Text
                    ПРИЛОЖЕНИЯ:
СЪКРАЩЕНИЯТА В НЕМСКИ
ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА


НЕМСКО - БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК АВТОРИ ПРОФ. ЯН. АРНАУДОВ , АНЕ ДИМОВА, Е МИНКОВА Л. АНДРЕЕВА . , М. НАУМОВА ДОПЪЛНЕНИЯ: Е. МИНКОВА ТОМ ВТОРИ L - Z София, 2010 ИК ,Ъмас”
DEUTSCH - BULGARISCHES WÖRTERBUCH AUTOREN PROF. JAN. ARNAUDOV , ANG. DIMOVA, ( 3. MINKOVA L. ANDREEVA , | M. NAUMOVA ERGÄNZUNGEN: E. MINKOVA ZWEITER BAND L - Z Sofia, 2010 Ernas Verlag
Посвещавам на майка си. Елена Минкова НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК Пето преработено и допълнено издание ISBN 954-8793-40-7 Ангелина Константинова Димова Герда Густав Минкова Любомира Мартинова Андреева Мария Наумова Хаджиолова Допълнения: Елена Маркова Минкова © ИК „Емас”, 1998, 2001, 2010 Всички права запазени
I, L n, -, ~(s) ел, дванадесетата буква на нем¬ ската азбука; 2. звукът л. I3 разг.: lausig lange Leitung не му сече пипето, мъчно схваща; бавно загрява. la, lala, lallalä inj. ла-ла-ла (при тананикаме). Lab п, -s, -е подкваса за подсирване (главно от сирище). Laban т, -s,— шег. разг. върлина, пържина (за дълъг човек). Labbe /, -n 1. увиснала бърна; джука; 2. фам. уста, муцуна; 3 зоол. хищна чайка (Stercorarius parasiticus). labber adj. отпуснат, хлабав: мор. ~е Kühle безветрие. Iabb(e)rig adj. разг. 1. пихтиест; кашест (ядене), 2. блудкав, изветрял (ястие, питиета). labbern (и labern, labbern) intr. h обл. разг. 1. и tr. лоча, мляскам, шумно (се) облизвам (напр. за куче) (и разг. при целувки) 2. мърся се, лигавя се, оплесквам се; 3. мор. (за платна) хлабав, увиснал е; 4. и tr. брътвя, плещя (глупости); 5. обл, наливам се с вода. Labe / ~ вие:. = Labsal. Labeflasche f воен. манерка на санитар. laben1 tr. refl. (sich an etw. D ~) вие. освежавам (се), подкрепям (се), ободрявам (се); отморявам се; refl. прен. (sich an etw. ~) услаждам, наслаждавам се (на нщ.): e-n mit Speise und Trank - подкрепям нкг. с ядене и пиене; sich an der schönen Natur ~ наслаждавам се на красивата природа; part. adj. labend освежителен, подкрепителен (хладина:, питие), живителен; Labung/. laben21. tr. подсирвам; II. intr. s refl. съсирва се. Laberdan m, -s, -е солена треска (риба). labern intr. h обл. фам. пейор. дрънкам, labial adj. грам, устен, лабиален (звук). Labial т, -s, -с; Labiallaut т грам, устен, лабиален звук (т, Ь, р). Labiaten pl. бот. устоцветни (сем.). labil adj. неустойчив, колеблив, непостоянен, променлив, лабилен (здраве). Lab/kraut п бот. енювче (Galium); -magen т зоол. сирище (у преживните). Labor, австр, Labor п, -s, -s/-e = Laboratorium. Laborant m, -en, -en лаборант. Laboratorium n, -s,. .rien лаборатория, laborieren intr, h 1. разг. страдам си (от болест): an der alten Krankheit - страдам си от старата болест; 2. трепя се, измъчвам се с нщ.; 3. (e-n, etw. ~) работя над нщ.; правя опити. Labsal п, -s, -е австр. и f, -е вие. 1. освежително, подкрепително (храна, питие); отмора; 2. наслада, услаждане; отрада. labsalben tr. untrnb. мор. катраносвам (за запазване). Labskaus п, —, — мор. борш-шчи (моряшка гоетба). Labyrinth п, -s, -е лабиринт (и в ухото). labyrinthisch adj. оплетен, забъркан, като в лабиринт. Labung/, -en вие. 1. вж. labend 2. = Labsal I. Lach/anfall т пристъп на смях; -bäum т 1. гранично дърво (със знак) 2 лесов. отбелязано за сечене дърво. Lache1/ -n 1. локва; t. маркировка на дърво; 3. нарез на дърво за смола. Lache2 / — разг. силен смях, кикот: с-е - aufschlagen избухвам в смях. lächeln I. intr. h (e-m ~) усмихвам се: ihm lächelt kein Glück щастието не му се усмихва; II. tr. будя, пораждам чрез усмивка; изразявам чрез усмивка: Liebe ~ усмихвам се с любов; sein Auge lächelte Freude радост блестеше в усмихнатитс му очи. Lächeln п, -s,—усмивка. lachen1 I. intr. h (über e-n, etw. -; oemap. поет.. c G); 1. смея се (на нкг., на нщ.): laut - смея се гръмко; Freude lacht aus s-m Gesicht, s-n Augen лицето му сияе от радост; in sich hinein ~ разг. смея се под мустак; über das ganze Gesicht - цял се заливам от смях; das Herz lacht mir im Leibe сърцето ми подскача от радост; разг. aus vollem Halse - смея се от все гърло; du hast gut ~ лесно ти е на теб да се смееш; фам.: das will, soll ein Dichter sein, dass ich nicht lache! и това ми било поет, дръжте ме да не се засмея, да не падна; das wäre ja gelacht, wenn ich das nicht könnte смешно би било да не мога да го направя; има си хас да не мога да свърша това; 2. прен. усмихва се:
lachen2 6 die Hoffnung, das Glück, der Erfolg, die Sonne lacht ihm надеждата, щастието, успехът му се усмихва; 3. (jds., c-r Sache -) подигравам се с, надсмивам се над нкг., нщ.: des Toren - надсмивам се над глупака; der Gefahr - подигравам се с, нехая за, презирам опасността; рап adj. lachend засмян; разг. шег. lachende Erben весели наследници; поет. lachende Gefilde, Fluren засмени поля; прен.. der lachende Dritte двама се карат, третият печели; II. и. refl. 1. Tranen - смея се до сълзи; c-m Beifall - с усмивка си изказвам одобрението, похвалата нкм.; 2. refl. разг. sich krank, krumm, schief, scheckig, фам. sich c-n Ast, c-n Buckel - превивам се, умирам си, скъсвам се от смях; 3. da ist nichts zu lachen тук не е до смях, няма нищо за смях; er hat nichts zu - нему не му е до смях; той много тегли. lachen2 tr. лесов. 1. правя нарез (на дърво за смола); бележа (дърво за сечене), 2. правя просека в гора. Lachen п, -я, - смях; смсснс: e-n zum Lachen bringen накарвам нкг. да се засмее; поел, bei Kindern steckt - und Weinen in e-m Sack играчка - плачка, къдсто му е смехът, там му е и плачът. Lacher т. -s, - смеещият се, засменият, die - auf s-r Seite haben при спор печеля поддръж¬ ници чрез духовитостта си. lächerlich, разг. lachhaft, lachbar adj. 1. смешен, комичен; достоен за присмех; разг. глупав, нелеп: sich - machen ставам смешен; c-n ins Lächerliche ziehen подземам се с нкг, осмивам нкг.; etw. ins Lächerliche ziehen правя нщ. за посмешище; обръщам нщ. на шега, правя го за смях; 2. mir ist nicht - zumute не ми е до смях; 3. и adv. разг. смешно дребно, смешно дребнаво; - niedrige Preise смешно ниски цени. Lächerlichkeit /, -en 1. комичност, смеховитост; 2. нщ., будещо смях; 3. разг. (смешна) дреболия. Lachgas п райски, смехотворен газ; -kabinett п стая на смеха (по панаири); -krampf п пристьп, припадък на смях; истеричен смях; -Iust/досмешаване, желание да се смееш. lachlustig adj. който лесно изпада в смях. Lachs in, -es, -с 1. зоол. сьомга (Salerno salar); 2. Danziger - ракия от хвойна; 3. фам. пари pl., 4. студ, устата жена. Lachsalve [-в] / гръм от смехове, бурен смях (на много хора). lachsfarben adj. розово с оранжев оттенък, златисторозов. Lachs/leiter f риб. талян, ограда за лов на сьомга; -Schinken т пушено свинско филе. Lachtaube f зоол. гургулица-смсхурка, скумрийка (Columba risoria). Lachte f, -n обелена ивица по иглолистни растения (за събиране на смола). Lachweihe f зоол. сокол-ветрушка (Falcco tinunculus = Turmfalke). Lack m, -(e)s, -c 1. лак; прен. лустро; - streichen боядисвам c лак; фам. fertig ist der -! свършена с работата!; 2. бот. жълт шибой (= Goldlack 3); 3. восък за подпечатване (= Siegellack); 4. фам лоша бира. Lackel т, -s, - обл. австр. 1. касапско куче; 2. хъшлак; хългъзник, дангалак. Lackfirnis т лаково лустро. lackieren tr. 1. и lacken лакирам; 2. (е-п ~) фам. вкарвам нкг. вътре, извозвам, подхльзвам го: der Lackierte bin ich аз съм извозеният; Lackierung/. lackmeiern r фам. = lackieren 2. Lackmus/I, — хим. лакмус. Lade /, -n 1. рядко ракла, сандък; сандъчс (на амбулантен търговец), 2. чекмедже; 3. ист. каса, хранилище за документи (на еснаф, гилдия и под.) библ. кивот (на завета); 4. pl. беззъби краища на челюст (на кон); 5. техн. рамка за подвързване (=Heftlade), 6. ковчег (за мъртвец). Lade/baum т мор. = -mast: -bühne/жп. мин. рампа за товарене'; —Fähigkeit / то¬ вароподемност, товароспособност; -fläche / жп. товарителна площ на товарен вагон; -gebühr f такса за товарене; -geld п 1. такса за товарене, 2. юр. разноски за призовки; — gewicht п полезен товар; -gurt т воен. патрондаш; -hemmung / зассчка (при зареждане на огнестрелно оръжие); -kanonier т воен. пълнач; -klappe / авт. заден капак (на камион); -Iuke/иор., отвор за товарене и разтоварване, - maß п габарит; -mast т мор. винч; кран. laden^ (er lädt, разг. ladet) tr. e-n - каня, поканвам; юр. призовавам: e-n vor Gericht, zu Tisch - призовавам нкг. в съда; каня нкг. на обяд. laden^ (er lädt, разг. ladet) tr. 1. (etw. in, mit etw. -) товаря, натоварвам: das Schiff hat Korn geladen корабът натовари жито, Steine in den Schubkarren, den Schubkarren mit Steinen - товаря количката c камъни; прен. e-e große Verantwortung, e-e Sünde auf sich - нагърбвам се c голяма отговорност, натоварвам се с грях; фам.: er hat schwer, schief geladen здравата се е налял; er war [auf mich] geladen той [ми] се беше налютил; e-n auf den Besen - занасям, майтапя се с нкг., 2. пълня, зареждам (оръдие, пушка, електрическа батерия); 3. комп качвам, инсталирам (програма, данни). Laden т, -s. -е 1. магазин, дюкян: c-n - eröffnen отварям магазин; ein - mit Selbstbedienung магазини със самообслужване; фам : е-п - aufmachen церемоня се; den - voll haben а .
7 Lager/metall нарязал съм се; б. до гуша ми е дошло; wir können unseren - zumachen свършено е вече с нас, изпяхме са песента; 2. фам. нещо, работа: wir werden den - schon schmeißen а.ще я наредим: б. ще се справим с тая работа; der - klappt работата е наред, в ред; 3. pl. и Laden кепенк (= Fensterladen); 4. диал. ковчег; дъска. Laden/fräulein п търг, продавачка в магазин; -gehilfe т търг, служащ в магазин; -huter т търг. разг. 1. пейор. стока, която омита рафтовете; разг. тапон; -kette f верига от магазини, търговска верига; -preis т търг. продажна цена; -Schluss т време, час на затваряне на магазина; -Schwengel т нейор. разг. млад, наконтен продавач; тезгяхно конте; -Straße f търговска улица (с малко трафик и много магазини); -tisch т търг. тезгях, щанд; -tochter f швейц. продавачка в магазин; -wolf т месарска машина за мелене на месо. Ladeprogramm п комп. програма за въвеждане (в изчислителна машина). Lader т, -s. - 1. товарач (уред), 2. воен. пълнач. Lade/raum т мор. трюм, хамбар (е кораб); -schein т търг. 1. жп. товарителница; 2. мор. фрахт; коносамснт; -stock т остар. воен. шомпъл: разг. е-п = verschluckt haben глътнал съм бастун; -streifen т воен. пачка с патрони; -zeug п воен. уреди за пълнене на оръдие. lädieren tr. повреждам (ни/., препарирана пеперуда и под.); lädierte Briefmarke повредена пощенска марка. Ladiner т, -s, ~ ретороманец (е Швейцария). ladinisch adj. реторомански. Ladnerin f. -nen диал. = Ladenfräulein. Ladung1/i -en покапа; юр. призовка: е-е gerichtliche - erhalten получавам призовка. Ladung2/, -en 1. търг. мор. товар: die - des Schiffes löschen разтоварвам кораба; разг. s-e volle - haben налял се е здравата; 2. воен. ел. заряд; пълнене (на висока пещ); 3. вж. laden2. Lady [лейди]/ -s госпожа, дама, леди. Lafettt/ -п воен. лафет. Lafettenschild т воен. щит на оръдие, lafettieren tr; воен. поставям на лафет, laff adj. диал. блудкав, изветрял; прен. вял; страхлив, малодушен. Laffe1 т, -п, -п разг. празноглаво конте; надут глупак; самохвален фанфарон, галфон. Laffe2/ -n 1. диа.л. черпак на лъжица; 2. швейц. плешка. Lage /. -n 1. положение, местоположение, разпо ложаше; прен. обстоятелства, обстановка, (политическо, военно) състояние (на нещата): е-е schöne, waagerechte, bequeme - хубаво, хоризонтално, удобно положение; das Haus hat с-с sonnige - къщата име слънчево изложение; etw. aus s-r - bringen променям положението на нщ.; in der - sein. zu... в положение съм да...; 2. слой, пласт: abwechselnd е-е - Sand und е-е - Топ сменящи се слой пясък, слой глина; 3. тесте: einige -п Papier няколко тестета хартия; 4. муз. позиция (за струнен инструмент); регистър (за глас); интервал; 5. сел.-ст. всички кошове на един пчелар; 6. мор. воен. а. всички оръдия на едната страна на военен кораб; б. залп с тия оръдия: е-е volle - geben давам пълен залп; 7. рунд (бира, вино, ракия): фам. е-е - Bier schmeißen, spendieren плащам, черпя един рунд бира; 8. фехт. стоика, позитура; 9. диал. таван на стая. Lägel п, т, -s, - 1. буре с овални дъна (за риба, за пренасяне с товарен добитък); 2. жетварски съд за пиене; 3. швейцарска мярка за вино (45 ливра); 4. снопче, връзка коноп; 5. мор. конопени пръстени по платно на платноходка (за опъване). Lagenstaffel / спорт, щафетно плуване с различни начини на плуване. lagenweise adv. на пластове. Lageplan т ситуационен план (на селище, сграда). Lager т, -s, - 1. стан, бивак; лагер (за войска, туристи, помади и др.); прекарване, нощуване на открито, и прен.: ein - auf¬ schlagen, abbrcchen разполагам се на бивак, стан; вдигам бивака; прен. sich in mehrere - spalten разделяме, разцепваме се на няколко лагера; 2. търг, склад, магазин; auf - haben имам на склад: разг. Witze auf - haben имам запас от вицове; 3. постеля, легло, място за нощуване; носилка за ранени, болни; 4. лов.. леговище; 5. геол. мин. залеж, ме¬ сторождение; 6. стр. опора (= Widerlager, Auflager); 7. техн. лагер; 8. hartes - долна плоскост на дялан камък. Lager/apfcl т трайна ябълка, ябълка, годна за лагеруване; -balken т техн. под,лагерна греда; -bestand т складова наличност; -bier п отлежала бира; - buch п магазинна, складова книга; -büchse/техн. смазочна букса. lagerfähig adj. годен за съхраняване, лагеруване (плодове). Lager/fass п буре бира в пивоварна; -frist/срок на съхраняване; -gang т мин. рудна жила, паралелна на скалния слой; -gebühr / магазинажна такса, такса, наем за стоки, мебели на склад; -genösse т другар по палатка, по спалня; -geschäht п търг.. предприятие — склад за съхраняване на чужди стоки, мебели; -haus п търг.. антрепозит, склад, магазин; -hütte / воен. барака в лагер. Lagerist т. -еп, -еп магазинер. Lager/korn п сел.-ст. повалено, налягало жито; -körper т техн. корпус на лагер; -legierung / -metall п метал, сплав на лагер.
