ИЗДАНИЯ НА НАРОДНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
№ 34
годишникъ
НА
НАРВОЙ- АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
* -^*******
КНИГА VII
ИЗДАДЕНЪ ПО СЛУЧАЙ 50 ГОДИНИ ОТЪ СЪЗДАВАНЕТО НА МУЗЕЯ
DES
BULGARISCHEN ARCHAOLOGISCHEN NATIONALMUSEUMS
Bd. VII
1942
СОФИЯ
ПЕЧАТНИЦА КНИПЕГРАФЪ
1943
ИЗДАНИЯ НА НАРОДНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
№ 34
годишникъ
НА
НАРВОЙ- АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
* -^*******
КНИГА VII
ИЗДАДЕНЪ ПО СЛУЧАЙ 50 ГОДИНИ ОТЪ СЪЗДАВАНЕТО НА МУЗЕЯ
DES
BULGARISCHEN ARCHAOLOGISCHEN NATIONALMUSEUMS
Bd. VII
1942
СОФИЯ
ПЕЧАТНИЦА КНИПЕГРАФЪ
1943
ИЗДАНИЯ НА НАРОДННЯ МУЗЕЙ ВЪ СОФИЯ
'' 1 ' . 4 ' . , ' ' ' ...1' лева
1.	Археологически известия на Народння музей, Кн. I. Редзктнра В. Добруски, София. 1907; 100 стр.; (изчерпана)
2.	К. Шкорпилъ, Описъ на старинптЬ по течепието па рФка Русепски Ломъ, Кп. 1 отъ „Материали за археологическз карта на България* 191-}, VII1+200 стр.; цена лева 	150
3.	П. Мутафчиевъ, Стари градиша и лрумове по долината на СтрЪма и Тополпина. Ки. И отъ „Материали за археологическз карта на България*. София, 1915; 92 стр.; цена лева •	60
4.	Годишникъ	на	Народння	музей за	1909—1919 год., София,	1920; 90 стр. (изчерпана).
5.	Годишникъ	на	Народння	музей за	1920 год.,	София, 1921;	VHI+168 стр. (начерпана).
6.	Годишникъ	на	Народння	музей за	1921 год.,	София, 1922;	VII+311 стр., цепа лева •	•	250
7.	Годишникъ	на Народння	музей за	1922—1926	год., София, 1926; LXVI+649 стр., цена лева	500
8.	И. А. Мушмовъ, МопетитЪ и печатать на бъдгарскитЬ царе София 1921; XVI+127 стр. ценз ................................................................................... 170
9.	Проф. Б. Филовъ, Старобългарското нзкуство, 2-о допълнепо издание, София, 1924, X+I28 стр. (изчерпана).
10.	Водачъ за Народння музей въ София. София, 1924; XV1+42I стр., цена лева ....	200
11.	Мадарскиятъ конникъ, София, 1925; V1I1+40 стр. (изчерпана).
12.	Р. Поповъ Б-Ьляковското плато (Търиовско). Потери и доисторически сслкша. Кн. 111 отъ .Материали за археологическз карта па България". София, 1925. Стр. 58, цепа лева • -	40
13__14. к. Шкорпилъ, Описъ па старипигЬ въ Черпоморската область. I. Мегалитни паметвици
и могплища. II. Свети.тнша и паметници съ изображения на конннци. Ки. IV и V отъ
Материали за археологическз карта на България". София 1925, цена лева...........30 и 80
15.	Кр. Миятевъ, Декоративпата живопись на Софийския некрополъ. София, 1925 IV+136 стр. цепа лева.......................-....................................................... 100
16.	Проф. Б. Филовъ, МипиатюритФ па Манасиевата хроника въ Ватиканската библиотека. София, 1927, 88 стр. 4°, цепа лева.................................•................... 2000
17.	Bogdan D. Filow, Professeur й I’Universitd de Sofia. Les miniatures de la Chronique de Manassas й la Bibliothdque du Vatican (Codices e Vaticanis selcktl, tome XVil). Sofia, 1927, 88 p.; in 4°, avec 44 planches en phototypie et en couieurs. Prix leva........... 2000
18.	Ив. Велковъ, Стари сслиша н градища по долината на р Витъ, София, 1927, стр. 57, цепа лева................................................................................ 50
19.	В. Filow, Die archaische Nccropole von Trcbenischtc am Ochrida-Scc, Berlin-Leipzig, Walter de Gruyter & Co, 1927, стр. V1I1+110, (изчерпапа).
20.	Янко Тодоровъ, Пагапизмътъ въ Доана Мизия преаъ първитФ три нЪка следъ Христа. София. 1928, стр. 280 в етна карта, цена лева........................................... ]2о
21.	Геза Фехеръ, Падписътъ ва Мядарскин копникъ, София. 1928, стр. 144, цена лева ...	150
22.	Gesa Feher, Die Inschrift des Reiterreliefs von Madara, Sofia, 1928, S. 144, Preis leva - -	150
23.	P. Поповъ, Пещерата Темиата дупка. Ново находище отъ палеолита въ България. София, 1931. стр. 148, цена лева..............................................................  200
24.	If. Мавродиновъ, Еднокорабпата и кръетовидната църква по бълг. зеин до края на XIV в.
* София, 1931, стр. VH-1S4. цевз ........................................................................ 3$0

ИЗДАНИЯ НА НАРОДНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ № 34
годишникъ
НА
НАРОДНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
КНИГА VII
1942
ИЗДАДЕНЪ ПО СЛУЧАЙ 50 ГОДИНИ ОТЪ СЪЗДАВАНЕТО НА МУЗЕЯ
JAHRBUCH
BES BULGARISCHEN ARCHAOLOGISCHFN NATIONALMUSEUMS
Bd. VII 1942
СОФИЯ ПЕЧАТНИ! [A KIIH11ЕГРАФЪ 1943
НЛРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
1892—1942
Интерес ътъ къмъ паметницигЬ па нашего мина то никога нс с заглъхвалъ въ народа. Този интсресъ виждамс ясно отразепъ въ поста начинания ощс много години прели Освобожденисто. България вь тона отношение става позната на свБта едва сле.ть пжтуването на Юрий Вепелинъ презъ 1830 и 1831 г. въ нашитЪ земн, пжтуване, направено но поржка на Имнераторската руска академия, за да се съ-бератъ ппсмсни исторически и филологически памстници. Едва обаче но късно, с.чсдъ 1837 г., когаго сподвижник!» на идснтФ на Вснелинъ става Василъ Аириловъ, се замисля едпо планомерно проучваис на народного творчество и народиня жи-вотъ въ страпата ни.
Както самъ заявява Вепелинъ въ писмата си, за едно но-систсмно проучване на народиня бить въ България сж иеобходими 5—6 годины. Затова той търси да намъри помощниц!! въ самата страна, конто по-лсспо биха се добрали до останали и заиазепи писмснн древности между българитъ. За тази цель презъ 1832 г. Вс-пелинь отправя едно дълго изложение до генерллъ Инзоггь въ Кишинсвъ, покровитель тогава на българскитФ колониста въ Бесарабия, съ разчетъ да го спечели за своитФ бждещи научни проекты. Зашото Вепелинъ мечтае да основе въ Бол-градъ сдинъ институте» за проучаване на България, дето да се събиратъ и всЬ-какъвъ родъ научни матсриали. Комитетътъ. конто би се образувалъ въ Болградъ, би могълъ да се грнжи не само за физического, но и за иравственото битис на народа, като събнра и запазва оть затриванс всички пиСмепи памстници — въ интереса на самит'Ь българи, за да не бждатъ тФзи наметании унищожени отъ невежи хора — и като изезелва научно разнитЪ стари монета и други вещи. „По такъвъ пачинъ, обръща се Вснелинъ къмъ Пнзова, Вне бихтс могли да положите начало на Народснъ български музей, който съ времс може да с га нс твърдс бележитъ и да хвърля лжчезарна свЬтлина върху историята. ЦФла свро-пейска Турция, населена отъ българи, е .дльжна да му прииесе своята дань“. Въ това изложение на Венелина, както забслязва проф. М. Арпаудоиъ, трФбва да виждаме пт.рната идея за създаванс на сдинъ български историко-стнографски музей въ България и намкранс на помощнкци и събирачи вь самата далечна България. За намирането па такива помощници се ногрижва Априловъ, койтс
® Вж. Ин. Велковъ, Народна музей, Ьългарска иросвЪга нЪкога и сега, София 1939, стр. ЗЯ о
4
ИВ. ВЕЛКОВЪ. НАРОДЕ! ГЬ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
вФрва, че най-добре могатъ да помогнатъ на българската народоука по-образованит-Ь българи. Априловъ дава полробни наставления на свои познайници, конто отиватъ въ отечество го си, какъ и кос да записвагь или описватъ въ историко-археологическо и фолклорно-етнографско отношение. Така отъ едно писмо па габровеца Ив. П. Манафовъ до Неофита Рилски отъ 22 февруарий 1839 г. се учимъ, че на 7. януарий билъ пристигналь отъ Одеса въ Габрово н'ЬкОй си киръ Лазаръ Кало-ферецъ, комуто Априловъ билъ далъ точки уплтвания, какъ да събира вести за старого Търново, за развалинитЬ на Трапезица, за пЪсни, за монета и др. Въ друго писмо отъ по-късна дата (1. V. 1845) Априловъ поржчва: „При бытности Вашей въ Болгарии постарайтесь изыскиватъ разный древности и монета. Костюми и одФяпыя пашихъ прфдковъ, особливо женскаго вола, очень любопытен, постарайтесь нарисовать ихъ по краскамъ. Г. г попечители должны знать, въ какомъ селЪ сохранились болЪе сын костюми".
Въобщс Априловъ не забрав» пито, което като археологически, филологически и исторически паметникъ можс да послужи па пауката и на българското национално д'Ьло. Особеко той се интерссува да се събсратъ стари български монета, конто ималъ намерение да издава. Следъ дълги търссния Априловъ спо-лучилъ да се снабди съ две български монета на Светославъ и Пванъ Срацимиръ, конто дава въ репродукция въ края па книгата си Деница, Одеса 1811 (срв. Аг. Илиевъ, Българска нумизматика СбНУ I 100). По такъвъ начинь на Априловъ се пала заслугата пръвъ да о изтъкпалъ значението па изучаването на българ-СКИГЬ MOHCTIL
Въ издирването и онисвансто на археологический паметници на на-шигЬ земи по-гол'Ьмъ усп+>хъ има пжтешсственикъгъ Феликсъ Каницъ, конто ижтува но ДупавскигЬ области презъ годинитъ 1860/75 г. Следъ като основно се запозпава съ литературата по археологията, историята, географията и етнографията на гЬзи земи, Каницъ пропжтува па длъжъ и ширъ българскигЬ земи и с.могва да опнше релица зрхитсктурни и художествени паметници отъ античнитФ и срЪдновЪковнит'Ь времена (срв. Ст. Романски, България въ образитЬ на Ф. Каницъ, София, 1939, издание Ь. А Н.) Въ издалената отъ Каницъ книга „Дунавска България и Бал-канътъ (Doiiaubulgarien und der Balkan)“ сж описаии подробно и изобразенн множество развалини отъ стари крепости, църкви и други старинни предмета, пръе-нати навредъ изъ страпата. Съ издаването па Т’кзи старики се поставя въобщс началото на системного научно изучаване па българскитФ земи въ архсологическо отношение.
По това време, все прет Освобождепието, и въ нашитЬ читалшца се заражда идеята да ночпатъ ла събиратъ и материални ценности съ огледъ да се изтъкнатъ особеноститЬ па българския народъ като годенъ и той да внесс нФщо ново, ори-танално въ обгцата културна съкровищнвца на народигк. За да се постите тази-задача препоржчватъ се изложбигЬ. Читалищата тр'Ьбвало да се замислятъ и спо-собствуватъ да се открие едпа постоянна българска изложба въ Царнградъ, конто съ време да се обърпе въ музей. Въ този музей тр'кбвало да се събиратъ костюми,
ИВ. ВЕЛК0В1», НАРОДЕН'Ь АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
5
украси, покхщпина, всички предмета, конто иматъ отношение къмъ п'Ькои пародии обичаи и обрели, земед'Ьлчески сФчива, всФкакви индустриални произведения. Това било вече проектъ за основаванс на единъ етнографски музеи.
11оводъ за събиране на музейни предмета дала изложбата на жепскигк дружества, устроена отъ българското благотворително братство „Просвещение" въ Цари-градъ. Тазн малка изложба била направеиа въ мстоха на българската църква въ Феперъ. Тя била открита на Петровдень 1873 г. лично отъ екзархъ Антимъ 1 съ следнитк думи: „Пека изложенитк предмета въ цариградската столица покажатъ плода на българското трудолюбие, на българския вкусъ, па българския едвамъ иачинающъ напредъкъ". Насжщото откриванс П. Р. Славейковъ подчерталъ, че съ та-кава жена „народътъ ще може скоро и здраво да панредне въ плтя на цинилизацнята"
Началото обаче па Българския народеиъ музей виждаме нрезъ 1878 година. Говорейки за народного просвещение и духовнитФ работа въ България, князъ Дон-дуковъ К'орсаковъ въ единъ отчетъ отъ 18 септемврий 1878 г. казва: „Въ София е положена основата на Публична библиотека, при която се предполага да се уреди и музей за старини, дето да се поставятъ вече открититЪ археологически паметници, както и ония, кото тепърва щс бждать открити."
Сведения за създаваие археологическз сбирка при Софийската публична библиотека иамираые и въ Автобиографията на Ивапъ Б. Шумковъ, София 1907 г., стр. 476 сл. Шумковъ билъ назпаченъ за библиотекарь и д'Ьловодитсль въ тази новооснована библиотека и натоваренъ отъ генералъ Алабипъ да събира всички старики отъ околностьта на София. Той на два пути се командирова въ с. Бояна „да събере старини и спема пр'Ьписъ и отликъ отъ всичкигЬ изображения па снятии въ църквата св. Никола — св. Пантелей. „По заповъдь на губернатора, нише той, поведохъ съ себе си и съвр'Ьменния живописецъ Симеона (ако се не лъжа), конто изрисува или сне два отлика отъ сущата църква, на царь и царица отъ древоигЬ български владетели, а и тЪхнигк отлици ее донесоха въ библиотеката, както и двата дървепи панагюрски топовс. Освенъ горнитЪ древности, изъ подножията на Витоша изпамЪрихъ около единъ тиникъ медни пари, конто изпратихъ въ Окружного управление въ София. Тия бФха бакърени, позелен'кли, върху си носещи по одно прочетпо М."
Дошълъ ведпага следъ Освобождснисто въ една страна съ богата древна култура и съ богато историчсско минэло К. Иречекъ, самъ човФкъ съ висока кул-тура, още съ ступването си на българска земя презъ 1879 г се заема съ събиране на стариинит'Ь паметници, като важни извори за нзучаванс бита па страната.
Въ одно писмо до М. Дриновъ отъ 4. VII. 1880 г. Иречекъ, като говори за устройството на Народната библиотека, спомснава и музей, който да почпе постепенно да се оснопава. Характсрни су и мислитп му отпоено преустройството на Буюкъ-джамия, ссгашиия Народенъ музей. Иречекъ предлагалъ джамията вутре така да се преустрои, че да има два стажа, долния съ сводове, всЬки стажъ съ по седемь зали и около нея да се направи единъ паркъ. ,Тъй .можеше, казва той, да стане вср-Ьдъ града единъ хубавъ palais de I’instruction publiqiie, едно монумен-
6
ИВ. ВЕЛКОВЪ. НАРОДЕН Ь АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
талио здание, въ което да се помести библиотеката. музеи, Министсрсгвото на народного просвещение, Книжовното дружество- Предложенного иного се харсса, но кой знае, нродължава той. кота и ще ли сс тури въ действие. “
Въ връзка съ прасмаяето на библиотеката К. Ирсчскъ даль па 5. VII 1850 г. сбшг.ренъ рапортъ за състояиисто па книжного богатство и за музея, — едннъ важснъ н исторически рапортъ за лиата сегзшни културни института, нсоткритъ до ссга нито въ архивата на библиотеката, нито въ Министерс гвото. За Народная музей, обаче. его какво с предлагалъ К. Ирсчскъ. За въ будете Музсятъ трФбва да се тури на по-широка основа, като се раздали на три отделения: архсологи-ческо. естествонзпитателно и ипдусгриално. За археологическитФ сбирки трЬбва да се събиратъ многобройнит'Ь старики, конто сс намиратъ вь страпата. Мною важни ел; инлустриалнитЬ сбирки; rk трФови ла обематъ образин огъ всичкигЬ из.тклия на България, орудия земе.гклчсски и занаятчийски стоки, конто се произвеждатъ въ страната отъ кой и да с видъ, тьнки работа, гръпчени, дървени, же-тЬзни и пр. Но за всичко това се изисква просторно мФсто, дето да могатъ тия пЬща да се изложить, за да можс вс'кки родо.побсцъ да се запознае по огблизу съ отечсството си, и всЪки чуждепецъ да можс да си състави ясно и добро понятие за България и българит'к.
Сьбирансто на сгариннтт. Ирсчскъ ноставялъ въ връзка съ научного и систематично изучаване на страната, къмъ което споредъ него трФбва.ю ла се приступи веднага, като се поникать на помощь прели всичко дъжавпигк училища, а еллцо и като се взематъ пужднигк за това мкрки, главно за заназвапе старит! памстници. което би могло да се иостигне само по законодателенъ редъ. (ЛФтописи на Б. А И. VI 98).
За интереса къмъ музейного дъло по онова врсме говори и въ одна ста-тийка на .Български гласъ* отъ 13. VII 1880 г. бр’ой 38, дето случаепъ посетитель па библиотеката, межу другого, нише: „Въ интереса на публиката обаче желасмъ, щото г-нъ Ирсчскъ да остане постоянно и тъено свьрзанъ съ това общоиолезно учреждение, особепо ако при тая библиотека, както се предполага, сс отвори На-родснъ музей за разнороднитф древни исторически съкровища, съ конто целого пи отечество е прспълнено. И за тия съкровища ще с необходимо да се изработи едннъ законъ.'
Къмъ музейного д-кло е проявилъ голъмъ интсрссъ и напжятъ виденъ дьр-жавпикъ д-ръ К. Сгоиловъ. Така въ сдинъ докладъ отъ 11. юнпй 1882 г. до Негово Височсство князъ Александъръ относпо оргапизацията и управленисто на държавата чстемъ: „Министерство™ на народного просвещение извъпъ своитФ прями задачи, може да нанрави много за моралнигЬ и интслектуални интереси на народа. Слсдъ възстановявапсто на болгарского книжовно дружество, което, добре р,кководено, може да стане Бългзрска академия, и следъ подповянансто па научного му списание крайно време с ла се основе сдинъ Български Народепъ музей. За тази цель трЬбва да се предвидясь суми въ бюджета, да се направятъ археологически разкопки въ исторически мФста и въ мФстата, конто су евързани съ тра
ИВ. ВЕЛКОВЪ. НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
7
диции. Наир., въ Преславъ трЪбва да се възстаниви планътъ на старата крепость, на двореца и па патриаршията и да се основе на м^стото музей, сжщо така да сс направить разкопки въ Трапсзица и Търпово, но тсченнето на Искъръ между София и Самоковъ и пр. Това с ж все н Ьща, конто повдкгатъ народната гордость и под-храпяватъ истинскня патриотизъмъ."
За по-голЪми грижи къмъ археологического дЪло паучаваме презъ 1883 година. По това време Народната библиотека моли Министерството да му отнуспе едннъ авансъ отъ 400 лева за събиранс и купуване древности и други irbuia за музея. За запазване па старинитЬ сс предлагать и редпца други мЪрки: Министерството па общественит-fc огради да народи при разнит-h строежи да се впиыава строго за старинитК; Министерството на влсгрешнитЪ работи да разпореди да се прсдставятъ огъ обтинит'Ь обстойнн описи на всички стари паметници; М-вото на външнитЪ работи да събсрс сведения за всички стари църкви, мапастири и други рслигиозни старики, а Държавниятъ съветъ да се помоли да из ладе законъ, въ конто да се прсдвидятъ права на Библиотеката и Музея при разкопки въ обществен;! и частиц м-Ьста.
Въ началото на 1884 г. К. Иречекъ е пазначенъ за дирскторъ на Народната библиотека и единовременно на музея при библиотеката. Въ рапорта си до Министра на иросв'Ьщеинето но присмане па библиотеката за музейнит’в предмета се съобщава, че за тЬхъ нЬма опись. Още тогава се нзказва мнение ла се прснссе Народната библиотека отъ джамията и заодно съ музея да сс иастапи въ зда-нисто на Софийската класичсска гимназия. Това пренасяпе става обаче иевъзможно, и Ирсчскъ пишс, чс трЪбва да се оцени нужда та и да сс построй нарочно едно удобно, макаръ скромно здание за Народната библиотека и Музея.
Въ тЬзи готики Народниятъ музей не живъе свой собствснъ животъ. Той е ие-разд-Ьлпа часть отъ Библиотеката. Въ бюджета обаче на Библиотеката отъ 1884 год. има прсдвидепъ специаленъ крсдитъ огъ 5,000 лева за купуване и събиране на древности за Музея Осиепъ това въ схщия бюджетъ сж прегнядепи и 7,500 лева за археологически издирнапия. Само отъ т-Ьзи цифри, вписали вероятно отъ К. Иречекъ, се вижда, колко много внимание сс обръща вече на нашигЬ старипи.
За музея при Библиотеката се заговорва наново презъ 1889 г. въ връзка съ бюджета на библиотеката. Иокрай нъпроса за персонала тогавапжиягъ поддирск-торъ Диамандиевъ дана мнение да се увеличи и параграфа за археолщ ическитЪ изслсдвания по соображения, чс археологията с одна отъ най-важпигЬ науки за изучаване на история га, религията и пр. на човЪчсството. „Другадс. казна той, осно-ваватъ за тази цель и сиециални археологически дружества и института, и израз-ходватъ грамадни суми за своит-b проучвапия. 11о въ тая дейиость взематъ участие и самит-h правителетва." Въ заключение подднректорътъ Диамандиевъ счита за необходимо да даде нЪкои сведения и за пом Ьщенисто на Библиотеката и Мтзея, за да може 11росвЬтпото министерство да си състави по-точно и по-ясно представа за иоложепието.
Скоро и пом'кщепието на Царския музей, дето била прснссепа библиотеката презъ 1885 г., става педостагьчно да поберс иарастналитЬ сбирки па Библиотеката
8
ИВ. ВЕЛКОВЪ, НЛРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
и Музея. Заговорва се пакъ „за съграждане па особено, папълно сгодно здание за помещение на Столичната народна библиотека и музей". Работата стигнала то-гава до тамъ, че съ княжески указа, било определено дори мЬсгото, на косто требвало да бжде построена бждещата Библиотека и Музей. Тона било мкстото, което се заключавало отъ едва страна ст Цариградската улица срсгцу Воснното училище, отъ друга Страна съ Раковски булсвардъ, отъ трета съ Аксаковска улица, а отъ чствърта съ Княжсвска улица.
Тази добра идея тогава нс се осжщсствява, не се осжщсствява и по-късно. Вт. всички гЬзн години псторията и развитието на Музея е нпрочемъ история на На-родната библиотека. НавсЪкжде, обаче, въ ранортитк на тогавашнигЬ. директори нс се изпускатъ да се спомснатъ и нуждитк на Музея. Така въ рапортигЬ на В. Д. Стояновъ отъ 1889 год. се повдига вълросъ за вещо лице, необходимо за описване па нумизматичсската сбирка, наблЪга се особено да се бди зорко и да не се изпускатъ старинигЬ отъ Бългэрия.
Този интересь у В. Д. Стояновъ поличава още ио-рано, презъ 1886 г., когато съ рапортъ № 63 отъ 31 май с. г. повдига предъ М-вото на народного просвещение вьпроса за съзлаване специаленъ законъ за събиране и опазванс на старинигЬ въ България. Изглсжда, че ткзи усилия на В. Д. Стояновъ не останали безплодпи. Вече презъ 1890 г. имаме първия законъ за издирване старики и за спомагане на паучий и книжовпи предприятия, пристъ отъ V-то Обикновсно народно събранис па 27 ноемврий 1889 г. и публикуванъ въ „Д. в.*, брой 13/1890 година. Този законъ е твърде много ограничснъ и непъленъ, та станало нужда още презъ 1895 година да поиска мипистсрството сведение, какви изменения и допълнения трЪбва да сс направягъ въ него. Мипало сс обаче цкли двадссеть години, докато да излЪзе новъ законъ за старинигЬ. Интересни с ж мотивигк къмъ законопроекта на тогавашния министъръ на Народното просвещение Н. Мушапбвъ, мотивы, конто сж изтъквали всичкото културно значение на подобенъ законъ и не сж изгубили и до днесъ своята сила.
ВеществснитЪ старики, се казна, въ изложенисто на мотивигк, безразлично отъ какъвъ материал!», сж най-важнит'Ь документы и паметници, по конто можс да се прави заключение за материалния и духовенъ битъ на едипъ народъ. При оскжд-ностьта на племена традиция, старинигЬ допълватъ шспата запазени писмсни паметници; тк сж най-сжществениягь изворъ за исторически издирвания. Ето защо съзнанието за подържане и съхраняване на Старинитк е добило съ време сила да заставы държавит'Ь да прелприематъ огромны по средства, трудъ и из-държливость скспедиции за разкриванс и изучанане на старинигЬ, и чрезъ това да сс хвърли съвършено нова евктлина върху културата на народигЬ. Отъ куриозни и луксозни предмете, конто, препсбрегвани отъ науката, сж задоволявали любопит-ството на р'Ьдки колскционери, тк ставатъ главенъ лостъ за подтиквапе науката напредъ. Тъ минаватъ отъ кабинета на колскционера въ монументалпи музеи н библиотеки, за да служить тамъ на посетитслитЬ като главки признаки, по конто се възсъздава миналото и културата на народа. Това непоеркдетвено значение на
11В. ВЕЛКОВЪ НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
9
старинигЬ за науката и културата па единъ наролъ обуславя и косвсното имъ значение за образование™ и възпитаписто на парода особено чрезъ училищата. Защото тукъ обучение™ и възпптаппето с повърхностно и чуждо на ученика, щомъ въ осповата на прсподаванитЪ предмети не лежи културата на отечеството му.
Съзнанисто за голЪмата цепа па старинигЬ е особено належаще въ България. Макаръ старинигЬ, конто се памирагь у пасъ, и да нс могатъ ла сс равпяиатъ по художсствсна стойкость съ наметпицигЬ на аптичння свЬтъ, все пакъ г1> сж въ историческо и културио отношение много важни. По своего географско положение България, ноставена на границата па източната и западната култура, още ось най-старо врсмс с била изложена па гЬхното влияние. Всички еждбоноенн съ-бития отъ политическата и ку.ттурна история сж оставили следи въ този югонзто-ченъ край на Ввропа, конто е люлката на най-старата свропейска цивилизация. Тра-кийци, гърци, римлянн, българи, турци — отъ разни исторически епохи, съ разни завоевателям или чов'Ьколюбиви побуждения всички тия народи сж оставили многобройни иамегници, конто сж толкова ыалко позпати, чс историята е тъмпа нс само въ свосто далечно, но и въ своето нсдавнашпо мннало.
Липсата на интсрссъ къмъ тия старини с оправдана. Но оправдало ли е равнодушие™, когато се унищожаватъ намстници, останали отъ наши прад-Ьди ? Прел ь самигЬ очи па властьта старинигЬ сж били разрушавани, дори много пжти самитЬ власти сж диктували разрушенного, и обвинението не закъсня да се яви, но нс толкова отъ българи, колкото отъ чужденци. И законътъ за запазване старинигЬ се яви. Още въ 1889 г., въ бурнитЬ политически години, той 6Ф вотиранъ, пристъ и приложепъ. Но що .можеше да сгори само М-вото на народного просвещение? Този законъ остана чуждъ нс само на широката маса, по и на всички органи на властьта, конто трЪбваше да се грижатъ за неговото прилагане. Каквото обаче не можа да на-прави Министерство™, неговигЬ органи и Университегьтъ,туй постигнаха съзладснигЬ въ България археологически дружества. Какво огромно значение имаха и иматъ гЬ за запазване и нодържанс старинитФ въ България, това може да се ежди огъ обстоятелството, че освснъ Народння музей само археологичсскигЬ дружества (Варна, Шуменъ, Стара-Загора, Кззанлъкъ, П.тЬвснъ, Преславь, Кюстенднлъ) се добраха до научни резултати чрезъ своит'Ь разкопки.
При това повдигнато съзнание за значснието па старинигЬ старнягъ законъ трЬбвало да се допълни и измЬни, но това става едва следната година, когато сс гласува новиятъ законъ за старинитЪ, стъкменъ по законопроекта на Н. Мугпановъ. Законътъ е утвърдепъ съ указъ отъ 10 февруарнн 1911 г., подъ № 9, и обнарод-ванъ въ Д. в., брой37 отъ 18 февруарий, с. г. Този законъ продължава ла бжде въ сила и до лнссъ въпрФки нФкои иепълпоти, изникнали съ течение на врсмсто.
Огь искансто на Софийского окржжно управление презъ 1890 г. да сс из-пратятъ списъци на покжщнината и кпигитЪ па библиотската, за да бждатъ за-страховани, се вижда, чс нумизматическатз сбирка при Музея е съдържала тогава 1578 разни монета и 115 разни други старини. Все по снова време сс търси и редовеиъ и постоянснъ чиновпикъ въ библиотеката като хранитель на старинигЬ
10
ИВ. ВЕЛКОВЪ, НАРОДЕН!. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
при Музея. За такъвъ чиповникъ се сочи дори Таксла, тогава управляващъ Плов-дивската народна библиотека Дирскторътъ на библиотеката В. Д. Стояновъ из-тъква все повсче засилващия се ингсрссъ у публиката къмъ изучаване на стари-пигк, н-кщо, косто се дълже.то на статиитЪ, пом'кстени въ периодичнитЬ списания и главно въ Сборника на пародии умотворсния.
СъвмЪс глия гь животъ между Наролната библиотека и музея продължава до 1892 г. На 5 ссптсмврий 1892 г. съ предписание № 7926, Министерство™ на народного просвещение увсдомява директора на Народна га библиотека, чс съ прл-казь № 598 се kom.hi гирова първостспснниягь учитель при Софийската кла-сическа гимназия В. Добруски да изпълпява длъжностыа лиректсръ на Пародпия музей. Прсдаванего на предметник станало на 23 септемнрпй, с. г. Огъ тази дата музейпата сбирка се осгавя па самостоятелни начала, а огь 1. япуарий 1893 г. На-родииятъ музей сс обособява въ отд-Ьленъ научепъ ииститутъ съ свой собствен!, бюджстъ и печать.
Съ създаването на Народння музей се замисля ведпага и нсговото бждеще устройство и нсговата научна дейпость. Огне въ началото па годината се съставя едва специална филологически комисня, конто освснъ съ чисто сзиковигЬ въпросн се патоварва и съ ироучване етпографияга и археологията на страпата. 11о-късно тази комисия се прсименува филологически и археологическз. Това е първиятъ му-зеснъ комитетъ, конто не нроявява нккоя особсна дейпость и съвсеыъ скоро пре-става да сжщсствува.
При разд'клянето на Музея отъ Библиотеката Народниятъ музей получава едно наследство отъ 343 разни старинки паметници и 2357 апгични монета. Между ткзи предмета се напирали вече и доста зпачителни и важии за домашната археология паметници. Тукъ билъ златниятъ вкнецъ отъ Рахмапли, срсбърниятъ ритонъ отъ Варна и др.
Народниятъ музей скоро схваща своего истипско и впеоко предназначение и си псставя за цель да съберс всички открити старини, конто сж се памирали пръе-иатц изобилно изъ цкла България. По късно вече, и то главно следъ войната, На-родния гъ музей се зас.ма и съ гол'Ьмата задача да запазн. разкрлс и зазлрани мно-гобройнитъ архитсктурви паметници.
Колко бърже. сс развива Музеятъ, можс да се вида отъ това, че въ края на 1942 година той притежава една сбирка отъ 16,231 предмета, 3,222 картнни, скулп-тури и др. и 117,279 ап гични мопеги. Много отъ прсдмститЬ с ж били закунепи за ебнркит'к, но зпачнтелпа часть отъ предмститЪ сж прндобнти отъ разкоики, ржководени отъ Народння музей съ цель да сс хвърли по-гол’кма светлина върху и'Ькои тъмни страници отъ мнналото на българскигк земи.
В. Добруски, първиятъ директоръ (1892—1910 г.) и първиятъ организаторъ па Народння музей, за да закрепи създадения ииститутъ и го обогати съ паметници, сс обрыла за съдействие къмъ администратичпата и училищпа власть. Тркбва да се признае, че админисграгивпит'к власти вроявяватъ особена ревность въ из-дирвансто, събирането и изпращансто на старииигк въ Музея. Тази помощь и съ-
ИВ. ВЕЛКОВ'Ь, НАРОДЕНЬ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ	Ц
действие адмнвистративнитЬ власти нс сж отказвали п пикета по-късно. Въ първитЪ годипи следъ създаването на Народння музей с има.чо случаи да сс превращать старини въ коли, дори по irfc,ni вагопи. Това живо участие на властьта се проя-вява особеио следъ 1895 г., носато Министерство™ на народного просвещение съ едно окржжно (№ 9037 отъ И юлнй 189,5 г. — Д. в. брой 151 отъ 13. VII. с. г.) дава на окржжшгп» управители наставления, какъ и какви старини т'Ь тркбва да събиратъ, пазятъ и прспращат-ь въ Народння музей.
Това Ькржяшо, обнародвано иь Сборникъ на окр. писма на М. н. п. за го-диннтЬ 1894—1896, стр. 211, с забележително по своего съдьржапие и основа за всички по-натагыпни предписания, отпоено запазванс па старинигЬ. Това окржжпо нс с загубило отъ своето значение и смТ.ло би могло наново да сс приповтаря и папомня.
Въ връзка съ горного окржжно се издавать редъ други окржжни (№ 14224 отъ 6 октомврий 1897; № 5441 и № 5113 отъ 8 май 1895 гол. до окр. уч. ин-спектсри и окр. управители; № 2137 отъ 25 февруарий 1898), конто пояспяватъ и напомнить само нэрежданията, давани но-рано.
До 1900 година сбиркитЬ на Народная музей сж били съхрапявапи на различии м'Ьста. Къмъ 1895 г. тЪ сж били па ул. Регентска. въ зданието па Висшето училище. Въ 1900 г. сбиркигъ вече сс. поделлнять въ номъщепията на Буюкъ-джамия, лето тЬ не сж напустпали това песгоднб и влажно помещение до л пекши дни. За публиката обаче Народння музей билъ отворенъ едва презъ май 1905 година.
Главната задача на Пародпия музей била и си осгава чрезь своитЪ сбирки да иредстави нагледно различнитЪ културни паслоявапия въ българскигЬ земи. Тази задача е могла да бж.чс разрешена само съ систематически разкопки. Въ първитъ годипи следъ устройство™ па Народння музей, поради липса на шко-луванъ персопалъ не сж ирански н'Ькои особеио зпачителни разкопки. Ио опова време (1897 год.) почва да сс разконвя Преславъ, да се разкриватъ църквигЬ на Трапсзица и лворцитк на Царсвецъ въ Търново- Въ юл-Ьмъ масщабъ сс започватъ (1900 г.) разкопкитк на римского селище Nicopolis ad Islrum, па Ocscus (1904), — станъ на V македонски легионъ, но скоро и тукъ разкопкитк сс преусгано-вяватъ. Все по о.чова време (1899-1900) сс извършвагъ въ голЪмъ масщабъ и раз-копкитк въ Плиска отъ Руския археологически ииститутъ въ Цариградъ подъ ржководстното па проф. Успенски и Бр. Шкорииль. По-незпачитслни разкопки сс извършвагъ въ Саладиново, Глава Пансга, Калинъ мостъ, Тулово.
Съ закона па народного просвещение отъ 1909 г. Народниятъ музей, до тогава пе1трекжсвото и усилено обогагяванъ, получава тласъкъ за новь животъ. Сбиркнтк сс поставить на научна основа, нерсоналътъ се увеличена, гьреятъ се вече пачинн да се увс.тичи ннтересътъ къмъ музейното дкло и въ по-пшрокнт'Ъ общестпснп кржгоие. Това се постига съ научпнтк публикации, издавапи отъ самия Музей. Ощс В. Добруски туря началото на твзи публикации, като издана кн. 1 отъ Известия на Народння музей въ София (1907). При управление™ на проф. Б. Филовъ (1910 -1920) излизать две книги „Материали за археологическата
12
ИВ. ВЕЛКОВЪ, НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
карта па България" съ трудовс отъ К. Шкорпилъ и П. Мутафчиевъ. Тази кии-жовпа дейность на Народняя музей се засилва особено много при улравлснисто на Андрей Протичъ (1920—1928 г.) Отъ това време заночва рсдовно издавапето на „Годишникъ па Народиня музей" съ официални отчети и научни изследвания на музейпия персопаль. До ссга сж изл*Ьзли шесть книги отъ този годишникъ. Нздапията па Народиня музей наброяватъ 33 нзлЪзли отд'Ьлни научни проучвапия съ най-разнообразно съдържанис изъ областьта на археологията па българскитЪ земи.
Слсдъ 1909 г. почва трескава архсологичсска дейиоегь, почва едно наднре-варване въ изучаване старипитЬ па страната. Ссга вече нс сс обръща внимание само на паметницигЬ отъ гръцко-рнмски наученъ кржгъ, сега се включватъ въ архсологическит'Ь изучвания и старинитФ» отъ старо-християиската, византийската и прабългарска епоха. Проф. Б. Филовъ разкопава презъ 1909 г. крепостьта па Хисаря, дето разкрива основитЪ и на одна старохристиянска базилика. Сжщиятъ съ средства отъ общината София разкопава и разучава старата църква Св. София. По това време слсдватъ разкопкйтЪ на свегилшцето при Копиловци, посветепо на Зсвсъ и Хера По сжщото време почватъ и първитЪ научни разкопки па прсди-сторическигВ селища при Салманово и 1<оджа дерменъ, ржководени отъ Р. Поповъ. Проф. Г. И. Кацаровъ разкопава могилата при Св. Кирилове до Стара-Загора. П. Мутафчиевъ разкопава осиовитЬ на старохристияпскитф базилики при Пирдопъ (Св. Илия) и при Клисе-кьой. По-късно, нрезъ 1911 г. П. Мутафчиевъ разчиства и едва трикорабна базилика при Чобанъ-дере до Търговнще.
lie по-малка ревность въ разкопки и проучвания показватъ и мЪстпитЪ археологически дружества, ржководени отъ Народиня музей. Археологического дружество въ София, подъ ржководството на проф. Пор. Ивановъ, разкопава Хисар-лъка на Кюстсндилъ; въ Преславъ дружеството разкопава Патлсйна, въ ПлЪвенъ разчистватъ основигЬ на една трикорабна базилика. Не остава назадъ въ това отношение и археологического дружество въ Варна, което разкопава нЪколко старо-християнски църкви.
Нроучванията и разкопкит-t на Народиня музей сс засилватъ особсно много сле.ть свропейската война. Ссга обектъ за проучване е главно Мадара, скалната мЪстность съ много изворна вода, не далечъ отъ П диска и Преславъ, явно едипъ култовъ центъръ на прабългаригк Между многото открити архитектурни памет-иици тукъ тр'Ебва да се изтъкпатъ останкигЬ отъ предполагаемого прабългарско капище, представляваще свободно отворени помещения и грамадни блокове, оби-колени съ каменпа стена. Върху високигЬ и отвесим скали на Мадара е изчуканъ високъ релиефъ на конникъ, конто представя по всЬка в-Ьроятность български ханъ отъ началото на IX в.
Едноврсменно съ проучванията на останкитъ отъ българската култура Бъл-гарскиять археологически институтъ съ cpl-.дства отъ Пловдивската область и подпомогпатъ отъ хора на Народиня музей, предприе и редпца разкопки въ мо-гилни некрополи на южна България. На първо мЪсто стой тукъ нскрополъть при Дуванлий, ссвсрно отъ Пловдивъ, дето се откриха тракийски погребения отъ
ИВ. ВЕЛКОВЪ, НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
13
VI—IV в^къ пр, Хр. Въ гЬзи могилни погребения се откриха рЪдки художествен» произведения на гръцкото изкуство отъ V в. пр. Хр. Отъ многого находки тр-Ьбва да се посочи сребърната амфора съ дръжка, изработена въ видъ на крилати Львове — грифонн, и сребъриото блюдо съ позлатеии изображения, конто представить падбЪгвания на чстири колесници съ тежко въорл^жени апобати, облЪчсни въ ха-рактернигЬ за тЬхъ дълги дрехи.
Забележнтелснъ е и разкопаннятъ могнленъ некрополь при Мсзекъ до Сви-ленградъ. Тукъ, освенъ още добре запазената византнйска крепость, се редягъ и много могили. Въ известната по своята голЪыииа могила Малъ-тепе се откри ка-мснна гробница, която показва го.тЬмо сходство съ микеискитЪ куполнн гробниц». Гробницата се състои отъ сдинъ дълъгъ коридоръ, отъ две предверия и отъспе-циалната гробница въ дъното, която има кржгла форма, засводена съ кошерови-денъ куполъ. ЦКчата постройка е дълга 30 метра. Между многото златни и брон-зови предмети, латуванн отъ IV в. пр. Хр„ тр^бва да сс изтъкне бронзовия кан-лелабъръ съ статуйка на сатиръ. Отъ сжгцата гробница произхожда вероятно и по-рано намЪрсната тукъ бронзова статуя на глиганъ, почти въ естествена го.тЬ-мина, ссга съхранявана въ Музея въ Цариградъ.
Цснни научни резултати се получиха и отъ разконкитЬ на могилпия некрополь при Бр'кзово, просжществувалъ отъ къмъ V в. пр. до I в. сл. Хр.
Съ разкопкитЪ около Дуванлий и Мезекъ сбирката отъ бронзови предмети при Музея се увеличи значитслно. Може да се каже, че бропзовата сбирка при Народния музей е едва отъ лай-богатит'Ь не само на Балканский полуостровъ, ио изобщо между много европейски музеи.
Що се отпася до материалит! отъ предисторическата епоха, то въ това отношение сбиркит-fe на Народния музей се отличаватъ по своего разнообразие и по своего богатство. ПредисторическитФ старики въ България сл; отъ нФколко годины предметь на особено внимание отъ страна на Народния музей. Системного изучаване на многобройнигк селищни могили и на пещернтЪ, те ни дадс една по-ясна представа за различнитЬ стноложки групи, наслоявали сс съ в'Нкове по пашит'Ь земи. Въпр-Ьки изобилието на преисгорически материали проучванията вървятъ малко бавно, поради гипса на достагъчно школувани работшщи. Все пакъ отъ направеннтЪ разкопки на различии м'Ьста въ страната предисторичсскнятъ отд'Ьлъ на Народния музей се е обогагилъ съ важни материали. Тукъ трЪбва да се спомснатъ разкопкитЪ на покойник дирскторъ на Народния музей Р. Поповъ въ псщеритЬ до с. Карлуково, до с. Ор-Ьшецъ и Търговище, БЪлоградчишко, ГолЪмага и Малката пещера до Др'Ьповския манастиръ, а сжщои разкопкитЬ на селищни могили, водсни въ последнит'Ь години отъ В. Мнковъ въ Караново, Азапъ-кьой, с. Завстъ до Айтосъ, Балбунаръ, ЮнацитЬ до Пазарджикъ, дето сс получиха неочаквани резултати. Отъ началото на халщатската епоха въ България сж намЪрени доста предмети между конто трЪбва да се брои и известного златно съкровище отъВълчи трънъ.
Народниятъ музей полага грижи да се разучатъ и тракийскитЬ памстници отъ по-къснит'Ь епохн. Т-Ьзи наметници сж. многобройни въ българскит’Ь земи. На първо
II
ИВ. ВЕЛКОВЪ, НАРОДЕН Ь АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
мЪсто тукъ стоять оброчпит'к плочки отъ тракийския конникъ. Като непосрЪдствсни свидетели на слипското влияние върху тракийския ссверъ и върху религиозния животъ на тракийския пароль т-Ьзи плочки см съ неоценимо научно значение.
Тукъ е иевъзможпо да се изброяватъ всички он-Ьзи отд'Ьлни и р-кдки но своята художествсность или историческа стойкость археологически памстници. конто пълнятъ залитЪ на Народпия музей. Тукъ тр-кбва обаче да сс изтъкне и богат-ството на нумизматическата сбирка, съ конто се слави Народниятъ музей и за която сбирка с положилъ много грижи покойпиятъ уредникъ на огд'Ьла Н. А. Мушмовъ. Сбирката па монститЪ на грздоЕет'Ь въ Тракия и Мизия е извъпредно богата. Тя е най-нълната сбирка не само на Балканский полуостровъ, но и въ Европа. Отъ тракийскиг-k монета, пазени въ Народпия музей, особсиа важна е колсктивпага находка на декадрахми огъ племето дерони. Тази находка е най-ценпата придобипка па иумизматичсския отд-клъ при Музея и е едииствсната по своя роль въ Европа. Въ сбирката на иумизматичсския отдклъ се пази и друга емщо така ценна за науката находка. Това с колективпата находка отъ Дсвня па римски депари отд» II—III в. ел. Хр., която съдържа повече отъ сто хиляди нарчста. Въ Народнпя музей се пази и единствената за ссга намърсна златна мопс га отъ българския царь Ивапъ Асенъ II (1218—1240 г).
Всичкит'к т-кзи пенни и важпи за историята на българскит-k земи археологически сбирки се нуждаятъ огъ съответпо помкщенке. Буюкъ-лжамия, едва постройка отъ 1191 г., отдавпа нс отговаря па нуждигЬ на единъ съвремеиснъ на-родепъ музей, но изглежла, чс тази постройка сета наново подиовена, още дълго време щс полслопява националпиг'к ни съкровища.
Жинотъгъ на Народнпя археологически музей следъ войнитк, особено следъ 1920 год., можс да се проследи въ годишнитъ отчета, печатепи въ Годишпицитк на Народнпя музей отъ това време. Следъ като престанаха да излизать Годишпицигк поряди липса на средства, н-Ькои отчети почвагъ да сс печатать въ Училищенъ прегледъ. Така обширенъ докладъ за дейностьта на Народпия музей за годипигЬ 1938—1910 с обпародванъ въ официалния отлклъ на Училищенъ прегледъ, год. XL <1941), кн. 9 —10, стр. 1343 сл. Въ елпцото официално издание па Министёрстпото на народного нросв-Ьщение е обпародванъ и огчегъть на Музея за 1941 год. [Учил, пр. год. XLII (1943), 2].
Вс'Ьки Народснъ музей трьбва да бмде единъ живъ организъмъ. На Народпия археологически музей обаче липсва подходно помещение и достатъчио средства и да можс да изпълиява главната си предначертана задача — служено на народа, Защото Музея тр-Ьбва да бмде нагодепъ снорсдъ хората, за конто с предназ-начепъ да служи, и на конто иска да оказва влияние.
Вс'кки музеи тр'Ьбва да има стремежь да възвитэва народа, особено под-растващето ново поколение. Отъ този стремежь — ла сс даде възмож-ность па по-широкъ крмгъ хора да получать одно по общо образование- сс с съ-здалъ въ последпнт’к десстил'Ьтия типътъ на народпилТ. музеи. Залачит-к на т-Ьзи ипстигути, каквито ги намирамс сега въ Америка и Скандинавия, е да со даде па
ИВ. ВЕЛКОВЪ. НАРОДЕН!., АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
15
народа нагледио онова, което го интересува. и то съ помощьта па научим сбирки. И най-обикповениягъ чов-Ькъ не тр-Ьбва да стой като слЪнсцъ предъ творенията на миналото, но тр'Ьбва да се чувствува въ музея като у дома си. Затона на музея тр'Ьбва да се глсда като па едко висше училище за парода, дето всичко се дава нагледно, за да разборе св'Ьта, въ конто той жшгЬс.
Въ своитЬ пародии музеи вс±ка държава притежава видимит'к свидетели па най-благородпитк си д-Ьла и единъ масщабъ за висотата на своигк културни нужди. А израстналъ ли е Народниятъ музей, съ създаването на държавата, той пред-ставя и одна часть отъ иейната история.
ИВ. ВЕЛКОВЪ
ПРОИЗХОДЪ НА НАДГРОБНИТЪ МОГИЛИ ВЪ БЪЛГАРИЯ
от ь В. МИКОВ !»
Един отъ най-интерсснитъ предисторически паметници въ българскитЪ земи, конто прсзъ всички времена сж. обръщали впиманието па любители и изссдвачи, без-спорно сж падгробнитЬ могили. (Обр. 1). Т'Ь, както по разпространение, така и по форма, ГОлЪмина и съдърясанис се отличаватъ отъ селищнитЪ могили. ПоследнитЪ, как го
Обр. 1. — Надгробия могила при Дупаплн— Пловдпвско. Alib. I. — Grabhiigcl bei Duwanli, Kreis Plowdiw.
e изсстио, сж много малко па брой и сс срЪщатъ само изъ равнйвитЬ и долшгнгЬ, и то винаги въ съссдство съ н-Ькои извори или р-Ьки па ограничени области.
Нядгробпит'Ь могили, напротивъ, се ср’ктатъ както изъ равнинит! и долинитЬ, така и по склоновет'Г,, хребетит'Ь или високнгЬ части на предпланинскитЬ вериги, плата и върхове. Особсно много могили се забелязватъ въ обгпирната область, конто сс включва между Стара-плапина и РодопигЬ и отъ къмъ Пазарджиижо до къмъ Чсрно-море. Въ Северна България, източно отъ р. Огоста до морето, по всички по-соки сс забелязватъ много могили. По-малъкъ е гЬхниятъ брой западне отъ Огоста, Ихтиманска Ср'Ьдна-гора, Рила лланина, Пиринъ, южно отъ РодопитЬ до къмъ БЪло-море и изъ Солуиско и по народно или съвършснно липсватъ въ пай-за-паднитъ области па пашитЪ земи.
В. МИКОВ Ь, ПРОИЗХОД'Ь ПА ПАДГРОБНИТЪ МОГИЛИ ВЬ БЪЛГАРИЯ
17
НадгробнитЬ могили сс срЪщатъ по цЬла Европа, но повече ги има въ земитЬ па Балканским п-въ, южна Русин и Мала-Азия1), обаче, у никой народъ нс сс срътатъ толкова много, както у тракнйскигЬ племена2).
11адгробнигЬ могили сж често едипични, или се виждагъ на далечни растояния перелепи една нодиръ друга, сЬкашь показватъ посоката на пжть, каквнто сж могн-литЬ но долипата на Марина или по д'кснит'Ь, по-високн брЬговс на р. Огоста, Искъръ, Осъмъ и Янтра. Повечето пжти, обаче, rt сж пасипвани наблизу или по-далече една отъ друга на групп отъ но две, три, седемь и повече могили. Така до Бого-милово (Ст. Загорско) има „Петь могили", до Добралсво (ОрЬховско) — „Дсвсть .могили", до Едрсво (II. Загорско) — 22 могили, а до Малка БрЪстпица (Тетевснско) — 80 могили и т. и.3)
До като броятъ па селищнит'Ь могили въ България достига около 300, то броятъ на надгробнитЬ могили приблшрително би могълъ да се определи надъ 15,000. Без-сьмнено по-рано числото имъ е било много по-го.тЬмо, по презъ течение па в'Ько-встЬ по-гол'Ьмата часть отъ тЬхъ е била унищожена при разораване или други землени работа.
СелищнитЬ могили, както се знас иматъ форма па прЬсеченъ конусъ, а пад-гробпнтЬ могили обнкновено сж куполовидпи, полусферичпи или низко конусовидни
По голЬмина, падгробнитЬ могили лредставятъ гол'Ьмо разнообразие. Има могили висски едва до 0.30 м. при диаметъръ до 8 м„ но има и танина, чиято ви-сочина достига до 20 м при диаметъръ до 100 м.
Отъ разкопкитЬ е усталовсно, че селищнит» могили не сж ншцо друго, освснъ остатъци отъ поселения па народи, живЬли по нашигЬ мЬстз презъ края на ново-камепната и първата половина на бронзовата споха, а надгробнитЬ могили сж на-сипвали върху гробоветФ. на своитТ, умр’Ьли нЬкои отъ пародитЬ, живЬли на югъ отъ Дунава презъ срЬдата на бронзовата споха и презъ врсмсто между VII в. пр. Хр. до къмъ XIV в. с л. Хр.
Кога за нърви пжть се явявзтъ надгробнит'Ь могили, и кой е народътъ, конто иай-па прель е почналъ да ги насипва, и дали този народъ е донесълъ съ себе си този обичай отъ прароднната си, или го е паследилъ или заелъ отъ иЪкой съсс-депъ или по далечепъ народъ? — Това сж въпроси, на конто щс се опитамс да от-говоришь въ тази малка стадия.
Отъ направеиигЬ до ссга разкопки изъ различии покрайннпи на зсмитЬ пн, дето сж разпространени надгробнит'Ь могили, сс установява, че всички народи, конто сж имали обичай да издигатъ могили, сж погребвали своитЬ мъртвн ио различии начини. Тази разлика не се съсгои само въ това, дали т'Ьлото на умрЬлия с из-гаряно или с погребваио направо, но и на какви М'Ьстз сж били пздигани могилитЬ,
*) (i. Wilke въ Eberl’s Reallexikon. В. V1J 3141.
2)	Р. К г с t s с 11 rn с г, F.inleitung in die Geschiclite Her griechisclie Sprachc 174.
;l) Въ Бъгарпя нкча «плЬмп могилпи некрополи, какъвто е случаятъ съ долина7а при Bilek въ Хсрпегоиина,’ дето сж илброенн около 2000 могил» (W. R a dim sky, Tumuli im Bezirke Bilek (Herzegovina) въ Wiss. Mitt, ans Bosnien and Herzegovina В. IV (IBfMi), стр. 33.
Годишнккт- ил Hap. музей VJI.
2
18
В. МИКОВ Ь, ПРОИЗХОДЪ НА НАДГРОБИИ! Ь МОГИЛИ ВЪ БЪЛГАРИЯ
по какъвъ начинъ е ставало погрсбеписто, устройството на гроба или гробницата, де се намира грсбътъ, и по колко съвременпи гроба се откриватъ въ една могила. И благодарение именно па тази разлика ние ще можемъ съ по-гол'Ьма положителность да установимъ, кой е най-старнятъ пароль, жив-Ьлъ по пашитЪ м±ста, конто най-напрсдъ е почналъ да насипва могили върху гробоветЪ на своит-Ь мъртви, и отъ де у него е ыиналъ този страненъ обичай.
До преди близо 15 години никой у насъ не си е задавалъ въпроса, кои могили сж най-стари, и отъ кога тракитЬ, конто се см'Ьтатъ като пароль, който най-много с издигалъ могили, сж почнали най-напредъ да ги насипватъ надъ своит-Ь мъртви. Но следъ като презъ 1929 год. б-Ьха разкопани надгробнигЬ могили около Царевбродъ (Ендже — Шуменско)1), въ конто по рано б-fexa наьгЬрени така наре-чснитЬ камепви бабиг), и въ конто се откриха скелети, погребани въ свито положение и боядисани съ чернена охра, и особепо следъ като презъ 1932 и 1933 год изъ малкигЬ надгробии могили около Мадара и Кюлевча (Шуменско) и Калугерица (Ново-пазарско) 6txa разкрити по нЪколко погребения съ скелети, сжщо така погрс-бани въ свито положение и боядисани съ червена охра"), сс повдигна и въпросътъ за времето и произхода на иай-старит4з надгробии могили въ България.
Преди да отговоримъ на въпроса, къмъ кое време бихме могли да датуваме надгробнитЬ могили съ боядисанитЬ скелети, тукъ накратко ще се запознаемъ съ тЪхното разпространсние и форма, както и съ устройството и броя на гробоветЪ, открити въ т-Ьхъ.
Изобщо всички надгробии могили около Царевбродъ, Кюлевча, Мадара и Калугерица сс намиратъ само върху високигЬ части на низкитЪ възвишения. ТЪ сж насипани наблизу и на групи отъ по 7 до 12 и повече или поедннично па разстоянис около сготипа метра една отъ друга. Групит'Ь могили достигать на височипа отъ 0.30—1.50 м., при диаметъръ отъ 12—20 м., а единичнитЪ и по-високи могали достигать до 5 м. височина и диаметъръ отъ 40—50 м. Както груповит-Ь, така и единичнитЬ могили, въ сравнение съ другит'Ь надгробии могили изглеждатъ по-пизки и по-широки въ диаметъръ. Това, което с особено характерно и отличава т-Ьзи могили отъ другигЬ — е, чс не само откритигЬ въ гЬхъ чов-Ьшки скелети сж боядисапи съ червена охра, но и че скелстигЬ сж положепи въ свито положение и не сж ориентирани въ опре-д-Ьлено положение, т. е. отъ и. къмъ з. или с. къмъ югъ и обратно (обр. 2 и 3). Освеиъ това, при т-Ьзи бедни погребения се намиратъ твърде малко даровс и пай-после въ всЪка могилка, колкото и малка да е тя, намираме едпо цептралио — първоначално и по нЪколко второстепенни, почти едновеменни погребения. Една друга особеность е, чс първоначалниятъ гробъ се намира или къмъ центъра на могилата или въ н-Ькоя часть на южната половина на могилата и то, или въ изкопанъ въ земята правожгь-
!) Р. Попов ъ, МогилиитЬ Громове при Ендже, ИАИ VI 19.39 31, 89.
'-) Г. Фсхеръ, Мадарскиятъ копникъ. Погребални обичаи у прабьлгаритЬ. НЕМ VI 1930, 81.
3)	В. Миковъ, Последки могилпи находки. Сб. Мадара I 1934, 429; В. Миковъ, Стари могилнп гробовс при Калугерица и Кюлевча. Сб. Мадара II 1936. 3 и сл.
В. МИКОВЪ. ПРОИЗХОДЪ НЛ НАДГРОБНИТЪ МОГИЛИ ВЪ БЪЛГАРИЯ	19
лснъ, или квадратенъ гробъ или наравне съ околния теренъ. (Обр. 4). ВторичнитЪ гро-бове се ср'Ьщатъ на различии мЪста и на различии дълбочини изъ могилния насипъ.
Обр. 2- — Планъ на могила 1 до Царевбродъ — Шуменско.
Abb. 2. — Plan von Hiigel 1 bel Tzarewbrod, Kreis Schunien.
Обр. 3. — Скелет ь въ евнто положение и боядисанъ съ червена боя отъ могила I до Царевбродъ — Шуменско. Abb. 3. — Hockerskelette, gefarbt mit rotter Farbe aus deni Hiigel 1 bci Tzarewbrod. Kreis Schumen.
Освенъ изъ Шуменско, другаде у нзеъ до този моментъ не сж разкривани подобии могилии погребения. Само при разораването па селищиата могила до с. Зора (Ст. Загорско) сж били иам'Ьрени нЪколко разрушени чов-Ьшки скелета, боядисани съ червена охра. И при разкопавансто на една полуразрушена надгробна могила, която 64» насипана на най-високата часть на едно широко възвшнение до Александрове (Ловчанско), презъ 1927 год. 64s открито, за съжаление, разрушено погребение съ остатъци отъ човЪшки скелетъ въ свито положение, върху който едва личаха следи отъ червеникава охра1).
Де трЪбва да търсимъ произхода, и къмъ кое време бихме могли да датуваме тЪзи надгробии могили? — На този въпросъ лесно ще отговоримъ, щомъ като знаемъ,
‘) В. Миковъ, Могилии некрополи изъ Ловчапско и Тетевснско. HAH VI (1930), 154.
20
В. МИКОВЬ, НРОИЗХОДЪ НА ПАДГРОБНИТТ» МОГИЛИ ВЪ Б'ЬЛГЛРИЯ
че подобии могилни погребения, при конто сжщо така сж намЪрсни много малко и при това съвършенно бедни погребални дарове, сж открити и въ н-Ькои съссдни и по-далсчни земи. Така въ южна Русия ото презъ каменно-мсдиата епоха се явяватъ падгробнигЬ могили, въ конто сж открити погребения съ скелсти въ свито положение, много место боядисапн съ червена охра1). Отъ Русия тозн начинъ па погребение постепенно с прониквалъ и на западъ, като се е разпространилъ въ Полша, Упгария, Влашко и въ с.-и. България.2)
Възъ основа на нам'Ьрснит'к въ т'кзн могилни гробове, макаръ и много ос-кждни материали, се вижда, чс този нидъ могили сж били насипвани пс-прекженато презъ сдинъ доста дъ-лъгь периодъ, като се почне отъ края на новокаменпата епоха, та дори до появата на желЪзото, която съв-пада съ времсто около 9.—8. в. пр. Хр., когато гърцит-fc и ираниитЬ сж почнали вече да пропикватъ въ южна Русия?)
Отъ проучванията на материалитИ нам'крени въ гЬзи могили отъ по-близ-китЬ области, главно Добруджа и Влашко, се вижда, чс този обичай и тукъ с проникналъ твърде рано,4) и сс е задържалъ до къмъ ср'кдата па бропзовата епоха5) А оскжднитЪ ма-тсриали, памЪренн въ гробовстЬ изъ Шумснско, конто папълно сж подобии на предметит’Ь огъ Влашко, показватъ, че и пашнт-Ь могили сж
изднгани презъ ср-Ьдата на бропзовата епоха, т. с. между 1600—1400 г. пр. Хр. Кой с този бедснъ народъ, който още въ твърде отдалечена епоха е боя-дисвалъ т+лата на своитЪ умръли и върху тЪхъ с наенпвалъ могили и, който от-къмъ допскитк степи е разиесълъ този обичай по всички посокц до къмъ цеп-
Обр. I. — Плаиъ и разрЪзъ па с дна надгробия могила съ боялисанп скелсти до Кюлевча—Шуиепско. Abb. I. _ Plan und Durchschnitt eines Grabhflgefs nit gclarbten Skelclten bei Kiilewtscha, Kreis Schumcn.
’) M. Рос топ цепь, Элипство и Ирапстгю па юг! Poccin. 1922, 9; М. R о s t о w z е f f, Iranians and Greeks in South Russia. Oxford 1922,21
4 C. Sc h u с h h a r d t und В. T r a ge r, Ausgrabting zweier Tumuli bei Conslantza. Pr. Zt. X, lot). M. Rostowzcff. Iranians and Greeks, 21.
*) J. Nesi о r, Dcr Stand der Vorgeschichtsforecliung in Rnmanlen. 22. Berichit dcr ROm-Germ. Korn. 1932. ).
5) J. Nestor, Dcr Stand, (>7.
В. МИКОВЬ. НРОИЗХОДЪ ПА НЛДГРОБНИТТ> МСМ ИЛИ ВЪ Г.'ЬЛГЛРИЯ
21
траяна Европа и на югъ отъ долни Дунавъ, за сега не се знае съ положите.чность, но въ векки случай това не сж били тракигЬ. Ако допуспемъ, че това сж тракит'к, то този обичай би се разпрострапилъ и между другитЬ тракийски племена и главно, би се практикувалъ непрскжснато и презъ следващитЪ времена.
Липсата на надгробии могили откъмъ ср-Ьдата на бропзовата епоха до къмъ началото на VII в. пр. Хр., може да се обясни само съ изчезването или тра-кизувапето на този по малоброенъ народъ, дошелъ на югъ отъ Дунава презъ първитк времена на XVI в'Ькъ пр. Хр.
За сега се приема, чс около началото на второго хилядилЪтие преди Христа тракит'к вече сж били заели Балканский п-въ. Като най-стари ткхни селища могатъ ла се посочатъ нккои отъ селищнит'Ь могили между Стара-плапина1) и РодопитЬ и отъ Ролопитк до Бкло море и Солунско.-) Отъ всички издирвания, обаче, и до днесъ не е откритъ нито единъ гробъ, или каквото и да е погребение отъ бропзовата епоха или по точно казано отъ първитк в'Ькове следъ пастапяване на тракитЬ па югъ отъ Дунава, което съ положителность бнхые могли да наречемъ тракийско. Дорн и до днесъ не е нам'Ьрснъ нито сдинъ тракийски гробъ и отъ първата половина на старата жел'Ьзиа епоха X—VIII в. пр. Хр. Най-старитЬ, енгурпи тракийски погребения ни сж познати едва отъ началото па VII в. пр. Хр. и то съ малки изключения, открити единствено само въ надгробиитк могили следователно об и чая тракит'к да насипватъ могили не сж донесли съ себе си, а сж го въз-н рис л и по-късно и то отъ другъ народъ. Кой именно е билъ тоя народъ, ще видимъ по-долу.
Съ могиленъ насипъ сж били покрити и по-голкмата часть отъ долменитк въ западни и северна Европа, конто, както се знае, сж откъмъ края на новокаменпата епоха3). Много народи въ Европа още презъ бронзовата епоха сж издигали могили надъ своитк умркли?) Въ Илиядата се споменува за изгарине на умрклитк троянци и ахейци, пепсльта на конто следъ това е била събирана въ еждове и по-гребвана подъ могили, напълно така, както сж правили и първитк арийцй въ Индия.5) Презъ желкзната епоха наредъ изъ Европа, съ изключенис на Гърция и южна Италия, с билъ разпространенъ обичаятъ да се насипватъ могили надъ умрклитк.
Ако приемемъ че обнчая да насипватъ могили надъ своитк мъртви тракит'к сж заели отъ срЬдна или западня Европа, то въ такъвъ случай би тркбвало въ занадната часть па Балканский п-въ ла се намкрятъ нс само гробни находки отъ бронзовата епоха, подобии на т-кзи отъ ерклни Дунавъ, но и да сс еркщатъ въ ткзи области повечс и по-стари надгробии могили. Напротивъ, нис вижда мс тъкмо обратного. Въ земитк източно отъ Огоста, долината на Струма и Солунско, както вече казахме, сс еркщатъ много повече могили, конто можемъ да
’) В. Миком. Тракит! въ „Презъ в!ковет!“. София 1938, 38.
’) В. М и к о в ъ, Пакъ г. 38.
г) J. D е с 11 е I с 11 е, Manuel d’archeologic prehistorique I, 388.
*) J. D e c h e I c 11 с, I, -162 II, 135: J. Ccrvinka въ Ebert’s Real lex ikon JI. 384.
’) J. L. My re s, Who were the GrecKs, 1930. 39: O. S c h r a il e r. Reallexikon tier Iikkigeruia-nisclien Allertnniskiinilc 1, 102.
22
В. МИКОВ'Ь, ПРОИЗХОД'Ь НА НЛДГРОБНИТЪ МОРИЛИ ВЪ БЪЛГАРИЯ
датуваме отъ VII в. пр. Хр. до XIV в. сл. Хр., когато на западъ отъ тази граница — въ Видинско, Сърбия, по долината на Вардаръ и Албания, могилитЬ или никакъ не се срЪщатъ, или ако ги има, то тЬ могатъ да се датуватъ между 111 в. пр. Хр. до къмъ IV в. сл. Хр. Отиово могилитЬ се появяватъ въ Босна, най-старитЬ отъ конто сж отъ къмъ VII в. пр. Хр?)
МогилнитЬ находки отъ западната половина па Балканский п-въ сж типични за втората половина на халщатската епоха (VII—V в.ир Хр.), конто особеио къмъ V в. пр. Хр. добива го.тЬмо разпространепие въ българскитЬ земи. Но съ разпространснието на тази култура не се е разпространилъ и обичаятъ да се насипвЭтъ могили, тъй като много по-гол'Ьмата часть отъ всички халщатски находки произхожда отъ обикновени погребения и много по-малко отъ могилни гробове. И за отбелязване е, че всички халщатски предмета отъ България, открити изъ Видинско, отчасти Врачанско, Софий-ско, Скопско, Битолско, Гевгелийско, Водснско, Щипско и др. произхождатъ отъ обикновени погребения, т. е. равни гробове,2) когато тЬзи, намЬренн въ източната половина на българскйтЬ земи, сж изключително отъ могилни гробни находки.3) Отъ горното, макаръ и кратко изложение е ясно, че тракитЬ не сж заели отъ западъ обичая да издигатъ могили надъ своитЬ умрЬли.
Да търбймъ произхода на този обичай отъ юго-изтокъ, макаръ и старит-t известия и да говорятъ, че троянцитЬ и ахейцитЬ сж погребвали мъртвигЬ си подъ могили, Сжщо така е неприемливо. Прели всичко въ юго-източна и южна Тракия надгробнит'Ь могили сж не само нЬщо рЬдко, но и до сега наи-старитЬ могилни гробни находки не сж по-стари отъ V-IV в. пр. Хр?).
Остава пай-сетне да приемемъ, че тракитЬ сж възприели този обичай по-късно, и то бтъ нЬкой народъ, конто, ако и езиково да се различавалъ, отъ тЬхъ, се е настанилъ и е останалъ да живЬе въ тЬхнитЬ предЬлн.
Преди да вилимъ отъ кого, и кога тракит-b сж заели обичая да насипватъ могили надъ своитЬ умрЬли, те трЬбва накратко да се запознаемъ съ резултатитЬ отъ разкопкитЬ и проучванията, направени до сега въ надгробнитЬ могили изъ различии краища и мЬста у насъ, конто могатъ да се резюмнратъ въ следнитЬ н-Ьколко точки:
1.	Най-старитЬ надгробии могили, като изключимъ гЬзи съ боядисанитЬ скелета, се срЬщатъ по-често върху високитЬ части на възвишенията, разположени далечъ една отъ друга или сж насипани на групи отъ по 3, 5, 7, 15 и повече, върху платата изъ планинскитЬ и предпланинскн области.
’) С. Truhelka, Der vorgeschitlichc Pfahlbau. Wiss. Mitt. Б. XI 190-1, 84 и сл.
P. Поповъ. Гробни находки отъ халщатска епоха. СпАП XVI 1918, 106, НО, 112; Р. Поповъ, Материали .ча проучпане на халщатската и латенски култури въ България и Македония. ГодИМ 1921, 153, 156, 151: В. Микопъ. Халщатски плхбдки отъ Държаница, Видинско и Рибново, Пепроколско ИЛИ XU 0938), 311: Изв. рхеск. археолог, института въ Константинополь IV 1899, 149.
3)	В. Миков ъ, Халщатски находки, 347,
‘) Casson, В5А XXIV. (1919—1921), 17.
В. МИКОВЪ, ПРОИЗХОД’Ь НА НАДГРОБНИТЪ МОГИЛИ ВЪ БЪЛГАРИЯ
23
2.	МогилитЬ, разположени по единично или на групи отъ повече могили изъ равнинитЬ, обикновено сж отъ по-къспи времена, — около 111 в. пр’ Хр., или конто е най-често явление — на епохата отъ II—IV в. сл. Хр.
3.	Въ всЪка могила отъ времето между VII—V в, пр. Хр., както и около III в. пр. Хр. и отъ И—IV в, сл. Хр. се намира само едно погребение отъ врсмето, когато е насинвана могилата и, ако пон'Ькога сж били откривани и други гробове или погребения, то гЬ сж отъ различии времена па но-къснитЬ епохи. (Обр. 5).
Обр. 5. — РазрЪзг и плапъ на го.тЬмата могилл при Дувапли.
Abb. 5. — Durchschnitt und Plan des Golemata Mogila bei Duwanli, Kreis Plowdiw.
4.	Най-забележителното e, че гробоветЬ или погребенията въ старитЬ могили, почти безъ изключение не се откриватъ, както трЬбва да се очаква въ центъра на могилитЬ, а въ южната имъ половина. (Обр. 5 и 6).
5.	Въ повечето могили отъ III в пр. Хр. погребенията се намиратъ почти безъ изключение въ центъра, а на тЬзи отъ римската епоха, нонЬкога гробоветЬ
'24
В. МИКОВ!.. ПРОИЗХОДЪ ПА 11АДГРОГ.НПТТ. МОГИЛИ ВЪ БЪЛГАРИЯ
се откриватъ и къмъ самиягъ центъръ, но въ повечето случаи гЬ се намиратъ сжщо така въ южната половина.
6.	УмрЪлитЪ въ по-старнтЪ могили сж погребвани чрезъ изгаряне на талого — за мжжегЬ и направо — за женитЪ или недостойпитЪ. Въ могвлигЬ около III в. пр. Хр. умр'НлигЬ сж изгаряпн, а за времето следъ Христа, но-заможниrfe тра-кийци — мжже и жени сж погребвани направо — безъ изгаряне, а бедиит'Ь сж
о	;о	гол
р 1	.1-11. .1------------j
О	Ю 20	30
puillllll..-------.--------]
Обр. 6. — РаярЪзъ п планъ на АрабяжиАскага могила до Дуванлн — П.юшишсхо.
Abb. В — Diirchschnitt unit Plan des Aiabadjiska Mogila bei Duvanli Kreis Pliwdiw.
сназвали обичая на дЪдитЬ си, т. с. мжжетЪ сж изгаряни, а жепитЪ сж погребвани направо.
7.	Най-богатитЪ находки сж открити въ могилитФ отъ времето на V—IV в. пр. Хр. и отчасти въ н±кои по-го.тЬми могили отъ времето между И—III в. сл. Хр. Бедни, но интересни сж находкитЬ отъ VII—V в. ир. Хр., както и матсрналитЬ отъ около III в. ир. Хр. Бедни сж и даровегк въ малкигЬ могилни некрополи въ групп отъ по 10, 20 м. повече могилки па II IV в. сл. Хр,
8.	Най-богатит-fe могилни гробницн сж открити въ Южна България, съ цен-трове — Пловдивско, Чирпанско, Борнсовградско до къмъ Свиленградско. Отчасти другъ центъръ съ интересни гробни могилни находки сс явява и областьта на Шуменско, Разградско и Исперихско, дето проннква и скитского влияние. Най-бедни сж могилигЬ въ но-отдалеченигЬ отъ горнигЬ цептрове крашца, като Со-
В. МИКОВЪ, ПРОИЗХОДЪ ПА НАДГРОГ.НИТЬ ЛЮГИЛИ ВЪ Г.Ъ.ЧГЛРИЯ
25
фийско, отчасти Врачанско, Ловчанско, Б-Ьломорската область, долината на Струма и нр.
9.	Най-много могили се срЪщатъ сжщо така въ Южна България и то от-къмъ Пловдивско до къмъ Карнобатско и Ср’Ьдсцко и откъмъ Ст.-Загорско до Свиленградско, а най-р'Ьдко се виждатъ изъ западнитФ ни предали и изъ областьта южно отъ Родоп игЬ.
10.	До сега най-старит!» могилни предмета сж открити въ Елховско, до село 11опово, — това с единъ типичснъ за времето около VII в. нр. Хр., жс.тЬзенъ мечт» и до Ловсчъ, дето въ една надгробпа могила до града е памЪренъ единъ железе нъ мечъ съ антенн, сжщо така характсренъ за това време.1)
Отт» гористо изложение се вижда ясно нърво, чс най-старит!» надгробии могили, конго можемъ да смЪтаме за тракийски, се намиратъ изъ Елховско и Ловчанско, — значи, вт» нентъра на земитЬ, конто тракитЬ сж заемали презъ VI—IV в. пр. Хр. и второ, че най-голЪмъ брой могили сс срЪщатъ въ Южна България. А това ни навежда на мйсъльта, че именно тукъ, нЪкжде изъ Южна България, ще трГ.бва да търсим ь ценгьра, отъ дето се с разпространилъ обичаятъ между тракийскитЪ племена да
Освевъ многобройнитЪ могили въ Южна България, главно около цснтъра, дето възниква Олризкото царство — именно изъ Сакаръ-планина, Странжа-нланина и Из-точнит-в Родопи — се намиратъ и единъ особенъ видъ паметпини, нспознати въ пито една отъ съ-седнитЪ страни, известии въ науката подъ името дол мен и. До вреди 40 50 години следи отъ лолмени е имало и въ
и Котлспско. (Обр. 7).
ДолменитЪ въ България сл; на-
издЪлани камении плочи. ТЪ сж
еднокамерни и двукамерни. Еднока-мернит'к долмеписл; най-простиятъ видъ и се състоятъ отъ 4 забита въ земята едва до друга въ форма па квадратъ или прзвожгълна ограда голыми плочи припокрити от*
изднгатъ могили надъ своитъ умръли.
Обр. 7. — До.тмепъ огъ Странд-А-и-нланпна. Abb. ". — Dolmen von Strandscli.n planiii.i.
Ср-Ь дна-Гора
правени отъ голЪми, отчасти грубо
') P. II о по в ъ, Новдоткрпги памет-itinm отъ же.тЬзплта споха пъ Бкиапия, ИАН V 230, 28а.
‘2(5
В. МИКОВЬ, НРОИЗХОДЪ ПА ПАДГРОБНИГЪ МОГИЛИ ВЛ. БЪЛГАРИЯ
горе съ друга плоча. Отъ побититФ, плочи страничнитЪ сж поставени отвесно или малко наведенн навжтре. Нанр’Ьчиата плоча, която е отъ къмъ страната на слън-цето има откъмъ долната си часть, пробить отворъ съ правоугълна, отгоре закруглена лупка. Повечсто отъ еднокамерпитЪ долмсни иматъ откъмъ отвора си малъкъ коридоръ, направенъ отъ две странички по-малки плочи, покрити сущо така съ малка плоча. (Обр. 7 и 8).
и плачь на долмепна могила огъ Сакаръ-планина urxl Plan eincs Hiigels mit Dolmen aus Sakar-planina.
Обр. 8. — РазрЬзъ
Abb. 8. — Durclisclmitt
Най-характерни сж, обаче, двукамернигИ долмепи, конто сс състоятъ отъ по две нседнакви допрени одна до друга камери, задната отъ конто е но-голЬма и главна, а предната е по-малка. Главната камера по нищо не сс отличава отъ едно-камсрпитЪ долмепи. Предната камера е долспена откъмь отвора на главната камера и има сущата форма и се състои отъ три по-малки по размори, побита плочи и една покривна плоча. Предната плоча е пробита по сущия начинъ, както предната плоча на главната камера. И тукъ коридерътъ е направенъ, подобно на този при еднокамернитЪ долмени. (Обр. 9, 10, 11).
В. МИКОВЬ, ПРОИЗХОДЪ НА НЛДГРОЬПИТЬ МОГИЛИ В'Ь БЪЛГАРИЯ
27
Обр. 9. — РазрЪзъ и планъ на до.тменъ отъ Странджа планина.
Abb. 9. — Durchschnitt und Grundriss des Dohnens aus Strandscha-planina.
T
КамънигЪ употрЪбяванн за долменитЪ иыатъ дължина отъ 1 до 3-5 метра и дебелина отъ 0.25 0.60 м. При двойнитЪ камери — задната има дължина, отвжтре обикновено отъ Г60—2*20 м. при ширина отъ 190—280 м. и височнна отъ 1’60—2-20 метра, предната — дължина отъ 1’30—150 м., шир. отъ 1’30—160 м. и височина отъ 1-40—1-80 м.
Отъ изслсдванията е установсно, че всички долмепи см били покрити първо-воначално съ пръеть, така че се е образувала могила. За да се крепи и запазва за по-дълго време, така натру палата върху долме на могилка с била обграждана съ камененъ кржгъ. Съ течение на времето, било отъ пороишата, било отъ чов’Ьшко любопитство, всички долмепи сж били открити, та сега отъ долмсннигЬ могили сж останали само полуразрушени каменки огради, често обградени съ камененъ кржгъ Обикновено долменнитЪ .могили сж имали височнна между 2—3 метра при диаме-търъ 8—14 метра. Установсно е ошс, чс безъ изключение долмснигЬ се намиратъ въ южната половина на долменната могила и че отворитЪ на долме нитЪ винаги сж иентирани къмъ страната на слънцето, т. е къмъ из., ю.-и., ю., или ю.-з. Сжщо,
28
В. .МИКОВЪ, ПРОИЗХОДЪ НА ПАДГРОБНИТЪ МОГИЛИ ВЬ БЪЛГАРИЯ
съ малки изключения се забелязва, че всички долмени сж изднгнати или върху висо-китк части на хребетигк или и по високитЪ плата.
11о устройство™ си нашигЬ долмени не се отлнчаватъ отъ т^зи на западня Европа, но по време, обаче, тЪ съвссмъ нс съвпадатъ. До като долменигк въ другитк страни се датувагъ презъ новокаменната и бронзовата епоха, то нашит'Ь долмени сж отъ единъ много късепъ нериодъ. До скоро се приемаше мнението
Обр. 10. — П.танъ на двукамерепъ долмспъ отъ Стрянд.ка-ii.taneita.
Abb. 10. — Plan ties zwcikanimcri-gen Dolmens in Slrandsclt.i-planin.i
Обр. 11. — Нланъ на два долмени въ една могила отъ Стрэнджа-планппа.
Abb. II. — Plan elncs Hugels mit zwei Dolmen ans Str.indsciia-planina.
на нървит-fc паши изеледвачи на долменит!; — Ст. Бончевъ1), Г. Бончевъ2) и К. Шкорпилъ’), че и rk, както и долменигк въ лругит'к части па Европа, сж били стросни презт. новокаменната споха, безъ за това, обаче, да иыашс н-ккакви сигурни доказа-телства. Прсди лесстина годипи азъ на три нжти правихъ специалпи проучвания и разкопки на долменигк изъ Сакзръ-планина и Източпит'Ь Родопи и възъ основа на наьгЬренитЪ въ ткхъ материали датувахъ т"кзи паметници между VIII —V в. пр. Хр.4). Отъ нанравенитк изеледвания се устаповява още, че ио-стари сж двукамср-нигк и ио-нови еднокамернит'к долмени и единичнитЪ и двойни гробове.
•) S i. Bontcbcff, Korrespondenzblatt tier Dcutsctien antliropologische Gcselschafl. Miinhen 1896.
Г. Бончеиъ, Мегялитпп пяметпипи въ Сакаръ-илапина. СбНУ XVI11 (1901). 792.
*) К. Ill к □ р и иъ. Мегалптпи паметници и могилшца. София 1925.
’) В. .VI и ко в ъ, Разкопки въ Сакаръ-планина, ГодНМ VI (19-32—31), 108.
В. МИКОВЪ, ПРОИЗХОДЪ ПА НЛДГРОБПИТЬ МОГИЛИ В'Ь БЪЛГАРИЯ
29
Отъ всичко казано до гукъ с ясно, че долмснит-Ь и най-старитъ надгробии могши, конто приехме за тракийски, сж едноврсменни и въ много отношения не се различаватъ, а се схождатъ едки съ други. Следъ като се запозпаемъ съ устройство™ на !гЬкои по-характерни гробници, открити изъ надгробнигЬ могили изъ този край, щс ни стане ошс по-ясно, че тракитЬ сж заели обичая да издигатъ могили отъ това население, което е донесло съ себе си обичая да строи долмени.
Презъ 1942 година при разкопаването на една надгробна могила отъ се-ляни въ мЬстностьта Хисаря до с. Татарево, Хасковско, въ южната й половина с била открита една камеина гробница. (Обр. 12). При отварянето въ гробницата не е намерено ншцо, тъй като тя е била разкривапа и по-рано, и съдържанието й отдавна е било
Обр. 12. — РазрЪзъ па могилата при Хисаря до Татарево Хасковско.
Abb. 12. — Diirclischnitt des Hiigels bel Hissar in 1'atarewo. Kreis Ilaskowo.
ограбено. Но поряди ссобения си градежъ тази гробница заслужавашс да бжде из-следвана по-обегойно, за която цель наскоро следъ откриването й имахъ въз-можность да направя своит-t проучвання. Гробницата. която сжщо така, както и дол-мснит-Ь имногобройнитЪ други могилни гробници отъ врсмето между V—IV в. пр. Хр., се памира въ южната половина па могилата и е ориентирам съ отвора къмъ с граната на слънцето или по-точно казано къмъ ю.-И. Тя се състои огъ коридоръ и прёдна и главна камера. (Обр. 12). Тя е направена отъ добре изгладени правожгълни камепни блокове, между конто нЬма никаква снойка. Коридорътъ. покривъгъ на конто с разрушенъ по-рапо, има дължина 1,82м. широчина 1.03 м. и височина 1,64 м. Отъ коридора презъ единъ правожгъленъ отворъ, конто с служнлъ за врата и има височина 1,20 м., шир. 0,71 м. и деб. 0,38 м., сс влиза въ предната камера. Тя има 1,64 м. дължина, 1.28 ширина и 1,75 височина. Отъ предната камара презъ втора врата, която има 1,26 м. вис., 0,68 м. шир и 0,36 м. дебелина се влиза въ главпата камера. По-следната има дължина 1,72 м.., ширина 2,20 м. и височина 1,95 м. Тя има високъ фронтоненъ покривъ, направенъ отъ косо издЪлани каменни блокове, конто въ най-внеоката часть сж съединсни поср-Ьдствомъ единъ хоризонталенъ покривъ. (Обр. 13).
Все въ тази область, т. е. въ Южна България, сж открити и известии rh купол-пн гробници, като тЪзи до Мезскъ1) и Куртуленъ, Свилепградско2) Лозепградъ11), Долно-Левеки, Панапорско4) и пр. (Обр. 14).
•) Б. Филовъ Куполиата гробница при Мсзскъ, Сшлсиградско. ПАИ IX.
2)	Б. Филовъ. Пакъ тамь стр. 79.
3)	W. Н a s I и с k, A Tliols Tomb ai Kirk-Kiiisse, Annual of the Brit. School at Alliens XVI (1910 1911). 76 79.
*) Пепубликуваии сведения отъ В. Добруски, нам-Ьреии въ архивата на Музея.
30
в. МИКОВЪ, ПРОИЗХОДЪ ПА НАДГРОБНИТЪ МОГИЛИ ВЪ БЪЛГАРИЯ
Обр. 13. — Плань па гробницата отъ могилата до Хисаря при Татарево— Хасковско.
Abb. 13. — Gruntlriss der Grabanlage in dein Hiigel bei Tatarcwo, Kreis Haskowo.
конто и тази при Татарево, куполпитк
Както долменитк, така и гробницата до Татарево и куполнит'Ь гробници иыатъ по-дълъгь или по-кжсъ коридоръ; нккои отъ ткхъ иматъ предна камера, а други не» и пай-после главпата камера въ куполпитЪ гробници с кржгла и завършва въ видъ па купола, а при долменитк камерата е равно покрита или както при гробницата до Татарево или при единъ долмснъ до Оркхово (Свиленградско), е съ фронтоненъ покривъ.
Долмснитк, както видкхме, сс намиратъ вннаги въ южната половина на долмеината могила и сж ориентирами съ отворитк си винаги къмъ страната на слънцсто. Сжщото е по-ложепието и въ куполнитк гробници, конто сж обърнати съ отвора си къмъ страната на слънцето и, доколко-то може да се сжди, се намиратъ въ южната половина на могилитк.
Разликата между долменитк, най-старит-t могилни гробници, между гробници и многобройнит-t други
гробници и гробове отъ надгробнитк могили отъ енохата между VI—IV в. пр. Хр. е почти никаква, освенъ отчасти въ формата, която вь случая се дължи на вре-мсто, както и на лицето, за което:.е правенъ гробътъ или гробницата.
Обр. 14. — РазрКяь и плапъ на куполпата гробница до Медекъ - Свиленградско.
АиЬ. 11. — Durclischnitt und Grundriss des Kuppelgrabes bei Mcaek.
Долменитк, както и най-старитк надгробии могили сж издигани по единично по високитк възвшпения или на групп изъ платата на предпланинскитк области. Долмепнитк гробове, както и най-старитк гробове сж ориентирами къмъ страната
В. МИКОВЪ, ПРОИЗХОДЪ НА НАДГРОБПИТЪ МОГИЛИ ВЪ БЪЛГАРИЯ
31
на слънието или отворит!; сж объриати на и.-ю. и ю.-з. Въ рФдки случаи, rb сж обър-иати на западъ и никога къмъ ссверъ и почти безъ изключение всички гробове или погребения се намиратъ въ южната половина на могилиия иасипъ. УмрЪлитЪ, както въ долмешггЬ, така и въ най-старит-b надгробии могили сж погребвани по два начина — чрезъ изгаряне и направо, и пай-после долмснигЬ и най-старитф могили сж почти едновременни — т. е. първигЬ долмени у насъ сж издигани къмъ края на VIII или началото на VII в. пр. Хр., приблизително къмъ което време можемъ да емктаме, че сж насипаии и пай-старитФ могили.
Отъ всичко казано до тукъ става ясно, чс многобройнитк надгробии могили у насъ водятъ началото си отъ долмснит'к и че като центъръ, дето тЪ най-на-предъ се явяватъ, можемъ да см’Ьтаме Сакаръ-планииа, Странджа-планина и източ-нигЬ Родопи, или областьта, въ която по-късно племето одризи се налага и успЪва да създаде, макаръ и не за дълго време, мощна и силла тракийска държава.
Последниятъ въпросъ, който тр-кбва сжщо да разрешимъ е тоя, отъ кжде това племе, което отъ старитк автори ни е известно подъ името одризи. е заело обичая да прави долмсни, и дали то нс е дошло по-късно, като се е наставило между разпокжеанигк тракийски племена? — На този въпросъ, предвидь на оскжднигЬ исторически даини и недостатъчни археологически матсриали ще отговоримъ съ нЪколко реда.
Около VIII в. пр. Хр. въ южна Русия се надигагъ скититк, конто постепенно изтласкватъ по-старого население, известно съ обшото име кимсрийци. Една часть отъ кимерийцитф сс отправя къмъ Кавказъ и се пастапява изъ ссвернигк части на Мала Азия, а друга часть отъ този народъ, който главно е живЪлъ въ Кримския п-въ, се заплыва къмъ устието на Дупава и минава на Балканский п-въ. Именно това племе, което и въ своята прародина е имало обичай даиздига долменни могили, дето с погребвало мъртвитъ, сс настанява изъ Сакаръ, Странджа и източнигк Родопи, като и въ нового си отечество е подържало бащиния си обичай при по-грсбснисто на своитФ. умр'кли.
А че това с така еждимъ не толкова по историческигЬ извори, колкото по архсологическитФ материали. Въ Кримския п-въ, както и въ севсрна Персия и Северна Мала Азия се намиратъ долмени, конто нс само по форма, положение, го-л-Ьмина, но и по време сж почти елнов.рсмснни съ долмепит'Ь у насъ. Разликата между долмснит'к въ Кримъ и отчасти въ северепъ Кавказъ отъ друга страна е само тази, чс долмснит'к отъ първитф две области сж малко по-стари. Между тЬхъ има и долмсни, конто сж датувани къмъ втората половина на бронзовата споха, както и такива отъ времето между IX—VII в. пр. Хр., когато най-старитк долмени у насъ сж откъмъ началото па VII в. пр. Хр.
