Text
                    МАРИЦА ИЗТОК
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ П РОУЧ ВАН ИЯ
МАРИЦА ИЗТОК
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ П РОУЧ ВАН ИЯ
ЕКСПЕДИЦИЯ МАРИЦА ИЗТОК АРХЕОЛОГИЧЕСКИ П РОУЧ ВАН ИЯ
София 1991
РЕДАКТОРИ
„НАД ПЛНЛПОТОВ, КРАСИМИР ЛЕЩАКОВ, РУМЯНА ГЕОРГИЕВА
СТЕФАН АЛЕКСАНДРОВ, БОРИС БОРИСОВ
РЕЦЕНЗЕНТИ
СТЕФКА АНГЕЛОВА, АЛЕКСАНДЕР БОНЕВ
НРЕВОДАЧ
РАДИНА БОТЕВА
EDITORS
IVAN PANAYOTOV, KRASIMIR LESHTAKOV, RUMYANA GEORGIEVA STEFAN ALEXANDROV, BORIS BORISOV
REVIEWERS
STEFKA ANGELOVA, ALEXANDAR BONEV
TRANSLATED BY
RALITSA BOTEVA I
© Ексдециция "Марина-Изток”
1991
 c/o Jusautor, Sofia
I
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор................................................  7
Б. Борисов Състояние, проблеми и перспективи на археологическите проучвания в района на комплекса "Марица-Изток"................13
Ив. Панаиотов
Ранна и средна бронзова епоха в Горнотракийската низина. Нови проб лени.........................................33
М. Кьичев
Некрополи от бронзовата епоха в района иа "Марица-Изток"........41
Т. Кънчева-Русева
Праисторическо селище от късната бронзова и ранната желязиа епоха "Овчарица - 2"...........................71
Д. Николов Поява и развитие на градовете на Балканский полуостров.........83
Р. Георгиева
Проучвания на желязната епоха в района на "Марица-Изток"........91
Хр. Буюклиев
Гробни сьоръжеиия и погребален ритуал в тракийски могилни некрополи през римската епоха в комплекса "Марица-Изток"......10S
Д. Янков
Средиовековни християнски некрополи в района на "Марица-Изток ".....................................113
И. Иорданов
Византийски оловни печати от долното течение на Тунджа и Марица............................................12S
Ив. Паиайотов , Кр. Лещаков, Ст. Александров, И. Змейкова, Цв. Попова, Т. Стефавова Селищна могила Гълъбово - халколитна, ранва и средна бровзова епоха.................................139
Б. Борисов Средновековио селище и некрополи край с.Знаменосец............205
Г. Данкова, Кр. Белков, Кр. Ников
Спасителии археологически проучвания иа обект "Староселец" през 1990 г................................307
CONTENTS
Preface..................................................  7
В.Borisov
Conditions, Problems and Prospects of Archaeological Investigations on the Territory of "Maritsa-Iztok".............13
I.Panayotov
Early and Middle Bronze Age Investigations in the Plain of Upper Thrace. New Problems........................33
M.Kanchev
Necropolises from the Bronze Age on the territory of "Maritsa-Iztok"...................................41
T.Kancheva-Ruseva
The Prehistoric Settlement "Ovcharitsa -2" from the Late Bronze and Early Iron Age........................7]
D.Nikolov
Origins and Development of Towns on the Balkan Peninsula.......83
R.Georgieva
Researches on the Iron Age on the Territory of "Maritsa-Iztok"...................................91
Ch.Buyukliev
Grave constructions and Burial Rites in Thracian Mound Necropolises from the Roman Period in "Maritsa-Iztok".........105
D.Yankov
Medieval Christians Necropolises on the territory of "Maritsa-Iztok"..................................113
I.Yordanov
Byzantine Lead Seals from the Lower Reaches of the Tundja and Maritsa Rivers..............................125
I.Panayotov, Kr.Leshtakov, St.Alexandrov,
I.Zmeikova, Ts.Popova, T.Stefanova
The Settlement Mound of Galabovo - Late Chalcolithic, Early and Middle Bronze Age.................................  139
B.Borisov
The Medieval Settlement and the Necropolises near the Village of Znamenosets.............................  205
G.Dankova, Kr.Velkov, Kr.Nikov Rescue excavations at the "Staroselets"-site in 1990..........307
ПРЕДГОВОР
*i
Теренните археологически проучвания в района на енергийния комплекс "Марица-Изток" започват преди 30 години. Разкопките се провеждат предимно от археолози от музеите в Стара Загора, Нова Загора и Сливен. Натрупани са данни с голяма научна стойност за културите в района от всички епохи - от праисторията до Среднове-ковието. Музейните Фондове и експозиции се обогатяват с пенни находки и експонати.
Сьздаването на Музейна сбирка по енергетика през 1987 г и особено на археологически отдел кьм нея, бележи нов етап в спаси-телните теренни проучвания. Сформирана е Археологическа експедиция "Марица-Изток", в която участвуват изследователи от Археологический институт с музей и Института по тракология при БАН, Софийския Университет, Музейната сбирка в Раднево и Градския исторически музей в Нова Загора. Целите на Експедицията са планомерното и цялос-тно археологическо проучване на района, сьобразено с развитието на минните работп и инфраструктурата на СО "Марина-Изток". Теренните обхождания и предварителни сондажи позволяват не само да се попьл-ни археологическата карта на териториите на общините на градовете Раднево и Гьльбово (повече от 230 обекта), но сьщо така да бьдат определен!! най-силно застрашените обекти, техния характер и прием-лпви срокове за проучване. Кьм Експедиция "Марица-Изток" са прив-лечени специалист!! от БАН по кремьчни индустрии и археоботаника (Археологически институт с музей), палеоантропология (Институт по морфология), археозоология (Природонаучен музей) и други. Комплек-сните изследвания ще позволят да бьде изградена по-цялостна и за-дълбочена картина на миналото на района.
Издаването на научна поредица, посветена на археологическите проучвания, залегна в програмата на Експедиция "Марица-Изток" одновременно сьс сьздаването на колектива и формулирането на основ-ните насоки на работата му. Необходимостта от подобна поредица има много основателни причини. Водосборьт на река Сазлийка, като част от Горнотракийската низина, е изключително богат от археологическа гледна точка и сравнително недостатьчно представен в научната книжнина. Продьлжаващите вече 30 години спасителни проучвания и
7
тяхната интензивност през последните годный дават не само обилен по количество и разнообразие материал (показан в 4 специални из-ложби в Раднево и Гълъбово), но и ключ към решаването на редица научни проблеми на културното развитие на българските земи и Балканский полуостров. Значителна част от изследванията не са публи-кувани или съобщенията за тях са направени в издания, конто не позволяват цялостното каталожно представяне на материала. Новата специална поредица дава възможност за включването в научно обръще-ние и на съвременно ниво на първични публикации и своевременни предварителни съобщения, на обзорни, тезисни и проблемны студии.
Изтькнатите сьображения ни ръководеха при сьставянето на настоящий том. В пьрвата част са включени доклади и съобщения, че-тени по време на Научната конференция "30 години археологически проучвания в района на "Марица-Изток", състояла се в гр.Раднево на 7-8 ноември 1990 г.Те представляват обзор на историята на изследванията, състояние и перспективы на проучването на отделни епохи, тезисы и резултати от разкопките на отделни обекти и тематично свързани материали. Втората част включва предварителни данни, интерпретации и цялостни публикации на значими обекти, проучени през последните години от Експедиция "Марица-Изток".
Считаме, че и в бьдеще е лриемливо при сьставянето на след-ващите томове да се съобразяваме с научната полза от колективни монографии с широка тематика и дискусионни проблеми и монографични пзследвания, посветени на важни проучени етапно или изцяло обекти.
Предполагаме също, че изданието ще представлява интерес не само за специалистите, но и за широк кръг учители, краеведи и читатели, конто се интересуват от изключителното археологическо богатство и приноса в културното развитие на българските земи на района на "Марица-Изток".
******
Издаването на всяка археологическа книга е свързано с решаването на редица организационни, финансови и технически проблеми и с труда и съдеиствието на много хора - от проучванията на терена, обработката и интерпретацията на материалите до полиграфическото оформление.
Благодарны сме на Ръководството на СО "Марица-Изток" в лице-то на Председателя инж. Руси Данев, Заместник Председателя инж.
8
Жив ко Стоянов, отговарящите за финансовата и инвеститорска дейност инж. Николай Дучев и инж. Кирил Желев и други ръководители за про-явеното разбиране и делово взаимодействие, както за теренните изс-ледвания, както за теренните изследвания, така и за публикуването на този том .
Съдействие ни оказаха Общинекият съвет на гр.Раднево и лично доскорошният му Председател Коста Рашев и Общинските съвети за духовно развитие в гр.Раднево и гр.Гълъбово. Подпомогнати бяхме също от кметовете на с.Гарван, с.Априлово и другите селища, където бяха организирани базите на нашите екипи.
Благодарим на специалистите от централите, рудниците и другите отделения на СО "Марица-Изток", конто ни помагаха технически, с картографски и геодезически данни, така необходими за изследвания та .
Специално искаме да благодарим за професионалната помощ на стажантите ни от СУ "Св. Климент Охридски", ВТУ ’’Св.св. Кирил и Методий", НГДЕК "Св. Константин Философ" и други висши и художест-вени училища от страната, конто разделяха с нас в продължение на месеци трудните климатични и битови условия на терена, а след това участвуваха в първичната обработка на материалите и подготовката им за печат.
Благодарни сме за съвместната работа на повечето от работни-ците на разкопките, конто разбираха спецификата на археологическия труд и с вниманието и сръчността си улесняваха проучванията.
С признателност споменаваме нашите водачи при провеждането на археологическите разузнавания, шофьорите и машинистите , меди-цинските работници и народните лечители, управителите на бази и всички местни хора, благодарение на конто трудните ни експедиции завършваха успешно.
Бързото и качествен© отпечатване на тома дължим на високия професионализъм на AGH-Soft и Георги Лечев, с конто работихме екс-педитивно, но сыцевременно спокойно и делово.
БЛАГОДАРИМ НА ВСИЧКИ ОТ СЪРЦЕ.
Археологическа експедиция "Марица-Изток"
15 януари 1991 г
9
f
\
PREFACE
The terrain archaeological investigations on the territory of "Maritsa-Iztok" power plant started 30 years ago. The excavations were carried out mainly by archaeologists from Stara Zagora, Nova Zagora and Sliven Museums. Information of great scientific value was accumulated about the cultures in the region from all periods - from Prehistory to the Middle Ages. The museum funds and expositions were enriched by valuable finds and exhibits.
The establishing of a museum collection of power engineering in 1987 and especially of archaeological section marks a new stage in the rescue terrain investigations. An archaeological expedition "Maritsa-Iztok" was organized and archaeologists from the Archaeological Institute with Museum and the Institute of Thracology of Bulgarian Academy of Sciences, Sofia University, the Museum collection in Radnevo, and the Nova Zagora Historical Museum took part in it. The aims of the expedition are the sistematic and complete archaeological study of the region, consistent with the development of mining and the infrastructure of "Maritsa-Iztok" Economic Unit. The terrain observations and the preliminary prospecting allow not only to make the archaeological map of the territories of Radnevo and Galabovo regions more detailed (by more than 230 sites), but also to determine the most endangered sites, their character and acceptable terms for investigations. Specialists in flint industnes and arhaeobotany (Archaeological Institute with Museum), paleoanthropology (Institute of Morphology), archaeozoology (Natural History Museum) and other specialists from the Bulgarian Academy of Sciences participated in the "Maritsa-Iztok" expedition. The complex researches will make for a more complete and extensive picture of the region and its past.
The publication of scientific series dedicated to the archaeological investigations was included in the program of "Maritsa-Iztok" expedition together with the creation of the team and the formulation of the basic tendencies of its activity. The necessity of such a series has a very solid ground, he catchment basin of the Sazliika river, as a part of the plain Upper Trace is extremely rich in archaeological monuments and is rather scantily presented in scientific literature . The rescue excavations which lasted more than 30 years provide not only abundant in quantity and variety material (displayed in four special exhibitions in Radnevo and Galabovo), bat also gives a clue to the solving of a number of scientific problems of the cultural development of Bulgarian lands and the Balkan Peninsula. A considerable part
10 -
of the investigations is not published or their reports are in publications, which do not all'w a complete catalog presentation of the material. The new special series gives the opportunity of including in scientific circulation and on a contemporary level of full-length primary publications and timely reports of synoptical, thesis and discussing problems studies.
The considerations mentioned above guided us in the composition of the first volume. The first part includes reports and transactions made at the Scientific conference "30 years of Archaeological investigations on the territory of "Maritsa-Iztok" held in Radnevo on the November, 7 - 8th 1990. They present a survey of the investigations, conditions and perspectives of researches of particular periods, theses and results of the excavations of particular sites and thematically related materials. The second part includes preliminary data, interpretations and complete publications of important sites investigated by "Maritsa-Iztok" expedition in the last few years.
We think that it is acceptable in the future composing of the volumes to come, to take into consideration the scientific benefit of collective monographs with subject-matter and controversial topics, and monographic investigations devoted to important sites partly or entirely investigated.
We presume that publication will be of interest not only for specialists, but for a large number of teachers, folklorists and readers interested in the exceptional archaeological richness of the region of "Maritsa-Iztok" power plant and its contribution to the overall cultural development of the Bulgarian land
The publishing of any book on archaeology is connected with a number of organizational, financial and technical problems, as well as with the work and assistance of many people - from the terrain investigations, the processing and the interpretation of the material to the polygraphic lay-out.
We are grateful to the directors of "Maritsa-Iztok" Economic Unit in person of its president eng. Russi Danev, the vicepresident eng. Zhivko Stoyanov, those responsible for the financial and investor’s activities main expert Nikolai Duchev, eng. Kiril Lechev and other managers, for their understanding and effective co-operation during the terrain investigations as well as for the publishing of present volume.
We were assisted by the Town Council of Radnevo and personally by its recent chairman Kosta Rashev and by the Town Councils for cultural development in Radnevo and Galabovo. We were also supported by mayors of the
11 -
villages of Garvan, Aprilovo and the other settlements where the bases of our teams were organized.
We are much obliged to the specialists from the head offices, the coal mines and other departments of "Maritsa-Iztok" Economic Unit who helped us technically by cartographic and geodetical data, which are indispensable for our investigations.
We are particularly grateful for the profesional help of our probationers from the Sofia University "St. Kliment of Ochrid", the Veliko Tarnovo University "Sts. Ciryl and Methodius", thr National Grammar School for Ancient Languages and Culture "St. Constantine the Philosopher" and other institutions of higher education and schools of fine arts, who have been sharing with us for months the difficult climatic and living conditions. Later they partook in the primary processing of the materials and their preparation for publishing.
We are thankful for the thorough activity of most of the workers who took part in the excavations, who understood the specificities of archaeological work and with their care and skill made the researches easier.
We should mention the people who guided us during the archaeological observations, the drivers, the medical men and people practising folk medicine, the base housekeepers and all the local people owing to whom our difficult expeditions came to a successful end.
We are much obliged to the professionals AGH-Soft and Georgi Lechev for the quick and high-grade printing of the volume; we worked together efficiently bu calmly
WE ARE MUCH OBLIGED TO ALL
January the 15th 1991	"Maritsa-Iztok"
Archaeological Expedition
12 -
'МАРИНА - ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. T.I, С. 1991.
СЪСТОЯНИЕ, ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ В РАЙОНА НА КОМПЛЕКСА "МАРИЦА - ИЗТОК”
Б.БОРИСОВ
Територията на енергийния комплекс "Марица-Изток” е разполо-жена в централната част на Горно-тракийската низина, конто е иэк-лючително богата на археологически паметници. Плолоролната эемя, мекият климат и протичащите през района непресъхващи Блатница, Овчарица и Соколица, притоци на Сазлийка, са способствували за възникването на редица земеделски поселения още в най-дьлбока древност.
Полустепният характер на част от района пък е допринесъл за развптието на скотовьдството и съвсем не е случаен фактът, че в юзи район са откритп изк.чичнтелно близко разположени едно до дру-го голям броп тънкос.юпни, по всяка вероятност номадски селища от периода на ранната бронзова епоха. Подобно е положението и през по-късните периоди , от конто не ногат да не се споменат селищата от римската епоха крап с.Ковачево, Гледачево, Полски Градец, Знаменосец и др. Изключптелно много нараства ролята на района през Средновековието. В началото VIII в е прокопан пограничният окоп "Еркесия”, копто дълго време играе роля на граница между българс-ката държава и Византия.
Първнте сведения в научната литература за отделни обекти или случайно открити паметници в района датират още от края на миналия век. Така например в труда си "Паметници от Българско" братя Шкор-пил се спират на укреплението върху "Аа баир", на 4,5 км, северно от с.Полски Градец1. През 1892 г Г. Русесски дава пьрвите сведения за укрепеното селище от римската епоха край с.Знаменосец2 . По-късно в эемлищата на различии села от района са намереии редица паметници, конто привличат вниманието на специалистите3 . От тях интерес представляват мраморното торсо но мъж от с.Староселец4 , надписьт на старогрьцки език от с.Ковачево5 и оброчните паметни-
13
ци на тракийския конник от с.Гледачево8 . От района произхождат и редица колективни находки от монети. От тях заслужават внимание находката, намерена в м. "Юрта" край с.Трояново, съдържаща монети от Парион и Тракийски Херсонес от V-IV в пр.н.е.’, таэи от с.Маца с 432 тетрадрахми, датиращи от края на IV и началото на III в пр.н.е.8, находката от с.Овчарци с 3272 медни корубести монети от края на XII и началото на XIII в9, таэи от с.Медникарово1° и др.
Началото на археологическите проучване в района е свърэано с иэграждането на енергийния комплекс "Марица-Изток". С раэвитието на минните работи на откритите рудници започва провеждането на първите спасителни разкопки. Началото им слага Хр. Буюклиев (ОИМ -Ст. Загора). През 1960 г във връзка с иэграждането на рудник "Тро-яново-1" той провежда спасителни проучвания на трако-римски некро-пол от 7 надгробии могили, северно от с.Обручите. Открити са общо 24 гроба от римската епоха, датиращи от втората четвьрт на II до края на IV, а ноже би и до началото на V в11 .
Две години по-кьсно, през 1962 г, пак Хр. Буюклиев проучва надгробната "Кайенна" могила в м."Тюркненските гробпща", край с.Трояново. В ногилния насип са открити 15 вторични гроба, погре-бенпята в конто са пзвършени чрез трупополагане в изпънато положение, с ориентация запад - изток и опънати покрап тялото рьце. Пог-ребенията са без инвентар. В основата на могилата са открити два гроба, в едпния от конто погребението е "ямник" със следи от чернена охра, а във втория - в изпънато положение отново с охра. В първпя от гробовете са намерени две сребърни, а във втория - две златнп обеци. Въз основа на погребалния обряд авторът отнася гробовете в основата на могилата към периода VIII-VII в пр.н.е.12. Последните проучвания обаче показват, че въпросните два гроба принадлежат към т.н. "Янна култура" и се отнасят към началото на бронэовата епоха .
През същата година отново Хр. Буюклиев провежда спасителни сондажни разкопки в района на иэграждащата се Централна ремонтна база, край Раднево. Наред с късносредновековните материали от периода на турското владичество е установен културен пласт от ранна-та желязна епоха с дебелина около 1,5 м13. Материалите от изброе-ените до тук разкопки постъпват във фонда на ОИМ - Стара Загора.
Прев 1965 г. Е. Бацова (ОИМ - Сливен) и М. Кънчев (РИМ -
14
Н.Загора) проучват надгробната "Алдинова" могила в землището на с.Ковачево. В насипа са открити погребения чрез трупоиэгаряне в крыли ями, конто според погребалния обряд и намерения гробеи ин-вентар - предимно глинени сьдове , се отнася кьм II-III в. Интерес представляват откритите в основата на могилата погребения чрез трупополагане в ями. Погребаните са положени по грьб със свнти крака, а по костите има следи от червена охра. Погребалният обряд на гробовете в основата на могилата ги отнася отново кьм "Ямната култура". 14
Две години по-късно И. Кънчев проучва надгробната "Гичева" могила в землището на същото село. Открити са погребения чрез тру-поизгаряне, напълно аналогични на вторичните гробове от "Алдинова" могила.15
През сыцата 1967 г М. Кънчев провежда и спасителни разкопки на селище от ранната желязна епоха в землището на с.Ковачево16.
През 1973 г М. Димитров (ОИМ - Ст, Загора) прави спасителни сондажни проучвания на две селищни могили до с.Мьдрец. Установена е стратиграфпята на културните Пластове от новокаменната и камен-номедната епоха. Успоредно с това в селищната могила "Клиселика" е on рит и некропол от Средновековието17.
През сыцата година Хр. Буюклиев провежда спасителни разкопки на откритата още през 1959 г римска гробница крап с.Мъдрец. Уста-новено е устропството но гробното съорьжение и са намерени нови предчети, конто допълват и без това изключително богатата колекция от гробни дарове, открити преди18.
През есента на 1973 г сыцият провежда и разкопки на средно-вековен некропол до селищната могила "Клиселика". Открити са 24 гроба, в някои от конто са намерени бронзови обеци, стъклени, бронзови и железни гривни, въэ основа на конто некрополът е отнесен кьм периода XII-XIV в19.
Пак през същата 1973 г Хр. Буюклиев провежда спасителни разкопки на некропол от 3 могилки в землището на с.Обручище. Откритите гробове се отнасят кьм римската епоха20.
През следващата 1974 г Хр. Буюклиев и Д. Янков (ОНИ -Ст. Загора) проучват две надгробии могили в землището на с.Медникарово. Открити са гробове, конто вьз основа на погребалния обряд и наме-рените дарове се отнасят кьм кьсноброиэовата и римската епохи21 .
Пред същата година Д. Янков провежда спасителни разкопки на
15
късносредновековен некропол край с.Медникарово. Откритите гробове са христиански и се отнасят кьн периода XVII-XVIII в22.
През 1975 г същият провежда спасителни разкопки на некропол от две малки, известки като "Караиванови" могилки, край с.Медникарово . В центъра на едната от тях е открит гроб, който според ин-вентара се отнася към ранната желязна епоха23.
През 1976 г эапочва проучването на некропол западне от с.Малка Детелина, състоящ се от 7 могили. През същата година е разкопана надгробната "Манчова” могила. Под ръководството на М. Кънчев и Ив. Георгиев (ГИМ - И. Загора) са откритн погребения, иэ-вьршени с трупополагане в свито и иэпьнато положение. Повечето от гробовете са без инвентар, но в никои от тях са открити глинени съдове, според конто погребенията се отнасят към късната бронзова епоха - XV-XII в пр.н.е.24.
През следващата 1977 г е разкопана втора, т.н. "Таньо Колева" могила. Раэкопките са проведени от М. Кънчев и Б. Борисов (ГИМ Н.Загора). Открити са 7 гроба, конто в хронологическо отношение обхващат твърде дълъг период - от края на бронзовата епоха до IV в от н.е. В основата на могилата е открит първичен гроб, в който погребението е извършено в свито (хокерно) положение. По костите са открити следи от червена охра, Намереният урновиден съд отнася погребението към късната бронзова епоха. В могилния иасип е откри-то и богато тракийско погребение, извършено чрез трупополагане. Като гробни дарове са поставени бронзов этически шлем, червенофи-гурен кратер, два чернофирнисови скифоса, чернофирнисов лекит и две амфори. Богатите гробни дарове показват, че в гроба е погребай представител на тракийската аристокрацпя. Останалите гробове се отнасят към различии векове от римската епоха, за което свидетелс-тват намерените в тях монети2 5 .
През 1978 г разкопките на некропола край с.Малка Детелина продължават с проучването на надгробната "Курдова" могила. В централка та й част, под могилния насип, е открит колективен гроб в по-лукръгла яма, В нея са положени в свито положение пет скелета. Открити са и четири вторични гроба, конто эаедно с първичния, се отнасят към ямната култура и датират от ранната бронзова епоха2® .
В същото време Д. Янков провежда проучвания в периферията на надгробната "Николова" могила, северво от с.Ковачево. Открити са
16
части от колесница от римската епоха27.
През същата година М. Къичев и Б. Борисов проучват надгробна могила до с.Староселец. В насипа са открити пест предхристиянски гроба, чрез трупополагане в изпънато положение. В един от тях са намерени две монети на Константин II, конто уточняват датировката към средата на IV в. Интерес представляват и откритите скелети на два еэдитни коня. Под насипа на могилата са открити 20 ями с материал от ранната желязна епоха28.
През 1980 г М. Кънчев и Б. Борисов проучват останалата, не-разрушена при строителството на яэ."Овчарица" част от надгробната "Гонова" могила, в землищею на бившето с.Търговище. След иэчерп-ването на насипа, в основата на могилата, е открит гроб с погребение чрез трупополагане в свито (хокерно) положение. По костите са открити следи от червена охра. По всяка вероятност към същото погребение се отнасят и намерените тук по-рано медни маниста и обсидианов нож. Според погребалния обряд и гробния'инвентар погребени-ето датира от ранната бронзова епоха2 9.
През 1981 г М. Кънчев и Т. Кънчева (ГИИ - Н.Загора) эапочват спасителни разкопки на праисторическо селище в землището на с.Търговище, по-кьсно наречено "Овчарица-1". В продължение на три археологически сезона е проучена площ от 1200 кв.м. Установено е, че селпщето е еднослопно. Наред с жилищннте останки са намерени и голям брои оръдия на труда. Особено внимание эаслужава каменният ка-лъп за нзливане на листовидни копия, което свидетелствува за раз-витнето на металургията и производството на оръдия на труда в селпщето. Придобитият от разкопките керамичен материал носи типични-те за късната бронзова и ранната желязна епохи черти. Разкопките на това селище пнат голямо значение не само за иэясняване характера на къснобронзовата и ранножеляэната култура в Тракия , но и на въпроса за континуитета между двете епохи30.
Нови ценни данни за развитието на живота през бронзовата епоха в Тракия дават и разкопките на М. и Т.Кънчеви на праисторическою селище эападно от с.Голяма Петелина. Проучванията эапочват през 1982 г и в продължение на два сезона са разкопани около 3 дка йлощ от селището, по-голямата част от което е унищожено от рекул-тивацията на терена. Открити са основи от седем жилища, едно от конто е двуделно. Намерени са голян брой оръдия на труда. Устаио-вено е, че в селището са се произвеждали редица камении оръдия.
17
Придобитата от раэкопките керамика отнася селището кьм ранната бронзова епоха - етап Михалич и ина най-точни паралепи сред мате-риалите от Еэеро, Н.Загора и Дядово31 .
През сыцата 1982 г Б. Борисов проучва надгробната "Османова" могила, эастрашена от предстоящото разширение на ТЕД "Марина-Иэток''-2 в землището на с. Радецки. Открити са 20 гроба от римската епоха. В 18 от тях погребенията са извьршени с трупоизгаряне, вьн от могилата, като останките от горели кости са положени в малки елипсовидни ями. Открити са и две погребения с трузополагане. Намерените гробни дарове отнасят погребенията кьм II-III в32.
През 1984 г М. Кънчев и Б. Борисов проучват надгробната "Попова могила" от некропола край с. Староселец. В насипа за открити 48 гроба, 31 от конто се отнасят кьм Средновековието, а останалите - кьм римската епоха. Средновековните погребения са извьршени чрез трупополагане в иэпънато положение, с глава на запад и рьце кръс-тосани върху гърдите или коремната облает, т.е. според християнс-кия погребален обряд. В някои от тях са намерени богати накитни предмети - бронзови обеци, огърлици от стьклени маниста, бронзови, стьклени и железни гривни и пръетени. Вьз основа на погребалния обряд и гробните дарове гробовете се датират в XI в, т.е. в периода на римското владичеотво в бьлгарските земи33.
Погребенията от римската епоха са извьршени чрез трупоизга-ряне, а останките от горели кости и гробните дарове са сьбрани в малки ями, подобии на тези от "Османова" могила. Интерес представ-ляват откритите под могилния насип гробници. Първата от тях е от т.н. "стьпаловиден тип”, а втората - зидана.В тях са открити богати гробни дарове: глинени и стьклени сьдове, бронзови предмети, егьваем стол и др. Намерените монети отнасят погребенията от римската епоха кьм II-III в34.
През същата година започват спасителните разкопки на праисторического селище "Овчарица"-2, което отстой само на 300 м эапад-но от "Попова" могила. Под рьководството на И. и Т. Кънчеви в про-дьлжение на 6 археологически сезона е проучено цялостно укрепено селище от ранната бронзова епоха. Укрепителната система се сьстои от ров и крепостна стена, градена от ломени камъни с дебелина над 2 м. Открити са голям брой жилища, конто са уникални по архитек-турния си тип. Намерените археологически материали - пели и Фраг-ментирани глинени и бронзови сьдове, орьдия на труда от камък,
18
кремък, кост и рог, имат преки аналогии с материалите от Езеро, Н. Загора (VIII стр. х.), Михалич и др. Те отиасят селището кьм раи-ния период на бронзовата епоха35.
През 1986 г започват спасителии разкопки на некропол от че-тири могили в землището на с. Г.Детелина. Проучени са могили No.No. 1 и 3. В могила No.l М. Кьичев открива три вторични гроба с богато украсени глинени сьдове от късната бронзова епоха. В цеить-ра на могилата е открит пьрвичния гроб - "ямник", отнасящ се кьм ранната бронзова епоха36.
В могила No.3 Б. Борисов открива два гроба. Пьрвичното погребение е разположено в центъра на могилата в правоьгьлна яма. То е извьршено чрез трупоизгаряне на място. Намерени са осей глинени сьда и монета на Траян, отиасяща гроба кьм края на I и началото на II в. Кьм сьщня период се отнася и вторичният гроб37.
През сьщата година се провеждат разкопки на "Голямата” могила крап с. Овчарци. Под рьководството но Хр. Буюклиев, М. Димитров и П. Калчев (ОИМ - Ст.Загора) са проучени над 50 гроба. По-голяма-та част от тях се отнасят кьм Средновековието и носят типичните за периода черти на погребалння обряд. Гробовете са изключително бо-гатп на накитни предмети. Намерени са огромен брой бронзови и сре-бьрни обеци, прьстенн, бронзовн, стьклени и железни гривни, огьр-лпци от стьклени и бронзови маниста и др. Намерените накити отнасят гробовете кьм периода XI-XII в. В основата на могилата са открити две погребения в свито "хокерно" положение, конто авторите отнасят кьм ранната желязна епоха - VIII-VII в пр.и.е. В центьра на могилата е открит пьрвичният гроб - "ямник" от ранната бронзова епоха3 8 .
В края на есента на сьщата година Б. Борисов и Кр. Лешаков (СУ "Кл. Охридски" ) провеждат пьрвата теренна експедиция под наз-ванието "Марица-Изток". Обходени са землищата на селата Ковачево, Староселец, Овчарци, Малка и Голяма Детелина. Проведени са сондаж-ни проучвания на ранновизантийската и средновековна крепост в м. "Градището" край с. Полски Градец39.
Всички изброени до тук спасителии разкопки на територията на комплекса са проведеии от специалисти от муэеите в Стара и Нова Загора, а придобитите от тях материали са постьпвали в техните фоидове. През 1987 г започва нов етап в археологическата дейност в района на комплекса. С учредяването на Музейната сбирка по енерге-
19
тика, по-кьсно прераснала в музеи, и сьздаването на археологически отдел в нея, эапочват планомерни спасителни разкопки в района. За целта е сформирана спасителна археологическа експедииия, в която влизат археолози от АИМ при БАН, Института по тракология, Софийс-кия университет, Музейната сбирка в Раднево и ГИМ - Н.Загора. Ма-териалите от разкопките слагат началото на Музейната сбирка. За-почва провеждането на ежегодни теренни обхождания и сьставяне на пьлна археологическа карта на най-застрашените от разрушаваие обекти, вьз основа на която се провеждат самите спасителни разкопки .
През сьщата година отделни екипи на експедицията провеждат разкопки на останалите две могили от некропола край с.Г. Петелина. В могила No. 2 М. Кънчев проучва 34 гроба, 30 от конто принадлежат към ямната култура, от ранната бронзова епоха, а останалите 4 да-тират от края на сьщата. Вьв всички "ямни" гробове погребенията са чрез трупополагане, като скелетпте са по грьб или в хокерно положение. Заслужава внимание гроб No. 29, в който са намерени 14 гли-ненн сьда, бронзова игла, костено шило и кьсове червена охра. Вьр-ху пьрвнчнпте гробове са намерени гробнп стели, конто се срешат за пьрви пьт южно от Балкана40.
В могила No. 4 Б. Борисов (MCE - Раднево) проучва 12 гроба, конто сьщо се отнасят кьм ямната култура. За сьжаление тук погребенията са значително по-бедни на инвентар41.
През сьщата година эапочват сондажните разкопки в м. "Асар-лъка" край с. Знаменосец. Под ръководството но Б. Борисов са уста-новени Пластове от Средновековието, ранновизантийската, римската и бронзовата епоха. Културният пласт от Средновековието е най-зна-чим. В него са открити основи от жилищни и стопански съоръженпя, конто според намерения материал се отнасят към периода X-XII в. Открит е и един от некрополнте на средновековното селпше4 2.
През пролетта и есента на същата година са проведенн две нови теренни експедицип. Обходени са землпщата на селата: Трояново, Гледачево, Ковач, Мъдрец и Медникарово. В пролетния дял на експедицията освен археолозите Б. Борисов и Кр. Лещаков участвуват и Т. Спиридонов (Институт по фолклор) и А. Георгиева (СУ "Кл. Охриде-ки"). Регистрирани са редица неизвестни археологически паметници и е проучено фолклорното богатство на селата Гледачево и Ковач. По време на теренните обхождания Кр. Лещаков провежда соидажни проуч-
20
Дания с цел установяване на стратиграфията на селищните могили в с. Ковач и по с. П. Градец. В пьрвата могила са установени два строителни хориэонта от културната трупа Караново I, а вьв втората - три хоризонта от бронзовата епоха4 3.
През знмата и пролетта на 1988 г Б. Борисов проучва две надгробии могилки до с. Ковачево. В могила 1 са открити 12 гроба, конто вьэ основа на погребалния обряд и гробните сьорьжения се разделят на три групи: пьрвата трупа е представена от гробове с тру-поизгаряне на място в правоьгьлни ями. Те са датирани с монети от Клавдий (41-54) до Траян (98-114). Най-богат от тази трупа е гроб No.8, в който наред с глииените сьдове са намерени бронзов прьстен и две златни обеци. Кьм втората трупа се отнасят два гроба с погребения чрез трупоизгаряие вьн от могилата. Останките от горели кости са сьбрани в урни. Гробовете са датирани в края на III и иа-чалото на IV в с монета на Валерий (293-311). Третата и най-кьсиа в хронологическо отношение трупа е представена от три гроба. При нея погребенията са извьршени чрез трупополагаие в свито или иэпь-нато положение. При тях липсват дарове. Ориентацията, положеиието на рьцете и погребалният обряд свидетелстват, че гробовете са предхристиянски44 .
В могила 2 е открит само един, силно разрушен гроб от римската епоха, който типологически се отнася кьм гробовете от пьрва трупа на могила 1.
Ив. Панайотов, Ст. Александров и М. Крьстева-де Бур проучват през 1988 г некропол от три могили в землишето на с. Гледачево. Проучените гробове се отнасят кьм римската епоха и датират в периода II-III в. Заслужават внимание откритите два скелета на ездитни коне с богати бронзови, посребрени ажурни апликации в могила I45.
През лятото на сыцата година Кр. Лещаков провежда сондажии разкопки на селищната могила в двора на ТЕН "Пьрва комсомолска”. Установено е, че освен през халколита и бронзовата епоха, могилата е била обитавана още и през ранножелязната епоха, римската епоха и Средновековието, чиито културии Пластове са напьлно унищожени от вьглищния склад в централата46 .
През сыцата година Б. Борисов проучва източната половина на надгробната "Атанасиева” .могила край с. Медникарово. Западната И половина е разрушена при прокарване на пьт В насипа е открит един единствен гроб, в конто погребението е извьршено чрез трупополага-
21
не в изпънато положение и иай-вероятно се отнася към бронзовата епоха4 7.
През същата година са проведени нови две теренни експедиции. Под ръководството на Ив. Панайотов, Кр. Лещаков и Б. Борисов са обходени землищата на селата Искрица и Главан. Регистрирани са над 70 новн археологически паметника. В м. "Асара" край първото село са проведени сондажни проучвания. Устаповени са културни Пластове от халколита и Средновековието48.
През същата година Б. Борисов проучва около 70 м от крепост-ната стена на ранновизантийската крепост в м. "Калето” върху "Аа баир” в землището на с. П.Градец49.
През лятото на 1988 г Р. Георгиева (Институт по тракология ) провежда сондажни разкопки на селище от ранната желязна епоха край бившето с.Староселец. От разкопките е прндобнт многоброен керами-чен материал, носещ белезите на керамиката от епохата50.
През 1989 г продължават разкопките на селищната могила в двора на ТЕЦ "Първа комсомолска”. Под ръководството на Ив. Панайотов, Кр. Лещаков, Ст. Александров, И. Змейкова, Ц. Попова са проучени нови два хоризонта от бронзовата епоха. Продължен е и стъпа-ловидния сондаж в южната половина на могилата. От разкопките е придобит многоброен археологически материал. Особено внимание зас-лужават намерените глинени съдове, ня кои от конто като форма се откриват за първи път у нас. Разкопките продължават и през следва-щата 1990 г51.
През лятото на 1989 г Ст. Александров и Кр. Белков (Музейна сбирка - Гълъбово) проучват почти напълно унищожени от външните иасипища на рудник ’’Трояново-1” селища от бронзовата и римската епоха52.
През същата година Б. Борисов провежда спасителни разкопки на средновековно селище и крепост в м. "Асара" край с. Искрица. Проучена е западната крепостна стена и югозападната ъглова кула. Установена е стратиграфията на културните напластявагия. Открити са основи но две жилища, първото - наземно, второто - голувкопано. Придобит е многоброен керамичен материал, носещ белезите на старо-българската керамика и на керамиката от периода на византийского владичество в българските земи5 3 .
Пак през 1989 г Г. Китов започва спасителни разкопки на мо-гилния некропол край с.Главан. В продължение на два сезона са про-
22
учеии насините иа шест могили. Открити са голям брои гробове, конто се отнасят към кьсножелязиата и римската епохи. От разкопките са придобити голям брои глииени съдове, бронзови сьдове, монети и элатни иакити54.
Б землището на сьщото село и по същото време Р. Георгиева проучва долмен и селище от ранната желязна епоха5 5 .
През есента на сьщата година Р. Георгиева и Б. Борисов провеждат спасителии разкопки на надгробна могила край бившето с. Староселец. Открити са два гроба, конто според иамерените фибули се отнасят кьм края на IV - пьрвата половина иа III в пр.н.е.56.
През 1990 г под рьководството на Б. Борисов, Кр. Белков и Г. Данкова са проведени спасителии разкопки на плоськ некропол край сьщото село. Проучени са 65 гроба, конто в хроиологическо отношение се отнасят кьм твьрде дьльг период - от раниата желязна епоха до XVII-XVIII в.
През сьщата година Г. Данкова провежда сондажии разкопки на селище от римската епоха в землището на с. Гледачево, което предетой да бьде засипаио от насипищата на рудник "Трояново-2" през 1992 г. Установена е стратиграфията на селището и е придобит мно-гоброен керамичен материал.
През 1990 г, под рьководството на Б. Борисов, Кр. Белков провежда спасителии разкопки на средновековиото селище и некропол в землището на с.Гипсово. Устаиовени са две иива в културиия пласт и са проучени четири гроба от некропола, в който погребеиията са извьршени по християнски обряд. В един от гробовете е намерена гривна от усукан бронзов тел, краищата на която завьршват с петли-ци. Придобитата от разкопките керамика, сред която се срещат и фрагменти от съдове сьс элатиста ангоба, отнася селището кьм периода на византийското владичество в бьлгарските земи (XI-XII в).
През последните две години са проведеии и две терении експе-дииии. Обходени са землищата на селата Обручище и П.Градец, с което броят на регистрираните паметници в района на "Марица-Изток" вече надхвьрля 230 (обр.1).
От направения преглед на археологическите проучвания на те-риторията на енергийния комплекс се вижда ясно, че по-голямата част от раэкопаните досега обекти са надгробии могили. Без да се омаловажава тяхното значение за археологическата наука, трябва да се спомене, че эасега изключение правят само трите проучени от Т.
