Т1ш 18 а ск§ка1 сору оГ а Ьоок 1ка1 \уа8 рге8егуес! Гог §епега1юп8 оп ИЬгагу 8ке1уе8 Ье^оге к \уа8 сагейШу 8саппес1 Ьу Соо§1е а8 раП о^ а рго]ес1
1о таке те \уог1с1'8 Ьоок8 си8соуегаЬ1е опИпе.
И Ьа8 8игу1уес1 \ощ епои^к Гог те соруп^к! 1о ехрке ап<1 те Ьоок 1о еШег те риЬИс сютат. А риЬИс сютат Ьоок 18 опе 1ка1 \уа8 пеуег 8иЬ]ес1
1о соруп^к! ог \уЬо8е 1е§а1 соруп^к! 1егт ка8 ехркес!. \Укетег а Ьоок 18 т те риЬИс сютат тау уагу соиШгу 1о соиШгу. РиЬИс сютат Ьоок8
аге оиг §а1е\уау8 1о те ра81, герге8еШ;т§ а \уеакк оГ М81огу, сикиге апс1 кпо\у1ес1§е та1'8 оЙеп сктсик 1о ск8СОУег.
Магк8, по1аиоп8 апс! отег таг^така рге8еШ ш те оп§та1 уо1ите \уШ арреаг ш 1к18 Ше - а геттсюг о^ т18 Ьоок' 8 \ощ ]оигпеу йот те
риЬИ8кег 1о а ИЬгагу апс! Йпа11у 1о у ой.
118а§е §шс!еНпе8
Соо§1е 18 ргоис! 1о раПпег \укк ПЬгапе8 1о сН^Шхе риЬИс сютат та1епа18 апс! таке тет шсМу ассе88юю. РиЬИс сютат Ьоок8 Ьеюп§ 1о 1Ие
риЬИс апс! \уе аге теге1у тек си81осНап8. Кеуег1ке1е88, 1к18 \уогк 18 ехреп81Уе, 80 ш огс!ег 1о кеер ргоуШт^ 1т8 ге8оигсе, \уе кауе 1акеп 81ер8 1о
ргеуеШ аЬи8е Ьу соттегс1а1 рагйе8, тсшсНщ* р1аст§ 1есктса1 ге81пс110П8 оп аи1ота1ес! ^ие^у^п§.
\Уе а180 а8к та1 у ой:
+ Маке поп-соттегс1а\ ше о/1ке{Не$ \Уе с!е81§пес1 Соо§1е Воок 8еагск 1Ъг и8е Ьу тстлсктЬ, апс! \уе 1^ие81 1ка1 уои и8е 1ке8е Ше8 к)г
рег80па1, поп-соттегс1а1 ригро8е8.
+ Ке/гат/гот аШотаХей диегугщ Во по1 8епс1 аи1ота1ес! ^ие^^е8 о^ апу 8оП 1о Соо§1е'8 8у81ет: Н уои аге сопс1исип§ ге8еагск оп таскте
1гап81а1юп, ор1юа1 скагас1ег гесо^пкюп ог отег агеа8 \укеге ассе88 1о а 1аг§е атоиШ оГ 1ех1 18 кекрйк, р1еа8е соШас! и8. ДУе епсоига^е 1ке
и8е о^риЬНс сютат та1епа18 к)г 1ке8е ригро8е8 апс! тау Ье аЬ1е 1о Ье1р.
+ МаШат аПпЪийоп Тке Соо§1е "\уа1егтагк" уои 8ее оп еаск Ше 18 е88епиа1 к)г тк)гтт§ реорю аЬоШ ЙП8 рго]ес1 апс! ке1рт§ 1кет Йпс!
асШкюпа1 та1епа18 тгои^к Соо§1е Воок 8еагск. Р1еа8е с1о по1 гетоуе к.
+ Кеер И 1е§а1 \Ука1еуег уоиг и8е, гететЬег 1ка1 уои аге ге8ро1шЬ1е Гог еп8ипп§ 1ка1 \ука1 уои аге сют§ 18 1е§а1. Бо по1 а88ите 1ка1 ]и81
Ьесаи8е \уе ЬеИеуе а Ьоок 18 ш те риЬИс сютат к)г и8ег8 ш 1ке Шкес! 81а1е8, 1ка1 1ке \уогк 18 а180 1п 1ке риЬИс сютат 1Ъг и8ег8 1п о1кег
соип1пе8. ^ЬеШег а Ьоок 18 8Ш1 1п соруп§к1 уапе8 ^гот соиШгу 1о соиШгу, апс! \уе сапЧ о&г §и1с1апсе оп \уке1кег апу 8ресШс и8е о^
апу 8ресШс Ьоок 18 а1ю\уес1. Р1еа8е сю по1 а88ите 1ка1 а Ьоок'8 арреагапсе 1п Соо§1е Воок 8еагск теап8 к сап Ье и8ес! 1п апу таппег
апу\укеге т 1ке \уогШ. Соруп^к! 1пМп§етеШ НаЬПку сап Ье ^ике 8еуеге.
АЪои1 Соо§1е Воок 8еагсЬ
Соо§1е'8 т188юп 18 1о ог§ап12е 1ке \уогШ'8 1п^огта11оп апс! 1о таке к ип1уег8а11у ассе881Ь1е апс! и8е^и1. Соо§1е Воок 8еагск ке1р8 геас1ег8
ск8СОУег 1ке \уог1с1'8 Ьоок8 \укке ке1рт§ аи1ког8 апс! риЬИ8кег8 геаск пе\у аискепсе8. Уои сап 8еагск тгои^к 1ке т11 1ех1 о^ 1т8 Ьоок оп 1ке \уеЬ
а! |Ь^р : //Ьоокз . доод!е . сот/

Село Арбаласи,
(Историко-археологически бЪлйжки).
Отъ Иорданъ П. Георгневъ*
«
I.
Историята на Арбанаси отъ основанието му до дпесъ.
Арбанаси и пеговото основание. — Арбанаси до появяването на кърджалнитъч —
Ограбването на селото отъ кърджалиит*. — Арбанаси сл-Ъдъ кърдаьалиит*. — Георги
Анагноста. — Днешното положение па Арбанаси.
'Арбауиох^Р 1 олхоиар^уо,
Мгаа е 7 .; хт 4 у $о>)\'(У.р'Л
*ЕХар,яе; аху хабрЪзго};.')
Арбанаси, по гръцки АХба^то^йрц по турски Арнауткьой, е
разположено 4 км. на с.-и. отъ Търново, на една доста голйма и
издигната равнина, покрита въ източната си часть съ л*Ьсъ. Въ
лиса се издига Лйсковскиятъ манастиръ, бившата Петро-Павловска
семинария, а на противоположния край на една съвсЬмъ камениста
почва лежи Арбанаси. Пхтьтъ, който води отъ Търново за Арба-
наси, тръгва отъ полигЬ на крЗшостьта Трапезица, върви по дълбея
на трапезовидната височина, „Гарга-баиръ" и се извива съвсЬмъ
безлЬсенъ между издигнатитЬ отъ двЬгЬ страни скали. Надясно,
въ каменливия долъ между „Гарга-баиръ" и арбанашката височина,
се вижда още калдаръмътъ на стария друмъ, който е работилъ до
1871 год., когато се е направилъ сегашниятъ шш>.
*) Арбажшка иар. п1;сснь:
Арбанашко село похвално,
Арбанашко ссю прочуто,
Вжтрп въ България
Лгщгъше като огледало.

Арбанаси има изгледъ на старъ градъ. КащигЬ му еж каменни,
обикновено съ горевъ катъ, съ сводове и малки прозорчета и сь
много дебели врати, обковани съ желЬзнн пулове, Вс4ка кяща има
голяма градина и е заградена съ високъ камененъ зидъ. — Изобцр
всЬка еж ща е представяла въ по-старитЬ времена една малка
кр4ноеть. Огь арбаеашкигЬ кящи най-гол^мн и най- красиво на-
правени с& ония, които еж принадлежали на влиятелнит-Ь влашки
боери, на БранкованигЬ, на Трандафила Кантакузенъ, на Брат]
и на Жиордаки Филипеско.
За старата история на Арбанаси са се запазили само нЬко.
откжелечни заб^ЬлЪжки, Това село се споменува за пръвъ н&ть
1595 год., и то като албанско селище, въ записката на Дубр
нишкия търговецъ Навла Джорджичъ до Трансилванския во<
Сигмунда Батория, Въ тая записка се казва, че около Търново
имало пЬколко албански селища, които можали да изваднтъ противг
турцигЬ до 1500 превъзходно въоражени конници. По-послЪ, въ
1640 год., като идвалъ въ Търново, Софийскиятъ католически
вшдшш Богданъ нам^рнлъ въ Арбанаси 1000 к&щи и отб-Ьлйзалъ,
че езикътъ на арбанаеченцгЪ не билъ вито албански, нито влашкв,
но билъ гръцки Още по-посл-Ъ, въ 1685 год,, никополскиятъ като-
лически епископъ Стефаеи нарича Арбанаси „голямо и великол-Ьпно
село на гърци- албанци", при което прибавя, че гръщигЬ търговци
отъ това село водЬли търговия съ Италия, Унгария, Полско,
най -вече съ Русия. 1 )
За основанието на Арбанаси има дв4 предания. Първото
предание е баснословно. То гласи, че Арбанаси е основано н4щ<*
пр4ди 600 год, отъ 30 гръцки благородни фамилии, които довела
съ себе си една гръцка княгиня на име Мария, когато се оженила
за българския царь Шишмана 2 ). А споредъ второто предание, което
е историческо, Арбанаси е наречено „'АХба^тоуйрс", т. е. албанско
село, защото е построено отъ албанци, които се заселили въ него.
Тогава арбанашката м*стность е била цЬла залесена. АлбанцнтЬ
сЪкли на местото дърветата и си построили влщи. Най-стара
кжгца е била попъ Христовата, която е вече съборена. Тази к&ща
била споредъ преданието овчарска колиба, около която по-поел-Ь
построило селото, Изобщо Арбанаси се смЬта за много старо сели
Най-добриягь познава чъ на арбанашкигЬ старини седемдесеть и де
годиш ниятъ старецъ д4цо Димитраки попъ Симеоновъ ми раз
*) К. Иречекъ. Пдтунааш по България. Стр. 248,
') Въ слщвость царь Шншмааъ е билъ зетъ на сръбския каял Лаза^а,

че слушалъ още въ детинството си отъ много стари хора» как но
надъ манастира „Св, Никола" въ Арбанаси се намирала „Къркъ-
Капулия" (40 -вратна сграда), д&го ужъ старигЬ български царе си
сйчали парнгк
Вънъ отъ тил предания истинската история на Арбанаси,
споредъ заб'Ьд'Ьжкит6 въ църковнптЬ книги и споредъ нЗгкои запа-
зени документи, е следната.
;
АлбанцитЬ, размножени въ своигЬ планини, почнали въ 15
и 1 6 вЬкъ да се еелятъ съ хиляди по ц^лия Бал канени полуостровъ.
На гжета маса гЪ се заселили само въ Клади, д-Ьто облеклото имъ,
фустанелата, е станала въ тая страна народно гръцко облекло; а
въ Македония, Тракия и България тк се заселили разпръснато.
Между другитЬ м4ста албатщигЬ заселили и няколко съсЬдни на
Търново селища, отъ които се знаягь само Арбанаси и Л4сковецъ,
дЬто и до сега помнятъ по предание, че еж пристигнали в Кон-
дьовцигб" на коне и се заселили днешната кондьовска махала, Отъ
тия лрЬселени въ търновско албанци се запазили само арбанашкатЬ,
защото образували самостоятелно и съвсЬмъ ново селище; а ония,
които се заселили въ другит-Ь близки села, се пр-Ьтопали между
заселените тамъ по-раво българи.
Че основателит-Ь на арбанаси еж били албанци, и то погьрчеип,
се вижда много ясно отъ надписигЬ по църковнит! сгЬни и църков-
нигЬ еждове, както и отъ забйаЬжкигЬ по църковнигЬ книги, защото
почти всичко е написано по гръцки, а пъкъ имената на щедригЬ
подарители и на църковнигб ктитори еж чисто албански, именно :
Гашрук, Метнат, Зрвт^&т, Ехктара * и др. Обаче околното българско
население, отъ омраза къмъ арбанасченигЬ, разправя, че гЬ били
мелесъ отъ православни цигани и гърци, Други пъкъ язвителни и
зломишлени съсЬди на арбанасченигЬ твърдя гь, че били пичове отъ
гръцки гЬ епископи и отъ гЬхвигЪ хора.
При всичко че арбанасченигЬ еж били албанци, въ гЬхъ не
еж се запазили никакви предания за първото имъ отечество. Но че
гЬ произхождатъ отъ долния погърченъ Епиръ, жител игЬ на който
еж се отличавали съ голямата си юнащина и съ постоянните си
грабежи въ франкскигЬ аяад-Ьния въ Елада и въ Италия, се вижда
отъ единствената запазена въ Арбанаси юнашка пЬсень, която
възиЬва хайдушкия животъ въ франкскигЬ владения и която по
вейка в*роятность еж пренесли арбанасченигЬ отъ Епиръ,

Ето самата дйсень:
Гсаууу] рт^ррта Гьбмщ Яне, бай Яне,
З^хои усЗс ш пхрг йс ту^у ъ\ефя&. Стани да отидемъ на хайдутлукъ.
Л^у рсора), |шр^ ГсЛуутг] х{ ут^рааа. Не мога, бе Яне, защото остар*Ьхъ.
Шртг, р,о>р&, хЪч 6{оу (пои т6у |л:хр6у, Вземете, бе, моя малъкъ синъ 7
"'Аотйг ^гргь олас$ таТд атрахац Той знае всичкигЬ нжтища
Ка1 та [юуота&а тт)5 фраухсЛ;. И пжтеки на франкско.
2ау тсате 71:0X0 храсЛ [пг)у тиугте, Ако отидете, много вино да не пиете,
Поли ш [хт) хо1|1Т)9^те, Много да не спите;
Гихт1 в:уа: 6 5л;уо$ Муато;, Защото съньтъ е смърть,
Ка1 1Ь храа! срсма;. А виното убиецъ. 1 )
Когато дошли отъ Албания, арбанасченпгЬ се занимавали
главно съ скотовъдство и съ търговия на добнгькъ, което занятие
е държало и държи и досега почетно м'Ьсто у тЬхъ. По-посл* гЬ
станали почти всички търговци и почнали да се занимаватъ съ
широка и разнообразна търговия, не само въ прйдйлигЬ на тур-
ското царство, но и въ странство. ТЬхното любимо мйсто е билъ
Букурещъ, дЬто много отъ гЬхъ се преселвали, а и много видни
боерски влашки фамилии идвали да пр^карватъ лйтно вр^ме въ
богатото Арбанаси, д-Ьто си построили грамадни и красиви жилища.
По образеца на тия жилища и богатит* арбанасчени почнали да
си строятъ грамадни кжщи, които но направата си, по големината
и по удобствата си стоятъ несравнено по-горй огъ старигЬ тър-
новски конаци и отъ кжщпгЪ на заможнигЬ търновски чорбаджии
и търговци.
Арбанаси скоро пораствало, и кжщигЬ му достигнали до 1300.
А поради гол-Ьмата си търговия то станало много богато. И до-
сега още се разказва за неговото голямо богатство, за великолЗпгаитЬ
кожуси на арбанасченигЬ и за скжпигЬ др^хи на жепигЬ и на
момичетата имъ, които били обкичени съ маргаритъ и препасани
съ жълтици. Изобщо, пр'Ьди ограбването на арбанаси отъ кърджа-
лиитЬ, жълтиците и маргаритътъ били въ такова изобилие, че ти
сушели споредъ • преданието на рогозки.
') За Арбанаси би могло много да се знае, яко да б-Ьше се запазила писаната
«а гръцки история ни селото, която се пазила до освобождението въ една отъ църквдт*.
Споредъ съобщенията на стари и грамотни арбанасчени, които са чели отк&следн отъ
тая история, тя била продадена за една доста голЬма сума отъ попъ Иванча па одинъ
русииъ въ вггЬме па освободителната война.