Напустнали своитф огнища къмъ VIII—VII в. пр. Хр. племената отъ Кримския п-въ се настаняватъ въ юго-източнитк български области, отъ дето тЪ нс само налагать на другитЪ тракийски племена обичая да издигатъ могили надъ своитЪ умр-Ьли, но усп'Ьватъ и да наложатъ своята власть, която, както с известно, не с могла да продължи новече в'ккове.
НБКОЛКО БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ПРЕСЛАВСКИЯ КОННИКЪ
Отъ 1 АВР. И. КАЦАРОВЬ
Въ Спис. на Бълг. ак. на наукигк, кн. I. VIII (1939), 213 Норд. Гос под и н овъ обпародва изображение на копникъ, което открилъ върху едннъ варовитъ ка-мъкъ; къмъ статията па Господинова Б. Фи л овъ добави нЪколко обяснитслни белсжки1). Образътъ, чийто контури сж врЪзани въ камъка съ остро орждие, е твърде иримитивепъ; той представя борба между копникъ и пехотинецъ, конто сж насочили дългитЪ си копия сдинъ срсщу другъ. (Обр. 15). Понеже Филовъ да де подробна анализа на рисуиката, щс добавя тукъ н'Ьколко бележки върху въорж-жението на войницит’Ы Преди всичко заслужава внимание коническиятъ имъ шлемъ;
Обр. 1-5. Рисунка on. Ilpcc.iain..
Abb. 15. Ritzzciclmung aus Preslav.
като усноредица къмъ него Филовъ изтъква, между друго, шлема па войника въ фрескит'К на Боянската църква отъ 1259 г.-), който на върха си има сжщото топ-често украшение, каквото виждаме и въ ирсславския паметннкъ; съ нолобенъ шлемъ сж нарисунани и войпицигб въ мипиатюритЬ на Манасиевата хроника").
Обаче употркбата па тоя видъ шлемъ не сс ограничава само нъ кржга на българскитЪ паметници; пис го ср-Ьщамс и въ по-старн паметннци. принадлежащи
•) Срн. слано Г. Фехср ь, Военного дЪю на прабь.п арпгЪ 51, обр. об.
’) А. Граба р ъ. Брянска га църкна. таб. XIV в.
3) Б. Филон ь. МиниатюрптЪ на Маиаспсвага хроника, табл. XXIX.
Г. И. КАЦАРОВЬ. НЬКОЛКО БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ПРЕСЛАВСКИЯ КОПНИКЪ
33
на иранским културенъ кржгъ. Едка фреска въ Пацтикапейската гробница (около срЪдата на II в. сл Хр.), открита въ 1872 г., представя копникъ въ борба съ пе-хотинсцъ1) (обр. 16); копннкътъ е въоржжснъ съ дълго копие, съ конически шлемъ, а вероятно и съ люспеста броня; но сжщия пачинъ сл въоржженн и конннцитк въ рисунката върху гожната стена на погребалната стаичка на сжщата гробница'-’). Битка между конпици с изобразена и въ гробницата, намерена въ 1873 г. (1 II в. СЛ. Хр.)’).
Тия рисунки даватъ възможность да се направи заключение и за нанравата на шлема; той се състои отъ нЪколко вертикални ребра, коиго горе се съсдиняватъ и завършвагъ съ тонне; отделе ребрата сж споепи съ металенъ обржчъ; върху
Обр. 16. Фреска отъ Паптихапенсия гробница (споредъ М. Rostovtzeff).
Abb. 16. Grabfreske ails Panticapaeum.
тЬхъ сж прйковани съ гвоздей метални пластинки; за по-голкма устойчивость ребрата сж прихванати помежду си и съ други два напрЪчнн обржча1). За нанравата на шлема па преславския копникъ не може да сс каже ншцо, защото той е прсд-ставенъ съвсемъ схематично.
Конически шлемъ, броня и дълго копие намираме и върху надгробии плочи въ южна Русия; като прим'Ьръ ще сномепа рслиефа на Трифонъ върху падгробната му плоча отъ Танаисъ5).
’) М. Р ос т о и и е въ. Ант. декор, живопись па lort Pocciii 60.5, табл. LXXV1II; Rostov-tzeff. Dura und the Problem of Parthian Art 268. обр. 80: Iranians and Greeks in Sonlh Russia, 121; Gesellscliall nnd Wirtsch. im Rom. Kaiserreich II Taf. 37.
г) P остовце въ, нит. съч. табл. LXXIX..
s) Р о с т о в ц е в ъ. 23-1, табл. I.XlV, 1; ср. F г. A I t h е i in. Soldatcnkaiscr, 86.
l) Споредъ Ростовец ъ. ц, м. стр 329.
") Ростовцевъ, цит. и. табл. LXXX1V 3; за гоя шлемъ въ други паметшщи извънъ Босфора срн. стр. 331 сл. За дългото копие ери. А1111 е I гп, ц. м. 165.
Няроденъ археологически xy:trn
3
34
Г. И. КАЦАРОВЪ, НЪКОЖО БЕЯЕЖКИ ВЪРХУ ПРЕСЛАВСКИЯ КОННИКЪ
Едва ли може да има съмнснис, че и преславскиятъ конникъ носи броня; така бкшс предноложилъ ощс Норд. Господиновъ, а Фсхсръ1) изтъкна, че квадра-тит-fe, конто сс виждатъ върху гърдитФ на конника, тр'Ьбва да се тълкуватъ като пластинки на броня; той подкрепи мнението си съ успорсдици отъ образи на срЪд-ноазиятски фрески.
Ростовцевъ е разглсдалъ и въпроса за произхода на люснестата броня: възъ основа на литературни и археологически давни той дохожда до заключение, че тя била донесена въ южна Русия отъ сарматигЬ, конто отъ III в. пр. Хр. се наслоили върху по-старото население на тия области (скитигЬ). Известно с сжщо, чс у пар-титЪ, иберигЬ, албанцигЬ, арменцнтЬ, конницит'Ь носЪли дълга люснсста ризница, а сжщо и конетФ, имъ били покривани съ жел-Ьзо; това сж тъй нарсчснитЪ к а-тафракти или катафрактарии2). Обаче бронята на сарматитЪ била кжеа.
По-нататъкъ трЬбва да изтъкнемъ, че бойнитЪ и ловни сцепи въ Иантика-пейскит'Ь гробници по стилъ и композиция могатъ да се сравнять съ образи (гра-фити) отъ Дура; и тука ср'Ьщаме лековъоржжени стрелки и тежко въоржжени катэфрактарии; и тука копницитЪ сс представить фронтално; въ ПантикапсйскитЪ образи липсна само хвърчащиятъ галопъ.-1)
Но има и друга редица паметници, конто стоять близу до графититЪ и рисункигЬ въ Дура; Ростовцевъ изтъква особсно н-Ькои образи, вр'Ьзани въ скалит! по р. Енисей (Сибирь); rfe представить номадски конници (в-Ьроятно ала-ни), въоржжени ио сжщня начинъ както въ Пантикапсй и Дура (конически шлемъ, колчанъ за стре-ли, лжкъ, дълго тежко копие). Особснъ интересъ за насъ нред-ставя една контурна рисунка на конникъ, врезана въ скалитЬ на нланината Sulek4) (Обр. 17); тука виждамс сжщото сарматско въ-оржжснис; дългото копие съ зна-
*) Военною дЕ>ло па прабългаритЪ,
2) Р о с т о к ц е в ъ. и. м. 337.  Папослслъкъ Е г. Alt lie im. Die Soldatenkaiser, 21 нзтъкпа, че отечсството на люснестата броня и бронята съ пластинки трТ.бва да сс търсн у коппнтЪ племена па срЪдпа Азия. За катафрахтитЪ ср. и Althciiu, стр. 154 сл.
:|) М. Rostov tzeff, Dura and the Problem of Parthian Art, 268; за хвърчашип галенп, ср. сжщия а вторь : Parthian An and the Motive of the flying Gallop (Harvard Univers. Press. 1937). — Зас.тужава да спомепемъ, че копьтъ въ Прсслапския памстникъ е прсдставепъ съ малка глава, сжщо както въ н"1;кон графити н рисунки въ Дура.
!) Вь долипата на К а га-Yus, ок. 100 км. сенсрозападно отъ Мипусинскъ; A. Tallgren, Eurasia sept, antiqua Vlll (1933) 18-4; каго успорслппп авторътъ навежда партиПскн и сасанидски гамстштн (между 200—600 сл. Хр). Ср. R. Groussei, L’empirc des steppes, 91 сл.
Обр. 17. Рисупка на конникъ отъ Су.гекъ (споредъ A. Tallgren).
Abb. 17. Ritzzciclinuiig von Snlek (nach A. Tallgren).
Г. И. КАЦАРОВЪ, НЪКОЛКО БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЛРЕСЛАВСКИЯ КОННИКЪ
35
ме много прилича на кописто, коего носи преславскиятъ конникъ; и украшенията на ремъцитФ, на конската сбруя приличатъ па прсславскитЬ; разлнката е само тая, че въ Сулскъ конникътъ е изобразенъ въ профиль. Ростовцевъ1) из-тысва, чс новопсрсийското изкуство сс е рззпространило между ирански и иеиран-ски племена на ср-Ьдна Азия (напр. хуни и моиголи) и е нроникнало дори въ Китай.
Преславскиятъ паметникъ принадлежи на по-късно време, отколкото успоре-дицитЬ, конто посочихмс по-горе; обаче едва ли можеыъ да се съмняваме, чс той, се отпася къмъ сжщия иранско-ср'Ьдноазиятски културенъ кржгъ1) и тркбва слелователно, да присмеыъ, че гая художествсна традиция прабългзритЪ сж донесли отъ азиятското си отечество. Въ своего съчиненис върху военного д'кло на прабългаритЬ нроф. Г. Ф е х е р ъ изтъкна подробно сходството между маджарското и прабългарского въоржженис; очевидно, то е общо наследие на двата народа отъ прикавказкото имъ отечество, гдето т-fe сж били въ допиръ и съ номадски азиятски племена?)
Известно е. чс коньтъ за скитнишкит-t племена е най-важниятъ жизненъ сле-ментъ; съ право изтъква Altheim,4) че номадитЬ .сж заетжпници по единъ сво-боденъ, господарски и рицарски начипъ па живота.” На това отговаря и въорж-жението имъ и начинътъ на воюването; съ градъ отъ стрсли тЬ нападать неприятеля, за да сломятъ духа му, следъ косто го съсипватъ окончателно съ удара па тежката бронирана конница?)
На края пека спомепемъ, че въ нреславския паметникъ между двегЬ фигури е изобразенъ орелъ; интересно с ла изтъкнемъ, че върху една китайска плочка е прсдставсна обредна сцена :6) двама конника, задъ конто се намиратъ конет-t имъ, се борятъ (безъ оржжис) помежду си; надъ главитФ. имъ хвърчи орелъ. Може да се предположи, че орелътъ ще да е игралъ роля и въ рслигиознигЬ иредстави на прабългаригЪ;7) известно е значенисто на жнвотното-тотсмъ въ религията и изкуството на азиятскитъ номадски народи8); подобии иредстави едва ли сж липевали и у прабългарит-t.
’) Dora and the Problem of Parthian Art, 270.
a) Интересна успоредица предстаоя разиространепието па военного зпаме въ форма па драконь, кое to сжщо проиализЭ отъ коннитК племена на срТлпа и северпа Азия, Altheim н м. 182: ср. D. Т п <1 о г, Eplietn. Dacoromana VII (1937) 237 и тамъ посочепата литература ; А. А 1 f о 1 d i. Daci е Romani in Transilvania 8, 33.
’J Ср. B. Homan, Siebenbnrgen (1940), стр. 23; Г. И. Кацаровъ, Бълг. Мисъль ХП (1937) стр. 18.
4) Soldatenkaiser, 19 с.т. Ср. A. Alfol di. Visages de la Hongrie (Paris 1938) 284.
-1) Er. Altheim, it. m. 22.—За разпрострапепието па копя н яздата, конто иранцнтк иъ.т-приелп отъ централно-азнятскигЬ копии помади ср. J. Wiesner, Fdhren nnd Reiten in Alleuropa nnd ini alien Orient 83 сл.; сжщо п статиитЪ па Wiesner въ спис. Alt-Preusscn, гол. 7, кн. 3 (19-12) стр. 47; Forscliungen uttd Fortscliritte 19 (1943), № 5—6, стр. 51.
с) М. Rostovtzeff. Artibus Asiac, 5 (1932) 102.
7) G. Kazarow, L’art byzant. chcz les Slaves I 91 ; Kp. Минтевъ, Изи. Бълг. арх. лист. VII (1934) 211 сл.
?) A. A If did i, Arch. Anz. 1931, 393; F r. Altheim, цйт. м. 83.
36
Г. И. КЛЦАРОВЪ, НЪКОЯКО БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ПРЕСЛАВСКИЯ КОПНИКЪ
F.INIGE BEMERKUNGEN ZUM REITER VOX PRESLAV
Im Jahre 1935 wurde in Preslav (Nordbulgarien) ein mit einer Ritzzeichnung verschener Steinblock cntdeckt, die cine Kampfszene darstellt (Abb. 15).l) Es wird hicr auf einige verwandtc Dcnkmillcr hingcwicsen, z. B. Fresken aus Grflbern bei Pantica-paeuin (Abb. 16), Graffiti aus Dura und insbesoridere FeJszeiclinungen aus Kara-Yus (bei Minusinsk) (Abb. 17). Allerdings slamint die Ritzzeiclmung von Preslav aus spateren Zeit (wahrsclieinlich IX Jahrb. n. Chr.) als die oben angcfiihrtcn Parallclcn. aber sic gchort zu dem iranisch-mittclasiatischcn Kulturkrcis, und es ist die Annahnic bcrcchtigt, dass die Urbulgarcn dicsc Kunstiibung aus Hirer asiatischen lleimat nach Bulgarien mitgebracht Iiaben. «
G a \v r i I I. К a z a г о w
1 Veroffcntliilii v<ni J. Gospodinov und 15. Ki low, Spissatiic tier Bnlg. Akad. dcr Wiss. 1.V11I (1939) 213.
НОВООТКРИТА КУПОЛНА ГРОБНИЦА ПРИ С. МАЛКО БЪЛОВО
отъ ИВ. ВЕЛКОВЪ
Въ началото на мсссцъ юний 1942 година при правсне иЗКОПИ за новин меж-дународепъ пжть отъ София за Пловдивъ, на клм. 96-фб00, н'Ьколко километра източно огъ с. Малко БЪлово, Пазарджишко, била разкрита една крмгла гробница. Тукъ равного тракийско поле свършва и почватъ негатЬмигЬ Родопски възвишения.
Обр. 18. Гробницата при с. Малко БЪ.тово.
Abb. 18. Der Hiigelgrab bei Malko Bctowo.
Околната м'ксность e позната подъимето ИзворитЪ, загцото неноср4>лствсно се-верно огь гробницата сс намира доста значителенъ изворъ, чиято вода сс влива въ близката р. Марица. Обр. 18.
Откритата гробница била вградена въ могила, конто съ време била затрупвапа постепенно отъ евличащата се отъ възвишенията пръеть, като по-късио склоноветЬ на тия възвишения напълно ногълнали цЪлата могила. Могилата е съ разм'Ьри 6-90 м. высока до основата на пода на гробницата и 7 90 м. до основата на шосето
38 ИВ. ВЕЛКОВЪ, НОВООТКРИТА КУПОЛНА ГРОБНИЦА ПРИ С. МАЛКО ЬЪЛОВО
(обр. 19). При строежа на могилата нървоначално била изградена една основна малка могила, като после била натрупана другата пръсть, взета отъ близката околность. Самата гробница сс намира въ западната половина на могилата.
Въ основа га на могилата, южно отъ гробницата се вижла пласгъ огъ горено Непоср'Ьдствено източно и близу до гробницата билъ откритъ и веголЪмъ глинснъ сждъ, високь около 90 см. съ устис 26 см. Явно е, че прели да се започне изди-гането на могилата било нзвършсно и пЪкакво жертвоприношение.
Обр. 19. Могилка гробница при с. Мллко БКяооо. Abb. 19. De г llfigelgrab bei M.ilko Below о.
Гробницата била изградена, прели ла бжде натрупана могилата, като първоначал-но билъ поставснъ единъ подъ отъ правилпо нареденн и добре изгладени лебеди ка-менни плочи, шир. 45—55 см. (обр. 20, 22). Върху така сложената основа била изградена самата гробница, която има кржгла форма съ отворъ на западъ (обр. 20). Диаметъръ ва гробницата отъ вжтрешиата страна е 4-65 м., съ степвтЬ 5.30 м. Зидътъ на гробницата е граденъ отъ успоредно нареденн отъ двстФ, страни добре обработсни каменни блока, като празното вжтрешно пространство било запълнено съ отд-влни необработени камъни. КаменнитЬ блокове въ стенит-Ь на гробницата били схванати съ желЪзни пръчки, споени съ олово (обр 20,22). ПлочигЬ сс редятъ плътно прилепсни една до друга въ отвесно и легнало положение, за да сс получи една по-голъма устойчивость (обр. 21, 22).
Между камънитЬ въ зида се ср^щатъ и н'Ьколко профилувани камъни, взети отъ друга постройка.
ИВ. ВЕЛКОВЪ, НОВООТКРИТА КУПОЛНА ГРОБНИЦА ПРИ С. МАЛКО БЪЛОВО 39
Гробницата отъ В/Ктре представя сдно правил но крхгю помещение, вероятно засводено съ кошеровиденъ куполъ. На въшпната страна на гробницата, като постоянно затрупана въ земята, не било обърнато особено внимание. Тукъ
Обр. 20. Плат, на гробницата при с. Малко ВЪ.тово.	'
Abb. 20. Plan des Hligelgrabes bei Maiko Bclowo.	'94f%r.
40 ИВ. ВЕЛКОВЪ, 1ЮВООТКРИТЛ КУПОЛНА ГРОБНИЦА ПРИ С. МАЛКО БВЛОВО
отдЪлнит'Ь камыш нс сж добре очукани и нЪкжде излизать отвънъ кржга (обр. 21). Вратата на гробницата, поставена на западната страна, е широка 105 м., обградена въ рамка отъ два отвесно поставсни профнлиранн каменни стълба, високи до 2 15 м Горпиятъ хоризонталенъ камъкъ лнпсва (обр. 23).
Въ дъното на гробницата, точно срещу вратата, билъ поставснъ камененъ саркофагъ, направенъ отъ чстири отдЪлни каменни плочи отъ ежтия материалъ
Обр. 21. Гробницата при с. Малко ВЪ.тово.
ЛЫ1. 21. Der lliigelgrab bei Malko Belo wo.
едрозърнсстъ сиснитъ, отъ който е направена и гробницата (обр. 22). Саркофагътъ има размЪри Г80 .м дължина, 0’75 м. широка вжтре и степи 15—20 см. добели. Плочата, поставена на лицето па саркофага е профилувана. Отъ вжтрешната страна камънитЪ не сж добре обработени. Върху саркофага билъ поставепъ по-хлупакъ отъ вероятно нЪколко отд-Ьлни каменни плочи, конто сж били обхва-нати отъ страничнигк плочи вжтре въ саркофага. Добре залълнено съ хубаво обработени плочи е и пространство™, което се образува между саркофага и сте-питъ на гробницата.
Това запълване показва, че въ сущность тукъ не би трЬбвало ла сс говори за саркофагъ, но за легло, за маса, наголена за слагане тТлото на починалия или жертвенитЬ дарове. Прави впечатление, че изработката на саркофага не нредполага да е слагано н'Ьщо вжтре.
ИВ. ВЕЛКОВЪ ПОВООТКРИТА КУПОЛНА ГРОБНИЦА ПРИ С. МАЛКО БЪЛОВО
41
Гробницата се откри разрушена, като всички камъни отъ покрива се нам'Ьриха струлани вжтре или наблизу около стснит-h (обр. 23). Отъ формата на падналитЪ камъни може да се заключи, какво гробницата е имала кошсровиденъ куполенъ покривъ, като отд’Ьллит'Ь камъни сж сс застжпвали едннъ надъ лругъ, ноставени въ хоризонтални редовс-
Следи отъ нЬкаква врата, съ която е билъ затворенъ входа, не се оказаха. 11ри разчистване на гробницата не се нам'Ьриха никакви предмети. Н'Ьколко парчета
Обр. 22. Гробницата при с. Малко Бклово.
АЬ1>. 22. Der Hiigeigrab bei Malko Belowo.
отъ но-гол'Ьми и по-малки глинсни еждове, и нЪколкото бронзови парченца не давать указание за ритуала на извършеното погребение. Т1зн находки могатъ само да ни посочатъ спохата, когато е била издигната могилата и нзградена гробницата
Не за първи пжть въ българскитЪ земи се откриватъ подобии куполни гробници, затрупани въ могили. На видно мФ.сто тукъ ще споменемъ преди всичко ку-полнитЬ гробници около Мезекъ (Б. Филовъ, КуполнитЬ гробници при Мсзекъ, ИАН XI [1937], 1 сл.). Въ гробницата до Малко Бедово лнпсва само прсдве-рието и коридора. Тази гробница стой по-близо до гробницата отъ Куртъ Кале (Ь Ф и л о в ъ ц. с. 79 обр. 89), но докато куполътъ при гробницата отъ Куртъ кале започва веднага отъ основата, ъ Малко Б^лово засводяването започва едва на височнна на линията на вратата. Но форма гробницата отъ Малко Б'Ьлово се
42 ИВ. ВЕЛКОВЪ, НОВООТКРИТА КУПОЛНА ГРОБНИЦА ПРИ С. МАЛКО БЪЛОВО
приближава почти до гробницата отъ Лозенградъ (Снимка и разрази при Б. Филовъ ц. с. стр. 93 сл.) Въ Малко БЪлово обаче чйпсва и малкия коридоръ на гробницата при Лозенградъ и въ кржглото куполно помещение се влизало направо, безъ ни-какъвъ прсходъ. Тукъ трЬбва да спомснсмъ и откритата и проучена отъ В. Миковъ каменпа гробница при с. Татарево, Хасковско, съ коридоръ, предна и задна камера.
Всички т'Ь’зн могили гробници, както отбелязва и Б.
Филовъ (ИАИ XI 101 сл.) сж
Обр. 23. Гробницата при с. Малко^Б'Ьловп.
Abb. 23. Пег Hdgelgrab bei Malko Bclowo.
вица отъ този родъ, открита въ тракийската
солидна постройки, градени съ правилни каменни блоко-ис. ГробницигЬ съдържатъ випаги погребални легла, на коиго Сж били слагали мърт-витъ. Това е една оссбеность на гробницнтЪ огъ така наречения македонски типъ.
I ’о градежъ гробницата отъ Малко Б-Ьлово се схож-да папълно съ градеяа на гробпицитЬ при Мезекъ. По слицото време, края па V и началото па IV в. пр. Хр. тр-Ьбва да се датува и гробницата при Малко Бъ-лозо. Къмъ това време се отнасятъ и нам'Ьреинт'Ь пар-чета отъ добре израбогепи-т'Ь глинени еждове отъ така паречената сива тракийска керамика, сждовс, конто се ср-Ьщатъ навредъ въ Тракия презъ V—IV в. пр. Хр. (обр. 25).
Тр-Ьбва да се отбележи, че гробницата при Малко БЪлово е най-западната гроб-равнина. За значението на тази
куполна гробница нЪма да сс говори. Ио този въпросъ е даденъ обиленъ матс-рналъ въ стадия га па Б. Филовъ въ ИА И XI 90 сл.
Както гробницата при с. Малко Б'клово, така и камепната гробница при с. Та-
гарево сж важни паметници, конто ще увсличатъ известния до сега събрапъ ма-териалъ за изучаване културата на тракит'Ь отъ епохата преди илването па маке-донцит-k Т-Ьзи гробници ни давать г.оводъ наново да обърнемъ внимание на тра-
ИВ. ВЕЛКОВЪ. НОВООТКРИТА КУПОЛНА ГРОБНИЦА ПРИ С. МАЛКО БЪЛОВО
43
Обр. 24. Части отъ глииенп с*ловс и лр. отъ с. Малко БЪлово.
Abb. 24. Bruehstiickc ails GrabhiigeIbviM.il ко Bclciuo.
кийскитЪ некрополи въ нашигЬ зс-ыи. гл сто трЬбва ла сс очахватъ още важни матернали за изучаване архитсктурпитЬ паметници на вжт-решностьта на страната отъ времето преди Христа. Нис познана-ме вече доста тракийски крепости въ Родопската область съ солидно изградсни каменни защитим стели. А понеже отъ тракигЬ за сета имаме само камснннтТ. гробници като видими свидетели на гЬхната строитслпа дейность, явно е, какво го.тЬмо значение иматъ гъзи гробници.
Обр. 25. Части отъ г.ишени схдове оть с. Малко БГ.ЛОВО
Abb. 25. Tonschcrben aus Grabhtigcl bei Мл1ко Belowo.
44 ИВ. ВЕЛКОВЪ, НОВООТКРИГА КУПОЛНА ГРОБНИЦА ПРИ С. МАЛКО БЪЛОВО
NEUENTDECKTES KUPPELGRAB IN MALKO BELOVO, SODBULGARIEN
Im Jahre 1942 beim Landstrasscnbaii Sofia-Plovdiv, unwcit mid ostlich von Mal-ko Bclowo, Kreis Pasardiik, ist ein Kuppelbau entdeckt wordcn. Durchmesser des Rund-baus, einscliliesslicli dor Mauern, 5.30 m. Im Imicreii, deni Eingang gegeniiber, cin steinerner Sarkophag oder Bett. Die Kuppel ist im eingestiirzten Zustand urid die Grabstiitte beraubt vorgefundcn. Den Fuiidgegcnstanden und der Bautechnik nach, w3rc dcr Bau gegen Ende des V-Anfang des IV Jalirli. v. Chr. zu datieren.
I w a n W e 1 k о \v.
КЪМЪ СВЕДЕНИЯТА НА ТАЦИТА ЗА ТРАКИЯ
Отъ ХР. М. ЛЛНОВЪ
Публий Корнелий Тацитъ е единъ отъ малкото представители на римската историография, въ чиито съчинения сл се заназили твърде пенни сведения за на-шигЬ земи и то сведения, конто до голЪма степень се явяватъ като потвърж-дение на облика, който сл ни парисували гръцкигк исторнописпи за Тракия, Черио-морието и за тракийцитъ въ дрсвностьта. Разбира се, че етнографскигк, както и географскит'к сведения на този писатель не могатъ да се м'Ьрятъ съ сведенйята на гръпкитЬ историци отъ класическата и елинистическата епоха, но затова ние не бива да винимъ толкова Тацита, колкого обстоятелството, че както всички литературни видове на древностьта, тъй и етнографскиятъ били обречени съ течение на врсмето на типизация1) и схематизация. По силата на този фаталенъ развой, наблюденията и констатациит'Ь на гръцкитЬ историци отъ класическата или отъ елинистическата епоха за известии народи твърде често се прилагали и къмъ други народи. Този кохватъ е характсренъ за мнозинствого отъ римскигк историци, конто сл се зани-мавали съ въпроси изъ областьта на етнографията, тъй щото той можс да се проследи доста добре и у Тацита.
Още по-безутешно е, обаче, състоянието на гсографската наука у римлянитЬ. ТЬхпитЪ тсриториални завоевания донесли не обогатяване на географската наука съ нови гледища и теории, а обогатяване само съ нови факта и сведения отъ хо-рографско естество.2) Главната причина за този фактъ трЪбва да сс дири въ ду-ховнигЬ предразположения на римлянит'Ь, конто цеиЬли географскитЬ познания предимно съ огледъ къмъ гЬхното практическо приложение.
Тацитъ е особеио важенъ като изворъ за историятз, географията и стногра-фията па източно-балканскит'Ь земи, защото гръцкигЬ автори — съврсмснници па Тацита, както и онЪзи, конто живЪли въ времето следъ него и у конто автори шало твърде пенни сведения за въпроснитЪ земи, сл загубели пли запазени въ твърде окаяно състояпие.
’) Norden, Die gcrniauische L'rgesclilchte in Tacitus Germania, стр. 56.
-) Gi singer, RE Supplbd. 1V,644 сл.; Berger, Gcschichtc dcr wissetiscbaftlicbcn Erdkunde dcr Griechen, стр. 583 сл.; Berger, статня „ Europe* въ RE VI, стр. 1308 п особеио Borzsak, Die Kenntnisse des Alterlutns fiber das Karpateiibecken, Dissert. Pannonicae, Ser. 1, fasc. 6, Budapest 1936, стр. 43 сл. и особеио стр. 28—31.
46
ХР. М. ДАНОВЪ, КЪМЪ СВЕДЕНИЯТА НА ТАНИТА ЗА ТРАКИЯ
Така нанр. за иасъ сж напълно загубснп Гет-ха па Диопа Хризостома,1 2 3) както и	на Критона,-') който билъ при дворе нъ л'ккарь на импсраторъ
Траяна и го придружавалъ по време на балканскитЬ му походи. Твърде откжелечни сж и свсденията за Тракия и тракнйцигЬ, конто ни сж. се запазнли и у писателигЬ, живЪли и творили следъ Тацита. Въ случая имамъ предвидъ онова, което нами-раме у Диопа Касия, у Апиана, чиято Jaz-zif) е загубена безвъзвратно за иасъ. Особено много трЬбва да съжаляваме и за жалкото сьсгояние, вь коего ни сж. за-пазени и Xzutkza на Дексипа4), защото въ тЬхъ с имало драгоценнн сведения и за вжтрешностьта на Тракия. Дексипъ, който е билъ отлично подготвенъ по восн-пнт'Ь въпроси, ни е оставилъ едно беземъртно описание на обсадата и превземането на Пловливъ5) отъ готитЬ подъ комапдата на Книва.
Нека сега приетжпимь къмъ сведенията на Тацита за нашит-t земи. Още вь първата глава па известния Тацитовъ трактатъ Германия6) (De ongine et situ Gcr-manorum) нис намираме твърде характерны сведения за pt ката Дунавъ: .Danuvius molli et clcnicntcr edito niontis Abiiobac itigo effiisus pluris populos adit, donee in Ponticum marc sex mcatibus erumpat; septimum os palndibus hauritur". Еезъ да се внускамъ въ преценки на тЬзи Тацитови сведения за усгията на Дунава, те припомни, че по формулировка тЪ напомнить много свсденията на Плиния Стари7) по сжщия въпросъ: .Inde ostia Histri. Ortus hie in Germania iugis niontis Abnouac ... per innumcros lapsus gentes ... in Pontuni vastis sex fluminibus cvolvitur; primum ostium Pcuccs, inox ipsa Pcucc insula, in qua proximiis alveus. .. inagna pakide sor-betiir". Явно e, че Тацитъ e черпилъ своит-b сведения за долното течение на Дунава отъ Плиния Стари*). Това с напълно попятно, защото Тацитъ не е познавалъ отъ непоср-Ьдств.ши наблюдения долноду навскит-k земи и "е трЬбвало да прибытие до сведенията на груги римски писатели. Чс Тацитъ е ималъ известии, ако и нс дотамъ ясны представи за наро-щтЬ, конто нассдявали зсмит-fe ссверно отъ Дунава и източно отъ Е ба, сс вижда отъ 46. глава на неговата Германия, гдето се спомснаватъ финн, певкини, сармати, венеди (славяпи) и др. Правы впечатление, че той тукъ не сноыевава тракнйцигЬ или гегитЬ.
Особсно важни, обаче, въ нашия случай сж сведенията, конто намираме за историята на Тракия въ II. ill и IV книга на ТацитовитЬ Annales (ЛЬтописи). На-истина гЬзи сведения не сж помъстсни въ изложенисто въ ви цъ на скскурсъ или отклонение. Т+> сж различии по форма отъ екскурса за сврситЬ у Т а с Hist. V 2—8
') W. S с 11 111 I <1, R. Е. V 873 сл.
2) За Критона срн. М tiller. FHG IV, 373 сл., срн. особено Jacoby, RE XI. 193- I сл. н Norden, Die gennanisclie Urgeschichte in Tacitus Germania, стр. 26, лаб. 3 и стр. 500.
3) Срн. R о s е n b е г g. Einleitung und Qjellenkunde zur rfiniisclieti Geschiclitc, стр. 201.
*) Rosenberg, цит. съч., 2(52 и 5 с 11 w a r t z, RE V., 28.
Срн. негокия прсводъ у М. А п о с т ол п.д и с ъ. въ Год. Нар. Му ей и Библ. Плоил. 1925 г., стр. 187 сл. и 191 сл. и v Capelie, Dis alte Ciernianien, Nachrichten der Griechen- und Romer, Jena, 1929, 226 c.i.
c) Ta ci t. Germ. 1.
') P 1 i n. NH IV. 79; сри. и A m m. M a г с e 11. XXII 8, 11 —15.
*) Norden, Die gerrainisclte Urgescliiclite in Tacitus Germania, crp. 278, заб. 1.
ХР. М. ДАНОВЪ, КЪМЪ СВЕДЕНИЯТА ПА ТАЦИТА ЗА ТРАКИЯ
47
или отъ онзи за британцигЬ Та с. Agric. 10—13 и трЬбва да се теглятъ дума по дума и тълкуватъ отъ нзложението на събитията, конто прсдхождатъ или съпжт-ствуватъ нам’Ьсата на римляпитЬ въ вжтрешнитЬ работи па тракийското царство. Въпроснит-fe мъста отъ Тацитов^Н Annales, конто се отнасятъ до Тракия, сж: II 64—67, III 38—39 и IV 46—51 и тр'Ьбва да признаемъ, че т-b пи занимаваха доста време не толкова съ своето съдържанис, колке о съ своята форма и съ иредназначенисто, което имъ е далъ авторътъ въ рамкит-fe на своето целостно съчинеиие. Въ това отношение самиятъ Тацитъ ни улеснява, защото въ IV книга на своитТ Летописи, въ която сс намиратъ и най-важнит'Ь му сведения за тракитЪ, той ни лава едно твърде по-уштелно и единствсно възможно обяснение за своя похватъ да вмъква въ изложението си екскурси и quasi-скскурс.!. Това мЬсто сс намира въ Ann. IV ЗЗ1) и гласи: „Nani situs gentium, varictates proclionnn, clari ducum cxitus retincut ac redin-tegrant legentitim animum“.
Споменатит’Ь вече м’Ьста отъ Тацитовит'Ь Л'Ьтописи, конто ни занимаватъ особено въ случая, сж прсвсдсни на български отъ Г. И. Кацаровъ и Д. Дечсвъ2), а Г. И. Кацаровъ сс с занимавалъ съ Та с. Ann. IV 46—51 и въ други свои тру-дове3) съ огледъ къмъ начина на воюване и психиката на древнитЬ тракийци.
Въ следиитЬ рсдовс нис щс се спремь на други нъща въ въпроснит'Ь от-кжен отъ ТацитовитЪ Л’Ьтописи, конто се отнасятъ до Тракия. Прели всичко въ тЪхъ личи необикновено добрата осведоменость на автора върху събитията, станали въ връзка съ уреждането на Тракия, а този фактъ свидетелствува недву-смислсно за добригЬ извори1), съ конто Тацитъ разполагалъ въ случая.
Много трудно, и почти невъзможно с споредъ мснс да сс каже съ сигурность, кон и какви сж били изворигЬ, отъ конто Тацитъ с черпилъ за своето изложение върху Тракия. и може би затова то доссга не е изеледвано отъ тази гледна точка. Главната мжчнотия иде оттамъ, че Тацитъ използувалъ за своитЬ Л’Ьтописи н’Ь-колко вторичпи извори едиовременно5).
Въ слс цнит-Ь пи забележки пне ще се постараемъ да покажемъ не толкова естеството на отд-Ьднит-Ь извори на Тацита, колкого да изгъкнемь т'Ьхната добро-качествсность, но прсди това ще хвърлимъ бързъ погледъ върху въпроснит’Ь събития въ Тракия. ТФ започнали по едно време (22 сл. Хр.), когато съссднит'Ь области — отъ северъ Долна Мизия, отъ югъ и юго-западъ Македония, отъ юго-нзтокъ Тракийскиятъ Херсонесъ, а отвждь протоцнтЬ Витиния и Поить—били вече отдавна орта шзувани като римски провинции РимляпитЬ набл издавали зорко развоя на работитЬ въ Тракия. защото ималн вече н’Ьколко горчиви опити съ населенного
*) Срв. къмъ това мЬсто и Norden, нит. съч., стр. '29.
Извори за старата история и география на Тракия и Македония, стр. 136 143.
s) G. 1. Kazarow, Bcitragc zur Kulturgeschichte der ITiraker. стр. 8’2—85.
*)Срв. Ph. Fabia, Les sources de Tacile dans les Histones et les Annales. Paris. 119 год., passim и особсно стр. 311 Ct.; Rosenberg, Einleitung und Quellcnkunde zur romischen Geschichte. 265 сл. и 258 сл.; 5 c h a n z-H о s i u s, Geschichte dcr romischen Literatur II, стр. 639 сл. и 631 с.ч.
Срв. Fabia, Les sources de Tacitc p. 350: „Tandis que la panic conserves des Histoires est la reproduction d'une source dfriver a pen pres unique, d'un bout й I'autrc des Annales il a employe A la fols plusieurs sources dcrivccs*.
48
ХР. М. ДАНОВ Ь. КЪМЪ СВЕДИ НИЯТА НА ТАЦИТА ЗА ТРАКИЯ
па тази область, последни отъ конто било възстапиего па беситЪ1) подъ предводителе твото на Дионисовня жрецъ Вологеза и затова тЪ нзчаквали момента, за да могатъ да нзвършатъ още една крачка къмъ вейпото преврътанс въ римска провинция. А въ Тракия не всичко било въ редъ. Тамъ цар'Ьло неспокойствие отъ дълго време пасамъ, но то достигнало своя връхъ презъ 19 г. сл. Хр., когато царь Рсскупоридъ прсмахналъ братовия си синъ Котисъ, който влад'Ьслъ другата половина отъ Тракия-’), предоставена му своевременно отъ императоръ Августа и си я присвоилъ. Заради тази му поетжпка римляннт'Ь осадили Рескупорида на доживотно изгнание въ Римъ, а при единъ пеговъ опитъ за бегство той билъ убнтъ. Рескупоридовата часть отъ Тракия била дадена на сина му Реметалка, който билъ напълпо лояленъ къмъ римляпитЪ, а на неврьстнигЬ деца на Котисъ билъ поставенъ въ качесгвото на опекупь единъ римски преторий, който фактически управлявалъ тази половина отъ тракийскага държава. Всички тЬзи радикални пром-Ьпи, конто се извършвали подъ римски патнекъ, подсказвали на тракийското население, чс чрезъ тЪхъ сс подгатва краятъ на неговата и безъ това накърнсна самостоятелность и затова то реагираю чрезъ възстапие, което избухнало съ извънредпо голкма сила презъ 22 г. сл. Хр. ПЬколко съюзени тракийски племена обсадили презъ тази година Philippopolis") (Пловдивъ), гдето се билъ приютилъ и тЪхниятъ безхарак-тсрснъ царь Реметалкъ. Градътъ могълъ да бжде спасенъ само благодарение на това, че легатътъ на Долна Мизия Белей4) се притскълъ на помощь и разпръеналъ обсадителит-Ь. Голъма часть отъ тЪхъ били изненаданн, когато сс били пръепали ла грабить и плячкосватъ изъ Пловдивското поле, и минали подъ меча на рим-скитк легионери5). Съ това, обаче, Тракия нс се умирила. Презъ 25. г. сл. Хр., значи три години следъ споменатото имъ кръвопусканс, сащит'Ь планински племена се съпротивилн на нъкои други мероприятия на римлянитЪ. Те предявили предъ рнмскнтЪ военни власти искппето гкхннт-Ь едноплемепници, конто подлежали на военна служба въ римскитЪ помощни войски, да се командуватъ отъ мкстви командир» и да служатъ само въ прсд'Ьлит’Ь на Тракия. По това време римски на-м'Ьстникъ въ Долпа Мизия билъ Попей Сабинъ (Poppacus Sabinus)6) д'кдо на про-словутата съпруга па императоръ Перона — Попея Сабина. Той предприелъ нстински походъ cpeiny нспокорнитЬ тракийски нланшши и успЪлъ да обкржжи главнитЬ имъ сили нЪкждс въ староплапннскигЬ т! снини. Следъ продължнтелпи босвс, въ чийто изходъ едва ли можело да има съмненис, но презъ време па конто обкржженит-h тракийци показали чудеса отъ храбрость, гЬхната твърдипа била превзета съ приетжпъ, и останалитЪ отъ защитницитЪ, конто до тогава били оц'Ьл'Ьли
*) За това възстапие, което нзбухиало въ 13 н граяло докъмъ 11 г. пр. Хр. вж. Pio Cass. LlV. 31, 5 сл.: Obcrhummcr, RE III .130 сл.; К а ц a po в i>, ТракийскитЪ беси, Пав. истор. д-во. VI 1921 г., стр. 31—17 н особено 33. 36 и 37; Pat sell, Beit rage zur Volkcrkundc von Siidosteuropa V, 88 сл.; Leak, RE VI A -115 сл.
г) Tac. Ann. 11, 64—67.
J) срч. Da и о 11. RE XIX, 2250.
) За него вж. cera A. Stein, Die Legaten von Mocsicn, Bndapesl, 1940, стр. 19.
») T я c. Ann. Ill, 38-3.)
') Pat sell, Beitrage V. 126 сл. и Stein, Die Legaten von Moesien, 18 c.i.
ХР. М. ДАПОВЪ, КЪМЪ СВЕДЕНИЯТА НА ТАЦИТА ЗА ТРАКИЯ
19
отъ гладъ и отъ надмокшего римско вьоржепие, падпали въ ржцет-t на завоевателя1).
При крнгическата оценка на сведения га на Тацита за помеиагнтЬ събнтия пие тр-Ьбва да си дадемъ преди всичко смЬтка, чс часть отъ събнтия га и то тъкмо онЪзи, конто се явяватъ като причина за възстанисто на тракийццт-h но време го на императоръ Тиберия, спадать презъ царувансто на Октавиана Августа, а нс е безъ значение да сс изтъкие, че пито Августъ споменава за събитията въ Тракия въ своит-fe Res Gestae, пито пъкъ тЬ сж отбелязани въ нсговата биография отъ Светония. Може би самиятъ Августъ нс е считалъ ,.постиясенията“ си въ Тракия за особено гол-Ьми и затова нс ги споменалъ изрично въ своигк Res Gestae, а прс-мълчавапето на сжщит-fe събития отъ Светония, колкото и неприятно да е то за насъ, тр-Ьбва да се обясни съ това, че този анторъ н'Ьмалъ толкова развито чувство за всснно-полптическатз история на римската империя, колкото за личностьта и частния, бихъ казалъ интимния животъ2 3 *) на от д-fc л нить имг.сратори. Иначе нс бихме могли да си обяснимъ прсмълчавансто на събитията въ Тракия отъ страна на Светония, още повече, като сс има предъ видъ, чс той е съвремснникъ на Тацита и че с обнародвалъ своит-Ь Cacsarcs само н-Ьколко години следъ ТапитовитЬ Annales1). Следъ това отклонение, което б'Ьше необходимо, пека сега се върнсмъ къмъ Тацита. Той започна свсето изложение върху тракийскигЬ работ и (Анн. II. 64) съ една кратка прсдистсрия на събитията, която спиде гелствува за необнкновено лобрата оснедоысность на пашня авторъ по този въпросъ. Особено важно въ тоя случай сж сведенията. конто Тацить ни дава за разликата, която сжщсствувала между северна и южна (сгсйска) Тракия: „In са divisionc (помснатата по-горс по-д-Ьлба на Тракия, която Октавиянъ Августъ извърши.тъ следъ смъртьта на Рсмс-талка между Котисъ и Рсску норилъ) arva ct urbes ct vicina graccis feotyi, quod incultuni, fcrox, adnexuni hostibus, Rcscuporidi ccssit". Ис e безъ значение да си при помннмъ въ свръзка съ това, какво пигпе за Тракия и първиятъ римски географъ Помпонин Мела II, 21): „Тази страна не е благодатна пито съ климата си, пито съ почвата си и, съ изключепие па крайморскит-fe части, с неплодородна и студена"...
Сжтцу такава добра осведоменость личи отъ сведенията па Тацита за различие™ въ характера на двамага съперницн Котисъ и Ресхупоридъ: „ipsoruniquc regurn ingenia, illi mite ct ainocnuni, lniic atrox, avidum ct socictatis iinpaticns crat. Нс можемъ да не припомнимъ въ връзка съ т-Ьзи сведения на Тацита за благая и приветливъ нравъ, чс т-h се потвърждавагь и отъ Овидия5), който билъ съвремснникъ на този тракийски князъ, презъ време на своето заточение въ Томи под-държатъ връзки съ него и му посвстилъ паведсното по-горе стихотворение, въ което между другого го нарича m i t i s s i m u s iuvcnuin6).
>) 'lac. Ann. IV, 16 51.
Rosenberg, Einleitung it. Qiiellenkuiide zur rom. Gescliichte. 225 н F. Leo, Die grie-chisch-romisclie Biographic nach Hirer litcrarishen Fonn, 1 10 и 321 c.i.
3) Leo, Die gricchisch-romischc Biographic 1 сл.
•) Данам ь препода па Кацарочъ Дсчевъ, Иззори за старата история и география п? Транни si Македония. 123 сл.
') О v i il. Ex Ponto. II, 9.
fi) Ovid. Ex Pouto, II, 9,стпхь 5.
НДродел-ь археО.юг н*пк.ки му Эей
4
50
ХР. М. ДАНОВЪ. КЪМЪ СВЕДЕИНЯТА НА ТАЦИТА ЗА ТРАКИЯ
Нс по-малко добра осведоменость личи отъ сведенйята па Тацита за ко-респондснцията на императоръ Тиберия съ Рескупорида1 *). Нанстина Тацитъ предана въ най-общи черти и то съ свои думи съдържанисто на писмото на Тиберия до Рескупорида, но въ пеговата автснтичность не можс да има съмнепие, защото пакъ отъ Тацита и то въ първигЬ шесть книги на нсговитЬ „ЛФтописи" ние узпа-ваме за огце нЬколко Тибсрисви писма, като на мЬста авторътъ навежда дословно ц'Ьли пасажи отъ тЬхъ-). Известно е, че императоръ Тиберий билъ твърде образо-ванъ и начстснъ3 * s) мжжъ и се проявявалъ като писатель, поетъ и добъръ, макаръ и превзетъ стилистъ и писмописецъ'’) Оссбено характерно въ това отношение е Тнбериевото писмо, запазено у Тае. Ami. VI 6 = Suet. 67, 1. Друго 'писмо, макаръ и нерифразирано отъ Тацита, ни с запазено пакъ въ Ann. II 26. Доста характерно за епистоларния стилъ на Тиберия е и гръцкото писмо, косто той от-правиль презъ време па своя простой въ гр. Bononia въ Галия (gn. Boulogne-sur-гпег) до жителитЬ на града Езани?) (въ Фригия, и часть отъ което ни е запазена6). Като имаме предъ видъ всичко това, ние можемъ да гледамс съ нълно довърие на сведенйята на Тае. Ann. II 65, споредъ конто Тиберий водЬлъ и лична кореспонденция съ Рескупорида по време на своитЬ преговори съ него. Съвссмъ другъ въпросъ е, дали въ случая Тацитъ е челъ въпроспото Тибсриево писмо въ оригйпалъ7) или нъкъ е узналъ съдържапието му въ своя изворъ8), която възмож-ность пи се струва въ случая по-приемлива.
У Та с. Ann. II 66—67 се намиратъ и доста подробил и точни сведения за ролята, съ която билъ натоваревъ отъ Тиберия Помпоний Флакъ (Pomponius Haccus)9) при особата на Рескупорида. СжгцитЬ сведения за Флака, макаръ и преда-депи по другъ начинъ, намираме у Velleius Paterculus II, 129, 1. Това обстоя-телстно е отъ значение, като се има предъ видъ, чс писательтъ Волей Патсркулъ10) билъ съвременникъ и приближенъ на императоръ Тиберия, а освенъ това той слу-жилъ като воененъ трибупъ въ Тракия и Македония11), тъй щото познавалъ тЬзи земи отъ а-Зтоф'зг. Сжщо и ссгапалото изложение на Тацита върху умиротверя-ването на Тракия лотвърждава пеобикновено лобритЬ му и достовЬрни сведения за тази страна. Така той пи съобщава известии черти отъ народпостпия характеръ на тракитЬ, конто ние намираме и у иай-добритЬ негови гръцки и римски пред-
*) Т а с. Ann. II (й и 6ft.
-) Гас. Ann. VI ft.
3) S и el. Tib. 70, 1 и 70. 2.
*) S с h я n z-II о s i u s, Riisiische Literaturgesch. II, 120 сл.
5) Ilirsc Iifeld, RE I, 1131 сл.
«) D e. s s а и. ILS 9463.
т) За сбпркптЬ отъ писмятя и pcn.T'fc па Тиберия срв. Fabia, Les sources de Tacite etc., 326 c.t. и ocnfiutio 328 лаб. -1.
Може би изноръгъ на Тацита въ случая чериилъ отъ лнеиницитЬ на сената (acta senatus} или отъ онЪзн иа народного събраннс (acta popnli). Откосно тали иъйможкость срв. Th. М о m m
s е я, Das Verhaltnis des Tacitus zu den Actcn des Senats, Ges. Schrifte.n, 1904, V)i 253—263.
'') A. S t e i n, Die Legaten von Moesien, Budapest, 1940, 19.
’’’J За пего срв. Fabia, u. съч., 369 (твърде епностранчиво I), Rosenberg, и. Съч. 220 сл.
Г chanz-Hosins, ц. съч. JI, 280 сл.
1!) Schanz-Ilosius. ц. съч. JI, 280 сл.
ХР. М. ДАНОВЪ, къмъ сведенйята НА ТАЦИТА за тракия
51
холници като Херодота, Тукидида, Ксенофонта, Полибия1), Помпония Мела2) и Плиния Стари3). Особеио характерни въ това отношение сж ТацитовигЬ загатва-ния за войнствения, упоритъ и свободолюбивъ нравъ и древнитЪ тракиици, както и тЪхния индивидуалнзъмъ, черти, конто ни с ж нознати и отъ гръцкитЬ класици Но у Та с. Ann- IV, 47 ние намираме нЪкои подробности за начина на воюването на древнигЬ тракиици, за тЬхнит'к планински укрепления, конто липсватъ у него-вит'Ь предходници, но чисто сжтсствуване се потвърждава косвено отъ археологического изследванс на Дакия4). За жалость, изеледването на Тракия и Долна Мизия въ това отношение е само въ своитЪ наченки. Но има^и други указания въ Тацитовото изложение на събитията въ Тракия, по конто би могло да се ежди за нърворазредния изворъ, отъ конто той е черпнлъ. Така въ Ann. IV 47 той ни дава не само нЬкои твърде важни сведения за начина, по конто тракийцит-fe вою-вали, като изтъква изрично, че по обичая на своя народъ, най-смЪлнтЪ скачали (презъ време на боя) предъ окопа съ пъсни и хора: „simul in ferocissimos, qui ante vallum more gentis cunt carminibus et tnpudiis persultabant, mittit delectos sagittarionim“.
Къмъ това изрично подчсртаванс на въпросния обичай па тракиицитк азъ бихъ желалъ да припомня и снова, което узпаваме у Thukyd. IV 126. Касас се до речьта на спартанский пълководецъ Бразидасъ5) съ която той харзктсризира начина на воюването у илирийскигЬ племена. Съ нея Бразидасъ иска не само да успокой смутенитЪ си войници, но и да ги поучи за начина на воюване у тЪзи варвари. 1Цс наведа дословно Thuk, IV, 126, 5:	ог "rijv ргдЦу.у jjtsv 1уу><у. zru-sw;
sopEpzv. zzi yzp ггЦОп view? Se'vgI zx! IotJc; пгугЯ-Е: dhcpr/rs-:, rj та cti zsvijc ты-; irjM't lyy. "tx	v.-.t'./.fy Особено важно, обаче, e снова, което четемъ по-
нататъкъ на въпросното мксто у Т а с. Ann. IV 17, че благодарение на този свой нохватъ и па внезапнит!; излази, конто тракийцигк направили, тЬ усп'Ьлн да всЬятъ временно смутъ въ редоветЪ на риылянитк и чс благодарение на водкрената на една сугамбрийска кохорта6), конто била храбра въ бой и въ опасности и не по-малко страшна съ п'Ьснигк и дрънкането на оржжието си отъ тракнйцитъ (eruptione
’) За сведенйята на споменатитЬ гръикн автори срв. Даповъ. Полибий и сведенйята му за нэточиата подосина па балканский полуостровъ, отдЪлпа редппа трудове на Бълг. арх. инет. Л® 2, стр. 35 — 60.
2) За Мела срв. Кацаровъ-Дечевъ, Изворп за старата история и географии на Тракия и Македония, стр. 123 сл.
:|1 Кацаровъ-Дечевъ, пит. съч.. стр. 130 сл,
J) срв. особеио Nestor, Der Stand dcr Vorgcschiclttsforschiuig in Rmnanieii, 22. Bcriclit der ROtniscli-Gernianischen Kommission, 1932, етр. 170—17.5.
срв. къмъ нея и К aza row, Beitragc ziir Kulturgescliiclite der Thraker. 81.
®) За германского ii.icmc сугамбрийцн (Sngamhri), което жппЬло откачало на дtenня брБгъ па долпия Рейпъ, вж. Sctionfcld, RE IV А, 6.59; за храбростьта на сугамбриицптЪ, ScliOnfeld, ц. съч.. 662. а за вънросната сугамбрийска кохорта, която изглежда, че е идентична съ Cohors 1 Su-gambrorum Veterans, съетанлянала часть отъ римскитЬ пойски пъ Долна Мизия и била гарнизоннрапа въ Жеравниа при Фирдннаидь, срв. Cicliortus, RE IV. 333; Б. Филовъ. 1 lossouniiiTii войскн па рпмеката провинция Мизия. Изв. истор. д-ио II. 1901 41 сл. и особеио 58 сл. и 78; папослсдъкъ вж. W. W a g н е г. Die Dislokatlon der romisclien Auxillarformationeu. Neue Deutsche Forschnngen, Abt. aIte Geschiciite, Berlin 1938 г., стр. 185 сл.; срв. Д. 11 Димитровъ. ИЛИ XIV, 1913 г., стр. 287гл.
52
ХР. М. ДАНОВЪ, КЪМЪ СВЕДЕНИЯТА НА ТАЦИТА ЗА ТРАКИЯ
subita turbati sunt reccptiquc subsidio Sugambrae cohortis, quain Romanns promptam ad pericula nec minus cantuinn et armorum tumultu truceni hand procul instruxerat). Това, което Тацитъ казва за воюването на сугамбрийцнrb, като го противопоставя на начина, по който воювали древнит-t тракийци1), с само една малка часть отъ онова, което той ни разказва за военного изкуство и спсциалпо бойиата пЬсень барбитъ на старит-t германии въ своята Germania 3: „... sunt illis baec quoque carrnina, quorum relatu, quern barditum vocant, accendunt aninios.... terrent eniin trepidantve z)...
Доколкото зная, наведеното малко по-горс съпоставяне отъ страна на Тацита на тракийски съ германски бойни качества се ср-Ьща твърде рЬдко3) у антмчнит-h автори, и затова ние се спр'Ьхме сравнително по-продължително на него. Не е безъ значение, обаче, да се изтъкне огце едно мЬсто отъ Т а с. Germ. 9, въ което авторътъ ни съобщава, че сгаригЬ германии почитали нан-мпого отъ всички боговс Меркурия, т. с. Хермоса (Deorum maxi inc Mercurium colunt); твърде занимливъ о фактътъ, чс Herod. V 7 ни съобгцава елпцото и за тракийскитЪ първенци и то съ CzY,щит-t думи: „asi-j-rrz; Tp;iei|V paZr-ria Э-гЛг,*. одна конгруенция, която с занимавала и изслсдвачи като Norden*), който, споредъ мене, е далъ и сдинствсно присмливо обясненис за лея.
Ние вече не веднажъ изтъкнахме добрала осведомсность на Тацита или по-право на пеговитЬ извори върху Тракия. Слицото нЬщо личи и отъ Ann. IV 50, гдето се изброяватъ имената на водачит-к на тракийскигЬ бунтовници, пъкъ и отъ Ann. IV 51. гдето се намира и тази подробность, чс наетжпилата твърде рано сурова зима въ Стара планина попрЪчила на Попея Сабина да подчини и останалит'Ь тракийски планинци. Твърде възможно е, че въ случая Тацитъ е нмалъ предъ очи нЪкое изложение на въпроснит-h събития въ Тракия, правено отъ н'Ькой приближен ь на П. Сабина съставитель, още повече че къмъ края на този разказъ про-звучава, макаръ и едва доловнмо едно извинение за това, чс тракийцит-h не били напълно подчинени поради рано наетжнилата зима.
Накрай ние трЬбва да обърнемъ внимание и на друго едно т ърде ценно качество на Тацитовит й сведения за старит-h тракийци, а то с нсговата обсктивность и нсзаинтересованость. Въ тъзи сведения н'Ьыа нито следа отъ идеатизирането, тъй прислано на сведенията му за старит-t германии въ трактата му „Германия ". Отъ Тацитовото изложение на потъпкването на тракийското възстапие презъ 22 г, сл. Хр. (Тас. Ann. III, 38—39) личи ясно, че всенпигt. действия на римлянит! по
’) К a z я г о V, Bcitragc, 80 сл.
г) За bardittis'a на стлрптЬ германии срн. Norden, ц. сьч. 115 сл. и 160 сл.
q Друго съиостанянс на германски цаиллатслснъ духъ съ тракийски отбрани гелии качества иа-мпрамс въ описиписто на обсадата на П-товдивъ отъ готитк, което се с запазе.то у D е х i р р. у Jacob у. FGrHist. 2, А, 27; СзрсНе. Das allc Gcrmanicn 227; За тракийци и германии на съимЪстна поепиа служба като наемники на юлсйскня царь Иродъ (Horodcs) въ 4 год. пр. Хр. ин съобщапа Joseph, l-'lav., Dell. Jud. J. 33; Suet. Calig. l.V ни сьобщаоа. че по едно преме императорь Калигула постави-ть яа началннци на сиоитЧ; германски телохранители иЬкакви тракийци.
Norden, Die germaniche Urgeschicliie in Tacitus Germania, 33 и 56.
ХР. М. ДАНОВЪ, къмъ СВЕДЕНИЯТА НА ТАЦИТА ЗА ТРАКИЯ
53
опова време не били въ истинския смнсълъ на думата война, а избиване на полу-въоржжени и разпръенати неприятели, безъ жертви отъ страна на римлянит-Ь.1) Въ Тацитовит-к сведения за тракийцит-fe не се чувствува и никаква ненависть къмъ т-Ьзи .варвари", която да напомня нескритата неприязънь, лъхаща отъ нсговия екскурсъ засврент'Ь. Въ това отношение сведенията на Тацита за старит-t тракийци се доближаватъ най-вечс по тонъ до сведенията му за бритаицит-Ь въ бнографията на Agricola.
ZIJSAMMENF ASSUNG Zu den Na c h rich ten des Tacitus tiber Thrakien von CI1R. M. DANOEE
Tacitus' Naclirichten fiber die Geschichte, Geographic und Ethnographic des alien Thrakien besitzen einen besonderen Wert, weil die Wcrkc seiner griechischcn Zeit-gcnossen, so z. B. die Гг-.глзс des Dio Chrysostornos und das gleichnaniigc Work des Kriton, des Leibarztes Kaiser Traians uns vcrloren gegangen sind.
Znnachst wird auf Tacitus’ Nachricliten fiber die untere Donau und insbesondcre auf diejenigen, die sich auf die Donauiniindungen beziehen( Germ. I.), hingcwicscn, die sicherlich dem Alteren Plinius cntlehnt worden sind.
Das, was wir bei Tac. Germ. 46 liber die ostlich der Elbe und nordlich der Do-iiau licgciiden LHnder erfahren, .-jeigt, dass er ziemlicli unklare Vorstcllungen von diesen l.andern gehabt hat.
Ausserst wertvoll ist dagegen Tacitus’ historischcr Bcricht fiber Thrakien 2), in dem er hanptsachlicli die Ercignissc darstellt, die sich in dicscin Lande miter Tiberius ahgcspielt haben- Nur flilclitig worden die Ereignisse untcr Augustus beriihrt. Dcr Taci-teischc Bcricht fiber die VorgHngc in Thrakien ist uns urn so wcrtvoller, als letztere von den Res Gestae des Augustus und von Sueton verschwiegen werden.
Es ist natiirlich aussersi schwer in diesem Faile die Quellen des Tacitus genau anzugeben, aber ihre Zuverliissigkeit ist milliclos zu ersehen.
Dass Tacitus auch ini tlbrigen fiir seincn thrakischen Exkurs auf schr gute Quellen fusstc, ersieht man auch aus seinen Nachricliten fiber den Briefwechscl zwisclien Tiberius und Rhcskuporis. In Zusanimenhang damit ziclien wir auch andcre uns bc-kannten Briefe des Kaiser Tiberius hcran.
Eine ebenso zuverliissige Quelle verraten die Einzclhcitcn fiber die Psyche, die Kriegstflchtigkeit und insbesondere tiber die Kriegsfiihrung der alten Thrakcr (Tac. Ann. IV 47).
Die vOlIige Obfckti’vitat des Tacitus in Bezug auf die alten Thraker tritt besonders deutlich Ann. Ill 39 zutage.1)
’) Tac. Ann. Ill 39: „Neque acicm aut proelium dici decuerlt, in quo semermi ac palantes tracid.UI sunt sine nostro sanguine."
2) Tac. Ann. ii (i4—67; 1H, 38—39 und IV 4(5—51.
АНТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ
Отъ Д. ДЕЧЕВЪ
1. Горепъ д-Ьсенъ жгълъ отъ н'ксъчникова плоча, високъ 0.23, широкъ0.18 дсбслъ 0.06 м„ нам'Ьреиъ въ мЪстностьта „Тодоровъ-день“ при с. Палатъ (СЬраж-ленско) отъ г. Слзвчо Давчсвъ Янсвъ, у когото и се съхрапява (обр. 26). Въ вдлъб-натото поле е изобразснъ полупрегърбепъ старецъ, об.тЬченъ въ хитонъ, както се
Обр. 26. — ПЬсъчникопл плоча отъ Палатъ съ сцена па жертпопрнношеппе.
ЛЪЬ. 26. — Sandsteinplatte aus Palat mit Orferiin£scene.
Обр. 27. — ПЪсъчникова плоча отъ Палатъ съ релнсфъ на конникъ.
Abb. 27.— Sandsteinplatte aus Palat mit Reiterrclief.
крепи съ тояга въ дЬсницата си. докато въ .тЬвицата си държи жертвена чаша; падъ нея се надвесва наверно главата на змия, която се поддава отъ коропата на дърво; прелъ старена с застаналъ бикъ, който представя въ случая жертвено
Л. ДЕЧЕВЪ, АНТИЧНИ 11ЛМЕТ11ИЦИ
55
животно. Поради фрагментарного состояние па релиефа нс можс да се установи, на кое божество тукъ се поднася жертва. Впрочемъ въ релиефа отъ с. Ковачсво,
Пловдивско, издаденъ отъ Г. И. Каца-ровъ въ АД 1936, 422, божеството. па което елчцо се поднася въ жертва бикъ, е тракийскиятъ херосъ. Тукъ разглежданата плоча е имала вероятно предназначението да напомня на божеството, въ чийто храыъ тя е била по-ставена, да изпълни молбата на лицсто, което действитслно му е поднесло за тая цель единъ отъ своит-h бикове. Едва ли плочката с могла символично да замени едно истинско жертвоприношение.
2. Горенъ д-Ьсенъ жгълъ отъ пЬсъчникова плочка съ изображение па тракийски конникъ, високъ 0.27, ши-рокъ 0.14 — 0.23, дебелъ 0.04— 0.06 м., нам-Ьрснъ отъ г. Спасъ Димитровъ Тср-зийски въ мЪстностьта „Сръдокъ" при с. Палатъ (Огражденско), ссга съхра-няванъ въ музея па гр. Свети-Врачъ (обр. 27). Отъ грубо изработепия ре-лиефъ е запазепа, както изглежда, само предпата половина на коня въ ходъ на д-Ьсно, както сс втурва къмъ едно
Обр. 28. — Пйсъчникова плоча огъ Палатъ с7. и.зображение на Артемида.
Abb. 28. — Sandsteinplatre atis Palat mit dem Bilde der Artemis.
силно разветвено дърво.
3. ПЪсъчникова плоча, висока 0.31, широка 0.26, дебела 0.055 м.. намерена
Обр, 29,—Мраморпа плоча отъ БФлица съ релиефъ на конника.
Abb. 29. Marmorplatte aus Belica mit Rcitcrelief.
отъ г. Спасъ Димитровъ Тер-зийски въ м-Ьстностьта ,.СрЬ-довъ'* при с. Палатъ (Огражденско), ссга съхрапяваиа въ музея па гр. Свети-Врачъ (обр. 28). Извънредио грубо нз-работениятъ релиефъ на плочката ни представя въ коп-турни линии Артемида cn face • отъ д-Ьсната и страна се на-хвърля куче въ ходъ на д-Ьсно съ вирната опашка. ДЬсната
ржка на богинята e насочена нагоре (очевидно къмъ туда на
56
Л. ДЕЧЕВ'Ь, АНТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ
гърба й), а лЪвата й ржка се допира до главата на почти изправснъ на нреднигЬ си крака еленъ.
4.	Горната часть на мраморна плоча съ изображение на тракийски хсросъ, висока 0.15, широка 0.185, дебела 0.05—0.06 м., намерена въ античного селище надъ с. Б'Клица (околия Свети-Врачъ), съхранявана сега въ тамкашиата прогимназия (обр. 29). Херосътъ е представснъ еп face, както язди на дТспо. Обл'Ьченъ с въ кжеъ хитонъ и хламида, която се разв-Ьва задъ гърба му Пригьнатата му въ ла-къта подъ лравъ жгълъ дЬсна рлка пи поднася жеста на benedictio latina (вж. G. I. Kazarow, Die Dcnkniaier des ihrak. Reilergottes, стр. 7). Отъ коня с запазена главата, шиита и опашката му.
5.	Л'Ьвата половина на мраморна плоча съ изображение на тракийски коп-
Обр. 30. — Мрлкорнз п.юча отъ Ширбаново ci. релнефъ на конникъ.
Abb. 30. — Marniorplattc mis Sirbavo mit Rciterrelief.
никъ, профилувапа по края, висока 0.23, широка 0.24, дебела 0.02 м., намерена въ античния некрополъ при с. Ширбаново, (околия Петричъ), отъ г, Стсфапъ Ка-чулски, отмъкната въ Врана отъ члена на Археологического дружество „Струма" въ гр. Свсти-Врачъ, г. Василевъ, чиновникъ въ Народната банка (обр. 30). Конникътъ, конто е об.тЬченъ въ кл\съ преиасанъ хитонъ, е изобразенъ въ профиль. Носата му с подхвапата надъ челото му съ вТ.-нсцъ. ДФсна га му ржка (наверно съ дланьта падолу) с протегната надъ главата на коня. ЛФвиятъ прсденъ кракъ на коня е новдигпатъ. Задъ конника пристмнва при-с.чужннкътъ ыу съ щитъ въ лЪвата рлгка, какъвто е случаятъ и съ релисфа у G. 1. Kazarow, Die Denkmiiler des tlirak. Reitcr-
gottes № 1040, Abb. 505. Социалисте различие между конника и прислужника ыу е загатнато чрезъ нседнаквата имъ го.ткмина.
6.	Д-Ьсната горна часть на мраморна плоча съ релнефъ па тракийски кон-пикъ, профилувана по края, висока 0.34, широка 0.21, дебела 0.045 м., намерена въ античния некрополъ при с. Ширбаново (околия Петричъ) отъ г. Йерусалимъ II. Марковъ, у косо го се и съхранява (обр. 31). Конникътъ конто е облЪченъ въ кжеъ препасанъ хитонъ с изобразенъ еп face, както пот.карва коня въ галипъ на дкено. Той замахва въ нздигнатата пазадъ десница копне, което обаче не се е залазило.
7.	Мраморна плоча съ отчупепъ горснъ край, висока 1.25, широка 0.68, дебела 0.12 м., намЪрепа презъ 1933 г. въ землището на с. Поясница (околия Св.-
Д. ДЕЧЕВ'Ь, АНТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ
57
Врачъ), и то въ пивата на Лазарь Апостоловъ, която се намира въ мкстностьта .,Мухова могила1*, сега съхранявана вь музея на гр. Свети-Врачъ (обр. 32). Тя е образувала горната часть па една гробница, чийто подъ е билъ покритъ съ тухли дълги 0.10, широки 0 25—0.30 и дсбели 0.03 м. Вь вдлъбнатото поле на нлочата, което е широко 0.61 и високо 0 45 м., е изобразенъ тракийски хсросъ, об.тЬченъ въ дълъгъ хитонъ, както язди въ дЬсно оседланъ конь, чийто преденъ кракъ се па-сочва къмъ четвъртитъ олтаръ. Задъ него се подава глиганъ съ пастръхнала че-тина, срсщу който се втурвагъ едко следъ друго две кучста.
Обр. 31.— Мраморна п.чоча отъ Ширбаново съ релнефъ на коипнкь.
Abb. .41.— Mannorplatte aus Sirbanovo mil Rcitcrrclief.
8.	Мраморна плоча, висока 1.16, широка 0.65, дебела 0.20 ы., намерена презъ 1930 г. въ землището на с. Враня (околия Свети-Врачъ), и то въ нивата на Георги Мицовъ, която се намира вь мЪстностьта ,Света Мария', сега съхранявана въ Петричката гимназия (обр. 33). Тя се завършва горе съ трижгьленъ фронтонъ и странични акротерии, а долу съ клинъ за забиване въ земята, който увеличава ви-сочината й съ 0.16 м. Въ ср^дата на фронтона с изобразенъ полумесецъ, отъ дветь страни на конто се нритуря по една розетка. 11одъ фронтона дохаяедатъ две вдлъб-нати полета. Въ първото отъ тТхъ с представснъ тракийски херосъ, об.ткчепъ въ надипленъ хитонъ и хламида, която се спуща задъ гърба му. Коньтъ е изобразенъ съ нздигнатъ л'Нвъ кракъ, както сс движи надЪсно. Предъ него се
58
Д. ДЕЧЕВЪ, АНТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ
намира широколистно дърво, около което се е увила змия, а задъ него— палма. Въ второто вдлъбнато поле, което с ограничено отгоре съ сводъ, украсепъ въ
двата си лгла съ по една розетка, а отстрани — съ пиластри, е представепо но-гребално угощение. Централното м'Ьсто заеыа въ пего мжжъ съ чаша въ л-Ьвата ржка, обл-Ьчепъ въ хитонъ и химатионъ, полулегналъ върху легло. Отъ д^сната му страна се поддана момче, което сжщо е обличено въ хитонъ и химатионъ. Очевидно
тия две лица изобразяватъ починалия ба-ща и живия неговъ синъ. На л'Ьво отъ леглото жена, обличена въ хитонъ и въ химатионъ, преметпатъ презъ главата й, е
Обр. 32. Надгробпа мраморпа плоча отъ Нолепииа съ репефъ на коииикъ.
Abb. 32. — Marniorgrabstelc aus Poienica mit Reitcrrclicf.
Обр. 38.—Мраморна надгробия плоча отъ Орани съ изображение на конникъ и на ногребя.тно угощение.
Abb. 33.—Mannorgrabstele aus Vranja mit Reiterrelief und coeita fun ebps.
прегърпала въ скута си доте. НавЬрно тукъ сл; представепи живата още жена на покойника съ певръетното му доте. Въ долния л’квъ жгълъ па полето е застанало момче, обличено въ наднпленъ хитонъ, което крепи съ дЪсната си рл;ка кратеръ, а въ нротивоноложпия нему доленъ лгъль стой .момиче, обличено въ хитонъ и химатионъ, което държи въ лТлзата си ржка нЪкакъвъ еждъ. Тия две фигури заетжп-ватъ безъ съмнсние прислугата на покойника. Нзобразявансто на погребалното угощение подъ релиефа на тракийския херосъ показва, чс не само душата на покой-
Д. ДЕЧЕВЪ, АНТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ
59
ника, а сащо и благоденствието на останалит1» живи члсновс па семсйството му се поставить подъ закрилата на това тракийско божество.
9. Мраморла плоча съ изображение па ногрсбално угощение, висока 0.80,
широка 0.60, дебело 0.08 м., счупеиа на три, намерена въ една антична гробница, чийто подъ е билъ покритъ съ тухли, наблизу до с. Ширбаново (околия Свети Врачъ), ссга съхрапяиана въ музея на гр. Свсти-Врачъ (обр. 34). Въ горпата часть на плочата е представенъ трижгъленъ фроптопъ съ два странички акротерии. Ср^дата на фронтона о украсена съ дискъ. Въ вдлъбнатото поле е изобразенъ полулегналъ нжжъ, обл'Ьченъ въ хитонъ и химатионъ. Той е прсгърналъ съ дъената си рлка сед-налата до него жена, обличена сжщо въ хитонъ и химатионъ, а въ л!вата си ржка държи чаща. Предъ леглото стой масичка съ три стилизувани крана, върху конто сж поставени плодове и хлкбъ. Отъ лЪвата страна па ле
Обр. 31. — Мраморпэ плоча отъ Ширбаново съ изображение на погребзлио угощение.
Abb. 34.—Marmorpljtlc aus Siibanovo mil сосна funebris.
глото е седнала на високъ столь жена, обличена въ хитонъ и химатионъ. прс-мстнатъ презъ главата й. Въ сжщото положение и об.тЬкло е представена и
друга една жена опсъмъ .тксната стра-
на на леглото. Протегнатит^ напредъ ржце и на дветЪ жени се придьржатъ въ нзвитит’Ь на високо табла на леглото. Заслужава да се отбележи, че косата па седналата до мжжа жена с вчесапа па кокъ, и че пейнит’Ь крака почивать върху скамейка, върху каквато сжщо
Обр. 35. — Надгробия мраморна п.юча отъ Пловдивъ.
Abb. 33.— Marmorgrabplatte aus Plovdiv.
се спутать краката и па оста-налит'Ь две жени.
10. Г-нъ Д. Цончевъ, дирек-торъ па Народпия музей въ Пловдивъ, 6h тъйлюбезенъ да ми предостави да издамъ мра морната плоча, която била намерена въ одна засводена гробница, когато били правенн въ Пловдивъ изкопи за канализа-цията. Нему дължа и тукъ при-
60
Д. ДЕЧЕВ Ь, АНТИЧНО ПАМЕТНШ1И
ложсната снимка (обр. 35). Самата плоча, счупепа въ л-Ьвия си край на три, е висока 0.40 широка 0.90 и дебела 0.04 м. БуквитЪ, конто сж ладони въ негативна форма (изключснис прави само едва буква, именно N), сж високи 0.055—0.06 м. ТЪ ни поднасятъ имего па иогребаното лице, и то въ родителния падежъ ’Аруо/гя. който предполага номинативна форма *’Ар/:>гас, Срн. личшггЬ имена Хгада; и -Х£а; у Bechtel, Die histor. Personcnnainen 328 — 329. Въпркки нолрежлапето па буквитЬ отъ л'Ьспо па лЪво надписътъ принадлежи па римската епоха, както може да се заключи между другого и отъ начъртапията имъ.
ANTIKE DENKMALER.
1.	Bruchstiick einer Sandsteinplatte, hoch 0.23, breit 0 18, dick 0.('6 ni., gefunden in der Niihe des Dories Palat (Bez. Sveti-Vrac). Im RclicIIelde Opferungscene. Abb. 26.
2.	Bruchstiick einer Sandsteinplatte mit Relief des thrakischen Heros, hoch 0.27, breit 0.1 1—0.23, dick 0.04— 0 06 m., gefunden in dcr Nahe des Dorfes Palat (Boz. Sveti-Vrac). Abb. 27.
3.	Sandsteinplatte, hoch 0.31, breit 0’26, dick 0.055 m,. gefunden ini Dorfe Palat (Bez. Sveti-Vrac). Im Relief fcldc Artemis. Abb. 28.
4.	Der obere Teil einer Marmorplattc mit Relief des thrakischen Heros, hoch 0.15, breit 0.185, dick 0.05—0.06 in., gefunden in dcr L’mgebung des Dories Belica (Bez. Sveti-Vrac). Die rcchtc Hand des Heros zeigt den Gestus dcr bcncdictio latina. Abb. 29.
5.	Die Hiilfte einer Marmorplatte mit Relief des thrakischen Heros, gefunden in dcr antiken Nckropole bei dem Dorfe Sirbanovo (Bez. Petrie) Die rechte Hand des Heros ist iiber dem Kopf des Pfcrdes gestreckt. Der Page trdgt in der linken Hand ein Schild. Abb. 30.
6.	Bruchstiick einer Marmorplatte mir Relief des thrakischen Heros, hoch 0.34, breit 0.24, dick 0.45 in., gefunden in der antiken Nckropole bei dem Dorfe Sirbanovo (Bez. PetriC). Abb. 31.
7.	Grabstele mit Relief des thrakischen Heros, hoch 1.25, breit 0.68, dick 0.12 m gefunden in Polenica (Bez. Svcti-VraC). Enter dem Pferde zwei nacheinander laufenden I lunde. Abb. 32.
8.	Grabstele aus Manner mit Ciicbcl, Akrotcricn und Zapfen, hoch 1.16, breit 0.65, dick 0.20 in., gefunden bei deni Dorfe Vranja (Bez. Sveti-Vrad). In den Reliefiel-dern der thrakischc Heros mid coena funebris. Abb. 33.
9.	Marmorplatte mit coena funebris, hoch 0.80, breit 0.60, dick 0.08 m., gefunden in der antiken Nckropole bei dem Dorfe Sirbanovo (Bez. Petrie). Abb. 34.
10.	Grabplatte aus Marnior mit dem Namen des Verstorbcncn, hoch 0.40, breit 0.90, dick 0.04 m.. gefunden in Plovdiv. Abb. 35.
D. D e t s c h e w.
РАЗКОПКИТЪ НА МОМИНА КРЕПОСТЬ ДО ТЪРНОВО
отъ ИВ; ВЕЛКОВЪ
Когато сс влнза въ Царевецъ до Търново, прави впечатление часть огъ здраво изградения зидъ до самия вхо съ па крепостьта. Този зидъ сс различава коренпо отъ стени'гЬ на по-късната крепость, конто обгрзжлатъ Царевецъ. Т ва см голыми
Обр. 36. — Търново. Часть отъ крсностна стена на И.трсвецъ.
Abb. 36. — Tirnovo. Tcilansiclit dcr urspriinglichcn Fcsliinj>sniauer in Carevec.
квалри, плътно прилспени сдинъ до другъ, гладко изчукани въ краигцата съ оста-нала необработена срЪдна часть (обр. 36, 37). За тази часть отъ крепостьта К. Шкорпилъ въ статията си Плаиъ на старата българска столица
62
ИВ. ВЕЛКОВ'Ь. РАЗКОПКЙТЪ НА МОМИ11А КРЕПОСТЬ ДО ТЪРПОВО
Велико Търново НАД I 1910, стр. 130 пише: „Въ пор тэта се различаватъ три вида зидове: пай-стариягь с отъ голыми д1лани камъии (квздри), па лнцата по крайщата гладко, а въ срЪдата грубо работсни (рустика). Основата имъ е положена направо върху скалистата почва. КвадритЬ сж около 1 м. дълги (0.90— 1.30 м.) и сж полрсждани въ правилни хоризонтални Пластове съ различии височини (0.30
Обр. 37. — Търпово. Часть отъ крспостпа степа на Моимиа крепость прели раакопкптЪ.
Abb. 37. — Tirnovo. Momina Krepost Teilansicht der Fesiiirigsniauer.
до 0.80 M-). На вжтрешнитЬ си страни квадритЪ сж плоско работени. Така паре-дснит! квадри представятъ само външното лице на крепостния зндъ. Отъ вжтрс зидътъ билъ запълненъ съ обикновени лребни камъии, споепи съ хоросанъ".
Н-Ьма съмненис, продължава К. Шкорпилъ, че т±зи остатъци принадлежать на първата българска споха на Търпово, въ която виждамс сходство па материала отъ подобии постройки въ Абоба, Преславъ и при римскит'Ь постройки въ околностьта (Nicopolis ad Istruni, Marcianopolis и др.).
Съ тази часть отъ крспостната стена на Търповската крепость се запимава покойниятъ музсснъ архнтектъ Ал. Рашсновъ. Въ статията си Възстаповяване на крепостьта Царевсцъ въ гр. Велико Търпово, Годишникъ па
ИВ. ВЕЛКОВЪ, РАЗКО11КИТТ. НА МО.МИНЛ КРЕПОСТЬ ДО ТЪРПОВО
63
Народння музей VI (1932/34)стр. 389 ел. той говори за гкзи останки като закъсно римски или ранновизантийски. Рашеновъ пише: „Но стариятъ — римскиятъ зидъ е дебелъ 2.70 м., иззиданъ с по въпшното си лице съ голъми, доста обработенн квадри съ низка рустика съ размори до 1.80 м. дължина и до 0.80 м. височина, а по вжтрешното ей лице е отъ по-лребни камъии безъ правилпа обработка, по-ставени на редове. Между тня две облицовки зидътъ е паправенъ отъ дребни камъни, обвити съ нзобилепъ варовъ разтворъ съ прим-Ьсъ отъ чукапн керемпди-
O<UUA UA tlATKOIXAUUrt. ODETb 1942, ЧАСТИ ОТЪ bptnOCWA КЪТЪХИСАРЪ 3.3 00 м. U7TOMKO ОТЪ ЬАЛАУйиСПАТА ИУЛА M-14QO
Обр. 38. Търново. Монина крепость. Разкопангга часть.
Abb. 38. — Tirnovo. Alumina Krepost. Plan.
Материалъть и обработката на камъка отъ въпшното лице много прилича па ка-мъка, съ който е построснъ римскиятъ градъ Nicopolis ad Istnun.
Рашеновъ приема, чс тозн зидъ не принадлежи па епохата на първото бъл-гарско царство, както това приема К. Шкорпилъ, а е но-старъ — римски или византийски. Той допуска по-скоро, че остапкигЬ отъ старага крепость сж на една отъ многото крепости, конто Юстипиянъ Велики е строилъ на Балканский полу-островъ, и конто после при нашествието па варваритЬ били разрушени.
Въ връзка съ възстановяване на входпата портя и куда въ Царевецъ, на мЪ-стото до трстата врата, гдето се виждатъ останки отъ най-старата крепость на Търново, сж били предприети разкопки, но до по-положнтелни резултати откосно датувансто на тЪзи останки не се е достигнало. Тукъ различнитЪ строежи отъ раз-
64
ИВ. ВЕЛКОВЪ, РАЗКОПКИТЪ НА МОМИНА КРЕПОСТЬ ДО ТЪРНОВО
личнигк епохи сж твърдс много прим±ссни одни въ други, та едно по-основно разграничение е мжчно.
1 Icnocp-Ьдствено обаче до Царевецъ, на изтокъ, се излига Късъ хисаръ — Момина крепость съ сжщо такива останки отъ равна крепость, която крепость следъ разрушаването нс била вече повторно възобповявна и васелявапа. За из-ясняване на въпроса отпоено датуването на първитй крспостни зидове около Ца-
ОГр. 39. — Тьрново. Часть отъ крспостна стена на Момина крепость
Abb. 39. — Tirnovo. Momlna Kreposi. Tcilansicht <kr Fest nngs maucr.
ревецъ, крепостьта на Момина крепость сс явява като най-пригодна за проучаване. Тукъ именно започнаха проучванията ни презъ л'Ьтото на 1942 гол.
Момина крепость с разделена на три части: горната, източната часть, ср^Ьд-ната на най-т'Ьсната ивица и западната по склона на връха (вж. К. Шкорпилъ ц. с. стр. 125 сл.) Въ най-източната часть не се внждатъ вече никакви зидове, нито останки отъ зидове. Видим бъха само остатъци отъ нреградния зилъ на ср'Ьдната часть на крепостьта, и то въ южната часть (обр. 37).
ИВ. ВЕЛКОВЪ. РАЗКОИКИТЪ НА МОМИНА КРЕПОСТЬ ДО ТЬРНОВО
65
Останки отъ крепостенъ зидъ личатъ още въ северната страна на крепостьта къмъ лолипата Ксилифоръ, сега скрити въ гжетия шубракъ- Останки отъ заградим степи и даже следи отъ входна врата личатъ на склона по южната страна па крепостьта.
РазкопкитЬ започнаха въ ср^дната, най-т-Ьспа часть на крепостьта съ раз-чнетване преградния зидъ отъ къмъ външната страна въ южната му половина, като постепенно разчистването об.хвана ц-Ьлата стена, (обр. 38, 39).
Обр. -10.—Търнопо. Часть оть крспостна степа на Момина крепость. Abb. -10. — Tirnovo. Momind Krcpikst. Teilansicht tier rcslnngsniauer.
Отъ сжщсствуващитЬ пЪкога постройки се разкепа часть отъ главпия входъ съ прииаллежащигЬ къмъ дветЬ вратн защитим кули. СтснитЬ на крепостьта сж били изградени съ здрави защитим зидове, конто тукъ поради тЪсното пространство прсминаватъ направо въ защитната кула. Затова тукъ не може да се говори за дебелина на зила (обр. 38).
Както при входа на Царевецъ. така и на Момина крепость, градежътъ на степит'Ь се състои отъ гол'Ьми квадрови камъни, конто тукъ нЪкжле дести-
Народёнъ археологически музеи
5
66
ИВ. ВЕЛКОВЪ. РАЗКОПКИТЪ НА МОМИНА КРЕПОСТЬ ДО ТЪРНОВО
гать до 2-40 м. дължина. Сродно дебелипата на камънит-Ь достига до 60 см., а широчината до 1'50 м. Го.тЬмитФ. каменни блока, поставени на лицевата страна, сл плътно прилепсни сдинъ до другъ, като между тЬхъ сс вижда много ситно изра-ботепъ червенъ хоросанъ. Вжтрешната часть па зндовст! с запълнепа съ по-дрсбпи и обикновепи камъни, обвнти вече повсчето съ б'клъ хоросанъ (обр. 39). Основата на прсградния зидъ е лсгнала върху самата»-скала, като въ най-южната часть на
Обр. 41.—Търноьо. Дстяи.ть отъ градежа па крепосгна стена иъ Момина крепость.
Abb. 41.— Tirnovo. Mom in a Krepost. Detail von dcr Fcstungsniaucr.
стената липсватъ голЪмнт’Ь облицовачни квадрови камъни (обр. 38). ОблицовачнитЪ камъни се поставятъ въ най-уязвимата часть па зида.
По ср'Ьдата на стената за въ крепостьта с водЪла една врата, широка 2’05 м. Като прагъ па вратата билъ използуванъ сдинъ профилирапъ камъкъ, дълъгъ Г20 м., взетъ отъ друга, вероятно римска постройка. Защото докаго материалътъ па кре-постнитЪ стени е взетъ нспоср'Ьдствено отъ близката околность, този прагъ, както и подстзвката на северната врата е отъ варовникъ и донесенъ отъ по-далечпо мФсто (обр. 38, 45).
Зидътъ въ севериа посока с изградепъ по сжщия начипъ, по едповременно или въ по-късни години тукъ има пристроен ъ едииъ другъ, страничепъ зидъ, изгра-
ИВ. ВЕЛКОВЪ, РАЗКОПКИТЪ НА МОМИНА КРЕПОСТЬ ДО ТЪРНОВО
67
день сигурпо за да засиди издържливостьта па главпия преграденъ зидъ. Стро-ежътъ на този страииченъ зидъ е отъ по-лребни и грубо обработени четвъртити камъни, съединсни сь б'клъ хоросанъ (обр. 38, 40).
Обр. 42. — Търново. Момина крепость. Детанлъ отъ гралежа на крспостната степа. Abb. 12.— Tirnovo. Momina Krepost. Detail.' он der Eestungsmauer.
Входътъ на нзточпата врата се е постепенно разширявалъ къмъ вжтрешностьтз на крепостьта (обр. 38). Отъ дветЪ страни на входа били издигнати плътно изгра-лени кули. Южната кула съслинена заедно съ крепостната стена достига на дължина до 10 м., на ширина до 6 м. За горната часть на зила водятъ широки до
68
ИВ. ВЕЛКОВЪ, рлзкопкитъ НЛ МОМИНА КРЕПОСТЬ ДО ТЪРНОВО
2'30 и. стжпала, направсни отъ обикновени камъни, споени съ б'Ьлъ хоросанъ (обр. 38, 43).
Кулата въ североизточния жгътъ па крепостьта, построена сжщо плътно, е п тожгълпа съ размЪри 8’60 X 8 60 м. Къмъ тази кула не се виждатъ ступала за изкачване. Вероятно тя е била достялша презъ южната кула и нЪкакьвъ холь надъ вратит'Ь (обр. 38).
Обр. 13- Търпово. Останки отъ ступала при пзточпата врата па Момипа крепость.
Abb. -13. — Tirnovo. Moniina Krepost. Retes finer Trcppe im Inncren der FesturiK.
Как i о с видно на плана (обр. 38), крепостьта има и втори входъ отъ къмъ ссвернзта страна. И тукъ за прагъ, както се вече спомепа, е посгавеиъ профили-ранъ варовиковь камъкъ. Тежки гол'Ьмн квадрови камъни обвивать и тукъ въп-шната часть на крепостпия зидъ и така про дължавать на западъ (обр. 15).
Кулата на западъ отъ северната вран» с изградсна съ добре изд-Ьлани и обработенн камъии, както това се вижда и на обр. 44, 45. Въ западната часть на вратата с намЪрснъ при разконхит'к in situ единъ камъкъ, който е билъ поставенъ по-късно да стесни ширината на входа (обр. 45). Въ южната часть на кулата или на извънредпо широкия крепостснъ зидъ се виждатъ слицо широки до 2'10 м. ступала, запазени въ седемь реда, съ височина на стлшалата до 30 см. (обр. 44)-Заградениятъ между т'Ьзи добели зидове- кули и врати вжтрешенъ дворъ с билъ
ИВ. ВЕЛКОВЪ, РАЗКОПКИГВ ПА МОМИНЛ КРЕПОСТЬ ДО ТЪРПОВО
69
постланъ съ калдаръмъ, както това с констатирапо при разкопкитФ и на Цареиецъ при гретчта крепостна порта. Около двора въ западпата и южната страна се ог-криха и. н-Ькаквн оградни камъни, но тукъ разкопкитЪ нс сл заиършени.