23
и М. Кънчеви праисторически селища. От друга страна, прави силно впечатление фактът, че в редица могили първичиите гробове се отнасят към т.н. "ямна култура”, която засега е регистрирана единстве-но в района на комплекса от всички проучвани в Южна България обек-ти. Освен това ня кои от могили с "ямни” гробове принадлежат без съмнение на проучените в района праисторически селища. Такъв е примерът със селището и некропола при с. Г.Детелина, селището "Овчарица-1” и "Гонова” могила край бившето с.Търговище и др. Ця-лостното проучване на комплекса селище-некропол е от изключително важно значение за изясняването на редица моменти от етногенезиса на траките. Значението на резултатите от разкопките се засилва още повече, като се има предвид, че засега това са първите проучени в Южна България селища с некрополи със следи от степна инвазия в на-чалото на бронзовата епоха.
В същото време изостава проучването на селищата ат римската епоха и Средновековието, което като се има предвид характера на обектите, изисква значително повече време и средства. Достатъчно красноречив в това отношение е фактът, че досега на територията на комплекса няма нито едно иялостно проучено селище от посочените епохи, макар че броят на унищожените от минните работи съвсем не е малък. Разбира се, тук става въпрос само за археологическите па-метницн, разположени на територията на комплекса ‘’Марица-Изток”. Съвсем естествено е, че за да се състави по-пълна характеристика на археологическите култури е необходимо проучванията да обхванат не само обекти на територията на споменатия комплекс, но и тези, конто попадат в границите на Радневската н Гълъбовската общини.
Въпреки ограничения териториален обхват на сформираната ар-хеологическа експедиция, в проучванията на територията на комплекса се внесе известна плановост. Ежегодно се провеждат теренни обхождения в два етапа - пролет и есен. В резултат е изработена пъл-на археологическа карта на селата: Гледачево, Ковачево , Овчарци, Малка и Голяма Детелина, Ковач, Староселец, Трояново, Мъдрец, Обручище, Искрица, Главан и П.Градец. Регистрирани са повече от 230 археологически обекта. Въз основа на археологическата карта е изготвена дългосрочна програма за провеждане на спасителни разкопки, съгласувана с развитието на минните работи, която вече се из-пълиява. Само през последните два археологически сезона експедици-ята е провела проучвания на повече от 15 обекта. В резултат на то-
24
ва е сьбран значителен по количество археологически материал, обо-гатяващ фонда на Музея по Енергетика при СО "Марица-Изток".
Вьпреки постигнатите досега резултати в проучването на мате-риалната култура в района на комплекса, трябва да се отбележат и редица слабости. На първо място трябва да се посочи, че засега ар-хеологическнят отдел на Музея по енергетика разполага с един единствен щатеи археолог сьс специалност Средновековна археология, до-като в отдел "Енергетика" работят 5 души. Липсват специалисти по праистория и античност. Това обстоятелство води до прекомерна концентрация на спасителните разкопки през летните месеци, конто са единствено възможни за "вьншните" членове на експедицията. Често се налага едновременна работа на 3-4 обекта, което затруднява как-то организацията, така и пьлноценното провеждане на самите проучвания . Горното обстоятелство, от една страна, и бързото развитие на минните работи - от друга, сьчетани с рязкото намаляване на фи-нансовите средства, особено през последиите два археологически сезона , водят до изоставането на спасителните разкопки на редица обекти, конто ще бьдат засегнати от откритите рудници или вьншните насипи. Такива са случайте сьс селищата от кьсната желязна епоха, римската епоха н Средновековието в землището иа с.Гледачево, сели-шето от римската епоха крап с.Ковачево, надгробната "Ручук" могила край с.Медникарово и много други, конто ще бьдат унищожени до 1992 г. Кьм това трябва да се добавят и редица обекти в Радневска и Гь-лъбовска общини, извьн територията на "Марица-Изток". Тук трябва да споменем почти напьлно унищожената селищна могила до с.Ковач, некропола от две могили на "Аа баир" край с.П.Градец, селищната могила в сьщото село и др. В сьщото време досега основният инвеститор на спасителните разкопки е н си остава СО "Марица-Изток”, докато общинските народни сьвети в Раднево и Гьльбово са отпускали едва 24000 лв от 1987 г насам, което е крайно недостатьчно за ог-ромната по размери археологическа дейност в района. Сьвсем ясно е, че бьдещето на археологическите проучвания, а оттук - и развитието на минните работи, е в пряка зависимост от осигуряването на финаи-сови средства за тяхното провеждане.
От направения по-горе преглед на археологическите разкопки в района на комплекса "Марица-Изток" става ясно, че броят на проуче-ните частично или изцяло обекти е голям. В сьщото време резултати-те от проучванията иа по-голямата част от тях са все още непубли-
25
кувани. Ето защо, ръководството на експедицията още от началото на своето сформираие эапочна да работи по публикуването на основните резултати от проведените разкопки, конто ще бъдат издадени в спе-циална поредица, посветена на археологическото богатство на тери-торията на комплекса "Марица-Изток", а така също и иа територията на Радиевска и Гьлъбовска общини, чийто първи том е вече факт. По този начни те ще станат достояние на обществеността и науката и ще дадат своя принос в написването на многотомиата археология на Бъл-гария.
БЕЛЕЖКИ
!	• Шкорпил К. ИХ. Паметници из Българска. т.1, ч. Тракия, С,1898, с.56.
2	• Руссески Г. Стари римски твьрдини по южните склонове на Средна гора, Труд, 1892, IV, с. 367-372.
3	- Шкорпил К. и X. Могили. Паметници из Българско, Пловдив 1898, с.168; Мушмов Н. Колективна находка на монети през 1891-1914, ИБАД, IV, 1914, с.270-275; Filov В. Archaologische Funde im jahre 1914 in Bulgarien, АА, XXX, 1915, p.214-236; Белков И. Няколко тракийски и средновековни крепости по Средна Арда, ИИД, XVIII, 1940, с.70-78; Герасимов Т. Колективни находки на монети през 1956-1957, ИАИ, XXII, 1959, с.356-366; Николов Д. Две мепии брадвички в Старозагорския музей, ИАИ, XXII, 1959, с.333; Николов Д. Археологически разкопки н проучвания в Старозагорско, Археология, IX, 1967, 4, с.6.
4	 Цоичев Д. Археологически вести ГНАМП, I, 1948, с.187.
5	- Michailov G. Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae, III, 2, S, 1964, p.197.
6	- Kazarov G. Die DenKmaler des Trakischen Reitergottes in Bulgarien, Budapest, 1938, Diss.Pan.; Борисов Б. Непубликувани оброчни плочки на тракийския конник в музея в Нова Загора, Thracia antique, 7, С, 1980, с.24-25.
7	• Герасимов Т. Съкровища от монети , намерени в България през 1960-1961 г, ИАИ, XXVI, 1955, с.257-270.
8	- Герасимов Т. Колективни находки от монети през 1951-1954 г, ИАИ, XX, 1955, с.602-611.
9	- Иорданов И. Колективна находка от византийски корубести монети от с.Овчарци, Сливенски окры, Археология, XVI, 1975, 1,
26
с.61-68; Йорданов И. Монети и монетно обрыцеиие в средновековиа България 1081-1261, С, 1984, с.195-196.
10	 Мушмов Н. Цит.съч., с.270-275.
11	• Буюклиев Хр. Трако-римски могилен некропол в района иа промишления комплекс "Марица-Изток". Археология, IV, 1962, 1, с.50-55.
12	• Буюклиев Хр. Две раннотракийски могилни погребения от Старозагорско. Археология, VI, 1964, 4, с.61-65.
13	 Непублпкуванп материалп на Хр. Буюклиев.
14	- Банова Е. и Кънчев М. Новооткритн могилни погребения в Новозагорско. Археология, XVI, 1974, 1, с.50-57.
is	Сведения М. Кънчев, за което му благодаря.
16	• Сведения И. Кънчев. Резултагите са непублпкуванп.
17	• Разкопки на М. Димитров. Резултатите са непублпкувани.
18	• Буюклиев Хр. Тракийска ногнлна гробница от с.Мъдрец, Старозагорски окръг , РП , X, 1984, с.7-33.
19	Буюклиев Хр. и Янков Д. Средновековни български некрополи в района на комплекса "Марица-Изток". ИМЮИБ, II, 1979, с.63-72.
20	Разкопки Хр. Буюклиев. Публпкацията - в настоящий том.
21	Разкопки на Хр. Буюклиев и Д. Янков. Резултатите са непублпкуванп.
22	• Янков Д. Из археологического наследство в Старозагорско. В: Ислямизацпонни процеси в Старозагорско и Казанлыико през епохата на османското влаппчество. Ст.Загора, 1989, с.12-13.
23	 Разкопки на Д.Янков. Резултатите са непублпкуванп.
24	• Кънчев М. Разкопки на напгробна могила до с.М.Детелпна, Сливенскп окръг. АОР 1976, С, 1977, с.36-37.
25	• Разкопки на М.Кънчев и Б.Борисов. Резултатите са непублпкуванп.
28	• Николов М.,Кънчев М.,Борисов Б. Разкопки на надгробии могили в енергийния комплекс 'Марица-Изток". АОР 1978, С, 1979, с. 50.
27	 Разкопки на Д.Янков. Резултатите са непубликувани.
28	• Николов М., Борисов Б., Кънчев М., Цит.съч., с. 51.
29	 Панайотов Ив. Ямната култура в българските эеми, С, 1989, с.82-83.
30	Кънчев М.,Кънчева Т. Разкопки на праисторическо селище от късната бронзова и ранната желяэна епоха в района на язовир
27
"Овчарица", АОР 1982, Плевен, 1983, с.27; Кънчев М., Къичева Т. Разкопки на праисторическо селище от късната бронзова и старожелязната епохи, АОР 1983, Смолян, 1984, с.43.
31	 Кънчев М.,Къичева Т. Разкопки на праисторическо селище от ранната бронзова епоха западно от с. Г.Петелина, АОР 1982, Плевен, 1983, с.21.
32	• Кънчев М.,Борисов Б. Разкопки на надгробната "Османова" могила в землището на с.Рапецки, Слпвенскп окры, АОР 1981, Плевен, 1983, с.93-94.
33	• Борисов Б. Срепновековен некропол в района на комплекса "Марица-Изток". ИМЮИБ, X, 1987, С.37-54.
34	• Кънчев М. ,Борисов Б. Разкопки на напгробна могила в района на комплекса "Марица-Изток". АОР, 1984, Слпвен, 1985, с.165.
35	• Кънчев , Кънчева Т, Разкопки на праисторическо селище от бронзовата епоха "Овчарица-2". АОР, 1984, Сливен, 1985, с.63; Същите. Разкопки на праисторическо селище от бронзовата епоха "Овчарпца-2". АОР, 1986, Разград, 1987, с.65-66.
36	• Борисов Б.,Кънчев '/. Спасителии разкопки на надгробии могили крап с. Г.Детелина в района на комплекса "Марица-Изток". АОР, 1986, Разград, 1987, С.156-157.
37	• Пак там. с. 157 -158.
38	• Буюклиев Хр,,Калчев П. .Личптров М. Разкопки на некропол прн с.Овчарци, Старозагорски окръгл АОР, 1986, Разград, 1987, с.264-265.
39	• Борисов Б., Лешаков Кр. Експедиция "Марица-Изток". АОР, 1986, Разград, 1987, с.275-277.
40	Кънчев Л. Надгробна могила до с.Г.Детелина. АОР, 1987, Благоевград, 1988, с.59.
41	• Лешаков Кр.,Борисов Б. Надгробна могила No. 4 при с.Г.Детелина, община Раднево. АОР, 1987, Благоевград, 1988, с. 59.
42	• Борисов Б.,Лешаков Кр. Експедиция "Марица-Изток'87" . АОР, 1987, Благоевград, 1988, с.223.
43• Пак там. с. 223.
44	• Панайотов Ив., и др. Експедиция "Марица-Изток’88" . АОР, 1988, Кърджали, 1989, с.46-47.
4	5• Пак там.
4	6 Пак там. с.46.
28
4	7• Пак там . с.47.
48- Борисов Б.,Лещаков Кр. Експедиция "Марица-Изток’88" . АОР, 1988, Кьрджали, 1989, с.147.
4 9• Пак там. с.146-147.
50 • Панайотов Ив., и др. Пит сьч . , с.148.
51 • Панайотов Ив.,Лещаков Кр..Александров Ст. Спасителни разкопки на селищната могила Гьльбово в района на енергийния комплекс "Марица-Изток". АОР, 1989, Кюстендил, 1990, с.31-32.
52 Разкопки Ст. Александров и Кр. Белков.
53 • Борисов Б. Спасителни разкопки на средновековна крепост и селище крап с.Искрпца в района на комплекса "Марица-Изток". АОР, 1989, Кюстендил, 1990, с.142-143.
54 Китов Г. Могилен некропол крап Главан, община Гьльбово. АОР, 1989, Кюстендил, 1990, с.35-36.
55  Георгиева Р. Разкопки на долмен в с.Главан (експедиция "Марица-Изток" ) . АОР, 1989, Кюстендил, 1990, с.34.
56  Георгиева Р. Разкопки на надгробна могила в с.Староселец (експедиция "Марица-Изток"). АОР, 1989, Кюстендил, 1990, с.45-46.
29
CONDITION, PROBLEMS AND PROSPECTS OF ARCHAEOLOGICAL INVESTIGATIONS ON THE TERRITORY OF ”MARITSA-IZTOK"
BORIS D. BORISOV (Summary)
The territory of "Maritsa-Iztok" thermo-electric power-plant is in the central part of the plain of Upper Thrace, which is extremely rich in archaeological monuments. The archaeological investigations started together with the construction of open-cast coal mines. They began in 1960 and were carried out by archaeologists from the Stara Zagora and Nova Zagora museums and the materials discovered during the excavations enlarged the collections of the respective museums. In 1987 began a new stage of the archaeological investigations. After the establishing of the archaeological group attached to the Museum collection of power engineering of "Maritsa-Iztok" Economic unit an archaeological expedition was organized under the name of "Maritsa-Iztok". Archaeologists from the Archaeological Institute with Museum and the Institute of Thracology of the Bulgarian Academy of Sciences, Sofia University, the Nova Zagora museum and the Radnevo collection took part in it. The expedition annually examines the area and draws a detailed map of the country endangered by the development of mining. This map is the basis of a long-term program of archaeological research. Excavations were carried out at dozens of archaeological sites.
Later the author deals with the problems that the expedition faces in connection with the vast territory that it has to cover, the financial limits imposed during the last two years and the lack of archaeologists in the Museum of power engineering specializing in Prehistory and Antiquity.
In the end of the article the author turns his attention to the prospects of the development of archaeological research in the area in the forthcoming years.
- 30 -
Обр. 1
W Раднебо
Знаменосец
Г ледачебо
Ю|ф Староселец Кобачебо^С гзза
W Троянобо
о о° о
Детелина
Малка Детелина
Полски ерадец
о
° аы <
ГУЛ <
О ОХ°
ГлаВа.,^0 (? CSSSSSSSSi	„
Искоииа-t—
©•
® Медникаробо
ЛЕГЕНДА
М 1 : 100 000
О Надеробна моеила Л Селищна моеила + Плосък некропол
О Открито селище
Проучен паметник
КЗ Проучбащ се паметник
ы Крепост
W Събременно селище
РАННА И СРЕДНА БРОНЗОВА ЕНОХА В ГОРНОТРАКИЙСКАТА НИЗИНА.
НОьИ ПРОБЛЕМЫ
ИВАН ПАНАЙОТОВ
Значителните по обей проучвания през последните годный в Горнотракийската низина поставят нови проблемы за регионалните различия, периодизацията, посоката и характера на културните взаимодействия .1 Новите изследвания на ключови обекти от поречието на реките Струма и Искър, Софийското поле и Северозападна Бълга-рия,2 на западната част на Горнотракийската низина - Юнаците,3 както и на източната - поречието на р.Сазлийка,4 съществено про-менят досегашната постановка на въпросите.
Отправните идеи, залегнали във формулирането на настоящите тезиси, произтичат от следните общи и конкретны постановки:
1.	Новите данни не позволяват Горнотракийската низина да се разглежда като напълно единна по отношение на генезиса и развитие-то на археологическите култури (АК) през ранната (РБЕ) и средната (СБЕ) бронзова епоха.
2.	Триделното разделяне на епохи, периоды и култури, основано на историографски традиции и на привнесены периодизации от съ-седни области не е задължително и повсеместно приложимо.
3.	Възможно е сыцествуването на различии АК в общи терито-рии.
Преди време имахме възможност да обърнем внимание, че кул-турното развитие на западната част на Маричината низина е необходимо да се разглежда не само във връзка с култура Езеро, но и с културите от Централните Балканы и Подунавието .5 Според нас пос-ледователността на културите в Северозападна България е следната -хоризонт Чернавода III (предхождащ култура Магу за - Коцофени) , Ма-гура - Коцофени I, Магура - Коцофени II - III, хоризонт Глина III (без епонимен обект в България). В Централните Балканы културното развитие е сходно с това в Югославия и е представено от югоизточни варианты на културите Костолац и Вучедол (без епонимни обекти). В Юнаците долните хоризонти показват връзка, възможно и генетична, с Чернавода III. Значителната серия от радиовъглеродни дати от брон-зовия пласт там се включва в хронологическия отрязък само на РБЕ. Ако културните промени и съответно периодизацията на Юнаците е
33 -
сходна с тази на запад и северозапад, може да се предположи, че горните хоризонти на тази селищна могила се отнасят по време към късната фаза на РБЕ (Бубани - Хум III, Глина III и други).6
Териториалният обхват на сходните на Юнаците по културното си развитие обекти (ако такива бъдат сигурно определени) , предс-тавлява специален интерес за рапонирането на Горнотракииската низина.7 В този смисъл степента на сходство и посоката на преобла-даващите връзки на проучваните с разкопки селищни могили по доли-ната на р.Марица като Огняново, Разкопаница при с.Маноле и други са от първостепенно значение.
В източната част на Горнотракииската низина продължително се развива култура Езеро. Засега в този район не са известии сигурни материалп, отнасящи се или близки до културния хоризонт Чернавода III, както например в Юнаците и Ситагри. Най-ранните строителни хоризонти в селищната могила Езеро се определят като предтроянски.8 Повечето изследователи приемат сыцествуването на три ранно-бронзови етапа - Езеро (включващ предтроянските хоризонти), Миха-лич и св.Кирилове на култура Езеро.9
Ние предлагаме като работна хипотеза наличието на четвърти етап - Гълъбово, който в културно отношение континуитивно следва етапа св.Кирилове, а по време се отнася към СБЕ в смисъла на Източносредиземноморската хронология (СБЕ на Северозападна Анатолия и Средноеладската епоха) . Основанията са следните:
1.	Селищната могила Гьльбово10 възниква през халколитната епоха. Следва прекъеване, маркирано със стратиграфски хиатус. Могилата е населена отново през РБЕ, според керамиката от първите строителни хоризонти над хиатуса. Същият топографски континуитет и стратиграфска картина са представени и в Караново, Езеро, Дядово и други проучвани селищни могили в района.
2.	В Гълъбово са разграничени 13 строителни хоризонта, между конто засега не са отбелязани стратиграфски хиатуси.
3.	Откритите в горните хоризонти жилища и съоръжения са ана-логични на известните ни от проучваните раннобронзови селища (Езеро , Ситагри и други) .
4.	Предварителната обработка и изеледвания на керамиката, работена на ръка, показват значително сходство на формите и техни-ката на производство и развитие на типологическите редове.
5.	В трети строителен хоризонт е открит гроб на дете, погре-
бано в глинен съд под пода на жилище в близост до пеш.11 Този обред е разпространен повсеместно в Горнотракийската низина през РБЕ (Езеро и други)12 и запазването му е съществено доказателст-во за приемственост в идеологическите представи.
6.	Горните строителни хоризонти на Гълъбово с преки аналогии в Северозападна Анатолия и материкова Гърция се датират в СБЕ. Последното основание повдига и въпросите за продължителността и характера на културните взаимодействия преди всичко между Тракия и Анатолия .13	----_
Проучванията на района на водосбора на р .Сазлийка_ имат принос за изясняване на селищния живот през РБЕ в Горнотракийската низина. Като се имат пред вид данните от Езеро и Юнаците с основание се предполага сьществуването на централно селище и разположени в близост и свързани с него по-малки селища.14 Според нас е вьз-можно за вьзникването на отделни открити селища като например Овчарица II и Голяма Детелина, в близост до конто досега не са ни известии селищни могили, да се тьрсят и други обяснения, като се има пред вид многообразието, формално и функционално, на селищата в сьседни области (например Анатолия).15
Проникването на ямната култура в района на култура Езеро, пьрвоначално проследено в надгробните могили при с.Трояново и с.Ковачево, намира нови доказателства в некрополите и надгробните могили при селата Голяма Детелина, Малка Детелина, Търговище и други. Прави впечатление, че в тази част на долиниле на р.Овчарица и р.Сазлийка не са открити селищни могили. Тези наблюдения ни да-ват възможност да потвърдим тезата си за сьществуването на местни-те земеделско-скотовъдни и проникващите от север номадско-ското-въдни племена на общи територии, но в различии микрорайони. Въз-никват и вьпроси за културното определяне на откритите селища в сьщия микрорайон.
Публикуваните в настоящий том нови проучвания на ранноброн-зови надгробии могили след подробен сравнителен анализ, ще допри-несат и за решаването на редица проблеми за времето и етапите на движение на степните племена. Ако бьдат открити нови гробове, подобии на пьрвичния гроб от могилата при с.Търговище, това ще пот-върди предположението, че най-ранната степна миграция , която пред-хожда по време началото на РБЕ, е достигнало до ареала на култура Езеро в предхождащ преходен период. Засега радиовъглеродните дати
- 35 -

и аналогиите на гробния инвентар от некрополите в Северна България поставят повсеместного разпространение на Ямната култура там в средния етап на РБЕ, съвременен на етап Михалич. Преките аналогии на керамиката от ямните некрополи по р.Сазлийка с тази от култура Езеро ще уточнят началото на проникването и продължителността на развитието на Ямната култура в Горнотракийската низина от една страна и от друга - характера на културните взаимодействия и тех-ните резултати в дезинтеграпията на системата на новодошлата култура и промените в местната култура.16 Проблематиката, свързана с културните взаимодействия с районите, разположени на изток (под-водните проучвания в Атия, Китен, Созопол и други) и на североиз-ток (култура Чернавода II, Езерово II), поради изосгаването на публикуването или липсата на проучвания в тази облает, понастоящем трудно може да бъде обогатена с нови виждания и съпостазки.
В заключение е необходимо да се подчертае отново ^ногопосоч-ното развитие на проблематиката на РБЕ и СБЕ и подчертано принос-ния характер в това отношение на комплексните проучвания в района на "Марица-Изток".
БЕЛЕЖКИ.
1  Panayotov I. Studies on the Bronze Age in the Bulgarian Lands. (Historiographic Notes). Thracia, 1088, 8, p.165 ff.
2* Alexandrov St., Gotzev Al. A^ezarea preistorica de la Hotovo (Bulgaria de Sud-Vest). Thraco - Dacica, XI, 1991 (in print).; Bakamska A., Alexandrov St. Cultura Kostolac tn Bulgaria. Sympozia thracologica, 6, 1988, p. 31-33. Alexandrov St. Cultura Cotofeni tn Bulgaria, (teza de doctorat), Bucure^ti, 1990.
3- Благодарение на Н.Я. Мерперт и В. Мананова при посещение на Юнаците на 04.09.1989 г имахме възможност да се запознаем с част от материалите от долните два хоризонта от РБЕ на обекта и с тяхната интерпретация.
4- Виж в настоящия том публикациите на Б. Борисов, И. Кънчев и за селищната могила Гълъбово студията на Ив. Панайотов, Кр. Лещаков, Ст. Александров и др. Виж също: Leschtskov К. Neue Ergebnisse uber MBZ in Thrakien (Am Beispeil der Ausgrabungen von Galabovo 1988 - 1989). Saarbruker Studien und Materialen, 1991 (im Druck).
36
5 • Панайотов И. Бронзовата епоха в югозападна Бъл 'ария (Проблеми на изследванията) . В: Тракийска култура в Родопите и горните течения на р.Марица, Места и Струма. Смолян, 1990, с. 11-16. Служебного понятие Централии Балкани е обосновано от Ст. Александров и в случая се разглежда в този смисьл - вж. бел. 2.
6• Възможно е преосмислянето на правомерността на използуването на хеладската хронология в дискусиите (Вл. Милойчич и др.), последвали пьрвата публикация за Юнаците - Миков В. Селищната могила при с.Юнаците, Пазарджишко. РПНБМ, 1937/1939, с. 55 и сл.
7• Особеностите на керамиката, откривана в Юнаците, са отбелязани още от В. Миков в цитираното сьчинение и после от Н.Я. Мерперт, В. Мацанова, Р. Катинчаров и др., конто ръководят новите разкопки на обекта. Подробно за анализа и спецификата на материала виж: Лещаков Кр. Основни класификационни принципи за керамиката от ранната и средната бронзова епоха в Тракия. Археология, 1981	3,
с . 1-13 .
8- Георгиев Г., Мерперт Н.Я., Катинчаров Р. и др. Езеро. Раннобронзовото селище. С, 1979, с.497 и сл.
9• Кьм разделянето на три етапа се придьржат В. Миков, Г. Ил. Георгиев, Н.Я. Мерперт, Ив. Панайотов и др. Р. Катинчаров предполага два етапа - Езеро и Михалич, след конто следва среднобронзовата култура Нова Загора. Подробно различните мнения виж е Panayotov I. Studies..., р.165 - 171.
1 °• Виж цитираната литература в бележка 4.
11 • Гробът в жилището в кв. 0-7, III строителен хоризонт, е открит от Кр. Лещаков през пьрвия сезон на разкопките - 1988 г.
12 • Георгиев Г., Мерперт Н.Я., Катинчаров Р. Цит. съч., с.491 - 496; За интрамуралните гробове в бьлгарските земи и Егея през РБЕ виж: Katincarov В. Les rites funeraires pendant 1’age du bronze en Bulgarie. Thracia, 1980, 5, p.167 - 172; Seferiades M. Troie I. Paris, 1985, p.155 ff.
131 Leschtakov K. Op. cit.
14 • Мерперт Н.Я., Молчанов А. Структура протофракийских поселений раннего бронзового века в свете данных археологии и античной традиции. В: Международный симпозиум "Античная балканистика 6". М, 1988, с.29 - 30.
37
15  Yakar J. The Later Prehistory of Anatolia. BAR, IS,
No.268, 1985,. v.I, p.36-50.
16 По въпросите за движението на степните племена виж данните и литературата в статията на М. Кънчев в настоящия том, отнасящи се до района на р.Сазлийка. Общата проблематика и обобщение на всички материали от българските земи, без новите от поречието на р.Сазлийка виж у Панайотов Ив. Ямната култура в българските земи. РП, 1989, XXI. За дезинтеграция на Ямната култура говори некрополът при с.Долно Сахране, Казанлъшк«, но подобии и други следствия ногат да се предполагат и в други микрорайони. За продължителността на Ямната култура представляват интерес някои признаци в системата на погребалните обреди, конто Н. Качалова от Ермитажа, при пребиваването си през 1989 г в България, дискутира с нас. Повдигнати са въпроси за възможни влияния от Катакомбната или късната Янна култура, конто могат да се решат след подробен сравнителен анализ в бъдеще.
38
EARLY AND MIDDLE BRONZE AGE INVESTIGATIONS IN THE PLAIN OF UPPER THRACE. NEW PROBLEMS.
IVAN PANYOTOV (Summary)
In recent years a great amount of investigations of the Bronze Age were carried out in the plain of Upper Thrace. They set up new problems concerning the regional differences, the periodization, the direction and character of the cultural interactions.
Close connections were demonstrated between the Younatsite settlement mound on the one hand, and the western part of the Marichina lowlands. There are similarities between the lowest building horizons of lunatzite and Cernavoda - III. We may assume that the upper horizons of the same site are close in dating with Bubani Hum III, Glina III, and others (Western and North-Western connections) and with Sv.Kirilovo stage of the Ezero culture (Eastern connections).
The development of the Ezero culture in the Eastern part of the plain of Upper Thrace probably goes through four stages - Ezero, Mihalic, Sv.Kirilovo from the Early Bronze Age, and Galabovo, dated to the Middle Bronze Age. Direct connections with Anatolia and Greece in the Middle Bronze Age are discovered in the upper horizons of Galabovo.
The problem of the character of the settlement system in the Early Bronze Age is placed by the new researches of open settlements discovered at lunatzite, Ovchartsi and elsewhere.
Interactions between the Pit-Grave and the local Early Bronze cultures are established on the territory of the "Maritsa-Iztok" power-plant (the catchment basin of the .Sazliika river). Besides it os possible to presume the existence of an earlier stage of contacts with the steppe tribes,
- 39 -
"МАРИЦА - ИЗТОИ". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. т.1, С. 1991.
НЕКРОПОЛИ ОТ БРОНЗОВАТА ИПОХА В РАЙОНА НА "МАРИЦА-ИЗТОК”
МИТЬО КЪНЧЕВ
Археологическите разкопки в района на "Марица-Изток" от музея Нова Загора започнаха през 1965 и продьлжиха до 1989 г. През този период бяха проучени 16 обекта - 4 праисторически селища и 12 надгробии могили. Разкопките бяха рьководени от Ил. Бацова, М. Кънчев, Б. Борисов, Т. Кънчева и Ив. Георгиев.
От проучените 12 надгробии могили, 4 съдържат погребения от античността и Средновековието, а 5 - от бронзовата епоха, аитич-ността и Средновековието. В 3 - погребенията са само от бронзовата епоха (Гонова могила до с.Търговище, Малката и Голямата могила да с.Голяма Детелина). Предмет на настоящата работа са погребенията от последните споменати осей могили.
Алдинова могила (2.5 км източно от с.Ковачево)
Разкопките са правени от Е. Бацова и М. КънЧев през 1965 г. Могилата е разположена върху естествено възвишение. Има височниа 1 м и диаметри при основата 36.0 х 30.0 м. В нея бяха открити две погребения от бронзовата и ос ем погребения от римската епоха (II-III в).
Гроб No.1
Погребението е на 2 м южно от центъра на могилата, в правоъ-гьлна яма с раэмери 1.50 х 1.0 м. Скелетът е положен в свито положение по гръб, рьцете са спуснати до тялото, краката - леко свити. Костите са силно повредени от киселинните почви. Начиньт на погребение говори за типичен "янник". Погребението е датирано погрешно от авторите кьм късната бронзова епоха.1 По наша преценка това е пьрвичното погребение, върху което е извършен могилният насип, и се отнася към раниата бронзова епоха.
41
Гроб No.2
Отстой на 3 м североизточно от центъра на могилата. Скелетът е в свито положение, полегнал наляво с глава на изток. Правоъгъл-ната гробна яма, както при гроб No.l, е в стерилната почва и има размери 1.60 х 1.10 м (обр.1/а). Скелетът е разложен от киселинни-те почви. Той буквално е отпечатан в глинестата почва. Гробен ин-вентар не бе открит. По дъното на гробната яма личат следи от чернена окра.
Гробове No.No. 1 и 2 датират от ранната бронзова епоха. Пър-внят може да се отнесе към наи-ранните степни инвазии в Южна Бъл-гария, проникнали през проходите на Стара планина от север. Той има аналогии с други ямни погребения от района: Трояново2, Тър-говище3, Голяма Петелина4, Ендже5, Надара6, Калугерица и Кюлевча7, Плачидол8, Горан-Слатина9, Търнава и Кнежа10, а сыдо и от СССР11. В южната периферия на могилата бяха открити осем погребения чрез трупоизгаряне от римската епоха.
"Манчова могила" (300 м западно от с.Малка Детелила)
Могилата е висока 3 м и има диаметри 32 х 30 м. Разположена е върху естествено възвишение. Разкопките се проведоха през 1976 г от М. Еънчев и Ив. Георгиев.В могилния насип и материка бяха открити 13 гроба, от конто 11 са от бронзовата епоха, а 2 - от римската епоха (обр. 1 /б ).
Всички погребения от бронзовата епоха са извьршени чрез тру-пололагане в свито положение, а No.No. 12 и 13 са по гръб и полуг-ръб.
Гроб No.l
Погребението бе открито на дълбочина 1.50 м и на 1.70 м се-верозападно от центъра на могилата. То е извьршено чрез трупополагане в свито положение (хокер) с глава на югоизток. Скелетът е силно разрушен от киселинните почви. Няма следи от оцветяване с охра. Гробен инвентар - съдче тип кантарос (обр.4/б).
Гроб No.2
На 2.20 м северозападно от центъра на могилата и на дълбочина 1.40 м. То също е извършено чрез трупополагане в свито положение (хокер). Ръцете са до тялото, а краката - леко свити. Главата сочи юг, полегнала наляво. Скелетът и прьстта са силно оцветени с червена охра. Гробен инвевтар липсва.
42
Гроб No.3
На 7 м югозападно от центъра на могилата и на дълбочина 2.60 м се откри погребение No-З. То е извършено чрез трупополагане в свито положение (хокер) с глава на североизток. Скелетът е силно разрушен от киселинните почви. Костите са отпечатани на дъното на гробната яма. Под брадата на мъртвеца бе открита глинена чаша (обр.4/а).
Гроб No.4
На 7.80 м югозападно от центъра и дьлбочина 2м бе открито погребение No. 4. То също е извършено чрез трупополагане в свито положение (хокер) с глава на югоизток, Скелетът е силно разрушен от киселинните почви. В североизточната част на гробната яма бе разчистено петно от пепел, но горяли кости няма. Гробната яма е с размери 1.20 х 0.60 м. Оцветяване няма. Гробен инвентар - глинена чашка, украсена с врязани линии (обр.4/г).
Гроб No. 5
На 6.70м североизточно от центъра на могилата и на дълбочи-на 2.65 м бе открито погребение No. 5. То е извършено в правоъгьлна яма чрез трупополагане в свито положение (хокер) с глава на североизток . Оцветяване липсва. Гробен инвентар - глинена чаша (обр.4/д).
Гроб No. 6
На 7.40 м югоизточно от центъра на могилата и на дълбочина 3 м се откри погребение No.6. По отпечатъка в почвата личи, че пог-ребението е хокерно, но посоката и размерите на скелета не могат да се определят. Оцветяване с охра липсва. Гробен инвентар няма.
Гроб No. 9
На 7.80 м югоизточно от центъра на могилата и на дълбочина 2.25 м се откри погребение No.9. По отпечатъка на дъното на ямата личи, че то е хокерно, с глава на югоизток. Скелетът е силно разрушен от киселнините почви. Липсва оцветяване и гробен инвентар.
Гроб No. 10
Бе открит на 2.30 и югозападно от центъра и на дълбочина 2.50 м. Погребението е извършено чрез трупополагане в свито положение (хокер). Мъртвият е полегнал на дясната си страна, главата сочи югоизток. По тилната част на черепа се намериха късчета охра. Гробен инвентар липсва.
Гроб No. 11
43
На 1.50 югозападно от центъра и на дълбочина 2.50 м бе отк-рит гроб No.11. Скелетът е положен в свито положение (хокер) и е силно разрушен от киселинните почни. Не ногат да се установят по-соката и размерите му. Липсва оцветяване с охра и гребен инвентар.
Гроб No. 12
На 1.40 н югозападно от центъра и на дълбочниа 2.60 м бе разчистен гроб No. 12. Скелетът е в изпънато положение по гръб, с глава на северозапад, но е силно разрушен от киселинните почви. Около и под черепа бе разчистено петно червена охра. Гробен инвентар липсва.
Гроб No. 13
Разположен е на 4.50 югозападно от центъра на могилата на дълбочина 3.10 м. Както и при останалите, скелетът е в свито положение полу на гръб. Ориентиран е на изток и е полегнал на дясната страна. Костите са силно ртзрушени от киселинните почви. Оцветяване и инвентар липсват. Този гроб меже да се счита за първичен. Върху него е натрупан могилният насип. Касае се за погребален ритуал от ямната традиция. Този гроб вероятно дава началото на некрополе .
Според нас и погребение No. 12 се отнася към същото време. Двата гроба могат да се отнесат към ранната бронзова епоха. Гробове No.No. 6, 9, 10, 11 могат да се отнесат също към този период, но към по-късно време. Гробове No. No. 1-5 отнасяме към късната бронзова епоха. Техният инвентар ина аналогии в Асеновец1^, Разко-паница13, Деветашката пещера14, Теи IV15 и Македония16.
"Таньоколевата могила" ( 200 м западно от с.Малка Детелина)
Могилата е висока 2 м и има диаметри при основата 31 х 27 м. Разкопките се извършиха под ръководството на М. Кънчев и Б. Борисов. В могилата се откриха 9 погребения, от конто 7 чрез трупопо-лагане и 2 чрез трупоизгаряне.Погребения No. No. 6 и 9 са от брон-зовата епоха. Те са в гробни ями, вкопани в стерилната почва. Гроб No.4 е от елинистическата епоха (IV в пр.н.е.), а останалите - от римската епоха (III-IVB).
Гроб No.6
Гробът бе открит на 3.5 м югозападно от центъра на могилата на дълбочина 2.30 м. Скелетът е в свито положение (хокер) с глава
44
на североизток. Костите са силно разрушени от киселинните почви и личат като отпечатьк на дъното на гробната яма. Липсва оцветяване с чернена охра и инвеитар.
Гроб No. 9
Разположен е в центъра на могилата на дълбочина 2.30 м и е вкопан в стерилната почва. Погребението е извършено чрез трупопо-пагане в свито положение с глава на изток. Скелетът е наляво. Липсва оцветяване с охра.В гроба бе открита фрагментирана глинена урна с езичеста дръжка. Керамиката има аналогии в Езеро.11 Това е първичният гроб, върху които е натрупан първоначалният могилен на-сип. При погребение Ко.4 е извършено допълнително насипване на могилата .
"Курдова могила" (2 км югозападно от с Малка Детелнна)
Могилата е висока 2 м и има диаметри при основата 40 х 34м. Разкопките са ръководени от М. Кънчев и Б. Борисов. В могилата се откриха 7 погребения, от конто 6 - ранни и едно - антично (гроб No.1). Всички погребения са извършени чрез трупополагане в св^то положение (хокер). Липсва гробен инвентар и оцветяване с охра. Скелетите са доста разрушени от киселинните почви. Те са запаэени в гроб No.5. Там в една гробна яма са погреоани 3 индивида.
Гроб No. 5
Погребения No.No. 5, би 7. Те са извършени в гробна яма с неправилна форма в центъра на могилата (обр. 2/а). Считаме ги за първичнп, като те вероятно са едноврененни. Липсата на гробен инвентар не позволява по-прецизна датировка.
"Гонова могила" (южно от с.Търговище).
Могилата е висока 2 м. Тя е почти напълно унищожена през 1964-1965 г при изземване на пръст за построяването на язовирната стена на язовир "Овчарииа". Запаэената и част има размери 12 х 7м (обр.З/а). Разкопките бяха ръководени от м. Кънчев и Б. Борисов. В запазената част на могилата бяха открити 3 гроба.
Гроб No.l
Той бе открит в южната половина на могилата. Скелетът е положен по гръб с ръце спуснати до тялото и глава на юг. Ориентирам
- 45 -
е на юг, с леко отклонение на югоизток. Целият скелет е обагрен с чернена охра. До тазобедрената кост бе намерен обсидианов нож (обр. 5/6), а в обласгта на гръдния кош - голям брой маниста от мед н мидени черупки. Обсидианът е прозрачен, със светлосив цвят.
Погребението има точни аналогни в Чонград (унгария) от края на култура Бодрогкерестур.1® Това е едно от вай-ранните ямни погребения у нас и се свързва с най-ранната степна инвазия в Южна България, конто М. Гимбутас19 и Н.Я.Мерперт2° поставят в края на IV хил. пр.н.е.
Гроб No.2
Той бе открит в източьата запазена част на могилата. Погребението е извършено в правоъгълна яма в стерилната варовикова почва. Ямата е с посока север - юг и размери - 2.0 х 1.10 м. Скелетът е по гръб в свито положение, ръцете са спуснати до тялото, а кра-ката - леко присвити. Главата сочи юг. По скелета и по дъното на ямата има червена охра. От двете страни на скелета се откриха два ломени канъка (обр. 5/в). Погребението се отнася към най-ранните ямни гробове у нас.
Гроб No.3
Той бе открит на 1м южно от гроб No.2. Скелетът е силно разрушен от киселинните почви. Погребението е детско. По разполо-жението на костите личи, че е в хокерна поза, но не ноже да се определи посоката му. Липсва червена охра и пробен инвентар.