ГолюпггЬ богатства направили ар^нагченнгЬ блапцЬгелни и
милосърдни. Тъй най-богатигЬ правкш грамадни и скхноцЪкяп
подаръци на църввигЬ, а на бшшшЛ нраздници слагали големи
трапези въ дворовегЪ ги и пращали своитЪ слуги да събиратъ
не само еиромаспгЬ, но и каквито хора нам^рятъ по улицигЬ. н
да дойдатъ у тЬхъ да лдатъ и пшггь до нас и
Въ Арбанаси се жшгЬяло много весело и охолпо. Ето заиу»
търновската митрополити и г!;хмнтЬ подчинени епископи имали
свои а&щи въ това село, д'Ьто прекарвали носр-Ьдъ удоволствия
свободното си вр-Ьме. — Къмъ крал па 18 и'Ькъ въ Арбанаси е
жнв&аъ няколко вр'Ьме и приенопаметвшггъ епнекопъ Софроип
Вратчански. Кшцата, въ която е ж-нв-Ьлъ сь домочадието ей този
многозаслужилъ иароденъ дЬсцъ, е цряаадя^жааа на неговия близъкъ
родственикъ, на бащата на Стефанаки бе& Тая к&ща е запазена п
досега. Та е надъ църквата „Сп. Лр\ангелъ и и е притежание на
нзв-Ьстката въ Арбанаси лекарка Парашкева Цонева.
Арбанаси е принадлежало отъ основанието си почти до Тан-
зимата аа „Рустемъ-паша вакуфу" и то гледно съ Горна Оряховица,
Л^ковецъ и Долна ОрЬхоннца. Тона се вижда отъ единъ написааъ
на гръцки докумеитъ, заназенъ въ голямата библиотека на д4д<>
Диннтраки нопъ Сияеоновъ. 1 ) Въ топ документъ, който е отъ 1232 г.
ОИ Хеджра, се казва, че се обновяван* всички Нрава на вакуфа
Д'устемъ-паша% дадени отъ султанъ Судеймана (1520 — 1561} г.).
При това въ сжщия докумеять се поменуЕш. още з;ь нЬколко такива
по-стари обновления на гои вакуг^ най-старото отъ които е отъ
нрфди 175 години.
ОсвЬнъ горния и много други документи, за които ще говоря
по-нататъкъ, въ библиотеката иа д-Ьдо Двшнрам шш*1.ри\ъ още и
много гръцки книги, повечето църковни италиански издам и», между
които се еркцатъ и ржкописн. Отъ тия книги ; ггъ ОСФббГО
внимание слФдцигЬ три:
1. Единъ ръкописен ъ дамнекпиъ отъ 1516 год.
2. Ппсаговншп», печатапъ въ Венеция въ 181 в год,, въ който
се излагатъ между другото и титлитЬ иа рнлиигЬ висши духовни
лица. Тамъ на стр. 140, четемъ:
') Тая библиотека е еди вети е пята оъ Ар5лииса п е много цЬппн. Оп. пгп егиъ
черпил ъ пин-цЪшшт! сьЪдоивл за арбиалптати встермл.

°Опо$ урасрс тф 7сатрь4рх^ Какъ се пише на търновския
Торудба патриархъ.
'Ауьштатг ПатрсАр^а Торуббв Светейши Патриархъ Търнов-
%а1 п&ог\(; ВвлуарСа?, гч 'АуСш ски и на цйла България, въ свети
7су^6|хать йуатст]т& <*8еХ<р& ту|$ ^|шу духъ обичанъ брате на нашата
|1бтр1охт]то$ ха1 аоХХествруб. скромность и съслужителю.
Ч) уОу Тбруббв еЬаь Мг]тро- Сегашниятъ търновски (духо-
7соХ(тт]д. венъ началникъ) е митрополитъ.
3. Четвероезиченъ р-Ьчникъ, на гръцки, елински, италиянски
и латински, печатанъ въ 1753 год. въ Венеция и посветенъ на
Константина Маврокордато.
На 10 стр. на тая книга има една забЗнгЬжка, въ която се
изброяватъ училищата въ разнигЬ градове на Балканския полу-
островъ. Споредъ тая заб4л&кка въ Цариградъ и Солунъ е имало
по 2 училища, въ Янина 3, а въ Филипополъ, Букурещъ, Верея,
Мосхополъ, Търново солунско 1 ) и въ Света гора по 1 училище.
Значи, въ 1753 год. въ България, освйнъ килиитЬ при църквигЬ
и манастиригЬ и освйнъ гръцкото училище въ Пловдивъ, не е
имало никаква друга уредена и известна школа, дори и въ богатото
и погърчено Арбанаси. При все това въ Арбанаси е имало и пр*Ьди
1753 год. учители. Това се поменува въ една книга, взета отъ
църквата „Св. Атанасъ" и принесена въ библиотеката на д-Ьдо
Димитраки, дйто е отбЗм&ано, че въ 1740 год. е умрЗшъ даскалъ
Коста Орманчо.
АрбанашкигЬ стари учители, както нашигЬ попове въ килиитЬ,
с& преподавали въ миналит* в*кове на ученицигЬ си само по
църковните книги, а който е искалъ да знае повече, той отивалъ
да се учи другадй. За потвърждение на това служи февруарскиятъ
миней на църквата „св. Димитрий," въ който е отб4л4зано: „Тави
книга е купена, да се учатъ по нея д г Ьцата. Което д г Ьте я скхса,
да я плати баща му." А слйдъ това стои: „Които изкаратъ тука,
да отидатъ въ елинското училище (вЬроятно въ Търново), за да си
поправятъ почерка."
Пакъ въ библиотеката на дйдо Димитраки се намира едно
интересно описание на цъвтещето и богато Арбанаси, пр4ди да
бжде то ограбено отъ кърджалиигЬ. Това описание е написано отъ
тогавашния свещеникъ на църквата „св. Никола." То гласи така:
*) Нав-Ьрно Тесалвйско, защото солунскиятъ митрополитъ с билъ по-рапо екзархъ
на ц*Ьла Тесалия.

Да млъкна не мога. ТрФба да говоря, да възсЬн чудното
Арбанаси, пкгЬжо село вжтрЪ въ България, на единъ баиръ, високо
жилище на ромеи. Вижда се като огледало на всичката епархия.
Жилище на истински търговци. Нека кажа, че е театъръ, ср^да на
Румелия, но не го казвамъ само азъ, а и мнозина други го казватъ.
Търговците съ полза въ него жив г Ьятъ и вгЬка търговска работа
Ш тно вършатъ, ПанаиригЬ еж близу: града, Германия, Русия, Бог-
данско, казвамъ и Ипатия. Въздухъ има чистъ, а вжтрЬшноетагЬ му
вгЬтърътъ ги разхладява и Ликовата вода 1 ) сърдцата подмладява.
Които еж я пили, всички я хваллть, и колкото я ниятъ, толкова
повече желаятъ да я пиятъ. Пжтиь е наистина малко далеко и
мжченъ е повечето пжть, защото е една пжтека. На счмото яа края
оздтй на човека се развличатъ, — естеетвенитЪ промени много ги
омайватъ. ЦвЬтя и цвЬтове, и плодовегЬ иматъ хубавъ нлодъ. Не-
прЬкжсната благодаряость на цв-Ьтовет* и на миризмата на цветята,
ЦвЬтя съ хиляди цвЬтове, диви и горски, откакъ огь диви станаха
ш том ни, придобиха голяма цЬна. Ус4ща се бдагодать на сърдцето.
Казва го чов-Ькъ и го казва, че е чудно и дивно. Това които гледатъ,
никога не се насищатъ да го гледатъ, и които не еж го видиш,
ВС ю равбиредь. ОчигЬ се умарятъ като виждатъ толкова нища,
които умътъ тр*ба да мисли, а езнкътъ да ги изказва. Въздухъ има
лдравъ и добри градини съ к&щн благоустроени, д*ти всички се
завимаватъ. Кжщата еж каменни» оградени съ високи дувари. ВсЬка
едва отделно се вижда като манастира И веЬка кжща е съ баня,
но водата я ноелтъ отъ другадф. Миятъ се и се угатаватъ веЬки
часъ и вр*ме. ЖителигЬ еж отъ различни народности, гЬ еж («Ш о-
родип, любочеетни, гостоприемни и всички учени. Интересно е
I А рб; шасито да го струва чов4къ сеиръ по жетва, защото има вЪтъръ
чистъ и защото е високо, въ гора; но които се възкачватъ !гьмъ
уморлватъ се и охкатъ. Само ония, които жив-Ьятъ въ него, му
се радвате и ГО гледате. Ако казахъ, както е истината, само н4кои
отъ тиа работи, които ие еж ги видели, би казали, че еж басни.*
Шради евоигЪ богатства, Арбанаси е привличало разни раз-
бойнически гаайки, които еж го нападали и грабили много пжти
църквигЬ му и изоставен игЬ му жилища. Тия шайки еж ишЬгши
V ГсаЪмь старъ взворъ, 6.1 и» у до селото, водата на пой то е в ай -вкусваш »%
ТТфВОВСКНТЬ 0К0ЛЙ0С1И,
I

8
подъ общото име „даалийця." ДаалийцигЬ нападали ненадейно по
10 — 15 души, дрънкали съ тюмбелеци> и хората изилашени бягали
да се укрилтъ въ по-укрйпенйт* кжщи, като оставяли много жилища
отворени и незащитени въ ржцЬгЪ на разбойницигк Когато бЬгьжи
отъ даалийцигЬ, споредъ дцна историческа нйсень, арбанасченйт^
оставяли на стари баби да бавятъ по 9 — 10 д*Ьца, а богатствата
си скривали въ многобройните скривалища, които се ви&дагь ш до*
сега въ много кжщи. Щотиъ даалийцигЬ влизали въ селото, младигЬ
жени и момичета избягвали въ по-укр-ЬпенигЬ сгради, а и&жетЪ
хващали иушкитЬ, укрепявали се задъ якигЬ зидове на двороветЬ
и, ако не можели да се удържатъ тамъ, влизали въ кжщята, за-
ключвали дебел и гЬ, покрити съ железни пулове врати и се защищавам
пр^зъ тЬснитЬ прозорчета и прйзъ нарочно направенигЬ за отбрана
мазгали.
Между даалийцигЬ имало и такива, които говорели и гръцки.
ТЬ убеждавали укрЬпенигЬ арбанасчени да се прйдаватъ, но обикно-
вено получавали отказъ. Тогава гЬ нападали на укрйпенигЬ кжщи
и еж м&чали съ пушки и брадви да влЗ&атъ в&трЪ. И досега има
въ Арбанаси няколко стари грамадни кжщи, вратигЪ на които ех
сЬчени и пробити съ десетки куршуми, но си останали пакъ здрави.
Които хора попадали въ ржцйгЬ на даалийцигЬ, бивали из-
мъчвани, за да обадятъ, д1> имъ еж заровени или скрити богатствата,
а сл$дъ това даалийцигЬ ги заставяли да имъ разхождатъ царвулитЬ
и да постилатъ юрганигЬ си на конегЬ имъ.
Цъвтещето и богато Арбанаси било окончателно ограбено,
а дон4йд4 и разорено безъ всЬка причина въ 1798 год. отъ кър-
джалиите, когато гб придружавали като наемници Г20-хилядната
войска на Капуданъ-паша Хюсеинъ, който отивалъ противъ Пазвант-
оолу въ Видинъ. Какво еж направили тогава кърджалиигЬ въ Арбанаси,
се вижда най-добрй отъ слйднигЬ думи на епископа Софрония:
„Силихтаръ Хюсеинъ-паша, като отхождаше за Видинъ, изгори
Габрово и Арбанаси разграбиша кърджалиигЬ, што ги имаше съеь
себе и нашие домъ все разграбиша и не остана ни лажица, ни
паниця, и мои др г Ьхи и книжа што имахъ все узйша, и всия домъ
разкопаша, а децата 1 ) побягнали на Котоль, а отъ тамо на Свиштовъ
иойшле. А азъ, като не би възможно мене отъ войска да ходя по
еплрхията моя, пойдохъ съ търновския иротосингелъ да събираме
*) Епископъ Софроний е билъ по-рапо свещеник ь въ Котел ъ, та е ияалъ сЬмейство>
което тогава живяло въ Арбанаси.

