Сои^к
ТЬ1К 1К а (31§1[а1 сору оГ а Ьоок [Ьа[ вдак ргсксгуо(3 юг §спсга[10пк оп ИЬгагу кЬс1уск ЬсГогс 1[ вдак сагсГиИу ксаппо(3 Ьу Соо§1с ак рап оГ а рго]сс[
10 таке Ле адогШ'^ Ьоокв и15С0УегаЬ1с опПпс.
11 Ьав вигу1уеи \ощ епои^ Гог Ше соруг1§111 ю схршс атЗ (Ьс Ьоок 1о сШсг (Ьс риЬИс иота1п. А риЬИс иота1п Ьоок 1в опе (Ьа! адав пеуег 5иЬ]сс[
(о соруг1§111 ОГ адЬове 1е§а1 соруг1§111 1епп Ьав ехршаЗ. \\'Ьс1Ьсг а Ьоок 15 111 (Ьс риЬПс йотат тау уагу соип(гу Ю соип(гу. РиЬИс (Зотахп Ьоокк
аге оиг §а1е'А'аув Ю (Ье рав1, гергевепНп^ а адеаКЬ оГ Ьхвюгу, сиИиге ап»! кпо'А'1еи§е (ЬаГв оЛеп и1(Йсии Ю и15соусг.
Магкв, поиНопв ап»! оШег та1§1паИа ргевеШ 1п (Ье 0Г1§1па1 Уо1ите 'А'111 арреаг т (1115 Й1е - а гетхпйег оГ 1Ь15 Ьоок'к 1оп§ |оигпсу Ггот [Ьс
риЬПкЬсг 1о а ПЬгагу атЗ ГтаИу 1о уои.
Соо§1с 15 ртоиб 1о рагШсг \У11Ь ПЬгапев Ю (И^Шге риЬИс иота1п та1ег1а1в ап»! таке (Ьет 'А'1ие1у ассе551Ь1е. РиЬИс йотат Ьоокк Ьеюп§ ю [Ьс
риЬИс апб \ус агс тсгс1у [Ьс1г сикюйхапв. Кеуег(]1е1е55, О115 адогк 1в ехрепв1Уе, во 1п сябет (о кеер ргоУ1Шп§ 1Шв гевоигсе, 'А'е Ьауе (акеп в1срк [о
ргс\'сп[ аЬикс Ьу соттсгс1а1 раг[юк, 1пс1и(31п§ р1ас1п§ (ссЬпхса! гск[г1с[ю11к оп аи[ота[С(3 ^ис^у^11§.
\\'с а1ко акк [Ьа[ уои:
+ Маке поп-соттегс1а1 изе о/1ке_(Ие5 \\'с (Зск1§пс(^ Соо§1с Воок ЗсагсЬ Гог икс Ьу 1П(31У1(Зиа1в, атЗ \ус гс^исв[ 1Ьа[ уои ивс [Ьсвс Шск Гог
регвопа!, поп-соттегс1а1 ршровев.
+ Ке/гтпрХ)т ашотшей ^иегут§ IX) по1 вепи аи1ота[С(3 ^исг^св оГ апу вог[ [о Соо§1с'в вув[ст: 1Г уои агс со11(Зис[111§ гсвсагсЬ оп тасЬзпс
[гапв1айоп, орНса! сЬагасйг гесо§п1Йоп ог оШег агеав адЬеге ассевв (о а 1а1§е атои11[ оГ [сх[ 1в Ьс1рГи1, рюавс со11[ас[ ив. \\'с спсоига^с [Ьс
иве оГ риЬИс иота1п та(ег1а1в Гог (Ьеве ригровев ап»! тау Ье аЬ1е Ю 11е1р.
+ Мтттп аипЬшюпТЪе Ооо§,\е "адаюгтагк" уои вее оп еасЬ Й1е 1В еввеп[1а1 Гог 1пГогт1П§рсор1саЬои[ [Ь1Врго]сс[ ат^ Ьс1р1П§ [Ьст Ит^
а(Зи1иопа1 та1ег1а1в (Ьгои^Ь Ооо§1е Воок ЗеагсЬ. Рюаве йо по1 гетоуе 1(-
+ Кеер и 1е^а1 \\'Ьа[сусг уоиг ивс, гстетЬег (Ьа! уои аге гевропв1Ь1е Гог епвиг1п§ [Ьа[ \уЬа[ уои аге ио1п§ 1в 1е§а1. IX) по1 аввите (11а[ ]ив[
Ьссаивс \ус ЬсИсус а Ьоок 1в 111 [Ьс риЬПс йотат Гог ивегв 1п (Ье Ш11еи 8(а(ев, (Ьа! (Ье адогк 1в а1во т Ше риЬИс йотайп Гог ивегв 1п о(Ьег
сои]1[псв. \\'Ьс[Ьсг а Ьоок 1в в[1И т соруг1§Ь( уаг1ев Ггот соип(гу (о соип(гу, ап(3 адс сап'( оГГег §и1(1апсе оп 'А'Ье(Ьег апу врес1Йс ивс оГ
апу врес1Йс Ьоок 1в аИо'А'еи. Р1еаве йо по( аввите (Ьа( а Ьоок'в арреагапсс 1П Соо§1с Воок ЗсагсЬ тсапв ![ сап Ьс ивоЗ 1П апу таппсг
апуадЬеге 1п (Ье адогШ. Соруг1§Ь( 1пГг1п§етеп( ИаЬ1И^ сап Ье ^и^(е веуеге.
АЬои( Ооо^е Воок ^агсЬ
Соо§1с'в т1ВВ10п 1В [о ог§ап1^:с [Ьс №Ог1(^'в 1пГогта[10п ат^ [о таке ![ ип1усгва11у асссвв1Ь1с ат^ ивсГи1. Соо§1с Воок ЗсагсЬ Ьс1рв п;а(^сгв
(31ВСОУСГ [Ьс \уог1(3'в Ьоокв \уЬ11с Ьс1рт§ аи[Ьогв ап(3 риЬИвЬсгв гсасЬ ПС№ аи(^1спссв. Уои сап всагсЬ [Ьгои§Ь [Ьс Ги11 1сх1 оГ |Ь1В Ьоок оп [Ьс №сЬ
а[ |111111р://Ьоокз.доод1е.сош/|

I
, • /
,\
у"
V'
I
' к
, ^ ,'
\ 1
^
^.
- ^
Ч /
/ г
■ V
-' )
-^
Л
. -1
• I
,/
-^ .
V
\,
г
\/
'^^
/*.
;-
у
\>1
/,
У\-^Ч''
' * " — ^^ У/
Ч-
V
\ ^

II.
^

ЗС V -/
ИЗВЪСТИЯ
МАУ ЦЛ91\
НА
БЪЛГАРСКОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
IV
1914
съ 280 образа въ текста и 45 таблици
^^Шя^1^^^Ъ^^^1^^^1^\^^^\^\^1^^^\^Ьк^^^^^^^1^^^^1^^
в^^^ЕТIN
ОЕ ЬА
50С1ете АНСНЕ0Е001диЕ ВиЕ0А1^Е
IV
1914
ауес 280 112иге5 йапз 1е 1ех1е е! 45 р1апсНе5
> • >«!^Н^ВЕ*< ••
СОФИЯ — 80РН1А
ЦАРСКА ПРИДВОРНА ПЕЧАТНИЦА — 1МРН1МЕЙ1Е ОЕ ЬА СОСК КОУЛЬЕ
1915

Съдържание
Стр.
Филовъ, Б. Римското съкровище отъ Николаево (съ табл. I — V). ... 1
МушиовЪу Н, А. Приносъ къмъ българската нумизматика (съ табл. VI— VII) 49
Дечевъ, Д* Тракийскиятъ надписъ на златния пръстенъ отъ с Езерово. . 70
Кацаровъ, Г. И. Светилище на Зевса и Хера при Копиловци, Кюстендил-
ско (съ табл. VII— XXII) 80
Гослодиновъ» Ю. С. Разкопки въ Патлейна (съ табл. XXIII— ХЬП) . . . 113
ШкорпилЪ| К. Б'к;гЬжки за старата българска столица Пр-Ьславъ. . . . 129
Пововъ» Р. Пр^дисторическата Денева могила при село Салманово (съ
табл. ХЪШ— X^V) 148
АврамовЪу В» Траяновиятъ пд1ть отъ Карпатите, пр'Ьзъ Дунава и Балкана,
за Пловдивъ 226
Аржесдогически в^сти.^ Българското археологическо дружество въ София (Б. Ф.)
— Историческа б-Ьл^жка за Българското археологическо дружество (Б. Ф.)
— Комнтегьгь за историята на София (Б. Ф.) — Реставрацията на Св. София
(Б. Ф.) — Събаряне на старата баня въ София (Б. Ф.) — Археологиче-
ската карта на България (Ь. Ф.) — Нумизматнческата колекция на г. В.
Аврамовъ (Б. Ф). — Професоръ Стриговски въ България (Б. Ф.) — Архео-
логическата сбирка на Педагогическото училище въ Силистра (Б. Ф.) —
Старата крепостна стЬна въ Пр1>славъ (Б. Ф.) — Старохристиянска мозайка
при Пл^венъ (Б. Ф.) — Старинска църква при с. Синджирлий (5. Ф.) —
Арбанаси (Б. Ф.) — Църквата Св. Петъръ и Павелъ въ Търново (Б. Ф.)
— Заздравяване на старитЪ църкви въ Месемврия(П. М.) — Старини отъ
Месемврия (П. М.) — Два стари сребърни пръстена (П. М.) — Бронзовъ
вотивенъ кръстъ (П. М.) — Разкопки на могила въ Пирдопско (П. М.)
— Сондажи при с. Челопечъ (П. М.) — Новооткрити римски старини въ Ст.
Загора (Ат. Кожухаровъ). — Грузински надписъ отъ Бачковския мона-
стиръ (Д. Ласковъ). — Колективни находки на монети пр%зъ 1891—1914
год. (Н. А Мушмовъ). — Прибавка къмъ статията » Приносъ къмъ бъл-
гарската нумизматика' стр. 49 (Н. А. Мушмовъ). — Къмъ Известия 1П
1^ сл. (Г. И. Кацаровъ). - Д. Е. Такела-)- (Н. А. Мушмовъ). — Жоржъ
Перо и Александъръ Конце | (Б. Ф.) 241
Новооткрити старини (съобщава Б. Филовъ) 278
Оц-Ьяки и библиография. — О. Зеиге, АгсЬ6о1оя;1е ТЬгасе (Б. Филовъ). — М.
Ростовцевъ, Античная декоративная живопись на юг% Росс!и (Г. И.
Кацаровъ). — М. 21тегтапп, ВеИга^е гиг Кепп1п18 сНйзШсЬег Оепк-
та1сг 1п Ви1§аг1еп (П. Мутафчиевъ). — Ь. Ки2!ска, 01е Мйпгеп уоп
8ег<1!са (Б. Филовъ). — Български художествени старини (Б. Ф.) — О.
Рора-Ь!8$еапи, 1псегсаге де топо^аИе се1аШ Ога8юги1-81и81га (И.
Ивановъ). — Нови книги, относещи се до археологията на България . . 293

IV Таблици
Таблици
I. Сребърна статуйка отъ Николаево.
П-1У. Римски накитъ огь Николаево.
V. Римски иакитъ огь Арчаръ.
У1-УП. Старобългарски монети.
У11ЬХУ11. Оброчни релиефи огь Копиловци.
ХУШ. Оловени огледалца „ .
XIX. Костени и бронзови игли отъ Копиловци.
XX. Железни оржжия , ,
ХХ1-ХХ11. Глинени с;&дове ,, .
XXIII. М'Ьстностьта Патлейна при Пр^славъ.
XXIV. Планъ на разкопкитЬ въ Патлейна.
XXV. Църквата въ Патлейна отъ с. и.
XXVI. В;&тр^шностьта на църквата въ Патлейна.
XXVII. Алтарьтъ на църквата въ Патлейна.
XXVIII. В;&тр%шниятъ ю. а. жгълъ на църквата въ Патлейна.
XXIX. Централната врата на църквата въ Патлейна.
XXX. Църквата въ Патлейна съ околностьта й.
XXXI. Гробницата на с. отъ сд1щата църква.
XXXII. Сгради на с. з. отъ сжщата църква.
XXXIII. Керамичен!» образъ на св. Тодоръ отъ Патлейна.
XXXIV-XXXIX. Керамични фрагменти огь Патлейна.
ХЬ-ХЬП. Реконструкции на керамичните корнизи отъ Патлейна.
ХЬШ. Пр-Ьдисторическа керамика отъ Деневата могила.
X^IV. Глинени фрагменти отъ с;&шата могила.
X^V. Глинени похлупаци » „ „

ТаЬ1е с1е$ та11^ге$
(V. 1е г^итб еп !гап9а18 II 1а Яп <1е сЬаяие аг11с1е)
Раке
РНош, В, Ье 1гб80г гота1п йе Н1со1а6уо (ауес р1. I — V) 1
МоисНшоШу N. Соп(пЬи(10п к Г61ис[е де 1а пип118та11яие Ьи1|;аге (ауес
р1. VI— VII) 49
Ое1$сНеш9 О. Ь*1П8спр(!оп 1Ьгасе зиг 1а Ьа^ие с1юг с1*Е2бгоуо 70
Кагагош, С. I. 8апс1иа!ге с1е 2еи5 е! с1*Н6га рг^з йе КорПоу1$1, агг. де
Киз^епс!!! (ауес р1. VПI— XXII) 80
Со$рО(11пош, 3. 8. РоиШез с1е РаН^Тпа (ауес р1 XXIII — ХЬИ) 113
$когрП, К« Мо1е8 $иг Гапс1еппе сарНа1е Ьи1|;аге Рг^$1ауе ....... 129
Ророш» К. Ье (ити1и8 с1е 06пе>у рг^з с1и уШа^е 8а1тапоуо (ауес р].
ХиП— X^V) 148
Аугашош, V. Ьа У01е де Тга]ап йи ОапиЬе ]и8яи'^ РЬШрророИ 226
Ноиуе11е$ агсЬ^о1о^япе$ ^ Ьа 8ос1616 а^сЬ^оIоб^^ие Ьи]^лге к ЗоПа (В. Р.) —
МоУсе 11151ог!яие $иг 1а 8ос1^1^ а^с1^6о1о^^^ис Ьи1§аге || 8о!!а (В. Р.) —
Сот!^^ роиг 1а гедасНоп д'ипе 11!$1о{ге де 1а уП1е де ЗоПа (В. Р.) — Ьа
ге$(аигаПоп де Г^^Ияе де 5-1е 5орН1е ^ ЗоПа (В. Р.) — ОбтоИзветеп! де
Гапс1еп Ьаш де 8о!1а (В. Р.^ — Саг1е агсЬ^о1о§[1яие де 1а Ви]^аНе (В. Р.)
— Ьа СО 1ес1юп пит^$та1^^ие де М. Аугатош (В. Р.) — Моп$1еиг 1е рго!.
Зигу^ошзк! еп Ви1^аг1е (В. Р.) — Ьа соПесНоп агсЬ6о1о§[1яие де 1'Есо1е
№гта1е де 81И$1га (В Р.) — Не$1е5 де 1а тигаШе де Рг^51ауе (В. Р)
— Апс1еппс тозаТяие сЬгбИеппе де Р16уеп (В. Р.) — Ь'апс1еппе б^Изе
рг^8 ди уЩа^е $1пд]1г11 еп Ви12аг1е (В. Р.) — АгЬапазз! В. Р.) — Ь^б^Изе
де 8-18 Р1е1те е! Раи! к Игпоуо (В. Р.) — Мезигез де сопзегуаНоп дез
^^Изез де МезетЬНа (Р. М.) — АпИяиН^з де МезетЬг1а (Р. М) — Оеих
Ьа^ез апс!еппез еп аг^еп! (Р. М ) — Сго1х уо11уе еп Ьгопге (Р М.) —
РоиШс д'ип (итиюз рг^ ди уШа^е ТсЬ61оре1сЬ (Р. М.) — ЛпИциК^з
гота!пс8 де 81ага-2а§ога (А. Ко]оикЬагош). — юзсНрйоп §6ог^1еппе ай
топаз(^ге де ВакЬкоуо (0. Ьазкоу^). — ТгоиуаШез соПесИуез де топпа1ез
еп Ви]§аг!е репдап! 1е8 апп^ез 1891—1914 (М. МоисНтош). — 8ирр1е-
теп1 к Гаг11с1е ,Соп*г1Ьи1юп1|Г^1иде де 1а пит^8таи^ие Ьи1§[аге* (К. Мол-
сЬтош, р 49). — Ко1е 8ирр16теп1а1ге ай ВиПеМп Ш р. 192(0. К.) — О. Е.
ТассЬеПа! (К. МоисЬто^). — Оеог^ез Регго! е! А1ехапдег Сопге + (В. Р.) 241
О^сооуеНез агсЬ^ою^^яиез еп Ви1гаг1е репдап^ 1914 (В. РИош) 278
В<Ь11о2гар||1е. — С. Зеиге, Агс11ео1о§1е ТЬгасе (В. Р11о\^). М. Коз1о\^2е\^,
Ьа ре1п1игс д^согаНуе апи^ие дапз 1а Киз51е тепд1опа1е (еп шззе; С. I.
Кагагош). -М. 21тегтапп, ВеНга^е гит Кепп1п1з сЬпзШсЬег Оепкта1ег
1п Ви1^аНеп (Р. Мои!а!кЬ!еш). — Ьеоп Ки2!ска, 01е Мйпгеп уоп
8егд1са (В. РНош). — АпИяиИбз д^аг! Ьи1каге8 (В. РИош). — О. Рора-
Ь18$еапи. 1псегсаге де топо§гарЬ1е се!а111 ОгйзюгиЬЗШз^га (3. 1уапо\у).
— . РиЬисаНопз лоиуеПез зе гаиасЬап! ^ ГагсЬ^о1о§1е . Ьи1^аге 293

VI ТаЬ1е8 <1е$ р1апсЬе$ е! <1е5 !11и$(га1юп$
я ш
т
ТаЬ1е8 дез р1апсЬе8 е! с1е8 Шиз^гаНопз
I. 8(а1ие11е еп аг^еп! де Н1со1а6уо.
1МУ. Рашге го1па1пе де Н!со1а6уо.
V. Рагаге гота1пе с1'А|1сЬаг.
VI- VII. Моппа1е$ апс1еппе5 Ьи1еаге8.
VIII-XVII. Ва8-геИе18 ех-уою де Кор11оу181.
XVIII. М1го1г8 еп рютЬ , ,
XIX. Ер1п21е5 еп ог е! еп Ьгопге де КорИоу^з!.
XX. Агтез еп 1ег
ХХЬХХП. Ро1еНе
XXIII. Vие де 1а 1оса1116 Ра№1па рг^з де Ргб51ауе.
XXIV. Р1ап 401 {ои{ие8 де Ра1161па.
XXV. 1.*^ф\ьь де Раи^1па, уие ди сб16 погд-ез!.
XXVI. 1п16Неиг де 1'б8П8е де Ра11б1па.
XXVII. Ь*аи1е1 де 1а тбт^ б^гИзе.
XXVIII. Ье со1п зид-оиез! де Г1п16г1еиг де 1а т^те ^^[Изе.
XXIX. Ьа роНе рг1пс1ра1е де 1а тбте ^|;Изе.
XXX. Ь'6§И8е де Ра11б1па е! зез а1еп(оигз.
XXXI. Ье ютЬеаи зйиб ай погд де 1а тбте 6|;Изе.
XXXII. ВйПтепЬ зНибз ай погд-оиез! де 1а тбте ^|[Изе.
XXXIII. 1та|;е де 8-1 ТЬбодоге еп р1аяиез с6гап11яиез.
XXXIV-XXXIX. Ргавтеп^з с6гат1яиез де Ра116^па.
ХЬ-ХЬП. Кесоп8(гис11оп дез соткЬез с6гат^^иез де Ра11^1па.
ХиИ. С6гат{цие де Гброцие рг(Ь181опяие ди 1ип1и1из де Обпе^.
X^IV. Ргартеп(8 де уазез еп аг^1е ди тбте (ишиюз.
X^V. Соиуегс1е8 еп аг^Ие ди шбте 1ип1и1из.
1 Ва^е д'ог де К1со1я6уо 9
2 Ва^ие д'аг§еп1 де 8{И51га , 9
3 Ье !опд де 1а $1а1ие(1е-$аИ6ге де Н!со1аеуо 10
4 Тавзе д'аг§еп1 де М1со1а^уо 11
5 Вгасе1е1 д'аг§еп1 де Н{со1а6Уо 12
6 Со1Иег еп ог де 1а соПесИоп ВасНо^еп уоп ЕсЬ1 30
7 Со1Иег еп ог де ЬеззИсЬбуо 32
8 Со1Иег еп ог де $1ага-2а§ога 33
9 Воис1е$ д'огеП1е$ еп ог ай Ми$6е КаИопа! ^ 8оНа. . . 34
10 РепдепИ! еп ог ай ВгШзЬ Мизеит 36
И ТОе д'ипе $1а1ие де Ра1туга 36
12—13 Рагагез гота1пе$ д'АйсЬаг 38-39
14—50 Моппа1е$ апс1еппе$ Ьи1§[аге$ 50 68
51 Ваз-геИе! еп тагЬге (1е Ки$1епд{1 (Раи1а]1а) 82
52 Рга§теп1 (1е Ьаз-геИе! де 2еи8 де Т8агисЬ1па 83
53 Ва$-геИе! еп тагЬге де 2еи8 84
54 Р1ап ди 8алс1иа{ге де 2еи8 к Кор!1оу181 85
55 Ьа сол8(п1с11ол В ди тбте 8апс1иа1ге 86

ТаЬ1е8 <1е8 р1апсЬе$ е! (1е5 111и51гаиоп$ VII
Р18. Р«8«
56 Ь'ал^1е пог<1-оие81 <1е 1а тбте соп$(п1с1юп 87
57 СЬарНеаих йе КорПоу181 87
58 Рга^теп! й*ип сЬарНеаи еп тагЬге (1е КорПоу1$1 88
59 ВиПе еп рютЬ (1е Кор!1оу1$1 89
60 1п5сНр«оп (1е Кор»оу181 92
61 Т61е <1е 2еи8 еп тагЬге (1е Кор!1оу1${ 101
62- 69. 1п8сНр«оп8 (1е КорПоу181 101-102
70 Ргартеп18 <1е 81а1иеие8 еп тагЬге (1е КорНоуЬ! 103
71 Ви$1е де ^еи8 еп тагЬге (1е Кор11оу181 104
72 Ви5(е <1'Нега еп тагЬге (!е Кор{1оу!81 104
73 1п8а1риоп <!е Кор11оу181 106
74—75 Вгасе1е!5 еп Ьгопге с!е КорИоуЬ! 108
76—77 Ва^е8 « . , , 108
78 Р1ап де8 еп\г1гоп8 де Ра1161па 113
79 Р1ап <!е Г6в11$е . . 115
80—81 Ргартеп18 еп тагЬге (!е 1а тбте 6§118е 117
82 Моппа!е8 еп си1уге <1и У0{81па§е де 1а тбте 6§И8е 118
83 СЬарйеаи еп тагЬге. . п т , • 119
84 Р16сЬе8 еп !ег де Ра11е1па 119
85—86 Ргартеп!8 еп тагЬге де РгХШпа 120
87 Рге88о1г & Ра1161па 122
88 Р1а1 еп аг^Не де Ра116!па (ге81аиг6) 123
89 1п8сг!р1юп 8иг де8 р1аяие8 с6гат1яие8 де Ра11^!па 125
90 §1рте8 ,. • . п • 125
91 Р1аяие8 с^гат1яие8 де Ра1161па 126
92 1п$сг1риоп 8иг р1аяие еп аг^Ие де Ра(1^1па 126
93 Р1ап де Гапс1еппе Рг&1ауе 130
94 Ьс8 ги1ге8 де Рг^81ауе д'аргб8 Маг81§И 133
95 Р1ап8 д'АЬоЬа е! де Ргб81ауе 135
96 Рга^теп18 д'агсЬйес1иге де Ргб81ауе 138
97 Союппе еп са1са1ге де Ргб81ауе 139
98—100 СЬарИеаих еп тагЬге де Рг^81ауе 140
01 АгсНИгауе . , 141
02 В1ос еп тагЬге ауес де8 Ьа8-геИе!8 де Рг^81ауе 142
03 СЬарйеаи еп тагЬге де Рг^1ауе 143
04—106 Р1аяие8 еп тагЬге де Рг^81ауе 144—146
07 Р1ап ди !ити1и8 Обпеш е! де 8е8 а1епюиг8 148
08 Уие де 1а 1оса1й6 Вакад]1к ауес 1е 1ити1и8 О^пеш 149
09 Соире уег11са1е ди тбте 1ити1и8 150
10 Бсеацх д'аг^1е ди тбте 1ити1и8 152
11 Рга^теп! д'ипе И^^иНпе еп аг^Пе ди т^те 1ити1и8 153
12 Отетеп! де 1а т€те {!биг1пе • 154
13 Рга^еп! д'ипе Пбиг!пе еп аг^1е ди т^те 1ити1и8 154
14 Р!^г1пез д'ап1теаих еп аг§11е ди т€те 1ити1и8 155
15—119 Ро1д8 еп аг^Ие 155-157
20—122 Рга^теп(5 де уа8е8 еп аг^Пе. . . . • 159—161
23 — 175 Уазез еп аг^Пе е! огпетеп18 163—194
76— 179 0Ь]е18 д1уег8 еп аг^Ие 195—196
80 Мод^1е8 де саЬапез еп аг§Пе 197
81 Ьс 8о1 де 1а саЬапе В 197
82—197 0Ь]е18 д1уег8 еп р1егге 198-205
98-211 . . .08 206-212
212—213 Рагигез еп сояи1ие8 213

VIII ТаЬ1е8 (!с$ р1апс11е5 е! (!е8 1Пи$1га11оп$
214 Ер1п§1е еп си1уге 213
215 Ке$1е8 (!'ипе ЬаЬИаиоп ({апз 1е т^те (ити1и$ 214
216—218 Сгер185иге еп аг^Пе ауес дев етрге1п1е8 йе ЬгапсЬев 215—216
219 Ке81е8 (1'ипе согде (!и т^те 1ити1и8. 218
220 Соире уегИсак (1'ипе саЬапе рг6Ь^81о^^^ие 219
221 Ь'аЬ81(1е (1е 8-1е 8ор11!е & 8о!1а (1и с61е 8и(1-е&1, арг^ 1а ге81аигаиоп 248
222 Р1ап (1е 1а т€те аЬ81(1е 249
223 Ра|11е поиуеИетеп! (1есиуег1е де Гспсе1п1с де Ргб81ауе 251
224 Мо8аТяие8 у1еих-сЬге11еппе8 й Р16уеп 252
225 Р1ап де Гб^Ивс де 81п(1]1гИ| 253
226 Апс!еппе та180П (1'АгЬапа88! 256
227—234 Мопитеп18 еп тагЬге 6с Мс8етЬг1а • 258—260
235 ЬЧта^е йи Рапюсгаюг де 1603 1| МевешЬНа 261
236 Ва8ис8 еп аг§еп1 262
237 Сго1х еп Ьгопге ауес 1п8а1р11оп 262
238 Тити1и8 рг^ де Р1гдоре: соире Ьог120п1а1е 262
239 Ье тбте 1ип1и1и8 еп !оиП1е 263
240 Ье тбте 1ити1и8: соире уе111са1е 263
241 Ьа юсаИ*^ 81НсЬ1аг ргбз де ТсЬ^юре^сН 264
242—243 0Ь]е18 еп !ег де ТсЬбюрекЬ 265-266
244 ВазгеИе! гота1п де 8!ага-2а§ога * 267
245 Ва8-геИе!8 гоп1а1п8 еп тагЬге де 81ага-2абога 268
246 1п8сг1р11оп §^ог§1еппе де Ва1с11коуо 268
247 Молпа1е Ьи1§аге еп сшуге де МкЬе! С^ИсЬтап 275
248—249 ТотЬеаи у1еих-сЬгбиеппе де 8оЙа 279
250 Вгасе1е( еп аг^еп! де СНегтап 280
251 Ва881п д'ип Ьа!п гота1п рг^ дЮгтапИ 281
252 СоШег еп аг^еп! де8 епу1гоп8 де 8атокоу 282
253 А§га!е еп Ьгопге де Вег81п 283
254 Воис1е д'оге111е де8 епу1гоп8 де ВегкоуИза 283
255 Сатбе д'^11сЬаг 284
256-257 8Шие«е8 еп Ьгопге д'Аг4сЬаг 284
258 Ма8яие еп Ьгопге д'Аг1сЬаг 285
259 Усггои еп Ьгопге д'Аг1с11аг 285
260 С1е! еп Ьгопге . 285
261 А^гак еп Ьгопге , 285
262 Соп8о1е еп тагЬге , 286
263 8161е !ип6га1ге 286
264 АррИсаНоп еп Ьгопге де ВесЬИ 287
265 ТеггасоПе де ВесЬИ 287
266 8*а1иеие8 еп Ьгопге де Уепи8 де Оаюуо 287
267 Воис1е д'оге111е еп Ьгопге де 01о]6пе 287
268 Воис1е8 д*огеП1е еп ог де Ве16пе 288
269 Апзе еп Ьгопге де Каг1а-кеи1 288
270 М^даИюп еп ог де8 епу1гоп8 де Уагпа 289
271— 272 ТеггасоПе8 де Ме8етЬг1а 289
273 81а*ие11е ди (г6р1ед де ТуегдИва 289
274—275 Раг11е8 ди тбте 1гер1ед 290
276 Уазе еп аг^еп! де КЬг1сЬ16п1 291
277 Ви81е еп Ьптге де Каюи^Ьегоуо 291
278 Ьатре еп Ьгопге ай Ми8бе НаНопа! 292
279—280 81а1иеПе8 еп Ьгопге де Мегсиге 293

Римското съкровище отъ Николаево
отъ Б. Филовъ
(съ табл. I — V)
НесигурнигЬ условия въ старо вр-Ьме, които еж застрашавали
твърд-Ь много движимата собственость, особно пр'Ьзъ вр^ме на честитЬ
войни, еж принуждавали обикновено хората да заравятъ въ земята
парит% си и най-ц'ЬннигЬ н'Ь1ца, които еж притежавали, за да ги запа-
зять отъ разграбване. Твърд% често хората, които по този начинъ еж
спасявали богатствата си, не еж могли да запазятъ живота си, като еж
отнасяли съ себе си и тайната на заровеното имане. Тази практика
е била усвоена не само отъ частни лица, но така ежщо и отъ високо-
поставени хора съ официално положение, па даже и отъ ц^ли армии.
Често пжти се е случвало, щото н^кой отрядъ, който е нос^лъ богата
плячка или пъкъ нужнитЬ за продължителенъ походъ суми, да бжде
изненаданъ отъ много по-силенъ неприятель. За да не попадне пляч-
ката въ ржц^гЬ на неприятеля, всичко това, което е могло набързо да
се прикрие, особно пари, златни накити, сребърни еждове и др. такива,
е било закопавано въ земята, съ надежда да се прибере при благо-
прияно вр^ме.
По такъвъ начинъ въ земята пр^зъ разни вр-Ьмена еж попадали
значителни богатства, които еж оставали съ векове заровени, додето
най-послЪ никаква случайность ги е изкарвала пакъ наяв^. Такива
колективни находки се означаватъ обикновено съ термина съкровище.
И съставятъ, наредъ съ гробнитЬ находки, единъ отъ най-важнитЬ
източници както на археологическата наука, така и на археологическите
колекции. Голямото научно значение на съкровищата се заключава
прЪди всичко въ обстоятелството, че тЬ, като съдържатъ различни
пр^Ьдмети отъ една и ежща епоха, н^кои отъ които могатъ съ поло-
жителность да се датиратъ, даватъ ни възможность да опр'Ьд'Ьлимъ
времето и на останалитЬ предмети отъ находката, макаръ тЬ и да
н^матъ характернитЬ за това вр-Ьме б-Ьл-Ьзи. Вследствие на това съкро-
вищата служатъ като най-сигурна основа на археологическата хронология.
Из1%стм> яа Арх. друж. 1

Б. Филовъ, Римското съкровище огь Николаево
У насъ често пжти еж били откривани вече съкровища огь по-
гол'Ь11а или по-малка стойность, обаче твърд-к малко огь гЬхъ еж
могли да бждагь запазени въ своята ц-Ьлость и да бждатъ прибрани
въ сбиркигЬ на Народния музей. Обикновено пр%дметигЬ, непоер%д-
ствено слЬдъ откриването имъ, попадагь въ ржц-ЬгЬ на разни пръсте-
нари и златари, които незабавно ги етопяватъ. По този начинъ най-
често пропадатъ многобройни важни за миналото на страната ни памет-
ници» прЬдм още да се узнае даже въ по-широки кржгове за гЬхното
намиране. Най-гол%мото съкровище огь този видъ, намерено досега
въ България, изглежда да бжде това, което нЬколко селяни открили
въ края на м-Ьсецъ май 1903 год. при е. Згарлий (Изгерлий), Т.-Пазар-
джишко. Тогавашниятъ френски консулъ въ Пловдивъ, Ое^ап(1, извЬ-
стенъ у насъ като гол%мъ любитель на старинит1^ и усърденъ колек-
ционеръ, въ единъ свой рапортъ до Парижката академия на наукигЬ
дава кратки свЬд-Ьния върху находката, огь които се вижда, колко
значителна е била тяЛ) Споредъ този рапортъ съкровището е съдър-
жало около 18 оки златни византийски монети огь Комненовцит^
Алекси I, Иоанъ II и Мануилъ I. ОсвЬнъ това имало е и н%колко
сребърни блюда, три огь които еж били украсени съ хубави златни
орнаменти. Дегранъ е усп-Ьлъ да фотографира гЬзи сждове и гЬ еж
възпроизведени въ неговия рапортъ. Какво еж станали гЬ отпоелЬ,
Дегранъ не съобщава, нито пъкъ азъ до сега можахъ да узная нЬщо
за гЬхъ. На вс^ки случай изглежда, че гЬ не еж били стопени, както
повечето огь другигЬ пр-Ьдмети, щомъ като веднажъ вече еж вл%зли
въ ржц-ЬгЬ на френския консулъ и той е ималъ достатъчно вр%ме да
ги фотографира. Все споредъ сжщия рапортъ селянигЬ усп-Ьли да реали-
зиратъ огь тази находка само въ н-Ьколко часа 40,000 лева, като дали
нам%ренигЬ монети и пр%дмети на разни златари, които веднага ги
стопили. Въ сбиркигЬ на Народния музей не е постжпило за жалоеть
нищо огь това богато съкровище. ^)
Сжщо и при с. Кадърфаклий, Карнобадско, еж били открити
пр-Ьзъ прол-Ьтьта 1910 год. около 3 оки златни монети, огь които само
1) Сотр1е8 гепйиз (1е ГАсас!. йез 1п8сНр1юп5 1903 стр. 365; 390-396.
^) Огь монети1'Ь 23/ екземпляра били изпратени въ Финансовото Министерство»
което задържало само 60 екземпляра, а останалите върнало на притежателя, съгласво
тогавашния законъ за старинигЬ. Управлението на Народния музей, което било запитано
за значението на находката и дали задържаните екземпляри могатъ да му послужагь»
отговорило, че музеятъ н^ма нужда отъ тЬхъ! Гл. архивата на музея, вх. № 179 от-ь
1903 година.

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
НЯКОЛКО екземпляра можаха да бждатъ откупени за сбиркитЬ на
Народния музей. МонетигЬ еж отъ императоригЬ Теодоси II (408—450
год.), Марцианъ (450 — 457 год.) и Леонъ I (457 — 474 год.). Т* еж толкозъ
добр% запазени, че изглеждатъ съвсЬмъ като нови. Все отъ сжщия ха-
ра1стеръ е и съкровището, което напосл%дъкъ пр%зъ вр-Ьме на войната
двама войници отъ 4-и пл%венски полкъ б-Ьха нам%рили при с. Акаланъ,
на ЧаталджанскигЬ позиции, при направата на единъ окопъ. Съкро-
вището се е състояло отъ 420 златни монети, главно отъ византийскигЬ
императори Фока I и Херакли I (VII в^къ), както и отъ няколко златни
украшения.^) Часть отъ монетигЬ и златнигЬ украшения еж откупени
за Народния музей. Най-посл-Ь заслужава да се спомене и съкровището
отъ с. Драгижево, Търновско, открито въ лозето на свещеникъ Дим.
Поповъ пр%зъ януари 1912 год. То обема няколко позлатени старобъл-
гарски об%ци, дв% сребърни гривни, златни монети отъ императора
Андроникъ II и синъ му Михаилъ IX (1295—1320 год.), както и три
бронзови развалени старобългарски монети, една отъ които изглежда
да бжде отъ Михаилъ Шишманъ (1323 — 1330 год.).^ Това съкровище,
което е особно важно за българско-византийската носия отъ края на XIII
и началото на XIV в%къ, можа сжщо да се запази почти изцяло за
сбиркитЬ на Народния музей.
Римското съкровище отъ Николаево, което съставя пр-Ьдметъ на
настоящата студия, принадлежи, както по количество така и по разно-
образие на пр%дметигЬ, къмъ най-значителнигЬ находки отъ България.^
То се състои отъ разни златни накити, чиято обща тяжесть възлиза
почти на 1 килограмъ, отъ н%колко сребърни пр-Ьдмета и отъ близо
1000 сребърни римски монети. Макаръ по общата си материална стой-
ность николаевското съкровище да не може да се сравнява съ съкро-
вището отъ Згарлий, то го надминава отъ друга страна по количеството
и цЪнностьта на отдЪлнитЬ пр%дмети, които въ него иматъ предимство
пр%дъ монетигЬ.
Обстоятелствата, при които е било открито съкровището, не можаха
да бждатъ напълно изяснени. Първото съобщение за находката се появи
въ единъ ежедневенъ в-Ьстникъ въ началото на юли 1909 год. Управле-
нието на Народния музей разпореди веднага телеграфически чр'Ьзъ Пл-Ь-
^) По-подробно гл. въ Изв'Ьстия Ш 324.
*) Гл. Известия Ш 336.
>) Кратки св'Ьд:Ъния за това съкровище б%ха дадени въ Изв'Ьстия I 224 и II 276, а
така сжшо въ ЛаЬгЬисЬ (1ез (1еи15сЬеп агсНаео!. 1п81. Ал2е1бег 1910, 399 сл. и 1911, 364 сл.
1*

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
венския окржженъ управитель да се прибере ц-Ьлата находка, която по
това вр%ме б% вече минала въ р^ц-ЬтЬ на пл%венския търговецъ Ата-
насъ Банковъ. Отъ по-нататъшни разследвания се указа, че съкровището
е било нам%рено отъ селянина Пенко Пенковъ отъ село Николаево,
Плевенско, и почти веднага сл-Ьдъ това било продадено на споменатия
вече търговецъ А. Банковъ. Пенко Пенковъ отначало поддържалъ пр-Ьдъ
властигЬ, че нам%рилъ съкровището въ една своя нива, посадена съ
кукурузъ, находеща се въ м%стностьта Санъра, около 3 км. на изтокъ
отъ село Николаево, въ Зелковско землище, Сотевска община, Лов-
чанско. Пр-ЬдметитЬ и монетитЬ били намерени при разкопаване на
нивата на купъ въ земята, безъ да с^ били поставени въ н^какъвъ
сждъ. Отъ това може да се заключи, че тЬ първоначално с^ се нами-
рали въ платнена торба, която отпосл% е изгнила. Както е изв-Ьсгно,
по такъвъ начинъ еж били заровени въ земята и други съкровища отъ
римско вр-Ьме.^) По-късно управлението на Народния музей чр%зъ едно
доверено лице се опита да узнае по-точно, кжд-Ь е било нам-Ьрено
съкровището. Пр%дъ това лице Пенко Пенковъ призналъ, че същинското
местонахождение на съкровището не била неговата посадена съ кукурузъ
нива, но едно негово лозе, което се намирало само около 1 км. на
изтокъ отъ Николаево, въ м-Ьстностьта Равнището, край пжтя за Сла-
тина. Откритието станало при реголването на лозето за насаждане съ
американски лози, което за тази ц^ль тр-Ьбвало да бжде разкопано на
по-гол-Ьма дълбочина, отколкото това е ставало по-рано. Като се вземе
пр-Ьдъ видъ, че пр-Ьзъ посл-ЬднигЬ години твърд-Ь много старини се откриха
тъкмо при реголването на лозята у насъ въ свръзка съ насаждането
нмъ съ американски лози, то гкзи по-късни показания на Пенко Пенковъ
ще да отговарятъ вероятно напълно на истината.
Пенко Пенковъ отначало укрилъ часть отъ съкровището. Той про-
далъ на Атанасъ Банковъ само златните и сребърни украшения, 15 сре-
бърни монети и двете единствени бронзови монети отъ находката. Въ
това състояние съкровището постлпи и въ Народния музей презъ месецъ
юли 1909 год. (инв. № 4774 — 4808). Едва презъ месецъ октомври
следнята година Пенко Пенковъ донесе лично въ музея сребърната сол-
ница статуйка, сребърното тасче, една сребърна гривня и 918 римски
сребърни монети (инв. № 4766 — 4769 и 4809). Споредъ неговите кате-
*) Напр. сребърнигЬ сждове отъ Ахмуненъ (Хермополисъ) въ Египетъ, както и
прочутитЬ сребърни сждове отъ Боскореале въ южна Италия. Гл. Регп1се, Не11е11151]8сЬе
8иЬег^е!а$$е 1т АпИчиагшт с1ег К^1. Мизееп (58. ^V^пске1тапп'$ Рго^атт) стр. 4.

Ц. Филовъ, Римското съкровище оть Николаево
горични уверения, съкровището не съдържало никакви други пр-Ьдмети.
Управлението на музея се опита отпосл-Ь да провери това н^що чр-Ьзъ
сжщото свое доверено лице, на което бЬ съобщено и точнота м-Ьсто-
нахождение на съкровището. Указа се, че Пенко Пенковъ наистина не
билъ задържалъ нищо друго, осв'Ьнъ н^кои пр%шленчета отъ скл^саната
златна огърлица, отъ които той искалъ да направи об'Ьци на децата
си. Сл^Ьдователно, може съ гол-Ьма в^роятность да се приеме, че това
значително римско съкровище е постжпило въ Народния музей почти
изц-Ьло.
Тукъ ще дадемъ пр-Ьди всичко подробно описание на нам^ренитЬ
пр-Ьдмети, като ги разд^лимъ на групи споредъ метала, отъ който еж
направени, и споредъ гкхния видъ.
I. Златни накити.
Употр-Ьбеното злато при всички пр^Ьдмети е чисто, отъ 24 карата,
безъ никакъвъ изкуственъ прим^съ.
1. Огърлица отъ три верижки, дълга 46'5 см., тежка 92 гр.
(табл. II 1). Верижките иматъ четириржбеста форма и еж направени отъ
гжсго уплетенъ телъ. Краищата имъ еж прикр-Ьпени поср^дствомъ
малки гвоздеи въ по една обхватка, която е изработена въ видъ на
змийска глава съ по една неподвижна халка въ устата. Къмъ едната
халка е прикрепена обикновена кука, а къмъ другата — втора двойна
халка въ видъ на осморка. На верижките е окачена златна монета отъ
императора Каракала (211—217 г.), която се движи свободно по гЬхъ.
На лицето на монетата е изобразенъ драпиранъ и брониранъ бюстъ
на Каракала съ лавровъ в-Ьнецъ, на десно. Наоколо надписъ АNТ0NINV8
Р1У$ АУС СЕКМ. На опакото на монетата — лъвъ съ лжчи около гла-
вата, обърнатъ на л'Ьво, държащъ въ устата си емблема на св-Ьткавица.
Наоколо надписъ р м ТР Р ХУШ С08 пи Р Р (СоЬеп, ОезспрНоп Ь^81о^^^ие
IV 177 по 320; сЬчена въ 215 г. сл. Хр.). Монетата е поставена въ златна
обхватка, украсена съ четири червени (гранати) и четири зелени (хризо-
праси?) камъчета. Къмъ обхватката е прикрепена продълговата окачалка
съ три отд-Ьлни дупки, пр-Ьзъ всЬка една отъ които минава по една
оть верижкитЬ на огърлицата. •«
2. Огърлица, състоеща се отъ 58 отд-Ьлни пр-Ьшлени, прилични
на двоенъ листъ, съ шлифованъ планински кристалъ по ср'Ьдата, дълга
41'5 см., тежка 29*15 гр. (табл. II 2). ВсЬки пр)ш1л&нъ се състои отъ

^ |<а ■- т.-
Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
дв% ОТДЕЛНИ пластинки, споени отпосл%: горнята пластинка е изра-
ботена изпл^кнала чр%зъ изчукване, а долнята е съвс^мъ плоска, тъй
че пр-ЬшленигЬ изв^тр% с^ кухи. Т% не сяк скачени направо единъ за
другъ, а еж прил%пени върху една особна тънка верижка, чиито брънки
еж нагодени така, че да отговарятъ точно на широчината на пр%шле-
нигЬ. Планински5ггь кристалъ по ср%дата на огърлицата е шлифованъ
въ форма на осмосгЬнна пирамида и е поставенъ въ осможгълна ажу-
рена рамка. Огърлицата завършва съ сърцевидни орнаментирани пла-
стинки, къмъ които еж прикрепени куката и халката за закопчаването й.
3. Часть отъ огърлица, отъ която еж запазени само 14 пр%ш*
лена; дълга сега 16 см., тежка 22-50 гр. (табл. II 3). Пр-ЬшленигЬ, всЬки
отъ които има формата на дв% прилепени елхови шикалки съ топка
помежду имъ, еж изработени и прикр-кпени по сжщия начинъ, както
и при огърлицата п^ 2.
4. Огърлица, състоеща се отъ 49 полуцилиндрически, отгор*
иапр'Ьчно канелирани пр-Ьшлена, единъ отъ които е загубенъ; дълга
38 5 см., тежка 30 80 гр. (табл. III 2). Пр%шленигЬ еж изработени и при-
крепени по сжщия начинъ, както при по-първит1^ огърлици. На краищата
еж прибавени дв-Ь трижгълни орнаментирани пластинки, едната отъ
които е снабдена съ кука, а другата съ халка за закопчаване.
5. Огърлица съ 32 златни мъниста въ форма на додекаедри
(дванадесетосгЬни), дълга 435 см., тежка 40-15 гр. (табл. Ш 3). Мъни-
стата еж нанизани на една верижка, чиито двойни халки иматъ формата
на осморка. Верижката завършва по съ една пирамидална група, обра-
зувана отъ четири прил%пени спирали. На единия край е прикр-Ьпена
кука, а на другия край е окаченъ кухъ цилиндъръ съ дв-Ь неподвижни
халки.
6. Огърлица отъ телена верижка съ медалионъ, дълга 45*5 см.,
тежка 29 50 гр. (табл. III 1). Верижката е направена отъ двойни халки,
които иматъ формата на осморка. Единиятъ край е закаченъ за меда-
лиона поср-Ьдствомъ халка, а другиятъ съ обикновена кука, тъй че
може винаги да се откачва. Самиятъ медалионъ се състои отъ елипсо-
видна кутийка, дълбока около 4 мм., чийто ржбъ е зърнесгь. Въ
нея е поставенъ непрозраченъ зеленъ камъкъ, който има отделна
златна рамка. Камъкътъ, който лесно се вади, се придържа въ кутий-
ката отъ дв% малки топки, прикр-Ьпени на ржба й. По ср'Ьдата на
верижката е закачена една висулка въ видъ на луненъ сърпъ (1ипи1а)
съ продължени и завити спирално навжтр-Ь краища.

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
7. Часть отъ огърлица, дълга сега 17 см., тежка 7*20 гр. (табл. II 4).
Огърлицата се състои отъ златни ажурени пр-Ьшлени, които иматъ
формата на тъй наречения Херкулесовъ вжзелъ (запазени еж само
четири). Върху телчетата, съ които еж скачени гЬзи пр-Ьшлени, еж
нанизани мъниста отъ зеленъ полупрозраченъ камъкъ (смарагдъ?;
запазени еж само три). Въ края на верижката е прикрепена кука за
закопчаване.
8. Об-Ьци, вие. 35 мм., тежки 7*55 гр. (табл. II 5). Направени еж
отъ гладка халка, върху която е прикр-Ьпенъ кржгълъ, въ средата
изпжкналъ щитъ, обиколенъ съ три реда осуканъ телъ. Въ ср-Ьдата му
се намира кржгла вдлжбнатинка, обградена съ осуканъ телъ, която е
била изпълнена съ синь, сега изпадалъ емаилъ (или стъкло). На халката
е окачена и една подвижна висулка, която завършва съ трисгЬнна
пирамидка, състоеща се отъ малки топчета. — Запазени еж части (2*80
ф.) и отъ втори чифтъ подобни об-Ьци.
9. Об-Ьци, вие. 47 мм., тежки 770 гр. (табл. III 4). Направени еж
огь витлообразно канел ирана халка, на която е окачена подвижна про-
дълговата висулка съ ржбеста топка на края. Единиятъ край на халката
е източенъ като обълъ телъ и е нотитъ епирално въ видъ на кржгълъ
щить, сл-Ьдъ като е оставена дупка за закачване на куката отъ другия
край на халката. При едната об%ца този щитъ е отчупенъ.
10. Кржгла висулка отъ об%ца (?), вие. 30 мм., тежка 1-17 гр.
(табл. III 7). Въ вдлжбнатото поле по средата е било поставено кржгло
камъче, което е изгубено. На кржга е окачено, поср^дствомъ парче
телъ, цилиндрическо мънисто отъ зелено стъкло. — Запазена е часть и
отъ втора подобна висулка.
11. Висулка въ форма на луненъ сърпъ (1ипи1а), чиито краища се
допиратъ, тежка 2*58 гр. (табл. III 8). Повръхностьта й е украсена съ
малки топчета, поставени повечето по четири въ видъ на малки пира-
мидки (както при об-ЬцитЬ п^ 8). Висулката е снабдена съ широка
халка и е била окачена вероятно на н-Ькоя верижка (ср. напр. огър-
лицата п" 6).*)
*) Въ сбиркитк на Народния музей се намиратъ още дв-Ь такива висулки, отъ
които едната (инв. по 4938) е изкопана отъ единъ могиленъ гробъ при Мездра заедно съ
два златни пръстена и една глинена лампичка, а другата (инв. п» 5186) е намерена въ
елввъ гробъ при с. Лисецъ, Ловешко, заедно съ единъ сребъренъ пръстенъ, една
^яатва об^ца и една глинена стомничка. И двата гроба, споредъ нам^ренигЬ предмети»
еж отъ римско вр-Ьме.

8 Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
12. Халка за шия (торква), витлообразно канелирана» съ диаметъръ
около 12-5 см., тежка 4290 гр. (табл. IV 14). Торквата е отворена и
двата й края, къмъ които тя става постепенно по-тънка, еж сплеснати
въ видъ на кржгъ съ дупка по средата.
13. Дв-Ь еднакви гривни съ ржбесто малко продълговато колело,
направени отъ златна тенекия и вжтр-Ь пълни съ смола (табл. IV 3).
Едната гривня има размери 87X10 см- и тежи 11410 гр.; другата има
размери 9X10 см. и тежи 115-90 гр. Приблизително четвъртината отъ
колелото е отрязана и е направена подвижна, за да може да се
отваря. За тази ц%ль тя е снабдена на единия край съ цилиндрически
придатъкъ, който се движи свободно около една ось, прикрепена въ
по-гол-Ьмата часть на колелото. На другия си край подвижната часть
е снабдена сжщо съ цилиндрически придатъкъ, на който отговарятъ
ДВ* дупки въ прил-Ьгащата съседна часть на колелото. Пр-Ьзъ т*зи
дв-Ь дупки и цилиндрическия придатъкъ е прокарано малко златно
гвоздейче, направено отъ дв% пластинки и снабдено съ топче на единия
край; дължината на гвоздейчето се равнява на дебелината на гривнята.
Това гвоздейче, което може ц%ло да се извади, не позволява на грив-
нята да се отваря отъ само себе си.
14. Гривня съ плоско отворено колело (табл. IV 5); диаметъръ
5 см., тежина 3370 гр. Колелото, което на двата края е снабдено съ
широки халки, е обточено съ витлообразно осукани телове, които къвгь
отвора на гривнята с^ завити спирално въ кржгли щитове. Часть отъ
гЬзи телове е отчупена.
15. Дв-Ь еднакви гривни, уплетени витлообразно отъ по три дебели
жици масивенъ златенъ телъ (табл. IV 13). Едната гривня има диаме-
търъ 7*5 см. и тежи 8530 гр. Другата гривня е отчасти разкъсана и
разплетена ; тя тежи 84*65 гр. ГривнитЬ еж снабдени на отвора съ дебела
халка, която влиза свободно между дв-Ь съответни халки, прикрепени
на срещуположния край. Пр-Ьзъ тригЬ халки минава едно лостче, съ
топка на единия край, направено отъ дв-Ь разединени пластинки, което
се движи свободно и позволява гривнята да се отвори или да се държи
затворена. Лостчето се движи по една ось, прокарана между дв-ЬтЪ му
пластинки и прикр-Ьпена неподвижно на една отъ външнитЬ халки,
която ось не му позволява да се извади съвс^мъ, както при гривнигЬ п^ 13.
16. Дв-Ь еднакви отворени гривни, направени отъ бронзово ко-
лело, около което е увитъ витлообразно златенъ телъ, който не оставя
да се види бронзовата подложка (табл. III 5). Едната гривня има диаме-

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево 9
търъ 6-3 СМ. И тежи 22* 10 гр. Другата гривня е развалена и отъ нея е
запазенъ само златниятъ телъ, който тежи 17*50 гр.
17. Ажуренъ пръстенъ съ латински надписъ (табл. IV 6 и
обр. 1); диаметъръ 23 мм., тежина 11*30 гр. Орнаментътъ на пръстена
се състои главно отъ два реда „амазонски* щитове, между които се
намира, сжщо въ два реда, сл-Ьдниятъ надписъ : АУРЕНУЗ В1Т\/8 ВОТУ
НЕЯСУи — „Аврели Битъ об-
рокъ на Херкулеса*. ВОТУ стои
ввгксто УОТУ(М). Въ надписи-
тЬ отъ Мизия, подъ влияние
о'о оо «го оо о'У о« СЗГС5 о'о ое? о» «Лз 0'С5 С^'^ 0'С9
И[1][1][1][Ж1т[Ш]0!?1ИИИИРЦ[1|
ОО оа ^(^ ^^ с=^^ ;)(^^сз^<) Об) А А аа с^с* с^сд с^а^
на гръцкото произношение лл^с 1 о и
'^ ^ Обр. 1. — Златенъ пръстенъ отъ Николаево,
(гръцко В = латинско V) зву- развитъ.
кътъ V често е билъ замЪстянъ
сь в. Така въ единъ надписъ отъ Павликени, Търновско (Изв%стия Ш 23),
намираме Ве{иа вм-Ьсто Уе{11а.^) Надписътъ на пръстена има сакрално
значение и показва, че пръстенътъ е билъ посветенъ отъ притежателя
му на Херкулеса. Сжщото посвещение срещаме и върху другъ единъ сре-
бъренъ пръстенъ въ Народния музей (инв. № 3272), нам%ренъ въ Силистра
(обр. 2). Върху лицето на този пръстенъ е направенъ елипсовиденъ шитъ,
върху който е гравиранъ надписъ Vо^(ит) Нег(сии), Надписи отъ този
видъ, както е изв-Ьстно, се ср^щатъ често върху пръстени и други укра-
шения отъ римско вр-Ьме.
18. Масивенъ двоенъ пръстенъ съ дв-Ь мл-Ьчносинкави и кафяви
камъчета (сардониксъ) на лицето (табл. IV 9); външенъ диаметъръ 29
мм., вжтр-Ьшенъ диаметъръ 23 мм.,
теж. 23-95 гр. Около камъчетата е
гравиранъ орнаментъ въ видъ на
малки спирали. Халката на пръстена
е надлъжно набраздена.
Обр. 2. ~ Сребъренъ пръстенъ отъ Си- ^д. Масивенъ пръстенъ СЪ едно
листра (ест. гол.).
само камъче > отъ сжщия видъ
(табл. IV 8); външенъ диаметъръ 27 мм., вл^тр%шенъ диаметъръ 19 мм.,
теж. 26*30 гр. ; орнаментиранъ по сжщия начинъ.
20. Пръстенъ отъ сжщия видъ съ по-малко камъче (табл. IV 10);
външенъ диам. 28 мм., вжтр-Ьшенъ диам. 22 мм., теж. 20*55 гр.
^) Другъ прим^ръ въ единъ надписъ отъ Ихтиманъ (К а И п к а, Ап1. ОепктЗкг 1п
В|11^аНеп по 125): Иуев вместо иЬе(п)8, Въ другъ единъ надписъ отъ Никюпъ (Кеу.
агсЬбо!. 1908 II 57 п*^ 58) срещаме сжщо ЬоШ вм-Ьсто уоШт,

10 Б, Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
21. Пръстенъ отъ сжщия видъ н съ сжщото каиъче (табл. [VII);
външенъ диам. 28 нм., вжтр-Ьшенъ диам. 18 мм., теж. 14 98 гр.
22. Масивенъ пръстенъ съ сл^щото камъче, но халката му украсена
съ релиефенъ листовиденъ орнаментъ, безъ надлъжннгЬ бразди (табл.
IV 7); външенъ диаи. 27 ми., вл^трЪшенъ диам. 16 мм., теж. 22-10 гр.
II. Предмети отъ сребро.
23. Л'Ьтска статуйка-солкица, висока заедно съ подсгавката 10 си.
(табл. I). Статуйката представя голо д%7е, седнало върху крлгла про-
филувана подставка, съ куче въ ржц-ЬтЬ. Косата на д-Ьтето е събрана и
завита на кокъ на върха на главата. Изработката е груба, но изрази-
телна; лЪтсктЬ форми еж предадени естествено и сполучливо. ЗЪницитЪ
Обр. 3. — Дъното иа сребърната солница оть Николаеви.
на очитЬ с* пр*дставени'пластично чр-Ьзъ значителни трапчинки, които
даватъ на погледа подвижность и дълбочина. Отъ другигЬ стилови
особности на статуйката заслужава да се изтъкне характерниятъ начи)гь,
по който е третирана косата. Тя е представена като гл.ста плъстена
иаса съ иалкк трапчинки, които наподобяватъ отд-Ьлнит* кждрицн. По'
сжщия начннъ е характеризирана и козината иа кучето.
Повръхностьта на статуйката има на няколко мЪста п-Ьтна с&Ьтло-
зелена патина, отъ д-Ьто се вижда, че среброто не е съвсЬмъ чисто.
Извлтр-Ь статуйката е куха; тя тежи само 106 гр Дъното е направено
отъ два кржга, поставени единъ върху другъ. отъ които външниятъ
(долннятъ) е неподвиженъ, а влтр-Ьшниятъ може да се върти по-

Б. Филовъ, Римското съкровище оть Николаево 11
ерЪдствоиъ една налка дръжка, която е прикрепена въ центъра ну.
Външннятъ неподвиженъ кржгъ ииа три продълговати изр-Ъза, както
това е показано въ обр. 3. Сжщит^ изр'Ъзи еж. направени и на
вжтр'Ьшния кржгъ. Осв-Ьнъ това прн този последния съответни плоскости
еж покрити съ малки дупчици въ видъ на ржшето. Когато изр^ит-Ь на
вжтр^шния крлгь дойдатъ върху изр-ЬзигЬ на външния, тогава ста-
1уйката-акдъ е отворена и нейната вжтрЪшность иоже да се напълни
било съ соль, било съ друга н-Ькаква счукана на снтно материя. При
едно слабо завъртане на вл1-
трЪшния кржгъ, неговит-Ь ма-
сивни части дохаждатъ върху
изр^итЪ на външния КрАГЪ и
по този начинъ сждътъ се зат-
варя. При по-нататъшно завър*
тане, върху изр^итЬ на външ-
ния крхгъ дохаждатъ продуп-
ченитЬ части на в;ктр'Ьшния
кржгъ и тогава поставената въ
сжда материя може да се нз<
ржсва въ малко количество. По
такъвъ начинъ съ съвс^мъ
простъ неханн^нъ се постига
едно доста ум%ло скроено при-
способление на статуйката.
Статуйката • солница отъ
Николаево, която, доколкото
ми е язв^сгно, е единсгвениятъ
екзеипляръ отъ този видъ,
арнвадлежи КЪМЪ най-Заб*Л*- ^^р 4. - Сребърно тасче огь Николаево
жвтелннтЬ пр-Ьдмети, които (^/з еет. гол.).
притежаваме отъ римско вр^ме.
Гя е твърди характеренъ панетникъ на античната художествена инду-
стрия, която винаги се е стр-Ьм-Ьла да даде завършена художествена
фораяа и на най-обикновенигЬ пр'Ьдметн за всекидневна употр-Ьба.
Разр^кпението иа тази задача, постигнато при николаевската солница,
е безъ съннЪние едно отъ най-сполучливигЬ, които можем: да си
арЪдставииъ- Нищо не би издало въ нея практическото й пр-Ьдназна-
чеине, когато я бихме видели сложена върху н%коя маса, на която гя
би могла да служи като хубаво украшение.

12
Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
24. Обикновено тасче безъ орнаменти, сь низъкъ кр^гъ отдол-Ь на
дъното за подставка, вие. 29 см., диаметъръ на отвора 9 см. (обр. 4).
25. Отворена гривня съ плоско и тънко колело, изработено грубо
въ видъ на змия (обр. 5); диам. 6 см.
26. Отворена гривня съ обло колело, което къмъ краищата
постепенно се натънява (табл. Ш 6); раз-
м-Ьри 55 X 6*7 см.; счупена на,дв-Ь части.
27. Отворена гривня (?) съ ржбесто ко-
лело, което къмъ краищата постепенно се
натънява (табл. IV 2) ; разм-Ьри 67 X 9 см-
28. Пръстенъ съ кржгло червено ка-
мъче (корналинъ), върху което е гравиранъ
бюстъ на Хелиосъ ((Слънцето) съ лжчи
около главата, обърнатъ наляво (табл. IV
12); външенъ диам. 31 мм., вжтр-Ьшенъ
диам. 20 мм , теж. 2635 гр.
29. Кръстовидна фибула отъ обикновения типъ съ полукр^гълъ
лжкъ (табл. IV 1); дълга 7-5 см. ТопкигЬ, сь които завършватъ горнит*
рамена на кръста, носятъ явни остатъци отъ позлата. Долнята права
часть на лжка има орнаменти, инкрустирани съ ниело (черъ емайлъ).
Иглата е загубена.
30. Часть отъ игла (?), единиятъ край на която е завитъ въ видъ
на халка (табл. IV 4); дълж. 6 см.
31. Часть отъ строшена гривня (?) отъ дебелъ телъ.
Обр. 5. — Сребърна гривня отъ
Николаево ('/з ест. гол.).

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
13
III. Монети.
по редъ 1
Влад-Ьтель
Надписъ на опакото
СоЬеп №
1 а
й
«
ж г
1
I
1
ТНиз .....
С08 VI (77/78 год.)
65
1
Всичко . .
1
—

1
2
1
Ап(оптиз Рсиз. .
СОМСОК01А АУО
135
1
Всичко . .
—

1
3
РаизИпа зеп. . .
IVNОNI КЕ01МАЕ
215
1
Всичко . .
—
—
1
4
М. АигеНиз . . .
СОКСОКО ДУО ТК Р XV С08 1П
31
1
5
*
С05 II
102
1
6
т ш
1МР VI С08 П1
257
1
7
ш ш
Р1ЕТА8 АУО
451
1
8
п ш
ТК РОТ VIII С08 П
664
1
9
ш ш
ТК Р XXIX 1МР VIII С08 Ш
916
1
Всичко . .
—
6
10
РаизИпа шп. . .
АУ0У8Т1 РИ Р1Ь
15
1
Всичко . .
—
—
—
1
11
1. \/еги8 ....
ТК Р У\\\ 1МР V С08 111
318
I
Всичко . .
.
—

1
12
СоттосШз . . .
АРОЬ РЛЬ Р М ТК Р.ХУ1 С08 VI
25
1
13
т
• •
СОМС СОМ Р М ТР Р XVI С08 VI
45
1
14
• •
Ь1В АУО V ТК Р Уи 1МР 1Ш С08 III Р Р
311
1
15
Р М ТК Р Хт 1МР УШ С08 V Р Р
532
1
16
■ ■
537
1
17
1
комАЕ РЕиа
652
1
18
КОМ РЕЬ Р М ТК Р XVI С08 VI
655
1
19
9
8ЕСУК ОКВ Р М ТК Р ХИП С08 V Р Р
697
1
20
УОТА 80ЬУ РКО 8АЬ К Р
984
1
21
Всичк
:о . .
ТК Р VII 1МР 1П1 С08 Ш Р Р
липсва
1
10
22
А1Ь1пи$ ....
Всичко . .
КОМАЕ АЕТЕКМАЕ
61
1
1
23
5. 8еVеп^з . . .
АОУЕМУ! АУО РЕЬ1С1881МО
6
1
24
•
»
• 1
1
АЕдУ1ТАТ1 АУОО
21
1

'/
К 4^шт'К 9ь^шл1/т^
отъ
I
>
УО
а/
;<|
*\^
Ч
Ч^
1
п
п
щ
I
■
•
н
«
%
%
%
%
Ч
\^н1^1^%^^/\и
Л/^//^/-//»
щ
и
н
N
Мадиисъ на опйкаю
АНАН АГХАВ С05 П Р Р
Н0Н1 КУККТУв
СОННИ.СНАТЮ
СОН III I» Р
И>НТУМ ККОУС
И>кТУМА НКПУХ
1^УМ ПАТОК РАОЗ
ИНПНАПГА8 АУОО V
I тНН1^ РАТЖ
МАК8 РАГКК
МА»<П 1»АСЦТН1'^
Мч>\ГГ А\у>
■^ ч »ч ^ « ч\>;^ 1 г г
^ Ч *'< ^ . А\< 1 »^ »
■^ Ч Ч *■ > х\\ч I * *
• Ч Ч * *■ >'ОСч 1 * *
Ч Ч ' * .' >\"С^ I *^ «^
Ч \ ' \.1 ,\\х и * ♦
ч \ V ,^^V II * »
ч \ • \
\ л
* »
* ^
^ *» 1^^
37 вар.*)
50
68
84
100
173 вар.")
181
203
205
296
301
311
315
320
330
349
357 вар.')
ЗЛ)
372
390
416
417
4-3
440
44?
4с4
4^
*???
.>
к
ъ к
• , .V . ^ч ч ■*■■ • %
* ч Ч "^ *
••
^ ' ^■«
ч#» »< V 'ч*

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
15
а
о
с
Влад'Ьтель
Надписъ на опакото
•
СоЬсп №
п
Сборъ
1
59
5. Зеуегиз . . .
Р М ТК Р \Vт С08 III Р Р
1
539
1
60
1
1» Р
Р М ТК Р XIX С08 III Р Р
563
1
61
» »
РКОЬКСТЮ АУО
580
3
62
п п
КЕ8Т1ТУТ01^ УКВ18
599
5
63
9 П
»» н
606
I
64
т т
УЮТОИАЕ АУОО РЕЬ
719
3
65
п п
УЮТ РАКТ МАХ
744
1
66
я п
УЩТ АУО ТК Р С08
752
1
67
п ■*
УШТ АУОО
761
1
68
т щ
УСТА РУВЬ1СА
777
2
69
я п
УСТА 8У8СЕРТА XX
791
2
Всичко .
68
70
МИа Оотпа.
01АМА ЬУОРЕКА
32
2
71
П т
РЕЬ1С1ТА8
47
'
72
» Я
РОКТУНАЕ РЕНа
55
73
» »
Н1ЬАК1ТА8
72
3
74
п п
»»
79
75
п я
1УКО
81
2
76
п »
1УКО КЕОINА
97
77
п п
ЬАЕТ1Т1А
101
•
78
п п
МАТК1 ОЕУМ
137
79
•• *
Р1ЕТА8 РУВиСА
156
3
80
п п
РУ01С1Т1А
164 вар.')
81
п ш
»•
168
82
я »
УЕМУ8 РЕих
198
2
83
п п
УЕNУ8 ОЕМЕТШХ
205вар.*>
84
* V
■ ■
211
85
» Щ
п »»
212
86
т п
УЕ8ТА
226
87
п »
N
230
88
» п
УЕЗТАЕ 5АNСТАЕ
246
Всичко .
26
89
СагасаНа . .
ВОМУЗ ЕУЕНТУЗ
19
90
т • •
1МРЕК11 геиС1ТА5
95
91
я
■
1МОУЬОЕКТ1АЕ АУО
103
*) РийкШа държи въ л1&вата ржка скнптъръ, който въ екземпляра у СоЬеп липсва.
^ Екземплярътъ у СоЬеп има на лицето обикновенъ бюстъ на Юлия Домна. Въ
екземпляра отъ Николаево бюстътъ е съ диадема и е поставенъ върху луненъ сръпъ.

16
Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
1

2*
О X
О
с
ВлажЬтель
Надписъ на опакото
СоЬеп №
Количест
екземпля|
1
92
СагасаНа. . . .
ЮУ1 808Р1ТАТОК1
108
93
я
•
•
Ь1ВЕКАЬГГА8 ЛУОО V
124
94
п
•
•
ивЕКлитАз дуо VI
129
95
п
•
•
иВЕНАЬ АУО У1Ш
139
2
96
п
•
•
иВЕЯТАЗ АУО
143
97
т
•
•
■
МАКТ1 РК0РУ0МАТ0К1
150
2
98
т
•
•
•* •»
152
99
т
1
•
МАКТ1 УЬТОад
154
100
п
•
•
МОКЕТА АУО
165
4
101
»
•
■
•» »»
166
102
т
>
•
и •»
167
2
103
п
•
•
МОКЕТА АУОО
168
104
п
•
•
РАКТ МАХ РОКТ ТК Р ПП
175
105
щ
•
•
РАКТ МАХ РОК ТК Р У С08
179вар.^)
3
106
п
1
•
Р М ТК Р Х1Ш С08 1П Р Р
186
107
т
•
• <
»♦ »»
190
108
п
> <
>
Р М ТК Р ХУ С08 III Р Р
195
2
109
»
>
1 <
»» •*
196
110
п
> 1
) <
•1 м
206
2
111
я
«
«
Р М Т!^ Р ХУ1 С08 ПП Р Р
211
112
я
•
«
п п
220
•
113
т
•
•
Р М ТК Р ХУН С08 ПП Р Р
239
114
»
•
•
»• и
242
2
115
п
•
•
и и
247
2
116
я
•
•
Р М ТК Р ХУШ С08 ПП Р Р
278
117
я
•
•
4
»» »•
282
118
я
•
•
п п
302
3
119
я
•
•
п п
314
120
я
•
•
и »»
315
121
я
•
•
Р М ТК Р ХУПП С08 ПП Р Р
337
122
я
•
•
»» ♦»
349 вар.»)
123
т
•
•
»» и
362
124
я
•
•
п •>
363
125
я
•
•
рокпгех тк р II
406
126
я
*
•
«
Р0КТ1Р тк Р УП1 С08 II
421
*) Надписътъ върху опакото на екземпляра у СоЬеп гласи .... мах рокт тк . . . •
^) Николаевскиятъ екземпляръ има на лицето само глава на Каракала съ лавровъ
в^нецъ, ВМ11СТ0 драпиранъ и брониранъ бюстъ съ лжчеста корона, както е екземплярътъ
у СоЬеп.

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
17
;;
*
-1 -~ — — ■ —
[21:
а
о
ас
ВладЪтель
Надписъ на опакото
СоЬеп №
Количество
екземпляри
1
127
СагасаНа. . . .
РОКТ1Р ТК Р УШ С08 П
424
1
128
я
РОКТ1Р ТК Р X С08 П
434
2
129
•
*• N
441
1
130
я
РОКПР ТК Р XII С08 III
464
2
131
т
и и
465
2
132
я
РОКТ1Р ТК Р XIII С08 Ш
484
1
133
я
РКОРЕСПО АУО
508
1
1
134
т
и »»
509
2
135
я
РКОР РОКТ1Р ТК Р XI С08 III
510
1
136
т
8ЕСУК1ТА8 РЕКРЕТУА
562
1
137
т
8РЕ1 РЕКРЕТУАЕ
597
1
138
я
УЕНУ8 У1СТК1Х
608
2
139
я
У1КТУ8 АУОО
667
1
140
я
УСТА 8У8СЕРТА X
689
1
141
я
Р М ТК Р VIII С08 » Р Р
липсва
1
Всичко .
«
—
72
142
Р1аиШ1а . . .
СОNСОК^IАЕ АЕТЕКNАЕ
10
1
143
я . . ,
СОКСОК01А РЕих
12
1
144
я ...
Р1ЕТА8 АУОО
16
2
145
я . . •
VЕNV8 У1СТК1Х
25
4
Всичко .
^^^^

8
146
ОеШ ....
РЕиатА8 рувисА
38
4
147
я
РЕЬ1С1ТА8 ТЕМРОК
44
1
148
я
иВЕКАиТА8 АУО V
68
1
149
я
МАКТ1 У1СТОИ
76
1
150
я
NОВI^IТА8
90
2
151
я
Р0КТ1Р ТК Р II С08 II
137
1
152
я
РК1КС 1УУЕМТУТ18
157
2
153
я
РК1КС 1УУЕМТ
159
1
154
я
8ЕСУВДТ 1МРЕШ1
183
3
155
•
УОТА РУВиСА
230
1
Всичко .
—
—
17
156
Масгшиз . .
РЕиС1ТА8 ТЕМРОКУМ
15
1
157
я • . ,
10У1 СОК8ЕКУАТОК1
33 вар.*)
1
158
» ...
•• ••
37
2
159
1» •
УОТА РУБЬ Р М ТЯ Р
147
1
Вс
ИЧ1
СО .

5
^) Николаевскиятъ екземпляръ има на лицето следния надписъ : 1МР с м ореь 8ЕУ
МАСКШУ8 АУО. При екземпляра у СоЬеп името ЗеV(е^из) липсва.
Изгкстша пл Арх. друж. 2

'1'' Л ^\т
г^
1= I
• л
-* 1
V:'
=г:^ •!!. — »
' ^1
*•
4
м I
#
• \ \:Г\»'Г\ ♦."'-•♦': '*:*'• •'г^
Г»т
5*
2 I
- I
- I
п-
-г»
я: ,
•
^«Г !
V
*:! 2
^
I -
144
1 *
1 2
1
154
:*
:й?
1+4
-+С
25о
т^*
■
1 —
*
■
-ГЛС» *'^.'^ ^^^СУЧгОГ? Р!\*5
< гъ &к

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево 19
а
21!
о.
§о.
о
Е
Владетел ь
Надписъ на опакото
СоЬеп №
1
1!
1
192
Е1а^аЬа1и8 . . .
ТЕМРокум РЕиатАз
282
2
193
1. . . .
У1СТОК АКТОК1Н1 АУО
291
2
194
■ . , .
У1СТОК1А АУО
300
1
195
• • . •
п •»
304
1
Всичко . .

55
196
1и11а Раи1а . . .
СОНСОК01А
6
1
Всичко . .
1
197
АдиШа Зеувга . .
С0НС0К01А
2
1
Всичко . .
—
1
198
1иИа Зоаепиаз . .
УЕМУ8 САЕЬЕ8Т18
8
1
199
» » • •
п ••
14
2
Всичко . .
—
3
200
/иНа Маеза . . .
РЕСУМ01ТА8 АУО
8
1
201
*» » • • •
руо1стл
36
4
202
я „ . . .
8АЕСУи РЕиатАЗ
45
4
Всичко . .

9
203
Зеуегиз А1ехап(1ег
АЕдУГГАЗ АУО
9
1
204
я я
АННОНА АУО
29
1
205
» я
•» •»
32
1
206
я я
СОКСОР01А
38
1
207
• т
Р10Е8 мгитум
51
1
208
» я
н ••
52
2
209
я м
10У1 РКОРУОНАТОКГ
83
3
210
я я
10У1 УЬТОР!
95
2
211
• я
Ь1ВЕРАиТА8 АУО
108
1
212
• «
иВЕ1П*А8 АУО
152
1
213
я я
МАКТ1 РАаРЕКО
173
2
214
•• я
РАХ АУО
187
2
215
»• я
РЕКРЕТУ1ТАТ1 АУО
191
1
216
»» я
Р М ТК Р С08 Р Р
•
204 вар.*;
4
217
» я
»» м
207
1
218
• я
и »♦
216
1
219
• я
" •»
218
1
220
я ■
Р М ТК Р II С08 Р Р
231
2
*) у СоЬеп върху лицето на монетата бюстътъ на императора е само драпиранъ ;
вь николаевскигЬ екземпляри той е драпиранъ, брониранъ и съ лавровъ в%нецъ на главата.
2*

В^^отъ Хаваш въ паршп !яп^ жата а !гз

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
нк още три иедалиона за окачване съ златни ионети отъ узурпа-
хпуиъ и единъ съ ионета отъ Антонинъ Пий.')

20
Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
О
С
й5
Влад^тель
Надписъ на опакото
СоЬеп №
Количество на 1
екземплярите 1
Сборъ ' 1
221
Зеуегиз А1ехап(1ег
р м тк р и С08 Р р
236
1
222
я •
■ •
239
3
223
п Щ
Р М ТК Р III С08 Р Р
249
)
224
Я 11
•• N
256
225
1» 1»
Р М ТК Р V С08 II Р Р
289
3
226
я •
Р М ТК Р VI С08 II Р Р
312
'
227
1» 1»
п **
319
2
228
1» П
Р М ТК Р XI С08 III Р Р
434 вар. ^)
3
*
229
п •
Р М ТК Р ХП С08 III Р Р
440
230
т ш
Р М ТК Р ХПТ С08 Ш Р Р
448
231
я ?
РК0\Г10ЕКТ1А АУО
498
1 ■
232
т
1» »
•♦ »»
501
5
•
■
233
Я 11
•» »»
508
234
я я
8АЬУ8 РУВиСА
530
235
я я
8РЕ8 РУВиСА
543
236
» я
»• •»
5 43 вар.')
237
» я
У1СТОК1А АУО
556
238

1
560
4
239
я я
»» • ••
564
-
240
» •
У1СТОК1А АУ0У8Т1
566
241
я я
У1КТУ8 АУО
576
4
242
я я
•• N
579
243
• я
»» »»
586
Всичко . .
—

68
244
/иНа Матова
РЕОПЧО АУ0У8ТАЕ
5
245
ш я
»» »»
6
246
Я 1»
РЕЬ1С1ТА8 РУВиСА
17
3
247
Я 1*
>• ••
24
1
248
я я
1УКО СОКЗЕКУАТМХ
35
3
249
я я
УЕМУЗ У1СТК1Х
76
2
250
Я я
УЕЗТА
81
3
Всичко .
14
251
Махтшиз ТНгах
Р10Е5 М1Ь1ТУМ
7
3
252
я я
РАХ АУОУЗП
31
3
253
я я
Р М ТК Р Р Р
46
1
^) у СоЬеп на опакото Слънпето-богъ държи въ лавата си ржка глобусъ, въ нико-
лаевскитЪ екземпляри — камшикъ.
^ Върху лицето на николаевския екземпляръ бюстътъ на императора е драпиранъ
и бронЬранъ, у СоНеп само драпиранъ.

Б. Филовъ, Римското съкровище огь Николаево
• 1 »
21
)едъ
__
81!
2&
•
о
с
ВладЪтель
Нялписъ на опакото
СоЬеп №
Коянчест!
екземпля
1
254
Мах1т1пи8 Ткгах.
Р М ТК Р П С08 Р Р
55
2
255
ш п
РК0У10ЕКТ1А АУО
77
3
-
256
п п •
8АЬУ8 АУОУЗП
85
1
257
П т •
У1СТ0К1А АУО
99
1
258
т я
У1СТОК1А 0Е11М
107
1
Всичко . .

15
259
ВаШпиз . .
Р1ЕТА8 МУТУА АУОО
17
2
Всичко
«^1-* 4
-~ -
2
260
Рир1епиз . .
г
РАТКЕ8 8ЕNА•^V8
21
1
261
ш
РАХ рувисА
22
1
Всичко .
1
2
262
Оог(Иапи$ III
АЕдУ1ТА8 АУО
17
5
263
ш
м •>
25
4
264
п
АЕТЕКК1ТАТ1 АУО
39
1
265
п
1
41
19
266
п
СОКСОК01А АУО
50
3
267
1»
»» »»
53
1
268
1»
соNсоя^IА тт
62
4
269
*
1»
01АКА ЬУСГгеКА
69
5
270
1»
РЕиат ТЕМР
71
4
271
1»
РЕиат ТЕМРОК
72
1
272
1
п
РЕиС1ТА8 ТЕМРОКУМ
81
6
273
п
ртЕ8 М1итум
86
5
■
274
ш
РОКТ РЕОУХ
97
5
275
п
РОКТУNА КЕОУХ
98 вар.»)
17
276
п
ЮУ1 СОК8ЕКУАТОК1
105
6
277
п
ЮУ1 8ТАТОШ '
109
17
г
278
ш
10У18 8ТАТОК
115
2
■
279
ш
ЬАЕТША АУО N
121
15
»
280
»
•
ЬГВЕКАиТАЗ АУО II
130
2
28]
•
иВЕКАЬ1ТА8 АУО III
142
5
282
»
МАК8 РКОРУО
155
1
1 . <
283
ш
МАКТЕМ РКОРУОКАТОКЕМ
160
5
1 1
284
п
ОКIЕN8 АУО
167
9
' . .
285
п
РАХ АУ0У8Т1
173 вар.")
6
»
у СоЬеп върху лицето бюстътъ на императора е
лаевскитЪ екземпляри съ лжчеста корона.
^ У СоЬеп надписътъ на опакото е РАХ ауоу8Т.
съ лавровъ в^нецъ, въ нико-

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
23
1
О
С
Влад^тель
Надписъ на опакото
СюЬеп №
1
Й.
«
II
^
324
ОогШапт III . .
VIIП•VТI АУ0У8Т1
404
25
•
Всичко . .
—
293
325
8аЬ1п. ТгапдиИНпа
СОКСОК01А АУОО
1 вар.^)
1
Всичко . .

—
1
326
РкШрриз ра1ег ,
АОУЕМТУЗ АУОО (244 г.)
3
6
327
я •»
АЕдУ|ТА8 АУОО
9 вар.»)
23
328
я п
»» »»
12 вар.")
1
329
п щ
АЕТЕКК1ТА8 АУОО
17
2
330
т »
АЕТЕКМ1Т 1МРЕК
22
1
331
т т
АММОМА АУОО
32
20
332
•» п
м »»
33
1
333
п т
РЕиС1ТА5 ТЕМР
43
8
334
• »
Р10Е8 М1иТ
54
2
335
п п
РЮЕ8 М1иТУМ
58
2
336
т т
ЬАЕТ1Т РУКОАТ
80
5
337
щ п
ЬЮЕКАЬГГАЗ АУО Ц (247 г.)
87
13
338
п п
РАХ АЕТЕКК
102
1
339
1» »
»» м
103
1
340
я я
РАХ АЕТЕКМА
109
1
341
я я
Р М ТК Р II С08 Р Р (245 г.)
120
9
342
я я
Р М Т« Р 111 С08 Р Р (246 г.)
124
13
•
343
я Я
Р М ТК Р ПП С08 11:Р Р (247 г.)
136
7
344
» ш
»• и
137
3
345
т я
1К>МАЕ АЕТЕКNАЕ
170
26
346
» я
•» »♦
171
347
я •
8АЕСУЬАКЕ5 АУОО V (248 г.)
182
348
я я
8АЕСУЬАКЕ8 АУОО С08 III (24« г.)
193
'
349
я я
8АЕСУЬУМ КОУУМ (248 г.)
198
350
я я
8АЬУ8 АУО
205
А
351
» я
«• п
209
2
352
я т
8ЕСУК1Т ОКВ18
215
3
353
я я
8РЕ8 РЕиаТАТ18 ОНВ18
221
2
354
я я
У1СТОК1А АУО
227
3
355
я я
У1СТ01УА АУОО
235
5
■
1) у СоЬеп бюстътъ на императрицата върху лицето на монетата е поставенъ върху
дуяегь сърпъ; въ николаевския екземпляръ сърпътъ липсва.
*) У СоЬеп надписътъ на опакото е АЕдУ1ТА8 ауо.
^) Сжшлта разлика, както въ пр1>диде1цата монета.

24
Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
едъ
•
Н
о
с
ВлажЬтель
Надписъ на опакото
СоЬеп №
Г ■
«3
&
«
^ 6
3
356
РНШрриз ра^ег, .
У1КТУ8 АУО
239
3
357
т т
•» и
240
5
358
» п
УШТУЗ ЕХЕНаТУ8
244
1
Всичко .


174
359
01асШа ЗеVе^а,
СОКС01Ш1А АУОО
4
15
360
п »
»» »»
16
1
361
ш п
•» и
17
4
362
п п
IVNО СОМ8ЕКУАТ
20
5
363
п п
Р1ЕТА8 АУО
30
1
364
п »
•> н
34
1
365
я я
РУШСША АУО
53
3
366
п ш
8АЕСУЬАКЕ8 АУОО ИП (248 г.)
64
1
Всичко .
—

31
367
РкШрриз /Шиз
АЕТЕКК1Т 1МРЕЯ
6
3
368
т я
ЮУ1 СОМ8ЕКУАТ
13
3
369
т т
иВЕКАиТА8 А\00 т (248 г.)
17
1
370
ш »
РАХ АЕТЕРМА
24
2
371
п ш
Р1«КС1Р1 1УУЕКТ
48
23
372
п я
н >»
54
4
373
я »
** *•
57
6
374
я я
ЗАЕСУЬАЯЕЗ АУОО Ш (248 г.)
72
3
Всичко .
Общъ сборъ .


45
933
933
ОсвЪнъ изброенитЬ въ горния описъ монети, били еж намерени
още двЪ съвсЬмъ изтрити бронзови монети, които не могатъ да се
0Пр'ЬД'ЬЛ51ТЪ.
Болшинството отъ николаевскитЬ монети еж твърди обикновени
екземпляри, които не пр-Ьдставятъ особенъ нумизматически интересъ.
Само монетата отъ императрица Сабиния Транквилина, описана по-гор^
подъ п^' 325, принадлежи къмъ най-р^дкитЬ римски монети и нейната
нумизматическа стойность възлиза на 800 лева. Отклоненията, които
пр^дсгавятъ н^кои николаевски монети отъ екземпляритЬ, описани у
Коенъ, еж изтъкнати по-горЪ въ описа. Въ ц-Ьлата находка се срЪщатъ
само два екземпляра (п^^ 21 и 141), които не еж били изв1^стни на Коенъ.

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево 25
По тази причина н%ма да бжде излишно да дадемъ подробното опи-
сание на тЬзи два екземпляра.
21. Лице: м СОММООУЗ АМТ0М1МУ8 АУа. Глава на Комода еъ ла-
вровъ в^нецъ, на десно.
Опако : тр р VII 1МР ИП С08 III Р Р- Юнона права, на л^во, съ скип-
гьръ въ лавата р^ка и патера въ десната ; пр^дъ нея алтарь. — Отлично
запазена. Диам. 19 мм.
141. Лице: АМТ0М1МУ8 АУСУЗТУЗ. Бюстъ на Каракала младъ, съ
лавровъ вЪнецъ, драпиранъ и брониранъ, на десно.
Опако: р м ТР Р УШ СОЗ II Р Р. Виктория хвъркаща на л^во и
държеща въ дв^тЬ си р^ц^ лентоподобна диадема ; пр^дъ нея кржгълъ
щитъ на четвъртита подставка. ^- Отлично запазена. Диам. 19 мм.
Всички монети еж изобщо много добр-Ь запазени. По-старигЬ
екземпляри, особно тЬзи отъ първото и второто стод-Ьтие, еж само
изтъркани значително вследствие на продължителното имъ употр^бение.
МонетигЬ отъ третото столетие, които не еж били дълго вр^ме въ
обръщение, изглеждатъ почти като нови. Но понеже тЬхниятъ металъ,
както е изв-Ьстно, не е съвсЬмъ чистъ, ср^щатъ се между гЬхъ и
екземпляри, които еж отчасти разядени отъ влиянието на почвата.
IV. Дата и произхождение на съкровището.
Благодарение на монетитЬ, ние сме въ състояние да опр-Ьд-Ьлимъ
сьвсЬмъ точно вр-Ьмето, пр^зъ което николаевското съкровище е било
заровено въ земята. Както се вижда отъ дадения по-гор^ описъ, най-
къснитЬ монети отъ съкровището еж отъ вр-Ьмето на императора Филипъ
Арабъ (244 — 249 год.). Посл^днитЬ монети, сЬчени отъ този импера-
торъ и датирани съ шестата му трибуническа власть, еж отъ 249 год.
Отъ тЬхъ въ съкровището не е нам-Ьренъ нито единъ екземпляръ,
Липсватъ така сжщо и екземпляри съ петата трибуническа власть отъ
248 год. Обаче застжпени еж монетитЬ, сЬчени по случай секуларнитЬ
тържества пр-Ьзъ сжщата година съ надписи : ЗАЕСУЬАРЕЗ и ЗАЕСУЬУМ
МОУУМ (п° 347 — 349, 366 и 374 на описа). При такива обстоятелства
явно е, че съкровището требва да е било заровено въ земята още въ
течение на 248 год. или, ако се вземе пр-Ьдъ видъ, че сЬченитЬ въ
Римъ монети не еж могли да проникнатъ тъй бързо въ отдалечената
Мизия, най-късно пр-Ьзъ 249 год.

26 Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
Единъ б^гълъ погледъ върху политическитЬ събития въ провин-
цията Мизия пр^зъ това вр-Ьме ще ни позволи даже да опр^д-Ьлимъ и
в-Ьроятния поводъ за заравянето на съкровището. Царуването на импе-
ратора Филипъ съвпада съ опустошителнитЬ нашествия на готигЬ
въ римскитЬ провинции на югъ отъ Дунава Известно е, че тЬзи на-
шествия, които започватъ още въ 238 год. при царуването на Макси-
мина и еж били улеснени отъ постояннитЬ вжтрЪшни размирици въ
римската империя, продължаватъ съ малки пр^кжсвания чакъ до 270
год., когато р-ЬшителнитЬ победи на императора Клавди II турятъ за
по-дълго вр^ме край на нетърпимото положение въ Мизия и усигоря-
ватъ на провинцията траенъ миръ.^)
Императоръ Филипъ пр-Ьзъ първитЬ години на своето царуване е
водилъ усп-Ьшна борба съ варварскитЬ племена на сЬверъ отъ Дунава
и сполучилъ да нанесе р-Ьшително поражение на карпитЬ въ Дакия. Т-Ьзи
усп-Ьхи еж го накарали вероятно да откаже да плаща на готитЬ угово-
рения отъ по-рано годишенъ данъкъ. Въ отговоръ на това готитЬ пр'Ьзъ
248 год. навлизатъ въ долня Мизия, която съвпада приблизително съ
днешна сЬверна България, опустошаватъ страната и обсаждатъ добр^
укр-Ьпения Маркианополъ (сега Девня при Варна). Обаче тЬ не успЪлк
да пр^взематъ града и наскоро сл^дъ това се оттеглили, сл^дъ като
получили може би отъ обсаденитЬ жители откупъ. Неприятелски на-
падения въ собственото имъ отечество еж ги принудили да напуснатъ
по-скоро римската провинция.^)
За да усигори по-добр^ защитата на Дунавската граница, Филипъ
изпратилъ за управитель въ Мизия енергичния Деци Траянъ, който още
сжщата 248 год. е билъ провъзгласенъ отъ мизийскитЬ легиони за
императоръ и потеглилъ съ войскитЬ си ср^щу Филипа въ Италия.
Борбата между двамата императори се свършила съ поражението и
смъртьта на Филипа при Верона въ началото на августъ 249 година.
ГотитЬ се възползували отъ тЬзи размирици, за да подновятъ своигЬ
нападения въ много по-гол^мъ разм^ръ. Макаръ сжщинскиятъ походъ,
извършенъ подъ началството на тЬхния краль Книва — между др]ггигЬ
градове тогава е билъ пр-Ьвзетъ и Пловдивъ, д-Ьто 100,000 души еж
паднали като пленници въ ржцЪтЬ на готитЬ — да е почналъ едва
пр^зъ 250 год., отд-Ьлни отряди еж захванали да плячкосватъ страната още
пр-Ьдидещата година, дод-Ьто двамата римски императори еж се борили
по между си за самовластие въ империята.
1) Гл. върху тЪзи събития главно Клррарог!, 0{е Е1п(а11е (1ег Оо(ел, стр. 27—93.
*) Каррарог!, [>{е Е!пШ1е (1ег Со^еп. стр. 35 сд.

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево 27
Едно ОТЪ лвЬтЬ тЬзи нашествия на готитЬ, пр^зъ 248 или 249 год.,
ще да е станало причина за заравянето на николаевското съкровище
въ земята. Самиятъ неговъ притежатель е станалъ безъ съмн-Ьние жертва
на тЪзи нашествия.
Годината, пр-Ьзъ която е било заровено съкровището, ни дава
само единъ 1егт1пи$ ап1е диет за датирането на самитЪ предмети отъ
съкровището, н%кои отъ които могатъ да бждатъ отъ много по- раншно
вр%ме. Това важи особно за златнитЬ украшения, които еж били носени
може би въ продължение на години, като еж минавали по насл-Ьдство
въ фамилията. Ето защо, за да опр^д^лимъ по-точно времето, отъ което
произхождатъ въпроснитЬ предмети, тр-Ьбва да прибЪгнемъ къмъ по-
мощьта и на други указания. Единъ 1егт1пи8 ро$1 диет за огърлицата
сь тригЬ верижки (п» 1 по описа) ни дава прикаче:* ата на нея златна
монета на Каракала, която споредъ надписа е била сЬчена въ 215 год.
Съ други думи тази огърлица е била направена между 215 и 248 год.
Сжщо и огърлицата п^' 2, като се сжди по ажурената обхватка, въ която
е поставенъ голЪмиятъ планински кристалъ, не може да бжде по-стара
отъ третия в-Ькъ. Съвършено идентична обхватка намираме и при една
златна монета на императора Галиена,^) която е била употребена по
сжщия начинъ за медалионъ на огърлица, както въ нашия случай при
огърлицата п^' 1 е употребена златната монета на Каракала. Изобщо
ажуренитЬ работи отъ този видъ еж станали на мода едва пр-Ьзъ третия
вЪкъ, *) и то не по н-Ькаква случайность, но въ пъленъ унисонъ съ общитЬ
естетически тенденции, които се проявяватъ и въ монументалната пла-
^)Маг$Ьа11, Са1а1о^е о! 1Ье Ле\(^е11егу 1п 1Ье ВгШзЬ Мизеиш по 2939 и
табл. 1ХУ1П.
*) Отъ това вр-Ьме датиратъ и прочутите медалиони (7 екземпляра) отъ Петрианецъ
въ Хърватско (А г п е < Ь, 01е ап<1кеп Оо1(1-ип(! 811Ьег-Мопитеп{е (1е$ Мйпг-СаЬ1пе(1е2$ 1п
Ш{еп табл. 8 ХУШ; Натре!, Оег Со1(1^ип(! уоп Nа^-82еп^М^к1б$ стр. 160 С1. и обр.
104 ' 111). Макаръ н'Ькои отъ монетигЬ, които еж поставени въ ср-Ьдата имъ» да дати-
ратъ още отъ втория в-Ькъ (Хадрианъ, Антонинъ Пий и Маркъ Аврели), н'Ьма никакво
съутЪяне, че самите имъ ажурени обхватки еж били прибавени едва пр%зъ третия в^къ
■ то ве по-рано отъ царуването на Каракала, чиито монети намираме върху три отъ
медааяояит^. Подобни ажурени обхватки намираме и при други медалиони отъ третия
в1къ. Два отъ тЬхъ еж съ златни монет отъ императорите Волузианъ и Галиенъ
(МагзЬа! 1, Са1а1о^е о! №е ЛешеПегу 1п 1Ье ВгШ$Ь Ми$еит по 2938, 2939 и табл. ЬХУШ),
1 други три нзсятъ златни монети отъ узурпатора Поетумъ (С Ь а Ь о и 1 1 1 е 1, Са1а1о^е
К^обга! е! га150пп6 (1е5 сат^ез ек. (!е 1а ВШИоШ^цие Nа1^опа1е по 2561 —2563). ВЪроятно
Я1 третия гЬкъ принадлежатъ и други два медалиона еъ ажурени обхватки въ парижката
Народва библиотека, които носятъ златни монети отъ Неронъ и отъ Антонинъ Пий
(СЬаЬоиП! е1, иит. съч. по 2560 и 2565). Най-поел-Ь все отъ сжщото вр%ме и отъ сжщия
■ап СД медалионитЪ, окачени на огърлиците, които се пазятъ въ Народната библиотека
л Парижъ и въ Виенския музей (гл. за гЬхъ по-долЪ).

28 Б. Филовъ» Римското съкровище отъ Николаево
етика ОТЪ това вр-Ьме и които могатъ да се резюмиратъ съ дв-Ь думи
като стремление къмъ ефекти, произлизащи отъ контраста между светло
и тъмно.. Отъ друга страна и стиловитЬ особности на сребърната ста-
туйка- солница, особно начинътъ, по който е направена косата (гл.
по-гор* стр. 10), показватъ, че и този пр-Ьдметъ не може да.бжде
по-старъ.отъ третия вЪкъ. Сребърната кръстовидна фибула (п^' 29 по
описа) ни представя сжщо една форма, която пр1>зъ първата половина
на третия в^къ се ср^ща още сравнително доста р^дко и става съвсЬмъ
обикновена едва пр^зъ четвъртия вЪкъ. Най-поел^ бюстътъ на Хелиосъ,
гравиранъ върху камъчето на сребърния пръстенъ п^ 28, указва сжщо
на третия в-Ькъ, тъй като култътъ на слънцето се е разпространилъ въ
римската империя въ големи размери едва отъ царуването на Елиогабала
(218 — 222 год.) нататъкъ. Съ други думи всички признаци, особно двата
главни, и най-характерни пр-Ьдмета на съкровището — златната огърлица
съ монетата на Каракала и сребърната статуйка-солница — говорятъ все въ
полза на третия в^къ. Като се има при това пр-Ьдъ видъ и еднородниятъ
характеръ на всички предмети отъ съкровището, можемъ съ положи-
те^ность да приемемъ, ]че всички тЬ с^ правени пр-Ьзъ първата поло-
вина на третия в-Ькъ. Съ това ние добиваме една дата съ такива тЬснн
граници, каквато р^дко може да се даде въ други случаи за накити отъ
подобенъ характеръ. Ето защо съкровището отъ Николаево има извън-
редно голямо значение за историята на златарската индустрия въ Мизия
пр-Ьзъ римско вр-Ьме.
Ние означихме съкровището отъ Николаево като римско. Това
още не значи, че то се състои отъ такива накити, каквито еж били
носени отъ самигЬ римляни. Изобщо за времето на римската империя
терминътъ «римски* има извънредно широко значение. Между другото
той се употребява и за произведенията на всички онЬзи различни
народи, които еж влизали въ границитЬ на обширната империя и еж
се намирали подъ непосредственото влияние на римската култура. Ето
защо, за да опр-Ьд-Ълимъ по-точно характера на съкровището отъ
Николаево и за да видимъ, на кой народъ тр-Ьбва да го припишемъ,
необходимо е да разгледаме по-подробно отд-ЬлнитЬ предмети и тЬхнитЬ
декоративни елементи.
Ще се спремъ най-напр-Ьдъ пакъ на огърлицата съ златната монета
на Каракала. Самата монета, сЬчена въ Римъ, е безъ съмнЬние чисто
римска. Обаче римлянигЬ, както се вижда отъ находкитЬ, не еж имали
обичай да носятъ монетитЬ по този начинъ. Това става явно, като се

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево 29
взематъ пр^дъ видъ местата, д%то подобни огърлици еж били намирани
до сега. Така напр. екземплярътъ въ сбирката на Народната библиотека
въ Парижъ, на който еж окачени четири ажурени медалиона съ златни
монети отъ Хадрианъ, Септими Северъ, Каракала и Гета, е нам-Ьрена
въ Ма81ит, г;^авниятъ градъ на галското племе левки (сега Nа^x, близо
до Соштегсу, департаментъ Меизе, въ сЬверо-източна Франция). Другъ
единъ твърд-Ь хубавъ екземпляръ, който е направенъ сжщо така отъ
три отделни верижки и на който еж окачени четири ажурени медал)|гона
съ златни монети отъ Антонинъ Пий, Маркъ Аврели, Фауетина и
Гордианъ, произхожда отъ Мала-Азия. Той е принадлез^алъ по-
•
рано на сбирката ВасЬо1еп уоп ЕсЬ1, а сега се намира въ Виен-
скня музей (обр. 6).^) И двата тЬзи екземпляра датиратъ отъ тре-
тия в^къ. Трети екземпляръ, на който е окачена златна монета отъ
Домициана съ масивна обхватка безъ орнаменти и който изглежда да
датира още отъ първия или втория в-Ькъ, е нам^ренъ въ Египетъ.^)
Сравнително отъ много по-късно вр-Ьме (отъ петия в-Ькъ), датира другъ
еДинъ екземпляръ, нам-Ьренъ пр-Ьзъ 1715 год. при Уе1р въ Холандия.^)
Самата огърлица днесъ е изчезнала, обаче н-Ькок отъ медалионитЬ, отъ
Хонорий и отъ Гала Плацидия, еж запазени. Важно е така сжщо и
местонахождението на отд'Ьлни монети съ златни обхватки, приспо-
собени за окачване, които сигурно еж били носени на огърлици, както
въ изброенитЬ по-гор^ случаи. Отъ тЬхъ на първа м^сто ще споменемъ
двата златни медалиона на Каракала отъ Петрианецъ въ Хърватско.^)
Подобни еж и прочутитЬ медалиони отъ 82ид^-8от1у6 въ Унгария,
които обаче датиратъ отъ края на четвъртия или началото на петия
вЪкъ и се отличаватъ по това, че тЬхнигЬ обхватки не еж ажурени, а
1) СЬаЬои111е<, Са{а1о^е ^€п€та\ еХ га18опп^ (1е$ сатбез е1с. стр. 375 по 2558 ;
В'аЬе1оп, СиМе Ши$1г6 ай СаЬ1пе1 (1е8 М^(1а111е8 стр. 168 и обр. 68; ОагетЬег§[-
Зя^Ио, 01с11оппа1ге (!е8 апИциЛ^з Ш 1990 обр. 5138 (подъ пумата топИе).
«) УоеИсг. 8атт1ип8[ ВасЬо!еп уоп ЕсЬ! ()Л^1еп 1903) табл. ХЬУ1; Рогег, КеаЬ
1«икоп (1ег ргШз!. к1а8818сЬеп ипй МЬсЬНзИ. АИе|1йтег стр. 518.
^ МагзНаП, СаШо^е о! 1Ье Ле^еПегу 1п ^Не ВНИзЬ Мизешп п© 2735 и табл. Ь1Х-
{^азгЬстно е местонахождението на друга една огърлица съ златна монета отъ Север ь
Адександъръ въ мисивна орнаментирана обхватка: МагзЬаП по 2727 и табл. иХ.
*) V а п К е г к V I ] к, въ Ргос^-уегЬаих е! т^то1ге8 йи соп^^ 1п1ета11опа1 йи
пшп1811иияие к ВгихеИез 1910, рцЬИбз раг (1е АЛ^Ше е! Тоигпеиг, стр. 29 — 38 и табл. IV.
*) Натре!, Оег Оо1(1!цп(1 уоп Nа§у-82еп^М^кI65 стр. 160 и обр. 108 и 110. —
Ср. и посочената на стр. 27 заб. 2 литература: Неизв-Ьстно е местонахождението на
двата медалиона съ монети отъ Волузианъ и Галиенъ въ Британския музей (Маг $11 а II,
Саи1ор1е о! 1Ье ЛешеПегу по 2938, 2939 и табл. ЬХУШ).

30 Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
масивни съ гравирани орнаменти. ') Заедно съ'току що споменатата
огърлица ^^оть Ка81ип1 въ парижката Народна библиотека еж били
Обр. 6. — Златна огърлица отъ сбирката ВасЬо(еп V
>) Н а ш р е I. АКег1йтег <)е5 ийЬея МШе1а11ег5 1П Ш^ат I 394 сл. н обр. 1066, 1067
и 1069; ср. и описанието на и^ата находка въ тонъ П 15 сл., л'Ьто е посочена и по-
старата литература.

Б. Филовъ, Римското съ^^ювище отъ Николаево 31
намерени още три медалиона за окачване съ златни монети отъ узурпа-
тора Постумъ и единъ съ монета отъ Антонинъ ПийЛ)
Както се вижда отъ този кратъкъ прЪгледъ, извЪстнитЬ днесъ
огърлици и отделни медалиони отъ типа на николаевската огърлица
съ монетата на Каракала датиратъ отъ твърди късно врЪме и еж наме-
рени всички все по периферията на римската империя, тамъ, дЪто въ
населението еж пр'Ьобладавали въ много гол-Ьма степень варварскитЬ
елементи и дЪто, следователно, варварскитк обичаи еж могли да се
запазятъ паралелно съ римската култура. Отъ това следва, че обичаятъ
да се носятъ огърлици съ медалиони отъ римски монети въ късно
римско вр^ме ще тр'Ьбва да се счита за варварски и че той ще да е
билъ преимуществено разпространенъ у варварскитЬ племена, които еж
населявали пограничнитЬ провинции на римската империя.^)
Варварски елементи намираме и въ други прЪдмети отъ николаев-
ското съкровище. Така напр. пирамидалнитЬ висулки на обЪцигЬ п^ 8
(табл. 115), които еж чузеди на класическата орнаментика, се повтарятъ въ
споменатитЬ по-горЪ медалиони отъ 82ид§^-8от1у5, както и въ нЬкон вар-
варски брактеати (медалиони направени по подражание на монети) отъ сЬ-
верна Европа.^ Сжщо така и спиралигЬ на об-ЬцигЬ п^* 9 (табл. III 4) и на грив-
нята п^\А (табл. IV 5), както и орнаментитЬ върху трижгълнитЬ пластинки на
огърлицата п^* 4 (табл. III 2), напомнятъ много повече орнаментиката на при-
митивни народи, отколкото класически образци. Най-послЪ важенъ е въ то-
ва отношение и надписътъ на ажурения пръстенъ т 1 7 (табл. IV 6), въ който
се споменува собственото име ЛигеИиз В11и$. Това име показва, че човЪ-
кътъ, за когото пръстенътъ е билъ приготвенъ или който самъ го е из-
работилъ, е билъ романизиранъ тракиецъ, който, сл'Ьдъ като е приелъ
римското фамилно име АигеИиз, запазилъ е като пр^коръ и своето
национално тракийско име ВИи$, което принадлежи къмъ най-разпро-
страяенитЬ въ Тракия. Отъ всичко това се вижда, че николаевското
съкровище не само е било собственость на н%кой прЪдставитель на
1)СНаЬоите1, Са^аю^ие ^^п^га! е! га180пп^ стр. 378 по 2560 — 2563.
*) Съ право изтъква А. Оитоп! (М^1ап^е5 (1'агсН^о1. е! (1'^р{^гарН1е стр. 183), че
обичаятъ у варварскитЬ главатари отъ късно римско вр'Ьме да носятъ пзи'Ькога почти
цялото си състояние въ видъ иа огърлици, може да се сравни съ разпространения и до
00^1 обичай въ Ориента у женигЪ да носятъ нанизи отъ жълтици, които обикновено
съставятъ гЪхвата зестра. Този обичай, както е известно, е твърд'^ разпространенъ
я у васъ.
*) Гд. напр. брактеатитк отъ Дания и Швеция у Р о г е г, Кеа11ех1коп стр. 520
обр. 2, 3 и 4.

32 Б. Фвяовъ, Римското ськроаяше отъ Ннкоявево
романизиранитЪ тракийски или фодни съ тЬкъ племена, които въ третия
вЬкъ еж живели въ днешна сЬверна България, но така сжщо че по-
вечето пр^диети отъ съкровището ек билн изработени съобразно съ
вкуса и носията на тЪзи пленена и то В'Ьроятио отъ Н'Ькой т^х^нъ
съплеиенннкъ. Самата изработка иа пр%дметигЬ е доста груба и лишена
отъ всЬкакво чувство на елегантность. Само сребърната сгатуйка-
солница прави изключение и може да се сравни както по изработка,
така н по фории Съ чисто
римски работи отъ това
вр'Ьме, всл'Ьдствие на кое-
то тр'Ьбва да се' приеме,
че тя е излязла отъ дру-
го ателие. Впрочемъ съв-
с*мъ естествено е да на-
м^римъ и въ николаев-
ското съкровище пр-Ьдие-
ти, които произхождагь
отъ разни иЪста, както е
случаятъ и съ други съ-
кровища отъ късно римско
вр^ме.
М-Ьстното произхожде-
ние на повечето предмети
отъ николаевското съкро-
вище, главно на златнитЪ
украшения, се потвърдява
и отъ обстоятелството, че
Обр. 7. — Златна огърлица отъ с. Л-Ьснчево. ПОДОбни Пр%дметн СЖ на-
мирани н на други мЪста
изъ България. На първо м^сто ще спонененъ една неиздадена още златна
огърлица отъ с Л'кснчево, Пазарджишко, която се намира въ Народния
музей (обр. 7; инв. п» 4121). Тя се състои отъ 42 полуцнлиндрическн ка-
нелнрани прешлени, дълга е 39'5 см. и тежи 54 гр. По формата на своитЬ
прешлени огърлицата отъ Л-Ьснчево може да се сравни съ николаев-
ската огърлица п° 4 (табл. III 2), а дв^тЪ й сърдцевидни пластинки, конто
обрззувзтъ затвора, еж съвършено идентични съ гЬзи на ннколаевската
огърлица п* 2 (табл- II 2). Сжщо и въ техническо отношение, а ниенно по на-
правата на пр'ЬшленигЬ отъ дв% отд-Ълни пластинки и прикр'Ьпянето имъ

Б. Фнловъ, Ринското съкровище отъ Николаево
върху тънка саиостоятелна верижка, огърлицата отъ Л%сичево показва
пълно сходство съ николзевскитЬ огърлици. Тя се отличава саио по
това, че изработката й е по-деликатна, а пр^шленигЬ Ок малко ло-
гол'Ьни, отколкото при николаевската огърлица п° 4 (20 мм. дълги и
7'5 им. широки ср^щу 18 и 6 ми.) и еж канелнрани иалко внтло-
образно.
Друга една сжщо неиздадена още златна огърлица е била наМ'Ь-
рена прЪзъ пролЪтьта 1912 год. въ Ст. Загора н е откупена за сбирката
на пловдивската Народна
библиотека. Благодарение
на любезносгьта на дирек-
тора на библиотеката, г.
Б. Дяковичъ, иожемъ да
пои-Ьстинъ тукъ нейното
изображение (обр. 8) н
описание. Огърлицата е
дълга 38 си. и тежи 24
гр. Тя се състои отъ 12
кржгли ажурени прешле-
ни, между които се нами-
ратъ 11 топчести мъниста
отъ гранатъ. Следовател-
но тази огърлица по на-
правата и мънистата си
може да се сравни съ ни-
колаевската огърлица п° 7.
Въ богатата сбирка
отъ антични накити въ
Народния музей се намирзтъ сжщо и няколко вида об^ци, които се
схождатъ напълно съ об^цитЬ отъ Николаево. Къмъ типа, който се
представя оть николаевскигЬ об^ци п» 8 (табл. II 5) и се характери-
зира съ пирамндзлнитЬ висулки, спадатъ следнитЬ екземпляри :
1. Златна об-Ьца съ крлгълъ щитъ при затвора и пирамидална
висулка, вие. 32 ни., теж. 277 гр. (обр. 9 а, инв. 4221). Щитътъ, който
е прикр-Ьпенъ неподвижно къмъ халката на обецата, нма въ средата
си кржгла трапчинка, която е била изпълнена съ емайлъ. Точното место-
нахождение е неизвестно. Различава се отъ николаевскня екземпляръ
саио по това, че щитътъ по средата не е изпжкналъ, а е плосъкъ.
Изикетиа ш Др1. друж. 3
Обр. 8. — Злзтка огърлица оть Ст.-Загора.

34
Б. Филовъ, Римското съкровище агъ Николаево
2. Златна обЬцл съ пирамидална висулка и спираленъ кржгь прн
затвора, вие. 31 мм., теж. 297 гр. (обр. 9 б; ннв. п» 3315). Халката е
витлообразио канелирана. Спиралата при затвора може да се сравни съ
съотв-Ьтната спирала иа николаевскитЬ о6'Ьци п° 9 (табл. III 4). Нан'Ьрена
въ Чирпанско.
3. Златни обЪци съ пирамидални висулки, вие. 25 ми., теж. по
1*65 гр. всЬка една (ннв. п" 5356). Крж,глинтъ щитъ тукъ липсва съвсЬмъ,
както и дългата пржчнца на пирамидката. НакгЬрени въ една градена
гробница при църквата Св. София въ столицата (Б. Филовъ, Софий-
ската църква Св. София сгр. 77 обр. 63).
Къмъ втория типъ обЪци отъ николаевското съкровище (п" 9,
табл. III 4), който се
характеризира съ то-
пчестата висулка,при-
надлежатъ сл^анитЪ
екземпляри :
4. Чифтъ златни
об'Ьци съ топчеета
висулка и кржгълъ въ
средата изпжкналъ
щитъ при затвора,
вие. 34 и 39 ни., теж.
3-16 и 330 гр. (обр. 9 в, инв. п° 3224). Щитътъ сближава тЪзн об-Ьцн
и съ николае^скитЬ екземпляри а" 8 (табл. II 5). Точното нмъ место-
нахождение е неизв'Ьстно.
5. Златна об-Ьца съ топчеета висулка й съ спираленъ кржгъ при
затвора, вие. 35 мм., теж. 1-88 гр. (обр. 9 г, ннв. п" 4478).
Напосл-Ьдъкъ въ ебнркитЪ на Народния музей постлли още единъ
твърд'Ь богатъ накитъ, който въ много отношения представя 1гЬнно
допълнение къмъ съкровището отъ Николаево, по която причина ще
го опишемъ тукъ подробно. Накитътъ, който се състои отъ единъ
гол^мъ пандангивъ съ разноцветни камъни, три огърлици, една халка за
шия (торква), четири гривни, единъ пръстенъ и едно медалионче — всички
предмети отъ чисто злато, 24 карата — е нам-Ьренъ пр-Ьзъ иЬсецъ най
т. г. (1914) въ единъ малъкъ камененъ саркофагъ въ м-Ьстностьта .Гра-
дището" при Арчаръ, на местото на римския градъ РаНаг^а. Наскоро
сл^дъ намирането на накита повечето предмети можаха да бждат-ь
купени чрезъ посредничеството на двама търговци за сбирките на На-
Обр. 9. —^Златни об-Ьин въ Народния нузей въ София

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево 35
родния музей. Два дена по-късно въ музея се яви самиятъ нам-Ьрвачъ
Василъ Стояновъ, който донесе и останалигЬ пр-Ьдмети (огърлицата съ
аметиста и двЪгЬ по-гол^ми гривни). Споредъ неговитЬ показания
саркофагътъ е билъ дълъгъ около 1*50 м., широкъ около 60 см. и е
билъ нам^ренъ непок^тнатъ при разработването на една нива. Капакътъ
билъ заловенъ за коритото съ жел-Ьзни скоби. Вжтр^ въ саркофага
имало единъ датски скелетъ, накитътъ и малко пръсть. Отъ пр-Ьдме-
титЬ, които еж съставяли накита, требва да се счита за изгубена само
една малка златна верижка, която била сжщо предадена на търговцитЬ*-
посредници, обаче не се указа между донесенитЬ въ музея предмети.
Нейното изчезване, поради бързината, съ която е ставало преда-
ването на пр^дметит-Ь, не е могло да бжде заб^л-Ъзано на. вр^ме.
Отъ обстоятелствата, при които е станала находката, се вижда, че
накитътъ е билъ носенъ изцяло само отъ едно лице, и то малол-Ьтно,
веро5ггно момиче. Тази подробность заслужава да се изтъкне, защото
тя показва, въ какво гол-Ьмо количество еж били носени скжпоц%ннигЬ
украшения по онова вр-Ьме.
Ето и описанието на отд-ЬлнигЬ предмети на накита отъ Арчаръ:
1. Пандантивъ украсенъ съ разноцв-Ьтни камъчета, дълъгъ 16*5 см.,
тежъкъ 27* 17 гр. (табл. V 1). Пандантивътъ се състои отъ петь различни
по голЪмина и по форма кутийки, дълбоки до 7 мм., които служатъ
за рбхватки на камъчетата. Първата кутийка, снабдена отгорЪ съ
широка халка, съдържа оваленъ аметистъ (полупрозраченъ виолетовъ
цвЪтъ) ; третята — прозрачно стъкло въ форма на осмост^нна пр-Ьсечена
пирамида, обърната съ основата на горЪ ; четвъртата — кржгьлъ и силно
издутъ бдагороденъ топазъ (жълтеникавъ полупрозраченъ цв-Ьтъ), а
камъчетата на втората и петата кутийки еж паднали. ПървигЬ четири
кутийки еж отд'Ьлени съ ажурени прешлени, въ средата на които се
намира по единъ св-Ьтлочервенъ гранатъ (единъ отъ тЬхъ е изгубенъ).
Т'Ьзи пр^пхлени еж закачени за всЬка отъ кутийкитЬ по съ двЪ халки,
прикрепени неподвижно върху гЬхъ. Между четвъртата и петата кутийки
такъвъ пр^шленъ липсва и пандантивътъ на това м^сто е скжсанъ.
Обаче нам^рвачътъ му Василъ Стояновъ ув-Ьрява, че въ момента на
откриването на саркофага дв-Ьгк части били закачени една за друга, тъй
че нищо не липсвало между тЬхъ. И наистина дв-ЬгЬ прил-Ьгащи страни
на четвъртата и петата кутийки н-Ьматъ по дв% халки, а само по една,
отъ д-Ьто може да се заключи, че между гЬхъ не е имало такъвъ
пр%шленъ, както между останалигЬ. На долния край на пандантива е
I

36 Б. Фйловъ, Римското съкровище отъ Николаево
окаченъ обълъ щитъ, обточенъ по края сь дебела жица. Въ ^)■Ьдата
му еж поставени едно подъ друго едно зелено кржг-
ло каиъче (снарагдъ) и едно продълговато камъче
съ протокаловъ цв1>тъ (карнеолъ). Отстрани еж прн-
л'Ьпени орнаменти отъ телъ, които повтарятъ иоти-
вигЬ, употр-Ьбени въ ажуренигЬ пр-Ьшлени. Огь
долнята часть на щита висятъ три висулки, ср'Ьд-
нята отъ които е украсена съ полигонално мънисто
отъ непрозрачно зелено стъкло. ЛругитЬ дв-Ь ви-
сулки еж имали вероятно бисери или други малки
камъчета, които еж паднали.
Начипътъ, по който е билъ носспъ този пан-
дантивъ, не е съвсЪиъ ясенъ. Британекиятъ музей
притежава единъ подобенъ екзеипляръ, нчм^ренъ въ
Тунисъ,0 който е дълъгъ обаче само 10'8см. (обр. 10).
Вероятно е, че т^зи пандантиви еж били носени
на главата при висока прическа на косата, като еж
били закачвани по такъвъначин1., щото най-долнитЪ
висулки да дойдатъ по ср'Ьдата на челото надъ
веждитЬ. За доказателство на това н*що може да
послужи една статуя отъ Палмира въ Сирия, при
която единъ подобенъ пандантпвъ е пр'Ьлставенъ
Обр. !0. — Златенъпанлан- пластически (обр. И.споредъ МагзЬаН стр. 339).
тинъ въ Британския муз-й-
2. Огърлица отъ 71 кухи пр^Ьшленчета въ фор-
ма на 1ипи1ае {луненъ сърпъ) съ оваленъ аметистъ въ ср-Ьдата, дълга 37
см., тежка 1810 гр. (табл. V 2). Въ деената поло-
вина на огърлицата, която при намирането е била
разкжсана въ тази си часть, е имало сигурно пър-
воначално 36 пц-Ьшленчета, колкото еж и въ л-Ьвата
половина. Пр'Ьшленчетата еж изработени отъ по
дв'Ь отл%лнн пластинки и еж прил-Ьпени върху
тънка верижка по сжщкя начинъ, както при огър-
лиците отъ Николаево п^г — 4 (табл. П 2, 3 и III 2) (
и при тази отъ Л^еичево (по-гор* стр. 32). Зат- Обр. и. — Глам иа еднд
, , . статуя отъ Палннра (спс!-
ворътъ е образуванъ отъ дв* трижгълнн, по ср*- редъ МагвЬаИ стр.з39).
дата ржбеети пластинки, едната отъ които е снабде-
на еъ халка, а другата еъ кука. Тази огърлица ее отличава по еле-
') М а г к Ь а 1 !. Сл1а1ок11С о( 1Не ^с*еIIе^у по 2866.

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николяево 37
гантната си и технически съвършенна изработка, въ сравнение съ
която николаевскитЬ огърлици изглеждатъ твърди груби. По форма и
по устройство тя може да се сравни съ николаевската огърлица п^ 2
(табл. II 2).
3. Верижка - огърлица отъ 22 пр-Ьшлена, на всЬки отъ които е
нанизано по едно кржгло мънисто отъ гранатъ (едно е изгубено),
дълга 32-4 см., тежка 11-20 гр. (табл. V 3). Затворътъ на огърлицата е
образуванъ отъ проста кука и халка. Първиятъ пр-Ьшленъ до куката е
билъ повр'Ьденъ и поправенъ още въ старо вр^ме, когато е паднало
мънистото му. Тази верижка може да се сравни съ описаната по-горЪ
(стр. 33) огърлица отъ Ст.-Загора.
4. Верижка -огърлица отъ телени халки въ форма на осморки,
дълга 40 см., тежка 25*25 гр. (табл. V 4). Верижката завършва съ два ци-
линдрически канелирани пр-Ьшлена, единиятъ отъ които е снабденъ съ
халка, а другиятъ съ кука.
5. Халка за шия (торква) отъ обълъ телъ съ пр'Ьвити краища за
закопчаване ; диам. 10*3 см., теж. 10*82 гр. (табл. V 5). Халката напомня
николаевския екземпляръ п^ 12 (табл. IV 14).
6. Дв% еднакви гривни съ плоско, по ср-Ьдата малко издуто ко-
лело; краищата еж завити въ видъ на спирала и еж мушнати единъ
въ други, тъй че гривнитЬ, при слабо натискане, могатъ да се разтва-
рятъ или да се свиватъ; диам. 5*9 и 5'6 см., теж. 2427 и 25*85 гр.
(табл. V 6). По форма и особно по спиралнигЬ си кржгове гЬзи гривни
могатъ да се сравнятъ съ николаевската гривня п^ 14 (табл. IV 5).
7. Дв% еднакви гривни отъ дебелъ обълъ телъ, чиито краища еж
завити спирално единъ около другъ; диам. 47 см., теж. 1773 и 16*74
гр. (табл. V 7).
8. Пръстенче съ плоска халка и тъмночервенъ конусообразенъ гра-
натъ; диам. 16 мм., теж. 3*95 гр. (табл. V 8).
9. Медалионче съ халка, направено отъ дв-Ь въ ср-Ьдата издути
кржгли пластинки, отъ които едната обхваща другата поср'Ьдствомъ три-
жгьлни изрази; вие. 21 мм., теж. 1*32 гр. (табл. V 9).^)
Римскиятъ некрополъ отъ Арчаръ е далъ досега и други златни
накити, които, макаръ и да не еж толкозъ богати, както току що опи-
саниятъ, все пакъ пр-Ьдставятъ достатъченъ интересъ въ свръзка съ
') Възможно е, това медалионче да е било носено на ха.':ка като об'Ьца. Такава е
яапр. обецата въ Британския музей описана у Маг8|1а11, Са(а1о§ис о( 1Нс Ле\ус11сгу
«0 2575 и табл ЬП!.

38 Б Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
съкровището отъ Николаево. Два отъ тЪзи накити еж. постжпили въ
сбиркитЬ на Нардния музей {инв. п" 4577 ~ 4576 и 4902 — 4903). Еди-
ниятъ отъ тЬхъ, нзьгЬренъ пакъ въ канененъ саркофагъ, се състои отъ
сл-ЬднитЬ предмети (обр. 12, гл. Изв-Ьстия II 271): 1) гривня отъ
лнгнитъ съ златни обхватки, диам. 8 см. ; 2) лвЬ златни об'Ьци въ форма
на звезди съ шесть лжчи, въ средата на които се намира по едно
Обр. 12. — Златеиъ какнтъ отъ Арчаръ.
мънисто отъ зеленъ полупрозраченъ камъкъ (смарагдъ?); на зв-Ьздит-Ь
еж закачени по три висулки, ср^днята отъ които завършва съ мънисто
отъ зеленъ непрозраченъ канъкъ (хризопрасъ), а крайнигЬ съ малки
бисери, отъ конто е запазенъсамо единъ; обЪцигЬ на заднята си страна,
вмЪсто халки, инатъ златни куки въ форма на 8; вие. на об-ЬцитЪ 4-5
см., теж. 755 и 7'90 гр, ; 3) два златни пръстена, единиятъ съ карнеол-ь,
а другиятъ съ синя стъклена паста ; диам. 20 и 16 мм., теж. 5*57 н 7'22 гр.;

Б. Фнловъ, Римското съкровище огъ Николаево
4) алатяа верижка, дълга 39*5 си., теж. 7-95 гр. ; на всЪко отъ прЪшлен-
четата се е намирало по едно сега паднало иънисто, което е било
направено в-Ьроятно отъ глина и посл-Ь позлатено; 5) бронзова игла,
вие. 9'2 см., ЧИ5ГТ0 главичка е направена отъ злато въ видъ на ваза съ
двЪ дръжки, украсена отгор'Ь съ признатическо мънисто отъ зеленъ
полупрозраченъ канъкъ (сиарагдъ?). Формата и устройството на лнгкито-
вата гривни отъ този накигь се схожда напълно съ николаевскитЬ гривни
Обр. 13. — Златекъ и
|> Арчаръ.
п° 13(табл. 1УЗ), а златната верижка съ изгубенитЪ сега мъниста напомня
по направа верижката съ гранатигЬ отъ описания по-гор% гол-киъ накигь
отъ Арчаръ. Повтаря се сжщо така и при този накнтъ употр-Ьбението
на мъниста огъ полублагородни камъни.^
Вторнятъ накитъ, нам^ренъ въ единъ гробъ въ лозето на Мустафа
Сулннановъ (гл. Изв-Ьстня П 271 сл.), се състои отъ сл-ЬдиигЬ предмети
<обр. 13): 1) златна верижка отъ сжщия типъ, както въ първия накитъ,
дълга 47 си., теж. 14'65 гр., украсена отчасти съ златни мъниста въ

40 Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
форма на додекаедри, отчасти съ мъниста отъ зелено и синьо стъкло,
различни по форма и по гол-Ьмина ; 2) подобна златна верижка, дъл.
27 см., теж. 570 гр., на която еж нанизани 10 златни мъниста въ форма
нн додекаедри, отд-Ьлени едно отъ друго съ продълговати костени
мъниста, отъ които е запазено само едно; верижката в-Ьроятно не е
цЪла; 3) дв^ златни об%ци съ четвъртити ажурени щитове, украсени
по средата съ по едно зелено мънисто; на щитовегЬ висятъ по четири
висулки за мъниста или бисерчета, които еж паднали; на заднята си
страна об'ЬцигЬ иматъ куки въ форма на 8 вм-Ьсто халки; вие. на
об^цитЬ 4'б см., теж. по 4*40 гр. вскка една. ЗлатнигЬ мъниста на дв%гЬ
верижки отъ този накитъ еж отъ ежщата форма и направа както при
николаевеката огърлица п^ 5 (табл. III 3), а така ежщо и затворътъ
на по-гол-Ьмата верижка отговаря на николаевския екземпляръ. Въ
всички тЬзи случаи ние имаме следователно работа съ произведения на
една и сжща техника и индустрия.
ОписанигЬ тукъ три златни накита отъ Арчаръ не могатъ да се
датиратъ съ такава точность, както пр-Ьдметитк отъ николаевското
съкровище. При все това общиятъ характеръ на ткзи накити и по-
соченото по-гор^Ь сходство на н%кои гЬхни части съ съотв^тнитЬ
екземпляри отъ Николаево показватъ, че и арчарскйтк накити тр-Ьбва
да бждатъ приблизително отъ ежщата епоха. На всЬки случай между
тЬхъ нкма прЪдметъ, който може да бжде постаръ отъ втория в-Ькъ,
тъй че по-дадечъ отъ тази дата не може да се сл*зе. На втория в%къ
биха могли да се припишатъ н'Ькои отъ пр-ЬдметитЬ на големия накить
отъ д-Ьтския саркофагъ, като огърлицата съ аметиста (табл. V 2) и
верижката съ кржглитЬ гранати (табл. V 3). Въобще тЬзи два пр-Ьдмета,
както и четиритЬ гривни на накита (табл. V 6 и 7), се отличаватъ съ по-
деликатната си изработка и изглеждатъ да бждатъ по-стари, отколкото
другигЬ пр-Ьдмети на сжщия накитъ. Най-късенъ характеръ има наки-
тътъ съ четвъртитигЬ ажурени об^ци (обр. 13), който датира сигурно
отъ третия в%къ, а онзи съ лигнитовата гривня (обр. 12) заема по
вр-Ьме ср-Ьдно м'Ьсто между другитЬ два накита.
Изобилието на златни накити въ римскит% гробове отъ Арчаръ-
КаНапа ^) ни дава право да приемемъ, че центърътъ на тогавашната
^) Осв'Ьнъ описанитЬ по-гор'Ь накити, въ сбиркитЬ на Народния музей се намирать
още редица . златни ^ предмети отъ римско вр^ме отъ Арчаръ. Т'Ьзи предмети еж
сл-ЬднигЬ: 1) мсдалионче, направено отъ една камея (сардониксъ съ нзр'^зана въ релиефъ
глава на Медуза), поставена въ златна орнаментирана рамка съ халка за окачване (имв.

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево 41
златарска индустрия въ сЬверна България се е намиралъ тъкмо въ този
градъ, който въ римско вр-Ьме е принадлежалъ къмъ най-значителнитЬ
фадове по течението на Дунава и въ който дълго врЪме е квартирувалъ
цЪлъ легионъ.^) Въ свръзка съ това предположение не е безинтересно
да се изтъкне, че златарската индустрия въ Видинския край се намира
въ цв^туще състояние и до най-ново вр-Ьме. Особено се славятъ фили-
грановигЬ работи, н-Ькои отлични екземпляри отъ които бЪха изложени
и на Пловдивското изложение пр-Ьзъ 1892 год.
За голямото развитие на златарската индустрия въ сЬверна България
въ римско врЪме еж благоприятствували и златнит% рудници въ близ-
ката Трансилвания (Седмиградско). Експлоатацията на гЬзи рудници въ
римско вр'Ьме започва в-Ьроятно още съ завладяването на Дакия отъ
императора Траяна въ началото на втория вЬкъ и продължава до ср-Ь-
дата на третия в-Ькъ, когато римлянигЬ, поради непрЯкжснатигЬ наше-
ствия на сЬвернигЬ народи, еж били принудени въ времето на Авре-
лиана (270—275 г.) да напуснатъ окончателно Дакия и да се оттеглятъ
на южния брЯгъ на Дунава. Главниятъ центъръ на рудничарството е
било селището А1Ьигаи$ Ма10г, което отговаря' на днешното село Уеге-
$раик въ Седмиградско.^) Отъ това м-Ьсто произхождатъ и повечето
отъ изв%стнигЬ навосъчени плочки, които съдържатъ разни написани
а» 4322); 2) златна кръстовидна фибула (инв. по 4590) оть сяиция типъ както николаевската
по 29; 3) златна рмбеста тржбичка съ орнаменти (инв. ло 4997), дълга 3*5 см. и снабдена
съ дгК халкн. която е служила за затворъ на огърлица (подобна, обаче цилиндрическа и
безъ орнаменти тржбичка имаме и при николаевската огърлица по 5, табл. П1 3); 4) златна
двойна халка въ видъ на тъй наречения Херкулесовъ възелъ (инв. п > 4998), в'Ьроятно
часгь отъ огърлица като николаевския екземпляръ ло 7 (табл. И 4); 5) парче отъ дебела
масивна торква (инв. 5048), дълго 6*8 см., тежко 56-57 гр. Отъ Арчаръ произхожда
гЬроятно и хубавиятъ ажуренъ пръстенъ, купенъ въ Видинъ (инв по 5276; гл. Известия
Ш, 332 обр. 262 и АгсНаео!. Ап2е1^ег 1913 стр. 362 обр. 20). Заслужава да се изтъкне, че
всички гЬзи предмети намиратъ своигЪ аналогии въ съкровището отъ Николаево. Този
фактъ говори сжщо въ полза на пр'Ьдположението (гл. по-гор% стр. 32) за мастното
произхождение на съкровището.
Както всички по-важни римски градове въ провинциите, така и Рациария е
бяла основана най-напр%дъ като воененъ лагеръ. Наредъ съ Оезсиз (Гигенъ, Рациария е
била яай-стариятъ легионски лагеръ въ Мизия. Въ него е квартирувалъ до вр'Ьмето на
Траяна четвъртиятъ Флавиевъ легионъ. Сл'Ьдъ покоряването на Дакия легионътъ е билъ
пр%1|%стенъ въ 8ш^{(1ипит, а Рациария е била въздигната въ римска колония. Сл-Ьдъ
изоставянето на Дакия отъ римлянигЬ въ времето на Аврелиана, въ Рациария е билъ
поставенъ тринадесетиятъ легионъ съ пр-Ькора Сет1па. Гл. В. Р 1 1 о V, 01е Ье^юпеп йет
Ргоу1п2 Мое5!а стр. 63 сл. и 82. Следователно, пр^зъ всичкото вр^ме на римското вла-
дичество, Рациария е играла видна роля въ живота на провинцията, било като легионски
аагеръ, било като римска колония, надарена съ съотв-КтнитЬ привилегии.
^ Согр. 1пзст. 1а1|п. Ш р. 213; ср. и Раи1у-^V^85о^Vа, Неа1епсус1. I 1338.

42 В. ФиЛовъ, Римското съкровище отъ Николаево
на латински разписки и документи, отнасещи се до експлоатаци5Гга на
рудницигЬ. Най-старитЬ отъ гЬзи плочки датиратъ отъ времето на
Хадриана (131 г.), а най-къснитЬ еж отъ 167 год. Т-Ьхното преустано-
вяване би могло да се обясни съ маркоманскитЬ войни въ времето на
Марка Аврелия, когато, може би, рудниците еж били разрушени и огра-
бени отъ маркоманитЬ и гЬхнитЬ съюзници.^) Ние не притежаваме пр1кн
свидетелства за експлоатацията на рудницигЬ и прЪзъ третия вЪкъ,
макаръ само по себе си да е твърди в'Ьроятно, че тя се е продължила
наново слЪдъ възстановяването на мира и закрепването на римското
владичество въ Дакия. На всЬки случай напослЪдъкъ можа поне да се
установи, благодарение на единъ новооткритъ надписъ отъ вр'Ьмето на
Каракала, че римлянигЬ еж продължавали да експлоатиратъ желЪзнигЬ
рудници въ Дакия и пр'Ьзъ третия в-Ькъ.^) По аналогия требва да при-
емемъ сжщото н-Ьщо и за златнит-Ь рудници. На второ м%сто, осв-кнъ
отъ Дакия, злато е било внасяно въ сЬверна България безъ съмнЬние
и отъ Далмация, д-Ьто то сжщо се е добивало въ римско вр-Ьме.
Съкровището отъ Николаево и обнародванитЬ тукъ накити оть
Арчаръ ни даватъ достатъчно материалъ, за да си съставимъ ясно пред-
ставление за златарската индустрия въ северна България пр-Ьзъ римско
вр-Ьме. Разбира се, че тази индустрия не се е развила изключително на
мастна почва и че тя изобщо се е придържала въ он^зи образци, които
тогава еж били разпространени по ц-Ьлата римска империя. ЗлатнигЬ
накити по своето естество принадлежатъ къмъ най-подвижнитЬ и най-
трайни произведения на изкуството, които съ гол'Ьма леснина еж се
пр'Ьнасяли отъ едно м^сто на друго. Особено пр^зъ вр'Ьмето на рим-
ската империя, когато навсЬкжд-Ь еж били създадени приблизително
еднакви културни условия и когато съобщенията между разнигЬ области
на стария културенъ миръ еж били силно развити, златарската инду-
стрия, като е черпила идеи и технически похвати отъ разни източници,
е могла все пакъ лесно да добие обща физиономия въ всички страни
около Средиземно море. Произведенията на главнигЬ центрове на тази
индустрия въ римско вр-Ьме — Александрия, Антиохия и Римъ*) — еж
били разнасяни както по търговски пжть, така и чр'Ьзъ римскигЬ чинов-
ници и колонисти до най-отдалечбнит% кжтове на империята. Етозашо
») Гл Согр. 1П8СГ. 1а\\п. III р. 921.
2) Те^из. въ КПо IX, 1909. 376.
•') МагзНаИ, Са^аю^ие о^ 1Не ЛешеПегу стр. XIII на въведението.
^

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево 43
не е никакъ чудно, че ние намираме съвсЬмъ еднакви форми въ самата
Италия, дунавските страни, южна Русия, Сирия и Египетъ.
СамигЬ римляни не еж взели почти никакво пр-Ько участие въ
създаването на формитЬ и орнаментите, които отличаватъ златнитЬ на-
кити отъ римско вр-Ьме. Както въ другигЬ области на изкуството, така
и въ областьта на златарската индустрия римлянитЬ се явяватъ само
като подражатели на чужди образци, безъ да могатъ да внесатъ въ гЬхъ
нЪщо специфично свое. Въ по-старо вр-Ьме римлянитЬ еж се водили по
вкуса на етрускигЬ, чиито накити еж намерили широкъ достжпъ и въ
римскигЬ знатни фамилии; по-късно тЬ еж възприели гръцкитЬ или
по-право елинистическит% накити, безъ да ги видоизмЪняватъ по свой
собственъ вкусъ. По тази причина за римски накити въ гЬсната смисъль
на думата не може собствено да се говори.^) Названието „римски' служи
повече за да означи вр-Ьмето, отъ което изв-Ьстни накити произхождатъ,
отколкото да опрЪд-Ьли тЬхния националенъ римски характеръ/^О Обаче
тъкмо римляните чр^зъ своята държавна уредба еж съд-Ьйствували най-
иного, за да се разпространятъ и затвърдятъ въ всички земи около
Средиземно море он^зи приблизително еднакви навсЬкжде накити,
които представятъ просто продължение на традициите на елинистиче-
ската епоха. Въ късно римско време, главно отъ третия векъ нататъкъ,
въ златарските изделия проникватъ, подъ влияние на местните условия
въ провинциите, все повече и повече „варварски' елементи, които видо-
изменятъ значително старите елинистически типове. Но и сега пакъ
бързата обмена и далечното разнасяне на тези изделия запазва техния
приблизително еднакъвъ характеръ въ всички провинции.
При такива условия твърде мжчно е да се посочатъ местните
особности въ златарските произведения на една римска провинция и
да се определи, въ каква зависимость се намиратъ те по отношение
на главните центрове на златарската индустрия отъ сжщото време,
местните особности се проявяватъ преди всичко въ загрубяване на
формите и техниката, което лесно става тамъ, дето вкусовете не еж
много взискателни. Накитите отъ николаевското съкровище въ това
отношение не правятъ изключение. Поставени наредъ съ техъ, пред-
*) Ср. и РоИак, К1а$$18сН-ап1{ке Со1(1$сНт!ес1еагЬе11еп стр. У1П иа въведението'
Мат«Ьаи. Са1а1о8:це о^ Ше Ле\кге11егу стр. XIII сл. на въведението.
*) Маг5На11 (СаШо^ие о! 1Ье ^еVVе11егу стр. Х1\\ сл. на въведението) употр-Ьбява
термина .римски* само за накититЬ отъ III и IV в'Ькъ, а тЬзи, които датиратъ отъ II в^Ькъ
ор- Хр. до II в1ягь сл. Хр., означава като .гръко-римски*.

44 Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
мети като огърлицата съ аметиста отъ датския саркофагъ отъ Арчаръ
(табл. V 2) могатъ съ право да минатъ за внесена отъ друго
м-Ьсто стока. Впрочемъ едно твърд-Ь строго разграничение въ подобни
случаи е почти невъзможно, тъй като и работата на римскитЬ златари
въ сЬверна България сигурно не е била една и сжща по качество.
Къмъ м^стнитЬ особности въ декорацията на нашигЬ златарски
изд-Ьлия отъ римско врЪме може да се причисли и употребяването на
пирамидалнигЬ висулки, съставени отъ малки топчета, които, до кол-
кото ми е известно, въ други страни не се ср-Ьщатъ тъй често още
прЪзъ третия в-Ькъ. Т^зи висулки ние намираме не само при николаев-
скигЬ об-Ьци п® 8 (табл. II 5) и при об-Ьцит* описани на стр. 33 сл. (п^ 1 и 2),
но така сжщо и при една златна игла за коса, намЪрена въ с. Дивля,
Радомирско, сега въ сбиркитЬ на Народния музей (инв. п° 4186; иглата
е дълга само 4*6 см.; тристайната пирамидка отъ топчици образува
нейната главичка).
На второ м-Ьсто заслужава да се изтъкне важната роля, която
иматъ полублагороднитЬ камъчета като декоративни елементи въ наки-
титЬ отъ Наколаево и Арчаръ. Изв-Ьстно е, че такива камъчета, макаръ
и да се ср-Ьщатъ пон-Ькога като изключения, не еж се употребявали
изобщо въ старитЬ накити отъ класическо вр-Ьме. ТЪ се появяватъ въ
по-гол-Ьми размери на западъ едва сл-Ьдъ походигЬ на Александра Ве-
лики и Помпея, когато гърцитЬ и римлянигЬ влизатъ въ непоср-Ьдственъ
контактъ съ ориенталскигЬ народи и възприематъ тежкия луксъ на
тЬхнитЬ накити. Бл^скавигЬ ефекти на цв-ЬтоветЬ, които се постигатъ
съ употр-Ьбяването на полублагороднигЬ камъни, еж съставяли винаги
една отъ найхарактернигЬ особности на ориенталскитЬ накити. Стра-
ната, д-Ьто тЬзи стари традиции еж могли най-добр-Ь да се запазятъ и
д-Ьто гЬ получаватъ широко развитие въ по-късно вр-Ьме, е била Сирия.
Болшинството отъ накитит-Ь съ полублагородни камъни, както отъ ели-
нистическо тъй и отъ римско вр-Ьме, м-Ьстонахождението на които е
известно, произхождатъ именно отъ тази страна.^) ПодобнигЬ екзем-
пляри, нам-Ьрени въ други провинции на римската империя, еж въ
1) Подробни изучвания въ юв! отношение още не са правени. За да се види обаче
колко голямо е количеството на пр'Ьдмети отъ този видъ, намерени въ Сирия, изброяваш»
н'Ькои по-характерни екземпляри, чийто списъкъ лесно би могълъ да се попълни споредъ
съотв-^тнитЬ публикации: РоПак, Оо1(1$сЬт1ес1еагЬеиеп, табл. X 179; XI 216, 217, 221—224;
XII 284, 286. 287, 298, 299 и пр.; МагяНаП. Са1а1ояис п» 2^70, 2371. 2437. 2524, 2526,
2532. 2730, 2866 и пр.

Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево 45
сравнение съ първитЪ тъй р^дки, д-Ьто въ всички такива случаи тр-Ьбва
да приемемъ, че гЬ с^ били внесени или направо отъ Сирия или пъкъ
еж били фабрикувани отъ м-Ьстни майстори по подражание на сирий-
скигЬ издЪлия.
Колкото се отнася специално до накитит% отъ николаевското съ-
кровище и отъ Арчаръ, употр-Ьбението на полублагородни камъчета не
е единствениятъ фактъ, който говори въ полза на сирийски или въобще
ориенталски влияния. Много по-гол-Ьмо значение има обстоятелството,
че ние намираме тъкмо въ Сирия накити, които напълно се схождатъ
съ николаевскит% и арчарскигЬ. Така напр. николаевската огърлица
по 6 (табл. III 1), която представя тази рЪдка особность, че затворътъ й
се намира върху самия медалионъ и че по средата й е прикачена още
една висулка въ видъ на луненъ сърпъ (1ипи1а), може да се сравни съ
ецна огърлица отъ Тортоза (Ап1ага(1и$) въ Сирия,^) която има сжщото
устройство съ тази само разлика, че на вс%ка халка отъ верижката е
яанизано по едно мънисто отъ гранатъ, както е и случаятъ съ арчар-
ската огърлица отъ д-Ьтския саркофагъ (табл. V 3). Отъ сжщия градъ
Тортоза произхожда и друга огърлица,^) която е точно повторение на
николаевската съ зеленит% камъчета п^ 7 (табл. II 4), но е само по- де-
ликатно изработена. Части отъ двЪ огърлици съ полуцилиндрични на-
браздени пр-Ьшлени, подобни на николаевската огърлица п^ 4 (табл. III
2) или на огърлицата отъ Л-Ьсичево (по-гор-Ь обр. 7), еж се намирали
въ колекцията на руския посланникъ въ Цариградъ, Нелидовъ.**) Частит*
на първата отъ гЬзи дв^ огърлици произхождатъ отъ Ете$а въ Сирия,
а вторигЬ еж били купени въ Смирна. Най-посл-Ь особно важно е об-
стоятелството, че пандантиви като арчарскиятъ отъ д-Ьтския саркофагъ
(табл. V 1) срещаме пакъ въ сирийската носия, както тя ни е предста-
вена въ една статуя отъ Палмира (гл. по-гор^Ь стр. 36).
Огь всичко това се вижда, че златарската индустрия въ сЬверна
България прЪзъ римско вр^ме се е намирала въ гол-Ьма зависимость
отъ сирийскигЬ изд-Ьлия. Такова едно заключение се явява и съвсЬмъ
естествено, като се има прЪдъ видъ важната роля, която Сирия е играла
като главенъ и мЪродавенъ центъръ за златарскигЬ издалия по онова
вр-Ьме.^) Накити еж били внасяни въ България, безъ съмнение, и на-
») МагзЬаИ, Саи1о8[ие о! 1Ье ЛешеПегу по 3007 и табл. 1Х1Х.
^ Пакъ тамъ по 2730 и табл. ЬХ.
3) РоПак, (Зо1(18сЬт{е(1еагЬейеп табл. Х1П 391 и 392.
*) МагзЬаП, Са^аю^е о! 1Ье ЛешеИсгу стр Х1ЛП на въведението.
А

46 Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
право отъ Сирия. Обаче едно внимателно сравнение на навгЬренитЪ въ
България и въ Сирия сходни по между си екземпляри лесно издава
пр-Ьвъзходството на сирийските по отношение на формигЬ и изработ-
ката. Тази именно разлика, въпреки външната прилика, требва да ни
служи за ръководно мерило при опрЪд-Ьлянето на внесенигЬ отъ Сирия
и изработенигЬ отъ м-Ьстни майстори въ България здатн№ накити. Като
се вземе въ внимание и това мерило, златните накити отъ Николаево
се явяватъ въ нашитЬ очи още повече като произведения на мастни
майстори. ^^ *)
Ье 1гб80г гота1П йе К1Со1аеуо. Ай то18 де ]т\\еХ 1909 1е
раузап Репко Репко\^ еп 1гауа111ап1 к $а ух^пе к К1со1аеуо, аггоп(11$8ешеп1
йе Р16уеп, Ш 1а йбсоиуейе с1'ип 1ге80г соп51(16гаЬ1е, сасЬй ой енюи! к
Гброяие готахпе. В1еп(б( арг&в 1е 1ге$ог ра$$а дапз 1е$ соИесИопз ди
Мизбе Nа{^опаI к ЗоПа. II сошргепс! 1е$ оЬ]е(8 $и1Уап($: А. В1]ои-
1ег1еепог: 1*^ СоШег де 1го18 сЬашез ауес репйепШ — топпахе с1'ог де
СагасаПа (СоЬеп, ОезспрНоп \. IV 177 п^ 320). Ьа топпа^е а ипе топШге
огпбе де Ьи!! рхеггез рг6с1еи8е8 доп1 1е8 яиа1ге еп сои1еиг гои^е (§гепа18)
е! 1е8 аи1ге8 еп сои1еиг уейе (сНгу8орга8е8?). Ье соПхег а ипе юп^иеиг де
46-5 ст. е! рб8е 92 ^г. Р1апсНе II 1. — 2<> Со1Иег огпе ай тШеи д'ип
сп81а1 де госЬе дап8 топ1иге а]оиг6е; юп^. 41'5 ст., ра1д8 2915 ^.
Р1. II 2. — 3° Со1Иег к тбдаШоп ауес ип сеп1ге де р1егге та1е ; юп^- 45*5 сто.,
ро1д8 29-50 2г. Р1. III 1. — 4° Райхе де со1Иег сотро8е де щоШз а]оигб8
е! д'6тегаиде8 еп югте де рег1е8 {аи88е8 д'ип уег1 та!; юп^. 17 ст., ро1д$
7*20 2г. Р1. II 4. — 5о Оеих со1Иегь 8ап8 рхеггев рг6С1еи8е8; юп^. 38*5 ст.
е! 43-5 ст., рохдз 38*80 е! 4015 ^г. Р1. III 2 е! 3. — б^ РагУе де со1Иег.
юп^ие 16 ст., ро1д8 22*50 ^г. Р1. II 3. — 7<> Оеих ра1ге8 де Ьоис1е8 д^оге^Иез.
р01д8 7-55 ег. е! 770 ^г. Р1. II 5 е! III 4. — 8° РепдепИ! аИасЬ^ аах
Ьоис1е8 д*оге111е8 ауес р^егге де сои1еиг уейе, ро1д8 М7 ^г. Р1. III 7. —
9° РепдепШ айасЬб ай со1Иег, ро1д8 258 ^т. Р1. III 8. — 10°- Тогдиез ай
д1ат&1ге 125 ст., ро1д8 42 90 ^т. Р1. IV 14. — 11« Оеих Ьгасе1е48 апаю-
5ие8 допи*1п1епеиг сгеих езИоигге де гезте, д1ат^1ге 10 ст., ро1д8 114-10
е! 115*90 ^г. Р1. 1у 3. — 12° Вгасе1е1 дет1-оиуе11, д1ат&1ге 5 ст., ро1д8
33-70 §г. Р1. IV 5.-13° Оеих Ьгасе1е18 апа1оеие8 де 1го18 к^оз й18 д*ог
епгои1е8, д1атМге 7-5 ст., ро1д8 8465 ^г. е! 8530 р-. Р1. IV 13. — 14«
Оеих Ьгасе1е(8 еп Ьгопге аиюиг де8яие18 8*епгои1е еп 8р1га1е ип Н1 д'ог,
д1ат^1ге 63 ст., ро1д8 2210 ^г. е! 17 50 ^г. Р1. III 5. — 15° Вакие азоигбе
ауес 1П8Спр110п АигеИиз ВИиз Ьо1и (=^ УоШт) НегсиИ, д1ат61ге 23 гат.,
ро1д8 11*30 ^г. Р1. IV 6 е4 Н§. 1. — 1&> Стя Ьа^иез та881Уе8 & сЬа(оп$
де загдопух, ро1д8 2210, 26*30, 23*95, 2055 е1 14-98 ег- Р1. IV 7— 1Ь
В. 0Ь]е18 еп аг^еп!: \^ 81а1иеие-8аИ^ге, сгеизе, Ьаи1еиг 10 ст. Р1. I.
Ьа 8{а(иеие розз^де ип доиЬ1е юпд регс^ доп( 1а рагНе 8ир^пеиге зе теи!

Б. Филовъ, Римскрто съкровище отъ Николаево 47
к Га1(1е (1'ип ахе (уо1г 11||[. 3 к йтоНе) е( 1а188е (отЬег 1а рои(1ге соп-
(епие (1е(1ап$. — 2^ Таззе (1'аг§еп1, $ап$ огаетеп^з, (ИгтЬ\хе 9 ст., Ьаи(.
2*9 ст. Р18. 4. — 3° Вгасе1е4 оиуей еп югте йе зегреп!, 1гауа11 5Г0881ег,
(11а1П^1г€ 6 ст. р!^. 5 — 4° Оеих Ьгасе1е18 ип18. Р1. III 6 е! IV 2. — 5°
Варте 21 сЬаюп де согааИпе ауес Ьиз^е ^ауй йе НбНоз. Р1. IV 12. — б*»
р1Ьи1€ сгааюгте ауес и^асез де йогиге. Р1. IV 1. — 7^ Рга^теп! (1'йр1пе1е.
Р1. IV 4. — С. Моппа1е8: Ье 1гб80г сопНеп1 933 топпа1е8 готаше8 еп
аг^еп! (1оп( 1а р1и8 ^гапйе рагНе арра111еппеп{ ай 111<^ 81&с1е арг^ ^.-С. е!
(1оп{ 1а йезспрИол е8( допп^е р. 13—20. Ьез рШз апаеппез 8оп( йе ТИпв
е4 д'Ап1опши8 Р1и8, е! 1е8 рШз гбсепюз де РЬхИрре ГАгаЬе. Оп у 1гоиуе 1е
(г^$ гаге ехетр1а1ге де 8аЬ1П1а ТгапяиНИпа (п^* 325 де 1а И81е) е! еп оике
йеих топпа1е8 ш6д11е8(с!. СоЬеп), Гипе де Соттодиз (по21, уо1г р. 25)
е! Гаи1ге де СагасаПа (п^" 141» уо1г р. 25).
Ьез топпа^ез реппеиеп! де Пхег Г^рояие де Геп{ои188етеп{ ди 1гб8ог,
по1аттеп{ еп*ге 248 е! 249 аргб8 Л.-С, 1ог8 де ГепуаЬ188етеп4 дез Оо1Ь8
еп Мб81е. Ье со1Иег д'ог й т6да111оп де СагасаПа п'е8{ ра8 ап(6пеиг к
Гап 215. Ьа зШиеНе-заИ^ге да(е де 1а ргешх^ге тоКхб ди 111<^ 81Ме, сотте
1е топ(ге 1е 81у1е е! зиг{ои( 1а С01{{иге. А 1а тбте брояие аррагИеп-
пеп( 8ап8 дои(е е1 1а Ьа^ие д'ог а]оиг6е ауес 1е пот д'АигеНи8 ВКиз, 1а
Ьас^ие д'аг^еп( ауес 1е Ьи8{е де НеИо8 е! 1а НЬи1е д'агкеп( аисхюгте.
Кои$ роиуопз адтеКге допс яие юи8 1е8 оЬ]е(8 ди (гб8ог зе гаррог{еп{
к 1а ргет1бге то1(1б ди 111« 81&с1е арг^з Л.-С.
Ьа Ьуои(епе ди 1гб8ог де К1Со1абуо ассизе ип сагас^ге ЬагЬаге. 8апз
дои(е е11е арраг{епай ^1 ипе 1ат111е де ТЬгасез готап1зб8, сотте оп реи1
1е У01г дапз 1е пот д'Аиге1шз ВНиз зиг 1а Ьа^е. Ье 1гауа11 ^гоз81ег раг1е
д'ип а(еИег ди рауз, д'аи1ап( р1и8 ^\xе дез рашгез апаю^иез оп( 6(6 дбсои-
уег1е$ еп Ь1еп дез 1осаИ(6з еп Ви1каг1е. Роиг те((ге еп сотрага13оп 1а Ь^ои-
(епе де №со1абУО, поиз риЬИопз роиг 1а ргет1бге {о13 яиеЦиез ехет-
рШгез де ргоуепапсез д1Уегзез де Ви1§апе, (е1з: 1^ 11п соШег д'ог де
Ьезз11сЬ6уо, аггопд13зетеп( де Ра2агд]1к, к рг^зеп! ай Мизбе Ка(10па1 &
5оКа; й а ипе юп^- де 39*5 ст. е! рбзе 54 ^т. Рщ. 7. — 2^ {]п со1Иег
д'ог сотрозб де той{з а]оиг^8 е! де е>'€па18 еп югте де реНез {аиззез,
юп^. 38 ст., ро1дз 24 §г. Ь'оЬ)е1 а 616 1гоиу6 еп 1912 к 81ага-2аеога,
к рг6$еп( !а1( рагНе дез со11ес110пз де 1а В1ЬНо(Ь6яие Nа(^опа1е де РЬ1Ир-
ророИ. Р|8- 8. — 3° Риа(ге рахгез де Ьоис1е8 д'оге111е8 ай Мизбе На110па1
ДЗоНа, ргоуепап! де д1!!6геп1ез 1осаИ1ез де Ви1^апе. р1§[. 9.
II рагаН ^^^'к Гброяие гота1пе 1е сеп1ге де Гогйугепе еп Ви15апе
зе (гоцуаН к РаИапа {к ргбзеп! АйсЬаг зиг 1е ОапиЬе, рг^з де У1д1пе),
У111е сопз1дбгаЬ1е е( сатретеп! д'ипе 1€^юп де 1а ргоУ1псе гота1пе де
М^1е. Оегп1&гетеп(, ай то1з де та! 1914, дапз 1а пбсгоро1е де сеие тбте
У111е, дапз ип загсорЬа^е д'еп{ап1, оп а (гоиуб ип псНе (гбзог еп оЬ]е(з
де рашге. Моиз еп {а130пз 1С1 1а риЬИсаНоп роиг 1а ргет1бге !о13 сотте
репдап* ай 1гбзог де N^со1а6VО. II зе сотрозе дез оЬ]е(з зи1Уап1з: !<> Реп-
деп11! огаб де р1егге$ рг6с1еизе8, юп^. 16*5 ст., ро1дз 2717 ^. Р1. V 1.

48 Б. Филовъ, Римското съкровище отъ Николаево
II $е рог1аИ ргоЬаЬ1еп1еп1 Ь. 1а соШиге ютЬап( $иг 1е !гоп{ (V. МагзНаП,
Са1а1о5ие о1 Ше Ле\^е11егу 1п Ше Вп115Ь Миз., р. 339). — 2° СоШег сот-
ро$е (1е 71 тоШ$ сгеих еп югте (1е 1ипи1ае, огпе ай сеп(ге (1'ипе ате-
Шу81е, юп^. 37 ст., роМз 18* 10 ^т. Р1. V 2. — 3° Со1Иег сотрозб йе
22 8гепа18 еп югте йе рейез {аиззез, юп^. 32*4 ст., ро1(18 11*20 ^г. Р1. V 3.
— 4° Со1Нег сотрозй (1*аппеаих еп югте де 8, юп^. 40 ст., ройз 25*25
ег. Р1. У4. — 5° Тогяиез аисИат^^ге 103 ст., роМз 10*82 е^. Р1. V 5.
— 6° Оеих Ьгасе1е18 апаю^иез, (11ат61ге 5*9 ст. е! 5*6 ст., роШз 24*27 е*
2585 5г. Р1. V 6. — 7^ Веих Ьгасе1е18 апаю^ез еп §го8 Й1 (1'ог, (11ат^{ге
4*7 ст., роШз 17*73 е! 1674 ^г. Р1. V 7, — 8° Ва^ие ауес ^гепа! йе юппе
соп1яие, ро1с18 3*95 ^т. Р1. V 8 —9° Ре!!! тейаЛюп сгеих, ро1(18 1*32 ^т.
Р1. V 9.
Сотте та11&ге де сотрагахзоп ауес 1е и^бзог йе N^со1а6VО реиуеп4
зетг е! 1е8 1гоиуа111е8 еп оЬ]е(8 (1'ог ргоуепап! (1е ютЬеаих гота1П8
д*АЛсЬат, та1п{епап( дапя 1е8 со11ес{10П8 ди Мизее Ка{10па1 к ЗоНа. Сез
иоиуаШез зоп1 гергезеп16е8 й^. 12 е1 13; еПез реиуеп1 зе гарройег де тбте
ай III* 81бс1е аргбз Л.-С.
II ез! к по1ег яие Го11^угег1е йе поз ]оигз ез1 Ьхеп соппие йапз 1а
г^^10п (1е Гапс1еп Аг1сЬаг, по1аттеп1 к УЬИпе. Оапз 1ез (етрз апс1епз оп
у 1трог1а11 Гог ргшс1ра1етеп1 йез тшез йе Тгапзу1уап1е е! реиЬе1ге епсоге
йе Оа1та{1е. Ргезяие юиз 1ез оЬ]е1з еп ог 1гоиубз ]изяи'г1 ргбзеп! йапз 1а
Ви18апе йи погй, Йа1еп1 йи 11« е* йи 111« 81ес1ез аргбз Л.-С, йрояие ой 1е$
тшез й'ог йе Тгапзу1уап1е 61а1еп1 ехрюНбез раг 1ез Кота1пз. Ь'ог1еугепе к
сейе ерояие зе 1гоиуа!1 зоиз Г1пПиепсе йез той^1ез зупепз. Ьез рагагез
йе Н1ко1айуо е* й'Аг1сЬаг аиез1еп1 ипе апа1о§[1е {гаррапю ауес сеНез йе
Зупе; 1ез Йегп1&ге8 серепйап! зоп! й*ипе 1есЬп1яие зирепеи^е. Сейе Шй^
гепсе У1еп1 ^1 Гарри! йе по1ге 1Ь6зе сотте яио1 1е 1г6зог йе N^со1а6уо ез!
ипе {аЬг1са(10п йи рауз.
В. р11о>у.

Приносъ къмъ българската нумизматика
,, Отъ Н. А. Мушмовъ.
Първиятъ приносъ къмъ българската нумизматика направихъ съ
публикуването на статията : „Българскитк монети съ двуглавъ орелъ**
(Известия на Бълг. Арх. Д-во III 1912, стр. 81 — 87 и табл I); вториятъ
приносъ — съ статията: «Дв-Ь неиздадени български монети" (пакъ тамъ,
сф. 224- 234 и табл. IV), а днесъ правя трети приносъ къмъ бъл-
гарската нумизматика, като публикувамъ няколко неиздадени български
монети и редица нови вариации на изв%стнигЬ отъ по-рано типове.
Особно еж важни' монетитЪ отъ царь Ас%ня II, описани подъ брой
1—5, които доказватъ по най-положителенъ начинъ, че този царь
е с%кълъ м-Ьдни монети. Дали е сЬкълъ сребърни и златни, вр-Ьмето
ще покаже.
I АсЪнь и (1218—1241).
1. Лице: Царь АсЬнь обл-Ьченъ въ богато украсено съ бисери
и скжпоц-Ьнни камъни обл'Ькло, на главата съ низка корона, укра-
сена съ бисерни висулки при ушитЬ, правъ на срЪща, въ десната
ржка държи прЪпорецъ, а въ л-Ьв^та, на която е пр^Ьметнатъ лорона,^)
— кълбо безъ кръстъ отгор^Ь. Въ полето при десната ржка на царя
слабо личатъ буквигЬ ^=у1^, а надъ л-Ьвата му ржка ясно личатъ моно-
грамата Ч> и подъ нея буквит% асС-кнк). Личи, че надписътъ е билъ пъ-
ленъ: 1и^анъ Лс-кик, но и отъ дв'Ьт% страни по краищата монетата е изтрита,
та еж се запазили само буквитЪ де и и^н, които еж пб къмъ центра
на монетата и, следователно, по-мжчно се изтриватъ, толкозъ повече,
че монетата е корубеста, тъй че центрътъ е повече запазенъ. Тукъ
буквата д е безъ ср-Ьднята чъртица, както е и въ АсЬновия над-
писъ отъ Станимака отъ 1231 г., който е пр-Ьснетъ въ 1881 г. (пр^Ьди
унищожението щ) и който сега се пази въ Пловдивската библиотека.
^) ААроу е поясъ, който пр^пасвалъ кръста на царя, минавалъ пр^зъ рамената и
се спуШалъ съ единия край отпр^дъ, който се пр'Ьметал> пр"Кзъ ;1-Ьвата рлка.
ЬЬшЬстш м« Арж. друж- '^

50 Н. А. Мушновъ, Прикосъ къмъ българската нунизнатии
Опако: Христосъ сь осЪнка на главата, седналъ на пр-Ьстолъ на
ср'Ьща, съ десиата ржка благославя. Отъ пр'Ьстола еж запазени сано
кръсговегЬ, които украсявали рамената. — Монетата е мЬдяа, огь сбир-
ката на Народния Музей въ София; диам. 24 ми. Обр- 14 и табл. VI 1.
Неизвестна на Любича.
2. Лице: Изображението е сжщото, както пр'Ьдиде1Ц0Т0, безъ
никаква разлика. Полето въ лЪво е
съвсЬмъ изтрито, та не личатъ никакви
букви. Надъ лЪвата ржка на царя еж
запазени монограиата Ч* , която била
безъ титла (нъртица), а подъ нея бук-
ОСр, 14. вигЬ де. Навярно името Яскнь е било
цЪло написано въ единъ редъ, но рж-
бътъ на монетата тукъ е нзтритъ, та заедно еж изтрити и останалитЪ
букви. Лицето на тази монета се различава отъ онова на брой I по
липсата на титлата върху монограиата и тукъ буквата д е съ чъртнца
въ средата.
Опако: Опакото е сжщото, както при брой 1. Монетата е 1гЬдна
и плоска; тя има 23 ии. въ диаметъръ. Обр. 15. Неизв-Ьстна на Любича.
Монетата е притежание на Негово Високопр-Ьоевещенство Ст. -Загорския
епископъ Иосифъ. За отпечатъка на тази монета длъжа благодарность
на г-на Ат. Кожухаровъ, пр-Ьдседатель на Археологическото Дружество
въ Ст.-Загора.
3. Лице: Изображението е сжщото, както при брой 1. Полето въ
десно е съвсЪмъ изтрито, та не личатъ никакви букви и знаци. Въ по-
лето при десната ржка на царя личатъ
буквите, вертикално поставени отдол-Ь
нагоре, ай и до тЬхъ нонограмата -С ■
Наверно въ изтритото поле въ десно е
имало надписъ, който начевалъ отгоре
надоле въ вертикзленъ редъ ({«"Ьн!.; тъй
че надписътъ е гласелъ (1№)дн ^ (Ле-кнь).
Опако: Опакото е сжшото, както при брой 1 и 2. Монетата е
медна, корубеста, диам. 26 мм. Обр. 16 Отъ сбирката на Народ. Музей
въ София. — Тази монета е издадена вече огь менъ, но е отнесена къмъ не-

Н. А. Мушмовъ, Припосъ къмъ българската нумизматика
опрЬд%ленитЪ монети, съ пр-Ьдположението, че е на Иванъ Александра.^)
Обаче, при наличностьта на горнитЪ дв'Ь монети, не може да има никакво
съшгЬнне, че тя е на царь АсЬня II.
4. Лице: Царь Ас^нь, облЪченъ въ богато украсено царско облЪкло,
на главата съ кнзка корона, украсена съ бисерни висулки, седналъ на
прЪстолъ на ср^Ьща, въ десната ржка
държи пр'Ьпорецъ, а въ л'Ьвата —
сввтъкъ. Гор% въ полето въ дес-
но е пр-Ьдставенъ небесниятъ сводъ,
украсеиъ съ бисери, пр'Ьзъ който
се подава Божията десница, която
благославя царя; въ полето при дес- Обр. 16.
ната ржка на царя е запазена саио
буквата №, а всичко друго е изтрито; въ полето въ десно, което
сжщо е смазано и изтрито, е запазена добр'Ь буквата с; по-гор-Ь отъ
нея слабо личвтъ сл-Ьди отъ буква л; подъ свода добр-Ь е запазена
ионофамата Ч* съ титла.
Опако: Равностраненъ кръсгь съ широки краища, образуванъ
отъ двойни линии, и въ горния край отъ едната страна съкращенията
», отъ другата х^ а въ долния край успоредно съ знацигЬ, по една
звЪзда.
Монетата въ долния край е силно повр-Ьдена отъ ударъ съ тжпо
орждие, отъ който ударъ е пропукана, та слабо личи само десната
страна отъ престола на царя.
Обр. 17 и табл. VI 2. Монетата
е м%дна, корубеста, диам. 27
им. Отъ сбирката на Народния
Музей. Неизв-Ьстна на Любича.
Върху този типъ монети
Обр. 17. царь АсЬнь е пр-Ьдставенъ въ
пълно царско достойнство, сед-
налъ на пр*столъ. както еж пр-Ьдставени отъ внзантнйскчт* импера-
тори Исаакъ II Ангелъ (1185—1195) и Теодоръ 111 Дука Ватацесъ
(1255—1259),') съвр^менникъ на царь АсЬня. Този типъ р-Ьдко се ср*-
') Мушмовъ. АнтнчнитЬ монети стр. 499 № 7584 и табл. ^XVI 16.
^ ЗаЬаПсг, Оекйрйоп Лек П1011ла1еа ЬухапЦпев, 11 стр. 226 М 1 и табл. 1УШ 8
стр. 29в М 10 и тМл. 1ХУ 11.

52 Н. А. Мушмовъ, Прияосъ кънъ българската нумизматика
ща И у внзантийскнтЬ монети, а отъ българскитЪ монети тази и брой
5 еж единствените за сега екземпляри.
5. Лице: Сл^щото изображение, както брой 4, безъ никаква раз-
лика. Монетата е силно проя-
дена отъ ръжда и личатъ са-
мо Божията десница и подъ нея
монограиата цр съ титла. ПрЪ-
столътъ на царя по-добр'Ь е
запазенъ и добр^ се очъртава
^^ 1д положението на седналъ чело-
в^къ, което допълва изобра-
жението на монетата подъ брой 4. д-Ьто монетата е силно повр-Ьдена.
Опако: Опакото е сл^щото, както при брой 4. Обр. 18ита6. У13.
Монетата е нЪдна, корубеста, диам. 37 мн. Отъ сбирката на На-
родния Музей въ София.
11. Ирина и Михаилъ II (1246—1257).
6. Лице: Царица Ирина съ сина си Михаила съ високи зжбестн
корони иа главитЪ, обл-Ьчени въ богато царско облЪкло, стоятъ прави на
ср-Ьща и заедно държатъ дълъгъ двоенъ кръстъ, който опира до земята,
а свободннтЪ ииъ ржаЬ еж сложени на гьрдигЬ. При л-Ьвата фигура,
която тр'Ьбва да пр-Ьдставя Ирина, ина надписъ, който начева отъ дол%
на гор'Ь: ц. |р1нл, а при десната, която пр'Ьдставя Михаила, надписътъ
начева отъ горЪ на дол'Ь: ц. мхлм. За забелязване е, че царицата и
царьть тукъ еж представени съ високи зжбеети корони, каквито не се
ср^щатъ върху никоя отъ досега изве-
стните български монети.
Опако: Христосъ съ осенка отъ
точки около главата и знаците 1с — х^.
седналъ на престолъ на ереща, въ скута
ей държи книга. Монетата е сребърна,
диам. 20 мм. Обр. 19. *^Р- ^^■
Описанието на тази монета, както и рисунката, еж извършени по
книженъ отпечатъкъ отъ една монета, която притежава полковннкъ
Ханджиевъ, командиръ на 5-н Дунавски полкъ. За отпечатъка кз-
казвамъ своята искренна благодарноеть на г. Ханджиева, толкозъ по-
вече, че не бехъ виждалъ подобна мокета, каквато йена и въ сбкркигЬ

Н. А. Мушиовъ, Приносъ кьнь българската нуиизиатика 53
на Народния Музей въ София. Подобенъ екземпляръ описва и Любичъ,
Ор1а, стр. 20 № 1 и табл. II 17. За сега еж изв-Ьстни само тЬзи два
екземпляра огь Ирина и Михаила.
111. Миханлъ И АсЪнь (1246—1257).
7. Лице: Въ десно Св. Димитъръ*) съ осгЬнка около главата,
обл%ченъ въ дълги дрехи, правъ, на ср^ща, съ дссната р;кка подава
знаме вз дълга върлина на Михаила, който стои до него, а въ Л'Ьвата
държи свитъкъ отъ книга. Мнхаилъ гологлавъ, облЪченъ въ дълга
дреха, съ десната си ржка поема знамето, което му подава светецътъ.
Въ полето, въ десно, надписъ съ латински букви: М1И01Л, а въ л'Ьво:
I
АЗЕНУЗ: въ ср-Ьдата при главата на Михаила; р. т. е. 1трега1ог. Над-
к
лисътъ се чете: Миханлъ АсЬнь Императоръ. Изображението и
вадписъгь еж въ зрънчестъ кржгъ.
Опако: ИсусъХрисгось съ осЬнка
на главата, седналъ на пр'Ьсголъ на
срЪща, десната му ржкз е на гърдигЬ,
а съ л-Ьвата държи свитъкъ. При глава-
та му съкращенията «— ус Образътъ е Од 2о
въ зрънчестъ кржгъ. Монетата е сре-
бъренъ грошъ отъ венециански стилъ; тежи 1-55 гр.; диаи. 21 мм.
Отъ сбирката на Народния Музей въ София. Обр. 20 и таб. VI 4.
Любичъ описва и други четири монети отъ сжшия типъ.')
IV. Светославъ (1295—1322).
8. Лице: Царь Светославъ обл-Ьченъ въ дълга ризница, на главата
съ низка корона, украсена съ бисерни висулки, ззстаналъ правъ на
срЬша, въ десната ржка държи кръсть, а съ л'Ъвата се подпира на щитъ.
Въ полето въ десно, въ вертикаленъ редъ, личатъ буквигЬ: я авъл'Ьво:
^■
■ч, които се четатъ СБ(д)т(в)слд(в-к). Изображението инадписътъсжобкрж-
жени сь зрънчестъ кржгь.
■) Не може да има съмнение, че светецътъ прЪдстаая Св. Лниитрня, защото е
кзаЪстяо, че н АсЪнь II, бащата на Мнхзнла, е ималъ за патронъ Св. Димнтрии. Сравни
ИзвЪст. ва Бъл. Арх. Л-во, Ш стр. 230.
*) 1]иЬИ, Ор1в Лив081ауеп8к(11 поуася, стр 19—20 и табл. II 15 и 16.

Н. А. Мушмовъ, Приносъ кънъ българската нумизматика
Опако: Бюстъ на Христа на срЪаи, доста силно поврЪденъ.
Монетата е м^дна, корубеста, дизм. 21 ни.; ржбоветЬ й еж изр-Ьзвани
въ старо врЪие, та има шестожгълна форма. Обр. 21 и табл. VI 5. Отъ
сбирката на Народния Музей въ София.
Тази е единствената монета, д'Ьто
царьтъ е пр^дставенъ като войникъ
I' «N191^ I \_^V^'^ '■17' 1 ^"^ Д^^га ризница, съ щитъ, съ корона,
\^Ш1^У Щ]^1^^^ /3 "° ^^^ царска мантия. Отъ историята
знаемъ, че прн Светослава имало конни-
ца облечена въ ризници и че щитове-
гЬ на войниците били кржгли или длъг-
иести, заострени на гор'Ъ и на дол-Ь, както е случаятъ съ нашата иоиета. *)
Обр. 21.
V. Светославъ съ сина си Георги II Тертеръ
(около 1320 г.)-
9. Лице: Царь Светославъ и синъ му Георги облечени въ богато
обл-Ькло, украсено съ бисери и скжпоцЪнни камъни, на главитЬ съ низки
корони, украсени съ бисеръ и бисерни висулки при ушигЬ, стоятъ прави
на ср%ща и заедно държатъ дълъгъ кръсгь, който допира до земята.
Въ полето въ десно вертикаленъ надписъ: с а въ л-Ьво: г. Надписътъ
се чете: ОвАт(всл)1в-к) Г1№грн. Въ втората дума буквигЬ г и р еж раз-
и%стени и станало Геогри, вм-Ьсто Георги. Подобни гр-Ьшки н раз-
мествания на букви и даже обръщане наопаки на цЪли надписи
не еж р'Ьдкость както въ гръцкигЬ, тъй и въ римскигЬ монети.
ТЪзи грешки причинявали печатор'ЬзачигЬ вследствие невежество, не-
опнтность или небрежность. Често пжти забравяли да поставятъ опрЪ-
дЪленитЬ символи и атрибути, пропущали букви, размествали ги, обръ-
щали ги на опъки и пр., и всичко това е ставало и въ времето на най-
хубавото изкуство и се е продължавало и въ българско време. Въ гръц-
ките пъкъ градове отъ римско време, понеже печаторезачите били
привикнали къмъ гръцките надписи, при сеченето на римски нонегя
употребявали въ надписите гръцки и римски букви.') Тъй че, нема нищо
■) Иречекъ, Истор1я болгаръ, стр. 536.
■} ВаЬе1оп, Тгз№ Лек п1оппа1е8 ртс^иек е| гота1пе$, РаНя, 1911,1. I 921—923.

Н. А. Мушновъ, Прнвосъ къмъ българската нумизуатика 55
чудно, че и върху българскитЬ монети се ^)'Ьщатъ разиЪстени букви
вли погр'Ьшни надписи и това не е доказателство за некултурность, а
просто случайни гр-Ьшки, често пл^ти причинявани отъ кебр-Ьжностьта
на печатор^зача. Главата на десната фигура, както и кръсгьтъ, ок из-
трити.
Опако: Исусъ Христосъ съ ос%нка на главата, седналъ на пр-Ь-
столъ на ср^ща. При главата еж за-
лазеин саио знацитЪ к. Опакото е
силно поврЪдено, та едва личи обра-
зътъ на Христа. Монетата е кгЬдна, ко-
рубесга, днан. 22 ни. Отъ сбирката на
Народния Музей въ София. Обр. 22
и табл. VI 6. Неизвестна на Любича. Обр. 22.
Тази ионета въ посл'Ьдно вр-Ьне
е наперена въ Търново и прибрана за Народния иузей отъ коианди-
рования при сжщия музей учнтель Ю. Господиновъ. Отъ нея науча-
ване, че Светославъ е ииалъ за съуправитель на царството сина си
Георги II Тертеръ. Отъ последния царь, който е царувалъ иного мал-
ко вр^е (1322 —1323 г.), осв^нъ описанигЬ тукъ монети, като ламетникъ,
е извЬсгио и едно евангелие, което се пази въ Хилендарската библиотека
подъ^М 7.')
10. Лице: Изображението е сжщото, както брой 4. Тази монета
е издадена вече отъ менъ,^ но повторно отъ нея даваиъ тукъ рисунка,
понеже тя допълва нЪкои изтрити н-Ьста въ
оная подъ брой 9. Тукъ главата на дес-
I ната фигура е добр^ запазена, както и
I кръстъгь, които въ първата сл. изтрити. По
причина на особеното положение на бук-
вите въ надписа отъ името на Георгия, лрн
Обр. 23, _.
първото издание на тази ионета първитв
три букви отъ това име погрешно еж прочетени тп, както личагь
върху монетата, вместо Г|№(ргн), което узнаваме отъ монетата подъ
брой 9, дЪто името е цЪло запазено. Т-Ьзн дв% монети, макаръ н
да еж отъ еднакъвъ типъ на лицето, съвсЪнъ се различаватъ по стилъ
на опакото. Монетата е и^дна и слабо корубеста. Диам. 21 им. Обр. 23
Огь сбирката на Народния Музей въ София. Неизв-Ьстна на Любича.
') йор. Иаааовъ, Български старини изъ Македония, стр. 45—47.
■) Мушмовъ. цкт. съч. стр. 487 М 7478 и табл. ЬХШ 16.

56
Н. А» Мушмовъ, Приносъ къмъ българската нумизматика
УК Михаилъ Ш Шишманъ (1323-1330).
1Ь Лице: Царь Михаилъ обл-Ьченъ въ богато украсено обл'Ькло,
на главата съ низка корона, украсена съ бисери и топка отгорЪ, а при
ушигЬ — съ бисерни висулки, яхналъ на конь въ ходъ на десно, въ десната
ржка държи кръстъ. Въ полето въ лЪво, при десната рл1ка на царя,
подъ кръста, личатъ буквигЬ мх (Лих^гилъ), а гор^Ь . въ десно, надъ
главата на коня личи монограмата 1^р безъ титла. Както главата, тъй и
долнята часть на коня еж слабо запазени. Изображението е било обкрж-
жено съ зрънчестъ кржгъ, който частично е залазенъ.
Опако: Монограма, която развързкна съдържа навярно буквигЬ шиц
(Шишманъ царь). При долнята часть отъ ср-Ьднята черта на буквата ш
е притурена отв-Ьсна линия, която образува жгълъ въ долнята часть на
монограмата. За сега не може положително да се опр'Ьд'Ьли, какво зна-
чение има тази отвесна линия. Понеже
тази монограма, както при брой 24, тъй
и при брой 26 и 27, не е дорбЪ запа-
зена, ще требва да се чака да се нам'Ь-
рятъ и други екземпляри отъ сжщия
типъ, за да се изясни напълно нейното
значение. За сега само тази монограма
върху българските монети остава необяснена напълно. Монетата е м'Ьдна,
слабо корубеста, диам. 20 мм. Отъ сбирката на Народния Музей въ
София. Обр. 24. Неизвестна на Любича.
Тази монета е издадена отъ менъ,^) обаче необходимо б* нейното
пр-Ьиздаване тукъ, защото тя е въ свръзка съ посл-ЬдуещигЬ монети
отъ царь Михаилъ Шишмана съ сжщата монограма и върху които не
личи монограмата цр. Безъ тази монета, другигЬ мжчно щЪха да се
опр-Ьд-Ьлятъ в%рно, че еж отъ този царь, понеже, както ще видимъ по-
дол-Ь, ония, които иматъ надписъ — той е гръцки и нав-Ьрно гЬ игЬха
да се см^татъ и за византийски.
Обр. 24.
12. Лице. Царь Михаилъ въ десно, царица въ л-Ьво, облечени
въ богато украсено съ бисери и скжпоц-Ьнни камъни облекло, на главитЬ
съ низки корони, украсени съ бисери и бисерни висулки при ушигЬ,
стояН , прави на ср-Ьща и заедно държатъ дълъгъ кръстъ, който опира
до земята. Въ полето въ десно се чете името на царя: м(и)хаиа. Въ
>) Мушмовъ, Ц44Т. съч. стр. -488 № 7487 и табл. 1Х1П 19.

Н. А. Мушновъ, Принрсь кънъ българската нумизнатика 57
полето въ л%во се повтаря сжщото име, като се чете отъ десно на л'Ьво:
»(н)хли*. Буквата л е с бърната на опаки. Понеже името на Михаила се
повтаря и при двЬтЬ фигури, то съ положителность тр-Ьбва да се пред-
полага, че фигурата въ л'Ьво пр'Ьдставя женски образъ — царица. Защото,
ако се касаеше за съуправнтель на царството, при втората фигура
трЬбваше да личи или неговото име, както е случаятъ при Светослава
съ Георгия, или само инициали отъ името
на съуправителя, както е случая съ нонетитЬ
отъ царь Иванъ Александра съ сина му Ми-
хаила, а по никакъвъ иачинъ нямаше да се пов-
таря сжщото име и при двЬт% фигури.
Опако: Сжщата монограма, както при
брой 11, обкрл^жена съ зрънчестъ кржгъ. кой-
то частично е запазенъ. Монетата е м%дна, слабо корубеста, съ диам.
21 ни. Обр. 25.
ОсвЪнъ тази монета въ сбирката на Народния Музей въ София
има още даа други еднакви екземпляра, които се допълватъ единъ
другь. Отъ гЬхъ единъ е издаденъ отъ менъ, на който надписътъ е
запазенъ само отъ едната страна.') ТЪзи монети не еж извЬстни на Любича.
13. Лице: Сжщата монограма, каквато е на опакото при брой 11
и 12; въ полето подъ монограмата, отъ дв-ЬгЬ страни на ср-Ьлнята чърта,
еж пр-Ьдставенн по една звезда шестоперка. Всичкото е обкржжено съ
зрънчестъ кржгь, който частично е запазенъ.
Опако: Двоенъ кръстъ и при горнигЬ рамена знацитЬ 1с— хе. а
по-дол-Ь, отъ двЬтЪ страни на кръста, по една зв-Ьзда шестоперка.
Всичкото е обкржжено въ зрънчестъ
кржгь, който частично е запазенъ. Моне-
тата е нЪдна, плоска, диам. 18 мм. Отъ
сбирката на Народния Музей въ София.
Обр. 26итабл. VI 7. Неизвестна на Любича.
Обр. 26. Подобна монета е издадена отъ
С. 5сЬ)итЬег^ет (Мит15та11яие де Г0г1еп(
1а(ш, 8ирр1^теп1 е1 1п{1ех афЬаЬеНяие, Рап5 1882, стр. 13, Р. 219,
р1. XX 25), който погрешно я отдава на влад-ЬтелигЬ отъ островъ Ро-
досъ (8е18пеиг5 е1 (1упа54е5 йе РЬойез;, като казва, че получилъ отъ Ро-
досъ тази монета и вместо описание дава нейнитЪ рисунки. Като не
■) Мушиовъ, цит. сьч. стр. 488 № 7488 н табл. ЬХШ 20.

Н. А. Мушмоаъ, Пряносъ къп бълпрскята кунизкатика
Обр. 27.
знаелъ значението на ионограиата на лицето на ионетата, авторътъ
обърналъ нонограмата на опакн. Тъкмо върху знакътъ и на опакото мо-
нетата е пробита и затова вкЪсто знакътъ х' въ десно Шльонберже
е видЪлъ саио х- Както страничната линия на ср-Ьднета чърта отъ бук-
вата ш на лицето, тъй и втората половина отъ двойния кръсть на
опакото не сл пр'Ьдставени отъ Шльонберже.
нав^^рно по причина, че монетата на тЬзи
и-Ьста е била изтрита.
14. Лице: Три моногранн, подобни на
прЪдилещата, безъ отвесната линия на ^)■Ьд-
нята чърта; ср-Ьднята е по-гол-Ьма и поста-
вена въ срЪдата на монетата, а дв'ЬтЬ други с% по-иалки и ех. по-
ставени на еднакво растояние подъ хоризонталната линия на ср-Ьднята
нонограма. Полето било обградено съ зрънчестъ кржгъ, който саио
частично е запазенъ.
Опако: Исусъ Христосъ съ осанка на ^лавата, седналъ на пр-Ь-
столъ на ср-Ьша, съ двЪтЪ разгърнати ржц-Ь благославя. Образътъ е въ
зрънчестъ кржгь. Монетата е м-Ьдна, плоска, 17 ми. въ диан., съвсЪнъ
слабо запазена. Обр. 27. Отъ сбирката на Народния Музей въ София.
Неизвестна на Любича.
15. Лице: Кръсть и гор'Ь при рамената иинциалитЬ на Христа (хе).
Кръстътъ на долния край е украсенъ съ акантови листа. Изображението
е било въ зрънчестъ кржгь.
Опако: Двуглавъ орелъ съ разперени крила; главитЪ еж укра-
сени съ по една корона. Наоколо е имало зрънчестъ кржгк, който час-
тично е запазенъ. Монетата е м^дна, плоска,
диам. 17 им. Обр. 28 и табл. VI 8. — Тази мо-
нета е купена напосл^Ьдъкъ за Народния Музей
отъ г. П. Гжбювъ отъ Търново. Тя се отли-
чава отъ издаденитЬ отъ иенъ нонети съ изобра-
женне на двуглавъ орелъ по своя хубавъ стилъ,
съ по-гол^ната сн плътность и съ инициалитЪ Х'> конто не се срЪшагь
нито върху една отъ издаденитЬ вече монети отъ този типъ.')
16> Лнце: Бюсгь на царь Михаила до пояса, обяЬчеяъ въ богато
украсена мантия, на главата съ низка корона, украсена съ бисери и
>)Мушмовъ, Ц1ГТ. съч. стр. 483-4&4. 489 — 490 п пбл. 1Х1У 1—7: иСУП
-II. И»Ъспм ва Бъяг. Архсм. Л-ао. Ш. стр. 81—87 и пОа. 1 1— И.

Н. А. Мушмовъ, Приносъ гьиъ българската нуинзнатика 59
бисерни висулки при ушитЬ, на ср^ща; въ лавата рАка държи
кръстъ, а въ десната — тристрл^къ скиптъръ; въ полетч) при лесната
ржка на царя личатъ буквитЪ мх, инициали на името Михаилъ, както
при нонетата, описана подъ брой И, и монограиата ц,р, въ негативна
форма. Делията половина отъ лЪвата чърта иа буквата х хе е изл'Ьзла,
ноже би по причина, че печатътъ е билъ ощърбенъ на това м-Ьсто и
буквата прилича на V. Надъ главата на царя, въ л-Ьво, е прЬдставена
Божията десница, която благо-
славя царя, както е случзятъ и
при Ас^новитЪ монети, описани
подъ брой 4 и 5. При Божията
десница личи зв-Ьзда четверопер-
ка, която, на пръвъ погледъ,
прилича на кръстъ. Като се има Обр. 29.
прЪдъ видъ, че върху повечето
нонети отъ царь М. Шишмана, особено ония съ изображение на дву-
главъ орелъ, е пр-Ьдставена зв-Ьзда съ 5, 6, 7 и 8 перки, не може да
има никакво съмн-Ьние, че и тукъ имаме зв-Ьзда, а не кръстъ, но
отъ груба направа, каквато има и ц^лиятъ обрззъ.
Опако: Бюстъ на Христа до пояса, сь осЪнка на главата, на ср-Ьща.
съ десната ржка благославя; въ полето при главата личатъ знацигЬ 1.x х
(8и*сго 1е-хО- — Монетата е м*дна, корубеста, лиам. 25 мн. и е грубо
изработена. Обр. 29 и табл. VI 9. Отъ сбирката на Народния Музей
въ София. Неизвестна на Любича.
Друга една монета отъ сжщия типъ, но плоска, е издадена оть
кенъ, като неопр-Ьд-Ълена, понеже на нея не личатъ ясно ииицналитЪ мх-0
VII. Иванъ Александъръ съ сина си Михаила (1331—1355).
17. Лице: Царь Александъръ и синъ му Михаилъ, обл-Ьченн въ
богато украсено обл'Ькло, на главитЪ ннъ низки корони, украсени съ
бисери и бисерни висулки при ушитЪ, стоятъ прави на ср'Ьша и заедно
държатъ знаме на дълга върлина, която опира до земята; и двамата
въ другитЬ ржц% държатъ кръстове, отъ които само този въ десно е
запазенъ. Изображението е било обкръжено въ зрънчесть кржгъ, който
частично е запазенъ.
Опако: Монограма отъ буквигЬ 11л1К(мнАр-к) и до нея знакътъ цр,
сь съешннтелна чърта, негативно поставени. Въ долния край на
■) Мушновъ, пит. съч. стр. 499 № 7581 и табл. 1Х\П, 15.

60
Н А. Мушмовъ, Приносъ къмъ българската нумизматика
монетата личи кръстъ. Ако се обърне листа и се погледне изображе-
нието, ще ч:е види позитивната форма на монограмата. Полето е било
обкржжено съ зрънчестъ кржгъ, който е частично запазенъ. — Монетата
е м^дна, корубеста, диам. 18 мм. Обр. 30. Отъ сбирката на Нар. Муз^й
въ София. Неизв1^стна на Любича.
18. Лице: СжщигЬ царски фигури, както при брой 17; лавата
фигура е добр-Ь запазена и личи богато украсеното облекло и бисер-
ната корона съ висулки и топка отгор%; фи-
гурата въ десната си ржка държи кръстъ. Дес-
ната фигура е изтрита и слабо личи нейното
очъртание. Изображението е било обкръжено
въ зрънчесть кржгъ, който частично е за-
Обр. 30.
^ пазенъ.
Опако: Широко поле обградено съ зрънчестъ кржгъ и въ сре-
дата монограмата цр, негативно пр-Ьдставена. Тази монета е единственъ
за сега екземпляръ по формата на монограмата, която не се ср^ща въ
другит% български монети. Тя е отъ сбирката на г. М. Кривошийковъ
отъ Шуменъ, комуто длъжа благодарность за готовностьта, съ която
ми даде отпечатъкъ, както отъ тази монета, тъй и отъ н%колко други,
които по-дол-Ь описвамъ. — Монетата е м-Ьдна, слабо корубеста, диам.
18 мм.; тя е продупчена. Обр. 31.
19. Лице: СжщигЬ царски фигури, както при брой 17, заедно
държатъ дълъгъ кръстъ, който допира до земята; въ свободнигЬ си
ржц-Ь държатъ кръстове. Изображението е слабо запазено.
Опако: Широко поле, което било обкржжено съ зрънчесть
кржгъ, който частично е запазенъ, и въ ср'Ь-
дата монограма отъ буквигЬ 11л|(кс4НАр'к) и
до нея знакътъ цр въ позитивна форма. Тази
монета се различива отъ издаденигЬ отъ менъ
и отъ Любича монети отъ сжщия типъ по
формата на монограмата и по това, че н-Ьма
съединителна чърта надъ монограмата и знакътъ цр.^) — Монетата е
м-Ьдна, плоска, диам. 18 мм. Обр. 32. Отъ колекцията на г. М. Криво-
шийковъ отъ Шуменъ.
20. Лице: Върху българска монета, която е имала на лицето на-
Обр. 31.
1) Мушмовъ, цит. съч. стр. 493 № 7523—29 и табл. 1Х1У 14—17. Любнчъ.
цит. съч. сгр. 16 и табл. 7 — 10.