"Малката могила'' (южно от с.Голяма Детелина)
Могилата е висока 2 м и има диаметри при основата 21 х 18 и. В нея се откриха 6 погребения, от конто No.No. 2, 3 и 4 - чрез трупопзгаряне, a No.No. 1, 5 и 6 - чрез трупополагане.
Гроб No.l
Открит е на 5 м югоизточно от центъра на могилата.. Скелетът е силно разрушен от киселинните почви. По отпечатъка в почвата личи, че позата е хокер, но не могат да се установят посоката и размерите му. Оцветяване няма. Гробен инвентар - фрагмента! от сьдче и горна част от бронзов меч (обр. 4/в). Гробният нивеитар отнася погребението към късната бронзова епоха,
Гроб No. 2
Открит е в насипа н^ могилата на дьлбочина 0.50 м, на 2м южно от нейния иентър. Погребението е извършено чрез трупоизгаря-
46
не. В гробната яма се намериха фрагмента от кости, въглени и пепел. Като гробен инвентар са поставени: глинена кана, украсена с геометрични орнамента; бронзови игли и глинен прешлен за вретено (обр. 5/а; 6/а,б,г). Погребението се отнася към късната бронзова епоха, XIV-XIII в пр.н.е. Погребаната вероятно е жена.
Гроб No.3
Той се откри на 1 м дьлбочина в насипа на могилата, на 2 м северно от гроб No.2. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне в гробна яма. Тя е ориентирана север - юг и има дьлбочина 1м.В нея бяха намерени кьсове от горели кости, пепел и въглени,. Като гробен дар са поставени глинена кана, украсена с геометрични орнамента и бронзова стрела (обр. 6/в; 7/а). В гроб No.3 вероятно е погребай мъж.
Гроб No .4
На 3 м северно от центъра на могилата бе открит гроб No. 4. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне. Според ритуала и гробиня инвентар (глинена чаша }, този гроб може съшо да се отнесе кьм кьсния период на бронзовата епоха.
Гроб No. 5
На 0.50 м южно от гроб No.4, в насипа на могилата бе открит гроб No.5. Скелетьт е в свито положение (хокер), с глава на юг. Оцветяване с охра няма. Гробен инвентар - глинена чашка. Погребението е от кьсния период на бронзовата епоха (обр. 6/Д).
Гроб No.6
Той бе открит на 0.50 м южно от центъра на могилата. Погребението е извършено в голяма правоьгълна яма с размери 2.0 х 1.30 м. Скелетът е по грьб, ръцете са до тялото, а краката - леко свита. Главата е полегнала надясно и сочи запад. Скелетът е силно оц-ветен с червена охра, а в тилната част на черепа бяха намерени и късчета охра. Върху дьното но ямата има следи от подстилка. Има данни и за наличие на дьрвено покрытие. Скелетьт е силно разрушен от киселинните почни. Гроб No.6 може да се отнесе към най-ранните ямни погребения у нас.
"Голямата могила” (южно от с.Голяма Детелина)
Тя се намира на 100 м югоизточно от малката могила. Проучена беше от М. Кънчев22 през 1987 г. В могилата се откриха 36 погребения, от конто 4 - от късната бронзова епоха и 32 - от раниата.
47
Всички погребения са извършени чрез трупополагане в хокериа поза. Преобладаващата част са с глави на изток, югоизток и севереизток. Повечето от скелетите са оцветени с червена охра. Наи-ранните погребения се датират в началото на култура Езеро и ногат да се синх-ронизират с XIII стр. хор. на епонима. По-късните погребения от тази епоха се отнасят към IX-VIII стр. хор. от Езеро. Първичният гроб (No.30) предхожда по-ранната трупа гробове и ноже да се евър-же с наи-ранната степна инвазия у нас.
Откритите през последните години голям брои ямни погребения в района на "Марица-Изток" ни позволяват да мислим, че в тази част на Южна България са се установили първите представители на ямната култура. Така са възинкнали и наи-ранните могилни некрополи.
КАТАЛОГ
"Алдниова могила"
Местоположение - 2.5 км източно от с.Ковачево.
Културна среда - селище от бронзовата епоха на 100 м южно от могилата.
Брои на могилите - две, на 100 м една от друга.
Стелен на изеледване - цялостно проучване.
Могилата не е разоравана.
Форма - полусферична.
Гробове - в материка - 2, в могилния насип - 8.
Гроб No.l.
Състояние - скелетът е разрушен от киселинните почви, липсва черепът.
Стратиграфско определение - първичен, в материка.
Ситуиране -2м южно от центъра на могилата, дълбочина 1.70 м от повърхността.
Гробно съоръжение - правоъгълна гробна яма, 1.50 х 1.0м. Брои на скелетите - 1.
Състояние на скелета - разрушен от киселинните почви.
Ориентация - глава на юг.
Поза - трупополагане по гръб, ръне спуснати до тялото, краката - леко свити.
Оцветяване - червена охра.,
48
Инвентар - няма. Възраст - възрастен индивид. Пол - неустановен. Гроб No.2.
Стратиграфско определение - вторичен, в материка.
Ситуиране-3 м североизточно от центъра на могилата, дълбочина 4 м Гробно съоръжение - правоъгълна яма, размери 1.60 х 1.10 и. Брои на скелетите - 1. Състояние на скелета - силно разрушен от киселинните почви, отпечатан в дъното на ямата. Ориентация - глава на нзток. Поза - трупополагане в свито положение, хокер, полегнал наляво, дълж. на скелета - 1.10 м, ширина - 0.30 м. Оцветяване - червена охра. Инвентар - няма. Възраст - възрастен индивид. Пол - неустановен.
"Манчова могила"
Местонахождение - 300 и западно от с.Малка Петелина. Културна среда - няма дании. Брои на могилите - 4, от конто едната е разрушена. Степей на изследване - цялостно проучване. Могилата не е разоравана. Форма на могилата - полусферична. Насип - две донасипвания. Гробове в насипа - четири.
Гроб No.l.
Стратиграфско определение - вторичен, в насипа. Ситуиране - 1.70 северозападно от центъра на могилата, дълбочина - 1.5 м. Гробно съоръжение - няма данни. Ориентация - глава на югоизток. Поза - трупополагане в свито положение (хокер). Оцветяване - няма. Инвентар - глинено съдче, тип кантарос. Възраст - неустановена.
49
Пол - неустановен.
Гроб No.2.
Състояние - разрушен от киселинните почви.
Стратиграфско определение - вторичен, в насипа.
Ситуиране - 2.20 м северозападно от центъра на могилата, дълбочина - 1.40 м.
Гробно съоръжение - няма данни.
Брои на скелетите - 1.
Състояние на скелета - разрушен от киселинни почви.
Ориентация - глава на юг, полегнал наляво.
Лоза - трупополагане, хокер, полу на гръб, ръцете спуснати до тялото, краката леко свити, дължниа на скелета - 1-15 м, ширина - 0.48 М.
Оцветявяне - червена охра.
Инвентар - няма.
Възраст - възрастен индивид.
Лол - неустановен.
Гроб No.3.
Състояние - силно разрушен от киселинните почви.
Стратиграфско определение - в стерилната почва, вторичен.
Ситуиране -7м югозападно от пентъра, дълбочниа - 2.60 м.
Гробно съоръжения - няма данни.
Брои на скелетите - 1.
Състояние на скелета - силно разрушен от киселнините почви.
Ориентация - глава на североиэток.
Поза - трупополагане в позиция хокер.
Оцветяване - червена охра.
Инвентар - глниена чашка с отчупена дръжка, Възраст - възрастен нидивид.
Пол - неустановен.
Гроб No.4.
Състояние - разрушен от киселинните почви.
Стратиграфско определяне - първичен, в стерилната почва.
Ситуиране - 7.80 м югозападно от центъра, дълбочина - 2.0м. Гробно съоръжение - правоъгълна гробна яма, размери - 1.20 х 0.60 м.
Брои на скелетите - 1.
Състояние на скелета - лошо запазен.
50
Ориентация - глава на югоизток.
Поза -трупополагане, хокер.
Оцветяване - няма.
Инвентар - глинена чашка, украсена с врязани линии.
Възраст - неустановена.
Пол - неустановен.
Гроб No.5.
Състояние - разрушен от киселинните почви.
Стратиграфско определяне - първичен.
Ситуиране - 6.70 м североизточно от центъра, дълбочина - 6.21 н.
Гробно съоръжение - правоъгълна яма, размери - 2.65 х 1.20.
Брои на скелетите - 1.
Състояние - разрушен от киселинните почви.
Ориентация - глава на североизток.
Поза - трупополагане, хокер.
Оцветяване - няма.
Инвентар - глинена чаша.
Възраст - възрастен индивид.
Пол - неустановен.
Гроб No.6.
Състояние - разрушен от киселинните почви.
Стратиграфско определяне - първичен, в стерилната почва.
Ситуиране - 7.40 м югоизточно от центъра, дълбочина - 3.0м.
Гробно съоръжение - правоъгълна яма, размери - 1.70 х 1.10 м.
Брои на скелетите - 1.
Състояние на скелета - лошо запазен.
Ориентация - неопределена.
Поза - трупополагане, хокер.
Оцветяване - няма.
Инвентар - няма.
Възраст - неустановена.
Пол - неустановен.
Погребения No.No. 7 и 8 се отнасят към римската епоха.
Гроб No.9.
Състояние - силно разрушен от киселнините почви.
Стратиграфско определяне - първичен.
Ситуиране - 7.80 югоизточно от центъра, дълбочина - 2.25 м.
Гробно съоръжеине - няма данни.
51
Брой на скелетите - 1.
Състояние на скелета - разрушен от киселинните почви. Ориентация - глава на югоизток. Поза - трупополагане - хокер. Оцветяване - няма. Инвентар - няма. Възраст - неопределена. Пол - неопределен.
Гроб No. 10.
Състояние - разрушен от киселинните почви. Стратиграфско определяне - вторичен, в стерилната почва. Ситуиране - 2.30 м югозападно от центъра, дълбочина - 2.50м Гробно съоръжение - няма данни. Брой на скелетите - 1. Състояние на скелетите - лошо.
Ориентация на скелета - глава на югоизток. Поза - трупополагане, хокер.
Оцветяване - червена охра по тилната част на черепа. Инвентар - няма. Възраст - възрастен индивид. Пол - неустановен.
Гроб No. 11.
Състояние - разрушен от киселинните почви. Стратиграфско определяне - вторичен, в стерилната почва. Ситуиране - 1.50 югозападно от центъра, дьлбочина -	2.50 м
Гробно съоръжение - няма данни. Брой на скелетите - 1.
Състояние на скелета - разрушен. Ориентация - неустановена.  Поза - трупополагане - хокер, Оцветяване - няма. Инвентар - няма. Възраст - неустановена. Пол - неустановен.
Гроб No.12.
Състояние - разрушен от киселинните почви. Стратиграфско определяне - вторичен, в стерилната почва.
Ситуиране - 1.40 м югозападно от центъра, дълбочина - 2.60 м
52
Гробно съоръжение - правоъгълна яма, размери - 1.60 х 1.10 м. Брои на скелетите - 1. Състояние на скелета - лошо запазен. Ориентация - глава на северозапад. Поза - трупополагане в изпънато положение по грьб, ръцете изпънати до тялото, краката леко свити. Оцветяване - около и под черепа - червена охра. Инвентар - няма. Възраст - неустановена. Пол - неустановен.
Гроб No. 13.
Състояние - разрушен от киселинните почви. Стратиграфско определяне - първичен.
Ситуиране - 4.50 м югозападно от центъра, дълбочина - 3.10 м. Гробна съоръжение - правоъгълна яма, размери - 1.50 х 1.0 м. Брои на скелетите - 1. Състояние на скелета - лошо запазен. Ориентация - глава на изток.
Поза - трупополагане в свито положение, по гръб, полегнал на дясната си страна, ръцете изпънати до тялото, краката леко присвити в остър ъгъл. Оцветяване - червена охра по цялото тяло. Инвентар - няма . Възраст - възрастен индивид. Пол - неустановен.
"Таньоколева могила"
Местоположение - 200 м западно от с. Малка Детелина. Културна среда - няма данни. Характеристика - хълмиста местност. Състояние - няма данни за унищожени могили. Брой на могилите от некропола - четири.
Степей на изследване - цялостно проучване на могилата. Могилата е разоравана. Форма - полусферична. Насип - еднократен.
Гробове - 9, от конто No.No. 1-3, 5 7 и 8 са от римската епоха No. 4 - от елинистическата епоха, No. No. 6 и 9 - от бронзовата
53
епоха
Гроб No.6.
Състояние - разрушен от киселинните почви.
Стратиграфско определяне - вторичен, в стерилната почва.
Ситуиране - 3.50 м югозападно от центъра, дълбочина - 2.30 Гробно съоръжение - правоъгьлна яма, размери - 1.50 х 1.20 Брой на скелетите - 1.
Състояние на скелета - лошо запазен.
Ориентация - глава на североизток.
Поза - трупополагане, хокер.
Ориентация - неустановена.
Инвентар - няма.
Възраст - възрастен индивид.
Пол - неустановен.
Гроб No.9.
Състояние - разрушен от киселинните почви.
Стратиграфско определяне - първичен, в стерилната почва.
Ситуиране - в центъра на могилата, дълбочина - 2.30 м.
Гробно съоръжение - правоъгълна яма, размери - 1.60 х 1.10 Брой на скелетите - 1.
Състояние на скелета - лошо запазен.
Ориентация - глава на изток.
Поза - хокер, полегнал наляво.
Оцветяване - няма.
Инвентар - глинена урна с езичеста дръжка.
Възраст - възрастен нидивид.
Пол - неустановен.
"Курдова могила"
Местоположение - 2 км югозападно от с.Малка Детелина.
Културна среда - няма Дании.
Характеристика - равнинна местност.
Състояние - няма данни за унищожени могили.
Брой на могилите от некропола - четири.
Степей на изследване - цялостно проучване на могилата.
Могилата не е разоравана.
Форма - полусферична.
- 54 -
Васин - еднократен.
Гробове - 7, от конто No.l датира от римската епоха, а ос-таналите са праисторически.
Гроб No.2.
Състояние - разрушен от киселинии почви.
Стратиграфско определяне - вторичен.
Брой на скелетите - 1.
Състояние на скелета - разрушен. Ориентация - глава на юг, леко отклонение на югоизток. Поза - хокер, полегнал надясно.
Оцветяване - няма.
Инвентар - няма.
Възраст - неустановена.
Пол - неустановен.
Гроб No.3-
Състояние - разрушен от киселинните почви.
Стратиграфско определение - вторичен.
Ситуиране -2.5м североизточно от центъра, дълбочина - 1.50 м. Гробно съоръжение - няма данни.
Брой на скелетите - 1.
Състояние на скелета - лошо запазен.
Ориентация - глава на запад. Поза - хокер, полегнал наляво. Оцветяване - няма.
Инвентар - няма.
Възраст - възрастен индивид. Пол - неустановен.
Гроб No.4.
Състояние - силно разрушен от киселинни почви.
Стратиграфско определяне - вторичен.
Ситуиране - в центъра на могилата.
Гробно съоръжение - правоъгълно яма, размери - 1,20 х 1.00 м. Брой на скелетите ~ 1.
Състояние на скелета - лошо запазен.
Ориентация - глава на югозапад.
Поза - хокер.
Инвентар - .кремъчен нож и пластинка.
55
Възраст - нъзрастен индивид. Пол - неустановен.
Гроб No.5, погребения No.No. 5, 6, 7. Състояние - добре запазени.
Стратиграфско определяне - No.6 първичен, No.No. 5 и 7 вторични, но е възможно да са едновременни.
Ситуиране - в центъра на могилата, дълбочина - 2.00 м. Гробно съоръжение - гробна яма с неправилна форма. Брои на скелетите - 3.
Състояние на скелетите - задоволително. Ориентация - главк на юг. Поза - хокер. Оцветяване - няма. Инвентар - няма.
Възраст - възрастни индивиди. Пол - неустановен.
"Гонова могила”
Местоположение - 2 км южно от с.Търговище. Културна среда - няма данни.
Характеристика - хълмиста местност.
Състояние - могилата е унишожена почти напълно. Броп на могилите от некрополе - 2.
Стелен на изследване - частично, на запазената част. .Могилата не е разоравана. Форма - полусферична.
Насил - еднократен, с основа от ломени камъни. Гробове - 3.
Гроб No.1.
Състояние - разрушен.
Стратиграфско определяне - първичен.
Ситуиране - в южната половина на могилата, на 1 м южно от оста Гробно съоръжение - няма данни.
Брои на скелетите - 1.
Състояние на скелета - лото запазен.
Ориентация - глава на юг, леко отклонение на югоизток. Поза - трупополагане в свито положение по гръб, ръцете
56
спуснати до тялото, краката леко свити. Оцветяване - червена охра.
Инвентар - обсидианов нож с дълж. 17,4 см, маниста от мед и черупки от миди.
Възраст - възрастен индивид. Пол - вероятно мъж.
Гроб No.2.
Състояние - задоволително.
Стратиграфско определяне - вторичен.
Ситуиране - в източната част на могилата.
Гробно съоръжение - правоъгълна яма, размери - 2.00 х 1.10 м. Броп на скелетите - 1.
Състояние на скелета - задоволително. Ориентация - глава на юг.
Поза - трупополагане. полу на гръб, ръцете спуснати до тялото, краката свити.
Оцветяване - червена охра по скелета и дъното на ямата. Инвентар - няма.
Възраст - възрастен индивид. Пол - неустановен.
Гроб No. 3.
Състояние - силно разрушен от киселинните почви. Стратиграфско определяне - вторичен.
Ситуиране -1м южно от гроб No.2. Гробно съоръжение - няма данни. Брой на скелетите - 1.
Състояние на скелета - лошо. Ориентация - неустановена. Поза - хокер. Оцветяване - няма. Инвентар - няма. Възраст - детско. Пол - неустановен.
"Малката могила"
Местоположение - 500м южно от с.Голяма Петелина. Културна среда - селиде от ранната бронзова епоха на 1.5 км западне от могилата.
57
Характеристика - равнинна местност.
Състояние - няма данни за унищожени могили.
Брои на могилите - 3.
Стелен на изследване - цялестно проучване на могилата.
Могилата не е разоравана.
Форма - полусферична.
Насип - еднократен.
Гробове - 6.
Гроб No.l.
Състояние - силно разрушен от киселинии почви.
Стратиграфско определяне - вторичен, в насипа.
Ситуиране - 5 и югоизточно от центъра, дълбочина - 1.50 м. Гробно съоръжение - няма данни.
Брои на скелетите - 1.
Състояние на скелета - разрушен от киселинните почви.
Ориентация - няма данни.
Поза - хокер.
Оцветяване - няма.
Инвентар - част от дръжка на бронзов меч с дължина 14 см и фрагмента от глинено съдче.
Възраст - неустановена.
Пол - неустановен.
Гроб No. 2.
Състояние - задоволително.
Стратиграфско определяне - вторичен, в насипа.
Ситуиране -2м южно от центъра, дълбочина 0.50 м Гробно съоръжение - правоъгълна яма.
Състояние на скелета - обгорели кости.
Ориентация - няма.
Поза - трупоизгаряне.
Инвентар - глинена кана, украсена с врязани линии, бронзова игла за коса, бронзова игла, глинен прешлен от вретено.
Възраст - неустановена.
Пол - вероятно жена.
Гроб No.3.
Състояние - лошо запазен.
Стратиграфско определяне - вторичен, в насипа.
58
Ситуиране -2м северно от гроб No.2, дълбочина - 1.0м.
Гробно съоръжение - правоъгълна яма.
Брой на скелетите - един.
Състояние на скелета - унидожен при трупоизгарянето, фрагменти от кости.
Ориентация - неустановена.
Поза - трупоизгаряне.
Оцветявяне - няма.
Инвентар - глинена кана и бронзова стрела.
Възраст - неустановена.
Пол - мъж.
Гроб No.4.
Състояние - лошо запазен.
Стратиграфско определяне - вторичен, в насипа.
Ситуиране - 3 м северно от центъра, дълбочина - 0.60 м.
Гробно съоръжение - кръгла яма с D - 0.60 м.
Брой на скелетите - 1.
Състояние на скелета - лошо запазен.
Ориентация - неустановена.
По-за - трупоизгаряне.
Оцветяване - няма.
Инвентар - Фрагментирана глинена чашка с дръжка.
Възраст - неустановена.
Пол - неустановен.
Гроб No.5.
Състояние - задоволително.
Стратиграфско определяне - вторичен, в насипа.
Ситуиране - 0.50 м южно от гроб No.4.
Гробно съоръжение - няма данни.
Брой на скелетите - 1.
Състояние на скелета - добро.
Ориентация - глава на юг.
Поза - хокер.
Оцветяване - няма.
Инвентар - глинена чашка.
Възраст - юношеска.
Пол неустановен.
Гроб No.6.
59
Състояние - задоволително.
Стратиграфско определяне - пьрвичен.
Ситуиране - 0.50 н южно от центъра, дълбочина - 2.20 и.
Гробно съоръжение - правоъгълна яма, размери - 2.0 х 1.30 м. с подставка и дървено покритие.
Брой на скелетите - 1.
Състояние на скелета - разрушен от киселинните почви, но отпечатан в дъното на ямата.
Ориентация - глава на запад.
Поза - трупополагане по гръб, глава на запад, ръцете спуснати до тялото, краката свити, трупът е полегнал на лявата страна. Оцветяване - обилно оцветяване с червена охра, силно наситена около черепа, в тилната част на черепа - късчета охра.
Инвентар - късчета червена охра.
Възраст - възрастен индивид.
Пол - вероятно мъж.
БЕЛЕЖКИ
1• Банова Е..Кънчев М. Новооткрнти тракийски погребения в Старозагорско. Археология, 1974, 1, с.51, обр.2.
2-	Буюкчиев Хр. Две раннотракнйски могилни погребения от Трояново, Старозагорско. Археология, VI, 1964, 4, с.64-65, обр.5.
з-	Кънчев Ч. Разкопки на надгробна "Гонова могила" южно от с.Търговише.
J кънчев М. Разкопки на надгробии могили южно от с.Голяма Детелина.
= • Попов Р. Иогилни гробове при Ендже. ИБАИ, VI, 1930 -1931, с.89, обр.77 и 82.
е- Миков В. Последни могилни находки, в Надара, III, 1934 с.429, обр.28.
’• миков В. Стари могилни гробове при Калугерица и Кюлевча. Надара, II, 1936, с.5, обр.2/д.
е- Паналогов Ив. Могилев некропол при Плачидол, Толбухински окръг и проблемите на ямната култура в България. в България. Древност и съвремие, т.1, С, 1985, с.27.
9	- Китов Г., Павлов П., Панаяотов Ив. Некрополът Горан -Слатниа. (под печат).
60
10	• Николов Б. Могилни погребения от ранната бронзова епоха при Търнава и Кнежа, Врачански окръг. Археология, XVIII, 1976, 3, с.45, обр.10/6,в.
11	 Шапошников О., Фоменко В., Довженко В. Ямная культурно -историческая облает. М, 1986, рис. 44/1, 45/15, 46/10.
12	- Кънчев М. Селища и находки от къснобронзовата и ранножелязната епоха в Бовозагорско. Tracia, VII, 1984, обр.15/6,в,
13	Детев П. Селищната могила Разкопаница до с.Маноле, Пловдпвски окръг. ИДИ, XVIII.
14	 Шиков В. ,Джа.мбазов Н. Деветашката пещера, С, 1960, с.122,.
15	 Leahu F. Culture Tei. Bucuresti, 1966, p.130, fig.42.
16	• Koukuli - Chrysantaki H. Late bronze age in eastern Macedonia. Thracia Praehistorica, 3, S, 1982, p.231.
17	 Езеро - раннобронзовото селище. С, 1979, с. 380
18	 Ecsedy I. New item relating the connections with the East in the Hungarn copper age. Evkonyve, 1971-1972, Szeged, fig.1-2.
19	, Gimbutas M. Old Europian Civilization before the Infiltration of the Indo - European Peoples. 1973, p.l - 20.
20	• Мерперт Н.Я. ДревнеПшие скотоводы Вольжско - Уральского междуречья, М, 1974, с.53 и сл.
21	- Нзказвам нап-сърдечна благодарност на Н. Я. Мерперт за дадената ми консултапий след запознаване с натериалпте.
22	Резултатите от дро^чването на тази могила са представенп за печат в сборник, посветен на погребелните обреди на трахите, подготвян от Секция "Тракипска археология" при ДИМ - София.
- 61
NECROPOLISES FROM THE BRONZE AGE ON THE TERRITORY OF "MARITSA-IZTOK"
MITYO KANCHEV (Summary)
Between 1.965-1989 the Nova Zagora museum carried out archaeological excavations of four prehistoric settlements and twelve burial mounds on the territory of "Maritsa-Iztok" thermo-electric power-plant. Graves from the Bronze Age discovered in seven of the mounds. All the 67 graves are with inhumation burials the skeletons being in contracted Hocker position. The secondary graves are dated to the Late Bronze Age with exception of "Golyamata mogila" near village of Golyama Detelina, where only four of the secondary graves are dated to the Late Bronze Age, while the rest are dated to the Early Bronze Age (Ezero culture). Graves No.l from "Aldinova mogila" (village of KovachevoJ; No.No. 1 and 2 from "Gocheva mogila" (village of Targovishte; No.No. 12 and 13 from "Mancheva mogila" (village of Malka Detelina); No.6 from "Malkata mogila" and No.30 from "Golyamata mogila" (village of Golyama Detelina) are dated to the Pit-Grave culture. These graves mark the earliest steppe-invasion in South Eastern Bulgaria.
62
СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
Обр.1. а) Алдниова могила.
б ) Манчона могила.
Обр.2. а) Таньоколева могила.
б)	Курдова могила.
Обр.З. а) Гоноеа могила.
б)	Малката могила.
Обр.4. а) глинена чаша, гроб No.3, Манчона могила.
б ) глинен сьд, гроб No.1, Манчова могила.
в)	бронзон меч, гроб No.l, Малката могила.
г)	глниена чаша, гроб No.4, Манчова могила.
д)	глинена чаша, гроб No.5, Манчова могила.
Обр.5. а) гроб No.2, Малката могила.
б) обсидианов нож, гроб No.l, Гонова могила, в) гроб No.2, Гонова могила.
Обр.6. а, б, г) инвентар на гроб No.2, Малката могила в) глинена кана, гроб No.3, Малката могила, д) гроб No. 5, Малката могила.
63
Обр. 1
Обр. 2
-64-
-65-
Обр. 3
Обр. 4
б
5 ом
-68-
-69-
Обр. 7
-70-
"марица - изток". археологически проучвания. t.i, с. 1991.
ПРАИСТОРИЧЕСКО СЕЛЬцце ОТ КЪСНАТА БРОНЗОВА И РАННАТА ЖЕЛЯ311Д ЕПОХА ”ОВЧАРИЦА-2’’
Татяна К^нчева-Русева
През 1981-1983 г са пров^дени спасителни разкопки на праисторического селище до язови^ "Овчарица" в комплекса "Марица-Изток". То се отнася към типа Открити селища*. Расположено е на левия бряг на приток на река 0^чарица, на 2 км южно от разрушеното с.Търговище. Обхвата около 10 дка площ. Южната му част е засипана при рекултиваиията и не ноже да бъде проучена. Селището е обитава-но през късната бронзова и ран^ата желязна епоха. Това съчетание е характерно за района и намира паралели в праисторическите селища до Асеновец, Езеро, селищната могила до с.Дядово и др. Цвете селища имат еднаква характеристика и разположение, което говори за приемственост в раэвитието на културата през двете епохи2.
През 1981 г е заложен сондаж в североэападната част на селището, конто в последствие е раЭШИрен на запад. По-кьсно са заложе-ни още три сондажа - в югоизточната и северната част на обекта. Общо раэкопаната площ вьзлиза на около 2300 кв. м. В сондаж No.l пластовете от късната бронзова и раниата желязна епоха са доста разрушени. Цялата площ е осеяда с късове горяла стенна мазилка. На дълбочина 0,35 м е достигната стерилна почва. Намерени са материа-ли от късната бронзова и ранНата желязна епохи.В североизточната част на сондажа са разчисТени руИни от жилище и керамика, конто се отнасят към Средновековието в принадлежат, вероятно, на разрушено селище.
Пластът от ранната желязна епоха е сравнително добре запазен в сондаж No. 2. Тук са разкопдни и 8 боклучни ями, в конто са открити предимно керамика, късов^ горяла стенна мазилка и камъни. Ямите са с дълбочниа от 0,50 h до 1,20 м и диаметър от 0,80 до 2,0 м с цилнидрична форма. На дъ?1еочниа о,50 са установени основите на две жилища от ранната желязна епоха. Точните им размери и очер-
71
"МАРИНА - ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. т.1, С. 1991.
ПРАИСТОРИЧЕСКО СЕЛИЩЕ ОТ КЪСНАТА БРОНЗОВА И РАННАТА ЖЕЛЯЗНА ЕПОХА "ОВЧАРИЦА-2"
Татяна Кънчева-Русева
През 1981-1983 г са проведени спасителни разкопки на праисторического селище до язовир "Овчарица" в комплекса "Марица-Изток". То се отнася към типа открити селища1. Разположено е на левия бряг на приток на река Овчарица, на 2 км южно от разрушеното с.Търговище. Обхваща около 10 дка площ. Южната му част е засипана при рекултивацията и не може да бъде проучена. Селището е обитава-но през късната бронзова и ранната желязна епоха. Това съчетание е характерно за района и намира паралели в праисторическите селища до Асеновец, Езеро, селищната могила до с.Дядово и др. Двете селища имат еднаква характеристика и разположение, което говори за приемственост в развитието на културата през двете епохи2.
През 1981 г е заложен сондаж в северозападната част на селището, който в последствие е разширен на запад. По-късно са заложе-ни още три сондажа - в югоизточната и северната част на обекта. Общо разкопаната площ възлиза на около 2300 кв. м. В сондаж No.l пластовете от късната бронзова и ранната желязна епоха са доста разрушени. Цялата площ е осеяна с късове горяла стенна мазилка. На дълбочина 0,35 м е достигната стерилна почва. Намерени са материа-ли от късната бронзова и ранната желязна епохи.В североизточната част на сондажа са разчистени руини от жилище и керамика, конто се отнасят към Средновековието и принадлежат, вероятно, на разрушено селище .
Пластът от ранната желязна епоха е сравнително добре запазен в сондаж No. 2. Тук са разкопани и 8 боклучни ями, в конто са открити предимно керамика, късове горяла стенна мазилка и камъни. Ямите са с дълбочина от 0,50 м до 1,20 м и диаметър от 0,80 до 2,0 м, с цилиндрична форма. На дълбочина 0,50 са установени основите на две жилища от ранната желязна епоха. Точните им размери и очер
71
тания не са определени. Жилище No.l е леко вкопано на дълбочина 0,20 мв терена. В него е разчистено петно горяла мазилка и пепел от огнище. Тук са намерени доста горели късове стенна мазилка и керамични фрагменти. Жилище No. 2 е маркирано само от късове горяла стенна мазилка и керамика.
В сондаж No. 2 е разчистена и доста разрушена основа на пещ, отнасяща се към ранната желязна епоха. Замазката е разположена върху слой от глина. Разкритите жилищни съоръжения са нетрайни и използувани за кратко време. Това е характерно и за други праисторически селища в района, например за селищата от ранната бронзова епоха Овчарица II и Голяма Детелина. В сондаж No. 2 бе установена и периферията на селището от бронзовата епоха, което продължава на северозапад. На дълбочина. 0,30 м в сондажа се достигна стерилна почва.
В сондаж No.3, на дълбочина. 0,40 м, е проучен пластът от късната бронзова епоха, който тук е сравнително добре запазен.
В сондаж No.4, в северозападната част на обекта, пластът от късната бронзова епоха е най-добре запазен. Установени са три строителни хоризонта, достигащи до дълбочина 1 м.
Първи хоризонт е почти разрушен. По-добре запазени са II и III хоризонт,където са намерени голямо количество керамика и оръ-дия на труда. На нивото на III хоризонт са разчистени руините на разрушено жилище. Очертанията и размерите му не са установени точно . Жилището е маркирано от късове горяла стенна мазилка3.
В сондажи No. No. 1-3 не можа да се установи точна стратиграфия , поради голямата им разрушеност при изгребването на хумуса.
В селището от късната бронзова епоха са намерени сравнително малко на брой оръдия на труда, изработени от камък, кремък, кост и рог, което е характерно за този период на бронзовата епоха. Камен-ните оръдия са представени от: брадви с дупка, длета, чукалки, точила, хромели (обр. 1/а-д). Интерес представлява грижливо израбо-тена костена тръбичка с две дупчици за окачване (обр. 1/е). Фраг-ментите от обработен рог са вероятно части от мотички. Недовърше-ните костени оръдия - някои в начална фаза на пробиване и срязва-не, свидетелствуват за изработката им в самото селище. Намерените Фрагменти от пирамидални тежести за тъкачен стан и глинени прешле-ни за вретено говорят за значителното развитие на предачеството и тъкачеството в селището. Глинените прешлени за вретено са с раз-
72
лични форми. Преобладават коничните, един от конто е украсен с врязани линии и набодени точици; с конусовидна форма, един - с ук-раса от набодени точици; с форма на пресечен конус, един от конто сыцо е украсен с врязани линии и набодени точици, с цилиндрична и с форма на съединени пресечен конус и цилиндър (обр. 2/а-и).
Основният материал, намерен при разкопките, е керамиката. Съдовете от късната бронзова епоха се делят на няколко типа.
Паници (обр. 3/а-г). Те са най-разпространената Форма. Преобладават паниците със завит навътре устен ръб и паниците с форма на обърнат пресечен конус4. Украса - ямички, пъпки. Особен интерес представляват хоризонтално поставените дрьжки с изключително разнообразно оформление. Те намират паралели сред материалите от Асеновец, Ковачево, Деветашката пещера, Родопите и др.5 Според количественото си разпространение паниците преобладават в I хор., следван от II и III хор.
Урновидни съдове. Представени са само от фрагменти. Украсени са предимно с релефен орнамент - релефни ленти (гладки и прекъсна-ти с ямички), пъпки с различна форма, Почти еднакво са разпростра-нени в трите хоризонта.
Гърнета. Те са известии също само от Фрагменти. Украсени са предимно с релефен орнамент - релефни ленти, ямички, пъпки и др.6 Имат почти еднакво разпространение през трите хоризонта.
Кани. Преобладават каните с висока, цилиндрична шия и издуто тяло. Разпространени са предимно в първи хоризонт7.
Чаши. Преобладават чашите с ниска шийка и издуто тяло и тези с полусферична форма8. Рядко са украсени. Най-голямо е количест-вото им в първи хоризонт.
Керамиката от ранната желязна епоха е представена с фрагменти и няколко реставрирани сьда. Това са предимно чаши с биконична форма и висока лентовидна дръжка, украсени с канелюри и чаши с цилиндрична форма (обр. 3/д - ж); полусферични паници (обр. 4/6); урновидни съдове (обр. 4/в). Материалите от ранната желязна епоха намират паралели в Асеновец, Пшеничево, Деветашката пещера и др. Голяма част от керамичните форми и орнаменталниге мотиви премина-ват в ранната желязна епоха9 . В Овчарица I се потвърждава тази непрекъснатост в развитието.
Въз основа на намерените археологически материали, предимно керамиката, иластът от късната бронзова епоха в Овчарица I се от-
73
нася към характерната за района къснобронзова култура Разкопаница VII - Асеновец, разпространена в долините на Тунджа ч Марина10, а тази от ранната желязна епоха - към началото на епохата.
Паралели на откритите археологически материали могат да се намерят в Асеновец, Пшеничево, Деветашката пещера, Родоните, Гър-ция, Румъния и др11 .
Разкопките на праисторического селище Овчарица I ни дават нови данни за развитието на къснобронзовата и ранножелязната култура в Тракия. Те свидетелствуват за тяхната приемственост и неп-рекъснатост.
БЕЛЕЖКИ
Katincarov R. Les tribus а 1’£ge du bronze en Bulgarie (d’apres les donees archaeologiques). Pulpudeva, 1976, p.282; Кынчев M. Поселение эпохи поздней бронзы у с.Асеновец, Сливенского округа. Pulpudeva III, 1982, с.259-269; Катинчаров Р. Селища и жилища от бронзовата епоха в Югоизточна България. МПК, 1975, кн.6, с.6; Бонев Ал. Тракийските земи и формациите Троя VI и Троя VII /обща характеристика и взаимни връзки/. Векове, XII, 1933, кн.2, с.26.
2	 Кънчев М. Селища и находки от късната бронзова и ранножелязната епоха в Новозагорско. Thracia, VI, 1984, с.154; Катинчаров Р., и др. Селищната могила до с.Дядово. Сондажен изкоп (археологически разкопки 1977/78 г). Expeditio thracia, I, 1980, с.11-13; Гергова Д. Постижения и проблеми в проучването на ранножелязната епоха в Тракия. А, XXVIII, 1986, кн.3, с.13; Георгиев Г., Н. Ангелов Разкопки на селищната могила до Русе през 1950 - 1953 Г. ИАИ, XXI, 1957, с.45.
3-	Катинчаров Р. Цит. съч. с.12; Миков В., И.Джамбазов Деветашката пещера. С., 1960, с.118; Джамбазов Н., Р.Катинчаров Находки от пещерата Магура. А, III, 1961, кн.3, с.57; Кънчев М. Цит. съч . , с.139.
4-	Джамбазов Н., Р.Катинчаров Цит. Съч., с.59; Koukuli -Chrysantaki Late bronze age in Eastern Macedonia. Pulpudeva, III, 1982, pl.16; Tonceva G. Foilles d’une necropole et d’un site de 1’age du bronze recent du village Yagnilo, dep. de Varna.
74
Thracia, IV, 1977,1V, p.157-160, pl.X/4, 7, 9, 10; Дремсизова -Нелчинова Ц. Тракийската крепост край с.Вишеград, Кърджалийско. Thracia, VI, 1984, с.128; Кънчев М. Цит. Съч., с.142.
5-	Миков В., Н. Джамбазов Цит. Съч.,с.123, 124, 127, 130, o6p.94/d,f, 96/a,b,d; Николова Я., Н.Ангелов Разкопки на Еменската пещера. МАИ, XXIV, 1961, обр.17; Джамбазов Н., Р.Катинчаров Цит. съч., обр.9; Бацова Е., М.Кънчев Новооткрити тракийски погребения в Новозагорско. А, XVI, 1974, кн . 1 , обр.3; Кънчев К., П.Павлов Къснобронзово селище край с, Долно Павликени, Ловешко . ГМСБ , XII, 1986, с.6-7, обр.2-3; Вълчанова Хр. Къснобронзово могилно погребение от Средните Родопи. ИМЮБ , X, 1984, обр.13; Кынчев М. Поселение..., обр.5; Тончева Г. Монументални скулптурни паметници от къснобпэнзовата и ранножелязната епоха в България. Thracia, VI, 1984, обр.2; Дремсизова - Нелчинова Ц. Цит. Съч., обр.30; Катинчаров Р. и др. Цпт. Съч., обр. 16; Детев П., В. Мацанова Праисторического селище при с.Огняново. ИМЮБ, VII, 1977, обр. 16; Koukuli - Chrysantaki Op. cit., pl.10; Tonceva G. Op. cit., pl.VIII/1-4,8-11, pl.X/1; Prendi - Maliq F. Buletin per Shkeicat. Shogered, XVII, 14, 26; Кънчев M. Селища..., с.142, обр. 5; Kancev M. Materiaux du site prehistorique de 1’age du bronze recent de Sliven. Thracia, III, 1974, fig.4.
6-	Джамбазов H., P.Катинчаров Цит. съч., с. 5.
7-	Пак там с.62, 64; Домарадскп М. Раннотракийска керамика от култов обект в м. Скалето при с.Црънча, Благоевградски окръг. А, XXVIII, 1986, кн.2, обр.8/а,г,д; Миков В., Н. Джамбазов Цит. съч. - обр.92/а; Лазаров М. Археологически разкопки и проучвания в Бургаски окръг. Резултати, проблеми и задачи. ИБМ, I, 1969, обр. 2; Tonceva G. Op. cit. pl.V/10, 11.
8-	Детев П., В. Мацанова Цит. съч., обр.17/1,2; Миков В., Н. Джамбазов Цит. съч., обр. 91/c,i,k, 92/d,i; Детев П. Колективна находка от глинени сьдове в Пловдив. А, VI, 1964, с.68, обр.3/а,в; Панайотов И., Д. Вълчева Археологически култури от късната бронзова епоха в българските земи. Векове, 1989, кн. 1, с. 13; Ордентлих Поселение Отомани в свете последних раскопок. Dacia, VII, 1963, р.124, рис.7; Detev Р. Donees archeologique de la continuite de la culture de tell Razkopanitza pres du village Manole, dep. de Plovdiv. Studia Balcanica, 1971, fig.3a, 4c; Кынчев M. Цит. съч., c.142, 144, обр.7/а,в, 8/d.