I
търновския епархия, и нослЬ пойдохъ на Свиштовъ, найдохъ Х&дай
голя> с*дбктъ на рогозина, и лзъ пари не имахъ да нмъ купя др^хи!
скорбъ голЪмъ!" 1 )
Осв1шъ въ Свищовъ и Влашко, арбанасченитб яаб*гянли въ
Шуменъ, въ Сливенъ и въ Карлово, д*Ъто и до сега жив-Ьять т'Ь\нн
питомци. Много оп» арбанасченигЬ, особени по-сиромасигЬ, ее раз-
пръснали по околпигЬ селища, а най -вече въ Търново, и то както
еж били облечени, безъ да могагь да вземагь нЬн1,о съ себе си.
Въ Търново гЬ били настанени по турскит* кдщя, отд-Ьто скоро
68 здпгьрнали назадъ въ еедою щ но въ Яеш било ограбено всичко.
Тия нещастници останали голи. Така, бабата на починалия вече
дЬдо Танасъ Русовипь била вадягвала случайно ири бягането си
еди** юрганъ, и като се върнала, направила ой, чершафн му
ризки на дЪцата си. А въ нЬкои шци хората били принудени на
първо вр*ме да се покриватъ съ рогозки.
Какво отчаяние е овладяло арбаиасченигЪ, слЬдъ разграбването
на селото стмъ отъ кърджалиите се вижда отъ сл-Ьдньото с кръмно
иллиянпе на тогавашния свептоникъ при църквата „св. Никола:"
„На единъ виеокъ банръ памирамъ се сега самъ въ едно
пусто пмо, кмзпатъ РО Алвяшгшхори. Внадамъ енЪтвегЬ и дъ;к доштЬ
н еърдечнигЬ вълнения, виждамъ и фъртупитЬ и ми N помрачава.
Виждамъ небето мьтпо. Че какъ да № бШЖ, уЬ да намЬря спокой-
ствие, да отида тамъ да жшгЬц. Обръщамъ - № нзтокъ, едра
градушка ме удрн. Обръщамъ ее къмъ западъ, и той ме устрашава,
Ооръ.цамъ се на с/Ьверъ, и талка гърми ■ М СЛИК Тичамъ къ!гь
югь, тамъ е воня. Виждамъ вълци, какъ силно тичать, и лъвовегЬ,
кагсь вървятъ, всички иобЬсн&ш и много сърдити. Обръщамъ се
къмъ небето съ сълзи и швиквамъ: желая свобода въ тая вМЮДйР*)
Когато ИМ Я1И 1 ШфШ йкШШЛ отъ кърджалии?* въ 171»-
клнцнгЪ имъ, ограбени и раакъртени. ВЮК1Я ирЬселснцн българя
отъ други села, като плащали вгкки отъ тЬхъ по 20 — 30 гроша.
за дазасвои нЪкоя изоставена клща. НоводошлигЬ усвоили постепенно
гръцкия езикъ отъ малцината сиромаси, които се завърнали нявадъ.
') кримско Пернодвчстло Сиисппис. Кв. V и \ % <•<].. 08*
*) Тия уаииска, както и о» неин нето на Арбсшаш мр1>ди кърджндиитЬ, с& »•-
тшеавтг на 9 листа. Нд крил по твл листоьс »ш едно стихотворение, писано нъ 1799 г«
пак* отъ същия попг, иъ което стихотворение той жншва ир-Ьголйякги Г1 ридопь, Чв
р:и(к>шшднтЬ приставали да нърлувшъ. — И трагЬ листа ое ллмиратъ в> би-
им д%до Дв кит рак и ноиъ Снкеошег II Лрблнасм.

10
По такъвъ начинъ и сл^дъ кърджалиите Арбанаси се явява пакъ
като погърчено селище. — Собствено преселението на българите
отъ селата на Търновския балканъ въ Арбанаси и гЬхното по-
гърчване се е започнало не сл^дъ кърджалийските опустошения,
а много по-рано; така напр. дйдо Русе, родоначалникътъ на из-
вестната арбанашка фамилия Русовичь, името на когото се поменува
на неколко места като ктиторъ и щедъръ подаритель на църквите,
е билъ преселенецъ отъ Тревна.
Следъ кърджалийските грабежи арбанасчените взели скоро да
се съвзиматъ и отново да забогатеватъ, но търговията имъ съ
вънпшите държави, а най-главно съ Русия, временно пропаднала,
особено иоради дългите войпи на русите съ турците. Тогава арба-
насчените се заловили отново за стария си занаятъ, търговия съ
добитъкъ, който откарвали най-вече въ Влашко. Скоро обаче 1*
подновили търговията си н съ външния светъ, но въ много по-
малки размери, отколкото по-рано.
Отъ главните арбанашки търговци, които търгували съ Европа,
Ю — 15 души се ползували съ особени преимущества, т. е. били
бсратлии. БератигЬ се получавали отначало направо отъ Цариградъ,
а напоследъкъ отъ пашите, при което всеки покровителствуванъ
търговецъ, който се удостоявалъ съ тази честь, трЬбало да заплати
1000 гроша. БератлиитЬ се ползували съ особени предимства. ТЬ
плащали мито само 3% вместо 8%. Освенъ това местните власти
не можали да ги сддатъ. Ако некой бератлия се провинялъ въ
нещо, кадията го изпращалъ въ Цариградъ на търговското сждилище,
за да го сддятъ тамъ. Когато пхтувалъ некой бератлия, той воделъ
съ себе си единъ чобукчия и единъ кафеджия, обикновено турци,
които му служали сжщевремено и като стража. А за отличие отъ
другите търговци, бератлиите носели червенъ знакъ на горната си
дреха и особенъ фесъ. Поменатиятъ вече по-горе дедо Димитраки
ми показа берата и феса на многовлиятелния си баща Георгил
Анагноста, който билъ бератлия. Фесътъ е червенъ и грамаденъ
(тунузъ-феси). На времето струвалъ 80 гроша. Когато се наложи,
бератлийскиятъ фесъ прилича на високъ цилиндрически калпакъ.
Пюскюльтъ му е отъ синя коприна и е много дълъгъ, а отъ едната
страна на тоя фесъ е ушитъ четвъртъ полумесецъ.
Освенъ съ чуждите държави, арбанасчените заловили усилена
търговия и вхтре въ турското царство. Тъй, имало е десетина
търговци бакърджии, които прекупували изработения въ Търново
и другаде бакъръ и го разпродавали навсекхде изъ турско. Оскенъ

11
Ю — 15 души потегляли всека година съ по 20 — 30 коля
всеки едивъ и отивали чакъ въ Цариградъ, да продаватъ кокотки,
които събирали по селата, а най-вече сапувъ и лоени свещи, които
произвождали въ собствените си кирханн. Отъ Цариградъ пъкъ
внасяли вазадъ бакалски и манифактурни шиш.
Съ развитието на търговията въ Арбанаси започнали да се
развивагь донейде и занаяти тб. Тъй, споредъ сведенията на 70 —
80-годишни старци, още въ детинството имъ въ селото е ишл»
десетина кирханп за произвождане санунъ, 4 кожухарски дюкяна,
2 мутафчийски кирхани и 2 памукчнйски дюкяна. Но пакъ като
главно занятие на арбанасченигЬ си останалъ джелепликътъ, съ който
се занимавали много успешно до 50 заможни търговци.
Особено любимо и доходно занятие на арбанасченигЬ е било
копринарството, защото копринените платове ех се употребявали
въ турско време у насъ много повече, отколкото сега* Тъй, почти
]:г|;|;а еснафска жена е имала некаква дреха, направена отъ коприна.
Но не само жените, а и мхдедФ еж се красбли съ коприна. Въ
Арбанаси се намиратъ и до сега доста стари сукнени потури съ
;|цфинени гайтани и елеци съ копринени петелки.
Всека кшца въ Арбанаси е отхранвала копринената буба.
Коприната се точела въ самото село, дето работели 4 п тапа, конто
изкарвали до 500 оки бюрюнджукъ годишно, Цената на коприната
| "»■ е движела между 100 и 120 гроша, но никога достигала и до
150 гроша. Коприната си арбанасченигЬ продавали въ самото си
. фю идвали да л купуватъ търговци гърци, които л нанасяли
главно въ Цариградъ.
Понеже кои ри царството е давало въ турско време добри доходи,
арбавасченитЬ наималн работници, за да изкаратъ повече пашкули.
Но много п&ти черни чевиягъ листъ не ставал ъ, подскжпнЬвалъ до
невероятяоеть, и хората бивали принуждавани да си взхвър
бубите, а работниците се раабЬгвали. Такива случаи с& ОтйЬжЬ-
лани на пеколко мЪста въ църковните книги, както е напр. слМната
ЕШЪжка въ юнския миней на църквата „Св. Архангелът
„1841 г, юни. ГолЬмо чудо стана на всичкия свЬтъ. Това
до е, че всички хора отъ околностьта се заловиха да хравятъ
буби, за да спечелятъ, както всека година^ но листътъ стана екдгл.
<>пь 20 — 30 пари, а най-поел 1> става 60 нари. Хората зюри
бубитк и псуваха, като си оплакваха труда, а работницитЬ се раз-
;1\.к Много жени кълнеха".
*ш

12
Поради повдигането на търговията Арбанаси се разхубавило*
и ставало отново привлекателно. Чудните му градини, старинните
му църкви и женскиятъ му манастиръ „Св. Никола* го правели преди
освобождението обично место за разходка на търновчани, толкова
повече, че гЬ се сродили съ много арбанашки семейства, които
минували въ гЬхнигб очи за патрицийски, защого говорели гръцки
и били богати. А пъкъ търновските владици, както и преди вре-
мето на кърджалиите, имали свои собствени кжщи въ Арбанаси,
дето прекарвали повечето си време; тъй, зданието на днеш-
ната арбанашка община е било по-рано конакъ на митрополита
Неофитъ. Такива конаци ех имали и другите търновски владици.
Най-послЬ, когато търновчани изгонили отъ града си последния
фанариотъ Григория, той намйрилъ убежище въ Арбанаси, въ
к&щата на БранкованигЬ, която била отколе подарена на общината
и служела като лЬтно местопребивалнще на търновскигЬ владици.
Пр"Ьзъ последния векъ на турското робство въ Арбанаси еж.
С(; говорили само 2 езика: турски и гръцки. Говоренето и писането
на гръцки езикъ се е поддържало не само отъ традицията, но и
отъ сжществуещигЬ тогава при всЬка църква гръцки килийни ута-
лища, въ които никой свещеникъ или даскалъ преподавалъ, и то
не само на арбанасчета, нъ и на деца отъ ЛЬсковецъ, отъ Г.-ОрЬ-
ховица и отъ другите близки селища. А когато почналъ българскиятъ
народъ да се възражда, въ Арбанаси наредили въ 1839 г. гръцко
алилодидактическо училище, първиятъ учитель на което е билъ попъ
Маринъ. Обучението въ това училище ставало така. Буквите били
закачени по егЬнигЬ, и учениците ги заучвали наредъ и смесено,
като ги пишели на песъка. СгЬдъ това имъ давали плочи, на които
пишели, а най-после имъ давали въ ращйте книга да четатъ. Въ
алилодидактическото арбанашко училище еж изучавали, осв^нъ
църковните книги, аритметика, гръцка граматика, география и
свещена история, но старогръцки езикъ въ тая школа не се ирй-
подавалъ. — Който искалъ да учи „еленпка", отивалъ въ Търново.
За поддържане на гръцки езикъ, а особено на гръцкия духъ
въ Арбанаси е спомогнало между друго п това обстоятелство,
дето тамъ живели постоянно двама гръцки таксидиоти: единиятъ
отъ Синай, а другиятъ отъ Божи-гробъ. Кжщите, въ които ех
живеяли тия таксидиоти, ех запазени и досега.
Но въпреки всекакви традиции, фанариоти, школи и такси-
диоти, българскиятъ езикъ си нробилъ пхть полека-лека въ Арбанаси,
понеже предприемчивите арбанашки търговци го научвали при

13
постояняигЬ си сношения съ българи 11;. Оть друга прана, какхо
нязкхме но-гор*, въ Арбанаси се преселвали шктолнпо балкан,!, шц
които .пиучвали гръцкия езикъ, но и бъшфешя ш& забравяли;
тош* сл; поддържали и постепенно усилвали знанието ц гово-
енето на нашил езшеъ, додЬто щаВ-досд$ въ врЬме ра оежб Ш-
хеннею всички арбааасчени, дори и женигЬ, оев1;нъ гръцки езнкъ
и |,( ели веч е и български.
Като говорамъ, какво е били Арбанаси слЪдъ кърджалиите
т, е. въ 19 в*Ькъ, не ще бжде ал'Ь, ако кажемъ и4що и за вай-
Кидния арбанаеченннъ прЬзъ тоя вЬкъ, за Георгия Анагност
Георги Анагяоста е билъ въ продължение на цЬлн 4* годшш
каза векили" на търновско. Като арбаласчепинъ той е бил ь гдшгь
<.»тъ горещигЬ защитници на фанарнотигЬ въ вр4ме ла църковната
ни борба, Тъй въ 1н5(> г.> когато пламнала въ Търново борбата
ггротивъ владиката Неофитъ, между защнтиицитЬ на фанарштггЬ
е билъ а Георги Анаигоста, който дори ходилъ ней година съ
няколко търновски гршташе кат<> депутация въ Цариградъ, да
иска задържането на владиката и наказанието на веговигЬ про-
тивници, между конто е билъ и търновскиятъ шотесарифинъ Галииъ-
паша, конто държалъ страната на бълшригЬ.
Колкото н да е билъ згицитшшъ на църковната аластъ ва
фапарнотигк Анагноста не имъ шшолявалъ никога да дератъ
безбожно своето словесно стадо, поради което той лл г 1ш.лъ въ бор
още като младъ я каза-вскиля а , съ иателния на врЬмето си
търновски митрополита Пларноиа Критски. Така, когато Иларион ъ
поиекалъ двойна владищнна отъ и-Ьнон села, чорбаджиигЬ се опла-
кали на „каза-векил^г като на гЬхенъ орбдетавитель и защитнякъ.
Тогава Анагноста заповЬдалъ яа селанигб да не даватъ нищо на
владиката, щомъ като той не желае да вземе онова, което му се
пада. СеллннтЪ го послушали, но влщггелнилтъ фапариотъ си иг-
иъстнлъ жестоко, като накаралъ турскитТ. власти да заточ
Диагноста чакъ нъ Димотика, дЬто той приетия лъ цЬли 9 жШцщ.
Анагноста е ирЪдставлдъ търновско въ много важни за
рЪмето си слуша. Напр. когато въ 1846 ь султанъ Меджидъ
фавплъ сюветъ на сипа си, хрВДало да отида» въ Цариградъ
ю двама представители огъ всЬка нахии, за да црнсл.йтвува! ь на
>нета, отъ търпи! памш били иронодешк сдинъ турчин ь,