Н. А. Мушмовъ, Приносъ къмъ българската нумизматика
61
Обр. 32.
вЪрно два образа и на около надписъ, пр-Ьпечатани еж образит% на
царь Ивана Александра и Михаила, отъ сжщия типъ, както по-гор^
описанитЬ. Отъ стария печатъ запазена е голяма часть отъ фигура, затова
десната фигура отъ новия печатъ изглежда двойна; запазени еж ежщо
и отделни букви, отъ които не може да се прочете пълно име.
Опако: Изв-Ьстната монограма на царь Ив.
Александра, която развъртана се чете : Ял|(кс4н-
АР'к) и съкращението цр. Отъ стария печатъ е
запазена по-малка монограма цр. което доказва,
че монетата е била българска. Зрънчестиятъ
кржгъ и отъ двата печата е запазенъ частично.
Монетата е м^Ьдна, плоска, диам. 19 мм. Обр. 33 и табл. VI .10. Отъ
сбирката на Народния Музей въ София.
Пр-Ьпечатани български монети за сега еж изв-Ьстни само четири, отъ
които дв1^ отъ имръ Ив. Александра съ сина му Михаила и двЪ отъ царь
Ив. Шишмана. Пр-Ьпечатването на извадени отъ обръщение монети, сре-
бърни и бронзови, се е практикувало още въ класическигЬ вр'Ьмена. Това
е ставало съ ц-Ьль за економия отъ метала и на работата за приготовля-
ването му за сЬчене монети. По музеит% не рЪдко се ср^щатъ подобни
препечатани монети. ^ Обаче за пр-Ьпечатването на българските монети
не може да се изтъкнатъ сжщигЬ причини за економия на металъ и
на работа. Защото: I) немислимо е да се предполага, че известна еми-
^ ия български монети, по причина на своя слабъ материалъ, ще да е
могла да изтрае неповредена толкозъ дълго
време, щото да се изтриятъ отъ монетите обра-
зите и знаците и металътъ пакъ да остане
годенъ за препечатване. 2) Препечатването въ
^^ . 23 старо време е ставало на чужди монети, внесени
въ страната или излезли отъ обръщение, съ
«
цель за използване на метала, който можалъ да изтрае даже неколко
препечатвания, понеже самите монети били значително по-дебели отъ ви-
зантийските и българските. 3) Не е могло да има никакви причини, щото
единъ български царь да суспендира монетите на своя предшественикъ,
сетне да ги препечата съ свой печатъ, а отъ препечатаните монети
еж български: една Ив. Александрова, препечатана съ печатъ на Ив.
Шишмана; препечатаните съ печата на Ив» Александра еж ежщо бъл-
*)^ ваЬе1оп, цит» сьч. стр. 938 ,сл.

62 Н. А. Мушмовъ, Приносъ къмъ българската нумизматика
гарски, а другата навярно венециянска. 4) Ако пр-Ьпечатването на монети
е било възприето отъ българскигЬ царе по нЪкакви съображения, тр^Ьб-
ваше досега да сл^ изв1^стни повече препечатани екземпляри, толкозъ
повече, че препечатаните монети еж отъ онзи типъ Ив. Александрови
и Шишманови монети, отъ които най-много еж намерени досега.
Всичките тези съображения навеждатъ до заключение, че пре-
печатаните български монети еж случайностъ, или опитъ на монето-
резача, който, за да изпита новонаправенъ или поправенъ печатъ,
прековалъ некой свой екземпляръ и го е заменилъ съ новъ; не-
говиятъ при1меръ наверно е последвалъ и другъ монеторезачъ,
който работилъ до първия, и по такъвъ начинъ еж препечатани
само неколко екземпляра, които, може би, не-
забелезано еж минали съ другите монети.
Разбира се^ че това не е могло да съставлява
престжпление въ смисъль на филшификация.
О^ ^ 21. Лице: Препечатана българска мо-
нета и отъ новия печатъ личатъ образите
на царь Ив. Александра и Михаила, както еж представени въ изве-
стните негови медни монети. Отъ стария печатъ е запазена въ сре-
дата на монета само главата на единъ образъ, приличенъ на Исуса
Христа и отгоре знакъ приличенъ на буква «V. Въ това положение мо-
нетата изглежда, като че на лицето има три образа. Зрънчестиятъ
кржгъ е частично и слабо запазенъ.
Опако: Известната монограма на царь Ив. Александра отъ съв-
семъ различна форма и украсена съ три топки. Слабо личи и съкра-
щението цр. Зрънчестиятъ кржгъ е по-добре запазенъ, отколкото на
лицето. — Монетата е медна, плоска, диам. 20 мм. Обр. 34. Отъ сбир-
ката на Народния Музей въ София.
VIII. Иванъ Александъръ самъ (1355—1371).
22» Лице: Царь Ив. Александъръ облеченъ въ богато украсено об-
лекло и препасанъ съ лоронъ, който е преметнатъ на левата му ржка«
на главата съ низка корона, украсена съ висулки, стои правъ на среща,
въ десната ржка държи дълъгъ скиптъръ, който допира до земята, а въ
левата — държава съ кръстъ отгоре; въ полето, подъ десната ржка
на царя, монограма отъ буквите Ял|(кс4ИАръ), а въ десво, подъ ле-
вата ржка на царя знакътъ цр въ позитивна форма. Изображението е
било обкржжено съ зрънчесгь кржгъ, който частично е запазеиь.

Н. А. Мушмовъ, Приносъ къмъ българската нумизматика
63
Обр. 35.
Опако: Кръспь отъ тройни линии съ знацигЬ 1с— хе; подъ де-
сното рамо на кръста личи буква к. Изображението е било обкржжено
съ зрънчестъ кржгъ, сега частично запазенъ. Подобна монета, която при-
надлежи на Преславското Археол. дружество безъ буквата к, е изда-
дена отъ менъ, но тази е друга вариация.^) — Монетата е м'^дна, плоска»
диам. 16 мм. Обр. 35 и табл. VI 11.') Отъ колекцията на г. М. Криво-
шийковъ отъ Шуменъ. Неизвестна на Любича.
23. Лице: Сжщата фигура на царь Алек-
сандра, въ сжщото обл-Ькло. На короната отъ
гор-Ь има топка. Царьтъ, вмъсто скиптъръ, въ
десната си рл^ка държи кръстъ, а въ лЪвата
— държава. Подъ десната ржка на царя е
представена нова вариация монограма, д^то буквата л е поставена
по-доле; развързана, тя съдържа буквигЬ Ял1к(с4МАР'к). Моногра-
мата цй не е представена. Изображението е било обкржжено съ зрън-
честъ кржгъ, сега частично запазенъ.
Опако: Кръстъ съ знацигЬ 1с — х^у ^'ь долния край украсенъ съ
акантови листа. Полето е било обградено съ зрънчестъ кржгъ, сега
частично повреденъ. — Подобна монета е издадена отъ менъ, но на
нея не личи ясно монограмата, както на тази, която е вариация. Има и
други вариации.^ Монетата е уЛднй, плоска, горена въ огънь, диам.
19 мм. Обр. 36 и табл. VII Ь Отъ сбирката на Народ. Музей въ София.
Неизвестна на Любича.
24. Лице: Сжщото изображение иа царь Александра, както брой
23. Надъ левата ржка на царя личи моногра-
мата цр въ позитивна форма съ чъртица отго-
ре. Наверно печатътъ е билъ повреденъ при
главата, затова короната е представена съ
плоско пятно и лицето не е сполучливо. Обра-
Обр. 36. ^"ьтъ е билъ обкржженъ съ зрънчестъ кржгъ,
сега частично запазенъ.
Опако: Кръстъ отъ двойни линии съ знаците 1с — х^^ въ долния
край украсенъ съ акантови листа, усеяни отгоре съ бисери. Полето е било
*) Мушмовъ, цит. съч. стр. 495 М 7538 и табл. ЬХУ 3.
*) По погрешка, опакото на тази монета върху таблицата е представено обърнато*
затова и буквата к е обърната.
') Мушмовъ, цит. съч. стр. 495 № 7537 и табл. ЬХУ 2 и стр. 496 № 7540 и
таба. иСУ5.

64
Н. А. Мушмовъ, Приносъ къмъ българската нумизматика
обкржжено съ зрънчестъ кржгъ, сега частично повр^Ьденъ. — Монетата
е м^дна, плоска, диам. 20 мм. Обр. 37. Тази монета е купена напеели*
дъкъ отъ г. П, Гжбювъ отъ Търново за сбирките на Народния Музей.
25. Лице: Бюстъ на царь Ив. Александра до пояса, на главата съ
низка корона, украсена съ бисерни висулки, на ср^ща, въ л-Ьва ржка
държи кръстъ. По несъобразителность на печатор^Ьзача, който е издъл-
балъ печата въ позитивна форма, царьтъ е пр-Ьдставенъ, че държи
кръста въ л-Ьва ржка, вм-Ьсто въ десната,
както е въ всички други монети.
Опако: Въ средата на зрънчестъ кржгъ,
отъ който сега еж запазени само слаби сл%
ди, представена е монограма, която развър-
Обр. 37. зана се чете: 11л|(кс4НАР'к) и до нея съкра-
щението цр. Обр. 38 и табл. VII 2.
Тази монограма е съвсЬмъ новъ типъ, който досега б^Ьше неиз-
в1^стенъ. Тя показва по най-положителенъ начинъ, че всички изв-Ьсгнн
и издадени отъ менъ отъ този типъ монети на лицето съ царски
бюстъ, безъ монограма, а на опакото само съ кръстъ, еж отъ царь Ив.
Александра, вариации на описаната тукъ монета.^) Направата на моне-
тата, особно откъмъ лицето, е съвсЬмъ груба; тя е м-Ьдна, слабо ко-
рубеста, 16 мм. щъ диам. Отъ сбирката на Народния Музей въ София.
26. Лице: Бюстъ на царь Ив. Александра до пояса,^ облЪченъ въ
богато царско обл-Ькло, на главата съ корона, украсена съ бисерни ви-
сулки, на ср^ща, десната му ржка е сложена на гърдигЬ, а съ л%вата
държи кръстъ. При десната ржка на царя има четири кълба въ форма
на кръстъ, които запълватъ праздното поле. Лицето и на тази монета
по небр-Ьжность е направено върху печата въ
позитивна форма, както е случаятъ и съ брой
25, затова царьтъ държи кръста въ лавата си
ржка, вм-Ьсто въ десната. Т-Ьзи еж за сега един-
ственигЬ два екземпляра, кжд-Ьто лицето е пр-Ьд-
ставено въ негативна форма.
Опако: Кръстъ съ знацигЪ "^—у^, въ долнята часть украсенъ съ
акантови листа. Полето е обкржжено съ зрънчестъ кржгъ» който е цЬль
запазенъ. Направата и на тази монета е съвсЬмъ груба. — Монетата
е отъ колекцията на г. В. Аврамовъ, сега въ сбирката на Народния
1 ;.
Обр. 38.
1) Мушмовъ, цит. съч. стр. 499 № 7500, 7582 и 7583; табд. 1ХУ1 14, 17 и 1)1

Н. А. Мушновъ, Прниосъ кънъ българската нумизматнкг
нузей; тя е мЬдяя, плоска,
Неизвестна на Любича.
диаи. 21 им. Обр.
Овр. 39.
27. Лице: Въ обградено съ зрън-
честъ кржгь поле е пр'Ьдставена моно-
граиа, прилична на изв^стнигЬ Ив. Алек-
сандрови монограин, които сьдържатъ
буквитЬ Лл1К(сднА|>-к).
Опако: Лъвъ въ ходъ на д-Ьво. Диам. 15 мм. Обр. 40 и табл.
VII 4. Отъ колекцията на г. М. КривошиЙковъ. — Тази монета не
може да се отдаде съ положителность на царь
Ив. Александра, защото, пр-Ьди всичко, тя е
фалшива и е л'Ьяна, а не кована, каквито еж
всички български монети; осв'Ьнъ това и са-
мнятъ металъ е по-скоро бронзъ, отколкото
кЬдь. Не може съ положителность да се каже,
дали тя е правена въ старо или ново ар'Ьме, обаче по-скоро изглежда
като нова направа, защото по монетата н%ма никаква патина и сл^ди
отъ аарость. Издавамъ я повече като куриозъ.
Обр. 40,
IX. Иванъ Шишманъ (1371—1393).
28> Лице: Върху монета отъ царь Ив. Александра съ сина си
Мнхаила е отпечатана нонограмата на царь Ив. Шишмана, която раз-
вързана се чете: Ш(нш)м(^н'к). Отъ първия печатъ запазена е само
десната фигура, която^държи кръстъ. ЗрънчеститЬ кржгове и отъ двата
печата частично еж запазени.
Опако: Отъ стария печатъ запазена е ц-Ьла монограмата цр. Отъ
новия печатъ личи монограмата црк съ съе-
динителна чърта отгоре. Частично е запз-
зенъ зрънчестиятъ кржгъ отъ новия печатъ.
— Монетата е медна, плоска, диаи. 18 мм.
Обр. 41. Отъ сбирката на Народния Музей въ
София. Неизвестна на Любича.
01^. 41.
29. Лице: Върху венециянска монета, отпечатана е монограмата на
царь Ив. Шишмана, съставена отъ буквите: Ши(ш)м(д)н(-к). Отъ стария
печатъ на'.монетата еж запазени по края малъкъ кръстъ и отделни ла-
тински букви отъ готическа форма, отъ които не може да се прочете
Иаскстия Н1 Арх. пруж. 5

66 Н. А. Мушмовъ, Приносъ къмъ българската нумизматика
ц-Ьла дума. Отъ повторния печатъ е запазенъ частично зрънчестия
кржгь, който минава по ср-Ьдата на готическигЬ букви.
Опако: Върху другата страна на готовата монета отпечатана е
монограмата црк съ съединителенъ знакъ отгор-Ь. Отъ стария печатъ
еж запазени отд-Ьлни букви, които приличатъ на сл^ЬднигЬ: НВЕВОСт
отъ които не може да Се състави ц-Ьла дума. Зрънчестиятъ кржгъ отъ
новия печатъ личи и по тази страна на моне-
тата. Монетата е силно посребрена при второ-
то печатане, та едва личи, че е м-Ьдна; че тя
е посребрявана при второто печатане, служи
за доказателство и обстоятелството, че, както
Обр. 42.
тази, тъй и повечето монети отъ царь Ив. Шиш-
мана съ изображение на лъвъ и други типове били посребрявани, което
личи и до днесъ. Монетата е плоска, диам. 16 мм. Обр. 42 и табл. VII. 5.
Отъ сбирката на Народния Музей въ София, купена напосл-Ьдъкъ отъ
г. П. Гжбювъ отъ Търново. Неизвестна на Любича.
30. Лице: върху поле обградено съ зрънчестъ кржгъ, който сега
частично е запазенъ, пр-Ьдставени еж инициалигЬ на царь Ив. Шишмана
шм=(Шишман'к).
Опако: Неправиленъ кръетъ и при края на всЬка линия по
ДВ* точки, а въ четирите праздни пространства еж поставени като укра-
шение по три точки въ форма на трижгълникъ. Полето е било обгра-
дено съ зрънчестъ кржгъ, сега частично запазенъ. — Монетата е м-Ьдна,
плоска, продупчена; диам. 25 мм. Намерена е въ Червенската кр-Ьпость
при Русе, сега у художника г. М. Георгиевъ, комуто изказвамъ благо-
дарность за отпечатъците, както на тази, тъй и на последуещигЬ до
брой 33, които сжщо той притежава. Обр. 43 и табл. VII 6. Неиз-
вестна на Любича.
31. Лице: Върху поле, което е било
обградено съ зрънчестъ кржгъ, сега ча-
стично запазенъ, представена е монограмата
на царь Ив. Шишмана, съставена отъ буквигЬ :
ШИШМ(4Н'К).
Опако: Монограмата цр-к въ позитивна форма. — Монетата е
мЪдна, плоска, диам. 22 мм., силно повр-Ьдена. Намерена е въ Червен-
ската кр%пость при Русе. Обр. 44 и табл. VII 7. Неизвестна на
Любича.

Н. А. Мушмовъ, Приносъ къмъ българската нумизматика
67
32. Лице: Върху поле, което е било обградено съ зрънчестъ
кржгъ, сега частично запазенъ, представени еж буквит*: Ши(шм4М'к)
сь съединителенъ знакъ отгор^, който е силно повр^денъ. Печатътъ
на тази страна е билъ направенъ, по погрешка, въ позитивна форма,
затова буквигЬ еж представени въ негативна и изглеждатъ развгЬстени,
и п^Ърдъ ш. — Опакото е съвсЬмъ изтрито и нищо не личи. Монетата
е вгЬдна, корубеста, диам. 24 мм.; нам-Ьрена въ Червенската кр%пость
при Русе. Обр. 45. Неиз-
вестна на Любича.
Монети подобни на
тия подъ брой 28 — 32 има
издадени вече отъ менъ,
Обр. 44. разни вариации.^) Обр. 45.
33. Лице: Върху поле, което е било обкржжено съ зрънчестъ
кржгъ, сега частично запазенъ, представена е монограма отъ буквите
ши цр = (Шишм4нъ царк) съ съединителенъ знакъ отгоре.
Опако: Лъвъ съ изплезенъ езикъ, въ скокъ на лево; между
предните крака и при върха на опашката по една топка.
Монетата е плоска, медна, посребрена, диам. 18 мм., хубавъ стилъ;
намерена е въ Червенската крепость при Русе. Обр. 46. Монети съ
изображерие на лъвъ има издадени отъ менъ, отъ сбиркита на На-
родния Музей.^) Неизвестна на Любича.
Обр. 46.
Обр. 47.
34. Лице: Лицето е сжщото, както предидещата.
Опако: Сжщото изображение на лъвъ, на лево; въ полето има
5 топки изображението е било обкржжено съ зрънчестъ кржгъ, сега
частично запазенъ. Стилътъ е по-грубъ. Монетата е медна, плоска, диам,
18 мм. Намерена е въ Търново, сега притежание на г. М. Георгиевъ. Обр.
47 и табл. VII 8.
1) Мушмовъ, цит. съч. стр. 497 №7563-58 и табл. 1ХУ 14-17 и ЬХУ! 10 и 11.
2) Мушмовъ, цит. съч. стр 497 № 7546—52 и табл, ЬХУ 9—13.
5*

68
Н. А. Мушмовъ, Приносъ къмъ българската нумизматика
Обр. 48.
35. Лицето е сжщото, както при брой 33 и 34.
Опако: Изображение на лъвъ, изправенъ на заднит% си крака, на
л-Ьво. Въ полето еж представени два триъгълника, образувани отъ по
три топки и друга топка при върха на опашката. Козината по краката
на лъва е означена съ точки. Изображението
е въ зрънчестъ кржгъ. — Монетата е м-Ьдна,
посребрена, плоска, диам. 18 мм., нам-Ьрена
въ Търново. Обр. 48 и табл. VII 9. Отъ сбир-
ката на Народния Музей въ София.
36. Лице: Монограма отъ буквит% ши и
знакътъ цр (Шншманъ царк) съ съединителна чърта отгор^; подъ мо-
нограмата личатъ три топки, поставени въ форма на трижгълникъ.
Опако: Лъвъ, изправенъ на заднит% си крака. Монетата:е мЪдна,
плоска, диам. 18 мм., доста груба направа. Обр. 49 и табл. VII 10. Отъ
сбирката на Народния музей въ София. Подобна монета, поголЪма, е
издадена вече отъ менъ.^)
37. Лице: Върху поле, обкръжено съ зрънчестъ кржгъ, пр-Ьдста-
вена е монограма, образувана отъ буквигЬ:
шнмн (Шншмамъ).
Опако: Върху поле, обкржжено съ зрън-
честъ кржгъ, сега частично запазенъ, пр-Ьдста-
вена е монограмата цр-к съ съединителна чърта
отгор^. Буквит% цр били направени върху пе-
чата въ негативна форма, а -к — въ позитивна, затова послЪдниятъ върху
монетата е пр-Ьдставенъ въ негативна фо|)ма. — Монетата е м^дна, плоска,
диам. 17 мм. Обр. 50 и табл. VII 1 1.
Още пр-Ьзъ 1900 год. 6% нам-Ьрена първата монета отъ този типъ,
която притежаваше покойниятъ подполковникъ Иларионъ Михаиловски
тя бЪше въ^ср^Ьдата пробита и всл-Ьдствие на
това монограмата цр-к 6% съвсЬмъ повредена
и формата й извгЬнена, и като се прибави
къмъ това и негативната форма на ъ, об-
щото]* положение на опакото на тази монета
имаше изгледъ на турски надписъ, и всички
б-Ьха ув-Ьрени, че тя е Шишманова ^монета, на опакото съ турски
надписъ, сЬчена сл-Ьдъ подпадането на Шишмана подъ турско васал-
Обр. 49.
Обр. 50.
1) М у ш м о в ъ, цит. съч. стр. 497 Х2 7546 и табл IX V 9.

Н. А. Мушмовъ, Приносъ къмъ българската нумизматика 69
ство. Подъ сжщото влияние и азъ издадохъ тази монета като съ
турски надписъ.*) Обаче, пр-Ьзъ 1912 год. г. П. Гжбювъ, учитель въ
Търново, 6% нам-Ьрилъ другь подобенъ екземпляръ, добр-Ь запазенъ, отъ
който тукъ даваме рисунка, и отъ който ясно личи, че въпросниятъ
надписъ не е никакъ турски, а е познатата върху българските монети
монограма цр въ позитивна форма, а ъ въ негативна. ТЪзи двЪ монети
за сега еж единствени отъ този типъ, но д^ се намиратъ т% сега, не
ми е изв1^стно.
Соп1г1Ьииоп к Ге1ис1е йе 1а пип18таицие Ьи18аге. Ь'аи1еиг
риЬИе роиг 1а ргет1&ге ю18 цие1цие$ 1уре$ поиуеаих е1 яиеЦиез уапаНопв
(1е топпа1е8 Ьи12аге8 де Гброяие Ли гоуаите де Игпоуо: 1° Авв&пе II
(1218—1241). Вгопге. 0е8спр1юп воив п° 1, й^. И е! р1апс11е VI 1; п° 2,
йе* 15; п«3, й^. 16; п^ 4, й^. 17 е! р1апсЬе VI 2; п^ 5, й^. 18. е1 р1апсЬе
VI 3. — 2о 1г&пе е! 80п Шз М1сЬе1 II (1246—1257). Аг^еп!. п^ 6, й^. 19
— 3«» МхсЬе! II Авв^пе (1246—1257). Аг^еп!. п^ 7, й^. 20 е1 р1апсЬе VI 4.
— 4^^ 8уеп1о81ауе (1295—1322). Вгопге. п^ 8, й^. 21 е! р1апсЬе VI 5.
— 5<* 8уеп1о81ауе е^зопШз Оеог^ез II Тег1&ге (уегзГап 1320). Вгопге.
по 9, й^. 22 е1р1апсЬе VI 6. — б^ МхсЬе! Ш СЬхсЬтап (1323—1330).
Вгопге. п*> 13, й^. 26 е! р1апсЬе VI 7; пМ4, й§. 27; п° 15, й^. 28 е1
р1апсЬе VI 8; п^ 16, й^. 29 е! р1апсЬе VI 9. — 7<» 1уап А1ехап(1ге е1
зопШз М1сЬе1 (1331—1355). Вгопге. п^ 17, й^. 30; п^ 18, й^. 31; по 19;
Й8. 32; п« 20, й^. 33 е! р1апсЬе VI 10; п*> 21, й^. 34. — 8° 1уап А1е-
хапйге (1331—1371). Вгопге. п° 22, й§. 35 е! р1апс11е VI 11; п» 23, й^. 36
е! р1апсЬе VII 1 ; п*» 24, й^. 37; п*> 25, й^. 38 е1 р1апс11е VII 2; п^ 26, й^. 39
е! р1апсЬе VII 3; п^ 27, й^. 40 е! рюпсЬе VII 4. — 9° 1уап СЬхсЬтап
(1371—1393). Вгопге. по 28, йб- 41; по 29, й^. 42 е1 р1апсЬе VII 5; по 30,
В^. 43 е1 р1апсЬе VII 6; по 31, й^. 44 е! рюпсЬе VII 7; по 32, й^. 45;
по 33, {щ, 46; по 34, й^. 47 е! р1апсЬе VII 8; по 35, й^. 48 е1 р1апсЬе VII 9;
по 36, й^. 49 е! р1апсЬе VII 10; по 37, й^. 50 е! р1апсЬе VII 11.
N. МоисЬтош.
*) Минало 1 стр. 93.
^ Мушмовъ, цит. съч. стр. 498 и табл. ЬХУ! 10.

Тракийскиятъ надписъ на златния пръс
тенъ отъ с. Езерово
Отъ Д. Дечевъ
Надписътъ на златния пръстенъ отъ с. Езерово (Борисовградско)
се счита отъ Филова, който пръвъ го публикува,^) отъ Кречмера,*) Ци-
кориуса^ и Първана^) за тракийски не само по м-Ьстонахождение, но
и по езикъ, понеже съдържа отделни имена, които ни еж известни отъ
другад-Ь като тракийски. Но въпреки това надписътъ въ своята ц-Ь-
лость остава все още не разчетенъ. Това ме подбуди да се опитамъ
да го разчета.
Самиятъ надписъ, както е публикуванъ отъ Филова, гласи тъй:
РОЛ11ТЕМЕА1М /ЕРЕМЕАТ1Л / ТЕАМ / Н1КОА / РА2ЕААОМ / ЕАМТ1ЛЕ2У / ПТАМ1Н I
ЕРА2/НЛТА. Обикновено ВЪ подобни надписи се предоставя на самия
пр-Ьдметъ да ни разправи, кой го е направилъ и за кого. Естествено,
въ такъвъ случай пр-Ьдметътъ ще означи себе си съ личн. м%стоим.
въ 1 л. ед. ч. Тъй наприм-Ьръ, въ надписа на Маниевата фибула, по-
сл-Ьднята сама говори за себе си по тоя начинъ: Мап108 тес! !ЬеП1аке(1
Нитазю!, т. е. Мании ме направи за Нумерия (Нумазия).^)
По аналогия съ тоя надписъ името на лицето, което е направило
езеровския пръстенъ, тр-Ьбва да стои въ имен. пад. и то въ самото
начало на текста. Такъвъ имен. пад. д-Ьйствително пр-Ьдставятъ въ него
първит* 11 букви РоХ1ате7ба(;, д-Ьто посл-Ьднето I е именителното окон-
чание, което диримъ, защото първото I принадлежи по коренъ къмъ
сл-ЬднигЬ букви хе7ба^. Собств. име РоХсотеуеа^ е безъ съмн%ние сложно
и съставнигЬ му части еж РоХс и ахеуеа?.^)
^) Въ Изв-Ъстия на Бълг. археол. друж. III, 1913, 205 и въ АгсНдою^. Ап2е1^ег,
ВегПп, 1914, стр. 421.
2) Гл. 01о1<а VI, 1914, 74—79.
^ Въ едно писмо, отправено до Филова.
*) Рйгуап, въ Ви11. де Ппз!. де ГЕигоре зид-ог., 1*« апп^е, |ц1п.
^) Единъ отъ найчгтарнтЪ паметници на латинската писмевность, пом^стенъ въ С1Ь.
XIV 4123. Бижъ РНе1п. Ми5. 1887. стр. 137.
^) Като доказателство за тракийския езикъ на надписа Б. Филовъ изтъква, че пър*
вата часть на това собствено име ни припомва името на дакийския царь Та>Х1)с (Известя

Д. Дечевъ, Тракийскиятъ надписъ на златния пръстенъ отъ с. Езерово 71
Обстоятелството, че двата надписа почватъ по единъ и сжщъ на-
чинъ, все съ името на тоя, който ги е направилъ, ни кара да видимъ,
дали въ тракийския текстъ н-Ьма тъй сжщо изразъ, който да отговаря на
думигЬ въ фибулата те(1 {НеГЬакес!. А такъвъ изразъ съдържатъ оче*
видно буквит% къмъ края М1НЕРА2НЛТА,^) Д'Ьто съ м почва вин. пад.
отъ личното мЪстоимение, а съ е — приращението на аористната форма.
По тоя начинъ ние отделяме М1Н, като винителенъ падежъ отъ мЪсто-
имението/'') и отнасяме ЕРА2НЛТА къмъ глагол ната форма. Въ нея по-
сл'ЬднигЬ двЬ букви тА съотвЪтствуватъ на гръцкото окончание въ
1пс11С. те(111 на историч. вр-Ьмена за 3 л. ед. ч., хо.^) Сл-Ьдователно, ние
не сме се излъгали, като сме см-Ьтнали е^) за приращение. При това,
както показватъ думитк въ фибулата „тес! №е{Наке(1 Митазхо!", фор-
мата ераС7)Хта по смисъль е равна на д^Ьйств. залогъ съ дателенъ отъ
подлога, въ случая лицето, което е направило самия пръстенъ, та пр%д-
сгавя тъй наречения теШит 1П(11гес1ит «направи за себе си". Остава
да пров^римъ, дали глаголната основа раС7]Х може да означава въ сжщ-
ность , правя" или нЪщо подобно. Тя може да се свърже звуково съ
сгароинд. гайЬуа!! „стъкмява", староиран. гадаШ „приготвя", старо-
на Бълг. арх. др. III, стр. 218). Кречмеръ пъкъ добавя, че втората часть на думата може
да се произведе отъ гръцкото од^уо; (С1о(1а, цит. м.ч По тоя начинъ той изкарва РоХсокусос за
хибридно име. Обаче едва ли може да се приеме, че въ V в. пр. Хр., къмъ което вр-Ьме се
отнася надписътъ, влиянието на гърцитЬ върху 1ракийцит% е било толкова гол-Ьмо, та еж
били възможни въ това вр^ме подобни хибридни — гръко-тракийски — имена. По-скоро
окуюс тукъ тр'Ьбва да се свърже съ първич. коренъ 5(еп, който се явява въ гр. ах4ую,
гебно^, лат. юпаге, лит. 81епе({, старобълг. тнати (Р1ск, IV, 108, гезр. 275). А другата
половина на името пр'Ьдставя прилагателно съ формантъ /о отъ коренъ зги въ сми-
съль на нашето «р^ченъ* (ср. гр. 'рйш, *р6о(, бълг. струя, островъ, арм. (]2ег!еп, род. п. Ип1).
Гласната .о* въ форманта е пр^кминала въ ,1* подъ влиянието на 1-склонение, къмъ което
нагЪрно принадлежатъ тракийските имена ВрС^вус;, В^удг^, В1^ (ТотазсНек II 2 стр. 12 и
13). Вижъ 3 т т е г, НпдЬ. (]ег 1а1. Ьаи^ и. Ропт1еп1еНге, стр. 366, заб-Ьл. за 8 1 т I Н 5. СлЬ-
дователно РоХюх^увос^ етимологично ще значи •р'Ьченъ стонъ*, .р^чечъ гръмъ* или .сте-
яящъ, гърмящъ като рЪка, ге$р. порой*. Отъ него може да се произведе по 1-скл. името
РоХс^, което ни напомва гръцкото собств. име Потвцлю^, гезр. Похо^^иву, и по а-скл. името
Зтсую;, което ни подсЬща за глашатая на Нестора, ^х^утшр.
^) Първанъ, ц. м., като изхожда отъ собств. имена 14ра9аос и 2)(Хта, предполага,
ч€ въ буквите шраХ^г^Хха се крие н^кое собств. име 1вросо1Хта. Изобщо той превръща це-
лия надписъ въ единъ видъ поменикъ отъ собствени имена.
^ На старополски •т{е'', първична форма вероятно ,те' съ дълго е. (Вги|Г1лапп,
Кагге уег^Ь Сгатт., стр. 441).
^) Първично ^о, санскр. {а, както на тракийски. Изглежда, че индогерм. кратко о,
осне въ края на думите, минава на тракийски въ кратко а. Може би на това се дъл-
жатъ дублетните форми лЛро^ и ло1роь, Т о т а з с Ь е к, II, стр. 16. Дали не играе въ случая
нзрестна роля отворената и затворената сричка?
*) Първично е. Приращение се среща въ староинд. (а), въ арм. (е), въ фригийски
(и), гь гръцки (•). Изглежда, че на тракийски първичното е остава непроменено.

72 Д. Дечевъ, Тракийскиятъ надписъ на златния пръстенъ отъ с. Езерово
бълг. радити „грижа се", „работя", произведени по всЬка в-Ьроятность
отъ първичния коренъ гаЛке}) Промяната на Лк въ ^ може да се обясни
съ асибилиране на Лк^ ге$р. й^ какъвто е случаятъ въ тракийската
дзгма ^еХ(1бд отъ първиченъ коренъ йег^ на гръцки 84р[1а,*) а X, което
дохажда сл^дъ ^у\, е въ сжщность такъвъ формантъ, какъвто имаме въ
старобълг. д-клати.^ Първичната форма на тоя формантъ е /о, но глас-
ната о, която е требвало да се пр-Ьвърне на тракийски въ а/) е из-
чезнала, защото нав-Ьрно ударението на думата е падало върху пр'Ьд-
ходната нему сричка.^) Тъй се установява за глаголната основа роЗ^г^к
значението „стъкмявамъ*, «грижливо правя', „изработвамъ*, и следова-
телно ера1^т]Хта ще се пр-Ьведе ,стъкми, гезр. направи за себе си*.^)
Коренътъ гайНе, както изглежда, е сложенъ Съставните му части са га, което
се ср-Ьша въ лат. геог, хдХхо, и йНе, което се съдържа въ лат. !ас1о, !ес1, гр. х{^1и» старобълг.
Д'кс1ТН (вижъ ^VаI(1е, Е1ут. ^VЬ, стр. 521/522 и стр. 202/203). Изглежда, че индо-
герм. дълго е се запазва на тракийски, както ни показва >] въ тая дума.
^ Макаръ и да е наклоненъ ТотазсНек, II 1 стр. 10, да произведе СосХ|х6с гезр.
^%Х^ отъ корена здег, който стои въ старонем. зс^гап, гр "мЬ^, азъ съмъ на мн%ние, че тая
дума може да се произведе отъ кор. йег. Зам^кияването р се X е възможно (в. Вги§-
тапп, Кигге уег|г1е1сНеп(]е Огатт., стр. 117—118). Собственото име А6Хо6(<Я|ис при това
едва ли може де се осмисли, ако изл^кземъ отъ значението на корена $д'ег (в. хвСрш у В о !-
$ася, 0{с^ Е^ут. (]е 1а 1ап^е §г., стр. 427), понеже ще получимъ за тая дума пр'Ьвода
,Р!ег(!епНйи1ег', до който е дошелъ ТотазсНек, II 2, стр. 5. Напротивъ, ако изл^земъ отъ
значенията на корена йег, то АбХоб^вХри^ се осмислява напълно добр-Ь и ще означава
.тоя, който кара коня да се пръсна отъ усилено яздене", .тоя, който не щади коня, а го
пр-Ьвръща въ прахъ и калъ', съ други думи .конегубитель*. Сравни у Во1$ася значе-
нието на думитЪ, произведени отъ корена двр при 94ра), стр. 178, нВегпескег, 31ау. Е^ут.
\^ЬсН. при (!его 185. Отъ тЬхъ въ подкр'Ьпа на своето пр'Ьдположение привеждамъ санскр.
с1таи ,!еп(!ге, Ьг1$ег, !а1ге Уо1ег еп ^с1а1$*, руското дерк1й .газсН, §е5сЬш1п(!* и дермо
.ЗсНтии*. Съ корена 8^'е^ може да се свърже по-скоро трак. С*^рац ^^сроО, |^оОра въ сми*
съль на кожухъ (спор. НезусН. x^'^V•5 АуЛхшХоц ТотазсНек II, 10). Сл-^дователно, ние
тр-Ьбва да приемемъ, че г^Хр^ може да се свърже по начинъ на образуването съ гр.
д4р)1а, и че йН, ге$р. </, въ подобни случаи се асибилира на тракийски, та представя
единъ видъ (/*, което се е пр-Ьдавало на гръцки съ С- Затова покрай ЛСвруа се ср%ща и Ъ^^щ,
ТотазсНек, II 2 стр. 71. В§у?в1 ~ Ввудег, ХаРА^^ос - Зауайюз и т. н. у Кге<8с11тег»
Е!п1е11ип8 1п (11е ОезсЬ. (1ег %1. 8рг. стр. 195.
3) Вижъ Вегпескег, 81ау. Е1ут. ^VЬсЬ., при (1е1а*1, 194.
^) Впрочемъ тоя формантъ на тракийски се видоизменява въ XI. но както изглежда
само въ склонението. Вижъ РоХХс^ера^, което стои навярно вм'Ьсто РоХс^врос^ (Тота$сЬек
II 2, 29), арм. (1гег1еп, род. п. Ип1; ср. б"кл. 6, стр. 70.
^) Така напр. на латински, особено сл^дъ / и г, гласната / изпада подъ влиянието
на ударението (уаюе вм-^сто уаИ(]е) Осв-Ьнъ това формата Зп^рбохо^ тъй с;кщо пр-Ьдстав-
лява синкопирана форма отъ 2)тсосрадохо^, д^то ударението е падало на 4-ия слогь отъ края.
Пр'Ьдаванего на това име съ ударение на третия слогъ отъ края, както е у ТотазсНек
II 2, стр. 44, се дължи на правилата за ударението въ гръцки езикъ.
в) По форма тоя аористъ представя тъй наречения корененъ аористъ. Но въ-
просъ е, дали това X въ тая форма пр-Ьдставя само корененъ летерминативъ, както въ
нашето Д'кл4ТИ, или е н%какъвъ суфиксъ изъ областьта на вр'Ьмената и наклоненията,
какъвто е случаятъ съ ^-суфиксъ въ арменски. Така формантътъ /о е станалъ знакъ на
раЖс. рег!. ас1. въ старобългарски (Вги^тапп, цит. съч. стр. 333).

Д. Дечевъ, Тракийскиятъ надписъ на златния пръстенъ отъ с. Езерово 73
Остава да се обяснятъ думигЬ, които стоятъ между РоХюхеуеои; и
Р) еро^т^Хта. Естествено, гЬ ще се отнасятъ по смисъль къмъ РоХклеуеа^
а не къмъ ера^7}Хта. Измежду буквит% на това м^Ьсто ясно се отд'Ьля
думата Тйтеоу, която Цикориусъ^) свързва съ названието на тракий-
ското племе ТЛсхтаНоь у ТЬис. II, 97. На това свързване би могло да
попречи липсата на а между X и х въ надписа. Но подобна синкопа —
разбира се, подъ влиянието на ударението — ни показва думата 2те^р-
5охо? въ сравнение съ по-старата си форма 2тохра5ох^5. 2) Следователно,
ние требва да приемемъ, че тая дума опрЪд^ля РоХютеуеа^ по племе,
въ смисъль на нашето „тилтеецъ, гезр. тилатеецъ*,^ и че тя пр-Ьдставя
имен. пад. отъ сжществително, образувано отъ основа Ше/а(^) и суфиксъ
ху, навярно присжщъ на лица.^)
Между РоХютбуео^ и ТсХтеау остава непояснена думата Кереуеа. Като
изхождамъ отъ гръцкото 'АХ1^ау5ро( б ФсХСтстсои, азъ съмъ склоненъ да я
изтълкувамъ въ смисъль ,синъ на Неренея", гезр. .Неренеовъ*.®) Сле-
дователно въпросната форма представя родителенъ пад. 01ъ собственото
име, което, както ни показва РоХсотеубо^, ще е гласЬло въ имен. падежъ
Херсуеа?.'^
1) Вижъ б*л. 3, стр. 70.
2) Вижъ б-Ьл. 5, стр. 72.
") Филовъ мисли, че коренътъ на тая дума не е гръцки. Споредъ него тя ни на-
оомва началната сричка на тракийския богъ Т1ХМ|;11с или Т(ХМ|;к]с- Вижъ Изв. на Бълг.
^х. др. Щ стр. 219 и 01о(1а, ц. м.
^) Тая основа съдържа лит. иИа$ .мостъ*, върху която дума ми обърна вни-
мавяе г. Младеновъ. Споредъ Пек, Ш 595, който свързва тая дума съ санскр. Ит\\\а
»2а^^*, ,Риг111*, първичниятъ коренъ въ случая е ^а^.
^) Г. Кацаровъ въ КИо, VI, 1906, 169, изтъква, че Гвр|1ауб(, като собствено име
на лица, предполага сжшествуването на богъ съ сжщето име (ср. А (1. Р е ! п а с Ь, Реу. ^р{-
^рЬ. I 405). Следователно суфиксътъ ау въ думата Гсрманъ би ни позволилъ да я изтъл-
куваме въ смисъль «тоя, който докарва (прави) горещина*. Тогава думата хсХхажу ще озна-
чава .тоя, който прави мостове, бродове*. Но като се вземе пр^дъ видъ, че на лит. има
орилаг. 11Шп{8 съ значение (гпоредъ Киг$сЬа(, ЬИ.-деиисЬез ^VЬсЬ. стр. 457) .Ьгйскеп-
атИ^*, .гиг Вгйске ^еНбг1§[*, д%то п стои очевидно въ свръзка съ ау въ думата ТсХхаосу, то
га ше означава по-скоро .принадлежащите къмъ брода, моста*, или, по аналогия на
древляни — .мостовяни", .мошани*, ге$р. .бродовяни*.
*) По аналогия на гръцките имена Вор4аст VваV(ас и т. н. може да се предположи,
че РоХитпуво^ и К|реуеас еж сжщ. отъ а-склонение. По аналогия на о-та$сиИпа се е явилъ
въ имен. падежъ йа а-та$сиНпа едииъ 5 не само въ гръцки, но и въ оскийски. Вижъ
Зоттег, ц. съч., стр. 353 бел. I, и Вги|;тапп, стр. 356. Окончанието а въ род. пад.
нл думата К<р«ува представя иаверно първиченъ аЬ1. $1п|г.^ образуваиъ, както въ ита-
лвВски, по аналогия на о-склонение, и застжпва първично ай. Вижъ Зоштег, стр. 357;
Вгадтапп, стр. 382.
Етимологически думата може да се свърже съ италийското НеНо,-1еп1$, оск. пе-
гат=1у1гогап1, пег=у!г; алб. п'ег .мжжъ*. Следователно Nвр•у«а€ означава .мжжествениятъ*
• яя припомва гръцкото 'Аубрвго^ като собств. име. Вижъ ^V а I (1 е, Ьа!. Е1. ^VЬсЬ. при Мего.

74 Д. Дечев1>, Тракийски^тъ надписъ на златния пръстенъ отъ с. Езерово
Въ буквит^, които се намиратъ между ТсХтеоу и |1С7], изпъква ясно
отдЪлната дума Ьо\и(ху. По коренъ тя може да се свърже съ старобълг.
лом-к, гр. 86)10^ произведени отъ първиченъ коренъ (1от. При това
суфиксът!^ ау въ тая дума ще означава, както въ думата Шхерсу, лице.
Сл'Ьдрзате1|;ро, 8о(иау ще бжде ,тоя, крито домува нЪкжд-Ь'', «житель*,
«по^^^ща принадлежащъ къмъ . . /.^) Въ. такъвъ случай буквитЬ,
които арять непосредствено слЪдъ Ъо\иау, ще пр-кдаватъ името на
гр^да,,ге8р. селището, м-Ьстото, въ което е жив1^ялъ РоХютеуеа^ Тия
букри даватъ името ТЛеСшгса, което по окончание, както изтъква Пър-
ванъ,^) може да се свърже съ името на селището ВигсИр^а. И тъй 8о|иау
ТсХеСшгса ще означава » принадлежадцъ по кжща къмъ Тилезипта", гезр.
.житель или родомъ отъ Тилезипта",^ дЪто а е тъй сжщо родително, а
може би и аблативно или м'Ьстно окончание/)
Преминаваме къмъ . нераз^етенитЬ думи Н1КОАРА2ЕА,^) които
стояп^ между ТсХхеоу и, 5о|иау. Понеже 5о{иау достатъчно ^р обяснява
огъ^,!ЛО^\тха^ тр-Ьбва да прЪдположимъ^ че въпроснигЬ думи пр%дста-
'I '. .
1) Сравни староинд. с1^типа$ «принадлежащъ къмъ кжщата*, .домашенъ* съ фор-
мантъ по, слав. домдфкмъ «намиращъ се въ кжщи* съ форм. Но. Вижъ ^VаIсIе, ц. съч.
183 при с1оп11пи$; Вегпескеп ц. съч. стр. 211 и Во1$асч, стр. 195. Първанъ (цит.
м.) отъждествява до|иосу съ лат. (1ото.
^Първанъ, цит. м., като изхожда отъ. ВигШр1а (ТотазсНек II 2» 61)» свързва
втората половина. на Т^в^^шгмсь ТПег, гезр. Т6Х1( (ТотазсЬек 11,2, 7$), т4Х1с (1Ь1(], стр.
73) или съ Тег12 и Т\т\г (въ думитЬ ТСрс^!^ Т(р<|ц 1Ь1с1. сгр. 90).
^ Въ лървата половина на .тая дума та^^; стои нав-Ьрно вм-Ьсто Т^гс въ смисъль
на .мостъ*. .бродъ' (вижъ б%л. 4, стр. 73). ,<Е* представя асибилирано /.(Г) поради слЬл*
нето 0, съ което почва втората половина на думата и което се е произнасяло сигурно
както и в-^ класическия гръцки езнкъ, Е между X и ^ (0 не е синкопирано, както въ Тихвау,
дЪто ударението е падало навярно върху пр'Ьдходната сричка х1Я., а се е запазило, тъй
като е било ак(|1|ентувано. Втората <|асть на думата ипха означава ..височина' (висота) и е
образувана отъ коренъ ир(о) (сравни сл. кусокъ, староинд. ирата$ .(!ег оЬегз1е') и фор-
ма нта за абстрактни сжщ. /а (ср. лат. 1иуеп1а, староинд. ритай, старон. !и1Пс1а, слав.
плъиотд). Въ подкр'Ьпа на това свое пр-Ьдположение тукъ привеждамъ гот. ЬаиЬ1(]а. ста-
роц. ЬоШда ръ смисъль на височина, висота. Вижъ Вги^тапп, стр. 463 и 344. Сл-Ьдо-
вателно ТсЛвСшгса ще означава .мостообразна височина* или .височина при моста, брода*.
Посл^днето значение на ТсХв^^отсха .височина при брода* е за предпочитане, понеже Ро-
листенеасъ, както ще стане по-нататъкъ ясно, е жив-кялъ въ областъта на р. Искъръ и
следователно неговото селище е могло да се намира при и^кой бродъ, гезр. мостъ.
*) За падежното окончание тив^итгса като ^ег;., ге$р. аЬ1., вижъ бЪл. 6, стр. 73 (сжщ. е
сигурно отъ а-склонение, както показва формантътъ (а). Ако схванемъ тая дума като 1осл( ,
то тогава а въ нея ще стои вместо първоначално ас (с е било погълнато отъ «. както въ
гръцкото ^^=ои. Вижъ Вги^талп, стр. 38^).
^) Първанъ предполага, че въ тия букви се крие собств. име У{$сага21$, като из-
хожда отъ ТошазсНек II 2 •а21$, и отъ У!$саг въ С11. VI 2386 а, което съ пълно
право счита за тракийско име поради следващите го букви 0. 8. (=:с1ото 8ег(]{са). Вижъ
бел. I, стр. 71.

Д. Дечевъ, Тракийскиятъ надписъ на златния пръстенъ отъ с. Езерово 75
вятъ опр^д-Ьление на ТсХтеау. Цитуваното вече м*сто отъ ТЬис. II, 97,
което тумъ даваме въ контекстъ: «хД 84 прЬ(; ТрсроХХобс, ха1 тойтои^ айто-
^б|1си^ Тр^]ре; Зрс^оу ха1 ТсХаха^с ' о^хоОас ЗЪбтос 1ср6( ^р1ау хоО Ххо|1{ои врои^
хо! тмф^^^хоиос тгрЬ^ 1^{ои Збасу (^ХР^ '^о^ 'Оох^ои 1соха|юО („А въ посока къмъ
тъй сжщо независимите трибалци образуваха граница — на Одриската
държава — треригЬ и тилатейцитЪ; гЬ пъкъ жив^ятъ на сЬверъ отъ
Витоша^) и се простиратъ на западъ чакъ до р. Искъръ"), ни кара да
пр^дположимъ, че въпросните думи съдържатъ пр'Ьди всичко областьта,
отъ К051Т0 е билъ нашиятъ тилтеецъ. БуквигЬ 2ЕА пр-Ьдъ 8о|иау могатъ
да се свържатъ съ гръцкото у4а,*) старобълг. З1млу „область* и по
отношение на ТсХхеоу ще стоятъ въ родит., ге$р. аЬ1., въ смисъль „тил-
теецъ отъ зем51та, гезр. областьта".^) Тогава буквигЬ Н1К0АРА ще
пр^дставятъ думи, които еж опр%д'Ьление пъкъ на !^еа и като такива
ще стоятъ въ род. падежъ. Една отъ тия думи пр^дставятъ буквигЬ ра,
които застжпватъ навярно първичното згиоЛ^ аблативъ съ значение
ва род. падежъ „на реката". Съответната именителна форма ^.река'' е
гласЬла безъ съмн-Ьние ^^ ("< згиоз),^) както ни показватъ цЪлъ купъ
^) СлЬдъ статията на Г. И. К а ц а р о в ъ (въ \^осНеп8сННЙ Шг к1а$8. РН11.. № 33. 34. 1905»
стр. 930) смЬтамъ за напълно достов-крно. че 1%&\ио^ означава Витоша, а не Рила. Старото
шзваяие на планината е било 2х^юс, както стои въ най-добрит% рдкописи на Тукидида,
а по-новото название 2х6)&ррос е означавало първоначално .Скомийската р^ка* (.Витош-
ката рЪка')» съ други думи Струма въ горнето си течение. Вмъкването на р между |& и
р се ср^ща не само въ гръцки, а и въ тракийски. Върху това свое пр1>дпа1ожение ше
се повърна въ друга статия.
>) Ако изл^емъ 01ъ кипърската форма (А, род. п. С^б (О ! 1 е $, Уег^1. Сг. (1ег к1а85.
^рг.| стр. 411) и се опитаме на гръцка почва да я свържимъ съ йонич. форма 7^* ше требва
да приемемъ, че сл%дъ звукъ т^ се е чувствувалъ поне въ кипърския диалектъ звукътъ
] (сравни 0x2^ вм. ах(г^ш), Вш^тапп, изхождайки отъ омировото -^лХа^ 7*^РТ^ и т. н., кон-
струира първичната форма -^аРш, (в. Во{$ася, ц. съч., при думата тЧ)* Ако приемемъ
тая форма за първична, то тр-кбва да заключимъ, че на звука с въ тая дума се дължи
прЬходътъ пл 1 въ 1^ както въ кипърското нар'кчие, тъй и въ тракийския езикъ. Обаче
слоредъ Н1г!, 1п(1о^егт. РогзсЬ. И, стр. 143, С*а стои нав-Ьрно вместо първично вси1а
(^•Рса). Сигурно сжщиятъ кореиъ, който имаме въ тая дума, се съдържа и въ лат. Нишиз,
Ьото ( > * Нето), фриг. 2«р4Х'У}, но съ детерминативъ т,
^) За формата^Аа катородит. п. вижъ б-Ьл. 6, стр. 73. Сжшествителнотох иав-крно женски
Р<№» отъ а*склонение. Ако имен. п. е гласклъ пакъ Сво, то сигурно а като оконч. на тия
два падежа, се е различавало по квантитетъ, а именно като именително окончание се е
съкратило (както на лат. ю^а съ кратко а стои вместо първично (о^а съ дълго а), а като
родително — сл^дъ изпадане на |/ — е останало дълго (С«а вместо първично ^а<1) Обаче
гласната а е могла тъй сжщо да бжде и въ двата случая дълга, както на македонски.
Вйжъ Но!(тапп, 0!е Маке(1опеп, стр. 249.
*) Род. п. огь о-склонение въ тракийски се пр-Ьдава съ първичния аблативъ, както
ва дятовски и старобълг. Въ първичната форма згио(1 й изпада и дългото о пр-Ьми-
вава въ е. Сравни старобълг. рдБД.

76 Д. Дечевъ, Тракийскиятъ надписъ на златния пръстенъ отъ с. Езерово
тракийски названия на р'Ьки.^) Сл'Ьдователно, първитЬ 5 букви Н1К0А
ще бждатъ род. п. отъ названието на самата рЪка «Искъ", гезр. .Иской".
По аналогия на ро^ ра, може да се заключи, че имен. падежъ отъ
Н1К0А ще е гласЬлъ Нохоод. Тая форма нав'Ьрно пр'Ьдставя старинното
название на реката. Пр-Ьдаването й по-сетн% съ ОГохо^, покрай
формигЬ Аезсиз, Езкиз, 1ахо€, Узсоз,^ гезр. съ Ухзкаг,^ показва,
че първоначално тя е почвала съ щ което на гръцки е могло да се
пр'Ьдаде съ знака Р. Но липсата на Р пр'Ьдъ Нохоа се обяснява
достатъчно отъ обстоятелството, че надписътъ е съставенъ въ йони-
ческа азбука,^) въ която липсва тоя знакъ. Прибавянето на ро^ при
Нахоо^ (собст. р11]а>соо€) показва, че тая дума сама по себе си не е
била достатъчно ясна за тракийците като название на рЪка, та е
било нуждно да се уясни нейното значение съ помощьта на ро^.^) Въ
свръзка съ това съчетание Р11]а>соо€ ро^, което по-сетн* е дало 1ахо€ ро?,
гезр. 1ахро(, стои нашето Искъръ, на старобълг. вероятно Искръ. Въ
основата на лат. форма У1зсаг, гезр. Ухзсагиз, лежи по всЬка в%роятность
родителна форма У1$са отъ имен. У13соз. Дали р^кага не се е наричала
първоначално ^^ реката на Иска**, та поради това е било образувано
прилагателно съ суфиксъ ш ^Искиосъ" въ смисъль ^Искийска р*ка"?^)
По тоя начинъ ние дохаждаме до сл'Ьднето дЪление на буквитЬ
въ думи и до следния пр-Ьводъ на първия тракийски надписъ'^:
1) ТотазсНекП. 2: 1ахр6; (сгр. 92), Тйоро^ (стр. 97), ШсцА^рос (стр. 100). "А^грос
(стр. 93) и др.
2) ТотазсЬек П, 2. стр. 94.
3) У!8саг стои въ сжщность въ С1Ь. V] 2386а като собствено име на лице. Но ако
названията на богове еж могли да станатъ имена на лица (в. К а 2 а г о V^, КНо, ц. м.), то
и названията на р^ки и планини, които са се смитали отъ древнигк за богове, еж могли
тъй сжщо да станатъ имена на лица. Следователно У1$саг, ге$р. У18саги5, първоначално е
било име на р. Искъръ.
'') Споредъ Кге(8сНтег въ С1оиа, ц. м. Сравни осв^нъ това О^хо^, ОТтос съ на*
шето .Видъ*. Навярно о звукъ пр%дъ ь, о, застжпва и (») звукъ.
^) Ако приемемъ тълкуването на ТотазсЬек, II 2 стр. 94, чЪ ОТохо^ означава
.бистра*, •ясна* (той свързва думата съ лит. а{§ки5), тогава при това прилагателно требва
да се постави ро(, за да се избегне всЬка двусмислица. Но може би названието ОТохо^ е
пр-кдтракийско и като такова, на което значението не е било ясно за тракийците е било
уяснено като име на р^ка съ прибавяне на рос* Може би много по-приемлива е етнмоло-
гията на ОТохо^ отъ В о п п е 1, ВеКг. А1(ег1ит5к. Ки8$1ап(1$ I 76, който свързва тая дума съ
британското мастно име 1 8 с а и съ речното име 1) 8 с (ирийско и 8 с е или и ! $ с е^ввод^).
^) Вижъ формитЬ "Оохюс и 2х(ос у ТотазсЬек П 2 стр. 94.
") Надгробниятъ надписъ отъ Лемносъ, който н%кои считатъ за тракийски, споредъ
Кге18сНтег, ц. м., не е въ сжшиость такъвъ.

Д. Дечевъ, Тракийскиятъ надписъ на златния пръстенъ отъ с. Езерово
77
РоХктсбуео^ Nер6Vеа, ТЛхеау^) На-
хоа ра 1^60, 86\и(х^ ТсХ1!^07Гса,^) |Л17]
Ролистенеасъ Неренеовъ, тила-
теецъ отъ областьта на рЪка Иска,
житель отъ Тилбзипта, ме направи
за себе си.
Добавка
Горнята студия на Д. Дечева ни дава поводъ да изтъкнемъ и слад-
нете. Думата УПТА въ нашия надписъ може да се сближи и съ името
на богин51та Чтгса, която се е почитала въ западна М. Азия, както
ни учатъ два надписа: единътъ отъ 0]61с1е: Мт(]хр1 Чта ха1 Д1е1 2а[ра!^1а)];
другиятъ отъ Меп]е: МеХ[х]1УГ) Мг^хрос Мг^хр1 Чтсха еох^у (Ке11 ипд Р^ете^-
$<е^п, ОепкзсЬг. Ак. Ш^еп. иУ 1911, 96 № 188; 85, № 169). Изказано
е пр-Ьдположение, че вм-Ьсто Чтгса тр-Ьбва да се чете Чтпга (К о 8 с Ь е г, Ьех.
йег Му1Ьо1. II 317; I 1085), а пъкъ ЬеопЬагс! (НеМйег ипй Атагопеп,
239) дори свръзва това име съ хетитската богиня СЬ|рра. Обаче това
не е допустимо, защото четенето Чтгса е сигурно; ср. Кегп у Раи1у-
КгоИ, Кеа1епс. VIII 1930. Споредъ Ай. Ке1пасЬ (Кеу. с1Ъ181. йез геНе-
1911, II 100), Чта е трако-фригийска богиня-кобила, къмъ която требва
да се отнасятъ и паметницигЬ на Епона въ балканскитЬ страни. Зеиге
(Е1и(1е$ $иг яиеЦиез 1уре$ с1и сауаИег (Ьгасе, стр. 1 1 на отд. отпеч.) прив-
лича за сравнение и тракийскигЬ имена съ елементъ ^тгса (ТотазсЬек,
ТЬгакег II 2, 8); Томашекъ сравнява съ ^тгса и Вигс1-1р1а. В-Ьроятно е на-
истина, че 17гса е трако-фригийска богиня, но едва ли тя има н-кщо
общо съ коня, както мисли 1^е1пасЬ, защото тракийската дума за конь
е била вероятно азра (гл. Изв-Ьстия III 126). ''17гса е форма на великата
майка (Кегп, ук. м. 1930), която въ старо вр-Ьме се е почитала и
въ Тракия (ср. Г. И. Кацаровъ, Приносъ къмъ историята на София,
стр. 67). Ако предложената отъ Дечева етимология на думата УПТА е пра-
вилна, бихме могли съ по-гол'Ьмо основание да изтълкуваме Чтл като
планинска богиня, каквато е и Кибела, която носи пр-Ькоръ |Л1^х7)р бреса^)
(планинска майка); ср. Рге11ег-КоЬег1, ОпесЬ. Му1Ьо1. I, 2, 639
Защо поставямъ ударение върху т1Х, става ясно отъ обясненията, които дадохъ
по-гор^ за йзпущането на а между а и х въ тая дума. По аналогия на х1Х'пау поставямъ
ударение и въ думата 8о|1вау.
^1 За ударението на тая дума вижъ 6*^. 3, стр. 74.
') За ударението въ тая дума вижъ обясненията, които еж дадени тю-гор'^ за зна-
чението й.
*) Ср. етимологията на НоОоа, която се тълкува като .планинска нимфа* (Ноухмс
отъ шопе): ^Vаске^паве1, КиЬп'5 2е115сНг. ХХХ1П 571 сл.; ^Vа1с1€, Ьа1. е*ут, ^Vбг1е^Ь.
393 подъ гаоп5; Рге11\у|4г, Е!ут. ^Vбг^егЬ. с1ег §НесЬ. 8рг. 300.

78 Л Дечегц Тршшйсхшпъ шляпякъ иш аштнвя пръстеаъ отъ с Е^^ю«>
Интересно е сжщо да отбЪлЪжтсъ, че елементъгъ рлгнл нн на-
помня тракийско лнчно име КазсЦа въ единъ надписъ отъ Просоченъ
(аь Ш 14406; Ретйпгеи ВиЦ. йе согге$р. ЬеЦеп. 1900, 307).
Г. И. Кацаровъ.
Ь'1п8СГ1р(10п (Ьгасе зиг 1а Ьа^ие (1'ог (1'Е2егоУо. ЬЧпзспр-
Поп е$1 (1^Ь1Кг6е соште зиН:
Ье ТИа^еп Ко1151епеа$,Ш$ (1е Негепе,
(1е 1а ге^оп пуега]пе (1*1$ко, 11аЬ]1ап1
(1е Т11е21р1а, те Ш ропг зоп а$а^.
Кетагциез. Ролсатсуса^ — .КоИ$(епеаз", пот де рег80Ш1е ай
пот1паи1 $1прт11ег, та$си11п, йе 1а (1бсИпа1ьоп еп-а. И е$1 сотроз^ (1е рол*.
(гаапе зги, \Ькте згио, югтаЦуе 1о сЬап^^ еп л: зоиз ПпОиепсе (1е 1а
д6с11па180п -1 к 1ацие11е аррагИеппеп! ргоЬаЬ1етеп1 Врс^еус^ Ве^ е(с) е! (1е
охмум^ (рт. <тЛ<т^ т ${епеи, У1еих-Ьи1еаге спи ат и), $1§^1Нап( е1уто1од1-
Яиетеп! ^ЪтиуапХ^ ^1а1ап1, ^гоп(1ап1 сотте ипе пУ1^ге, ип юггепС.
Хсреуеа — ^с1е Нбгепе", пот с1е регзоппе ай ^€п. зш^., та$с с1е 1а
(16сИпа180п еп -а (сотр. 'АЩо^ро(; 6 ФсХ^тстсои), $|§^Шап1 ^(уто1о|^яиетеп1
,уаЦ1ап1, соига^еих", сотте 1е ^гес 'А^Ьр$,Хо^ (сотр. 1а1. Мепо, -1еп15. а1Ь.
п^г ~ Ьотте, та1е).
ТьХтвау, ТЬис. II, 97: ТЛота!©;, ,1е ТИаНеп", пот с1е регзоппе, зап^.,
та5С., (1е 1а (16сИпа1$оп еп соп$оппап1е, югт^ с1и 1Ь^те ТсХет ($ап$сп1
1|г1Ьа — ртб, разза^е, е1 И1. (111аз ~ роп1) е( (1и зиНЕхе ау, етрюуе (1апз
1е8 потз йе регзоппез» 81|[П|!1ап1 ^1уто1ое1циетеп{ реи{-б(ге .^ейеиг,
НаЬ11ап1 рг^з с1'ип ртб*.
2,шл (у1еих-Ьи1каге зшли — 1егге, ^ес у4а) „де 1а !егге, де 1а гброп",
^йп. гезр. аЬ1. {^т1П1П де 1а д^Ипа^зоп еп -а.
Нахоа ра „де 1а тткге 1зко'', деп. зшд., тазс. де 1а д^Ипа130п еп -о
(пот. *Нахоод згиоз, ^бп. *Нахоо8 8гиоЛ), Ое \^^ Иеп! 1а ргоуепапсе 1е
пот ргорге Ьи1каге 1зкаг, аШиеп! ди ОапиЬе. Ье §бп. де 1а д^Ипа13оп еп -о
зе гепдаК еп 1Нгасе реи(-61ге раг ГаЬ1. рпт|1|{, сотте с'ез1 еп У1еих-Ьи1в:аге
е( еп И1аип1еп.
Ло|1еау „ауап! дот1С|1е, (\\х\ ЬаЬЛе, ЪзЪНап!** (сотр. запзсп! дйтипаз,
гас. Лот е! зиН|хе оу), пот. сотте Тйтеау.
ТьХеС^ята, фл. гезр. аЬ1. ой Меп 1оса11{, „а Т|1е21р1а, де ТПе21р1а',
пот де уШе ой де У111а8е, югт^ де Т^Хех (е сопзегуб еп^ге X е! х, ри1здиЧ1
ро11а|1 Гассеп!, 1апд13 яие дапз ТсХтеоу 11 ез! зупсор^ (аи1е д'ассеп1 ^и^
1отЬа|1 зиг 1а зуПаЬе ргеседеп1е) е! де отгса ,Ьаи1еиг* (гас. ир(о) с1 1а
югтаиус роиг, дез потз аЬз(га11$ 1а), з1еп|Пап1 е1уто1о^1яиетеп1 ,13 Най-
1еиг рг^з д'ип 8и6\

Д. Дечевъ, Тракийскиятъ надписъ на златния пръстенъ отъ с Езерово 79
Мьт], асс. с1и ргопот регзоппе! роиг 1а 1" регз. 81П8[. Сотр. теЛ
ри1какеЛ йапз Г1П8сг1р0оп зиг 1а !1Ьи1е де Мап108, С1Ь. XIV, 4123.
Ера^^г^Хха, {псИс. аог. тедИ юсИгесИ, ,Ш роиг зо!, роиг $оп иза^е".
Е ез! ип аи§;теп(, та соггезропд ^^ ип *ю, (Ь^те — гш1'е (гшШ), сотте
(1ап$ 1е запзсгК га(1Ьуаи, У1бих-Ьи1§аге радитн, ауеС| |а {огртаЦуе {о, сЬтше
(1ап8 1е \1еих-Ьи1§[аге д-клати. Ьа зупсрре с1е 1а УоуеПе с1ап8 ^ 1а югтаНуе
^п(1^^ие яие Гассеп! (отЬаИ ^иг 1а зуПаЬе ^т) ((1'е).
Кетагяие 8ирр1бтеп(а1ге. М. Кагаго^^ {ай 1е гарргосЬетеп!
(1е Ге1бтеп1 итгса с1ап8 ПпзспрИоп е( й\х пот с1е 1а (1^6886 1ЬгасофЬгу^еппе
1тсга (Кегп сЬег Раи1у-Кго11 КЕ VIII 1930) яи! с!оИ Й1ге сотрпз сотте
1111)хт)р бреса, сотте (1ап8 1е саз апаю^ие с1е СуЬ&1е. Ь'^1бтеп( РА2НА {аК
репзег ай пот ргорге (Ьгасе 1^а8с11а (С1Ь. III 14406).
0. Ве18сЬе\^.

Светилище на Зевса и Хера при
Копиловци (Кюстендилско)
Отъ Г. И. Кацаровъ
(Съ таблица УШ— XXII)
I. Уводни б-Ьл-Ьжки.
Още ДюмонъО б^ше изтъкналъ, че култътъ на Зевса и Хера въ
Тракия е билъ твърди разпространенъ ; многобройни паметници, които
се откриха сл'Ьдъ изданието на Дюмоновата сбирка/^) потвърдиха него-
вото мнение. И въ тоя случай ще тр-Ьбва да приемемъ, че гръко-рим-
скитЬ Зевсъ и Хера еж навгЬрили въ Тракия близко-сродни домашни
божества^ на чието мЪсто тЬ стжпили. Наистина, не може да има никакво
съмнение, че тракигЬ еж донесли отъ индоевропейската си родина
единъ богъ на небото, сроденъ съ гръцкия Зевсъ и латинския Юпи-
теръ;^ старото име на тоя богъ се е запазило, осв'Ьнъ въ името на
бога Диониса, и въ н-Ькои тракийски лични и племенни имена, напр.
01и*2епи$, Оеозрог, 010-8си(Ье$; 0101 и 01оЬе$$1>)
Че въ Тракия се почитала и богиня, съотв-Ьтствуеща на Хера, виждаме
отъ разказа на Полиена (VII 22) ; у мизийскитЬ племена Кебрении и Скео-
бои жрецътъ на Хера билъ сжщевр^менно и племененъ главатарь ; когато
веднажъ народътъ не искалъ да му се покорява, той го заплашилъ, че
ще се качи съ стълба на небото, да се оплаче на Хера ; народътъ, упла-
шенъ да не загуби благоволението на своята богиня, се заклелъ, че
занапрЪдъ охотно ще изпълнява всички заповеди на своя жрецъ-царь.^)
Ои1Поп1-Ното11е, М^ип^ез (1'агсН6о1. стр. 507.
*) Ср. Добруски, Мсб. XVI— ХУП стр. 46 сл.; Изв. на Нар. Музей I 151 сл.; Ка-
Ппка» Ал(. Оепк1Пй1ег 1п Ви!^. стр. 118; Кацаровъ. Известия II 183; Зеиге. Кеу.
агсНбоЬ 1913, II 229 сл.
^ За индоевропейския богъ на небото в. 8сЬга(1ег, КеаПех. (1ег 1л(1о^епл. А1(ег-
1ит8к. 670; Р е I $ I, КиНиг (1ег \пйо^етт. 338, 342.
*) Ср. Кге!5сЬтег, Е1п1еи. 1п (11е СезсЬ. с1сг §песЬ. 5рг. 241; Тота$сЬек«
ТЬгакег. I 71 сл.; Зсиге, Ксу. с1ис1е5 ^г. XXVI 251.
ь) Ср. ТотазсЬек, ТЬгакег II 1, 59; КИо XII 3<50.

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско) 81
За популярностьта на тоя култъ свид^телствуватъ и м^стнигЬ пр'Ь-
кори, съ които се означа ватъ Зевсъ и Хера въ надписигЬ. Зевсъ носи
пр-Ькори Д1{1ерау6?,0 'ОххоХт(]у6$-) или Ч)xо^•^^V6^,^) 7луВро\^[^7^у6<;;*) Хера се
нарича 2[ха]ра[т)]у1д,^) ^^ррлиХу^уг),**) Лоухг^хт^утд,^) Архахг^У1^,**) Т11]ахиудг^.®)
Зевсъ и Хера заедно носятъ прозвище: 1\лаафрм(]уо(,*°). . лрг^уо1^^) иКарьа-
хорг^уоС.'*)
Областьта на горня Струма (Кюстендилско и Дупнишко) е била
важенъ центъръ на тоя култъ. ^^) Отъ тука еж известни сл^днигЬ па-
метници на Зевса и Хера: отъ Кюстендилъ дв-Ь бронзови статуйки на
Юпитера/^) сега въ Народная Музей въ София; единъ релиефъ, по-
светенъ на Зевса и Хера, се пази въ Кюстендилската археологическа
сбирка. *^) Отъ с. Горановци имаме дв% посвещения на Хера;^°) Отъ с.
Лилячъ— жертвеникъ посветенъ на Зевса и Хера; *^) сжщо отъс. Згурово;^*^)
отъ с. Чокльово (Радомирско)— посвещение на Хера 22оухт)[х7)У1^]. ^®)
*) Въ надписа отъ Горня-Ор^ховица : АгсЬ.-ер1^. М{ие!1. аи$ Ое$1. XV, 218; Неу.
агсЬео!. 1908 Ц 43, № 42.
2) Надписъ отъ Каменеиъ (Плевенско): А. Е. М. Оез!. XVII. 176; Кеу. агсЬ^Г 1908
II 42, № 40; 1п$сг. Ох. ас! гез Котап. рег1!п. 560.
^ Надписъ отъ Търново: Кеу. агсЪ. 1908 II 42, № 41; 1л8сг. Сг. а(1 ге$ 1^отап. 1396.
^ в. Ои1Поп(-Ното11е, М^1ап^е$ 334.
^ Релиефъ отъ Вакуфъ (Каваклийско): КаПпка, Ап1. Оепк. Ви!^. № 135; Добруски,
Изв. Нар. Музей I 164, бр. 211.
•) Жертвеникъ отъ с. Долни-Лозенъ, Добруски, Изв. Нар. Музей 1 162, бр. 210.
') Въ надписа отъ Свърлигъ (до Княжевацъ), А. Е. М. Ое$!. X, 239; ОитопЬ
НитоПе 317 РЧ 1п$сг. Сг. ас! ге$ Котап. 677; и въ надписа отъ Чокльово (Радомирско),
Изв. Нар. Музей I 156, бр. 206.
®) Оитоп1-Ното11е, М^1. 33 стр. 333 (отъ Пловдивъ).
•) Нб!ег у КозсНег, Ьех!к. (1ег ^есН. гбт. Му1Н. подъ тая дума; тоя пр^коръ е
произведенъ отъ планината Рт]ах6уд>юу въ Тракия (N^сап(1г. ТНег. 460 съ схолиигк).
»•) Мсб. XI 99; XVI— XVII 47, бр. 22; 1п8сг. Огаес. ад гез Котап. рег11п. 681. И
Ро1ап(!. СезсН. (1е$ ^есЪ. Vе^е^п5V^е8еп5 182, изтъква, че подъ Зевса и Хера Алааи-
брйеяски се криятъ тракийски божества.
**) Надписъ отъ Костинбродъ: А. Е. М. Оез*. XVII 219.
^ Въ релиефигЬ отъ Копиловци, в. по-дол%.
") Това изтъкна и 8еиге, Кеу. агсН. 1913, II 230.
") 8. Ке1пасН, Кеу. агсЬ 1897, 11224.
^) Надписътъ гласи: Л11 ха1 'Нра П. *Адр^аV^о( Моопхб; &у|^хв.
***) Мсб. XVI— XVII, 54 сл.; Й. Ивановъ, С-^верна Македония 395, бр. 41 и 42.
*") Й. Ивановъ, С'^всрна Македония 397, бр. 47.
»«) КаИпка, Ап1. Оепкт. № 136.
^) Добруски, Изв. на Нар. Музей I 156, бр. 206. Въ с Слокощица е намерена
(ювр^аеяа мряморва статуйка на Зевса (?) и фрагментъ отъ релиефъ на тракийския
.: Фндовъ, Изв. II 285.
Ит» Арж. ДПП1^ 6

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса н Хера при Копиловцн (Кюстеишмско)
Особенъ интересъ пр-Ьдставя сл-Ьднинтъ неиздаденъ още паметникъ
отъ Кюстендилъ: мряморенъ фрагменть огь релиефъ, счупенъ на петь
части, горнята часть загубена, внс. 0-20, шир. 0205, деб. 002 м.; въ
л'Ьво Хигия опр%на върху Л'1>вия си кракъ, обърната малко въ десно,
облЪчема съ диплесгь хитонъ и мантия, съ десницата си държи зиия,
съ л-Ьвата— патера. Въ десно Асклепи, еп (асе, изправенъ върху десния
кракъ, малко разкраченъ въ десно, въ обикновено обл%кло ; десницата му
съ проснати пръсти на ржката е спусната надол%, л-Ьвицата му е опрЪна
до тЪлото; въ ср'Ьдата виждаме орелъ съ разперени крила, съ глава
обърната къмъ Асклепия (обр. 51).
Доколкото знаенъ, оре-
лъть не се явява никога като
атрибуп-ъ на Асклепия; би
тр'Ьбвало значи да приемерлъ,
че фигурата въ десно пред-
ставя Зевса и въ тоя случай
ще имаме см^шение на Аск-
лепия и Зевса. Това е по-
в^роятно, отколкото да мис-
лимъ, че каиенодЪлецътъ по
погр-Ьшка е нздълбалъ орелъ
вьгЬсто п%телъ (атрибутъ на
Асклепия).
Широкото разпросгране-
Обр. 51. — Релнефъ отъ Кюстендилъ. ние на култа на Зевса и Хера
въ тая область- лесно ще си
обяснииъ, ако си припомнимъ, че тука се е намирало светилището на
тракийския богъ на небото, който носи пр-Ькоръ 2^).оо0р5о^ Ние
имахме случай на друго м*сто') да докажемъ, че това светилище
се е намирало на м-Ьстностьта .Царичина" (Дупнищко) ; ') оттамъ
произлизатъ сл^днитЬ паметници, които се пазятъ въ Народния
музей: подставка отъ статуйка съ посвещение КирГш Л1Е,'') фрагиентъ
отъ релиефъ на Зевса,*) гранитна колона съ посвещение оХ-ххл б^Еш
1) Кеу. агсНйо!. 1913 1 344 сл,; ср А. Ке1пас11, Кеу. 6р18тяр»1. 1 1913, ар. 405 Сд.
2) За тая м^ствость ср. Й. Иваиовъ, С-Ьверна Македония 39; Добруски. Им.
Нар. Музей 1 156. Скииа на кЬстностьта има въ нашата току-що указана статия.
3) Добруски, Изв. Нар. МузеП I 156. 6р. 204.
«) [ЬИ. бр. 205.

Г. и. Кацаровъ, Светняишс иа Зевса и Хера при Копнловци (Кюстендилско) 83
хе -аХ^ '0>д)[1л:{оц бсоЕ;*) (между дарителигЬ има и тракийски ииена);
нряиоренъ фрагиеитъ отъ релиефъ на Зевса, шир. и вие. 015 н., сега
въ сбирката на Дупнишката непълна гимназия (обр. 52); посвещение
на Зевса Збелсурда отъ с. Шатрово, сега въ Народния Музей; дв*
посвещения на сдиция богъ отъ Гол^мо-село, сега въ Дупнишката
непълна гимназия.*) Тракийскиятъ Збелсурдъ въ запазенигЬ домашни
паметници се изобразява обикновено съ мълния и орелъ, както
се е изобразявалъ въ класическото искуство гръцкиятъ 2сЬс Кврайпо^;
тия паметници напослЪдъкъ сл събрани отъ Сьоръ^) и затова тука
върху гЬхъ нЪма да се спи-
раме. Само релиефътъ, опи-
савъ отъ Сьоръ стр. 226,
който произхожда в-Ьроятно
отъ околностьта на Плов-
днвъ, издаваме тука отново
(обр. 53), защото скицата на
Сьоръ е недостатъчна : плоча
отъ ситнозърнестъ иряморъ,
гор41 закржглена, вие. 015,
шир. 0-11, деб. 0-02 м.; въ .
лЪво и отдол% отчупенз, въ
десния край отгор-Ь изкуст-
вено врЪзана. Зевсъ, еп 1асе,
съ вълнообразно накждрена.
дълга коса; брадата му, отъ г,< ^ *
■^ ' Обр. 52. — Фрагнентъ отъ релиефъ
която една часть е ОТЧупена, на Зевса отъ Цяричнва.
по-слабо личи. Лицето е за-
трито; вдигнатата нагор'Ь десница е. загубена; л'Ьвицата му е простната
въ десно и дланьта съ протегнати пръсти е сложена върху високъ пъно-
виденъ алтарь, долнята часть на който се разширява (отчасти отчупена);
надъ ржката му е кацналъ орелътъ. Зевсъ се опира здраво върху
десния си кракъ, а л'Ьвиятъ му, пр-Ьдставенъ въ профилъ, е свитъ въ
коленото и разкраченъ въ десно; върху горнята рамка сл1>да отъ
■) А. Е. М. 0«5(. ХУШ 107, п» 8.
^ За тия посвешення в. Кагагож, Кеу. агс)1ео1. 1913 1, 340.
') Неу. е1и(1е8 ресяиев XXVI 1913 стр. 225 сл.; ср. и б*л*жката на А. Не1пасЬ
въ Ксу. «р18[ар^ I 405.

84 Г. И. Кацаров-ь, Светилище на Зевса н Хера при Копиловцн (Кюстендилско)
надписъ; разпознава се само: Г ^■, може би тр-Ьбва да се чете
Новооткритото светилище на Зевса и Хера, къмъ описанието на
което ще пристжпимъ, е
ново доказателство за ши-
рокото разпространение на
култа на тия божества въ
областьта на горня Струма.
II. Светилището.
Село Копиловци ле-
жи5— 6 клм. сЬверо-източ-
но отъ Кюстендилъ; около
1 клм. на ю.-и. отъ селото,
между р^кигЬ Соволщица
и Струна, не далечъ отъ
щосето Кюстендилъ— Ра-
домиръ, се намира вгЬст-
ностьта Манзърнца, низ-
ка и равна, образувана
отъ наноси на Струма и
Соволщица, които сега при
наводнение заливатъ това
1гЬсто. Тука, въ нивигЬ
на Ане Христовъ и Йор-
данъ Точевъ отъ Копи-
ловци, лежи новооткритото
Обр. 53. - Мрямореиъ релнефъ на Зевса. светилнще на Зевса И
Хера. Още пр%зъ 1909
год. Никола Аневъ отъ Копиловци, като вад-клъ камъни отъ нивата, на-
м'Ьрилъ двата големи бюста, за които ще говоримъ по-дол^. Това даде
поводъ на Народния Музей да пр-Ьдприеме разкопки на това м-Ьсто, защото
съ право се предполагаше, че тукъ ще се наьгЬри нЪкое светилнще на
Зевса и Хера. РазкопкигЬ станаха пр'Ьзъ есеньта на 1911 и 1912 год.
подъ прекия надзоръ на г. Слави Вълковъ, който изпълни грижливо и
внимателно своята задача; нам'кренигЬ материали се прибраха въ На-
родния археологически музей; директорътъ г. Д-ръ Б. Филраъ има до-

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевся н Херз при КопиЛовци (Кюстендилско) 85

86 ['. И. Кашровъ, Свст)1ли1це на Зевса н Хера при Кошиовцн (Кюстевщлско)
брината да ни даде възможность да проучннъ тоя натериалъ, за да го
обнародване въ страниците на нашето списание.*)
При разкопката се откриха основигЬ на три сгради (в. планаобр. 54:
А, В, С),'} разположени една до друга, ориентирани отъ с. къмъ ю.,
градени отъ ломени каиъни, тухли^и хоросанъ. И тритЪ тия здания се
състоягь отъ по дв% нееднако голини отделения, иненно сЪверното
пО'Гол*мо отъ южното. НаЯ-иалка е източната сграда С (7'40ХИ-20 и.);
петь метра на з. отъ нея лежи ср^днята В, дълга 1650 и., широка
10'20 м. (ср. и обр. 55). Въ сЬверното йк>тд'Ьление външния зидъ 6'Ьше
Обр. 55. — Сграда В на светилището въ Копкловцн.
запазенъ на височина 1-70 м. ; това отд'Ьление е било стеснено сь до-
бавъченъ, съграденъ отвл^тр% зидъ, който е прилЪпенъ до стария вън-
шенъ зидъ и е запазенъ ва височина 1 20 и. ; при това повторно зазиж-
дане еж оставени свободни тритЬ жгли, както това се вижда въ плана
(ср. и обр. 56). Въ южната си страна това здание се завършва съ пр'Ьддверне
съ колони, които еж лежали върху цокълъ отъ блокове отъ п-Ьсъчникъ ; въ
плана нЬстото на колонит-Ь е означено хипотетично, обаче требва да
забЬл-Ьжимъ, че фрагменти отъ гЬхъ сл наиЬрени наблизу въ зенита.
1) Кратъкъ отчетъ даде санъ Б. Фнловъ въ Изв-Ьстня 11 261: Агс1|1о1ок. Лп2е1ке1
1912, 564; 1913. 358.
*) Изработването на скицигЬ дължа на г. Йоро. Господиновъ.

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хсра при Копиловци (Кюстендилско) 87
Три метра на з. отъ ср-Ьднята сграда лежи третята А. Южната
стЪна на второто по-иалко отд-Ьление има здравъ цокълъ отъ гранитни
'■заплципягъ ;кт"ь.1ь въ сгрлштяТВ на светилището.
блокове; не далечъ отъ тая сгЬна се нам-Ьриха фрагменти отъ колони,
два къснорински трапецовидни капители отъ гранитъ (обр. 57), сжщо .

88 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловш! (Кюстеидилско)
И откжслекъ отъ.мряморенъ капителъ (дълъгъ 041 м.,шир. 023 м.) съ
акантовъ орканентъ (обр. 58), който ни показва, че тия здания не ех. били
лишени и отъ по-хубава архитектурна украса. М-Ьстото на вратитЬ, както
при това, тъй и при другитЪ здания, не е могло да се констатира. На-
и-криха се сжщо и фрагменти отъ стъкла отъ прозорци.
Въ северното отцЪление на зданието А се откри основата на
кржгълъ зидъ, съграденъ въ по>ново вр-Ьме отъ изпотрошения античенъ
материалъ. Това е вЪроятно пещь за горене на варь, при постройката
на която е била разрушена часть отъ северния зидъ на зданието.
Можемъ да си пр-Ьдставинъ, колко цЪнни паметници, извадени огь све<
тилището, еж навгЬрили своята гибель въ огъня на тая пещь! Отвънка,
Обр. 58. — Фрагменгь отъ нряморенъ капителъ отъ Копндовии.
къиъ срЪдата на сЬверния зидъ, се почва съ посока къмъ с. другь
здраво граденъ зидъ, който не е билъ просл^деяъ. И за зида, който се
вижда въ южното отделение на А, не може да се каже нищо поло-
жително.
Въ дв*тЬ здания А и В, както и въ пространството между тЬгъ,
се откри гол-Ьмъ брой монети, които позволяватъ да опр-Ьд-Ьлимъ вр-Ь-
мето на светилището. Г-нъ Б. Филовъ има добрината да прегледа за
мене монетитЬ; споредъ него гЬ се разпр-Ьд^лнтъ така: сребърни мо-
нети има отъ 1 н II в. сл^Ьдъ Хр., именно: отъ Веспасиана 1 монета,
отъ Траяиа 1, отъ Хадриана 1. отъ Антонина Пия 3, отъ Фаустина
5епюг 2, отъ Аврелия Цезарь 3, отъ Фаустнна 1ипюг 1, отъ Луция Веръ
I; има и една бронзова монета огь Клавдия [. Отъ третия в%къ имане
ся^днигЬ бронзови монети: павталийскн монети отъ Селтнмия Севера 2;

Г. и. Кяшровъ, Светилище ка Зевса и Хера при Копнловци (Кюстендилско) 80
Галиенъ 2, Салонин? (съпруга на Галиена) 1, Траянъ Децн 1, Клав-
дн И ^ 6 монети, Аврелианъ 5, Пробусъ 2, Диоклециакъ 1, Макси-
иианъ Херкулесъ 4; кеопр-Ьд-кпени отъ [I и 1П в. 12 монети. Бронзови
монети отъ IV в.: Констанци 1 една монета, Максиминъ [1 ав% Мак-
сенти 1, Лицини 5, Константинъ Велики 10, Константинъ И — 4; Кон-
стансъ 4, Констанци 11 — 6, Криспъ 1, Флави Юлианъ 1, Валентинианъ
I, II и П1 — 1 6 монети, Валенсъ — 4, Грацианъ — 6, Теодоси I — 3, Аркади
— 2; неопределени отъ IV в. 250 монети.
Намереиъ е и единъ оловенъ моливдовулъ съ диам. 0025 м.,
върху едната страна на който е изобразено разпятието Христово, а
върху другата възкръсението (обр. 59).
Както виждаме, нашето свети-
лище с прекарало своя разцв^тъ въ |
Ш и IV в. сл. Хр. Ние ще видииъ 1
по-доле, че почти всички намерени
таиъ релиефи еж изпочупени на иалки
кжсове; в-Ьроятно е значи, че свети- Обр. 59.
, Молнвдовулъ' отъ Копиловци.
лището е било разрушено въ края на
IV в. отъ фанатици християни, които сд. искали да затриятъ всички
и%ди отъ стария езически култъ. ')
111. Описание на релиефит'Ь.
ДолуописанигЬ релиефи, повечето изпочупени, еж намерени раз-
хвърлени въ зданията А и В и въ пространството между гЬхъ. По
гаоята вънкашиостъ тЬ не се отличаватъ отъ известнит* вече релиефи
на тракийски божества; повечето еж четвъртити плочи, горе закрж-
гленв — по-редко въ форма на фронтовъ; ако носятъ надписъ, той е
вздълбанъ върху горнята и долнята рамки. РелнефигЬ повечето еж
низки и не се издавагь надъ рамката. Заднята страна на плочите не е
угладена. Има и малко фрагменти отъ ажурно изработени релиефи
(табл. XV 7).
Както е изтъкналъ вече Дюмонъ,^) оброчнигЬ плочи на тракий-
ските божества наверно еж били работени въ големо количество отъ
') За разрушението на езнческнтЬ кранове отъ ;(рнст11яннгЬ ср ЗеЬиИге, ОевсИ,
йи ишег^ап^е! йев ЕНес11.-гбт. НеШепШпк 1 267.
■) Оитоп1-Ното11е. Ме1а11вея 218.

90 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско)
М1&СТНИ майстори и в'Ьруещиятъ е ималъ възможность да си избере
нуждния оброкъ, като е накарвалъ, ако е нскалъ, да надпишатъ името
на бога и на дарителя. И затова повечето отъ тия релиефи пр^дста-
вятъ груба, шаблонна работа; р15дко се ср151цатъ по-добр'Ь и погриж-
ливо изработени екземпляри.
Въ копиловскитЬ релиефи обикновено еж изобразени Зевсъ и
Хера задно, изправени единъ до другъ, и то Зевсъ въ л'Ьво и Хера въ
десно; въ фрагментит-Ь табл. XI 2 и XII 1, Хера е изобразена въ л'Ьво
Както и въ други тракийски светилища покрай главното божество
се почитали и други божества, така и въ Копиловското покрай Зевса
и Хера нам1&рваме и други божества; открити еж именно н-кколко фраг-
менти отъ релиефи на тракийския конникъ (табл. XVII 1,2, 3, 5), единъ отъ
релиефъ на тройната Хеката (табл. XVI 4), релиефъ на Диониса и Хе-
ракла (табл. XVI 1), откжслекъ отъ статуйка на Хермесъ (табл. XVI 3)
и отъ овенъ, принадлежащъ пакъ къмъ сжщото божество (табл. XVII 6).
КопиловскигЬ релиефи еж изработени отъ едро- и ситнозърнесть
мряморъ; по-р-Ьдко се ср%ща циполинъ (мряморъ съ слюда). Възможно
е, че тоя мряморъ произхожда отъ м15стностьта Долно-.Уйно,^) на с-зап.
отъ Кюстендилъ, не далечъ отъ с. Копиловци, а може би и отъ Ко-
нявската планина. Можемъ значи да приемемъ, че и при Копиловското
светилище е имало работилница за релиефи, въ която се пр'Ьработвалъ
м^стенъ материалъ, взиманъ отъ недалечната околность.
НадписигЬ върху релиефигЬ еж повечето на гръцки езикъ; есте-
ствено, защото Кюстендилско е влизало въ тая область на Тракия,
д-Ьто е пр^обладавалъ гръцкиятъ езикъ;*) на латински еж само дв-Ь посве-
щения (табл. XII 5; XIII 3). Въ надписигЬ Зевсъ и Хера носятъ неиз-
в^Ьстенъ до сега м^Ьстенъ пр^Ькоръ Кар1атор7]Уо{, произведенъ отъ Кар{-<гсора,
в-Ьроятно тракийско име; елементътъ отора се ср'Ьща въ името Доирб-
отороу,-^) а може би и въ Ое811-81угит;*) първиятъ елементъ хар1- ни напомня
хара- въ Кара-ао1>ра^) и др.
Сега можемъ да пристжпимъ къмъ описание на релиефигЬ.
*) Така 11р'Ьдполага г. проф. Г. Бончевъ, ^<ойто има ^юбриилта да пр"Ьгледа материала.
'-) Ср. Лгееек, 0|е Котапеп 1п с1еп 5Шкп Оа1та1|еп8 I 13 сл.; ОезсЬ. с1ег 8егЪеп I 38
^) ТотазсЬек. ТНгакег II 2, 73; Ра(5сН у Раи1у-\Л^188о\уа V 1863. Това име обаче
н-Ъкои считатъ за келтско; ср. ОоИ|П, Мапие! роиг 8егУ1г к Гби!с1е йе Гап1. сс1ияие 334.
*) ТотазсНек, П 2, 88.
••) 1Ь1с1. II 2. 84.

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско) 91
1. Четвъртита плоча отъ ситнозърнестъ мряморъ, гор'Ь закръг-
лена, вие. 0-235, шир. дол* 0-213, гор* 0197, деб. 0025. Табл. VIII 1.
Въ вдълбаното поле релиефъ на Зевса и Хера, изправени еп {асе :
въ л-Ьво Зевсъ, опр'Ьнъ на десния си кракъ, съ глиста кждрава коса и
брада, обл-Ьченъ съ химатионъ, който отпр'Ьдъ покрива долнета часть
на гЬлото, като оставя гърдигЬ голи, а гор* е пр-Ьметнатъ пр-Ьзъ л-Ь-
вето му рамо и мишница и спуснатъ надол-к; съ л-Ьвата си ржка се
опира върху дългия си жезълъ, а съ наведената си надол'Ь десница
държи патера надъ пламтещъ четиристраненъ профилуванъ жертвеникъ.
Въ десно Хера въ сжщата поза, съ кждрава коса и було, което се
спуща отзадъ върху рамен^тЬ й, обл-Ьчена съ дълъгъ до петигк, двойно
пр^пасанъ хитонъ съ ржкави до лактитЬ; съ л'Ьвицата си се опира
върху жезъла, а съ десната си ржка държи патера върху обълъ плам-
тещъ жертвеникъ (вижда се само горнята му часть); пр'Ьдъ жертвеника
стои орелътъ съ разперени крила, съ глава обърната къмъ Зевса.')
2. Четвъртита плоча, гор-Ь закржглена, отъ ситнозърнестъ мря-
моръ, вие. 0'18, шир. 0*175, деб. ок. 02 м. Надписътъ върху горнята
рамка е повр^денъ. Табл. VIII 2.
Зевсъ въ л-Ьво, въ обикновена поза и обл'Ькло, държи съ десната
си ржка патера надъ пламтещъ четирижгъленъ алтарь; съ л'Ьвата си
ржка се опира върху жезъла ; до л-Ьвия му кракъ стои орелътъ съ раз-
перени крила. Въ десно Хера държи патерата надъ алтаря (неясно
прЪдставенъ задъ орела), съ л1&вата си ржка се опира върху дългия
си жезълъ.
Върху гернята рамка повр-Ьденъ надписъ (вие. на буквигк 001 м.):
[Кир{и)] Д11 ха! "Нра
върху делията рамка:
М архо{) ОбХ(7С1о;) 'АахХг^тсс8г)(;
3. Фрагментъ отъ четвъртита плоча, отъ ситнозърнестъ мряморъ,
вие. 01 75, шир. 01 65, деб. ок. 003 м. Табл. VIII 3.
Отъ образа на Зевса запазено: долнята часть отъ гЬлото и часть
отъ десницата съ патерата, подъ която се вижда орелътъ съ свити
крила, съ глава обърната къмъ Зевса. Отъ Хера липсува само главата ;
1) Иададенъ отъ Филовъ, ЛаНгЪ. ± агсЬ. 1п81. Ап2е1^ег 1913, стр. 356 обр. 13.

92 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско)
ТЯ е Обл-Ьчена съ двойно пр-Ьпасанъ хитонъ съ ржкави, булото й пада
низко задъ гърба; съ л-Ьвата си ржка се опира върху жезъла, а съ
десната държи патера надъ кржгълъ профилуванъ алтарь. Върху дол-
нята рамка надписъ (вие. буквигЬ ок. 0(Ю6 м.):
Въ първия редъ въ думата Кар1ахо[р]г)УоСс второто Р вероятно е
лигирано съ Н.
Името 'Е71тг^|А|ут)ха съдържа съставна часть ^тгст), която е изв-Ьстна
отъ много тракийски имена: ТотавсЬек, ТЬгакег II 2, 8; Зеиге, Ви11.
согг. Ье11. 1898, 550; КаИпка, Ап1. Оепкт. Ви!^. стр. 421; елементътъ
-цг^я^ха, до колкото знаемъ, се ср^Ьща тукъ за пръвъ пжть. 7Лрг^^ е изве-
стно като съставна часть на тракийски имена, напр. Врсуха^^рг^? : Зеиге,
1Ь1с1. 548; КаИпка, бр. 34.
4. Четвъртита плоча отъ едрозърнестъ мряморъ, гор^Ь закръг-
лена, вие. и шир. 01 75, деб. 0*25 м. Табл. VIII 4.
Въ л-Ьво Зевсъ, еп {асе, обл-Ьченъ съ химатионъ, опр-Ьнъ на жезъла
си, държи съ десната си ржка патера надъ жертвеникъ; въ десно Хера
съ пр-Ьпасанъ хитонъ и було на главата, съ десницата се опира върху
жезъла си, съ л-Ьвата държи патера; между гЬхъ орелътъ. Релиефътъ
е много грубо изработенъ и нав-Ьрно подробностигЬ на фигуригЬ еж
били нарисувани отгорЪ съ червена боя; сл-Ьди отъ тая боя личатъ и
досега върху рамката на релиефа.
5. Фрагментъ отъ четвъртита плоча, отъ едрозърнестъ мряморъ,
вие. 010, шир. 0*20, деб. ок. 0045, тбърд-Ь груба работа.
Отъ образит* на Зевса и Хера е запазена само долнята часть; вижда
се неясно и патерата на Хера. Върху
И^МТОК^ТРАМб^ долнята рамка надписъ (вие. на
буквит% 001 м.). който се чете:
^' МгттоОтралц. Ср. обр. 60.
Тука ср-Ьщаме едно ново сложно тракийско име; простата форма
МеVт^^с или МЬНтг^;') б+»ше известна; храл:^ е съставна часть на много
тракийски имена '-')
^) ОитопЬНотоПс, Ме1ап^;е5 &атЬ. 113 а. стр. 171, 28; КаПпка. Ап1.
иепкш. Ви!^. 265; Зеиге, Кеу. агсН. 1907, И 126 по 18.
2) ТотазсЬек, ТЬгакег П 2. 38.

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско) 93
6 Долнята часть отъ четвъртита плоча; ситнозърнестъ мряморъ;
ВНС. 0-13, шир. 0-225, деб. ок. ОЮЗ. Табл. VIII 5.
Въ л-Ьво Зевсъ — запазена долнята часть на гЬлото му — стоещъ
върху л%вия си кракъ, държи съ десната си ржка патерата надъ чети-
ристраненъ алтарь. Въ десно Хера — обл-Ьчена съ двойно пр^пасанъ
хитонъ съ ржкави и съ наметало на гърба, съ л^Ьвата си ржка се е
опирала върху жезъла, а съ десната държи патера надъ пламтещъ
алтарь, пр^Ьдъ който е изобразенъ орелътъ съ разперени крила. На
долнята рамка надписъ, небр-Ьжно издълбанъ (вие. на буквит-Ь ок. 01 м.)-
Тракийското име Ва^^б^аХс? се ср'Ьща тукъ за пръвъ плть; първата
съставна часть се ср-Ьща въ името на тракийското село Ва!^о-71ара:^)
КаИпка, Ап1. Оепкт. Ви1§. 34 II 40. Вториятъ елементъ -^аХс^ ни на-
помнюва тракийския пр-Ькоръ на Диониса ВаХсб^, ^ . фригийското раХт)у
(царь) и личното име ВосХа^.^)
7. Горнята часть отъ счупена на дв* плоча отъ ситнозърнестъ
мряморъ съ релиефъ на Зевса и Хера, вие. 11, шир. 0185, деб около
0-03 м. Табл. VIII 6.
Т-Ьлото на Зевса е доста повр-Ьдено ; Хера е по-добр-Ь запазена, съ
обикновено обл-Ькло и поза. Върху горнята рамка е надраскапъ не-
брежно надписъ: . . Клр^(^[xор]^^уоV; ейхг^у.
8. Четвъртита плоча отъ ситнозърнестъ мряморъ, счупена на
дв%, десната половина загубена, вие. 31, шир. гор-Ь 0*26, деб. около
0-04 м. Табл. IX 1.
Релиефътъ, съ доста внимателна обработка, представя Зевса и
Хера въ обикновена поза: въ л-Ьво Зевсъ, стоещъ върху десния си
кракъ, съ кждрава коса и брада, обл-Ьченъ съ химатионъ, пр1&метнатъ
пргЬзъ л^Ьвото рамо и спуснатъ надол-Ь, съ л-Ьвата си ржка се опира
върху дръжката на жезъла си, а съ десницата си държи патера върху
четиристраненъ профилуванъ алтарь. Отъ Хера е запазена само главата
Споредъ Зеиге, Вц11. согг. ЬсН. 1898, 555, Вагорага е варианта на Ве8чарага ;
съ това мнение не уожсмъ да се съгласимъ. Нека ирмпомнимъ и македонския кастелъ
Л*;»о;: Ргос. йе асдИ. IV 4. р. 280; ОЬегЬиттег, Раи1у-^У18§оша, Кеакпс. \\\ 177.
2)^е55еп у РаиIу-^V^550Vа, Кеа1епс. II 2828.
*> ТотазсЬек, ТНгакег II 1, 41.

94 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско)
И ТО повр'Ьдена. Надъ къдравата й коса се вижда часть отъ булото.
Върху горнята рамка надписъ (вие. на буквитЬ 001 — 0*02 м.):
Ли %(й "Нра Коср19гор7)у[о1^],
върху долнята: ОбХ7с(ю€). . . .
9. Фрагментъ отъ гол-Ьмъ релиефъ на Зевса и Хера отъ едрозърнестъ
мряморъ, счупенъ на дв-Ь части; вие. 0*40, шир. 0*35, деб. 0*07 м. Табл. 1X2.
Запазено е гЬлото на Зевса безъ главата: Зевсъ правъ, стоещъ върху
десния си кракъ, а л-квиятъ му е разкраченъ малко въ страна; обл-Ь-
ченъ въ химатионъ, който оставя гърдитЬ голи и, пр-Ьметнатъ пр%зъ
л-Ьвото му рамо, се спуща надол-Ь. Съ л'Ьвата си ржка се е опиралъ
върху жезъла си, а съ десницата (отчасти повр-Ьдена) държи патера
надъ пламтещъ четиристраненъ профилуванъ алтарь; въ л-Ьво отъ алтаря
върху самата рамка е изобразенъ орелътъ съ разперени крила, обър-
натъ къмъ Зевса. Въ десно отъ Зевса другъ подобенъ алтарь, надъ
който Хера е държала патерата; върху пр'Ьднята страна на тоя алтарь
се вижда контурата на паунъ, обърнатъ къмъ загубената фигура на
Хера (запазено само десното й ходило).
10. Фрагментъ отъ четвъртита плоча отъ ситнозърнестъ мря-
моръ, горЪ издадена въ форма на фронтонъ, счупена на дв-Ь, вие. 0*19,
шир. 0*21, деб. около 0*03 м. Табл. IX 3.
Запазено: главата и л-Ьвата ржка на Зевса съ жезъла; Хера почти
ц-Ьла, обл-Ьчена съ пр^пасанъ хитонъ и отгор1> мантия, метната пр-Ьзъ
л-Ьвото рамо; съ десницата държи патера, съ л-Ьвата се опира върху
жезъла[; на главата отзадъ було. Груба варварска работа. Върху фрон-
тона надписъ (вие. на буквигк 0*01 м.): Кир(ос^ ^Л ха1 Пра.
11. Фрагментъ отъ релиефъ отъ едрозърнестъ мряморъ, счупенъ
на ДВ*, вие. 026, шир. 0*34, деб. 03—004 м. Табл. IX 4.
Запазена часть отъ гЬлото на Зевса и Хера, въ обикновена поза и
обл-Ькло; жезълътъ, върху който се е опиралъ Зевсъ, не личи, може би
е билъ нарисуванъ; въ лЪво отъ Зевса е запазенъ единъ жгълъ отъ
жертвеника. Хера съ десницата си (отчасти отчупена) държи патера
надъ четиристраненъ профилуванъ алтаръ, върху който се вижда жер-
твена просфорка (или огънь?). Съ лавата си ржка тя се е опирала върху
жезъла си.
Надписътъ върху долнята рамка (вие. на буквигЬ 001 м.) се чете:

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско) 95
. . .(ОУ Кирсо) Дс1 хас ''Нрас^ К[ар1аторг^7о5;]
Е0са|1ЕУО5 с^у|б7)хеу.
Въ това посвещение заслужва внимание формата ''Нра:^ (дат. падеж.
Ан. ч. отъ Т1ра). Дали можемъ да схващаме тая форма тука въ смисъль
на латинскигЬ Липопез (Ма^опае)/) култътъ на които ни е изв15стенъ
отъ други страни? Ние имахме случай да говоримъ на друго м15Сто
върху мнението на Ро1П88о1, споредъ когото нимфигЬ въ Тракия еж
били отъждествявани съ 'Ира:.'^) Това мнение обаче не може да се
приеме. Мжчнотия пр15дставя и обстоятелството, че въ нашия релиефъ
с представена само Хера, докато Липопез (или "Нрас на гръцки) се по-
читали като тройка.
12. Фрагментъ отъ четвъртита плоча отъ едрозърнестъ мряморъ,
гор-к издадена въ форма на фронтонъ, вие. 0*13, шир. 0235, деб. ок.
0-035 м. Табл. IX 5.
Запазена е л'Ьвата ржка на Зевса, опр-Ьна върху жезъла (който
вероятно е билъ нарисуванъ); въ десно главата на Хера съ було, което
пада върху рамената, и вдигнатата й нагор'Ь л'Ьвица (жезълътъ й не
се вижда). Върху фронтона остатъкъ отъ надписъ (височина на бук-
витЬ 0.01 м.): ... уихЬ^ 6 ха: 2е{^[а€].
2е1Са$ е тракийско име, изв-Ьстно вече въ форма 818е8.®)
13. Фрагментъ (ситнозърнестъ мряморъ) отъ релиефъ на Зевса
и Хера, вие 0-11, шир. 020, деб. 003 м. Табл. XI 6.
Запазено: часть отъ жертвеникъ и краката на Хера. Върху долнята
рамка надписъ (вие. на буквигЬ 001 м.): . . . о\л^ ^^хФ]-
14. Фрагментъ отъ релиефъ на Зевса отъ едрозърнестъ мряморъ,
счупенъ на дв-Ь, вие. 0*24, шир. 022, деб. ок. 005 м. Табл. X 1.
Запазени еж гърдитЬ на Зевса и часть отъ л'Ьвата му ржка, опр-Ьна
на дълго копие, върхътъ на което е издълбанъ върху рамката на ре-
лиефа; лицето на бога е отчупено. Върху рамката надписъ (вие. на
буквигЬ 015 м.):[Кир1(о Де!] Карсоторг^уо).
15. Фрагментъ отъ ситнозърнестъ мряморъ, вие. 022, шир. 01 8,
деб. 004 м. Табл. X 2. Хера стоеща върху л-Ьвия си кракъ, обл-Ьчена
сь хитонъ и мантия, опр-Ьна върху жезъла.
>) Ср. ЛНт у КозсЬег, Ьех{соп с1ег 8г1есЬ. тбт. Му1Ьо1. II 617 и 2464 сл.
2) Известия I 114. Ср. Зеиге, Е1иде зиг чие1чие5 {урез с1и сауаИег ТЬгасе, Ксу.
л апс XIV 9.
») аЬ Ш 6137; ТогаавсЬек, ТНгакег II 2, 43.

96 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско)
16. Фрагментъ отъ едрозърнестъ мряморъ, вие. 0*15, шир. 22, деб.
07 м. Табл. X 3. Запазени гърдигЬ на Зевса и десната му ржка.
17. Фрагментъ отъ четвъртита плоча, счупена на дв^Ь, вие. 0*20,
шир. 18, деб. ок. 03 м. Запазена горнята часть отъ гЬлото на Зевса
въ обикновено обл-Ькло и поза. Табл. X 4.
18. Фрагментъ отъ релиефъ на Зевса и Хера, отъ едрозърнестъ
мряморъ, вие. 01 4, шир. 21, деб. 0*08 м. Табл. X 5.
Запазена е долнята часть отъ краката на Хера, покрити съ дип-
лестия хитонъ; върху долнята рамка надписъ (вие. на буквит* 0*02 — 0025
м.): . . . и^ои Е0;а|1|уг^.
19. Фрагментъ отъ четвъртита плоча, отъ ситнозърнестъ мря-
моръ, счупенъ на три, вие. 01 6, шир. 023, деб. ок. 04 м. Табл. X 6.
Отъ Зевеовото гЬло въ л-Ьво е запазена долнята часть; той държи
съ десната си ржка патерата надъ пламтещия жертвеникъ, който се
нам-Ьрва между него и Хера; посл-Ьднята държи десницата си надъ
пламъка; неясно е, дали тя пр^^държа патерата на Зевса, или държи
другъ пр-Ьдметъ. Пр-Ьдъ жертвеника стои орелътъ съ разперени крила,
съ глава обърната къмъ Зевса. Върху долнята рамка надписъ (височина
на буквигЬ 0012 м.): А (4у197)хеу . . .
Буквата А въ началото каменод^лецътъ по погр-Ьшка е издълбалъ
два пжти, затова може би самъ той е позаличилъ втората А; изрбщо
надписътъ небр'Ьжно е издълбанъ и краятъ не е ясенъ.
20. Фрагментъ (едрозърнестъ мряморъ) отъ релиефъ на Зевса
(Хера изгубена?), вие. 0*41, шир. гор-Ь 017, деб. ок. 0*08 м., сравнително
по- добра обработка. Табл. XI 1.
Зевсъ, еп {асе, стоещъ върху десния кракъ, съ дълга кждрава коса
и гжета брада, обл-Ьченъ съ химатионъ, който покрива долнята часть
на гЬлото, пр-Ьметнатъ е пр-Ьзъ л%вото рамо и се спуща въ дипли на
дол^Ь; съ л%вата си ржка (загубена до лакъта) се е опиралъ на жезъла
си, а съ десната нав-Ьрно е държалъ патера.
21. Фрагментъ отъ релиефъ на Зевса и Хера, едрозърнестъ мря-
моръ, вие. 25, шир. 17, деб. 05 м. Табл. XI 2.
Запазено: въ л-Ьво Хера, еп {асе, стоеща върху л-Ьвия си кракъ,
обл-Ьчена съ пр-Ьпасанъ хитонъ съ ржкавн и отгор^Ь съ мантия, пре-
метната пр-Ьзъ л-Ьвото рамо; съ десницата си държи патера надъ
пламтещъ четириетраненъ жертвеникъ; въ десно отъ Хера сл^Ьди отъ

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско) 97
втория жертвеникъ, който се нам-Ьрвалъ между Хера и Зевса. Върху
долнята рамка надписъ (вие. на буквитЬ 007—001 м.):
М ха1 "Пра Кар1атор[г)Уо15]
Моохаот]^ Ш бд . . .
Името Моихаот]^ се ср'Ь1ца въ едно посвещение на Асклепия отъ
Глава-Панега;^) то е вариантъ отъ Мобхаао^ или МоихЛасо^.
22. Фрагментъ отъ гол-Ьмъ релиефъ на Зевса и Хера, отъ ситно-
зърнестъ мряморъ, вие. 018, шир. 0-30, деб. ок. 0*06 м., съ грижлива
обработка, Табл. XI 3.
Запазенъ е четиристранния сложнопрофилуванъ жертвеникъ, чиито
Д1гЬ страни еж украсени съ в'Ьнецъ; хитонътъ на Хера се спуща до
ходилата въ тежки дипли; запазена е и долнята часть отъ жезъла на
богинята. Върху широката долня рамка се чете остатъкъ отъ надписъ
въ два реда (вие. на буквитЬ 002 м.):
Лу^вцхеу.
Въ края на надписа бръшляновъ листъ; виждатъ се и успореднитЬ
линии, които е теглилъ каменод'Ьлецътъ, за да изр'Ьже буквитЬ пра-
вилно. — Елементътъ 2)бста е изв^стенъ като тракийски : ср. Зсхбе^, 2:ест^Х-
т^^ Нестооцеуе би могло да се сравни съ Моихооеуе въ надписа у Ои-
Ш0П1, Ш1. (1'агсЬбо1. 24 а 3, стр. 329, четенето на който не е съвсЬмъ
сигурно.*)
23. Фрагментъ отъ четвъртита плоча отъ едрозърнестъ мряморъ, вие.
и шир. 0*20, деб. 0*05 м. Табл. XI 4. Запазено: гърдитЬ на Зевса, десната
ржка съ патерата и часть отъ главата.
24. Фрагментъ отъ плоча, отъ едрозърнестъ мряморъ, шир. 18,
деб. 0*05 м. Табл. XII 1. Въ тоя релиефъ Хера е изобразена въ л-Ьво,
облЪчена въ диплестъ пр-Ьпасанъ хитонъ съ ржкави до лактигЬ; на
гърба виси булото, въ десната си ржка тя държи патера.
26. Фрагментъ отъ плоча, отъ ситнозърнестъ мряморъ, вие. 0*20,
пиф. 01 7, деб. ок. 0045 м. Табл. XII 2.
^) Добруски, Изв. на Нар. Музей I стр. 36 бр. 2. Осв^нъ наведените тука при-
••^я ср. Флегонъ отъ Тралесъ, Ргадш. Н181. Огаес. III р. 609 съ б'Ьл-Ъжкит% на
Рег(1г12в1. ВиН. согг. ЬеП. 1900, стр. 309.
^ ТошазсЬек, ТЬгакег П 2, 43.
») ТошазсЬек, ц. у. II 2, 25.
Ива. Арж. Друж. 7

98 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско)
Запазено: краката на Зевса, десниятъ лакътъ съ патерата въ ржка,
подъ нея орелътъ съ разперени крила, съ обърната къмъ Зевса глава.
Надписътъ върху долнята рамка (вие. на буквигЬ 0Ю15):
Патсои . . .
дг>уатт^р.
26. Фрагментъ отъ релиефъ, отъ ситнозърнестъ мряморъ, вие. 017,
шир. 01 2, деб. ок. 0035 м. Табл. XII 3.
Запазена долнята часть отъ фигурата на Хера, обл-Ьчена съ хитонъ
и отгор^Ь съ мантия; въ л-Ьво четиристраненъ профилуванъ жертвеникъ
съ огънъ. Върху долнята рамка сл-Ьди отъ надписъ (вие. на буквигЬ
0-006 м.) . . . скн ...
27. Фрагментъ отъ четвъртита плоча, отъ ситнозърнестъ мря-
моръ, гор'Ь заострена въ форма на трижгъленъ фронтонъ, вие. 0*20,
шир. 0-25, деб. 003 м. Табл. XII 4.
Запазена е главата на Хера, покрита отзадъ съ було, което пада
и върху рамената; л-Ьвата ржка и часть отъ високия жезълъ. Върху
фронтона надписъ (вие. на буквигЬ 0015 м.):
[хир(оц Дс1] ха1 "Нра Кар1атор7][уоГ$].
28. Фрагментъ отъ релиефъ на Зевса, отъ едрозърнестъ мряморъ,
вие 25, шир. 19, деб. 0*05 м. Табл. XII 5 Запазено: въ л-Ьво жертве-
никъ и краката на Зевса. Върху долнята рамка надписъ (вие. на бук-
вигЬ, 1-и редъ 02—0 025, 2-и редъ 0017 м.):
^(оV^) О(рИто) М(ахто) Сап[81огепо]
Г(1аушз) АеШиз^) ЗаЬЦпиз ех Vо^о розиИ/.
29. Мряморенъ фрагментъ отъ релиефъ на Хера, вие. 0*15, шир. 008,
деб. 0025 м., запазена само лавата ржка съ жезъла. Табл. XII 6; въ гор-
нята рамка сл-Ьди отъ надписъ (вие. на буквигЬ 002 м.), който може
да се чете така: [Кирса "Нра Карстсорг]]ут1.
30. Фрагментъ отъ релиефъ (едрозърнестъ мряморъ) съ фронтонъ:
вие. 019, шир. 0*24, деб. ок. 006 см. Табл. XIII 1. Въ ср-Ьдата на фрон-
тона щитъ надъ копие; подъ долнята рамка личи малка часть отъ
главата на Зевса и върхътъ на жезъла.
^) За името Аес1{и5 ср. ТНез. Ип^. 1а1. I 935.

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско) 99
31. Втори подобенъ фрагментъ, вие. 016, шир. 015, деб. 06 м.
Въ фронтова се вижда часть отъ копие; подъ рамката — върхътъ на
жезъла, в-Ьроятно на Хера.
32. Фрагментъ счупенъ на дв-Ь, вие. 017, шир. 007, деб. ок. 004 см.;
табл. XIII 2. Отъ релиефа е запазена долнята часть на Хера. Върху рам-
ката надписъ (вие. на буквигЬ ок. 01 м.): еЬут^у,
33. Фрагментъ отъ релиефъ на Юпитера и Юнона, отъ едрозър-
несгь мряморъ, вие. 0135, шир. 017, деб. 006 м. Табл. XIII 3. Запазена
малка часть отъ краката на Юнона; въ долнята рамка надписъ (вие. на
буквигЬ, 1-и редъ 0025-0 03, 2-и редъ 001—0 017 м.):
Уипоп1 1^е§(шае)
[ех уо{]о розиИ.
34. Фрагментъ, вие. и шир. 014, деб. 0035 м. Табл. XIII 4. Вижда
се часть отъ Хера, обл-Ьчена съ дълъгъ диплестъ хитонъ и отгор* съ
мантия, часть отъ жезъла й, въ л^Ьво орелътъ.
35. Фрагментъ отъ ситнозърнестъ мряморъ, вие. 16, шир.
0*14, деб. 04 м. Табл. XIII 5. Запазена долнята часть отъ т%лото на
Зевса, десната рлка съ патерата, простиятъ четиристраненъ алтарь, върху
който е пр-Ьдставенъ н%какъвъ обълъ пр^Ьдметъ (пламъкътъ?).
Върху долнята рамка надписъ (вие. на буквигЬ 001 м.): Мархелло?,
36. Фрагментъ, вие. 0.155, шир. 01 8, деб. ок. 0.035 м.; (едрозър-
нестъ мряморъ); табл. XIII 6. Запазена долнята часть отъ образа па Хера,
въ десно отъ нея четиристраненъ алтарь.
37. Фрагментъ отъ четвъртита плоча (отъ циполинъ) съ релиефъ
на Зевса (самичъкъ), горнята часть отчупена, вие. 01 65, шир. 0*17,
деб. 003 м. Табл. XIV 1.
Въ л-Ьво четиристраненъ алтарь, до него долнята часть отъ гЬ-
лото на Зевса, часть отъ жезъла и подъ него орелътъ съ разперени
крила. На долнята рамка надписъ (вие. па буквигЬ 001—0015 м):
2ехб7оа ауе-
07)хеу.
38. Четвъртита плоча отъ ситнозърнестъ мряморъ, вие 185,
ошр. 0-125, деб. 003 м. Табл. XIV 2.
Грвубонзработениятъ релиефъ на Зевса е доста заличенъ: богътъ съ
въ обикновена пЪза и обл-Ькло, съ лавата си рлка се
7*

100 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско)
опира върху жезъла, а съ десницата държи патера надъ жертвеникъ.
— Върху горнята и долнята рамка е имало посвещение, отъ което ли-
чатъ твърд-Ь слаби сл-Ьди; върху горнята рамка тр-Ьбва да се чете:
Кир[{а)] М [Кар1атор7)У(Ь] ; върху долнята е имало два реда надписъ; отъ
първия редъ еж запазени незначителни сл^ди; въ втория редъ едва се
чете: ау^в7)хеу.
39. Четвъртита плочка отъ ситнозърнестъ мряморъ, гор^Ь за-
кръглена, счупена на три части, вие. 0*155, шир. 0*1 25» деб. около
002 м. Табл. XIV 3. Релиефътъ изобразява Зевсовия орелъ, изправенъ,
съ разперени крила и глава обърната въ десно.
40. Фрагментъ отъ релиефъ на Зевса и Хера, отъ едрозърнестъ
мряморъ, вие. и шир. 0-11, деб. около 0*06 м. Табл. XIV 4. Запазено
л'Ьвото ходило и часть отъ жезъла на Хера; върху долнята рамка над-
писъ (вие. на буквит* 0008):
[М у.л1 "Ера Карсахорт]у]о1<; АХкю^
. . .а 4у46т]хеу.
41. Фрагментъ вие. 0.17, шир. 0-125, деб. 005 м. Табл. XIV 5. За-
пазена часть отъ тЬлото на Зевса, десната ржка съ -патера» подъ нея
четиристраненъ алтарь.
42. Фрагментъ отъ релиефъ, много заличенъ, счупенъ на четири
части, вие. 0*175, шир. 0*10, деб. около 0*015 м. Табл. XIV 6. Върху
долнята рамка надписъ (вие. на буквитЬ 01): . . .о^| [К]ар1а[тор7)Уо1;;].
43. Глава отъ статуйка на Хера, отъ едрозърнестъ мряморъ» вие.
0*13, шир. 0*09 м., носътъ отчупенъ. Табл. XV 1. Богинята е съ гжста
накждрена коса, която на темето се разд'Ьля на дв-Ь; върху косата се
вижда горнята часть отъ булото, което се спуща надол% върху раме-
ната; на върха на главата въ десно се вижда отчупка, което показва,
че тая статуйка е била часть отъ група.
44. Глава отъ статуйка на Зевса, отъ сжщия материалъ, вие. 0-13
м., сравнително добр'Ь изработена; Зевсъ съ буйна кждрава коса и брада,
съ спокойно изражение на лицето, както се изобразява обикновено.^)
Обр. 61.
45. Фрагментъ отъ релиефъ, отъ едрозърнестъ мряморъ, вие. 0*11,
шир. 18, деб. ок. 0*05 м. Табл. XV 2. Запазена малка часть отъ жер-
^) Издадена вече въ Известия II, стр. 263.

Г. и. Кашровъ, Светилище ня Зевса и Хера при Копнловци (Кюаеядилско) 101
твеника и ходилата на Зевса; посвещението върху долнята рамка (вие.
на буквигЬ 001 н.) гласи:
Л^! ■л.л'. "Нра Кар{1атор1]УО[;]
46. Фрагментъ отъ пло-
ча оть ситнозърнесть мря-
моръ, гор-Ь съ фронтонъ,
вие. 0'10, шир. 0-15, деб.
ок. 003 м.; табл. XV 3.
Върху фронтона се вижда
върхътъ на Зевсовото копие
н надпнсъ въ два реда (вие.
на буквигЬ 0*015 м):
Х0р|10151
Л1! ха1 'Нра [Кар1(1торт)тоГ5]. I!. Обр. 61. — Глава на Зевса отъ Копнловци.
47. Фрагментъ отъ релиефъ, вие. 0065, шир. 011, деб. 002 м.
запазена само чаеть отъ надписа (вие. на буквигЬ ок. 0015 м.). Табл. XV
4. Надписътъ се чете:
хирЕо1с [Ле! ха! °Нра Карсттарт]]-
48. Фрагментъ отъ релиефъ на Зевса и Хера, вие. 0*15, шир. 013,
деб. 0Ю4 м. Табл. XV 6. Отъ твърд* грубо изработения релиефъ е запазена
горнята чаеть отъ гЬлото на Хера, опр^Ьна еъ лавата ржка на жезъла.
I 49. Фрагментъ отъ ажуренъ релиефъ отъ едрозър-
I Ь. 1Г 0^\ нестъ мряморъ, вие. 0-20, шир. 012 м.;Табл. XV 7. Запа-
'ТГ ]я.^1[/ зена часгь отъ жертвеника ; върху долнята рамка сл-Ьда
Т отъ надписъ въ два реда (вие. на буквигЬ 0-015 м.):
отъ горния редъ запазена буква Н, отъ втория А.
50. Фрагментъ отъ релиефъ отъ едрозърнестъ
мряморъ, вие. 0-14 м.; върху горнята рамка надписъ (вие. на буквигЬ
0-02 н.; обр. 62):
[Д1! у.л\ "Нра Кар|чгсо|рг;УоГ;]
. , . атат ...
51. Фрагментъ отъ релиефъ, отъ едрозърнестъ мряморъ, вие. 01 7,

102 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Коппловци (Кюстендилско)
^г-
шир. 12 м. Какво е пр-Ьдставялъ тоя релиефъ, не може да се каже.
Върху рамката остатъкъ отъ надписъ; обр. 63.
. 52, Фрагментъ отъ релиефъ на Зевса и Хера
\0Д.&^^| ^тъ едрозърнестъ мряморъ, вие. 0-16, шир. 012.
-^ Запазена часть отъ жертвеника, украсенъ съ в^Ь-
/ -]: г /^^^ нецъ. Върху долнята рамка надписъ (вие. на буквитЬ
/ 02 м.): Мо{1 . .4 Обр. 64.
Обр- 63. 53. Фрагментъ вие. 014, шир. 0-15 П ®^
м.; върху горнята рамка надписъ (вие. /^
на буквигЬ 02 м.) : х]а^ "Нр[а]; обр. 65. Обр. 64.
у ^ 54. Фрагментъ отъ релиефъ па Зевса и
'Ч Л 1 1*^7 Хера, вие. 0*20, шир. 007 м ; върху горнята рамка на ре-
Обр. 65. лиефа часть отъ надписъ (вие. на буквитЬ 001, обр. 66):
хир(о[:5 Де? ха: ^^ра Кар1а-ор7)Уо11;]
(ЛЩю^) ... )(УР1А
55. Фрагментъ отъ релиефъ на Зевса, вие. 0*12, шир. Д7/д^.Д
0-13, деб. ок. 02 м. Запазена само часть отъ л-Ьвата рлка съ \
жезъла. Върху горнята рамка надписъ (вие. на буквигЬ 002
\ {ЛГ г ж Обр. 66.
м) : [Корсо) Д1С Кар1а]хорг^уа). Обр. 67.
56. Фрагментъ отъ релиефъ (отъ циполинъ) вие. 011, шир. 013,
деб. 03 м. Табл. XV 5. Запазена главата и рамената на Зевса.
57. Два малки фрагмента отъ релиефъ
^Т* 1^ » Ри ^^^8?^^^I^ "^ Зевса и Хера, върху които има сл-Ьди
V * ^ отъ надписъ (вие. на буквигЬ 0-01 м.): върху
^ ' единия се чете РА, т. е. ГН]ра, върху другия
се четенадписъ, който даваме тука обр. 68 въ факсимиле.
58. Фрагментъ отъ гранитенъ блокъ, шир. 014 м,
съ сл-Ьди отъ надписъ, вие. на буквигЬ 07 м. Обр. 69.
59. Малъкъ фрагментъ шир. 007 м., съ надписъ
(букви 01 м.): КАР1 т. е. Кар1[ахорг^уоГ;]. Обр. 68.
60. Малъкъ фрагментъ съ незначителенъ остатъкъ
1 ГТ Г| ^^^ надписъ, който не може да се чете.
^ 61. Фрагментъ отъ плоча, отъ ситнозърнестъ мряморъ,
^ гор-Ь заострена въ форма на трижгъленъ фронтонъ, вие. 0*30,
шир. 0-21, деб. 0035 м
Запазена въ л^во часть отъ образа на Зевса, въ обикновена поза;
съ десната ржка държи патерата, съ л-Ьвата се опира върху жезъла;

Г. и. Каиаровъ, Светилище на Зевса и Хсра при Копнловии (Кюстендилско) 103
въ десно отъ него четирнжгьленъ плантещъ алтарь. Фигурата на бога
е съвс^нъ очукана.
Осв^нъ гор'Ьописанит'Ь, нзм'Ьриха се и други по- незначителни
фрагменти отъ релиефи, а слщо и отъ статуйки, които тука не ще
описване. Ще спомененъ сано двЪ рл^ц-Ь отъ статуи, отъ едрозърнесгь
нряморъ, едната (дълга 012 м-) държаща часть отъ жезъла, отзадъ съ
жел-Ьзенъ пиронъ, чр-Ьзъ който е била споена съ лакъта ; другата (дълга
0О8 м.) съ свити пръсти, съ които тоже е придържала сега загубения
жезълъ (обр. 70).
Обр. 70. — Ржи'к отъ мряморни статуи огь Копиловии.
По-голЪмо внимание заслужаватъ два колосални бюста отъ мря-
морни статуи на Зевса и Хера') (обр. 71 и 72), които се пазягь въ музея
въ Кюстендилъ; бюстътъ на Зевса е високъ 058 м., тоя на Хера— 067 м.;
гЬ пр-Ьдставятъ доста хубава римска работа, и нав-Ьрно еж части
отъ култовигЬ статуи, на които се покланяли въ светилището. За жа-
лость лицата нмъ еж очукани, особено е пострадало лицето на Зевса.
Много по-малъкъ е броятъ на фрагментигЬ отъ релиефи, изобра-
зяващи други божества; гЬ еж сл-кднигЬ:
1. Фрагментъ отъ релиефъ, отъ ситнозърнесгь мряморъ, вие. 0-12,
шир. 10, деб. 0'015 м. съ изображение на тройната Хеката (Табл. XVI 4).
Запазена е часть отъ л-Ьвото и ср*днето т*ло; лесното е изгубено ;т*
еж обл-Ьчени съ дълъгъ диплестъ, двойно пр^пасанъ хитонъ; десницата
на срЪднето гЬло държи н'ккакъвъ пр%дметъ (факла?) надъ околчестъ
жертвеникъ; л-Ьвото т^о простира ржц-Ьт^ въ л%во.
') Издаленн вече въ Изв'Ьстнм II 260.

104 Г. И. Каиаровъ, Светилище на Зевса н Хера при Копиловцн (Кюстендилско)
2. Голяма четвъртита плоча, отъ едрозърнестъ мряморъ, горЬ
закржглена, счупена на четири части, една часть изгубена, вие. 052,
шир. 0-40, деб. 0-03— 005 и. Табл. XVI 1.
Въ средата на релиефа сл^. пр-Ьдсгавени Херакълъ и Дионисъ при-
гърнати, обърнати напр'Ьдъ, подъ една лоза: въ л-Ьво Херакълъ съ
кждрава коса и брада, съ лъвската кожа метната пр^ъ десното му
рано; главата му е обърната малко къмъ Дионкса, десницата му спус-
Обр 72.
Бюстъ на Хера отъ Копиловцн.
ната надол'Ь, а лавата си ржка е нетналъ върху Л'Ьвото рамо на Днониса.
Въ десно Дионисъ, стоещъ на Л'Ъвия си кракъ, голъ, съ небрида пр%зъ
рамото и съ високи обуща на краката; главата е отчупена; съ десната
ржка пригръща Херакла пр'Ьзъ рамото, а съ лавата си се опира върху
високия си тирсъ, който въ ср-Ьдата е накиченъ съ ленти. Въ десно
отъ Днониса стои старъ, плЪшивъ и брадатъ Силенъ, загърнатъ въ
мантия, покриваща само долнята часть на гЬлото му, въ ржц-ЬтЪ си
държи пригьрнато дЪте. Пр'Ьдъ него е клекнала пантерата, обър-
ната въ л^во, съ вдигната къмъ Днониса глава; на шията като че лк

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско) 105
има герданъ. Въ л-Ьво отъ Херакла е седналъ върху стълбъ (пънъ?)
Панъ съ рогове и кози крака н свири на сиринксъ. ^)
3. Фрагментъ отъ релиефъ, едрозърнестъ мряморъ, вие. 013 м.,
запазени само заднитЪ крака на коня, табл. XVII 5.
4. Фрагментъ вие. и шир. 0*11, деб. 0*035 м.: запазена главата и
шията на коня и малка часть отъ гЬлото на конника; пр-Ьдъ коня
сл%ди отъ дръвче: табл. XVII 2.
5. Фрагментъ отъ релиефъ, едрозърнестъ мряморъ, вие. 011, шир
0*14,деб.0'045м., запазена само хламидата на конника, която се развива
назадъ. Табл. XVII 3.
6. Фрагментъ отъ статуйка на конникъ, едрозърнестъ мряморъ'
шир. 0145 м.; запазена заднята часть на коня и незначителна часть
отъ всадника. Табл. XVII 1.
7. Може би отъ тракийски конникъ е и фрагментътъ отъ ситно-
зърнестъ мряморъ, шир. 015, вие. 0*10 м. Табл. XVII 7.
8. Особно тр-Ьбва да споменемъ фрагментътъ отъ едрозърнестъ
мряморъ, вие. 14, шир. 095, деб. 03 м., табл. XVII 4, обяснението на
който остава съмнително. Вероятно е била пр-Ьдставена колесница впрег-
ната съ два коня: художникътъ несржчно е пр%дставилъ четиригЬ имъ
предни крака (виждатъ се собствено петь) ; подъ конегЬ се вие змия ;
върху долнята рамка личи часть отъ буква N: може би тр-Ьбва да се
чете [ейх^1^. Възможно е, че въ тоя релиефъ еж били пр-Ьдставени Зевеъ
и Хера на колесница, както напр. въ оброчния релиефъ отъ е. Сухаче.'^)
9. Мряморенъ (едрозърнестъ) фрагментъ отъ овенъ, вие. 01 2, шир.
0*06 м., запазена само главата съ извитъ рогъ и пр-Ьдницата му; при-
надлежалъ е къьгь статуйка на Хермеса, *здещъ на овенъ. ^ Табл. XVII 6.
10» Фрагментъ отъ ситнозърнеетъ мряморъ отъ малка статуйка на
Хермеса, вие. 0*08, шир. при гърдит1^ 0*05 м. ; главата, десната ржка и
краката еж отчупени; върху л%вия лакътъ е преметната мантията му.
Табл. XVI 3.
11. Фрагментъ отъ статуйка отъ едрозърнестъ мряморъ, пр-Ьчу-
пенъ на дв* части, вие. 0*24, шир. при гърдигЬ 01 2 м. Запазено е ту-
*) Тоя релиефъ е издаденъ вече отъ Филовъ, ЗаЬтЪ. 6е$ агсЬ. юзИ*. Апге1^ег 1913
стр. 358. За ламетницигЬ на Лиониса и Херакла ср. Ростовцевъ, Святилище брак.
боговъ, въ Изв. Импер. Арх. Комм. Емп. 40, стр. 30; Кацаровъ, Приносъ къмъ стар.
истсфяя на София 43; Изв. Ш. 199; Филовъ, Изв. III, 31; 8еиге, Реу. агсН. 1913, II 233 сл.
") Филовъ, Изв. Ш, 35, стр. 42.
«) Ср. статуйката отъ с. Мламолово (Дупниш. околия) Мсб. XVIII 785, бр. 97.

106 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско)
ловището, липсуватъ главата и ржц*гЬ. Възможно е тоя откжслекъ да
произхожда отъ статуя Н9 Херакла.^) Таб;^. XVI 2.
Най-посл% требва да споменемъ и една гранитна колона, вие. 1*32 м.,
диам. 36 м. съ надписъ (споредъ преписа на Б. Филовъ, обр. 73),
отъ който се чете:
ОЦДСАНЕОН ; ,
|сЕNЕ|Сп^NI ^^ ^^ ^^^ ^-
Обр 73.
IV. Други пр^Ьдмети.
Въ светилището се нам-Ьриха и сл-ЬднигЬ рзмки отъ огледалца:
1. Рамка отъ огледалце съ дръжка (табл. XVIII 1), най гол-Ьмъ диам.
0*05, деб. ок. 0001 м.; рамката е украсена съ спираленъ орнаментъ,
обиколенъ отъ дв-Ьгк страни съ кржгове, изпълнени съ зрънца; заднята
страна е безъ орнаменти. Стъкленото огледалце и пластинката, която
го е прикр-Ьпяла отзадъ, еж изгубени.
2. Огледалце съ дръжка (табл. XVIII 8), изл*ни отъ единъ кжсъ,
диам. 004, рамката съ орнаментъ (бръшляново клонче?); часть отъ счу-
пеното конвексно стъкло (диам. 0*022 м.) е запазено; отзадъ то е при-
кр-кпено съ оловена пластинка, прилепена о рамката.
3. Огледалце съ дръжка, диам. 004 м. (табл. XVIII 3) : рамката е ор-
наментирана и околовръстъ е била фланкирана съ околчести издадки, отъ
които еж запазени само дв-Ь; стъкленото огледалце, прикр-Ьпено отзадъ
съ оловена пластинка, е малко изпжкнало; върху него е запазена и
часть отъ амалгамата.
4. Рамка съ дръжка, диам. 005 м., съ сжщия орнаментъ като
бр. 1 (табл. XVIII 6).
5. Рамка съ дръжка, диам. 038 м. (табл. XVIII 2), снабдена отпр-Ьдъ
и отзадъ съ орнаментъ ; дръжката на горнята си. часть е фланкирана
въ десно и л-Ьво съ кржгли продупчени издатки (десната изгубена) ;
стъкленото огледалце е изгубено, но пластинката, съ която е било при-
крепено, е запазена: тя е конвексна, монетообразна ; на външната й
*) За култа на Херакла въ България ср. Б. Дяковичъ. Сб Н. Ум. XX 51 сл^ Фи-
ловъ, Изв. И 90; Ш 33 сл.

1\ и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско) 107
страна е ударена съ псчатъ женска фигура (Виктория?), изправена
върху пр-Ьдницата на корабъ; долнята часть на гЬлото й е обл-Ьчена
въ диплеста мантия ; лицето й е обърнато въ л%во, сжщо и десницата
й е просната въ л%во, а съ л%вата си ржка държи жезълъ (?).
6. Рамка съ сжщата гол-Ьмина и орнаменти както бр. 5; табл.
XVIII 5 ; даваме опакото, за да се види образътъ на пластинката, който
е сжщиятъ, както въ бр. 5.
За останалигЬ огледалца достатъчно е да посочимъ образигЬ:
табл. XVIII 4, 7, 9 (опако).
Подобни на тукъ описанигЬ огледалца еж и огледалцата, наме-
рени въ светилището на [НимфигЬ при Саладиново,^) само че гЬ на
заднята си страна еж снабдени съ надписъ (1^ х^Р^? ^^И-О- Не ще съмн%-
ние, че и огледалцата отъ Копиловци еж били принасяни като обро-
ченъ даръ на Хера. Такива огледалца отъ римско вр%ме еж намерени
и на други м%ста.*)
Нам-Ьриха се 47 костени игли за коса, отъ които даваме няколко
за прим-Ьръ въ табл. XIX. Дължината имъ варира отъ 0085— 01 5 м.,
долнята имъ часть е остра, а горнята е на дебел ена и заострена кону-
сообразно или завършва съ яйцевидна главичка (орнаментирана или
безъ никакъвъ орнаментъ); горнята часть на дв% отъ иглигЬ е въ
форма на ржчица, държеща топчица (табл. XIX 1,2); н%кои на върха си
еж продупчени (табл. XIX 5, 8), а една има вретенообразна форма (табл.
XIX 6).^ Тр-Ьбва да споменемъ и единъ продупченъ костенъ пр%шленъ,
диам. 0025 м. (табл. XIX г), една костена лъжичка съ орнаментирана
въ ср-Ьдата дръжка (табл. XIX 3), дв-Ь бронзови игли (табл. XIX б, в) и
една сребърна, горниятъ край на която е отчупенъ (табл. XIX а).
В-Ьроятно и тия игли еж били поднасяни като оброченъ даръ на
божеството.
По-нататъкъ требва да споменемъ:
1. Бронзова плоска гривня съ диам. 005 м., двата й края въ форма
на змийни глави; повръхностьта й е украсена съ трижгълници, изпълнени
съ точици'*) (обр. 74).
») Добруски, Мсб. XIII 405; Ви11. согг. Ье11. XXI 121.
*^ Ср. йе К1с1с1ег у ОагетЬег^-За^Ио, 0|с<1оп. (1е8 апИяиНез, IV ?, стр. 1429;
особно Кошо1пу въ Оезкгг. ЛаЬге8Ье(1е XIII Ве^Ь!. стр 107 сл. 262 сл.
^ За 4*^x04 подобни форми в. ТгиЬе1ка, \\^158. МтеП. аиз Во5П1еп ипй Негс. I 289
*) Подобна дон-Нкжд11 е гривннта у Натре!, АИег!. (1е8 (гиНег. М1ие1аиег8 II, 219,
Та1. 175, 1а 2а.

108 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско)
2. Бронзова обла гривня, отворена, диам. 0*055 м., украсена отпр-Ьдъ
съ три плитки ямички, сжщо и на краищата съ по една ямичка (обр. 75).
3. Бронзово пръстенче съ диам.
002 м., щитовидната плочка на което
Обр. 74.
Бронзова гривня отъ Копиловци.
Обр. 75.
Бронзова гривня отъ Копиловци.
Обр. П.
Бронз, пръстенче
отъ Копиловци
Обр. 76.
Бронзовъ пръстенъ отъ Копиловци.
е украсена съ вдълбани концентрични окръжности: обр. 76. Друго
бронзово пръстенче, диам. 002, отпр-Ьдъ отворено. Обр. 77.
4. Тънка бронзова халка,
диам. 0*023 м. и друга дебела
бронзова халка съ диам. 0*043
м. ; тънка бронзова игла, дълга
007 м.
Намериха се и 25 жел%зни
острия отъ копия и стрели, доста разя-
дени отъ ръжда ; тука (табл. XX) даваме за образецъ тия отъ гЬхъ,
които пр'Ьдставятъ различна форма.
1) Острие отъ копие съ ц%вь за вмъкване на дървената часть,
дълго 01 8 м.; острието е плоско, почти трижгълно. Табл. XX 1.
2) Острие съ трижгълна форма, съ ц-Ьвь, дълго 016 м. Табл. XX 2.
3) Четиристранно острие съ ц-Ьвь, дълго 01 4 м. Табл. XX 6.
4) Плоско острие съ ц-Ьвь, ромбовидна форма, дълго 016 м. Табл.
XX 3.
5) Плоско острие съ ц-Ьвь, листовидна форма, дълго 013 м. Табл.
XX 5. Подобно е и острието табл. XX 4.
Острията за стр-Ьли (табл. XX 7, 8, 10—13) на едната страна еж
снабдени съ остри дръжки; формата имъ е разнообразна; дължината
имъ варира отъ 05 — 010 м.
Требва да споменемъ и жел-Ьзното ножче, дълго 01 2 м, (табл.
XX 9), чиято дръжка е загубена.

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско) 109
Въ оградигЬ А и В се откриха сждове и черепки отъ късно римско
вр-кме, които ще опишемъ тука, понеже подобни находки у насъ до
сега не еж били обнародвани.
1. Стомничка съ черенъ цв^тъ, дълга шия и широко фуниобразно
устие, вие. 0145, диам. на корема 0093 м. ; шията украсена съ плитки
жлебове, на корема тоже жлебове и два пояса, образувани отъ вр-Ь-
зани щрихи; дъното е съ пръстенъ. Табл. XXI 1. Подобна е и стомнич-
ката табл. XXI 3, съ счупена дръжка и устие, вие. 01 6, диам. 010 м.,
безъ орнаменти на корема.
2. Фрагментирана стомничка съ бл-Ьдочеренъ лъскавъ цв-Ьтъ, вие.
0133, диам. 0107 м., украсена съ пластични пръстени; рамото е изпъл-
нено съ наведени успоредни редици отъ вр-Ьзани щрихи; подъ корема
два пояса отъ подобни щрихи. Табл. XXI 2.
Подобна е и стомничката табл. XXI 4, съ лъскаво- червенъ фирнисъ
(сега отчасти изтритъ); вие. 0*09, диам. 01 16 м.; горнята часть счупена,
дъното съ пръстенъ; орнаментигЬ почти както № 2.
3. Стомничка съ крушевидна форма и лъскаво-червенъ цв-Ьтъ, вие.
013, диам. 0096 м.; устието, сега счупено, е било широко; подъ шията
тЬсенъ пластиченъ обрлчъ, дъното съ пръстенъ; табл. XXI 6. Подобна
е и стомничката табл. XXI 5.
4. Счупена стомничка, неравномерно изпечена (черъ цвЪтъ съ ке-
стеняви петна), вие. 0*115, диам. 0.075 м. ; плоската дръжка отгор-Ь е
набраздена, дъното е съ пръстенъ; повръхностьта украсена съ пояси,
образувани отъ по дв-Ь вр-Ьзани окржжности. Табл. XXI 7. Подобна е
и стомната табл. XXI 8, вие. 0097, диам. 0083, съ счупено устие и дръжка.
Подъ дръжката има дв% гърбички, отъ които едната е счупена.
5. Паничка въ форма на двоенъ пр%сЬченъ конусъ, съ сиво-черенъ
цв%тъ и малко плоско дъно, вие. 0066, диам. 0092 м. Табл. XXI 9.
6. Груба стомничка съ керамиденъ цв%тъ, вие 014, диам. 01 15 м.
съ плоска дръжка, профилувано устие и плоско дъно; табл. XXI 10. Ср.
и табл. XXI 11: вие. 01 14, диам. 0'103; и табл. XXI 12: вие. 01 25, диам.
0*10 съ счупена дръжка.
Заслужаватъ внимание и н%колко устия отъ стомнички, съ сж-
щата техника, както гор^описанитЬ ; н%кои отъ гЬхъ еж били съ по
ДВ* дръжки (табл. XXII 6 и 11); образигЬ, които даваме въ табл. XXII
1 — 11 даватъ достатъчно понятие за формата и орнаментигЬ имъ, та
ве е нуждно да ги описваме подробно.

110 Г. И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско)
Нам%риха се още и сл-ЬднигЬ лампички отъ обикновена форма:
1. Кржгла лампичка отъ червена глина, диам. на търбуха 006, вие.
023 м., съ кржгло, малко изпжкнало дъно; устието й е свързано съ
търбуха безъ пр-Ьходъ ; ср-Ьщу него —продупчена дръжка ; върху похлу-
пака релиефно украшение: дв-Ь маски една ср-Ьщу друга. Устието е
начернено отъ пламъка (табл. XXII 12).
2. Лампичка, сжщата форма, диам. 05, вие. 002, дръжката счу-
пена, плоското дъно Съ вдълбанъ пръстенъ; върху похлупака тичаще
магаре (табл. XXII 13).
3. Лампичка, сжщата форма, съ счупена дръжка и похлупакъ,
диам. 052, вие. 025 м.; дъното е украсено съ розетка.
4. Лампичка съ счупена дръжка и похлупакъ, сжщата форма, диам.
05, вие. 002 м. (табл. XXII 14).
8апс1иа1ге йе 2еи$ е1 (1'Н6га рг^$ йе Кор11оу1$1 (агг. йе
Ки$1еп(111, апс1еппе Раи1аИа).
I. Ай сЬарНге ргет1ег Гаи1еиг раг1е с1е 1а рори1ап1е с1и сиИе йе
2еи8 е1 (1'Н^га еп ТЬгасе. 2еи8 рог1е Ь1еп зоиуеп! йез зигпотз юсаих :
Асц^рауо^. '()ххоХг^7б;, (оп Ь1еп '( )хо^/т^7бс;), 7лу^руз\1еу6(;; Нега йе 50П с61е ез!
арре1ее : 22[ха]ра[г^^я^, ^Ар|хоиХг^7г^, ^г^па^щ-^п^^ 'Артяхг^уг^, Тг^сглоуЗ-с; ; 2еи5 е1
Н^га еп5етЬ1е : 'АХаа^бр^г^уо:, . . . 6р^^Vо{, Кар^тсор^^Vо^ Се сиИе {1еиг15$а11 зиг-
1ои1 (1ап$ 1а ге§10п йи Ьаи1 81гуп10п (сеп1ге Раи1аИа). Ь'аи1еиг епитеге
1е5 топитеп1$ й^сИез ^ сез с11У1П11ез е1 1гоиуез йапз 1а ге^^оп де Раи1аИа.
Ье 1гаетеп1 еп тагЬге (Н^. 51, Ь. 20, 1аге. 205). риЬИе 1с1 роиг
1а ргет1еге ю18, ргезеп1е ип 1п1еге1 рагНсиИег: оп у уоЛ Ну21е е1 Азс1ер|'о5
(ой 2еиз?) аусс ип а1§!е еп1ге еих. Ье топитеп1 ез1 сопзегуе ай Мизее
(1е Киз1епс111. Вапз 1а тете ге§1оп зе {хо\хмг\{ 1е запсШа^ге (1и (Ней 1Ьгасе
йи с1е1, йбеХаоОроо? (Кеу. агсЬео!. 1913, I 344 з); 1ез топитеп1з с1е се (11еи
оп1 е1е риЬИез (1егп1егетеп1 раг Зеиге (Кеу. е1. ^х, XXVI, 225 з.); 1е Ьаз-
геИе{ с1оп1 \\ раг1е ^ 1а ра^е 226 ез1 риЬ11е 1С1 й*арг6з ипе рЬо1о8[гарЬ1е
(Н§, 53) ой Гоп УоЛ ип (Ней еп ЬагЬе.
II. Ье попуеаи запс1иа1ге (1е 2еиз е1 с1'Нега^) а е1е (1есоиуег1 (1апз 1а
1осаИ1е (111е Мапг^гИза, еп1ге 1а г1У1еге 51гоита (апс. 51гутоп) е1 зоп а{-
Пиеп1 5оуо1сЬ111ва, ргез (1и уШа^е КорЛоую! (1е йегп^ег ез1 зНие й 5 — 6
кт. ай пог(1-ез1 (1е Ки81епс111). Оп1 е1е (1^Ь1ауез 1ез юпс1етеп18 йе
1го1з есШ1сез (р1ап П^. 54 АВС, есНеПе 1:200; V. аизз! \\%. 55 е! 56),
ог1еп1ез (1и погй ай зий, соп51ги115 еп р1егге5 готриез е! тогНег. СЬасип
а. Гм1о\у, АгсЬМо!. Ап2е1^/ег 1912, 564; 1913, 358.

Г. и. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Коинлоици (Кюстендилско 1 1 1
с1е се$ ес11Нсе$ ез! сотрозе йе йеих сотраг11теп18 йе §гапс1еиг 1пе§а1е.
Ье сотрагИтеп! зис! йе ГесИНсе В а ип рогсЬе яи1 е1а11 50и1епи йе союппез
р1ас6е5 $иг ип $ос1е еп Ь1ос8 йе ^г^з. Вез !га8теп18 йе се$ союппез,
йеих сЬарНеаих еп ^тгпИ {И^. 57) е1 ип 1га2теп1 йе сЬар11еаи еп тагЬге
(П^. 58) 215а1еп1 ютЬез раг 1егге. Ьа п1а<;оппег1е еп югте гопйе йапз
1е сотраг11теп1 погй йе ГбШНсе А ез! ргоЬаЬ1етеп1 йе ргоуепапсе р1и8
г6сеп1е, ип юиг й сЬаих реи1-е1ге. Оп1 ^1е 1гоиу6е5 йе тете ипе яиапШб
аззег §гапйе йе топпа1ез (V. р. 88) йоп1 1а р1из апс1еппе гетоп1е к С1аи-
(Ииз I ; ри1з У1еппеп1 циеЦиез топпа1ез еп аг^еп! йи 1-ег е! йи П-е з. аргбз
Л.-С. е1 1а р1и8 §гапйе рагНе зоп1 1ез Ьгопгез йи Ш-е е! йи IV- е з. аргбз
Л.-С. 11пе Ьи11е йе рютЬ (11§. 59). II ез1 еУ1Йеп1 яие 1е 8апс1иа1ге {1еиг15-
зак ай Ш-е е1 1У-е з. аргез Л.-С. ; ргезяие 1оиз зез Ьаз-геИе^з еХгпХ Ьпзез,
ОП реи1 зиррозег цие 1е запс1иа1ге {и1 Йе1ги11 раг 1е8 сЬг611епз 21 1а зесопйе
гаоЙ1е йи 1У-е з.
III. Ьез Ьа8-геИе{з йесгИз йапз се сЬарНге (Р1апсЬе VIII — XVII; V. аизз!
0%. 60, 62—69, 73) оп1 616 йесоиуег4з йапз 1ез 6Й1!1сез А е! В е1 йапз 1е 4егга1п
ауо!31пап1: 1а р1ира11 йе сез ех-Уо1о зоп1 йе 1огте яиайгПа^ге йоп1 1а рагНе
зирбпеиге ез! ип рей аггопЙ1е ой Ь1еп, се яи1 ез1 р1из гаге, ргезеп1е ип 1гоп1оп
1пап5и1а1ге; ип юи1 реШ потЬге йе {га2теп1з ргоуепа1еп4 йе Ьаз-геИе1з регсбез
к \оит (р1апсЬе XV, 7). Ьа р1ираг1 йез Ьаз-геИе1з ассизеп! ип 1гауа11 ^^оз-
51€г, зогИз ргоЬаЬ1етеп1 йез та1П8 й*оиупегз йи рауз е1 {аИз зиг йе то-
й^1е8 соттипз (сГ. Оитоп! — НотоИе, М61ап2ез 218). ^е тагЬге йоп1 Лз
зоп! 1аЬпяиез ргоуепа14 ргоЬаЬ1етеп1 йе 1а 1осаИ16 Оо1по-Ои1по, поп 1о1п
йе Кор11оу181, й погйоиез! йе Ки51епй11. Оапз 1ез 1пзспр1юпз 2еиз е!
Нега рог1еп1 1е зигпот 1оса1 Кар'Л1орг^701 (йе Кар(-атора), цие Гоп гепсоп1ге
1С1 роиг 1а ргет1&ге 1о18. Ьез йеих рагИез йе се пот сотрозе поиз зоп!
йе]й соппиз йапз 1ез потз Итгасез : Аоирботороу *), Оез11з1угит, Кара-
аоира е1с.''^)
Оапз се 5апс1иа1ге, соттс с'е51 1е саз е1 йапз й*аи1гез, ои1ге
1е5 Й1еих рг1ПС1раих, 2еи8 е! Нега, с1а1еп1 убпегеез е! аи1гез йтпЛез: 1й
оп1 616 1гоиуез йез {га^тепСз йе Ьаз-геИек йи сауаИег Шгасе (р1. XVII 1,
2, 3, 5), 1а <пр1е Неса»с (р1. XVI 4), 01опузоз е1 Негас1е (р1. XVI 1), {га^теп!
йе 51а1иеис й'Негте5 (р1. XVI 3), с1 ип {га^шеп! герге5еп1ап1 1е ЬеИег
й^Негтез (р1. XVII 6).
5иг сез ех-уою оп гепсоп4ге дис1циез потз поиуеаих йе йопа1еиг8
!Ьгасе8: 'Е7Ш)ц^VТ)xа УАргос, (п« 3, р1апс11е VIII 3), Ме^соОтрал:; (п" 5. Пр. 60),
Ва;бр;аХс; (п<^ 6, р1апсНе VIII 5); . . . о; 2Е1хаоие7б (п« 22, р1апсНе XI 3). Упе
аиепНоп рагИспИеге теп1е 1а соп$есга11оп п^^ 11 (р1апсНе IX 4): Кирссо Л^:
ха.1 "Ирас^ К[ар1аторг^уоГ<;].
М Се пот ез! реи1-6<ге с1'ог1§1пе сеШцие: НоМег, АИсеК. 8ргасЬ$сЬа12 1 1386; И
1636; ОоИ1п, Мапие! 334.
^) С!. ТотазсЬек, ТНгакег П 1, 8.

112 [\ И. Кацаровъ, Светилище на Зевса и Хера при Копиловци (Кюстендилско)
II 1аи1 теп110ппег е1 йеих Ьгаз с1е з^аШеиез (!{§. 70), беих Ьи81в$
со1о88а1е8 еп тагЬге йе 2еи8 е1 (1'Н6га (се1и1 де 2еи8 Ьаи*. 0.58 е! се1и1
(1*Н6га Ьаи1. 67), 1гауа11 8015пеих, та1Ьеигеи8етеп1 аих У18аке8 24168
(й^. 71 е! 72); ипе Ше де 81а1иеие йе 2еи8 еп тагЬге (й^. 61). Ье {га^-
теп1 р1. XVII 4 ргоУ1еп1 реи1-е1ге й*ип геИе! гегргб8еп1ап4 2еи8 е! Нйга
зиг ипе сЬаг (сотте 8иг 1е геИе! Ви11. III 42).
IV. Оап8 се сЬарНге 1*аи1еиг йоппе 1а (1е8спр110п (1е8 аи1ге$ оЬ)е18
1гоиуе8 (1ап8 1е 8апс1иа1ге: а) яие1яие8 сЬа8818 йе рютЬ роиг у епсайгег йе8
реН18 т1го1Г8^) (р1. XVIII), (1оп1 1а ^ксе сопуехе е81 соп8егу6е епсоге 8иг
Яие1яие8 ехетр1а1ге8 (р1. XVIII 3, 8); зиг 1е йоз с1и рютЬ ез! ипе Н^иге
с1е 1етте (1а V^с1о^^е ?) зиг 1е с1еуап1 й*пп Ьа1еаи (р1. XVIII 5, 9) ; Ь) 6р1П-
е1е8 еп 08 (р1. XIX 1—2,4—16), ипе реШе сшИег еп 08 (рГ XIX 3);(1еих
ер1Пй1ез еп Ьгопге (р1. XIX б, в), ипе аи1ге еп аг^еп! (р1. XIX а); с) Ьгасе1е18
е1Ьаеие8 еп Ьгопге (й^. 74—77); й) й&сНез е1 ]ауе1о18(р1. XX.) ; е) ро1епе
е4 1атре8 йе Героцие йез Ьаз 31бс1е8 гота1П8 (р1. XXI е1 XXII).
Ье8 оЬ]е18 1гоиуе8 зоп! сопзегуез ай Миз^е Найопа! к 8ойа.
О. I. Кагаго^.
1) а. Мо>У01пу, Ое81егг. ЛаЬгевЬ. ХШ Ве1Ь1. 107 8.

Разкопки въ Патлейна')
отъ Юр. С. Господиновъ
(съ табл. XXIII— ХИ1)
Патлейна е «Ьстность, която се намира на юго-изтокъ отъ Пр^Ьславъ,
на разстояние около 7 км., на самия сЬверенъ сеслонъ на Пр-Ьславския
Балканъ (гл. обр. 78). Тя се състои отъ една продълговата и криволичеща
долина, която започва почти отъ самия десенъ бр^гъ на р. Тича,') държн
едно пространство отъ около 800 м. дължина до санктЬ разкопки, н на
Обр. 78. — М'Ьстоположение^|]а Патлейна.
дъното тази продълговата долина се разклонява на други три^долини :
най-южна, наречена .Кжсжма", ср%дня и сЬверна, които с6 поаепенно се
азкачватъ иагор* и стигатъ до върховетЬ на планината (гл. табл. ХХШ).
Всички гЬзи долини се простиратъ между високи планински гребени и
') Крагькъ отчетъ съмъ далъ въ ИзвЬстня на Варнен. Археол. дружество 111, 1910, 96,
1 Днешната р. Камчия, която доскоро сл^дъ освобождението се зовЪше съ ста-
рото а нне Тича, днесъ се нарича още съ това име само отъ нЪкои стари хора.

114 Юр. С. Господиновъ, Разкопки въ Патлейва
върхове, покрити съ гжста гора, отъ които само сЬверниятъ продъл-
говатъ гребенъ има цЪлиятъ си юженъ склонъ назжбенъ на много
м-Ьста съ камъни.
Сжщинското м%сто на разкопкигЬ е една издигната площь, голяма
по-вече отъ 1000 кв. метра, която е долня часть отъ западния склонъ
на планинския връхъ, нареченъ .Плоската могила'. По изсЬченитЪ скали
на това м^сто, както и по направлението на самия склонъ, личи, че
ц-Ьлото туй пространство, покрито до разкопкигЬ съ гжста гора, е из-
куствено изравнявано, за да се добие достатъчно вгЬсто за необходи-
митЬ постройки. Особно се хвърляше въ очи това, че на самия сЬверенъ
край на площьта се издигаше една 7 — 8 м. висока могила, сжщо по-
крита съ гжста гора. Въ тази вгЬстность именно на 10 май 1909 г. ПрЪс*
ланското археологическо дружество започна първата си разкопка. Първо-
начално, до свършъка на учебната година, разкопкигЬ ставаха само
пр-Ьзъ праздничнитЬ дни, когато пр-Ьславски граждани и дружествени
членове можеха доброволно и безплатно да работятъ. Сл%дъ туй раз-
копкигЬ непр-Ькжснато продължиха пр-Ьзъ вгЬсецитЬ юли и августъ на еж-
щата и сл'Ьднит1^ 1910 и 1911 години,^) както и пр%зъ настоящата 1914 г.
I. Описание на църквата.
Въ резултатъ на горнит1^ разкопки се откриха изподъ земята и
гжстата гора, що я покриваше, една църква и редъ други постройки
около нея (гл. общия планъ на табл. XXIV), за които ще се спо-
мене ПО-ДОЛ'Ь.
Църквата се откри подъ самата могила, за която се помена по-
гор^, че се намира на северния край на плоското пространство. Църк-
вата има 12 60 м. дължина, 4*50 м. ширина, обърната е малко на юго*
изтокъ и е запазена на една височина отъ 1*50 до 2*50 м. Сравнително
разкопанигЬ по-рано църкви въ стария Пр%славъ, тази е най-много
запазена, тъй като, осв%нъ основигЬ, тукъ имаме и зидоветЬ на
църквата, на значителна височина, заедно съ зачатъци на засводяването
имъ, а на главния входъ е запазенъ почти ц-Ьлиятъ сводъ (гл. табл. XXVI).
Църквата се състои отъ три апсиди, малъкъ корабъ и преддверие
(гл. обр. 79 и табл. XXV)/'0 Както може да се заключи отъ съборената
Дължа да спомена, че дружеството е твърд-Ь благодарно на преславските граж»
дани, на г. генералъ Ковачева, на Министерството на Нар. Просвещение и Преслав-
ската градска община, съ чиито помощи разкопките можаха да се доведатъ до двешняя
резултатъ.
^ Планътъ на църквата, обнародванъ вече въ Известия на Варненското Археол.
Друж. Ш стр. 128,дължимъ на любезностьта на г. К. Шкорпилъ, който го е изработядъ.

Юр С. Господиновъ, Разкопки въ Патлейна
Обр. 79- *— Планъ на църквата въ Патлейна (споредъ К. Шкорпилъ).

116 Юр. С. Господиновъ, Разкопки въ Патлейна
зидария въ средата на църквата, тя е имала и куполъ. Главната й ап-
сида — алтарьтъ — отвънка има жгловата форма и извжтр^ е ши-
рока 2 м. и дълбока сжщо 2 м. ; почти ц%лата настилка тукъ е добр%
запазена : отпр-Ьдъ се състои отъ една четвъртита, дълга мряморна
плоча, съ четвъртити дупки по нея (гл. табл. XXVII), а пр-Ьдъ нея, къмъ
пр%стола, еж наредени въ мозаиковидна форма квадратни, правожгьлни
и трижгълни мрямори, тухли и андезитни камъни, които образуватъ
една красива цв-Ьтна настилка. Тукъ, въ алтаря, се намира и пр%стол-
ниятъ стълбъ, малко наклоненъ къмъ сЬверъ; той се състои отъ осмо-
жгълна колона, орнаментирана на върха, надъ която е поставена една
варовита четвъртита плочка и надъ нея друга квадратна мряморна
плоча. Тази посл-Ьднята се нам%ри свалена и наклонена до самия стълбъ.
Отъ странит1^ на главната апсида еж другигк дв-Ь по-малки апсиди : сЬ*
верната е малко изкривена и наклонена къмъ сЪверъ, извънъ има триж-
гълна форма, а извжтр-Ь е широка 80 см. и дълбока 2 м.; настилката
тукъ, съ изключение на една мряморна плоча, не е запазена (гл. табл
XXVIII); на северната й сгЬна има една малка ниша. Съ сжщия строежъ
и разм-Ьри е и южната апсида, само че е по-добр% запазена, както и
самата й настилка.
Църквата има три врати — главната въ западната сгЬна и дв%
странични на сЬверната и южната сгЬни. При разкопаването северната
врата се намери затулена съ варовити корнизови камъни, неизмазани съ
нищо; южната врата, както и сЬверната, е широка 1 м. и на дв%гЬ си сре-
щуположни страни има по една ниша по 60 см. широка и по 70 см. дъл-
бока; сжщо и главната врата има 1 м. ширина и височина 2*50 м. и отгор%
завършва съ сводъ (гл. табл. XXVI). Отъ странит* на тази врата има по
една ниша (гл. табл. XXIX), широка по 1*40 м., дълбока 30 см. и висока 2
м. И тукъ, въ кораба, има остатъци отъ сжщата настилка, каквато е
гореописаната въ алтаря; такава има до сЬверната и южна сгЬни въ
храма, до самия алтарь и въ ср-Ьдата на църквата. Характерното въ
всичката гор^помената настилка е това, че мозаичнигЬ комбинации не
еж еднакви навсЬкжд-Ь; това поне се схваща отъ запазенигЬ остатъци:
при сЬверната и южна сгЬни настилката е била различна отъ онази въ
алтаря и въ средата на църквата; послЪднята е имала осможгълна
форма, както това е означено и въ плана, обр 79.
Пр-Ьддверието се състои отъ дв% отд-Ьления — сЬверно и южно, а
между гЬхъ коридоръ; и дв-ЬгЬ иматъ въ източнигЬ си сгЬни по една
ниша, широка п6 70 см. и дълбока пакъ толкова; сЬверйото отделение.

Юр. С. Господйновъ, Разкопки въ Патлейна 117
което е безъ никаква настилка, има сл'Ьди отъ стълби, а южното б^ше
постлано съ квадратни тухли и само на едно м^сто еж сложени дв%
мряморни плочи. Пр^зъ
I южния зидъ на това от-
I д-Ьление се спуща една
глинена трл^ба, насочена
въ земята. Между дв^тЬ
отделения, въ коридора,
се наиира едннъ зиданъ
кладенецъ(гл.табл. XXVI).
жото разкопаване на гЬзи
кто и на страничнигЬ апси-
[а други, по-стари основи
■аиъ, както това се внжда
Обр, 80. — Мряморна плоча отъ общия планъ на разкопкит*. Това
отъ църквата. '^
н-Ьщо се лесно забЬл-Ьзва и отъ самия
начинъ на строежа, както на пр-Ьддвернето, така и на страничнигЬ апси-
ди, които, ясно е, че отъ посл-Ь еж
пристроени и прил-Ьпени къмъ другигЬ
зидове, безъ стЬннт^ имъ да еж свър-
зани съ по-старит* зидове.
Материалите, които се намериха
при разкопаване на църквата, ся, по-
вече керамични отккслеци, настилкови
тухли и ирянори и др. предмети. До
сЪверната сгЬна, вънъ отъ храма, се
намериха 2—3 отклслека отъ мазилка
в по гЬхь слЪди отъ фрески, каквито
не се заб'Ьл'Ьзватъ никжд^ по сегашната
сграда. Около сжщото туй м^сто се
разкопа и една иряморна плоча (гл.
обр. 80) съ нЪколко букви, горниятъ
редъ отъ които е изтърканъ. На разни
мЪста въ и около църквата се изко-
паха хряморни фрагменти, отъ които
СДЯИ съ кръстове (гл. обр. 81), а СЖЩО Обр 81. - Мряморевъ фрагмеигь отъ
иърквата.
н едниъ отккслекъ отъ осмоъгълна '
колона, която се оказа отпосл-Ь, че е часть отъ пр-Ьстолнин стълбъ,

118 Юр. С. Господнновъ, Разкопки въ Патлейна
съ който еж образували една цЪла колона. Подъ настилката, както
въ алтаря, така и въ кораба, се изкопаха много откжслеци оть стъкла,
керамика, мазилка, настилкови мрянори и тухли, а близо пъкъ до
южната врата на 30 — 40 см. дълбочина се намериха дв^ византийски
м^дни монети, сжщо такава и на югъ отъ църквата (гл. обр. 82);
т% всички СА оть вр-Ьието на Ив. Цинисхия (969 — 976 г.), отъ ко-
Обр. 82. — М'Ьдш) монети огь околиостьта на църквата.
гото И Пр^славъ билъ разсипанъ и опожаренъ. На изтокъ, извънъ
църквата, се намери единъ малъкъ пиринченъ кръсгь и другъ же^гЬзенъ
по-гол^нъ. Осв-Ьнъ тЬзи предмети, намериха се единъ и^денъ пръ-
стенъ, малъкъ мряморенъ капителъ (обр. 83), разни жел%зни пред-
мети (оть преддверието), множество тухли, керамнди, оловеии лнстн
и другъ строителенъ матерналъ.

Юр. С. Господиновъ, Разкопки въ Патлейна 119
Интересно е сжщо да се отбЪлЪжи, че на няколко иЪста въ храна
и апсидигЬ се наи'Ьрн изгор'Ьла почва и, въобще, ясни сл-Ьди отъ изга*
ряне, разрушаване и поправяне.
Материалътъ, отъ който е строена църквата, е отъ и^стенъ ломенъ
планински камъкъ, тухли и хоросанъ. Посл^дниятъ по състава си е
разиообразеяъ, но най-вече съ
слабъ принЪсъ на трошени кера-
ииди, а повече съ пЪсъкъ, варь
и дребенъ камъкъ. ВсичкитЬ сво-
дести кгЬсга при нишигЬ, вра-
титЪ и купола еж строени съ
квадратни тухли и дребни кера-
миди.
II. Описание на дру-
гигЬ постройки.
па югь отъ църквата, на раз- ностьта ня църквата,
сгояние 11 м., се откри една длъг-
неста стълба (гл. общня планъ табл. XXIV при 41), строена отъсжщняи^-
аенъ планински камъкъ и хоросанъ съ трошени кераииди; тя е съ три
стжпала, дълги по 6-10 и.; на западния й край еж
заловени една до друга три стан (гл. сжщия планъ
7, 18 и 19), строени като горнитЪ, отъ
териалъ. Запазената часть отъ зидо-
е въ земята на една височина до
(глежда, че това еж били избигЬ, надъ
5или саиитЪ стаи за живеене. Постлани
първи съ неправилни плочи; въ пър-
при западната стЬна, ииа една дупка
налъкъ резервоаръ отъ варовникъ.
ая или изба е най-дълга, приблизително
ървитЪ дв-Ь; тази е безъ всякаква на-
)ъ сЪверо-източния й жгълъ се намери
Ъмъ глиненъ и натрошенъ кюпъ, а до
I зидъ — желязо съ четвъртитъ куршунъ
намери една желЪзна стр'Ьла (гл. обр.
)-вече натрошени керамиди, тухли и

Юр С. Госполнновъ, Разкопки бъ Патлейна
гол-Ьми откжслеци отъ хоросаиъ. Пр^дъ самия входъ на първата стая
бидй изкопанъ единъ мряморенъ фрагменгь отъ надписъ, на който еж
останали само дв'Ь букви де (гл. обр. 85). Ясно е, че мряморътъ е
гор-Ьлъ, тъй като и въ тригЬ стаи личатъ сл-Ьди
отъ опожаряване. На сжщото мЪсто се нам'Ьрнха
три други мряморни откъслеци съ правоъгълна
форма и орнаменти по едната страна (обр. 86),
които изглеждатъ да еж били попълнени съ ни-
каква материя. Току до южната сгЬна на дългата
стая се намери друга една съвсЪмъ налка стая
(планъ 26), строена съ сжщня материалъ.
Отъ входа на тия стаи, на западъ, се отива
по три стжпала за една продълговата по-висока
плоскость, която, може би, е служила за веранда
и която отъ западъ се подпира отъ единъ дълъгъ
зидъ (планъ 20). Подъ верандата, на теренъ по-низъкъ, на пространството
ЕР, се намиратъ построени една пещь и дв^ други отд-Ьления (21, 22, 23) ;
пещьта е строена отъ дребни керамидн и глина ; ср^днята стая, за която
е заловенъ единъ четвъртитъ каналъ, покритъ съ плочи, и въ която изля-
зоха доста глинени откжслеци отъ сждове и няколко части отъ кера-
мика, е градена много солидно; въ крайното отд'Ьление изл-Ьзоха много
кости и зжби отъ свине и други диви животни; П6 на югъ, на сжщня
редъ, има други дв-Ь стаи (24 н 25), въ първата отъ които се намериха
фрагненгь оть Патлейна.
Обр 86. — Мряиоренъ блокъ съ вдълбани орнаненти отъ Патлейн.1.
една стрела и копне отъ жел-Ьзо. Осв^нъ това, въ първата стая се
откриха множество гвоздеи отъ различна гол-Ьмина.
На изтокъ отъ църквата, на разстояние 12 м., е най-вънкашниятъ
зидъ, който е ограждалъ вснчкигЬ постройки и на който се намира
първиятъ входъ (гл. общия планъ на табл. XXIV при 1), широкъ
2-30 м.; до прага му е зазидана една тржба отъ варовитъ камъкъ; на
разстояние 7 м. отъ този е вториятъ входъ, широкъ 2 и., въ който

Юр. С. Гскподивовъ, Разкопки въ Патлейяа 121
сжщо е зазидана друга тржба, като първата, скачена съ единъ водо-
проводъ, строенъ отъ каменни плочи.
Юго>източно отъ църквата, на 2 и. разстояние, се разкриха други
двЪ стаи, които изглежда да сл. служили като работилница за кераиични
произведения (4 и 5); въ първата отъ т^зи стаи излязоха много кера-
иични фрагменти, пр-Ьдиино отъ еднородна, листовидна керамика, за
която ще се помене по-надол'Ь. Въ съседната стая се нан'Ьриха много
части отъ стъкло, ц^Ьлъ купъ отъ згурия, една силно изгорена монета
и единъ натрошенъ глиненъ сждъ, съ отаено на дъното му стъкло.
Нам^ренитЪ нЬколко гол-Ьми гладки четвъртити плочи показваха, че
на тия стаи не е липсвала настилка. Както горнигЬ стаи, така и гЬзи, еж
били опожарени. Тъкмо на западъ ср'Ьщу тЬзи стаи, далечъ 16 н., се
разкриха други дв^ (15 и 16) стаи. Пр'Ьзъ зидовегЬ и подъ настилката
на посл^днята минава водопровода 5/, а въ първата се намери една
счупена, четвъртита колона и единъ гробъ до сЬверния зидъ; както
този, така и другитЬ четири (35, 36, 37 и 38, или на табл. XXX при а. б,
а, 2) еж строени отъ варовити корнизи и тухли, отгоре покрити съ чет-
въртити плочи — всички служили по-рано за строитсленъ материалъ при
другитЬ постройки; и въ четнрит* имаше скелети, обърнати съ гла-
витЬ на западъ. Осв^нъ тия нам-Ьриха се други два (39 и 40) безъ
никакви плочи, а само, скелети; до първия отъ тЬзи се нам^Ьри единъ
налъкъ пиринченъ кръст^ съ неясни образи отъ дв^ЪтЬ страни.
На с%веръ отъ църквата, на разстояние 2*40 м., се разкри сводова
гробница, която обаче бЪше съвсЬмъ срутена и само за малко вр^ме
б-Ь запазенъ сводовиятъ входъ. широкъ 160 и високъ Г80 м. Самата
гробница, за която води една стълба отъ двзнадесеть стжпала, е сложена
на 4—5 м. по-низъкъ теренъ (гл. общия планъ при О и табл. XXXI);
тя се състои отъ шесть гроба, зидани отъ тухли и хоросанъ. ПървитЪ
два гроба (а, е; на табл. XXXI а, б) съдържаха по два скелета, гробътъ
а, отъ конто единиятъ женски, а
:а праздни. Всички тия и спомена-
р'Ьславския музей.
^ намиратъ други три стаи (8, 9 и
!ни съвсЪмъ въ земята. А три до
1КВ0 равнище съ църквата, е по-
.ва прозорци, настилката на която
1а западъ огь тази стая, на нивото
1та, еж построени други дв^ стаи

Юр. С. Гослодииовъ, Разкопки въ Патлейна
И кулата (12, 13 и 14); зидоветЪ ииъ еж запазени на височина отъ 1'30
до 4 н. (гл. табл. XXXII); кулата е полукржгла; близо до нея се намира
зидана четвъртита колона (табл. XXXII при 5); зидовегЬ еж етроенн
отъ кЪстенъ каиъкъ, сано че много пб-здраво и е слаганъ изобиленъ
хоросанъ. Тукъ, при кулата именно (на плана при 13), се намериха
квадратните керамични плочки, за конто ще се говори по-долЪ, които
6%ха начупени на дребни части и хвърлени въ насипа на тази стая.
Характерното въ тази стая е още и това, дЪто по източния й зидъ се
заб%л'Ьзва едно пристрояване на ноаъ зидъ, задъ който изглежда да
има праздно пространство. Това м-Ьсто ще тр'Ьбва да се изследва по-
добри поср^дствомъ допълнителна разкопка.
Обр. 87. — .Винарницата' въ Патлейна
ОсвЪиъ поменатите постройки, въ 1911 г. като се произведе друга
разкопка въ сжщата местность, 63 м. на западъ отъ стаитЬ 24 и 25,
се намЬри и друга такава, наречена .Винарница', която се състои отъ
дв% отд-Ьления: южното по-малко и постлано съ голЪми сиви плочи,
по едни отъ които има бразди за изтичане на течность, а другото —
сЬверното, н^иа никаква настилка, освЪнъ единъ варовитъ цилиндри*
чески камъкъ, издълбанъ и приличенъ на каца, сложенъ срЪщу улея,
отъ д^то ще се е изливала течностьта (обр. 87). Тукъ, освЪнъ ке-
рамиднн части, единъ голЪмъ куршуменъ кжсъ и откжслеци отъ гли-
нени предмети — друго н-Ьщо не се нам-Ьрн.
Между разните постройки обръщаха внимание върху си многото
водопроводи, прокарани по разни направления, както това е отбе-
лязано въ самия планъ.

Юр. С. Госпошшовъ, Разкопки въ Патлейва
Отъ ВСИЧКО дотукъ казано за църквата и разнитЪ постройки
наоколо й, отъ наи%реиитЪ разни материали, напояването на мЪстно-
стьта и др. съображения, идемъ до заключение, че тукъ е разкопанъ
старъ нонастиръ, снабденъ съ всичко необходимо за тази ц'Ьль.
Колкото за близкото до истината прЪдположенне, че името на този
монастиръ е било Св. Пантелеймонъ, можемъ се уб*ди отъ факта,
че ц-Ьлата 1гЬстность отъ Преславската планина тукъ носи названието
Патлейна, т- е. Паителейна, Пантелеймонъ, както се изговаря това
Обр. 88. — Глинена паяичка отъ Патлейна (реставрирана).
име ПО м%стния диалектъ; осв'Ьнъ това при всичкото старание, да се
нанЪри друго какво-год-Ь име, събитие или случка, които да биха дали
аоводъ за друго тълкувание на това название на мЪстностьта — такива
не се нан'Ъриха.
Огь текста на единъ старобългарски паметникъ въ московската Си-
нодална библиотека се знае, че царь Симеонъ билъ основалъ храмъ ,светъ
н златенъ" въ устието иа р. Тича (ил «сст(И Тичд), д-Ьто пр-Ьзъ 907 г. били
преведени по негова запов-Ьдь отъ епископъ Констаитина словата на

124 Юр. С. Господиновъ, Разкопки въ Патлейна
Атанасия противъ арианигЬ, пр%зъ която година се поминалъ и баща му
Борисъ. ^) Думата с^сти въ случая е употребена не въ сегашното й зна-
чение, т. е. устие на р%ка при вливането й въ морето, а като п р о л о м ъ
на р-Ька пр'Ьзъ планинско м^Ьсто, дервентъ. И сега старинскиятъ про-
ломъ на Янтра при Търново се нарича Устьето. Имаме сл-Ьдователно
право да търсимъ въ пролома на Тича старинския монастиръ на царь
Симеона. Дали обаче старината въ Патлейна ще е търсениятъ монастиръ,
сега не може още положително да се каже, докато се не откриятъ още
н%кои по-надеждни материали, които да установятъ датата на развали-
нигЬ, защото откритото, не дава положителна опора за едно научно
заключение. Керамичниятъ материалъ може би да помогне доста да се
уясни вр%мето на монастира. Както ще видимъ, керамиката въ Патлейна
може да се отнесе къмъ вр%мето на първото българско царство или
епохата на византийското владичество въ България, XI — XII в.
III. Керамика.
Най-год%мъ интересъ отъ нам-ЬренигЬ предмети въ Патлейна
представя керамичниятъ материалъ, ^) нам%ренъ, както се спомена по-
гор%, най-вече въ църквата, около нея, надъ гробницата, при кулата*
юго-източната стая и малка часть другад'Ь. Този материалъ се състои
изключително о1ъ парчета и се отличава главно по б%лата си глазура
и цв%тнигЬ си орнаменти, правени най-вече съ сини и зелени бои,
разм-Ьсени н-Ькжд-Ь съ червени и други. Н-Ькои отъ парчетата еж из-
пжкнали, а други пр^Ьдставятъ плоски четвъртити плочки отъ различна
гол-Ьмина и дебелина; еднигЬ отъ гЬхъ — плоскигЬ — еж служили за
облицовка на сгЬнитЬ, а кривигк, вероятно, за покривка на корнизи и
профили. Че това е тъй, се вижда отъ сглобенигЬ фрагменти, ориги-
налите на които се намиратъ въ Пр-Ьславския музей, както и отъ ком-
бинираните орнаменти по н-Ькои отъ ткзи керамични откжслеци. Ср^-
щатъ се така сжщо сждове отъ сжщата керамика, каквато е напр. па-
ничката, представена въ обр. 88. Тя е реставрирана споредъ запазе-
ната й часть, изобразена на табл. XXXVII 1. Въ повечето парчета пр*-
обладаватъ цвЪтнитк орнаменти, ср-Ьщатъ се обаче и плетеници, фи-
гури (светии и птици). Съ подобни керамични плочки еж били образу-
1)К. Калайдовичъ, юанъ Екзархъ Болгарск1Й, Москва 1824 г., стр. 98 сл ГГор-
СК1Й и Новоструевъ, Описан1е слав. рукописей Моск. библ Москва 1855, 32—33.
2) Гл за него Б. Филовъ въ в. ,Дснь' бр. 1990 отъ 12 окт. 1909 г.

Юр. С. Господиновъ, Разкопки въ Патлейна 125
вани образи на светии въ естествена величина, както това се вижда
отъ образа на св. Тодоръ (табл. XXXIII). Че този образъ ще е ликътъ
на св. Тодора, може да се твърди по сл-ЬднигЬ дв-Ь съображения: 1)
заедно съ керамичнигк плочки, съставящи образа, се намериха и други
три съ сжщигЬ размери и обработ-
ка, върху които има написани сл-Ьд-
нигЬ думи: (о А)Г10С ее(0)АОРОС ^_
(гл. обр. 89) и 2) по десното рамо ■
на сжщия образъ се виждатъ жъл- ^ш
ти линии, които не еж друго, осв-Ьнъ I
образувани отъ ризницата на св. То- ^^ ^
дера, съ каквата се той рисува ви- *'
наги въ църквигЬ Образътъ му мо- обр. 89. - Керамиченъ надписъ.
жа да се реконструира почти ц-Ьлъ
до гърдигЬ и съ осЬнка около главата; ц^Ьлиятъ, въ естествена вели-
чина, има широчина 48 см. и височина 60 см., а отд-Ьлно плочкит%
СД квадратни, всички отъ еднаква величина, всЬка страна дълга по
12 см.; дебелината на плочкигк е 4—5 мм.
7
\ X -^тг
Обр. 90. — Знакове върху керамичните плочки отъ Патлейна.
Върху МНОГО ОТЪ кривит1^ керамични парчета — на опаката имъ
страна — има разни знаци, пр-Ьдставени въ обр. 90; н1>кои отъ т%хъ на-
подобяватъ славянски букви. Осв-Ьнъ това върху лицевата страна на
плоскигЬ плочки се срЪщатъ разни букви, които сл образували над-

126 Юр. С. Господнновъ, Разкопки въ Патлейм
нисигЬ на сьставенитЬ отъ н%колко плочки светии, какъвто е споие-
натиятъ вече образъ на св. Тодоръ. Изобиленъ такъвъ кераинчеиъ
материалъ излЪзе и при продълженнгЬ тази година разкопки, напра-
вени на югъ отъ кулата и на сЬверъ отъ гробницата — все около
Обр. 91. — Кераннчин плочки отъ Патлейна.
храна. Това еж пакъ квадратни керамични плочки, като горнигЬ, ио
на половина по-малки отъ т-Ьхъ, т. е. сгранигЬ имъ еж дълги по 6 см.
и дебелината имъ е отъ 2 до 7 мм. Обработката е сжщата, а орна-
ментигЬ еж повечето широки черни линии. Такива плочки се изкопаха
цЪли 17 (обр. 91), а останалигЬ еж фрагменти и се
наброяватъ около 5—600. ОсвЪнъ тЬзи фрагменти,
изкопаха се и 70—80 парчета отъ по-художестве-
I ната керамика, между които и единъ кжсъ съ
букаигк . . . ОРО ■ - - (обр. 92), нам^ренъ на сЪ-
веръ отъ гробницата.
Аналогична, до н-Ькжд-Ь, керамика като тази въ
Обр. 92 ~ Керамичеаъ Патлсйна, е била намерена въс. Б%лоградка, Киевски
надпнсъотъ Патлейиа. уЬздъ, Русин. Сродството ИМЪ се СЪСТОИ главно
въ това: 1) че и тукъ, и тамъ керамичниять материалъ е служнлъ за
украсяване пода и за облицовка на сгЬнитЬ; 2) че и патлейнската
и &Ьлоградската керамики еж най-разноцв'Ьтно емайлирани. Хвойко до-

Юр. С. Господиновъ, Разкопки въ Патлейна 127
пуща, че Б%лоградската керамика се е появила въ Киевъ къмъ края на
X или въ началото на XI в-Ькъ.^) Подобна керамика е нам%рена и въ
Теодосия, която Штернъ датира отъ XII в-Ькъ.*)
Върху цв^тнигЬ таблици XXXIII— XXXIX, приложени къмъ настоя-
щата статия, еж възпроизведени н%колко образци отъ патлейнската ке-
рамика. РепродукциигЬ еж извършени по механически начинъ, направо
отъ оригиналигЬ, чр%зъ трицв'Ьтна фотография отъ фирмигЬ ип1е въ
Прага и Апеегег & ОбзсН! въ Виена. Следователно постигната е въ слу-
чая най-гол%мата възможна точность.
Табл. XXXIV — XXXVI съдържатъ фрагменти отъ тригЬ главни вида
корнизови плочи съ полуцилиндрическа форма. Възъ основа на гкзи
фрагменти еж направени отъ художника М. Георгиевъ реставрациите,
представени на табл. X^ и Хи 1. Табл. ХЬ1 2 прЪдставя една подобна
плочка съ трижгълна полуцилиндрическа форма, предназначена вЪро-
ятно за жглит% на корниза, които еж се образували при преминаването
му отъ една сгЬна върху друга. Отъ тази плочка е запазена само по-
тъмната часть. Профилътъ на корнизовитЬ плочки, който е еднакъвъ и
въ тритЬ случая, е пр-Ьдставенъ на сжщата таблица Хи долЪ. Рестав-
рацията на малката полуцилиндрическа плочка табл. ХЬП 2 е направена
възъ основа на фрагментигЬ, възпроизведени на табл. XXXVII 4—6 и 10
Ажурената розетка на сжщата табл. ХШ 1 е реставрирана възъ основа
на фрагменти като т*зи, възпроизведени на табл. XXXVII 3 и XXXIX
5—10. Орнаментите върху фрагмента табл. XXXVII 2 и образътъ върху
фрагмента табл. XXXVII 8 (ржката и часть отъ дрехата на н^какъвъ
светия) еж направени въ оригиналите въ релиефъ.
Рои111е8 с1е РаНйТна. — Ра11бТпа, с^езПе пот с1'ипе юсаШе цп! зе
1гоиуе & 3 кш. ай 8ис!-е8{ (1е Гапс1еппс сар11а1е Ьи1^аге Ргезюуе. Оез юиШез
у оп1 е16 орбгбез репйап! 1е5 аппеез 1909, 1910, 1911 е! 1914. Оп1 616
(16соиуег1е8 1е8 юпйетеп^з (1'ип топаз^ге ауес ипе б^Изе (уо1г 1е р1ап И%. 79
й р1. XXVI). Ь ' 6 8 И 3 е ез1 аих (11теп810П8 тоуеппез, юп^. 1 2*60 т. , 1аге. 450 т
Е11е а 1го13 аЬз1(1ез (1оп{ ипе сеп1га1е е1 (1еих 1а16га1ез, ипе пе! е1 ип паг1Ьех
СО ауап! де 1а пе1. Ь'аЬз1(1е сеп1га1е е! ипе рагНе де Гб^Изе сопзегуа1еп1 1е
раусшеп! де шагЬге е! де 1и11е8 аггап^бз еп югте де тоза1яие %еоте\щие.
%) в. В. Хвойко, Древн{е обитатели средняго Приднепров!е и ихъ культура въ
^юисторическ^я времена, Съ приложен!емъ описашя разкопокъ въ усадьб'Ь М. М. Петров-
скаго въ г. К1ев1( и с. Б-Ьлоградк*, Шевскаго у^зда ; Юевъ 1913, 92—93.
*) 3. Р. фовъ Щернъ, 0еодос1я и ея керамика, Одесса 1906, 53.

128 Юр. С. Господиновъ» Разкопки въ Патлейна
II п'у ауай р1и8 де {гезциез зиг 1е$ тигз. Аиюиг де Ге^Из^, юи! рг^,
цие1яие$ еп{еггетеп(8 доп( 1е$ ип$ да{еп( д'ипе ^рояие рюз г^сеп1е. Ье
П10па${^ге сотргепаН ипе юиг гопде, д1х-пеи{ ' сотраг11теп1$, доп1
1е8 деих 8егуа1еп1 д'а1еИег роиг у {аЬпциег де$ р1ацие8 8р^С1а1е8 еп
с^гат1цие. ип сопдиИ ^{зМЬиа!! 1е8 еаих дапз 1е8 сотраг(1теп{8.
Ьа раг11е 1а р1из 1п16ге88ап1е дез юиШез йе Ра11йпа (РаЙЙпа рго-
У1еп1 реи1-61ге йп пот де 5* Рап1е1Йтоп, 1е ра1гоп зирроз^ ди топаз^ге
зиг сеНе шбте юсаШ^) с'ез1 запз дои1е 1а с^гап11яие. ЕПе рг^зеп1е
ипе 1аЬпса110п 1оса1е д'ип Ьоп ^ой1 Риап! аих огаетеп18 союп^з, оп
гепсоп1ге ауап! 1ои1 1е8 тоШз еп йеигз з^уИзбез, еп ра1теиез, еп 1геззез,
еп 013еаих. Ьез р1ациез еп с^гат^яие ^1а1еп1 дезИп^ез к 1а д^согаИоп дез
тигз де Г^^Изе е( дез рппараих сотраг(1теп1з. Ь'епзетЬ1а^е де цие1циез
р1ациез союп^ез 1гоиу^е8 дапз 1а 1оиг гопде доппе 1а Н^иге д'ип за1п1,
р1. XXXIII. ^а док 61ге Г1та8е де 5^ ТНбодоге, ри1зяие 1е8 р1аяиез ауес Г1П8-
спр110п (о А)Г10С еЕ 0)АОРОС 61а1еп1 1гоиу6ез ай тбте епдго!!. СеНе
с6гат1яие д011 гетоп1ег к Гброяие ди ргет1ег гоуаите Ьи1^аге (IX* е!
X* 8.) ой Ь1еп е11е арраг11еппе аих 31бс1ез зи1уап1з, 1е XI* е1 1е XII*. Оп
реи1 З1'^па1ег дез апа1о^1ез дапз 1ез ^^Изез де 1а Ни831е ди зид да1ап1 ди
XI* е1 ди XII* з.
Л. 5. Оозрод1по\у.