75
•• Кънчев М. Цит. съч., с.149, 154 - 156; Чичикова М. Керамика от старата желязна епоха в Тракия. А, X, 1968, кн.4, с.25; Димитров Д. П. Троя VIIb2 и балканските тракийски и мизийски племена. А, X, 1968, кн.4, с.16; Бонев А. Цит. съч., с. 29; Cicikova М. Sur la chronologic du Hallstatt en Thrace. Studia Balcanica, 1974, p.80 - 82; Detev P. Op. cit., p.98; Kancev M. Op. cit. , f ig.9/b.
10 • Панайотов И., Д. Вълчева Цит. съч., с. 12 -13.
11• Дремсизова - Немчинова Ц. Цит. съч., с.128; Кынчев М. Цит. съч., с.259 - 269; Вълчанова X. Цит. съч., с.50; Катинчаров Р. и др. Цит. съч., с.35; Домарадски И. Цит. съч., с.21- Кривцова - Гракова О. А. Степное Повольжие и Причерноморье в эпохи поздней бронзы. МИА, 46, 1956, рис.11-13, 17-28; Шарафутдинова И. Н. К вопросу о Сабатиновской культуре. СА, 1968, 3, pnc.2/s; Morintz S., N. Anghelescu О noua cultura a epocii bronzului tn Romania de tip Coslogeni. SCIV, 21, 1970, 3 p.378, fig.3-5; Florescu A. Contributii la cunoasterea culturii Noua. Arh. Moldovei, II - III, 1964, p.199.
76
THE PREHISTORIC SETTLEMENT "OVCHARITSA - 2" FROM THE LATE BRONZE AND EARLY IRON AGE.
TATYANA KANTCHEVA (Summary)
Between 1981-1983 rescue excavations were carried out in the Prehistoric settlement "Ovcharitsa - 2". It is situated on the left bank of a tributary of the Sazliika river and covers an area of about 10 decares. Researches were carried out in four prospecting trenches.
The layer from the Late Bronze Age is seriously damaged in trenches NN 1 and 2, and is relatively better preserved in trenches NN 3 and 4. Three building levels from the Late Bronze Age were discovered in trench No.4. The remains of a dwelling the third building horizon were investigated. From a cultural point of view the materials belong to Razkopanitsa VII - Asenovets culture.
The layer from the Early Iron Age is relatively well preserved in trench No.2, where the bases of two dwellings with uncleanly determined outlines and size were investigated. The bases of badly preserved ovens were cleared out in the dwellings. Chronologically the materials of these layers are dated to the beginning of the Early Iron Age.
77
СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
Обр.1. Оръдия на труда.
Обр.2. Глинени прешлени за вретено.
Обр.3. а-г) Сьдове от късната бронзова епоха. д-ж) Съдове от ранната желязна епоха.
Обр.4. Съдове от ранната желязна епоха.
78
Обр. 1
-79-
i
Обр. 3
-81-
Обр. 4
О	5 см
О
5 см
-82-
"МАРИНА - ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. т.1, С. 1991.
I )
ПОЯВА И РАЗВИТИЕ НА ГРАДОВЕТЕ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
ДИМИТЪР НИКОЛОВ
Проблемът за града като обществено-икономическа формация не е нов за историческата наука. Разглеждани са различии негови ас-пекти - икономически, политически, културен и архитектурно-градо-устройствен. Изказани са многобройни становища, конто в това кратко изложение не е възможно да проследи. Ще се спра само на тези, конто се смятат за постулати. Те са две и аз искам специално да ги подчертая: 1. Градът е историческа категория и той се е появил по-късно от селото. 2. Градът е експлоатирал и експлоатира селото. Последният факт определя и главната разлика между града и селото.
Болшинството от учените, пренасяйки по-късни исторически характеристики в по-старп епохи, смятат, че градовете се различават от селата по своята "градска" икономика, т.е. в градовете са развива промишленост и търговия, а в селата - аграрна икономика. Тази формула е валидна, според мен, за т.н. "нови градове", конто се появяват в началото на съвременната епоха и са неин главен отличителен белег. Те се появяват в условията на развити пазарни отношения и се базират на постиженията на техниката, физиката, химията и др. науки. Тяхната икономика все по-малко зависи от земеделското производство, а контактите между града и селото се осъществяват чрез пазара.
Икономиката на античните и средновековни градове е изцяло зависима от земеделското производство и тук експлоатацията на града над селото е пряка. Градът, или по-скоро неговите жители, вла-деят основного производствен© средство - земята и експлоатират труда на селяните.
Ако тази характеристика на античния град е вярна, ще трябва да приемем, че той се появява тогава, когато се появява експлоата-торска класа в лицето на едри поземлени собственици. Това става в различии райони на света в различно време - Месопотамия, Мала
83
Азия, Критомикенския свят, Финикия, Гърция, Европа. Без да отричам изцяло външното влияние, смятам че появата на градовете е резултат от самостоятелното развитие на обшеството. Разбира се, не трябва да изключваме и създаването на градове в чужди територии, какъвто е случаят с колониите. Но в тези случаи те си остават чужди по характер и население на заобикалящатите ги народи.
Нека сега се спреи на въпроса за появата на града в тракийс-кото общество, което е главната ми задача. Ще отбележим, че малци-на от нашите колеги са се занимавали с този проблем. Повечето от тях споделят мнението на чужди автори, конто твърдят, че появата на градовете в Тракия е дело на чужди народи - гърци, Македонии и римляни. В по-ново време специално с този въпрос се занимава проф. Ал. Фол. Макар, че той е защитник на тезата, че Тракия остава сел-ска страна чак до римското владичество, в основата на чиято общес-твена организация стой селската община, той се занимава и с въпроса за появата на тракийския град.1 Като признава възможността траките сами да създават градове, той счита, че те са се появили край т.н "тюрзиси". Във връзка с това той въвежда и понятието "градове от цитаделей тип".2 Създаването на тези градове, според него, става от постепенното прииждане на занаятчии и търговци. В такъв случай плановете на тези градове трябва да бъдат хаотични. Севтополис обаче, когото той има като основен свой пример, има предварително изработен градоустройствен план. Ал. Фол не коменти-ра въпроса кога са се появили тракийските градове, но обстоятелст-вото, че ги свързва с царските резиденции показва, че той ги счита не по-ранни от V в пр.н.е., когато се появява тракийската терито-риална държава.
Според мен, появата на тракийския град трябва да се търси много по-рано, а именно в бронзовата епоха. Ще приведа някои добре известии явления от тази епоха, конто потвърждават горното твърде-ние .
1.	Появата на специализирани оръжия (отделно от оръдията на труда).3 Именно оръжията говорят за появата на частната собстве-ност и за нуждата от нейната защита.
2.	През бронзовата епоха се появяват най-ранните надгробии могили в нашите земи.4 Те са издигани върху гробовете на позем-лени аристократи, каквито са те и през елинистическата и римската епоха. Нещо повече. В тях са открити по няколко последователни
84
погребения, конто говорят за наследственост.5
3.	През бронзовата епоха в нашите земи проникват вносни предметы - съдове, украшения, оръжия. Те са получавани в замяна на местна селскостопанска продукция, но продукция, която се е натруп-вала в ръцете на аристокрацията като излишъци. За едри търговски пратки говори и развитого корабоплаване. Най-ранните каменни котви по нашето крайбрежие датират именно от бронзовата епоха.6 Излиш-но е да се споменава, че морската тьрговия е била едрова. Само така тя би била рентабилна.
4.	По същото време в нашите земи се явяват селищата, укрепе-ни с каменни стени.7 Каменните стени са с голяма инвестиция, която едва ли би могла да бъде осъществена без експлоатацията на чужд труд. Затова наред с укрепените селища има и много неукрепе-ни, т.н. "открити" селища. Укрепените явно са били селища на една обособена върхушка, която зад каменните стени е защитавала своите социални позиции и привилегии. Тук тя е могла да създаде и въоръ-жената сила, чрез която е упражнявала господството си, а постепенно и инс^итуциите, конто юридически и идеологически обясняват и защитават това господство.
Разбира се , градовете не могат да съществуват сами за себе си. От тях ся зависели околните територии и населението, което ги е обработвало. И тези територии са имали определени граници. Така че градовете се явяват центрове и на първите държави. Така например ги виждаме в Илиада и Одисея. В нашите земи такива градове мо-же би са били селищните могили при Юнаците, Пазарджишко, Берекетс-ната могила при Стара Загора, Карановската могила и тези при Езеро и Дядово, Новозагорско, Михалич, Хасковско и други.
Тези първоначални градове държави участват по-късно в разни комбинации, като създават т.н. териториални държави. По принцип, обаче, те запазват своята полуавтономност и се явяват администра-тивни ядра на териториалните държави.
До появата на тракийските териториални държави и първите писмени сведения за тракийския град ние не знаем как са се развивали тракийските градове. В историческата традиция са се залазили имената на десетки тракийски градове. На някои от тях е установено и местоположението. Археологически разкопки са проведени в Севто-полис , Ветрен и Кабиле.
Както вече споменахме, Севтополис, който е единственият ця-
85
лостно разкопан тракийски град, ни дана богата информация за IV в пр.н.е.8 Той е строен по предварителен план, който е имал пред-вид и броя на жителите, конто са го обитавали.Крепостните му стени ограждат предварително определената площ, а правите му улици разп-ределят вътрешното му пространство на равни застроителни парцели. Това говори, че жителите му имат еднакъв социален статут. Ограде-ната с отделна крепостна стена част от града, която се счита за царски дворец, би могла да бъде и градски акропол - най-защитената част ат града, където са били градската хазна и храмовите комплек-си. В Севтополис не са открити складове, обори и работилници. От тук следва, че икономиката на града е била изнесена извън крепостните му стени. И това може да бъде само поземлена собственост в територията (хора) на града. Показват го и подмогилните гробници при Казанлък, Мъглиж и Крьн. Тези гробници, конто безспорно принадлежат на Севтополис, не се намират край самия град, а далеч от него. Те естествено не могат да бьдат разположени случайно в полете, а са се намирали в поземлените имения на своите собственици. При това те представляват семейни гробници, в конто последователно са погребвани наследниците на ония , за конто са били построени са-мите гробници. Навярно в близост са се намирали села или селскос-топански агломерации. Свещари показва, че тези градове, ако и да са се намирали в една и съща дьржава, имат своя самостойност и културна характеристика. Така че, според мен, Севтополис не е град от "цитаделей тип", а типичен аристократичен аграрен град.9 Как-то при Севтополис, така и при Свещари, е запазена традицията арис-тократите да се погребват под могили.
В началото на II в римската императорска власт извършва широка административна реформа. Малките административни райони с малки градове, конто римляните заварили в Тракия, били ликвидирани и, след като територията на Тракия била разпределена на почти равни райони, във всеки от тях е бил построен по един нов град. Всич-ки тези градове носят фамилното име на император Траян, а името е Улпия, което ще рече, че са основани по негово време. В организа-цията им, обаче, е залегнала системата на античния град. Основного население на тези градове са състои от едри поземлени собственици декуриони, конто владеят земите в района на съответния град. В своите имения те строят вили - селскостопански комплекси и експло-атират труда на роби и зависими селяни. Те упражняват и политичес-
- 86 -
»

ка власт в градовете и районите им, а същевременно представляват основните звена от управлението на империята. Както се вижда и тук основното противоречие между града и селото е свързано със собст-веността върху земята. И експлоатацията на града над селото е пря-ка, а не чрез пазара. Доколкото в градовете има и занаятчии, то те са свързани предимно със сферата на услугите и са зависими от градските управи. Затова магазините около форумите са част от са-мите форуми и са предвидени и строени заедно с тях.
И така, кои са основните характеристики, конто разграничават града от селото в античността?
1.	Градовете са укрепвани с крепостни стени и причината за това едва ли е някаква далечна непредвидима опасност, а самото околно зависимо население.
2.	Икономиката на градовете се базира на поземлената собст-веност и земеделието. Поземлените собственици държат в ръцете си и политическата и религиозна власт, както в самия град така и в ад-министративната му територия.
3.	Собствениците на поземлени имения погребват своите близки не в градските некрополи, а в своите имения, и натрупват върху гробовете могили. И това е колкото социална, толкова и етническа традиция, която се ражда през бронзовата епоха и завършва с прие-мането на християнството. Тази традиция може да се приеме и по отношение на градския живот в Тракия.
БЕЛЕЖКИ
11	Fol Al. Developpement de la vie urbaine dans la pays entre le Danube et le mer Egee jusqu a la conquete romaine. Etudes balkaniques. 1965, p.309 ff
2-	Фол Ал. Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха. С, 1975
3-	Буюклиев Хр. Нападателното оръжие в нашите земи през I хил. пр.н.е. (кандидатска дисертация ) .
4-	Панаиотов Ив. Ямната култура в българските земи. РП, XXI, С, 1989
87
5-	Гетов Л. Могилни погребения при с.Долно Сахране, Старозагорско. ИАИ, XXVIII, 1965, с.203-229; Панайотов Ив. Цит.съч.
6	• Frost И. Stone anchors as cluers to Bronze Age trade routes. Thracia pontica, I, 1979, p.280
71	Мерперт H. Древнейшие каменние крепости в Болгарии, в: Новое в археологии. М, 1972, с.46-55
8	• Димитров Д.П. Севтопол - Фракийский город близ с.Копринка. СА, 1957, 1, с.199-216
91	Николов Д. Тракийските градове като държавни образувания. в: България 1300, II, С, 1982, с.85 и сл.
88
ORIGINS AND DEVELOPMENT OF TOWNS ON THE BALKAN PENINSULA
DIMITAR NIKOLOV (Summary)
The author thinks that the town as a center of industry and commerce established itself as late as the time of the beginning of bourgeois economic relationships. In Antiquity, when land was the basis means of production, the town was center of landowners and its appearance should be connected with the appearance of the class of the landowners.
This class, according to the author, sprang up on the Balcan Peninsula in the Bronze Age. To prove that the author quotes some well-known phenomena:
1.	In the Bronze Age the specialized weapons (separately from the tools) came into existence; they were needed for the imposing and protection of social privileges.
2.	At the same time graves appeared in our country above which mounds were heaped. This is an obvious sign of social differentiation of society. Some mounds were used by several generations successively, which implies heredity.
3.	In the Bronze Age imported artifacts, e.g. vessels, adornments, weapons, penetrated into our lands. The earliest stone anchors found by our seacoast are dated to the same time. The accumulation of overstock in the hands of a certain part of the society provided the opportunity for exchange of goods with forerign societies.
4.	At the same time appeared the settlements fortified by stone walls. They are fewer in number than those unfortified. The building of stone walls was impossible without the usage of other people’s labor. Consequently, those were the settlements of the ruling top who defended their lives and privileges behind these walls from the rest of the population, that was dependent on them. Here the landowners were able to create the armed force through • which to exercise their supremacy and eventually the institutions supposed to explain and defend this supremacy ideologically and juridically.
This model with gradual improvements remained valid throughout the Antiquity.
89
МАРИНА - ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. T.I, С. 1991.
ПРОУЧВАНИЯ НА ЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА В РАЙОНА НА "МАРИЦА-ИЗТОК”
РУМЯНА ГЕОРГИЕВА
Досегашните проучвания на обекти от желязчата епоха на тери-торията на "Марица-Изток" имат предимно спасителен характер. Кар-тата на селищата и некрополите от този период се попълва бавно, като твьрде често, поради тяхното унищожаване, местата в нея са само маркирани и без възможност за по-нататъшно археологическо из-следване. Работещият тук в последните години екип добави към съ-ществуващия вече списък нови имена, а редовните и спасителни разкопки разширяват познанията за тракипската култура от I хил. пр.н.е. в областта.
В географско отношение рапонът е преобладаващо равнинен, като на кг достига склоновете на Сакар, а на изток - Манастирските въэвпшения. Таэи среда до голяма степей обуславя поминъка на насе-лението в древността и има важно значение при изграждане на селищната система. Проучванията покаэват, че съществува както топограф-ска, така и културна приемственост между селищата от късната бронзова и ранната желязна епохи1 . Селищата заемат селищни могили /например могитата в Гьльбово/2 или открити местности /равнинни, по вьэвишения и крапречни тераси/, близо до водоизточник - например селищата в долината на р.Овчарица3, Староселец4 и други Споменаваната често в no-ранни публикации голяма тракипска крепост при с.Главан, където са открити и материали от ранната желязна епоха5 , може да се окаже сред малкото укрепени места от този период в областта, но без археологически разкопки там това предположение остава несигурно. Следи от живот са открити още в землищата на селата Знаменосец, Ковачево /две селища, едното от конто вьрху възвишение над р.Овчарица/, Главан /четири селища/ и Раднево /две селища/6. При обработката на почвата културните останки са разп-ръснати върху големи площи, като изобилието от материали сочи, че става дума за сравнително големи селища - от 3-4 декара в с.Главан
91
до десетина в с.Ковачево. Някоп от тях, разположени в равнинната част на областта, са с no-дебели културни напластявания /например в Раднево/. Наблюден::ята по време на сондажните разкопки до с.Гла-ван /в м. "Вьньовите ормани"/ показват, че жилищата там имат лека конструкция: стените им са от преплетени с пръти колове, измазани с глина. Иэобилието от замазка свидетелствува, че в някои случаи подовете на жилишата са иэмаэвани и че в тях е имало и глинени пещи7 . Единствените археологически проучвани засега селища от този период са в землищата на бившите села Търговище /Овчарица I/ и Староселец /Овчарица II/, но резултатите от разкопките не са луб-ликувани8. Непълни са и наблюденията, направени при спасителното проучване на разрушените ями и културен пласт на едно от селищата в Раднево /училището/9. Представената дотук селищна картина оба-че не се различава от тази в останалите рапони на Югоизточна Тракия1 ° .
Палеоботаническите иэследвания за областта показват, че през каненно-медната и бронзовата епоха тук са отглеждани едно- и дву-зърнест лимец /и по-рядко - други видове пшеници/, ечемик, ръж, бобови култури /уров, леща, грах, бакла/ и други.11 Откритите в Езеро останки от грозде свидетелствуват за опити за култивиране на лозата в този район още в бронзовата епоха12. Остеологичните наблюдения за съшия обект сочат, че тук са отглеждани дребнп пре-живни животни /овце и кози/, свине и говеда, но животновъдството ина второстепенна роля в поминъка на населенпето13. Няма основания да се смята, че през I хил. пр.н.е. в палеоикономиката на областта настъпват голени промени. Макар и все още малко, данните за селищата показват, че населението тук води уседнал живот и в него-вия бит земеделието заена основно място.
Известните некрополи от ранната желязна епоха са малко. Засега сравнително добре иэрледван в това отношение е рапонът на с.Главан, където са регистрчрани пръснати из околността 46 долмена и един могилен некропол14. През 1977 г тук е разкопана надгробна могила, датирана от разкопвачите към началото на ранножелязната епоха15 . Тя има каменно-земен насип, два концентрични кръга от забити в земята едри камъни, конто опасват разположеното в центъра им гробно съоръжение и граден от голени камъни гроб. Предполага се, че мъртвият е погребай чрез изгаряне.
През 1989 г в същото землище е проучен полуразрушен еднока-
92
мерен долмен /каквито са преобладаващия брой долмени в околност-та/16. Той се намира в центъра на насипана от камъни и прьст могила , чиято периферия е опасана от крепида, подобна на описаннте по-горе кръгове. Долменнът е ограбен. Ако се съди по откритата керамика , той е неколкократно използуван през втората половина на ранножелязната - началото на кьсножелязната епохи. В насипа и около входа му са открити следи от поменални обреди.
На около 0.5 км южно от долмена, в близост до споменатото по-горе селище, има некропол, сьстоящ се от 8-9 полуразрушени могили с нисък каменно-земен насип. Според откритите в една от тях материали некрополът трябва да се отнесе към началото на ранната желязна епоха17. Съществуването на долмени и надгробии могили от този тип в непосредствено съседство прибавя нов елемент в изучава-нето на погребалната практика в областта. Нещо повече - споменатото селите, могилният некропол и подмените в околността очевидно очертават комплекс, който със сигурност може да бъде попълнен с един кръг, смятан за соларен символ, който е изчукан върху камьк намиращ се между двата обекта скален отломък.
Извън изследваните в района на с.Главан обекти, в землището на с.Староселец е проучен още един гроб, отнасящ се според намерения в него пръстен към X - VIII в пр.н.е.18 Открит в гранипите на късен некропол, гробът изглежда е пример за съществуването на плоски некрополи успоредно с погребенията под могила /сравни надг-робните могили в Овчарни и Медникарово - непубликувани/19. Този биритуализъм, характерен за Тракия през ранножелязната епоха20, може да обясни ограничения брой гробове в равнинната част на областта при сравнително оживения селищен живот тук през този период. Уместно е да се припомни, че районът е изключително богат на могилни гробове от късната бронзова епоха /с.Малка дЕтелина, Тър-говпще, Голяма Детелина/21. Очевидно е, че през ранножелязната епоха погребалните обичаи тук показват пъстрота, илюстрирана от мегалитните паметници на юг, плоските и могилни гробове в остана-лата част на областта и едновременното практикуване на трупополагане и трупоизгаряне.
Честите съобщения за един вид паметници от ранната желязна епоха в района на "Марица-Изток” несъмнено правят впечатление: става дума за групи от различии по брой ями, откривани в границите на селищата от този период /Овчарица II22, 22 ями; Раднево23/
93
или близо до тях /Староселец24/. Яните инат различна форма и го-лемина и беэспорно не ногат да бъдат едноэначно тълкувани. В досегашните публикации за Староселец се споменава за две групи ями, открити под ногилни насипи2 5. Под една от надгробните могили, съдържаща погребения от IV в, са открити около 20-ина ями, опреде-лени като боклучни и свързани с разположеното в близост селище. Под втората могила, разположена в същото землише, сыцо са намерени ями, една част от конто остава иэвьн насипа на могилата26. Пъл-нежьт на двете групи ями е еднакъв: пепел, костн от животни, керамика /като цяло в ограничено количество/ и парчета замазка. Опре-делянето на тези ями като септични е спорно. Сравняването им с други подобии паметници от останалите рапони на Тракия дава вьз-можност те да получат и друго обяснение: че са обредни и имат врьзка с култа към плодородието2 7. За съжаление сумарното им публикуване не поэволява да се направи анализ на напластяванията, повторяемостта на форми сред керамиката, на вида на животните, кости от конто се откриват в тях и пр. Впрочем, подобии ями са намерени и под една от надгробните могили в землището на с.Главан2 8 .
Сред публикуваните досега находки от ранножелязната епоха от района липсват предмети от метал. Що се отнася до керамиката, тя е представена само от обнародваните от Б.Хенэел и М. Кънчев съдове от Раднево29 и Староселец30. Смята се, че съдовете от Раднево, принадлежащи на групата Чаталка, хронологически предхождат керамиката от т.нар. трупа Пшеничево31, с която се свързват известните досега находки от Староселец, Ковачево, Овчарица и Главан. Новоот-критите материали от Раднево потвърждават съществуването на един по-ранен хоризонт, представен от украсена с букели и канелюри керамика с черна иэлъскана повърхност. Сред подлежащите на реконструкция съдове има една аналогична на публикуваната от Б.Хенэел чаша32 /обр. 1,а/, един подобен на вазите от Асеновец33 и Габа-рево34 съд /обр. 1,в/ и един сьд със заоблено тяло и фуниевидно разширяващо се устие /обр. 1,6/. Находките от останалите обекти сочат, че сред нап-често използуваните съдове в този период са купите със завит навътре устен ръб или биконично тяло /Староселец, Ковачево, Главан, обр. 2,а,б/, чашите с висока прегъната или эаоб-лена дръжка /Главан, обр. 2,в/, биконичните форми с фуниевидно гърло /с или без дръжки в долната половина на тялото, Старосе-
94
леи35, Ковачево, Главам, обр. 1,г-ж/ и др. Украсата, преоблада-ващо геометрична, е нанасяна с различна техника: врязана, щемпелу-вана, релефна; чести са примерите на запьлване на орнамента с бяла паста , както и канелюрите .
В сравнение с ранножелязната епоха обектите от късножелезния период са по-слабо изследвани. При теренни обхождения са регистри-рани селища в зенлищата на селата Знаменосец, Ковачево, Искрица, Гледачево /две/, Трояново и Ковач36. Топографска приемственост сьс селища от предходния период е рядко наблюдавана. Липсват данни за дебелината на селищните напластявания, но е установено, че раэ-пръснатите останки заемат големи площи /от 10-15 дка в с.Трояново до 40 дка в с.Искрица/. Няма следи от укрепяване на селищата. Селищната характеристика допьлват и случайно добитите монетни находки: от Трояново /441 тетробола от Тракийски Херсонес и 111 от град Парной/37, от с.Маца /4 32 сребьрни монети от Тасос, края на IV -начатого на III в пр.н.е./38, От околностите на гр.Рапнево /30 варварски подражания на тасоски тетрадрахми от II в пр.н.е./39 и др.
Публикувани са и две гробни находки. Пьрвата, от с.Ковачево’, е случайна: петте глинени сьда, конто я сьставят, са от V - IV в пр.н.е.40 В Новоселец, в разрушена надгробна могила, са открити фрагменти от бронзова хидрия и червенофигурен кратер41. Датата на находката е края на V - началото на IV в пр.н.е.
При спасителни разкопки през 1989 г е проучена надгробна могила в землището на с.Староселец42. В нея са извьршени две погребения: едното чрез трупополагане, а второго, което е по-кьсно -чрез изгаряне /с кремация извьн могилния насип/. Вьз основа на намерените материали /Фрагменти от чернофирнисов сьд, две фибули, обр. 2,г,д/ обектьт е датиран кьм края на IV - пьрвата половина на III в пр.н.е.
В началото на кьсножелязната епоха е използуван за погребения и проученият при с.Главан долмен43. Кьм този период се отнасят сьщо най-ранните гробове от могилния некропол крап с.Главан44. Сред непубликуваните находки от това време трябва да се отбележи и богатият гроб от насипа на една надгробна могила край с.Малка Детелина45. Изброените примери сочат, че пьстротата на съществуващите в преходния период погребални практики се эапаэва и през кьсната желязна епоха: издигат се надгробии могили, извьршват
95
се погребения в насипа на вече натрупани могили, използуват се долмените; едновременно се практикуват трупоизгарянето и трупопо-лагането.
Оскъдният керамичен материал и малкото метални изделия при-равняват културното развитие на областта в този период с останалите раиони на Тракия. Намерените вносни предмети /бронзова хидрия, этически шлем, червенофигурна и чернофирнисова керамика/ и монети доказват участието и в културния и тьрговския обмен със сьседни на Тракия области. В политическо отношения раионьт принадлежи на най-активно развиващата се част от племенната територия на одрисите.
БЕЛЕЖКИ
1	• Кънчев М. Селища и находки от късната бронзова и ранножелязна епоха в Новозагорско. В: Thracia, VI, S., 1984,с.159.
2-	Панаиотов К. Г. Китов, Б. Борисов и др. Експедиция "Марица-Изток". В: Археологически открития и разкопки - 1988. Кърджали, 1989, с.46.
3-	Кънчев М. Цит. съч., с. 135, обр . 1.
4-	Кънчев М., Кънчева Т. Разкопки на праисторическото селище от късната бронзова и ранната желязна епохи в района на яз."Овчарица". В: Археологически открития и разкопки през 1982 г. Плевен, 1983, с.27-28; Кънчев М., Кънчева Т. Разкопки на праисторическо селище от късната бронзова и старожелязната епохи. В: Археологически открития и разкопки през 1983 г. Смолян, 1984, с.43.
5-	Ников В. Предисторичесски селища и находки в България. С., 1933, с.114, 133.
6	Данните за тези селища, добити по време на теренни обхождания, дължа на Б.Борисов. Вж. също Кънчев М. Цит. съч., с. 154, 158 /за Ковачево/; Hansel В. Beitrage zur regionalen und chronologischen Gliederung der alteren Hallstatzeit an der unteren Donau. Bonn, 1976, T.I, с.195 /за Раднево/.
7	Разкопки на Р.Георгиева, непубликувани. Вж. Георгиева Р. Разкопки на долмен в с.Главен /Експедиция "Марица-Изток"/. В: Археологически открития и разкопки през 1989 г. Кюстендил, 1990, 34.
96
s	. Кънчев М., Кънчева Т. Цит. съч.; Кънчев М., Кънчева Т. Разкопки на праисторическото селище от ранната бронзова и ранната желязна епохи. В: Археологически открития и разкопки - 1988. Кърджали , 1989, с.25.
9	 Информацията и материалите от обекта са ми предоставени от Б.Борисов, на когото тук изказвам своята благодарност.
10	 Георгиева Р. Югоизточна България през ранната желязна епоха. В: Expeditio Thracica, I, 1980, с.174-175.
11	• Лисицина Г.Н., Филиповнч Л.А. Палеоэтноботанические находки на Балканском полуострове. В: Studia Praehistorica, 1980, 4, с.5-88.
12	- Езеро. Раннобронзово селище. С. 1979, с.421.
13	• Пак там, с.481.
14	 Панайотов И. и др. Цит. съч., с. 46. От по-старите публикации вж. Пиков В. Цит. съч., с.151, където се съобшава за 31 еднокамерни и един двукамерен долмен в эемлишето на с.Главан.
15	• Катинчаров Р., Димитров И. Разкопки на надгробна могила при с.Главан, Старозагорски окръг. В: Археологически открития и разкопки през 1977 г. София, 1978, с.44-45.
16	• Георгиева Р. Разкопки на долмен ..., с.34.
17	• Пак там .
79	 За този пръстен вж. публикацията на Г.Данкова, Кр.Белков и Кр.Ников в настоящий сборник.
19	 За тези могили вж. статията на Борисов Б. Състояние, проблеми и перспективи на археологическите проучвания в района на комплекса "Марица-Изток". отпечатана в настоящий сборник.
20	 Gergova D. Thracian Burial Rites of Late Bronze and Early Iron Age. B: Actes du IVе Congres International de Thracologie. Roterdam, 1984 /под лечат/.
21	• Кънчев M. Разкопки на надгробна могила до с.Малка Детелина, Сливенски окръг. В: Археологически открития и разкопки през 1976 г. София, 1977, с.36-37; Кънчев М. Надгробна могила до с.Голяма Детелина. В: Археологически открития и разкопки през 1987 г. Благоевград, 1988, с.60.
22	• Кънчев М., Кънчева Т. Цит. съч., с.25.
23	• Непубликувани, по сведение на Б.Борисов.
24	• Кънчев М. Селища и находки ..., с.158.
97
25	 Николов Д., Кънчев М., Борисов Б. Разкопки на надгробии могили в енергийния комплекс "Марица-Изток". В: археологически открития и разкопки през 1978 г., С., 1979, с.51.
26	> За втората трупа ями вж. тук бел. 18.
27	• Георгиева Р. Обредни ями в Тракия /края на II - I хил. пр.н.е./. В: Археология /под печат/.
28	 По информация на Г.Китов.
29	- Hansel В. Цит. съч., Т.Н, taf.21, 12-13.
30	• Кънчев И. Селища и находки ..., с. 158, обр.18/а.
31	- Cil icova М. Nouvelles donnees sur la culture thrace de 1’epoque du Hallstatt en Bulgarie du sud. B: Thracia, I, c.79-100
32	• HSnsel В. Цит. съч., Т.Н, taf.21, 12.
33	• KanSev M. Matdriaux du site prdhistorique de 1’age du bronze recent et du Hallstatt ancien pres d’Asenovec, depart, de Sliven. B: Thracia, HI, 1974, c.71, fig.9/a.
34	 Dimitrov D.P. Troia VII b2 und die Thrakischen und Mosischen Stamme auf dem Balkan. B: Studia Balcanica, 1971, 5, c.77, Abb.5.
35	 Кънчев M. Селища и находки ..., с. 158, обр.18/а.
36	• Данните за тези селища, добити по време на теренни обхождения, дължа на Б.Борисов.
37	• Герасимов Т. Съкровища от монети, намерени в България през 1960 и 1961 г. В: ИАИ, 1963, XXVI, с.265.
38	• Герасимов Т. Колективни находки на монети през 1951, 1952, 1953 и 1954 г. В: ИАИ, 1955, XX, с.602-611.
39	• Герасимов Т. Колективни находки на монети през последните години. В: ИАИ, 1952, XVIII, с.404.
40	• Бацова Е., Кънчев М. Новооткрити тракийски погребения в Новозагорско. В: Археология, 1974, 1, с.52.
41	 Пак там, с.55.
42	 Разкопки на Р.Георгиева и Б.Борисов. Вж. Георгиева Р. Разкопки на надгробна могила в с.Староселец /Експедиция "Марица-Изток"/. В: Археологически открития и разкопки през 1989 г., Кюстендил, 1990, с.45-46.
43	 Георгиева Р. Разкопки на долмен ..., с.34.
44	 Китов Г. Могилен некропол край с.Главен, община Гълъбово. В: Археологически открития и разкопки през 1989 г., Кюстендил, 1990, с.35-36.
98
<5- За този гроб вж. статията на Борисов Б. Състояние, проблеми и перспективи на археологическите проучвания в района на комплекса "Марица-Изток'1. отпечатана в настоящий сборник.
99
RESEARCHES ON THE IRON AGE ON THE TERRITORY OF "MARITSA-IZTOK"
RL’MYANA GEORG I EVA (Summary)
According to the hitherto investigations there exists a topographic as well as cultural continuity between the settlements from the Late Bronze Age and those from the Early Iron Age. The settlements occupy either settlement mounds (Galabovo), or stretches of open country - plains, risings grounds, river terraces - situated nearby water-sources (Staroselets, Glavan, Znamenosets, Targovishte, Kovachevo, Radnevo). The abundance of finds points to the fact that most of the settlements were large in size. The dwellings are characterized by light constructions; They have plastered flooring and clay ovens. The inhabitants led largely a settled way of life and were occupied mainly in agriculture. They grew Tricticum monococcum and Triticum dicoccum, barley, rye, beans and as early as Early Bronze Age they tried to cultivate grape vines.
During the Early Iron Age the burial rites display a considerable variety, illustrated by the megaliths in South (the dolmens near the village of Glavan), the mound necropolises (the Villages of Glavan, Ovchartsi, Mednicarovo) and flat graves (the vilage of Staroselets) in other parts of the region and the simultaneous practicing of inhumation and incineration. Pits discovered under two burial mounds near the village of Staroselets (with graves from 4-th c.) filled with ashes, charcoals, animal bones and ceramics, are presumably ritual and are connected with the cult of fertility. The pits discovered under one of the burial mounds near the village of Glavan are also connected with rituals.
The newly discovered ceramics from Radnevo confirms the existence of an earlier culture chronological horizon, represented by ceramics decorated with buckets and grooves and with black polished surface, which resembles the finds from Chatalka, Asenovets and Gabarevo. The remaining finds are associated with in-curved rim or biconical shapes with a funnel-like neck are most frequent. The decoration is mostly geometrical and is accomplished through different techniques: incised, stamped, in relief.
100
The sites from the Late Iron Age were leas thoroughly investigated. Sites in the neighborhood of the villages of Znamenosets, Kov^phevo, Iskritsa, Gledachevo, Troyanovo and Kovach, were registered during terrain observations. Topographic continuity with the settlements from the preceding period is rarely observed; besides, there is no data about any fortification of the settlements. The treasures that were found accidentally near the villages ijf . ^royanovo, Matsa and the town.of Radnevo, as well as the burial mounds (Kovachevo, Novoselets, Giavan, Malka Detelina) complete the characteristics of the settlements.
The scanty ceramic material and the few metal tools equalize the cultural development of the region to that of the other regions of Thpace. The imported finds (a bronge hydria, an Attic helmet, ceramics and coins) prove the participation of the region in cultural and trade relations with neighboring regions. In political part of
aspect the area belonged to the most actively developing the Odryssean tribal territory.
101
СОМСЪ&>ЯЛ ИЛЯСТОДЦИИТЕ ?	лй	?йсЧ
/«К «Г мй *«-£aaa£liv-v *9 Ч . h »*, •»»»-. I. nt даи!<? .!>.
®*|,**‘ *08$.1* га-й) в>рагйёйтй_*от^сьддвё”6'^?релиМй46'в'"'гр;₽йЙёвЪ-‘®
*' (у4йАЙжёто12~ J®wa »rt;<Vs-s>C4J.*T ••	t:*r%a3
*•?’**''*-	Керамика от насийа шГйадгровиа могила
айтичвйя .йёкрРпол'краи'о.Гл&Ййн'Траэйаййй нМЙГ. КитЪ»4< А'3 ^МХ-ббр^2. й-«в) Керамика -от’ддлйвна края ё *?Лавай.4 *	г М?
‘г- Т’ 5~-д) «нбули от надгробната могила крайс.Старбеелёа
4₽ Ч-йелязна, Д~~’бр6йэ8йа )i ’'w4'sev*^*^'C4,‘i«;%M'e;:.o^V ,t‘f-aa*
.щч, ,	- _ ,	„ «я»<г»ввг/л»«	1б- W*	я&1
в!* Г®»	t	 t	-у г. * - t	v '-":’?•=• г > FXV-"^ Г _
’ЭС^ХДл *“-Э -®-J. 4>*<$ „	't'Mfi I-;»'?** i	' •> .- .ММД % SjfT
г^»--г v* 4 ’< - *’ъу v< . '	»-	..»*•<&»
 *Д	^У'	r-t-’Л.Ж-'4	-ii’S’SSQt-	ЖП4
лгтки, •	*-	л*-«	СХ
<	Д’<	Як*А«*,/Ц I	яа*о1*
?	#*	-*	• • - * а< г ;; *>	-	•->? > <& (^t
5?ftJ	-в£ХЛ©’5
x*s	 "* ’ =i-’ 3.T**4 -., ?"'	’	+	,	''	 	" ’’T .3^’?'
<?.*< 4* .	’ir/v»1'*’®;a’* •	*si -i	l'-ля f jjvj <pa r<
Ж--Я?ХЧ'$вЧ<дЗе/1’’1Л J^V' "-V v'-	••	\аМ*Л-ч '
T.		Ml J Ч	‘- •*** 1TS4
5,i	?5	' <.- t4 » $A'r*5i
1 J *’^	"	.	• • <* гъ - ’ И	te
< Ь llr, >Д2—
-	..j	ri*<-	a
" . f^-* у ‘ :»&	’ • -  •	< *^ъ$4 ti.i-’S -deGas^S.
~Фс»-
•-С’-чН o»*d^T
Г	r t SI ’ X i й	Si
fcr-sscs %;’. '
5^	-	_ •B.4F^ Li*»’
jjS.T * к- Л?
5,^.-^. «.4th in «..i>T'we4
- ar* rrs«i'je^t
- 1P2 -
Обр. 1
О	12 см
-103-
-104-
"МАРИЦА - ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. т.1, С. 1991.
> )
ГРОБНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И ПОГРЕБАЛЕН РИТУАЛ В ТРАКИЙСКИТЕ МОГИЛНИ НЕКРОПОЛИ ПРЕЗ РИМСКАТА ЕПОХА В КОМПЛЕКСА "МАРИЦА-ИЗТОК".
ХРИСТО БУЮКЛИЕВ
Територията на енергийния комплекс "Марица-Изток" е осеяна с многобройни и разнообразии на вид и характер археологически паметници. Те се отнасят към почти всички археологически епохи - от ранния неолит до късното Средновековие. Особено многобройна е гру-пата на тракийските надгробии могили. Според регистрацията на Ста-розагорския исторически музей техният брой в началото на 60-те години е 136. Най-много могили има в землището на с.Мъдрец - 27, Гипсово - 21, Гълъбово - 15 и др. Тук, разбира се, не са включени могилите на територията на селища, конто бяха извън обсега на бив-шия Старозагорски окръг, като селата Овчарица, Малка и Голяма Детелина, Ковачево и др. С тях вероятно броят им ще надхвърли 200.
Заслужава да се отбележи, че въпреки своята археологическа наситеност, до разработването на комплекса районът не е бил обект на целенасочени археологически проучвания.