14
като пр4дставитель на мюсюлманигЬ, и Георги Анагноста, като
прйдставитель на христаанигЬ,
ЗаслугигЬ на Анагноста били оценени отъ турскит-Ь власти.
Въ единъ брой еа в, Дувавъ" отъ 1869 год. четемъ, че на Георгил
Анагноста ага, 70 годишенъ, му се опрйд^ля за 48 годишна служба
мЬсечна пенсия отъ 2о0 гр. Тал пенсия той цолучавалъ почти до
смъртьта си. — Въ Арбанаси потърсихъ портрета на Анагно
но синъ му, 75-годишаиятъ д-Ьдо Димитраки, ми каза, че баща м
не искалъ по никой яачинъ да се фотографира, нито пъкъ позз
лявалъ на майка му да направи това, защото считалъ фотография
за дяволска работа.
Между интересните книжа на Анагноста, които заслужва 1
пгобено пзучване, вамЪрихъ едно писмо отъ патриарха и отъ синода
му до търновскигЬ благочестиви християни, съ което се иска да
се прибератъ всички н-Ьща на удавения въ Търново владика
Атанасия. Писмото е писано въ 1848 год., а на натриаршескз
печатъ, положевъ на писмото, се чете годината 1845.
■
Днесъ Арбанаси съставя отделна община, която не си е
прозгЬнлвала нито името, нито пъкъ мФстот Отъ 1300 кжщн,
които е имало селото по-рано, сега еж останали само 211 съ 7(.1 3
жители, отъ които 359 отъ м&жви полъ, а 404 отъ женски. Отъ
освобождението насамъ населението се постепево намалява, поради
нямане на пр-Ъхрана. Най-напрйдъ се пр^селватъ мжжегЬ и, като
позабогатЬятъ нЪкжд*, повикватъ и семействата си, а кжщнт-Ь си
оставатъ праздни, и гЬ постепенно се срутватъ. Поради това най-
хубавата и здрава кжща, направата на която е струвала повече
отъ 15000 лева, се продава днесъ за 1000 лева, но и нея н-Ьма
кой да купи.
АрбанасченигЬ се занимава тъ сега съ земледйлие, лозарство,
скотовъдство, търговия по другигЬ села и градове и съ градинар-
етво, Съ земледЬлие се занимава гъ малцина, защото почвата е
повече камениста и неплодородна. Лозарството е доста развито,
Вс^ка кжща си има и лозе, но филоксерата е унищожила вече
половината отъ лозята, поради което лозарството въ Арбанаси
пропада постепенно, а елЬдъ няколко години ще пропадне съвсЬв
защото арбанасченитб* поради голямата си б^днотия, не могатъ
си доставятъ американски пръчки, та да подновлтъ хубавигЬ
лозя. За сега саотовъдството е по~развито въ Арбанаси отколко?

15
землед'Ьлнето и лозарството. Почти въ вейка ккща има по една
или дв* крави, които еж за повечето фамилии единственото богат-
ство ва тоя свйтъ. Занаяти въ Арбанаси н-Ьма никакви. Отъ бога-
тигЬ едно врЬме сапунджийски кирхани сега е останала само една,
и тя едшмъ изкарва на годината 3 казана, и то не всЬкога. Внро-
чемъ арбанашкигЬ сапун джии ек се пръснали по селата, дЪто еж
принесли и занаята си. За търговия въ Арбанаси сега почти че
не може да се говори. Като извадимъ братя Чам у рови и братя
Николови, които търгуватъ съ добитъкъ и работятъ въ единствената
малка сал хана на селото, като извадимъ и сарафина Мванъ Илиевъ,
останалото население, съ малки изключения, е б*дно до просия.
Бедственото положение на богатото едно врЬме Арбанаси е дошло
до тамъ, че синовегЬ и внуцитЬ на едновр*мешнигЬ богати арпл-
нашкн търговци с& принудени днесъ да си изкарватъ наежщвид
съ градинаретво. Тъй сега има 30 арбанаечени разпръснати като
градивари въ източна България, а други 30 души работятъ по
градивитй въ Влашко.
Изобщо сега Арбанаси е съвсгЬнъ западнало. Повечето мгже
еж пръсаатя по селата като кръчмари и бакали, а женнгЬ жнвЪятъ
съ децата си въ селото, но въ най- отвратителна мизерия.
Естествено е, че при такава б'Ьднотия въ Арбанаси не може
да има и добр* уредено училище. До пр-Ьди 15 години арбанас-
ченигЬ издържаха криво-лЬво едно двукласно училище, но отъ
1887 шд., отъ когато имъ изгорЬ училищното здание, това класно
училище пропадна» Сега въ Арбанаси има само основно училище
съ 2 учители и 90 ученика. То е построено въ 1892 г. за 12000 л.,
отъ които държавата е дала само 3000 лева. Това училище се
издържа главно отъ църковнитЬ приходи, които достигатъ до 1 100 л.
Въ селото има и читалище „Изворъ", основано още въ 1883 1\
отъ ученицигЬ на отколЪ затворената Петро-Павловска семинария.
Това читалище е било затваряно, а въ 1901 год, отново отворено,
но то служи само за зимни забавления, защото въ Арбанаси иЬма
читатели, а въ читалището н^ма почти никакви книги.
Многоупотр^бяваниятъ едно врЬме гръцки езнкъ е днесъ
изоставенъ, но пакъ се знае огь всички, По гръцки си говорлтъ сега
арбанасчевитЬ само тогава, когато искатъ да си кажатъ нищо
тайно, нЬщо интимно, а най-вече когато стане нужда да се скарата
и напсуватъ.
Арбанашката община е съвсЬмъ б^дна. Тя има приходъ 3391 л..
а разходътъ и е много повече, поради което е задължнФла повече

16
отъ 1000 лева. Глашиятъ прихода на селото е отъ църквата
„Св. Богородица", около 1 1О0 л.; досл* отъ канахчаса около 800 л.
и отъ пасбища около 400 л. ОевЗшъ това общината лрите^ава
100 декара гора, ио тя не дава за сега никакъвъ доходъ, защото
е еЬчена прЗзди 6 годипи.
Поради немотията на жителигЬ, както и поради постоянното
изселване и запустяване на селото, Арбанаси съ своигЬ съвсЬмъ
безлюдни улици, съ прйкривенигЬ и полусрутенитЪ си огради и
съ изпокъртенигЬ си к&щя прави впечатление на едииъ наскоро
завоюванъ, полуразрувденъ и ограбенъ градъ. Но, при все това, туй
село има и такива страни, поради които струва не само да се
посЬти . и разгледа, но и да се поживее въ него.
Прйди всичко въздухътъ въ Арбанаси е много чистъ, а климатътъ
е прйкрасенъ, поради което лЪтно вр-Ьме идатъ въ това село слабо-
гръдни хора, и то не само отъ търновско, но и отъ свищовско и
русенско. — Ако да имаше удобства въ живота, Арбанаси би се
обърнало на единъ много полезенъ курортъ, защото е поставено
много високо и се добри проветрява,
Послй въ старигЬ арбанашки кжщи се намиратъ още, запазени
отъ разбойницигЬ и отъ немотията, много скжпоцЬннп облекла,
украшения и много цйнии старини, паметници на миналото благо-
състояние на селото. Тъй въ дома на осиромашалата кжща на
едноврЬмешния богаташъ Танасъ Русевичъ вид г Ьхъ единъ златенъ
пръстенъ „канъ-таши' а съ чудно изображение на св. Георгия върху
камъка му; видйхъ сжщо и големи старинни златни обици, красиво
изработени и покрити съ диаманти. Освйнъ това въ тая к&ща ми
показаха дв*Ь стари копринени рокли, отъ които само платътъ на
едната билъ купенъ на времето за 2000 гроша; а другата, останала
отъ бабата на баба Танасица, е нищо много цйнно. Тя прилича
и по плата си, и по направата си на копринената долна дрйха,
съ която се вижда облечена Ирина, жената на царя Константи на
АсЬня, въ изображенията на Боянската църква „св. Пантелеймонъ."
А въ дома на Георгия Анагноста между многото старини' има
единъ старъ ибрикъ съ лиеня му. И двата схда иматъ на средата
красивъ гръцки надписъ, въ който се чете името „ПААКО," датата
1730 г. и града „ТОК АТ." — Изобщо Арбанаси е мйсто, отдето
нашиятъ музей може да си достави много стари скдпоцЬнни укра-
шения и старомодни облекла, и то за нищожна цЬна.

п
Археологически и исторически паметници
въ Арбанаси.
Църкни и манасгяри: —-Рождество Христово", — „се. Архангел,", — „си. Лтавдсъ*, —
„св, Димитра", — „ся. Георги", ~ „ев. Богородица", — я св. Ннкада. 11 Заб-»дЬж*а въ
църковнпт-в книги: — За появяване на епнхсяин. — За връмето. — Зв цъннтъ па
най- необходимата нЪща, — За Търново. — ЗабБлвжкн за общи п мастни исторически
събития и случки,
ГолЬмъ и ишрокъ ннтерееъ прЪдетавятъ арбанашкигЪ щшви
и манастири. Сега при всЪка църква е запазена стара килия,
въ която вмЪсто ученици, както е било по-рано, живЬе църковна
баба. Църквите се отварятъ рЬдко, само когато е храмътъ имъ,
защото въ селото има единъ евещеникъ, който служи редовно само
въ църквата п св, Дпмитри,"
Днесъ въ арбанашкитЬ църкви и манастири се чете по сла-
вянски, но църковниг! баби, които играятъ често рола на псалтове,
п4ятъ и четатъ много пати и по гръцки- Славянското богослужение
^ въведено въ Арбанаси постепенно, и то сравнително късно. Най-
напр г Ьдъ почнали да четатъ по славянски въ църквата „св, Никола"
въ 1833 год., когато тая църква била обърната отъ наши монаси
въ манастиръ; и най-поел^ въ 1877 год, се въвело славянското
богослужение п въ църквата я Христосъ у ; това се вижда отъ факта,
че единствениятъ славянски служебанкъ въ тая църква е билъ по-
|ренъ отъ Пр-Ьображепскня манастирь въ 1877 год.
Сега има въ Арбанаси запазени 5 църкви: „Рождество Христово,"
я св. Архлпгелъ," я св. Атанасъ, 11 „св, Димитре," п св. Георги" и
шдостнра: „св. Богородица" и „св. Никола."
Църквата „Рождество Христово" е известна въ Арбанаси подъ
името Дристосъ", % нея арбанасчевигЬ разиравятъ, че е най-старата
църква въ селото имъ. По външната си направа тал църква при-
лича на църквнтЬ отъ втората половина на XIV в4къ. Отвънъ тя
е почти невидима, поради което прави впечатление на едно тайн-
ствено здание. Църквата Дриетосъ* изглежда малко по-низка отъ
другигЬ арбашишш църкви, но по дължина, широчина н на-
прави тя прилича много на тЬхъ 1я е правоъгълна, постлана съ
тухли, низка и мрачна, безъ кубе, прЬвитд като сводъ, съ много
дебели зидове и съ малки прозорци, преградени съ железни решетки.

18
Църквата състои отъ 3 отд&тЬния: женско, мжжко и олтарь г
и е покрита съ сгЬнна живописъ, която не представя нищо особено.
Отъ лавата й страна е пристроенъ параклисъ, състоещъ отъ
жЬколко по-низки отдЗмЪния безъ прозорци, които отд^ения еж се
осветявали по-рано съ скромни ламбички, а сега стоятъ повече въ
тъмнота. Параклисътъ е ималъ отначало н-Ьколко отвора, но доста
откол г Ь тия отвори били зазидани, поради което се е развалила
красотата на църквата.
За основателка на църквата „Христосъ" арбанасченигЬ считатъ
баснословната основателка на селото имъ. Най- старата дата за
съществуването на тая църква намираме въ едно отъ старигЬ и
евангелия, печатано въ 1588 год., въ което стои слйдниятъ надпись:
„Въ паметь на попъ Паскаля, азъ попъ Димитръ (подарявамъ)
туй божествено и свещено евангелие на попъ киръ Константина.
7134 год. ноемврин 21. а — Значи, въ 1626 год. църквата е
съществувала.
Църквата „Христосъ," тъй както я намираме сега, заедно съ
притвора й, е построена въ началото на ХУП-я вЬкъ отъ ктитора
Хаджи Георгу. Това се вижда отъ слйднигЬ надписи и изображения:
Щомъ се вл4зе въ църквата, отъ д4сно на стената стои
гръцки надпись:
„Този божественъ и всесъборенъ храмъ, въ него да се молите,
е жилище Божие и за молитва направенъ. Иисусе, да не дойде
никой злодйецъ въ него и да вл&е вжтрй да вземе н-Ьщо отъ*
църковнигЬ вещи." По-нататъкъ ктиторътъ се моли да влизатъ
вжтрй само добритЪ приятели, а не такива, които идатъ съ злоба
и лукавщина. Най-поел* стои името на рабъ Божи Хаджи Георгу
и годината 1649.
Въ притвора, и пакъ отдясно, лежи надгробната плоча на
ктитора „ГесЪрув" съ полуизтритъ надписъ, най-долу на който се
чете пакъ годината 1649. А пъкъ на егЪната, на дйсно отъ гроба у
е изобразенъ тоя сжщиятъ ктиторъ правъ въ естествена големина
съ пурпурова мантия, украсена съ б4ли ширити опрйдъ, съ шита
кърпа въ р&ка и съ чървена шапка на глава, която шапка е
украсена съ коженъ первазъ. ПрЬдъ него е изобразенъ синъ му г
малко момче, на което подава една книга. Синътъ е изобразенъ съ
сжщигЬ др4хи, само че нима жълти чехли, каквито се виждатъ на
краката на бащата.
Образътъ на ктитора се намира още на едно мЬсто при входа
въ м&жкото отделение на параклиса. Само че тука той е изобразенъ,