Б'Ьл'Ьжки за старата българска
столица Пр'Ьславъ
Отъ К. Шкорпилъ
I. Планъ на града.
Въ Известията на Варненското Археологическо дружество^ публи-
кувахме нЬкон св^д^ния за старата столица Пр^славъ.^) Като допъл-
нение къмъ тази статия прибавяме тукъ: а) планъ на старата столица»
снетъ пр'Ьзъ 1887 год. и допълненъ пр^зъ 1905 год. (обр. 93) съ кратко
извлечение отъ гореказаната статия, и б) изображение на развалините
на столицата отъ съчинението на Маг 8 1^11: Оезспр^оп с!и ОапиЬе (1е-
ри1$ 1а П10п1арте с!е Ка1епЬег^ ]и8ц'аи сопПиеп! йе 1а тткте 1ап1га с!ап$ 1а
Ви1дапе; 1тгйи\1 йи 1а(1п, Ьа Науе 1744 (томъ II, табл. XXI 19).
Старата столица Преславъ е била разположена на югъ отъ се-
гашния градъ Преславъ (Шуменски окржгъ), до северното устие на
Герловския проломъ на р. Тича (Голема Камчия, Буюкъ или Акжллж
Камчи), въ една малка котловина, на левия брегъ на реката, подъ
сЬверните склонове на Преславската планина. Местностьта на града
е ограничена на югъ съ върха Зжбуите (турски Дишликъ), на западъ
сь Мънастирски рътъ, на северъ съ Преславски рътъ, а на изтокъ съ
р. Тича. Тази местность е най-важниятъ северенъ стратегически пунктъ
на Източния Балканъ, като се пада почти въ средата на северното му
подножие и до средния проломъ въ Преславската планина.^
Този пунктъ е изходъ къмъ най-важните проходи въ източния
балкански гребенъ; 1. Върбишки, който се споменува въ средните
>) Изв^Ьстня Ш 1910» стр. 101—146, съ плана на откритата църква въ м-Ьстностьта
Патдейва.
^ Гсографически пр^гледъ на околностьта й; пжтьтъ споредъ Идризи: Варна—
Бстерая (В-Ьтренъ— Авренъ) — Борфавто (Провадия) — Мигали Берисклафа (Пр-Ьславъ) —
Мкяовясъ (до сЪа. устие на Ески-Джумайскиядервентъ); обшъ пр'Ьгледъ на укрепленията
ва столицата; водопроводите ; мостътъ; пжтишата; кр-ЬпоститЪ въ близката околность;
разкоакнгЪ; латинскитЪ надписи; епохи на строително изкуство; за българските столици.
*) Западниятъ проломъ е Дервентъ, между Герловската долина и Ески-Джумай-
псото поле, на р. Врана; ср-кдниятъ — 1'ерловски проломъ на р. Тича; източниятъ —
Байрамд>рски на р. Кръщилница.
Иза. Арх. Друж.

К. Шкорпилъ, Б^л^жки за старата българска сгодиш ПрЪсшвъ
Векове подъ ине Сидера (^ьЬгра, кИХси 1!15т]ра1)! 2- Ришки (Чаля,-
кавашки), който се споменува подъ името Верегава (хХектоОра Вереу^^у,
Вер^а^а), и 3. кънъ други четири по-мало важни проходи между пър-
вит* два: Отгу(с1|:? водилъ правъ пжть и къмт» Котлейския проходъ и
къв1ъ доугигк два прохода, между послЪдния и Въобишкия проходи.
Обр. 93. — Планъ на стария Пр№^1авъ.
Укреплението на старата столица се състои отъ дв-Ь кр-Ьпостн:
външна и вжтр-Ьшна.*)
Външната крЪпость се опира на естественитЬ укрепителни
линии: на юго-западъ на гребена на ЗжбуитЬ^) (350 и.); на западъ въ
') Лъвъ Дяконъ, византийски пнсатсль, който е прндружавалъ нмперхтора Васндия 11
при похоштЬ му иротнвъ българите, пише(с1р. 134 сл.), че ПрЪславъ се е състояжъ отъ
външноиотъ вжтр-Ьшно укрепления. Отъв1.и1иното: -юО Алис лар[^Хо{ (-пТхоО ^^ 1тс^Б*<&
и отъ вхтр'Ьшнота: ^и«10( айХ^], ■П1х^у ^x''Р^VX■x■п)|иV)], 1у^ «й1й пХобт; Наоо1; 1уап4]ит.
•^ СЬверо-източниятъ връхъ въ Лервкшката плзнивска група, който саио съ едно
гЬсно сЬдло е съединенъ съ казаната група, на югъ е от^[Ълснъ съ долннка Кжръ-йолъ
отъ в. Малъкъ-Лраганъ. На гребена му се изоигатъ ов-Ь нвлки скалисти вършкяп : Ка-
чулка ва западния му край и Голешъ почти въ ср'Ьдята му. На мзтохъ въргьтъ се снгършаа
надъ Герловскня проломъ съ Ялова скала (Касаръ канара) ; отъ източната част)- иа в.
ЗжбунтЪ, на сЬвернин му склоиъ, се отд'Ьля една могилообразна вършина, ■аречсв!
Сакаловата могила.

К. Шкорпичъ, В-Ьл-Ьжки за старата българска столица Пр^славъ 131
южната си часть на Мънастирски рътъ;^) на сЬверъ на Пр'Ьславския
ръгь,*) а на изтокъ на р. Тича. Т(еренътъ на кр-Ьпостьта е разц-Ьпенъ съ
Тонешката (Урумска) р-Ька на дв-Ь части — северна и южна. Северната е
изпълнена отчасти съ Пр^.славския рътъ и неговигЬ юго-източни скло-
нове подъ разни названия (Черешето, Мънастирътъ, Табията, Драката и
др.). Южната часть въ юго-западната си половина е изпълнена съ скло-
новетЬ на в. Зжбуитк и отклоненията му — Сакаловата могила и Мъна-
стирски рътъ; въ ср%дата се намира една плоска издатка до носа Гебе-
клисе, а на изтокъ край р. Тича низка плоска часть, наречена Селище,
отъ дв%т% страни на Урумската р%ка близо до устието й. Главната
форма на външната кр%пость е четверожгълникъ, на който юго-за-
падната и източната сгЬни еж изкривени, както извиватъ естествените
бази, о които гЬ се опиратъ.
Северната сгЬна ср почва на бр%га на р. Тича, до воденицата
,Подъ вареницитЬ** ; тя върви въ права линия, въ направление
7(У> с. 3., най-напр%дъ по юго-източния склонъ на Преславския рътъ (800
кр.), по м^стностьта ВареницигЬ, посл-Ь върви по почти хоризонталната
плоскость на ръта, край новит%^ гробища, до сЬверо-западния жгълъ на
крЪпостьта (1100 кр.); отъ тази сгЬна нищо не се е запазило и линията
й се очъртава въ видъ на плитъкъ ровъ, въ който се изкопаватъ оста-
тъци на кр%постенъ зидъ*или въ видъ на низъкъ насипъ.
Западната сгЬна върви отъ сЬверо-западния жгълъ на кр^постьта
въ направление 25о с. з. по хоризонталната плоскость на ръта, по м^ст-
ностьта Черешето (570 кр.), и посл% се спуска по южния склонъ на
ръта къмъ Тонешката р^ка (174 кр.). На десния бр%гъ на посл1>днята
рЪка се изкачва по Мънастирския рътъ, най-напр^дъ въ права линия
(680 кр.), въ гореказаното направление, и посл-Ь на по-стръмния склонъ
въ начупена линия до вършината Качулка (585 кр.), върху която се на-
мира юго-западниятъ жгълъ на кр%постьта. Отъ западната сгЬна еж
запазени остатъци на н%колко м%ста на Мънастирския рътъ; почти въ
средата на ръта еж запазени зидове до 1*5 м. високи; на няколко
вгЬста се търкалятъ падналигк блокове отъ крепостния зидъ.
Юго-западната сгЬна върви въ общо направление 50<'ю.и. и се на-
1) Този рътъ се спуска отъ западния край на в. ЗжбуигЬ — Качулка къмъ сЪверъ
въ долиявха на Тонешката р-Ъка.
*) Този рътъ се спуска отъ в. Габрова-стока, на западъ отъ долинката Тонесецъ»
заюва къмъ изтокъ между долинитЬ на Тонешката и Пр'Ъславската р%ки и се свършва
сжадисто до р. Тича, подъ М'Ьстно€тьта Сарай-махле.
9*

132 К. Шкорпилъ, Б'Ьл'Ьжки за старата българска столица Пр^славъ
правява точно по вълнообразната линия на гребена на Зжбуит% и то
най-напр%дъ почти хоризонтално между вършинигЬ Качулка и Голешъ
(500 кр.); отъ посл%днята вършина се спуска стръмно, особено въ
източната си часть, и се свършва надъ отвесната Ялова-скала (1300 кр.)*
Незначителни остатъци на кр%постния зидъ се намиратъ на н%колко
м^ста. На тази линия, 320 кр. на изтокъ отъ в. Голешъ, нам'Ьрихме
(1887 год.) няколко покривни камъни на зжбцигЬ отъ горния вън-
кашенъ край на кр-Ьпостния зидъ.
Източната сгЬна се спуска най-напр%дъ отъ Ялова скала по сЬ-
верния склонъ на ЗжбуитЬ въ направление 50^ си. (230 кр.) и посл-Ь
направо стръмно се спуща до бр^га на р. Тича до новото шосе; отъ
тукъ съпровожда течението на р. Тича, надъ л^вия й бр%гъ, въ видъ
на една джгообразна линия, изпжкнала къмъ изтокъ, до сЬверо-нзточння
жгълъ на кр^постьта .Подъ вареницигЬ". Кр%постниятъ зидъ па тази
линия е почти напълно унищоженъ.
Вжтр%шната кр-Ьпость се намира въ средата на вънкашната
кр'Ьпость, въ южната й часть, и е разположена върху почти хоризон-
тална площадка, която се простира отъ подножието на ЗжбуитЬ къмъ
носа Гебе-клисе. Тази кр%пость $ изв-Ьстна подъ името .Вжтр%шенъ
градъ* (дворецъ или сарай). Формата на вжтр%шната кр%посгь е непра-
вилна; може да се уприличи на единъ трапецъ, странит% на който еж
успоредни съ странигЬ на вънкашната кр%пость; къмъ този трапецъ е
прибавена една четирежгълна издатка къмъ сЬверната половина на
източната му страна ; въ сЬверо-източния жгълъ на издатката е построена
новата църква.
Северната сгЬна на вжтр^шната кр^пость върви направо въ
направление 75^ с. з. до сЬверо-западния жгълъ (730 кр.) ; въ краищата й
личатъ развалини на кржгли жглови кули. Развалини на порта се нами-
ратъ между средата на сгЬната и източния й край (220 кр); тЬ еж
известни подъ името Демиръ-капу или ЖелЪзни-врата. Между портата
и източната жглова кула личатъ развалини на друга, вероятно пето-
жгълна кула; подобна кула (възможно и дв%) е имало в'Ьроятно и на
западъ отъ портата. КрЪпостниятъ зидъ е почти унищоженъ; само на
едно м^сто личатъ долнигЬ пластове отъ вънкашното лице на зида.
Западната сгЬна върви въ направление 10^ ю. з. въ една права
линия. Развалини на сгЬната се познаватъ само въ северната й поло-
вина (280 кр.), а въ южната си часть тя е напълно изтрита; цЪлата й
дължина е била около 740 кр.

К. Шкорпилъ, Б'Ьл'Ьжки за старата българска столица Пр'Ьславъ
133
Южната стЪна е напълно изчезнала ; тя е била около 345 кр. дълга.
Изчезването на южната и по-гол%мата часть на западната сгЬна може
да се обясни съ това, че гЬ се намиратъ подъ подножието на ЗжбуитЬ
и еж били засипани съ пръсть; остатъцитЬ имъ ще се намиратъ
вЪроятно по-дълбоко въ земята.
Източната сгЬна върви отъ южния си край въ направление 25^ с. и.
надъ високия (около 15 м.) склонъ къмъ .Селището"* (430 кр.); тази
часгь е пр%с%чена съ новото шосе, което слиза по склона, край Радула-
чушма, въ Селището, за Герловския проломъ. До северния край на
тази сгЬна се почва южната сгЬна на издаткята, почти подъ правъ
жгьлъ, въ направление 55^ ю. и. (130 кр.); източниятъ зидъ на издат-
ката върви въ направление 35^ с. и. до сЬверо-източния жгьлъ на
вАтрЬшната кр^пость (300 кр.). При дв%т% страни на издатката еж
запазени значителни остатъци на крепостния зидъ и то въ южния зидъ
на едно, а въ източния зидъ на дв^ м%ста.
За зданията, разположени въ дв%т% крепости, ще говоримъ въ
главата за разкопкитЬ.
•
II. Развалинит-Ь на Пр-Ьславъ споредъ Марсили.
Развалините на града споредъ Марсили (обр. 94) еж положени непра-
вилно на десния бр%гъ на р. Тича (Си^ик Кап^к П.). Но въ картата,
която придружава сжщото съчинение на Марсили, Пр^славъ е поста-
венъ правилно на вгЬстото си, на л%вия брЪгъ на Тича. Отпр%дъ
С и^хуК К^у^^З}
'^^
Обр. 94. ~ РазвалинигЬ на Пр'Ьславъ споредъ Марсили.
ва образа на развалинигЬ се виждатъ дв% части отъ сЬверния зидъ на
вънкашната кр%пость, съ една кула — вероятно порта — до източния
край на зида; задъ останкит% на сЬверния зидъ се вижда сЬверниятъ
зидъ на вжтр%шната кр^пость съ голямата кула надъ портата Железни
врата и дв%т% жглови кули; на л%во отъ последния зидъ се вижда
едннъ малъкъ зидъ, вероятно отъ издатката на вжтр%шния градъ.

134 К. Шкорпилъ» Б'^'Ьжки за старата българска столица Пр-Ьславъ
отзадъ се виждатъ по склона на върха дв% части на кр%постнигЬ
сгЬни на вънкашната кр-Ьпость; въ л%во е зидътъ на ЗжбуигЬ, а въ
десно — тоя на Мънастирския рътъ.
РазвалинитЬ носятъ название Ески-Стамболъ (Е$к1 ЗЬшЬо!),
досегашното турско название на Пр%славъ.
III. Сравнение между плановет-Ь на Пр^Ьславъ и
Абоба.
Въ плановегЬ на Абоба (предполагаемата Плиска) и ПрЬславъ
намираме най-гол%мо сходство (гл. обр. 95), което се ср'Ьща и при начина
на кр%постнит% постройки и въ детайлигЬ на отд'Ьлнит% части на тЬзи
постройки (порти и кули). Вънкашната кр%пость въ Абоба се състои
отъ окопъ^) и завзима едно пространство отъ 23*3 кв. клм., съ най-
гол%ма дължина отъ сЬверъ къмъ югъ 7 км., а най-голямата ширина при
сЬверната страна на кр-Ьпостьта е 3*9 км. (най-малката ширина при
южната страна е 27 км.).^)
Вънкашната крЯпость въ ПрЯславъ е построена отъ дебели зидове
и е много по-малка отъ абобската; тя завзима само 3*5 кв. км.; най-
гол-Ьмата й ширина (отъ изтокъ къмъ ^ападъ) и дължина (отъ сЬверъ
къмъ югъ) надминава съ малко 2 км.
При плана се ср%ща при двЯт% кр-Ьпости стремление къмъ право-
линейность, която е нарушена само тамъ, д%то извиватъ естественигЬ
бази, о които се опиратъ кр-ЬпостнигЬ линии. При дв%гЬ крЪпости ме-
стоположението е скрито, както това сритаме и при римскит% станции.
Въ кр%постьта Плиска р%ката Асаръ-дере, а въ Пр%славъ Урумската
р%ка разцЯпватъ "Юрена на кр%постьта на двЯ части.
Вжтр%шнигЬ крепости еж били положени въ Плиска и въ Пр-Ь-
славъ въ средата на вънкашната кр'1^пость, доколкото позволява те-
ренътъ. Вжтр-ЬшнитЯ кр%пости еж строени отъ квадри на лицето, а
вжтр% съ по-дребни камъни, заливани съ хоросанъ; квадритЬ еж
слагани по осОбенъ начинъ, който характеризира езическата епоха на
старобългарскигЬ постройки. *)
Профилътъ на окопа се състои отъ три части: а) насипътъ отъ вжтр^ошата
страна на кр-Ьиостьта (склоновегЬ му 6 и 7 м.; основата му 12 м. и ширина ва короната
му 3*5 м.); б) бермата (тюфякъ) между насипа и рова (до 6 м. широка) и в)ров-ьтъ
(разм-кригЬ му както при насипа) Гл. Абоба-Плиска (Изв'Ьст1я русскаго археол. института
въ Константинопол*, X) стр. 35—36. Атласъ табл. II фиг. 1,
^ Абоба-Плиска стр. 37. Атласъ табл. I.
3) Абоба-Плиска, Атласъ табл. ХХ)Ш1 ф. 52 и 53.

К. Шкорпилъ, Б-Ьл-Ьжкн за старата българска столица ПрЪславъ 135'
Обр. 95. — Планъ на Абоба и ПрЪславъ въ едкакъвъ масшабъ.

136 К. Шкорпилъ, Б1ц1'Ьжки за старата българска столица Пр'Ьславъ
Главната форма на вжтр-ЬшнитЪ кр-Ьпости е трапецътъ; вжтрЪш-
ната кр-Ьпость въ Плиска завзима ок. 0*5 кв. км. (най-дългата й
западна страна е 788 м., най-кжсата източна 612 м., а другигЬ по
740 м.); вжтр-Ьшната кр-Ьпость въ Пр-Ьславъ завзима н%що повече отъ
половина на онази въ Плиска (западната и сЬверната страни еж по
около 630 м.). И въ дв%гЬ вжтр^шни кр-Ьпости срещаме трето палатово
укр-Ьпление, мЬстото на което носи до днесъ едно и сжщо название
Сарай-ери (сарай, дворецъ). Сходство въ плановетЬ на двата града
срещаме и въ положението на главната църква, вънъ отъ вжтр%шната
кр-Ьпость, въ Плиска — Клисе-ери, а въ Пр-Ьславъ — Гебе-клисе.
Отъ гол-Ьмото сходство въ плановетЬ на двата града и въ детай*
лигЬ на постройкигЬ имъ можемъ да заключимъ, че гЬ принадлежатъ
на единъ и сжщи народъ и че каменнигЬ имъ постройки принадлежатъ
къмъ една и сжща епоха. Предполагаме, че каменната вжтр^шна кр%-
пость въ Плиска е била построена сл-Ьдъ изгарянето на града отъ импе-
ратора Никифора въ 811 год. За построяването на пр-ЬславскитЬ кре-
пости отъ Омортага въ 822 година ясно свидетелствува Чаталарскиятъ
надписъ. ^)
Интересно е преданието, запазено между делиорманските турци
(гаджали) и гагаузигЬ: Единъ царь, който завладелъ гЬзи страни,
построилъ най-напредъ своята столица до с. Абоба; следъ това довелъ
майка си (отъ задъ Дунава, отъ по-напрешното си царство) и я попи-
талъ: ,какъ ти се хареса новата столица*"; тя отговорила: ,това е
много хубаво всесто за биволи, но и за гЬхъ нема тукъ вода". За да
се снабди столицата съ вода, тя съветвала да докаратъ водата отъ
Крива-река (Ири-дере); когато царьтъ възразилъ, че това е невъз-
можно, тя отговорила: «водата е като жена, тя ще отиде навсекл^е,
дето ще я заведешъ*". Тогава царьтъ построилъ една напречна сгЪна
въ скалистия гЪсенъ проломъ на р. Крива-река — Каика-канара — и
прокопалъ единъ ровъ къмъ Хисара (Къзълджикъ-хендекъ). При откри*
ване на водопровода присжтствувалъ царьтъ и вървелъ предъ водата;
на едно место царьтъ се обърналъ къмъ водата и рекълъ: .като
куче ще вървишъ подиръ мене^ Отъ тЬзи думи се докачила водата и
се върнала въ коритото на Крива-река. Следъ това царьтъ построилъ
нова столица въ Преславъ (Ески-Стамболъ) и отново довелъ майка
си и тя му отговорила: »това всесто е сгодно за кози, а не за столица'.
1) Абоба-Плиска стр. 545—554. Атласъ табл. СХУШ,

К. Шкорпилъ, Б'Ьл'Ьжки за старата българска столица Пр'Ьславъ 137
Тогава царьтъ я попиталъ: .кжд-Ь тогава има удобно м-Ьсто за постройка
на столица*. Тя отговорила: ,тамъ тр-Ьба да построиип^ столица, д-Ьто
черната змия е сплетена съ б-Ьлата".^)
Преданието напълно отговаря на д-Ьйствителностьта : постройката
на Плиска и сл%дъ това постройката на Пр%славъ отъ сжщия царь
(Омортагъ), и стр-Ьмлението на българигЬ да прЪвзематъ Цариградъ,
между Черно и БЪло-море. За водопровода, споменатъ въ преданието,
вероятно се отнася надписътъ отъ Маламира (СЮ IV № 86916).
IV, Разнесени материали.
Отъ развалинигЬ на стария градъ Пр-кславъ еж били изнесени,
още пр-Ьди да се направятъ разкопки, разни интересни строителни ма-
Сериали и надписи ; за това и не може съ положителность да се опр-Ь-
дЪли, на кои постройки въ стария градъ гЬ принадлежатъ.
А. Материали въ самия градъ Пр-Ьславъ.
1. До юго-западния край на Сарай-ери въ вжтр-Ьшната кр%-
пость се намира една колона отъ зеленикавъ камъкъ (офикалцитъ),
дълга 3*52 м., съ диам. 0*63 м. Колоната има на края едно на дебеля-
нане, широко 9*5 см. и една кржгла дупка отгоре (профилъ въ обр. 96,1)*
НЪма съмнение, че колоната произхожда отъ палатовигЬ постройки.
2. Мряморна колона отъ) Сарай-ери, пр-Ьнесена въ пр-Ьславското
училище, 2-32 м. дълга и съ диам. 0-44 м. Отъ същото м%сто еж доне-
сени и дв-Ь колони, които сега еж поставени като подпори въ нав%са
на преславската църква.
3. Въ турскит% гробища, на изтокъ отъ гр. Пр-Ьславъ, се нами-
ратъ сл%днит% паметници, като надгробни камъни:
а) офикалцитова колона, дълга МО м., съ диам. 0*58 м. Колоната
има на единия си край надебеляване, широко 10*5 см. (профилъ обр. 96,
2). На горнята страна има една кржгла дупка съ диам. 8 см. и дълб. 8
см. Отъ нея излизатъ къмъ периферията дв% каналчета, широки по 2*5 см.
б) фрагментъ отъ 6'Ьла мряморна колона съ сиви пояси, дълга
1-40 м., диам. 0*33 м.
в) фрагментъ отъ сиенитова колона съ диам. 0*40 м. и простъ про-
филъ (обр. 96, 3); фрагментътъ е дълъгъ 0*83 м.
Абоба-Плиска стр 551. Подобно предание сжществува и въ М. Търново.

138 К. Шкорпидъ, Б-Ьл^жки за старата българска столица ПрЪславъ
^

К. Шкорпилъ, Б-ЬлЪжки за старата българска столица Пр'Ьславъ 139
г) иряморна колона съ диам. 0-49 и., дълга 1'38 м. На долЕгата
плоскость ииа кржгла издълбатин^ (диан. 0*14 н., дълб. 0-15 м.)
д) колона отъ варовннкъ съ днам. 044 м., фрагментътъ е 1 м. дъл.
е) фрагиентъ на нрянорна -колона съ диам. 023.
ж) мряиорна колона съ диан.
0-39 м. и дълж. 1-24 м. На цилин-
дрическата плоскость, 0*44 м. надъ
долния край, ииа дв^ издълбатини
за закр-Ьрване на плочи: долнята
правол,гьлна (2*7 си. шир., 4*5 см.
вие), горннта квадратна (съ страна 4
си.); дв^гЬ еж по 4'6 си. дълбоки.
з) фрагиентъ отъ иряморна по-
луколона съ дкаи. 0*38 и.
и) колона отъ варовннкъ, дъл-
га 095 и., съ диаи. 0-30 и., канели-
рана съ хоризонтални, пръстенооб-
разни бр-Ьзди, 3 до 4 си. широки и
6 ни. дълбоки, на брой 25 (обр. 97).
Огь двЪгЬ страни на колоната ииа
00 една база съ античенъ профилъ
(обр. 96, 5; 12-9 си. вие. съ най-
голЪнъ диаи. 0-45 и.) и крлгла плин-
та (съ диан. 0*42 н. и 5-5 сн: вие).
На дв%т-Ь освови ииа по една кржг-
ла кздълбатина (дълб. 10 см., диаи.
8 и 10 си.).
4. Въ селскигЬ градини до ус-
тието на Преславската р-Ька, дЪто
ио-напр*дъ сл били турски гроби- ^- ^^- " ^^^Щ" '""™'' "^
ща, се наннратъ:
а) нрянорна колона съ диаи. 0-46 м., съ сложенъ профилъ, 11*5
сн. широкъ (обр. 96,4); б) иряморна колона съ диам. 0-40 м. и простъ
профилъ, 7*5 си. шир.
5. Прн разкопкитЬ на проф. В. Златарски (1898 г.) еж били намерени
въ Сарай-ери нряиорнн колони съ диаи. 0*42 (дълж. 1 .35) и 0-44 и. (д-ьлж.
1-12 и.), съ сложни профили (както въ обр. 96, 1.) н фрагменти съ дна-
нетъръ 0-42 и.

1-10 К. Шкорпилъ, БЪл^жки за старата българска столниа Пр'Ьславъ
6. До колоната № 1, до Сарай-ери, е била нам-Ьрена нряиорна
база, състоеща се отъ квадратна плинта (страна 1 и.), излжкналъ торусъ,
0*185 и. високъ, съ най-гол^иъ диам. 0*94 м. и съ едно поясче отгор1»
(7-50 си. ВНС. и диан. 072 и.). Обр. 96,- 6.
Обр. 98. Обр. 99.
Мрнморни капнтели отъ Пр'Ьславъ.
7. При сжщитЬ разкопки еж били нзкЪреии иряморни акантови
калители въ палатовитЬ постройки, отъ които даваме, за сравнение
съ АбобскигЬ,') обр.
98 и 99.
8. Въ една кжща
въ горнета махала въ
гр. ПрЪславъ, като
подпорка на дървенъ
стълбъ въ маза, слу*
жи варианта на рим-
ско-дорийски нряио-
ренъ капителъ, който
е билъ нам-Ьренъ въ
гробницата на югь
отъ Радула-чушма
(обр. 100). Доленъ
диам. на капитела
0-40 м. и височ. 0-425
Обр. 100. — Мряморенъ капителъ отъ ПрЬславъ. "•; вЪ ДОЛНЯТа СИ
часть (0'255 м.) е съ
вдлъбнати листове и отгор^ е украсенъ съ яйцеобразенъ поясъ безъ абакъ.^
') Абобз-Плиска стр. 120— 123 рис. 14 и 15.
^ Пакъ тамъ стр. 121, група В рис. 16. Подобенъ внжъ у КаМпка, АлНке ОспЬ-
та1ег 1п Ви1^а11еп № 4 фиг. 7 стр. 8 (отъ Ст. -Загора, сега въ Народния Музей въ София).

К. Шкорпилъ, Б^-Ьжкн за старата б-ь.1гарска столица ПрЪславъ 141
9. Пр^дъ входа въ църковния дворъ въ гр. Пр-Ьславъ ииа часть
отъ иряноренъ архитравъ, нанЪренъ споредъ събранигЬ свЪд^ния въ
Сарай-ери близо до колоната № 1 и базата № 6. Той е 2 н. дълъгъ
и 0-37 н. дебелъ, отъ долу 0'89 и. широкъ, разширенъ полигонално въ
средата отъ дв'ЬтЪ страни до 1*20 м-; на горнята му повръхность на
разширената му часть ина една плитка кржгла (диам. 0-89 и.) блюдо-
образна изд-ьлбатина. Отъ двЪтЬ подлъжни страни архитравътъ е сложно
профилуванъ (обр. 96, И и 101). Въ долнята иу повръхность, въ гЬснигЬ
ну страни, еж изд-ьлбани призиатически вдлъбнатини за подпнране на
хоризонтални дървени диреци.
10. Часть отъ архитравъ, 0-36 м. високъ; отъ гор-Ь съ 0*58 н.
широка плоча (0-12 н. дебела), подъ която се сгЬсняватъ сгрвничнитЬ
сгЬни, въ видъ на сина, до 0-26 и. Т-Ьзи сгЬни еж били украсени съ
Обр. 101. — Мрянорснъ архитравъ оть Пр'ЬслаВ'ь.
лнсговнднн орнаиенти, оть единъ типъ, който симетрично се повтаря
по дължинигЬ ииъ (обр. 96, 7). Канъкътъ вид-Ьхъ въ пр-Ьславското
училище (1887 г.).
11. Мряноренъ пиласгьръ отъ балустрада, 1-04 м. вие, 0*26 м. шир.
н 0-30 н. дебелъ. Личната иу сгЬна е гладка; страничните иу сгЬни сл1
съ продълговати сложно профилувани рамки. На заднята стЪна е запа-
зена часть отъ балустрадната плоча, 14*5 сн. дебела и 6'5 си. широка
съ профилуванъ корнизъ (15-5 см. шир.); намира се въ Пр-Ьславското
у*шлвще (изобразенъ въ атласа Абоба-Плиска, табл. ХЬ. фиг. 26 а, Ь, с).
12. Мряиоренъ каиъкъ съ иеизв-Ьстно предназначение, очуканъ отъ
вснчкигЬ страни, съ изключение на горнята плоскость, 0-57 м. д-ьлъгъ,
отъ горЬ 0*25 н. дебелъ и 0-37 и. високъ (обр. 102). Горниятъ край на
пръднята ну стЪна, на ширина 0*15 м., е наклоненъ навжтр-Ь и надол^
(4-5 сн.) и украсенъ съ единъ редъ листовъ орнаментъ отъ единъ мо-
ттъ. Подъ орнамента на л-Ьво се намира релиефно нзпжкналъ грифонъ,
съ нагорЬ издигнати, при долния край орнаментално украсени крила н

142 К. Шкорпилъ, Б%л^жкн за старата българска столица Пр^славъ
издигната опашка, идещъ на лесно. Т-Ьлото ну е лъвско, а главата,
сега очукана, е била в-Ьроятно человЪческа. Надъ опашката е от-
чупена часть огь неясенъ пр-Ьдметъ. Пр-Ьдъ грифона има изпжкнала
рамка (въ видъ на торусъ), на6р'Ьздена наклонено- Полето въ рамката е
отвЪсио, съ листовъ орнаментъ, отъ който е запазена с?мо една жглова
часть. Нам^ренъ е билъ прн постройката яа' оградата на една частна
кжща, въ южната махала на гр. Пр^славъ, въ която е сега зазиданъ
до стълбата пр-Ьдъ кжщата. ;
Обр. 102. — Мряморенъ блокъ съ релиефн огь ПрЪславъ.
13. Корнизови каменни плочи отъ разни измерения се наииратъ
въ разни кжщи въ гр. Пр^славъ, съ профилувана пр'Ьдня тЬсиа страна ;
въ профила главната часть образува нависналъ надол% торусъ (обр. 96,
8 и 9). Този профилъ е характеренъ за повечето досега открити по-
стройки въ старата столица. Нам'Ьренъ е въ Абоба и въ Сарай-ери при
разкопкнтЪ на проф. В. ЗлатарскиЛ)
14. Прагъ, изсЬченъ отъ ирияоренъ стълбъ, въ околийското управ-
ление въ гр. Пр-Ьславъ, 123 м. дълъгъ, 0-28 м. широкъ; пр^Ьднята му -
1) Подобенъ камъкъ съ по- сложенг профилъ, 0*34 м. деб. и 042 к. шир., нан^рсиъ
въ с. Всл11-бсН, е изобр:1,че11ъ въ ятласл Абоба-Плнска, табл. XXXIII фнг. 9. Почти сжшиятъ
профилъ с изи^стонъ и отъ Абоба, табл. ХХХ111 фнг. 8.

К. Шкорпплъ, БЪл'Ьжки за старата българска столица ПрЪславъ 143
часть е призиатически изпжкиала (8*5 си. вие, 11 сМ' шир.); заднята е
15-5 ол. широка. 6ъ заднята пб-низка часть, близо до краищата й, ииа
даЪ правожгълни (12X8 см.) ивдълбатини, ок. 2'5 см. дълбоки, и третя
подобна (8-5x4 см.) надъ едйа отъ първи1-Ь двЪ въ по-високата часть
на прага (обр. 96, 10).
15. Четвъртнтъ каиъкъ огь варовникъ, 0-95 м. дъл., 0*22 м. шнрокъ
и 0-4 «. дебелъ.; пръднята иу гЬсна повърхнина, подъ една плинта, 0'13
н. дебела, е цилиндрически подсЬчена (обр. '.&&, 13). Лругь подобно
подсЬчень квадрагь (обр. 96; 12). Двата еж въ околийското управление.
16. За доп-ьлнение прилаганъ въ обр. 96, 17 — 22 н-Ьколко фраг-
менти, открити при разкопките на проф. В. Златарски, отъ които №
17, 19 н 21 еж антични.
17. Корито- гробъ (саркофагъ) отъ п^съчЛиПъ каиъкъ, нам^ренъ ~
въ една нива до Радула-чушма, въ м^стностьта Селището,') сега въ
църковния дворъ въ гр. ПрЬславъ.
Коритото е отъ вънъ 2-42 н. дъл-
го, 1-08 н. широко и 68 м. ви-
соко; дебелината иа стЬнигЬ му е
(МЗ и., а д-ьлбочнната иу 0-54. Спо-
редъ добитигЬ св^дЪния въ гроба
бшгь нан-Ьренъ само единъ скелетъ
съ скр-ьсгосани рл.ц-Ь, безъ Никакви
прЪдмети. Саркофагьтъ е билъ по-
ставенъ въ една гробница и отгор%
покри-^ сано съ една проста плоча,
малко прЪвиснала надъ краищата
на коритото.
Б. Материали разнесени
изъ околностьта на Пр-Ьсла-ъ. ^^ ^^^
Най-иного строителни матерна- пр-Ьмав
ли отъ стария, ПрЬславъ еж били пренесени въ гр. Шуненъ.''^)
1. Споредъ едно пр-Ьдание, при постройката на Туибулъ-джавшсн
(1649 г., ]059 огь егира) отъ везира Шерифъ паша еж били пр-Ьне-
сени отъ гр. ПрЬславъ нного материали и сл%дъ довършването на
джамията везирътъ е подарилъ на ходжата останалигЬ материали, отъ
') На планЗ обр 93 подъ № 3.
-I ИзвЪстня ва Варненското Архсол Лруж. III стр. 141 — 143-

144 К. Шкорпилъ, Б-Ьл-Ьжкн м старата б1>лгарска столица ПрЪсдавъ
КОИТО посл'Ьдниягь е построилъ една кжща, ^)-Ьщу джамията. Сл^дъ
освобождението на България много отъ тЪзи каиъни, украсени съ
релиефи, фигури (?) и писиа, еж били изпратени въ гр. Бруса. Въ
казаната кжща еж зазидани разни камъни ; въ двора й е запазенъ
единъ капителъ (обр. 103). Капителъть е трапецообразенъ съ доленъ
диан. 0-36 м., на долнята плоскость съ една кржгла (диаи. 6 см.) дупка
за закр-Ьляването му върху стълба. ТрапецообразнитЪ сгЬни еж 0*27 и.
високи и 0-5 — 0-53 м. широки и еж украсени съ хубави листови орна-
менти. Абакусътъ е 5-6 см. дебелъ и е украсенъ съ плетенъ орнаиентъ.
Капителътъ е огь дребнозърнесгь иряморъ.
Обр. 104. — Мрниорна плоча съ орканеитн отъ Пр^славъ.
2. Още въ турско вр-Ьме еж били пр'Ьнесени въ Шуменската ми-
трополия и въ старото читалище н-Ьколко мряморни плочи (въ митропо-
лията 6 и въ читалището 2), които сега се намиратъ въ Народния Му-
зей въ София (обр. 104 и 105). ПлочигЬ еж 054 м. високи и 0'12 м.
дебели. Пр-Ьднята нмъ страна е разд-Ьлена на квадратни вдлъбнати по-
лета, отд-Ьлени съ .ю 2 см. широки отв^Ьснн поясчета, съ тънки бр-Ьздн
по средата, каквито има сжщо и на горнята и долнята страни. Поле-
тата еж изпълнени съ листови симетрични орнаменти отъ византийски
стилъ, съ употр-Ьбечие на гръцки палметови мотиви. ГлавнитЬ типове
на орнаментнтЬ еж изобразени въ обр. 106; първигЬ три се различаватъ

К. Шк<фП1и1Ъ, Б'Ьл'Ьжкн за старата българска ста1И11Д ПрЪславъ
саио ПО централния мотивъ. ПлочитЬ еж очукани отъ дв^тЬ страни;
сано по едната е запазенъ л^внятъ край съ проста рамка — допълнение
на горнята и долнята рамки. Фрагменти на подобни плочи са били на,
нарани и въ Сарай-ери, както.^н при разкопкнгЬ на проф. В. Златар-
ски, тъй щото^н^ма съмнение, че гЬ произлизатъ отъ палатовитЬ по-
стройки въ Сарай.
3. Въ Шуменската митрополия е имало сжщо фрагменти отъ
нряиорнн плочи (деб. 6 см.); на едната страна тЬ еж злбообразно
нарязани до половина, отгоре и отдол'Ь; такива плочи вид'Ьхме и въ
околийското управление въ гр. Пр%славъ; намиратъ се често и при
разкопкитЬ въ Пр'Ьславъ.
Обр. 105. — Мрянорна плоча съ орнаменти отъ Пр-Ьславъ.
4. Въ сжщата митрополия се наинра фрагментъ отъ единъ камъкъ,
8-5 см. високъ, съ диам. 13 см. На единия край камъкътъ е канели-
ранъ, а на другия завършва конусообразно съ диам. У'8 см. (обр. 96, 15).
5. Пакъ тамъ се намира часть оть мряморенъ камъкъ, М м.
лъгь, 17-2 м. високъ. Профилътъ на една отъ дългигЬ страни е пр^д-
сгавенъ на обр. 96, 14.
6. Въ село Имренлеръ е запазена една часть отъ античенъ корнизъ,
I м. дълга, 0'42 м. висока, издълбана огь турцнтЬ котлообразно за
чукане на жкго; горията часть (17 см. шир.) на корниза е украсена съ
редъ палиетови орнаменти, които се изреждатъ правилно въ два
мотива (обр. 96, 16); при долния край на корниза има дентнкули (зж-
бообразни изрЪзи). Споредъ едно св-Ьд-Ьние корнизътъ произлиза оть
ПрЪславъ, споредъ друго св%д'Ьние той е билъ нан^ренъ въ старото
селяше .Беджене* на с. и. отъ селото, въ което се намиратъ стари
строителни материали и византийски монети.
7. Въ турските стари гробища на сЬв. отъ с. Велибей се намира
Илвкстиа н| Арх аруж. 10*

146 К. Шкорпнть, БЪл^ки за старата българска сгмица П{гкслав-ь
часть отъ актиченъ иряиоренъ профилуванъ коринзъ, 0-28 и. високъ.
Ср'ЬднитЪ му членове еж украсени съ орнаменти.
8. За с1'аритЪ камъни отъ с. Насарли, описани въ А6оба>Плиска
стр. 158 — 159, не иоже съ положителность да се каже, дали пронзхож'
датъ отъ Абоба или Пр^славъ.
4 9 9
Обр. 106. — Орнаменти върху нрянорни плочи отъ ПрЪсяавъ.
Типични за изкуството въ старата столица ПрЬславъ еж листовкггЬ
орнаменти върху нряморнитЬ плочи(обр. 104—106), върху капитела отъ
Шуменъ (обр. 103) и върху камъиит* отъ Пр*славъ (обр. 102 и обр-

К. Шкорпилъ, БЪл-кжки за старата българска столица Пр-Ьславъ 147
96, 18). Т% в%р051Тно принадлежатъ на дворцови постройки. По тЬзи
орнаменти постройкигЬ въ ПрЪславъ р-Ьзко се отличаватъ отъ по-
сгройкигЬ въ Абоба ; н%ма съмнение, че гЬ не еж пренасяни отъ други
постройки и че еж работени специално за Пр^славъ, съ което се
обяснява оригиналностьта въ детайлигЬ, която съвсЬмъ липсва въ
Абоба.
Като допълнение прибавямъ единъ оригиналенъ капителъ отъ
Върбица (0 25 м. високъ), трапецообразанъ и съ изпжкнали сгЬни
(гор% 18 см., дол-Ь 11. см. шир), които еж отдЪлени съ навънъ остро
изпжкнали пояси (5*5 см. шир.) и еж украсени съ палметовъ орнаментъ;
въ долнята сгЬна има кржгла вдлъбнатина (диам. 6 см.) за стълбъ (обр.
96, 20). Нам-Ьренъ е въ развалинигЬ на кр%постьта «БЪлградъ*' (»Гра-
дище" на сЬв. до село Върбица).^)
(Огкдва)
Мо1е8 зиг Гапс1еппе сарИа1е Ьи18аге Ргб81ауе.--Ь'аи1еиг
(1оппе ипе (1е8СГ1р110п (1е 1а !ог{еге$$е (1е Рг^зюуе е1 сотраге зоп р1ап к се1и1
й^АЬоЬа-РИзка. Арг^з ауо1г сопз^а!^ ипе ^гапйе апаю^^е еп1ге 1е8 йеих
р1ап$, 11 сопс1ие цие 1е$ юНШсаНопз (1е Ргб81ауе е1 (1'АЬоЬа $е гарроНеп!
к 1а тбте ^роцие, по1аттеп1 ай 1Х« 81^с1е. А Гаррш (1е $а 1Ь^$е у1еп1
аи$$1 Г1П5Спр1юп (1е ТсЬа1а1аг. ЕпзиНе Гаи1еиг риЬИе яиеЦиез топитеп1$
с1'агсЬ1{ес(иге ргоуепап1$ (1е Ргб$1ауе, 1е18 яие союппез, сЬаркеаих, р1аяие8
йе тагЬге соиуеЛез й^огаетеп^з ек. (й^. 96-103) (1оп1 ипе рагйе зоп! сопзегуйз
епсоге йапз 1а У111е тбте е1 (1'аи1гез зе 1гоиуеп{ 1гапзро]1бз йапз 1ез юса-
1|(6$ аУ01$1пап1ез. Ьез р1аяиез Ь, огаешеп1$ зоп! (1'ип тЬЬтйХ рагИси11ег, 1щ.
104 — 106; еПез оп1 616 1гоиу6ез йапз 1а юЛегеззе 1п16пеиге йе Ргб81ауе е!
ргоУ1еппеп( ргоЬаЬ1етеп1 йез ра1а13 йез го13 Ьи1|[агез. Сез р1аяиез зоп1
сопзегубез к ргбзеп! ай Мизбе НаИопа! к 8о11а. (А зихуге).
К. §когр11.
Изв-Ьстия т Варн, Арх. Друж. III, стр. 118.
10*

Пр^Ьдисторическата Денева могила
село Салманово
при
(съ табл. ХЬШ— ХЬУ)
Отъ Р. Поповъ
?5^ЕТМГЛйРЪ ( чятяли
ЕЛРИНЬОИ
Обр. 107. — М-Ьстопсложение на с. Салманово и на Деневата могила, А.
На юго-изтокъ отъ с. Салманово (Пр'Ьславска околия), не далечъ отъ
коритото на р. Камчия, върху сЬверния склонъ на една незначителна
височина, позната съ името .Бакаджикъ*, се издига могила, която по
името на притежателя на нивата, въ която се намира, се нарича отъ
околното население Денева могила (обр. 108).
Рано пр-Ьзъ прол-Ьтьта на 1906 год. стопанинътъ на нивата, подпо-
могнатъ отъ н'Ьколко селяни, пр-Ьдприелъ разкопки въ могилата, съ
ц'Ьль да дири пари. Въ посл'Ьдствие, били изкопани н-Ьколко гробове,
глинени сждове, кременни орждия, шлифовани брадвички и чукове»
накитни пр-Ьдмети и др. културни останки, часть отъ които б-кше задър-
жана до нашето отиване. Сжщата година, пр-кзъ м^сецъ май, в^ь тази
могила и ние направихме разкопки. Посл'ЬднигЬ, поради краткото вр%ме на
траянето имъ, имаха повече характеръ на сондажи. Часть отъ могилата
ни се даде случай да разкопаемъ систематично пр^Ьзъ 1912 г. по пор^я^ка

Р. Поповъ, Праисторическата Денева могила при Сагнаново
И съ ср-Ьдства на Нар. Музей. Пр^ъ втората половина на м. картъ започ-
нахме разкопаването на източния склонъ, обаче настл^пн лошо вр-Ьне и
яне б^хие принудени пр'Ьждевр^иенно да пр^кратимъ работата. При по-
благопрнятнн условия, работата продължихме пр-Ьзъ л-Ьтото. Резултатътъ
отъ направенитЪ разкопки излагане по-дол-Ь, като се ограничаваме да
опишемъ добития материалъ, безъ да засЬгаме въпроси, разрешението
на които изисква повече данни. Споредъ насъ, за сега тр-Ьбва да се
събира само материалъ, а когато въ блщеще ще се разполага съ повече
такъвъ, какъвто могилитЬ у насъ о6'Ьщаватъ въ изобилие, само по
себе си ще се дойде до обясняване на редица проблеми, за разр-Ь-
шението на които, при сегашните данни, всички усилия биха довели
Обр. 108. — Изгледъ яа м'Ьстнастьта .Бакаджикъ* заедно съ могилата.
само ДО си%ли И погр'Ьшни заключения. Задачата на пр^дисторика въ
България, мислимъ, до6р'Ь е да се ограничи на първо вр'Ьме въ ум'Ьло
рлшоводене на разкопкитЬ и научна обработка на добития материалъ,
а обобщението на фактигЬ и нужднигЬ заключения, сл'Ьдъ врЪме, сами
ще се наложать.
Бакаджикътъ, ') както и близката му околность, до пр^дн десетки
години е билъ обрасналъ съ гора, изсЬчена наскоро сл'Ьдъ освобож-
дението, за да може да се разработи околната земя. Богатиятъ дивечъ
въ д-ЬвственигЬ гори, изобилната вода на близкитЬ два извора, като
важни условия за едннъ прниитивенъ животъ, привлнчатъ вниманието
на човека и той се заселва още въ пр^дисторическо вр-Ьме на това
кЬсго. ПослЪднето представя удобство още въ това отношение, че
') Бакаджикъ, турска дума, значи иЪсто, отдето се открива широкъ хоризонгь.

Р. Поповъ, ПрЪдисторнческатй Денева ношла при Салнаново
оттамъ се открива широкъ хоризонтъ: едно твърди важно условие за
ония вр-Ьиеиа, когато животътъ на чов-Ька често е бивалъ излаганъ на
опасность.
Деневата могила, издигната върху Бакаджика, пр'Ьдставя насипъ
върху кржгла основа съ диамегьръ около 50 и. Височината й сега не
надминава повече отъ 4—5 и.;
обаче, споредъ думитЬ на селя-
ните, прЪди изсичането на гората,
могилата е била по-висока. Редъ
години пръстьта е бивала сри-
вана отъ върха за подравняване
на нивата; по този начннъ мо-
гилата значително е изгубила отъ
, о първоначалнигЬ си рази%ри. Въ
профила на Деневата иогила треб-
ва да различимъ главно два пла-
ста. Най-горниять отъ тЬть, кой-
то въ обр. 109 означаване съ А,
представя чернозеиъ, сь дебелина
40 — 100 си- Тази пласгь обаче е
' запазенъ само на ония нЪста, д-Ьто
могилата по-рано не е била раз-
копавана. Тукъ срещане сано чо-
вешки скелети, на разстояние
1—2 м. единъ отъ другъ. Кул-
' турни останки ие се наьгЬриха.
Вторинтъ пласгь (обр. 109 В), чиято
максимална;дебелина въ ср-Ьдата
на могилата достига 4—5 и., ни
пр-Ьдсгавя културенъ насипъ, ле-
жащъ върху дилувиалеиъ рЪченъ
чакълъ (обр. 109, С), а посл-Ьдниятъ — върху хотревиеиска глина, отъ
каквата е съставена цялата тераса отъ с. Салманово до с. Смядово.
Ако просл^димъ културния насипъ, никжде не ще забЪлежнжгь
последователни, единъ отъ другъ ясно разграничени пластове и, ако
не смЪтаие иасипитЬ отъ глина, размесена съ пепель н вжглкща, както и
тия отъ изгорела пръсть, чиито размЪри еж незначителни, бихме могли да
кажемъ, че могилата е съставена отъ хомогененъ почвенъ натеркал-ь.
Обр. 109. — Прсфнлъ на иогклния насипъ.

Р. Поповъ, Пр'Ьдисторическата Денева могила при Салмавово 151
Като имаме отъ една страна това пр%дъ видъ, отъ друга страна еднак-
востьта на културния материалъ, на първо м-Ьсто еднаквия характеръ на
керамиката отъ разни дълбочини, ще трЪбва да заключимъ, че натруп-
ването на могилата е вървело непр%кжснато и то прЪзъ единъ периодъ,
прЪзъ който не е станала никаква промЪна въ културата.
Ние предпочетохме да разкопаемъ източния склоиъ на могилата,
защото пръстьта лесно може да се изхвърля по склона на Бакаджика,
а съ това значително се улесняваше работата.
Сега нека се запознаемъ съ получения отъ разкопкигЬ културенъ
материалъ, като за по-гол%ма прЪгледность го систематизираме така :
I. КерШ1ика. ^
А. Глинени щемпели. В. Човешки и животински фигури. С.
Прешлени. О. Сждоре. .Е. Похлулки^ Р. Разни прЪдмети отъ глина. С.
Глинени модели на колиби. '
П. Предмети отъ скали.
А. Боздугани. В. Дл-Ьта. С. Чукове. 0. Брадви. Е. Бойни топки.
Р. Разни предмети отъ скали.
га. Предмети отъ кремъкъ.
А. Ножове. В.- Стъргалки.
IV. ПрЪдмети отъ кость.
А. Шила. В. Дл*та. С. Игли. О. Гладилки. Е. Накити. Р. Куки.
С. Разни предмети отъ кость.
V. Пр-Ьдмети отъ рогъ.
VI. Накити отъ черупки.
VII. ПрЪдмети отъ металъ.
VIII. Останки отъ жилища.
I. Керамика.
А. Глинени щемпели (пентадери).
Между интереснитЬ находки, за пръвъ пжтъ нам-Ьрени у насъ,
требва да поставимъ четири глинени щемпели, разни по форма и
големина.
1. Единиятъ отъ тЬхъ ни пр-Ьдставя обр. 110, А. Както и останал итЬ
три, той има кржгло лице, снабдено съ конусовидна дръжка. Диаме-

Р. Поповъ, Пр^дисторнческата Деяева могила прн Салиавово
търъть на лицето м-Ьри 57— 58 сн., а височината, заедно съ дръжката,
не надминава 3 сн. Цв'Ьтъ сивъ до черъ. Върху лицето ка щемпела е
моделирана спирала съ 5 завоя.
2. Вториятъ щемпелъ (обр. 110, В.) е по-малъкъ. Диаметъръ на
лицето 4'3 сн., височина 3 сн. Цв%ть керанидено-червенъ. Върху
лицето му сл. моделирани три кржга. разположени концентрично около
една централна пкпка.
Обр. 110. — Глинени щемпели (пентадери). Малко
3. Акалогиченъ на посл-Ьдния е другъ единъ щемпелъ, който се
различава саио по това, че липсва централната пл^пка. Линиетъръ 5-3
см., височина 3'4 си. ЦгЬть кераиндено-червенъ.
4. По формата на дръжката, значително се различава четвъртнягь
щемпелъ, пр'Ьдставенъ на образъ 110, С. Диаметъръ 4'6 — 4-8 см., височина
4-4 см. Цв-Ьтъ керамидено-червенъ. Въ средата на лицето еж издълбани
три, а около гЬхъ, разположени въ крхгъ, осемь дупки, чиито диаметри
вариратъ отъ 0'6— 07 см.
Подобни щемпели еж намерени въ неолитичнитЪ културни пластове
въ терезиенската пещера при Дуино (Австрия). Т-Ь еж били употр*-

Р. Поповъ, Пр^днсторическата Денева могила при Салианово 153
бявани за боядисване на т-Ьлото съ боя.') Намерени ок схщо въ
пещерата Полера*) и Кеее'^ Ет1ио (Италия),") както и въ Тесалия.*)
Въ Мала-Азия подобни предмети еж намерени въ Троя. ") ТроянскитЬ
аналогии се отличаватъ отъ нашигЬ по това, че тЬ иматъ продълго-
вата форма, дръжкигЬ имъ ок пробити, а лицето (основата) е ситно на-
дупчена. Шлиманъ мисли, че т% сл служили за четки. Въ Во8-б]Цк, въ фри-
гия, еж намЬрени сжщо такива глинени предмети.") Кьорте, като не се съгла.
снва съ мнението на Шиитъ и на Льошке, че троян-
скитЬ аналогии еж употр'Ь6ени за амулети, прие-
ма тия, наи'Ьрени въ Во5-б]ик, за пентадери,
конто еж служили за боядисване на кожата на
тЬлото или други пр-Ьдмети. Щемпелите отъ Де-
невата могила, както и приведенитЬ аналогии,
» служили за шемповане на ткпото съ бон.
обичай, който сжществува и днесъ между тузем-
нитЪ жители на Африка и Америка.
В. Идоли и животински фигури.
Ц^ли чов'Ьшки фигури, или както е прието
да се наричатъ идоли, не се нам-Ьриха ; обаче
не безъ интсресъ еж два фрагмента, които
описваме по-долЪ.
1. Обр. 111. Л-Ьвъ кракъ, гледанъ отъ зад-
Н5гга страна. Височина Ц-З см. Бедренната об-
лзсть на крака е украсена съ дв% ленти отъ ^^^ щ. - Кракъ отъ г.н.
спнраленъ меандъръ, при който двата края на ненъ идолъ, съ ивкрустираиъ
орнаментъ. Около -'а ест. в.
спнралитъ завършватъ по гакъвъ начинъ, че
се образуватъ ромбове, въ центъра на които има по една точка. Въ
областьта на пояса личатъ сл%ди отъ праволинеенъ меандъръ (обр. 112),
■) Ноегпев, иг^^ексЬкИи с1ег Ь11[1еп(1еп Кип5(, стр. 287.
*) Ниаерле, ЧеловЪчество въ дои стори ческ1Я временя, стр. 86.
*) ЖПке, 8й(1«е51еигора|5сЬе Ме^аШЪкиИиг, стр. 101, обр. 92. Отличава се отъ
сммвовскитЬ по продълговатата си форма.
') ТЕОУМТА!, й1МНН1 КА1 2ЕЕКЛОМ, стр. 341-342, обр. 270-275.
"<жду които съвършенио зкалогнчсиъ иа нашия четвърт шсмпслъ е обр. 273. А111еп.
■ШйеУип^еп ХХХУЕК стр. 29 обр. 1 (глииенъ отъ Ткап^О и обр 2 (стсатитсиъ отъ 2е-
^■■), чиито лнцв еж еъ меандрополобни орнаменти.
'V 5 с И И етап п, Люк, стр. 462 обр. 488 н 489.
'■) А1Ьеп. М1НеМ- XXIV табл, III обр. 1 н 2.

Р. Поповъ, Пр'Ьднсторичесиатз Денсва могила при Салманово
Орнаментътъ е вр-Ьзанъ, инкрустиранъ съ б*ла, а тукъ-тавгЬ личатъ
сл'Ьди и отъ червена боя. В'Ьроятно татуиранъ върху тЬлото, този ор-
наментъ се ф-Ьща твърд-Ь често върху неолитичната керамика отъ Бут-
миръ въ Босна. ^) У насъ фрагменти отъ фигури съ сжщигЬ орнаменти
еж намерени въ коджадерненската могила при Шумеиъ, могилата при
с. Султанъ (Поповско), въ едно пр-Ьд-
исторнческо селище при село Вид-
болъ (Видинско) и др.
Обр. 112. — Развитъ орнаменгь отъ Обр. ИЗ. - Фрагмеить
обр. 111. Ест. вел.
2. Обр. 1 13. Два слепени крака отъ правостоещъ идолъ, запазени отъ
кол-Ьн-ЪтЬ надол-Ь. Височината на фрагмента достига 5-8 см. Пръднята и
задията Сфани еж украсени съ орнаменти отъ пунктирани линии, комби-
нирани по такъвъ начииъ, че се получаватъ трижгълни фигури. За да
блдатъ представени пръститЬ на краката, сгжпалата сл нар-Ьзани отъ
пр-Ьдъ по сжщия начинъ, както глиненитЬ фигури отъ Бутмиръ,*)
много отъ които еж украсени по сжщия начинъ съ орнаменти огь
пунктирани линии.
3. Обр. 114, А. Животинска фигура, вероятно пр-Ьдставяща н-Ькое
домашно животно. Върху главата е пр-Ьдсгавена, спл-Ьсвата отъ дв%тЬ
страни, муцуната, а отгор-Ь — дв*, обърнати нал-Ьво и надеено уши
или рога, строшени почти до основата. Опашката, както и краката,
еж моделирани сравнително много кжеи. Височината на фигурата не
надминава 28 см., а дължината и едва достига 54 см.
') Р1а1а — Ноегпея, 01е псоШЬ. 51а«оп \
■] Пакъ тамъ П табл. V обр. 12.

Р. Поповъ, ПрЪдисторнчсскзта Денева могила при Салманооо 165
Аналогични животински фигури у нась сл. нзм-Ьрени въ коджа-
дерненската могила,') при Кадиинъ мосгь') и могилата при с. Султанъ.
4. Обр. 114, В. Фрагментъ отъ
животинска фигура сь по-гол-Ъми
размери.
Обр. 114. — Животински фигури огь глина. Около ^/я ест. вел.
С. Прешлени.
а. Гол%ми прешлени. Между изкопанитЬ гол-Ьми глинени преш-
лени, чийто брой надминава 40, можемъ да различимъ два типа. Тия
отъ първия типъ ек. по-
малки (диаметъръ 6'5 см.
— 7 см.), иматъ овално на-
прЬчно сЬчение и еж снаб-
дени съ по-малки дупки
(диаи. около 0'6 см.). Отъ
гЬхъ се навгЬриха 1 1 здрави
и иЬколко строшени. Пр^.д- ^
ставенит^ два прешлени на
овр. 115 инать сл*днитк раз- ^^^ „^ _ г„„,, „р,„.
мЪрИ: А) диаметъръ 7*1 см., лени отъ 1 типъ. Около 'г
„, _ ест. вел.
дебелина 4-4 см.; В) 7 см.
X 4-4 см.
Прешлените отъ втория типъ сл1 малко по-голЪми (диаметъръ 7
СИ. — 10-2 см.), съ по-широки дупки (1'5 см. диам.) и ся, по-плоскн.
Пр^дставенигЬ два екземпляри на обр. Иб иматъ сл^диитЪ размери:
К) диаметъръ 78 см. — 9-1 см., дебелина 29 см.; В) 9 см. X 28 см..
Отъ втория типъ се нам-Ьриха 28 здрави и няколко СфОшени екземпляри.
Ч Р. Поповъ, Известия Арх. Друж. II. 1911, 78 обр. 8.
^Ивановъ, пакъ тамь I, 1910, 192, обр. 81 и 82.

156 Р. Поповъ, Пр-Ьдисторнческата Дснева могила при Салмаиово
Въ повечето случаи глината, отъ която еж правени прешленитЬ,
е чиста; само единъ между гЬхъ, отъ първия типъ, е приготвенъ отъ
глина, разм-Ьсена съ аребенъ чакълъ, в-Ьроятно за да се направи
прешленътъ по-тежъкъ.
Гол-ЬмитЬ глинени преш-
лени, които почватъ да
се ср-Ьщатъ още въ нео-
литично вр-Ьме, споредъ
Виницки, не еж употрЬ-
бявани за въртележки
(8ри1га(1).') Сжщиятъ ав-
торъ см*та погр-Ьшно мн*-
— то на Фридъ и Мю-
I 1Ъ, които, заедно еъ
. .. 1лъ, допущатъ, че го-
й л-ЬмитЬ глинени прешле-
Обр. 116. — Глинени прешлени отъ 11 типъ. ни СЖ уП0Тр'Ьбявани за
Около '/3 ест. вел.
опъване основата при
тъкането (г. е. като 2еНе181гескег), а мисли, че тЬ еж били поста-
вяни на вретено не за предене, а за пр'Ьсукване. Сега нека ви-
димъ, за каква [{"Ьль еж употр-Ьбявани прешленигЬ отъ салмановската
могила. Ако разгледаме по-добр^ представените два прешлена отъ
втория типъ, ясно ще забЪлЪжимъ, че отъ дупката до периферията
има едно вр-Ьзване, по-дълбоко при дупката, по-
плитко къмъ периферията. Тия врЪзвания, които
могатъ да се видятъ не еамо върху повечето
прешлени отъ втория, но и върху н^кои отъ пър-
вия типъ, показватъ, че прешленитЬ еж биле за-
вързвани и окачвани. Въ Бутмиръ е нам-Ъренъ преш-
ленъ, аналогиченъ на втория типъ, вр^занъ оть
къмъ едната страна.') Че салмановскигЬ прешлени
не еж служили за предене и пр-Ьпридане, показва Обр.117. —Глиневъпреш-
, леиъ. Около ''2 ест. в.
още екцентричностьта на дупката на нЬколко
екземпляри, какъвто е тоя, пр-Ьосгавенъ на обр. 117. И така, ние
приемаме, че прешленитЬ отъ Деневата могила еж служили за тяжести
било при тъкането (като ^/еЬ51иЬ15е«'1с111е), било при рибарскитЬ
1) М. V. К. Ж1пп1ск1, 5ртп-ип(] ЖеЬешсгкгеиее. 1911, 58.
2) Р1а!я — Ноегпеа, 010 пеоть. 5Ш1оп уоп Ви1т1г. 1Г стр. 35 обр. 44.

Р. Поповъ, Пр'Ьди стори ческата^Деиева уогила при Салманово 157
ир-Ьжи (като Nе1гЬе5сНVеге^). Глинени прешлени, аналогични на първия
типъ, ок намерени въ Вутниръ,') а на втория типъ, освЪнъ цитирания
по-рано огь Бутмиръ, познати ни еж отъ Ябланица (Сърбия),^) които
Васичъ приеиа да сл. служили за станови тяжести
(\УеЬз1и111ее№1сН1е).
б. Малки прешлени. Обр. 118 представя
полуизпеченъ малъкъ прешленъ за вретено (8р1пп-
тгЬе1). Диаметъръгь му м-Ьри 3'9 см., а дебели-
ната не надминава 1*3 си. Това е единствениятъ
екзенпляръ отъ този родъ керамични работи, на-
мЪренъ въ могилата. Тукъ тр'Ьбва да заб'Ьл'Ь- апштзк у л,,,.,,
жииъ, че както въ Бутмиръ и Ябланица, ") така и ^ ^^Щ ^^Ш
въ Деневата и Коджадерменската могила, преш-
лените за вретено се ср^щатъ р-Ьдко. ?решл11.ъ. Ок^Г"'"Л
в. Прешлени отъ фрагменти. Обр. 119. «" вел.
Грубо закръглени и отпосл^ пробити фрагменти отъ
глинени сждове. Първиятъ отъ гЬхъ има дкаметъръ 4 см., вториятъ
— 5-5 см., третиятъ — 8-5 см., четвъртинтъ — 4"5 см , петиягь, отъ
дъно на сждъ, — 58 см. Такива прешлени у насъ с* нам-Ьрени въ
неолитичното селище при Рашевата воденица при Яиболъ^) и др. Ана-
Обр. 119. — Прешлени отъ фрагменти. Около '/г ест. вел,
логии нзвънъ България ни еж познати отъ Ябланица (Сърбия),;'*) Бут-
миръ (Босна),") Ьепеуе! (Унгария)'') и пр. Въ Мала-Азия, осв^Ьнъ въ
Троя, намерени еж и въ Во5-б)йк, употр-Ьбявани вм%сто сжщинскитЬ
прешлени за вретено (малкитЬ прешлени).")
<) Р!а1а-Ноег11е5, 01е псо1!1)1. 51а1юп уоп Ви1[П1г II табл. V обр. 10.
*\ М. Уак^Из, 01е псои(1115сЬе 51.п1шп уоп ЛаЬ1ап1са, стр. 40 обр, 95.
') Цнт. е. стр. 41.
») Нар. музей. Инв. по1319,
Ь| М. Уа5<;И5, 0|е пеот)1<5с11е 8(з(юп уоп 1аЬ1ап1са. стр. 41 обр. 96.
•^ Р1а1я — Носгпек. 01е пеои11]13с11е 54аиоп уоп Ви1т1г II табл. IV обр. 7 и 8.
'I №о551п8к1, Оа.'! ргШ51оН5с11е ЗсЬ^пнА^УОП ипдус!, табл, XXVI обр. 197.
") Коег(с, А1Ьеп15с11С ^"" " """'-

158 Р. Поповъ, Пр^дисторическата Денева могила при Салманово
Б. Сждове.
ПрЪди да пристжпимъ къмъ отд-Ьлното описание на сждоветЬ, ще
се спремъ върху нЪкои общи б-Ьл^жки. Всички сждове могатъ да се
раздЪлятъ на дв^ групи. Тия отъ едната група, повечето отъ
които еж съ значителни размери, иматъ дебели и грапави сгЬни. Гли-
ната, отъ която еж приготвяни, често е размесена съ 1гЬсъкъ, а
стЪнитЬ украсени главно съ релиефни и врязани орнаменти, или пъкъ
еж безъ такива. СждоветЬ отъ втората група еж обикновено тънкостЬнни.
ТЪ еж направени отъ чиста глина, стЪнигЬ еж гладки, често даже поли-
рани и, главно, върху гЬхъ срещаме рисувани (срав. обр. 120) или инкру-
стирани орнаменти (срав. обр. 121). Т'Ьзи два типа не трЪбва да се см%татъ
като по-стара и по-млада степень отъ развитието на керамиката, защото
еднигЬ и другигЬ дохождатъ винаги съвм-Ьстно въ разни дълбочини, а
тази разлика тр-Ьбва да се обясни съ нееднаквата служба на сждовегЬ.
По голямата часть отъ послЪднигЬ еж били безъ дръжки. Между
нам^ренигЬ здрави сждове нито единъ не е снабденъ съ такава. Пове-
чето сждове иматъ равни (плоски) дъна, една малка часть отъ тЬхъ еж
съ слабо конкавни, а само няколко еж снабдени съ кухи крачета (обр.
123, 124, 126, 129). ОрнаментигЬ, които красятъ ст^нигЬ на сждовегЬ, еж
четири вида: релиефни, вр'Ьзани, инкрустирани и рисувани. Едни отъ
релиефнигЬ орнаменти еж правени направо върху сжда (обр. 122, В, О,
Е, Р), докато други пъкъ еж моделирани отд-Ьлно и отпосл*, пр'Ьди
изпичането на сжда, еж зал'Ьпени върху ст^нигЬ (обр. 122, А, С). Вр-Ь-
занигЬ орнаменти, повечето отъ които пр-Ьдставятъ прави линии, въ
една или дв-Ь посоки, еж били вр%звани върху мокритЬ още ст^ни на сжда,
съ повече или по-малко заострено орждие. Тия два вида орнаменти се
срЪщатъ сравнително по-р-Ьдко, отстжпдайки първо вгЬсто на инкрустира-
нигЬ и рисуванигЬ орнаменти. СгкнигЬ на едни сждове 'сж украсени
само отъ единъ видъ орнаменти, въ други случаи — съ два и то най-
често рисуванитЬ орнаменти придружаватъ инкрустиранигЬ. При посл%д-
ннтЬ орнаменти тр-Ьбва да различимъ два случая (техники). Първо.
Имаме първоначално вр-Ьзанъ орнаментъ, отпосл% инкрустиранъ съ
б-Ьла маса (обр. 121). Второ. Най-напр-Ьдъ еж моделирани върху ст^-
нигЬ релиефни орнаменти, а останалото поле между гЬхъ отпослЪ
е изпълнено съ инкрустация, така щото посл-Ьднята, тъй да се каже,
служи за фонъ на релиефния орнаментъ (обр. 123 — 133). Въ пове-
чето случаи за инкрустиране е употр-Ьбявана б%ла варовита глят,
каквато на много м-Ьста въ Шуменско се ср%ща, позната съ името

Р. Поповъ, Пр'Ь]и1СТорическата Денева могила при Салиапово
Обр. 120. — Фрагменти огь глинени еждовс съ рисувани орнаменти. Тнпъ И.

Р. Поповъ, ПрЪдисторйческата Денева могила при Салманово
1^^^^ ^Г
Обр. 121. — Фра1М(;кт11 отъ глинени сляоне сь ннкрустиряии орнаменти.

Р. Поповъ, Пр-Ьдисторнческйтя Деиева могила при Салканово
шара-топра, образувана вследствие разрушението на сенонскитЪ (ЗепопЕеп)
нергели. По-р'Ьдко за сжщата ц'Ьль е употр'Ьбявана хематитна охра.
При рисуваинтЬ орнаменти сащо тр%6ва да различимъ два начина на
Обр. 122. — Фрагменти сь релнефни орнаменти.
изггьлнение, а съобразно съ това се налага едно разграничение въ
техническо отношение на гЬзи орнаменти, Въ едни случаи мотивит-Ь еж,
рисувани съ графити?! боя върху фонъ, какъвто ни пр^Ьдставя есте-
Извктяа на Арх. друж. 1 1

162 Р. Поповъ, Пр-Ьдисторическата Денева могила при Салманово
ствения цв-Ьтъ на сжда. Въ този случай имаме собствено рисуванъ
орнаментъ. При други орнаменти мотивитЬ се изваждатъ върху графитна
основа и т% иматъ винаги такъвъ цв-Ьтъ, какъвто е тоя на сжда. Въ
гЬзи орнаменти графитната боя служи само за фонъ.
Цв-Ьтътъ на сждовегЬ е твърд-Ь различенъ. Той се дължи главно
на състава на глината и на нееднаквата степень на изпичане. Тукъ
имаме всички възможни нюанси отъ черъ, сивъ, жълтъ и червенъ
цв-Ьтъ. Посл-Ьдниятъ при н-Ькои сждове е придобитъ по изкуственъ
начинъ. За прим-Ьръ нека вземемъ сжда, пр'Ьдставенъ на обр. 137.
Отвънъ сЛнигЬ му иматъ тъмночервенъ, а отвжтр-Ь — черъ цв-Ьтъ.
Якостьта обаче на черния цв-Ьтъ не е навредъ еднаква. На изв-Ьстни
м-Ьста тонътъ е смолесто-черъ, докато на други пр-Ьминава въ
тъмносивъ, сивъ до жълточервенъ. Ако допуснемъ, че сждътъ, пр-Ьди
да бжде изпеченъ, е билъ опушенъ отвжтр-Ь, естествено ситнит-Ь
вжглеродни частички не биха могли равном-Ьрно да импрегниратъ
глината. Посл-Ьднята на изв-Ьстни м-Ьста ще се обогати, тъй да кажемъ
съ повече вжЛеродъ, на други — съ по-малко. Сл-Ьдъ това иде процесътъ
на изпичането. Часть отъ вжглерода ще се окисли (изгори) и въ видъ
на вжглероденъ двуокисъ ще отл-Ьти, сл-Ьдователно тамъ д-Ьто импрег-
нацията е била по-слаба, сл-Ьдъ изгарянето на часть отъ вжглерода, ще
се добиятъ тонове между черния и жълточервения цв-Ьтъ. Въ този
сждъ, както и при н-Ьколко други, черниятъ цв-Ьтъ, пр-Ьдполагаме, да е
добитъ чр-Ьзъ опушване пр-Ьди изпичането на глината. Черниятъ цв-Ьтъ
■
на сжда, пр-Ьдставенъ на обр. 140, обаче, се д-ьлжи на черна боя, съ
каквато глината пр-Ьди изпичането, е била напоена съ помощьта на
четка. Сл-Ьди отъ посл-Ьднята ясно се заб-Ьл-Ьзватъ върху долнята
часть на сжда. Що се отнася до употр-Ьбата на сждоветЬ, ще кажемъ
само това, че едни отъ гЬхъ еж служили за всЬкидневни нужди, докато
други не могатъ да иматъ практическа употр-Ьба, а трЪбва да се до-
пусне, че еж служили за култови ц-Ьли.
Сл-Ьдъ тия пр-Ьдварителни б-Ьл-Ьжки, нека сега спремъ вниманието
си върху по-важнигЬ типове отъ нам-ЬренигЬ сждове.
На първо м-Ьсто особенъ интересъ заслужаватъ н-Ьколко големи,
цилиндрични сждове, съ тъпоконическо дъно, закр-Ьпено върху кухо
цилиндрично краче. Два отъ тия сждове имаме пр-Ьдставени на обр. 123.
Първиятъ сждъ (А), пр-Ьдставенъ на тоя образъ, както и на обр. 124
и на табл. ХЪШ 1, има сл^днитЬ разм-Ьри: височината, м-Ьрена заедно съ
крачето, достига 42 см., а тая само на цилиндричната часть м-Ьри 27

Р. Поповъ, ПрЪдисторнческата Денева м
1 при Салм!
СМ. Диамегьрътъ на посл-Ьлнята не надминава височината на скда.
Височината на крачето едва достига 12-5 см., а днаметърътъ му, и^ренъ
при основата, не е повече огь 10 см. Дебелината на сгЬнитЪ е около
Обр. 123. — Глинени САДОве. Около ' « ест. в.
1 СМ. Устата на сжда е снабдена съ жлебъ (первазъ) за похлупка. Трзи
сждъ, както и останалит* отъ сжщия типъ, по отношение на орнамен-
тиката, принадлежи къмъ инкрустираната керамика. Орнаментътъ, развитъ,
е пр-Ьдставенъ на обр. 125. Върху горнята половина на цилиндричната
Обр, 124. — Глиненъ сжаъ V
!> профилъ (кадлъженъ разр-Ьзъ). Около 'и ест в.
часгь сж моделирани четири релиефни обрл.чи, а върху долнята —
елементи огь меандъръ (счупенъ меандъръ), комбинирани съ успоредни
релиефни линии и пластични триъгълници. Останалото поле е инкру-
сгирано съ б-Ьла варовита глина. За да може посл'Ьднятг да се закр'Ьпи

164 Р. Поповъ, ПрЪдвсторическатя Денева ногила при Салнаново
по-до6р'Ь, стЪнитЪ на сжда ся. направени грапави. Дъното на сжда е
безъ орнаменти. Върху крачето еж моделирани четири обржчи, еднакви
по дебелина съ тия върху цилиндричната часть на сжда, а образува-
ните оть гЬхъ четири Междинни пояси сл. сжщо инкрустирани съ 6-кла
Обр. 125. — Развнгь оряанептъ оть сжда обр. 123 А.
маса. Така орнаментиранъ, сждътъ има красивъ изгледъ; релиефнитЬ
орнаменти, съ т)гхлено червенъ цв^тъ, ясно изпжкватъ върху бл*до-
жълтото поле на инкрустираната маса.
2. По отношение на орнамента, вториятъ сждъ (обр. 123 В.) е
съвсЬмъ идентиченъ на първия, обаче той е по-малъкъ. Височината му,
Обр. 126. — Глинени сждове. Около ' в ест. в.
Мерена заедно съ крачето, не надминава 36-5 см. Диаметъръ на цилин-
дричната часть 36 си.
3. Третиятъ сждъ (обр. 126, А) по разм-Ьри отговаря на първия.
но се различава малко по орнамента. Върху горнята половина на цилин-
дричната часть, вместо четири релиефкн обречи, има само два, на раз-
стояние 6 см. единъ отъ другъ. Въ затворения оть гЬхъ поясъ еж.

1ическата Ленева могила при Салнввово 165
юве, пластични трнжгълници и отв-Ьсни
можеиъ да видимъ на обр. 127. Долнята
асть е украсена сжщо съ счупенъ меандъръ,
гЬ триъгълници дохождатъ чупени подъ
1ГЬ оркаментъ отъ сжда обр. 126 А.
иято орнаментика значително се различава
. е пр^дставенъ на обр. 126, В. Горнята
часть, чр-Ьзъ петь релиефни обрл^чи, сми-
тата, е разделена на четири пояси, чиито
1Тв-Ьснн бр-Ьздн, сл. така нар-Ьзани, че се
гги пжпки, за всЬки поясъ по три реда.
я ПХ.ПКИ образуватъ красиви редове отъ
1вина е украсена съ наклонени въ десно
1еть м^ста се коибиниратъ съ коиплици'
'рнанеитъ отъ сжда обр. 126 ^
р. 128). Крачето е украсено съ релиефни
еж повече, десеть по-малко изпжкнали;
итЬ на известни м%ста ся закрити отъ
ла сжда достига 42 см., диаметърътъ на
1-Ьдствие опожаряване, е отчасти дефор-

166 Р. Поповъ, ПрЪонсторнче ската Денева могила при Салканово
5. По отношение на орнамента,, другь единъ сждъ представя нЪщо
средно иежду посд-Ьдння и първнтЪ три. Горнята половина на цилин-
дричната часть е украсена, както слдътъ, обр. 126, В; а долнята — както
първитЬ три сжда отъ този типъ — съ петь счупени меандри. Полето
Обр. 129. — Глинени сждове. Около ' ; ест. в.
между тЪхъ е заето отъ една по-дебела и на нея няколко ио-тънки,
успоредни и наклонени на десно релиефни бр-Ьзди. Височината на
сжда кЛри 36 см., диаметърътъ на устата — около 36 см. Ржбътъ
на устата, както въ посл-Ьдния, така и въ пр%дпосл'Ьдиия сждъ, е безъ
жлебъ 38 похлупка.
7Ш///<17///^///<:>.
7/Ш77ШШ^/7т
Обр. 130. — Развигь орнаменгь отъ сждя обр. 129 В.
6. Сждътъ, пр-Ьдсгавенъ на обр, 129, А, е аналогиченъ на първигЬ.
Размери: височина 40 см., диаметъръ на цилиндричната часть 42 см.
Устата еж съ жлебъ, чиято вжтр^шна страна е намазана съ хематитна охра.
7. Обр. 129, В. Фрагиентъ отъ цилиндричната часть на подобенъ
сждъ. Различава се отъ пр-ЬдидещитЬ сждове значително по орнамента
ек. Развитъ, посл'Ьдннятъ е пр'Ьдсгавенъ на обр. 130.

Р. Поповъ, Пр^днсторическата Денева могила при Салияново 167
8. Мезкду останалнтЬ многобройни фрагменти отъ подобни сж-
дове, заслужава внимание тоя на обр. 131. Той пр'^дставя дъно на схдъ,
заедно съ крачето. Интересното въ него е това, че върху дъното се
намнратъ четири дупки, отъ ткхъ дв'Ь еж близо до ржба на дъното,
другигЬ ДВ* по-блнзо до основата на
крачето.
9. Намериха се н'кколко отд'Ьлни
крачета, между които най-интересно е
това, което даваме на обр. 132. Върху по-
върхностьта СЛ1 моделирани два реда
острожгълни триъгълници, съ обша
основа, обърнати съ върховегЬ си на-
дол-Ь. Пространството между тЬхъ е
инкрустирано съ б^ла маса, която
приема формата на два реда триъгъл-
ници, сходни съ първитЬ и обърнати съ
върховегЬ си нагор'Ь.
СлцДове съ високи крачета еж познати отъ разни епохи и иЪста,
обаче типъ, акалогиченъ на салмановския, ие ни е изв^стенъ. Пита се,
за каква ц^ль еж правени тия сждове? Ако 6'Ьха пр-Ьдназначени за
обикновени хозяйствени нужди,
наприм'Ьръ"да се съхраняватъ въ
тЬхъ сЬмена, плодове, течности и
пр., н-Ьмаше защо да се под^га тол-
кова много грижа за направата на
сждъ, който, при всекидневната
употр'Ьба, лесно може да се стро-
ши, а още по-малко игЬше да се
избере форма, много малко устой-
чива, Н*кои отъ тия сждове, как-
то вид'Ьхме, еж имали дупки вър-
Обр. 132. — Краче отъ глиненъ сждъ съ ху ДЪНОТО, Ц-Ьльта На КОИТО МЖЧ-
инкрустирааъ орианентъ.
но може да се отгатне, но въ всЬ-
ки случай, гЬ изключватъ практическата употр-Ьба на сжда. По всЬка
в^роятность имаме работа съ твърд^Ь характерни култови сждове.
Казахме още, че тия сждове не еж твърд* устойчиви и лесно могатъ
да се повалятъ; пита се тогава, какъ еж могли да бждатъ употребя-
вани ? Нев-Ьроятно е, че крачето на сжда е стояло въ земята. Пр-Ьд-

168 Р. Поповъ, Пр'Ьдисторнческатя Денева могила при Салианово
положението, че тня сл^дове еж стоели на глинени подстави, не мо-
же да се докаже, тъй като сл-Ьди отъ подобни не еж намериха;
като най-в-Ьроятно остава да се допусне, че кухото краче е служило
за закр-Ьпяване на сжда върху побнтъ колъ.
Овр. 133. — [лннени сждове съ инкрустиранн и рисувани орнаменти. Около "е ест. в.
10. Обр. 133, А. Сждъ, съставенъ отъ горня, цилиндрична и долня,
конусовидна часть. Височината му м%ри 35 см., диаметъръгь на устата,
снабдени съ жлебъ за похлупка, едва достига 325 см., а тоя въ ср-Ьдата
не надминава 39 см. Дъното е плоско. Диаметърътъ му м-Ьри не повече
отъ 11-5 см. Дебелина на сгЬнигЬ около 1 см. Орнаментирана е само
Обр. 134. — Разеигь орнаментъ отъ сжда обр. 133, А
цилиндричната часгь. Орнаментътъ (обр. 134), по композиция и изпълне-
ние, е напълно аналогиченъ на тоя въ сждовегЬ, пр-Ьдставенн на обр. 123
А и В, съ тази само разлика, че липсватъ пластичнигЬ трнжгълницн.
Този сждъ с ннтересенъ въ това отношение, че върху цилиндричната
часть еж пробити четири дупки, отъ които дв-ЬтЬ стоятъ 8'5 си. подъ
рлба на устата, а другитЬ дв-Ь — 9-5 см. подъ гЬхъ. Тия дупки, трудно е
да се каже, какво значение иматъ; но въ вс^ки случай, както н тня

Р. Поповъ, 11р'Ьдисторическата Декева могила мри Салнаново 169
върху сл1довегЬ, наи-Ьрени въ Испания отъ ранно-неолитично врЪме, ')
не ок служили за окачване, а за други ц%ли, още повече, че се на-
мнратъ саио върху едната страна на сл^да.
11. Обр. 133, В- Аналогичеиъ сждъ съ ^■'ЬднигЬ размери: височина
27 см., диаметъръ на устата 32 см , диаметъръ въ ср-Ьдата 33 см. Дъното
Обр. 135. — Глиненъ слдъ сь иикрустиряни орнаменти. Около ' I ест. вел.
е малко конкавно (105 диаметъръ). Дебелината на стЬнигЬ около 1 см.
Външната страна на жлеба около устата е украсена съ отчасти запазени
рисувани трижгълницн, обърнати съ върховете надол'Ь, а ржбътъ подъ
жлеба е ситно напиленъ. Единъ поясъ, широкъ 4'5 си., надъ долния
рдбъ на цилиндричната часть, е билъ украсенъ слицо съ рисуванъ орна-
нентъ, съ сл-Ьди отъ спирали, а отъ дв%т% страни на тЬхъ вървятъ концен-
тричви длги, които пр^Ьдсгавятъ продължение отъ спиралитЬ. Полето,
между рисувания поясъ и жлеба при устата, е украсено съ инкрустиранъ
орнанентъ, който въ техническо отношение е еднакъвъ съ тия на описаните
дотука САдове. Отгор* еж моделирани два релиефни обржчи, а подъ гЬхъ
— ота*сни стьлбчета, които д-Ьлятъ по-
лето между посл'Ьдния обржчъ и бояди-
сания поясъ на няколко правоъгълници,
между които четири ся. по-гол%ми. Въ
всЬки единъ отъ п0СЛ%ДНИгЬ има по СМр- 'Зб. — Орнаменти отъ ежла
обр. 135.
единъ релиефенъ квадратъ, чийто страни
еж нарязани отвжтр-Ь. Ц-Ьлото поле, останало между елементигЬ на
орнамента, е инкрустирано съ 6*^43 варовита маса.
11. Обр. 135. Сждъ, съставенъ отъ горня, цилиндрична часть, която
мвършва съ низка шийка, и долня, конусовидна. Височината му ьгЬрн
I) №11кс, 5саже81еигорЯ15с11е Ме^аШИкпИиг, стр, 78. обр. 6.5.
ШШ)

170 Р. Поповъ, Пр-Ьдисторическата Деаева могила при Салманово
21 см., диаметъръть на устата, гезр. тоя на шийката, не надминава 23-5
см., а диаметъръть въ ср'Ьдата достига 26 см. Дъно плоско, съ диаметъръ
3-5 см. Дебелината на стЬнигЬ, м-Ьрена върху ржба на устата, едва достига
0'6 см. Два вида орнаменти красятъ сгкннгЬ на сжда. Върху цилиндрич-
ната часть еж моделирани два релиефни, единъ на другь ср^Ьщупо-
ложни правол^гълници, въ полето на които дохождатъ по два релиефни
кржгове, които, допиращи се, образуватъ фигура, подобна на циф-
рата 8. Въ ср-Ьдата на всЬки кржгъ има по една плоска релиефна
пжпка. Останалата часть отъ полетата на правожгълницигЬ, както и
сграничнигЬ отв^Ьсни бр^Ьзди, сл инкрустирани съ б-Ьла варовита глина.
Съ тия два орнамента цилиндричната часть на сжда се д'Ьли на дв%
еднакви половини, всЬка една огь
Я които е украсена съ по 3 спирали
1 (обр. 136), извадени върху графитна
^ основа. Шийката отвънъ е украсена
^ съ два широки пояса отъ графитна
боя.
13. Обр. 137. Сждъ, съсгавснъ
отъ горня часть, повече конусо-
Обр. 137. — Глнненъ сжлъ съ рисувани _
орнаменти. Около ' т ест. в. ВИДна, ОТКОЛКОТО цилиндрична, СЪ
слабъ конкавитетъ, и долня конусо-
образна. Дъно плоско. Въ средата на сжда, тамъ д^то дв%гЬ части
пр^минаватъ една въ друга, е моделиранъ профилиранъ ржбъ, шнрокъ
2-5 см. Височината на слда м-Ьри 19 см., диаметъръть на устата — 32
си., а тоя въ ср-Ьдата не надминава 34 см. СгкнигЬ, грижливо загладени,
иматъ отвънъ червенъ, отвжтр-Ь — черъ цв-Ьтъ. Орнаментирана е само
горнята часть на сжда съ извадени орнаменти върху графитна основа.
При ржба на устата виждаме лента, широка 3 см,, съставена отъ два
реда трижгълни зжбци, обърнати съ остриетата си единъ ср^шу друпг
Тия отъ горния редъ еж наклонени на десно, ония отъ долния редъ
— на л-Ьво. По-дол-Ь сл-Ьдва втора лента, съставена отъ четири трилгълни
полета, дв^тЬ еж обърнати съ върховегЬ си надол^, дв^т^ — нагор'Ь и
въ всЬко поле е изваденъ върху графитна основа по единъ кржгъ- Между
трижгълнитЬ полетата се редуватъ 6—7 двойни линии, които вървятъ
успоредно съ сгЬнигЬ на трижгълницитЬ. Профнлнраниятъ ржбъ е
украсенъ съ дв^Ь гЬсни успоредни линии. Отвжтр* сждътъ е укра-
сенъ само при ржба на устата съ една лента, широка 2 см. На
ДВ* м-Ьста, едно на друго ср-Ьщуположни, еж извадени три успоредни.

Р Поповъ, Пр-Ьдисторическата Денева могила при Салианово 171
наклонени на десно линии, съ по единъ четнрежгьлникъ при краищата
инъ. По-нататъкъ се редуватъ около 30 двойни линии, наклонени на
десно, между които на дв'Ь ^'Ьшуположни ьгЬста върху графитна ос-
нова е извадено по едно кржгче. Орнамеитътъ върху външната страна
на слда е съ червенъ Ц8'Ь'гь (основния цв-Ьтъ на глината) върху гра-
фитна основа, а тоя на вл^тр-Ьшната съ черъ цв-Ьтъ, върху спящата
основа.
14. Обр. 138 А. Два фрагмента отъ единъ и сжщи сждъ. Посл-Ьд-
ниягъ, по форма и разм'Ьри, е билъ еднакъвъ съ първия сждъ, отъ
който се различавалъ само по орнамента. Вм-Ьсто четирит* кржга, въ
трижгьлнигЬ полета има четири овали, а лентата около устата се състои
отъ яаа реда зкбци, наклонени иа лесно. Върху горнята страна на
Обр. 138. — Глинени сждове съ рисувани орнаменти. Около <'; ест. вел.
профилирания ржбъ личагь сл^ди отъ триъгълници, обърнати съ осно-
в1ггЪ си навжтрЪ. Отвесната страна на ря^ба е украсена съ наклонени
■1ННИИ, които се съединяватъ така, че образуватъ двойкк отъ стр-Ьло-
вндкн върхове, обърнати на десно, между гЬхъ пъкъ се редуватъ групи
отъ отвесни линии. Върху вЛкТрЪшната страна на фрагментитЬ, близо
до ржба на устата, има лента отъ допиращи се единъ о другъ пра-
водгълнн трил^гълници, въ полетата на конто еж извадени върху
фафитна основа по три двойки отъ отвесни линии. Височината иа
Фрагментит* м-Ьри 8 см.
13. Обр. 138 В. Други два фрагмента отъ подобенъ сждъ. Горнята
^ана на профилирания рл.6ъ е украсена съ напр'Ьчни линийки, а от-
късната— съ зигзаги. Отвжтр'Ь, близо до ржба на устата, се редуватъ
фули огь отв-Ьсни линии. Височината на фрагментите мЪри 7 см. Въ
техническо отношение орнаментиката на тия фрагменти е сжщо такава,
пквато е тя при здравия сждъ. Този типъ сждове е твърд-Ь обикно-
КУъ и за Коджадерменската могила.

172 Р. Поповь, [)р%дисторкческата Денева могила при Салманово
Фрагментит* на обр. 139, 140 и 142 еж оть слдове, които по фор-
ма и техника на орнаментигЬ ся. аналогични нз току що описания типъ.
Разлнчавагь се само по формата на профилирания ржбъ.
16. Обр. 139. Фрагментъ отъ сждъ, съ диаметъръ на устата около
27 см. Ст^нитЬ отвъяъ н от-
влтр* еж съ смолесто-черна
боя и лъскава повръхность. Чер-
ниятъ цв'Ьтъ е само на повръх-
ностьта н той се дължи на чер-
на боя, съ каквато стЬнитЬ еж
били намазани пр^дн изпи-
Обр 139 - Фрагмент!, отъ сждъ съ рисувань „-„.„ и. _„_ „4._„ _*„
орнаментъ. Около "а ест. вел. чането. па ТИЯ мъета, ДВТО
боята е изтрита, се явяватъ си-
вожълти, съ матова повръхность полета. Фрагментътъ, чиято дебелина
не надминава 075 см., е отъ горнята (цилиндрична) часть на сжда, висо-
чината на която достига 8 см. Орнаментътъ ни пр^Ьдставя черни трн-
жгълници и наклонени на
л*во и десно линии, изваде-
ни върху графитна основа.
Отвжтр-Ь цилиндричната часть
е намазана еъ червена хема-
титна охра.
17. Обр. 140. Фрагмен^Гь
отъ аналогиченъ сждъ, сь
по-низка цилиндрична часть
(5 си.) Орнаментътъ, запазенъ върху външната страна на цилиндричната
часть, се състои отъ група отъ петь успоредни линии, наклонени на
л-Ьво; сл-Ьдъ тЬхъ следва фигура съ
Т-^,,^!* '■■ ?^ ^>,/ ; >,. ' ^, ^ форма на повалена буква Г, кржгчета
и пр. Орнаментътъ върху вжтр-Ьш-
Обр, 141. — Рисувань орвамектъ върху м_
сжда обр. 140. "^та сграна на сжда, който краси
часть около устата, е пр^дставенъ на
обр. 141. Както при посл-Ьдния фрагментъ, така и при този, орнамен-
тътъ е черъ, изваденъ върху графитна основа. Черниятъ щгЬтъ аа
сжда се дължи на черна маса, съ която, както отвънъ, така и отвжт-
р-Ь, еж били импрегнирани етЬяитЬ. Дебелината на посл*днит*,
върху цилиндричната часть, достига 0-9 см.
18. Обр. 142. Фрагментъ отъ подобенъ ежп-^
«и»

Р. Поповъ, Пр'Ьдисторическата Денева могила при Салнановп 173
цилиндрична часть (3-5 сн.). Върху поспЪднята еж извадени върху гра-
фнтиа основа двойни наклонени линии, а тукъ-там'Ь, 'между ткхъ,
кржгчета. Профнлуваниятъ ржбъ е билъ украсенъ съ н%колко, вероятно
четири, групи отъ напречни вдълбани бр^ди, боядисани съ графитъ.
Групата, запазена върху фрагмента, се състои отъ 17 бр^ди. Тия групи
еж се редували съ напр-Ьчни линии и правоъгълни полета, извадени
сжщо върху графитна основа. Дебелината на сгЬнитЬ, кгЬрена върху
цилиндричната часть, не надминава 0-8 си.
нзна, висока 37
шранн пояси, а
(гълни ямички.
}зани линии, еж
азуватъ фигура,
олня страни на
дно на тия про-
тЬснитЬ страни
а, че, вм-ЬстодвЬ
оле. Вр-ЬзаннтЬ
ла маса, а оста-
на охра.
рази'Ьри и безъ
|рината — 13'5
които намъ еж
•% еж, безъ съм-
Коджа-дерменъ
що ни прЪдста-
ЮвегЬ отъ този
усовидна части.

174 Р. Поповъ, ПрЪлнсторнческата Денева ногнла прн Салманово
Дъно малко. СгЬнитЬ еж тънки н винаги украсени съ рисувани орна-
менти. Отъ този типъ ние ще разгледаме само по-интересннт^ сждове.
20. Обр. 144, А. Този сждъ има сл*днигЬ разм-Ьри: височина 10-8 см.,
диаметъръ на устата 13*2 см., днаметъръ на дъното 3-5 см., дебелина
на стЪнитЪ 0'5 см. Орнаментирана е само външната страна на цнлин-

Р. Поповъ, Пр'Ьдисторическата Декева могила при Салманово 175
дричната часть. Ржбътъ на устата е ситно напилекъ. Отъ тукъ, ло ср^Ь-
дата на горнята часть, сл^дватъ хоризонтални крлгове, рисувани съ
графигь, а подъ тЬхъ, до р;к.6а, образуваиъ отъ цилиндричната и кону-
совидната части, сл'&дватъ наклонени къмъ л'кво и десно успоредни
линии, които по този начннъ затварятъ няколко трижгълни полета, въ
Обр. 144. — Глинени с;и1ове съ рисувани орнаменти. Около Мз ест. в.
всЬко едно отъ които е нарисуванъ по единъ кржгъ. Отъ орнамента еж
запазени симо сл-Ьди. Отвжтр-Ь, на два см. отъ ржба на устата, стЬнитЬ
еж боядисани съ жълто-червена охра.
21. Обр. 144, В. Сждъ, високъ 117 см., днаметъръ на устата 13-3 см.,
днаметъръ на дъното 39 см. Горнята половина на цилиндричната часть
е украсена съ по-широки и по-тЬсни, рисувани съ графитъ хоризонтални
кржгове, групирани въ два пояса, а върху долнята половина личатъ сла-
бо издути джги, разположени концентрично. ДжгитЬ се редуватъ съ накло-
нени линии, оть дв^гЬ страни съ ло едннъ трижгьлникъ (обр. 145). От-
вжтр%, подъ ржба на устата, еж на-
рисувани съ графитъ трижгълници, ^ -"' :.
обърнати съ върховет* надол-Ь, а '■ ■ ■'■^ ^■'.^.■.■■„-^...-. ■^. ■^. ^.■, .-^^
ОСаовитЪ ИМЪ СЪВПадатъ съ ржба Обр. 145. — Рисуванъ орнаменть върху
слда обр 144. В
на устата. ^
22. Обр. 146. Подобенъ сждъ, съ по-малки разм-Ьри. Височина 87 см.,
диаиегьръ на устата 11 см., днаметъръ на дъното 3 см. Горнята поло-
вина на цилиндричната часть е украсена съ рисувани хоризонтални
кржгове, а долнята — съ наклонени въ л-Ьво н десно линии, които се
прЪсичатъ по такъвъ начннъ, че се получаватъ редици отъ ромбове
(обр, 146 В). Отъ графита, върху който е изваденъ орнамента, еж запазени
само сл'Ьдн, обаче самиятъ орнамснгь личи добр^, защото местата, които

176
Р. Попоаъ. Пр'Ьднсторическата Денева могила при Садианово
СА били покрити съ графитъ, ся> съ матова повръхность, а останалата
часть, самиятъ орнаментъ, е запазила първоначалната си полировка.
Отвжтр-Ь, подъ ржба на устата, еж запазени сл-Ьди огь поясъ, който пр-Ьд-
ставя лимонитенъ пластъ, широкъ 2 си. Този сждъ е интересенъ въ това
отношение, че е снабденъ съ три двойки огь кржгли дупки, отъ които
дв-Ьт1> двойки еж разположени ср-Ьшуположно въ ср'Ьдата на цилин-
дричната часть, а третята двойка се намира близо до дъното върху
конусовидната часть и то въ равнина, перпендикулярна на тая, въ която
лежатъ първигЬ дв% двойки. Какво е било предназначението на тия
дупки, мжчно би могло да се каже ;
въ всЬки случай т% не еж служили за
окачане на сжда.
Обр. 146. — Глнненъ сждъ съ рисува
По-дол^ ще споменемъ два фрагменти отъ подобни сждове,
които значително се различаватъ по орнаментиката си въ техническо
отношение.
23. Натабл. ХиУ/ е пр-Ьдсгавенъ въ естествена величина едииъ фраг-
ментъ отъ цилиндричната часть на сждъ. Върху иея еж моделирани три
релиефни обржчи, отъ които елиниятъ е при ржба на устата, двата
по-дол'Ь. Тия обржчи разд'Ьлятъ цилиндричната часть на три пояса,
които първоначално еж били покрити съ пластъ — -
посл-Ь върху него е била положена б-Ьла глина
открита на изв1>стни мЪста червената боя, въ фс
отв'Ьсни и наклонени линии. Подъ устата сгЬни!
извжтр-Ь сжщо съ червена боя.
24. На табл. ХиИ обр. 2 е пр'Ьдставенъ подобЕ
ствена величина, инкрустиранъ по сжщия начинъ,
Тукъ се получаватъ ср-Ьденъ червенъ поясъ отъ
странични отъ б*ла глина,

Р. Поповъ, ПрЪдисторичсската Деяева могила при Са.1наново
25. Близки на тоя типъ еж двата сжда, пр'Ьдставенн на обр. 147,
съ тази само разлика, че цилиндричната часть е по-низка. Височината
на първия слдъ (А) достига 7*8 си., диаметъръ на устата — 13*6 си.,
а тоя на дъното не надминава 3-4 см. Дебелината на сгЪнигЬ, корена
върху цилиндричната часть, едва и^ри 0-4 си. Рази%ритЬ на втория
Обр. 147. — Глинени схдове съ рисувани орнаменти. Около */> ест. вел.
САДЪ сж: 8-2 см. X 15 см. X 4'4 см. X 4 си. Външната страна на ци-
линдричната часть, и при двата сжда, е украсена съ рисуванъ орнаиентъ,
отъ който обаче еж запазени само слЪди.
26. Обр. 148. Сждъ, съставенъ отъ горня, цилиндрична часть, при устата
превита стрЬховидно навжтр^, и долня, конусовидна, която завършва
; безъ орна-
ата 12-3 см.,
сферична' и
5 си., диаие-
е слабо кон-
12

178 Р. Поповъ, Пр%днсторическата Деяева могила при Салманово
кавно, съ диаиетъръ 3-5 си. Ст^чигЬ на горнята часть, освЬнъ съ двЬ
^)'Ьщуположнн ПХ.ПКИ, еж били украсени съ рисуванъ орнаиентъ, отъ
който едва еж запазени сл^ди.
28. Обр. 149, В. Плитъкъ конусовиденъ сждъ, съ плоско дъно и
съ силно профилнранъ, широкъ около 2*3 си., околоусгенъ первазъ. Ви-
А В
Обр. 149. — Глинени сядове. Около '/з ест. вел.
сочината на сжда достига 5-2 см., диаметъръ на устата, м-Ьренъ отвжтр-Ь,
8'2 см., а заедно съ перваза — 13-2 см, диаметъръ на дъното 5 си. По-
връхносгьта на слда е груба, безъ орнаменти. По отношение на силно
профилирания первазъ, аналогиченъ сждъ ни представя единъ схдъ-
подносъ (уазе-зиррой) отъ неолитичната епоха, намЪренъ въ Сатр
(1е СЬаззеу (Франция).') Той се различава отъ нашия по това, че отдол-Ь
не завършва съ плоско дъно, а е обълъ.
Обр. 150 — Глинени сждове съ дръжки. А около >'з, В около ''З ест. в.
29. Обр. 150, А. Слдъ, съставенъ отъ горня цилиндрична и долня
конусовидна части. Ииа сл'Ьднит% разм-Ьри: височина 8 сн., диаиетъръ
на устата 12-5 см. Дъното, чийто диаметъръ не наднииава 4-5 си., е
плоско. Снабденъ съ хоризонтална призматична дръжка (строшена), за-
1) 0^сЬе1еПе, Мапие! «1'агс11^о1ов1е, I стр. 556 обр. 204.

Р. Поповъ, Пр^дисторическата Деиева могила при Салмаиово 179
крепена. ДО ржба на устата; сждътъ, вероятно, е служелъ за гребане
на течности.
Сждътъ, пр^дставекъ на обр. 150 В, е аналогиченъ на първия, само че
е иного по-иалъкъ и е служелъ, може би, за д'ктска играчка. Височи-
ната му не надминава 4 си.
30. Обр. 151 А. Сждъ, съставенъ отъ шийка, ср*дня, въ форма на ■
сфернчески поясь, и долня конусовидна части. Височината му м-Ьри 12см.
диаиетърънаустата(ге5р. на шийката) 9-5 см., а тоя въ ср^датадостига9см.
СтЬнит^ на сжда еж украсени съ релиефни орнаменти. Върху ср1&днята
часть ок. моделирани два, единъ иа другь срещуположни релиефни кръ-
гове, съ диаметри около 3*5 см., и Д8'Ь срещуположни фигури, пред-
ставящи сЬкира съ дръжка. Върху ржба, образуванъ отъ срЪдията и
долнята части, еж. моделирани
четири конически плпки, отъ
които дветЬ стоятъ подъ крж-
говетЬ, двегЬ — годъ края на
сЪкиреките дръжки.
31. Обр. 151, В. Сждъ, представящъ н^що ср^дие между двойко-
конусовидна и сферична форма. Височината му н^ри 19 см., диаме-
търъ въ средата 19*5 см., тоя иа устата, образувана отъ шийка, висока
I си., достига И см. Дъното е завършвало съ низко, кухо краче,
Фаче строшено. Горнята половина на сжда е украсена съ меаидрова
жта. Въ техническо отношение би требвало да различимъ две меаи-
4ови групи. Първоначално еж били моделирани четири успоредни
меандрови линии, като по този начннъ се получаватъ леть междинни
иеандрови брезди, инкрустирани съ бела маса. Полетата срещу меанд-

180 Р. Поповъ, ПрЪшсторическата Д«1ева нопша при Салиаиово
ровитЬ гънки, както отгорЪ, така и отдолЪ, еж украсени съ инкрусти-
ранн джги. Върху долнята часть на сжда, подъ неандровата лента, сяЬдва
друга, съставена огь четири инкрустирани, околовръстни крхгове.
По форма този сл1дъ ни иапоинюва керамиката отъ неолитичиата
станция при Бутмиръ (Босна), върху коя1'0 керамика виждаме иеандрови
мотиви съ най-разнообразни вариации, огь прости до най-коиплицнранн
композиции. *)
СлиюветЬ отъ Бутмиръ, обр. 1 и 2 на табл. VI,?) до известна
степень сл. аналогични на нашия, ако не сиЪтаме, че у тЬхъ липсва
шийката. Сждътъ обр. 1, както нашиятъ, завършва съ кжсо, кухо краче.
Аналогични орнаменти красятъ слщо неолитичиата керамика отъ Тог(1о5
(Унгария).*)
Обр. 152. — Сжлове съ релиефнн орнаменти. Около '/« ест. вел.
Както въ Деневата могила, така и въ други могили, разкопани до
сега у насъ, кгто най-обикновенъ типъ се явяватъ сждоветЬ въ форма
на два прЪсЬчени конуси, съединени съ основитЬ си. Този типъ нн
прЪдставятъ сждоветЬ на обр. 152, 153 и 155, А.
32. Обр. 152, А. Сждъ съ жълточервенъ цв'Ьтъ. Височина 35 см.,
диаметъръ на устата 29 см., диаметъръ въ срЪдата 42 см., диаметъръ
на дъното 16-5 см. Посл-Ьднето е плоско. Дебелината иа стЬиитЬ, ме-
рена при устата, достига 1 см.
Горията половина отъ горнята часть на с
иалата, както и долнята часть, е грапава. СтЪн
релиефни орнаменти. Върху горнята часгь на
грапавото поле, ех моделирани четири пжпк
1) Р)а1а - Ноегпе<;. 01е пеоШИ. 51а(юп чоп Ви1|
•) Пакъ тамъ, 11.
*) г^ИвсШП (ш Е1Ьпо1081е, 1903, стр. 446, обр. 24 ;

Р. Поповъ, Праисторическата Деяева могила при Салиавово
разположени, а върху долнята часть — четири, наклонени на десно
релиефни бразди, разсЬчени на няколко части, чр'Ьзъ ямички, дълбанн
сь пръсгь.
33. Обр. 152, В. Сждъ съ сжщия цвЪтъ. Височина 25 см., дианетьръ
на устата 22-5 см., диаметьръ въ средата 29 см., диаметъръ на дъното
12*5 см. Посл*днето е плоско. Дебелината на стЬнитЬ, м-Ьрена при
устата, не надминава 0*6 си. Подъ рл1ба на устата сл%два гладъ1съ поясъ,
широкъ 4-5 см., а останалата повръхность е грапава. Подъ пояса е на-
правеиъ вЪнецъ оть издълбани триъгълни яиички, а подъ тЪхъ, отвесно
къмъ средния ржбъ, сл-Ьдватъ слабо изпжкнали тънки 6р%зди, получени
отъ провличане едновременно на няколко пръсти върху незасъхна-
лата още глина. Осв-Ьнъ тия бр%зди, които пр^минаватъ и върху дол-
нята часть на сл^да и стигатъ до дъното, на три н^ста еж направени,
Обр. 153. — Глинени схдове съ врЪзани орнаменти. А около '/е, В около V* ест. вел.
по сжщия начинъ и допиращи се една до друга, групи оть концентрични
джги, обърнати нагори. На четири мЪста, въ средата на долнята часть
на сжда, еж моделирани пжпки съ вдлъбнатини въ средата; по този
начинъ пжпкитЬ сгаватъ двойни. Този сждъ се нам-Ьри пъленъ съ бл%-
дожълта глина, вероятно употребявана за инкрустиранигЬ орнаменти.
34. Обр. 153, А. Сждъ съ жълточервенъ цветъ. Височина 20'5 см.,
диаметъръ на устата 19*2 си., диаметъръ въ фЪдата 24'1 см., диаиетъръ
на дъното 11 си. ПослЪднето е плоско. Подъ устата следва сжщо
гладъкъ поясъ, широкъ 3*5 си., а подъ него — в^нецъ отъ трижгълии
яиички, подобни на тия въ сжда обр. 152, В. Останалото поле до срЪ-
дата на сжда е украсено съ врЪзанъ орнаментъ, лрЪдставенъ на обр.
154. Върху ржба, образуванъ отъ двЪтЪ части на сжда, еж моделирани
четири плоски пжпки, а отъ тЪхъ, перпендикулярно къиъ дъното, се
спуща по една релиефна пржчица.

182 Р. Поповъ, Пр-Ьди стори чес ката Денева могила при Салманооо
35. Обр. 153, 6. Сждъ, внсокъ 126 см., дианетъръ на устата 13 си.,
диаиетъръ въ ср'Ьдата 182 сн-, диаиетъръ на дъното 10 см. ПослЪд-
нето е плоско. Дебелината на стЬнкгЬ, м%рена при устата, не надми-
нава 0'5 си. Горнята половина на сжда, съ една напречна бр-Ьзда, от-
посл'Ь насечена съ продълговати нар'Ьзи, е разделена на два пояса, огь
които долниятъ е изпълненъ съ
отв'Ьсни къиъ дъното бр'Ьзди.
Долнята половина, съ двЪ на-
пречни бр^дн, е разделена на
Обр. 154. — Вр^занъ орнаненть върху сжда _,
обр. 153 ^. ■•■?" неравни пояси, огь тЬхъ
ср-Ьдниятъ е най-шнрокъ. Гор-
ниятъ и долниятъ пояси еж изпълнени съ перпендикулярни къмъ дъ-
ното нар'Ьзи, а ср^дниятъ — съ наклонени въ л%во и десно врязани
линии, между конто се редувагь меандрови елементи. Подъ средния
ржбъ еж моделирани четири пжпки, съ вдлъбнатинки въ средата.
36. Обр. 155, А. Сждъ, внсокъ 29'5 см., диамегьръ на устата 29 2 см.,
диаметъръ въ срЪдата 33 см., диамегьръ на дъното 13 см. Посл%днето
е плоско. Дебелината на сгЬнигЬ, мЪрена при устата, едва достига 0-7 сн.
Съ една хоризонтална бразда, горнята часть на сжда е разд-Ьлена на
Обр. 155. — Глинени сждове съ врязани релиефни (А) и рисувани (В) орняментн.
А около '/е, В около '/* ест. вел. ^
два еднакви пояса, отъ конто посл-Ьдниятъ е изпълненъ съ отвесни
бразди. Надъ ржба, образуванъ отъ горнята и долнята части на сжда,
както и надъ хоризонталната бр'Ьзда, еж моделирани на равни разстоя-
ния една отъ друга шесгь плоски пжпкн съ вдлъбнатини въ ср-Ьдата.
37. Обр. 155, В. Фрагментъ отъ сждъ, силно издуть въ средата,
съ двЪ конусовидни ладебелявания (типъ букелкерамикъ). Такива
върху ц%лня сждъ е имало четири. Височината на сжда е достигала
приблизително 15 см.,а диаметъръ въ средата около 17 см. Върху гор-

Р. Поповъ, ПрЪдисторичсската Деиева иогала при Саянаново
нята половина на сжда еж запазени сл'Ьди отъ рисуванъ орнанентъ
(прави и зигзагни линии).
38. Обр. 156, А. Плнтъкъ слдъ, съставенъ огь горня почти цилин-
дрична и долня конусовидна части. Височина 12 см., диаиетъръ на
устата 25 сн., диамегьръ въ средата 26 сн., дианетъръ на дъното 8*5 см.
Посл^Ьднето е плоско. Дебелината на ,сгЬнитЬ не надминава 06 см.
Въ ср-Ьдата на цилиндричната часть еж издълбани въ единъ редъ плитки
ямички, образуващи околовръстенъ в*нецъ. Понсътъ, затворенъ огь
последния и средния ржбъ на сжда, е украсенъ съ наклонени на л%во
и десно вр'Ьзани линии, които се пр'Ьсичатъ въ средата на пояса. Ко-
нусообразната часть е покрита съ близки единъ до другъ и перпенди-
кулярни къмъ дъното нар-Ьзи. Цв-Ьтъгь на сжда отвънъ и отвлтр-Ь е
снвочеръ.
Обр. 156, — Глннеии сждове. А, съ врязани орнаменти. Оксмо '/5 ест. вел.
39. Обр. 156, В. ТънкосгЬненъ плитъкъ сждъ безъ орнаменти. По
отвошение на формата, той е близъкъ до посл-Ьдния. РазиЪри : височина
9 см., диаиетъръ на устата 24 см., тоя на дъното 6"5 см. Посл-Ьднето
е плоско. Въ Деневата могила отъ този типъ се намери само единъ
сждъ. когато въ Коджадерменската могила тази е една отъ обикно-
венигЬ форми. Аналогиит1}, които имаме отъ тамъ, еж грижливо укра-
сени съ врязани и рисувани фрагменти.
40. Интересенъ типъ ни прЪдставятъ сждовегЬ съ цилиндрична
форма, плоско дъно, съ гол^иъ отворъ въ средата. Здрави сждове
обаче отъ тоя типъ не ни попаднаха, а само н'Ьколко фрагменти, отъ
които единъ имаме пр^дставенъ на обр. 157, А. Височината на сжда е
достигала 12-5 см., диамегьръ на дъното 14 см, а тоя на отвора 7*7 си.
СтЬнигЬ еж безъ орнаменти.
41. Заслужава внимание, така сжщо, фрагментътъ на табл. хип, обр.
3, 4 и 5, даденъ въ естествена величина. Обр. 3 пр-Ьдставя фрагмента,
гледааъ отъ страни. Върху него еж запазени параболовидни нар-Ьзи-
1^

184
Р. Поповъ, Пр-Ьдисторическата ДеНбва могила при Салманово
Отъ гЬхъ първитЬ еж инкрустирани съ червена, вторитЬ съ бЪла маса.
Обр. 4 представя сжщия фрагментъ, гледанъ отдол*!} (дъното), д%то
се виждатъ сл%ди отъ рисуванъ орнаментъ, а обр. 5 — вертикаленъ
разр^зъ на фрагмента.
■—»•••••—•.
Обр. 157. -
*/4 ест. вел.
А В
А. Фрагментъ отъ цилиндриченъ глииенъ сждъ съ отворено дъно. Около
— В. Строшенъ глинсш» сждъ съ врязани орнаменти. Около Vв ест. вел.
42. Особенъ типъ ни прЪдставятъ два сжда, съставени отъ висока
шийка, горня издута и долня конусовидна части, съ равно дъно. Еди-
ниятъ отъ т^хъ имаме на обр. 157, В. Той е високъ 26 см., диаметъръ
на шийката (гезр. на устата) 17 — 17*5 см., диаметъръ на дъното 10*5 см.
Малко по-горЪ отъ срЪдата на издутата часть еж издълбани трижгълни
ямички, образуващи околовръстенъ вЪнецъ. СтЪнигЬ на сжда надъ по-
яса еж грижливо загладени,
а подъ него до дъното еж
груби.
43. Обр. 158, А. Малъкъ
сждъ съ сферична горня и
конусовидна долня части.
Гор'Ь завършва съ конусо-
видна шийка. Височината му
м%ри около 10 см., диаме-
търътъ на устата едва до-
стига 7 см., а тоя въ ср'Ьдата не надминава 11 см. Повръхностьта на
шийката е загладена, а останалата часть на сжда е грапава. Украсена
е само срЪднята часть и то съ врЪзанъ линеенъ орнаментъ.
44. Обр. 158, В. Сждъ съ конусовидна форма, високъ 12 7 см., диа-
метъръ на устата 18*7 см., максималенъ напр^ченъ диаметъръ 22*3 см.
А в
Обр. 158. ^ Глинени сждове. А съ вр%занъ, В съ
релиефенъ орнаментъ. Около V4 ест. вел.

Р. Поповъ, Г|р'Ьшстори че ската Ленева могила при Салнаново 1Я'>
Дв* ср-Ьщуположни кржглн И ПЛОСКИ пжпки еж единственит* орнаменти,
що красятъ стЪнитЬ на сл^да.
Съ подобна форма се нам'Ьри други сждъ, почти двойно по-го-
л-Ьиъ. Той се отличава по това, че има дв% малки, полукржгли дръжки,
пробити въ средата, които не еж служили за нищо друго, осв'Ьнъ за
окачване.
Обр. 159. ~ Глинени сждове съ нккрустИрант. шахиатозъ орнаменгь. Около ^/з ест. вел
45- Обр. 159, А и В. Два малки цилиндрични сжда, съ сивочеръ
цв-^тъ, украсени съ инкрустирани орнаменти. На двЪтЪ срещуположни
страни еж представени шахматни мотиви, а на другигЬ две — елементи
огь четирилинейни меандри, полето около които е украсено съ успо-
редни линии, сжщо инкрустира-
ни съ бела маса. Първиятъ отъ
тия сждове (А) има височина 6*5
си., диаметъръ 8*5 см., вториятъ
(В) — височина 6-3 см., диаметъръ
82 см.
46. Обр. 160, ТънкостЬненъ
сждъ, съставенъ отъ горня ци-
линдрична и долия конусовидна
части. Височината му мери 19 см.,
Обр. 160. — Глнненъ сждъ съ инкрустиранъ орна-
ДИаиетърътъ на устата — 32 см., „енть. Около ■/! ест. в.
а тоя иа дъното не надминава 8-8
си. Последнето е плоско. Повръхностьта иа сжда е полирана и има сиво-
черъ цветь. Орнаментирана е само горнята часть. Подъ ржба на устата
следвагь два околовръстни венци огь вдълбани трижгьлни точки, а
оодъ техъ, представени по сжщня начинъ, — елементи отъ чупенъ

186 Р. Поповъ, Пр^шсторическата Денева могила при Салнаново
меандъръ, комбиниранъ сь трид^гълни фигури, а отстрани съ по една
наклонена линия. Схемата на тоя орнаментъ първоначално е била начер-
тана съ тънки вр-Ьзани линии, по които отпосяЬ еж дълбани точкигЬ;
посл'ЬднитЬ, сл%дъ това, ся. били инкрустирани съ б^а иаса.
47. Обр. 161, А. МалъЕсь сждъ, съ цилиндрична форна и елипсо-
видно дъно. Горниятъ му край, както и часть отъ дъното, еж строшени.
ОтвАтр* сгЬнитЬ еж грапави, а отвънъ полирани и украсени съ три
хоризонтални кржга отъ квадратни точки, инкрустирани съ б^а маса.
Диаметърътъ въ горния край иЬри 8 см., надлъжниягь дианетъръ на
дъното достига 9 си., а напр'Ьчниятъ не надминава 55 см. ЦвЪть черъ.
Обр. 161.— Глинепи сждове съ ивкрустнрани орнаменти. В Гледакъ отдолЪ.
Около % ест. вел.
Намери се фрагментъ отъ аналогиченъ сждъ, почти съ сжщитЬ
размери.
48.0бр. 161, В. Малъкъ сждъ, гледанъотдол-Ь. Дъното му има трижгьлиа
фориа. Горниятъ му край е строшенъ, поради което ижчно може да се ка-
же, какъ е завършвалъ сжда. Ако се сжди отъ запазената часть, той е билъ
въ горнята си часть цилиндриченъ. Особено внимание заслужава дъното.
Посл^днето пр-Ьдставн глава на рогато животно, върху която еж моде-
лирани очитЪ, ушит^ и рогата. Една напречна ц-Ьпиатина при острия
край на дъното пр-Ьдставя устата на животното. СтЪнитЬ на сжда еж
украсени съ линии отъ точки, инкрустирани съ б^ла маса, а останалата
часть, както и дъното (главата на животното), еж боядисани съ червена
боя. Тоя сждъ, поради незначителнитЬ си размери, не може да има
никаква практическа употреба.

Р. Поповъ, Пр-Ьдисторическата Леяева могила при Салианово 187
49. НаьгЬриха се н-Ьколко фрагменти отъ сждове, които еж. служили
като ц-Ьдилки. Били еж два типа. Кънъ първия типъ принадлежатъ
фрагменти-гЬ, пр-Ьдсгавени на обр. 162, А и В. Този типъ цедилки еж
имали конусовидна фирма, съ отворени дъна.
Въ това отношение гЬ
еж напълно аналогични на
ц^дилкигЬ отъ неолитичното
селище въ Бутмиръ,') както
и на тая намерена въ неоли-
тичния пласгь въ пещерата ^ в
Моровица, при с- Гложене.*) Обр. 162.
Първиятъ отъ .нашигЬ
фрагменти, пр-Ьдставящъ почти половинъ сждъ, има височина 5 см.,
сь [диаметъръ на устата 9 см. Лругнять фрагиентъ принадлежи на
сждъ, високъ 5'5 см.
Къмъ втория типъ принадлежа1ъ фрагментитЬ, представени на
обр. 163,Ан В. Този типъ ц-Ьдилки еж имали плоски дъна. Фрагменгьтъ
А ни показва, че едни
отъ ц-ЬдилкитЬ еж има-
ли дупки само върху дъ-
ното, а фрагментътъ В
— други и върху стЬ-
нигЬ. Аналогични сждо-
ве ни еж познати отъ
Троя,^ Сърбия*) и пр.
У насъ подобни еж на-
м'Ьрени въ могилигЬ
при с. Мечкюръ (Плов-
Овр. 163. - Фрагнентъ отъ глинени ц'Ьшлки. Около '/а ест. в.
дивско),*) въ селището
Деве-барганъ при Търново-Сейменъ,^) въ могилата въ село Св. Кирн-
лово (Старозагорско), ')въ могилата при Коджа-дерменъ, Шуменско^ и др.
^) Р1а!а-Ноегпе5, 01е пеотЬ15сЬе 51а1юп уоп Ви1т1г. II стр. 34 обр. ^Л
^ Р. Поповъ, Разкопки въ пещерата Моровниа. Изв-Ьст. иа Арх. Дружество. II
С1р 281, обр. 188.
*) Шоп, стр. 457, обр. 474—475.
•) Уа55И5, 01е пеотн. ЗШюп ЛаЬ1ап1са, стр. 53, обр. 115.
^} Нар. Музей, нив. и» 420 и 520.
**) Материалъгь оше необиародванъ.
Кагаго!*-, РгаеШз». геНяеМг. 1914, стр. 77, обр, й.
") Материалътъ не е още обнародванъ.
^

188 Р. Поповъ, Пр'Ьдисторическата Дснева могила при Салманово
50. Обр. 164. Два фрагмента отъ сждове, снабдени съ улейчета за
изливане на течностьта, която е била държана въ скдоветЬ. Подобни
фрагменти се намериха няколко; всичкигЬ обаче сл снабдени съ
два вида улейчета. Еднит% иматъ трижгълна форна, отгор'Ь отво-
рени (А); а на другигЬ формата е цилиндрична, аналогична на
ония, намерени въ Бутмиръ. ')
Пр-Ьзъ 1906 год. ииахие слу-
чай да наиЪримъ въ сжщата
могила ц^ъ сждъ, снабдекъ
съ улейче отъ първия типъ.
Подобни сл^дове сл. намерени
^ ^ У иасъ въ Коджа-дерменъ, въ
1бр. 164. ~ Чучурки (улейчета) отъ глинени сжпове. пещерата Моровица ПрИ С. Гло-
жене,*0 въ могилата въ с. Св.
Кирилово (Старозагорско)^ и въ други тракийски могили, което иде да
покаже, че този видъ сждове сл имали обща употр-Ьба.
51. Обр. 165. Дв-Ь дъна отъ типа на сждовегЬ, пр^Ьдставени на обр.
144 и ! 46. Първото дъно е украсено съ вр-Ьзанъ кръсгъ, а второто — съ
релиефна спирала. Кръстътъ се ср*ща като орнаменгъ още въ пр-Ьди-
сторическо вр'Ьме. Така на-
прим^ръ въ сЬв. Европа се „ " . " ~
срЬща често въ гробницитЬ
отъ каменната епоха. Като
орнаментъ върху сждовет^ и
глинените фигури отъ камен-
ната епоха, познатъ ни е кръ-
стътъ слщо отъ долнедунав-
ската културна область: ние
гп йижпямр в-кпту 1-ьпЙя ня ™Р '^ ~ ^'^^^ отъ глинени сАюве. А украсено
го виждаме върху гъроа на ^ъ вр-Ьзанъ кръстъ, е — съ релиефна спирала.
една глинена фигура отъ
Кукутени (Ромъния);*) върху подобна фигура отъ езернигЬ селища
при Любляна'"') както и В-^п*у глии^нит-к ляпппо лп-и ляшпя-п и*.
1) КаЛгаяку-Ноегпеа,
*) Р. Поповъ, Разкопки въ
обр. 189.
3) Кагаго*, Ргае1|151ог15с1|е
*) Ноегпек. иг5е5сШс111е с1е:
Ь) Пакъ тамъ, стр. 237, обр.

Р. Поповъ, Пр'кдисторическата Ленева могила при Салманово
189
СТО.*) Въ неолитичното селище при Бутмиръ (Босна) е намерена
глинена фигурка съ кръстъ, като орнаментъ върху трупа. ^) У насъ
този орнаментъ, освЪнъ върху керамиката отъ Деневата и Код-
жадерменската могили, познатъ ни е и отъ по-късно вр-Ьме. Така
наприм-Ьръ, ние го виждаме върху една ла-тенска сребърна фи-
була отъ с. Лесура (Врачанско),^) както и върху друга аналогична
фибула, намерена въ една могила въ землището на колиби Лага (Етро
полско). *)
В
Обр. 166. — Малки глинени сждове. А, О, Р V2 ест. вел.; Б и С ест. вел.
52. Осв^нъ описаните гол'Ьми сждове, отъ които дотука разгле-
дахме по-важнигЬ типове, нам'Ьриха се многобройни малки сждинки,
повечето грубо направени, които вероятно ни пр^дставятъ датски
играчки. Едни отъ гЬхъ еж украсени съ вр'Ьзани орнаменти (гл. обр.
166, В и О), други съ инкрустиранъ орнаментъ (обр. 167), сбаче по-го-
л%иата часть еж безъ орнаменти. Подобни сждинки еж намерени на
*) Ноегпез, Уг^езсМсН^е йег ШШепйеп Кипз!, табл. VII, обр. 1, 2, 4 и 5.
^ КасИтзку-— Ноегпез, 01е пео1йЬ. 81а1юп уоп Ви1т1г, I, табл. II, обр. 2.
^ Р. Попов ъ, Халщатски и ла-тенски фибули отъ разни находища въ България,
Сомсавие на Бъл.. Академия на Науките, книга VI, стр. 161, обр. 19.
^ Нар. Музей, инв. 861.

190 Р. Поповъ, ПрЪ1нсторнческата Денева могила при Салманово
МНОГО м%ста, напр. въ Бутниръ') и Ябланица (Сърбия).^) У нась са на*
м'Ьрени въ Рашевата могила (Ямболско), ") при с. Мечкюръ (Пловдивско),^)
с. Костиево (Пловдивско), *) Коджадерменската могила ^ и др.
Е. Похл упки.
С;кдоветЬ на обр. 121, 124 и 127 сл^ били
снабдени съ похлупки отъ типа на тия, пред-
ставени на обр. 168. Т%, както и гол-ЬмигЬ слдове,
подъ тяжестьта на почвата, еж разстрошенн,
но винаги клсовегЬ се намиратъ на едно М'Ьсто.
Това ни даде възиожность да реставрираме 8
похлупки. Отъ т^хъ ше споменемъ само четири,
Обр.167. — Малъкъсждъсъин- _. .
крустиранъ орнаменть, Ест. в. «оито ПО отношение на орнаменгитЬ, пр-Ьдста-
вятъ известно разнообразие.
1. Обр. 168, В ни пр%дсгавя една отъ тия похлупки, гледана от-
горе. Диаме-гьрътъ й мЪрн А2-5 см., а височината й, заедно съ дръж-
ката, достига 18 см. На обр. 169, А е пр-Ьдставенъ орнаменть, който краси
горнята повъ|/Хннна на похлупката. Около дръжката има едно квад-
Обр. 168, — Глинени похлупки съ инкрустирани орнаменти. Около '-и ест, в.
ратно поле неинкрустирано, сл-Ьдъ него следва квадратъ отъ релиефно
моделирани лннии. Перпендикулярно на странит-Ь на квадрата дохож-
') Р1а1а-Ноегпе5, 01е пеоШЬ. 51а11оп уоп Ви1т1г, 11. стр. 29, обр 12-16 И
сгр. 30, обр. 17—21, см-Ьтани сжщо за д'Ьтскн играчки.
^ Уа55И5. 01е пеоть. 81а1юп ЛаЬ1ап1са, стр. 46, обр. 100-104.
Я) Народ. Музей, иив. 207, 210, 215, 218, 237.
*) Народ. Музей, инв. 523.
■'•) Народ- Музей, иив. 592.
") Необнародвакъ още натериалъ.

Р. Поповъ, Пр^дисторическата Денева могила при Салманово
191
датъ ПО двЪ успоредни релиефни линии, а срЪщу жглит^ му — по
два релиефни вписани жгли, които, съ ржба на похлупака, образу-
вать вписани фи^гълници съ обща основа. СтранитЬ (бедрата) на три-
А в
Обр. 169. — Орнаменти върху похлупки отъ типа обр. 168.
жгьлницигЬ обаче не еж успоредни на страните на квадрата. Полето
между разнитЬ елементи на орнамента е грубо нарязано, за да може
да се закрепи варовитата глина, съ която е инкрустирана повръхностьта
на похлупката. Дръжката на похлупката има цилиндрична форма, съ
три околовръстни релиефни кржга, между които слЪдватъ инкрусти-
рани пояси. Горниятъ край на дръжката е неинкрустиранъ. Той завършва
конусообразно.
А в
Обр. 170. — Орнаментъ върху похлупка отъ типа обр. 168.
2. Около ОСНОВНОТО квадратно поле на друга една похлупка
слЪдватъ два вписани релиефни квадрати, а перпендикулярно на стра-
нитЬ и1гь — по три релиефни линии (обр. 169, В). СтранитЬ на три-
^пиницитЬ сл почти успоредни съ тия на квадратигЬ.

192 Р. Поповъ, ПрЪдн стори чес ката Ленева могила при Салнаново
3. Третиягь видъ похлупки отъ този типъ се различава огь гор-
нитЪ по това, че около основното квадратно поле м^на описанъ квадратъ.
4. Обр. 170, А пр'Ьдста8я орнамента на четвърти видъ похлупка
огь слщия типъ, а обр. 1 70, В — надлъжния разр-Ьзъ на една отъ тия
похлупки.
Обр. 171. — Разр'Ьзъ на поклупкитЬ отъ втория и третия типъ.
5. На табл. ХЬУ, обр. 1 е пр^дставенъ втори типъ похлупка. Диа-
метъръ'34 см Въ средата й има неинкрустиранъ крлгъ, сътлпоиазжбена
периферия. Около него слЬдватъ три инкрустирани съ 6'Ьла маса пояси,
отд'Ьлени единъ отъ други съ по единъ зигзаговъ кржгъ.
6. Трети типъ ни пр'Ьдставя похлупката, дадена на табл. ХЬУ, обр. 2.
Диаметъръ 35 см. Около централния неинкрустиранъ кржгъ, който е съ
назжбена периферия, сл'Ьдвагь два инкрустирани пояси, единъ отъ други
отделени съ тънки, неинкрустнрани кръгове. По-кавънъ дохажда ши-
рокъ неинкрустиринъ кржгъ, а сл'Ьдъ него — други два инкрустирани.
Фрагменти отъ похлупки, ана-
логични на посл^днит^ два типа, се
намериха няколко.
Обр. 171 ни представя вертнка-
ленъ разр-Ьзъ на похлупкит* отъ по-
сл-ЬднитЪ два типа.
7. Обр. 172. Фрагментъ отъ по-
хлупка. По орнаментика се приблн-
Обр. 172. - Фрагментъ отъ глинена по-
хлупка. Около 1/в ест. в. жава ДО първия типъ, отъ който се
различава по това, че около цен-
тралнин квадрагь сл-Ьдватъ описани квадрати отъ релиефно пунктирани
линии, а успоредно на перпендикулярнигЬ къмъ квадратите линии, както
и на странигЬ на четиригЬ жгли, се редятъ тънки линии. Похлупката
има диаметъръ 33 см., а височината й, безъ дръжката, не надминава 6 см.
8. Обр. 173, А. Похлупка съ диаметъръ 32 см.; височината й, мерена
заедно съ дръжката, достига 12 см. Долнята повръхность е груба, а
горнята грижливо полирана. Посл-Ьдкята е орнаментирана така: около

Р. Поповъ, ПрЪднсторнческата Денева могила при Салнаново 193
основата на дръжката е билъ начертанъ първоначално квадратъ (9
СИ.Х9 см.), чинто страни еж продължени надесно, като по този начннъ
около квадрата се образувзтъ четири триъгълни полета. Успоредно на
странитЪ на квадрата еж. начертани бразди, които се пр'Ьсичатъ по такъвъ
начннъ, че се получавзтъ въ всЬки квадратъ по три вписани триъгъл-
ници, съ обща основа. Върху дръжката на похлупката сл били на-
чертани три околовръстни кржга, а единъ такъвъ — и върху перваза.
Съ остро орждие отпосл'Ь, върху приготвената по този начинъ схеиа, сл
издълбани триъгълни ямнчки, които, пр%ди изпичането на похлупката,
еж били изпълнени съ б%ла паровита маса.
Обр. 173. — Глинени похлупки. ''я ест. в.
9. Обр. 173, В. Похлупка, съ диаметъръ 21 см., височина 7 см.
снабдена съ дв-Ь малки, отв'Ьсио пробити дръжки, пригодени за наниз*
ване. Точно въ средата на перваза е билъ гравиранъ околовръстенъ
кржгъ, върху който еж издълбани неправилни триъгълни яиички,
вероятно отпосл'Ь инкрустирани. Отгоре похлупката, както това ясно
може да се види върху дадения образъ, е украсена въ ср-Ьдата съ гра-
виранъ кръгъ, дв% тангиращи една на друга полуокръжности, които се
лрЪкжсватъ при кръга, а сл-Ьдъ гЬхъ, тъкмо надъ дръжкитЬ, дохожда
по една спирала.
Не по-налъкъ интересъ ни пр^дставятъ н'Ьколко похлупки, въ
||>ориз на плитки съдове съ много малки дъна. Отъ тЬхъ ние ще раз-
гмдаме само четири.
и» Арь Лру», 13

194 Р. Поповъ, Пр'Ьди стори ческата /Тенева могила при Салманово
10. Обр. 174. А. Похлупка, съставена отъ низка цилиндрична й
тжпа конусовидна часть. Посл-^днята завръшвз съ малко конкавно дъно,
чийто диаметъръ не надминава 6 си. Въ средата на цилиндричната
часть еж моделирани два релнефни обрлчи. Посл^ЪднитЬ д-Ьлятъ полето
на трп инкрустирани съ б-Ьла маса пояси. Височината на похдупката
м'Ьри 13 см., а тая из цилиндричната часть не надминава 6 си. Диаме-
търъ на устата 39 см.
Обр. 174, — Глинени по1лупки. Около -Лъ ест. всл.
И. Обр. 174, В. Аналогична похлупка съ сл-Ьднит* разм-Ьри : височина
10-5 см., диаметъръ на устата 35-5 см., тоя на дъното 5 см. По отно-
шение на орнаментиката, тази похлупка е идентична съ първата, отъ
която се различава само по това, че въ средата на цилиндричната
часть има четири дупки, разположени по права линия. Разстоянието
между външнкт-Ь лвЬ дупки е 21 см., а онова между вжтр'Ьшннт% не
надминава 18 см. Тия дупки, в^^роятно, сл^ служили за привързване по
н'Ькакъвъ нзчинъ на похлупката о сжда.
Обр. 175. — Глинени похлупки. Около '/5 ест. вел.
12. Третята похлупка отъ този типъ, обр. 175, А, има височина
1] см., диаметъръ на устата 27*8 см., диаметъръ на дъното 1 см. Ци-
линдричната й часть е снабдена съ четири нееднакви дупки. КрайнитЬ
двЪ, на разстояние една отъ друга 11-8 см., еж по-малки, и, при това,
разположени близо до ржба, образуванъ отъ цилиндричната и конусо*
видната части. Другит-Ь дв-Ь дупки, разположени близо до ржба на
устата, еж малко по-гол'Ьми.

Р. Поповъ, Пр*дисторическата Денева могила при Салманово 195
13. Обр. 175, В. Подобна похлупка, но сь по-малки размери. Висо-
чината й достига 8-3 см., диамегьръ на устата 17 см., диаметъръ на
дъното 1'7 см.
Въ Коджадерменската могила нам-крихме една подобна похлупка
заедно съ сжда отъ типа, пр^Ьдста-
венъ на обр. 137 и 138. ВслЪдсгвие
обаче на големия натискъ, похлуп-
ката се е строшила и заедно сь поч-
вата кжсоветЬ еж. нападали въ дъ-
ното на сжда.
Р. Разии пр-Ьдмети отъ глина.
1. Между керамичнитЬ работи,
чиято употреба или значение мжчно
иоже да се опрЪд-Ьли, е пр-Ьдметьтъ,
пр4дставенъ на обр. 176. Той има
цилиндрична форма, съ по една ку- а В
хина на двата края (гл. разреза на
сжшия образъ), отъ които ед-
ната е по-гол-Ьма. Отъ страни на посл-Ьднята има три кржгли дупки,
в'Ьроятно пр-Ъдставящи очи и уста.
На противоположната страна, ср^щу
делията дупка, отговаря друга така-
ва, пробита съ единъ и сжщъ пр*д-
метъ едновременно съ първата. По-
връхностьта на предмета е груба и на-
пукана, а глината е била разм'Ьсенасъ
сламки, отпечатъци отъ конто еж ясно
запазени. Височина 105 см.
2. Обр. 177. Крлгла глинена плоч-
ка, съ диамегьръ 77 см. Отдол-Ь е по-
лирана, а отгор-Ъ снабдена съ куха
цилиндрична дръжка, висока 3-5 си.
До известна степень аналогични пр%д-
°^ "о.йо''""" :!■*"'"■ ""И еж вам*реи» в-ь пр^дисториче-
ското селище при Л- Долина на р.Сава.^)
Ч 01м1111( 2ет. Ми5е)а. ХУШ, табл. XII, обр, 12; табл. XV. обр. 21; табл.
XVШ,„6р,6.

Р Поповъ. Пр-Ьаисторнческата Ленева ногнля при Салнаново
Т^ се различаватъ само по това, че дръжкигЬ ииъ еж масивни и
пробити. Трухелка ги см'Ьта за гладилки, употребявани за заглаждане
на глиненигЬ сждове.') Вероятно за такава ц*ль е служелъ н нашиятъ
пр'кдметъ, затова и делията страна на кр;кгчето е шлифована, до-
като останалата повръхность е груба.
3. Обр. 178. Цилиндриченъ пр-Ьдметъ, кон-
кавенъ на единия край и странично косо про-
битъ. Противоположниятъ край завръшва ко-
нусовидно, скщо странично косо пробитъ;
дупката обаче достига саио до ср-Ьдата на
предмета. Аналогични екземпляри сме имали
случай да намЪримъ въ Коджадерменската мо-
гила; такива притежава Народниятъ Музей и
оть иЬкон тракийски могили. Обаче каква упо-
треба или значение иматъ тия предмети, ние не можемъ да кажемъ.
4. Намериха се н-Ьколко крл^гли глинени питки, съ диаметъръ около
85 см. те еж два вида. Едни отъ гЬхъ еж отгоре и отдоле плоски (обр.
Обр. 179. — Глнненн пити. Около '/а ест. в.
179, А), а други отдоле плоски, а отгоре издути. Тази представена на
обр. 179, В, е отъ втория видъ. Върху долнятя й страна е отпечатана
нерватурата на големъ листъ, вероятно отъ татулъ (Оа1ига). Диаметъръ
13 см., дебелина 43 си.
') (51я5П1Ь XVIII 266.

Р. Поповъ, ПрЪн историческата Ленева могила при Салмаиово 197
С. Глинени модели на колиби.
За пръвъ пжть у насъ въ Деневата могила се намериха модели
1 колиби, които ви даватъ пр'Ьдстава за формата на жилищата, които
Обр. 180. — Модели иа глинени колиби. Около '/з ест. вел.
обитателитЬ на .Бакаджика' еж строили. Върху този въпросъ ние
ще имаме случай да говоримъ
на друго 1гЬсто въ статията, а
сега ще се спремъ накратко
върху намЬренитЬ глинени мо-
дели, доколкото тЬ пр^дста-
вятъ керамични работи. Наме-
риха се три здрави модели и
няколко фрагменти отъ по-
добни. Всички еж снабдени съ
фронтоненъ покривъ.
1. Първата колиба (обр.
180, А) има форма на петосгЬи-
на призма. Входътъ й е ова-
ленъ. Височината, мерена от-
прЬдъ, достига 99 см., а от-
задъ — не повече отъ 83 см.
Дължина 17-2 си. СтраничнигЬ
рогове на покрива, както и
двата ср'Ьдни, сл1 силно изда-
дени павънъ. Тия издаднини в-кроятно тр%бва да пр^^лстйвять краищата

198 Р. Поповъ, Пр^ишсторическата Ленева могила при Салманово
на основнитк колове на покрива. Върху задната страна на колибката,
противоположно на входа, има по-малъкъ отворъ, който сигурно играе
ролята на прозорецъ, нуженъ за осветяване заднята часть на колибата.
2. Втората колиба, сжщия образъ В, се отличава отъ първата
по това, че има петожгъленъ входъ и при това безъ отворъ върху
заднята страна. Височината й, мЬрена отпр-Ьдъ, достига 1 1 см., а дължи-
ната не надминава 13*8 см. Долнята страна на основата, която има
почти квадратна форма, носи отпечатъкъ отъ нерватурата на гол^иъ
листъ (обр. 181), вероятно на татулъ. Върху този листъ е била поста-
вена колибката при моделирането и.
3. Третята колибка (обр. 180, С) се отличава отъ първитЬ дв'Ь
главно по това, че има два еднакви входа. Височината й м'Ьри 89 см.,
а дължината й достига 16'8 см. Покривътъ и стЬнитЬ отвънъ еж укра-
сени съ наклонени въ дв^ посоки бр'Ьзди. които се пр'Ьсичатъ така, че
образуватъ ромбовидни четирежгълиици.
За тия колибки, грижливо моделирани н добр^ изпечени, мжчно мо
же да се каже съ положителность, дали гЬ прЪдставятъ просто играчки,
или еж имали по-друго значение, наприм^Ьръ като култови предмети.
II. Пр-Ьдмети отъ разни скали.
А. Боздугани.
Половина отъ боздуганъ, направенъ отъ еруптивна скала (обр. 182).
Напр-Ьчното му сЬчекие има овална форма, сь диаметри 5 см. Х6'4 сн.
Диаметърътъ на дупката м^ри 1*6 см. Аналогич-
ни боздугани у насъ еж намерени въ Рашевата
могила при Ямболъ, въ село Аджелеръ (Варнен-
ско) и другад^Ь.
В. Дл-Ьта.
Обр. 182. - Строшенъ ка- Дв-Ь дл-Ьта, ОТЪ КОИТО първото (обр. 183, А)
мененъ боздуганъ. Около
■<ц ест. еел. има дължина 7-65 см, максимална ширина 19 см.,
максимална дебелина 1'5 см. Горниятъ му край
е малко изостренъ, вероятно за да се втикне въ дървена или ро-
гова дръжка. Скалата, отъ която е направено това орждие, има тъмно-
зеленъ цв-Ьтъ. Дл-Ьто, аналогично на нашето, е нам-Ьрено въ Тесалия.')
') Ви11е11п с1е соггс5роп(1апсе Не11йп1яие. VI— VIII. 1906, стр. ЗЙО. обр. 16,
^ Народ. Музей. Инв. 142.
^ \Уасе апс1 ТЬотряоп, Ргс1ия1огк Т11ей5а1у. стр, 120, обр. 69 е.

Р. Поповъ, ПрЬднсторнческята Ленева ь
а при Салмяново
Второто дяЬто (обр. 183, В), направено оть сиво-черка скала, има сл^д-
ннтЬ размЪри: дължина 5'5 си., максимална ширина 2-3 см., максимална
Обр, 183, — Каменни дл'Ьта, Около '/8 ест. вел
дебелина 2'1 см. Горниятъ край е равно отсЬченъ, нешлифованъ и по
ржбовегЬ ретуширанъ.
С. Чукове.
1. Обр. 184. Тжпата половина оть чукъ (чукъ-
брадва). СтраничнитЬ рл.бове ек заоблени до такава
степень, че напрЬчното сЬчение пр'Ьдставя правилна
овала. Дължината на фрагмента м*ри б'4 см., мак-
сималната ширина, м-Ьрена при дупката, достига
49 си., а максималната дебелина не надминава 3*2
си., диаметъръ на дупката 2 см.
2. Два фрагмента, подобни на посл-Ьдния.
Еднниятъ отъ тЬхъ, съ елипсовидно напречно се-
чение, има дължина 5*6 см.; другиятъ, съ овално сЬ-
чение, има дължина 68 см.
З.;0бр. 185 и 186. ОстритЬ половини отъ сжщия
тнпъ орлдие. Дължина на първия фрагментъ (обр.
185) м-Ьри 12 см,, тая на втория (обр. 186) — 66
см. И двата иматъ овално напр-Ьчно сЬчение.
4 Обр. 187. Недовършено орждие оть ситнозърнесть п-Ьсъчникъ.

200 Р. Поповъ, ПрЪшстсфическата Декева могила при Салнаново
Заглажданията върху повръхностьта не са изменили естествената, почти
неправилна форма на скалния кл^съ, пр-Ьдназначенъ за орждие. За про-
биването на посл-Ьднето, по една или друга причина недовършено, е
употр'Ь6енъ кухъ пробивачъ (гл. напр. раз-
р^Ьзъ). Дължината на орждието достига 156
см., максималната ширина — 52 см.
5. Обр. 188. Фрагиентъ отъ строшенъ
чукъ, очуканъ вър-
ху двата края всл-Ьд-
ствие на по-посл-Ьш-
на употр-Ьба, в-Ьроят-
но пакъ като чукъ.
Размери : дължина
7-8 см., максимална-
та ширина 6 '2 см.,
максимална дебелина
4'3 см. Овално на-
пречно сЬчение.
Обр. 185. ~ Фрагиентъ Обр. 186. — Фрагментъ Обр.187.— Каненснъчукъ.
отъ ианененъ чукъ. Около оть канене нъ чукъ. Около Около 'а ест. вел.'
^/3 ест. вел. "-л ест. вел.
О. Брадви.
Нам-Ьриха се повече отъ 30 здрави и строшени брадви, чиито раз-
мери достигатъ гол-Ьмо разнообразие. Най-малката между гЬхъ има
дължина 3 см., ширина при острието 3 см., максимална дебелина 1-3 си.
СжщитЬ разм*ри на най-гол%мата достигатъ: Иб см. X 7-4 см. X 2-8 см.
Изострянето на брадвигЬ е ставало по два начина и, споредъ това.

Р. Лоповъ, Пр^аисторическата Ленева могила прн Салмаиово 201
бихне могли да различимъ два типа брадви. При единия тилъ (обр.
189 и 190) едната страна на брадвата е равна или почти равна. Острието
се получава чр-Ьзъ косо изтриване на широ-
кия край само огъ едната страна; по такъвъ
начннъ надлъжното сЬчение на брадвата
представя несиметриченъ клинъ (обр. 189, В).
СтраничнитЪ ржбове сл. остри или пъкъ заоб-
лени и, споредъ това, напречното сЬчение е
лравожгьлникъ (обр. 189, А) или овала. По
форна брадвигЬ отъ този типъ сл; два
вида: брадви съ трилгълиа и такива съ тра-
пецовидна форна. БрадвитЬ, които даваме на
обр. 189и 190, иматъ сл'Ьднит-Ьразм'6ри:1)Обр.
189, А. Дължина 98 см., максимална ширина
_ _ - я Обр. 188. -Фрагментъ оп. кане
при острието 5'5 см., максимална дебелина 2 „енъ чук-ь. Около Ь' ест. вм.
сн. Ьра двата е направена отъ червеникава
скала. 2) Обр. 189, В. Дължина 9*1 см., максимална ширина 5 см., максимална
дебелина 2 см. Направена отъ тъмнозелена скала. 3) Обр. 190, А. Дъл-
Обр. 189. — Каменни брадви. Около VI ест. вел.
жина 4 СМ., максимална ширина 3-5 см., максимална дебелина 13 сн.
Отъ черна скала. 4) Обр. 190. В. Дължина 3 см, максимална ширина

202 Р. Поповъ, Пр'Ьаисторическата Денева могила при Салнлново
3 СМ., максимална дебелина ГЗ см. Отъ тъмнозелена скала. 5) Обр. 190,
С. Дължина 41 см., максимална ширина 34 см., максимална дебелина
1'1 см. Отъ тъмнозелена скала. 6) Обр. 190, О. Дължина 44 см., мак-
симална ширина 34 см., максимална дебелина 1'4 см.
Обр. 190. - Малк
брадвички. Око
При втория типъбрадвн (обр. 191 и 192), за да се получи острието, 1при
широкия край дв%тй страни еж еднакво изтрити косо, по този начинъиадлъж-
ниятъ разрЪзъ ни дава симетрична клиновидна фигура. Повечето брадви
отъ този типъ къмъ горния край ставатъ
все по-дебели, когато при първия типъ де-
белината на брадвата, не см-Ьтайки заостре-
ната часгь, по ц*лото протяжение остава
еднаква, а при н^-
кои екземпляри гор-
ниятъ край е дори
малко изтъненъ. По
отношение на фор-
мата, брадвитЬ отъ
този типъ еж три ви-
да: едни иматъ триъ-
гълна, други — тра-
пецовидна, а трети
— правожгьлна фор-
ма; а споредъ стра-
иичнигЬ ржбове, д^Ь-
лягъ се на брадви
съ остри и такива съ заоблени ржбове (обр. 192). Представената на
обр. 191 брадва има сл-ЬднигЬ размери: дължина 7-5 см., максимална
ширина 4-5 см., максимална дебелина 24 см. Направена е отъ тъмно-
зелена скала. Разм^ритЬ на тая на обр. 192: дължина 8 см., максимална
ширина 4'1 см., максимална дебелина 3 см. Отъ тъмнозелена скала.
Обр. 191. — Каменна
брадва. Около " л ест. в.
Обр. 192 — Каменна брадва. Около

Р. Поповъ, Пр^дксторическатл Лекева могила при Салмаково 203
Материалътъ, отъ който ех. правени брадвитЬ и дл'Ьтата, не се
ср^ща въ сЪверна България, сл-Ьдователно този видъ орждия ок доне-
сени тукъ или по пжтя на търговскитЬ сношения или пъкъ чр-Ьзъ по-
стоянното пр'Ьселваие. Дв-Ь груби брадви, едната отъ кварцитизиранъ
(гЬсъчникъ, другата отъ конпактенъ сивъ варовикъ или доломитъ,
пр^дставятъ естествени, продълговати плочки, изкуствено изострени
върху по-широкия край. ^ма съмнение, че тия дв% орждия, както и
недовършеннятъ чукъ (обр. 187), еж мЪстна работа.
Е. Бойни топки.
Между най-старитЪ средства за защита, нападение и ловъ, тр'Ь6ва
ла лричислнмъ бойнит^ камъни, отначало груби, необработени кжсове,
а по-късно грижливо очукани, дори ретуширани сферични топки, обик-
новено правени огь огненъ креиъкъ. Въ Л^невата могила се наьгЬриха
петь такива, направени отъ разни скали. Първата отъ тЬхъ (обр. 193, А)
юзърнестъ
тегло 330
1 огь КОМ-
обр. С).
[етъръ 5'6
1НЪ п*съч-
частн само
р. Осв*нъ
обработка,
употр-Ьбя-
;ме случай

204 Р. Поповъ, ПрЪдисторическата Денееа могила при Салнаново
да нам^рииъ въ гол-Ьнъ брой въ пр-Ьднсторическото селище при с. Ма-
дара (Шуменско)'), въ пещерата .Моровица" при с. Гложене (Тетевен-
ско) *) и др.
Р. Разии пр-Ьдиети отъ скали.
1. Обр. 194 ни представя изкуствено силно заостренъ р'Ьзенъ отъ
кварцитенъ валутъкъ. Дължина 10'4 см. СтранигЬ, образуващи острието,
с;к равни и шлифовани. Това орл^дие би могло да се употреби за р'к-
зане, В'Ьрсятно и за такава Ц'^ь е служило.
2. Обр. 195- Игла отъ зеленикавъ камъкъ. Дъл-
жина 6-3 см.
!11. Пр'Ьдмети отъ кремъкъ.
НакгЬрнха се около 150 здрави и строшени
орждия отъ огненъ кремъкъ (РИп1). Т%, споредъ
употребата и формата си, пр-Ьдставятъ
ни два типа: ножове и стъргалки.
А. Ножове.
Няколко отъ тия орли1ия имаме
на обр. 196. Т* еж корубести кремеини
ламели, съ заострени хълбочни рл^бове.
А. Едната имъ страна е равна, срещупо-
ложната съ две или повече супаралел-
У ни площи, които се явяватъ като есте-
^ ственъ резултатъ отъ по-раншнитЬ
отломки отъ кременното ядро (Мис1еи5).
^— г- -- • Максималната дължина на ножоветЬ Обр. 195.— Ка-
орждие. Около >'з неква игла.
ест. вел, стига 13'5 си. Малко нанял.
В. Стъргалки.
На обр. 197 даваме четири орждия отъ този видъ. Отличавагь се
отъ ножоветЬ по това, че обикновено сл кжси ретуширани ламели,
чиято дължина редко достига 85 см. Ретуширането при едни стъргалки
") Н. Роро*. РгаеМ5»ог. 2е115с11г»1. IV стр, 97, обр. 8—15. Р. Поповъ. ИзвЬсшя
I Б. Арх. Д-во, II!. Сф. 95, обр. 81.
») Р. Поповъ. инт. с, томъ III, стр, 288, оПр. 211-21-1.

Р. Поповъ. ПрЪл историческата Ленева моги1й при Салманоно 2(15
е ограничено само при единия край, при други и върху двата; споредъ
това требва да различнмъ два типа: прости стъргалки, ретуширани
сано на единия край, и двойни стъргалки, ретуширани на двата края.
Обр. 196. — Ножове оть кремъкъ. Около */? ест. вел.
IV. Пр-Ьдмети отъ кость.
Гол'Ь110 разнообразие прЪдставять прЪдметигЬ, направени отъ кость.
Т-Ьхниятъ брой достига 84. Споредъ употребата имъ ще ги разд-Ьлимъ
на: 1) шила, 2) дл*та,
куки, 7) разни.

Р. Поповъ, Праисторическата Донева могила при Салманово
Намериха се 41 шила, повечето отъ които еж направени отъ кос-
титЬ на дребни ил^копитаещн видове, предимно отъ овце. Голяма
?
Обр. 198. — Шила отъ стжпалнн кости. Около *п ест. ве1.
часть отъ добрЪ запазенитЬ екземпляри ни пр-Ьдставять заострени при
горния край стлпални кости отъ овце. Такива еж шилата, които даваме
Обр. 199, — Шила отъ кости. Около V; ест. вел.
на обр. 198 Най-гол^Ьмото отъ тЬхъ е дълго 11-2 см., а най-малкото — 4
см. По-р^дко се ср'Ьшагь шила направени отъ лакътнит^ кости (и1па н

Р. Попоп-ь, Г1р11д и стори че ската Деисва могила при Салмаиово 207
га(1|и5) на овце. Такива еж наприм-Ьръ първит* три шила, пр-Ьдстапеии
на обр. 199. На обр. 200 имаме три шила отъ кости на по-едри жи-
вотни (еленъ или говедо). Второто отъ гЬхъ
е направено отъ стъпална кость. Една гол-Ьиа
часть отъ останалнгЬ шила ни пр-Ьдставятъ
просто фрагменти отъ кости, изкуствено зао-
стрени на единия край, безъ по-нататъшна
обработка.
В. Дл-Ьта.
Отъ нам-Ьренит* дл*та, четири даваме на
обр, 201. Направени еж отъ и1па'та кость на
едри тр^вопаснн животни. Първото има дъл-
жина 18 см., второто — 11-7 см., третото —
9-3 см. и четвъртото — 10 см.
С. Игли.
Иглит* еж тънки, дълги косгени изд-Ь-
лия, силно заострени върху единия край, а
пробити на противо-
положния. Нам^ре-
нигЬ петь екземпляри (обр. 202) пр^Ьдставягь
ни два типа. При едни, пробитиятъ край е
Обр 201. — Дл*та
силно разширенъ, а дупката а
вата игла (А). Дължината 1^ м19

2()8 Р. Поповъ, Пр^дисторическята Денсва могила при Салнаново
Има хубавъ черъ ц8'Ьтъ, в'Ьроятпо' полученъ чр^зъ импрегнация сь
н-Ькаква черна боя. Къмъ този типъ принадлежи втората (В) ифрагментъ отъ
друга една игла. Посл'Ьднята, по
една или друга причина, е непро-
бита. Тъй като противополож-
ниятъ на острието край е силно
разширенъ, можемъ да пр'ЪдпО'
ложимъ, че ТОЗИ типъ игли еж на-
китни. Ако гЬ д'Ьйствително еж
служили за шиене, нямаше защо
да бждатъ разширени въ проби-
тия край. Т-Ъзи игли, ноже би,
сл. бивали забрждани въ коситЪ
или дрехит^, а за дупката еж за-
вързвани разни накачалкн. Мо-
^ В с О жемъ сжщо еднакво да прЬдпо-
Обр. 202. - Имн отъ кости. Около ^4ест.всл, ЛОЖИМЪ, че гЬ СЖ СЛужили за на-
ннзъ. Втори5ггь типъ игли, къмъ
който ние отнасяме третята (С) и четвъртата (О) отъ сл.щия образъ, се
отличаватъ по това, че пробитиятъ имъ край е
почти никакъ или малко разширенъ, а дупката
е съ по-гол-Ьмъ дианетъръ. Така направени,
тия игли могатъ да се употр-Ьбнтъ вече за шие-
не. Здравата отъ тЬхъ (О) има дължина 7'6 см.
О. Гладилки.
На обр. 203 имаме пр'Ьдставени два фраг-
мента отъ ребра на биволъ. Първиятъ отъ гЬхъ
нма дължина 19'8 см., а тая на втория не над-
минава 12'2 см. Върху единия си край тия ребра
еж изкуствено загладени, всл-Ьдствие употреба.
Предполагаме, че тЬ еж служили за заглаждане
на глиненитЬ пр-Ьдмети, предимно на еждоветЬ.
Е. Накити.
На обр. 204 с
прЪдиети, съ разна форма, пробити върху еди-
ния край, за да могатъ да бждатъ нанизвани. Докато първитЪ три отъ

Р. Поповъ, ПрЪдисторическата Ленева могила при Салнаново
тЬхъ сж грижливо направени, посл'ЬднитЬ два пр'Ьдставятъ груби ко-
стени пластинки.
6
Обр. 204. — Накнтнн пр'Ьшети оть кости. Около ^/1 ест. вел.
Р. Куки.
Обр. 205 ни прЪдставя кука отъ косгь, съ строшена дръжка.
Вероятно е служила за вждица.
С. Разни предмети отъ кость.
Пр^дставенит-Ь иа обр. 206 пр'Ьдиети сл^ продълговати костени
пластинки, съ назжбени хълбочни рл^бове, а въ два-
та края повече или по-малко изострени. Едни отъ
тЬгь сл пробити, други не. Дали тия пр-Ьдмети
прЪдсгавятъ накити или пъкъ фигури, мжчно мо-
же да се каже съ положителность.
Тука ще отнесеиъ дв^ стжпални кости оть
свиня (обр. 207), плоско изгладени върху пр-Ьдния
край (сарии1ит'а), а сгранично изтрити върху зад- ^,?;. о^о^Ж. ^.
ния край (Ьа515'а), и то по начинъ такъвъ, щото
се получава една изострена издаднатина. Така направени, тия дв% кости
ни напомнятъ 1гЬкои глинени фигури отъ Коджадерненската могила, *)
при които върху лицето е пр'Ьдста8еиъ сано носътъ и вероятно ще трЪб-
') Необнародванъ още матерпалъ. ^Л
Имкстна н« Ар1. лруж. 14

Р. Поповъ, Пр^дисторическата Денева могила при Салмапово
ва да ги приенеиъ за костени фигури, чр%зъ които чов'Ьшкото тЬло е
Обр. 206. — Пр*дмети огъ костн. Около '/4 ест. вел.
Представено по'най-схематиченъ начинъ. Подобни фигури ок на1гЬрени
н . въ могилата въ село Султанъ (Поповско).*)
V. Пр-Ьдмети отъ рогъ.
По численость, пр^днетитЪ направени
отъ рогата на обикновения еленъ (Сегуц5
е1арЬи8} не отстжпватъ на тия, направе-
ни отъ кости, обаче безъ да пр-Ьдставятъ
това разнообразие, което иматъ послЪднигк.
Ще се ограничииъ въ описание само
, на по единъ екземпляръ отъ разннтЬ пред-
мети.
1 . Обр. 208. Дръжка за каменна брад-
вичка. Направена е отъ клоноветЪ на еле-
новъ рогъ. Дължина 21-3 си. Широкнятъ
'к на рога е пробитъ, за да може да се втика брадвичката.
2. Обр. 209. Втори типъ дръжка, дълга 10 см. Направена е отъ
>) Чнлиигировъ, Изв-Ьстия 1 106 обр. 8.

Р. Поповъ, Пр-Ьдисторическата Декева могила прн Салманово 211
стъблото на еленовъ рогь. Пробита е на двЬ м^ста. Първата дупка,
направена по осьта на рога, е служила за ззкр-Ьпване на брадвнчкзта;
втората дупка, издълбана перпендикулярно на осьта, — за втикване
на дръжка, в'кроятно направена отъ дърво.
Обр. 208. — Дръжка отъ рогь за каменна брадва. Около ^/^ ест. всл.
3. Обр. 210, А. Чукъ, единиятъ край на който е плоско заостренъ.
Така направено, това орждие ни пр-Ьдставя чукъ-с^кира, подобно на
тия, правени отъ камъкъ пр'Ьзъ неолитичната епоха, а отъ мЪдь, бронзъ
н жел-Ьзо въ по-късно вр-Ьме. Подобни орл^дия се нам-Ьриха въ иогиЛата
5. ВсичкитЪ СА съ шлифована по-
връхность. Орждието, което ние
даване на обр. 210, А, има дъл-
жина 21-5 см-, диаметрите на дуп-
ката еж 1-7 см. X 25 см.
Обр. 309 —Дръжка отъ рогь Обр. 210. — Орли|ия отъ рога. Около */з ест. вел.
аа камекиа &радва. Около
*'* ест. вел.
4. Обр. 210, В. Чукъ СЪ шлифоваиа ^оовръхносгь. Дължината му
кЪри И 7 см., максииали*' ^ "гимална дебелина 3-5 см.
Дупката, съ диаиетрр 9ожгълна фориа.

212
Р. Поповъ, Пр'Ьдисторическата Денева могила при Салманово
Такива чукове се намЪриха 4. ВсичкигЬ еж съ шлифована повръх-
ность. Въ неолитичното еелище при с. Мадара (Шуменско) се намериха
няколко чукове отъ еленови рога,^) обаче нито единъ между гЬхъ не
е съ загладена повръхность.
5. Обр. 211, А. Малко орждие отъ слиция типъ, съ дължина 9*1
см. Подобни се нам-Ьриха 7. Поради незначителнигЬ си размери, по-
слЪднитЪ не могатъ да иматъ практическа употр-Ьба. Ако гЬ не еж
датски играчки, в'Ьроятно еж бивали окачвани наредъ съ други накитни
пр'Ьдмети.
6. Интересни орждия ни пр'Ьдставятъ обр. 210, С и В, направени
отъ клоновете на еленови рога. По-дебелиятъ край е издЪланъ само
отъ една страна, та по този начинъ се получава
плоско острие. По-гор-Ь отъ ср'Ьдата, едни отъ
тия орждия еж пробити, други не. Посл'Ьд-
нит% еж само отчасти од^ани, за да могатъ
да бждатъ втиквани въ дръжка. ДупкитЬ,
които притежаватъ няколко орждия отъ този
типъ, не могатъ да служатъ за нищо друго,
осв-Ьнъ за привързване или нанизъ.
7. Обр. 211, В и С, ни прЪдставятъ два
А ВС пробити върхове отъ еленови рога. Такива
Обр. 211. —Орждия оть рогъ. се нам%риха 12. Едни еж съ изгладена, почти
Около Vа ест. вел.
полирана повръхность, други съ груба такава.
Така направани гЬзи върхове, мжчно е да се каже, каква практическа
употр-Ьба могатъ да иматъ, още повече като се иматъ пр'Ьдъ видъ незначи-
телните разм%ри (н-ккои отъ гЬхъ иматъ 64 см. дължина). Най-в%роятно
е, че гЬ еж бивали нанизвани и еж служили за накити.
VI. Накити отъ черупки.
*
при по-раншнигЬ разкопки (1906) въ тази могила се намериха
дв% ц'Ьли гривни отъ 8роп(1у1и8, сега обаче' попаднаха само четири
фрагмента, три отъ които еж пр'Ьдставени на обр. 212. Първата гравня
има диаметъръ около 92 см. втората — 5*6, третята — 6 см. Тозиродъ
накити, разпространени твърд% много пр-Ьзъ неолитичната епоха въ
Франция и Пиринейския полуостровъ,^) имахме случай у насъ да на-
») К. РорроП, Вейга^е гиг Уогйе5сЬ1с111е Ви1й:аг1еп5, РгаеЬ18юН§сЬе 2еЙ5сНг!!( IV,
1912, стр. 97 обр. 1—4 и 6-7.
2) ^V^1ке, 8и(1\л'е8кигора15сЬе Ме^атЬкиНиг, стр. 100.

Р. Поповъ, Пр'Ьдисторическата Деяева могила при Салнаиово 213
мЪримъ въ Коджадерменската иогила, въ пещерит* на търновския
дервентъ, намерени еж слщо въ нЬкои могили отъ Тракия. Въ Сърбия
аналогии еж познати огь Винча.^)
Обр. 212. — Гривни отъ черупки на 8роп(1у1и5. Около Уг ест. вел.
Обр. 213 ни представя дв% пробити черупки отъ Саг(11ит, които
еж служили за накитъ. Въ гол^иъ брой такива черупки имахме случай
да нам^ринъ въ Коджадерменската могила.^
VII. Пр-Ьдмети отъ металъ.
Съ изключение на едно изкривено острие отъ иЪдь (обр. 214),
вероятно отъ игла, други метални предмети не се на-
мериха. Тр-Ьбва да отб^^жимъ, че въ всички могили
отъ този типъ, разкопани до сега у насъ, като изклю-
чимъ най-горнигЬ пластове,
които н-Ьматъ нищо общо
съ културата на могилния на-
сипъ, осв%нъ м-Ьдни пред-
мети, и то като р-Ьдкость, та-
кива отъ други матеряалъ
*^' *^ Обр. 214. — Игла
не еж намерени. Този фактъ, отъ м'Ьдь. Около
„ */4 ест. вел.
върху който ще ее епренъ
и на друго место, е важенъ за датирането на могилата.
") Ргае1|181ог15с11е 2^\\%с\аШ II, 1910, тябл. 10.
^ Р. Поповъ, Период, списание, ЬХХ 7^8, обр. В, табл. 1

214 Р. Поновъ, Пр'Ьдисторическята Ленева могила прн Салнаново
VIII. Жилища.
Сл^дъ като се запознахме съ културния иатериалъ, нека сега се
спреиъ накратко и върху останкитЬ оть жилищата, които наиЬрихне
при разкопаването на могилата. При върха на посл-Ьднята се от1фИ
сл-Ьдниятъ профилъ:
1. Орница.
2. Жълтеникава глина.
3. Глина, развгЬсека съ пепель.
Обр. 215. — Останки отъ жилище при върха иа могилата
4. Червена пръсть, всл'Ьдствие опожаряване.
5. Класове отъ натрошени изпечени иазилки, които образз^вать
около 40 см. дебелъ пластъ.
6. Изпечена мазилка, дебела около 20 см., напукана вертикално.
7. Глина, размесена съ пепель и въглища.
8. Чакълъ.
Вниманието ни се спр-Ь главно върху пластоветЬ 5 и 6. ТрЪбваше
постепенно да се разчисти по-гор'Ь лежещия наснпъ (1 — 4), за да раз-
криемъ пластовете 5 и 6, пр'Ьдставя1ци останки отъ разрушена колиба.

Р. Половъ, Пр^дисторическатя Ленева могила при Салманово 215
Сл'Ьдъ като разкрихме мазилката върху пода на колибата на про-
ижение 2 и-, показа се часть оть една стЪна, висока 35 си-, де-
бела 20 си., дълга 4 м. (гл. обр. 215, В), т. е- тъкно толкова, кол-
кото е диаиетрътъ на основната мазилка (обр. 215, А). Едната страна
ва стЬната е гладка, а противоположната грапава. При по-нататъшното
разчистване на пода се указа, че тази сгЬна не е нищо друго, осв'Ьнъ
часть оть основната мазилка, изправена всл'Ьдствие странично нал'Ьгане. На
2'5 у. отъ началото н^ пода на колибата се откри мазилка съ призматична
форма, дълга и широка по 1-58 м., а височината й не надминава 0*50 н.
СтЪнитЪ й, разкривени всл-Ьдсгвие голямото налагане отгорЪ, нматъ
дебелина 10 аьВърху повръх-
носгьта на изпечената и раз-
несена съ пл'Ьва глина личзтъ
отпечатъци отъ провлачане на
пръститЬ върху глината, пр-Ьди
нейното изпичане. Тия отпеча-
тъця върв5ггъ въ хоризонтална и
вертикална посока. Повръх-
носгьта на глината отстрани
има жълточервеникъвъ цв-Ьтъ,
а отгор-Ь — снвъ до сивочеръ.
Пространството, заградено отъ
сгЬнит^ на мазилката, е изпъл-
веносъ червена рохкава пръсть.
На въпроса, какво пр-Ьдставя
тази постройка, ще отговоримъ
огнищата. Задъ нея сл-Ьдва
основната мазилка още на едно протежение отъ 1 '/а м. съ значителенъ
наклонъ къмъ сЪверъ. Подътъ на колибата (основната мазилка) пър-
воначално е бнлъ хоризонталенъ, обаче, всл'Ьдствие на нееднаквото на-
лагане отгорЬ, се е начупилъ и разкривилъ по разни посоки.
ФрагнентигЬ отъ мазилки, които лежатъ надъ пода, се отлича-
ватъ по това, че въ гЬхъ има отпечатъци отъ колове и пърте, дебе-
лината на които е твърд-Ь различна.
» ОШИПШ
мевтигЬ, представени на обр. 217, А Ящ
Обр. 216 ви представя фрагментъ отъ яш^яшкщсъ ооцмъци отъ
колове, чиито диаметри достигатъ 15 сиг 'ЧиЩ^^аЯву фраг-

Р. Поповъ, Пр^дисторнческата Ленева иопмя при Салиавово
Обр. 218 ни представя мазилки съ отпечатъци отъ колове,
чиито диаметри вариратъ огь 2'4 см.— 3*2 см.
Сега да видинъ, какъ прЪдисторическиятъ чов^къ сн е строилъ жи-
лището. ОбитателигЬ на Бакаджика, за да си направятъ подслонъ, отъ
Обр. 217. — Глинени мазилки съ отпечатъци отъ колове и пърте. Около VI ест. вел.
който гЬ сж имали нужда най-вече пр-Ьзъ зимата, не сл чувствували
нужда отъ разнообразенъ строителенъ материалъ. Потр'Ьбни ок били
колове н пърте, каквито винаги еж можали да си доставятъ отъ близ-
ката гора, а сл*дъ това глина, която изобилствува въ околносгьта.
Обр. 218. — Мазилки съ отпечатъци отъ колове и пърте. Около >/& ест. аед.
За скелетъ на жилищата еж служели дебели джбови колове, най-налко
четири, забити вертикално, и други деветь закрЬпени къиъ първитЪ
по начинъ да образуватъ фронтоненъ локривъ. Успоредно съ четирнгЬ
вертикални колове ех. били поставени, близко единъ до другъ, пърте.

Р. Поповъ, Пр'Ьдисторическата Денева могила при Салманово 217
Дали посл-ЬднитЬ еж били прЪплитани съ други, поставени хоризон-
тално* това не може да се каже, защото, поне отъ задържаните отпе-
чатъци, това не личи. По сжщия начинъ е билъ направенъ и покривътъ,
само че отъ по-дебели пърте. Сл^дъ така приготвения скелетъ, е след-
вало измазването съ глина, което е ставало постепенно, т. е. пр-Ьзъ
интервали, нуждни за да изсъхне по-старата мазилка. Че това е било
така, ни показватъ напласгяванията, които лесно можемъ да заб-Ьл-Ь-
жимъ въ мазилките. Дебелината на стените, ако сждимъ отъ отделните
мазилки, е достигала 12—20 см.
Подобни останки отъ жилища ние констатирахме на неколко места,
обаче спрехме се само върху тия, намерени въ центъра на могилата, за-
щото сравнително еж по-добре запазени. Нужно е да се отбележи фак-
тътъуче мазилките при всички останки отъ жилища, намерени въ тази мо-
гила, както и ония, открити въ Коджадерменската могила, близо до
Шуменъ, еж добре изпечени. Какъ може да се обясни това? Тукъ би
могло да се направятъ само две предположения, а именно: 1) че гли-
нените мазилки еж изпечени вследствие случайно опожаряване на жи-
лищата и 2) вследствие предумишлено опожаряване отъ самите соб-
ственици на жилището. Нака сега видимъ, кое отъ тия две предполо-
жения би било правдоподобно. Ако допуснемъ възможностьта да се при-
чннятъ пожари въ жилищата, то не бихме могли да си обяснимъ, какъ
така глината навредъ може да бжде еднакво и, при това, добре изпе-
чена. Невероятно е, отъ друга страна, да се случатъ такива пожари въ
всички жилища въ Деневата могила, както и въ жилищата, открити въ
Коджадерменската могила. Обаче всички тия въпроси се изясняватъ,
ако допуснемъ за възможно второто предположение, а именно, че
следъ измазването на жилищата е следвало техното )гмишлено опо-
жаряване, което, по всека вероятность, е траяло дълго време. Сигурно
колибите еж били изпълвани съ дърва, а може би такива еж били на-
реждани и наоколо, следъ което еж бивали запалвани. Само следъ та-
кова опожаряване може да се обясни равномерното изпичане на пода
н стените, които следъ пожара образуватъ едно цело. Естествено е, че
дървениятъ материялъ, образуващъ скелета на колибата, вследствие
високата температура, ще изгори и ще остави само отпечатъци върху
глината.
Мазилките върху пода, де по-добре запазени, де отчасти са-
мо, даватъ известна идея за размера на колибите. Последните еж
имали диаметъръ около 4 метра. Що се отнася обаче до фор-

Р. Поповъ, ПрЬдисторнческата Денева могнда при Салианово
иата на жилищата, тия останки -ие иогатъ да ни кажатъ нищо; за
това пъкъ нам'ЬренитЪ модели установяватъ напълно тази форна. Ко-
либитЬ, ако САДииъ отъ нзи-Ьренит% модели, сл. имали фронтоненъ
. покривъ, който не е завършвалъ 'съ страха, а просто не-
посредствено се е съединявалъ съ стЬннтЬ. Приенемъ ли,
че подътъ на колибитЬ е ииалъ най-гол^на дължина 4
и. и ако допуснемъ, че въ нан^ренигЬ модели е била до
известна степень запазена пропорцията между разм^ритЪ
на пода и височина на колибата, следва, че посл'Ьднята въ
д'&Йствителность е била между 2—3 м. Въ Сескло (Теса-
лия)') ек. намерени аналогични мазилки съ отпечатъци на
колове, пръте и слана. Заключенията, които прави 1Хунтасъ
относително формата на покрива, напълно отговарятъ
на резултата, добитъ отъ проучването на. Деневата мо-
гила.
Глинената постройка върху пода на колибата (обр. 215.
С) предполагаме да е служила за огнище. Около него на-
мерихме повече отъ 20 глинени сждове, между които три
отъ типа, описанъ подъ Л6 15, 18 и 21, няколко костени
и каменни орждия, една пентадера, останки отъ тънко вж-
же (обр. 219). Последнето, благодарение на варовитата
инфилтрация, могло да се запази. Този инвентаръ отъ
около 50 предмета показва явно, че колибата се е сру-
тила преди да бжде изоставена като жилище. Нека оста-
вймъ на страна причините за срутването на колибите. Бих-
ме желали да обърнеиъ внимание на единъ факгь, а именно,
при срутването на всичките колиби, мазилките отъ тавана
и стЪните еж. струпани върху пода, а не иа страни отъ него-
Кзкъ би требвало да обяснииъ този фактъ ? Да допуснемъ,
че колибите еж били съвършено открити, естествено е, че
■ ' таванътъ при събарянето ще падне върху пода, обаче
9^Р'^'^1~9^| стенитЬ биха падняпн отчасти само върху пода, до ка-
же. Почти ест. то по-големата часть отъ мазилките требваше да се по-
валятъ на страни, толкозъ повече, че четиригЬ стени
представятъ помежду си опора. Другъ би билъ обаче случаятъ, ако
допуснемъ, че върху сгЪнитЬ е имало странично налегане. Това ни
кара да предположимъ, че колибите не ще еж били съвсЪиъ открити,
') Твоиугсч, А{ яроГотор. Дхроя. Д^1п^V!ои ха1 КохХои, стр. 79—83.

Р. Поповъ, ПрЪ1историческата Денева иогнла при Салшвово 219
а ОКОЛО гЬхъ е била натрупвана пръсть до известна височина, ка-
то входоветЬ и локривъть сл оставали открити. По този начинъ
тая жилища еж пр-Ьдставяли единъ видъ землянки. Така засипани
холибит^ биха били по-дълготрайни, защото нал'Ьгането на покрива
върху стЪнитЬ, подъ жгълъ, равенъ на наклона на покрива, би
срЪщнало за упора съпротивлението, указано оть ст^нитЪ, ллюсъ н
това на насипа. Отъ друга страна, така направеннтЬ жилища ще
икать по-гол'Ьио пр^дниство пр-Ьзъ зимата. Най-поел^, трето едно
обстоятелство иде въ полза на нашето ин^ние. .Бакаджикътъ* е едиа
праса, върху която лежи дебелъ пластъ дилувиаленъ рЪченъ чакълъ,
който въ основата иа могилата остава дълбоко подъ културния насипъ,
обаче въ землището, около могилата, той е разм^сенъ съ образувалата
се орница, така щото се получава чакълеста почва. На няколко и^ста
Обр. 220. — Идеаленъ разрЪзъ на едиа колиба.
въ отворените профили имахме случай да констатиране насипи отъ
чакълеста почва, обаче безъ да можемъ да намЪрниъ въ гЬхъ каквито и да
бвло живо'Гииски или културни останки. Тия насипи, отъ друга страна, не
биха могли да се отдадатъ на поройннтЬ води, защото гЬ стоятъ по-високо
отъ )фовена на околния теренъ. Отъ всичко това сл-Ьдва, че отъ окол-
востьта едоиасяна пръсть и е насипвана около жилищата. Идеаленъ раа-
рЪзъ иа послЪдингЬ ии представя обр. 220. Прн такива условия лесно
вече можемъ да си обяснинъ натрупва!
височината на които често пжти надмин
телио, прЬдставятъ останки отъ малк
уединени или пъкъ разположени близ!
вягъ уединените могили, а втория — м
вито изобилствуватъ както въ сЬверна,
Въ тЪсна връзка съ жилищата сто:
намерихме на няколко м-Ьста. Тия опи
се разкриха кржгли, полигонално напук

220 Р. Поповъ, Пр-Ьяисторическата Денева могила при Садманово
търъ не повече отъ 1 м., а дебелина 8—10 см. Въ края тия ма-
зилки еж малко извити нагори, а подъ гЬхъ е насипанъ тънъкъ пластъ
отъ дребенъ чакълъ. Ние приемаме тия мазилки за огнища по сл%днитЬ
съображения: 1) Мазилките еж изпечени отъ огънь и то повече въ
ср%дата, по-малко къмъ края. 2) Около гЬхъ се намиратъ пластове отъ
пепель, размЪсенъ съ вжглища. Тази пепель, н%ма съмнение, е изривана
отъ огнището. 3) Най-послЪ, тъкмо около тия огнища, намираме най-
много животински кости и строшени сждове. Вториятъ типъ огнища еж
по-прости. Огъньтъ е кладенъ направо върху земята. НамЪренит% наблизо
камъне еж огорЪли и напукани. Безъ съмнение, т% еж били нареждани
около огъня. Близо до тия огнища срещаме пластове отъ пепель» раз-
месена съ животински кости, н%кои отъ тЬхъ карбонизирани, а сжщо
фрагменти отъ строшени сждове. Най-посл^Ь трети типъ огнище ни пред-
ставя това, открито въ колиба га (стр. 215). То е напълно аналогично на
онова, намерено въ Тесалия, само че посл^днето е съградено отъ каменни
плочи.^) Около огнищата, както казахме пр^Ъди малко, най-често на-
мираме животински останки. ПослЪднигЬ принадлежатъ на следнитЬ
видове :
I. Тр-Ьвопасни (НегЬхуога).
1. Обикновенъ еленъ (Сегуиз е1арЬи8 Ь.).
2. Сърна (Сегуи8 саргеоюз Ь.).
3. Говедо (Во8 8р.).
4. Овца (Оу18 апе8 Ь.).
II, Гризачи (КодепНа 8. 0Пге8).
1. Заякъ (Ьери8 11т1(1и8 ^)
2. Бобъръ (Са8юг йЬег Ь.).
Ш. Месоядни (Сагшуога).
1. Домашно куче (Сап18 !ат1Иап8 Ь).
2. Лисица (Сап18 уи1ре8 Ь.).
3. Вълкъ.(Сап18 1ири8 Ь.).
4. Рисъ (РеНз Нпх Ь.).
5. Бурсукъ, язовецъ (Ме1е8 1ахи8 Ра11.).
6. Златка (Ми81е1а таг(е8 Ь.).
»)Шасе ап(1 ТНотрзоп, РгеМзюНс ТЬе88а1у, стр. 39 обр. 18.

Р. Поповъ, Пр-Ьдисторическата Денева могила при Салманово 221
IV. Всеядни (Отшуога).
1. Дива свиня (8и$ зсгорЬа !еги8 Ь.).
2. Обикновена мечка (11г8и$ агс1о8 Ь.)*
Осв^нъ това намираме кости отъ птици (Ауез), черупки отъ р%чна
мида (1]п10 $р.) и такива отъ охлюви, най- често отъ НеИх ротаИа.
Всички тия останки идатъ да покажатъ, че първобитниятъ чов%къ, за
да си достави храна, отглеждалъ е домашни животни, занимавалъ се е
съ ловъ, събиралъ е изъ гжсталацит% охлюви, а отъ р. Камчия си е
доставялъ миди (Ьате1ИЬгапсЬ1а1а).
Сега нека се спр%мь накратко върху въпроса: въ кое врЪме еж
Сфоени първобитните жилища, съ останкигЬ на които накратко се за-
познахме тукъ; съ други думи къмъ коя епоха ще требва да отнесемъ
Деневата могила. За да отговоримъ на тоя въпросъ, требва да обърнемъ
вниманието си къмъ културния материалъ, полученъ отъ разкопкигЬ.
Той ни показва: 1) Въ употреба еж били глинени сждове, работени из-
ключително на ржка, т. е. безъ помощьта на грънчарско колело. 2)
Орждията и оржжията еж правени само отъ камъкъ, кремъкъ, кость
и рогъ. 3) Употребата на ГметалитЬ, като изключимъ медната игла, е
бвла чужда за обитателите на ^Бакаджика**.
Пита се, можемъ ли да отнесемъ тази култура къмъ металната
епоха, макаръ метални орждия да не се намериха? Ние отговаряме не.
Неоснователно би било възражението, че обитателите на Бакаджика
не еж могли, по една или друга причина, да се сдобиятъ съ метални
предмети, и за направа на необходимите орждия и оржжия те еж из-
ползували само ония материали, които околната природа е могла да
югь даде. Въ всички разкопани могили досега у насъ не еж намерени
други метални предмети освенъ такива направени отъ медь и то като
голема редкость. Тукъ изключваме най-горните пластове на некои мо-
гили, които често съдържатъ останки отъ римско-византийската епохи,
даже и такива отъ по-късно време. Би могло да се възрази тогава, че не
само жителите на „Бакаджика", но и тия въ останалата часть на Бъл-
гария еж били хора бедни и не еж могли да се ползуватъ отъ мета-
лите, съ други думи първите метални епохи еж преминали у насъ
безъ да еж използували жителите новите открития въ областьта на
мталургията. И подобно едно възражение си нема местото. Ти-
шрпш предмети отъ бронзовата ешжа еж намерени на много места
п северна и южна Българшь 'ШйМЩЬцме, не дипсватъ у насъ дори

222 Р. Поповъ, Пр-Ьдисторическата Денева могила при Салманово
И колективни находки отъ тази епоха. Доста е да споменемъ находкигЬ
отъ Горско-Косово (Севлиевско), д'Ьто еж нам-Ьренц само на едно м'ксто
28 бронзови с^кири. Като сждимъ отъ добитит% до сега резултати,
бихме казали, че при не по-малко благоприятни условия се е развивала
у насъ и халщатската култу()а, като не говоримъ за тракийскигЬ могили
отъ по- късно вр%ме, които криятъ въ себе си богати и разнообразни
материали отъ жел%зо, бронзъ, сребро и злато. Случайно разкопанитЬ
могили въ Видинско и Вратчанско идатъ да ни покажатъ, че отъ хал-
щатската епоха у насъ има могили, които по богатство на гробни находки
не отстжпватъ м'Ьсто на тия въ Босна, южна Австрия и Унгария. Сжщото
н%що ни показватъ и единичнигЬ находки отъ това вр%ме, нам-Ьрени въ
разни м^ста изъ България. Пр%дъ видъ на тия съображения, ние отна-
сяме Деневата могила къмъ епохата пр^ди употр'Ьбата на бронза.
Единствениятъ нам%ренъ металенъ пр%дметъ, както видехме, е една
м%дна игла, следователно тази могила, както и нЪкои отъ разкопанитЬ
до сега у насъ такива, ние отнасяме къмъ края на каменната епоха и
началото на онова вр^ме, когато влиза вече въ употреба м%дьта, т. е.
началото на медната епоха.
Казахме още, че въ най-горния пластъ на могилата (ср. обр. 109) се
ср%щатъ често човешки скелети. Едни отъ гЬхъ лежатъ въ орницата,
едва 30—40 см. подъ повръхностьта на почвата, други слизатъ въ кул-
турния насипъ. При н%кои скелети се намериха останки отъ дъски,
което показва, че мъртвигЬ еж били погребани въ ковчези. Около гла-
витЬ на два скелета се намериха слЪди отъ платъ, изтъканъ отъ златни
и копринени нишки. Други сл'Ьди отъ облеклото не се указаха.
Отъ изкопанитЬ скелети ние запазихме само 10 лоба, между които
единъ (№9) е съ челна сутура (8и1ига {гоп1аИ8). Съ изключение на чере-
пигЬ № 4, 6 и 8, всички останали еж отъ възрастни индивиди. Ще се
ограничимъ да изложимъ резултата отъ няколко само измервания, а
за по-основното проучване материалътъ е винаги на разположение на
специалиста.
Отъ полученигЬ коефициенти виждаме, че 1 отъ черепигЬ (№ 10)
е съ типична лепторинхия, 3 отъ гЬхъ (№ 1, 5 и 9) еж мезоринхични,
а останалигЬ (№ 2, 3 и 8) еж платиринхични. Изразено това въ 7о
ще даде:
Черепи съ тънки носове (лепторинхични) .... 14-287о^
Черепи съ умерено широки носове (мезоринхични) . 42*86 7о-
Черепи съ широки носове (платиринхични). ... 42*86%.