lagern 8 lagern I. intr. h 1. предимно воен. станувам, бивакувам. разположен съм на лагер; почиваме, насядали сме на открито, и прен.: прен. Wolken - auf den Bergen облаци са се напластили по планините; Schwüle, Finsternis lagert über etw. тегота (натегнатост), мрак е надвиснал над, обвил нщ.; 2. (за вино, бира) отлежава; 3. (за стока) намира се на склад, имаме за продан; лагерува (овощия): es - große Vorräte има на склад, лагеруват големи количества; pari. adj. gelagert: книж. dieser Fall ist anders gelagert тоя случай стои иначе; II. tr. refl. 1. складирам (стока), лагерувам (овощия); 2. refl. разполагам се, установявам се на стан, бивак, лагер; насядали сме на открито: sich im Grase, unter c-m Baum, im Walde - насядаме, налягаме, налягали сме, насядали сме на тревата, под едно дърво, в гората; lagert euch im Kreise! насядайте в кръг!; 3. refl. (за жито) поляга (от дъжд, буря). Lager/obst п трайни овощия; -pflanzen pl. бот. талусни растения (гъби, мъхове, лишеи, водорасли), ~raum ш антрепозит, склад, магазия; -schale f техн. лагерово гнездо; -schein т търг, варантно свидетелство; -statt, -Stätte f 1. легло, постеля; 2. мин. обикновено pl. -stätter месторождение залежи; 3. = Lager I; -stelle/1. място, удобно за бивак, стан; 2. техн. място на лагер в машината; -stock т геол. долнище на руден пласт. Laggerug/1. вж. lagern; 2. геол тектоника. Lagune/, -п геогр. лагуна. lahm adj. 1. хром (ръка); куц (крак); парали¬ зиран: ein -es Kreuz парализиран, схванат кръст; ~ legen tr прен. парализирам- der ganze Verkehr wurde durch diesen Unfall - gelegt всички съобщения бяха парализирани поради тая злополука; Laumlegung f; 2. разг. вял, отпуснат; слаб, немощен; отпаднал: ich bin ganz - хич ме няма; ~ег Geschäftsgang вяла, слаба търговия; 3. разг. незадоволителен, несъстоятелен, издишащ: ~е Ausrede, Erklärung измислен предлог, несъстоятелно неубедително извинение, обяснение; ein -er Witz скучен виц; фам. so ein -er Kerl! ама че скучен тип! Lahm, Lahn т, -s, -е техн. фин тел на снопчета (за украса). Lähme /, — вет. полиартрита pl. (у млади животни). lahmen intr. h (am linken Bein ~) куцам: das Bein lahmt кракът се влачи. lähmen tr. парализирам; прен. спъвам, спирам: durch c-n Schlaganfall, vor Schrecken gelähmt парализиран вследствие удар, от ужас. Lahmheit /, — хромавост; прен. вялост, отпуснатост; неподвижност, леност Lähmung/, -п 1. парализиране, осакатяване; 2. мед. паралич, парализия. Lahn т, -s, -е = Lahm. Lahnung / -en хидр. насип с плет в морето за задържане на тинята. Laib /h,-(c)s, -е 1. самун (хляб); 2. пита сирене, laiben tr. 1. оформям хлябове; 2. режа косо; изкосявам. Laibung/ -en 1 вж. laiben 2; 2. стр. страница (на свод, прозорец,, врата). Laich т, -es, -е зоол. хайвер яйца на риби, земноводни. Laiche/ -п зоол. време за хвърляне на хайвера, laichen inn: h (за риби, земноводни) хвърлям си хайвера, снасям си яйцата. Laichkraut п dorn, мръсняк (Polamogeton). Laie /л, -n, -n 1. лаик, неспециалист, профан; фам. dann bin ich ein blutiger - в тая област съм кръгъл невежа; 2. църк. мирянин. Laien/behandlung / лекуване от лечител- немедик; -bruder т църк. мирянин — член на орден (у католиците). laienhaft adj. лаически, дилетантски. Laien/kunst / художествена самодейност -kunstgruppe / група за художествена самодейност; -priester т църк. мирски свещеник; -richter т съдебен заседател; -Schwester / църк.. мирянка . - членка на религиозен орден; -spiel /i’l. театрална художествена самодейност; 2. театр. любителско представление; 3. народна писска за представяне от любители; -spielzirkel т кръжок за театрална самодейност; -tanzgruppe / самодеен колектив за народни танци. Laientum п, -s, — мирянство; дилетантство. Lakai т, -en, -еп лакей, и прен.. lakaienhaft adj. прен. лакейски, сервилен. Lake / -п саламура. Laken », -s, - 1. чаршаф; 2. хавлия, lakonisch adj. лаконичен. Lakonismus т, - / -ses, . . ismen лаконичен израз; лаконизъм. Lakritze / -n 1. бот. сладник (Glycyrrhiza glabra); 2. сгъстен сок от него. Laktation/ -en 1. отделяне на мляко (у хора и животни); 2. [врезме на] кърмене. Lakune/. -n 1. празнота (в текст); 2. водна яма. lala! intj, разг.: es ging ihm so - горе-долу беше добре. lallen L intr. h 1. говоря неразбрано c преплетен, надебелял език (вследствие парализа, побърканост, от страх, пиянство и др.), 2. (за малки деца) бръщолевя неразбрано, ломотя; 3. говоря п вместо р; II. tr. мълвя, промгьлвявам: in der Angst lallte er ein Gebet в страха си той .мълвеше молитва. Lallwort п бълболна дума. Lama1 п, -s, -s 1. зоол. лама; 2. текст, мека тъкан като фланела.
9 Land/dienst Lama2 m, -s, -s лама, тибетски будистки жрец, монах. Lambertsnuss f бот. ломбардски лешник. Lambrequin [лабрекй] т, -s, -s рядко 1. вид драперия над врата, прозорец; 2. украса на шлем (е хералдиката). Lambris [лабри] ш, ~, - стр. облицовка на стена на половина височина, ламперия (от дърво, мрамор, ицукатура). Lame auch:Lame п, -s, — текст, ламе. Lamelle / -п ел. 1. тънка пластинка, ламела (в електр. машини и уреди); 2. бот. ламела (на гъба). Lameilenkuupluug//?гехH; пластинков, ламелен съединител, многодисков съединител, lamentabel adj. плачевен; жалък, окаян. Lamentation / -en 1. плач, вайкане; вопъл, жалба; 2. жалобна, оплаквателна песен: библ. -еп плач Еремиев. lamentieren inir. h вайкам се. Lamento п, -s, -s разг. оплакване; вайкане: ein grosses ~ machen вдигам голяма врява, вайкам се. Lametta /, —; п, -s, — 1. ламета (украса на коледно дърво): 2. фам. дрънкулки, крещящи с блясъка си ордени, пагони и лр- laminieren tr. ламинирам. Lamm п, -s, -er 1. агне; прен. кротък, търпелив човек, овца: das - Gottes [символ за] Христос; 2. перест облак; 3. мор. грива, зайче (пяна на вълна). lammen intr. h (за овца, коза) агня се. Lämmer/geier т зоол. брадат лешояд (Vultur gypaetus barbatus. = Bartgeier); -hüpfen n шег. младежка танцова забава; -wolke /бял перест облак. lammfromm adj. кротък като агне. Lammsgeduld /разг. ангелско търпение. Lampässen pl. воен. лампази. Lampe1/ -n 1. лампа, и прен.: es riecht nach der ~ много е книжно, сухо; театр. elw. vor die bringen поставям нщ. на сцена; шег. разг. e-n auf die - gießen дръпвам му, гаврътвам едничко; 2. ел. електр. крушка. Lampe2 т, -s, — зайо-байо (заекът в приказки, басни). Lampen/fieber п театр. сценична треска; -putzer т ламбаджия; -schirm т абажур; -schwarz п техн. жив. фини сажди за туш, за бои. Lampette/ -п кана за миене. Lampion [лапйЗ, лампйб] т, п, -s, -s обл. австр. лампион; книжен фенер. Lamprete / -n 1. зоол. минога; 2. pl. разг. лакомства, деликатеси. Lancier [ласис] т, -s, -s остар. 1. воен. улан; 2. лансс (танц). lancieren [лаей-] tr. 1. (e-n, etw. ~) лансирам; 2. лов. подгонвам с кучета; 3. мор. хвърлям (торпила). Lancierrohr [-аей--] п воен. мор. торпеден апарат. Land п, -es, -er вие. рядко -е 1. (орна) земя, почва: ergiebiges - доходна земя; 2. суша, континент: ans - kommen слизам на сушата; zu Wasser und zu -е по вода и по суша; прен. manches Jahr ist seither ins - gegangen някоя и друга година мина оттогава; прен. ~ sehen почвам да виждам целта; 3. кър, страната, вън от града; село: auf dem -е wohnen, leben живея на село; über - gehen отивам на път; vom -е wegziehen напускам селото; aufs - ziehen премествам се на село; е-е Einfalt vom -е наивно, простодушно селско момиче; 4. p/. вие. рядко и Lande страна (държава, царство): außer -es gehen излизам вън от страната; e-n des -es verweisen екстернирам, прокудвам нкг от страната; aus aller Herren -ern от всички страни на света; die deutschen -er немските държави (взети поотделно); in deutschen -еп в немските земи (взети като цяло): рея. das Heilige - светите земи pl.; библ. das Gelobte - Обетованата земя; ins bessere - hinübergehen преминавам в онзи свят; 5. die -е pl. поет, поля; страна: die Glocken tönen in die -е камбанният звън се разнася из полята. Land. . (предимно) 1. селски, кърски, про¬ винциален, на село, на къра: Landpfarre / -jugend f; 2. земеделски, селскостопански; Lagdwissegschaftcg pl.; 3. сухоземен, сухопътен: Landkrieg т. landab adv. надолу по страната: landauf, - нагоре, надолу из страната. Land/adel т селско, провинциално (низше) дворянство; -arbeit / полска, кърска работа; -arbeiter т земеделски работник. landarm adj. с малко земя, малоимотен. Land/armee / воен. сухопътна войска; -arzt т 1. селски лекар; 2. провинциален лекар. Landauer т, -s, — рядко ландо (кола). landauf adv. нагоре по страната (вж. landab). Landaufenthalt т престой, прекарване на село. Landaulett [-олст] п. -s, -е вид лек автомобил, landaus, landein adv. надалеч, по много страни, по чужбина, от една страна в друга. Land/bau т земеделие; -bauer т земеделец; -befestigung/ воен. полски укрепления pl.: -besitz т земевладение; -besitzer т зсмепритежател, земевладетсл; -bevölkerung / селско население; -bezirk т селски окръг; -bote т мсждуселски куриер; -brot п селски хляб (обикн. ръжен); -dienst т 1.мор. служба на сушата; 2. служба на село.
Lände 10 Lände f -n обя. австр.. мор. пристан. Landebahn f авиац. писта за кацане. Landedclmagg in провинциален дворянин. Lande/feld п; -fläche f авиац. терен за кацане, landein adv. вж. landaus. landeinwärts adv. навътре в страната. LandeHcM п авиац. сигнален огън в аеропристаншце, летище. landen I. intr. s 1. мор. авиац. слизам на суша, на земя; приземявам се; скачам с парашут; (за кораб) приставам, (за самолет) кацва: das Flugzeug ist wohlbehalten am Ziel gelandet самолетът кацна благополучно на целта; фам;. bei ihm kannst du nicht - c негонс можеш да се бориш, да се мериш; bei ihr kannst du nicht - тя не иска да те знае; der Betrunkene landete im Straßengraben пияният се озова в шосейния ров; hier wären wir also gelandet значи, тук се озовахме; 2. (за бряг) нараства, разширява се (особено от наноса); 11. tr. 1. дебаркирам. свалям* Truppen auf der Insel - свалям войски на острова; 2. спорт. улучвам добре, нанасям (сполучлив удар): е- n Hieb landen стоварвам удар: фам. c-n großen Schlag - успявам в рисковано начинание. Landenge f геогр. провлак. Länder/besshhribuun/география на отдел-ните страни; -durst т алчност, жажда за завоевания на чужди земи Länderei f -en саг-еш. нивя, земи pl., [голям] полски имот. Länder/kampf т спорт, международно състезание; -künde f география на една страна, частна география. länder/kundig adj. познаваш много страни, разг. запознат добре с географията, -kundlich adj. географски. länderln intr. h танцувам лендпер, ländern и: ограждам със стобор. Länder/rat т федерален съвет; -spiel п спорт международно състезание. LagderzIehuggshcIm п извънградски интернат. Landes. land es. . (обикновено) държавен, на страната, национален: Landes/flagge f -grenze f -silte/,-Währung/ Landes/abschied m полит. заключителен, последен протокол на диетата; -äheste(r) т областен директор (= Regierungspräsident); -arbeitsamt т главна дирекция на труда; -art /1. народностен характер, нрави, бит; 2. сел.- ст. характер на почвата; -aufnahme / топографска снимка; държавна топографска служба; -bischof т върховен глава на националната църква; -brauch т местен народен обичай; -ebene / auf - на ниво федерална провинция; -erzeugnis п местен продукт, местно производство; -färben p/. цветове на националния флаг; -finanzamt п главно данъчно управление, landesflüchtig adj. избягал от страната. Landes/fürst, -herr т монарх, суверен; -hauptstadt / столица; -Herrlichkeit, -hoheit / държавен суверенитет; -kind п местен жител; остар. пълноправен поданик на странатa,~kirchc / автономна национална църква; -kullur/1. мелиорация; 2. защитни мероприятия относно почвата срещу стихии; -künde / красвсдение, странознанис. landes/kundig adj. познаващ добре дадена страна; -kundlich adj. вж. länderkun^. Landes/meister т шампион на страната; -münze / национална монета; -obrigkeit / правителство; -produkt п местно произ¬ ведение; -spräche / (официален) език на дадена страна; -tracht /национална, народна носия; -trauee/всенароден траур; -Verbund¬ netz п единна държавна електроенергийна система, landesüblich adj. общоприет в дадена страна. Landes/vater т 1. = -fürst; 2. студ, вид студентска церемония; -Vermessung / = -aufnahme; -verrat т държавна измяна; -Vertretung / народно представителство, парламент; -Vcrweesuung’ екстерниране. Landeverbot п забрана за кацане. Landfahrer т = Landstreicher. landfein adj. мор. разг. шег натъкмен, издокарал се за отпуск (моряк). Landflucht adj. бягство от селата в града, landfremd adj дошъл отвън, от други страни, непознат. Land/friede(n) т ист. обществена сигурност, спокойствие и мир в страната; -friedensbruch т нарушение на обществения мир; -führe / селска талига; -gemeinde / селска община; -gericht, австр. Landes- п юр. окръжен cwu~gerichtsrat т юр. съдия в окръжен съд; -graf т ист. дандграф: -gut п селски имот: Staatliches = държавно земеделско стопанство (ДЗС); -haus п вила, дача; -hockey п спорт хокей на трева; -hunger т жажда за земя; -jäger т 1. остар. селски стражар; 2. швейц. траен салам; -jugend /селска младеж; -karte /ееографска карта; -kreis т селска околия; -krieg т сухоземна войска. land/kundig adj. = landeskundig; -läufig adj. общоприет (мнение): im =cn Sinne в общоприетия смисъл. Landleben n селски живот. Landler m, -s. - горноавстриец. Ländler m, -s, - обл. австр. немски народен валс, лендлер. Landleute pl. селяни. ländlich adj. селски; кърски; прост, непре¬ тенциозен: die -е Bevölkerung селското население; -е Sitten прости нрави; -е Stille