При разкопкитФ и разчистването на дворното помещение не се намФриха н ккои особсни находки. Въ развалкнитЬ се срФщатъ нарФтко парчста оть Тоста голЪмн и широки керсмиди, слщо парчета отъ глинени елдове, нЪкои съ народани орнамента, както такива елдове намираме въ ртзвалипнтЬ на Плиска и Мадара (обр. 46).
Обр. 44.— Търново. Останки отъ етжпала ира севернага порта на-Монина крепость.
Abb. -14—Tirnovo. Nomina Krepost. Rcste cincr Treppe im Innereii der Fcstnng.
Въ входната врата па изто-шата степа се намъри и единъ архнтектурснъ фрагментъ въ форма на вредна часть на овпешка глава съ размФри 40X50X20 см Въ долиата си часть този предметъ е издълбапъ и вЪроятно поставснъ Н'Ьклде, дето сс събирала и изтнчала вода. Предьетътъ е билъ нагодснъ и поставенъ да се гледа отдолу. Малко груба изработка (обр. 47).
Здраво защнтениятъ Царевен ь и Монина крепос i ь пЪкога сл образувалн едно цФло, както въ второто българско царство това сл били Царсвецъ и Трапезица.
70
ИВ. ВЕЛКОВЪ. РЛЗКОПКИТЪ НА МОМИНА КРЕПОСТЬ ДО ТЬРНОВО
Този естсствепо защитенъ жгълъ на изхода на р. Янтра въ полето и въ послед-нитЪ разклонения на Стара планина, вжзелъ на пжтнща къмъ вжтрешпостьта па планината, ще да с игралъ гол'Ьыа роля, за да бжде избранъ по-късно като столица на второто ни царство.
Обр. -15 —Тьрново. Часть огъ северната врата на Момина крепость.
Abb. -15. — Tirnovo. Momiita Krepost. Tcilansicht des nordlichen Feslungstorcs.
Римъ н-Ьма обичай да строи крепости по хълмоветЪ. Той е сигуренъ тукъ въ Moesia inferior въ северпигЬ си граници, той създава традове само въ полото. На-близу до Търново ц'ккога е сжщсствувалъ и голЪмиятъ културснъ центъръ Nicopolis ad Istrurn, за ла н'кма нужда съвссмъ въ близость да бжде изгражданъ и другъ градъ. Затова произходътъ на крепоститп по Царевецъ и Момина крепость ще тр"кбва да търсимъ въ една по-къспа споха. Тази епоха ще ни се посочн отъ на-холкитЪ на бждещитЪ тукъ разкопки.
ИВ. ВЕЛКОВЪ. PA3KOI iKHT'B на МОМИНА КРЕПОСТЬ ДО ТЪРНОВО
71
Обр. 16. - Търносо. Часть отъ г.ишепп сждове отъ Момина крепость.
Abb. 16. — Tonscherben aus Momina Krepost bei Tirnovo.
Обр. 47. — Тьрново. Архнтсктурснъ фрагмент. on Момина крепость.
Abb. 47. — Tirnovo. Moniina Krepost. Architekturfragiiient.
НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГРАДЪ КИЗИКЪ ОТЪ БЪЛГАРИЯ
отъ ГОДОРЪ ГЕРАСИМОВЕ
Между многобройнитк и най разнообразии монсти, намирани при разни случаи изъ пашитк земи, особ^но сс хвърлятъ вь очи монетитк отъ слсктронъ на градъ Кизикъ1 — ечни огъ най-забслсжителнптк мопетнн редкий отъ всички времена и страви2 3 *. Ткзи монсти на Кизикъ сс отличаватъ отъ другитк антнчнн мопети нс само по метала, огъ който сж скчсни — сплавь отъ злато и сребро1, по и по своята особсна форма; тк сж съ нсобикновсно дебело ядро съ неправилна овална и често длъгнеста форма. Върху лицевата страна ныатъ много художсст-всно изработепн фигури па човкцн, животни или митичсски сжтсства, а върху опакото—нинаги вдлъбнатъ квадратъ, паподобяващъ крнлата на ггктърна мелпица.
Монетитк на градъ Кизикъ огъ електронъ иматъ и тази особсность, чс името на града върху тъхъ нс е гравирано, по въ замкна па това подъ разнитк изображения върху лицевата имъ страна винаги е помкстепъ образа на рибата тонъ (ttovvo;, ~rp.x(vj;), който образъ с гербъ на града Кизикъ*.
Електроповитк монсти на гр. Кизикъ се намнратъ въ опредклеин мкста у иасъ по единично или купно. Находкитк отъ статери и дкления отъ тЪхъ (хекте и пр.) произхождатъ изключително отъ нашего черпоморско крайбкжис съ прилс-жащитъ къмъ него области и огъ бассйиа на ркка Марица. Това определено гео-графско разпредкление на находищата отъ слсктроновигк мопети па Кизикъ по Черноморского крайбркжис и по .Марина — главна съобщитслна артерия за вж-треншостьта на Тракия още отъ дреипостьга сочи явно на връзката на ткзи ыо-пети съ търговията съ храпи bi. античната епоха (IV --Ш в. пр Хр.).5
Т-кзи находки при отсжтствисто на писмени известия и други извори сж важенъ материалъ за проучванс на нашитъ земи въ Стопанско и сконоыичсско отношение въ древноегьта.6
Около еркдата на IV вккъ прели Христа сж станали голкми политически и стопански промкни въ живота на земитк около Сркдизсмно морс. Като после-дица отъ извършепитк промкни се явява нарастналата нужда отъ храни. Това се
1 Т. Гера с н м о н ъ, Произхолъ и значение на монетитк като исторически изгори. сборники „Презъ в+.ковегк- I 1938, 288.
1 К. Regli ng. Der giiccliischc Goldscliatz von Priiikipo. Z. f. Num. XLI, 1931. 3.
3 W. Gies eke, Aiitikes Geldwescn, Leipzig 1938, 17 c.i.
1 11. v. F r i t z e, Die Elektronpragung von Kyzikos, Nomisma Vll 1912. 17 сл.; К. R e g I i n g Kyzikener въ Worterbuch der Miinzkiuide, Berlin 19-30, 339.
• Това значение на паходкнтЬ на елсктроник» монети на Кизикъ нъ нашитЪ земи е посо-чсно и огъ 15. Филонь. ИДИ, IV 1926 -27, 54. за<">. 2; Падцкк'нигГ. могили въ Дуванлий. въ Плов-лнвеко София 193-1, 234, ваб. 2.
6 Хр. М. Да новъ, UAH. XII 1939, 186 сл.
Т. ГЕРАСИМОВ!,. НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ .МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ 73
дължело на обстоятелството, че следъ Пелопопеската война за непроизводителнитк държави като Атина п др. става невъзможно да се доставя жито отъ Сицилия и островъ Евбея. Силниятъ Лаксдсмонски флотъ затруднявалъ съобщепията съ Египстъ. Ето за то станало нужда нсобхо.тимитк количества зърнепи храни ла сс дирятъ отъ северъ — зсмигк около Черно море*. Това обстоятелство отъ своя страна съзлало условия за развитие на транспортната търговия между Понта и СрЬдиземпоморскитЬ страни. Главно участие въ подвозване на храпите отъ северъ взели съ свои кораби градоветк Бизапгиопъ, Калхедонъ и Кизикъ. Особено про-цъвгклъ отъ износната и трапзитната търговия последпнятъ градъ. За пего-вото издиганс вь стопапско и финансово отношение спомогнало неговото твърде изгодно положение въ Пропонтида (Мраморно морс).’-' Удобного му пристанище, помагало за бързото и евтино претоварвапе на стокитк отъ северъ предназначен!) за Атина и другитк страни и обратно — зехтинъ, винт и иплустриални произведения, (накити, оржжие, металическл еждове)—за земледклскнтк области въ Три кия и по Чсрноморскитк бркгове.
Усилсната търговска дойность на предприемчивитк граждани па Кизикъ спомогнала на града да развие фннансовитк сн възможностн до голкма степень. Кизикъ гогава еккьлъ въ голкми количества забележитслнитЬ стагери отъ елетронъ. конго се наложили по всички пазари въ тогавашния евктъ около Средиземно море. Th стачали търсена търговска пара, както по-късно добили това значение златнитк и срсбърнигИ мопети на Филипъ II Македонски. Този уенкхъ на елек-троновитк монети се е дължслъ главно на дветк имь качества — добра сплавь и тегло — 16 гр. Тк били екчени по одна монстна система, която ги нравкла удобнп за всички пазари и не създавали мжчнотии при преемктапе на паричпата имъ стой-ность,1 2 3 * както това бивало при сребърннтк монети на другитк градове.
Електроповитк мопеги стачали не само главенъ факторъ въ житпата търговия ггь Почта,’ по и служили като платежпо срЪдст.чо па мощната Атина. Тя дори насърдчавала екчепето и разнространението на тия монети на Кизикъ, и т'Ь играятъ негласно роля па пейна домашна монета.5 СтатеритФ па Кизикъ поради споменатитЬ имъ предимстна конкурирали на сребърнитк монети на другитк страни дотолкова, че с тркбвало вь градъ Олбия (на северного Чсрноморско крайбркжис) властитк да взематъ законни мърки, за ла се ограничи спекулата съ електронови мопети на Кизикъ на пазаря въ Олбия.6
Масовата поява на златнитк монети па Филипъ II и Алсксандъръ III Велики на пазарнтк нзыкстила обаче могжщитк дотогава статери на Кизикъ. Съ разшире-
1 I- Ge met, L’approvisionncment d’Ath£nes en ble au V el IV s., Paris 1909, 320 сл.; M. E be i t, Siiiirtissiund im Altertum. 1921, 186 с.т.
2 E. W. fin si nek, Cyzicus, Cambrige 1910, 171; Gies eke. mrr. съч. 53 сл. Rugc, Kyzikos въ .ЧЕ ХИ 1228 сл.
3 G1 е s е к е, пит. съч.. 53 с.т.
1 Reg Ji tig. RE XII 225: Der griech. Goldschatz von Priiikipo, 41, мб. 1.
'* R. Wei), Das Mfinzmonopol Athens im ersten attischen Scebnnd. Z. f. Num., XXV, 1906, 58; E. Ba be Ion, RevNutn., 191-3, 476; Les monnaies grecques, Paris, 1921, 60 сл.
6 Dittenberger, Syll. inscr. grace. 218; H. Schmitz. Eiii Gesctz der Stadt Olbia zuiu Schutz Hires Silbergeldes, Freiburg 1925.
74
Т. ГЕРАСИМОВЕ. НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ
нието на политическата мощь на максдонската държава на изтокъ намаливало и търговското и финансово значение на Кизикъ.1 2
Въ доставкитЬ на зърнени храни сж участвували не само богатитЪ жит-ници по северный брЪгъ на Черио-море, по и плодороднитЬ равпини на Добруджа (Малка Скития), Тракия и зеыитк по западния брЪгь на Черноте-море?
Обаче сведенйята за стопанскигк и икономическит'Ь възможности на на-шитк земи сж много оскждни. Античнитк автори говорить съвсемъ малко за това или пъкъ нремълчаватъ обикновено търговскитк сношения на нашия Черно.морски бркгъ и особено вжтреишостьта на Тракия съ гръцкитЬ държавици. Ето защо
Обр. 48. Карта на находкитЬ отъ статери на Кизикъ иъ България. Abb. 48. Karte der Kyzikcncrfunde In Btilgarien.
голкмо значение въ тая насока добивать находкитк на електронови статери на Кизикъ отъ България.3 Тк още при пръвъ погледъ на приложената тукъ карта посочвать наследие плодороднитЬ равнини на Тракия, Марицината низина, Добруд-
1 R е g 1 i п g, RE XII, 226.
2 Ger net, пит. съч., 315 сл.; R е g 1 i n g, Der griech. Goldschatz, 45 н заб. 1.
3 За голЪмото значение на иаходкитЪ на монета като извори за проучвапе стооанската и парична история на зсмитЬ въ древпостьта вж. F г. Heichelhcim, Wlrtscliaftshistorische Beitrage zur klassisch-gricchischen und hellenistischcii MCnzhortstatistik (Transaktions of the int. numism, congress), London, 1936,58 сл.; Герасимовъ, Произходъ и значение, 316 сл.
Т. ГЕРАСИМОВ!». НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ
75
жа и др. ТЪзи^находки служатъ като жалони, по конто се установява посоката на износа на храни, пжтя па обмана и пр.
Електронови монети (предимно статери) сж памирани на много ыЪста въ южна България и въ областитй при нашия Черноморски брЪгъ но, за съжаление поряди липса често пжти па просвЪтень интерссъ у насъ къмъ паметницитЪ на миналото и поряди заинтересованостьта патърговци на старики за множество такива находки, важни въ много отношения, не достигать сведения за т-Ьхъ до компетент-нитЪ института и тЬ пропадать завинаги за науката.
До сега отъ открититЬ въ нашит-Ь земи единични и купни (колективни) находки отъ електронови статери на Кизикъ сме узнали и проучили такива отъ 15 находища,1 конто описваме въ долуследващитЬ редове.
За прегледность ние ще изброяваме находкит-Ь въ следния редъ: най-първо единични и купни находки отъ басейна на рЪка Марица; тФ. сж най-много. На второ место ще слсдватъ статерит'Ь, нам’Ьрени по Черноморского крайбрЪжие и прилежащитЬ къмъ него земи.
Находищата отъ поречисто на .Марина и съссдниге области изброяваме по посока отъ западъ къмъ изтокъ — по гечснието на реката.
Една отъ най-западнит-fe по положение на находящего си и сжщевременно най-значителната по съдържанието си е находката при село Живково (Ихтиманско). Тази находка е обърнала още навремето си внимапието на любителитТ на антични монети у насъ по своето богато съдържание (40 статера), но поради странната й ежлба е останала непроучена и необнародвана до сега.
Ето защо имаше най-противоречиви сведения за намирането и за съдържанието й.
Сега па основание на следственото дознание по намирането на тази находка, което се намира въ архивата на Народння археологически музей въ София (вх. № 171 отъ 17 анрилъ 1906 год.), знаемъ съ положителпость местото, обстоя-телствата и броятъ па статеритЪ отъ находката. Селянииътъ Тоше Илчовъ отъ с. Живково, като пасЪлъ говедата въ мФстностьта „Топъ-курия” въ землището на сжщото село, и нам'йрилъ неочаквано четиридесеть статера и одно хекте отъ елек-тронъ на гр. Кизикъ. Това станало презъ 1905 год. Отъ тази находка той дать два статера на единъ учитель въ селото, шесть продалъ на единъ евреинъ въ гр. Ихтиманъ, който отъ своя страна ги препродалъ на единъ сарафинъ въ Пловдива Двадесеть и четири екземпляра взелъ Христо Басмаджиевъ, адвокатъ въ Ихтиманъ, който впоследствие Стапалъ градоначалпикъ па София. Съ тия сведения се приключва полицейского дознание.
Отъ тази находка чрезъ посредничество™ па Хр. Басмаджиевъ били ку-пени отъ Н. В. Царя-отецъ Фердинандъ 1 31 статера. Отъ т^хъ Той отделилъ и подарилъ шесть статера и едно хекте на своя сега покоенъ братъ принцъ Филипъ,
1 Зз находки на статери на Кизикъ сп.нъ отъ пашитЪ земи вж Noe, Л bibliographic of greck coin hoards (Numism. notes and mouograplis, New-York 1924): Rcgllng, Der griech. Goldschatz, 2-4 сл.
76
Т. ГЕРАСИМОВЫ НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИК Ь
изьестенъ колскционсръ на сгарн монети.1 ОстаналигЬ 24 статсра били дадени като дарь за сбиркитЬ на Народпия археологически музей въ София. Но поряди едно недоразумение, прсдизпикано отъ тогавашния директоръ на музея В. Доб-рускн, височайшиятъ даритель оттеглилъ своето дарение и понастоящемъ въпрос-нитЪ монети съ исключение на три екземпляра (стр. 78, обр, 49; 81, обр. 50; 82, обр. 51), подарени впоследствие на италианския краль, се съхраняватъ въ частната сбирка на Н. В. Царь Фердинандъ въ Кобургъ’.2
За сждбата на останалитЬ дсссть статера отъ находката при Живково нЪ-маме положителпн сведения. Отъ устния разкззъ на сарафина Р. Бенароя отъ Пловдивъ узнаваме, че му били продадени не шесть, както твърдятъ нам-ЬрвачитЬ, а 18 статера, конто той продалъ сжгцо на дворсца. На всЬки случай тт.зи десеть статера не се намиратъ въ сбирката на Царя-0тсцъ.3 *
Пне считамс за свой особснъ дългъ да изразимъ на това мЪсто нашата благодарность на II. В. Царя-Отецъ за даденото ни позволение да обкародваме статеритЪ отъ неговата сбирка, както и за изпратенитЬ ни фотографически снимки отъ т'Ьхъ.
По технически причини не можахме ла се сдобном ь ст. сведения за теглото на нсЬки едина, огъ останалитЬ въ Кобургъ сгагери. Обаче при нашсто проучване на гЬзн монети метрологичсската страна не е важна и сжщсствена, още новече че сжществуватъ вече проучвания на елсктроновитЬ статсри на Кизикъ отъ ме-трологическо глсдищс? ВсичкитЬ екземпляри отъ тази находка се отличаватъ съ много добре запазена повърхность. МЬстонаходшцето на нашата находка лежи въ съседство съ главная пжть отъ западъ къмъ изтокъ, кой го още отъ дълбока древность е нмалъ сжщото направление.5
Оть сыържа.чието на находката, което е однородно — състои се изключн-телно отъ статери на Кизикъ огъ елекропъ, както и отъ броя на монетит'Ь въ нея,
1 Сбирката н.т прппиъ Филипъ заедно съ седемтЪ електронови монети отъ находката при Жинконо с проллдсна презъ 1928 г., срв. Ancrionskatalog (L. Hamburger) Miiiizensaniiiilung Prinz Philipp von Saclisen-Coburg-Gotlia.
2 Bi. чуждата нуми.ч.мятична литература сж дадени нсточни сведения за нашата находка, вж Reeling, Der griecliisclie Goldschatz, 26. 8.
3 Едно обстоятелегио ни кара да предполагаме, че може би гкзи 18 статсра сж влкзли въ сбирката па ведения князъ Ал. Михаи.-.овичъ. Поводъ за това предположение ни дана единъ фа.пиинъ статеръ па Кизикъ (ср. обр. 00) отъ Л сбирка на В. Аврамовъ отъ София, иипнка но оригиналенъ екземпляръ отъ сбирката на споменатия велики князъ вж. Naville. Monnaies grecques antiques prov. de coll, de S. A. R. le Grand-Due Alexandre Michailovitch etc. Genive 19’2. табл. XXVII 720. Свирель В. Аврамовъ, неговпятъ екземпляръ е купепъ отъ единъ сарафипъ въ Ихтимгиъ (?). Всичко това ни дана основание да мислимъ. че сарафипътъ въ Ихтиманъ още иавремето е взелъ отливки отъ нЪкои екземпляри. продадени чрезъ Бенароя па двореца въ София, отъ дето твърде възм.ожно сж били отетжпени на въпроеппя великъ князъ. За съжалеяис въ продажбепня каталось на сбирката отъ монета на Ai. Михай.зовичъ (стр. 17 сл ) не с отбелязпно, чс статсритЬ произхождатъ огъ България и не може ссга съ пзключснкс на № 720 да сс определи, колко други ёкземпдяри сж отъ находка га оть Живково ила въобше отъ България.
Вь сжщата сбирка на В. Аврамовъ имд ошс една отливка въ злато (11 карата) отъ орнги-наленъ статеръ на Кизикъ (вж. стр. 88 <>бр. 52). Възможно и той да с отъ сжшата паходка.
* W. Wroth, British Museum Catalogue, Mysia, 1892, 20 сл.: J. Hammer, Der Feiugehalt der griechisclien und romisclien Miinzen, Z. f. N. XXVI, 1907 27 сл.
C. Jirciek. Die Heerstrasse von Belgrad naeli Constantinopel und die Balkanpassc, Prag 1877, 1 сл.
Т. ГЕРАСИ.МСВЪ. НАХОДКИ 01Ъ ЕЛЕКТГСНОЕИ МОНЕТЫ НА ГР. КИЗИКЪ
77
може да се предполага, че нашата находка е принадлежала на н’Ькой търговецъ, конто по едва или друга неизвестна сега причина, е изгубилъ своею съкровище.
I lo-гол'Ьмата часть отъ електроновит-fe статери въ находката отъ с. Жив-ково (19 екзсмпляра) иматъ върху опакото си характерная за Л трупа отъ хроно-логическата система па Fl. v. Fritze вдлъбпатъ квадратъ.1 Тукъ квадрагътъ е отпе-чатапъ дълбоко въ ядрого на монетата и има формата на крила на вЬтърпа мел-ница. Вдлъбнатит'Ь полета сж гладки.
1.	Пре дна половина па овепъ въ скокъ налево. Въ полето въ д-bcno една изправеиа нагоре риба (тонъ). 16, 2 гр. Grenwcll, Num Chron, VII 1887, п. 132, табл. V 26; W. Wroth, Brit. Mus. Catalogue, Mysia —; E. Babelon, Traite, n. 2785; H. v. Fritze, Nomistna VII 1912, n. 46, табл. 1 17; 11о-рано въ сбирката на принцъ Филипъ, вж. Aukt.-katalog Miinzensarninlung Prinz Philipp 1928, п. 178.
Табл. 11 22
2.	Пре дна половина на к рил а то животно съ глава на лъ-вкда съ дълго остро ухо и гребснъ съ бодли по шията, налево. Лолу една риба (тонъ) обърната нал'Ьво. Grenwell, п. 148, табл. VI 10; В. М. С. Mysia —; Babelon, н. 2733; Н. v. Fritze, n. 56, табл. II 7.
Табл. I 1
3.	Грифонъ съ отворена човка, изъ която се подава дълъгъ езикъ, клскналъ на.тЬво върху една риба (тонъ). Крилото му е разпсрепо нагоре. Grenwell п. 146, табл. VI 8; В. М. С. Mysia, табл. VIII 9; Ва-bclon, п. 2731; G. v. Fritze, п. 58. табл. II 8.
Табл. 1 2
4.	С ф и н к с ъ съ крило съ заостренъ край, клскналъ върху една риба (тонъ), налъво. Отъ главата сс вижда само брадичката и часть отъ тила. В. М. С. Mysia ; Babelon, —; II. v. Fritze, —.
Табл. 1 3
Този типъ на клекналъ сфинксъ е новъ за електроновигЬ статери па Кизикъ. Въ статерит'Ь отъ емисиитЬ отъ IV трупа (410—330 г. пр. Хр.) срЪщаме сфинксъ съ крила съ заострени краища, но той е представенъ стоящъ върху риба га и предниятъ му д-Ьсеиъ кракъ е вдигнать напредъ.1 Въ наития статеръ сфинксътъ с представенъ въ характерната за пего стойка съ прави предпи крака и свити задни крака, както го намирамевъ монетит! на Хиосъ, дето той е свойствена смблсма на града и въ осганалит! фигурални паметници.
1 Ср». Н. V. Fritze, Die Elcktronpragung von Kyzikos, Nomisma VII, 1912, 4; Reg
ling. Der griech. Goldschau, 4 сл.
- fl. v. Fritze, Die Elektmnpriigung von Kyzikos, Noiriisina VII 1912, n. 217, табл. VI 29.
78
Т. ГЕРАСИМОВЕ. НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ
5.	Глава на Атина съ дълга, падаща надолу коса и корпите ки шлемъ. Въ полете въ дЪено една риба (тонъ), разположена напр'Ько съ глава надолу. Н. V. Fritze, п. 64, табл. II 17.
Табл. I 4
6.	Куче съ разперено съ извита форма крило и обърната къмъ гърба му глава, приклекнало върху гърба на една риба (тонъ). Хекте (шеста часть отъ статера). 2.65 гр. В. М. С. Mysia, —; Babeion, —> Н. v. Fritze, табл. Ill 23; Saninilung Рг. Philipp, и. 179.
Табл. 11 24
7.	j 1 ъ в ъ съ настръхнала грива и зинала уста, клекналъ нал'Ьво върху едва риба (тонъ). ДЪсниятъ му преденъ кракъ е вдигнатъ нагорс. Grenwell. п. 105, табл. VI 34; В. М. С. Mysia, табл. V 5; Babeion, п. 2744; 11. v. Fritze, п. 85. табл. Ill 4.
Табл. I 5
8.	Пантера съ вирната опашка стой върху една риба (тонъ), на.тЬво. Grenwell, п. 106, табл. IV 36; В. М. С. Mysia, —; Babelon, п. 2750; Н. v. Fritze, 11. 86, табл. 111 5.
Табл. 1 6
9.	Б и к ъ съ увненала опашка и вдигната глава, стой върху една риба (тонъ), нал'Ьво. Grenwell, п. 121, табл. V 15; В. М. С. Mysia, табл. VII 13; Babelon, п. 2764; Н. v. Fritze, п. 88, табл. III 7.
Табл. 1 7
10.	Глиганъ стоящъ върху една риба (тонъ), нал'Ьво. Grenwell, п. 135, табл. V 30; В. М. С. Mysia, —; Babelon, n. 2777; Н. v. Fritze, n. 90 табл. Ill 9. Сега въ сбирката на италианския краль В. Емануилъ И, (16,10 гр.).
Обр. 49
Обр. № 49.
Abb. № 49.
11.	Овенъ стой налево върху гърба на обърната нал’Ьво риба (тонъ). Grenwell, п. 130, табл. V 24; В. М. С. Mysia —; Babelon, п. 2786; IT. v. Fritze, n. 91, табл. Ill 10.
Табл. I 8
Т. ГЕРАСИМОВЪ. НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ
79
12.	Химера върху гърба на една риба (тонъ), нал'Ьво. Главата на ко-зела е обърната надФсно. Опашката на лъвското тЬло завършва съ змийска глава извита надоено. Grenwell —; Babelon —; Н. v. Fritze, n. 97, табл. Ill 16.
Табл. I 9
13.	Грифонъ съ много дълго ухо и отворена човка, стой върху една риба (тонъ), налево. Крилото .му е съ извита форма. В. М. С. Mysia, п. 96; И. V. Fritze, п. 99, табл. III 19, Rugling. Der Goldschatz von Prinkipo, табл. 1 2.
Табл. I 10
14.	Грифонъ както въ описания горе екземпляръ, но отъ другъ пе-чатъ. Вдлъбнатиятъ квалратъ върху она кото едино отъ другъ печатъ. 15 гр. По-рено въ сбир к ага на принцъ Филипъ. Aukt. Kat. Sig. Pr. Philipp. 19'28, n. 177.
Табл. 11 23
15.	Глава на ефебь съ коса вързана отзадъ, върху една подложка подобна на дискъ за хвърляне, нал’Ьво. Долу одна риба (тонъ) обърната нал'Ьво. Babelon, —; Н. v. Fritze, п. 105, табл. Ill 24.
Табл. I 11
16.	Глава на ефеб ь как го въ горяия статеръ, но отъ другъ печатъ. Вдлъбнатиятъ квалратъ е сжщо отъ другъ печатъ. 16 гр. По-рано въ сбирка та на иринцъ Фил инь. Aukt. Pr. Philipp, п. 273.
Табл. II 25
17.	Голъ младежъ клекналъ над'Ьсно. Въ л'Ьната ржка държи одна риба (тонъ), а въ спуснатата надолу дЬсиа ржка — дълъгъ ножъ, Grenwell, п. 88, табл. IV 10; В. М. С. Mysia, табл. IV 13 и 14; Babelon. п. 2643; Н. v. Fritze, п. ИЗ. табл. Ill 33.’
Табл. I 12
18.	Голъ младежъ клекналъ нал'Ьво върху одна риба (Тонъ). Въ про-тегпатата д'Ьсна ржка държи единъ коринтски шлемъ съ грива, а въ спуснатата надолу лъва ржка — единъ мечъ. Babelon, —; Н. v. Fritze, п. 114, табл. III 34.
Табл. 1 13
19.	Голъ войникъ съ коринтски шлемъ съ грива, кол'Ьничилъ нал'Ьво върху гърба на една риба (тонъ). Съ д-Ьсната ржка крепи до устата си една дълга свирка (?), а въ спуснатата задъ тЬлото му .тЬва ржка държи мечъ. Grenwell, п. 96, табл. IV 22; Babelon, п. 2623; Н. v. Fritze» п. 115, табл. IV 1.
Табл.I 14
80 Т. ГЕРАСИМОВ"!,. НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОПЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ
20.	Голъ в ой н и къ съ коринтски шлемъ както въ екземпляра описанъ подъ № 19. Гориата часть на шлема и гривата нс сж излъзли върху ядрото на монетата. Изображението е отъ сжщия печать както пред-идущиятъ статеръ.
Вдлъбнатиятъ квадратъ върху опакото е отъ другъ печать.
Табл. 11 15
21.	Голъ войникъ безъ брада съ коринтски шлемъ съ грива стой съ наведено напредъ тЪло съ свити колене, надоено. ДЪсната му ржка е протсгната напредъ, а на .тЬвата носи кржгълъ шить. Въ полето въ д'Ьспо една риба (тонъ) съ главата надоду. Grcnwell, и. 91; В. М. С. Mysia, табл. VII 6; Babelon, п. 2628; Н. v. Fritze, п. 119, табл. IV 5.
Табл. II 16
22.	Голъ войникъ сжщо както въ горняя екземпляръ, но отъ другъ печать. Сжщо и вдлъбнатиятъ квадратъ върху опаката страна с отъ другъ печать. 16 гр. По-рано въ сбирката па принцъ Филипъ. Aukt. Katalog Samnilung. Рг. Philipp, п. 176.
Табл. II 26
23.	Гола фигура на мжжъ (Фобосъ?) съ животинска глава, извити крила и кжса опашка, колЬничила на.тЕво. Съ дФсната ржка държи за опашката една риба (тонъ), а .тЬвата съ свити въ юырукъ пръетн е поставена на хълбока. Grenwell, п. 57, табл. Ш 7; В. М. С. Mysia — Babelon, n. 2712 ;l I. v. Fritze, n. 123, табл. IV 9-
Табл. Il 17
Въ нашата находка отъ Живково Ill трупа (480—410 г. пр. Хр.) е предста-вепа съ по-малко екземпляри — 7 статера. Вдлъбнатиятъ квадратъ върху статс-ритЪ отъ 111 трупа запазва формата на крила па вЬтьрна мелница, но е отпечатанъ по-плитко. Освенъ това вдлъбнатит’Ь плоскости на квадрата сж изкуствено па-браздени съ дребни грапавини, конто въ следващата хронологическа трупа IV ставать много едри и наподобяватъ зрънца.1
24.	Глава на А пол онъ съ лавровъ вЪнецъ въ три-четвърти профиль над-Ьспо върху една риба (тонъ) обърнага надф.сно. 16,02 гр. Gren-wcll, n. 17, табл. I 18; В. М. С. Mysia —; Babelon, и, 2602; II. v. Fritze, n. 132, табл. IV 18; По-рано въ сбирката на принцъ Филипъ. Auklalog Katalog Sammlung. Pr. Philipp, n. 174.
Табл. II 27
25.	Глава на жена съ подвезка на косата, обърнага падЬсно. Подъ нея една риба (тонъ) обърната на.гЬспо. Grenwell, п. 85, табл. IV 75 В. М. С. Mysia —; Babelon, n. 2599; Н. v. Fritze, п. 136, табл. IV 22’ Regling, Der Goldschatz, табл. I 8.
Табл. 1 19
1 H. v. F г i l z e, цит съч., И) сл.; Reelin g, пит. съч., 6.
Г. ГЕРАСИМОВ!.. НАХОДКИ ОГЬ ЕЛЕКТЮНОВИ МОПЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ 81
26.	Глава на младежа Актей съ кждрава коса, налево. Поради изьгвст-ване печата върху нашия екземпляръ елсновитФ рога не сж изл'Ьзли. Подъ главата една риба (тонъ). 16.02 гр. Grenwell п. 24, табл. I 25; В. М. С. Mysia —; Babelon, и. 2609; Н. v. Fritze, п. 141, табл. IV 27. Ссга въ сбирката на италнанския краль Викторъ Емануилъ 111.
Обр. 50
Обр. 50.
АЬЬ. 50.
27.	Триптолемъ голъ, седи въ колесница, тсглена отъ два крилатн змея, надЪсно. Въ лЪвата ржка държи два житии класа, а дЪспата е подпрЪна върху крилото на стоящия къмъ зрителя змей. Долу риба (тонъ) обърната надФсно. Grenwell, и. 16. табл. I 17; В. М. С. Mysia, табл. VI 9; Babelon, п. 2676; Н. v. Fritze, n. 163, табл. V И.
Табл. II 19
28.	Т р и п т о л е м ъ както въ описания подъ № 26 статеръ, но отъ другъ печатъ. Вдлъбнатиятъ квадратъ върху опакото е сжщо тън отъ другъ печать. 16,12 гр. По-рано въ сбирката на принцъ Филипъ Aukt. Katalog Sanimhlng. Pr Philipp, rt. 175.
Табл. II 26
29.	Голъ мжжъ безъ брада съ коническа шапка (пилосъ) на главата, кол'кничилъ над-Ьспо върху една риба (тонъ), обърната надЪсно. Въ иротегнатата лФва ржка държи като щнтъ една кожа отъ животно, а въ дЪсната — едипъ кривакъ. Grenwell, п. 68, табл. Ill 19; В. М. С. Mysia, табл. VI 17; Babelon, и. 2658; Н. v. Fritze, n. 167, табл. V 15.
Табл. П 20
30.	Голъ брадатъ Т р и т о п ъ съ туловище въ видъ на зыийско т'Ьло, за-вършваще съ опашка на риба, бюстътъ му изнравенъ на.тЬво. Въ вдигиатата д-Ьсна ржка държи за опашката увиспала надолу риба (тонъ), а лФвата протГга надолу предъ гърдитъ си. Долу риба (тонъ) обърната на.тЬво, Babelon, —; II. v. Fritze, —
Табл. I 21
Народенъ грхвплпгичвехи музей 6
82
Т. ГЕРАСИМОВЕ. НАХОДКИ ОТ Ь ЕЛЕКТРОПОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ
Този тииъ на Тритонъ държащъ риба, с нспознатъ въ досега обнародванитЪ електронови статери на гр. Кизикъ. Веднъжъ тритонъ е представенъ върху нЪкои статери и тЬхни подавления (хекте)1 2, държащъ високо единъ В’Ьпецъ въ л±>вата си ржка, а д^сната е свита въ лакета и поставена до тЪлото му.
31.	Сфинксъ съ крила съ заострепи крайща стой налево въхру една риба (тонъ), объриага налево. Д-ксниятъ му предепъ кракъ е вдигнатъ нагоре. 16,25 гр. В. М. С. Mysia, —; Babelon, n. 2722; Н. v. Eritze, n. 217, табл. VI 29. Сега въ сбирката на и тал и а и с кия краль Викторъ Емануил ь III.
Обр. 51
Обр. № 51.
Abb. №51.
Отъ дадсното по-горе описание на монетнгй въ находката отъ с. Живково сс вижда, че въ нея се съдържатъ статери само отъ II и III групи. Последната — IV трупа (410—330 пр. Хр.) не е застжпепа пито съ единъ екземпляръ. Странно се явява и обстоятелството, че противно на очаквапото по-късната хронологическа трупа — Ill е представена само съ осемь статера, а отъ но-раппата — 11 трупа има 19 екземпляра. Обикновенно въ колективнигЬ находки отъ монети пай-много-числено сж представени последнитЪ по време емисни.’ На какво сс дължи това явление, ссга не може да се даде задоволи гелепъ огговоръ.
Съкровището отъ Живково е било заронено въ земята следъ 410 г. пр. Хр.
Преди да продължимъ изброяването и описването па другигк едипични и колективпи находки на електронови статери на Кизикъ отъ басейпа на р. Марина, смЪтаме за ум-Ьстно да спомснемъ една единична находка отъ Софийского поле, която е и пай-западната находка отъ тия стратери и стой въ връзка съ сжщата артерия, по която с ставала стопанска размена отъ западъ къмъ югоизтокъ въ пор'Ичисто на р. Марина. Единствениятъ статеръ па Кизикъ с налгЬрснъ при село Воловарско (Сегърлиево), Новоселско, разположено при предпланинскитЪ възви-шения на Сродна-гора. Обстоятелствата на намирането, както при повечето находки на монети, не сж познати. Находката е станала презъ 1909 год. Този статеръ се на-мира въ нумизматичпата сбирка при Народния археологически музей въ София (ипв. № 6073).
1 Срв. Reg II ng, Die antikc Miinze als Kunslwcrk, 192-1, табл. V, 133; H. v. Fritze, пит. съч. табл. IV 12.
2 Regli ng, Der griechisclie (ioldscbatz von Prinkipo. 15.
Т. ГЕРАСИМОВ!*. НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ
83
1.	Глава на Анолонъ съ лавровъ вЪнецъ въ три-четвърти профиль надоено. Долу една риба (тонъ) объриата надоено. 16,03 гр. Grenwell, п. 17, табл. I 18; В. М. С. Mysia, —; Babelon, n. 2602; II. v. Fritze, ii. 132, табл. VI 18
Табл. Ill 29
Този статеръ поради особсностит-b на вдлъбнатия квадратъ — слабозър-неста грапавина на вдлъбнатитЪ полета, се отпася къмъ периода 480—410 г. пр. Хр. или въ Ш трупа на хронологическата схема на Н. v. Fritze.
Намирапсто на единъ слектроиовъ статеръ на Кизикъ въ Софийского поле не ще да е случайность. Отъ тукъ произхождатъ и други значителни находки на монети отъ VI—V в. ир. Христа,1 конто сж несъмнснъ признакъ за стоиански жи-вотъ въ Софийского поле въ опия отдалечени времена. Отъ тукъ сжщо тъй въ древностьта сж изнасяни храни за нЬкои отъ държавицит-Ь въ Средиземно море
Една втора находка отъ западния л Ьлъ на Марициния басейнъ произхожда отъ околностьта на село Мухово (Ихтиманско) разположено въ нор'Ьчието на го.тЬ-мия притокъ на Марина — рфка Тополиица. Единъ селянинъ, като оралъ въ нивата си, нам'Ьрилъ въ браздата единъ електоновъ статеръ и две други сребърни монети. Статерътъ 6Г> показанъ въ Народния музей въ София (1936 г.).
2.	Г р и ф о и ъ стой на.тЬво върху една риба (тонъ) объриата налево. Клюнътъ му е широко отворенъ и изъ него се подава дълъгъ езикъ. Крилото е съ извита форма. Предниятъ му дЪсенъ кракъ е вдигнатъ нагоре. 16, 46 гр. Grenwell, п. 143, табл. VI 5; Babelon, —; Н. v. Fritze. и. 99, табл. Ill 19; Regling, табл. I 2.
Табл. Ill 30
И този статеръ поради стилистическит'Ь особености на изображението върху лицсвата страна и формата на вдлъбнатия квадратъ върху опакото се да-тува между 480 и 410 г. или III група на хронологическата схема на Н. v. Fritze.
Въ нумизматичната сбирка при Народпия музей е попадналъ единъ статеръ намЪренъ при с. Величко во, Пазарджишко. И за тази находка липсватъ каквито и да сж сведения за обстоятелствата на намирането.2
3.	Голъ голобрадъ мжжъ съ конически шлемъ (пилосъ) на главата, ко-Л'Ьничилъ над-Ьсно върху едва риба (тонъ), обърнага надЬсно. Въ д'Ьсната ржка държи единъ кривакъ, а въ протсгнатата л'Ьва една кожа отъ животно. Инн. № 4849. 15,88 гр. Grenwell, п. 68, табл. Ш 15; В. С. М. Mysia, табл. VI 17; Babelon, п. 2968. II. v. Fritze, и. 167, табл. V 15.	Табл. I 31
’ Презъ 1941 1912 и 1943 год. въ околностьта па София бЪха намЪрени значптелеиъ брой (70—80' сребърни статери отъ Папгейската область (силснъ грабналъ менада), W. Wroth, IHs-toria numorum, 1911, 216; P. Collart, Philippes etc. 1937, 57 и табл. XIV, 1, 2.
* Интересно e да се отбележи тукъ, че при Величкояо (Сгарлий) сл намЪреии нЪколко за-бедежителнн находки на монети. Така презъ 1903 тукъ е накопано го-тЬмо съкровище отъ сребърни слдовс и златни иизантийски монет» отъ XII в1къ, вж. I). Т а с h е 11 a. Rev Num. 1903, 380 сл.;' Б. Филовъ, HAH, 1 1922, 229. Презъ 1937 год. надъ сслото случайно 6Ъ намТ.репа едва находка отъ 9 лскалрахыи па трако-македонското племе дероии. Т. Герасимов!, ИЛИ XI 193.8, 249 сл.
84 Т. ГЕРАСИМОВЪ. НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ
Леко набраздепата повърхность на вдлъбнатннитЬ на квадрата върху опа-кото на монетата спомага тя да се подреди между емисиитЬ отъ III трупа.
Отъ околноститЬ на гр. П л о в д и в ъ произлизатъ два стратера на Кизикъ отъ слектронъ. Единъ отъ тЬхъ е откупенъ за сбирката на Народння музей въ София. Отличава се много добре запазепата си повърхность.
1. Голъ Хелиосъ съ корона отъ ллчи, клекналъ над'Ьсно върху една риба (тонъ), обърната над'Ьсно. Съ двегЬ прогЬгнати встрани рлце държи юздит'Ь на два коня, скачащн задъ пего. Инв. № 5886, 16,10 гр-Grenwell, п. 23, табб. I 24; В. М. С. Mysia, табл. VIII 11; Babelon, и. 2650; Regling. п. 18, 19, табл. I 18.
Табл. 111 32
Вдлъбнатиятъ квалратъ ноказва, че този статеръ тр-Ьбва да се подреди между екземплярит'Ь отъ подл'Ьление В на 111 трупа, понеже повърхностьта па вдлъбнатипит-Ь е съ по-едри зрънчести образувания.
Една по-значителна находка отъ петь статера отъ електронъ произхожда отъ с. Староселъ (Старо-Ново село) Пловдивско. Нейното съдържание може да е било по-значнтелно, но ние знаемъ отъ това находите съ положителность само петь статера па Кизикъ. Тази находка е стапала презъ 1929 год. Статеритъ сл били налтЬрени при оране въ една нива до селото. Наы-Ьрвачътъ продалъ отначало три ск-земпляра па едно лице въ Плонднвъ, което ги пре продало на единъ арменецъ въ София. Отъ него купилъ тогавашниятъ търговски аташе при френската легация Готие само два статера. ОстаналитЬ два екземпляра били продадени чрезъ единъ са-рафинъ въ Пловдивъ на единъ чехъ. За т-ЬхнитЪ типове не можахъ да науча пищо. Тукъ описвамъ двата екземпляра отъ сбирката на Готие, който можахъ да нроуча лично.
5.	К о з е л ъ съ подвити крака въ положение като да се е приготвилъ да стане. Подъ него риба (тонъ) обърната на.тЬво. 15,88 гр. Сбирка Готие, Парижъ. Grenwell, п. 133, табл. V 27; В- М. С. Mysia —; Babelon, n. 2783; Н. v. Fritze, и. 92, табл. Ill 11.
Табл. Ill 35
Вдлъбнатиятъ квалратъ има особеностит-Ь на II трупа.
6.	Голъ голобрадъ млжъ съ пилосъ на главата, клекналъ над'Ьсно върху една риба (тонъ), обърната над'Ьсно. Въ прот'Ьгнатата л±ва ржка държи като щитъ едва кожа отъ животно, а въ спуснатата надоле дфепа рлка — кривакъ. 15,98 гр. Сбирка Готие, Парижъ. Grenwell, п. 68, табл. III 19; В. М. С. Mysia, табл. VI 17; Н. v. Fritze, n. 167, табл. V 15; Babelon, п 2658.
Табл. Ill 33
Инкузумътъ е съ признаци характерни за III трупа статери.
И въ тази находка както въ съкровището отъ Живково сл били безсъм-нено застлпени статери отъ II и III групп.
Г. ГЕРАСИМОВЪ. НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ ПА ГР. КИЗИКЪ 85
Въ близката околность на гр. Ста р а - 3 а го р а сж били намЪрени сжщо тъй два статера на Кизикъ. ТЬхъ ги споменава проф. Филовъ споредъ разказъ на покойния Мушмовъ (ПАИ., IV 1926-1927, 54, заб. 2). И за тЬзи статери нс можахъ да узная, вито съ каквн типовс сж били, пито при какви обстоятелства сж иамкрени. Не ми е позната и т-Ьхната понататъшна сждба.
Една друга находка северно отъ рЪка Марина е станала при градъ Нова-3а гора. И за нея линсватъ сведения; отъ нея ми е познатъ единъ статсръ на-миращъ се сега у Н. Ранковъ отъ София.
7.	С ф и н к с ъ съ дълги, коси спущащн се по врата му, лежи налево върху една риба (тонъ). Отъ върха па главата му излиза нзрастъкъ въ видъ на завити навънъ мустачки (единиятъ с повреденъ отъ ударъ съ остро орждие). Крилото е съ извита кагоре форма. Предниятъ д-Ьсенъ кракъ е повдигнатъ. 16,37 гр. Н. v. Fritze, и. 72, табл. II 25.
Табл. Ill 34
Вдлъбнатиятъ квадратъ е съ особеноститЪ на И трупа; вдлъбнатинигЬ сж отпечатени дълбоко въ ядрото на статера.
Нреди да преминемъ къмъ описване находкитЪ на статери на Кизикъ, на-м'Ьрени южно отъ р. Марина, ще споменемъ и единъ статсръ, намФ,ренъ при север-нитФ склонове на СрЪдна-гора при Казанлъшкото поле. Този статеръ е билъ на-м’Ьренъ случайно отъ едно козарче следъ единъ пороенъ дъждъ на единъ баиръ при с. Ржжина, Казанлъшко. Сега се пази въ музея при читалище „Искра" въ гр. Казанлъкъ.
8.	К оз ел ъ съ подвиги крака въ положение като да стане. Подъ него една риба (тонъ), обърната нал'Ьво. 15,70 гр. Grenwell, п. 133, табл. V 27; В. М. С. Mysia —; Babelon, n. 2783. Н. v. Fritze, n. 92, табл. Ill 11. Н. Мушмовъ, ИДИ VI 1930-31, 314.
Табл. Ill 35
По техническитЪ особености на вдлъбнатия квадратъ върху опакото този екземнляръ се подрежда между емисиитЪ отъ 11 груна.
Отъ находкит'Ь южно отъ р. Марина спомснаваме първо тази при с. Бол Ъ-рово, Хасковско, понеже тя е първа по посоката отъ западъ къмъ изтокъ.
Отъ това мЪсто б'Ь ми съобщено, че сж нам-Ьрени презъ 1939 год. при копане два статера, обаче пие можахме да проучимъ само единъ екземнляръ, който купилъ отъ единъ хасковски сарафинъ г. Ранковъ въ София.
9.	Голъ, брадатъ К е к р о п с ъ съ кжса коса, голъ човЪшки бюстъ и долна половина, завършваща въ люспесто змийско тЪло, стой изправенъ налево. Съ вдигнатата дЪсна ржка се онира па маслннено дръвце, а .тЬ-вата му ржка е поставена на кръста. Долу риба (тонъ), обърната налево. 16 гр. Grenwell, п. 32, табл. 11 9 и 10; В. М. С. Mysia, табл. VI 12; Babelon, п. 2710. Н. v. Fritze, п. 158 табл. V 5.
Табл. III 36
86 Г. ГЕРАСцМОВЬ. НАХОДКИ ОГЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ
Вдлъбнатиятъ квадратъ е съ о ссбеностит Ь на статери отъ III трупа; вдлъб-натинитЪ сж съ ситно зрънчеста грапавина.
По на изтокъ отъ БолЪрово и близо до р. Марина произхожда друга находка. При с. Князъ Борисово (Харманлийско) с намЪренъ сдинъ статеръ на Кизикъ. Памира сс ссга въ сбирката на Народния археологически музей въ София (ин в- № 1953).
10.	Конь съ влачещъ се по земята поводъ, въ скокъ налево, върху една обърната налево риба (тонъ). 51,89 гр. Grenwell, п. 126, табл. V 20; В. М. С. Mysia, Babelon, п. 2763; И. v. Fritze, п. 218, табл. VI 30; Regling, табл. Ill 135.
Табл. III 37
Вдлъбнатиятъ квадратъ на описания статсръ е съ белезитЬ на тЪзи отъ IV трупа (410—330 г. пр. Хр.); вдлъбнатинитъ му сж съ много елри зрънчести гра-павини.
Къмъ находкитЪ отъ южна България ще прибавимъ и една отъ РодопитЪ. Отъ околностьта на гр. М о м ч и л г р а д ъ произхожда сдинъ статсръ; подробности по намирапето му липсватъ. Можахъ да го проуча у сдинъ търговецъ на монсти въ София.
И. Горна половина отъ фигура на Атина съ шлемъ съ грива и препасанъ хитонъ безъ ржкави, обърната налево; въ вдигнатата дЪсна ржка държи аплустъръ, а лЪвата й ржка е поставена на хълбока. Долу една риба (тонъ), обърната налево. 16 гр. Babelon, п. 2680; Н. v. Fritze, п. 152, табл. IV 39; Regling, табл. 1 24.
Табл. III 38
Вдлъбнатиятъ квадратъ върху онакото сочи на Ш трупа статери. Вдлъб-натинитЬ му сж. съ слабо зрънчесга грапавина.
Въ нумизматичната сбирка при Народния археологически музей въ София освснъ описанитй по-горе статери на Кизикъ, има още две електронови монсти на този градъ — единъ статсръ и едно „хекте" (шеста часть отъ статсра), мЪстона-ходището на конто не може да се установи. Несъмнепно и т-fe щс произхождатъ отъ южна България. Нис ги описваме тукъ като матерналъ, който би представялъ интересъ при проучване находкитЪ отъ статери на Кизикъ отъ България въ типо-ложко и хронологично отношения.
12.	Грифонъ съ много дълго ухо и крило съ извита форма стой върху една риба, налево. Клюнътъ му е разтворснъ широко и изъ него се подава езикъ. Опашката е вирната нагоре. Д-Ьсниятъ преденъ кракъ с вдигнатъ. Инв. № 8252, 16 гр. В. М. С. Mysia, п. 96; Н. v. Fritze, n. 99, табл. Ill 19; Regling, табл. 1 2.
Табл. Ill 39
Вдлъбнатиятъ квадратъ па опаката страна е съ особеноститЬ на 11 трупа.
Т. ГЕРАСИМОВЕ. НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЪ 87
13.	Лъвъ клекнзлъ нал+.во върху една риба (тонъ) обърната налево. ДЪсниятъ му предепъ кракъ вдигнатъ нагоре. Опашката извита. Инв. № 993, 2,62 гр. хе к тс. Grenwell, п. 105, табл. IV 34; В. М. С. Mysia. табл. V 5; Babelon, п. 2745, табл. 176, 24; Н. v. Fritze, n. 85.
Табл. Ill 40
Вдлъбнатиятъ квадратъ е плигъкъ и безъ грапавини. Тая форма е типична за II трупа статери.
ДребнитЪ електронови мопети на гр. Кизикъ съ гегло. съставяще една шеста или една дванадесета отъ това на статора, сж много рЪдки. И за това тФ, много малко или почти не се срЪщатъ въ колективпитъ находки. Въ гол'Ьмата находка отъ с. Живково, Ихтиманско, има само едно хскте, а въ съкровището отъ островъ Принкипо въ Мраморно море, дето има 160 статера на гр. Кизикъ, не е попаднало нито едно хскте или по-дребна електронова монета (хемихскте) па този градъ.1
ТФзи поддЪлепия на статера отъ електронъ сж сФчепи въ малки количества, тъй като не сж намерили широко употребление въ изпосната и транзит-цата търговия па Кизикъ. Колкото този градъ се издига икономически и финансово въ своята търговска дойность като срЪдище за преговарване жито и стоки въ днетК посоки — северъ и югъ, толкова тФзи дребни монети на Кизикъ изчезватъ.2 На края пи остава да спомепемъ и нЪколко единични находки отъ слектро-нови статери, па гр. Кизикъ, произходящи отъ нашия (западния) Черноморски брЪгъ, конто за сега ни сж известии. ТЪхъ ще опишемъ по носока отъ северъ къмъ югъ.
Въ сбирката отъ монети на Д-ръ К. Златаповъ въ София се намира единъ електроновъ стзтеръ нам-Ьренъ неизвестно кога и при какви обстоятелства при сслото Тополи, Варненско.
14.	Голъ войникъ съ коринтски шлемъ съ грива стой съ наведено напредъ гЬло и подгъиати колЪне, надоено. ДФсната му ржка е про-тегната напредъ, а на лФвата крепи до себе си кржгълъ щитъ. Въ полето въ д'Ьспо риба (тонъ) съ главата надолу. Grenwell, п. 91 ; В. М. С. Mysia, табл. VII 6; Babelon, п. 2628; Н. v. Fritze, п. 119, табл. IV 5.
Табл. Ill 41
Вдлъбнатиятъ квадратъ върху опаката страна на този стратеръ има беле-зитФ на II трупа стратерн.
Изображенного върху лицевата страна е много добре запазепо.
Стъ крайбръжието па югъ отъ Стара планипа ни сж известии две единични находки. И двет-fe сж отъ Бургазко. Единъ електроновъ статеръ е намФ.ренъ при оране въ една нива до селото К а менно (Каялий) отстояще на 15 клм. северо-западно отъ Бургасъ.
1 Regling, Der griechlsche Goldschatz von Prinkipo, 5 сл.
' Regling. R. E. XII, 225.
88
Т. ГЕРАСИМОВЪ. НАХОДКИ ОТЪ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ ПА ГР. КИЗИКЪ
15.	1 олъ младежъ яздещъ върху единъ делфинъ, нал'Ьво. Съ протег-патата д-Ьсна ржка държи за опашката една риба (тонъ), а лЪвата му ржка е спуспата назадъ. Долу една риба (тонъ) обърната нал'Ьво. 15,85 гр. Grenwell, п. 9, табл. 1 9; В. М. С. Mysia, табл. VII 4; Babe-Ion, п. 2688 Н. v. Fritze, и. ПО, табл. Ill 29;
Табл. 111 42
Вдлъбнатиятъ квадратъ има техническигЬ особености на подд'Ьление В и С II трупа отъ хропологическата система на Н. v. Fritze. Втората за сега известна находка отъ Бургаско пронзлиза отъ с. Русокастро. И за нея н-Ьма дапни.
Презъ 1932 гол. единъ руснакъ, л Ькарь въ Бургасъ, ми показа единъ статеръ, продаденъ му отъ селянинъ отъ Русокастро.
16	Европа съ кокъ н хитонъ съ ржкави яхнала страничпо единъ ти-чащъ на.тЬво бикъ; тя се държи съ д-Ьснзта ржка за ёдиния отъ рогата му, а съ л'Ьвага се опира на гърба на бика. Долу една риба обърната нал'Ьво. В. М. С. Mysia —; Rev i\ tm. 1907, стр. 7, табл 1 4; Babelon, n. 2674. H. v. Fritze. n. 108, табл. Ill 27;
За пълнота, къмъ находкитЬ отъ нашим Черноморски брЬгъ ще тр'Ьбва да спомснемъ и една находка отъ електронови статери на Кизикъ станала въ се-верна Добруджа. Тя е нам-Ьрена презъ 1905 г. при с. Кузгунъ, североизточно отъ гр. Силистра. Въ тази находка освенъ 200 драхми на Лполония, Истросъ и Месемврия па Черно море е имало и седсмь електронови статора на Кизикъ.1 За съжалсние линсва едно описание на типовстЬ на тЬзи 7 екземпляра и затова не знаемъ, отъ кои емисии сж били тЬ.
При единъ погледъ на изброенит'Ь и описапи статери на Кизикъ се вижда, че въ нашит'Ь земи сж били разпространени предимно статери отъ II и III групи т. е. отъ емисиит-Ь сЪчени въ периода време между 550 и 410 г. преди Христа. Отъ находкит'Ь за сега само единъ статеръ има съ стилистичпи и технически особености приежщи на последната — IV трупа (410—330 г-).
Хронолотята на находкит-fe ясно показва, че въ Тракия и Черноморски-гЬ крайбр-Ьжни области, електроповнтЪ статери сж изтласкани отъ пазаригЬ на полуострова отъ златпит'Ь монети на Филипъ II н Александъръ III Велики.
Обр. 52. Две отливки по орлгнпалпи статери. Abb. 32. Zwei Abgiisse in Cold nach Kyzikener.
1 C. Moisil, BuL num. soc. romcliie X 1913, 63 n. 23; S. Noe. A bibliography of greek coin hoards, 1937, 861 n. 287; Regli ng. Der grlcchischc Goldschatz von Prinkipo, Z. 1. Nun. XLL 1931, 23; B. Mil c a, Dacia VII-VII1 1911, 132.
Таблица 1
Т. Герасимова
т. Гераси мовъ
Таблица II
28
Т. Герасимовъ
Таблица III
Т. ГЕРАСИМОВ!). НАХОДКИ ОГЬ ЕЛЕКТРОНОВИ МОНЕТИ НА ГР. КИЗИКЬ
89
KYZIKENERFUNDE IN BULGARIEN
Im vorlicgcnden Aufsatz beschreibt dcr Untcrzciclmete die ihm bckannten 15 Kyzikencrfunde in Bulgarian. Diese Einzel-und Kollcktivefunde, wie aus dcr beiliegendcn Kartc (S. 74, Abb. 48) ersichtlich ist, stamnicn aus zwei bestinnntcn Gebieten — dcr Kuste des Schwarzcn Meeres und der Marizaebene.
Die Kyzikeiierfundc in Bulgarian stehen in Vcrbiudung mil dem Pontoshandel im IV Jhd v. Chr. (Kornausfuhr fur Allien und andcrc Staatcn urn das Aegaeische Meer) Der bedeatendstc von dicscn Funden ist ein Schatz aus 40 Stateren (Taf. I и II), der im Jalire 1905 zufalig bcim Dorfe Zivkovo (Kreis Ichtiman) von einem Hirten gefunden wurde. Von diesem Schatz warden darnals 31 Stateren filr die Sammlung des Ex-Konig Ferdinand von Bulgarian erworben. Davon hat der Konig 7 Stilcke seinem Bruder Prinz Philipp (Taf. II 22—28) and spiiter drci Stiicke dem italicnischcn Konig (S. 78, Abb. 49; 81. Abb. 50; 82, Alb. 51), als Geschenk iibcrlassen. Die iibrigen 10 Stateren gelangten wahrsclieinlich in die Miliizensanimlung des russischcn Gross-Fiirst Alexander Michailovitsch.
Die auf Tafel III 29, 30, 31, 32, 37 and 40 abgcbildete Stateren und eine Hekte befinden sich im Miinzkabinett des Nationalnniscuins zn Sofia. Die restlichen Excinplare sind ini Privatbesitz.
Th. Gcrassi rno v
НАДГРОБНИЯТЪ ПАМЕТНИКЪ НА АВРЕЛИЯ КРИСПИНА И ЦЕЛЗИНА ОТЪ СТАРА ЗАГОРА
отъ ДИМИГЪРЪ П. ДИМИТРОВЪ
11р зъ октомврий 1942 гол., западно отъ Стара Загора, въ едва пива близу до нжтя, който води за с. Свети Кирилове, когато орали, билъ нам'кренъ единъ иптересепъ античенъ надгробенъ паметникъ. Благодарение на бдителностьта на г. Хр. Райковъ, уредникъ на музея при м'Ьстното археологическо д-во „Августа Траяна “, паметникътъ билъ запазеиъ ц'клъ и препесенъ на съхранение въ музея.1 Паметникътъ (обр. 53) иредстави високъ, четвъртитъ, мраморенъ стълбъ, 160 X 29 X 20 см., съпридагъкъ за вставяне въ подставка. Горе е увЪнчанъ съ три-жгъленъ фронтонъ и два странични акротера. Щитъ и леко наклонено задъ пего копие красятъ полето на фронтона. Подъ него въ една засводена ниша е поста-вепа отдЪлно изработена, горе закржглена мраморна плочка съ размори 21 X 15.5 X 4 см. Тя е счупена на три части и е украсена съ релнефъ, сега силно очуканъ. Личат-ь две фигури въ ц±лъ ръетъ, обърнати напредъ. отъ конто д*Ьсната е по-висока. Т'Ь сл; облЪчепи въ дълги одеяния. Обр. 54.
Подъ нишата (обр. 55) е издълбаиъ следниятъ надписъ:
’Aya&'ij ти/ц
Лир(тр.’лс)
'ЪиХ'.жО saj-
tt] za! rf d'uya-
5. sa'JTT); KeX-
asiva ~r(v ottja-
Xijv zveaTTjca
Xatpe napo-
Eeita
Лигатури 6. p. hN, 7 p. ТС. Отъ надписа се вижда, че Аврелия Криспина е издигнала надгробния паметникъ за себе си и за своята дъщеря Целзина. Ре-лиефътъ на плочката представя безъ съмнсние тИхнитЬ образи. Броягъ на фигу-ритЪ, тъхнитъ дълги хитони, разликата въръета между дветЪ фигури отговаря на-иълно на даннитЪ на надписа. Общиятъ видъ на плочката съ нсйнит’Ь малки раз-м'кри не се отличава съ нищо отъ многобройнит’Ь оброчни плочки, конто се срЪ-щатъ у насъ. Така че, намерена сама, безъ своето легло — стълба съ нишата — особено при лошата запазеность па релиефа, тя би могла лесно да бжде причислена къмъ групата на оброчиитк паметници у насъ. Ето защо, имайки предъ видъ този случай, ние би гркбвало да бжлемъ веккога внимателпи особеио при он-Ьзи малки четвъртити плочки, конто на видъ приличатъ па оброчнит'Ь плочки, рслиефнитЪ изображения на конто обаче представятъ известна своеобразность и не
1 Па г. Райков ь дължя ла изкажа ошс единъ чать благодарпоегьта си за любезного му съгласие да обнародвамъ тукъ за нървн пжть този паметникъ.
НАДГРОБНИЯТЪ ПАМЕТНИКЪ НА АВРЕЛИЯ КРИСПИНА И ЦЕЛЗИНА
91
се поддавать на тълкуване съ помошьта на познатигЬ нконографски тинове отъ антнчната митологня. Въ такъвъ случай би трЪбвало да се провфри, дали тФ нс представить часть отъ по-гол±ми надгробии паметници, съставени отъ легло и плочка съ релиефъ по подобие на надгробная паметникъ на Аврелия Криспина.
Обр. 53. — Надгробепъ паметникъ па Аврелия Криспмиа отъ Стара Загора (МЪстепъ музей; снимка Лимит ровъ).
Abb. 53. Grabmal der Aurelia Cri-spina aus Stara-Zagora (Lokalmu-senm; Aufnahme Dimitrov).
Обр. 54.— l Ночка съ релнефъ отъ падгробпия паметникъ из Аврелия Криспина (Снимка Димитровъ).
Abb. 54. — Reliefplatlc von dem Grabmal der Aurelia Crispina (Aufnahme Dimitrov).
Изглсжда, че подобии съставни паметници не сж били чужди на камснодФл-цит'Ь отъ нашитФ земи. Така отъ Балчикъ произхожда четвъртита плоча съразьгФри 195X69X27 см., която завършва съ трижгьленъ фронтонъ и акротсри. Между вдлъбпатото поле па надписа и фронтона, полето па който с украсеносъ щитъ и наклонено копие, виждаме плитка четвъртита ниша, която е била предназначена
92
ПЛДГРОБНИЯТЪ ПАМЕТНИКЪ НА АВРЕЛИЯ КРИСПИНА И ЦЕЛЗИПА
беясъмнепо, да приеме изгубената сега плочка съ релиефъ. Отъ надписа се вижда. чс и тукъ имаме работа съ надгробенъ паметникъ.1
Не така стой въпросътъ съ единъ паметникъ отъ с. Михилци, Търновско, сега вь Нар. Музей въ София (обр. 56). Варовиковата плоча съ размЪри 142 X 51 X 19 см-
Обр. S3.— Надгробенъ паметникъ па Аврелия Криспина (ОтрЪзъ; снимка Димитроиь).
Abb. 55.—Grabmal der Aurelia Krio ni (A;isseli:iilt: Aufnalrnc Dimitrov).
счупена на две части, показва подъ низким фронтонъ малка сводова ниша, която е била предназначена обаче да приеме плочка съ релиефно изображение на Апо-
' Е. К а 1 i п k a, Antike Dcnkmaler Nr -385: D (is) Л1 (anibus) ' Vai (erio) Hsrcu (law?) Vai (eri) Silea I ni vet (erani) f (ilia) I vix (it) attis XU ' me (nsibits) VI / (.7 (atiriia) Seam (dina / mat (er) f (ilio) b (ene) [mej r (enti?) I I'irmi vic (atii) f (ilia)? jp (osttii).
НЛДГРОБНИЯТЪ ПАМЕТНИКЪ НА АВРЕЛИЯ КРИСПИНА И ЦЕЛЗИПА
93
лона. На.чписътъ. издълбанъ върху голъмата плоча подъ цитата, ноказва, че въ случая сс касае за единъ съставенъ оброченъ паметникъ, посветенъ на Аполона1. Сжщото значение има и одна дру
га съставпа плоча въ Нар. Музей въ София, конто произхожда отъ с. Аптаатъ, Добричко. Плочата, долу отчуиепа, съ разм-Ьри 100 X 44 X 20 см., е увенчана съ фронтснъ и странички палметови акро-тери. Подъ фронтона слсдва сводсста ниша, а подъ нея е издълбано иродължепието па надписа, началото на конто започва въ фронтонного поле. Отъ надписа се вижда,
Обр. 56.—Оброченъ даръ па Аполона огь Михилци (Народенъ музей, Софии; снимка на сжщия музей).
Abb. 56. —Welligesclienk ап Apollo aus Mibilci (Nations [museum. Sofia; Aufnabmc desselben Museums).
Обр. 57. — Оброченъ даръ на ДабатопсПосъ отъ Аптаатъ (Народенъ музей, София ; снимка Димнтровь).
Abb. 57. — Wciligeschenk an Dtbatopelos aus Apraat (Natlonalmnscum; Sofia;
Aufnalime Dimitrov).
') R. Фидо въ, ИАД III 1912/13. 17 M 11; Kazarow, RE Via 501; Я. To д op о в ъ. Иаганпзъмътъ въ , 1олпа Мидия, София 10281 168, А" 14; Sa net о Anol i it P e t г о n / i u s Secund us ex roin/m posuit | <[ | u i et В ti r ' t i I i n (ti s ) eft) [ f ] i 1 i u s ' 1 i b с r t u s. За единъ съставенъ оброченъ паметникъ, посветенъ на fi-ск ‘An<5AA»vt АёЛсркфгё отъ Асарджикъ. Про-вадийско, вж. Kazarow, RE Via 501; Тодоровъ, пит. съч.. 168 № 18 и тзмь пит. лит.; изображение у К a I i n к а, пит. съч. № 153, обр. 41.
94
НАЛГРОБНИЯТЪ ПАМЕТНИКЪ НА АВРЕЛИЯ КРИСПИНА И ЦЕЛЗИПА
че нлочата прсдставя оброченъ даръ на тракийското божество	под-
нссенъ отъ и-Ьколко тракнйци1 (обр. 57).
Обр. 58.— Оброчепь даръ на бога Паладейнсиосъ огь Ескп Арнаутларъ (Варненский музей: спорсдъ 5аlac Skorpil).
Abb. 58. — Wei.'igcschenk an Paladelncnos aus Eski-Aniautlar (Provinztal-tnusetiin Varna: nach Salad — Skorpil).
Hue нриключваме релицата отъ съставни оброчпн плочи съ извънрсдно ин-тереспия паметннкъ отъ с. Ески-Арнаутларъ Провадийско, сега въ Варпенския му-
1 Добруски, СбПУ XVIII 1901. 76(5 К? 66; Толоровъ, цнт. съч„ 179 А? 132; Каха-о W, PF Via 47,>; RE suppl. Ill, 267; k io VI 169. 5.: "AycSi} Ti5xq/0ca AafktTonef to MoukicvoS f*p/cuS al 'Pvpf]TcA/-4qS Aouiou.
НАДГРОБНИЯТЬ ПАМЕТНИКЪ НА АВРЕЛИЯ КРИСПИНА И ЦЕЛЗИНА
95
зей, посветенъ на 0-eoc IIkXa?sivi)v6;. Отличава се отъ гореизброенит-h паметници нс само С'ь това, чс с запазсна и плочката съ релиефа, но и съ богатата украса около нейното легло (сор. 58). Запазсна с горпата часть на варовикова плеча съ размъри Ю8Х-15Х 18 см. Високъ трилгъленъ фронтонъ, украсснъ съ розета и въ страни съ акротерн, ув-Ьнчава плочата, конто е разделена па две части. Въ гор-иата часть сс наынра сводеста ниша, обкрлжена съ рамка отъ акантовн листа. Долната часть представя обградено съ профилувана рамка поле, въ което е из-дълбанъ следниятъ надписъ: Огш U«a:z/5e:vijvw	Oi/izey’-o? хуе/^т/леу]. Върху
отдЪлно изработепата мраморна плочка 26‘5 X 22-5 X 3'5 см. е прсдставепъ тра-кнйски конникъ, пропускать на дъено, въ обикповено одеяние, лържащъ вис око въ дЪсницата си горяща факла. Предъ него личи дърво съ змия и олтаръ. а подъ коня лъвъ, нападналъ бикъ. И плочката с снабдсна съ надписъ, конто има почти сжщото съдържание: "Иран Паля5гел]уй	йуе/^хеу.1)
Къмъ кое време принадлежать споменатит-fc паметници ? За жалость т-h не пи поднасягь такива белези, съ помощьта на конто да ги датуваме абсолютно точно. Едииственит-h указания за тЬхното време оставатъ споменатит-fe лични имена. Така, ако садимъ по употр-Ьбата на cogiiomen-a съ завършъкъ -ianus (lulianus) въ па-метника на Аврелия Криспина, ще тр-Ьбва да отнесемъ този памстникъ най-рано къмъ Ill вТ.къ сл. Хр. Въ полза на това говори и употр-Ьбеното родово имс Aurelia.2 За надгробния памстникъ огъ Балчикъ характерно е означавансто па ли-цата безъ ргаепошсп — единъ обичай, конто си нробива пжть отъ 11 в±къ иасамъ. Слщо и завършъкътъ -iuus въ името Burtilinus въ плочата отъ Михилци, както и името O-jxat^ въ паметника отъ Ески Арнаутларъ ни каратъ да предполагамс, чс ц-Ьлата тази трупа паметници ще тркбва да се отнссе къмъ II — П1 в±къ сл. Хр.
Редицата отъ паметници, конто изброихме, надгробии или оброчни, пред-ставятъ особенъ интерссъ въ културно историческо отношение. Тъ ни давать въз-можность да надникнемъ за малко въ дейностьта на каменод-Ьлскит'Ь работилници въ нашитЪ земи презъ античпостьта, да се запознаемъ съ н-Ькои отъ похватитГ. въ произволегвото нз различнигЬ паметници. Изработвапето на надгробии и оброчни плочи, на олтари и саркофаги, въ римската епоха се е намирало въ ржцет-b на специалисти-занаятчии. Още отъ рано, изглежда, били създадени работилници, дето се произвеждало масово. Въ това отношение много характерни сл саркофазит-Ь съ портрети. Едва тол-Ьма часть отъ заназенигЬ саркофази отъ този видь показ-ватъ завършенъ ц-Ьлия рслисфъ па стснит-h и дранериитъ на бюстовст-Ь или фи-гуритЪ, а само лицата сл грубо од-Ьлани3 Явно е. чс т-Ьзи саркофази сл стояли па складъ въ ателиетата и сл очаквали своя клиентъ, конто ще изкаже жела-нията си по отношение на портрета, за да бмде той допълиително изваянъ. Зз масовото производство* на оброчни и надгробии плочи показватъ най-яспо весъот-встствията между даннитЪ на налписитЪ и нзображенията. Въ това отношение за оброчнит-h плочи особно интересни примъри ни подносе находката отъ светилишето на Асклепия при Главна Пакета, Луковитско. Така, наприм!.ръ, въ н-Ькои релиефи съ образа на Асклепия, Хигия и Тслесфоръ надписит'Ь носятъ посвещение на
’ A. Sa 1л с 11 К. Skorpil, Nekolik archeologickycli pamarek z vychodniho bulharska, Rozpravy ci-skc akademie v£d a umcni .V? 74, 1928, 5. обр. 1; К aza row, Die Dcnknialer lies thra kischcn Reltergottes in Bulgarien, 63 № 287 и 288, обр. 155 и 156.
2 Cpn. Димитрову 11ад|робнитЪ плочи отъ рпмеко време въ Северна Бьлгария, 15 сл и тамъ нит. лит.
3 О. Wulff, Dtc altchristlicbe Kunst 1. 102. обр. 83, W. A 11 m a n n, Die rfiinischen Graf altare dcr Kaiscrzeit, Berlin 1905, 33.
* D u m о n t -11 о in о 11 e. Melanges, 218.
96
НАДГРОБНИЯТЪ ПАМЕТНИКЪ ПА АВРЕЛИЯ КРИСПИНА И ЦЕЛЗИНА
Силванъ и Диана. Между групата отъ 77 рслиефи съ образи на тракийския конникъ 31 съдържатъ посвещение на Асклепия и Хигия, 6 нз Силванъ и Диана, една на Асклепия и Афродита, а осганалит'Ь 39, доколкото иматъ надписи, сл; посветспи на тракийския херосъ1.
Явно е, че отъ малкитЬ оброчни плочки е било възможпо да се държатъ на складъ голыми количества. Т'Ь стрували по евтино. били предназначен!! за най-ши-рокия слой на общество™ и въ случай, че нЕкой видъ бивалъ изчерпвапъ, могълъ ди б л; де замЪнснъ съ другъ, като само се поставило желаиото посвещение. По-го.тЬ-мит'й оброчни даровс обаче, конто били купувани само отъ по-заможпит'Ь, но и за това по-взискателни клиента, трЕбвало да отговарятъ точно на гЬхнигЬ желания. Това се постигало обикновено, като се работало по порлчка, Но, за да не се из-пускатъ и сггЬшни, неотложими поржчки, все пакъ се налагало да има и отъ този видъ стока въ работилницата. Разбира се въ такъвъ случай изборътъ бивалъ ограничепъ. Работилницата не можела ла си возводи да блокира голимо количество материятъ въ такива голыми, прслварително изработени паметници, конто, изобщо, доколкото може да се ежди отъ статистиката на находкигЬ, се пласирали по-малко. Единствоюто разрешение на една такава мхчпотйЯ се явявали състав-пит'Ь плочи. Н’Ьколко прслварително приготвепи голыми плочи съ пиши можели да бждатъ препоручаю! на по-богатитЪ и по-взискателни клиента, конто тогава иманки предъ себе си го.тЬмия изборъ отъ малки плочки, можели ла комбини-ратъ споредъ жсланието си своитЪ оброчни даровс.
Нс по-другъ билъ случаятъ и съ надгробнигЬ паметници, особен© дето се касаело за изобразяване на настоящитЪ или бждещи покойницн. Ртзбира се при подобии паметници, пай-вече дето бивали изобразявани члсноветЪ на цъло семейство въ цълъ ръетъ, индивидуалпит'Ь качества на физиономията не се взеыали подъ внимание. Тука се работало съ нФколко установени иконщрафски типа, конто нодчергавали само пола и отпосителната възрасть па изобразеиитЪ. РодителитЪ и възрастиитЬ, нредставяпи въ съответни одеяния, иматъ всЪкога по-високъ ръетъ, децата папротивъ см изобразявани въ по-малки разм’Ьри. II тукъ обаче не всЪкога можсло да се нам'йри на складъ съответната плоча, отговаряща на жсланията на клиента и ние виждамс множество паметници, въ конто явно личатъ нссъотвст-ствията между рслиефнитъ изображения и даннит! на надписит!.’ 11 тукъ въвеж-дането на съставнитЪ плочи давало възможность да се избЪгне нсудобството за работилвицитЬ отъ блокирането па го.тЬыи количества материалъ, който, пред-варително изработенъ, можелъ да остане дълго непласиранъ. а отъ друга страна съ комбинирапето па плочитъ можсло лссно и ведпага да се отговори па жела-пията на клиентитЪ. Надали тртбна сс съмняваме, че този похвагь е мипалъ отъ оброчния релиефъ къмъ надгробния.
DIE GRABSTELE DER AURELIA CRISPINA UND CELS1NA AUS STARA-ZAGORA
Der Verfasser verolfentliclit eine antike pfeilcrartige Grabstelc aus Manner, die in der nachsten Umgebung von Stara-Zagora, dem antiken Augusta Traiana, aufge-funden worden ist und sich jetzl in der Satnnilung des dortigen Museums befindet.
Die Stele, 160 cm hoch, 29 cm breit und 20 cm dick, unten mit Zapfcn zum Einlassen, ist von cincm mit Rundschild und quer dahintcr angebracliteni Speer ver-
1 Добруски, Археол. ийв. на пар. музей 1, 1907, 14 сл.
Срн. Димитровъ, падгробнит-Ь плочи отъ рпмеко време въ Северна Болгарии, 97 сл.
НАДГРОБНИЯТЪ ПАМЕТНИКЪ НА АВРЕЛИЯ КРИСПИНА И ЦЕЛЗИНА
97
zierten Giebelfeld und Seitenakroteren gckront. Daruntcr ist eine obcn abgcrundete viercckige Nisclic ausgeschnitten zur Aufnahme einer gesondert ausgearbeiteten Rclief-platte, jetzt stark bestossen. in drei Stilckc zerbrockelt. Auf der Platte sind zwei neben-einander stehende, nacb vorne gewandtc* von langcn Klcidcm umhiillte Figuren. abgebildet, von denen die rechte kleincr ist. Der Inschrift nach darf man schliessen, dass das Relief die Mutter Aurelia Crispina und ilirc Tochtcr Celsina darstellt.
Zu dicser zusammengesetzten Grabstele gesellen sich nodi eiriige Grab und Weihplattcn aus dem Gebicte dor altcn Thraker, die sich von den herkonunlichcn da-durch untcrscheiden, dass sic aus zwei Teilen zusammengesetzt sind, namlich aus einer Steinplatte filr d:c Inschrift und einer gesondert ausgearbeiteten Reliefplatte, die in cinem besonderen Ausschnitt eingebettet werden kann
Die Erschcinung diescr zusammengesetzten Grab-und Wcihplatten lasst sich dadurch erklaren dass die Stcinnietzwerkstatten besonders in der Kaiserzeit durchweg ihre Tatigkeit auf massenhafte Herstellung ihrer Erzcugnissc gcrichtet haben Das Vor-handensein dor cinfachcn grossen Steinplatten mit Ausschnitten und gesondert vorbe-rciteten kleincn Reliefplatten gestaiteten nun den Werkstatten bei ganz goring aufgelagortcni .Marmormaterial allerlei Zusannncnstcllungen, u:n den Wflnschcn auch der anspruchsvollsten Kitnden iinmcr entgcgenkoniinen zu koniien.
D i in i t e r P. Dimitrov.
Народснъ археолог, нузгй
ДВЕ НЕПОЗНАТИ ДО СЕГА МОНЕТИ НА ЦАРЬ ИВАНЪ АСЪНЬ II
Отъ ТОДОРЪ ГЕРАСИМОВЬ
Иванъ Ас'кнь И, пай-великиятъ отъ АсЪневци, съ чиито монети за сега за-почва нумизматиката на българскит'Ь владетели,1 е сЪкълъ пари съ своя образъ отъ три вида металъ — медь, сребро и злато2. И въ тритЪ вида монети на този български царь като постояненъ и характсренъ белегъ изпъква образътъ на свети Димитъръ Солунски. Изглсжда, че Иванъ АсЪнь е почиталъ особено много тоя светецъ — покровитель на пеговия родъ3 и затова о държалъ, както ее вижда отъ монетигЬ, той да бжде изобразяванъ редовно въ всички смисии на монетитФ му. Въ различнитЬ иконографски сюжети на изображенията отъ лицо-вата страна на разновиднитЪ монети на Иванъ АсФня свети Димитъръ Солунски винаги е прсдставенъ рсдомъ съ фигурата на царя. Тъй въ до сега нознатитЪ медпи монети, конто по въпшния си видъ и направа при.чичатъ на съвремсннигк имъ византийски номизми отъ медь, свети Димитъръ с прсдставенъ правъ въ войнишко облекло и държащъ заедно съ царя скиптъръ съ дълга върлина, на върха на конто има многолжча звезда.4 5
Върху златнигк монети (номизми или златици), отс'Ьчсни следъ победата на Иванъ АсЪнь надъ гърцигй при Клокотница въ 1230 година, свети Димитъръ е изобразеп ь какъ коронясва съ д-ксницата си Ив. Асъня, а съ лФвата си ржка му вржчва меча на победата. Съ този символиченъ образъ царьтъ несъмпено е искалъ да се изрази мисъльта, чс за победата му надъ Тодоръ Ангслъ, Солунския де-спотъ, е съдействувалъ самиятъ н’ккогашенъ покровитель на Солунъ и солунчани?
Въ сребърнитЪ грошове, конто с ж сЬчени по образецъ на матананитЪ па венециапската рспублика, свстецътъ подава царско знаме на дълга върлина па стоящий срсщу него Ив. Ас-Ьпь. Тукъ името на светеца нс е гравирано, но се разбира огь себе си, че с мисленъ свети Димитъръ Солунски.6
Свети Димитъръ с изобразенъ и върху единъ златснъ печать, откженатъ отъ нЪкоя грамота (златовечатно слово) на царь Иванъ АсЬня, въ съкровищпицата
1 II. Мушмонт,. МонетитЪ и печатать на българскитЪ паре, София 1924, 66 сл.
2 До скоро бЪха известии монети на Иванъ АсЪньII само отъ сребро. сЪчепи по образецъ па съпремсннитЪ венециански натапапа и медпи монети, наподобяиаши по напраиата си низаптий-скитТ. медни номизми. Пре ди нЬколко годной ег.чнаха известии и златии монети на тоя български царь. срв. Т. Герае и мов ъ, Първата я-татпа монета пл парь Ии. АсЪнь Л, ИЛИ. VIII 1934, 362 сл.
3 Образътъ на свети Димитъръ Солунски е зъзпроизнсдеиъ върху единъ оловенъ печать на царь АсЪпь I (нж. Мушмопъ, «иг. съч., <38, обр. 243). Сиетецътъ намцрэме граииранъ и нъ печать па царь Борила (вж. Мушмонъ, пит. сьч., 159, обр. 244).
* Мушчопъ, НАД. "ill 2 (1913) 223 сл.; Мушмонъ, цит. съч., 69 С.1.. обр. 1 и л.
5 Герасимову цит. съч., 362 сл., обр. 198 и 199.
6 М у ш я о в ъ, цит. съч.. 68.
Т. ГЕРАСИМОВ Ь. ДВЕ НЕГЮЗНЛГИ ДО СЕГА МОНЕТИ ПА ЦАРЬ ИВАНЪ АСЪНЬ II 99
на Зографския мопастнръ. Върху опаката страна на псчата свети Димитъръ Солунски е изобразепъ като войпъ въ ризница и нам-Ьтало, седнялъ на пизъкъ сгъ-ваемъ столь и държэщъ на ко.ткнст±, си дълъгъ мечъ.'
преди известно врем с нне можахме да пам’Ьримъ и разпознасмъ между неправнлно класиранитЪ византийски монети отъ сбирката на Народния археологически музей въ София едва модна монета па царь Иванъ АсЬня съ пепозиатъ до сега иконографски типъ съ образа на свети Димитъръ Солунски, въ който царьтъ и свстецътъ сж изобразени като покровители на Търново. Следъ това намЪрихме още единъ екземпляръ отъ сжщия типъ монети, но отъ другъ печать, въ монет-ната сбирка на художника М. Лспавцевъ отъ Прилепъ."’
Т'Ьзи две новооткрити монети на царь Иванъ АсЬнь II, конто представятъ ценна придобивка за нумизматиката на българскиТ'Ь царе, онисваме въ долу слсд-ващигТ редове.
1 Лице: Иванъ Ас'кпь и свети Димитъръ Солунски. прави насреща, дър-жатъ помежду си модель на градъ Търново. Царьтъ е съ низка корона съ висулки, сакосъ и поясъ (^сяо^ся). Въ Л'Ьсната ржка държи лабарумъ, а съ л'Ьвата, презъ конто е нрехвърленъ края на пояса му. крепи модели. Въ льсно отъ короната му се виждатъ две пачални букви отъ името му Iw(anx). Фамилното име, както и титлата му црк, конто сж били пом'Ьстени въ отвесснъ релъ въ л±ъо отъ фигурата му, не сж изл'кзли. Свети Димитъръ е съ нимбъ, ризница и намътало, Съ дТсната ржка крепи модела на Търново, а съ спуснатата надолу
л+,ва ржка държи за дръжката меча си. Въ полете татъ буквитЪ ст-а и нодъ т±хъ Ан.нт — Дн.ин грнЕ.
въ д-Ьсно се че-
Обр. 59. — Медиа монета на Ив. Аскш. II.
Abb. 59. — Knpfenuunzc ties Zaren kun Asen II.
О ii а к о: Допоясно изображение на Исусъ Христосъ Вседържитель, на-срс'ца. Надъ рамената му Ic Х'с.
Медь, 28 мм. Въ сбирката на М. Леиавцсвъ, Прилепъ. Обр. 59.
1 А. С той.i он ь. Zbornik u slavu V. .lagiCa, Berlin 1908, 81 сл.: Мушмовъ, цит. съч., 1№, обр. 216 (по рисунка на Стоиловъ); Гера с им о въ, цит. съч., 363, обр. 200 (съ но-точпа рисунка. конто дава лредстапа за стала на образнтЪ върху печата).
2 Дъ.танмь ля кзкажемъ на г. Лепавцевъ наша|а благодарность за позволението да обна-родваме истовая екземпляръ.
100 Т. ГЕРАСИМОВЪ. ДВЕ НЕПОЗНАТИ ДО СЕГА МОНЕТИ НА ЦАРЬ ИВАНЪ АСЬПЬ II
2. Лице: Иванъ ЛсЬнь и свети Димитъръ Солунски както въ описания горе екземпляръ, но огъ другъ печатъ. Четвъргитата клочка на лаба-рума не с отпечатеиа. До главата на владетеля, въ дфено, буквитЬ lull въ този екзе.мпляръ не личатъ фамилното име и титлага црк. Въ д-Ьсно отъ свети Димитъръ остатъкъ името: с. = стаи.
Он а ко: Гг’/Хг. Допоясно изображение на Исусъ Христосъ Вссдържитель както въ предидущата монета, но отъ другъ печатъ.
Медь, корубсста пластинка, 29 мм. Въ Народния археологически музей София.	Обр. 60.
Обр. 60. — Медиа монета на Ив. Асг.нь II.
Abb. 60. Kitjilermtinze Her Zareti Ivan Asen II.
ПечатитЪ и на двстЪ монети сж работени отъ обученъ гравьоръ. Изобра-женията, особепо тЪзи отъ лицсвата страна, сж правилни, и подробности^ въ об-.тЬк.юто и атрнбутитЬ на изобразенит'к лица сж дадени ясно.
Иват. АсЪнь тукъ е представенъ само съ сакосъ и поясъ (5с£5»ша), както въ златпитЪ монета.1 Коропата яма характерната форма въ видъ па широка ивица около главата, украсепа съ биссрни зрънца. Свети Димитъръ е представенъ по сащия начинъ и видъ, както въ мсдпит'Ь монети на Иванъ АсФня.-’
Въ отличие отъ до сега познатнт'Ь медни и златни монети на АсФня, името Iwjti'A въ нашит-fe тукъ описани екземпляри е поставено въ д-Ьсно отъ главата на царя.
Името на светеца обаче е помЪстено въ сжщия редъ, както при другиТ’Ь монети на Иванъ АсЬнь.
Отъ описанието и изображепията на двст-fe медни монети се вижда, че царь Иванъ АеЬпь държи заедно съ свети Димитъръ Солунски единъ моделъ на сграда съ три кули. Колко и да е схематично изображението на тая сграда, ние вес пакъ виждаме, че тя не с църква, както на пръвъ погледъ бихме помислили, особено поради полукржглия завършскъ на тритЪ кули. Това е едно условно изображение на градъ, поскоро градска крепость. КуполовиднитЬ върхове на кулит’Ь може ла се обяснятъ като пеержчно предаване отъ страна на гравьора на покривит-h па
1 Срв. Герасимовъ, «jit. съч.. 362, обр. 199.
Срв. Му in мо въ, пит. съч., 69, обр. 4; Герасимовъ пит. съч., 364. обр. 201.
т. ГЕРАСИМОВЕ. ДВЕ НЕПОЗНАТИ ДО СЕГА МОНЕТИ ПА ЦАРЬ ИВАНЪ АСЬНЬ И 101
държатъ ив. лсънь и
тия кули. Знаемъ. чс въ срЪднитЬ в-Ькове крспостнит-fe кули сж били покрити съ конически покриви.
Чс това с модель па укрепснъ градъ, ние се увкрянаме от-ь едно аналогично изображение на модель на градъ въ монети на солунскиятъ дсспотъ Ма-нуилъ Ангслъ, при конто модель псчатор’Ьзачътъ е смЬтлалъ за необходимо да прибави и обяснителень надписъ Пб/Дс (Эготзйо’л/л1.
Въ спомснатит'Ь медни монети на Солунския деспогъ Мануилъ Ангслъ, последниятъ с представенъ че държи заедно съ св. Димитъръ модсла на Солунъ, както ни повествува обяснитслниятъ надписъ. Такъвъ надписъ при модела на градъ въ.монетит’Ь на царь Иванъ АсЪнь нЪма но, отъ самосебе си разбира, че царьтъ и Св. Димитъръ Солунски въ тая иконографска тема държатъ модела на АсЪно-вата столица Търново (Трхн^в’А г^адх). Търново въ сущность поради природното си положение е представило две ОтдЪлнн укрепени селища Царевецъ и Трапезица (Пр KCAJKiiKiii град» Тр-ШЕЗИца). Истинскиягъ центъръ е билъ Царевецъ. Тукъ сж се намирали царскиятъ дворецъ, катедралата и пр. Естсствено моделътъ, който Св. Димитъръ, представя символично укрепениятъ Царевецъ.