Р. Поповъ, Пр-^историческата Денева могила при Салманово
223
Показатели.
№ на черепитЬ
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
Ср-Ьдно
Носовъ показа-
тель (1п(!1се па$а1)
510
52-8
520
—
510
—
52-4
479
44-9
50-29
Орбитенъ пок. (1п-
(]1се огЬ11а1ге)
750
80-5
86-8
•
86-5
83-78
87-85
7692
81-58
82-98
Ширина на лице-
то (горно лице)
4376
—
55-7
—
49-6
—
—
—
—
49-66
Височина на че-
репа
80-55
73-9
97.76
73-33
69-56
—
71 1
73-5
—
67-2*
72-11
Дължина на че-
репа
* Прибдиаително
90-55
83-89
78-68
75-68
77-17
75-58
75-30
75-30
—
7566
78-71
Споредъ Брока обаче ще имаме:
Черепи съ тънки носове. .... 2, (№ 9 и 10); 28-577о-
Черепи съ широки носове . . 5, (№ 1, 2, 3, 5, 8); 71'437о-
Ако сравнимъ получените коефициенти, ще видимъ, че както тия на
лепторинхичнигЬ, така и ония на платиринхичнитЬ черепи се прибли-
яаватъ до коефициента на мезоринхичнигЬ черепи; така щото, взето
изобщо, бихме могли да кажемъ, че черепитЬ принадлежатъ главно на
раса съ умерено широки носове (Насез те80г111П1еппе8).
По отношение на орбитния показатель (юсИсе огЬНахге) имаме:
Хемиконхични черепи 2, (№ 1 и 9); 25*0 7о-
Мезоконхични черепи 3, (№ 2, 6 и 10); 37*5 7о-
Хипсиконхични черепи 3, (№ 3, 5 и 8); 37*5 7о«
Споредъ Брока, който е написалъ специална студия върху орби-
тягЬ,^) ще имаме сл%днята класификация:
1. Орбити съ гол-Ьмъ показатель (Огоире тб^азбте) —
2. Орбити съ ср-Ьденъ показатель (О. тбзозете) 4 (№ 3, 5, 6 и 8); 507р.
3. Орбити съ малъкъ показатеь (О. т1СГ08бте) 4 (№ 1, 2, 9 и 10); 507о.
Поради лошото запазване на черепитЬ, измерихме ширината на
срЪднето лице само на три черепа:
Ь Брахипрозопични или хамепрозопични черепи 2, (№ 1 и 5); 66*677о-
2. Долихопрозопични или лептопрозопични черепи 1, (№ 3); 33-337о-
^} Кеуие (1'Ап1Ьгоро1о§1е| 1875 год. стр. 577.
I

224 Р. Поповъ, Пр'Ьд11сторическата Денева могилаг при Салманово
На осъмь черепа можахме да опр%д'Ьлимъ коефициента на висо-
чината и, споредъ това, гЬ принадлежатъ на три типа:
1. Хемикефаличенъ типъ (плоски черепи). . 3, (№ 3, 5 и 10); 37-57о-
2. Ортокефаличенъ типъ (умерено високи черепи) 4, (№ 2, 4, 7 и 8); 507в-
3. Хипсикефаличенъ типъ (високи черепи) . . . . 1, (№ 1); 12-57^.
По отношение коефициента, който изразява дължината на черепа,
имаме сл%днит% типове:
1. Долихокефали (дългоглави) 0.
2. Мезокефали (ср-Ьдноглави) . . 7, (№ з, 4, 5, 6, 7, 8 и 9); 777 71-
3. Брахикефали (кжсоглави) 2, (№ 1 и 2); 22-37о-
Що се отнася до датирането на тия гробове, мжчно може да се
каже н%що положително. Въ всЬки случай тЬ не могатъ да бждатъ отъ
пр%дисторическата епоха. Като имаме пр-Ьдъ видъ положението на скеле-
тигЬ отъ изтокъ къмъ западъ, съ ржц-Ь върху гърдигЬ, ще требва да
ги отнесемъ къмъ християнско вр%ме.
Ье 1ити1и8 йе 06пе>у ргб8 йи У111а5е 8а1тапоуо.— Се 1и-
ти1и8 ез! 811иб рг&8 (1е 1а пУ1&ге Кат1сЬ1а, 8иг 1е 1егга1п йи У111а|;е 8а1та-
поуо, (1бр. (1е СНоитеп (Ви1|;апе). Упе раЖе (1и 1ити1и8 а б№ ехрюгее
еп 1912 аих !га18 йи Ми8бе НаНопа! йе ЗоНа. N08 !ои111е8 соп1пЬиеп(
Ьеаисоир к ГбШде 8С1епШ1яие (1е8 1итиИ ар1а118 цие Гоп гепсоп(ге еп
|;гап(1 потЬге (1ап8 1е рау8 (1е Ви1|;апе е1 8и11ои1 (1ап8 1е8 гб§^оп8 йп потйг
е81. Нои8 ауоп8 й€]к ехрюг^ еп 1914 ип 1ити1и8 апа1о|;ие, се1и1 (1е Ко(1]а-
йегтеп. Се8 топитеп(8 рг^8еп1еп( (1е8 11аЬйа(юп8 ргб11181опцие8. А1П81, 8иг
1а Ьа8е (1е по1ге 1ити1и8 (1е Обпе>у, оп а йбсоиуег! 1е$ (1^Ьп8 (1е дие1-
цие8 саЬапе8. Ье8 соисЬе8 8ирегро8бе8 ргоУ1еппеп1 (1'ЬаЬ11а110П8 аЬайаез.
8ои8 цие1яие8-ипе8 йе се8 соис11е8 пои8 ауоп8 йбсоиуег! 1ои( 1е тоШИег
(1'ип тбпа^е ргбН181опяие (и8!еп811е8, 1П81гитеп18 е1с.). Се8 11аЬ11а(юп8 80п1
соп81ги11е8 (1е рхеих еп Ьо18, (1е 1гопс8 (1'агЬге8 е1 80п1 сгбр1е$ д'аг|;11е тб16е
ауес 1а раП1е.Ье8 1щ. 216, 217, 218 рге8еп!еп! яие1цие8 сг^р188иге8 де се§ са-
Ьапе8 ауес ге81е8 (1е р1еих, 1гопс8 й'агЬге8 е1 раШе. Ье 8о1 е( 1е8 гоиг8 (1е$
саЬапе8 80п1 еп(1и1!8 801ртеи8етеп1 й*ат§\\е {П^. 215, А) Ьа сгбр18$иге (1е$
НаЬ11а110П8 (1е тбте цие се11е йе 1еиг 8о1 е81 Ь1еп сиНе, роиг 1е8 геп(1ге
р1и8 8оИ(1е8. Ье !а!1 е81 соп81а!^ (1ап8 юи1е8 1е8 саЬапе8 (1бсоиуег1е8 (1ап$ Деих
1итиИ, се ци1 йоН ге]е1ег 1а 8ирро8!110п (1'ипе си188оп асс1(1еп1е11е, раг
ПпсепсНе раг ехетр1е. 5иг 1е 8о1 с1е се11а1пе8 саЬапез оп уоИ ипе ^16уа-
Поп, Ьаи(. 0*80 т. ай (11ап1^!ге 1 ш., елйиКе йе (ои8 сд1^. Оез ^1^уаиоп5
апа1о|;ие8 оп1 е1^ гетагцибе8 е1 (1ап8 1е 1игаи1и8 (1е Кос1]ач1егюеп. Кои^

Р. Поповъ, Пр%дисторическата Денева могила при Салманово 225
а(1теиоп$ яие се 80п1 (1е$ юуегз. ^иап( к 1а югте дез НаЬНаИопз, 1е8 (1е-
Ьп$ п'еп раг1еп1 пеп. Неигеизетеп! 1еиг югте ез! сопзегу^е с1ап8 яие1яие8
саЬапе$ тодбюз еп аг811е, гергб8еп16е8 1щ. 180. Е11е8 80п1 с1е югте рп8та-
йяие, ауесюи ай 1гопюп 1пап2и1а1ге, ауес ипе (Н^. 180 В) ой с1еих оиуег-
!иге8 8е^Vап^ де рог1е8 (й^. 180 А е! С). Ое раге111е8 та180ппеие8 оп1 61е
4гоиу6е8 е1 дапз 1е Шти1и8 де Кодза-дегтеп. Се п'61а1еп1 ра8 де зоие18
(1'еп{ап18; ргоЬаЬ1етеп1 еПез аVа^еп1 ипе дезИпайоп сиИиеПе.
Тоиз 1е8 оЬ]е18 ^гоиVее8 дап8 1е 1ити1и8 де Оепеш 8е гаррог1еп1 к 1а
рег1оде пбоШЬхяие; д'аргб8 1а таИ&ге етрюу^е оп реи1 1е8 с1а88ег
сотте 8ш1: 1° с6гат1яие(Й2. 110— 181), 2° оЬ]е18 еп р^егге, (Н^. 182— 195),
3° оЬ]*€18 еп 811ех (й^. 196- 197), 4° оЬ]е18 еп 08 (й^. 198—207), 5° оЬ]е18
де согпе8 (й^. 208—211), 6° оЬ]е18 де рашге еп сояи111е8(Й2.212— 213). 7°
оЬ]е18 т61аИяие8 (й^. 214), 8° д6Ьг18 дЪаЬИаНоп (й^. 215). Цп 1п1ег61 раг-
йсиИег габгНе 1а с6гага1яие. ЕИе сотргепд: дез зсеаих д^аг^Пе (й^. 110), дез
йдаппез дЪоттез е1 д'аштаих (й^. 1 1 1 — 1 1 4), дез ро1д8 (й^. 1 1 5 — 1 1 7), дез
уа5е5(Й2.120— 175),де8тод61ез еп аг^Пе гергезеп^ап! дез саЬапез (й^. 180)
е! аи1гез оЬ]е(з дхуегз. Ьез уазез оп1 дез югтез 1г6з уаг1еез ауес дез огпе-
шеп45 д'ех6сийоп д1Й6геп1е. Оп у 1гоиуе дез уазез роИз запз огпетеп1з, дез
уазез аих огпетеп1з ^гауез, еп геИе!, ре1п1з, 1псгиз16з е1 дез уазез аих огпе-
теп1з т1х1ез (8бп6га1етеп1 1пзсги81айоп ауес ре1п1иге). 8иг се11а1пз уазез
рет1з 1ез тоШз зоп1 дезз1п^з ауес §[гар111(е зиг 1е юпд паШгеГ Оапз д*аи1гез саз
1е$ гоои!5 1гауа111^з зиг ип юпд де егарНКе роНеп! 1а сои1еиг па1иге11е ди уазе
11щ. 137, 138, 139, 140, 142 е1с.). Ьез уазез 1пзсгиз16з рг^зеп1еп1 аизз! деих
тап1егез де 1гауа11: зиг 1ез ипз Г1псгиз1айоп еп аг^йе Ь1апсНе гетрИ! ип
огаетеп! ргеа1аЬ1етеп1 еп(аП1^ (й^. 151 В); зиг 1ез аи1гез оп тод^1е д'а-
Ьогд дез огпетеп1з еп геИе! е! ри13 оп гетрИ1 де та*1&ге Ь1апс11е Гезрасе
еп1ге ешс де тап1&ге яие Гогпетеп! геззог! д'ип юпд Ь1апс (й^. 123,
124, 126, 129, 133 е1с.). Се яи! сопсегпе 1а югте, 1ез уазез гергезеп16з
В8. 123, 124, 126, 129 е1 р1апсНе ХИП, 1 т6п1еп1 ипе аНепйоп рагйсиИбге.
Сез! роиг 1а ргет1&ге юхз яие сеНе югте зе гепсоп1ге еп Ви1гапе. Сез
уазез оп( 1а югте су1^пдг^^ие, ауес ип юпд соп1яие азз1з зиг ип рей1 р1е-
де$(а1 сгеих. Из зоп! д'ипе Ьаи1еиг де 42 ст.; *е1 еп ез! арргох1таиуетеп1 е!
1с <11атй1ге. Еп деЬогз 1ез раго13 оп1 ип огпетеп! 1псгиз*6 доп1 1ез той!з
50п1 доппез й^. 125, 127, 128, 130. Ьез уазез зоп! тип13 де соиуегс1ез, й^. 168—
170. Ноп то1пз 1п16геззап1 ез1 1е уазе й^. 143.11 ез1 де югте рпзтайяие, аих
(Ителзюпз 37 ст.Х22 сга.Х29 ст. 5оп юпд ез1 р1а1, ауес деих 1гоиз
(Гг^ 143, С). Ье деЬогз ди уазе ез1 ре1п1 д'осге гои^е (регохуде де юг) е!
^агш д*ол1етеп(з еп(а111ез е1 1псгиз(ез. Рагт! 1ез уазез аих огпетеп1з еп
геНе! теп1е ипе аНепйоп рагйсиИйге се1и1 гергезеп^е зоиз й^. 151, А. 11ез1
огпб йе деих ЬасЬез к тапсЬез тоде1ез. Ьез зсеаих д*аг^11е 1гоиуез дапз
по1ге 1ити1из зоп! 1ез ргет1ег8 ехетр1а1гез соппиз еп Ви15аг1е (й^. ПО).
- К. Ророш.
й Ш Ъ им на Арх. Друж. 15

Траяновиятъ пжть отъ КарпатигЬ, пр-Ьзъ
Дунава и Балкана, за Пловдивъ
Отъ В. Аврамовъ
ф
I. Пжтьтъ на сЬверъ отъ Дунава,
Римскиятъ воененъ пжть, който е билъ прокаранъ отъ сЬверната
граница на Траянова Дакия на югъ до Дунава и отъ тукъ, пр%зъ Бал*
кана и РодопитЬ, за Б-Ьло море, се именува и сега въ Ромъния са1еа
Тга1апи1ш, а въ България — Траяновъ пжть или само Трая на.
Той фигурира въ римската пжтописна карта отъ третия вЪкъ сл. Хр.»
ТаЬи1а Реи11п§епапа и, споредъ тая карта, изхождалъ е отъ станцията
РогоНззит, сегашния Мойградъ. Надол%, къмъ Дунава, той е минавалъ
пр%зъ сл%дуещигЬ станции: РогоНззит, Сег11а, Ьаг§1апа, Ор1а(1апа, Ма-
роса, Ро1а13за, ЗаИпае, Вгис1а, Ари1ит, Бас1(1ауа, Се(1оп1ае, 81епашп1,
Ропз уе1и8, Ргаеюпит, Аги1е1а, Саз1га Тга1апа, Вигпдауа, Ропз А1и1|, Ки81-
(1ауа, Ас1(1ауа, Коти1а. Разстоянието между тЬхъ е било 305 римски
мили или 452 км.
Станцията Ромула, споредъ изсл%дванията на ученитЬ, се намирала
при сегашното село Р%чка, близо до г. Каракалъ, въ Ромъния. Спо-
редъ Табула Певтингериана, пжтьтъ не е продължавалъ надол% къмъ
Дунава, а отъ станцията Ромула завивалъ на западъ и излизалъ въ
града ОгоЬе1а, сегашния Турну - Северинъ, на Дунава. Това обаче е
едно опущение въ старата карта. Както , отъ моитЬ изследвания,
така и отъ тия на графа Марсили, Точилеску, Иречека, Шкорпила
и др., римскиятъ пжть е продължавалъ надол% до самия Дунавски
бр^Ьгъ, д%то сега лежи ромънското село Челей и по която посока и
днесъ личатъ остатъцигЬ отъ пжтя. Тукъ, при Челей, личатъ развали*
нитЬ и на римската станция. Върху нейното название досега имаше
споръ въ науката. Пр%обладаещето мн%ние е, че тамъ е лежала стан-
цията Ма1уа, която е била главенъ градъ на дакийската провинция
Оас1а Ма1уепз13. Това обаче е погр-Ьшно: изсл-Ьдванията, които напра-

в. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ Карпатитк за Пловдивъ 227
вихме, установиха по единъ най-положителенъ начинъ, че тамъ е лежала
кр^посгьта и станцията 81С1Ь1(1а. МотивитЬ за това ще изложимъ въ
втората часть на подробната ни студия, която приготвяме.
Прочее, отъ изложеното тр%бва да се заключи, че пжтьтъ ОгоЬе1а —
Ноти1а е билъ отд-Ьленъ, самостоятеленъ друмъ, който е съединявалъ
Дунава при Турну-Северинъ съ Траяновия п^ть при Ромула и къмъ
който, споредъ мнението на Хенриха Кипертъ (вижъ картата му
Рогтае ОгЬ18 Ап11яи1 XVII, Шупсит е! ТЬгасга), при станцията АтШпит
се присъединявалъ другъ римски и неизсл-Ьдванъ още пжть, който е
идЬлъ отъ едновр%мешната столица на дакийския царь Децебала, 8аг-
ш^ге^еШза. Кжд% сл1 лежали другигЬ станции на Траяновия пжть отъ
Коти1а до РогоИззит, за сега не е известно; известни еж местата само
на н^кои на тЬхъ,' като наприм-Ьръ на Ари1ит, сегашниятъ Карлсбургъ.
Т%хнитЬ развалини остава да ни посочатъ унгарскитЬ и ромънскигЬ
археолози, които, желателно е, да направятъ едно оистематично изсл-Ьд-
ване на ц%лия пжть до Дунава.
П. Пжтьтъ на югъ отъ Дунава.
Споредъ сжщата Табула Певтингериаиа, тоя друмъ е изхождалъ
отъ града Ескусъ и, до Пловдивъ, античния Филипополъ, е ималъ слЪ-
дуещит^ станции: Оезсиз, Ай Ри1еа, 8югвоз1а, Оопопез, МеИа, 8оз1га,
Ай Кайхсез, Моп1етпо, 8иЬ КасНсе и РЬ1ИрророИз.
Отъ XVII в%къ насамъ — отъ вр-Ьмето на графа Марсили — геогра-
фите и историците еж положили гол-Ьми усилия, да откриятъ, д% ле-
жатъ развалините на тия станции, съ изключение на Филипополъ, който
никога не е преставалъ да сжществува отъ датата на Табула Певтин-
гериана, но не е могло да се добие никакъвъ положителенъ резултатъ.
Така напримеръ, Марсили отъждестви развалините на Ескусъ съ тия
при с. Бешлий, на левия брегъ на р. Искъръ, близо до устието му.
Тамъ постави града и знаменитиятъ географъ Манертъ. Райхардъ и Рене
го поставиха при с. Ореховица, а Лапи — при с. Глава, въ долината на
Искъръ, далечъ отъ устието му. Преди неколко години обаче се раз-
кри, че развалините на тоя градъ лежатъ при с. Гигенъ, на десния
брегъ на Искъръ, далечъ отъ устието му само 4 клм.
Станцията А(1 Ри1еа професоръ Домашевски отъждестви съ пър-
вата — Ескусъ, а пъкъ Хенрихъ Кипертъ я постави чакъ при г. Плевенъ.
Издирванията на станцията 3(ог§о$1а сжщо предиав|ЙИД ан|^.
л
4

228 В. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ КарпатитЪ за Пловдивъ
между ученитЬ: професоритЪ Томашекъ и Кацаровъ твърдяха, че тя,
а не Ай Ри1еа, се намирала при Пл%венъ; а Лежанъ, Каницъ и Вълевъ
приеха, че тамъ не е лежала нито Ас1 Ри1еа, нито 81ог^о$!а, а третята
станция Оопопев. Форбигеръ пъкъ приемаше, че Оопопез неележалъ при
Пл-Ьвенъ, а при с. ДрЪновъ. Томашекъ и Пачъ се пом&чиха да опрЪ*
д'Ьлятъ точното местонахождение на посл-Ьднята станция, но не можаха
и се ограничиха само да я поставятъ: първиятъ въ провинцията Мое$1а
Зирепог (Горня Мизия), което е съвсЬмъ погр-Ьшно, а Пачъ — въ
Мое$1а 1п!епог (Долня Мизия).
Станцията Ме1(а много отъ ученигЬ, като Ами Буе, Катанчичъ,
Райхардъ, Форбигеръ, Лелевелъ, Каницъ, Лежанъ, Хенрихъ Кипертъ,
Иречекъ, Иширковъ и Шкорпилъ поставиха при Ловсчъ, на р. Осъмъ;
но, слЪдъ това, Шкорпилъ се отметна отъ туй мн'Ьние и постави стан-
цията при голямото римско градище до с. Чомаковци, въ долината
на Искъръ.
Станцията Моп1етпо, или по-право Моп1е Наетпо» Иречекъ по-
стави на върха на Троянската планина, а станцията ЗиЬ КаШсе — при
с. Текия въ южнигк поли на Балкана. Шкорпилъ обаче изказва про-
тивно мнение, именно, че станцията Моп1е Наетпо е лежала при Текия,
а 8иЬ КасИсе — при с. Айево, Карловска околия.
Такива еж мненията на тия учени за станциигЬ на нашия пжть.
Отъ тЬхъ би могло да се просл-Ьди, какво мислятъ тЬ и за самата по-
сока на пжтя отъ Дунава до Пловдивъ, а именно, че той е прокаранъ
отъ Дунава пр^зъ Пл^венъ, Ловечъ и Троянския проходъ за Пловдивъ.
Обаче явиха се други не помалко авторитетни автори, каквито
еж: Райхардъ, Кипертъ, Домашевски и Нидерле, които, като се спр^Ьха
специално на въпроса за самото направление на пжтя до Балкана, изка-
заха мн%ние, че той не е минавалъ пр'Ьзъ ПлЪвенъ и оттамъ за Ловечъ
и Троянския проходъ, а пр-Ьзъ с. Гулянци и Пелишатъ за Ловечъ и
Балкана. Шкорпилъ не се съгласи и съ това и въ една категорична
форма каза, че нито едното, нито другото е в%рно, а че Траяновиятъ
друмъ е върв-Ьлъ отъ Гигенъ по долината на Искъръ до Чомаковци и
оттукъ е излизалъ къмъ Стара-Планина. Въ ТЬе ^VЬ^^е Наггош АОаз о!
с1а$81са1 СеортарЬу виждаме, че станцията 8иЬ КасИсе се поставя при
Гол%мо-село, Казанлъшко, д-Ьто Иречекъ и Никовъ поставятъ столи-
цата на българския деспотъ Елтимира, братъ на царя Тертерия; следо-
вателно, споредъ автора на тоя атлазъ, пжтьтъ за Пловдивъ не е ми-
навалъ нито пр-Ьзъ Тетевенския, нито пр%зъ Троянския, а пр%зъ Шип-

в. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ Карпатит'Ь за Пловдивъ 229
ченския проходъ. Георграфътъ Манертъ б% отишелъ въ друга крайность:
той изкара пжтя отъ Ескусъ въ М1СОроИз ас! 181гит) развалинитЬ на
който стърчатъ при с. Никюпъ, на р. Росица, и оттукъ направо пр%зъ
Балкана за Пловдивъ. Съ други думи, той прокара пл^тя по такава по-
сока, която може да се опише съ двЪ прави линии: едната теглена
отъ Бешлий, а другата отъ Пловдивъ, съ точка на пресичане Никюпъ.
Знаменитиятъ историкъ Т. Момзенъ, въ картата си, приложена къмъ
съчинението му «Римска История'', не обозначи никакъ пжтя отъ Ес-
кусъ за Филипополъ, а прокара единъ плть покрай Дунава отъ Ескусъ
за Ноуде, при Свищовъ, и оттукъ пр-Ьзъ Никюпъ и Балкана за Вереа
(Ст.-Загора) и Хадрианополъ, д-Ьто се съединява съ гол-Ьмия друмъ отъ
Сингидунумъ за Константинополъ.
За посоката на пжтя на югъ отъ Балкана до Пловдивъ мн%нията
на ученитЬ еж сжщо така въ пълно противоречие, както и за посоката
на сЪверъ отъ планината. Иречекъ го изкарва отъ Пловдивъ до Хи-
саря и оттукъ, въ сЬверо-за падна посока, пр'Ьзъ с. Карасарлий. за
Текия. Братя Шкорпилъ го изкараха сжщо въ Хисаря, а оттукъ на-
татъкъ гЬ еж на мн%ние, че историческиятъ друмъ е върв-Ьлъ въ про-
тивна, сЬверо-източна посока, къмъ с Михилци и с. Баня, и оттукъ за
с. Айево и с. Текия. Рихардъ Кипертъ, Филовъ и инженеръ Русевъ го
прокараха тоже пр%зъ Хисаря и оттукъ направо пр%зъ с. Войнягово за
Текия. А Хенрихъ Кипертъ — отъ Пловдивъ направо къмъ с. Баня и
отгамъ по течението на р. Стр-Ьма за Троянския проходъ.
Ето колко много и какви диаметрално противоположни мн%ния
еж били изказани досега за сметка на прочутия никога Траяновъ друмъ !
При изучването на този въпросъ можахме да се уб%димъ, че
една отъ причинитЬ за гол-Ьмото различие въ мненията на уче-
нитЬ прозтича отъ това, че мнозина отъ тЬхъ еж писали, безъ да
иматъ едно що-год% ясно пр'Ьдставление за топографията на нашата
орана и за нейното археологично положение; много отъ гЬхъ да-
же не еж виждали българската земя, а особено тия, които еж
писали пр^зъ врЪме на турското владичество на БалканитЬ, когато до-
сгжпътъ на чужденцигЬ тукъ б%ше инвънредно труденъ. На второ
1гЬсто, още при прочитането на всички тия мнения, мене ми се наби
въ очитЬ фактътъ, че авторигЬ имъ поставятъ станциигЬ тукъ или
тамъ и даватъ направление на пжтя пр%зъ това или онова м%сто
главно за това, защото намиратъ при ГолЪмо-село и Никюпъ, при Пл%-
веаъ и Ловечъ, при Пелишатъ и Чамоковци, при Айево и Хисаря,

230 В. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ КарпатитЬ за Пловдивъ
стари градища, съ изв%стно или неизв%стно още минало и название,
необходими за тЬхъ да ги поставятъ като станции на пжтя. Нигд%
обаче въ описанията на нашия пжть н%ма да ср'Ьщнете у авторигЬ да
се казва, че еди д-Ь си, между тия и тия села, гори или планини, има
остатъци отъ римския пжть. Само единъ Иречекъ ни казва, че при се-
лото Строево „на южната страна на могилата, се протака отъ юго-за-
падъ къмъ сЬверо-изтокъ откжслекъ отъ калдаръмъ, три метра широкъ,
безъ съмн-Ьние остатъкъ отъ римското шосе отъ Пловдивъ за Хисаря •.^)
Обаче, селото Строево се намира на 12 клм. на сЬверо-западъ отъ
Пловдивъ и не лежи на пжтя за Хисаря или Кара-топракъ — Карлово,
а за Копривщица, и Иречекъ е съгледалъ остатъкъ отъ пжтя тогава,
когато се връщалъ по тоя копривщенски пжть за Пловдивъ. Отъ друга
страна, пжтьтъ е ималъ направление отъ юго-западъ къмъ сЬверо-
изтокъ, а Хисарьтъ лежи тъкмо на сЬверъ отъ с. Строево. Вслед-
ствие на всичко това, като се нагърбихме съ тежката задача да изсле-
дваме историческия пжть, р-Ьшихме да оставимъ на страна всички чужди
мнения и да не си служимъ съ никакви хипотези, а да изтъкнемъ н%що
по-реално, по-положително.
За да се добие пъкъ такъвъ резултатъ, изоставихме всички
системи, които ученит% ни сочатъ за издирване на древнигЬ пжтища и
приложихме една нова, а въ сжщото вр%ме — най-в%рна на изсл%дване
— тя е : самиятъ. пжть да ми покаже, каква е била посоката му. И не
само това: самиятъ пжть да ни посочи още, д-Ь еж лежали станциитЬ
му. Сл%дъ това, ако се укаже, че гЬ еж имали такива топографични
положения, каквито названия носятъ, и еж лежали на такива разстоя-
ния една отъ друга, каквито еж указани въ Табула Певтингериана, —
тогава чакъ ние ще считаме, че нашата задача е ув%нчана съ усп%гь.
За добиване обаче на такъвъ резултатъ, тр-Ьбваше да се отлравимъ
за пърцата станция на Дунава — Ескусъ и, като издиривяъ тамъ сл*дитЬ
на пжтя, да тръгнемъ по гЬхъ и да вървимъ пр-Ьзъ поля, гори и пла-
нини, д-Ьто ни изкаратъ гЬ, чакъ до Пловдивъ! Така и направихме.
Отъ изучванията, които пр-Ьдприехме на самото м^сто отъ Ескусъ
до Пловдивъ, се установи сл-Ьднето: на Дунава отъ станцията 51С1-
Ь1с1а се пр%минавало на отср-Ьщния бр-Ьгъ, д-Ьто е лежала станцията
Ра1а11о1ит. Оттатъкъ пжтьтъ е влизалъ въ голямата станция Оезсив, сЬ-
*) Лжтувания по България, стр. 386.

в. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ КарпатнгЬ за Пловднвъ 231
далище на !ее10 V Масейопха. И това парче отъ пжтя, както и стан-
цията Ра1аио1ит, подобно на парчето отъ Роиула до Сицибида, не са
означени въ Табула Певтингериана.
Отъ Ескусъ Траяновиятъ пжть минавалъ пр^ъ сегашнит* села :
БрЪстъ, Злокучене и Комарево, пр-Ьсичалъ р. Витъ и е влизалъ въ мал-
ката котловина при с. Рибенъ, д^то е лежала втората станция Ай Ри(еа,
или .при изворигЬ', каквито и сега сжществувать туш. въ голямо ко-
личество. Отъ тази станция плтьтъ е върв-Ьлъ на югъ, пр-Ьзъ земли-
щето на с. Буковлъкъ и, пр'Ьзъ г. Пл^венъ, излизалъ ,въ Н'Ьстиостьтз
•Кайлъка", д-Ьто се издигатъ развалинитЪ на третята станция 8(огеоз1а.
Оттамъ друиътъ се изкачвалъ по бърдото, по което е прокарано
сегашното шосе за Ловечъ и като върв^лъ с^ въ лЪво отъ него, на
около половина километъръ, стигалъ е до 14 километъръ отъ гр. Пл-Ь-
вевъ, Д'Ьто е лежала четвъртата станция Оог1опе8. Отъ тукашната стан-
ция пжтьтъ е сл^двалъ на югъ н, пр*зъ Сотевското землище, влнзалъ
въ петата станция МеНа, развалннитЬ на която се издигатъ до самия
градъ Ловечъ, въ м^стностьта .Хисарлъкъ". Оттукъ плтьтъ продъл-
жавалъ по течението на р. Осъиъ, въ л^во, пр^зъ землищата на се-
лата, по десния бр-Ьгь на р'Ьката, и, като излизалъ отъ Българенското
зснлище, пр^сичалъ р. Осъмъ, спиралъ се въ шестата станция 8о51га,
грамадиитЬ развалини на която се издигатъ до самата р-Ька, близо до
с. Ломецъ, на 22-я километъръ, по шосето отъ Ловечъ за Троянъ. Отъ
тая станция друмътъ е продължзвалъ по сжщата посока на сегашното
шосе, минавалъ пр-Ьзъ гр. Троянъ и излизалъ при малкото селце, на-
речено Каменъ-мостъ, д-Ьто въ нивнгЬ личатъ развалинитЬ на седмата
станция Ай Каб1се5.
Отъ посл-кднята станция пл,тьтъ влизалъ въ долината на мал-
ката р%ка Кнежа, продължавалъ на югъ около 2 километра до самото
село съ сжщото название, и оттукъ вече започвалъ изкачването си по
главнвя гръбнакъ на Балкана, въ западна посока, д%то е излизалъ на
> рин-
л-Ьво,
>, вли-
,ия ли-
гници,
което
ме на
казва,

232 В. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ Карпатитк за Пловдивъ
че станцията се намирала на върха на планината, което не изл%зе
в%рно.
Отъ Моп1е Наетпо плтьтъ се изкачвалъ по най-стръмната часть
на планината, наречена „Дери магаре '', което обхваща около 4 кило-
метра и се изхожда за около 1^к часа, и тогава пжтьтъ се изкачва на
самото било на Балкана.
Оттукъ стариятъ друмъ се спущалъ нанадол% къмъ Тракия не по
гребена, по който води сегашното държавно шосе за с. Кърнаре и Кар-
лово, а 1ю десния съсЬденъ гребенъ, който се спуща право въ селото
Текия, д-Ьто в1> л%во отъ селото се намиратъ грамаднит% развалини на
деветата станция 5иЬ Ка€11се.
Отъ Ескусъ дотукъ ние върв-Ьхме по самитЬ сл%ди на Траяновия
друмъ, калдъръмътъ на който и днесъ стои запазенъ почти въ по-го-
л'Ьмата си часть на ц%лото му протежение и на много м%ста и сега
служи на мастното население. Съ Табула Певтингериана въ ржка ние
пров-Ьрихме и разстоянията, показани въ нея между разнигЬ станции, и
константирахме пълно сходство. Оказа се още, че разстоянието между
Ескусъ и Ай Ри1еа не фигурира никакъ въ Табула Певтингериана. Раз-
стоянието, показано тамъ отъ VII римски мили, е между Адпутеа и Сторго-
зия, а не между Ескусъ и Адпутеа.
Между н^кои станции се указа, че разстоянието не отговаря съ 1
— 2 километра, въ сравнение съ разстоянието между м*стностит%, селата
и градовегЬ, означено въ официалната километрическа таблица на Бъл-
гария; но тази малка разлика произтича отъ това, че римскиятъ пл^ть
е билъ по-пр%къ отъ сегашнитЬ пътища и е пр%минавалъ прЪзъ местности,
които сегашнитЬ пжтища повече заобикалятъ. При това, изнамериха се
на Балкана и самитЬ развалини на станцията Монте Хемно. Така щото
не остава съмн-Ьние, че сме попаднали въ истинския исторически пжть
и че станциигЬ му еж били тамъ, д^то ги указахме ние. Това ни пот-
върдиха и други ц-Ьлъ редъ съображения, които ще изложимъ под-
робно въ книгата си.
Обаче, отъ Субрадице нататъкъ, ние се натъкнахме на друга една
по-гол%ма гр-Ьшка въ Табула Певтингериана. Тя се състои въ това:
първо, че въ таблицата разстоянието отъ тая станция, при Текия, до
Пловдивъ е показано само съ XII римски мили или 177 клм., когато то
е петорно повече; и второ, че между Субрадице и Филипополъ не е
показана никаква станция, а явно е, че такива непр'Ьмеино еж
съществували, защото опитътъ ни вече доказа, че въ равнинитЬ — не

в. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ КарпатитЪ за Пловдивъ 233
обаче и въ пр-ЬЛченигЬ, стръмните и стратегическигЬ м%стности — рим-
скигЬ станции еж лежали далечъ една отъ друга на разтояние 17 — 18
р. мили (25—27 клм.), или на еднодневенъ обикновенъ воененъ походъ,
както е и по настоящемъ. И двата тия въпроси еж били подложени
ло-рано[на разискване отъ Иречека и братя Шкорпилови.
По първия въпросъ — за разстоянието — Иречекъ, като намира, че
действително сжществува гр'Ьшка въ таблицата, казва, че единицата,
(УгЬдъ цифрата X, тр-Ьбва да се чете Ь=50; тогава ще имаме Хи=41
римски мили, което разстояние точно съвпадало съистинското раз-
стояние отъ Пловдивъ прЪзъ Хисаря до Текия, д%то и той, както вече
знаемъ, постави станцията Субрадице.^)
Братя Шкорпилови не се съгласиха съ Иречека, нито че Субрадице
била при Текия, нито че посоката на пжтя е била направо прЪзъ
Хисаря. ,Споредъ Табула Певтингериана, казватъ гЬ, станцията Субра-
дице е била отдалечена отъ Пловдивъ 41 римски мили, което раз-
стояние напълно съответствува на онова отъ Пловдивъ до Айево
(ар%зъ Хисаря и Михилци)*. Братя Шкорпилови правятъ сметката си до
Айево затова, защото, както изтъкнахме по-рано, тЬ приеха, че стан-
цията Моите Хемно е лежала при Текия, а Субрадице — при Айево.*)
Обаче и дв^гЬ тия мн'Ьния еж погрешни. Иречекъ не е правъ
за това, защото, споредъ официалната километрическа таблица на Бъл-
гария, издадена отъ Министерството на ОбщигЬ Сгради, разстоянието
отъ Пловдивъ до Хисаря е 45 клм., а отъ Хисаря до Текия (направо)
~ 35.5 клм. или всичко 80.5 клм. или иУ римски мили (една римска
мила е равна на 1482 метра), а не 41. Ако пъкъ направимъ см'Ьтката
арЬзъ с. Карасарлий, пр%зъ дЪто Иречекъ прокарва пжтя, то тя ще
изл%зе още по-гол^ма.
Не еж прави и Братя Шкорпилови, защото разстоянието до Айево,
споредъ сжщата таблица (прЪзъ Хисаря, Михилци и Баня), прЪзъ дЪто
тЬ прокарватъ пжтя, е 77 клм. или 52 р. мили.
Огносително втория въпросъ — станциигЬ — ние вид%хме, че не само
Иречекъ и Шкорпилъ, но и Рихардъ Кипертъ, и Филовъ, и инженеръ
Русевъ приеха, че колосалната кр'Ьпость — Хисарьтъ, съ прочутигЬ топли
минерални води, е била станция на Траяновия пжть, а Хенрихъ Кипертъ
I) Срв. 01е Неег81га8$е уоп Ве1^га(1 пасЬ Коп81апипоре1, стр. 156; Пер. списание
X, 1Я84, 10; Пжтувания по България, стр. 382.
*) Срв. Няколко б^%жки върху археологическите и историческите изследвания въ

234 В. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ Карпатитк за Пловдивъ
отблъсна това, като въ картата си прокара пжтя по течението на р.
Стр%ма. Пита се: кое е в-Ьрното?
На тия въпроси ние пакъ не можахме да дадемъ никакъвъ отго*
воръ, защото, каквото и да кажемъ предварително, ще бжде една хи-
потеза, неподкр%пена съ никакви сериозни данни; затова ние, в%рни
на своя прщщипъ, оставихме и тоя пжть самиятъ Траяновъ друмъ да
ни укаже, пр-Ьзъ кои м-Ьста е билъ прокаранъ той и дЪ му еж били
станциитЬ и тогава да сждимъ, колко е разстоянието до Пловдивъ.
Отъ Субрадице ние тръгнахме по самигЬ сл%ди на пжтя, които
, на много м'Ьста еж запазени много добр%, както читательтъ ще види
отъ фотографиигЬ, когато печатаме въ изсл'Ьдванията си. Тия слЪди ни
изведоха въ с. Кърнаре и оттукъ надол-Ь по посока на сегашното шосе
за г. Карлово. Между километъръ 72 и 73, отъ Пловдивъ, стариятъ пжть
пр%сича шосето и отъ източно взема юго-източно направление, къмъ
с. Шахларе. Оттамъ минава пр%зъ южната страна на запустилото
село Карачево, минава надол% покрай гробищата на изчезналото' пр-Ьди
единъ в-Ькъ село Павликени и влиза въ голямото село Джбене, д'Ьто
остатъцигЬ отъ римския калдаръмъ се виждали доскоро подъ черквата.
Оттукъ Траяновиятъ пжть пр%сичалъ р. Стр%ма (Гьопса), древ-
ната 8угши$, минавалъ пр%зъ нивитЬ на с. Войнягово, въ м^Ьстностьта
„Калдъръма', наречена така отъ стария друмъ, и пр-Ьзъ .Войнягов-
скитЬ СтЬници" стигалъ въ землището на с. Михилци, въ м^стностьта
.СтЬници", д'Ьто до самата р. Стр1>ма и въ сЬвернитЬ поли на Ср^дня
гора се откриха развалинитк на първата неизв%стна станция за Плов-
дивъ. Тукъ, въ тия развалини, е билъ изкопанъ извкстниятъ надписъ отъ
вр'Ьмето на императора Нерона, който ни свидетелствува за направата
на военнитЬ пжтища въ Тракия, сл%дъ покоряването й отъ римляните.
Разстоянието отъ Субрадице дотукъ е тъкмо 25 клм. Осв'Ьнъ това,
опитътъ ни научи, че римскитЬ станции еж били винаги издигани тамъ,
д%то е имало изобилни р%чни или изворни води, а р. Струма е про-
тичала до самата станция, и оттукъ надол% си пробива пжть между
Ср%дня-гора и Караджа-дагъ (Сърнена гора), далечъ отъ посоката,
която е ималъ историческиятъ пжть. На второ м-Ьсто, римскитЬ станции
еж били издигани винаги тамъ, отд%то започватъ възвишенията, а
м^стностьта тукъ е именно такава, защото оттукъ нататъкъ пжтьтъ
тр%бва вече да напусне долината и да се изкачи по крайнитЪ асдо-
нове на Ср'Ьдня-гора или по така наречения „Чукурлийски банръ*,

в. Аврамовъ, Траяновиятъ акть отъ КарпвтитЪ за Пловднвъ 235
да ал%зе въ Пловдивското поле. Прочее, не остава никакво съмнение,
че тукъ непременно е лежала първата неизвестна станция.
Какъ се е именувала тя, за сега ние н-Ьмаме никакви данни. Мо-
жемъ само да пр-Ьдполагаме, че тя се е казвала У|ата1а, д-Ьто, споредъ
НоиНа 01рт|Шит Ог. (издание на ОИо Зееск, стр. 91, 48), въ първата
четвъртина на петия в^къ сл. Христа е пребивавала една часть отъ
СоЬот5 рг1та АигеНапа, а другата часть — въ Субрадице. Въ всЬки
случай названието на тая станция требва да се дири между имената на
една отъ ония многобройни крепости въ Тракия, които еж били събо-
рени отъ готите и хуните и които императоръ Юстиниаиъ наново издиг-
налъ въ VI векъ, протнеъ нашествията на варварите презъ Дунава.^)
Намирането на римския друвгь и на станцията му тукъ опроверга
инениетй на Хенрихъ Киперта, че пжтьтъ е следвалъ течението на р.
Стрена; на Иречека, че пжтьтъ е минавалъ презъ с. Карасарлий; на
Братя Шкорпиловн, че той е минавалъ за село Айево и че тамошната
крепость е представяла некаква римска станция; и на всички други
автори, че пжтьтъ е пресичалъ Средня-гора и че Хисарьтъ е предста-
вялъ друга станция на нашия пжть. Въ исгорико-археологическите
си изследвания ние се сирехме специално върху тая колосална крепость,
за която и ние сами бихме убедени, че е била една отъ наЙ-важните
станции иа Трояновия плть, но добитиятъ резултатъ установи, че тя е
била наистина единъ важеиъ кастелъ, който е дирижнралъ всичките
по-иалки крепости, издигнати по Средя-гора за охрана на нейните
проходи и главно на нашия друмъ следъ преминаването на Балкана
и влизането му въ Тракийското поле; при все това, тя не е имала нищо
общо съ прекото съобщение на самия пжть, който остава далечъ отъ
нея на 10 клм.
Отъ станцията Михилци пл^тьтъ върви въ юго-източната по-
сока, по която върви сегашното шосе отъ Войнягово, изкачва се по
едно малко баирче .Шеовица", като оставя селото Михилци въ десно,
главното дър-
10В0, за Плов-
1тъ пл^ть пре-
аиръ, пресича
шето на село
мза въ земли-
1 и влиза въ
тр. 146.

236 В. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ КарпатитЪ за Пловдивъ
село Кара-топракъ, д-Ьто до самата р'Ька СтрЪма, която иде отъ сЬверъ,
въ м-Ьстностьта »Юрта" (старо селище), азъ можахъ да открия втората
неизв%стна станция за Пловдивъ.
Разстоянието отъ станцията У1ата1а (Михилци) дотукъ е пакъ 25 клм.,
а до Пловдивъ — 26, което напълно отговаря на походнитЬ военни
изисквания. Отъ друга страна и р'Ька Стр%ма, която иде отъ сЬверъ,
тукъ изм%ня течението си въ юго-източна посока и се втича въ Марица
далечъ отъ Пловдивъ около 17 клм. Такова е било течението на р%ката
и пр-Ьди 2000 години, когато е била издигната тукъ станцията, защото,
споредъ старигЬ итинерарии, при устието на тая р%ка, на пжтя отъ
Пловдивъ за Цариградъ, е лежала станцията 8угпо1а, която е била отда-
лечена отъ Пловдивъ на слщото разстояние — X римски мили. Въ
околностьта на тукашната станция се издигатъ много и твърд'Ь гол'Ьми
тракийски могили, които сжщо показватъ, че въ това м-Ьсто н-Ькога се
развивалъ шуменъ животъ.
Какъ се е именувала тукашната станция, ние сжщо н%маме никакви
св'Ьд'Ьния досега; но блдещитЬ разкопки въ това голямо градище, ув-Ь-
ренъ съмъ, ще ни дадатъ много паметници за миналото му и ще
откриятъ названието му. Сигурно и то ще да е между он-Ьзи, които
императоръ Юстинианъ наново издигналъ.
Тукъ можемъ да изпълнимъ задължението си и за поправката на
разстоянието въ сжщата таблица отъ Субрадице до Филипополъ, което
е: до станцията Михилци 17 римски мили; до станция Кара-толракъ
сл^що 17 римски мили; и до станция Филипополъ — 18 римски мили
всичко ЬП (52) римски мили или 76 клм., а не XII римски мили; значи
погр-Ьшката е била въ началната цифра, а не въ втората, както мисли
Иречекъ.
Отъ единадесетата станция Кара-топракъ Траяновиятъ пжть е
взималъ направление направо за Пловдивъ, както е прокарано и сегашното
шосе. На 14 километъръ отъ Пловдивъ, близо до село Графъ Игна-
тиево, има една м%стность, наречена яКириметликъ**, поради мно-
гото стари тухли и керамиди, които се изкопаватъ тамъ. Тукъ е
била първата ти^аНо на пжтя отъ Пловдивъ къмъ Дунава. Тя е била
отъ особно значение въ старо вр-Ьме и затова, защото тукъ се е отд-Ь-
лялъ пжтя за Хисаря, както е и сега. ИздигнатитЬ „Ханове*' близо до
това м-Ьсто играятъ по настоя щемъ сжщата роля на старата мутация.
Отъ .Кириметлика'' римскиятъ пжть продължавалъ право къмъ
югъ, по посока на сегашното шосе, и влизалъ въ Пловдивското лрЪд-

в. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ Карпатитк за Пловдивъ 237
градие — Каршияка (сегашно Филипово), до което се издигатъ гол%ми
тракийски могили. Тукъ, на самия пжть, близо до Марица, днесъ стър-
чатъ развалините на една гол-Ьма и стара постройка, която, издигната
въ една по-късна епоха, сигурно е служила на нашия друмъ. СлЬдъ
това пжтьтъ минавалъ р%ка Марица (Хебросъ) и влизалъ въ посл%днята
сганция Филипополъ, д-Ьто се е съединявалъ съ гол%мия друмъ отъ
западна Европа за Цариградъ.
И така, отъ изследванията, които направихме на самото мЪсто, се
установи, че Траяновиятъ пжть на югъ отъ Дунава е билъ прокаранъ
отъ Ескусъ до Филипополъ почти по сжщата посока, по която знаме-
нитиятъ турски реформаторъ, Митхадъ паша, въ качеството си на
дунавски валия, прокара шосето отъ градъ Пл%венъ за Пловдивъ, а
българскитЬ инженери го продължиха до Сомовитъ, отъ една страна, и
до РодопитЬ — отъ друга. Това шосе свързва по най-кжсо разстояние
Дунава съ сърцето на Тракия и оттукъ съ Б-Ьло море; и понеже топо-
фафията си остава в%чна и неизменна, то турскитЬ и българскитЬ
инженери не можаха да не вървятъ по диритЬ на римскитЬ.
Траяновиятъ пжть се различава отъ сегашния по това, че е билъ
по-кжсъ. Наприм%ръ, той е съкратявалъ разстоянието между село Кома-
рево и Пл-Ьвенъ, като е минавалъ направо пр%зъ Рибенъ и Буковъ-лжгъ
когато сегашното шосе заобикаля височинитЬ на селата Кацамуница и
Опанецъ, по р-ЬкитЬ Витъ и Тученица. Съкратявалъ е пжтя и между
станциитЬ Дорионесъ и Мелта. При станцията Адрадице той не е по-
емалъ Балкана изведнажъ по гребена на планината, който се спуща
тукъ, а използува и долината на р%ка Кнежа. Отъ върха на Балкана
той не се спуща въ село Кърнаре, както прави сегашното шосе, а върви
направо за Текия, д%то м-Ьстностьта е по-затулена за гол-ЬмитЬ бури
зивто вр-Ьме. А оттукъ надол% той не сл-Ьдва по край Балкана, както
прави сегашното шосе, за да свърже околийския центръ Карлово, а
продължава направо къмъ ц-Ьльта — Пловдивъ и Б^ло море.
Въ изсл'Ьдванията си ние указваме точно м^стностигЬ, селата и
градовегЬ, д^Ьто остатъцитЬ отъ пжтя се виждатъ и даже и днесъ
услужватъ на населението. Събрахме и доста св-Ьд-Ьния за миналото на
станциитЬ и за паметницитЬ, които еж ни дали досега тЬхнитЬ разва-
лини. Направихме и много фотографии, както на самия пжть, така и на
стаяцивтЬ му, отъ които читательтъ ще може да си състави едно по-
ясно понятие за тЬхъ. Въ изследванията си ние подлагаме на най-
обстоятелствена критика мн-Ьнията на ученитЬ по въпроса, който ни

238 В. Аврамовъ, Траяновиятъ п?^ть отъ Карпатитк за Пловдивъ
занимава, като излагаме и цЪлата литература по него. Всичко това
съставя първата часть на нашитЬ изследвания.
Втората часть обема изсл'Ьдванията ни на всички средства, които
влад%телигЬ на Балканитк еж употр-Ьбявали отъ двЪ хиляди . години за
охраната на Траяновия друмъ на Дунава или, по-добр% да кажевгь, за
запушването на тази гол-Ьма артерия за сЬвернитЬ нашествия. Тукъ^^ще
се пом-Ьстятъ описанията на страшнитЬ кумири, които рймлянитЪ еж
издигали на Дунава за плашило на варваригЬ, да не го пр'Ьминаватъ ;
на разнигЬ военни поселения, които еж били нахвърляни отъ римля-
нитЬ и византийцитЬ въ широката зона на Алутската артерия, отъ
Искъръ до Янтра, за защита на дунавскитЬ бродища; на потурчва-
нето на българското население, което турскитк султани направиха въ
сжщата зона, между Дунава и Балкана, съ сжщата ц'Ьль; на легионитЪ
и помощнитЬ войски, които римлянитЬ, повече отъ всЬко друго м%сто,
еж държали тукъ; а най-главно — ще бждатъ пом%стени и изсл%два-
нията ни на всичкитЬ укрепителни системи, които и римлянитк, и визан-
тийците, и българите, и турцитЬ еж издигали, въ най-гол%мъ размЪръ,
при всЬки дунавски бродъ, въ описаната зона, отъ дв%т% страни на
великата р%ка. По тоя начинъ ше се запознаемъ съ точнигЬ м'Ьстона-
хождения и историческата роля на кр-ЬпоститЬ: Оезсиз, Ра1а11о1ит, 8|-
С1Ь1(1а, Шит, Ьар1(1апа, Ьисегаапа, Азашиш, К1СороН8, Тиггез, Зесипзса,
01шит, ТЬеодогороИз, Еи${е$1ит, Ноуае, Ьа(аг§1а, 1а1ги$, ЗасШауа и на
много още други, обширнитЬ развалини на които напомнятъ за гЬхното
гол%мо стратегическо значение, но безъ да еж имъ изв'Ьстни имената.
Н%кои отъ тия кр-Ьпости, като Оезсиз и Ноуае, еж били седалища на
римски легиони, други — на помощни войски, а трети, като Никополъ,
добиха най-гол'Ьма слава дори въ всемирната военна история.
Всички тия факти, нанизани единъ по единъ, ще дойдатъ най-
нагледно да ни изтъкнатъ, че тия военни поселения, тия легиони и тия
кр-Ьпости еж били настанявани и издигани въ най-обширенъ разм^ръ
за това, защото пр-Ьзъ нашата артерия на Дунава движението откъм ь
сЬверъ е било най-гол-Ьмо, опасностьта най-страшна и, следователно,
историческата роля на широкия Траяновъ друмъ — най-важна.
На трето м%сто, ние можахме да се сдобиемъ съ най-автентични
доказателства, че нашиятъ пжть, макаръ и да се краси отъ ц%ли де-
ветнадесеть в%ка съ името на единъ отъ най-великитЬ римски импера-
тори — Траяна, н%ма нищо общо съ него и че той е билъ направенъ
много вр-Ьме пр%ди неговото царуване. И не само това; както у бъд*

в. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ КарпатитЬ за Пловдивъ 239
гаритк, така и у всички други славяни има една важна традиция, едно
много разпространено пр'Ьдание, че не само на БалканитЬ, но и въ го-
ляма часть отъ източна Европа, всички най-важни друмища, градове,
крепости, мостове, окопи, насипи, монументи и въобще всички най-
кодосални н-Ькогашни обществени и държавни постройки, еж дЪло на
знаменития римски царь. Но всичко това не е напълно в-Ьрно, а кол-
коте пъкъ за нашия пжть — то е съвсЬмъ погр'Ьшно. Ето защо, въ
третята часть на нашитЬ изсл'Ьдвания, ние ще се постараемъ да уста-
новимъ, какъ е произлязла тая в-Ьковна традиция и кому тр-Ьбва да се
отдаде честьта и славата за шосирането на гръбнака на карпатскитЬ и
балканскигЬ пжтища.
Сл%дъ като изсл-Ьдвахме главния друмъ отъ Ескусъ до Пловдивъ,
намъ предстои да се занимаемъ на първо мЯсто съ римскигЬ пжтища
и тЬхнит^^ станции, които еж излизали отъ сжщата Алутска артерия при
останалит^^ шесть дунавски бродища и, подобно на вени, еж съединя-
вали тия бродища и лежащитЬ при т%хъ важни кастели: Шит, Аза-
шит, М1СороИ8, Зесипзса, 01тит, Моуае и 1а1ги$ съ Траяновия пжть на
сЬвсръ отъ Балкана. На второ м^Ьсто — пжтищата, които еж се стичали
огь сжщата наша зона на Дунава къмъ втория проходъ пр'Ьзъ Балкана
— Калоферския или Росалския, пакъ за Пловдивъ и, по долината на
р. Тжжа, за Казанлъкъ и по-нататъкъ. И, на трето м-Ьсто, съ пжтищата
отъ Пловдивъ на югъ, пр%зъ РодопитЬ за Б-Ьло море.
Всички тия друмища не фигуриратъ нито въ ТаЬи1а Реи11П§[е-
«
папа, нито въ Шпегапит Лпюп1П1; но на много мЯста гЬхнитЬ кал-
дъръми и развалинитЬ на сганциитк и мутациитк имъ еж още запазени
и наломнятъ на пжтника за гол-Ьмата д'Ьятелность, която еж проявили
тукъ знгуфннтит^ н-Ькога културтрегери — римлянигЬ. Вънъ отъ
тия данни, ние се сдобихме и съ доказателства, какво поменатигЬ
два древни итинерария наистина не еж обемали всичкит% римски пж-
тища и че, сл'Ьдователно, ние см%ло можемъ да в-Ьрваме, че продълже-
нието на Трдяновия пжть на югъ отъ Пловдивъ до Б'Ьло море и про-
карването на ц'Ьла редица други пжтища въ нашата зона и вънъ отъ
нея е станало едновр^Ьменно съ направата на Траяновия пжть отъ все-
мирнитЬ завоеватели.
Изследването на римския пжть пр%зъ РодопигЬ не можахме да
яаправииъ -•едновр'Ьменно съ тоя до Пловдивъ, защото по-гол%мата часть
огь него, до балканската война, лежеше въ турска територия; а сега,
за щастие, цялото пространство отъ Пловдивъ до Б-Ьло море се намира
1

240 Б. Аврамовъ, Траяновиятъ пжть отъ Карпатите за Пловдивъ
въ българско владение. Прочее, не остава друго, осв-Ьнъ да се намери
удобенъ случай, когато наново да се занимаемъ съ тая толкова инте-
ресна работа.
Настоящиятъ кратъкъ отчетъ поднзсямъ на Българското Археоло-
гическо Дружество, което ме подкр-Ьпи материално при изпълнение на
моята задача.
Ьа У01е де. Тга]ап Лп ОапиЬе ]и8яи'^ РНШрророИ. Ь*аи1еиг
газите 1е8 ге$ииа1$ (1е $е$ гесЬегсЬез $иг 1а сИгесНоп е! 1е8 81а110п$ с1с 1а
У01е гоп1а1пе яи! ]01§;па|1 1е ОапиЬе (1а уШе (1Юе8си8) к РЬхИрророИ е!
е\а\1 соппие 8ои8 1е пот (1е У01е (1е Тга]ап. Ьез ор1пюп8 (1е8 8ауап18 пе
8'ассог(1ап1 раз зиг Гетр1асетеп1 рг6С13 с1е 1а р1ираг1 (1ез з{а110пз, Гаи^еиг
а рагсоиш еп регзоппе 1а с]13{апсе еп{ге 1е ОапиЬе е1 РЬШрророИ е(,
(1'арг&з 1ез гепзе1§петеп1з гесие|1из, 11 а ри ^{аЬИг се ^и^ зиН : Ьа У01е (1е
Тга]ап раг1ап1 йе 1а У111е дЮезсиз зе (1|Г1^еа11 уегз 1е зис! ]и$яи'й 1а рге-
т16ге з(а{|оп Ай Р и 1 е а, зйи^е рг^з йп уШа^е К|Ь^пе, аггопШззетеп! йе
Р1еу^пе. Ьез зШюпз зи1уап1ез е1а1еп1: 81ог§оз1а, к 2 кт. ай зи(1 де
Р1^у&пе, (1апз 1а г^^юп поттее КаШк; Оог1опез, 14 кт. ай зис! йе
Р1еу6пе, зиг 1а сЬаиззбе ас1ие11е йе Р1еу&пе к Ьоуе1сЬ ; М е И а, ргйз де 1а
уШе йе Ьоуе1сЬ; 8оз1га, ргбз йи уИ1а§е йе Ьоте12, зиг 1а сЬаизз^е еп1ге
Ьоуе1сЬ е1 ТгоТап; Ай Кайхсез рг&з йи уШа^е Катепе-Моз!; Моп1е
Нетпо, зйиее зиг 1а сге1е тете йи Ва1кап е! 8иЬ Кай1се зиг зоп
уегзап! т6г1Й10па1, ргбз йи У111а8е йе Тбк^а.
Оапз 1а ТаЬи1а РеиНн^епапа 1а Й1з1апсе еп1ге 8иЬ КаЙ1се е1 Р111Ир-
ророИ (77 кт.) ез1 зеи1етеп1 йе XII тШез гота^пез, се ци! ез1 еУ1Йет-
теп( {аих (11 1аи1 Иге ЬП тШез). Еп ои1ге 11 п'у ез1 1ПЙ1яие аисипе аи1ге
81а110п еп1ге 8иЬ РаЙ1се е! РЬШрророИ. II ез1 с1а1г, раг сонзециеп!, диЧ!
ех1з1е йапз се саз ип У1Йе йапз 1а ТаЬи1а РеиНп^епапа. Ай соп1га1ге, 1ез
гесЬегсЬез регтеиеп! й*айте11ге ауес сегШийе ^и*ауап1 РЬШрророП ех15-
1а1еп1 епсоге йеих з1аиопз, йоп1 1ез потз гез1еп1 1псоппиз роиг 1е тошеп1
Ьа ргет1еге зе иоиуай ргез йи У111а5е М1кЬ11181, 25 кт. ай зий йе 5иЬ
КаШсе; 1а зесопйе ргез йи У111а2е Кага-Торгак, зиг 1а сНаиззбе йе Кагюуо
^1 РЬШрророИ. Ап131 1а У01е йе Тга]ап ауаИ к рей рг^з 1а тбте Й1гес{10п
цие 1а сЬаиззбе ас1ие11е яи! уа йе Р1еу^пе к РЬШрророИ, ауес сеНе ЙН-
йгепсе дие 1а гои1е гота^пе аПа!! р1из Й1гес1етеп1 еп сег1а1пез 1оса111е$.
СгАсе аих потЬгеих гез1ез йи рауе яи*оп ге1гоиуе еп та1п1з епйго11з, 1а
Й1гес410п йе Гапс1еппе У01е реи1 е1ге ГасИетеп! 5и1у1е.
V. Аугатош.

Археологически в^сти
-^
Българското Археологическо дру-
жество въ София. Общото годишно
събрание на дружеството за 1914 год.,
на което се прочете отчетътъ за мина-
лигЬ дв^ години и се допълни на-
стоятелството, се състоя на 25 май.
Пр^зъ отчетната година дружеството
предприе разкопки на н1>колко м-Ьста,
сь 1гкпь да се изслЪдватъ по-подробно
паметниците на най-старата църковна
архитектура у насъ. На първо м%сто
6^ разкопана малката старинска църква
на върха Св. Георги при с. Синджирлий,
Пловдивско (гл. за нея по-дол-Ь стр. 252
сл.). По-значителни б^ха разкопкитЬ на
Червената църква при [1ерушица, които
се извършиха отъ 15 юли до 12 ав-
густь подъ ржководството на г. Сл.
Вълковъ. Насипътъ върху развалините
на църквата се е указалъ много по-
дебелъ (около 4 м.), отколкото първо-
начално се предполагаше. Осв^нъ това
били СА констатирани нови зидове,
огь които по-рано нищо не е личело
надъ земята и които придаватъ на
църквата съвсЬмъ другъ изгледъ. От-
крити СА били сжщо така сл^ди и
огь друга по-стара църква, която се е
намирала на сжщото м^сто. Вследствие
на всичко това изследването на Черве-
ната църква значително се е усложнило,
по която причина разкопките не мо-
жаха да се привършатъ презъ това
лето и ше требва да вждатъ про-
дължени презъ следнята година. Сжщо
така съ средства на дружеството бе
разкопана старинската църква, чиито
основи СА били открити въ време на
гсмг^мото наводнение презъ есеньта
1914 год. близо при с. Чобанъ-дере,
Вскя-Д^майско. Разкопките траяха
■'Шсютември до 1 8 октомври и беха
ръководени отъ г. г. Ю. Господиновъ
и П. Мутафчиевъ. Тените резултати
ще бАдатъ обнародвани по-късно.
Презъ годината се държаха въ дру-
жеството 2 сказки отъ г. Б. Филовъ,
а именно на 25 май върху „Римското
съкровище отъ Николаево* (обнарод-
вана по-горе стр. 1 — 48) и на 2 ноем-
ври върху .Паметници на тракийското
изкуство".
Въ дружествената библиотека по-
стъпиха презъ 1914 год. само 23 книги.
Тази малка цифра се дължи отчасти на
общоевропейската война, вследствие на
която некои отъ чуждестраннитк пери-
одически издания престанаха да изли-
затъ, а други не са могли да се полу-
чатъ въ Българин. Броятъ на друже-
ствените членове презъ 1914 год.
възлиза на 189, огь които почетни 5,
благодетелни 5 и редовни 179.
Дружеството разпрати даромъ на
50 читалища въ стара България и въ
новоосвободените земи всички излезли
досега книжки отъ дружествените «Из-
вестия*. Предпочетени беха чита-
лища въ общини, които СА предвиж-
дали некаква помощь на дружеството.
Както по-рано, така и презъ 1914 год.
дружеството получи значителни по-
мощи, а именно отъ М-вото на Народ-
ното Просвещение 5000 лева за изда-
ване на „Известията*, отъ сащото ми-
нистерство 500 лева за разкопки и ар-
хеологически издирвания, отъ Софий-
ската окрАжна постоянна комисия 300 л.
и др. За всички тези помощи дру-
жеството дължи голема благодарность
къмъ споменатите учреждения, на чиято
подкрепа то разчита и за напредъ.
Б Ф.
16

242
Археологически в-ксти
Историческа бЪлЪжка за Българ-
ското Археологическо дружество.
Българското Археологическо дружество
въ София е основано, по инициативата
на Св. Синодъ, на 16 декември 1901 г.,
когато е билъ приетъ окончателно отъ
свиканото общо събрание и неговия
уставъ, напечатанъ още сжщата година
и утвърденъ отъ Министерството на
Н'^родното Просв1>щение съ запов1;ль
№ 401 отъ 29 мартъ 1902 год. Още
на 23 декември 1901 год., по покапа
на Софийския митрополитъ Партеиия,
който е д1^йствувалъ отъ името на пр1>д-
седателствуващия на Св. Синодъ, е било
свикано общо събрание отъ членовете
на дружеството, за да се избере, съ-
гласно § 12 отъ устава, първото насто-
ятелство. Това настоятелство се е съ-
стояло отъ сл^днитЬ лица: пр-Ьдседа-
тель проф. Ив. Д. Шишмановъ, под-
председател ь В. Добруски (директоръ
на Народния музей), касиеръ Ст. Кос-
товъ (секретарь на Св. Синодъ), д-Ъло-
водитель-библиотекарь проф. А. Иишр-
ковъ, и съветници: проф. Л. Миле-
тичъ, проф. В. Златарски, проф. Д.
Агура, Антонъ Митовъ и Константинъ
Величковъ.
Ц-кльта на дружеството, както тя е
формулирана въ § 1 на устава отъ
1901 год., е била „да издирва, съхра-
нява и изучва паметниците на миналото
въ границите на целокупна България и
да буди интересъ за тЬхъ въ народа**.
Още отъ самото начало на 1902 год.
настоятелството започва да работи
въ това направление. Първата негова
дейность се е отнасяла до организи-
рането на дружеството, а именно до
записване на редовни и дописни чле-
нове, както и до образуване на кло-
нове отъ дружеството въ провинцията.
Такива клонове до 1906 год. еж били
образувани въ Плевенъ, Търново, Кар-
лово, Станимака, Хърсово, Свищовъ и
Бургасъ. Връзките между клоновете и
централното дружество не еж могли
обаче да се затвърдятъ, вследствие на
което некои отъ клоновете, като напр.
Станимака, Хърсово, Свищовъ и Бур-
гасъ, скоро еж престанали да сжще-
ствуватъ, а други еж продължавали да се
развиватъ като самостоятелни дру-
жества.
Отначало дружеството е разполагало
съ твърде ограничени средства, вслед-
ствие на което не еж могли да бждатъ
предприети по-значителни разкопки и
изучвания. За да се буди обаче ин-
тересъ къмъ задачите на дружеството,
били еж устройвани сказки върху ста*
ринеките паметници въ България. Ос-
венъ това още въ 1903 год. друже-
ството е взело грижата, да се направятъ
некои поправки и укрепителни работи
въ старинеката църква Св. Георги въ
столицата, за която цель еж били из-
разходвани 260*60 лева. Сжщо и по-
късно, презъ 1907 год., дружеството е
отпуснало 350 лева, за да се направи
покривъ и да се заздравятъ зидовете
на църквицата при е. Калотина, Цари-
бродско, която е представяла големъ
интересъ поради своята фреекова жи-
вопиеь отъ Х1П или XIV векъ.
Еава еледъ като Министерството на
Народното Просвещение почнало да
отпуща на дружеството по-значителни
парични помощи, могли еж да бждатъ
предприети и по-големи изучвания. Така
презъ 1904 год. еж били правени раз-
копки въ Гигенъ (римската Союп1а
1Лр1а Оезеиз), подъ ржководетвото на
г-на В. Добруски, за които еж били из-
разходвани 3148 лева. Отчетътъ за тези
разкопки е требвало да бжде цапеча-
танъ въ Известия за командировките
на М-вото на Народното Просвещение,
обаче той не е излезълъ нито въ това
издание, нито е напечатанъ и до днесъ
нейде другаде. По тази причина резулта-
тите на едни отъ най-важните разкопки,
които е предприемало дружеството, еж
останали и досега недоетжпни за нау-
ката. Дребните находки отъ разкопките
еж били пренесени въ Народния музей
въ София.
Още сжщата година еж били започ-
нати подъ ржководетвото на г-на Й.
Ивановъ разкопки прн Кадинъ-мосгъ,
Кюстендилско, дето се е предполагало
да се намиратъ развалините на града
Рг1та ЛизИпгапа. Тези разкопки, които
могатъ да се считагъ вече за оконча-
телно привършени, еж били продъл-

Археологически в'ксти
243
жени и лр'Ъзъ сл^днитЪ дв^ години,
1905 и 1906, и еж костували на дру-
жеството всичко 5954' 15 лева. Подроб-
ииятъ отчетъ за гЬхъ, съ нужнитЬ пла-
нове и изображения, е обнародванъ въ
I томъ отъ дружествените яИзв1>стия*
за 1910 год., стр. 163—201. Пр^з-ь
1905 год. е била разкопана съ една
сума отъ 900 лева и тракийската мо-
гила при с. Тулово, Казанлъшко (гл. Из-
вестия за командировките на М-вото на
Нар. Просв. II, 1905, стр. 192—199).
Скоро обаче въ д-ейностьта на дру-
жеството настжпва застой. Отъ 16 фев-
руари 1905 год. до 20 декември с. г.
настоятелството на дрзокеството не е
имало никакво заседание. Пр-Ьзъ 1906
год. настоятелството е било свикано само
веднажъ на заседание на 29 декември.
Въ протоколната книга и въ архивата
на дружеството не се намери поне ни-
какъвъ протоколъ, отъ който да се
вижда, че настоятелството се е събирало
и дру1-ъ пжть. На 15 февруари и на 16
май 1907 год. еж били правени на два
пжти опити да се събере настоятелст-
вото, обаче явявали еж се само 3 души,
всл'едствие на което не еж могли да
бждатъ взети никакви решения. Едва
на 6 юни 1907 г. е могло да се събере
нужното болшинство отъ настоятел-
ството, подъ председателството на проф.
Шишмановъ, за да се взематъ необхо-
димите решения по свикването на об-
щото събрание на дружеството, което
се е състояло на 10 юни с. г. И сл-Ьдъ
тази дата настоятелството не е било въ
състояние да се събере въ нужното бол-
шинство, за да може ла предприеме как-
вото и да е било. Това бездействие е при-
нудило останалите членове на друже-
ството да поискатъ, възъ основа на § 14
отъ устава, да се свика извънредно об-
шо събрание, за да се види, какво треб-
ва да се предприеме. Това събрание се
е състояло на 8 октомври 1907 год.,
обаче не е могло да се дойде до никакъвъ
резултатъ.
Най-лосле на 24 февруари 1908 г.,
на редовното годишно събрание на дру-
жеството, членътъ на настоятелството
проф. Агура съобщилъ, че болшин-
ството отъ настоятелството се намирало
въ отставка и за това предложилъ, вме-
сто да излезатъ отъ него само ^/з отъ
членовете съгласно § 13 отъ устава, да
се избере изцело ново настоятелство.
Това предложение е било възприето
отъ събранието и новото настоятелство
е било конституирано въ следния със-
тавъ: председатель проф. Г. И. Каца-
ровъ, подпредеедатель Г. Валасчевъ,
касиеръ В. Аврамовъ, секретарьД. Ми-
ховъ и съветници: проф. В. Златарски,
проф. Й. Ивановъ, инженеръ Ив. Не-
сторовъ, Ст. Костовъ и Хар. Тачевъ.
На извънредното общо събрание на 27
априлъ 1909 год г. г. Валасчевъ, Ав-
рамовъ и Костовъ еж си подали остав-
ката отъ настоятелството. Г-нъ В. Ав-
рамовъ е билъ преизбранъ за подпред-
еедатель на дружеството; на негово
место за касиеръ е билъ избранъ г. Ал.
Поповъ, а за съветникъ г. В. Филовъ.
Новото настоятелство, за да възбуди
повече интересъ къмъ старините и да
даде новъ потчкъ на дружествената
дейность, се е погрижило преди всичко
да се държатъ въ дружеството редица
сказки, чиито теми съобщаваме въ края
на настоящата бележка. Освень това,
отпущани еж били редовно всека го-
дина парияни помощи на лица, които
еж искали да посЪтятъ известни места,
за да проучатъ некои въпроси изъ об-
ластьта на археологията.
Главната и въ сжщото време най-
ценна въ научно отношение дейность
на дружеството се е заключавала обаче,
както и по-рано, въ предприемането
на археологически разкопки. Отъ 1908
до 1911 год., четири лета подъ редъ,
еж били правени разкопки на Хисар-
лъка при Кюстендилъ подъ ржковод-
ството на проф. Й. Ивановъ. Кратки
съобщения за гЬзи разкопки, за които
еж били изразходвани всичко 4123*35
лева, еж давани въ дружествените „Из-
вестия" за 1910 и 1911 год., а подроб-
ниятъ отчетъ ще бжде наскоро обна-
родванъ. Презъ 1910, 1911 и 1912 год.
дрзокествотр е предприело, подъ ржко-
водството на проф. В. Златарски, раз-
копки въ Червенската крепость (Русен-
ско), главниятъ резултатъ отъ които се
заключава въ откриването на една стара
16*

244
Археологически в-ксти
църква, чиято фрескова живопись е
отчасти още запазена. Отчетътъ за тЬзи
разкопки, за които дружеството е израз-
ходвало 1104*42 лева, ще изл^е сжщо
наскоро въ дружествените .Известия*.
Пр%зъ 1910 год. Софийскиятъ град-
ски общински съв-^тъ б% създалъ осо-
бенъ яФондъ за написване историята
на София*'. Управлението на този фондъ
6% възложено на единъ с1гЬсенъ коми-
тетъ, въ който влизатъ представители
на градския съв^тъ и на Българското
Археологическо дружество въ София.
Огь сумигЬ на фонда 6% отпусната на
дружеството една помощь отъ 9000 лв.,
съ които се предприеха, подъ ръко-
водството на г. Б. Филовъ, обширни
разкопки въ и около църквата Св. Со-
фия въ столицата. Резултатите отъ гЪзи
разкопки, които надминаха първоначал-
ните очаквания и дадоха богатъ мате-
риалъ, особно за старохристиянската
епоха, беха обнародвани въ едно спе-
циално издание (Д-ръ Б. Филовъ, Со-
фийската църква Св. София, 1913),
което излезе като книга IV отъ «Мате-
риалите за историята на София*.
Избраното презъ 1908 год. настоя-
телство се е погрижило още отъ самото
начало да се уреди едно дружествено
списание, въ което да се поместватъ
научни студии по археологията, отчети
за предприетите отъ дружеството ра-
боти и разни други вести отъ интересъ
за дружествените членове. Първона-
чално се е проектирало да се издава
единъ „Годишникъ*', обаче отпосле се
е решило, дружественото списание да
излиза въ две свезки годишно подъ
името я Известия*'. За уредбата на
списанието общото годишно събрание
на 19 февруари 1910 година бе опре-
делило единъ редакционенъ комитетъ,
въ който влизатъ г. г. проф. В.
Златарски, проф. Й. Ивановъ и Д-ръ
Б. Филовъ. Първиятъ томъ отъ „Изве-
стия** бе издаден ь още презъ 1910 г.
Оттогава списанието излиза редовно
въ размеръ 15 — 18 коли годишно, като
за 1912 и 1913 год., поради войната,
бе издаденъ само единъ томъ съ по-
големъ обемъ (22 коли). Благодарение
на щедрата помощь на Министерството
на Народното Просвещение, което дава
годишна субсидия отъ 5000 лева, дру-
жественото списание по отношение на
печата и репродукциите е могло да
блще поставено още отъ самото начало
на онази висота, която е необходима
за единъ подобенъ наученъ оргаиъ.
Освенъ това, за да се направятъ обна-
родваните въ списанието статии поне
отчасти достжпни и на чуждия ученъ
светъ, била е въведена пра1сгиката, за
всека статия да се дава и едно кратко
резюме на френски езикъ, а така с&що
да се прилага на френски съдържанието
и списъкътъ на изображенията. Ласка-
вите отзиви, които ех получени отъ
всички страни за дружественото списа-
ние, особно огь чуждестранната научна
критика, показватъ, че дружеството на-
истина е успело да направи отъ своите
„Известия" единъ важенъ за разви-
тието на българската археологическа
наука оргаиъ.
Още преди да се уреди списанието,
дружеството е обнародвало презъ 1909
год. като първо свое издание едно
„УпАтване за събиране и запазване на
старини" (82 стр. 16^ съ 32 образа въ
текста). Освенъ това отъ 1910 година
дружеството, въ споразумение съ Со-
фийския градски общински съветъ, пое
върху себе си грижата, да урежда м
издава «Материалите за историята на
София*, средствата за които се взематъ
отъ общинския „Фондъ за написване
история! а на София*. Досега друже-
ството е издало отъ тези «Материали*
четири книги, а именно:
1. Проф. Г. И. Кацаровъ, При-
носъ къмъ старата история на София;
94 стр. 8^ съ една фототипична табли-
ца и 8 образа въ текста; София, 1910.
2. А. Протичъ, Архитектоничес-
ката форма на Софийската църква Св.
София; 126 стр. 8^ съ 30 обр. въ тек-
ста; София, 1912.
3. Проф. А. Иширковъ, Градъ
София презъ XVII векъ; 96 стр. 8^ съ
18 образа вънъ отъ текста и единъ
планъ на града; София, 1912.
4. Л-ръ Б. Филовъ, Софийската
църква Св. София; Уш4-172 стр. 4*^
съ 140 образа въ текста и 21 табапши

Археологически в%сти
245
въ фототипия и цветна автотипия; Со-
фия» 1913.
Какво е било финансовото състояние
на дружеството пр-Ьзъ разнигЬ години на
неговото сжществуване, става явно, до
колкото има запазени за това документи
въ дружествената архива, отъ сл-ЬднигЬ
цифри:
Година
Приходъ
Разходъ
Изляшъкъ
1902
3813-
185-10
3627-90
1903
76835
657-40
110-95
1904
525485
4459-61
795-24
1905
2735-70
267370
62--
1906
2757-40
2702-35
55-05
1907
2339-
102895
131005
1908
1039-65
174506
-705-41
1909
1761-60
2626-26
-864-66
1910
8179-39
9310-72
-1131-33
1911
13709-75
1112316
2586-59
1912/13
13105-05
1 1954-69
1150-36
Всичко
55463-74
48467—
6996-74*)
•) Точи
1ата сума,
споредъ печатания
отчетъна ^
пружество!
03*55 лева.
го за 1912/13 г., въз-
диза ва 68
1
Както се вижда отъ тази таблица,
разходъгь на дружеството обикновено
е билъ по*малъкъ отколкото приходътъ,
тъй че почтн всЬка година се е доби-
валъ единъ извгЬстенъ излишъкъ. Пр-кзъ
1903 год. по-голямата часть отъ неиз-
разходваната сума, а именно 2305*60 л.,
е била обл-кчена въ 5 облигации отъ
67о държавенъ заемъ отъ 1892 година.
Т^зи облигации се пазятъ и досега,
като образуватъ единъ видъ запасенъ
фондъ на дружеството. Сл-^дъ приключ-
ването на дружествения бюджетъ въ
края на 1913 год, дружеството е раз-
полагало съ една свободна сума отъ
около 7000 лева.
Както казахме и по-гор%, дружество-
то постоянно е уреждало за своитЯ чле-
нове и за външни лица сказки вър-
ху нашитЪ старини и въобще върху
гьпроси изъ областьта на археоло-
гията. Сказките, които еж били дър-
;1пши лрЪзъ първмтЬ години отъ са-
ществуването на дружеството, като
напр. отъ г. г. В. Добурски, Й. Ива-
новъ и др., не еж били отб%лЯзвани въ
протоколната книга. Отъ 1908 год.
насамъ еж били държани, доколкото
еж отб-Ьл-кзани въ протоколната книга
и въ годишнигк отчети, ел1^днит%
сказки :
1908 година.
1. Й. Иванов ъ, Царь Самуиловата
столица въ Пр-Ьспа (на Ь априлъ).
2. В. Аврамовъ, Значението на
археологическите изсл1>двания за ста-
рата ни история и география (на 27
априлъ).
3. Ан. Чилингировъ, ПрЯдието-
рическитЬ изследвания въ е. Султанъ,
Поповско (на 8 юни).
4. М. Ариаудовъ, Дешифрирането
на клиновидното писмо (на 15 юни).
5. Ан. Чилингировъ, Пр-кдисто-
ричеекитЪ разкопки при Винчи, Сър-
бия (на 6 ноември).
1909 година.
6. Г. И. Кацаровъ, Етнографиче-
ското положение на старит% македонци
(на 18 януари).
7. Й Иванов ъ, НовигЬ разкопки
въ Кюстендилъ (па 1 февруари).
8. Ан. Чилингировъ, Пр1^дистори-
чески селища по десния бр%гъ на Ду-
нава отъ Видинъ до Ломъ (на 8 мартъ).
9. В. Филовъ, Новооткрити ста-
рини въ Чирпанско и Старо-Загорско
(на 27 априлъ).
До края на сжщата година (точната
дата неотб-кл-кзана) :
10. Г. И. Кацаровъ, Историята на
Сердика (София) въ старо вр%ие.
11 В. Аврамовъ, Римскиятъградъ
Асамусъ.
1910 година.
12. Й. Ивановъ, Разкопките въ
Кюстендилъ (19 февруари).
До края на сжщата година:
13. П. Даскаловъ, Орнаиентит%
на старо-българскит% ржкописи.
14. Б. Филовъ, Хисарскапа кр^-
пость и нейната базилика (съ проекци-
оннн картини).

246
Археологически в'ксти
1911 година.
15. Й. Ивановъ, Старобългарски
златни пръстени (на 27 юни).
16. Г. И. Ка цар овъ, Старогръцки
гробове при Месемврия (на 23 юли).
17. Б. Филовъ, Новооткрита брон-
зова плочка съ латински надписъ (въ
същото заседание).
До края на същата година:
18. В. Аврамовъ, Траяновиятъ
плть отъ Дунава до Б-Ьло Море (въ 7
сказки).
19. Г. Баласчевъ, Пр-кстолона-
сл-Ьдието у старитЬ българи.
20. Й. Ивановъ, АсЬновата кр-Ь-
пость и Бачковскиятъ монастиръ.
1912 голина.
21. Б. Филовъ, РазкопкитН въ
църквата Св. София въ столицата (на
19 февруари).
1913 година.
22. Г. И. Кацаровъ и Б. Фи-
ловъ, Новооткрити тракийски и римски
старини (на 1 декември).
1914 година.
23. В. Аврамовъ, Историческата
роля на Дунава огь Гигенъ до Сви-
щовъ въ свръзка съ въпроса за по-
стройката на новопроектирания мостъ
между Ромъния и България (на 2 мартъ).
24. Б. Филовъ, Старииски памет-
ници въ Македония и Одринско (съ
проекционии каргини; на 23, 25 и 30
мартъ).
25. Б. Филовъ, Римското съкро-
вище отъ Николаево (на 25 май).
26. Б. Филовъ, Паметници на тра-
кийското изкуство (съ проекционии
картини; на 2 ноември).
Интересътъ, който обществото е про-
явявало къмъ дружествените работи,
се изразява най-добр-Ь чр-Ъзъ постоян-
ното увеличение на дружествените чле-
нове. За първите години отъ съще-
ствуването на дружеството липсватъ
съответните данни. Отъ 1906 година
насамъ намираме следните цифри:
презъ 1906 година 102 редовни члена
, 1907 , 137 ,
. 1908 . ?
. 1909 , 142
. 1910 , 168 .
- 1911 . 176 .
. 1912 , 177 .
„ 1913 , 192
Въ § 2 на устава между средствата,
съ които дружеството си служи за по-
стигането на своите цели, е предвидено
и уреждането на археологически събори.
Съгласно това дружеството е взело ини-
циативата да се свика въ Търново, отъ
6 — 10 юни 1910 год., първата архео-
логическа конференция отъ представи-
тели на разните археологически дру-
жества у насъ. Въ тази конференция
еж взели участие дружествата отъ Со-
фия, Варна, Шуменъ, Преславъ, Пле-
венъ, Видинъ. Казанлъкъ, Ст.-Загора,
Кюстендилъ и Търново. Разглежданъ е
билъ новиятъ законопроектъ за стар!^-.
ните и е билъ разискванъ въпросъгь
за обединението на всички археологи-
чески дружества. Кратъкъ отчетъ за
дейностьта на конференцията е обна-
родванъ въ дружествените » Известия*
I стр. 215, а протоколите на конферен-
цията еж напечатани въ брошурата
• Първа Българска Археологическа Кон-
ференция въ В.-Търново*, Варна, 1910г.
Презъ 1912 г., отъ 11 — Имай, дру-
жеството е уредило и първия архео-
логически съборъ въ София, на който,
освенъ участвувалите въ търновската
конференция дружества, е било предста-
вено и Дупнишкото. Кратъкъ отчетъ
за дейностьта на събора е билъ обна-
родванъ пакъ въ дружествените •Из-
вестия" III стр. 301. Съгласно едно
решение на събора, на 26 — 28 октом-
ври с. г. требвало да се събере въ Пле-
венъ втори съборъ, на който да се
приеме окончателно и уставътъ за обе-
динението на дружествата. Поради из-
бухналата война съ Турция, този съборъ
не еможалъ да се състои, а презъ 1913
год., по предложение на Софийското
дружество, удобрено и отъ дружествата
въ провинцията, неговото свикване е
било отложено за неопределено време^

Археологически в%сти
247
додето настжпятъ по-благоприятни ус-
ловия. Осв-^нъ това дружеството е уреж-
дало и няколко екскурзии.
Отъ 1914 год. дружеството започна
да печата своитЬ годишни отчети, по
които ще може лесно да се проследи
и неговата по-нататъшна д^йность. На-
стоящата историческа б-Ьл^жка има за
ц%ль да замени отчетитЬ на дружест-
вото за първитЬ 10 години отъ него-
вото съществуване, тъй като гЬзи от-
чети не само не съ печатани, но пове-
чето отъ тЪхъ и не се намериха на лице
въ дружествената архива.
Б. Ф.
Коиитетътъза историята на София.
Съ новия правилникъ на „Фонда за на-
писване историята на София ''у който
правилникъ влЬзе въ сила отъ м^сецъ
юни 1914 год., комитетътъ се отд-Ьля
отъ Българското Археологическо дру-
жество и се конституира като самостоя-
телно гЬло. При това дружеството треб-
ва за въ бждеще да участвува въ него
само съ [двама свои представители,
вместо съ трима, както б%ше случаятъ
досега. Вследствие на тЬзи промени и
свързания съ гкхъ изборъ на нови
членове, комитетътъ пр%зъ 1914 г. не
е могълъ да прояви почти никаква д'Ьй-
носгь. Въ края на м^сецъ декември ко-
митетътъ ^ъ новия си съставъ е билъ
свиканъ на заседание, на което, като
ели се констатирали неудобствата на н-Ь-
кои наредби въ новия правилникъ, било
е решено да се ходатайствува пр-Ьдъ
столичния общински съв%тъ за изм-Ьне-
нието на г^и наредби. Пр%дъ видъ на
това, че има вече постжпиди н-Ькои нови
материали за историята на София, же-
лателно би било комитетътъ да поднови
своята д-Ьйность, която досега даде
такива добри резултати, и да продължи
издаването на „Материалите за исто-
рията на София*. Отъ основаването на
фонда пр%зъ 1909 г. до края на 1914
год. въ неГо с^ постжпили всичко 36334
лв., а еж били изразходвани 31676*39
лв. С/гЪдователно въ края на 1914 г.
фондъгъ разполага съ една свободна
сума отъ 4657-61 лева.
Б. Ф.
Реставрацията на Св« София. Пр%зъ
м^сецъ мартъ 1912 г. Министерството"
на Народното Просвещение и Министер-
ството на Обществените Сгради б-кха
назначили една комисия, която да се
произнесе върху въпроса за запазването
на църквата Св. София въ столицата.
Тази комисия, като взе пр-Ьдъ видъ го-
лямото архитектурно- историческо зна-
чение на този единственъ по рода си у
нась паметникъ — значение, което на-
послЯдъкъ се у ясни и отъ направените
въ църквата изучвания и разкопки —
рЯши, съгласно чл. 375 точка е отъ За-
кона за народното просвещение и чл.
1 отъ Закона за старините, църквата
Св. София да се запази за въ бждеще
като старина-музей посредствомъ ча-
стична реставрация и закрепване.
За тази цель комисията бе предло-
жила да се извършатъ на първо време
следните поправки:
1. Да се заздравятъ тези места отъ
стените, които еж се пропукали и се
разпадатъ, като сжщевременно се очи-
стятъ отъ парчетата късна бела мазилка,
по която нема никакви следи отъ фрески.
2. Да се премахне късната турска
стена подъ апсидната арка, която стена
е градена небрежно, не е фундирана и
грози да се събори сама. За да може
да се затвори църквата отъ тази (източ-
ната) страна и особно за да се очертае
нейната първоначална форма, да се из-
дигне наново апсидата върху запазените
стари основи, като се маскира новиятъ
градежъ отчасти съ бръшлянъ.
3. Фасадата на църквата да се запази
въ сегашния си руиниранъ видъ, като
се облече отчасти въ бръшлянъ и се
заздравятъ пропуканите места. Между
преддверието и главния корабъ да се
издигне една стена, която въ горнята
си часть да се направи съ стъкла, за да
може по този начинъ да се затвори цър-
квата и отъ западната страна.
4. Да се направятъ прозорците съ
стъкла въ старъ стилъ, като се очистятъ
отъ късния турски градежъ.
Съгласно решението на комисията,
Министерството на Обществените Сгра-
ди извърши миналата 1914 година рабо-
тите, посочени въ точка 2, като събори

Археологически в'Ьсти
късната турска стйна подъ апсидната
. арка н въздигна наново самата апсида.
Всл'Ьдствие на това източната страна на
църквата доби сега съвсЬмъ другъ из-
глелъ (обр. 221 ; ср. пр-Ьдишния изгледъ
на табл. III и IV у Б. Филовъ, Софий-
ската църква Св. София). Реставрацията
на апсндата (ср. за нейния първонача-
квааратъ и полукрл^глата часть на еж*
щинската апсида. Тукъ на обр. 222 да-
ваме поправения планъ на апсндата, по
който е извършена самата реставрация.
Съотв'ЬтнитЪ измЪнения, съгласно този
планъ н обр. 221, тр^бва да се нпправятъ
и въ разр^знтЪ на църквата на табл.
XI - 'XIII въ публикацията на Св. София.
Обр. 221. — Апсндята на Св. Софня отъ и. ю., сл*дъ реставрацията.
ленъ изгледъ Б. Филовъ, цит. съч, сгр.
40) се извърши възъ основа на плано-
вегЬ на архитекта Ат. Донковъ, пом*-
стени въ споменатото съчинение върху
църквата. По този случай се констатира,
че въ тЬзи планове (табл. IX и X) се е
вмъкнала една малка грЪшка въ фор-
мата нз апсндата, а именно не с^к били
отб'Ьл11занн двЪгЬ вр'Ьзван||я, конто
маркиратъ границата между апсидния
Това изм'Ьнение ще се състои въ снн-
шаването на покрива върху полукржг-
лата часть на апсндата, тъй че и на из-
точната страна на църквата да се об-
разува такъвъ триАгълеиъ фромтоиъ,
какъвто се вижаа на западната страна
върху свода на централния корабъ. По
този начннъ иентралниягъ корабъ се
маркира оше по-лобр^ по цЪлата дъл-
жина нз църквата.

Археологически вЪсти
Управлението иа Народния нузей е
направило надлежннгЪ постапки пр-Ьлъ
Министерството на ОбшественктЬ Сгра-
ди, за да се продължи почистването и
закрепването на църквата Св. София
съгласно останалите точки отъ споие-
натия по-горе лротоколъ.
Б Ф.
раше между джамията и новата баня и
което б-Ьше останало отъ турско врЪме.
Управлението на Народния кузей б%
разпоредило да се направять пр-Ьдва>
рително фотографически снимки и то-
ченъ планъ на старото здание, които
сега се пазятъ въ музея. Изказаното
отъ н-Ькои страни мнение, че старата
Обр. 222. — Поправенъ планъ на апсидата на Св. София.
ъъбаряне ва ^старата баня въ
София. Въпр*ки подигнатнгЬ отъ стра-
на на Народния нузей възражения (гл.
ИзгЬпия Ш 302), Софийскиятъ градски
общински съветъ се е вид^лъ прину-
аенъ, поради здравословни причини и
аруги съображения, ла събори старото
покЪщеяие на банята, което се наии-
баня произхождала оше отъ римско
време, не е в^рно. Както можа да се
констатира и при събарянето на тази
сграда, тя е била построена изцяло ке
по-рано отъ XVI векъ. СтЪните до са-
мите основи, съ които те еж издигнати
едновременно, ниагъ характерния за
турската епоха гралежъ отъ неправилни

250
Археологически в%сти
камъни, поставени между четири тухли.
Старата римска баня се е намирала на
изтокъ отъ турската, на сжщото м1^сто,
на което е издигната голямата нова
баня. НейнитЪ основи еж били открити
при полагането на основитЪ на новата
баня, когато еж били намерени сжщо
и разни архитектурни фрагменти отъ
римската постройка. За жалость на вр-Ъ-
мето никой не е се погрижилъ да се
снематъ и изучатъ остатъцитЬ на рим-
ската баня, които еж били окончателно
унищожени чр%зъ новата постройка.
Б. Ф.
Археологическата карта на Бъл-
гария. Комисията за старините при На-
родния археологически музей е започ-
нала вече да издава .Материали за ар-
хеологическата карта на България*.
Книга първа отъ , Материал игЬ" е из-
л'Ьзла вече отъ печатъ и съдържа
.Опись на старинигЬ по течението на
р-Ька Русенски Ломъ* отъ Карлъ Шкор-
пилъ (София, 1914, 200 стр. 8° съ 152
образа и 4 карти вънъ отъ текста).
Особно ц-Ънни еж въ тази книга добр%
изработените планове на многоброй-
ните стари крепости и пещерни църкви,
които се намиратъ по течението на Ру-
сенски Ломъ. Готови еж вече ржкопи-
ситЬ и за книга втора и третя отъ
.Материалите", които ще съдържатъ
«Стари градища и друмове по течението
на реките Тополница и Стрема" отъ
П. Мутафчиевъ, и „Мегалитни паметници
въ Странджа-планина" отъ К. Шкор-
пилъ.
Б. Ф.
Нуиизматическата колекция на г.
В« Аврамовъ, Съгласно едно по- старо
решение на комисията за старините при
Народния музей, държавата миналата
година е откупила нумизматическата ко-
лекция на г. В. Аврамовъ за 60000 лв.
Колекцията, която съдържа всичко 7095
монети, е предадена вече въ Народния
музей, дето тя е поставена временно
въ отделенъ шкафъ. Известно е, че въ
тази колекция еж много добре застж-
пени монетите, сечени въ Мизия, Тра-
кия и Македония, които съставятъ почти
половината отъ цялата колекция. Спо-
редъ направените пресметания, около
40 процента отъ тези монети не еж
били застжпени досега въ музейните
сбирки, които следователно ще полу-
чатъ едно значително увеличение. Бла-
годарение на него, Народниятъ музей
ще притежава за въ бждеще най-бога-
тите серии отъ антични монети, сечени
въ Мизия и Тракия, като ще надминава
въ това отношение по численость и
разнообразие на типовете всички други
държавни и частни музеи.
Б. Ф.
Професоръ Стриговски въ Бъл-
гария* Презъ месецъ май 1914 гоа.
видниятъ виенски професоръ Иозефъ
Стриговски, по покана на американския
археологъ и добъръ нашъ приятель ТН.
^VН^^1етоге, бе посетилъ България, за
да се запознае по-основно съ нейните
средневековни паметници отъ визан-
тийската и българската епохи. Придру-
женъ отъ г-на Хуитеморъ и отъ дирек-
тора на Народния музей, г-нъ Б. Фи-
ловъ, професоръ Стриговски е пропж-
тувалъ цела България, като е посетилъ,
освенъ София, дето се е бавилъ по-
дълго време, почти всички места, из-
вестни по своите забе;1ежителни ста-
рински паметници, а именно: Бояна,
Пирдопъ (разкопките на старохристи-
янската базилика Св. Илия), Перущица
(Червената църква), Пловдивъ, Хисар-
ските бани, Месемврия, Ст.-Загора, Тър-
ново, Арбанаси, Никюпъ. Преславъ и
Абоба. Впечатленията отъ това си пж-
туване проф. Стриговски излага въ
една популярна статия, напечатана въ
Ое81егге1сН18сНе Мопа188сНпЙ Юг йеп
Опеп! ХЬ, 1914, стр. 316—322, отзиви
за която се появиха своевременно и въ
нашите вестници. Българските старини»
по своето разнообразие и по своите
особности, еж направили силно впечат-
ление на виенския професоръ, който
току-що се е връщалъ отъ едно научно
пжтуване въ Армения, което е имало
за обектъ изследването на старохристи-
янските паметници. На неколко места
той изтъква големото значение на ста-
робългарските паметници за исто*

А1)Хеолоп1чески гЬстн
рията на старото изкуство, като указва
и на това, че тЬ свнлЪтелствувать
за едно твърдЪ интензивно художе-
ствено творчество въ България пр-Ьзъ
ср^нитЬ векове. Проф. Стриговски се
е иктересувалъ не само огъ старитЪ
панетницн у насъ, но така сжщо н
огъ всички други проявления на българ-
ската култура. Неговата статия завършва
сь сл^лнигЬ думи, които й придаватъ
явна политическа тенденция : .между
балканскитЬ народи, които азъ познава мъ
оть собствени изучвакия, тр'Ьбва по
убеждение — съвсЬиъ безпристрастно
~ да дамъ най'Гол'Ьмо прЬдимство на
българитЬ, н бихъ считалъ за щастие, ако
св^товни^^ събития се стекагьтака, дЪто
едно тЪсно сближение на Австрия съ
България да се яви като необходимо*.
Археологическата сбирка на педа-
гогическото училище въ Силистра.
Пр1ди да бл.де прЬдаденъ градъгъ Си-
листра на ромънскигЬ власти, б^xа взе-
ти 1гЬрки да се запази за България
калката археологическа сбирка, която
се е намирала въ мжжкото педагоги-
пратенъ е билъ така сжщо и прибранъ
въ двора на гимназията ринскиягъ ка-
мененъ саркофагъ, украсенъ на пръд-
нята си страна съ релнефи (два Ачура,
които държатъ палмовн клончета; до
г);хъ по едно дърво и други дребни
украшения : орелъ, глава на медуза, дел-
финь и цвЪтя), който по-рако се е на-
миралъ на площада вь Силистра прЬдъ
джамията. Саркофагътъ е обнзродванъ,
съ приложение на фотография, у Ка-
I 1 п к а, Ап1)ке ОепктЗкг 1п Ви1^апеп
п» 352 (обр. 112). Той е дълъгъ 1-98,
широкъ 0*50 и високъ 090 м.
Б. Ф.
Старата крепостна сгЬна въ ПрЪ-
славъ. Въ врЪме на голямото навод-
нение пр-Ьзъ н-Ьсецъ юли 1914 гол.
волитЪ на р-Ька Тича изровили значи-
телни части отъ старата кр-Ьпостна стЪна
(отъ тъй наречената външна кр-Ьпость)
на Пр-Ьславъ. Едното парче, съ дължина
около 20 м., се намира въ източната
часть на стария градъ, а другото парче,
съ дължина около 45 и., е открито
въ юго- източната часть на града (гл.
'<бр. 223 слоредъ една фотография на
Обр- 223. — Новооткрита часть отъ крепостната сгЬна иа ПрЬславъ.
ческо училите въ този сега вече ро-
иънски градъ. По-ц*ннит* отъ моне-
ппгЬ, на брой 52 екземпляра, сл били
предадени въ Народния музей въ София.
ОстаналитЬ предмети оть сбирката (мо-
нети, релиефи, каменни надписи, стари
оржжии, кииги и др.) еж били изпра-
тени въ мжжката гимназия аъ Русе. Из-
г-на Ю. Господиновъ, комуто дължииъ
и св-ЬдЪнията за тази археологическа
д-Ьйность на р. Тича). НовооткритигЬ
части на крЪпостната стЪиа еж запазени
на височина около 130 м. и еж дебели
3-25 м. Т-к еж градени отъ правилни
варовити блокове съ хорОСанъ, тъй че
по гралежь се схождатъ напълно съ

Археологически В'Ьсти
ТЪЙ наречената Демиръ-капу, чиито ос>
нови еж запазени блиао до .вжтрЪшния
градъ". Б. Ф.
Старохристиянска нозаикз при
11л'Ьвейъ. Още пр^зъ 1909 година, въ
вр1не на рззкопкитЪ, конто Пл-Ьвенско-
то археологическо дружество бЪ пред-
приело въ подножието на хълма .Кай-
лъка*, еж били открити основите на
една стара църква, чийто подъ е билъ
налрзвенъ съ мозайка (гл. Изв-Ьстия I
тъцитЪ отъ мозаичния подъ. ДругигК
три изображения ни пр^дставягъ двЪтЬ
запазени части на мозайката. Б. Ф.
Старияска иърква прм с. Сна-
дисирлнй. Въ една отъ по-раншнитЬ
книжки на настомцитЬ .Изв^стня" (тонъ
Ш, 1912, 77 сл.) П. Мутафчиевъ 6*
далъ плана заедно съ олнсаннето на
развалинигЬ на една малка старинска
църква, чиито осиови еж били разко-
пани отъ селянигЬ прЬзъ 1911 год. въ
Обр. 324. — Стярохристиянски
отъ ПлЪвенъ,
209), За да се пр'Ьапазн отъ разру-
шенне, мозайката е била отново затру-
пана съ земя. Едва прЪзъ л1>тото 1914
година дружеството е добило възмож-
ность да прнстжпи кънъ изваждането
на тази интересна мозайка, която е би<
ла пр'Ьнесена въ дружествения музей
въ ПяЬвенъ. Изваждането се е из-
вършило подъ вещото ржководство
на художника г*нъ М. Казанджиевъ,
комуто лължниъ и приложената тукъ
фотография на мозайката обр. 224. Въ
лЪео, на малкия планъ, еж нанесени
основитЬ на църквата заедно съ оста-
мЪстностьта .Мънастирището*, около
3'/2 км. юго-западно отъ СннджирлиЙ,
Пловдивско. Надъ сакото село, на вгър-
ха Св. Георги, еж били открити въ сж-
щото вр%ме основи на друга подобна
църква, която не е била напълно раз-
чистена (пакъ танъ стр. 79 сл.). За да
се установи точинятъ планъ на тази
втора църква, къмъ ср^дата на н^еиъ
юли 1914 год. 6'Ь направена, съ сред-
ства на Българското Археологическо
дружество, една калка разкопка, хоато
доведе до слЪднигЬ резултати. Църк-
вата на върха Св. Георги кма само

Археологически в-Ьсти
253
единъ корабъ съ апсида, която не се
намира въ ср-^дата на източната сгЬна
(гл* плана й на обр. 225). Църквата е
дълга безъ апсидата 17*20 м., съ апси-
дата 19*20 м., и е широка 10*70 м.
Пр'кддверие липсва. ЗидовегЬ, запазени
на височина около 50 см., с& дебели
около 70 см. и еж градени небрежно
отъ трошени камъни съ каль. На за-
падната страна, тъкмо въ остьта на
апсидата, се намира една врата, широ-
ка 1*50 м. Сжшо и на южната страна
изглежда да е имало дв-Ь врати, широ-
тухлитЬ. Н1;кои отъ тухлит% еж поста-
вени въ пода наопаки, съ загладената
страна надол%. Всички тухли еж взети
безъ съмн'^ние отъ близката Хисарска
кр^пость (гл. Изв-^стия II 113).
Църквата на върха Св. Георги се
отличава отъ другата синджирлийска
църква въ м-Ьстностьта ^Мънастирище-
то" по липсата на пр-Ъддверие, по полу-
кржглата форма на апсидата и по не-
брежния си градежъ. Тя е сл1>довател-
но по-к-ьсна, отколкото църквата въ
яМънастиришето", и ще тр-Ьбва да се
11.-4.
\0^.
Обр. 225. — Планъ на църквата при Синджирлий.
ки около 1*20 м. При разкопките се
указа, че зидътъ на гЬзи дв* м^ста е
наистина прекжснатъ; обаче гой не за-
вършва съ правилна плоскость (лице),
по която причина би могло и да се до-
пустне, че констатираните прекжсвания
се дължатъ на случайни разрушения на
зида. Подътъ на църквата е билъ по-
крнть съ тухли, некои отъ които беха
още запазени на първоначалното си
м%сго. Тухлите еж квадратни, съ стра-
на 33 см., дебели около 4 см., и еж
много добре изпечени. На едната си
страна, която е загладена, те иматъ оби-
кновено две чърти, теглени по диаго-
нала съ пръсти преди изпичането на
припише на по-ново време, може би
на XVII или даже на ХУШ векъ.
Главната особноеть на църквата на
върха Св. Георги се заключава въ не-
симетричното положение на апсидата.
За обяснение на тая особноеть Мутаф-
чиевъ бе изказалъ предположението (ц.
м. стр. 80), че синджирлийската църква
е била построена може би по подра-
жание на близката базилика въ Хисаря,
на която при съграждането на крепост-
ната сгЪна десниятъ корабъ е биль от-
резанъ, вследствие на което апсидата
е останала съвсемъ близо до южната
стена. Подобно подражание на една
явно осакатена форма едвали би могло

254
Археологически гксти
да се допусне. По-в^роятно ми се виж-
да предположението, че скалата, върху
която се издига апсидата иа синджир-
лийската църква, се е считала, по си-
лата на н^кое предание, още отъ по-
рано за света; тъй щото тъкмо на това
м-ксто е требвало да бжде поставенъ
и алтарьтъ на църквата. Понеже къмъ
югъ склонътъ на върха става извед-
нажъ стръменъ и за това не е било въз-
можно да се застрои южната стЬна на
църквата по-далечъ, тр-Ъбвало е по не-
воля да се прибегне до едно скд^сяване
на постройката къмъ тази страна.
Ь Ф.
Арбанаси* Пр%зъ л-Ътото 1914 год.
имахъ случай за пръвъ п^ть да посетя
западналия съвсЬмъ градецъ Арбанаси,
еднакво интересенъ както по своето
живописно местоположение, така и по
ценните си църковни старини. Н^кои
исторически б^л^жки за Арбанаси и за
неговите старини дава Йорданъ П.
Георгиевъ въ Периодическо списание
XV, 1904, стр. 86—123. Авторътъ на
тази статия не е обърналъ обаче доста-
тъчно внимание на онова голямо и изклю-
чително значение, което иматъ отлично
запазените фрески на арбанашките
църкви за историята на българската
църковна живопись.^)
Църквите по самия си градежъ пред-
ставятъ вече твърде интересни и особни
архитектурни форми, които не се сре-
щатъ навсекжде и които би заслужа-
вало ла се изследватъ по-подробно въ
свръзка съ подобните темъ постройки,
те се състоятъ обикновено отъ две
самостоятелни отделения: мжжко (из-
точно), съ главния иконостасъ и алтарь,
и женско (западно). Преддверието е
твърде обширно и обикаля въ видъ на
широк!» коридоръ целата западна и
северна страна на църквата, като за-
вършва въ източната си часть съ ма-
лъкъ самостоятеленъ параклисъ (отъ
този типъ е Христовата църква, църк-
вата на архангелите Гавраилъ и Ми-
1) Така напр. за Христовата църква авто-
рътъ (стр. 103) се задоволява само да каже,
че е .покрита съ стЪнна живопись, която
не представя нищо особено*.
хаилъ, църквата Св. Димитъръ и църк-
вата Св. Георги). Всички отделения ех
засводени съ цилиндрически сводове,
а главното (мхжкото) отделение има
понекога куполъ. Вхтрешностьта е цела
изографисана. Големъ интересъ пред-
ставятъ запазените надписи, които се
отнасягь до зографията и които еж
отчасти на гръцки, отчасти на бъл-
гарски. Отъ тези надписи ние узнаваме
имената на зографите и времето, презъ
което те еж работили. Повечето отъ
техъ еж били българи. Прави впеча-
тление, че още въ началото на ХУ71
векъ, когато националното самосъзна-
ние у българите е било още слабо
развито, тези майстори съ гордость еж
поставяли своите имена на български
въ църквите на единъ градъ съ чисто
гръцко-албанска култура, дето се е
говорелъ почти изключително гръц-
киятъ езикъ.
Зографията на Христовата църква
датира отъ 1632 и 1649 година. Въ
преддверието на църквата заслужаватъ
внимание фреските, които представятъ
вселенските събори и които еж напра-
вени по подражание на сжщите сюжети
въ църквата Петъръ и Павелъ въ Тър-
ново. Сжщо така и календарьтъ съ
сцени изъ светото писание въ преддве-
рието на Христовата църква изглежда
да е подражание на календаря въ еж-
щата търновска църква.
Църквата на архангелите Гавраил-ь и
Михаилъ е била зографисана, слоредъ
запазения гръцки надписъ, съ иждиве-
нието на Хаджи Никола Култукли въ
1600 г. (последните две цифри на да-
тата еж несигурни). Въ женското от-
деление на тази църква, надъ входната
(северна) врата, се намира другъ на а*
писъ на гръцки, който даваме тукъ въ
факеимиле:
Х"^Р М1ХАНЛ ? 6К в€С*ЛЛОМН
КНСД Г6ШРГГ1(1 €К§ХКОР€Т|
Н.1П1Т«Р|Т1СбТАв1Ч,ХМ1К0АЛ><(1'^^
лтгогсо^г.ч:
Както се вижда отъ този надписъ,
женското отделение е било зографи-

Археологически в-Ьсти
255
сано въ 1760 год. отъ майсторите Ми-
хаила отъ Солунъ и Георгия отъ Бу-
курещъ. Надписътъ е твърд-Ь важенъ
вь това отношение, че отъ отечеството
на майсторите се вижда, какъ въ Арба-
наси се кръстосватъ разни чужди вли-
яния и то отъ сравнително далечни
страни. По тази причина изучването на
фреските на гЬзи двама майстори има
значение не само за църковната живо-
пись въ България, но така с^кщо и за
тази на целия Балкански полуостровъ.
Църквата Св. Георги има фрески,
които изглеждатъ отчасти да ек подно-
вявани, само въ източното (м;кжко)
отделение. Отъ запазения надъ вратата
гръцки надписъ се вижда, че това от-
деление е било изписано при епитроп-
ството на „Киръ Недалко Димитриу*'
въ 1710 год. Надписътъ завършва съ
следния текстъ на български, който
даваме въ факсимиле заедно съ пред-
шествуващия редъ отъ гръцкия текстъ
съ имената на зографите:
хе РА ЛАСКАЛ x^^<^ок^о|б^
попл7СйсесЙА црквлаьмто
Зографите даскалъ Христо и Стойо
СД били следователно българи по про-
изхождение, и по тази причина, за да
нзгъкнатъ своята националность, сл^' за-
вършили предназначения за богомол-
шпе-гръкомани гръцки надписъ съ не-
колко български думи.
На български е сжщо така и надпи-
сътъ, който се намира надъ вратата на
параклиса въ църквата Св. Атанасъ.
Този надписъ, който даваме тукъ сжщо
въ факсимиле въ два реда, но който е
написанъ само въ единъ редъ, датира
отъ 7234 год. отъ Адама или 1726 г.
отъ Христа:
ЙН€дТ0-ВЬ А^ТОшАДАМА-^ЗС*Л'А'
Даскалъ Цойо и неговиятъ помощ-
нй{съ Недю еж били следователно пакъ
българи по произхождение, както впро-
чемъ това се вижда и отъ техните
имена.
Даваме тукъ тези кратки бележки,
само за да изтъкнемъ важното значение
на фреските въ арбанашките църкви,
които заслужаватъ една обстойна мо-
нография. Бележки за останалите цър-
ковни старини въ Арбанаси читательтъ
ще намери въ споменатата вече статия
отъ Йорданъ п. Георгиевъ. Изобщо
Арбанаси по значението на своите цър-
ковни старини, които досега еж оста-
нали твърде малко известни, може
да се постави наравно съ Търново и
Месемврия. По тази причина управле-
нието на Народния музей бе наредило
напоследъкъ да се фотографиратъ, а
отчасти и да се копиратъ по-важните
фрески въ Арбанаси.
Заслужаватъ внимание така сжщо и
многобройните стари кжщи въ Арба-
наси, които по своя градежъ напомнятъ
тъй наречените „болярски кжщи' въ
Търново. Следъ разрушаването на тези
последните отъ землетресението презъ
1913 год., арбанашкит^ кжщи, които,
сжщо вече еж на разпадане и на из-
чезване, оставатъ единствени предста-
вители на този видъ старобългарски
постройки. На обр. 226 даване една отъ
тези интересни кжщи, а именно Хаджи
Атанасовата кжща. Тя принадлежи къмъ
най-старите и типични кжщи въ Арба-
наси, отличава се по солидния си гра-
дежъ и е сравнително още много добре
запазена.
В. Ф.
Църквата Св. Петъръ и Павелъ въ
Търново. Както е известно, тази църква
въ време на големото землетресение
презъ 1913 год. бе почти съвършено
разрушена (гл. Известия III 305 и обр.
229). Управлението на Народния музей
бе веднага разпоредило да се направи
единъ времененъ покривъ върху ней-
ните развалини, за да се предпазятъ
отъ по-нататъшно разрушение. Презъ
летото 1914 год. разчистването и за-
крепването на църквата е било про-
дължено отъ страна на Народния му-
зей подъ ржководството на художника
М. Георгиевъ. Запазените още сгЪни

Археологически в'Ьстн
сл. билн заздравенк поср^дствоиъ под-
зиждання и заливания съ циментъ, а
фрескитЬ, които съставям най-ценното
украшение на църквата, до колкото еж
стояли още на сгЬнитЪ, еж били изчи-
стени н закр'Ьпеки на кгЬстата си. Най-
трудната работа се е заключавала въ
изваждането на он^зи фрески, които
еж се намирали на такива разрушени
кЪста, д^то не еж могли да бждатъ
закрепени наново, и части отъ които
еж били паднали на земята. Т'Ьзи фре-
ната църква Св. Петка въ Търново еж
били извадени и пренесени въ Народ-
ния иузей. Между тЪхъ се иамирагъ
н'Ьколко сцени изъ живота на Исуса
Христа (Ср'Ьтение, Самарянката, нзц'Ь-
ряване на сл'Ьпин и ониването на кра-
ката), а така сжщо и образитЬ на св. То-
доръ Стратилатъ и на св. Параскева. По
такъвъ начинъ еж могли да бждатъ за-
пазени въ Народния музей оригииалигЪ
на едни отъ най-цЪнннгЬ документи за
старобългарската църковна живопис ь,
Обр. 226 — Хаджи Атанасовата кжша въ Арбанаси.
ски, сяЪдъ внимателното имъ сваляне
отъ зидовегЬ, еж били поставени върху
гипсови плочи н еж пр'Ьнеееии ц-Ьли
въ Народния музей въ София. Между
гЬхъ се намира една гол'кма фреска
(около ЗХ1'50 м.), която прЪдставя
VI вселенски съборъ и която по-рано
не е била копирана. Осв'Ьнъ това пр'Ь-
несени еж още фрескитЬ: Вид-Ъние на
Исайн, Успение на св. Богородица, По-
гребение Христово, както и няколко
отъ светцнтЪ, включително вехтозав^т-
интк патриарси, конто еж се намирали
въ алтаря на църквата. Сжщо и н-Ьколко
огь фрескнтЬ на съвършенко разруще-
конто биха били обречени на загниване,
ако б-Ьха останали сл-Ьдъ землетреее-
нието въ Търново.
Заздравяване иа старнтЬ църивк
въ Месеиврня. Отъ бургазскня дър
жавенъ архнтектъ пр^зъ зимата 1914
гол. 6'Ь съобщено, че старата месем-
врийска църква Св. Ивакъ Алнтурги-
тосъ (иа пристанището) биласрлко про-
пукана отъ землетресениетопрЬзъ 1913
гоя. и грозила да се събори. Отъ Ми-
нистерството на ОбщесгвеннгЬ Сгради
бЪ наредено да се отпусне крсдитъ за

Археологически в-Ьсти
257
закр^пяването й, но, докато въпросътъ
бжде разр'кшенъ, получи се второ съ-
общение, че църквата се е съборила.
По тоя начинъ градътъ Месемврии,
който представя ц-клъ музей отъ ста-
ри църкви, изгуби най-красивата си
старина.
За да се пр-Ьдпазятъ отъ подобна
участь останалите, повечето отъ които
сл^ сжщо тъй значително повредени,
огь сжщото министерство б% отпусната
сумата 2000 лв., съ която подъ надзора
на пратеникъ отъ Народния музей тр-Ьб-
ваше да се заздравятъ всички църкви.
Понеже пр-Ъдварителнит^ работи за
една основана на научни издирвания
реставрация на тия църкви още не еж
правени, а пъкъ и отпуснатигЬ ср^Ьд-
ства далечъ не можеха да отигнатъ за
тая ц%ль, предприетите заздравявания
требваше да иматъ само времененъ ха-
рактеръ — да задържатъ старините въ
настоящето имъ положение до едно по-
благоприятно бждеще. На първо време
бе необходимо да се подпратъ и зале*
ятъ лропукнатите и разклатени сводове
и стени и да се подградятъ разядените
основи. Требваше освенъ това да (^
спасятъ оцелелите останки отъ цър-
квата Св. Иванъ. Запазените стени на
последнята беха затегнати съ железни
пржте, сводовете й се подиреха съ дър-
вени греди, а — за да се запазятъ отъ
проникването на водата — те заедно сь
оголените зидове беха залепи съ ци-
ментъ. Сжщите мерки — де повече,
ле по-малко — се приложиха и при
църквите Пантократоръ, Св. Михаилъ и
Гавраилъ, Св. Параскева и Старата ми-
трополия. Църквата Св. Иванъ Предтеча
(днссъ Св. Ив. Рилски) бе препокрита.
Размерите на работата навсекжде се
определяха въ зависимость отъ сред-
ствата, а не отъ предявените нужди.
И поради това за едни отъ месемврий-
ските църкви не можа да се стори ни-
шо, а направеното за други е тъй мал-
ко, че не е въ състояние да гарантира
запазването имъ дори и за едно близко
време. За да се довърши наченатото,
потребна ще е сума поне равна на вече
изразходваната. Особно нуждни еж до-
пълнителни заздравявания за Старата
Кш^стия на Арх. Друж.
митрополия И Пантократоръ. Отъ зем-
летресението презъ 1913 г. последнята
е значително повредена и ако не се
взематъ овреме мерки, тя сжщо, като
Св. Иванъ, скоро ще бжде превърната
въ развалини.
Останалите месемврийски църкви,
макаръ и огь по-ново време, еж ценни
поради запазените въ техъ фрески (въ
Св. Стефанъ отъ 1599 г., Възнесение
1609 г., Св. Георги Големи 1704 г.). До
скоро повечето отъ техъ еж били за-
веждани аг> гръцката църковна об-
П1ина, която не е обръщала внимание
на техъ. На много покривите еж из-
потрошени и не ги запазватъ отъ дъж-
довната вода. Отъ миналата пролеть те
вече се владеятъ отъ българското цър-
ковно настоятелство, но последнето,
въпреки добрата си воля, не е въ със-
тояние да стори нищо за техъ, тъй като
му липсватъ средства. Нуждно е,
те да бждатъ обявени за старини и
държавата да се загрижи за запазва-
нето имъ.
Оше една мерка е необходима. Не-
кои отъ месемврийските църкви гра-
ничатъ съ частни дворове, други се на-
миратъ въ такива и сгопаните имъ ги
използуватъ за свои домакински нужди.
Тъй е днесъ напр. съ църквата Св. Га-
враилъ и Михаилъ, тъй е било и съ съ-
борената църква Св. Иванъ : преди не-
колко години тая последнята служила
за складъ на дървенъ материалъ и по-
вредите, които причиниха събарянето
й, се длъжатъ на избухналия въ нея по-
жарь — отъ огъня били унищожени
мряморните колони, които поддържали
купола. Къмъ трети пъкъ еж пристрое-
ни жилища, помещения за добитъкъ и
др. Даже и да се взематъ мерки за тех-
ното запазване, те ще бждатъ неизпъл-
ними, докато въпросните пристройки не
бждатъ отстранени. Сега се работи ре-
гулационниятъ планъ на Месемврия и
надеваме се, че предвиденото за случая
отъ закона за старините ще бжде из-
пълнено: около всека църква требва да
бжде оставено достатъчно незастроено
место. Това е нуждно както за сигурность-
та, тъй и за изгледа и доброто изучване
на тия старини. Г1. М
17

Археологически в'Ьст
СтарйВй отъ Месемврня. Пр'Ьзъ
изтеклото л^то бЪха прибрани въ На-
родния музей огЬднитЪ архитектурни
фрагменти, които вероятно произхож-
датъ отъ н%кои стари, сега разрушени
църкви въ градл:
1. Мряиорна плоча, д. 85 см., ш. 42
сн.,деб. 6 сн., орнаке и тирана отъ дв^тЬ
добни отъ V — IX в. у №и1! (пакъ танъ
181, 183 — 4; сжшо отъ Абоба-Плнска,
т. X. отъ Изв. на Руск. арх. ннститутъ
въ Ц-дъ, 135 сл., Албунъ табл. ХЦ и
у Филовъ, Хнс. кр'Ьпость и нейната
базилика, Изв. на Бълг. археол. д-во II
133 сл.). Употребена е била за настилка
въпрЪддверието на църквата Възнесение.
Обр. 227. — Мряморна пдочз отъ Месеиврня.
страни (обр. 227). Вероятно е часть отъ 3. Часть отъ мряморна плоча, д. 66
н-Ькогашна балустрада. Фрагменти въ
Берлинския музей съ схш.нтЬ орнанен-
талкн мотиви произхождатъ отъ VI — VIII
в. (О. №и11, А11с11т1з11!с:11е ВЕШ^егке,
Вег1т1909,Лг^* 120,180,1595—1602).
шир. 35, деб. 15 см. (обр. 229).
Ориаментътъ отъ вписани роибзиди и
палнети въ основнитЬ си линии напомня
щя иа пр^дидещата. ХарактернитЬ сти-
лизувани листа при върховетЪ на рон-
Обр. 228. — Мрвкорнв плоча отъ Месеиврин.
Употребена е била за настилка въ пред-
дверието на църквата Св. Георга Големи
и за това едната й страна е значително
изтрита.
2. Мряиорна плоча, д. 51 см., ш. 38
см., деб. 5*/) см., орнаментирана оть
дветЬ страни (обр. 228). Ориаментътъ
на опакото е прЬдставнлъ кръсть. Про-
изхожда сжщо оть балустрада. По-
боидитк намираме въ единъ случай отъ
VI в. (^иИ, пакъ тамъ, 182). Наме-
рена бе пояъ владишкня тронъ на църк-
вата Св. Богородица Елеуса.
4. Часть оть мряморна плоча 26X23*/^
Х4 см.; едната страна гладка, а на
другата въ профилувана рамка — ре-
лиефна палнета (обр. 230). Зазидана бЪ
въ западната стена на дворната ограда

Археологически в*сти
на църквата Св. Ив. ПрЪлтеча {сега Св.
Иванъ Рилски).
5. Отлонъкъ огъ мряморна плоча
•7Х'4Х4 см. (обр. 231). Едиата й
страна е неизгладена, а на другата има
часп. огъ надпнсъ, който ще требва да
се чете 6 ^(тгдаО ВХа(осо;). (Село Св.
Случаи на подобна скулптура пр^дста-
вятъ фрагментитЬ оть пещерната иъна-
стирска църква Св. Никола при Мидия
(гл. К. Шкорпнлъ, Археологически
бЪл^жки отъ Страиджа-планина, Из-
в'Ьстия 1[[ 248 сл,), а с^кшо т-ьй и двЪ>
гЬ плочи нам'Ьренн при разкопкитЬ на
Обр. 229. — Мрхнорна плоча отъ Месеиврия.
Власъ има при сЪв. бр-Ьгь на Месемврий- Чепинската крЪпость (гл. А. П. Смр-
ския залнвъ). В-Ьроятно иа тая страна ку, Старинная Челинская крЪпость у
на плочата е билъ изобразенъ свете-
къгь. Намерена 6*^ въ буремпсалия
дворъ на църквата Св. Тодоръ.
с. Доркова и два визактийск1н репьеф;
изъ Чепина въ Болгарш, Виз. вреиен-
никъ V, 612 сл. и табл. 111). На по-
сл^днигЪ сл изобразени св. Петъръ и
Павелъ въ ц'Ълъ ръстъ и съ надписи въ
отв'Ьснн редове. Вероятно и описвани-
ягь фрагмеитъ е часть оть гол'Ьна пло-
Мряморна плоча отъ Ме-
сенврия.'
6. Часть оть мряморна плоча съ ре-
диефно изображение на Ис. Христа, в.
32 см., ш. 38 см., леб. 6-8 си. (обр. 232).
Обратната й страна е гладка. Прибрана
е въ Народния музей оть Месеиврия.
ча — икона отъ нконастаса на н'Ькоя
стара месеиврийска църква.
7. Мряморенъ трапецовиденъ капи-
телъ (вие. 16 см., горня основа 27X27
см., долня 21X^1 см.); на дв^ отъ

Археологически в-Ьсти
странитЬ му сл издълбани 8-листни ро-
зети, а на цругитЬ дв* — обърнати пал-
нетн (обр. 233). Нзм-Ьренъ въ една при-
стройка на църквата Са. Георги Големи.
8. Мрнморенъ композитенъ капителъ
(вие. а? см., долня основа 20X20 си.,
стои погрЪшно вн%сто |1еат)|1§рЕои. По-
гр^шно написано и съ неправилно упо-
тр'Ьбенъ дателенъ падехсъ е 1оЦ хвс^х-
Vоч вм*сто родителния тйу хехусду.
Изображението, нарисувано върху при-
лепено кънъ дъската платно, бЪ аа*
лраскано съ к'Ькакъвъ остъръ инстру-
ментъ. Сл^Ъдъ прибирането на иконата
въ Народния музей тя се изчисти и
дра с коти нитЪ слабо се ретушираха.
П. М.
Два стжри сребърни пръстева.
Чр*зъ пр'Ьлродаж6а б-Ь купенъ за сбир-
ката на Народния музей, неизвестно 0%
и какъ накеренъ, сребъренъ иасивекъ
пръстенъ, на чието елипсовидно лице
е нзобразенъ лъвъ (обр. 236, въ лес-
но); халката му е украсена съ зна-
Обр. 232. — Мряноренъ релиефъ наИс.
Христа отъ Месенврня.
горня 29 X 29 см.) ; съ палмети на дв*
отъ ср-ЬщуположнигЬ му страни и гир-
лянди на другитЬ ДВ* (обр. 234). Нам*-
ренъ заедно съ първия.
9. Слишо отъ Месемврия б* прибрана
една захвърлена въ алтаря на църквата
- Мрянореяъ капитель оть
Месемврия.
Св. Иванъ Рилски икона (1-39X0-97
"-) 1С ХР паутсхратшр (обр. 235). Въ
л*вия й доленъ кгълъ стон датата
дхг (1603), Въ другъ триредовъ над-
писъ при лесния доленъ жгълъ се чете:
Щчч тоО ЗоиХ^и тоО ееоО 'АХе^иу Ве-
ропйиХои 5рха'.р^р:ои хяЕ тсЕ; тя;хуоч
аОтоО. Вероятно думата сс)1яа1^^р1си
чнтелно изтрить сега орнаментъ отъ
волути и стилизувани листа. Нему по-
добенъ по форма и орнанентнка е другъ
единъ пръстенъ, нан*ренъ въ окол-
ностьта на с. Девенци, Луковитско, от-
купенъ сжщо за Народния музей. Ор-
наментъгъ по халката на последния е
по-добр* запззенъ, а на лицето му меж-
ду волути е изрЪзанъ релиефеиъ тур-
ски надписъ (обр. 236, въ лЪво).
П. М.
Бронзовъ вотнвснъ кръстъ. Пр*зъ
л*тото 1914 г. биде откупекъ за На-
родния музей отъ единъ търговецъ на
старини, неизвестно при какви обсто-

Археологически в'Ьстн
Обр. 235. — Икояа оть 1603 г. огь църквата Св. Иванъ Рилски въ Месемврия.

Археологически в*стн
ятелсгва намЪренъ бронзовъ вотнвекъ стиянсхи. Подобенъ екзенпляръ, лроиз-
кръсгь (обр. 237, д. 26*7 см., шир. хождашъ отъ V или VI кЬкъ съ окаче-
ни по<налки кръстчета, у О. №и11, А)1-
сЬп8(]. ВЛауегке, ВетИп 1909, 1« 495.
П. М.
Разкопки на ногнла въ Пнржопско.
Западната часть на Златишкото поле,
отъ Пирдопъ до Кознишкня проходъ, е
усЬяна съ могили. По положението си
тЬ мОгатъ да се разпр^дЪлягь на че-
Обр. 236. — Стари сребърни пръстени. тири грули: Пнрдопска — ПО хълноветЪ,
южно н източно огь града; Еленска —
17-5 см,). Върху долнето му рамо е
гравиранъ надписъ:
+ и АГНО /
с геьо |р) /
гнос о
ГШРГОС +
Обр. 238. — Могилата при Св. Тодоръ до
ф. Пирдопъ. Основенъ разр'Ьзъ.
Въ краищата на другитЪ три рамена
и въ срЪдата му личатъ огЬди отъ кржг-
Л0В8ТН апликации. ДупкигЬ на долнитЬ
страни на хоризонталните иу рамена
сл служили за окачване на верижки съ
малки кръстчета. Типътъ е старохри-
нежду Пирдопъ н с, Лжджаке, около
дола на Еленската рЬка; Лхджанска
— източно отъ селото чакъ до прохода
къмъ Козница, и Душанска — ло вър-
хояегЬ сЬверо-нзточно отъ тОва село.
Между тия могили н^кои иматъ зна-
чителни размЪрн. Сиври-теле напр. при
Ллджане е високо повече отъ 10 м.,
други отъ тЪхъ — напр. Тартарнца и
Лервишка могила между Лжажане и
Пирдопъ — се отлнчавать съ шнроккгЬ
си основи - - повече отъ 30 и. въ дна-
метъръ.
Повечето отъ гЬзн могили изглежда
ла не еж ' били разкопванн по-рано
отъ иманя])и. Една отъ ткхъ — до
село Душанин — е бнла прЪсечена
отъ шосето, което свързва това село

Археологически яЬстя
сь Пирдопъ. Разказватъ, че въ на- Къкъ срЪдището й се достигна като се
сипа й нанЪрили човЪшкн кости съ прокараха два окопа — едниъ оть югъ,
о&Ьцн и гривни по гЬхъ, които били (обр. 239), а другь отъ западъ. Т'Ьх-
разграбеки отъ работиицитЬ. Окол- ната значителна ширичина (3.10 н. на
ностьта на друга — при моста надъ първия и 3.60 м. на втория) се обусла-
Обр. 239. — Могила до гр. Пнрдопъ. Окопътъ отъ югъ и
ь сЪверъ.
Еленска р'Ька — била прокопана за трасе
на шосето отъ Пирдопъ за Лжджаке.
Наи^рени били н-Ьколко иалки глинени
схдове и парчета отъ такива.
Една отъ тия могили, 1 клм. западно
Отъ дола на Еленска р^ка, близо до занъ въ чертежа (обр. 238),
черковитето Св. Тодоръ, биде разко- Почти въ ср-Ъдата на могилата,
вяше отъ желанието да се засЬгие по-
гол^иа часть отъ насипа на окрайни-
нитЬ й. Изсл-Ьдванията въ центра й
пъкъ б-Ъха допълнени като се разшири
разкопаната плошаль по начина, пока-
см.
Обр. 240. — Могидл до гр. Пнрлопъ. Вертикаленъ разрЪзъ
пак) отъ сврака на Народния музей
пр^ть изтеклото лЪто. По разм-Ьри тя
е отъ ср1^днитЬ могили въ тия мЪста
— висока 3.10 и., съ елипсовидна
осмма _24.40Х21'80 м. (обр. 238).
дълбоко въ насила (обр. 240), б* от-
крнть гробъ съ положени* отъ изтокъ
къмъ западъ. При краката на скелета
б-Ьха пръснати черепки отъ глиненъ
сжлъ. Втори гробъ кепоср^дАвено на

Археологически вЪстн
сЬверъ огь първия б* открить на дъл-
бочина 95 сн.; при него сжию се на-
мираха глинени черепки. На дълбочина
1.60 и. подъ повърхностьта на моги-
лата се яви лластъ оть едри камъни,
образувашъ самъ могилна форма, чиято
ось съвпада съ тая на самата могила.
Положението на тоя симетриченъ съ
нея лластъ показваше, че първоиачал-
ниятъ й видъ не е изн'Ьненъ. Ако мо-
гилата съдържаше никакви погребения,
тЬ тр'Ь6ваше да се търсягь въ про-
странството затрупано подъ пласта ка-
тови нужди. НамЪренитЬ два гроба ще
еж. отъ късно вр^ме. Въ полза на това
предположение говори местото на гро-
бовегН въ горните слоеве на насипа и
правилното имъ ориентиране. Вероятно
е да произхожлагь отъ християнско
време. п. М.
Совдажн при с. Челопечъ. Огъ
страна на Народния музей презъ из-
теклото лето, въ свръзка съ други кзу-
чвания въ този край, беха направени
сондажи вь местностьта „Снлищарьт-ь*
Обр. 241. — Меаностьта .Силишарь* при с. Челопечъ, Пнрдопско.
мъни. Подъ него обаче наснпътъ пред-
ставяше лепкава глинеста маса, въ
която не бе намерено иишо. Поради
това беха направени сондажи и въ здра-
вата земя на разчистените места. За
тая цель беха прокарани няколко окопа,
чието вдълбочаване (1.10 до 1.40 м)
спираше само. когато се стигаше до под-
почвената вода. (На чъртежа обр. 238
тия последни окопи еж означени съ
кръстосани линии). И тия сондажи не
дадоха нищо. — Разкопаната могила е
отъ категорията на тъй наречените
пусти могили, издигани като паметни
знакове или пъкъ поради особени кул-
при с. Челопечъ, Пирдопско, дето пре-
ли неколко години били изкопани
стари железни сечива, нон&тн и други
предмети.
Казаната местность (обр. 241) се на-
мира въ гънките на Стара- планина, 4 км.
северно оть селото, м представя на-
клонена поляна, дълга отъ северъ кънъ
югь 70 и широка огь изтокъ къиъ за-
падъ средно 36 крачки. Заградена е
отъ три страни съ доловатЪ на Чело-
пеи[ката река и ка едннъ неинъ ггри-
токъ. Вь околните върхове на плани-
ната има залежи на пнритъ, чиято екс-
плоатация, почната неотдавна, сега е

Археологически в^сти
спр%на. Въпросните предмети били
на1гЬрени огъ работницнтЬ рудничари,
конто копали гь (гЪверо-западния край
на поляната, за да си правятъ колиба.
При соидажитЬ бкде разкопана окол-
ностьта иа колибата, а осв^нъ това б^хл
прокарани въ различни направления и'Ь-
колко окопи на длъжь и на ширь по
кклото пространство между дната дола.
Дълбочината на тня окопи достигаше
отъ Г05 н. (на югъ) до Г40м. (на с%-
веръ). Отъ танъ налол^ се явяваше на-
всЬкжд'Ь пластъ жълтъ рЪченъ пЪсъкъ,
1 подъ него — наносъ отъ чакълъ. Де-
белиять почвенъ слой надъ тЬхъ 6* отъ
рохкавъ чернозеиъ, изъ който не се от<
откриха никакви сл-Ьци отъ градежи,
ннто пъкъ други културни б^Ъзи. От-
ненахне по-гор^, били запазени въ Че-
лопешкото общинско управление, от-
дето 6'Ьха прибрани въ Народния му-
зей. 7*^ пр-Ьдставятъ иктересъ само до-
колкото застжпеннгЬ въ тЪхъ форми
(обр. 242 и 243) ногатъ да се датнрать
чр-Кзъ монетигЬ отъ сжщата находка:
1. Чернело, д. 40'5 См. съ широчина
на острата часть 4'7 см. (Обр. 242, 2).
2. Ръженъ, д. 27 см. Широката му
часть е отъ отд-Ьлно парче, приковано
кънъ дръжката съ гвоздеи. Посл^днята
е плоска и въ края отчупена.
3. Сърпъ съ отчупенъ въргь; раз-
стоянието между краищата му по права
линия е 32 см. (Обр. 242, 1).
4—5. Дв^. железни копачки, дълги
по 11-3 см. Острата часть на едната е
Обр. 242. — Железни сЪчива, иамЪренн до с. Чслопечь.
яЪлкигЬ парчета отъ глинени сждове,
кокто се ср^шлха тунъ-тамъ нзъ земя-
та, може да еж попаднали случайно, а
може би н да ех довл-Ьчеки тукъ отъ
пороищата.
Около трапа на едновр^неишната
колиба 6'Ьха намерени дв'Ь м^дни ио-
нетн огь Циинсхкя (8аЬа11ег, II стр. 143,
8; табл. ХЬУ111, 5). При първото раз-
копване били иан'Ьрени още 18 монети,
но още тогава били разграбеии отъ ра-
ботниинт!^ н сега отъ гЬхъ можаха да
се прибератъ само дв'Ь. Т^ еж отъ
САЩия тнпъ съ горнитЬ. Вероятно и
тмв пос/гЬднит% ех били изровени
ке тогава, но ех останали иезаб'Ьл^за-
ни въ изхвърлената пръсть.
ЖелЪзнитЪ предмети, за конто спо-
широка 5'4 см., а на другата — из11де-
на отъ ръждата — 4'2 см. Вместо дуп-
ки за дръжката, и авЬтЬ имать хглес-
ти жлъбиии. (Обр. 243, 1—2).
6. Железекъ ключъ съ халка, дълъгь
общо 13-2 см. (Обр. 243, 6).
7. Шпора съ шипъ вмЪсто съ назх-
бено колело, д. 17-5 см. (Обр. 243, 8).
8. Тока, чийто заръждав-Ьлъ езикъ
изглежда да е билъ неподвиженъ.
(Обр. 243, 11).
9. Върхъ отъ метателно копие, д.
11 см., плоска листовидна форма съ ку-
ха опашка, (Обр. 243, 7).
10. Вероятно долня часть (опашка)
отъ копне, схщо куха. (Обр. 243, 13).
11. Жел'Ьзиа, изкривена надв1VМ'Ьста
подъ правъ жгъль прхчка. Единиягь

Археологически в-Ьсти
й Край е осуканъ и свнтъ въ халка, 13 — 14. ДвЪ части отъ сннджиръ,
адругиятъ на лв^. м%ста е сплеснатъ и вероятно отъ юзда. (Обр. 243, 3 и 5.)
Обр. 243. — Жел-Ьзни пр1.лметн отъ с. Челопечъ.
разширенъ. ВЪроятно ключъ. (Обр. 15—17. Два желЪзнн гвоздея, дългм
243, 14). по 11 и 16 см., и една желЪзна халка
1 2. Часть отъ жел11зна брадва, д. 6 см., съ лиан. 6-5 си. (Обр. 243, 4, 9 н 10).
ш. 6-5 сн. (Обр. 243. 12). II. М.

Археологически вЪстн
Ноюоткрнти римски старини въ
Ст.-Загора.— 1. Стярозагорскиять граж-
даиннъ, запасниятъ полковникъ Васнлъ
Череповъ, при разкопаване на зииникъ
за постройка до кжщата си, открилъ
една: плоча отъ простъ жълтеннхагь
мряуоръ, върху която е пр-Ьдставена
въ релнефъ една римска крепостна
порта (обр. 244). Плочата е висока 45,
широка 37 и дебела (безъ релиефа) 10
см. Самата порта, висока всичко 425
см., нна трнжгъленъ фронтонъ, чието
поле е украсено с-ь петолистна
розетка и виещи се цв'Ьтя. Вър-
хътъ на фронтона е украсенъ съ
зкротеръ въ видъ на лалмета,
а така схщо и двата края еж
украсени съ малки цветисти ак-
ротерк. Епнстилъть на фронто-
на има сложенъ профнлъ съ
зжбчестъ орнаментъ и почива
върху дв^ крхглн колони, кон-
то се нзднгатъ върху високи
четвъртити подставки, украсени
на лр^нята си страна по съ
едннъ в^нецъ. Въ трнжгълнн-
гк полета, между фронтона и
арката на портата, се намиратъ
юображения на богинята Вик-
тория съ в'Ьиецъ въ ржката.
ДвЪгЬ изображения еж симе-
трични н обърнати едно срЬшу
друго. Плочата е открита близо
до онова и^сто, д%то прЬди го-
дини еж били намерени, до ста-
рата римска крепостна сНна,
три подставки отъ статуи съ
гръцки надписи, пренесени въ
Народния музей въ Софин.
Едната подставка е издадена въ Из-
вестия Ш 189. Интересно е положе-
нието, въ момента на откриването,
иа т^и три каменни подставки, бли-
зо до които е била нан%рена пло-
чата съ образа на крепостната врата.
Споредъ сведенията на г-на Черепо-
•а, на дълбочина 2 м. аъ земята,
бкяи намерени три стжпала, срещупо-
ложно на гехъ — други три стжпала,
а нсжду едните и другите били наре-
дени трите каменни подставки. Подъ
тЪхъ се отхрияъ шнрокъ каиалъ. Пло-
чвп сь обрша я» крепостната врата е
подарена на Старозагорския музей и е
инвентаризирана подъ п'>416. Археоло-
гическото дружество е крайно благо-
дарно на г-на В. Черепова за щедрия
му и цеиенъ подаръкъ.
2. Презъ 1913 год. старозагорскиятъ
граждаиннъ, г-нъ Никола Днмиреоглу,
подари на Археологическото дружество
едннъ фрагиентъ отъ мряморна плоча
на Тракийския конникъ, иамеренъ въ
нестиостьта Бойчовъ кладенецъ (Бойчо-
бунаръ), на 2.5 ки. на с. з. отъ Ст.-
Обр. 2-14. ~ Релнефъ отъ Ст.-Загора.
Загора. Фрагменгьтъ има височина 22,
широчина 30 и дебелина около 2 си.
Оть плочката е запазена само долнята
половина, на която се вижда по-голе-
мата часть отъ коня въ галолъ на десно.
Подъ него две кучета едно срещу дру-
го, а между техъ обърната урна, отъ
която се излива вода. Подъ изображе-
нието — надписъ въ два реда :
АУЛ0У2ЕМ11 ЛЕОШОУРЕО!
ЕУХАРИТНРЮМ
3. Въ края на 1914 год. въ двора
на г-жа Мария Маджарова се намери

Археологически в'Ьсти
четаъртита крянорна плоча, дълга 1.20
м., висока 1 н. и дебела около 20 см.
Отстрани на плочата се указаха изваяни
изображения на богинята Виктория, при-
. Обл-Ьчени сл^ въ дълъгъ, прЪ-
пасанъ полъ гьрднтЬ хитонъ.
Ат. Кожухаровъ.
Грузнвскн вадпнсь отъ Бачков-
скня монастиръ. Въпросниятъ надлисъ,
който лаваиъ тукъ въ факснмкле (обр.
Обр. 245. — Мряморни рслнефи отъ Стара-Загара.
държащи единъ вЪнецъ, развитъ въ
форма на лл>га, лодъ който е стоялъ
образътъ на друго н'Ькое божество.
Този послЪдинятъ образъ е билъ из-
ваянъ въ много високъ релнефъ и се е
отчугшлъ, тъй че сега върху плочата
СА останали отъ него само ся^аи на
м^статз, д-Ьто той е прил'Ьпвалъ до пло-
чата. Изображенията на дв%гЬ Ви1стории
б-Ьха отрязани отъ плочата и прибрани
въ Старозагорския музей, а ср'Ьднята
часть на плочата, понеже фигурата лип-
сваше, се остави на г-жа Маджарова за
домашни нужди. Археологическото дру-
жество много съжалява, че не ножа да
запази цЪлия панетникъ и требваше да
се задоволи само съ дв^тЬ Виктории
(обр. 245). Първата отъ тЬгъ е висока
58 см., а втората — 38 см. ГлавигЬ имъ
246), 'нам%рихъ въ Бачковската църква-
гробница, шо се]нанира източна огь мо-
Обр. 246. — Грузински яадпнсъ отъ Бач-
ковския монастръ.
настиря, отивайки по пжтя за , Аизиото' .
Това б%ше пр-Ьзъ л-Ьтото на 1896 гад.

Археологически в-Ьсти
269
Надлисътъ личеше на едно медалионно
изображение фреска — бюстъ на све-
тецъ, който имаше всичката прилика
на св. Георги. Фреската се намери подъ
мазилката на сегашните фрески, въ
притвора (артиката) на църквата-гроб-
ница въ скверо-западния жгълъ близо до
известното изображение на българския
царь Иванъ Александъръ. Надписътъ
6^ копиранъ съ ржка отъ мене, щомъ
падна мазилката, що го покриваше.
Пр^зъ 1912 година при една ек-
скурзия съ ученицигЪ на Софийската
духовна семинария, азъ имахъ слу-
чай втори пжть да посетя Бачков-
ския монастиръ; подирихъ да видя
повторно надписа и фреската, но отъ
т1гъ не нам'Ьрихъ никакви сл-Ьди : вре-
мето всичко б-Ь изличило. Въ описанието
на екскурзията, що направихъ за „Църк.
В%стникъ*, азъ пом^стихъ и надписа
така, както той б%ше се запазилъ у
мене отъ 1896 год. Тамъ между дру-
гото азъ писахъ: «Нашиятъ надписъ
изглежда да е грузински. Той се състои
отъ три реда: първиятъ редъ има 4
букви съ знакъ на съкращение върху
втората буква отначало ; въ втория редъ
най-иапр'Ьдъ стои кръстъ (1), посл% 4
букви съ съкращение върху първата
буква, а третиятъ редъ има 5 букви
съ знакъ върху четвъртата буква отна-
чало*. „Какво е съдържанието на тоя
надписъ ние и досега не можахме да
узнаемъ*. . . „Нав-Ърно, надписътъ ще
съдържа името на светеца, който из-
глеждаше да бжде св. Георги '. (Виж.
•Църковенъ В-Ьстникъ" за 1912 год.,
бр. 32, стр. 394).
Отпосле, за да разбера съдържанието
на надписа, азъ се отнесохъ до изв-^стния
руски ориенталистъ, професоръ въ Пет-
роградския университетъ г. Н. Марръ,
като му изпратихъ броя на „Ц. В',
кжд^то б-Ь пом-Ьстенъ надписъгь; г-нъ
Марръ има любезностьта да ми даде
сл%днигЬ обяснения : . . . «Надписътъ е
грузински, написанъ съ църковни букви,
уноиално писмо. Пр^веденъ на руски
«икъ той значи: ,Св. Георг1Й Ка-
шоета*. Началниятъ знакъ въ вг^^*^
редъ прилича на кръстъ,. но ^
и. Въ Тифлисъ и сега има I
църква Кашоета или Кашоет*ска.
Названието Кашоет н%кои тълкуватъ
изкуствено, неправилно. Вашиятъ над-
писъ би помогналъ за правилното тъл-
куване на думата, ако да можеше да
се датира макаръ приблизително спо-
редъ фресковото изображение*.
Когато азъ посочихъ на в-Ъроятната
дата на надписа — края на XI в%къ, г.
проф. Марръ 6'Ъше любезенъ съ второ
свое писмо да ми даде още сл%днит%
разяснения, които азъ пр-Ьдавамъ до-
аювно: „Св. Георги „Кашоет'а* или
яКашует'а*--„Кашвет'а(-и)*осв'Ьнъ
легендарно друго значение н%ма. Азъ
лично не съмъ се занимавалъ съ въ-
проса за произхода на названието Ка-
шоет, но не мога никакъ да се съ-
глася, какво тази дума е изкривено
произхождение на думата, която впро-
чемъ и не съществува и етимологически
е нев-Ьроятна, «Квашвет*, и която
ужъ означавала «рождението на ка-
меня*. Мене ми се струва, че произ-
хода на думата Кашо-ет (Кашу-ет)
тр1^бва да се дири, като се признае въ
нея название на м'Ьстность съ обичния
грузински суфиксь — ет и основата
кашо или кашу. Оттука Кашует-и
=Кашуя, Кашуетски Георги=Ка-
шийски Георги. Впрочемъ „Кашует*
само по себе си се явява като светиня,
отд-Ьто Кашуетоба значи праздникъ,
един ь отъ прол^тнитЬ праздници. Как-
то видите въпросътъ изисква специал-
но изсл'Ьдване, за което въ този мо-
ментъ не разполагамъ съ вр'Ьме''. Въ
края на писмото си уважаемиятъ про-
фесоръ се извинява, че отговорътъ му
е «неудовлетворителенъ*, поради н1>-
мане на вр%ме за сега да се заеме по-
специално съ него.
При все това нашиятъ надписъ, не-
зависимо оть смисъла, който може да
има думата «кашоета*, пакъ хвърля из-
в'кстна светлина върху историята на
тъй наречената църква-гробница на Бач-
ковския монастиръ.
За тая църква г. проф. В. Н. Златар-
ски бЬ ПМШМ че била построена отъ
крь Иванъ Александръ
'шбйна* (Вж. Д-Ь и
№11Ъ и умц^ръ

270
Археологически в*Ьсти
бълг. патр. Евтимий. Л^лопись па
Бьлг. Кн. дружество, кн. VI, 1905 год.,
стр. 127). А г. Йорданъ Ивановъ, като
приема, че »отъ старинскигк монастир-
ски сгради (на Бачк. мои.) отъ времето
на Пакурияна сега не е останало нищо,
всичко е подновено", въ б%л%жка се
уговаря: „Може би църквата-гробница
е отъ XI в%къ. Въпросътъ иска про-
учване" (Бж. АсЬновата кр-Ьпость
и Бачковския монастиръ, Ив^ст.
на бълг. археол. дружество, II, 1911,
209). Нашиятъ грузински надписъ с1^.-
кашъ напълно дохожда да потвърди
правилностьта на предположението на
г. Йорданъ Ивановъ. Въ вс%ки а\у'
чай той показва, че църквата-гроб-
ница не е могла да бжде построена
отъ царь Иванъ Александра (XIV в.),
защото въ такъвъ случай сткнната жи-
вопись въ нея би носила славянски, а
не грузински надписи. Отъ друга страна
като се знае, че фреската съ грузин-
ския надписъ е намерена подъ сегаш-
ниг!^ фрески съ гръцки надписи, които
се отнасятъ къмъ XIV в%къ, то може
да се приеме, че тази фреска е оста-
тъкъ отъ най-старата фрескова жи-
вопись на църквата, която скгурно да-
тира отъ самото съграждане на църк-
вата-гробница. Като се вземе пр^дъ
видъ отъ една страна голямата прили-
ка, що съществува между градежа на
бачковската църква-гробница и църк-
вата при Ас%новата кр^пость, която
г-нъ Йорданъ Ивановъ отнася къмъ
XI — XII в^къ, и огь друга страна,
онова м'Ьсто отъ монастирския уставъ,
кжд-Ьто се говори, че Григори Па-
курианъ ималъ желание да съгради
монастиръ и при него гробница, кж-
д%то братъ му и той да бждатъ
погребани — то може, струва ми се,
съ най-гол1>ма в-Ьроятность да се приеме,
че сегашната църква-гробница е имено
оная църква-гробница, която самъ Гри-
гори Пакуриянъ съградилъ като своя
задушбина едновр-Ьменно съ монастиря
пр%зъ 1083 година. Затова, нав-Ьрно,
тука въ долния етажъ на църквата и
досега още личатъ образигк на два-
мата братя-ктитори на монастиря -
Апаси и Григори, които нав'Ьрно
тука еж били и погребани. Ако тия
наши съображения еж в-Ьрни, то ще
рече, че едничката старинска сграда
въ Бачковския монастиръ, оц^л^ла отъ
XI в-ккъ, ще бжде църквата-гробница.
Въ полза на това предположение въ
вс%ки случай говори много нашиятъ
грузински надписъ. Азъ допускамъ
дори, че ако по-внимателно се проучи
църквата-гробница, въ нея може би ше
се откриятъ и други остатъци отъ фре-
ски съ грузински надписи отъ XI в4къ.
Считамъ за свой дългъ да изкажа
дълбока признателность на уважаемия
г. проф. Марръ за га1'Ьмата услуга.
Д. Ласковъ.
Колективни находки на монети
пр'Ьзъ 1891 — 1914 г« Св^д^нията за
тЬзи находки еж черпани отъ архивата
на Народния музей и отъ частни съоб-
щения, които можахъ да събера. При
всичкото си старание да събера С8%Д'Ь-
ния за точната класификация на всички
находки, като опр%д4ля точно еп(мигга
на монетитЬ, не можахъ да направя
това по простата причина, че не еж па-
зени такива б^л-Ьжки въ архивата на
музея, а тамъ еж отб^л-Ьзани само чи-
слата на нам%ренит% монети и т%хния
видъ, златни, сребърни, бронзови и пр.
и какви еж монетигЬ, гръцки, римски,
български, турски и пр. Съ сжщитЪ
св%д%ния съмъ принуленъ и азъ да
дамъ тукъ по-старит% находки.
1891.
1. На 11-и октомври вь е. Владая,
Софийско, въ м^стностьта •Джбето"
били намерени отъ дв% момичета въ
едно гъре 61 разни турски монети.
1893.
2. Въ околностьта на Зайчаръ, Сър-
бия, били намерени 21 сребърни мо-
нети отъ царь Срацимира. ТЬзи мо-
нети еж откупени за нашия Народенъ
музей отъ сръбския историкъ Люба
Ковачевичъ.
3. Въ Враца, въ двора на Димитъръ
Б1;лмустаковъ, били нам1^рени 68 тзгр-
ски жълтици заедно съ части огь
накити.

Археологически в-Ьсти
271
4. Въ околностьта на с. Гиренъ, Плов-
дивско, били намерени 13 монети, отъ
които: I м^дна византийска, 3 сребър-
ни модерни, 2 м'Ьдни турски и другигЬ
неизвестно какви.
5. При с. Вакарелъ, въ м^стностьта
«Петлуица'*, били нам1>рени 216 моне-
ти, отъ които: 81 турски, а другигЬ
ср%днев%ковни и модерни.
1894.
6. При с. Църква, Софийско, въ
местностьта «Църковище*, били на-
мерени 21 неизвестно какви монети
и украшения, 1 металическо парче и
I римска тухла.
7. Въ землището на с. Касл^мово,
местностьта „х. Щеревъ чифликъ",
Станимашко, били намерени 264 разни
сребърни монети отъ Тракийски Хер-
сонесъ, Париумъ и Абдера, отъ които
за Народния музей еж задържани: 47
отъ Тракийски Херсонесъ, 13 Париумъ
и 13 Абдера, а останалите еж върнати
на намервачите.
8. Въ Преславъ, въ двора на Геро
Димовъ, били намерени 53 монети не-
известно какви и 2 пръстена.
9. Въ Сливенъ били намерени 1425
монети, отъ които: 38 бешлика, 43 юз-
луци, 1 алтилъкъ, 4 половина алтилъ-
пи, 6 грошове, 1247 ирмилика, 6 он-
лука, 5 австрийски цванцика, 19 сре-
бърни турски парици и 2 златни ру-
биета. Отъ тези монети за сбирките
на Народния музей еж задържани 107
екземпляра, а другите еж върнати на
намервачите.
9. При с. Кара-Мусалъ, Т.-Пазард-
жийско, били намерени 192 сребърни
монети, отъ които: 29 отъ полския
краль Сигизмундъ III, 1 австрийска Ру-
долфъ П, 132 отъ Стефанъ Батори. Отъ
тези монети за сбирките на музея еж
задържани 104, а останалите еж вър-
нати на намервачите.
1895.
10. Въ с. Яила, Ново-Пазарека око-
лия, Костадинъ Стойчевъ намерилъ въ
зора си около 5 кила (около 2500—
3000) сребърни римски монети. Огь
тЪхъ музеять можа да прибере само
250 екземпляра, а другите били про-
дадени въ Провадия и Елена на злата-
ри, които ги стопили. Запазените мо-
нети еж отъ времето на Веспасиана до
М. Аврелия.
11. Въ Каварна, въ местностьта .До
чешмата** били намерени 10 сребърни
турски монети.
12. При е. Мездра, Врачанско, били
намерени 423 сребърни монети римски.
13. Въ Сливенъ, при копане за кла-
денецъ край окржжното управление
билъ откритъ римски тробъ и вжтре
били намерени 9 медни монети римски
заедно еъ части отъ златна обеца съ
зеленъ камъкъ, съ 3 висулки; 1 сре-
бърно тегло отъ обеца и 14 продълго-
вати мъниста.
14. Въ околнетьта на Месемврия би-
ли намерени около 127 сребърни мо-
нети модерни.
1896.
15. При постройката наж. п. линия Со-
фия — Романъ, край р. Бовска, били на-
мерени отъ работниците 138 сребърни
и 1 златна турски парици.
16. Въ Видинъ, ул. Илюва, полъ ед-
на върба, били намерени 21 златни
монети, отъ които 7 византийски и 14
турски.
17. При една скала до с. Филиповци,
Трънско, две говедарчета намерили
3 к. 110 гр. медни византийски монети.
18. При с. Крайново, К. Бунарска
околия, въ местностьта .Сарж-гьолъ",
въ една нива. били намерени 24 сре-
бърни монети отъ Истросъ и една
златна отъ Филипа Македонски.
1897.
19. При постройката на шосето Ста-
нимака — Чепеларе, въ местностьта „Ста-
ро село* били намерени 20 сребърни
монети отъ Филипа Македонски.
. 1898.
20. Въ Търново при копане основи
за мжжката гимназия били намерени 23
медни монети византийски.
21. При с. Вуково. Дупнишко, въ

272
Археологически в'Ьсти
м-Ьстностьта яПатрововаложе", били на-
м-Ьрени 5 килограма м^дни византийски
монети.
1899.
22. Въ Карлово въ градината на Н.
Станевъ били изкопани 6 златни монети
византийски отъ Андроника II Пеле-
ологъ (1282—1328)..
23. При с. Дебелецъ, Търновско,
овчарчета нам'Ьрили м1«дни монети ви-
зантийски, измити отъ пороитЬ. Отъ
гНхъ еж прибрани само 176 екземпляра.
1900.
24. с. Любленъ,. Попоьска околия.
Единъ турчинъ, като копалъ на нивата
си нам%рилъ 25 сребърни монети Кел-
тийски, имитация на Филиповитй монети.
1901.
25. с. Рила, Дупнишко. Въ лозето на
Василъ Тупанковъ, въ м'Ьстностьта ,Ма-
ковецъ'' били намерени 128 м%дни мо-
нети византийски, корубести, отъ Ком-
нинигк.
26. с. Живково, Самоковско, вь една
нива били намерени 109 сребърни та-
лери отъ XVII в.
1902.
27. с. Кошарево, Трънско, въ м-Ьст-
ностьта яШаворъ** били нам-^рени 30
сребърни монети римски.
28. с. Ярдъмъ, Поповска околия, въ
една нива воловарчета намерили едно
гърне съ 28 златни монети византийски.
1903.
29. Б. Слатина, при реголване лозето
на С. Лазаров ь^ въ м'Ьстностьта ^ Ка-
лето* били нам'Ьрени 74 сребърни те-
традрахми отъ изв'ЬстнигЬ Тасоски мо-
нети съ надписъ: НРАКЛЕОУ! ЮТН-
Р01 емюм.
30. с. Хотница, Търновско, въ едно
лозе въ м-Ьстностьта .Горно Селище",
били нам1>рени 62 колониални монети
отъ Маркианополъ и Никополъ на р1>ка
Росица и 64 византийски.
31. с. Згарли, Т.-Пазарджийско. Три-
фонъ Николовъ отъ с. Згарли, квто
оралъ на нивата си пам^рилъ ц-Ьло съ-
кровище отъ златни византийски мо-
нети заедно съ няколко сребърни по-
златени таса отъ византийско вр%ме.
Н%колко отъ гЬзи тасове купи тога-
вашниятъ френски консулъ въ Плов-
дивъ, Дегранъ, сжщо и рускиятъ ди-
пломатически агенъ въ София, Бахме-
тевъ, а други н-Ьколко таса и голямо
количество златни монети били стопени
въ Пловдивъ и сетн% изнесени на сли-
тъци пр"Ьзъ Одринъ. БългарскигЬ вла-
сти можаха да заловятъ огь това първо
по рода си въ България изкопано съ-
кровище само 260 монети повечето отъ
Комниниг!^ и отъ Исаака Ангелъ. Отъ
тЬзи монети само н1>колко се задър-
жаха за попълване сбирките на музея,
а останалигЬ се върнаха въ Финансо-
вото министерство, отд^кление за дър-
жавните имоти.
32. с. Мадара, Шуменско, когато
уредникътъ при Народния Музей Р. По-
повъ правилъ разкопки, нам^рилъ около
200 м-Ьдни монети римски и византийски
отъ III — V в., сега въ Шуменския музей.
1904.
33. Варненско, въ една могила при
бюфета на окрл^жния монастиръ Св.
Константинъ и Елена, били нам^Ьреии
въ едно гърне 31 сребърни монети
римски отъ вр%мето на Веспасиана, До-
мициана, Траяна, Адриана, Антонина
Пий, Фаустина и М. Аврелия.
34. с. Мечка, Панагюрско, били
намерени 940 дребни сребърни турски
парици и 58 по-гол-Ьми, заедно съ
накити.
35. с. Цървени-бр-Ьгъ, Дупнишко, въ
лозето на Мите Димкинъ, споредъ св*-
д^нията на музея, били нам'Ьрени около
12 -оки сребърни монети римски, 12
златни монети неизвестно какви и 2
златни гривни. Обаче споредъ ^з%д%<»
нията на Дупнишкото околийско упра-
вление тази находка се състояла отъ
113 монети, които с;|^ изпратени въ
музея.
36. с. Ботево, Видинско, въ лозето
на Никола Костовъ били намерени 738
м-^дни монети византийски отъ Кон*
НИНИТ"Ь.

Археологически вЪсти
37. с Алфатларъ, Силистренско, аъ
шора на Бр. Питакови д'Ьцата нзро-
пли едно гьрие съ 65 сребърни но-
нстн турски н дубровиишки.
38. Панагюрище, въ дола на р-Ька
Драгулинъ, л'Ьиа, като играли, иаи'Ъ-
рнли 52 златни и сребърни монети
1урски.
39. Своде-Калугерово, Татаръ-Пааард-
жишко, по междуселския пжть били
н1и%ренн 210 мокети римски. Тази на-
юдка била кного по-голЪма, но оть
нея въ музея ех посткпнли само тЬзи
конетн.
1906.
40. с. Кепелн, Панагюрско, въ м'Ьст-
ностьха .Гоговъ- баиръ', били нам-Ъ-
рени 231 сребърни монети отъ Абн7
досъ и Твсосъ.
41. с. Горна-баня, Лупнишко, Хр.
Илкннъ наи^рилъ въ нивата си около
5 килограма 1гЬднн монети византийски.
42. с. Търиава, Б.-Слатинско, въ м'Ь-
аностьта .Геранчето* били намерени
74 сребърни монети римски, отъ конто
само 7 сл изпратени въ музея, а дру-
гнгЬ ся разпродадени.
<. 43. с. Санораново, Дулнншко, били
намерени отъ Ст. Радевъ около елинъ
кнлограмъ сребърни монети турски.
44. По шосето Саноковъ — София,
работннцигЬ, като поправяли шосето,
намерили едно гърне съ околО 600 сре-
бърни византийски монети, отъ конто
въ музея ек получени само 54 екзем-
пляра, а останалигЬ били разнесени отъ
работницигЬ и надзнрателигЬ.
45. с. Чобанъ-дере, Е.-Джумзйско,
къ кЪстностьта „Кючукъ-аланъ*, въ ни-
вата ма Юмеръ Бошнаколу, били на-
■гкрени 40 — 50 сребърни монети отъ
царь Ив. Александра съ снна му Ми-
1907.
47. При постройката на ж. п. линия
Търново — Борущнца, на клм. 1 -|- 250
били намерени 55 мЪдни византийски
монети, които ек изпратени въ музея.
48. Пловдивъ, били нан'Ьрени около
100 сребърни монети Отъ Александра
Велики, Лнзимаха и Скостока. Тази е
най-гол'Ьмата находка на монети отъ по-
следния царь. Отъ Ц'Ьлата находка за
музея с« откупени 32 екземпляра.
49. с. Л^снчево, Пазарджишко, въ
кЬстностьта , Черешата' били намерени
645 сребърни монети римски, заедно
съ други старини и единъ златенъ гер-
данъ, който се съхранява въ музея.
50. Ихтинанъ, въ дворътъ на Тане
Керезовъ било изкопано едно гърне
съ 2000 сребърни монети римски отъ
II — IV в. Часть отъ тЬзи монети еж за-
държани за музея, а другитЪ върнати
на нам-Ървача.
5!. с. Пиргосъ, Русенско, въ карие-
рата, въ едно гърне, били иан%реии
68 сребърни монети отъ царь Иаанъ
Александра.
52. Чирлаиъ, ул. Пловдивска, били
изкопани около 2'/з кгр. венециянски и
австрийски монети отъ XVI — XVII в. и
били изпратени аъ Финансовото мини-
стерство. Отъ тЪхъ еж изпратени аъ
музея 14 екземпляра.
1908.
53. с. Лолна-Баня, Самоковско, въ
балкана били нам-Ьреии 14 ереб. монети
римски републикански.
54. с. Зжбелъ, Трънско, Лиляна Д-Ья-
нова камарила въ нивата си 655 мЪдии
монети римски отъ IV в.
1909.
55. Русе, ул. Митарна, при копане
шата на Р. Халми, били
ъ работницигЬ слЪдиитЬ
нети: единъ златенъ пръ-
)ъренъ талеръ австрийски
1да ; 7 златни монети тур-
и монети австрийски отъ
и 1589 г. н една златна
нянска отъ XVI в.; цялата
■мира въ Нарилннм музей.
18

274
Археологически в'Ьсти
56. с. Перникъ, Софийско, въ м%ст-
ностьта я Ралица'' били нам'Ьрени отъ
овчарчета 135 сребърни монети римски
републикански, които еж получени въ
музея.
57. с. Жел-Ьзна, Берковско, при една
срутена черква били нам1>рени 16 сре-
бърни талера отъ XVIII в.
58. При Варна, въ Девненското езеро,
между езерота и морето, били нам-Ьрени
голямо количество м%дни монети рим-
ски отъ IV в., отъ които два сандъка
еж получени въ музея.
59. с. Дивд^дово, Шуменско, въ
едно лозе въ м%стностьта ,Башъ-бу-
наръ** били намерени 286 сребърни мо-
нети турски и византийски и една златна
об1»ца.*)
1910.
60. Разградъ, въ калето Демиръ-баба,
били нам-^рени 69 сребърни монети
турски.^)
1912.
61. с. Чурекъ, Софийско, Димитъръ
Стойменовъ нам1^рилъ въ нивата си
около 5 оки сребърни монети, варвар-
ски имитации отъ Тасосъ. Самъ нам^р-
вачътъ ми съобщи за тази находка и
ми показа дв1> отъ нам^ренигк монети
въ вр1>ме на похода за Одринъ. Обаче
сл^дъ сключването на мира пр-Ьзъ 1 9 1 3 г.
музеятъ писа до Софийското околийско
управление да издири тази интересна
находка, но нищо не можа да се по-
стигне. Отъ тази находка почнаха да
постжпватъ въ музея монети на части
отъ разни пръстенари и други лица,
които се занимаватъ съ старини.
62. Въ Долно Джумайско били на-
мерени 323 сребърни монети отъ пол-
ския краль Сигизмундъ III; 5 монети
австрийски отъ архидукъ Фердинандъ,
5 отъ Рудолфъ II, 16 златни монети ве-
нециянски, австрийски и маджарски и
29 златни монети турски.'')
1) Осв'Ьнъ горнитЬ находки, пр-Ьзъ 1909 г.
еж станали и други, за които се съобщава
въ Известия 1 стр. 223-228.
^ За други находки пр-Ьзъ 1910 и 1911 г.
гл Известия I стр. 224, 228 ; II стр. 270—578.
3) За други походки пр-Ьзъ 1912 год. гл.
Известия III, стр. 328—336.
1913.
63. с. Киспетли (Караново), Ново-
загорско, въ лозето на Дойчо Ген-
чевъ били намерени 1429 монети брои*
зови отъ сл%днигЬ римски императори:
987 отъ Константина Велики, 228 отъ
Констанци II, 110 отъ Лицини, 62 отъ
Криспъ, 9 отъ Фауста, 24 отъ Елена»
13 отъ града Римъ, 6 отъ Константи-
нополъ. Ц1>лата тази находка е отку-
пена за музея.
64. Въ вр^ме на балканската война
единъ български войникъ нам^рилъ въ
една нива при С%ресъ 60 сребърни те-
традрахми атински отъ II периодъ.
1914.
65. с. Германъ, Софийско, Младенъ
Велевъ, като копалъ въ кошарата си за
изба, на 40 см. дълбочина нам-Ьрилъ
едно гърне съ 158 монети, отъ които:
2 златни отъ Андроникъ II Палеологъ,
16 сребърни отъ Уроша I, 120 сребър-
ни отъ Стефана Душана, 70 сребърни
отъ царь Ив. Александра съ сина му
Михаила, 22 сребърни венециянски и
една сребърна гривня. Мрнетит^ еж
пр%търп'Ьли пожаръ, което личи отъ
повръхностьта имъ.
66. с. Салтъково, Казанлъшко, при ко*
пане на основи за църквата, били наме-
рени 67 гол-^ми и 395 малки сребърни
турски монети отъ 1774 и 1789 год. и
една сребърна монета авс1рийска отъ
1749 година.
67. с. М'^довииа, В'клоградчии1ко,
пр^зъ м^сецъ августъ били иам1>реии
27 сребърни монети римски, отъ които:
3 отъ Антонинъ Пий, 4 отъ Траянъ, 7
отъ М. Аврели, 1 отъ Веспасианъ, 2 отъ
Фаустина Млада и 10 други, отъ които
нам1*>рвачътъ направилъ гривня иа жена
си, та н-^махъ възможностьта да ги видя.
68. Въ Клисе-кьой, Пирдопско, Ана
Савовска нам-Ьрила въ градината си 7
златни монети венециянски отъ дожда
Людовикъ Манини и 2 златни белгий-
ски отъ 1801 и 1805 година.
69. с. Кърталъ, Ески-Джумайско,
единъ каракачанинъ нам'Ьрилъ повече
отъ 100 м1>дни монети византийски ко-
рубести отъ Комненигк. Отъ гЬзи мо-

Археологически в'Ьсти
нетк въ музея донесе командированиятъ
учнтель Ю. Господиновъ 39 екземпляра.
70. с. Гърбнно, Кюстендилско, въ
нЪстностьта .Оброчището", били иа-
иЪрени 22 сребърни драхми гръцки,
отъ които: 18 отъ Александъръ 111 Ве-
лики, 2 отъ Филипъ Ш Аридей, 1 Ан-
тногъ, I отъ островъ Евбея. ВсичкитЬ
еж откупени за музея.
72. с. Кх.тииа, Софийско, Мито Де-
шовъ оть с. Кумарица, на 26 декември,
като отнвалъ на ловъ, въ нЪстностьта
.Цървена рЪка' иамЪрилъ 6 сребърни
монети огь царь Светослава.
73. с. Моминъ-бродъ, Ломско, иа
16 ноември, при могилата въ н-Ьст-
иостьта .Долапа" при копане на пръсть
били намерени 106 н'Ьдни монети ко-
рубести отъ Исаакъ II Ангелъ (1185 —
1195). Изпратени еж въ музея отъ Лом-
ското околийско управление.
74. Търново, въ мЪстностьта .Зелен-
ка", Ангелъ Боневъ нам%рилъ на 28
декември 14 сребърни монети отъ царь
Светослава. Отъ тЬзи монети 10 ек-
земпляра се откупиха за сбиркитЪ на
Народния музей, а четнригЬ останали
екземпляра намЪрвачътъ раздалъ на
свои приятели.
75. с- Михалци, Търновско. ПрЪзъ
н. априлъ 1914 год. въ околноститЬ на
селото били накЪрени гол'Ьио количе-
чество (около 15 кгр.) сребърни срЪл-
иевЪковни талери, по-гол-^ната часть
оть които били продадени на пръсте-
нари и стопени. Въ музея б^ха изпра-
тени с«мО 9 екземпляра, осъиь отъ
които еж .белгийски' отъ средата на
ХУП вЪкъ, а деветиятъ е австрийски
оть Карла VI отъ 1727 год.
76. с. Хаджи-Синанларъ, Варненско, въ
м%стностьта .Горчивата чушма* еж били
Н8М^рени аъ началото на и. септември
1914 гол. около 200 златни монети отъ
Юстина и Юстиннана, повечето огь
които еж били разграбени н продадени
по златаригЬ. Три монети (1 отъ Юстина
и 2 огь Юстиниана) еж били задържани
въ музея на Варненското археологиче-
ско дружество, 8 други 8 екземпляра
(2 отъ Юстина и 6 отъ Юстиннана) еж
откупени за Народния иузей въ София.
77. с. Бобошево, Дупнишко, прЪзъ
прол-Ьтьта 1914 г.въ лозето на Михаилъ
Лишковъ, въ и^стнОстьта Св. Илия,
еж били намерени 7 златни и 35 сре-
бърни турски монети отъ ХУН! в^1съ
(1720—1780 гол.).
Н. А. Му шновъ.
Прибавка къиъ статията кПри-
носъ кънъ българската нумизма-
тика" (стр. 49). Статията 6'Ьше иече
отпечатана, когато се получи отъ гр.
Яиболъ една м-Ьдна монета огь царь
Миханла Шишмана съ сина му Ивана
Стефана отъ тнпа на оная, описана
подъ брой 12,обр. 25. Ето описанието
на тази интересна монета :
Лице: Царь Миханлъ въ лЪво, а
синъ му Иванъ въ лесно, обл'Ьчени въ
богато украсено обл*кло, на главнтЬ
Обр. 247. — МЪдна монета отъ Михаилъ
Шншманъ и сина му Иванъ Стефанъ.
съ низки корони, украсени съ бисери
и бисерни висулки при ушигЬ, стонтъ
прави на срЪща и заедно държатъ
кръстъ, долннятъ край на който опнра
до земята. Въ полето въ лЪво се чете,
отъ лесно на л'Ьво, името иа паря
м(н)х1нл. Въ полето въ десно, оть л^^во
на десно, се чете името на сина на
царь Мнхала — (шднн.
Опако: Известната характерна за
царь Михаила нонограма, нав'Ьрно отъ
буквитЬ шнц (Шишманъ царь), съ три-
жгълникъ на долния край. Монетата е
м-Ьдна, корубеста, диам. 23 мм. Обр. 247.
Отъ тази монета, на която нядписътъ
сравнително е запазенъ, научаваме, че
както Светославь и Ив. Алексяцдъръ,
тъй и царь Михаилъ Ш ""
ималъ за съупраантель |
сина ей Ивана Стеф
сръбската княгина!
на Михаила и

276
Археологически в-Ьсти
Както е известно, сл-Ьдъ смъртьта на
царь Михаила, Урои1ъ III въ 1331 год.
върна сестра си, изпл^дената жена на
Михаила, въ Търново, а сина й Ивана
Стефана възкачи на българския пр-Ь-
столъ. Обаче българското болярство, не-
доволно отъ царица Неда и царь Ивана,
възползувано отъ настаналите въ това
вр%ме размирици въ Сърбия, прогони
ги и',на местото на царь Ивана избра
за царь Ивана Александра. Тогава Иванъ
Стефанъ, само сл-Ьдъ н-^колко м-^сечно
царуване, напусна българския пр%столъ
и България и избяга въ Дубровникъ,
сетн% постжпи на служба при неапо-
литанския краль, който билъ роднина
на майка му и умр%лъ въ Неаполъ въ
1373 г. подъ името Людовикъ.
Пр-кдъ наличностьта на горнята мо-
нета не остава вече никакво съмн-Ьние,
че изображенията върху този типъ мо-
нети отъ царь Михаила''пр%дставятъ не
царь и царица, а царь Михаила съ сина
му Ивана Стефана. Кога царь Михаилъ
е приелъ сина си Ивана за съуправи-
тель на царството, дали при възкачва-
нето му на търновския пр%столъ (1323),
или по-късно, не се знае, защото за
това до днесъ н%ма никакви св^д^ния.
Обаче требва да се пр-^дполага, че
това е станало още при вьзцаряването
му, когато е билъ въ добри отношения
съ първата си жена Неда, майката на
Ивана.
И. А. Мушмовъ.
Къмъ Изв'Ьстия III 192 сл« Г-нъ
Проф. Н. Ое$$аи има добрината да
ни прати н^кои б'кп%жки къмъ издаде-
ните отъ насъ надписи. Къмъ надписа
стр. 192 бр. 1 Оеззаи б^л^жи, че Маркъ
Антони Априо ще да е билъ отъ етру-
ския градъ, който обикновено се на-
рича Агпа и принадлежи къмъ трибата
С1и81ип1!па (ср. С1Ь XI стр. 811). Името
на трибата и отечеството на М. Ан-
тония е поставено между родовото му
име и пр1^кора; това е необикновено
(ср. С1Ь III стр. 2524) ; неправилно е и
името на трибата.
Споредъ Н. Оеззаи първиятъ редъ
на надписа отъ Гигенъ, Изв. III 195 бр.
3, тр-Ьбва да се чете: Ло$е$ агс1$1па^-
(о^из). Лозез е еврейско име, което често
се ср-Ьща (С1Ь IX 6224— 6226 ; Ка1Ье1.
1п$сг р, 81С11. На!. 949) ; агс1${па§(орт5)
т. е. агс111$упа|;о^и$;означава началникъ
на синагога (еврейска община), чиято
длъжность била главно да избира под-
ходни лица, които да четатъ закона въ
синагогата, да рецитиратъ молитви и
пр.; ср. ТЬе Леш|8Ь Епсус!. П 86;
НоИгшапп, Неи(е8(ат. 2е11ее$сН. 161,
181. Нашиятънадписъ, значи, дава едно
ц%нно св^д-Ьние за еврейската диаспора;
и въ стария Оезсиз (Гигенъ) ще да е
сжи1ествувала еврейска община.
Г. И. Кацаровъ.
Д. Е. Такела *|*. На 1-и юли 1913 г.
се помина въ Бургасъ на 81 годишна
възрасть Д. Е. Такела. Покойниятъ б1>
родомъ отъ Генуа (Италия). Още отъ
младини той е напусналъ своето оте-
чество, безъ обаче да остави и подан-
ството си, и се б% пр%селилъ въ Цари-
градъ, д%то се занимавалъ съ тър-
говия. Отъ тамъ той дойде въ Плов-
дивъ, д%то го завари освобождението
на България. Бг вр^ме на освободител-
ната Руско-турска война той им^ гол-Ьми
заслуги къмъ българитЪ и много бъл-
гари б% спасилъ отъ турскитЬ жесто-
кости. За гЬзи му филантропически
д%ла той 6% иаграденъ отъ царь Алек-
сандра II съ орденъ Св. Станиславъ,
а италиянскиятъ краль го б% иазначилъ
кавалеръ на ордена Св. Морисъ и Св.
Лазаръ.
До освобождението на България, Д.
Е. Такела се занимаваше съ търговия.
Сл-Ьдъ това се предаде всец%ло на ну-
мизматическата наука и първитЬ години
работи въ Пловдивската Народна биб-
лиотека, д%то опр-Ьд-кли и система-
тизира събранитЪ тамъ монети. Сл%дъ
отд-^янето иа Народния музей отъ На-
родната библиотека въ София, Такела
б-Ь повиканъ отъ Министерството на На-
родното Просвещение да систематизира
монетната сбирка въ новосформирова*
ния Народенъ музей въ София, д%то
б^ назначенъ уредникъ на нумизмати-
ческата сбирка на 1 февруари 1899 г.
Тази длъжность той заемД иепрЪкжс*
нато до 1 августъ 1903 г. ОЪдъ като

Археологически в-Ъсти
277
напусна музея той се установи въ Бур-
гасъ, кжд%то б% назначенъ почетенъ
италнянски консулъ, на която длъж-
ность се помина.
Съ своето трудолюбие и прим-Ьрна
честность, той образува въ Народния
музей една образцова нумизматическа
сбирка, която е известна въ ц%ла Ев-
ропа. Д. Такела, който не влаа^еше
добр% български езикъ, б-Ь изв^стенъ
и у насъ съ няколко научни статии,
преведени на български. Той си б%
спечелилъ име и между учения свЬтъ
на западъ, като в^щъ нумизматъ, съ
научнигЬ си трудове.
Между другигЬ негови трудове ще
цитирамъ сл%днит%: Моппа^ез аиюпо-
те8 (1'Аро11оп{а де ТЬгасе, Кеуие Ни-
1п15та«яие 1898, стр. 210—218; Моп-
па!е$ 1п((11(ез де СаЬу16 е1^(1е Мезет-
ЬНа $иг 1а Мег ^§;6е, Кеуие Ниш. 1900,
стр. 257 — 259 ; Асгозапдге, го1 дез 06-
1с8? пакътамъ стр. 397 — 401, табл. XII;
Ьа тае1$1га(иге (1е СаесШиз Ма^егпиз еп
Мое81е, Кеуие Нит. 1901 стр. 314—318;
Nит^5таи^ие де РН1ИрророИ8, Неуие
№т. 1902, стр. 174—178; Моппа1е8
(1е 1а М6$1е 1п{6пеиге, пакъ тамъ стр.
368—374, табл. XI; СЩ ю1з дез 06-
1е5, Кеуие Нит. стр. 31 — 39, табл. V;
Моппа1е$ д'аг§;еп( аиюпотез д'Аро]-
1оша де ТЬгасе, пакъ тамъ стр. 40 — 42,
табл, V ; Моппахез де 1а М^1е 1пКг1-
епге, пакъ тамъ стр. 203 — 220 и таб-
лица XI — XIII. На български ^Н-Ько-
гашниг!^ павликяни и сегашнигЬ като-
лици въ Пловдивско* въ Сборникъ за
Народни умотворения, XI 1894, стр.
103—134.
Д. Такела се отличаваше съ веселъ
характеръ и добра колегиалность. Въ
историята на нашия музей неговото име
ще заема видно м^сто.
Н. А. Мушмовъ.
Жоржъ Перо и Алексаидъръ Кон-
це ^. Пр^зъ 1914 година се поминаха
въ дълбока старость двама отъ най-
знаменититЬ археолози на миналия в^къ,
французинътъ Сеог^ез Регго! и н%ме-
цътъ А]ехапдег Сопге. Не е тукъ м*-
аото да разглеждаме по-подробно не-
обикновено разнообразната и плодо-
творна д-Ьйность на г^и двама извест-
ни учени, които еж упражнили най-
гол-Ьмо влияние върху развитието на
археологическите студии въ Франция,
Германия и Австрия пр-Ьзъ втората по*
ловина на XIX в^къ.
Жоржъ Перо бЬ изв^стенъ на по-
широки кржгове главно съ своята обе-
миста №$ю!ге де Гаг( дапз Гап(^^и^(6,
въ която вземаше участие и поминали-
ятъ се вече по-рано архитектъ СНагкз
СН!р!е2. Това монументално съчинение,
което н%ма равно на себе си въ архе-
ологическата литература, остана за жа-
лость недовършено. Въ 1903 год., ко-
гато излезе осмиятъ му томъ, то едва
бЬ стигнало до старогръцката архаична
скулптура, а отъ тогава насамъ не се
яви вече никакъвъ новъ томъ. Макаръ
това съчинение, поради многобройниг!^
нови открития, и да е застарило въ н%-
кои свои части, то има отъ друга^стра-
на такива големи пр-Ьимущества, които
го правятъ незаменимо. Въ'1861 год.
Перо 6"^ поставенъ на чело на така на-
речената .галатска експедиция', която е
била изпратена отъ френското прави-
телство въ Мала Азия и главната ц'кль
на която се е състояла въ това, да ко-
пира точния текстъ на знаменития Мо-
питеп(ит Апсугапит — отчетътъ за
управлението на императора Августа,
гравиранъ на гръцки и латински вър-
ху ст4нит% на единъ храмъ въ Анкира
(сега Ангора), посветенъ на самия ^им-
ператоръ и на града Римъ. САщевр'Ь-
менно Перо и неговигк другари про-
учили и другигЬ археологически памет-
ници въ околните м^ста, особно извест-
ните релиефи по скалите при Богазъ-
кьой (Ехрюгаиоп де 1а Са1а1|е е( де 1а
В11Ьуп1е, 1864—1872). Отъ многоброй-
ните студии на Перо ще споменемъ
само две, които засегатъ непосредстве-
но археологията на [Балканския полу-
островъ, а имено М^то1ге зиг ГПе де
ТНазоз, 1864, и М^топе зиг циеЦиез
1п$спр110пз {п^дИез дез сб1е8 де 1а Мег
Но1ге, въ Кеуие агсН6о1о51яие 1874
(съдържа главно надписи отъ Тот!
— Кюстенджа). Презъ последните го-
дини на живота си, до самата си смърть,

278
Археологически в'Ьсти
Перо б%ше „постояненъ секретарь* на
Парижката академия на науките.
Александъръ Конце е почналъ своя-
та научна д^йнОсть главно съ едно
«Описание на островитЬ на тракийско-
то море" (Самотраки, Имбросъ, Лем-
носъ и Тасосъ), които той посЬтилъ
пр%зъ 1856/7 година. По-късно, когато
е билъ вече назначенъ за професоръ въ
виенския университетъ, сл%дъ като за-
емалъ сл^щата длъжность въ Гьотин-
генъ и Хале, той е билъ натоваренъ да
ръководи изучванията и разкопкитЬ,
които австрийското правителство 6*^
пр1«дприело пр-Ьзъ 1873 и 1875 год. на
острова Самотраки и които б-^ха дали
твърди ц-кнни резултати (Сопге, Наизег
ипс1 Н1етапп, Агс11аео]о^1$с11е ип(ег$и-
сНип^еп аи{ ЗатоШгаке, 1875. и, съ
участието на О. Веппйог!, Неие агсНае-
о1о|[{сНе ип1ег$ис11ип§^еп ай! 8ато№га-
ке, 1880). Конце е билъ обаче не само
талантливъ ученъ, но така сжщо и го-
л^мъ организаторъ. Т-Ьзи свои способ-
ности той е ималъ случай да прояви
въ най-широкъ разм%ръ при дългого-
дишната си служба (1880—1905 год.)
като директоръ (Оепега|8екге1аг) на Гер-
манския археологически институтъ въ
Берлинъ. Може да се каже, че този
първостепененъ институтъ дължи въ
голяма степень своята примерна орга*
низация и своето международно значе-
ние на широкигЬ интереси и на енер*
гичната 25-годишна дЪйность на Алек-
сандъръ Конце. Достатъчно е въ това
отношение да се спомене само за лич-
ното участие, което Конце е вземалъ
въ гол-кмигЬ археологически предпри-
ятия на германцигЬ въ Мала-Азия. Осо-
бено разкопкиг!^ въ Пергамонъ, които
дадоха такива блестящи резултати, са
въ най-гол-Ьма степень негово лично
д-^ло. Напосл%дъкъ Конце бЬ натова-
ренъ отъ Виенската академия на нау-
кит% да ржководн монументалното из-
дание на яАтическигк надгробни рели-
ефи", което може да се счита почти за
свършено. Още въ посл-кднитЬ дни на
живота си, като 83-годишенъ пъргавъ
старецъ, Конце е пр1«дприелъ посл-Ьд-
нето си пАтуване въ Атина за нуждит%
на това издание, което ще остане като
най-добъръ паметникъ за неговата пло-
дотворна и обширна научна д^йность.
Б. Ф.
И К4 »
Новооткрити старини
Съобщава Б. Филовъ
София. При подравняването на пло-
щада около църквата Св. София б% от-
крита на 5 май 1914 год., на южната
страна на църквата, още една сводова
гробница отъ обикновения тнпъ, съ
направление отъ с%веръ къмъ югъ.
Гробницата е дълга 2*10, широка 1*80
и висока ] '48 м.; градена е отъ четвър-
тити тухли (страна около 30 см.) и хо-
росанъ съ трошени керамиди. Вратата,
вие. 84 см., се намира въ южната й
сгкна. ИзвАтр-Ь сгЬнитЬ на гробницата
еж изписани съ орнаменти. По свода
и прилежащите надлъжни сгЬни еж из-
карани дв% рамки, външната червена, а
вжтр^шната зелена (обр. 248). Въ жг-
лит1) на външната рамка се намиратъ
червени стилизирани цв'Ьтя« По сащия
начинъ е декорирана и заднята страна
на гробницата (обр. 249).
Втора подобна гробница се откри на
14 юни с. г. на улица Графъ Игнатневъ,
близо до пр-Ьсичането й съ ул. Гурко,
въ двора на кжщата на Ив. Балабановъ
(№ 4) ср%щу клиниката на Л-ръ Балса-
мовъ. Тази гробница, съ направление
отъ изтокъ къмъ западъ, има дължина
2*70, широчина 2*40 и височина около
2 м. Вратата, висока 80 и широка 62
см., се е намирала въ източната стЬна.
Градежниятъ материалъ е сдацнягь,
както на гробницата при Св. София.
Гробницата е била отваряна по-рано, за
която ц%ль е билъ пробитъ свода 6»

Новооткрит» старини
Обр. 248. — Надлъженъ разрЪзъ на гробнииата при Са. София.

Новооткрити старини
тъй че вжтр^шностьта й се указала пълна
съ пръсть и не съдържала никакви
пр'Ьщ1ети. Около гробницата ех били
открити други стари зидове, градени
по византийски начинъ на пластове отъ
лонени камъни и лва реда тухли. Хо-
росанъть на т^зи зидове е безъ тро-
шени кераниди. Въ пръстьта наоколо
СА били иаиЪрени сл'ЬднитЪ пр^дкети:
бронзова кръстовндка фибула, дълга
7'5 си., отъ късно римско вр1>не (при-
брана въ Народния музей, инв. п° 5603);
2) глинено гърне съ черно-сивъ цв-Ьтъ,
вие. 19 см.; дръжката, гърлото н под-
ставката му сл отчупени; около шията
има вдълбанъ зжбчестъ кржгь (при-
брано сжшо въ музея, инв. 11° 5604);
4) бронзова монета 8ег<]1са отъ импе-
ратора Каракала; 4) н'Ьколко дребни
римски бронзови монети отъ началото
на IV в'Ькъ С1. Хр.
Въ околностьта на църквата Св. Со-
ф)1я нрЪзъ прол'Ьтьта 1914 г. ек бнли
намЬрени дв^ бронзови отворени гривни
съ вдълбани орнаменти и една стъклена
гривня съ широкъ плосъкъ крл1гъ. Т%зи
гривни произхожлатъ безъ съмнение
отъ н-Ькон отъ разрушеннтЬ гробове
около Св. Софня; прибрани ся. въ На-
родния музей (ина. п" 5560 — 5562).
На сжшото м-Ьсто еж били нам-Ьрени
единъ бронзовъ пръстенъ съ елипсо-
видно лице безъ орнаменти и една брон-
зова монета Раи(а1|а отъ ЛиПа Оошпа
(прибрани сжщо въ музея, инв. п°5564
и 7318).
Гернанъ (Софийско). Мл. Вельовъ
отъ това село подари на Народния му-
зей сребърна плетена гривня, счупена
Обр. 250. — Сребърна гривня отъ Гернакъ.
на дв% части (обр. 250). НамЪрена е за-
едно съ монети отъ Уроша I, Стефанъ
Душанъ и Ив. Александъръ. Напълно
подобни ней еж гривнигЬ отъ Драги-
жевското съкровище, конто произхож-
латъ сжщо отъ XIV в^къ (ИшЪстня II,
стр. 335), и тая отъ Слнвенъ (пакъ
тамъ стр. 337). Чр%зъ тнв находки тн-
пътъ може да се счита напълно датн-
ранъ.
П. М.
Орнанлий (Софийско). В'ЬстннцитЬ
бЪха сьобшилн пр^зъ н-цъ май 1914 г.,
че въ околностьта на селото бнли от-
крити ,40 църкви*. Отъ направената
пров'Ърка се указа, че едннъ селянинъ,
комуто често пжти се явявали чудно>
вати сънища, обзетъ оть религнозенъ
екстазъ, започналъ да копае въ .гра-
дишето", което се намира на юго-за-
падъ огь селото и дЪто имало слЪди
отъ стари постройки. ВсЬки разкопаиъ
остатъкъ отъ старъ зндъ е бшгь за въ-
просния селянинъ , църква*, която той
веднага кръшавалъ на името на иЪкой
светецъ. Такива .църкви* еж били от-
крити 14, но по уверенията на селя-
нина т^ требвало да станагъ 40. Въ
сжшиость изглежда, че .градището'
съдържа развалинигЬ на н^кое значи-
телно римско селище или кастелъ. От-
критнт^ стари зидове лринадлежагь
безъ съмнение на една доста гол-Ьма
римска баня, тъй като на едно кЬсто
еж запазени още много добрЬ остатъци
отъ едно пом-Ьщенне, което се е ото-
плявало поср1;дствомъ Ьуросаи5(цт. Оть
открититЬ старини иай'Г0Л'Ьмъ интересъ
представя еолнъ отлично запазенъ 6а-
сеинъ въ видъ на равнорамененъ кръстъ
(около 3X3 ''■)< въ който се влиза по
три стжпала (обр. 251). Басеинътъ е
граленъ отъ голЪми четвъртити тухли
и хоросанъ съ чукани керамидн. ОсвЪнъ
това, нан^ренъ е на сжшото иЪсто и
едннъ малъкъ фрагментъ отъ мряно-
ренъ релнефъ (оброчна плочка) на трнтФ;
Нимфи, Отъ който се вижда, че гЬх-
ннятъ култъ на това мЬсто се е нами-
ралъ въ свръзка съ въпросната баня.
РазвалниитЪ, които лежатъ на римския
пжть оть Софня за Пловднвъ, биха за-
служвали едно по-подробно иасл1^а-
нане.