1У
че поднася църквата на Господа; прп това оолЬклото му не е
пурпурово, а синьо. Подъ този втори образъ на ктитора стои т
изтритъ надписъ, въ който се чете годината 7140, т\ е. 1632.
Значи, параклисътъ ще да е свършенъ въ 1032 1\, & църквата
ще да е направена по веЬка в*Ьроятность нЬкон и друга година
по-рано.
Осв1шъ горнигЬ надписи, които се отнася тъ до времето, въ
което е построена църквата, има и други, които св отнаемть до
покриването II съ сгЬнна живописъ. Тъй, отляво на главния входъ
има два надписа, въ които се спомен у ватъ „Стой на покойна" и й раб&
божия Кираца." Поел* до олтаря пакъ отляво има на сгъната
другъ надписъ безъ дата, въ който се казва, че олтарьтъ е зогра-
фнеанъ съ разноскигЬ на двама първенци: „Цнк**" и „бди!" Най-
поогЪ, като се влйве въ м&жкото отд-Ьление, надъ вратата има
гол^мъ надписъ за подновяването, т. е. за пр*Ьзографиеването на
църквата отъ новигЬ ктитори (имената имъ еж задраскани) въ
1681 год. Що се отнася до артиката, то тя е зографисва на съ по-
тву валията на много благочестиви християни и християнки. За
<-пнд'1ггелствуватъ многобройнигЬ надписи въ нея ? които опрй-
дЗштъ, кое лице отъ кжд! до кадЬ е зографисвала» пли по-право
давало средства за аографневанет Споредъ тия надписи артиката
е покривана съ сгЬнна живописъ постепенно, въ продължение на
17 години, отъ 1632 до 1649 година. Между имената, които се
ерЬщатъ въ надписитЬ, четемъ: Стойно, Стойку, Зото, Нико и чадата
му и Стамо.
Иконостасъгь на църквата е сравнително новъ и украсевъ
съ позлатени р*зби. Иконитй отъ стария иконостасъ с& поставени
въ женското отделение, а тия отъ сегашния, при всичко че н^матъ
надписи, трЬба да еж правени довМд* и отъ наши майстори.
Въ това ге убеждаваме отъ факта, д*то на д^но отъ иконостаса
на гол-Ьмата икона „Погребението на Христа,* която прилича
ого на н^кои оп* поставенигЬ въ иконостаса икони, стои
сгЬдния надписъ:
„Зфгрдфк 1шт яюи(№ й 1мн&. 1821/
Наши майстора еж взели участие и въ зо графи сването на
иконигЬ на параклиса. Това се вижда отъ малката икона ,св. Иванъ,"
прикрепена къмъ кръста на стария иконостасъ, който кръстъ стои
сега въ женското отделение на параклиса. На тази икона стои
чистиятъ славянски надписъ „стий Гй.
2*
църв
168
това
*
на
мн
сл-1

Най-старата огь заиазенитЬ икони въ църквата е иконата на
са Архангела Мнхапла, украсеяа съ позлатени р*зби. Тя е огь
1637 г. А втора икона ще старша е оная, която е поставена на
цришшодията. На тая икона е отб!лЬзана годината 1663.
Стари запазени църковни сддове освЪнъ кандилата нют, таЕа
чашата е отъ 1808 г., а най-стариятъ дискосъ е отъ 1814 г. И на
двата ежда стон дом „Руен," — дядото и родоначалшшътъ на
шнЬстната арбанашка фамилия Русовичь.
Старата кандилница на църквата е нЬщо грамадно и много
красиво, Краищата иа аахдуиака й ир*Ьдставлтъ църковни кубета
ц църковни кули. Тя е папрат на огь чисто сребро и тежи около
2 килограма. На дръжката й е отбкгЬзана годината 178 2. — Въ
параклиса има и друга кандилница, но тя е сравнително нова,
правена е въ 1824 год.
ПрЬдъ олтара висатъ 9 хубави и еднакво изработени кандила,
които еж словени помежду си. 1Ьтицо кандилата на църквата
Дриешсъ* ся стари и много красиво инраоотени. Шжон отъ гЬхъ
дори еж плетени отъ сребро. Кандила съ надписи има църквата
няколко. На едно огь тЬхъ четемъ: „Харизва се отъ мене. Димнтъръ
Конетаитннъ Скутаръ;" а на друго: ^Шадичице цриими, Конста
Иоану Свутара." Надъ капака на това кандило е отб^Ьл^зана го
дината >7 74.
Шп-ггаригЬ кандила ся поставени въ женското отдЬдеплг.
На едпо отъ гЬхъ, което е най- голямото и най-красивото кан
въ цЬлата църква, четемъ, че го е подарила въ 1735 г, X, Кнрпаки
Въ средата на църквата виси гол-бмъ бронзовъ подюлеЙ съ
надгшсь отъ 1730 г, въ който надтшеъ се споменуватъ „Стаму и
нгтшгг!; ниуцп." Надъ тоя надиисъ има другъ ло-новъ отъ 1813 г.,
когато (ШВДШТЪ, паврЬденъ по-рано огь кърджалиигЬ (въ 1798 \.
€ носенъ въ Букурещъ еа поправка.
Между старша вт* па църквата заслужвагь особено внимание
сл-ЬднитЬ нЗзща въ олтара: единъ старъ кръстъ, единъ столъ и едадъ
сандъкъ за църковни одежди, Кръстътъ е дървенъ я обкованъ съ
сребро, но н^ма никакъвъ надпи съ. За тоя кръстъ е запазено въ
Арбанаси предание, че е най-стариятъ въ селото. Столътъ е старъ>
красввъ, обшптъ съ здрава н хубава кожа, на която е изобразенъ
двуглавъ орел*, гербътъ на влаишитЬ фанариотскв господари. Тоя
столъ навярно ще да е подаренъ на църквата отъ нЬкол стара
боярска фамилия, или пъкъ емгъ нЗшиго отъ фавариотеитЬ господа

21
на Влангко, Внрочезп възможно г тоя еюжь да е принадлежал ъ
и на никой търновски нитрополитъ, защото и църковниягь гербъ
на фанарнотигЪ е билъ двуглавъ орелъ. А що се отнася до сандъка
то той нав-Ьрно е но*старъ огъ стола, защото отютр* на капака
му се чете гъвНшъ ястю годината 1685,
ЦърковяятЪ книги еж почти всички гръцки. Най-старитЬ птъ
гЬхъ еж печатани въ Италия въ XVI в*къ, 4 ) а сл купени зп
църквата въ XVII в^къ.*) Славянски книги има въ църквата нЬ-
БО1К0, и то отъ късно врЬме. Най-старата наша книга въ църквата
Дристосъ* е единъ апостолъ, подаренъ на тая църква отъ сул-
танското правителство въ 1872 год. чрЬзъ търновската църковна
община. — Този подаръкъ, пзпратенъ чрЬзъ сжщата община, се
намира почти въ всички по-стари църкви въ търновско.
Интересно за забЬлЬзвпие е вярването на арбанаеченитЬ и на
задтелягЬ итъ окоднигЬ селища, че веЬка година на шмиката събота
въ църквата „Христосъ- протича отъ краищата на престола ц+. \п-
телна аязма, За тая аязма трима свещеници ек написали въ разни
вр-Ьменл па едно старо евангелие сгЬднпгЬ три за6*л'Ьжки:
„1699 год, Ь априли, На великата с&бота ирЬгтолътъ йе
даде чудотворен ве. За сломеяъ че н^ма*. Но-надолу, подъ годината
1741, 28 марть четемъ, че въ църквата толкова много чудотво-
рение се показало, и то на голЬми капки, че капало на земята н
стояло до изгрЪването на слънцето. А на 1823 г. попъ Атанасъ
отбЬтЬзалъ, че нея година нямало чудотворевш
Най-поел* въ двора на църквата, особено прЪдъ нея, юта
десетки гробове, покрити съ грамадни плочи, върху шито има
тукъ-тамЬ и издигнати кръстове. НаЯ-имересенъ отъ тия ЦМЙИ
е гробътъ на нЪкой си Алекси лдгп, Гоя гробъ е нокрнтъ съ раз-
кошна мраморна плоча, на която отгорЪ и отдолу има красиво
изработени орнаменти, а въ средата — надгробеьъ надинсъ отъ
1783 год. До плочата нлдъ главата на погребенил се ВДНГв
малъкъ мраморенъ кръстъ съ изображение на дпуглавъ ор*\п..
Църквата „(ж Лрхангелъ" състои отъ три отделения, ш
еж покрити съ фр#С№ ОтлЬво на църквата е нристроенъ параклисъ,
Г 1 ) Мйигния-гъ ящей 1 петатаиь въ 1586 год.
') Септемврийският и миией е куишгь, ВДрйдъ ВДДОМ иу, вь 1682 год,
*} Евангелието» ьъ което е* напиши п тил 3 либЗугюакн, е ЕГеЧДтаяо ьь Йт&т,
То е обаошшо ц1мо съ сребро и и*а ладинсъ: Я 166Й + Ш1КОС. нлноБ. МИТ20СЛ

22
но много късно, едва преди 45 год. Средства за построяването
на тоя параклисъ е далъ д'Ьдо Парашкева, родоначалникътъ на
фамилията Бакърджиеви.
Надъ вратата на църквата има една стенна икона : въ средата
Исусъ Христосъ, а отстрани и отгоре архангели съ копия въ ржце.
Надъ тая икона стои слЬдниятъ оригиналенъ славяногръцки надписъ:
„+ СЪБОРЪ. СЪ. АХИСТРАЪ. &Н Х н : хе ГлВЦАЪ".
Църквата „св. Архангелъ" е построена, а може би и възобновена,
въ 1600 г. Това се чете въ надписа, при входа въ женското отде-
ление, който надписъ гласи:
„Божествениятъ този храмъ на свещения домъ на архангелите
Михаила и Гавриила (се издигна) съ разноските на господина
Хаджи Нико Колтукли и съпругата му Биряки за вечна имъ паметь.
въ л&го 1600".
Що се отнася до времето, прйзъ което е зографисвана цър-
квата, и до лицата, които ех я зографисвали, то затова има другъ
надписъ въ вътрешната лева страна на женското отделение, който
гласи така:
„Ръка на Михаила отъ Солунъ и на Георгия отъ Букурещъ.
Надзиратель Евстатий X. Николовъ, год. 1760. августъ 1 ц .
Между църковните съдове е запазена една стара чаша, дръж-
ката на която е въ средата сферически издута и украсена съ
чървени камъчета, а най-долу, на подставката на тази чаша, стои
името на църквата и годината 17°9.
Старите икони на църквата съ гръцка направа, а новите —
българска, на тревненските майстори. Че това е така, вижда се
не само отъ малката икона на Иисуса Христа, отдолу на която
четемъ: Ш трлвна. 1840.", но и отъ много други икони, които
приличатъ напълно на тревненските произведения.
Въ олтара се пази едно старо евангелие съ позлатена сре-
бърна обвивка, покрита съ разни изображения отъ църковната
история и украсена помежду изображенията съ разноцветни ими-
тации на скъпоценни камъни. Отвътре на това евангелие на една
чиста страница е отбелезана годината 1763, а следъ това се
изброяватъ разни църковни одежди съ сребърни петелки, които
подарила тогава Киряки X. Николица. Обаче днесъ отъ тия скъпо-
ценни одежди нема ни следа, ни поменъ. — Наверно ще да съ
ограбени отъ кърджалиите презъ нещастната за Арбанаси 1798 г.

25
н
к
Най-старото евангелие на църквата „Св> Архангелъ* е печа-
тно въ 1612 г. То е грамадно и украсено съ сребърна покривки,
опъстрееа съ емаилъ. Отв&трЬ на тая покривка се четатъ имената
на по дарителите : Нико, Тодора Леко и др,; а на гърба оа самото
вангелие стаи голЪмъ надпйсъ, пакъ отъ подарителигЬ му, въ
който се чете годината 1648.
Най-послй въ вжтрйшното отд г Ьлениг па параклиса отляво
се намира гроба на Константна Брааковапа отъ 15 юния 1790 г.
тоя гробъ лежи разкошна мраморна плоча съ красиво израбо-
и орнаменти. А въ срЪдата на плочата е издълбанъ прЬкрасень
гробенъ надписъ, написанъ въ елегейски левтаметръ, съ езикъ
пълно поетиченъ и лишенъ огь всЬкакво църковно влияние.
Надпнсътъ гласи:
„Подъ хладния камъкъ на широко нросф&нъ, тукъ е скри1Ъ
уви! двадгеетщдипювъ младежъ. Вь дванадесетия день съкругаенъ
отъ ужасна болесть на злокачествена трЬска, която чума иаричатъ.
На име Коестантинъ, истинска рожба на благородни родители,
св'Ьтилнпкъ на рода на блсщещитЬ Бранковани, Изполинъ, енлень
на ращ^, удшштеленъ на лице, разговорлнвъ, изц'Ьло веселъ и ученъ.
Макаръ че йЬше благороденъ младежъ, изглеждаше на старъ, силещ**
съ д'Ьвственосгьта си и великодушието си. Той остави действи-
телно тл1;ма и незабравима скърбь за евоигЬ родители, братя н
наставници, като загина на 15 юння 1790 година".
Църквата „св. Атанасъ* е правоъгълна, както и другигЬ
арбанашки църкви, но е малко шьмалка огь гЬхъ и много по-
тъмна, особено въ олтара. Тя се състои отъ 3 отделения, постлани
съ тухли и покрити съ стЬнна живописъ, а отдясно има пар&клисъ,
покритъ също съ фрески,
Кога е построена църквата и отъ кого, не се знае. Обаче въ
юлския миней е отбкгЬзано още отначало, че е на църквата
п сн. Атанасъ", при което е записана годината 1637. — Тази дага
е най-старата за съществуването на църквата.
Надъ вратата на м&жкото отделение стои голймъ надпи съ
отъ 1667 гад., но той се отнася до зографисването на църквата.
А колкото за параклиса, то за него се знае, че е ностроепъ
въ 1724 гоДм за което свидЗлшствува особенъ надпйсъ въ мжжкото
лу отделение отдясно, Пакъ тамъ, но подъ ср^диия прозорецъ,