11 lang полска тишина; е-е ~е Gegend полска местност; прен.: - schändlich все си е селско; ~ sittlich а. в селото са запазени добрите нрави; б. всяка страна си има своите обичаи; във всяко село и закон. Ländlichkeit / - селска простота, скромност. Land/macht/1. континентална сила (държава); 2. сухопътни войски p/.,-~mann т, pl. -leute селянин; -mark / гранична област; -marke / мор. брегов навигационен знак; ориентировъчен знак по крайбрежието; — maschine / селскостопанска машина; -messer т остар. земемер; -natter / зоол. смок (Coluber); -not f липса на земя, нужда, недостиг от земя; -partie / излет на къра, на зелено, в полето; -pfarrer т селски свещеник, пастор; -pfleger т ист. римски наместник, прокуратор; -plage / 1. народно, обществено бедствие; 2. фам. натрапиичав човек; -pomeranze / шег. селендурче; -prediger т - -pfarrer; -rat т ист. окръжен управител (е Германия); -ratte / мор, фам. кашок (презр. за неморяк); -regen т повсеместен, траен дъжд; -richter т съдия в окръжен съд; -rover (ландроувър) т лендроувер. всъдеходен джип; -rücken т геогр. рид, гърбите; -sasse т 1. свободен, дребен земеделец; 2. остар. арендатор; 3. селски занаятчия. landsässig adj. ист. живеещ в дадена страна (на райха). Landschaft /, -en 1. местност, пейзаж (и жив.); 2. геогр. ландшафт, закръглен характер на земната повърхност: ~ des Hochgebirges алпийски ландшафт; 3. ист. окръжен, областен съвет, зсмство; 4. диал. окръг*, област, провинция. Landschafter т, -s. - = Landschaftsmaler, landschaftlich adj. 1. жив. пейзажен; adv. като пейзаж, гледка; 2. провинциален, областен, земски. Landschafts/bild п панорама, гледка; -garten т английски парк; -haus п ист. палата на диетата; -maler т изк. пейзажист; -schütz т охраняване на природата. Land/schule/ селско училище; -see т вътрешно езеро. Landser т, -s, - войн. 1. солдатин; пехотинка; 2. земляк. Lagd/siez т 1. вила, дача; 2. ист. дворянско, помещичко имение. Lands/knecht т ист. воен. ландскнехт, наемник, и прен.: фам. wie ein = fluchen псувам като хамалин; -mann т, pl. -leute съотечественик, сънародник, земляк: was für ein = sind Sie? от коя страна, откъде сте?; -männin / сънародница. landsmännisch adj. сънароднишки. Landsmannschaft /1. землячество (организация, ФРГ); 2. съюз на студентски корпорации на национална основа (в Ггрмания). Land/spitze/геогр. край на нос; -statt/L ист. град в отделна германска държава (в рамките на райха); 2. провинциален град; 3. земеделско градче (произлязло от село); -stände pl. ист. представителство на съсловията в диетата (при съсловната държава); -sterben п повсеместна епидемия; -Straße/1. шосе; 2. сухоземен път; -Streicher т, остар. пейор. -störzer т бездомен скитник-бедняк; -Streitkräfte pl. сухоземни въоръжени сили; -strich т местност, край; -sturm т остар. воен. опълчение; -täfel / 1. географска карта; 2. вид емлячен регистър; -tag т диета, ландтаг; -transport т сухопътен транспорт; -truppen pl. сухопътни войски. Landuun / -en 1. мор. слизане на суша (на пътници), дебаркиране (на войски), десант; 2. мор. приставане, акостиране (на кораб): 3. авиац. кацване (на самолет); скачане с парашут, приземяване. Landungs/brücke/мор. пристан; -korps [-кор] п\ -mannschaft/; -truppen pl. дебаркационен корпус; десантни войски; -ort, -platz m 1. воен.. мор. място на десанта; 2. авиац. летище; З.мор. пристан; -truppen p/. вж. -^koi^p^s. Land/vogt т ист. кралски наместник; -volk п селяните pl., селско население. landwärts adv. кьм сушата, към брега. Land/weg т 1. мсждуселски път; 2. сухоземен път: auf dem = по сухо; -wehr /1. ландвер (резервни войски, запас в Германия); 2. воен. гранични укрепления pl.; граничен ров; -wind т вятър откьм сушата, брега; -wirt т 1. селски стопанин; земеделец; 2. агроном, -wirtschhaf/селско стопанство, разг. дребно селско стопанство. landwirtschaftlich adj. селскостопански: die -е Produktionsgenossenschaft кооперативно селско стопанство (в бившата ГДР, съкр. LPG). Land/zunge/ееогр. тесен, нисък нос; -zwang т заплаха за реда от обществено вредни престъпници. Lane / -п мор. скара (в лодка). lang I. adj. 1. дълъг (улица, коса. вълна); висок (за човек): 5 Meter, e-n Fuß - дълъг 5 метра. една стъпка; ~ gestreckt техн. изтеглен, източен; прен. sich des Langen und Breiten über etw. auslassen надълго и нашироко се впускам да говоря за нщ.; готе,, -е Soße прен. разреден сос; разг.: er fiel zur Erde, so - er war той се просна c цялата си дължина на земята; е-е ~е Leitung haben бавно загрявам; мъчно схващам, не ми сече пипето; c-n -en Hals
langatmig 12 machen протягам си врата любопитно, за да видя нщ.; ~е Zähne machen, e-m werden die Zähne ~ церемоня се, преземам се (назланди- своя се) при ядене; фам. ~e Ohren, ~e Finger machen наострям уши; крада; -er Heinrich подправен ключ; 2. дълготраен, дълъг (време, престои): seit, nach, vor -en Jahren от, след, преди много години; zwölf -е Stunden цели 12 часа. 12 безкрайни часа; разг. den lieben -en Tilg целият ден, търг. Wechsel auf ~е Sicht менителница с дълъг падеж; seit -em отдавна; ihm wird die Zeil - той скучае, остар. -е Weile ск7ка; разг. er ist die längste Zeil in dieser Stellung gewesen скоро ще му изстине мястото; 3. (за вино) точещ се (поради дефектно кипене); П. adv.-(поставено след съответната дума) 1. в продължение на, през (за време); ein Jahr, с-с Zeit ~ в продължение, течение на една година, известно време; sein Leben - през целия му живот; über kurz oder - рано или късно (все iqe бъде). 2. надлъж по: den Fluss - на длъж по реката langatmig adj. 1. безкраен, продължителен. нескончаем; обстоятелствен; отегчителен (история, приказки), 2. със способност за дълго дишане. Langatmigkeit f, - нсскончасмост, безкрайност, отегчителна обстоятслствсност Lang/bart in зоол. сом (Silurus clarias); -bäum in растока (на кола); -bein п разг.. шег. дългокрако същество (човек; щъркел в баснята),- -distel f бот. ветрогон (Eryngium campcstre). langte) adv. 1. дълго (време1): - vorher, nachher дълго време преди, след това; wie -? докога?; für wie ~? за колко вре.ме?; von - her отдавна; so bis... докато, nicht und er kam не след дълго той дойде; es ist schon - her това е отдавна, je ~er je mehr колкото по-дълго, толкова повече, ich bemerke es schon länger забелязвам това от доста време; ich kann es nicht länger ertragen не мога повече да понасям това; das wird am längsten gedauert haben това няма да трае още много; s-e Rückkehr erfolgt längstens in drei Tagen най- късно след три дни той ще се завърне; разг. er wird nicht mehr - machen скоро ще хвърли топа; da kannst du - warten има да чакаш (напразно); 2. разг. далеч (не), das ist noch - nicht die Hälfte това далеч не е половината; прен. das ist für mich - gut това за мен е достатъчно добро. Länge f -n 1. дължина (н геогр): Berlin liegt unter 15° östlicher - Берлин се намира на 15° източна дължина; das Pferd siegte beim Rennen mit mehreren -n при надбягването конят спечели с няколко дължини; разг. der - nach hinfallcn падам с целия си бой; 2. продължителност, траене; проточеност, обстоятелственост, излишни подробности: е¬ с Aufführung von großer - много дълго представление; die - ermüdet излишните подробности, проточеността изморяват; sich in die - ziehen много се протака; протака се; in die - ziehen (много) протакам; разг. auf die - kann man cs nicht ertragen това нещо дълго не може да се изтрае; 3. THm. дълга сричка (в стих): с-с - und е-е Kürze една дълга и една къса сричка; 4. диал. = Langfisch. läng^ng adv. разг. по цялата си дължина, с целия си бой (се пльосвам). langen1 1. intr h 1. (nach e-m, ctw. -) посягам (за да хвана): nach der Flasche - посягам към шишето. 2. (bis zu. bis an А) стигам до: bis zur Decke - стигам до тавана; das Kleid langt bis kaum an die Knie роклята стига едвам до коленете; З.разг. достатъчно е. стига: mit dem Gelde - стигат ми парите; cs langt mir стига ми; достатъчно ми с; damit langt man nicht c това не може да се помине, това не е достатъчно; фам. mir laget’s’ до гуша .ми дойде!; II. tr. разг. подавам; lang das mir mal her! я ми подай това . фам.. ich werde dir c-c Ohrfeige - ще ти зашия една; den werde ich mir schon - ще му дам да разбере. langen2 intr. s остар. стигам, пристигам. längen I. tr. удължавам. прен. разг. разреждам (сос) (вж. verlängern); II. intr. 1. раста; 2. удължавам се. Längen /durchschnitt т надлъжен разрез;— einheit f- Langmaß; -grad in геогр градус на дължина; -kreis т геогр. меридиан; -maß п мярка за дължина; -schnitt т = Längsschnitt. Langceec /, -n 1. фсстон (при бродиране); 2. стена между два комина. Langeweile f - скука. Langfinger т разг. крадец, крадльо, джебчия. langfingerig adj. сдълги пръсти, разг. крадлив. Langfisch т зоол. вид треска (Gadus molva). langfristig adj. дългосрочен. Langhaus n архит. средният и страничните кораби на църква. langhin adv надалеч. langjährig adj. дългогодишен. Langlauf т дълго бягане (ски). langlebig adj. с дълъг живот, дълголетен. LanglebigneU/. — дълголетие. langlegen refl. разг. опъвам се, опвам се (за почивка) langleibig adj. с дълго тяло. länglich adj. продълговат; - rund овален. Länglich keit / — продълговатост. Längling m, -s, -е зоол. - Langfisch. Langmut/, - търпение, остар. дълго търпение, langmütig adj. търпелив.
13 läppern Langmütigkeit f, — = Langmut. Langobarde m, -n, -n ист. лангобард. Langohr n шег. дългоушко (за магаре): поел, ein Esel schilt den andern - присмял се хърбел на щърбел. längs I. prp. DG, остар. А по продължение на, надпъж (по); покрай: - des Meeres, dem Meere по продължение на морето; II. adv. диал. разг. надлъжно: Äpfel kann man - durchschneiden ябълките могат да се разрязват надлъж. langsam adj. 1. бавен, муден: die ~е Postkutsche бавна поща; ein -er Walzer бавен валс; - von Begriff мъчно схващащ, бавно мислещ; 2. разг. лека-полека, постепенно; с течение на времето: разг. immer - voran! лека-полека напред!; 3. остар. късно. Langsamkeit f, - бавност, мудност. Lang/schäfter т ботуш с висок конч; -Schläfer т сънливец, поспаланко; -Schnabel т зоол. дългоклюнеста птица; -schuss т вмн. дълъг изстрел; -schwänz т зоол. дългоопашата птица. längsdeck adv. мор. надлъж по палубата. Längsdeilhgugerфиз. разтягане на дьлжина. lanesicheie adj. 1. търг, дьлгосрочсн (менителница). Laggspieiplatte/Тдългосвиреща микроплоча (за грамофон). Längsrrchtelngg/ in - (направление) по дължина. längsschiffs adv. мор. по дължината на кораба. Längsschnitt т надлъжен разрез; -schwelle f техн. надлъжна греда, траверса. längsseit(e) prp. G. мор. надлъж на кораба. Längssprung т спорт, скок на дължина. Längsstrich т отвесна черта. längst adv. 1. отдавна; 2. далеч (не): es ist - nicht so schlimm далеч не е тъй лошо. längstens adv. обл. най-късно, не по-късно от, най-многото, не по-дълго от: er kommt - in е- r Woche той ще дойде най-късно след седмица langstielig adj. 1. бот. с дълга дръжка, стъбло (цвете); 2. разг. отегчителен, досаден, скучен (човек, сказка). Langstieligkeit f - разг. отегчителност, досадност, мудност. Langstrecken/flug т авиац. летене на далечни разстояния; -lauf т сторт. бягане на дълги разстояния. Lai^j^i^s^tt^e/ -п зоол. лангуста (Palinurus vulgaris). Langweile f - скука. langweilen in nuntrnb. 1. отегчавам; 2. refl. отегчавам се, скучая: sich zu Tode - умирам от скука. langweilig adj. 1. скучен, отегчителен (човек, общество, нщ.); 2. неприятен, досаден (история): разг. m-e Krankheit war с-е -е Sache болестта ми се проточи много; 3. разг. блудкав, вял: die Suppe schmeckt - супата е блудкава. Langweiligkeit f, <n 1. скучност, отегчителност; 2. досадност; 3. pl. досадни неща, работи. Lang/welle f рад. дълга вълна, -wied(e) f = -bäum¬ langwierig adj. продължителен, нескончаем, протакащ се, уморителен, мъчителен (болест, процес). Langwierigkeit / - продължителност, нескон- чаемост. Langzeit/arbeitslosigkeit f продължителна, трайна безработица; -gedächtnis п дълго¬ трайна памет. Lanke /, -n 1. готе, парче откъм бута; 2. зоол. езерна пъстърва (Salmo lacuseris)- Lanze f -en воен. пика; копие: прен. е-е - für с- n brechen, einlegen бия се рицарски за нкг., застъпвам се за нкг. Lanzen/brechen, -stechen п ист. турнир; -reiter т 1. пикадор; 2. воен. улан; -stechen п вж. -brechen; -stich т удар, промушвано с копие. Lanzette f -п мед. ланцет. Lanzcee/boecg т архит. удължена островърха дъга, арка; -fisch т зоол. ланцетник (Amphioxus lanceolatus). lagzceelich adj. бот. ланцетовиден (форма на лист). lanzieren //: = lancieren. Lanzknecht т нар. = Landsknecht. Lao in, -, -; Laote т, -n, -п жител на Лаос. laotisch adj. лаоски. lapidar adj. лапидарсн (стил). Lapis т, -, - камък; адски камък. Lappalie / -п (смешна) дреболия, празна работа: фам. дрън-дрън (обикн. pl). Lappe т, -n, -n 1. лапландец; 2. остар.= Laffc. lappen I. tr. 1. разг. кърпя (с кръпки): 2. лов. опъвам върви, парцалчета около ловно място (за плашене на (дивеча); II. intr. h диал. 1. (за дрехи, платна) увиснал е; виси (= schlottern); 2. (за куче) лоча. Lappen т, -s.( (рядко) Lappe f -n 1. парцал (и разг. като ругатня за негоден, отпуснат човек): фам.: durch die - gehen отскубвам се, избягвам, измъквам се; c-m ein paar auf die - geben зашивам нкм. няколко плесници; sich auf die - machen събирам си партакешите; 2. анат. дял (на мозък, бял дроб и др. органи); 3. техн. вид изпъкнала обковка (на врата, прозорец); ухо, езиче; текстилни отпадъци, конци; 4. фам. blauer - синя хартийка (100 марки). Lapper т, -s, - 1. кръпка; 2. кърпач. Lapperei / -сп разг. 1. кърпеж; 2. и Läpperei = Lappalie. läppern, läppern tr. разг. обл. 1. сърбам, пия (на малки глътки); 2. и refl. imp. насъбира (се) (малко по малко) (суми, разходи, дългове); 3. unpers. es läppert mich nach много ми се яде, много ми се пие нщ.