Като рЪдко изключение Търново, респективно крепо-стьта на града, е прсдставсно още единъ пжть въ българ-скит-fe монети. Върху опаката страна на едва серия отъ медни монети на царь Иванъ Александъръ съ сина си Мн-хаилъ АсФ.нь е пом^стено едно схематично изображение на градска порта съ три зжбчати кули — двегЬ сж отъ страни на вхолната врата, а третата е надъ вратата. Това изображение с придружено отъ обяснителень надписъ: T(1[z]h[o]f:[x]--Съ него печаторЬзачътъ с искалъ да обясни, чс гравирани-ятъ отъ него образъ представя градъ Търново (Обр. 61). Ио сжщия начинъ понятието градъ се представя и въ па-метпицитЬ на монументалното съвременно изкуство? Ико-нографската тема съ образит'к на Иванъ АсФнь и свети
Димитъръ има символиченъ характеръ; въ нея двамата сж прслставсни, както вече споменахме, като закрилници на престолния градъ — Търново.
Въ монетнигЬ образи, както и въ паметницитФ на монументалното изку-ство, дето фигурата па владетеля заема централно м-Ьсто, винаги се пом'Ьстватъ алегорични изображения, имащи за задача да подчертаятъ нрелъ очитЪ па широ-
Обр. 61. — Медиа монета ня Ин. Александра.
Abb. 61.—Kupfermiinzc der Zaren Ivan Alexander.
1 W. Wrotli. Catalogue of the coins of the Vandals, Ostrogoths arid Lombards and of the E in-piresof T li e s s a 1 о n 1 c a, Nicaea and Trapeztind in the Brit. Muzeuin, London 1911. 198 и табл. XXVI 7. Поради разваления образъ авторьтъ не е разпозпалъ модела ; той го смЪтя за глобуса, съ кръеть (лържава); Н. Good acre, A handbook of the Coinage of the Byzantine Empire, London 1933, 305, 6. Сжщиятъ видъ модель на Солунъ (крепостьта) държи съ две ржце св. Димитъръ въ сребършгт! помизми на Тодоръ Ангслъ, срв. Герасимовъ цйг. съч об. 202: И Петровичи, Нумлз-матичар. 1] 1935. 31 сл.; Н. Bu ch спа u. Blatter fur Miinzfreunde 5.5 (1920) 1сл. (вж. горе обр. 62)
I 2 3 11. Мушмовъ, МонстнтЬ и печатптЪ на бъдгарскитЕ. царе, София 1924. 113, Обр.
3 A. Grabar, L’Empereur dans I’art byzanlln, Paris, 1936, 16.
Ю2 Г. ГЕРАСИМОВЪ. ДВЕ ПЕПОЗНАТИ ДО СЕГА МОНЕТИ НА ЦАРЬ ИВАНЪ АСТ.НЬ 11
ката народна маса пеобикповенната сущность на царя. Поср!дствомъ определен» сгожети владстельтъ въ мопетигв се представя като победитель, закрилникъ на сто.чицата и пр. Съ символични образи въ монетит!, конто с ж били въ ср!днит! в!кове едно отъ пропаганд нит! средства, се изтъква идсята за божествения ха-рактеръ на властьта на царя1, неговата сила на войнь2 и пр. и пр. Отъ такова естество е и темата въ занимаващит! ни тукъ медни монети на Ив. Ас!нь 11. Въ т!хъ царьтъ се слави заедпо съ пеговия свстецъ каго поддръжникъ, закрилникъ иа своя градъ. Въ спомепатит! по-горе златни монети на царь Иванъ Асъпь, по-следниятъ с представснъ символично като победитель; Свети Димитъръ Солунски чрезъ подходящи жестове му вржчва меча на победата.
Новиятъ типъ отъ медлит! монети на Иванъ Ас!нь II не е познатъ въ монетит! на българскит! царе следъ него.
Близка аналогия на иконографската тема отъ нашит! монети намираме въ н!кои отъ меднит! монети на съвременницит! на Ив. Ас!пя, Солунскит! деспота Тодоръ и Мануилъ Ангелъ.3 Въ т!хнит! монети владетслит! сж представени с!д-нали или прави съ св. Димитъръ, държащи заедпо модела на Солунъ. Въпросната тема, дето царьтъ и свстецътъ см изобразени като защитници на престолпия градъ, из-глежда ла не е намерила доетжпъ въ репертуара отъ ти-пове въ монетит! па византийских! имнератори въ Цариградъ. Поне до сега не е намерена нито една т'кхна монета съ аналогична иконографска тема. Вь монетит! на Палеолозит!, обаче, намираме изобразенъ само императоръ тъ като закрилникъ на града — Цариградъ. Тъй въ една рсдица медни монети Михаилъ VIII Палсологъ, въз-становитсльтъ на византийската империя въ Цариградъ, е изобразенъ въ странната за снова време на гол!мо благочестие фигура иа ангелъ съ разперени надъ града кри-ла, съ царска корона, скиптъръ и свитъкъ.1 Чрезъ тая
много нсобичайна символична тема, императорътъ с представепъ и възвеличснъ като ангелъ-хранитель на освободения отъ пего отъ латипцит! Цариградъ.
Въ другъ типъ медни монети, сжщиятъ владетель е представенъ пакъ съ крнла въ ц!лъ ръеть, държащъ въ д!сната ржка модела на Цариградъ, а въ л!-
Обр. 62. Монета пл То доръ Ангелъ
Abb. 62. Mflnze des Theodor Angel
1 Тая идея e коикретизиряна съ изобразяпане на Инсусъ Христосъ пли Богородица коро-нясвавш или б.тагославяши владетеля, срв. Wroth, Catalogue of Hie imp. Bvzant. Coins, табл. J.1II 2; LIV 10, 12; LVU 13; LXXI, 3—6; LXXIV 1 3 и np.
2 Владстельтъ получают орлокие отъ снетецъ, арахаигелъ и пр. вж. Wroth, нит. съч., LXXI 16. 17; LXX11 1. Срп. изображенного върху златната монета на царь Иванъ АсЪпя, Гера с и-м о в ъ. цит. съч., 362. обр. 199.
1 W. Wroth, Catalogue of the Coins of Vandals etc., табл. XXVI 7 и 10; и въ иеизда-дсни у.слии монети на Тодоръ Ангелъ, срв. Гераси м о в ъ. Прпносъ къмъ пумизматиката на Со-луиската империя, Сбориикъ пт. наметь на П. Мутафчневъ.
1 Catalogue Coll. Р h о t i a d е s Pacha, Гл 672.
Т. ГЕРАСИМОВ!,. ДНЕ ПЕПОЗПАТИ ДО СЕГА МОНЕТИ НА ЦАРЬ ИВАНЪ АСЪНЬ II ЮЗ
вата — скиптъра си.1 Сжщиятъ този иконографски мотивъ е повторенъ и въ монета на пеговия наследникъ Андроникъ II.-’ Този сюжетъ намираме и въ пЪкои отъ монетигЬ на Иоана VIII Палеологъ.3 *
Въ монетитЪ на Палерлозит-b намираме и още единъ иконографски типъ, въ който с въплотена тогавашпата идея за града и пеговия върховенъ закрилникъ. Докато въ споменатит’Ь горе два типа монети върховенъ защитпикъ на градъ Ца-ригридъ се явява само импсраторътъ, въ златпит-Ь ноыизми на Михаилъ VHP и т±зи на наследника му Андроникъ II5 — това е Богородица. Върху опаката страна на тия монети с изобразена до поясъ Влахерпската Богородица6 съ вдигнати за молитва ржце въ срТдата на крепостнитЪ степи па Цариградъ (то ps-ря тг:Хо;), представени като вЪнецъ около образа на защитницата на града.7
РазгледанитЪ тукъ символични изображения на защитници па престолпия „богоспасяемъ* градъ отъ монститЪ на Иванъ Ас±ня, на СолунскигЬ деспота Тодоръ и Мануилъ, както и тия на Палеолозит-Ь Михаилъ VIII, Андроникъ II и Иоаиъ VIII, представятъ далечни преживтлици на гениит'Ь покровители на града (genius loci) или специалисте божество tuZs zozew;8 и други богове отъ древнос гьта.
Християнството още отъ рано е възприело тая идея за върховни существа закрилннци на населенит'Ь м±,ста и по свой пачинъ и съ свои изразни средства я е определило9. ЕзическитТ Э-гс! крояйлякц10 сж замйнсни съ образиъЬ на християнски върховни сили и сжщества. На входната врата на укрспснигЬ градове христианигЬ сж поставили гравирани знацитЬ на Христа,11 молитви къмъ Него1'2 или Богородица,13 въ конто rb сс призоваватъ да бждатъ закрилннци на града отъ злили и отъ пе-приятелитТ, конто често сж застрашавали живота и имущество™ на жителигк му.
Интересепъ се явява въпросътъ, дали въпросната иконографска тема въ новоткрититЬ монети на Ив. Асъня, тъй рЪдка и необичайна за монетитЬ отъ снова
1 J. Sabatier, Description generate des ntoiiiiales byzantines, Paris 1862, габл. I.IX 12.
2 Неиздадени монети отъ сбирката пъ Народння Музей въ София.
s Sabatier, цит. съч., табл. [.XIV 2, 3.
1 Sabatier, цит. съч., табл. [.IX 3, 4; Wroth, Catal. of the imp. Byzant. Coins, табл. LXXIV 1. 2.
3 Sabatier, цит. сьч., табл. LX 3; Wroth, цит. съч., I.XXIV 10—18.
6 II. К о н л а к о в ъ. Иконография Богоматери, II, Петроградъ 1916, 72; J. Ра padopou-
los, Les palais ct les eglises des Blachcrncs. ThessaJonique 1928, 68.
7 Wroth, цит. съч., стр. LXIX.
* Daremberg-Saglio, DiCtionnaire ties antiques etc. стр. 1493; за гйэд ndAe«S вж.
Daremberg-Saglio, цит. съч., 1266; W. Ros ch er, Lexikon der greich. und rbni. Mythologie. Leipzig., Hufer, 1332.
9 Въ срФдпитЪ bLkobc античнигЬ гении или божества — покровители на градоветТ сж замкнете съ светцн, Христа или Богородица, cpn. Л. Grabar. L’Etnpercur, 174.
10 R о s с h е г, цит. съч., 3133, Герасимовъ, Нумизматнчсски приносъ къмъ религиита иа Тракия, ИДИ. VIII 1931, 162 сл.
11 Р. Collart, Philippes ville de Macedoine etc. Paris 1937, 467.
,s При разкоикитЬ на античния градъ Филипп с намЬренъ при градската врата надпись съ обращение къмъ Христа да пази градътъ: „Kvpie "Igaou Xpiari. ycvvq&cis ск TijS Первое MapiaS, araup [шЭе'б] [Si'PjpaS, fsij&ei Trj лоА]« тайгу crijvci eiS unavr[a| [xpCvov xai феАс^оч touS Svjrol kc'o[ik]ovvtcS eK 56$ [ач aou| и пр., сри. С о 11 а г t, цит. съч.. 168.
13 Въ Цариградъ се е пЪлъ при разни случаи и тържествз единъ химнъ на Влахерпската Богородица, въ който тя се парича ‘Yntp-дсхоъ стран] yds, ср. Const. Рог ph yr. De cerini., ed. Bonn-609, 6; Papadopoulos, цпт. съч., 41.
104 Т. ГЕРАСИМОВ Ь. ДВЕ НЕЛОЗНАТИ ДО СЕГА МОНЕТИ НА ЦАРЬ ИВАНЪ АСТ.НЬ II
времс, е създадена нарочно за монетитЪ, или с подражание на нФкой монумента-ленъ образъ, вече сжщестнуващъ въ Търново. Последнего предположение не е невъзможно, тъй-като въ византийскитЬ монети се с практикувало копирането на н^кои иконографски теми отъ монументалното изкуство. Характсрснъ нрим’Ьръ е изображение™ на Андроникъ 11 Палеологь върху не го вит i златни солиди въ нрос-кннсзисъ нредъ Спасителя.1 * Тази тема с позната отъ една мозайка въ св. София въ Цариградъ, изобразяваща имнераторъ, колЪничил ь предъ Христа/-' и отъ една бронзова трупа на сапция имнераторъ, въ която той е кол'Ьничилъ предъ своя патронь Лрахангелъ Мнхаилъ3. Особено често но монетитЬ се възпроизвеждатъ образи па прочути икони па Христа4, Богородица5 и др. За сега положитсленъ отговоръ на изпъкналия въпросъ не може да се ладе, тъй като ни л плевать как-
вито и да сж загатвания или писмепни извори.
До известна степень аналогия въ композицията и съдържанието на напшя образъ намираме въ едно стснописно изображение на апостолитЪ Петъръ и Панель въ църквата, посветена на тЪхъ въ гр. Търново. Въ тая стенна композиция
Обр. 63. Бролзовъ меля-лиопъ отъ Филипополъ
Abb. 63. .Bronzcmcdaillon von Phllipptipolts
два мата сж представени като закрилници на „.земпата (Христова та) църква" — държащи заедно помежду си единъ модель на храмъ.6 На основание на стилнитЪ особсности на образитФ, както и характера на буквитЪ огъ надписи. Ti при образитЪ, въпросната композиция се датира къмъ X в^къ. Тя обаче тр^бва да се осланя на но-старъ образецъ, създаденъ може би нрезъ XIII—XIV вЪкъ.
Тукъ му е MiCTOTO да споменемъ, че иконограф-скиятъ мотивъ съ владетели и божество като закрилници на дадснъ обектъ — храмъ или градъ, сжществува ото въ анти'шата споха, Тлпиченъ примЪръ за това е образътъ върху единъ бронзовъ меуалионъ, сочень въ градъ Филипополъ (Пловливъ) при Елагабалъ7 (обр. 63). Тукъ сж изобразени самиятъ импсраторъ Елагабалъ и Апо-
лонъ Кендризосъ като закрилници на посветсния на тФхъ храмъ въ Филипополъ.
1 Wroth, цит. съч.. таб.1. 1.XX1V 10—12.
- Grabar, ниi. съч., тай.). XV1JJ-
’ Ра с hy in., Ik An<Ir. Palaeol. III. 15. 234; Ebersolt. Les arts somptuaires, 131; Grabar, цит. съч., HI.
* Photiades Pacha, .Vu 67f>; A. D u in о n t, Medaillc luddite represents at ("image de Jesus Sauvcur Chalcccn. Rev. Num. 1867, 195 сл.; Wroth. цит. съч. стр. LVL
5 Върху монети на Констаптпнъ Моноиахъ е възпронзвелсво копие на прочутата цари-градска икона на Влахепската Богородица, срв. И. Толстой, О монет 1 Конст. Мономаха съ изо-бражешемъ Вляхернской Бож1ей Матери, Записки Арх. обш. Ill 1 сл.; W го th. цит. съч., 503, табл. LIX 5. Сжши тъй въ иЬкои визапт. монети е представеиа и иконаia па Богородица Агиосоритиса (срв. Н. Кондаковъ, цит. съч. II стр. 294 сл.), вж. Т. Bertel ё, Z. f. Num. XXXVI 1926, таб-i. IV 101.
е Б. Филовъ, Старобългарско изкустио, София, 1922, табл. XV.
' В. Rick. Die Tempcitrsgende Gotiheitcn nsw. O.Jh VII 1904. 11. №. 2. обр. 14; T. Гера ch mob ъ, Год. Плова, библ, и музей 1931—1934 (1.36), 128.
Т. ГЕРАСИМОВ!». ДВЕ ПЕПОЗНЛТИ ДО СЕГА МОНЕТИ НА ЦАРЬ ИВАНЪ ЛСЪНЬ И 1Q5
Като посочваие тоя примЪръ отъ древиостьта, ние съвссмъ не смЪтаые, че може да се носочи нккога прототипа па икоиографската гема отъ нашигк монети. ТсмитЬ съ подробно съдържапие мотать да бхдатъ създадепия въ различии времена независимо и самостойно, безъ да има заемки.
При разглежданс на композицията отъ АсЬновит-Ь монети хвърля сс въ очи и гая особеносгь, че царьтъ е представенъ като равснъ на св. Димитъръ кой го сноредъ схвзцаизяга на църквата е по-върховно существо отъ сиъртнигЬ Царьтъ е изобразснь въ сднакъвъ ръсть съ светеца и върши еднакво действие съ него — ггоддържа модела на гр. Гърново. Това изравняванс иь изобразената сцена е много нсобичайно за тогавашпит'Ь вЪрски и теоложки представи. Въ до-сега нознагигъ български и византийски монети, както и въ другит-h образи (мо-зайки, стенописи, миииатюри и нр.), дето е изобразень владетель съ Христосъ или светецъ, винаги първиягь е изобразень въ едно подчинено положение спрЪмо Христа или светецътъ. Христосъ, Богородица или светецътъ винаги сл представсни като по висши въ исрархично отношение, било като коронясватъ владетеля, давать му ИНСИГНИИ на власть, мсчъ на победа и пр. пр. Дори въ н^Ькои случаи гравьорътъ на монетнит! образи ощс по-нагледно с представилъ тин различия, като представя Христа1 или Богородица- въ по-го.тЬмъ ръстъ отъ тоя на царя, одна представа сжществуваща отъ дълбока древность. Ние мислимъ, че това вышлю изравняванс по положение се е наложило не само отъ композицията, но и отъ съдържанието на темата, въ конто и владетель и светецъ се явяватъ заедно като закрилници на столицата Търново.
Въ описания новь типъ мсдпи монети на Иванъ ДсЬня ние трЪбва да виждаме слчцо тъй пронагапдна тенденция. Въ иконографския сюжетъ на т'кзи медни монети отново е подчсртапъ пЬкогашиия слухъ, използуванъ тъй умоло огь Ас'Ьнь 1, че въ борбитЪ на българитЬ съ гърцитк гЬхниятъ нъкогашенъ закрил-ннкъ Св. Димитъръ Солунски е на страната на първитЬ. Той закриля и столицата имъ Търново — градътъ на ЛсЪневци.
ZWEI UNVEROFFENTL1C11TE MONZEN DES ZAREN IVAN ASEN II
Dcr Verfasser behandelt zwei nenentdecktc Kiipfermlinzen des bulgarischen Zar van Ascn II. Auf den Vorderseiten dieser Miinzcn sind der Zar und dcr Heilige Demetrius von Thessloriike aufrechtstehend, dargcstcllt. Die bciden halten zusanuncn ein Modell der Burg der Residenzstadt Tirnovo (Abb. 59 und 60). Oben und rechts sict man Reste von bulgarischen Aufschriften I fjiix] und стяг Дил,[н] r[p»f]. Auf dcr Rilckscile ist das Brusibild des Christus Pantokrator angcbracht.
Die Burg von Tirnovo ist auch einnial auf den Miinzcn des Zaren Ivan Alexander dargestcllt (Abb. 61). Der ikonographische Typus dcr Vordcrseite, der ztnn ersten Mai
1 Wrolli. цнг. съч.. табл. 1.111 2; l-Xl 11, 12; сжщото иамираме и въ други образи, срв. Orabar, цит. съч. табл.. XXV 2: XXVI 1, 2.	“
8 Wroth, цит. съч., LV11 13; I.XIX 3.
106 Т. ГЕРАСИМОВЪ. ДВЕ НЕПОЗНАГИ ДО СЕГА МОНЕТИ НЛ ЦАРЬ ИВАНЪ АСЪНЬ 11
in der bulgarischen Numismatik erscheint, slcllt den Konig Ivan Ascn II und scinen Schutzpatron Hciligen Demetrius als Schinner dcr bulgarischen Hauptstadt Tirnovo, dar. Diescr Typus findet seine nachstc Parallelc in manchcn Kupfcrmilnzen dcr Despo-ten von Thessalonikc, wo der Herscher gerneinsani mit scinem Patron das Modell von Thessalonike (Sic Wroth, Coins of the Vandals usw., Taf. XXVI, 7 u. 10) tr3gt.
Am Ende crwiihnt der Vcrfasser einige byzantinische Milnzen, auf dcren Vordcr-seiten der Kaiser allein als Schirmer dcr Residenz Byzantion dargestellt ist.
Theodor Gerassimov.
ДВЕ СТАРИННИ МАНАСТИРСКИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
отъ АСЕНЪ ВАСИЛИЕВ!..
1. Манастирътъ „Св. Атапасий Александрине к и* при с. Журче.
Манастирътъ „Св. Атапасий Алсксандрийски“ се наынра на около половинъ часъ източно отъ с. Журче, Крушевско. Землищсто на селото е разположено въ
Обр. 61. Въшпенъ изгледъ на цнрквата „Сп. Атапасий Алексапдрпйски" отъ манастцра при с. Журче.
Abb. 64. Kfrctic Athanasius von Alexandria im Kloster bei 2nrcc. Ausscnansicht.
108
АС. ВАСИЛИЕВ Ь. ДВЕ СТАРИННИ НЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
разклоненията па Крушевската „лапина, тамъ гдето предпланинитЪ се спускать къмъ горного течение на р. Черна. Манастирътъ е разлоложенъ въ елиа хубава котловина, умЪло прикритъ отъ всички страни. До този манастнръ можс да се стигие както отъ Крушево, така и отъ Битоля за около петь часа пжть. Малката църквица на манастира, сгушена въ гориста пазва, е заобиколена отъ нЪколко стари паянтови жилищни и стопански постройки (обр. 64). За щастис тя е твърдс добре .запазепа, а заедно съ това и нейнитЬ стенописи.
Църквата е еднокорабна, сдноапсидна постройка, съ куполпа иартика, строена вероятно наскоро следъ построяването на църквата. И лвстЪ постройки датуватъ отъ първата половина на XVII в'Ькъ, споредъ осгавепит-b и добре за-пазени надписи. Църквата е задана съ огладени, но разноформенн камъни. Покрита е съ полуцилиндриченъ сводъ, устойчивостьта на конто е засилена съ напрЪчни дър-вени греди, евързващи сретуположнит-t степи. ВънрЪки това обаче по дължипата на свода се е появила слаба „укнатина. Покривътъ е съ обикновеии стари керемиди.
Отъ „риложениятъ планъ (обр. 65) се вижда общото строително разполо-
жение на църквата. РазмЪритЬ й сж 8.20 м. дължина безъ апсидата и 5.20 м. ши-
---;--:—5—г-----1
Обр. 63.  Планъ па църквата отъ мопа-сгира при с. Журче. Abb. 58. Kkisterkir-cbe bei Zttrce.
Grundriss.
нати малки ниши,
рочипа. СтенитЪ сж дебели по 0’75 м. Входната врата се Памира на западната стена. Забележителното въ общо взето обыкновения планъ сж чстиритЪ пиластри вжтре въ църквата, при-съсдинени по два откъмъ южната и северната стена. ТЪ сж наддадени по около пстдесеть сантиметра навънъ отъ чертата на стенитЬ. Т-Ьзи пиластри спомагатъ преди всичко за сигур-ностьта на свода. Свързани съ правилни полукржгли арки, т'Ь образуватъ здрава основа въ неговит-h пета. По този начинъ с спестено отъ общото удебеляване на стенигк и с за-пазено по-голъыо пространство за вжтрсшностьта на църквата. Така сж получепи по дължипата па стснитЪ „сл'Ьпи арка-ди', а отъ страна на пиластритЪ — плоскодъпни приземни ниши, по три на вс'Ька стена, конто започватъ отъ самия подъ. Т"Ьзи форми въ стенитЪ, въ нашего описание шс наричаме ниши. Т-h разнообразяватъ вжтрешната архитектурна структура па църквата, а отъ друга страна сж използувани за изо-билното и разнообразного й украсяване съ стенописи. Църквата се осв^тява отъ единъ прозорецъ на южната стена, широкъ 65 см., който пробива ср'Ьдната ниша. Апсидата с снабдепа съ малко прозорче — пропепъ, а друго подобно е оставено въ свода на олтарнага часть отъ югъ и служи нре-димно за провЬтряване. Апсидата отвънъ е начупепа псто-страпно, а отъ вжтрс е обточена съ единъ низъкъ псзулъ широкъ 20 см. Въ .ткво и въ дЪсно отъ апсидата сж вдлъб отъ конто .тЬвата е използувана за проскомидия. До тЪ-хъ на
северната и южната степа сж
оставепи други малки правожгълни ниши.
АС. ВАСИЛИЕВ!.. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
109
Този видъ църкви. съ вжтрешни пиластри и ниши между тЬхъ, сж твърде р-Ьдки за пашата архитектура. Подобна църква нис знаемъ въ с. Гораповци, Кю-стендилско, планътъ на конто напълпо отговаря на разглеж.таната отъ насъ църква .
Къмъ църквата с пристроена партика. Отъ оставения надписъ на стено-писит'Ь й се вижда, че т'Ь сж рисувани петь години но-късно отъ т'Ьзи въ църквата. Ние мислимъ, че и самата партика с прибавсна но-късно. Тя обхвата швро-чината на църквата. Основата й с развита върху правилна квадратна плоскость. Нартиката с куполпо засводена пристройка, стжпила на чстири пиластри, два отъ конто сж долепепи до църквата и сж удълженис на стснитЬ й, а другит'Ь два сж. съ двойни рамене. Т'Ьзи пиластри сж свързани съ полукржгли арки, а въ основата на последнит'Ь сж прокарани дървени гредн. Върху аркит-Ь е изграденъ купола. Неговиятъ покривъ се издига малко по-високо отъ този на църквата. Въ послсд-пнгв години, за да се ограпичи лесниятъ достжпъ въ нартиката презъ широкит-Ь й отвори, с построена лека ограда.
Ц'Ьлата църква отвжтре, както и купола и пиластрит'Ь на артиката сж по-крити съ стенописи. Това е станало презъ XVU в'Ькъ. Стенописит'Ь и въ двет'Ь помещения сж. добре запазени, особсно Т'Ьзи въ нартиката, гдето, като изключимъ малки части въ долния край на пиластрит'Ь, замазани съ варовъ разтворъ, остана-лит'Ь носятъ огне онази свежесть получена при рисувапето иыъ. ТЬзи въ църквата, сж опушени отъ дима па свети и капдила, безъ обаче да се е получило преко-мЬрно зачерняванс.
Отъ надписа въ църквата, конто е добре запазенъ, узпавамс, че тя е била построена и стенописит-Ь й сж рисувани презъ 1617 година. Яспиятъ текстъ на надписътъ не пи лава основание да ежлимъ, че па това мЬсто е имало по-стара църква, за конто може да сс предполага, чс е била развалена и на нейно м-Ьсто изградена сегашната. Надписътъ надъ вратата има следното съдържание: нзко.н-iiibHS ацз । поспсн ншк.нк сипа и скпрьшснц стлго д8\\1 гкгради: ct и пнеагк пн Ко-жестышк Х(м.м8 стлго друнсреа \?»това ао/насш ллсиидрпнчкк: калл о .зрке настои телк c.Hfpfiih (р.нонаук urS.iitiih ншсшф| ср.ионлук. . . тптор Ни ко Клькое8 w Ни толлл и почв се пис.1 лпаевцз киша а: и сверши сс .нес'Ьцл августа: й днь . . нвл тптори кои св потрЗдпшс .пало иди днюго к да и прости на царствен псбвсио ва г.Тт;и. а.нипь.
Името на настоятсля-йеромопахъ е напълно изтрнто Ктиторътъ на църквата е билъ н'Ькой си Петко Влъковъ отъ Битоля. Отъ налписа с ясно, че църквата е била съградена отново. Въ него не се споменава за възобновяване па храма, а разпространсното повЬрие между мЬстпото население, че на сжщото м'Ьсто е имало и прели това манастнръ, мжчно може да се установи. Намъ ни липсватъ и каквито и да било документа отъ миналото, въ конто да се спомснува, че е сжществувалъ манастнръ при с. Журче?
В. Иванова. Неиздадспи църкви въ юпнапалнл България Годишпикъ па Ияр. Музей, кн V (1926—1931). София 1933, стр. 264 сл. Въ статията е посочена и литература за подобии църкви.
- М. Ti. .Ъубипкови!). Две иркве XV]]-or иска у крушевскомъ срезу, Гласник Скоп. и. д, XXI, 19-10 стр. 155.
но
АС. ВАСИЛИЕВ^. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
Стенописи. Благодарение на разпообразната стенна повърхнина, вжгреш-ностьта на църквата е оживена съ множество стенописи, конто покриватъ стенитк, аркигЬ, пиластрнтк и свода. Безъ да сл претърп'Ьли особени повреди, тъзи стенописи сл запазепи почти папълно въ първоначалния имъ видъ. Ннс ще опишемъ т'Ьхното разположение.
На източиата стена (обр. 66), въ ансидата е св. Богородица Ширшая Небесъ
Неточна стена.
Обр. 66. РачпрсдЪ ленне на степопи-ситЬ но иэточиата стена,въ ансидата и протсаиса въ църквата при с. Журчс.
Oslwand.
Abb. 66. Kirclie bei 2urcc. Vertcilung der Wandmalereien an der Ostwand, in der Apsis nnd in der Prothesisnische.
Западня стена Обр. 67. РазпрсдЪ-ление на стснопи-снтТ. по аападната стена пъ църкната при с. Журчс.
Westwand Abb 67. Kirclie in Zurce. Verleilung der Wandtnalereien an der Westwand.
Ссйсрпа стена
Обр. 68. Ра.чнрсд-Ьление на степописитЬ п<> сснер-ната стена и нипштЬ въ нея, въ църквата при с. Журчс.
West	Nordwand	Ost
Abb. 68. Kirclie bei Zurce, Verteiliing der Wand-malcreicn an der Nordwand nnd in den Nisctien daselbsl-
(1), въ проскомилията e Христосъ свалеиъ отъ кръета (2). Въ лЪво на апсидата с изобразенъ Архангелъ Гавриилъ (3) и въ
дЪсно св. Богородица (4) отъ сиенита Благовещение.
На западната стена'(обр.67) надъ вратата евъзпоменателпиятъ надпись (5), надъ него въ люнета е Успенисто на св. Богородица (6). Въ л'кво отъ вратата е Архангелъ Михаилъ (7), а въ дТ-сно св. Царь Констаитинъ и царица Елена (8).
На северната стена (обр. 68) сж въ първата (западиа) пиша св. Сава Иеру-салимски (9), св. Антоний (10), св. Евтимий (11). Въ арката около нишата — св. Илия (12), св. Пстка (13), св. Неделя (14). Въ ср'кдната пиша с изобразепа снената Дейсисъ (15), а въ арката около тази ниша сж св. Яковъ (16), два ангели (17 л 18), Исусъ Христосъ — (Богь Саваотъ?) (19) и св. Петъръ (20). Третата — източна пиша, която е въ олтара. е замазана съ варь и нс може да сс разбере за сега, кое изображение е дадено въ вся (21). Надъ аркит-fe следва редици отъ кржгове съ свегци — три надъ първата арка, а четири надъ Дейсиса. Между ткхъ с еван-гелистъ Лука (22) и евангслистъ Матей (23). Подъ тЪхъ сж. св. Меркурий (21) и св. Онуфрий (25). Надъ третата нита е изобразепа старозаветната Троица (26).
I
АС. ВАСИЛИЕВ!». ДВЕ СТАРИННИ ЦЕРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
111
На южната стена — (обр. 69) първата ниша отъ изтокъ къмъ западъ, на-мираща се въ олтарната часть, е сжщо така замазана съ варь (27). Въ срЪдпата ниша до прозореца сж образигЬ на св. Георги (28) и св. Димитъръ (29). Въ арката около нея сж св. Никола (30), св. Нанталеймонъ (31), св. Козма (32), св. Да-
Изтокъ	Зипадт.
Южна стена
Обр. 69. РазпрсдЬлеиие па стсиочиситк по южната степа и пишнтЪ въ нсп.
Ost	Slid wand	* West
Abb. 69. Kirche bei 2urcc. Vcrteilung der Wandmalcrcien an <ler Siidwand und in den Nisclien daselbsl.
мянъ (33), св. Несторъ (34). Третата (западиа) ниша е изпълпена съ образитъ на св. Теодоръ Тиронъ(35) и св. Теодоръ Стратилатъ (36). Около тази ниша въ арката й сж Алекси челов'Ькъ Божи (37). св. Екатерина (38), св. Анастасия (39) и св Прокопий (40). Както на срешуноложната стена, така и тукъ надъ аркит'Ь е нзписана редица съ сжшото число кржгове, а между тФ.хъ сж — въ началото на редицата Аврамова жертва (41), св-Прохоръ (42), евангелистъ Иоанъ (43), евангс-шетъ Марко (44), а подъ т'Ьхъ св. Макарий (45) и св. Атанасий (46).
Стенописитъ на свода сж подрсдени въ сложна композиция — (обр. 70). Въ основата му,
Сводъ.
Обр. 70. Разпред-Ьлепис на стенописи тЬ по спада иа църквата при с. Журче
Gewolbc.
Abb. 70. Kirchc in ZurJe. Verteilung der Wandnalcrcicn am Gewolbc.
но посока изтокъ-западь, сж представени въ две редици по шесть сцепи съ събития отъ живота на Исуса Христа. ТЕ сж слсднит-fe: на северната страна — отъ изтокъ къмъ западъ. Рождество Христово (47), Сретение Христово (48), Кръщение (49), Възкрсссние Лазарово (50), Влизането въ Иерусалимъ (51) и Пилатоно еждене (52). На южната страна сж сцепитЪ Разпятнс Христово (53), Снятие отъ кръета (54), Женить на гроба Господень (55), Възкрссение Христово (56), Осе-зание Томино (57) и Сошедствие на св. Духъ (58). СтснописитЪ по зенита на свода с ж разпредЪлепи така: срИдата с заета отъ комбинация на окржжностн и квад
ратъ съ джговидпн странн. Между първата външна и една втора вписана въ не»
112
АС. ВЛСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЕРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
окружность су изрисувани двадесеть и осень ангелы (59). Въ квадрата с вписана още една окружность, въ конто е изобразенъ Исусъ Христосъ Пантократоръ |С0)-Въ углитк на квадрата су помкстсни четмри малки окружности, изпълнены съ емблемигк на евангслиститк — ангелъ (61), орелъ (62), вол ь (63) и лъвъ (64). Въ двата края на свода су отдклени голкми правоугълпи полета, въ източното отъ конто с прсдставсно Възнссение Господне (66). Между еркдг.шната окружность и т'кзи композиции с поставсна нсособена широка лепта, изпълнена ci. орнамент и (67). Отъ дветк й страны су образитТ. на ссемь светим — св. Епифзнин (6.8), св. Григорий (69), св. Поликарпий (70), св. Амфилий (71), св. Ермолий (72), св . . . . (73), св. Григорий (74), св.(75). Ткзи композиции въ свода су обточены
отъ странитк по цклата дължина съ по одна родина медалиопи, въ векка отъ която су помкстсни по седемнадесеть медалиона или всичко тридесеть и шесть (76). Тк су изнълпеии съ образитк на свстци и пророци, имепата на конто нс из-брояваме. Праздпитк малки полета, конто тукъ-тамс су останали между отдкл нитк медалиони и други формы, су запълисни съ растителни орнаменты. Клопчетата. листата и цвктонетк су много умкло стилизирани. Ткзи орнаменты не су претру-пани, ткхната приятна композиция леко попълва опредкленитк имъ мкста. Нккуде като допълнителпи прибавки су използувапи малки крилати серафимы. Всички отдклни полета, въ конто су рисувапи сцепитк или отдклни образи, су рамкирани съ широка червена черта, обточена отъ дветк й страни съ тъпки бкли нишки-Това разпредкление на стенониситТ. съ представеплтк образи и сцени, споредъ запазенитк прением отъ по-късни времена отговаря на опредкленитк мкста въ църковната украса.
Художникътъ с билъ добъръ изпълнитель и техникъ. Отъ надписа, да-денъ по-горе, се вижда, че той е уепклъ ла нарисува многобройнитк композиции и отдклни образи въ твърдс кратко време. Изписването на църквата, споредъ този надпись, е започнало на 1 юний 1617 година и е завършено па 2 августъ сущата година. Въ продълженис на два месеци той е могълъ да извърши тази работа. Отъ сдинството, както на стила, така и на технического изпълненне се вижда, че цклата украса на църквата е дкло из единъ човккъ. Разбиранията на този рису-вачъ за форма и рисунка, както и за колорнтъ су твърде изысканы. Естествепо, тон е напълно въ духа на изкуството отъ това време. Нему не могатъ да се припишатъ нккакви особено изключителни качества, обаче, ясно личи, че с билъ школуванъ и даровитъ изпълнитель. Задачата, която с тркбвало да превъзмогне като стилизаторъ на формата, за него е уяснена. Той твърдо се придържа къмъ онаследенитк и завещапитк отъ миналото оиити и вкусъ, обаче, лекогата съ която ги предана, су действително на способенъ изпълнитель. Той подкупва съ колоритного чувство и съ опита си да предало тукъ таме изрази, подходни за момента въ представянитк сцены. Това с очебийно отъ вложеното чувство при изпълненнето на Христовиятъ образъ въ еркдишния кругъ на свода (обр. 71). Тукъ може да се подчертае безукорната постройка на фигурата, дадспа въ пълепъ ви-сокъ бюстъ. Нрезъ дветк руце с прехвърлепа широка дипла отъ химатия, така
АС. ВАСИЛИЕВ"!». ДВЕ СГАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
ИЗ
че се виждатъ само киткитЪ имъ. Съ д'Ьсната ржка, дланьта на която с обърната напрсдъ, Христосъ благославя, а съ л1.вата придържа евангелието. Самиятъ образъ е нравдивъ, но художникъгь е пресилилъ нсговия изразъ. ФормитЪ на лиието сж доста остри и геометрични. Тази геометричность се е отразила и на самия изразъ
Обр. 71. Журче. Исусъ Христосъ Паитокрзторъ <»гъ свода пь пъркната. Abb. 71, Zurcc. Pautokraton.larsiclkjnj' von Kirchcngcwolbc,
Христосъ, съ своитЪ пресилеио гол'Ьыи и линейно подчертани очи гледа строго и внушително. Неговиятъ погледъ отбЪгва отъ зрителя. Блуждающъ неопред'Ьлено, въ него ние ио-скоро виждамс известна високомЪрность и съдържапис напълно противоположно на това, косто отразява погледа на Христосъ отъ Боянската Църква. Носътъ с даде.чъ напълно линейно. Твърдата конструкция на устнитъ до-принася за суровото изражение на лицето. Сравнявайки този образъ съ останалитЬ образи на Христа въ църквата, ние мислимъ, че изобразительтъ умишлено е под-
Наролспъ архео«ог. музей
9
114
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
черталъ израза на лицето, имайки предвидь, чс той е ноставенъ на представително М’Ьсто между стенониситъ на свода. Това сс вижда и отъ общото имъ разпредЪ-ление, въ което е даденъ само единъ кржгъ въ срТдата. Въ н4жои отъ другигЬ образи на Христа, както е случаятъ при Възкресеннето (обр. 72) и Дейсиса (обр. 73),
Обр. 72. Журчс. Стенописи отъ спода на църквата. Горе — Възпессняс. Фризъ отъ мслялиоии. Долу — Рожлесгио Христоно и Сретение.
Abb. 72. Zurce. Wanchnalercien vom KircliengewOlbe. Open — 1 liminelfalirt. Medail-ionsfries. LJntcri — Christi Gcburt und Maria Lichtmcsse.
Христосъ с прсдставень по-миловидпо, по-спокоенъ изразъ е предаденъ на лицето. У тФ.хъ липсва и сухата геометричность въ сти.тизацията имъ. Въ Възкресеннето Христосъ е рнсуваиъ въ ц-Ьлъ ръеть. Той с въ обикновената си ссднала поза, обиколенъ отъ кржгло сияние. СвФтлвятъ кржгъ с подържанъ отъ чстири ангсли. Тукъ лзразътъ на лицето е споксенъ, доста одухотворенъ, а обработката на от-
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
115
дЪлнит'Ь части — очи, носъ и усга с по-естсствено. Преходит*]» между разлнчнитЪ форми сс чувствува навс*Ькжде, а това имъ придава известна мекота. Този на-чинь на рисуванс сс повтаря и въ главата на Христа отъ Дейсиса (очитЪ тамъ сж повредени). Въ тази композиция, която засма ссверната сродна ниша, художни-кътъ с искалъ да й дате първенство между изображепията (обр. 73). Споредъ устано-
Обр. 73. Журчс. Стенопись иъ срЬдната аркадна стена — Дейснсъ.
Abb. 73. Zurce. Wnndbild von der inneren Arkademvand.
венит-fc правила Христосъ e прсдставенъ като Великъ архиерей, седналъ на широкъ полузатворенъ тропъ. Отъ дъсната му страна с правостояша св. Богородица, а срещу нея св. Иванъ Кръститель. И двамата държатъ по единъ кжеъ хартия съ добре запазени молитствени текстовс, написани на славянски. Сжщо така с написанъ текстътъ на отвореиото евангелие, което държи Христосъ. За разлика отъ други
116	АС. ВАСИЛИЕВ!.. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
подобии оцени (въ Търново, Арбанаси, Крсмиковци и др.), тукъ св. Богородица с представена като царица, съ корона на главата. Короната се разширява на горе и завършва съ петь зжба. Тя е украсена съ множество бисери. Така с нарисувана св. Богородица, както ще вилимъ понататъкъ, въ СтЬпчанския манастнръ, а сжщо така въ църквата на с. Зързс, Крушевско? Тукъ, обаче, тя е нарисувана изц'Ьло въ царски доспехи. На главата подъ короната си тя имя забрадка, която се спуска отъ дветЬ страни на лицето и свободно пада върху раменетЪ. Тази забрадка е украсена съ лииейни орнамента и цвЬтя. Няй-сложна е украсата на широката царска мантия, която започва отъ широкий нагръдникъ надолу. Нсйната тежка материя с изобилно покрита сь едри цвктове, разположени шахматно. Един отъ гЬхъ сл; поставени свободно върху основното поле па матернята, а другит'Ь сж орамчени съ джговидни или жгловати форми. Цв-ЬтоветЪ сж свързани съ тънки клончста, конто се виятъ около тЬхъ. Тукъ тамс сж набелязани и бисери. Това орнамснтнране по начало напомва украсата па кафтана отъ обл'Ьклото на Геор-гисвия сипъ Константинъ, кгиторъ въ Банковский манастнръ, съ тази разлика, чс въ Богородичната мантия отъ Журче тазн орнаментация с дадена много пищпо и по-живописно, а въ Бачково повсче въ геометричпа схема. Маитията е прехвърлсна презъ дветЪ ржпе, така че отъ туниката се виждатъ само краищата на т'Ьснит-Ь ржкави. Подъ мантнята се вижда сжщо така богато украсена съ орнамента далматика, по срФдата на която с спусната широка лента. Това царствено об.тЬкло отговаря на ХристовитЬ одежди. Христосъ е сжщо така съ корона на главата. Той е об.тЬченъ въ туника, отъ която се вижда само пълно прилспналитъ ржкави върху ржцст-Ь. Отгоре Христосъ е обл'кчснъ въ далматика съ кжси ржкави. Украсата на тази дреха се състои огъ правилно начертани окржжности, попълнепи съ едри кръстове. ПразднинитЬ между т'Ьзи окржжности сжщо така сж попълнсни съ малки тъмни кръстчета. Около раменегЬ е прехвърленъ омофоръ, който минава подъ широкий колаиъ, препасанъ върху далматиката и който с украсснъ съ едри бисери и скжпи камъни. Третата отъ фигуритъ въ композицията — св. Ивапъ Кръстителъ, с съ скромното си пустинишко об.тЬкло. Фигурит'Ь огь тази композиция сж твърде ум'Ьло разположени върху стенната плоскость. Художникътъ е съум'Ьлъ добре да народи отд-клиитФ петна. Трит-Ь в'Ьнсчни кржгове задъ главигЬ сж свързани съ начупената линия на триставната арка, която допълня фона и раз-нообразява ритмичностьта на ржбоветк отъ арката и широката джга огь трона на Христа.
М-Ьстото не ни позволява да дадемъ подробна описания на всички композиции отъ наоса. Т'Ь повечс или по-малко сж сходни съ пристит'Ь отъ това време изображения. За да направимъ, обаче, н'Ькои съпоставяния между стенописит'Ь въ разглеждапата църква и т'Ьзи отъ СлЪпчаиския монастиръ, за който ще дадемъ описание по-долу, иска кажемъ нЪколко думи и за образа на св. Богородица Зоа-
1	Преф. Б. Филом,, Старобьлгарско изкуство, Софин, 1924. стр. 51—82.
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
117
мснис — въ апсидата (обр. 74). Небссната царица с нарисувана почти въ пфлъ ръсгъ. Тя е молитвено вдигнала ржце. Върху едва широка липла отъ омофория, която се спуска между двете й ржце е изобразенъ Младепецътъ. Медалионътъ, въ който той е поставенъ, е съ неправилна кржговидпа форма. Отъ дветЬ страни на св. Богородица стоять два ангела. Изображението на стоящий отъ лЪво е енлно поврсдсно. Ангелътъ отъ дЪсната и страна е добре запазенъ. Той държи въ .тЬват’а
Обр. 74. Сп. Богородица Ширигая небесъ въ апсидата на пьрквата при с. Журче.
Abb. 74. £игбе. Muttergottesdarstclking in dcr Kirclienapsis.
си ржка глобуса, а лЪсната с свободно вдигната нагорс. ДветЪ фигури на ангелитк сж дребпи въ сравнение съ фигурата на Богородица, която господарува въ апси-лата. На величсстзсната й осанка огговаря убедителното нарисувана глава, съ строгъ изразъ на лицето. Едритк и очи глсдатъ настойчиво. Правиятъ посъ, мал-кит'к ноздри и малкитЪ устий характеризиратъ този общоприетъ типъ отъ визан-тийската иконография. Лицето е подчертано съ широка С'кнка, която се плъзга по
118
ЛС. ВАСИЛИЕВЪ, ДВЕ СТАРИННИ ЦЕРКВИ ВЬ МАКЕДОНИЯ
страннтЪ и оформя овала му- Тази сЬнка спомага за моделацията на ц'Ьлата лицсва форма и й придава по-голЪма пластичность. Това не може да се каже за ржцсгк, респ. киткитЬ на св. Богородица. ТЬ сж кухи, картонени и въпр'Ьки спазснит-fe пропорции въ отд’Ьлвит'Ь имъ части, оставатъ безжизнепи.
Въ колористично отношение художникътъ е застжпилъ живи и разнообразии цвЪтовс. ФоноветЪ сж обикновено тъмни както на композициитЪ, така и на по-летата, върху конто сж рисувани орнаментит'Ь. Нс на всъкжде, обаче, той завършва пространствената представа съ нлосъкъ тонъ. И тамъ гдето той прилага това начало, чссто пжти въ терния край на композициитЪ, надъ главитЬ на фигуритЬ, рисува обикновено триставви арки, конто сс виятъ около ореолигк Вь повсчсто случаи представсвитЬ сцсни сж поставени предъ архитектурни видовс или скалисти планини. Както елнит% така и другитЬ сж дадени условно. Въ архитектурнитЬ пейзажи е рисувалъ сградигЬ върху черенъ фонъ. СградитЪ сж въ св’ктло-гълж-бово, жълто-охрово, червено и бЪло, а скалит-fe съ доста убито червено-винено или охра съ бЪлезникави свЪтлини. ФоновстЪ на медалибнигЬ сж въ нЪколко кон-центрични кржга.
Най-вжтрешниятъ е червеникавъ, сивъ или черенъ (тьзн хармонии се реду-ватъ една следъ друга въ различнитЪ медалиопи). СлсдващигЬ ги следъ това кржгове сж степснувани въ no-свотло отъ сжщитЪ цвЪтове. ОблЪклата сж обикновено въ убита цвЪтове — червени, кафяви, умбра, синьо, свЪтло синьо, охрово. виолетово. ГънкитЬ па дрехитЪ сж дадени съ гсометрично нрави черти, излизащи отъ отд-Ьлни ср-Ьдини. Въ много случаи тЪзи черти се пресичатъ и кръстосватъ. Т'Ь сж съ по-тъмни цвЪтовс отъ тЬзи на дрехата или съ черно. ВисочиннгЪ па гънкитк сж б'Ьлсзникави. Лицата и голитФ части на тълото сж съ тъмно-охровъ проплаз.мосъ. Тази основа е свьрзана съ евътлинит^ съ гЬсни зеленикаво-сиви преходи между свЪтло и тъмно. Дълбочинит-b на еЬнкитЬ с ж стоплени съ червено или кафяво. СвЪтлит'Ь части сж извадени отгоре съ охрово или охрово-розово, а самитЪ евътлини съ бЪло. Общо взето свЪтлос-Ьнката е дадсна силно разграничена. КоситЪ сж съ едри кичури, дадени съ свЪтло върху тъмна основа. Технически художникътъ е работилъ съ .маслена темпера, ноставена много здраво.
Навс'Ькждс надписигЬ сж писанн съ славянски букви. Назвапията на сце-нитЪ и имената на образитЬ сж славянски. Като изключение тукъ-таме Н'ккос име е дадено на гръцки.
СтенописитЪ въ партиката и нейния куполъ сж почти напълно запазени. Рисувани, както показва наднисътъ имъ презъ 1G22 година, тЪхната преснота не е помрачена отъ времето. ТЬ не сж и опушени защото въ партиката нс сж изпъл-нявани никакви служби. Тукъ може да се види напълно запазенъ колоритъ. Може да се говори и за изкуството на единъ художникъ, конто макаръ па пръвъ погледъ да не блФсти съ своит-b възможности, обаче се явява като напълно отдЪ-ленъ отъ всички стенописци изъ нашитЬ църкви съ своята крайио необичайна тематика. Освснъ националния характеръ, конто той дава па една часть отъ сте-нописит'Ь си, като изобразява между тЪхъ български светци, ние виждаме пре-
АС. ВАСИЛИЕВЪ, ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
119
дадени символистично и годишннтЪ времена чрезъ отдЪлнит'к мссеци, изображении, конто сж напълно неповторими гдето и да било изъ нашит-h църкви.
Нека да предадемъ сюжетит-Ь на т4>зи стенописи и т'Ьхното мЪсторазпре-д-Ьление. И тукъ художникътъ е използувалъ всички вжтрешни плоскости на пи-ластритк, аркитЪ и самия кунолъ. (обр. 75) Ср’Ьдината на купола с заета отъ голема окржжность, изпълнена отъ образа на св. Богородица Ширшая нсбссъ (1). На гърлигЬ й въ единъ медалионъ съ сърдцевидна
форма е изписанъ благославящиятъ Младснсцъ. Св. Богородица е съ молитвено вдигнати ржце. Небесната джга с рамка на този кржгъ. Около нея следватъ още н-Ьколко концентрични окржж-ности. Между тЪхъ — въ първия широкъ в'кне-ченъ пръетснъ сж помЬстени чстири групп но три ангела (2), раздЪлени отъ рамснетЪ на единъ гол'Ьмъ кръетъ, изпълпенн съ по две криле и звезди. Въ следващиятъ пръетснъ, съ голыми, хубаво нарисувапн букви, е написанъ тскстъ отъ тропара на св. Богородица (3). Около тЪзи окржжности, въ останалото сравпително широко пространство между тЪхъ и пандантивитЪ, е пред-
Обр. 75. Раз предъяви не па стенописи-тЬ въ купола, аркит Г. и пиластритЪ отъ нартиката на църквата при с. Журче.
Abb. 75. Kirchc bei 2urcc. Narthex. Verteilung dcr Wandmalcrcien an tier Ktippel, an den Bogcn und an den Wandpfeilcrn.
ставено въ осень групп многолюдно шедствие отъ светци и свстици, иерарси, свегци младенци, царе, царици и обикновени вЪрующи, конто въ смирение и молитвепъ екстасъ обрыцатъ но-гледъ къмъ Небесната царица (4). Тукъ-тамс задъ тЪхъ се виждатъ кулитЬ и стенигк на ви-соки постройки, островърхи кнпариси и екзотичпа растителпосгь. Въ пандантнвитЪ сж четиритЪ евангелисты (5, 6, 7 и 8). ТЪ сж седлали въ широки тронове. Предъ ткхъ сж поста-вени масички съ мастилници, а на фона сж изобразени съ всевъзможни архитек-турни форми множество здания. Въ .ткво и д-ксно отъ т'кхъ, надъ аркитЪ, въ от-дЪлни кржгове сж представсни образи на пророци. Въ зенита на самнгЬ арки, сжщо така въ кржгове сж изобразени три ангела (9). Следъ това разпред’Ь-ление на стенописит-b въ куполното пространство следва върху широка лента памстния надпись за изграждането и изписването на нартиката (10). По склоно-ветЬ на аркит-b сж нарисувани отд-Ьлни образи. Въ северната арка С/>\ представени св. Гаврилъ Лесновски (11) и св. Иванъ Рилски (12.) На заиадната арка сж св. Прохоръ Пчински (13) и св. Иоакимъ Осоговски (Сарандопорски) (14). Следъ образит'Ь на тЪзи свети отци и национални представители на българската църква, анонимпиятъ художникъ, придържащъ се до общата идеология за единството па вЪрата между балканскит'Ь христиански народи, безъ да е проявилъ умисълъ за шовинизъмъ, както това е отбелязано и въ други случаи отъ други наши худож-
120
АС. ВАСИЛИЕВ"!,. ДВЕ СТАРИПИИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
ници, наредъ съ народпвтЬ ни светим и поставяйки ги на сжщата иерархии» степень, с прсдставилъ и двама светим отъ сръбската църква — св. Сана (15) и св. Симеопъ Неманъ (16). На източната арка въ медалнона е образътъ на св. Богородица (17). а отъ дветЪ й страни сж нарисувани стълби, ио конто се изкач-ватъ по четири ангела (18).
Въ долнитЪ части на пиластригй, подъ пандантивитЪ, както и въ склоно-ветЬ на северпата арка сж изписани мсссцит-k на годината. Въ тъзи изображения, е нредставепъ въ съответно занимание, спорсдъ сезонитЪ, вейки мссецъ като дей-ствуваще лице. Въ нЪкои отъ изображепията сж нарисувани и по две фигури. Отъ всички дванадссеть месеци, нарисувани сж само деветь, а именно януарий, февру-арий, мартъ, априлъ, августъ, септемврий, октомврий, ноемврий и декемврай. Липс-ватъ месецит'Ь май, юний и юлнй. Можс, обаче да сс приеме, че тЪ сж въ най-долнитй части на степпитй плоскости, за жалость сега замазани съ варова мазилка Подъ северпата арка на западния ниласгъръ сж представепи декемврий и януарий (19 и 20). На ссвсро-изгочния пиластъръ срещу т'йхъ сж фсвруарий и августь (21 и 22), а на вжтрешната страна на пиластъра сж априлъ и мартъ (23 и 24). На вжтрешната страна върху югоизточния пиластъръ с месецъ септемврий (25); на югозападния пиластъръ е октомврий (26), а ноемврий е върху северо-западния пиластъръ (27). Н-Ькои отъ т-йзи стенописи сж замазани до половина съ варовъ разтворъ.
Следъ така разположенит’й изображения е оставенъ и възпоменателниятъ надпись, който споменахме по-горс, рисувапъ съ хубави гол'Ьми черни букви върху свЪтла основа. Той съдържа следния текстъ:
Изьколеше ицл н споспеше111ёЛ1ь спл и сккркшЕН1Ё.нк стго дул ей Ежсткпы Хра.й, шкн'окн се ii ехгрлди сё: ск трЗдим! и iioi’JipjliiE.iih Ерлюнлу Eeiiethkk. Co пси npa'Goc.idGHH хрстУапы. Ek ноужзнл кр'к.шннл u гак на пк rhue.iik iipaiseoAkiiiE н полющие стго Йданаспа и ксТн прлкоеллкйи урпдны, коп приложи 8 уралы .пало л*нго нлн лспри нлп ника или лозкё, пли чаша или книга ил! Енатраунлк. или докцтокк нлн й’вца, нлн коза, или гок'кдо. вь да гн прости Ен цртко нкно кон приложила столю 8 aiaiiacTtpK, и да се знлёть что ё липастТрскн пниьЕ, и? ДрлгнЕЕЦК горе. Ed huge до стопка ника.
До тукъ надписътъ завършва отъ околовръетното разположение и про-дължава въ единъ квадратъ надъ северпата арка:
II	папраднш1Е и доль что е даль леелпь. И на поле копь да ккличл лнелд два пл8гл. II паки кон приложить после да се вл(згосло)ееннё и w ск'ктаго llgaiiacia да naiaya лить: ка лето зрл.
СтенописитЪ въ нартиката правятъ на пръвъ погледъ твърде различно впечатление отъ степописитЪ въ наоса. Като сс избавимъ, обаче, отъ обстоятслството, чс тЪ не сж така опушепи както вжтрсшнитЪ, почти сигурно може да се предположи, че този майсторъ, който с работилъ първигй стенописи презъ 1617 година, петь годипи по-късно с рисувалъ и гЬзи въ нартиката. Естествепо, въ промежду-тъка на това време, н-Ькои отъ пеговит'й разбирания и технически похвати сж про
.АС ВАСИЛИЕВ Ь. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
121
м-кнени, но основнитЪ му схващания и чувство сж запазени. Хубостьта на леко помраченнтЪ отъ времето изображения, получили ыузеенъ тонъ и обвиты въ повече тойона дълбочина, придава и по-дълбоко настроение въ наоса. Тукъ имаме типи-ченъ случай, при който можемъ да съпоставимъ патинирапи стенописи съ такива въ конто сж запазени чисти ТоноветЪ. Цвътовст'Ь на стснописигЬ въ нартиката сж залазили прЪснотата, а това ги откжева отъ идеята за старинность.
Обр. 76. Стенописи по купола на нартиката отъ църквата при с. Журче. Abb. 76. Kirche bei Zurce. Narthex. Wandmalereien von der Kuppel.
Почти сжщитЪ цвЪтни съчетания отъ СтенописитЬ въ наоса сж заетжпени и тукъ. Художникътъ е направилъ н-Ькон отклонения, като въ известии случаи с заьгЬнилъ черния фонъ съ тьмно-синь, а въ единъ случай и съ свЪтло-синь, именно въ фона на св. Богородица Ширшая Небесъ — въ дъпото на купола (обр. 76). Сжщо така той с прибавилъ и зеления цв'Ьтъ за п'Ькои драиерии. Об-
122
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
тэта интонация е уравповесена, спокойна и приятна. Въ рисунка и разбираиия за формата не може да се направи голЪма разлика съ вжтрсшпит'Ь стенописи. Фигу-рит% ыакаръ че до известна степень сл добре построени и движенията имъ прав-диви, все пакъ художникътъ с последвалъ установснитЬ начала на условно предаванс.
Обр. 77. Сснеренъ дЪлъ отъ купола — съ стснописитЬ, часть от ь нядписа и северната арка.
Abb. 77. Kirche in Zurcc. Nurthex. Wandmalercien von Nordteil der Ktippcl, eln; Tcil dcr Inshrift und die Nordaxc.
Отъ стенописит'к въ нартиката заслужава да се наблегне на изображенията на народнитЪ ни светив. ЧетиригЬ велики отшслници сж лредставени въ мона-шсскит'Ь имъ одеяния и рисувани все пакъ споредъ възприетитЬ имъ образи. И чстиримата сж нарисувани въ ц*к>тъ ръстъ — малко по-мзлки отъ сстествена го-
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВТ» МАКЕДОНИЯ
123
лЪмина. Въ ржцетЬ си държатъ свитъци хартии. Обл'Ьклата имъ сж однообразии. МавтиитЪ, скачеии посрЪдствомъ възелъ на гърдит-fe, лско сс спускат ь на ржцетЬ и падатъ свободно надолу, а на вратоветЪ сж подвиги и образуватъ широки яки. Подъ мантиит'Ь светцитФ, сж обл'Ьчени съ раса, превързани презъ кръста съ единъ
Обр. 78. Северо-западпия пандантивъ съ изобрсжснисто на евянгс.шетъ Лука, отъ партиката на църквата при с. Журче.
Abb. 78. Kirche in 2nrcc. Narthex. Nordwcslpendentiv mil der Darsielltmg des Evangclisten Lukas.
видъ пояси отъ сжщата материя, краищата на конто се спускатъ къмъ колвнстЪ. ФигуритЪ сж поставени на трипоясни фонове, отъ конто най-долниятъ служи за земя.
Св. Иванъ Рилски е нарисуванъ въ западния склонъ на северната арка — (обр. 79). Лицето на светсца, изпито и съ немощенъ изразъ, нс напомва н'ккои отъ по-старит'Ь му изображения — отъ Бояна, Търново, Зсменъ или Погапово. То е
124
АС. ВАСИЛИЕВ Ь. ДВЕ СГАРИНИИ ЦЪРКВИ ВЬ МАКЕДОНИЯ
стилизирапо по особснъ начипъ. ЛичнитЬ схващания на художника нзлизатъ отъ рамкитЪ на нккои отъ установеиитЬ по-ранпи образи. Ако може да се говори за нЪкаква общность, то тя може да се отпася само за лицевата часть и лоба. Сж-ществената разлика е въ начина на предананс на брадата. Въ разглеждания отъ насъ образъ брадата е зпачително покжса. НсйнигЬ странични части, състоящи
Обр. 79. Св. Ив. Ри.тски въ западния сх.топъ па се верна та арка отъ нартиката па църкиата при с. Журче.
Abb. 79. Kirchc bci Zurfe. Narthex. Westteil des nrirdlichcn Kuppelbogens mit der Darstelliing ties lieit. Johannes von Rila.
се отъ по петь шесть сдри ыасури и на двсгЬ страви, така сж завити, че сс по-лучава прилика подобна па улей. Брадата с добре евързана съ останалит-h части на главата. Черспната часть с разширепа, а отъ силно подчерганитъ скули надолу лицето се ст-Ьснява зпачително. Изразътъ е обикновенъ, безъ особепо духовно
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИНКИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
125
съдържанис. Фигурата, както и ткзи на другигЬ светци е куха и маТериитк отъ лрехигк напраздно имитиратъ части отъ тЪлото. Другнятъ отъ светцит'к, св. Гав-рилъ Лесновскн, е изобразенъ срещу св. Ив. Рнлски въ склона на сжтата арка — (обр. 80). И нсговиятъ изгледъ е ио юбенъ на то.ку-що описания. Светецътъ е
Обр. 8О.--.Св. Гаврилъ Лесновскн въ пзточния ск.тонъ ня ссвсриата ярка отъ нартиката па църквата при с. Журчс.
Abb. 80. Kirchc bei Zurcc. Narthex. Osttcil des nbrdiichen Kuppclbogcns mil dcr Darstclhing des jieil. Gabriel von Lesnovii. . -
126
ЛС. ВАСИЛИЕВЪ; ДВЕ СТАРИН! 1ИИ ЦЪРКВИ В Ь МАКЕДОНИЯ
облЪченъ въ сжщитЪ дрехи. Въ д-Ьсиата ржка държи свитъкъ, а лЪвата е вдиг-ната нагоре. Главата е нарисувана добре. Представенъ е мжжъ въ зрЪла възрасть
Обр. 81. Св. Прохоръ I Кински въ северная склопъ на яаггаапати арка огь нартиката па църквата при с. Журче.
Abb 81. Kirche in 2un:e. Narthex. Nordteil des wcslichen Knppellwgeirs mit der Darstellung des hcil. Prochor von Pein.
ЛС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЕРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
127
съ черна коса и дълга брада. ФормигЬ па отд'клнит'Ь части въ главата сж рисувани както и при св. Иванъ Рилски. Въ единъ отъ склоповет'Ь на западната арка
Обр. 82. Си. Иоакимъ СарапдапорсЕИ (ОсоКтСки) въ южиия склоиъ па аападпата арка отъ нартиката на църквата при с. Журче.
Abb. 82. Kirche in Zurce. Narthex. Sadtcil des weslliclien Kuppelbogens mit der Darstellting des heij. Joakim von Sarandajjor (von Osogovo).
128
АС, ВАСИЛИЕВ!». ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
с даденъ образътъ на св. Прохоръ Пчински (обр. 81). Извънъ останалит-b общи черти съ другитЪ образи, този светсцъ с представенъ съ малка калугерска шапка — йене, плътно прилспсна на главата. Изразътъ на лицето е твърде сполучливъ и заразяващъ съ своята сстествена духовность. Въ привидната отшслническа немощь се чете вжтрешно напрежение и сила. Преком'Ьрната стилизованость е подчинена на старанието и ва ипдивидуализиране па образа. Художникътъ тукъ е стигналъ до приемлива схематичность и е постигиалъ единъ отъ най-интереспитЪ типове. И въ този случай брадата е типична. Едри, остри и твърди кичури отъ нея заоби-калятъ чслюститЬ. Срещу св. Прохоръ Пчински въ сжщата арка е св. Иоакимъ Сарандопорски (обр. 82). Той наиодобява сстаналитЬ изображения. Старанието на художника е било да постигне и за този свстецъ тиничснъ образъ. Изразътъ на светсца е изпълненъ съ скрита мжка. Гол-Ьми черни очи, изразяващи неспокойствие, осмислятъ този изразъ. Чсрепътъ е твърде уго-ткменъ. Кждрави коси, кжса кадрава брада заобикалятъ лицевата часть. Този образъ, макаръ и въ най-общи черти, едва ли би могьлъ ла ни напомни нФ.кой по-стари образи на сжщия свстецъ. Ако вземемъ за прим'Ьръ образа па св. Иоакимъ Сарандопорски отъ Погановския манастиръ, както и палата фигура съ нейннт1з драперии1 2, както и образа на С/Кщия светецъ отъ църквата „Св. Никола“ при с. Псача ще видимъ сжществсна разлика.
И въ четирит-k образи рисувачътъ е положилъ усилия да дадс отд'Ьлни типове, характеризирани споредь нсговото въображение. Той с използувалъ по начало почти едпакви конструктивен тълкувания на лицевигЪ форми, конто леко про-мЪпя. Сжществсното разнообразие се д'ьлжи преди всичко на костит-Ь и брадитЬ. Този пеговъ похватъ не можс да прикрие обнкновената условность. Той стига до тамъ, че въ старанието си да постигне известно съвършенство, особено въ дрс-хигЬ, претрупва и усложнява ткхнитъ драперии съ безброй извивки и гънки, по-лучавайки одна излишка мрежа отъ черти безъ оправдание.
Пека кажемъ на края и за символнитЪ изображения на мсссцитК Както споменахме и по-горс, това сж единственит-t изображения въ нашата иконография и затова представятъ особенъ интересъ. Т-Ьзн стенописни сцени сж. извънъ офн-циалнит-b църковни постановления и сж нарисувани подъ далечно и необичайно влияние, вероятно пренесени чрезъ съответна литература, илюстрирана съ мипиа-тюри. Това можс да се потвърди отъ общия имъ видъ, характера на конто но духъ и композиция се твърде много различава отъ остапалит-k стенописи. Остава само технический похватъ, който ги евързва съ ткхъ.
Този особенъ календарь твърде много се различава и отъ други наши стенописи, въ който сж дадени календарик илюстрации. Както с известно, още презъ ХШ в'Ькъ въ църквата „Св. Четирсдесеть мжчеиици' въ Търново сж изобразеви ОтдЪлнитЬ дни па годината, като въ тф.хъ сж дадени момент» отъ живота на
1 Кр. Миятевъ, Поганонски монастирь, София, 1936 г., стр. 57 и 58.
2 Ф, Мсссснелъ, Исторически спомсницч (ужяе epoje, 3> стари српски сиомсниии, сб. Спо меняна дпадесетпстогодиицыше ос.’обоЪс1ьа jy-жне epfiirje 1912—1937, Скоил.е 1937, стр. 30 8.
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
129
различии светив. Т4>зи прототипни стенописи съ калепдарно съдържание по-късно вйждамс да се повтарятъ и въ други наши църкви — .Св. Петъръ и Павслъ* въ Търпово и Христовата църква въ Арбанаси. КалсндарнитЬ изображения въ Журче, обаче, правятъ изключение по своето съдържание. Донато въ горпитЬ случаи иие виждаме изображения, конто сж. въ връзка съ не посредстве ния животъ на светци, тукъ, съ малки изключения, това е избЪгнато и сж представсни предимно битови сцсни, конто олнцетворяватъ отд-ЬднитЬ месеци, въ зависимость отъ годишнигЬ времена и сезонната стопанска дейпость. Въ всички случаи, обаче, фнгурит'Ь сж представсни въ библейски облФкла, а нейзажътъ, доколкото го има въ нъкои въ стенописитЬ, между който действуващит'к лица изнършватъ своята работа, е въ екзотичепъ видъ. Ние виждаме общежитейски битови занимания, безъ това да е дадсно въ връзка съ np-Ькия български битъ. Отъ това може да се заключи, че художникътъ не с осъзнавалъ нанълно значеннето на битсвитЪ сюжети, за да остави точна документация отъ своето време, а се е повлиялъ отъ чужди образци.1
Изображенията на месецитЪ не сж дадени хронологичпо. а сж разбъркани. На западния пиластъръ подъ арката, сж. прелставени декеыврий и януарий (обр. £3)
Обр. 83. Изображения на мсссинтТ, Декемврий и Януарий оть нартиката на църкпата при с. Журче
Abb. 83. Kirclie bei Zurfe. Narthex. Allegorische Darstellungen der Monate
Dezemher und Januar.
Това сж две младежки фигури, за съжаление замазани до половина съ варовъ раз-творъ, което пр-Ьчи да се разбератъ ясно 'гЬхпитЪ действия. Нарисувани на общъ фонъ, ние мислимъ, чс тЪ сж евързани и въ обща композиция. Януарий е нред-
1 М. Т1. .ГЬ. ц. с. стр. 158, посочва подобии изображения. Вж. Emile .Wile, E’art religion* du ХП1-е sleclc en France, Paris 1923, стр. 61.; Altertiimer des fnilten Mltrelalters in Ungarn, Joseph Hampel, Atlas 1905, taf. 181.
Народеиъ археолог, музей
130
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
ставенъ, че върви отъ лЪво на д г.сно. Съ дъсната си ржка държи дълго криваче, опрЪно на рамото му, а презъ него е премстната нъкаква дреха. Въ вдигната си .тЬва ржка държи малка пржчнца. Следъ него декемврий, леко приведенъ на лЪво, държи въ ржцсгЬ си дълга пржчка. Би могло да се допустне, че това сж овчари, отъ конто първиятъ върви предъ стадото, а вториятъ подкарва овцет-Ь или въобще добнтъкъ. Почистването на стенонисьта ще уясни композицията. Срещу гЬхъ на източния пиластъръ въ две отд±лни полета сж нредставени августъ и февруарий (обр. 84). Т-кзи стенописи сж съ отвлечено сьдържание. безъ особено подчертанъ
Обр. 84. Изображения на мссецпт-к Августъ и Февруарий огъ нартиката на църквата при с. Журче.
Abb. 84. Ktrdie bci Ztirce. Narthex. Allcgorische DarsteJIungen der Muiiate August und Eebruar.
битовъ характеръ. Августъ e младъ човЪкъ, застаналъ до богато украсенъ съ би-ссри и орнамента широкъ одъръ съ крака, въ конто лежи сжщо гака единъ младежъ. На леглото липсватъ каквито и да било покривки. Августъ се привежда къмь легналия и му подава малка талерка съ п’Ькакво ястие. Явно е, че това не е битова сцена. Остава да се потърси съдържанието й въ църковнит'Ь посвещения отъ дпитЪ на мессцъ августъ. Презъ августъ се чествува пренасяне мощитЪ на св. Архидякопъ Стефань. Въ източно-православната църква това събигие се праз-днува на 2 августъ ст. с. Все пакъ, въ онисанието на тази случка мжчно може да се открие подобенъ моментъ1. Изглежда, че живоиисецътъ е може би предалъ
1 Вж. гЖит<А свАтиихъ", сост. преоснящеппымъ Фиааретомъ, изд. 111, Санктпетербургъ 19U0, месецъ Августъ, стр. 11 и сл.
АС. ВЛСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВТ» МАКЕДОНИЯ
)31
само една обикновепа сцена. Ние не познавамс подобно изображение въ други наши църкви. Въ кадендарнить стенописи отъ църквата „Св. Чстнридссеть мжче-ници“ въ Търново и Минейнит-в сцени отъ Христовата църква въ Арбанаси (1632—49) лйпсва подобеиъ сюжеть. Тукъ, прсдвидъ на това, че цЬдъ мсссцъ с
Обр. 85. Изображения на месецитЪ Лпрн.тъ и Марть отъ партиката на църквата при с. Журче.
Abb. 85. Kirche bei Zur£e. Narthex. AllegorisChe Darstellungen der Monate April und Marz.
132
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВТ. МАКЕДОНИЯ
даденъ съ едва сцена, а не е отбелязана и /атата на нъкои отъ днит'Ь, както въ показаиигЬ случаи, самати сцена остана смутна.
Въ съседство съ този стенопись с представенъ месецъ фсвруарнй като младъ коппикъ съ копие въ ржце, възседналъ тичащъ конь. Обяснснието на тази сцена е по-лесно. Презъ ыссецъ февруарий се чествува нраздникътъ на св- Теодоръ Стратилатъ, който с воспепъ свстсцъ, често изебразяванъ на конь. Въ нашим
Обр. 36. Изображение па мссець СептемвриП огь нартиката ня цьрквата при с. Журче.
Abb. 36. Kirche bei ZurCe. Narthex. Allegorisclie Darstelhing des Monats September.
ЛС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
133
животъ този день е посветенъ на стопапигЬ коневъдци и се тачи като голЪмъ праздникъ, придружепъ съ веселия. Художннкътъ с охарактернзувалъ този месецъ съ конникъ и го е посветилъ на конницигЬ.
На сжщия — североизточснъ пиластъръ, отъ югъ, сж представсни единъ подъ другъ месецит-Ь априлъ и май (обр. 85). Априлъ с притисналъ едно агне и с извилъ силпо главата му назадъ, за да го заколе. Освенъ това този месецъ е
Обр. 87. Изображение па месецъ Октомнрий отъ нартиката на църквата при с. Журче. Abb. 87. Kirche bei 2«гбе. Narthex. Allcgorische Darstellung des Monats Oktober.
охарактеризуванъ и съ кичури цв-Ьтя, конто се внждатъ на фона на изобразената сиена. Подъ тази композиция е месецъ ыартъ. Тукъ е представепа прол'Ьтьта. Младъ чо1гЬкъ-хубавецъ е седналъ на нЪкакъвъ столъ (стенописьта въ долната часть е развалена) и жизнерадостно възвестява приетжпа на нового годишно време. Въ дветЬ си ржце, вдигнати тържсствено, държи два едри цв-Ьта съ тънки
13-1
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ СТ» МАКЕДОНИЯ
дълги дръжки. Цв'Ьтовет-fc, може би, лалета, широко сж разтворили шестолистнитЪ си в-Ьнчета.
На срещуположниятъ пиластъръ с нарисуваиъ мссецъ септемврий. Подъ една кичеста лоза съ превити вейки отъ обиленъ плодъ все сжщиятъ младежъ пълии кошници съ гроздове (обр. 86). Просгранството на фона е умЪло запълнеио съ
Обр. 88. Изображение на несень Ноемврий отъ нартиката иа църкпата при с. Журче. Abb. 88. Kirclie bei Zurfe. Narthex. Allegorische Darstellung des Manats November.
виещитЬ се клони на лозата. Позата и движението иа бсрача сж твърде естествени.
Въ жгъла между дветЬ рамена на юго-източиия пиластъръ е прсдставеиъ мссецъ октомврий (обр. 87). Използуваната площь за рисуваис на стенописьта е позволила да бжде развита no-сложна композиция. Като изключение тукъ сж прсд-сгавени две фигури, конто работать полска работа. Въ л'Ьво единъ възрастенъ
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЕРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
J35
човЪкъ е приведепъ надъ рало (тази часть отъ изображенного е покрита съ варова мазилка), чиято дръжка с хваналъ съ дЪсната ржка, докато въ .тЬвата държи остенъ. Предъ този орачъ единъ младежъ c-fee. Той съ лъвата ржка държи кърпа, едииия край на която е нрикрепена на пояса му и която е нълна съ зърпа. Съ дксната ржка е замахналъ и хвърля семена. Двамата зеыед'Илци извършватъ работала си всрЪдъ странепъ пейзажъ. Дървета, вероятно кипарисн, сж извишили своит'Ь остро-върхи корони на тънки, леко извити стволове. Рсдомъ съ тЪхъ сж. прсдставени други видове дървета съ чадърообразна форма, можс би пинии. Растителностьта се допълва отъ кичури цвЪтя и трсви. Па цълия скзотичснъ видъ па пейзажа е придадена и особена иреалность, благодарение на своеобразната стилизация на отд'ЬлнигЬ растителпи форми. Разпред^ленисто на елсментигЬ въ тази композиция с твърде сполучливо. рьчетанието между фигури и пейзажъ е уравновесено, от-д-ЬлнитЪ петна се държатъ добре, движенията на линиигЬ, както фнгуритЪ, така и дърветата сж разнообразии. Въ другия жгълъ, на северозападпия пиластъръ е представена ловджийска сиена за месецъ ноемврий (обр. 88). Младиятъ ловсцъ е тръгпалъ на ловъ всрЪдъ подобенъ пейзажъ, както описания по-горе. Той съ лъвата си ржка държи вървит'Ь на две вързани кучета, конто се дърпатъ и вър-вятъ предъ него. Съ високо издигнатата си десница е уловилъ за краката една птица, сигурно соколъ. И тукъ художникътъ се е придържалъ до общия стиль на своята рисунка. Въ движението на ловеца съзираме известна прилика съ движенията отъ фигуригЬ на августъ и сЪяча отъ октомврий. Особеио впечатление правятъ главит-Ь на всички младежки фигури, конто сж почти един и сжщн, както по конструкция, така и по изразъ. Сжщо така т'Ь сж едннни и въ своето облъкло. Въ колоритно отношение художникътъ с изпълнилъ гЬзи композиции съ н±колко предимпо топли тонове- За месецигЬ януарий, февруарий и августъ той е предпо-челъ тъмни (черви) фоновс, върху конто бележи св-Ьтли фигури, а въ останалитЬ месеци е разрешилъ обратного съотношение. УпотрЪбилъ е за дрсхигк бЪло или червеникаво, кафяво и черно.
Ясно е, чс даденит'Ь по-горе изображения, нсповторими въ други наши църкви, не сж характерни и приежщи за иконографията ни. Това явление може да се обясни съ случайно попаднали въ ржцетТ на художника образци, пренесени отъ Западъ.
Къмъ стенописит'Ь отъ нартиката могатъ да се причислять н изображе-нията въ люнета надъ входната врата — подъ източната арка на нартиката. Въ нишата надъ вратата е нарисуваиъ св. Атанасий Александрийски. Той благославя и държи евангелие. ОблЪченъ е въ свЪтълъ фелонъ съ тъмни кръетове, начертапи геометрично. Върху фелона е прсхвърленъ омофоръ- Отъ лЪво на нишата е нз-образено Рождество Христово и Сретение върху светла основа.
Това кратко описание па стенописигЬ отъ църквата и нартиката й нс из-черпаватъ нито подробностигЬ отъ сюжетно гледище, ннто всички възможни връзки, каквито тЪ могатъ да иматъ съ други сродни паметници. ДветЪ групп изображения отъ наоса и нартиката, илюстриратъ онова схващане, типично изобщо за онкиографията ни отъ първата половина на XVII в-ккъ. ТЪхпиятъ видъ с единъ
136
АС. ВАСИЛИЕВ Ь. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ .МАКЕДОНИЯ
сборъ отъ богатство на колоритъ, съчетано съ всички условности на византийскит± разбирания за форма, линия и композиция. Както при други случаи, така и тукъ може да се говори за една своего рола борба въ творчсствого на художницитЪ — между личнитЪ дарби и чувства и всичко онова, което с научено схоластично по „закониата* приемственость отъ миналото. Неизвестниятъ ыайсторъ отъ Журче е билъ принуденъ да се примири съ OHfeH похвати, конто му сж наложсни предва рително и конто все пакъ сж били нФ>що естествсно за онова време. Както той, така и миозина майстори, негови съвременници, най-свободно сж се чувствували и почти винаги сж изразявали скритнт'й си дарби чрезъ една възможность, именно чрсзъ колоритната проява. Въ тази область догматичниъй предписания най-малко сж могли да окажатъ натискъ върху душата па живописцитй. Затова и т'йхното творчество въ тази насока се е нроявявало но-свободно. Възъ основа на това, при разглеждане на подобии паметници, би могло да се опрсдЪлятъ до известна степень и личнит'к качества на ыайсторитЪ, независимо отъ други изискваиия.
Въ течение на н-Ьколко вТка, когато нашигЬ църкви б-bxa прикрити и тъмни сгради, стенописитЪ въ гкхъ носятъ особснъ белегъ. именно сжгцностьта на колоритната хармония, до която се бЪха добрали гЬхнитЪ автори. Багрилностьта въ стенопкснт'Ь. безъ да бждс особено сурова, е разнообразна по съчетания, доста цвЪтна, дори въ известии случаи блестяща. Художницигй сж предпочитали упо-трЪбата нрсдимно на много червено охрово, жълто-червено и кафяво, а но малко па синьо и още по-малко на зелено. Т'йзи два цв-йта, като чели се губятъ огъ очигЬ па майсторитЪ, или се предпочитатъ твърде малко въ вродължение на н^колко втка. ТЬхната живопись, като вземемъ предвидь както степописигй така и иконигЬ, иокрити съ много злато, подъ осв"йтлението на свещитЬ въ тъмннната на църквигй добива заразяваща топлина. Топлит'й .чармонии най-добре действуватъ въ иолугъыни rh църкви, и за да бждатъ още повече засилени, ху-дожпицигй сж ги полагали върху тъмни фонове. Ако за моментъ присмемъ обратного, че въ изображенията имъ преобладаваха студепигЬ сини и зелени тонове, бихме могли да си представимъ, колко щ'йше да бжде убита вжтрешната украса на църковнигЬ стенн. По-късно, главно презъ XIX В'йкъ, въ живопистьта ни па-вл'Ьзе съ пълпа сила онази многоцв^тность, която допринесе за множество ко-лоритнн недоразумения.
Все отъ това може да се заключи, че ыайсторигй отъ он-Ьзи времена б"йха твърде пригжпили чувството си за форма н анатомия, като че ли „ностигнали", нарочно известна кухота въ фигурит'й, която покриваха съ външни цв'йтпи ефекти а останалигй изисквания оставяха на втори планъ.
Това е твърде забслсжитслно и въ друга малка църква, за която гце го-воримъ по-долу.
ЛС. ВЛСИДИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЬ МАКЕДОНИЯ
137
2. Църквата „Св. Никола" при Сл-Ьпчанския монастиръ «Рождество на Иванъ Кръститель"
С.тЬпчанскиятъ монастиръ «Св. Иоанъ Предтеча" въ Битолско, отстой на около петь часа путь огь Бнтоля и па единъ часъ въ западиа посока отъ с. Сл-Ьлча. Той е живописно разположенъ високо въ гънкит-b на Илинската планина. Отъ кога датува петовото начало, мучно може ла се установи. НЪкои отъ пър-витФ> известия за него пи пасочаватъ къмъ XIV В'ккъ, по изобщо свсдснията за миналото му сж оскждпи. Въ известии нериоди огь сжщсствуването на мана-стира изглежда, че въ него е проявявана дейна книжовность. За това с.удимъ отъ запазената литература, създалена или съхранявана тамъ. Ние нс разполагаме съ категорични сведения за историята на тази света обитель, освснъ н'Ькои рукописны или старопечатани книги съ преписки по тЪхъ, писана въ ыанастира1.
Отъ останалито надписи по нЪкои отъ сграднтЬ на монастиря, както и по нЪкои икопи, може да се заключи, че въ Сл-Ьпчанския монастиръ презъ първата половина на XVII в-Ькъ е наступило известно съживяване, изразено както въ градежи, така и въ книгопись.
Старата мопастирска църква била разрушена презъ срЪдата на миналия вЬкъ и вероятно на сжщитЪ оспови е издигиата сегашната църква презъ 1862 година2. Тя е живописвана презъ 1889 година. Майсторътъ е билъ Крушепския иконописецъ Коста Анастасовъ. Това ни показва надписътъ надъ западната врата въ църквата, конто съдържа следния тскстъ:
,,Въ овой храмъ живописанието (зуграфията) и отварансто на нового училище стапаха въ времето на тъзи лица: отецъ К. Тодоръ, Игуменъ Стояпъ НедпЛ-ковъ, Слов, учитель Иванъ К. Ставревъ и живописсцъ Коста Анастасовъ отъ гр. Крушсво 31 май 1889 год."
Този падписъ е отъ значение, че отъ него се научаваме за откриването на „словепско училище", в-Ьроятно при монастиря. Това с било едно отъ българ-скит'Ь скзархийски училища, съ конто въ края на миналия в-Ькъ б-fe осияна ц-Ьла Македония. За чисто българския му характеръ не може да се съмняваме — явно с отъ името на учителя, както и отъ това на българипа игуменъ, който е спомогналъ за откривапе на учелището.
Съ кусната живопись нЪма да се занимаваме. Живописецътъ Коста Ата* насовъ, синъ на Крушевчанкна «Атанасъ иконописатель", е билъ твърде условенъ майсторъ, който не е ималъ досгатъчно възможности да представи художествено издържана украса на църквата. Той е покрилъ съ стенописи ц-Ьлата вутрешва квадратура на купола и стенит-fe. Между стенописигЬ се намиратъ и образит^ на св. Кирилъ и св. Методик, св. Злата Мъгленска, св. НедЪля и др.3
1 Проф. И. Инановъ, Български старнпи отъ Македония, София 1931, стр. 71 и сл.
2 Марина Tiopoeiih .ЪубинковиЬ, Манастиръ СдЬцча, Гласили Скоп. науч, друштва, к XIX т. Скоп.ъ е 1938, стр. 231.
* Проф. И. Ивановъ, ц. с., стр. 72.
138
АС. ВАСИЛИЕВЪ, ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
Въ църквата см запазепи нЪколко стара икони, останали отъ миналото, вероятно отъ старата и разрушена църква. Между т'Ьхъ см св. Богородица (обр. 89), Иисусъ Христосъ (обр, 90) и св. Архангелъ Михаилъ (обр. 91).
Иконата на Иисуса Христа (48X71 см.), е написана и датувана:
полк ни гл рлкже вздето cii.uon fpHxnj.\ з.рл»
Обр. 89. Сн. Богородица — икона отъ църквата на СлЪпчанския манастнръ.
Abb. 89. Klosterkirchc in Slepca. Muttergoticslieiligenbild.
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
139
Въ иконата е нарисуванъ въ цЪлъ ръстъ Исусъ Христосъ Вседържитель.
Той е седналъ на тронъ, а отъ страна въ широчината на раыката сл изписани въ
високитЪ й части по шесть апостола, а въ държатъ медалнони. Въ горпия отъ гЬхъ с — св. Духъ. По форма и въ колористично
малкитЬ — по два ангели, конто под-изобразенъ Христосъ, а долу гължбъ отношение тазн икона отговаря на възприетит-fc начала на иконография-тадотъ това време. Фонътъ, както на рамката, така и на самата икона, е злато. Христосъ седи на червена възглавница въ белочервеникавъ тронъ, украсенъ съ разноцветии ка-мъни. Тронътъ е прсдадснъ схема-тнчо и леко, за да се даде предим-ство на фигурата. Хнтонътъ на Христа е въ чернено, а хпматия с зелень. ГънкитЪ сж нисани съ раз-топено зтато. Пронлазмосътъ на главата, ржцете и краката е кафяво зелепикавъ. Той служи и за засЬ-пяванията. Върху него сж извадени свело-охрови осветления на висо-чиигЬ на формите. Ореолътъ е зла-тень, гравиранъ, украсенъ съ камъ-ни, коиго сега липсватъ. Фигурата е рисувана умЬло и правилно. Устано-вената поза е раздвижена твърде особено съ едно макаръ и леко на-вежданс на главата. Изразътъ I на лицето е познать. Своеобразна форма па носа, моделацията, засенява-нията около него и разкривяването
му по отношение на очигЬ, е неосо-
Обр. 90. Ис. Христосъ-^икопа отъ СяМпянския	об*ча&ъ. СЖщия типъ „а Хри-
Abb. 90. Kloster ir< siepca. Jesus CWljtus.	ста мОже ’да се види и па тавана въ
Heiiigenbtld.	Възпесението отъ църкрата при с.
Журче.
Иконата на св. Архангелъ Михаилъ (71 X 47 см.), с отъ сжщото време и съ сжщите стилове разбирания (обр. 91). Фонътъ е злато. Светецътъ е изобра-зенъ съ крила, въ дЪсната ржка държи мечъ, а въ л'Евата глобусъ. Главата е малко едра за телото. Особено умалена е дЪспата ржка. Така иконописците рисуватъ въ всичкн подобии случаи Архангелъ Михаила. Косите на главата сж съ едри кичури, върху тъмпа кафява основа. Лицето по изпълнение наподобява това
1-10
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
на Христа — кафяво-зеленъ проплазмосъ съ Ьледоохрови снЪтлини. Дрехит-Ь сж опростени. Маптията е почти безъ гъпки. Тя е обагрена съ червено, украсена е съ точки. КрилетЬ сж охрово-керемилени. Коланътъ е зеленъ, яката и нагръдникътъ имитиратъ кожсни предназители. Ореолътъ с гравираиъ. Иконата е безъ надпнсъ
и дата.
Подобна на тЬзи икона с и иконата на св. Богородица, която сжщо пе е датувана (обр. 89) Тя е отъ другъ ыайсторъ, но отъ сжщото време. Внушител-
пнятъ образъ на Богородица, съ тжжни, почти разплакани очи, съ пеобичайно подута горна устпа й придавать изразителность, която рЪд-ко може ла се види въ други случаи. Нс съ по-малко чувство е ри-суванъ и образътъ на Младенсца Христосъ. Той е снокоенъ съ мило-видепъ детски изразъ. Както при тази икона, така и при по-горе опи-санит-Ь, се повтарятъ он-Ьзи стилни белези, конто гос поде твуватъ въ продължение на н-Ьколко вЬка въ византийската иконография.
Сжщо така отъ старата църква сж запазени прочутитЬ Сл-Ьпчански р'Ьзбарски вратн, конто се съхраня-ватъ въ днешната църква. Една отъ вратитЬ е двукрила, а другата едно-крила. ТЪ днесъ не се използуватъ Запазени сж като реликвии отъ ын-палото. Това сж великолепии образ-ци на нашето р-Ьзбарство отъ преди петь вЪка. ИзрЪзани сж отъ дсбели орЬховн дъеки. За украсата имъ сж използувани стари дървор-Ьзни мо-
Обр. 91. Св. Архапгелъ Михаилъ, икона отъ СлЬп-чапския манастиръ.