Най-ранните теренни проучвания тук започват през 1960 г. Обект на спасителни археологически разкопки са седем могили на около 1 км северно от с.Обручище. Резултатите от проучванията са обнародвани.1
Могилите се отличават със сравнително малките си размери. Най-високата от тях - 3.80 м е могила No. 6, а най-ниска - 1.30 м -могила No.l. С най-голям диаметър - 48 м, е могила No.7, а с най-малък - 29 м, е могила No.l. С изключение на последната, която е цядостно проучена, могилите са разкопани сондажно. В две от тях (No.No. 4 и 6) гробове не са открити. В останалите пет могили са открити общо 24 гроба. Най-много гробове - 10, има в могила No.7. Останалите гробове се разпределят така: могила No.l - три гроба, No.2 - четири гроба, No.3 - един гроб, No.5 - пет гроба. Само три от погребенията са извършени чрез трупополагане, а всички останали
105
- чрез кремация . Осей от гробовете с трупоизгаряне са силно разрушени, поради което и коментарът по гребните съоръжения и ритуала е почти невъзможен. Само в четири от случайте кремацията е осъщест-вена извън могилния насип, т.е. върху специално построена за това устрина. При всички останали изгарянето е извършено в самите гребни ями.
Гробните съоръжения се отличават с еднообразното си устройство. Почти всички представляват по-малки или по-големи овални, елипсовидни или почти правоъгълни едностъ.пални ями. Поради лошото им състояние сред тях не можахме да различим детайли или по-харак-терни варианти в оформлението. Пак по тази причина само при два от случайте (гробове No.No. 1 и 7, могила No.7) успяхме да установим сравнително по-точно размерите на гробните ями - диаметър около 2 м (гроб No.l) и 1.80 х 2.70 м (гроб No.7).
Във всички могили гробовете са разположени в южната, източ-ната и западната част на насипа и при нито един от случайте - в северната. Само два от гробовете можем да приемам за централни или първични (гроб No.l, могила No.l и гроб No.8, могила No. 7), докато всички останали са в издигнатите вече могилни насипи. Като изклю-чим един от гробовете (No. 8, могила No.7), всички останали са вко-пани в здравия терен, непосредствено под могилния насип. Дълбочи-ните, мерени от склона на могилния насип, са различии и варират от 0.30 до 2.80 м.
По отношение на видовото си разнообразие и качествената си характеристика гробният инвентар е сравнително беден. В него раз-личаваме следните групп предмети:
1.	Глинени съдове . Тук най-разнообразии са широко разпрост-ранените у нас през римската епоха чашки с две отвесни дръжки (общо 7). Следващата трупа са т.н. глинени урни. По стените на някои от тях има врязана, силно стилизирана украса. В повечето случаи в урните, наред с останките от изгореното тяло, са открити и други гробни дарове - чашки, балсамарии, монети и др. Намерени са и три най-обикновени глинени панички, четири амфори и един балсамарий.
2.	Стъклени балсамарии - общо шест, силно фрагментирани.
3.	Железни предмети. Между тях има четири гвоздея, три нож-чета и три скоби. Скобите и гвоздеите очевидно са служили за ук-репване на погребалното ложе по време на кремацията.
4.	Бронзови монети - общо три. Една от тях принадлежи на им
106
ператор Траян (97-118 г) - сенатска емисия , и две - на император Антоний Пий (138-161 г), сечени във Филипопол.
5.	Златен пръстен със спирално увити и застъпващи се краища. Открит в гроба с монета на Траян (No. 8, могила No. 7).
Списъкът на гробния инвентар приключва с една костена лъжич-ка за медицински цели, една Фрагментирана бронзова чашка и един глинен прешлен.
Въз основа на монетите и останалия гробен инвентар некропо-лът може да се датира през II-III в от н.е.
През пролетта и лятото на 1973 г е проведена още една спаси-телна археологическа кампания за проучване на могилни гробове от времето на римското владичество. Става въпрос за две могили от землището на с.Обручище, част от голям могилен некропол, от който те са единствените запазени. Могилите са разположени на около 2 км източно от проучения през 1960 г могилен некропол. По-голямата от тях - No.l, е висока около 6 м с диаметър при основата около 30 м, със следи от иманярски изкопи по повърхността. Могилата е цялостно проучена. В повърхностния й слой - на дълбочина от 0.35 до 0.60 м, са разкрити 14 християнски гроба, конто поради липсата на гробни дарове не могат да бъдат точно датирани. Най-вероятно те се отнасят към късното българско Средновековие, видно от намерените в мо-гилния насип дребни находки.2
В могилата са открити и няколко предхристиянски гроба. Става въпрос за четири погребения, извършени чрез трупоизгаряне извън могилния насип. Първият гроб бе разкрит на 7 м източно от центъра и на 0.30 м дълбочина от повърхността на могилата. Вторият гроб е на 13 м югоизточно от центъра и на 0.60 м дълбочина. Останалите два гроба са силно разрушени. Всички погребения са периферии. Централен гроб не е открит.
В първите два гроба е намерена по една сравнително голяма глинена урна, в която наред с останките от изгореното тяло са пос-тавяни и други гробни дарове. При гроб No.l това са едно остро же-лязно ножче и две бронзови монети, трудно четливи. Едната от тях вероятно принадлежи на някой от представителите на Юлиево-Клавдие-вата династия. При втория гроб, освен глинената урна, са намерени още два глинени съда и стъклена чашка с цилиндрична форма с релефен желъдоподобен орнамент, разположен в пояси.
Могила No. 2 е много по-малка, но насипът и е наситен с гро
107
бове. Тя се намира на около 12.00 м северозападно от могила No.l. Запазената й височина е около 1.60 м , а диаметърът при основата 25 м. При започването на разкопките тя беше вече частично засипана от един от насипите на рудник "Трог.ново-3" . Освен това, по средата й, вероятно с иманярски ис-ли, беше прокопана дълбока траншея (3.5 х 1.5 м), унищсжила значителна част от могилния насип. Въпреки това, в останалата част са открити 49 погребения, 43 от конто са чрез трупоизгаряне и само 2 - чрез трупополагане. С изключение на два гроба, изгарянето на тялото е извършено in situ, т.е. в могилния насип. Впрочем, комбинирането на гробната яма с устрината е най-широко разпространената практика в нашите земи през първите два-три века от римското владичество. 28 от гробовете са силно разрушени, което не позволява да се извършат необходимите наблюдения върху гробните съоръжения и погребалния ритуал. В недобро състояние са и останалите гробове.
Сред гробните съоръжения се забелязва сравнителна широко разпространение на т.н. стъпаловидни гробни ями. Те имат сравнително голяма (дължина - около 1.80 м, ширина около 1 м и дълбочина - около 0.80 м) правоъгълна яма, ориентирана с дългата си ос из-ток-запад. На дъното й е вкопана по-малка яма. Това всъщност е тъй .Наречения гроб-урна, в който обикновено задължително се поставят останките от изгореното тяло заедно с част от гробните дарове. Останалата част от даровете се поставя на дъното на голямата яма, която в случая се явява берма спрямо гроба урна. Броят на гробните съоръжения със стъпаловидни ями е пет.3
Най-разпространените гробни съоръжения в тази могила са т.н. "жертвени площадки" с овална Форма. Техният брой е 15. Те също са вкопани на 0.50 - 0.60 м в материковия терен или в самия могилен насип. Размерите им варират от 0.60 до 1.50 м в диаметър. При тях гробният инвентар е поставян смесен с останките от изгореното тяло. Други три жертвени площадки имат неясна форма.
Общият брой на находките възлиза на 145. Между тях преобла-дават глинените съдове, най-многобройни от конто са чашките с две дръжки -	23 броя . Глинените урни се 17, амфорите - 5, стомните -
1, а паниците - 14. Броят на съдовете ще се увеличи значително ако прибавим и фрагментираните съдове. Една от урните е стъклена -един сравнително рядък случай в погребалния ритуал в гробовете чрез изгаряне в нашите земи.
108
Към сечивата и другите предметы на домашния бит отнасяме 8 железни ножчета, два глинени прешлена, пет бронзови халки от тоа-летни съдчета, 25 железни скоби - очевидно от устрините, шест железни гвоздея, железни габъри от обувки и др.
Значителен е дельт и на накитите. Тук са открити една златна лунула и един златен пръстен, аналогичен на този от предишния некропол, както и на подобии халки от могила No. 6 при Чаталка. Луну-лата също има своите паралели сред подобии от Чаталка и други мо-гилни некрополи у нас от II - III в.4 Към групата на накитите принадлежат още една сребърна обеца, бронзов пръстен и седем каменни маниста от огърлица.
Общият брой на намерените в гробовете монети е 16. Шест от тях са нечетливи. По императоры те се разделят както следва: Траян (98-117 г) - 2 бр., Адриан (117-138 г) - 1 бр., Антоний Пий (138-161 г) - 1 бр., Фаустина (138-141) - 1 бр., Марк Аврелий (161-180 г) - 3 бр., Комод (180-192 г) - 1 бр., и Максимин Тракиец (235-238 г) - 1 бр. Четири от монетите са сечены във Филипопол, три - в Августа Траяна и една - в Пауталия. Според монетите некро-полът принадлежи на целия втори и до към средата на трети век. Никои от находките обаче, главно керамиката, сочат, че некрополът може да е съществувал да края на III в, а може би - и в първите години на IV в.
Третата спасителна археологическа кампания е проведена през есента на 1974 г. Обект на проучване е една надгробна могила от групата "Караиванови могили" край с.Меднпкарово. Това е сравнител-но малка могилка - височина около 1.30 м, диаметър при основата -около 36 м. В центъра на могилата са открити две хокерни погребения, принадлежащи на късната фаза на бронзовата епоха. Освен това, в могилния насип, проучен сондажно, са разкрити и четири погребения от римската епоха . П четирите са извършени чрез трупоизгаряне. С изключение на едно, останалите са силно разрушены. При три от погребенията изгарянето е извършено извън могилния насип. Само при гроб No. 4 гробното съоръжение е сравнително по-добре запазено. То представлява закръглена яма със заоблени ъгли. Ямата е ориентирана с дългата си ос изток-запад и има приблизителни размеры: дължина 1.80, широчина 0.85 и дълбочина 0.30 м. В първите три гроба е намерена само по една урна, в която са поставяни останките от изго-реното тяло. В четвъртия гроб, освен урната, са намерени още гли-
109
**
йена чашка и сравнително голям стъклен съд с призматично тяло, къ-са шийка, широко кръгло устие и две плоски дръжки. И при четирите случая гробните находки датират гробовете през II-III в.
Забележително при тази могила е преизползуването на могилния насип, който очевидно е натрупан върху гробове от края на бронзо-вата епоха. Подобии случаи, макар и рядко, се срещат и на други места в нашите земи. Това, както е известно, е широка практика през Средновековието, когато в могилни насипи от Античността се извършват погребения.
По време на последната експедиция е проучена изключително богатата и известна вече могилна гробна находка край с.Мъдрец5. Гробът е вторичен. Погребението е извършено чрез изгаряне на тялото in situ. Гробното съоръжение е голяма двустъпална яма с гроб-урна, ориентирана изток-запад, с размери: дължина - 3.90, широчина - 2.35 и дълбочина - 0.55 и. Гробът-урна е иззидан и постлан с правоъгълни тухли. Най-интересното при гробното съоръжение е пок-ривната конструкция на голямата яма. То е било плоско и се състои от плътно наредени дебели дървета, поставени напречно над ямата. Върху горната повърхност на дървеното покритие е положен бял хоро-санен пласт, дебел около 0.05 м. Върху него са подредени в редове тухли със същия формат като на гроба-урна..
Кремацията е извършена в голямата яма, което добре личи от изпечените до червено стени. Останките от изгореното тяло са поло-жени в гроба-урна, както и върху площадката около него. Сред "въг-лищния" пласт са намерени силно корозирали железни гвоздей, очевидно използувани за сковаване на кладата.
Погребаната е жена. Гробните дарове са изключително многоб-ройни и богати. Преобладават бронзовите съдове и богато украсените тоалетни съдчета. Засега това е един от най-богатите могилни гробове от периода на римското владичество в нашите земи.
Проучването на посочените могилни погребения са скромен принос в изучаването на погребалните обичаи, гробните съоръжения и дарове на местното тракийско население през периода на римското владичество. Те са ценен извор и за някои аспекти на поселищното развитие на региона, както и на въпросите, свързани с бита, култу-рата и религиозните вярвания. -- 110 -
БЕЛЕЖКИ
Буюклиев Хр. Тракийски могилен некропол в района на промишления комплекс "Марица-Изток". Археология, IV, 1962, 1, с.50-51.
2	• Буюклиев Хр., Янков Д. Средновековни български некрополи в района на комплекса "Марица-Изток". ИМЮИБ, II, 1979, с.69 и сл.
3-	Буюклиев Хр. Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорски окръг. РП, XVI, 1986, с.31 и цит. там литература.
4-	Пак там, с.40, кат.No.No. 158, 375; Филов Б. Римското съкровище при Николаево. ИБАД, IV, 1914, табл. 111/1,8; Manzel А.М. Grabhiigelforschung in Ostthrakien. ИАИ, 1939, с. 187 и сл . ; Станчева М. Вила рустика в кв.Обеля в София. Археология, XXIII, 1981, с.66, обр.21/6.
5-	Буюклиев Хр. Тракийска могилна гробница от с.Мъдрец, Старозагорски окръг. РП, X, 1984, с.7-33.
111
GRAVE CONSTRUCTIONS AND BURIAL RITES IN THRACIAN MOUNDS NECROPOLISES FROM THE ROMAN PERIOD IN "MARITSA-IZTOK" VALLEY
CHRISTO BUYUKLIEV
(Summary)
After tracing the earliest investigations on the territory of "Maritsa-Iztok" power-plant the author deals in greater detail with the second and third expeditions carried out by archaeologists from the Stara Zagora museum.
During the first expedition in 1973 a necropolis consisting of two mounds was investigated on the land of the village of Ob-ruchishte. Fifty graves were discovered there only two of which were with inhumation. The graves are dated back to the 2th - beginning of the 4th c.c. on the basis of the grave constructions (very typical for the Roman period), the grave furniture, and the coins that were found.
The third expedition was carried out in the autumn of 1974. A mound from a necropolis was investigated. Known under the name of "Karaivanovi mogili". At the basis of the mound two graves were discovered in which the skeletons were in contracted position and were dated back to the Late Bronze Age. The bodies in the remaining four graves discovered in the embankment had been cremated outside the mound. The finds date them back to the 2th - 3th c.c.
112
"МАРИЦА - ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. т.1, С. 1991.
СРЕДНОВЕКОВНИ ХРИСТИАНСКИ НЕКРОПОЛИ В РАЙОНА НА "МАРИЦА-ИЗТОК"
ДИМИТЪР ЯНКОВ
Разкопките на средновековни христиански некрополи в района на комплекса "Марица - Изток" датират от 1973 г. От направения общ преглед на проучванията е видно1 , че те могат да се обособят в две големи хронологически групи. : некрополи с обща датировка X -XII в и некрополи от епохата на османското владичество в нашите земи. Тези две групи се отличават по редица елементи в погребалння ритуал, поради което ще бьдат разгледани отделно.
I. Некрополи от периода X - XIII в.
Към първата трупа се отнасят некрополите от: Обручите, Мъд-рец (м. "Клиселика" )2 , Овчарци3, Попова могила край Староселец4 (=Староселец I), Знаменосец - 1987 г (=3наменосец II)5 и Полски Градец6 .
Обобщените данни от резултатите от проучванията на тази трупа некрополи по отношение на топографията, ритуала и гребните съо-ръжения, ни разкриват една картина, която в общи линии не се отли-чава от проучванията на подобии обекти в други райони на страната.
Всички некрополи (с изключение на Знаменосец II и П.Градец) са разположени върху надгробии могили. Погребенията са извършвани във вторични могилни насипи, съсредоточени предимно в ЮЗ и ЮИ чет-вьрт на могилите. От общо 119 гроба само 15 (12.6%) са разкрити в северната половина на могилите и то изключително в централните им части. Установено е различно местонахождение на селищата, на конто принадлежат некрополите. Така при Мъдрец, средновековното селище, като топография, се застъпва до известна степей с некропола. Селището на некропола при с.Овчарци отстой на 200 до 700 м ЮЗ от могилата . Вероятно в такава посока се е намирало и селището, оставило
113
некрополя при с.Обручище. Некрополът Знаменосец II принадлежи на неукрепено селище и е разположен северозападно от него. При Старо-селец I селището се намира на около 200 - 500 и югоизточно от могилата, а откритите гробове в П.Градец са разположени в една от кулите до крепостта.
Гробните съоръжения при всички случаи са правоъгълни или за-облени в двата края ями, вкопани в насипа или в здравия терен (при плоските некрополи ) . От проученпте некрополи само в седем случая има ограждане с камъни от една или няколко страни, като всички примери на ограждане са от некропола при с.Мъдрец. Дълбочината на гробните ями варира от 0.30 до 1.25 м от днешната повърхност. Ори-ентацията на гробните ями е 3-И с малки отклонения даже в граница-та на един и същи некропол като погребаните във всички случаи са положени с главата на запад. Положението на ръцете също е тясно свързано с християнския обичай - те са кръстосвани в областта на гърдите или корема. Във всички некрополи се срещат изолирани случаи на една или две ръце, опънати по тялото. Ампутация на крайници във връзка с вярванията против вампирясване е регистрирано при 6 гроба от некрополите Староселец I и Овчарци.
Накрая, във връзка с ритуала ще трябва да се отбележи и това , че останки от ковчег или гредоред са открити в пет случая и то единствено от некропола при Овчарци.
Антропологическа характеристика на погребаните не е извърш-вана, но в процентно съотношение преобладава (в съотношение 3:1) броят на починалите и погребани възрастни индивиди спрямо децата.
Необходимо е да се подчертае и това, че значителна част от средновековния окоп "Еркесия" (по-точно неговата югозападна част) преминава през комплекса "Марица-Изток". По отношение на топогра-фията на проученпте некрополи е интересно да се знае, че всички те лежат южно от окопа, макар и някои да са твърде близо до него -напр. Староселец I отстой само на 500 м, а Обручище на около 1 км.
Гробен инвентар.
Обобщените данни от прегледа на гробния инвентар също не се различават от данните, придобити при разкопки на други среднове-ковни некрополи у нас. Така от 119 проучени и документирани гроба само в 32, т.е. 27%, са открити находки. Самият инвентар включва накити за глава, тяло и ръце. Към накитите за глава принадлежат 19
114
обеци и 5 наушника, като сред обеците има една сребърна с филигранна украса. Накитите за тяло са представени от 19 огърлици, 5 наннза от стьклени маниста, една огьрлица от наниз, който е съче-тание на стьклени маниста с бронзови висулки, и една огьрлица, съставена изцяло от бронзови полусферични висулки. Отделно от това са открити и две бронзови висулки. Най-многобройни и най-широко разпространени са накитите за ръце и особенно гривните. Общият им брой е 72, от конто 33 са стьклени, 36 - бронзови и 3 - железни. Към накитите за ръце се отнасят и 24 бойни пръстена.
Трябва да се отбележи и това, че само в един гроб от Овчарци е намерено бронзово сферично колче, иначе твърде често срещан еле-мент по дрехите на погребаните, известен от други некрополи у нас.
Обикновено накитите за глава, ръце и тяло са носени приживе от починалите, но поне в два стучая - Овчарци и Староселец I, част от инвентара е бил положен в гроба след извършване на погребение-то .
Прегледът на находките ни разкрива различии типове , видове и варианты на накитите. Надушниците представляват тънка халка от медиа тел с крыло сечение, незатворена, с разминаващи се краища. По-голямо разнообразие от типове се среща сред обеците. При тях преобладават незатворените бронзови или медни халки с кръгло сечение, но има и няколко единични екземпляра, конто обособяват отдел
ни типове. От Мъдрец произхожда чифт обеци, представени от масивни халки с надянати върху кръжилата две конични тела, обърнати с ос-новите си едно срешу друго и в двата края ограничены от тънка филигранна нишка. Подобии обеци, но с втъкното сферично топче, са открити в Овчарци, а от Староселец I произхожда единичен екземпляр от обеца, направена от халка с припоен на нея предварително увит спиралевидно по-тьньк тел. Единственият сребърен накит, намерен досега в изследваните некрополи, е една обеца от Овчарци. Тя е из-работена от сребърна тел, а дотната й част представлява куха подковообразна касета , украсена с филигран.
Огърлици от стьклени маниста са намерени в Староселец I и Овчарци. Те включват два вида маниста - с цилиндрична, сферична пли лешовпдна форма и малки размеры (до 0.5 см), предимно от зелено стькло. Вторият вид е представен от едно- и двусъставни пришип-нати тръбпчки, често със сребристо или златисто покритие. Устано-вено е от разкопвачпте, че някои от огьрлиците са били с два и по-
115
вече наниза, като бройката на манистата е различна - от 15-20 в наниз , до 400 броя в Староселец и до 1250 - в Овчарци. По-голям интерес сред огърлиците представляват два наниза, намерени в некропола при Овчарци, в конто са включени бронзови висулки. Едната от огърлиците е представена от няколко (8?) бронзови кръгли полус-ферични висулки, обрамченп в края с псевдофилигранна украса, и с по една релефна розетка в центъра. Отделно от този наниз,в друг гроб, са намерени същия тип висулки. Втората огърлица е представена от бронзови, конусовидны - в долния край с кукичка, висулки. Именно върху тези кукички са били нанизани по една или две стъкле-Ш1 маниста. Подобна впсулка, но единичен екземпляр, е намерена в Староселец I. Последната е съставена от две части - горна, със следи от позлата , която е полусферична с припоено телче за окачва-не, и долна - конусовидна , украсена с прппоен, спиралевидно увит тънък меден тел. Долният край и тук завършва с халка за нанизване на стъклено нанпсто.
Гривните се срещат най-често в разкопаните досега некрополи. Сред стъклените преобтадават черните, тъмносините и сините, изра-ботени от пръчка с крыло сечение, което почти винаги на мястото на слепването премпнава в правоъгълно, вероятно от притпекането. От Мъдрец и Обручите произхождат две гривни от зелено стъкло. Те са усукани с по една бяла и две червени нгшки. Железните гривни също не предлагат разнообразие. В проученпте некрополи са намерени само три и те принадлежат на един тип - изработени от пръчки с кръгло сечение, незатворени, краищата извити като халкичка . Брон-зовите гривни обособяват три отделки типа с голямо разнообразие на видовете. Нап-голямо разнообразие имат гривните, изработени от пръчка с правоъгълно или полуелипсовидно сечение. Те са незатворени, почти винаги с изтънени краита. Украсени са върху лицевата страна с насечки, фасети, с т.н. орнамент "птиче око" или врязани успоредни прави или коси линии, като много често тези елементи в украсата се срещат като съчетание. Краищата им завършват обикнове-но с изображение на стилизирани змпйски главк, а в два случая от Овчарци - със стилизирани гтави на морско конче. Вторият тип гривни е застъпен главно в Овчарци и един екземпляр от Староселец I. Те са изработени от плоска бронзова или медиа пластинка с шарнпра-но евързване в двата края с железен щифт. Този тип гривни са украсени с врязяни с поансон кръгчета, орнамент "птиче око" или вряза-
116
ни линии, конто образуват различии геометрични орнаменти. Третият тип бронзови гривни е представен само от един екземпляр от с.Мъд-реи. Тя е изработена от три усукани бронзови телчета с кръгло сечение , като краищата й имат форма на петлици.
Пръстените се групират в три основни типа. Първият представ -лява халка от тънък бронзов или меден тел, с кръгло сечение, с разминаващи се или припоени краиша, без украса. Този тип се среща в Староселец I. Вторият тип са масивни бронзови пръстени, лицевата страна на конто пре.минава в плочка с врязана украса или с легло за инкрустация . Третият тип пръстени са изработени от плоска пластина , в някои случаи - позлатена , върху която обикновено са припоени две успоредни припоени тънки телчета. Към халката е припоена ка-сетка за инкрустиране на стъклена плочка. Последните два типа се срещат само в некропола при Овчарци.
От този некропол, както отбелязах, произхожда единственото бронзово кухо сферично копче. Пак в некропола при с.Овчарци е открит малък едноогранен кръг, излят от бронз.
Датировка на некрополите.
Обшият преглед на резултатите от проучванията на среднове-ковните некрополи в района на комплекса "Марица-Изток" от първата хронологическа трупа позволява да се направи една сравнително по-точна и прецпзна датировка на отделните обекти. Според намерените материали, най-ранни са некрополите от Овчарци и Староселец I. Те са възникнали към края на X в. Но докато некрополът при Староселец може да се датпра в по-тесни рамки - до края на XI в, то някои находки от Овчарци позволяват горната му граница да достигне първите десетилетия на XII в. Към XI - XII в датира некрополът при Обручите , дори тази датировка може да се прецизира и да се включи изцяло в границите на XII в. Развитият тип на гробните съоръжения , а и някои находки извън некропола при Мъдрец, довеждат границата на този некропол до първата половина на XIII в7 . Данните от Знаменосец II за датировката му в широките хронологически граници от X до края на XII в се основават на два факта: той не е изцяло проучен , а освен това е отнесен към времето на обитаване на селището, с което без съмнение е свързан. Некрополът при П.Градец засега не дава възможност за по-прецизно датиране, освен общото твърдение за X - XIV в, пак по данните, получени от сондажните проучвания на
117
средновековната крепост. Наред с това всяко друго твърдение ще бъ-де невярно, тъй като тук са проучени само два гроба и те едва ли принадлежат на регулярния некропол на крепостта.
Изводи.
Резултатите от проучванията на некрополите в комплекса пред-полагат няколко извода, но с непременната уговорка, че някои от тях имат все още предварителен характер, поради сравнително малкия брой на проучените .погребения. Все пак, по отношение на топографи-ята, струва ми се, категорично би могла да отхвърли идеята, ланси-рана от С. Георгиева8 за славянския характер на некрополите, разположени върху могили. Редицата случаи в "Марица-Изток", а и на други места в България, доказват далеч по-приемливото схващане, че през този период некрополите се обособяват на високо, видно място във връзка с почитането на култа към мъртвите, съхранен и в хрис-тиянската религия9. В границите на самия комплекс чудесен пример в това отношение е Знаменосец II. Тук липсва като даденост надгробна могила , а освен това селишето е заело високото удобно място до реката. Некрополът е разположен в северозападната периферия на селишето. При обособявянето на некрополите на високо място през този период, няколко случая -Дядово и Карасура, са съпроводени с изграждането на гробищна църква. Вероятно такава е съществувала и върху селищната могила Клиселика - с.Мъдрец. Към този извод ни на-сочва, впрочем, самото название на местността .
Както бе отбелязано, по отношение на накитите, открити в из-следвания регион, няма различия от некрополите в другите краища на страната. Същевременно трябва да се отбележи, че откритите огърли-ци с бронзови висулки от Овчарци и Староселец I допълват в геог-рафско отношение района на разпространение на тези накити, но все в пределите на Южна България, а извън нашите територии - в дн. Македония и Моравия10. Ареалът на разпространение на този тип накити според Ж. Въжарова е свързан със славянското племе Смоле-ни11. Тази хипотеза би могла да се възприема, ако не съществува-ха няколко важни противоречия. На първо място, всички накити* от този тип се срещат в некрополи, чиято долна граница се поставя към втората половина на X в. А това е период, в който не може да се очаква сьществуването на определен!! места на запазени племенни общности, особено на територията на България. Втората причина, пора-
118
ди която не може да се приеме подобно схващане е големият географски район на разпространение на тези накити. Едва ли племето смо-лени да е било толкова многобройно, че отделни компактни групп от него да имат възможността да се разселят в толкова голям географски район, пък и да залазят някакви производствен!! навици. Без да се спиран подробно на всички възможни и вероятни версии при тълку-ването на накитите от този тип, ще отбележа според мен най-прием-ливото схващане по вьпроса. Разпространението на бронзовите висулки за огърлица е свьрзано най-вече с района, където е възможно пропзводството на бронзови и медни изделия. Независимо от някои аналогии по време и предназначение, конто биха могли до се приве-дат, пропзводството им води към възраждане на антични традиции в Тракия. Към тези антични традиции ни води и разпространението и пропзводството на бронзовите пръстени от тип III. В този смисъл не може да се приеме схващането за някаква определена етническа при-надлежност на бронзовите маниста за огърлица. Още повече, този тип накити бързо еволюира и народ с използуването им като елемент от огърлици, те се разпространяват пришити върху кърпа (или върху отделка кожена превръзка за глава ) . Този нов елемент, според мен, разкрива появала на нова мода в женското облекло (пък и не само в женското), която в по-късно време възхожда към масовата употреба на металическите накити за глава и тяхното многообразие12. В случая не бпва да ни смущава Фактът, че този вид накити намират широко място в развитието си към XVII - XIX в в други райони на страната. Този факт е твърде показателен за вътрешните миграции на населенпето в българските територии след завладяването им от тур-ците и до известна стелен обяснява българския произход и разпространението им през Средновековието. По вьпроса за изясняване на произхода на бронзовите висулки, трябва да се има предвид ролята, която играе античната традиция (по отношение на технологията и първоначалните форми ) и ролята на модата и подражанието на визан-тийската (в тесен смисъл - на дворцовата мода в Константинопол ) и то в един етап след иконоборческия период, когато за първи път в източнохристиянския свят се разчупват редица канони.
Накрая, ако все пак трябва да се търси етническа принадлеж-ност на споменатите бронзови накити, то без съмнение те принадлежат на едно българско население, на онази част от него, която пър-ва влиза в контакт с местното население и която ,наред с другото,
119
най-напред усвоява постиженията (в това число и на модата ) , конто идват от самите центрове на Византия. Вече бе отбелязано и това, че всички проучени некрополи в района на комплекса лежат южно от "Еркеспята". Този факт би породил съмнение, че те принадлежат на българско насетение. Но не бива да се забравя, че до първите походи на император Поан Цимисхи към 970 г тези земи са включени трапно в границите на българската държава повече от 150 г и това не е случайно. Причината е у славянското и местното заварено население, у което се 4>ормира народностно българско сьзнание. Обратно-то твърдение би означавало да отхвърлим изцяло наличието на бъл-гарски народностей елемент до края дори на XII в за територията на дн.Южна България. Именно заради това е правилно твърдението, че носителите на материалната култура, в която намират място и брон-зовпте висулки за огърлици, са българите.
II. Некрополи от епохата на османското владичество.
Към втората хронологическа трупа от разкопаните средновековни некрополи в района на "Марица-Изток" се отнася само един некропол, проучен от автора през 1974 г в землището на с.Медникаро-во13. Топ е разположен на естествено възвишение , което се откро-ява над околния терен и първоначалното допускане бе, че се касае за вторични погребения върху антична надгробна могила. Разкрити са общо 15 гроба, без да е проучен изцяло некрополът, още повече, че част от гробовете са разрушен» при строителни работи. В три от гробовете са погребани деца, а в останалите - възрастни индивиди. Всички погребения са извършени по християнски ритуал, с глава на запад и ръце, скръстени върху гърдите или корема с едно изключе-ние. В 10 гроба бе установено наличието на гредоред или на останки от ковчег. Некрополът е сравнително беден на находки. Освен остан-ките от дървени греди и железни гвоздей, бяха открити 4 бронзови кухи сферични копчета с по една кукичка за пришиване към дрехата. В един гроб бе открыта бронзова гривна, изработена от плоска пластина и украсена с геометричен орнамент. В гроб No. 5 (възрастен индивид) лявата ръка е свита, а дясната - вдигната нагоре, но също свита в лакета. В нея е положен железен катинар. Наличието на този предмет в гроба може да се тълкува във връзка с пряката производс-твена дейност на погребания . Но в случая съм склонен да приема наличието на катинара като предмет-символ на запазеността14 .
120
Безспорно, по-голям интерес предизвикват откритите сребърни турски монети в четири гроба. Те са били поставяни до главите на погребаните и са отживелица от стара, предхристиянска традиция , свьрзана с обичая "Харонов обол". Той е всъщност единствения случай не само в комплекса, но и в по-обширен район на Горнотракийската низина, кьдето е засвидетелствуван този обичай. Монетите да-тират от края на XV’ в, към което време може да се отнесе и некро-полът .
БЕЛЕЖКИ
11 Борисов Б. уводна статия в настоящий том.
2- Буюклиев Хр. и Янков Л. Средновековни български некрополи в района на комплекса "Марица-Изток". ИМЮИБ, II, 1979, с.69 и сл.
31 Този некропол ще бъде публикуван от разкопвачите Хр. Буюклиев и П. Калчев. Изказвам им благодарност за предоставените материали във връзка със съобщението.
4- Борисов Б. Средновековен некропол в района на комплекса "Марица-Изток". ИМЮИБ, X, 1987, с.37-54.
5- Борисов Б. и Лещаков Кр. Експедиция "Марица-Изток’87" . АОР за 1987 г, с.222.
6• Пак там .
71	Буюклиев Хр. и Янков J. Цит. съч. с. 75; Тук се прецизпра предложената в публикацията датировка на двата некропола.
8-	Георгиева С. и Пешева Р. Средновековен български некропол край Ловеч. , ИАИ, XX, 1955, с.556 и сл.
9-	Въжарова X. Славяни и прабългари по данни от некрополите от VI да XI в на територията на България. С, 1976, с.414.
10-	Пак там. с.370-371 и цит. лит.
11•	Пак там . с . 433 .
12 • Велева М. и Лппавцова Е. Български народни носии. т.Ш, С, 1979, с.17-19.
13• В комплекса са проучени и други некрополи от тази епоха, но те не принадлежат на християнско население. Публикацията - в настоящий том.
14. Русанова И.П. и Тимощук Б.А. Во времена збрудского идола. Вопросы истории, 1990, 8, с.153-157.
121
MEDIEVAL CHRISTIAN NECROPOLISES ON THE TERRITORY OF "MARITSA-IZTOK"
DIMITAR YANKOV (summary)
The author examines the investigated medieval Christian necropolises on the territory of "Maritsa-Iztok" thermo-electric power-plant. The latter are chronologically divided into two groups: necropolises from the 10th - 13th c.c., and necropolises from the time of the Ottoman domination.
The necropolises near the villages of Obruchishte, Madrets, Ovchartsi, Staroselets, Znamenosets and Polski Gradets belong to the first group. The author deals with the topography of the different necropolises pointing out that most of them are situated over settlement or burial mounds, e.g. at a higher and more conspicuous place. As for the grave constructions, the burial rites, and the anthropological characteristics of the necropolises the author comes to the conclusion that they do not differ from the other necropolises in Bulgaria.
In the section on "Grave furniture" the typological characteristics of the found adornments are traced, paying special attention to tha necklace pendants, which are to be met with exclusively in Southern Bulgaria. The dating of number of necropolises already published (e.g. those near the village of Madrets and Obruchishte) is specified to be in the 11th -beginning of the 13th c.c., on the basis of these adornments.
A single necropolises belongs to thesecond group, e.g. that near the village of Mednikarovo. It is dated back to the 15th c. on the basis of the burial ritual and the found adornments.
122
Табл. I
	Надуш-ници	Коп-чета	Обици				Гердани и бисулки на оеърлици				
		6	<0		3 а	3 6					
						Q	О	ж		W	
Мъдрец	X			X							
Обручище	X										
Обчарци	X	X	X	X		X	X	X	X	X	
Староселец I			X		X		X	X			X
Знаменосец II			X								
Полски градец											
	Г рибни						Пръстени		
	Стъкло		Бронз			Жел.	О		(^2^
			и ।		о фсХХХХ&ХВГ..	(П ь			
Мъдрец	X	X			X	X			
Обручище	X	X							
Обчарци	X		X	X		X		X	X
Старо -селец I	X		X	X			X	X	
Знаме -носец II					X		X		
Полски ерадец									
МАРИЦА - ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. т.1, С. 1991.
ь
ВИЗАНТИПСКИ ОЛОВНИ ПЕЧАТИ ОТ ЛОЛНОТО ТЕЧЕНИЕ
НА ТУНДЖА И МАРИЦА
ИВАН ИОРДАНОВ
Информацията на сфрагистиката като наука, чийто основен обект на изследване са печатите, е обективна , тъй като печатите са документални източници и част от организирания живот на което и да било общество.* Тя би могла да се разграничи на две групп:
а ) директна. Съдържа се в техния текст и изображение. От тях научаваме имената на тичностп, техните титли и длъжности, имената на ведомствата и градовете, конто те управляват. Посоченият в заг-лавието рапон не е бил обособяван в отделка административна единица по време на принадлежността му към Византия, за да търсим византийски печати, в чиито текстове тя да е съобщена. Също така, не са ни познати пмената на отделим по-значими селища от този район, печатите на чиито управители би трябвало да издирпм. Най-общо би могло да се каже, че за дълъг период от време районът, включващ долното течение на р.Тунджа и р.Марина, е бил буферна зона между България и Византия. Като част от империята , е бил включен в тема Македония с главен град Адрианопол , а когато през 971 г се обосо-бява и стратегията Берое, може би е бил поделен между двата адми-нистративни центъра. През българския му период навярно е принадлежал към административнпя център Боруй1 .
б) пндпректна, косвена информация. Тя е свързана с местона-мирането на даден печат. тъй като той някога , в точно определен момент (дата, ден, година) е скрепявал кореспонденцпята на собст-веника си до селището, в което днес го намираме. Въпросите , конто изникват, и евентуалните отговори, конто търсим, са: какво е пред-ставлявало въпросното селище, когато в него е получена кореспон-денцията?; до кого конкретно, временно или постоянно живеещ в него, е писал собственикът на печата?; от какъв характер е била ко-респонденцията? и др. Отговорите на тези въпроси не винаги са въз-
125
можни, необходима е комплексна информация, както относно историята и характера на селището, така и относно личността на собственика на печата, за да се потърсят евентуалните му връзки със селището и лицата, живеещи в него, до конто е писал. В резултат на тези комп-лексни изследвания се правят на първо време предположения и поня-кога те изглеждат правдоподобии. Дали са верни или не, никой не е в състояние да ни отговори. Но в резултат на тези разсъждения се изясняват страни от живата на дадено селище, контактите му с външ-ния свят, кръга от лица, разменящи си кореспонденция (роднински, политически и др.), събития, случили се в близост до това селище и други.
Целта на това изследване е да се представят данните от ви-зантийските печати в посочения по-горе регион, и да се види как те биха могли да се използуват при реконструкцията на миналото му.
Хронологически и географски ще започна с моливдовула (оловен византийски печат) , намерен в крепостта до с.Маточина.
1.	Моливдовул на Христофор, хипат и комеркиарий на Адриано-пол през 822 - 833 г.
Л. Представени са бюстовете на императорите Михаил II и Тео-Фил в анфас. Между тях, горе, е гравиран кръст, а в полето под двата бюста е изписан индиктионът - I.
Оп. Петредов надпис (обр. 1/1).
Съхранява се в НИМ - София, намерен е в крепостта до с.Маточина от Хр. Д. Христов. Размери: 26.8 - 28.8 (над 27) 3 мм. Поради Факта, че оловното ядро е било по-малко от диаметъра на матриците, отпечатъкът е непълен и някои от буквите не са излезли.
Собственикът на печата е бил някой си Христофор, притежаващ титлата хипат и изпълняващ длъжността комеркиарий на Адрианопол. В 822 - 833, както е изписано вьрху печата, той е изпратил кореспонденция до неизвестен за нас получател , нам^иращ се в крепостта да дн. с .Маточина.Данните от печата са важен източник за българо -византийските отношения и в частност - за историята на разглежда-ния район. Те свидетелствуват за учредяването на трайна граница между България и Византия в началния период от царуването на Омур-таг (814 - 831). В този си участък тя е започвала при Мандренското езеро до дн. гр.Бургас и е завършвала до гр.Констанция (дн.Симео-новград) , следвайки трасето на защитния земен вал "Еркесия". В него е имало и два контролно - пропусквателни пункта. Единият - при
126
дн. с.Дебелт, а другият - административният център Адрианопол2.
За да направим предположенного до кого в крепостта до с.Ма-точина е писал Христофор, е необходимо да разполагаме с информация относно това селище. Според изследванията то се идентифицира и пз-вестния от изворите епископски център Вукелон, който според епар-хийските списъци от VII - XII в е бил подчинен на митрополита на Адрианопол. Името на града е написано и върху триумфална колона с имената на превзетите от хан Крут (803 - 814) селища и крепости. В разглеждания период (822 - 823) градът е бил на двадесетина км във византийска територия3 . Получаването в него на кореспондениия от Христофор, хипат и комеркиарий на Адрианопол, не е изненадвашо, а съвсем закономерно във връзка с изпълнението на служебните му за-дължения, свързани не само с обмитяването и пропускането на стоки в двете направления, но и с админпстрирането и защитата на принад-лежащите на комеркпарията територии4 . Не е изключено, също така, кореспонденцията да е била адресирана до местния епископ.
2.	Моливдовул на Димитьр Епикерни, датиран в XII в
Л. Бюстово изображение на Богородица от типа Знамение . Над вдигнатите й в оранс ръце са изписани титулите (обр. 1/2)
Оп . Четириредов надпис (обр. 1/3).