Новооткрити старини
Самоковско. Нензв-Ьстно точно на
кое 1гЬсто, е билв нам'Ьрена една сре-
бърна Огърлица, дълга 46 см. (обр, 252).
Огърлицата е направена отъ плетена
верижка съ цнлнндрнческн затворъ, на
която е окачена една висулка въ вндъ
на затворена халка съ зрънчести укра-
шения. Тази висулка не е нишо друго,
осгЬнъ дефоринранъ луненъ сърпъ (1и-
пи1а), който често се срЬша въ късно-
ринскитЬ накити и който е нмалъ сим-
то описваме тукъ накратко, еж постж-
пнли въ сбиркнтЬ на Народния иузеН
(инв. п<>5607).
1) Фрагментъ отъ оброчна плочка на
Тракийския конникъ, ние. 11, дъл. 23,
деб. ок. 3 сн. Запазена е фигурата иа
конника до пояса безъ горната часть на
главата ; въ десната ржка държи копие;
задъ ржката се развива хламндата.
2) Фрагментъ отъ сжщата плочка,
който обаче не лрндЪга непоср'Ьдствено
Обр. 251. — Басеинъ отъ рииска баня при Орнанлнй.
волнческо значение като апотропей (гл.
по-горЪ стр. 7), Огърлицата, която при-
надлежи на късно римско врЪме, е от-
купена за сбиркигЬ на Народния музей
(инв. п<>5558).
Кааевиоа (Дупнишко). ПрЪзъ пЬ-
тото 1914 г. въ околностьта на селото
ех наиЪреки н-Ьколко фрагмента отъ
оброчнн нрянорни релиефн, отъ конто
се внжла, че иа това м^сто е имало све-
тмлише било на Тракийския конникъ,
бшяо ка богинята Хера. Релнефит-Ь, кои-
къмъ пр-Ьдилешня ; вие. 23, шир. 23,
деб. ок. 3 см. Запазена е ср^днята часть
отъ коня съ кОл'ЬнотО иа конника; подъ
коня съборенъ на земята волъ или бикъ,
захапанъ за врата отъ едно гол4ио куче.
Като се СЛ1ДИ по гЬзи два фрагмента,
плочката требва да е имала първона-
чално значителни разм%ри (около 30 см.
височина и пакъ толкозъ широчина),
Релиефътъ заслужава внимание поради
необикновената група ка захапаното отъ
куче говедо.
3) Два фрагмента отъ оброчна плочка

282
Новооткрити старини
■а
1^
на Хера, отъ която липсва ср'кднята
часть. Единиятъ фрагментъ, съ главата
на богинята, е вие. 13, шир. 12 и деб.
ок. 3 см. Другиятъ фрагментЪ| съ дол-
нята часть отъ образа на Хера, която
въ лавата си ^жу^^ държи дълъгъ скип-
търъ, е вие. 12'5, шир. 12*5 и деб. ок.
3 см. И двата фрагмента въ л^во с^
отчупени. Върху втория отъ ткхъ, подъ
образа, има надписъ
... М0УКЛ2Е
. . . .ЧСОТНС
т. е МоихосС^ [V^^ атрах]1(оту^^. Въ
втория редъ буквигЬт и Н сл свързани.
Обр. 252. — Сребърна огърлица отъ Са-
моковско.
4) Долня часть отъ оброчна плочка
на Хера, вие. 7, шир. 20, деб. ок. 4 см.
Въ л%во се вижда жертвеникъ, въ десно
паунъ, а задъ него скиптърътъ на бо-
гинята. Отдол-Ь надписъ
ЛУРНЛ10Д//1КЕМ
СУХНМ
т. е. Айр1^Х1о({) Д[сV]^xеV(9^5) \ гх>уг^у.
5) Фрагментъ отъ оброчна плочка,
отъ която е запазена само крайната
долня часть съ надписа, безъ изобра-
жение. Вие. 8, шир. 15, деб. ок. 3 см.,
въ л^Ьво и десно отчупена. Надписьтъ
гласи :
. . . .ЛГРтвЕМЕШ. . .
. . . .У Р М X КМ V//
т. е. 4ур^(о 3«(Ь |7с[т]х6(о? А]йр(1^Хьо€) Мои-
х(Ь[раХ1^]. Името МсихсЬроХс^ се ср^ща
и въ единъ надписъ отъ Стара-Загора
(О и т п 1-Н о т 1 1 е, М6]ап^е5 стр. 352
п^ 61 2). Посвещението се отнася ве-
роятно до Тракийския конникъ. Пр-Ь-
корътъ йурю^ се ср%ша тукъ за пръвъ
пжть; той ни открива Тракийския кон-
никъ и като божество на полскитЬ работи.
Горановци (Кюстендилско). Въ една
нива е била намерена пр'Ьзъ май 1914
год. една златна монета отъ Юстиниана,
откупена за Народния музей (иив. п^
730).
Берсинъ (Кюстендилско). Въ лозето
на Стоичко Христовъ Кауко е билъ
откритъ пр'Ьзъ прол^тьта 1914 година
единъ старъ гробъ, въ който сл1 били
намерени сл-ЬднигЬ пр-Ьдмети: 1)жел%-
зенъ мечъ безъ дръжка, дълъгъ 47*5
см., съ широко острие, което по сре-
дата си има изпжкналъ ржбъ; 2) дгЬ
железни копия, дълги 42 и 41*5 см.; 3)
желязна добр% запазена юзда, дълга 27*5
см.; 4) жел^зенъ пр'кдпазитель (итЬо)
отъ щитъ съ конически връхъ и диаме-
търъ 17*5 см.; 5) жел-Ьзна тока, дълга
9 см. ; 6) желязна халка съ шипъ, дълга
заедно съ шипа 9 см.; 7) бронзова
ажурена пафта отъ поясъ, дълга 7*3
см.' (обр. 253). Като се сади по пафтата,
гробътъ произхожда отъ римско вр1;ме
(II — IV в%къ сл. Хр). Ц'1^лата находка е
прибрана въ Народния музей (инв. п^^
5592—5600).
Берковско. Въ сбиркигЬ на Народ-
ния музей (ннв. п^ 5563) постжпи на-
посл^дъкъ една интересна златна об'киа
въ форма на луненъ сърпъ со три
върха, къмъ който е прикрепена про-
дълговата висулка (обр. 254). Обецата

Новооткрити старини
е висока 2'7 см. н тежки 8'23 гр. По-
връхностьта й е обсипана и отъ двЪтЬ
арани съ орнаменти отъ малки зрънца,
които въ правилни линии сл-Ьдватъ
Обр. 353. ~ Бронзова пафта отъ Берсинъ.
очертанията на формата й. М^стона-
юждението на тази об'Ьиа, която при-
надлежи на късноримската епоха, не е
Обр. 254. — Златна обЪца отъ Бсрковско.
нзвйстно. Тя е била купена отъ едниъ
пръсгенарь, който посочва на околно-
ститЪ на Берковица като на нейно и-Ь-
понахождение.
Държаннца (Видинско). На 6 юни
1914 год., въ «"Ьсткостьта Кленове!^,
на юго-заладъ отъ селото, сл%лъ едннъ
пороенъ лъждь, овчарьтъ Велко То<
шевъ, като слизалъ съ овцет* си отъ
балкана, за&Ьл^залъ въ една открита
отъ водата дупка едииъ обработенъ
мря море иъ канъкъ. Като ннслЪлъ, че
на това н1>сто се крие никакво богат-
ство, той поаикалъ оше нЪкон другари
и заедно почнали да копаятъ. По такъаъ
начинъ тЬ усп-Ьли да отКриятъ едннъ
канененъ саркофагъ, дълъгъ около 2
м., и съ лостове дигнали капака му,
който на четиригЪ си жгла ималъ
топчести украшения (акротери). Въ
саркофага се указалъ едииъ скелетъ.
На едната му страна имало стъклено
шише, а на другата — глинена стои
ничка. Отстрани на главата имало' по
елна златна (?) игла, едната украсена
съ човешки обрвзъ, а другата съ цветни
орнаменти. Около шията му имало златна
огърлица съ сннъ емайлъ. СтарннитЬ
били веднага разграбенн. Златната огър-
лица н глинената стомннчка еж били
прибрани отпослЪ огъ властигЬ и пр^'
дадени на Видинското археологическо
дружество. За .златнигЬ' игли не се
знае, какао еж станали и тЬхнотосжще-
ствуване е въобще проблематично. Въ
Народния музей попадна иаистниа отъ
тази находка една игла, украсена на
върха съ женски бюстъ, но тя е отъ
кость (дълга 57 см.]. Сжщо и въ със-
тавения по случай на находката акгъ
(гл. архивата на музея вх. Мг 355 отъ
1914 год.) се споменава, между пр^^д-
метнгЬ, които еж могли да се кзди-
рятъ, една .малка дървена статуйка",
идентична безъ съмнение съ въпросната
костена игла. Изглежда, че този именно
прЬдметъ е лаль поводъ да се говори
за .златни игли', конто едвали еж
САшествували, както сигурно не е сж-
ш,ествувала и .златната ризница", съ
която споредъ разказа на н^кои селяни
билъ облЪчень скелетътъ и която се
явява само като едно лр'кувеличение
на златната огърлица.
Арчаръ (Видинско). ОсвЪкъ гол^ми-
ятъ златенъ ижвп*^ плисянъ Пф-^и^

Новооткрити старини
(стр. 35 — 37), въ сбиркитЬ на Народния
музей постжлиха пр-Ьзъ 1914 год. и
Обр. 255. — Камея отъ Арчаръ.
други старини отъ Арчаръ, наи-Ьренн
повечето все пр^зъ сжщата година, ко-
слособена за окачване (обр. 255; инв.
по 5601; ВНС 3-8 си., теж. 905 гр.).
Камеята пр^дставя глава на Медуза огь
късния облагороленъ тнпъ съ крилЬ въ
косата. ~ 2) Бронзова статуНка на Ве-
нера съ висока диадема въ косата, вие.
1 9 см.; обр. 256, инв. п<> 5577. Богинята е
прЪдставена, че изц-Ьжда сл^дъ банята
и съ деЬт! си ржц^ водата нзъ коснтЪ
сн (деската ржка заедно съ прилежа-
щата сплитка отъ косата отчупени).
Тази статуйка заслужава внимание както
поради гол-Ьмината, така и поради срав-
нително хубавата и грижлива изработка
(ср. напр. подобната стзтуйкв отъ Га-
лово, стр. 287, както и другнтЬ ек-
земпляри отъ този видъ като Известия
I 228 и 111 335). — 3) Бронзова ста-
туйка-аплнхация върху четвъртита про-
Обр. 256. — Бронзова стятуВка ка Венера огь Арчаръ
Обр. 557. -
туйка о
нто изброяваме тукъ. I) Камен отъ
сардониксъ въ златна обхватка, при-
филунана подсгавка, вие. 1 Г4 сн, (обр.
257, инв. по 5578). Статуйката пр*д-

Новооткритн старини
стапя гола жена, вероятно Венера, която
сь дв%тЬ сн ржи% държи спуснатитЬ
Обр. 2аВ. — Бронзова маска отъ Арчяръ.
върху плеимтЬ сплитки на косата сн,
пр^нързана налъ челото съ зрънчеста
пръстенъ съ днанетъръ2'3 сн. (обр. 260,
инв. п° 55вО). — 7) Бронзова римска
пафта съ кръстовидеиъ изр-Ьзъ по сре-
дата, дълга 5'2 сн. (обр. 261, инв. п**
5582). На долнята си страна пафтата е
снабдена съ три неподвижни халки. —
8) Три геми отъ пръстени съ изобра-
жения на Фортуна, Хермесъ и тритонъ
(иив. п° 5583—5585). — 9) Мрянориа
консола въ вилъ на лъвски кракъ съ
глава, върху която има цнлиндрическн
придатькъ; вие. 1 м. (обр. 262, инв.
11° 5611). Консолата, която е служила
в'Ьроятно за св'Ьшникъ, има отгор^
кржгла дупка съдиаметътп) 6*5 сн. Гриж-
лива римска работа. Въ Народния ну-
зей се пази оше елна подобна кон-
сола съ по-груба изработка, вие. 95 сн.
отъ схшото м*сто. — 10) Рински надгро-
беиъпанетннкъотъшуплестъваровннкъ
(бнгоръ) въ видъ на нр^сЪчена пира-
мида; ВНС 1*02 м., широкъ въ основата
сн 0-54, лебелъ 0*30 н. (обр. 263; инв.
п° 5620). Отгоре паметникътъ завъригва
Обр. 259 — Бронзова
лента. Груба късно-римска работа. —
4) Бронзова маска-аплнкация нз бак-
хантка съ г(мгЬмъ бръшляновъ в%нецъ
въ косата, вие. 7-5 см. (обр. 258, инв.
сь елхова шикалка (гл. за нейното упо-
трЪбекне въ надгробни паметници по-
Обр. 260. — Вровзовъ ключъ отъ Арчарь. Обр. 261. — Бронзова пафта отъ Арчаръ
п" 5602) С^кшо късно-римска работа.
— 5) Бронзова римска ключалка, дълга
12 см. (обр. 259, инв. п" 5581). — 6)
Бронзовь рински ключъ въ видъ на
горЬ стр. 183 сь заб. 6). На пр-Ьднята
страна на камъка ся. представени два
пр1>плетенн делфина съ тризхбеиъ по-
между имъ, ^ гЬснигЬ страни еж укра-

Новооткрити старикк
сени съ продълговати листове, слагзни
като люспи едннъ върху другъ.
Бешлий (Раховско). Отъ това село,
нзвЪпно по своитЬ римски находки,
еж постжпнли прЪзъ 1914 г. въ Народ-
ния музей (инв. п" 5579 и 5586—5591)
сл'ЬдннтЬ паметници: 1) Бронзова апли-
кация въ видъ на полукълбо, снабдена
отзадъ съ гол-Ьма неподвижна халка;
рално завити кждрици. Както по тази
особность, така и по начина, по който
ся направени очигЪ, антефиксътъ на-
помня нЪкои подобни екземпляри отъ
архаичния периодъ на античното изкуст-
во. — 3) Дв4 обикновенни римски гли-
нени лампички по съ едно светило,
дълги по 7*7 см. Едната лампичка е
украсена отгор-Ь съ релиефио изработена
амфора, а иа дъното си има печатъ въ
0Г1р, 262. — Мряморня кпнсоля оп, Лр-
чяръ.
лиаметъръ 7'7 см. (обр. 264). Апли-
кацията е украсена отлрЪдъ съ гриж<
ливо изработена глава на брадатъ сн-
леиъ, който има в%нецъ на косата. От-
страни се намира по една маска, отгор'Ь
пр^^дннцана корабъ (?), а отдол% —
птица съ прибрани крила, кацнала върху
кълбо. — 2) Фрагментъ отъ глинеиъ ан-
тефиксъ (?) въ форма на ижжка глава,
високъ и широкъ по 1 1 см. (обр. 265).
Косата е изработена въ отл'Ьлни спи-
видъ на палмовъ листъ. Втората лам-
пичка нма само на дъното си печатъ
въ видъ на два палнОвн листа. — 4)
Три фрагмента отъ 1епа з1^111а1а, по
конто се внждатъ изображения на хора.
животни н цв'ктя.
Галово (Раховско). Въ околностьта
на това село, д^то често се отхрнватъ
разни старини отъ римско врЪме (Из>
вЪстия II 275 н III 333), е била нанЬ-

Новооткрити старини
рена напосл%дъкъ една бронзова ста-
туйка на Венера, внс. 1 2-5 см. (обр. 266).
Статуйката е груба къснорииска рабо-
та и приставя богинята, че нзц'Ьжда
въ сбнркитЬ на Народния музей (инв.
п» 5559).
сл^дъ банята съ л'Ьвата сн ржка водата
нзъ косктЬ сн. Въ отчупената десна
ржка тя е държала огледало, въ което
Обр. 266. -
Гложене (Тетевенско). При това село
е бнла намерена една бронзова об1>11а
ОПр. 265. — Теракота огь Бешлий.
се оглежда. Този типъ на Венера е много
раз прост раи е нъ въ елинистическото и
римско изкуство, като се срЬща твърди
често и у насъ. Статуйката е постллила
Обр. 267. — Бронзова об'Ъиа отъ Гложене.
въ видъ на халка съ три сферически

Новооткрити старини
украси (обр. 267). Диаиегьръ на хал-
ката 4 см. Об-Ьцата е откупена за сбир-
китЬ на Народния музей (инв. п» 5606).
Подобни об-Ьци отъ сребро, намерени
една златна монета отъ Нккифоръ III
Вотаниагь (1078— 1081 г.). Едната оть
гЬхъ е прилйчна на обнародванитЬ по-
рано, съ тая разлика само, че топката й
Обр. 268. — Златни об'Ь1ш с
ь Б-Ьлене.
въ Тива (Гърция), притежава Британ- се приближава къмъ сферичната форма,
скийгъ музеЯ (МагзКаП, Са(а1оеие о{ Топката на другата е набраздена.
Ше Ле»е11егу п» 2565 и 2567). П се П. М.
приписвать на I а^къ лр. Хр.
Карлж-Кьой (Ески-Джумайско). Въ
Б'Ьлене (СвищовскО). ОсвЬиъ двата Околностьта на селото е намерена прЪзъ
чифта златки об1ци, за които бЪ съоб- лотото 1914 гОд. една римска бронзова
Обр. 269. — Бронзова дръжка отъ Карлж-кьой.
тено въ миналата книжка на ИзвЪстията
(III 345), отъ това село еж донесени
въ Народния музей други дв-Ъ златни
об'Ьш1 (обр. 268), намерени заедно съ
дръжка, дълга 28*5 см., отъ гол^ь оаа-
ленъ сждъ (обр. 269). Дръжката е укра-
сена въ краищата и въ ср^ата сь по
една розетка и се отличава по елепнт-

Новооткрити старини
ката сн форма н по грижливата си ра-
бота. Откупена е за сбиркнтЬ на На-
родния нуз(;й (ннв. п° 5622).
Варненско. Въ Народния музей (инв.
по 5275) е постжпилъ отъ околностьта
на Варна едннъ златенъ мелалионъ,
снабденъ съ непо^шижна как ели рана
29, вие. 17, деб. ок. 5 см., е украсенъ
съ релиефни изображения : човешка
глава н палмета, а подъ тЬзгь меандъръ
(обр. 271). Другиятъ фрагиентъ, дъл.
22, вие. 10, деб. ок. 7 см., е украсенъ

Новооткрити старини
КьопеклаЙ (Айтоско). Отъ това село
пр'Ьзъ 1914 год. е постжпкла въ На-
родния музей (инв, п° 5623) една об-
рочна плочка ка Тракийския конникъ
отъ долнокачественъ мряноръ, вие. 15,
шнр. 15 идеб. около 2 см. Конникътъ,
грубо изработенъ и безъ никакви атри-
бути, е прЪдставенъ въ ходъ на десно.
Пр'Ьдъ него стои права жена. Релиефътъ
е доста изгьрканъ.
<!
^с^^
вЪнци. Релиефътъ е постжпилъ въ сбир-
китЬ ка Народния музей (инв. п°5в|{^).
Твърдица (Н.- Загорско). Още прЪзъ
м1сецъ юли 1912 год. н^коН си кара*
качанинъ Миханлъ Георгевъ н81гЬрилъ
въ балкана надъ селото н'Ьколко части
Отъ единъ бронзовъ триножникъ, които
били прибрани въ Старо-Загорското
окржжно управление и посл-Ь лрЪда-
Обр. 274. — Часть отъ схщия триножникъ. Обр. 275. — Часть отъ сжшня триножникъ.
Коюнъ-бунаръ (Ямболско). Селянн-
нътъ П. Желевъ нам'Ърилъ въ нивата
си единъ мряморенъ релнефъ на тритЬ
Нимфи, въ лЪвО отчупенъ, внсокъ 24,
широкъ 24, леб. около 5 см. НнмфитЪ
еж представени прави, обл-Ьчени съ
дълги дрехи, държещн въ ржц'ЬгЪ си
денн на музея въ Ст.-Загора, Пр%зъ
1914 год. триножннкъть е бнлъ изпра-
тенъ по принадлежность въ Народния
музей (инв. п° 5621). Особенъ интересъ
пр-Ьдставять гЬзн негови части, конто
еж украсени съ статуйки. ПржтоветЪ
на триножника еж били прикрепени

Новооткрити старини
върху гьрПа на статуйки, които пр^дста-
аятъ колЪничиль бралатъ Сатирь и отъ
които еж запазени само двата екземпля-
ра (обр. 273 и 274). СтатуйкитЬ сл ви-
Сокн М И '5 си. и се отличаватъ само
по положението иа краката : при едната
(обр. 273) е подгънатъ л%вият1> кракъ,
а при другата (обр, 274) — яесниять.
ПрлтовегЬ на горния си край еж за-
вършвали съ бюстове иа Диониса, отъ
които е запазенъ само едннъ, високъ
9 см. (обр. 275 заедно съ прилежащата
часть на пржта). Ц^чятъ триножкикъ,
ло шията съ релиефио изработенъ лав-
ровъ в^неиъ. Вазкчката се отличава
по елегантната си форма и датира
отъ II или III вЪкъ сл. Хр. Тя е отку-
пена за сбирката на Наро^щия иузей
(инв. п" 5557).
Царско-село (Чирпанско). Въ окол-
ноаьта иа селото е била наи'Ьрен8 нря-
морна оброчна плочка на Меркури, ви-
сока 23, шир. 15 и деб. около 2 си.
Меркури е пр-Ьдставенъ въ обикновения
си видъ, правъ, съ кесия гъ деската н
калуцей въ лавата ржка ; въ десно от-ъ
него четвъргитъ жертвениш. Изработ-
ката е груба. Плочката, която е лошо
Обр. 276. — Сребърна вазичка отъ Хрншеан.
като се сжди по запазенит* му части,
е билъ изработенъ твърд* грижливо и
ще тр-Ьбва да се датира въ I или II
вЪкъ сл. Хр.
Хрншеяи (Старо-Загорско). Вь окрл-
иоаьта иа това село е била намерена
една сребърна вазичка, вие. 12 см., съ
лоляч^кна дръжка, която е кзнелирзна
витлообразио (обр. 276). Самата вазич-
ка е схшо канелирана отгор* надол*
въ издутата си часть и е у|фдсена око-
Обр 277. — Бронзовъ бюсть отъ
Калугерово.
запазена, е прибрана въ сбиркит* на
Народния музей (инв. п<»5610).
Догавджнй (Карловско). Въ окол-
костьта на селото е билъ нам*ренъ
единъ златенъ статеръ огь Филипа II
Македонски.
Калугерово (Пазарджишко). На вър-
ха Змеювецъ., при откриването на една
каменна кариера, работникъть Хара-
лампи ^МЧО^ на«*рилъ единъ брои-

Новооткрити старини
зовъ бюстъ-апликация не Снленъ, вие.
1 1 см. (обр. 277). Скленътъ има на гла-
вата си в4нецъ отъ лозови листа и е
наметнатъ съ козя кожа. Бюсгьтъ има
а1'Ьди отъ посребряване, отзадъ е от-
ворекъ на цялата си височина и е снаб-
ленъ сь гвоздей за прикр'Ьпяваие къиъ
лругъ нЪкакъвъ пр'Ьдмегь. Бюстътъ е
откупенъ за сбиркитЬ на Народния му-
зей (ннв. п» 5618).
Порто Лагосъ. Въ .Моичилово кале*
миналата прол^тъ били изровени разва-
е била иан1реиа пр1зъ 1913 год. една
златна торква, която нан%рвачигЬ за
жалоаь ср-Ьзалн на н'Ьколко парчета.
Торквата има внтлообразно какелиранъ
кржгь, който завършва съ кржгли въ
ср-Ьдата силно изпжкналн пластинки съ
диаметьръ 27 ми. Торквата, отъ която
липсва само елна малка часгь, тежи
35'50 гр. Тя е откупена за сбиркнтЪ
на Народния музей (инв. п<> 5617).
Нензв'Ьстно е м-Ьстонахожденнето на
елна хубава бронзова лампа отъ римско
Обр. 278. — Бронзова лампа въ Народния музей.
линнтЬ на една малка църква. На 3 м.
дълбочина въ насипа се наи-Ьрили два
бронзови двойни кръстове — енколпи-
онн и четири изтрити и обгор-Ьлн ви-
зантийски монети. На единия отъ кръс-
товете въ грубъ релнефъ еж пр'Ьлста-
вени Богородица и бюстоветЬ на чети-
рима светци, а на другия — светецъ
въ и'Ьлъ ръстъ съ надпнсъ надъ него
Н0АН1С (Иоанъ?). Пр*дметит* еж ку-
пени за Народния музей.
П. М.
Жуоаиица. (Коаурско). Въ м-Ьст-
костьта Кладенчнща, въ една нива, близо
до която били откривани стари гробове,
врЪме, съ висока дръжка огьдв11 скачени
волути (обр. 278); дълга 20-5 см. Нох-
лупакътъ, който е билъ прнкр-Ъпенъ на
особена ось, липсва. Лампата е постъ-
пила къмъ края на 1914 год. въ сбир-
китЬ на Народния музей (инв. п° 5614).
Пр-Ьзъ сжщото вр4ме е откупена за
музея (инв. п° 5609) и една бронзова
статуйка на Меркури, вие. 8 см., чието
м-Ьстнонахожление сжщо не е известно
(обр. 279). Меркури, сь петасосъ на
главата и съ крилати обуща, държи
въ лесната си ржка кесия, а въ лавата
ржка, която е отчунена, е държалъ ка-
дуцей. Груба работа отъ римско врЪме.
Гю-голЪма художествена стойность има

Новооткрити старини
друга една статуйка на Меркури, кОято
пр1лставя.|този |богъ седнапъ на една
летасосъ на главата н крилати обуща
(обр. 280). Статуйкзтз е внсока 6 см.
Тя е била намерена въ околноститЬ на
Солунъ и е откупена сжшо пр*зъ 1914
Обр. 279. — Вронзовв статуйка на Хермесъ. Обр. 2
- Бронзова статуйка на Хериесъ.
скала съ неясенъ продълговатъ пр-Ьд- год. за сбирката на Народния музей
иегь ^плектрокъ?) въ лесната ржка, (инв. п" 5615).
Оц'Ьнки и библиография
Сеог^еа 5еиге, АтсЬ6о1о|;1е ТНгасе.
Ооситеп15 {пбйНз ой рей соппиз. Рге-
тд^ге збНе. Въ Неуие АгсЬ4оIо^1^ие
1911 II стр.301— 316, 423— 449; 1912
I 319—336, П 255—276; 1913 I 45 —
75, II 225—252.
Иието на френския археологь Жоржъ
Сьоръ е добр* познато у насъ не само
нежду ученитЬ, но така сжшо н въ по-
широки кржгове. Мнозина ще си спом-
нягь за разкопкитЬ, извършени лодъ
ръководството на Сьоръ пр'Ьзъ 1900
год. на Хисара и Трапезица въ Търново
н въ развалниитк на римския градъ
№соро11Е ас1 [51гит при сегашното село
Ннкюпъ, Търновско. Т'Ьзи разкопки,
започнати по инициативата н съ срЬа-
спа на Н. В. Царь Фердинанда, 6-кха
възбудили ка вр'Ьмего си големи на-
дежди, конто за жалость останаха не-
оправдани. Неусп'Ьхътъ се дължи, както
изглежда, на липсата на необходимия
тактъ и планон'Ьрна д-Ьйность у рхко-
водителя на разкопкитЪ, както н на не-
говата недостатъчна научна подготовка
за лв% такива обширни и различни
по сжщество задачи, каквито сл раз-
копкнтЬ на единъ значителенъ градъ
съ елиинстическа култура огъ римско
вр^ме и разкопките на старобългарските
паметниин отъ Трапезица, които при-
надлежатъ на съвсЬиъ друга епоха и
култура. За да иогатъ дв^ такива об-
ширни научни предприятия да се нз-
вършатъ успешно, би требвало тех-
ннятъ ржководитель да притежава, ако

294
Оц'Ьнки и библиография
не достатъчно разнообразна подготовка
въ разнитЪ области на античната и
ср'Ьднев'Ьковна археология, то поне го-
л^ьгъ организаторски талантъ. У Сьоръ,
който е работилъ само въ областьта на
античната археология и е пр'Ьди всичко
добъръ епиграфъ, еж липсвали и дв1^-
тН т4зи качества. Неговиятъ интересъ
е билъ съср-ЬдОточенъ пр-Ьди всичко
въ откриването и използуването на нови
епиграфически текстове. Ето защо не-
говиятъ отчетъ за разкопкитЬ въ Ни-
кюпъ (Кеуие АгсН6ою51яие 1907 П стр.
257—276 и 413—428; 1908 II стр. 33
— 96) се свежда просто къмъ една епи-
графическа студия, въ която пробле-
мигк отъ архитектуренъ или чисто ху-
дожественъ характеръ еж оставени съв-
сЬмъ на страна. Въ отчета липсва даже
и единъ повръхностенъ планъ на раз-
копките, отъ който да се вижда, кжд%
еж били намерени разнигЬ паметници,
особно архитектурните части. А понеже
откритите паметници еж били отпосле
отчасти размеетени, отчасти пренесени
въ музея въ София, то днесъ не сжще-
ствува вече никаква възможность да си
съставимъ ясно представление за пър-
воначалното положение на тези памет-
ници, та възъ основа на него да рекон-
струираме разкопаната чаеть отъ града
съ нейните постройки. При такива усло-
вия, отъ научна гледна точка требва да
се счита за щастие, че разкопките на
Сьоръ въ Никюпъ не еж били продъл-
жени по-нататъкъ.^)
Още по-зле стои работата съ раз-
копките на Хисара и Трапезица въ
Търново. Макаръ досега да еж се из-
минали вече 14 години, не се е явилъ
още никакъвъ отчетъ за резултатите на
тези разкопки, които по този начинъ
еж остнали безъ всекаква полза за на-
уката. Дребните находки еж били скла-
^) Тогавашниятъ директоръ на Народния
музей, В. Добруски, бе обнародвалъ сжщо
единъ отчетъ за разкопките, който съдържа
само едно безсистемно описание на разните
паметници, взети като единични находки
(Сборникъ за нар. умотв. XVIII, 1901, стр.
704—741). Този отчетъ, по отношение на
разкопките и техното продължение въ бж-
деще, е сжщо така несъстоятеленъ, както
и отчетътъ на Сьоръ.
дирани въ Народния музей, безъ да се
означи точното местонахождение на
всеки предметъ. Запазените доста до-
бре фрески въ откритите на Трапезица
църквици съ течение на времето почти
съвсемъ еж изчезнали. Какви предмети
еж били намерени при тези разкопки,
при какви обстоятелства и точно на кое
место, това днесъ вече мжчно би могло
да се установи. По такъвъ начинъ, благо-
дарение на учени иманяри, е отнета за
винаги възможностьта да се изследва
систематически най-важниятъ центъръ
на нашето минало презъ второто бъл-
гарско царство, местата, дето еж се из-
дигали дворците на търновските царе
и боляри. Дали вината за това престж-
пление срещу нашата национална наука
ще требва да се припише само на Сьоръ,
който носи моралната отговорность за
разкопките, или тя засега на равно и
други лица, не бихме могли да кажемъ.
Добруски, въ своя споменатъ вече по-
горе (въ забел.) отчетъ, казва, че .ста-
робългарските паметници, открити въ
Търново, ще бждатъ издадени следъ
техното подробно изучване, заедно съ
планове на откритите на Хисара и Тра-
пезица черкви и здания", безъ да спо-
менува, кой е поелъ върху себе си тази
работа.
. Разкопките въ Никюпъ и Търново
не еж единствените изучвания, които
Сьоръ е направилъ въ границите на
древна Тракия. Презъ 1898 и 1899 г.,
по поржка на френския археологически
институтъ въ Атина, той бе предприелъ
едно научно пжтуване изъ България,
презъ време на което бе извършилъ,
съ паричната подкрепа на българското
правителство, и разкопки въ некои
предисторически могили. Въ разултагь
отъ тези свои трудове Сьоръ издаде
редица студии въ органа на френския
археологически институтъ въ Атина»
ВиПеИп с1е согге5роп(!апее Ье11^п1'яие
1898—1901. Най-после едва преди дв*
години, Сьоръ обнародва каталога на
колекцията Стамулисъ отъ Силнврия,^)
която съдържа многобройни паметници
I) Въ ВиИеип с1е соп^е^р. Ье11^п1яие XXXVI,
1912, 535-641.

Оценки и библиография
295
отъ тракийското крайбрежие по Мря-
морно море и която Сьоръ е ималъ
възможность да проучи на самото м-Ь-
сто пр^зъ есеньта 1910 год. Благода-
рение на всички тЬзи свои пътувания
и изучвания, Сьоръ е ималъ възмож-
ность да се запознае съ старигЬ памет-
ници на Тракия тъй добр-Ь, както ни-
кой другъ отъ съвр'ЬменнитЬ чужди
учени. Може безъ преувеличение да
се каже, че сл^дъ заслужилия твърди
много и на българската археология
френски ученъ Албертъ Дюмонъ, ни-
кой другъ не се е занимавалъ тъй си-
стематически и интенсивно съ тракий-
ските паметници, както Жоржъ Сьоръ.
Ето защо неговата „Тракийска археоло-
гия' не може да не се посрещне съ
най-големъ интересъ и у насъ, толкозъ
повече, че въ нея еж застъпени пре-
димно паметници отъ България.
Сьоръ започва своята „Тракийска
археология" съ единъ кратъкъ уводъ
(Кеу. АтсН. 1911 II стр. 301—316), въ
който излага цельта и обема на про-
ектираната отъ него публикация (§ 1),
говори следъ това върху местната архе-
ологическа дейность въ България (§ 2)
и определя най- после своето становище
спремо издадени вече паметници (§ 3).
Той схваща термина .тракийска архе-
ология* както териториално, така и па
вида на паметниците въ най-широката
сиисъль на думата. Териториално въ
Тракия се включва целата страна, която
лежи между долнето течение на Дунава
и Егейско море, т. е. цела днешна Бъл-
гария и Европейска Турция съ некои
граничещи покрайнини отъ Македония
и Сърбия. Съ други думи, както това
се вижда и отъ обнародваните матери-
али»^) Сьоръ включва въ кржга на
своите изучвания и целата римска про-
виниия Долня Мизия. По отношение на
материята еж взети предъ видъ главно
античните паметници на тези области,
обаче ще бждатъ застъпени и преди-
сторическите паметници, а отчасти даже
и византийските. Всички гЬзи памет-
ници се означаватъ като тракийски не
1) Така напр. обнародвани еж материали
огь Арчаръ, Гигенъ» Ломъ, Плевенъ и др.
места« които лежатъ въ границите на Мизия.
за това, че те иматъ нещо общо съ са-
мите тракийци, но защото произхож-
датъ отъ Тракия. Националностьта въ
случая не играе следователно никаква
роля.
При такова поставяне на въпроса мно-
зина биха очаквали, че Сьоръ ще иска
да даде едно систематическо изложение
на тракийската археология, единъ видъ
Согриз на стари'ге паметници отъ Тра*
кия, който да служи като продължение
и допълнение на известния сборникъ
на тракийските паметници отъ Оишоп!
и НотоПе. Цельта на Сьоръ е обаче
съвсемъ друга. Той намира, че тракий-
ските паметници се издаватъ обикно-
вено въ списания, които еж твърде
мжчно достжпни за чужди учени и по
тази причина самите паметници оста-
ватъ неизползувани въ науката. При
това те се издаватъ обикновено по на-
чинъ твърде неудовлетворителенъ. Съ
своята .Тракийска археология" Сьоръ
иска да премахне тези недостатъци,
като обнародва тракийските паметници,
макаръ те и да еж били вече издавани
по-рано на друго место, въ едно отъ
най-известните интернационални спи-
сания по археология, каквото е Кеуие
АгсН6ою^1Яие, като сжщевременно ги
коментира по-подробно. Наредъ съ пре-
издадените паметници Сьоръ помества
и неиздадени материали, които отчасти
той лично е събиралъ, отчасти прите-
жава отъ втора ржка по сведения и
преписи на разни лица. По такъвъ на-
чинъ „Тракийската археология* ще из-
лиза периодически на части споредъ
нуждата, и то на серии, всека отъ кои-
то ще съдържа както надписи, така и
фигуративни паметници, наредени въ
отделни групи споредъ съдържание и
материалъ. Понеже първата серия, коя-
то разглеждаме тукъ, е вече завършена,
то разполагаме съ достатъчно материалъ,
за да си съставимъ ясна представа и
за целата публикация, както тя е проек-
тирана отъ Сьоръ.
Благодарение на едно случайно съв-
падение, „Тракийската археология" на
Сьоръ се появи въ единъ моментъ, ко-
гато започнаха да излизатъ и „Изве-
стията на Българското Археологическо

296
Оценки и библиография
дружество*. Т%зи Изв1^стия, които, въ-
преки ненормалнит!^ вр'Ьмена, излизатъ
редовно вече пета година въ значите-
ленъ обемъ, се явяватъ днесъ като най-
важенъ наученъ органъ за обнародва-
нето на ^.тракийски* паметници, как-
вито ни дава Сьоръ. При това мате-
риалътъ, който се пом-Ьства въ Изв'Ь-
стията, е толкозъ гол'^мъ, д^Ьто Сьоръ
м^чно би усп^ъ да го „пр'Ьиздава'' и
подробно коментира въ една публика-
ция отъ рода на неговата Тракийска
археология. Първата серия отъ него-
витЬ паметници съдържа само 128 но-
мера и е излязла въ продължение на
три години (1911 — 1913). Въ нея обаче
е използуванъ само първия томъ отъ
Известията за 1910 год., отъ който еж
заети 31 номера,^) безъ да бя^де из-
черпанъ ц'кшятъ материалъ, тъй като
пр^ЬдисторическитЬ и н'Ькои други памет-
ници за сега са изоставени. Явно е следо-
вателно, че при наличностьта на едно
такова списание, Сьоръ не ше може да
спази за въ бждеще програмата, която
той поставя на своята публикация. Сл&що
така и пренебрежителниятъ тонъ по
адресъ на разиитЬ мастни издания се
явява неум^стенъ ло отноше же на това
списание.
Паметниците, които ни дава Сьоръ,
еж издадени по начинъ твърде разли-
ченъ въ зависимость отъ това, дали
авторътъ е виждалъ самъ съответните
оригинали, или пъкъ ги познава отъ
втора и трета ржка. Разбира се, че въ
този последния случай недостатъците въ
начина, по който паметниците еж из-
дадени, не могатъ да се припишатъ на
Сьоръ, но на неговите източници. За
да си съставимъ понятие за начина, по
който самъ Сьоръ работи, би требвало
да се спремъ върху такива паметници,
които той лично е виждалъ и описвалъ
споредъ оригиналите. Повечето отъ
тези паметници, особено между надпи-
сите, еж фрагменти и незначителни
предмети, върху които не може да се
каже нищо особно. Ще се спра само
върху два надписа отъ Месемврия (у
Сьоръ по 2 и 3), които сега се намн-
ратъ въ Народния музей (инв. п^ 4744
и 4742) и които следователно имахъ
възможность да проверя споредъ са-
мите имъ оригинали. Сьоръ е виждалъ
и двата надписа презъ 1898 г. въ Ме-
семврия, дето ги е и копиралъ. Обаче
неговите копия иматъ значителни недо-
статъци и свидетелствуватъ за липсата
на оная точность, която ние би треб-
вало да очакваме отъ единъ добъръ
епиграфъ. Преди всичко азъ съпоста-
вямъ тукъ отклоненията на оригинала
на надписа п^ 2 по отношение на текста,
даденъ у Сьоръ:
р. 3, Сьоръ
ориг.
р. 4, Сьоръ
ориг.
р. 5, Сьоръ
ориг.
М За н-Ькои паметници (п© 73, 74, 83, 84
и 85) Сьоръ не споменава, че еж издадени
въ Известията, макаръ това да му е било
добре известно.
АМТ1НЛ01
АМТ14-1Л01
В01П0Р1Х01АМТ- 1АОУ
В01П0Р1Х01АМТ^ 1АОУ
АвАМАЮМВОШОРОУ
АвАМАЮМВ01ПОР1ХОУ
Следователно въ 2-ия редъ е стояло
добре известното ине ^АупфЛо^, което
Сьоръ е челъ погрешно като *Аут17}Хо^
(форма невъзможна) и го поправя въ
'Аут(ц7]Хо$. Въ 4-ия редъ второто име,
отъ което има загубени най-много 2
букви, може да се допълни само въ
'Аут[1ср]{Хои, както се вижда и отъ запа-
зеното му окончание. Сьоръ, вследствие
на погрешното прочитане на оконча-
нието му, го допълва въ Аух(аХх]{8ои —
нещо, което е явно невъзможно както
поради запазеното окончание, така и
поради дължината на изтърканото ме-
сто. Най-после въ 5-ия редъ стои ясно
Во(шор1'/р\} — едно име, което се среща
и въ 4-ия редъ на ежишя надпнсъ.
Сьоръ, види се по невнимание, е копи-
ралъ само Воотсброи.
Надписътъ п^ 3, който съдържа спи-
еъкъ на неколко таксиарси, започва съ
едно име, началото на което липсва
и отъ което Сьоръ е прочелъ само
. . .0Т1М01НРАКАЕ1АА. Това име Сьоръ
допълва въ вебтсцо; 'НрахХеСбо. Понеже
същото име се среща и въ надписа
по 2, въ който се изброяватъ стратези,
Сьоръ предполага, че и въ двата над-
писа става дума за едно и с^що лице,
като вади отъ това заключение, че единъ

Оц%нки и библиография
297
таксиархъ може да стане по-късно стра-
тегъ. Въ сжщность обаче надписътъ
започва съ буквигЬ . .РОТ1МО1,0 т^»**
че името тр-^бва да се допълни въ
[11]р6п(10^ или [11]р6т1(1од, както еж
направили и ио-старит^ издатели на
сжщия надписъ.^) Сл'Ьдователно пре-
издаването на този текстъ отъ Сьоръ,
вместо да улесни допълването на над-
писа, представя даже една стжпка назадъ
по отношение на по-старото му издание.
Другъ характеренъ случай за мето-
дата, съ която си служи Сьоръ, пр-Ьд-
сгавя надписътъ п^ 6, нам'Ьренъ при
с Изворъ, Ямболско, който сега е пр%-
несенъ сжщо въ Народния музей (инв.
п^ 4391). Текстътъ на този надписъ 6%
съобщенъ въ точенъ пр^писъ въ Изве-
стия I 227, д-Ьто бе означено и разпре-
делението на редовете. Сьоръ наме-
рилъ за необходимо да ^ поправи" този
текстъ възъ основа на едно копие на
надписа, което му било съобщено отъ
католическия свещеникъ Бартелеми. По
този начинъ Сьоръ дава надписа въ
следния видъ:
АРО12т1ТА0ЕМОАЕ
21У8ТАР8А8 П СОН
М2УСЕМ81УММЕМ0
К1АЕСАУ8АЕ
У28
Сьоръ изрично обръща внимание
върху «бизарната форма ** на буквата
I (предадена като 2) и на ^некои* |
(касае се само за думата Ьисеп1$1ит въ
3-ия редъ, дето 1=|). Тези „бизарни
форми" еди съществували обаче само
въ копието на Бартелеми, защото над-
писътъ въ сжщность има обикновени
латински букви и гласи така:
АР0111М1
ТАОЕМОАЕ
11У8ТАР
8А8 П ООН
5 М1УСЕМ81
УММЕМО
Р1АЕСАУ8АЕ
У18
^) Проф. Г. И. Кацаровъ, който заедно съ
мене провери двата Месемврийски надписа,
потвърждава напълно моите четения.
2) и т о п (-Н р т о 1 1 е, Ме1ап§е8 (1'агсНео-
1о^е стр. 463 по Щт.
Следователно копието на Бартелеми,
което Сьоръ е предпочелъ предъ да-
дения въ я Известията* тексп», е по-
грешно въ три отношения: 1) въ него
разделянето на редовете съвсемъ не е
спазено, 2) формата на некои букви е
предадена въ извратенъ видъ, и 3) името
на кохортата е четено погрешно Ьи-
сет$!ит вместо Ьисеп51ит. По-
неже това име е много добре известно
оть други паметници, достатъчна би
бяла само тази грешка, за да накара
Сьоръ да се усъмни въ точностьта на
копието на Бартелеми. Ако Сьоръ се
беше задоволилъ съ текста на надписа,
както той е обнародванъ въ нашите
„Известия", и ако не би билъ увлеченъ
отъ желанието да изтъкне на всека
цена, че по-раншните издания на па-
метниците с^ неудовлетворителни, той
би предалъ въпросния надписъ въ
много по-точенъ видъ.
Изобщо Сьоръ се отнася на много
места въ своята работа съ големо пре-
небрежение къмъ всички източници,
които му идатъ отъ българска страна.
Ще споменемъ въ това отношение само
още единъ примеръ, а именно обясне-
нията върху релиефа на Зевса п9 103,
чието местонахождение не е известно.
Като е ся^дилъ по една очевидно не-
ясна фотография, Сьоръ си е съставилъ
мнение, че Зевсъ въ този релиефъ е
изобразенъ безъ брада — ||ещо съв-
семъ необикновено и въобще мжчио
обяснимо при единъ паметиикъ отъ
късната епоха. Възъ . основа -на това
погрешно мнение, Сьоръ създава
единъ съвсемъ новъ типъ на ^ тракий-
ския Зевсъ Звелсурдъ, който билъ изо-
бразяванъ и безъ брада като мТгадъ мо-
мъкъ (гл. изображението у Сьоръ обр.
32 подъ п® 103). По поводъ на едно
запитване на Сьоръ, азъ му бехъ съоб-
щилъ своевременно, възъ основа на
една проверка на оригинала, че Зевсъ
и въ този релиефъ, както обикновено,
е представенъ съ брада, и че следова-
телно целата негова теория за Зевса-
младежъ е неуместна. Сьоръ споменава
за това писмо въ друга една своя сту-
дия, дето той разглежда по-подробно
въпросния релиефъ, безъ да модифи-

298
Оц%нки и библиография
цира ни най-малко своигЬ заключения.^)
Тази студия се е появила пр%ди съот-
в-^тната часть отъ » Тракийската архе-
ология **, въ която тя се цитира.*) Въ-
преки това въ .Тракийската археоло-
гия* Сьоръ не споменува нито дума за
въпросното писмо и продължава да опе-
рира съ образа на голобрадия Зевсъ,
като съ н%що окончателно установено.
Требва ли да си обяснимъ тази по-
стдипка на Сьоръ съ н-^какво негово
особно разбиране на научната истина
или пъкъ съ никакво незачитане на св'Ь-
д-Ьнията, които не изхождатъ отъ френ-
ски източникъ, макаръ да бжде той и
съвсЬмъ некомпетентенъ по археологи-
чески въпроси?
Най-главната методична грешка въ
«Тракийската археология" на Сьоръ се
заключава въ това, че авторътъ, безъ
да познава въ повечето случаи ориги-
налигЬ на паметниците, които обна-
родва, прави сжждения за тЬхъ и ги
коментира по начинъ такъвъ, за който
се изисква поне едно твърди обстойно
описание съ точни и ясни репродукции
на т^зи паметници. Сьоръ забравя, че
фотографии и рисунки, даже когато еж
направени и отъ специално подготвени
лица, а не отъ любители, съ каквито
той обикновено си служи, не винаги
могатъ да ни дадатъ ясно пр-кдставле-
ние за всички подробности на изв1^-
стенъ паметникъ. Ще укажа тукъ само
на н^кои по-характерни случаи изъ
„Тракийската археология*. Сьоръ пре-
издава, подъ п^ 66, бронзовата статуйка
отъ Св. Кирилово, обнародвана по-рано
въ Известия I 16 сл., на която той по-
свещава и на друго место една по-
дробна студия.^) Като не се задоволява
съ обясненията, дадени въ нашите „Из-
вестия*, които впрочемъ той и не е
добре разбралъ, Сьоръ се старае да
покаже, че тази статуйка представя не
Атина-Виктория, а богинята Артемида.
За да дойде до това заключение, Сьоръ
си служи съ цЬль редъ предположения
върху фактическото състояние на ста-
туйката, които, както изложихъ това
по-подробно на друго место, ^) се опро-
вергаватъ напълно отъ оригинала. Сле*
дователно, целата негова хипотеза за
„новия типъ на тракийската Артемида-
ловджийка*, която би могла да въведе
мнозина въ заблзгждение, е построена
на фалшива основа, вследствие на това,
че авторътъ й не е познавалъ ориги-
нала на статуйката, за която говори.
Приблизително така стои работата и
съ единъ бронзовъ бюстъ на сатиръ
отъ Иситлий (п° 75). Този бюстъ, освенъ
въ Известия I 226, бе издаденъ отъ
мене и въ ЛаЬгЬисЬ (1е$ <1еи($сЬеп аг-
сЬаеоЬ 1п$Ши(8, Ап2е1§^ег 1910 стр. 401.
Въпреки това, Сьоръ е считалъ, види
се, че той не е станалъ достатъчно до-
стжпенъ за учените, та го преиздава
наново. Понеже бюстътъ бе намеренъ
заедно съ частите на една колесница,
азъ бехъ изказалъ предположение, по-
ради кржглата форма и големината на
дупката, която се намира отзадъ на
бюста, че той е служилъ за украшение
на върха на дървото между двата коня.
Сьоръ отхвърля това предположение и
приема, безъ да може да изтъкне не-
какви убедителни аргументи, че бюстътъ
е служилъ за украшение на антикса
(извитите дървени стени) на колесни-
цата. Понеже въ такъвъ случай требва
да имаме два подобни бюста, той до-
пуща, че другиятъ е изгубенъ. Ако
Сьоръ познаваше самия оригиналъ, той
сигурно не би поддържалъ своята хипо-
теза, тъй като той самъ признава, че въ
случая решаеще значение има диаме-
търътъ на кржглата дупка въ заднята
часть на бюста. А понеже този диаме-
търъ мери 7*3 см., т. е. точно толкозъ,
колкото споредъ изчислението на Сьора
се изисква за дървото между конете
(7 — 8 см.), то явно е, че всички факти
говорятъ противъ неговата хипотеза.
Относително датата на бюста азъ бехъ
1) Ьез {та^ез Шгасез бе 2еи$ К^гаипоз, въ
Кеу. (1е8 6йк1е8 ^. XXVI. 1913, стр. 225 сл.
2) Кеу. агсЬбо! . 1913 II стр. 226.
3) Оеих уаНапкз (Нгасе$ йи <уре (1*Аг1^-
т{$ сЬа55ег58е. въ Реу. де$ ^(ис1е$ р. XXV,
1912, стр. 24 сл.
1) А ргороз (1'иле зи^аеНе еп Ьгопге
(1'А1Н^па-Н{к6. въ Кеу. агсЬЬ!. 1914. инш-
рамъ тази статия по коректурата, тъй като
ст>ответната книжка, поради войната, още
не е получена въ София.

Оц%нки и библиография
299
указалъ на това, че тя се опр^д-кпя въ
зависимость отъ на1гЪренитЬ на сл&щото
м^сто тетрадрахми отъ Маронея съ об-
раза на Диониса, като б-Ьхъ съобщилъ
(въ ЛаЬгЬисЬ'а) и надписа върху опа-
кото на монетитЬ. За вс%ки, който има
що-год'Ь понятие отъ нумизматика, тЬзи
указания еж напълно достатъчни, за да
се разбере, за какви монети става дума.
Въпреки това Сьоръ говори за тЬхъ,
като за н1>що неопр%д'Ьлено, което той
налучква благодарение на своята досет-
ливость: 81, сотше ]е ]е сго{$ е( сотше
П е$( Уга1$етЬ1аЬ]е, И 5'а§!1 (1е 161га-
ЛгасЬтез й'з1^еп{ аиюпотез йе Магопбе,
1а (1а!е иШте де 1еиг 6т1$510п ез! 148
ауап* Л.-С.
По-нататъкъ подъ п® 75 се описва
другъ единъ бронзовъ бюстъ на бак-
хантка, който е служилъ сжщо за укра-
шение на колесница. Неговото м'^сто-
нахождение не е било известно на
Сьоръ, който го издава възъ основа на
една фотография, която била толкозъ
неясна, щото не могла да послужи и за
изображение на бюстаЛ) Разбира се,
че при такива условия не може да се
претендира за едно задоволително из-
даване на този паметникъ. При все това
Сьоръ намира за възможно да говори,
безъ да има пр'Ьдъ себе си едно удо-
влетворително изображение, даже за
«детайли на техниката" и възъ основа
на това да сближи бюста на бакхантката
съ споменатия по-гор'Ь бюстъ на сатиръ
отъ Иситлий, като приписва и първия
бюстъ на сжщата епоха, т. е. на II в.
пр. Хр. Въ сжщность бюстътъ на бак-
хантката, както се вижда отъ нам-^ренит^
заедно съ него емайлирани предмети и
няколко римски монети отъ началото
на IV в. сл. Хр., принадлежи на късно-
римската епоха, тъй че Сьоръ се е из-
лъгалъ при опр^д-Ьлянето на неговата
дата приблизително съ ц%ли леть сто-
летия.
Н^ма да се спираме върху повече
подробности на ^Тракийската археоло-
гия", макаръ че бихме могли да ука-
жемъ още на редица неточности и опу-
щения, които намаляватъ значително
стойностьта на обнародваните отъ Сьоръ
материали,^) тъй като и безъ това на-
стояиита рецензия стана твърд-Ь дъл-
га. Отъ изложеното дотукъ се вижда,
струва ми се, достатъчно, че .Тракни-
ската археология" на Сьоръ се явява
чато една работа еднакво неудовлетво-
рителна както по отношение на упо-
требените методи, така и по отношение
на главната й ц-кль — да даде единъ
пр^гледъ на тракийските паметници,
открити и обнародвани пр^зъ послед-
ните години. Специалистите, които се
интересуватъ за паметниците отъ този
родъ, ще могатъ съ много по-голема
полза да прибегнатъ до първичните пуб-
ликации, съ които си служи и Сьоръ,
отколкото до „поправените* издания въ
Тракийската археология. Колкото се от-
нася до коментариите на Сьоръ и него-
вите многобройни хипотези, ние видехме,
че те нематъ особно значение, тъй като
въ повечето случаи те не почиватъ върху
личното изследване на оригиналите.
Б. Филовъ.
М. РостовцевЪу Античная декора-
тивная живопись на юге Росс1и. Текстъ.
Т. I. Описан!е и изследован!е памятни-
ковъ. Ро1. 537 стр. Атласъ табл. I— СХП.
Изд. Импер. археол. коммисс1и, С. Пе-
тербургъ, 1914 г.
Това ново съчинение на известния
Петроградски проф. М. И. Р ост ов-
це в ъ принадлежи безспорно къмъ най-
крупните трудове по археологията на
Южна Русия. Авторътъ отдавна вече
се занимава гъ античната декоративна
живопись, особно съ Помпейската, на
която посвети напоследъкъ и специално
съчинение.^)
Въ новия си трудъ Р. издава и обя-
снява живописьта на южноруските гроб-
^) Касае се за бюста, намеренъ заедно
съ миого други бронзови и железни пред-
мети въ подножието на Чаталъ-тепе при
Яиболъ, сега въ Народния музей въ София
(ияв. по 1976).
^) Ср. напр. и бележките на Р1саг(1 въ
Кеуие агсЬбо!. 1912 II 394 сл., относително
тълкуването, което Сьоръ дава на Ас^уиоо^
^) Ро8(ош2еш, 01е Ье11еп{8({5с1ьгбт{$сЬе
АгсНйек1иг1апс1§сНаП. Кбт. МтсП. 1911 и
отделно.

300
Оц'Ьнки и библиография
ници, които даватъ богатъ материалъ
за историята на декоративната живо-
пись.^) Понеже много отъ гробниците,
разкопавани по-рано, не еж били из-
следвани систематично и научно, Р. е
билъ принуденъ да извърши огромна
предварителна работа, като се е погри-
жилъ да се пр%снематъ и проучатъ от-
ново н%кои гробници, а пъкъ за изгу-
бените той е използувалъ архивния
материалъ въ Императорската археоло-
гическа комисия.
Въ тоя томъ, придруженъ съ атласъ
отъ 112 таблици, между които много
цв%тни^ авторътъ дава не само описание
на паметниците, но сжщо се старае да
ги датира и обясни. Кжд^то предметите,
нам-ерени въ гробниците, не даватъ
хронологическа насока, или пъкъ по-
добни предмети съвсемъ липсуватъ, ав-
торътъ анализира живописьта, сравнява
я съ сродни или аналогични паметници
отъ други страни на света и успева
така да датира паметниците. За тая
цель авторътъ не само е преработилъ
досежната литература, но е привлекълъ
за сравнение и неиздаденъ материалъ,
съ който се е запозналъ презъ време
на многобройните си научни обиколки.
При описание на отделни гробници
авторътъ засега и много общи въпроси
въ свръзка съ културната, социалната
и религиозната история на Боспорското
царство, защото безъ това не би било
възможно и самото описание и тълку-
ване на образите въ гробниците; обаче
Р. не изчерпва тия въпроси, защото въ
II- ия томъ на съчинението, който той
готви, авторътъ ще разгледа южнору-
ската живопись въ свръзка съ общата
история на декоративната живопись;
освенъ това той готви и специално съ-
чинение върху културата и социалния
строй на Боспорското царство.
По-големата часть отъ съчинението
е посветена на паметниците на Боспор-
*) Ср и статията на Ростовцева: Кер-
ченская декорат. живопись и 6лижайш!я
задачи археолог. изследован1я Керчи, въ
Жури. Мин. Нар. Просв. 1906 г. Май, отд
класс. фил.; сжщо и статията му : Боспорское
царство и южно-русск1е кургани въ В-Кстн.
Европь!, юн{й 1912.
ското царство (Керчъ); гробниците и
рисуваните саркофази еж групирани по
хронологически редъ: ранниять елини-
зъмъ, късниятъ елинизъмъ и римската
императорска епоха; въ подгрупите
гробниците еж наредени споредъ стила
на живописьта си. За пълнота авторътъ
дава описание и тълкуване и на хри-
стянските гробници въ Херсонесъ, жи-
вописьта на които тоже стои въ известна
свръзка съ езическата.
Не се пада намъ да оценяваме маги-
стралния трудъ на Ростовцева, въ който
се проявява по най-блескавъ начинъ
неговата дълбока ерудиция, комбина-
ционна дарба и неизчерпаема енергия.
Но нашъ дългъ е да изтъкнемъ, че отъ
това съчинение можемъ да научимъ
много нещо и за нашата домашна архе-
ология. Така напр. Р. проучва пжтемъ
и тракийските и македонските гроб-
ници,^) говори за култа на умрелите,
за тракийския херой, за Диониса и Са-
базия и пр.; на всккжде срещаме ценни
мисли, които подбуждатъ къмъ нови
изучвания. Отъ отдела върху християн-
ските гробници въ Херсонесъ можемъ
да извадимъ интересни заключения и за
откритите въ София старохристянски
гробници, публикувани напоследъкъ отъ
Филова въ съчинението му върху Со-
фийската църква Св. София. Единъ
подробенъ показалецъ въ края на кни-
гата улеснява твърде много ползуването
отъ нея.
Г. И. КацАровъ.
Мах 21тегтапп, ВеКгЗ^е гиг Кепп1-
п{5 сНп5(ИсНег ОепктМ1ег ш Ви1^апеп.
ВегИп, 1913. (27 стр. съ 4 таблици^.
Горнята брошура е дисертация, пред-
ставена въ Висшето техническо учи-
лище въ Дрезденъ, и съдържа описание
на старите църкви въ Месемврия. Спо-
редъ една уводна бележка тя била часть
отъ едно по-големо съчинение — , Стари
I) На стр. 53 заб. 1 Р. съобщава, че въ
Ермитажа се пазятъ бронзови украси огъ
колесници, донесени отъ България и про-
изходещи в1>роятно отъ тракийски могили.
Нека ни бжде позволено да поже.1аемъ едно
издание на тия паметници отъ р;кката на
уважаемия авторъ.

Оц-Ънки и библиография
301
сгради въ България" (АИе Ваи(еп 1п Ви1-
5аг1еп), което съ субсидията на бъл-
гарското правителство щ^ло да излиза
на отделни свитъци, съдържащи таблици
и текстъ.
Авторьтъ е архитектъ и то архитектъ
строитель, а' не историкъ, и съ това
ще требва да се обяснятъ отъ археологи-
ческо гледище много отъ недостатъцигН
на неговата работа. Тя пр-Ьди всичко е
непълна: измежду всички стари месем-
врийски църкви, на брой 14, въ нея еж
разгледани само седемь: старата и нова
митрополии, Св. Параскева, Св. Ми-
хаилъ и Гавраилъ, Св. Ив. Предтеча
(позната още и съ името Св. Иванъ
Рилски), Пантократоръ и Св. Иванъ
Алитургитосъ (на пристанището). Съ
изключение на посл^Ьднята, дадени с?и
и плановете на тия църкви, а за н^кои
оть тЬхъ — и рисунки на изв-^стни де-
тайли. Въ това отнои1ение по-пълна е
работата на Бр. Шкорпилови, д%то,
осв%нъ горнигЬ^ еж описани още и църк-
вите Христосъ Акротериосъ, сега вече
разрушена до основи, и Св. Тодоръ,
преправяна въ по-късно вр^ме, но съ
запазени северна и западна ст%ни.^) Въ
разгледвания трудъ не е споменато нищо
и за останалите църкви: Св. Влахерна,
Св. Георги Големи, Възнесение, Св. Ге-
орги Малки и Св. Михаилъ. Опущението
вероятно ще се длъжи на това, че едни
отъ тия последните еж почти всецело
разрушени, а други — произходещи отъ
една сравнително по-късна епоха —
не ще еж представяли особенъ инте-
ресъ за архитекта, макаръ че поради
добре запазените си и датирани фрески
те еж отъ големо значение при изуч-
ване на християнското изкуство у насъ.
Все на сжщата едностранчива подго-
^) Бр, Шкорпилови, Черноморското
крайбрежие и съседните подбалкански страни
въ Южна България. Мсб. III 27 сл. За месем-
врийските църкви е писалъ и Каницъ въ
Оопаи-Ви1^аг!еп, I йзд., но въ второто изда-
ние, съ което разполагаме, отделътъ за
техъ е изпуснатъ. Рисунки на три отъ ме-
семврийските църкви — Старата митрополия,
Пантократоръ и Св. Гавраилъ, намираме и
въ А1Ьит (1'ип уоуа^^е еп Тигяи1е \аИ раг
ог(1ге с1е 8а Ма)е816 1'етрегеиг М1со1а8 I еп
1829—1830 раг С вяу^ег е! А. Резагпоа, р1.
19, 21 и 39.
товка на автора се длъжи и друга една
особеность на неговата работа — тя
носи предимно описателенъ характеръ.
Обърнато е единствено внимание вър-
ху конструктивните начала и подроб-
ности — вжтрешното и външно разчле-
нение, елементите на опора и равно-
весие, външната декорация и т. н. Ни-
какви исторически паралели не еж при-
ведени, никакви заключения не се пра-
вятъ, тъй че четецътъ, ако би могълъ
по дадените описания да си състави
представление за месемврийските цър-
кви, то би останало изолирано и не-
свързано съ представите за други по-
добни темъ паметници на византийската
църковна архитектура.
Въ редките случаи пъкъ, дето Ци-
мерманъ се е опиталъ да застане на исто-
рико-архитектурно гледище, неговите
заключения еж обикновено погрешни.
Така напр., като описва църквата Св. Га-
враилъ и Михаилъ, той заявява, че „це-
лото й вжтрешно разположение (Каит-
^езииип^) може да се разглежда като
преходъ отъ еднокорабния куполенъ
планъ (?) къмъ трикорабния* (стр. 12).
Въ тъй изказаната мисъль има не само
бърканица на термините; въ нея про-
зира неведение и върху историческото
развитие на църковната византийска ар-
хитектура. Въ сжщность казаната църква
не представя никакъвъ преходъ къмъ
нищо. Въ основите си тя е кръстовидна
куполна постройка. Липсата на чети-
рите подкуполни колони се длъжи на
желанието да се не разпокжсва вж-
трешното пространство — и безъ това
незначително поради малките размери
на църквата. Съ сжщото обстоятелство '
се обяснява и сравнително големиятъ
диаметъръ на нейния купол ъ, по който
тя по-скоро има изгледъ на централна
постройка.
Цимерманъ нигде не говори за вре-
мето, отъ което произхожда една или
друга отъ месемврийските църкви. Но
по реда, по който ги описва и по некои
отделни намеци може да се сжди, че следъ
старата митрополия той поставя новата
митрополия (Св. Стефанъ), Св. Параске-
ва, Св. Гавраилъ и Михаилъ (преходна!),
Св. Иванъ Предтеча, Пантократоръ и Ср

^^ ^1
^2
Оц-Ьнки и библиография
Иванъ на присх-Шището. Относитепнйтд
старость м Св. Параск«М1 и Сь. Сте-
фанъ пр^дъ останмитЪ той, ЩМ "сь,
\кИ(^^ъ /1л^йг М Ш &»^ църкви. За
^алки1% 411)1^11 обаче, каквито у насъ,
^осв^кМ \|есемврийскит^, еж и тия на
'41^'пезица, тоя критерий е абсолютно
погр^шенъ. Ако пъкъ възъ основа на
формигЬ е нужно да се посочи Зсроно*
логическия редъ на о^таналит^ три
църкви — Св* Ив. Предтеча, Пан^^йфА-
торъ и См. Йван1> ^а 'гфйс^аМйШ^11), --
ч^й «йе "е Тт^кмо ^{:ю^шеН1> на приетия
^ ^Шим^рман!^. Й<ай-стара отъ тЬхь ще
^р-Ьб^а да 45^ с^и^а ГюсАднята, тъй като
^ри 'ММ 'В1> най-чйстъ видъ е пр%дста^
>веМ ^изйнтийската куполна й^рква,
ЧАьСто тя се създава къйъ втората по-
ловина на IX в. 111ъ^«<11ата Пантократоръ,
дЪто тая форма е усложнена и пр^тру-
нана съ>ном^ елементи, отб^л^Ъзва едии%
ъече МИр^диалъ и по-късенъ м^Ментъ
|въ 1развитието на типа* ВйСОКиятъ т%-
чз^ъ тамбуръ на църквата Св. Иванъ
Предтеча е особеность, която сжщо
тъй характеризира паметниците отъ
късната епоха.
Обстоятелството, че авторътъ е ар-
хитекгц е основание да се над-^ваме,
че неговата работа ще блше ц'Ьнна въ
друго отношение: очаквали бихме да
иам^римъ въ нея поне в^рни описания
и точни планоре на изучванит% църкви.
За жалость и тукъ намираме непълноти
и грешки, които въ известни случаи я
обезц-^няватъ. На много м-^ста, давайки
ллановег!» на църквитЬ, той не отб-Ь-
л%зва въ текста измеренията на отдел-
ните части, тъй че е невъзможно да се
проверятъ сторените грешки даже и
тамъ, дето те еж очевидни. За примеръ
вземаме църквата Св. Параскева. Сте-
ната, която отделя преддверието отъ
храма, е представена въ плана много
по-тънка, отколкото е въ действител ность
(около 80 см., вместо 1.07 м.). Още
по-голема е разликата между действи-
телния видъ на стенните пиластри въ
преддверието (широки 68 см.) и ви-
да, който иматъ те у Цимермана (ши-
роки едва 20 см.). Грешката въ по-
следния случай не би била тъй зна*
чи-гелйй» акб бтъ нМ не прбиатимаш^
еъбтв41^нв уйбЛйЧенйС М сЪвевна-га и
ЙжйА Чйс+й ЙЙ п1}Шй^4}ик1тй: НйМ> +и«
тъй разширени пространства авторъге
поставя напречни цилиндрични сво-
дове. Въ действителность' наместо тегь
тамъ намираме успоредни на глав-
ната ось на църквата пол у сводове, —
мотйвъ крайно оригиналенъ и редъ1сь,
който Цимермйнъ 6й заб^елезалъ, вк0
би се отййейл^ 1гкЙ1» ))аб1;Ж1^'^ «:й Нд<>
^{^и)кАиВО и съ малко повече внимание.
Защото, тъй както е представено пред-
дверието на тая църква'^ тре^в^ Л.«
заключи, че ЛлйнъЬ» *ку 1к раВотейъ НА*
изуст^ь ЙЛи ЙЪкъ съчиняванъ. Само тъй
може да се обясни и твърдението, което
намираме въ текста, че това преддверЛ
представяло „за себе ^Л ^Лн^ маЛк!
куполна базили^сА, кЬйТо лежала предъ
завърЛбния некога съ надлъженъ сводъ
корабъ* (стр. 10).*)
Недоглеждания бтъ такъвъ характеръ,
де повече, де по-малко, могагь да се
констатиратъ и на други места въ ра-
ботата на Цимермана. Ще посочимъ още
некои примери. Въ западната стена
на преддверието на смщйта църква Св.
Параскева полупиластрите къмъ се-
веръ и югъ граничатъ съ дълбоки по-
лукржгли ниши. Въ плана на Цимер*
мана те липсватъ. Въ южната стена на
Св. Параскева е имало малка врата ; огь
нея една стълба (широка 55 см.), по-
строена въ вжтрешностьта на югоизточ-
ната преддверна стена, е извеждала
надъ партера на преддверието. Сжщо
такава и тъй построена е стълбата къмъ
западната кула на църквата Пантокра-
торъ. Подобна кула е имала значи и
Св. Параскева. Въ плана на Цимермана
тая стълба не е нанесена. Никакъвъ
намекъ за нея, нито за кулата, на която
е служила, не намираме и въ текста.
Вратата при южната стена сега е запу-
шена съ камененъ зидъ, който авто-
рътъ е отбелезалъ, а горниятъ й на-
ходъ и сега стои откритъ подъ късния
керамиденъ покривъ на преддверието.
Въ църквата Пантократоръ целота
^) Планътъ на тая църква у Бр. Шкор-
пилови е САЩО погрешенъ.

Оц-Ьнки и библиография
303
преддверие е покрито съ плосъкъ елип-
совиденъ куполъ. Макаръ Цимерманъ
да споменува за него въ текста, въ плана
(табл. 111) тоя куполъ не е нанесенъ. Дъл-
гигЬ сгкни на сл&щата тая църква от-
вънъ еж разчленени съ бленди (сл^пи
арки). У Цимермана външностьта на
тия ст%нн не е опр-Ьд-^лена, тъй като,
споредъ б'к;гкжката му, т% били за-
крити съ пристроени къмъ т%хъ късни
сгради. Това не е съвсЬмъ в'Ьрно: се-
верната сгЬна е свободна и на нея мо-
гатъ да се видятъ осемь такива бленди,
широки всЬка една 96 — 98 см. Сжщото
н^що важи и за външностьта на апси-
дитЬ въ църквата Св. Гавраилъ и Ми-
хаилъ: блендитЬ тамъ Цимерманъ би
могълъ да види при по-внимателно отна-
сяне къмъ работата си.
Ппанътъ на тая посл^дня църква у
Цимермана е надписанъ като такъвъ на
Пантократоръ и обратното. Тая грешка
може да е сторена при печатането, но
оставянето й непоправена все пакъ го-
вори за свойствено го на автора недо-
глеждане. Тя ще постави въ недо-
умение всЪки неусведоменъ читатель,
който въ текста ще чете за тия две
църкви едно, а въ плановете имъ ще
намери друго.
Описанията и плановете на остана-
лите църкви нематъ тия големи недо-
статъци и грешки, макаръ и въ техъ
да личи сжщото набързо правено на-
блюдение. Така напр. адтарьтъ на църк-
вата Св. Гавраилъ и Михаилъ е пред-
ставенъ съ единъ прозорецъ (въ сред-
нята апсида), когато тЪ еж три (въ
всека апсида по единъ). Въ плана на
Св.Стефанъ (Новата митрополия) грани-
цата между частите, произходеши отъ
старата постройка, и двете късни пре-
строявания не е ясно представена. Църк-
вата Св. Иванъ на пристанището, която
Цимерманъ е изучавалъ преди да се
събори западната й часть, изглежда да
е имала, както Пантократоръ и Св. Па-
раскева, кула надъ нартекса. Стълбата
за нея вероятно ще е била разполо-
жена сжщо както и при тия църкви. И
за това обаче Цимерманъ не ни дава
никакви указания.
Архитектурните паметници на нашата
старина еж тъй малко изследвани и тъй
неизвестни, особено на европейския
ученъ светъ, че ние съ радость ще по-
срещаме всеки поеветенъ темъ трудъ.
Разглежданата работа на Цимермана не-
съмнено не е безъ заслуга въ това от-
ношение. Гореизброените й недоста-
тъци обаче намаляватъ нейната стой-
ность като научно съчинение, а начи-
нътъ, по който се третира материята въ
нея, остава все още открита нуждата
отъ едно основателно и всестранно про-
учване на старите месемврий ски църкви.
П. Мутафчиевъ.
Ьеоп Кигкка, 0!е МОпгеп уоп 8егс1!са.
Отпечатъкъ отъ Nит^8п1а^^8сЬе 2еи-
зсНгШ ХЬУШ, ^1еп 1915, 82 стр. 4^ съ
9 фототипични таблици.
Авторътъ на тази интересна за насъ
студия излиза за пръвъ пжть въ печата
съ наученъ трудъ. Той си поставя за цель
да опише всички известни досега коло-
ниални монети на 8егс1!са (София), които
еж били сечени въ този градъ презъ
време на римското владичество. Такива
монети притежаваме съ образите на
следните императори и императрици:
Маркъ Аврели, Фаустина по-младата,
Луци Веръ, Септими Северъ, Юлия
Домна, Каракала, Гета и Галиенъ. Сле-
дователно колониални монети еж били
сечени въ София презъ втората поло-
вина на втория векъ сл. Хр. до нача-
лото на третия векъ (161 — 217 год.),
и после въ времето на Гал йена (253 ~ 268
год.). Вследствие на какво се дължи това
продължително прекжсване на моне-
тите презъ третия векъ, още не е уста-
новено. Отъ първия периодъ не еж наме-
рени досега монети съ образа на Комода
(180—192 год.).
За да направи своя каталогъ по-пъленъ,
Ружичка се е поетаралъ да използува
материала на всички по значителни обще-
ствени и частни сбирки въ Европа, чийто
спиеъкъ е даденъ въ началото на кни-
гата му. Монети отъ Сердика еж при-
тежавали 39 отъ техъ, а 1 1 не еж имали
никакви монети отъ този видъ. Следо-
вателно прегледанъ е билъ материалътъ
на 50 нумизматичееки сбирки — обетоя-

304
Оц'Ънки и библиография
телство, което служи като най-добра
гаранция за пълнотата на католога на
Ружнчка. Оть нумизматическитЬ сбирки
въ България с& били използувани сл'Ьд-
нитЬ: на Народния музей въ София,
на Археологическото дружество въ Вар-
на, на В. Аврамовъ (сега сжщо въ На-
родния музей) и на д-ръ В. Георгиевъ
въ София, на Ив. Д. Буровъ и под-
полковникъ Ханджиевъ въ Русе. Упра-
влението на н'Ькои музеи, въ това число
и на Народната библиотека въ Пловдивъ,
не е се отзовало на молбата на автора,
да му изпрати отпечатъци отъ моне-
титЬ на Сердика, които тЬ притежаватъ.
Какъвъ гол-^мъ прогресъ пр-Ьдставя
катологътъ на Ружнчка въ сравнение съ
по-старит^ обработвания на слиция мате-
риалъ, се вижда най-добр-к отъ коли-
чеството на описанигЬ типове. Въ из-
в1>стния каталогъ на М10ппе1^ който и
досега запазва своето значение, еж опи-
сани само 108 типа отъ Сердика; въ
каталога на Н. Мушмовъ (София 1912^
намираме 217 типа, а у Ружнчка — 502
типа. Както се вижда отъ каталога на
Ружичка, монетит-^ на Сердика еж застж-
пени най-добр% въ сбирката на Народния
музей въ София (включително съ сбир-
ката на В. Аврамовъ). Отъ описаните
502 типа повече отъ половината (278)
се намиратъ въ сбирката на нашия музей,
безъ да се см-Ьтатъ дубликатите. Сл^Ьдъ
това иде Берлинъ съ 83 типа, Виена
(67), Будапеща (55), Парижъ (50), Заг-
ребъ (35), Лондонъ (30), Петроградъ
(28), собствената сбирка на автора (22),
а въ останалите сбирки монетите на
Сердика еж застжпени съ по-малко отъ
20 екземпляра. Както се вижда отъ това
сравнение, сбирката на Народния музей
въ София, по отношение на въпросните
монети, е несравнено по-богата отъ коя
да е друга колекция. Сжщото н-ещо
важи впрочемъ и по отношение на
другите колониални монети отъ Мизия
и Тракия.
При описанието на монетите Ружичка
се е ржковод^лъ отъ нормит^, устано-
вени за гол-емия каталогъ на Берлин-
ската академия, като въ н^кои отноше-
ния се стреми и къмъ по-гол'ема пълнота
(напр. чр^езъ посочването на теглото на
н-екои екземпляри). По такъвъ начинъ
трудътъ на Ружичка се явява като една
твърди ц%нна подготовителна работа за
тоя каталогъ, който за жалость излиза
извънредно бавно (гл. Изв'естия I 231
сл., II 290 сл. и III 349 сл.). Изв-естни
гр'ешки и неточности въ описанията ше
требва да се припишатъ, види се, главно
на това, че отпечатъците, съ които е
разполагалъ авторътъ, не еж били доста-
тъчно ясни. Така напр. Хадесъ-Сара-
писъ въ монетата п<) 58 седи не на
„етолъ", но на тронъ, характерен-ь за
това божество. Диана въ монетата п^ 73
не държи въ десната ржка копие, съ
което тя не се • изобразява, а вади съ
ржката си стр-ела изъ кзггията, която се
намира на гърба й (обикновениятъ типъ
на Диана, изв-естенъ найдобр'е чр%зъ
бившата Версайлека статуя, сега въ
Лувърекия музей). Върху монетата п*' 1 22
е пр-едставенъ не Сараписъ, а Хадесъ-
Сараписъ, тъй като въ л-ево пр^дъ него
се вижда триглавиятъ ЦерЬеръ, който
въ описанието не се споменува, макаръ
че се заб^л^зва и въ изображението на
табл. II. Сл^едователнотипътъ е сжщиять,
както при монетата п° 58. Речниятъ
богъ Оезсиз (015ко$, Искъръ) въ н^кои
отъ монетите (п*> 3, 20 и 282) се облега
не на повалена урна, но на скала, както
това се вижда много по-ясно при монети
като по 283 (изображение на табл. VI).
При монетата п^ 282 десната ржка на
сжщия богъ, сложена върху коленото
му, не държи тръстика, а е празна, както
това личи много добр'е въ оригинала.
При описанието на много божества,
като Асклепи, Хера, Немезида, Конкор-
дия и др. (гл. п«> 10, 12, 66, 70, 84, 132,
249, 308, 315—318, 426, 455. 494 и
др.) Ружичка споменува и хламида,
метната върху ржката. Въ всички тези
случаи имаме работа не съ отд'елна
дреха хламида, а съ края на мантията,
пр'еметнатъ върху ржкава. Известно е
впрочемъ много добр^, че въпросните
божества се изобразяватъ и въ други
паметници винаги само съ мантия или
съ хитонъ и мантия, но никога не и съ
хламида.
Трите женски фигури, представени
върху монетите п'^ 215 и 490, требва

Оц'Ънки и библиография
305
да се означатъ не като Харити, а като
Нимфи, добр'Ь известни въ тоя видъ
споредъ надписите върху многобройни
оброчни плочки отъ Тракия, д-Ьто гьх-
ниятъ култъ е билъ твърди разпростра-
ненъ. При монетата п^ 215 ср^днята
Нимфа не спуща л-Ьвата си ржка върху
хълбока, но поставя и дв'кгЬ си ржц-к
върху рамената на другит^ дв-|> Нимфи.
Тази подробность личи добр-Ь въ ори-
гинала, макаръ той и да е твърди много
изтритъ. Следователно типътъ е сж-
щиятъ както при п^ 490.
Ружичка обяснява голата датска фи-
гура, която се намира до Аполона 1а-
1го8 върху монетигЬ п^ 169—174 като
Асклепи. Това обяснение не е задово-
лително, тъй като ние никжд-Ь на дру-
го м%сто не срещаме Асклепия пр^д-
ставенъ като д'Ьте безъ никакви атри-
бути. Ето защо въпросната датска фи-
гура съ много по-гол'Ьмо право може
да се см-^та за Телесфоръ, който въ
тракийските оброчни плочки се изобра-
зява често съ Асклепия и Хигия като
д-^те безъ никакви атрибути (ср напр.
оброчнигЬ плочки отъ светилището на
Асклепия при Глава Па нега въ Архео-
логически Известия на Народния му-
зей I, 1907, 33 сл.). Наистина Теле-
сфоръ се представя обикновено съ дъл-
га дреха съ качулка. Въ монетите де-
тето до Аполона е или съвс^мъ голо
(п^ 169 — 172), или пъкъ е наметнато
съ мантия (п** 173 — 174). Това откло-
нение отъ обикновения типъ може оба-
че да се обясни съ обстоятелството, че
въ монетите изображението е съвсемъ
дребно, тьй че не е имало възможность
да се дадатъ повече подробности.
Изобщо взето, каталогътъ на Ружичка
е една отлична въ своя родъ книга,
въ която авторътъ е вложилъ не
само умение, но така сжщо и големъ
трудъ и търпение, за които непосвете-
ните въ този видъ работи мжчно мо-
гатъ да си съставятъ понятие. Да се
надвиятъ многобройните мъчнотии, кои-
то винаги се изпречватъ при започва-
нето на едно такова съчинение, е само
по себе си едно дело, което вече прави
честь на автора. Както се научаваме,
Ружичка ималъ намерение да състави
Изв-Ьстия на Арх. друж.
единъ подобенъ каталогъ и за моне-
тите отъ Раи1аИа (Кюстендилъ). Нека
му пожелаемъ още отсега успехъ и за
този новъ неговъ трудъ, който, наде-
ваме се, ще има още по-големи достойн-
ства, отколкото разгледаниятъ тукъ.
Б. Филовъ.
Български художествени старини.
Издава Археографическата комисия при
Министерството на Народната Просвета.
Книга II, София; 10 таблици фолио въ
хромол итография съ обяснителенъ текстъ
(дата на предговора: декември 1911 г.).
Първата книга отъ Български худо-
жествени старини, която съдържаше
репродукции отъ стари дървени иконо-
стаси и други резбарски изделия, бе
излезла още въ 1907 год. Сега, едва
следъ 7 години, излиза и втората книга,
въ която намираме цветни репродукции
отъ орнаменти на старобългарски и
влахобългарски ръкописи отъ XVI и
XVII векъ. Причината за това забавяне
се крие въ техническите мъчнотии, съ
които е било свързано изработването
на таблиците въ София.
У насъ появяването на това ценно
издание остава почти незабелезано. Не
знаемъ, дали требва да припишемъ това
нещо на липсата на интересъ у нашата
публика къмъ подобни книги, или пъкъ
на начина, по който се издаватъ самите
художествени старини. Изглежда, като
че втората причина ще да има по-големо
значение. Българските художествени
старини преследватъ двояка цель: отъ
една страна те искатъ да популяризи-
ратъ произведенията на нашето народно
изкуство, като ги направатъ достжпни
на по- широки кръгове, а отъ друга
страна те даватъ систематически под-
бранъ материалъ за научни изследвания.
Като главни препядствия за постигането
на първата цель се явяватъ бавностьта
въ издаването, големиятъ неудобенъ
форматъ и ограниченото разпростра-
нение на книгата. За жалость и като
суровъ материалъ за научни изследва-
ния. Българските художествени старини
не удовлетворяватъ достатъчно онези
научни изисквания, които би требвало
20

306
Оц'Ьнкн и библиография
да не се пр^небр-Ьгватъ при едно изда-
ние отъ този родъ.
Чов'Ькъ добива впечатлението, като
че Археографическата комисия е имала
пр'кдъ видъ повече нуждитЬ на нашата
художествена индустрия, огколкото изи-
скванията на чистата наука и специално
на историята на старото изкуство у насъ.
Така напр. половината отъ таблицигЬ
въ първата книга могатъ да служатъ за
това, да дадатъ на н^кой майсторъ-рЬз-
барь идеи за мотиви и композиция.
Обаче при едно научно изследване т%
сл несъстоятелни, тъй като съдържатъ
само общи изгледи на иконостаси, безъ
каквито и да било детайлни снимки,
възъ основа на които да можемъ да се
произнесемъ върху стила и техническигЬ
особности на съотв^тнигЬ произведения.
Сжщо и въ втората книга не намираме
въ това отношение никакъвъ прогресъ.
Даже самиятъ начинъ за възпроизвежда-
не на паметницигЬ — хромолитографията
— когато се касае за точность и запазване
на характера на оригиналите, не може,
при днешното състояние на печатарската
техника, да се счита за удовлетворите-
ленъ при издания отъ този родъ. Въ
обяснителните бележки се съобщава,
че Археографическата комисия разпо-
лага още съ богатъ материалъ отъ ор-
наменти, заети отъ стари ржкописи и
отъ народни шевици, който комисията
щела да издаде по сл^щия начинъ. Ако
при такава перспектива чов^къ си спомни
великолепните репродукции на стари
шевици, възпроизведени направо отъ
оригиналите посредствомъ трицветна
автотипия въ албума, който напоследъкъ
бе и.здаденъ отъ Министерството на Тър-
говията съ участието на Народния Етно-
графически музей, или пъкъ за пригот-
вените по сжщия начинъ репродукции
отъ старобългарската орнаментирана
керамика отъ Патлейна, поместени въ
настоящата книга на „Известията", то
сравнението не ще да б;кде никакъ въ
полза на изданията на Археографиче-
ската комисия.
Обяснителниятъ текстъ къмъ табли-
ците въ втората книга на Художестве-
ните старини сжщо така не е удовлет-
ворителенъ въ научно отношение. Въ
него не еж посочени даж^ размерите
на издадените листове отъ ржкописи,
за да не бжде човекъ въ недоумение,
дали при репродукцията е спазенъ точно
форматътъ на оригиналите или не. Въ
встжпителните бележки срещаме след-
нето твърдение, което не може да не
направи впечатление даже и на единъ
повръхностенъ читател ь: „Изестно е,
че тъй наречениятъ тератологиченъ
(.чудовищенъ") стилъ най-напредъ се
е развилъ главно въ България презъ
XI — ХШ векъ и че сжщиятъ, пренесенъ
въ Русия, тамъ се е доразвилъ до големи
размери". Желателно би било да се
посочи, на какви изследвания и сту-
дии се базира това заключение, тъй
като, ако има нещо „известно*' въ нау-
ката, то е, че тератологичниятъ стилъ
е сжществувалъ още презъ епохата на
класическата древность и че неговото
отечество на всеки случай требва да се
дири въ земите на старото ориенталско
изкуство.
Изобщо отъ издадените досега две
книги отъ Български художествени ста-
рини се добива впечатлението, като че
ли Археографическата комисия нема
ясно представление нито за материала*
който требва да се очаква отъ едно
такова издание, нито пъкъ за начина,
по който този материалъ требва да
бжде обнародванъ, за да удовлетворява
съвремените научни изисквания. Нека
прочее се надеваме, че за напредъ, като
минаватъ въ ржцете на Академията на
науките, Българските художествени
старини ще бждатъ поставени на съот-
ветната висота и че констатираните
досега недостатъци ще бхдатъ пр-е-
махнати, за да може и това издание да
заеме онова место въ нашата научна
литература, което му подобава. На
всеки случай не можемъ да не засви-
детелствуваме нашата признателность
къмъ Археографическата комисия за
положените отъ нея трудове при съз-
даването на едно ново дело, чието на-
чало, както винаги, е особно трудно и
което не може да нема своите недо-
статъци.
Б. Филовъ,

Библиография
307
О. Рора-и5$еапи, юсегсаге (1е то-
по^гаНе сеШ|1 Вгй8*ош1-51И81га. Си с1оиа
Ьаги 51 11и5(гаиип{. Висагези 1913, 244
стр. Ц-^на 3 фр.
Авторътъ Попа-Лисяну, вътози опигь
за монография на кр^постьта Доростолъ-
Силистра, излага историята на града и,
въ една прибавка, дава н-^колко доку-
менти и грамоти, що засЬгатъ ромън-
ското минало въ свръзка съ Силистра.
Лобавенъ е въ влашки пр^водъ и Петер-
бургскиятъ протоколъ отъ 2 май 1913
год., по който този градъ се отстлпва
отъ България на Ромъния.
Въ историко-археологическата главна
часть с^ разгледани сл-^днитЪ глави:
1. Доростолъ въ пр^лримската епоха.
2. Доростолъ пр%зъ римско вр'Ьме.
3. Доростолъ пр%зъ вр'Ьме на на-
хлуването на варварите. 4. Христи-
янството въ Доростолъ и доростолскигк
мжченици. 5. Доростолъ по вр^ме
на гръцко- българскигЬ войни. 6. До-
ростолъ при Мирча Старши. 7. Си-
листра подъ турцигЬ. 8. Силистра пр"Ьзъ
XIX в%хъ. 9. Черковна история на Си-
листра. 10. Силистра въ наше вр^ме.
И. Ивановъ.
-^><б^4Ф**Ч.*-
Библиография
Вае^^е, >№• Ое Масес1опиш 5асг1$. На-
Из вахопит 1913, IX -|- 244 страници.
{0188е|1аиопе8 рН11о1о^ае На1еп8е8. уо1.
ххп;.
Баласчевъ, Г. Старобългарско блюдо
съ надписъ отъ XII — XIII в-^къ. Минало
Ш, 1914, 3 — 11. Б-Кл-Ьжки върху едно
сребърно блюдо въ Белградския музей
съ надписъ "}• ц^зъл/инъ окдстъ. Спо-
менатиятъ въ надписа Цуцъменъ се
идентифицира съ 'Ет1^и1а11|уо$, позна-
тиятъ влад'^тель на кр-Ьпостьта Прос^къ
въ Македония.
Бобчевъ, С. С. Царь-Страшимиро-
вото писмо до Брашовяни. Изв'Ьстия на
истор. друж. IV, 1915, 71—78.
Шасе, А. Л. В. Митт1п^ р1ау8 1П (Не
зоиШегп Ва1кап8. Аппиа! о! (Не Вп(18Н
5сЬоо1а(А(Неп8Х1Х, 1912/13. 248—265.
УиИбу N. Ап(1ке ВепктМкг 1п Зег-
Ь1еп. ЛаНгезНеЛе (1е8 Ое8(егге1сЬ. АгсНаео!.
1п5(ии(е8 XV, 1913, 213-238. Гръцки
надписъ (милиарна колона) отъ вр-Ь-
мето на императора Филипа Арабъ, по-
ставенъ отъ града Раи(а11а {'}] ПаитаХсшу
тсбХс^), въ който се споменува легатът ъ
на Тракия Ригши8 РиЬИапи8; нам-Ьренъ
при Пиротъ. — Релиефъ на Зевса, хвър-
лешъ молнията, съ орелъ и змия (за
типа гл. Зеиге, Кеуие (1е8 6(и(1е8 ^гес-
Яие8 XXVI, 1913, 225 сл.); нам-кренъ
при Суково, Пиротско.
Дечевъ, Д. Приносъ къмъ античната
география на България. Изв-^стия на
историческото дружество IV, 1915,
23 — 36. Върху старигЬ названия на
Рила (ДоОуа^) и на Витоша (2x6^110? и
2х6^1рро$), които авторътъ се опитва да
обясни етимологически.
Златарски, В. Н. Известието на Ми-
хаила Сирийски за преселението на бъл-
гаригЬ. Известия на истор. друж. IV,
1915, 37—52.
Ивановъ, Й. Поменици на български
царе и царици. Известия на истор. друж.
IV, 1915, 219—229.
Кацаровъ, Г. И. Къмъ религията на
стара Тракия. Списание на Бьлг. Акад.
VIII, 1914, 75 — 84. Бележки върху сту-
дията на М. Ростовцевъ, Представлен1е о
монархической власти въ Ские1и и на
Боспоре. Отнася се до тълкуването на
двата конника съ фригийски шапки,
които често се ср^шатъ върху оброчни
плочки у насъ (известни и подъ името
Тракийски конници) и които се обясня-
вагь като изображения на бога Митра.
— Нови антични паметници отъ Бъл-
гария. Известия на историческото дру-

308
Библиография
жество 1У, 1915, 1 — 7. Алтарь на
0!апа ОегтеШНа съ латински надписъ
отъ околностьта на Пл-квенъ. — Гръцки
надписъ отъ Никюпъ отъ времето на
Марка Аврелия въ честь на жреца Ми-
ники и на дъщеря му Фирмина (краятъ
загубенъ).
Кагагош, 0. 1. Уог§;е8сН1сН1ИсНе Рип-
с1е аиз 8уе11-Куп11оуо (8йс1Ьи1р[апеп)
РгаЬ18*оп8сНе 1еИзсЬт VI, 1 9 1 4, 67—88
съ 23 образа и една таблица. Обнародва
пр^Ьдисторическия материалъ отъ къс-
ната неолитична епоха, изкопанъ отъ
могилата при Св. Кирилово, отъ която
произхождатъ и разни пр'1^дмети отъ
римско вр%ме (гл. Известия III 300 сл.).
Кге^зсЬтег, Р. ^{е егз^е (11гак{5с11е
1п8сНгШ. 01о«а, 1914, 74—79. Дава
резюме на статията на Б. Филовъ, зла-
тенъ пръстенъ съ тракийски надписъ
(Изв-^стия III 202 сл.), като възприема
заключението, че въпросниятъ надписъ
е наистина тракийски.
Милевъ, Н. И. Изв-^стия за състоя-
нието на Турция въ края на XVIII в-^къ.
Списание на Бълг. Акад. VI, 1913,
1 — 71. Споредъ О. А. ОПу^ег, Vоуаее
с1ап8 Гетр1ге 01Нотап, ГЕ^урк е! 1а
Регзе; Рап8 1801 — 1807. Предава и
коментира св-^д-^нията, които засЬгатъ
България, като се спира по-подробно
върху изв'Ьстията за Пазвантоглу.
— Католишката пропаганда въ Бъл-
гария пр"Ьзъ XVIII в^къ. София 1914,
194 стр. 80.
М15рои1е1, Л. В. Мо(е 8иг ип с11р1бте
т!И(а1ге с1бсоиуег1 еп ТНгасе, сопсегпап!
1а !1оНе с1е М18бпе, йи 9 !6упег 71.
Сотр!е-гепс1и8 (1е ГАсас!. с1е8 1п8сг1р1|оп8
1912, стр. 394—407.
Мутафчиевъ, П. Блад-ЬтелитЬ на
Прос^къ, страници изъ историята на
българите въ края на ХИ и началото на
XIII в%къ. Сборникъ на Българ. Акад. I,
1913, 1—85. Разглежда подробно д1^й-
ностьта на Добромир ь Хриза и на Стр1>-
за. които счита за дв^ отделни лица.
Локализира Прос+^къ по ср1^днето тече-
ние на Вардара, вероятно при сегашната
Демиръ-капия.
Мушмовъу Н. Старобългарските мо-
нети. Минало III, 1914, 58—63. Дава
общъ пр^гледъ на монетитЬ, сЬчени
отъ българските царе.
— Названията на старобългарските
монети. Известия на Историческото
дружество IV, 1915, 189—206. Върху
имената перпери, златици, грошове,аспри
и бодки.
Недевъ, Н. Върху историята на Ви-
динското царство. Видинъ 1914, 20 стр.
16° (Археологическа библиотека № 2,
издава Видинското археологическо дру-
жество).
РДгуап, V. Мо4е8 с1*агсН6о1о21е Шгасе.
ВиИеип с1е Г1п8Н(и1 роиг Г6(ис1е с1е ГЕигоре
8а(1-опеп(а1е (Висаге80 I 126—129.
Роррош, К« 01е Аи8|^аЬип§еп 1п (1ег
НбН1е „Ма1каи Рос11!8га- Ье1П1 Оог1е
Ве1]акоуе2, ип^е!1 (1ег 51ас11 Ттоуо.
РгаН181оп8сЬе 2ей8сНг1« V, 1913, 449—
460. Най-стариятъ пластъ въ пещерата,
който съдържа само фосилни кости, е
дилувиаленъ. Пещерата е била обита-
вана отъ човека пр^зъ късно-каменния
периодъ и посл% повторно въ римско
вр^ме, както това е известно и за други
пещери въ околностьта на Търново.
Ср. Известия II 248 сл.
ТгеШег^ Н. 0\е 8ку1Ьеп ипс1 |Нге
МасНЬагуб1кег. АгсЬ1у !йг Ап1Нгоро1о|;1е
N. Р. XIII, 1914, 280—307.
УспенскШ, е, И. История възантий-
ской импер1И, томъ I, С. Петербургъ,
Брокгаузъ-Ефронъ, Х-|-872стр. 4^съ 7
карти, 12 таблици и 87 образа въ текста
(1913г.).— Обема византийската история
до вр'^мето на Ираклия и неговигЬ при-
емници (до 716 година). Най-гол%мъ ин-
тересъ пр-Ьдставятъ за насъ главит^, въ
които се третира въпросътъ за пр^селя-
ването на славяните на Балканския по-
луостровъ (стр. 386—406, 461—481.
607-629, 659— 678), а особно VI глава
въ третата часть (стр. 767 — 788): О^-

Библиография
309
вяне въ VII и въ начал-Ь VIII в. ; ут-
вержден1е болгаръ на Балканскомъ по-
луостров-Ь.
Филовъ, Б. Възобновяването на Плов-
дивската кр'Ьпость въ вр'кмето на Маркъ
Аврелия. Изв'Ьстия на историч. друже-
ство IV, 1915, 9 — 21. Преиздава и ко-
ментира изв-^стния двуезиченъ надписъ
отъ Пловдивъ отъ вр'кмето на Маркъ
Аврелия.
ГИош, В. АгсНаео1о§[]5сНе ,Рипс1е 1п
Ви1^апеп т 3, 1913. ^аНгЬисЬ сКез (1еи1-
зсНеп агсНаео!. 1п5и(и(8, Ап2е1§;ег 1914,
416 — 429. Изброява по-важнитЬ архео-
логически открития въ България пр1>зъ
1913 година.
ПзсЬег, Е. ЗргасНИсНе ипс1 сИп^ИсНе
Рага11е1еп аиз с1еп1 аНеп ТНгакег§еЬ!е1.
Ап^Ьгороз VIII 775—778.
— б1е Ре1а52ег. 2е118сНг1!1 !йг Е^Нпо-
1о81е X^VI, 1914, 49—57. Засега ста-
рата етнография на Балканския полу-
островъ.
Шишковъ, Ст. Н. ПомацитЬ въ тритк
български области: Тракия, Македония
и Мизия. Часть I, Пловдивъ 1914.
Шкорпилъ, К. Описъ на старините
по течението на р-Ька Русенски Ломъ
(Материали за археологическа карта на
България, книга I; издава комисията за
старините при Народния археологичес-
ки музей), София 1914, VI -|- 200 стр.
8^ съ 4 карти н 152 образа.

р^^:'
1

ИЗВЪСТИЯ НА АРХЕОЛ. ДРУЖ. 1Т.
5 Г^
РИМСКИ НАКИТЪ ОТЪ НИКОЛАЕНО.

ИЗВЪСТИЯ НА АРХВОЛ. ДРУЖ. IV.
РИМСКИ НАКИГЬ ОТЪ НИКОЛАЕВО.

ИЗВ-ЬСТИЯ НА АРХЕОЛ. ДРУЖ. IV.
10 II
РИМСКИ НАКИТЪ ОТЪ НИКОЛАЕВО.

Извйотия на Археол. Друж, IV.
Римоки накитъ отъ Арчаръ.

Изветия на Архвол. Друж. IV.
^ ( { \
я —
^т
9 —
> I
Старобългароки н^дни монети.

Иав1втия на Археол. Црун. IV.
Обронни рвЛИбФИ ОТЪ Копияовци.

«.« ■. « 1

Ияв1отия на Археол. Друж. IV.
Оброчни релибФИ отъ Копидовци.

ИзИотин на Археол. Друж. IV.
Оброчни релиеФи огь Копиловци.

ИзвЪотня на Археоо. Друж. IV.
Оброчни релиеФи отъ Копиловци.

Ивв^отия на Архвоя. Друж. IV.
Оброчни релиеФИ отъ КопидовцИ'

ИзНотия на Археол. Друж. IV.
Оброчни релиеФИ отъ Копиловци.

|1вв4втия на Археол. Друж. IV.
Оброчни редиеФи огь Копидовци.

Иав^отия на Архвоп. Друж. IV.
в-7
Оброчни релиеФи огь Копиловци.

Иав^стия на Архаол. Друж. 17.
Оброчни релиеФИ и отатуйки отъ Копиловци.

Изв1отия на Архвол, Друж. [V.
Оброчни редиефи отъ Копиловци.

Изв%отия на Архвол. Друк. IV.
Оловени огледалца отъ Копиловци.

ИзНотвя на Археол. Друя. IV.
«■
4 р. ' ' ■ ■ ли 1 1 1 I "
4^^"^
,^ | 1|р | рр И .|
■•■^

ИавгЬотия на Лрхвол. Друж. IV.
НИ орхжия ОТЪ Копиловци.

И8в4вп1я на Архео!. Друж. IV.
Глинени съдове отъ КопиловцИ'

Изв^етия на Архео!. Друж. IV,

ИввЬоткя на Археож. Друя. IV.
1_

ИзвЪстия на Археол. Друж. IV.
Табя. XXIV.
г<1
о
•• .
ас
?
ев
С2
с
5
о
СО
ев
О.
аз
X
ев

ИзвДотвя на Архвоа. Друв. [V.

ИавЪотия на Археож. Друж. IV.

к.

И8В'Ьвтия на Археол. Друж. IV.
Адтарьтъ на църквата въ Патлейна,

Ивв^отия на Археод. Друж. IV.

ИввЬотия на Архоо!. Друж. IV.
Централната врата на църквата въ ПатлеВна,
гледана огь иатокъ.

Изв^отня на Архво!. Друж> [V.

Иав^етия НА Архво1. Друх. IV.
■8

Иав^отия на Археол. Друж. IV.

Изв4отня на Археол. Друж. IV.
Кврамиченъ образъ на ев. Тодоръ отъ Патлейна {'/* «"г. вел.у

ИзвЪстия на Археи. Друж. IV
Кераия^ттг^^ гг'^''Г-г% .'п. '^^^й^»■'^

Изз1стия на Архбол. Друж. IV.

ИзБ^отия на Архвод. Друж. IV.
Фрагменти отъ керамични корнизи отъ Патлейна (*/з егг. кел.).

Иав^втия не Архвол. Друж. IV.
Керамични фрагменти отъ Патпвйна (^з ест. вел.).

ИзвЪотйя на Архвол. Цруж. IV.
Керамични фрагменти отъ Патлейна (^/з ест. вел.).

шг
*ш
-«»
9
I
Ь ^
Керамични Фрагменти отъ Патлейна (^'л е^^т. вел.).

Ивв4стия на Архм». Друж. 1Т.

И8вгЬотия ш Архвоа. Друж. IV.
1. Реконструкция на корниза табл XXXVI.
2. Корнизова плочка оъ три^кгьлна Форма.

Изв^отин на Археол. Друж. IV.
1. Реконотрукция и проФилъ на розетката табл.
XXXIX 5—10.
2. Реконвтрукция и профидъ на плочката табл.
XXXVII 5-6.

Известия на Археол. Друж. IV.
Пр'Ьдиеторичеека керамика отъ Деневата могила.

Изв^етин на Архвол. Друж. IV,
Глиненъ Фрагнеитъ отъ Деневата могила.

Иав^отия на Археол. Яруж. IV. Табл. XIV.
Глинени похлупаци отъ Денввата могила.

Издания на Археологическото дружество въ София
Изв-Ьстия на Българското археологическо дружество, томъ
I — IV, 1910-1914. — Ц-Ьна на томъ по 10 лева (на членовегЬ
на археолог! 1ческигЬ дружества „Изв'1>стията" се отстжпватъ
по 6 лева).
Упжтване за събиране и запазване старини. София, 1909,
82 стр. 16^ съ 159 образа. — Ц-Ьна 60 ст.
Материали за историята на София:
Кн. I : Проф. Г. И. Кацаровъ, Приносъ къмъ старата история
на София. София, 1910, 94 стр. 8^ съ една фототи-
пична таблица и 8 образа въ текста. — Ц-Ьна 1 левъ.
Кн. II : А. ПротичЪ| Архитектоническата форма на Софийската
църква Св. София. София, 1912, 126 стр. 8^ съ 30
образа въ текста. — Ц^Ьна 2 лева.
Кн. III: Проф. А, Иширковъ, Градъ София пр-Ьзъ XVII в-Ькъ.
София, 1912, 96 стр. 8^ съ 18 образа вънъ отъ текста
и единъ планъ на София. — Ц-Ьна 2 лева.
Кн. IV: Д-ръ Б. Филовъ, Софийската църква Св. София. Со-
фия, 1913, VII + 172 стр. 4"^ съ 140 образа въ текста
и 21 таблици въ фототипия и цв-Ьтна автотипия. —
Ц-Ьна 25 лева.
Намиратъ се за продань при Археологическото дружество
(въ канцеларията на Народния музей) и въ книжарницата на
Хр. Олчевъ въ София.
Н. А. Мушмовъ, Античнит-Ь монети на Балканския полу-
островъ и монетигЬ на българскигЬ царе. София, 1912,
XX + 510 стр. 8^ съ 70 таблици и означение ц-Ьната на всЬка
монета. Частно издание на автора, секретарь на Народния му-
зей. — Ц-Ьна 25 лева.

Ц-Ьна на IV томъ 10 лева.
Рпх би 1У^ 1оте роиг Ге1гап2ег 12'50 ^г§,
Редакцията на списанието се намира въ Народния музей въ София.
Продава се въ редакцията и книжарницата на Хр. Олчевъ, София.
К(^с1ас110п ай Ми^ее МаНопа! Ви1§аге а 5ойа
{:п усмйе сИег ОНо НаггаззоиНг, риег51га$5е 14, Ье1р21§.

извъстия
№ЛЧ-.^'Г«^^
НА
БЪЛГАРСКОТО АРХЕОЛОГИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО
V
1915
съ 169 образа въ текста и 8 таблици
в^^^ЕТ1N
ВЕ ЬА
50С1ете АКСНеОЬ001диЕ ВиЬ0А1^Е
V
1915
ауес 169 Н^игез (1ап5 1е (ех(е е( 8 р]апсЬе5
СОФИЯ — 80РН1А
ЦАРСКА ПРИДВОРНА ПЕЧАТНИЦА — 1МРНтЕК1Е ОЕ ЬА СОЪ! КОТА^Е
1915

Съдържание
Кацаровъ, Г. И. Антични панетници нзъ България (третя статия)
М)гтафчневь, П. Епенската църква при Пнрдопъ (съ табл. I— IV) .
— Кръстовидката църква въ с. Клнсе-кьой (съ табл. V) . .
Диновъ, В. РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново (съ табл. VI— VIII)
Филовъ, Б. Инператоръ Траянъ и днешнитЬ български земи . . .
Археологически в^стн. — Българското археологическо дружество въ София (Б.
— Фрескигк на Боянската църква пря София (В. Ф.]— Разкопки въ ш
вата Св. Георги въ София (Б. Ф.) — Разкопки при църквата Св. Четири-
десеть Мхченици въ Търново (Б. Ф.) — Баташката църква (5. Ф.) — Три
неиздадени златни римски недалиона (Б. Ф.) — Светилище на Диана н
Аполона при гр. Фердииандъ (Б. Ф.) — Къмъ римската находка отъ с. Дър-
жанипя. Видинско (В. Ф.) — ХетититЪ (Г. И. Кацаровъ). — Лнастасъ Д.
Чнлннгнровъ + (Б, Ф.) — Георгъ Льошке 1 (Б. Ф.)
Новооткрити старини (съобщава В, Филовъ)
011'Ьвки и бндиографмя. — О. 8еиге, Ьеа 1ша{[ез Шгасез |1е 2еи! К^гаипоз (Г. И.
Кацаровъ). — Р. КсеисЬшег, 2иг ОеШип^ йег 1Ьгак|5сЬеп Н1п81пзсЬ1[Й
(Д. Дечевъ). — Р. КЗуш, 01е {^есЖзсЬеп Ко1оп1еп 1т 8ку111еп1ап<1е (В.
Ф<и10въ). — Г. И. Кацаровъ и Д. Дечевъ, Извари за старата исто-
рия и г«>графия на Тракия и Македония (В. Филовъ). — А. Ишнрковъ,
Западните граници на БългарскитЬ зенн; й. Ивановъ, БългаретЪ въ Ма-
кедония (Н. Мнлевъ). — Нови кинги, относещн се до археологията иа
България
Таблици
1. Планъ на базиликата при Пнрдопъ.
П. Реконструиракъ лланъ и разр%зн на базиликата при Пнрдопъ.
Ш. Надлъженъ разрЪзъ (реконструкция) на базиликата при Пнрдопъ.
IV. Източна фасада (реконструкция) на базиликата при Пирдопъ.
V. Планъ на църквата въ Клнсе-кьой
|/1. Декоративни фрески отъ църква
VII. 1. Подробность огъ една фрескг
украшение върху роклята т
2. Фреска отъ църквата № XIV
VIII. 1 и 2. Декоративни фрески отъ
3. Декоративна фреска оть цър1
20
85
112
117

ТаЬ1е йез та11йге5
(V. 1е гбзит^ еп {гап9а18 ой еп аНешапс! к 1а !1п (1е сЬацие аг11с1е)
Кахагош* 0. !• Мопитеп1$ ап1^^ие8 де Ви1запе (3-те аг11с1е) 1
Мои^аНсМеш, Р. Ь^^в^зе Ли Сег! рг^з де Р1г(1оре (ауес р1. I— IV) ... 20
— Ь*6§[И8е сгисИоппе де КИззб-кеи! (ауес р1. V.) 85
0!тош9 V. 01е Аизб^таЬипееп ай! ТгарегИга 1п Т|гпоуо (тй Та!. VI — VIII) 112
РНоШу В. Ка1$ег Тга1ап ипд (11е Неи1!зеп Ьи1заг15сНеп Ь9пс1ег 177
МопуеНев агсЬ6о1о^цие$. — Ьа 8ос1^1^ агсЬ^ою^Яие Ьи1§[аге к ВоИл (В. Р.) — Ьез
!ге$яие$ (1е Ге§;И$е с1е ВоТапа рг^з (1е 8о{1а (В. Р.) — РоиШсз (1ап$ 1'^§[И8е
(1е З^^Оеог^ев к 8о{1а (В. Р.) — РоиШез аиюиг с1е Г^^Изе с1е$ 8($-Риагап{е
к Пгаоуо (В. Р.) — Ь*^8И8е <1е Ва1ак (В. Р.) — Тго18 т6<1а111оп8 гота1п8 еп
ог \п€6И% (В. Р.) — 8апс1иа1ге с1е 01апе е! (1'Аро11оп рг^з (1е 1а уШе (1е
Рег(1й1ап(1 (В. Р.) — А ргороз (1е 1а ^гоиуаШе Г01па1пе к Оаг]ап1{8а, аггопд.
<1е V^<1^п (В. Р.) — Ьез НеИйез (О. I. Кагагош). — Ап. 0. ТсЬтп8Ь!гош |
(В. Р.) - Оеогг ЬбзсЬске | (В. Р.) 207
1Нсоиуег1е$ агсЪ6о1оа1Ч11е8 еп Ви1^аг1е реп(1ап1 1915 (В. РИош) 222
В1Ь11орт1рЪ!е. — О. 8 е и г е, Ьез {ша^ез Шгасев (1е 2еиз К^гаилоз (О. I. Кагаго^).
— Р. Кге^зсЬтег, Хит Оеи1ип8 <1ег 4Ьгак15сЬеп Юп^пзсЬг!!! (0 ОекЬеш).
— Р. К 1 у т, 01е ^есЬ1зсЬеп Ко1оп1еп 1т 8ку№еп1ап(1е (В. РПо^). — О.
1. Кагагош е! 0. Ое1сЬеш, Зоигсез роиг 8егу1г 2к ГЬ181о1ге е! 1а §[6о-
ртрЬ1е апс1еппе8 (1е 1а ТНгасе е! <1е 1а Мас^с1о1пе (В. РИош). — А. I с Ь 1 г-
кош, Ьез Итйез осс1(1еп1а1ез дез рауз Ьи1§аге8; Л. 1уапош, Ьез Ьи1§[аге8
<1е Мас^(1о1пе (М. М11еш). — РиЬИсаНопз поиуеИез зе гайасЬап! ^ ГагсЬб-
ою^е Ьи1§[аге 230
ТаЬ1е с1е8 р1апсНе8 е! с1е8 111и81га110П8
I. Р1ап (1е 1а ЬазШяие рг^ де Р1г(1оре.
II. Р1ап гезШиб е! соирез де 1а шбте ЬазШяие.
III. Соире 1оп^!ид1па1е (гесопз1гис110п) де 1а шбте Ьаз^И^ие.
IV. Ра(аде де Гез! (гесопз1гисиоп) де 1а т§те ЬазШяие.
V. Р1ап де Гб§[118е де КИззб-кеи!.
VI. Ргезяиез дбсога^уез де Гб^Изе № VIII де Ттар^гИза (Игаоуо).
VII. 1. 06131] д'ипе !гезяие де Г6§^Изе № VIII де Тгарб21(5а: де5$1П зцг 1а
гоЬе д*ипе !етте.
I ...
2. Ргезяие де Гб^Изе № XIV де Тгарб211за.
VШ, 1 е! 2. Ргездиез дбсогаНуез де 1а т^те ^еЬзс-
3. Ргезяие дбсогаНуе де Г6й:И8е № X де Тгарб211за.

VI ТаЬ1е (1е8 р1апсЬе$ е! (1е8 ШизЬ-аНопв
?!{. Расе
1. 1^ геИе! йа (1еуап1 (1е Га1йе1 Ле Кага-огшап 2
2—3. Ьеа геНеЬ (1е с616 (1и тбте аи^е! 4 — 5
4. К^1е! (1е8 Мут1^ез (1е 8а1а(Ш10У0 6
5. Ье геие! йи депШе де 1'а11(е1 (1е Кага-оппап б
6. ЬЧпасНрИоп зш* 1е шбше ап^е! 7
7. 1п$сНр11ол (1е Ма1ко-Т1гпоУО 10
8. Теггасойез с1е Кага-тоизза! . . ^ 12
9. Сгояи18 (1е 1а 1осаи1^ (1е Г^^1$е ди Сег1 ргбз (1е Р1г(1оре 20
10. Уие ^^п^гак дез П11пе8 (1е 1а тбте б^Изе ауап! 1ез юаШез 21
11. Уие §[^п^га1е с1е Г^§[11$е би с6\€ п.-оиез1 23
12. ЗиЬз^шсиопз с1е Гар$1(1е (1и сеп(ге 25
13. Ьа пе! со11а16га1е (1и потЛ, йи сбИ (1е Гоиез! 25
14. Ьа пе{ сеп1га1е е! 1а пе! со11а1^га1е би погс1, йи сд16 (1е Гез! 26
15. Ьа рагйе би поти би паг1Нех, уие с1и зид-ез! 27
16. Ьа тбте раг11е, уие с1и зид-оиез! 29
17. Ьез сопз1гис11опз к Гап§1е пог(1-оиез1 бе Г^§;11зе, (1и сб(6 (1с Гоиез! 30
18. Ьез сопз1гис1юп8 к Гап§1е 5ис1-оие8( (1е Г^^Изе, (1и сд16 (1е Гсз! 31
19. Ьез тбтез сопз(шс11оп8 : 1а раг(1е ауес ГезсаИег 32
20. ЬЧп1^Неиг (1и Ьари$1^ге (1и сд{6 зи(1-оиез{ 33
21. Ь'^п1г^е бе 1а юиг погд-оиез! (1е Гепсе1п{е с1е Ге§[11зе 31
22. Ьа ро|1е пог(1-ез1 (1е Гепсе1п1е бе Гб^Изе ауес ГезсаИег 35
23. Ьа раг11е логс! бе 1а соиг (1е Г^^Нзе ауес Г^§[ои1 36
24. Ь1§пе бе з^рагаИоп ел1ге 1а сопз1гис1!оп еп ЬНциез е\ се11е ел р1еггез (1ал8 1е
тиг пог(1 (1е Г^^Изе 38
25. Ь!§[пе бе з^рагаИол еп1ге 1а сопз1гис11ол ел ЬНциез е! се11е ел р1еггез <1апз 1е шиг
зи<1 с1е Ге^Изе 39
26. Ье тиг зи(1 бе Г^§[Изе, (1и сд1^ зи(1-ез1 40
27. 0^(а!1 (1е 1а солз1гас11ол (1и тиг зи(1 ргбз бе 1а рог^е ЬоисЬ^е 41
28. Ьа рагЦе лог(1-ез{ с1е Ге^^Нзе, уие (1и сд1^ зид-оиез! 42
29. Ьа ИтИе ел(ге 1е тиг оиез! е! 1а солз1гис11ол к Гап§[1е погс1ч)ие81 45
30. Ьез рЦаз^гез (1е Гез1, уиз (1и сд16 (1и потб 49
31. Ье тиг еп{ге ГаЬз1(1е сеп1га1е е{ ГаЬз1(1е (1и зид, (1и сд1^ зи(1-оиез( 51
32. Ье р11а8(ге лог(1-ез(, ди сд16 бе Гоиез! 52
33. Ргартел1з с1е союллез еп тагЬге 59
34. ТиПез ауес дез етрге1п1ез, ргоуелал! дез юиШез бе Г^^Изе 63
35. Ргарт1ел1з бе р1адиез еп пшгЬге 66
36. Рго!11з дез р1аяиез ел тагЬге 67
37. Ргартеп1з еп тагЬге бе 1а Ьа1из1га(1е де ГатЬоп 68
38—39. Ргарт1ел1з агсЬ!1ес1игаих д'ипе ^^Изе де 8о!1а 68— €9
40. Ргарт1еп1з еп тагЬге де 1а Ьа1из(гаде де ГатЬоп (1'^1$е де Пгдоре) 69
41. РгоН1з де ^та^еп^$ агсЬйес1игаих де 1а тбте ^^Изе. . 70
42. Р11а81ге еп тагЬге де 1а тбте б^Изе 70
43—44. Соире дез риаз1гез де 1а т^те ^§[Изе 70—71
45. Вгасе1е1 еп Ьгопге де 1а тбте б^Изе 71
46-59. 0Ь}е1з д1уегз ^гоиубз дапз Г^^Изе 72—77
60. Ьез {опдетеп(з ди тиг оиез{ де Г6§[Изе де К11зз^-кеи1 ауес 1а рог^е рг1пс1ра1е. . 87
61. Ьа рагИе зид де 1а пе! 1гапзуег8а1е 88
62. Ьа рагИе ез1 ди Ьар11з1^е 89
63. Ье Ьазз1п ди ЬарИз^^е 90
64. Ь'ап§[]е зид-ез1 де 1а пе! ди зид 91
65. Ьез !опдетеп1з ди тиг зид де 1а пе! рг1пс1ра1е ауес 1ез рог1ез сопди18ап1 ай
Ьар11з16ге 92

ТаМез (1е8 р1а11сЬе5 е! Лея Шия^тйИопв VII
Р1в. Ра^е
66. Ьев !оп(1етеп18 йа тиг зис! (1е Га1г1ит» уиз би с6\€ (1е Гоиез! 93
67. РгоШз (1е р]ачие8 (1е У^^Пзе (1е КИзз^кеи! 94
68. 018ро$1иоп (1е8 ютЬеаих дапз 1а тбте б^Изе Ь5
69—72. 0Ь]е18 (11уег5 1гоиуб8 дапз 1а шбте 6^1!$е 96—99
73. Иап (1е ТгарбгИза к Игаоуо 115
74. Иап ае ГбШЙсе М 1 121
75 Иап (1е Г^^Нае М П 122
76. . . . М Ш 124
77. . . . М1У 125
78. . . . МУ 126
79. . . . М VI 126
80. Ргеаяиеа (1е Г^^Нае М IV 127
81. . . . № VI 127
82-84 128-129
85. Иап (1е Г^^Иае М УП 130
86. .. .. „ М УШ 131
87-93. Ргеаяиеа (1е 1а тбте ^^Изе 132—137
94. Р1ап (1е Г^^Изе М IX 137
95. „ ,. .. М X 138
96—97. Ргезяиез (!€ 1а тбте б^И^е 138—139
98. Иап (!€ Гб^Изе № XI 140
99—106. Ргезяиез с!е 1а габше б^Изе 141—145
107. Иап (1е Г^^Нзе № ХП 146
108. Р1ап (1е Г^Изе М ХШ 146
109—120. Ргезяиез (1е 1а тбте б^Изе 148—155
121. Иап (1е Гб^Изе М XIV 156
122—126. Ргезяиез (1е 1а шбте б^Изе 157—160
127— 129. Иапз (!ез б^Изез №М XVI- XVIII 161
130. Уа1ззе11е еп аг^1е ае ТгарбгИза 163
131. Тиуаих еп аг^1е ае Тгар^Кза 164
132. Ви81е еп тагЬге ае Гетрегеиг Тга]ап ай УаИсап 177
133. Ье роп1 ае Тга]ап (геИе! ае 1а союппе Тга]ап 2к Коте) 182
134-135. КеИеЬ ае 1а союппе Тга]ап ^ Коте 184—186
136. Ье топитеп! 2к АааткИзз! (а'арг^ 1а гесопз1гис11оп ае Н1етапп е! РигЬхгаеп^1ег) . 188
137. 06Ш1з ай тбте топитеп! 189
138. 138 а. Ки1пез ай Рошт к ШсороНз аа 1з1гит 196—197
139. КШпез ай 1ЬШге „ ., , 197
140. Кие рауб .. ., „ 199
141. КШпез & 0Ь1^Ьеп (Оезсиз) 199
142. 8!а1ие еп тагЬге а'Его8, ргоуепап! ае Н1соро1!8 аа 1$1гит 202
143. V 11уросаи81е гота!п аапз Гб^^Нзе ае З^Оеог^ез ^ 8о(1а 209
144. Ва^е еп ог ае Т!гпоуо 211
145. Ь'^11зе ае 1а 8<« 01тапсЪе 2к Ва(ак 212
146. Р1ап ае 1а тбте ^Изе 213
147— 148. МбааШопз гота1пз еп ог ай топаз1^е ае Ку1о 214—215
149. МбааШоп гота1п еп ог ай Миз^е На11опа1 2к Зойа 215
150. СоШег гота1п еп ог ае Оаг]ап11за (аггопа. ае У1а1п) 216
151. Уазе еп аг^1е ай тбте епагой 217
152. Репаап! а^огеШе еп ог ае ЗоНа 223
153. ТиИе ауес 1пзсг1риоп ае Зо!1а 223
154. ТеласоИе ае Зо&а 223
155. Ке11е1 ае Шапе еп шагЬге, ае Котап1з1, аггопа. ае Вгегп1к 224

VIII ТаЬ1е (1е5 р1апс11е8 е! (1е5 111из1га11оп5
Р1к- Рав«
156. Реп(1ап1 (1'огеи1е еп ог (1'Аг1сЬаг 224
157. Уазе еп аг§[еп1 (1'Аг1сЬаг 225
158. ВоНе Г01па1пе еп 1уо1ге (1е Ьот 225
159. Репс1ап1$ (1'оге111е (1е 8оиШп(1о1, аггопб. (1е 86уИ^уо ; . 226
160. Вгасе1е^ еп аг^еп! с1и тбте еп(1го11 226
161. ТеггасоИе „ „ „ 227
162. Уазе еп аг^Пе „ „ „ . 227
163. Теггасойе дез епу1гоп8 <1е Ва11сН1к 228
164—165. Н1Ьи1е8 еп Ьгопге дез епу!гоп$ бе 8(ага-2а§ога 228
166—167. Уазез еп аг^Ие (1е 81а(]ак-К1а(1^пе1$, аггоп(1. с1е ТсМфап 229
168. Ьапсе еп !ег би тбте епдгоИ 229
169. НасЬе еп 1ег (1е Рапа§иг1сЬ16 230
■ >.ч< «

Антични паметници изъ България
(Третя статия *)
Отъ Г. И. Кацаровъ
I
Въ Народния археологически музей се пази единъ паметникъ,
който, ако и да е постжпилъ въ сбирката доста отдавна^, е останалъ
необнародванъ, при всичко че представя твърди голЪмъ наученъ инте-
ресъ. Въ сл'ЬднитЬ редове ще се помжчимъ да го обяснимъ, до колкото
ни позволяватъ оскжднитЬ научни помагала, съ които разполагаме.
Горня половина отъ четиристраненъ жертвеникъ отъ варовникъ
съ корнизъ, чиято десна страна е отчупена, сега високъ 0*64 м., ши-
рина на корниза 0*39 м., дебелина 0*60 м. ; ширина и дебелина на жертве-
ника 0-415 м.; върху пръднята страна на корниза въ лЪво е издълбанъ
простъ акротеръ, въ десно отъ него гръцки надписъ въ три реда; нам-к-
ренъ въ с. Кара-орманъ (Чирпанско).
Четирите страни на жертвеника еж снабдени съ релиефи, които еж
доста разядени и изтрити; ние ще ги опишемъ по редъ, като захва-
немъ съ тоя, що се намира върху лицевата страна на жертвеника.
А. Въ лЪво женска фигура, права, еп !асе, запазена до корема,
обл'Ьчена съ прЪпасанъ ржкавенъ хитонъ и хламида, която пада въ
дипли отъ л'Ьвото рамо къмъ краката, съ кждрава коса и калатъ на
главата; десницата си простира надолЪ, като че държи н%какъвъ
пр^дметъ (вероятно патера, както ще видимъ по-дол%); въ л1^вата
си ржка придържа рогъ на изобилие. Въ десно отъ тая фигура, въ
ср-Ьдата на релиефа, се вижда клончесто дърво съ дебело стъбло,
върху което се е качило момче; то простира десницата си, за да се
държи за клона, десниятъ му кракъ е прЪметнатъ върху лЪвия;
лицето му е съвсЬмъ затрито. Въ десно отъ дървото се вижда фигура,
обърната малко въ лЪво, отъ която е запазена главата, часть отъ гър-
дите и проснатата надолЪ десница. — Обр. 1.
») Ср. Изв. II 175 сл.; Ш 180 сл.
2) Пр%зъ 1906 г., инв. № 3926.
Известия на Арх. друж. V.

2 Г. И. Ктаровъ, Антячвн пшкпши кгь Бъшрв!
Какво е изобразевото въ лЪво женско божество? На пръвъ погледъ
то вв вапонвя богввята съ рогъ на взобвлне и калатъ на главата, която
срЪщаме въ нвого новети ва тракийскктЬ градове отъ римско врЬме. Както
взтьква Ростовцевъ*), тоя типъ се ^^Ь^;а въ Двоннсополъ, Маркиано-
полъ, Нвкополъ, Томи, Авхнало. Деултут, Адрвавополъ, Маронея,
Месемврня, Одесосъ, Павталня, Перннтъ, Фолваополъ, Сердика, Августа
Т^^яна, Цела 4,Соеи)^. Тоя твпъ се описва обнкж»сяо като Коакордня
или Фор^уна (рнмаштЬ персовмфикацни), обаче Ростовцекъ, взтайки
лрЪлгь внхь широкото ну разпространение и обстоятеаспото, че кала-
гьгь характеризира гла^ю хтоакческигЪ божества, съ щмво схваща
теч обрАзъ като жевски корелатъ ва великия хтоввчеал богь, който се е
г^читж:гъ сохъ р&знм имена и е бвлъ т«ърл:Ъ по11Л'лярежъ и жъ Тракия').
До колкото зваехъ, тоя типъ се ср%ша само въ едииъ тлъкъ редн-
е-^ отъ мергсгь, вам^ренъ между селата Бчтсюо н Ннкюоъ, опмсшъ отъ
'■ , ^х^-гс^ Кгт^евскоа г^^нм^к, 1^ С^>'^. ВV челъ Г;>*ф Бобр^р^жп^ стр. 17
' .1?. У. > _ ■ с 1 V Лвт. «.чгсгя «а Кик. п^п-АТфо*!.. пра смуп^лжгк гршкме.
''- Сг. Г;;:.-*^е>ъ. а. м I* сл : Л>пг<;1и« жьо^от. ■■■:— С1 ^ вгк Ркс1в.

Г. и. Кацаровъ, Антични паметници изъ България
Добруски*) като Коякордия: ,тя е изобразена права, на лЬво, облечена
въ дълъгь хитонъ и химатионъ, на който единиятъ край въ дипли се
отпуска отъ л-Ьвото й рамо; въ лавата си ржка държи рога на изо-
билие, въ десната вероятно жертвена паница надъ единъ жертвеникъ,
които обаче не личатъ ясно*. Отъ двЪтЬ страни на богинята въ десно
и въ л-Ьво се виждатъ никакви предмети, които не могатъ да се опр%-
д-Ьлятъ; може би еж дървета? Не може да се каже сжщо дали има изоб>
разено иЬщо подъ образа на богинята. По тая аналогия може да се
приеме, че богинята и въ релиефа отъ Кара-орманъ е държала въ дес-
ната си ржка патера надъ жертвеникъ.
Образътъ на дървото, както казахме, не е ясенъ; ако то е лоза,
бихме могли да наведемъ като паралела известния релиефъ на Диониса
отъ Мелникъ (отъ областьта на тракийското племе меди)^, въ който е
изобразена лоза, на която еж се качили двЪ сатирчета да рЪжатъ гроз-
дове съ косери. Въ такъвъ случай и момчето върху дървото на нашия
релиефъ може да се тълкува като сатирче. Това тълкувание се под-
крепя и отъ обстоятелството, че религиозното дружество, на което е
билъ архимистъ споменатиятъ въ надписа Аврели Аристенетъ, е почи-
тало и бога Диониса, както ще видимъ по-долЪ при обяснението на
надписа.
Колкото се отнася до образа въ десно отъ дървото, той е толкова
разваленъ, че не може да се каже за него нищо положително ; обаче, ако
вземемъ пр'Ьдъ видъ това, що излагаме по-долЪ за значението на Дио-
ниса въ свръзка съ надписа на жертвеника, ще можемъ да прЪдпо-
ложимъ съ извЪсгна вЪроятность, че въ тоя образъ е пр'Ьдставенъ самъ
Дионисъ; д'Ьйствително образътъ, ако и малко запазенъ, ни напомнюва
облечения въ хитонъ Дионисовъ типъ, извЪстенъ вече отъ няколко
намЪрени въ България релиефи^.
В. Въ релиефа на десната страна на жертвеника виждаме въ
л%во женска фигура, обърната малко въ л^во, долнята й часть отчу-
пена, облЪчена въ прЪпасанъ хитонъ и хламида, която се спуща прЪзъ
лявото й рамо, главата й съ гжста коса; лицето е съвсЬмъ затрито; десната
й ржка, както изглежда, е просната въ лЪво. Въ десно отъ нея е изобра-
зена тройната Хеката, права, и трит% й глави обърнати напрЪдъ; върху
1) Мсб. ХУШ 733, обр. 25; ср. Зеиге, Кеуие агсН^о!. 1908 II 74, бр. 3.
*) Ср. Рег(!г12е1, Кеу. агсЬ^о!. 1904 I 19 сл. (Пер. Спис. ЬХУ, 321); СиИез е!
шуи1ез (1и Рап^^е, 21; Ростов це в ъ, Святилище ерак. боговъ, въ Изв. Имп. археол.
ноиинаАн, вип. 40, стр. 26 на отд-Ьл. отпеч.
3) Ср. у Ростовцевъ, Святилище ерак. боговъ, стр. 24, бр. 3, 4, 6.
1*

4 Г. И. К■I|■ро■V Алмчша памстшвпн шзъ Бмгчжа
всЬа глава — внсокъ калагь; най-добрЪ се вижда 11р'Ьлмто тЪяо,
обхЪчею съ орЬпасанъ хнтонъ, съ двЪтЬ си р1и1Ъ държв вапрЪко
едннъ дъаъгь прЪднетъ (арпшкъ?). Л'Ьвото гкло държв тоже съ дгЪтЬ
св просгренв рллЬ нЪкакъвъ продълговатъ 11р'Ьдиегь (факла?); оть
десното гЬяо се ^окдатъ сано главата н гьрдитЬ; реансфъть ва тая
страва е опупсяъ. — Обр. 2.
С Ръ ре::же-ф1 вл т%А1та сттизл ва хертвашп еж ирг^лставеш
гг« ж-евлл 4-«гл-р«. =;мя«, =:= :*л-; юлнята '«»сп> ^ ткюто виъ е
311г>-5;^5а. К;\1#.зл7а ч*^?* ■* 1ес90 е обг^чаа с* »»*иу ковто
:<мг-ЕВД С1М0 ^с^зото в 7'^у.-> ш ^^.г^гта «|стъ я1 гъ^-двтЪ: главата в е
съ гх.т ии;\иа к\х^ь. сг^т стгссЪ б1 г.'--!.'^; десяпа ж р&жа е
м»~у*г« Б^.^V г^^мп ■ х^с^"" Е*л.;1«дъ ггЬшегь .ро.-ь?>; лЪжата ш
гяк1 В? ое м.1ьи «сал «т^.г;-«1 -«лдъ )г%х&ъ'^а:ъ вежг^гк гр-Ъшетъ.
а < гг>\-5т к1х"'Гк а ?*С'.-сгвс' е г^г*^*^-* ^«ь"*»^ =7^^^""^: Лшап
а гккл к"кя^1 и г «и-к-тт льгъ ^^г-гг?* к* фрегата, вожто се

Г. Н. Кацаровъ, Аитнчки паметници нзъ България 5
ина сжщата прическа; може би лавата й ржка, покрита съ
дрехата, е опрЪна върху раното на ^'Ьднята фигура. — Обр. 3.
Тия три образа пр'Ьдставятъ безсъмнено тритЬ Ниифи, чийто
култъ, както се знае, е билъ иного разпространенъ въ Тракия. По типа
си гЬ ни напоннюватъ изв^стинтЪ вече релнефи на НинфитЬ; така, при-
ческата съ високъ кокъ се ср%ща въ,'и%кои релнефи отъ светилището
Обр. 3. — Л%внятъ релиефъ на жертвевика отъ Кара-ориавъ.
на НинфнтЬ въ Саладиново^). Въ другъ релнефъ отъ същата находка')
Нимфата въ десно вдига лавата сн ржка кънъ главата си и държи въ
нея н^какъвъ пр^днетъ (обр. 4).
О. Четвъртнятъ релиефъ на заднята страна на жертвеника пред-
ставя тракийския конникъ; долнята часть на коня е отчупена; кон-
пикътъ, съ кждрава коса, е изобразенъ въ десно, облЪченъ съ хитонъ
») Ср. Добруски, Мсб. XIII 414 обр. 1; стр. 417 обр. 3; Ви11. еоп. ЬеМйп. 1897
стр. 131, обр. 13; стр. 133, обр. 15.
■) Плочката е вие. 022, шнр. 0-33, деб. ок. ОЧИ н.; даваме тука образа й, защото не
1 у Добруски.

Г. и. Кацяровъ, Античнн панетницк изъ България
и хланида, която, както обикновено, се развива задъ гърба иу; сь
вдигнатата си нагори десница държи кжсо колие; задъ главата на коня
Обр. 4. -п- Релнефъ ка НнуфитЬ огъ Сиадиново.
Зг^ииягъ ре.;1;«фъ нз жсртмняка отъ

Г. и. Кацаровъ, Антични паметници нзь България 7
се вижда гол^миятъ ну кржгьлъ шить, който той държи сь л-Ьвата сн
ржка. — Обр. 5.
Между иногобройни!^ релиефн на конника-херой тоя тнпъ сь
щитъ се с[Аша по-р'Ьдко; Сьоръ'), който указва подобни образи, пред-
полага, че тоя типъ на конника е повлиянъ отъ релиефитй, въ които
се изобразяватъ гьй нареченнтЪ еяиНез 81прт1аге8'), между които инало
и много тракийци.
Об,.. 6. — Надписъ върху жертвенииа отъ Кара-ориакъ.
Надписътъ, за който споменахме по-горЬ, гласи:
Айр(:^Х1сч) 'АрсоxЕV^то[^|
Височина на буквитЪ 0-025 и.; въ първия редъ сл-Ьдъ А^, бръшля-
вовъ листъ; буквата П въ третия редъ на края личи на камъка. — Обр 6.
1) Зейте, б(и<]е 5иг яиеЦиез (урез йи сауаИег (Игасе, въ Кеу. Леа 61и(1е!1 апс.
стр. 25 на отд. отлеч.; другъ прнм%ръ у Г. И. Кацаровъ, Изв. III 341.
^ Ср. напр. образа у ОагетЬег2'5а((11о, 01с(. аа апИяиШа III 7В5, обр. 2737'
— Е^иИез з1прт1агез ех избрани войници отъ разни иародиостк, които, за разлика отъ
ромощнитк войски, означавани споредъ народностьта си, се наричали а1ае и спКоЛеа з1||-
рт1аг1шл; отъ гкхъ сжщо се образувала и една императорска гвардия (едиКез з1пк111атез
АпеизЦ), която се споменува вече въ врЪието на Траяна. ТЪ се набирали главно отъ
^^^яавскIIтЪ и реинскитЪ провинции и служили 25 години; ср. МатциагЛ, КОш. 51а-
а19Уст«г. \Р 468 сл.; 11еЬепат у Раи1у-№з10«а КЕ VI 312 сл.

8 Г. И. Кацаровъ, Антични паметници изъ България
Споредъ надписа жертвеникътъ билъ посветенъ отъ Аврелия Ари*
стенета, който билъ архимистъ (йрхчАбап]^) ^) на н%кое религиозно дру-
жество отъ мисти ((1б<7хас). Такива дружества срещаме най-вече въ старото
отечество на Дионисовия култъ, Тракия^. Така уЛоун Аюу&ааи намираме
въ единъ надписъ отъ Подгора (областьта на стария Филипи)®); архи-
мисти — въ Перинтъ*) и Аполония (Созополъ)^). Дионисови мисти нами-
раме по-нататъкъ въ надписа отъ Алистратъ (Македония) ^) и Тесалоника
(Солунъ)^; мисти — въ единъ надписъ отъ Балчикъ^.
И нашиятъ надписъ отъ Кара-орманъ навярно се отнася къмъ
религиозно сдружение, което е почитало главно Диониса^); требва именно
да забЪлЪжимъ, че Дионисъ е богътъ, който преобладава въ религи-
ознитЬ дружества отъ първигЬ векове сл. Хр.^°); неговиятъ оргиасти-
ченъ култъ е изобщо типиченъ и е послужилъ като образецъ и за други
подобни мистични култове.
ОсвЪнъ споменатитЬ вече мистични дружества, въ Тракия еж съ-
ществували и други религиозни дружества, които еж почитали Диониса
и които се означаватъ съ специални имена. Така буколи фоихбХоц по-
читатели на Диониса-бика) ср'Ьщаме въ Аполония^^); е^рх^РобхоХо^ въ Пе-
ринтъ**); <ше^^®) 'Ласоу^у въ единъ надписъ отъ Фердинандъ^*); Бакхово
дружество (ВассН1ит) въ Никополъ^^); Ваххваотас въ Дионисополъ (Бал-
1) Тая служба се срЪща главно въ надписите на Тракия и М. Азия: ср. Ь6сг1уа1п
у ОагетЬег^-За^^По, 01с1юпп. (1е$ апИчиИ^з IX 265.
2) Ср. Ро1ап(1, СезсЬ. (1е$ ^[НесЬ. Уеге1п8ше8еп$ 38; Ь^сг1уа1п, цит. м. 258, 260.
3) Регс1г12е1, Ви11. согг. Ъе11. 1900, 304; 21еЬаг1Ь, 2еи$сЬг. (йг уег^1е{сН;
КесН(8ш188. XVI (1903) 305. бр. 75.
^) Оитоп1-Ното11е, М^1ап§[е8 (1*агсЬ^о1. 382, бр. 72(1; въ бр. 72с се споменува
ь) ОишопЬНотоПе стр. 457, 111(1.
^) Регс1г12е1, Ви11. согг. ЬеИ. 1900, 317: о1 пцЛ РоОфОУ 2в{па |хб9Х* Вдхртю; Д(оу6ооо.
ср. сжщия въ Сийе8 е! ту1Ье8 с1и Рал§[^е, стр. 89.
^ Рег(1г12е(, Ви11. согг. ЪеП. 1900, 322; за тоя надписъ ср. сега Ауегои е!
Р!саг(1, Ви11. Согг. Не11. 1914, стр. 38 сл.
^ КаИпка, Ап1. Оепкш. !п Ви1§аг. бр. 95, редъ 21.
^) Може би не безъ значение е бръшляновиятъ листъ В1> надписа между дв%т^
имена на Аврелия; изв-Ьстно е, че бръшлянътъ е посветенъ на Диониса: ср. Рег(1г12е1,
Си11е8 е! ту1Ье8 йм Рап§^е, 65; 01 ек у Раи1у-^V^88оша, Кеа1епс. V 2830.
^'О Р о 1 а п (1, цит. съч. 196.
») Оитоп1-Ното11е, М61ап^е8 457, 111 6.
1^ ОитопЬНотоПе ц. м. 382, 72 6.
13) олсСра означава дружество отъ мисти; Ро1ап(1, ц. м. 153.
«0 КаПпкя. Ап1. Оепкш. Ви\^ат, 186.
*^) СИ 7437: ВассЬ1ит уегпаси1огит ; въ надписа се споменуватъ и агсЬ!ту8^ае.

Г. и. Кацаровъ, Антични паметници изъ България
чикъ)*); Дионисови дружества въ Калатисъ^) и Томи^. Сжщо и срод-
ниятъ съ Диониса Сабазий се срЪща въ Тракия като дружественъ богъ ^).
Не ще съмнение, че и божествата, изобразени въ релиефитЪ на
нашия жертвеникъ, ще да стоятъ въ свръзка съ живота на дружеството.
И действително, НимфитЬ не липсувап между божествата на религи-
озните дружества въ Тракия: така отъ надписа на тракийскитЬ оргеони
на Бендида отъ Пирея^) се вижда, че покрай други божества оргеонитЬ
почитали и НимфитЪ; въ единъ надписъ отъ Стара-Загора (Аи^и81а
Тга1апа)^ четемъ посвещение на Аполона и НимфитЬ отъ 'Бру1аа7]Уо(,
вероятно членове на нЪкое дружество.
Хеката не е позната, наистина, като богиня на религиозно друже-
ство въ Тракия, обаче нейниятъ култъ е билъ доста разпространенъ въ
тая страна*^); дори е изказано предположение, че Хеката е първона-
чално тракийско божество^. Интересно за насъ е да изтъкнемъ, че въ
късно врЪме тя е била тЬсно свързана съ Диониса ^); така напр. въ
едно римско мистично дружество (8р1га)^^) Хеката е свързана съ Либеръ
(т. е. Дионисъ). Така ще си обяснимъ и почитането на Хеката въ дру-
жеството отъ Кара-орманъ, което сигурно е имало т%сна връзка съ
култа на Диониса, както вече изтъкнахме по-горЪ.
И тракийскиятъ конникъ се явява като богъ на религиозни дру
жесгва, и то само въ своето отечество Тракия. Така, въ Олинтъ^^) нами
раме 4рх^^^*Т^Т*€ ^^^ Т1р(|)о{ ; отъ околностьта на Абдера**) имаме посвеще
ние: "Нрсоь АйХсоуе(тщ ^(лааха! тер1 1еркл и пр.; отъ Томи^^) притежаваме спи
съкъ на дружествени членове съ посвещение : ейх^^^Р^о^^ 11р(оа 2у|&7]хау
1) КаИпка бр. 188.
2) АгсЬ. ер1^. МШеП. Оезкгг. XVII стр. 101. бр. 43.
*) 01м(ра ^«{хоасоу: АгсН. ер1^. МШ. XIV 28, бр. 57; д-Соьоо^ отъ Во1ххо1: пакъ тамъ
XI 48, бр: 60. — Може би се отнася къмъ Диониса и тиасътъ отъ Т(х0ро1 въ надписа отъ
Каварна (у КаИпка, бр. 116), а сжщо и мистичното дружество, споменато въ единъ над-
писъ върху пръстенъ отъ Балчикъ: АгсЬ. Ап2е1§[ег 1901, 158», № IV 7: о6уо5ос 1хиот1Х'»]
Тофойа>у.
*) Ср. Ро1ап(1, ОезсЬ. (1е$ ^есЬ. Vе^е^п8Vе$еп$, 216.
^) ^V^IЬе1т, ЛаЬгезЬ. дез бз^егг. агсЬ. 1п8Ш. V 1902, 157 сл.; ср. Г. И. Кацаровъ»
Изв. истор. друж II 36 сл.
^ КаПпка, бр. 161: Кирею [*А]1с6ХХ(0У1 21хвр9)уА %л1 М^^а1^.
7) Ср напр Филовъ, Изв. Ш 45 сл.; Кацаровъ, Изв. IV стр. 103.
^РагпеП, СиИез о! Огеек $1а(е8 II 507, цитирано у НескепЬасН, Раи1у-Кго11,
Кеа1епс. Vи 2780.
») НескепЬасЬ, ц. м. 2781.
^^ аЬ VI 261.
") 21еЬаг111, Оаз ^йесЬ. Vеге^п8ше8еп 56.
»2) Оитоп1-Ното11е, М61ап8е8 442, № 110 Ь»; СИ III 7378.
») АгсЬ. ер12г. Мте11. VI стр. 19, бр. 39.

10 Г. И. Каиаровъ, Антични паметннин нзъ България
II.
За широкото разпространение на ДионисовигЬ религиозни дру-
жества въ Тракия, за което говорихие по-гор%, свидетелствува още
единъ надписъ, който сега се пази въ читалищния дворъ въ Малко-
Търново. Споредъ св^дЪнията, които ии даде г-нъ Г. П. Добревъ,
директоръ на тамошната прогимназия, надписьтъ е билъ наи^ренъ при
зенленитЬ работи за постройката на д-Ьвическото католишко училище.
Надписьтъ е билъ прЪписанъ още въ 1913 год. отъ Б. Филовъ; фото-
Обр. 7. — Ншшнсъ отъ Малко-Търново.
графътъ на Народния нузей Г. Трайчевъ има възможность пр'Ьзъ вр-Ьие
на тая годишната обиколка на г-нъ проф. Милетича въ новитЬ земи
да направи снника на надписа, споредъ която го обнародване тука.
Четирнстранна подставка отъ иряморъ, горнята н десната страна
одЪлаии, тъй щото изчезнали началнитЬ редове на надписа и по няколко
букви отъ първигЬ му три реда. Камъкътъ билъ високъ 055, шир. 0'65,
дебелъ 0'50 м.; височина на буквитЬ на надписа: 0-04 н. — Обр. 7.
Запазената часть на надписа се чете:
. . . [етоО иреЬ^ Воясх'о>> ['^^^ рш-]
ош ЬтЛр 1аитоО хос! т(&у т^[ху-)
5 ичУП/рЕец,

Г. и. Кацаровъ, Антични паметници изъ България 11
Въ първия редъ името на жреца Оереб^), който посвещавг^ алтаря,
е изгубено ; ВАж/ьо^ (Ваххе1о7) е името на религиозното дружество, което
служило на Диониса^).
Редъ 2: посвещение Ас! Асоубоф въ надписъ се срЪща, до колкото
знаемъ, тука за пръвъ пжть; то предполага отжждествяване на Зевса
съ Диониса {2аЪ^ Асбуцоос); обаче както е имало 2лЬ^ ВбЕххос^ и 2лЬ^
2а^^^1о^, сжщо ще да еж почитали и Т^вЬ^ Асбуиоо;^); тр-Ьбва да заб%-
л^живгь, че надписътъ е отъ късно римско врЪме, когато синкретизмътъ
на разни божества е било н^що обикновено.
Формулата беб^ Асоубосо е известна; тя се ср'Ьща напр. въ единъ
надписъ отъ Магнезия на р. Меандъръ^).
Редъ 4: д-Ьцата на жреца еж били негови синмисти (аиу|1б<1ха1),
вЪроятно негови помощници при богослужението^.
Надписътъ произхожда отъ околностьта на единъ важенъ центъръ
на старото тракийско население: на югъ отъ Малко-Търново се намира
Виза, старата Вс!^6т]„ главенъ градъ на тракийското племе асти. Инте-
ресно е да се изтъкне въ тая свръзка, че въ тая область стариятъ
Дионисовъ култъ живЪе до днешенъ день въ известни карнавалски
обичаи, които еж вече достатъчно проучени'^, та не е нуждно да се
спираме тука върху гЬхъ.
III.
ОткритигЬ до сега въ България оброчии релиефи на тракийския
конникъ-херой, както и на други тракийски божества, носятъ по своя
външенъ видъ и обработка доста еднообразенъ характеръ^; гЬ еж при
това почти всички отъ камъкъ, обикновено грубъ м^стенъ мряморъ.
1) Ср. Кегпу Раи1у•\V^880Vа, Кеа1епс. П 2784; 71еЬаг1Ь, СНесЬ. Уеге1п$ш. 35,
40, 44« 56; Ро1ап(1, ОезсЬ. дез ^есЬ. Уеге1п$^. 197. Дисертацията на 8. К1а!1епЬас11,
ЗутЬо]. ад Ь1$1ог. соПе^ог. агИНс. ВассЬюг. Берлинъ 1914, не б^ше ни достжпна.
«) Ср. РгеИег-КоЬег!. ОйесЬ. МуНюЬ 1 2. 701 заб. 2; РоЬде. РзусЬе П 7.
») РгеИсг-КоЬег! 1 2. 701, 702 заб. 3; Зеиге, Реу. агсЬ. 1908 П 43, бр. 43 и 45.
*) Аг1 811(1. I р. 49: )^ М хсушу ^хооаа ха1 1'с§роу Хб^оу б1Йр 'ообхшу бп оиИсб^ 6
2в6с •Ц ^ А(6уооос; Рге11ег-КоЬег1 ц. м. I 2, 664.
&) Мтеи. дев Оеи18с11еп агсЬ. 1п81. А(Ьеп. XV 332; М1с11е1, КесиеИ д'1п8сНр1.
^гесчиез 856 В.
*) Ср. надписа отъ Кария въ Ви11. согг. НеП. 1900, стр. 35 сл., д%то се споменуватъ
подобни ооу||б9са(; изобщо в. Ро1ап(1, ц. м. стр. 39..
^ Ср. \^асе, Апп. о! Ше Вг11. ЗсНоо! АШеп. XVI 232; XIX 248 сл. и тамъ указаната
днтература; осгЬнътова Г. И. Кацаровъ, Пер. Спис. ^XVI1I сл.; АгсН. Шг КеИ§;1оп$>у188.
XI 407.
^ Ср. на кратко Ростовцевъ, Святилище ерак. боговъ, въ Изв. Имп. Археол*
Комм. Вмо. 40, стр. 20; Кацаровъ, Изв. IV 89 сл.

Г. и. Кацаровъ, Автнчнн панетянци изъ Българка
Обаче една нова находка, накаръ и незначителна, иде да покаже, че
оброчни релиефи еж били приготвяни н отъ глина (теракота).
Пр^ъ 1911 г. въ »гЬстносгьта .Чукуровъ връхъ* (Ср-Ьдня Гора),
около 5 км. на з. отъ селото Кара-Мусалъ (Пазарджишко), еж били от-
крити остатъци отъ стари зидове, чнрепн отъ глинени сждове, римски
монети*), а сжщо и долуописани!^ фрагменти отъ релиефи на тракий-
ския конникъ:
1) Глиненъ фрагментъ съ бл-Ьдочервенъ цв-Ьтъ, вие. 0*12, шир. 0.10,
деб. 0-02 и.; запазенъконникътъпочтиц^ъипо-гол*матачасть отъ коня.
Конникътъ на десно, обл^Ьченъ съ ржкавеиъ хитонъ и диплеста хламнда,
закопчана на десното му рано и разв-Ьта назадъ, съ гжста кждрава
коеа, седи на коня си въ спокойна поза, обърнатъ къмъ зрителя; на
Обр. 8. — Гликеии релиефи отъ Кара-Мусалт..
десната му страна виси кинжалъ, а съ десницата си държи опряно
до т^ото си копие. Върху коня, който стои епокоенъ, ясно личи
седлото му. — Обр. 8 б.
2) Глиненъ фрагментъ съ кераииденъ
0-015 и. Запазекъ е конникътъ и коньтъ г
лицето на който е затрито, галопира въ
в'Ьва назадъ; десницата му е просната на1
коня; може би държи юздата. — Обр. 8 а.
3. Часть отъ четирижгъленъ глиненъ р
шир. 007, деб. 0-006 и.; запазена само го|
<) Кратко съобщение у Филовъ, Изв. II 285.

Г. и. Кацаровъ, Антични паметници изъ България 13
ЛИСТНО?), ОКОЛО което се вие змия: сцена, изв%стна отъ много други
релнефи на хероя. — Обр. 8 в.
IV.
СлЪдъ находката на Езеровския златенъ пръстенъ съ тракийски
надписъ, уредникътъ на пр-Ьдисторическия отдЪлъ на музея г-нъ Р.
Поповъ има възможность да разсл-Ьдва могилата, д-Ьто е билъ нам^ренъ
пръстенътъ, а сжщо да разкопае и друга съсЬдна могила (ИвЪстия III
210). Въ послЪднята се намери една глинена амфора, съдържеща изго-
ренигЬ кости на погребания въ могилата 0; заслужава внимание об-
стоятелството, че амфората е била поставена обърната съ устието надолЪ ;
дъното й е пробито^ и върху него е билъ поставенъ глиненъ, продуп-
ченъ въ средата кржгъ (диам. на дупката 0.01 м.) Естествено, повдига се
въпросъ, каква смисъль може да има продупченото дъно на урната и
особното й положение въ гроба. Едва ли можемъ да се съмняваме, че
обяснението на това обстоятелство тр-Ьбва да се търси въ пр%дставигЬ
за задгробния животъ на старото тракийско население, на което се
приписватъ въпроснигЬ гробни могили. Тия пр'Ьдстави се отражаватъ
главно въ погребалнигЬ обичаи, и затова ще бжде необходимо да ка-
жемъ за гЬхъ няколко думи.
За погребението у старигЬ траки най-старо известие нам^рваме у
Херодота^; споредъ него тракигЬ държели трупа изложенъ три дни,
оплаквали го и послЪ заколвали жертви и правели угощение; най-
посл'Ь го погребвали, като го изгаряли или заравяли въ земята. У н-Ь-
кои тракийски племена била заколвана и погребвана и любимата жена
на умрЪлия. Надъ гроба издигали могила и уреждали игри и надпр-Ь-
варвания, като давали и награди на побЪдителигЬ. За надпрЪварвания
съ коне у одрисигЬ сл-Ьдъ погребението говори и Ксенофонтъ.
Отъ това известие вече е ясно, че тракиецътъ е вЪрвалъ въ силата
на душата сл%дъ свгьртьта^): чрЪзъ жертвигЬ, принасяни на гроба, оста-
1) Филовъ, Изв. III 211 сл.
^ Дупката е приблизително кржгла съ диам. ок. ОЧИ м.
^ Ср. Г. И. Кацаровъ, Битъ на старитЬ траки, Сб. на Бълг. Ак. на наукитЬ I
39 сл., р^ю е указана и литературата.
*) Интересно въ това отношение е известието Ротр. Ме1а 112: пе 1ет1п15 яи1(1ет
м^пи ез! ап!го.18. Бирег тоНиошт у1гогип1 согрога 1п1егПс1 8!ти1яие $ереИН, Уо1ип1 ех!-
пИшп НаЬеп!, е! ци!а р1иге$ $1п1и1 8!п^Н$ пир1ае 8ип(, си1и$ 1(1 зИ десиз арид 1и(Уса(11го$
пшрю сег1ат1пе аКес(ап(. МоНЬиз (1а1иг е$(яие тах1п1е 1ае(ит сит 1п Ьос соп^епсШит
«1||сеге, М|Мхеп1 аНае УосИшз е( сит асегЬ1$$1т1$ р1апс11Ьи$ еНегап!. А1 яи!Ьи$ сопзо-
&|А-Л#в|М11Ш11> ев1» агта орезчие ад го^оз (1е!егип1, рагаПцие, и! (ИсП-

14 Г. И. Кашровъ, Антични
налитЬ ЖИВИ искали да я унилостиЕ
удоволствие. Това е сжщата в-Ьра,
прЪдхонерово вр-Ьие. Нека си прит
дата (пЪс. XXIII 1 сл.)') за погребе!
падналъ Хекторъ, Ахилъ поканва
заедно съ него Патрокла. Ахилъ п<
дружаватъ, като при това обикалятп
ставя ржхгЬгЬ си върху гьрдит* на
се, храбри Патрокле, радвай се дор
се свършва, което съмъ ти об%ща
плячка на кучетата; около твоята к
янскн юноши, за да отмъстя за тво|
цигЬ свалятъ оржжията си, отпр%га
бално угощение: заколватъ говеда,
се л'Ьеше кръвьта като изъ чаши'.
Патрокловата душа и го иоли да п
пр-ЬстАПи ло-скоро прага на Ада. I
жени понасятъ трупа, за да го погр
кждри, отр'Ьзани оть косата си; най
си и я поставя въ ржката на Патрок
закодвать много овце и волове и п
ната ииъ Ахилъ покрива трупа на Г
масло се нареждатъ около носилката ;
коня, авЬ оть ПатрокловитЬ кучета
които Ахилъ уловилъ за тая цЪль,
трупа; ц-Ьлата иощь Ахилъ излива
рокловата душа. На сутриньта изгас
реиитЬ кости, поставятъ ги въ златна
Е. Роде въ своето класическо
това, 11(0 се върши при кладата на
жертва, съ която се доставя удоволс
й и се спечелва нейното благовол!
нам^рваие и по-късно въ гръцкия I
(аШ, сит (а(о 1асеп(11, а1 йеХит 1п т
пес ри{>пае пес ресип1ае 1оси8 яИ...
които нскать да се оженагь за вдовнцнтЬ на у)
и поклнвятъ духа на уъртвня или да прнене
"1 !?о1и1е, Р5ус1]е Р 14 ся.
■^) КоЬйе, РкусЬе Р 15 сл. Ср. 81еп8

Г. и. Кацаровъ, Антични паметници изъ България 15
въ Илиадата се е запазилъ рудиментъ отъ стария култъ на душитЬ,
часть отъ който съставятъ и игритЬ, които се урежда1ъ отъ Ахила сл'Ьдъ
погребението на Патрокла^) : това еж игри въ честь на умр-Ьлия, душата
на който присжтствува и се наслаждава отъ гЬхъ^.
За постояненъ култъ на душитЬ въ прЪдхомерова Гърция свидЪ-
телствуватъ и археологическигЬ находки^), за които ще споменемъ накжсо,
защото хвърлятъ светлина и върху занимаващия ни тукъ въпросъ.
Върху единъ отъ гробоветЪ (8сЬасЬ(^гаЬег), открити въ кр%постьта въ
Микена, е билъ поставенъ кржгълъ жертвеникъ, изграденъ отъ нед-Ь*
лани камъни, извжтрЪ кухъ и отворенъ къмъ земята; кръвьта отъ по-
жертвуваните животни е могла прЪзъ тая кухина да се стича до земята
и така да достига до погребания^). Предполага се сжщо, че въ тъй
наречените куполни гробници отъ сжщата епоха куполното пространство
предъ гробната стаичка е служило да се събиратъ въ него сродниците
на умрелия, за да му принасятъ жертва^).
Че и въ Тракия е сжществувалъ постояненъ култъ на душите,
най-ясно ни показва надписътъ отъ Ресилово (Македония)^, въ който
двама тракийци завещаватъ една сума на тиаса на Тасибастенския
Дионисъ, отъ дохода на която да имъ се урежда ежегодно въ време
на праздника на розалиите поменъ съ пиршество.
Сведенията на старите автори за тракийското погребение намерватъ
известна подкрепа и отъ архоелогическите изследвания, ако и послед-
ните да еж още много оскждни. Особно е интересна старофригийската
могила при Бос-ююкъ (старата Ламуния, на с отъ Ески-шехиръ) ^). При
разкопката се установило, че могилата (11 м. висока, диаметъръ на ос-
новата й 40 м.) се състояла главно отъ глинена почва, смесена съ ломени
камъни; на интервали отъ 1 — 2 м. били забелезани въ нея 4 пласта,
състоещи се отъ вжглени, пепел ь и изгорена земя; въ тия пластове, особно
при пепельта, били открити чирени отъ сждове, каменни орждия, изго-
^) Илиада ХХШ ст. 257 сл.
«) Ср. Ве1осЬ, ОНесЬ. ОезсЬ Р 1. 172.
*) Ср. КоЬде, цит. м. I 33 сл.
*) Ср. ЗсЬИетапп, Мукепае, 246. Каррб^дьас, ПроГохорсх!) А^аюХоуСа, 220.
^) Сд^и отъ микенския начинъ на погребение еж запазени до късно въ курганитЪ
ва Боспорското царство въ ю. Русия; ср. Ростов цев ъ, Ант. декорат. живопись на юг%
Росав т. I 58 сл.; уоп Ь1егп, Нсппев I (1915) 196 сл.
^ Ср. Г. Кацаровъ ц. м. стр. 39, д%то е указана и литературата върху розалиитЪ;
осгЬвъ това ср. Р1саг<1 е1 Ауегои, Ви11. согг. ЬеП. 1914, стр. 54 сл.
') Иасл^двана огь А. Кбг!е, ср. А1Ьеп. МтеИ. XXIV 1 сл.; ср. Кге15сЬтег,
1Л 41е ОевсЬ. дег %т\^сЬ. ЗргасЬе, 174 сл.

16 Г. И. Кацаровъ, Антични паметници изъ България
рени кости отъ животни и пр. Кьорте пр'Ьдполага, че жертвоприноше-
нието за умр-Ьлия се е повтаряло няколко ожти, като при това всЬки
пжть остатъцигЬ отъ изгоренитЬ жертви и сждове се затрупвали съ слой
земя и камъни, додето могилата достигнала сегашната си гол'Ьмина^).
ТракийскигЬ гробни могили въ България още не еж изучени сис-
тематично; това, що знаемъ за гЬхъ, се дължи на случайни ненаучни
разкопки. НапослЪдъкъ при Кадинъ-мостъ (Кюстендилско) се разкопаха
научно н'Ьколко тракийски могили отъ римско вр'Ьме; тЬ еж описани
подробно отъ Й. Иванова въ Изв'Ьстия I 166^); и отъ гЬхъ се вижда,
че при погребението били принасяни въ жертва разни животни и били
оставяни въ гроба пр'Ьдмети, необходими за катадневния животъ; въ
една отъ тия могили е била погребана и вдовицата на умр'Ьлия споредъ
известния тракийски обичай. Извънъ гробницата е била намерена же-
л'Ьзна юзда и други бронзови кжсове; възможно е, че е билъ погре-
банъ до покойника и неговиятъ конь. Колесници заедно съ конетЬ еж
били заровени и въ Духовата могила (при Перущица), която е била
разкопана още въ половината на миналия вЪкъ^, а въ по-ново вр-Ьме
е била отчасти разследвана отъ Сьоръ^) Колесници или части отъ
такива еж били намирани и въ други могили^).
Явно е значи, че и тракигЬ, както и други народи, еж вярвали,
че душата сл'Ьдъ смъртьта продължава да жив'Ье, и че тя се нуждае
отъ храна и питие, за да бжде спокойна и да не пакости на живитЪ.
Споредъ прЪдставигЪ на много примитивни племена душата сл%дъ
смъртьта продължава живота си въ форма на никакво животно. Като
такова животно най-често ср'Ьщаме змията, която стои въ тЬсно отно-
шение съ земята^). Отжждествяването на змията съ душата на умрелия
намира изразъ у гърцигЬ главно въ посетнЪшния култъ на хероитЬ,
който, както е известно, е билъ широко разпространенъ и въ Тракия.
^) Сжщия постепененъ произходъ Кбг1е ц. м. стр. 41 приема и за една могила 4 км.
на и. отъ Солунъ (На^{о ЕИа), която тръбна да се припише на старото тракон|)ригийско
население, що е жив-кпо тамъ (сжщото мн%ниеиу Е{(геп1, Раи1у-Кго11, Кеа1елс УШ 1128).
Обче тая могила не е гробна, а поселищна: ср. ТгЯ§;ег, УегНап(11. дег ВегК Се$е11. Шг
АпШгоро!. 1902, 70 сл.
^ По-стари могилни гробове описва Филовъ, Изв. I 155 сл.
^) Шкорпилъ, Могили, 121.
*) Ви11. Согг. НеПеп. 1901, стр. 170 сл. съ критичните б%л-Ьжки на Ростовдевъ,
цит. съм. I 52.
5) Ср. Изв-Ьстия II 189.
^) Ср. Кй81ег, В1е 8сН1апр[е 1п й^т ^НесН. Кип81 ип<1 КеН^юп (Ре11б1оп58е5сЬ. УепосЬе
XIII, 2) стр. 62 сл.; Клингеръ. Животное въ антич. и соврЪменн. суев'Ьр1и, 155: Кагаровъ,
Култъ фетишей, растен1и и животнихъ въ древн. Грец1и, 286.

Г. и. Кацаровъ, Антични паметници изъ България 17
Нека си припомнимъ многобройнигЬ релиефи на тракийския конникъ,
въ които змията се увива около изобразеното прЪдъ коня дърво^). По
въпроса, какъ да се обясни това сбли>;<ение между змията и душата,
еж изказани разни мнЪния^. НЪкои търсятъ причината въ обстоятел-
ството, че змиитЬ често живЪятъ въ гробища, и отчасти въ грозното впе-
чатление, което произвежда внезапната имъ поява и изчезване. Вундтъ
пъкъ указва на аналогичната пр-Ьдстава за червея, който изпълзва
изъ разложения трупъ и се см%та отъ първобитни племена като въпло-
щение на душата; змията, която споредъ наивното схващане е угол%-
мено копие на червея, може да стжпи на негово вгксто. Други търсятъ
обяснението въ това, д-Ьто змиитЬ излизатъ отъ земята, въ която почи-
ватъ телата на умрЪлитЬ. Може да се укаже най-посл% и на сл^днето :
извЪстно е, че въ най- старо вр'Ьме погребвали главно въ пещери, които
служили и като жилища; понеже змиигЬ обичатъ да живЪятъ въ пе-
щери и могло да се случи, че т% се явявали и на гроба на умр'Ьлия,
то лесно е могло да се породи мисъл ьта, че сжществува близка връзка
между душата и змията^). Едва ли ще сгрЪшимъ, ако приемемъ, че
въпросното повЪрие е могло да произлезе по различни мотиви, често
съвсЬмъ случайни, както е и при други поверия.
Тая пр'Ьдстава за душата-змия, както и да е произлязла, е ука-
зала влияние и върху култа. Гробътъ тр'Ьбвало да се устрои така, щото
душата да може да остава въ постоянна връзка съ горния свЪтъ, сжщо
да може да приема по-лесно принасянитЬ й жертви. Говорихме по горЯ
за микенската гробница съ кухъ жертвеникъ, нагоденъ за тая Ц'Ьль.
Но пр'Ьди всичко тр'Ьбва да укажемъ на н'Ькои пр'Ьдисторически сждове
отъ сЬв. Германия, чието дъно има правилно изр'Ьзана кржгла дупка^);
душата, въ форма на змия, е могла да излиза отъ тая дупка, за да се
наслаждава отъ поднесената й храна, и да се връща пр-Ьзъ нея обратно
^) Змията се ^>'кша въ единъ оброченъ релиефъ на Зевса и Хера отъ Сухаче, Б%-
дослатинско (Ф и л о в ъ, Изв. Ш 42, бр. 35); въ другъ релиефъ на Зевса отъ Паскалевецъ,
Търновско (Изв. на Нар. Музей, I, 170, бр. 217 и обр. 139) и въ единъ фрагментъ ве-
роятно пакъ на Зевса отъ Копиловци (Кацаровъ, Изв. IV 105. бр. 8 и табл. XVII 4).
Ние сме наклонни да приемемъ, че въ тия релиефи Зевсъ требва да се схваща като
хтоническо божество. - Ролята на змията въ българските поверия не е оше нзсл%двана;
това» шо дава Маринов ъ, Сбор. Нар. Умотв. XX VШ 104, е съвс%мъ недостатъччо.
>) Изложени у Клингеръ, ц. м. 155 сл.; Кагаровъ, ц. съч. 288 сл., който
указва и досежвата литература.
*) Кв51ег, ц. м. 64.
^ Ср. К0г1е. А1Ьеа М1иеи. XXIV 29 сл.; Ка$иг, цит. м. стр. 66. — Въ моги-
лата Босъ-ююкъ тоже е осцрюш МР1^ слцгь съ кржгла дупка на дъното, но Кьорте се съм-
В%П, дали той ВИЙ |Х11*1М»м*а^Н|Ъ
Иза1й:т11«' 2

18 Г. И. Кацаровъ, Антични паметници изъ България
въ гроба. Кюстеръ^) припомнюва и за голЪмитЬ сждове отъ дипилон-
скигЬ гробища при Атина, които често еж безъ дъно и ок поставени
така надъ гроба съ сжкцата ц'Ьль.
СлЪдъ изложеното до тука едва ли подлежи на съмнение, че и
старитЬ траки еж притежавали в'Ьрата въ душата-змия и че и нашата
продупчена урна отъ Езерово ще требва да се обясни по ежщия на-
чинъ, както и пр'ЬдисторическигЬ сждове отъ Германия: чрЪзъ продуп-
ченото капаче е могла да достига до душата принасяната въ жертва
течноеть, пъкъ и душата-змия е могла свободно да излиза прЪзъ нея.
Мопитепи ап1^^ие8 с1е Ви1§аг1е. III. — Ь*аи1еиг сопНпие 1а ри-
ЬНеаиоп с1е топитеп^з поиуеПетеп! д^соиуег18 еп Ви1§апе (С!. ВиПеИп
III 180).
I. Рга^теп! (1'ип аи1е1 яиас1п1а№ге, Ьаи! 0.64 т , \ат^. ай зотте! 0.39
т., 6ра188еиг 0.60 т., коиуб к Кага-Огтап (аггопс!. (1е ТсЬ|грап); та1п1е-
пап1 ай Мизее паНопа! с1е 8оНа. Ьез ^\1а^те сб1^8 80п1 гесоиуег48 с1е геПе?8:
8иг 1е геИе! с1е 1а !асе рог1ап1 ПпзспрИоп (И^. 1), оп уо11 ^ ^аисНе ипе Н-
2иге с1е {етте, ргоЬаЬ1етеп1 ипе дееззе сН1Ноп1яие; ай тШеи, ип агЬге
(ипе У1рте?) 8иг 1еяие1 е81 топ1е ип а(1о1е8сеп1 (ип реИ* 8а1уге?); к йгоНе,
ипе й^иге доп! ип 1гб8 реШ !га2теп1 е81 еоп8егу^ : реи^е1ге гергб8еп1е-1-е11е
010пу8е. — Ье геИе! с1е 1а 1асе с1го|1е (й^. 2) гергб8еп1е 1а 1г1р1е Н6са1е ;
к ^аисЬе, ипе й^иге (1е !етте 8иг 1аяие11е оп пе реи( !оигп1г аисипе ехрИ-
сайоп. 8иг 1е геПе! де 1а !асе е^аисЬе (!1§. 3) оп уо11 1е8 1го18 путрЬе8 йоп!
1е 1уре гарреИе 1е8 геИе!8 Щк соппи8 еп Ви12апе. Ьа {асе де дегпбге ге-
ргб8еп1е 1е сауаНег 1Нгаее рог1ап1 ип §гап(1 ЬоисИег гопс1 яи'оп арсг(;о|1 с1ег-
пбге 1а 1€1е с1и сЬеуа1 (Н^. 5). — ЬЧп8сг1р110п 8иг 1а !асе с1е с1еуап1(П2. 6)
е81 Айр(т^Хю$) 'Ар1атеу^то[и] [ ^рх^Аиохт)? 1 1х тсЬу ?5са)У т^<; п[6Хга)(;] е1 8е гарроНе
к ипе а88ое1а!10п г6Н§1еи8е 0|0пу81аяие (Ро1апс1, Уеге1п8>уе8еп, 37,196). 1е$
(11У1П1168 гергб8еп16е8 аих геИек де се топитеп^ геу|еппеп1 дапз 1е8 1П8Спр-
Нопз де8 а880С1айоп8 геИ51еи8е8 еп ТЬгасе (Ро1апд, 1. е. 207,223).
II. 1п8спр110п де МаНсо-Игпоуо (й^. 7), (1€\к риЬИбе дапз 1е ЛаЬгЬиеЬ
де8 деи18сЬеп агеЬ. 1п81 Ап2е1§ег, 1915 XXX, 87.
III. Рга2теп18 де геИе!8 ди еауаИег Шгасе еп аг^Не, 1гоиу^8 к ТсЬои-
коигоу-УгкЬ, 5 кш. к Гоие81 ди уЩа^е де Кага-Мои88а1 (аггопд. де Та1аг-
Ра2агд]|к); 1. йа^теп! Ьаи1 0.12, 1аге. 0.10, 6ра18. 0.02 т. (й^. 8 б); 2. Ьаи!.
е! 1аг8. 0.09, 6ра18. 0.015 т. (й^.Зв); 3. Ьаи1. 0.085, 1аг§. 0.07, ера18. 0.006
т. (й|[. 8 е).
1) Цит. съч. стр. 66.

Г. и. Кацаровъ, Антични паметници изъ България 19
IV. Оап8 ип !ити1и8 (Ьгасе, зКиб аих епУ1гоп8 йЪг€тоуо (аггоп(1. (1е
Воп$$оу|;га(1е) оп а (1бсоиуег1 ипе ите !ип6га1ге, еп 1егге си1{е; е11е яуаН
$а ЬоисЬе гепуегз^е уегз 1а (егге; $иг $оп 1оп(1 регсб 6(а1( р1ас^ ипе р1адие
С1гси1а1ге (1'аг|[11е, ауап( ип (гои ай т1Иеи (риЬИ^е (1ап8 1е ВиИеИп, Ш 211
$шу., г^ишб 1гапса18 р. 222). Оп (1о11 8'ехрИяиег се(1е раг11си1ап(6 (1е Гите
раг 1е си11е (1е8 ате8 яи! а 1ои]оиг8 ех181б еп ТЬгасе ; Гите е81 регс^е роиг
цие Гаше — яие 1е8 ТНгасе8 8е гергб8еп1а1еп1 аи881 8ои8 югте (1е 8егреп1
— ри1 80г11г (1е 1а (отЬе е! ]ои1г (1е8 о№ап(1е8 яи! 1и1 61а1еп1 1а11е8 (с{. 1е8
рага1161е$ (1ап8 Кй8(ег, 01е 8сЬ1ап§[е 1п йет рхесЬ. Кип81 ипе! 1^е11|:10п,р. 66).
С. I. Ка2аго\^.

Еленската църква при Пирдопъ
Отъ П. Мутжфчнев-ь
(съ табл. I— IV)
■^ —
Пжтникъть, КОЙТО отива по шосето оть Пирдопъ за Клисура,
пр%ди да стигне до с. Лжджане, минава по дървенъ мосгъ буйния
потокъ Еленска р^ка, чието течение до устието й въ Тополница е
Обр. 9. — Планъ на и'Ьстностьта около църкита.
служило пр^ди години за граница иежду Източна Рунелня и Княжество
България. Въ стръмнит-Ь, покрити съ пасбища ребра на Стара-п
реката е изровила непроходимо скалисто гърло, изъ което на I

П. Мутафчиевъ, Еленската църки при Пирдопъ
скокове слиза къиъ полето. Пр%ди да се разл-Ье изъ него, дв-Ь пла-
нински издънки заграждатъ отъ изтокъ и западъ нейния долъ и обра-
зувать малка котловина. Въ северната окрайника на тая котловина
(обр. 9), върху една тераса по десния бр-Ьгъ на реката, се намиратъ
развалнкит-Ь на стара църква, известна на околното население подъ
инето Еленски нонастиръ или монастиръ Св. Илия.
Огъ разрушената старина, пр*ди да бждатъ предприети разкоп-
ките, които напълно я разкриха, дълги години ех. стърчали надъ де-
белия насипъ само два остатъка отъ нейния източенъ градежъ (обр. 10).
Обр. 10. — Общъ изгледъ на развалииигЬ пр'Ьдн разкопкнгЬ.
Такива се знаятъ гЬ отъ памтивека, тъй ги е заварилъ и Иречекъ въ
пжтуването си изъ тоя край пр-Ьзъ лотото 1883 г.*) Късно сл-Ъдъ осво-
бождението, къмъ средата на 90-те години, нЪкои местни учители издей-
ствували парична понощь отъ окръжната постоянна комисия и почнали
разкопки на местото. Те продължили, докато средствата били изчер-
пани. Извършвани безъ всекакъвъ планъ и безъ нуждната опитность,
тия разкопки, огъ гледището на настоящето изследване на развалините,
еж донесли значителна вреда. Копало се безразборно; изкопаната земя
била разхвърляна ооцЬита площадь, която заематъ развалините, и съ
)) Ире<г ^Ъ|КММ, 11 303 сл. (бълг. прЪволъ на С. Аргировъ).

22 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
това пластоветЬ на насипа и съдържешитЬ се въ гЬхъ материали се
раз1гЬсили. При това много отъ откритигЬ тамъ пр-Ьдмети, които въ
очитЬ на тогавашнигЬ изслЪдвачи не прЪдстав51ли особна цЪна, били
повр-Ьдени или пъкъ безвъзвратно изчезнали. Такъвъ е случаятъ съ
н-Ьколко мряморни орнаментирани плочи, изровени н'Ьйд'Ь въ средата
на църквата, за които досега не се знае, дЪ се намиратъ, макаръ да били
предадени на вгЬстнигЬ власти на съхранение. Разказватъ между другото
и за никаква намерена тукъ плоча отъ пясъчни къ съ надписъ: при
изваждането й Ц'Ьлата нейна долня повръхнина, на която билъ издъл-
банъ надписътъ, се откъртила.
При тия първи разкопки било разкрито незначително пространство
отъ източната половина на църквата до такава степень, че, когато азъ
посЬтихъ местото прЪди 4 години, можеше съ сигурность да се приеме,
какво тя е имала три апсиди и че стърчещитЬ високо надъ насипа гра-
дежи отъ гол-Ьми тухли съ червенъ хоросанъ прЪдставятъ остатъци
отъ стЪнигЬ, които еж разграничавали тия три апсиди. Отъ тЬхъ осно-
вателно разчистена била все тогава само ср-Ьднята. Осв^нъ това
надлъжь и наширь по насипа били прокарани няколко окопа: едни
отъ изтокъ къмъ западъ, а други отъ сЬверъ къмъ югъ. Съ тЬхъ,
разбира се, не могло да се установи нищо друго освЪнъ неподдежащнятъ
на съмнение фактъ» че наредъ съ източнигЬ зидове подъ насипа еж
затрупани развалини и отъ други градежи. За м'ЬстнитЪ родолюбци
тия разкопки постигнали задачата си: потвърдено било пр'Ьданието, че
рушевинигЬ въ ,,Еленско" прЪдставятъ старъ .монастиръ'. Единъ новъ
камененъ кръстъ съ надписъ «Храмъ Св. Илия, 1893 год.* билъ побитъ
въ разровеното вгЬсто на централната апсида и отъ тогава всЬка година,
на 20 юли, малката котловина около старината се оживява отъ п-ЬсяитЬ
и хорйта на околното население, което се стича тукъ, за да празднува
деня на светеца. Южно отъ развалинитЪ единъ новъ параклисъ, построенъ
набързо прЪди десетина години, свидетелствува за възродената благо-
честива ревность на пирдопчани, въ чието землище — 6*5 клм. сЬв.-
източно отъ града — се намира старината.
I. Планъ на църквата.
СистематичнигЬ разкопки на това м-Ьсто 6'Ьха предприети отъ
Народния музей, подъ мое ржководство, пр^зъ есеньта 1913 годвш|
и траяха до началото на зимата сжщата година. ОгЬдъ двумЬопт
работа бе изчистенъ всичкиятъ насипъ, който покриваше

П. Мутафчиевъ, Еленскята църква при Пирдопъ
нигЬ, И се установи тЬхниять подробенъ планъ. Църквата е била
(гл. плана табл. I и обр. 11) продълговата четириъгълна постройка,
6
[
I
г
I
I
1е е
гвие

24 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
на това и южната стЪна на църквата е по-кжса (26*90 м.) отъ сЬверната
(27*30 м.). Не еднаква е и нейната вжтр-Ьшна широчина — 15*30 м. на
западъ и 15*50 м. на изтокъ. На изтокъ тя е свършвала съ три апсиди,
съотв-Ьтно на които е било разчленено и алтарното пространство, а на
западъ е била фланкирана отъ дв-Ь малки постройки — четирижгълна
къмъ сЬверъ и полигонална къмъ югъ. Съобщението между тЬхъ и
църквата е ставало непосредствено чр-Ьзъ притвора (преддверието, нар-
тиката) на послЪднята, който заема ц-Ьлата й широчина.
Въ формата на апсидигЬ има значитено различие. СрЪднята гол-Ьма
апсида, чиято стЪна е запазена на височина до 2*20 м., отвънъ е тра-
пецовидна, когато крайнигЬ дв'Ь еж кржгли. Въ вжтр-Ьшното си очер-
тание сЬверната апсида е точенъ полукржгъ (шир. 2*21 м. и дълбока
1'09 м.), южната — сжщо полукржгъ, но е вдълбочена съ 20 см., когато
пъкъ срЪднята се приближава къмъ подковообразната форма — дълбо-
чината й е 3*15 м., а общата й широчина 5.35 м. Между тая посл-Ьд-
нята и храв11а планътъ представя просторенъ четирижгълникъ (5*95 X 3*90
м.), пр'Ьдназначенъ заедно съ съотв%тнигЬ отд'Ьления прЪдъ страничнигЬ
апсиди да увеличи алтарното пространство. ТригЬ части на тъй разши-
рения алтарь еж били разграничени една отъ друга посрЪдствомъ два
масивни стълба, стоещи ср'Ьщу жглигЬ на съотв'Ьтнит% апсиди. Т'Ь, както
и апсидигЬ, еж градени отъ гол-Ьми квадратни тухли съ дебели легла
червенъ хоросанъ Южниятъ отъ тия стълбове или пиластри сега се
издига едва 1*10 метра надъ пода на църквата, когато сЬверниятъ е
запазенъ на височина до 8*50 м. Между него и срещуположния жгьлъ
на двЪтЬ апсиди и сега е добрЪ запазена една врата — по-право интер*
колумна — вие. 3*32 м. и шир. 1 -25 м., която е служила за съобщение
между тия дв-Ь части на светилището (гл. обр. 30). ГорЪ тая ннтерко-
лумна е завършена съ красива полукржгла арка. Надъ нея широката
площь на градежа е разчленена чр-ьзъ единъ видъ втора инт^рколумна,
прилична на прозорецъ, която, при сжщата широчина съ долаята, е
висока 2*25 м. Тя сжщо е завършена съ полукржгла арка.
Интересни еж субструкциигЬ въ тая часть на църквата (табл. I и обр. 12).
СгЬната на ср'Ьднята апсида почива върху масивенъ, граденъ отъ едри
камъни и коравъ хоросанъ зидъ, чиито очъртания отвънъ съвпадагь съ
тия на апсидата. Отвжтр-Ь пъкъ, 35 см. до пода на църквата, той се
разширява и образува широка до 85 см. берма (обр. 12), която не се схожда
въ очъртанията си съ конкавитета на апсидата. Сжществуването на подобна
субструкция 6'Ь открито и при сЬверната апсида, дЪто тоя зидъ продъл-

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирлопъ 2&
жааа подъ сЬверната стЬна на съответното алтарно отделение. При
южната апсида пъкъ, подъ сжщия тоя зндъ, на дълбочина 38 си., из-
стжпва кънъ западъ други, чието про-
дължение въ видъ на широка пло-
щадка намиране и при външния юго-
нзточенъ жгълъ на църквата.
Съотв-Ьтно на апсидигЬ си, църк-
вата чр'Ьзъ пиластри и колони е била
разделена на три кораба. Ср^дниятъ
огь тЬхъ е широкъ 6-90 м., сЪверниятъ
335 м. Широчината на южния не е р , ; д з^
еднаква: 310 м. къмъ преддверието и
ЗЗО м. при алтаря. По тоя начинъ май- Обр. 12. - Суборукции прнср*днята
апсида; вертикалевъ рвзрЪзъ.
сторъгь е првнесълъ върху него непра-
вилностьта въ общата широчина на църквата. Осв^нъ двата споме-
нати, градени само отъ тухли пнласгри, други два на западъ огь
Обр. 13. — С'Ьверннятъ корабъ огь западъ.
тЬхъ (запазени сега на височина: сЬверния 1*21 м., а южния 1-05 м.)
разпр*д*лягь гол-Ьмия ср^денъ корабъ на дв* части, които съ незна-

П. Мутйфчиевъ, Еленската църква прн Пирдош
чително отклонение (6-80 X 690 м.) прЬдставятъ точни квадрати. Тия
два пиластра, както свид-Ьтелствуватъ запазенигЬ имъ части, еж били
градени не съ тухли, а съ едри блокове отъ сивозеленъ п^съчкикъ.
ср-Ьдището между конто е запълнено съ дребни камъни (обр. 13
и 14). Осв-Ьнъ чр-Ьзъ тия пиластри вжтр-Ьшното пространство на цър-
квата е било разчленено и чр'Ьзъ колони. Остатъци отъ дв^ колони
— една на сЬверъ, друга на югъ — се нам'Ьриха 1а 5|(и, западно
отъ централнитЬ пиластри, въ посоката къмъ двата широки изстжпа
на сгЬната, що д-Ьли храна отъ нартиката. ВсЬка отъ тия колони е об-
Обр. 14. — Ср'Ьдниятъ и с^верниятъ кораби птъ >1зтокъ
разувана отъ отд-Ьлни барабани отъ скщия сивозеленъ п'Ьсъчникъ, дебели
20 — 35 см., поставени единъ кадъ другъ и споени съ тънки пластове
възчервенъ хоросанъ. Запазената часть на едната отъ гЬхъ — къмъ
сЬверння корабъ — е образувана отъ 4 такива барабана иа обща височина
120 м. (обр. 14). При другата, отъ която сл останали сжщо четири бара-
бана, горнит^ два еж отн%стени вероятно при събарянето на постройката.
Отд1и1ни такива камъни — съставни части на колони — се намериха
въ значително количество изъ насипа. За основи на запазенигЬ ш зИи
два остатъка отъ колони служатъ квалратни плочи (страни по единъ
иетъръ, дебели 21 см.) все отъ сжщня сивозеленъ п'Ьсъчннкъ, безъ

П. Мупфчневъ, Еленската църква прн Пнрдопъ 27
никаква профилировка. ОсвЪнъ тЬхъ нзъ насипа се напериха плочи оть
сжщкя иатериалъ, форма и дебелина, но слабо профилирани (обр. 41,2).
Т% вероятно еж изпълнявали службата на капители, тъй като сжщинскн
капители нийд% не б^ха открити.
ОсновитЪ на пиластритЪ и запазенитЬ колони еж бкли свързани
чрЪзъ два паралелни зида, които достнгать на дълбочина до 40 сн.
подъ пода на църквата. На западъ тЬ почвагь оть изстжпитЪ при сгЬ-
ната на притвора и достигатъ до субструкциигЬ прк апсидитЬ. Под-
ставкитЬ на запазенитЬ колони ок сложени непосредствено върху гЬхъ
Надъ южния отъ тия зидове въ късно вр'Ьме е била издигната сгЪна,
Обр. 13. — Северната часть ма пр1<даверието гледано 01ъ юго-нзтокъ
Градена оть каль и камъни (на плана табл. I е представена съ точкк).
ЧрЪзъ нея южниятъ корабъ е билъ отдЪленъ отъ останалата часть
на църквата. Между двата пиластра тоя зидъ е запазенъ до 40 си.
високо; западно отъ ср-Ьдния пиластъръ той е съвсЬмъ разрушенъ, но
прн сания изстжпъ на стЬната на притвора 6% наиерекъ остатъкъ отъ
него, високъ до Г60 м. Продължението му б^ открито и въ притвора.
Вжтрешиото разчленение на храна е усилено най-сетнЪ и отъ ре-
дици коетрафорси (изстжпк, стЪнни пиластри, полупиластри), които изли-

28 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
затъ изъ очъртанията на съотвЪтнитЬ сгЬни. За двата контрафорса къмъ
сгЬната на притвора вече споменахме. По седемь такива има и при
всЬка отъ дългигЬ сЬверна и южна сгЬни. ПървигЬ два, които отго-
варятъ на източнигЬ пиластри, еж сжщо тъй силно разчленени» както и
самитЬ пиластри. Сжщото се отнася и за изстжпигЬ, които съотвЪтству-
ватъ на западната сгЬна на храма и заедно съ нея отд%лятъ посл%д-
ния отъ пр-Ьддверието. ИзстжпитЬ ср'Ьщу двата централни пиластра
излизатъ отъ съотв-ЬтнитЬ сгЬни съ 65 см , а еж широки по 90 см. (кол-
кото еж и ср-ЬщулежащигЬ имъ страни на тия пиластри). ОстаналитЬ осемь
изстжпа — по четири къмъ всЬка сгЬна — не еж тъй масивни както пър-
витЬ (широки еж по 75 см.). ДългигЬ сгЬни осв'Ьнъ това еж били обто-
чени съ бордюръ — образуванъ отъ 3 реда тухли и високъ надъ пода
на църквата 20 см., — който е минавалъ и въ страничнигЬ отд-Ьления на
алтаря. На много м-Ьста, особено край сЬверната сгЬна, той е разрушенъ.
Отъ изстжпитЬ пъкъ най-добр-Ь еж запазени тия при сЬверната сгЬна
на храма (гл. обр. 13), д-Ьто заедно съ нея на н^кои м-Ьста се издигатъ до
2*50 м. височина. Южната сгЬна е значително по-съборена: най-голямата
й височина нийд-Ь не надминава 1*50 м.
Сравнително най-добр'Ь запазената часть на църквата е пр'Ьддверието
(обр. 15 и 16). СтЬната, която го отд-Ьля отъ сжщинската църква, достига
височина 1 65 — 260 м., а тая къмъ западъ — до 2*85 м. Заемаще цЪлата
широчина на църквата (15 20 м.), неговитЬ измерения отъ изтокъ къмъ
западъ не еж еднакви: сЬверната му часть е по-широка (4*58 м.), а юж-
ната — по-гЬсна (409 м.). Тази несъразм-Ьрность се отразява върху общия
планъ на църквата и е причината за неправилната му четириж-
гълна форма.
Четири сгЬнни пиластра, които излизатъ отъ срЯщулоложнитЬ
източна и западна сгЬни, разпр-Ьд-Ьлятъ притвора на три части, съответ-
ствуващи на тритЬ кораба. Съобщението между -Лхъ и посл-ЬднитЬ е
ставало чр'Ьзъ три врати, двЪгЬ странични отъ които еж широки по
1*55 м., а ср-Ьднята — 2*10 м. На западъ ср-Ьщу посл^днята е билъ глав-
ниятъ входъ на църквата. Къмъ него се е идвало по една трапецовидна,
постлана съ тухли и бордирана съ едри камъни площадка, издигната
едва н-Ьколко сантиметра надъ двора. Осв^нъ тоя главенъ входъ, пр^ко
въ църквата откъмъ югъ еж вод-Ьли явЬ други врати : едната за алтаря,
другата за самия храмъ. Посл-Ьднята 6% нам-Ьрена зазидана съ сжщия
материалъ, отъ който е построенъ и късниятъ зидъ, отд'Ьлящъ южния
корабъ. Б-кл-кзи отъ прозорци, чр'Ьзъ които църквата се е осветявала, не

П. Мутафчиевъ. Еленската църква при Пнрдопъ
се откриха нкйд-Ь. В'Ьроятно доленъ редъ оть такива е 1гЬнало въ
сЬверната стЪна на църквата и при фасадата й на западъ. РазвалинитЪ
на тия ьгЬста стърчатъ до 2-50— 3 м. високо и несъмнено е, че сл-ЬдигЬ
отъ такива прозорци би били запазени, ако ги е ииало танъ. По
сжщата причина едва ли ще тр-Ьбва да се пр^дположатъ прозорци и
въ партера на южната сгЬиа. При апсидигЬ т% са допустими. Въ юж-
ната апсида при това е ииало и малка фернда.
ПолупиластригЬ въ притвора, въ сравнение съ гор-ЬописанитЬ —
край дългигЬ сгЬни на храма, — сл по-масивни (широки 95 см) и не
изстжпватъ тъй силно както първит^ отъ съотв-ЬтнитЬ сгЬнн (45 см.).
Т-ЬхяигЬ външни граници се сливатъ съ линията на широкия тухленъ
бордюръ, който тукъ се издига надъ пода 28 см. и е навсЬкАдЪ добр%
запазенъ (гл. обр. 15 к 16). При южната сгЬна на притвора тоя бордюръ е
липсвалъ- Осв^нъ въпроснигЬ полупиласгри, отъ двЪтЬ страни на главнитЬ
двЪ врати, почти на еднаква височина съ бордюрнгЬ и като продължение
на т%хъ, се наниратъ четири четириъгълни плочи отъ зеленнкъвъ п-Ь-
сьчвикъ (55X90 см., дебели 10 — 15 см.). Едната отъ т%хъ, сЬверво отъ
външната врата, е слабо профилувана (обр. 15). Върху тия плочи — под-
ложки еж били поставени големи травертинови блокове, единъ отъ
които 1П $1<и се вижда на сжщия обр. 15. Такива травертинови блокове
се наи'Ьриха н'Ьколко изъ насипа около пр'Ьддверието. Т'Ьхната служба

30 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
мжчно иоже да се обясни. Несънн'Ьно е сано, че тЪ еж по-късни отъ
съответните стЬни, тъй като мазилката на послЪднитЬ, при 1гЬстата, дЪто
еж били поставени блоковетЬ, е запазена. Характерно за сгЬнитЪ на
притвора е яай-сетпЬ и тяхната значителна дебелина — 1'07 н. на
западната и 0*95 м. на източната, когато сЬвернатз и южната сгЬни на
{(ьрквата еж дебели по 75 см.
Две врати, широки 1-42 и 1-38 и., водятъ отъ преддверието кънъ
сЬверната и южната фасадни пристройки. Първата отъ тия пристройки
Обр, 17. ~ С'Ьверната фасадна пристройка огъ запааъ.
представя въ основите си правожгъленъ четирижгълникъ С6'85 X 3'%) н-.
чиито стени беха открити до 2 50 и. високи {обр. 17). Равнището на
това отделение е сь две стжпала (35 см.) по-високо отъ това на пред-
дверието. Първото отъ тия стжпала представя снишения до 20 сн. бор-
дюръ на съответната сгЪна, а второто, високо 15 см. надъ него, минава
въ квадратна площадка (1-20Х1'20 м.). Северно отъ последнята, върху
20 см. широка берма, се издига изолирана сгЬна, висока до 2*^ и.,
която разделя целото това отделение на две равни части-— северна и
южна. Въ южната часть, източно отъ горепоменатата основна площадка,

П. Мутяфчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 31
почва стълба съ три степала (общо висока 90 см.). Най-горнето й
стжпало е разшнрено сжшо тъй въ квадратна площадка (1-20Х1'20 и.),
надъ което въ източната стЪна е отворенъ 0*82 и. широкъ прозорецъ
Два тЬснн прага отъ нея възхождатъ къмъ третя площадка съ
сжщата форма и разм-Ьри, но вече сЪверно отъ изолираната ср^дня
стЬна. Въ източната сгЬна, наредъ съ прозореца надъ втората пло-
щадка, е отворена гЬсна амбразура. Западно огь нея пъкъ започва
Обр. 18. — Южната фасядиа пристройка отъ изтокъ.
слабо издигащъ се цилиндриченъ сводъ, който при западния край на
изолираната сгЬна се пр-Ьвръща въ два плоски кръстати свода. При
разкопките сЬверниятъ отъ тЬхъ б-Ь налгЬренъ неповр-Ьденъ, а отъ юж-
ния 6Ь запазена по-гол'Ьната часть. Двата тия свода еж покривали дв^Ь
еднакви квадратни пространства (1*20 X 1'20 "■) и еж поддържали скщо
такива двЪ площадки, каквито вид%хне източно отъ дв-ЬтЬ страни на
срЪднята изолирана сгЬна. На изтокъ отъ гЬхъ, но вече южно отъ
посл^даята, отново се е явявалъ възходещъ подъ сжщия наклонъ ци-

II. Мутафчнев-ь, Елеиската църква прн Пнрдоцъ
линдриченъ сводъ. Той е окончателно разрушенъ, но сл%дитЬ му ясно
сл запазени по южното лице на срЪдкята сткна,
Оть горнето описание е явно, че сЬверната флангова пристройка
е служила за пом'Ьшеиие на стълба, която е обикаляла около срЪднята
изолирана сгЬна. Назначението на посл-Ьднята, заемо съ краЙнитЬ
сгЬни на тая постройка, е било да поддържа именно тия стълби. Пър-
внгЬ стжпала върху гЬхъ, както вид-Ьхме, еж на м-Ьстата си. Такива
сигурно е имало и по възходещитЬ цилиндрични сводове.
Обр. 19. — Отд^ението съ южиигЪ стълби отъ изтокъ.
Втората постройка, фланкираща притвора (обр. 18), е съставена
отъ ДВ* отд-Ьления. Едното отъ тЬхъ, граничеше непосредствено съ
притвора, има форма иа трапецъ. Подътъ му е на едно равнище съ
тоя на нартиката и около 25 си. по-внсокъ отъ равнището на двора.
Съ последния то се е съобщавало поср'Ьдствонъ врата, широка 1.06 н.
Въ по-късно вр'Ьне въ това помещение се е влизало едиисгвено пр^зъ
тая врата, тъй като другата — къмъ притвора — бЪ намерена запушена
съ граденъ отъ каль и камъни зидъ. СтЬнитЪ на ц-Ьлата пристройка
еж запазени иа височина най-много до 1.80 м. На западъ, съ дебелъ
50 см. тухлеиъ зидъ, тя е разпр-Ьд-Ьлена на дв-Ь части (обр. 19). Про-

П. Мутафчневъ, Еленската църква при Пирдопъ 33
странството между тоя зидъ и стената къмъ притвора е заето съ остатъкъ
отъ стълба (обр. 19 при А), а на югь — отъ една ниша, широка 95 си. и дъл-
бока 62 см. Отъ стълбата сега еж запазени доста зл-Ь само 4 стжпала,
всЬко едно високо по 25 см. и широко по 27 си. Четвъртото стжпало
е пр'Ьдставяло площадка, около която по сьсЬднитЪ стЬни личатъ оста-
тъци отъ мазилка. И тая стълба вероятно е възхождала надъ ср'Ьднята
разд-Ьлителна сгЬна по начинъ, както е представено на рисунката обр. 18.
На югъ огь това отд-Ьление една 1.22 н. широка врата е въвеж-
дала въ втората часть на сжщата флангова пристройка. Тя въ основа
Обр. 20. — ВжтрЪшвость на баптистерня отъ юго>запааъ.
е точенъ квадратъ (4-90 X 490 м.), който на изтокъ е удълженъ чр^Ьзъ
полукржгла апсида (дълб. 162 м., шир. 3'22 н.; обр. 20). Отвънъ апси-
дата е полигоиална. СтЪнит^ на това отделение отвжтрЪ еж обточени
съ бордюръ, високъ 30 см. надъ пода и 45 см. широкъ, образуванъ
отъ 3 реда тухли съ дебели легла хоросанъ между тЬхъ. Около апсид-
ната сгЬна тоя бордюръ липсва. При четирит* вжтр-Ьшни лгла на ква-
драта се издигатъ единъ видъ полупиластри, чиито хоризонтални изм-Ь-
рения съвпадатъ съ широчината на бордюригЬ. В-Ьроятно тЬ еж слу-
жили за подпорки на арки, иадъ които се е кр-Ьп-кпъ куполъ или кръ-
статъ сводъ.
И»Ьстм1 Н1 Лр1. яруш. V 3

П. Мутафчкевъ, Елевскхта църква при Пирдот
Като се взеие прЪдъ видъ формата на това отд'Ьлеиие, неговитЪ
разьгЬри, а тъй сжщо и положението ну къмъ ц-Ьлата църква, най-вЪ-
роятното [предположение е, че то е служило като баптистеръ, как-
вито често ср'Ьщаме при много отъ старохристиянскнгЬ църкви*). Въ
него не се нам'Ьриха никакви сл'Ьди било отъ писцина, било отъ кюва
— обстоятелство, което ще требва да се обясни въ сиисъль, че прЪзъ
по-късно врЪне това отделение ще е престанало да служи за първо-
началната си ц-Ьль и е било превърнато въ параклисъ.
Обр. 21. Входъ въ гЬ ВС ро- западната кула яа църковната ограда.
Една масивна ограда — дебела 1-60 до 170 м. — сь фориа на не-
прпвиленъ четирижгълиикъ загражда цялата църква и образува около
нея просторенъ дворъ, дълъгъ отъ изтокъ къмъ западъ ср^дне 4850 м.
и широкъ от-ь скверъ къмъ югъ 33 м. {табл. П). При всЬки отъ жглитЬ
на тая ограда изстлшватъ навънъ развалините на четири приблизително
1) Гл. за тЬхъ Но1121пдег, 01е а1(сЬг1811. АгсЬ1(ек(иг 1л 5у51ет. Оаг51еНипв. 8(|1Н-
езг1 188.^ стр. 212 сл.; Рг. X Кгакз, Кеа1-ЕпсусюрВ(11е <1ег сЬг^кИ. А1(ег1Мтег II з. V.
Тяи1к1гс11е; СаЬто1, Ок1юппа1ге (1'агсЬеою81е сЬгбНеппе е! 11(и1^е т. П ч. I 8. V, ВарЦз1«ге
отъ Н. 1.ес1егс^. По форма иашнять баптистеръ е подобекъ иа открития въ Амвасъ
(Емаусъ въ Палестина), който произхожда отъ [V в. (^есIегс^ у СаЬго!, стр. 455, обр. 1171).

П Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
еднакви по форма и големина четирижгълни кули (7-30X5*90 м.; обр. 21),
чиито сгЬни сл дебели по 1-30 м. Въ двора се е влизало пр-Ьзъ хв^
врати: една на юго-западъ и друга на сЬверо-изтокъ, близо при съот-
в^тннтЪ кулк. Първата огь т%хъ, широка 2.50 и., е била главниятъ входъ;
другата (обр. 22) е имала ограничено значение, тъй като е извеждала
иадъ стръмния долъ на р'Ьката, къмъ която гЬроятно отъ тукъ се е
слизало по стжпала. СгЬнигЬ на оградата къмъ изтокъ, сЬверъ и за-
падъ, близо при съотв%тнитЪ кули — и на различни при отд^нигЬ
случаи разстояния — еж удебелени по начинъ, че изглеждагь като да еж
Обр. 22. — С'Ьверо-източвата врата на църковната ограда сь стълбата до пея.
удвоени. Тия масивни, удебелени части еж представяли стълби, водещи
къмъ горнигЬ етажн на кулигЬ и гористо равнище на стЬнит*. Гол-Ь-
мата дебелина на посл-кднигЬ допуща пр'Ьдположението, че по тЪхъ е
имало бойници съ широка берна (сИетш <]е гопде), по която свободно
е могло да се ходи. В-Ьроятно по такъвъ пжть се е достигалъ горннятъ
етажъ на юго-източната кула, при която характерното за стълбите раз-
ширение на сгЬната липсва.
На най-значите.1на височина е запазена сЪверната стълба — 2-90
н. съ 12 етжпала; отъ източната (обр. 22) и западната еж оста-

36 Л. Мгпфчяшъ, Емясжла пряп вря Пяраоп
вали по 6 сгжпала яа обща височина 1*№ м. Стхоалата еж високи по
25 — 30 см. н широки по 30 см. Като се вземе прЪдъ вядъ числото ва
затзенигЬ сгжпала при всЬка стълба н тЪхната обща височвва, а огь
лр>та страна, като се знае дължината ва: сьогв Ь т ин тЬ разшнроченн
^ств ва сгЬннтЪ, може приблизително да се опр^дЪли иЪкогаш-
вага пълна височина на църковната ограда въ различаигЬ н мЪсга.
Бихме получили 8ъ такъвъ случай за сЬвераата стълба 29 степала и
височина 8 10 н., за източната 36 сгжпала — 10 н , а за западаата 19
сгжпала — 530 м.') При всвчквгЬ тия глучаи отъ общата дължина на
Обр 23. — СЪвсрвиягь дворъ ва шрквжп н водоспжъть.
основата ние изваждаме широчината на прЪдполагаенктЪ квадратни
площадки въ горния край на сгьлбитЪ. ОпрЬд^ената по горния на-
чинъ нееднаква височина на стЪнйтЬ в^ровтно ще се дължи на терена :
площадьта, върху която е била построена църквата, е съ около 1'50 н.
по-низка отъ сЬвериия дворъ. На това обстоятелство сигурно се дължи
и широкиятъ подпореиъ зидъ, който намиране при източната часть
на северната сткна.
I) На реставрирания плакъ на иърквата (табл. II) прЪдмояагмюгт^ сгжпала, до
1гъ.1ната височина на сгълбитЬ, еж означени сь пунктиръ.

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 37
Неравната площадь, на която се е издигала постройката, е пр-к-
дизвикала нуждата и отъ друго едно съоржжение, за щастие отлично
запазено до сега. Това е грижливо изработениятъ водостокъ край сЬ-
верната църковна сгЬна (обр. 23). С-Ьверниятъ дворъ на църквата,
както това е показано въ разр^зигЬ на табл. II, е значително по-високъ
отъ равнището на самата църква; водата, която би се стичала тамъ
отъ покрива на посл-Ьднята и на съседната фасадна пристройка, би се
просд|уквала въ северната църковна сгЬна и би прониквала въ вжтр'Ьш-
ностьта на църквата. Водостокътъ до изв-Ьстна степень е отстранявалъ
това неудобство. Той е построенъ отъ два нееднакво дебели успоредни
зидове, които почватъ при с.-и. жгълъ на малката четирижгълна по-
стройка и чупятъ на изтокъ покрай църковната сгЬна. При сЬв.-източния
жгълъ на църквата тЬ правятъ второ незначително пречупване и до-
стигатъ до основигЬ на източната оградна сгЬна. Дебелината на външния
отъ тия зидове е 75 см., а на вжтр-Ьшния, допиращъ до сгЬната — 35
см. И двата гЬ еж се издигали до равнището на двора и заедно съ
посл^Ьднето еж се понижавали къмъ изтокъ*). Въ пространството между
тия два зида еж наредени гол-Ьми керамиди съ заседнати краища (дъл*
63 см., шир. 40 см., обр. 23). Междината подъ гЬхъ е запълнена съ
блокажъ. Отъ Ж1^ла на църквата, д%то водостокътъ прави малко пр'Ь-
чупване, улеятъ му се сгЬснява и вм-Ьсто съ керамиди е билъ постланъ
съ тухли. Въ тая си часть той в-Ьроятно е върв-Ьлъ по равнището на
почвата и пр-Ьдставя жглестъ каналъ, шир. 26 см. и дълбокъ 40 см.
Тъй той е достигалъ оградата, пр-Ьзъ която е минавалъ, за да излезе
надъ дола на р-Ьката.
II. Строителенъ материалъ и техника.
За материала, употр-Ьбяванъ въ градежа на църквата, спомена-
вахме до сега откжслечно при описанието на отд-ЬлнигЬ н части. Ако
му отделяме специално разглеждане, то е защото посл'Ьднето ще ни
помогне при въпроситЬ, относещи се къмъ характеристиката на стари-
ната и нейнигЬ сждбини.
Източната часть на църквата — тригЬ апсиди — надъ каменния
фундаментъ е градена съ гол-Ьми квадратни тухли (30—32 см.) и дебели
1) При разкопките, понеже това равнище не можеше отначало да се опр'Ьд'кли,
пръстьта между водостока и оградната стЬна б* разчистена; поради това зидътъ на
водостока б% оголенъ на м^ста до 70—80 см., както това се вижда отъ обр. 23.

Ъ 5 ло 6 5 см. легла шороъ жоросаак кь воАто ех. ирм^дж гожЪно
■оджчеспо слро счуж^ш кграммдм Тоа гриежь оролъаяоп в къ сЪ-
■ср м г д Лкхп сгЪаа ва цьрввпа ва росгааве до 2-40 м. отъ съот-
г^твмя прзаоаиогь жгьхъ; отъ тамь ^пхгьвъ цкдап скаерка стЪва е
состроева отъ ломенв ка»гьдв в хоросавъ, въ жо*п> състаъть ^ фобея■
керзшли липсва кш аъсъ съасЪасъ р^Ьдко се цтЪша. Граввцт иехяу
тшя дв^ градевн отъ раахнчсвъ ■ат^}■>жъ частн е тъй рЪзвв (обр. 24Х
•к явво говори, 1сакво тЪ ве еж стросяв едвоврЪмсяво- — Гродежътъ отъ
ювгъдн пр^лсгава тукъ вясока 90 ал. аоясв, меж;^ I
Обр. 24. — Граница меж.1у канеявото и туиено гриктс
прн сЪвервата сгЬва ш 1п>рквт.
пр^зъ ц-Ь.1ата дебелина на сгъната пластове огь по три реда тухли.
Общата височина на всЬки такъвъ пластъ е 18 — 20 см. Височината на
тая сгЬна варира между 1*90 и 2-90 и. надъ пода на [П>ркватз. На
западъ въ кея еж останали три такива пластове отъ тухлн (гл. разреза
на табл. П). Най-долннятъ представя разшврочение иа тухления бор*
дюръ, за който вече говорихме.
При южната сгЬна на църквата градежътъ само отъ тухли, запа-
зспъ на височина едва до 40 ен., прЬкжсва сжщо тъЙ р-Ьзко 2-90 и-
западно отъ жгьла на съответната апсида, за да започне констатнраниять

П. Мутафчиевъ, Еленскпа църква при Пирлопъ
вече градежъ отъ канъни и тухли. Различно отъ случая при сЬверната
сгЬна, тукъ границата иежду двата вида градежъ пр-Ьдставя . отв'Ьсна
права линия (обр. 25). Ако краятъ иа по-старата отъ дв^гЬ части, сле-
дователно, не е билъ изкуствено изравненъ, ще требва да се пр-Ьдпо-
ложи, че тая правилна граница между гЬхъ е сл'Ьда отъ никаква врата
на това {сЬсто. И при южната стЪна най-долниятъ пласгъ тухли се раз-
ширява задъ в;ктр%шното й лице н образува вжтр^шния бордюръ.
Тукъ намиране една особеносгъ, която вероятно не липсва и при сЬвер-
ната сгЬна, но не може да се забЪлЪжи поради това, че нейното вжтрешно
лице е значително изронено, а външното е закрито оть водостока:
най- долният ь пласгъ е образуванъ отъ 4 реда тухли. Увеличението
(горннтЪ пластове еж отъ по три реда тухли) се дължи на това, че
яай-долниятъ редъ представя проникващия пр^зъ ц'Ьлата дебелина на
стЪната подъ на църквата.
Получава се по тоя начинъ
впечатлението, че стЬната е
издигната върху окрайнината >
на тоя подъ. Характерно е *,
още и това, че тоя най-до-
л
ленъ пластъ тухли разграни-
чава широката до 1 и. основа ^
на сгЬната отъ надстройката
- , ,(_ ,., п, _<„ » Обр. 25. — Граница нежду каменното и тухлено
И (ГЛ. табл. И). Дълбочината '^градиво пр» южаата (?г*на на църквата.
на основата е 1*20 н.
Ц-Ьлата южна сгЬна иа църквата изглежда да е била подложена
на редица късни прЪстроявания и поправки (гл. обр. 26). При запуше-
ната съ късенъ зидъ врата въ тая сгЪна (означена сь пунктиръ на плана
табл. I) обикновената зидария отъ сменяващи се пояси е пр-Ькжсната
чрЪзъ широкъ 50 см. тухленъ градежъ, издигнатъ върху каменна основа
(обр. 27). Въ вжтр%щностьтз иа църквата тоя тухленъ градежъ об-
разува едно цЬло съ намиращия се тамъ полупнлзсгьръ, който всл-Ьд-
ствие на това е получилъ нуждната широчина (90 см.), равна на съот-
вЪтвата часть на срещулежащия цеитраленъ пиластъръ (гл. табл. 1).
Непосредствено на западъ отъ тая зазидана врата стЬната продължава
пра едно ново разпределение на каменните и тухлени пояси. Надъ
основния пласть отъ 4 реда тухли, — на разстояние не вече 90 си.
шш 1 н., както бихме очаквали, а 50 см., — се явява втори отъ три
реда, който продължава на дължина 1*20 м. (обр. 27). По-нататъкъ вече

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пкрдопъ
(Паната пр'Ьлставя еднообразна, градена само отъ камъни плоскость,
чиято височина е повече отъ метъръ.
Западната фасадна стЬна на църквата е била построена сжщо тъй
оть пояси камъни и тухли. На югъ тя е едва 60—80 см. висока,
когато къиъ сЬверъ б% открита на височина до 2'85 М. Особеность на
тая сгЬна, както вид'Ьхме, е гол%мата й дебелина — 1*07 м. срЪщу 75 си-
на дългите сгЬнн. По отношение на градежа тя не се различава отъ
гЬхъ — и въ нея намираме слщигЬ пластове отъ 3 реда тухли между
каменни пояси отъ 80 — 90 си.
По-другъ вндъ има сгъната, която д^ли храма отъ пр%ддвернето.
И тя, както западната, е по-дебела отъ останалигЬ. Характерното въ
Обр. 26. — Южна сгЬна на църквата^отъ юго-изтокъ.
нея обаче е градежътъ й (гл. обр. 14). До височина 1 и. надъ пода тя е
построена само отъ тухли, надъ които следва пластъ едри камъни, 55 см.
високъ; надъ него —5 реда тухли и пакъ пластъ камъни и т. н. до
сегашната й височина 260 м. Тухлит^ сл^ квадрати съ страни 32 — 33 си.,
дебели 35 — 4-5 см. Хоросанътъ между гЬхъ, на фуги 5*5— 7*5 см-,
както и при алтарнигЬ части, съдържа едро счукаии керамиди.
Вид^Ьхме по-гор%, че вжтр-ЬшнитЬ плоскости на дългитЬ сЬверна
и южна сгЬни ех разчленени чр-Ьзъ полупиластри (изстлпн). Но, докато

П. Мутафчневъ, Еленската църква прк Пнрлопъ 41
санитЬ сгЬни еж строени пр'кдннно отъ камъкъ, всички тия полупилас*
три СА били градени само отъ тухли — както и апсиднигЬ части —
при което е употр^бенъ и сжщиятъ червенъ хоросанъ. Характерното —
и което още на пръвъ погледъ се констатира при разглеждането на
тия пиластри — е| че иежду гЬхъ и съотвЪтнигЬ нЪста на сгЬнитЬ липсва
всЪкаква органическа връзка: гЬ изглеждагь просто като прибавени
кънъ посл-ЬдннтЬ. Поради това повечето отъ гЬхъ сега еж отпрани отъ
ст^нит*, а н^Ьйд-Ь еж и съборени, иакаръ че самитЪ сгЬни въ даденитЬ
«"Ьста еж запазени на значителна височина (гл. обр. 1'А и 28). Сжщо такива
и по тоя начинъ еж градени двата стЬнни и двата жгловн пиластри
кънъ западната ст*на на пр-Ьддверието. Коренно различни отъ тЬхъ
обаче по видъ и градежъ еж четирите полупиластра при стената, що
Обр. 27. — Детайл ъ отъ градежа на южната стЬна, при запушената врата
д^ли пр'(1Ддверието отъ храма. 7% еж конструктивно свързани сь послед-
ната и както нея еж строени отъ пояси камъни и тухли (обр. 14 и 16). По
материалъ тЪмъ приличатъ съотв-ЪтствуващигЬ на тая сгЬна разчленени
полупиластри къмъ сЬверната и южната дълги сгЬни на църквата. И на тия
посл-ЬднигЬ обаче липсва конструктивна връзка съ прилежащите етЪни.
Констатираното различие въ градежния материалъ на отд-ЬлнигЬ
части може да бжде резултатъ само отъ престрояване или възобновя-
ване на църквата. Требва да се предположатъ, значи, два строителни
период^ Презъ единия е градено изключително или предимно съ тухли,
а презъ другия — съ ломени камъни, като тухлите еж били употребя-
вани въ пояси отъ по 3 или 4 реда.
Възниква прочее въпросътъ, кои отъ запазените части на разва-
лината принадлежать къмъ първоначалната постройка и кои ще требва

43 П. Мутафчиевъ, Еленската църква прн Пнркопъ
да се отнесатъ къиъ периода на нейното престрояване? Съ други думи.
пита се, дали църквата първоначално е била построена саио съ тухли и
сл^дъ разрушението й е била издигната по стария планъ, като въ но-
вия градежъ е била използувана уц'Ьл'Ьлата алтарна чзсгь, или пъкъ
обратното? Отговорътъ наистина би бнлъ твърд'^ трудеаъ, ако това
различие се проявяваше саио нежду градежа на алтарната часть и окол*
нитЬ ст^ни. Ние го констатирахме обаче и при сгЬннитЬ пиласгри.
Вид-Ьхие, че тия отъ тЬхъ, които се отиасятъ къмъ дългигЬ сгЬнн на
църквата, нЪматъ никаква връзка и еж строени независимо отъ послЪд-
СУ^р. '^ — СЪверо-клточната часть на църкита огь юго-запаяъ.
ннтЪ. Това 6н бнло немислимо, ако еднктЬ и другнтЬ ок градена едво-
вр^менжч Оставятъ двЪ прЪдпаюження: или че тяя полупвластрн еж
по-къснк отъ съота1^тннт^ стЬни, или пъкъ, че еж строеви пр'Ьд> гЬгь. Да
се г;'^::пл.10жи. че тЪ, заедно съ еднаквктЬ нмъ по иатервагь аяпрнн
члстх. ож «хт^тъцм отъ първон1ча.1нлта постройка, звачв дв се допусгве,
че т* еж могли дл уц1^л11ягъ н слЬгь като прялежащкгЬ стЪам еж бнлв
оХ-рекн. Том е нср^^роитно. П1.>-наглтъ».-ь. Даже ■ л« би могли тш
гл*> -кгастт-и да г.г*о».иаЬмгь п^р^^нача-чната постройи», иемиспшо е
т*- гг (^яхлгь Аяпл.ч-^н при познов«мнстч> на съотжЬтвнтЪ стЬии. Не-
су^гя^-^р 1.^а:тт>'>«тиБло съ псч'л*^:я1!гК тая попакластри иттъ (

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 43
слаба подпорна стойность и ако еж били необходими при архитек-
тонската форма на църквата, майсторътъ, който я е възобновявалъ,
безспорно би ги разрушилъ, за да построи на тЬхно м^сто други —
вече представящи едно цЪло съ самигЬ сгЬни. Несъмн-кно е прочее,
че тия полупиластри еж градени късно сл-Ьдъ етЬнигЬ и произлизатъ
отъ периода, когато църквата е била възобновявана. А понеже еднакви
т^мъ по градиво еж и апсиднигЬ части на църквата, налага се общото
заключение, че и посл'^днигЬ еж се явили пр-Ьзъ ежщия периодъ.
За проверка на това заключение б-кха съборени н%колко отъ тия
полупиластри. Оказа се, че сгЬната задъ тЬхъ е равна: междинитЬ и
грапавините, образувани при градежа съ ломени камъни, еж запълнени
и изгладени съ хоросанова мазилка. Това обстоятелство ще е необяс-
нимо и невъзможно, ако сгЬната би била по-нова отъ полупиластритЬ.
ПослЪдне неопровержимо доказателство, че тия полупиластри еж лип-
свали въ първоначалния планъ, е и отб'Ьл'Ьзана1*а по-гор^ особеность
при зазиданата южна врата. Вид-Ьхме, че обикновената см-Ьна на пояси
отъ камъни и тухли, източно отъ тая врата, е пр-Ькжсната чрЪзъ издиг-
натия тамъ градежъ само отъ тухли (гл. обр. 28, а сжщо така и плана
табл. I). Прониквайки пр-кзъ цялата дебелина на сгЬната, посл-Ьдниятъ
минава отъ вжтрЪшната й страна, дЪто образува масивенъ, съотвЪтенъ
на централния стълбъ полупиластъръ. Явно е, че вратата никога е била
по широка и стЬсняването й по гор-кказания начинъ е било предизви-
кано отъ нуждата да се построи вжтрешниятъ полупиластъръ: когато
тоя тухленъ градежъ при вратата биде разрушенъ, върху първоначал-
ната й сгЬна бе намерена добре запазената мазилка.
За нуждата, поради която еж били издигнати казаните полупила-
стри, ще стане въпросъ по-доле. Тукъ е достатъчно да отбележимъ още
и това, че те почиватъ на дълбоки до 1*10 м. основи, а не еж поста-
вени върху бордюра на сгЬните: последниятъ на съответните места е
билъ разваленъ и краищата му внимателно еж изгладени.
Изследвания, подобни на горните, беха излишни при изстжпите
къмъ западната сгЪна на преддверието. Техниятъ външенъ видъ явно
показва, че и те еж строени по ежщия начинъ и произхождатъ отъ едно
време съ първите. А установенъ техниятъ къссиъ пронзходъ» съ това
се разрешава въпросътъ и за оная особеность, каквато представя запад-
ната сгЪна на храма. Конструктивно свързаните съ нея полупиластри,
на лицето й обърнато къмъ преддверието, еж въ:шожт1 С1«мо при налич-
ностьта на срещуположните и съответни темъ полупиластри пь източната

41 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдоаъ
сгЬна на пр-кддверието. Ц-Ьлата тая сгЬна между пр-Ьддверието и храма
сл-Ьдователно, въ вида, въ който и до днесъ е запазена, се отнася къмъ
втория строителенъ периодъ. Разм%сениятъ съ керамидни парчета хоро-
санъ и пр-Ь димното използуване на тухлата за градиво (гл. обр. 14 и 16) я
приближаватъ и по външенъ изгледъ къмъ източнигЬ части на цър-
квата. Казаното важи и за разчлененигЬ сгЬннн пиластри, които се явя-
ватъ като нейно продължение задъ вратитЬ, водещи къмъ страничнитЬ
кораби; тия сгЬнни пиластри иматъ сжщитЬ особености въ градеж-
ния материалъ, а при това и гЬмъ липсва конструктивна връзка съ
сЬверната и южната дълги сгЬни.
Отъ изложеното до тукъ сл-кдователно се установява:
1. РазвалинитЬ н%матъ едновр-Ьмененъ произходъ; църквата е била
пр-Ьстроявана или възобновявана.
2. Първоначално тя е била построена отъ ломени камъни и бклъ
хоросанъ съ пояси отъ тухли (частитЬ, произходещи отъ тая първона-
чална постройка, въ историческия планъ на табл. I еж означени съ черно).
3. Отъ вр-Ьмето на нейното пр-Ьстрояване произхождатъ алтарнитЪ
части, полупиластригЬ и сгЬната между пр'Ьддверието и храма; всички
гЬ еж характеризирани чр-Ьзъ градивото отъ тухли и дебели фуги чер-
венъ хоросанъ. На плана табл. I гЬ еж отб-Ьл-Ьзани съ щрихи.
Явява се новъ въпросъ. — Какво е пр'Ьдставяла старата църква?
Дали тя е била възобновена тъй, че новитЬ грлдежи еж били издигнати
върху пр-ЬдишнигЪ основи, или пъкъ пр-Ьдишниятъ й планъ е билъ из-
м%ненъ? — Едно изм-кнение въ плана на първоначалната постройка е
внесено чр^зъ сгЬннитк пиластри. Сигурни данни за първичното разпо-
ложение на останалитЬ части липсватъ, но все пакъ на най-голяма в%*
роятность разчита пр'Ьдположението, че планътъ на старата църква
не ще е билъ значително изм-Ьненъ СубструкциитЬ, които намерихме
въ източната й часть, пр-Ьдставятъ може би старитЬ основи на алтаря.
Въ такъвъ случай старата църква ще е имала сжщо три апсиди, на
които би тр-Ьбвало да отговаря и трикорабно разпр'кд'Ьление на храма.
Пъкъ и трудно би било да се пр-Ьдположи, че въ пълната си ширина
(ср'Ьдне 15*40 м.) църквата е пр'Ьдставяла едно неразчленено цЪло.
Двата основни зида, които почватъ отъ субструкциитЬ при апсиднтЬ
и изглеждатъ тЬхно продължение, сжщо тъй ще тр'Ьбва да бждатъ
отнесени къмъ стария планъ. Т-Ь обаче иматъ смисълъ само като връзка
на издишщигЬ се надъ тЬхъ колони или пиластри. Това значи отъ своя
страна, че запазенитк остатъци отъ централнитЬ пиластри принадлежатъ

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пнрдопъ 45
на първата постройка. По материалъ — блокове отъ сивозеленъ п-Ьсъч-
никъ, отломъци огь който намираме въ старигЬ стЪни на църквата —
тЬ се отличаватъ отъ построенитЬ заедно съ апсидитЬ източни пила-
стри: посл-ЬднитЬ еж градени само отъ тухли. Нев-Ьроятно е прочее
централнитЬ пиластри да бждатъ строени едновр-Ьиенно съ гкхъ, тъй
като въ такъвъ случай би тр'Ьбвало да блде употр^бенъ единъ и сжщъ
материалъ. А понеже отъ сжщия сивозеленъ п^съчникъ сл били издиг-
нати и колонигЬ, ще требва да се приеме, че и тЪ еж останали отъ
старата църква Посл-Ьднята следователно ще е имала сжщото вжтрЪшно
разчленение или, съ други думи, съ изключение на сгЬннитЬ пиластри,
възобновената църква е била издигната по плана на старата и при
Обр. 29. — Граница нежлу зяпаднпта сгЬия на църквата
и сЬверната пристройка.
спазване на всичкигЬ му конструктивни елементи. Въ такъвъ случай ще
тр*бва да се приеме, че и сгЬната, д-Ьлеща преддверието отъ храма, е
издигната върху по-раншни основи. Инъкъ би се получило странното
за византийската архитектура явление на църква безъ нартика.
Сл^дъ като установихме отношението между различнигЬ градежи
на самата църква, минаваме къмъ нейнигЬ пристройки. На първо м^сто
ще разгледаме сЬверната пристройка съ остатъцитЬ отъ стълби Ней-
ната западна сгЬна, .запазена на височина 1-95 м., е построена отъ поясъ
камъни 125 м., надъ който следва пласгь отъ 5 реда тухли. Въ съот-
ветната ней западна стЬна на църквата, обаче, тая см%на на поясигЬ

46 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
има съвсЬмъ другъ видъ: тамъ поясигЬ камъни, дебели 80—90 см., се
см-Ьнятъ отъ пластове по съ 3 реда тухли (обр. 29). Явно е при това, че
дв-ЬгЬ тия сгЬни не еж продължение една отъ друга: 1) тЬхната дебе-
лина е различна (107 м. на църквата и 070 м. на пристройката); 2) гра-
ницата между дв%гЬ тия сгЬни явно личи, както въ плана, д^Ьто тЬ
н%матъ еднаква посока, тъй и въ градежа, д^то тЬ изглеждатъ просто
долепени една до друга. Сжщата липса на конструктивна връзка между
църквата и сЬверната постройка се вижда и при източната сгЬна на послЪд-
нята — до прозореца. Всички тия бЪлЪзи свид%телств)гватъ, че това
отд-Ьление е строено отд'Ьлно отъ църквата. Въпросътъ за отношението
му къмъ констатираните при нея два строителни периода се изяснява
отъ употребеното въ него градиво. Такова предимно е тухлата. Само
отъ тухли е построена цялата ср'Ьдня изолирана сгЬна, сводовегЬ, стъл-
бигЬ и по- голямата часть отъ източната му сгЬна. Въ сЬверната пъкъ,
както и въ западната, пластовегЬ тухли еж наслагани въ по 5 реда.
Естественото заключение е, че сЬверната постройка е градена пр%зъ
времето, когато еж били издигнати приалтарнитЬ части, чието градиво
е еднакво съ това, което намираме при нея.
Постройката, съдържаща баптистера и отд%лението съ южнитЬ
стълби, напротивъ, е едновременна съ старата църква. Нейната западна
сгЬна е естествено продължение на църковната фасадна сгЬна и е кон-
структивно свързана съ нея. Въ градежа й навсЬкжде еж употребени
сменещитЬ се пояси отъ камъни и тухли. Една особеность представя
само апсидната сгЪна на баптистера, при която тухлите еж наслагани
по въ петь реда вместо по три или четири, както това е при старше
части на самата щрква. Тая особеность обаче не може да бжде дока-
зателство за късния произходъ на казаната сгЬна. Въ четирите жгла на
баптистера еж издигнати полупиластри, градени само отъ тухли; тЬ
иматъ сжщия видъ и еж пристроени по сжщия начинъ къмъ съответнитЬ
места, както и тия въ църквата. Те значи еж едновременни съ послед-
ните и, ако самата апсидна сгЬна би била градена презъ втория пе-
риодъ и заедно съ техъ, би сжществувала органическа връзка между
нейния градежъ и тоя на двата полупиластра, съ които тя граничи.
Такава връзка липсва.
Само отъ тухли е построенъ въ южното отделение малкиятъ зидъ,
който разделя остатъка отъ стълба и съседната виша. ЗапазенитЬ
стжпала на тая стълба еж построени отъ камъни. По това тЬ се отли-
чаватъ отъ стжпалата въ северното отделение, които заедно съ съот-

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 47
вЪтнитЪ площадки еж направени само отъ тухли. Тая разлика говори въ
полза на прЪположението, че южнитЬ стълби стк останали отъ вр-Ьмето на
първата постройка — обстоятелство, чиято важность ще посочимъ по-дол%.
ЦЬлата църква заедно съ преддверието и страничнитЬ отделения е
била постлана съ тухли. Въ самия храмъ отъ тухлената настилка еж
останали слаби слЪди, но навсЬкжд-Ь е запазена нейната подложка: пластъ
отъ червеникавъ хоросанъ, дебелъ до 7 см., подъ който се намира другъ
отъ дребни ломени камъни, дебелъ 15 см. Непокжтната е настилката
въ баптистера и съсЬдното му отделение, а сжщо тъй и въ нартиката.
УпотрЪбенитЬ за настилане квадратни тухли еж два вида: едни съ
страни по 30—33 см., а други 44 — 46 см. Употр^Ьбението иьгь не е раз-
граничено по мЪсто: и двата вида се ср^щатъ както въ баптистера,
тъй и въ нартиката. Въ южното отделение съ стълбигЬ между тия
четирижгълни тухли за настилка еж поставени и други съ форма на
сектори, всЬки четири отъ които образуватъ пъленъ кржгъ (диам. 55
см., гл. обр. 19 въ първия редъ на настилката огпр-Ьдъ).
Мазилка е запазена на много м-Ьста по стЬнитЬ, особено въ при-
твора и баптистера. НавсккждЪ тя образува 0*8 — 1 см. дебелъ пластъ
безъ всЬкакви слЪди отъ фрески.
Видехме, че църквата е била оградена съ масивна сгЬна. Нейната
облицовка е отъ едри ломени камъни, а вжтр^шностьта й е запълнена
съ блокажъ и коравъ бЪлъ хоросанъ. Вертикалната плоскость на тая
сЛна сжщо е била разчленена съ пояси отъ по три реда тухли, които про-
никватъ пр^зъ цялата й дебелина. Втора, горня редица отъ тия пояси
нийд^ не е запазена, тъй че не може да се установи, на каква височина
гЬ еж следвали единъ надъ другъ. Височината пъкъ на първия поясъ
надъ разкопаното равнище на двора не навсккждЪ е еднаква, тъй
като и послЪдниятъ не е билъ равенъ. Южната часть на оградата за-
едно съ прилежащитЬ й кули е най-вече разрушена. Поясътъ тухли тукъ
се е намиралъ по-високо отъ 1*40 м. — най-гол-Ьмата височина, на която
тя е уц'Ьл%ла. Западната сгЬна е запазена на височина отъ 1*50 м. (къмъ
югъ) до 3 м. (къмъ сЬверъ); тухлениятъ поясъ е високъ надъ основата
й 2*20 м. (обр. 21). Върху сЬверната сгЬна, оц-Ьл-Ьла на височина до 3 м.,
той се явява високо 2*30 м. (обр. 22), а при източната — едва 110 м. надъ
равнището на двора. По материалъ и по външенъ изгледъ тая ограда
наподобява градежитЬ на първоначалната постройка и ще тр-Ьбва да се
приеме, че тя е строена едновременно съ нея, а не пр-Ьзъ вр-Ьмето на
подновяването на църквата.

48 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
Възобновена еднажъ, изучваната църква изглежда да е прЪжив%ла
ср^днев^ковието и да се е запазила до турското завоевание, когато е
западнала и е била разрушена. Отъ тоя трети периодъ на нейното
сжществуване ще сл1 открититЬ въ развалинигЬ късни градежи и по-
правки (на историческия планъ табл. I тЬ сл1 пр'Ьдставени съ пунктиръ).
Къмъ гЬхъ спадатъ зазиданата съ каль и камъни врата въ южната
сгЬна, а сжщо тъй и зидарията, която запушва вратата между притвора
и южната пристройка. Отъ тая късна епоха несъмн'Ьно е и градениятъ
отъ камъни, каль и тухлени отломъци зидъ, който отделя южния ко-
рабъ. Другъ подобенъ нему 6*^ откритъ между централния юженъ пи-
ластъръ и ср-Ьщулежащия изстжпъ на дългата сгЬна. Той е разд-Ьлялъ
южния корабъ на дв-Ь части. Въ него еж вградени парчета отъ колони
— обстоятелство, което показва, че, когато тоя зидъ е билъ издиганъ,
н^кои отъ колонитЬ вече еж били съборени. Отъ друга страна обстоя-
1 телството, че тия зидове н-Ьматъ основи, а просто еж положени върху
( настилката на църквата, безъ посл^днята да е била разваляна, по-
казва, че гЬ не еж опити за изм-Ьняване на основния й планъ, по-
I ради нововъзникнали нужди, а еж просто нескопосни кърпежи на
полуразрушената старина. Източната часть на отд^Ьления юженъ ко-
рабъ се е съобщавала съ църквата — ако посл-кднята не е била
^ още разрушена — поср'Ьдствомъ интерколумната въ алтаря, а отвънъ
е била достжпна пр'Ьзъ незазиданата южна врата. Западната му часть
не е имала пр'кко съобщение съ храма и баптистера, нито пъкъ е
била пр^ко достжпна откъмъ двора, тъй като видехме вече, че вратитЬ
тамъ еж зазидани. Вероятно е, че тя се е съобщавала единствено съ
преддверието, д^Ьто продължената нова сгЬна ще ^ оставяла м-Ьсто за
н%каква врата.
III. Опитъ за реконструкция; архитектуренъ
типъ и дата на църквата.
Когато разглеждахме запазенитЬ части на църквата, споменахме,
че надъ интерколумната между сЬверо-източния маснвенъ пиластъръ и
сгЬната къмъ апсидитЬ се намира втора интерколумна, почти еднаква
по размери съ първата. Разгледанъ откъмъ централната апснда, тоя
сгь,1бъ заедно съ стЬната около интерколумнит* представя гладка,
нсразчленена отъ никакви профили плоскость. Ако обаче се погледне
на описваната часть откъмъ сЬверното алтарно отд%лбнне (обр. 30).

П. Мутафчневъ, Еленската църква прн Инрдопъ 49
откриватъ се особености, които еж отъ голямо значение както за типа
на цялата постройка, тъй и за уяснението на н-Ькои нейни архитектонскн
подробности. — Въ жглитЬ надъ долнята интерколуина се виждатъ
остатъци отъ двЪ групи клинообразни ! наредени тухли. Т-Ь не но-
Обр. 30. — Източните ивтерколумни на църквата откънъ сЪверъ.
гатъ да бждатъ друго ос&Ьнъ зачатъци отъ кръстатъ сводъ, който е
покривалъ сЬверното алтарно отд-Ьление надъ височината на долнята
интерколуина. Отъ съответните кгли надъ горнята интерколуина
пъкъ излнзать три перпендикулярни една кънъ друга арки, свързани
иесьунено съ четвърта, която е прил-Ьгала къиъ разруюяМа сега сЬ-
Изгкстм Н1 Арх. аруж, V.

50 П. Мутафчиевъ» Еленската църква при Пирдопъ
верна сгЬна на това отделение. Тия четири арки, затварящи квадратъ,
еж поддържали плосъкъ куполъ, чиито основни зачатъци — пандантиви
— още добрЪ личатъ въ хоризонталните редове тухли при жглигЬ,
д-Ьто аркитЬ се съединяватъ.
СжщитЬ тия особености могатъ да се забЪл^жатъ и при силно
оглозгания отъ вр-Ьмето остатъкъ отъ сгЬната между централната и юж-
ната апсида (обр. 31). Т% показватъ, че страничнигЬ отделения на алтаря
еж били двуетажни. Но положението на тоя втори етажъ тамъ вече на-
вежда на заключението, че църквата е имала емпори — галерия надъ
пр-Ьддверието и страничнитЬ кораби. Инъкъ, горниятъ етажъ въ стра-
ничнитЬ алтарни отд-Ьления би билъ недостжпенъ и следователно — не*
възможенъ. северната страна на по-добре запазения сЬверо-източенъ
пиластъръ представя — на височината на горнята интеркулумна — равна
плоскость (гл. обр. 32 при б), обяснима само съ това, че тя е маркирала
входа отъ северната емпора къмъ горния етажъ на северното ал-
тарно отделение. Че наистина църквата е била съ емпори, свидетелству-
ватъ и остатъците отъ стълби въ двете фасадни постройки. Техяото
назначение е било да служатъ за съобщение съ емпорите. Обстоятел-
ството пъкъ, дето едната отъ тия стълби — южната — произхожда, както
видехме (стр. 46), отъ първия строителенъ периодъ, говори, че емпо-
рите не ще еж били издигнати при подновяването на църквата, а ще ся
сжществували и въ първоначалната постройка.
Съществуването на емпори отъ своя страна обяснява и дава въз-
можность да се допълнятъ некои изчезнали сега елементи въ основния
планъ на църквата. Видехме, че освенъ съ четирите масивни пиластра,
трите кораба на храма еж били разграничени и чрезъ колони. Отъ
последните еж запазени 1п зИи остатъците само на две: една къмъ
северъ , а друга къмъ югъ — и двете западно отъ централните пила-
стри. Единъ простъ погледъ на плана съвсевгь естествено поражда
мисъльта, че наредъ съ техъ, въ западното пространство на храма,
еж се издигали и други, макаръ отъ техъ да не е останало никаква
следа. Тъй напримеръ, между запазения къмъ северния корабъ оста-
тъкъ отъ колона и съответния централенъ пиластъръ — е имало втора.
Третя такава съ не по-малка сигурность требва да се предположи и въ
пространството между южната колона и полупиластра къвгь западната
стена на храма : тя би отговоряла на запазения остатъкъ отъ колона при
северния корабъ. Като се приеме сжществуването на тия две сега из-
чезнали колони (въ реставрирания планъ на църквата табл. II гЬ еж

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
Обр. 31. — Остатъкъ отъ стЬната между ^>%^шята и южната
апсиш, отъ юго-западъ.
зашрихувани', ще се получать западно отъ централнигЬ пиластри пра-
вилни и симетрични- интерколумни (по Г65 м. всЪка една).
Колонади съ слщо такова разположение на елементитЪ еж. съединя-
вали два по два пнластритЬ на цър^квата. Въ пространството между по-

52 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
сл-ЬднитЬ сжщо ТЪЙ намираме основнитЪ зидове. М'^стото на едаа отъ
тия колони можеше да се познае не далечъ отъ юго-източния пнласгьръ.
Признаците за втори етажъ въ алтарнит^ отд-Ьлсния еж още едно, не-
опровержимо доказателство, че колонадите еж продължавали н на нз-
токъ отъ централнигЬ стълбове. Вид-Ьхме, че тоя втори етажъ би билъ
таиъ невъзможенъ и необяскииъ, ако не се допусне съществуването на
Обр. 32. — СЪверо-нзточниятъ пиластъръ отъ западъ.
емпори по ц^ото продължение на сграничнигЬ кораби. А такива емпори
не могагь да бждать поддържани само отъ пиластригЬ: необходима е
допълнителната подпора и на колони между тяя пиласфи, както това
е н въ западната половина на храна. Въ противенъ случай аркитЪ, конто
еж свързвали пиластригЬ, би се издигали високо надъ равнището на еи-
поригЬ — както то е опр^Ьд-Ълено отъ съотв^тнигЬ бЪлЪзи при алтаря —
и не би могли да имъ служатъ за опора. Говорииъ за арки, защото нито
технически възможно би било, нито пъкъ вероятно отъ гледището за

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 53
архитектурния типъ на църквата, да се приеме хоризонталната връзка
(еегаде$ СеЬа1к) между пиластритЬ: при колонадигЬ, както и при изв^ст-
нитЬ ни м%ста въ алтарнитЬ отделения, аркитЬ еж били, които стк
служили за връзка и завършъкъ на съотвЪтнитЬ отвори. Сжщото е било
вЪроятно и при прозорцигЬ: въ насипа западно отъ църквата бЪ на-
вгЬренъ единъ цЪлъ, запазилъ формата си прозорецъ, навярно отъ фа-
садната стЬна. Той бЪ завършенъ съ арка.
Като се вземе прЪдъ видъ разстоянието между пиласгритЬ, равно
на съответното разстояние въ западната часть на храма, ще трЪбва да
се приеме, че и тукъ, отъ дв^тЬ страни на срЪдния корабъ, еж се на-
мирали по дв% колони съ сжщйтЬ интервали (табл. II). Най-сетн-Ь, едно
лишно доказателство за тЬхното сжществуване тукъ еж и изстжпигЬ
(полупиласгри) при дългитЬ ст%ни. На всЬки изстжпъ въ западната по-
ловина на храма отговаря по една колона. Тая симетричность е необхо-
дима и въ неговата източна половина, д^то, ср-Ьщу пространството
между централнитЬ и източни пиластри, излизатъ отъ съотвЪтнигЬ сгЬни
други четири (ге$р. два) такива изстжпа.
КолонигЬ, както по-горЪ забЪл^ахме, еж били свързани помежду
сиГсъ архиволти. СамитЬ полупиласгри добиватъ конструктивенъ смисълъ,
ако се предположи, че всЬки отъ тЬхъ сжщо тъй е билъ свързанъ
чрЪзъ арки съ двата си съсЬдни и съ срещуположната колона. Това
се отнася и за полупиластритЬ^ които лежатъ срЪщу четиритЬ големи
стълбове. Заради това именно двата отъ тЬхъ, намиращи се срещу цен-
тралните пиластри, еж по-масивни отъ тия срещу колонигЬ и еж равни
по ширина на съответните стЪни на тия пилистри; по сжшата причина
и изстжпите срещу двата източни стълбове еж разчленени напълно
симетрично съ тия последните. Тая система отъ свързани арки е обра-
зувала въ хоризонтално сечение на страничните кораби редица чети-
рижгълни пространства, покрити съ кръстати сводове: последните оби-
кновено изискватъ приблизително квадратна основа^). Белези отъ
такива сводове ние вече констатирахме въ партера на страничните от-
деления въ алтаря. Тоя видъ засводяване, обусловенъ отъ наличностьта
на сгЬнните пиластри, разбира се, е станалъ възможенъ само следъ
като те еж били построени. Преди това, при първоначалната църква,
партерътъ на страничните кораби е могълъ да^бжде засводенъ само съ
цилиндрични сводове. Сжщото важи и за преддверието.
^) СЬо1$у, 1'аг1 (1е ЬдУг сЬег 1е8 Вугапипз, РаНз 1883, 51 сд.

54 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Нирдопъ
Съ казаното до сега ние установихме въ общи черти основния
планъ на изучваната църква. Това, което я характеризира, еж сл^днитЪ
особености: 1. страничнигЬ емпори; 2. смяната на колони и пиластри и
3. присжтствието на постройкитЬ, които фланкиратъ западната фасада.
Тия елементи еж общи за църквата независимо отъ нейното пре-
строяване, тъй че при изсл'Ьдването на произтичащитЬ отъ тЬхъ архи-
тектонски форми ще говоримъ изобщо за нея, а не за отд'ЬлнигЬ й
строителни периоди.
Най-характерното и богато съ посл-Ьдствия за вертикалното раз-
членение на църквата обстоятелство е смяната на пиластри и колони
между тригЬ църковни кораби. Тая особеность, която по-късно става
обикновенъ мотивъ при тъй наречения романски стилъ, е извънредно
р-Ьдка въ старата църковна архитектура. На Западъ я намираме въ
н-Ькои римски църква (Св. Климентъ,^8. МаНа 1п Со$тед1п и 8. Рга$8еде) *),
когато на Изтокъ тя ни е изв-Ьстна само при църквата Св. Димитри въ
Солунъ и при цистерната до Унъ-капанъ-сокакъ въ Цариградъ'^.
Между подпорната система на Еленската църква обаче и тая въ
горнигЬ постройки сжществува едно голямо различие. То се състои въ
това, че докато при тия посл^днитЬ колонитЬ и пиластритЬ се редуватъ,
бихме казали, по начинъ произволенъ и особенъ за всЬка една отъ тЬхъ,
въ нашия случай см-Ьната имъ е подчинена на една вжтрЪшна схема: чр-Ьзъ
четиритЬ пиластра ср'Ьдниятъ корабъ на храма е разпр^дЪленъ на два
еднакво гол-кми квадрата. Тоя планъ не ще е проста случайность, нито
пъкъ резултатъ отъ капризната игра на строителя. А обърнемъ ли на него
нужното внимание, дадената см'Ьна на колони и пиластри ще пр'Ьстане да
изглежда странна и ще се яви съ дълбокъ конструктивенъ смисълъ.
Надъ тия квадрати на централния корабъ еж се издигали куполи. При
църковната архитектура на Изтокъ квадратниятъ планъ въ центра на
1) НоИ2{пбег, 0{е аИсЬНзШсЬе АгсЬ{(ек1иг !п 8у$1ет. ОагБ^еПип^, 51ий^аг« 1889,
39 сл.; Рг X. Кгаиз, ОезсЬ. а. сЬг18и. Кипз! I 317 сл.; НоИги^ег, АйсЬН$и. ипс! Ьугап!.
Ваикип8(, 1е{р21^ 1909, 28, 44; С1аи88е, Ва8Шяие8 е! то8аТяие8 сЬг^Иеппез,! 254 сл.» 11267;
ЗсЬиИге. АгсЬао1о§1е аег а11сЬг1811. Кип81, МипсЬеп 1895. 84; СЬо!8у, Н18^ (1е ГиОА-
1ес(иге. Рап8 1903 П, 6 и 38; НаЬ8сЬ, 01е аисЬг!811. К1гсЬеп. Каг18гиЬе 1862, Тех1 102 сл-
р1. XIV; 8рг^п8ег-Nеи^V^г^, Напс1ЬисЬ а. Кип812е8сЬ1сЬ1е, 1е1р218 1909, П 23.
^ Кгаи8, ц. с. I 289; ЗсЬиИге, ц. с. 88; НоИ21п8[ег; В1е аИсЬйвИ. АгЛ!-
(екгиг 1п 8у81ет. Оаг81е11ип§, 36 сл. и 39. Сжщата см-Ьна на колони и пиластри е имаж>, както
изглежда, и при базиликата въ Абоба (Изв-Ьст!я Русскаго археол. института въ Коаставтн.
нопол*, т. X стр. 112 и альбомъ табл. 34). За цистерната въ Унъ-капанъ-сокакъ (Рог сЬ-
Ье1тег ипс1 81г2у§о\^8к1, 01е Ьу2апип!8сЬеп >Л^а58егЬеНаиег (т. П отъ Вугап!. Оепк-
та1ег) стр 70 сп.

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 55
постройкигЬ е тъй гЬсно свързанъ съ съществуването на купола, че
почти навсЬкжд^, д^то намираме първия, може съ сигурность да се
пр'Ьдполага съществуването и на втория. Това е още по-в%рно при
постройкигЬ съ нееднакви подпори, д^то нЪкои изследователи оти-
ватъ до крайность, като пр^дполагатъ куполъ дори и при случаи съ
далечъ не квадратенъ планъ^).
Такива далечни и рискувани аналогии не еж ни нуждни, тъй като
еж известни доста много случаи, д^то смЬната на подпоритк, при квад-
ратния планъ на масивнигЬ пиластри, е сжщественъ елеменгь на ку-
полна постройка. Такива еж случаигЬ при църквитк Св. София солун-
ска, Успение въ Никея, тия въ Коджа-калеси, Касръ-ибнъ-варданъ
(сЬв. Сирия), Дере-аши въ Ликия и още нЬкои други^.
Наистина въ всичките тия случаи ние имаме при основния планъ
само единъ квадратъ ввгЬсто два, както е при разглежданата старина,
но това нЬма особено значение. Важното е, че между масивнигЬ под-
пори, които маркиратъ тоя квадратъ, ние и тукъ и тамъ намираме
колонитЬ. Тяхното число даже — въ групи по дв^Ь — е сжщото както
и при нашата църква^. Една още по-близка аналогия съ нашия случай,
поради увеличеното надлъжно измерение, пр-Ьдставя Св. Ирина въ Ца-
риградъ, а особено разрушената църква въ Филипи. При тая по-
слЪднята четири масивни пиластра маркиратъ сжщо тъй два вжтр-кшни
квадрата, надъ които еж се издигали куполи^). Сжществената разлика
между църквата въ Филипи и нашата обаче се състои въ това, че въ
^) 51г2у^ош$к1, К1е1па$]еп, е!п Неи1ап(1 (1ег Кип$(бе$сШс11(е, Ье1р21^ 1903, 105,
допуска напр. куполъ при базиликата № 2 въ Бинъ-биръ-клисе, д%то планътъ не пред-
ставя квадратъ.
^ За гЬхъ гл. 8 а 1 2 е п Ь е г б, АКсЬНзШсЬе Ваи(1епкта1е уоп Колз^апИпоре!, Вег11п
1854, Тех1 133 сл. и АПаз Та!. XXXIX; 8«г2у^о^8к!, К1е1па$1еп 109 сл. и 121 сл.;
Ши И, 0!е Ко!те51$к1гсЬе уоп Н!сйа, 81га85Ьиг^ 1903 (ц-Ьлото посветено на изучва-
нето на тоя архитектуренъ типъ); СЬо15у, Н1$1. (1е 1'агсЬиес1иге, Раг{$ 1903, I 4/ сл. ;
П{еЬЬ Мапие! (1е Гаг1 Ьу2ап1ш, ^аг18 1910, 90 сл., 120 сл., 171 сл.; Но1121пбег, 01е
аКсЬг. АгсЬИек1иг, 109 сл.; Ко11, К1е!па$!аи5сЬе Оепктд1ег, Ье1р2{^ 1908,300 сл.; 81г2у-
^о^8к1, АтМа, Не1с1е1Ьег§; 1910, 292 сл. Къмъ сжщия типъ спадатъ - съ тази разлика
само, че вместо колони еж употр'кбени малки пиластри — и църквигк Св. Климентъ въ
Анкира (Ши И ц. с. 52; 8а12епЬегб, 133, Та! XXXIX) и Св. Николай въ Мира (^Vи1!,
76 сл.; Но1121п8[ег ц. с. 110; 8а12епЬ;ег |?, 133, Та!. XXXIV; Евг. Соколовск1й,
Отрь1т1е и возобновлен1е древней базилики Св. Никодая въ Мир% лик{йской, Отд. отпеч.
отъ Журн. глав. управл. путей сообщен1я и пр. 1864 кн. IV).
') Само при Св. София солунска между дв-ЬтЬ колони е вм'Ьстенъ по единъ малъкъ
пиластъръ.
*) 81г2убО>У8к1, 01е Кшпе уоп РНШрр!. Вуг. геИзсЬт, XI стр. 477 сл.; К1е1п-
ав1еп, стр. 132 сл.

56 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
първата колонадитЬ при източния квадратъ липсватъ. Тая особеность
не сжществува при Св. Ирина, въ чийто планъ сл^дъ реставрацията пр%зъ
564 год. се явяватъ дв%гЬ подкуполни пространства съ колонади по
цялото продължение на партера^).
ПриведенигЬ до тукъ аналогии еж достатъчни да разрЪшатъ въ-
проса за начина, по който е билъ завършенъ централниятъ корабъ въ
изсл-кдваната старина. ЧетиригЬ голЪми пиластра еж поддържали, както
при църквата въ Филипи и при Св. Ирина, два купола. Въ дв%гЬ си
съсЬдни страни тия послЪднитЬ еж се опирали на архиволтата, която
е съединявала централнигЬ пиластри; къмъ сЬверъ и югъ гЬ еж почи-
вали на съотв%тнигЬ арки, които еж свързвали източнигЬ и централнитЬ
стълбове съ полупиластригЬ при западната сгЬна на храма. Една арка,
опираща се върху тия посл%днигЬ, е затваряла квадрата подъ запад-
ния куполъ, както и друга — равна по широчина съ западното удъл-
жение на приалтарнитЬ пиластри — е поддържала съответния куполъ
отъ изтокъ. Четирижгълното пространство пр-Ьдъ централната апсида
еднакво е могло да бжде покрито съ цилиндриченъ или кръстатъ сводъ.
Сигурни данни, за да приемемъ тамъ единия или другия видъ засводя-
вяне, н%маме. Че сводъ е имало, свидетелствува обаче часть отъ кри-
вината му, запазена надъ сЬверната алтарна емпора : на височина 0*80 и.
надъ горнята интерколумна тухлигЬ незабелязано минаватъ въ лжчесто
положение спрямо главната ось на църквата. Ако въ това си положение
еж образували цилиндриченъ сводъ, той требва да е билъ граденъ съ
Св. Ирина до скоро б-Ь изв'Ьстна само по описанието на 5а12епЬег^'а
(АИсЬг!811. Ваис1епкта1е уоп Соп51ап11поре1 уоп V Ь15 XII ЛаЬгЬипйег!, ВегИп 1854 г.» Тех!
стр. 113, и А 11. табл. ХХХШ). Самиятъ Салценбергъ обаче не е ималъ възможность да
разгледа вжтр'Ьшностьта на църквата, пр'Ьвърната въ воененъ музей, и плавътъ» който ни
дава и който е миналъ въ по-къснитЪ изследвания по историята на византийската архитек-
тура (01еЬ1, ц. с. 137 сл., Ио\{г\п^ет, ц. с. 110 сл., НйЬбсН, ц. с. 81, р1. V) е
работенъ възъ основа само на външни наблюдения* Считаше се поради това, че Св. Ирина
е била построена като двукуполна църква съ два напр'Ьчни кораба и че подкуполвигк
пиластри еж били свързани въ партера съ колонади. Погр-Ьшниятъ планъ на църквата
не е билъ поправенъ отъ Б -^ л я е в а, който изд-Ьйствувалъ разр'Ьшение да бжде допусватъ
въ нея (гл. Визант. Временникъ, I стр. 769 сл., II 177 сл). Нейното детайлно изучваяе
даде едва напосл-Ьдъкъ ^VаИег Оеог^с (ТЬе сЬигсЬе о! 8а1п(е Е1гепе а! Соп5<ап11>
пор1е, Охюгс! 1912; по него и А МНИп^еп, Вуг. сЬигсЬез 1п Соп81апНпор1с, 1оп(1оп
1912). Д^йствителниятъ планъ на Св. Ирина у Оеог^е е твърди далечъ отъ приетия до
сега. Изглежда, че църквата първоначално е имала единъ куполъ, на западъ отъ който е
била удължена съ малко четирижгълно пространство (0.еог'^*,е, стр. 75 сл.) По-късво, Л*
роятно сл^Ьдъ пожара въ 564 г. (гл. Б^ляевъ, ц. м. стр. 771, МПИп^еп, стр. 87,
Оеог^е, стр. 5,) тя бива разширочена къмъ западъ, като се построява вторш прятворъ,
а първиятъ бива присъединенъ къмъ храма и по такъвъ начинъ се образува прострая-
ството, надъ което сега се издига вториятъ куполъ.

Г1. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 57
помощьта на временни подпорки. Това не е свойствено на византий-
ската градежна техника и по тази причина по-наклонни сме да прие-
мемъ, че гор^казаниятъ бЪлЪгъ е остатъкъ отъ конкавната повърх-
нина на кръстатъ сводъ. Въ полза на тоя видъ засводяване говори
и близката до квадрата форма въ плана на даденото м%сто.
Съ всичко казано до тукъ въпросътъ за типа на изследваната
църква още не е разрЪшенъ. Всички постройки, които приведохме за
сравнение, иматъ купола като общъ елементъ; съ малки изключения
(солунската Св. София и Усп%ние въ Никея)^) гЬ иматъ и странични ем-
пори. Но по начина^ по който тия странични емпори се отварятъ къмъ
главния корабъ, и по срЪдствата, съ които е постигнато конструктив-
ното равновесие при тяжестьта на куполитЬ, тия църкви се разпадатъ
на два съвс%мъ различни единъ отъ други архитектурни типове : тия на
куполната базилика (Кирре1Ьа$1Ика) и кръстовидната куполна църква
(Кгеи2кирре1к1гсЬе). При посл^днята (църквигЬ въ Дере-аши и Св. Ирина)
страничнигЬ подкуполни арки се разширяватъ чакъ до сЬверната и юж-
ната сгЬни и образуватъ цилиндрични сводове, чиято ось е перпенди-
кулярна на главната ось на църквата. Чр%зъ тия сводове часть отъ те-
жината на купола (страничното налагане) се прехвърля върху външнигЬ
сгЬни. За това въ повечето случаи посл%днигЬ еж заздравени на съ-
отв^тнигЬ м^ста чр-Ьзъ масивни вжтр-Ьшни полупиластри. При едноку-
полнигЬ църкви имаме два такива цилиндрични сводове. Отваряйки се
въ пълната си височина къмъ средището на църквата, гЬ се изразяватъ
въ напр%ченъ корабъ, чието пресичане съ главния образ)гва кръста, хара-
ктеренъ за тоя архитектуренъ типъ. Съществуването на тоя напр-Ьченъ
корабъ отстранява нуждата отъ колонада въ емпоритЬ и за това
такава колонада при тия църкви не намираме.
Същественото въ куполната базилика пъкъ е, че тоя напр^Ьченъ
корабъ липсва (църквигЬ въ Касръ-ибнъ-варданъ, Никея, Мира, Ан-
кира и Св. София солунска). Ц-Ьлата тежина на купола пада върху
масивнигЬ стълбове. ВсЬки етажъ на страничнигЬ кораби обикновено
е покритъ съ успореденъ на главната ось на църквата цилиндриченъ
сводъ, а щитоветЬ подъ високитк сЬверна и южна куполни арки еж за-
творени чр%зъ широки сгЬни. За подпора на посл-ЬднигЬ служатъ
колонитЬ въ емпоригЬ.
1) Споредъ .^улфл (Ко1тез15к{гсНс, 76 сл.) страничните емпори липсватъ и при
църквята Св. Николай въ Мира. У Соколовски обаче (ц. с. стр. 19, табл. VII и VIII)
тя има такива емпоря.

58 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
4
I
Обстоятелството, че всичката разлика между дв-ЬгЬ архитектурни
форми се проявява не толкова въ плана, колкото въ горния имъ
строежъ, показва, колко е мжчно да се отнесе изучваната развалина къмъ
една отъ гЬхъ. Въ полза на в^роятностьта, тя да е пр%дставяла кръ-
стовидна куполна църква говори наличностьта на сгЬнни пиластри
ср^щу колонит-Ь, а сжщо тъй — и кръстатигЬ сводове въ партера
на страничнитЬ кораби. Тия полупиластри обаче, както и кръстатигЬ
сводове, не еж конструктивно необходими елементи въ кръстовидната
църква, сжщо тъй както и надлъжнигЬ цилиндрични сводове, които
се явяватъ на гЬхно м-Ьсто въ куполнитЬ базилики^). По-характеренъ
признакъ въ кръстовидната куполна църква еж мчсивнигЬ изстжпи ср%щу
подкуполнигЬ пиластри. Тукъ гЬ еж необходимъ елементъ на равнове-
сие, тъй като заедно съ пиластригЬ тк образуватъ основигЬ на напр^ч-
нигЬ цилиндрични сводове^). Все за издържане на това пр'Ьхвърлено
върху сгЬнитЬ налагане на купола, посл%днигЬ, при много отъ добр%
запазенигЬ пр%дставители на тоя типъ, еж заздравени и чр'Ьзъ външни
контрафорси. Ние не намираме ясно изразенъ при нашия случай никой
отъ тия признаци на кръстовидната църква. Тукъ , изстжпитЬ ср-Ьщу
двата централни пиластра наистина еж по-широки отъ тия срЪщу
колонигЬ (89 ср-Ьщу 75 см.), но по маса гЬ далечъ не отговарятъ на
пиластритЬ и би били крайно недостатъчна опора за едни напречни
цилиндрични сводове. Посл%днит% пр%дполагатъ при това и еднаквость
на подпоритЬ, а такава при нашата църква не сжщестува — казанитЬ
два ср-Ьдни полупиластра нито по форма, нито по масивность еж еднакви
съ тия, които лежатъ ср%щу източнигЬ подкуполни сълбове. Това не бя
^) МеждиннитЬ сткнни пиластри липсватъ напр. въ Гюлъ-джами, която е кръсто-
видна куполна църква (^Vи1!, ц. с. 124 сл.), а ги намираме при Св. Климентъ въ Анкира,
макаръ тя да е куполна базилика. Заедно съ тЬхъ тукъ имаме и кръстатигЬ сводове вместо
цилиндричните, които еж най-обикновени за типа (^V и 1 !, п. с. стр. 53 сл.; Н й Ь 5 с Ь, ц.
с. стр. 81, табл. XXXV).
^ Такъвъ е случаятъ наприм'Ьръ съ църквата Св Ирина, д'Ьто изстжпитЬ ср%шу пол-
куполните пиластри се отличаватъ съ масивностьта си. Оеог^е (ц. съч , стр. 75 сл.) се
опитва да даде реставрация на първоначалната форма на тая църква и я пр'Ьдставя не
като кръстовидна постройка, а като куполна базилика: подъ гол^митЬ й скверна и южна
арки той поставя щитни стЬни, за подпора на които служи колонадата въ емпоригЪ. Въ
случая, както самъ признава, той е ималъ за образци Св. София въ Цариградъ и едно-
именницата й въ Солунъ. Струва ми се, че тия образци не еж сполучливо нзбраня.
ПодкуполнигЬ стЬни, които по тоя начинъ ограничаватъ главния корабъ отъ къмъ скверъ
и югъ, еж елементи на куполната базилика. Такиви стЬни еж непотребни при Св. Ирина,
дето задъ техъ, къмъ северъ и югъ, имаме напречни сводове. Въ противевъ случай
би требвало да се докаже, че тим сводове, които образуватъ напречния корабъ на църквата,
еж отъ късенъ пронзходъ. Сеог^е не доказва това.

П. Мутафчневъ, Еленската църква при Пирдопъ 59
бяло ТЪЙ, ако тЪ бЪха елементи на обща подпорна система, ако всЬки
два съсЬдни еж поддържали единъ и сжщъ сводъ. Най-сетн-Ь въ нашия
случай не намираме и външното разчленение на сгЬнигЬ, което е тъй
характерно наприн^ръ за кръстовндната църква въ Дере-ашн.
Отъ друга страна н%кон признаци въ развалините на Еленската
църква показватъ, че тя е имала колонада и въ емпорит^. ЗапазенитЪ
въ партера ш зИи остатъци отъ колони са съ диаметъръ 85 см. Раз-
хвърлени дискове съ САЩия диаметъръ б-Ьха открити въ значително
количество изъ насипа, но съ гЬхъ се наи-Ьриха и други (между които
и два фрагмента отъ монолити, дълги по 1 35 и 1.55 м.) съ диаметъръ
по 56 см. Не може да се пр-Ьдположи, че тия посл^ЬднитЬ, тъй различни
отъ първите по обеиъ, произхождатъ сящо отъ долнята колонада: гЬ
вероятно еж отъ емпоригЬ. За бЪл-Ъгъ на горня колонада може да бжде
Обр. 33. — Фрагменти отъ нряморни колонки.
счетено и друго обстоятелство: западната страна на високо запазения сЬверо-
източенъ пиластъръ (обр. 32 при а) представя равна плоскость на сжщата
височина, каквато има и съответния емпоренъ отворъ къмъ алтаря. Надъ
и подъ нея градежътъ е окъртенъ — вероятно поради събарянето на
горнята и долня арки въ колонадите.
Приематъ ли се всички гореказани съображения, налага се заклю-
чението, че развалините въ Еленско еж остатъци не отъ кръстовидна
църква, а отъ куполна базилика- Опитъ за пълната й реставрация е дадснъ
въ надлъжния разрезъ табл. III. Въ него има некои произволни еле-
менти. Това е преди всичко височината на подкуполните арки и тая ма
самите куполи. Дали тия последните еж се издигнали върху барабани
съ прозорци въ техъ, или пъкъ еж почивали непосредствено върху
арките, както това е напр. въ софийската Св. София, и дали еж били

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирхопъ
еднакво високи, както ги представяме въ нашия чъртежъ или пъкъ, както
въ н%кои стари църкви (иапр. Св. Ирина), тЬхната височина е била раз*
лнчнз — върху това сжщо не ножемъ да имане никакви данни. Произ-
волно е нареждането и големината на прозорците въ еипоригЬ и въ
щитнит* подкуполни сгЬни. Но редътъ, въ който гЬ са представени,
е определенъ отъ съответните интерколумни : въ подобнитЬ случаи
на всека интерколумна отговаря по единъ прозорецъ. На групнтЬ
прозорци — вероятно тройни (Мюгшт) — указватъ пъкъ намеренитЬ
при разкопките части отъ колонки, които еж образували едно цело сь
профилуваните си подставкн и украсените съ листовиденъ орнаментъ ка-
пители (гл. об. 33, 1 — 4)*). Указания за начина, по който средниятъ корабъ
се е завършвалъ къиъ преддверието и апсидата, сжщо тъйненаие. Ви-
сочината на партера и емпорите въ страничните кораби е определена
чрезъ двете интерколумни при сЬверното алтарно отделение.
Реставрираниятъ видъ на източната църковна фасада е даденъ въ
табл. IV. Нейната особеность се състои въ това, че двете малки апсндн се
изднгатъ само до височината на партера. Страничните еипори ва изтокъ
еж свръшвали съ прави стени, на които е имало по едннъ прозорюцъ.
Часть отъ източната права сгЬна, заедно съ съответния прозорецъ, е
запазена при северната алтарна емлора (гл. обр. 30>.
Ледената обща реставрация на църквата има за основа оконча-
телния й плавъ, както той се е явилъ при нейното възобновяване. При-
емайки обаче, че главните елементи на вжтрешното й разчленение —
колоните и пиластрите — произхождать отъ първоначалната постройка,
ние се освобождаваме отъ иеобходииостьта да доказване, че н поогед-
нята е имала все сжщата конструктивна схена на куполна базилика. До
сега единственъ прниеръ на тая форма върху европейска почва бе
солунската Св. София ^. Значението на Еленската църква се състои въ
това, че тя е вториятъ случай, при който паниране изпълненътоя архи*
тектуренъ типъ, израстнзлъ и развитъ въ Мала-Азвя, дето църкввте
■} Впрочеиъ осоЬнъ огь такива прозорци, въпросинтЪ фрапкптя уогатъ и прою'
хажзать и отъ кнвотъ. Като архитектуренъ нотивъ 1п{оНат'ътъ се явям т«гъра% раао
вь християнската архитектура. Намираме го капр. при фасадата ва куполната башияяа
вь Колжа-ка.1еси (м. 01е111, ц. с 92), която Стрнговски датира отъ епохата прЪш V ■-
1 стр- 113).
^ Авторъгь забравя в» тоя случай софийската Св. София, копо сащо тъй е куполна
6ии.1ика. Гл. С. Фи.ювъ, Софийската църква Св. София, 1). — Ред.

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 61
въ Никея, Мира и Анкира еж най-изв'ЬстнигЬ му представители. Но
по основния си планъ, въ който еж отб-Ьл^зани двата подкуполни ква-
драта, тя — между познатигЬ архитектурни паметници — има най-близко
сходство само съ църквата въ Филипи и съ пр%строената къмъ ср-Ьдата
на VI в. Св. Ирина. Характеризиращите нейното подновяване полупи-
ластри сжщо тъй подчертаватъ родството й съ кръстовиднитЬ църкви.
Типътъ на тия последните изразява едно по-високо развитие на архи-
тектонските принципи за вжтрешното равновесие, приложението на
които въ историята на византийската архитектура е тъй тесно свър-
зано съ името на Юстиниана^).
Това последне обстоятелство сочи и на епохата, отъ която про-
изхожда Еленската базилика. Надписи или други некои предмети, по
които би могло съ по-голема точность да се определи времето, когато
тя е била построена, не беха намерени, и за това при разрешението
на тоя въпросъ ще требва да се задоволимъ само съ данните отъ исто-
рико-архитектуренъ характеръ.
Измежду известните ни куполни базилики датирана е само тая въ
Касръ-ибнъ-варданъ (564 г.)*). Въ спора, който се води по въпроса,
дали тая архитектурна форма е създадена подъ влиянието на юстиниа-
новата Св. София, или е възникнала самостоятелно и преди нея, по-ве-
роятна изглежда втората теза^. Къмъ времето на Юстиниана отъ тая
вече напълно изработена форма на куполна базилика се ражда кръсто-
видната църква, чийто най-виденъ представитель днесъ е цариградската
Св. Ирина. Тя е по-стара съвременица на Св. София и както нея е постро-
ена отъ Юстиниана^). Имайки това предъ видъ, ще требва да отнесемъ
първоначалното съграждане на Еленската църква непосредствено къмъ
предюстиниановата епоха. Въ полза на такова датиране говори и
нейната фасада съ пристройките. Споредъ Стриговски тия последните
могатъ да бждатъ .приведени като белегъ на подълбока старость.
') За превръщането на куполната базилика въ кръстовидна куполна църква гл.
и (1. МШе!, Ь'А81е М1пеиге, поиуеаи (1ота1п йе 1'Ь15(о1ге (1е Гаг1 (Реупе агсЬ^о1о^!яие,
1905 1 стр. 102).
>) 81г2у§[0Ш5к!, ц. с. 130.
*) Изразителите на дв-Ьт* схващания сж\^и1! и 81г2у80Ш5к1 (Ко1те8!5к1гсЬе, гл.
особеяо стр. 151 сл. и К!е1па${еп, стр. 158 сл. и 172 сл.). Съ последния е съгласенъ и 01еЬ1
ц. с стр. 93.
*) 01еЬ1, сгр. 137; Б-Ьляевъ, Визант. врем. I, стр. 770; МНИп^еп. ц. с. 88 сл.
(у Оеог^с 5 сл.); отъ едно вр-Ьме съ нея споредъ 81г2убош8к1 ей църквата въ Фм-
дипи (01е Ки{пе уоп РЬ!Ирр{, Вуг. 2е1{$сЬгт. XI стр. 483.) ^ V;

62 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
колчемъ се касае да се постави въ по-тЬсни граници едно датиране между
Констангина и Юстиниана**^). Въ най-заб^Ьл^жителнитЬ пр%дставители на
юстиниановата архитектура тая фасадна форма или е недостатъчно проя-
вена (Св. София напр.) или пъкъ не може да бжде сигурно доказана*).
Отъ друга страна, значително развитиятъ — въ сравнение съ изв%ст-
нитЬ ни куполни базилики — планъ на Еленската църква, чиято осо-
беность еж двата подкуполнь квадрата, е свид'Ьтелство, че тя отб%-
л%зва едно напр'Ьднало развитие на типа и ще требва да бжде по-
ставена между неговитЬ късни представители. Съпоставяйки всичкитЬ
тия съображения, най-в%роятно би било заключението, че тя ще се е
явила къмъ втората половина на петия в^къ или първата половина
на шестия в-Ькъ.
Архитектурното движение, свързано съ юстиниановата строителна
д-Ьйность, е било тъй силно, влиянието на изнесенигЬ отъ него идеи
тъй наложително, че старитЬ архитектурни традиции биватъ разклатени,
и ако още за известно вр%ме смогватъ да продължатъ творческото си
д-Ьло, то е само въ отдалеченитЬ и трудно достжпни за влиянието на
центра области на империята. На тая достигнала своя разцв%тъ и вече
умираща традиция изглежда да е създание църквата въ Касръ-ибвъ-
варданъ (сЬверна Сирия). Но ако традиционната форма на куполната
базилика, изм'Ьстена отъ родната си малоазиятска почва, потърсва пр-Ьзъ
втората половина на VI в. уб'кжище въ сирийскитЪ пустини, мжчно е
да се предположи, че все около сжщото вр^ме тя би могла, покрай
законодател ствува щата Византия, да пр^броди Босфора или Пропонтида
и да намери подслонъ въ пазвитЬ на Хемусъ. Обстоятелството, дЬто
тукъ, при Еленската църква, срещаме единъ неинъ представитель, само
по себе си е доказателство, че тоя последниятъ се е явилъ тукъ въ
едно по-пр-Ьдишно вр^ме.
За относителната старость на Еленската църква говори матерна-
лътъ и способигЬ на градежа. СмЪняващигЬ се пояси отъ камъни и
^) К1е!па8!еп, стр. 161. ГорнитЪ думи авторътъ казва, когато говори за засводеяятЪ
базилики, но тЬ еж напълно приложими и за нашия случай.
^ Своеобразно изключение правятъ н-^кои италиянски църкви отъ юстиниановата
епоха, напр. 8. АроПюаге 1п С1а$$е (НйЬ$сЬ, ц. с. стр. 59 табл. XXI и ХХ1П, сжшо и стр.
34, табл. XV; Но1<21п^ег, ц. с. стр. 27) Сжществуваването на фасадни пристройки, обе-
мащи стълбигЬ, за Св. Ирина е проблематично (гл. Оеог^е стр. 75 сл.) Споредъ 5а I-
гепЬег^ (ц. съч. стр. 101, табл. ХХХШ) стълбигЬ за емпоритЪ въ тая църква еж побранм
въ дв-Ьгк странични приапсидни отд-Ьления. Б^ляевъ (Визант. вр%меникъ I стр. 784)
пр-Ьдполага, че гЬ еж се намирали въ северната и южната части на нартекса.

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пнрдопъ
тухли при първичната постройка еж насл-Ьдстао отъ римската епоха*)'
Неприн^сениятъ съ керамидин парчета хоросанъ сж.що е употр^бяванъ
отъ ринлянитЬ. СамитЬ тухли по фориа и рази^ри еж. отъ обикновения
византийски типъ. Между гЬхъ 6'Ьха наи^рени двЪ съ надраскана буква
В (обр. 34,3 и 8). Повечето еж съ знакове — кръстосани диагонали, успо-
редни на периферията бразди, криви и чупени линии (обр. 34, 4 — 7,
9 — 10) — конто наистина знаемъ въ подобни предмети и отъ късната
византийска епоха. Но заедно съ тЬхъ се ср^щатъ и други. Това еж
Обр. 34, — Тухли съ зиащ|, нам-Ьрени прн разкопкигЬ.
парчетата съ знаци, н-Ькои отъ които ея. релиефни и произхождатъ
отъ калж.пъ, както е случая при обр. 34, 1 — 2 и И. Прилични тЬкъ еж
[гЬкон фрагменти отъ римския кастелъ Карнунтунъ'). Тухли отъ послед-
ния видъ 6*6x3 нам'Ьрени както при старигЬ градежи на църквата, тъй
н при тия отъ вр-Ьмето на нейното подновяване.
') ^. Оигт, 01е Вацкип5( йег Е1гшкег ипс1 1?бтег, стр. 210. (Ср. по този въпросъ,
особво за паметннцнтЬ въ България, П. Мутафчиевъ, Стари градища и друмове, София
1915. стр. 82 сл. — Ред.).
*) ОгоИег, ЦеЬег е1пе Ье5оп<1ете Магюешпд г0т15с1|ег 21€^с1 (въ Оег Кбт. итез
1п 05(епе1с»1, Ней I, стр 117 сл. табл. XIV).

64 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
Какви причини еж пр'Ьдизвикали това подновяване, кога, какъ н
до каква степень е била разрушена първоначалната постройка, върху
това не можемъ да знаемъ нищо точно. Сигурно е само, че тя е била
подновена пр%зъ вр%мето, когато вече е билъ създаденъ типътъ яа
юстиниановската кръстовидна църква. Инъкъ, изразяваща чистия тиаъ
на куполна базилика, тя би била възобновена безъ тия прибавки, които
го затъмняватъ и които еж единъ отъ бЪл^ЬзитЬ на кръстовидвата
църква. Майсторътъ, който е работилъ надъ реставрацията, може би е
искалъ да приложи създаденитЬ при Юстиниана принципи за вжтр%ш-
ното равнов-Ьсие и поради това е прибавилъ сгЬннигЬ пиластри. Тоя
му опитъ обаче не е билъ въ състояние — както вече посочихме —
да пр-Ьобрази старата форма и нововъведението ще се е проявило може
би само въ замяната на цилиндричнитЬ сводове при нартекса и при
страничнитЬ кораби еъ кръстати.
Юстинианъ е оставилъ въ историята име на великъ строитель.
Прокопи въ Ое ае(11{1С118 ни съобщава за маса градове и кр-Ьпосги,
които тоя императоръ съградилъ изъ основи или пр^строилъ, и за много
други,въ които въздигналъ порутените светилища. Може би нему ще
требва да се припише възобновлението и на нашата църква, макаръ
едва ли никога ще може да се установи, дали за нея не е споменато
по единъ или другъ начинъ въ дългия списъкъ отъ имена, които Про*
копи дава за балканскитЬ страни^).
*
Повръщайки се за сетенъ пжть къмъ въпроса за произхода на
Еленската базилика, едно потвърждение за проявенитЬ тукъ източни
влияния ни дава и нейната фасада. Особеность на посл^днята, както
вид1>хме, еж дв^тк съдържащи стълбигЬ отделения, които по външевъ
видъ вероятно еж пр%дставяли високи кули. Отличителното при ткхъ
е, че гЬ излизатъ отъ общия планъ на църквата и изглеждатъ като
обособени постройки. Тая фланкирана отъ кули фасада'), въ която кЬкои
1) Ое аеШПс11$, е(1. Воппае 305.
^) Ср. върху този видъ фасади и Б. Филовъ, Софийскята църква Св. Софяя, стр.
127 сл. Въобще тази църква, която авторътъ по непонятни причини съвсЬмъ игнорира.
пр-Ьдставя въ много отношения интересни паралели за сравнение съ пирдопската базидика.
И дв-Ьт* църкви се явяватъ като пр^Ъдставители на едно и сжщо архитектурно течение
въ България, което се намира въ зависимость отъ Мала-Азия. Ср. върху него Б. Филовъ
цит. съч. стр. 120—131 и особно стр. 138 сл., д*то пирдопската базилика се поставя вече
въ връзка съ други архитектурни паметници отъ сл^щата епоха у насъ. — Ред.

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 65
учени виждатъ хетитски традиции^), срещаме най-първо при сирийскитЬ
църкви*). Тамъ, обаче, страничнигЬ отд-Ьления н^матъ опр^Ьд-Ьлено назна-
чение — сирийскигЬ църкви еж безъ емпори, — а при това тамъ гЬ
се обематъ отъ основния планъ на църквата и не излизатъ вънъ отъ
него. Т-Ь изглеждатъ единъ видъ продължение на странични1'Ь кораби,
откъмъ които единствено еж достжпни, когато пъкъ фланкираното
отъ гЬхъ западно продължение на централния корабъ представя замгЬ-
няща нартекса отворена галерия. Отъ Сирия тоя фасаденъ типъ минава
въ съсЬднигЬ земи на Мала-Азия, д^то го срЬщаме при повечето отъ
църквигЬ на Бинъ-биръ-клисе^). Тукъ обаче той се развива въ видъ
на излизащи отъ общия планъ на църквата странични пристройки^),
които ставатъ обиченъ мотивъ у всичкигЬ пр-Ьдставители на куполната
базилика^). Тъй го намираме и при нашата църква. Едничкото изклю-
чение отъ тоя фасаденъ типъ, което между всички куполни базилики
прави солунската Св. София^), свидетелствува за неговия чуждъ на
Византия произходъ, сжщо тъй както и обстоятелството, д^Ьто го нами-
раме въ кръстовидната куполна църква при Касаба (Дереаши)^),
е свидетелство за упоритостьта, съ която той се задържа на ази-
ятска почва®).
Все къмъ сжщитЬ заключения за проявено тукъ източно влияние
ни навеждатъ и други нЪкои особености на нашата църква. — Планътъ
съ тритЬ апсиди, който се явява доста рано на изтокъ, се генерализира
въ Византия пр^зъ VI в. Но докато на изтокъ се ср^ща еднакво поли-
^) 81г2увош5к1, ц. с. 161; 01еЬ1, ц. с. 27.
^ Кгаи$, СезсЬ. (1ег сЬНзИ. Кип8{, I 308. При базиликата въ Тафка напр., която се
отнася къмъ IV - V в.
*) 8(г2у|го^$к{, ц. с. 57 сл.; {^атзау апс! Ве11, ТНе Шоизапс! ап(1 опе сЬигсЬез,
Ьоп(1оп 1909, посветено ц-Ьлото на тяхното изсл-^дване.
*) У 81г2у^ош$к1 при базиликата означена подъ /^ 2 (стр. 55, 104), у 1^ап1$ау —
№ 32 (стр. 199, 209 сл.^ обр. 164). Сжщата фасада и при църквата въ Динеръ, която отна-
сятъ къмъ времето на Константина Велики (З^ггу^ошзк!, 56).
^) Дори и при тия отъ тЬхъ, които н^матъ емпори, както е случаятъ съ църквата въ
Никея. Ш и И, Ко1те$18к1гсЬе, 30.
в) ^VиИ. Ко1те818к1гсЬе, 89.
7) К 1 1. К1е1па81а118сЬе Оепкта1ег. 305 сл.
^ Вм1^сто тая форма на фасадата, почти при всички стари византийски църкви нами-
раме атрия. Напр. въ солунскигЬ Св. София и Св. Димитри (01еЬ1, Мапие!, 120; НоИ-
21пдег. 01е аИс11г1811. АгсЬИек^иг, 25; ^VиИ, Ко1те818югсЬе. 37. За атрия на цариград-
ските Св. София, Св. Ирина и Св. Иванъ Кръститель въ студитския монастиръ (Емиръ-
Ахоръ-джами) гл. 8а12епЬег§[, АИсНг. Ваиаепкт. V. К-р1, 38, 52, 115 сл.; Б^ляевъ,
Виз. вр. I 779; Люиксъ, Плаим древ. церквей Константинополя, Трудм VI арх. съ-Ьзда
П 251; ср. още и 81г2у8[0Ш8к!, К1е1па81еп 49 и 01еЬ1, Мапие!, 85.
Известия йа Арх. друж. V 5

П. Мутафчиевъ, Еленската църкп при Нирхопъ
•9
тоналната и кржглата форма въ външното очертание на апсндит
на всички стари византийски църкви еж лолигонални. Съ полигон
си централна апсида и кркглигЬ странични, нашата църква съе^
въ себе си двЪтЪ фории. Но особеностьта й не се изчерпва са
това: дв%гЬ й странични апсиди въ вжтр%шнит% си очертания еж
кржгли, когато ср%днята има тъй типичната за сирийскитЬ цър
чужда за Византия подковообразна форма.
IV. Разни предмети и гробове.
Отъ къиъ находки на отделни предмети, разкопките не х
н^що особено. Църквата вероятно е стояла дълго вр'Ьме 38П>
Най-гол*мъ интересъ между нам-Ьренит-Ь пр-Ьдмети заслужватъ мноп
Обр. 35. — Фрагменти отъ мря мори и г
иитЬ фрагменти отъ мряморнн плочи (обр. 35). 7*6 еж украсени съ л:
орнаментнка и наподобяватъ мряморит^ отъ хора на Хисарската
лика '). Т-Ь се намериха разхвърляни изъ разнигЬ части на църквата
отъ нея, на различна височина въ насипа. В-Ьроятно тЬ еж били
отъ местата ииъ, почупени н разпиляни още пр-Ьди окончателно
') Б-
Филовъ, Хислрската крЪпость н нсйнята базилика, Изв'Ъст11я II 1
> и Абоба-Илнска. Изв. Русек, аряеол. института въ Конствнтинош
злбома къмъ тоя томъ, табл. XXXIX.

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ
баряне на църквата, тъй като оть тЪхъ сега не бЪ възможно да се
сглоби нищо цЪло. Повечето отъ т%хъ еж орнаиентирани откъмъ едната
ся страна, а отъ другата ся. саио изгладени (обр. 36, 1 и 3); други еж про-
филувани и отъ дв-ЬгЬ страни (обр. 36, 2); въ профнлуванигЬ раики на
трети (обр. 35, 1 и 3) се виждатъ части отъ релиефни кржгове и ранена
на кръстове. ПлочитЬ, отъ които тия фрагмети еж останали, може
би еж образували парапегь на хоръ. Сл'Ьдн отъ сжществуването на
такъвъ наистина не се откриха, но твърди е възможно тЪ да еж уни-
щожени при първигЬ разкопки, когато е била разровена инеино източ-
ната час1ь па ср'Ьдння корабъ'). Може да се допусне сжщо тъй, че отъ
такива плочи е била образувана
пр-Ьградата (канцелъ) между све- !
тнлището и храма, както това 1
се пр-Ьдполага въ Абобеката ба- *
зилнка^О- Двата източни пи- \
ластра въ нашата църква инатъ,
върху обърнатите си къмъ цен-
тралния корабъ страни, дълбоки
вертикални жлъбнии, при които 1
такава преграда би се завърш-
вала. Още по гол-Ьна е в^роят-
носгьта, повечето отъ тия фраг-
менти — ако не всичкигЬ — да Щ\
произхождатъ отъ балюстради Щ :
въ енпорнтЬ. Употребени за | '
такава цЬль и тъй орнаиенти- Ш '.
рани иряморнн плочи знаемъ ^.л « п-».^ — * _*
*^ г »- Обр, 36. — профили оть намЪренитЪ при
при църквата Св. София въ разкопкнтЪ фрагменти отъ нряноръ.
Цариградъ ").
Най-интересни обаче между тия иряиори еж прЪдетавенитЪ на обр.
37. ПлочигЬ, оть които тЪ еж части, не еж ниалн правилна четири-
жгълна, а оеобна — жглеста форма. Отъ парчетата на тая група ежщо
не бЪ възможно да се създаде н-Ьщо ц-Ъло, но ако потърениъ аналогии
<} Споменахме въ началото на настоящето изсл'Ьдване за нам^ренитЬ тогава нря-
норви орнамевтиранн плочи, неиавЪстно д^ пропаднали.
*) Абоба-Плиска, пакъ тамъ, стр. 128; гл. н Кеикепз, &^теп15 (1'а1сЬ^о1од1е сКгб-
иеппе, Ьоиуа1п 1885, 1 192 сл.
*) Кондвковъ. Виаант. церквк н памятиикн Константинополя (Труди VI археолог.
съЪзш т. IV табл. 2.)

П. Мутафчиевъ, Еленскятя църква при Пирдопъ
за тЬхъ, ще требва да се спренъ на парапетите отъ стълбитЬ на I
стари амвони, напр. Св. София въ Солунъ и катедралата въ Торч
/:
Обр. 37. -- Мряморни
:> парапети при стълбата на аемона.
■9
Подобни т*мъ части отъ
парапетъ на стълба при
амвонъ съ сжщата орна-
нентика еж и открнтигЬ
при църквата въ Нотионъ
(Мала-Азия)^). Съ сжщия
видъ и пр%дназначение сл1
«"Ъколко фрагмента отъ п^-
съчннкъ, които се нами-
ратъ въ Народния иузей
и пронзхождатъ отъ н'Ькоя
старохристиянска църква
въ София (обр. 38 и 39)8).
Че Еленската базилика е
ииала анвонъ отъ горния
тнпъ, свид^телствуватъ и
•) ЗсЬиИге, Агс||ао1о81е
аег а11сЬг[811. Кип81, 131; ОаИоп,
ВугапИие аП апй агсЬаеоюЕУ.
0»(оп1 1911. стр. 705.
«)ТЬ.Макг1(]1,А11еНитег
уоп НоНоп, ОвЬгевиеПе с]е5 Оякгг.
агсЬ. 1п5Ши1ез, VII стр. 153 и XV,
37 сл,
*) Нам-Ьрени близо прн църквата Св. Георги, при жгъла на ул. Царь-Кал!
Клементкка. Ивв. иа ср'ЪдневЪк. отд^ъ № 1038.
Обр, ;
- Архитектурснъ фрагиентъ отъ О

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 69
четири други по-до6р'Ь запазени мряморни кжсове (обр. 40). Т'Ь се
отличаватъ отъ останалите по това, че широкитЬ инъ страни не сл.
плоски, а изпжкнали (обр. 41, 1). Несъмнено е, че тЬ еж. образували
парапегь при крл1глата или кржгловата естрада на амвона. Съ сжщо
Обр. 39. — Архитектурни фрагменти отъ София.
Обр. 40. •' Фрагменти отъ парапетъ на авноиъ.
такива и тъй орнаментирани плочи еж оградени аивоннитЬ естради и
въ гор'ЬспоиенатигЬ стари църкви *)•
Заедно съ горнигЬ части отъ плочи изъ насипа се наи-Ьриха и много
парчета отъ мряморни колонки. Повечето отъ тЬхъ еж четирисгЬнни
(обр. 42) и напр14ЧНИгЬ имъ разр-Ьзи пр^дсгавятъ квадрати отъ два
*) Кондаковъ, Македоя1я, археолог. путешеств1е, Спб. 1909, стр. 102.; ОаМоп,
и, с. е96; №и11, АКсЪНвШсЬе ип|1 т|11е|а1(ег11с1|е ВПа^егке, стр. 61, № 181 и табл. 1. За
старнтЬ анвояи гл. и КеиБепк, Штеп15 (1'агсЬ^ою^е сКг^Иеппе I, 190 сл.

П. Мутйфчиевъ, Еленската църква црн Пирлопъ
различни размера (страни по 12-5 и 19 си.). На едни отъ тЬхъ е с
нентираиа само едната страна, другите дв:Ь еж изгладени, а четвър
е съ жглеста жлъбина (обр. 43). Съ послЪдията тия колонки еж
лъгали в-Ьрояно кънъ отаоръ. Наи-Ъренъ бЬ единъ тъй профилу:
фрагнентъ, който завършва съ главичка (обр. 33, 5). За профиловка*]
осганалигЬ ноже да се сл^и по напр^чнитЪ разрази (обр. 44).
- Профили отъ архитектурни
фрагуентн.
ОсвЪнъ гор'ЬказанигЬ,на>гЬрени 6%ха и пар
отъ кржгли колонки (диам. 10— 12см.), образув
едно ц-Ьло съ профилуванигЬ си подставки и ущ
нигЬ съ палмети капители (обр. 33). Подобни 1
и на горннгЬ ок изв-Ьстнн сжщо отъ Хисарс
базилика '). Повечето отъ четвъртитнгЬ кол<
несъмнено еж служили като съединителни части между плочитЬ въ б
страдитЪ; н^кои плочи еж образували даже едно цЪло съ под*
колонки (обр. 35, 1 и 3)*). Назначението на кржглигЬ колонки е
трудно да се опр^д-Ьли. Ако тЪ не еж служили за подпора на кие
^ Фнловъ, пакъ танъ, стр. 137.
») Ср. *и11, пакъ тамъ, стр. 61, № 184.

П. Мутафчиеаъ, Еленската църква при Пирюпъ 71
ВЪЗМОЖНО е да сж разд-Ьляли групирани въ едно прозорци на външ-
нитЪ стЪни на църквата.
При разкопкнгЬ, на разни нЪста изъ църквата и около нея, 6*^X3
открити 37 гроба. Т-Ь могатъ да се разд-Ьлягь на три групи и ве-
роятно произхождатъ отъ три епохи. Едната група — 21 гробъ — прЪд-
Обр. 44. — Разр'Ьзи на четвъртити колонки,
сгавя късни погребения, отъ времето, когато църквата е била вече
разрушена и засипана. Гробовет* отъ тая група б*ха намерени въ на-
сипа на различна дълбочина — 60 см. до 1.50 м. подъ неговото равнище.
ТруповетЬ~сж били поставяни направо въ земята, безъ ковчези, и
еж правилно ориентирани. Въ
единъ отъ тия гробове, 2.50 м.
западно отъ църквата (80 си.
дълбоко въ насипа), на скелета
бЬ наи^рена бронзова незатво-
рена гривни съ сплеснати краи-
ща, украсени съ точки и чупени
пунктирани линии (обр. 45). Въ Обр. 45. — Бронзова гривня.
останалит* не б* открито нищо.
Гробовете отъ втората категория — всичко деветь — б-Ьха наи^рени
главно изъ южния дворъ на църквата, близо до нейната сгЬна. Отли-
чителното въ тЬхъ е това, че при погребението труповетЬ еж били ог-
радени съ вертикално възправени тухли. Н%кои бЪха и захлупени съ
тухли. Три отъ тия гробове, при юго-източния жгълъ на църквата, съ-
държаха датски скелети, при единъ отъ които &Ь намерено бронзово
копче. Дълбочината на всички тия гробове варира отъ 1 до 1*80 н., но
тя не може да се вземе подъ внимание, тъй като насипъть таиъ на
нного кЪста е билъ по-рано разровенъ и изнесенъ. Общото за т-Ьхъ е,
че всички гЬ се намериха на равнището на църковния дворъ. Погре-

1>
72 П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пнрдопъ
бенинта отъ тая група в-Ьроятно еж отъ вр-Ьмето, когато църквап
била западнала, а може би и полуразрушена. Къиъ тЬхъ ще требва
се отнесе и едннъ гробъ, който се откри вжтр-Ь въ църквата до сан
й северна сгЬна. Бордюрътъ на това м-Ьсто е билъ разрушенъ и т
пътъ поставенъ между двата полупиластра.
ГробоветЬ отъ третята категория б^ха открити въ вж.тр1
ностьта на църквата. Настилката е била разрушавана и трупов!
СА били поставяни, слщо безъ ковчези, 60 — 70 см. дълбоко подъ г
Обр. 46. — Находки огь църквата.
Сп^дъ погребението тя не е била поправяна, а само местото се е
равняло и затьпквало. ГробовегЬ отъ тая посл-Ьдня група — на б[
шесть — еж най-стари: вероятно отъ вр-Ьмето, когато въ църквата о
се е служило. Т-Ьхното разположение е представено въ плана иа табл
Въ тЬхъ сжщо тъй не б*ха намерени никакви пр-Ьдмети.
При първигЬ разкопки тукъ еж били открити още нного гробо
ио за гЬхното състояние и разположението ииъ не знаенъ нищо. I
тогава били намерени — неизвестно д*!] и какъ — и няколко дребни пр*
мета, изпратени на вр-Ьмето въ Народния музей. Отъ тЬхъ заслужва
се споменатъ:

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пнрдопъ 73
1. Глинена лампа (обр. 46,1), дъл. 8*5 сн., шир. 6-2 см., вие. 2-4 см.,
съ дв-Ь дупки. Дръжката й изглежда да е пр-Ьдставяла равнораиененъ
кръсгь. Сега отчасти е отчупена. Екземпляри съ подобна форма се
отиасягъ къмъ V— VI в.')
Обр. 47. — Находки отъ църквата.
2. Половина отъ двоенъ бронзовъ кръсгь (енколпионъ), тъмно па-
тиниранъ, съ релкефни изображения: по средата Богородица, а въ
краищата — бюстове на светци (обр. 47,1).
3. Бронзова позлатена сфера.
диам. 1'5 см., вероятно копче отъ
дреха (обр. 47,2).
4. Костеиа игла (обр. 47,3), дъл-
га 5'5 см. съ елипсовиденъ разр-Ьзъ
(5X3 мм.).
ОсгЬнъ горнигЬ пр-Ьдмети при
разкопкигЬ б*ха открити: '^Р- ^- ~ Бронзова гривяя.
1. Бронзова гривня отъ тъмна плоска ивица, украсена съ ковани
точки и джговиднн линии (обр. 48). Единиягь й край завършва съ малка
кука, а другиятъ, сега отчупенъ, в-Ьроятно съ халка*).
') Ср. *и11, АНсЬйзН. ВИалгегке, « 1273-1274, Та(. 1X11.
*) Аналогични у I. Н1е(1ег1е, 1\чо1 51агус1| вюуапй, 1, 2, стр. 660 с.1 табл. 39, обр.
8-9 и стр. 40 обр, 3. Сжшо у ^. Натре!, АКеЛЬйтег (1е5 (гиЬеп Мтс1а11сг5 1п Уп^йгп 1,
411 сл., II 215. 220 и III 173, 176.

2. Бронзова незатворева грвввя сь тъмна ватяна, двам. 4-3
направена отъ плоска ивица, украсена съ вар'Ъзакъ орваменгь
успоредни и кръстосани лнннн (обр. 49)').
3. Бронзовъ пръстевъ съ плоска халка, върху която симетр!
ся^ разположени три колЪнца. Лицето му представя четирвжгьлва ш
съ гравиранъ орнанентъ, който наподобява буквата К (обр. 50). В^рш
датира отъ твърдЬ къаго вр^не.
Обр. 51. — Желана брадва.
Обр. 52. — ЖелЪзчнъ авуостъръ чук1
Обр. 5() — Бронзовъ
пръстснъ.
4. Половина ОТЪ двоенъ бронзовъ кръсгь (енколпионъ) 44 >
см, съ грубо гравирано изображение на светецъ (обр. 47,4). Въ 1
иа отчупеното горне рамо надписъ НОАМ. На1гЬренъ въ сЬвер!
плтарио отделение, 05 см. подъ настилката. Произхожда навярно
елинъ отъ трит^! гроба, открити тамъ.
Д, Половина отъ сжщо такъвъ кръстъ, 8-3 X 4"6 см. (обр. 4
ГорЬ налписъ ОNСVС. Нам-Ьренъ заедно съ пр*дидещия').
(>. М)->.1еиъ килай.чнсанъ тасъ, вие. 5 см., днан. 13.5 см., чиято ок(
ст^'1К) укриссн;) съ ковани линии. В-Ьронтно отъ късно пронзхожде
11.|\1^')Ч'111. нъ наот.) на южния корабъ, 1 н дъ.1боко.

П. Мупфчнсгк Екяаота пърсва =р« Г><рлсггъ
. ?
7. Жел^зва брадва (обр. 51), дълга 23'5 см., шшр. 9 см., съ бахсае
при дупката за дръжката.
8. ЖедЪзаа копачка съ брадва нлн двуосгъръ чукъ < с^. 52 дол% ,
дълъгъ 20 см.
9. Дв% жел%зни нояш*
ци, едната отъ конто счупена
(обр. 53), дълги по 13*5 см.
10. Желязно длето съ
свитъ въ крл^гъ рЬзецъ, дъл-
го 12 см. (обр. 54).
11. Връхъ отъ желано
копие, листовидна форма и
куха дръжка, дълго 18 см.
(обр. 55). НамЬрено въ осно-
вата на насипа, вжтрЬ въ
сЬв.-западната кула на огра-
дата.
12. Жел'Ьзенъ връхъ отъ
арЪла, листовидна форма,
дъл. 9*5 см., шир. 1 -4 см. (обр. 56,3) ; нам^ренъ въ сЬверния дворъ на
църквата, на дълбочина 1*50 м. въ насипа.
Обр. 53. — Жм^зп шсчивБж.
Обр. 54. — Желязно длето.
Обр. 55.
13. Жел-Ьзенъ връхъ
отъ стрела, триржба (обр.
56,4), дълга 6*4 см.; нам^-
ренъ въ южния дворъ, из-
точно отъ баптистера, 1*40
м. дълбоко въ насипа.
14. Жел^зенъ връхъ
отъ стр-Ьла съ дв^ уший
хуниевидна опашка, дълга
8-3 см. (обр. 56,2); нам-Ь-
ренъ въ западня дворъ на
църквата.
— Жел-Ьзно копие.
1.^
•> ч
1 Обр. Г)(). Жол1. ши прЬии.

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пнрдопъ
15. Жел^зенъ връхъ отъ двурога стр-Ьла, дълга 9*2 см. (обр. 56,
нам-Ьренъ въ сЪверния дворъ на църквата, Г80 подъ насипа').
16. Костенъ рогь, обработенъ, съ нар-Ьзи при широкия си к;
(обр. 52 гор%), дълъгъ 22-5 см.
17. Шесть глиш
прешлени за врете
на11'Ьренн на разни I
ста изъ горнит* плас
ве на насипа; типнчт
ииъ форми даваме
обр. 46,2—4.
18. Гол-Ьма ГЛИН1
делва, намерена разт
шена, но съ запзз!
форма, при външн.
страна на западн
оградна сгЬна (обр. !
19. Желани п
чета въ форма на дл
н скоби съ разлнчвн
личини ; подкови оп
буща, шила, а еж
тъй и куки съ СИНДЖ!
по гЬхъ. Н^кои (
тЪхъ сл. пр%дсгав1
на обр. 58 и 59.
Обр. 57. - Глинена делва.
■) Посл'клнитЬ три форми пр-Ьдставятъ*по-особенъ иктересъ. — ТрнрхбитЪ стр
ср-кшаие въ пр^дисторически находища и въ ногилни гробове 0)/1$5е1кс)1. М1Пе11.
Возп1еп ип(1 Не12е20У1па, т. VI, 27; Труди XIII археол. съ^да т. 1, 254). Застхлени
особио много въ Русия и Унгария. Анучинъ (Труди V археоя. съ^зда, Прнложс
409) счита екзеиплярнтЬ, подобни на нашия, отъ азиятскн пронзюдъ, а споредъ Натр
(А11е[1>1итег (]е5 {шИел М11[е1а1(ег5 1п ип^агп I, 167) въ тЪхъ е запазена старата гр1
скитска форна. — Основната форка иа плоската двуута стр^а е обикновена пр-Ьзъ
о.1итната епоха (отъ креиъкъ гл. Гласник зем. музе]а К, 161; XVIII, 499 и табл.
отъ кость — Ш|55, МШеИ. т. IV, 57). Особено се разпространява тя отъ началото на ч
нев'Ьковието и за нейни носители вЪроятно ще трМва да се считатъ явнлитЪ се въ
наорическата сцена нови народи. СрЪшане я и въ римски нахоакн отъ тая епоха (Ч
М111е]|, III 267, 295). Въ Унгария е разпространена прЪзъ XI -ХЦ в. (На1Пре1 I, 176)
Двурогата стрЪла е отъ азнятскн произходъ и въ Европа н донасятъ вароднгЬ огь 1
потекло (Нидерле, Человкчество въ ионстор. времена. 578: Натре! 1, 175; II. 499,
и III 527; Саноквасовъ, Могильния древности Пятигорскаго округа, Трудм V арх, съ'Ъ
Прнложен1е, стр. 59 табл. V).

П. Мутафчн
1Ъ, Елеяскатя църква прн Пмрл.-::
Изъ насипа по ц^ото заемано отъ развалнннгЬ П1х>ст;'.
изровени при това голямо количество животински кости. ;-.■
кози и елени, зжби и челюсти отъ глигани и др.
Монети бЬхл наме-
рени сано три. 1. Сребър-
на дубровнишка, пробита,
диам. 17 мм. Лице: правъ
човЪкъ еп 1асе съ вла-
дишка корона и нинбъ, въ
лЪва ржка държи жезълъ
(патерица), а съ десницата
благославя; наоколо над-
ПИСЪ В^А8IV8 (П)АС!У8(1.
Подъ л-Ьвата ржка отд-Ьл- ^^^ ^' " *"»-'"» и*— ■
иата буква я. Опако: Исусъ въ ц-Ьлъ
ръстъ съ нинбъ и въореолъ; въ л%ва
ржка държи кълбо съ кръстъ, а съ
десната благославя. Въ л'Ьво и десно
надписъ |с хр. Намерена западно
отъ църквата. — 2. ДвЪ сребърни
турски монети. Едната пробита,
диам. 15 мм., отъ 1222 г. (1807);
другата съдиам. 12 мм. съ дата 1252
г. (1836). Първата 6-Ь нам'Ьренз
въ южния дворъ на църквата,
до оградата, 50 см. дълбоко въ на-
сипа, а другата — въ северния дворъ
на 1 м. дълбочина.
^
Обр. 59.
Ж.м1,.,
V. Минало и легенди за църкнл^л
Отъ всичко казаио до тукь се вижда, че развалпиитк П|>„ и.,,.,,.,
произхождать отъ църква, а не еж останки отъ нонасгар»,, ,.> >,,,», , ,
счита м-Ьсгаото население. Поверието, че т* пр*дстаа«тк ,•^^,^V м „„ ,",
се основава на факта, д*то сега наоколо н«ма никакво ,ч,„„„ Ц',
близкото с. Лжджане, основано сл-Ьдъ завоеванието п 1,> ,.,|„.,\.„ь.,
нието заселено изключително сь турци, отстои около 4 к.ш ,\,, ,1^

78 П. Мутафчневъ, Еленската църква при Пирдопъ
Едно по-внимателно изсл-Ьдване, на околностьта показва обаче, че
ниятъ изгледъ въ миналото не е билъ такъвъ какъвто е днесъ. Юп
падно отъ „монасгира" (гл. обр. 9) изъ буйната трЬва на пасби!
могатъ да се заб-Ьл-Ьжагь очъртанията на зидове — останки отъ н
гашни постройки. Такива се виждатъ изъ наклонената поляна ощ
къмъ юго-западъ отъ това м-Ьсто. На югъ, не далечъ надъ шосето, к
съединява Пирдопъ съ Лжджане и Клисура, ясно се заб'Ьл'Ьзватъ
туритЪ на друга, разрушена до основи стара църква, по-малка отъ
която е пр^дметъ на настоящето изсл-Ьдване, но оградена съ още
широка ограда. Населението я нарича Св. Тодоръ.
Нагоре къмъ планинското било, върху дв%тЪ скалисти чуки, к
ограждатъ тЬсния долъ на реката, е имало дв% градища. Скалист:
гребенъ, който води отъ западната чука кънъ билото, е изкуствено р:
ченъ, а склоиоветЬ на самата чука къмъ югъ ок усЬяни съ канънн, пар
отъ тухли и хоросанъ — материалъ отъ някогашни сгради на това кг
или отъ крепостна стЪна. Сжщо такива остатъци, иакаръ и не тъй-ш
се намиратъ н по склоновете на източната чука (обр. 10 при с). П
на сжщата височина съ тия дв^ градища и 1 Ча клм. източно огь 1
въ склоновегЬ на планината се издига една двуглава скала —
маръ-кая (обр. 10 при а), сжщо тъй усЬяна съ натериалъ отъ н
глшни градежи. Единъ благочестивъ ллджанченинъ ие отдавна е
строилъ тамъ малъкъ параклисъ, по името на който — Св. Спас
сега се нарича и местото')-
Всички гореизброени б^л-Ьзи свид-Ьтелствуватъ, че агЪстнос
около разкопаната старина е била заета отъ никакво голямо сел1
За негова защита еж служили дв-ЬтЬ градища надъ р-Ьката, неиу е
служвала както църквата, която е прЪдметъ на настоящето изслЪде
тъй и неразкритото черковище Св. Тодоръ. Че развалинитЬ въ Ене
не пр-Ьдставятъ монастиръ, говори обстоятеството, д-Ьто непо^
ствено около църквата, въ заградения отъ масивната сгЬна дворъ
■) при постройката на параклиса, разказвать, бнлн намерени н%кяквн м
чески сждове и бронзови монети, конто не можахъ да видя. Въ допъдяев!
всички тия сл'Ьди отъ миналъ живогъ тр'Ьбва да се прнведатъ н многоброЯннтЪ и
нзъ околностьта. Надъ шосето къмъ Св. Тодоръ, а с«що тъй иа западъ и нзтшп
вего, се набронватъ десетина могили. Околностьта на една отъ т%хъ, въ жгьаа |
шосето и десния бр'Ъгь на Еленска рЬка, била разкопана прЪди няколко годйнж, •
билъ работенъ пжтьгъ. НамЪренн бнлн много глинени сжаове и части отъ такива.
отъ иогнлитЪ при Св. Тодоръ бЪ ра-<копана отъ страна на Народния музей прЪзъ
клото л'Ьто. БЪл11жкн за тия разкопки еж поместени въ Известия IV, стр. 262 и.

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 79
б^ха на&гЬрени сл'Ьди отъ никакви други постройки. Такива би били
необходими за нуждигЬ на едно монастирско население. ГорнигЬ етажи
на четиригЬ кули еж могли наистина да бждатъ приспособени за тая
ц-Ьль, но гЬ биха били недостатъчни. Несъмнено е прочее, че въ случая
имаме пр'Ьдъ себе си не монастиръ, и укр-Ьпена църква. — Отъ древ-
ностьта се пр^Ьдава на старохристиянската епоха обичаятъ, храмоветЬ да
служатъ за приб^Ьжище. ТежкигЬ вр-Ьмена, които — поради варварскигЬ
преселения — тр-Ьбваше да пр'Ьжив'Ье културниятъ св-Ьтъ въ първигЬ в'Ь-
кове на християнската ера, пр-Ьвръпдатъ църквигЬ въ м-Ьста, д-Ьто тър-
сятъ спасение не вече отд^Ьлни пр'Ьстжпници, но и жителитЬ отъ ц-Ьли
заселени мЪста. ВЪроятно съобразно съ това, а не само поради вкусътъ
къмъ солидното и грандиозното, много отъ старохристиянскигк църкви
пр^дставятъ отъ себе си твърдини, способни да устоятъ на неприя-
телския пристжпъ. Църквата не р^дко е била посл'Ьдниятъ бастионъ,
д^то се е прибирало и приготвяло за сетия защита населението дори
и отъ единъ укр-Ьпенъ градъ. Толкова по-гол-Ьмо ще е било нейното
значение при неукр-ЬпенигЬ селища, каквото — по всичко изглежда — да е
било селището въ околностьта на Еленска р%ка. — Втората половина
отъ V в. е една отъ най-тежкигЬ епохи въ историята на Византия. Бал-
канскигЬ й земи еж опустошени отъ нападенията на хуни и славяни.
Осв^нъ жителитЬ на отд-Ьлни укр-Ьпени градове, населението около пж-
тищата на тия нападения е изтр-кбено или опл^нено. Чудно ли е, че
въ тия времена на несигурность и непр-Ьстанна опасность н^когашнитЬ
обитатели на тоя балкански кжтъ еж имали не тъй странната идея, за-
едно съ дома за молитва, да си създадатъ и м^сто за защита^)?
Масивностьта на стената, съ която е оградена нашата църква, кулигЬ
и стълбигЬ по нея еж доказателство, че тя не е пр-Ьдставяла обик-
новена дворна ограда, но сжщинска кр'Ьпостна сгЬна, а нам-ЬренигЬ
дълбоко въ насипа копия и стр-Ьли свид%телствуватъ, че тая посл-Ьднята
не напразно ще е била съградена ^).
*) За едао тъй укр-Ьпено отъ Юстиниана светилище въ Мала-Азия гл. Л. Н. К г а и 8 е,
Сг{есНап1ап(! 1т М1йе1аИег (ЕгзсЬ ипй ОгиЬег, АП^егп. Епсусюр. т. 83 стр. 292). При-
мери на укрЪпепи църкви въ западна Европа у Ьа81еуг1е, Ь'агс11иесШге ге11§{еи8е сп
Ргапсс ^ Г^роцие готапе, Рапз 1912, стр. 371 сл. (за тия на изтокъ стр. 119). За служ-
бата на църковнигЬ кули като защитни съоржжения гл. у Кгаи5, Ое$с111сНк йет сНпзИ.
Кип$< I, 309 сл и у Ьа8иуг1е ц. с. 388 сл.
^ По сжщия начинъ, съ см%на на пояси отъ камъни и тухли, са градени Теодосие-
вит% сгкни въ Ц^риградъ и Солунъ: Ю. Кулаковск1й, Истор!я Визант1и, Юевъ 1913,
т. I стр. 366 и табл. IV; Г. Дестунисъ, Историко-топографическ1й 'очеркъ сухопутнихъ
стЬиъ Константинополя (Труди VI археол. съ-Ьзда, т. Ш стр. 235 сл.); О. Та!гаП, Торо-

80 П. Мутафчневъ, Елевската църква при Пнрдопъ
Около ииналото на нашата църква сл, създадени интересни леп
Името Йленски, съ което най-често се означаватъ развалинитЬ,
внд'Ьло доста странно на къснигЬ поколения и тЪ поискали да го
яснятъ. Въ най-ново вр%ме се е счело, че то произхожда отъ .И.
ски", отъ д-Ьто и заключението, че църквата е била посветенЕ
пророкъ Илия. Това обяснение, заедно съ новото ине на .нонаст
Св. Илия, вече е добило широко признание и е на п;кть съвсЬнп
изи-Ьсти старото ну название, която остава за р-Ьката и и^стнос
Отъ тукашни старци обаче още може да се чуе сказание, което обяс
не само иието на разрушената светиня, но' спомня и за широката с
съ която никога тя се е ползувала. ВсЬка година, говори това пр
ние, когато околното населението се стичало тукъ за праздник!
храма, единъ еленъ слизалъ отъ планината и се прЪдставялъ
духовницитЪ, които го пр-Ьнасяли въ жертва. Една осл^дителна Ж1
кость турила край на това отъ в-Ькове повтаряно чудо. Една го.
еленътъ, когото съ нетърпение очаквали стеклитЬ се сборяне, закъс!
отъ опр-ЬдЬлеиия часъ и когато най-сетн-Ь пристигналъ, билъ ц^лъ
критъ съ п^на и потъ : отъ далеко ид-Ьлъ той и много пжть тр*б
да измине, докато стигне до монастира. Безъ да отдадатъ почип
драговолната жертва, като оставятъ измореното добиче да отдъх!
почине, калугеригЬ го заклали. Огь тогава планината пр%станал1
изпраща годишния си ларъ. — Тая легенда нав-Ьрно е въ връзка сь
какъвъ старъ обичай, за чието сжществуване тукъ, дори и сл-Ьдъ
рушението на църквата, свид-Ьтелствува голямото количество к
и рога отъ еленъ, разпръснати изъ насипа. Едва ли обаче отъ
ще е произл-Ьзло името на църквата. То наЙ-в-Ьронтно ще е резул
отъ късно осмисляне на названието Еленска — гръцка, каквато по пр
ходъ е била църквата. Въ такъвъ случай самиятъ несъмнено славя!
обичай ще е не първопричина на това име, а резултатъ на него!
осмисляне. Отъ н-Ькогашното грецизирано население изъ тия м*сга
н^кои и до днесъ запазени мастни инена')-
Разказватъ, че много години пр^ди освобождението въ |
дупка на стърчещнт* надъ насипа части отъ развалинитЬ била н;
егарЬге йе ТПе55а1оп1яце, Раг15 1913, стр. 73 сл. СтжлбигЬ при тия ст*ни ех пост!
сжщо тъй, както н прв нашата църква (ТаГгаМ, 90; Кулаковск1й, табл. IV).
') Ридъть източно огь монастара прЬзъ рЪкята се нарича .Кядинанъ*. Мастно
около устието на Еленска р-Ька въ Тополница — .Гранатникъ-. Потокъть, коЯто зш
отъ монастира слиза отъ планината, носи странното назваиве .Манджаринъ'.

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ Ь1
рена ржкописна книга — - апостолъ, въ края на който имало при-
писка отъ я старобългарско врЪме**. Въпросниятъ апостолъ и сега се пази
въ библиотеката на пирдопското архиерийско наместничество^), но край-
нигк му листове, д^то била приписката, липсватъ. Съдържанието й е
запазено поради нейната публикация пр-Ьди освобождението^). Авторътъ
на приписката, Радослак-к Бшок-к Ф Клисура, както самъ се нарича, съоб-
щава, че, когато той дошълъ въ монастира Св. Илия, царь Иванъ Шишманъ
билъ разбитъ отъ турцигЬ; въ сжщия монастиръ сл-Ьдъ падането на
Търново приб^гналъ съ търновския клиръ и патриархъ Евтими и тукъ
ржкоположилъ автора за инокъ на кв ман1 индикта ($1с) вФог Ф ХР!^***^
л-ктъ ХтЙ! (1365 г.). Погр-Ьшната дата (Търново е паднало въ 1393 г.)
и новиятъ езикъ на приписката говорятъ р-Ьшително противъ нейната
достов%рность. Самото откритие на апостола въ развалинигЬ, д^то той
неповр^денъ е пр-Ьстоялъ няколко стотинъ години, несъмн-Ьно е мисти-
фикация, извършена отъ локални патриотически подбуждения.
Споредъ едно предание, разказвано н%кога отъ стари турци изъ
близкото Лжджане, ямонастирътъ" билъ разрушенъ отъ н%кой Яха паша,
който заедно съ войската си миналъ изъ тия м^ста на пжть отъ Ка-
занлъкъза Скопие. Това било .пр'Ьди 3(Ю години **. Лжджанскит-Ь турци
му се оплакали отъ неприятното съсЬдство на монастира и му заявили,
че, докато посл%дниятъ сжществува, българщината изъ тоя край не ще
бжде сломена. Безъ да мисли много, пашата запов-Ьдалъ да обърнатъ
топовет% ср-Ьщу монастира и да го съборятъ, а имотигЬ му подарилъ на
построената отъ него Имаретъ джамия въ Скопие. Отъ това произлязло
ужъ и името Джемина на часть отъ планината между изворигЬ на Елен-
ска рЯка и Лжджане. На същото събитие дължала името си Топъ-ко-
рия — бр'Ьстова гора подъ селото: изъ нея стр-Ьляли топовегЬ на турцигЬ.
За в%роятностьта на горнето сказание може да се сжди отъ об-
стоятелството, че рътлината юго-източно отъ монастира не позволява
да се види той отъ м-Ьстото, д^Ьто е Топъ-кория. При това посл-Ьднята
отстои отъ развалинитЬ повече отъ 3 клм., разстояние на каквото «пр-Ьди
3(Ю години* едва ли еж могли да стр-Ьлятъ турскитЯ топове^. Тия съ-
^) На пергаменгь, едро уставно писмо въ дв-Ь колони, 236 листа 19*5X27 см. безъ
начало и край.
2) Сп. Читалище, Цариградъ, г. IV (1874) бр. 10, стр. 274 сл. Отъ тамъ у И ре-
че къ, Княж. България II стр. 305.
^, На САШия Яха паша (само че въ 1419 г.!) се приписва разрушението и на мо-
настира Св. Никола при с. Калугерово, Т.- Пазарджишко; гл. Ст. Захари евъ, Геогра-
фико-историко-статистическо описан1е на Татаръ-пазарджишкж-тж каазж, В!ена, 1870, 75 сл.
ИзгЬстия на Арх. друж. V. 6

П. Мутафчиевъ, Еленската прква при Пнряопъ
ображения не еж попр-Ьчили на тукашното население да вЪрва въ
ния разказъ за насилственото разрушение. В-Ьрата въ него е бвла за1
дена при първитЬ разкопки. Тогава сжщо тъй били открит!^ грс
на различна дълбочина, а н^кои и едни надъ други. И най-рацн<
ното обяснение на пирдопскитЬ археолози било, че тъй струпанит^
лети принадлежать на ,калугеригЬ", затиснати отъ развалинитЬ.
В-Ьрното въ горнигЬ сказания ще е сано това, че църква
продължавала да съществува и сл-Ьдъ завоеванието, отъ която е
ше еж и граденитЬ отъ каль и канъне зидове. Тя е била пр'Ьж1
отъ близкото селище, чиито об^днЪлн жители, както показватъ д
групи късни гробове, еж употребили м'Ьстото на изчезналото свети.
за погребение на нъртавцитЬ си.
Ь'Й81'8е <1и Сег( ргб5 йе Ридоре. — Ье5 штез (1е Г^^Изе 5'
()1{е5 аи1гетеп1 „Г^^Ибе <1и СеН" (Е1еп5ка (зегкуа), ве 1гоиуеп1 й ипс
(зпсе <1е 6.5 Кга> ац пог(1-оие$1 (1е 1а уШе (1е Р1Г(1оре, (118Ь1с( (1е :
ЕПев 8оп1 811и^е8 аиг 1а г1Уе йтоНе йе 1а пу1&ге Е1епзка. II у а (1еих
Г^е118е п'е1а1( соппие ^ие раг зез <1ешс Ьаи1е8 88111168 гевКез Ла сби
еп1а1. Ье Ми5бе КаНопа! бе ЗоНа а еп^герпв (1е$ 1ои)11е8 реп(1ап( Гаи!
(1е 1913 е! а оМепи 1е8 г^8и]Ш8 8шуап18.
I. Р1ап <1е Г^^Изе. Раг 8а (огте Г^е^^^с с^^ "11^ ЬазШяие Д
пе!5, 1го18 аЬз1с1е8 е! ип паг^Ьех. ЕНе а ипе 1опеиеиг (1е 30*50 ш., !
(1е 1агееиг (У01Г зоп р1ап Ь181опдие, р1апсЬе I е! %. 11). Ьа пе{ рпт
Ле Гб^Изе е81 8брагее без пеСз со11а1^га1е8 раг (1еих гап^ез с1е со1(
е( йе рП1ег8 еп р&з уегйа^ге. Оеих рагНез йе союппез оп1 Ш сопзе
1П 811и (%. 14); еПез 80п( солз^шйез йе 1атЬоиг5 й'Ьац1еиг Й1№геп((
!а(айе йе 1'^^И8е е»! Папдибе йе йеих реИ^ез соп81гас11оп8 ^и^ сотгоип11
раг Йез рог1е8 йкес^етеп! ауес 1е пат^Ьех. Ьа соп8(гис1!оп йи погй е:
[огше яиайгЛа^^ге; и зе (гоцуаК ип езсаНег р08б зиг йез УоШез й'аг1
зиг йез уой(ез еп Ьегсеаи (Н^. 17). Ьа сопз1гис11оп йи зий езЕ Й^^а5^
йеих раг1!е8: Гипе соп1епа11 зизз! ип езсаИег, е! 1'аи1ге, ауес аЬ81Йе, $
йе ЬарИзЙге {1щ- 18). Зиг 1е8 пе(8 со1!а(6га1е8 !1 у яуа** ипе е^епе
гез^ез зоп1 сопзегу^з йапз 1а рагНе опеп(а1е 01^. 30, 31). Оп у ш*
раг 1ез езсзЦегз йез йеих сопз^шсиопз (Iап^и^з Д 1а (а^йе. ипе ти
аззег ^1еу^е епЬигаИ Г^01зе ; зиг зее яиа(ге со1П5 II у ауаИ йез 1оат5
йгПа16ге8 (уо1г 1е р1ап р1. II).
И. Маиг1а11х йе соп81гис(!оп е! (есЬп1яие. Оп гешагцие
езр^з йе гаа(;оппепе: 10соп8(гисиоп5 йапз 1е8^ие11е$ оп а етрюу^
9иетеп1 йе 1а Ьпцпе е1 йи шогИег (сотроз^ Йе сЬаих, йе 8аЬ1е е1 й

П. Мутафчиевъ, Еленската църква при Пирдопъ 83
Яие р116е), е1 2^ соп81гис110П8 Го1х1е8 еп Ьюса^е е! еп Ьпяие. ой ипе а8818е
югтбе (1е 1го18 к с^п^ гап^з де Ьпяие8 1гауег8е Ьоп2оп1а1етеп1 1еЬ1оса|;е;
(1ап8 1е са8 (1егп1ег 1е тогИег е81 1ои1 Ь1апс ой Ь1еп \\ сопНеп! ипе ре
Ше яиап1ие де Ь^^^ие р11^е. Се8 деих е8р^се8 де соп81гисиоп8 арра111еп-
пеп1 к деих 6рояие8 дШ6геп1е8. Ьа тадоппепе еп Ь1оса|;е, сотте 1е топ-
1геп1се11а1П8 1пд1се8, е8( Гап(бпеиге. Ь'бд1{1се рптИ]! б(а11 ЬаИ еп Ьюса^е. Рие1-
Яие 1етр8 арг^8 ипе ^гапде рагНе де Г6|;118е, 1отЬбе еп ги1пе, а ^1е ге81аигбе
еп Ьпяие8» рппс1ра1етеп1 се11е ди со1^ де Ге81. II рагаИ яие 1е р1ап рп-
т1Ш е1 1е8 д1теп810П8 де Г^еИ8е п'оп{ ра8 сЬап^б 8еп81Ь1етеп1 арг&8 сейе
ге8и1игаиоп. Ь'а11е ^аисЬе (ди погд) де 1а соп8{гисиоп Папяи^е арраг11еп1
де шбте к сеНе деих1^те брояие, 1апд18 яие Га11е дго11е ауес 1е Ьар118№ге
е$1 де 1а соп8(гис110п рпго11{уе.
III. Е88а1 де гесоп81гисиоп, 1уре е! да1е де Гб|;118е. Ь'бзИ8е
€\ап1 соп8егубе 8еи1етеп1 дап8 8е8 раг11е8 1п!^пеиге8, 8а гесоп81гисиоп пе
рей! б1ге ргб8еп16е яие дап8 ип р1ап ЬуроШбИяие (р1апсЬе8 III е! IV). II е81
8йг яи^еПе ро88бдаи ипе ^а1епе; е11е ауаН реи1-б1ге е! деих соиро1е8. Сотте
1уре агсЬКесШга! е11е ргб8еп1е допс ипе Ьа81Ияие к соиро1е. Рагт! 8е8 раг-
иси1ап1е8 сагас1бп8ияие8 оп рей! С11ег: 1) 1е8 1пЬипе8, 2) 1е8 р111ег8 е! 1е8 со-
1оппе8 етр1оуб8 аИегпаИуетеп! е1 3) 1е8 соп81гис(10П8 Папяибе8 й 1а !асаде .
Ье8 яиа(ге р111ег8 д1У18еп1 1а рагНе сеп1га1е де Г^з118е еп деих сагг^8 ^§;аих
8иг 1е8яие18 оп1 61е б1еубе8 1е8 соиро1е8. Ь'е8расе еп1ге 1е8 р1иег8 е8( раг(л§б
раг деих со1оппе8. Ое 1е11е тап1бге Г1п1епеиг де ГезИ8е ргб8еп1е ипе 8иЬ-
д1У1810П яи! сагас{бп8е 8и]1ои1 1е 8{у1е готап. Ье8 а11е8 !1апяи^е8 аие81еп1
Г1пПиепсе ди 81у1е опеп(а1» д ' А81е М1пеиге ой де 8упе. Оп 8311 яие 1е
(уре де8 Ьа81Ияие8 к соиро1е (и! ст€€ е! деуеюррб еп А81е М1пеиге; 8е8
рппараих гергб8еп(ап18 80п1 Г6зИ8е де ГА88отр110п к Ик€е, 8^ №ко1а8 к
муш с1 а^ си^шст а кпсуге. ^ерепаапт, раг дие1дие8 1га1!8 сагас16п811яие8,
Гб|;И8е де Р1гдоре 8е гарргосНе р1и1д1 де8 бзИ8е8 сгис1!огте8 к соиро1е8 дап8 1а
Р1П1П8и1е де8 Ва1кап8, по1аттеп( де се11е де 8^« 1г^пе к Соп81ап11пор1е
е( де се11е де РЬШрр!. Се8 апа1оз1е8, а1П81 яие 1е8 та(бпаих де соп81гис110п
е( 1а 1есЬп1яие гаррог(еп1 Г6§;118е де Р1гдоре к Гброяие 1тт^д1а{е ауап! 1е
1етр$ де ^и81^п^еп, с'е81-а-д1ге уег8 1а Нп ди V* ой 1е соттепсетеп!
ди VI* 81&с1е.
IV. 0Ь]е18 !гоиуб8; 1отЬеаих. Ье8 !ои|11е8 де Г6е1>5е п'оп1 ра8
Й16 псЬе8 еп 1гоиуа111е8. 11п се!1а1п 1п16г61 ргб8еп1еп1 1е8 1га8теп18 де р1а-
цие8 еп тагЬге доп1 1е8 ипе8 (!!§;. 35) ргоУ1еппе1 ргоЬаЬ1етеп1 ди рагаре! де8
1г1Ьипе8 ой Ь1еп ди рагаре! ди сЬоеиг деуап! Гаи1е1 еие8аи1ге8 (Н^ 37 е( 40) де
ГатЬоп. Сеюьа, сотте оп рей! ]и§[ег раг 1е81га5теп48, а 1а югте Ь^еп соппие
де Гброяие рг6]и8ип1еппе. Оап8 Ге^Изе е1 Ьог8 д'е11е оп1 €\е дбсоиуег! 37 1от
Ьеаих доп* 1а р1ираг4 арраНепа^еп! к ипе брояие г6сеп1е е1 пе геп!егта1еп1
Яие дез оЬ]е18 8ап8 1трог1апсе. Ье8 оЬ]е18 д^б^Пзе 1гоиу^8 дап8 1а 1егге
1еИе пе ргб8еп1еп1 поп р1и8 ип 1пШН 8С1еп11Ндие.
V. Ье ра88б де Гб^Изе; 16еепде8. Nоп юш де Г^е1>5е оп1 616
д^оиуе11е8 1е8 ги1пе8 епзеуеПез д' ип апаеп уаПа^е доп1 Ге^Пзе ауес 8а

84 П. Мутафчиевъ, Елевскатя църква при Пирдопъ
тигаШе зегуаЛ реи1-б1ге (1е ге1и^е. Ьа 1е§еп(]е 1а р1и5 ш1еге5а111е йа
йе \4%\\5е с'ез1 сеПе (1и сег!, ^и^, сНадие апп^е, & Гапшуег8а1ге йь
с1иа1ге (ай ]оиг (1е 8^ ЕИе, 1е 20 ]и111е1), дезсепЛаи 1а топ1а|[пе е1 !
гаН йапз 1е5 ташз Йез рге1гез роит е1ге 1тто1е согате У1с11те. 8
(1'аи1ге5 1е^еп(1е8 1е зетсе (1|уш п'а сеззе д'у б1ге сб16Ьг^ шете ар
сопди^^е (]е Тигсз. Сереп<1ап1 оп пе заК Геродие ой Ге^Изе е! 1е 1
[игеп1 <1е)а135е5.
Р. Мои1а11с111е*

Кръстовидната църква въ с. Клисе-кьой
отъ П. Мутафчиевъ
(съ табл. V)
^*
Селото Клисе-кьой е разположено 7 клм. сЬверо-западно отъ гр.
Пирдопъ въ самото подножие на Стара-планина, чиито голи и камен-
ливи склонове тукъ се спущатъ извънредно стръмно въ Златишкото
поле. Надъ селото започва дълбока гЬснина. Изъ нея сега лжкатуши
едно ново шосе, което прехвърля билото и стига до градеца Етрополе.
Това е Етрополскиятъ проходъ, н-ккога каменлива пжтека, по която и
съ коне трудно се е пжтувало*).
Клисекьой до освобождението е било заселено изключително съ
турци. НеговигЬ жители еж се ползували съ твърди лоша слава. Веро-
ятно за това гЬ не дочакватъ освобождението и заедно съ отстжпва-
щитЬ турски войски напущатъ жилищата си, за да не се върнатъ вече^.
М-Ьстото било заселено едва къмъ средата на 30-гЬ години и сега брои
35 кжщи само българи, пришелци отъ околнитЬ села въ полето и изъ
Ср-Ьдня-гора.
При пжтуването си изъ Златишкия край Иречекъ не е можалъ
да посЬти селото, тогава още пусто, но неговото име 6% му дало по-
водъ да изкаже предположението, че то ще произлиза отъ нЪкоя стара
църква или монастиръ изъ околностьта^). Догадката на Иречека 6% на-
лучила самата истина : старата църква се е намирала въ ср%дата на днеш-
ното село. Въ турско вр-кме надъ засипанигЬ й развалини била по-
строена джамия заедно съ необходимигЬ около нея чешма и кафене.
Легенди, за които ще говоримъ по-нататъкъ, разказватъ, че джамията
не могла да се задържи. Насипътъ съ рушевинигЬ й, заедно съ тоя
отъ църквата, стоялъ непокжтнатъ до края на 90-гЬ години. Къмъ това
вр%ме били пр'Ьдприети отъ селянитЬ и първигЬ разкопки. Работило
Ц КапИг, Оопаи-Ви1даНеп ипд йет ВаЖап, 2. АиЛ , Ье1р21д 1882, П, стр. 192 сл.
^ Въ руската триверстова карта Клисе-кьой е означено като «Развалини Клиса*.
^ К. Иречекъ, Пжтни 6'Ьл'^жки за Средна гора и Родопските планини. Псп.
УП (1884) стр. 17 сл.; сжщо Княжество Българин II стр. 302 сл.

86 П. Мутафчкевъ, Кръсговйдната църква въ с Клясе-кьоЯ
цЪлото село: едни отъ любопитство, други отъ набожна ревность, а т[
съблазнени отъ слуховегЬ за заровено тукъ гол'Ьно имане. Разкош
нето се ограничило само въ източната и юго-западна части на църкв
д'Ьто насипътъ билъ по-иалъкъ и по-удобно било да се работи и
хвърля изкопаната пръсгь. Изъ насипа въ самата църква и вънъ
нея били открити много гробове. Нам'кренит% въ тЬхъ стъклени и б]
зови гривни, об^ци. копчета и др. се пазеха въ училището, отд
се прибраха въ Народния музей.
Когато пр'Ьзъ лотото 1911 г. за пръвъ пжть дойдохъ тукъ, ре:
татигЬ отъ разкопаването б-Ьха значително заличени. На западъ от1
тото било отчасти разрушено, отчасти отново засипано, тъй че ник
не 6% възможно да се разбере, какви градежи е нмало танъ. Източ!
половина на църквата, напротивъ, б^ше добрЪ разчистена отвл.:
Планътъ представяше една апсида съ широко прЪдалтарио просг|
ство, при чиято сЬверна сгЬиа се виждаше отворътъ на зидана
тухли гробница*). Западно отъ алтаря основигЬ чуп-Ьха подъ прави я
къиъ сЬверъ и югъ — 6'Ьлкгъ, по който можеше да се сжди,
църквата е нмала напрЪченъ корабъ. В-Ьроятно изглеждаше при то1
пр'Ьдположеиието, че задъ тоя последния тя — поради значителната
ширина — ще е била разд-Ьлена иа три кораба и въ такъвъ случай
пр-Ьдставяла най-близко подобие съ плана на софийската църква
София. Това б^ше достатъчно основание, за да се пр-Ьдпрнеие пълн
й разкопаване: можеше да се очаква, че основзнитЬ върху него пр<
вания ще хвърлятъ нова светлина върху тая тъй интересна и въо<
рЪдка, но у насъ вече за втори пяль ср'Ьшиата архитектурна фо]
1. Планъ и градиво.
РазкопкитЬ бЪха почнати отъ страна на Народния музей въ н
на юни 1914 г. и свършиха за двадесетина деня. Т'Ьхната едничка ц
б-Ь — да се опр'Ьд'Ьли точниягь планъ на развалинитЬ. Поради това {
копаваше се само около основнитЬ зидове, като се остави почти н<
сегнатъ гол-Ьмиятъ, произходящъ отъ турскигЬ постройки иасиш,
сралата иа развалинитЬ.
Резултатътъ на работата потвърди само сжщностьта на първ
предположения. Основннятъ планъ на клнсе-кьойската църква (табл
'} Гл. П. Мутафчиевъ, Стари градища и друмове изъ долипитЪ на СтрЪ
Тополииил, София 1915, стр. 41 сл. н обр. 11.

П. Мутафчиевъ, Кръстовкдната църква въ с. Клнсе-кьой 87
пр-Ьдставя завършената и най-проста форма на тъй наречения латински
кръсгь. Ориентирана е съ слабо отклонение къиъ юго-изтокъ ПрЪдъ
разширената й чрЪзъ дв% четирил^гълни пристройки фасада се е нани-
ралъ просторенъ атрий.
Дължината на църквата отъ изтокъ къиъ западъ, заемо съ атрня,
е 44 м. (безъ последния — 27.60 и.), когато най-голЪната й широчина
{напр%чинятъ корабъ отъ сЪверъ кънъ югъ) е 18*20 н. Апсидата й, дълбока
2-65 м., въ външното и в;ктр%шното очертание представя полукржгъ,
чнйто дканетъръ не е перпендикуляренъ къиъ главната ось на църквата,
а е повитъ къиъ сЬверъ
съ 55 си. Тая неправил'
носгь се отразява и върху
общия планъ на църквата.
Неговата сииетричность е
нарушена, тъй като разли-
ката отъ 55 си., съ която
сЪверниятъ жгълъ на ап-
сидата отстАпва отъ юж-
ния, се прЪдава и в-Ьрху
сЬверната часть на осно-
вигЬ. Вследствие на това
и пространството, образу-
вано отъ пресичането на
двата кораба, не е квад-
ратъ, а ронбоидъ (5'50Х
6-30 и.)- Предапсидниять
четирижгълникъ слшо та-
ка представя роибоидъ съ
разнери 3.90X630 н. Сж-
щото обстоятелство нару- Обр. 60 ~ Запамиятъ зндъ на църквата сь
шава едивстюто и на ва- ' ""'"■" """ ™ ''*""•
пречния корабъ, чийто планъ се явява разд-Ьленъ на три несииетрични
по форма и размери части.
По широчина главниятъ корабъ (6.30 и.) ие надиинава много на-
арЪчния (5.80 и.). На западъ отъ средието пространство на църквата
той се простира до 7.85 м. На това разстояние беха открити основите
ва два четирижгълни пиластра (МбХ^^-вО и.), които, заедно съ съот-
ветянте нзсгАПи къмъ северната и южната сгЪни, еж отделяли храиа

П. Мутафчиевъ, Кръстовкдвата църква въ с, Кднсе-кьой
отъ притвора (нартиката). ПослЪдниягь, незначително по-широкъ
главния корабъ, е дълбокъ 2.85 м. Чр-Ьзъ двата тия пиластра ие
притвора и храма еж се получавали три врати. Ср^днята отъ гЬх
широка 1.52 м., а двЪгЬ крайни по 1.20 и. На западъ ф'Ьщу ии
билъ главниятъ входъ (шир. 1 .60 м., обр. 60). ОсвЪнъ него църквата е И1
и два странични входа, единъкъиъ сЬверната (1.15и.)ндругикъ1Гьюж1
части на напречния корабъ. Южната врата не 6Ь ясно очерт
тъй като надъ височината на нейния прагь 6% запазенъ саио сЪ:
ниятъ й зидъ (обр. 61); южниятъ 6'к наи-Ьренъ разрушенъ подъ ра1
щето на цокъла.
Обр. 61. — Южната часть на напр'Ьчння корабъ.
Южната фасадна пристройка пр'кдставя удълженъ четирнжгълп
(в;ктр'Ьшни размери 5.87Х4.21 м.). Тя е имала пр^ко съобщение к:
съ храма, тъй и съ притвора. Въ нейната източна стЪна еж нзгра;
дв% фериди (обр. 62). Едната е съ форма на удълженъ полукржгьСд
1.16 м., дълбока 0.78 и.), а другата е четириъгълна (0'55Х0.в8 н.).
откриването ииъ въ първата б-кнам-Ьренъ побить камененъсгьлбъ(вис.
м.), а сл'Ьдъ като 6% изчистенъ насипътъ (пръсть и дребни камъни
който тоя стълбъ 6% закр^пенъ, оказа.се, че дъното на феридата пр-Ьдс
малъкъ басеинъ, дълбокъ 44 см., чиито сгЬни еж покрити съ наз1
отъ червенъ хоросанъ (обр. 63). Западната стЪна на басейна &Ь из

П. Мутафчиевъ, Кръстовидиата църква въ с. Клисе>кьой
дена съ тухли на височина до равнището на пода. Шнаше възиож-
ность да се опр'Ьд'Ьли, дали градежътъ въ това и'Ьсто не се е издигалъ
по-високо и каква е била първоначалната дълбочина на басейна. Въ
средата на сжщата му западна сгЬна се откри отворътъ на каналъ отъ
глинени тржби (диан. 10 см., обр. 63 при знака Х)> който отиваше къиъ
западъ. Неговото продължение въ вжтр'Ьшностьта на това странично
отд-Ьление не б* проследено, тъй като насипътъ тамъ, поради значи-
телната ну височина, остана неразчистенъ. Когато се изследваха осно-
вите на пиластрите между притвора и храма, помежду тЬхъ, на дъл-
Обр. 62. — Източната стЪна не южната фасадна пристройка.
бочина 30 см., бе откритъ другъ каналъ, граденъ отъ тухли, съ че-
тирнжгьленъ напреченъ разрезъ (15X14 см.). Може би той е продъл-
жение на първия. Той бе лроследенъ на западъ отъ главния входъ на
църквата, дето следит^! му се прекжсваха.
Горните признаци показватъ, че въпросното отделение е било бап-
тистеръ. Откритнятъ басеинъ въ феридата не е нищо друго освенъ
некогашната писцина. По-късно баптистеръгь е билъ превърнатъ въ
параклисъ: побитиятъ въ лксцината стълбъ вероятно е служняъ за под-
прЪстоленъ каиъкъ.
северната пристройка (4.68X435) бе открита "-
шена, особено въ северо* западните й части. Осв^


90 П. Мутафчиевъ, Кръстовнлвата църква въ с Клнсе-кьой
нартиката тя е имала друга, чрЪзъ която се е сношавала непосрЪдсп
съ атрия. Въ тая постройка не б-Ь открито нищо и на въпроа
назначението й ижчно ноже да се отговори. Поради нейното полож:
при нартиката и баптистера вероятно е да се пр'Ьдположи, че 1
представяла катехуменъ.
ОсновигЬ на църквата, градени отъ ломени камъни, &Ъха до(
нати на няколко н^ста на дълбочина 2 30 м. Т^ навсЪкждЪ ок за
швали съ цокълъ отъ едри блокове отъ сивозеленъ лЪсъчникъ (обр.
На иного и%ста отъ горния градежъ е запазенъ само тоя цокълъ.
Обр. 63. — Басеннъть въ полукржглата ферида ка ю<кната фасадна пристройка
е иаприи-Ьръ съ ц11лата източна часть, която е била разкрита по-]
и Д'Ьто горнето градиво в%роятно сл-Ьдъ това е било разрушено и
грабено. Другаде пъкъ — главно при сЬверната и западната сгЬи
северната пристройка — и самиятъ цокълъ бе открить разруш
вероятно насипъгь. който тукъ е извънредно тънъкъ, е билъ разрав
за да се отвори улицата, която минава надъ тая часть на развалин
Надъ цокъла градивото е тухли. Остатъци отъ тъй градени а
беха открити навсекжде, дето бордюрътъ не е разрушенъ, а най-дс
бе запазенъ тоя градежъ при баптистера. Въ източната сгЪна на
следния, при феридитЬ, отъ него еж останали 6 реда тухли на висо<
до 57 си. (обр. 62 и 63). Обикновената височина, на която тухленото

П. Мутафчневъ, Кръстовндпатл църква въ с. Клнсе-кьой 91
ДИВО е запазено по другитЬ кгЬста, е 30—45 сн. (обр. 65), а въ частигЬ
около алтаря отъ него еж останали само сл-ЬдитЪ хоросанъ надъ цо-
кълнитЪ блокове и, тукъ-танъ, по н^коА редъ тухли. ТухлитЬ еж
почти квадратни, съ страни 31—36 см., и дебели 3— 4'5 си. Повечето
инатъ знакове — диагонални линии или спирални бразди, теглени съ
пръсти върху още неизсъхналата глина. Хоросанътъ е съ прииЪсъ отъ
едро счукани кераииди и е употрЪбяванъ въ легла, дебели 4—6 си.
ОсиовигЬ на самата църква еж широки 1 55 и. Тия на баптистера
и катехуиена по 1,30 и. Съотв-Ьтно съ това не е еднаква и тЬхната дъл-
Обр. 64. — Юго-източннягь жгьлъ на южния корабъ.
бочнна — 2.30 на църквата и 1.90 на страничните отд-Ьления. Разликата
въ двата случая в-Ьроятно ще се дължи на нееднаквитЪ надстройки, които
основнтЪ еж ииали да поддържатъ. СаиитЪ сгЪни, както на църквата,
тъй и на двЪтЪ малки отд-Ьления, отстжпватъ отъ основнитЪ бордюри
по 10 — 20 см., тъй че тЬхната дебелина при първата е срЪдне 1.25, а
при поел^днит^ 1.10 и. Между тухлигЬ въ градежа на сгЬиитЬ навЬрно
еж били употр'Ь6явани и ломени камъни : такива се срещаха доста иного
изъ насипа, а при юго-източния жгьлъ на баптистера 6'Ь нан'Ьреиъ
единъ такъвъ каиъкъ съ остатъкъ отъ мазилка и фрески. Въ други
случаи — при катехуиена — тухлитЬ еж служили саио за облицовка
ва сгЬннтЬ, чиято вжтрЪшность е образувана отъ блокажъ.

92 П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе-кьой
Атриять заеиа ц-Ьлата широчина на църковната фасада, а на за;
се простира 1645 м. Неговите сЬверна и западна сгЬни ся. разру!
до основи, а н^йд^ дори и тия посл^днигЬ са изцяло отнесени. I
чина за това е обстоятелството, че тамъ се ср^щатъ д»Ь отъ селс
улици и равнището на саката почва е понизено, било по нзкуст
начинъ, било отъ пороищата. Една часть пъкъ отъ сЬверната му С1
заедно съ сЪверо-западния л^гьлъ, сега се намира въ единъ час
дворъ. По-рано заедно съ апсидата е билъ изровенъ и юго-западн
кжтъ на атрия, но съ течение на вр-Ьието откритигЬ градежи I
разрушени.
Обр. Ь5. ~ Южната стЪиа на главния корабъ съ вратнтЪ къмъ баптнстерв.
Най-добр^ запазени части на атрия сл1 южната и източната сгЬни. 1
ната стЬна при ;кгъла съ църквата е уц-Ьл-Ьла 35 см. надъ цокъла (обр.
основата й достига на дълбочина до МО м). Въ нея бЪ открита <
врата, широка 1*93 и. Главниятъ входъ обаче е билъ сигурно к
западъ; третя врата е имало може би при сЬверната стЬна. Сам1
дворъ на атрия е билъ окржженъ съ колонада. Остатъци отъ на
откриха отчасти къмъ изтокъ, а на югъ тя е напълно запазена. 1
тя е била образувана отъ четири пиластра съ интерколумни по 1'8
ПиластритЪ еж били свързани съ основенъ зндъ, достигащъна дъ
чина 80 см. подъ пода на галерията. На изтокъ бЪха открити осно!

П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе>кьой
само на единъ пнластъръ. Интерколуината, получена отъ него н съсЪд-
ниятъ пиластъръ къмъ югь, е широка 3 м.
При пиластригЬ намиране сжщигЬ цокълни камъни съ тухленъ
градежъ надъ т^хъ. Изглежда, че градежътъ отъ тухли е достигалъ до
височината на балустрадата, а отъ тая височина нагоре еж се издигали
надъ него малки колони. Въ юго-западния жгьлъ на атрия &Ьха наме-
рени дяЬ парчета отъ мряморни колони съ диаметри по 25 см.
Дворътъ на атрия ие бЬ разчнстекъ, тъй че остава неизвестно,
дали тамъ е имало никаква настилка. Дебелиять насипъ 6% причина да
Обр. 66. — Южната сгкна на атрня отъ западъ.
се остави неизсл-Ьдвано и неговото ср-Ьдище. Въ атриит^ на повечето
отъ старите църкви на това место обикновенно се намира басеинътъ
(фиЦ.)), Сап№аги8), дето веруещите се измивали преди да влезатъ въ
храма'). За вероятното с&ществуване на такъвъ басеннъ въ нашия
случай говори и откритнятъ при входа на църквата каналъ, чието на-
правление е къмъ средата на двора.
Широката 2-40 м. галерия на атрня е имала тухлена настилка.
Такава бе открита напълно запазена предъ фасадата и край южната
■) Кгаиз, ОеясЬ аег сЬгМкЬеп Кипз!, Рге1Ьиг{! 1896. 1, стр. 283; ЗсЬиКге,
Агс11Воюв1е <1ег аИсНг!;!!, Кил5(. Мйпс11еп 1895, стр. 79; Кгаик. ЦеаЬЕпсукюр. йа сЬгЕзи.
А11ег11|йтег 1 122; II, 619; Кеиаепк. йбтепЬ (1'атс1|бо1. сНг^^пне, ЬоцуаШ 1885
I, сф. 139 сл.

3
94 П. Мутафчиевъ, Кръстовндната църква въ с. Клнсе-кьой
сгЬна чакъ до вратата. Може би съ тухли ще е била постлана и и
църква заедно съ двЪгЬ пристройки, накаръ остатъци отъ тоя
и да не се нанЬриха. Въ източната часгь на църквата иаст»
е разрушена при първитЬ разкопки, а на западъ и при страни
отдЪления сега, както казахне, 6*6x3 разчистени саио основигЬ.
Незначителни части отъ мазилка се откриха на няколко
покрай бордюритЬ на баптнстера, притвора и сЬверното отд1
— и винаги съ слЪди отъ фрески. Посл%днитЪ, доколкото ноз
се сжди по запазеното, ся. били върху тъннозеленъ фонъ, огран
съ червено.
11. Нам-Ьрени пр-Ьдмети. Гробове.
Вжтр'Ь въ църквата бЬ наи^ренъ фрагменть отъ ирянорна I
чиито дв% страни еж украсени съ вписани въ кржгъ релиефни кръ
Тя вероятно произхожда отъ балустрада на хоръ илк на
Обр. 67. — Профнлуванн плочи отъ 1п>рквата.
целъ. Намерени б^Ьхл и дв'Ь парчета отъ профнлуванн под(
на ирянорни колонки. Подобни тЬнъ ок н^кои отъ фрагменти
Еленската църква (гл. по гор-Ь обр. 33). Т* могать да бждать оть к
или пъкъ оть прозорци. Отъ по-особенъ интересъ еж няколко
профилувани фрагменти отъ сивозеленъ п'Ьсъчникъ, наиЪрени на
и-Ьста нзъ църквата и вънъ отъ нея. Едни отъ тЪхъ (обр. 67
плочи, а други (обр. 67,2-3) — части отъ фризове. При главна

П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе-кьой
95
падна врата бЪ намЪренъ другъ камъкъ отъ сжщия материалъ, който
несъмнено пр'Ьдставя н'Ькаква конзола (обр. 67,4). Въ по-късно врЪме
той е билъ употрЪбенъ тукъ за прагъ. По-рано въ вжтрЪшностьта на цър-
квата билъ изровенъ единъ стЪ-
ненъ трапецовиденъ капителъ
отъ червеникъвъ п'Ьсъчникъ, съ
изд-Ьланъ върху му релнефенъ
кръстъ. Той стоеше въ разва-
линигЬ, когато за пръвъ пжть
посЬтихъ мЪстото, но по-късно
не го навгЬрихъ. Все по сжщото
врЪме, разказватъ, била наме-
рена въ насипа около алтаря
и една «глава отъ мряморъ".
Днесъ никой не знае, какво е
станало съ нея. Осв%нъ гор%-
казанитЬ прЪдмети прЪдъ фе-
ридата на баптистера бЪ из-
копанъ и единъ кржгълъ ка-
мъкъ съ кръстъ и дупка по
средата му (обр. 62). Изглежда,
че той е служилъ за никаква
подставка.
Въ насипа на разни мЪста
изъ църквата и около нея бЪха
открити 58 гроба. Т-Ьхното по-
ложение е представено на
плана обр. 68. Отъ него се
вижда, че тЬ образуватъ ня-
колко групи. Най- голЪмата отъ
тЬхъ — 32 гроба — е при юго-
източния жгълъ на атрия. При
по-раншнитЬ разкопки, когато
били разровени неговигЬ юго-западни части, тамъ били намЪрени още
много такива гробове. Погребения вероятно ще съдържа и неразчисте-
ниятъ насйпъ въ средата на атрия, а може би и тоя подъ някогашната
турска джамия.
Измежду всичкигЬ по-рано и сега разкрити гробове само единъ е
-...- 1111!,1и,ци1
I »' п
П." "!."''" !' "!2.!..--^-1 '[)
Обр. 68. — Разположение на гробоветЪ
въ църквата.
1

П. Мутафчиевъ, Кръстовндната църква въ с. Клнсе-кьой
въ здравата земя, подъ насипа, и еднччъкъ произхожда отъ вр1
когато църквата още е съществувала. Това е споменатата по-гор^
дена съ тухли гробница (обр, 68 № 52), дълга 1-80, широка 0*45 и дъ
075 м. Тя е била покрита съ плоча, както и подобнит11 й въ I
пола на софийската църква Св. София. Всички останали гробове
въ насипа, и накаръ на различна дълбочина, но винаги надъ равн1
на н'Ькогашния подъ. Никакви гробове не 6'Ьха открити сано въ
Обр. (9. — гривни отъ църквата.
фасадни пристройки и притвора. Това обстоятелство потвърждава I
вестна смисъль изказаното по-гор'Ь пр'Ьдположение, че, когато с
църква е била запусгЬла и може би порутена, останали еж сано въпро
малки пристройки, които еж били приспособени за богослужебни н
.В'Ъроятно тъй ще требва да се обясни и обстоятелството, д'Ьто
въ тЬхъ и въ пр-Ьддверието б-Ьха открити осгатътъци отъ фрески
ГробовегЬ, съ р^дки изключения, ся^ правилно ориентирани,
повет-Ь ек поставяни безъ ковчези направо въ земята. СлЪди оп

П. Мутафчиевъ, Кръстовишатя църква въ с. Клисе-ккой 97
глясълъ ковчегь се откриха саио при гроба № 27. Въ него, около гла-
вата на скелета, ииаше дв-Ь дв^ позлатени об^ци (обр. 70, 1 и 2) съ части
отъ сърмена материя. М'Ьстото нав-Ьрно дълго врЪне е служило за
гробища, тъй като подъ тоя гробъ се явиха други два (№ 28 и 29).
С'Ьверно отъ гЬхъ, покрай самата сгЬна на църквата, около 40 си.
подъ равнището на цокъла, б^ха намерени дв'Ь купчини отъ кости
Овр. 70. — Об-Ъци и пръстени отъ църквата.
(№ 23 и 24) заедно съ черепит*. Въ пръстьта. конто б-Ь запълнила
кухината на единия черепъ, имаше часть отъ сърмена лента. Тия кости
несъмнено произхождатъ отъ дв^ по-стари погребения и ех били при-
брани, когато тр'Ьбвало да се сторн и%сто за гробоветЬ № 25 и 26.
Въ повечето отъ гробоветЬ нямаше никакви прЪднети. Въ други
се намираха украшения — главно гривни. Случваше се, щото по рж-
цЪгЬ на единъ скелетъ да бхдатъ нанизани до десетина такива. По-
ИмЪстн! Н1 Лр1. «руж. V. '

'М П. Мутафчиевъ, Кръсговндната църки вь с. Клисе-кьой
гол^Ьмата часть отъ гЬхь еж стъклени (,обр. 69,1) — обикновено
или зелени съ обло или ржбесго колело и безъ всЬкакви орна)
По-гол^Ьмъ интересъ пр^Ьдставягь бронзовит* грирни, образуван
по четири осукани една о друга жици (обр. 69, 2—4). Отъ тЬхъ при н;
щигЬ разкопки б-Ьха намерени 2, а по-рако 4. Т'Ь ок незатворен
краищата имъ дв^ отъ жицигЬ СЛ1 пр^р^зани, а останалитЪ двЪ
зуватъ малки петлици. Тоя видъ украшения е характеренъ за а
скигЬ гробове. Една вариация отъ него сл1 форнигЬ, ср^ща!
Унгарско и Хърватско, при които единиятъ отъ краищата об[
кука за закопчаване съ другия, който е завършенъ съ петлица. Г
ветЪ, отъ които гЬ произхождатъ, се датиратъ обикновено въ
В'Ькъ^). ВариациигЬ, намерени въ клисекьойскитЬ гробове, еж от
наречения сиолеиски типъ (отъ Сиоленската губерния въ Русия),
споредъ Нидерле е по-късенъ отъ унгарския^. Гривнята обр.
масивна четириржба. Нейната фориа е сжщо тъй обикновена за (
славянскитЬ гробове^).
Не по-малко интересни еж и об%цитЬ оть клисекьойскигЬ
бове. Пр-Ьдставената иа обр. 70,5 една бронзова об'Ьца е намерен
първите разкопки. Сжщо отъ тогава еж и дв'ЪгЬ об-Ьци обр. 70, 3— 4
нитЪ халки еж отъ осукани една о друга сребърни позлатени
на които еж закр'Ьпени неподвижно по дв^ филкгранови украшен
кубическа фориа. Сжщо такива еж халкитЬ и_ на двЬгЬ спон
об^ци отъ гроба >& 27 (обр. 70, 1 — 2). Неподвижно закр-ЬпеннтЬ на
топки еж отъ филигранъ. И тригЬ тия видове еж варианти на е
сжща основна форма, твърд-Ь често ер-Ьщана въ земитЪ съ ста|
вянско население и чието появяване ее отнася обикновенно към
риода между VIII и X в.^) ФормитЬ, застжпени въ клисекьойекит1
бове, в-Ьроятно не ще еж по-стари отъ XI — XII в. Особено вни
заслужва обецата обр. 70,6, която не произхожда оть гробъ, а С
мЪрена въ насипа при атрия. Тя е отъ вида на тъй нареченитЪ пр
ници (8сН1а[еппп§е, аппеаих 1етрогацх), които се считатъ най-харак
за старославянскнгЬ гробища. Т'Ьхното появяване едни отнасятъ кън
') Вгип^ши, Нгуаккс 5г1е11оуегпе з1а[1пе. У1ез1п1к Нпг. агсЬео!. ЛтИ
1903—1904. стр, 44 сл,
^ Н1е<1ег1е, 2|уо( вгаг^сЪ Зюуапб (81оу. 5иго11(по5«1, й. I, 5У. 11 стр. 6вЗ.)
отъ сжщня той тнлъ б'Ь1а открити н въ гробовегЪ около Св. Софив въ стоанш
което ноже да се заключава, че той въ България е бнлъ доста разпространепъ.
1) N^е<]егIе, пакъ танъ XXXIX. 6.
') N1еСIе^Iе, пакъ тамъ 614 сл.

Г{ -; Л1ГП 1. ^■тав..Г^-V■-:■^ь.-^'с^штзив1^к■ммг^»^^.■^^.--^чч■^«^ -к-пу
14 тава. гв: I— ОТ <. ■ ч-гяккь!, негата *«т-п*я;11. ^^.■ЧI" . - • 1,--.^,^
I >СПМН* хУаИ. РВвЦ-ТТ-^Ч Ч1Ч1* 41,1 ,-^1-а:-,
Ш. Архитектуренъ типъ и произходъ; легенди
за църкватх
За горягга монструкция аз *.тисгкьс нскзта ^ъ^каа. кант-) н м пгч
^■^"■ш)^ р^пяеяение. могтгъ ла сг прдаягь .-зм» прЧ.псюк, ■.,!,»,
"зЛ-^к^^яг^ ялрось тукъ е за наиннз. ^^ <сЛт гч ; ■~.и.гл П'кги^1
* З-ия^гШЛ оагъ та1гь. сте. 40 ^

«
-*
^
^
Г*
Ь
100
П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе-кьой
Много 6'Ьл%зи говорятъ въ полза на засводяването както на главния,
тъй и на напречния кораби. Между тия б-ЬлЪзи на първо 1гЬсто е не-
обикновената масивность на сгЬнигЬ: тя би била неуместна и ненуждна
при единъ плосъкъ покривъ. Сжщото тр%бва да се каже и за дълбо-
чината на основигЬ.
Липсата на всЬкакви сл%ди отъ сгЬнни пиластри би могла да се
тълкува въ смисъль, че църквата е имала цилиндрични сводове. За
основа на тия сводове е могълъ да служи н%какъвъ камененъ корнизъ,
отъ какъвто изглежда да еж фрагментигЬ на обр. 67. Надъ простран-
ството, образувано отъ пресичането на двата кораба, еж били възможни
три вида засводяване: кръстатъ сводъ, елиптиченъ куполъ или цилин-
^риченъ сводъ. Посл%дниятъ начинъ предполага нееднаква височина за
главния и напречния кораби^). Кой отъ тия видове засводяване е билъ
приложенъ въ нашия случай, нямаме възможностъ да опр'Ьд'Ьлимъ.
Употребената въ по- късно вр-кме за прагъ конзола (гл. по горе стр. 95,
обр. 70,4), както и намерениятъ по-рано въ развалините стене;нъ капителъ,
еж служели може би за основи на арки, а такива арки биха били напълно
достатъчна подпора за единъ куполъ.
Тъй както притворътъ бе откритъ, може да се предполага, че той
е билъ по-низъкъ отъ останалата часть на църквата и че двата пиластра
тамъ еж поддържали нейната западна стена. Не по-малко вероятно е обаче
и предположението, че църквата е имала емпори, стълбата за които въ
такъвъ случай би требвало да се търси въ северната фасадна при-
стройка. За жалость последнята е тъй разрушена, че подобно предпо-
ложение не може да бжде подкрепено съ никакви реални данни. Квад-
ратниятъ планъ на това отделение позволява да се мисли, че то е било
покрито съ куполъ ..ли кръстатъ сводъ; за баптистера най-вероятно е
цилиндричното засводяване.
Основниятъ планъ на изучваната църква представя латински кръсгь
въ най-чистия му видъ. Кръстообразните църкви еж обикновено явление
въ всички времена и въ всички страни. Характерното за плана на ла-
тинския кръстъ еж не толкова ясно изразените, поставени преко единъ
на другъ кораби, колкото други две особености: 1) че западното рамо
на главния корабъ е значително по-дълго отъ останалите и 2) че сж-
щиятъ главенъ корабъ е удълженъ задъ местото на кръстосването, тъй
че между последнето и апсидата се образува доста широко простран-
1) Както с напр. случаятъ съ църквата Св. 40 Млшсницн при Скупи, Мала-Азия (КоЯ
К1е1па51аи5с11с Оепкпа1ег, Ье1р21д 1908, стр. 193).

П. Л\утафчиевъ, Кръстовиднатл църква въ с. Клисе-кьой 101
ство, Предназначено да увеличи алтаря на църквата. По тия напълно
изразени въ нейния планъ особености клисекьойската църква коренно
отстжпва отъ обикновенигЬ въ византийския изтокъ архитектурни форми
и е извънредно близка съ църквигЬ отъ тъй наречения романски стилъ,
който цъфти въ Западна Европа пр-Ьзъ XI — XII в.^) и чиито близки пред-
шественици тамъ се считатъ н^кои църкви отъ IX и X в.*) Въ поведе-
ния лр-Ьди години споръ за м-кстото, д%то кръстообразниятъ планъ на
романската църква е билъ създаденъ, мненията се разделяха за въ полза
на Бургундия (юго-източна Франция) и южнорейнскигЬ области на Гер-
мания^. На края тр-Ьбваше да се признае, че пръснатигЬ по западно-
европейска почва църкви отъ тоя видъ еж изведени отъ единъ неиз-
вестенъ прототипъ, чието отечество требваше да се установи. Едни из-
следователи го търсятъ въ Ломбардия*), а други и до сега стоятъ на гле-
дището, че той иде отъ римските старохристиянски погребални църкви^).
Въ гробищните постройки на стария Римъ наистина намираме три-
листната кръстовидна форма ^), но тя се среща сжщо тъй на изтокъ, и
вероятно е предположението, че води произхода си отъ монастирската
традиция въ Египетъ. Кръстовидниятъ планъ на гробницата на Гала Пла-
цидия въ Равена (краятъ на V в.) има свой прототипъ въ палмирската
гробница въ Мала-Азия (отъ 280 г.)"^). Твърде разпространениятъ въ
големите древноримски базилики планъ на трирамененъ кръстъ (Т-форма,
сшх сотт18$а) е застжпенъ въ витлеемската базилика отъ времето на
Константина^ и при двете църкви въ Сагаласосъ (Мала-Азия) ^). Осо-
бено место между известните на изтокъ постройки съ кръстовидна
1) $рг111^ег-Неи^1г1, Нап(1ЬисЬ (1ег Кип$1^е8сЬ1сЬ(е, Ье!р2!^ 1909, П, 126 сл.;
Ьаз1еуг1е, Ь'агс11Иес1иге геИ^еизе еп Ргапсе а Гброчие готапе, РаНз 1902, стр. 227 сл.
^ Ьа$1еуг!е, пакъ тамъ, стр. 83; Кгаиз, СезсЬ. (1ег сЬНзИ. Кип$(, II ч. I стр. 8
сл.; Ьепо!г, АгсЬйес1иге топа5{1чие, РаНз 1856, II стр. 5 сл.
3) Ое111о, 2^е1 РгоЬ1ете гиг СезсЬ. (1ег А|11ап^е (1е8 готап15сЬеп БаизШз (въ 1^е*
рег1оНит Шг КилзЬуСззепзсЬа!!. 8(1. XVI стр. 217 сл.); Ни^о Сга1 отговаря на горяята статия
въ Ререг!. XVII стр. 128 сл. Отд-Ьлната работа на Сга1 — Ориз 1гапс{^епит, 81и!1^аг(
1878 г.,не се намира въ софийската библиотека; Керег1оНит XV съ друга една статия ня
Ога! — сжща Съчинението на ОеЬ1о-Ве2о1(1, 0!е К{гсЬИсЬе Баикапз! дез АЬеп(11ап()е$,
доставено пр^ди три години въ Народната библиотека, днесъ липсва. Мнението на ОгаС
приема и Ьа81еуг1е, ц. с 183 сл. Гл. сжщо и Кгаиз ц. с. II, стр. 8 сл.
') Кеизепз, ^бтепи (1'агсЬ^1о^е сЬгбИеппе, Ьо1]уа1п 1885, I стр. 311 сл.
^) Ьа8(еуг1е ц. с. стр. 34 сл.; 183 сл.
^ Ьес1егсц у СаЬго1, 01сиоппа1ге 6'гтсЬШ. сЬгбиеппе I з. V. АЬз!()е.
^) $1ггу(;ошзк1, К1е!паз1еп, е1п Nеи1ап(1 дег Килз^^езсЖсМе, 26 сл., 186.
^ НйЬзсН, 0!е аНсЬг15ШсЬеп ЮгсЬеп, р1. V, 3 и 4; Кгаиз, ОезсНкЖе I, стр.
299, 343.
^ 51г2у§ошзкЬ ц. с. 49 сл.;сжщото н%що намираме и при бязиликигк въ Пергс
(Памфилия): Кои, К1е1паз{аизсЬе Оепкта1ег, стр. 46. сл.

102
П. Мутафчиевъ. Кръстовидната църква въ с. Клисе»кьой
Г .
•» •
4.
^
^
^
форма заематъ църквитЬ въ юго-източния край на Мала-Азия, около
старата Кесария')* Тяхното отличие отъ старохрисгиянскитЬ базилики
и това, което ги сближава съ църквитЬ отъ романския типъ, е обстоя-
телството, че тЬ еж засводени. Въ гЬхъ, както и при изучваната църква,
намираме само двата кръстосани кораба безъ други странични кораби, а то-
ва, което най- много ги отличава отъ клисекьойската църква е, че при по-
сл%днята гол%миятъ корабъ е удълженъ на изтокъ чрЪзъ прибавката
на просторния четрижгълникъ пр^дъ апсидата. ДЪ тр%бва да се търси
произходътъ на тоя начинъ за увеличение на алтарното пространство и,
което е по-важно, д^ именно тоя новъ елементъ, за пръвъ пжть съе-
диненъ съ плана въ видъ на т, създава формата на латинския кръсгь?
Изв^стнигЬ вече църкви въ Южна Италия (КосеИа д\ 8яи111асе)') и Си-
цилия (Ва^по й\ Маге)^), въ които, сжщо както въ нашия случай, тая
форма е напълно развита и които еж много по-стари отъ в%ка на ро-
манската архитектура, доказватъ, че комбинацията на тия елементи се
явява далечъ пр%ди каролингската епоха и въ всЬки случай въвъ
отъ странигЬ, Д'кто романскиятъ стилъ намира пълния си разцвЪтъ^).
Но архитектурната идея на тия южноиталиянски църкви едва ли ще е
израсла въ Италия. Мнението на Стриговски е, че Мала-Азия, въ едни
отъ чиито паметници намираме формата т, а въ други — увеличеното
по казания начинъ алтарно пространство, ще е създала и комбинацията
на тия два елемента, че — съ други думи — първообразътъ на ро-
манската църковна архитектура ще тр-Ьбва да се търси на Изтокъ^).
Но направенитЬ досега изучвания въ Мала-Азия не еж открили
нито единъ случай, при който горнята комбинация да е постигната. И
колкото в-Ьроятно да е мнението на Стриговски, то остава само пред-
положение, което требва да се подкрепи съ нови факти.
У насъ изследването на софийската Св. София доказа, че тя е
единъ отъ предшествениците на романските църкви^. Църквата въ
Клисе-кьой, чийто планъ представя най-простата и съ нищо незатъмнена
1) Ро^^, ц. с. 180 сл.
^ $1г2у^о^8кЬ К1е!па$1еп, 220 сл.
3)~$1г2у§о>у$к!, пакъ тамъ, 222 сл.; Огз!, СЬ!е$е МгапНпе <1еИегНюгю <11 8{П1С11$а,
Ву2. 2е118сЬйЛ, стр. 1—8.
*) Обикновено църквата въ ЗчшПасе се датира къмъ IV— VI в. (Зигу^о«г$к1
пакъ тамъ/стр. 228). Църквит% въ Сицилия Огз! отнася къмъ V- IX в.
^) Пакъ тамъ стр. 223. Стриговски обръща внимание на това, че м%кои особевоств
въ външната декорация на ЗяиШасе възвеждатъ къмъ източни (гезр. малоазюггсхм) об>
разци, когато подковообразната форма на апсидата въ сжшата църква е мотиви харак-
теренъ за сирийските църкви и неср'Ьщанъ на Западъ.
'^) Б. Филовъ, Софийската църква Св. София, София 1913. стр. 131 сл.

П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе-кьой 103
форма на латинския кръстъ, е ново доказателство за източния произходъ
на тая тъй разпространена въ романската архитектура основна форма.
Но като констатираме това, ние считаме, че тукъ требва да се по-
стави единъ другъ въпросъ. Обстоятелството, д-Ьто тоя кръстовиденъ
планъ вече за втори пжть, и то не при незначителни постройки, се
ср^ща у насъ, въ сърдцето на Балканския полуостровъ, би би-
ло доста странно само при предположението, че той е азиятско
изобретение, случайно донесено въ нашигЬ земи. Не би ли било
по-естествено да се предположи, че въ тъй завършения си видъ той
се явява за пръвъ пжть именно въ балканските области на Византия,
отдето по неколко пжтища прониква на Западъ? Може би ще требва
да се приеме, че Мала-Азия или северна Сирия еж страните, дето еле-
ментите на кръстовидната схема за пръвъ пжть се явяватъ при голе-
мите църковни постройки. Всичко това обаче не намалява значението
на факта, че тъкмо въ Константиновата столица е била издигната църк-
вата Св. Апостоли — най-старата точно датирана отъ всички известни
досега кръстовидни църкви^). До когато прочее не бждатъ открити на
Изтокъ случаи, при които горнята комбинация да е проведена напълно, на
голема вероятность ще разчита предположението, че реализираната въ
нея форма се явява за пръвъ пжть въ нашите земи.
Балканскиятъ полуостровъ въ археологическо отношение е область
дори по-малко известна за науката отъ Мала-Азия и Сирия. И ние не
знаемъ, дали между старохристиянските архитектурни паметници, съ
които той изобилсгвува тази страна, не ще се откриятъ и други, които би
потвърдили не само несъмнена обмена на художествени и архитектурни
идеи съ Изтокъ, но и едно самостоятелно творчество възъ основа на
пренесени отвънъ или пъкъ на самобитно изработени елементи. Едно
своеобразно и въ висша степень оригинално съчетание на архитектонски
форми намерихме вече при Еленската църква, чиито развалини отстоятъ
едва на десетина километра отъ Клисе-кьой^. Особено место въ исто-
^) Изсл-Ьдванията за нея у О. Вульфъ, Семъ чудесъ Визант1и и храмъ святихъ
Апостоловъ» Изв. Русск. археол. института въ Константинопол'^, I, стр. 50 сл. и НеЬ
$епЬег^» 0{е Аро5{е1к1гсЬе \п Коп81апипоре1. Ье!р21б 1908, стр. 118 сл. Противно на Б-Ь-
ляева наари1гЬръ (ВугапИпа, т. III, Спб. 1906, стр. 140, сжщо и М. Ьаигеп!. Ь'аг1 сЬге-
Иеп рНтШ1, II стр. 80), Хайзенбергъ доказва (стр. 102—106), че при Констан*
гина тя е била построена въ обикновената базиликална схема и че кръстообразниятъ й
ллаяъ се явява при нейното подновяване отъ Юстиниана. Задоволително разрешение на
въпроса ще се получи само, ако се направятъ разкопки на м-Ьстото на тая днесъ изчезна.1а
пъркиа.
*) Гл. потор-к стр. 20 сл.

104 П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клнсе-кьой
рията на църковната архитектура ще заеме и неизследваната още за-
сводена базилика при Б-Ьлово^). Всички тия отскоро известни паметници,
въ които е проявено едно тъй богато разнообразие на формигЬ» които
еж тъй оригинални, интересни, построени съ едно тъй просто велико-
л-Ьпие, свид-Ьтелствуватъ, че пр%зъ старата християнска епоха ср'Ьди-
щето на полуострова е представяло центъръ на могжщо архитектурно
движение. И никакъ не е чудно, д%то намираме тия паметници въ окол-
ностьта на старата Сердика. Столицата на Аврелианова Дакия става въ
първигЬ в-ккове на християнската ера едно отъ гол-ЬмигЬ огнища на
новата религия и съперница на християнските центрове на Изтокъ.
Течението на мислите ни доведе до заключения, за които — поне
спремо изучваната църква — още не еж приведени всички доказател-
ства. Въ нейния планъ намираме и други на пръвъ погледъ разно-
образни мотиви, които тя обединява въ стройно цело. Това преди
всичко е видътъ на фасадата съ двете пристройки, тъй чуждъ за Ви-
зантия и Римъ, но развитъ въ Мала-Азия подъ сирийско влияние. Обаче
къмъ тоя източенъ фасаденъ планъ при клисекьойската църква е въ-
ведена нартиката, единъ чистъ византийски елементъ^), който обикно-
вено не се среща на Западъ, а при сирийските църкви е завгЬненъ
съ отворена галерия. Предъ фасадата на клисекьойската църква нами-
раме и атрия, който е обикновена прибавка при древнохристиян-
ските базилики въ Византия и Римъ, но липсва въ Мала-Азия и
Сирия^).
Хармонич1Гото съчетание на изброените разнообразни мотиви въ кли-
секьойската църква свидетелствува за богатството на архитектурни идеи
у нейните майстори. Сжщото това обстоятелство прави отъ нея паметникъ,
въ който еж били обединени строителните традиции на Западъ и Изтокъ.
Но родството й съ западноевропейските църкви отъ X и XI в. все
пакъ е въ състояние за възбуди известни колебания. И за това въ-
просътъ за нейния произходъ требва да бл1де поставенъ въ всичката
1) Гл. Материали за археол. карта на България т. II стр. 70 сл.
2) Кгаи$, ОезсЬ. I, стр. 285, се стр-Ьми да докаже противното, но като че л
краятъ на неговитЬ заключения опровергава началото.
^) Измежду малоазиятскит% църкви, съ атрии еж изв-Ьстни само няколко, напр.
лв^гЬ базилики въ Перге, Памфилия (Рой, К1еша$!а1. Оепкта1ег. стр. 46 ся.; едвата
отъ гЬхъ споредъ автора произхожда отъ IV в.); тукъ спадагь и иърквитЬ вг
Сирия и Палестина, построени отъ Константина Велики. Всички гЪзи, обаче, се отяасять
къмъ тъй наречения типъ на елинистичната базилика, сжщата, която се разпростраажв!
и на Западъ — въ Византия, Италия и Африка (гл. 51г2у20>У8к1, К1е!па51еп, стр. 56;
01еЬ1, Мапие! (1'аг* ЬугапИп, Раг18 1910, стр. 83 сл.).

П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе-кьой 105
му опр'Ьд'Ьленость : късенъ паметникъ ли е тя на случайно западно
влияние или пъкъ, както я третирахме досега, единъ отъ предше-
ствениците на романската архитектура. Нейното значение би било
извънредно гол-Ьмо, ако би могло да се установи точно времето,
когато тя се е явила. РазкопкитЬ обаче не дадоха никакъвъ мате-
риалъ за подобна датировка и за това сме принудени да се задово-
лимъ съ общигЬ данни отъ историко-архитектуренъ характеръ.
По-гор^ ние обърнахме внимание на нЪкои подробности въ плана
на изучваната старина. Заслужава да се спомене тукъ и нейната апсида,
която отвънъ е кржгла. АпсидитЪ на византийскигЬ църкви сл-кдъ VI в.
еж съ полигонални външни очертания^). Може да се пр-кдполага обаче,
че първоначалниятъ типъ е била кржглата форма, която намираме въ
солунската църква Св. Димитри (V в.), въ всички стари римски църкви
и въ повечето отъ сирийските^. Но формата на апсидата още не е до-
статъчно доказателство, за да отнесемъ клисекьойската църква къмъ
паметниците отъ найчтария периодъ. Сжщата особеность се запазва
у западните църкви дори до X и XI векове и изчезва едва въ нача-
лото на готиката"). Не значи ли, че и тая нейна особеность може да
бжде резултатъ на късно западно влияние? Тоя въпросъ би могълъ да
възбуди колебание, ако други нейни елементи не говореха противъ
подобно датиране. На първо мЬсто това е атриятъ.
Нема никакъвъ споръ, че като архитектуренъ мотивъ той при-
надлежи на античностьта, отъ която минава въ старохристиянската ар-
хитектура. При старите църкви той е ималъ специално назначение, като
место на каещите се (хе1(1а^6^уо1, Ь1етап{е8)^) и неговото изчезване съв-
^) Осв'Ьнъ ЮстиниановитЬ църкви, съ полигонална апсида е още и църквата въ
Студитския монастиръ отъ V в. (8а12епЬег^, АИсЬНзИ. Ваи(1епкта1е уоп Коп$1ап11-
поре1, стр. 36 сл.. табл. II; НйЬ$сЬ, ц. с, табл. V, 1; Люиксъ, Плани древ. церквей
Константияополя, Труди VI археол съ-Ьзда II табл. I). До колко свойствена е тая апсидна
форма на византийската архитектура пр%зъ тая епоха, се вижда отъ това, дЬто я намираме и
въ всички итало-византийски църкви (8. АроШпаге 1п С1а$8е, 8. УЙа1е, църквата въ Паренцо
и др.; гл. С1аи88е. ВазШчиез е! шоваяТиез сЬгбИеппез, Раг{$ 1893, I, 319 сл.; НоИ-
2 1|1^ег, 01е аИсЬг^зИ. АгсЬ11ес*иг 1п 8у81ет. Оаге^еПип^, стр. 25; 01еЬ1, ц. с. 173;
НйЬзсЬ. ц. с. табл. XXI, 4; III, 7; XXI. 4; XXVII, 7).
*) Сжщо и за малоазиятскитЬ — църквитЬ въ Бинъ-биръ-клисе напр , които въ
своята маса се датиратъ въ времето между Константина и Юстиииана (8и2у^о^8к1,
К1е1па81еп, стр. 160). Съ кржгла апсида еж още базиликата на малкия п^заръ въ Пергамъ,
която споредъ Стриговски (стр. 45) не е по-нова отъ Теодосия; църквата въ Линеръ,
която н'ккои отиасятъ къмъ вр-Ьмето на Константина; базиликата въ Аладжа-клисе, дати-
рана отъ Стриговски (стр. 47) между IV и V в.
^ Ьа$1еуг1е, ц. с. стр. 303.
*) Кгаиз, Ое8сШсЬ1е, I стр. 283.

106 П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе*кьой
пада съ времето, когато строгостьта на църковнитЬ правила почва да
отслабва. Отъ епохата сл^дъ VI в. той все по-р%дко се ср'Ьща^) и, до-
колкото ни е известно, въ Византия посл%днята църква ^съ атрий е била
построената между 876 и 880 отъ Васил ия I К1а*). Въ Италия, д-Ьто
традициигЬ се държатъ по- силно, атрии продължаватъ да се строятъ дори
до XII в.^, но и тука както въ Византия това е въ отд-Ьлни рЪдки случаи и при
особени великолепни църкви. На сЬверъ пр-кзъ каролингската епоха е из-
в-кстна само една църква съ атрий^), а пр^зъ романския периодъ той нийд% не
се ср^ща. Обстоятелството, д'кто намираме атрия при нашата църква, може
значи да се изтълкува най-есгествено съ предположението, че тя е била съ-
здадена тукъ въ една епоха, когато атриятъ е билъ обиченъ мотивъ въ цър-
ковната архитектура на Изтокъ. До сега не еж известни случаи за влия-
ние на* Римъ върху църковната архитектура на Византия прЪзъ първата
половина на ср%днев1>ковието. Но даже и да се допустне подобно влия-
ние, даже и да се приеме, че то е могло да бжде упражнено^ както е
при нашия случай, надъ една постройка въ сърдцето на Балканския по-
луостровъ, мжчно е да се пр-кдположи, че то би се проявило именно
въ атрия, — една прибавка, която по това вр%ме дори въ самата Италия
е пр-ЬживЪвала посл^днигЬ си дни.
Но че клисекьойската църква не може да бжде отнесена къмъ
късната епоха отъ VII до XII в. свид^телствуватъ други б^Ьл-Ьзи. Вид'Ьхме
вече, че тя е имала баптистеръ. Значението на посл-кдния и службата,
която е изпълнявалъ, еж добр'к известни. На западъ баптистерит^ еж
се строели отначало недалечъ отъ църквитЬ, по-късно непоср'Ьдствено
до гЬхъ, а къмъ франкската епоха кръщението вече се е извършвало
въ самигЬ църкви^). Изглежда, че и въ това отношение византийскиятъ
Изтокъ се е простилъ по-рано съ традицията. Всички тукъ известни
баптиетери еж при църкви не по-късни отъ отъ VI в. ^)
^) Въ Сирия почти въ всички базилики сл-Ьдъ V в. атриятъ бива изоставенъ като
се задоволя ватъ съ отворената галерия на фасатата (НоИ21П^ег ц. с 27; 01еН1.
ц. с. 130).
>) Уо^1, Ва811е I е! 1а с!уП{$аиоп ЬугапИпе к 1а Пп(\\1 IX $16с]е. РаН$ 1908. стр.
398 сл.
3) НоИ21п^ег, ц. с. 27; катедралитЬ въ~ Салерно, XI в. (С1аи85е, ц. с II стр. 13.4
въ Монреале» XII в. (пакъ тамъ, стр. 82), Амброзианската базилика въ Миланъ, IX в. (мкъ
тамъ Ь 387 сл.), Св. Климентъ въ Римъ,* IX в. (пакъ тамъ И, 268, Кеизенб, и. с I. 140|.
*) Базиликата въ 81е!пЬасЬ (0(1еп^а1(1)~гл. ИоМг{п^еТг ц. с. стр. 26.
^) Като първо извършено въ църквата кръщение е известно това на Хдодвикя:
Кгаи$, Кеа1-Епсук1ора(1!е (1ег сЬН$1ПсНеп АИейЬитег II, 842. За баптистернтЪ яа За-
пядъ гл. и у Кеизепз ц. с. I, 157; Ьа51суг1е ц. с, стр. 697.
") Напр. при Св. София въ Царигрлдъ и тая въ Солунъ.

П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе-кьой 107
Характерното за баптистера на клисекьойската църква не е само
м-Ьстото му при фасадата, дЪто неговъ, симетриченъ репдап! е сЬверната
пристройка. Не по-малка особеность е неговата четирижгълна ^форма
и положението на писцината му. Ние вече говорихме за «сирийския*'
видъ на фасадата. Интересното е, че построени по тоя планъ баптис-
тери еж изв'Ьстни сега само въ Сирия. Най-близка аналогия съ нашия
случай пр'Ьдставя баптистерътъ при църквата Вашияяа (цент. Сирия), д^-
то писцината сжщо тъй се намира въ една малка ниша^). Въ Сирия тоя
планъ минава едно дълго развитие: нишата се пр-квръща въ апсида,
както това е при случаитЬ въ Даръ-кита, КЬеаН и др.^), които еж да-
тирани и произхождатъ отъ периода между началото на V и първата
половина на VI в. Баптистерътъ въ Бамука, д%то — както и въ Клисе-
кьой — апсидата още е въ зародишъ, ще тр-кбва значи да произхожда
отъ една по ранна епоха, въ всЬки случай едва ли по-късно отъ първата
половина на V в.
Горнята особеность на баптистера, която още еднажъ ни въз-
вежда къмъ източни образци, е опорна точка за датирането на клисе-
кьойската църква. Свържемъ ли казаното за него съ заключенията, които
по-гор'Ь направихме по поводъ на нейния атрий и кржглата й апсида,
не ще бжде никакъ см-Ьло, ако приемемъ, че тя ще е паметникъ на ста-
рохристиянската епоха и че нейното съграждане в'кроятно ще требва
да бяле отнесено не по-късно отъ V в. Въ полза на това датиране го-
ворятъ и б-Ьл^игЬ, които можаха да се наблюдаватъ при разкопкигЬ.
ГробовегЬ, които б%ха открити въ вжтр'Ьшностьта на църквата и
въ нейния атрий, по типа на нам%ренигЬ въ гЬхъ предмети, не ще еж
по* късни отъ IX — XII в. За да се образува насипътъ, въ който еж из-
вършени погребенията, ще требва да се предположи, че църквата е била за-
пусгЬла дълго вр-кме пр-Ьди тая дата. Отъ друга страна къснитЬ пра-
гове пр^дъ нейния главенъ входъ, остатъците отъ фрески въ пред-
дверието и двете странични отделения, при липсата на каквито и да
било следи отъ техъ въ самия храмъ, засипаната и приспособена за
престолно мЬсто писцина на баптистера — всичко това свидетелствува,
че запазените части на църквата еж били използувани за богослуже-
нието дълго време следъ като самата тя е била изоставена, а може би
и порутена. Вземемъ ли предъ видъ и това, че гробове отъ сжщия
1) СаЬго!» 01с1юппа{ге, 8. V. Ватицца (т. И, 1. стр. 172).
^ Паю» тамъ, з. V. Вар11$(6ге, (II, 1, стр. 437 сл). Отъ тая вече по-развита форма
е и баптисгерътъ на Еленската църква (гл. ло-гор% стр. 32 сл.).