Lapperschulden 14 Lapperschulden pl. дребни борчове. lappig, остар. lappicht adj. 1. на дялове (дроб, листа, фестон и под.), 2. отпуснат, увиснал (като парцал), разг. вял, мекушав; 3. глуповат; 4. дребен, незначителен, нищожен: фам. die -en Pfennige тия паршиви петачета. lappisch, lappländisch adj. лапландски. läppisch adj. пейор. 1. разг детински глупав, хлапешки (държание, характер): -es Zeug нелепости, дстинщини; 2. мекушав (човек). Laps т, -es. -е глупак, хлапак, хъшлак. Lapsus т, -. - L грешка (при писане, говорене); 2. вероотстъпник. Laptop (лаптоп) т, -s, -s лаптоп, портативен компютър Lar т, -en. -еп мит. лар (у римляните). Lärche f -п бот. лиственица (Larix decidua). lärchen adj. от листвсничево дърво. Larifari п, -s, -s разг. краставици [на тьркалста], дрънканици. larifari! inj разг. дрън-дрън! Lärm т, - - . — 1. шум; разг. дандания, врява: viel - machen вдигам голям шум; 2. воен. тревога: ~ schlagen бия тревога; blinder ~ лъжлива тревога; разг. напразна аларма. Lärm/apparat т воен. апарат за тревога — bclästigune/Шум!еве натоварване. lärmen intr. h шумя, правя, вдигам шу.м, врява: tr. e-n aus dem Schlafe ~ събуждам нкг. с шума си. Lärmente/ооол. сива патица (Anas sercpera)- lärmend, lärmerisch adj. шумен, шумлив. larmoyant [лармоаянт] 1. лит. сълзлив, сълзливо-сантименталсн (драма); 2. плачлив. Lärm/schuss т воен. предупредителен изстрел (за тревога); -schütz т защита от шум; звукоизолация; -schutzwand / звукозащитна стена (край магистрали). lärm voll adj. шумен. Lärvchen л, -s, - разг. миличко личице, муцунка. Larve [-ве] f -n 1. маска, и прен.: e-m die - abreißen, vom Gesicht reißen дръпвам нкм. маската от лицето; прен. демаскирам нкг.; е- е hübsche - а. хубава маска; б. разг. хубавичко лице, хубавичка муцунка; 2. зоол. ларва, личинка; 3. обикн. pl. фантоми, призраци. lasch adj. ленив, вял, отпуснат (походка, движения). Lasche /, -n 1. техн. жп. съединителна плочка, накладка (напр. на две релси); планка; 2. гайка на колан; 3. капак на джоб; парче като гарнитура на рокля; 4. език на обувка. laschen tr. 1. техн. съединявам посредством накладка, плочка; 2. поставям гайка на колан, език на обувка, клин и под.; Laschung/. Laschheit / - отпуснатост, вялост, ленивост. Lase / -п глинена чаша за бира. Laser (леезър) т -s, — техн. лазер. Laser/drucker т комп. лазерен принтер; — suchgerät п лазерен локатор; -Verstärker т оптичен квантов усилвател; -Werkzeug п лазерен инструмент. Laserkraut п бот. бял дивисил, срамничс (Laserpitium latifolium). lasieren tr. жив., техн. лакирам с безцветен лак (картина, мебел). Läsion/ -en .ued. нараняване, повреждане, lass adj. отпуснат, вял, отпаднал; небрежен; ленив (gachlässie)- Lasse т, -п, -п остар. крепостен. lassen’ I. mod. вие. 1. накарвам, карам да; заповядвам, заставям да: c-n rufen - накарвам, заповядвам да повикат нкг.; die Schüler auswendig lernen ~ карам учениците да учат наизуст; den Arzt holen - пращам за лекаря; e-n grüßen - пращам поздрави на нкг. чрез другиго; er lässt sich häufig verleugnen той често кара да казват, че не е вкъщи; sich е-п Anzug, Schuhe machen - поръчвам си костюм, обувки; sich D etw, gut bezahlen - хубави пари вземам за нщ.; die Bibel lässt Gott die Welt in sieben Tagen erschaffen според Библията Бог е сътворил света в 7 дни: der Dichter lässt s-n Helden den Kampf bestehen поетът рисува как героят му излиза победител в борбата; разг- ich lasse dich das bezahlen ще ми платиш това (закана); разг. etw. springen - здравата се изръсвам (изхарч-вам) (при гуляй); разг. шег, sein Licht leuchten - показвам какво мога; alle Minen springen - употребявам всички средства; фам. lass dich cinpackcn, einpökeln! за нищо не те бива; да идеш да се удавиш!; 2. допускам, позволявам, оставям да: е-е Lampe brennen - оставям лампа да гори; разг. lass dir's ja nicht einfallen (сакьи) да не ти е дошло, да не ти идва такова нщ. наум (предупреждение): das lasse ich mir gefallen виж, това, такова нщ. ми харесва; das lass ich mir nicht gefallen това не мога да търпя, по¬ насям; sich etw. gereuen - разкайвам се за нщ.; разг. er hat s-n Komplizen hochgehen - той предаде съучастника си; sich etw in den Sinn kommen - хрумва ми нщ, sich's etw kosten - не щадя парите за нщ. die Diebe haben nichts liegen - крадците задигнаха всичко; lass dir raten! послушай ме, чуй съвета ми!; e-n reden - оставям нкг. да говори, да се изкаже; разг. er lässt mit sich reden c него може да се говори, да се разбере човек; ich habe mir sagen -, dass .. научих се, че...; lass dir das gesagt sein! имай това предвид!; c-n schalten und walten -, wie er will предоставям нкм. пълна свобода на действие; разг. sich etw. schmecken - хубаво си похапвам от нщ.; услажда ми се; - Sic sich's gut schmecken! добър апетит!; да Ви е
15 Last сладко!; разг. er lässt sich nirgends sehen той никъде не се вижда, не може да се види, не се показва никъде; etw. sehen ~ показвам нщ.; разг. etw. sein - изоставям. отказвам се от нщ.; не правя нщ.; e-n sein - оставям нкг. на мира; разг. fünf gerade sein - не съм много придирчив в нщ.; оставям от мен да мине; разг. das kann ich nicht auf mir sitzen - не мога току-тъй да понеса това; alles stehen und liegen - изоставям всичко; разг. das hätte ich mir nicht träumen - това и наум не би ми дошло; e-n etw. tun ~ а. оставам нкг. да си върши нщ.; б. накарвам нкг. да направи нщ.; ssch etw. nicht verdrießen ~ не оставям да ми се развали настроението за нщ.; не се ядосвам за нщ.; разг. sich D е-е Arbeit sauer werden - много труд си създавам с дадена работа; sich’s D da wohl sein ~ прекарвам си приятно, добре се чувствувам тук, там; фам. er lässt uns aber zap¬ peln ама че много ни кара да го чакаме; 3. в комбинация с refl. може да се: der Vorschlag lässt sich hören по това предложение може да се говори, приемливо е; der Wein lässt sich trinken това вино може да се пие, бива го; das lässt sich aushaltcn това може да се понесе; das wird sich nicht umgehen - това няма да може да се избегне; das lässt sich von ihm erwarten това може да се очаква от него; 4. като imper. III л. ед. ч. I, IIIл. мн. ч. нека, да: lass, lass uns gehen! хайде, сега да вървим! lass sic kommen нека дойдат!; II. п: refl. основно значение оставям: 1. оставям, давам, загубвам: das Leben. sein Leben für etw. - давам, загубвам живота си за нщ.; sein Blut - давам, проливам си кръвта; zur Ader ~ пускам нкм. кръв; разг. плащам; разг.: viel Geld in der Kneipe - оставям много пари в кръчмата; фам. sein Wasser ~ пускам вода (ходя по малка нужда); фам. er musste Haare - а. отскубнаха му косата (при боричкане); 6. имаше голяма загуба (в играта), трябваше да плаща; фам. е-п ~ изпускам се (пръдвам); 2. (e-m etw. ~) оставям, предоставям, отстъпвам (нкм. нщ.); lass ihm doch den kleinen Spaß че остави го да се порадва на това малко нщ.; разг. das muss man ihm - това трябва да му се признае; с-т den Vorrang ~ отстъпвам нкм. първенството да мине пред мен; c-m zu etw. Zeit ~ давам нкм. време за нщ.;рлзг. sich D Zeil - нс бързам твърде; 3. оставям, отказвам се от нщ.: das Trinken, Rauchen nicht - können не мога да сс оставя, да се откажа от пиенето, от тютюна; tu, was du nicht ~ kannst прави онова, от което нс можеш да се откажеш; 4. (etw., е-п ~) оставям! (гдето е, както е): die Tür offen ~ оставям вратата отворена; е-е Seite leer - оставям една страница празна; lass alles wie es ist остави всичко, както си е; etw. zu Hause ~ оставям нщ. вкъщи; разг. lass mich aus dem Spiel! не ме меси в тая работа; lass ihn bei s¬ m Glauben остави го да си вярва; etw. ungetan - не свършвам, не направям нщ. (възложено, проектирано); разг. etw. lässt mich kalt нщ. а. не ме тревожи, вълнува; б. не ми допада: е-п in Ruhe, in Frieden, zufrieden, разг. ungeschoren ~ оставям нкг. на спокойствие, на мира, не го задявам; lass mich! остави ме, не настоявай, не ме задявай! ach ~ Sie doch моля, не си правете труд; 5. предавам, оставям: wo kann ich diesen Mantel, Koffer ~? где мога да предам. оставя това палто, тоя куфар?; 6. продавам, давам, оставям: wie teuer - Sie die Kuh? за колко давате, оставяте кравата; 7. напускам: ich kann sie nicht - нс мога да напусна; 8. refl. прен. sich nicht zu - wissen вън от себе си съм (от радост); III. intr. h 1. отказвам се от нкг., нщ., напускам, разделям се от нкг., нщ.: von c-m nicht - können нс мога да се отделя от нкг.; lass vom Bösen! откажи се от злото! 2. остар. изглеждам: er lässt heute jünger denn je той изглежда днес по-млад, отколкото когато и да било; (за облекло) отива, стои добре: diese Tracht lässt ihr vorzüglich тая носия й стои чудесно. Lassen п, -s, -: sein Tun und - поведението, постъпките му; er hat das Tun und - от него зависи дали да го направи, или нс. Lassheit f - отпуснатост, вялост, отпадналост; ленност, небрежност. lässig adj. 1. ленив, бавен; 2. вял, отпуснат, безстрастен. небрежен, пренебрежително безгрижен. Lässigkeitf -cn 1. ленивост. бавност; 2. вялост; отпуснатост; безстрастно; безразличие, нехайство; 3. техн. пропускливост, неплътност. lässlich adj. 1. простим, допустим (грях, прегрешение): с-с -е Sünde извиним. простим (малък) грях; 2. толерантен; снизходителен; 3. отпуснат. Lässlichkeit fi - допустимост, простимост (на грях). Lasso т. п, -s, -s ласо. Lass/reis п лесов. останала нсотссчсна млада фиданка; -sündef църк. малък, простим грях; -zins т наем от аренда. Last/ -en 1. тежест, товар, п прен.; прен. бреме: das Schiff führt - корабът носи товар; das Kamel trägt schwere -cn камилата носи тежък товар; c-m zur - fallen бреме съм, в тежест съм на нкг.; ich falle Ihnen doch nicht zur ~? да не би да Ви преча?; надявам се, че не Ви смущавам; s-c liebe - haben имам си бреме, беля на главата; прен. ihm sank е-с - von der Seele падна камък от сърцето му; c-m etw. zur - legen хвърлям обвинение върху нкг., правя
Lastauto 16 го отговорен за нщ.; unter der - des Beweismaterials erliegen рухвам под тежестта на доказателствата; търг, zu -п (м: zulasten) des Käufers в тежест на купувача; 2. данък; те*гоба; задьлжение: dieses Haus ist frei von -en тая къща c свободна от задължения; 3. мор. мярка за морски фрахт (2000 кг): 4. остар. трюм; 5. стара мярка за тегло. Lastauto п камион. lastbar adj. товарен (животно). lasten I. intr. h (auf etw. D -) тежа, обре-менявам; прен. тегна, гнетя: auf dem Gute - Schulden дългове обременяват, тежат върху имението; Sorgen - auf ihm грижи го гнетят; auf s-n Schultern lastet die ganze Verantwortung на плещите му лежи цялата отговорност; die lastende Krone тежката корона; e-e lastende Stille гнетяща тишина; II. tr. остар. товаря, натоварвам (кораб). Lasten/aufzug т асансьор за товари; -ausgleich т равномерно разхвърляне на загубите от войната (между населението) lastenfrei adj. необременен (със задължения) (имот). Lastet п, -s. - 1. порок: das - der Unzucht порокът на блудството; вие. dem - frönen роб съм на порока; 2. разг. Ксантипа (за зла жена); никаквец; 3. шег. разг. досаден човек; 4. фам, шег. ein langes - дангалак. Laster2 т, -s, - камион. Lästerchronik/сандална хроника. Lästerer т, -s, - хулител; богохулник; кле¬ ветник. lasterhaft adj. пейор. порочен, покварен. Lasterhaftigkeit / — порочност. LäsecrecschIchee/ клюкарска история. Lasterleben п порочен, безпътен живот, lästerlich adj. 1. хулитслен, хулителски, богохулен, безбожен (дума, приказки); 2. adv, пейор. страшно много, твърде: sich - freuen страшно много се радвам; 3. остар. - lasterhaft. lästern I. tr. refl. хуля (Бога, вярата), очерням, II. infr. h (auf, über, gegen, wider e-n, von c-m ~) злословя; богохулствувам; клеветя: über e¬ n - одумвам нкг. Lässerreelde/разг. хулителство, злословие. Läster/schule / гнездо на злословия, хулителства. Lasterstem т позорен стълб. Lästersucht / злоезичност. Lassee-unn f -en 1. злословие, хулителство; 2. хула: grässliche -en ausstoßen изригвам грозни, страшни хули; 3. вж. lästern. lastervoll adj. пълен с пороци, порочен; безбожен. Lästerzunge/разг. зъл език: e-e fürchterliche - ужасен хулител. Lastfuhre У товарна кола, кола с товар. lästig adj. 1. досаден, неприятен (човек, »муха, задача, болест); 2. в тежест. пречещ. не¬ удобен: bei der Wärme wird nur der Mantel - при тая топлина палтото само ми пречи, ми е в тежест; разг. ich möchte Ihnen nicht - fallen не бих желал да Ви преча, да Ви смущавам. Lastigkeit / — мор. максимален товар (на кораб). Lästigkeit / — 1. досадност; 2. неудобство, пречене Lasting т текст, ластинг (атлазен плат). Last/kahn т мор. гемия, хаше, -kraftwagen т камион; -schiff п товарен кораб; -schrift/ търг', минаване (на сума) в задължение, в дебит, -der п товарно добиче; -träger т носач; -wagen т 1. жп. товарен вагон; 2. автом. = Lastkraftwagen; -zug т товарен влак, товарна колона. Lasur f. -en 1. и т, -s, — минер. азурит ( = Kupferlasur), 2. прозрачен лак (=Lasurlack); 3. жив. вилатура; техн. политура. lasurblau, lasurfarben adj. лазурен (цвят). Lasur/blau п емайл; жив. ултрамарин: -färben /1. = -blau; 2. жив. вилатура. Lasurit т, -s, -е; Lasurstein т минер. лазурит. Lasurlack т прозрачен лак. Lasйrsecigblau п жив. ултрамарин. lasziv adj. похотлив, сладострастен, еротично- пикантен (картина, сцена. описание, разказ). Laszivität [-ви-] / -еп похотливост, сладострастност, еротична пикантност (на изображение, сцена и под.). Latein п, -s.— латински език: разг. hier ist mein - zu Ende повече не зная; нататък не мога да се оправя, не зная какво да кажа повече; ihm geht das - aus толкова знае; не знае какво да прави по-нататък. Lateiner т, -s, - 1. латинист; учещ латински език: разг. er ist kein guter - не го бива по латинскя език; 2. ист. латиняннн. lateinisch adj. латински: Lateinische Kirche католическа църква. Latein/schule / ист. католическо училище в Германия (предшественик на католическата гимназия), -segel п мор. триъгълно платно на малко корабче latent adj. скрит. латентен (болест, криза): -е Wärme латентна топлина. lateral adj. страничен. Lateräl/erbe т страничен, непряк наследник; -plan т мор, страничната подводна корабна плоскост. Laterne/ -n 1. фенер: разг. etw. mit der - suchen със свещ търся нщ. (и не мога да го намеря); 2. стр. куличка над купол с прозорчета; 3. бяло петно, фенер (маркировка за домашен добитък); 4. техн. съединителна част между