Abb. 91. Kloster in Slepfa. Erzengel Michael Heilignblld.
тиви, предимно плоската плетеница, разнообразена отъ пом-Ьстени въ нея малки фигурки на светци и др.1.
Отъ околовръстнит'Ь здания на манастира сж запазени н-Ькои стари и
ценпи с гради — магерницата и главно двет-Ь входни порти за монастирски дверъ.
1 Проф. Б. Филовъ, Старобългарско изкустзо, София 1924. стр, 101, (табл. XXXVI). Петар Момиропи!), Врата конастира Слепча код Бнто.ьа, Гласите Скоп. н. д. XV—XVI Скопле, 1936, стр. 327 сл.
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
141
И дветФ. порти сж постросни въ коридорни проходи между здапията, което имъ дава известна представителность, допълнсна отъ украса съ стенописи по сводоветЪ и люнетитЬ на самитЬ врати. Въ люнета надъ южната врага е изградена надвхо-дната ниша, запълнена съ сцепата отъ Дейсиса. Отъ двстф страна на тази ниша
Обр. 92. Изгладь на малката църква „Св. Никола" при С.тЬпчапския мапастеръ. Abb. 92. Die kleine Nikolauskirclie beim Kloster in Slepfa. Aussenansicht.
сж представсни св. Георги и св. Димитъръ на коне. Надъ нишата е Яковиятъ сънъ-При Т'Ьзи стенописи е запазепъ и следния падписъ:
„11:жол(ннел1ь юца ...
... и сфетагс д8\'а и да се зна ...
лина\ъ1 Кшрнань ш селе Скреватн» ва лете зраш лисеца cenrecpia и"1
1 Проф. И. Инанокъ, и. с. стр. 72. М. Ъ. jTv6hhkobhIj ц. с., сгр, 234.
142
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
Надъ северната врата, въ люнета, е представенъ Исусъ Христосъ — великъ
архиерей, седналъ на тронъ, а отъ диетЬ му страни стоять лва ангели. Въ полу-цилиндричния сводъ на коридора се намиратъ три реда стенописи. Вь срЪлния редъ. конто е разположенъ по зенита, с представенъ Христосъ, нарисуванъ въ единъ кржгъ. Около кржга сж нарсдени ангели, св. Богородица и св. Иванъ Кръсти-тсль. ЛхглитЪ на нолето сж попълнени съ емблёмит-Ь на евангелиститЬ. Въ стра-ничнит-b части на тавана сж представепи свстци въ цЪлъ ръетъ. Въ началото па редицитЬ отъ едната страна е Христосъ, а отъ друтата съ св. Богородица.1 2
Въ землището на манастира, северо-западно отъ него на
Обр. 93. Планъ на малката църква „Со. Никола- при C.rt.n чанеким мапастиръ Abb. 93. Die Heine Nikolauskirclie beim Kloster in Slepca. grundriss.
около двсста метра, при гробищата, е построена презъ първата половина на XVJJ в'Ькъ малка църква — нареклись (обр. 92). Посветена е на „Св. Никола Чудотворецъ**. За щастие тази църква и нейпнтЪ стенописи сж напълно запазени. Ние ще дадемъ нЪкои бслежки за този параклисъ, еще повече че нами-раые известна връзка съ разгледаната по-горе църква отъ мона-стира при с. Журче. Едната напълно напомня за другата по архитектурно! о си устройство, по разикрит-Ь, както и по времето презъ което е строена. Т-Ь сж евързани и по стала па стенописнигЬ си изображения.
Плана на църквата (обр. 93), както и общпя й строежъ
п'Ьма да описваме — тЬ напълно прсповтарятъ, както казахме, „Св. Атанасий" при Журче. Ще наблегнемъ само върху вжтреш-постьта й, гдето виждаме сжщит'Ь пиластри на стснигЬ, ска-чени съ арки и сжшия брой ниши между тЬхъ.
Тукъ дължината на църквата е 6.95 м., а широчината 540 м. Ще се спремъ ио-подробно на стснонисит-Ь. Т-Ьхното изпълне-ние е извършено десеть години покъсно отколкото въ Журче.
Въ разглежданата църква „Св. Никола" сж запазени два надписа. Едипиятъ отъ т-Ьхъ е надъ прозореца въ ср’Ьдната южна ниша и гласи:
Изводеtntf.Hb оца и поспеше iihmik спид. II сдво^ше'пиьнкстге нисд се енп'ко.кт-кпп yjia.HK. Стно Николае и потр8дитк лите м е|Кчона\-11 и iirStieii 1/Хкнл1ь клт зрле.
1 Проф. И. Ивановъ. ц. с. стр. 71 и 72. М. Ti. Л>. ц, с. стр. 231 и сл. дана подробно описание на т'Ьзи изображения
2 М. Ti Л>., и. с. стр. 233. изправя наддиса дадснъ и у Стояновшъ (кн. 1, 1292), но пакъ го лапа пепълно — безъ каквнто и да било зпаци-ударения. Въ посочсннн трудъ па М. Чьоровичъ — Любипковичъ (стр. 233) е изтълкуванъ, та се разбира, че неромонахъ Матей е този. коПто е жн-вопнеалъ стсжитснтк. Точпо юна, обаче, пае не виждаме вт, посочсния надписъ. Въпросниятъ иеро-монахъ сс с потрудилъ, би.тъ е причииата да сс украси, църквата, а нс че той е пепосрЬдстнпиятъ н.чпъ.тпптедь. Отъ току шо казаното може да сс заключи, че авторътъ на тазн живопись остава нЬкой псиввестеиъ художникъ. Сжщото може ла се каже а за Сиясителевата икопа. разг.теждапа по-горе. Нейннягъ авторъ ие с Симеоиъ неромонахъ, споредъ това кссто М. Ti. Jb. чете и надппса върху лея. Симеопъ неромонахъ е този, който с поржчалъ и заилатилъ нкопата. а неЯниятъ худож-пикъ, съ спойствения обнчан на го.тЬмо число наши икопописци отъ това време да не се подписватъ, нЪщо което обнкповенО се обяснява съ тЬхната скромность, остана сжщо така неизпвестенъ.
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
143
Другиятъ надписъ, отвънъ надъ входната врага, подъ нишата, гласи:
Нс шин гй Ерлинауа Гераси.нл: при eI'S.hehj кипнадшна Ер.нондуа: вх лето зрке1
Съпоставянето на датитЪ 1617 и 1622 отъ монастнря при Журче и даде-денитЪ по-горе години 1617 и 16'27 отъ разглежданага църква, както и датата отъ
Обр. 91. Наднходна стенопись отъ пкркпата „Св. Никола" при СлЪпчапския манастнръ.
Abb. 94. Nikolauskirclie bcim Kloster in Slepca. Wangbild fiber der Eingangstiir.
портигЬ ла монастнря — 1638, ни навежда на една мисъль. Ако къмъ Т'Ьзи църкви прибавимъ и църквитЬ при р. Жванъ2 и с. Зързе3, конто сж строени но сжщигЬ
1 Проф. И. Ивтноиь, п. с. стр. 72.
- М. Ti. Л.>убпикови1), Две цркпе XVH-or века у крушевском срезу, Г.1?сник Скоп. и. д. и. XXI, 1910, стр. 159.
3 Б. Фи.товъ, к. с стр, 81; И. Иванонъ, ц. с. стр. 71.
144
АС. ВАСИЛИЕВ!.. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
години, 1цс видимъ, че въ началото на XVII вЪкъ въ близки единъ до другъ краища сж създадени редина паметници съ очебийна прилика. Ние можемъ да га обобщимъ въ една трупа, Това отъ една страна говори, че тамъ по това време е имало известна свобода, дадена отъ турцитЬ, а отъ друга, че безъ съмненис около герпото течение на р. Черна е било създадено н±.кое огнище, благодарение на което сж създадени горпитЬ паметници. Може съ голЪма вероятность да се до-пустпе, че това огнище е билъ С.тЬпчанскиятъ монастиръ
*
Нека се върнемъ на стенописит-fe въ църквата „Св. Никола". Първата стенопись е рисувани въ цитата надъ вратата. Подъ нея е надписъть, който дадохме но-горе. Стенописьта представя св. Иоанъ Богословъ (обр. 94). Въ това р'Ьдко по стиль изображение светецътъ
H-тгочна степа Обр. 95. Расположение на степопи-ситТ,.
Ostwand Abb. 95. Verteilung dcr Wandnwicrcicn.
с
Западиа стена Обр. 96. РазпО-то-жеипе на стенописях t.
Weslwand Abb. 96. Verteilung der Wandnialereien.
нарисуванъ предъ пещерата, издълбана въ фантастичны скали. Той седи на низко столче. Съ дЪс-ната ржка, поставена върху дъения кракь, държи перо. Главата му, сблакътена на .тЬвата ржка, силно е обърната нагорс. Погледътъ е устремснъ къмъ небето, отъ кждето божестве-пого благоволение, символистично представено съ лжчи насочсни къмъ неговото лице, го об-лъхва съ прозрение. Предъ свстеца с младиятъ му писарь св. Прохор ь, конто записва дик-товката на ясновидеца. Надъ момчето е нзобра-зена една птица в-Ьроятно орелъ, емблеыата на евангелиста Иоанъ. Тя хвърчи въ въздуха. Около главата и е извить ореолъ. Твърде ин-тсрссната композиция, както и стилното и
колористично изпълнение на тази стенопись я править забележителна. Тя е напълно художествена и вдъхновена творба. По си-лата па чувството на изпълнението и тя може да се постави на елно отъ първит-fe мкста въ нашата иконография отъ първата половина на XVII в'Ькъ. Подобно изображение ние познавамс отъ Търновската църква „Св. Георги" отъ 1616 година. Тамъ тази стенопись се намира на северната пета на напр'Ьчната арка, въ наоса на църквата. Композицията с сжщата, обаче изпълнението й далече отетжпва отъ това, което разгледахме.
Около нншата на това изображение сж обточени два орнамента — единъ въ дебелината на нишата, а другиятъ я рамкува отвънъ. Особено забележителенъ е външниятъ. Той съдържа шахматно разположени едри цвЪтове, конто геометрично сж евързанн съ ромбовидны форми. Контрастътъ между тъзи орнаыенти и изображенного е пъленъ, но особено приятепъ.
Датувапето на тази стенопись показва, че гя е била изписана презъ 1617 година — би могло да се лопустнс, че тогава е била изградена и самата църква.
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИПНИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
145
Изнисването на влтрешнит-h стенописи е станало лессть години но-късно. ТЪ сл заиазени напълно добре к показватъ известна успорсдность съ тфзи въ Журче. Th сл номкстени въ слгцата архитектурна обстановка, защото, както ка-захые, устройството на дветк църкви е еднакво. Разположенисто па ткзи стенописи е, както следва. Изображенията въ апсидата сл дадени въ три пояса (обр. 95).
Иэтокч*	Зипадъ
Южна степа Обр. 97. Разположение па стенописитЪ.
Ost	Sudwand	West
Abb. 97. Verteilung der Wandmalereicn.
Най-горс св. Богородица Ширшая небесъ (1) съ крлгълъ меда-лионъ на гърдитк, изпълнепъ съ образа на Младенеца. Отъ дветк й стран» сл поставени по единъ ангелъ съ молитвепо движение на рлцетк. Цклата композиция с положена върху трвпоясенъ фонъ. Подъ това изображение въ вто-рня поясъ е Причестяването (Евха-ристията) (2), а въ трстия — най-лолния поясъ, отъ дветк страни на апсидното прозорчс сл четирн-
тк фигури на светить отни — св. Григорий Богословъ, св. Василий, св. Никола и св. Иванъ Златоустъ (3). Надъ апсидата въ люнета с изобразенъ Ис. Христосъ Мелисмосъ (4). Въ проскомидията е прсдставенъ Христосъ въ гроба (5.) На другата страна е св. Романъ (6).
Заиадната стена има след-ната украса, (обр. 96): въ лкво отъ вратата е св. Архапгелъ Ми-хаилъ (7), въ дкено — Констан-типъ и Елена (8). Надъ вратата е Успенисто (10).
Нишитк, аркитк и пиластри-тк на южната стена (обр. 97) сл
Западъ	Северна стена	Изтон-ь
Обр. 98. Разположение па стенопнситЪ.
West	Nordwaud	Ost
Abb. 98. Verteilung der Wandmalcrcien.
изписапи така: въ първата ниша (отъ изтокъ къмъ западъ) сл св. Кирилъ(И) и св. Слиридопъ (12), до ткхъ е св. Сава (13). Въ дебс-
лината на пиластъра e св. Мелетия
(14). Въ арката сл св. Трифонъ (15) и св. Григорий (16). На лицсто на пиластъра
е св. Симеонъ Стълпникъ (17). Въ втората, еркдна, ниша е прозорецътъ, надъ който
е възпоменателниятъ надпись (18). Отъ лкво на прозореца е св. Георги (19). а отъ дкено с св. Димитъръ (20). На дебелината на пиластъра до св. Георги с св. Павелъ (21), а срсщу пего е св. Яковъ (22). Върху лицевината на втория пиластъръ е св. Никола (23). Въ третата ниша сжсв. Теодоръ Тиронъ(24)иТеодоръ Стратилатъ (25). На дебелината на пилястра е св. Атанасий (26). Въ арката сл
Народснъ археолог, музей
10
150
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЬ МАКЕДОНИЯ
корона на главата, отъ която се спуска кърпа върху рамепегЬ. Отделяй подробности, конто сл от личе ни одни отъ други въ дветЪ композиции, не сл отъ осо-бено значение. Подобно сходство може да се намкри и въ изображенного на св-Богородица Ширшая пебесъ (обр. 101). Тукъ има известно композиционно различие, което се длъжи на използуваемата плоть, защото въ СлЪнчанската апсида е при-
Обр. 103. Стенописи отъ свода на малката църква »Св. Никола" при СлЬпчанскпя мапастиръ.
Abb. 103. Nikolauskirclie belm Kloster in Slepfa. Wandmalcrcicn voin Gewelbe.
бавена и сцепата иа Евхаристията, която с отнела часть отъ квадратурата на нишата. Ако вземемъ, обаче, третирапето на анатомическигЬ части — глави и рлце, ще видимъ буквалио единство въ разбиранията на форыитЧз.
Евхаристията, която споменахме, е познатиятъ типъ съ двойния образъ на Христа. Въ ср'кдата на композицията е поставепъ светиятъ престолъ съ едно-
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ .МАКЕДОНИЯ
151
краковъ устой, който прилича на капителъ подаващъ се подъ балата покривка на престола. Върху престола е поставено евангелисте. Двет-i фигури на Христа сж закрити паполовина отъ този престолъ и сж обърнати единиятъ на л-Ьво, а другиятъ на дЪсно. Об.тЬчени сж въ фелони, украсени съ едри кръетове, а надъ тЬхъ сж преметпати омофорн. Обърнатиятъ на .тЬво Христосъ държи чаша га съ свстото
Обр. 104. Стенописи отъ спода на пъркзата ,Св. Никола" при СдЬцчапкия мапастиръ.
Abb. 104. Nikolanskirclic beiin Kloster in Sicpca. Wandmalereieti тот GewOlbe.
причастие, а другиятъ Христовъ образъ съ лЪвата си ржка е взелъ просфора га дока-то съ д-Ьсната ржка благославя. ОреолитЪ сж попълнени съ гол'Ьми кръетове. Между дветЪ фигури е поставенъ единъ ссрафимъ. Отгоре надъ престола е разтворенъ балдахинъ, подържанъ отъ четири подпори. ДвегЬ групп апостоли, въ тнпичпи пози, нриетжнятъ, за да приематъ светит^ даровс. I Гьрвит'Ь двама отъ апостолигЬ сж леко приведени. Както гЬ, така и останалитв, сж смирено повдигнали ржце.
148
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
покривать, че авторътъ е билъ може би единъ и сжщъ художникъ. УкраснтЪ на двсгЬ църкви, сстествено, не сж напълно идснтични, обаче това не показва и противного мнение. Известно е, че единъ и сжщъ ыайсторъ не копира самъ себе си безогледно, още повече когато между две негови работи сжществува по-голЪмъ помежугъкъ отъ време. Това се налага отъ много условия: архитектурам различия
Обр. ПЛ. Стенописи огъ апсидата иа цьркиата „Се. Никола** при СлЪпчапскпя мапастнръ. Abb. ПЛ. Nikolanskirche heitn Kloster in Slepca. Apsisnialereieii,
и осветление па църквит-fe, помощницитк на майстора, паричнитЪ възможности за заплащаиията и пр.
Стснописит-fe въ „Св. Никола“ иЬма да описвамс изцЪло. По стилъ и ху-дожествени разбирания тЪ почти новтарятъ тЪзи отъ Журче. Мансторътъ изпълнитель дава сжщитЪ колористични ефекти, рисуза едпакво, тсхниката е подобна
АС. ВАСИЛИЕВЬ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
149
Известии композиции, обаче; изгражда по други начини, подрсжда фигурит'Ь и об-становката въ нови съчетаиия, безъ да блде корснно различенъ. Типовет'к сс по-втарятъ, изразигЬ имъ сл спазсни, тълкуванс на формата е сходна.
За ирим’Ьръ могатъ да сс взематъ н-Ьколко случая. Въ сцсната отъ Дейсиса (обр. 100) художникътъ дава и тукъ общоприетата композиция. Съпоставена съ
Обр. 102. Стекопгси оть южната стена на църквата „Св. Никола” при СлЬпчанскяя мапастяръ.
Abb. 102. Nikolatiskirche beim Kloster in Slepca. Wandmalereien von der Siidwand.
този отъ Журче, (обр. 73) пис виждаме твърде много елементи, конто сл уподо-бени. Различията се съетоятъ предимно въ опростяване на фона, маптията на св. Богородица, и драперията на Исусовиятъ тронъ. Св. Богородица и тукъ е съ
146
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
св. Бахосъ (27) и св. Сергий (28). Надъ Теодоръ Тиронъ и Теодоръ Стратилатъ е представенъ Исусъ Христосъ Младепецъ съ криле — „Всликаго Саветъ ангела" (29). Между аркитЬ сл образитЬ на евангелиститЬ Матей (30) и Марко (31). Надъ вс-Ька арка има по два медалиона съ образи на светци, конто нс даваые поименно-На северната стена (обр. 98) въ първата пиша (отъ западъ къмъ изтокъ) сж св. Козма и св. Дамянъ (32 и 33), а въ арката св. Ананий (34) срещу него с св. Петка (35), горе въ арката — св. Азарий (36). На пиластровата лицевина е св.
Западъ
Изтокъ
Сводъ Обр. 99. Разпо.южепие на стеиописптЪ.
fiewolbe
Abb. 99. Verteiluiig der Wandinalereien.
Меркурий (37). Въ срЪдната люнета с Дейсисъ (38), на пего е св. Паптелеймонъ (39) и св. Пе-търъ (40), а въ арката е св. Армения (41) и св. Несторъ (42) Върху пилона отпредъ е св. Данаилъ Стълппикъ (43). Трстата люнета е из-пълнена съ Видепнето на св. Пстъръ Алексан-дрийски (44), на дебслината на пиластра с св Архидяконъ Стефанъ (45), въ арката е св. Сил-вестрий (46).
Така разположени стенописитЬ на стенитЬ завършватъ съ орнаментенъ поясъ, съставенъ отъ последователи© редуващи се въ отдЬлни фризи гёометричпи и растителни орнамента, отъ конто първитЬ „рибена кость“ мипаватъ и по папрЬчиигЬ дървени грсди, а вторнтЪ сж палметепи листа. Т'Ьзи орнамента сж границата между стен-нит-Ь изображения и сводовитЪ стенописи.
СтснописигЬ на свода схематично предста-вяме въ обр. 99. Отъ дветЬ му странн въ широки пояси сж разположени по петь композиции На южната страна сж Рождество Христово (49), Сретение Господне (50), Кръщение (51). Въз-кресение Лазарово (52), и Влизането въ Иеруса-лимъ (53). На северната страна продължаватъ тЬзи спсни — Сждътъ Пилатовъ (54), Пжтьтъ къмъ Голгота (55), Разпятие Христово (56), По. гребение (57) и Слизансто въ ада (58). Следъ т’Ьзи редипи отъ сцени слсдватъ два реда отъ по дванадессть медалиона (59 и 60). Въ саыиятъ
зепитъ на свода сж разположени петь кржга върху мрежа отъ по два кръето-сани квадрата съ джговидни страни. Така получснит'Ь „звездн" се подържатъ отъ малки серафими. Въ медалионитЬ сж изобразени Исусъ Христосъ въ ц-Ьлъ ръетъ (61), Ис. Христосъ съ криле (62), Ис. Христосъ Пантократоръ (63), Ис. Христосъ Емапунлъ (64) и въ последняя (западеиъ медалионъ) е св. Богородица (65). Съ т’Ьзи сцепи и образи се изчерпва украсата на църквата.
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
147
За разлика отъ Журче тукъ стснописитЬ сж запазени твърде чисти. Из-глежда, че въ този параклисъ не сж. извършвани много църковни служби, и за това изображенията не сж опушени. Отъ приложенитЬ схемы (обр. 97 и 98), съ-поставепи съ т’Ьзи отъ „Св. Атапасий Алсксандрийски“ се вижда, че общитЬ композиционны начала сж сжщигЬ. Чувствитслна разлика може да се вили само въ
Обр. 100. Дейсисъ — стенопись отъ църквата „Св. Никола" при С.гкпчапскня манастнръ. Abb. 100. Nikolauskirclie beim Kloster in Slepca. Wacidmalerei.
подреждането на стенописитЬ по горпата часть въ свода. Тукъ сж избЬг. нати до голЬма степень и орнаментитЪ, както между ыедалионитЬ, така и по останалит-Ь полета. Това придана по-опростенъ видъ на общата представителиость. Отъ добититЪ впечатления на художественото изпьлнение на украсата зритсльтъ безъ друго се пренася въ църквата отъ монастнря при Журче и сс създава убеж-дението, благодарение на близкитЬ стиловн особеиости, конто на мЬста се напълно
15'2
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВЪ МАКЕДОНИЯ
Об.тЬклата имъ сж твърде разнообразен чрезъ различно композиранс на дипли-тЪ и гънкитЬ имъ. Задь цЬлата сцена типични архнтсктурни форми на здания и кули върху тъмеиъ фонъ изпълватъ прострапството на композицията.
Като уеднаквени образи между стенописигЬ на лветЪ църкви могатъ да се взематъ и изображепията на св. Теодоръ Тиропъ и св. Теодоръ Стратилатъ (обр. 102)м както и нЬкои сцепи отъ сводовитЪ стенописи. Отъ тЪхъ ние ще се спремъ на две — Възкресенис Лазарево (обр. ЮЗ) и Кръщението на Христа (обр. 104). Въ първата отъ тЪхъ ние виждаме въ л^во Христа съ апостолитъ предъ гроба на Лазара. Представенъ е момснтътъ, когато Христосъ повелява на Лазара да оживке. Единъ младежъ е вече свалилъ каменния капакъ на гроба, а другъ развръзва повоя отъ повивкитЬ на Лазара. Това става предъ една сграда, при вратата на която сс тълпи иародътъ. Надъ групата съ Христа и апостолит-b се възвишава скалиста планина. Въ другата композиция — Кръщаването, виждаме цЪлата условность при преда-ванс на природата и групировката на фигуритЪ, която е подчинена прсди всичко на идейната символика. ВсрЪдъ рЪката Христосъ е стлпилъ на една ржбсста плоча, а подъ нея се подавать седемь змии — седемтТхъ смъртни гр-Ьха. Въ водата при плочата отъ д'кепо върху гърба на една риба е седналъ и плава единъ младежъ, а отъ лТво е фигурата на единъ възрастенъ мжжъ, полуобърпатъ къмъ Христа» държащъ предъ себе си мЪхъ, отъ който изтича вода. ТЪзи две фигури, завещапи по традиция, представить символично: младежътъ съ рибата — царь Давидъ, отъ псалмнтЬ па който е заетъ сюжетътъ за кръщението, а мжжътъ съ м'Ьха — образа на р'Ьката Иорданъ.1 Самата р-Ька е така представена, че не може да сс разбере нейното съпоставянс съ терена. Отъ дветЪ страни на бр-Ьговет’Ь й се издигатъ скалисти планини, конто образуватъ долина. Задъ св. Иванъ Кръститель е нарисувано едпо дърво, между клонигЬ на което с поставепа една брадва. Този елементъ въ композицията с познать и отъ други по-стари изображения.
Ние н^Ьмаме възможность да дадемъ понататъкъ описания на другитЬ сцени. T’fe почти навсЪкжде преповтарятъ известннтЪ композицнонпи разрешения и не внасятъ отъ себе си н’Ьщо ново въ стенописьта.
Отъ горното описание на разглежданит'Ь църкви на манастиритЪ при Журче и Сл'кпча се вижда, чс безъ друго се очертава известна успоредность .между тЬхъ както въ архитектурно отношение, така и въ стснописната украса. Близостьта на постройкигЬ по местонахождение и врсмсто на създаването имъ с сжщо отъ значение. Всичко това идва да подскаже за известна връзка между двет-fe църкви. ТЬхнигЬ майстори и живописци сж сигурно мЪстни хора. По отношение на стено-писит о и въ двет'Ь църкви, обаче, ние смс убсдсни, въпрЪки нЪкои неособепи различия, че авторътъ имъ е билъ единъ и сжщъ художникъ. Това е твърде присмливо, основавайки се на композиционнит'Ь раЗнред'Ьления, на стила, общия вкусъ на изпълнението и техническит'Ь начини. Когато посстительтъ отиде непо-
1 Кр. Миятевъ, ц. с стр. 42
АС. ВАСИЛИЕВЪ. ДВЕ СТАРИННИ ЦЪРКВИ ВТ» МАКЕДОНИЯ
153
срЪдствсно отъ едната църква въ другата, той ще бжде облъхнатъ отъ едио чувство и единъ духъ и безъ друго въ него ще се затвър М убеждеиието за дей-ствително единство между двата паметпика.
На края иска отбележимъ, че тукъ имаме изнълпепие. сбособепо възъ основа па .м'Ьстенъ вкусъ. сигурно произлизащъ отъ школит!» па югозападна Македония — предимно отъ Охридско. Стилътъ на т!»зи школи с билъ въ ходъ съ „естественит'Ь* промЪни презъ течение на н-йколко столетия. Различнит’й мейстсри по-добри или по-слаби, тъкатъ своето изкуство върху основа положена още презъ двет'Ь ни минали царства исл продължавали завещанигк имъ отъ т'Ьхпитк нрет-ходници традиции.
158	-Л- КРЪНДЖАЛОВЪ. АЛ'Ь-МАСУДИ И ИЕГОВИТЬ СВЕДЕНИЯ ЗА ЬУРДЖАНИТВ
засЬгатъ нЬкой предметъ извить кржга на неговитЬ познания, той ги предана, естествено, безъ никаква уговорка, като ги см-frra за напълно достовЬрнив1.
За научно-писателскит’Ь качества па Масуди трЬбва да се отбележи преди всичко, че той не се старае всЪкога да бжде точенъ. Покрай поучитслното и научного, той не само не изпуща изъ предъ видъ, а нарочно търси и подчертава забавного, необикновеното, чудного-. Препълненъ съ любопнтство и желание да знае колкого може повече работи и да ги сподфли на други, той нс всЬкога се за-дълбочава, а задоволява сс да бжде повърхностенъ, както го принуждавалъ впро-чемъ и самиягъ начинъ па животъ. Той не се лопитва всЬкога до самигЬ извори» конто, сноредъ мнението па Маркварта, често пжти и нс разбиралъ1 2 3. Той нс про-в-Ьрява критично нзворит'Ь си и не прави разлика между историческата истина и легенди4. Писаного огь него нЪма усгановенъ исторически или етнографски характеръ, тъй като на всЬка крачка той е готовъ да се отбие отъ главната тема. При това, споредъ Маркварта (стр. XXXV), той нито мисли, пито пъкъ пише логически и винаги прибързва. „За това неговит'Ь дум и не могатъ да се с лага тъ на аптекарски везни" казва пакъ тамъ Марквартъ. „Нсговата работа с презъ к у пъ за грошъ“ 5, продължава но-нататъкъ сжщиятъвъ своята преценка върху Масуди, „и тъй като неговиятъ стилъ съ приежщата му неопрс-д-Ьленость показва едно очебийно сродство съ днешния вестникарски жаргонъ, самиягъ Масуди, цЬлъ, съ нсговнгЬ отношения къмъ всичко, може да бжде счетепъ като прелшественикъ на модерного репортерство и глобтротерство (Weltbummlertum). Затова той нито отъ далечъ не може да се мФ.ри по строго паучната имъ сериозность съ оня фаръ на арабо-иранската наука, великия Беруни6, нию дери съ неговия предходникъ Якуби7. Неговит’Ь гсографски представи сж. по-малко отъ ясни и така не е чудно, че при голЬмата бързина, съ която работилъ, не е билъ всЬкога въ състоянис да си обясни и да съчете правилно различнит’Ь сведения върху нему позлати народи. Това е за насъ толкова по-понят-но, тъй като при своитЪ известия върху народитЬ той редовно нс посочва извори-тЪ отъ конто е черпЪлъ".
Тежко е да си представи човЪкъ една по-строга приежда върху единъ старъ авторъ отъ страна па единъ новъ, сериозснъ, иначе много снизходителенъ и все-странно подготвеиъ и уважаванъ учснъ, какъвто с Марквартъ, при все че самиягъ Марквартъ призиава, какво безъ Масуди много работи биха пи останали
1 Гаркави, Сказан1я 12fi—127.
2 A. v. Kremer, п. с., 428—424.
3 Ц. с. 1.52.
1 Enzyklopaedie des Islam, 111 464.
„Er kommt von Hundertsten ins Tauscndstc" (стр. XXXV).
® Al Blrunl (Beriini) Abu ’1 Raihan Muhammed b. Ahmed, родепъ въ 973 г. нъ Kltwarizm — умрЪлъ на 13. XII. 1048 г. Много голЬмъ арабски учснъ отъ ирански произхоль. Заннмасалъ се съ астрономия, геометрия, аритметика, астрология. Писали и хронология на източнитк народи. Вижъ Eneyklop. des Islam, I. 756—57.
7 Ai УакиЫ. Ahmed b- abT Ja’Kub b. Djafar b. Wahb b. Wadib al Katib a) Abasi, умрЪлъ пъ Египеть вь 897 г. ГолЬмъ арабски историки и географъ съ спеииалепъ интсресъ къмъ статистика и топография. Пише реалпо, безъ фантазия. Вижь Enzyklop. des Islam IV 1217.
Д. КРЪИДЖАЛОВЬ. АЛ'Ь-МАСУДИ И НЕГОВИТЪ СВЕДЕНИЯ ЗА БУРДЖАНИГЬ 159
изобщо непознати. НЬмскиятъ ученъ отива обаче още по-далечъ. Той поясиява съ нЬколко убедителни примири крайната неблагонадежность на пашня арабски писатель, като запазва енрямо него едно очебийно презрение и употрЬбява изрази твърди, груби, дори тривиални *. Въ връзка съ руситЬ, наир., Масуди за-бърква сведения, отнасящи се до съвременното положение на нЬщата, съ такива, конто се отнасятъ до времена по-стари съ повече отъ 100 години (стр. 335). „При случая съ завземането на Walandar, казва Марквартъ (стр. XXXV), може да се вили, какъ четено и чуто отъ разни времена се егжетява въ неговата глава въ форма на легендарна картина". И така, споредъ мнението на ^Маркварта, може да се кажс смЬло, че Масуди не е разбралъ почти нищо отъ отношенията по между руси, маджари, волжки и дунавски прабългари и тЬ.хнитЬ съседи. Така, напр., при все че разка зва за приемането на махоысданството отъ волжкитЬ българи, той ги счита на друго мЬсто като славяни (стр. 342). Па друго мЬсто пъкъ той ги идсн-тифицнра съ дуиавскитЬ българи, като имъ нриписва походи противъ Цариградъ, а на трето — съ маджаритЬ, като имъ приписва походи до Римъ, Андатузия, до Бургундия, Венеция и т. н. На сжщото мЬсто после Масуди казва, че въ земята на волжкитЬ българи нощьта траяла 6 месена, а деньть все толкова, като така ги евързва съ това, което е челъ или чулъ за полярнитЬ области1 2.
Изобщо знанията, попятията и представить на Масуди върху народитЬ, намиращи се северно и западно отъ Черно морс, сж страшно разбъркани и неясни. „И така, казва Марквартъ (стр. 155), повече отколкото при който и да с другъ писатель, при Масуди е потребно, както виждамс, неговитЬ сведения да бждатъ разчленепи въ съставнитЬ имъ части и да бждатъ обяснени, преди да бждатъ използувани въ историята и етнографията".
И тъй, неприкосновеностьта на Масуди трЬбва да се сложи на страна, и неговитЬ сведения относно дунавскитЬ прабългари да сс преценятъ наново.
Ето сега, споредъ Гаркави3 * s, и цЬлиятъ текстъна Масуди относно бурджанитЬ или, както се приема, дунавскитЬ българи: „БорджанитЬпроизхождатъ отъ потомцитЬ на Юнанъ, синь на Яфета. ТЬхната страна е велика и обширна. ТЬ нападатъ гър-ЦИтЬ славянитЬ, хазаритЬ и турцитЬ, но най-жестоко отъ всички гърцитЬ. Отъ Констаитиния до страната на бурджанитЬ ныа 15 дена пжть, а саыата страна на бурджанитЬ има 20 дена пжть въ дълбочипа и 30 дена въ ширина. Областьта набурджанитЬезаобиколсна сънлетъ отътръни, въ който се намиратъ отвори, коитоприличатъ на дървени прозорци; този плетъ пр и лич а на степа покрай нЬкой каналъ. Забел. 5, Кремеръ: „wie cine Mauer ап einem Graben". Селата нЬматъ такъвъ плеть. БурджанитЬ сж езичници и нЬыатъ свещенни книги. ТЬхнитЬ копе, конто използуватъ въ случай
1 „Mit der Annahme einer solemn Konfusion treten Wjr jer Ehre des Weltbummlers Ma-
sud i gewiss niclit zu nalie. Eine nocli VW grctilichcre Verwirrung hat er sich 11, 15 f. geleistet, wo
er Wolga-Buigaren und Magyaren zu Cincm Ragout verarbeitet, wie man es im Alexandcrroman
niclit geschuiackvolier linden konnte“, ц. с. 68.
s Марквартъ, ц. с. XXXV, 68, 71, 149, 151, 155, 160.
s Сказан 1я, 126—127. Подчертапо отъ мене.
15G Л. КРЪНДЖАЛОВЬ. АЛЪ-МАСУЛИ Л НЕГОВИТЬ СВЕДЕНИЯ ЗА БУРДЖАНИТГ, телство, чс последпиятъ с вече напълно съгласенъ съ въпросното арабско известие и чс авторитетътъ на Иречека е достатъчснъ, за да може да се тръгне по плтя на една нова теория относно произхода на валовет-b па българска земя. Затова Шкорпилъ се задоволява да цитува1 2 само м'Ьстото отъ Кремера и, безъ да обърне внимание върху изтъкиатит’к грешки и несъгласия между Кремс-роиия преводъ и вида, който му даль К. Ирсчскъ, създава теорията за прабъл-гарския произходъ на валовегк Нейното безусловно възприемане въ българската наука биде облагоприятствувано отъ епохалното открнтие на Плиска и отъ редицата ссриозии научнн изелсдвания, конто намФриха мъсто въ сборника Абоба-Плиска въ 1905 г.
Единъ доста страненъ неофитъ на Шкорпнловата теория бЪ Г. Баласчевъ. Въ своята студия „УкрепителнитЬ работи на старобългарската войска", въ която Баласчевъ сс отказва отъ предишпитЪ си възгледи относно културата на прабъл-гаритФтой се връша къмъ самим пасажъ на Масуди и ни дава свой преводъ и подробно тълкуванс. И Баласчевъ обаче, при все че вревежда правилно въпрос-пото мФсто, възприсма, вФроятно пакъ по примера на К. Иречека, като сжщински факти ония елементи, конто арабскиятъ писатель навежда само като сравнение. „Отъ свидетелството па арабский писатель Алъ-Масуди, че земята на борджанитФ (българнтФ) с заградена съ търнесгъ нлетъ, въ който се намиратъ отвори (врата) въ видъ на дървени ирозорци и този плстъ с като зидъ до прокопа, излиза, че отъ вс'Ькжде българска (sic!) тсритория, тамъ гдето не с граничела съ рФка или морски брЬгъ или пъкъ планинска верига, е била заградена съ земни валоне".
Това с сдинственото до ссга неоснорвапо доказатслство въ подкрспа на една теория съ извънредно голкмо значение въ нашата наука. Тъкмо затова се палата то да блдс подложено на изчерпателна критика, за да бжде окончателпо възпрнето или пъкъ може би опровергало! На изчерпателна критика въ този случай трЬбва да бжде нодложепъ не само въпроспиятъ тскстъ и неговиятъ преводъ, но и съчи-нснието, отъ което произхожда, както и цФлата литературпа дойность на автора, неговитФ извори, общи познания и писателски намерения.
Споредъ мнението на А. ф. Креысръ3 Масуди може да бжде считанъ като единъ видъ арабски Херодотъ, но спорсдъ това на Маркварта4 той с по-скоро единъ видъ глобтротеръ, който има едно съвсемь спсциалпо мФсто въ араб-ската литература. Масуди е родомъ отъ Багдадъ и умрФлъ въ Каиро. Той стран-ствувалъ и писалъ между 912 и 956 г. Той вид'Ьлъ Персия, Индия, Цейлонъ, Ки-
1 Абооа—Плиска, ,566. забел. I.
2 Укреп, раб. 22 и 25. Въ .Бслежки върху всшсствената култура на старобългарското ханство и основаването му въ Европа", София, 1902, стр. 80. Баласчевъ се намирашс изцЪло подъ фасшшаиията па римско-пнзантпйската култура н пълнпи „парваризъмъ" на „ордитЬ" на прябьлга-ритЪ. Споредъ япеппето на Баласчснз българнтЬ учатъ зенчко отъ византийиптЬ, дорн и . . . стро-итслството на крепости и други работи отъ восицото иакуство (вижъ тамъ стр. 12, 14, 15, 16—17, 19, 20—21. 22, 23. 24, 25, 26. 30, 42, 43. 49. 51—55, 57, 75-76. 77. 80).
3 CulturgeschicMc des Orients tinter den Cliallfen. Wien, 1—II, 1875—1877, 1.11, стр. 422—42-1
* Osteuropafsche und ostasiatische Slreifzuge. Ethnologische und historisch-topograpliisch \ludicn zur Geschiclile des 9. und 10. Jahrhunderts (cca. 810—910) Leipzig 1903, XLVI 567, стр. SXXIV—XXXVI и 68.
Л. КРЪНЛЖАЛОВЬ. АЛЬ-МАСУДИ И НЕГОВИТЪ СВЕДЕНИЯ ЗА БУРДЖЛНИТЪ 157
тайско море, може би самня Китай, Сирия, Палестина. земитЪ източно отъ Черненого море, Мадагаскаръ, Египетъ. северна Африка и може би Испания 1 2. Никжде обаче въ пеговигЬ съчинения не се казва да е билъ и въ Византия и още по-малко въ самня Цариградъ, както сж предполагали къмъ края на миналия вфкъ нЪкои отъ нсговигЬ изслсдвачи-. Това сж допущали и М. Дриновъ3 *, както и К. Ирсчскъ'*, безъ да изтъкнатъ, отъ кого и какъ сж узнали това, тъй като отъ по-новит'Ь изелсдвания върху Масуди подобно заключение не може да се направи. Затова твърдението на Иречека за посещението на Масуди въ Цариградъ изглежда да е плодъ на необоснована обобщение, което после отъ него възприеыа безкри-тично и Г. Баласчевъ5.
Нредполага се, че Масуди написалъ одно огромно съчинение отъ 30 голЪми том?, отъ което после той самъ направилъ още нкколко съкратени редакции6. Спорелъ преценката на Гаркави, въ съчиненията па Масуди обаче отъ нищо не може да се долови, че е писалъ по лични наблюдения върху славянит'Ь изобщо и още по-малко но отношение на славянит-h на Балканский п-овъ и на дунавскит'к българи. .Тъкмо обратно”, нише Гаркави, „всичко показва, че той е взелъ тия свои сведения отъ други" (с гр. 120). Но отношение на изворит-b, отъ конто Масуди черпалъ сведения за Балка иигЬ и славянигЬ, не с установено нищо положителио. защото Масуди н-кмалъ нищо общо съ дос era познатитЪ но-стари арабски автсри (стр. 121—122). „При това положение на 1гЬщата“, пише по-нататъкъ Гаркави (стр. 126—127), „ние не можемъ, естествено, да кажемъ изобщо нищо положителио за стойностьта на фратментит'Ь отъ съчиненията на Масуди Само едно с ясно, именно, че, тъй като неговитЬ произведения не могатъ да бждатъ считани като първоначални извори, особено върху въпроса който ни запнмава, а нсговитп сведения сж отъ втора и трета ржка, нашиятъ авторъ, по образеца на всичкн компилатори, наредъ съ добро-качествепнт'к и исторически достпв'крви извори, е употр’Ьбилъ чссто пжти и магериалн изобщо съ съмнителна стойность. При това. въ случаитФ, когато пред-мстътъ е доегжнепъ за нашия авторъ, а известного му изглежда съминтелио, той е до толкова добросъв’пстенъ. че прибавя стереотипно мюсулманската уговорка: „Богъ зпае по-добре“, или „Нека самъ авторътъ отговаря за вЪрностьта па раз-казанотО". или шЬкоя друга уговорка отъ сжщия родъ. По когато извсстията
1 Внжь А. V. Kremer, ц. с., 422—424; А Я. Гар'ляни, Сказажя мусу.тьманскихъ писателей о слявяпахъ я русскихъ, съ половины VII вЪка до конца X вЪка. Спб„ 1870. стр. 117-176 и 293 296, и Дополиенгя... отъ сжщия авторъ къмъ почорпото съчинение, Спб. 1871. -11. стр. 17—33: Enzy-k 1 <> р я е d i е des I s 1 a in. Geograpliisches, etliiiographixclicsiind biographisches Wcrtebucli der Mu liaittrncdaniscben Volker, liersusgrgc.hen von M. Th. Houtsma. A. J. Wcnsinck, W. Hcffcning, T W. Arnold, und E. Levi—Provencal. Leiden Leipzig. 1913—1934, Bandc I—IV, T. IB, стр. -164—465.
2 Гаркави, Сказашя 251.
s Съчинения 1 315.
1 Истор1я Болгаръ 218 и История па българнтЪ БИБ, 121.
5 Бележки върху ве иествепата ку.ттура 76.
s Само първпятъ томъ отъ пеговото голЪмо съчипепие билъ пзмЪреиъ отъ Л. Ф. Кремеръ пъ А.тспъ и отъ него произхо:кл.? цнтатътъ, който нп иитересува. За другнтЪ съчинения па Масуди вткъ у Гаркави, Сказашя 18 19. Марквартъ, и. м., и Исламска спциклопсдвя 461 165.
АЛЪ-МАСУДИ И НЕГОВИТБ СВЕДЕНИЯ ЗА БУРДЖАНИТ'Б
Д-ръ Д. КРЪНДЖАЛОВЪ
Между доказателствата отъ литературно естество \ на конто се основава теорията, че прабългаритЪ ограждали съ наенпн и скопи ц-Ьлата си държава, е привличано и извсстието на арабский писатель Алъ-Масуди.ь® Това известие е било познато и използувано отчасти въ българската наука и по-преди, но подъ пего се осланя смЪло Карелъ Шкорпилъ като основатель на теорията за прабългарския произходъ на пограничнит’Ь валове на нашата земя, а после Г. Баласчевъ1 2 3 и Г. Фехеръ като продължатели па тая теория.
Следъ М. Дринова4 въпроспиятъ насажъ отъ Масуди върху борджанитЪ и тЪхната държава е вече изцЪло използуванъ отъ К. Иречека. Последниятъ включва обаче и оная часть отъ него, която говори за границитЪ на бурджанит’Ь, както и за начина, по който тЪ били укрепени. По въпроса за граннцигЬ, именно Иречекъ пише дословно5: „Nach arabischeri Nachrichtcn zog sich urn das ganze Land ein dorniger Zaun mit holzcrnen Fenstern; die einzelnen Dorfer aber waren nicht eingefriedet...u. И тукъ и по-късно6 Иречекъ се руководи отъ нЪмския преводъ на тази часть, който преводъ той взема отъ първия изеледвачъ на текста на Масуди, именно Алфредъ фонъ Крсмсръ7 8. Кремеровиятъ преводъ обаче гласи дословно както следва:* Das Land der Bordzan (Bulgaren) sei uingeben von einem dornigen Zaun mit Oeffnutigen in Gestalt holzerncr Fenster und dieser Zaun sei rwie... Graben’ ’wie cine Mauer an einem Graben’*.
Още при първия внимателепъ погледъ, хвърленъ върху превода на Кремера, и формата която му далъ Иречекъ въ своето съчинение, виждамс голЪма разлика — толкова голема, че отъ нея сс създава въ българската паука единъ сериозенъ
1 ОтговорнтЪ на папа Николай I не съдържатъ нити дума за пограпични валоне по бъл-гарскит'Ь грапици, а СказанпсчО на пророка Исая нЪма нсторнческа стойиость по отношение па ст ей а та, която е прпписва на Аспаруха, тъй като добруджапскнятъ валъ съ камениа стена датуна отъ времето ня Константина Велики.
*-а Abu Г Hasan Ali b. Al-Husain.
2 Сб. Абоба-Плнска, 566 забел. 1.
3 Укрепителнитк работ на старобългарската войска, 22—25.
1 М. Дрииовъ, „Началото на Самун.товата държава" (1875 —1876 г.) и „Южнъ1е славяне н Ви-ЗЙНТ1Я въ X вккъ" (1875 г.) цитува именно оная часть, която се отпася къмъ дължипата и шири-ната па държавата на бурджапнтЪ. Интересно е да се отбележн, че Дринокъ цнтува погрЪшно броя
на диитЪ. Вижь Пер. сп. Бракла 1, кп. IX—X, 41—71 и кн. XI—XII, 104—124; Съчниепия 1, стр. 345;
Чтенгя въ импср. Общ. itcropiii и древностей росс, при Моск. уннв. 1875, кн. 1)1 — Съчннепня 1, 449.
ь Geschicfite der Bulgaren, Prag, 1876, 586, на стр. 133.
8 Arctiacologlsclie Fragmente aus Bujgarien. ЛЕМ X, 1886, 139.
• Въ Sitzungsberichte der Wiener Akademie, IV, 1850, Стр. 210. Иречекъ посочва самъ това wfccTO въ литературата си. Вижъ българския преводъ на История на българитЪ, БИВ, Стр. 94—95 забел. 6.
Д. КРЪНДЖЛЛОВЬ. АЛЪ-МАСУДИ И ИЕГОВИТЬ СВЕДЕНИЯ ЗА БУРДЖЛНИТЪ 155 аргумснтъ въ полза на теорията за прабългарския произходъ на пограничнит-h валовс. Явно е, че Иречекъ с далъ па този пасажъ съвсемъ другъ видъ, безъ да си даде см'Ьтка, че това, което той поднася отъ арабския преводъ, е фактически певъзможно и че неговото съкращение на Кремеровия преводъ не отговаря на истината. Въ своя преразказанъ преводъ Иречекъ представя несъзнателно като действителенъ фактъ н-Ьщо, което е дадено отъ арабския писатель и отъ нЪмския преводачъ само за сравнение- Виждаме наистина, какъ Иречекъ пише: „еш dorniger Zaun mit liolzcrrien Fenstern" вместо: „in Gestalt hOlzerner Fenster". Следователно, Иречекъ премахналъ не само повествователния характеръ па писаното отъ Масуди, който е изразенъ въ „Das Land der Bordzan sei umgebeh", но не e счёл J за потребно дори да прибави изрично ония думи отъ н-Ьмския преводъ, въ конто пра-българската теория за пограпичнитЬ валове намира една сжщсствена опора за себе си, именно: “...und dieser Zaun sei wie eine Mauer an einem Graben", а ги дава вкупомъ въ началото. Още по очебийпа е разлнката въ рускня преводъ па Историята на българит’к1 отъ Иречекъ, гдето въпросниятъ пасажъ е преведенъ пакъ погр-Ьшно, както следва: „... вся страна была окружена тернистыми засЪками съ деревянными окнами"2.
И тъй, и тукъ, както и въ нЪмското издание, намираме у Иречека следнитЪ гр'Ьшки спрямо провода на Кремера отъ арабския оригиналъ:
1)	отстраняванс на повествователния характеръ на привсдсното свидетслство отъ Масуди; този характеръ сс явява добре подчертанъ у арабския писатель, тъй като той с изразенъ на две мФста: sei ...umgeben и sei wie cine Mauer,..
2)	превръщане въ действитслни факти на н-Ьща, конто сл дадени като сравнение: деревянными окнами вместо in Gestalt holzerner Fenster,
3)	множествено число вместо единствен©: тернистыми засЬками, вместо „ein dorniger Zaun ... und dieser Zaun sei 'wie eine Mauer an einem Graben’.
Схщо както и много други интересни подробности отъ живота на българския народъ и държава, Иречекъ навежда това арабско известие безъ да изтъкне изрично, да ли за него тЬзи дапии сл В'Ьрни изныло или само отчасти или пъкъ предста-вятъ само интересни въпроси за по-нататъшни изеледвания3. Последното предположение изглежда да е най-близо до дсйствителностьта, ако искаме да си обяснимъ това небрежно и погрЪшно опростяване на нЪмския преводъ отъ арабския оригиналъ у Иречека. Той не е предполагалъ, какви последний може да има то въ натата наука, тъй като самъ никога Иречекъ не е признавалъ принципиално пе-прикосновени авторитети въ науката, гдето единствсниятъ авторитетъ е критиката, особеио тая на изворигЬ.
Карелъ Шкорпилъ обаче смЪтналъ писаното отъ К. Иречекъ като доказа-
1 Одесса, 1878, стр. 163.
2 Сжщо така и въ българския преводъ, въ БИБ, стр. 90: „... ц-Ьлата страна била зяобиколена съ търнести засЬки съ дървени прозорци".
3 Съ сжщото значение и отъ любопитство навежда това известие — и то само механично, споредъ К. Иречека — и Lubor Niederle, Slovanske starozitnosri. Pttvod a pocatky Slovanu jiznich. sv. II. Praha 1910, па стр. 408.
160 Д КРЪПДЖАЛОВЪ. АЛЪ-.МЛСУДИ И НЕГОВИТЪ СВЕДЕНИЯ ЗА БУРДЖАНИТЬ
па война, пасятъ постоянно свободпи по ливадитЪ и никой нс ги яздн освепъ въ време на война; ако пам'кратъ некого, който вь мирно време да е възседналъ восненъ конъ, тЪ го убивать. Когато се отправить на походъ, т-b се строятъ въ редове. Стрелящнтк съ ллкове (Bogenschiitzcn) образуватъ авангарда (das vorderste Treffen), докато ариергардътъ е образуванъ отъ женит-t и депата. Бурджанит-Ь нкматъ нито срсбърни, нито златни монети. Т'Ь изплащатъ нсичкит-Ь си покупки и сватби съ крави и овце. Ако между гЬхъ и гърцигк има миръ, тогава бурджа-нит-Ь докарватъ въ Консгантиния момичета и момчета отъ племепата на славяни-тЪ или гърцитИ. Ако у бурджанитъ умре н Ькой, то тогава тЪ събиратъ всички неговн слуги и нсговата свита (Ciefolge), назвать имъ н-ккои мждри изречения (than ilinen gewissc Wcisshcitsspriiche kund). а после ги изгарятъ съ мъртвеца и назвать: „Ние ги изгаряме на този св-ктъ, за да не бждатъ изгорели на онзи св-ктъ*. Тъ иматъ сжщо и единъ го.ткмъ храмъ. Когато пккой умре, тк го заклгочватъ въ този храмъ заедно съ жена му и слугигЬ, конто оставатъ тамъ, до като умратъ. Споредъ тЪхния обичай, ако н-Ькой робъ е извършилъ грЪшка или се е ировинилъ съ н-кщо. а господарьтъ му иска да го накаже, то тогава робътъ се простира предъ него, дори и ако пикой не го припуждава къмъ това, и нсговиятъ господарь го бие, колкого желае. Ако робътъ стане преди да му с дадено разрешение за това. той бива въ този случай убить. У т-Ьхъ има и обичаятъ, споредъ който при наследяване т-k давать по-гол-Ьма часть на женит-k отколкото на .мжжетъ*.
И споредъ критиката на Гаркави *, Масуди е см-Ьсвалъ събранигк известия за дунавскит-к българи съ опия, конто сс отнасятъ до волжкигк. Т-кхъ той нарича „булгаръ" или „бургаръ" и ги счита като единъ славянски клонъ, а географ-ското положение на ткхната страна той опоедкля все така неточно и относително. Освепъ това, Гаркави изтъква, чс часть отъ тукъ съдържащитЪ сс известия за дунавскит-fe българи носи просто легендаренъ характеръ, който не може да се локализира и да бжде счетенъ като огговарящъ изобщо па действителностьта. Като илюстрапия на това свое твърдснис рускиятъ ученъ навежда тъкмо оная часть отъ извсстисто на Масуди, въ която се казва, че страната на бурджанитЬ била обкржжена съ плеть отъ всички страпи, както и това, че тк убивали ония, конто въ мирно време възскдали военепъ конь, защото всичко това изглеждало отъ областьта на легендата и фантазията. По-нататъкъ, Гаркави изтъква нев-Ьрпостьта на твърдснието на Масуди, какво въ първата половина на X вккъ българитк на Дунава били езичници, чс нкмали свещенни книги, че воювали противъ хазаритк и пр.
Тази часть отъ извсстието на Масуди се отпася безъ никакво съмненис до волжкигк българи, защото както показватъ много ясннтк и положителни Дании па Ибнъ-Фэдлана,1 2 волжко-българскиятъ влал'ктель Алмишъ е ноискалъ отъ багдадский халнфъ Муктедиръ Биллахъ да му направить едва крепость, за ла сс пази оть влад-Ьтеля на юдеитк, т. е. огъ хазаритк, чиито главатари били възприсли
1 Сказащя Но—147.
2 За сериозностьта >га пеговпт! сведении нижъ Марквартъ и. с. стр. 25—26.
Д. КРЪНДЖАЛОВЪ. АЛЪ-МАСУДЙ И НЕГОВИТЬ СВЕДЕНИЯ ЗА БУРДЖА11ИТТ>	161
отъ по-рано отчасти юдейството. Следовзтслно, само волжкитЬ българи сж могли да воюватъ противъ хазаритЬ, а не дунавскитЬ.1 * За единъ правовЬренъ мохаме-данинъ. какъвто сс с счнталъ Масуди, волжкитЬ българи, конто едва въ 922 г. възприематъ официално мохамеданството, сж били прели това езичпици. Такива не могатъ да бтлдатъ дунавскитЬ българи, конто бЬха възприсли още прели единъ вЬкъ византийското православие и чиято азбука и свстенна литература се прс-давашс като величествена свЬтлоноспа факла отъ единъ славянски народъ на другъ. За всичко това Масуди не зпае нито и тъкмо това пс казва, че Масуди пе с ходилъ въ Цариградъ. Той пише тъкмо къмъ края на първата половина на X вЬкъ. въ времсто на царь Петра, който имаше отличии отнош пня съ византий-ския дворецъ. Ако Масуди бЬше ходилъ въ Цариградъ, той по неволя трЬбвашс да научи нЬщо и за тия отношения, за християпството и културата на българигЬ отъ лунавското царство и изобшо за живота въ съвременна България, както се е случило и съ Лиудпранда.
И тъй, известията за езичеството, за липса на свещенни книги, за война противъ хазаритЬ трЬбва да б/Ъдатъ приети като отнасящи се до волжкитЬ българи. Иначе би трЬбвало да допустнсмь. че тЬ сс отнасятъ може би до една епоха отъ живота на дунавскитЬ българи, която нЬма нищо общо съ епохата, на която Масуди е билъ съвременникъ. Въ този случай би следвало да се опрсдЬли, къмъ коя именно епоха отъ живота на дунавскитЬ българи се отнасятъ известията на Масуди. Азъ не се наеыамъ да репга този въпросъ, защото, споредъ моето убеждение, по-гере казапото се отнася до волжкитЬ българи отъ епохата, която предхожда тЬхното мохамсданизиране (съ изключенис на онова, което се дължи на личната фантазия на Масуди). Сжщо къмъ гЬхь считамъ, че се отнася и цЬлиятъ последенъ пасажъ отъ известието па Масуди, при все че тамъ казаното може да се отпася и до руситЬ/ както и до нЬкой отъ тюркскитЬ съседни на волжкитЬ българи народи.
Да видимъ сега, какво отъ известията на Масуди се отнася може би до дунавскитЬ българи. Това е прели всичко мЬстото, върху което се е спрЬло вече вниманието на хМ. Дринова: разстоянието отъ Цариградъ до бурджанитЬ, както и размЬритЬ на тЬхната държава въ дължина и ширина- Както видЬхме, веднага следъ този пасажъ идва онова мЬсто, поради което главно известието на Масуди е изнолзувано въ българската историчсска литература. Тамъ се казва изрично, че областьта на бурджанитЬ е заобиколена не съ палисади или съ плетъ, но съ „трънестъ плетъ“ Въ пего се намирали отвори, конто п р и л и ч а л и на
1 Интересно е да се отбележн, че Баласчет. въ Бе,тешки върху веществената култура, стр.
61. когато иска да определи, противъ кою е воюпалъ Омортагъ къмъ р. Диестъръ, въ която по нс-гово време сс удавилъ копанътъ Окорс... on, рода Чакагаръ, пише, че разнптЪ опити направени до сега въ това отношение не отговаряли на истипата. Следъ това той спомепува и свидстслството на Масуди. по на посочепата страница той го отхвърля решителпо („Изобшо такива догатки Сх лиигени отъ научно значение"). На стр. 75—76 обаче, въ сжщата книга, павежла пасажа отъ Масуди относно валоистЪ и казва: .нЪко» отъ известията му се схождатъ съ такива черпени отъ пай-достонЪрнп из-точници". За съжалеиие Ба.тасчевъ премълчава тня пай-достовЪрни нзточпици.
а Вижъ и Марквартъ, ц. с., 2о5.
Народенъ археолог, музеи
11
162 Д- КРЪНДЖАЛОВЪ. ЛЛЪ-МАСУДИ И НЕЕОВИГЪ СВЕДЕНИЯ ЗА БУРДЖАПИТЬ
дървени прозорци, което не значи, че таыъ имало сжщински дървени прозорци. По-нататъкъ този плетъ приличалъ на нЪкоя стена покрай н-Ькой каналъ или, както превежда Баласчевъ, „този плетъ е като зидъ до прокопа*. Значи, и въ нЪмския преводъ па Кремера и въ руския на Гаркави се казва ясно, че въ плста отъ тръни имало отвори, конто прилипали на дървени прозорци. Прсводътъ на Иречека е прибързанъ и погр'Ьшенъ, защото е певъзможно да си представимъ дървени прозорци пабучени, или, закачсни или както и да е иначе поставени въ отворит'Ь на единъ тръиестъ плетъ. Въ връзка съ снова, което следва въ пасажа на Масуди тр-Ьбва да привела и френския преводъ на текста,1 който гласи: „Chaque place forte chez les Bordjan est eritource d’une haie que longe et quc sunnonte line sorte de reseau en bois, cc qui constitue une defense analogue й cello d’une muraillc clevec derriere un foss6*.
И тъй, и въ н-Ьмския, и въ руския и въ френския преводъ па последната часть отъ интсресуващия пи пасажъ на Масуди се казва дословно едно и сжщо: нлетътъ отъ тръни приличалъ само па н'Ькоя стена (а не насипъ) покрай н-Ькой каналъ или окопъ. Отъ всичко това би следвало да заключимъ, че тукъ арабскиятъ авторъ е ималъ предъ видъ само едно сравнение съ „стена покрай н-Ькой окопъ", но че тамъ дсйствителпа стена не е имало, тъй като за буйната фантазия на арабския глобтротеръ нлетътъ отъ тръни само п р и л и ч а л ъ на такава. Не е имало нито окопъ, защото и за окопа Масуди говори сжщо така, за да изрази впечатлението, което правилъ вероятно само въ неговата фантазия нлетътъ отъ тръни съ неговигЬ отвори. Явно е, чс отъ елемснтит'Ь, наведепи тукъ отъ прибързапия арабски писатель, не е възможно ла сс направи едва исторически действителность.
Както е много естествен©, при всичката яснота на преводит'Ь, имахъ известии съмиения отпоено правилностьта на моето разбиране и тълкуване и затова се обърнахь за помощь къмъ известния специалисть по ориснталски сзици, нЪм-скиятъ учснъ въ София, проф. Д-ръ X. Дуда, комуто благодаря за дадснитФ. ми обяснения. И той с слщо на мнение, че тукъ става паистипа дума само за едно сравнение, тъй като при въпросния плетъ отъ тръни не с имало нито дървени прозорци, нито стена, нито окопъ.
Въ моя трудъ върху „ВаловетЬ въ Добруджа и Бесарабия"1-'1 писахъ, че това известие иа Масуди може да бхде сметано като принадлежаще къмъ опия негови сведения, конто, както изтъква Гаркави, арабскиятъ авторъ нс е ималъ възможность самъ да ировЪри или да прсхвърли отговорностьта за rfcx-ната достоверность върху съответнитЪ писмсни извори и автори. Предполагахъ тамъ още, чс то може би принадлежи къмъ устните данни, конто Масуди събиралъ
1 За него нижъ Мйрквзртъ, ц. с. 201 205 и забел. 5, на стр. 204. Вижъ тамъ и забележкитЪ на Маркварта въ връзка съ литсратуриитЬ произведения на Масуди. Горниитъ фрепски преводъ с билъ използвапъ отъ Г. Баласчевъ въ статията „Върху държавеото и военно устрогстао па старо-българското хапство*. Минало. София 1908, стр. 211—212.
1-а Въ Годпшника иа Софийским уннверенгетъ, Историко-филологический факултетъ. Т. XXXIX. 1912—1943, стр. 80—87.
Д. КРЬНДЖЛЛОВЪ] ЛЛЪ-МАСУДИ И ПЕГОВИТЪ СВЕДЕНИЯ ЗА БУРДЖАНИТЪ 163
по въпроса, като смЪталъ, че тЪхната верность не подлежи на проверка или може би и на съмнение. Както видЪхме, при извсстията на Масуди има извън-редпо гол'Ьмо значение обстоятелството, че въ всичкигЬ негови данни отпоено източна и севсроизточна Европа грЪшкигЬ по отношение на географнята, етно-графията, историята и хронологията на гЬзи области и народи сл нсобикновено голыми и чести* 1. Лабнринтътъ, конто тия негови известия представить, не може да блде минатъ безъ чужда помощь, безъ помощьта на други известия и на са-митгЬ паметници отъ съответнит-fe времена и народи.
Следъ завършването па моя горе-привсленъ трудъ, удаде ми се обаче да намеря едпо известие, което може да ни насочи къмъ областьта и народа, за чиито скопи по границитЬ .Масуди с намЪрилъ въроятно пЪщо нНклдс писано. Това известие се дължи пакъ па единъ арабски писатель, Ибнъ-Руста2 и, споредъ нЬмския преводъ на Маркварта, гласи както следва: ,,Es heisst, dass die Cliazaren einstmals sich selbst mit einem Graben umgeben hatten aus Besorgnis vor den Magyaren und andern ihrem Lande bcnachbarten Volkern*. Както виждаме, тука става вече дума за едно много ясно и определено известие, стнографски, географски и хронологически много добре локализирано. Това събитис с станало между 833 и 835 г.3. То заслужава особеио внимание, защото за него говори и Константинъ Порфирогепетъ въ De adrninistrando imperio 17717—23 — 1781 15 4. Въ бележката на Ибнъ-Руста се говори само за окопъ по оная страна на държавата на хазаритЬ, която била ззетрашена отъ маджаритЬ, локато К. Порфирогенетъ говори за крепостьта Саркелъ на р. Донъ. която построили византийцигк отъ тухли но времето на императора Теофила. Изглежда, чс трЬбва да се съгласимъ съ мне-пието па Маркварта, който мисли, че тЬзи две сведения се потвърждаватъ и се допълватъ взаимно. Както предполага Марквартъ, става дума за построяването на източпата граница на хазаритЬ, при р. Донъ, на цЪла една укрепителпа система. При нея византийцнтЬ издигналн отъ тухли града крепость Саркелъ, въ която вероятно се е съсрЪдоточавала отбраната на областьта. Валътъ, за който говори Ибнъ-Руста, може да е валътъ на самата крепость, построена отъ византийцит'Ь, или пъкъ може би става дума за сжщински пограничпи валовс, издигнати отъ самитЬ хазари, съ или безъ визаитнйска помощь.
1 За нсто шостьта на i-сографскнтЬ, етпографскитЬ и хроно.тогнческнтЪ даппн у Масуди вижъ CzXiuo и М. Canard, Arabes el Bulgares au debut du X-e stecle. Byzanlion XI (19-36). стр. 213—223.
- Abu AH Ahmeil b Onur, арабсхо гсерсийски писатель отъ края на IX и началото на X в. Описвалъ народи и с гран и сноредь други съвременни автора. Вижъ Enzyklop. des Islam II 435—136.
•* Вижъ Марквартъ, ц. с., 27—29.
1 „‘Апо й кагоре» тйт pepuv AavovjJtv» norapou rqS AirrpaS dvnncpa rj Bartivaida naplpxcroi, kcI KarcKparci r] KatoiKla auriv plxpi той Горке А той rav Xa^dpjv кйогрои, iv a rc^eirci kcC^ovtci rd uerd XpJvov I'.xiAAaocopcvoi, (pgqvcoErci 6c napd CL'ToiS to XdpxeA Ctanpov onnlnov* опер (xrio^q rropd onaitspoxavSlSdroo (terpavd rou Enovopa^opivoj Kaparcpov t6v JicocAca 0 ofiAov про? to KTijSijvai avroiS rd Kdarpov rouro тш» XoCdpx'V niTijca-pdvtov 6 yap XaydvoS ekcIvoS. 6 kcI nix XctsCplcS, ci5 rov auriv paciAta 0c6|tAov npdirJJaS cnoirdAavreJ Kna&ipici auroiS TOv Kdoipov rd XcpxeA jrrjoavro' oiS d.paoiAed?, тг) rodrav antjoci neioMS. rov wpoppq&dvrc anc&cpoxavSiSarov
Hcrpavd pera XEAavdlipv PcoiAiksv irAvtpuv dndjrctAc, koi xeAdvSie той xererrdva ПофАау°'|1<т2 KC* ® ot'ldS (lerpavaS irj» Xepaeva KaraAcpiv rd pev pcXdv&a cvpqv dv Xepcovt, rov 8e Acov eiocyaytiiv eS кератерй xapdpic dnqAftEv Iv
тф топа той TcvdiJoS потарой, dv ф sol rd xdorpov EpeAAc ктСсаг кс! 6 TdnoS AI&ooS ovk dx- npoS xrloiv
той Kdorpou dniTr^douS, xcpivid riva no:qadpevoS nai pqoaAov iv аи.оК Еукайоаь per’ cir»v rrjv той хаатрои Ktfoiv dnolfpraro, {к pufOMv rivov rev (к той лотарой KcxX.ilav dtcpEoTov EpyaodaEvoS".
164 Д- КРЪНДЖАЛОВЬ АЛЪ-МАСУДИ И НЕГОВИТЬ СВЕДЕНИЯ ЗА БУРДЖАПИТЬ
Ибнъ-Руста е възприелъ това известие вероятно, както предполагать Гаркави и Марквартъ1 2 3, отъ единъ по-старъ арабски писатель, който живЪлъ и писалъ тъкмо презъ първата половина на IX в’Ькъ. Той е Muslim Ь. Abu Muslim al (ianni> отъ когото черпать сведения нЬкотко по-късни арабски писатели, между конто и Ибнъ-Руста. За Муслимъ алъ I арми се зпаятъ много малко работа и отъ него сж запазени само около 15 разпокжсапи реда, въ конто се спомснува на два пжти името „борджанъ Крайне интересно е обаче да се отбслсжи, че снова малко, което се знас за него, се дължи тъкмо на Масуди- Именно последпиятъ пиши за Ллъ-Гарын, че билъ плепннкъ въ Византия, отъ гдето билъ откупенъ къмъ 845—846 г., че познаваль ромеит'Ь и т-Ьхната държава, че писалъ за тЬхъ история, като въ нея описалъ страната и П/Жтищата- владьтслит-Ь и другитЪ начал-ствуващи лица, че описалъ и съседитЬ имъ, между конто бурджанитк, аварит-Ь, бургарит-k, славянигЬ, хазарит'Ь и пр.’.
Мисля, чс това е достатъчно, за да се предположи, какво известието на Масуди за погранични валове не почива просто на непровЬрсни слухове. Само чс опова, което Масуди с чслъ у АлъТарми за хазарит’Ь, изглежда, че той го е прехвърли чъ върху бургарит-Ь, т. е. волжкитк българи, конто тогава били съееди на хазарит’Ь. Тъй като, по-нататъкъ, нему нс било ясно, какви сж етпографскитЬ, гсографскитъ и културпитЬ разлики между еднит'к и другитЬ презъ нему съврсмснната сгоха. гой приписва всичко казано въ горе-навсдсния питать на дупавскит'Ь българи. Отъ всичко, което казва тамъ Масуди, обаче, къмъ послсднит’к изглежда да се отпася само сведението, посочваще разстоянието между Цариградъ и Дунавска Бъл-гария, както и нейнитЬ размЪри. Но и това може би да с само случайно, защото на друго мЬсто Масуди нише, какво два месеца пжть било разстоянието между Цариградъ и столицата на Бургаръ, подъ чието име той разбира дунавскитЪ българи, докато въ сущность говори за маджаригк въ повитЬ имъ М'Ьста по срезания Дунавъ4.
Както казахъ, лабиринтътъ, който представить извсстията на Масуди, нс може да бжде минатъ безъ помощьта на други известия или на самит-Ь паметници отъ съответнитЬ ыЬста и епохи. Интересно е, какъ у насъ се е приступило направо къмъ изпо.тзуваие па археологическитЬ паметници, безъ да се мине презъ етапа на строгата критика на изворитЬ по отношение на Масуди. Материални гк паметници па българска територия, именно существуващитЬ погранични валове, дадоха възможпость тъкмо възъ основа на извсстията на Масуди тЬ да бждатъ изтъл-кувани въ иегова подкрепа и обратно. Този мстодъ обаче не е наученъ, защото по този начинъ се доказва нЪщО несигурно съ нЬщо съмнителио. Други известия, конто да потвърдятъ досегашпото тълкуване на известието на Масуди относно юграничнит-Ь валове у дунавскитЬ българи въ титературата не се знаятъ.
1 ц. с. 28—29. Сказан1я 121.
2 Гаркапи. Сказашя 29 - 34.
3 Marquart, ц. с. 28—29.
* Marqnart. ц. с. 68.
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
Отъ ЛСЕН'Ь ВАСИЛИЕВЪ
Презъ 1935 година посетихъ с. Студена (софийска околия; и пърното впечатление, което cnp-fe вниманието ми, освснъ красивия изгледъ на сслото, 6Ъ една малка, стара църква. Тукъ надъ пжтя, всрЪдъ сслото, върху единъ отъ крайнит'Ь хребети па Голо бърдо с остапала запазсна презъ в’Ьконет'Ь църковна постройка, посветена на св. Георги. Благодарение на това, чс църквицата е била нспосрТд-ствено подъ окото на ьгЬстното население и че до 1846 го тина, когато е била съградена новата църква „Св. Архангелъ Михаилъ*, не с имало друга въ селото, въ която да се извършватъ религиозни служби, тя е оцЪляла до днссъ'.
Външниятъ видъ на църквата, нейната архитектура и градежъ, подсказватъ, че трЪбва да търсимъ нейното построяване въ далечно минало. Отъ огледа, който направихъ вжтре въ църквата, и отъ състоянисто, въ което се намираше, не можете да се определи веднага, отъ кога би могла да датува. Ц-Ьлата вжтрешность б-b измазана съ б'Ьла мазилка, по която на н+жои мЪста се виждаха късни стенописи отъ времето около Освобождепието. Можете да се допусне, чс подъ тази мазилка ще сс намерять стари изображения. Предположенията мн сс оправдаха, когато пробихъ късното измазване па две-три м-Ьста. Бързото ми минаванс презъ селото не ми даде възможпость продължително да работя. Това усп'Ьхъ да на-правя презъ 1938 година. Въ продължение па н'Ьколко дни свалихъ голЪыа часть отъ късната ма тилка, която се указа отъ два пласта. 11одъ нея навс'Гкжде по сте-нитЪ изл’Ьзоха старитЪ стенописи. За тЬхъ по-надолу ще се спрсмъ отново.
Църквата „Св. Георги“ при с. Студсна с малка полуцилкндрично засводена постройка, съ една апсида и два пфвника. Тя с напълно отъ типа на триконхал-нитй църкви (обр. 105). Единствсната й врата е на запалната стена. Въ църквата, пезначителпо вкопана въ зеыята, се влиза по три каыенни етжпала. Натрупвансто на пръетьта е откъмъ южната й страна. Това се е отразило върху една часть отъ стенописитЪ — влагата доста ги с повредила. Подътъ на църквата е посланъ съ голЪми каменни плочи.
Размерить на стснигЬ й сж различии. Северната стена има дължина 6'60 м., южната 6*76 м. Сжщо така известна разлика се явява и между източната и запад-ната стена. Първата отъ т-Ьхъ е 4 60 м., а втората 4 40 м. Това изкривяване въ плана на църквата (обр. 106) сс дължи пре ди всичко отъ евличането па югоизточния й жгълъ. Н'Ькога предъ църквата сж били изкопавани гробове, конто сж разела-били земята, а това е станало причина да се уязви градежътъ. Появили сж се и
1 На единъ отъ камънпт! на вратата сс чете бележка, надраскана съ острие: ,1817 лето ка стана попъ Лазаръ 1817“. Този попъ Лазаръ е билъ сипъ па попъ Тодоръ, за когото ше стане по-долу дума.
166
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
две голыми пукнатини, конто минаватъ презъ източната и презъ южпата стена ДвстФ. странични конхн — п'Ьвници — сж съ различии размЬри. Северната е съ 15 см. по-тЪсна отъ южпата. Въ южпиятъ нЬвпикъ е оставена малка ниша съ не-правилпа четириугълна форма. Зидарията и па двата нЪвника съ течение на вре-мето е била доста повредепа.1 Прави впечатление външната направа па п'Ьвпицит'Ь, конто сж иззидани до височината па покрнва, който е продълженъ и надъ тЪхъ. До апсидата е вдълбапа протезисната пиша, а до последната, въ северната стена, едно малко четвъртито углубление. Височината на църквата отвжтре с 4 м. (обр. 107).
Обр. 105. Югоизточенъ изгледъ на църквата .Св. Георги” вь с. Студена.
Abb. 105. Georgskirciie in Studena. Ansiclit von Sudostcn.
Къмъ западната степа су пристроени два пиластра, конто сж въ сущность продължение на северната и южпата стена. Дебелината имъ отговаря на стенит-Ь, а наддавансто имъ навънъ е по 35 см. Т4>зи пиластри су евързани съ арка, която маркира отвънъ извивката на свода. Нейната дълбочина е малко по-гол'Ьма отъ издадината на пиластритЪ, защото на височнна 1’80 м. отъ Т'Ьхъ сс издана малъкъ
1 Презъ 1939 гол. Народкпя археологически музей се зае напълно да поправи и зазтрави църква га.
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
167
корнизъ, който сномага да се удълбочи тази арка (обр. 108). Надъ вратата с оставена малка пиша, въ която презъ 1878 г. е нарисуванъ образа св. Георги.
Градсжътъ на църквата е направенъ отъ дЪлани камъни, евързани съ хо-росанъ. Н’Ькои отъ камъпитЪ сж твърде гол-Ьмн блокове. взеги вероятно отъ по-стари постройки. Въ апсидата сж
употр-кбенн и тухли, поставсни хоризонтално. Въ горната часть на апсидата е направено исключение. Между камънитк сж поставени и отвесни тухли, като по този начинъ с полу-ченъ клетъченъ градежъ. Тази нс особено богата градивна украса на, апсидата се завърш-ва съ камънснъ профилуванъ тристраненъ кор-низъ. Корзнизнит-Ь камъни иматъ по-стариненъ
Обр. 106. Планъ па църкната »Сп. Георги" иъ с. Студена.
Abb. 106. Georgskirche in Sludena. GrundrisS.
Обр. 107. ПапрЬчепъ разркзъ на цьркпага ,Св. Георги" въ с. Студена.
АЫ>. 107. Georgskirche in Studena. Langsschnitt.
произходъ, може би римски и сж допесени вероятно отъ стари градивни мкстонахо-дища изъ Голо бърдо. Ясно с, че корнизътъ с приспособенъ, защото не прилета добре къмъ апсидния градежъ. Корнизътъ е начупенъ, а формата на апсидата е полукржгла. Повечето отъ градивнит’Ь камъни на апсидата сж отъ бигоръ. Нека да споменемъ и интересния случай за единъ отъ тЪхъ, върху който личатъ останки отъ стенопись на гипсовъ грундъ. И този камъкъ с пренесепъ отъ друго мЪсто, сигурно отъ по-стара разрушена църква. Не може да се допустнс, че апсидата е била изц-Ьло изнисана отвънъ, защото бигорнитк шупливини на другитЬ камъни непременно щ'кха да задържатъ и на други м'кета части отъ мазилката, а това не личи никжде.
ТухлитЪ като украсително средство сж употр'Ьбени и въ градежа на пи-ластритк, кждето сж. положени три пояса съ двойни рсдовс. Като архитектурно разнообразие въ външностьта на църквата може да се отбележи и пишата-люнета на източната стена надъ апсидата. Въ арковия поясъ, който раыкира люнета,
168
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
сжщо така сж употрЪбени тухли, нарелени между бигорнигЬ камънн (обр. 109). Еднокорабни трикоихални църкви, отъ типа на разгледаната по-горе се срЪ-щатъ и на други мЪста въ югозападпа България.Това идва да покаже, че този видъ постройки се свеждатъ към ь архитектурнитЬ похвати на строитслитЪ отъ онова вре-мс по т'Ьзи краища. Подобии на нашата църква нис намърихмс още две : едната е ста-
Обр. 108. Югозяпяденъ изгледъ на църквата .Св. Георги" пъ с. Студена.
АЬЬ.-108. Georgskirclie In Studena. Ansichi von Sudwesten.
рата гробищна църква „Св. Никола" при с. Дол ни Рома нци, брЬзнишко (обр. 110), а другата сжщо така „Св. Никола' при с. Копека, сжщо бр-Ьзнишко (обр. 111). И дветЬ сж трикоихални еднокорабни църкви съ полуцилиплриченъ сводъ и съ два пиластри на западната стена. Втората отъ тЬхъ се отличава съ съвършено необичай-ната си полукржгла нартика. Сводътъ на До чно-ромапската църква „Св. Никола* е падналъ наскоро. Остатъци отъ стенописигЬ сс виждатъ въ двата пЪвника. Както отъ архитектурнигЬ данни, така и отъ стенописния стилъ може да сс допуске, че тя с много близка по време до Студснската църква. Наосътъ на църквата при с. Конска има сжщия планъ, обаче тя се различава по начина на гра-дежа си. Въ нея нс сж употр'Ьбени никакви тухли. СтснониситЬ сж напълно раз-рушени. Отъ тЬхъ сж останали тукъ таме по 1—2 кв. см.
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
169
Църквата „Св. Георги" при с. Студена с била изц'Ьло покрита съ стенописи отвжтрс и само една часть отвънъ. За външната стенопись е билъ използу-ванъ люнета на източната стена — между покрива на църквата и този на апсидата. Една малка часть отъ тази стенопись е запазена и досега. Отъ нея се вижда, че тя е отъ времето, когато сж изписвани и старитЬ стенописи вжтрс въ църквага.
Обр. 109. Изгледъ отъ изтокъ па църквати „Св. Георги“ въ с. Студена.
Abb. 109. GcoTRskirche in Studena. Ansicht von Osten.
Тя напълно отговаря по стилъ, колоритъ и техника на т'Ьхъ. Върху запазения кжсъ се разпознаватъ преднит'Ь части па два коня, конто вървятъ снсргично единъ срещу другъ. Двата коня сж доближепи, така че свободно сж кръетосалн по единъ отъ преднит'к си крака, вдигнати въ въздуха. Единиятъ отъ консгЬ е оцвЪтенъ въ червсно, а другиятъ — въ бл'Ьдо-зелено. Върху конегЬ седятъ конници, отъ конто е запазенъ по единъ кракъ до надъ ко.тЬнст-Ь (обр. 112). Безъ съмнсние това сж военни светци, на конто може би с била посветена и църквата.
Споредъ спомени, запазени между ы-Ьстното население, сводътъ на църквата н-Ькога е билъ съборенъ, а прсди около двесте години единъ свещеникъ отъ
170
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
сслото, на име попъ Тодоръ (надгробния му кръстъ е до апсидата на църквата)1, възстановилъ падналия сводъ съ новъ, както е билъ първоначалния му видъ. Това дсйствителпо сс оказа, че е било така, както те видимъ по-долу. Следъ като билъ възстановенъ сводътъ, вл;трешностьта била измазана, като подъ новата мазилка останали го.ткма часть отъ старить стенописи, запазени върху стенигЬ, въ апсидата
Обр. ПО. Планъ на църкпата „Си. Никола" чри с. Долпо Романни— Бр-кзнишко. Abb. I JO. Nikolauskirche' bei Dolno-Roinanzi, Kreis Bresnik. Grundriss.
и люнета' надъ нея, протезисната нита и п'Ьвницит'Ь. По-късно, въ края на миналиятъ вккъ, църквата била измазана още веднажъ, за да бжде изрисувана отново. Това почналъ да върши самоковския зографъ Коста Геровъ (1830—1906), който е билъ учитель въ село-то по това време. НовитЬ стенописи, конто Н'Ьматъ почти пикаква стойкость, сж само пЪколко — въ апсидата, протезисната ниша—
Обр. 111. Планъ на църквата „Св. Никола" при с. Копека, Бркзпншко.
Abb, 111. Nikolauskirche bei Konska, Kreis Bresnik. Grundriss.
и по едно изображение на стенитк— св. НедЪля на северната стена и УспЪнието на южната. Презъ 1938 Т. свалихъ. двата слоя мазилка на свободнигЬ отъ гореказани-ск стенописи..; мкста и открихъ старит^ изображения. Отъ направенитЬ пЪколко из-къртвания’отъ мазилката на свода се оказа, чс тамъ има само два слоя мазилка
* Надиисьтъ на този налгробень кръстъ е м.кчпо четлнвъ — вижда се, че се отнася за „ере! Тодоръ" Отъ датировката ясно се разбира само цифрата па хиляднтЪ.
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
171
(послед нитЬ), отъ което сс вижда, че наистина свода е билъ разрушаванъ. За голЪ-мо съжаление, заедпо съ него сж били съборепи и стенописигЬ. Сжщо така е била разрушена и горната половина на запалната стена отъ вратата пагоре, а за-едно съ това, и възпомепателния надписъ, който стой обикповено налъ вратата» ако е имало такъвъ,
Равпред'Ьлепието на изображенията въ вжтрешната украса на църквата можахъ да установи до гэлЬыа степень презъ 1943 год., когато почистихъ къснитЬ
Обр. 112. Стенопись^на иэточната стена, отвънъ, падъ ансидата, въ църквата _Св. Георги” въ с. Студена.
Abb. 112, Gcorgskirche in Stndcna. Wandmalerel au der Ostwand aussen fiber der Apsis.
мазилки въ апсидата и протезисната ниша. Оставатъ да се иидятъ, до колко сж запазени, и какво представить стенописигЬ върху една часть отъ южната стена На северпата стена, освенъ полузапазепата фигура въ западпата й часть и Виде-нието на св. Петъръ Алсксандрийски въ олтаря, изглежда, че всичко останало с унищожено.
СтенописигЬ сж разположени както следва: върху източната стена — въ люнета надъ апсидата с изписана една сложна и рЪдка сцена, която прсдставлнва
172
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
св. Богородица и апостолит-Ь, вЪроятно отъ сцената на Възнссението (обр. ИЗ).
Св. Богородица е представена тамъ права, застанала въ ср%дата на гру-пата. Въ двсгк си ржце държи краищата на една кърпа, свита по такъвъ начинъ, че се получава форма на люлка. Въ нея с сложена главата на Христа. По-го.тЬ-мата часть отъ главата и сиянието сж. запазени. Това изобразявапе напомня твърде
Обр. 113. Вынесение Христово, стенопись въ люнета на източната стена въ църквата „Св. Георги" въ с. Студена.
Abb. ИЗ. Georgskirche in Studena. Wandmalerel innen an dcr Ostwand.
много кърпата на Вероника съ св. Убрусъ. Отъ двстЪ страни на св. Богородица сж. поставени по единъ ангслъ, отъ конто е запазена само една часть отъ застаналия на лФво. Отъ дветф страни на т'Ьзи ср'ЬдиШни фйгури сж били изобразени групи отъ по четири апостола. Т'Ь сж обърнати съ лице къмъ св. Богородица. По-добре
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
173
е запазена д'ксната отъ т!ззи груви. ЛЪвата трупа изглежда че е напълно унишо-жева. ФигуритЪ на апостолитЬ сж ум!ло раздвижени, за което особено допринася буйно раздипленит-fe имъ одежди, конто нарушанатъ ритмичннтъ преповтаряния на н-Ькои отъ фигуригЬ. Главигк на апостолитЬ сж. вднгнати пагоре, очитЪ имъ а на Нпкон отъ гЬхъ и дЪснитъ ржце сж устрсмсни къмъ възнасявщя се Хри
Обр. 114. Вынесение Христово, стенопись вь църквата „Св Никола" въ с. Же.тЬзиа, Фсрдпиандско.
Abb. 114. Hikolauskirclie in Zelesna, Kreis Ferdinand. Christi Hlmmelfahrt, Wandnwlcrei.
стосъ. JltBiiT’fe имъ ржце сж завнти въ драпериит! отъ хематия. За сега пне по-зпаваме само две подобии композиции: едпата въ разрушепата вече църква „св. Никола11 въ с. Же.ткзна при Чипровци и другата въ ыалката вещерна църква „Маркова църква", въ скалитЬ па р. Бабуна при Велссъ. И двегЬ композиции напълно се повтарягъ. Въ ЖелЪзпа сс е наложило известно разкжсванс на композицията
174
ЕДВА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
отъ надапсидното прозорчс, но всички части сж запазени. Какъ е била изобразепа св. Богородица въ „Маркова църква ние нс знаемъ, защото тамъ с запазена само долната часть на фигурата. Въ Жсл'Ьзна св. Богородица не държи св. Убрусъ — ржцегЬ й свободно сж повдигнати па горе (обр. 114). Часть отъ подобна композиция съ фигурата на св. Богородица, нредставсна че държи св. Убрусъ, можсмъ да ви-
Обр, 115. Икона Възнесение Христоно. отъ Зо1рафскпя манастнръ.
Abb. 115. Cliristi JHtnnielfanrt. Jkone
патината на стената, която минава
днмъ въ църквата „св. Никола* на манастира при с. Мало Малово1. Въ всички горепосочени случаи Исусъ Христосъ нс е представенъ — той се подразбира.
Този сюжетъ съ течение на времето сс допълва и уяснява отъ по-късниъЬ иконописци. Въ църквата „УспЪние Преев. Богородица* въ българския Зографски манастнръ въ Св. Гора видЪхме една икона, датувана 18-18 год., въ която е представенъ напълно сжщия сюжетъ, но донълненъ и съ образътъ па Христа, нарисуванъ въ единъ медалионъ подържанъ отъ два ангели, надъ главата на св. Богородица. Всички остапали лица и начина на композира-нето имъ посочени въ разглсданит-Ь стенописи се повтарятъ. Иконата (21'5 X 30 см.) с надписана Възнесение Христово, обр. 115.
Подъ тази сцена въ люнета отъ двет-Ь страны на апсидата е нредставепо Благовеще-нието. ФигуритЪ както на Архангелъ Гавриила, така и на св. Богородица сж значително повре-дени. Тази на Архангела с развалена отъ пук-презъ него, а мазилката, гдето е била изписана
главата па св. Богородица, е паднала (на това м'Ьсто мипава греда въ стсната, която не е могла да задържи мазилката). Св. Богородица е застанала права, стройна-та й фигура изразява смирение. Обличена е въ тъмпо-червенъ мафорий. Между образит'Е на Архангела и Богородица и задъ тъхъ се виждатъ множество разнообразии постройки, конто изпълватъ фона на комиозицията.
Въ д-Ьсно до апсидата е била фигурата на св. Архидякоиъ Стефапъ. Отъ пего е останала само долната часть. Виждатъ се часть отъ дЬсната ржка — кит-ката, съ която държи кадилпицата и части отъ дрехитЬ.
Въ апсидата и въ протезисната ниша, както по всичко изглёждашс, обра-зит-Ь сж били добре запазени. Презъ 1943 год. успЬхъ да свали мазилката върху тЪхъ и дсиствителио това предположение се оправда до известна степень. Върху
1 Кр. Миятснъ, Старнкпи пъркии въ Западня Бъ.тгария — И. Църквата ня мапастиря св. Николай при с. Мало Малопо, ИАН XIII. 1939. стр. 2-10—241.
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
175
нишата минэва гол вмата пукнатина, отъ коя го е
Обр. 116. Снетке Христово, рисунка на старата сте-попись въ иротсзистпата пиша на елчцата църква.
Abb, 116. Altc Protliesismalarei in der. Glclclien Kirche.
повата мазилка на протсзисната ниша презъ 1879 гол. Кос га Гсровъ е нарнсувалъ Христосъ въ чашата и с оставилъ следния надписъ: ,1879 платецъ тТторъ Стойко Стока Магда. Трена по: гди В8чко Филипъ Костадин Захариж Гсоргпж Стаменко Стана-.