Съхранява се в частна колекция в гр.Хасково5 Намерен е в крепостта до с.Щит. Размери: 35 - 35 (23.5) 4 мм. Отпечатъкът е бил пълен, но молпвдовулът не е особено добре запазен.
Собственикът на печата е бил някой си Димитьр Епикерни. Фа-мплното му име6 е свьрзано с неговото или на някой от предщест-вениците му задължение на епикерний в двореца. Трудно е да се отговори на въпроса до кого и по какъв повод е писал. Средновековна-та крепост до дн. с.Щит, известна под името "Биргото" , се идентифицира от някой изследвачи с известния епископски център Скута-рион. Намерените в нея материали от IX - XIV в7 не противоречат на получаването в нея на кореспонденция през XII в, времето, кога-то най-общо се датира печата. Дори и да приемем възможността епикерний да е длъжността му, не сме в състояние да отговорим на въпроса до кого е писал. Може би и в този случай - до епископа на Скутарион.
3.	Моливдовул на Никита Карики, протопроедър и дук на България, датиран в последната четвърт на XI в.
От двете му страни е изписан следния текст (обр. 1/4-5).
127
Сьхранява са в ИМ - Хасково, инв. No. 385. Намерен е неизвестно точно къде в бившата Свиленградска околия. Размери: 20	-	21
/20/3.1 мм.
Собственик на печата е бил Никита Карики, притежаващ титлата протопроедьр и заемащ дльжността дук на България. От други източници е известно, че през 90-те г на XI в участниците в I кръстоно-сен поход са били съпровождани от Ниш до Адрианопол от дука на България - Никита, конто в изпълнение на мисията си е бил принуден доста често чрез истински сражения да усмирява буйните кръстонос-ци. Съвпаданията на времето, през което се датира моливдовула (нап-общо - в последната четвърт на XI в), и сведенията от хрони-ките правят допустимо идентпфицирането на собственика на моливдовула с посочения дук на България.8 Навярно, за да изпьлни успешно мисията си (снабдяване с хранителни припаси и осигуряване защи-тата на двете страни) дукьт на България Никита Кирики е писал до някои от управителите на крепостите и в тази част на страната.
Л.Оловен печат на неизвестен стратег на Македония (последната четвърт на IX в )
Л.Кръстообразен монограм (табл. 1/6), съдържащ инвокацията.
Оп. Петредов надпис (обр. 1/7).
Сьхранява се в ИМ - Ямбол. Намерен е в землището на с.Изво-рово, м.Калето. Размери: 21 - 21 (над 25) 3 мм. Непълен отпечатък, тъй като ядрото е било по-малко от размера на матриците.
Не е възможно да се установи (засега) кой е бил собственикът на печата.Той е притежавал титлата императорски протоспатарий и е управлявал тема Македония. От палеографията на някои от буквите и най-вече от изписването на подчертаната В и от съчетанието между титлата и дльжността стратег на Македония приемаме, че печатът се датира нап-късно в последната четвърт на IX в. На въпроса относно намирането му в калето на с.Изворово ще се спрем по-долу.
5.	Моливдовул на неизвестен стратег на Месопотамия (последна четвърт на IX в ) .
Л. Кръстообразен монограм (обр.11/8), съдържащ инвокацията.
Оп. Четири или петредов надпис (обр. II/9) .
Сьхранява се в ИМ - Хасково. Намерен е в м.Калето до с.Изворово. Размери: 17.5 - 17.5 (17) 5.5 мм. По същия начин отпечатъкът е непълен.
И в този случай не е възможно да се установи собственикът на
128
печата. Сигурно е само, че е бил стратег на Месопотамия в послед-ната четвърт на IX в. Датировката му има същите му основания, как-то по-горе.
В м.Калето до с.Изворово се е намирала пьтна станция на главния римски пьт от Филипопол за Адрианопол. На сьщото място по-късно вьзникнало и селище, което е засвидетелствувано през III XI в. 9
Фактът, че на това място е била получена по едно и сыцо вре-ме кореспонденция от стратезите на две от основните теми Месопотамия (в Мала Азия) и Македония свидетелствува за някакво значително събитие, разиграло се в тази част на страната през последната четвърт на IX в. И щом стратезите на тези теми са писали до някоп те-хен колега или подчинен, намиращ се на гарнизон тук, то ще е било вьв врьзка с някакви военни действия .
6.	Моливдовул на Теодор Инест, севаст (втора половина на XII в ).
Л.Богородица Агиосоритиса е представена с нимб, мантия и ма-форпй, права в цял рьст, полуобърната на ляво. Ръцете и са вдигна-ти в оранс и насочени кьм представената горе в ляво Божия десница. От цвете й страни е изписано вьв вертикални редове (обр. 11/10). Релефът на изображението е висок (над 4 мм) и цялото то свидетелствува за художествените качества на гравьора.
Оп. Петредов надпис (обр. 11/11).
Сьхранява се в ИМ - Хасково, инв. No. 518. Намерен е при раз-копки на крепостта Констанция край дн.Симеоновград през 1985 г. Размера: 36 - 37/ 31/ 3.1 + 4 мм.
Собственикьт на печата - севастьт Теодор Инест, е неизвестен от други източници. Датировката на моливдовула му, според неговата иконография и текст, е вьв втората половина на XII в. До кого в Констанция10 и по какьв повод е писал, е трудно да се отговори. Известна насока на разсьждение дава сведението на Никита Хониат, че в похода на византийския император Алексий III Ангел (1195 1203 ) срещу Добромир Хриз дейно участие взел евнухът, севаст и па-ракимомен Георги Инест11. Теодор Инест, притежаващ сыцата титла, е навярно негов родственик, а може би и съвременник, и би могъл да е участник в сыдите сьбития.
7.	Моливдовул на неизвестен ек прозопо на Месопотамия (края на IX в ) .
129
Л.Кръстообразен монограм (обр. 11/12), съдържащ инвокацията. Оп. Шестредов надпис (обр. 11/13).
Съхранява се в ИМ - Хасково. Намерен е при разкопки на крепостта Констанция през 1977 г12. Поради факта, че ядрото е било по-малко от диаметъра на матриците, части от монограма и текста не са отпечатани и това затруднява цялостното четене. Проблемът всъщ-ност е около името на собственика.
Датировката на моливдовула е в последната четвърт на IX в и по време съвпада с моливдовулите до с.Изворово (виж тук No. No. 4 и 5). Бп могло да се търси някаква пряка връзка между тях, още повече, че има връзка между дльжностите на No.5 и тук представения. Единият е стратег (титуляр), а другият - негов пълномощник (наместник 3 .
8.	Моливдовул на Константин Даласин, проедър и дук (60 -70-те г на XI в).
Л. Св. Димитър е представен с нимб, ризница и наметало, прав в цял рьст и в анфас. С дясната ръка се подпира върху дълго копие, а в лявата придържа щит. Надпис с името му не е запазен.
Оп. Шестредов надпис (обр. 11/14).
Съхранява се в колекцията на Асен Хаджикостов (Ст. Загора). Намерен е в землището на с .Калугерово. Размери: 22 - 27/ над 26/ 3 мм. Непълен отпечатък, зле запазен. Липсват части.
Друг отпечатък, значително по-добре запазен, отпечатан чрез същия булотирион, е бил намерен в крепостта "Блесна" до Димитровг-рад14 .
Собственик на печата е Константин от рода Даласини, притежа-вал е титлата проедър и е имал дльжността дук, като към нея не е прибавен уточнение на коя административна или военна единица, предполага се, че. е бил на разположение на императора. При комен-тара на текста на печата сие, от една страна, улеснени от наличие-то на просопографско изследване на рода Даласини15. От друга, обаче, сне затруднени от факта, че сред тях има мнозина с личното име Константин. Само за XI в са посочени три различии личности. Трудно е в рамките на това изследване да проследим кариерата и на тримата. Датировката на нашия моливдовул, според съчетанието на титла и длъжност, е нап-обшо 60 - 70-те години на XI в, при което би могло да се потърси връзка между собственика на печата, изпра-тил своята кореспонденция до намиращи се адресати в крепостите до
130
с.Калугерово и Димитровград, и Константин Даласин, който според Ана Комнина в решителната битка срещу печенегите при Левунион (хълм, намиращ се до устието на р.Марица) през 1091 г е командувал лявото крило на византийската армия16. Не можем да сме катего-рични, че се отнася до едно и сыцо лице, ако отговорът е положителен, то представените тук моливдовули отразяват един по-ранен етап от кариерата му. Няма сьмнение обачё, че целта на изпратените ко-респонденции до началниците на гарнизоните в крепостите до с.Калугерово и Димитровград е била сьгласуване на военни действия и операции .
9.	Ирина Иаситина, частно лице (XII в)
Л. Бюстово изображение на Богородица от типа Знамение. Рьце-те й са вдигнати в оранс. Над тях са изписани титулите (обр. 11/15).
Оп. Четириредов надпис (обр. III/16 ).
Сьхранява се в ИМ - Ямбол. Намерен е в неуточнено селище в Тополовградско. Размери:	24 - 26/ 19/ 3.5 мм. Някога е бил добър
отпечатьк, но днес не е добре запазен моливдовул. Прояден е или ноже би пробит в средата. Това затруднява четенето на някои части от текста.
Непубликуван , няма познати паралели.
Собственника на печата е Ирина от рода Иасити. Датировката му би могла да е от края на XI до края на XII в. В т.нар. "Макриа-нов" кодекс намираме сведението, че през XII в някой си Леон Ро-жер, внук на севаст, син на протонобелисим и преводач от латински език, се оженил за Ирина от рода на Иаситите17. Има място пред-положението, че собственичката на представения тук моливдовул и цитираната Ирина Иаситина да са едно и също лице. По традиция, на-вярно, тя е залазила родовото си ине, тьй като родьт на Иаситите е бил с по-голяма престижност през XI - XII в18. Отделен въпрос е до кого в района на дн .Тополовградска община е писала тя. Може би до съпруга си, който в изпълнение на служебните си задьлжения е пребивавал някьде тук19, или пък до управителя на някое от свои-те имения, намиращи се в тази част на Империята.
10.	Теодор асикрит и съдия на Другувития (?) X - XI в.
Л. Петредов надпис (обр. III/17).
Оп. Четириредов надпис (обр. III/18).
Намерен е при разкопки на средновековното селище до с.Полски
131
Градец. Размери: 23 - 24/ 22/ 2 мм. Отпечатъкът не е пълен. Липрва като цяло първата буква от почти всички редове. Това затруднява цялостното четене. Отнася се до втората длъжност на Теодор. Пред-лаганото попьлване и четене е едно от предположенията. Вьзможни са и други.
Непубликуван. Няма познати паралели.
Собственикът на печата е някой си Теодор, който е бил асик-рит (ефективно или не) и е съчетавал тези си задължения с длъж-ността съдия на темата Другувития. Известии са и други съдии на тази тема, но сред тях няма с това име и тези данни.
Трудно е да се отговори на вьпроса до кого в селището тук е писал. Необходима е информация преди всичко за селището.
В заключение би могло да се каже, че предлаганата тук информация е едно реално градиво за бьдещи изследвания.
БЕЛЕЖКИ
* Изследване от подобен характер е възможно само чрез сътрудничество на колегите от страната. Ползувам се от възможността да благодаря на следните господа за предоставените материали: Д. Драганов от ИМ - Ямбол, Д. Аладжов от ИМ - Хасково, А. Хаджикостов от Ст. Загора, Вл. Пенчев от НИМ - София.
1• За илюстрация би могло да се представят достигналите до нас моливдовули на различии управители на Македоние и Берое, но това едва ли ще доведе до кой знае какво познавателно значение за локалната история на селищата от разглеждания район.
2 • Коледаров П. Политически география на средновековната българска държава. 1, С, 1979, с.34-36.
3- За крепостта виж: Бояджнев С. Крепостта при с.Маточина. Археология, I, 1965, с.1-9; Бояджиев Б. Първо-бьлгарски надписи. С, 1979, No.30, с.147.
4• За проникването на тази длъжност и функциите й виж: Antoniadis - Sibicou Н. Recherches sur les dounes a Byzance. Paris, 1963, p.158 - 170.
5• Сьщият пожела да не се споменава името в публикацията , което е негово право.
132
6• По същия начин са възникнали доста други имена. Например Декани, Дисипати, Хиканати, Комити и пр. Виж: Наждан А. Социалнии состав господствующего класа Византии XI - XII вв.. М, 1974, с.94-98.
7- Бешевлиев В. Цит. съч, с.148; Аладжов Д. Селища, паметници, находки. Материалы за археологическа карта на Хасковски окръг. С, 1974, с.39; Същият. Крепости в долното течение на Марина. в Български средновековни градове и крепости. II, (под печат ) .
8> Повече данни за това виж у: Иорданов И. Нов моливдовул на Никита Карики - дук на България. Векове, 1985, 4, с. 64-68.
9• Сведенията дължа на Д. Аладжов, комуто благодаря още веднъж.
10• За историята на селището виж резултати от експедицията през 1977 г, обнародвани в ПНИМ, III, 1981.
11- ГИБИ, XI, С,1983, с. 57.
12• Публпкуван е първично в цитирания в бел. 10 сборник -табл.XXXVI/7, с. 285.
13• За задълженията им и отношението между тях виж: Oikonomides N. Les listess des pre'seance Byzantines de IX et X siecles. Paris, 1972, p.342, 346.
14• Непубликуван. Отливка от същия ми изпрати Д. Аладжов.
15 • Lampros Sp. NE, 8, 1911, р.129.
16. ГИБИ, VIII, 1971, с.90.
17  Cheynet J.-P. Les dalassesenoi. Etudes prosopographique. Paris. 1986, n 3, p.13-19.
18 • Каждан А. Цит. съч. с.93 и индекса на с.278.
19• В сферата на предположенията би могло да се допусне, че преводачът от латински език Леон Рожер е бил натоварен с някаква посредническа мисия по време на I кръстоносен поход.
133
BYZANTINE LEAD SEALS FROM THE LOWER REACHES OF THE TUNDJA AND THE MARITSA RIVERS
IVAN YORDANOV (Summary)
The subject of the present article are 10 Byzantine lead seals which were found in medieval fortresses and settlements in present-day SE Bulgaria.
The first seal belonged to Christoforus - hypatus and commerciarius of Hadrianopolis in 822-823. It was found in the fortress near village of Matochina. The seal bears withness that a permanent border between Bulgaria and Byzantium was established at the beginning of the 9th. c.
The second seal belonged to Dimitrius Epikernius (12th c.) and was found in the fortress near the village of Shtit, which was the seat of the bishopric center of Scutarion.
The third seal is dated to the last quarter of the 11th c. and belonged to Nikita Karikius - protoedrus and duke of Bulgaria.
The next seal belonged to an unknown strategus of Macedonia from the last quarter of the 9th c.
The fifth seal also belonged to an unknown strategus of Mesopotamia from the last quarter of the 9th c. It was found in the "Kaleto" site near the village of Izvorovo.
The sixth seal belonged to Theodorus Inestus, sebastos, and is dated to the second half of the 12th c. It was found in the fortress of Konstantia near the town of Simeonovgrad.
The next lead seal belonged to an unknown ek prosopus of Mesopotamia. It is dated to the end of the 9th c. and was found in the same fortresss.
The eight seal belonged to Konstantinus Dalasinus - proedrus and duke. It is dated to the 60 - 70-ies of the 11th c. It was found on the land of the village of Kalugerovo.
The ninth seal was found in an unknown village near the town of Topolovgrad and belonged to Irini lasitini - 12th c.
The last seal belonged to Theodorus - asikritus and dikastus, and is dated to the 10th - 11th c.c. It was found in the medieval settlement near the village of Polski Gradets.
Finally, the author states that the information that the seals offer is a sound basis for future investigations.
134
1. + X Р . .
Т О Ф О Р, . .
S К О М М Е Р .
А А Р I A N О
П О Л Е О
+ Хркттосророи иттатои xai
+ Xp[ia]-
то<рор(ои) [отг(атои)]
(xai) xoptptep [x’(iapiou)]
’A8piavo(o)-
тгоХео(р)
xopipiepxiapiou ’ASpiavouTroXecop
Табл. I
2. M -P — 0V.
3.	+	+
С Ф P А Г 1 C	Xfppayip
A HMH T P I	AvjpiTjTpi-
YT О V E П 1	ou too 'Em-
К E P NH	xepvr/ou)
4- Xippayip Ar(piv]Tpio’j	той 'EmxepvTjoo
4. . . А Ф A C	[Ppjatpap
. Ф P А Г I 2	[a]<ppayi^(Gj)
. V A V К 0 C	[т]ои Зоихор
. V А Г A P,	[BjouXyap(i)-
A C	ap
5. + Г1 P W	+ крсо-
T W П P 0 E	TGJTVpOE-
A P V N 1 К H	8pou NlXTj-
TAT V К A	та too Ka-
P 1 К N	pixo
+ Гpaipap aippayi^G> той 8ouxop BouXyapiap тсрютотгроеЗрои NixvjTa той Kapixij.
6.		7	
	cco	. W B,C П .
		. S С T P A T
J	^AU)	Г.М AKE
AON
. <o p(aCTiXixw) сгтс[а]-
[ (apiio)] (xai) атрат(т))-у(о>) Махг-
3ov(iap)
+ Kupie poySei T<? SouXcp N. paoiXixco сттгаЭаркр xai атратт;у<й
MaxeSoviap.
-135-
9.............
. . S C I . . .
. E С П О . .
М Н А
. . (xai) от[рат(7]уы)) [М]е<тотго[та]-
Табл. II
+ Kupie [3o7;9ei ты
10. М-Р ©V
Н A PI
Г I TI
О с
С О СА
Мт)(т)т;р ®(ео)и т; AyioaopiTiaaa
сты 8оиХы N. . . .
11. +
С Ф Р А Г I С
С Е R А СТ Y 0 Е О Д W PY Т Y 01 N А 1 - W TY-— S<ppayi<; стерасттои
13........
.	. W В . . .
.	А Р I W . .
.ПРОСО.
.	М ECO. .
xai сттрат7]уы
Местоттотарлас;.
+
Scppayip
стеРасттои 0ео8ырои
той Oivai-
ытои
0ео8ырои той OivaicoTou
. .со p(aaiXix<L) [стога] [Э]ар1ы [(xai) ё]-[х]тгроао[к]-
[ои] Место[то]-[тарла(<;)]
+ Kupie pov^Sei ты gio Soukw N. paGtXixa» отахЭарии xai гх кросытои Местото-тарлас;
14............. [+ K(upi)e B(oTj)9(ei)]
^AVC.WA . .	[т]<р оы 8[ouX(w)]
К W	N	П	Р	О	Е	Kcov^TavTivcp)	кроё-
.	.	W	К	A	I	A	Y	[^р]^	ха^ 8ои-
.	.	Т	W	Д	А	Л А	[xi]tw	ДаХа -
.	Н	W	N	[o]>jvw
+ Kupie PovjSei та> ст<р 8ouXtp KcovGTavrrvcp тгроё8рср xai8ouxi ты ДаХастстт^ы 15. MP-0V.
-136-
16. I А С I T H	’laotTT]-	Табл. Ill
N . N E I P H	v[t;]v Eip-i;-	
NH . А Г NH	v/j[v|ayv/j	
С К E П 0 I	ax£7roi(<;)	
+ ’Ia<HT7jvv]v EipTjvTjv ayv/j	gxettok;	
17. . К E R О [ + ]K(upi)e ₽о-. 0 Е I Т W	[vj] ее ты
. W Л V Л W	[а]ы 8оиХы
. Е О Л W	[0]ео8ы-
[рМ]
18. — ° —
А С Н
. Р Н Т I S
. К I Р Т .
Д Р V Г . .
aczj-
[x]pv)Ti (xai)
[(ттрсрх)] Xip(l<p) т[ой]
8pouy[ap(i<p)J
xpiT(ij) т[ой] Дроиу[оир] (iTia<;)
+ KupiE
PorjSsi ты сты 8оиХы ©ЕоЗыры астт;хр7;т7] xai:
a) TTpipiixipitp той 8pouyyapup
P) xpiTvj той Apouyot>PiTEia<;
-137-
"МАРИЦА - ИЗТОК". АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ. т.1, С. 1991.
ь
СЕЛИЩНА МОГИЛА ГЪЛЪБОВО -КЪСНОХАЛКОЛИТНА, РАННА И СРЕДНА
БРОНЗОВА ЕПОХА.
ИВАН ПАНАЙОТОВ, КРАСИМИР ЛЕЩАКОВ, СТЕФАН АЛЕКСАНДРОВ, ИЛКА ЗМЕИКОВА, ЦВЕТАНА ПОПОВА, ТАТЯНА СТЕФАНОВА.
Праисторическите проучвания на експедиция "Марица-Изток" включват от една страна цялостно обхождане на териториите на общи-ните на градовете Раднево и Гълъбово и изработване на подробна археологически карта и от друга - сондажи и спасителни разкопки на най-застрашените обекти, което дава възможност за по-пълна характеристика на културното развитие на района.
Изследваният район заема източната част на Горнотракийската низина, отличаваща се с нисък равнинен и хълмист релеф. Оградена е от изток от Светиилийските и Манастирските възвишения и Сакар аланина. Речната мрежа на р.Сазлийка е гъста. По-пълноводни са левите притоци - реките Блатница, Овчарица и Соколица.В Старозагорското поле само на р.Сазлийка се появява по-високата метрова речна тера-са. Климатът е преходноконтинентален. Преобладават западните вет-рове. Сух и студен вятър, идващ от североизток, прехвърля Източна Стара планина и се проявява като силен северен вятър по р.Сазлийка. Върху широките речни заливни тераси се срещат предимно алу-виално-ливадни почви. Може да се предполага (специални палеоклима-тични изследвания не са известии), че разнообразните фактора са обуславяли подходящи условия за развитието на земеделско, ското-въдно и снесено произвеждащо стопанство и съответно за съществува-нето на местните земеделско-скотовъдни и проникнаяите през ранната бронзова епоха номадско-скотовъднп племена .
В района са открити значителен брой селищни могили, открити селища и некрополи, в конто са представени различии периоди на не-олитната, халколитната и бронзовата епохи (обр.1). Прави впечатление , че халколитната епоха е представена във всички селищни могили . През бронзовата епоха са обитавани част от тях (например Зна
139
меносец, Поиски Градец, Гълъбово, Медникарово) и се полвяват отк-рити селища (Овчарица II, Голяма Петелина). През ранната бронзова епоха в района проникват степни скотовъдни племена, за конто съ-ществени данни предоставят могилните некрополи и надгробии могили, свързани предимно с ямната култура (Трояново, Ковачево, Малка и Голяма Петелина, Търговище и други). Посега известните късноброн-зови селища са от вида на откритите (Овчарица I). През същия период са преизползувани като некрополи някои от по-ранните надгробии могили (например Малката могила при с. Голяма Петелина, при с .Малка Петелина и другаде ) .1 Оценка на значението на селишната могила при град Гълъбово е възможно при съобразявянето със сложнпя културен контекст и вьзможни взаимодействия в изследвания район, особено през бронзовата епоха.
Селищната могила е известна с името Асара (Хисаря ) и се на-мира на речната тераса на р.Сазлийка с надморска височина около 100 м, на 2 км източно от града.2 В близост до могилата , в за-падна посока , е имало водоизточници. Понастоящем тереньт навсякъде около обекта е силно изменен от строителството на тец "Марица-Изток I" и свьрзаните с нея утаители, водохранилища и други съвре-менни съорьжения, което затруднява откриването на евентуални отк-рити селища и некрополи. Спасителните проучвания започват през 1988 г и продыжават през следващите години на по-голяма площ.3 В продължение на много години вьрху могилата са складирани въглища за централата. При непрекъснатото им преместване и прокарването на канавки за кабели е пострадала цялата повърхност на могилата и са засегнати силно източната, южната и северната периферии. Западната част на могилата е унищожена при строителството на път.
Избраният подход за про}чване на могилата м нап-голяма степей се определя от спасителния характер на разкопките и необходи-мостта своевременно да се планира освобождаване на площи за скла-диране на въглища. С тази цел в югозападната част, в четвъртата редица на квадратите, е заложена стратиграфска траншея. От цент-ралната част към юг и изток се разширява проучваната площ на гор-ните строителни хоризонти. Централните профили са оставени в направление на посоките на света по линията на шестата редица на квадратите и по линията на квадрат L, конто линии се пресичат при централния (нулев ) репер (обр.2).
Наблюденията от последните сезони показват следната стратиг-
140
рафска последователност. Пьрвият пласт - А, е запазен само на отделим места по повърхността и в свличанията към периферията. Пръстта е със сиво-кафяв цвят и е принесена с въглища. Пластът е хетерогенен, с малко количество материали от Средновековието, римската и желязната епоха. Следва културният пласт В от ранната и средната бронзова епоха с тъмносив цвят и голяма наситеност на материал!!. Номерирането с римски цифри на строителните хоризонти се води отгоре - надолу като първите пет са представени върху по-го-лямата част на запазената югозападна половина на могилата. Хори-зонтите от VI до XIII от бронзовата епоха са регистрирани на малка площ само в стратиграфската траншея и поради това отчитането на броят им е предварително. Следва стратиграфски хиатус - пласт С, със светлосиво-кафяв цвят с дебелина в стратиграфската траншея до 0.44 м. Долният културен пласт - D, се отнася към края на халко-литната епоха и има сиво-кафяв цвят. Разкрит е на малка плош в три квадрата на стратиграфския изкоп, където засега са разграничен!! три строители!! хоризонга. В периферията на могилата - в квадрати А-4 и А-5, със сондаж, прорязващ струпаните складирани въглиша , е достпгнат материкьт. На 200 м югоизточно от могилата, в двора на централата , при накопи за строеж е прерязан разбъркан пласт сьщо от халколптната епоха, принадлежат вероятно на малко селите.
В настоящата публикация са представени изборно, въз основа на вьзможностпте за обработка, конто дава материала и значимостта му, предварителни данни за културното развитие, отразено в наплас-тяванията на селищната могила. Този характер на публикацията е подчертан и при представянето на конкретни теренни ситуции и при постановката и интерпретацията на новите научни проблеми, конто поставя Гьлъбово.
Халколитна епоха.
Татяна Стефанова
Пьрви строителен хоризонт.
В квадрат С-4, на дьлбочина 4.04 - 4.08 от централния репер (HP), под пласта от бронзовата епоха е регистриран слой от сиво-черна пръст с отделил, дребни по размери Фрагменти от глинени съдове. Касае се за стерилен пласт - хиатус, разположен между най-долния строителен хоризонт от бронзовата епоха и първия строителен
141
хоризонт от халколитната, регистриран в квадрат С-4. Дебелината му е от 0.44 до 0.36 м. На юг той изтьнява и в южния профил на квадрат В-4 дебелината му е 0.12 м (обр.З).
В квадрат С-4 I строителен хоризонт от халколита е достигнат на дълбочина от около 4.50 м. Той е маркиран от под на жилище, състоящ се от жълто-белезникава трамбована глина. Планът и формата на жилището не са установени, тъй като по-голямата част от него попада извън квадрата. Върху пода са открити глинено гърне (обр. 12/в), голямо количество фрагменти от глинени съдове, животински кости и малък костей плосък идол със следи от червена охра. В за-падния профил на квадрата е разчистен вкопан в пода голям съд-хра-нилище (обр. 12/г). Съдът е запълнен с черна пръст, принесена с дребни въгленчета, голямо количество фрагменти от глинени съдове, върху някои от конто личат следи от червена охра, и две оръдпя на труда от кост.
В квадрат В-4 не са установени съоръжения от I строителен хоризонт. Нивото на хоризонта е маркирано от малки петна белезни-кава трамбована глина. В квадрата са разчистени няколко средно голени и малки ломени камъка без определен ред. Под тях са открити два фрагментирани глинени съда (обр. 12/а,б).
В квадрат В-4 са регистрирани три ями (обр. 6/а). Яма No. 1 е с кръгъл отвор и диаметър 0.80 м. Тя е разположена до източния профил на квадрата. Запълнена е с тъмно-сива пръст, принесена с дребни въгленчета, големи фрагменти от два съда-хранилища, голямо количество фрагменти от по-малки съдове, кости от животни и няколко големи ломени камъка, както и един хромелен камък. От намерени-те Фрагменти са възстановени няколко съда (обр. 13/а,б,в). Ямата е нарушила три строителни хоризонта и вероятно е боклучна.
Яма No.2 е с кръгло сечение и диаметър 1.10 м. Част от нея попада в северния профил на квадрата. Тя е запълнена със светлоси-ва пръст, принесена с дребни камъчета, малко количество фрагменти от глинени съдове и кренъчен връх за стрела. Анализът на керамич-ния материал показва, че той принадлежи на бронзовата епоха. Ямата е проникнала от горния културен пласт, нарушавайки хиатуса и няколко халколитни строителни хоризонта.
Яма No.3 заема югозападния ъгъл на квадрат В-4 и североза-падния ъгъл на квадрат А-4 и има диаметър 3.60 м.От нея е проучена само източната половина, тъй като западната попада извьн рамките
142
на траншеята. Ямата е запълнена с ръждиво-червена глинеста пръст, голямо количество фрагменти от глинени съдове и кости от животни. Характерът й не може да бъде установен със сигурност. Отнася се към I строителен хоризонт.
Втори строителен хоризонт.
След изчерпването на основите на I строителен хоризонт, на дьлбочина 5.22 м от HP в северозападната част на квадрат с14 е разчистен под на жилище от II строителен хоризонт. Планът и формата му не са установени, тъй като попадат извън очертанията на
квадрата. Върху пода са разчистени голямо количество фрагменти от
глинени сьдове и животински кости. В непосредствена близост до се-
верния профил на квадрата е разчистена глинена купа, положена с дъното нагоре (обр. 14/в ) . В близост до западния профил е открита колективна находка от каменни оръдия на труда, а източно от нея -три глинени сьда (обр. 14/а,б,г). В останалата част на квадрата подовото ниво е маркирано от петна белезникава трамбована глина и редица от голени и средно голени ломени камъни в южната част на
квадрата, за конто не може да се определи дали представляват част
о. някакво съоръжение.
В квадрат С-4 са регистрирани три ями, конто се отнасят към II строителен хоризонт (обр. 6/6) .Яма No.1 е разположена в северо-западния ъгъл на квадрата и попада в гореспоменатото жилище. Тя е с неправнлна форма на отвора, размери С-Ю - 1.00 м, И-З - 0.70 м,
и дьлбочина 0.05 - 0.07 м. Запълнена е с грижливо наредени черупки от охлюви (над 700 броя ) и две черупки от миди. Прьстта около и върху тях е тьмноснва и рохка, принесена с дребни камьчета. Периферията на ямата е укрепена с Фрагменти от глинени сьдове. Фрагменти са открити и върху пръстта, покрнваща охлювите. Предназначе-нието на ямата засега остава неизяснено.
Яма No.2 е разположена в североизточната част на квадрата. Тя е с «чеправилна Форма, размери С-Ю - 0.40, И-З - 0.32 м, и дълбочина 0.05 - 0.06 м. Тя е запълнена с жълтеникава пръст, принесена с дребни въгленчета, малко кости и голямо количество Фрагменти от глинени сьдове. В нея са открити напълно запазен костен чук и мальк глинен съд (обр. 13/г).
Яма No.3 е с кръгло сечение, диаметър 0.80 и дьлбочина 0.20 м. Североизточната й част е нарушена от вкопаната по-кьсно яма
143
No.2. Стеките на яма No.3 са грижливо обмазани със зеленикава глина. Запълнена е със светлосива прьст , принесена с голямо количество въгленчета, Фрагменти от глинени съдове, кости от животни, две кремъчни оръдия на труда и фрагментирана чаша (обр. 13/д). Вероятно се касае за боклучна яма.
В квадрат В-4 не са установени сьорьжения, принадлежащи към II строителен хоризонт Пръстта в квадрата е светлосива, сбита и принесена с дребни камъчета.
В двата описани дотук хоризонта не са регистрирани следи от пожар.
Трети строителен хоризонт.
При разчистването на подовото ниво на II строителен хоризонт, в северната част на квадрат С-4 в североизточния ъгьл на квадрат В-4 се очертават голени петна опожарена стенна мазилка, принадлежаща на жилище от III строителен хоризонт. Поради липса на врене това жилище не е проучено напьлно. Установяването на плана и формата му са задача на бъдещите изследвания.
Подьт на жилището е изграден от белезникава трамбована глина. Установен е на дьлбочина 5.65 и от HP в северната част на квадрат С-4 и на дьлбочина 5.83 от HP в североизточния ъгьл на квадрат В-4 (обр. 7/а,б).Подьт и рушевините на жилището са наруше-ни от ями No.No. 1 и 2 (квадрат В-4) и No..3 (квадрат С-4). Върху пода, под пласта вьглени и пепел, са разчистени голямо количество Фрагменти от глинени съдове, животински кости, шест цели и Фраг-ментирани глинени сьда, хромелен камък in situ, кремъчни и каменни оръдия на труда (обр. 15/а-д, 16/а).В североизточния ъгьл на квадрат С-4 е разчистена пещ, запазена на височина 0.36 м. Основата й е замазвана два пьти. Северната й част попада в профила на квадрата. Пешта по всяка вероятност е четириъгълна в план. Успоредно на западната й страна е разчистена стена с дебелина 0.05 м, която ноже би е част от съоръжение, свързано със запазването на топлия въздух. Подобно е познато от VI строителен хоризонт на халколитнпя пласт в Дипсизката селищна могила край с.Езеро (култура Караново VI) .4
При проучването на халколитните хоризонти се откриха голям брой цели съдове, керамични фрагменти и оръдия на труда. Основно значение за културната характеристика на епохата има керамичният
144
материал. Данните за него са представени предимно от I и II строителен хоризонт.
Според технологическата си характеристика глинените съдове се разделят на три групи - груба, "кухненска" и фина керамика, а според формата и функциите се - на следните категории: сьдове-хра-нилища, паници, купи , гьрнета, чаши и похлупаци .
Сьдовете-хранилища сьставят първата трупа. Цветът им най-често е сив или кафяв, но се срещат отделни бежови фрагменти. По-вьрхността им е грубо загладена или умишлено огрубена. Тестото им е примесено с едьр пяськ и камьчета. Ломът е с цвета на повърх-ността. В него не са отбелязани органични примеси.
Кьм втората трупа спадат "кухненските съдове". Цветът им е кафяв или бежов, а в редки случаи - сив или черен. Повърхността им е загладенй, а понякога - ангобирана. Изработени са от тесто с го-ляма концентрация на пясък и дребни камьчета. Ломът наи-често е сиво-кафяв или тьмносив. Обичайните форми за тази трупа са полус-Феричните отворени или затворени гърнета, паниците с удебелен ръб на устието и купите.
В третата трупа влизат паниците, тънкостенните гьрнета с ци-линдрична или Фуниевидна шия, биконичните чаши и паници и капаци-те. Те са черни или бежови на цвят, с ангобирана и изльскана по-върхност. Тестото им обикновено е фино с голяма концентрация на дребен пясък. В отделни случаи има примеси на средно големи и едри камьчета, но и тогава обработката на повърхността е много грижли-ва. Ломът им е тьмнокафяв или черен, с една или две к.еремидено-червени ивици отстрани.
При паниците могат да бъдат посочени следните форми - конич-ни (обр. 16/6), полусферични (обр. 16/в), биконични (обр. 12/а), с профилирано устие (обр. 16/е).
Гърнетата са полусферични (обр. 16/д), биконични с профили-ран ръб в основата на шията (обр. 13/в), с фуниевидна шия (обр. 16/г) или с подчертано устие (обр. 17/а).
Биконичните чаши показват голямо разнообразие на типове и варианти.
Купите са най-малко на брой и се разделят на няколко типа.
Голяма част от керамиката е украсена. Според техниката на изработване, украсата се дели на релефна, врязана, набодена, рису-вана с графитна боя, щампована, канелирана и пастозна.
145
Обработката на масовия материал от I и II строителен хоризонт от квадрати В-4 и С-4 показва относително преобладаване на релефната украса (обр. 17/6). Веднага след нея се нарежда врязана-та (обр. 17/в). Рисунката с графитна боя се среща относително ряд-ко и то най-често в своята негативна разновидност (обр. 17/г). Ре-гистрирани са няколко Фрагмента с набодена украса (обр. 17/з,и) и по един с щампована украса (обр. 17/д) и пастозна бой (обл. 17/г).
Врязаната и релефната украса се срещат върху трите групи съдове , като се различават само по прецизност на изработката.
Често върху един съд се среща комбинация от две или повече орнаментални техники (обр. 17/к).
Съдовете-хранилища имат умишлено огрубена повърхност, диаго-нално разположени врязани линии, барботина или релефни ленти с ямички. Много от тези съдове са снабдени с две или повече езичести или пъпковидни дръжки, конто освен функционалното си, имат и декоративно значение.
Върху съдовете от втората трупа керамика се срещат всички орнаментални способи, с изключение на графитното рисуване. Преоб-ладаващи са релефните ленти с ямички, релефните пьпки и врязаните линии.
В групата на фината керамика най-често срещана е графитната украса, понякога в комбинация с ямички, врязани линии или умишлено огрубяване на повърхността. Специфичната техника на полагане на графитната боя изисква много добре обработена и излъскана повьрх-ност. Ето защо този вид украса се среща само при фините, ангобира-ни съдове с черен или бежов цвят (обр. 14/д).
Проучването на халколитния пл«ст в селищна могила Гълъбово се извършва на малка площ в периферията на могилата и поради това получените резултати имат предварителен характер.
Хиатусьт, регистриран между пластовет 1 от халколита и бронзовата епоха, свидетелствува за прекъсване на живота и върху тази могила за известен период от време. Такъв стратиграфски хиатус е засвидетелствуван във всички изследвани селищни могили в Югоизточ-на България. В това отношение резултатите от разкопките на селищна могила Гълъбово засега не дават нови данни за изясняване на диску-сионния проблем за прехода от халколита към бронзовата епоха.
В халколитния пласт са открити голям брой цели и фрагменти-рани сьдове. Част от тях са от затворени комплекси и следователно
146
имат точна стратиграфска характеристика.
Повечето от сьдовете се отнасят към групите на грубата и кухненската керамика. Те са предимно съдове-хранилища и гърнета. Техните форми не биха могли да се използуват успешно за датировка, тъй като се влияят слабо от промените в керамичния комплекс и се срещат в продължителен период от време. Украсата им е релефна (обр. 15/6) или врязана (обр. 15/г).
По-голяма възможност за датиране дават формите на фината керамика и украсата върху тях. Те са сигурен индикатор за промени в начина на живот, в някои представи, в естетическите виждания , дори за промяна в "модата".
Глинените чаши от II строителен хоризонт (обр. 14/а) имат точни аналогии във Формата и украсата сред керамиката от I строителен хоризонт на селищната могила край с.Дядово.5 Сьдовете от жилището от III строителен хоризонт (обр. 15/г) намират аналогии в керамиката от селищната могила край с. Драма.6
Графитната украса върху фрагмент от глинена паница (обр. 17/г ) е идентична с тази върху гърне от XI строителен хоризонт на селищната могила край с.Голямо Делчево.7 Подобна композиция има върху глинени паници от селищната могила Коджадермен.8
Специален интерес представлява графитната украса върху една биконична чаша от II строителен хоризонт (обр. 13/д). Тя има точен аналог в украсата на две паници от селищната могила край с.Смядо-во.9 Подобен орнамент, но в позитивен вариант, се открива върху съд ог селищната могила край с.Караново.1 ° В този случай се наб-людава един и същ (или пене много сходен) орнамент върху три различии форми съдове. Орнаментът върху сьдовете от селищна могила Гълъбово и селищна могила Смядово може да се разглежда като опрос-тен или стилизиран вариант на този върху сьда от Караново. Вероятно последният е по-ранен.
Интерес за културното определяне представлява и зооморфното изображение върху фрагмент от купа или гърне (обр. 17/к). Техника-та на изпьлнение е подобна на тази върху съд от Старозагорските минералки бани .11
Върху съдовете от жилище от II и III строителен хоризонт (обр. 14/6, 15/а ) има украса от отпечатъци от мида. X. Тодорова счита, че отпечатьците от мида или нокът са "сълкуцки елементи" в културния комплекс Коджадермен - Гумелница - Караново VI и са ма-
147
сово разпространени по време на третата му фаза.12 Я. Лихардус застъпва подобно мнение - украсата от отпечатъци от миди и грубите им подражания са характерни за по-късните етапи на развитие на културата Караново VI.13
Преобладаването на негативния графитен орнамент, украсяване-то само на горната част на съдовете, честата украса от отпечатъци от миди, преобладаването на релефната и врязаната украса, ни карат да предложим като предварителна датировка III фаза на комплекса Коджадермен - Гумелница - Караново VI. Вьзможна е и по-кьсна дата като се имат пред вид Фрагментите с бяла пастозна украса и червена охра, а сьщо и наличието на вертикална дръжка на съд, характерна за керамиката на културния комплекс Криводол - Сьлкуца - Бубани -Хум 1а.