17 lauem цилиндри за високо и ниско налягане (е тандем); машинна част, насочваща друга в определен път; 5. текст, призма за подемни¬ ка на нищелковия комплект; 7. зоол. солен (Solen anatinus vagina). Laternen/pfahl in фенерен стълб: ирон. ein Wink mit dem ~ „деликатен“ (доста ясен) намек. Latex m, -tizes, — латекс. Latifundium п, --^t. .ien ист. латифундия. Latiner т, -s, - ист. латинянин. latinisieren tr. полатинчвам. Latinismus ш, —.. .ismen езикозн. латинизъм. Latinist т, -en. -еп латинист. Latinität f, — безупречен, класически латински език, стил: die goldene ~ Цицсреневски латински. Latinum п. -s — изпит по латински (в училище); приравнителен изпит по латински. Latittide (//: Latitude) f -п широта, простор. laeieudinäl adj. отнасящ се до географската ширина. Latrine f -n 1. нужник; 2. и: Latrigcggerüche п\ Latrinenparole f фам. войн, измислица, слух, агенция „редник“, агенция „ботуш“. Latsch т, -es. -е; Latsche f, -п 1. фам. повлекана; 2. човек с лошо държание; 3. и Latschen т. -s, - фам. чехъл, налъм; 4. рядко кафе; 5. брътвеж. Latsche f -п бот. клек (Pinus mughus). latschen I. intr. s фам. 1. тътря си краката; 2. плещя глупости; II. tr, фам. зашлевявам. Latsch/fuß т 1. = Latsch 1; 2. = -taube. latschfüßig adj. = latschig. latschig adj. фам. 1. повлеканест. безреден. 2. отпуснат, мързелив. Latschtaube f зоол. гащат гълъб (Columba dasypus). Latte f -n 1. летва; 2. спорт, рейка, прът за прескачане: über die - kommen прескачам пръта; 3. лесов. права издънка: фам. lange ~ пържина, върлина (за много израсъл човек); 4. разг. рабош: etw. auf der - haben писан съм на рабош; е-е lange - haben имам много борчове; e-n auf der - haben писал съм нкг. на рабоша; имам зъб нкм.; фам. nicht alle auf der - haben не съм c всичкия си: der hat aber e-e -I ама че се е нарязал!; 5. разг. куп пари. latten tr. поставям летви. Latten/kammer f войн, арест; -zaun т ограда от дъски, летви, с^бор. Lattich т, -s, -е бот. вид салата (Lactuca). Latwergge/ -п 1..иед.вид лечебна каша. мехлем; 2. диал. пестил. Latz т, -es, -е 1. лигавче: 2. нагръдник, пластрон (от рокля). горнище (на престилка); 3. капак на джоб, каскет. копчалък; 4. фам. грубо e-m eins, е-е vor den Latz knallen тупвам здравата нкг. Lätzchen п, -s, — = Latz 1. lau adj. 1. хладък (вода, компрес), възтопъл (вятър): ~е Milch, Suppe недостатъчно топло мляко, полуизстинала супа; 2. прен. равнодушен, индиферентен, вял (участие); хладен, охладнял, неособено . топъл (приятелство. ревност): -е Frömmigkeit слаба набожност. Laub п, -s 1. шума, листа; прен. година: der Baum steht im vierten - дървото кара четвъртата година; 2. архит. листови орнаменти по колони. корнизи и под.; 3. карт. зелен лист на немски карти; 4. диал. копривна треска. Laub/apfel т шикалка; -bäum т широколистно дърво; -dach п свод от шума. Laube f -n I. беседка: фам. fertig ist die - работата е свършена вече; 2. стр. аркада на външната страна на сграда (особено към улицата); 3. театр. ложа; 4. лятна барачка; 5. остар. покрита веранда. Lauben т, -s зоол. клен (Cyprinus leuciscus caephalus). Lauben/dach n покрив на беседка;, -gang т 1. = Laube 2; 2. чардак; 3. алея-свод; -kolonie f извънградски квартал от малки. градинки (при големите градове). Laub/fall т листопад; -fink т зоол. червенушка (птичка Dompfaff); -frösch т 1. зоол. дървесна жаба (Hyla arborca); 2. ловец; 3. студ, студент със зелена фуражка; -gang т = Laubengang; -holz n широколистни дървета, гори ^/..-hütte f 1. колиба, покрита с шума; 2. библ. скиния, шатра у евреите; -hüttenfest п библ. празник на жетвата у евреите. laubig, laubicht adj. шумат, шумнат, листат. Laub/sage f техн. трионче за ажурно резбарство; -sägerei / 1. ажурно резбарство: 2. архит. ажурни орнаменти pl.; -werk и архит. листови орнаменти />/. Lauch т. -(c)s, -е бот. лук. луково растение (Allium, сем.). Lauc^istel/ бот. ветрогон (Eryngiurn cam- pestre). Läuchel n, -s, - бот. диал. мечи лук, див лук. левурда (Allium ursinum). Laudatio / -tiones. Laudation /, -en — похвално слово. слово за възхвала. Laue f п швейц. лавина. Lauer1 / - засада, пусия: auf der - sein, liegen нащрек съм; sich auf die - legen заставам на пусия, в засада, дебна. Lauer т, -s. - питьот, вино от джибри; пейор. киселак (долнокачествено вино). Lauer' т, -s, - остар. хитрец, шмекер. Lauerer т -s, - човек в засада, нащрек, дебнещ. lauern mfr. h 1. (auf e-n, etw. -) дебна, нащрек съм, и прен. разг. auf е-е Gelegenheit - дебна 2 Немско-български речник, т. 2
18 Lauf удобен случай; 2. разг. крадешком поглеждам в чужди карти (при игра), тетрадка; pari. adj. lauernd дебнещ, коварен (поглед). Lauf т, -S. -е 1. тичане, бяг. бягане (и спорт.) надбягване: im ~е тичайки; in vollem ~ в пълен кариер; beim dritten - при третото бягане, надбягване; 2. ход, движение, каране, течение: den - des Wassers hemmen спирам, спъвам. задържам течението на водата; der - des Schiffes, der Lokomotive ходът. движението на кораба. локомотива; прен.: den Dingen freien - lassen оставям нещата да си вървят; im -е des Monats, des Jahres. der Zeit в течение на месеца, годината, на времето; den - vollenden завършвам земния си път; 3. воен. цев (на пушка, оръдие и др.); 4, муз. рулад (само при колоратурно пеене); бърз кратък пасаж; 5. лов. (крак на четириног дивеч и на куче); 6; лов. място, накъдсто се гони дивечът при хайка; 7. дървен обръч на воденичен камък; 8. астр. орбита, път (на небесни тела); 9. течение (на река): der obere - der Donau горното течение на Дунава; 10. лов. любовен период на дивеч; 11. сел.-ст. Schafe nach dem - verkaufen продавам овци наред (без избор), 12. остар. pl. времена: wir leben in bösen м;п живеем в лоши времена. Lauf/achse/жп. обикновена (недвигатета) ос на локомотив; -bahn / 1. поприще, кариера; 2. спорт, писта в стадион за над-бягване; арена; 3. техн жлеб на сачмен или ролков лагер; -band п 1. техн. конвейер, подвижна лента; 2. повод за бебета (= Gängelband); -brett п мин. стр. мор. дъска за минаване (над нщ.); -bursche т търг. момче за разпращане, куриер, разсилен; -dohne/joe. капан за дребен пернат дивеч. laufen’ I. intr. s, а при подчертаване на усилието- напрежението, а не на движението h 1. тичам, бягам: über Hals und Kopf - бягам презглава; um die Wette - надбягвам се; ein Bote kam gelaufen един вестител дойде тичешком; die Finger - über die Tasten пръстите бягат по клавишите; die Feder läuft über das Papier перото бяга по хартията; m-e Uhr läuft часовникът ми бяга. върви напред; ins Verderben - втурвам се в гибелта си; ein Gemurmel lief durch die Reihen шушукане се понесе между редиците; пейор. auf alle Bälle - тичам по всички балове, не пропускам бал; разг: hinter die Schule - бягам от училище; in die Wirtshäuser - обикалям кръчмите; фам. е-е Laus ist ihm über die Leber gelaufen нщ. го е ядосало; wir werden sehen, wie der Hase läuft ще видим как ще тръгнат работите; mir läuft ein Schauder. Schauer über die Haut, über den Rücken, es läuft mir kalt über den Rücken тръпки ме побиват, мравки лазят по кожата ми; 2. вървя, ходя (особено при противопоставяне на fahren, reifen): das Kind kann schon - детето може вече да ходи; - lernen уча се да вървя; wir sind gelaufen, nicht gefahren ние дойдохме, отидохме пеша, нс с кола, трамвай; s-s Weges - вървя си по пътя; e-m in den Weg - изпречвам се нкм. на пътя; срещам го; c-n - lassen а. не задържам нкг., пускам го да си ходи; б. не се интересувам повече от нкг.; e-n ungestraft - lassen оставям нкг. ненаказан; das läuft wider den Anstand това е противно на благоприличието; 3. движа се, в движение съм, вървя, циркулирам, пътувам, обикалям: die Maschine läuft машината е в движение; die Maschine läuft leer машината върви на празен ход; der Zug. der Wagen läuft zwischen Berlin und Hamburg влакът. вагонът циркулира между Берлин и Хамбург; за кораб, aus dem Hafen, in den Hafen - тръгвам на път. влизам в пристанището, auf den Strand - засядам; auf den Grund - потъвам; vom Stapel - (за кораб) бивам пуснат във водата (от корабостроителницата); ein Gerücht läuft циркулира слух, мълва се носи; das Rad lauft um die Achse колелото се върти около оста; der Faden läuft von der Spule конецът се развива от масура; die Gestirne - auf ihrer Bahn небесните тела обикалят в орбитата си; с-е Linie läuft im Kreise една линия описва кръг; viel - müssen постоянно съм на път; фам. oft - müssen ходя често на едно място (по нужда); aus dem Dienste - избягвам от службата си; прен. mit dem Kopfe gegen die Wand - строшвам си главата o стената, искам нщ. невъзможно; 4. (за договор, менителница и под.) в сила е, важи, валиден е. има даден срок; в ход е, трае, продължава (процес): wie lange läuft der Vertrag, der Wechsel? докога e срокът на договора, кога е падежът на менителницата?; die Sache läuft въпросът е в ход; 5. (за филм, пиеса) дава се, играе се, върти се: der Film läuft schon филмът започна вече; das Drama läuft gerade тъкмо (тия дни) се дава тая драма; 6. и с h тече. капе; изтича, разлива се: das Blut läuft durch die Adern кръвта тече по жилите; der Wein ist aus dem Fass gelaufen виното е изтекло от бъчвата; обаче: das Fass hatte schon einige Stunden gelaufen бъчвата беше текла вече няколко часа; das Fass läuft бъчвата тече (пробита е); ein Fass läuft voll бъчва се напълва. Tränen liefen ihr über die Wangen сълзи течаха по бузите й; разг. die Nase, die Kerze läuft носът. свещта капе; ирен. das Bier, der Wein läuft бирата, виното^се налива обилно; manche Farben - някои бои се разливат по платното; 7. минавам, про-сггирам се: das Gebirge lauft
19 Laune nach Süden планината се простира на юг; der Fluss läuft von Westen nach Osten реката тече от запад към изток; der Weg läuft dem Fluss entlang пътят минава по реката; 8. и imp. разг. es. etw. läuft ms Geld нш. влече след себе си разноски; II. /г. refl. 1. мин. извозвам с колички (руда); 2. извървявам; преминавам в тичане; спорт, пробягвам: man kann ein km gut in 5 Minuten ~ спокойно може да се бяга един км за 5 минути; zwei Meilen in der Stunde - извървявам две мили за час; 3. в редица фразеологични съчетания и изрази: е-п - lassen пускам на свобода; Boten - бягам по куриерски поръчения; sich D die Füße wund ~ разранявам си краката от тичане, разг. изтрепвам си краката по някоя работа: Gänge für e-n - тичам по нечии поръчения; Gefahr - рискувам; Schi - пързалям се с. карам ски; ein Schiff in Grund und Boden - потопявам кораб; Schlittschuh - пързалям се c кънки; Sturm - щурмувам, атакувам; (за кон) е-п guten Trab - има хубав тръс; с-п Weg - вървя по път; 4. refl. sich außer Atem - захриптявам се от тичане; sich müde, zu Tode - съсипвам се от тичане; 5. refl. imp. тича се, бяга се; es läuft sich gut hier тук добре се тича. laufend pari. adj, L текущ (месец. година, сметка): ~с Geschäfte текуща работа; ~е Ausgaben текущи разходи; -е Nummer номер по ред. пореден номер; -е Aufträge поръчки. чакащи изпълнение: текущи поръчки; das Laufende aufarbeiten изработвам. свършвам текущата си работа; mit der Arbeit auf dem Laufenden sein търг, ажур съм c работата си; am -en Band на конвейер. прен. непрекъснато; das geht so am -en Band това си върви без прекъсване; прен. auf dem Laufenden sein ebst в течение на нещата, на най-новото (в дадена област/, e-n auf dem Laufenden Kallen държа нкг. в течение: 2. adv. постоянно. редовно. Läufer т. -5,- 1. бегач (и спорт.); 2. бързоходец (куриер). скороходсп; 3. спорт, полузащита, хафбек (при г^^^,чпбол. хокей): 4. техн. ротор (на динамо): 5, техн. = Laufkatze; 6. шах. офицер; 7. муз. бърз пясаж (от възходящи и низходящи тонове): 8. пътека (килимче): 9. стр. надлъжно сложена тухла: 10. мин. работник на количка; 11. мор. воен. орлииарец за поръчения пред каюта. столова; 12. мор. ходов край на въже; 13. младо прасе (на 15—26 седмици): 14. горен воденичен камък; 15. диал. подвижно прозорче: 16. много купувана. бърже разпродавана книга: 17. малък пясъчен часовник: 18. остар. тишлайфер; 19. топчица за детска игра; 20. лов. птица-мамец: 21. пот. вид див хмел; 22. бот. коренна издънка; 23. сел.-ст. междинни малки гранични камъни. Lauferei f -en 1. тичанина. много бягане: 2. разтакаване. Lauf/feuer п 1. мин. воен. егнепровелсн фитил (детонационен шнур): 2. пожар на суха растителност в степи; прен. die Nachricht verbreitete sich wie ein - новината се разпространи със светкавична бързина; 3. воен. бегъл огън (при стрелба): -geld п ист. пари за прехрана на странствуващ калфа: -gitter п кошарка (за деца), -gewicht п подвижна тежесг на дсиимал; -graben т 1. воен. съобщителен ход; окоп за приближаване към противниковата позиция: 2. мелиор отводнителен ров. läufig adj. разпасан. разбссуван. разгонен (за кучка). laufisch adj. = läufig. Lauf/käfer pl. зоол. бегачи (Carabidae. сем ); -karren m мин. ръчна количка; -katze f -kran m техн. котка (на винт, кран); -kugel fl. техн. топка на сачмен лагер; 2. търкаляща се топка (р цирк); -kundschaft f търг случайна. приходяща клиентела. Läufling т, -s. -е младо прасе. Lauf/masche/изпусната бримка (при тешен на чорап).. laufmaschenfeit adj. не пускащ бримки (плетиво). Laufmünduun/ воен. дуло на оръдие: -pass т остар. уволнителсн билет фам. e-m den г geben подписвам нкм. паспорта, изгонвам го от работа. служба; -rad 1. техн. ходово колело. колело на турбина: 2. колело (детска играчка): -rost т скара r баня, кухня: — schiene/техн. ходова релса; слнорслсов път, -Schild н жп. табела на ваген (за направление): -schritt т; im s тичечнком; -Steg т 1. техн. мор. .мостче (на кран, пристаните.!. 2. т подиум. сисна (на модно ревю); -Stuhl т столче за ходене на малки деца; -vögel pl. зоол,. птиии-бегачи (геи.): -werk п техн. ходов механизъм: механизъм на часовник; лгч. котела на вагон, локомотив: -zettel т 1. пощенски. жп. циркуляр за дирене на загубени пратки: 2. жп товарителница Lauft т. -х. -е 1. архаиз. обпкн. pl. времена, (ход на) събития ( = Zeitlauf): 2. лов. крак (ни дивеч). Lauge/ -и луга. лишия; сапунен разтвор: прен. жлъчна, остра подигравка: c-n mit der - s-s Spottes übergießen здравата ужилвам нкг. laugenhaft adj - laugig. Lauecg.salz n поташ. laueie adj. лугав. Lauheit, Lauigkeit. f - 1. хладкост, умерена, приятна топлина; 2. прен. хладина. lauiieh adj диал. = lau. Laune / -n 1. настроение (добро или лошо).