Следъ сваляне на тази къспа мазилка въ нишата се откри старата стенопись. За съжалсние точно презъ унищожена срЬдната часть на изображението. Все пакъ ясно се вижда, какво е било нарису-вяно. И тукъ, както обикнове но, е представено свалянето отъ кръета. При сегаппюто състоя-ние па стенописьта не с въз-можно да се направи фотограф-ска снимка. Вместо това ние даваме тукъ приблизителна рисунка (обр. 116). Надписътъ е запазенъ— п!в(т)нв (ХРт)к°. Въ долната часть на нишата е на-рисувапъ гробътъ. Той е представенъ като дълга призыатична кутия. Отъ него взлиза двоенъ кръетъ, който изпълва цЬлата ниша догоре. Горпиятъ напръч-никъ па кръета е поставенъ върху края на отвесного лърво. Върху втория напрЬчникъ, който с и по-го.тЬмъ, с нарисувана Христовата глава. Виждатъ се орсолътъ и една матка часть отъ главата Ореолътъ с попъл-иепъ съ голЪмъ кръетъ Лолу въ гроба продължава тклото на Христа; останала с часть огъ драпсриитЬ, конто сж увити около бсдрата му. Отъ лЬво на гроба е изправено копие, а отъ дЬсно пржчката съ гжбата.
Въ апсидата къснитЬ стенописи, рисувани отъ К. Геровъ, представяха Танната вечеря, а подъ тази сцена бЬха парисувапи св- Василий и св. Никола.
Следъ свалянето па т'Ьзи късни образи, части отъ конто бЬха запазени добре н оставепи на съхраиение въ църквата, се открнха старитЬ стенописи. Т'Ьх-ното разпред'Ьление е въ два реда. Горната часть е заста отъ св. Богородица Ширшая Небесъ представена въ известната й поза съ вдигнати ржце. На гърдит'Ь й въ кржгълъ медалионъ е нарисуванъ Младепеца. Въ долния редъ сж представени
176
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
въ Ц'Ьлъ ръетъ четирнгЬ Велики отци(обр. 117 и 118). ТЪ сж поставени по двама отъ дветЪ страни па апсидното прозорче. Съ изключение на лицата, конто н-Ькоя преступна ржка е изтъркала съ острие и завинаги ни е лишила отъ тЬзи образи, останалитъ части отъ т'Ьлата имъ сж добре запазени. Отъ лФвата страна сж св. Григорий и св. Василий, а срещу тЪхъ св. Иоанъ и св. Яковъ(?). И четирмата сж облЪчени въ б1ли фелони, подъ конто се виждатъ сжщо така б'Ьли тупики
Обр. 117. Св. Григорий и св. Василий, стенопись на църкпата „Си. Георги* въ с. Студена.
Abb, 117. Gcorgskirche in Studena. Wandmalcrel.
и тъмноохрови епитрахили. ОмофсритЪ сж пакъ бЪли съ гол-Ьми тъмни кръетове. Въ ржцет-fc си съ леко разнообразие на киткитЪ rb държатъ голЪми хартии съ надписи на гръцки езикъ.
Разпрсд'Ьлението на стенописигЬ но южната, северпата и западната стена следватъ общопристия традиционенъ начинъ. На рэзстоянне около шсстдесеть сантиметра отъ пода с оставенъ цокълъ. На нйколко ьгЬста, гдето можахме да сва-лимъ мазилката, не се оказа никаква украса по него. Следъ цокъла следватъ на-редсни Ц'Ьли фигури па светци — по-ыалки отъ естествена го.тЬмипа. Съ такива фигури сж запълнепи и двата пЪвника. Нс всички отъ тЪзи фигури сж добре за"
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
177
пазени или напълно открити. Ние ще дадемъ описание на т'кзи, конто можахме да проучимъ.
На южната стена, въ олтара, с ж запазени части отъ образитЬ на двама свстци, полуобърпати къмъ апсидата. Първиятъ отъ т'Ьхъ е св. Никола (обр. 119). Вторнятъ, отъ чиято фигура е разрушена горната часть — паднала е главата му и надписа до нея — е вЪроягно св. Атанасий. И двамата сж облЪчени ,въ бЪли
Обр. 118. Св. Иоанъ Златоуста, и св. Яковъ, стенопись въ апсидата на църквата ,Св. Георги" въ с. Студена.
Abb. 118. (ieorgskirche in Studcna. Apsisinalerei.
фелони, върху конто сж мстнати сжщо така бЪли омофори съ нарисувани по тъхъ голыми кръетове. Подъ фелонитЬ се подавать б'Ьли тупики и кафяви епитрахили. Въ ржцст-fe си свстцитЪ държатъ подвързани книги. Следъ Тпзи две фигури въ южната пФвница сж изобразени двама военни светци — св. Теодоръ Тиронъ и св. Теодоръ Стратилатъ. Презъ свода на пЪвника е прониквали вода, която е по-
Народень археолог, музеи
178
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
вредила значително и двата образа. Останали сж части оть главитЪ, раменст'к и гърдитк (обр. 120 и 121). Запазени сж и части отъ надписитЬ. Останалата плоскость отъ южната степа е била попълнсна сжщо така съ цкли фнгури. Върху тЪхъ сега стоятъ още новигЬ изображения. Подъ ткхъ обаче се виждатъ долнитЬ половили на светцитк. Тк сж силно новрсдени. Различаватъ сс следи отъ чстири фигури.
Обр. 119. Св. Никола, стенопись па южпата стена въ църквата „Св. Георги" въ с. Студена.
Abb. 119. Gcorgskirche in Studena. Wandtnalerei innen an der Stidwand
Може да сс преднолага, че въ горнитъ половини тк щс бждатъ по-добре запазени Но това ще сс установи, когато целостно сс нзчистятъ.
Стснописитк на северната стена започватъ съ Виденисто па св. Петъръ Алексиидрийски, въ олтара (обр. 122). Сцепата е почти напълно запазена. Св. Петъръ е вь цклъ ръетъ, облкченъ въ бклъ фелонъ и туника, съ бклъ оыофоръ и тъм-ноохровъ епитрахнлъ. Светецътъ държи го.тЬма хартия съ надписъ на славянски
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
179
_ . . разд. . рк р!за \:е арп/ь в,кз$лшако“. Предъ св. Петра с застаналъ правъ Хри-стосъ като дете — тънка и висока фигура. Бл'кдоохровата му риза е скжсана до кол'Ьнет'Ь. Христосъ е прсдставенъ подъ синкаво б'Ьлсзникавъ куполовиденъ бал-дахинъ, подпрЪнъ на тънки бЪли колонки. Ср'Ьдната часть отъ т'Ьлото на Христа е унищожена. Подъ изображението на Христа е нарисувана огромната глава на чу-довището, въ широко отворена га уста на което е пом^стена фигурата на Арий
Обр. 120. Св. Тсодоръ Тиронъ. стенопись въ южнпн пЪвникъ въ църквата „Св. Георги" въ с. Студена.
Abb. 120. fieorgskirchc in Studena. Wandmalerei.
Следъ тази сцена, въ пЪвника сж представени подобно както въ южния п-Ьвникъ, двама военни евстци, фигуритп на конто сж силно повредсни. Липсватъ и надписитЪ. По всичко изглежда, че това сж св. Георги и св. Димитъръ. Оста-налитЪ изображения на тази степа, съ нзключение на полузапазенага крайне фигура, може да се каже. че сж напълно унищожепи
На западпата стена, въ .ткво на входната врата, с изобразеиъ въ ц^лъ ръетъ св. Архангелъ Михаилъ, а въ дЪспо св. Царь Константинъ и св. Елена.
Надъ така разположенитъ стенописи по стенитЪ, слсдва единъ редъ меда-
180
ЕДВА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
лиони, изнълнсни съ бгостовет-fc па свстци. Отъ тази редица медалиони сега могатъ да се видясь само н'кколко, конто сж оцКтЬли.
Както сбикповено с прието, сводовстЪ на този родъ църкви сжщо така сж били изнисани съ изображения, конто представить най-често сценн отъ живота на Исуса Христа. За съжаление въ разглеждапата отъ насъ църква всички стенописи, както казахме, сж съборени.
Обр. 121. Св. Теодоръ Сгратнлатъ, стенопись въ кпкпия пЬиникъ bi, сжшата църква.
АрЬ. 121. Wandnialerei in der gleiclicn Kirche.
Въ стилно, колористично и техническо изпълнение стснописит'к въ църквата мота гъ да се разд’Ьлятъ па две групп. Този л'Ьлежъ обаче пе пи дава основание да мислимъ, че стенописитЪ сж правени и въ различно време. ВъпрЪкн горнитЪ различия, гИ сж работени одновременно, но вероятно отъ двама изп-ьлнители. Въ първата трупа могатъ да сс причислять следнитЬ изображения: фигуритЪ на ВслнкитЬ отци въ апсидата, св. Никола и св. Атапасий на южната стена и Видснието на св. Петьръ Александрийски на северната степа. Различието между тЪзи стенописи и останалитЪ е изразено въ н-Ьколко насоки. Прели всичко иска кажемъ, че е била приложена навсЪкжде фресковата техника. Тази техника обаче е използувана различно. Въ нзброснитЪ по-горе стенописи художникътъ е работилъ напълно аква-
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
181
рслно и най-характерното е, чс е използувалъ б-Ьлото поле на мазилковия грундъ за тона на одсждит-Ь — гЬхната болота е бЪлината на фона. При това начало нему се с наложило да работа предимно въ одеждитЪ, графично. За да разграничи фе-лонигЬ отъ туникит-Ь на фигуригЬ отъ посочената трупа, тон с възприелъ два цвЪта — червепъ и зеленъ, съ конто контурира формата на тЪзн одеждн. Съ сл;-
Обр. 122. Виденного из св. Нетъръ Алекслн АриПскп, па северната стена въ църквата „Св. Георги" нъ с. Студена.
Abb. 122. Georgskirche in Studena. Waiiditmlerci an der Nord wand.
щигЬ Цветове сл нанасяни и гънкит-fc, положени съвършено леко и свободно. За да постигне понс относителна моделация, той до единъ по-силепъ тонъ посгавя другъ по-слабъ отъ сжщия цвЪтъ. На известии мФ.ста кждето е искалъ да при-даде по-голЪми дълбочини, той си е послужилъ съ кръстосана триховка За при-м-Ьръ ще опишемъ изпълнснисто на образа на св. 11икола. Както тази фигура, така и останалитЪ сл; ноставени на трипоясенъ фонъ — тъмно-синьо, охрово и тъмно-
182
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
охрово-оранжево (или червепикаво).Върху гЬзи силни Цветове сс открояватъ б'ЬлитЬ одежди; отъ т'Ьхъ фелона с контуриранъ съ свЬтло-зслено, съ който цв-Ьтъ сж и гънкит-b, поставени върху б-Ьлилото на фона. Ызлъ е и омофорътъ, обточенъ сжшо така съ зелено. Въ неговата чупка, подъ брадата на светепа, тамъ гдето ху-дожннкътъ е искалъ да даде по-гол-Ьма дълбочина, си служи съ силно защри-ховане и затъмняване па веления цвЪтъ, за да добис тази дълбочина. На омофорътъ е поставилъ съ кафяво кръстовет-Ь. Подъ фелонътъ сс подава долната дрсха на светсцъ. Тя с обработена по сжщия начинъ както и фелона, само че за нея рисувачътъ е употр-Ьбилъ розово-червенъ цв-Ьтъ. Върху туниката с поставеиъ епитрахилътъ, нарисуваиъ съ охрово-оранжева багра и тъмно-кафяви черти. По този начинъ сж нарисувани одеждитЬ и на другит-fe фигури отъ тази трупа като цв'Ь-товетЬ зелено и чернено сж см-Ьнявани ту за фелонитЬ, ту за туникит-Ь- Обратно на акварелната трстировка на дрехитЬ, главитЬ и ржцет-Ь сж обработенн пастьозно съ повече наслоявапе и повторения. С^нкитЬ на главитЪ и ржцет'Ь сж въ кафяво и умбра, а освътепитЪ части въ сиво-охрово и блЬдо-охрово. КоситЪ сж наслоени съ широка мазка отъ свЪтло-синкави петна върху гимна сиво-синкава основа, Ху-дожникътъ е рисувалъ на едро — него сж интересували общит-Ь маси. Той не се е увличалъ въ подробности и дребулии. Това е особено очебийпо както за дрехитЬ, така и за главит-fe и ржцет'Ь. За киткитЬ на ржцет'Ь той с ималъ ограпичснъ из-боръ отъ пози и ги рисува само въ едпо-две положения. Именно въ третировката на главитЬ и киткит'Ь отъ ржцетЬ тЬхнзта форма и тсхническо изпълнение ние виждаме твърде гол'Ьма прилика съ стенописит'Ь отъ другит-fc паметници отъ Юго-западна България, а именно отъ Беренде и Зсменъ, за което ще говоримъ по-долу.
Къмъ другата трупа стенописи отъ украсата на църквата въ Студена могатъ да се причислятъ стенописигЬ въ люнета надъ апсидата, въ протезисната ниша, въ пЬвницитЬ, въ останалитъ части на ссверната и южна стена и западната стена. ТЬхната колористична постановка е твърде различна отъ тази на първата трупа. Въ стенописигЬ на казапитЬ м'Ьста художникътъ е изб'Ьгвалъ да използува бЬлината на фона и старатслно я покривалъ съ багра. Освенъ това, което е и нехарактерно, докато въ колорита на първата трупа преобладаватъ леки тонове, тукъ отведнажъ сж предпочетени наситени кафяви, охрови, оранжсви и червени тонове. Синиятъ цвЬтъ остава като допълнителенъ. Така наприм'Ьръ, колоритъть въ композицията надъ апсидата е особено отличителенъ. Св. Богородица е въ тъмно-чер-венъ-кафявъ мафорий, подъ който сс показва тъмно-синя туника. Както тука, така и въ облЬклата на апостолит-Ь сс вижда старанието на майстора да работы съ силни цв-Ьтове. Апостолит-Ь с,ж въ охрово-оранжеви хематии съ червени контури и гьнки или свЬтло-червепи хематии съ тъмно-червени зас-Ьнявания и гъвки. Хито-нитЪ имъ сж въ синьо съ б-Ьлезникави свЬтлини. Ангелътъ въ тази композиция остава за връзка съ стенописит'Ь отъ първата трупа — неговото облЪклс наподо-бява одеждит-Ь на светцит-Ь отъ олтарната часть на църквата. Тукъ въ тази композиция виждаме и едно друго въведсние отъ общото гледище иа украсата. Докато въ всички други случаи имаме плоския трипоясенъ фонъ задъ фигурит-Ь, въ задння
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
183
планъ на композицията на разглежданата сцена виждаме високи скалисти цланини, червени по тонъ, съ синкави н бЬли свЬтлипи. Сжщо така и плоения теренъ с за-мЬпенъ съ твърде развълнувана хълмиста местность, обагрена въ кафяво-червено. СжщитЬ топли интонации могатъ да се видятъ и въ останалигЬ фигури — св. царь Константинъ и Елена, Архангела и др.
Като допълнение на украсата въ църквата нека спомснемъ и малкото орпа-менти, конто сж запазени. Хубаво съчетаннс отъ нослсдователно наредени три-жгълници, изпълнени съ палметни листа, сс вижда на стената между апсидата и протезисната ниша. ИалметнитЬ съчетание сж рисувани върху череиъ фонъ-Другъ орнаментъ отъ прави и зигзаговиден ленти е запазенъ въ прозорчето на апсидата.
ТЬзи кратки бележкн за стеиописитъ въ разглежданата църква ние даваме пред видъ на това, че смЬтамс този паметникъ за доста важенъ, който и де да до-пълни рсдицата паметници отъ Югозападна България. Живописьта въ него ще спо-могпе да се уяснять рсдица въпроси за пашето изкуство въ този край. Художе-ственото и техническо нзпълпепие на стенописит'Ь ни насочватъ къмъ твърде отдалечено време. ТЬ могатъ да се причислять къмъ онази трупа отъ паметници въ Югозападна България, на чело на конто стоять църквитЬ при Беренде* 1 отъ XIII вЬкъ и при Земснъ отъ XIV вЬкъ.2 Нис мислимъ, че църквата вь с. Студена е по-близко по време до първата и предхожда втората. Ние можемъ да намЬримъ известии допирпи точки между тЬхъ, макаръ и не силно подчертани. Студенската църква има сжщото еднокорабно полуцилиндричио засводено устройство както и тази при Беренде, а р'Ьзко се отличава отъ нея съ своитЬ странички пЬвпици, външни пиластри, архитектурна украса на източпата стена и апсидата. Студенската е и малко по-голЬма. Отъ Земенската църква тази въ Студена корешю се различава по планъ. Архитектурна идея, обща за дветЬ църкви, обаче можемъ да видимъ въ одна подробность, именно въ градежа на пЬвницитЬ въ Студена, конто достигать до края на стснит-Ь и покрива, така както сж построени и тритЬ апсиди въ Земснъ.3 Тази успоредность за дветЬ църкви е съвършено изолирапо - явление. Другъ подобенъ случай нс с известенъ въ балканското църковно строителство. Въ стилътъ на стенописната украса тЬ сжщо така иматъ известна прилика. Х.удожни-цит'Ь на тЬзи църкви безспорно принадлежать на едно и сжщо художествено течение. ТЬ виждатъ и рисуватъ почти елнакво. Схващапията имъ, когато награждать конструкция га на формитЬ, сж твърде общи. Множество отъ главитЬ на различии светци сж наподобени. РжцетЬ сжщо. Тукъ нс сс отнася това за уста-новснитЬ универсалии похвати на византийската живопись, конто сж въ основата на живописьта въ тЬзи - църкви, а за локално явление между едва трупа художници, рисувайки по единъ общъ начинъ.
1 Проф. И. Ивановъ, Сгарпнски църкви въ ЮгО-източиа България, И.Б.А.Д. т. III. София, 1912, стр. 54.
а А. Протичъ. Югоззпадната школа въ българската степогтись презъ Х1П и XIV в., Сбор-пикъ въ честь на Василъ Н. Злагарски, София, 1925.
1 Н. Мавродиповъ, Еднокорабната и кръетовпдната църква по бъягарскшТ. земи до края па
XIV в.. София, 1931, стр. 8).
184
ЕДНА СТАРИННА ЦЪРКВА ПРИ С. СТУДЕНА
Накрая пека да дадемъ нЪколко общи бележки за църквата. За нейната история иЪмаме пикакви документа, нито пъкъ знаемъ нккжде да се споменува. Нейното минало с безспорно въ връзка съ онази укрепитслна система, слсдитЬ на която още дичать изъ Голо-бърдо и по южнитЪ склонове на Витоша. Крепости-•гЬ при с- Боснекъ, с. Крапецъ, с. Попово и с. Кладница сж разположсни по поли-т-fe на Витоша. При т'Ьзи крепости сс намиратъ и основи на разрушени църкви. Въ самото село Студепа, съсвемъ близо до нашата църква се намира „Градището". Сжщо така, въ южния край на селото се забелязватъ основит'Ь на много стара църква— .Св. Никола", съ особено удължена, дори несъответствуваща на наоса апсида. Около 2 клм. извънъ селото, на югъ, се намиратъ останкнтЪ отъ старъ манастиръ „Св. Илия". На н'Ьколко мГста въ Голо-бърдо могатъ да се вилять останки отъ подобии градища. На първо мЪсто между т'Ьхъ може да се постави креностьта на Борозецъ, гдето още добре дичать стеиит!, кулитЬ, жилищнит4> помещения и църквата. Надъ с. Кралсвъ долъ, около единъ часъ пжть отъ с. Студена, се виж-датъ останкит'Ь на голЪма крепость и основитЪ на две църкви, а на северо-западъ отъ т'Ьхъ, сжщо на около единъ часъ пжть се намиратъ ГолЪмото и Малкото гра-дище и Кастела въ тази часть на Голо-бърдо, която се спуска къмъ гр. Псрникъ. Тази укрепителпа система обгражда горното течение на р. Струма и е пазила важ-нитЪ пжтища, конто сж се кръстосвали по гЬзи м-Ьста. Споредъ насъ гЬзи укрепления сж останки отъ защитпата система на Кракра Пернишки, а по-къспо сж били използувани и презъ Второто Българско Царство отъ Иванъ Шишмана, когато упорито е защищавалъ тЬзи краища. Съ проучвансто на т-Ьзн крепости ще сс уясни на кои защитники могатъ да се отдадатъ тЬзи останки. 11ри такова едно про-учване ние мислимъ, че разгледаната църква ще бжде сдинствсниятъ все още добре запазенъ паметникъ, особено ценснъ преди всичко съ своитЪ високохудо-жесгвени стенописи.
ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
отъ ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОПОВЪ
Предприетото напсследъкъ, презъ 1939 и 1940 г., отъ страна на Пародния музей, заздравяване и частичка реставрация на старата църква Св. Георги въ София позволи ла се извършатъ нови нроучвания и обм’Ьрвания на тая тъй ценна старина,
Обр. 123. София. Църква Св. Георги. Сегапто положение следъ Изгледъ оть юго-.чапядъ.
Abb. 123. Sofia. Georgskirche. Gegenwilrtiger Zusland hitch Ansicht von S. W.
извършеиата частичка реставрации.
der teiiweiscn Wicdcrlierstelluiig.
конто вече неоднократно e обръщала на себе си вниманието на учения свЪтъ. Въпр"Ьки че заздравителнигк работи не сл още завършени, и като така всички
186
ПЕГЬР'Ь КАРАСИМЕОНОВ'Ь. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
стари останки не сж още напълно изследвави, вес пакъ добитиятъ новъ материалъ е отъ естество да ни даде една що-годе пълна и окржглена представа за църквата Св. Георги, представа, каквато до ссга нс можете да се получи.
Единственото по-пълно архсологическо изеледвапе на църквата Св. Георги с далено отъ Филова въ книгата му, посветена спсциално на тая сграда, единъ трулъ. конто по събрания тамъ материалъ и сега още остава изходпа точка за всички бждещи проучвания1. Изследваиията на Филова се ограничиха по-снециално върху добре запазепата още ротонда съ пейнит-Ь чстнри диагонално разположени нити и четвъртитото олтарпо помещение отъ къмъ изтокъ. Разкопавания на съборенитЬ и затрупани поради покачването на общото градско ниво зидовс сж били произве-дени около тая часть само сондажно, колкото да сс опрсд'йлятъ въ най-общи черти, прилЪгащигЬ околовръетъ помещения. По тоя начинъ Филовъ сполучи да даде едно доста изчерпателно описание на ротонда га. 11о отношение на остапалитЪ помещения отъ общия комплексъ, обаче, той трЪбваше поневоля да се ограничи Съ предположения?
НовигЪ изелсдвания сепростр-hxa както върху самата ротонда, така и спрямо околнитФ. помещения. За възстановявансто на силно разедснитФ и крайне обезфор-мени зидове б± необходимо да се извършатъ дълбоки разкопавания до неповреде-нит'Ь стенни плоскости. Такива сс намГриха навредъ запазени на по-голЪма или по-малка височина надъ каменната основа на зданието, и така можаха да се определять точнитЬ очертания на постройката (обр. 124). Целостно разкопаванс не се извърши. ДветЪ страпични помещения отъ къмъ северъ, тъй като навлизать въ паважа на площада, остапаха само отчасти разкопани. Очертанията имъ въ плана сж показани по аналогия на южного крило, тъй като с явно че целата сграда е симетрична по отношение на осьта запад ь-изтокъ. Само отъ къмъ западъ не можаха да сс установить завършени очертания на постройката, въпрЪки че тукъ работите се извършваха и подъ паважа па площада. Mojkc само да се предполага, че отъ къмъ западъ се с памиралъ монументално оформенъ дворъ, който може би е ималъ въ плана кръетовидна форма и въ видъ на атрий е предхождалъ самата църква.
Отъ разкопкитЬ на Филова се е получило па времето впечатление, като чс ли запазепата и ссга ротонда представя само малка часть отъ единъ твърде голе.мъ и крайне разчленснъ комплексъ. Спсциално, предполагало се с, че къмъ ротон-дата прилагать помещения нс само отъ къмъ северъ, югъ и западъ, но сжщо и отъ къмъ изтокъ, безъ да сж били опредФлени разм'Ьрит'Ь имъ, количеството имъ и очертанията имъ. За това впечатление ще да е допринесълъ не малко и зази-даниятъ после отворъ па източната степа на четвъртитото олтарно пространство, който, споредъ Филова, водилъ първоначално къмъ едно съссдно отъ къмъ изтокъ
1 Б. Филовъ, Софийската църква Св. Георги. София 1933.
- Сравни при Филова, ц. с., планъ н разрЪзъ, обр. 22 и 23. пъ връзка съ плана тукъ, обр. 124.
1
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЪ. Ц'ЬРКВЛГА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ	187
помещение1. Слщо така и по отношение на отворит-h въ юго-източната и северо-източната ниши на ротондата Филовъ оставя откритъ вънросътъ, дали нс се це-л-Ьло да направить наыиращитЪ сс въ нишитЪ басейии доегжпни и отъ къмъ дру-гит-fe разположени отвънъ ротондата помещения®, Въ с;кшность, както можа да се
Обр. 121. София. Църква Св. Георги. Планъ. отчасти рекопструиранъ.
Abb. 124. Sofia. Gcorgskirctie. Grmulriss, teilweise erganzt.
’) Филовъ, u. c., 2 и разрГ.аъ обр. 13. На ежпюто мнение е и А. Рашсновъ, Църкната Св. Георги въ София, „Родина", год. II, кн. II, 62. Че сгрядата има продължепне на изтокъ, Раше-повъ смФта за сигурно, понеже „каналитЬ на хииокауста продължаватъ и въ това направление" (Рашеновъ. ц. с., 67).
2 Филовъ, и. с., 2—4. Той приема за по-вЪроятпо предположенисто, чс отворит!, „сж имали !само конструктивно значение и сж били зазидапи още отъ начало", „тъй като чазиждането па отво-рнтЪ показ из сжщия начинъ на градежъ и сжщия строитсленъ материалъ, как го и останалата постройка, Освенъ това не е вероятно, че басеШштФ, при тФхното вграждане въ нишитЬ, сж били оставенн открити и па срещуположиата страна отъ входа па нишнтк*. И Рашеновъ говори за отво-


188
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
установи, когато се предприе заздравяването, нито единъ отъ поменатит'Ь отвори нс води къмъ н'Ькакви съседии помещения. При Т'Ьхъ се касае до прозории, поч-вати при нишитЪ съ бассйнитЬ на внеочина приблизително 2 м. отъ пода на ро-тондата1, а при четвъртитото олтарно помещение—отъ самия подъ (обр. 125 и 126). Само при последний отворъ, гледанъ отвжтрс, се получава впечатление на врата, а сжществуватъ и признацн, конто сочатъ, че той известно време, следъ като е билъ засипанъ хипокаустътъ и било повдигнато нивото около сградата, е служилъ и действителпо като врата. Първоначално тоя отворъ, обаче, не е билъ замисленъ
Обр. 125. Надлъжень pasph.iL. Крьстосапа три ковка—копстатмрани остатъцн отъ пър-вопача.шия градс+съ. Обикновена щриховка — реконструкция. Пунктиръ ссгашииятъ покривъ на ротондата.
Abb. Г25. LSngsschtiirl. Kreuzschraffiert—vorljandene Rcste des ursprtingficiieii Mauer* werks. Gewuhnliche Scliraffur — Ergihiziing. Punkticrt — jetziger Zustand der Rotondenbedactning.
като врата, презъ която да сс минава. Нивото на околния терснъ сс е намирало значително по-низко отъ прага на вратата в се изравиявало вероятно съ горния
ритЬ на нишитТ., „конто cat ги евързвали съ страничнптЬ помещении". „Първоначално басейннтк сж били достхпин и за съседнитЪ на ткхъ помещения (или лоне с мислено да бждатъ достхпни)" (Рашеновъ, ц. с., 65).
1 МЪрката с ириблизителна, тъй като подовата настилка нс се е запалила, и иоради гова и пивого па пода не може да бжде точно определено. Това важи и за всички други подобии мЪрки.
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОПОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
189
ржбъ на камснната основа на постройката, г. с. — съ нивото на пола на хипо-кауста.1 Точно подъ „вратата* сс намира отворъ за къмъ хипокаустовото помещение, който сочи, че тукъ не би могло да се приеме наличностьта на н^коя отстранена въ последствие масивна стълба, тъй като такава би запушила тоя отворъ.
Го.ткмата забележителность на църквата Св. Георги е хипокаустътъ, който се простира подъ всичкитЪ помещения на сградата, съ изключение на не разко-пания още атрий. Отъ Филова oh разкопанъ хипокаустътъ на ротондата и нам±-ренъ въ сравнително запазено състояние съ колонкитЪ и отчасти съ евързващите ги сволове.2 При новигЬ изеледвания се разкопа хипокаустътъ на прилЪгащото къмъ ротондата отъ къмъ занадъ помещение (срЪдната часть на нартекса па
Обр. 126. НапрЪчснъ разрЪзъ. Обяснения — гледая обр. 125.
Abb. 126. Quersclinitt. Erldarungen siehe Abb. 125.
църквата) и co нам-Ьри сжщо почти запазенъ, съ изключение на пастилката. И въ двегЬ помЪнати помещения хипокаустътъ днесъ е възегановенъ напълно въ пре-дипшня си видъ и е постланъ съ спсциално отлети жел'кзобетонови плочн, съ размЬри, отговарящи приблизително на тухлитЬ, конто се намирали тука първона-чално. Тъзи плочи сж конструктивната основа на сжщинската подова настилка,
1 На мЪста тсреиътъ шс да с билъ по-низко. Така, при апсидата нл южния иараклис'ь, от-иъаъ, устаноиихъ здрава почва 1,25 и. подъ горни» ржбъ на камснната основа иа здание™.
2 Филовъ, и. с., обр. 15 и 16.
190	ПЕТЪРЬ КАРЛСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
□ □!
□
□
□
г—i
□
□
□ □
.ст. □ q\x
° D Ul r □ □ ч □ □ •
Обр. 127. Хгшокаустъть на ротоидата, олтарнсто помещение и срЪдната часть на нартекса. Abb. 127. Hypokausl in tier Rotonde, int Altarraum und im mittlcrcn Teil des Narthex.

и.... q
п.. п

С

О
□
□
□
□
И
Р и
□
D
□
□
о
□
□ □
О
□
D
о □
а □ а
□
□
□
□ □ а □ □
D р П О С D О П О □
P □ Й О □ D □ П pqcoco cq in ° .cup □ □
ПЕТЪРЬ КАРАСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
191
чийто характеръ ще тръбва тепърва да сс установи, когато сс довършва започ-натата реставрация на сградата1.
Н'Ькакви остатъци отъ хипокауста въ дветЬ южни помещения на сградата не се намФриха, нито отъ Филова, нито при прсдпристото наноследъкъ раз-чистваие. Чс тукъ, обаче, първоначално сжществувалъ хипокаустъ, става ясно отъ обстоятелството, че при частичного разкопавапе на помЬщението отъ къмъ ссвсръ на ротондата се установиха остатъци отъ колонки. Но най-силното доказатслство е снстсмата отвори, що свързватъ помежду си всичкит'Ь помещения на равнището па хипокауста. Пъкъ и за Рашенова още е било ясно, че хипокаустътъ „е билъ нс само подъ частьта, запазсна сега, по и нролължавалъ и подъ помЬщенията> намиращи се отъ всичкигЬ й страпи"2.
Липсата на колонки въ дветЬ южни помещения сс обяснява съ извърше-ното тука прсустройство, за което говори, прели всичко, зазиждането па двата отвора, конто водягъ отъ хинокаустовото помЬщение подъ южного отделение на партекса на ссвсръ и на изтокъ, — състояние, въ което тЬ се намФриха при раз-копавансто. Очевидно, най-папредъ това отдълснис с било изключено отъ хипокау-стовата инсталация, а следъ това е било извършено отстранявапето й и въ съсед-ното му откъмъ изтокъ помещение. Тукъ отъ Филова е била намЬрсна тухлена подова настилка „на сжщото ниво съ пода, който лежалъ пепосрЬдствено върху хипокауста въ вжтрешностьта на църквата'3. Незначителпи остатъци отъ тая настилка се нам'Ьриха и при последнитЬ разкопапапия, обаче, въ противовесъ на Филова, трЬбва да се отбележи, че тая настилка нс с първоначална, а по-късна, сжщо както пе е първоначално и намЬрсного отъ него подъ тая настилка, ссга вече несжществуваще засводсно отделение, тъй като по своя градежь отъ камъни и хоросапъ4 съвсемъ не съответствува на изключително тухления градежъ на сградата.
Преустройства на хипокауста могатъ да се установить по-специално при четвъртитото олтарно помЬщение и при дветЬ ниши съ бассйни. СамитЬ басейни сж преустроявани, и то основно. При номеватия горе пробивъ на бассйна въ сс-веро-източпата ниша можахъ да намЬря долу па пола, между колонкитЬ, разни отпадъци, като тухлени парчста, хоросанъ и пОлусчупсни глинсни тржбички, оста-
1 Конструкпиятз на самим подъ нс можс да сс смЪта за напъяно уяснена. НЪкои отъ го-лкмитЪ тухлени плочи съ страна около 80 см. и дебслина 10 см. сж били няыЬрени отъ Филова на самого мксто (Филонь ц. с., 14—15). Върху ткхъ Филовъ приема, чс „сж били сложен» owe пай-малко дна реда по-малки тухли, зл да можс да сс дадс по-голЬма устойчивость на пода”. За да установи таи конструкция, азъ разбпхъ на едно мЬсто часть отъ пода на басейна въ северо-източ-пага ниша. Тамъ хипокаустонптТ» колонки сж низки й не сж снързанп помежду си съ сводове. Го-лЪми тухлени плочи съ размЪръ (ЮХ^ОХ^ си- лежатъ непосрЪдстисно кърху самитЪ колопки и сж иареденп вь два ре да, единъ върху други, съ размЬняши се фут, и едвамъ тогава следва пастилка отъ обикновени малки тухли и водонепроницаема замаска съ необходимитЬ наклони. Може бй и другаде. сж били слагали два реда голЪми тухли и едва.мъ тогава е слсдиала сжшнпската подова настилка, отъ която не се е залазила никаква следа.
2 Рашеновъ, ц. с., 65.
Филовъ. ц. с., 23.
1 Филовъ, ц. с., 23—24.
192
ПЕТЪР'Ь КАРлСИМЕОНОВ'Ь. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИИ
нали следъ поправката, конто давать указания за нървоначалната конструкция. Отъ последнята произхождатъ още по векка вероятность самигЬ колонки (обр. 128, кръстосана шриховка), а горната часть, надъ гЬхъ, е очевидно подновена (обр. 128, обикновена шриховка, II, III, IV; римскитЬ цифри II. Ill, IV означаватъ последова-телни стапи на градежа, безъ да може да се определи съ положителность, дали сж стапи на сдноврсмсненъ градежъ, или сж извършвани въ разни времена). Чс тукъ действнтелно имаме работа съ нреправки личи и отъ особепата, употрЪбена
Обр. 128. РазрЪзь презъ бассйнитЪ въ cenepo-изгочиата и юго-източната пиши па ротопдата. 1 (крь-стосана шриховка) — осгатъци отъ лърнопачалната конструкция. 11, ill, IV — по късно преустройство, а — прелполагасмата височина, до която сс изднгзли първоначалпнтЪ ограждаши басейииrt стс-нички (кон статнран пять рслъ па надупчванията по зила). b — подово нигю ня ротопдата. с - пър-воначалното нинп на Океания терен ь. d — отподпнтелпа тржбичка. е — улей. f — камспната основа на здаписто. g — тухлепиятъ зидъ на здапието. h —ззенодепо прозорче.
Abb. 128. Schniit durch die Wasserbeckcn in der nordCistlichcn und sfidostlicbcn Nische der Rotonde. I (kreuiiscliraftiert)  - Rote der nrspriingliclien Anlage. 11, 111, IV spHicrer L'inbau (Bauetappcn wali-rend gleiclizeitigcn Ausfu’irung oder ae.itlicli ausernanderliegcntl). a die von den urspriingli-chcn Beckenwanden rrreiclitc Hiilie (fcsigestcilte Reihe der Locher im Mauerwcrk). b — Rotonden-fiissbodenoberkantc. c — urspriingliche Trrrainobcrkante. d—Entwasscrungsrolir. e Rille, f — sleincrnc (irundmancr. g — Backsteinmauer. h - iiberwolbtes Fcnsterchen.
при новитЪ части, фугнровка съ косо отрЪзана фуга, каквато другаде по сградата не сс ср±ща.‘
Дали въ нишитЬ и първоначално с имало басейии не може вече да се установи съ положителность. Въ всЬки случай низкит'к сводчета на продългова-титТ колонки (обр. 127 и 128, I), както и особенитъ малки прозорчета въ външнигк зидове (обр. 128, h и обр. 116), говорить, че пишитЬ отъ саыото начало сл; били предназначен!! за нФкоя по-особепа цель.
Отъ особенъ ицтересъ сл; глиненигк тржбички. Почти всички сс нам'криха разчупсни, и паднали повсчсто около джгообразния зидъ на нишата, което по-казва че произхождатъ отъ нЪкоя конструкция, имаща връзка съ вжтрешната плоскость на тоя зидъ. Тъкмо отъ тая гледна точка сж забележителни дупкитЪ, конто могатъ да се разпознаятъ по гоя зидъ, избити на разстоянис 40 -50 см. една отъ друга и камиращн сс на височина около 40 см. надъ първоначалното подово ниво на рэтондата. Т-кзи дупки н'Ьматъ нищо общо съ педостигащата до т-Ьхъ, ссга очукана въ горната си часть, стсничка на басейна. Близко до ума е
1	За коса га фуга: П. Карасимеононт,, Начало на с.гавянобългарската архитектура и история София 19-13, 11 сл.
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
193
да сс отнесатъ rfe къмъ първоначалната конструкция, разрушена съ преустрой-ството на басейнигк, и да се поставить въ връзка съ находкитЪ на глиненигЬ тржбички.
Глинени тржбички, отъ рода на тия на църквата Св. Георги, се памЪриха и при разкопкигЬ на хипокаустигЬ на сградигЬ В и F въ резиденцията на Плиска1 (обр. 129). И тукъ повсчсто тржбички се намЪриха изпочупепи и наднали сжщо така непоср’Ьдствепо до стснитЬ, а при сградата В можаха да се констатиратъ и сжщо такива надупчвания по зида, както при бассйнигЬ на църквата Св. Георги2. Трж-
Обр. 129. Тухлени тржбички отъ хипокаустэтЪ въ Плиска (горе) и църквата Си. Георги въ София (долу).
Abb. 129. TonTvhrchvn aus den Hypokaustcn in PHska (oben) und von dcr Georgstcirche in Sofia (iintcn).
бичкигЬ въ Плиска сж запълнени всички съ плъгно нолепналъ хоросапъ, съ чиято помощь сж били закрспсни прокаранитЬ презъ тЬхъ железа, и сж служили, по всЬка вероятность, да крепятъ облицовъчпи степи, като поср'Ьдствомъ гЬхъ сс с образувало кухо пространство между облицовката и зида, служаще за отопли-телни или изолационни нужди. Тъкмо за това трЪбва да се предположи, че сте-
1	Р. Karasimconoff, Ncuc Ausgrabungen in der Residenz von Pliska, Изн. на Бълг. археол. институтъ, XIV, 115 и обр. 201 и 205. Въ лопълнение па гая публикация тр-Ьбна да отбелена. че въ зд.чнисто В въ Плиска върху една огъ тржбнчкнтт. се намЪрц хаэактернпя старобългарски зпакъ 1Y1, обстоятслството важно, ис само за латирането на плисковскигЬ хичокаустп, но и .та нъпроса относно врсмспострояваистона църкната Си. Георги нъ София.
2	Karasimconoff, ц. с., обр. 209.
Народенъ археолог, музей
В
194	ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
нигЬ сж били надупчени, за да могатъ да бждатъ заловени въ тЬхъ жел-Ьзата на тржбичкитЪ съ единия си край. Съ другия си край тЬ ще да сж крепили облицовката отъ н"Ькой но-благороденъ материалъ, впоследствие отстрапенъ съ откъртванс, и така може да се обясни, зато тржбичкигЬ се намиратъ изпочупени и паднали долу въ хипокаустовото помещение, и то повечето непосрЬдствено до зида
Хоросановата заливка на тржбичкигЬ на църквата Св. Георги повечето е изпопадала, тъй като хоросанътъ тукъ е по-слабъ, отколкото въ Плиска НамЬриха сс, обаче, както залазили още формата си отд'Ьлни части отъ хоросановата заливка, така и такива, полепнали но вжтрешностьта на тржбичкигЬ, заедно съ сжщо полепнали ржждясали отломъци отъ желЬза, а всичко това говори достатъчно ясно, че тржбичкигЬ и тукъ сж изпълнявали точно сж/цата роля, както въ Плиска. Пъкъ и по размЬръ и форма тржбичкигЬ приличатъ напълно на плисковскит-fe.
На каква височина е завършвала първоначалната, поставена на кухо облицовка на басейнигЬ въ църквата Св. Георги не може да се определи, тъй като зндътъ непосрЬдствено надъ мЬстото съ констатиранитЬ надупчвания се оказа доста разяденъ, и не сжществува никаква възможпость да се установи, дали с имало надупчвания по-горе. Съ буква а на обр. 128 е означено нивото, до което съ сигурность е достигала първоначалната облицовка. Въ всЬки случай трЬбва да се подчертае, че вънроснитЬ надупчвания по стснигЬ сс срЬщатъ само при басейнигЬ и не личатъ никжде другаде по запазенитЬ плоскости на зидоветЬ. Облицовка, следоватслно, е имало само низко въ вишигЬ съ басейнигЬ, и никжде другаде.
Преустройство на хипокауста се наблюдава и въ четвъртитото олтарно номЬщение. Къмъ първоначалната конструкция (обр. 127, околовръетна контурна щриховка, и обр 130,1, кръстосана щриховка) принадлежать двегЬ успоредни низки дебели стенички, конто сж продължение отъ странитЬ на прохода, що води навънъ. ТЬ сж евързани съ конструктивния зидъ и сж пробили съ по два малки засво-депи отвора. Отъ къмъ западъ, подъ триумфалната арка, двегЬ стенички сс до-лепватъ до две продълговати стълбчета, конто сж евързани, както помежду си така и съ степнитЬ пилэстри, чрезъ сводове, иззидани още при общия градежъ на постройката. Къмъ първоначалната конструкция, най-сетне, следва, съ известна вЬроятность, да се отнесатъ и свързанигЬ съ сводове две редици отъ по петь колонки, конто се намиратъ непосрЬдствено до страничнигЬ зидове на олтарното помещение, и конто ио височина се изравняватъ съ редицигЬ колонки на ротондата. Първоначално, изглежда, се е целЬло да се получи одно вдълбаване въ срЬ-дата на помЬщението, дълго 3,35 м., а широко (ако допустнемъ, че върху едната часть отъ низкитЬ дебели стенички се издигали зидчета за подпиране на пормал-ната полова конструкция) — къмъ 1,45 м. Подаващиятъ се навжтрс сводъ на хипокаустовия отворъ, що води навънъ, въ западната си челна плоскость, гледаща къмъ помЬщението, е гладко измазанъ, и това сжщо говори въ полза на предпо-ложенисто, че първоначално е сжщсствувала една вдлъбнатина въ пода, която ще да е била използувана, за да поеме нЬкакво устройство, отъ което дпесъ напразно бихме търсили нЬкаква следа.
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВ Ь. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
195
Въ едно по-късно време се е извършило палстрояването »а низкитЬ дебели стенички (обр. 130, лЬвата половина, II), като на едно мЬсто е билъ прсхвър-ленъ за свръзка и единъ сводъ (обр. 130, дЬсната половина, при цифрата 11). По време на тая допълпигелна зидария, въ междиннитЬ пространства между дебелитЬ стенички и редицитЬ колонки при страничнитЬ стени па пом'Ьщснисто, сж били изградсни продълговати колонки, като продължение на колонкитЬ отъ номенатитв
Обр. 130. Хипокаустово устройство въолтарпото помещение. Въ.тЬво—напрЬчснъ разр1зъ. Въ дкено иадлъженъ ралрквъ. 1 —останки отъ пърноначмната конструкция. 11, JJI — по-ктсни прсустройства. а — подовото пиво на ротондата. b— етжпката на първопачалпото вдтлбаване. с — улей, d— камеи-пата основа на хинокаустовия подъ. с — дренажепъ зидт>. f — лренаженъ насипъ. g каменната основа на з л ан исто. ti—остатъкъ отъ за с ноли на вето.
Abb. 130. IlypokaustanJage irn Altarraum. Links—Qiierschnitl. Rcchts—Langsscbnit. I— Reste der uTspriinglichcn Anlage. II, III — spatere L’nibauten. a — RotoiKlcnfusshodeiioberkante. b— urspriingliche Vcrtlefung. c—Rhine, d — steineriier Unterbau des Hypokaustfussbodeiis. e — Drainagcntauer. f—Drai-nageftlllung. g — steinerne Gebaudegrundniaucr. h — Reste der WClbnng.
редици (обр. 127, обикновепа щриховка). ТЬзи нови колонки, съ изключение на двстЬ крайни, при.тЬгащи къмъ източння външенъ зидъ на пом'Ьщснисто, се отдръпватъ въ долната си часть на дссетина см. отъ дебелитЬ стенички, а горе постепенно сс удължаватъ и се допиратъ до тЬхъ (обр. 130, лЬвата половина, и планъ обр. 127), та тъй се образуватъ процепи за циркуляция на нъздуха. ПродълговатитЬ колонки сж евързани, и тЬ отъ своя страна, помежду си съ сводове. Допълнителната надстройка надъ низкитЬ дебели стенички сс с издигала надъ подовото пиво на ротондата. Въ горната си часть, обаче, тя е разрушена и обезформена. Въ най-висо-ката точка личатъ па едно мЬсто наклонно поставени тухли (обр. 130, h), конто нсгли давать указание, че е сжщсствувало по-рано цилиндрично сводово покритие» което сега е разрушено.
Вероятно въ още по-късно време сж били вградсни дветЬ стълбчета (гЬ сж показами на обр. 127 съ кръстосана щриховка), що почти запушватъ два отвора отъ дебелит'Ь стенички. ТЬзи стълбчета сж евързани съ хуниобразно издълбанъ сводъ (обр. 130, Ill и обр. 127), като сжщо и отсреща, па срЬдното сводче подъ три-умфалната арка, с било направено съотвстно издълбаване (обр. 130, дЬспата половина, прекжената щриховка). Хуниобразното пространство се стЬснява нагоре и
196
ПЕГЬРЪ КАРАСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ В Ь СОРИЯ
преминава въ чствъртитъ отворъ. И тая надстройка въ горната си часть е очука* на и обезформена, тъй каго отдавна всчс стой изложена на повреди. Тукъ се е издигалъ несъмнено престолътъ, за чиято долна часть могатъ ла се дадатъ след-нитЬ приблизитслни, обаче несигурпи, м!рки: широчина — 2,05 м., дълбочина — 1,38 м„ отдръпване на предната плоскость отъ линията на обърпатит’Ь къмъ ро-тондата ржбове иа пиластритЬ на триумфалната арка—0,67 м. По тая останка на праздника на Св. Георги Нови Софийски (9 юпий), комуто с посвстена църквата’ богомолцитЬ полепватъ св'Ьщи и оставятъ малки даровс.
Поради състоянието, въ което се намира ц’Ьлата останка на хипокауста па олтарното помещение, не може да се отд'Ьлятъ въ горнитЪ части точно трит4> строитслни етапа. За тая цель необходимо е да се извършатъ зпачителни разкърт-вапия, безъ да могатъ да се очакватъ съ сигурность резултати за предприемане па н-Ькаква реставрация. 11о тая причина останкигй въ олтарното помещение, сжщо както и тия въ нишитЪ съ басейпигЬ, сж оставснц засега въ състоянието, въ което сж открити.
Възъ основа на двата полукржгли басейна, и на хипокауста, считанъ отг него за римски, Филовъ 6Ъ опред’Ьлилъ, чс църквата Св. Георги произхожда още отъ риыско време и че с служила първоначално за баня1 2. Пъкъ и убеждението, че заиазсната и разкопана останка представя само малка часть отъ голема сграда, му е спомогнало да я постави въ връзка съ голЪмит’Ь и разчленени римски бански комплекси. Безъ да се занимава съ лругигЬ помещения, Филовъ опредЬля ротон-дата като калдарий (помещение съ горещъ басейнъ за топла баня)?, изхождайки отъ басейпитЬ въ ниши, .характерни презъ ц’Ьлата римска епоха тъкмо за калда-риит-fc-, както и отъ субструкциитЬ въ олтарното помещение, конто „показватъ, че па това мФсто тръбва да е билъ поставенъ тъй наречепиятъ labrum — единъ голЪмъ бронзовъ или ыряморепъ сждъ съ топла вода за измиване на тЪлото, който е билъ приспособенъ обикновено така, чс водата въ него е изскачала пагоре като въ некой фиптанъ".3
Какао въ сжщность се с намерзло първоначално въ вдлъбнатината на хи-покаустовото съоржжепие иа олтарното помещение, както видЪхмс, не може да се определи. Само по себе си не е изключено тукъ да е билъ пом-Ьстенъ н-Ькой гол'кмъ сждъ, както прсдполага Филовъ4. А пъкъ наличностьта на хипокауста, и на двата басейна, изглсжда за една църква п±.що необикновено и като
1 ФИЛОНЬ, ц. с., V.
2 „1н би могла ла изпълняпа слщевремснио, макаръ и не напълпо аадоволителио, и служ-бата на лаконикумъ* (Филовъ, и. с. 29). Рашеновъ се спнра, за по-в+.роятно, върху лаконикумъ, а калдарий приема, че сс е иом1шапалъ отъ южната страна на ротонлата (Рашеновъ, и. с., 68).
3 Филовъ, ц. с., 29.
1 Мнението на Филова с подкрспеио н on. Рашепоиа. Относно хипокаустсвото съоржжение in. олтарната часть Рашеновъ казна: „КаналнтЬ вь подземисто подъ това малко отделение сж ненарочно иззнданп, като че ли с правено мЪсто за металически котслъ за иагрТпанс на пода. Иззнж-дането продължяка н надъ пода на отдЕлението и образува правожгьленъ налзидъ съ страни 1.30 и 1,50 м., нздигашъ се падь пода повече оть 0,30 м. (Рашеновъ, ц. с., 62—63).
ПЕТЪРЬ КАРАСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
197
че ли потвърждава предположенного, че при църквата Св. Георги първоначално не може ла се касае за пито друго, освенъ за баня.
Редъ сжществени обстоятслства говорятъ, обаче, противъ това предположение.
Преди всичко по планъ сградата, така както сега ни се представя (обр. 124), притежава повече прилики съ църква, отколкото съ баня. Тройного деление на атрий, нартексъ и наосъ, ориентацията па изтокъ, апсиди и култови ниши, — всичко това е много характерно за една църковна сграда. ОсобсноститЪ въ плана, на първо micro групирането на два голЪми странични параклись отъ дветЬ страви па едно крлгло централно помещение, на което отговаря и тройного разчленяване на нартекса, сами но себе си не съдържатъ нишо, което би противоречило ла се приеме, че имаме предъ себе си сграда съ христиапско култово предназначение.
Противъ предназначенного на сградата като баня говори, обаче, преди всичко липсата на дифсренциацията на помЪщенията съ огледъ на различнитЪ бански нужди. Не само голЬмитЬ комплекси, но сжщо така и банскитЬ сгради отъ пай-скроменъ размЬръ, давать винаги възможпосгь за горещо кжпане и хладно обыи-ване, и притежавагь по необходимость различно тсмперирани помещения: сравни-тслно хладни съблекални, умкрено топли мсждинни помещения и горещи кжиалки. Що се отпася до римската баня, то тя сс отличава, освенъ това, по богатого си и съ огледъ на функцията па отд'ЬлнитЬ помещения добре обмислено разчленснис, конто на първо Micro проличава въ отоплителната иисталация: душата и сърд-цето на всЬка едпа баня. Тъкмо при църквата Св. Георги липсва, обаче, дифсренци-ацията на хипокаустовата иисталация. Съ хипокаустъ, както вид'кхме, сж снабдепи всичкитЬ помещения, и иисталацията ыипава по едипъ и сжщи начинъ навсЬкжде, а това само по себе си указва, че не е сжществувала възможностьта за разнородно, споредъ целит-fe на една баня, темпериране на отдЬлнитЬ помещения.
Нека отидемъ по-нататъкъ. — Когато се разглежда една хипокаусдова отоплителва иисталация трЬбва да се излЬзе отъ пещьта, т. е. трЬбва да сс по-търси, где можс да блдс такава. За пещь Филовъ говори само на едно мЬстр въ книгата си, а именно въ връзка с ь помснатото вече горе засводсно отделение подъ южния параклисъ. За гова отделение Филовъ казва: „Неговата незначителна височина, поставянсто му по-низко отъ хипокаустовия подъ на сградата, и то нспо-срЬдствено до, голЬмия засводенъ отворъ подъ южния входъ, конто води въ хипокауста, както и следитк отъ огънь въ него, ни каратъ да предполагаме, че то е било часть отъ пещьта или една отъ пещитЪ, конто сж отоплявали банята*1. Обаче и самъ Филовъ отбелязва липса па отворъ. отъ който да излиза димътъ, както и липсата на прЬко съобщение съ хипокауста въ вжтрешностьта на църквата, поради което клони къмъ заключението, че „възможно е слсдователно, тази постройка да нЬма нищо общо съ банята“.2 Тя, спорсдъ Филова, „по своето устрой
1 Фи.юнъ, ц. с., 24 сл.
2 Филовъ, ц. с., 26.
198
ПЕГЬРЪ КЛРЛСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
ство наномня твърде много старохристианскитЪ гробници111 и, изглежда, че имаме всичкото основание да приемемъ, че действително е била гробница, допълнително встроена, следъ извършеното тука заличаване па хипокауста, но съвсемъ не и пещь па хипокауста.
Въ такъвъ случай остава да търсимъ пещьта измежду по-особенитЪ обра-зувания на хипокауста. Такива виждаме само въ олтарното помещение и въ ни-шит'Ь съ басейнигИ. При носледнигЬ имаме, очевидно, едно устройство, обусловено единствено отъ необходимостьта да се създаде вдлъбнатъ въ пода басейнъ, и нищо повече. Възможностьта да се кладе тука огънь, и да се отоплява басейнътъ не-поср'Ьдствено отдолу, не е сжществувала, а още по-малко може да се мисли, че тукъ се е палилъ хипокаустътъ на цЪлото здание. Единствено само въ олтарното помещение има устройство, което действително прилича на пещь. Ако и пълзи-шкомъ, тукъ може да се вл'Ьзс непосрФдствено отвънъ и, ако се откажемъ отъ предположението, чс дебелитЬ стеиички сж поддържали п'Ькой вдлъбнато поста-венъ гол’Ьмъ еждъ, или нФщо подобно, би могло да се приеме, че на едно ограничено мФсто е била създадена възможностьта за манипулирапе. Освенъ това, ние виждаме единъ проходъ да сочи направо къмъ центъра на ротопдата, и четири малки, странички, конто по-нататъкъ пакъ извеждатъ къмъ ротопдата, но странично. Всичко това е типично за една пещь на единъ по-гол-Ьмъ бански комплексъ, за чието отопление с необходима регуляция съ нЪколко пещни отвори, конто споредъ нуждата могатъ да се отварятъ и затварятъ. Пъкъ и по оставенигк при допъл-нителното встрояване па продълговатит'Ь колонки процепи (гледай горе, както и обр. 130, л-Ьвата половина, и планъ обр. 127) може да се заключи, както вече по-менахме, че се с държала смЪтка за възможностьта да се допустне въздушна циркуляция въ посока къмъ страничпигЬ части на ротопдата, независимо отъ пред-ния отворъ, насоченъ къмъ центъра. Отъ тукъ нататъкъ приликигЬ съ пещь, обаче, спиратъ.
Вс-Ька една отонлителна ипсталация се нуждае отъ вертикални^ канали, било отъ единъ сжщински куминъ или, както е случаятъ при хипокаустовит'к отопления, отъ пръенати на повече мЪста изъ сградата отдушници. Безъ вертикални канали, съ повече или по-малко значителна височина, никое отопление, почиваще върху принципа, че топлиятъ вьздухъ, като по-лекъ, се стреми да се издигне кагоре, не може да функционира. Само благодарение на обстоятелството, че верти-калнитЬ канали създаватъ условия за течение на въздуха отдолу кагоре, тЪ при-вличатъ къмъ себе си нагорещепия въздухъ отъ пещьта и, предн да го иземучатъ, карать го да циркулира по предвидения начинъ измежду колонкитЬ на хипокау-стовото подземие, съ една дума: привеждатъ въ действие хипокауста. Какъ става това, може да наблюдаваме по оцел'ЬлитЪ още турски бани, конто работятъ по стария начинъ, и конто все още пазятъ традицията на стария хипокаустъ. Тамъ можемъ да видимъ, по покрива, многобройни отвори-отдушници, конто слизать изъ
1 Филовъ, ц. С., 26.
ПЕ'ГЪР'Ь КЛРЛСИМЕОНОНЪ. ЦЪРКВАТА СВ. 1ЕОРП1 ВЪ СОФИЯ
199
стенитЬ, близо отъ къмъ влтрешната имъ страна, къмъ хипокауста. НЪкои ще видимъ отворсни, други — похлюпени съ камснни плочи. По тоя начинъ огпярътъ вагласява свосто отопление, и темперира отд-ЬлнигЬ помещения, споредъ изнсква-нията на конто служатъ, и тукъ тъкмо е сжщината на хипокаустовит'Ь отопления, и тайната, защо турската баня, въ н'Ькои отношения, все още остана ненадмината.
Отдушники въ църквата Св. Георги има. Т± сж образувани отъ глинени
тржби' влизащи една въ друга, съ муфи обър-нати падолу. Разположени сл точно по жгли-тЪ на помЪщенията, а именно: въ четиритЬ жгъла на олтарното помещение, на двата стра-пични параклиса, на ср'Ьднята часть на нартекса, а възможно и въ страничнит-h отделения на нартекса. Самата ротонда нЪма отдуш-ници. Забележително с, че всичкитЪ тия отдуш-ници нЬматъ нищо общо съ хипокауста. Това не сж кумини за хипокауста, а сж вентилации за самите помещения на църквата. Те започ-ватъ съ огворъ въ помещение™, при петата на свода, като тржбите сж поставени косо, и издигайки се се задълбочаватъ все повече въ зида (обр. 131)1. Самиятъ хипокаустъ не е ималъ никаким отлушници. При реставрацията на сгра-дата стана нужда да се отстраняватъ надъл-боко и безъ това йзкъртсните части Отъ зи-дове, предприеха се’ и редъ сондажи за уста-новяванс на конструкцията на градежа. Ника-кви вертикални канали вжтре въ зидовете не се намериха, а само хоризонтални продупчва-ния за скеля. Тоя фактъ самъ по себе си е достатъченъ, за да направимъ заключение™, че хипокаустътъ въ църквата Св. Георги, като отоплителна инсталация не е възможенъ. Ако
Обр. 131. Огдушннкъ иь северонзточнии жгъль на олтарното помещение. Подъ запазилия се остатъкъ тржба се вижда отпечатъкъ отъ началпата тржба, съ която трубопровод ьтъ се е отварялъ нъ но-мЪшението.
Abb. 131. Liiftungsanlage in dcr nordOstH-chen Ecke des Altarraumes. Unter detn erhaltenen Rohrstuck Abdruck des sich in den Rautn Olfnenden Anlangsrohrs.
1 Тия отдушниин сж отбелязани, както отъ Филова, така и отъ Рашснова, но тъй като на времето не е била известна дебелипата на стенигЬ, и rtxHHTt. плоскостии очертания, и се е садило само по разкъртенитЪ стени, създало се е иогркшното впечатление, че тржбитЪ сж слизали отгоре чакъ долу въ хипокауста. и сж му служили така за отдушникъ. (Филовъ, п.’ с., 16; Ряшеисвъ, ц. с., 64). ГржбитЬ личатъ при Филова на фотографиптЬ обр. 10, 15, 19 и 20. It и ссга ио тия моста сж приблизително въ сжшото състояние. Впрочсмъ, още ня Филова му е обърнало внимание, че тржбата въ юго-западпия жгълъ на ссвериия параклнсъ (Филовъ, Ц. с., обр, 19) „лежи твърде много па по-връхностьта па знла“, тъй че, казва той. „възможно с ла е била поставена на тона мЬсто при по-къснитЪ турски прсиравки на сградата- (Филовъ, ц. с., 17). Въ сущность, обаче, имаме тукъ работа съ долната часть на отдушника, близу до мЪстото, гдето се отварялъ въ помЬтението, а лругадс тржбитЪ сж се залазили само въ по-горнитк си части. Незъ отвесиранс на плоскости па съответ-нитЪ степи и безъ измкрваие на направленною на тржбитЬ, окото може действително да се излъже и да прсдиолага, че сж продължавали падолу нь зида. ОтдушницитЪ на олтарното помещение досега не б-fcxa отбелязани. Ti можаха да се изеледватъ обстойно когато се рсставрираше сводътъ.
200
ПЕГЬРЬ КАРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЬ СОФИЯ
се запали огънь подъ олтарното помещение, или кждето и да било другаде въ хипокауста, при тая инсталация, която имаме тукъ на лице, той ще се стреми направо нагоре, както това става въ нървобитнигЬ сгради съ отворъ въ тавана, но безъ куминъ, а въ никой случай не ще циркулира изъ хипокауста1.
Независимо отъ горното, никжде въ хипокауста не сж нам^ренн каквито и ла е било остатъци или следи отъ горсне, отъ конто да явствува, че сжщиятъ се е използувалъ каго отоплителиа инсталация, а т4з, въ тоя случай, биха били неиз-б±жни. Само на едно м-Ьсто, при прохода, що води отъ хипокауста на олтарното помещение навънъ, по засвотяването отъ къмъ вжтрсшната страна, личи опуш-ване. Но ако се оглела това опушване по-вниматслно, ще се забележи, че то не се простира по мазилката, покрита отъ извършевото допълнително надзиждане на низкитЪ дебели стенички (обр. 130, л'йвата половина, II), а сжщо, че сж опушени и разкъртенит-fe части на зида. Това опушване е, слсдователно, ново и произлиза вгЬ-роятио следъ произведевигЬ въ 1915 година разкопки отъ кладене тогава на огънь отъ работницит'Ь, а може би и следъ това, тъй като тая часть стой, ето вече близо 30 години, открита. Никакво опушване или обгаряие не може да се забележи по петт'Ь отвора, що водятъ отъ олтарното подзсмие къмъ хипокауста на ротондата, т. с. по мЪстата, конто най-всче биха били изложени на действието на огъня и нушъка, ако подовата субструкция на олтарното помещение и'Ькой пжть би била използувана като пещь.
За каква друга цель е билъ предвиденъ и построенъ хипокаустътъ въ църквата Св. Георги, това ни учатъ цетгЬ голыми засводени отвори, конто водятъ отъ хипокауста навънъ (обр. 145 и 146). Три отъ тин отвори водятъ на изтокъ, и се намиратъ въ осьта на олтарното помещение и на двата странични параклиса, и то въ срЪдата на ансидната имъ извивка. ОстаналигЬ два отвора сж въ напрЪчната ось на нартекса и водятъ отъ страничнит-fe му помещения къмъ северъ, респ. — къмъ югь. Като имаме предъ видъ, че всичкигЬ помещения на сградата, на нивото на хипокауста, сж евързани и помежду си съ сжщо такива отвори, то имаме на-лице хипокаустъ само съ хоризонталпа циркуляция, т. е. вентилационна, а нс отоп-лителна инсталация. За една отоплителиа инсталация извеждащитъ навънъ отвори биха били не само безсмислсни, но и вредни. Tt биха само пр-Ьчили за правилното й функциониране, както си пр'Ьчатъ взаимно две присъедипени къмъ единъ и сжщъ куминъ печки, и то толкова повече, колкото по-близко се намира нивото на т-Ьх-пит'Ь вклюания. Що се отнася, обаче, до провЪтряването на лежащото подъ пода
1 Когато се ноедприе реставрация па сградата, като се мис.тЬше, че сжщата може да бжде изно-иусана въ бждешс като музей, става нужда да се направить предвиждания я съ огледъ на отопление и на нЬкои други инсталации. Ето зашо въ полуреставрирапитЪ части на южния параклисъ к на неговото предверие, сжщо както и иъ централизм часть на нартекса, се използува wfecrono-ложението на отдушвицит! за да сс направи поср!дстпомъ нертикални канали свръзка съ хипокауста. ТЪзи капали сж образувани отчасти отъ нова зидария, отчасти чрезъ изеичаие на старата зндария. и топа трубка да сс има прель вндъ, когато сс разглежда сегашното състояпие на постройката. Ссвсрното. незасегнатото отъ реставранията крило, и днесъ е още въ предишното си положение. а олтарното помещение по отношение на отдуи>.зицитЪ е възстановено точно въ първона-чалния си видъ.
ПЕГЬРЪ КАРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
201
пространство, отворите сж. разноложсни просто идеално. Пъкъ и псщообразното устройство подъ олтарното помещение става обяснимо, щомъ допустнемъ че се е касаело до регулация па проветрявансго, защото въ такъвъ случай вентилацион-ната инсталация се пуждае отъ сжщо такова устройство, каквото е нужно за ре-гулацията и на отоплението, а възможпо е, чс и външнигЪ хипокаустови отвори при нужда да се затваряли, както това отбелязахме за вертикалнитЪ канали на турскитЪ бани.
Паралели за подобно хигюкаустово устройство, каквото срЬщаме тукъ, не ми сж известии. Обаче, тъй като построявансто на църквата Св. Георги, както из-ложнхъ това другаде1, съ голема вероятность требва да се относе къмъ времето сдедъ славянского преселение на Балканите, та тая постройка принадлежи къмъ гольмия източно-православенъ културенъ кржгъ, то ми се вижда неизлишнода посоча на одна въ Русия разпростраиена конструкция, прилагана при кжщи, гдето нЪма зим-ници. Както това става, впрочемъ, и при пашите стари, строени следъ освобожде-нието, училища, тамъ сс оставя подъ дюшеыето кухо пространство, което е открито навънъ чрезъ многобройни, оставени въ цоколния зидъ, отвори. Презъ лЬтото отворите стоять отворсни. При наетжпвапето на зимата се запушватъ. И това е конструкция, която очевидно почина сл;що така върху стара традиция, както и тур-ската баня.
Както и да е, хипокаустъ въ една църква, и като вентилационна инсталация, представя н-Ьщо пеобикновено, и би могьлъ да се обяспи само съ специални м-Ьстни условия. T'h сж наистина пром'Ьнени, поради обстоятелството, че църквата сега е въ центъра на модерпия гжето застроенъ и канализиранъ градъ. Все пакъ, обаче, понеже градскиятъ каналъ е приблизително на нивото на пода, върху който етжпватъ хипокаустовите колонки, може да се предполага, чс поне подъ това ниво почвенитЪ условия не сж се променяли сжщсствено. За да ги установи, извършихъ неколко сондажни пробивания на хипокаустовия подъ па ротондата, включително и на олтарното помещение. Той е изградснъ много солидно: състои се отъ една горна настилка отъ два реда тухлени плочи, и отъ една подложка, дебела средне повече отъ 50 см., градена отъ големи речни камъни и хоросанъ. Когато нзваждахъ камъните, обърна ми внимание обстоятелството, че долнята имъ часть, и всЪкжде тамъ, гдето хоросанътъ оставялъ шувли и празнини, с силно почерняла, като че ли е била изложена продължнгелно време на действието на нушъкъ. Подъ под-ложката почвата бе влажна и ставаше все но-мокра, колкото се копаеше по-на-долу. Забележително е, че на много места се констатираха изпълнени съ големи речни камъни дренажни трапове, конто, изглежда, сж били нрокарани въ разни направления, но чрезъ конто все пакъ не е могло да се пзбЪгве периодичного но-качване на подпочвените води. А носледните нспосредствено или чрезъ изпарения сж предизвикали очевидно номенатото обагряне на камъните.
1 Карасимеоновъ, к. С., 33 сл.
202
ПЕТЪРЬ КАРАСИМЕОПОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ В'Ь СОФИЯ
Ето това щс ла сж били почвенитЬ условия, конто сж довели до нсобхоли-мостьта да сс повдигнс иодътъ на църквата, чрезъ предвиждане па единъ низъкъ, разположенъ надъ нивото на околния теренъ, хипокаустовъ стажъ. Така биха могли да се обяснятъ и (отъ Филова нс отбелязанитЬ) улей въ хипокаустовия подъ, конто се събиратъ лучеобразно въ центъра на ротондата, и сж разположени въ видъ на кръстъ въ ср'Ьднята часть на нартекса (обр. 127). Никакво оттичане за тия улси не е предвидено, а пъкъ хипокаустовиятъ подъ на ротондата при това е и слабо вдлъбнатъ въ сродата си, така че попадпалата въ улеитЬ вода се стича къмъ ср'Ьдата, безъ да има възможпость да буде отведена чрезъ каналъ или дрсна-женъ кладснецъ. Изглежда, че поради влажната почва сс с имало предъ видъ да се извършва коадензация па влагата, като се е разчитало на изпарявансто и отвеждансто й отъ въздушного течение въ хипокауста.1 2
Обстоятелството, чс хипокаусгътъ на църквата Св. Гсорги не е служилъ за отопление, само по себе си говори, че ние тукъ нЬмаме работа съ никаква баня. Но и независимо отъ това, има и други съображсния, конто изключватъ това предположение. Характерного за една баня, това е разчленената водопроводна и канална мрежа, способна да обслужва съ обидна чиста вода и да откарва сжщо тъй изо-билната нечиста вода. Тънмо такава мрежа, обаче, липсва при църквата Св. Георги.
Единственото сведение за водопроводната иисталация ни дава следниятъ текстъ на Филова: „Въ юго-източния басейнъ. въ горната му часть, 6Ъ запазепа още и оловната тржба, която е докарвала водата." Това сведение може да се еъпостави и допълни съ даннитЬ на Рашенова: „не трЪбва да има съмненис, че нишигЬ, конто намираме въ североизточната и въ югоизточната часть на сградата, сж били два басейна за топла вода; водата е била довеждана въ тЬхъ по оловни тржби, остатъци отъ конто се намираха при разкопаването.“я Отъ тия текстове не може да се заключи нЬщо положително отпоено намерения тржбопроводъ. Като се има предъ видъ състоянието, въ което се памиратъ басейнитЬ съ съвършено разкъртенит’Ь си горни части, като се съобразимъ и съ обстоятелството, че оста-тъцитЪ отъ трубопровода „се намираха при разкопавапето", т. е., очевидно, въ покриващия басейнитЬ насипъ, мжчно бихме могли да допустнемъ, че се отнася до нФкоя първоначална иисталация, респ. за такава отъ времето на преустройството на басейнитЬ. БасейнитЬ сж били затрупани вече въ разкъртено и повредено състоя-ние, та въ никой случай не би могла да се запази трубата, която свободно и от. крито с докарвала тука вода, безъ да буде надлежно закрепена или вдълбана, и
1 Проявата на особенитЪ почвепи условия около църквата Св. Георги имахъ нъзможностьта да иаблюдавамъ и при Буюкъ-джамия, дпешниятъ Народенъ археологически музей, сграда отстояща около 110 и. па изтокъ. Следъ построяването па новата дъ.тбоко фупдирана сграда па Българската народна банка, вь пспосрЬдстнепа близость до джацията, ыожя да' сс констатпра издигане па влага по дотогава сухитЪ зидове па джамията, откъмъ страната на Банката, така че се наложи на-права на влтрешни пзолацг.оини степи, за да се пзбЪгне повреждансто иа муэсйнитЬ предмети. Стари хора разпраннтъ, че сж звяяли за течението на плитки, но обилпн подземки води около том мЪсто
2 Филовъ, ц. с., 2.
а Рапкповъ, ц. с., ДБ.
ПЕТЪРЬ КАРАСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
203
изобщо трайно нрокарана въ зидоветЬ. Да бЬха намЬрени следи отъ подобно за-крепване и прокарване, тЬ щЬха да бждатъ отбелязани отъ Филова и Рашенова, пъкъ и щЬха и сега да личатъ, а ние такова нЬщо нс намираме. Ио-скоро, следова-телно, трЬбва да приемемъ, че въпросниятъ гржбопроводъ с отъ по-късно време, когато самигЬ бассйни вече не се използували, обаче въ юго-източната ниша, по стара традиция, е билъ поставепъ нЬкакъвъ сждъ, който, чрезъ намерения оловенъ тржбопроводъ се е отводнявалъ въ басейна, а отъ тамъ — навънъ.
Но ако изосгавимъ изобщо въпроса за водопроводпата иисталация, и допу-стнемъ, че бидейки прокарапа въ по-горнитЬ части на ш радата е могла да изчезне, или че въобще не е сжществувала, а басейнитЬ се пълпили съ кофи, все пакъ следить отъ каиална отводнителна иисталация, която е нЬщо необходимо за една баня и кояго извежда низко въ земята, не биха могли да бждатъ въ пикой случай за-личени. Тъкмо каналната иисталация на църквата Св. Георги, обаче, ноказва, че тукъ никой пжть не сж се разливали и отвеждали що годе значителни количества вода. БасейнитЬ се отводпяватъ презъ малкитЬ прозорчета на хипокаустовия етажъ (обр. 128,h, обр. Г27 и обр. 146), като отводпителпата тржбичка на басейнитЬ (обр. 128, d) направо сс излива въ прозорчсто, безъ да сжществува по-нататъкъ тржбш роводъ, конто да поема отливната вода, и отъ който и при предприетото разкопаване ни-каква следа не можа да сс констатира. Пъкъ и само единъ погледъ върху отливната уредба на басейнитЬ с достатъчепъ, за ла ни убеди, че отводнителна инста-лация въ сжщинския смисълъ иа думага тукъ никой пжть не е сжществувала, и че само отъ време на време сж се оттичали минимални количества вола.
Подземно отвеждане на вода имаме само на едно м'Ьсто въ сградата. Това е отводняването на западнитЬ ниши на срЬднята часть на нартекса (обр. 127, долу). И тукъ заоелязваме, както и при басейнитЬ съ тЬхнитЬ прозорчета, специално оставени отвори въ зидарията, конто показватъ, че още при изграждането, което е ставало, очевидно, по единъ добре обмисленъ планъ, е било предвиждано, че [ще става разливане на вода въ нишитЬ. ОтводвителнитЬ отвори на нишитЬ не сж въ срЬдата, а малко на страни, откъмъ противоположната страна на стенитЬ, що разделять нартекса на три части. Отворътъ па северпата ниша е прокаранъ накосо презъ стсната и продължава подземно, като зиданъ, иохлюпенъ съ плочи улей (разрЬзъ обр. 125, долу, вь лЬвата часть па чертежа), къмъ който се прнсъединява улеятъ, що продължава отъ отвора на южната ниша. Въ оставенитЬ изъ зидарията отвори изливането отъ нишитЬ става, както и при басейнитЬ, чрезъ малки К/^си тржбички съ диаметъръ 7,5 см. (гл. на обр. 127 стЬсняването на отворитЬ при нишитЬ)* Дъното на нишитЬ, при мЬстото, отъ което почва отводняването, се намира 25—30 см. подъ нодовото пиво на нартекса. При нишитЬ сжществува, сле-дователно, малко вдл ьбване въ пода, добре измазано, доколкото може да се ежди по остатъцитЬ, съ водонепроницаема замаска, както при басейнитЬ на ротондата. За какво сж служили тия вдлъбвания, дали за да прибератъ разлЬтата вь нартекса вода, или, което ми изглежда по-вЬроятно, за да образуватъ само долната часть на малки коритца, ограничсни отъ къмъ нартекса съ парапетъ, днесъ не може да
204
ПЕТ'ЬР'Ь КАРЛСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ, ГЕОРГИ ВЪСОФИЯ
сс определи. Въ вскки случай и тукъ, особено като сс има прсдъ видъ разполо-жснисто на нишитЪ точно до двегк страпи на входи ит is врати на сградата, не може да става дума за устройство, което би оправдало наличностьта на баня.
За да изчерпимъ въпроса, необходимо е да номенемъ и една глинена тр?лба съ вжтрешснъ диаметъръ 7,5 см., която се откри, когато се разчистваше входътъ отъ нартекса за къмъ ротопдата Доколкото можа да сс разбере, тукъ имало прагъ, презъ чийто ссверснъ край но направление па входа, отъ западъ къмъ изтокъ, е минавала номеиатата тржба. За какво е служилъ тоя тржбопроводъ, може би е въ състояние да ни даде указание състоянисто, въ което се иамиратъ страничнитЪ проходи отъ ротопдата за къмъ страничпитЬ параклиси. Тукъ личатъ още неразчистени над-зиждания, конто биха могли да покриватъ сжщо такива прагове, какъвто е тоя при прохода за къмъ нартекса. Въ такъвъ случай, при наличностьта на басейнигЬ, при възможностьта чс се е проливала вода въ ротондата и за нуждитЪ на изми-ването на пода, за поддържанс на чистота, отводняване презъ праговсгЬ се е явявало необходимо,
Спркхъ се обстойно върху чисто тсхническит’Ь подробности, тъй като въ случая нс се касае само да се покаже, че н'Ьмаме работа съ баня, но сжщо и да се обяснятъ нЪкои особености, на пръвъ погледъ, страпни и необикновени за една църква. Наистина, съ вода се борави въ вс-кка църква, било при таинството на кръщението, било при култовото измиванс въ връзка съ жертвоприношението. Но съ двата басейна въ ротондата, и съ отводнявансто па две ниши въ нартекса, при църквата Св. Георги ние имаме нЪщо, което за една църква е повече отъ обикновено.
За да можемъ да разберемъ за какво, въ сжщность, тукъ става дума, бихъ желалъ да привода едпа характерна случка, станала по време на предприетата реставрация на църквата. Единъ день на постройката се явилъ селянинъ отъ низкое по-далечпо село, съ болни очи, придруженъ отъ жена си, и рагправилъ, че на сънъ му било казано да о гиде въ тая стара църква Св. Георги, при чийто изворъ щ'Ьлъ да получи изцЪренис на своя неджгъ. Работницит'к му песочили чешмата на град-ския водопровода прекаранъ вжтрс за пуждит-b на заздравяването. Селянинътъ е извършилъ своята молитва, измилъ на чешмата очитЪ си и, преди да си отиде, наточилъ за въ кжщи единъ донесенъ съ себе си еждъ.
Тукъ азъ искамъ да оставя съвссмъ на страна въпроса, дали съньтъ на селянина не е въ връзка съ нЪкакво предание за н'Ькогашенъ при църквата Св. Георги изворъ, макаръ че е близко до ума да се допустнс, чс споменътъ за чудо-творния, сега несжщсствуващъ, намиралъ се откъмъ източната страна на църквата кладенсцъ, да се с запазилъ още измежду населенисто. На друго м-ксто вече по-сочихъ за възможната връзка между тоя кладснецъ, отъ който българското население презъ турско време е черпило вода „за здраве", и църквата Св. Георги, и че би следвало, възъ основа на това обстоятелство, да се причисли нажата сграда къмъ групата на църкви-аязми, къмъ която принадлежи съссдната малка църквица
ПЕГЬРЪ КАРЛСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
205
Стара Св. Петка1. Това, разбира сс, с предположение, което нс може да бждс непосрЪдствсно подкрепено, тъй като, за съжалепие, нис нс разполагаме съ данни изъ по старата история на нашата църква. Обаче, това с предположение, което, както ми сс вижда, единствено с въ състояние да обясни по единъ правдоподо-бенъ начинъ, както архитектурнитЬ особености, така сжщо и пЪкои пеизяснени обстоителства около тая църква.
Въ Старата Св. Петка чудотворниятъ кладенець сс намира въ диаконикона. Отъ тамъ се черни вода и сс налива въ единъ водоемъ, прикаченъ къмъ западната
Обр. 132. София въ турско креме. Часть отъ гранения планъ (по архптектъ С. Бобчевъ). 1—Църква Св. Георги. Издатъкъ отъ за па л на та страна е динаре, отъ което при послелнигф разкопки се нам!;-риха оскопи. Несглшсствупатиятъ въ турско време атрий не с. озняченъ. 2— Църква Св Петка 3 — Буюк-ь-Джамия (Паролнинтъ археологически музей). Излатъкь отъ къмъ западъ — нес лице ст ну-ващо сега мипарс, отъ което напоследъкъ, при изкопъ за канз.ть, се намЬриха оснонн. 4— предпола-гаемото мЪсто па турскою училище, гроба на „прочуть турчинъ” и ня чудотворнпя кладсненъ. Abb. 132. Sofia in tier Tfirkuizeit. Ausschnitt aus dem Stadtplan (nacii Archirekt S. Bobrcv). 1—Cie-orgskirche. Vorsprung itn Westen— Minarett. dcssen Grundinaucrn sicli bei den letzten Ausgrabungen fanden. Das in der Tiirkenzeit nicht melir vorhandene Atrium isl nicht angcgebe.n. 2 — Petkakirche. 3 Bitjuk-dzami (Arcliaologlsclies National museum). Vorsprung itn Westen — das nicht mehr be-stehende Minaret I, (lessen Grundinauern kurzlich bei Kanalgrabungen festgestellt wnrden. 4—ver-mntlichc Lage der tiirkischen Schule, des Grabcs des .beriitnnteri Tiirken" und des gesundheitspen-denden Brunnens.
стена на нартекса, до конто приб-Ьгвать богомолцигЬ, когато искатъ да използу-ватъ водата. Въ църквата Св. Георги устройством, въ общи черти, с подобно, щомь
1 Карасимеоповъ, и. с., i(l. За клзденеиа : Филовъ, и. с., 71, и А. Иширкоот, Градъ София презъ XVII вЪкъ. София 1912, 20 сл.
206
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВ Ь. I ГЬРКВЛТА СВ. ГЕОР1 И ВЪ СОФИЯ
приемсмъ, че нишитЬ съ бассйнитЬ отговарятъ на протезиса и на диаконикона. Тогава става обяснимо, защо басейпит-h нс притежаватъ сжщинска отливна инсталация. Отливанс на вода нс ще да е имало, защото басейннтЪ в-Ьроятно винаги се изчсрпвали до дъно, и отливната тржбичка изглежда е служила само за измива-нсто имъ. При западнигк ниши въ срЪднята часть на нартекса пъкъ ще да е ставало проливане на вода, както и въ църквата Св. Пстка, въ връзка съ което мо-жсмъ да поставимъ и прсдвиденото тукъ подземио отвеждане на водата.
Сжществена разлика по отношение на църквата Св. Пстка е, чс при църквата Св. Георги самиять кладснецъ не с вжтре, а отвънъ, а басейпит-Ь въ ниши-тЪ на ротондата само единъ видъ го зам^ствагь. Но тъкмо това обстоятслство пъкъ може да ни обясни, както особсностит'к на олтарното помещение, така и предпочетсната въ плана кржгла форма на централното помещение. ЧудодсйнитЬ извори въ рслигиознит’Ь в-крвания се поставить обикновено въ връзка съ смъртьта на герои, светци, богове, отнасятъ сс изобщо, ако можешь да се изразимъ съ ан-тичнигк понятия, къмъ кржга на лействието на хтоническитЪ божества, т. е. такива, за конто важатъ смърть и възкресснис, и конто сж сжществено противоположни на олимпийскигк в-кчно беземъртни богове. Характеренъ прим'Ьръ изъ нашигк пародии в-крвапня е сказанието за отсичането на главата на царь Шишмана. Като скачала главата му, дето пускала кръвь, бликвалъ кладснецъ („Цареви кладенци” при с. Доспей, Самоковско). Архитсктуренъ изразъ за едно такова съпоставяне на смърть съ изворъ внждамс наприм’кръ въ новооткритата кржгла тракийска гробница при с. Малко-Б'клово, Пазарджишко, която съ своя входъ с ориентирана точно къмъ изобилния изворъ, извиращъ изъ подножисто на малкия хълмъ, върху който тя с издигпата. Тукъ имаме изразепа сжщага мисъль, както при едно оброчище близо до с. Долни-Лозенъ, Софийско, което сс поставя въ връзка съ близкия, на-миращъ се въ една впадина изворъ. Ако се движимъ въ тоя родъ на мисли, ще тр-Ьбва да очакваме въ църквата Св. Георги здание за култа на п'ккоя умр'кла личность, респ. хтопичсско божество. Въ такъвъ случай изборътъ на кржгла форма за централното помещение па църквата, форма, употрЪбявана при античнитЬ мавзолеи, и проминала въ старохрнстианскитЪ мартирии, гдето, при христианскигЬ светим, сс отнася сжщо до хтонически божества, изглежда много логичснъ.
Липсата на централна апсида, и отварящето се съ „врата“ къмъ изтокъ олтарпо помещение, станатъ понятии, ако вземемъ предъ видъ происходя на апси-дитЪ и на култовитЪ шипи отъ египстската прсдстава за врата, чрезъ която умр-fc-литЪ се съобщаватъ съ пидимия св’ктъ и чрезъ която идватъ да взематъ оставе-нит-Ь за гкхъ жертвени дарове. Нис не зпасмъ, дали олтарното помещение на църквата Св. Георги е ориентирапо точно къмъ кладепеца, за който се знае само» чс с билъ нЪкждс на изтокъ. Допустнемъ ли, обаче, веднажъ култова връзка съ тоя кладенсцъ, става, понятно, защо олтарното помещение н’Ьма апсида, а има не-доетжпна за обикновено прсминаванс врата, т. с. врата символична. Съпоставянсто и сжщевремепно различного имъ въ култовъ смисълъ трстиране на врати и апсиди въ христианского изкуство не е икщо ново. Го-ткмата църква въ Филипп ни дава
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЬ СОФИЯ
207
интереспи примири за прсустройството па врати въ апсиди, а особено знаменателенъ е продесътъ на прсобразованието на старохрнстиапската базилика, който с довслъ до странични апсиди, на мЪстото на памиращит'Ь се по-рано отъ двстФ страни на олтаря врати.
Като сс движимъ по-нататъкъ въ тоя видъ мисли, бихме могли да наме-ри.мъ обяснснис и за едно непонятно на пръвъ погледъ обстоятелство, че нашата църква, която н'Ьма нищо общо съ мжчецията и смъртьта на св. Георги Софийски, с могла да бжде евързана съ тоя мжчепикъ, и че въ житисто на сжщия сж. вм'Ь-стени нЪща, отправящи го къмъ тая църква, но исторически твърде съмнителни, ако и не съвсемъ неверии1. Нис имаме гукъ, очевидно, единъ отъ ония много-бройни случаи на смешение и трансформация въ култа, чрезъ конто разни езически и престари рслигиозни представи сж преминали и се превъплотили въ тоя или оня христиански светия. Въ основата на култа на нашата църква трФбва да лежи некое народно в-Ьрване. което въ усилимте за българския народъ времена на XVI столетие си е пробило наново пжть, като е взело само нова съвременна форма. Надали може ла има нъкакво съмнепие, че пие се намираме тукъ на едно отъ край време свешено место на града София, въ което подземни извори сж играли осо-бена култова роля. Съседната църква Св. Петка, най-почитаната и днесъ отъ на-селението свети ия въ София, е първото доказателство. Построената въ нспосред-ствсната близость Буюкъ-джамия, гол'Ьмата народна джамия на града, чудотвор-ниятъ кладенсцъ и мистериозниятъ гробъ на ,прочутъ турчинъ", с второто доказателство. Знайно с, колко турцитФ сж държали на старите култове и колко сж се съобразявали съ техъ, когато сж издигали свои светини. Настжпвансто на турското време е било сжщинско възраждане на пародиитЬ вервания. Всичко това хвърля една много особсна светлина върху църквата Св. Георги, единствената най-стара залазила се останка на това место, и това с светлнпата, отъ становището на която струва ми сс и следва да бжде разглеждана.
Опить за датуването на църквата къмъ епохата около прехода отъ VII къмъ VIII векъ направихъ на друго мЪстО* поради което тукъ съ тоя въпросъ нс ще се занимавамъ. Въ допълнение па вече паправената публикация давамъ подолу само технические подробности, конто се отнасятъ до куполата и до реста-врацията на засводяването на олтарното помещение.
1 Фцлозъ. ц. с.. 69.
г Карасимеонокъ, и. с.. 33 c-i. Лопълнигслно бпхъ нскалъ ла посоча на страничнптЬ па раклиси на нашата църкня, конто нкроитно пмали свои олтари. И топа говори за късно образупане. Презъ VI нЬхъ памЪсто на странични олтари, рссп. параклпси, има още пастофорни, т. с. аатворепи, отредсни за свсшеиослужитслитЬ приолтарни помещения. Сравни F. W. Deichmann, Die Enfsteliungs-zeit von Salvatorkirche und Clitumriiistenipcl Ijd Spoleto, Mill, d. Deutsch. Archaol. Instituts, Ro-mischc Abt, B. 58, 1913, 1—2. Ill—112. Въ пояза на по-късного датуваие па църквата Св. Георги говори и размЬрътъ па употрФбешпТ. туки тухли (сродно 30X30X45 см. и 30 X 15X4,5 см.). Въ римски време форматътъ па тухлитк е по-голЪмъ и памалява съ течение на врсмето (гледай сравнптелпата таблица за размТ.рптЬ на гухлнтЬ при С. Бобчевъ, Сердика.Матсриали за изу-чаваие топографпита. устройство™ и архптекгурата на града, Материали за исторнята на София, XII, Софин, 1943). Слццото се отпася и до църквата Св. София въ София. Тамъ ирсобладаватъ тухли съ страпа 31 см. Само по изключепне се срещатъ зазидаии по-голЪми, вероятно ио-стари отколкото църквата тухли.
208
ПЕГЬРЪ КАРАСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
Куполата на църквата Св. Георги, глелана отъ в утре шпата страна, показва въ ср'Ьдзта изпъкналость, която б'Ь доссга прсдметъ на различии догадки. Грабаръ, който вижда въ горнята часть на куполата само присутствие на по-късна стенопись, разглежда тая изпъкналость като по-късна нрсправка1, обаче мнеиисто му сс оборва отъ Филова, който причислява тъкмо наыиращиятъ се тамъ образъ на I Ian-
Обр. 133. РазрЬзъ презъ горпата часть на ротондата. Въ подробности означеиата >ухлсна зидария — остатъци отъ първопачалния градгжь. а (нупктиръ) —- съборената часть отъ първоиачалпото за-сподяване. b — срЬдпата изпъкналость на куполата (uo-късна надстройка — тух лень сводъ). с — по-късепъ пръстенъ оть каменка зцдарин, осноиа за Ь. с! —пълнежъ отъ обикповена пръеть. е настилка отъ тухли, надъ нея ксремиди. f — нЬ.роятното расположение на първоначалния корнпзъ. рг — корнизъ сега. h—спо.тьтъ и п'МШс’КЪтъ па по-къснитЬ памалепн прозорци.