24
намираме другъ надписъ, който показва, че параклисътъ е зогра-
фисванъ отъ наши майстори. Този надписъ гласи тава:
„4- исшса. ш. ц рква. ддшГ. цоТо.ишдТо. вь/гкто. 85. дддлм.
СкхпоцЬнни старини отъ 1 7 и 1 8 в4къ нЗша, защото осв&нъ
кърджалиите, споредъ заб^л-Ьжката въ юлския миней, църквата ех
заграждали и грабили разбойници още и по-рано, въ 1722 год.
Най-старата запазена църковна вещь е една оловена чаша, но
и тя е безъ надписъ, а новата чаша е отъ 1808 год. Купелътъ
е ех що новъ, отъ 1839 г., а най-стариятъ дискосъ е отъ 1850 г.
Въ църквата ех запазени доста сребърни украшения отъ икони,
но никое отъ гЬхъ не е по-старо отъ 1812 г.
Пр-Ьдъ олтара стои старъ аналой, правенъ споредъ надписа
му въ 1744 г.
Между запазенигЬ църковни вещи особено внимание 8аслужва
кандилницата, която е грамадна и красива като оная на църквата
Дристосъ", но и тя е сравнително късно правена, въ 1809 г.
Отъ всички църковни икони само 3 малки иматъ надпием
и дати: на едната стои годината 1827; на по-старата, която е
купена за 73 пари, се чете годината 1739; а на най-старата,
останала отъ времето на Киръ Никифора 3 ) и купена за 45 пари,
четемъ годината 1735. Освйнъ тия, стара икона е и оная, която
е поставена на прискомодията. На нея има единъ дълъгъ поменивъ
отъ 1790 г., въ който ех вписани имената на много търновски
митрополити.
Отъ църковнигЬ книги най-стари ех минеигЬ; а отъ еванге-
лията, които се пазятъ въ църквата, най-старото е отъ 1780 г. —
Днешното евангелие на престола е отъ 1828 год.
Като изключимъ двата манастира, църквата „св. Димитри а е
единствената въ Арбанаси, въ която редовно се служи. Тя се състои
отъ 3 отд^ения и отъ единъ параклисъ. Мхжкото й отделение е
покрито съ тухли, а женското съ плочи.
По-рано църквата е била покрита съ сгЬнснъ живописъ, но
прЬди 14 години измазали сгЬнит4 съ варь, та унищожила всЬка
сл г ]ца отъ надписигЬ, които по всЬка вЬроятность и тука ех били
*) 7234., т. е. 1726 г. отъ Р. Хр.
') Търновски митрополитъ.

25-
многобройни, както и въ останалите арбавашкв църкви. Ето защо
нш' пе можемъ да знаемъ шпцо нито за времето, въ което е из-
дигната църквата, нито пъкъ за нейнигЬ основатели. Само до
надписа са запазени: едиеъ на иконостаса, че е направенъ въ
1794 год., а другь на царскигЬ двери, и то безъ дата, че ек
направени отъ „раби божии Диму и Лада",
Църквата е обирана елЬдъ кърджалийските грабежи още на
^ва пжти: пр-Ьди 33 и пр-Ьди 80 години; поради това въ нея
шазенигЬ старини еж сравнително малко.
Отъ църковнигЬ еждове правятъ особно впечатление два сре-
ьрни дискоса, на единия отъ които стои годината 1830; а дру-
г!ятъ, който е по-голЪмъ и по-красивъ, съ почтени орнаменти,
е отъ 1634 год.
Повечето отъ старнтй кандила еж поставени въ женското
отделение. На едно отъ гЬхъ се четагь имената Никола и Кпрякп,
годината 1763, а на друго, което е по-старо, е отб1гЬзава
годината 1750. Отъ ежщата година е и кандилото, което виси пр-Ьдъ
богородичната икона на иконостаса.
Въ средата на църквата еж поставени два грамадни бронзови
свЪтилншш, на които има надписи, че еж наиравени за църквата
Ксв, Димитри" въ 17815 г. отъ Зафнръ, Димитъръ и Тодоръ,
НконитЪ отъ стария иконостасъ и изобщо повечето огь ста-
игЬ икони на църквата се намиратъ въ женското отд'Ьление.
1ежду т*хъ, споредъ надписигЪ имъ, най-стара е малката икона
на св, Богородица* Тя е отъ 1766 год. Втора по старина отъ
запазенигЬ икони е отъ 1786 г. Та е по-голЬм, поставена е иадъ
троновегЬ отдЬсно въ мжжекото отделение и пр-Ьдстанн малки
картини отъ новия зав-Ьтъ.
НконитЪ на църквата „св. Дн митри* ще да еж направени отъ
часть и отъ наши майстори. Тъй, на една малка икона, на която
е изобразено „Рождество Христово", стои отгоре гръцкинтъ надиисъ:
„тг) йтпдо тоО у<Д а отдолу, надъ образигЬ на влъхви гЬ, е на-
писано: „воден еозккзддлгк п&тишствВат." Сжщо и на голямата
икона на Св- Илия горниятъ надпигъ е гръцки, а отдолу, дЬто са
нарисувани малки картини отъ живота на тоя еветецъ, надписитЬ
еж по славянски. Нан-послЪ самшЬ бибдеЙскя архиви пл иконо-
стаса иматъ чисто славянски надписи,
СтаригЬ църковни книги еж гръцки. Мсвду тЬхъ има едно
евангелие отъ 1781 1\, украшенията на което еж влатни и с*
правени споредъ надписа имт* въ 1783 год.

26
Между подвързачигЬ на старигЪ книги личи и името на единъ
нашъ българинъ, на попъ Столна отъ с. Кованлъка, който е напи-
са лъ на коригЬ на единъ подвързанъ отъ него миней сл-Ьдньото:
тсобер^а поп дгвьосу 0)9- сзло хвбаХуаха. 1 )
1784.
Въ двора на църквата лежатъ грамадни плочи върху стари
гробове, а вхтрй въ църквата и вь параклиса има надгробни
надписи, които ех доста стари. Тъй, въ средата на мхжкото от-
дЗмение на църквата, между многото мраморни надгробни плочи,
правятъ особоно впечатление дв*, защото ех покрити съ красиви
орнаменти и съ много красиви надгробни надписи. Въ едина отъ
тия надписи стои името на Мулеца поклоника, починалъ въ 1768 г.,
а въ другия надписъ се чете името на Смарагда, пакъ отъ рода
на Мулеца, починала въ 1785 год. Въ параклиса пъкъ въ мхжкото
му отделение има единъ своеобразенъ по направата си надгробенъ
владигаки паметникъ съ надписъ отъ 1790 година.
Църквата „св. Георги" е най-изоставената въ Арбанаси. Тя се
състои отъ три отд^ения, които ех постлани съ плочи и тухли,
а отъ лйвата и страна е пристроенъ по-късно параклисъ, който
не е доизкаранъ, при все това олтарътъ на тоя параклисъ е покритъ
съ сгЬненъ живописъ, когато въ самата църква, която е по-стара,
само въ мхжкото отделение и въ олтара има фрески.
Църквата „св. Георги" е правохгълна, и вратата й ех обко-
вани съ жел&о. Тя е дълга 21 у* м., широка 12 1 / 2 м. и висока
5 м., съ други думи тая църква има почти схщигЬ размири, каквито
иматъ останалигЬ арбанашки църкви.
За времето, пр&ъ което е построена 'църквата, и за построи-
теля й знаемъ само отъ единъ надписъ / на външната лйва страна
на олтара. Тоя надписъ гласи : •
„■)• 1661. мйсецъ юна'2. Николаосъ Иоану".
А въ мхжкото отделение надъ вратата стои другъ надписъ, че се
„произдига" и „подновява" храма въ времето на епктропа Недялко
1 ) Попъ Стоянъ е билъ много извъттенъ подвързачъ. Името му се ср1>ща на
коритв на миого църковни книги въ по-старите манастири и църкви на търновско.

попъ Стамо въ 7218 г, отъ Адама. На^ниеъгъ се свършва кай-
по славяногречески съ сл*даигЬ думи:
„ДаСКДЛТк ДОНСТФ К41 стоТо ИОТМПГДГ*
Значи, църквата е построена въ 1661 год., а е зографисвана
наши майстора въ 1710 год.
Икояостасътъ на църквата е сдщо подновлвакъ, я то въ нов •
врЪме, Това се вижда не само отъ надписа на царскитЬ двери, въ
който се чете годината 1843» но и отъ това, че иконата на тоя
шюностасъ ,,св. Георги" споредъ надписа си е пушена въ 1838 г.
При това найсторътъ на тая икона е билъ трЬвненецътъ Днмнтъръ
Кънчевъ, който слЪдъ гръцкия надпиеъ на подарителигЬ се е
имдписалъ така:
..РЯкодмГ* Я^грлфТк Днлштри Къмчшвъ й трА<им сТмг: 183
Църквата „ев. Георги" е почти еъвсЪмъ лишена отъ старини.
Тъй на днешната чаша стои славянски надпиеъ, че е правена .ча
църквата „св. Георги" въ с. Арбанаси въ 1862 ц а отъ икошггЬ
само тал, която стои на прискомидиата, има ггмЬмъ помевикъ отъ
*2 априлия 1й 08 г. Единствената заб1игЪжителна по рода си старина
въ тая църква с старата оловена рш}, щя&о е захвърлена въ една
дупка отдясно въ олтара. На тая чаша е написано отдолу само 17,
)ето навЬрно означава 1700 година.
ОсвЬнъ чашата въ ерЬдата на църквата виси бронзовъ полюлей
съ двуглавъ орелъ отгорЬ, но безъ нндиисъ.
Най-поел Ь като старини въ тая църква трЬбва да считаме,
както поставен игЬ прйдъ олтара дървени св-Ьтплници, ига сд
покрити съ рЪзби и съ разни бои, така с&що и двЬгЬ оливеен
красиви кандила, които <к* намирагь въ женското итдЬление.
V—
Манаетирътъ „св. Богородица" има грамадна ограда, и много
стари, лошо наредени стаи. До •иртЬмето на кърджалиигЬ той е
билъ заможенъ, но отъ тогава за дълги години яападналъ, д*»д'Ьто
най-поел* споредъ надпиел ори входа въ оградата му тлъ п<
новенъ въ 1836 г. „съ измолването на всеиерейсиии митрошмюта
Пларнона Критски* 1 , ф

28
Днесъ въ манастира има само 1 свещеникъ. Управлението на
манастирскигЬ работи се намира въ ржцйтЬ на няколко арбанашки
епитропи, които употрйбяватъ доходигЬ отъ манастира за поддържане
на мастното народно училище.
Въ манастирската църква има една голяма икона „св. Бого-
родица", на която арбанасченитЬ и жителигЬ отъ околнигб селища
приписватъ цЬлителна сила. Поради това манастирътъ св. Бого-
родица се често посещава, и то не само отъ търновскигЬ селяни,
но дори и отъ свищовскитЬ.
Църквата въ манастира „св. Богородица* носи сжщото име.
Тя е праводгълна, покрита съ сгЬненъ живописъ, и се състои отъ
дв4 отделения. С&що тъй е разщгЬ.дЬленъ и параклисътъ й, който
се казва „св. Троица*. ВратигЪ и на църквата, и на параклиса
с& обковани съ желйзо.
Кога и отъ кого е издигната църквата не се знае точно. Надъ
вратата на църквата отвжтрй има наистина единъ надписъ, но той
се отнася до зографисването й. Този подписъ е почти изтрнтъ, и
датата му не се чете ясно. Тамъ личи само 16 ... . Третата
цифра като че е 8, а четвъртата е съвсЬмъ заличена.
Що се отнася до параклиса, то надъ вратата му се чете
слйдниятъ надписъ:
„по/иши ги дака* коста и цоию и пргс вм-кто 55 адалм ^сш". 1 )
Ц4нни старини въ църквата н-Ьма. Между запазенитЬ църковни
сждове най-старо е едно кандило отъ 1824 г., на което стои името
на подарителя му, „стамати г$рг*к1ч а . СгЬдъ това кандило идатъ
вече съвсЬмъ новигЬ грамадни бронзови свЪтилници, поставени на
средата на църквата, на които стои нашъ надписъ, че еж правени
отъ епитропа Ив. X. Поповъ въ 1868 г.
ИконигЬ отъ най-стария иконостасъ сд гръцки, т4 еж сега
въ женското отдЬление. Днешниятъ иконостасъ е съвсЬмъ новъ.
ИконигЬ му иматъ славянски надписи, а надъ царскигЬ двери ех
отбЗал&ани имената на тия, които ся пр-Ьправили иконостаса въ
1867 год.
Отъ църковнигЬ книги само 2 — 3 еж гръцки, останалигЬ с&
нови, църковнославянски, безъ всякакви заб^л^жки по тйхъ. Отъ
гръцкитЬ книги на църквата само едно евангелие е сравнително
старо, отъ 1759 год., а е обковано съ сребро въ 1840 год.
') 7212, т. е. 1704 отъ Р. Хр.