Селищна могила Гълъбово заема средищно положение между обек-тите от подобен тип, изследвани в Горнотракийската низина. По гор-ното течение на р.Сазлийка и по р.Блатница селищна могила Гълъбово се свързва със селищните могили Караново, Дядово, Езеро и др. Те-чението на р.Соколица достига до района на Долна Тунджа. Долното течение на р.Сазлийка пряко свързва селищна могила Гълъбово и селищна могила Девебарган. Долината на р.Марица е удобен път за развитие на културните контакти с Беломорска Тракия до крайбрежието на Мраморно море.
Селищна могила Гълъбово е най-югоизточния обект в Горнотра-кийската низина, в който се извършват системна проучвания на хал-колитните Пластове, с което допринася за изясняването на регионал-ните културни различия на епохата.
КАТАЛОГ НА КЕРАМИКАТА ОТ ХАЛКОЛИТНАТА ЕПОХА
1.	Глинена паница. Конично тяло с прави стени, равно устие, плоско дъно . Кухненска керамика. Сив цвят. Загладена повьрхност. Тесто с голяма концентрация на едър пясък и малко количество дребни камьчета. Сив лом. Реставрирана. Квадрат С-4, I строителен хоризонт. Височина 3.7 см. Диаметър на устието - 17.8 см, диаметър на дъното - 9.2 см. (обр. 16/6).
2.	Глинена паница. Конично тяло с прави, леко хлътнали стени. Силно удебелен ръб на устието. конкавно дъно. Сиво-бежов цвят. Ангобирана, грижливо загладена повьрхност със следи от изльскване. Тесто с голяма концентрация на едър пясък и дребни камьчета. Черен
148
лом. Реставрирана. Квадрат В-4. I строителен хоризонт. Височина 3.0 см. Диаметьр на устието - 11.6 см, диаметьр на дьното - 1.5 см . (обр. 12/6 ) .
3.	Глинена паница. Биконично тяло с леко издута долна част и релефен ръб на прехода, равно устие, конкавно дьно. Фина керамика. Сиво-черен цвят отвьтре и сив цвят отвън. Ангобирана, излъскана повьрхност отвьтре, загладена - отвьн. Тесто с голяма концентрация на пяськ и дребни камьчета. Черен лом. Отвьтре украсена с рисунка с графитна боя. Отвън повьрхността е разделена на две хоризонтални полета: долното е украсено с радиално разположени врязани линии, а горното е надраскано с остър предмет. Реставрирана. Квадрат В-4, строителен хоризонт. Височина 12.8 см. Диаметьр на устието -	28.6
см, диаметьр на тялото - 30.4 см, диаметьр на дьното - 8 см. (обр. 12/а ) .
4.	Глинена купа. Полусферично тяло, слабо скосено устие, плоско дьно. Кухненска керамика. Сиво-бежов цвят. Повьрхността е загладена на ивинн с плоськ предмет. Тесто с голяма концентрация на едьр пясък и едри камьчета и малки количества слюда. Квадрат С-4. II строителен хоризонт., от жилище. Височина 10.3 см. Диаметьр на устието - 13.4 см, диаметьр на тялото - 14.7 см, диаметьр на дьното - 10 см.
5.	Глинено гьрне. Заоблено тяло. Широко гьрло, равно устие, плоско дьно. Груба керамика, Светлокафяв цвят с тьмнокафяви петна. Повьрхността е грубо загладена с широко плоско орьдие. Тесто с голяма концентрация на едьр пясък и едри камьчета и с малки количества слюда. Червеникаво-кафяв лом. Украсено е с четири хоризонтални , симетрично разположени релефни ленти с нарези и четири диаго-нални релефни ленти с ямички. Реставрирано. Квадрат С-4. I строителен хоризонт., от жилище. Височина 20.6 см. Диаметьр на устието - 48.8 см, диаметьр на тялото - 22.8 см, диаметьр на дьното - 13.6 см . (обр. 12/в).
6.	Глинено гьрне. Почти сферично тяло, равно устие, плоско дьно. Кухненска керамика. Сиво-кафеникав цвят. Повьрхността е загладена с предмет, който е оставил следи във вид на тънки неравно-мерни врязани линии. Тесто с голяма концентрация на пясък и дребни камьчета. Кафяв лом. Украсено с четири симетрично разположени релефни пьпки с ямички. Графична реконструкция. Квадрат В-4. I строителен хоризонт, яма No.l. Височина 13.2 см, Диаметьр на устието -
149
9.2 см, диаметьр на тялото - 15.8 см, диаметьр на дьното - 10 см. (обр. 13/6).
7.	Глинено гърне. Издьлжено сферично тяло, равно устие, плоско дъно. Груба керамика. Тьмнокафяв цвят. Грубо загладена по-вьрхност. Тесто с голяма концентрация на едьр пяськ , дребни и едри камъчета. Неравномерен черно-кафяв лом. Реставрирано. Квадрат В-4. I строителен хоризонт, яма No.1. Височина - 17.8 см. Диаметьр на устието - 12.4 см, диаметьр на тялото - 19.4 см, диаметьр на дьното - 10.8 см. (обр. 13/а).
8.	Глинено гърне. Запазена е само горната част. Биконично тяло с плавен преход. В основата на шията има профилиран ръб. Равно устие. Кухненска керамика. Светло-бежов цвят. Повърхността е загладена с плосък предмет. Тесто с голяма концентрация на едьр пяськ и камъчета, малко количество слюда. Сива ивица в средата на лома. Квадрат В-4. I строителен хоризонт, яма No.1. Запазена Височина 16 см. Диаметьр на устието - 10.2 см, диаметьр на тялото 25.0 см. (обр . 13/в ) .
9.	Глинено гърне. Сплесната сферична форма, равно устие, плоско дъно. Груба керамика, Сиво-кафяв цвят. Грубо загладена по-вьрхност. Тесто с голяма концентрация на едьр пяськ и дребни камь-чета и средно количество едри камъчета. Светлокафяв лом. Украсено с релефна лента с ямички под устието. Реставрирано. Квадрат С-4. III строителен хоризонт, от жилище. Височина 22.6 см. Диаметьр на устието - 18.2 см, диаметьр на тялото - 30.8 см, диаметьр на дьното - 16 см. (обр. 15/6).
10.	Глинено гърне. Запазена е само горната част. Сферично тяло с кьса цилиндрична шия. Равно устие. Кухненска керамика, Светлокафяв цвят. Повърхността на шията е ангобирана и грижливо загладена. а тази на тялото - грубо загладена отвьн. Отвътре повърхността е ангобирана и добре загладена. Тесто с голяма концентрация на едьр пяськ и средно голямо количество камъчета. Светлокафяв лом. Запазената част от тялото е украсена с диагонално разпо-ложени врязани линии. Квадрат С-4, III строителен хоризонт, от жилище. Височина 15.2 см. Диаметър на устието - 10.2 см, диаметър на тялото - 24 см. (обр. 15/г).
11.	Глинено гърне. Биконично тяло с цилиндричен пояс на прехода. Равно устие, плоско дъно. Фина керамика. Бежов цвят със сиви петна. Повърхността на горната част е ангобирана и излъскана. Поя-
150
сът и долната част са грижливо загладени. Тесто с голяма концентрация на пясък и слюда и средне количество средни и едри камьчета. Лом с цвета на съда. Върху цилиндричния пояс - два реда отпечатъци от мидена черупка. Квадрат С-4, III строителен хоризонт, от жилище. Височина 10.8 см. Диаметър на устието - 8.4 см, диаметър на тялото - 15 см, диаметър на дьното - 5.5 см. (обр. 15/а).
12.	Глинено гърне. Почти сферично тяло и право устие. Плоско дъно. Фина керамика. Сив цвят. Ангобирана повьрхност. Шията е из-льскана, а повърхността на тялото - загладена. Тесто с голяма концентрация на едър пясък и камьчета. Бежов лом. Тялото е украсено с отпечатъци от мидена черупка и четири симетрично разположени разд-воени релефни пьпки. В основата на шията - канелюри. Реставрирано. Квадрат С-4, II строителен хоризонт, от жилище. Височина 7.8 см. Диаметър на устието - 6 см, диаметър на тялото - 8.5 см, диаметър на дъното - 4.5 см. (обр. 14/6).
13.	Глинена чаша. Биконично тяло с конкавна горна част и ос-тър ръб на прелома. Равно устие, плоско дъно. Фина керамика, сиво-черен цвят. Ангобирана, изльскана повьрхност на горната част. Грижливо загладена долна част. Тесто с голяма концентрация на пясък и слюда. Сиво-черен равен лом. Горната част е украсена с четири групи линии, рисувани с графит. Квадрат С-4, Истроителен хоризонт, от жилище. Височина 4.4 см. Диаметър на устието - 7.8 см, диаметър на тялото - 9.4 см, диаметър на дьното - 3.2 см. (обр. 14/г ) .
14.	Глинена чаша. Биконично тяло с конкавна горна и конвексна долна част. Равно устие. Плоско дъно. Фина керамика. Сиво-черен цвят. Ангобирана и изльскана повьрхност на горната част, а на долната - загладена с тесен, плоськ предмет. Тесто с голяма концентрация на едър пясък и средне количество дребни камьчета. Кафяв лом. Горната част е украсена с осем успоредни линии, рисувани с графитна боя. Реставрирана. Квадрат С-4, II строителен хоризонт, от жилище. Височина 5.4 см. Диаметър на устието - 8.5 см, диаметър на тялото - 11.2 см, диаметър на дьното - 3 см. (обр. 14/а).
15.	Глинена чаша. Биконично тяло с конкавна горна и конвексна долна част, с остьр ръб между тях. Равно устие, конкавно дъно. Фина керамика. Сиво-черен цвят, конто изеветлява до бледобежово по рьба на чашата. Повърхността на горната част е ангобирана и изльскана, а на долната - грубо загладена с тесен, плоськ предмет. Тес
151
то с голяма концентрация на фин пясък и малко количество слюда. Тъмносив лом. Горната част е украсена с композиция, рисувана с графитна боя. Реставрирана. Квадрат С-4, II строителен хоризонт, яма No.3. Височина 6.4 см. Диаметьр на устието - 7.7 см, диаметьр на тялото - 11.8 см, диаметьр на дьното - 2.6 см. (обр. 13/д).
16.	Глинена чаша. Ниско издуто тяло с къса конична шия . Ско-сено устие, плоско дьно. Фина керамика. Тьмнобежов цвят сьс сиво-черни петна около дьното. Ангобирана изльскана повьрхност на шия-та. Ангобирана, Грижливо загладена повьрхност на тялото. Тесто с ниска концентрация Фин пясък, средне големи камьчета и слюда. Си-во-бежов лом. Върху най-изпъкналата част на тялото - четири реда коси врязвания. Кв- С-4, II строителен хоризонт, яма No.2. Височина 8.5 см. Диаметьр на устието - 5.7 см, диаметьр на тялото - 10 см, диаметьр на дьното -3.5 см. (обр. 13/г).
17.	Глинен съд-хранилище. Биконично тяло с плавен преход между двете части. Равно устие, плоско дьно. Груба керамика. Свет-локафяв цвят, който при устието преминава в сиво. Умишлено огрубе-на повьрхност. Тесто с голяма концентрация на едьр пясък и камьчета . Светлокафяв лом с черна ивица по средата. Две релефни пъпки непосредствено под прелома. Реставрирана. Квадрат С-4, III строителен хоризонт, от жилище. Височина 27.6 см. Диаметьр на устието -31.6 см, диаметьр на тялото - 27.6 см, диаметьр на дьното - 15 см. (обр. 16/а).
18.	Глинен съд-хранилище. Запазена е горната част. Биконично тяло с плавен преход между двете части. Равно устие. Груба керамика . Светлокафяв цвят. Грубо загладена повьрхност. Тесто с голяма концентрация на едьр пясък, камьчета и слюда. Светлокафяв лом. Има две релефни пъпки - дръжки. Квадрат С-4, III строителен хоризонт, от жилище. Височина 21 см. Диаметър на устието - 40 см, диаметър на тялото - 42.2 см. (обр. 15/в).
19.	Глинен съд-хранилище. цилиндрична горна и конична долна част с плавен преход между тях. Равно устие, плоско дьно. Груба керамика. Червеникаво - кафяв цвят. добре загладена повьрхност непосредствено под устието. Надолу повьрхността е умишлено огрубена. Тесто с голяма концентрация на пясък, средно големи и едри камьчета . Ломът е с цвета на повьрхността. Непосредствено под устието -релефна лента с ямички и още две ямички под нея. Пет езичести дръжки, разположени под прехода между двете части. Реставриран.
152
Квадрат С-4, I строителен хоризонт, от жилище. Височина 90 см. Диаметър на устието - 53 см, диаметър на тялото - 66 см, диаметър на дъното - 26 см. (обр. 12/г).
20.	Длинен съд. Запазена е долната част. Конична форма, кон-кавно дъно. Светлокафяв цвят на по-тъмни и по-светли петна. Тесто с голяма концентрация на едър пясък, средно големи и едри камъчета . Ломът е с цвета на повърхността. Запазена е една езичеста дръжка. Квадрат С-4, III строителен хоризонт, от жилище. Височина 12 см. диаметър на тялото - 14.5 см, диаметър на дъното - 7.5 см. (обр. 15/д).
21.	Длинен похлупак, фрагментиран. Полусферично тяло. Фина керамика. Сиво-черен цвят, който по ръба на похлупака преминава в светлокафяво. Ангобирана излъскана повърхност. Тесто с голяма концентрация на едър пясък и дребни камъчета и ниска концентрация слюда, сив лом. Реставриран. Квадрат С-4, II строителен хоризонт. Височина 3.2 см, диаметьр - 16 см. (обр. 14/д).
Стратиграфия и жилища от бронзовата епоха.
Стефан Александров, Илка Змейкова
Пластът от бронзовата епоха при селищна могила Гълъбово е отделен от този, принадлежащ на каменно-медната епоха с хиатус, чиято дебелина в квадрат С-4 варира от 0.44 до 0.36 м.
Стратиграфските наблюдения позволяват разграничаването на тринадесет строителен хоризонт. Следва да се отбележи, че проучва-нето на могилата ще продължи и съответно данните за стратиграфията на обекта ще се попълват. Това важи в най-голяма степей за ранните строителни хоризонти (XIII - VI), за конто има наблюдения само от стратиграфската траншея в два квадрата - Е-4 и D-4.
Най-долният XIII строителен хоризонт е фиксиран от подова замазка и струпване на речни камъни в квадрат D-4 и лежи над хиатуса, отделящ пластовете от бронзовата и каменно-медната епохи (обр.4).
Дванадесети строителен хоризонт е установен на 0.20 м над подовото нива на XIII строителен хоризонт в северния, източния и западния профил на същия квадрат и е фиксиран от подово ниво, въг-ленчета и пепел с дебелина до 0.02 м (обр.4).
Единадесети строителен хоризонт се установява в северния
153
профил на квадрата. Той е маркиран от силно трамбована глина с бе-лезникав цвят, над която следва пласт от сиво-черна пръст, обилно принесена с въгленчета, парчета мазилка и фрагментирана керамика с дебелина 0.15 - 0.17 м (обр.4)
Десети строителен хоризонт е маркиран в централната част на северния профил на квадрата и има дебелина 0.50 м. В долната му част е регистриран пласт белезникава, трамбована глина с дебелина 0.08 м, след който следва подово нива от жълта трамбована глина (обр.4).
Девети строителен хоризонт е разграничен на 0.40 м над подо-вото ниво на X строителен хоризонт Над нивелировката на хоризонта с дебелина 0.10 м е разположено подово ниво с дебелина 0.02 м. Съ-щият строителен хоризонт е маркиран от под и пещ на жилище в квадрат Е-4 (обр . 4 ) .
Осми строителен хоризонт е маркиран от под от жълта глина с дебелина до 0.03 м, положен върху пласт сиво-черна пръст, принесена с въгленчета (обр.4).
Седми строителен хоризонт е Фиксиран в квадрат Е-4 от ниво сравнително рохка сиво-черна пръст с дебелина 0.20 м; жълто-белез-никава трамбована глина с дебелина 0.07 м и подова замазка с дебелина 0.02 - 0.05 м (обр.4).
Шести строителен хоризонт е установен при северния профил на квадрат Е-4. Той е Фиксиран от под на жилище и пещ в южната част на квадрата. Същият хоризонт се проследява в квадрат F-3 от ниво силно трамбована глина с жьлт цвят (обр.4).
Пети строителен хоризонт е разграничен в южната част на квадрат F-4 - F-3 и е маркиран от част от жилище. Деструкциите на жилището имат дебелина 0.15 - 0.17 м и са ясно забележими в северния профил на посочените квадрати.
Четвърти строителен хоризонт има дебелина 0.30 - 0.40 м, проучен е на голяма площ и е фиксиран от жилища и стопански съоръ-жения в квадрати F-4, F-3, G-3, N-6, N-5 (обр.4)
Трети строителен хоризонт е регистриран в квадрати J-3 -J-5, К-3 - К-5, L-3 - L-5 и е маркиран от жилища и стопански съо-ръжения (обр.4)
Същото се отнася и за втори строителен хоризонт, регистриран в квадрати J-3 - J-6, К-3, G-6, 0-7, N-6 (обр.4).
Първи строителен хоризонт е разрушен от строителната дейност
154
на ТЕЦ I Комсомолска. Той е маркиран на ограничена площ отпеши и градени на място питоси в централната част на могилата.
Както бе посочено по-горе от I строителен хоризонт няма за-пазени жилища, поради факта че той е разрешен от строителни дейности.
Жилища от II строителен хоризонт
Жилище в км. М-5 (обр.8). Формата и размерите му неса установени със сигурност, тъй като източната част на квадрата е проря-зана от канал за електрически кабел с ширина 0.60 - 0.70 м. Кана-лът разрушава културния пласт от бронзовата епоха до III строителен хоризонт. Може да се предположи, че жилището е ориентирано в посока север - юг. В неговите очертания са открити: разрушена пещ със запазени размери 0.34 х 0.66 м, огнище, отстоящо на 0.80 м от нея, със запазени размери 0.40 - 0.70 м, три вкопани и градени на място питоса, хромелен камък и колективна находка от тежести за вертикален стан, както и многобройни керамични фрагменти и цели съдове, включително и амфора, работена на грънчарско колело.
Жилище в квадрати J-5, J-6, К-5, К-6, -5, L-6 (обр.9), частично влизащо под централния профил. Жилището има правоъгълна форма , ориентирано е в посока северозапад - югоизток и вероятно има два входа - един от късата южна и един от дългата източна стена. То е изградено от колове с дебелина от 0.10 до 0.20 м. В южната му половина са поставени две къси напречни преградни стёни, изградени от колове с диаметър да 0.10 м. До източната преградна стена, почти в центъра на жилището, е открита дупка от кол с диаметър 0.35 м, вероятно от носещата конструкция. Подът лежи върху конструкции-те на III строителен хоризонт и е изграден от силно трамбована, белезникава глина с дебелина 0.05 м. В североизточния ъгъл на жилището се намират огнище с подковообразно форма и размери 11.0 х 1.0 м и пещ със същата форма и размери 1.40 х 1.20 м. И двете са оградени от с дупки от колове. Подът им е от трамбована и изпечена глина с червеникав цвят. Същият е разрушен от постройки на по-къс-ни хоризонти. В рамките на жилището е открит питое, вкопан в пода, а до пещта - шило-длето от арсеников бронз.
Жилище в квадрат 0-7 (обр. 11/а). От него е запазена само източната стена с дължина 2.20 м и широчина, достигаща да 0.20 м, която на места изтънява. Стената има запазена височина 0.10 м. Не
155
бяха установени дупки от колове, но в суперструкцията бяха разчис-тени средно голени ломени камъни, което ни кара да предположим, че стените на жилището са били с глинобитна конструкция. Обмазката на вътрешната страна на стената има дебелина 0.025 м и е конструктивно свързана с пода, чиято замазка е изградена от глина със сиво-жълт цвят. В очертанията на разкритата част от жилището съоръжения не бяха открити. Извън него, на 1 м източно от стената му, е разк-рит хромелен камък. В жилището са открити глинена паница и чаша, Фрагмент от глинен прешлен за вретено, каменна мотика, фрагмент от каменно оръдие и фрагментирана керамика, а също и каменна брадва, замазана в пода на стената.
Жилищни комплекси от III строителен хоризонт.
Жилище в квадрат К-3 - К-6, J-3 - J-6 (обр.10). То е ориен-тирано в посока северозапад - югоизток, с правоъгълна форма и за-пазени размери 10 х 5.75 м. Югозападният ъгъл на жилището е унищо-жен от съвременни изкопни работи, а по цялата му дължина премина-ват два канала за електрически кабел. Освен споменатите изкопи, подът на жилището е нарушен и от три ями от по-горни строителни хоризонти. Входът е откъм късата южна страна. Стените са изградени от забити в земята колове с диаметър 0.10 - 0.25 м, преплетени с пръти. Подът е от трамбована глина с дебелина 0.03 - 0.04 м и лежи върху деструкциите на IV строителен хоризонт. В очертанията му бяха изцяло проучени: разрушена пещ със запазени размери 1.27 х 1.0 м, изградена от три пласта трамбована и изпечена глина с дебелина 0.03 - 0.05 м, между конто са поставени керамични фрагменти: съо-ръжение с правоъгълна форма и размери 1.40 х 1.20 м, изградено от трамбована и изпечена глина с дебелина 0.02 - 0.03 м, лежаща върху деструкциите на IV строителен хоризонт. Съоръжението е обградено с дупки от колове с диаметър 0.05 м; съоръжение с подковообразна форма и размери 1.40 х 1.40 м, с вход от югозапад, изградено от трамбована и изпечена глина с дебелина 0.02 м, лежаща върху деструкциите на IV строителен хоризонт. Съоръжението е обградено с дупки от колове. В процес на проучване са още три стопански съоръжения от това жилище (обр.). В неговите очертания са открити над 30 цели глинени съда, както и сферичен съд, работен на колело, каменна брадва и др. Всички съдове са групирани около стопанските съоръжения.
156
Жилищни комплекси от IV строителен хоризонт.
Жилище в северната част на квадрат N-6 и североизточния ъгъл на квадрат N-5 (обр. 11/6). То има правоъгълна форма и е ориенти-рано в посока северозапад - югоизток. От жилището е запазена южната стена с дължина 4.50 м. Източната част на стената е разрушена при прокопаване на канал за електрически кабел, а западната про-дължава в в северния профил на квадрат N-5. Стената има запазена височина 0.25 м от нивото на пода и същата дебелина и е изградена от колове и плет. Открити са седем дупки от дървени колове с диа-метър 0.08 м. На север от стената е запазен входът на жилището, който е бил замазван два пъти. Подовата замазка е от силно трамбована , белезникава глина. В центъра на разчистената част са открити две плитки вкопавания с неправилна издължена овална форма. Непос-редствено до тях са открити една глинена кана, урновиден съд и глинена тежест за стан.
Жилище в квадрат N-6 (обр. 11/6). Северната му стена отстой на 3.80 м южно от горепосоченото жилище. Тя има запазени размери: диаметър - 3.80 м и максимална широчина - 0.25 м. Запазената й височина е 0.20 м. На изток е разрушена от канал за електрически кабел. Западната й част продължава в съседния квадрат N-5, където поради денивелацията е по-лошо запазена. Там бе установена основа-та, обложена със средно големи и дребни ломени камъни. Според предположението им може да се предположи, че стената е завивала дъговидно на юг, като е оформяла план, подобен на този на апсидни-те жилища. Стената е била с конструкция от колове и плет. Устано-вените осем дупки от колове са с диаметър от 0.08 до 0.10 м. В юж-на посока от стената е разчистено двукратно измазвано подово ниво. В близост до южния профил на квадрата са регистрирани два питоса, градени на място, като основата на втория е вкопана в пода на жилището .
В пространството между двете жилища е разчистена "улица" с ширина 0.80 м, настлана с белезникава, силно трамбована глина. Източната й част е унищожена при прокопаване на канал за електрически кабел.
В квадрати F-3 и G-3 също е открито жилище, но тъй като про-учването му е в начален етап и ще продължи в следващите сезони, можем засега да посочим, че в неговите очертания са открити 15 те-жести за вертикален стан.
- 157 -
По начина на изграждане описаните жилища не се отличават от вече известните ни такива от бронзовата епоха в Горнотракийската низина.14 Същото се отнася и за тяхната форма. Двата основни типа (с правоъгълна и апсидна форма) са познати от всички проучени селищни могили в Тракия (Езеро, Нова Загора, Караново, Юнаците и други).15 Точни паралели откриваме и извън този район. Проучени-те в селищна могила жилища са съответно тип III и IV според пред-ложената от М. Seferiades типология и са характерни за ранната бронзова епоха в Северна Егея, като най-близки паралели откриваме в нива Va и Vb от Sitagroi.16
Посочените аналогии се отнасят и за вътрешното оформяне на жилищата, конструкциите на пещите и тяхната форма.17
Представените данни са първоначални и произхождат от една неголяма в сравнение с размерите на могилата площ. В този смисъл бъдещите проучвания ще доуточнят и допълнят данните за стратигра-фията, топографията и жилищните комплекси от бронзовата епоха. >
Датировка на I-III строителни хоризонти от	л
бронзовата епоха.
!!'	х^м*^ J
Красимир Лещаков
Проучванията на горните три строителни хоризонта на селищната могила предоставят извънредно важни данни за хронологията на средната бронзова епоха в Горнотракийската низина. Може определено да се твърди, че за първи път се откриват затворени комплекси (жилища и една яма) , конто сьдържат вносни съдове с точни аналогии, както в Анатолия, така и в Гърция.
Поради предварителния характер на публикацията датировката е изградена на базата на цели съдове от затворени комплекси. Анали-зът на масовия материал ще бъде предмет на цялостното обнародване след проучване на селищата върху запазената площ на могилата.
Първи строителен хоризонт.
Съществено значение за датировката на този, до голяма степей унищожен, хоризонт18 има плитката яма в квадрат 0-6. Вкопаванете е извършено в основата на I строителен хоризонт, като е засегнат пода на частична запазено жилище от II строителен хоризонт. Ямата е покрита със силно трамбована глинеста пръст, вероятно служила за подравняване на терена. Дълбочината е до 0.15 м, а формата й е
158
неправилно овална. Пълнежът на ямата се състои от пепел и въглени. Сред тях са открити няколко фрагмента от стени на съдове без украса. В ямата са положени и две, заслужаващи специално внимание, находки - глинен съд и бронзов кинжал.
Глиненият съд (обр. 18/а, кат. No.l) е от групата на т.н. "pilgrim flasks", широко разпространени в Анатолия и Близкия Изток.19 Подобна находка се открива за първи път в Тракия. Както формата, така и изработката са напълно чужди на местната традиция . Без съмнение се касае за внос. Най-близките паралели могат да бъ-дат открити в Анатолия, където производството на тези специфични съдове има дълга и добре проследена история. Интересно е да се от-бележи, че формално-типологически съдът от Гълъбово се отличава значително от публикуваните досега най-близки образци от Троя VI и Демирчихюиюк.2 ° Типологически той принадлежи към вариант А спо-ред типологията на Ф. Фишер.21 Най-точни аналогии могат да се открият в Богазкьой, Алишар и карум-Каниш, пласт 16.22 Обектите са разположени във вътрешността на Анатолия, т.е. отстоят на значително разстояние от Тракия. Особено голяма стойност имат парале-лите в карум-Каниш, тъй като това е асирийска търговскя фактория с голям клинописен архив, даващ възможност за корелиране на хроноло-гията с исторически сведения.23 Пласт 16 се датира в периода 1850 - 1600 г пр.н.е., въпреки известните спорове поради различни-те хронологически системи, прилагани за бронзовата епоха в Двуре-чието.24
Твърде близък по форма съд е открит във фаза Н на обекта Ко-ручу тепе. Според автора съдът е вносен, но е от сигурен пласт, датиран във втория етап на средната бронзова епоха 1800 - 1600 г пр.н.е.25
На базата на посочените аналогии шишето от Гълъбово може да се датира към XVIII - XVII в пр.н.е. Твърде малка е вероятността датировката да се изтегли към началото на кьсната бронзова епоха поради значителните технологически и типологически различия със сравнимите находки от Северозападна Мала Азия, както и от по-да-лечни райони. "Поклонническите шишета" от къснобронзовата епоха, открити в Троя VI, в Каш или други обекти в Централна и Югоизточна Анатолия, на о-в Кипър или в Египет се различават по начина на обработка на повърхността, по начина на поставяне на дръжката, офор-мянето на специфични елементи върху тялото и т.н. Преобладаващата
159
част от тях са типове, имащи строга хронологическа и регионална характеристика.2 6
Важен е проблемът за функцията на тези "шишета". Тъй като не е възможно подробно дискутиране на конкретния път, по който тази находка е попаднала в Тракия, в предварителен план е необходимо да се подчертае, че тези шишета са използувани в различии обреди. Обикновено съдовете, се свързват с възлияния (libatio), но много често са поставяни в гробове или са служили като урни.27 Вероятно депонирането на' съда в Гълъбово да е представлявало част от об-ред, в който определена роля е играл и огънят. За подобно предположение говори и вторият предмет в ямата - напълно запазен, силно обгорял бронзов кинжал. Кинжалът (обр.18/6, кат. No.6) е с издъл-жена, почти симетрична форма на устието и характерна особеност -назъбване върху израстъка за поставяне на дръжката. Грифове без нитове и с подобии назъбвания не се срещат често, но са известии както в Източното Средиземноморие, така и в по-отдалечени райо-ни.28 Кинжалът е с паралели в селищната могила в с.Кирилово (Св. Кирилове, Кирил и Методиево), Старозагорско, Езеро и Нова Загора, като само последната находка е стратифицирана.29 Изработен е от арсенов бронз (мед - 97.09% и арсен - 1,96%) с примеси от никел 0.95%.30 Както състава на метала, така и типологически близкият пример от III строителен хоризонт на селищната могила в Нова Загора , отнасят кинжала към средната бронзова епоха, в подкрепа на предложената по-горе дата на поклонническото шише.31
Сред материалите от I строителен хоризонт с необичайната си Форма и наработка се отличават еще няколко съда, конто биха могли да се считат за вносни. Те обаче нямат сигурна стратиграфска характеристика и ще бъдат дискутирани по-обстойно при следваща публикация на разкопките.32
С цялата предпазливост, наложена от ограничените по площ разкопки, предварителния характер на изеледвакето и частичната за-пазеност на I строителен хоризонт, на базата на вносната керамика може да се предположи, че засвидетелствуваният край на обитаване на селищната могила Гълъбово може да се постави във втората половина на средната бронзова епоха, т.е. между 1800	-	1600 г
пр.н.е.3 3
Втори строителен хоризонт.
160
От този строителен хоризонт произхождат редица данни, подк-репящи предложената датировка. Най-голяма доказателствена стойност има амфората, открита в ненарушен контекст на рушевини на жилище в квадрати М-4 и М-5.34
Амфората е от групата на фината керамика и прави впечатление не само с изработката си - на грънчарско колело, но и с прецизната си украса (обр. 19/а, кат. No.3).35 Съдът е вносен. Според осо-беностите на изработката - черна ангоба, отлично излъскана до черно повьрхност, почти напълно симетрична форма, фино пречистено глина и особен режим на изпичане (ломът е с равномерно кафяво-сив цвят) амфората няма точни паралели в българските земи. Необходимо е да се подчертае, че извън това жилище, на нивото на II строителен хоризонт, беше открит още един фрагмент от глинен съд със същата технологична характеристика. Подобии амфори са известии от Веселиново, Ямболско и от гроб край Дебелт, но типологически те са твърде различии.36
Паралели в изработката и типологическите особености могат да бъдат открити в средната бронзова епоха на континентална Гърция , сред т.н. "минийска керамика". Технологически, най-голяма близост има при вида "черна минийска", а типологически - при среднохеладс-ките амфори. Те са както монохромии, така и с рисувана украса. Ха-рактеризират се с неголеми размери, сферични или леко издължени тела, ясно разграничени цилиндрични шии и силно профилирани навън устия. Снабдени са наи-често с две вертикални или хоризонтални дръжки.37 Засега, най-точният паралел на амфората от Гълъбово е от Атинската агора и се датира във втората половина на среднохе-ладската епоха.38
В непосредствена близост до жилище в квадрат М-4 и М-5, в ненарушен от ями културен пласт, бе открито гърло от втора амфора. Фрагментите обхващат устието и началото на плещите на съда. Кера-мичният вид е коренно различен. В случая не може да има никакво съмнение за производство на грънчарски кръг, тъй като повьрхността не е покрита с ангоба и следите от пръстите на грънчаря във вид на Фини кръгова са ясно различими. Типично за масово производство на грънчраски крьг е поставянето на релефна лента в основата на шията (обр. 19/6). За импортния характер на съда говори и сиво-бежовият цвят, нетипичен за мосовата керамика както от Гълъбово, така и от другите обекти в Тракия.
161
На изток от споменатото жилище е било разположено друго, нарушено обаче не само от съвременни канали за електрически кабел , но и от голяма средновековна яма. Разчистени бяха няколко керамич-ни струпвания, от конто определено внимание заслужава това до из-точния профил на квадрат М-6. Там сред натрошените степи на граде-но на място зърнохранилище бе открита кана с устие във формата на трилистна детелина (обр. 19/г ) . Каната е напълно запазена като само издадената напред част от устието (своеобразна "човка") е отчу-пена. Изработена е -по типичния за Тракия маниер - на ръка. Необи-чайна е обаче нейната форма - почти биконично тяло, и особено -оформянето на устието. Този съд дава добра възможност за задълбо-чаване на паралелите с Източното Средиземноморце и по-точно - с Анатолия .
Кани с устия във форма на трилистна детелина са характерни за Троя VI - ранните хоризонти (форма В-35 по Блегън), но телата и размерите им са доста no-различни. Съдът от Гълъбово е по-близък до форма В-28 според почти биконичното си тяло, но тези съдове от Троя са с равно устие.39 В Бейчесултан кани с "трилистни устия" (trefoil mounted jugs) се появявят за първи път в пласт V, датиран в среднаТа бронзова епоха. Формата на телата варира, но оформянето на устието и начина на поставяне на дръжката са много подобии на тези от каната от Гълъбово. Тези съдове се произвеждат и в Бейчесултан IV, датиран в периода след 1750 г пр.н.е., преди началото на късната бронзова епоха (Бейчесултан III = 1450 г пр.н.е.).40 Подобии съдове са открити и във вътрешността на Анатолия - в Кюл-тепе, Богазкьой, Янарлар и др.41 Каните от некропола на Янарлар са отнесени към времето Карум 16, т.е. - съответствуват по време на Бейчесултан V до 1750 г пр.н.е.42 На тази датировка не противоречат и каните от ранната Фаза на Троя VI, която К. Блегън пос-тавя в периода 1725 - 1575 г пр.н.е.43 Вероятната дата на каната от Гълъбово е, според мен, по-близка да времето на Троя VI - ранна фаза, отколкото на Бейчесултан V, а основание за това може да се потърси в географското разположение на посочените обекти.
Аналогиите между съдовете от жилищата, разчистени във II строителен хоризонт в Гълъбово и подобии или твърде близки от Анатолия и континентална Гърция могат да бъдат допълнени от редица примери, конто касаят обаче масовия керамичен материал. Част от тях са вече споменати,44 а другите ще бъда дискутирани след
162
окончателната обработка на материала.
Трети строителен хоризонт.
Съществено значение за датировката на III строителен хоризонт има жилището, разчистено в квадрати J-4, J-5, К-4, К-5, L-4, L-5 и неговият инвентар. Според откритите многобройни глинени съдове има такива, конто предизвикват заслужено внимание. Трябва да се подчертае на първо място, че в това жилище in situ бе открит още един съд, работен на грънчарско колело. Той е малък сферичен съд с тясно гърло - своеобразнабутилка (обр. 20/а, кат. No.4). Свързването на съда с широко разпространените в Анатолия през ран-ната и началото на средната бронзова епоха "сирийски бутилки" не е сполучливо, поради явимте отлики вьв формата на тялото.45 Ако се приеме мнението на Хр. Подцувайт, че в Троя прототипът е една златна бутилка от т.н. "Съкровище А", то няма да бъде неуместно позоваването и на друг съд, вероятно също имитация, от средноми-нойската епоха.46 Критската находка е удивително близка до гли-неното шише от III строителен хоризонт на Гълъбово, но за устано-вяване на пряко влияние или наподобяване на метални образци са не-обходими археологически доказателства.
За относителната хронология на III строителен хоризонт имат значение и няколко други групп съдове, конто се отнасят към широко представената масова продукция. Касае се за типичните паници с Т-образен ръб на устието, за т.н. "фунии", за гърнетата с две дръжки и с украса от релефни пъпки, за дълбоките съдове с чучури и др. Поради предварителния характер на разработката е невъзможно да се изчерпи цялата проблематика, но е необходимо да се спре внима-нието на последната керамична категория - т.н. "чайници" (обр. 20/6, кат. No.5). От тях са открити доста фрагменти. В споменатото жилище от III строителен хоризонт в близост до "бутилката" е намерен напълно запазен екземпляр. За разлика от широко разпространените в края на ранната бронзова епоха паници с чучур, този съд има сфероидно тяло, оформена къса шия и една дръжка - т.е. типичните белези на "teapot".47 Подобии по функция и близки по форма съдове се произвеждат в края на ранната бронзова епоха в Егейския ба-сейн. Някои автори ги разглеждат като еволюирала комбинация от типична! а цикладска пиксида и аскоси с чучур от времето на културата Филакопи I.48 През средната бронзова епоха тези съдове са разп-
163
ространени в цяла Анатолия - Троя VI - ранна фаза, Бепчесултан V-IV6, Буюккале IVfl и т.н. Най-точни паралели съдът от Гълъбово има сред материалите от Кюлтепе и Бейчесултан, XIX - XVIII в пр ,н .е .4 9
Посочените до тук аналогии в керамиката от средната бронзова епоха (I - III строителен хоризонт), представена в селищната могила Гълъбово, както и вносните съдове, работени на грънчарско колено , имат съществено значение за преразглеждане и преосмисляне на редица ползуващи се с популярност в литературата тези. Става ясно, че датирането на отделни обекти, фази на културата или периоди, все още може да се базира на импортни предмети. Аналогиите, почи-ващи на статистически анализ на масовия керамичен материал, ще имат в такъв случай съществено, но не и основно значение за уста-новяването на относителната хронология. Тезата за относителната изолация на Тракия от Средиземноморския свят (в частност - Троя ) през средната бронзова епоха и преориентиране на контактите на се-верозапад се нуждае от преоценка,50 За това ясно свидетелствуват посочените по-горе примери за активни търговски контакти не само със Северозападна Анатолия, но и със значително по-отдалечени ра-йони .
На Фона на проучените досега археологически обекти в Тракия , отнасяни към културите Нова Загора и Юнаците, материалите от Гълъбово се опредепят като първостепенни в опитите за изграждане на систематизирана относителна хронология. Масовият материал от Гълъбово съдържа някой общи черти с керамиката от Разкопаница и отчасти Драма,51 но същевременно и много отлики спрямо известното от Нова Загора, Дядово, Кирилове и горните три строителни хоризонта от Езеро, датирани напоследък в средната бронзова епоха. Дали се отнася за регионални различия или за наличие на неизвестна фаза в развитието на културата през средната бронзова епоха, могат да по-кажат бъдещите проучвания. В този случай явно ще бъде необходимо преосмисляне на периодизацията на ранната бронзова епоха и на проблема за прехода към средната.52 Важно значение имат и очак-ваните публикации на разкопките в Нова Загора, селищните могили до с.Дядово, Драма и Юнаците.
КАТАЛОГ.
1.	Съд с бутилковидна форма (piligrim flask). Тялото има
164
форма на двойно изпъкнала леща със заоблен ръб при мястото на съе-диняване. Тясна шия, отчупена близо до основата си. Една дръжка с кръгло сечение, започваща от мястото на съединяване на двата сегмента , отчупена близо до основата си. Цветът на повърхността е тъмно-сив, но на места просветлява до сиво-бежов. Вторично горял. Ангобиран, повърхността е загладена, но на много места ангобата е изронена или силно напугана. Глината е фина, принесена със ситен пясък в малка концентрация. Изработен на грънчарско колело. Размери: запазена височина - 14 см, диаметър на устието - 4 см, диаметър на тялото - 13.5/10 см. I строителен хоризонт, квадрат 0-6 яма, (обр. 18/а ) .