108 II. Мутафч41свъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе-кьой
видъ съ гор%казанигЬ и на еднаква височина съ гЬхъ б%ха наягЬрени и
прЪдъ вратитЪ, пр^зъ които е билъ достжпенъ пр%върнатиятъ въ парак-
лисъ баптистеръ, ще стане явно, че вр-ЬметО, когато църквата е про-
цъвтЬвала, е било може би съ векове по-рано отъ епохата, когато мес-
тото около нея бива пр'Ьвърнато въ гробища. А една тъй солидно по-
строена сграда — свидетелство за това е не само материалътъ, но и
дебелината на сгЬнит* и дълбочината на основигЬ — не е могла тъй лесно
да се разруши; и ако не бжде допуснато насилственото събаряне, тя
вероятно ще е пр-Ьжив-Ьла въ добро състояние дълги в-ккове.
Относително датировката, значи, ние и по пжтя на чисто външни
съображения идваме до сжщитЬ изводи, на които ни навеждатъ дан-
нигЬ отъ историко-архитектуренъ характеръ. Ще бжде ли приетъ V в.
като по-точна дата за нейното построяване или пъкъ постройката ще
бжде отнесена съ ъЬкъ по-късно, е въпросъ, по който могатъ да еж
ществуватъ разни мнения. Това, на което въ случая ние искаме да обър-
немъ внимание, е обстоятелството, че въ началния периодъ на византийска-
та империя съ сравнително спокойствие, сигурность и просперитетъ се ха-
рактеризира само времето до средата на V в. Нападенията на хуни и авари»
на българи и славяни, които почватъ отъ това вр-Ьме, пълнятъ цЪлата
нейна история дори до края на VII в. Не еднажъ най богатигЬ градове
около Балкана се пр-Ьвръщатъ въ пепелища, не еднажъ ураганътъ на
смъртьта и разрушението заличава сл-ЬдитЬ отъ всЬкакъвъ животъ дори
и въ най-добрЪ защитенигЬ области. Ние знаемъ, че всичкигЬ грижи
и на правителство и на население пр%зъ тая епоха се обединяватъ въ
ц-Ьльта, да се създадатъ условия за сигурность и защита. Ние ви-
дехме на друго м^сто, че въ сжщата подбалканска область се строятъ
и църкви кр-Ьпости^). Трудно би било прочее да се пр'Ьдположи, че
пр-Ьзъ сжщата тая епоха на непрестанна опасность би могла да се яви
въ едно м^сто, лишено отъ всЬкаква защита, една започната съ тъй
изобилни срЪдства църква, каквато е клисекьойската. И понеже ней-
ното построяване ие може да бжде отнесено къмъ вр-ЬметостЬдъ VII в.,
остава да приемемъ направеното предположение, че тя е паметяикъ на
една по-раншна епоха.
Днесъ нямаме никакви сигурни белези, по които да опр-Ьделимъ,
дали развалината въ Клисе-кьой е обслужвала никакво старо селище,
или пъкъ е била монастирска църква. Въ полза на послЪднето пр%д-
*) Еленската църква при Пирдопъ. по-гор'Ь стр. 34 сл.

П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе-кьой 109
положение може да се приведе обстоятелството, д-Ьто при местото на
днешното село не еж намирани никакви други старини, нито пъкъ еж
били откривани основи на стари сгради. Селище се е явило тукъ или
въ околностьта вероятно въ по-късно вр-Ьме. На неговото сжществуване
указватъ гробищата върху развалинигЬ. Че гЬ еж славянски, върху
това не може да има никакъвъ споръ. Голямото число на гробовегЬ,
мжжкитЬ, женски и д%тски скелети показватъ, че гЬ не могатъ да при-
надлежатъ на някогашното монастирско население, а на жателитЯ отъ
н%кое старо селище, което се е намирало тжд%ва.
Непосредствено на сЬверъ отъ Клисе кьой започва Етрополскиятъ
проходъ Началото му е една дълбока теснина, въ дъното на която,
между скалисти брегове, тече бистъръ планински потокъ. Върху една
чука, която се надвеся надъ тЬснината отъ изтокъ, е имало малко гра-
дище. Западно отъ него р'кката мие подножието на самотна скала —
«Моминъ камъкъ". Пр'кданието обяснява нейното название съ ужа-
сит* отъ вр-Ьмето на завоеванието. Други легенди, за чиято древность
не може да се гарантира, разказватъ за насилственото разрушение на
църквата отъ завоевателигЬ. Съ послЯднето обясняватъ изровенитЬ
при първото разкопаване гробове» и купчини отъ кости, каквито б-Ьха*
намерени и при посл-ЬднитЬ разкопки. Не заслужва особено доверие
и разказътъ, че все тогава въ гръбнака на единъ отъ скелетигЬ била
намерена забита желязна стр-Ьла.
РазвалинитЬ на старата църква не оставили безъ храна простото
въображение и на турцитЬ, по-раншни жители на селото. Отъ гЬхъ е
запазена една любопитна легенда. Селото, разказва тя, дълго врЯме
сл%дъ като турцигЬ се заселили въ него, оставало безъ джамия. Най-
сетнЬ било решено да се построи такава и за цЯльта билъ опрЯдЯленъ
мегданя, подъ който се намиратъ развалинигЬ на църквата. Джамията
била съградена, но нейното минаре се събаряло всЬки пжть, колчемъ
ходжата се изкачвалъ на него да зове правовЪрнитЯ на молитва. ТурцитЬ
дълго врЯме не могли да си обяснятъ многократно повтаряното
нещастие, но най-сетнЯ р'Ьшили, че причината за това ще е грЯхов-
ностьта на ходжитЯ. Минарето било сетенъ пжть издигнато и за ходжа
въ селото билъ повиканъ отъ далечни страни н%кой гол-Ьмъ правед-
никъ. Било привечерь, когато праведникътъ се покачилъ на новото ми-
наре, но не отворилъ още уста да произнесе името на Аллаха, когато
отъ невид-Ьлица върху му се нахвърлила една млада жена, облечена
съ б^и др'Ьхи, съ разпусната коса и съ «калъчъ* въ ржка. Ходжата

110 П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Кдисенсьой
не осЬтилъ, какъ огЬзълъ отъ минарето, но усггЬлъ да дочуе гласъ на
жената, която гн-квно викала сл'Ьдъ него, че н-Ьма да допустне надъ
християнския храмъ да се разнасятъ молитвигЬ на поганцнтЪ. Отъ то-
гава вече никой не смЪялъ да замръкне надъ развалинигЬ.
Чудото, което внесло толкова благочестивъ ]гжасъ въ душнгЬ на
суев%рнит% турци, се обяснява много просто. ОсновитЬ на джамшгга
и на някогашното минаре слизатъ на дълбочина едва 50 — 60 см. въ не-
слегналия насипъ и нийд'Ь не достигатъ до здравата земя. Слухъть за
това чудо обаче дълго вр-кме занимавалъ умоветЬ и достигналъ дори
до българското население въ околнитЬ села. Вече сл%дъ освобождени-
ето единъ тли1'Ьвашенъ «пророкъ* р-Ьшилъ, че жената съ бЪлитЬ др^Ьхи
и калъча не може да бждЯ друга освЯнъ самата св. Екатерина, на чието
име било наречено местото. На тоя пророкъ се дължала инициативата
за започнатигЬ отъ селенигЬ разкопки, чиято врЯда тъй силно се чув-
ствуваше при настоящето изсл-кдване на старината.
Ь^е^Изе сгис1!огте с1е КИззб-кеи!. Ьез !опс1етеп18 йе сеНе
е^Изе оп1 616 (16соиуе118, ^гйсе к ипеЧб^епйе 1оса1е, зоиз 1е8 ги1пе5 де
1а тозяи^е йи ухИг^е КПззб-кеи! ( 1е упИг^е ауес Гб^Изе), к 7 Ига. ай
пог(1-оиез1 с1е Р1Г(1оре, (1|з1пс1 йе ЗоНа. Ое 1а раг* йи Мизбе NаНопа1 <1е
ЗоНа у ОП* 6й еп1герп8 с1ез юиШез ай то13 с1е ]и1п 1914.
I. Р1ап с1е Гй^Изе. — Ье р1ап йе Ге^Изе (1е КИззе-кеп! а 1а югте
(1*ипе СГ01Х 1а11пе, ауес ипе аЬ81с1е е! ип паг1Ьех; 1е йеттет ез1 зерагб де
1а пе! сеп1га1е раг йеих р^Иегз (р1апсЬе V). Ьа пе{ 1оп211ис11па1е, у сотрп$
1е паг1Нех е! ГаЬз1(1е, тезиге 27,60 т.; 1а пе! 1гапзуегза1е тезиге 18,20 ш.
Ьез йеих пе{8 оп1 ргезяие 1а тбте юг^еиг, 6,30 е! 5,80 т. Ьа ^а^2^йе ез!
{1апяибе (1е деих сопз(гисиопз гес1ап^и1а1гез : се11е ай зид йп паг1Ьех« аих
д1тепзюпз 5,87X4,21 т., 61аИ роигуие д'ип реШ Ьаззт е1 зегуаН йе Ьа-
р(13(&ге; ОП пе соппаК раз 1а йезНиаИоп йе 1а сопз{гис{10п йи погй, ци!
ез1 р1и8 реШе, 4,68X4,35 т. А Гоиез! Гб^Изе роззбйаИ ип уа81е аМит,
йоп1 1ез юпйетеп1з п'61а1еп1 й6соиуе11з яи*еп рагИез. Ьа сопз(гис(10п йез
!опйетеп(з йе Гб^Изе ез1 еп Ьюса^е. Ье зос1е, цт €\аИ сопзегуб р^е$^ие
раг(ои(, ез( сопзЬ-иК еп р1еггез йе (аШе. Ье тиг ай йеззиз йи $ос1е, рей
сопзегуб (Й8..62, 63) п'61а11 ЬаИ яи'еп Ьпяиез ауес йез Н18 6ра18 йе тог-
11ег. Ье йегп1ег,;соп1епай йе 1а Ьпяие рНбе.
II. 0Ь]е18 1гоиуб8; 1отЬеаих. — Рагт! 1е8 йеЬпз йе ГбдИзе оп1
е16 1гоиуе яие1яие8 1га8теп18 йе р1аяие8 еп тагЬге. Сез р1аяиез а1П31 цие
Яие1яие8-ип8 йе8';Ь1ос8 ргоШез е1а1еп1 еп ^г^з й • сои1еиг 8Г13 уегйй^ге (К^. 67).
118 ргоУ1еппеп1 йе 1а йбсогаНоп 1п1епеиге йе Гб^Изе. Ьез (отЬеаах ай
потЬге йе 58 (уо1г 1еиг Й18ро8Шоп 1щ. 68) 80п1 ргезяие 1ои$ й'^рояие

П. Мутафчиевъ, Кръстовидната църква въ с. Клисе-кьой 111
г6сеп1е. Ьез оЬ]е18 1гоиуб8 . йапз 1е8 1отЬеаих (дез Ьгасе1е18 еп уегге е1 еп
Ьгопге 1щ. 69, де$ Ьа^иез е1 йез Ьоис1ез с1'огеШе К^. 70) (1а1еп1 ди Х«
ай XII* з.
III. Туре агсЬ11ес1ига1 е! (1а1е (1е Гб^^Изе. — Ь^е^Изе 61ап1
ги1пее ]изяи'21 зеь юп(1етеп1з, оп пе реи1 (Иге пеп де роз111{ зиг за соп-
${гис{юп. 81 Гоп сопзМ^ге 1'ера13зеиг дез тигз 1,30 т.) е1 1а ргоюпдеиг
(1ез юпс1етеп1з (2 т.), оп роиггаК зиррозег яие 1ои1ез 1ез раг(1ез (1е 1'^^1136
б{а1еп( уой(без. Ь'ш(бг@1 рппара! де 1'^^Изе с'ез( зоп р1ап к сго1х 1а11пе.
II ез{ соппи яие 1е (уре дез б^Изез к сго1х 1а{1пе ез1 1гез гбрапди еп Осс1-
деп^ дапз 1е з1у1е готап, (апд13 яи'еп Опеп( с'ез{ ипе гаге ехсер110п. II
ез1 допс д'ипе ^гапде 1трог(апсе де Нхег 1а да(е де 1'^^Изе е1 раг \к д'^1аЬиг
51 сеНе шбте ^^Изе €1а\1 ап(бпеиге ай з1у1е готап ой Ь1еп е11е б1аи ипе
сопз(гис{10п аррагие зоиз ПпПиепсе де се з1у1е. МаШеигеизетеп!, 1ез юи-
Шез п'оп{ раз доппе дез гезиИа1з за{1з1а1зап{з к се зи]е(. ^иапд тбте, з!
Гоп ргепд еп сопз1д^га{10п 1ез {га1!з сагас!^г1зияиез де Г^^Изе, по1аттеп(
Га1г1ит^ 1е Ьар{1з1&ге, 1ез сопз1гис1юпз Папяибез к 1а {а<;аде ди сб!^ погд
е1 Гброяие к 1аяие11е (оиз сез 61бтеп(з зе гепсоп{геп(^дапз 1ез топитеп(з
де ГагсЬ11ес1иге д'0пеп1, оп рей! адтейге яие Гб^Изе де КИззб-кеи! арраг-
11еп1 к 1а ргет1Йге йге де Гаг! сНгй^еп е1 яи'е11е ез! ап16г1еиге ай VI* 31^1е.
Р. Мои^а^1с^1^е^V.

РазкопкигЬ на Трапезица въ Търново
отъ в. Димовъ
(съ табл. VI— УШ)
Трапезица, фЪднев^ковната кр^пость Тратзонтъ, се счита отъ
н%кои за най- старото селище на сегашно Търново 0- Сл^дъ възстано-
вяването на второто българско царство отъ АсЬневци, тукъ заюш^лъ
главниятъ държавенъ и духовенъ животъ на България; това траяло до
окончателното й падане подъ турското владичество.
Върху широкия гърбъ на живописното градище н%кога се тру-
пали напети църквици наредъ съ дворци, държавни учр'Ьждения и
чертози на висши сановници и велможи. Тамъ се е издигала църквата
Св. Ив. Рилски, построена отъ АсЬня I въ 1195 год., въ която били
тържествено положени мощитЬ на светеца*), донесени отъ София;
тамъ били построени и други църкви, като знаменитата църква
Св. Апостоли ^), въ която почивали мощитЪ на св. Гаврилъ ЛЪсновски
и въ която погребвали членоветЬ на царската фамилия^).
Отъ историческата роля, която Трапезица е играла въ миналото,
можемъ ясно да сждимъ за значението и важностьта на находкитк
отъ това м^сто, запазени за насъ просто по една случайность.
Макаръ гЬ да еж незначителни по количество, съ това ни най-
малко не се намалява тЪхниятъ интересъ: напротивъ, това обстоятел-
ство като че ли ги прави още по-цЪнни. А тоя интересъ е двоенъ:
исторически и художественъ. Въ историческо отношение тЬ пр^Ьдставять
достатъчно добъръ материалъ за разкриване истината по постЬдова-
талното строежно развитие на кр%постьта, за разясняване н^кои неясни
исторични факти и въпроси, когато пъкъ въ художествено отношение
тЬ хвърлятъ светлина по въпроса за тогавашния вкусъ и система за
декориране на храмовет*. Осв-Ьнъ това гЬ ни осв-Ьтляватъ и върху по-
*) Хр. Ив. Поповъ, Евтимий посл-^денъ Търновски патриархъ, стр. 95. Споредъ К.
Шкорпилъ (Изв-Ьстия I, 127). Къзъ-Хисаръ е най-старата търновска кр%пость.
2) Иречекъ, Истор1Я Болгаръ, 340; Плчтувания по България. 234.
•*) Иречекъ, Ижтувания, 234.
*) Пер. списание, И 57.

в. Димовъ, Разкопките на Трапезица въ Търново 113
стигнатигЬ резултати въ техниката и естетиката отъ тогавашнитЬ зо-
графи и ни сочатъ пжтя, по който се движили посл-кднигЬ въ стре-
млението си къмъ самоопр^д-Ьляне. Но има и друга область, въ която тия
художествени останки се явяватъ като ц'Ьненъ материалъ — за възстановява-
нето на царскигЬ, болярски, военни, духовни и др. обл%кла отъ ср%днигЬ
векове. И д-Ьйствително, н-Ькои отъ зографиитЪ еж р-Ьдки документи
по тоя толкова важенъ за насъ въпросъ.
Макаръ остатъцитЬ отъ живописьта на църкви цигЬ да еж оскждни,
гЬ пакъ еж достатъчни да ни уб-Ьдятъ въ факта, че българинътъ въ
ср^днигЬ в-Ькове не е копиралъ сервилно иностраннигЬ образци, както
обикновено се мисли, но че, напротивъ, по нужда копирвачъ на такива
отъ начало, по-късно той постепенно е внасялъ все повече и повече
собствени елементи, докато се достига една степень на развитие, при
която трудътъ му взема характеръ на самостойно творчество, а доби-
тйтЬ отъ него резултати почватъ да чертаятъ контуригЬ на едно ново,
българско изкуство. Това н%що се отнася еднакво както до архи-
тектурата ни, тъй и до живописьта и промишленигЬ изкуства.
Естествено, поради гол-кмата имъ историческа и художествена
стойность, трапезишкитЪ старини заслужаваха по-друга участь отъ тая»
на която ги осжди сждбата сл%дъ разкопаването имъ. Занемарени,
изложени на влага и стихии пр%зъ години вр^ме, гЬ днесъ еж силно
пострадали. Това, което благодарение на нашата немарливость е вече
безвъзвратно изгубено, не ще може да се възстанови даже и чр-кзъ
настоящигЬ св^д-Ьния, събрани три години сл^дъ разкопкигЬ, когато
вече доста много отъ художественигЬ находки 6*^X8 разрушени и из-
чезнали отъ местото си. МатериалигЬ, що давамъ по-нататъкъ, съмъ
събралъ пр-Ьзъ есеньта на 1903 г., възползуванъ отъ една моя коман-
дировка отъ страна на Министерството на народната просв-Ьта, когато
б^хъ натоваренъ да откопирамъ за Народния музей въ София една
отъ фрескигЬ, находеща се въ църквицата № XIII, която въ очигЬ на
н%кои компетентни лица минаваше за единствена важна и достойна за
сбирката на музея. Възползуванъ отъ пр-Ьбиванието си въ Търново и
очарованъ отъ всичко онова, що вид%хъ на Трапезица, азъ направихъ
опитъ съ обстоенъ рапортъ да заинтересувамъ министерството, за да
направи нужното да се откопиратъ и останалигЬ фрески, като въ сж"
щото врЪме събрахъ свЪд'Ьния и изучихъ всичко по-дребно, но пакъ
важно за насъ, което не можеше да се откопира въ естествена гол^Ь-
мина. И действително, въ резултатъ на тая моя постжпка, фрескигЬ
бидоха по-късно откопирани и днесъ гЬ съставятъ едни отъ ц^н-
нитЪ придобивки на В1узея.
Иийспм иа Арх. друж. V ^

114 В. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново
I. Местоположение и минало на Трапезица,
Съ лжкатушното си криволичене р. Янтра (ср-кднев-кковната Етъръ).
като се извива въ видъ на цвЬ противоположно скопчени подкови» об-
разува при днешно Търново два дълбоко врязани полуострова. Източ-
ниятъ, по-високъ, носи име Царевецъ, Хисаръ, а западниятъ — по-
низъкъ и разлатъ — Трапезица^).
Трапезица е връхъ, изолиранъ чр'Ьзъ коритото на реката отъ
всички други, що го окр^жаватъ: Хисаръ отъ изтокъ, Кая-башъ и
днешно Търново отъ югъ, Карталъ-баиръ отъ западъ, а дълбокъ ва-
логъ го д-Ьли отъ северния гол-Ьмъ връхъ Гарга-баиръ. Въ горнята си
часть Трапезица е плоска, въ видъ на трапеза, отдЪто е добила и
названието си^). Оггор% повръхнината й се наклонява отъ сЬверъ къмъ
югъ и отъ изтокъ къмъ западъ, така че най-високата точка остава
на сЬверния край (около 75 м. надъ рЪчното ниво), а най-низката —
на юго-западния (до 35 м. надъ сжщото). Южната половина на масива
е по-широка и на времето си е била по-застроена часть, а сЪверната е
по-малка и клинообразна. Въ общото си протяжение платото брои
около 400 метра дължина и до 250 метра ширина, обкржжено сь
стръмни склонове, ув-Ьнчани съ отвЪсни скали, които на яЪкои м%ста
достигатъ до 10 м. височина (гл. обр. 73).
За древностьта на Трапезица като селище има разни мнения. Едни
твърдятъ, че тя датира още отъ римско врЪме ®), а други — отъ времето
на Крума^). На всЬки случай прЪзъ периода на търновското царство
Трапезица е била най-важната крЪпость на Търново, която АсЬнь и Петъръ
прЪзъ 1186 г., при възобновяването на българското царство, отредили
за свое седалище. Т^ турили основа на блЪстящето й развитие, докато
по едно врЪме станала гЬсна за престолния градъ, та посл^дниятъ треб-
вало да се разшири и на отстрЪщния връхъ (Царевецъ). Отъ тогава
названието на старата столица почва да се заместя съ новото име
«Търново*, безъ обаче старото да изчезне отведнажъ. Новото име
') Доскоро търновци я наричали още Трепавецъ* Иречекъ, Истор1я бодгаръ
стр. 341; КапИг, Ьа Ви1$аг1е ОапиШеппе, стр. 138; Иречекъ. В. Търново, .Марвпа*
1883, бр. 488; К. Шкорпилъ, Мсб. УШ 366 сл.
3) д.ръ в. X. Беронъ, Археологически и исторически изсл^вання* стр. 18; Ире-
чекъ, В. Търново. .Марица" бр 488, 1883 г.; Пжтувания, стр.226; Абаджиевъ» Спвса-
ние на Инж.-архитект. друж. УП 70.
*) Иречекъ, Истори Бодгаръ, стр. 340.
^) Д-ръХр. Даскаловъ,ОткрьгНя въ древней столици Терново. стр. 1; Мсб. УШ,3№

116 В. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново
«Търново* не се ^)'Ьща по-рано отъ XII стол-Ьтие *). Пон-Ькога .Тър-
ново" и пТрапезонтъ*' се отъждествяватъ, а понякога се именуватъ
като отд-Ьлни градове*). Пр-Ьзъ XIII и XIV стол-Ьтия Търново било вече
разположено на Трапезица и Царевецъ, по които бл-ЬстЬли царски па-
лати, великол-Ьпни църкви и учр-Ьждения^).
Градището гор% било защитено, осв-Ьнъ отъ естественигЬ непри-
стжпни скали, и отъ здрави дебели до 2 м. зидове, градени отъ ломенъ
камъкъ и хоросанъ. Посл-ЬднигЬ сл-Ьдватъ направлението на скалитЬ,
като на едни м-Ьста вървятъ по самия край на платото, а на други от-
стоятъ 2—3 м. по-навжтр-Ь ^).
С-Ьверо-източниятъ зидъ, пр-Ьчупенъ навжтр-Ь, е дълъгъ около 400
крачки. Отъ него еж останали само незначителни части въ сЬверния
край. МЪстностьта подъ него е много стръмна, до 60 градуса, и е не-
пристжпна, а скалитЬ гор% достигатъ десетина метра височина. Обаче
кр-Ьпостьта на това м^сто става още по непристжпна отъ втори поясъ
отвесни скали« намиращи се на н-Ькои м^ста подъ горния.
Юго-източниятъ зидъ, сжщо малко пр-Ьчупенъ навжтр'Ь, дълъгъ
до 300 крачки, се движи н^йд-Ь по ржба на скалата, нЪйдЪ по-на-
вжтр-Ь, и стърчи на доста гол-Ьмо продължение, запазенъ на височина
отъ 1*50 до 2 метра. Урвата подъ него е по-малко наклонена, до 45
градуса, а скалното продължение ту се губи въ терена, ту изкача
надъ него, на м^ста 7—8 м. високо. На това м-Ьсто, въ политЬ на Тра-
пезица, се намира старата махала на Търново, съ старински църкви и
кжщи, посл'ЬднигЬ възобновявани и поправяни до неузнаваемость.
Юго-западниятъ зидъ е дълъгъ до 210 крачки и на н-Ькои м^ста
е запазенъ 2-2*50 м. надъ земята. Той се издава въ джга къмъ ре-
ката, като сл-Ьдва движението на скалата. Спускътъ на терена тукъ е
съвсЬмъ слабъ, до 32 градуса, тъй че кр-Ьпостьта се явява най-слабо
защитена въ тая часть. Поради това може да се допусне, че зидовегЬ
тукъ еж били най-високи. На едни м%ста основигЬ на посл'ЬднигЬ вър-
вятъ по ржба на скалата, а д-Ьто тя е низка — отсгоятъ 3 — 7 м. на-
вжтр% отъ нея.
С-Ьверо-западниятъ зидъ, най-дълъгъ, до 430 крачки, е малко
^) Иречекъ, Приложения къмъ античната география и епиграфика на България
(Пер. Сп. 11. 1882. 55).
^ X р. Ив. П п в ъ, Евтимий, нослЪденъ търновски патриархъ, стр. 96 и заб%л%ж-
китк на сжшата араница 70. 71 и 72; Мсб. XII 626.
*) Иречекъ, Истор1я Болгаръ» стр. 338.
*) За посл^дннтЬ изучвання на Трапезица вижъ студията на К. Шкорпилъ» Из-
вестия I 142 сл.

в. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново 117
вгънатъ навжтр-Ь. Огь него не е останало нищо, освЪнъ стЬдигЬ на
основитЪ му, които се забЪлЪзватъ на н-Ькои м%ста. Скалата по про-
дължението му е непристжпна, особно въ средата му и на сЬверния
край, кжд-Ьто тя достига 10—14 м. височина. Теренътъ подъ нея е много
наклоненъ, до 50 градуса. Споредъ народното пр-Ьдание^) по политЬ
въ тая часть на Трапезица се простирала нЪкога еврейската махала.
Както е въобще съ ср^днев-ЪковнитЪ кр-Ьпости, околовръстнигк
зидове на Трапезица еж имали здрави бойни кули, построени по скал-
нигЬ носове и пр-Ьчупванията на зидовегЬ. Основи на такива виждаме
четири на северния и на юго-източния край. Тази посл-Ьднята кула е широка
въ основата си 6 м. и отстои 2*80 м. вънъ отъ крепостния зидъ. По
всЬка в^роятность тя е пазЪла входа, който се намира на 65 крачки
отъ нея, и на който и днесъ личатъ сл-ЬдигЬ тъкмо надъ църквата Св.
40 Мжченици. Личатъ още основигЬ на една кула на югозападния
край на Трапезица и на други дв-Ь — на сЬверо-западния край.
За да се усигори по-добр-Ь защитата отъ външно нападение, по-
строени еж били и здрави напречни зидове, които се спускали отъ ви-
сокигЬ части на кр-Ьпостьта, отъ самитЬ й кр-Ьпостни зидове, по стръм-
нитЬ склонове къмъ р-Ьката. Такъвъ зидъ имало на сЬверния край, сега
доста запазенъ, който се спуща източно къмъ р-Ьката. Другъ единъ
(днесъ само незначителни остатъци свид-Ьтелствуватъ за някогашното
му сжществуване) се спущалъ отъ западния връхъ къмъ р-Ьката.
ОЛдн на кр-Ьпостни входове заб-Ьл-Ьзваме на петь м-Ьста. Единъ
входъ е имало на сЬверния край, на л'Ьво отъ кулата, отъ който
кривулеста стръмна пжтека, по сл-ЬдигЬ на която Иречекъ забЪ-
лЪзалъ каменни стжпала, водела пр-Ьзъ в^шога между Гарга- баиръ и
Сая-баиръ къмъ заселеното подножие на Трапезица, къмъ Св. Дими-
търъ и къмъ моста. На южната половина на юго-източния зидъ, южно
отъ близката кула, за която поменахме по-горЯ, се намиратъ сл'Ьди отъ
другъ входъ. Този, въ зависимость отъ местонахождението му, се см%та
за главенъ; отъ него наклоненъ камененъ пжть вод-Ьлъ къмъ стария
мостъ ср%шу Св. 40 Мжченици. Два входа имало въ юго западния зидъ,
отъ които единиятъ, източенъ, по-малъкъ (1*80 м. широкъ), билъ само
за пЪшаци, а другиятъ, западенъ, по-гол-Ьмъ, съ незначителни остатъци
отъ подпорнитЬ му сгЬни, в-Ьроятно билъ за кола. Най-посл-Ь входъ
имало и на сЪверо-западния зидъ, отъ който по стръменъ пжть се оти-
вало къвгь Дервента').
По склоноветЬ на Трапезица, край реката, се притискали жили-
1)Д-ръ Берон ъ, Археологически и историч. изсл-Ьдвания, стр. 19.
•0 К. Шкорпилъ, Изв-^стия I, 144.

118 В. Димовъ, Разкопките на Трапезица въ Търново
щата на ф-Ьднята и б-Ьдната класа М. По западния склонъ» каюх) ка«
захме, жив-Ьели евреигЬ*), за което н'Ьшо свид'Ьтелствуватъ народното
пр-Ьдание и местоположението на старитЬ имъ гробища, а по юго-източ-
ното и сЬверо източното подножие — населението отъ господствуващия
елементъ.
Съ своя чаровенъ панораменъ изгледъ, съ своето единствено въ
св-Ьта географично положение, Трапезица и ср'Ьщуположната кр'Ьпость
Царевецъ винаги еж били обектъ на гол%мъ възторгъ и удивление,
за което свид-Ьтелствуватъ и пътешественици, които въ разно вр%ме еж
посещавали стария пр-Ьстоленъ градъ За да си предсгавимъ гледката
на Трапезица въ периода на нейния бл-Ьсъкъ съ гжстонакацали!^ цър-
квици по наклоненото й плато, съ пръснатигЬ между тЬхъ малки дворци
и учр-Ьждения, съ тежкигЬ й крепостни зидове и бойни кули, иска се
дълго да работимъ съ умъ и въображение въ миналото си, за което
изобщо сега имаме толкова малко пр-Ьдстава.
Трапезица е почнала да запусгЬва сл-Ьдъ идването на турцитЬ, които
съвсЬмъ я разрушили. Че отъ тогава всичко по нея било затрупано,
както бЪше до разкопкигЬ, се вижда и отъ обстоятелството, дЪто пж-
тешественицигЬ отъ разно вр-Ьме, като даватъ описание на старо Тър-
ново, или малко, или нищо не казватъ за нея. Пр'Ьзъ септември 1640
година фринцисканецътъ Петъръ Богданъ Бакшичъ отъ Чипровци
(впосл-Ьдствие софийски католишки епископъ) съобщава за Търново,
че се съсгояло отъ три полуострова, и върху тЬхъ три крепости, отъ
които тия, що били върху крайнигЬ полуострови, били съвсЬмъ раз-
рушени') Явно е, че разрушенигЬ крЪпости не еж други, освЪнъ
самит^ Трапезица и Къзъ-Хисаръ. ВкС по онова врЪме турскиятъ гео-
графъ Хаджи Калфа нищо не споменува за Трапезица, макаръ да дава
доста обширни свЪд^ния за Царевецъ. Пр-Ьзъ миналия в%къ (1844 г.)
Григоровичъ заб-Ьл-Ьзалъ на Трапезица само купчини камъни и сл^ди
отъ зидни основи вср'Ьдъ царуваща пустота^). Дванадесеть години сл^дъ
това (1856 год.) д-ръ В. X. Беронъ нам^рилъ тукъ трънаци и самъ-
тамъ стърчещи зидни остатъци, градени съ хоросанъ^). Пр'Ьзъ 1871 г.
Каницъ посЪтилъ Търново и. като описва старинигЬ му, за Трапезица
се ограничава да съобщи само за службата й въ ср%днигЬ векове. А
^) Иречекъ, Истор{я Болгаръ, стр. 340; Пер. слис. II, 54.
^Д-ръ В X. Беронъ, Археологически и истор. изсл%дваяия, стр. 19.
>) Иречекъ. ПАтувания, стр. 232; Шкорпилъ. Известия I, 122.
^)В Григоровичъ, Очеркъ путешеств!я по Европ. Турц1и, стр. 175.
^) Д-ръ в. X. Беронъ, Археологически и исторически изследвания, стр. 20.

в. Димовъ, Разкопките на Трапезица въ Търново 119
професоръ Иречекъ, който прЪзъ 1883 г. за пръвъ пжть видЪлъ ста*
рата българска столица, ето какво пише за Трапезица и Царевецъ^):
•Въ днешната си пустота, съ купове камъни, тухли и безформено бунище,
обрасли съ трЪва и шубраки, правятъ пжтнику съвсЬмъ печално впе-
чатление. Отъ ср'ЬднигЬ вЪкове тукъ не е останала ни една сграда,
нито нЪкоя сгЬна съ прозорци, пр%зъ които въ л^тнигЬ вечери да е
надничалъ м^сечко въ полето, както е по нашитЬ градища въ Ср'Ьдня
Европа*. Въ храсталацитЬ сжщиятъ заб^'Ьзалъ «множество основи на
четирижгълни клицици"", тЬсни и сбити, каквито еж били градскитЬ
жилища въ срЪднигЬ в-Ькове въ цЪла Европа. Разбира се, тия основи,
забЪлЪзани на Трапезица, еж били на църквицитЬ, които по-късно би-
доха разкрити.
Трапезица съ своята заглъхнала слава и съ царуващата си пустота
все пакъ не е била забравяна и не е оставала безъ почитатели, както
може да допусне човЪкъ. Б^л^игЬ отъ нЪкогашнигЬ сгради и преда-
нието у народа за тЬхъ отдавна еж дразнили любопитството на иманя-
ригЬ, които прЪзъ тъмнитЬ нощи еж идвали да обезпокояватъ ве-
ковния сънь на историческигЬ светини и, безъ съмнение, не малко ще еж
били случаитЬ, когато гЬ еж прЪбродявали по тия м%ста и еж вършили
своигЬ опустошителни подвизи, тайно отъ очигЬ на населението и вла-
стигЬ. Първата разкопка отъ тоя родъ, за която знаевгь н^що, е станала
пр%ди 1856 год. и за нея съобщава покойниятъ д-ръ Беронъ, който
тогава посЬтилъ за първи пжть Търново. Той узяалъ отъ търновскитЬ
граждани, какво наскоро, като копаели за имане, иманяригЬ случайно
попаднали на основигЬ на една църквица, която и разкопали. Есте-
ствено, населението се отнесло съ най-гол-Ьма почить и благоговение
къмъ откритата старинска светиня, но турската власть бързо разпоре-
дила да се заринатъ откритигЬ основи, като забранила строго всЬкакви
разкопавания по тия места.
Трапезица наскоро обърнала вниманието и на некои отъ ученитЬ, у
които се породила мисъльта, чрезъ научни разкопки да се добератъ
до положителни сведения за миналото й. Пръвъ д-ръ Беронъ презъ
1856 г. намислилъ да направи опитъ за такива разкопки, но немалъ куражъ
да изпълни проекта си поради известната забрана отъ страна на властите.
ОгЬдъ освободителната война, презъ окупацията (1878 г.), начело съ про-
фесоръ М. Дриновъ, тогава управляващъ просветата въ младото княже-
1) Ирсчекъ, В. Търново, въ в. .Марица*, 1883, брой 490.

120 В. Дямовъ, Разкопките на Трапезица въ Търново
ство, основали въ В. Търново археологическо дружество, което да се
грижи за запазването и изучването на отечествените старини. Това
дружество още съ основаването си пр-Ьдприело разкопки на Трапезица,
които се ув-Ьнчали съ усп-Ьхъ. РазкопкигЬ, направени на сЬверо -източния
край на кр'Ьпостьта, изкарали на б-Ьлъ св-Ьтъ достатъчно запазенитЬ
основи на дв-Ь постройки (№ I и № II въ плана на Трапезица), отъ
които едната е на кула съ прилежащитЬ й пристройки, а другата е
основа на църквица, за която пр-Ьдполагатъ да е била Св. Апостоли ^).
Посл^Ь това, пр-Ьзъ 1884 год., едва когато билъ утвърденъ уставътъ на
дружеството, разкопали още дв-Ь църквици, които при по-късната ну-
мерация еж отб-Ьл-Ьзани съ цифритЬ П1 и IV').
Сл-Ьдъ тия първи опити Трапезица дълго вр-Ьме била забравена,
докато най-посл-Ь, пр'Ьзъ 1900 год., се започнаха посл-ЬднитЪ, ако
можемъ ги нарече генерални разкопки, които въ резултатъ дадоха изо-
биленъ материалъ за миналото на старата ни столица. При тия разкопки,
станали за см'Ьтка на интенданството на цивилната листа на Н. В.
Царя, се откриха основигЬ на седемнадесеть църквици (заедно съ
откритите по-рано), които ще разгледамъ по-нататъкъ. За жалость,
сждено било никой да не се заинтересува своевременно за резултата
на тия разкопки, макаръ т^ и да не могатъ да се считатъ за окон-
чателни. Пъкъ и съ Трапезица въобще малцина и на кратко еж
се занимавали. Пръвъ даде шо-год-Ь свед1^ния за историческото й
минало и за ДриновигЬ разкопки пр-Ьзъ 1878 год. д-ръ В. X. Стоя-
новичъ Беронъ въ книгата си I, Археологически и исторически изслед-
вания "*. Сл-Ьдъ него откжслечни св-Ьд-Ьния даде професоръ Иречекъ
въ книгата си „Пжтувания по България**, както и въ своята •История
на българигЬ*, а по-късно (1898 г.) — и Ив. Хр. Поповъ, въ съчине-
нието си .Евтимий, посл%денъ Търновски патриархъ*. Кратки бЪл^жки
за посл-Ьднит^ разкопки, съ плановетк на н-Ьколко отъ църквицЕггЬ,
напечата въ кн. 5 год. VII на « Списание на Бълг. инжинерно-арх. дру*
жество' инженеръ П. Абаджиевъ, който заедно съ Г. Михайловъ изра-
боти и единствения подробенъ планъ на крЪпостьта, съ резултатнтЬ на
разкопкигЬ. Посл-Ьденъ ни запознава съ старинската крЪпость К. Шкор
пилъ въ студията си , Планъ на старата българска столица В. Търново*,
напечатана въ „Изв-Ьстия на Бълг. археол. дружество" I, 1910 год.
1) Иречекъ, В. Търново, въ в. .Марица", бр, 490, 1883 година; Веровъ.
Археологически и истор. изследвания, стр. 22.
^ Беронъ, пакъ тамъ стр. 23.

в. Диковъ, РазкопкитЬ ва Трапезица въ Търново
И. Описание на откритит'Ь църквици.
при генералнитЬ разкопки църквицитЪ бидоха иумерирани по
реда, по който са бивали разкопавани. Нумерата отъ № I до IV вклю-
чително еж поставени на църквицигЬ, разкопани сл'Ьдъ освободителната
война отъ проф. М. Дриновъ и по-поел* оть търновското археологическо
д-во. ЦърквицитЬ отъ № V до № XVIII еж разкопани пр'Ьзъ 1900
год. Въ сжщия редъ, по който следва нумерацнята, даване описание на
църквицитЬ и на намиращитЪ се въ тЪхъ художествени находки.
Нумерата, написани съ блажна боя върху нарочни правожгълни
дъсчици, б-Ьха поставени отначало по стЪнитЪ, а по-послЪ, когато
н^кои отъ църквицитЪ бидоха покрити, по стълбоветЬ на покривитЬ,
но сега въ повечето случаи гЬ липсвать. Обаче гЬзи нумера еж озна-
чени правилно въ плана на Трапезица отъ инж. Абаджиевъ, който въз-
произвеждаме по-гор% на обр. 73.
Сградата № I (обр. 74).
На сЬверния крй на Трапезица, надъ
ния спускъ на терена, увЪнчанъ съ отв-Ьсни
се наниратъ основи на каменна сграда, вЪ
бойна кула (обр. 74), за която мЪстното
ние погрешно см-Ьта, да е била никога
дворецъ. Постройката изглежда да е била
въ вжтр-Ьшното си разпрЪд-Ьление, а прост
строежа си: зидана съ груби камъни и ка/
тр^Ьшното й разпр^Ьд-Ьление ни дава четири
ления, различни по форма и големина. <
тЬ изглеждагь доста големи по причина нг
мата дебелина на зидоветЪ. Така източният
достига 2 м. дебелина, а западния гь — 1'8(
най-широкит* м^ста.
Най-южното отд-Ьление (обр. 74 А) ин
р^шнн размери 6'20 и. широчина и 4 м. Д1
съ трапецовидна форма. СъсЬдното (Б), от
отъ първото съ зидъ, дебелъ 150 и., е то:
лецовидно, съ 370 м. широчина и 1'60 м. Д1
Това отд-Ьление се д%ли отъ съседното, и
дебелъ 0'80 м., който следва и вънъ 01

в. Дииовъ, РазкопкигЬ на Трапезица въ Търново
часть и се спуска като преграда мадолЪ кънъ рЪката. Първоначал-
ната дебелина на външния зидъ е била Г10 и. Третето отдЪленне (В) е
широко 2'50 н. и дълго 10-50 и., тоже съ трапецовидна форма, а
четвъртото (Г) — 2*30 и. широко и 10-50 и. дълго ~ съ трижгълна
форма, съ л'Ьва страна пр-Ъчупена кънъ срЪдата. Подъ сЬаерния връхъ
на тая постройка има кр-Ьпостенъ зидъ (въ остатъци), а подъ него раз*
валини на другъ зидъ, който споредъ пр-Ьданието произхожда отъ
резервоаръ*)- ЮжиитЬ части на кулата ок разкопани атъ проф. Дри*
новъ прЪзъ 1878 год.
Църквица № II (обр. 75).
Южно отъ кулата и не далече
отъ нея се намирагь основитЪ на
църквица, означена съ № II (открита
и тя отъ Лриновъ, едновр-Ьменво
съ горнята развалина). По-добр-Ь еж
запазени сЬверната и южната сгЬни
(на височина около единъ човЪшки
ръстъ), а отъ източната е останала
само основата й, дебела до 2'50 метра.
По здравина тая църквица е била
единствена на Трапезица, съ видъ
на сжщннска кр^пость. СтЬнигЬ й
еж дебели 1 м. и еж зидани съ
едри варовити камъни и хоросанъ.
Източната й стЪна съвпада съ кре-
постния зидъ, чиито основи личатъ
и днесъ по ржба на скалата и от-
страни на църквата.
•" ^ • • '♦"">-, Вжтр* църквицата има три от-
Обр. 75. - Църкввш » и. деления: притворъ, сжщински хранъ
и алтарь. Въ алтаря нЪма и не се
познава да е имало апсида. ОсвЬнъ туй стЪнит% му еж много непра*
вилни, особно източната. Църквата е една отъ най-гол'ЬнйгЬ на крЬ-
постьта: въ външнигЬ си размери тя има 19-30 и. д-ьлжина н 11-30 н.
широчина. На западната стЪна се намира главниятъ входъ, чийто
каненеиъ прагъ (монолитенъ) и сега стои на н'Ьстото си съ двЪ дупхя
>)Шхорпнлъ, Планъ яа Търново, ИзвЪстия I, 143.

в. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново 123
въ краищата, въ които еж се движили осигЬ на вратата. Около входа
стоятъ разхвърляни три каменни стжпала, дълги колкото каменниятъ
прагъ. На сЬверната сгЬна има малъкъ входъ. При разкопкигЬ и дълго
врЪме сл%дъ тЬхъ въ сгЬната на тоя входъ въ десно стоялъ зазиданъ
камъкъ съ скулптиранъ образъ на св. Архангелъ Михаилъ. Той билъ
изобразенъ правъ, съ разперени крил-Ь и съ десната ржка облегната
о меча. Какво е станало съ тоя камъкъ, това никой не знае.
При разкопкитЪ по зидовегЬ била открита мазилка, украсена съ
живопись, писана съ ярки бои, като да е отъ скорошна дата. Имало е
образи на светци, нЪкои запазени до шията. Днесъ сгЬнитЬ еж съвсЬмъ
голи — нито поменъ е останало отъ мазилката. Имало е и части отъ
стЪнописни български текстове. Изкопани еж и части отъ дебела ма-
зилка съ текетъ отъ едри букви. Посл-ЬднигЬ имали червенъ и синь
цвЪтъ и били писани върху синелазуренъ фонъ. За тия кжсове се
предполага да еж отъ свода на църквата.
По ц'Ьлата дължина на южната страна на църквата има гробница,
дълга 6 м., широка 2 м. и пакъ толкова дълбока. Тя е зидана здраво и
грижливо съ тухли и хоросанъ. Въ гробницата намерили шесть чов-Ьшки
черепа, отъ които единиятъ билъ особно гол-Ьмъ, и други човешки кости.
Мазилката въ гробницата била добр-Ь запазена и украсена съ «златни
цветенца'' — безъ съмнЪние растителни орнаменти. Големината на гроб^
ницата, декоративнигЬ й украси, сжществуващето у народа пр%да-
ние за църквата .Св. Апостоли* (въ която се погребвали българскитЬ
царе) и най-после писаното отъ патриарха Евтимия, въ житието
на св. Ив. Рилски, какво мощитЪ на посл-Ьдния били пренесени въ
1 195 год. отъ АсЬня I въ църквицата, построена на Трапезица и посве-
тена на светеца, — всички тия обстоятелства даватъ основание на д-ръ
Беронъ да пр'Ьдполага, че тая църквица е самата «Св. Апостоли". —
Църквицата е ориентирана 7^ юго-източно.
Църквица № Ш (обр. 76).
Намира се къмъ долния край по линията на сЬверо-източния зидъ,
до самата крепостна скала. Има външни размери (безъ да се смЪта
външния релиефъ на апеидата) 16 м. дължина (включително и нартиката)
и 5'50 м. ширина. Ср-Ьднята дебелина на сгЬнигЬ й е 075 м. Дълбо-
чината на притвора вжтр-Ь е 2*70 м. Зидарията на сгЬнигЬ е доста аку-
ратна, съ камъни и хоросанъ. Пиластри има сжщо и на външната часть
на сгЪннтЪ. ВжтрЪ, въ алтарната часть, на северната и южната сгЬни»

124
Б. Димовъ, РазкопкигЬ на Трапезица въ Търново-
сж издълбани дв-Ь ниши, широки 2*35 м. и дълбоки 0*25 м. Подътъ е
пбкритъ съ неправилни камъни и плочи. Въ притвора, край двата
странични зида, се намиратъ дв-Ь гробници съ проста направа. Цър-
квицата е ориентирана 39^ сЬверо-източно.
На сЬверната сгЬна, по
ц-Ьлото продължение на цър-
квицата, има пристройка (А) отъ
просто градиво, 3*50 м. широка
и съ входъ 075 м. широкъ,
находещъ се на сЬверния ^гълъ
на източната сгЬна — откъмъ
скалата. Пр%дъ нартиката (Б)
е имало дворъ (В), заграденъ
съ сгЬни. Отъ тия еж оста-
нали основигЬ на сЬверната
сгЬна и на часть отъ запад-
ната. Първата има дължина
15*50 м., съ два пиластра на
вжтр-Ьшното си лице и съ квад-
ратенъ [стълбъ въ сЬверо-за-
падния жгълъ. Зидари5гга на
тия ст*ни е съвсЬмъ проста
— отъ ломени камъни и каль.
Западната часть на двора е от-
делена съ четири пиластра и е
образувала вероятно втора по-
крита нартика пр%дъ цЪлата
ширина на църквата и странич-
ното й отд'Ьление.
Отъ сгЬнопнситЬ (фрес-
кигЬ) днесъ се виждатъ само
долнигЬ части отъ образи на
боляри и светци и то по^^дъл-
жината на сЬверната сгЬна. Ос-
таналитЬ сгЬни еж оголени отъ
мазилката си. Фигурт^ въ
сгЬнописигЬ еж подобни на-
Обр. 76. — Църквица Л& III. ОНИЯ ВЪ № ХШ — П0В€-

В..Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново 125
чето ВЪ военно - болярско обл-Ькло, а само н'Ькои отъ гЬхъ въ
духовно. Църквицата е открита отъ Археологическото дружество въ
Търново пр-Ьзъ 1884 година.
Църквица № IV (обр. 77).
Намира се близо до № 111, юго-източно отъ
нея, край скалата. Тая църквица има външно
12*80 м. дължина и 7*50 м. ширина. Въ централ-
ното отд'Ьление, къмъ краищата на дв-ЬгЬ му
латерални сгЬни, има по два изпжкнали пилас-
тра, дебели 0*70 м. и толкова широки, които
еж поддържали арковия сводъ на сградата. Юж-
ната и сЬверната сгЬни отвънъ иматъ по четири
пизюли, а западната — по единъ отъ дв-ЬгЬ
страни на главния входъ. Църквицата е ориенти-
рана 26^ С.-ИЗТОЧНО. Тя е открита сжщо отъ
Археологическото дружество въ Търново пр-Ьзъ
1884 год. Точно какво е дала разкопката, не
знаемъ. Сега отъ фрескитЬ еж останали само » > * > *
незначителни части. Вижда се, че фигуралната Обр. 77. — Църквица № IV.
декорация въ притвора не е стояла на еднаква
височина съ тая въ централното отдЪление, а се е намирала по-високо
(на височина 1 м. отъ пода).
По сЬверната сгЬна на притвора едва личатъ сл-Ьди отъ фигурална
декорация. На долния си край тя е ограничена* съ червена дебела хори-
зонтална линия, подъ която се развива на широко хоризонтално поле
орнаментална композиция (обр. 80). Посл-Ьднята пр-Ьдставя б^ла дра-
перня съ отвЪсни гънки и се простира по ц'Ьлото продължение на сгЬ-
ната; нарисувана е върху тъменъ фонъ. ОрнаментнтЬ иматъ много ин-
тересна структура и еж V заети отъ растителностьта ; в-ЬтвитЬ еж въ духа
на охлювицата. В-Ьроятно подобна декорация ще е имало ь на срещу-
положната сгЬна, чиято мазилка е съвсЬмъ разрушена.
Отъ фигуралнитЬ изображения въ централното отд-Ьление еж за-
пазени само части отъ крака. Разстоянието отъ тия изображения до
пода е заето съ геометрическа декорация отъ типа на тази въ църкви-
1
цата № XVII, само че тука тя е много повр-Ьдена.

126
В. Димовъ, Разкопките на Трапезица въ Търново
т^
Църквица Л6 V (обр. 78).
Намира се на 10 крачки юго-западно отъ цър-
квицата № ХШ, край пжтеката, която води за № XI.
Тя е малка въ размЪритЬ си (външно 12 м. дължина
и 6 м. ширина)» но крайно ак}фатно и грижливо
работена. СгЬнигЬ й еж 0*80 м. дебели и еж зидани
съ ломени камъни, много грижливо нареждани,
и чистъ хоросанъ. Отвънъ сЬверната и южната
сгЬни иматъ по седемь пиластра, 0*70 м. широки
и 20 м. дебели, които аатварятъ помежду си
шесть равни ниши (пизюли). Четири такива пя-
лас1ра и два пизюла има и западната сгЬна« от-
страни на входа. В'Ьроятно такива пиластри и
пизюли ще е имало и на външната часть на апсид-
овр.78.-ц*рквнц.1*у. „„^ ^^3. ОТЪ КОЯТО сега е останалъ само фунда-
ментътъ. Въ централното отделение има по два пиластра на латерал*
нитЬ сгЬни (сЬверната и южната), които еж служили за основа на двЪ
арки за усилване на свода. Входъ има само единъ — на западната сгЬва
— широкъ 1 м. Ориентирана е точно къмъ изтокъ.
Тая църквица на вр-Ьмето си е била украсена съ мозаична живопись,
както се вижда отъ мозаичнигЬ камъчета, които се намиратъ въ из-
вънредно голямо количество въ развалинитЪ й. Между гЬхъ се срЪ-
щатъ и стъклени кубчета съ златна глечь.
Църквица № VI (обр. 79).
Намира се въ юго-западната часть на Трапезица,
юго-източно отъ № VII, на 20 крачки отъ нея, н сЪ-
веро-източно отъ № УШ. ВъншнитЬ й разм%ри еж:
1170 м. дължина и 5 50 м. широчина. СтЪннтЪ й
еж 65 м. дебели ; на външната си страна иматъ 8
низки пиластра, затварящи помежду си равни ниши
(пизюли). По два пиластра има и на латераднитЬ
сгЬни въ централното отдЪление, които еж поддър-
жали аркигЬ на свода. Въ алтаря въ л-Ьво отъ апсн-
дата се намира полукржглиятъ дяконикъ и малка
четвъртита ниша до него въ сЬверната стЬна. Бие
въ очи при тая църквица обстоятелството, че апсидата
не стои въ центъра на източната сгЬна, а е нзмЪс-
м VI. тена къмъ югъ. Тя е ориентирана 37^ юго-изгочно-
А / ♦
Г«»
Обр. 79.— Цгрквши

128
В. Димовъ» РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново
Отъ останалите слЪди отъ сгЬнописни орнаменти по външната
часть на южната сгЬна се вижда, че църквицата е била украсена съ
живопись и отвънъ. Вжтр-Ь стЬнитк по ц'Ьлото си продължение еж из-
писани на долния си край съ сжщигЬ геометрически изображения (обр.
81), каквито ще ср-Ьщнемъ и по-нататъкъ въ другигЬ църквици и които
наподобяватъ инкрустация съ мряморни плочи. Надъ тая декорация въ
притвора^) се намиратъ отломки отъ фигурални живописи, — образи
изключително на духовни лица въ обикновени тъмни тоги.
На западната сгЬна на централното отделение се намиратъ остатъци
отъ изображения на военни лица. Посл-ЬднигЬ сл1 обл-Ьчени въ брони
и еж въоржжени както тия въ № XIII, съ тая само разлика, че тукъ
гЬ еж по-груби въ изработката. На сЬверната сгЬна въ сжщото отде-
ление, на източния й край, до една равна ниша, има часть отъ изобра-
жения — доленъ край на царски поли (обр. 82 а). Дрехата е ясночерна
съ златна (охрова) ивица. Отстрана се вижда краятъ на червена мантия.
а б
Обр. 82. — Фрески оть църквица № VI.
Изобразениятъ е билъ съ тъмночервени обуща. Фонътъ на живопнсьта,
както и по всичкитЪ части на църквицата, е маслиновъ. До това изо-
бражение е имало друго, обаче отъ него почти нищо не е останало.
Въ гор-Ьказаната равна ниша, както и въ проскомидията отъ л%во
на пр-Ьстола, има остатъци отъ изображения» които напомнюватъ образи
на свЪтски лица. Т-Ь едва личатъ.
^) Въ това отд^ение, отстрани и край сгЬнитЬ, има два гроба съ проста направа.

в. Дамовъ, РазкопкнтЬ на Трапезица въ Търново
По апсидата 'се'намиратъ хубави, грижливо изработени изобра-
жениянасветци-архиереи/Най-запазена е фигурата, що е първа отълЪво
(обр. 82 б). Тя е обърната въ л^ао и по движението на мантията се
Обр. 83. — Декоративна стЪнопнсь огь църквнца № V].
вижда, че лицето се моли. Хитонътъ е бЬлъ, съ широки отвесни черни
ивици. Епатрахилътъ е много изтритъ, но личи, че е билъ жълтъ
(златенъ). Изтърканъ е и набедреникътъ, който е тоже жълтъ. ОгпрЬдъ
се подава краятъ на бЪлъ оиофоръ съ гол-Ьмъ черенъ кръстъ по средата '
а б в
Обр. 84. — Фрагменти отъ декоративна стЬиопись отъ църквица № VI.
ИМкСТМ У1 Ар1, ЛРУЖ. V

130
В. Димовъ, Разкопкигк на Трапезица въ Търново
*-2
1?;.
• т
-.5';
г
г
4.
^
9
9^
Подобни на това изображение еж и останалигЬ на същото 1гЬсто,
еъвс^мъ малко запазени. Долнята часть на алтарната сгЬна е украсена
съ драперия (обр. 83), която обикаля и по прилежащите сгЬни. Запа-
зени еж по сгЬнигЬ така сжщо остатъци и отъ други орнаментални
декорации (обр. 84 а— в),
Ц ъ р к в и ц а № VII (обр. 85).
Намира се на западната часть на Трапезица —
сЬверо-западно отъ № VI и сЬверо-източно отъ
№ VIII. Тя тоже е малка — има външно 12 м. дъл-
жина и 6'50 м. ширина. По-добр'Ь еж запазени сгЬ-
нигЬ й въ ср'Ьднята и алтарната части, когато тия
4 на притвора, както и почти ц%лата южна сгЬна,
еж само въ фундамента си. Тая църквица по напра-
вата си е сжщо такава, каквато е № VI, съ тая
разлика, че апсидата й заема центъра на източ-
ната сгЬна и че входовегЬ й еж по-гЬсни (1*20 м.).
Ориентирана е 12° югоизточно.
п
I I I
■^■^-^
Обр. 85. — Църкви-
ца № УП.
Църква № VIII (обр. 86).
Намира се на юго-източния край на Трапе-
зица и е най-гол-Ьмата нейна църковно-архитек-
турна постройка. На първо вр'Ьме тя мами окото,
като прави впечатление на по-гол-Ьмо съвършенство въ архитек-
турното изкуство съ формигЬ и подробностигЬ си. Обаче, въ сжщность,
тя не о1*ива по-далечъ отъ онова, което еж достигнали другигЬ й по-
сестрими. Внимателното око лесно ще заб^л-Ьжи, че първоначално тя е
била малка и тЬсна, каквито еж изобщо всички църквици на Търново,
и че по-късно е била разширявана и угол-Ьмявана. Въ първия си
планъ имала е 14 м. дължина и 4 м. ширина (въ плана й обр. 86
тпор). По-късно тя е била разширена въ днешнигЬ си разм'Ьри. Това
разширение било извършено по сл-Ьдния начинъ: северната сгЬна
била .съборена [ц^ла и^ съградена 4 м. п6 на сЬверъ, като'вм%сто
нея поставили три каменни колони, на които м-Ьстата и квадратните
подножия ' стоятъ"^^ и днесъ на местото си. Откъмъ западъ билъ по-
строенъ новъ вжтр-Ьшенъ притворъ (въ плана В) и другъ външенъ (С),
който сл-Ьдвалъ и по продължението на южната сгЬна (О). Външниять
притворъ откъмъ западъ е билъ ограниченъ съ петь зидани съ тухли и
хоросанъ правожгълни стълбове — подпорки на свода и покрива. Раз-

в. Димовъ, РазкопкнгЬ на Трапезица въ Търново
бира се, такива стълбове ще е имало и на южната му страна. Въ
дъното на южната му часть, въ десно отъ алтаря на храма, била по-
строена просторна правол^гълна крипта (гробница, на плана Е), въ която
се влазя пр-Ьзъ алтаря; тя има дв-Ь малки полукрл^гли ниши на из-
точната и южната сгЬни. С'Ьверната нова часть на църквата (Р) ииа
тоже апсида, широка и дълбока колкото апсидата на стария хранъ.
Откъиъ западъ единъ доста широкъ изходъ води въ единъ коридоръ
(С), отъ който пъкъ широкъ изходъ (К) извежда въ западната часть на
Обр. 86. — Църква № VIII,
ВЪНШНИЯ притворъ. Както при стария, гьй и при новия видъ на пос-
тройката главниять входъ е билъ на западната стЪна. На южната стЪна
имало отначало два второстепенни входа; отпосл^ билъ прибавенъ
още единъ (Ь), който обаче по-късно билъ, наново зазиданъ.
9*

. Лимовъ, РазкопкигЪ на Трапезица въ Търново
По ц^ото продължение на сЬверния зидъ се намира гол%и.
етерна (резервоаръ), дълбока 4 м. н широка 3 и. (8). Изказана е з^
съ цинентовъ разтворъ и на вр'Ьмето си е била съ сводесгъ пок1
дебелъ 0'50 и. Въ юго-западния агълъ на резервоара, кжд^то Д1
е малко наклонено, ниа н-Ьдна отводна тржба, която води кънъ
четвъртито резервоарче, иззидано и то съ тухли ; отъ него поена (
Обр. 87. — Декоративна п+нопнсь отъ църква № VIII.
• Обр. 88. — Декоративна сгкнопись огь църква 16 УШ-
каналъ на сжщата дълбочина съ направление къиъ юго-западъ, и
подъ дюшемето на църквата и отива вЪроятно кънъ рЬката. —
квата е ориентирана 28'* юго-източно.

в. Димовъ, Разкопките на Трапезица въ Търново 133
До клд% сл^ стигали чъртитЬ на стария храиъ, за това сждниъ
отъ сл-ЬднигЬ два факта: 1) оголени отъ външната си иазнлка, сгЪнигЬ
очъртаватъ ясно своитЬ първични граници ; 2) въ стария храиъ има дв^
мазилки, отъ които горнята е едновременна съ тая въ новитЪ части на храма.
Въ художествено отношение фрескитЬ, които се наниратъ по но-
вата мазилка, еж по-слаби отъ тия, що виждаме отчасти по старата
(долнята). Малко отъ гЬхъ прнвличатъ окото съ своето що-год-Ь съвър-
шенство, каквото констатираме въ н%кои отъ останалигЬ трапезишки
църкви. Но това важи само за фигуралнитЬ живописи. Другъ е слу-
чаятъ съ декоративнитЪ живописи, конто пълнятъ долнитЬ простран-
ства на сгЬнитЬ въ алтаря и въ другнгЬ отд-Ьления. Т-Ьзи, по отно-
а. б.
Обр, 89. — Фрески отъ църква № УШ.
шение на техническото изпълнение и по отношение на концепцията (това
еж комбинации отъ геометрически образи), прЪдставятъ гол^мъ инте-
ресъ (гл. обр. 87—88 и табл. VI). Т-Ь всички имнтнратъ разиоцвЬтна
мрянорна инкрустация.
Описанието на фрескнгЬ започване съ тЪзи, що ок красЬли сгЬ-
нитЬ на южния коридоръ (южната часгь на нартиката). Въ дъното»
върху сгЬната, що отд-Ьля криптата, се намиратъ остатъци отъ образи
на въоржжени военни лица. Запазени ех до пояса. На по-запазеиия отъ
гЪхь (обр. 89 а) бронята е яснооливена съ поясна область отъ сглобени
части. Пр^пасакъ е съ интересенъ металически поясъ. Ризата^ подъ
бронята е керамиденочервена, контурнирана сь тъмночервени линии.

134
В. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново
й^^ I
-т ■
<::
Г'
-.1
4.
9
9
^
КОИТО обграждатъ и матовозеленит^ панталони, украсени съ капчици.
Въ л%во стои изправенъ щитъ, бЪлъ съ златна бордюра, украсена,
както и полето на щита, съ червени орнаменти. До този образъ се
намиратъ незначителни остатъци отъ другъ воененъ,съ лице обърнато
къмъ първия. Отъ щита му се подава само една часть съ златна бор-
дюра. И двата тия образа еж зографисани върху черенъ фонъ, ко&то
къмъ долнята си часть става зеленъ.
Върху първия пиластъръ на съсЬдната сгЬна е запазена долня
часть на болярски образъ (обр. 89 б). Отгор% има червена мантия, спу-
сната на приятни дипли, съ жълта (охрова) бордюра, украсена съ едри
бисери. Опакото й е бЪло съ тъмночервени орнаменти. Дрехата подъ
мантията е ясночерна съ широки охрови ивици по края на политЪ.
Краката еж обути въ тъмнокафяви чорапи и обуща, които иматъ
заострени върхове и еж закопчани надъ глезенигЬ. Съ лавата ржка
държи сабя, пъхната въ ножница, часть отъ която се вижда долЪ
въ десно. Въ сжщия коридоръ е имало и други подобни фигури; съ та-
кива еж били украсени всичкигЬ пространства по стЪнигЬ и пиластритЬ.
Отъ гЬхъ еж останали само слаби части съ съвършено изтрити кон-
тури и съ покваренъ колоритъ^).
Въ външната нартика не е запазена никаква живопись. Въ вж-
тр-Ьшната нартика, по сгЬнит% въ л'Ьво, еж останали части отъ изобра-
жения на мжжки и женски фигури, много повр-Ьдени. Вижда се и часть
отъ женско, вероятно царицинско облЪкло, керамиденочервено, съ
доста характерни украшения, които еж интересни за изследователя
на веществената ни култура, понеже ни даватъ добъръ образецъ за
украсата на историческигЬ ни женски костюми (табл. УП, 1).
По ц-Ьлото продължение на южната сгЬна, вжтр1^ въ храма, има
остатъци отъ други фрески — образи на светци. ГолЪма часть отъ тЪхъ
еж фигури на постници, съ сухи, кокалясти ноз'Ь — въ вЬкон случаи
открити чакъ до слабините. Въ ржц-Ьт^ държатъ свитъци съ останки
отъ текстове. Върху такъвъ единъ свитъкъ въ ржцЬтЪ на светецъ, нзо-
бразенъ до алтаря, се четатъ думигЬ: Цлрстко Н1Б1сио1. ДругитЪ ду-
ховни лица еж изобразени безъ епатрахили, а само съ просто расо.
На сжщата сгЬна, върху широчината на н^кои отъ пиластритЬ й,
намираме остатъци отъ фрески съ по-голЬми художествени качества.
Въ кржгове, поставени единъ подъ другъ, еж изобразени главитЪ на
^) По тая стЪна при разкопаването на църквата намЪрили образи на двама воЯнюса
съ мечове и щитове, посл%днит% украсени съ изображение на лъвъ. П сега еж изчезнадя
^

в. Лимовъ, РазкопкигЬ на Трапезица въ Търново 135
разни светци. Така наредени, ткя кржгове (недалнони) еж красЬли и
сводовата часть на пиластритЬ. Можемъ да допуснемъ, че съ такива
недалиони ок. бнли украсявани пиластритЬ и въ другн църкви на Тра-
пезица, тъй като за това имаме примери въ запазенигЪ църквици на старо
Търново. Отъ такивато медалиони по-запазени сл1 два (обр. 90), съ изтрити
контури и бои, но при все това вижда се, че както лицата, тъй н дре-
хнт-Ь еж били тъико 'работени и моделирани съ вкусъ, чуждъ за оста-
налите зографии въ сжщата църква.
Долнята часть на апсидната сгЬна е изписана съ пространна дра-
перия, закачена на правилни разстояния на една хоризонтална линия
(обр. 91). По тая драперия еж нарисувани украшения съ червенъ и
черенъ цв^тъ, конто се повтарятъ пр-Ьзъ единъ. По ц-Ьлата '.апсида
а б
Обр. 90. — Фрески отъ църква № VIII.
надъ драперията е имало образи на духовни цн-архиереи, отъ които
се виждатъ саио долнит^ части на'16-Ьли хитони, съ отв%сни червени
ивици. ЕпатрахилитЬ (виждатъ се долнигЬ имъ части) еж украсени съ
бисери и скжпоц'Ьнии камъни. Една отъ тия фугурн е представена на
обр. 92. Мантията е бела, безъ украшения; хитонътъ е тоже бЪлъ и
съ широки отвесни черни ивици отстрани. Епатрахилътъ е шнрокъ,
жълтъ и украсенъ съ бисери, скжпоц-Ьнни камъни и шарки (тъмно*
червени). Отъ л^во се подава краятъ на &Ьлъ омофоръ, украсенъ съ
широки напрЪчни линии.
До тая фреска се намира въ една гЬсна гънка на стената отвЪ-
ССЕГЪ орнаненть (обр. 93 а). Макаръ нарисувакъ просто (както всичкитЬ
други орнаменти въ църквата), той е пакъ типиченъ и интересенъ по

в. Дяиовъ, РокопкитЪ ка Тралсзмиа въ Тървом
а
'Ч>1П*Ь и композицията си. Друг
;ресенъ орнаиентъ ина върху ю:
гЪна на коридорчето, което се а
ри сЬверо-западння входъ (обр-
Въ църквата виждане остатъц
олонн, подставки на такива и '
апителъ — всички отъ езическа*
лтектура на близкия Никюпъ, е
:ни при строението й При ра:
шето на тая църква е била изр
една тухла (25-5 X 1* си.) съ к
/^
Обр. 92. — Фреска отъ
църква № VIII.
славянски текстъ: „Нскоин а-к
сл«ве Е-к Ф б2 и б^-ъ Б-к &
1я тухла е пренесена въ Варке
/зей.
Западно отъ цървата ]^ VII] с
(ратъ основи ]на2'друга съвсЬиъ 1
- Декоративна сгЬнопнсь отъ «-ърквица (2 м. дълга И 1-20 ШИ|
църква № VIII. Градена съ каиъни и каль. Тя има

в. Лимовъ, Разкопките на Трапезица въ Търново 137
едно отд-Ьление (безъ притворъ) съ иалка апсида. Друга подобна цър-
квкца е имало съвЪрно отъ № VI, но кейнигЬ основи еж съвсЬмъ раз-
рушени.
Църквица № IX (обр. 94).
Нанира се въ юго-западната часть на Трапезица до църквата № VIII,
при юго-източния й жгълъ, сь ось перпендикулярна къмъ остьта на
№ VIII. СтЪнитЪ й еж дебели 1 м. Запазени еж долннгЬ части иа
апсидата и на дгЬт-Ь латерални егЬни. Западната сгЬна съве^мъ липсва
и даже наетото й не личи. Причината е, че въ тая часть църквицата е
дълбоко изкопана, неизвестно защо. Вжтр'6шната широчина е 4-80 н..
Обр. 93. — Декоративна сгЪнопись отъ църква № VIII. Н| Ц
а дължината не се знае. На северната сгЬна, иа Г"-; — ! — Г~"1 — ?-.'
разстояние 13'70 м. отъ алтарната сгЬна, се заб-Ь- Обр. 94. — Цър-
л*зва ел*да на напречна сгЬна, но не може ясно '*^'""
да се опр'Ьд'Ьли, дали това е пиластъръ или зидъ. Все на сжщата
сгЬна, на разстояние 7 м. отъ алтарната сгЬна, има входъ, ши-
рокъ 1 н. На южната егЬна ее намира другь входъ, широкъ и той
1 м., но по-късно зазиданъ. Въ апсидата ее намира полукрл.гълъ
пр^столенъ камъкъ съ подставка, пренесени отъ Никюпъ. Въ л^во
отъ апсидата има гЬсеиъ изходъ, който извежда прЪдъ църквата

в. Лнновъ, Разкопките ва Трапезица въ Търново
№ VIII. Отъ дв%тЬ страни аа апсидата кна градени пейки, в
0-40 м. и широки 0-50 м. За забелязване е, че южниятъ зидъ
дължава къмъ изтокъ, като иинава съвсЬмъ близо край апснд
източната сгЬна на № VIII и се губи надъ нея въ трънацитЬ и ра:
нитЬ. Църквицата е ориентирана 60*^ сЬверо-из1
Въ долнигЬ части на апсидата личатъ
тъци отъ фигурална живопись — образи на с
въ архиерейско обл-Ькло.
Църквица № X (обр. 95).
Намира се юго-източно отъ № VШ. Е
^ииа дължина 955 и. и широчина 410 и. Сг
на тая църквица отвънъ ек съ пиластри,
затварятъ до 020 н. дълбоки равни ниши (пи;
Осв%нъ главниятъ входъ, който е на запа
сгЬна, има и другь на южната сгЬна. Въ при
край дв-ЬтЪ латерални стЪни е имало два ■
днесъ разкопани и съ сринати зидове. Ориент
!~—; — ; — ; — ; — ^^ е 11" юго-източно. Църквицата е много шт
Обр. 95. — Цър- по зографиитЬ си, които, макаръ да еж въ :
квниа № X.
. фрагменти, изглежда да сл. отъ четката на по-т.
ливъ художникъ. ДолннтЬ части на стЪнитЪ въ притвора, съ изклп
на сЬверната, еж зографисанн съ проста декорация отъ правожгъ;
означени съ широки керамидени контури (обр. 96). С'Ьвериата ст
зографнсана съ драперия, подобна на
що е въ алтаря на сжщата църква
VIII 3). Надъ тая декорация, по сгЬнит
л'Ьво на входа, има части огь фигу
живописи — образи на светци, които
ваме тукъ накратко.
На западната стЬна има двама С1
отъ които първиятъ е облЯченъ въ ж
ренъ хнтонъ, съ широкъ жълтъ кр;
полигЬ и обутъ въ груби жълтеникав»
е обл-Ьченъ въ тьмномаслинова дреха
Обр. 96. — Декоративна сгЬ-
нопись отъ църквица № X.
ща. Вториятъ (обр. 97)
пр'Ьдъ виси долниятъ край на черенъ епатрахилъ съ златни ук{
ння. Краката му (голи) ся. обути въ черни обувки, изрязани о
и закопчани надъ глезенитЪ.

в. Дниовъ, РазкопкитЪ на Трапезица въ Търново 139
Въ жгьла на сЬвернага сгЬня се наиира изображение на другъ
светецъ, съ дреха като у прЬдидещия, но кафява. До този образъ
стоятъ едно до друго образи на други трима светци, съ възжълти
хитойи. Ср^дниять е съ черенъ епатрахилъ, украсенъ съ прости жълти
украшения. И троицата държатъ свитъци съ текстъ толкова изтритъ,
че съдържанието му не може да се прочете. Тукъ-тамъ се четатъ по-
ясно нЪкои букви и слогове. Така напримЪръ на единъ отъ свитъцигЬ
се чете: Бна'Ьл'ъ с-к . . .
Все отъ л*во на входа, но върху източната стЬна, едва личатъ
образитЬ на двама войника, облечени въ брони, а между тЬхъ — дол-
нята половина на голъ юноша. Посл-Ьдниятъ е объриатъ малко въ
Обр, 97. — Фрески отъ църквниа № X.
десно И е прЪдставенъ съ здраво и мускулесто телосложение. Въ тази
фигура бнят-ь на очи както анатомическитЪ познания на зографа, гьй и
добрата ноделировка на формигЬ и натуралисгичниятъ колоритъ.
По стЪнитЬ въ десната половина на притвора не ех останали ни-
какви жнвопнси — всички еж отронени заедно съ мазилката.
Въ сжщннския храмъ, въ л^гъла отъ лЪво ср-Ьщу алтаря, сл^ запазени
долви части на жвЬ болярски фигури. И двамата ок въ разкошно укра-
сено военно обл'Ъкло. На първата фигура, която се намира на западната
сгЬна (обр. 97 б), се вижда долнята часть н.1 подбронената дреха, кл^са
до колЬкЪ и съ охровъ (златеиъ) ржбъ по края. ПанталонигЬ ек гЬсни,
тъмнокафяви и украсени съ жълти шарки. Об\тъ е въ бЪ.1н високи
ботуши, съ червени ивици напречно по тЪхъ. [1о твърдостьта на ри-

I. Дииовъ, РазкопкитЪ вл Трапезица въ Търново
сунката, по форнитЪ и по металическия цв^гь ботушитЬ иного на
нягь рицарскитЪ брони. Отъ л^во на фигурата се вижда долн
край на тъмнокафявата сабя, съ червена реиичкз, и украсена съ ж
(металически) украшения. Отъ десно стои продълговать червенъ щит
черни и жълти вълнообразни шарки върху лицевата ну страна. Щи
има широка охрова бордюра, украсена съ бисери и съ червени и зе
скжпоц%нни камъни. Вижда се тоже часть отъ тъмнооливената ма1
Фонътъ на цялото изображение е тъмнозеленъ
Внимание заслужава и другата фигура, стоеща до горнята, но
на сЬвериата стЪна. Отъ нея едва се подава долнята часть на б\
Обл'Ьчена е съ бЪла подбронена дреха, съ хубави вертикални п
Ржбътъ на политЪ й е охровъ, украсенъ съ кра
шарки и съ бисери. ПанталонитЬ иматъ сжщия
и цвЪтъ, както на пр-Ьдидещата фигура, съ ж
украшения по гЬхъ. ОбувкигЬ еж меки (плап
съ матовожълтъ цвЪтъ. Отъ щита е останала н
чителна часть съ хубави орнаменти и съ з^
бордюра. — Остатъци отъ живопись намира:
върху източния зндъ.
На долнята часть на алтарната сгЬна, въ ;
е изрисуванъ интересенъ кржгьлъ орнамешъ
новата на тоя орнанентъ еж концентрични ок|
ности, въ* венеца на които е изобразена ст№
рана вълнообразна вЪтва, съ листа отъ чисп
зантийски произходъ.
Обр. 98. — Цър* Въ долнята часть на апсидата е нарисз
квица № XI. а^^лд^ драперия съ отвесни гънки, закачена т
ризонтална пржчка (табл. VIII 3). ХоризонталнигЬ й рябове иматъ
рова ивица.
Църквица № XI (обр. 98).
Намира се кънъ южния край на Трапезица, юго>източно отъ
и юго-западно отъ № V. По своята правилность и уравнов%сена <
трия тя е една отъ най-ц-ЬнннтЬ постройки отъ този родъ. Ка*
всички останали църквици, тя ниа правожгьлна форма и е съ пил]
само отвънъ. Т^зи пиластри еж еднакво широки (76 си.), еднакво де
(17 см.) и съ еднакво разстояние между тЬхъ (1-08 м.). СгЬиигЬ I
толкова дебели, както у другитЬ църкви, и въ това отношение г1

в. Диновъ, Разхопхйгк на Трапезица въ Търново 141
по-пропорционални спрЪио общитЪ раз>гЬри (дебели са 60 сн.). Вж-
тр^шно църквицата ина 1 1 м. дължина и 4.50 м. ширина. Има само единъ
входъ — на западната стЪна — широкъ 1.20 н. Толкова широка е и
вратата, която съобщава притвора съ вктр^шния храмъ. Притворътъ
е 3.30 м. дълбокъ. Сжщинскнятъ хранъ е дълъгъ 6.30 и., а алтарьтъ
ииа дълбочина 1.70 и. Въ
апсидата и днесъ стърчи прЬ-
столъть отъ широка нрямор-
па плоча, поставена върху
околесгь канененъ стълбъ —
и двата пр'Ьдиета прЬнесени
оть Никюпъ. Въ алтарнигЬ
кюшета се иамиратъ полу-
кржгли иалки ниши (дяко-
никъ и жертвеникъ). СъсЪдно
съ тия, на сЬверната и юж-
на сгЬни, се иамиратъ други
четвъртити ниши, 0.61 Н. ши- Обр. 99. - Фреска отъ църквиш № XI.
роки, толкова високи, 0.29
и. дълбоки, отгор* засводенн. Въ западнитЬ жгли вв централното
отд^еиие ина други дв^ полукржгли ниши, съ днаиегьръ 0.70 сн.
Църквицата е ориентирана 6° юго-нзточио.
ДолнитЬ частн на стЬнитЪ, осв^нъ тия въ алтарната часть, еж
зографисани съ правоъгълници, конто 'имитиратъ цв^тии нряморни
плочи. Пространството надъ
гЬзи, разграничено съ ши-
рока червена линия, е било
запълнено съ фигурални фре-
ски върху зеленикавъ фонъ,
отъ които еж останали съв-
сЪнъ незначителни части, и
. . Обр. 100. — Остатъци отъ фрески оть
то СЪ ПОВр-ЬдеНИ оть ВрЬ- ^ църквнца № XI.
нето бон.
Въ притвора, на л%во отъ входа, върху , източната и^западната
сгЪни, се иамиратъ незначителни остатъци оть образи, за които ножемъ
да твърдимъ, че еж пр-Ьдставяли портрети на царски особи. Тукъ се
виждатъ червени (карииненн) възглавници, върху конто стжпв1^тъ фи-
гуритЬ, долни части на багреници съ златни поли — ц'Ьли обсипани

142 В. Диуовъ, РазкопкитЪ на Трапезица въ Търново
съ бисери и скжпоц-Ьнни' камъни. На сЬверната сгЬна въ притвора ли
охрови обуща — види се на н^кой царь или велможа.
По-добр% е запазена живопнсьта въ центрапното отд-Ьленне. 1
имаме образи съ художествено-историческо значение, н-Ькои отъ ш
макаръ много повр'кдени, ни даватъ шо-годЪ идея за първонача
ниъ видъ, а други ногатъ ни послужи като приносеиъ материал
историческитЬ ни царски и болярски костюми. Сравнително най-;
зена е фреската, която се намира въ сЬверо-западната полукржгла I
(обр. 99). Тя ни дава три прави женски образа. Като се вземе, I
внимание по-разкошното облекло иа ср-Ьд-
нята фигура, както и мантията, която
само тя има, можеиъ да заключнмъ, че
това е портретътъ на царица или кня-
гиня, а фигуритЬ отъ страни ще блдатъ
иейии прислужници или придворни дами*
Обр. 101. — Остатъци отъ фрески отъ Обр- 102. — Фр<ска
църквица № XI. църквнца № XI-
Ср-Ьднята фигура е облечена съ тънка дреха, политЬ на коя1
свършватъ съ широка охрова ивица, украсена съ бисери и скжпоц
камъни отъ червенъ и зеленъ цв-Ьтъ. Тя е наметната съ червена^мант!
тоже съ златна ивица, украсена съ бисери и камъни отъ сжщня ш
Обувкит^ ^1 ех кафяви. Фигурата въ десно е облечена съ червена д|
Златната ивица отпр^дъ е сравнително много по-широка отъ та
първата фигура и.сжщо е украсена съ бисери и скжпоц^нни кам
Пр^зъ Л'Ьвото й рамо се спуща 6'Ьла кърпа (едва запазена), наша
съ червени шарки. Обущата й са като у първата фигура. Фигурат
л-Ьво е тоже о6л'Ъчена въ червена дреха, украсена на долния си

в. Линовъ, РззкопкитЪ на Трапезица въ Търново 143
съ бисери. Върху десното й рамо се подава часть отъ б-Ьла кърпа,
украсена съ червени шарки и съ бисери на долния си рл^бъ.
Върху северната сгЬна сл запазени части отъ фрески, които, ма-
каръ да еж незначителни по разм-Ьри, еж твърдЬ важни по съдържание.
Така напр. вижда се доленъ охровъ край на мжжки поли (обр. 100), укра-
сени съ прости шарки, но съ хубавъ видъ. По ржба си полигЬ еж
украсени съ едри бисери. ОбувкитЪ еж тъмнокафяви, съ напр'Ьчни
превръзки. Съседно на тоя образъ се намира часть отъ поли на женска
фигура. Дрехата е по-дълга и сжщо украсена съ бисери и съ едри
трижгълни камъни съ зеленъ и червенъ цв*тъ.
Като сл-Ьдваме по сжщата сгЬна, виждаме остатъци отъ други
зографии, които пр^дставятъ пакъ долни части на златни царски поли.
ПолитЬ на първата фигура (обр. 101)
еж червени и еж украсени съ едри
бисери н скжпи камъни, отъ които
едни еж овални, а други трижгълни
(първитЬ червени, а вторитЪ зелени).
Обущата, отъ конто е останала само
горнята чаеть, еж тъмнокафяви. Дру-
гата фигура е тоже облечена въ чер-
вена дреха. ПолитЬ на посл'Ьднята
еж тъмножълти, украсени съ изящна
рисунка и съ червени и зелени ка-
мъни, затворени въ б-Ьли линин. Обр. 103. — Фреска оп.
(Посл^днигЬ еж вероятно сребърни иьрквииа к XI.
апликации за скр'Ьпяване на камънитЪ), Подава се и долнята часть
на тънка горна дреха, еъ жълти ржбове, украсени съ едри бисери. Фи-
гурата държи отпр-Ьдъ тъмночервена ножница.
Непоср-Ьдетвено до тоя образъ се намира остатъкъ отъ друга фи-
гура (обр. 102), отъ която виждаме само часть отъ долнята половина
на пурпурна мантия, еъ жълтъ ржбъ и бисери по него. Дрехата подъ
мантията е ясночерна еъ охровн поли, украсени еъ бисери и скжпи ка-
мъни. Посл^днитЬ по форма еж овални, трижгълни и четнрижгьлни,
съ червенъ или зеленъ цвЪтъ. Отъ положението на сабята, която стои
отпр^дъ, се заключава, че л-квата ржка е облегната на нея. Около сабята
се увива тъмночервена ремичка, украсена, както и ножницата, съ б^и
(сребърни) плочици.
На източния край на сЬверната стЬна е имало обр|К

144
>. Диновъ, РазкопкктЪ на Трапезица въ Търяово
духовни лица съ хартиеиъ свитъкъ въ десиата рхка. Оть тия
тьци^^се^ виждатъ само долнитЪ 2'^райща, тъй че текстоветЬ лнпсе
Първото^лице е^пр-Ьдставено право върху четнрижгълно охрово ек
безъ"^ украшения. Четвъртитата ниша до тази фигура е запълнен!
изображение на иладъ светецъ, държащъ съ десната си рлка пр
Обр. 104. — Орнаменти отъ църквнца № XI.
черенъ кръстъ, а съ л'Ьвата — дебела, обемиста книга (обр. 103). (
ресна е дрехата му подъ хитона, съ черва яка и съ такава ивнц;
рлба на десния рл.кавъ.
Въ сЬверната полукржгла ниша въ алтаря еж запазени'дол
части (часть отъ политЬ и краката) на други фигури^— светци въ
ско обл'Ькло. Въ еЬверо-изтс
жгълъ на алтаря, подъ четв1
тата ниша, се иаииратъ запг
остатъци отъ орнаменти (обр
а и б). По ц^ата долня ',час
алтарнигЬ сгЬни се намира <
ментъ, изобразяващъ дълга
плащь на широки падащи г
окачена на хоризонтална пр
и украсена съ прости черни шарки (обр. 105). Въ апсидата, над-
декорация, се виждатъ долнит* части на изображения — светц
б-Ьло архиерейско обл-Ькло (обр. 106).
Църкви ца № XII (обр. 107).
Намира се близо ло № XI и е най-южната църквнца на Трапе
Дълга е вжтр* 17 м. безъ апсидата, а широка 5 м. Притворътъ е

I. Диновъ, РазкопкитЪ на Трапезица въ Търново 145
козъ голЪиъ, КОЛКОТО и сжщинската църква. Въ вжтр-Ьшното отд^ение,
на латералннгЬ сгЬни, ииа по два изпъкнали пиластра, които еж под-
държали арковия сводъ. Два пиластра, по-низки, има и на западната
стЬка, отстрани на входа. Отстрани на апсидата има дв'Ь иалкн полу-
кржгли ниши (дяконикъ и жертвеникъ). Въ л^глигЬ на алтаря, сьсЬдно
на полукржглигЬ ниши, но на латералнигЬ стЬни, има по една плоска
четвъртита ниша. Южната стЬна е иного съборена, та не лнчи, имало
ли е по външната й часть пиластри. Обаче на северната ина такива И'
то въ оная чагть, която съответствува на вжтр'Ьшното отд'Ьление. Пър-
вит% три отъ тЪхъ (къмъ изтокъ) еж много изпъкнали — квадратни въ
хоризонталния си разр-Ьзъ. Каква е била гЬхната служба, това мжчно може
да се отгатне.
Къмъ сЬверната стЬна, клд-Ьто сл именно тия пиластри, има при-
Обр. 106. — Остатъци отъ фрески отъ иърквнш № XI.
(Тройка (Д), 3.10 м. широка и 5.20 и. дълга извжтр-Ь, съ входъ на за-
падната и на източната сгЬни, и съ малко, 35 си. широко прозорче до
последния. Тая пристройка е правена по-късно, а не едновременно съ
храма, което се вижда отъ самия строе}:<ъ : храмъть е зиданъ съ хоро-
санъ иного грижливо, когато пристройката е съ каль и е грубо правена.
Първоначално църквицата се е състояла вероятно само отъ сегаш-
ното влтр-Ьшно отд-Ьление, дълго 8.50 и. Тогава притворътъ е заемалъ
западната часть на това отд-Ьление (В). По-късно е билъ построенъ
новиятъ притворъ (С), който е служилъ вероятно за женско отделение
и е ималъ входъ на северната си стЪна, единсгвенъ за цялата църква.
Отъ сЬверо-западния жгълъ на притвора излиза зидъ (Е), съ направ-
ление къмъ юго-западъ и съ неопределена дължина, понеже се губи
вгъ развалините. Църквицата е ориентирана 8" '^""'^"чточно.
Изккспи н1 Арх. аруж. V

. Днуовъ, РазкопкнгЪ ва Трапезица въ Търнов
Църквиаа № XIII
(обр. 108). .
Намира се на юго-източння
на Трапезица, близо до № V, 1
сЬверо- източно отъ кея, и сЪве|
падно отъ № XIV. Ииа вжтрЪшне
жина 9.57 и. и ширина 4.37 м. Сг
й еж дебели 0.72 —0.75 м., безъ I
трит^. Притворътъ е дълъгъ 2*
а централното отд-Ьление — 6.35
източнитЬ части на латералнитЬ <
1.47 м. отъ алтарната сгЬна, с
слЪднгЬ на дървения 5 си. дебел!
ностасъ. Въ централното отдЪлени
два пиласгра, които еж поддъ]
сводовигЬ арки. Пиластри (шесп
и на външната часть на южната (
които затварятъ 4 плоски ниши
зюли). Пиластря ще е ииало и
падната сгЬна (днесъ много сь6<
та не лячатъ), както и на сЬве
която ^ е затрупана отвънъ отъ
ната пръсть. Входове ина два : главенъ на :
ната, и второстепенекъ — на южната сгЬна.
Въ притвора, огь двЪтЬ страни на вход:
сгЬнигЬ, е ииало два гроба, сега съвсЬиъ
шени. Подъгь е постланъ съ каменни плочи,
ивицата е ориентирана правилно къиъ изтокп
тая църквица, въ всичкигЬ й отдЪ
виждане остатъци отъ фрески, които еж Т1
ц-Ьннн както за изучване срЪднебългарскнт
лярски военни облекла, така и въ техническ
ношение. Особено н'Ькои отъ тЬхъ еж тъй
нателно рисувани и колорирзни, че сьгЬло к
да се лосочать като остатъци огь истински
жествени произведения отъ ср'Ьдне6ългарско I
Колкото подозрително и да се отнасяме към*
собностигЬ на прад-ЬдитЬ ии, колкото и

в. Димовъ, РазкопкитЪ на Трапезица въ Търново 147
съшгЬваме въ гЬхното самостойно творчество, ние пакъ благоговЪемъ
пр'Ьдъ находките на гЬхния вЪковенъ трудъ и се удивляваме на напр'Ь-
дъка имъ. Впрочемъ живописигЬ въ № ХШ и тия въ № XIV, като
най-запазени, ни натъкватъ и на друго обстоятелство, достойно за
отбелязване: гЬ ни уб'Ьждаватъ въ стремлението на нЯкогашнитЪ
зографи да дадатъ м'Ьстенъ, български отпечатъкъ на своето изкуство.
Въ притвора на църквицата има твърд'Ь малко остатъци отъ фрески.
Върху цялото лице на сЬверната сгЬна въ това отделение сл^ изобра-
зени три прави женски фигури въ церемониално царско обл'Ькло.
Първата отъ гЬхъ е обл-Ьчена въ тъмномаслинена дреха, безъ шарки;
тая дреха се свършва съ широки охрови (златни) ржбове, украсени съ
шарки и съ бисери. Втората фигура е облечена въ пурпурица и съ
тежка мантия, тоже пурпурна. Както пурпурицата, тъй и мантията, еж
украсени съ гжсти гол-Ьми златошити орнаменти, пръдставящи концен-
трични кржгове, изпълнени съ разновидни шарки. Третята фигура е
облечена съ сжщото обл%кло като втората, украсено тоже съ зла-
тошити орнаменти, обаче съ тази разлика, че малкиятъ кржгъ е запъл-
ненъ съ рисунка, изобразяваща двуглавъ орелъ. И трит% тия фигури еж
стжпили върху столче, подплатено съ червенъ платъ и украсено съ
златни шарки.
По цЪлото протяжение на южната сгЬна (срЬщу горнитЬ образи)
и върху долнята й часть е изобразенъ гол-Ьмъ арковъ трипгихъ, поле-
тата на който еж отд-Ьлени чр'Ьзъ тънки рисувани колонки. Въ всЬка негова
часть има по едно изображение, което се вижда съвсЬмъ слабо, понеже
живолисьта е много изтрита. Въпр-Ьки това личи, че въ ср-Ьднята часть
е прЬдставенъ образътъ на св. Богородица съ Младенеца. Въ десното
крило се прозиратъ контурит% на светецъ въ скромно царско обл-Ькло,
седналъ на низко столче и съ ржц-Ь отпуснати на кол-ЬиЬтЪ, смирено и
благогов-Ьйно. Образътъ, който е красЬлъ л-Ьвото крило на триптиха,
е билъ вероятно на Кръстителя, тъй като останалигЬ крнтурни части
много напомнюватъ неговигЬ чърти. Надъ тая сгЬнопись има широка
червена линия, която е граница и на декорацията, що се развива надъ
нея. Отъ послЯднята е останала само долнята часть, понеже на това
мЪсто сгЬната е съвсЬмъ малко запазена. Тукъ се виждатъ части отъ
меки пурпурни обуща, които показватъ, че и на тая сгЬна е имало
царски образи, както и на срЬп^положната.
На западната сгЬна, въ юго-западния жгълъ на прЬддверието, се
вижда Д0ЛШ1 часть отъ схимнишка фигура. Расото на схнмника е блЯдо-
10*

И8 В. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново
портокалено, мантията — възчервена, а схииата (отъ нея се п<
саио долнята часть) — черна. Въ дебелината на входа, който съоб
притвора съ централното отд-Ьленне, се вижда долня часть огь г
духовникъ. Хитонътъ му е б^лъ, свършващъ се съ широка оз
ивица, украсена съ едри бисери. Върху хитона има свЪтлочерна ма
СгЬнописигЬ въ централното отд-Ьление еж по-добр'Ь запа
НЪкои отъ фигуригЬ имъ еж почти цЪли — до шията, а на е,
останала и часть отъ главата. Туй обстоятелство се дължи как-
факта, че к-Ькои отъ сгЬнигЬ еж запазени доста високо, тъй и н
мото качество на мазилката, която е много по-здрава на туй и-Ьс1
Отъ сгЬнигЬ въ това отдЪление най-запазени еж северната и
лежащата или северна половина на западната стЬна. Южната е
зена до I и. височина,
точната — още по-низко.
ху западната егЬна, на
отъ входа, еж пр^дст
двама светци въ тежко вс
началнишко обл-Ькло
109). И двамата еж въ I
? твена гол-Ьмина, при
^' сгоещи прави. Първия
подпр-Ьвъ еъ лавата си
нечъ. Тежката броня,
стЪга цЪлото му тЬл*
състои оть три части : гр
Обр. 109. - фрески отъ църквица № XIII. ««Р^""» <" ^^^ «^
ПО една часть) и подкор
която стига до слабинигЬ и е сглобена отъ продълговати четвъ
жълти пликички. Отъ такива плакички еж сглобени н кжеитЪ рг
на бронята, които едва стигатъ до лактигЬ. Дрехата подъ брои
зелена, съ тЪснн, закопчани ржкави, които стигатъ до самата »
Тукъ гЬ се сяършватъ съ широки охрови ржкавели, украсени съ 6]
и шарки. На долния край дрехата има видъ на широки панталон
отвори за бедрата, обградени съ широки охрови ивици. Сжщин!
панталони, които ее откриватъ подъ колЬн*тЬ и еж опнати по
митЬ на краката, еж нашарени еъ 6'Ьлн капки, наредени гжсто въ I
и наклонени поеоки. Върху бронята има тъмнорозова хламида, съ о>
ржбъ, закопчана на гърднтЬ. Напр-Ьчно на гьрдитЪ има бл'ЪдовиоЛ'

в. Димовъ, РазкопкигЬ на Трапезица въ Търново 149
пр'Ьвръзка Обущата еж отъ мека игтерня, Светецътъ държи дълга сабя
съ охрова (златна) дръжка, украсена съ орнаментална рисунка. Ножни-
цата е червена, съ жълти пръстени и украшения. Съ десната си ржка
светецътъ е държалъ копие, отъ което се вижда само долкята часть.
СъсЬдниятъ светецъ сжщо така държи съ едната си ржка копие,
а съ другата — запъхнатъ мечъ въ червена ножница, украсена както
у пр-Ьдшествуващия. Ц-Ьлата броня се състои отъ една часть и е моде-
лирана съобразно формит%, които покрива. По тоя начикъ ясно се очър-
таватъ формитЬ на гърдитЪ, на коремната область и пр. РжкавитЬ
(охрови) тоже еж отъ плакички и покриватъ само горнитЬ части на
мишниците. Хламидата му е червена, широка и пада надол-Ь по теа-
траленъ вкусъ. Тя е пр-Ьвързана около шията отпр-Ьдъ, на гърдитЬ.
Подбронената дреха е яснооливена. Панталоните еж украсени сжщо така
както и у първия, а обувкитЬ, възтъмни, еж образувани отъ преплетени
ивици. До светеца, отъ лЪво, е изправенъ щитътъ му, съ яйцевидна форма
и заостренъ връхъ. По него има широка охрова бордюра, украсена съ
шарки и бисери. Характерно н^що въ тия образи, както и въ другите, що
следватъ следъ гЬхъ, е, че у тЪхъ липсва оная неподвижность на позитЪ,
която обикновено срЪщаме въ византийските изображения. Напротивъ,
тукъ всЬка фигура има свое движение, което, съ разкошните и скжпи
костюми, съ изкуството, съ което еж третирани фреските, ги прави да
стоятъ много високо както въ художествено, тъй и въ научно отношение.
До тия образи, на северната стена и на съседния пиластъръ, се нами-
ратъ други два, тоже въ военно облекло. Огь първия (обр. 1 10 а) е запа-
зена и часть отъ лицето. Последнето е валчесто, младолико и безвласо, съ
тънки, благородни чърти. Запазена е и часть отъ ореола около главата
му (охровъ цветъ). Светецътъ има стройна и енергична стойка и държи
съ левата си ржка ножницата, а съ десната — дръжката на меча .Него-
вата броня е охрова (златна) и се различава значително отъ другите.
Тя цела е образувана отъ малки плочи, а на раменните области е
украсена съ прости рисунки. Зелената му хламида е превързана презъ
рамо (отъ лево на десно) и е преметната възъ левия лакътъ. Подбро-
нената дреха е светла и подигната надъ десното бедро, което прави
да се вижда подъ нея и часть отъ бел ата риза. Панталоните, съ охрови
шарки, еж червени и изопнати. Обущата еж отъ тънка материя и пр'Ь-
вързани подъ коленете. На десното рамо, изотзадъ, е облегнатъ
валчестъ щитъ, съ широка охрова бордюра, а последнята е изпълнена
сь тъмночервени орнаменти. (Много е за верване, че цветните орна-

150 В. Диновъ, Разкопкнгк иа Трапезния въ Търяово
иентации по щитоветЪ, бронитЬ и пр. сл1 билй еиайлиравн, —
гояче яе иоже да се обясни тЪхната полихрония).
Втората фигура (обр. 1106) държи високо съ лесната си ржка к(
а съ л'Ьвата, спусната надол^ — разкошно украсенъ тъннояервенъ и
Бронята на тая фигура е подобна на прЪдидещата и е високо
вързана подъ иншницитЬ съ зелена пр-Ьвръзка. Хламидата е чер1
съ единия си край наиетяата върху лЪвия лакътъ. Дрехата подъ
нята е бл-Ьдооливена съ хубави рх.кави и приятни гънки на пот
ПанталоннтЪ сл черни и опнати, а обущата — възжълтн. Лавата |
държи огроненъ валчесгь щит-ь, пр'Ьдставеиъ въ пъленъ профил!
а б
Обр. 110. — Фрески отъ църквица № ХШ.
богаги украшения Тая фигура, иакаръ да е повредена въ долшгтя ч\
не губи никакъ отъ своето художествено значение.
Образътъ, що к,'аси лицето на първия пиласгръ, както и слЪдваа
сл-Ьдъ него образи, кадминаватъ изброенитЪ по-гор^ по сила, коитр
и сочность на боигЬ. Поради гЬската плоскость на лиластра, обри
върху него (обр. 111) не е пъленъ въ широчината си. Неговата брош
ц-Ьлата подпоясна часть е огь едно парче а въ нишницитЬ и въ .
нята си часть е сглобена отъ плакички. Пр-Ьзъ кръста е пр^пасанъ гЬ<
металически коланъ. Подбронената риза е свЪтлочервена съ ал1

в. Лимовъ. РазкопкигЪ на Трапезица въ Търново 151
ржбове ПО изр%зитЪ около бедрата. ПанталонитЬ, конто се подаватъ
сана подъ колЪнЪтЬ, еж опнати и нашарени съ охрови шарки. Обу-
щата еж отъ иека материя, на ивици, кргстомъ пр-Ьплетени и контур-
ннрани съ дебели червени линии. Задъ л-Ьвото рано и иалко от-
страни се подава часть отъ елипсовиденъ щитъ, разкошно украсенъ
съ шарки, бисери и злато.
Пространството между първия и втория пиласгри е запълнено съ
два образа, пакъ въ военно обл'Ькло. Първиятъ огь тЬхъ (обр. 112)
съ спуснатата си десна ржка държи копие, а съ лавата — иечъ въ
ножница. Бронята е подобна като на пр%дшед-
ствуващия ; хланидата е червена, пр'Ьвързана прЪзъ
рано и нетната възъ л^вия лзкътъ. Подбронената
риза е бл^дооливена, съ хубави гънки въполитЬ, ио
съ още по-хубави на ржкавигЬ. Пос-
лЪднитЬ се свършвать до китката сь
шнрокъ охровъ ржбъ (ржкавели), ук- ,
расенъ съ орнаненти и бисери. Но-
зЪтЬ му се откривать доста и еж об-
лечени съ тЬсни панталони, наша-
рени съ охрови шарки. ОбувкитЪ
еж отъ сжщия фасонъ като иа пър-
вия, но портокалеви по цвЬтъ. Вто-
риятъ образъ(обр. 113) е типичеиъ
по своята монументална, горда поза,
въ боигЬ си е по-изтритъ и днееъ
има повече еилуетенъ видъ. Съ дес- Обр. 112.— Фреска
Обо. 111. — Фреска отъ огь църквица
агрквица 1!б ХШ. ""а ржка държи дълго копие, а ,й Лн.
съ лЪвата — украсенъ нечъ. Бронята
у него е охрова (златна) и цЪла е образувана отъ сглобени плочици.
Дрехата надъ нея е червена, ржкавигЬ — съ охрови ржкавели, укра-
сени съ гжста орианентика, а политЪ — съ отвори, контурнирани съ ши-
роки охрови (сърнени) надшивки. ПанталоннтЬ еж опнати съ охрови
шарки, а обущата (подобни на прЪдшествуващигЬ) — тънножълти. Възъ
бронята е наметната червена хланида, която отъ двЪ сфани се спуща
иадол-Ь и покрива цЪлото тЬло, та му дава по-инпозантенъ вндъ.
Върху западната сгЬна, срЬщу алтаря, въ лесно отъ входа, се на-
ниратъ други военни образи. Т* еж запазени сано отъ коремната об-
ласгь надол-Ь, а н-Ькон отъ тЬхъ — и по малко. Важно обстоятелство

152
1. Двмогь, РазкопкктЪ аа Тролезнш въ Търново
При тЬхъ е, че орнанентацията на дрехнтЬ е по-изобвлна н по-слож1
Ако да не &Ьха много еднакви въ боигЬ съ първитЪ, можеше да
допусне, че произхождатъ отъ ржката на другь живописецъ. На обрг
до саиия входъ е запазена само долнята часть. Огь него се виж
часть на &Ьла мантия, съ широкъ тънножълтъ ржбъ, украсенъ
бисери и склшоц^нни каиънн. Подъ нея
подава долнята часть на червена дреха, кок
има златни краища, украсени съ прости шар|
Панталонит1% сл св'Ьтли, съ червенн украшен!
а обущата — тънножълти, образувани с
ивици, преплетени кръстоиъ. Подава се н д(
ниятъ край на червена ножница, украсена
охрови шарки, а така сжщо и зеленъщвтъ
бисери по ржба и съ орнаиентална рнсун1
Подобни еж и останкитЪ отъ образи, кон
се намиратъ въ съсЬдсгво съ описания,
южната сгЬна (обр. 114). [Останалата ча(
на църквицата е зографисана съ образа
светци и съ чисто декоративни мотиви. Вър
източния пиластъръ на сЬверната сгЬна
намира долнята половина на светецъ въ ш
ковно облЪкло. Отъ положението на кракг
Обр. 113. — Фреска отъ ,_ , .
църкяииа » ХШ. му (боси и обути въ сандали, превързани
Обр. 114. — фрески отъ църквнца » XIII-

в. Димовъ, РазкоокигЬ на Трапезица въ Търново
153
глезенигЬ) се вижда, че той стои обърнатъ малко въ л^во, а отъ
гънкитЪ, що еж на пр-Ьднята часть на жълтата мантия, личи, че рж-
ц-ЬтЪ еж дигнати за молитва. Мантията, както и хитонътъ подъ 'нея,
еж безъ украшения. Върху ер^хЦуположния пилаетъръ се намира другъ
светецъ. Той сжщо така е обл-Ьченъ простичко, съ бЪл-Ьзникавъ хитонъ,
и стои правъ върху багрено възглавие.
Въ алтаря, по апеидната и прилежащите й сгЬни, има остатъци
отъ други образи, които въ техническата си изработка пр-Ьвъзходству-
ватъ пр-Ьдидещит^. Тукъ е имало образи на светци въ архиерей-
ско обл-Ькло. Единъ отъ тия об-
рази се намира на сЬверната егЬна
(обр. 1 15). Обл-Ьклото му се състои
отъ ясножълта мантия възъ оли-
венъ хитонъ, . омофоръ и епатра-
хилъ, последните ^ украсени съ
шарки и съ бисери. Срещу тоя
образъ (на южната 'стена) се на-
мира другъ, а съседно съ пос-
ледния, на източната сгЪна — трети.
Мантията]на втория (обр. 116 а) е
червена, а дрехата подъ нея —
бела. Омофорътъ и епатрахилътъ
еж по-прости въ сравнение съ
предидещите. Третиятъ образъ
(обр. 116 б) е пакъ съ червена ман-
тия, която отстрани достига до
коленете. Дрехата подъ нея е
ясножълта. Сжщиятъ цветъ иматъ
омофорътъ и епатрахилътъ, обаче
първиятъ е безъ, а вториятъ съ украшения.
Такива зографии е имало и на източната сгЪна. Частите, останали
отъ техъ, еж съвсемъ незначителни. Въ апеидата е имало образи на двама
светци въ архиерейско одеяние, но отъ техъ еж останали само долните
части (обр. 117). Това еж поли набели хитони, съ отвесни широки черни
ивици. Омофорътъ е белъ, а епатрахилътъ жълтъ, съ шарки и бисери.
Въ среднята чааь на апеидата е имало изображение въ царско облекло.
Останали еж отъ него само червените обуща и часть отъ жълти (златни)
поли на багреница*(обр. 118).
Обр. 115. —фреска отъ църквица № ХП1.

154 В. Дяшжъ. Рюмшогт! ка Трапезши въ Търново
Вснчкигк образи въ църквашта ок рисувани върху фонъ съ чер
сикь цвЪтъ, ко&то държи цЪлото пространство на стЪнитЪ чат. до
л'Ьнната часть на фигуритЬ, а надолЪ той става гькноохровъ. Една
двЪ фнгурн, слоредъ 1гЬстото, д%то се наниратъ, образуватъ та(
корнизнрано съ доста широка червена нвица, раздЪлена отъ фона
&Ьла линия. ФигуралнитЬ фреска стоятъ на разна височина въ |
Обр. 116. — Фрески огъ църкаиш М XIII
^^.
Обр. 117. — Фрески огъ църквнця М XIII-

в. .Циковъ, РазкопкитЪ на Трапезица въ Търново
нитЪ яасти на храиа. Така, въ юго-западння жгьлъ ^^^ доближаватъ до
земята, въ другнтЬ части стоятъ по-високо, а пространството подъгЬхъ
е изпъстрено съ разноцвЬтни начупени линии.
ДекоративнитЪ стЬнописи, които запълвать широчинигЬ на пила-
стрнтЬ, а въ н^кои к-Ьста и стЬнигЬ до тЬхъ, еж комбинации на гео-
метрически форми. Интересна е тоже орнаменталната
декорация, изобразена вср'Ьд'ь полето на първия
пнлагтъръ, отл'Ьво до алтаря. На горнята й часть се
вижда буква Н (обр. 119).
Особенъ родъ декоративна стЬнопись ни даватъ
пр%дннтЪ лица на пиластригЬ (обр. 120). Тая стЪ-
нопись заема ц*лото пр*дне лице на посл-ЬднитЬ ^^^.^Й^цъ!»*
и е затворена въ широки керамидеии или карминени
' фрагнентъ огъ църк-
внцата № XIII.
Обр. 119. — Деко-
ративна сгЪвопнсь 1 о
оть ^Р"*"» Обр. 120. - Орнаменти отъ църквнца № XIII.
линии. Въ основата си декорацията е еднаква, а варира само въ по-
;фобноститЬ. Тя представя охрови или червени широки кржгове (вЪнци),
които затварятъ червени кръстове. КржговегЬ еж едикъ надъ другъ
по продължението на пнласгьра, съединени съ едноцветна широка ли*
вия, а други хоризонтали излизатъ отъ тЪхъ иапрЪчно. Въ полетата,
конто послЪднитЪ образуватъ съ кржговетЬ, еж представени половина

1ъ, РазкопкигЪ на Трапезица въ Търново
кръстове, наредени единъ подъ другъ по отвесния ржбъ на дек(
цията. Въ н%кои случаи тия кръстове сн-Ьнятъ цв-Ьга си — зелен
червенъ. Общиятъ фонъ на декорацията е 6'Ьлъ.
Църквица № XIV (обр. 121)
Намира се на юго-източната часть на Трапезица, д-Ьто теренъп
наклонява доста стръмно кънъ крепостната скала, тъкмо на изтокъ
№ V. Това, което отличава тази църквица, е нейната строга правнлнс
акуратностьта на изработката й и добрнгЬ ст
телнн материали. ЗидоветЪ еж отъ лоненъ кам
и чистъ хоросанъ, а въ долния край еж отъ
вилни четвъртити блокове (отъ бнгоръ).
Църквицата ииа четири отд-Ьления: алт
сжщински храмъ и два притвора. Общата й .
жина е 15 м. (вжтрЪшнО и безъ апсидата]
широчината — 450 м. (тоже ажтр-Ьшно). Външе
зидове еж дебели 090 и. и отъ т%хъ по-запа:
еж сЬверниятъ и източниятъ, когато южният
западниятъ еж нного пострадали, дори поа
ниять въ южната часть еъве^мъ липсва. Въ ежи
ския храмъ има на латералнитЬ егЪни по два
ластра за поддържане на сводовите арки. Пила*
има и на външната страна на зидовегЬ — лн<
само тия, що еж на северната и източната сг
Единъ такъвъ има и отстрани на входа, к(
съобщава двата притвора. Въ Л'Ьво до апеи;
има малка полукржгла ниша, а до нея, върху
аерната стЬна, четвъртито долапче, отъ коет
останала само долнята часть. Входъ има единъ
еЬверния зидъ на външния притворъ. Прави
чатление, че входътъ е много широкъ (2.50 м.), отъ което може д
заключи, че той е билъ просто единъ отноръ, а самата врата на I
квицата ее е намирала на стЬната, която отд-Ьля двата притвора. I
квицата е ориентирана 30° еЬверо-източно.
СтЬнната мазилка е отчасти запазена по северната и източната сг
когато по останалигЬ сгЬни тя е съвсЬмъ разрушена и измита отъ я
доветЬ. СтЪнопиеигЬ на вжтр-Ьшното прЬддверие ни даватъ образи
духовници, обл-Ьчени въ портокалеви, тъмни и възсинкави тоги и о(
-г
Обр. 121. — Планъ
църквица № XIV.

в. Днновъ. РазкоикитЪ ва Трапезица въ Търново 157
въ черни или охрови (жълти) обуща. Най-запазенъ е образътъ, който
се наиира въ четвъртитата ниша, ср'Ьщу входа (табл. VII 2). Горнята иу
одежда е червена мантия съ жълти ржбове. Отъ гънкигЬ на тази дреха
се вижда, че десната ржка е била дигната за молитва, а л-Ьвата е
държала книга, отъ ко5П'0 е останалъ само долниятъ край съ дуиата
кан«н(. Дрехата подъ мантията е зелена и съ много широка ивица на
долния край, украсена съ карминени
квадратчета. ЧорапигЬ ся червени, а
обущата — жълти, отворени отпр-Ьдъ
и закопчани надъ глезенитЬ. Отв%сно,
по височината на нишата, ех нари-
сувани два орнамента, прости по кон-
цепция, но изящни по колоритъ. Нари-
сувани еж върху охровъ фонъ сь черна
и червена боя и пр1$дставятъ вълно-
образна линия, съ завити клончета въ
извнвкигЬ (обр. 122). Подъ фигурал-
нитЪ живописи има друга декорация,
която стига до пода. Пр'Ъдставя го-
леми правоъгълници, изпълнени съ
червена, синя, кафява и др. бон, ра-
ботени така, че да давать илюзия на
полирани разноцветни нряиори.
Централното отд-Ьление е по-бо-
гато откънъ стЬнописни находки. Върху
западната сгЬна, на Л'Ьво отъ входа,
се намиратъ части отъ дв'Ь фигури въ
разкошни царски облЪкла (обр. 123).
Образътъ отл'Ьво е по-малко запазенъ.
а б Облеклото е: отгор* тъмночервена
°^ ;?р«7Л''х1Г ""• дреха, съ св*тълъ край само въ дол-
нята часть; дрехата е украсена сь
много широка жълта ивица. Въ рлбовегЬ си ивицата има два реда едри
бисерни зърна н скжпоц-Ьнни камъни. Изотзадъ се подава долниятъ край
на горня дреха (мантия), съ едро бисерно зърно на края. Обущата са
червени и едва се виждатъ изъ подъ дрехата. Втората фигура е обле-
чена въ св*тла пурпурна дреха, която се завършва на долния край
съ широка златна ивица, украсена съ скжпоц-Ьнни камъни както и

в. Лнмовъ, РазкопкитЪ на Трапезица въ Т-ърново
3»
гор-Ьописамата. Такава ивица има и отпр^дъ. ОсвЪнъ това на дес
бедрена часть има квадратна охрова нашивка, украсена съ бисер
на лавата — друга, щитовидна. Полобни нашивки ииать нЬкои вс
тийски императрици (Теодора и Зея) върху плакитЬ на Констан'
Мононаховата корона отъ XI в., която се пази въ Пещенския иуз<
Надъ пурпурнцата се виждатъ долни предни краища на чер
Обр. 123. — Фрески отъ ш>рквица М XIV.
иантия, чиито отвесни предни ржбове (отъ сърна) еж изпъсгрев!
два реда бисерни зрънца и съ скжпоц'Ьнии канъни. Обущата :
тая фигура еж отъ червенъ платъ. Както тая, тъй и пр-Ьдндещата
гура, стоятъ върху низки охрови (златни) столчета, украсени съ I
бисери и канъни. Тия столчета отгор'Ь еж подплатени съ мека, к
фена материя.
>) 8сЬ1и1пЬегвег, Цп етрегеиг ЬугапНп 4и (11х1^п1е 5|(с1е — №с1рЬоге Р1
сгр. 517. 523.

. Линовъ, РазкопкнтЪ ва Трапезица въ Тървово
Върху съсЪдната стЬна, по цЪлото пространство нежду жгьла и
първия пиластръ, се наинрать портретни изображения на други три свгЬт-
ски фигури — дгЬ жени и едннъ ижжъ (обр. 124). Първата фигура, женска,
е облечена въ тъмнооливена дреха, която се спуща почти дозмгЬ. На
долния край тая дреха ииа широка охрова ивица, цЪла украсена съ
бисери и скжпи каиъни. Надъ тая дреха ииа червена нантия, съ охровъ
ржбъ по краищата. Обущата сл^ червени и така изкусно нарисувани,
че въ тЬхъ се чувствуватъ анатоинческигЬ формн на краката. Стоешата
до нея фигура е облечена по сжщия начинъ, само че цв^тъгь иа дол>
вята дреха е бл-Ьдозеленъ. Обущата еж тоже червени. Най-интересеиъ
е третиять образъ, вЪроятно на нЪкой царь. ОбдЬклото е: кжса
червена (пурпурна) дреха, подобна на официалната пурпурица, на
която краягь свършва малко по-дол-к отъ кол11нЪгЬ. На това 1гЬсто
тя е обточена съ широка
охрова (златошита) ивица,
чийто горенъ ржбъ е нзр-Ь-
занъ на извивки. По рж>
боветЪ си ивицата е укра-
сена съ едри бисери, а въ
пространството иежду гЬхъ
— съ бисери и скжпи каиъни.
Горнята дреха има хубавъ
зеленъ цв%тъ, като да е отъ
кадифе. РжкавитЬ Й еж при- с«р. 124. - Фрески отъ иърквнца » XIV.
шити налко изотзадъ и па-
датъ отвЬсно. Тая дреха ииа охрови ивици по всичкитЬ ржбове. Ржбо-
ветЬ по ржкавитЬ и на долния й край еж особно широки и украсени
съ кафяви шарки. Златошита украса, съ бисери и скжпоц-Ьини камъни,
има и на горния край, на гръдната часть около шията. Подъ тия дрехи
се виждать долнитЬ части на опнати панталони. Обущата еж високи
и широки на горния край. Обл-Ьклото и на три1* тЬзи царски особи
е домашно. Въ тия сгЬнописи виждаме костюмната обстановка ка царска
фамилия въ обикновени, неофициални дни. А понеже прим-Ьри отъ
подобни изображения сл гол-Ьма р-Ьдкость, то настоящигЬ иматъ го-
лямо значение за костюмния битъ отъ ср-ЬднитЬ в-Ькове.
По-нататъкъ слЬдаа друго изображение, което се намира на пр^д-
шгта сграиа на първия пиластъръ и представя духовно лице (обр. 125). От-
гор* носи дълга тога, която пада на дълги дипли къмъ земята. Изподъ

в. Днновъ, РазкопккгЬ ва Трапезица въ Гьржюо
нея се подава долниятъ край на черенъ хитонъ, който стига до п
нит%. Върху останалата часть отъ стЬната, иежду първия и вторня
ласгрн, еж били изобразени три фигури, отъ които първата и вто
СА въ царски дрехи, а третята въ схимнишки. Отъ гЬхъ ок. оста
само малки части. По осганалитЬ части на слидата стЬна личатъ а
отъ други фигурални изображения, обаче отъ гЬхъ не иоже д
разбере нищо. ВсичкитЪ образи, които описахме, еж рисувани в-
тъмнозелено поле,
Въ централното отд-Ьление на църквицата еж. запазени части
орнаментална декорация^ която е за
вала дебелината на пиластригЬ и
пизюлит^ (табл. УП1 1-2 и обр. 126).
се отличава сжществено отъ декораш
въ другитЬ църквнци както по ко:
зицня, така и по коло-
ригъ. ОрнаментнгЬ еж ри-
сувани еь черно и съ чер-
вено върху жълто (охрово)
поле.
Църквица № XV.
Намира се въ централ-
ната часть на Трапезица,
близо до сЪверо-западния
зидъ. Тя е най-малка отъ
всички църквици на Тра-
Обр. 125, — фреска отъ църквица пезица. ОсновигЬ Й СЖ
М XIV.
заринати въ купищата ка-
мъни и СЖ обрасли въ буренякъ, та е невъзможно да
се снеме точннятъ й планъ. Запазснит* й зидни части еж
дори безъ мазилка — всичко е сринато, при всичко че
очевидци, които еж имали случай да видягь разкопанигЬ
църквици наскоро сл-Ьдъ разколкитЪ, еж заб'Ьл-Ьзали ос-
татъци отъ живолись и по нея. Ориентирана е 10** гра<
дуса юго-източно.
Църквица № XVI (обр. 127). • „^^^^
Намира се въ централната часть на Трапезица, юго- църквица
източно отъ пр^дидещата. Тя днееъ тоже е почти съв-

в. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново
161
сЪ1Гь разрушена, но все пакъ планътъ й може да се установи. Бне въ
очи особната форма на апсидата, която е увеличена поср^дствомъ едно
правожгълно пространство съ дв'Ь полукржгли ниши. Въ лЪво и десно
отъ апсидата, близо до жглитЬ на източната сгЬна, се намиратъ още
ДВ* полукржгли ниши. Ст*нитЬ еж дебели 1.10 м. и еж здраво зи-
дани. Пиластри има само отвънъ. ОбщитЬ размЪри на църквицата
вжтр^шно еж: 8 50 м. дължина на 5.30 м. ширина. Ориентирана е на
11° градуса юго-източно.
Църквица№ ХУН (обр. 128).
Намира се сЬверно отъ № XVI. Вжтр-ЬшнитЬ й размери еж 1050 м.
Обр. 127. — Планъ на
църквица № XVI.
Г ) 1 4. I
Обр. 128. — Планъ1на
църквица № ХУП.
»— 4-
г-г
Обр. 129. — ! Планъ
на църкьица МХУШ.
дължина на 4 м. ширина. Ст^нитЬ отвънъ еж имали пиластри, но днесъ
еж много разрушени, та посл^днитЪ личатъ само въ сЬверо-източната
часть на храма. Ориентирана е 12^ градуса юго-източно.
Пр%зъ 1903 год. зидовегЬ на тая църквица б%ха запазени 1 м.
високо, съ остатъци отъ живопись, която днесъ съвсЬмъ е изчезнала.
Най-долЪ се виждаше имитация на разноцв'Ьтни мряморни плочи. Върху
тая декорация личеха сл-Ьди отъ фигурални изображения, отъ които
б^ха останали само долнигЬ части отъ образи на светци — духовници
и военни. Въ притвора се виждаха кокалести крака на отшелникъ.
Въ централното отд-Ьление, на сгЬната ср^щу алтаря, отъ десно на входа
НпЬетшщ на Ард. друж. V П

162 В. Диковъ, РазкопкнтЪ на Трапезица въ Търново
се виждаха ноз%т^ на другъ светецъ, обути въ низки черни об]гвки.
апсидната стЪка имаше скщо остатъци отъ светци въ архиерейс
обяЪкло, отъ които 6'Ьха запалени саио долнитЬ части на б^ли
хитони, нашарени съ широки отв-Ьсни черни ивици. Изобщо тЬхн<
облекло е сжщото както на светцигЬ въ апсидата на Ке XIII.
Църквица№ ХУШ (обр. 129).
Намира се сЪверо-източно отъ №ЗХУ11 н еЪверо-западно отъ №
Тя е малка, тЬст и продълговата (10'50 м. дължина на 4 н. шир1
вжтр-Ьшно безъ апсидата) и е зидана съ лоненъ канъкъ и хороса
Бие въ очи голината широчина — 2'80 м. — на апсидата й, която I
това пр'Ьдставя повече отъ па1укржгъ (дълбочина 1-90 и.). Ориентир;
е правилно къмъ изтокъ. Отъ мазилката на църквицата нищо н<
останало, обаче очевидци твърдятъ, че сл'Ьдъ разконкигЬ тя б1
добрЪ запазена заедно съ живописьта върху нея.
Разни пр^диети отъ Трапезица.
При посл^днитЬ разкопки еж намерени, и то главно въ гроб
цитЬ иа църквицигЬ, разни В'Ьщи, църковни, граждански и военни, К01
сега се съхраняватъ въ Народния музей въ София. Ето списъкътъ
по-главннгЬ пр'кдиети:
1. Оловенъ четирикрнленъ кръсгь, високъ 8 сн., шнрокъ 6 см
дебел^! 1 см. Въ централната му часть има релиефенъ образъ на С
ситсля/пр^дставенъ правъ, благославящъ съ лвЬ ржц'Ъ; около него,
крайцера на крилата на кръста, се намиратъ кржгове съ образи ((
стове) на светци — в-Ьроятно на евангелистигЬ. На долнята часть
кръста се намира издатъкъ и дупка — вероятно и^сто за закрепва»
на кръста върху дръжка.
2. Оловенъ четирикрнленъ кръсгь. По направа и по качество
образитЬ върху лицевата сн страна този кръсгь стои по-дол* отъ пр:
идещия. Въ централната часть е цизелиравъ съ острие образъть
правъ светецъ.
3. Гол-Ьмъ четирнкриленъ кръстъ, в-Ьроятно отъ кубе на църкви
понеже е маснвенъ. Краищата на крилата еж чувствително разшире
вдлъбнати и съ топчици въ жглитЬ. Кръстътъ е кованъ и нЪна ннка1
украшения. На долня край е прикована дръжка, малко завита.
4. Часть отъ м'Ьдна позлатена' бордюра съ релиефни образи
светци въ квадратни пространства. ВЪроятно това е часп> отъ аокрш
на подвързия или отъ облицовка на икона.

>. Днмавъ, РазкопкиН ва Трапезица въ Тървово
5. Фрагментъ отъ едно .Погребение Христово" — скулптурна ра-
бота огь слонова кость. Запазени еж образитЬ ма двана плачещи апо-
столи — съ хубаво изражение и прЪвъзходна анатоиическа моделация.
Лрапериит^ — тоги, нантни и пр. — еж тоже изкусно третирани и в-Ьрно
прЪдаденн.
6. Металически апликации отъ църковни мобили, а може би и отъ
погребални ковчези, изобразяващи торсове на лъвчета, възпроизведени
условно съ р-Ьзко стилизирани фории.
7. Тухлени части еъ остатъци отъ текстове. ПослЪднигЪ еж писани
небр-Ьжно съ острие върху тухлитЪ пр'Ьди изпичането ииъ.
8. Пръстени, даиски и ижжки. Такива еж изкопани доста, между
които единъ бронзовъ позлатенъ, а останалите бронзови.
9. Гривни — една отъ и'Ьдь (два тела, навити около общата си
ось), а осганалит* отъ стъкло (сърча). СтъкленитЬ еж всички сини —
за възрастни и за д'Ьца.
10. Ситвн стъклени мъниста за огърлици. Обикновено еж червени,
а р%дко зелени или ^ сини. По форма
т% не се различаватъ отъ тия, що
а б
Обр. 130. — Кераиичнн ицове отъ Трапезица.
селянкитЬ н днесь употр11бяватъ въ накитнгЬ и шевищп* си.
11. Кухи топчести копчета отъ бронзъ. Т% иматъ дръжка еъ дуп-
чица, за която еж се пришивали.
12. Разни железни пр-Ьдмети (шпори, връхъ отъ копие, части отъ
колани и др.).
13. Керамични елщове. Какви еж били керамичнитЬ находки при
разкопки-1%, не ни е изв-Ьсгно. При една случайна разкопка азъ самъ
накЪрихъ гол-Ьма купчина отъ грънчарски домашни сждове и между
тЬхъ части отъ една паница и едио гьрненце, отъ които можахъ да
възпроизведа въ рисунка ц^Ьлня имъ видъ (обр. 130). Както ее
внжда огь репродукциите имъ, т* иматъ сжщата форма, каквато на-

в. Днновъ, РазкопкитЪ иа Трапезнш въ Търново
иирзне и въ днешното грънчарство. Гърненцего е отъ печена глик
безъ глечь, а паницата е отъ сл^щата материя, но гледжосана извли
Парчетата грънчарски издЪлия, които наиЪрихъ, еж повече покр
пакъ съ глечь, но освЪнъ това тЪ еж нашарени съ разни рисунки,
правени съ остъръ връхъ върху суровата още глина. Парчета отъ
дове съ такива украшения се наииратъ доста много навсЪкждЪ
църквищггЬ. Заслужавагь внимание и глииенитЬ тржбичЕШ (обр. 1
широкитЪ части па конто сл. сжщо гледжосани и конто са слу»
за декорация по стЪнигЬ.
III. Архитектуренъ типъ на църквигЬ.
За сега сме въ положение да се занимаенъ~само съ църков
архитектура на Трапезица, тъй като за гражданската нямаме вуж|
данни, които що-год^ да ни освЪтлятъ и върху ^'иейнит^ оеобвс
Наистина по сЬверо-източната половин.
Трапезица се виждатъ основи на граж
ски постройки и неждусъсЪдски сгЪии,
гЪ въ по-гояЬмата си чаеть еж затру|
отъ изкопаната пръсть отъ близкитЬ :
квици и купища съ каменяци, или пък^
обрасли въ буйни и непроходими хр:
1 поради което е невъзможно да се пра!
систематични нзучвания върху гЬзи
тройки, прЬди тЬ да бждагь досгат)
разкрити чр'Ьзъ разкопки.
Обр, 131. — Глинени тржбнчки Макаръ църквицнгЬ въ отд^шгг
отъ Трапезнш.
подробности да се отличаватъ една
друга, [въ основнигЬ [си чърти всички се подчинявать на е^
типъ, пр*дставенъ чрЪзъ наЙ-старата търновска църква — Св.
иитъръ. Всичките еж правожгълнн и разделени на три отдЪле
алтарь, слщински храмъ и притворъ. Обаче три църквнци (№
VIII и XIV) прЬдставягь по-сложенъ архитектуренъ типъ, понеже И1
отвънъ втори притворъ (Лй XIV на западната страна, а /* УШ -
западната и южната). Следователно гЬзи три църквици еж отъ тип
Св. Петъръ и Павелъ въ Търново и на Рождество Христово (нзв^
само съ името .Христова') въ Арбанаси.

в. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново 165
.Ст1^нигЬ на 1гЬкои църквици еж равни, а на други (както е напр.
въ № IV и VIII) тЬ еж разчленени поер^детвомъ широки колкото сгЬн-
ната дебелина пиластри, които биватъ или еамо на външната, или само
на вжтр-Ьшната етрана или на дв-ЬтЪ етрани на стЪнигЬ. Пр'Ьдназначението
на пилаетритЬ е двояко, епоредъ вгЬстото, д-Ьто ее намиратъ. Когато еж
въ вжтр'Ьшноетьта на храма, тЬ иматъ назначение на контрафореи —
да поддържатъ църковния еводъ чр^зъ еводови арки ; а когато еж от-
вънъ, т1^хната елужба не е толкова практическа, колкото естетична.
Така, тЬ затварятъ плоски ниши (фериди), което н%що ее вижда не
само въ по-запазенитЬ църквици на Трапезица, но и въ други търновски
църкви като Св. Петъръ и Павелъ, Св. 40 Мжченици и Св. Димитъръ.
Осв%нъ полукржглит^ ниши въ алтарнитЬ жгли (дяконикъ и
жертвеникъ) въ една църквица (№ X) има такива ниши и въ кюшетата
на ежщинския храмъ, ер'Ьщу алтаря. Ясно е, че поел'ЬднигЬ еж имали ни-
какво специално предназначение, тъй като въ църквицата № X тЬ съдър-
жатъ образи на св-Ьтски особи. Осв^нъ пилаетритЬ и т1^зи фериди, ни-
какви други архитектурни форми и украшения не отрупват ь крайната
простота на малкитЬ храмове.
За отвесния разр^зъ на църквицигЬ отъ Трапезица ще тр'Ьбва да
сждимъ по запазенитЬ въ Търново и другад'Ь съвр-Ьменни на т1^хъ църкви,
тъй като самит1^ т^, както казахме, еж разрушени въ горнигЬ си части.
Като най-близки аналогии се явяватъ въ случая църквитЬ въ Ар-
банаси. Както т1^зи посл^днитЬ, така и трапезишкигЬ еж били веро-
ятно засводени съ полукржгли сводове, които еж били или равни, или
прЪсЬчени отъ напрЪчни арки. Куполи, както и въ повечето отъ арба-
нашкитЬ църкви, тр-Ьбва да еж липсвали. Въ плана имъ поне не сжщес-
твуватъ б^лЪзи, които да указватъ на куполни конструкции.
При изработване на общия планъ и при строежа на нашитЬ църквици
еж се вмъкнали нЪкои типични особноети, които могатъ да се обяснятъ
не толкова съ личния вкусъ на хората, колкото съ духа на епохата —
размирна и войнствена, пълна съ несигурность и изненада. Такива особ-
ноети еж: масивни сгЬни, нехармонизирани съ малкитЬ размери на цър-
квицитЪ, и липса на достатъчно осв-Ьтление въ вжтр-Ьшностьта. Този
вачинъ за строене се е употр-Ьбявалъ и по-късно, пр%зъ епохата на
турското владичество, когато условията за живота били още по-вло-
шени, та населението било заставяно да строи въ земята. Вжтр-Ьш-
востьта се осв-ЬтлявачрЪзъ малки сводести прозорчета. СрЪщатъ се и т^сни
отвЪсни отвори (мазгали), които най-ясно говорятъ за духа на вр-Ьмето.

в. Днковъ, РвзкопкитЬ на Трапезица въ Тървово
Въ църквицитЬ се е влизало пр^зъ входове, отъ които главнигЬ
нанирать на западната сгЬна на постройката. Други входове е имало
сЪверната или южната стЪни, а въ ц-Ькои случаи и на двЪгЬ. Инте|
севъ факть за отб'Ьл'Ьзване е, че църквицигЬ, построени на сЬверн.
половина на Трапезица, инатъ втория си входъ на сЬверната стЬ
когато пъкъ построевнтЪ на южната половина иматъ втория си вхс
на южната стЬна. Това обстоятелство се намира сигурно въ свръзка
растежа на кр'Ьпостьта и въ зависииость отъ изходигЬ и пжтипи
които водятъ къиъ нея. И д-Ьйствително явно е, че сЬвернигЬ входс
сочатъ къмъ посока на едноименния крЪпостенъ вхолъ, за който
захме, че се намира при кулата въ сЬверния кликъ, а южнитЬ — къ
южннтЪ кр-Ьпостни изходи.
Градежниятъ матерналъ на зидовегЬ се състои отъ лоисни камън!
тухли, зидани съ обикновенъ варовъ разтворъ. Понякога за цокли
употр-Ьбявани н правол1гьлни,' повечето бигрови блокове, доста гол'Ь|
и споявани тоже съ хоросанъ, СтЬнитЬ ок подравнявани съ дървс
греди, сл^ди оть каквито заб%Л'Ьзване въ нЬкои отъ църквицитЬ. Р
валинигЬ из близкия Никюпъ (М1СОро115 ай 15(гит) тоже еж дали н
биленъ матерналъ за застрояването на Трапезица. Тоя материалъ н<
само градеженъ, но и декоративенъ : колони, бази, капители, фризп
стжпала. Никюлъ е далъ матерналъ и за другит1а нужди на църквици!
пр'Ьстолни плочи, подставки за гЬхъ и лр., каквито виждаме разхв1
ляни изъ църквицитЬ.
Настилката на подоветЪ е или оть неправилни плочи, безъ ника»
спойка, или отъ квадратни тухли, а въ единъ случай (въ църкви
№ V) — отъ мозайка. Н-ькои отъ църквицитЬ изглеждатъ (напр. ^^ XI
че еж. имали подници (зимници) — иизче не може да се обясни изв1
редно голямата дълбочина, на която достигатъ осиоаитЬ на стЬни1
За въикашиата естетична украса на стЬнитЬ еж били употребява
разни материали. НаЙ-първо за тая ц%ль ся. си служили съ тухла
като еж образували цв-Ьтни линии и прости меандри около прозор
и входове, главно по сводовата имъ часть. Най-често декорацията
е получила чр'Ьзъ насочване на тухлнтЬ къмъ арковия център
За да се съживи още повече външната декорация на прозор!
врати и ниши, употр-Ьбявани еж и други материали, а именно ку:
глинени тржби, дълги около 20 см , завършени съ разлатъ (кржгоа
или кръстовиденъ разшнреиъ край (обр. 131). Тия тржбн или има'
естествения си глиненъ цв*тъ, или пъкъ еж боядисани (гледжосан

в. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново 167
зелено, по-р^дко оранжево, и еж били зазиждани по арковитЬ линии на
прозорци и врати. Многото екземпляри, които срещаме въ развалинигЬ
на църквицитЪ, показватъ гол-Ьмото имъ употр^бение За да имаме идея
за ефектигЬ, които еж произвеждали тЬзи украшения, както и за на-
чина на нареждането имъ, тр-Ьба да се обърнемъ къмъ н^кои отъ по-
запазенигЬ отъ старо вр'Ьме църквици въ Търново, като Св. 40 Мж-
ченици, Св. Димитъръ и Св. Петъръ и Павелъ, външнитЬ сгЬни на
които еж украсени съ тоя родъ декоративни материали^).
Прави впечатление фактътъ, че църквицит1^ на Трапезица изобщо
не спазватъ правилото за ориентация на източно-православния храмъ,
пъкъ осв%нъ това и не еж еднакво ориентирани. Тия, що еж близо и
по протяжението на южния, юго-източния и сЪверо-изтоЧния кр^постенъ
зидъ, еж ориентирани, повече или по-малко, къмъ с-изтокъ, а другитЬ,
що еж по централната часть на Трапезица — къмъ ю.-изтокъ. Само
три църквици сочатъ съ осьта си точно къмъ изтокъ (№ V, XIII и XVIII).
Групата църквици съ ю.-източна ориентация е най-голЪма (деветь на
брой). Интересно е, че н%кои отъ църквицитЬ, както вид-Ьхме, се много от-
клоняватъ отъ посоката, която се пада да иматъ споредъ църковнигк
правила. Така напр. църквицата № XIV е обърната съ 30^ къмъ с.-из-
токъ, № III— съ 39^ а № IX— съ ц-Ьли 60°, пакъ къмъ с.-изтокъ. При други
църквици отклонението е въ ю.-източна посока: при № VIII съ 28^ а
при № VI съ 37^
Важенъ въпросъ е: сЪмейни (частни параклиси) или обществени
еж били църквицигЬ на Трапезица? Съ тоя въпросъ малко еж се зани-
мавали компетентнигЬ' лица, които единствено биха могли да се добе-
ратъ до историческата истина. Тукъ изнасяме н%колко заб^лЪзани факти,
които еж отъ естество да помогнатъ за правилното му разр'Ьшение.
1. Въ повечето отъ църквицигЬ, въ притвора, отъ дв%гЬ или отъ
едната страна на входа, еж открити при разкопките гробници, зидани
грижливо съ ломенъ камъкъ и хоросанъ, а понякога, вмЪсто съ камъни--
съ плоски тухли. ГробницитЬ въ хоризонталния си разр^зъ иматъ форма
на погребаленъ ковчегъ — разширени въ западната си часть. При раз-
копаването имъ намерили въ гЬхъ скелети, които отпосл-Ъ, оковани въ
прости сандъци, б^ха пренесени на съхранение въ църквицата Св. Ди-
митъръ, както и разни украшения (об-Ьци, гривни, огърлици, монети,
които сега се пазятъ въ Народния музей въ София).
^) И^^^^>есно е, че тоя материалъ не се ср-Ьща въ декорацията на църквицигЪ гь
зашцша Бълг^ия«

в. Диновъ, Розкопштк иа Трапезица въ Търново
2. Отъ запазените части на нЪкои църквици (№ УШ, X, ХШ и XI
се вижда, че стЪнитЪ инъ въ притвора еж бнли изписвани съ обри
на светски лица (царе, царици и боляри).
3. Броятъ на църквицнтЪ (седеннадесеть) е твърд'Ь пмгЬнъ за
особно просторното плато на Трапезица и при това гЬ, съ изключен
на № III и VIII, ок твърд-Ь налю! въ разм^ригЬ си.
Т^зи иненно факти иавеждатъ на мнсъльта за частни църквнцн
параклиси. До колко тази нисъль е допустима, се вижда отъ сладни
съображения :
1. Старъ обичай е, знатни илн заслужили на храиа хора да
погребватъ въ църковния дворъ илн въ саинтЬ църкви. Такъвъ случ
-имаие иежду другото въ Арбанаси, въ църквата .Рождество Христов*
д-Ьто въ нартнката се намира гробъ съ надгробна плоча на свЪтско ЛИ1
2. Св^тскитЬ образи въ църквит^ не сл. докавателство за частнс
инъ притежание, както не сл доказателство и за противното. Защо
знаемъ, че образитЬ на ктитори — иждивители за н-Ькоя храмова т
стройка или прЪправка (пр1|30графисване иа стЪнитЪ, пристройки къ1
храма и пр.), често сл1 изобразявани въ църкви, за които всЬки зш
че не СА били частна собственосгь^).
3. Н'Ьма нищо чудно въ това, че църкви1и<тЬ на Трапезица еж гхс
застроени. Много естествено е, щото въ една епоха, когато релнгис
ното чувство въ обществото се е култивирало наравно сь пороцигЬ
ереенгЬ, пожертвователностьта да се явява като посл'Ьдне средство
душевното спасение. А при подобна морална и религиозна обетанов!
естествено е, че са били строени много църкви.
4. Въ онова врЪме нашигЬ прадЪди не еж имали понятие за гра
диозносгь въ архитектурнитЪ постройки, поради което и не еж се етремш
къиъ подобно н^що. Въ това ии убЬждава не само сяучаятъ еъ цъ|
квицитЪ, конто ни занинаватъ, но и тия, които еж останали изъ дру]
мЬста на отечеството ни, пъкъ и въ самото Търново, и еж съвргЬмеш
на първитЬ. У насъ въобще е лнпсвалъ оня размахъ за иждивяваве I
богатства за грандиозни постройки, както е липсвало и самото чувсп
къмъ оня разкощъ, въ какъвто енисълъ и разм^ръ се е проявнлъ I
публичния жнвоть иа Римъ и Византия. Бл*съкъгь и луксьтъ, проявеЕ
у наеъ, по отношение на силата си, иматъ значение само за насъ, :
нашитЬ скромни нрави. Обаче въ сравнение съ онова, що е ставало е
1) Въ вово врЪие, като е станало р-Ьдкость зографисва нето ва сгки1ттЬ, обича!
лд се пишатъ имената яа благодетелнтЪ и дарнтелигЪ на видно н%сто въ храна.

в. Димовъ, РазкопкитЪ на Трапезица въ Търново 169
горнигЬ два центра, тЬ иматъ стойность на далечно т^хно отражение,
на едно повече неувгЬло подражание. Отъ тукъ е и последицата, че въ
архитектурата ни всичко е скромно въ пропорциитЬ и повече или по-
малко опростено въ линиитЬ и външния видъ.
ОгЬдъ казаното до тукъ за църквицигЬ, можемъ съ достатъчно си-
гурность да заключимъ, че тЬ, поне въ по-гол^мата си часть, еж били
обществени^).
IV. Система и техника на църковната
декорация.
Гол^мъ интересъ представя за насъ системата, по която се развива
цЪлата вжтрЬшна сгЬнописна декорация на църквицитЬ. Впрочемъ де-
корацията имъ въ общия си духъ и въ общото си развитие е сжщата,
каквато я виждаме въ запазенитЬ до днесъ ср^днебългарски църквици.
Това, което между другото най-много бие въ очи, е обстоятелството,
дЪто цЬлата вжтр^шность на храма, всичкит1^ пространства на сгЬнитЬ,
отъ пода до сводовегЬ включително, еж отрупани съ живопись отъ фи-
гураленъ и орнаменталенъ характеръ. Въ стремлението да се декори-
ратъ и най-малкитЬ сгЬнни пространства, не еж оставени праздни дори
и дебелинитЬ на сгЬнитЬ въ прозорцитЬ и вратитЬ, както и на пила-
стритЬ. Фигуралнит1^ изображения пр^дставятъ общеиърковни сюжети,
ликове на светци или на светски лица, а орнаменталнитЬ биватъ ли-
нейни (меандри), растителни и комбинирани — разбира се, винаги въ
духа на византийския стилъ.
Като разгледаме декорацията споредъ местонахождението й въ
храма, можемъ да я разд-Ьлимъ на сл^днитЬ видове:
1) Декорация на алтарнигЬ сгЬни.
2) Декорация на сжщинския храмъ.
3) Декорация на притвора или нартиката.
РазпрЪдЪлението на изображенията (сцени изъ Св. Писание, от-
дЬлни фигури или групи отъ такива и орнаменти) не става произволно,
а по опр^дЪленъ редъ — обикновено въ хоризонтални регистри.
Най-низкиятъ регистъръ, който обикаля край пода по продълже-
нието на сгЬнитЬ въ всичкигЬ отделения на църквицитЬ, има различна
височина — стига до 0*20, 0*30, 0*50, а по-рЪдко до 80 или 1 м. (както
^) Въ това е уб^денъ^и К. Шкорпилъ (гл. студията му гь ИзгЪспм I, 145).

Т70 В. Димовъ, Разкопките на Трапезица въ Търяово
.въ № VIII). Декорацк5гга въ тоя регистъръ се състои винаги огь о|
иенти — геоиетрични или драперин — рисувани съ червено, черно,
фяво, жълто и пр. на различенъ фонъ, най-вече на креновъ. При
метричната декорация намиране комбинации на криволинейни съ I
волинейни геометрически форин или прости четириъгълници, иарел
по [сЬлото продължение на стЪннтЪ, колорирани прЪзъ единъ съ
втарящъ се цв^гь. Въ иЬкои случаи тия четнрнжгьлници прЬдсгав
по-сложно н%шо — имитация иа цвЪтни мряиорни плочи или П'
мозаични такива (М> VI, VIII и XIII).
Надъ тоя регистъръ сл-Ьдва вторнять фигураленъ и различеиъ
съдържание въ разнигЬ отд-Ьления на храма. Ако е въ алтаря, на аш
ната и лрилежащитЪ й стЬни, вместо фигури, въ него е изобразен:
I иетръ висока кремова драперия, заловена чр%зъ брънки за хори;
таленъ пржтъ и падаща на красиви отв'Ьсни гънки. Тя е прЪдста)
на оливенъ, възсинь или гьменъ фонъ, често украсена съ стилизое
орнанеитални форми и фигури, които понякога еж доста прости, а
нЪкога досгигатъ и по-гол-Ьма сложность. Пакъ въ апсидата, надъ
драперия, еж изобразени църковннтЬ отци: Св. ГригориЙ Богосл*
Св. Василий, Св. Ив. Златоустъ и Св. Германъ, въ старохристия!!
архиерейски одежди и знакове. ТЪ образувагь третиятъ регистъръ въ
харната часть. Въ сжщинския храиъ въ втория регистъръ еж пр^д
вени образи на светци, а пон'Ькога и на светски лица въ царско и
лярско обл-Ькло (№ XIII и XIV). Тия фигури, които често еж рисуЕ
почти въ естествена величина, еж върху широко поле отъ тъмнозел!
тъмносинь или тъмнооливенъ цвЪтъ. На сжщата височина въ притЕ
еж представени по-р-Ьдко светийски образи, а по-често светски —
' царско или болярско (военно) облекло. За сводовата декорация ос
да сждимъ отъ съотв-Ьтната декорация на запазенитЬ църквици въ 1
ново и Арбанаси.
Характерно е, че орнаненталната декорация навсЪкжд-Ь се Я1
като самостойна художествена проблема. Много нарядко тя е
тично подчинена иа фигуралната. Най-вече орнаменти срещаме
пиластритЬ, по странитЬ на плоскитЪ ниши (пизюли), по дебслнн
на зидоветЬ въ отворитЬ и пр. Въ нашенскигЬ църквици орнамент
никога не служи като рамка на фигурални сюжети, както е напр
западъ, а винаги го виждаме като допълннтеленъ елененгь въ дею
цията, но пакъ съ значение на самостойна единица. Съ други думи, той сл
повече иа архитектурните линии, отколкото на фигуралната живоп

в. Дтювъ, РазкошштЬ на Трапезица въ Тървово 171
Нартиката тоже е украсена съ живопись. Най-добъръ прим-Ьръ за
декорацията на тая часть ни дава църквицата № VIII. Въ нея имаме
остатъци отъ декорацията на южната сгЬна. Тукъ виждаме върху ши-
рокитЬ полета на плоските ниши едра фигурална живопись, чр^зъ която
еж пр'Ьдставени отшелници и други светци наравно съ военачалници, бо-
ляри, а в'Ьроятно и царе. Орнаментътъ тукъ, поне въ долнитЬ части,
съвсЬмъ не е застжпенъ. Обаче той ще се е намиралъ по горнитЬ части, за
което можемъ да сждимъ отъ декорацията на Св. Петъръ и Павелъ въ
Търново и отъ тая на Рождество Христово въ Арбанаси, макаръ по-
сл%днята да е сравнително отъ ново вр'Ьме^).
Относително техниката на декорацията има да се забЪл^жи сл'Ьд-
нето. Добр-Ь приготвената основа на ст^нописигЬ и доброкачественостьта
на боигЬ еж дв'Ь отъ най-главнит1^ причини за запазването на самитЬ
сгЬнописи, които цЬли петь столетия еж били изложени на разру-
шение въ влажната почва. До каква степень боигЬ еж били добри и
солидни, се вижда и отъ това, д-Ьто тЬ не еж се напукали ни най-малко,
нито даже по ония м-Ьста, д1^то еж наслоени по-плътно. Отъ дългото
стоене на живописитЬ въ земята, по повръхнината имъ се е образувалъ
тънъкъ слюдестъ пластъ и това е единствената щета, която еж понесли
до откриването ивгь. Но и тази щета не е гол-Ъма, тъй като при овлаж-
няването на фреските тоя слой губи своята непрогледность и боитЬ
добиватъ естествената си пр'Ьснота, като да еж отскоро полагани.
Впрочемъ очевидци при разкопкит1^ евид'Ьтелствуватъ, че всичкитЬ жи-
вописи въ това вр^ме изглеждали съвършено пр'Ьсни и сочни въ боитЬ
си, както изглеждатъ и сега, като ги овлажнимъ. Ние знаемъ, че има
бои, като бЪлата, червената и др., които съ течение на врЪмето потъм-
яяватъ отъ атмосфернигЬ влияния. Въ трапезишкит^ фрески виждаме,
че казанитк бои твърд-Ь малко еж изгубили отъ първоначалния си
ефектъ — н%що, което за насъ е най-доброто доказателство за чистотата
на боитЪ и употр-ЬбяванитЬ въ тЬхъ свгЬсове.
А какви ще еж били тия бои и см-Ьсове? Като знаемъ, че доскоро
(собствено до Кримската война) маслената техника е била напълно
непозната за домораслитЬ ни зографи, и че т^ практикували технич-
нигЬ способи, които отъ старо вр-Ьме практикували пр^дшественицигЬ
имъ, ще дойдемъ до заключение, че въ ср-ЬднитЬ векове зографигЬ еж
1) Макаръ живописьта й да датира оть 1632—1649 година, тя пакъ има значеняс
при сравнителното изучване на старигЬ зографии, понеже въ нея еж запазевн старшт%
художествени традиции.

172 В. Дниовъ, Разкопките иа Трапсзиш въ Т'Ц1Воао
следвали техниката на мократа стЪнопись (а {гезсо) и на яйчната ос
както и до скоро (до въвеждането на маслената живопись) еж, прЕ
зографитЬ. Въ това иоженъ да бждеиъ повече отъ сигурни и пс
обстоятелството, че по онова вр-Ьие фресковата живопись е бт
върха на славата си и на западь.
Относително материята на боитЬ знаенъ, че тЬ сл били едн1
растителното царство, други отъ зеия (пръсть), а трети минерални, >
живописците приготовлявали сами н рази^свали при работата <
варовъ разтворъ или яйце. Не по-иално интересно за насъ е да зн
самия процесъ на живопнсването. Като изучаваме тоя процеси
стЬнопвситЬ, заб-Ьл%зване, че въ едни случаи зографите еж рис]
контуритЪ съ черно, въ други — съ острие, въ който случай, с
полагането на боигЬ, сл. повтаряли ковтуритЬ съ черна боя, а 1
кога — съ кафява или тънноохрова, споредъ това, какво нзоб
ватъ (глава, дреха, нобнлъ и пр.). За за&Ьл%зваие е, че драперии, ор;
и др. пр-Ьдмети ок живописваии съ доста разтворени бон (не ■
ГЛ1СТИ), като последователно еж нанасяни тоноветЪ единъ върху д
безъ обаче съ това да се достига до големи наслоявания иа 6<
Св-ЬтлитЪ и тъинитЪ части понЬкогз еж полагани едновр-Ьмевно, а I
кога тъинитЬ части еж поставяни върху св-ЬтлигЬ. Разбира се, въ и
процесъ на тая работа не може да не се отбЪлЪжатъ и нЪкои у
ности — неизб-Ьжни ср-Ьдства на художницигЬ прЪзъ всЪка епо:
които усилватъ още повече декоративния й характеръ. Така напри!
златиигЬ части на дрехи, столчета (подложки), оржжия и пр. вива1
означени съ плоска охрова боя, безъ никакъвъ релиефъ; бисер
зрънца по дрехи и пр. еж отб-Ьл-Ъзани сь едри бЬли капки (кржг
а рисунки по дрехи, църковни вЪщи, ножници, щитове и пр. еж
бразени винаги съ плоски линии — К1<фяви или черни. Бисери, сн
ценни камъни и орнаненталнн украшения по дрехи или предмет
рисувани по-после, слЪдъ като е изсъхнало полето* вър:^ коеп
поставени.
Безспорно високо художествена черта въ живопнситЪ е, дЪ!
третирани плоско — начинъ, който и въ днешно време се практ!
отъ художнищпе. Но тая художеетвеность се увеличава и отъ ^
обстоятелство — отъ една оптична ценность въ живописитЬ: драл
и др. вещи, рисувани съ тъмни бои (тъмносиня, тъмнозелена, ка1
черна и пр.) въ осЪненитЬ си части често еж рисувани съ светли
(оранжева, жълта и пр.). Тоя начинъ за колориране на светдосЪв

в. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново 173
има извЪстно съотв-Ьтствие въ съвр-Ъменната тенденция на декоративната
живопись, да се използуватъ допълнителните бои при третиране на
сЬнкитЬ. Важното е, че тия технични похвати еж употр'Ьбени, особно при
църквицитЬ № XI, XIII и XIV, съ голяма в'Ьщина и опитность. А ве-
щина и опитность се манифестиратъ не само въ изпълнението на сгЬ-
нописитЬ, но още въ наблюдението и схващането на живописеца. Ние
виждаме човешки гЬла, драперии и пр. да еж пр'Ьдставени не случайно
или условно, а съ достатъчно в^рность въ пропорциигЬ, въ формитЪ,
дори въ движението на фигурит1^ (№ XIII и XIV). Но при все това има
едно нЪщо, което живописцитЬ винаги еж били слаби да възпроиз-
ведатъ и което се хвърля въ очи почти при всички фрески — това
еж ржцЬгЬ, собствено китката. Ржц-ЬтЬ винаги еж представени малки,
нехармонирани съ цялото т1^ло и зл% разбрани въ анатомическата
имъ конструкция. Малки, понякога и безформени еж представени
и краката, но това се ср^ща много рЪдко, а понеже въ повечето случаи
тЬ се покриватъ отъ полит1^ на дрехитЬ, тоя недостатъкъ не бие тол-
кова въ очи, колкото недостатъкътъ при предаването на ржц%гЬ.
Обикновено плоскоститЬ на сгЬнитЪ, заключаващи се между пи-
ластритЪ, даватъ мЪсто на отделни сюжети, които винаги еж оградени
съ червени широки ивици (карминъ, вермилионъ или керамиденъ
цветъ), а последнитЬ еж контурнирани съ тънки бЪли линни, теглени съ
линеялъ. По такъвъ начинъ вс^ка композиция, обземаща обикновено
само една или двЪ фигури, се явява изолирана, безъ непосредствена
връзка съ съсЬднитЬ. Фонътъ задъ фигурите е оливенъ, тъмнозеленъ
или тъмночеренъ, но само въ областьта до коленете на фигурите. Отъ
това место надоле той е възохровъ или възкафявъ — даващъ илюзия на
земния цветъ. Подобенъ фонъ иматъ живописите и тогава, когато е
представена некоя царска особа, стоеща върху низко столче — съ из-
гледъ, че се намира въ затворено пространство. Орнаментите, когато
еж върху широките части на пиластрите, сжщо така еж заградени
отъ линии съ различенъ цветъ: белъ, кафявъ, черенъ, керамиденъ или
жълтъ.
Относително цветовете, които еж били употребявани отъ живо-
писците, имаме да забележимъ само следнето : най-употребяваните бои
еж бела, охрова (жълта), червена (карминъ, вермилионъ и керамидена),
кафява, зелена (главно тъмнозелена) и черна. Тези бои въ повечето
случаи еж полагани отделно, въ чистъ съставъ. а по-редко еж били
смесвани една съ друга.

4 V
*'
11
174
В. Димовъ, РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново
Понеже е дума за техничнигЬ ср'Ьдства въ трапезишката живопись,
ум'Ьстно е да упоменемъ за сжществуването на друга една техняка —
р-Ьдка и луксозна — мозаичната. За насъ е безспоренъ фактъ, че тър-
новските старини ни даватъ случай и отъ мозаична декорация — фактъ,
който говори за развилия се вкусъ къмъ разнообразие въ изкуството
у тогавашнит1^ българи. Църквицата № V, както ясно се вижда отъ
мозаичнигЬ остатъци, които еж нам-Ьрени въ развалинитЬ й, е била
изц'Ьло декорирана съ мозаична живопась. Незначителни остатъци отъ
такава живопись, а именно дребни мозаични отломъци, отд-Ьлни зрънца
(камъчета), се ср'Ьщатъ въ извънредно гол'Ьмо количество въ развали-
ните на тази църква и ясно бл-Ьщятъ сл'Ьдъ пр^валяването на дъждъ,
когато посл-Ьдниятъ ги измие. Парчетата отъ подовата мозайка се от-
личаватъ по това, че еж по-едри и съ по-прости цв-Ьтове (6'Ьлъ, черенъ,
керамиденочервенъ), когато другит* отъ сгЬннигЬ части еж по-дребни
и съ понЪжни цв-Ьтове: жълти, сини и въ гол-Ьмо количество златни
(стъклени блокчета съ златна глечь). ЗлатнигЬ блокчета ще еж не само
отъ фона на изображенията, но и отъ златните части въ самит^ фигури
(корони, царски одежди, ореоли на светци) и отъ орнаментигЬ. За
жалость не е запазено нито едно по-гол%мо парче отъ мозаична жи-
вопись, което да съдържа поне часть отъ нЪкаква фигура или какъвъ-
год-Ь орнаментъ и съ помощьта на което да можемъ да си съставимъ
по-точно понятие за качествата и характера на тази живопись. Заслу-
жава да се отб^лЪжи, че мозаична живопись е имало и на Царевецъ»
както показватъ нам^ренитЬ въ тамошнигЬ развалини остатъци ').
Отъ всичко това ние дохаждаме до заключение, че мозаичната
живопись не е била тъй р-Ьдка и малко употр-Ьбявана въ Търново,
както на пръвъ погледъ, при сегашното състояние на открититЬ стари
постройки, би могло да се помисли. Тя сигурно е красила сгЬнигЬ не
само на църквицата № V, но така сжщо и на други отъ църквитЬ на
Трапезица, въ чиито развалини, ако се направятъ по-внимателни пре-
търсвания, ще се откриятъ вероятно остатъци оть нея, поне отдЬлни
камъчета. На вс^ки случай гледжосанигЬ глинени тржбички, които
тъкмо въ Търново еж били употр-^бявани въ такова голямо количес*
^) К. Шкорпилъ, Планъ на старата столица В. Търново, Известия I 140. — На
Царевецъ сжщо еж били правени на н'Ъколко пжти разкопки, главно отъ страна на Тър*
новското археологическо дружество. 3| жалость и за гЬзи разкопки не притежаваме
никакъвъ рапортъ, по който да можемъ да се ориентираме за т^хнигк резултати. Пара^
лелното изучване на Трипезица и Царевецъ би спомогнало твърди много за изяснява-
нето на много въпроси изъ миналото на Търново.

в. Димовъ. РазкопкитЬ на Трапезица въ Търново 175
тво за украшение на външнигЬ лица на стЬнитЬ, показватъ достатъчно^
колко обични еж били полихромията и декоративните ефекти въ ста-
рата архитектура на този градъ. ПрЪдъ наличностьта на такъвъ едавъ
фактъ не може да има никакво съмнение, че и мозаичната декоращш»
която се явява като най-добъръ изразъ на сжщия художественъ вкусъ»
е заемала твърди видно м-Ьсто въ постройкитЬ на Трапезица.
Охе Аиз^гаЬип^еп ай! ТгарегИга 1П Тегпоуо. — ОЬег
сИе Аиз^аЬин^еп, (Не 1т Л. 1900 ип^ег Ье1{ип§^ (1е$ {гап2б8!$сЬеп АгсЬ^
ою^^еп 0. 8еиге ип(1 тИ МШе1п 8. М. (1е$ Кбп!^ ай! Леш Нй^1 Тга-
ре2112а 1П Т1гаоуо уог^епоттеп шигдеп, 1$1 Ь18 Ьеи1е ^аг кеш ВепсЬ(
ег5сЬ1епеп. Оег Уег!а$$ег дез уогИе^епдеп Аи!$а12е$ Ьа{ 1т Л. 1903 Се1е^
^епЬеИ ^еЬаЬ! (1еп Лиз^^аЬип^зог! ги ЬезасЬеп ип(1 Лхе !ге1§е1е^еп Оепк-
гоа1ег ап Ог! ип(1 81е11е аи!2ипеЬтеп ип(1 ги вЬхйгетеп. ОЬшоЬ! $е1ое
ВеоЬасЬШп^еп ип(1 Аи!2е1сЬпип^еп ШскепЬа!! $е1п тй$$еп, шегЛеп ж
1ттегЬ1п, Ье1т Мап^е! е1пе$ Ьеззегеп ВепсЬ1е$, ^епй^епс! йЬег (Не Ке$и1-
1а1е (1ег СгаЬип^еп, (11е аи$$егог(1еп111сЬ ^кЬЦ^е Ма1епаИеп !0г Ше пипе^-
аКегИсЬе Ьи1еап8сЬе КиИиг ип(1 Кип$1 ги Та^е бе!бг(1е11 ЬаЬеп, опеп(т«&.
I. Ьа^е ипд Уег^ап^епЬе!! уоп Тгаре2112а (8. 114—120). —
Тгаре21(2а (уоп хрсЪе^а) 1${ (1ег Мате е1пе$ Ье(1еи1еп(1еп, оЬеп ^пг !1асЬеп
НО^ею 1П Игаоуо, дег уоп Лтег ЗеНеп \п йет Ай етет На1Ь1п$е1 уот
Р1и$$е Лап(га ишзрйи ^1г(1. Ли! (Незеш Нй§^е1 Ье!ап(1 $1сЬ (11е аИе$1е 8ик11
УОП Тхгаоуо, с11е уоп е1пег гит ТеН посЬ егЬаИепеп Ре$1ипезтаиег иш-
$сЬ1о$8еп шаг. АисЬ Ье! (1ег $ра1егеп ЕгшеНешп^ (1ег 81а(1{ ЬИеЬ Тгаре-
2112а (1ег МШе1рипк( (1е$ б!!еп(11сЬеп ЬеЬепз ипс! шаг йет >^ГоЬпр1а(2 (1ег
уогаеЬшеп К1а$8е, (1ег Ьи1§^ап$сЬеп ВоИагеп.
II. ВезсЬгехЬип^ дег аи!ее(1еск1еп К1гсЬеп (8. 121—164). —
Ве1 (1еп Аиз^гаЬипееп ай! ТгарегИга ЬаХ тап !а$1 аи$8сЬ11е$$ИсЬ ш!! Юг-
сЬепЬаи1еп ги 1ип ^еЬаЬ!, Ла $1е уегЬйип1$т駧1§ Ьеззег егЬаИеп ^агеп.
Е$ $1П(1 1т ^апгеп 17 К1гсЬеп !ге1^е1е^ ип(1 аи$$ег(1ет посЬ е1п СеЬйиЛе
т1( шеЬгегеп АЬ^еИип^еп, ^е1сЬе§ ги (1еп Ве!е$и^ипееп ^еЬОг! ги ЬаЬеп
$сЬеш{. 016 Ве$сЬге1Ьип^ ^1Ь{ !йг ]е(1е е1пге1пе К1гсЬе гипдсЬз! Леп Сгипс!-
р1ап ш!! (1еп пбИ^еп Ветегкип^еп ипс! §еЬ1 (1апп аи$!йЬгИсЬег ай! (Не
2аЬ1ге1сЬеп те1$1 1п ВгисЬзШскеп егЬаИепеп ^^ап(1та1еге1еп йЬег, (Не (1а$
Наир!1п1еге$$е 1п АпзргисЬ пеЬтеп.
III. АгсЬ11ек1оп18сЬег Туриз (1ег К1гсЬеп (8. 164—169). —
ЗашШсЬе К1гсЬеп уоп Тгаре211га 81П(1 к1е1пе У1егеск18е Ваи!еп, (11е каит
еше Ьап^е уоп 10 т егге1сЬеп. 81е Ье81еЬеп 1п (1ег Ке8е1 аиз (1ге1 Те11еп:
Уоггаит (Маг1Ьех), Наир1гаит пп(1 АИаггаит. аЬ^е^геип! (1игсЬ (Не 1копо-
51а818. 01е 0Ьег(1ескип8 8е8сЬаЬ (1игсЬ Топпепде^бШеп ; Кирею 81П(1 П1СЬ(

в. Дииовъ, РазкопкнгЬ на Трапезица въ Търново
пасН2и\уе15еп. МИ е1пе[п ^Vог^е, <11е ЮгсЬеп уоп ТгарехИха ктд уоп с1|
5е1Ьеп Туриз, (1ег аш Ье81еп дигсЬ 81. 01т1(г1 !п Т|гаоуо 0(1ег <1игсЬ г;
гекЬе рт! егЬаКепе К1гсЬеп 1ш паЬеп АгЬапазз! уе|1ге1еп 181. Ветегк<
«ег( 151, с1а55 пиг йш К^тсЬеп ге§е1п1а881е пасЬ бет 08(еп ог!епие11 я
<11е ПЬг^^еп гещеп апе 8(9ткеге о(1ег зсЬжЗсЬеге АЬ«е1сЬип^ пасЬ <
Nогйеп обег пасЬ Йет Зайеп.
)У. Зузит ипс1 ТесЬп1к с1ег к1гсЬПсЬеп Оекога!]
(5. 169—174). — 0\е ОекогаНоп с1ег К1гсЬеп, 80»оЬ1 сНе ((^ИгНсЬе чг1е
отатеп1а1е, «аг т Лтех 11оп20п1а1е &1ге1{еп апкеогс1пе1. 01е егЬаНе
Ке81е Ь1е(еп ипз аи88с1111е8811сЬ е1п2е1пе Р1^иге11 уоп Се15111сЬеп ос1ег
жеиИсЬеп Регзоппеп (Кбп^де, Ес1е11еи(е и. 8. V.). 01е5е Р1еигеп 81п(1 :
«■сЬи^е Оокитеп^е Шг <]1е т1ие1аиегисЬеп Ьи1^п8сЬеп ТгасЬ1еп.
огаатеп{а1е Оекога{10п 181 П1С)11 дег Н^гИсЬеп ип1е1^еогс1пе1, зопс
ег8сЬет( 1ттег а18 8е1Ь$(81ап(11зе кйпзИепасЬе Аи!^Ье. 0|е Аивша!
дсг V/9пде ^е8сЬаЬ ай! паззет Ип^ег^ипбе (а !ге8С0) ио1ег Ве11П18сЬ
УОП Е!еп1 1п беп РагЬеп. Е1П1ее (1ег К1гсЬеп «агеп ласЬ тИ Моаа^к;
1еге1еп ввзсЬшоск!. 2аЪ\к\с\ч 81ет»аг1е1сЬеп уоп 8о1сЬеп Мо8а1кеп ;
пашепШсЬ Еп <1ег КЕгсЬе М V ^с^ипдеп №ог(1еп.
V. 01 то».

Обр. 132. — Императоръ Траякъ (иряморенъ бюсгь въ Ватнканския музей).
Императоръ Траянъ и днешнигЬ бъл-
гарски земи')
огь Б. Фнловъ
Въ днешно вр'Ьие, когато на бойното поле се разиграва най-кърва*
вата трагедии, каквато историята познава и въ която ц'Ьлиятъ български
народъ взема такова гол'Ьмо участие, нашето внимание всец^о е по-
гълнато отъ хода на военните д-Ьйствия и отъ дневнигЬ събития, които
тъй бързо се развиватъ. Даже и тогава, когато ние отправииъ погледъ
въ миналото и потърсниъ въ него спокойни страници оть далечни
епохи, ние неволно заставане на гледището иа настоящето и гледаме
чр-Ьзъ сравнение на условията да извл-Ьчемъ поука за това, което има
да стане или требва да се направи.
>) Сказка държана ка 5 декември 1915 г. въ сзлона на Воеиния клубъ въ София
въ полза на фонда за топли дрехи на войницитЬ при българския Червенъ Кръстъ. По-
неже се нвд'Ьванъ, че изказанитЪ въ нея мисли и заключения н-Ьна да бждатъ безъ зна-
чение както за единъ по-широкъ кржгъ читатели, така и ла снециалисгатЪ, р^шнхъ
се да я яапечатамъ почти безъ изм'Ьнеиин, мзкаръ и да съзнавамъ твърди добрЪ, че
много отъ засегнатитЪ въпроси се нуждаятъ огь по-обстойно проучване н по-подробно
обосноваване. Указанията, които даваиъ въ за6'Ьл'ЬжкнтЪ и които еж ограничени върху
ввй-необходнмото, ще послужагъ може би н'Ъкону, който желае да работи по-натвтъкъ
по тази материя. Въ текста еж възпроизведени н-Ькои отъ образит*, конто пр-Ьзъ вр^ме
на сказката бЪха показвани съ проекционенъ апаратъ. СнинкитЪ огь Никюпъ и Гнгенъ
СХ заети отъ колекцията на Народния музей и се обиародватъ тукъ за пръвъ пжть.
И>В«П1Ш Н1 Арх. яруж. V 12

178 Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнитЬ български земи
Макаръ още никой отъ насъ да не е въ състояние да пр%1гЬни
всички възможни последствия на събитията, които преживяваме, ние
все пакъ чувствуваме, че е настаналъ моментъ, който коренно ще про-
мени политическите условия на Балканския полуостровъ, като определи
по този начинъ за дълго време неговите сждбини. Както едно време
минаването на Аспаруховата чета отсамъ Дунава, а по-после и дохаж-
дането на турците въ Европа, еж били събития, които за векове на-
редъ еж решили сждбата на Балканския полуостровъ, така и днешната
война, започната пакъ отъ балканските народи, какъвто и да бжде
нейниятъ изходъ, ще означава една нова епоха въ историята на гЬзи
народи. Въ такъвъ единъ моментъ нема да бжде може би неуместно
да хвърлимъ единъ погледъ къмъ по-отдавнашното минало на земите,
които днесъ влизатъ въ границите на българското царство» като се
спремъ именно върху една епоха, която е оставила най-дълбоки следи
въ тези земи и е указала най-големо влияние върху техните сждбини,
за да видимъ, въ какви условия еж се намирали те, преди да възникне
въ техъ българската държава. Тази епоха съвпада съ царзгването на
императора Траяна, който, както е известно, е заемалъ римския пре-
столъ отъ 98—117 год. сл. Хр.
Личностьта на императора Траяна (обр.132) е произвела на времето си
извънредно дълбоко впечатление върху населението на днешните бъл-
гарски земи, а името на този императоръ и до днесъ, следъ като еж
се изминали вече 18 столетия отъ неговата смърть, все още продължава
да живее подъ разни форми въ народното съзнание. И до день
днешенъ всички по-значителни паметници отъ римско време, които
очудватъ по своята трайность и солидна направа, се означаватъ обикно-
вено отъ народа като „троянови*. Требва именно да се забележи, че
римското име Траянъ минава въ българския езикъ, съгласно звуковите
закони на езика ни, въ формата Троянъ, както напр. отъ римското
название на реката Аи^и$1а се получава на български Огоста, отъ
А$ати$ — Осъмъ, отъ асе(ит — оцетъ, отъ Са1еп(1ае — коледа, и др.
подобни. Знаменитото римско шосе, което е съединявало Велградъ съ
Цариградъ и следи отъ което еж запазени и до днесъ на много места,
е известно на местното население като Трояновъ или Троянски пжть,
на турски Троянъ йоли. ^) Части отъ това шосе, които се намиратъ до
^) С. Лгебек, 01е Неег81га$$е уоп Ве1^га(1 пасЬ СопМапипоре! ипд (Не Ва1капра5$е,
Рга^ 1877, стр. 5 сл.; Пжтувания по България, стр. 107. — Като Трояновъ пать е изв*-
стенъ у иасъ и римскиятъ пжть, който отъ Дунава (Гигенъ) пр-Ьаъ Троянския проходъ е

Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнитк български земи 179
селото Слатина при София, еж известни на селянитЬ подъ името Горни
и Долни Троянъ. ^) РазвалинитЬ на римския градъ Ноггеит Маг^! на
р^Ька Морава, при днешната Чуприя, се наричатъ Трояновъ градъ. *^)
Римската порта, която се е намирала на най-тЬсното м^сто на Ихтиман-
ския проходъ и която е била запазена до началото на XIX в%къ, се е
казвала Троянова врата. ^ РимскитЪ окопи въ южна Добруджа, които
се простиратъ западно отъ града Кюстенджа до Дунава, еж изв-Ьстни
сжщо като Троянови окопи. ^) Името на града Троянъ въ е%вернит*
поли на Балкана е произлязло пакъ отъ името на ежщия римски импе-
раторъ. РазвалинитЬ на римската крЪпость при Ломецъ носятъ название
Троянъ-хисаръ. ^) Въобще названията Трояновъ градъ, Трояновъ мостъ
и Трояновъ пжть еж извънредно разпространени въ сЬверната чаеть на
Балканския полуостровъ отъ двЪтЬ страни на Дунава, както въ стара
България и бивша Сърбия, така и въ Ромъния, и тЬ най-добр% показ-
ватъ, колко популярно е било въ тЬзи земи името на римския импера-
торъ Траянъ> който за тукашното население се явява въобще като
олицетворение на римското владичество и на римската епоха. ^)
Впечатлението, което императоръ Траянъ е произвелъ върху
народната душа, се илюстрира обаче още по-добрЪ съ факта, че
неговото име се е запазило и въ нашата народна поезия. Царь Троянъ
се възпява въ нЪкои п%сни като владЪтель на неизчерпаеми богатства,
състоещи се отъ 70 извора, отъ които извирало разтопено злато и
сребро.'') Даже н%що повече. СтаритЬ българи, наредъ съ Перуна, еж
почитали и бога Трояна, който не е нищо друго, оев%нъ самиятъ римски
императоръ Траянъ, идеализиранъ и осветенъ въ съзнанието на широ-
китЬ народни маси. ^
шояЬлъ за Пловдивъ; гл. Лгебек, Неег$1га$8е, стр. 157 сл. ; В. Аврамовъ, Изв1>стия,
IV 226.
1) Иречекъ, Пътувания, стр. 106.
*) Л 1 г е б е к, Несге^газзе, стр. 18.
>) Пакъ тамъ« стр. 31 сл.; Пжтувания, стр. 114 и 117
*) О. ТосИезсо, Оаз Мопигаеп! уоп АдаткПзз! Тгораеит Тга1ап1, >^Г1еп 1895, стр.
2; ср. С. ЗсЬисЬагд!, ЛаЬгЬисЬ де$ деиисЬеп агсЬйо!. 1п$Ши1$ XVI, 1901, 115—
127;^ ТосИезсо, РоиШез е! гесЬегсЬез агс114о1о^1яие$ еп Ноитап1е, Висаге$1 1900, стр.
145 сл.
Ь) Согриз 1п8сг1р1 1а11п. Ш по 14428; ср. Б. Филовъ. Пер. спис. ^XVIII. 1907. 629.
в) Гл. и Ив. Шишмановъ, Сборн. за нар. умотв. IV, 1891, 338 сл.
7) Братя Миладинови, Нар. п-ксни, № 31 и 39; ср. Иречекъ, История на бълга-
рите стр. 97.
^ Въ пов-Ьстьта .Ходене на Св. Богородица по мжкигЬ", известна ло ржкописъ
отъХ11в%къ: то С1Т1кН'кн и чХк'кч1к окдмждтд оу^риу троунд, Х'^Р^'| К1Л1сд,

180 Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнитЬ български земя
При наличностьта на тЬзи факти, налага ни се самъ по себе си
въпросътъ, какво е направилъ императоръ Траянъ за дунавскитЪ земи,
за да бжде въздигнатъ той въ народното съзнание до висотата на бо-
жество; какви промени е докарало въ тЬзи земи неговото царзгване, за
да остави то такива неизличими спомени и до день днешенъ, макаръ
самото население на т%зи земи да се е коренно променило чр%зъ за«
селването на славяните и българитЪ. На римския прЪстолъ еж стояли
императори, които еж извършили по-велики д'кла отъ Траяна и еж
играли по-гол%ма роля въ всесв%тската история. Нито единъ отъ тЬхъ
обаче не е достигналъ даже отчасти сжщата популярность въ днешнитЬ
български земи. Даже българскигЬ царе, които, както по вр%ме, така
и по връзки, еж много по-близки до народа ни, не еж оставили такива
дълбоки слЪди и многобройни спомени въ народната душа. Единъ
само Крали-Марко може да се сравни отчасти съ императора Траяна
по силата на впечатлението, което е произвелъ върху народното
въображение. Колкото и да изглежда всичко това странно на пръвъ
погледъ, то твърди лесно ще се обясни, щомъ като видимъ, какво н^що
е представяло царуването на императора Траяна за днешнитЬ бъл-
гарски земи.
Днешна България е попаднала сравнително късно подъ римско
владичество и римско влияние. Суровиятъ климатъ и слабата тогавашна
култура на страната не еж привличали окото на римлянигЬ. При все
това, спокойствието на двЪ важни римски провинции, Македония и
Гърция, не е могло да бжде осигурено, безъ да се завладее сЬверната
часть на Балканския полуостровъ и да се достигне естествената му гра-
ница— р-кката Дунавъ. Т-Ьзи съображения отъ чисто воененъ характеръ
еж докарали въ началото на I вЬкъ сл%дъ Христа покоряването на
днешна България отъ римлянитЬ и създаването на дв^ нови провинции
— Мизия и Тракия. Първата — Мизия — е обемала днешна сЬверна Бъл-
гария съ по-голЪмата часть отъ Сърбия и въ 86 год. е била разд'Ьлена
П1ро\'НД, на Бк1 и^врдтишд. Подобновъ.ОткровениенасветитЬ Апостоли* попр-Ьнисьотъ
ХУ1в%къ: мнАф! БОГУ многу: шроунд и Х^Р^^ А!^^ и тролнд, и инТи даиозн.
Ср. М. Дриновъ, Съчинения 1, 218 (Заселен1е Балканскаго полуострова Славяяами).
Въобще името на императора Траяна заема твърд-Ь важно м-Ьсто въ народнигЬ пр'Ьда1пш
на всички славяни. Осв-кнъ поменатата студия отъ Дринова (Съчинения 1, 218 — 225) ср.
още по този въпросъ К. Иречекъ» История на българитЬ, стр. 96—98; Ив. Шишма-
новъ, цит. съч. стр. 338—343; Н. Дашкевичъ, Славяно-русскШ Троянъ и римск1й
императоръ Траянъ, въ 8ег1а Вогу51Ьеп1са (Сборникъ въ честь Ю. Кулаковскаго) стр. 216—248;
А. И. Яцимирск1й, Тропа Трояня въ Слов-к о полку Игорев%, въ Древности (Труди
славянской К0ММИСС1И Московскаго археол. общества) Ш, 1902, 119—125.

Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнит% български земи 181
на дв'Ь отделни провинции : горня ^1 долня Мизия. Тракия, която е била
превърната въ римска провинция едва въ 46 год. сл. Хр., е обемала,
поне въ по-къснигЬ си граници, земигЬ на югъ отъ Балкана заедно съ
София до Б%ло море, и на изтокъ отъ Македония до Цариградъ.
На сЬверъ отъ Дунава, въ днешна Ромъния и Трансилвания, еж
жив^Ьли многобройнитЬ даки, съплеменници на тракитЬ въ днешна Бъл-
гария и сжщо като тЬхъ военолюбиви и буйни. ДакигЬ, които отъ
врЪме на врЪме, подъ ръководството на енергични господари, какъвто
е билъ напр. въ края на първия вЪкъ пр. Хр. Бурбиста, достигали го-
ляма мощь, еж били постоянна опасность за римскитЬ провинции на
югъ отъ Дунава. Самата рЪка не е представяла достатъчно препят-
ствие за тЬхното преминаване на десния й брегъ, а когато Дунавътъ
е замръзва лъ, не само даки, но и други съсЬдни тЬмъ племена, като
яциги и роксолани, минавали по леда съ конегЬ си въ Мизия, като
опустошавали и плячкосвали всичко по пжтя си. ^ Ето защо още
Юлий Цезарь, гениалниятъ погледъ на когото е прониквалъ далечъ въ
бждещето, е кроелъ покоряването на Дакия. Обаче неговата прежде-
временна смърть е попречила да се осжществи този му планъ. Него-
виятъ наследникъ, императоръ Августъ, заетъ твърде много съ войните
противъ германците на рейнската граница, сжщо така не е ималъ време
да уреди окончателно положението въ дунавските области, а пъкъ
интригите около престола и размириците въ римската империя при
приемниците на Августа еж отвличали още повече вниманието на рим-
ските императори отъ този край. Най-после императоръ Домицианъ,
когато нашествията и опустошенията на даките зачестили, решилъ да
тури край на това положение. Обаче походите на Домициана противъ
даките презъ 86 и 89 год. сл. Хр. не еж били успешни и, следъ не-
колко сражения съ променливо щастие, спокойствието на провинцията
Мизия било откупено чрезъ годишенъ данъкъ, който римляните се
задължили да плашатъ на даките.
Такова е било положението на долния Дунавъ, когато въ 98 год.
на римския престолъ се възцарилъ императоръ Траянъ. Една отъ пър-
вите негови грижи е била, да даде едно радикално разрешение на да-
кийския въпросъ, който вече въ продължение на цело столетие е
съставялъ една отъ язвите на римската империя.
1) Гл. Б. Р11о^, 01е Ье^юпеп дег Ргоу1п2 Мое$1а, Ье1р21^ 1906, стр. 34 сл. Върху
замръзването на Дунава въ старо вр-Ьме имаме запазени св^д^ния у н'ккои римски автори
(0!о. иУ 36. 2; Р1оги8, П 28; РПп1и8, Рапе^уг. 12). Ср. така сжщо А. уоп Рге-
т е г 8 1 е 1 п, Ла!1ге8Ьейе дез Ое81е1те1с11. агсЬао!. 1п8Ши1е8 I, 1898, Ве1Ь1. стр. 169 сл.

182 Б. Фкловъ, Инператоръ Траянъ и дяешнктЬ български зенн
Още пр-Ьзъ прол-Ьтьта на 101 год. Траянъ прнстигналъ на Дунава,
за да ржководи лично операцнитЬ противъ дакигЪ. Римската арния
била концентрирана въ укрепения лагеръ У1п]шасшта, близо до днеш-
ното село Кастолацъ, на изтокъ огь устието на Морава, и огь тукъ по
два моста върху лодки преминала Дунава, като се отправила кънъ
главния градъ на Дакня, $агп1!ге@е(иза, въ трансилванските планини.
Експедицията на Траяяа траяла ц-Ьла година. Дакийскиятъ царь Де-
кебалъ, сжщиятъ оизи влад-Ьтель, който н'Ьколко години по-рано е на-
нисалъ тежки поражения на легионнгЬ на Домициана, е билъ прину-
денъ най-посл-Ь да се подчини, да признае върховната власть на римския
инператоръ и да приеме всички негови условия. Въ Дакия били оста-
Обр. 133. — Траяновиягь уостъ прЪзъ Дунава ^елиефъ оть Траявовата колона въ Рнмъ)
вени римски гарнизони, които да държать населението на страната въ
покорство. За да осигури връзката на тия гарнизони съ риискигЬ войски въ
Мизия, Траянъ накаралъ да направятъ пр-Ьзъ Дунава едииъ постояненъ
иостъ съ дървена конструкция върху каменни устои (гл. обр. 133). Този
мостъ, който се намиралъ между Кладово и Турну-Северинъ и слЪди
отъ който личатъ и до днесъ, е билъ съграденъ огь знаменития
по онова вр^ме архитектъ Аполодоръ отъ Дамаскъ и е минавалъ за
едно отъ чудесата на стария св%тъ. ') Сл^дъ като е служнлъ въ про-
I) 01о, ЬХУШ 13; Ргосор1и5, Ое аейН. IV, 6 р. 288 Вопп. Ср. X АвсЬЬас!),
ОЬег Т1а]ап5 БкНкгпе ОонаиЬгвске, въ МШЬеМ. йег Сеп1га1котт18аюп Шг ЕНога^. паЛ
ЕгЬаП. (1сг Ваи(]спкта1е, Шеп 1858: Р. КапИг. ОепкзсЬгШеп (1ег №епег Ака<). ХЦ 1892,

Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнигЬ български земи 183
дължение на повече отъ 20 години, мостътъ е билъ съборенъ по запо-
в%дь отъ приемника на Траяна, императоръ Хадрианъ, по съображения,
коиго не еж съвсЬмъ ясни. Постройката на този мостъ е била единъ
отъ първитЬ актове на Траяна, който е произвелъ силно впечатление
на мастното население и който е свидЪтелствувалъ не само за военното
могжщество на римския императоръ, но така сжщо и за гол'Ьмото кул-
турно и техническо пр^^възходство на тогавашнитЬ римляни.
Положението, което е било еъздадено въ Дакия слЪдъ първата
експедиция на Траяна, не е могло да бжде трайно. Поведението на Де-
кебала скоро станало подозрително; неговитЪ преговори съ пЬкои
отъ околнитЬ племена и приемането на римски дезертьори въ Дакия еж
били факти, които еж показвали, че дакигЬ еж се подчинили само временно
и че гЬ еж щ^ли да се възползуватъ отъ първия благоприятенъ случай, за да
изгон51тъ римлянитЬ отъ страната си. Пр%дъ видъ на тази опасность Траянъ
р%шилъ да свърши окончателно съ дакийското царство. ПрЪзъ 105 г.
той се явява отново на Дунава и предприема втората си експедиция
противъ дакигЬ. СлЪдъ многобройЬи ожесточени сражения, които се
продължавали цЪли лвЬ години, съпротивлението на дакигЬ било най-
послЬ окончателно сломено, гол-кма часть отъ населението, заедно съ
стадата си, било принудено да напусне страната, а на гЬхно м^сто били
заселени колонисти отъ другигЬ части на римската империя, предимно
отъ Далмация и Мала-Азия. ДакийскитЬ първенци, слЬдъ като изгубили
всЬка надежда за съпротивление и за да не паднатъ въ римски пл-Ьнъ,
предпочели да свършатъ съ доброволна смърть отъ ножъ или отрова.
За дакийскигЬ войни притежаваме единъ заб-ЬлЪжителенъ памет-
никъ, а именно знаменитата колона, която римскиятъ сенатъ въздиг-
налъ въ честь на императора Траяна и която е запазена и до днесъ вгъ
Римъ. Тази колона, направена цЪла отъ мряморъ, има диаметьръ около
3*50 м. и е висока 100 римски стжпки (33 м.). Ц-Ьлата повръхность на
колоната е покрита съ релиефи, които пр-Ьдставятъ въ хронологически
редъ дакийскигЬ войни на Траяна, всичко 155 сцени, наредени една
сл'Ьдъ друга въ единъ поясъ, който обикаля витлообразно ц-Ьлата ко-
лона. На времето си колоната се е издигала въ двора на библиотеката,
която Траянъ построилъ въ Римъ, и галериитЬ на няколко етажа, които
еж я обикаляли отъ три страни, еж давали възможность да се гледатъ
45 сл.; М. Ве$л{ег, у ОагетЬег^ е! 8а ^Ио, 01с11оппа1ге (1е$ апИций^з IV 564 сл.
подъ думата рол$; Оиреггех, Р(к1и1 1и1 Тга1ап ре81е Оипаге 1йп^а Тигпи-ЗеуеНп, Ви-
сагези 1907. 39 стр. (изъ Ви1е11п $ос1е1ди1 ро1йесп.).

164 Б. Фнловъ, Ииперзторъ Траянъ и днешнкгЪ български зени

Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнигЬ български земи 185
релиефитЪ й удобно отъ близко разстояние. Върху колоната се е изди-
гала бронзовата статуя на императора Траяна, която по-късно, неизве-
стно при какви обстоятелства, е била свалена и унищожена, а на нейно
м-Ьсто, по заповЪдь на папа Сикста V, е била поставена сегашната
статуя на апостола Петра. ^)
РелиефигЬ на Траяновата колона ни даватъ живо пр'Ьдставление за
начина, по който е била водена войната съ дакитЬ и за всички нейни
перипетии. Въ началото е пр-^дставенъ Дунавскиятъ брЪгъ съ разположе-
ните край р'Ьката римски кули, заградени съ дървени огради (обр. 134^.')
Това еж били най-прЪднитЬ постове на римскигЬ гарнизони, отъ които
въ врЪме на опасность еж били подавани сигнали съ запалени факли.
До тЬхъ еж представени няколко въоржжени римски войници. Въ друга
една сцена се виждатъ двата моста пр'Ьзъ Дунава, построени на лодки,
върху които минаватъ римскитЪ легиони, за да навлЪзатъ въ неприятел-
ската територия (обр. 134^). ^) На чело вървятъ знаменосцитЬ ($1еп1{епХ
които и въ облеклото си се отличаватъ по това, че еж наметнати съ
вълчи кожи. По-нататъкъ, въ единъ укрЪпенъ градъ, виждаме самия
императоръ Траянъ въ военно обл^^кло, седналъ на столъ и окржженъ
отъ своигЬ военачалници (обр. 134').^) ПрЪдъ него дефилиратъ рим-
скитЬ п1>хотинци, въоржжени съ мечове, съ големи четвъртити щитове
и съ шлемове на главата. Въ дъното се виждатъ дв% кола, натоварени
съ отнети отъ неприятеля оржжия. Друга една сцена ни представя
разбитигЬ дакийски войски, които бързатъ да се прибератъ въ една
кр^пость (обр. 135^;.^) Т-Ь се отличаватъ отъ римлянитЪ както по облек-
лото, така и по въоржжението си. Интересна е така сжщо и тази сцена
отъ втората война, въ която е пр-Ьдставено едно жертвоприношение
пр*ди започването на едно сражение (обр. 133). в) Отъ десно на укра-
сения съ гирлянди алтарь се вижда самъ императоръ Траянъ въ граж-
1) РелиефитЬ на Траяновата колона еж репродуцирани сега най-добр-к (въ хелио-
гравюра) у С С1сЬог1и8, 01е НеИе!8 дег Тга1ап8$аи1е, два тома таблици и два тома ко-
ментаръ, ВегИп 1896 и 1900. Осв-кнъ това скици на всички релиефи, споредъ гравюригЬ
на Р1е1го ЗапИ Ваг1о11 (1672 г.), дава и 8. Ре1пас11, Р4рег1о!ге де геНе1$ ^ес5 е! гогаа1п8 1
стр. 330—369. Обяснението на разнитк сцени не винаги е ясно и дава поводъ на проти-
воречиви тълкувания; осв-Ьиъ подробния коментаръ на ОсЬоНиз, гл. за тяхното обясне-
ние още Е. Ре1ег$еп, Тга1ап$ дак1$с11е КНе^е, 2 тома, 1е\рг{^ 1899 и 1903; А. уоп Оо-
та$ге^$кЬ Ое8сМсЬ1е дег гбт18сЬеп Ка18ег, II 173—177.
^ С1с110г!и8 I, табл. V.
') Пакъ тамъ I, табл. VII.
4) Пакъ тамъ П, табл. ЬХХУШ.
5) Пакъ тамъ П, табл. ЬХУШ.
«) Пакъ тамъ И. табд. ЬХХП.