99
кал
Манастирътъ „св + Никола 11 е ностроенъ ни югозападния край
Арбанаси. Отъ тукъ се открива чудна гледка: прЪдъ него се
издигатъ запусгЬлитЬ търновски крЬпостн, Хисарътъ и Трапезица,
задъ конти се редягь като вериги търновски гЬ прЬдгорин, а даде чъ
на небосклона се издигатъ величавигЬ върхове на Карловския а
Тролнския балканъ.
Манастирътъ заима доста голЬмо пространство, заградено съ
мен на ограда, Въ него наляво отъ църквата се редягь малки,
но чисти и спретнати сгради, украсени съ зеленината на бухлати
чемшири и съ сЬнаигЬ на овощни дървета. А надъ църквата и
надЬсно отъ нея се простира голЬма градина и едно обширно
т.ге, което е наймолЬмото украшение на манастира,
По^рано, до 1871 г., въ манастирската градина е имало единъ
камъкъ, украсенъ съ езически фигури отъ римски произходъ, а си
на агЬстото на тоя изчезналъ вече камъкъ се търкалятъ няколко
надгробни турски плочи, покрити съ красиви орнаменти, Една отъ
тия плочи, които с& покривали нЬкога гЬдата на разпространите-
лите на исляма, е закрЬпеиа сега на единъ кдсъ отъ колона и
служи на монахинигЬ да светяватъ на нея вода но Велик девь и
нрЬзъ другвгЬ голЬми праздннци.
Манастирътъ нрави много приятно впечатление, особено поради
чистотата си, която е поразителна, Цо-рано, въ турско вр'Ьме, въ
вего са живяла по 30 монахини, а сега има само 1 слуга, 1 поиъ,
3 послушници и 19 монахини. КалугеркигЬ живЪятъ въ общежитие,
ТЬ се прЬпитаватъ отъ дохода на манастирските имоти, отъ по-
даяния на богомолцигб, а най-вече отъ своигЬ ржчнн издалия; така
гЬ изработватъ шаеци, чорапи и ръкавици, отъ продажбата на
които при благоприятни обстоятелства с& взимали до 1000 лева
годишно* Споредъ думитЬ на игумен ката, въ манастира можали да
се цриготвятъ ржчни произведения и за 2000 л. на годината, но
нямало квдЬ и на кого да ги продават-ь,
ОсвЬнъ отъ р&чна работа манастирътъ има известни доходи
и отъ своигЬ скромни имоти, които се състоятъ отъ 12 декара
лозя, 50 декара нивя и 4 декара гора, Веичкиятъ манастирски
доходъ достига най-много до 4000 лева. Отъ тЬхъ игумснката
плаща 100 л. данъкъ, а останалата сума харчи ц*ла за издържане
на манастира,
Манастирътъ „ев. Никола" е основанъ въ 1833 г. отъ игумена
ш прЬображенсЕия манастиръ Зотикл. Това се вижда отъ надписа,
поставенъ при входа на манастирската ограда. А споредъ развазитЬ

30
на баба Евлампия, която е калугерена преди 50 години въ схщия
манастиръ, първиятъ свещеникъ на тоя манастиръ е билъ д4до
Герасимъ отъ с. Ибричево (Търновско), който основалъ манастира
заедно съ Зотика, а първата игуменка е била Теодора отъ Търново.
За по-нататъшната история на манастиря не знаемъ нищо друго,
освЗшъ една забележка въ една отъ църковнигЬ книги отъ 1837 г.,
въ която четемъ, че нея година била направена манастирската
щерна и че тогава се появила чумата, отъ която умрели 11 калу-
герици и игуменката.
Що се отнася до манастирската църква, която се казва
както и манастирътъ „св. Никола", тя е била по-рано махленска
църква, издигната навярно въ 17 вЬкъ, когато сд издигнати ш
останалите запазени арбанашки църкви. Но по-после, когато окол-
ните й жилища били напуснати, поради кърджалийски* грабежи
пр^зъ 1798 г., то и църквата била изоставена. При все това,
помни се по предание, че при нея се запазили няколко килии,
въ които жив-Ьяли 3 църковни баби чакъ до 1833 год., когато
д4до Зоти^ъ пр^обърналъ тая изоставена църква въ манастиръ.
Че манастирската църква е била по-рано махленска църква, се
вижда отъ няколкото забележки, които срещаме въ редъ книги,
пренесени отъ тая църква въ църквата Дристосъ". 1 ) Тъй въ единъ
пр^несенъ юлски миней четемъ, че тая книга принадлежи на
църквата „св. Никола", при което стои годината 1746 и проклятие
противъ тогова. който я отнесе.
Манастирската църква е приличала по-рано по всичко на
останалите арбанашки църкви, но преди 20 години я преправили,
като ц издигнали въ средата едно доста високо кубе и като раз-
широчили старите прозорци и отворили нови. Поради това днесъ
църквата „св. Никола" е много по-висока, по-красива и по-свЗгтла
отъ останалигЬ църкви въ Арбанаси. Тя се състои отъ 3 отделения,
отъ които само женското има сгЬненъ живописъ. По-рано Ц"Ьлата
църква е била покрита съ фрески, но като я преправяли (преди
20 години), замазали стените на мъжкото отделение и на олтара
съ варь. Поради това варосване с& заличени два надписа, отъ
1705 и 1787 год., които се отнасяли до зографисването на
църквата.
') Когато се основалъ манастирътъ „св. Школа" и почнали да четатъ жъ него
по славлпеки, ионъ Марннъ събралъ по-вяжвигЬ църковни гръцки книги ■ ги отнесъл»
въ църквата „Христосъ", за да се съхранлтъ.

31
Кога е основана църквата и отъ кого е издигната, не се знае
точно, Има наистина надъ вратата надъ женско го свдЪленис над-
пиел», но той е полузатритъ, датата на записването му яе личи;
но и отъ тия думи, които се прочитатъ още въ него, се шпкда,
че гоя еадписъ се отнася до подновяването ва църквата.
Колкото за времето, когато е поетроенъ параклисътъ в св. Шия",
който е пристроенъ до църквата, мокемъ да саьдимъ отъ забЬдЬж-
ката въ едно старо евангелие, печатано въ 1670 г. и пренесено
въ църквата Дристосъ". Тая заб*Ьл'Ъжка гласи така: 1716, апралп 15,
Освети се параклисътъ св. Шия па църквата св. Нн колая*.
На края на тая забЪл-Ьжка е додадено, че тогава бнлъ владика
гоено динъ Иоеифъ, а свещеникъ — попъ Георги попъ Николпвъ*
За да има д* да се криятъ църковнигЬ скъпоценности въ
щуЪж на опасность, ктиторитЬ на църквата направила едва доста
голйма дупка подъ престола. Въ тая дупка се намЬриха нЬколко
стари църковни принадлежности, именно: алтпшшсъ, чаша, дискосъ,
звЬца и волна Лнтиминеътъ е сравнително старъ, на гърба му
стои датата 1716 цойн 15. т а чашата е безъ надписъ и дата, нрп
това е смачкана отгор* и отдолу,
Най-цЬнната старина въ манастирската църква е единъ дървеиъ
кръстъ, който се пази въ олтара, Този кръсгь прилича много на
най-стариятъ кръстъ въ манастира „св. Троица" до Търново. Тон е
22 см. дълъгъ, 12 см. широкъ, при това е и много краспвъ, за-
щото е обкованъ съ сребро и украсенъ съ емайл ъ и разноцветни
камъни. На дръжката на тема кръстъ се чете ясно годината 1091,
Въ средата на църквата се спуща грамаденъ бронзовъ полюлей,
съ разяренъ двуглави орелъ отгорй и съ слЬдиия пидпнсь п СрЬдата:
Дози полюлей се направи въ Нюрембергъ съ иждивението на
тогавашния Григорий Буниу') и съ помощьта на епитропигЬ му
Елефтеръ, Ангелъ и Илаиъ. И така, подарява се аа църквата
св* Никола за вЪченъ споменъ въ л^то огь Христа 1746, юни."
Въ манастира „св. Никола'* има доста големичка библиотека,
но почти всички книги еж църковни, или иъкъ съ църковно съ-
държание. Отъ чисто-църковнигЬ книга, които са се запазили въ
манастира, има само нЬколко сравнително стари, Между гЬхъ най*
старо е едно евангелие отъ 1760 РОД., сребърниг! украшения на
което еж изработени много късно, въ 1862 г. Въ църквата имало
и друго по-старо евангелие, но то е извадено, а на местото му е
атожено ново, славянско. Обаче на разкошнитЬ сребърни украшения
''I НлнЦшо хъриоаеки нптроиояпть.

на това гръцко евангелие стои датата 28 декември 1753, ОевЬиъ
това въ средата на украшеяяата стоя надписъ, че е било подарено
отъ рабъ божи Пванъ Елефтеровъ.
.
Въ църковнигЬ шиш, а отъ чаеть и въ кеипггЬ на дйда
Димнтраки, се ср р Ьщатъ повече отъ хиоада за6'кггЬжки } записани въ
разви врЬмена, и то на гръцки. Тля забйлЬжки се отнаелтъ
всичко, каквото е нравело впечатление на хората отъ шшалвт!
ребен врЬмена; така* отбЪл-Ьзани еж доста грижливо сватбигЬ.
погребенията на по-вндянтЬ арбанасчени, отбЬлйзави са и случайшп
умяранил, както и ршшитЬ убийства, навършени отъ неизв*ств
разбойници. Обаче има и такива забЗи-Ъжки, които се отнаелтъ до
ишшлкане на разни епидемии, до времето, до ц&нигб на най-необхо-
дим итЬ н*ща, до еждбата на съеЬдвия градъ Търново, а най-аоел-Ь,
до общи или игбстн" штпрически събития и случки. Отъ тия за-
б&тбжки по -важни еж сйднитЬ:
1717 г. — Дойде чумата въ Арбанаси. 1 )
1729 г. — Дойде пакъ чумата въ Арбанаси. 1 )
1770 г. 17 августъ* — Умр4 Кочо Кара-Нвановъ пръвъ 01
чумата въ Арбанаси, 2 )
1774 г. — БЪше чума и държа 3 години. )
1813 I. септември 5. — Настана моръ голЬмъ въ всичка*
околности На день умираха по 120 и повече души. Хората
разбягаха, кой на квдЬто види. Мнозина умираха въ лозята и по
друмовегЬ, повечето штаваха незаровени, 4 )
1837, — ПрЪъ юпий се яви чумата. 1 )
1848 г. — Дойде голЗша холера по всичката околия, умряха
до 40 души въ Арбанаси. 4 )
Ь и
гни
до
К0-
за-
ггъ
164& г. — Стана силиа нима.*)
1724 — На 7 януарня, на св. Иванъ прЬдтеча, б-Ьше тол
горещо, че ц-Ьдата махала излЬзе на бр-ЬстоветЬ, дЬто ядоха>
и се веселиха. 7 )
') Въ една църковна книга въ библиотеката на д&да Днмигряки.
*) Въ жмскпл мити па църквата я сь. Агапасъ."
'} \'*ъ крия на юнския ми ней на цьрквата „св. Георги. 41
*) Въ септемврийския кшгея па църкиатн в св. Архангелът
*| Въ квгуетовмя миней ва църквата „сн. Лрхашчмъ."
■) Въ септемврийския минен на църквата „е». Георги. 1 *
') Въ еднвъ етаръ трнодъ па църквата я сш Георги. *

33
1724 г. — Зимата б-Ьше като л*то, и овошкитЪ цъфваха на
у ария 15.*)
1738 г. 31 май. — Въ 3 часа сутрнньта стана силно земле-
тресение. Хората се изпоплапшха, тичаха и се свираха едпнъ до
другъ, за да не имъ стане нФщо. Сл4дъ 3 часа се повтори, но
малко по-слабо.*)
1749 г, — Падна силна фъртува р много сн4гъ. 8 )
1757 1\ — Прйзъ августъ стана градушка и уби много добитъкъ,
а лозята опустогаи. 4 )
1759 г. августъ 18, — Падна гшгЬиъ градъ съ хала, та щ§ше
да потъне Арбанасито. 4 )
1760 г. 1 юния. — Стана слънчево затъмнение. 4 )
1767 г. априлия 23, — Хвана сн-Ьгъ съ студенъ вЪтъръ,
опърлиха се лозята и изгорЬха черницигЬ и то до толкова, че
черни чевиятъ листъ стана отъ 10 — 15 пари оката. 5 )
17 72 год, май мйсецъ. Стана голЪмъ студъ, повредиха се
черницигЬ.*)
1824 г. 8 май. — Падна гол*мъ сн*гъ и държа 8 часа, а въ
на стоя 2 дена, 7 )
1824 г, 18 май, — Падна гчьтЬмъ стгЬгъ, захвана огь ср4дъ
нощъ и се продължи до об4дъ,
1831 г, — Зимата б*ше по-топла отъ лотото, 8 )
1843 г. лнуария 25, — Стана топло като лФто н се продължи
до февруария 25,*) ,
1846 г. — На 14 септемврия въ сжбота падна голЬмъ градъ,
пр*зъ нощьта шшше в силна буря. Градъгь б-Ьше гол-Ьмъ като
яйца. Жертви н-Ьмаше, Градътъ продължава 1 часъ, и дъждъгь 1 часъ ?
а ледътъ се държа и на другия день. 10 )
1849 г, 18 януария, — Ир&ъ нощьта стана силно земло
тресение ? което по 9 часа се повтори по-силно. Хората се мно^О
уплашиха, като мислеха, че хайдути ех ги нападнали; вебкой викаше
') Въ еди* църковна книга въ библиотеката на дЬда Димитраки,
5 Въ май ек нл и и ней па църквата „св. лрвдппмъ."
•) Къ февруарския ми ней иа църквата р св* Днмитъръ,*
*> Въ юлския линей и а църквата „са* Днмитъръ. 1 '
*) Въ а и рид ек пя ни в ей и а църквата „е в. Днмитъръ."
■) Въ майския ми ней а а църквата „са, Днмитъръ. 1 *
^ Въ началото на евангелието %ъ църквата „са. Георги*"
а ) Въ края на февруарския ма ней въ църквата я Хрнст<*съ. в
§ > Въ началото на екеолотнята въ църквата п св. Георги, м
**) Въ септемврийския ииней па църквата ч св. Арнагелъ,*