2.	Глинена амфора. Почти сферично тяло , цилиндрична шия , силно профилиран навън и заравнен ръб на устието. Две вертикални дръжки в най-издутата част на тялото. Черен цвят на повърхността, на места - леко изсветляващ до черно-сив. Черна ангоба. Излъскана до блясък повърхност със следи от обработващо оръдие. Фина глина, с малко примеси от фин пясък и малки кварцови камъчета. Забелязва се и наличие на частици слюда с малка концентрация. Равномерно из-пичане, ломът е равномерно кафяв на цвят. На прехода от шията към тялото - украса от лента, запълнена с коси нарези. Врязаната украса е допълнена от набодени точки, конто в два реда фланкират лен-тата . Бяла инкрустация. Изработена на грънчарско колело . Размери: височина - 38.4 см, диаметър на устието - 14.7 см, диаметър на тялото - 26 см, диаметър на дъното - 8.5 см. II строителен хоризонт, жилище в квадрат М -4, М-5, (обр. 18/6).
3.	Глинена кана. Биконично тяло с плавно оформен преход. Къ-са шия с плавен преход към тялото. Скосено устие във формата на трилистна детелина. Предната част на устието, сега отчупена, вероятно се е издавала като своеобразна "човка". Това е подчертано с два вертикални релефни ръба. Вертикалана дръжка с плоско сечение, започваща от най-издутата част на тялото и завършваща под устието. Цветът на повърхността е черно-сив, на места сиво-кафяв. Грижливо загладена и излъскана, но без блясък повърхност. Глина с примеси от пяськ и малки камъчета със средна концентрация. Черен цвят на лома, равномерно изпичане. Украса - два вертикални релефни ръба, ограничаващи силно издадената предна част на устието. Изработена на ръка . Размери: запазена височина - 15.4 см, диаметър на устието (запазен) - 13.3 св, диаметър на тялото - 13.5 см, диаметър на дъ-
165
ното - 5.5 см. II строителен хоризонт, жилище, квадрат М-6, (обр. 19/в ) .
4.	Съд със сферично тяло (бутилка). Силно профилирано навън равно устие, сета фрагментирано, тясна къса шия, сферично тяло и обло дъно. Сиво-бежов цвят, преминаващ плавно до опушено сив от едната страна (вторично обгаряне?). Много тънка ангоба, запазена само на места, имаща цвета на лома. Глината е много фина, забеляз-ват се примеси от ситен пясък и слюда в малки количества. Равномерно изпичане . Изработена е на грънчарско колело . Размери: запазена височина - 9.6 см, диаметър на устието (запазено) - 2.4 см, диаметър на тялото - 8 см. III строителен хоризонт, жилище, квадрат J-4, К-4, (обр. 20/а).
5.	"Чайник". Сфероидно тяло, къса цилиндрична шия, дълъг чучур и една малка вертикална дръжка с плоско сечение. Сиво-кафяв, неравномерен цвят на повърхността с тъмно-сиви петна. Равномерно излъскана повърхност. Глина с примеси от пясък и камъчета със средна концентрация. Черен лом. Украса - малка пъпка върху най-ви-соката част на дръжката. Съдът е изцяло запазен, отчупени са части от устието и част от релефната пъпка върху дръжката. Работен на ръка. Размери: височина - 14 см, диаметър на устието - 9.5 см, диаметър на дъното - 6.6 см, диаметър на тялото - 15 см. III строителен хоризонт, жилище, квадрат J-4, (обр. 20/6).
6.	Бронзова кама. Издължена, почти симетрична триъгълна Форма на острието, триъгълни плещи и израстък за поставяне на дръжка (гриф) без нитове. Острието е с плоско сечение, няма очертан над-лъжен ръб. Върху грифа - нарези за по-стабилно закрепване на дръжката. Арсеников бронз. Силно обгоряла. Размери: дължина - 19.8 см, максимална широчина - 3.8 см. I строителен хоризонт, квадрат 0-6 -яма, заедно с кат. No.l (обр. 18/6).
АРХЕОБОТАНИЧНИИ МАТЕРИАЛЫ ОТ ХАЛКОЛИТНАТА И БРОНЗОВАТА ЕПОХА.
Цветана Попова.
През 1989 и 1990 г чрез флотация са събрани голямо количество археоботанични материали от селищна могила Гълъбово. Извършена е флотация на пръстта от отделни строителни хоризонти, профили на стратиграфските траншеи и стратиграфския хиатус. Овъглените зърна,
166
семена и плодове от културните растения са извлечени чрез флотация както следва: пласт В (бронзова епоха) - 36 проби, пласт С (хиатус - 1 проба, пласт D (халколит) - 36 проби, или общо 73 проби. След пресяване чрез система от сита са установени 17 проби, конто не съдържат материал, включително тази от хиатуса. В това изследване характеристиката на растителните останки е предварителна и е обобщена отделно за двата културни пласта.
Пласт D (халколитна епоха).
Пробите от халколитния пласт за взети от различии хоризонти от квадрати В-4 и С-4 (обр.2). В квадрат В-4 пробите са събрани от две места - яма в северния профил и съдове от жилище. След анализа се установи, че пробите от ямата не съдържат овъглени останки. В пръста от жилището от същия квадрат са намерени зърна от: Tritcum monococcum L; Trirticum dicoccum Schranu; Lens culinaris mediu; Vicia ervilia Wild, всички силно изпочупени и деформирани (обр.21). Зърнага на двата вида лимеци са в отделна смес, а наме-ренпте зърна от ечемик, леща и уров са единични. Вероятно са по-паднали случайно при пшеничената смес, която е предназначена за храна.
В квадрат С-4 пробите са взети от халколитен съд, също в жилище . Видовият състав е идентичен, но материалът е представен от много по-малко на брой зърна, част от конто са силно деформирани.
Пласт В (бронзова епоха).
В пласт В, от II строителен хоризонт, обработените проби са от квадрати J-4, К-4, U-6, L-4, L-5, М-5, М-6. От квадрат J-4 е намерена само едно зърно от Vicia Ervilia. В квадрат К-4, между съдовете (керамично струпване) са намерени единични зърна от ечемик и значително количество (над 100 зърна) от уров. В квадрат К-6, в пръстта около пещ е намерено голямо количество леща, принесена с уров. Сместа вероятно е била приготвяна за непосредствена употреба. Материалите от квадрати М-5 и М-6 са събрани от пръстта в и около глинени съдове (каничка, паница и амфоровиден съд) от жилище No.2. Намерените зърна принадлежат на: Triticum monococcum; Triticum dicoccum; Vicia ervilia; Lens culinaris. Количеството на лещата от пробите, събрани от профилите на квадрати L-5 и L-6 е около 50 гр. Приблизително такова е и количеството на урова, открит в квадрат М-5 в амфоровидния съд. Вероятно тук е била пригот-
167
вяна друг вид храна - изцяло от бобови култури.
От III строителен хоризонт пробите са взети от квадрати К-4, L-5, 0-6, а също така и от профилите между квадрати L-6 и М-5, J-4 и К-4, J-5 и К-5, К-4 и К-5, L-4 и L-5 и от профил в квадрат 0-6. В повечето проби, взети от тези места, материалът е крайно беден -намерени са единични зърна от пшеница, ечемик, леща и уров. В про-Фила между квадрати L-4 и L-5 от флотацията на прьс^та, запълваща откритите осем съда, не са установени археоботанични материали. Интересна находка от този хоризонт са намерените плод от смокиня в квадрат К-4 в пръст под съд и костилка от дрян в между квадрати К-4, К-5, L-4, L-5.
От IV строителен хоризонт девет от пробите не съдържаха рас-тителни останки, по-голямата част от конто са събрани от яма в квадрат F-3. В квадрат F-4 са открити тежести за стан. След Флотация на пръстта около тях са установени следните видове: еднозър-неста пшеница - 43 зърна, двузърнеста пшеница - 50 зърна, уров и леща. Всички те са силно начупени и деформирани. В квадрат G-4 е намерен около 500 гр уров, разпръснат около хромелно съоръжение . В квадрат D-4, намиращ се над хиатуса от XIII строителен хоризонт са взети две проби. Намерените зърна от Triticum dicoccum и Vicia eryilia са единични.
В материалите от халколитната и бронзовата епохи са открити плевелни семена от лобода, киселец и други, както и фрагменти от овъглена дървесина, конто подлежат на допълнително изследване. Ко-личеството на плевелните видове е незначително, което показва, че културите са сравнително чисти.53
Прави впечатление, че в изследваните проби от халколитния и бронзовия пласт по-големите количества пшеница, уров и леща са намерени около керамични струпвания, съдове, питоси (квадрат К-4), хромел. В пробите събрани от подове от жилища в квадрати В-4, С-4, J-4, К-4, М-5 и други, се наблюдава винаги присъствието на повечето срещани видове в обекта - пшеница, ечемик, бобови, но в ограни-чени количества. Пробите от хиатуса и проучената досега пръст от няколко ями са бедни. В повечето от тях има попаднали единични зърна.
Предварителните данни за представянето на различните видове семена по проби дават следната картина. Еднозърнестата пшеница участвува в 33 от общия брой проби и е на първо място, следвана от
168
двузърнестата пшеница и ечемикът, конто са представени еднакво с по 22 проби. Ечемикът е представен от двете форми - голозърнест и плевест, като преобладава голозърнестият. От бобовите са използу-вани уровът и лещата. Уров е намерен в значително повече проби -38, а леща - в 16. Всички видове растителни останки, намерени в селището, са с типични морфологични признаци, характерни за кул-турните видове пшеница, ечемик и бобови култури в Югоизточна Европа от праисторическата епоха.54
Данните от селищна могила Гълъбово црзволяват да се направят аналогии с други обекти от Горнотракийската низина, разположени в близост до проучвания от нас обект, голяма част от конто са пораним или синхронии на Гълъбово (обр.1). Еднозърнеста пшеница е намерена в селището до Чаталка, материалите от което са датират в ранния енеолит (култура Марица). Намереното зърно от Triticum monococcum е с типичните морфологични признаци на културния вид. Тази пшеница се среща и в Азмашката селищна могила до Стара Заго-ра, като се появява в ранния неолит и е представена до късния енеолит.55 В изследваните материали от селището "Окръжна болница" в Стара Загора е намерена в две проби (култура Марица III).
Най-близките обекти от бронзовата епоха са селищните могили Нова Загора,56 Езеро57 и Дядово. От селищната могила в Нова Загора по данни на Хайналова и по наши данни58 Triticum monococcum е намерен в голям брой проби от V, VI и VIII хоризонт, отнесени от изследвачите към средната бронзова епоха. Изследваният от Р. Денел материал от Езеро е идентичен - еднозърненката присъствува във всички хоризонти ( от VI до XIII).
Аналогично е и присъствието на двузърнестата пшеница - тя е открита още в неолита в Азмашката селищна могила, селищната могила при Мъдрец, в някои проби от Окръжна болница. Двузърнестата пшеница продължава да се среща и през бронзовата епоха - Нова Загора, Езеро.59 И двата вида пшеница са фиксирани и в Дядово, където материалите са взети от бронзовия пласт.60 В Гълъбово Triticum monococcum и Triticum dicoccum се появяват още в халколитния пласт, като се срещат по-често в този от бронзовата епоха.61
Специален интерес представлява видът на посевите. Във всички споменати изследвани селища от ранния енеолит еднозърнестата пшеница заема първо място, като двузърнестата почти винаги е в по-малко количество. В някои случаи двата вида са откривани в смеси,
169
поради което може да се направи предположение за наличието на сме-сени посеви. Детайлните изследвания на Янушевич в югоизточната част на СССР62 и откриването на големи количества класове от един вид, както и чисти едновидови находки в повечето от обектите в България , изследвани от нас, потвърждават мнението за едновидови посеви.6 3
Меката пшеница и Triticum aestivo/compactum в Гълъбово са представени като единични зърна, тъй като се разпространяват зна-чително по-късно й заемат мястото на плевестите пшеници в Средновековието .
Ечемикът е използуван наравно с пшеницата през праисторичес-ките епохи. В някой селища преобладава голозърнестият (Азмашка селищна могила, Чаталка) а в други - плевестият (Езеро, Юнаците). В селищна могила Нова Загора и двете форми са представени еднакво. В Гълъбово, в халколитния пласт, голозърнестият ечемик е представен в шест проби, а плевестият - в две. В бронзовия пласт съответно: голозърнестият - в девет, а плевестият - 4 проби, което води до предположението, че е преобладавал голозърнестият.
Бобовите култури се появяват в големи количества още от неолита. Това се потвърждава от намерените материали в редица селища.64 В повечето от изследваните от нас обекти уровът има превес над лещата. В Гълъбово той е намерен в 37 проби, като на места се среща в смес с леща. Голямо количество уров - 500 гр, е открито разсипано около хромелно съоръжение. Интерес представлява въпросът дали уровът е бил смилан като пшеницата или е бил употребяван непосредствено като другите варива, тъй като е известно, че при употреба е необходимо семената му да се накиснат във вода, за да се избегне токсичността му. В сравнение с повечето проучвани от нас обекти остава неясно отсъствието на уров в публикуваните от Р. Денел археоботанични изследвания на праисторически селища.65
Житните и бобовите култури в селищната могила Гълъбово показват сходство с останалите праисторически селища в Горнотракийската низина. Материалите от бронзовата епоха имат най-близки паралели в селищната могила Езеро. Подобна близост показват и предва-рителните данни от Дядово.

Решаването на новите проблеми, конто поставя Гълъбово, изис-
170
ква значително разширяване на теренните проучвания. Разкопаната площ от халколитната епоха е недостатъчна за нзясняване на точния брои на строителните хоризонти и на жилищната архитектура и за пълноценна статистика на керамичния материал. Същото се отнася и за полните хоризонти от бронзовата епоха, в конто трябва да се търси евентуален преход от ранния към средния й етап. Увеличаване-то на броя на разкопаваните квадрати върху югозападната половина на могилата ще позволи да се допълнят наблюденията върху планиров-ката на отделимте строителям хоризонти. Необходимо е и изясняване-то на действителните граници на могилата в източна и северна посо-ка и каква част от повърхността и перифериите й са унищожени. Те-ренът непосредствено около могилата е изцяло променен и това прави невъзможно откриването на съоръжения и следи от различимте стопански и култови дейности на нейните обитатели.
В заключение трябва отново да се подчертае, че научното значение на селищна могила Гълъбово е безспорно по отношение на пери-одизацията и хронологията особено на бронзовата епоха и на доку-ментираните преки културни контакти с Източното Средиземноморие, насоки в конто са концентрирани основните усилия на изследователс-кия екип .
БЕЛЕЖКИ
1 За да не се утежнява научния апарат е избегнато повторение на литературата, вече намерила място в настоящий том. Първата статия на Б. Борисов е посветена на състоянието на археологическите проучвания в района, включително и на праисторическите, и са цитирани публикуваните изследвания. Литературата по отделяй проблеми, отнасяща се до бронзовата епоха, е дадена също в статиите на Ив. Панайотов, М. Кънчев , Т Кънчева -Русева и Р . Георгиева.
2• Информация за селищната могила има още от публикуването на първите материали за археологическа карта на България: В. Миков. Предисторически селища и находки в България. С, 1933, с. 83 в раздела "Неолитна епоха" - селищни могили, споменава за разположена на левия бряг на р.Сазлийка на 2 км северно от с.Сладък Кладенец селищна могила, наречена Хисарлъка, служила по-
171
късно за крепост, с височина 10 н и диаметър на основата 120 м, от която произхождат глинени фрагменти с релефни, инкрустирани и други орнаменти. Сега леглото на реката е изместено и не са запазени видими следи от предполагаемата крепост. Днешният град Гълъбово е образуван от сливането през 1969 г на многократно преименуваните тара Гълъбово (преди Кара бунар, Шекер бунар, Сладък Кладенец, Кладенчево, Стаханове, тара Гълъбово) и с.Гълъбово (преди Кум Дуванджии, Гълъб, Гълъбово). Виж: Коледаров П., Мичев Н. Промените в имената и статута на селищата в България. 1878-1972. С, 1973, с.80 и 227.
3-	Leschtakov К. Neue Ergebnisse liber MBZ in Thrakien (Am Beispiel der Ausgrabungen von Galabovo, (1988 - 1989). Saarbruker Studien und Materialen, 1991 (im Druck) съобщава за първите резултати от теренните проучвания, започнати от него през 1988 г. От 1989 г разкопките са продължени от колектив - Ив. Панайотов , Кр. Лещаков, Ст. Александров, И. Змейкова и Цв. Попова. В изеледванията са включени интердисциплинарните групи за проучване на кремъчната индустрия, археозоологическите, палеоантропологическите материали, конто работят към експедиция "Марица-Изток". Като стажанти в екипа са включени студенти и ученици от СУ "Св. Климент Охридски", НГДЕК "Св. Константин -Кирил Философ” и други учебни заведения - Т. Стефанова, Кр. Бъчваров, В. Божилов, Е. Стефанова, С. Василева, Р. Ботева, Б. Атанасов , П. Панайотов и други.
4-	Езеро. Раннобронзовата селище. С, 1979, с.29, обр.14/6.
51	Николов В., Николова Б. Селищната могила до с.Дядово: сондажен изкоп (археологически разкопки 1977/78 г). Expeditio Thracica, 1980, 1, с.92, обр.33/1.
6i	Fol Al., Katincarov R, Lichardus J, Bertemes Fr., Iliev II. Bericht uber die bulgarisch-deutschen Ausgrsbungen in Drama (1983 - 1988). Mainz am Rhein, 1989, Taf. 32/5.
7-	Тодорова X. с колектив. Селищната могила Голямо Делчево. РП, V, 1975, с.180, табл. 66/19
8-	Попов Р. Коджадерменската могила при гр.Шумен. ИБАД, VI, 1918, с.123, обр.119.
9	• Lichardus J. Der westpontische Raum und die Anfange der kupferzeitlischen Zivilisation. In: Macht, Herrschaft und Gold.
172
Saarbrucen, 1988, S.86, Abb.44, Kat. Nr. 18(3): S. 87, Abb.45, Kat. Nr. 18(8).
10	• Тодорова X. Каменно-медната епоха в България. С, 1986, с , 52.
11	 Георгиева П. Кандидатска дисертация , обр.73. Благодаря на к.и.н. П. Георгиева за предоставената информация.
12	• Тодорова X. Цит. съч.,с.112.
13	 Fol Al., Lichardus J., Bertemes Fr., Iliev II. Op. cit., S.93.
14	• Катинчаров P. Селища и жилища от бронзовата епоха в Югоизточна България. МПК, 1975, 4, с.7.
15	- Пак там. с.5-12; Езеро..., с.103-121; Katincarov R. Habitation de 1’age du bronze de tell de Nova Zagora (Bulgarie de Sud). Thracia, 1, 1972, p.44-53, fig. 1-7.
16	• Seferiad£s M. Materiaux pour 1’etude des socsiete du Nord-Est Egeen au ddbut du bronze ancien. Paris, 1985, p.117-126; Renfrew C. The excavated areas. In: Excavations at Sitagroi. L.A., 1986, p.190-215.
17	• Катинчаров P. Цит. съч., с. 8; Sefe'riades M. Op. cit., p.134-144 .
18	• За запазените части от I строителен хоризонт и нарушенията на пласта от бронзовата епоха виж:
19	. Merrillees R.S. Trade and Transcendence in the Bronze Age Levant. SIMA XXXIX, Goteborg, 1974, 38, Fig.26; Bass G.F., Frey A.D., Pulak C. A Late Bronze Age Shipwreck at Ka^, Turkey. Nautical Archaeology 13, 4. 1984, p.271-279; Amiran R. Ancient Pottery of the Holy Land. Rutgers University, 1970; Kull Br. Untersuchungen filr die absolute Datrierung der europaischen Bronzezeit. PZ 64, I, 1989, 55-65, Anm. 54 (Pilgerflaschen).
20	• Blegen C.W. et al. Troy III, 2. Princeton, 1953, Pl.372 - Troy Vie, Troy Vid; Pl.322, 342; Pl.215 - B41; Kull Br. Demircihiihuk, Bd. V. Mainz am Rhein, 1988, 85-86, Taf.15/6, 18/17.
21	• Fischer F. Die Hethitische Keramik aus Bogazkoy. Bogazkoy - Hattusa IV. Berlin, 1963, 50-53, Taf.46.
22	• Ibid., 50, Anm. 206-209.
23	- Kull Br. PZ 64, I, 1989, p.49-53.
24	- Ibid., 52, 72.
173
25	• Van Loon M.N. (ed.) Korucutepe. Vol.3, Amsterdam, 1983, 71, Pl.8, 9A.
26	• Miillei—Karpe A. Hethitische Topferei der Oberstadt von Hattusa. Marburger Studien zur Vor- und Fruhgeschichte, 10, 1988, 27-31, Anm. 79-82; Lloyd S., Mellaart J. Beycesultan. ASt 5, 1955, 39, Fig.14/1-3; Merrillees R.S. Op. cit. 38.
27	 Blegen C.W. et al. Op. cit., 373, Pl.322 (34.270); MUller-Karpe A. Op. cit., 27-28; Kull Br. Demircihuyuk, Bd. V. Mainz am Rhein, 1988, 146, Anm.633.
28	 Renfrew C. The Emergence of Civilization, London, 1972, Pl.22/5; Jusmet J. Sobre los Puhales Neolitikos de la Lengueta en ataluna. Buletin Arqueologico. Ер.IV, Fasc.121-128.
29	• Kazarow G. Vorgeschichtliche Funde aus Sveti Kirilovo (Sud Bulgarien). PZ 6, 1914, 87, Abb.24d; Katincarov R. Trouvailles de 1’age du bronze moyen a Nova Zagora (Bulgarie du Sud). - Actes du VIIIе CISPP, Beograd, III, 1973, 66-75.
30	• Анализите на металните находки от Гълъбово са извършени посредством EDS микросондов анализ от Л. Петров в Института по Прилежна Минералогия - БАН.
31	• Черных Е.Н. Горное дело и металургия древнейшей Болгарии. С, 1978, с.158 - 161, табл. III/11, 29/17-19; за разликата в сплавите от средната и късната бронзова епоха виж Цит. съч . , с.179 - 180.
32	• Това са предимно канн от близък до "pilgrim flask" керамичен вид, фрагменти от паници, изработени на грънчарско колело и покрити с тънка червена ангоба и др.
33	• Разделянето на средната бронзова епоха на две основни фази има работен характер.
34	- Leschtakov К. Op. cit., виж също и предходната част, отнасяща се до жилищните комплекси.
35	• Бобринский А.А. Гончарство Восточной Европы. М, 1978, с.37 - 64. Според автора на това прецизно изеледване за употребата на грънчарски кръг от развит тип (етап III - V от общо шест) достоверните признаци са оформянето на устието и обработката на повърхността непосредствено под него. Тези данни в случая присъствуват. Категорични следи върху тялото нама, но това се дължи на излъекването на повърхността.
174
36	• Миков В. Селищната могила от бронзовата епоха до с.Веселиново. ИАИ, XIII, 1939, с.218, 220, обр. 262/6; Делев П. Археологически и епиграфски паметници. В: Странджа. Древност и съвремие. (ред. Д. Попов, П. Колев, А. Орачев), С, 1990, с.173, фиг.98.
37	• Blegen C.W. Korakou. Boston and New York, 1921, 18, Fig.24 ("black minyan"), 23, Fig.33 (mattpaited); Siedendorpf H.B. Frtlhheladische Keramik auf der unterburg von Tiryns. Tiryns IV, 1973, 16-17, Abb.12, Nr.102; Milojcic VI. Nova iskopanja u makedonskom glavnom gradu Demetrijadi (Tesalija) 1967 - 1974. Zagreb, 1977, 20-21, SI.11-12; Hanschmann E. Die deutsche Ausgrabungen auf der Argissa-magula in Thessalien. IV, Bonn, 1981,, II, T 4/6, 55/2.
38	• Immerwahr S.A. Athenian Agora, XIII. The Neolithic and Bronze Ages. Princeton, 1971, 51-52, 60, 75, No.371, Pl.18 - Black burnished water jar.
39	• Blegen C.W. et al. Troy III, 2, Pl.293.
40	• Lloyd S., Mellaart J. Beycesultan. ASt 6, 1956, 126-127, 131, Fig. 3/15, 132, Fig. 4/6-7, 125.
41	• Kull Br. PZ 64, I, 1989, 61, Anm.67; 63, Abb.10.
42	- Ibid., 61
43	• Blegen C.W. et al.
44	• Leschtakov K. Op. cit.
451 Podzuwait Ch. Trojanische Gefassformen der Frilhbronzezeit in Anatolien, der Agais und angrenzenden Gebieten. Mainz am Rhein, 1979, 182, Taf.II/A; 'Czgen E. Oylum hbyuk. Anatolica XVI, 1989-1990, 23, 26, Fig.1,5.
46	• Branigan K. Aegean Metalwork of the Early and Middle Bronze Age. Oxford, 1974, 136-137, Fig.13, Pl.42.No<3193.
47,	Kull Br. Op. cit., 60-61, Abb.8; Huot J.L. Les Ceramiques Monochromes Lisseen en Anatolie 1’epoque du Bronze Ancien. V, I. Paris, 1982, 553 ff.
48	• Rutter J. Ceramic change in the Aegean Early Bronze Age. Inst, of Archaeology, Univ, of California, L.A., Occ. Paper No.5, 1979, 5, T I, 19. Fischer F. Op. cit., 50, Anm.215.
49,	Kull Br. Op. cit., 60-61, Abb.7
175
501 Katincarov R. Relations culturelles entre la Thrace, la Grece en 1’age du bronze moyen et recent. Thracians and Mycenaeans. Ebs. by J.G.P. Best, N.M. de Vries, Leiden, 1989, 68.
51 • Detev P. Le Tell Razkopanica. IAI, XXXVI, 1981, Fig.27-28; Fol A. et al. Bericht uber die bulgarisch-deutschen Ausgrabungen in Drama (1983-1988). BRGK 70, 1989, 20-39, T 1, 1-3.
52 • Panajotov I. Zur Chronologie und Periodisierung der Bronzezeit in den bulgarischen Territorien. Thracia, 9, 1989, 91-93.
53 За методиката на изследване виж: Денелл Р. Земеделски култури. В: Езеро... ,с.423.
54  Янушевич 3. Культурние растения юго-запада СССР. Кишинев, 1976; Early farming in south Bulgaria from the VI to III milenia B.C. BAR, IS, 1978, 45, 304 p.; Hopf M. Fruhe Kultur pflanzezen aus Bulgarien. JRGZM, Mainz, 1973, p.45.
55• Изследваният материал от селищната могила Азмак е от пл. кв. Б, пласт I, хор. II - ранен неолит; пласт I, хор. III - късен енеолит, по обозначенията, предоставени ми от М. Димитров.
56- Хайналова Е. Палеоэтноботанические находки из многослопнего Новозагорского поселения. Studia Praehistorica, 1980, 4, с.91 -98.
57 • Денелл Р. Цит. съч., с.415 - 425.
58 • Попова Ц. Культурные растения ня ранных поселениях Болгарии по палеоэтноботаническим данным, (канд. дис . ) , Кишинев, 1985, с.123 - 143.
5 9• Присъствие на двузърнеста пшеница е фиксирано в: Мъдрец - пл. кв. 2, дълб. 2.40 м; Азмак - пл.кв. Б, пласт I - края на рянния неолит; Нова Загора - VI - VIII хоризонти от бронзовата епоха (по означениата, дадени ми от М. Димитров и М. Кънчев за Окръжна Болница ) .
60• Авторът изказва благодарност на Д. Гергова за предоставените материали от с.м. Дядово.
61• Еднаквият брой проби, взети от двата пласта, независимо от малката площ на проучване на каменно-медната епоха (кв. В-4 и С-4) показва отсъствие на растителни останки в по-голямата част от пробите от халколитния пласт.
176
621 Янушевич 3. Находки культурных растений из позднонеолитических слоев Овчарово. В: Тодорова X. Овчарово. С, 1983, с.106 - 117.
63	• Попова Ц. Цит. сьч . , с.117 - 187.
64	• Лисицина Г., Филипович Л. Палеоэтноботанические находки на Балканском полуострове. Studia Praehistorica, 1980, 4, с.5 -90; Renfrew J. The first farmers in south-east Europe. ArchaePhysika, 1977, 8, p.243 -265.
651	Denell R. Op. cit., p.99 - 152; Denell R. Botanical Evidence for Prehistoric Crop .Processing Activities. Journal of Archaeological Science, 1974, 1, p.275 - 284; The interpretation of plant remains: Bulgaria. In: Higgs E. Papers in economic praehistory. Cambridge, p.149 - 157.
177
THE SETTLEMENT MOUND OF GALABOVO - LATE CHALCOLITHIC, EARLY AND MIDDLE BRONZE AGE
I.PANAYOTOV, K.LESHTAKOV, S.ALEXANDROV, I.ZMEYKOVA, TS.POPOVA, T.STEFANOVA
The prehistoric investigations of the "Maritsa-Iztok" expedition encompass the catchment basin of the Sazliika river, which is the Eastern part of the plain of Upper Thrace and is characterized by flat and undulating terrain.
A considerable number of settlement mounds, open settllements and necropolises are discovered in the region, in which different periods of the Neolithic, Chalcolithic and the Bronze Ages are presented.
The settlement mound lies 2 km to the North of the town of Galabovo nearby springs. It occupies a 7 m terrace of the Sazliika river and is 100 m abive sea level. It has been used for a long time as a coal-yard of the "Maritsa-Iztok I" steam power plant.
The excavation began in 1988 and their being of rescue character determined the choice of a special approach, namely - a terrace- like stratigraphic trench from the center towards the Southern periphery and a larger investigated area in the central part of the settlement mound. The two central profiles are oriented from the zero repere towards the four cardinal points.
The observations from the first seasons of terrain work display the following stratigraphic order. The first layer A is preserved only at certain places on the surface of the mound and at the landslides on the periphery. The greyish-brown soil is mixed with coals. The layer is heterogeneous with scanty finds from the Middle Ages, the Roman period and the Iron Age. Then follows the culture layer В from the end of the Early and Middle Bronze Age which is dark grey in color. The numeration of the building horizons is by Roman numerals from the top downwards, the first five being presented in the greater part of the preserved South-Western part of the mound. The horizons from the Bronze Age from VI to XIII are registered in small area only in the stratigraphic trench, that is why the record of their number is preliminary. Then follows a stratigraphic hiatus - layer C light greyish-Brown in color and 0.44 m thick. The layer culture layer D is dated to the end of the Chalcolithic Age and is yellow-brown in color. It is revealed in a small area in three quadrangles of the stratigraphic trench, where three building horizons have been differentiated by now. On the periphery in quadrangles A-4-5 by prospecting that cuts the heapes of coals in storage, is reached to the virgin
178
soil. A layer dated to the Chalcolithic Age has been cut during foundations 200 m to the SW of the mound.
The preliminary data of the cultural development of the site are presented selectively in this publication. This selection is based on the possibilities of processing of the material and its importance. This character of the publication is emphasized in the presentation of the concrete terrain situation, as well as in the formulation and interpretation of the new scientific problems posed by the mound of Galabovo.
The Chalcolithic
The Chalcolithic culture layer is investigated in the stratigraphic trench in quadrangles A-4, B-4 and C-4. The first building horizon is traced at a depth of 4.50 m in quadrangle C-4, where part of a settlement is discovered and in quadrangle B-4, where three pits are registered. The floor of dwelling at a depth of 5.22 m in the NW part of quadrangle C-4 marks the second building horizon. Three pits belong to this horizon, too. More than 700 snailshells and two valves are discovered in one of them. There are no traces of fires in the first and second building horizons. A partly investigated burned dwelling from the third horizon with a rectangular in the plan oven is discovered in quadrangles C-4 and B-4.
The ceramics analysis allows as a preliminary dating of the Chalcolithic layer to be proposed the Hird phase of Kodjadermen - Gumelnitsa - Karanovo VI. A later date is also possible, bearing in mind the fragments with white paste decoration and ruddle as well as a vertical handle of vessel, characteristic for the ceramics of the complex Krivodol - Salkutsa - Bubani Hum la.
Stratigraphy And Dwellings from the Bronze Age
The Culture layer В from the Bronze Age is separated from the Chalcolithic layer by a stratigraphic hiatus. The hiatus is traced in quadrangle C-4 and is from 0.12 to 0.36 - 0.44 m thick.
The preliminary stratigraphic observations allow us to differentiate thirteen building horizons from the Bronze Age. The earlier building horizons XIII - VI are registered only in the stratigraphic trench in quadrangles E-4 -F-4. they are marked by a floor construction and ovens in the investigated parts of the quadrangles and in their profiles. The fifth building horizon is presented in quadrangles F-4 - F-3, where a part of a dwelling is discovered. The fourth building horizon (0.30 - 0.40 m thick) is investigated in large area in quadrangles F-4 - F-3, G-3, N-6 - N-5. It is marked by dwellings and household equipment. The third and the second building horizons are traced in
179
the same manner in quadrangles J-3 - J-5, K-3 - K-5, L-3 - L-5, and in J-3 -J-6, K-3, G-6, 0-7 and N-6, respectively. The first building horizon is destroyed and is marked in a limited area in quadrangle 0-6 by parts of ovens and pithoi made on the spot in the central part of the mound.
The dwellings discovered in the upper building horizons of Galabovo mound are similar in shape and manner of building to those from the other investigated settlement mounds in the plain of Upper Thrace (Ezero, Nova Zagora, Karanovo, Younatsite, etc.) The two basic types are presented - with rectangular and apse plans (types III and IV, respectively, according to M.Seferiades), which are characteristic of the Early Bronze Age and in the Northern coasts of the Aegean, the greathest similarity being discovered to the settlements Sitagroi Va and Vb.
Dating of the I - III Building Horizons of the Bronze Age
Materials which are closely analogous to such found in Anatolia and Greece and exact chronological positions are discovered in the upper three horizons in Galabovo in closed complexes (settlements and pits),
An earthen vessel from the group of so-called "Pilgrim flasks" and a dagger made of arsenic bronze (Cu - 97.09%, As - 1.96%) are discovered in a pit in quadrangle 0-6 of the first building horizon. They are dated to the second half of the Middle Bronze Age (MBA), between 1800 - 1600 B.C. and mark the end of the occupation of the settlement mound of Galabovo in this period.
Two finds from the second horizon are of great interest. The amphora made by a potter’s wheel and discovered in a dwelling in quadrangles M-4 -M-5, was imported in all probability. Its closest analogies are in continental Greece of the so-called "Minyan Ware" from the Middle Helladic Period. A trefoil mouthed jug is discovered in another dwelling in the same quadrangles. Its closest parallels are from Anatolia, from the time of the early phase of Troy VI.
A small spherical wheel-made clay vessel with a narrow neck, a vessel from so-called "tea-pot" type and other characteristic ceramic vessels in quadrangles J-5, J-4, K-4, K-5, L-4, L-5 from the third horizon in Galabovo find close analogies in the MBA in Anatolia - Troy VI early phase, Beycesultan V -VIb, BUytik-kale IV and elsewhere. The most exact parallels are among the materials from KUltepe and Beycesultan from the 19 - 18 c.c. B.C.
The ceramics from the upper three horizons of Galabovo settlement mound and especially the imported ceramics, manufactured by potter’s wheel, throw a new light to the problems of the directions of the cultural contacts, the regional peculiarities and relative and absolute dating of the MBA in the plain of Upper Thrace.
180
Archaeobotanic Materials from the Chalcolithic and Bronze Age Carbonized seeds, grains and fruits are extracted by means of flotation in 56 from 73 test in all, taken from В, C and D layers of Galabovo mound. The basic sorts that were grown proved to be Triticum Monococcum, Triticum dicoccum, Lens culinaris and Hordeum vulgare. Ficus carica and differentr varieties of weeds are discovered, too. The character and the structure of grown plants is similar for both Prehistoric periods presented in Galabovo. The archaeobotanic investigations of other settlement mounds in the plain of Upper Thrace offer similar results.
The solving of the new problems posed by Galabovo, requires a considerable expansion of terrain investigations. A further deepening of stratigraphic observations of the Chalcolithic layer and the lower horizons of the Bronze Age, of topography, of the size and the state of preservation of the culture stratification is necessary.
In conclusion, we should stress once again the undisputable importance of Galabovo settlement mound in terms of periodization and chronology, especially of the Bronze Age, and the documented direct cultural relations with the Eastern coasts of the Mediterranean.
181
СПИСЪК НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ.
Обр.1. Селишни могили по течението на р.Сазлийка.
Обр.2. Селищна могила Гълъбово - топография и план-квадратна мрежа.
Обр.З. Западен стратиграфски профил в квадрат В-4 и С-4.
Обр. 4. Стратиграфски профили на пласта от бронзовата епоха. Обр.5. Легенда.
Обр.6. а) Халколит. I строителен хоризонт, квадрат В-4.
б) Халколит. II строителен хоризонт, квадрат С-4.
Обр. 7. а) Халколит. III строителен хоризонт, квадрат С-4, част от жилище.
б) Халколит. III строителен хоризонт, квадрат С-4, профил на жилище.
Обр.8. Бронзова епоха. II строителен хоризонт, жилище в квадрат М-5.
Обр.9. Бронзова епоха. II строителен хоризонт, жилище в квадрат L-6, К-6, J-6, L-5, К-5, J-5.
Обр.10. Бронзова епоха. III строителен хоризонт, жилище в квадрат. L-5, К-5, J-5, L-4, К-4, J-4.
Обр.11. а) Бронзова епоха. II строителен хоризонт, жилище в квадрат 0-6, 0-7.
б) Бронзова епоха. IV строителен хоризонт, жилище в квадрат N-5, N-6.
Обр.12. Халколит. Глинени съдове от I строителен хоризонт.
Обр.13. a-в) Халколит. I строителен хоризонт, глинени съдове от яма No.1,квадрат В-4, г) Халколит. II строителен хоризонт, глинен съд от яма No. 2,квадрат С-4.
д) Халколит. II строителен хоризонт, глинен съд от яма No. 3,квадрат В-4.
Обр,14. а-г) Халколит. Глинени съдове от II строителен хоризонт,квадрат С-4, д) Халколит. Глинен похлупак от II строителен хоризонт.
Обр.15. Халколит. Глинени съдове от жилище в квадрат С-4, III строителен хоризонт.
182
Обр.16. а) Халколит. III строителен хоризонт, глинен съд от жилище в квадрат С-4.
б) Халколит. Глинена паница от I строителен хоризонт. в-е) Халколит. Фрагменти от глинени съдове от I и II строителни хоризонти.
Обр. 17. Халколит. Фрагменти от глинени съдове от I и II строителни хоризонти.
Обр.18. а,б) Бронзова епоха. Глинен съд и бронзов кинжал от I строителен хоризонт.
в ) Бронзова епоха. Глинен съд от I строителен хоризонт.
Обр.19. а) Бронзова епоха. Глинен съд, II строителен хоризонт, жилище в квадрат М-5.
б) Бронзова епоха. Гърло на амфора, II строителен хоризонт,квадрат J-5.
в) Бронзова епоха. Глинен съд, II строителен хоризонт, жилище в квадрат М-6.
г,д) Бронзова епоха. Фрагменти от глинени съдове от II строителен хоризонт.
Обр. 20. Бронзова епоха. Глинени съдове от III строителен хоризонт, жилище в квадрат L-5, K-5, J-5, L-4, К-4, J-4.
Обр. 21. Семена от:
a)	Triticum monococcum.
б)	Triticum dicoccum Schran.
в)	Hordeum vulgare var. nudum.
r) Hordeum vulgare L.
д) Vicia errvilia Willd.
e) Lens culinaris Mediu.
183
Обр. 1
-t?8T
M 1 : 500 000
10 И 12
Е
Й? Vis
-185-
Обр.
-186-
.Обр. 4
-187-
Обр. 5
ЛЕГЕНДА към	обр . 3—4 ? обр. 6—11 :
СиВочерна пръст /Културен пласт от бронзоВата епоха СВетлосиба пръст /Културен пласт от халколита/ Разрушен културен пласт
Жълта трамбобана глина
Бяла трамбобана глина
Хиатус
Пепел и Въглени
Горяла стенна мазилка
Под на жилище
Яма
Под на жилище от трамбована глина
Замазан под на жилище
Замазка на пещ или огнище
Основа на зърнохранилище
Основа на пещ или огнище
Дупка от кол
Камъни
Глинен съд
Фрагменти от глинени съдобе
ЧерВено-кафяВа глина
-188-
Обр. 6
-189-