launenhaft 20 разположение на духа: über - sein в лошо настроение съм; разг. нямам кеф; e-m die - verderben развалям нкм, настроението; 2. прищявка, фантазия: разг. das war е-е - von ihm това беше негова фантазия. прищявка; 3. капризност, нспостоянство, каприз: разг. sie hat —п много е капризна, настроението й се мени често; die -n des Wetters нспостоянство, капризите на времето; 4. хубаво настроение (кеф): bei - sein на кеф съм; 5. остар. промяна на луната. launenhaft adj. капризен, на настроение; f непостоянен, променлив (човек, време). Launenhaftigkeit f, — капризност^. launig adj. 1. забавен. духовит, е хумор: em -er Einfall духовито хрумване; 2. в настроение launisch adj. 1. в лошо настроение. сърдит, намръщен; 2. капризен. Laureat т, -en, -en: Laureätus т, - .. .ati лауреат. Laus / «с 1. въшка: ^е knacken пукам. убивам въшки; фам. c-m ~с in den Pelz setzen причинявам неприятности нкм.. постоянно го измъчвам; 2. малки възелчета във вълната. Lausbeutel т разг. хлапак. Lausbub(e) т ругатня хлапе. гаменче, нехрани¬ майко. Lausbüberei, -en фам. хлапащина. Lausche f -п остар. 1. засада, дебнене; 2. скрито уютно кътче. lauschen intr. h 1. (an der Tür -) подслушвам; 2. (auf etw. или c D) слушам (внимателно, унесено), ослушвам се. Lauscher т, -s, - 1. подслушван; 2. лов. ухо на по-едър дивеч. lauschig, lauschicht adj. уютен, прикътан. Lauschposten т мен. подслушвателсн пост, lause.. означава силно презрение: Lausekerl. Läuseharke f шег,. гребен. Lause/junge, -kerl т разг. = Lausbub. Lausekraut п 1. бот. ботушки, заушница (Pedicularis); 2. шег,. готе, бяло зеле с ким или пипер. lausen tr, refl. пощя (се); фам. шег. опосквам (прибирам в игра всичките три): фам. ich denke, mich laust der Affe бях като паднал от небето. Läusepulver п прах против въшки. Lauser т, -s, - нар. 1. = Lausbub; 2. гребен за въшки; 3. който пощи; 4. бодкаджия. Läuserechen т шег. = -harke. Lauserei f. -т разг. 1. дреболия; 2. нщ. неприятно; 3. скъперничество, стипцелък, 4. хлапашки лудории. Lausewenzel т разг. 1. махорка; 2. (фам. = - kerl. lausig, lausicht adj. фам 1. жалък, дрипав отъркан, презрян, долен: die paar -en Pfennige няколкото паршиви стотинки; -е Zeiten мизерни времена; 2. adv. ужасно много: es ist - kalt има кучешки студ. - viel Geld ужасно много пари; 3. въшлив. Lauskraut п = Lausekraut. laut1 adj. I. висок (глас); гръмък (смях), шумен (улица, къща, радост): etw. mit -er Stimme sagen казвам нщ. нависоко; seid nicht so - . не вдигайте такъв шум!; 2. гласен, известен. публичен: man darf nicht - davon sprechen за това не бива да се говори публично, открито; etw. - werden lassen разгласявам нщ.; - werden разчува се; s-c Gefühle - werden lassen манифестирам чувствата си. laut2 prp, G, рядко D книж. съгласно: ~ Brief, Quittung, Rechnung съгласно писмото, разписката, сметката; - Ides] Belehl(s) съгласно заповедта; търг. - Bericht при известие. авизо; - des Gesetzes съгласно закона; - Briefen съгласно някои писма. Laut т, -s, -е 1. звук (особено грам.), тон: k-п - von sich geben не издавам никакъв глас, не казвам нито дума; 2. лов. излайванс; (за куче) ~ geben излапва. LaueanglcIchuggC<XЯl w. асимилация. lautbar adj.. - werden разчува се. LautbIldune/'<яl-И. артикулация. Laute f -п луз. лютня- die - schlagen свиря на лютия; Lieder zur - singen пея десен, като си акомпанирам на лютня. lauten intr. h 1. звучи: das lautet schon ange¬ nehmer това вече звучи по-приятно; 2. гласи: wie lautet die Antwort? как гласи отговорът?; das Urteil lautet auf fünf Jahre Zuchthaus присъдата е за пет годинв строг тъмничен затвор; auf den Namen des Inhabers lautende Aktien поименни акции; 3. (понякога) (за куче) залайва. läuten I. tr, и imp. звъня, бия (камбаната). известявам чрез звънснс: es läutet Mittag камбаната звъни. звънн сс за обяд; Feuer, Sturm - звъня за пожар, тревога; II. rntr. h imp. обл. (за камбана) звъни: die Glocke, cs lautet zur Kirche камбаната бис за църква; c-m, c-n zu Grabe - звъня за погребението на нкт.; cs hat geläutet позвъни cc; es läutet im Ohr ухото пищи, разг. er hat davon - hören чул да се приказва за това; er hat davon - hören aber nicht zusammenschlagen чул, ала недочул. Lautenist m, -en, -en; Lautenschläger m муз. изпълнител на лютня. lauter 1. adj. вие. чист. без примес; прозрачен, бистър, и прен.: -cs Gold чисто злато, der Wein ist - und klar виното е чисто и бистро; die -slen Absichten haben имам най-чисти намерения; ein -er Mensch честен и безкористен човек; die -е Wahrheit чистата истина, 2. adv. разг. само: - Worte само думи; - dummes Zeug нищо, освен глупости. Lauterkeite/ — чистота: die - des Charakters, der
21 leben Gesinnung чистотата на характера, на убежденията. läutern и. 1. пречиствам, и прен.; избистрям; техн. рафинирам: Schmerz läutert den Charakter болките пречистват, облагородяват характера; 2. лесов. прочиствам (гора); Läuterung/ Läutewerk п жп. сигнална звънчева инсталация (при прелези); звънчев механизъм (напр. на будилник). Lautgesetz п езикозн. звуков закон. lauthals adv. из все, с цяло гърло. Lautheit f - сила на звук. lautieren tr, грам, сричам (напр. първолаче); Lautierung f Lautlehre f грам, фонстика. lautlich adj. фонетичен, звуков. lautlos adj. беззвучен, безшумен, безмълвен (тишина). Lautlosigkeit f — безмълвие, дълбока тишина. Laut/malerei faum. звукоподражание чрез думи, еноматепеея; -schritt f фонетично писмо, транскрипция. lautschwach adj,. със слаб звук. Laut/sprache f членоразделна реч; -Sprecher т високоговорител (и шег.) Lautung/ -еп грам, артикулиран. артикулация. Laut/verschiebung / езикозн. идентична и всеобща промяна на някои сродни съгласни, „звуково изместване“: - Verstärker т рад усилвател; -wandel т езикозн. промяна на звуковете; -wechsel in езикозн. смяна, редуване на гласни (метатеза, преглас, отглас). Läufwerk п = Läutewerk. Lautzeichen pl. грам. фонетични знаци. lauwarm adj. хладък (вода). Lava [-br]/ . .ven лава. Lavabo [-ва-J 1. църк. символично измиване на ръцете на католишки свещеник преди литургия; 2. малък умивалник. Lavendel [-ве-] т. н, -s - бот. лаванда, лавандула. lavieren [-вй-] intr, hs 1>мор. кръстосвам срещу вятъра; 2. пейор. лавирам (за постигане на целта си). Lawine/ -п лавина, и прен. lawinenartig adj. като лавина. lax adj. 1. отпуснат, небрежен; нравствено неустойчив: -е Moral отпуснати, разпуснати нрави; ~е Sitten свободни нрави; 2. разг. хладък (вода). Laxans«, ~ . .ägzicn/äntien; Laxativ п, -s, -е мед. слабително. Laxheit / — 1. отпуснатост, небрежност; 2. нравствено безразличие. Layout, Lay-out (лейаут) п -s, -s графично оформление (на книга). Lazarett н, -s. -е мед. лазарет. lazerieren tr, 1. мед. разкъсвам; 2. прен. наклеветявам. Lead [лид] п, -s -s водещ глас в джаз-група. Leader [лидър] т, -s, - 1. водач на партия; 2. уводна статия. leasen [лизън] tr. наемам. Leasing [ли] л. -s, -s лизинг. Lebe/dame / светска жена; -hoch п „да живее“ (благопожелание, наздравица): auf e-n ein - ausbringen пия наздравица. вдигам чашата за здравето на нкг. lebelang adv.: mein, dein - в течение на целия си живот. Lebemann т, pl. -männer бонвиван, епикуреец. leben I. intr. h и refl. основно значение живея: 1. а. жив съм; б. живея. прекарвам (такъв и такъв) живот; в. живея в дадено селище, държава; е. прехранвам се от нщ.: er lebt noch, ist noch am Leben той е още жив: in München. Deutschland, im Ausland - живея в Мюнхен, в Германия. в чужбина; (но: er wohnt Karl Marxstr. 20): von s-r Hände Arbeit - живея от труда си; вие. e-r Sache D - живея само за дадена работа, посветен изключително на нщ.; вие. er lebt nur dir той живее само за(ради) тебе; des Glaubens - живея с надеждата, че...; die Pferde - dort in Herden там конете живеят на стада; ~ und - lassen живея и давам възможност и на другите да живеят; e-n - lassen пия наздравица, изказвам благопожелания за нкг.; in den Tag hinein - а. живея от днес за утре; б. живея безгрижно; разг. auf großem Fuß - живея на широка нога, mit ihm ist gut - c него добре. лесно се живее; zu - wissen разбирам от живота, наслаждавам се от живота; sich satt - изживявам се; hier lebt sich’s angenehm тук се живее приятно; so wahr ich lebe, so wahr Golt lebt! това е самата истина!; кълна се в живота си. в Бога; darauf - und sterben това е непоколебимото ми убеждение; разг.: das ist mein Vater. wie er leibt und lebt това е баща ми цял целеничък; so etw'. lebt nicht [noch einmal] такова нщ. нс ще се случи втори път; това е просто невероятно; von der Hand in den Mund - каквото изкарвам, изхарчвам: живея от днес за утре; живея оскъдно; в пожелания, наздравици: es lebe die Freiheit! да живее свободата!: er soll -! er lebe hoch! да живее!: Ieb(e) wohl! сбогом! 2. (за статуи, картини) е като жива; II. tr. sein eigenes Leben - живея собствен живот; i>ari, adj. lebend а. живеещ; б. жив: die wild lebenden Tiere живеещите в диво състояние животни; lebendes Wesen живо същество; das lebende Inventar живият инвентар; lebende Blumen живи, естествени цветя; lebende Sprachen живи езици; lebende Bilder живи картини.
Leben 22 Leben n, -s, — 1. живот; битие: das ganze - целият живот; sein - lang през целия му живот; er ist noch am - той е още жив; am - bleiben оставам жив; оцелявам; e-n am - lassen оставям нкг*. да живее (не го убивам): c-n ат - erhalten спасявам живота нкм. (напр. на болен). - bejahend оптимистичен, жизнеут- върждавад ~ spendend животворящ, животворен; - sprühend бликащ от живот; вие. sie schenkte e-m Knaben das - тя роди момче; mit dem - davonkommen отървавам се жив; sein - aufs Spiel setzen рискувам живота си, поставям живота си на карта; sich das - nehmen самоубивам се; ums - kommen загивам; beim Brand nur das nackte - retten при пожара спасявам само живота си (всичко друго загубвам); auf - und Sterben завинаги; раз: das ~ sau haben сит съм на живот, не ми се живее вече; е-е Gesellschaft ins - rufen основавам дружество; ins - treten появявам се, възниквам; е-е Erzählung dem - abgelauscht разказ, взет направо от живота, действителността; nach dem - gemalt рисувано от натура; ~ und Treiben житие- битие; разг. für mein - gern с най-голямо удоволствие, твърде много; давам живота си за това; ich will mir das ~ versüßen искам да си хапна нщ. сладнчко; 2. оживление, живот: er brachte - ins Haus той внесе оживление, живот в къщата. Lebendgewicht п живо тегло. lebendig adj. 1. жив (за животно): -е Junge gebären ражда малките си живи; cs gab k-e (ebend(ig)e Seele жива душа нямаше; - tot жив умрял; bei ~cm Leibe begraben жив погребан; - machen съхранявам; прен. -er Glaube жива вяра; физ. -е Kraft жива сила; 2. жив. пъргав, подвижен, деен (дете, фантазия); 3. мор das -е Werk живата част на корпуса на кораба. Lebendigkeit f — живост, пъргавост, по¬ движност. Lebens/abend т поет, заник на живота (дълбока старост): -alter п 1. възраст (като поделение на живота); 2 едно поколение (30 години, вж. Menschenalter); -agschaullug/принципи в живота, светоглед; -art f добри обноски. маниери pl.; светско държание: k-e s haben имам лоши маниери, държание; -bahn f вие. поприще; -bäum т 1. поет, дървото ва живота (също и анат); 2, бот. боже дръвце (Thuja); -beruf т призвание; -beschreebunnj/ -bild n животоописание, биография; -bund m вие. брачен съюз; -dauer f 1. продължителност, траене на живота; 2. техн. живот (на машина); -drang т стремеж за живот*. lebensecht adj. правдив. Lebens/ende n, -s, — смърт. край на живота; -erfahrung f жизнен, житейски опит; -erwartung f средна, очаквана продължителност на живота. Lebensfaden т нишка на живота, lebensfähig adj. жизнеспособен, жизнен. Lebens/fahigkeit f жизнеспособност. жизненост, lebensfeindlich adj. не предлагащ условия за живот, eine -е Umwelt среда без подходящи условия за живот; враждебен свят. Lebensfrage/жизнен въпрос. lebensfremd adj. 1. чужд на живота, действителността (изкуство, философия); отчужден от живота (учен); 2. непрактичен, мъчно справящ се с живота. Lebensfreude /Т жизнерадост, lebensfroh adj. жизнерадостен. Lcbenns/führun f начин на живота (особено в нравствено отношение), поведение; -fülle / виталност, жизненост; -gang т жизнен път; душевно развитие; -gefahhj/ опасност за живота: er ist außer» няма опасност за живота му (за болен). lebensgefährlich adj. опассв за живота Leb е ns/ge führte т спътник, другар в живота, съпруг; -gefährtin / другарка в живота, съпруга; -gefühl п жизнено чувство; често жизнерадост; —geist т обикн. pl. ~сг жизнени сили, жизнена енергия; -gemeinschaft / съвместен живот (със ити без брак); симбиоза; -geschickte /б биография. lebbensgroß adj. в естествена големина, в цял ръст. Lebenn/ggööee естествена величина: e-n in ~ malen рисувам нкг. в естествена величина. -haltung/икон. стандарт, равнище на живота; -jahr п година, възраст; -klugheit /житейска мъдрост; жизнен опит, такт; -kraft/жизнена сила, енергия, виталност. lebenskräftig adj. жизнеспособен; пълен с енергия (дете, предприятие) Lebens/kunst / изкуството да се живее; -künstler т художник в живота си; -läge / положение, ситуация (е живота); jeder D = gewachsen способен да се справи с всякаква ситуация. lcbegs/lage adj. траещ цял ж*ивот: auf s до края на живота; -länglich adj. пожизнен (рента- ползване); доживотен (затвор). Lebens/lauf т 1. кратко животоописание автобиография; 2. [хол на] живот(а); -licht п: das = erlischt животът угасва; разг: e-m das ~ ausblhscg погубвам нкг., -linie / линия на живота (на ръката): -lust/жизнерадост. lebenslustig adj. жизнерадостен. Lebens/mark ti: im l getroffen sein улучен съм в нерва на живота; -mittel pl. съестни продукти; припаси, хранителни стоки; -mIetelee/chäft п търг, (дюкян за]
23 leck хранителни стоки. бакалия; продоволствен ма-газин; колониал; -mittelkarte / продоволствена карта; -mietclwuchcrcr т спекулант със съсстни продукти; -morgen т поет, зарята на живота (детство). lebensmüde adj. уморен, отвратен от живота. Lebensmut т кураж [за борба с живота]. lebens/mutig adj. = -froh; -nah adj. близък до живота, свързан с живота (преподаване, наука, изкуство). Lebens/nerv т жизнен нерв, център. и прен. (= -mark); -notdurft f нуждите на живота; -Ordnung /1. план, ред в живота (на човек); 2. режим; диета. Lcbens/pfad т вие. = -weg; -philosophie f 1. практическа, житейска философия, житейска мъдрост: 2. философия на живота;-prozcss т жизнен процес. Lebens/quell т поет, източник на живот; -raum т жизнено пространство; -regel f принцип. правило в, за живота; -saft т поет. кръв. lcbcn.*sshte adj. = -müde. Lebens/standard m = -haltung; -Stenluin/ обществено положение, пожизнена служба; -Stoff т биол, протоплазма; -strafe/смъртно наказание. lebenstüchtig adj. способен да се справя с живота. Lebens/überdruss т преситено^, умереност от живота; -unterhalt т препятствие: nicht das Nötigste für s-n = haben нямам и най- необходимото за препитанието си; -Verhältnisse pl, условия на живота; -Versicherung / осигуровка, застраховка „Живот“. lebens/voll adj. вие. пълен с живот; жив (обучение, описание); -wahr adj с жизнена правда, правдив, правдоподобен (разказ, описание): е-е =с Geschichte разказ, взет, подслушан от живота, с жизнена правда. Lebens/wandel т поведение, държание (е нравствено отношение): e-n einwandfreien, lockeren = führen водя безукоризнен, раз¬ пуснат живот; -wasser м 1. жива вода (в приказките); 2. шег. ракия; -weg т поет, жизнен път; -weise / 1. начин на живот: е-е natürliche = природосъобразсн начин на живот; е-е sitzende = ist ungesund седящият живот е нездравословен; 2. = -wandel; -Weisheit / житейска, практическа мъдрост; -werk п жизнено дело (на писател, философ, учен). lebenswichtig adj. от жизнено значение, много важен (предприятие); жизнен (въпрос). Lebens/zeichen п признак на живот; kein = von sich geben не давам признаци на живот (за тежко болен, ранен); ich habe kein s von ihm erhallen не ми се е обаждал, не е писал никак; -zeit / auf s пожизнен. Leber / -п чер дроб; разг.: er hat [es] mit der - [zu tun] страда от болен чер дроб; frei, frisch von der - weg reden говоря направо, без стеснение, откровено. без заобикалки; es muss von der - herunter трябва най-после да се каже (истината); разг. е-е trockene - haben обичам да пия (алкохол), често ми пресъхва гърлото. Leber/blümchen п бот. гълъбови очички, потайниче (Anemone hepatica); -egel т um. метил; -entzündung/Lu/ed. хепатит; -fleck т луничка (на кожата); -käse т готе. леберкезе; -moos п бот. кладенчев мъх (Marchantia polymorpha) (означава и цяла група мъхове — Hepaticae); -reim т 1. вид импровизирани шеговити стихове (от оня, комуто на трапезата се е паднал дробът на щуката); 2. нескопосни стихове -• Schrumpfung / = -Zirrhose -trän т мерунево, рибено масло; -wurst / готе, лебервурст: фам. die gekränkte s spielen правя се на обиден; -Zirrhose/мед. цироза на черния дроб. Lebe/wesen п живо същество, организъм, твар; -wohl п сбогом; сбогуване. lebhaft adj. 1. жив, подвижен, пъргав (дете, дух, движения), оживен (улица, търговия, разговор, воен. огън), търг, -е Nachfrage оживено търсене (на стоки); das ist mir in -er Erinnerung много живо си спомням за това; 2. adv. много, твърде: ich bedauere - . da//... крайно съжалявам, че...; 3. светъл, жив (багри, тонове). Lebhaftigkeit / — живост. пъргавост. подви¬ жност; оживеност. Lebkuchen т готе, пендспис. leblos adj. 1. неодушевен, неорганичен (природа), 2. безжизнен, неподвижен. и прен.; 3. еднообразен, без живот, вял (търговия,, пазар,, пласмент). Leblosigkeit /. — 1. неолушсвсност; 2. безжизненост; 3. еднообразие, неподвижност. Lebtag т: рядко fall] mein. /dein, sein/ - през целия си живот, откакто живея; разг, ich habe ihn mein - nicht gesehen никога нс съм го виждал. Lebzeiten pl.: zu s-n - като беше жив; zu Friedrichs - във времето н*а Фридрих, когато е живял Фридрих; bei seinen - през време на живота му. Lech п. т, -es, -s метал, шлак. lechzen intn h (nach. etw. -) вие. жаден съм, изнемогвам от жажда; прен. жадувам (за злато, отмъщение): nach c-m Trunk Wasser - умирам за глътка вода; die Erde lechzt nach Regen земята е жадна за дъжд. leck adj, пропускащ вода, пробит (съд, кораб), das Schiff ist - корабът тече.