34
съсЬда си на помощь и гърмяха съ пушки. Сжщото се случило ж
въ Лйсковецъ. 1 )
1849 г. октомврия 5. — Дойде силна буря съ дъждъ, който
държа 3 дена. Дойдоха големи води, и големи загуби станаха въ
Търново, Г.-Ор-Ьховица и Арбанаси. 2 )
1852 г. 10, 11 и 12 априлъ. — Стана гол-Ьма буря, и хората
не можаха да намЪрятъ храна за добитъка си. 3 )
1853 г. — априлия 4 день, въ сжбота падна гол-Ьмъ сн4гъ,
хората не можаха да отидатъ на пазара, а въ нед^я падна още
по-голймъ, и хората не можаха да отидатъ въ църква. 8 )
1724 г. януария 15. — Прасна риба оката 2 пари, а соле-
ната 4 пари. 4 )
1737 г. — Виното се продаде 2 пари оката. 6 )
1750 г. — На мартъ 25 рибата 5 пари, сиренето 8 пари,
овчето месо 5 пари. 5 )
1758 г. — Рибата стана 8 пари оката тука и въ Букурещъ.*) —
Станаха сефери и държаха години 7 и стана ск&потия голЗпса»
На годината разхвърляха по 4 пати даждие. Брашното стана 5 пари
оката; ечемикътъ крината 40 пари, месото 8 пари, виното 4 пари,
ракията 30 пари. 6 ) Б4ше въ ефимерия попъ Тодоранъ. 7 )
1760 г. 2 май. — Осмогласникъ и миней за юния, купенъ
за 27 аспри отъ църковнигЬ аспри за църквата „св. Георги." 8 )
1762 г. — Била риба 8 пари, солената 5 пари, щуката 4 пари. )
1795 г. — Брашното ечемичено 17 пари. Това трая една
година, а хората си продадоха каквото имаха и тъй оживиха. 10 )
1810 г. септемврия. — Стана скхпотия: брашното 35 гроша
стогЬхъ оки, дървеното масло 12 пари, овчето месо 16 пари сольта
34 пари. кола шгЬва 60 пари, рибата 32 пари, сапунътъ 18 пари.
Тая ск&потия държа 2 месеца. 11 )
') Въ януарския миней на църквата „св. Архангелъ."
') Въ октомврийския миней на църквата „св. Архангел,."
а ) Въ пентикостариона на църквата „св. Архангелъ".
*) Въ една църковна книга въ библиотеката на дъда Димитраки.
•) Въ стария февруарски миней на църквата „св. Димитъръ".
') Въ края на юнския миней, въ църквата „ст. Георги."
') Понеже стои въ евангелието на сжщата църква, че попъ Тодоранъ се е ръко-
положил ъ въ 1765 г., то тая забЪдъ-жка трДОа да се отнася до войангв на турцит-в съ
Екатерина II, пр*зъ 1768—1774 год.
*) Въ самия осмогласникъ.
•) Въ една сбирка отъ църковни книги въ библиотеката на д*да Димитраки.
,0 ) Въ стария февруарски миней на църквата „св. Димитъръ."
*') Въ септемврийския миней на църквата „св. Архангелъ."

1811 г, — Брашното 48 пари оката, масливитЬ 60 пари,
заве масло 1 грошъ и 5 пари, едно яйце 5 пари, лоени св§щи
15 пари оката, 1 )
1811 г. — Стана голЬма сккпотид. Житото кривата 22 гроша
я то 16 оки, а оката на брашното 45 пари и не се намираше,
че и пари нЬмаше. СвЬтъ мр*ше, и д&ца умряха много отъ гладъ,
а н^кои се убиваха, за да се отърватъ отъ живота си, Просото
стана 45 пари, и мисирьтъ и той толкова, ечемякътъ 15 пари оката,
лукътъ 24 пари оката, сольта 48 пари, виното 20 пари, ракията
100 пари, рибата и пастармата 100 пари, оризътъ 64 пари, ока
дървено масло 96 пари, краве масло 5 гроша. Почти всичко св&по:
кокошката 30 пари, а пуйката 6 гроша, 8 )
1819 Г- февруари» 10. — Ока свинско 44 пари, кокошка
\Ь пари, дървено маош 100 пари, лакерда оката 100 пари. 1 )
1831 г. — Огана тожЬжъ гладъ, който трая 4 години. Брашното
стааа оката 40 пари, мисиреното брашно 20 пари, ечемиченото
18 дари, агнешко п козьо мЬсо 40 цари, ока риба 6 гр. и 20 пари,
солена риба 3 гр,, косатътъ 100 пари, кокошкигЬ 60 пари едната,
яйца 1$ пари и 3 пари. Почти на всичко ск&потия стана : и ядене,
и носене, и всичко ск&по и пр*Ьск&по, За сиромасите много зло,
но и на бпгатнгЬ не имъ б4ше лесно и добро; защото скдиотията
же бЬше съ м^рка, а отъ силят* на хората повече. Стана сгЬснение
на всички. ^
1852 г. — Стана много скжпо, и н&шше храна за добитъцигк 4 )
1859 г. 27 лнуария. — Чудо голямо стана. Виното ведрото
се продаде 30 гроша, при всичко че н^ма нито война, нито маеаре;
брашното се продаде 55 и 50 пари. 5 )
16Ь0 г, 20 мартъ. — Изгори градътъ.*)
1680 V. мартъ 25, — ЦЬлото Търново изгори Само една
кжща остана, к&щита на старил 11брахимъ-ага>*)
1818 г. — На Ведикъ-день, въ четвъртъкъ по 3 часа вечерьта
пор* ц^иятъ баждярлъкъ (главната чаршил), 8 )
?
Въ едни ебнрка отъ църкошш книги въ библиотеката на дйда Димвтракн.
Въ алгустоаия ни вей на църквата „си. Георги",
Въ края на априлския ми ней ма църквата я Св. Дпмцтъръ",
Въ майския мий ай на църквата „Св. Архангелът
Въ януарския млней на църквата я Св. Архангел*".
Въ майския мин ей па църквата „Хрястосъ"»
Въ в & тръшната чксть на старнд тркодъ въ църквата „Св. Атанас* 1 *,
Въ февруарски ма пей на църквата „Христосъ",
8»

36
1825 г. — Изгори Баждарлъкътъ въ Търново. 1 )
1845 г. 28 юния. — Изгор* градъ Търново нощ* сахатя по 3»?)
1845 г. 28 юния. — Запали се Търново. Огъньтъ почна отъ
брапюванския дюкянъ, отъ джамията на Баждарлъкъ, и стигна до
църквата „св. Богородица". 3 )
1846 г. — Пр-Ьзъ юния на 1845 год. изгор* горната часть
на Търново. На другата година, като дойде Султанътъ, пометоха
пепелищата и наредиха отъ двйгЬ страни дъски, за да н4ма дого-
рилата улица „Баждарлъкъ" грозенъ видъ. Тогава изгор* и гръц-
кото училище. 4 )
1846 г. 15 май. — Като миналъ пр*зъ Търново султанъ
Абдулъ Меджитъ, търновските търговци му подали прошение, съ
молба да се уреди търговско схдилище въ града имъ. Султанътъ
се съгласилъ, и схдилището се уредило. Въ сдщото прошение тър-
новските търговци съобщавали на султана, че имали голяма загуба
отъ разбойниците. 5 )
1847 г. — На 8 день на юлия въ понедйлникъ сутриньта
часа отъ 10 — 11 се запали Търново, и изгориха 5 кхщи и една
фурна, а 5 — 6 събориха за да угасятъ. 6 )
1848 г. — На мйсецъ юлия дойде холерата въ Търново, и
търновченигЬ избягаха, а 100 фамилии дойдоха въ Арбанаси. 7 )
1849 г. — На 5 юлия въ понедйлникъ вечерьта въ 3 часа
се запали Търновото и гор4 до 10 часа сутриньта. Изгориха отъ
500 — 600 кхщи, 10 хана и 20 дюкяна. 8 )
1849 г. 5 юлия. — На 1 часа въ вторникъ се запали Тър-
новото, и стана такъвъ голЪмъ пожаръ, че изгори надолу до
Баждарлъка, а нагори до самарджиигЬ. Изгориха 6 хана, около
610 кхщи и дюкяна и българското училище до църквата „Св. Никола*. 9 )
1858 г. 15 юния. — Дойде водата въ Търново и се издигна единъ
бой отгор-Ь надъ моста. Тогава се издавиха хора, и кхщи се събориха. 4 )
*) Въ края на едно отъ старигв евангелия на църквата „Христосъ".
') Въ стария осмогласникъ на църквата „Св. Димитъръ".
*) Въ края на юнския миней на църквата „Св. Димитъръ".
*) Въ една църковна книга отъ библиотеката на двда Димитраки.
*) Кои нето отъ това прошение, написано на френски и гръцки, се нази въ кин
жата на дъ-да Димитраки въ Арбанаси.
•) Въ юлския миней на църквата „Св. Архангелъ".
') Въ августоввя миней на църквата „Св. Арахангелъ".
*) Въ юлския миней на църквата „Св. Арахангелъ".
•) Въ юлския миней на църквата „Св. Архангелъ".

1*145 г. април ия 8. — Повдигна се сеферъ на Малта, въ
времето на султанъ Ибрахима. 1 )
1716 г, — Изгориха Стефаница ефенди въ Влашко.*)
1737 г. 29 юлия. — ЯничарпгЬ хванаха Янаки Мариинъ и
го питаха, какво правятъ нЪмцигЬ, а посл-Ь му взеха главата.*)
1741 г, — Султанъ Мехуедъ закла благородника Алексан-
дракисъ и му взе около 500 кесии <йли пари. Тогава погубиха
и едного огь ближнитЬ хора на патриарха Паисил.*)
1774 г, — Станаха сефери и дърясаха години 7 и стана
ска потил голина. й )
1791 в 25 октомврия, — ОтсЬкоха главата на Османъ ефенди
и още на четирма вжтрЪ въ конака (въ Търново).*)
1811 г. — Въ Търново стана гол г Ьма сежпотия една година,
поради войната на турцигЬ съ московцагЬ, която държа 5 години.
Дойде и московецътъ до Търново и пакъ не спира сеферътъ и денЬ
и нощЬ. Ние се яад-Ьвахме за по-добр-Ь, но, както виждаме, отива
по-зл*. 7 )
1811 р, — Тази икона е взета отъ московцигк Като се връ-
щаха русигЬ отъ Ловечъ, бЬха събрали църквитЪ и к&щнта на
христшшитЪ. Тогазъ имаха 20 души хазнани(?) и толкова дързостъ
имал
1816 г. септемврия 24. — Дойде владиката (натрно 11ла-
рионъ Критски) пъ Търново и развали пазара на Горна-ОрЪховица
да баде въ с&бота, защото до сега б г Ьше въ неделя, 9 )
1821 г. април ил 10. — Забйл^жка зн СПОДОП*. Убиха все-
ленския патриархъ 1 ри го рия въ днигЬ на султанъ Махмуда въ
Константинополъ. 1 °)
1834 г. — Платихме по 30 гроша за харачъ, но харачерски
книги не ни дадоха, а взеха пари за 2 години, 11 )
1837 г. 6 май. — Пристигна султанъ Махмудъ (въ Търново)
и стоя огь четвъртъкъ до събота, КристиянягЬ го посрещнаха
3 Ьь февруарския шев ей на църквата „Св. Димитър**.
') Въ юнсквя мнней на църквата „Св. Днмитъръ ь .
*) Въ юлския мнней на църквата я Св, Атаписъ-.
*) 1!ъ стария Триодъ на църквата „Св* Атанйсъ* 4 .
■) Въ юнския мине! на църквата „Св. Георги 14 .
*) Въ октомврийския миней на църквата „Христос*".
*) Въ авггстовня милей на църквата я Св. Георги",
*) Писа ио па гърбя на еди а малки икона, съ изображението иа Христа, която
се намира въ църквата „ХрнетосгьЛ
') Въ януарския ми ней на църквата „Св. Георги 14 .
**> Въ януарския мнней на църквата „Св. Георги и *
") Въ апрнхекня мнней на църквата „Св. Дпмнтъръ**

38
тържествено. Владиката Иларионъ издгбзе съ 50 попа въ одежди и
съ 40 анагноста, всички облечени и съ големи свйщи въ ращЬ _,
СвйщигЬ купи владиката отъ своигЬ пари. 1 )
1838 г. — Продължаватъ да взематъ харача, а харачерскимвг
книги все не ни даватъ.*)
1838 г. 6 юния. — Дойде търновскиятъ митрополита ПанаретБ
въ Търново и седна на трона на блажения Илариона. Всичка
попове отидоха на посрещане оттатъкъ село Дебелецъ. 8 )
1838 г. 10 юния. — Като дойде владиката Панаретъ, събра
въ митрополията подчиненигЬ си епископи и имъ поиска много
владищина, затова ловчанскиятъ епископъ Дионисия си подаде
оставката. 3 )
1846 г. — На 15 май въ срйда дойде султанъ Абдулъ Мед-
житъ въ Търново и биде посрйщнатъ доста добри. Стоя 3 дена. 4 )
1849 г. мйсецъ септемврия 1. 2. 3. 4 и 5. — Научихме се,
че имало война. 5 )
1849 г. октомврия 15. — Единъ турчинъ ударилъ владиката
въ Вратца, както чегЬлъ съ свещениците въ църква, и схЬдъ 5
дена умрЗигъ. 6 )
1850 г. — Минаха маджаригЬ на 17 мартъ. Заведоха ги за
Шуменъ. Всички биха 40 души, съпровождани отъ 3 заптии.*)
1851 г. августъ 5. — Въ неделя се обйсилъ въ Елена на
Хаджи Юрдана братъ му (Миланъ Кисьовъ). 7 )
1853 г. 30 октомврия. Петъкъ. — Заповяда се на християните
да правятъ молба въ църквигЬ, за да навиятъ турцигЬ на руситк 6 )
1865 г. — ДЬдо Колю Фичито направи моста на Б4ла. 8 )
1876 г. — На 18 май стана Мурадъ царь и стоя до 17
августъ. 8 )
*) Въ майския миней на църквата Св. Димитъръ".
*) Въ априлския миней на църквата „Св. Димитъръ".
•) Въ юнския миней на църквата п Св. Димитъръ".
4 ) Въ майския миней на църквата „Св. Архангелъ".
*) Въ септемврийския миней на църквата „Св. Архангелъ".
') Въ октомврийския миней на църквата „Св. Архангелъ".
) Въ августовия мнней на църквата „Св. Архангелъ".
*) Въ една сбирка отъ църковни книги въ библиотеката на дъда Димитр!
8Ю-1901