Abb. 133. Schnitt durch den oberen Rotondenteil. In F.inzclhciien angegebenes Backsteinmau-erwerk — Restc der urspriitiglicheii Anlage. a (punkliert) — cingestilrztcr Teil der nrsprtingliclien L’bcrwOlbuug. b—der mittlere Kuppclauisatz (spaterer Aulbau Backsreingewolbe) c — spiiterer Ring aus Steinmauerwerk — Unfcrsatz zu b. d — Erdauslullung. e — Ziegell.ige - dariibrr PactiziegcL f — wahrscl-.einlicbe Lage des urspriinglichen Gesimscs. g — Gesims jetzt. 11 Einwoib-.ing und Aus-fiillung der spater vcrkleidcrteii Fenster.
токрагора къмъ най-старит^Ь залазили се стенописи на църквата2. Отпоено произ-хода на самата изпъкналость Филовъ, като допуща вьзможностьта, чс тя с слице-
1 Л. Grabar, La pcinturc rcligieusc. en Bulgaria, Paris ЦЙ8, 87. Филовъ, ц. с., 8 9.
' филовъ, ц. с., 55.
ПЕТЪРЬ КА РАСИМ ЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
209
стнувала отъ самото начало, остава вънросз за нея откритъ*. докато Рашеновъ клони повечето да възприеме предположението, че се касае за по-късна добавка* 1 *.
Ако огледамс куполата вниыателно отделу, ще можемъ да забележимъ, чс преходътъ отъ долната часть къмъ горната изпъкналость показва, дори на око, доста голыми неправилности, конто говорить не само за една по-късна прсправка, но и за твърде грубъ, несъответснъ на грижливня градежъ на сградата кърпежъ. Подтвърждение на това обстоятслство можа да се добие, като се отстрани зазиж-
Обр. 131. Горпата часть па ротондата. Изгладь отъ иъпъ. Виждатъ сс пгрсоначалнит! засводяпакия на куполнитТ, прозорци и прекл<свянинта имъ чрезъ no-къснигЬ кърпежн.
Abb. 134. Qberer Roiondenteil. Arisicht von Ausscn. Zu sehen die urspriinglichen Einwfllbungen der Ktippelfcnster und deren Unterbrccbiingeii (lurch die sjvitere Instandsctzung.
дането отъ сдиния отъ куполнитЬ прозорци (обр. 123) и се разкри една часть отъ покрива. Изпъкпалостьта е дсйствителио ел на по-късна добавка, изградена следъ като се е срутила ценгралната часть на първоначалния куполъ, който с ималъ формата па правилпо полукълбо (обр. 133, а). Срутването е станало приблизително при равнището на страпичния падзидъ, върху който, при възстано-вявапето, е билъ най-напредъ изграденъ пръетенъ отъ камепна зидария съ варовъ разтворъ (с), отъ гдето започва тухленото засволяване на самата изпъкналость (Ь). При направснит-fe изеледвания можа освенъ това да се констатира, че на-маляването на куполнитЬ прозорци чрезъ зазиждане (обр. 133, h) не е първоначално, както предполагать Филовъ3 и Рашеновъ4. Напротивъ, сградата първоначално е
1 Филов ь, ц. с., 6 сл.
8 Рашенопъ, ц. с., 66—67.
s Филовъ, и. с., 8.
1 Рашеновъ, ц. с., 64.
Народе»!» археолог. музей
210
ПЕГЬРЪ КАРЛСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
имала голФмитФ си елипсовидно (съ три центъра) засводепи отвори. По странитФ на отпущения единъ отворъ (обр. 123) личи, какго фугировка, така и зарФзвания за прозорецъ или за н-Ькаква решетка. Зазиждането е станало много по-късно, сдвамъ при направата на куполпата изпъкналость, и при това е очевидно, че сградата междувременно с стояла предължително време пеизнолзувана, като развалина. Въ това може да ни увФри на първо мФсто външниятъ изгледъ на ротондата, като биде отстранена мазилката (обр. 134), повредепитФ й първоначални сводовс, а така сжщо и направеното изеледване на зидарията, при което излФзоха на яве несъмнени бе-лези отъ разрушаване. Пъкъ и вжтре въ сградата личатъ и сега подобии повреди. Така, въ западната часть на централ мото помещение, подъ западния куполепъ прозорецъ, има една ясно забслежима впадина, която произлиза очевидно отъ нЪкое нсправилно изкърпване, следъ което вече с било извършено изписването на църквата съ запазилитФ се стенописи
По отношение чертежа обр. 133 трЪбва да се има предъ видъ, че той отго-варя въ всичкитЬ си части, съ йзключенне на конструкцията па първоначалното куполно засводяване, което безъ по-значителепъ пробивъ, респ. безъ отстранявапе на часть отъ стенописитФ, не би могло да бжде изеледвано Освснъ това измФр-ванията на вжтрсшнитФ кунолни очертания, безъ помощьта па вжтрешна скеля, при сжществуващитФ пеправилности, не се отличаватъ съ жсланата точность. Отъ въпшна страна, обаче, следъ като се разкри покривътъ, се предприе разбиване на пръетепа отъ каменпа зидария, до като се стигпа до горния остатъкъ отъ старого засводяване, пъкъ се паправи и одна малка лупчица за къмъ вжтрешностьта, кол-кото да сс проконтролиратъ вжтрсшнитФ измФрвания.
Изслсдвансто на засводяването на олтарното помещение можа да сс из-върши по идсалснъ начинъ въ връзка съ реставрацията му. При започването на работитЬ сводътъ стоеше пенокжтнатъ, само утънялъ поради прсдизвиканото отъ атмосферни влияния олющване, както въ горната, така и въ долната му повръх-ность (сбр. 136, е, пунктирътъ)-.Възстановяването му б'Ь станало необходимо поради прогниването на различии мФста. и поради желанието да му сс ладе по-угледень видъ, тъй като стенпитЪ и сводовит'Ь плоскости на сградата, както вънъ така и вжтре, въ съгласие съ първоначалното съетояние1, трФбваше да останатъ пеизма-зани. Изискванията отъ реставрационно гледище сс срещнаха по тоя начинъ съ интереса, който будФше сводътъ като стара, отдавна излФзла изъ употребление градивна техника. Сводътъ бй измФренъ прсдварително въ всичкитЬ му подробности, и следъ това съборенъ и възстановенъ наново, като точно копие на стария, като при това се спази стариятъ начинъ на зидане безъ кофражъ.
Обр. 135 и 136 даватъ представа за свода и за начина на изграждането му. Обр. 137 изобразява свода въ гтроцеса на възстановяването му. Обр. 138 и 139 сж изглсди отъ вжтрешната страна на завършения сводъ, а обр. 140 е изгледъ на свода.
1 Караснмеотювь. И. с., 44.
ПЕГЬРЪ КАРЛСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
211
прсди да бжде реставриранъ. Както може да се види, характерната особсность на свода е системата отъ джгообразни тухлени Пластове отъ два различии вида, единъ — за паддъжпото, другъ — за напрЪчното направление. Въ папрЪчно направление пластоветЬ следватъ извивката на полуцилиндричпото засводяване, което къмъ центъра па пом-Ьщеннето се издува нагорс и елипсовидно се деформира. Изкачва-нето па напластяванията отъ краищата къмъ срЪдата, глодано въ разрЪза па па-длъжиата ось (обр. 136), е праволинейно, а самитЪ Пластове не сж отвесни, а сж поставени косо и сж помежду си успоредни, съ изключение на малкото простран-
Обр. 135. Засводяване па олтагпото помещение. ПапрЬчеиъ разрЬзъ. а — паточната челна арка съ маркирани ио пея падлъжпн тухлепп рсдове. b — впеочината на странпчния над зидъ.
Abb. 135. Einwdlbuug des Altarraunics. Querschnitt. a — der oslliche Stirnbogen init der Markierung der Langsschichten. b Ilblie der seitlichen An mauerung.
ctbo въ централната часть па свода, ключевата часть, гдето сс касас до отсечка отъ кълбо. ВсЬки единъ джгообразепъ пластъ теоритически е елипса, различна отъ предходпата, както и отъ последващата. Тия слипси, като джги съ три центъра, сж конструирани при помощьта на една скеля. като на основата на скелята е дадена формата на ромбъ, съ забита по периферията гвоздей за цептроветЪ с — с (обр. 136). Горната часть на скелята има форма па единъ изправенъ по надлъжпата ось триж-гълникъ, образуванъ отъ дъеки а, конто въ долпитЬ си ржбове определять цен-троветЬ в. Освенъ това се построй едно поставено точно въ падлъжната ось, подъ лнпията на засводяването, неподвижно кржжало, съ маркирани по него, сжщо както
212
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
Обр. 136, Засволивапе па олтарното помещение. Надлъжснъ разрЪзъ. а — лъека съ маркнропкитЪ на напркчнигЬ реловс. b горснъ ценгъръ на тридептровата джгя (utcio на прегьването на консна). с. с — долнитЪ нентрове на трниентровата лжга (по псриферията па оснопата на скелете), d — цен-търътъ за кълбообразната цептрална часть на аасводяванего. с (пупктиръ вжтрс но нродълженисто на свода) — олющеното съ стояние, съ което 6Ъ заварепъ сводътъ. f — отвори на отлуншицит Ь.
Abb. 136. Einwolbung des Alianaumcs. I.angsschniit, a Brett mit der Langsscliichtenmarkicrung. b—oberes Zcntrum des Korbbogens (Biegestellc dcr Sclinur). с, c — uiitere Zentren des Korbbogens (an der Peripheric (der Gcrfistbasis). cl —Zcntrum fiir den kugelarligen Zentralteil des Gcwfilbcs. e (Puiiktierung innen in dcr I.flngsriclnung des GcwOlbes) — Abblatterungscustand in dem das Gc-wolbc vcirgefunden wurdc. f—OlCuungen der Liiftungsrohre.
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
213
и по дъскитЪ а, тухлепи редове. Така п.юскостьта на всЬки единъ джгообразенъ тухленъ пластъ се опред'Ьля отъ две лрави, едната евързваща маркировкигЬ на кржжалото и дъеката а, другата — евързваща центровет-fc с — с. Достатъчно е да се обтегне на подходяще мЪсто единъ конецъ, евързващъ две кзквито и да било точки отъ горнитЬ две правя, за да може да се олише, съ единъ вързанъ въ с конецъ, извивката па длгообразния тухленъ редъ. 11еобхолимо е само да се следи тоя конецъ да се допира навсЬк/Ъдс до помелатия направляващъ конецъ. Не ще и дума, че за цЪлостната извивка сж потрЬбни два, вързани въ двата центъра с —с копни, и два направлявший конеца, както и сс разбира отъ само себе си, че
Обр. 137. Вьзстановяваис свода па олтарното пом ещение. Впадать сс неподвижнитЪ кржжила, поставени иъ дветТ. оси, падльжиа и напрГчна. скслята за направлявашитЬ засводявансто копни, два кръето-спащи се конеца за извивката па напрЬчнит Ь редове и за наклона на падлъжнигЪ, и единъ конецъ за опредкляпе паправлевисто на падлъжнитк редове. Горе — иерязрушепъ остатькъ отъ стария сводъ. Abb. 137. Wiederherstelhing des Altarraumgcw<ilbes. Zu schcn die unbewcglichen Lehrbfigen in der Lings, und in der Qucrachse, das Geriist rtir die Korbbogenzcntren, zwei sich schneidcnde Schniire zur Bcsiinimung des Qucrscliichrenverlaufs, sowie der Ncignng der Langsschicliten, und eine Schnur zur Angabe der l.angsschiclitenrichtung. Obcn — alter Gcwfilberest
за всЬки новъ редъ става откачване и изм'Ьствзнс на концитЬ върху нови маркировки. Колкото за пентровегЬ в, тамъ, по долния ржбъ на дъеката а, става отъ само себе си прегъванс на вързапия въ с конецъ, а маркировката по дъеката служи само за контрола.
Иззиждаието на надлъжнитЪ редове се извършваше при помощыа на поста-веното въ иапр'Ьчната ось неподвижно кржжало (обр. 137), съ маркирапи г.о него редове, и съ поыощьта на маркировката съ кредз по челнитЬ арки па сводовото
214
ПЕТ'ЬРЪ КАРЛСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
Обр. 138. Сеолътъ на олтарното помещение. Севсро-запашиян. ж.гълъ. (Следъ рсстаора-нията). Триумфалиата арка и измазаната часть отъ свода — стари.
Abb. 138. Altarraumgewfilbe. Nordwestccke (nacli der Wiederherstcllung). Triumphbogcn und der Oberputzte Gewdlbeteil—alt.
покритие (обр. 135, а). Като се съединятъ три съответни маркировки, получаватъ се две пресичащи се въ тжпъ лгълъ прави, отъ конто може да се изл'кзе, за да се построй на око описващатз ги непрсклсиата извивка на тухления редъ. Тоя при-близителенъ начинъ на работа на практика се оказа напълно доСтатъчснъ и за-доволителенъ, а главно така сс избЪгнаха конструкции, конто само щ-Ьха ненужно да усложнять работата. Доколкото може да сс констатира, иззиждането на първо-началния сводъ с ставало съ още повече упростявания, отколкото при рсставра-цията. при която се с цел'Ьло да се постигне колкото е възможно по-точно копие на предишното състояние.
Опитъ да сс клаенфицира горсопи-сания сводъ измежду познатитЬ типове сводовс с направенъ отъ Филова. Той го опредЪля като .кръетатъ монастирски сводъ"1. Монастирскитк сводове, както'е известно, сл образувани, както и обнкно-венит'к кръетати сводове, отъ пресичансто на два полуцилиидъра, само чс въ про-тивовесъ на последнитк при тЬхъ нис нЪ-маме изправени върху ограждащит’Ь по-м-Ьщеиието страни арки, а веккз страна е пета на цилиндричното засводяване. Така монастирскиятъ сводъ се отличава отъ обнкновения кръетатъ сводъ, както чстири-скатниятъ покривъ отъ покрива съ четири гибела. Съ тая обикновена форма на мо-настирския сводъ нашето засводяване н-Ь-ма нишо общо. То има известии прилики само съ особенитк му форми, а именно съ .издутия" сводъ (busiges Klostergewol-be), при който петнтЪ на засводяването не сл хоризонтални, а см извити дугообразно нагорс, както и съ „отворсния* сводъ (offenes KlostergewOlbe), образуванъ отъ обикновения .затвореиъ“ сводъ чрезъ отр-кзвансто на углитЪ, т. с. чрезъ вписването въ основнзтз фигура на единъ завъртянъ до 45° правоугълникъ2. Обаче и па тия особеии форми на монастнрския сводъ нашето сводово покритие не би могло да се уподоби. Каквито особсни форми монастирскиятъ сводъ и да приема, той си остава съ особеностит'к на кръетатия сводъ, а т4> сс определять отъ стереомстрнчното проникване на два различно образувани цилиндри или сфероиди, чиито взаимни прссичания по сглобя-
1 Филовъ, Ц. c., 1.
2 Сравни W. Becker. Maurer- und Stcinliauerarbcitcn II, Berlin 1924, -12 сл. и обр. 85 н 86.
ПЕТЪРЬ КЛРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
215
ващата ги извивка сс очсртаватъ като чуйка. Тая чупка е тъкмо характерного отличие за кръстатия сводъ. Тя е конвексна (изпъкнала) при обикновсния кръетатъ сводъ, а е коикавна (вдлъбната) при всичкит-Ь видовс монастирски сводове. При нашето засводяване, обаче, нЪма никаква чупка, пито конвексна, пито конкавна. Както личи отъ построяването на свода, ние н'Ьмаме при него и различии обрачу-вания на дне кръетосващи се части, а само едно вретенообразно обра.чуванс. излк-
Обр. 139. Сводътъ на олтарното помещение. (Следъ реставрацнята).
Abb. 139. Akarraumgewolbe. Nacb der Wiedcrticrstellung.
заще само отъ надлъжната, но не и отъ напр^чпата ось. Така че вашего сводово покритие въобще нЪ.ма никакой стереометрически елсменти на кръстатия сводъ. По своята форма то може да се оприличи най-вече на сплесната отъ две страви бъчва, по начинъ, чс само двата крайни пай-малки обржлги оставить кржгове, а всички други, увсличаващи се къмъ ср’Ьдата обрлчи, ставатъ отъ кржгове на елипси.
216
ПЕТЪРЪ КЛРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ В Б СОФИЯ
На това бъчвовидно покритне азъ вече се спр'Ьхъ и па лруго ьгЬсто и го опр£Д'Ьлихъ като преходь между обикиовения подуцплиндриченъ сводъ и роман-ското кръетовидпо засводяване1. Въ тоя сводъ има една особсность, произлЪзла отъ конструкцията му, а това е приповдигането на тухленит-b редове още при петата на засводявапето (обр. 137), която ни кара да го разглеждаме като кръетатъ сводъ
Обр. 140. Сводътъ па олтарното поношение. Юго-западнинтъ жгълъ. (Прели реставраиията). Въ дЪсно — страничного лице на триумфалпата арка.
Abb. 140. AltarrauirigewCilbe. Siulwcstccke (vor dcr Wicderlierstelkmg). Rechts — seltlicher Toil vom Triumphbogcn.
върху неедпакво високи арки, и въ това отношение отъждествявзнсто ыу отъ Филова съ кръстатитЪ сводове има несъмнено свои дълбоки основания. За да се изб'Ьгне всЬко недоразумение, тр'Ьбва, обаче. веднага да се добави: приликитЪ съ кръета-титЬ сводовс нс сж въ въпшната форма, не сж въ геометрическит'Ь особености, а
1 Карасимсоноиъ, ц. с., 39 40 и 52.
ПЕТЪРЪ КАРЛСИМЕОНОВЪ ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОРИЯ
217
въ копструктивната сущность на засводяването. Кръстатиятъ сводъ лежи тука вжтре само като единъ способенъ за развитие зародишь. Както единъ скулпторъ е способснъ да види въ каменния блокъ готовата статуя, така и тука, въ тоя сводъ, за ндъхновения архитектъ сс с очертавалъ пжтьтъ къмъ ромаискит-fc и готически конструкции.
Тр^бва да сс има предъ видъ, чс творческиятъ процссъ въ архитектурата никой пж.ть нс се извършва като гсометричсска абстракция. Къмъ романския и готическия стилъ не се е стигпало по плтгя на изнамЪрвансто на нови простран-ствеии сЪчения. Въ тЪхното начало не с стояла тая стереометрия на сводоветЬ,
Обр. 141. Прюектътъ па Софнйската община за построяванс на ннЪтарсхн магазин» около църквата Св. Георги. Модель.
Abb. 141. Entwurf der (iemeinde Sofia fiir Blumenverkaiifsladen ringslicrnm nm die Cieorgskirche. Model!.
отъ чиято гледна точка ние сега единствено ги разглеждаме. Наопаки, тия стилове както и всички други стилове въ архитектурата, сл израстнали съвссмъ сстествено, както израства едно голимо дърво отъ една малка ядка, която, повръхностио по-гледнато, никакъ не му придича. Тъкмо това отличава единъ стилъ, тъкмо това го оподобява на творчеството въ природата, и прзви неговитЪ произведения съвър-шени като природпи, че и стилътъ въ свосто развитие отъ начало до край се движи по одна закономерность, съ която е закърменъ, и престава да блдс стилъ, следъ като я загуби.
218
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЬ СОФИЯ
Въ това отношение особено забслсжителенъ е пръстснообразниятъ пачинъ на изгражданс на пашня сводъ. Изграждането па напр'Ьчнит'Ь и па отговзрящитЪ имъ въ точката на допирансто надлъжни редове става одновременно. Така сс по-лага пръетснъ върху пръетснъ, какго това става при купили. Тукъ е сауата слитность на това засводяванс: принципътъ на приложение™ на кунолната конструкция къмъ полуцилиндричния сводъ. Пръстенит'Ь на куполата сс явяватъ тукъ. сстсствсно, деформирани и разчлепени. Тъкмо тая деформация и разчленяванс.
Обр. 1-12. Стара фотография, прдгежапис на Пародии» археологически музей въ Cod'll». Разрушаваис на прилЪгашигЬ къмъ ротонзата помещении. Погледъ оть юго-западъ. Личи апсидата па южния пира-клисъ. Работники г1» сж засти съ разрушавапето на южния къишенъ яидъ па сградата.
Abb. 1-12. Altc Photographic aus dem Bcsltx des Archaologischcn Nationalinuseuins in Sofia. Zersfflrung der an die Rotonde angeschlosscncn Нанте. Blick von S. W. Zu sehen die Apsis der Siidkapelle. Die Arheiter sind mit dcr Zersli'irung der siidlichcn Aitsscnmaiier des Gebaudes bcschafiigt.
обаче, поражда нови статически отношения, отъ конто естествено сс развивать и нови форми.
Тъй като по всичко изглежда, че образуването на бъчвообразнитЬ сводове трФ.бва да се търси въ засводеиит'Ь гробници на Софийский некрополь1, не ще да е безъ интересъ символиката на сводовстЪ на тия гробници, така както ни сс пред-
1 Фпловъ, ц. с., 1—2. Карасимсоновъ, ц. с., 40.
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
219
ставя тя въ гЬхното изписваие. Въ гробница № 1, която Миятсвъ причислява къмъ VI вФ.къ, и която разглсжда като най-характсрснъ представитель на втората по-късна трупа живописи, характеризувала съ освобождаване отъ хеленистичнит-b из-разии средства1, ние виждаме въ срЪдата на свода медалиопъ съ кръстъ. Този мотивъ, върху чието символично значение Миягевъ специалпо паб.тЬга, за исто „не стон съвсемъ далечъ отъ символа на Пантократоръ въ раниовизантийскигЬ куполни сгради“2. Наистина, Миятевъ отрежда за тоя мотивъ въ гробницит'Ь само „скромна роля: да намекне само за небесното блаженство на душата при Христа", но стремленного за преднамЪреното съчстанне на двата различии въ своего сим-
Обр. 143. Стара фотография, притежание на Народная археологически музей. Разрушавапе на при-лЪгащитЬ къмъ ротондата помещения. Погледъ отъ с. л з. в, Ь, с—нсразрушсии още остатъци отъ въпшнит!; зндокс; изравняватъ се въ нисочина съ там на (горпиятъ ржбъ на мазил ката) ижтре. Abb. 1-13. Alte Photographic aus dem Besitz des Archaologischen Nationalniuseaiiis in Sofia. Zerstflrung dcr an die Rotonde angeschlossenen Ranine. Blick von N. W W. a. b, c — noch nicht zersturtc Reste der Ansscnmauern; erreiclien in dcr Hohe die Dcckc (oberer Putzrand) innen.
волично значение слсмснти: цилиндричснъ сводъ, т. е. ориептнрана продълговата постройка, и идея за куполъ, си остава. Това е сжщата символика, намерила свой особено характеренъ изразъ въ Цариградската Айа София, сжщата символика, която впоследствие съзладе за западно-европейската архитектура редъ дълбоко-мислени проблёми. И като че ли тъкмо тука, въ тая религиозна философия, слелва да се търси и оня съкровенъ импулсъ, който с далъ почипъ за образуванс на
1 К. Миятевъ, Декоратпннята живопись па Софийския некрополь, София 1925, 110.
5 Миятсвъ, ц. с., 9.
220
ПЕГЬРЪ КАРАСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
бъчвовидния сводъ, и отъ тамъ и почииъ за създаването на романскит'Ь и готически сводове, изобщо импулсъ, безъ който е пемислимо въобще развитисто на единъ стиль. Тукъ излиза наяве тайната за онова чудно единство, що евързва изкуството съ всичкит-Ь духовпи прояви па една епоха.
ГореизложенигЬ проучвания на църквата Св. Георги давать на тая постройка отъ археологично гледище слицсствено различенъ обликъ, отъ досегашния. Тоя новъ обликъ не можете ла не окаже своето влияние върху предприетата пър-воначалпо отъ друго становище реставрация и, естсствено, тр’Ьбваше да измени намЪренията, съ конто тя първоначално се предприе. Лълго време църквата Св. Георги стоя като изоставена руина, поради това че Народниятъ музей не е билъ
Обр. 14-1. Опить за реконструкция. Изгледъ отъ западъ. Горната часть на атрии непоказана.
Abb. 111. Wiedcrherstellungsversucli. Ansiclit von Westen. Arriumoberteil weggelassen.
въ състояние да отдели средства за нейната реставрация, и защото нс сжществу-ваше и особенъ интересъ къмъ нея, тъй като, разглеждана като римска баня, тя не се е смЪтала за достатъчно евързана съ националисте ни минало. По тая тъкмо причина Народниятъ музей 6Ъ далъ презъ 1937 г. съгласисто си на Столичната община да построй около църквата цвГтарски магазипи, като самата старина се предвиждаше да остане да стърчи като романтична останка (обр. 141). Нзистннз, впослсдствис Музеятъ ревизира своето становище, и иросктътъ за нв'ЬтарскигЬ магазини остана неосжщественъ, по започпзтит-Ь наскоро следъ това заздравителнн работа цел-fexa на първо м-Ьсто само възстановяването на ротондата, и само къмъ ротондата сжществуваше по общъ интересъ отъ нконографско и култово гледище. Затуй, когато съ напредването на работитГ се рззкриха нови обстоятелства около
ПЕТЪР Ь КЛРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
221
тая църква, конто изм'Ьстиха работитЬ върху една нова плоскость, реставрацията поневоля трЬбвашс да бжде прекратена, докато новигЬ изслсдвания не сс изнесатъ и обработятъ научно, та да може Комисията за старинит-fe при Народння музей да установи начинътъ, по който реставрацията ще следка да нродължи и завърши. Съ настоящиятъ си трудъ изпълнявамъ и тая задача.
Известии трудности, за да се реши въпросътъ, въ какъвъ видъ да се до-върши реставрацията, нредставя обстоятелството, че ние въ историята на църквата трЪбва рЬзко да отдЪлимъ две съвссмъ различии епохи. Това, което сега ни се нредставя въ нея, главно съ огледъ на стенописит'Ь й, принадлежи вероятно на
Обр. 14.5. Опитъ за реконструкция. Изглслъ отъ югъ.
Abb. 14.5. WiederlierstcJlnngsversuch. Ansicht von Siidcn.
XI вЬкъ, когато e била възстановепа и разукрасена съ дошлитЬ до насъ стенописи. При това възстановяване съвсемъ не се с държала сметка да се изградятъ наново разрушенитЪ части въ стария имъ видъ. Това вид'Ьхме при надставката на куполата и при намалявансто на куполнитЬ прозорци, а особено пъкъ това н-Ьщо личи въ намиращит'Ь се до ротондата помещения. СводовитТ. имъ покрития, конто сж всички отъ вида на засводяването на олтарното помещение (на обр. 124 означсни съ пунктиръ), не сж били възстановени, и не е изключено нартсксътъ и страничнитЬ параклиси, въ продълженис на близо едно хилядолЪтие, да сс намирали горе-долу въ състоянието, за което можемъ да заключимъ по две стари фотографии, обр. 142 и 143.1
1 фотографиить сж прнтежание на Народння музей. Th сж за съжалеппс нсдатупапи, но аяо-браленото на тЬхъ разрушавапе трЬбва вероятно ла се отвесе къмъ времето па ro.it.MnTt. събэряпия
222
ПЕТЪРЪ КЛРАСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
Ясно се виждатъ на предпия планъ издигащигЬ се още на зиачителна височина външни зидове, съ разрушавапето на конто работницитЪ сж тъкмо засти. Плоски дървени тавани завършвали помЬщепията, покрити съ сдноскатии широки покриви.
Сжществсно различепъ изгледъ е имала постройката въ първоначалния си видъ. Ние имаме достатъчно дании, за ла рскопструираме засводяванията на нартекса и на страничнит’Ь параклиси (обр. 125 и 126), art отъ своя страна поназва ть, че сградата не е притежавала покриви. Така, гърбицата на сводовст’Ь на странич-нитЪ параклиси се изравнява съ Прага на куполнитЪ прозорци. Покривъ, следова-
Обр. 116. Опить за реконструкция. Изгледъ отъ потокь.
Abb. 146. Wiederlierstellungsversucli. Ansich von Osten.
телно, e невъзможенъ, тъй като би се забилъ високо въ куполнитЪ прозорци Вместо покривъ имало е вероятно обшивка съ олово Покривъ вероятно немала и ротондата, за което ни подссща изравняването па страничния налзидъ (обр. 133, f). Обр. 144, 145 и 146 давать прнблизителенъ изгледъ на първоначалната сграда. Про. зорцитЬ по страничнигЬ части на сградата сж показаии по предположение, тъй
въ връзка ст. npn.iaraitCTo на регулашюнния планъ презъ паметпото кметупапе па Д. Псткона (1888— 1893). Злпазилъ се и единъ акварель огь Обербаусрь отъ 1906 г. (Филовъ. ц. с., обр. 40 на стр. 70). вь който ротондата с изобралена обиколепа съ колоиада. Тона нТяцо идва къ противоречие съ фотографиитЪ, зашото дери и при полуегбореното иече положение на въпшннтЬ андоне, както дичать на фотографинтк, мксто за колонада не остава. Пъкъ и Иречекъ, който познана състояпнето па сградата по времето отъ 1879 до 188-!- г., говори за единъ, по негоно мнение отъ турцитк отъ трптк страпн па ротондата прнстроснъ „затворенъ коридоръ" (К. Иречекъ. пжтунания по Българня. П.юндивъ 1899, 16). Та следпа да прис.мемъ. че Обербауеръ изобразила църквата въ вида, какъвто е [•случила при прис пособяпапето за премснснъ мавзолей на Батемберга (1893—1898), н въ какъвто иицъ е служила после известно време и за цтркпа. Вснчко тона обезенлва разпрсс1ранеиото мнение, че само ротондата е църква, а не и околнптк помещения.
ПЕТЪРЪ KAPACMMEOHOBTj. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
223
като стенитф нс сж. се залазили до тЬхното ниво (обр. 126). Вксочината на кор-пизитЪ с определена пропорциопално съобразпо съ запазилите се странични надзиди при куполата (обр. 133, f) и при засводяването на олтарното помещение (обр. 135, Ь). За формата па първоначалнитк корнизи могатъ ла се правятъ само догадки, защото отъ т'Ьхъ не се е запазила никаква следа.
При новит-Ь разкопки се намФриха разни предмета, като разхвърлсни чо-вЪшки кости (въ 1ОЖИИЯ нараклисъ), отломъци отъ профилирани мраморни архитск-гурни части, тухли и керемиди, монети, единъ откжслекъ отъ глипснъ приборъ, подобенъ на озпачепитЪ у Филова, ц. с., па обр. 21, единъ амулстъ, едно кръстче и единъ обикновенъ нръстенъ. Нахолкит'Ь бЬ.ха изобщо сравнитслно назначитетни, и за съжаленис тф нс ни давзтъ нФкои положителнн указания, нито за датувансто
Обр. 117. Остатъкъ отъ кюпъ нъ запалната чствъртита ниц а на южния нараклисъ.
Abb. 147. Reste des TongeUsscs Iti dcr vicrcckigcn Westnische der Siidkapelle.
на сградата, нито за възстзповявансто на изчсзнали части отъ нся. Независимо огь извършенигЬ вече по прели разкопки. при конто с станало изважданс и ново на-хвърляне на насипната пръеть, очевидно с, чс презъ течение на времето сж. ставали и други прскопавания. Така напримФръ въ насипа на южното отделение на нартекса на едно близко разстояиие едно отъ лруго се памЪриха една монета отъ Константинъ Be тики и две турски монети. Гол’Ьма часть отъ насипа произхожда несъмпепо не отъ църквата Св. Георги, а отъ околнитЬ разрушени, отчасти исстари сгради.
По-специално отбелязванс заслужава единъ кюпъ. отъ който се иамФри долнята часть in situ въ западната четвъргита ниша па южния нараклисъ (обр. 147). Тоя кюпъ почива върху равнището на хипокаустовия подъ и е билъ закоианъ въ пръетьта, когато е билъ па това мЪсто разрушенъ хипокаустътъ, или по-късно. Възможно е този кюпъ да стой въ култова връзка съ находкитФ на човФшки
224
ПЕТЪРЬ КЛРАСИМЕОНОВ Ь. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЬ СОФИЯ
кости, тъй като южниятъ параклисъ е служилъ очевидно за погребения. По всЪка вЬроятпость касае се до слщитЬ по-къспи погребения, каквито, следъ дълго пре-кжсванс, започватъ отново при Софийската църква Св. София въ X в-Ькъ.1 Изглеж-да чс южниятъ параклисъ е билъ пригоденъ за използуване още преди общото възстановяване на сградата въ XI вЪкъ, и при тоя случай с билъ на това м±сто отстраненъ хипокаустътъ. Това възобновяване на култа ще да е довело до въз-становяването на църквата въ XI в±къ.
DIE GEORGSKIRCHE IN SOFIA
von PETER KARASIMEONOFF.
Gclegentlich der im Jahre 1939 und 1910 vorn Archaologischen Nationalmu-sciim in Sofia unternommencn Wicderherstellungsarbeilen, sowic Grabungen, konnte das Bauwerk nen aufgemessen und eine Reihe iieuer und wichtiger Anfschliisse ge-wonnen werden. Soinit erhalten wir zum ersten Mai cin ziemlich vollstandiges Bild von diesem in vieler Hinsiclit tncrkwftrdigen Ban.
Vollstiindig untersucht wnrden die Rotor.de mit dem anschliessenden Altarraum, die Stidkapclle, sowie der mittlere nnd der siidliche Toil vorn Narthex. Der noch nicht voll ausgegrabene Gebaudcnordfeil ist auf Abb. 124 aus Griinden der Symmetric erganzt. Dor sich im Westen anschlicssendcTeil, wahrschemlich cin kreuzformiges Atriurn. liegt noch unter dem Strasscnpflastcr. Ein Vorhandcnsein der frfther im Osten vermuteten Raurae konnte nicht erwicsen werden. Bei den bciden mit Wasserbecken versehenen Rotonden-nischcn handelt es sich nicht um zugemauerte Tiiren, sondern uni etwa sich 2 in iiber dem Fussboden befindliche Fenster. Auch beim Altarraum handelt es sich um zwei itberei-nanderliegende Fenster. Das untere reicht bis zum Fussboden. Eigentlich ist es eine Titre, die infolge Niveauunterschieds (das anschlicssende Terrain lag urspriinglich in der Hohc des Hypokaustbodens Oder noch liefer) nicht begangen werden konnte.
Urspriinglich waren alle Raume, mit Ansnahme des Atriums, mit Hypokaust versehen. Gelegcntlich cities Urnbaties wurde der Hypokaust zunachst im Siidteil des Narthex, dann in der Siidkapelle entfernt mid der Ftissbodenbelag aitf Aiifschilttuiig gclegt. Hypokaustunibau wurde cbenfalls auch bei den Wasserbecken in den Rotonden-nischen festgestcllt (Abb. 128). Bentcrkenswert sind die in den Schuttrcsten, zwischen den Hypokaustpfeilerchcn, zerbrocheti vorgefundenen Tonrohrchen. Diese Rdhrchen ge-lidreti zur urspriinglichcn Anlagc der Becken mid glcichen durchaus denen in den Hy-pokausten der Gebaudc В und F in Pliska gcfundenen (Abb. 129, vgl. auch S. 193, Anin. 1). Hier wie dort gingen Eiscnstangcn in Model gebettet dutch die ROhrcben hin-durch, und so an die Rbhrchen befcstigl. Hier wie dort dientc diese Vorrichtung offenbar deni gleichen Zwcck: vcrmutlich der Bcfestigung einer hohl vor der Mauer
1 Б. Филовъ. Софийската църква Св. Софии, София 1913 88 сл. и 105 сл. НаП-старата монета намерена въ тия гробовс с отъ Ивана Цимнс.хия (969—976).
ПЕТЪРЬ КЛРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
225
ilegendcn Wand, also in der Art der rdmischen tubull In Verbindung damit ware einc Lochreihe an der Nischenmauer zu bringen (Abb. 128, a; Lbchcr im Abstand 40—50 cm.; sonst sind Wandlochungen in der Kirchc nirgends zu bcobaciiten). Eine iihnliche Lochreihe ist auch in Pliska bcim Gcbaudc В fcstgcstcllt. Zu erwahnen ist noch, dass sich in Pliska im Hypokaust des Gebandes В ein Rbhrchen mit dctn charakteristischen altbnlgarischen Zeichen IYI fand, ein Uinstand wichtig nicht allein fiir die Daticning der Hypokausten in Pliska, sondern auch fiir die Frage der Erbauungszcit der Georgskirche in Sofia.
Hypokaustumbau wurde ebenfalls auchim Altarraum fcstgestcllt (Abb. 130, Baue-tappen 1, 11, III). Urspriinglich wurde, wie es scheint, cine Fussbodenvertiefung zur Anf-nahme einer nicht mchr crhaltcnen Einrichtung vorgesehen. Erst in einer spatcren Zeit wurden die beiden niedrigen starken Mittelmauern iiberbaut und wic cs scheint einge-wolbt (Abb. 130, links, h). Gleichzeitig mit II oder, wahrschcinlichcr, spater erfolgte der Einbau III (in Abb. 127 kreuzschraffiert), der, zusainmcn mit der ursprflnglichcn Kon-struktion unter dctn Triumphbogcn, den Altaruntersatz bildet. Der hier nachtraglich ausgchohltc kcgclfbnnige sich nach oben verengende Einschnitt (Abb. 127 und Abb. 130 rcchts, durchbrochen schraffiert) wird durch einen ahnlichen bei III erganzt (Abb. 127 und 130). Oben iibergeht dcr Einschnitt in eine quadratische Offnung.
Die von Filov vcrtrctcnc Ansicht es handle sich bei der Georgskirche in Sofia urspriinglich um cin rotnischcs Bad (B. Filov, Sifijskata ciirkva Sv. Georgi, Sofia 1933) miisste von mir fallen gelassen werden. Filovs Ansicht stiitzt sich auf unvollstiindige Grabungen, sowic auf die Vermutung, dass hier nur ein kleiner Teil einer weitausge-dehnten Anlage vorliegt, was sich aber nicht als richtig erwics (siche oben). Grund-risslich weist das Bauwerk, wie jetzt festgestellt werden konnte (Abb. 124), mehr Ahn-lichkcit mit einer Kirche auf als mit einem Bad. Dafiir spricht auch die Orientierung des Gebandcs, die bei den benachbartcn spatcren Kirchen ziemlich genau einhaltcn wird (Abb 132). Gegen das Bad spricht auch das Fehlen einer Raumdiflerenzicrung in Hin-sicht auf verschicdcnc Baderaumzwecke, die sich in erster Linie in der Heizungsanlage zeigen solltc. Dcr Hypokaust findet sich in alien Raumen und ist ilberall gleichartig ausgebildet.
Als Ofen konnte nur die Einrichtung im Altarraum angesprochen werden. Ein mittlerer utid vicr seitliche Durchlasse, mit denen die nach aussen sich offnende von beiden starken Mduerchen begrenzte RSumlichkcit in die Rotonde mtindet, sowie die kleineti Schlitze, die die nachtraglich scitlich eingebauten Pfeilercheii freilassen (Abb. 127 und Abb. 130, links) deuten anf eine Einrichtung, die mit Rilcksicht auf eine Luftzirkula-tion angelegt wurde. Dies alles ist an sich typisch fiir den Ofen eines grbsseren Badc-komplexes, doch besitzt der Hypokaust keine scnkrechten Schachte. Zwar sind in den Ecken der meisten Raume Rohrleitungen cingebaut, doch stehen sie mit dem Hypo-kaust in keinerlei Verbindung. Sic beginnen mit einer Offnung hoch oben beim Gcwol-beansatz (Abb. 131) und dienen Icdiglicli der Liiftung der Kirchenraume selbst. Ohne senk-rcchtc Abzugsrohre ist dcr Hypokaust als Heizungsanlage aber nicht funktionsfahig. Dass er auch als Heizungsanlage nicht diente zeigt jcglichcs Fehlen von angebrannten
Народснъ археолог. музей
15
226
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
Stellcn und Brandresteii. Das Vcrbnndenscin aller Hypokaustraume untereinandcr, sowie die filtif Offnungcn die ins Freic fuhren (drei nach Ostcn, cine nach Norden und einc nach Siiden: vgl. Abb 145 mid 146)deutcn auf cin waagercchtes Durchliiftungssystem. Die vorhandenen Offnungcn ins Freie waren bei ciner Heizungsanlage nicht nur widersinnig, sondern auch funktionsstbrend. Die Erklarung fur die immerhin nicht alltagliche Hypo-kaustliiftnngseinricbtung findet sich in den besondcrcn Bodenverhiiltnissen. Audi jetzt, trotz grosstadtischer Entwlisserung, Uisst sich eine ungewohnliche Bodenfeuchtigkeit nachweisen. Zu ihrer Behebung diente auch cin ausgedchntes Drainagesystem, das durch versuchsweise Grabungen unter dem liypokaust fcstgestellt wurde.
Allein schon der Umstand, dass dcr Hypokaust Heizungszwecken nicht diente, schliesst die Annahme eines Bades ans. Es fchlen aber auch die Zu und Abfluss-Icitnngen in deni fiir cin Bad notwendigen Ausmass. Die einzige von Filov festge-stcllte Rohrleitung waren die bei den Grabungen in der sildostlichcn Rotondcnnische gefundenen Bleirohre. Da ini 1-aufe dcr Zeit mit der Terrainaufschflttung aussen auch cine erheblichc Fussbodcnerholiung innen ini Gebilude selbst stattfand, diirften die er-wahnten Rohrc irgendciner spateren Einrichtnng angehoren, vielleicht irgendcinem frei-aufgestellten Becken, das einfach in das darunterliegendc Bassin entwassert wurde. Die in den Nischcn festeingebauten Becken werden mittels eines kurzen Rbhrchens in cin im Maucrwerk ausgespartes kleines schlitzartiges Fensterchcn entwassert (Abb. 128, d und h, sowie Abb. 146). Diesc Entwasscrungsart deutet daraufhin, dass wir es mit keiner eigentlichen Abwasserleitung zu tnn haben nnd dass lediglich von Zeit zn Zeit kleine Wasscrniengen abgeleitet warden. Irgendcine nnterirdische Abwasserleitung konnte urn diesc Stellen hcruni auch durch Grabungen nicht fcstgestellt werden.
L'nterirdisch wird das Wasser nur bei den westlichcn Nischen des mittleren Narthex abgeleitet (Abb. 127). Die Ableitung geschieht durch ahnlich ausgesparte Offnungen ini Mauerwerk wie bei den Rotondenbcckennischcn. Doch auch bier, beson-ders wenn man die Lage der NLchen beiderseits des Eingangs in Betracht ziehl, kann es sich um keine Anlage handcln, die die Annahme eines Bades rechtfertigen wiirde. Sonst wnrde nur noch ein durch die Schwellc der vein mittleren Narthex in die Rotonde fiihrenden Tnroffnung hindurchgelegtcs Rohr fcstgestellt, das anscheincnd Fuss-bodcnreinigungszwccken diente-
Wasscrbecken in der Rotonde und EntwSsserungcn im Narthex dcuten auf einc Kultstatte besondcrer Art hin. Wir besitzen eine Nachricht, dass sich in der Ttir-kenzeit Ostlich von der Georgskirche cine tilrkische Schnle, das Grab eines .berubmten Ttirken", sowie auch cin Brannen befand, aus dem die Bulgaren Wasser schdpften »zur Gcsundheit* (A. Isirkov, Grad Sofia prez XVII vek, Sofia 1920, 20 ff.). Es ist deshalb mit der Moglichkeit zu rechnen, dass die Georgskirche zn der Art der Kirchen-Hagiasmen zilhlt, der auch die kleine benachbarte, hcute noch in Sofia am meisten ver-ehrtc Petkakirche angchort (Abb. 132, 2). Jcdenfalls scheint es mir, dass einzig durch diese Annahme die architektonischcn Besonderhciten, sowie einige noch ungcklilrte Um-stiindc aus der Geschichte der Georgskirche glaubwiirdig zu erklarcn sind.
In der Petkakirche befindet sich dcr als wundertatig angesehene Brannen im
ПЕТЪРЪ КАРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЬ СОФИЯ
227
Diakonikon. Von dort wird das Wasser geschOpft und zur Wasscrcntnahtne durch die Glaubigen in eiii an der Narthexwestwand angebrachtes Gefass gcfiillt. Die Anlage der Georgskirche ist im Grossen und Ganzcn ahnlich und daraus kann erklilrt werden, warum die Wasserbecken eine eigentlichc Abflusslcitung niclit besitzen. Das Wasser floss offenbar nicht ab, da die Becken vcrniutlich immcr bis auf den Boden aus-geschOpft warden, und das Abflussrohr diente, wie es scheint, nur Rcinigungszwecken. Bei den Narthexwestnischen dagegen wird wohl regclmassig Wasscrvergiesscn stattge-funden sein, wie bei der Petkakirche. Deswegcn die hier vorgcschene untcrirdischc Wasserableitung.
Der gnindlegende Unterschied gegemiber dcr Petkakirche ist dcr Brunnen selbst, der sich bei der Georgskirche nicht innen, sondern ausserhalb dcr Kirche be-findet. Gerade dicscr Umstand aber verniag tins die Besonderheitcn des Altarraumes, sowie die im Grundriss runde, fiir Mausoleen typische Borm des Zentralraumes erkfaren. Die wuuderwirkenden Qucllcn werden in der religiosen Vorstelhing gewohn-lich mit dem Todc dcr zu den chthonischcn Gottheiten zithlenden Helden, Heiligen, Gbtter in Vcrbindung gcbracht, d. h. mit Gottheiten, die Tod und Auferstehung cha-rakterisieren und die von den uranischcn, olynipischcn, ewig unsterblichen Gottcrn sich wesentlich unterschcidcn. Ein charaktcristisches Bcispicl aus deni bulgarischen Volksglauben ist die Sage von dcr Enthauptung Car Sismans. Als sein Kopf nic-dcrrollte bildete sich aus den Blutlachen jcwcils cin Brunnen (die Carctibrunnen bcim Dorf Dospci, Kreis Samokov). Den architektonischen Ausdruck ciner solchen Vcrbindung zwischcn Tod und Quelle sehen wir beispielsweise bei dcr ncuentdeckten sich auf einem klcincn Hiigel befindlicheti riinden thrakischen Grabstatte bei Malko-Belovo, Kreis Pa-zardzik, dcren Eingang genan zu der unterbalb des Hiigels entspringenden wasser-reichen Quelle orientiert isi. Hier ist der gleiche Gedanke zum Ausdruck gcbracht, wie bei eincr Wcihcstattc bei Dolni-Lozcn, Kreis Sofia, die mit dcr nahen in einem GclSn-deeinschnitt entspringenden Quelle in Vcrbindung gcbracht wird.
Das I-ehlen der Zentralapsis und der mittels einer „Tiire" sich nach dem Ostcn offnende Altarraum liisst sich aus dem iigypiischcn Ursprung der Apsiden und Kult-nischen erkliiren, aus der Vorstellung ciner den Toten zuganglichen Tiire, durch die sic mit der sichtbaren Welt in Verbindung stehen und die hinterlegten Opfergaben empfangen. Einnial eine Verbindung kultischer Art zwischen der Georgskirche und dem ostwilrts liegenden Brunnen angenoninien, erklart sich auch das Vorhandcnscin ciner symbolisclicn Tiire statt eincr Apsis am Altarraum. Tilrcn utid Apsiden in ihrer syinbo-lischcn Glcichsctzung und zuglcich in ihrer im kultischcn Sitinc vcrschicdcnen Behand-hing, sind in dcr chrisflichen Kunst nichts neucs. Die grossc Kirchcnruine in Philippi liefert tins interessantc Bcispiele fiir den Umbau der Tilren in Apsiden. Bc-sonders bemerkenswert ist jedoch dcr Transformationsprozess der altchristlichen Ba-silika, der zu den seitlichen Apsiden fiihrtc, an Stelle dcr sich frflher bciderscits des Altars befindlichen Tiiren.
Aus diesem Gedankenkreis heraus liisst sich auch dcr auf den ersten Blick sondcrbarc Umstand erklaren, warum unsere Kirche, die den Naincn des hl. Georg von
228
ЛЕГЬРЪ КАРЛСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
Sofia filhrt und die in Wirklichkeit nichts mit deni Martyrium und Tod dieses Heiligen des XVI. Jh. zu tun hat, mit ilim dennoch in Verbindung gebracht werdcn konntc. Anscheinend haben wir hier einen jener zahlreichcn Faile der Kulturnwandlung vor uns durch die vcrschicdene heidnische und tiberhaupt uralte religiose Vorstellungcn auf diese. Oder jene christliche Heilige iibertragen wurden. Im kultischen Untcrgrund unseref Kirche muss irgendein Volksglaube liegen, der in dcr religiOs bewegten Zeit des XVI-.Ill. sich wiederum Bahn brach und eine neue zeitgemasse Form annahm. Es kann je-denfalls kaum cin Zweifcl bestehen. dass wir uns hier an einem von jeher filr die Stadt Sofia hciligem Boden befinden, dcssen unterirdische Quellen besondere kultische Bedeutung besassen, und der auch spater kultischer Mittelpunkt blieb (Abb. 132). Der L'mstand, dass auch die Tiirken dieser Stellc einc besondere Aufnicrksamkeit widmeten, vermag unsere Atmalnne nur zu stutzen, denn der Anbruch dcr Tiirkenzcit bedeutete fur Bulgarien cine wahre Wiedergeburt des Volksglaubcns.
Den Versuch die Kirche in die Obergangzeit vom VII. zum VIII. Jh. zu da-tieren habe ich ausfilhrlich an eincr andcrcn Stelle untcrnomnicn (P. Karasimeonov, Na-Calo na slavjanobulgarskata architektura i istoria, Sofia 1943, 33 ff.). deswegen wird hier auf diese Fragc nicht cingegangen. ErgSnzend weise ich hier nur auf die kapcl-lenartigc Ausbildung der Seitenraume beiderseits der Rotonde hin, ein an sich spateres Stadium in dcr Entwicklung gegeniiber den Justinianischen Pastophorien (vgl. das auf S. 207, Anm. 2 zitrerte Werk von Deichmann). Es folgcn, ebenfalls als Ergflnzung zur genannten Publikation, Untersuchungcn der Kuppel und Altarraurugcwolbes.
Der heutige gebauschte Kuppclaufsatz (Abb. 133, b) ist wahrscheinlich zur Zeit der altcsten erhaltenen Ausmalung der Kirche crrichtet — ctwa im XL Jh. Aus dieser Zeit stainnit auch die Verklcinerung der Kuppelfciister (Abb. 133, h). Vorher war die Kirche offenbar Iflngcre Zeit eine Ruinc mit abgesturztcm Mittclteil des Kuppclge-wolbes (Abb. 133, a), sowie samtlichcn anderen Gewdlben, mit Ausnahme des im Altar-rauin, und mit anderen starken Beschadigungen am Mauerwcrk (auch aussen an den Untcrbrcchilngcn der urspriinglichen Kuppclfcnstercinwolbiingcn erkennbar: Abb. 134).
Das Altarraumgewolbc land sich infolge Abblatterungen und Ziegelzcrsetziingcn in sehr bedenklichcm Zustand, war abcr sonst noch vollig intakt. Es wurde genau abgemessen und, nach Abbruch, genau nach alter Art und Weise, auch unter Beibchal-tung dcr schalungslosen Bauweise wiedercrrichtet. Dies allcs fiihrte zwangslfiufig zu ciner sehr eingchendcn Untcrsuchung dieser an dcr Georgskirche, sowie an anderen bulgarischen Ziegelkirchen (in erster Linie bei der Sophienkirche in Sofia) durchgehend angewendeten bemerkenswerten Wolbart
Die charaktcristische Eigentiimlichkeit des Gewolbcs ist ein System von zwei ver-schiedcnen bogenformigen Schichtcn, die einen filr die Liings- (Abb. 135), die anderen fiir die Querrichtung (Abb. 136). Jede Schicht in dcr Querrichtung wurde als Korbbogcnaus dreiihr zugehorigen Zentrcn b, c,c (Abb. 136)mittcls eincs besondcren Geriistes (Abb. 137) unddaran (in den unteren Zentrcn c, c) befestigten, an der Brcttkante b (Abb. 136) zur Einbiegung gebrachten Schnureu konstruiert. Zur Einwolbung kamen ferncr zwei feststeh-ende Lehrbogen, der eine in der Liings-, der andere in der Qucrachsc, mit Schichtein-
ПЕТЪРЪ КАРЛСИМЕОНОВЪ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
229
teilung versehen, zur Verwendung (Abb. 137). Die Konstruktion der Querschiclifen wurde durch die Festlegung der Schichtenebenen, mittcis ciner an passender Stellc angebrachten Schnur, an der die im Zentrum c befestigte Schnur entlangglitt (Abb. 137, die sich krcu-zenden Schnflre) exakt ausgcfuhrt. Filr die Langsschichten bcdienten wir uns Icdiglich der Markierungen am Lehrbogen und an den beiden Stirnseiten des Gewblbcs. Die drei zugehOrigcn Punkte durch Schniire zu einem Linienzug vcrbunden ergaben jeweils zwei im stumpfen Winkel sich schneidende Gerade, die vollauf genUgtcn um nach Augen-mass die sie umschreibende bogenformige Schicht zu wolben. Damit wurden auch Konstruktioncn, die unnotigerweisc zur Komplizicrung des Arbeitsvorgangs gcftihrt hat-ten verrnicdeu. Wie festgestellt wcrden konntc, war die Einwolbung des ursprunglichen Gewolbes noch inehr vcreinfacht als bei der Wiederherstellung, die nach dem Gesichts-punkt gcschah eine inOglichst genaue Kopic des alten Gewolbes zu schaffen.
Von Filov wurde das Gewolbe als Klosterkreuzgewolbe bezcichnet. Mit dem gewdhnlichen Klostergewolbe hat es allcrdings nichts gemein. Gewisse Ahnlichkeitcn be-sitzt es nur mit dem nbusigenu, sowie mit dem „offenen" Klostergewolbe. Dennoch kann man es unter die Klostergewolbe, und im allgcmeincrcn Sinn auch nicht unter die KreuzgewOlbe, cinreihen. Das Eigcntiimliche an den Kreuzgewblben ist die Schnittlinie zweier verschicdener FlSchen, die konvex bei den gewohnlichen Krcuzgcwolben hervor-, konkav bei den Klostergewdlben zuriicktritt. Bei unserern Gewolbe fehlt eine solche Linie, da es sich bei ihm nicht um die Durchdringung zweier verschieden gebildc-ter Fiachcn handelt, sondern nur um eine einzige spindelformigc, nur aus der Langs-, und nicht auch aus der Querachse ausgehendc Bildung. Somit weist es liberhaupt kcinc stereometrischen Eigentiimlichkeiten der Kreuzgcwolbe auf. Es ahnelt cincin der Lange nach halbiertem beiderseits eingedrUcktcm Fass, bei dem nur die beiden aussersten Reifen Kreise bleiben und samtliche anderen, der Mittc zu sich vergrossernden Rcifen Ellipsen werden.
Mit diesem Gewolbe habe ich mich bercits im oben erwahntem Werke befasst, es als fassformig und als Cbergang zwischen der gewdhnlichen Tonne und dem ro-inanischen Kreuzgcwolbe bezcichnet. Die Schweifung dcr Langsschichten, die sich bercits schon am Gewolbefuss bemerkbar macht (Abb. 137), gibt ihm die Merkmale cines iiberhohten Kreuzgewolbes liber ungleich hohen Bdgen, d. h. es erschcint uns in den wesentlichen Elementen einer romanischen Wolbung. In dieser Bezichung hat Filovs Einrcihung dieses Gewolbes unter die Kreuzgcwolbe einen tiefen Sinn. Doch liegt darin das Kreuzgcwolbe nur als ein cntwicklungsfahiger Keim. Als solcher weist es al-lerdings den Wcg zu den romanischen und gotischen Konstruktionen. Der Schopfungs-prozess in der Architektur vollzicht sich ja nicht auf dem Wege einer gcometrischcn Abstraktion. Alic Stile in der Architektur sind ganz natllrlich, dem Baumc gleich, aus einem kleinen, ihnen ilusserlich nicht ahnlichcn Keim erwachsen, der das Gesctzmassigc ihrer Entwicklung bestimrnt. Und dies gerade kennzeichnet einen Stil und setzt ihn dcr Schopfung der Natur gleich, macht seine Werke vollkomnicn wie die der Natur, dass er sich von Anfang bis zum Ende auf dem Wege ciner Gesetzmassigkeit bewegt und aufhort Stil zu sein, sobaid er sie vcrliert.
230
ПЕТЪРЬ КЛРАСИМЕОНОВЬ, ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЪ СОФИЯ
Besonders benierkenswert in dieser Bezieliung ist die ringformige Art dcr Auf-tnaucrung dieses Gewolbes. Die jeweils zueinandcr gehorigen Quer- und Langs-schichten werden gleichzeitig gemauert. Wie bciin Kuppelgewolbe wird ein Ring auf den anderen gelegt und darin liegt auch das Wescn selbst dieser Wolbungsart: dcr Grundsatz der Anwendung dcr Kuppelkonstruktion auf das Tonncngcwblbe. Die Kup-pciringe erscheinen hier naturgemass zergliedert mid deformiert. Gcrade diese Zerglie-derung und Deformation lasst aber neue statische Verhaltnisse entstehen, aus denen sich auf natiirliche Weise auch neuc Formen entwickcln.
Das fassfbrmige Gewolbe tritt, soweit bekannt, zum ersten Male in den ton-nengewbibten Griiftcn der Sofiotcr Nekropole (IV—VI Jh.) auf. Bei den wenigen Aus-malungen dieser Griifte, mid zwar bei den fiir die spatere Zeit charakteristisclien, trifft man in dcr Gewdlbemitte cin Medaillon mit Kreuz. Fiir Mijatev steht dieses Motiv .nicht weit vorn Symbol des Pantokrators in den frtlhbyzantinischen Kiippelbauten‘ (K. Mijatev, Dekorativnata zivopis na Sofijskija nekropol, Sofia 1925, 9). Es ist das Streben zur Verbindung beider in ihrer symbolischen Bcdeutung vcrschiedener Ele-mente: des Tonnengewblbes, als orientierten Lilngsbau, und der Kuppel, als richtungs-losen Zentralbau. Das gleichc Streben fand in dcr Hagia Sophia seinen besonders charakteristisclien Ausdnick und fiihrie spater in dcr abendlandischen Architektur zu sinnreichcn Losungen. Und es ist so, als ob gerade hier, in dieser rcligiosen Philosophic, jener geheime Impuls zu suchen ware, der die Veranlassung zur Schdpfung des fassfbmiigen Gewolbes, und daraus dcr romanischen und dcr gotischcn Gewolbe gab, und ohne den die Entwicklung cincs Stiles iiberhaupt undenkbar ist. Hier offenbart sich das Gchciinnis jener wunderbaren Einheit, die die Kunst an allc geistigen Aussc-rungen einer Epoche bindet.
Fiir die Baugeschichte unserer Kirche sind zwei bis jetzt unbeachtete, wahrschein-lich aus den Jaliren 1888—1893 stamrnendc Photographien aus dem Besitze des Archaologischen Nationalmuscums in Sofia in Bctracht zu ziehen (Abb. 142 und 143). Entgegen der verbreiteten Meinung, dass sich die Georgskirche lediglich auf die Ro-tondc selbst bcschrankt war, geht aus diesen Photos einwandfrei hervor, dass das Bauwerk nach seiner Wiederherstcllung im XI. Jh. als Kirche, und spater als Moschee, auch allc anderen uniliegenden Raume, mit Ausnahmc des Atriums umfasste. Die Gewolbe der umliegcndcn Raume wurden bei der Wiederherstellung des XL Jh. nicht wieder aufgebaut, sondern die Raume oben mit Holzdecken abgedcckt. Die Diicher schnitten hoch oben in die Rotoude cin.
Wesentlich anders sah das Gcbaude urspriinglich aus (Abb. 144—146). Daclier besass es nicht, denn, wie man sieht (Abb. 126), ragen die Gewolbe der Scitenkapellen in der Ilbhe bis zur Schwelle der Rotondcnfensfer. Ein Dach wiire infolgedcsscn hier nicht moglich gewesen, dennes hattc hoch in die Kuppelfenster eingesclmitten. Auch die Rotonde selbst besass anscheinend kein Dach, woftlr die Abgleichung der seitlichen Aufmauerung spricht (Abb. 133, f).
Nennenswcrte Funde wurden bei den neuen Ausgrabungen nicht gemacht, spe-ziell keine solchen, die bestiinnite Aufscbliisse ilber die Datierung Oder in Bezug auf die
ПЕТЪРЬ КЛРАСИМЕОНОВЬ. ЦЪРКВАТА СВ. ГЕОРГИ ВЬ СОФИЯ
231
Wiederherstellung dcr vcrschwundenen Gebaudeteile geben konnten. Das in situ aufgefun-dcne Gcfass in der wcstlichcn viercckigen Nische der Slldkapclle (Abb. 147) ruht auf dctn Hypokaustbodcn und wurde an dieser Stclle zur Zeit als der Hypokaust hier zerstdrt wurde, oder spater eingegraben. Mdglicherwcisc stcht dieses Gefilss in kul-tischer Verbindung mit den Funden menschlicher Gebeine in der Stldkapelle, denn diese Kapelle wurde offensichtlich als Grabkapelle verwendet. Wir haben es hier wohl mil den gleiclien Begrabnissen spateren Datums 2u tun, wie sie in und bei der So-phienkirche in Sofia nach langerer L'nterbrechung wieder im X. Jh. einsetzen. (Die 31-teste in diesen Grabern gefundenc Mtinzc ist von Johannes Tzimiskes, 969—976: B. Filov, Sofijskata curkva Sv. Sofia, Sofia 1913, 107). Anscheinend wurde die Siidka-pelle noch vor der Wiederherstellung im XI. Jh. instandgesetzt und in Gebrauch ge-nommen, mid bei dieser Gelegenheit auch dcr Hypokaust hier entfernt. Diese erneute Inanspruchnahme des Bauwerks fiir den kultischen Gebrauch wird wohl auch zu der Wiederherstellung im XI. Jh. gefiihrt haben-
ZWEI ALTCHRISTLICHE INSCHRIFTEN
А ГА A AY lot TZFJOYkzH
АП CCA Пт РЮННЗЕШО rj 1 ’ •
Abd. 148. Die Grabinschrift des Bogenschfitzen Alala. Mach Netzhammer.
*
Als bcscheidcnes Zeichen der Vcrehrung lege ich zum Jubilaum des National Museums die L’ntersuchung von zwei altchristlicher Inschriften vor. Eine von diesen Inschriften ist in Ktlstendscha (Tomis) gefunden worden und befindet sich z. Zt. im Museum in Bukarest. Es ist dies eine Grabstele 0'97 m. hoch und 0’30 m. breit, die ein grosses Kreuz trSgt, dcssen Fuss in Blattwcrk ausliiuft (Abd. 148). Darauf ist folgendc Inschrift angebracht:
*Evca 'zlts
’Атал% 'j'd?
T^ewuz sr,-аас iri] ze' 5. атто саустта-pav TI2EI1I0 . KXON (?)
Vgl. V. P a r v a n, Contributii epigrafice la istoria cre-ftiiiismului Daco-roman, Bucarest 1911, 63; R. Netzhammer, Die christliclien Altertiinier der Dobrudscha, Bucarest 1918, 104 №12; D. Teodorescu, Monumente inedite din Tomi — Monuments in£dits de Tomi, Bucarest 1918, 44* 1; R. Netzhammer, Die altchristliche Kirclienprovinz Skythien (Tomis) in Bulicev Zbornik, Zagreb 1924, 410 № 17; R. Vulpe, Histoirc ancienne de la Dobroudja in La Dobroudja, Bucarest 1938, 339.
Die Inschrift wird von Parvan auf Grund der Buchsta-benforrnen dem 6. Jahrhundcrt zugeschrieben. Die Grabstele stand auf dem Grabe des Bogenschiitzen Atala, des Sohnes von Tzeiuk. Bisher wurde diescr Inschrift wenig Beachtung
geschenkt. Schon der erstc Herausgeber der Inschrift hat die beiden Nanicn Atala und Tzeiuk fiir turanisch erklilrt.'2 Vulpe schliesst sich diescr Ansicht an und fiigt noch die Be-inerkung „probablcment hun“ hinzu.3 Nach C. Diculescu4 soli jedoch dcr Trager des Namcns Atala Gote sein. Meiner
1 Das Wcrk war mir unzugangiich.
3 P3rvan Contributii usw. 63 Anm. 296 und 297 „nume turanicc". „sigur. nume luranic".
3 Histoirc ancienne usw. 339.
1 Die Waudatcn und die Goten in Ungarn und RumSnicn Leipzig, 1923. 52 (mir imzugangHch).
ZWEI ALTCHRISTLICHE INSCHRIFTEN
233
Meinung nach iasst sich der Name Atala an den von Attila (’Art^Xac) heranbringen, ja mit ihrn sogar identifiziren. Die Vcrschiedenhcit des Vokalismus in dcr 2. Silbc ist wohl dem Einfluss des Vollnamcns Ata Oder der Assiniilationswirkuiig des a der 1. und 3. Silbe auf das i in der mittleren Silbe (Vokalharmonie) zuzuschreiben. Was den Namen Tzeiuk anlangt, so finden wir hierftir Parallelen in dem Onomastik der Proto-bulgaren. Zu Tilstouz (lies ,,ztlk“) lassen sich ohne weiteres die protobulgarischen Namen Тухло;.1 T£4xo;2 und Touxo;3 stellen, die wohl ein und derselbc Name sind, wenn auch die Wiedergabe der fremden Laute im Griechischen vcrschieden ist, obwohl auch hierfilr Parallelen vorhanden sind. Dieselbc Scliwankung bei der Wiedergabe des il- Latites der 1. Silbe finden wir auch bei dem protobulgarischen Namen Omurtag: ’O|t-jp-тау.4 'Ороортау5 6 und ’£2цор;хус; vgl. auch Коэррато; (Nice ph. Patr. 24, 9)~КоВрэтс; (ebenda 33, 18), KouToupycupot (Procop. de bei. Goth. IV. 5)=Котр'уооро-. (Agathias und Menandros), OuvsuyoOpot (Theophyl. S i m.) = ’Ovoycupot (Priscus und Agathias), xo-jXoojjpoC7 = холера?.8
Ende des 5. Jahrhunderts und im Laufe des 6. Jahrhunderts wurde bcreits Scythia Minor von den Kutriguren, d. h. den Protobulgaren offers heimgcsucht.9 In der
EXOAAEKTJCEOTfNAAI Ш PAN'NIINL NEX'AT»EK»riCA»YKIXAPECI’ENAME№CA N4POE®EEBIEBPABEYT1EE1PINEXHP<1)NAXH Л1Г1П1(1)Р»РфАХШХТР‘фЕУЕ11Е.\4Т(1) ICCDTHPIAPYbNiDXLKEriAETIE'NXETIP ОСДЕ5.АМЕХ«ЕЛХАП.М.’оХМГТАТЛЛ AIIC0NE“YH<4NloI..EENTCbBPFIN,Ar
Abd. 149. Die Grabinschrift des Dukinarios Enatos.
Nach Hahn.
Folge diescr StreifziTge haben sich wohl cinzelne Kutriguren dann offenbar dauernd in Scythia Minor nicdergelassen und sind zum Christentum iibergetreten. Atata und sein Vater Tzeiuk gehbrten sornit zu dicsen altesten protobulgarischen Ansicdiern in der
1 V. Bese v lie v, Plirvobalgarski nadpisi (Die protobulgarischen Inschriltcn), Sofia 193-1, Nr 23, 6.
2 Monolog. Basilii imperat., Patr. graeca t. 117, 276.
3 В e s c v 11 e v A® 24, 15.
* В es e v I i e v As 3, 1.
й Ebenda № 10, 29—30.
6 Bedevilev Ns 4, 1.
 В e 5 e v I i e v Nh 9, 7.
» Be s e vl i о v Ns Й, 3 und № 19, 7.
9 P. M uta vc i e v, Bulgares et Roumains dans I’liistoire des pays danubiens, Sofia 1932, 69;
97 ff.; V. N. Zlatarski, Istoria na parvoto bSIgarsko carstvo I, Sofia 1918, 45 If.
234
2WEI ALTC1IRIST1JCHE 1NSCHR1FTEN
Dobrudscba. Hierdurch stellt also diese Grabinschrift das alteste epigraphische Zeugnis fiber die Anwcscnheit der Protobulgaren auf dem Balkan dar.
Die zweite Inschrift stammt aus В i t о 1 j a. Diese Inschrift war .auf ciner die Was-serleitung dcckcnden Platte in detn Hanse von Sekerja Effendi am linken L'fcr des Dragor" angebracht und ist im Jahre 1863 von J. Ci. v. Hahn ohne nfihere Angaben in Majuskeln abgeschriebcn worden (Abd. 149). 1 Diese Abschrift hat M. Ci. Ditnitzas in H Mazzo ov-a sv ХФа; zt).. Athen 1896, № 227 cinfach wiederholt. Inzwischcn ist diese Platte in Bruch gegangen, sodass sich von ilir nur ein Fragment bis in unscrc Tage crhalten hat. Dieses Fragment befindet sich zur Zeit im Museum zu Skopije (Abd. 150). N. Valid gibt von
Abd. 150. Die Photographic des Fragments von der Grabinschrift des Dukinarios Enatos.
dein Fragment im Spomenik der serbischen konigliclien Akademie, Bd. LXX1 (1931) 18 .\a 29 bloss eine unzureichende Photographic und die fiblichen Massangabcn wieder.
1 J. G. v. II a II n, Reise durch die Gebicte des Drill und Wardar in Leu Denkschriften dcr kaiserlichen Akademie der Wissenschaiten. Ptiikisopliiscli-historische Clause. 16. Band. Wien 1869, 165 bs 17.
ZWEI ALTCIIR1STL1CHE 1NSC11RIFTEN
235
Diese interessante Inschrift ist dernnach bisher nicht sachgemitss verdffentlicht worden. Das erhaltene Fragment ist aus wcisscm Marmol 0-29 m. hoch, 0'43 m. breit und 0 17 in. dick. Die Buchstabcnhobe belauft sich auf 0 03 bis O’ 45 m. Die Inschrift lautet unter Benutzung der Abschrift von Hahn folgendcrmasscn:
’Ev&doE X1TE T/,7 AZflirpiv
v ’Evaro; хбр^г,;) z(s) ooax-.vxpto; yevapsvc; a-vr,p Э-еоагЗ^;, fipafteurij;. ElpV^;, X’if'*' dvrt-Xrjirvaijp, opsavtBv трофеи;, "Evryrm-
5. v oarn^'a, pj]iv<i)v sxsrxsrifc, w X(p:atc) rrp-avdrc[a-ja]ov psra r©v
ayc'wv sou. ‘Exoipr.fl’i u^vi) ХЕЛт=црр(:ш) £'(?), iv5(tzr:£bvo;) . . .
Z. 1. Die Accusativforni rip лзрярху рЦрт/у ist hier ungewohnlich. In dicsen Fallen pflegt bekanntlich die Genetivform zu stehcn, vgl. OscZropo; rf,; лайкра; рт.цт,; IBAI XI (1937) 226 f. Zu лхц-ра рут.ц») s. Fr. Prcisigke, Worterbuch der gricch. Papyrusnrkunden usw. Ill 193 s. v.
Z. 2. Der Name ’Evaro;==varo;(?) ist mir sonst imbekannt. Ober хорт;; s. R. Grosse, Romische Militargeschichte usw, Berlin 1920, 284; 287. Zu So-r/.i|vaM&; s, H. Herwerdcn, Lexicon graecum suppletorium etc s. v.; Grosse 10; 15; 118—119; Seeck in PWRE V 1752—54 mit Litteratur; Preisigkc III 206 s. v.; BCH 45 (1921) 165 f.; H. Zilliacus, Zum Kampf dcr Weltsprachen usw., Helsingfors 1935, 149; 222.) Zu den seltenen Inschriften mit c'zjxj|vap:s; gehoren auch die folgenden drei Fragmcnte aus Ochrida, die Vulic in Spomenik der serbischen koniglichen \kade-mie, Bd. LXVV (1933) 57 № 175 gliicklich miteinander verbunden hat, ohne aber den Titel erkannt zu haben:
d. h.
. . HA ITI ALU A1TA . . .
. . PATIST 03 АОГК1 . . .
. . —0ГЗЕК ATE PQWE . .
. I’HLNA ON STOAO . . .
. . г?,] -arp:?i M. Ajp^Xto;) Л . . о х]ра-юта; 5o-JX'.[vip:o; . .
. . — ОЭС izaTEpOllsfv . . .
. . Ti) iv5ov aroXc(v . . .
Zu zpaxim; bei ооэхтрас-.о; vgl. Prcisigke 111 192 s. v. und 206; P. L e-inerle, BCH, LIX (1935) 130; L Heuzey (ct H. Daumct, Mission archcologique de Macedoine, Paris 1876, I 343) dachte an dux.
Z. 5—6. Vgl. . . . 5v jcposoEtapsvof;] X(ptar)s «тйттаэооу (iv) гэхч	zyfcjv
S4©S in einer Inschrift aus Bitolja (Hahn, Reise usw. 167 A® 25); CIG 9122 5 Oeo; dvxfca-jaov тт,у фэхЪ* аэтой psxd тш> ay'e>v sou J 9123 ’Ap:&[.iipov auriv с Ого; (letk тйу ау’юу sou OE;d;x£vo; хтХ.; 9138; 9132; 9233.
V. В e 5 e v 1 i e v
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ
СЕЛИВ LHATA МОГИЛА ВЪ С. СВ. КИ-РИЛОВО, СТАРО-ЗАГОРСКО.
На 12 клм. запаяно on. гр. Стара-За-гора се Памира с. Св. Кирилове. То е раз-иоложено въ южнигЬ поли на Сърнено-горнето всрЬдь едка малка котловина, конто е открита и наклонена на югь къмт. Старо-загорското поле. Вь cpt-лата на селото се издига селшцна могила. Диамстърътъ й при оспопата е около 2G0
както и оброчпи илочки па тракийски коппикъ.1
Прель 1932 г. разкопахъ съ ученики отъ Старо-загорската мжжка гимназия юго-западния край на могилата. РазкопкигЬ траяха 5 лена. Времето 6Ь кратко, порази което разкоикитЬ, конто направихме, има-ха сондаженъ характеръ. Обаче, усилията ни не отидоха иапраздно. Оше щомъ за-почиахме да копаемъ могилата, попалнах-ме на богати материал». Изкопахме 5 из-
Обр. 151. Св. Клри.щпо. Селнщна могила.
Abb. 151. Sv. Kirilovo. Vorgcschichtlicticr Siedlungsliiigel.
метра, а височината 10 м. Наподобява пресЬчснь коиусъ, горпиятъ диаметъръ на който е 100 м. Поряди това вьрхътъ на могилата служи за хоршце на селото. На иовърхинната на могилата се намйрагь въ изобилие глине»» еждове и фрагмент, каменки екчиеа, конто населепието смйта за „грьмнати камъни", съ конто баб» „пар-пувагь*, кости, зжби н рога отъ животин.
копа съ посока северозападъ—югоизтокъ на дълбочииа 3 »., считано отъ върха. Културпияп. наенпъ не е съвсемъ хомо-
1 Между сслянитТ. е разпространепа леген-дата, чс въ могилата нма заровенъ храмъ. Топ бплъ голТ.мъ н богато украсснъ к служнлъ за храмъ на п.тодородието. Въ него вебка година срсшу Гергьовдснь идвала. за ла бжле прецессий въ жертва, бързонога крапа (пЪкОи мпслятъ
238
НАРОДЕНЬ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
генеиъ. Прошарснъ с съ глина, пепель, вжглшца и др. културни материалы, и по-радц това нс се забелязаха ясно разграничены Пластове. НаэгЬрнхме следпитЬ материал», конто се постарахъ ла опиша, както следва:
1. Кера м и к а.
А. И д о л и и ж и в о т и н с к и ф и г у р и. 1) На дълбочина 1’5 м., при копансто на 3-я окопь, изкопахме единъ глинень и до ль на човЬкь, вЬроятно — жена, защото от-
на страни. 2) Фигура на животно, което намЪрихме въ първия окот, па дълбочи-на 1 м. Фигуртга има височина до 10 см., дьлжина 13 см. и дебслина 8 см. 3) Гли-нена фигурка на животно, височина 3 см,, дълж. 6 см. Огъ тала му за къмъ устата има пробита дупка. Червеникавъ цвЪтъ (обр. 159).
Б. П р е щ л е и и. На различии дълбочини въ изкопа се пам-Ьриха н"Ьколко прешлена отъ глина, конто иматъ диамстърьоть 3'5 до 7 см. и по нищо не се различавать
Обр. 152. Св. Кирилове. Глиненн елдове отъ сслищната могила.
Abb. 152. Sv. Kir lovo. Tongfassc aus dem vorgcschichiliciien Siedlungsliugel.
предъ и отзадъ има издатини. Илолътъ е висок ь 8 см., а широчината при гърдитЬ му с 3 см. вь диаметъръ. Крака та и .гЬ-вата ржка сж счунени. Линевагъ още ,тЬ-вото око и носа. РжцстЬ му сж изиънати
сърна) съ з.татнп крака и рога. Сл ,дъ иссртво-приношснисто и тя, подобно на баснословпата птица фсниксъ, иъзкръевала и избЬгвала въ полсти на наша, а заедно съ нся тамъ отивало и п.ю юродието. понеже тя била символъ на плодороднето. Но веднажь крзвата сс завър-нала срещу Гергьонлеиь уморена. Кирилончани не помакали да си почине, амп я заклали п пронесли нт, жертва Следъ обреда тя пакт, ньз-кръенала и изчезпада въ гората, а заедно съ пея и плодороднето. Отъ тогава и до день дне-шепъ тя не се е завърпа.га. За да се запази храмътъ, длкато се завърпе кравата (сърпата), т.е. плодороднето, той билъ заровенъ и надъ него нзлкгната могила.
отъ многобройпигЬ прешлепи, открити въ всички селища па каменпо-медната епоха.
В. С л; допе. Въ всички дълбошни на изкопит+> се откриха много глиненн фрагмента отъ еждове и цЬ,ш еждове. ТЬ сж работени отъ добре пречистена глина и пматъ черенъ, червеникавъ или блело-чер-вепикавъ цв"Ьтъ. Въ югозаналния жп.лъ на една колиба, разкрита па 3 я. лълбо-чина, лълга около 3 м. при широчина 2*50 м. се намЪриха 8 глиненн ежда, отъ конто три б+,ха пълни съ овжглено жиго, а пт, северозапалния жгълъ на тази колиба се разкрн ржчна мелнипа. Въ срЬдата на колиба га се разкри огнише. около което имашс много вжглепв и пепель.
НзыЪренитЪ въ тази колиба еждове по форма не се различавать отъ сжлоиетЬ,
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
239
как вито сж известии оть другитЬ moi илни				нресЬченъ конусъ, съединен ь откъмь усги-				
селища. ТЬ и.матъ формата конусъ, на два прссЬчени нсни откьмь широкитЬ ст		на прссЬченъ конуса, съедн-дъпа или на		сто сь цилипдъръ. Обр. рлгЬ на сждовегЬ сж с.			153—157 РазмЬ- еднитЬ:	
		Пор	е д к и	номер	а на сждовет-Ь			
РазмЬри на								
сждовегЬ	1	2	3	4	5 1	6	7	8
Диам.при устието	25 см.	45 см.	30 см.	17 ем.	24 см.	23 см.	28 см.	23 см.
Днам.при дъното	7*5 м	135 .	30 „	17	10 ,,	6'5 .	6‘5 .	11 .
Височина	12 ,	30 „	зз „	41- .	21 .	ю „	12 ,	36 .
Дебелипа	1’5 „	1’3 „	1 "	1 ,	Г5 „	0-5 „	1 »	1 и
Разм Ирина сжюветЬ	Передни номера н а с ж д о в е т Ь								
	а	6	□	г	Л	с	ж	3	и	к
Диаметъръ при устного	30 см.	18 см.	12 см.	10 см.	11 см.	10 см.	11 см.	6 см.	10 см. 12 см.
Диаметъръ при дъното	К) ..	б .	10 -	9 _	4 „	5 „	6 ..	6 ,	7 Ю ,
Височина на ежда	12 Т»„	11 .,	12 ..	10 .	7	6 ..	6-3 „	6 .	16 , 10 .
Дебслина на глината	1‘2„	1 ..	1 ..	1 „	1 .	1 „	Г5	1 .	1-5 . Г5
Отъ гореизложеното е ясно, че размерить на осемгЬ глиненн ежда, нам+.рени вь колнбата, и.матъ диаметъръ при устието или въ най-изнькналага часть отъ 25 до 45 см, на дъното огь 6'5 до 30 см., височина отъ 12 до 41 см. и дсбелина отъ 0'5 до Го см. Сждъ № 1 с безъ орнамент», а .\а Ха 2, 3, 4, о, 6, 7 н 8 сж съ орнамент». Отъ своя страна сждь № 8 е съ релефна орнаментация, а останалитЬ орнаментирапн еждове сж рисувани съ графитъ, Орнаментътъ на рисуваннгЬ съ графить еждове е много сложенъ. Въ него се забе.'нгзватъ го.тЬмн ксищептрични кржгове и спирали огь типа на меандритЬ.
Вьнь огь колнбата, на по-малка дьлбо-чнна, сс нлмЬриха два малки, сърс.чиефна орнаментация еждове (обр. а, б, д, е, ж, з, и, к) — вж. сп. 155 и 156.
Тня еждове нс се различала™, по фор ма отъ намЬрснмтъ въ колнбата, само че тЬ сж по-малки, груби, енви, опушени или червеникавн и направени огь глина, въ която има елри пЬсьчинки. Височината на сждовегЬ достиги отъ 6 до 16 см., лиа-метърътъ при устието или най-широката часть е отъ 6 до 18 см., лиаметърътъ при дъното огь 4 до 10 см. и дебелината па глината имь — отъ 1 до Г5 см.
Г. Похл у нац и, Нам+.рихме два по-хлунэка на глиненн еждове (обр. л и м). ТЬ и.матъ формата на тжпъ конусь, Похлу пакътъ л (вж. сп. 156) е високъ 4 5 см., а вънипшятъ диаметъръ на основата е 14'5 см. Дебелъ е при основата 1 см., а на върха Г8 см. На върха на похлу пака, има следи огь счунсна глинепа дръжка
240
НЛРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
съ диаметъръ 2 см. Другиять похлупакъ обр. м, (вж. си. 157) е съ но-червеиикава глина. На горния край на похлупака има две дупки съ диаметри 2 на 2'5 см., нЬщо, което ясно говори, че дупкитЪ сж се удъл-жилн вследствие на нзгъркване отъ връпь или дърво, за да го поставятъ на сжда
мина (вж. сн. 158), глинени чаши, разни фрагмента отъ глинени с ж лове съ рису-пани, инкрустирани, релефни и вдлъбнати орнамента, а сжщо и безь орнамента, дръжки на глинени сжлове, фрагмента отъ глинени култови масички, лъжици к др. (вж. сп. 159).
Обр. 153. Св. Кирилове. Глинени садом отъ селнщната могила.
Abb. 133. Sv. Kirilovo. Tongefassc aus de.:n vorgescliictilliclieu Siedlungsliiigel.
Обр. 154. Св. Кирилове. Глинени сж.юве отъ селнщната могила.
Abb. 154. Sv. Kirilovo. Tongefassc aus dem vorgescliiclitlichen Sicilhingsliiigcl.
или за ла го отхлюивать. ДупкнтЬ сж служили за свободно кипене. Въшпниятъ диаметъръ на похлупака е 14’8 см., височината 5’5 см., а лебелината му е 0’8 см.
Д. Р а з н и предмета отъ г л и н а. При разкопаването на могилата се намЬ-риха 10 тежести за стан ь съ различна го.тЬ-
II. II р с д м е г и отъ к а м ъ к ъ
А.	Б р а д в и. Изкопахме 20 брадви и пЪколко фрагмента отъ брадви. Всичкн брадви сж плоски и сж съ успоредни странички ржбове. Наподобяватъ трапеци и нс се различаватъ отъ гкзн, конто ни
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
241
Обр. 155. Св. Кирилова, Глинени сждове отъ селнщната могила.
Abb. 155. Sv. Kirilovo. Tongefassc aus dem vorgeschichtlichen Siedlungshfigcl.
Обр. 156. Св. Кирилове. Глинени сждове отъ селнщната могила.
Abb. 156. Sv. Kirilovo. Tongefasse aus dem vorgeschichtlichen Siedluiigshagel.
Обр. 157. Св. Кирилове. Глинени с ж допе отъ селнщната могила.
Abb. 157. Sv Kirilovo. Tongefasse a:is dem vorgesc'iiclil lichen Siediungshiigel.
Народенъ археолог, музей
15
242
НАРОДЕ! 1Ъ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
сж извести отъ другит+» селищни моги ли (вж. сн. 160). Едната страна па брадвнтЪ е равно изгладепа, а другата — обло, която е получена чрезъ косо изостряне, за да се получи острнето. БрадвитЬ нматъ .таджика отъ 4—9 см. при дебелина огь 1—2.5 см. Изработенк с ж отъ зелена, сива или черна масивпа скала.
ки, оть конто четирн сж направеии отъ сива скала и три отъ черна. Диаметърътъ имъ сж отъ 4 до 8 см.
Г. Ножове оть к р с м ъ к ъ. Изко-пахме 5 крем, ножове, долги отъ 8—24 см., широки 2’5—3 см. и дсбелн оть 0'5 до 1 см. (вж, сн. 160) и 11 фрагмепти отъ ножове и стьргалки.
Обр. 158. Си. Кирилове. Материалн отъ ссллшнатя могила.
Abb. 158. Sv. Kirihivo. Gegctistande aus dem vorgeschichtlichcn Sicdlungslitigel.
Обр. 159. Св. Кпрплоно. Материалн отъ селишпата могила.
Abb. 159. Sv. Kirilovo. Gegcnstande aus dem vorgescliichitlichen Siedliingsliiige’.
D. Б p а д в и - ч у к о в с. Изкопахме единъ брадва-чукъ и 1 фрагмента отъ брадви-чукове (вж. сн. 158, 3 редъ отд],ено). На-правепи сж огь черни, тъмно-зелени и сиви скали. Такива брадви-чукове ни сж известии оть досега разкопаванитЪ праисторически селища.
В.	Бойни т о п к и. Седемь бойни Ton-
Д. Разни п р е д ме г и отъ к а м ъ к ъ Изкопахме единъ кухъ каменейь рогъ, па-правенъ отъ иЪсъчпикъ. Дъ.тыт. е 24 см., външиияп, диаметъръ при устието е 5’5 см., а лебелината па рога е 0'6 см. На горпия край до устието на рога има две дупки за завързване съ конеиъ и закачано. Мраморна глава отъ статуя на тракийски
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
243
конникъ и парче отъ кракъ на конь. Части оть мраморни оброчни плочки на тракнй-ски конникъ и други.
III. П р е д м е т и отъ металъ
При разкопаването на могилата, на дьл-бочипа 3 м., се намЬри една четириржба
иахмс единъ еленовъ рогъ и часть оть другъ еленовъ рогъ, шило отъ еленовъ рогъ, зжби отт. елепъ, конь, овца, дива свипя, говело, куче и други животин; че-рупки отъ р!чии миди и ох.иови.
Всички материалн сж прибранн вь Ста-розагорския музей,
П. Летев ь.
Обр. ](>().. Св. Кирилова. Материалн отъ селищната могила.
Abb. 160. Sv. Kirilovo. Gegenstandc aus dem vorgeschichtlichcn Siedhingshiigcl.
медиа игла лълга, 11 см., и съ срЬдна страна, дьлга 0’5 см.
IV. Предмети отъ кость, рога и з ж б и
Шесть шила огь кость, дьлги отъ 8 до 3 см. и съ диаметъръ огъ 3 до 1 см. Два търнокопа, наиравсни оть е.теновн рога, оть конто първиягь има дължина 12 см., диаметъръ 4 см., идиамсгьръ иа лупката 2 см., а вторичтъ има дължина 14’5 см., диа-метъръ 6'5 см. и диаметъръ на лупката 2 см. И на лвата търнокопа се откриха само горнитЬ части. Освеиъ това изко-
АНТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ ОТ Ь ВАРНА И BAPIIEHCKO
1.	Статуйка па Херкулссь отъ мекъ варовикъ, съ размЕ.ри: вис. 0'415 м„ шир. 0'125 м. и деб. 0'16 м. Намерена въ м!>-стностьта „Яйла" Вариенско. Сега въ Вар-ненския музей. Иив. № III 1496. Обр. 161.
Статуйката е безъ глава и е посгавсна на висока четвъртита база. Херкулссь с объриатъ иапредъ и е съвършенно голь. Тълото е наклонено слабо на дЕсно, защото хероятъ се е оир Ьл ь на бозлугана сл, чип го гореиъ крап е пъхнатъ подъ л+.вага му миш-иица. Лъвската кожа е преметната презъ
241
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
горния край на боздугапа и писи наделу. Долииятъ широкъ край па боздугана е оп-pt.nr. на една изднгпатипа, конто се едина съ високата подпорка задъ статуйката, о конто за устойчивость с опрЬно тЪлото на Хсркулеса.
Л+>вата рлка е отпуспата право надолу, а д+,сната с прегъпата отзадт. върху кръета
Обр. 161. Каменка статуйка па Хсркулссъ отъ Варнснско.
Abb. 161. Herakles. Sieineriie Statuette aus der Cicgend von Varna.
сь разтвореяа напрели длань. по бел. яблл-кпт+. на хесперидитЪ, както бпхме очаквали при този разпрострапепъ тинт. па „почивать Херкулесъ" следъ последняя си подвить.
Върху лнцевага страна на базата е из-дълбанъ латински надпись вь 6 реда ст. нисочина на буквнтЬ 0 05 м. Надпнсътт. е отчасти иовреденъ поряди очуппаие иа сама га база. „	..	.
Herculi sac[ro
ApoIlOni paftri ipsum fcci[t C. Rabiriujs Alexander ve[...
2.	Фрагмент!, отъ четвъртита и.юча отт. варовикъ съ релиефно изображение па бога-конпикь. Нлочата е очукапа неира-вилпо отъ всички стран» н е съ раз.мЬрк: вис. 0’22 м. дълж. 0’32 м. и дсб. 0’08 м, отзадь грубо од+.лаиа, нам-Ьрсна въ Варна при носъ Галата край нзгочння му брТ.гъ. Сега въ Варненским музей. Инн. № III 1572. Обр. 162.