Leck 24 Leck n, -s, -е мол. цепнатина. пробито място (е подводната част на кораб, лодка); пробив. теч. Leckage [--акее]/ -n 1. търг, фира на течности от изтичане. изпаряване. при транспорт; 2. = Leck. Lecke f -п лов. солище (= Salzlecke). lecken1 intr. h (за съд, кораб) тече, пропуска вода. lecken2 tr. reft, intr. h 1. ближа, лижа: die Katze leckt ihre Jungen котката ближе малките си; den Teller rein - облизвам чинията; leck nicht am Löffel! не ближи лъжицата!; прен, die Flamme leckt am Dache пламъците лижат стряхата; фам, [sich D] die Finger, die Lippen nach etw. - облизвам се (за някакво ядене), много ми се иска нщ.; Speichel, Staub - блю- долизнича, поел, vorne - und hinten kratzen пред него лиже и маже, зад гърба му драще; 2. и refl. разг. пейор. мляскам се (за целувка);, рап, adj. geleckt разг. олизан, прекомерно загладен (картина), докаран: sie ist immer wie geleckt тя е винаги като извадена от кутийка; ein gelecktes Herrchen франт, конте. lecken* inir. h остар. блъскам с крака. ритам (= locken). lecker adj, 1. вкусен, апетитен (сладкиш): ein -er Bissen нщ. много апетитно, деликатес; 2, разг. рядко придирчив в яденето; обичащ лакомствата, фините яденета. Lec^<^^ т, -s, - 1. лов. език на по-едър дивеч; 2. гастроном, лакомец; 3. вж. lecken21. Leckerbissen т много апетитно ядене, деликатес. лакомство. Leckerei f -en 1. лакомство. деликатес; 2. га- стренемстве, 3. фам. пейор. постоянно ближене, лизане, мляскане. leckerhaft adj. = lecker 2. Lc^l^l^^hhfeIgkeie f — = Leckerei 2. leckerig adj. лаком за сладки работи, деликатеси (= naschhaft). Leckermaul п разг. лакомец; лакомка. leckem intr. h 1. лакомствувам; 2. (nach etw. -) ще ми се, яде ми се нщ. Leder п, -s, - I. [обработена] кожа; разг. човешка кожа: търг. разг. in - machen търгувам с кожи; фам. e-m das - gerben напердашвам нкг; разг. ein dickes - haben дебела ми е кожата (нечувствителен съм);^ ist ja das reinste -; а. та това е истинска подметка (за жилаво месо); б. ужасно скучно е; e-m aufs - knien, auf dem - sitzen притискам нкг., накарвам нкг. насила да направи нщ.; 2. ножница, калъф (на нож, сабя): vom - ziehen изваждам меча, ножа; разг. zuschlagen, was das - hält удрям, колкото ми стигат силите; нападам словесно. нахвърлям се безпощадно; 3. кожена престилка; 4. спорт, футболна топка: разг. das - ins Tor knallen ритвам топката във вратата; 5. мин. кожа на задницата на панталона на миньор. Ledde. . eeder.. (обикновено) кожен, като кожа; с кожи: Leder/gamasche f, -handschuh in, -koffer т, -mappe /. Leder/band in кожена подвързия; -band н ремък; -beere f болно грозде; -handel in търговия c кожи. lederhart adj. твърд, жилав като кожа. Leder/haut f 1. анат. долният слой на кожата; 2. анат. еклера (на окото); -käfer т зоол. чер бегач (Carabus coriaceus); -käse in холандско сирене. ledern11. tr, 1. уплътнявам с кожа, гьон (помпа, клапа); 2. дъбя; обл, фам. пердаша; 3. търаам с кожа; II. intr'. h отегчителен, филистер, педантичен съм. ledert adj. 1. кожен (обувки, ръкавици); 2, разг. жилав. твърд (месо); 3. разг, филистерски (човек, книга); скучен, вял, бездушен (реч, лекция). Leder/nacken т немско название за американски морски пехотинци; — warcnhers/eilungg' производство на кожарски стоки; -werk п кожени изделия pl.; -zeug п 1. = -werk; 2. воен, снаряжение; -zucker in мед. пастет против кашлица. ledig adj, 1. неженен, неомъжен. незадомен: - bleiben оставам незадомен; оставам стара мома, стар ерген; - gehend без [да се смята] семейството). 2. мор, ненатоварен (кораб); 3. мин. die -е Schicht наднормените часове; 4. стр. ein -er Balken междинна греда; 5. мин,: ein -es Nest стар. затрупан рудник; -es Gestein ялова, безрудна скала; 6. вие. (е-г Sache G -) свободен, освободен от: aller Sorgen - свободен от всякакви грижи; e-n los und - lassen пускам нкг. на свобода; los und - sprechen оневинявам, освобождавам от вина; 7. обл, рядко вакантен, незает (място, служба): ein -es Ross кон без конник; 8. остар. = lediglich; 9. рядко, незаконен (дете): sie halte das Kind - тя роди детето преди сватбата; е-е -е Mutter майка с извънбрачно дете. Ledigen/heim п дом за неженени работници; за бекяри; -steuer / ергенски данък. lediglich adv. само, изключително: - Tatsachen berichten докладвам, съобщавам само факти. Lee, Leeseite f, — мор, авиац, подветрена страна. под ветрен борд (на кораб); auf -, in der - на подвегрената страна; der Wind dreht nach - вятърът съвсем се обръща. Leede / -n = Lehde. leer adj. 1. празен, и прен. (чаша, торба, джоб, салон, къща, пространство, ръце, думи, обещания); незает (място, стая,, жилище); прен. безсъдържателен, без смисъл, без значение: vor -en Bänken predigen говоря на
25 legen празни столове; den Becher - trinken изпивам, изпразвам чашата; meamp. vor e-m ~rn Haus spielen играя в празен театър; е-е Zeile auf der Seite - lassen оставям празен ред на страницата; -е Ausreden празни уговорки, извинения; - an Freude без радости; разг.: -е Köpfe празни глави; е-е Flasche - machen, trinken изпразвам, изпивам шише; - laufen (за бъчва, съд) изтича; фам. -es Stroh dreschen дрънкам празни работи; der Laden ist ~ gekauft worden изкупиха всичката стока от дюкяна; - stehend незает, свободен (жилище)’, 2. adv. безполезно. напразно: die Maschine läuft - машината работи без товар, на празен ход. .. leer без.., лишен от: bedeutugg/lccr, freu¬ denleer. Lcrr/aktic f акция без право на глас; -darin т анат, предната част на тънките черва. Leere f, —; Leer п, -s, - празнота, празнина, вакуум!; пустота: gähnende - зееща празнина; die - der Gedanken пустотата на мислите. leeren tr. refl, изпразвам (се) (бъчва. съд, чаша. пощенска кутия), изсипвам: das Glas [auf e-n] - изпразвам си чашата (за наздравица); e-m die Taschen - изпразвам нкм. джобовете (и разг. ограбвам му парите); der Saal hat sich schnell geleert залата бърже се изпразни; Leerung/ Leer/gang in = -lauf; -gewicht n неполезен товар, тара (и на превозното средство); -gut п амбалаж, празни опаковки (бутилки, буркани). Leerheit / — = Leere. Leer/kauf in фиктивна покупка; -lauf т техн. празен ход (на машина), прен. прахосване на сили: in diesem Betrieb gibt es viel = в това предприятие много сили се пилеят на вятъра. не се уплътнява работното време. Lcersechcn п незаетост (за жилище). Leer/taste / клавиш за интервал (на пишеща машина); -verkauf т фиктивна продажба; -zug in празен товарен влак. Lefzeс/ -п устна на домашни животни (особено към ъгъла на устата), legal adj. легален, законен. Legalisation/ -en легализация, legalisieren tr, легализирам; Lrealls/bnlng/ Lcgalltät / - легалност, законност. l/gäbter adv., юр. по законен ред. Legat1 in, -cn, -en I. папски легат, пълно¬ мощник; 2. ист, римски пратеник (висш офицер). Legat2 п, -S. -е завещание. Legahtbn/ -rn легация (=Gcsand/schaft). Leeatiönsrat т лсгационен съветник. Lcgte/henne /■оокошка-носачка. Legcl п, -s, - 1. мор. вид пръстен за завързване на платна; 2. = Lägrl. legen tr. 1. слагам, поставям, полагам ( в легнало положение): dir Kinder zu Bett- слагам децата да спят: den Grund zu etw. - полагам основите на нщ., и прен,; стр. den Grundstein - полагам основен камък; den Gegner in der zweiten Runde - тръшвам противника си при втория рунд (при борба); Kabel, Röhren ~ поставям кабел тръби; dem Unterricht ein neues Buch zu¬ grunde - поставям нова книга в основата на преподаването, въвеждам нова книга като основа на преподаването; Kartoffeln, Erbsen, Bohnen - садя картофи. грах, боб; e-m die Karten - гледам нкм. на карти; die Axt an den Baum - отсичам дървото; den Hund an dir Kette - връзвам кучето със синджира; ein Schloss an dir Tür - слагам куфар на вратата; c-n Teppich auf den Boden - слагам килим на пода; dir Bücher auf c-n Haufen -слагам книгите накуп; r-m die Hand aufs Haupt - слагам ръката си нкм. на главата (за благословия); dir Hand aufs Herz - слагам ръката си на сърцето (прен.); обл, фам е-е krssr Sohlr aufs Parkett - кръшно танцувам; hohen Zoll auf e-r Warr - слагам високо мито на стока; rin Pflaster auf dir Wunde - слагам мушамичка на раната; Gewicht, Wert, Nachdruck auf c-n Um/ehgd - изтъквам, подчертавам. отдавам голямо значение на обстоятелство; rtw. aus der Hand, von sich - оставям нщ., свалям нщ. от себе си: drn Stoff in Falten - надиплям, плисирам плат; sein Gesicht in Faltrn - набръчквам лицето си. начумервам се; r-m Worte in drn Mund - a. накарвам нкг. да каже някои думи; б. приписвам нкм. някои думи; прен. с-т Hindernisse in den Weg - поставям пречки на пътя на нкг.; преча на нкг.; in Asche - подпалвам. обръщам на пепел; in rtw. Bresche - правя пробив в нщ.; in Trümmer - разрушавам, превръщам в развалини; rtw. nach dcr Reihe - подреждам нщ., както следва; rin Schiff vor Anker - поставям кораб на котва; прен, c-m rtw. zur Last - обвинявам нкг. в нщ.; 2. и refl, в редица фразеологични единства: Bauern - закупувам селски имоти и ги присъединявам към имението си; разг. e-m das Handwerk - слагам край, преча на своеволията, злоупотребленията на нкг.; c-m das Naschen - слагам край на мишкуването на нкг.; Hand an etw. - залавям се за нщ.; etw. an drn Tag - проявявам нщ.; dir Hände in den Schoss - скръствам ръце; sich tüchtig ins Zeug - залавям се здравата за нщ.; 3. (за птици) снасям (яйца); 4. скопявам (кон); 5 мор. das Land - загубвам сушата от погледа си; II. refl. 1. (за буря, дъжд) уталожвам се; отслабвам, намалявам: die Schmerzen haben sich gelegt болките се уталожиха; 2. (sich ins Brtt -)
Legendär 26 лягам си: sich schlafen - лягам да спя; das Getreide hat sich gelegt житото полегна; sich auf dir Lauer, in drn Hinterhalt - заставам в засада. на пусия; фум, sich auf dir faule Haut - удрям го на мързел; 3. ^а^^, лягам болен; 4. (за мъгла, дим) спускам се; 5. разг. отдавам се на, започвам усърдно да върша нщ.: sich aufs Bitten - удрям го на молба; sich; ins Mittel - посреднича за нщ.; намесвам се в нщ. Legendär п, -s. -е църк. книга с житиета. Leggn<idi/ -п 1. рел легенда. житие на светец; 2. мит, лит, легенда; 3. геогр, легенда (по картите); 4. подпис на монети, печат, на ленти по стари картини. legendenhaft adj. 1. легендарен, приказен; 2. лит,, в стила на легендата. lrger [лежар] 1. непринуден; 2. безцеремонен; небрежен: sich - bcnchmcn държа се небрежно, безцеремонно. Leger т, -s, - 1. нослива кокошка; 2. техн. нареждан на готови коли (е хартиена фабрика). Lrge/röhrc / зоол. яйцеполагало (на някои оси и подобни насекоми); -zCi/ зоол. период на снасяне на яйца. Leg/Hohr/ бот клек (Pinus mughus, Pinus montana);~hennr/= Lrgrhennr. Leggings, Leggins pl. плътно прилепващ клин от трико (почти като чорап), Leghorn п сел.-ст. легхорн (кокоша порода). legieren1 tr. 1. сплавям, правя сплав; 2. подстройвам, застройвам, сгъстявам (супи). legieren2 tr. остар. (r-m etw. ~) завещавам. Legiie-unnj/ -en 1. сплав; 2. вж, lreieren1 и 2. Legion/ -rn ист. воен, зоол. легион. и прен.: разг. ihre Zahl ist - броят им е легион. lrgonär adj. легионерски. Legionär т, -s, -е 1. ист, римски войник; легионер; 2. остар. кавалер на френския почетен легион. legislativ [-ив] adj. законодателен. Legislative [-иве] / -п 1. полит, законодателна власт, законодателно тяло; 2. ист. второто народно събрание на Великата френска революция (1791/92). Legislation/ -rn полит. вж. = Legislatur, legislatorisch adj. законодателен. LcJbsiatlt]r / -rn полит, 1. законодателство; 2. законодателно тяло. събрание. Legislaturperiode / полит, мандат, време. за което е избрано законодателно тяло. събрание. Legismus т, -, — буквоедство в прилагане на закона. legitim adj, законен, легитимен. Legitimation / -rn легитимация. legitimieren tr. refl. 1. узаконявам, признавам за законен (деца); 2. refl. легитимирам се; L€ptiiribnlngef Legitimismus т, -, — ист.. легитимизъм. Legitimist т, -rn, -еп ист, легитимист. Legitimität/ -rn легитимност. законност Lrguan т, -s, -е зом, легуан (Iguana iguana). Lrguminösr /. -п обикн. pl. бот, бобови растения. Legwarmer [легуормър] т pl. калци pl. Lehder/ -п пустееща, необработвана земя. Lch(e)n п, -s, - 1. ист. ленно, феодално владе¬ ние, лен, феод: ein Gut zu - haben, tragen притежавам ленно владение; 2. мин. мярка за повърхност (около 200 м2У, 3. диал, аренда. Lehm т, -s. -е [пясъчна] глина (за тухли, кере¬ миди,, строеж), Lrhm/bau т кирпичен строеж, кирпична постройка; -bodcn т 1. под от глина; 2. глинеста почва. lrhmcn tr, мажа, измазвам с глина. Lehmgrube / яма за глина. lehmig adj. глинест. Lehn п, -s, -е ист, = Lrhrn 1. Lehn.. вж. Lrhns. . Lehnn/ -en L облегало (на стол, кресло, чин, пейка); 2. женска дива свиня; 3. австр. обл. швейц. (нестръмен) склон. откос, 4. диал. шестил, млечен явор (Acrr p^anoides); 5. диал, чивия (на ос). lchnrn I. tr refl. I. (etw. an etw. -) опирам, облягам: das Fahrrad an dir Mauer - подпирам колелото o стената; 2. refl. опирам се, облягам се: sich an, grgrn rtw., r-n - опирам cc, крепя се o нщ.. нкг.; sich auf etw. - облакътявам се на нщ ; sich über die Brüstung. aus dem Frnstrr - опирам се на парапета. подавам се извън прозореца; 3. refl, мин. (за рудни жили) съединяват се; II. intr h (an e-m, etw ~) опирам се, допирам се (о, до нкг.. нщ.), опрян, допрян съм. облегнал съм се: der Stock lehnt an der Wand бастунът е опрян o стената. Lrhn/hof m ист, висш феодален съд; -recht n ист, феодално право. Lchns/baurr т ист. селянин-арендатор; -brirf т ист, грамота за ленно владение; -dienst т ист, служба на васал; — eid т ист, феодална клетва (на васал); -rrbr т ист. наследник на феодално имение. Lehnsessel т кресло с облегало. Lchns/fall т ист. край на ленно отношение (вследствие смърт на васала); -folge / ист. 1. ред на наследяване при феодално владение; 2. феодални задължения (на васал); -herr т ист, сюзерен. lchnsherrlich adj. ист. сеньориален. Lchns/mann т, pl. -leutr; -träger т ист. васал. Lehn/stuhl т = Lchns/vcrfassung f феодална(-лен) система, строй; -wrsrn п феодализъм.