>. Филовъ, Императоръ Траянъ и диешвитЬ български зени

Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнигЬ български земи 187
данско облекло, съ патера въ простр'Ьната надъ алтаря десна ржка.
Въ л%во единъ служитель държи единъ волъ, прЪдназначенъ да бл^де
■ранесенъ въ жертва. Наоколо стоятъ войници и знаменосци, а въ дъ-
ното е 11р1д.1— ль пменниптъ мостъ прЪзъ Дунава. За облеклото на
н%кои граничещи съ дакигЬ племето и за тЪпвш идцицщш еяъ тнпъ
можемъ да сждимъ споредъ друга една сцена, въ която тЬхни пра-
тенници дохаждатъ прЪдъ Траяна, за да го поздравятъ и потърсятъ
неговото приятелство (обр. 135^).^) Особенъ интересъ пр-Ьдставятъ
дв%тЪ фигури въ лЬво, облечени въ дълги до земята и пр'Ьпасани
пр'Ьзъ пояса дрехи, които напомнятъ твърд-Ь много днешнигЬ женски
сукмани. Върху гЬхъ тЬ носятъ кжсн елечета безъ ржкави. Вероятно
това еж представители на племето яциги, които еж живели въ доли-
ната на р. Тиса, на западъ отъ дакитЬ. Най-послЪ заслужава внимание
и сцената, въ която еж представени дакийскигЬ първенци, събрани въ
единъ укр'Ьпенъ градъ, въ момента, когато, слЪдъ като изгубватъ всЬ-
каква надежда за съпротивление, пиятъ отровата, която гребатъ съ
чаша отъ голЪмъ сждъ (обр. 135').*) Въ десно единъ отъ тЬхъ лежи
вече мъртавъ, другъ единъ пада въ ржц%гЬ на другаря си, . а отъ л%во
ц^ла тълпа съ отчаяни жестове се трупа къмъ отровното питие.
Въ дунавскитЪ земи е запазенъ и другъ единъ паметникъ на да-
кийскигЬ войни, а именно така наречениятъ Тгораеиш Тга1ап19 Траяновъ
трофей, който се намира при селото Адамклиси въ южна Добруджа и който
е билъ въздигнатъ отъ Траяна въ честь на побЪдигЬ противъ дакитЬ.
Благодарение на разкопкигЬ, пр'Ьдприети около този паметникъ пр-Ьзъ
послЪднитЪ години отъ страна на ромънското правителство, ние днесъ
сме въ състояние да възстановимъ неговиятъ първоначаленъ изгледъ
почти въ всичкигЬ му подробности (обр. 136). Това е било една импо-
зантна цилиндрическа постройка, направена ц-Ьла отъ дялани камъни,
съ диаметъръ около 38 м. и приблизително сжщата височина; въ гор-
нята си часть тя е била украсена сжщо така съ релиефи, които се отна-
сятъ пакъ до войнигЬ на Траяна противъ дакигЬ (обр. 137). Върху тази
постройка се е издигалъ единъ колосаленъ мряморенъ трофей, високъ
около 11 м., съставенъ отъ разни оржжия, който отдалечъ се е виж-
далъ въ добруджанската равнина и е символизиралъ въ очитЪ на окол-
ното население могжществото т ршюсата империя. ^)
Пакъ тамъ II, табл. ЬХХГ .«^
^ Пакъ тамъ II, табл. ХСХ
3) Главното съчинение за 10 О. Т о с П е $с о, Оаз Мо*
пшпел! уо11 А(1ап1ки$$1 Тгораеиш ^Ап^опезсо, Ьа 1го-
V

Б. Фкловъ, Императоръ Траявъ и днешнитЬ български земк
Съ покоряването на Дакия спокойствието на провинцията Мизия
е бяло осигурено за по-продължително вр%ме и населението е иогло
да се пр-Ьдаде всец-Ьло на мирнитЬ си занятия. Обаче Траянъ е билъ
Обр. 136 — Панетнякътъ въ Адймклнсн (споредъ реконструкцията на
Нинанъ и Фуртвенглеръ).
достатъчно прозорлнвъ господарь, за да съзнае, че военното подчинение
на една страна не може да бл^де никога трайно и окончателно, ако то
рЬ^е <1'А<]атк1и$1, Ля55у 1905. — Въпросъгь за датата на паиетннка 6^ възбудилъ на врЪ-
нето твърди голЬмь споръ въ науката. Постоянството, съ което единъ отъ най-вндннт^
германски археоло.чи — Ацолфъ Фуртвенглеръ — защищаваше своята теза, че паиетян-
кътъ датира не отъ вр*мсто на Траяна, а отъ края на I в. пр. Хр. (29—28 г. пр. Хр.),
пр-Ьдизвнка многобройни възражения и стана причина да се създаде цЪла литература окояо
този споръ. Гл. главно Ри г1*аепв1ег, 1п1егте221, Ье1р21в 1896, стр. 51—77 и Ои Тп-
раюп уоп А(]атк11!;5| ит1 р[0У1л21а1гЛш15сЬе Киш;! (А№апШ. (]ег Вауег. Ака(1. XXII, 1903.
435—516); Рг. 51и(1п1сгкя, Тгораеит Тга1ап1 (АЬЬашИ. Ла 5ае115|5с1]еп ОеиП. йег VI*-
вепвсМ. XXII. 190-1, 1—152); С С1С110г!и8, 01е гбш, Оепкт81ег 1п Ла ВоЪтиЛх^а. Вег-
11п 1904. Днесъ спорътъ може да се счита за окончателно разрЪшенъ въ полза яа Трмка.

Б. Филов1, Императоръ Траянъ и днешнигЬ български земн
не се съпроводи едновр'Ьменно огь културното и икономическото й за-
владяване. Защитено на сЬверъ чрЯзъ новата провинция Дакия, римското
владичество въ Мизия и Тракия е могло да се счита за осигурено отъ
военно-стратегическо гледище. Траянъ обаче не се е задоволявалъ съ
това, да влад'Ье т%зи земи само съ силата на оръжието. Той е нскалъ
да спечели Мизия и Тракия не саио за римската власть, въ която гЬ
вече еж се намирали пр-Ьди него, но така сжщо и за римската култура,
искалъ е да ги свърже органически съ останалите страни на империята
и, за да ги направи неразд'Ьлна часть отъ нея. Тъкмо въ това отно-
Обр. 137. — Части отъ паметника въ Аданклнси.
шение траянъ се отличава отъ своигЬ пр-Ьдшественици. Дод-Ьто послЯд-
нигЬ еж се задоволявали саио съ това, да подчинятъ Мизия и Тракия
на римската военна власть, всичкит* усилия иа Траяна еж били насочени
къмъ вжтрЬшното развитие на гЬзи провинции, на чието население той
е искалъ да даде възможность да се ползува отъ всички блага на
римската култура, за да се чувствува въ душата си като римско, готово
сами да брани името и честьта на римскитЯ императори. До колкото
можемъ да сждинъ отъ източниците, съ които днесъ разполагаме,
Траянъ си е послужилъ за постигането на тая трудна и възвишена за-

190 Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнитЪ български земи
дача главно съ дв-Ь ср'Ьдства: 1) като пр-Ьустроилъ сжществуващитЬ и
основалъ нови градове и 2) като се погрижилъ за създаването на мно-
гобройни и удобни пжтища. Нека разгледаме по отдЪлно всЬка една
отъ гЬзи дв-Ь страни ни Траяновата д-Ьйность въ Мизия и Тракия.
Както вече споменахме, покоряванато на Мизия и Тракия е било
предизвикано отъ военно-стратегически съображения. По тази причина
римското владичество въ тЬзи дв-Ь страни е нос^о отначало чисто
воененъ характеръ. Т-Ь еж били разд-Ьлени на по-малки области, на
чело на всЬка отъ които е стоялъ по единъ воененъ началникъ. ^)
Градове въ сжщинската смисъль на думата, като се оставатъ на
страна старогръцкигЬ колонии по бр-Ьга на Черно-море, въ тЬзн
страни почти не е имало. Населението е живяло въ села или по-
голЪми селски общини, които римлянигЬ еж означавали съ термина
У1си8 или ра§^и$. По тази причина, въпр-Ьки римското владичество, въ
вжтр-Ьшното устройство на Мизия и Тракия, въ тЬхната социална струк-
тура до вр-Ьмето на Траяна не е станала голЪма провгЬна. Траянъ е на-
правилъ първигЬ сжществени реформи въ това отношение. Той далъ на
лавнигЬ общини гражданско устройство по образеца на другигЬ гра-
дове въ римската империя, съ автономно вжтр-Ьшио управление, съ
градски съв-Ьтъ и изборни чиновници. Съ една дума Траянъ създалъ
първигЬ значителни римски градове въ Мизия и Тракия. За споменъ
на тази пром1^на и като изразъ на новигЬ права, съ които еж били
надарени отъ Траяна, гЬзи градове получили и фамилното име на им-
ператора, 1Лр1и8. Между т^хъ на първо м-Ьсто трЪбва да се спомене
градътъ 8ег(11са, сегашната София, която е била политическиятъ цен-
търъ на тракийското племе серди и на сердикийската военна область
или стратегия.') Отъ вр-Ьмето на Траяна, сл-Ьдъ като получилъ граж-
данско устройство, градътъ започналъ да се казва 1Лр1а ЗегШса. По
1) Въ Тракия гЬзи области еж носЬли названието стратегии и всЪка едва отъ тЪхъ
се е означавала по името на племетО; което я е населявало; за числото и развгЬритЬ яа
гЬзи стратегии притежаваме противоречиви св'^д'^ния (гл Г. И. Кацаровъ, Пряаосъ
къмъ старата история на София, София 1910, стр. 15 сл., д%то е посочена и почларата
литература). Подобно устройство тр-^бва да е имала първоначално и Мизяя, както
може да се заключи отъ единъ надписъ (Согриз 1п8сг1р(. ЕаИп. V 1838 = Оеаааи, ю»-
сг{р1юпе5 1а11пае п*' 1349), въ който се споменава ргае^есШз сгуШНит Мое$1ае е1 Тп-
ЬаШае. Гл. върху него А. уоп Ргетег$1е1п, ЛаЬгезЬеЙе (!е8 Ое$(егге1сЬ. агсЬАо!. 1|»1 1
1898, Ве1Ь1. стр 170 сл. Т^зи .обшини' (с1у!1а(е8) еж обемали вероятно по няколко
селища и еж имали сл'^дователно значително протяженне, подобно на обшинигЪ-кданове
въ Галия и Испания.
^ Г. И. Кацаровъ, Приносъ къмъ старата история на София, стр. 18 сд. Кедт>
ското произхождение на сердит1( не може още да се счята за окончателно уставовево.

Б. Филовъ, Иуператоръ Траянъ и днешнигЬ български земи 191
сжщия начинъ било третирано и друго едно важно тракийско селище
въ областьта на дентелетигЬ, а именно Раи1аИа, днешниятъ Кюстендилъ.
Все къмъ сжщата категория спадатъ още градовегЬ Н!сороИ$ гй Нез-
ит при сегашния Неврокопъ, Тор1ги8 близо до устието на р^ка М'кста
на западъ отъ Енидже, както и Анхиало. Всички т^зи градове, които
лежатъ рее въ границигЬ ка Тракия, еж добили отъ Траяна пр-Ькора
1Лр|а въ свръзка съ гЬхното пр-Ьустройство. ^)
Въ Мизия условията еж били малко п6 други. Тукъ еж квартиру-
вали още отъ началото на първия в^къ сл. Хр. 2 до 4 римски легиона,
които еж се явявали като главни проводници на римската култура въ
тази страна. Споредъ тогавашнигЬ наредби войниците, които еж слу-
жили по 20 — 25 години въ легионигЬ и пр-Ьзъ това вр-Ьме не еж имали
право да се женятъ, еж били длъжни да жив-Ьятъ на чисто военни на-
чала въ укрепени лагери. Близо до гЬзи лагери еж се заселвали обаче
и разни занаятчии и дребни търговци, повечето хора отъ м-Ьстното на-
селение, волноотпущеници и роби, които еж доставяли всичко това,
отъ което войницитЬ еж имали нужда. Наредъ съ гЬхъ, като хора съ
по-високо социално положение и съ пълни права на римски граждани,
еж оставали да жив-Ьятъ при лагеритЪ и н%кои отъ изслужилите вече
войници, като еж получавали обикновено и опр-Ьд^лено количество
земя, съгласно тогавашнигЬ наредби. По такъвъ начинъ при укр-Ьпе-
птЬ лагери на легионит-Ь, съ течение на вр-Ьмето, възниквали доста го-
леми селища съ твърд-Ь пъстро население. Т-Ьзи селища, наричани отъ
римлянигЬ сапаЬае, не еж имали градско устройство, а еж се управля-
вали отъ стар^йшини, които носили титлата тае1$1г1. Сл-Ьдъ покорява-
нето на Дакия отъ Траяна, два отъ укр-ЬпенигЬ лагери на Мизия, които
еж се намирали на Дунавския бр-Ьгъ, а именно Канапа, при днешното
село Арчаръ източно отъ Видинъ, и Оезсиз, при днешното село Гигенъ
до устието на Искъра, еж изгубили своето стратегическо значение и
легионигЬ, които еж стояли до тогава въ гЬхъ, е тр-Ьбвало да отидатъ
на други вгЬста. Четвъртиятъ Флавиевъ легионъ, който до тогава е
квартирувалъ въ 1^а11апа, е билъ пр-Ьм-Ьстенъ въ 81П§1(1ипит, днешния
Б%лградъ, а петиятъ македонски легионъ, който е квартирувалъ въ Оез-
сиз, е отишълъ въ Тгое8т18, сегашната Иглица въ сев-Ьрна Добруджа. ^)
По този случай Траянъ въздигналъ въ римски колонии съ пълно град-
^) Този пр'Ъкоръ се ср'^1ца обиюювено въ монетигЬ на съотв-^тнитЬ градове, с%-
чени пр^зъ римско вр^ме
*) В. РПо^, 01е Ье§;{опел дег Ргоуюг Мое81а, стр. 63 сл.

192 Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешните български земи
ско устройство и дв-ЬгЬ селища, които еж се намирали при укр-кпенитЬ
лагери въ КаИапа и Ое$си$, като имъ далъ и своето фимилно име, тъй
че гЬзи градове започнали отъ това вр-Ьме да се наричатъ Со1оп1а иь
р1а КаИапа и Со1оп1а 1Лр1а ОезсизЛ)
Най-посл'к Траянъ основалъ въ Мизия и Тракия ц%ла редица нови
градове, било на съвсЬмъ незаселени м-Ьста, било на вгЬстото на незна-
чителни селища. Между гЬзи градове на първо м-Ьсто трЪбва да спо-
менемъ КхсороИз гй 1$1гит, съграденъ на едно високо плато надъ р'Ька
Росица при сегашното село Никюпъ, на сЬверъ отъ Търново.*) Гра-
дътъ, както показва и името му, «градъ на поб'кдата*, е билъ съгра-
денъ въ честь на поб-ЬдигЬ надъ дакигЬ и е билъ населенъ главно съ
колонисти, докарани отъ други провинции на римската империя, пре-
димно отъ Мала-Азия, която по онова вр-Ьме е имала високо раз-
вита култура. Наредъ съ НхсороИз гй 1$1гит, Траянъ основалъ въ сЪ*
веро-източна България още единъ градъ, а именно Магс1апороИ$, наре-
ченъ така по името на Траяновата сестра Магсхапа.^) ОбширнитЬ развалини
на този градъ при Девня въ Варненско, както и неговото голЪмо зна-
чение въ по-късно вр-Ьме като епископско сЬдалище, свидЪтелствувать
за неговото бързо процъвтяване и сполучливо избрано м-Ьстоположение.
Въ вжтрЪшностьта на южна Б-ьлгария е имало вече н-Ькои значи-
телни градове, на първо м-Ьсто РЬхИрророИз, сегашниятъ Пловдивъ,
който около ср-Ьдата на първия в-Ькъ билъ надаренъ отъ ФлавиьвцитЬ
съ особни привилегии,^) посл-Ь СаЬу1е въ подножието на Таушанъ-тепе
при Ямболъ и римската колония Дебелтъ (Со1оп1а Р1аУ1а Рас1$ ОеиИитХ
заселена отъ императора Веспасиана съ римски ветерани. ^) Въпр-Ьки
това Траянъ, за да засили още повече римската колонизация въ стра-
ната, основалъ и тукъ единъ новъ градъ, нареченъ по негово име Ай*
§и$4а Тгахапа, сегашната Стара-Загора.^) Сжщо така и въ плодородната
^) Ср. Когпетапп, у Раи1у-)ЛГ188о^а, Кеа1-Епсусюр. IV 547, подъ думата
с о 1 о п 1 а.
2) Иречекъ, Пллтувания, стр. 239; О. Ка1оро111аке5, Ое ТЬгас!! ргоу)пс1а Ко-
тапа, Ь1р5!ае 1893, стр. 36 сл.; В. Р1ск, 01е апИкеп Мйпгеп уоп Оас1еп ил(1 Мое${сп,
ВегИп 1898, стр. 328 сл.; В. Доб руски, Сборн. за нар. умотв. ХУШ, 1901, 704 сл. ; 0-
Зеиге, Ксуие агсН6о1. 1907, П 257 сл.
3) Иречекъ, Пжтувания, стр. 849 сл. и Неег81га88е, стр. 146; Р I с к, цит. съч.
стр. 183 ;сл.; Е. КаИпка, Апике Оепкта1ег 1П Ви18аг1еп, Ш1еп 1906, стр. 359 сл,
*) Ка1оро111аке8, цит. съч. стр. 41 сл.; Г. И. Кацаровъ, Сборн. за нар. умотв.
ХУН! 653 сл.
^) Иречекъ, Пжтувания. стр. 773; Ка1оро111аке8, цит. съч. стр. 33 сл.; Ког-
петапп у Раи1у-^V^8 8 0)Vа, КеаЬЕпсус!. IV 550.
б) Иречекъ. Пжтувания, стр. 162 сл.; Ка1оро(Наке$, цит. съч. стр. 28 сд.

Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнит% български земи 193
равнина на р-Ька Марица, която е давала всички благоприятни условия
за единъ интензивенъ икономически и културенъ животъ, еж били съз-
дадени два нови града. Единиятъ отъ тЬхъ е билъ Р1о(тороИ$, близо
до днешната Димотика/) нареченъ така по името на Траяновата жена
императрица Плотина, еднакво известна както по своя благъ характеръ,
така и по своитЬ високи морални качества — рЪдки явления по онова
врЪме на римския императорски тронъ — която при това е намирала
достатъчно врЪме и удоволствие да се занимава и съ философия. Ней-
ната кореспонденция съ философа Епикура е запазена и до днешно
вр%ме. Вториятъ градъ, Тга]апороИ8, е билъ разположенъ близо до
сегашния Дедеагачъ, при селото Лъджа-кьой, д'Ьто се намиратъ топли
минерални бани, и е билъ нареченъ така по името на Траяна.') Цита-
делата на града, която се е издигала на хълма Св. Георги, д^то до
пр-Ьди войната се намираше едно старо турско теке, както и обшир-
нигЬ развалини въ подножието на хълма, показватъ ясно, че Тга1апо-
роИз не е билъ само воденъ курортъ, но и единъ значителенъ градъ,
който въ нищо не е отстжпвалъ на другитЬ градове отъ римско вр-Ьме.
Най-поел^ Траянъ не е пр-ЬнебрЪгналъ и юго-западнитЪ краища
на Мизия, тЬзи именно земи, на които българската армия спечели напо-
глЪдъкъ толкозъ много лаври въ борбата си противъ сърбитк. Между
Пирстъ и Нишъ, на местото на днешна Б-Ьла-паланка, той основалъ
градътъ Кете81апа, а на Косово поле, на горнето течение на Вардара —
града 111р1апа, днешния Липлянъ. ^)
Само въ Македония Траянъ не е нам^рилъ за нужно да създава
нови градове, тъй като тази страна се е намирала отдавна подъ римска
власть и тогавашната елинистическо римска култура е била пуснала вече
дълбоки корени въ нея. Като главенъ центъръ на тази култура се е
явявалъ градътъ Солунъ, най-значителниятъ градъ на Македония както
въ ново, така и въ старо вр^ме. Сжщо и въ вжтр-Ьшностьта на страната
еж се намирали градове, като Охрида— ЬусЬшйиз, Битоля- Негас1еа,
Воденъ — Е(1е$$а и др., които еж достигнали високо развитие още пр'Ьди
да бжде установено римското владичество въ Македония. Въ края на
първия вЪкъ пр. Хр. еж били създадени тукъ и няколко римски колонии,
въ които еж били ззселени римски ветерани, родомъ отъ романизира-
^) Ка1оро(Ьаке8, цит. съч. стр. 43 сл.
^ А. Оитоп!» Мб1апбе8 (1*агсЬ^о1об1е е! (1'6р1ртрЬ{е, Раг1$ 1892, стр. 224 сл. и
494 СД.; Ка1оро1!1аке$, цит. съч. стр. 46.
') А. уоп Оота$2е>^$к1, ОезсЬ. дег гбт. Ка!$ег II 178.
Иш^стмя иа Арх. друж. V. 13

194 Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнитЬ български земи
нигЬ напълно м-Ьста на империята. Най-значителниН отъ тЬзи колонии
еж РеИа (Со1оп1а 1иИа Аи§и$1а Ре11а) при днешното село Постолъ, близо
до Енидже-Вардаръ, и РЬхИрр! (Союпха 1иИа РН{Ирреп8!8) на половината
пжть между Драма и Кавала. ^ П6 на сЬверъ, на местото, д1^то р. Черна
се влива въ Вардара, намираме града 81оЬ1 (Мип1с1р1ип1 8юЬеп81ит),
надаренъ съ градско устройство още отъ императора Августа,^ а на
западъ отъ Скопие, на местото на днешното село Злокучане, се е
намирала колонията Зсир! (Со1оп1а Р1аУ1а и Со1оп1а ЛеИа 8сир1), основана
около ср-Ьдата на първия в-Ькъ сл. Хр. отъ ФлавиевцитЬ и засилена отпослЪ
въ вр-Ьмето на Хадриана, ^ отъ която именно Скопие е добило името
си, и която, споредъ римското административно Д'Ьление, се е падала
вече въ границигЬ на Мизия.
Ако теглимъ една равносметка на колонизаторската д'Ьйность на
Траяна въ Мизия и Тракия, ще получимъ сл^днитЬ резултати: петь
по- стари общини — ЗегШса, Раи1аИа, №сороИ8 гЛ Не81ип1, Тор1ги$ и
АпсЬ1а1и8 — еж били пр'Ьвърнати въ градове ; дв^ легионски селища —
Ка11апа и Ое8си8 — еж били преустроени като римски колонии, а ново*
основани еж били 7 града: НкороИз гй 181гит, Магс1апоро118, Аи^и81а
Тшапа, Р1о11пороИ8, Тга1апороИ8, Кете81апа и 1Лр1апа.
Лесно е да си пр-Ьдставимъ, какви силни чувства на адмирация и
почитание къмъ личностьта на римския императоръ требва да еж се
загнездили дълбоко въ душата на м-Ьстното население, когато то е
видело всички тези градове да изникватъ единъ следъ други като по
некакво вълшебство и целата страна въ продължение само на неколко
години да изменя съвършено своята физиономия. За бждещето на двегЬ
провинции тези промени еж имали грамадно значение. Въ всички времена
и държави само гражданското население се явява като носитель на
една по-висока култура и само въ градовете могатъ да се еъздадатъ
благоприятни условия за засилването и процъвтяването на тази култура.
По тази причина Мизия и Тракия, безъ реформите на Траяна, еж щели
да стоятъ още дълго време въ своето сравнително първобитно съсго-
яние, безъ да могатъ да се подравнятъ съ останалите римски провинции.
Въ пълно съзнание на това нещо, Траянъ не се е спрелъ ни най-малко
предъ мжчнотиите, съ които е било свързано уреждането на толкозъ много
градове и заселването имъ съ колонисти отъ други страни на империята.
^) Когпетапп, цит. съч. IV 519.
2) Пакъ тамъ, IV 549.
3) Пакъ тамъ, IV 547.

Б. Фняоаъ, Императоръ Траянъ н днеишкгЬ български земи 195
СъвсЬиъ погрешно бк било да се иисли, че основанитЬ отъ Траяна
градове въ Мизия и Тракия еж били градове само по име и че гЬ не
еж представяли нищо друго, освЪнъ угол-Ьнени села безъ особна физн-
онония, АрхеологическитЬ изучвания, направени досега у насъ, колкото
и да еж недостатъчни, все пакъ ни давать възможность да си сьста-
винъ понятие и за външния изгледъ на тЪзи градове. Нека взененъ
за приьгЬръ града №соро115 ас1 Шшт, чиито развалини произвеждатъ и до
днесъ такова дълбоко впечатление на всЬки пжтешественнкъ. Разкоп-
ките, конто преди петнадесеть години б^ха започнати на това ясЪсто
по инициативата и съ средства на Негово Величество Царя и които
отпосле беха продължени отъ страна на Народния музей, накаръ още
и да не еж. привършени, откриха вече най-важните части на града-*)
По средата на града се е намиралъ пазарниятъ площадъ, тъй нарече-
ниять форуиъ, около който еж се издигали храмовете и другите по-важни
обществени постройки, които и днесъ ни очудватъ съ своята богата
архитектура, съ изобилното употребение на мрямора, съ масивния сн
градежъ и големите технически средства, употребени при тЬхното изкар*
ване (обр. 138). Въ форума е билъ концентрираиъ целиятъ общесгвенъ
животъ на града. Тукъ еж ставали всички по големи събрания, тукъ еж
идвали гражданите, за да узнаватъ новините, тукъ еж се сключвали всички
важни търговски сделки, тукъ еж се издигали бронзовите статуи на
римските императори, подставките отъ които, заедно еъ надписите, еж
запазени и до днесъ. Отъ обществените постройки, които еж се нами-
рали вънъ отъ района на форума, требва да споменемъ баните, на които
римляните еж обръщали особно внимание и които у техъ еж служили
не само за чистота, но и като место за спортъ. Видно место е заеиалъ
въ града и единъ значителенъ театъръ, чиято зала, съ амфитеатрално
наредените въполукржгъ пейки, еоще отчасти запазена (обр. 139) Градътъ
е иналъ освенъ това канализация и водопроводи, които сжщо отчасти
еж запазени и за които некои отъ сегашните градове въ България
биха ноглн лаиузавипятъШбп. 140^. я наоколо е билъ заграденъ съ ЗДрава
•секаква неприятелска изне-
езъ съмнение н въ другите
день въ некои отъ тЬхъ се
сть да се разчита, че ще се
I градска култура. ДнешнигЬ
и Сьоръ, посочени по-гор^ на стр

193 Б. Фмло&ъ, Имперяторъ Трлянъ и днсшйигЬ български земи
развалини на града Оезсиз, напримЬръ, не отстлпватъ въ нищо на вико-
полскит* (обр. 141).
Втората страна на Траяновата д-Ьйность въ Мизия и Тракия се
Обр. 138. — Развалините на форума въ Ннкюпъ.
заключавала, както вече казахме, въ прокарването на кови и удобни
плтища. Въ това отношение римлянит% еж били гол-Ьмн майстори
и никой другъ отъ старигЬ народи не е могьчъ да нмъ съперинчн.

Б. Фкловъ, Ииператоръ Траинъ и днешнигЬ български земи 197
Може безъ преувеличение да се каже, че обширната римска империя
е могла да се управлява отъ едкнъ центъръ само благодарение на
иногобройнитЬ, здрави и винаги добрЪ поддържани пжтища, които еж
Обр. 138°. — РвзвалинитЪ на форума въ Ннкюпъ.
създавали удобни и бързи съобщения съ всички нейни краища. И до
днесъ още на много м-Ьста сх^ запазени остатъци отъ т^и п«тища, които
Обр. 139. — РазвалинитЬ на театъра въ Никюпъ.
веднага се познаватъ по солидната си направа- При завземането на
всЪка нова провинция, една отъ първитЪ грижи на рииляннтЬ е била,
да се построятъ необходимите пжтища, предимно по военно-стратеги-

198 Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнигЬ български земи
чески съображения, за да се улесни движението на легионитЪ. Така и въ
Мизия, още въ началото на римското владичество, еж били вече взети
м'Ьрки, за да се създадатъ удобни съобщения между укрЪпенитЬ лагери
на тази провинция. Отъ единъ случайно запазенъ камененъ над-
писъ^) ние узнаваме, че още пр-Ьзъ вр-Ьмето на императора Тиберия
(14 — 37 год.) четвъртиятъ скитски и петиятъ македонски легиони еж
прокарвали по десния бр%гъ на Дунава единъ пжть, който е вод'Ьлъ
отъ укрепения лагеръ У1т!пас1ип1 на изтокъ къмъ усгието на р. Поречка.
По-късно, пр-Ьзъ вр-Ьмето на ФлавиевцигЬ, този пжть наново билъ
поправянъ,^) а Траянъ, въ свръзка съ походигЬ си противъ дакигЬ,
го продължилъ къмъ Кладово, при което особни мжчнотии предста-
вяли стръмните скалисти брегове на Дунава въ околностьта на
Жел-Ьзнит* врата. Изрично се споменува, че Траянъ билъ принуденъ
да разбива скалигЬ и да подгражда платото съ дървени греди, за да
добие нзгжната широчина за пжтя. ^) Когато Дакия била окончателно поко-
рена, пжтьтъ по десния бр-Ьгъ на Дунава билъ продълженъ пр-Ьзъ цЪла
днешна сЬверна България и Добруджа чакъ до Черно Море. По такъвъ
начинъ, поср'Ьдствомъ сжществуващигЬ вече пжтища въ римска Герма-
ния, е било създадено първото пр-Ько сухопжтно съобщение между
Северното и Черното морета.*) Това събитие е имало грамадно културно
значение и е допринесло твърд'к много за романизирането на Мизия и
за сближението на тази провинция съ западните области на империята.
За другигЬ пжтища, построени отъ Траяна въ Мизия и Тракия,
нямаме положителни св-Ьд-Ьния. Ние вече споменахме, че римскиятъ
пжть отъ Б-Ьлградъ пр-Ьзъ София и Пловдивъ за Цариградъ носи по
предание името на Траяна. Това обаче още не показва, че пжтьтъ е
билъ съграденъ отъ този императоръ, понеже, както видехме, народ-
ното пр-Ьдание въ балканскигЬ земи приписва на Траяна всЬка по-зна-
чителна римска развалина Съ по-гол-Ьма сигурность може да се приеме,
че пжтищата, които е строилъ Траянъ въ Мизия и Тракия, еж се нами-
1) Согр. 1п5спр1. 1а11п. Ш 1698 (13813 Ь) Оеззаи, 1п8сг. 5€1. по 2281.
2) Согр. 1п8спр1. 1а11п. III 13813.
3) Согр. 1п8сг1р1. 131111. 1П 8267 ( - 1699): топНЬиз ехшгв, апсотЬиз $иЬ1аИз Vшт
/есИ. Ср. върху този пжть Е. Вогтапп, ЗИгип^Ьег. йет Ш1епег Акай. 1874. стр. 417 сд.;
Р. КапИг, ОепкзсЬгШеп дег ^V^епег Акай. Хи, 1892, 31 сл; А. уоп Ргетег5и!п, ЛаЬг-
езЬеИе дез Ое81егге1с11. агсЬаео!. 1п81. 1, 1898, Ве1Ь1. стр. 176.
*) Аиг. У1с1ог, Саез. 13, 3: Нег сопйНит рег )егав ^еп(ез, дио /асИе аЬ издие
РопНсо тап т ОаШат регтеаШг. За трасето на този пжть гл. Вгап(11$, у Раи1у-
^V^88 0^Vа, КеаЬЕпсусК IV стр. 2129 сл. подъ думата Оапиу1и8.

Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнитЪ български зеии
ралн въ свръзка съ основанитЬ отъ него градове. Между гЬхъ като
главенъ пжтенъ вжзелъ се явява пакъ N^соро1^^ ай 181гит, дЪто еж се
кръстосвали най-важнигЬ пжтища въ сЬверна България. До колкото
Обр. 140. — Павирана и канализирана улица въ Ннкюпь.
Обр. 141. — РимскнтЬ развалини при Гигенъ.
ноже да се сжди отъ запазените днесъ сл-Ьди, отъ тукъ еж излизали
къиъ западъ и кънъ сЬверъ два главни пжтя, първиятъ отъ които е

200 Ь. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешн1гг1'*български земи
водЪлъ къмъ Оевсиз, а вториятъ е отивалъ къмъ укр-Ьпения лагеръ
Ноуае при Свищовъ, дЪто по това врЪме е квартирувалъ първшлгъ
италийски легионъ. Другь единъ твърд% важенъ пжть е излизалъ оть
Н1сороИ$ въ юго-източна посока и, прЪзъ Твърдишкия проходъ, е во-
д^лъ за Кабиле, ^) близо при днешния Ямболъ, д-Ьто се е разклонявалъ
въ три направления: на изтокъ къмъ Анхиало, на юго-западъ къмъ
Стара-Загора (тогавашната Аи§^и8(а Тгахапа) и на югъ, по течението на
Тунджа и на Марица, къмъ РюИпороИб и Тга1апоро118. Наредъ съ рим*
ския пжть отъ Гигенъ— Оезсиз прЪзъ Троянския проходъ за Плов-
дивъ,^) който е сжществувалъ още отъ ср'Ьдата на първия в%къ сл.
Хр.,^ Траяновиятъ пжть пр^зъ Твърдишкия проходъ за Кабиле е билъ
главното съобщително средство между Мизия и Тракия пр%зъ Балкана.
Покоряването на Дакия, уреждането на градоветЬ и прокарването
на нови пжтища въ Мизия и Тракия, еж били за Траяна главнитЬ сред-
ства, съ които той е см-Ьталъ да осигури траенъ миръ на гЬзи провин-
ции и да засили гЬхната романизация. По-нататъшното развитие на не-
щата показва, че въ това отношение Траянъ напълно сполучилъ. Него*
витЪ реформи еж упражнили грамадно влияние и върху вжтр-Ьшното
развитие на провинциитЬ. Макаръ и да не разполагаме още съ доста-
тъчно материалъ, за да можемъ да просл-Ьдимъ това развитие въ всички
негови подробности, ние все пакъ сме вече въ състояние да посочимъ
поне най-главнитЬ отъ неговигЬ моменти.
Първиятъ и най важенъ резултатъ отъ реформитЬ на Траяна се
изразява въ засилването на икономическия животъ и въ бързото поди-
гане на народното благосъстояние. Обезпечаването на границитЬ, лес-
нитЬ съобщения и наличностьта на гол-Ьми градове, които еж лр-Ьдста-
вяли добри пазари и центрове на голяма консомация, еж способству-
вали извънредно много за това н-Ьщо. Като доказателство за гол^Ьмото
благосъстояние на страната, настжпило сл'кдъ реформигЬ на Траяна, се
явяватъ пр-Ьди всичко значителнигЬ обществени и частни постройки
отъ това врЪме. Може безъ пр'Ьувеличение да се каже, че най-важнигЬ,
най-хубавигЬ и най-многото римски паметници, навгЬрени въ Мизия и
1) А. уоп Оота82е\^$к1, СезсЬ. (1ег гОт. Ка($ег II, 176.
^ Върху този пжть гл. Лгебек, Неег$1га$8е, стр. 156 сл.; В. Аврамовъ, Изве-
стия IV, 227-240.
3) Това се вижда отъ единъ латински надписъ отъ времето на Нерона (61 год. са.
Хр.), нам-кренъ при Михилци, Карловско (издаденъ най-до6р% у Е. К а П п к а, АпИке Оепк-
П1а1ег 1п Ви1^аг1еп п» 19; по-рано издаванъ въ Сборн. за нар. умотв. XVI стр. 97 и Соф.
1п8сг. 1а«п. III 14207 »|).

Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днсшнитЪ български земи '.01
Тракия, принадлежатъ все на втория и на третия в-Ькъ, т. е. на епо-
хата огЬдъ Траяна. Засилването на търговията и нейното модернизи-
ране намиратъ своето изражение въ обстоятелството, че почти всички
основани отъ Траяна градове, съ изключение само на 4 — Канапа, Ое$-
си$, Кете81апа и 1Лр1апа— еж почнали твърдЪ наскоро, отчасти още при
Хадриана, да сЬчатъ свои собствени монети. За значителнитЬ богатства,
които еж се натрупвали у м-Ьстното население, свид-Ьтелствуватъ и н*-
кои отъ находкигЬ, които станаха пр-Ьзъ посл-ЬднигЬ години у насъ.
Така напр. съкровището отъ с. Николаево въ Пл-Ьвенско, ^) което се
състои отъ разни златни накити и сребърни сждове и отъ около 1000
сребърни римски денара, прЪдставя, даже само въ металъ, една стой-
ность отъ н-Ьколко хиляди лева. Въ римскигЬ гробове при Арчаръ —
Каиапа, които принадлежатъ на втория и третия вЪкъ, се намиратъ
почти винаги златни накити, понякога въ внушително количество, със*
тоещи се отъ по нЪколко огърлици, гривни, пръстени, обЪци и др.*)
ТЪзи факти показватъ достатъчно, че населението, което е имало тол-
козъ много злато на ржка, е било въ състояние да води твърди охо-
ленъ животъ и да се наслаждава отъ всички блага на тогавашното
твърд'Ь изтънчено въ удоволствията вр%ме.
Материалното благосъстояние на населението е спомогнало твърд%
много и за създаването на една по-висока духовна култура, която ние
днесъ можемъ да доловимъ само въ областьта на изкуството, главно
въ паметницигЬ на тогавашната архитектура, скулптура и художествена
индустрия. За жалость вр-Ьмето не ми позволява да се спра по-надълго
върху гЬзи въпроси и да просл-Ьда развитието на тогавашното изкуство
въ Мизия и Тракия. Наистина художественото творчество въ гЬзи про-
винции се е намирало сравнително въ твърд-Ь неблагоприятни условия
и затова то никога не е могло да се издигне на онази висота, която е
достигнало въ Гърция, Италия или Мала-Азия. НеговигЬ произведения
носятъ обикновено явния отпечатъкъ на провинциално произхождение.
При все това интересътъ и вниманието спрямо художественигЬ памет-
ници, както и видното м-Ьсто, което имъ се е отдавало въ частния и
общественъ животъ, не еж били въ Мизия и Тракия по-малки, откол-
кото въ другитЬ римски провинции, а пъкъ това, което имъ е Липсвало
въ качество, се е набавяло чр-Ьзъ количеството. Какъ високо се е ц-Ьн-Ьло
изкустрото въ тогавашнитЬ градове на Мизия и Тракия, се вижда най-
') Б. Филовъ, Риуското съкровище отъ Николаево, Изв'^стия IV. 1—46.
■) Плкъ тамъ, стр. 34—40.

Б. филовъ, Императоръ Траякъ и днешнигЬ български земи
добрЪ отъ интереса, който населението на тЬзи градове е проявявало
къиъ знаиенититЪ произведения на старото класическо изкуство.. Така
напр. градътъ N^сороI^8 а6 1з1гит е притежавалъ една мряиорна статуя —
копие отъ знаменитото произведение на Праксителя, което е предста-
вяло бога на любовьта, Еросъ, н чийто оригиналъ се е наинралъ въ града
Парнонъ въ Мала-Азия. *) Благо-
дарение на една щастлива слу-
чайность, тази статуя, обаче безъ
главата, б^ше открита още при
първитЪ разкопки, които се напра-
виха въ развалините на МкороНз,
и сега се намира въ сбиркитЪ на
Народния музей (обр. 142). Сж-
щиятъградъ е притежавалъ копие
и отъ друго едно твърди изв*ство
произведение на Праксителя. з
именно отъ тъй наречения Апо-
лонъ Зацгос1опо8, т. е. Аполонъ
убиецъ на гущера, наЙ-добригЬ
реплики отъ който се иамиратъ
въ Лувърсия музей въ Парижъ
и въ Ватнкана въ Рииъ.''')
Копия отъ друга една не по-
малко знаменита статуя на сжщия
найсторъ, а именно отъ Хернеса
съ дЪтето Днонисъ, чийто ори-
гиналъ бе намЪренъ при раз-
копките въ Олиипия, срещаме въ
други два Траянови града, въ
хиало. ') Градътъ МагС1апороИ5 — Девня (
'( в. РИо*, Его551а111е аия М1соро115 яй 15||
1п81. XXIV. 1909, 60—73; Археологически паралели
30-45. Гл.и Р. ШоИег!!. ЛгсПаео!. Ветмкипееп
4. етр. 21-40.
*) Гл. Б. Филовъ, Археологически парале.
') За Лнхиало гл. пакъ тамъ стр. 71 ся. За
дадена още бронзова монета на този градъ отъ
известния нашъ колекиионеръ В Аврамовъ. Вър*
Праксителева статуя на Хсрмсса съ детето Дионн(

Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнигк български земи 203
дв% знаменити статуи на класическото изкуство. ^ Едната отъ тЬхъ
е била тъй наречениятъ Лицейски Аполонъ, чийто оригиналъ се при-
писва на Праксителевата школа, а втората е била една статуя на Хер-
меса, който си вързва сандала, — едно отъ най-хубавитЬ произведения
на античното изкуство, за авторъ на което се счита било самиятъ
Лизипъ, художникътъ на Александра Велики, било н^кой отъ неговигЬ
ученици.
Наистина, самигЬ статуи, за които е дума, направени като копия
споредъ знаменити оригинали, не еж открити, съ изключение на ста-
туята на Ероса отъ Никюпъ. Обаче за гЬхното сжществуване ние мо-
жемъ да сждимъ отъ обстоятелството, че тЬ еж изобразени върху мо-
нетитЬ на съотвЬтнитЬ градове като едни отъ най-важнитЬ тЬхни за-
б-Ьл^жителности.^
За да се пр'Ьц^нятъ тЬзи факти въ всичкото тЬхно значение за
художествения вкусъ на онова вр^ме, достатъчно би било само да се
запитаме, колко отъ днешнитЬ градове въ България биха могли ди се
похвалятъ съ своигЬ художествени произведения и да посочатъ такива
отъ рода и значението на изброенитЬ по-горЪ.
Редътъ, който е билъ установенъ въ Мизия и Тракия отъ Траяна,
се е задържалъ безъ сжществени промЪни въ продължение на около
единъ вЬкъ и половина — вр-Ьме напълно достатъчно, за да мо>хе
далото на Траяна да узрЪе и да даде своитЪ плодове. Около срЪдата
на третия в%къ започватъ обаче он%зи гол'кми движения на народигЬ
въ Европа, които, подобно на днешната всесв-Ьтска война, разклащатъ
изъ дъно основигЬ на тогавашния политически и социаленъ строй.
Балканскиятъ полуостровъ става арена на най-грознигЬ опустошения
отъ страна на готитЬ и хунитЬ. Когато бурята обаче пр'кминава и
настжпватъ отново по-спокойни дни, особно пр^зъ шестия вЬкъ въ
вр-Ьмето на императора Юстиниана, Мизия и Тракия бързо пакъ се
съвзематъ и пр-Ьживяватъ втория свой разцв-Ьтъ, като изразъ на който се
явяватъ великол-ЬпнигЬ паметници на старохристиянската епоха у насъ.
КоренитЬ, които римската цивилизация е била пуснала въ тЬзи страни,
отколкото Анхиалскня екземпляръ (репродуциранъ въ поменатата ми студия, табл. У1П 13),
и въ нея личи добр^, че Хермесъ въ дигнатата си десна ржка е държалъ кадуцей.
*) Б. Филовъ, Археологически паралели, стр. 45 сл. и 74 сл.
^1 За условията, при които може да се допустне, че н^кое монетно изображение
яр-Ъдставя ве абстрактенъ образъ, а действителна статуя, гл. Б. Филовъ, цит. съчин.
стр. 61 сл.

204 Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнитЬ български земи
сж били така дълбоки и ср'Ьдствата, употр-Ьбени отъ Траяна, еж се
указали така могжщи, щото достатъчно е било само да духне единъ
слабъ в-Ьтреиъ, за да разнесе явилитЬ се на небосклона черни облаци
и топлигЬ лжчи на слънцето да огр'Ьятъ наново плодороднитЬ долини
отъ двЪтЬ страни на Балкана. Чудно ли е тогава, че образътъ на
отличния^) римски императоръ, комуто страната е дължала всичко
това, се е вр-Ьзалъ така дълбоко въ народната душа, дЪто той е миналъ
въ сферата на боговегЬ, и че мастното население пр%зъ всички вре-
мена, въ продължение на повече отъ осемнадесеть вЪка, е свързвало
името на Траяна съ всички паметници на една велика, отдавна пр'Ьми-
нала, и все пакъ жива и до днесъ епоха?
Картината, която се опитахъ да нарисувамъ за състоянието на днеш-
нитЬ български земи въ вр-Ьмето на Траяна и неговитЪ най-близки прием-
ници, не е плодъ на фантазията.Тя почива, както вид-Ьхме.на неоспорими до-
казателства, черпени въ археологическите материали, които се откриватъ
въ такова изобилие у насъ. Поради трайния миръ, народното благосъ-
стояние и гол-Ьмото културно подигане на страната, ние бихме могли
съ пълно право да означимъ въпросната епоха като златенъ в%къ за
тЬзи земи. И днесъ, когато ние пакъ се намираме на прага на една
нова епоха, когато нашити врагове, които въ продължение на триде-
сеть години се опитваха непр-Ькжснато да попр-Ьчатъ на нашия нацио-
наленъ устремъ, еж сжщо така окончателно сломени, както едно вр-Ьме
дакигЬ оттатъкъ Дунава 6*6x3 сломени отъ легионигЬ на Траяна, когато
българскиятъ народъ вижда най-посл-Ь осъществяването на своитЬ
национални идеали и чака съ нетърпение да се пр-Ьдаде на мирна
д-Ьйность за своето вжтр-Ьшно пр%усп'кване, нека ми бжде позволено
да завърша съ пожеланието, щото за обединена и ц-Ьлокупна Бълга-
рия да настжпи наново епохата на императора Траяна.
Ка18ег Тга1ап ипй (Не ЬеиН^еп Ьи1§аг1$еЬеп Ьйпдег (Уог-
^га§> §;еЬаИеп ат 5. ОегетЬег 1915 гит Ве8(еп йе$ Ви1§^ап$еЬеп Ко1еп
Кгеигез). — Оа$ Ап(1епкеп ап Ка1$ег Тга1ап Ьа1 1т Ьеи(1§^еп Ви1|;апеп $еЬг
ие!е ^птге1 ^е1а$$1 Ра$1 затШсЬе Ье(1еи1епс1еге 0Ьегге51е гОт1$еЬег 2еИ
$!пй 1т Уо1ке ип1ег йет Натеп й1е$е$ Ка1$ег$ Ьекапп( ип(1 1п с1ег аКЬи!-
1) траянъ е билъ първиятъ отъ римскит-Ь императори, който е пояучиаъ отъ гс
иата титлата орИтиа.

Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнитЬ български земи 205
^апзсНеп Му^Ьою^^е ^игйе ег зо^аг ип1ег Ше ОбИег аи{§;епоттеп. АисЬ
е\пще Уо1к$Иес1ег ^188еп е1\^а8 уот ^ЬаИпегкбшее" Тга1ап ги ЬепсЬ1еп.
Овезе ит$Шп(1е 1а$5еп зкН пиг йптсЬ (Не 11е!еге1{еп(1еп итшапсНип^еп
егк1агеп, (Не (Не Ке^ешп^ Ка1$ег Тга1ап$ 1п Леп ЬеиН^еп Ьи1^ап8с11еп
Ьдп(1ет ЬегЬе12е!йЬг1 ЬеЛ. ОЬ^оЬ! (Незе Ьап(1ег, (Не гп йеп гбт13сЬеп Рго-
у1п2еп Моез1еп ппй ТЬгак1еп 2^Ьбг1еп, зсЬоп У1е1 МЬег ип1ег (Не гбш!-
зсЬе НеггзсЬаЙ катеп, шаг 1п уог1га1ап18сЬег ХеИ посЬ зеЬг \уеп12 №г 1Ьге
Котап1з1египе кезсЬеЬеп. Егз! Ка1зег Тга1ап Ьа1 п1сЬ1 пиг Шг 1Ьге тИМ-
пзсЬе 81сНегип2 йигсН с11е ЕгоЬешп^ Оак1епз е^зог^!, зопдегп уог аНет
аисН Шгс11е 1ппеге Еп1\У1ск1ип^ дег РгоУ1П2еп ипд Юг (Не АпрПапгип^
етег ЬбНегеп КиИиг еп18сЬе1(1еп(1е ЗсЬпИе ^^^ап. 01е ТйН^ке!! Тга1апз 1п
(Незег Н1пз1сЬ1 1й8з1 зкН Ьеи1е Ьаир18йсНИгЬ ай! 2\уе1 \У1сН(1§;еп СеЬ1е(еп
еепаиег уег{о15еп: Ье! с1ег Огйп(1ип5 уоп 51йд1еп пасН гбт13сЬег Аг1. с11е
1е11ше18е ап (Не 51е11е уоп аИеп Оог!- ипс! Оаи5ете1пдеп 1га1еп, ппй Ъех
(1ег Ап1е8ип2 уоп пеиеп 51газ8еп. 1т ^апгеп Ьа! Тга1ап 1т Ьеи112еп Ьи1-
§апзсНеп ОеЬ1е1е з^еЬеп пеие 51а(11е ке^гйпйе!: НкороИз ад 1з1гит, Маг-
аапороИз, Аи§;из1а Тга1апа. РюНпороИз, Тга1апороИ8, Кетез1апа ипд 1Л-
р1апа; ШпГ йИеге Оете1п(1еп — ЗегсИса, Раи1аНа, №сороИ8 а(1 НсзШт, То-
р1гиз ипс1 АпсЬ1а1и8 — егЬ1еиеп еЬеп!а11з зШдНзсНе УепуаИип^ ип(1 (Не
Ье1с1еп 21у11еп Апз1е(11ипзеп Ье1 с1еп Ье^юпз1а^егп уоп Оезсиз ипд КаНапа
\уиг(1еп 1п гдт13сЬе Ко1оп1еп ит§;е)уап(1е11. Рйг с1еп Ь1йНепс1еп 2из1апд
д1езег Тга1ап13сЬеп Сгйпс1ип§;еп 1е§;еп с11е Кези11а(е дег Аиз§;гаЬипд;еп 1п
N^соро^^з ас1 1з1гит ипс1 (Не аиз^ес1еНп1еп Ки1пеп дег Союп1а 1Лр1а Оез-
сиз е1П ^Шп2епс1ез 2еи§шз аЬ. АисН й\е те13(еп 81газзепап1аееп Тга1апз,
(Не 31сН Неи1е пиг 2ит Те!! !ез{з1еИеп 1аззеп, )уегдеп тИ деп 81йд1еегйп-
дип^еп 1п 2изаттепЬап^ ^ез1апс1еп ЬаЬеп. Nатеп(^^сЬ зсЬе1п( N^соро^^з
ас1 1з(гит е1П шкНН^ег 81газзепкпо(еп §;е\уезеп 2и зе1п.
01е 81сЬегип8 <1ег Огеп2еп, дег ег1е1сЬ1е1е УегкеЬг ипд с11е Рбгйегипе
с1ез 81йс11е\уезепз НаНеп е1пе Ье(1еи1епде НеЬип^ с1ез ^VоН1з^ап(1е8 йег Рго-
У1П2еп 2иг Ро12е. 01е Ьедеи1епдз1еп гбт18сЬеп Оепкта1ег 1п сНезеп Рго-
У1П2еп кеЬбгеп с1ег пасЬ1га1ап1зсЬег 2,еИ ап. Оег Аи{8сЬ)уип8 с1ез Напде1з
ипс1 зе1пе Мос1егп181егип8 Нпс1еп 1Ьгеп Аи8с1гиск ип1ег апс1егет аисЬ с1апп,
дазз {аз1 зйт1Нс11е уоп Тга1ап ^е^гйпде1е 81й(Не Ьа1с1 с1агаи{ е1§епе Мйп2еп
ги рга^еп Ье^апнеп. 2аЬ1ге1сЬе ип(1 2ит ТеН зеНг гекЬНаШее Оо1с1Гип(1е.
(11е еЬеп!а11з с1ег пасЬ*га1ап13сНеп 2,еИ ап^еЬбгеп, зргесЬеп с1еи1ИсЬ ^^пи^
?0г деп Ке1сЬ1ит с1ез Ьапс1ез. Напс! \п Напс! (1гтИ Ьа1 аисЬ (Не ее^зН^е
КиИиг йег Веуб1кегип8 81агк ги^епоттеп. Nатеп1ИсН ай! йет ОеЬ1е1е (1ег
Кипз! 1^881 31сН йаз е^паиег уег{о18еп. У1е1е 81ас11е 8е*21еп 1Ьгеп ЕНг^е^г
(1апп, Кор1еп уоп деп ^Vе^кеп ЬегйЬт^ег Ме18{ег, Ьезоп(1егз с1ез Ргах11е1ез,
ги ЬегКгеп, (Не з!е (1апп ай! 1Нгеп Мйпгеп аЬЬ11(1еп 11еззеп.
В1е Е]п!аие (1ег ВагЬагеп ит (Не М1ие (1ез 3. ЛаЬгН. зе1г1еп д1езег
{пе<1]|сНеп ЕиЬлг1ск1ип|^ е1п Епйе ипс1 Ьаю \уигде (11е Ва1капЬа1Ь1П8е1 (1ег
8сЬаир1а(2 Лет зсЬгескНсЬз^еп УепуОз^ип^еп А18 аЬег с1ег 81игт УогЬе! \уаг

206 Б. Филовъ, Императоръ Траянъ и днешнитЬ български земи
ип(1 ^1ес1ег гиЬ18еге Та^е, патепШсЬ 1т 6. ЛаЬгЬ. ип1ег йег Ке^^египд Лиз-
11П1ап8 е1П8е121еп, копп1бп $1сН Мое$1еп ипд ТНгак1бп $сНпе11 ег1ю1еп ипд
1Ьге 2^е1*е В1й1е2е11 еНеЬеп, ^оуоп й\е рт'йс\\1щеп Ваи1еп йег аИсНпзИ!-
сНеп ЕросЬе е1п 2еи§П1$ аЬ1е8еп. 5о НеГ ^агеп (Не АЛ^игге!, ше1сЬе Ше
гбт1$сЬе КиКиг Ь1ег зсНоп §е$сН1азбп На1, ип(1 $о тгкзат ЬаЬеп $1с11 сНе
МШе! еп^1е8еп, ше1сНе Ка1$ег Тга1ап Ш й\е Котап1$1егип^ с1е$ Ьап(1б$
аI1^е\Vепде1 Ьа1.
В. РНош.

Археологически в'Ьсти
Българското археологическо дру-
жество въ София. Общото годишно
събрание на дружеството пр-^зъ 1915
год. се състоя на 26 априлъ. На него
б% прочетенъ печатаниятъ отчетъ за
д%йностьта на дружеството пр-^зъ 1914
год., извлечение отъ който дадохме въ
IV томъ на Изв-Ьстията (стр. 241).
За да могатъ да се популяризиратъ
иЪлитЬ на дружеството въ по-широки
кржгове, на това събрание се взе р1>-
шение, да се устроятъ н-^колко сказки
изъ провинцията. За жалость, поради
общото политическо положение и за-
почването на войната противъ сърбит^,
изпълнението на това р'^шение тр'^бваше
да се остави за по- благоприятно вр'^ме.
Д'^йностьта на дружеството пр-Ьзъ
1915 година, поради поменатите вече
причини, бе твърде ограничена. Раз-
копките на Червената църква при Пе-
рущица, които беха почнати презъ ле-
тото 1914 год. (гл. Известия IV 241)
и требвате да се продължатъ презъ
есеньта на настоящата година, поради
мобилизацията беха пакъ отложени.
При все това некои по-малки изуч-
вания можаха да се предприематъ
презъ летото. Така, г-нъ В. Аврамовъ
направи едно нзучване върху римския
пжть отъ София до Кюстендилъ, за
която цель дружеството му бе отпу-
снало 300 лева помощь. Г-нъ Р. По-
повъ получи помощь отъ 200 лева,
сь която той предприе неколко екскур-
зии въ околностите на София, за да
проучи могилите и предисторическите
селища въ Софийската котловина. И
двете тези изучвания еж дали твърде
интересни и задоволителни резултати,
които ще бждатъ обнародвани по-късно
въ Известията.
Презъ годината се държаха въ дру-
жеството само две сказки, и двете отъ
г-на П. Мутафчиева, а именно .Старини
при Белово и проходътъ Момина кли-
сура", на 25 мартъ, и «Старата църква
Св. Илия при Пирдопъ** (съ проек-
ционни картини), на 26 априлъ. Вто-
рата сказка имаше за цель да запознае
дружествените членове съ съществе-
ното съдържание на поместената по-
горе (стр. 20—82) статия на г-на Му-
тафчиева.
Въ дружествената библиотека презъ
1915 г. постжпиха само 19 нови книги,
тъй че въ края на тая година библио-
теката разполага всичко съ 272 тома.
некои отъ новопостъпилите книги СА
подарени отъ авторите имъ, а повечето
отъ техъ сд^ получени пакъ въ замена
на дружествените издания. Слабото по-
стъпление на книги се дължи на изклю-
чителните обстоятелства, които прежи-
веваме.
Б. Ф.
Фреските иа Боянската църква
при София. Както вече съобщихме
по-рано (Известия III 303 сл.), по-
чистването и закрепването на фре-
ските въ Боянската църква бе започ-
нато още презъ летото на 1912 год. и
се извършваше отначало оть австрий-
ския художникъ И. Вала, а после отъ
нашия живописецъ М. Георгиевъ. По-
неже въ църквата можеше да се работи
само летно време, почистването и за-
крепването на фреските се привърши
окончателно едва презъ летото на на-
стоящата 1915 год.
Сега вече всички образи личатъ
много по-ясно и даватъ по-точно пред-
ставление за първоначалния изгледъ на

208
Археологически в-Ьсти
живописьта въ църквата. Благодарение
на това, може вече да се пристжпи и
къмъ фотографирване на фреските, съ
което ще се улесни твърд-Ь много изуч-
ването на т%зи извънредно важни за
нашето ср'^днев'^ковно изкуство памет-
ници. Осв^нъ фреската на Исуса Христа
отъ XIII в'^къ, която 6*^ открита пр'^зъ
1913 година (гледай Изв-^стия III 303 и
обр. 226), напосл%дъкъ б-к открита още
една отлично запазена и неизв'кстна по-
рано фреска, която принадлежи на съ-
щата епоха. Тази фреска пр'^дставя
Исуса Христа като д%те въ храма, во-
дещъ споръ съ ученигЬ евреи върху
тълкуването на свещеннигЬ книги. Фре-
ската изпълва ц%лата гол-^ма ниша по
ср'^дата на южната сгЬна въ външното
отделение на църквата. Тя 6*^ покрита
досега съ по-късна мазилка, върху
която се виждаха н'^кои полуизтрити
образи (доколкото можеше да се раз-
познае, Исусъ Христосъ, св. Богоро-
дица и още единъ светецъ) и която,
сл'^дователно, можеше безъ колебание
да бжде отстранена. Ср'^щуположната
ниша въ сжщото отд'кление на църк-
вата има пакъ два пласта фрески. Но
тъй като образитк на горния пластъ
(Въведение на св. Богородица въ храма)
СЛ1 много добр-к запазени, а напротивъ
гЬзи отъ долния пластъ изглеждатъ
доста повр'^дени, предпочтително б*^ да
се запазятъ първит%, макаръ гЬ и да
не еж отъ вр-^мето, когато е била съ-
градена църквата (1259 год.), а отъ по-
късна епоха, която още не е опр'^д'кпена.
(^"^дъ почистването и закрепването
на фреските, остава още да се разкрие
подътъ на църквата и да се направятъ
разкопки подъ нея, за да се види, дали
нема да се нам^рятъ и тукъ н^кои гро-
бове и находки, каквито се указаха на-
примеръ въ църквата Св. София въ сто-
лицата и въ старите църкви въ Тър-
ново, тези разкопки ще бждатъ пред-
приети оть страна на Народния музей,
щомъ като обстоятелствата позволятъ
това нещо. Б. Ф.
Разкопки въ църквата Св. Геор-
ги въ София. Презъ летото 1915
год., по поводъ на поправките, кои-
то требваше да се извършатъ въ
църквата Св. Георги въ столицата, На-
родниятъ музей предприе разкопки въ
нейната вжтрешность, които дадоха
съвсемъ неочаквани резултати. Както
е известно, въ София съществува пре*
дание, че църквата Св. Георги е най-
старата църква на града и че по*раио
е била езически храмъ или капише. Въ
подкрепа на това предание се явява и
нейната съвсемъ необикновена за една
християнска църква архитектурна форма.
Отъ направените разкопки сега се уста-
новява по най-положителенъ начинъ, че
тази сграда първоначално е била цен-
тралната и май-топла зала, тъй нарече-
ниятъ са1(1аг1ит, на една голема римска
баня. Подъ сегашния подъ на църквата,
на дълбочина около 2 м., се откри от-
лично запазениятъ хипокаустъ — една си-
стема отъ канали подъ първоначалния
подъ на сградата, които еж служели за
докарването и разпределянето на го*
рещия въздухъ подъ нея. Този хипо-
каустъ се състои отъ множество четвър-
тити колонки, направени отъ обикно-
вени тухли и свързани съ арки помежду
си, върху които е лежалъ подътъ (гл.
обр. 143). Горещиятъ въздухъ е влизалъ
межлу техъ презъ четири големи за-
сводени отвори, които се намиратъ на
четирите страни на сградата. Въ двете
източни нипж на сградата еж се нами-
рали два малки басейна за вода, които
еж отлично запазени. СтНиите, а ве-
роятно и куполътъ на църквата принад-
лежатъ, съ малки изключения, още на
първоначалната римска постройка. Прм
обръицнето на сградата въ църква били
еж направени съвсемъ малки промени,
главно на източната страна, дето алта-
рьтъ е билъ приспособенъ въ една го-
лема четвъртита ниша.
Следъ като се установи, какво е било
първоначалното предназначение на тази
сграда, отстраниха се и късните зидове,
съ които тя е била облицована преди
тридесетина години, когато е била при-
способена за мавзолей за локойниа
пръвъ български князъ Александъръ
Батембергъ. По такъвъ начинъ можа да
се установи, че запазената сега арада
не е била самосгояте.1на ностроАкж, мо

Археологически в-Ьсти
че тя е била свързана сь други зали на
скшдта баия. На нЪкои м-Ьста личатъ и
до сега оше части огь стЪнигЬ и сво-
доветЪ, които еж я свързвали съ гЪзи
зжли. За да ногатъ да се изсл1дватъ и
тЬ по-подробио и ла се установи, до
колкото е възможно, планътъ и разпрЪ-
д^енмето иа цялата баня, разкопкитЬ
трЪбваше да се продължатъ и аъ двора
около църквата. Обаче избухването на
изназанъ въ турско врЪие съ 6'Ьла ма-
зилка, която бЪше запазена и до най-
ново вр^ме. СлЪдъ нейното отстраня-
ване прЪзъ врЪне на разкопкитЪ откриха
се фрески н подъ нея, и то въ два
пласта едннъ върху другь. Върху гор-
кия пластъ е прЬлаавенъ въ средата
Исусъ Хрнстосъ, а наоколо пророцитЬ.
Изображенията ех сега твърдЪ неясни,
обаче сл-Ьлъ внимателното нмъ почисг-
Обр. 143 — Римски хипокаустъ въ църква1а Св. Георги въ София
войната попр'Ьчи за сега на тази ра-
бота, която ще тр-Ьбва да се извърши
при първа вьзиожиость.
Както е изв'Ьст110, въ влтр'Ъ111ностьта
ма църквата, на н'Ъкои м'Ъста оть сгЬ-
интЬ, еж запазени фрески, останали
отъ вр'Ьнето, пр'Ьди тя яа бжде обър-
ната въ джамия къмъ средата на XVI
я^къ (по точно къмъ 1538 гол.; гл. Б.
Филовъ, Софийската църква Св. Софня,
сф. 148). Куоолътъ на църквата е билъ
аЪроятно да се откриятъ
НадписитЪ еж български.
Долния1ъ пластъ фрески се вижда за
сега само на гкзи и%ста, л%то горниятъ
пластъ е окъртенъ. Доколкото може
да се сжди отъ дв^гЬ по-добрЪ запа-
зени фигури, изображенията върху дол-
ния пластъ, конто ииатъ гръцки надписи,
стоятъ много по-високо въ художествено
отношение. ЗапазенмгЬ сега фрески при-
надлежать следователно на два пе-

210
Археологически в-Ьсти
риода. Т^зн съ гръцки надписи дати-
ратъ по всЪка в'Ьроятность отъ XI или
ХП в%къ, отъ вр%мето на византийското
владичество въ София (1018 — 1186
год.). Въ такъвъ случай фреските съ
български надписи ще да датиратъ отъ
XIII или XIV в'^къ. Дали църквата е
била зографисвана и по-рано, пр-Ьди
XI в%къ, за сега още не може да се
каже съ положителность. Ос1'атъци отъ
фрески (само орнаментални композиции)
б-кха открити и въ долнитк части на
сгЬнит%, които се намираха подъ нивото
на сегашния подъ. Т%зи остатъци са
твърд% различни по вида на орнамен-
титк и по колоритъ, тъй че и тЪ тр'Ьбва
да принадлежатъ на разни епохи. Въ
какво отношение се намиратъ обаче гк
спр1>мо фрескигк въ купола, сащо така
не може още да се установи. Едва
сл^дъ окончателното почистване на
всички фрески въ църквата, ще може
да се разгледа въпросътъ и за тяхното
взаимно съотношение.
Църквата Св. Георги въ София не
е единствениятъ християнски храмъ,
г който първоначално е билъ построенъ
' като баня. Както е известно, такъвъ е
случаятъ и съ една отъ най-интереснит^
църкви въ Римъ, 8ап(а Мапа де! Ап-
§;е1И, устроена споредъ плановегк на
Микелъ Анджело въ една отъ залит%
на знаменитите Диоклецианови бани.
Б. Ф.
Разкопки при църквата Св. Че-
тирйдесеть Мъченици въ Търново.
Както е известно, между търновските
църкви, които пострадаха отъ голя-
мото землетресение на 1 юни 1913
год., се намира и църквата Св. 40 Мъ-
ченици (гл. Известия III 305 и обр.
227). Макаръ и да не е съвсЬмъ събо-
рена, тази църква е толкозъ повредена
отъ падналитк върху нея скали, щото
мжчно би могла да се запази безъ
корененъ ремонтъ. Отъ друга страна
никоя търновска сграда не е свързана
съ толкова значителни събития оть
нашето минало и не съдържа такива
важни паметници за нашата история,
както църквата Св. 40 М^1^ченици. По-
ради тЯзи причини налагаше се, да се
взематъ м%рки за реставрирането на
тази паметна църква, която и за на-
прЯдъ ще остане една отъ главните за-
бЯл-Ьжителности на Търново. За да може
да се извърши реставрацията, трЬбваше
пр%ди всичко да се установи първона-
чалниятъ планъ на църквата, тъй като
тя въ сегашния си видъ произхожда въ
по-гол^мата си часть отъ турско вр%ме.
За тази ц-Ьль отъ страна на Народния
музей, подъ ръководството на гнъ Ю.
Господиновъ, прЬзъ м^сецъ май 1915
год. б%ха предприети разкопки около
църквата. Главната задача на т^н раз-
копки се състоеше въ това, да се раз-
чисти и разкрие източниятъ зидъ на
църквата съ апсидата й, затрупани отъ
насипа на шосето, което на това м^сто
се опира непоср-Ьдствено на църковната
сгЬна, като достига почти до покрива
на църквата, която лежи много по-
низко отъ шосето. За да може да се
освободи източната ст%на на църквата,
между нея и шосето се направи единъ
изкопъ, широкъ около 2 м. и дълбокъ
около 4*60 м., дод%то се стигна здрава
почва. Указа се, че църквата е имала пър-
воначално три апсиди. Ср^дията е бнм
съвършено разрушена, тъй че не е запа-
зено нищо даже и отъ основата й. Въ
по късно вр-Ьме тя е била наново съгра-
дена доста небрежно съ ломени камъни
и каль. СтаригЬ основи на дв%т% стра-
нични апсиди СА запазени на височина
около 80 см. Т-к еди имали полукрАГла
форма и отвънъ. Отъ това може да се
заключи, че ср%днята апсида е имала
САщо кржгла форма отвънъ, въ какъвто
видъ тя е била реставрирана и по късно.
Насипътъ на тази страна на цър-
квата представя следния профилъ. Най-
гор'к имаме единъ пластъ, дебелъ около
1 '50 метра, който е насипанъ въ ново
вр-^ме и не съдържа никакви старини.
Подъ него сл'кдва турскиятъ пластъ»
дебелъ САЩО около Г50 м. Въ него се
нам-^риха дв^ м%дни турски монети я
гол-^мо количество глинени трлбички,
които на единия си край се разишр*-
ватъ въ видъ на четирилистникъ ида
кржгъ и които произхождатъ отъ раз-
рушените старобългарски стЪни на цър-
квата. Т1>зи трл^бички еж характерна

Археологически гксти
211
1-
за търновските постройки (гл. напр.
по-гор% стр. 166 и обр. 131) и сл слу-
жили за украшение на ст^нигк, въ които
СА били вграждани съ тржбообразната
си часть. Подъ турския сл-Ьдва старо-
българскиятъ пластъ, дебелъ около 1 м.
Въ него б-кха нам-Ьрени: една м%дна
монета отъ Ив. Александра, лвЬ сре-
бърни и дв% м^дни монети отъ Ив.
Шишмана, а така сжщо многобройни
парчета отъ строшени глинени сждове,
гледжосани и украсени съ разни изобра-
жения (геометрически и растителни ор-
наменти, стилизирани птици и други).
Подъ старобългарския пластъ сл'Ъдва
вече здрава земя, въ която старитк
основи на църквата влизатъ на дълбо-
чина само около 50 см. Въ този пластъ,
на дълбочина около 60 см., б%ха открити
четири единични гроба. СкелетигЬ се
намериха съ главигк обърнати на за-
падъ, до ср%днята и южната апсида на
църквата. Т'кпата сл1
' били поставени въ
дървени ковчези,
гвоздеите отъ които
се намериха въ
пръстьта. Въ единия
гробъ се намериха
освенъ това единъ
Обр. М4.~3.1атенъ з^^^енъ пръстенъ и
пръст, иъ отъ Тър. десетина кухи топ-
ново. чести копчета. Пръ-
стенътъ (диам. нахал-
ната 22 мм., тяж. 7'95 гр.) има овално ли-
це съ четири изпжкналости на лицето и
три на халката и е украсенъ сь грави
рани орнаменти (обр. 144). Гравиранъ
пръстенъ отъ сжщата форма и съ сж-
шите характерни изпжкналости, но само
отъ сребро, притежаваме и отъ некро-
пола на Св. София въ столицата (В.
Филовъ, Софийската църква Св. София,
стр. 94 и обр. 92). И двата гЪзи пръс-
тена датиратъ отъ XIII или XIV в^къ.
Сжшо и кухите топчести копчета се
срещатъ въ гробовете на Св. София
отъ сжщата епоха (пакъ тамъ стр. 90 сл.).
Разкопките беха продължени и край
южната стена на църквата, при което
се разкри старобългарскиятъградежъна
тази стена, която въ горнята си часть
е турска. Указа се, че външното лице
на стената не е било гладко, но е било
разчленено посредствомъ слабо изпжк*
нали пиластри, които еж затваряли плит-
ки ниши. По стената се намериха следи
отъ фрески, които показватъ, че тя е
била изписана и отвънъ. Освенъ това
констатира се, че църквата на тази
страна е имала коридоръ, широкъ 1*60
м., постланъ съ четвъртити тухли. Ое*
дователно фреските върху южната стена
на църквата не еж се намирали на от*
крито.
Отъ резултатите на разкопките се
вижда, че църквата Св. 40 Мжченици
въ първоначалния си видъ се е разли-
чавала значително отъ сегашната по-
стройка, която се дължи на преправки
въ турско време, когато църквата е била
обърната въ джамия. Ако църквата
единъ день се реставрира, това требва
да стане възъ основа на първоначалния
й планъ, както той се установява отъ
направените около нея разкопки.
Б. Ф.
Баташката църква. Старата църква
Св. Неделя въ с. Батакъ е известна въ
по-широки кржгове само по големото
клане, което е било извършено въ нея
отъ страна на помаците презъ 1876 год.
и което бе една отъ главните причини,
да се заинтересува европейското обще-
ствено мнение за сждбата на България
и да се създаде благоприятно разполо-
жение за нейното освобождение. И днесъ
още всеки посетитель на тази паметна
църква не може да не бжде неволно
обладанъ отъ онези тжжни чувства,
които възбужда споменътъ за кървавата
трагедия, разиграна между нейните сте-
ни, и за зверските жестокости, на кои го
е било подложено населението на Ба-
такъ. 05аче баташката църква заслужава
нашето внимание не само поради своя
исторически интересъ. Тя се явява въ
сжщото време и като единъ отъ най-
важните и най-интересни паметници на
строителното изкуство презъ по-новото
време у насъ. Понеже до сега никой
не е обърналъ внимание върху тази
църква въ това отношение, нема да
бжде излишно да кажемъ тукъ неколко
думи за нея.
14*

Археологически вЬстл
Върху главната южна врата на цър-
квата (обр. 145) е вградена каменна
плоча съ надпнсъ, отъ който узнаване.
притворъ (пр-Ьддверие), дълбокъ
»., разд-Ьленъ посрЪлствокъ три сп
на дв^ половини, Притворътъ е (
Обр. 145. — Цьрнвата Св. Нед^я въ Ватакъ.
кога н отъ кого е била построена цър-
квата. Надпнсъть гласи:
Н*1 БА ШАКЪ
Аионис И-Й
Църквата е била съградена сл-Ьдо-
вателно въ 1813 гол, отъ майсторитЪ
Марко и Петьръ, българи по произ-
хождение, както се вижда отъ имената
имъ и огь българския текстъ на надписа.
Църквата (гледай плана й, обр. 146) е
дълга заедно съ апсндата 22-45 м.,
а широка И м. Тя има само една
зпсида, дълбока 210 м., и просторенъ
леиъ отъ главната часть из храм!
ср-Ьдствомъ зиаъ, внсокъ около 1'!
тьй че съобщението става саио по
ствонъ вратата, широка 1 -35 м. И
аасътъ ся-що така е граденъ и
белъ 30 см. Църквата има три я
дв-ЬтЬ оть които се наииратъ на Ю1
стЪна, а третята — на западната. В
сндата, както и по средата на с
ната и южната стЬни, ина по три
зореца, огь конто единиятъ се н!
по високо, а двата отстрани подъ
(обр. 145). Осв^нъ това три по^гс
прозореца има на южната стЪиа н «
на западната.
Главниятъ интересъ на ц-ьрквг
строително отношение се заключа!
начина на засводяването й. Тя има с
голЪмъ централенъ и 12 малки
ничнн купола (количеството нмъ
избрано, за да отговаря на )
Христа и дваиадесетьгЬ апос1
Всички тЬзи купсм|и еж твърди н
безъ барабани и безъ прозорци
че по форма се схождатъ съ

Археологически в-Ьстн
старитЬ куполни конструкции, каквито
въ старохристнянската архитектура сре-
щаме обикновено саио до IX вЪкъ.
Заслужава още внниание и обстоя-
телството, че гЬзи ку-
поли ме еж построени
върху правилни квад-
рати. При централния
куполъ разликата въ
странитЪ достига само
16 см., обаче тя е
много по-значителна при
куполитЬ въ западната
часть на преддверието,
които достигатъ значи-
телно удължена елип-
совидна форма. Висо-
чината на малкитЬ ку-
поли се губи въ по-
крива, тъй че не указва
никакво влияние върху
външния изгледъ на
църквата. Само цен-
тралннятъ куполъ е
наркиранъ и въ външ-
ната форма на църквата
поср-Ьдствомъ четвър-
тита издигната построй-
ка въ срЪдата й. Оста-
налкН пространства на
църквата, върху които
не се нздигагь куполи,
еж засводени съ обик-
новени иилинлрнчески
сводове.
Баташката църква,
иакаръ и съградена
пр*зъ 1813 гол., правн
впечатление на много
по-стара и ка всЬки
случай на твърд-Ь при-
митивна постройка. До
колкото ни е извЪстно,
за сега тя се явява ка-
то единствена църква
отъ този тяпъ у насъ.
По тази именно при'
чина тя пр-Ьдставя, ка-
то архитектуренъ па-
иетнйкъ, съвсЪмъ осО'
бенъ ннтересъ и заслу-
жава по-обстойно ПрО'
учване въ свръзка съ
лругнтЬ стари църковни постройки у
насъ, особно ако други такива се ука-
жатъ въ самата околность на Батзкъ.
Б. Ф.
^даГ
I «Ш
I църквлта Св НелЪя вь (^агакъ.

Археологически ьЪст
Три яензяадени златни римски
кедалиоиа. Между другитЬ твърдЪ
цЪнни археологически предмети, аъ
съкровишнииата на Рилския монастиръ
се намирагь и два златни рински ме-
далнона, които пр^дставять твърди го-
л'Ьмъ нуиизматическн ннтересъ. И дната
тЬзимедалионзпрннадлежатъ къмъ най-
рЪдкитЬ и най-ц-Ьикн римски ионетИ, по
която причина тЬ заслужавзгъ да бж-
датъ обнародвани, за да стаиатъ изв^ани
на по-шнрокъ кржгь хора, особно нежду
любителкгЬ на нуиизиатиката. Интересно
би било да се знае, ло какъвъ начинъ
ех попаднали тЬ въ съкровищницата
на монастнра, която, осв^нъ т1хъ, не
Опако: N С0Н8ТАМТ1У8 V
ЗЕМРЕЙ АУС. Констании II, въ
и мантия, съ ореолъ около г.
правъ, на срЪща, въ колеснии
глена отъ 6 коня ; десната рхка
гната кагорЬ, а въ луната държ
бусъ. Вь л%во и въ десно по ель
тория, които ПОДНаСНТЪ ВЪНЦИ Н1
ратора и държатъ по единъ л:
клонъ. Колесницата е богато ук
съ релиефни орнаменти, а конегЬ
разкошни юзди и накити. Въ отр
средата шиннкъ (то{]!и8), пъл(
монети; отъ страни по два о&
нвдолЪ рога на изобилие (?); п
тъкъ ло 4 гол%ии гривни (апя
Обр. 147. — Здатеяъ недалнонъ въ Рилския нднвстиръ.
притежава други и'Ьнни мокети между
петдесетината екземпляри, които се на-
нирвтъ въ нея. За жалость, монаситЬ на
монастнра не можаха да ни дадатъ ни-
какви свЪдЪнкя по този въпросъ. Ето
описанието иа въпросннгЬ два иеда-
лиока, къмъ което прибавяме н^кои
пояснителни б-ЬлЪжки.
1. (Обр. 147). Лице: N СОМ-
8ТАНТ1У8 МАХ АУОУЗТУЗ. Брони-
ранъ и драпиранъ бюсгь на Констан-
ция II (337 — 361 година) сь богата
диадема на главата, на десно; въ ла-
вата ржка държи глобусъ, разл^ленъ
на четири полета, въ авЬ отъ конто се
виждатъ звЪзла и полуиЪсецъ; върху
глобуса богинята Виктория съ палмовъ
клонъ въ лавата и в'Ьиеиъ въ десната
ржка. Десната ржка на императора, съ
разтворена длакь, е поставена лр^дъ
гърдитЬ.
лаврови листи; въ краищата на
буквитЪ А и N. — Отлично за1
обаче пробитъ за окачване екзе»
Диаметъръ 46 мм., тяжесть 41
Този медалиоиъ се отлич:
своята твърд% хубава израбо!
която репродукцията му не М1
даде достатъчна прЬдстава. ОсоС
стьтъ ка Констанция върху лни
медалионз, по своята акуратна Д1
работа и по деликатната цнзел!
може да се причисли къмъ най Х}
паметници на къс но- ри мекото »
изкуство. Начмкътъ, по който еж
рани косата на императора и хит01
Виктория, свид'Ьтелствува за |
художественъ вкусъ и за гол'Ъио
ческо ум-Ьние. Както е известно,
златни медалнони съ тЪзи р)
които не еж служили за разм^н
нета, но еж били сЬчени като В1

Археологически в'Ьстн
кателнн иедалн,') еж гол'Ьма р^дкость.
Единъ екземпляръ, подобенъ на нашия,
притежава Берлинскиятъ нумизматиче-
ски кабинетъ (С о Ь е п, Ое5сг1р1ю11
ЬШойчие VII стр. 444 п» 29). Той се
отличава по това, че диадемата ка
Консганцнн е направена оть по-елри
канънн и че на всичкитЬ четири по-
лета на глобуса, който той държи въ
рхката си, се намира по една звезда
(гл. изображението на иедалнона у
СоЬеп, цкт. съч. стр. 444). Сжщо и
ВТ) изображенията на опакото сжществу-
ватъ незначителни различия. Коенъ ои'Ь-
нява този медалнонъ на 2500 лева. Въ
схщность неговата реална стойность е
много по-голЪна.
2. (Обр. 148). Лице: СОН8ТАНТ1У8
САЕ8АК. Глава на Констанци [| съ пре-
връзка (диадема), на десно.
п° 181) описва единъ подобенъ меда-
лнонъ, който се схожда съ нашия само
по опакото. На лицето му е пр^дста-
венъ драпиранъ бюстъ на Констанш1я
въ л%во, съ лавровъ в^нецъ на главата
к съ глобусъ въ ржката; надписътъ на-
около гласи р^ \V^ СОНЗТАМТ1У8
N08 С.
3. Единъ медалнонъ огъ сж1Ш1та
категория, отъ императора Констаить
(337 — 350 год.), брзтъ и съуправитель
на Констанция 11, притежава Народниятъ
музей въ София. Неговото местонахож-
дение сжщо не е нзвЪстно. Той е билъ
купенъ презъ м^сецъ юни 1900 год.
заедно съ двй бронзови статуйки отъ
Д. Т. Поповъ (нив. на рим. моя. л» 2189).
Ето и неговото описание (обр. 149):
Лице : Р1 \V^ СОМ8ТАН8 РЕВР АУС.
Бронираиъ и драпиранъ бюстъ на Кон*
Обр. 148. — Златенъ нешиионъ въ
Рилския мопастнръ.
Опако: 8ЕСУР1ТА8 РЕИРЕТУАЕ
(^1с). Констанци II, въ военно облекло
и мантия, съ диадема на главата, издига
съ деснзта си ржка единъ трофей, а
въ лавата държи дълъгъ скипгьръ; до
трофея на земята вь лЪво шлемъ, въ
десно ризница. Въ отреза 8МТ- —
Отлично запазекъ екземпляръ; диа>
метъръ 27 мм., тяж. 885 гр.
Този медалнонъ е гЬченъ огъ сжшия
императоръ Констанци [I, синъ на Кон-
стантина Велики, додето още е билъ
цезарь (323—337 гол), пр-Ьзъ врЪне
на бащиното му царуване. Съ това се
обясиава и значителното различие въ
чъртитЬ на императора върху двата не-
далиона. Коенъ (цнт. съч. VII стр. 467
1) Гл. О. 8ееск, 2и Леп Ре51тип2еп
Соп$1ап(1пз иоД зе1пег РатШе, ^еНксЬг. Шг
НитЬтаИк XXI, 1898, 17 сл.
Обр. 149. — Златенъ медалнонъ въ
Народния музей.
станта, съ богата диадема на I
на л^во.
Опако: 010В1А ВОМАНОНУМ- Бо-
гинята Рома (олицетворение ка града
Римъ) съ шлемъ на главата, седнала ка
л%во, държи въ десната си ржка гло-
бусъ, върху който стои Виктория съ
в^нецъ и палновъ клонъ; съ лЪвата
ржка се опира на високъ скнптъръ; до
нея въ десно е облегнатъ обълъ щитъ.
Въ отряза 8МАНТ (сЬчена въ Лнтиохня).
— Отлично запазень екземпляръ; диа-
иетъръ 29 ми., тяжесть 896 гр.
Коенъ (цнт. съч. VII стр. 415 п°80)
описва единъ подобенъ, обаче значи-
телно по-гатЬмъ екземпляръ (диаметръ
38 мм.), който се намира пакъ въ
Берлинския музей. Той се отличава по
това, че върху опакото богинята е сед-
нала на богато украсенъ тронъ и слага
л^вий си кракъ върху пръдня часть на

Археологически кЪсти
корабъ; освЪнъ това на главата сн,
В1гЬсто шлеиъ, има в^нецъ. Сжшо и
берлинсккять ехзенплнръ е сЬчень въ
Антиохня.
Б. Ф.
Светялите на Диама и Аполона
ори грааъ Фердинандъ. Пр-Ьзъ лЪ-
тото 1915 година въ околностьта на
Фердинандъ се започна каптажъть на
водн1Ъ, които ще по>.'лужать за новия
която се е намирало светилии
била издълбана една нмша к въ
била поставена нрннорна стату!
Диана. Пр^дъ тази нита се е на]
жертвннккъ на елшата богиня. Б
огъ него е нанЪренъ лругь я
никъ, посветенъ на Силвана. (
това въ развалннитЪ ня светш
еж намерени оше три иряиор»
туйки на Лиана, фрагменти от
морни стзтуйки на Аполона и
Обр. 150. — Римска огърлица отъ с. Държаннця.
волопроводъ на града. По този случай,
при търсенето на главния изворъ, въ
подножието на хълма, върху който се
намира римското ,кале', еж били от-
крити римски зидове и многобройни
фрагменти отъ мряморни оброчнн плочки
и статуйки, които показватъ, че на това
мЪсто е сжтествувало въ римско вр'Ьне
значително светилии1е. Въ скалата, ло
часть отъ нрямореиъ оброченъ р|
на Тракийския коиникъ, часть оп
такъвъ релиефъ на Силвана, иг
слонова кость, украсена съ ф|
на Венера, дв^ глинени стонн!
други по-незначителни предмет
сжшото светилите требва да
хожда и жертвеникътъ, посвет
Диана н Аполона, който сега е

Археологически вЪстн
венъ подъ престола на църквата въ
Фердинандъ (Согр. 1п8сг1р(. Ш1П. Ш
12371), както и разннтЪ другн оброчки
надписи и жертвеници, посветени главно
пассъ на Диана и Аполона, които еж
били нам'Ьреки на разни м'Ьста изъ
града, д^то ех били пр^несени и упо-
трЪбени повечето като стронтеленъ мзте
риалъ сл^дъ разрушението на светилИ'
шето (Соф. юзспр!. 1а11п. 111 7447
12370, 12372—12374, 14209; К
Н п к а, Ап(1ке Оепкта[ег т Ви1^апеп
до 169—171). Всичко това пока:1ва, че
римското светилище при Фердинандъ,
чиито развалини се откриха при главния
изворъ на водитЬ за градския водопро-
водъ, е било твърди значително и че
то е било посветено на Диана и Апо-
лона. Обаче 8Ъ него, както това е било
обикновено въ римско врЪме, наредъ
сь главнитЬ божества ех се почитали
и други. Управлениято на Народния
музей б-Ь взело м-Ьрки да се пролъл-
жатъ разкопкнгЪ на това интересно
светилище, за да може да се изсл'Ьдва
то по*обстойно. За жалость, поради
избухването на войната, тази работа
тр-Ьбваше ла се отложи за по-благо-
приитно врЪме. ОткрнтигЬ ло сега въ
светилището старини са пренесени на
съхранение въ Народния музей.
Б. Ф.
Кънъ римската находка огь село
Държаннца, Видинско. Както б-)1хме
съобщили по-рано (Изв-Ьстия IV 283),
близо до това село е билъ откритъ
на 6 юни 1914 година единъ римски
камененъ саркофагъ, въ който ее ука-
зали единъ скелетъ н разни старини,
разграбеин отъ еелянитЪ. Двата най-
важин предмета, а именно огьрлицата
и глинената стомничка, еж моглн да
бжзатъ запазени отъ Видинското архе-
ологическо дружество, въ чиято сбирка
тЬ и сега се намирать. Огьрлицата
(обр 150) е дълга 43 см. Тя се състои
отъ златни и стъклени сини халки, пос-
тавяни пр'Ьзъ една. Глинената стом-
ничка (обр. 151), висока 185 см., е съ
бл-Ьдочернемнкавъ ив^тъ и съ една
дръжка. Поради своята яйцеобразна
форма, съ значителенъ наклонъ въ гор-
кята си часть подъ гърлото, тази стом-
ничка трЪбва ла датира отъ края на
втория или отъ третия в^^кь. Благода-
рение на нея опр'Ьл'Ьля ее съ нзв'Ьстна
сигурность и датата на ц-Ьлата находка.
Обр. 151. — Глинено гърне отъ
с. Държаннца.
ХетитнгЬ. Неотдавна се съобщи
въ нЪм.кигЬ вестници, че виенскнятъ
орненталистъ проф. Нгогпу сполучилъ
да прочете хетитския езикъ; поради
голЪкото значение на това дЪло, което
открива нови перспективи въ историята
на източнигЬ народи, не ше бжле из-
лишно за нашитЪ читатели да се запоз-
наягь на кжсо съ хетнтската проблема,
толкозъ повече, че у насъ нищо не е
писано по историята на хетититЬ,')
') За сл-Ьцнето ср. Ей. Меуег, ОексЬ.
йев АНеИшпз I 2-о над. 577, 617; Не1сЬ
ипс1 Ки11иг йег СЬеШег, Берлинъ 1914. На
кратко у Ме55ег5с1|т1(11, 0!е Ме1Шег. въ
Оег аНеОНеп! [V год. 1 кн.; Тураевъ, Ис-
тор]и древнаго Востока I 71, 309 сл. Гю

218
Археологически в%сти
Покрай високоразвитите култури на
стария изтокъ, египетската и вавилон-
ската, ср1>щаме главно въ Мала-Азия
трети културенъ кржгъ, хетитския, кой-
то още ни е малко познатъ, но вижда
се, че е игралъ важна роля въ исто-
рията на пръдня Азия. Съ името „хе-
тнти" се означаватъ обикновено племе-
ната на източна М. Азия, които въ ан-
тропологично отношение не еж нито
индогерманци, нито семитн; гк се прос-
нали и въ сЬв. Сирия и Палестина, а на
изтокъ достигнали до езерото Ванъ. Въ
по-гЬсна смисъль съ сдищото име се
означава царството, което произлязло
въ XV в. пр. Хр. въ Кападокия и чиято
столица била при днешното Бохазъ-кьой
(на и. отъ Ангора).
Отъ новооткрити документи знаемъ,
че това царство ок. 1400 год. пр. Хр.
било подъ властьта на Суббилулиума,
който миналъ Тавъръ и се обърнал ь
прогивъ с%в. Сирия, която се намирала
въ това вр%ме подъ египетска власть,
пр'Ьвзелъ градовегЬ й, като принудилъ и
митанитк (ср. по-дол^Ь) да признаятъ
властьта му. Сткдъ него царували сино-
вете му Арандасъ и Мурсилъ; въ врЯме
на Муталлу, наследника на Мурсилъ,
избухнала (ок. 1310 г. пр. Хр.) вой-
ната съ египетските фараони Сетосъ I
и Рамзесъ II, която траяла дълго вр%ме:
египтяните могли да задържатъ Пале-
стина и южна Финикия, но северните
области били отстжпени на хетитите.
Следъ смъртьта на Муталлу, братъ му
Хаттусилъ сключилъ миръ съ Рамзесъ II,
който билъ последванъ и отъ единъ
договоръ между двете страни: тоя дого-
воръ ни е запазенъ на египетски, но
се намери въ Бохазъ-кьой и хетитскиятъ
текстъ. Отношенията между Егилетъ и
хетитското царство станали твърде
приятелски. Хаттусилъ дори лосетилъ
въпроса за езика на хетитите използувахме
подлистника въ Ргапк^иНег 2е11ип§, 20 яну-
ари 1916 год. № 19 отъ 0., който реферира
върху съчинението на Нгогп^; последнето
е печатано въ МШеИ. йет (1еи1$сЬ. 0Неп1-
Се5е11$сЬаЙ ги ВегИп, за м. Декември, но
тая книга тука още не е получена. Въ еж-
щия брой на РгапИ. 2е11ип§ има статия за
хетитите отъ Е. Вгап(1епЬиг^, която
тожс имахме предъ видъ.
Египетъ, за да заведе дъщеря си за
жена на фараона. Следъ Хаттусилъ иде
на престола синъ му Дудхалия и внукъ
му Арнуанта, следъ когото немаме вече
документи : царството наверно е било
унищожено отъ племената, дошли отъ
Егейското море; това движение на нови
племена докарало ок. 1180 г. фригите
и арменците въ М. Азия, и въ свръзка
съ него ще да стои и завземането на
брега на Палестина отъ филистеите.
Бранденбургъ предполага, че преки
остатъци отъ старото мало-азиятско*
хетитско население представятъ днеш-
ните къзълбаши.
Хетитите еж оставили доста памет-
ници въ М. Азия и сев. Сирия, които
принадлежатъ на времето отъ XV — VIII
в. пр. Хр.; отъ техъ се вижда, че въ
художественото си развитие те еж били
повлияни отъ Египетъ и Месопотамия;
обаче те не еж подражавали робски
чуждите оригинали, ами имъ еж придали
свой характеренъ отпечатъкъ, особно
въ подробностите; изобшо обаче хе-
титските художествени творения по-
казватъ грубъ и тежъкъ стиль.^)
Хетитското писмо беше ни
известно още по-рано отъ паметниците
въ М. Азия (Каркемишъ, Ибризъ и пр.);
то е иероглифно, образно писмо, между
елементите на кое го се ерещатъ чо-
вешки и животински глави, птици,
крлка, разни инструменти и пр. Обаче
до сега това писмо не беше прочетено,
защото липсуваха двуезикови надписи
(т. е. непознатъ текстъ преведенъ на
единъ познатъ намъ езикъ; благода-
рение на такива двуезикови надписи
презъ миналия векъ се прочете египет-
ското и вавилонското писмо). Обаче
друго щастливо обстоятелство помогна
на учените да се запознаятъ съ хетит-
ския езикъ.
Германскиятъ ученъ Хуго Винклеръ
откри въ Мала-Азия при Бохазъ-кьой
столицата на мощното хетитско царство
и направи тамъ разкопки, които дадоха
^) Хетитското изкуство подробно е раз>
гледано отъ Е± Меуег, Ке1сЬ ип(1 КоШп
(]ег СЬеииег, съ многобройни хубави ндкн
страции.

Археологически в'Ьсти
219
извънредно ц^нни резултати (отъ 1906
г. нататъкъ). Между другото се нам%ри
архивата на царството; документите на
тая архива еж написани на хетитски
езикъ, но съ вавилонско клинчато писмо,
което въ П-то хилядилЪтие пр. Хр. е
било употребявано въ ц^ла пръдня
Азия. Съ това откритие добихме въз-
можность да четемъ единъ непознатъ
езикъ съ познато писмо. Оставаше само
да се потърсятъ аналогии на тия не-
познати думи въ н-Ъкои намъ познатъ
езикъ. Тия аналогии откри Нгогпу и
се опита да установи, че хетитскиятъ
езикъ е индогермански. Нека дадемъ
няколко примера. М^стоимения : хетит-
ско и^а и^, латин. е^, азъ ; атти^,
гр, 11юсуб, на мене; г^а, 21^, гр. обуе,
ти ; Ш$Н, лат. яи{5, кой ; киИ, лат. ^\x\й,
какво и пр.
Глаголъ въ настояще вр-кме :
жетитски : староинд. :
Ед. ч. 1. !-1а-т1 уат\
2. !-1а-8Н{ уа${
3. !-1а-21 уа1{
Мн, ч. 1. ^-^а-и-е-п^ уатйН
2. Ма-аМе-ш уа1Нйпа
3. 1-{а-ап-21 уап1{
Наречия : арра, гр. б^тсб, отъ ; рага^
гр. плрдс отъ и пр. Съществителни: а^/ад-
па, ядене, актюаппа, лат. ациа, питие;
ЛаШ^азкН — дължина (гр. ЗоХсх^с) и пр.
Индогерманскитк езици, както е из-
вестно, се депятъ на две големи групи:
западно - индогерманска или езици —
сеп!ит (гръцки, италийски, келтски,
германски), и източно-индогерманска или
езици — 8а1ет (славянски, албански,
тракийски, арменски, персийски, индий-
ски). Нгогпу иска да докаже, че хетит-
скиятъ езикъ принадлежи къмъ западно-
индогерманските езици, но има важни
допирни точки и съ другата група
(особно съ арийски, славянски и ар-
менски).
Ако хетитскиятъ езикъ е индогер-
мански, не може да се каже сжщото за
антропологическия имъ типъ, който ни
е добре известенъ както отъ паметни-
ците имъ въ М. Азия, тъй и отъ обра-
зите имь въ египетските релиефи —
египтяните изобрявали много верно раз-
ните етнографски типове, съ които се
запознавали. Хетитите иматъ кжсъ че-
репъ, челото лежи много назадъ, но-
сътъ имъ е големъ и малко закривенъ,
устата и брадата еж малки ; брада не
носятъ, косата имъ се спуска на рамото
въ една или две гривици. Тоя типъ не
е семитски, не е индогермански, напро-
тивъ напомнюва ни твърде много еврей-
ския типъ, и затова се приема, че
евреите еж били смесени силно съ хе-
тити.
Между хетитските текстове се сре-
щатъ и некои на чуждъ езикъ, още не
обясненъ, наричанъ езикъ на харри;
както се вижда, тоя езикъ се употре-
бявалъ главно въ култа; отношението на
двата езика е сжщото както на вави-
лонския къмъ по-стария несемитеки,
сумерийски езикъ, който се употре-
бявалъ въ Вавилония като религиозенъ
езикъ; вавилонците семити завладели
по-старото сумерийско (отъ туранско
потекло?) население, приели много
елементи отъ културата му и запазили
езика му въ областьта на култа (ср.
употребата на латински и църковносла-
вянски!). Може да се приеме, че и
хетитите еж индогерманско племе, което
покорило едно по-старо неиндогерман-
ско население — харритгь (библей-
ските хорити?) и се смесило съ него,
като запазило обаче индогерманския си
езикъ. Така би могълъ да се обясни
неиндогерманскиятъ типъ на хетитите.
Какви еж тия харри, не може за сега
да се каже.
Една вавилонска хроника ни съоб-
щава, че „противъ Самеудитана и стра-
ната Акадъ (т. е. Вавилония) отишли
Хатту' (XVIII в. пр. Хр.); това нападе-
ние турило край на аморитската вавилон-
ска династия^ къмъ която принадлежи ве-
ликиятъ царь и законодатель Хамурапи.
Интересно е сжщо да се изтъкне, че и
царството на Митани, което сжществу-
вало въ северна Месопотамия и Сирия,
по-к-ьсно изпаднало подъ властьта на
индогерманска династия : въ XV в. пр.
Хр. царете на Митани носятъ арийски
имена и почитатъ покрай други богове
и арийските божества : Митра, Варуна,
Индра. Сжщевременно се явява въ тия

Археологически вЪстн
агЬста и коньтъ. Значи трЬбва да се
приеме едно движение на иидогер*
мански пленена къиъ М Азия и Месо-
потамия. ТрЪбва да слонененъ въ тая
свръзка и за другь запално-индогерман*
ски езикъ (тохарския), който се откри
неотдавна нъ източния Туркестанъ. Тукъ
се разкриватъ нови перспективи за раз-
рЪигението на въпроса за първоначал-
ната родина на индогерманиитЬ и тЬх-
ното разселване.
Разрешението на хститската про-
блема ще хвърли светлина и върху въ-
проса на произхода на критско-никен-
ската култура. Кон еж били .Миной-
цнгЬ" въ Критъ, които създали чудната
импресионистична живопись на палата
въ Кносось, жеиигЬ на които нос%ли ра-
финирани костюми гь стегната талия и
дълбоко деколте? Дали не ех били
сродни съ хетититЬ? Може би сега ще
се удаде и прочитането на хетитскитЬ
йероглифи и на критското писмо, съ
което еж пълни многобройни глинени
плочнци, намЪрени при разкопкитЬ въ
Критъ : така науката и1е добие възмож-
ность да разясни окончателно и въпроса
за началото на гръцката култура, върху
която почива и нашата европейска кул-
тура. ')
Г. И. Кацаровъ.
Анастасъ Д. Чилингировъ '^. Бъл-
гарската археологическа наука, едва що
почнала да се сьздава, има вече да от-
б-Ьл-Ьжи една чувствителна загуба съ
прЬжлеврЪненната снърть на единъ огъ
нейнитЪ най-прЬданни и усърдни слу-
жители, какъвто б*ше Анастасъ Д. Чи-
лингировъ. Роденъ на 8 априли 1884
год. въ Шуменъ и прЪкарзлъ дЪтин-
>) По хетнтским въпросъ ср. и Н е г Ь 1 ^,
01е НетИег-Ргаве в ъ Оеи15сЬе ^1ега1аг-2е11.
» 9 огъ 1916 г. — Скептично се отнася
кънъ опита на Нгогп^ Ваг11|о1отае
въ ЖосНепксЬг. (иг к1а55. РН11. 1916 № 3.
Нгогпу му отговаря въ сжщото списание
бр. 1 1 стр. 259. —Ей. М е у е г изтъква съ
право, че проблемата е много сложна : по-
неже хетитигЬ еж силно смЪсени съ чужди
елеиенти, възможно е ла имане работа съ
си-Ьсенъ езикъ. Нго2п$ ще обоснове по-
подробно тезата сн въ съчинението Вог-
Ьа2Кв1-8(и<11еп, I НеК : 01е ЗргасЬе Лет
Не1М1сг, коего ше нзлкзс наскоро.
скигЬ си години въ редица лишет
трудности, покойннятъ все лакъ ин
възможность, слЬдъ като добнлъ 1^
ното предварително образование,
постжпн въ педагогическитЬ кур1
въ Шуненъ, които завършилъ усл
но съ зрЪлостенъ изпкгь пр^зъ 1
год. Още като ученикъ, упж.тванъ
учителя сн Рзфаклъ Поповъ, той п|
вилъ гол'Ьмъ интересъ къкъ архе
гическигЬ занятия и взеналь уча1
въ прЪдисторнческнгЬ изучвания и
копки на учителя си въ околноо
на Шуменъ. Голямо значение за
нататъшнигЬ занятия на покойния
иняли дв-ЬтЪ години, които той пр"
ралъ като учитель въ с. Султанъ, 1
менско. Тукъ той скоро открива,
могилата, върху която е била пост|
на училищната сграда, е имала п|
историческо произхождение и зап<
да я разкопава. СуевЬрннтЪ селян»
отнесли твърди не доброжелателно к
тази му д^Йность, всл'Ьдствие на к(
между него и и-ЬсгкнтЪ власти въз1
нзлъ остъръ конфликтъ, който е
жалъ да бжде отсграненъ само чр
енергичната нам-Ьса на Миннстерсп
на народното просв'Ьшение.
ПрЪзъ 1 904 год. покойниятъ
хажда въ София, дЪто съ подкрЪ|
на брата си, поета Ст. Д. Чилингир!
постхпва въ университета, за да I
дължи образованието си по естес
нигЬ науки. Като студентъ той I
дължава да разработва открнтнгЬ
него въ Султанъ материали и въ
тото вр-Ьме взема най-жиао участи<
далата на софийското Археоло1'нч1
дружество. Сл^дъ врЬненното за1
ване на университета прЪзъ 1907 ■
покойниятъ заминава за БЪлградъ, I
се запознава съ сръбския археал<
пр'Ьаисторикъ М. Васичъ, който
а^йствувалъ твърдЬ много на нег01
занятия съ прЪднсторическата архе1
гня. ПрЪзъ 1909 год. Чилингнров-ь
вършва образованието сн въ со<{
ския университетъ и постжпва I
учитель въ [ софийска гимназия,
д-Ьто министерството го командн|
на занятие въ Народния музей. П{1
това врЪме, по покана на софнйс!

Археологически ъЬсти
221
дружество на гимназиалнигЬ учители,
той почва да чете лекции по предисто-
рия въ уредения отъ дружеството на-
роденъ университетъ. Пр%зъ 1911 год.
покойниятъ 6"^ проводенъ да се спе-
циализира въ Берлинъ пол1> ръковод-
ството на добр^ изв-Ьстния археологъ,
проф. Хубертъ Шмитъ. Войната пр-кзъ
1913 год. го заставя да се върне
обратно въ България, обаче още пр%зъ
есеньта сжщата година министерството
го изпраща наново да продължи спе-
циализацията си въ Берлинъ. Новата
война го принуждава повторно да се
върне въ България, д%то той пристига
въ първите дни на октомври 1915 год.
Разстроеиъ отъ продължителна нервна
болесть и изтощенъ отъ пр%силепи за-
нятия, той почина на 30 мартъ 1916
год. въ София.
Своята научно-литературна д%йность
Чилингировъ започна още пр^зъ пър-
вата година на своето учителствуване
въ Султанъ. Чр^зъ редица статии, по-
местени въ Трудъ, Илюстрация Све-
тлина, Природа, Списание на инже-
нерно -архитектното дружество. Бъл-
гарска Сбирка, Периодическо списа-
ние, в. День и сръбския Старинар,
подписвани често пжти съ псевдоними
(Ташо, Зеленъ-пелинъ и Археологъ),
той успе да обърне върху себе си вни-
манието както на учените, така и на
по-широкъ кржгъ хора. Презъ 1910
год. Чилингировъ обнародва въ Сбор-
ника за народни умотворения (томъ
XXV) една значителна студия върху
костните идоли отъ предисторическото
селище въ Султанъ, съ която той за-
свидетелствува своята подготовка за
наученъ трудъ и показа, че умее да
цени проблемите на предисторическа-
та наука. Той беше с;кщо така единъ
отъ усърдните сътрудници на настоя-
щите Известия и обнародва ценни съ-
общения въ първите три тома на това
списание. Въ Берлинъ, между другите
работи, той бе приготвилъ и една ста-
тия върху два интересни мряморни
идола отъ България, която бе дадена
за печатъ въ берлинското списание
РгаН!$1ог18сНе 2.еИ&с\\па, За жалость на
Чилингирова не бе писано да доживее
да види напечатанъ този си трудъ, въ
който той бе вложилъ вече добитите
отъ него знания и опитъ въ Берлинъ.
Сжщо така и друга една негова студия
върху глинените идоли отъ Султанъ,
предназначена за Сборника на бъл-
гарската академия, остана да се напе-
чати следъ смъртьта му.
Чилингировъ се отличаваше съ свое-
то трудолюбие и съ своята предан-
ность къмъ специалностьта си, която
стигаше до фанатизъмъ. Особно презъ
последните години всичкото му време
и всичките му сили беха посветени из-
ключително на научните му занятия.
Сл^що и като чиновникъ Чилингировъ
се отличаваше съ голема добросъвест-
ность и съ преданность къмъ работата
си. За жалость преждевременната му
смърть не му позволи да развие напъл-
но способностите си и да ос;кществи
своите широки планове.
В. Ф.
Георгъ Льошке*)'. На 26 ноември
1915 год. се помина въ Берлинъ, на
64 годишна възрасть, единъ отъ най-
добрите и най-популярни германски
археолози, професоръ Георгъ Льошке.
Безъ да искаме да влизаме тукъ въ
една по-подробна оценка на неговата
разнообразна и ползотворна дейность
въ областьта на класическата археоло-
гия, ще се ограничимъ само да споме-
немъ, че той си спечели име главно
чрезъ своята дългогодишна препода-
вателска дейность въ университета въ
Бонъ. Болшинството огь по-видните
германски археолози отъ новата гене-
рация сл били все негови ученици.
Професоръ Льошке принадлежеше къмъ
ония учени, които въздействуватъ вър-
ху своите съвременници не толкозъ
чрезъ печатните си трудове, колкото
чрезъ живото слово. Той притежаваше
въ голема степснь дарбата да увлича
своите слушатели и да ги кара да
чувствуватъ хубосгнгЬ и високите ху-
дожествени качества, вложени въ про-
изведенията на античното изкуство,
безъ да си служи съ празно оратор-
ство и съ ефектни фрази. Неговата
речь се отличаваше винаги сь голема

Новооткрити старини
ясность н пластнчность. ПрЪзъ поогЬд-
кигЬ години на живота сн, сл^лъ смърть-
та на берлинския професоръ по архео>
логия Кекуле фонъ Страдоиицъ, Льош-
ке бЪ повикаиъ да го замЪстн въ бер-
линския университетъ, д%то го завари ско дружество.
и снъртьта му. Льошке се ннп
ваше твърд-Ь много н за кзлаии!
нашето археологическо дружес
често е рефернралъ върху тЪхъ 1
седаниита на Берлинското археол
Новооткрити старини
Съобщава Б. Филовъ
Софня< При изравняването на пло-
шада на южната страна на църквата Св.
София 6'Ь открита пя 19 юли 1915 год.
оше една сводова гробница. Тази гроб*
ница се намира на разстояние около 9 н.
отъ църковната стЪна,сънаправлен11еогь
изтокъ къмъ западъ. Извхтр-Ь тя е дълга
1-90, широка 1-10 и висока Г2в м.,т-ьй
че принадл<гжи къмъ най-налкнтЪ гроб-
ници отъ този типъ {ср. Б. Филовъ,
Софийската църква Св. София, стр. 1 00).
Отличава се още и по това, че е граде-
на не съ квадратни, а съ продълговати
тухли, които ниать разм-Ьри 36X18 см.
и сл 5 см. дебели. ОсвЪнъ това тухли*
гЬ еж споявани не съ хоросанъ, а съ
обикновена глина, вследствие на което
сгЬнитЪ й б Кха отчасти попукани и хлът-
нали. Вратата, широка 46 и висока
75 см., се намира на западната й сгЬна.
Тя б% запушена съ го;1'Ьма корубеста
керамида, замазана наоколо сь глина.
Подътъ б% постла нъ съ гол-Ьми ква>
дратнн тухли, съ страни 35 см., каквито
еж би.1н употрЪбяванн при градежа н на
другитЬ сводови гробници около Св. Со-
фия. Гробницата не е била отваряна ло<
рано. Въ нея се указаха три разложени
скелета, поставени единъ до другь, н
слЪлннгЬ предмети: 1)една сгьшеница
съ дълга шийка, висока около 20 см.,
счупена на няколко парчта (оть сжщия
типъ като описаната у В. Филовъ, цит.
м.стр. 80 обр. 66); 2) едно металическо
огледало съ диаметъръ 9 см., което на
опакото е украсено съ гравирани кржг-
чета ; 3) единъ желЪзенъ лръстенъ, раз-
яденъ сьвършено отъ ръжда, въ който
е билъ поставенъ гол-Ъмъ оваленъ ка-
мъкъ (10X14 ми.); 4) една бронзова и
шестькостени иглиззкоса; 5) дв'Ь римски
бронзови съвършено оксидирани I
оть края на III или началото на IV и-!
едно стъклено мънисто и единъ м
прешленъ.
На САЩОто нЪсто, въ начал!
иЪсецъ априлъ, б^ открита ощ<
сводова гробница отъ обикн*
типъ, съ направление оть с
кънъ югъ. Тя е д-ьлга извжтрЪ 3
широка 2'10 м. и висока 2 и.
дена е съ кръстать сводь (гьй н
ннятъ монастирски свооъ) отъ <
вндъ, отъ който с« и своловетЬ я
тралкия корабъ на Си. София (гл. I
ловъ, цит. съч. стр. 29). Вратата,
и широка по 58 си., се намира на
ната й стЬна н 6Ь запушена съ I
каменна плоча. Изглежда, че и таз1
ница не е била отваряна по-рано.
тр'Ь на западната й сгЬна се намн(
ка ниша, широка 24, висока 30
бока 20 си. На източната стека
мира четвъртита дупка, оставел
градежа й, посрЪдствомъ която г
цата се съединява съ друга една I
лена до нея гробница. СтЬннтЬ ш
еж нзмазани съ дебелъ пластъ
мазилка и еж били може би ук;
съ жнвопись, оть която не еж за
никакви следи. Въ гробницата с
заха петь скелета, разположени :
съ главигЬ край западната стЪ|
■ лавата на единъ отъ скелетитЬ
мерена само една златна обеца с
дълговата висулка (обр. 152).
ката е била украсена съ две ч<
камъчета, оть конто е запазено «
въ долкята клетка. Обецата е
310 см. и тежи 2-28 гр. Освен
намерена бе и една малка стъкл
висока 6-3 см., съ дълга шийка; из

Новооткрити старини
й часть има четвъртита форма сь вдлъб-
натини на всЬка страна (огь сашия типъ
като стъкленицата у Б. Филовъ, цит.
съч. стр, 63, обр. 44 Ь).
Въ насипа, въ окол-
ностьта на тЬзи дя-Ь
гробници, 6% нам'Ьрена
една тухла (28X35 с т
дебела 4 см.), върху
която е издълбано още
прЪди изпичането й
името ПосихоХЕс, произ-
ведено очевидно огь
името на града Раи1а1!а
(обр. 153). Подъ него,
Обр. 152. — Златна въ долната часть на тух-
о№ца отъ София, дд^а, е било издълбано
по-слабо друго н-Ькак-
во име, коею отпосл-Ь се е зали-
чило. Осв%нъ това, все на сащото мЪсто,
е открита и часть отъ глнненъ релиефъ,
високъсега 8-5 см. (обр, 154). Релне-
фътъ, очупекъ отъ всички страни, пр^Ьд-
Н'Ькои интересни старини се нам-Ьрк-
ха и въ западната часть на града, ка ме-
стото на старитЬ гробища, д^то сега се
строи софийската окр;кжиа палата. Като
се полагали основитЬ на тази сграда,
открити били стари зидове, градени съ
гол-Ъни квадратни тухли и хоросанъ съ
трошени керамиди, слаганъ въ дебели
пластове. За жалость, н'Ьмаше възмож-
ность да се разкриятъ тЬзн зидове въ
ц-Ьлата инъ дължина и да се установи
ио този начинъ планъть на сградата,
огь която тЬ пронзхождатъ. До едннъ
отъ зидпветЬ 6% открита часть отъ мо-
Обр. 154. — Глинекъ релиефъ отъ София.
Обр, 1.^. — Тухла сь надписъ огь София.
ставя момче (Ганимедь?) съ кръстосани
крака и деска рлка опр-Ька въ хълбо-
ка; наметнато е съ мантия, закопчана
върху гърдигЬ съ голина кркгла фи-
була. Огь положението на т'Ьлото се
вижда, че съ лавата си ржка момчето
се е подпирало на никаква подпорка.
Главата липсва.
заичиа настилка, направена огъ доста
голини плочки (съ страни 5—7 см.)
отъ б-Ьлъ мряноръ н червенъ пЪсъч-
никъ. Мозаичната настилка е била сло-
жена върху дебелъ пластъ отъ хоро-
санъ съ гол'Ъно количество трошени
керамиди. Между зидовете 6*6 нанЪ-
ренъ и едннъ грубъ трапецовиденъ
капителъ отъ п-Ьсъчникъ, внс. 29 см ,
широкъ въ горната си часть 44 и 49
см., по лглнтЬ отчасти очупенъ. На ед-
ната му страна е пр'Ьдставенъ въ ре-
лиефъ по старохрнстиннски начинъ ио-
нограиата на Исуса Христа въ вЪнецъ,
украсеиъ отдол-Ь съ лв* ленти. Отъ
страни се нзмиратъ символ и ческитЬ

Новооткрити стярини
букви А и (О- Всички гЬзи находки по-
казватъ, че на това «"Ъсто тр'Ьбва ла се
е издигала въ старохристиянско вр-Ьме,
пр%зъ IV нлн V в-Ькъ, н-Ькаква църква,
която тр'Ьбва да е била една отъ наЯ-
старнгЬ отъ София. За жалость, нейннтЬ
развалини, които оставатъ подъ новата
окржжна палата, н'Ьма да иогатт, вече
да блдатъ изсл'Ьдвани по- под роб но.
Романцн (Бр'Ьзнишко). Въ р'Ьката,
която минава между съсЪдннт^ села
сцена става въ гората. ОтгорЪ, В1
рамката на релнефа, се намира над1
КУР1АРТЕМ1Л1ЕУХНН (по.л*цнитЬ
букви съединени) — Кчр1(а.) 'А
^1§с ЕО^^V, а отдотЬ името на по»
вувателя А1ЛЮСТЕРЕтАМОС — А
Тере^x^аV^); (51с). Този типъ на Д
се срЪща често върху тракийскнгЬ
рочни плочки (Мсб. XVI— хуй 29;
11пка, Ап(. Е>елкт. т Ви1@аг!еп 11°
и 174). Релиефътъ отъ Романци «
женъ въ това отношение, че въ
н'Ькои подробиостн личагъ м
по-ясно, отколкото въ НЗЕ
нит^аечерелиеф'1 отътозит
Горни и Долни Романци, е била наме-
рена една мряморна оброчна плочка на
Диана, вие. 20, шир. 16*5, деб. около
2'5 см. (обр. 155). Диана, об.тЬчена въ
дълъгъ пр^пасанъ хитонъ, езди на
еленъ, седнала на него заанишкомъ, съ
двата крака на сушата страна; въ л'Ь-
вата си р«ка държи лжкъ, а съ десната
вади стрЪлаотъколчана, който е м» гърба
й. Въ десно, подъ краката на елена, се
намира кржгълъ профилуванъ жертне-
никъ; задъ него се подава глиглнъ, за-
хапанъ отъ едно куче; въ л^Ьво е пр1;д-
ставено дърво, което показва, че и'Ьлата
Обр. 156 — Златна об*ца о
Арчзръ.
Това важи пр'Ьдн всичко за начинг
който Диана е седнала върху ел
Сжщо и дървото, сь което се в
ландшафтенъ елементъ въ комл
цнята, е пр^^дставено много ясно. И
що релиефътъ отъ Романци се о
чава съ своята сравнително по-ху
работа и сигурность въ рисунката
датира отъ П или III в^къ сл. Хр1
Намира се сега въ Народния ну
Лрчаръ (Видинско) ПрЪзъ прол
та 1915 г. свешеникътъ Клия п. Пъ
новъ, като забиваяъ върлинм за

Новооткрити старини
поркн на бобъ въ градината си, от-
крйлъ единъ малъкъ оловенъ сарко-
фагъ, който съдържалъ единъ д'Ьтски
скелетъ, една гол'Ьма златна обЪца н
една сребърна вазичка. Златната обЪца
(обр. 156) е направена отъ авЬ от-
д-Ьлнн халки, чиито краища ек овити
спиралообразно елинъ около другь.
Обецата е висока 68 си. и тежи 1213
гр. Сребърната вазичка (обр. 157) е
висока 7 см., безъ дръжки, и е снаб-
дена въ долния си край съ едно чу-
чурче за изливане на течностьта. Сх-
въ десната си ржка голЪмъ букетъ и
изглежда да бЬга огь н*кого, който го
прЪсл-Ьдва. Другиягъ Ануръ, въ сжщата
стойка, се спуща къмъ една голЪма
кошница съ плодове и посяга кънъ гЬхъ.
Повръхностьта на изображенията е
твърди много пострадала, всл^лствне
на което тЬ еж станали доста неясни.
Въпреки това фигуритЬ не губнть нищо
отъ своитЪ енергични движения и изда-
ватъ твърдЪ старателна поделировка.
Заедно съ тази кутийка, коята сега се
пази въ Народния музей, е било наме-
рено и едно желано копне. И двата
предмета изглеждатъ да произхождатъ
отъ нЪкой разрушенъ римски гробъ.
Обр. 157. - Сребърна вазичка отъ Арчаръ. Обр. 158. ■
дове съ схщата форма и устройство,
обаче огь стъкло, еж канирани у насъ
и ло-рано, а именно въ старохристиян-
скитЬ гробници въ София (Б.Филовъ,
Софийската църква Св. София, стр. 63
обр. 43 г) и въ една гробница при
Слокошнца, Кнктеиднлско (Известия П,
286 и обр. 21). Арчарската находка
датира вероятно отъ края на 1П вЪкъ
сл. Хр.
Лоиъ. Въ началото на 1915 год.
работницнгЬ по постройката на гара
Лоиъ, като копаяли пръсть огь единъ
6р'Ьгъ при км. 20 -\~ 620 и. на желЪзно-
пжтната линия Мездра — Вратца — Лоиъ,
наи-Ьрили една малка кржгла кутийка
отъ склонова кости, висока 3'8 см.,
украсена съ релиефни фигури иа два
игриви Аиура. Единиятъ огь тЬхъ (обр,
158), съ глава обърната назадъ, държи
Иза^стмя на Арх, друж.
Никополъ. На 18 февруари 1915
год. работницитЬ въ държавния лозовъ
разсалникъ, като копаяли въ градината,
открили гол-Ьно количество сребърни
пр-Ьднети и монети, които били поставени
въ единъ бакъренъ сждъ. ГолЪма часть
огь тази находка можа да се прибере
и да се запази въ Народния музей. Часть
отъ пр^диетитЬ и ионетитЪ сл били ук-
рити и сега пролължавать да се издир-
ватъ постепенно. Между извЪстинтЬ
досега прЬдиетн се наниратъ: три оби-
кновени тасчета, високи около 4 си. и
съ диаметьръ около 16 см., едното отъ
които на дъното си отдол! е украсено
съ гравираиь гербъ; четири сребърни
лъжици, дръжкигЬ на които имать от-
части украшения ; части огь големи стро-
шени обЪци съ форми характерни за
ср'ЬднеБ'Ьковната епоха, както и части
отъ други украшения, чието пр-кдна-
15

Новооткрити стярнки
значение не е ясно ; гол-Ьмо количество
.(събрани до сега 107 парчета) малки
сребърни пластинки оть четири нли
петь вида, съ разни украшения, и снаб-
дени съ дупчици за приковаване, отъ
дЪто може да се заключи, че еж слу-
жили като украшения на пояси или ре-
ници ; 2 сребърни монети оть Иванъ
Александра съсипа му Миханла (1331 —
1355 год.). 4 сребърни ^'онетн оть
Срацимира (1371 — 1396 гол), 17 сре-
бърни иокетн оть Баязида [ огь 1390
год. и 68 сребърни монети отъ ро-
мънския влад'Ьтель Мирчо (1- 1419
год.) Както се вижда отъ нонетитЬ,
пр'Ьднетит% отъ Никополъ трЪбва да
еж били заровени въ земята наскоро
сл-Ьдъ 1390 год. Може следователно да
се предположи съ голЪма вероятность,
че тЪ еж били укрити като съкровище
по вр^ме на знаменитата битка при
Никополъ между Сигизмунда и Баязида
въ 1396 год. и че лицето, което ги е
укрило, е загинало нъ сжшото вр-Ьме,
тъй че не е имало възможность вече да
ги извади.
БЪлеяи (Свнщовско). Въ миналия
тоиъ на ИзвЪстията (IV 288) 61^ съоб-
щено, че при Белени еж били наме-
рени 6 гол-Ьмн златни обЪщ! заедно съ
една златна монета отъ Никифора 1(1
Вотаниатъ(1078— 1081 год.). Напосл*-
дъкъ въ Народния музей б^ха изпра*
тени Огь Свищовъ, събрани отъ 3—4
лица, още 6 об^ци отъ сжщия видъ
(гл. Изв-Ьстин IV 288 обр. 268) и че-
тири масивни златни халки съ диам.
около 2'5 см., които требва да ок слу-
жили пакъ за накитъ. Нема никакво
съмнение, че и гЬзи допълнително из-
пратени предмети произхожлать оть
сжщата находка при Белени, която сле-
дователно требва ла е била твърде
значителна и части огь която еж пръс-
нати вероятно и у други лица.
Сухнндолъ (Севлиевско). Сухнн-
долскиягъ жнтель Ив. Т. Поикръстевъ,
като реголвалъ лозето си въ местно-
стьта .Арнутчукъ' или .Ливаакша',
открилъ единъ етаръ гробъ, вь който
се указали следните предмети: 1) Две
златни обеци (обр. 159) въ форм
медалнокн, на които еж окачени п<
висулки, украсени съ червени каи1
(гранати). Въ недалионнте еж п
вени камеи оть сардоннксъ, които I
Обр. 159. — Златни обеци огь Сухи»
етавнтъ грубо изработени женски г
на заднята икъ страна еж прикри
златни куки въ видъ на буквата 8.
ците еж високи, заедно съ висул!
Обр. 160. — Сръбърна гриввя от
Сухивдолъ.
около 3'5 см. и тежатъ 4-27 и 4-4
— 2) Сребърна грнвня съ диам. 7
двата края на която еж завити слир
единъ около лругъ (обр. 160), — 3)
нена фигура на конь съ коннккъ.

Новооткрити старини
сока 16-5, дълга 21 см. (обр. 161). Тя-
лото на коня е поставено върху четири
глинени колелета, отъ които е запазено
само едното. Тази фигура, която е слу-
жила като играчка,
съ св01Л'а груба при-
митивна изработка,
снлно напомня н^-
кои теракоти огъ ар-
хаическия периодъ.
Специално главата на
коня, по форма и
стилъ, може да се
сравни съ н.'1ображе-
нията на това живот-
но, които намиране
върху варварскигЬ
сребърни монети отъ
гьй наречения келт-
ски типъ, сЬчени въ
Тракия и Галия пр'Ьзъ
Ш и И в. пр. Хр.
като имитация на те-
традрахмнтЬ на Фи-
липа II Македонски.
Подобни глинени
кончета-играчки при-
тежаваме вече отъ
Галово (Известия II
275) и отъ Слокощица (пакъ тамъ 286).
— 4) Глинено гърненце съ де* дръжки
и съ остьръ ржбъ въ издутата си часть;
високо 6 сн., диан. на гърлото 7 си. (обр.
Споредъ това, което казахме за глине-
ното конче, би могло да се предположи,'
че то е било работено отъ некой иай-
сторъ отъ нЪстното тракийско насе-
Обр. 161. — Глинена статуЯк;
• Сухиндолъ.
— Глинено гърненце отъ
Сухиндолъ.
162). — Датата на тази находка, Отку-
пена ц'Ьла за Народния музей (инв. на
старов. отд-Ьлъ № 5659—5662), не
можела сеопрЪдЪли съ положителность.
ление пр^зъ III или II в'Ькъ пр. Хр.
Обаче противъ подобно датиране гово-
рять златнигЬ об1>ии, които, по своята
форма н изработка, тр-Ьбва да се при-
пишатъ на късноримската епоха къмъ
края на II или Ш в^къ сл. Хр. На ся.-
щото врЪие указва и сребърната грнвкя.
Въ такъвъ случай примитивниять из-
гледъ на глиненото конче ше трЪбва
да се обясни съ онова засилване на
варварскитк елементи, което е харак-
терно за произведенията на худсже-
стаената индустрия отъ късноримско
вр^не.
Балчишко. Отъ околнОстьта на Бал-
чикъ произхожда елннъ твърд-Ь инте-
ресенъ фрагментъ отъ голЪмъ глиненъ
сждъ, украсенъ съ релнефин изобра-
жения, който иапосл'Ьдъкъ посткпи въ
сбиркитЬ на Народния музей (инв. на
старов'Ьк. отд'Ьлъ /^ 5644). Фрагмен-
тътъ е високъ 12 и широкъ 128 см.
(обр. 163). Върху него се вижда изобра-
15"

Новооткрити старини
жекнето на Диониса, лравъ, на ср^^иа,
наметнатъ съ мантия и небрнла и обугъ
съ високи обуща. Главата почти ц^лаи
лавата ржка еж отчупенн. Въ десната
ржка държи чаша съ дв^ дръжки
гол-Ьмо количество строшени жел
пр-Ъдмети и 4 голини бронзови х.
Тази находка, която бЬ прибран:
Народния музей, произхожда в^рс
отъ разрушена тракийско-ринсю
десница, каквито и другь пжть с;
мнраки у насъ. До колкото мож
се узнае, никакви други пр'Ьдмет
били открити заедно съ спомен:
части отъ колесницата. Самата м(
не е била разкопана.
Старо-Загорско. Отъ околно
на Стара-Загора или пъкъ на Бу|
произхожлатъ двЪ интересни бро1
фибули, които напосл-Ьдъкъ постл
въ сбнркнгЬ на Народния музей
на старов^к. отд^лъ № 5663/4).
ната фибула (обр. 164) е запазена
заедно съ иглата. Тя има обикнов!
лж.ковндна формз съ висока плоч
върха на иглата и е дълга 99 см.
фибула, както се вижда отъ фО|
й, тр-Ьбва да датира още отъ пъ|
половина на I в^къ сл. Хр. Вт1
фибула (обр. 165) е изработена въ
на конь, който пасе, и е дълга
Обр. 164. — Бронзова фибула отъ Старо-Загорско.
(капШагоз). Въ л^во до него стон пан-
терата, а наоколо еж представени гроздъ
и лозови листа. Сждове отъ този видъ
съ релиефнн изображения, които сл
били фабрикувани пр'Ьзъ елнннстичес-
ката епоха, се срЬшлтъ твърд* р^дко.
Маркояо (Айтоско). Въ началото
на м-Ьсецъ септември 1914 год. единъ
селянниъ отъ това село, като оралъ въ
нивата си въ мЪстностьта Ченге*Чаля
край една могила, разположена около
3 км. на зап<|дъ отъ града Айтосъ, на-
м-Ьрилъ 4 железни обржча отъ колелета,
37 см. Нейната игла е загубена.
неже фибулнтЬ въ форма на разн1
вотнн еж. били на кода кънъ кр1

Новооткркти стариии
втория и особно л[гЬзъ третия вЪкъ съ съдействието на нЪстннтЬ амстм и
сл. Хр., требва да се приеме, че и на-
шнятьекземпляръ принадлежи на късно-
рнмссата епоха.
Сладъкъ Клвденецъ (Чирпанско).
Въ края иа м-Ьсецъ декември 1914 год.
въпреки разпорежданията на Закона за
старинигЬ, една могила аъ околностьта
на селото. Какво точно е наи^реII0 въ
тази могила, не можа да се установи.
Управлението на Народния музей успЪ
да прибере чр-Ьзъ вдминистративннтЪ
власти н ла запази само сл^дннтЬ пред-
мети, нам-Ьренк въ могилата: 1) гли-
нено гърне съ лв% дръжки и съ бл-Ъдо*
червенъ цветь, високо 1 8 см. (обр. 1 66);
2) МЯ.1КО глинено гърненце съ една
лрьжка и сь тнрок» гърло, отчасги
очупсно. шиоко 9 5 см. (обр. 167); цв^ть
блЬлччгрнснъ ; ;1) жслкзно копие съ ли-
сгониша форма н сь сляйо нзпжкналъ
рж(1ь 110 срК 1Л1Я, лки-о '.'Я СМ, (обр. 168);
4) 11.1рч1- ой. ич|{.ма ъсрамн.та огь сж-
1И11Ч 1111 11,. ко|1т чс е .минрГбнкялъ за
некои инаняри разкопали, за жалоси. ио»,|Ч1|1,|г1с ил цинч»»!-.

Новооткрити старини
Павагюрнше. Въ мЪстностьта Чи-
[шки гьолъ е намерена една желязна
принадлежи на елннистическата и
римската епоха. Брадвата е откуп<
Обр, 169. — Желязна брадва отъ Панагюрище.
Зрадва-чукъ, дълга 254 си. (обр. 169), Народния музей (ннв. на старов^
<Оято, както се вижяа отъ формата й, дЪпъ № 5637).
Оц-Ьнки и библиография.
0. Зепге, Ьез 1тазе8 {Нгасез (1е 2.еа&
Цбгаипов: 2ВЕЛ10УРД01, ГЕВЕЛЕ1211,
2АЛМ0=11 Реуие йез 6(и(]е8 в^ес^ие8
КХУ!, 1913, стр. 225—261.
Въ горнята статия Сьоръ преиздава
1анетницигЬ, които се отнасягь къмъ
тракийския богь Збелсурдъ;') тоя богъ
1Ъ домашннтЪ паметници, както се виж-
1а, е бнлъ изобразяванъ по типа на
~ръцкня Зевсъ Керссбусо;, съ орелъ
а л1>вата рл1ка и мълния въ десни-
ита. И тая студия на Сьоръ съдържа
<едостатъцитЬ, които се заб^лЪзвагъ и
)ъ други негови изучвания,') и затова
ле ше бжде излишно да направимъ
гука н^кои критически бЪлЪжки.
Най'напр'Ьдъ(стр. 226 обр. 1)Сьоръ
издава единъ релиефъ на Зевса съ не-
«звЪстно М'Ьстонахождение (отъ окол-
ностьта на Пловднвъ?), сега въ Народ-
ния музей въ Софии; Обаче, както из-
гъкна вече Фнловъ, ^) рисунката на
Зьоръ не е в^рна и следователно па-
■) 8еиге 1^
1тъ кашата С1
М1 сл., която донася 1
на Збелсурда вь Тракия,
датъ всички заключения, които автс
гради върху нея; тоя релиефъ е
денъ отъ касъ споредъ добра фот
фия (Известия IV 83, обр. 53)
това е излишно да се спираме ш
върху него.
Въ Есквилннския релиефъ, койтс
посвещение вей 2^рдоир8ш хо!
равоиХт)'), фигурата на коиь, из
зена въ десно отъ Зевса, повечето а
лози опнсвагь като женска;*)
Дунь я е описалъ като фигура на ■
чов^къ; това мнение защищава иС
(стр. 227 сл.), като се старае л
подкр-Ьпн съ нови аргументи. Той
нява въпросната фигура съ обра;
гореспоменатия релиефъ на Зевса
околностьта на Пловднвъ; тОва ср
ние е съвс^иъ неум-ЬстнО, тъй
Зевсъ въ тоя релиефъ е нр-Ьдсп
брадатъ. Формата '1а(1§а5о11Хт), I
обикновено се схваща като дат1
падежъ отъ женско име (1а[1^а2е
френскнйтъ ученъ схваща като
3) Из8*стия IV 297.
, Изв*стня IV 293.
') Издаденъ ну Лобруск!
I Нар. музей I \55, обр. 124.
Ар

Оценки н библиография
231
ленъ падежъ отъ мжжко име 1а|1^а8о6-
Х1]с, ^) което, разбира се, е възможно,
но не р'Ьшава още въпроса въ полза
на мнението на Дунъ.
Самъ Сьоръ признава, че обикно-
венн5ггь типъ на тракийския херой-кон-
никъ не отговаря на в-ьпросния образъ
въ есквилинския релиефъ; а пъкъ
сходството въ н%кон подробности меж-
ду тоя образъ и релиефитЬ на тракий-
ския конникъ, които Сьоръ навежда,
не ни се виждатъ тъй убедителни. Въ
полза на мнението си, че конната фи-
гура въ есквилинския релиефъ тр'Ьбва
да се тълкува като хипостаза на хероя-
конникъ, Сьоръ изтъква и обстоятел-
ството, че култътъ на тракийския кон-
никъ, както изглежда, билъ твърди по-
пуляренъ въ светилището на Есквилина;
обаче, както и самъ той признава, почти
въ всички тия релиефи конникътъ се
изобразява по обикновения начинъ (на
ловъ за глиганъ).')
И тъй, ние не виждаме достатъчно
основание да отхвърлимъ тълкуванието
на Ямбадула като тракийско женско
божество, което би могло да се сравни
до н^КАД^ съ известния типъ на Арте-
мида — ездачка на еленъ.^)
Погрешно чете Сьоръ (стр. 242)
надписа отъ Шатрово (не СЬаргоуо,
както погрешно пише юй) и възъ ос-
нова на това четене гради разни заклю-
чения, върху които е излишно да се
спираме. Надписътъ требва да се чете:
Ас! 2^[Х]| ао6р8(о |т(Ь хирссо | ВоХ^а^р1{7^-
уо1 х(1)|1^ас I 4у18т)хау.^)
1) Споредъ Сьоръ това име тр%бва да
се постави въ паралелъ съ *АадоЬХг1^, пр-к-
кора на Диониса въ релиефа отъ Мелникъ
(Кеу. агсЬ. 1904. I. 34 сл,); и 1ацра5о6Х1г]€ е
споредъ него епитетъ на Диониса.
*) Образъть съ надписъ СИ VI 4691
не важи толкова, защото главата му не е
запазена.
')Рег(1г!2с1, Кеуие де8 б^ийез апсЬ
еплез, I, 25.
*) Ср. Добруски, Арх. изв. на Нар.
музей I 152, обр. 122; въ първия редъ
буква В личи добр%, ако и да е разядена
горната й часть ; вижда се ясно и буква 6
и сл^ди отъ буква л; въ втория редъ пър-
вата буква не е 6» а ; знакътъ въ сре-
дата на тая буква е П0'Сетн%шна повр-кда ;
изобшо на това м-Ьсто камъкътъ е повр-Ь-
Въ р^чьта си противъ Пизона XXXV
85 Цицеронъ казва: а 1е Лоу18 Vе18иг^
{алит ап1^^и^55^тит ЬагЬагогит запсиз
8^шит^ие (11гер1ит е$1. Върху това м%с-
то требва да се спремъ.
Въ текста стои I0VI8 VЕ^8VРI ; А.
Тит^Ье б%ше го поправилъ въ Лоу18
<уе18>^) ип[1] ; Мордтманъ^ пр-Ьдложи
да се чете Лоу18 [8]уе18иг[с1]1 или [8]уе1-
зиг!, което се приема отъ Томашека,
Пердризе и други учени. Обаче Сьоръ
(стр. 244) се изказа решително противъ
тая поправка на Мордтмана. Наистина
той признава, че палеографически тая
кониектура е напълно оправдана, но не
и епиграфически, защото 8уе18ип не от-
говаря на формата 2Ьег1иг(1и8, известна
отъ единъ латински надписъ. Тоя аргу-
ментъ обаче не е уб^дителенъ, защото,
както е заб'Ьл'кзалъ вече Томашекъ*^),
въ устата на Цицерона лесно е могло
да се поквари варварското име 2реХа-
оОр8о^. Поогк Сьоръ изтъква, че Цице-
ронъ, когато цитира гръцко или вар-
варско божеско име, винаги прибавя
къмъ него обяснение; въ нашия случай
обаче тоя аргументъ не важи, защото
съ латинската дума Лоу18 достатъчно се
обяснява варварското име 8уе18ип. Кол-
кото се отнася до кониектурата Лоу18
Уп! тя съ право е отхвърлена отъ Мордт-
мана, Томашека и подробно отъ Сьоръ.
Самъ Сьоръ предлага друга поправ-
ка на Цицероновия текстъ. Въ единъ
релиефъ отъ с. Паскалевецъ^) съ образъ
на Зевса-гърмовержецъ четемъ посвеще-
ние 23ойра ейх^. Като предполага, че
фронтонътъ на релиефа е съдържалъ
и друго собствено име, С. е наклоненъ
да вижда въ Поора (дател. падежъ) име-
то на бога, комуто се посвещава пло-
чата. Въ такъвъ случай Побра; (латин.
8иги8) и П^еХаоОрЗо; биха били два епи-
денъ вероятно при пр'кнасянето му; затова
и четенето на Добруски [ДуаВ^}] ЩхЛ пр'кди
ла не може да се приеме; сл^диг^, които
той см^та като букви ТУ> еж тоже случайни
повр%ди на камъка.
^) уе1$ се изхвърля като литография
на пр'кдидешата сричка у 18.
в) Могд1тапп, Кеу. агсН. 1878 II 302.
') Тота8сНек, ТЬгакег II 1,60.
^) Добруски, Изв. Нар. музей I 170,
бр. 217; 8еиге ц. статия стр. 228.

232
Оц%нки и библиография
тета на сжщия богъ, и въ текста на Ци-
церона би могло да се чете Лоу18 уе1
8иг1: значи Цицеронъ е споменалъ за
бога 8иги$ или Юпитеръ, т. е. за на-
шия Збелсурдъ. Явно е обаче, че ця-
лото разсъждение на Сьоръ почива на
слаба основа; върху горнята рамка на
въпросния релиефъ н^ма никакви сл%-
ди отъ надписъ ; при това най-естестве-
но е, 2!о6ра да се схваща като име на
дарителя ; името на бога, комуто се под-
нася дарътъ, може и да липсува. Щомъ
н1>ма основание да се приеме богъ 2!о6ра;,
пада и кониектурата на Сьора; поправ-
ката на Мордтмана пакъ си остава най-
вероятна.
Името на Збелсурда се предава
па гръцки и латински по различенъ
иачинъ: 2^бХао0р8о^, Кс^гХаоОрЗос,
2^бХ6со0р8о5, 2рер6оОр8о^, ХрербюОрбо^
(2Ьсг1иг^и5 или 2Ьег11иг(1и$) ; както из-
тъква Кречмеръ, ^) това колебание (а,
0", в-ц 1) показва, че тоя тракийски звукъ
(„ирационаленъ спирантъ*) не е мо-
гълъ да се предаде точно съ гръцка
буква. И етимологията на името не е
сигурна. Като основна форма Сьоръ
приема 2ф&Хб-ао0р8о(, като се опира
главно върху паралелната дума 2фбХб-
1^с^, ужъ варианта на Ге^еХе^с^ въ н%-
кои ръкописи на Херодота.^) Обаче тая
варианта не стои въ ръкописите, както
твърди С. споредъ Томашека, а е само
кон и ктура на Томашека.^) На елемента
!^ф или !^феХ- обикновено се дава значе-
ние „ мълния ";*)вториятъ елементь аоир-
Ьо<; не е и изтълкуванъ сигурно; Тома-
нюкъ^) го сравнява съ слав. скръд-, като
припомня за стария обичай да се до-
бива огънь чр%зъ търкане на дървета,
предлага обаче и други етимологии,
които еж още по-съмнителни. Сьоръ
(стр. 248), като взима пр^дъ видъ гло-
*) Кге1$сЬтег, Е1п1е11ип§ 1п д{е Ое$сН.
дег ^{есЬ, 8рг. 231.
2) Него(1. IV 94.
«^^ТотазсНск, ТНгекег II 1, 62 : „у1е1-
]скЬ1 5(.1пс1 иг$ргйп^ИсЬ 2срвХ4г;^1У о(]ег ^аг
Ъ1^Хй%и'*. За замяната на -у* и ^в в. Кге1-
5сЬтег, Е1п1еи. 1п й\е ОезсЬ. бет Ог1есЬ.
5рг. 231.
^) Ср. цитати у 8еиге, ц. м. 254 заб. 1.
'^) цит. м. II 1. 62.
сата у Хесихия : всбрс^^ • N6|^фац Моб-
оа1 • Махвббубс, см^та 2!оОр8с^ като
епитетъ на Нимфи'1'Ь; обаче не требва
да се забравя, че македонскиятъ про*
изходъ на тая глоса е съмнителенъ;
Хофманъ й дава друго тълкувание.^)
Не можемъ най-посл'Ь да се съгла-
симъ и съ мнението на автора, че Збел-
сурдъ, както и Гебелеизисъ, е само
епитетъ на бога Залмоксисъ и че по-
сл-Ьдниятъ тоже билъ изобразяванъ лодъ
форма на гръцкия Зевсъ Керавнносъ.
Изв'Ьстията, които имамеза Залмоксисъ,')
ясно ни показватъ, че той е билъ главно
хтонически богъ и едва ли има н-кщо
общо съ небесния богъ Збелсурдъ.
Г. И. Кацаровъ.
Раи1 Кге1$сЬтег9 2иг Оеи1ип§г йет
!Нгак15сНеп К1пе1П8сНН!1. СюНа, УП,
стр. 89—92.
Авторътъ на горнята статия счита
за нуждно да изтъкне пр%ди всичко,
че тракийскиятъ надписъ на пръстена
отъ Езерово (Известия III, 205 сл.) се
състои въ същность отъ два хексаме-
тра. Доказателствата за това съ почти
неоспорими, и ние требва да приемемъ,
че тоя паметникъ ни поднася същевре-
менно и първигЬ тракийски стихове.
Тъй като съ 71аио се завършва пър*
виятъ хексаметъръ, сл-Ьдователно и
ц%ла дума, авторътъ отхвърля предло-
женото отъ менъ въ Известия IV, 75
и въ Оюиа VII 85 четене Нохоа ра
^еа и съ пълно право поставя на не-
гово м-Ьсто делението 7]ахо Аро^о.^
Посл^днята дума Кречмеръ отъжде-
ствява съ женския родъ отъ формата
'Аро^со^, произведена отъ "Аро^о^,
градъ споредъ 81ерЬ. Вуг. при Понта,^)
а първата (1]ахо) — съ латинското езсо
въ смисъль на нашето »азъ съмъ' или
•) НоИтапп, 01с Макес1опеп, стр. 97.
7) Ср. Кагаго^, КИо, XII 355 сл.
^) По тоя иачинъ се дохожда до сл^д-
ньото д-Ьлеиие на думитЪ, подкрепено меж-
ду другото и отъ цезурата пентимимересъ :
^) Сравни освенъ това ТотазсНек 11, 2,
54: Агазоз, ши!. паНе ао 5еге> (Сеог^.
Науспп.)

Оценки и библиография
233
»ще бжда*. Но и думата ерл^г^кха е
тъй сжщо глаголна форма. Затова той
е на мнение, че надписътъ ни поднася
не едно изречение, а дв%, чиито опр%-
д%лени глаголи сд(. 7]охо и ера^7)Хтос, и
като см^та, че паралелизъмътъ между
изразитЬ уереуеа тсХхеау и Аро^еа §о-
|1€ау^) би се накърнилъ значително,
ако се отнесе Ара^еа 5о|1еау къмъ из-
речението, чийто прилогъ е ера!^7]Хха,
заключава, че първото изречение се
завършва съ думата 5о|1еау, а второто
почва съ Т\ХвС,\}К1а, При това той схва-
ща думата 8о^ау (=5о|1е/^ау) по ана-
логия на А2то)Х&( уеуе1^у като ассиз.
11т{1. при Аро^ба и я свързва между
другото съ малоруското домова, та
на израза Ара^еа 8о|1еау дава смисъльта
«Аразийка по отечество*'. Така той до-
хожда до сл-Ьдния пр1>водъ на първото
изречение (РоХсохеуго^ уербуеа тсХхеау
трхо Ара!^а $о|1еау): Азъ съмъ Ро-
листенеасъ (собств. име отъ женски
родъ поради предполаганото отъ него
съгласуване съ Ара!^еа =^ 'Ара!^1а), Не-
ренеа (родово или бащино име, на-
вярно въ имен. п., ж. р., като такова,
което отговаря на Ара^еа) по . • . (тсХ-
теоу тълкува като ассиз. Ит11., понеже
отговаря на 8о11еау), Аразийка по
отечество. Възприемемъ ли обаче
това тълкуване, то м^стоимението (ит)
1ъ второто изречение (ТьХе^шгса рит)
ерас!^7]Хха) ще замества естествено под-
лога на глагола 7]ахо, съ други думи
самата Ролистенеасъ, а не пръстена, и
установеното отъ менъ значение на
ераС1]Хта') „направи [за себе си]", става
невъзможно, понеже тогава би се полу-
чила безсмислицата: Тилезипта (жен-
ско име споредъ Кречмеръ) ме (т. е.
Ролистенеасъ) направи. Ето защо
1) Авторътъ обаче самъ изтъква, че на
пълния паралелизъмъ между двата израза
пр-Ьчн обстоятелството, д-Ьто въ Нврсувоц
както показва разм-Ьрътъ, крайната гласна
е кратка, а въ Аро1|^ва ~ дълга.
2) Споредъ Кречмеръ думата •ра^т^Хха,
въ която сричката ра е кратка, както по-
казва разм^рътъ, може да се свърже съ
гадЬуаН, радитн н пр., ако пр-Ьдположимъ,
че покрай тия форми съ дълго а имаме и
паралелни форми съ кратко а.
ТОЙ дава на посл%днит% три думи тая
смисъль: Тнлезнпта ме (т. е. Роли-
стенеасъ) дари, или (ако Тилезипта —
както той добавя — е мажъ), се ожени
за менъ.
Странно и необикновено въ това
тълкувание е, д^то притежательтъ на
предмета се отъждествява съ самия
него („азъ, т. е. лръстенътъ, съмъ
Ролистенеасъ") — н4що» което не се
ср-Ьща у древнитЬ народи (предимно
гърцнгк, римлянигЬ и персийцитЪ),
както самъ Кречмеръ изтъква.^) За-
това той се вижда принуденъ да
приведе въ полза на своето схваща-
пие старо-германския надписъ върху
копието на Крагехуля: .азъ съмъ
Ярлъ...", който принадлежи къмъ съв-
с%мъ друга епоха. Но докато копието
все пакъ н^какъси може да се отъж-
дестви съ своя притежатель, тъй като
оржжието изобщо олицетворява най-
характерната чърта на единъ воинъ —
силата и мджественостьта му, която се
проявява предимно чр-Ьзъ него — едва ли
може да се каже сащото за съотноше-
нието между пръстена и неговия при-
тежатель.
Ето защо азъ мисля, че много по-
добри и по-смислено може да се изтъл-
кува ц-Ьлиятъ текстъ, безъ да се изпада
въ противоречие съ античната традиция
въ подобни случаи, ако приемемъ, че
думата Нохо по аналогия на Нита$!о!
въ С1Ь 4 1 23 представя въ сжщность дат.
пад. отъ съществително, което означава
лице. Пр%дполагаемиятъ имен. падежъ
отъ него * Нохо^ навярно е друга фор-
ма отъ речното име 01а%о^ Аезсиз,
Чстхо^ Узсоз (ТотазсНек, II 2, 94), съ
което се означава днешниятъ Искъръ.
Но тъй като у древнит* се ср^щатъ
лични имена, които еж произведени
отъ р%чни названия (сравни изепег,
Обиеташеп. стр. 13—15, 356; 01о1*а
VII, стр. 85, б%л. 3; ТотазсНек II,
Само лица и богове, скулптирани или
другояче изобразени, еж могли — по лесно
обясними причини, както самъ Кречмеръ
добавя — да бждатъ отъждествеии съ своигЬ
статуи или изображения, както показватъ въ
подобни случаи надписигЬ Хо1рт}{ е!)!! 6 КХв(-
010^, 'Ер^1^{: »1|11 КиХХУ,У1о; и др.

ОцЪнхн к библиография
2, 99 подъ 2^сри|и!>V), а и такива нЪкои
се улотрЪбяватъ безъ вс%ко нзкгЬнение
к като лични имена (вижъ 'А)^еХфо(
като име на р^ка и лице у изепег, ц
съч., стр. 360; ^троцшу = р*ка Струма
у ТотаксНек, ц м,, и ^три^иЬу ^ лично
име, ВСН IV, 430; 5угтиз = р. Стр*ма
у ТотазсЬек II, 2, 99, и Еирцо^ 6 тйV
Тр:раХ^.&ч ^ааО.Еи;, 1Ь1(1. II, 2, 44 и др.),
можеиъ съ пълно право да прЪдполО'
жниъ, че * Нохо; въ надписа означава
лице. Къиъ това собствено име се при-
съединява като приложение думата
АраСе», отъ д'Ьто може да се заключи,
че * Нохо; означава тука даже ние на
жена.^) А схваненъ ли Цоко Ар[х1^еа,
подобно на гръцкото 'Ноиш т^ 'Ара^Са,
като дат. падежъ') въ завнсиность отъ
Ера^т)Хт1Х, то послЪдн ята форма, въпреки
медиалнотосн окончание, ще има активно
значение, както пхьцкото &1р^(каа-к> .на-
прави*, а не , направи за себе си*, и
Зо[1еау иЪма да бжде иненителенъ па-
; ежъ, а внннтелень съ значението, което
опр'Ьд'Ьля Кречмеръ. Що се отнася до
значението на думата VXггщ тя требва
да се свърже по-скоро съ корена цие1
въ гръцкото НХо; = тълпа, лит. кЛИз,
лет. ге1Г8 = родъ, слав. челядь (сравни
Во^зас^, Ок1. 6(уто1. де 1а Ьп^ие ^гесяие,
стр. 952/953) въ смисъль на нашето
.по родъ*, отколкото съ названието у
ТЬис. Н, 96 ТЛатаЙс. ТОл^\ж^а обаче
все пакъ може да се схване н като мЪ-
стенъпадежъоть съществително, което
означава селище.^) По тоя начннъ бихме
изтълкували надписа така : „Ролисте-
неасъ, Неренеовъ*) по родъ, ме (т. е.
*) Че въ тракийски еж възможни сжше-
ствителни отъ женски родъ по О- склоне-
ние, ии показва между другото 'Етп^^тато^
у Тота5с11ек II 2, 8.
^ При това схващане лесно може да
се обясни, зашо формата Ара^»!! се завършва
съ дълго .а', а Нярвиа — съ кратко .а*.
Първата форма стон вЬроятно вместо * На-
р«ува-(1 (род, пад.), а втората ~ вместо * Ара-
^аа-а\ (лят. падежъ).
') Едва лн би могло да се тълкува гая
форма като генетивно о11р'Ьд'Ьлеине иа ду-
мата Нахо (въ смнсъль .дъщеря на Тиле-
') Х>рву«а, което прЪдавамъ съ Нере-
неовъ, ше 6»дс нав'Ьрио род. падежъ отъ
пръстена) аалравн въ Тилеавпт
Ескусъ, Аразвйка по отечество'
Обаче, като се взеке прЪдъ е
че Аро^еа може да означава не
Аразийка, но и дъщеря на тъй на]
ния Аразиецъ, както ни показва М1
другото и названието Рогоропйа А
дЪто АШса въпр'Ьки сьгласуванет
съ Ротроп1а въ схщность озш
дъщерята иа известния Атнкусъ,
въ такъвъ случай по аналогия на I
знтЪ .(]ото 8ег(11са (по дош, отъ
дика)', ,с1ото 5сир18 (по домъ
Скопие)" и т. п. думата 8о11еа
могла да се свърже като ассиз. ||т1
скоро съ ТсХе^иптсс, отколкото съ
^ва, считане за най-прнеиливъ сл^
пр-ЬвОдъ на текста: „Ролвстен*
Неренеовъ по родъ, ие яаправ
Ескусъ Арааийкатв (т. е. дъщер
Аразнеца), подоиъ огь Тнлевввт
Д. Дечев
Ог. Рав1е11п10п К1уп1 (Р1о{е83с
II. 81аа(5^тпа51ип1 |п С/етожКг)
тИе5|8с11еп Ко1оп{еп 1т ЗкуШеп!
Ь!з гцт III. пасЬс11г!811. ЛаЬг1|ипс1е11
ВеНта^ гиг ОезсЬкЬю йет ^песЪ!!
Ко1оп18а11оп ат Ног(1еез1а|]е Лез 5с1
геп Меегез. С2егпо«112 1914, 91
8° съ 16 образа въ текста.
Заглавието на тази книга бн I
да въведе мнозина въ заблуждение
каръ авторътъ да изтъква на п
м-Ьсто историята на гръцката ко^
зация по сЪверния брЪгъ на Черно ■
въ сжшность на тази тена е П1
тена само малка часть отъ кннгат
и то повече въ иидъ иа прилОЖ!
(^"Ьдъ н%колко общи встжпителнп
лЪжки върху гръцката колонка
върху значението на Мнлегь за I
ката култура и върху колопизираие
черноморското крайбрЪжне отъ а
ииенит. * Наратос (— ХарауСа;?), сь
думи по родъ отъ Неренея; внжъ сл%
бЬл-Ьжка.
й) Т1ХаСо>па е сл*дователво родт
дежь (както Нарауая) съ зиачеиие на
тивъ; сравни ЗорЬ. РЬ11ос1. 239: *•,
уо; (йу а1)11 т^;. . . Хкйроо по родъ
изходъ) сънъ огь (островъ) Скнросъ

Оценки и библиография
235
на този градъ (стр. 3 — 15 ; прави странно
впечатление, че при нумерацията на стра-
ниците авторътъ си служи съ латински
цифри), следва главниятъ отд'кпъ на
книгата (стр. 16 — 63), който е посве-
тенъ изключително на скититЬ. Въ пър-
вата глава на този отд-Ьлъ Климъ раз-
глежда името и произхождението на
скитите, границите н характера на стра-
ната имъ, климатъть на Скития и най-
посл% историята на скититЬ. Въ вто-
рата глава (културата на скитите) се
разглежда начинътъ на живението на
скитите, облеклото и покжщнината имъ,
религията, въоржжението, държавното
устройство и култътъ на мъртвите. Въ
третята грава се дава кратькъ прегледъ
на разкопките и находките въ обла-
стьта на скитите. Едва следъ това ав-
торътъ започва да говори (срт. 63 — 91)
за милетските колонии по крайбрежието
на Скития, и то за всека колония по
отделно (Олбия, Пантикапей, Теодосия,
Тирасъ, Танаисъ и селището на о-въ
Березанъ). Обаче и тукъ не може да
става дума за некаква обща история
на милетската колонизация въ Скития,
която да изхожда оть некакво по-да-
лечно гледище и да бжде поставена въ
свръзка съ проблемите на общата гръцка
история. Авторътъ се задоволява само
съ това, да ни даде накратко и въ кри-
тическа форма всичко това, което ни е
известно оть писмените и археологи-
чески източници върху милетските ко-
лонии по северния брегъ на Черно
море.
Както се вижда оть този прегледъ
на съдържанието, книжката на Климъ
е предназначена да даде обща ориен-
тировка върху скитите и гръцките ко-
лонии въ техна територия. Безъ да се
впуща въ подробности и да прави са-
мостоятелни изучвання, авторътъ ни
дава въ систематически редъ установе-
ните днесъ оть науката факти по тези
въпроси. Главната заслуга на Климъ се
заключава въ това, че той старателно
е използувалъ и руската археологиче-
ска литература, която обикновено е
м&чно достжпна на по-широкъ крл^гъ
учени. За жалость той не се е въз-
ползувалъ оть излезлия наскоро обе-
мистъ и солиденъ трудъ на английския
ученъ Е1И$ М1пп$ (8су1Ь{ап$ ап(1 Сгеекз,
Сап1Ьг!(1§;е 1913), въ който сжщитетези
въпроси еж третирани на много по-
широка основа и съ много по-големи
подробности. То тази причина книгата
на Климъ съдържа голема празднина и
всеки, който желае да се запознае по-
основно съ скитската проблема и съ
гръцките колонии по северния брегъ
на Черно море, ще требва да при-
бегне до съчинението на поменатия
английски ученъ. При все това ние мо-
жемъ Д1 препоржчаме книгата на Климъ
на всички, които се занимаватъ съ ар-
хеологията на черноморското крайбре-
жие, тъй като въ съогветната научна
литература съчинения съ обобщите-
ленъ характеръ, като това на Климъ,
еж още твърде редки.
Б. Филовъ.*
Г. И Кацаровъ и Д. Дечевъ, Из-
вори за старата история и география
на Тракия и Македония. Избраха и пре-
ведоха— , София, 1915, У1-(-200 стр. 8°.
Издава Българската академия на нау-
ките оть фондъ .Напредъкъ" (Българ-
ска библиотека бр. 10).
Това ново издание на нашата акаде-
мия на науките иде тъкмо на време,
за да удовлетвори една нужда, която
отдавна се чувствуваше у насъ. Осо-
бено сега, когато както Македония, така
и южна Тракия се включиха въ пре-
делите на българската държава и ко-
гато требва да очакваме да се започне
оть наша страна систематическо изуч-
ване на ткзи две области, събирането
на изворите за тяхната стара история
и география ще улесни въ голема сте-
пень изпълнението на тази задача, която
требва да бжде за насъ единъ нацио-
наленъ дългъ.
Съставителите на разглежданата книга
се обръщатъ къмъ по-широкъ кржгъ
читатели. Чрезъ превода на глав-
ните източници за старата история и
география на Тракия и Македония те
искатъ да направятъ тези източници
достжпни и на всички ония, които се
занимаватъ съ тези въпроси, безъ да
могатъ да се ползуватъ направо оть

Оц'Ьнкн и библиография
старнгЬ гръцки и латински писатели.
Обаче, като се ниа пр^ъ видъ огъ
друга страна, че с8'Ьд'Ьнията, които на-
мираме у старитЬ автори за Тракия и
Македония, еж твърди откжслечни н
еж разпръснати нзъ най-разнообразнн
съчинения, тЬхното събиране на едно
нЪсто ше бхде гол'Ьмо улеснение и за
спецналиститЪ, накаръ гЬ и да трЪбва
да приб^гватъ за всЬки отд'Ьленъ слу-
чай къиъ саннт^ оргиналн.
Въ сборника на Кацаровъ и Дечевъ
еж използувани почти всички по-важни
отъ старигЬ писатели, а ииеннно : Херо-
дотъ, Тукидидъ, Ксекофонтъ, Скилаксъ,
Псевдо-Скинносъ, Страбонъ, Помпоний
Мела, Плниий, Тацнтъ, Арнанъ и Клав-
лий Птолоией. ТекстоветЬ отъ Ксено-
фонта, Птоломея и за илирийския по-
ходъ на Александра Велики оть Ариана
еж преведени оть Д, Дечевъ, а остана-
литЬ отъ Г. И. Кацаровъ. Една пълна
сбирка отъ антнчнит^ известия за Тра-
кия и Македония, както справедливо
злбЬлЬзвагъ съставителигЬ на настоя-
щия сборникъ, при липса на достатъчно
подготвени работници и нужнит^ на-
учни пособия, нжчно би могла дд се
направи у насъ. Съ толкозъ по-голЪна
благодарность ще требва да пОср^щ-
немъ появяването на настоящия трудъ,
въ който еж събрани, ако не всички,
то поне най-важнигЬ огъ он-Ьзи текстове
на етарнтЪ автори, които най-много ни
нктересуватъ. Ще заб-ЬлЪжикъ еако, че
би било желателно въ настоящия сбор*
никъ да се дад-Ьха поне и он-^и пасажи
оть Илнадата, които се отнасятъ до
старитЪ тракийци, и то не толкозъ за-
ради фактическите данни и за пълнота
на нзточницитЬ, която, както казахме,
не е влизала въ ц%лит1; на съставнте-
литЬ, колкото за да се види, че тракнй-
цнтЬ еж вл'Ьзли въ близко съприкосно-
вение съ гърцитЬ още пр^зъ най-стария
периодъ на т4;хната история.
Б^л^жкитЬ, които съставителите да-
ватъ подъ линия за обяснение на разни
нЬща оть текстоветЬ, еж твърд! ценни
и улееняватъ въ голина степень тЬхното
разбиране и правилно използуване. Сж-
що така и подробниятъ указатель въ
края на книгата, съставенъ твърд* ста-
рателно Отъ Дечева, ше бхде н
полезенъ.
Една отъ главните причини за
бото развитие на нашата нсторич
наука се заключава, нежду другоп
въ това, че източниците за миналоп
страната ни не еж събрани и обна
вани така, дето те да бждвтъ л
достжани на всички заиитересо!
МжчнОтиитЪ, съ които днесъ е с
зано използуването на гЪзи нзточн
еж гьй гйлени, че мнозина, на к
икъкъ не би липсвала добра вол
самостоятелна работа, лесно биха о
чаяли или биха се видЪли прнну
да прибегнатъ, виеето къмъ са1
оригинали, къиъ посредници оть в
и третя ржка, конто често пжти ех
тенденциозни, или пъкъ изхождап
съвсемъ друго гледище. Колко вре.
е едннъ такъвъ начннъ на рабоп
историческата наука н колко нал
той въ състояние да допринесе н
ново за развитието на тази наука,
е много добре известно на всички
циалнстн. Ето защо книгата на 1<
ровъ н Дечевъ се явява като п
стжпка за премахването на това
Оть което ние всички се оплак!
Нека се надеване, че двамата ав
ще бждатъ наскоро въ състояние 1
дадатъ пъленъ сборникъ отъ I
ки писменни източници за старата
тория н география на България, I
както оригиналните текстове, та1
техния преводъ съ кратки обяснит
бележки. Едннъ такъвъ еборнюп
могълъ много добре да послужи
първа часть из едмнъ Софиа 9еНр1|
11151ог1ае Ви1ртг1ае, чието израбо1
сьставя една оть най-наложител
нужди на нашата историческа нау*
Б. Фнлов
А. Ишярковъ, проф. д-ръ. Запад
краншд на Българската земя. БЪл1
н материали. София, 1913, СХХ:
104 стр. 8". — цена 3 л.
Й. Ивавовъ (доцентъ въ СофнЯ
университетъ), Българегк въ N
дония ; Издирвания и документ)
техното потекло, езикь и народи

ОцЪнки и библиография
237
София 1915. СУ11-|-238 стр. 8^. Изда-
ние на Бълг. Академия на наукитЬ отъ
фонда «Напр-Ьдъкъ*'. — Ц^на 5 л.
Тъкмо въ днитЬ, когато световната
война разтърсва 1гкла Европа и бъл-
гарскиятъ народъ е призованъ да р-Ь-
шава на бойното поле жизнения въ-
просъ на своето обединение, нашата
наука, съвършено независима и сво-
бодна отъ политически кроежи, се обо-
гатява съ двЬ ц^нни и твърд'4 навр-Ь-
менни съчинения. И дв%гЬ тия книги,
замислени и изпълнени много пр^ди
намесването на България въ събитията,
31сЬгатъ въпроси гор%-доле еднакви,
макаръ отъ различни страни, понеже
и едната и другата се занимаватъ съ
народностьта на славянското население
въ Македония н съ западнигк граници
на нашето племе.
Г1рофесоръИ|иирковъ захваща своигк
изследвания отъ закрепването на тур-
ското господство въ Балканския полу-
островъ и отива до освобождението на
България, тези изследвания, колкото и
да е трудно да бждатъ изчерпателни,
поради естеството на предмета, сл^
много обширни. Авторътъ разглежда
маса историко-географски и етнограф-
ски факти и доказва етнографската ос-
нова на санъ-стефанските граници на
България, които даже, въ северо-запад-
ната си часть, не обхващатъ крайните
предели на българското племе, сигурно
защото тия предели, при по-раншни
спогодби, еж били вече включени въ
границите на една християнска и при
това славянска държава (Сърбия). По
редъ еж изложени различните периоди
и разните доказателства за безспорната
истина, че Македония, моравската и ти-
мошката долини, въпреки променчи-
востьта на политическата карта на Бал-
канския полуостровъ, си оставатъ и до
днесъ населени съ българи, както еж
били при идването на турците и много
ло-рано, още въ началото на българ-
ската история.
Книгата е разделена на следните де-
веть глави: 1. Когато турците
покорили Македония, тя е
била въ етнографско отноше-
ние българска страна; това
личи както отъ български, тъй и отъ
сръбски и турски свидетелства, приве-
дени отъ г. Иширкова. — 2. Охрид-
ската българска архиеписко-
пия (1019— -1767 г.), която наследи и
запази традицията на св. Клпмента и
на Самуила и послужи, както е изве-
стно, като изходна точка за исканията
на дейците по църковния въпросъ. Като
въ картина се вижда въ тези страници
местото на Охридъ въ духовната и кул-
турна история на нашия народъ. — 3.
Скопската область е останала
Българска и подъ духовното
владичество на сръбската
ипекска патриаршия (1557 —
1766 г.). Тази глава е една отъ най-инте-
ресните. Въ нея г. Иширковъ, възъ
основа главно на сръбски извори, по-
сочва, какъ Скопие и неговата область
— северна Македония и часть отъ юго-
западна България — еж се считали за
български отъ самите сърби, макаръ
да се намирали повече отъ двесте го-
дини подъ ведомството «на сръбската
ипекска патриаршия. — 4. Долините
на Българска Морава, Киша-
ва и Тимокъ отъ края на XIV
до средата на XIX векъ. Тукъ
авторътъ привежда многобройни сви-
детелства на лжтешественици, географи,
картографи, дипломати и други, отъ
които става явно, че населението отъ
долините на тия три реки се е сметало
за българско отъ всички, дори и отъ
сърбите, които пишатъ — или по-право
пишеха — за Бугарска Морава, Б у-
гарски Тимокъ. Най-добрите дока-
зателства обаче е дало самото населе-
ние, съ своите възстания противъ тур-
ските насилия ; тия възстания и пове-
дението на сръбското правителство
спремо пострадалите най-ясно показ-
ватъ, че българи еж живели и страдали
въ тоя край на Балканския полуостровъ.
— 5. Наши и чужди списатели
за западната етнографска гра-
ница на българите въ XIX в.
(1800— 1878 г.).Тукп еж приведени из,
вестия на българи, сърби и чужденци-
отъ които се вижда, че всички еднакво еж
схващали разпространението на българ-
ското племе на западъ, откъмъ Албания

Оикнкк и библиография
и Сърбия. — 6. Българскнятъ
църковеиъ въпросъ и запаа-
нит-Ь граници на българскитЪ
е п а р X и и (1 833 — 1 897 г.). Въ тази гла-
ва оше по-добрЪ е изтъкнато току-шо от>
б^1>заната истина. Лвторътъ скицира
пр-Ьдисторията на наший църковекъ
въпросъ и лосл^ излага териториалното
разширение на българската екзархия
въ свързка съ разпространението на
бългзритЪ, при което еж дадени и нЪ-
кои кратки б'Ьл%жкн за участието на
западнигЬ главни македонски градове,
Охрилъ и Скопие, въ борбигЬ на бъл-
гаритЬ за народна църква.
ЗападнигЬ граници на българското
племе, посочени огь сакото разпр^д*-
ление на населението и установени огъ
географията и етнографията, бидоха
начертани и огь европейската дипло-
мация на два плти : въ цариградската
конференции на посаанницитЬ (1876),
която създаде авЬ автономни области
за България, западна (съ главенъ градъ
София) и източна (съ гл. гр, Тьрново)
и въ мирния договоръ между Русия и
Турцня въ Санъ-Стефано (1878). На
т11зи два международни актове ех по-
светени гл. У[1 и VIII отъ съчинението
на проф. Иширковъ (7. Цариград-
ската конференция и запад-
нитЪ граници на западната ав-
тономна область България и
8. Западнит-Ь граници на Санъ-
Стефанска България). Проектъть
на цариградската конференция, който
включваше въ пр'Ьд'Ьли'гЬ на западна
България Нишъ на западъ и Костурь на
югъ, не се осъществи, както впрочемъ
и Саиъ-Стефанска България; при това
той е съдържалъ значителни неточности,
като е оставялъ вънъ огь границигЪ
на бългзрскнгЬ области часть отъ Ох-
ридско и Дебърско ; въпрЪки тия си
неточности обаче, западната граница
на цариградската конференция, както
б^л'Ьжн и авторъгъ, ,е много важна за
националното д-Ьло на българигЬ, за-
щото, поднръ държавнигЬ актове на
турското правителство... прЪдстави-
телигЬ на великитЬ сили прнзнавагь
въ края на 1876 година единодушно
българското надмолне въ областьта на
Българска Морава, вь Скопско, Б|
ско и Костурско".
За Санъ-СтефанскигЬ граници
менахме въ самото начало на тия
лЬжки.
Въ една посл'Ьднн, 1Х-а глак
Иширковъ, пояснява, какъ пр1
наха Пнротъ и Враня К1
Сърбия, — една твърди поучи!
история, която на н-Ькои нЪста се ст
история на онова, което сърбнт!
вършиха въ Македония прЪди тр1
дини. Поучителна е тя и за това
че Враня и Пиротъ еж били едни
градовете, въ които българскнятъ
се прояви най-ярко въ църковно-н!
налнитк борби огь втората поло
на изтеклото столетие. Враня и Пи
нматъ сАшата нова история, въ на
налко отношение, както напр. Ох;
ПрилЪпъ, Пловдивъ или София.
Такова е съдържанието на път
часть, която е написана възъ осное
изобилни материали. Тия матерн
съставятъ втората часть. Т^ еж п{
деии на езика, на който еж пнс
първиять е френски ^ сендЬтелст
на пжтешествеиика Вет1гап(1оа <1
В^о^и^^ге огъ 1433, който пиш1
Морава дЬли България отъ Сърби
а послЪдниять — сръбски оть най
врЪме, отъ който се вижда, че сър
еж наричали б у г а р и 1гЬстнитЬ
тели отъ Вранско, Лксковско, Нии
Пиротско. Всички тия документи,
различни врЪмена и огь разлн
произходъ, френски, сръбски,
ватски, нталиянски, п'Ьмски, чешки
глийскн, турски, руеки, м-Ьстнии чу
усгановяватъ по наЙ-уб-Ьдителекъ
чннъ основател ностьта на нашит!
родни стремежи къмъ западъ. Т1
казватъ сжщеврЪненно добросъв'Ь|
стьта на българската научна мист
гол^мн^Ъ грижи, които авторъп
(ЗападнитЬ краища на българс
земи' е положилъ, за да издири и
кр'Ьпи истината по западнигЬ прЪ
на българското племе. Едннъ П01
леиъ и 1 1 карти, отъ които най-1Г
еж сръбскнгк, прикпючвзть този
женъ трудъ.

Оц-Ьнки и библиография
239
По планъ съчинението на г. Й. Ива*
новъ е сходно съ онова на г. Иширковъ.
И то се състои отъ дв^ части: първа
(стр. УП — СУ11), въ която авторътъ се
занимава съ въпроса за българите въ
Македония, и втора (стр. 1 — 230), д-Ьто
еж приведени, съ много пояснения, до-
кументите, върху които почиватъ из-
следванията и заключенията въ първата
часть.
Тази първа часть се д^ли на четири
глави : I. Образуване на българската на-
родность; П. БългаретЬ спр%мо чуждите
влияния въ Македония; III. Проява на
българщината въ Македония; IV. По-
гледъ върху българщината въ Маке-
дония. Къмъ тЬхъ еж прибавени една
статистика и една етнографска карта на
Македония.
По редъ еж разгледани, въ първата
глава, заселението на Балканския полу-
островъ съ славени, двата д^ла балкан-
ски славени, българската държава и на-
родность, при което еж посочени по*
сладните резултати на историческата
наука по тоя важенъ въпроеъ и ясно е
изтъкната разликата между юго-източния
д-Ьлъ балкански слав%ни (български) и сЬ-
веро-западния (сърбохърватски). Мно-
гобройни известия и езикови б^л^зи
показватъ безспорната общность на сла-
вЪнитЬ, които заели Мизия, Тракия и
Македония и като влязоха въ състава
на българската народность, и разликата
между тЬхъ и ония племена, които за-
седнали въ вжтр^шностьта между Ду-
нава, Морава и Адриатическо море и
образуваха сръбската народность.
Българската народность, както е из-
вестно, не е образувана само отъ сла-
вянски елементъ, а е плодъ на единъ
исторически процесъ, който е траялъ
около два вЬка и по ювина — процеса
на сливането на аспаруховит% прабъл-
гари съ славЯнскитЬ племена. На тоя
процесъ г. Ивановъ е посвети^гь ня-
колко много интересни страници (XXIX
— XXXVIII); въ тЯхъ еж посочени по-
главнитЬ условия, конто еж спомогнали
за тоя исторически резултатъ, яД^то
победители и завоевани се сл^ха въ
единъ народъ, дето победителите из-
губиха езика си, за да наложатъ отъ
друга страна името си и организатор-
ската си вещина". Познато е, действи-
телно, че славенеката маса не е имала
държавна организация, като не се сме-
татъ племенните княжества, и че аспа-
руховите прабългари, съ своята дър-
жавна идея, еж истинските основатели
на славенска народность и култура на
Балканите. Главните условия, при които
се е извършилъ споменатиятъ истори-
чески процесъ били, споредъ г. Ивановъ,
следните: 1. Численото надмощие на сла-
вените; 2. държавната идея на прабългар-
ските владетели, които се стремили да
закрепять и разширятъ държавата си,
като обединятъ подъ своята крепка орга-
низация неорганизуваните югославенски
племена, които при своето племенно
устройство немали никакви държавни
стремежи ; 3. сътрудничеството между
прабългари и славени, които се позна-
вали и живели задружно още отъ вре-
мето, когато българите еж владели ,обо-
ну етрану Дуная" и после заедно еж
действували срещу Визаатия; 4. етнич-
ното и езиково единство между мизий-
ските и македоно-тракийеките славени;
5. християнството и 6. славенеката пие-
меность. „Така, найсетне, заключава
авторъть, следъ двестегодишенъ нещо
задруженъ животъ» станала физическа
и духовна асимилация на двете племена
и се родилъ новъ народъ „българе" съ
славенски езикъ. Малобройниятъ сра-
внително турански елементъ (аспарухо-
вите прабългари, сходни по битъ, езикъ
и организация съ хуните, куманите и
други турско-татареки народи) тъй се
стопилъ въславенекото мнозинство^че не
се съхранили никакви осезателни останки
отъ прабългарския езикъ. И отъ всички
народи, чиито еждбини некога еж били
свързани съ Балканите и които еж за-
седвали въ Мизия, Тракия и Македо-
ния, като келти, готи, хуни, славене,
прабългаре, аваре, византийци, кръсто-
носци, турци, само единъ отъ техъ,
българскиятъ, можа, като най-жизненъ,
да оцелее на ежщата земя презъ те-
чение на вековете И ако на родно-
сть та се определя като съзнание за
единство, проявено въ езика, потеклото,

1
^
щ
л
1!
;1|
г
240
ОцЪнкн и библиография
обичаит% и общит% стремежи на единъ
народъ, българскиятъ народъ има всич-
ки тия качества: н^що повече, този на-
родъ заема едно ц%ло, непръснато ядро
на БалканитЬ; той е ималъ една исто-
рия, едни радости и патила, една обща
религия, една книжнина, особености,
каквито липсватъ на повечето отъ дру-
гит% съседни народи (напр. ромъни и
сърби). Съ тия си исторически качества»
съ своето трудолюбие и въздържаность,
българскиятъ народъ ще съув<%е да си
извоюва и по-чесгита блтнина*.
Твърди важни данни с& отб%л%зани
върху в%ковнит% борби между народи-
тЬ на балканския полуостровъ, борби,
които докарали политически и етнограф-
ски промени и засегнали простора на
българското етнографско землище. Бъл-
гарскиятъ народъ, който е ималъ да се
бори ср^щу съскди отъ скверъ, западъ,
югъ и изтокъ, е изл^зълъ отъ тия борби
ощетенъ въ своитЬ краища, но е сьу-
м%лъ да запази своята средина. За бор-
битк между гърци и българи, за сръб-
ското и турското влияние, за албанци,
власи и пр. г. Ивановъ говори съ го-
ляма вещина и открива много интересни
страни изъ живота на населението, като
излага какъ еж се извършили главнитЬ
пром%ни.
Проявата на българщината въ Ма-
кедония, изразена главно въ езика, въ
стремежа къмъ българска свобода и
държава, въ дзгховното и училищното
д-^ло, изобщо въ борбитЬ за национално
самоопределение и културна независи-
мость, е сл^що проследена много добре,
макаръ и сбито. Тази глава отъ кни-
гата на г. Ивановъ показва, какво го-
лемо место заема Македония въ про-
буждането на българския народъ и въ
духовното му възмжжаване чрезъ про-
света и борба за народна самостоя-
телность.
Следъ като хвърля единъ общъ
погледъ върху свидетелствата за бъ1-
гарщината въ Македония, — чужди,
гръцки, сръбски, турски и български,
сверени едни чрЬзъ други, — авторъть
дава тъй да се каже нагледнитЬ резул-
тати на своиге издирвания въ една ста-
тистична таб1ица на македонското на-
селение по народности и кази въ навече*
рието на балканската война, какго и една
цветна етнографическа карта. Тамъ еж
посочени, въ цифри и бои, численостьга
и разпределението на разните етнически
елементи въ Македония, между които
българскиятъ заема първо место.
Документите приведени у г. Ива-
нова еж на брой 205, наредени въ
хронологически редъ. Те свидетелству-
ватъ за широката ерудиция на автора
и сами по себе си съставятъ необоримо
доказателство за непрекжснатостьта на
българщината въ Македония отъ нача«
лото на нашата история. И наистина
първото свидете чство, черпено изъ Чу-
десата на Св. Димитрия Солунски, е
оть VII векъ, а последното отъ 1878 г.
Документите на гръцки езикъ преобла-
даватъ за по-старо време; славенскигЪ
и латинскитЬ сжщо еж многобройши
Въ по-ново вркме известията еж на
всички почти езици. Авторъть не се е
задоволилъ само да приведе свидетел-
ствата въ оригиналъ и въ преводъ, съ
всички нужни бележки, а е далъ и фак-
симилета на разни заглавия на книги,
печати на църковно-училищни общини
и карти. Заслужватъ да се сломенатъ
тукъ паметници като четвероезичния
речникъ-разговорникъ на куцовлака
попъ Данилъ(1770г.)на четирите хри-
стиянски езика, употребявани въБитол-
ската епархия: гръцки, български, цин-
царски и албански (българскиятъ езикъ
е представенъ отъ бнтолското наречие),
а ежщо и Евангелието, преведено отъ
иеромонахъ Павелъ отъ е. Кониково,
Енидже-вардарско, и печатано въ Со-
лунъ съ гръцки букви на българско
воденско наречие. На края е приба-
венъ единъ подробенъ показалеш» на
местни, лични и племенни имена.
Трудътъ на Йорданъ Ивановъ, както
и оня на Иширкова» е трайна придо-
бивка за нашата наука. При сегашните
обстоятелства, тези две книги иматъ
и големо практическо значение, по-
неже показватъ нагледно основател-
носгьта на българските национални
искания и поясняват ь на самите бъл-
гари смисъла и нензбежностьта на
тежките борби, КОНГО нашия на-

Библиография
241
родъ води почти непр'^кл1Снато Отъ
възраждането насамъ и които днесъ,
благодарение жилавостьта и юначест-
вото на нашето племе, се ув%нчаватъ
съ тържеството на правото. Българската
научна мисъль, честна и добросъвестна.
какъвто е и народътъ ни, се явява въ
този случай пжтеводителка и защитница
на българската обществена мисъль. Ней*
нит1> пр'Ьдставители заслужватъ всЬка
похвала.
Н. Милевъ.
^1^
\ %■
— »*^»4-*^*1—
Библиография
АЬгашК, М АгсНаео1о^1$сНе Рип(1е
1п РеНаи. ЛаНгезЬеЙе с1е8 Ое81егге!с11. Аг-
сНаео1. 1п51. ХУН, 1914, Ве1Ь1. 88—150.
Публикува между другото и н1>колко
нови релиефи на тъй нареченитЬ ,» тра-
кийски конници" (А. ги нарича КаЬ!-
гепгеИе1$), които пр^дставятъ гол^мъ
интересъ за историята на синкретистич-
ната религия въ дунавските страни (ср.
Спис. на Бълг. акад. на наукигк VIII
75 — 84).
Дуехои, СЬ. гл. Р\сатй.
\№е1$$» 1. ВаимпзсЬпН аиз Тгое8П11$.
Пакъ тамъ XVI, 1913, Ве1Ь1. 205-208.
Фрагментъ отъ латински надписъ отъ
врЪмето на М. Аврелия и Л. Вера (163
год.), който се отнася до постройката
на никаква сграда, в-Ьроятно баня, въ
Ттое8Ш15 (при Иглица въ Добруджа).
Уоие, N. Ье зеШ (1е1 ТпЬаШ. 81ис!1
Кошап! I, 1914, 233 — 240.
Ое($сЬеш, О. 01е {Нгак1$с11е 1п5сЬпН
аи{ йет СоШг1П^е уоп Егегоуо. Сю11а
VII, 1915, 81 — 86. Н-Ьмско издание на
статията на Дечева, поместена въ насто-
511Циятомъ на Известията, стр. 70 — 79.
Огарт1п1$у 81. Оаз ТН1а$1о(еп(1екге1
с1ег Веп(11$ уоп 8а1ат1$. 'АрхаюХоусх^
'Врт}^1ер1д, 1915, 1 — 4. Отнася се до из-
вестния надписъ отъ Саламинъ въ честь
на тракийската богиня Бендида.
Кацаровъ, Г. И. Старите траки. О-
течество II, 1915, 132—135.
Кагагош, 0. Е1п пеиег Ве1пате (]ег
[Яапа. ЛаЬгезЬеНе (1е5 Ое$1егге1сН. Аг-
сЬаеоЬ 1п81 XVI, 1913, Ве1Ь1. 205— 208.
ИзгЬспа ва Арх. жруш. V.
Прекоръ на Диана ОегтеШЬа споредъ
единъ надписъ отъ Пл^венъ. Авторътъ
предполага, че СегтеШНа е било пър-
воначално название на тракийска боги-
ня, която се е слела по-късно съ гръц-
ката Артемида-Диана.
— Е1П пеиез Оепкта! аиз ТЬгак1еп.
Зв\\тЬ. дез (1еи{зсЬеп агсНМо1. 1пз{. XXX,
1915, Ап2е12ег 166—177. Отнася се
до жертвеника отъ Караорманъ, изда-
денъ по-горе стр. 1 — 9.
Кегп, О. Аиз Маке(1оп!еп 1п а11ег
ип(1 пеиег ^ей. ЛаЬгЬйсНег йет Ака(1ет1е
Ег!иг1 ХЬ, 1914, 285 — 308.
КоЪкг, ^. ЬеЬепз- ип(1 НесЬ1зЬгаисНе
(1ег Ви1§;агеп. ХейзсНг. (1е5 Vе^е^пз Иг
Vо1кзкип(^е XXV, 1915, 329 — 347.
Соп$1апг1, V. 8{и(11 61 з1оНа тасе-
(1оп1са 31П0 а р1Ирро. Р15а, 136 стр.
Кге^зсЬтег» Р. 2иг Оеи(ип^ (1ег
Шгак13сНеп К1Пб1пзсЬпЙ. 01о«аVII, 1915,
86 — 92. Дава единъ новъ опитъ за
прочитането на тракийския надписъ отъ
Езерово.
КиЬНзсЬек. \№. Е1п 8о1(]а1еп(11р1от
(1ез Ка1зегз Vезраз^ап. ЛаНгезНеЙе (]ез
Оезкгге^сЬ. АгсНаео!. 1пз1. XVП, 1914,
148-193. Военна диплома отъ 9 февр.
71 год., дадена на центуриона НегЬепиз,
синъ на Ои1агепиз, отъ тракийското
племе 5аррае1, и на сина му Оо1ез, слу-
жили и двамата въ мизенската флота.
Дипломата била намерена въ околно-
стьта на Гюмюрджина.
Мутафчиевъ, П. Стари градища и
друмове изъ долините на Стрема и То-
16

пОЛннца^ (Материали за археологическа
карта на Ьългарнн, издава комн.ннта за
старНнИТЬ при Народния археологически
музей, книга II), София 1916, 93 стр.
8° съ 68 образа и 3 карти.
ОЬегЬитшег, Е. Е!5егпе$ Тог. МК-
(еЛип^еп йег Оео^гарЬ. ОезеНзсЬ. 1п
АУ1еп их, 1916, 201 — 223. Разглежда
разпространението на географическото
име .Же'1'Ьзни врата' (Демнръ-капу) въ
Европа и Азия, а схщо н на нкето
Дервенгь, като дава по този поводъ н
нЪкои исторически б-Ьл-Ьжкн.
— 01е ТОгкеп ипЙ йав ОвташзсЬе
КекЬ. I. ТеИ. ОеоггарН. ХеНзсНг. XXII,
1918, 65 — 87. Дава етнография и ста-
тистика на турско-татар кигЬ племена.
ОЕхбуор,!;^ Г. П. 'Етиурокра! т>5;
Мак(5оу(а(, ТаОхос пр&тоу. Атина, 40
страници.
— 'Ех т*|? р1)1^а7Т1У<)( вео(1аХоу{хт];.
'Арха[оХо1'схг,'Е(р71р4р1{, 1914,206— 209.
ОрЪшковъ, П. Византийски стари-
ни около Цариградъ, Спнс. па Бьлг.
Акад. X, 11—118.
Р\сата, СЬ. е( Дуегоо, СЬ. Ье (с51а-
теп1 (1е )а ргб1ге55е 111е55а1оп1с1еппе.
Ви11. (1е с0гге5р. Ье116п1яие Х?
1914, 38 — 62.
Фкловъ, Б. Анастйсиевата сгЬ
Чаталджа. Отечество П, 1916, 9
ГНош, В. А ртороз й' ипе 8)
еп Ьгопге (1' АШбпа-Мк*. Кеу. а
1915 I 13 — 19. Отнася се до б
вата статуйка на Атина-Ннке Сп
КнриловО, Старозагорско, обнар
въ Изв'Ьстия I 16 сл. Ср. схш
в*стия IV 298,
— АгсЬао1о818сЬе Ри11<1е 1п
пеп 1т ^. 1914. ЛаЬгЬ. Лее (1е1
агсЬао1. ЛтМ. XXX, 1915, А1
218—236.
НоНеаах, М. Мо1е аиг (1еих I
д' АМ^ге. ВиИ. де сотгезр. Ье11
ХХХУШ, 1914, 63 — 70.
5с1|гб(1ег, В. В1п тгак19СЬег I
^гаЬ51е1п. рОт.-^гшап. Когмаро
Ь1а11 VII, 1914, 37 — 38. ОвШ
едннъ изв^стенъ отъ по-раио н
бенъ паметникъ на конннкъотъ А
81егп, Е. уов, 01в роНИвсЬв и
2!а1е 81гик1иг йет От1ес11епко1оп1(
Ног<]и{ег Лез ЗсЬуагжтеег^ЬМеа
тез и 1915, 161 — 234.

Известия на Археол. друж. V.
Л.,,=.:,,,^а|^
■^Лч
Реконструиранъ планъ и разр-Ьзн на базиликата при Пирлопъ.

Известия на Археол. аруж. V.
I
и

Известия на Архсол. друж. V.
Източна, фасада (реконструкция) на базиликата при Пирдопъ.

Изв-Ьстня иа Археол. друж. V.
Планъ на църквата при Клисе-кьой.

Известим ва Археол. Друж. V.
Декоративни фрески отъ църквата Ка VIII на Трапезица въ Търново.

Известия на Археол. Друж. V.
Фрески отъ църквитЬ № VIII и XIV на Трапезица въ Търново.

Изданш и Ацекмптсюто дружество въ София:
Известия на Българското археологическо дружество, томъ
I — V, 1910-1915. — Ц-Ьна на томъ по 10 лева (на членовегЬ
на археологическите дружества ,Изв1>стията" се отстжпватъ
по 6 лева).
Упжтване за събиране и запазване старини. София, 1909,
82 стр. 16^ съ 159 образа. — Ц-кна 60 ст.
Материали за историята на София:
Кн. I: Проф. Г. И. Кацаровъ, Приносъ къмъ старата история
на София. София, 1910, 94 стр. 8^ съ една фототи-
пична таблица и 8 образа въ текста. — Ц-кна 1 левъ.
Кн. II: А. Протичъ, Архитектоническата форма на Софийската
църква Св. София. София, 1912, 126 стр. 8^ съ 30
образа въ текста. — Ц-^на 2 лева.
Кн. III: Проф. А. Иширковъ, Градъ София пр-кзъ XVII в-ккъ.
София, 1912, 96 стр. 8^ съ 18 образа вънъ отъ текста
и едйнъ планъ на София. — Ц-кна 2 лева.
Кн. IV: Д-ръ Б. Филовъ, Софийската църква Св. София. Со-
фия, 1913, VII^- 172 стр. -4^ съ 140 образа въ текста
и 21 таблици въ фототипия и цв-ктна автотипия. —
Ц-кна 25 лева.
Намиратъ се за продань при Археологическото дружество
(въ канцеларията на Народния музей) и въ книжарницата на
Хр. Олчевъ въ София.
Н. А. Мушмовъ, Античнитк монети на Балканския полу-
островъ и монетигЬ на българскигЬ царе. София, 1912,
XX + 510 стр. 8^ съ 70 таблици и означение ц-Ьната на всЬка
монета. Частно издание на автора, секретарь на Народния му-
зей. — Ц-Ьна 25 лева.

■т^
Ц-Ьна на V томъ 10 лева.
Рпх (1и V* юте роиг Г61гап§ег 12*50 {гз.
Редакцията на списанието се намира въ Народния музей въ София,
Продава се въ редакцията и книжарницата на Хр, Олчевъ, София.
РейасНоп ай Мизее НаИопа! Ви1§аге й 8ойа.
Еп уеп1е сЬег ОНо НаггаззошЛг, риег$1га$5е 14, Ье1р21§.

Вв7Х
ЗеапГогД 1Тп1тепН7 1ЛЪгагк§
В«1ап1 Ш| Ъоок ю ог Ь«1«м 4>1« 4м.
' /