Релиефъгь е внеокъ и е изработенъ грижливо. Огь фнгурата иа конника с запалена само частьта отъ крьста надолу. Конник ьтъ е обл!.ченъ въ кжеъ пабрапъ хнтонъ. Кот.тъ, отъ който е запазепъ само трупа, е пт. галопь на дъепо. Той е сь юзда и ci. широко седло съ ржбъ по край-шата. Ноль коня с има.чо ловджийска сцена, отъ конто с запазепа само главата на ти-чагцо на дЬсно куче.
3.	Статуйка па млада жена отъ мра-моръ, съ размЕ.ри: вис. 0'61 м., ишр. 0'20 м. л деб. 0'12 м. НамЬрена въ двора на де-
Обр. 162. Плочка-фрагмеитъ съ образа па тракнйскн кошппсъ отъ Варна.
Abb. 162. Thrakischcr Reiter. Fragment aus Varna.
вическата гимназия на 30 см. подъ обик-новеиото пиво. Статуйката е очевидно донесена отъ другалс и захвърлеиа гукь. Сега вь Варненския .музей. Инв. № 1586
Статуйката е сь отчуиепа глава и крака огь глсзенит!. надолу.
Жената е права обърната напредъ и малко наклонена па д+.сно. Л Ьвиятъ ft кракъ
НАРОДЕНЬ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
245
с слабо прегъпатъ вь колкното и издаденъ напредъ. ОблЕчена е вь дьлъгь хнтонъ и мантия, конто е била преметната н падъ маната. ДЕспата ржка, свита въ пакета, лежи пад ь гьрдитЕ, като иридържа края па мантиита, преметната презъ лЕвого рамо. ЛЕвата ржка е OTiiycnaia надолу и лежи върху лЕвото слабо издадено напредъ бедро, и дьржи свитъкъ. Обр. 163.
Отладь фнгурата е плоска, като сж очертани само гънкитЕ па мантията. Статуйка га с била надгробна н предназначена за гледане само огнредъ
4	Четвъртита плоча отъ мрамор ь съ ре.тиефно изображение на бога-конникъ. съ размЕри: вне. 0'5 м., шнр. 0’32 м. и деб. 0’095 м. отзадъ грубо одЕлапа. Пло-
Обр. 16,3. Мраморна статуя па жена отъ Варна.
Abb, 163. Mar<norbi[d\vc.rk ciner Frau aus Varna.
чата e пачупена па три части и on. ней липсва почти цЕлата дЕспа половина. На-мЕреиа е при разтуряпето па беглишкия хамбаръ на ул. Царь Симеопъ—Варна. Сега е въ Варнснския музей Инн № 1429.
Релиефътъ, койго е силпо невреден ъ, е огра день съ висока рамка, оггоре съ ф р о п т о н ъ и акротерии. Копникъть е обърпатъ напредъ, съ дветЕ си ржце е уловилъ юздитЕ на коня и с изпъналь тЕ-
Обр. 161. Мраморна плочка съ образа на тракийски копникъ отъ Варна.
АЬЬ. 164. Thrakischcr Reiter. Marmortatel aus Varna.
лото си назадъ, Оть дрехптЕ му личи само розвЕватата се назадъ мантия. Копьтъ е съ седло(?) н гозда и е въ спокоеиъ холь па лЕспо. Обр. 164.
Върху долната рамка с нздтлбаиь гръцки налписъ вь 4 реда сь височниа на буквитЕ 0’015 м., отъ конто личатъ само отдЕлнл букви, останалото е или изличепо или обложено съ вкаменнлъ се хоросант.
’А-рЧ- - - -
.'.'нА г:
М. М и р ч е в ъ
246
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
АНТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ ОГЬ КРЕПЧА
Презъ априлъ, 1935 год. посетихъ с. Крепча, Поповска околия, отъ гдето взехъ за музея въ Свищовъ 161 пай-разнообразии сребърни римски императорски мо-
О»р. 16.?. Крепча. ЖслКзна рцмека котики. Abb. 165. Кгерба. Eisernes Werkzeug.
неги. Tfc съетавятъ само часть огь една го.ткма колектнвна моиетна находка огь една нива въ старото рнмско селите, северо-западно по течението на р. Черни Ломъ па около 300—400 я. отъ селото. По-голЪмата часть отъ монетитй па тази находка ио невидимы ижтища попаднали въ ржцстЬ на разни хора. Освенъ моне-титЕ, обаче, на конто тукъ нЪма да се спирамъ, за музея въ Свищовъ взехъ оше и следнитЕ. сгарини, описали по-долу:
1.	Една старинна жел!»зна римска мо-тика, 18 см. вис. и 16’5 см. шир. на остри-ето, обр. 165. По срЪдата листътъ на осгри-ето е нзсЬченъ и сЪчепието образува праздника. Отворътъ, вь който била втнк-иата дървената ззоблена дръжка, е цилин-
дричеиъ. Макаръ и силно окислена, моти-ката е добре запазена.
2.	Единъ жел+.зенъ силно окисленъ, но добре запазенъ търнокопъ, 22 см. вис. и 12’5 см. ишр. при острието, което е ощт.р-бено. СтенигЬ на отвора, презъ който била втикпага дървената цилиидрична дръжка, иметь ромбична форма. Обр. 166.
3.	Една исЬлезна окислена, изцЪло запазена с-Ькира 23 см. вис. обр. 167 а. Сте-пнт+. на отвора й. презъ който била втнк-пата дървената цилиидрична дръжка, иматъ ромбична форма.
4.	Една жел+»зпа силно окислена, из-ц+>ло запазена зжмба 11 см, дълж. обр. 167-6. Долниятъ цилиидрично изтънчеиъ край служилъ за пробиване на нагорещенн же-
Обр. 166. Крепча. Же.т1аеиъ търнокопъ.
Abb. 166. Krcpca. Eisernes Werkzeug.
лЬзни предмети поеркдетвомъ удари съ другъ чукъ върху затжпения горенъ край на зжмбата, ржбоветЬ на който cjk. силно подвиги отъ тежкитЬ удари.
5.	Едва художсствено изработена, добре запазена бронзова статуйка на мжжъ 8’5
11 APO ДЕ H Ь АРХЕОЛ ЭГЛ 4 ЕСКИ МУЗЕЙ
247
см. Дксната ржка, спусната па долу, е счупена огь киткага, а вь лъвата — дър-жи палмовъ шсгь. Главата е покрита съ шлемъ(?), който завършва съ затжпено острие. Презъ кръста е преиасана диплеста мантия, която покрива гьр(5а и презъ .тв-вото рано се спуща отъ предъ обр. 168
Ст. Стефановъ
I ЛИНЕНА ДЕЛВА ОГЬ СВИЩОВЪ
Презъ пролГ.гьта 1939 год. при нзко-паване па осповигЬ за една оть сградигЬ на висшего търговско училище въ Свингов ь, при подножието на калето, 6Ъ намерена и прибрана вь музея едва глинена делиа 40 см. вис. (обр. 169). После.дпата има
Обр. 167. Крепча. ЖелЪзни сЪчипа.
Abb. 167. Кгерба. Eiserr.e Werkzeuge.
плоско лъио, широка уста, кжса шнйка п широкъ чучуръ (шулецъ), счупенъ надъ основата. За търбуха на ежда сж прнкре-псни дръжки и чашки, както следва: а. три гол+.ми, плоски дръжки, здлъбнати по ср+.дата, прикрепени съ гориия си край
за устата на ежда, дне отъ конто симе-тричио разположеии оть страни сж счу-пени и една задна запазена, енметрична на чучура; б. четири по-малкн дръжки, прикрепени само за търбуха подъ шийка-та, отъ конго две залип сж внти и две —
Обр. 168. Крепча. Бронзова статуйка.
Abb. 168. Krcpca. Bronzestatuette.
предни плоски; on. т+.хъ запазени сж л+>-вата задна вига и дЬсната предка плоска; в. четири сферични чашки съ широка уста, прикрепени за търбуха подъ шийката, — две предни и две задни еиметрично раз-положени; запазена с само дЪснага задна чашка, а остаиалитЬ сж счупени; изобщо малкнтЪ дръжки и чашкнтЬ имать значение декоративно и служатъ за украса.
Повърхностыа на делвата, включителио гази на дръжкптЬ, чашкитЬ и чучура, е глсчосана и орнаментирана ст. пжпки, конто се спущатъ отвесно въ прави ре-
248
НЛРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
допе оть устата презъ търбуха и не достигать до дъното на сжда. НЬкои отъ т+.хъ минавсггъ на длъжъ по повьрхпостьта на дръжкнтЪ. Околовръсть но най-нзду-тата часть па търбуха обикиля единъ редъ плчпки. Пространство™ между всЕ.ки два
Обр. 169. Снищовъ. Г.типснъ сждъ.
ЛЬЬ. 169. Svistov. Tongefass.
рода пжпки е изпълнено сь спиралнн, р1дко и съ копцентрични кржгове съ бледо-жълтъ или кремовъ цвЪтъ, докато пвЬгьтъ на глечъта общо по цЪлата по-нърхность па лелвата с мургаво-зеленъ.
По орнаментика делвата принадлежи къмъ произведенията па срЬдновЬковната българска керамика, защото на сжщото това мЬсто сж памЪрепи подобии орнамента и върху други фрагмент» отъ гли-ненн еждове, заедно сь монета оть второго българско царство и особено отъ Иванъ Александра. Следователно, описана-та по-горе делва трЬбва да отпесемъ къмъ 13—14 нЬкь. Тя спада къмъ единъ отъ иай-добре запазеиитЬ, намЪрени до сега у
иасъ керамики» изделия на българското гръичарско пзкуство отъ второто българ-ско царство.
Ст. Стсфановъ
НОВООТКРИТИ АНТИЧНИ ПАМЕТНИЦИ ОТЪ NOVAE
Презъ иоследнигЬ нЬколко години пт. Novae при Свищовь съвсемъ случайно сл; открити по новьрхностьта па ночвата множество антични паметници, Тукъ ще дамъ кратко описание само на нЪкои оть тЬхъ съ особенна важность и предназначение, запазени въ сбиркитЪ на Свипювския музей, а именно:
Обр. 170. Novae. Римски мстални предмета.
Abb. 170. Novae. Romischc Mctallgcgcnstande.
1.	Една бронзова игла 18 см. дълга, долиия край на която завършва съ изтьн-ченъ вьрхъ, а горняя — ст. чов+.шка дкена ржка, художествепо нзработена, втикната подвижно въ иглата. Обр. 170-а. Около ржката се увива змия съ глава, изправена къмъ китката съ раздвоенъ езикь. Сь па-
ПАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
249
леца и показалеца държи топка, навЪрно нккой нлодъ.
2.	Една подобна на горната игла 13’5 см. съ пречупено презъ срЪтата острие. На горння край завършва сжщо съ грубо изработепа човЪшка ржка съ отнорени пръсти; съ палеца и показалеца държи топка. Надъ кигката сж нанизали три гривни. Обр. 170.
3.	Единъ бронзовъ амулеть въ форма на фалусъ, 3‘5 с.м. дьл. сь дупка за окач-вапе. Обр. 170-в.
4.	Една миниатюрна бронзова брад-вичка, 2'5 см. дълга, която оспепъ като накить е имела наверно и култово значение. Обр. 170-г.
5.	Едва бронзова рнмска гривна отъ четирпржбеста тель съ квадратно напрЪчно сЬченне а, къмъ краитата си сплеспата.
Обр. 171. Novae. Две бропзови гривни.
Abb. 171. Novae. Zwei Bronzegegenstande.
Обр. 171-a. Деата края на гривпата се пре-хвърлягъ единъ презъ другъ и завършватъ отчасти съ цялнндрично-спирално навита по гьнка обла тель, втикната въ гривната. Отчасти продължепието на тази гель е плоско спирално навита въ кржгь, и се
прикрепи съ своя свободенъ край къмъ самата гривна.
6.	Едва бронзова рнмска гривна отъ дебела обла тель ст. слабо изтънчени краища, втнкнатн въ едипня профилуванъ бронзовъ прешлент. Обр. 171-6. Выппниять днаме-
Обр. J72. Novae. Различии металлы предмети.
Abb. 172. Novae. Verscliicdene Metallgegenstande.
търъ па гривната с 6'5 см. а вжтрешниятт. — 5’5 см.
7.	Обр. 172-а. представя навЪрно бронзовъ медицински ипструментъ, 18 см. дь-лъгъ съ широка по срЪдата ржбеста шесто-стенна дръжка, която на края завършва въ изтънчснъ продълговатъ, почти езикови-депъ вьрхъ — бъркалка, а по срЪдата съ слабо профилуванъ ржбъ.
8.	Обр. 172-6. представя другь, подобен!. па горння, медицински инструментъ 13'5 см. дьлъгъ.
9.	Една силно патинирапа бронзова дръжка отъ жертвена паница — патера 15 см. дъл. Обр. 173-а. Начало то на дръж-катд е змийска глава.
10.	Подобна па горната бронзова дрт.ж-ка отт. малка жертвена паница, 6’5 см.
250
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
дълга, началото па конто започва съ глава па куче, съ захапана въ уста халчвца, конто е служила пап hpiio за окачвапе па с ж да. Обр. 173.
11.	Една силно окислена желЬзна рим-ска коса, острието и закривената дрьжка
Обр. 173 Novae. Бронзонн предмет.
Abb. 173. Novae. Bronze gegestande.
на която иматъ 100 см. дължнна. Обр. 172-а. Краятъ па дръжката е сиабденъ съ рж-бестъ четирнстененъ гвоздей, въ който била прикрепсна дървепата ржчка на ко-
Обр. 174. Novac. Предмета отъ кость.
Abb. 174. Novac. Aus Knoclien gearbeiteter Gcgcnstand.
сата. Р+.зецътъ в пърхътъ сж силно опп.р-бепн отъ ръждата. Тесло 1’350 кгр.
12.	Глинеиа дръжка отъ жергвена папина 11'5 см. дълга, началото па която за-почва съ стплизирана глава па медуза. Оор. 172.
13.	Едпнъ костень идолъ 13 ем. Обр. 174. Илолътъ заедно съ колонка га, па която е посганенъ, е художествено из-работена статуйка на жена пъ седнала поза. ТЬлото е обличено въ диплеста мантия, единиягъ край на конто виси, хванатъ съ лЬвата ржка, спусната на долу, а д Ьсната —- свита на гьрдитЪ. Гла-вата е покрита съ назжбенъ околовръсть шлемь. Горниятъ край на дръжката е иро-филуванъ четиристененъ капителъ, на който е поставена статуйката, а долннятъ край с прнкреиенъ на четиристрана подставка.
14.	Една грубо обработана отъ кость гола правостояща статуйка на младо мо-мнче 10'5 см. вне., съ силно прилепени и изопнати крака, Вь горния край па гр-ьд-ния кошъ подъ всЪка мишца има но една дупчица, чрезъ конто по-раво били подвижно прнкренени ржцет+., конто сега липсватъ. Главата, прическата на която се спута надъ челото, е покрита съ пазж-бепа но периферията широка шапка, която закрива тила и се спуща до раменегЬ'
Ст. Стефановъ
ТРИКОНХАЛНАТА ЦЪРКВА ПРИ С. БАНИЦА — ВРАЧАНСКО
Между сгариннитЬ разрушен» крепости до с. Чиренъ и тази на връхъ „Мплинъ камъкъ" надъ с. Банина — врачанско, се тулятъ обрасли въ трънаци развалинптЬ на триконхална църква. Тя се намира на около 8 клм. западни отъ с. Баннца въ м-Ьстностьта .Мапастирнщс- отъ гдето почва мЬстпостъта „Селището", въ която при орапе излизать често глинени чирепи. Църк, вата е дълга 15'30 м. и широка 10'20 м. оть вжгре. ДвегЬ копхи и абендата сж. еднакви и чертаятъ правили» полукржгове, конто се допнратъ единъ до другъ. Църк-вата е градена отъ дЪлани мЬсгни камъни,
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
251
размЪсени сь недЬлани. На много мЪста вмЬсто редове отъ тухли личатъ редове оть бигоръ. Врачанско е бога го съ бнгоръ, и често вь много старинни постройки се срЪщатъ редове on. дЪланъ бнгоръ между
Обр. 175. Вапица, Врачанско. Планъ на църква.
Abb. 175. Batrica, Kreis Wratza. Kirchengrundriss.
другия камък-ь. Това най-добре личи въ ср'Ьднов'Ьковната крепость въ видъ па подкова до „Гериза" въ гр. Врана, по пжтя за „Вратцата*, гдето има освенъ редове
огь широки тухли и редове огь бигоръ между камеиитЬ редове. Бигоръ личи и вь зидарията на разрушената крепость „Вла-дишкня конакъ“ пакь вь Враца, въ име-н пето иа Иванъ Баджаковъ, слщо въ зидарията на църквицата па манастира „Св. Троица която се намира на 3 клм. гого-източно оть Враца.
Спойката на трикопхалната църква е отъ едрозърнестъ пТ.съкь и варь. По за-пазенигЬ части оть мазнлкзта й има сла-би следи on. стенопись. Сега църквата представя грамада отъ камъии на вн-сочина до два метра. Споредъ м+.стното предание нЬкога село Вапица се е напирало вь мЬстпостьта „Селището", но следъ иадането подъ робството турцигЬ го взсе,шли при мннералнитк извори, като построили баня, отъ която иде и имсто на селото — Вапица. Легендата казва сжщо, че тогава било разрушено селото, а салата селска църква била превърната на ма-настиръ. Би трЬбвало да се разкопаятъ н±кои отъ стариннитЬ гробове, конто се намирап. около църквата.
Д. П. Б у ч и и с к и
СТРАНИЦА НА ПОЧИНАЛИТЪ
ВАЦЛАВЪ ДОБРУСКИ е роденъ на 11. августъ 1858 год. нт. Хермановъ Мс-стецъ, Чехия. Презъ 1880 год. завьршва класнческа филология вь пражкня уиивер-ситегъ. Веднага следъ завършнането ла университетского си образование Добруски
билъ пазиаченъ по нокана на тогавашното Румелнйско иравигслство за учитель по класическит). езици въ областпата гимназия въ П.товднвъ, гдето остапалъ до 1886 г. Следъ това той е премЪстенъ за учитель въ мжжката гимназия вт. София. Тукъ гой учителствува до 1893 год., когато билъ назначснъ за директор ь на Народния музей. На новата длъжностъ Добруски е останалъ до 1910 гол., когато напустналъ Бьлгария. Tort почина на 26. декемврнй 1916 год. въ гр. Прага. Презъ своето близу седем-годишно управление на Народния археологически музей вь София В. Добруски съ гол+.ма енергия н настойчивость можа да нрибере повечето огь прьснатитТ. по всички краища па Българня подвижки старики. По този пачинъ първоначалната сбир-ка се разрастна до голЬма степень. Осо
бено много внимание е обьрна.тъ Добруски на античнит!. паметници. СтруианитЬ въ nt.KojKO години матернали Добруски подрежда съ номотьта на единъ скулп-торъ и единъ художникъ въ приспособе-нага за цельга Буюкъ-лжамия; по този на-чинъ презъ 1907 год. музейннтк сбирки ставатъ нзцЬло достигши за разглеждане отъ шнроката публика.
Добруски е предприелъ на два нжти разковки въ ограничены разм1рн върху развалинитЬ па ангичнитф градове Ocscus (развалини при с. Гигенъ на Думала) и Nicopolis ad Istrum (развалини при с. Нови Никюпъ).
Оть 1891 до 1909/10 год. Добруски е и час тен ь хонорупаиъ доцеитъ при нашия упиверситетъ по гръцка и рццска археология.
Добруски се е опиталт. да сьздаде н единъ печатент. органъ на музея — известия на Народния музей, гдето ла бж-дагь обнародвани археологически паметни-цн огь ианштЪ земи. Този неговъ почннъ обаче ui.wa уснЬхь, тьй като той не е могълт. да организира сътрудници около себе си. Отъ Известия на Народния музей излЬзла само една книжка презъ 1907 год. Множество отд+.лни статин по архео-логията на иа1иитф земи Добруски е об-народвалъ въ Сборникь за народим умо-творения. Ето сиисъка на по-важнигЬ му трудове на български и чужди езици:
1.	Изъ старата история и география на българскитЬ земи. II год. отчетъ на Област и, румелийска гимназия, Пловдивь 1883.
2.	За римский пжть и за нйкои римски старики вь Тракия, 111 год. отчетъ на Обл. румел. гимназия, 1884.
3.	НЬколко светсния за истурчването на родопскнтЬ българи. Псп., София, XXI— XXII 1887, 332 - 338.
4.	Н+.колко древни надписи, намЪрепи
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
253
въ България, п.т. XXIII—XXIV, 1888, 796— 803; XXVIII—XXX, 1889, 523—527.
5.	.Археологически излирвання въ Запаяна България, СбНу (Мсб) II 1890, 1 —45.
6.	Нкколко исгорико-археологически бе-лежки, п. т.. 111 1890, 41—47.
7.	Материалы по археологията на България, и. т.,< XI 1894, 68 102; XII, 1895. 318—338; XIII, 1896, 398—441; XVI—XVII. 1900, 3—116; XVIII, 1901, 704—812.
8.	Исторически поглелл» върху иумнзма-тнката на тракийскит!. паре, п. т, XIV, 1897, 555—633.
9.	Новооткрига римска воеппа диплома въ България, п. г., XIV, 1897, 634—640.
10.	Inscription de Pizos ВСН XX, 1898, 374—378.
11.	Inscriptions et monuments figures de la Thrace, и. т., XXI, 1897, 119—i40.
12.	Antike Inschriften aus Bulgarien. Arch, epigr. Mitt. XVIII, 1895. 106 — 120.
13.	Trouvaille de monnaies grecques cn Bulgarie, Rev. Num., 1895, 103 106.
14-	Бележки къмъ българската нумизматика, Бълг. прсгледъ, V), 1900, кн. 10, 97—100.
15.	Находки на камснни орхлия изъ разни мкста вт, България, п. т., VI, 1900, кн. 8, 121—122; кн. 10, 130—131.
16.	Deux niolybdobulles bnlgares uniques et inedites. Rev-Num. V, 1901, 259—291.
17.	Три старобългарски царски почата, СбНу, VIII, 1901, 813 -818.
18.	Археологически извкстня на Народния музей, кп I, 1907, 180 стр.
19.	Das erste Militardiplom des Kaisers Maxinnnus. Oster. Jalireshcfte XIV, 1911, 130—134.
1. Д, I-
Д. E. ТАКЕЛА. e нървиять уредпикъ на нумизматичпата сбирка при обособе-ния презъ 1893 година като самостоенъ научена. мнститугь Нароленъ археологи чески музей вь София. Той е роденъ презъ 1832 год. въ гр. Гегуа, Италия. Покой-пиягь Такела е лошълъ въ България още преди освобожденного; той се устаноеява първопачалпо като търгопецъ в ь гр. Плов-
дивъ, дето като любитель усп!.па да съ-бере едва значигелна сбирка отъ бронзови монети, с!»чени огь градовет!» на Балканский полуостровъ, която впоследствие по-ларява на музея въ Пловдива,. Единъ не-
успкхь въ тьрговскитк му дкла го при-нуждава да стане чиповникь при Народ-ната библиотека вт, Пловдив!.. вт. която той подрежла събрапигк тамъ огь по-раио аптнчии монет.
Вт. 1893 г. Такела е повшсанъ за урезники па нумизматичната сбирка при Софийский нароленъ музей, па която служба остава непрек.кснато до 1 августъ 1903 г. Такела почина на 1 юл.ий 1913 г. вьБур-гасъ, въ който градъ той 61 почетен!» нталиаиски консула,.
При все, че Такела не е ималъ никаква научна подготовка по нумизматика, той съ присжщото му трудолюбие и вл+.ченне къмъ старипиит! монети подреди п ониса монетит!» въ повкренага му сборка образцово. А систеяага и разиред1леийето на .монетит!», изложснл отъ пего въ витринит!» за разглеждане, oixa запазени чакь до 1932 година. Той сжщо тъй с постапиль пачалото на нпвептара на монетит!. върху
254
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
фиши, който е ценепъ не само при справки оть практически естество, но и при паучий занимания, Презъ неговото лесетго-дишно руководство на нумвзматичппя отладь, сбиркит!, особено тази отъ антич-нитЬ монети, с±чеии па балканский полу-островъ, се обогатяватъ извьнредно много и по този начинъ пумизматичниятъ отдать при нашим Народенъ музей стана единъ отъ птрвитЬ въ Европа вь това отношение.
Покрай своигЬ занимания съ опрел h-ляне, полрежлапе и нпвептазпране на новь сбирката стжпвашитЪ монети, Такела е отдЪлилъ и по малко време, за да напише nt,коя и друга статия върху н!кои непо-знати до тогава вь нумизматпчпата литера-гура антични монети, съхрапяваин пт. ну-мпзматичната сбирка на музея. Той ни е оставплъ напечатали па френски езикъ слелнитГ. статин:
1.	Description de monnaies grecques de I’epoque imperiale trouv6es en Bulgarie, Rev-Num, 1893, 61—77.
2.	Trouvaille de monnaies romaines en Bulgarie, п. t, 1896, 114—116.
3.	Monnaies atitonomes d’ApoIIonia de Thrace, n. t. 1896, 210 218.
4.	Monnaies inediles de Cabyle et de Mcsembria sur la Mer Egee, п. t, 1900, 257—259.
5.	Acrosandre, roi des Getes? н. t, 1900, 397—401.
6.	La magistrature de Caecilins Mater-nus en Moesie, n. t, 1901, 314—318.
7.	Numismatiquc d’Odcstts (Varna) п. t, 1901, 429—430.
8.	Xumismatique de Philippopolis, п. t, 1902, 174—178.
9.	Monnaies de la Mcsie Inferieure, it. t. 1902, 368 -374,
10.	Cinq rois des Getes, п. t, 1903, 31 39-
11.	Monnaies d’argent autonomes d’ApoIIonia de Tbrace, и. t., 1903, 40 42.
12.	Monnaies de la Mesie Inferieure, it. t, 1903, 203—220.
13.	Une trouvaille de sous d’or byzan-tins (XII s.), n. t, 1903, 380—382.
14.	Un tetradrachine du roi Cavarus, Bulletin internal, de mmiisui, II 1903.
15.	Monnaies de Pautalia avec exemples d’iotacisme, н. т. II 1903.
16.	Une nouvelle monnaie de Cabyle, n. T.
17.	HtKorainiiHTt павликяии и сегаш-iiirrb катод пни въ Пловливско, Сборникь за пар. умотворепия, XI 1894, 103—134.
Т. Д. Г.
АНАСТАС Е Д. ЧИЛИНГИРОВЪ*), с роденъ на 8 априлъ 1884 г. въ Шуменъ. Завършилъ с педагогическит Ь курсове въ родпия си градъ презъ 1903 г. Оше като ученикъ, упжтвапъ огь учителя си Ра-фаилъ Попова., той нроявилъ голЪмъ лн-тересъ кьмъ археологията и вземалъ участие въ предисгоричсскптЬ проучвания и разкопки па учителя си въ околноститЪ на Шумепъ. Го.тЬмо значение за по-пата-тьшнитЬ занятия на покойния су имали дветЪ години. конто той прекаралъ като учитель въ с. Султапъ, Шуменско. Тукъ той скоро открива, че могнлата, върху която е била построена училишната сграда, е имала прелисторнчески произходъ и заночва да я разкопава.
*) НАД V (1915). 220 сл.
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
255
Презъ 1904 г. Анастасъ Д. Пилинги-ровъ и два вь София, лето съ подкрепата на брата си, писателя Стилиянъ Чнлииги-ровь, постжива пт. университета, за да про-дължи образование™ си по естествешггЬ науки. Следъ времснното закриване на университета презъ 1907 г. покойниять заыи-нава за БЕлградъ, лето рабоги при сръб-ския архсологъ-предисгорикъ М. Васичъ. Презъ 1909 г. Анастасъ Чилиигировъ завършва образование™ си въ Софийский уииверсптетъ и постжпва като учитель въ I Софийска мжжка гимназия, отъ дето бива командированъ на занятие въ Народния археологически музей Презъ 1911 г. по-койпнятъ билъ изпратень да се специали-зира въ Берлинъ подъ руководство™ па известии» археологи проф. Хубертъ Шмитт-. Войнага презъ 1913 г. го заставя да се в ьрне обратно въ Българня, по скоро той заминава наново за Берлинъ, за да пролижи образование™ си. Новата война го припуждана повторно да се върнс въ Бъл-гария, дето той прнсгига въ начало™ па окгомврий 1915 г. Разстроенъ отъ про-дължитслна нервна болесть н нзтотепъ отъ преенлени занятия, Ап. Чилиигировъ почи-налъ па 30 мартъ 1916 г.
Презъ 1910 г, Чилиигировъ е обнарод-валъ въ Сборника за народим умотворе-ния (томь XXV) една значителна студия върху костнитЬ идоли отъ прсдисториче-ското селпше Султанъ, съ която статия той засвидетелствувалъ своята подготовка за паучепъ трудъ и покззалъ, че умЬе да цени проблемитЪ на предисторическата наука. Чилиигировъ е усърденъ сътрудникъ въ Известия на археологического дружество, той нише Сжщо въ Трудъ, Илю-страцня, СвЬтлина, Природа. Списание на инженеро-архитектното дружество, Българска сбирка, Перноднческо списание, в. Лень и сръбския Старинар.
Ч-ллиигировъ се отлнчаналъ съ своего трудолюбие и съ своята преданность къмъ специалностьта сн. Презъ последнитЪ години на живота си Чилкнгиронъ ио-светилъ всичкото си време и вснчктггЬ си сили изключително на научнит! си занятия. Суш.о и като чиновникъ Чилиигировъ
се отлнчавалъ съ голЪма добросъвестпость и предапость къмъ работяга си.
Съ рзнпата смърть на Чилиигировъ българската предисторическа наука е загубила единъ много цененъ наученъ работки къ.
И. В
ГЕОРГИ ТРАЙЧЕВЪ е роденъ въ Со фия па 2. III. 1880 гол. За иеговою образование и други данни огъ живота не при-тежаваме сведения. Като фотографъго виждаме въ Народния музей на 1. VII. 1914 г.-презъ време на войната. Прели това гой, служи за кратко време като фотографь въ Дирскцлята на полицията (12. V. 1898— 1G. И. 1891), после писарь въ Столичного градоначалство и фотографъ нт, Министерство™ на народното просн+лцение (15. III. 1905 — 31. VIII. 1914 г.) Огъ мннистер-ството Георги Трайчевъ постжпва въ Музея, гдето служи до края на октоиврпй 1935 г когато го заварва сяъртыа (29. X. 1935 г.).
Георги Трайчевъ сс отличаваше съ бла-гия сн характеръ, сь добродушие™ си и съ готовностьта си винаги да услужи. Засганалъ въ редицата на първитЪ паши туристи, 1 еор-ги Трайчевъ обичаше прйродата, обичашс да прави излета, а заедно съ това той при-
25G
НАРОДЕНЪ АРХЕ0ЛО1 ИЧЕСКИ МУЗЕЙ
добн тукт. н качеството да наблюдава и отдели хубавото. Тази изострена наблюда-le.niocTi. внждаме по-късно вь всички снимки па Трайчсвъ. По служба „ли не по служба. Трайчсвъ не изпускаше да спеме вси-чко снова, което chine необходимо не само за момента, но и за всЬкакпи бжлеши изуч-вания отт. всички кржгове из пауката. Само до прели нкколко голини Трайчсвъ бЬ единствениягь гьрсенъ фотографь.у когото можеха да сс намфрять подходящи снимки било огь спецнални археологически пли исторически паметпици, било битови сцены, носин, стари паши кжщи, прнродни забе-лежителности и пр. ПърпитТ. години на списанието „Български турнстъ" сж пълни сь негови снимки, неналмииати по доку-менталность и до сега.
Георги Трайчевъ има обаче особена заслуга за Народния музей. Той е първиятъ фотографъ-основатель на фотографного ате-лие, което вт.прТ.ки че се измннаха тол-козьголини отт. неговата смт.рть, все ouie сс обръща за помощь кт.мъ иеговитЪ снимки. Защото Георги Трайчевь бЬше не само фотографа., но и добт.ръ организатор!.. Всички негови снимки сж подрелепн въ хубави албуии, всички стъкла-негативи сор-тирапи и запазепи добре въ специалнн дьрвени сапдъчета. Само отт. времсто на I сорги Трайчевь има събрапи повече отт. дессть хилядн снимки па археологически паметпици. Това е само по себе си елно много го.гкмо богатство-
Георги Трайчевъ почина като пойпикъ на поста си. При иравене снимки вт. Маляра и въ близкого село Калугерица, Трайчевъ се олраскпа леко, рапичката бьрзо сс инфсктира, и въпрЬки взетитТ. мЬрки на самого мЬсто, а после и въ Александро-вата болпнцз, той почина on. тази раничка на 29 о кто м ври й 1935 г.
Георги Трайчевъ рстани грайпн следи вт. развириего на археологического дкло въ България.
И. В.
АРХИТЕКТ ЬТЪ Д-РЪ АЛ. РАШЕНОВ'Ь Архитекп. Д-ръ Ал. Рашсновъ е ро-дснъ въ ДрЪново на 19. П. 1892 г. Основ
ного образование завьршилъ вт. родния сиградъ, а гимназия га въ Габрово. Вышнего си образование нолучплъ вь Прага нрезь 1921 г. Взелъ участие въ балканската война въ 20. полкъ. Ранснъ е при Гнилане. Нрез ь време на първата свктовпа война за-вършилъ школата па за пасни гк офицеры
въ Скопие. Служит, следъ това вь 18. полкъ. Билъ е преподаватель но архитектура вь срЕ.дпото технически училище София, следъ което премннава на служба архитектъ при Народния археологически музей, дето работи цкли 14 голини до смъртьта си (4- IV. 1938 г.).
Оше като стуленп. к после като учитель г. Рашеновъ е проявит. интересъ кт.мъ старого българско нзкуство. Иптере-сътъ му къмъстарата архитектура е билъ за-белязань и добре оцсненъ on. К. Шкорпилъ, кой го му възлага още нрез ь 1918 г. раз-копаването на базн.тиката при Фаидъклн и тази при Джанаваръ тепе. Като музеень архитекп. г. Рашаповт. развива голФма и плодотворна дойность. Той събира мате-риали оть старата ни архитектура, каго сжщевременно се заема н съ заздравява-нето и реставрация на старинитк. Плодь на подробны обмЪрвания и изискапн чертежи е каплталниять му трудъ върху Мс-семврийскптк църкви, издание на Бт.лгар-
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
257
ския археологически института., По-важ-нигк му реставрации сж иа църквата св. София въ София, Баллуиновага кула и Пор-тата на Царевецъ въ Тьрново, кжщата-музей „Ив. Вазовъ“ въ Сопота., клицата-музсй „КаблеТпковь" въ Коприщица, църквата въ Асеновата крепость при Асенов-градъ, Кржглата църква въ Преславь, църквата въ с. Горна-баня, Дупнишко, църквата въ Драгалевския манастиръ и пр.
Значението па Рашенова е прели всичко на пионерь. Той е първиятъ нашъ музеенъ архитектт., първиятъ архитектъ-археологь. Наистина, могать да се иаброятт. редь ар-хитекти у насъ, конто следъ освобожде-нисто сс интересуватъ за нашит!; стари паметпици. Обаче Рашеновъ е първото те-хничсско подготвепо лице у насъ, което се посвещава па археологията. Заздравява-пето на старииитЬ, една непозната у насъ до тогава область, взема своето начало сь Рашенова. Той въвежда за пръвъ пжть у насъ опредЪлени начини на заздра-вяване и съ реставраторската си дейность и съ проблематиката на вьпроса, която излага въ редь свои статии, поставя се-риозно начало вь гая тъй важна область. Той се опитва и съ релъ голкмн идейни реставрации па гол+.мата базилика въ Плиска, иа Кржглата църква въ Преславъ, на многобройнитТ. мессмврийски църкви. Но негови указания сж изработени за Народния музей многобройпи модели на наши стари паметннци. Рашеновъ се за-стжпвалъ винаги енергнчно за запазването на нашитЪ стари селища, а нрезь 1937 г. при пегово дейпо съдействие се изработи законътъ за запазване на стариннитк постройки, който днесь е едно важно до-пьлнение на закона за старииитЬ.
Покойниятъ архитектъ Рашеновъ се отличаваше съ го.тЬмо трудолюбие и за-пятията му ot.xa твърде разнообразии. Но-край паучната си работа и чисто музей-ната дейность той упражняваше и архи-текгурна практика и държеше много да не загуби контакть съ практического приложение на архитектурата. Той бЬше едипъ добьръ и търсенъ желЬзобетонистг. и имаше аябицнята да постигнс синтеза между
.модернага архитектура и старобългарскитЬ форм». Той участвупаше дейно въ друже-ствення животъ на архигектуриата коле-гия, билъ е редакторъ на Списанието на инженерно-архитектурного дружество (отъ 1923 до 1926 г.),а после ина списанието Архигекть(1927—1932). Каго редактора., заедно съ стремежа да държи в ь контакть архитектитЬ съ нового на запада и у насъ, гой се стреми да ги запознае и съ старата българска архитектура. Той б+.ше редовенъ члевь па Българския археологически институт. и вземзше активно участие вь ра-ботитТ. иа института.
По-важни отъ литера гурнигЬ му тру-лове сж:
1.	Стилъ въ българската архитектура, сп. Златорогъ, г. 111. 1923 г.
2.	Нашиятъ чардакъ, сп. Златорогъ, г. III, 1923 г.
3.	НашигЬ градове, сп. Златорогъ, г. III, 1923 г.
4.	Реставрирапе на старнтЬ архит. па-метници, сп. Златорогъ, г. IV, 1914 г.
5.	Площадътъ на Народния теагьръ — сп. на Инженер, архит. д-во г XXIV — 1924 г.
6.	Църквата въ Абоба — Плиска, сп. па Инж. арх. д-во, г. XXIV. 1924 г.
7.	Запазване на архитектур!!» памет-ници, сп. на Инж. арх. д-во, година XXIV, 1924 г.
8.	ЛЬтпиять дворецъ вт. Царска Би-стрица. сп. на Инж. арх. д-во, г. XXV, 1925 г.
9.	Подържане на старннната църква Св. София, въ София, сп. на Инж. арихит. д-во, г. XXVI, 1926 г.
10.	Старин пять български град ь. сп. на Ипжинер. арх. д-во, г. XXVII, 1927 г.
11.	Кжщата на Каблеичковъ въ 1<о-привщица, Годишникь на Народния археологически музей 1922—1925 г.
12.	Изграждането на пъркиата Св. Не-дЬля, сп. Архитектъ, г. I, 1927 г.
13.	Новата българска архитектура, Го-днн111И1съ на журналнстнтФ, 1927 г.
14.	Архитектурата презъ „Златния в4къ“ на Симеона, сп, Архитектъ, г. II, 1928 г.
Народенъ археолог, музей
17
258
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
15.	Възс>аповявапе на църквата Св. София въ София, сп. Архнтектъ, г. III. 1929 г.
16.	Модерна архитектура и конструкт и-визъмъ, сп. Архнтектъ, г. III, 1929 г.
17.	Регулация на старинния градъ, сп. Архнтектъ г. III, 1929 г.
18.	Българската архитектура следъ осво-божлението. Юбилеенъ сборпнкь па гр. София.
19.	Византийска н българска архитектура, сп. Архнтектъ, г. IV, 1930 год.
20.	Българската школа вь византийски стиль — Известия на Бтдтгарския археологически ннститугь, т. VI.
21.	Запазвапе на архитектурпш к памет-ппци въ Закона на старннитк, сп. Архи-тектъ, г. IV, 1930 г.
22* 1Мссе.мврийскигЬ църкви, отдЪлна книга, издание на Бьлгарския археолоти-чески ннститугь.
23.	Мадарскиягь строежъ, Сборника. „Мадара*.
24.	Реставриранс па църквата Св. София въ София, Годишннкъ на Народния музей, 1933 г.
25,	Крепостьта при Мезекъ, Известия па Бьлг. археол. ннститугь, т. XI.
26.	Църква Св. Георги вь София, сп. Родина, г. II, кн. 2.
Освенъ тона, нубликувани сж въ списания рисунки и чертежи па стари каши и архитектурпи детайли, а отдЪлно е издадсиа картнпата — реконструкцията на църквата въ Плиска.
На междупародния конгресъ по история на изкуствата презъ 1933 г. въ Сток-хол.мъ Рашеновь е извратиль въ резюме „Общи черти вь варварската архитектура па гермапскитк пароли и на българитЬ следъ великого преселсние“, което е до-кладвано и печатано въ отчета па кошреса.
II. К.
РАФАИЛ Ь ПОПОВЪ*. Рафаилъ Но-повъ е роденъ па 14, август!, 1876 г. въ
1 Изъ статията Рафаилъ Пиповъ уть д-ръ Ив. Бурсщъ въ Известия па бълг. пешерно д-во, ки. II (1943).
гр. В.-Тт.рново, Първопачално и гимпазн-ално образование полумиль въ родиия сн градъ, а презъ 1896 г. се записва сгуденть въ Висшето педагогическо училище, и то въ отдела по естествепи пауки. Като сту-дептъ той проявява особена склонность къмъ изучавапе на геологията н палеонто-
логия га. Този паучснъ иптсресъ виждаме у Рафаилъ Поповъ огне презъ 1898 и 1899 г., когато той извьрщва па свои разноски разкопки вь ГолФмата и Малката пещера при Преображенская манастнръ, дето Памира въ изобилие оетагьцп отъ днлувиални бозайпицн и оетагьцп отъ орудия на първобитния чов+.къ.
Следъ завършвапе па внешето си образование презъ 1901 г. Рафаилъ Поповъ бива назначена, като учитель по естестне-пит-fc науки нт, Шумепското мжжко педа-гогнческо училище. Богатата сь старинни паметници Шумепска околность събужда у младня учитель голЬмъ иптсресъ и къмъ историческою минало па тоя край. Презъ 1902 г. Р. Поповъ събира нкколко любо-зпателнн шумепскн граждани и учители и осповава едно археологическо дружество съ „Окржжеиъ археологнчекн музей*. СИь това време започватъ и проучванията око
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
259
ло Махара. Той първъ посочи на Мадар-скня край като па богата ськрови щипца за изучаваие миналого на източннгЬ части на Балканский по.туостровъ
Hafl-голЬмото археологическо откритне, коего Р. Поповъ нанрави още презъ 1905 год. е намиранего и изкопаването на така нарсчената „Чатэларска Омортагова колона" при с. Чаталаръ (Крумово), Пре-славско.
Едповременно съ проучванията около Шуменъ Р. Поповъ обхвата и други местности и обектп. Така презъ 1906 г. той започпа нзучаването на пещеригЬ при с. Б4ляковсцъ, Търновско. Презъ 1907 г. той разкопава К од жа дер м е и с к ага п ре д и с тор и ч е ск а могила до Шуменъ. Презъ 1908 г. слелва Де не на га м о г и л а ло с. Салманово, Преславско.
Съ гкви сн обширни извъиучнлпшин работн Р. Поповъ обрьша скоро внима-иието на Мннистерегвото на народного просвещение, и той зоне въ края на учеб-ната 1909 г. билъ ко.маилированъ на занятие въ Народния археологически музей, дето е трЪбпало да постави основата на бжлещия предисторически отдЕлъ.
За ла се подготвп обаче за тазн отговорка работа Р. Поповъ бива изпратенъ за две години на специализация вь Перлинь при професорнгЬ Gustav Kossima и Hubert Schmidt. При завърщапето си оть Берлинъ Р. Поповъ има възможпость да посети музеитЬ въ Дрезденъ, Прага. Висна, Булапеща, Загребъ и БЬлградъ. Въ тази си обиколка той се занозпава сь начини-тТ, по конто тръбва да се подреждатъ археологически и преднсторичегки сборки и музеи.
Завърпалъ сс презъ 1911 г. отъ чужбина, Р. Поповъ се заема усьрдно ст. съз-даването па предисторическия отдЪлт. при Музея, какъвто отл+..ть до гогава музея не е притсжавалъ. За да се снабди отдЬ-лътт. сь материалн, Р. Поповъ завочва да разкопава пещерата Моровица при с. Сложено, като продължава разков кит к си въ Деневата могила при с. Салманово, Преславско. Следъ свьршвапе па Балканската ойна Поповъ презъ 191-1 г. наново поема
проучванията на Коджадерменската могила. Събрапиягь огроменъ паученъ материалъ Р. Поповъ грижливо и съ голТ.мъ грудь подрежда вь новосъзладення предисторически огдЬлъ, па който от.тЕлъ той става презъ 1914 г. редовенъ уредникь.
Презъ време на обпюевропейскага война Р. Поповъ служи като санитарь въ IV м±стиа воепна болшща въ София, а веди а га следъ свършването на войната той се захваща наново съ изоставеиитЬ си научпи занятия. Така Р. Поповъ продължава разкопкитЪ па пепгсритЬ при с. Б+,-ляковецъ, обнародвани въ кпигага .чу „Бк-ляковското плато, пещсри и доисторически селища."
Презъ 1925 г. Рафаилъ Поповъ иа-правн ново ценно откригие за науката — сжществупансто въ българскитЪ пещери на палео ли тната, на старата каменна култура при тара Кар.туково. Тукъ. въ пещерата Т ем па л у и к а, той огкри обилии остатьци отъ тази споха заедно съ множество кости огь животин. съ КОНГО ЧО-вЬкьгь па палеолита е водилъ тогава борба. Всички изелсдвания отъ тази пещера сж публикуванн въ книгата „Нсшера-та Тем пата дупка, ново находите на палеолита въ България." НаучнитЬ му публикации по-къспо могатъ да се вилять обнародвани въ Изпестията на Бьлгарския археологически ииститутъ,
Едно отъ най-круппитЪ начинания па Р. Поповъ е инициативата да се проучатъ осповно всички старики подъ скалитТ. на Маляра. Като учитель той работи тукъ още презь 1902, 1903 и 1908 г., а презъ 1924 г., когато проучванията при Малара наново се подематъ, за руководитель на тия разкопки е посочень Р. Поповъ. РазкопкитТ. съ малки прекжевапия и съ нЬкои промЬни вь ржководнпя персонал ’ продължапатъ до 1936 г., като се разши-ряватъ и върху Мадарското плато, Ма-ларската крепость и Мадарското поле. Всичко извършено и изеледвано въ Ма-дарския край се нубликува огь Народния музей подъ руководство™ на Р. Поповъ въ два тома „Мадара, разкопки и п р о у ч в а и и я. “
260
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Презъ 1929 г. Р. Поповъ е пазначепъ за лиректоръ на Народния музей, кояю длъжность той заема до 1938 г. Като дирек горт. Р. Попове освенъ съ голЬмата административна работа продължава да се занимама съ строго научнит+. си работи. По това време той сьздава и подрежда пародии исторически паркове около бележититЬ български исторически мкста. главно Мадара, Плиска и Преславт. Едновременно съ това той положи оснс-витЬ и на мЬстния музей подъ скалитЪ на Мадара, кой!о лава нредетавз за ц!.-лия Мадарски край.
Научната лейность на Р. Попове като професоръ, като обшественикъ и музеенъ работника, се оценява впсоко както учась, така и въ чужбина. За гЬзи му научи и качества той е избряпъ и ла дописенъ члснъ на Българската академия на иаукитЬ.
На 15 августъ 19-10 г. Р. Попове, па-вьршилъ 6'1 годшпна възрастъ, следъ кратка и мжчителпэ болесть, почина, каю остави едно голЪмо праздно Micro вт. сьз-лалената оть пего прелисторическа паука у нась. Ще тркбвать ла минать оше редъ години, за да може напълно да се оцепи нзследпачъть на нашего предисторическо мипало.
Вь ткзи кратки бележки, взети отъ хубавата стадия па Д-ръ Ив. Буреть за Р. Поповъ, печатана въ Известията па българското пещерпо дружество, кн. II, не се дава списъкь па научнитТ, и други статин на покойник. Този списъкь е да-депъ вь горна га сталия.
И. А. МУШМОВЪ е вториятъ следъ Такела уредникъ, който се е занимавалъ само сл. ржководството на нумизматичната сбирка пи Народния археологически музей вь София. Той е роденъ на 14. май 1869 г. вт. ip. Струга. Оше въ раина възрасть се е иреселилъ вь София, дето завър-ши.’П. фреиския колежъ. Следъ това е учи.ть една година въ Парижъ политически науки.
Въ 1894 год. Мушмовъ постя ива като секретарь-емкгководигель въ Народния музей, на която служба той остава до 1918 год., когато заема нрел.тожената му отъ
тогавашния лиректоръ па музея Б. Фнловъ длъжность уредникъ на нумизматичния от-дЬлъ, при все че не е ималт. каквато и да е теоретическа и практнческа подготовка по нумизматика. На тази длъжность иокойниять Мушмовъ остана до 1931 година, когато се пенсионира.
Макарь и самоукъ, Мушмовъ блаз озарение на своята работливость и любезна-телиоегь можа да развне полезна лейность въ пов1рения му отдЕлъ. Презъ време на пеювото уредиичество oixa прибрани вь Народния музей и лоста важни вь научно отношение колективни находки на монети, между конто особено забележителна е на-ходката на римски депари отъ с. РГ.ка Девпя, Варненско. Оше въ пачалото на своята лейность като уредникъ на пумиз-матнчния отдЪлъ Мушмовъ обьриа внимание па моиетнгЬ на българскитФ царе. Въ непродьлжителпо време той можа ла обнародва множество монет на български царе, нспозпатн ло гогава въ пумнзмати-ката. Презъ 1024 г. Мушмовъ обобщи ре-зу.тгатигЬ огь своитЪ проучвания въ полета на нумизматиката на българскитЪ царе въ книгата си „МоиетнгЬ и печати 14» па българскигЬ паре", която за дълги години те остане справочпикь за всички, конто
НАРОДЕН Ь АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
261
борапять съ старитк български монета. Независимо отъ работата си въ отдкла, Мушмовъ пишете статин и съобшения въ софнйскитк ежедневпици за различии но-вооткрити монети, като по този начинъ се стараеше да популяризира нумизматиката между широка, кржгь читатели.
Нлодовитага дейность на Мушмовъ въ полето па нумизматиката па балка пеки гк земи бк оценена и той б! избран?, за члепъ на множество паучий институты и нумизматнчни дружества у насъ и вь чужбина, (вж. ПАИ XIV 1943, 182),
Между но-важнигЬ печатана работи на Мушмовъ заслужаватъ да бждатъ отбе-лезани:
1.	А н т и ч и и т Ъ монети на Балканский полуострова. и монетит!. на б ъ л г а р с к и г +, царе, София 1912 год., стр. 509 и 72 табл.
2.	Българскитк монети съ двуглавъ орелъ НАД III, 1912, 81—84,
3.	Две неиздадени български монети, НАД III, 1912, 224—234.
4.	При пост. къмъ българската нумизматика, НАД IV, 1914, 49 -69.
5.	Нови български монети сь конници, НАД VII, 1919—1920, 124—128.
6.	Нови български монети съ двуглавъ орелъ, ИДИ I, 1921—1922, 61—67.
7.	Монетит!. и п еча ти it на б ъ л-г а ре кит!. царе, София 1924, 197 стр. и 7 табл.
8.	Сребърни монета на Асенъ II и Георги I Тертеръ, НАН I 1921—1922, 177—185.
9.	АнтичпитЪ монети па Пловдивъ, ГПНБМ, 1921, 5—107.
10.	Една нова сребърпа монета на царица Ирина съ сипа й Михаила, Сбор. Зла-тарски, София 1925, 185—186.
11.	Монетит!» и Монетарный» тк на Серди ка (Материалы за исгорията на София, кн, VI, 1926, 222 стр. и 12 табл.)
12,	Монетитк на тракийскитк царе, ГПНБМ 1925 (1927), 159—256.
13.	Un nouveau boullotirion byzantin, Byzantion IV, 1927 — 1928, 189—191.
14.	Византийски печати съ значение за българската история,МакПр. V.1929,90—96.
15.	Cue monnaie d’argenc de I’empereur Alexandre, Byzantion IV, 1931, 99—100.
16.	Un sceau en plomb du tsar Kaloyan, BS IV, 1932, 135—138.
17.	Неиздадени български монети, ИДИ VI, 1932, 221—240.
18.	Lc t г ё s о г numismatique de R 6 k a-D e v n i a (M а г c i а п о p о I i s), Sofia 1934. стр. 139 и 5 табл.
19.	Византийски оловнн печати отъ сбирката на Народния музей, ИДИ VIII. 1934, 331—349.
20.	Срацнмирови монеты съ двуглавъ орелъ, BS VI, 1934—1935, 213—220.
21.	Une monnaie byzantine en argent avec 1'aigle biclplialc, HAH X, 1936, 298—301.
H. Мушмовъ почина въ гр. София на 31 януарий 1942 година.
Т. Д. Г.
ПЕТЪРЪ МУТАФЧИЕВЪ е роденъ презъ 1883 г. въ с. Воженци. Училь вь Габрово, Плквенъ и Русе, Мутафчиевь учителствува нкколко години изъ Плк-пепско, преди да еледва въ Университета. Веднага, следъ като го завьршва вз. 1910 година, той поетжпва вь Народния археологически музей, като единствен-), уредникъ покрай директора и секретаря.
2G2
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Съ свойстпепата си енергия той се заема ст. археологичната работа и изъ обшата маса отт. пай-разнообразии старипи, при* брани иг Музея, той отбнрл, описка и проучва гЬзи, конто пронзхождатъ огь ср-ЬдпигЬ Векове. Мутафчиепъ с истнн-скиятъ създате.п. на срЬдповЬковния му-зееиъ отлЪлъ, който е и собствено бъл-гарскиятъ отдЬлъ, защото обхваща и проучва, оспепь равно и чистовпзаптийскнг!. паметпици, и тЬзи на прабьлгарската епоха, па и тЪзи на византийского и турского робегво до самото пи освобождение.
Подготовката по археология па историка не се струна достатъчна па чов"Ькь толкова съпестень като Мутафчиепъ. Той работ» усърдно да попълни сама. позиа-нията си въ новата за него область, из-писва — ако и съ голГ.ма мжка — книги по срТ.дновЪковпа археология и архитектура, чете, проучва, сравняла. Неподвиж-нит+» старипи — църкви, градища, крепости — едино спирать вннманието му. Той пжтува, измЬрва и изеледва » т+.хъ. Руководи н разкопки па ср-ЬдновЬковни па-метнини, и то съ рЕ.дка добросъвкстность и внимание. Издана резултатитЬ отт. рзз-копкитЬ, и тЪзи негови рабоги — „Е.тен-ската църква при Пирдопъ1*, „КръстОвид-пата църква при с. 1<лисе-кьойи, „Базиликата при Чобанъ-дере" (последпата заедно сь 10. Господинова.) — сж образцови въ вс-Ько отношение. „Работа та па историка на изкуството щ+.ше да бжде .много у.чес-непа-, казваше безкрайпо взискателниятъ византологъ Габриель Мийе, „ако всички паметннци иа източтю-християнското из-куство б"Ьха така добре проучен» и изеле-двани, както издаденнтЪ оть Мутафчпева“. Съ сжщото ссриозпо отношение кт.мъ па-метнишпТ. на старината сс отличаватъ и по-малкигЬ археологически работи на Му-
тафчнева като „Цьрковпн старики огь XVII и XVIII вЬкъ", ИАД II (1911), „НЪколко бележки за Хисаря и околность-та му,' ИАД III (1912 — 13), «Старипи оть Месемврия". ИАД IV (1914) какго и докладптЬ за командировки?! му. Едва по-късно иаметниц»т+., засегнаги въ сдинъ отт. тЪзи доклад», бидоха нздаденн въ Сборника на .Академияга на НаукитЬ подъ заглавие „Изъ паишгЬ староилапип-ски монастири (ки. XXVI, 1931).“ Рсзулта-тит+. огь проучванията му въ СрЪдпого-рието б!ха публикуван» оше презъ 1915 год. като кн. П на Матсриа.тпт! за архео-логическата карга на България — „Стари градиша и дру.мове изъ долипата па Стр1ма п Тогюлница".
По Мутафчисвъ ст.всемь не прекарва десеттТ. годинн, презъ конто се числЪше къмъ .Музея, само въ археологични занимания. Въ това преме той изкарва воен-иата сн служба, участвува и въ балкан-ската и междусъюзнишката и въ cbI.tob-пага война и се връща вт. Музея едва въ края па 1918 г.
Когато се б!ше вече сдобилъ съ опази разнообразна подготовка, която е иотр+.бна за правилио и уеггЬшно боравене съ на-iiinrb ср-Ь.дповЬковни паметннци, Мутафчиевъ папустна Музея, за да се върне съ специалнзацията си вь Мюнхена, и препо-давапето си въ университета кь.мъ чн-стата история. А нашата ср+.днов1ковна, т. е. българска археология и тогава, както и сега, нмаше нужда on. сериознн н под-готвени специалист», вм+.сто лекоп+.рннтЪ дилетант», кон го Мутафчиевъ толкова пе-навиждаше и конто съ такава безон-овор-ность продължавап. да обрътатъ и пре-врыцап. вс1цествеиит1; паметпици отъ нашего минало.
В. И в а п о в а
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
ПРЕЗЪ 1942 I ОДИНА
ГП’ЕДИСТОРИЧЕСКИ ОТДЬЛ'Ь. Презъ 1942 година вь предвсторичеекия от-л+-.ть сж. ностжпплн сравнителпо малки предмета. Много оп. новооткрнтитЬ предмета ня hero вь Народния музей се прибирать нт. мЬстйнтЪ музейип сбиркп. Сбпр-кнтк на огдЪла се увеличат г ь главно отъ старипи, открнгн при разконки. Порадн н.чк.ночителпитк времена разконки отт. страна на отдкла презъ годината не сж пр.шенн. Презъ годннага вь отдкла сж поступили 6 предмета. Отъ тЬзи предмета но-ннтересни сж: една бронзова бралпа и две плоски мелни брадви, нам крепи заедно до. с. Гарваново, Хасковско.
Броять на предметаrh въотд+.ла вь края на 1941 г. е бн.гь 6.420. Ст. постжпилнт! 6 предмета толи брой пт. края на отчет-п.чта 1942 година достнга цифрата 6-426.
СТАРОВ ЬКОВЕН Ь ОТД ЬЛЪ. И презъ 1942 година отдклъгь 6Ь лишен ь on. уредиикь и асистснтъ. Тази лнпса ее чувствува и при увелнчапането на броя на предметитк въ сбпркнтк на отлЬла. Дол-ната таблица дана нагле.тно претсгава за движението на новопоетжпн.тигк предмета презъ годината.
Вроизопнтк предмета ноказанп въ таблицам сж главно части огь колесница, нам крена при Свилепградъ.
СРЬДНОВЬКОВЕНЪ ОТД ЬЛЪ. Презъ 1942 г. вь отдела сж поступили 76 предмета. Новнтк предметн по видь сж:
Икони	35
11 [а мп и	12
Предмета за личпа украса 11
Каменни части и арх. „	6
Сждовс	3
Кръсгове	3
Разни	6
По материал ь предметнтТ» сж: 3 златил, 7 сребьрни, 37 лърпени, 12 книжки (тампи), 7 бронзовн, 6 каменни, 2 желании, 2 отт. седефъ и кость.
.Между новнтк прилобнвки една оть ияй-пепнитЬ сж тригк златой пръетепа. Единиягъ on. Видинско е прабългарски и на плочката му с гравнранъ знакъ, ка-кьвто знаемь отъ прабългарскигL находки. Вторпятъ е раниопнзантийски и се отлнча-ва съ художествепата си изработка. Тре-тиять нр ьстенъ-печагь, нам крейт. вт. Врачанско, е забележигеленъ съ имего на с е в а с т а X и н а т ь, който го е носила..
Видъ на предметитк
1.	Статуи отъ камъкъ
2.	Оброчнн п.точн
3.	Разни отъ камъкъ •
1. Надписи гръцки • •
5.	Надписи латински
6.	Предмета отъ злато
7.	Предмета отъ сребро
8.	Предметн отъ бропзъ
У. Предмета отъ глина
10. Геми ............
11. Разенъ материалъ ;
Въ края вл 1911 г.	Поступили презъ 1912 г.	Вснчко
196	—	
910	—	
304	—	
360	—	
223	—	
365	—	
41Л	—	
1361	24	138.5
1012	—	
177	—	
1102	—	
6.425	24	6.449
264
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Отъ другит! металпи предмети къмъ прабьлгзрската епоха се отпася едно укра-сено жел!зпо стреме съ сребърна инкрустация.
За отбелязванс сж и два богато орна-ментиранн предмета — една сребърна по-златена кутия и едно блюдо, вероятно ве-нецианска работа on 17 в!къ. ТЬзи предмет» сж важни за проучаване художе-ствепото златарство вь нашит! земи.
Съ новопостжиилигЬ предмета броятъ на сбиркит! въ огдЬла е достигпаль циф-рата 3.356.
НУМИЗМАТИЧЕНЪ ОТДЬЛЪ. Презъ 1942 г. за сбиркит! па вумизматичния от-д'Ьлъ с ж придббити чрезъ откупуване и дарения 116 монети. Освень единични монети, за сбиркит! сж придобити н три от-дЪлпи находки. Едната находка се състои отъ 45 дребни сребьрни монети па Тра-кийския Херсонесъ и 5 — на Парнонъ. Другата находка съдържа 8 бропзови монети на гр. Маропея, и третага — 11 брон-зови императорски монегн на гр. Ьизия.
Заедно съ придобититЬ презъ 1942 година монети, общий брой на монетит!, паричнит! знаци и други предмети възлиза на 117.279. И презъ тази година отдЪлътъ е билъ удостоена, съ внимание отъ страна па Н. В. Царя Той изврати като даръ за сбирката съвременни иарични знаци отъ най-нови1! монети на Ватпканската държава.
Оть дадепит! по-долу таблици се вижда, че отъ прилобивкит! най-много-числепн сж монетит! отъ античнит! гра-дове па Балканский полуостровъ. Съ най-много екземпляри сж засгжпени гр. Бнзня — 12 и остров ь Тасос ь — 17.
Црезь годинага отдЪлътъ е правилъ усилия да попълва серияга си отъ монети иа визаптнйскнт! император» отъ XIV в.
Като най-цепна придобивка презь 1942 година могатъ да се см!татъ трит! оловнн печати на царет! Снмеонъ и Петъръ, р!дки и цснни сфрагистични паметници оть пьрвото българско царство.
Разпределенпето па монетит! по видъ и материалъ е показано въ тукъ при.ю-жепит! таблици: I, II, III, IV, V, VI н VII,
Таблица I
Видъ па монетит!	злато	сребро
Гръцки . - -  ...	—	Я
Римски 		2	5
Византийски	—	—
български 		—	—
Западноевропейски	1	2
	3	15
ХУДОЖЕСТВЕНЪ ОТДЬЛЪ.		"Голо-
жението па художественна отдЬлъ вт. края на 1942 г. може да се изразн въ следна-та таблица:
Картини въ маслена боя	442
Акварели	156
Рисунки	1657
Гравюри	878
Скулптур»	83
Репродукции	,ч
Архнвпи материал»	4
Всичко 3.222
медь	акм.	олово	книга	всичко
89	—	—	—	97
4	—	—	—	11
4	—	—	—	4
—	—	3	2	5
2	4	—	—	9
99	1	3	2	126
Между придобивкитЬ на огдЬла за от-белязвапе сж картината на хърватския художника. Бела Чикотъ Сесия Iimocentia, която Н. Ц. Величество благоволи да подари на .Музея, и орнгипалпия портрет, па князь Александъръ Батепбергь огь Ив. Димитров ь, прибрана, огь ле1ацията въ БЬлградъ-
Отъ страна па отдЬла сж направепи нови проучпания па сгенопнсит! па Бояп-ската църква. Подъ ржководството па му-зейния ску.тпторь сж били изработени въ камъкъ статуит! на Димчо Дебеляновь и
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
265
Таблица II — Гръцки монети
Видь па монетит к	среб.	медь	ВСИЧКО
Долма Мизия			
Маркиапополъ ... -	—	8	8
Никополь па Росица • •	—	9	9
Одесосъ 			—	2	2
Тракия			
Адрианополь - • - 	—	4	4
Апхиало		—	4	4
Бизи я		—	12	12
Деултумъ		—	2	2
Месемврия • •	• -	—	1	1
11ауталпя		—	4	4
Псринтъ 		—	1	1
Сердика		—	3	3
Сестосъ - . -	- 	—	1	1
Августа Траяна • • •		1	1
Филипополъ				3	3
О-пъ Самотраке  •			1	1
О-в'ь Тасосъ	  •	2	15	17
Македония			
Амфигюлъ 				4	4
Едсса				1	1
Фила 			1	1
Филипп 		—	1	1
Тесалопике ....	—	1	1
Македонски царе			
Александъръ 111 Велики	4	4	4
Фнлипъ V 		—	1	1
Пеонски царе			
Ликей		1	—	1
Илирня			
А волопи я на Адр. море	1	—	1
Мала Азия			
Александрия Троада -	—	I	1
Аспенлусъ		—	1	1
•Никея		—	2	2
О-иъ Тепеюсъ •  - •	—	1	I
Всичко •	8	89	97
Таблица III — Римски монети
Видь на монетит!	злато	среб.	бр<1Н.	ВСИЧКО
ВнбиП Панза • • -	—	1	—.	1
Л. Юлий Ьурсио • -	—	1	—	1
К. Консидий Петусъ •	—	1	—	1
Кв. Антоний Бало	—	1	—	1
Калигула ... - -	—	—	1	1
Траннъ	. . . .	—	—	1	1
Антонпнъ Пий • • •	—	—	1	1
Септнмий Севсръ  •	—	1	—	1
Гордианъ 111	—	—	1	1
ТсолоСий 11  • • •	1	—	—	1
Валентиииапъ 11 • •	1	—	—	1
	о	5	4	11
Таблица IV — Византийски монети
Видъ па монетит!	медъ	ВСИЧКО
АндроиикъПиАидропикъ 111	1	1
Аидропикъ Ill 		1	1
Маиуплъ 11 Налеологь (?)	1	I
Тодоръ 11 Дука Солунски	1	1
	4	4
Таблица V — Български монети и печати
Видъ	ОЛОВО	книга	ВСИЧКО
Царь Симеонъ ... -	2	—	2
Царь Петъръ	-  •	1	—	1
Царь Борись 111	...	—	о	2
	3	2	5
Таблица VI — Модерни западноевропейски монети
Вид ь	злато	среб.	акмон.	медь	всичко
Ватикански държам -	1	2	4	2	9
	1	2	4	2	9
266
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕИ
Таблица VII
Видъ	злато	среб.	мель	би.	ПОТ.	I1J.	ПИ	а к.	ал.	ОДО.	И.	д.	КП.	ВСИЧКИ
I ръцки отъ ебнрката	68	1633	7282	—	23	--.	—	—	—	—	—	1	—	9028
„ сбир. Аврамовъ 	1	618	2381											.3003
„ находки и разни •	—	503	2013						—					2516
Римски отъ ебнрката	119	2209	1426	34										3788
сбир. Аврамовъ	1	2685	765											.345.3
„ находки -  	—	4721-1	7920	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—ч	85131
Визаит. отъ ебнрката	348	125	434											907
„ сбир. Аврамовъ •	8	30	134	—	—	—	——	—	—	—	—	—	—	172
. находки -  •	300	34	216-	—	—	—	—		—	—	—	—	—	2490
Българ. огъ ебнрката	1	237	232	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—	470
„ сбир. Аврамовъ •	—	133	9											142
„ находки - • -	—	1043	74	—	—	-	—	—	—	—	—	—	—	1117
Югослав, отъ ебнрката .	—	125	8											133
,. сбир. Анрамоиъ •	—	29	1	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—	30
находки	—	27	8											35
Руски отт. ебнрката - •	8	Ы	118	—	.—	2	—	—	—	—	—	—	—	222
. сбир. Аврамовъ -	—	И												11
Турски отъ ебнрката	29	121	32								—			182
„ сбир. Аврамовъ	—-	223	24	—	—									247
м находки • - -	40	1571	14											1628
Западноевропейски • •	42	108	227	—	—	—	50	15	9	1	1	—	—	753
„ сбир. Аврамовъ 	—	18												18
„ находки  •	7	924	527	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—	1158
Оловни печати ....	—	—	—	—	—	—	—	—	—	181	—	—	—	181
Злат, и бронз, печати	2	—	9	—	—	—	—	—	—	—	—	—	—	11
Възпомен. медали • •	1	16	51	—	—	—	1	—	2	I	—	—	—	72
Еългарски банкноти • -						—							60	60
	995	89980	25908	34	2.3	2	51	15	11	183	1		60	117279
П. К. Яворовъ отт. Ии. Лазаровъ, сжщо — Момиче отъ Ив. Фупевъ.
За нараствапе на сбиркигЬ въ Народния археологически музей презъ 1942 година лава представа долната таблица:
ОтлЬзъ	11ост. презъ 1942 г.	Въ края на 1942 г.
Предисторически 	6	6.426
СтаровЪховснъ	24	6,449
СрЪдпов'Ьковснъ •	76	.3.356
Нумизматиченъ	116	117.279
Художсственъ . •	7	3.222
	229	136.752
3 а п а з в а н е на ста рин и тЪ. Служба га по запазване па старинитЬ е иъзло-жена на архнтекти и художники. Презъ годината работитЪ по заздравявапето поради мжчнитЬ условия за работа сж из-върщвани въ ограничен и разм Ьрп. Въ-npt.KH срешпатитЪ трудности Народниятъ музей и презъ 1942 г. е нзиършнлъ зпа-чителни зазлравявания, като отпуснатиять оть Мннистерегвото па народного просвещение кредитъ отт. 700 хиляди лева е билъ напълно изразходванъ. Извършенв сж били работи въ следнитЬ селища:
1.	Търново и Арба на си. Вьзста-новявапе на съборенигЬ зидове и оградата
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
267
на църквата Св. Димитъръ, разни поправки въ Арбапасн	193.147 лв.
2.	Търново — Момина крепость. Разкопки изаздра-вяванпя	53.462 „
3.	Соф и я. Си. Георги.
Огваряие на южния прозо-рецъ на куполпата ротонда. Възстановяване па вънишата зидария на южната часть на ротондата, възстановяване на хипокауста н покривапе пода сь жел+,зобетоипи плочи 213.458 „
4.	П и р д о п ъ. Елен ската
църква. Доставка на строите-
лен!. материалъ	57.900 „
5.	Вилм и ъ. Поправка
па музсйно помещение	10.000 „
6.	Мадара. Разни вьз-становнтелии работи	44.575 „
7.	П р е е л а в ъ. Възстано-
ви гелии работи около Кржг-лата църква	41.688 „
8.	Плиска. Доставка па строителнн материалн	38.950 „
9.	Варна. Аладжа манастнръ, възстановяване разру-шенитЪ стжпала на манастиря 8.000 „
10.	В у х о в с к и я м а-настиръ. Зазлравявапе на разпукания сводъ на църквата 30.000 „
11.	София, Баня баши джамия. ИзмЪрване и направа планъ	3.000	„
12.	Разни поправки	2.810	„
700.000 „
Отъ	кредита на	тМипистерството	на
О. С. II.	и Благоустройството	сж израз-
ходвани 981 хиляди лева за слсднитЬ обекти:
1.	София. Музейно помещение. 11реустройство на западната входна врата и направа па желФзии решетки на прозорцнтЬ	700.000 „
2.	11 о г а н о п с к и я т ъ
и а и а с т и р ъ. Основеиъ ре-моптъ и възстановяване па църквата и манастирскитТ, сгради, направа на новь ки-оностасъ	200.000 „
3.	П и р д о п ъ. Доставка
на тухли	50.000 лв.
4.	Елена. Доставка на строителен ь материалъ за-злравяване на кулата-ча-сокпикъ	31.000 „
981.000 „
Общо изхарчено презъ 1942 г.
за заздравителни работи 1.681.000 „ Въ по-голФмата си часть сумнтф се отпускать отъ Мииистерството на О. С. II. и благоустройството. Така Народния музей може да зарсгистрира като свой акгипъ, чс въ трудни за работа времена многократно е увеличить извършенитЬ заздравителни работи.
Презъ 1942 г. отт. заведващъ архитектурного бюро при Музея архнтектъ П. Карасимеоиовь сж паиравенп и следнитЪ нзмЬрвапия и спимане па стари плапове.
1.	Враца. Спимане па градский часов-никъ, църква Св. Възнесение Господне, Св. Констаптииъ и Елена.
2.	В и линь. Довършване спимката на джамията па Пазваптооглу, па библиоте-ката и па мослука.
3.	Псрущица. Червепата църква.
4.	Охрид ъ. Църквата Св. София.
5.	11 и р д о и ъ. Еленска църква. Разни снимки и измЪрвапия.
6.	Карлово. Куршумъ джамия и гроб-ницата при сжщата джамия.
7.	С а д о в е ц ъ. Църква га подъ кре-поСтьта.
Огь архитектурного бюро сж извър-шени обстойпи ироучвания на постжпп-лвтЬ отъ всички селища въ страната сведения за старинитк
3 а к р е п в а н е на с т а р и и и. За за-крепвапето на довършснитЬ старини се грпжи препараторского ателие при Народния музей. Вь това новоосвовано и много необходимо ателие работятъ художпикъ-копсерваторъ и гехникъ-препараторъ. Въ ателиего се закрепватъ каргинн, икони и дребни метании предмета. Презъ 1942 г. сж иочистеии и заздравени 19 портрет и картнни, предимно отъ Николай Павловичъ, и Ст. Доспевскм. Тукъ сж почистенн още 12 икони и сж развит допесенитк отъ
268
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
старата църква вч. с. ЖелЕзна стенописи.
Презъ по-голЕмата часть отъ годината техникътъ Василь Еленинъ Иопковъ е билъ мобилизиранъ. Презъ ос га на лото време ателието е било вь услуга главно на ну-мизматичния отладь. Тукъ сж били ночи-степи и коисервираии 86 бронзови монета отъ разкопкитЕ въ с. Гигенъ, носребрени 114 но-рано нригогвени галванопластнчнн огпечатъци, позлатенн 51 отпечатъцн отт. монеты. За Скоиския народенъ музей сж били ирнготвени 57 отпечатъцн отъ печати, монета и молнвдовули.
За иуждитЕ на предисторическия от-лЕлъ сж били почистеии по химически па-чннъ четири сжда и възстаповени селемь. Ателието работа при много прнмнтивни условия, но резултатитЕ сж задоволителии.
Фото граф ск о а г ел и е. Вь началото на 1942 г. заведващь фотографското ателие П. ХлЕбаровъ е преминалъ на друга служба, а съ повопазпачения фотографъ по-значителпа работа не е могла да бжде извършена. Презъ годината въ ателието сж. наиравени за нужднтЕ на Музея и за други културни института 4013 копия и 20 диапозитиви.
Постепенно ателието се снаблява съ нови анарати и приборы, по какго за това ателие, така и за консерваторската рабо* тилница ще е необходимо да се построй отдЕлио и удобно помещение.
Библиотека. Музейната библиотека вь края на 1942 г. е броила псичко 5.046 инвентарни нумера, отъ конто 1.583 сж нериодични издания. Презъ 1942 г. вь библиотеката сж постжпили 235 нови книги, отъ конто 129 отдЕлни съчинения и 112 периоянчии издания. За купуване иа книги презъ годината сж изразходвапи 27.222 лв.
И з в ъ н м у з е й н а дейность. 11рез ь 1942 г. персоналътъ при Музея е извьр-шилъ и редица научни пжтувания вь врьз-ка съ проучнапе и запазване на старннитЕ.
Уредиикътъ на предисторическия от-дЕлъ В. Мнковь е разкопавалъ и проуч-валь могилния некрополь при с. Татарево, Хасковско. Тукъ е открита една извъиред-
но интересна каменна гробница сь кори-доръ, предна н задна камера. В. Мнковь е с.челилъ и разкопкитЕ на селнщната могила до с. Графъ Игиатиево, дето сж били открити материала отъ първата половина на бронзовата еиоха.
Презъ годината В. Мнковь е ималъ възможпость да прегледа и сс залознае съ сч.брапнтЕ материали въ мЬстнигЕ училищ-нн или чнталшцпц сбиркп въ селшцата: Сухиндо.ть, 1’орско Косово, Севлневско, Гор. ОрЕховица, Попово и Султанъ, По-повско, Разградъ, ОрЕхово, Галиче, Алти-миръ, Добралсво, ОрЕховско, Борованъ, БЕло-Слатниско, Оходенъ, Гор. Пещене, Тишевнца, Гор. и Дол. Бсшовица, Мездра, Врачанско, Фердипандъ, Люта, Фердипапд-ско, Ломь, Пещера, Брацигово, Асеиов-градь, Баня, Карлозско, Карлово, Казан-лъкъ, Стара-Загора, Борнсовградъ и др.
Презъ отчетната година е довьршена отъ В. Миковъ по-голЕмата часть отъ обемисгия трудъ „Прсдистория на Бьлга-рня“, който те бжде нздаденъ на нЕмски езнкь. Приготвенч, и сложен?» полъ печать е неговнятч, трудъ „Произходь и значение на именага на нашигЕ градове, села, планинн, рЕки и мЕста".
Уредиикътъ на нумизматическим отдЕлъ Т. Герасимов?. е помагалъ при парежда-пето на пумнзматическата сбирка и па другитЕ паметннци вт. Народния музей вч. Скопие. Сжщиять е билъ па проучванс въ Капала и о-въ Тасоеъ въ връзка съ запазвапето па старинитЕ, какго и въ Бачковския манастнрь, дето е подредилъ монстната сбирка.
Огь Т. Герасимом, сж отпечатан!! презъ годината сгатиитЕ: Олопни византийски печати огь Плиска, И. А. И. XIV, 1942 г.: Едлнъ подправенъ златснъ печать на Кон-стантннъ Асснъ. Из. исгор. д-во XVIII; Находка на сребьрнн монета на Алексаи-дър?» III Велики, Лизимахъ и Скостокъ. Г. II. Б. М. за 1942 г.
Уредннкьтт. па художественна отдЕлъ Н. Мавродиновъ е проучвалъ подробно нрезь годината стенописигЕ на Боянската църква. Презъ годината оть Н. Мавродиновъ сж излЕзли слсднитЕ статин и тру-
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
269
лове: Любомирь Далчевъ, 48, стр., 110 табла; Феликсъ Катить като изследвачъ иа български и сръбски художествен!! па-мегници, Сп. Б. А. Н XIII, 4; Археологически и художестиено исторически нзслед-вания на Македония, Мак. преглсдъ XIII, г.; Българска дървена архитектура, Родина III, 4; Старобьлгарска архитектура, Из-куство и критика IV, 7.
Асисгенката при срЕдневЕковния от-дЕль Ив. Акрабова е ирисжгствувала про-дьлжителио време като делегатъ иа Миии-стерството па народною просвещение при разкопкитЕ, на италианската мисия въ с. Гигеиъ. Сжщата е направила и иродължи-телиа научна командировка изъ Македония.
Въ врьзка сь запазване на стенпата живопись въ иЕкои старинни църкви, ху-дожникъ-копсерваторьть при Музея К. Йордаиовъ е билъ вь Погановския мана-стиръ, Охридъ, с. ЖелЕзна, с. Иваново, Преображенский манастиръ и Силистра.
В а р н е н с к it археологически музей. Съ повия бюджегь на дьржавата Музея на Варненскою археологически дружество се поема изцЕло отъ държавата, ре-спективио оть Народния археологически музей. Затова вь бждеще отчегъ за сьстоя-ниего на сбирката въ Варна ще съставя нераадЬлна часть отт, отчета на Народния музей вт, София. За сега въ Музея вт, Варна има урединкъ, асистеитт, и пазачъ, включеии въ бюджета на Народния музей.
По ипвентарвитЬ книги иа музея въ края па 1942 г. сбиркитЕ сж били въ слелпото положение:
I. Лрхео.югичсската, егно!рафска и естесгвено-нсторпческата сбирка е броела 7.837 номера, разпредЕлени както следва: 1) Естествознание 121; 2) Прелистория 225; 3) Каменни предмета 1.585; 1) Глинени предмета 1.695; 5) Стъклепи предмет!! 1.303, 6) Метални предмет 1.266; 7) Етиография 1.542.
II. Пумнзматическата сбирка брои 18.234 номера, огь колю 12.229 монет сж отъ Девненската находка.
Блол ноте ката на Варненския музея е образувана въ голЕмата си часть отт. по
дарено книги и цЬли библиотеки и архивы на вяриеиски граждаии. Сравнително малка часть е закупеиа, затова много наржчии книги липсватъ. Къмъ края на 1942 г. библнотеката е притсжавала 4.607 книги, 26 рукописи, 259 стари учебники и 100 броя стари вестинци.
Началото си Варненския Народенъ музей води отъ 1888 г., когаю Бр. Шкор-пилъ поставятъ тукъ основата на малка архео.югнческа и палеонтологическа сбирка.
Презъ 1893 г. малката сбирка нарастна значитслно, и за нея било отредено северного крило отъ сутерёпа на девичсската гимназия. Въ иодкрепа на Музея презъ 1900 г. ноль почетного иредселателство на покойния митрополить дЕдо Снмеонъ е било образувапо археологического дружество, което и сега продължава да лава матернална помощь на Музея.
Музеятъ става сь време и „окржженъ", като годнии иарсдъ получава помощи огь дьржавата, отъ окржжпата постоянна ко-мисня, отъ градската община, сжщо оть общнпитк въ Варпепска, Провадийска, Бал-чишка и Добричка околия.
Презъ 1912 г. Музея получава и една стая въ тавана на гимназията, която се пригажда вь изложбенъ салонъ. Едва презъ 1921 г., когато на Музея се отпуска сдинъ салонъ и две стаи вт, втория етажъ иа гимназията, той ножа да изложи по-сво-бодло своитЕ паметннци.
Почти отъ основаването на Музея до 1942 г. тукъ работа иеговия дьлгогоди-шенъ директоръ К. Шкорииль. Презъ тази година Шкорнн.тъ вече напусна Варна и се премЕсти въ София.
Пром Ен и въ персонала. Презъ 1942 г. сж стапали следнитЕ промЕни въ персонала иа Народния музей. Освободень е отъ ллъжпоегь ло премипаване на друга служба фотографыъ П. ХлЕбаровъ (спр. заповЕдь № 487 отъ 13. II. 1942 г.). Па негово мЕсто е билъ иазиачень Симеопъ А. Карадимовь (спр. заповЕдь № 1228 отт, 31. III. 1942 г.).
За уредникъ иа Музея въ Варна е на-значснь Милко Йор. Мирчевъ (сир. заповедь № 631 отъ 25. II. 1942 г.). За и. д.
27 О
НАРОДЕНЪ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
уредникъ на старовЬковпия отдЬлъ ебилъ назпаченъ арх. Cana Н. Бобчевь (спр. заповЬдь № 2522 отъ 10 VII. 1942 г.).
За пазами па старинигЬ презъ годипата сж назначение Стефанъ КолевъДимитрова въ Кавала (сир. заповЬдь № 2 on, 18. II. 1942 г.), Димитъръ Ив. Дафиновъ въ хМу-зея въ Варна (спр. заповЬдь № 3 отъ 28. II. 1942 г.), Тодоръ Мавродисвъ Тоб-руклыевъ въ Филипп (спр. заповЬдь № 9 отт, 1. VII. с. г.). Въ Стоби е билъ назначена за пазачъ Трайко К. Аличевъ (спр. заповЬдь Аё 7 отъ 28. IV. 1942 г.), вь Филипп Пеп.ръ Георгнсвъ Тодоровъ (спр. заповЬдь Лё 10 огь 22. VI. 1942 г.), въ Плиска Вл. В. ЦвЬтковъ (сир. заповЬдь Лё 13 оть 25. VI. 1942 г.) на мЬстото па Тотю Ботевъ спр. зап. Лё 6 оть 2 IV.1942 г.). На пазачъ на Оборнще е билъ вьзвърнать Димо Т. Пе.тгековъ (спр. зап. Лё 12 отъ 24. VI. 1943 г.) на мЬстото на ДЬлчо Ан. Поибрепскн (спр. заповЬдь № И отъ 1. VI. с. г.). За пазачъ па старинитЬ въ Копришиица е билъ назначенъ ЦвЬтапъ Сим. Шипочановъ (сир. заповЬдь Лё 15 отъ 23. VIII. 1942 г.). Назначена е била чис тачка Николина Ив. Енееа (спр. зап. Лё 18 отъ 31. VIII с. г.
М у »е й но и о м Ь ш е и и е. Когато се говори за музейнитЬ сбирки, грЬбва да се каже нЬщо и за музейното помЬщение, и то именно сега, когато Музея чествуя;! своето 50-ГОДИ1ИПО слществувание. Джа-мпята, въ която се помЬстватъ сбиркитЬ, е построена презъ 1494 г. Сградата бЬше се разпукала почти навсЬкжде. ЦЬлиять се верозап а день жгълъ бЬше се отдЬлилъ чрезъ голЬми пукпатипи отъ останалата часть и положение™ сс влоши особено много следъ построявансго на Народната банка. Поради разпукването и евързаното сь това действие па вжтрешпи силы се копстатира на много мЬста смачкавапе на зидарията, а съ това нзгубвапе способ-постьта да се нодържа пЬлата тяжесть на стенитЬ. Единъ отъ сводоветЬ се намира-ше почти вь разеипапо сьстояние и запла-шваше да се събори. Главна та причина да се стнгне до това съсгояние на сградата е влагата, която безпрепетствено се е всму-
кала при развалены» покривъ и вт. раз-стояние па лълги години е произвела своето разрушители!) действие.
Съ цель да сс заздравн джамията и ла се запазятъ оть разрушение изложепитЬ вжтре старины и паметници оть пай-раз-личеиъ характеръ и материалъ, въ края на 1938 година се започна основна поправка, която се прииъриш едва презъ 1942 година. Приступи се ведпага кьмъ вж, грешно заздраняванс на музейнага сграда смЬни се и поднови цЬлиятъ покривъ, при-годн се за лапидариумъ пЬлото южпо крн-ло подъ пода, направн се ново и подходяще освЬтлспие, поставп се цептрално отопление, престрои сс галернята въ лве отдЬлни изложбени помЬщеиия, престрои се главный входъ, приголи се ново помЬщение въ западната часть па джамията за складове на дребни каменки паметници и предисторически материалы, приготви се отдЬлна зала за иубличпи сказки и др. По такъвъ пачинъ джамията се приготви да оттоваря на новитЬ иужди на времето и на новото подрежлапе на музейнитЬ предмети.
ВъпрЬки всички тЬзи поправки джамията може да остане само временно оше като музейно помЬщение. Тя може да остане и вт, бждеше само като мЬсто, лето могатъ да останатъ изложены камсннитЬ паметници. Всички други паметници трЬбва да бждатъ изнесенп. Влагата, сега прикрыта отъ погледа на посетителя ст. тънка ра-бицова стена, продължава своето разрушители!) действие. Тукъ не ше помотать ппкаквн технически срЬдства. Влагата сс явява вече и тамъ, дето по-рзно не се с очаквала. Подпочвената вода, нзолнрана добре отъ къмъ Народната банка, сега се качва бавпо по всички зидове па музейнитЬ помЬшения. Въ дени, когато щс се чествува 50-годиишото сжшествуване па Народния музей, трЬбва да се помнели ведпага где да бжде издигпата сградата па бждещия повъ музей и кжде да бждатъ спасены по-скоро националпитЬ богатства.
Ив. В е л к о в ъ
Директора, на Народния археологически музей
С ЬДЪРЖАНИЕ
1NHALTSVERZEICHNIS
Стр.
Ив. Велковъ, Народень археологически мувей 1892—1912....................... з
В. Микопъ, Проилходъ на надгробиитЪ могили въ България ....	.	16
Г. И. Кацаровъ, НЬколко бележки върху Прес-танския коппикъ................. 32
Ив Велковъ, Новооткрита куполна гробница при с. Малко БЬлово - • • •	37
Хр. М. Дановъ, Къмъ сиеденията на Тацита за Тракня....................... 45
Л Дечевъ, Ангични наметнинн . 	•	34
Ив. Велковъ, Разкопкитк на Момина крепость 10 Т ьрИОБО ...	61
Т. Герасимовъ, Находки отъ елсктроно-ви монети на гр. Кплккъ отъ България 72
Д. И. Димптровъ, Палфобинятъ памет-никъ на Аврелия Криспина и Целзнна 90
Т Герасимовъ, Две нсиознатп до сега монети на царь Инанъ АсЬнь II •	98
Ас. Василиевъ, Две старшши манастпр-скн църкви въ Македония ....	107
Д. Крънжаловь, Аль Масуди н неговитЬ снедения за БурджанитЬ.............. 154
Ас. Васи.тиенъ, Една старинна църква при с. Студена...................... 165
II. Карасимеоновъ. Иъркната Св. Георги въ София. ....	.....	18г>
В. Бешеплиевъ, Дна сгарохристнянски надписи............................. 232
Археологически материал».............. 237
Страница на починалигЬ................ 252
Народень археологически музей за 1942 год. ....	. 	263
Seitc
Iw. Welkow, Das Archaologiscbe National-muscuin 1892—1912.......................... 3
V. Mikov, Dcr Ursprung tier Grabbtigel in Bulgaric.n............................. 16
G. Kazarow, Einigc Betuerkungcn zum Reiler von ‘Preslav .....	32
Iv. Welkow, Ncucntdecktes Kuppclgrab tn Maiko Bclovo, Stidbulgaricn	•		37
Chr. Danoff, Zu den Nachricliten des Tacitus uber ThMkten - -  •	45
D. Detschew, Antike Denkmaler	51
Iv. Welkow, Die Ausgrabtingen der Mo-rnina Krcpost bei Tirnovo................. 61
Th. Gerassimov, Kyzfkenerfundc in Bul-garien ................................... 72
D. Dimitrov, Die Grabstele der Aurelia Cris-pina und Celsina aus Siara-Zagora 	90
Th. Gerassiiiiov, Zwei iinveroffentlichte Miinzen des Zaren Ivan Asen II	98
A. Wassitiev, Zwei alte Kirchen in Make-donien	• •	• • •	107
D. Krandjaiov, Al-Masudi und seine Nacn-richtcn iiber die Burdjancn	151
A. Wassiliev, Eine ahe Kirche bei Studena ....	  165
P. Karasinieonoff. Die Georgskirche in Sofia.....................................185
W. Besclievliev, Zwei altchristliche	la-
schriften ...	....	232
ArchSologische Materialien • •	237
Nekrologe	252
Das Archaologiche Natlonalmuscum im Jahre 19-12		•	263