27 Lehr/zwang Lrhrg/iberreeeeuge буквален превод на сложна чуждица; -wort п езикозн, дума от чужд произход. заемка. LeCr\.liehr.. 1. учебен: Lehranstalt f, Lehrjahr n; 2. преподавателски, учителски; Lehrpersonal /г,3. на учение, преподаване: Lehrmrehhde f; 4. диддтктичсскки по^уителен: iLhhfabeif Lehr л. -s, -r = Lehre 4. Lchr/amt n учителска, преподавателска служба, длъжност; -amt/kageieat т кандидат за учителска длъжност; -anstalt f учебно заведение; -art/ метод на преподаване; -auftrag т възлагане четенето на лекции във виеше училище: ProZrs/or mit = извънреден професор; -bataillon [батальон] п воен. учебна дружина; -beauftragte^) т преподавател във виеше училище (е ранг на извънреден професор); -beruf т учи¬ телско^) призвание. професия; -betrieb т учебна работа; работата в учебно заведение; -bogen т стр, кръжило; -bricf т удостоверение за успешно завършено чиракуване, калфснско свидетелство; свидетелство за завършено професионално образование; -bub т обл. австр. швейц. = Lehrling; -buch п учебник; -bursch(r) т чирак: -eiChtuпg/дидактическа поезия. Lrhrc1/ -п основно значение учение; 1. поука; напътствие; разг. урок: e-m gute ~n geben давам нкм. добри поуки, съвети, напътствия; разг. lass dir das zur - dienen! нека това ти служи за урок!; 2. учение; теория (научна); доктрина; pei. догма. догми: dir christliche - християнск-ото^ата) учение, доктрина; pen. dir - von der Dreieinigkeit догмата за Троица; dir - vom Schall, von den Brüchen, von drr Saeebilduge теорията за звука, учението за дробите, за образуването на изреченията; 3. учение, обучение (особено при майстор- занаятчия): чиракуване, и прен.: bei e-m Handwerker, Kug/tler in die - kommen, treten отивам да се уча при занаятчия, художник; in der - srin на учение съм. чиракувам; in guter - srin при добър майстор съм; aus der - laufen побягвам от майстора си; разг. du kannst bei ihm in die - gehen ти можеш да чиракуваш при него, да се поучиш от него. Lrhrc2/ -п и Lehr п, -s, -е техн, модел, шаблон, образец; видове инструменти за измерване; калибър (шублер). lrhrcn и: 1. (е-п -, с-п. разг, e-m, rtw. ~) уча (нкг.), обучавам, преподавам: dir Jugend - уча младежта; eeut/chr Literatur - чета лекции по германска литература; e-n lesen. singrn - уча нкг. да чете, да пес; das hat man mich so gelehrt, mir wurde rs so gelehrt така са ме научили; юр. c-n Eid - (за съдия) изговарям текста на клетвата преди заклеващия се; разг.: e-n Morrs - оправям нкг. със суровицата; wart, ich will dich [gehorchen] ~! чакай, ще ти дам да разбереш!; 2. gelehrt pari, adj.: rr sprach gelehrt той говори много учено; разг. rin gelehrtes Haus учена глава. Lrhrrr т, -s, - учител, и прен., преподавател: Verdienter - des Volkes ист. заслужил учител (като титла в бившата ГДР). LchrcrbIlduges^^^^^^1t^уЧ^и^с^лски^ институт, lehrerhaft adj. даскалски (обикновено отрица¬ телно). Leilreгschhffe/ - учителство, учителите. Lrhrrr//enigar п швейц. (другаде ист.) педагогическо училище; -stand т 1. учителство (като професия), 2. учителско съсловие; -stelle/^ителско място. учителска длъжност. Lchr/fach п учебен предмет, специалност; -film т учебен, научен филм; -frriheit/свобода на преподаването; -gang т 1. [учебен] курс; 2. курс (като учебник); -grbäudr п система (на дадена наука, теория): —gedieht п лит. дидактическа поема; —geld п пари, такса за учение: разг.: = zahlen, grbrn плащам за акъл (чрез загуба): шег. du kannst dir drin s zurückgeben lassen! да си искаш назад парите от даскала си!; -gcrüst п стр. = -bogen. lehrhaft adj. 1. дидактически (поема, поезия); 2. поучителен, наставнически (тон), пейор. даскалски. LChr/haurr т мин. начинаещ миньор; -herr т икон. майстор-господар; -jahre pl. години на чирачество, ученичество, учение; -junge т = Lehrling; -körper т преподавателско тяло; -kraft/учител, преподавател. Lehrling т. -s. -е чирак, занаятчийски ученик. Lchr/mädchcn п чирачка: -meinung/pei. догма; ~mri/tcr т = -hcrr; -mittrl п учебно пособие; -muttrr / техн. калиброва гайка; -plan т учебен план; -probe / показен урок (при получаване на учитааска правоспособност). lehrreich adj. поучителен; назидателен. Lchr/ring т техн. контролна шайба; -satz т 1. теза, тсзис, научно положение; 2. мат. теорема; 3. рел. догма; -schcibr / = -ring; -spruch т сентенция, афоризъм; -stand т остар. учителско съсловие; -stelle/работно място (за обучаване в дадена професия)' -Stoff т учебен материал. учебна материя; -Stuhl т катедра (на професор): c-n = für Soziologie übernehmen поемам катедра по социология; -stunde учебен час; -ton т даскалски тон; -vertrag т договор между майстор и чирак; -weibShii/lПkелсkа мъдрост учебник; -werk п учебник (в няколко части); -zeit/време на чиракуване. чирашки години: прен. години на учение; -zwang т несвобо- дно, контролирано преподаване; задължитсл-
Leib 28 но преподаване съгласно господствуваща доктрина, догма. Lcib т, -(r)s, -rr 1. тяло (на живо същество, особено на човек): - und Serlr тяло и душа, mit - und Serlr телом и духом; krin Hemd auf drm ~r haben нямам риза на гърба си; рел. drr - drs Herrn тялото Христово (като причастие); остар. e-n am -е strafen налагам нкм. телесно наказание; - an - гърди срещу гърди (при борба, сражение); c-n bei lebendigem -е verbrennen изгарям нкг. жив; фам.: sie hängt sich alles auf den - тя слага всичко на гърба си (миого се труфи); s-n - pflegen мързелувам; 2. корем. стомах: вие. ee/rggrten -rs в положение (за бременна); фам.: sich den - voll schlagen натъпквам се, надънвам се (с ядене): c-n vor drn - stoßen удрям нкг. в корема; gut bei -е srin добре охранен съм; noch nichst im -е haben още не съм сложил троха в устата си; разг. sich das Geld am rigcnrn ~r absparrn пестя от гърлото си; mir gchl’s im - herum боли ме корем; остар. hffrnrn -cs sein имам редовен стомах; r-n harten - haben имам запек; 3. прен. живот, олицетворение на личността; самият аз, той (и пр.): - und Lrbcn rig/rterg, wagen залагам. рискувам живота си; разг.: krin Ehrgefühl im -е haben нямам никакво чувство за чест; s-m -е k-n Rat wissen не мога да си помогна; dir Rollr ist ihm auf den - geschrieben тая роля е тъкмо за него; es grht mir an den - касае се за живота ми; blrib mir damit vom -е! не ме задявай, безпокой с тая работа!; drri Schritt vom -е! назад! не се доближавай!; фам. r-m auf den - rückcn, z.u ~c gehen атакувам, нахвърлям се върху нкг., и прен.; 4. остар. ~ e-s Klrides талия. корсаж; 5. архит. тяло на фиала (в готиката). Lcib/arzt т 1. придворен лекар, личен лекар на владетеля; 2. любим лекар; -bindr / мед. коремна подвръзка, сентюр; -burschr т студ. по-възрастен студент, възпитател на -fuchs (е корпорация). Leibchen л, -s, ~, рядко елече, корсаж. Lcib/dichtcr т любим поет; -dirnrr т рядко камериер. leibeigen adj. ист. крепостен. Lrib/rIergr(r) in, -n, -n ист, крепостник, -rierIgisChffe'ист. крепостничество. leiben1 intr, h остар. фам. във wir er, es /was/ lcibt und lrbt: was da lribt und lebt всичко живо; da ist rr, wie er leibt und lebt ето го същинският той. lcibcn2 in стр. иззиждам страница (на свод- прозорец,, врата); оставям отвор за врати. прозорци. Lcibcs/bcschaffcnheit f анат, мед. конституция, физика; -erbe т кръвен наследник, —ereiehunn/ рядко физическо възпитание; -fchlcr т физически недъг; -frucht / плод, дете (е утробата), -gcbrcchcn п = -'fehler; -kräftr pl.: разг. aus еп schreien викам, колкото ми глас държи; -п^шГ'/насъщни нужди p/. Leib/csscn п = -^g^^r^icht. Lribes/strafr / рядко телесно наказание; -Übungen pl. спорт, физически упражнения; -^V^^i^^;ation [-ви-]/"личен обиск. Lcib/farbr / 1. любим, предпочитан цвят; 2. телесен цвят; -frone / ист. [лична] ангария; -fuchs т студ, млад студент от корпорация, предаден на грижите на Lcibburschc; -gardr f ист. лична охрана (на монарха): -gcricht п любимо ядене; -gurt, -gürtel т коремен ремък. leibhaftig, рядко leibhaft adj. 1. разг същински, [като] истински, настоящ, самият той; той лично; въплътен: c-n - vor sich sehen представям си, виждам нкг като че ли стои жив пред мен; rin -rr Teufrl настоящ дявол; der -е Trufrl сам дяволът; drr Leibhaftige дяволът; 2 реален. физически, истински. Lribjägcr т егер, йсгер (личен слуга на ари¬ стократ в егерска униформа). leiblich adj. 1. телесен, физически (красота, слабости, благополучие, нужди); земен: -е Gegü//r ядене и пиене; 2. роден, собствен (брат. син); 3. личен, собствен: etw. mit s-n -cn Augen sehen виждам нщ. със собствените си очи. Leiblichkeit / — тслесност. физичност, веще- ственост. Leib/pacht / пожизнена аренда; -regiment п шефски полк на името на владетеля или член от царствуващия дом, -rrnte / остар. пожизнена рента; -rirmen т = -gurt; -rock т остар, 1. фрак, редингот; 2. воен. мундир на кавалерийски офицер; 3. църк. расо на католишки свещеник; -/chmrreeg i)l., -schneiden п мед. колики pl.; -spcisc / оол. австр. швейц. любимо ядене; -stück п муз. любимо парче. Leibung / -rn = стр. страница (на свод, прозорец, врата). Leib/wache / = ~eater; -Wächter т телохранител; -Wäsche / долни дрехи, долно облекло; -zoll т остар. данък на глава. Leich т, -es. -е лит. старинна църковна или танцова песен (12—1б в.). Lrichdorn т обл. мазол. Leiich// -n 1. (мъртъв) труп, мъртвец: разг.: über —n gehrn готов съм да мина през трупове, безогледен съм; nur über m-r -! докато съм жив, това не шс да го бъде!; 2. печ. пропуснати от словослагателя места в текста; 3. обл. австр. погребение: разг.: zu е-г - gehen
29 leichtgläubig отивам на погребение; mit zur - gehen предявявам вземанията си при несъстоятелност на безнадежден длъжник. Lcichcn. ., lcichen. . (обикновено) мъртвешки. трупен, за мъртъвци: Leichrnausgrabuge f, -blässe f Lcichrn/acker in диал. гробища; -begängnis n погребение; -bcschaurr in 3 -schaurr; -bitter in рядко който кани за погребение; -bIeerгeesicht /1, -bittcrmirne f разг. печална физиономия. leichenblass adj. разг. блед като мъртвец. Lcichenbuch п остар. регистър на мъртъвците. leichrn/fahl adj. = -blass. Lrichcn/farbc f мъртвешки цвят, тен; -finger т шег. вид немско сирене на пръчки; -flrd derer in разг. който ограбва мъртъвци или спящи; мародер; -frau/жена, подреждаща мъртъвци; -gebühr / такса за nhгpcбrниei-geгnch т миризма на труп; -gcrüst п смъртен одър (подиум и украса); -gesang т погребална, надгробна песен; -gewölbt п гробница; -Halle / 1. дом на покойниците (при параклис на гробищата); 2. = -haus 2; -haus п 1. дом, гдето има покойник: 2. морга; 3. = -halle I; -klage/оплакване на мъртъвци; -mahl п вие. рядко помана (след погребение); -mal п = Grabmal: -Öffnung f мед. юр. аутопсия, обдукция; ~preeiee / = -rcdr; -raub in мародерство; -räuber т мародер; -rcdr / надгробно слово; -schau / юр. мед. оглед на труп; лекарска констатация на смъртта; -schmaus т = -mahl; -strin т рядко надгробен камък; -tuch п поет, саван; — vvcbbennLlugg■ кремация; -wacht/бдение при мъртвец; -wagen т катафалка, погребална колесница, дрик; -zug in погребално шествие. Leichnam т, -s, -е 1. мъртвец, труп; 2. шег. тяло: s-n - pfegrn гледам си душицата. leicht adj. основно значение лек; 1. лек, и прен. (товар, облекло, работа, храна, виио, картечница, смърт); леснепедвижен: - wie е- е Feder лек като перце: e-n -rn Schlaf haben леко спя; -е Rriterri лека кавалерия; leichten Herzens с леко сърце; möge ihm die Erdr - srin! лека му пръст!; е-е -е Hand haben имам лека ръка, сръчен съм; -rn Fußes, - auf drn Füßen, zu Fußr srin лек съм на ходене, добър пешеходец съм; разг. r-n um etw. -rr machen открадвам нкм. нщ.; 2. лесен (задача, урок): Englisch fällt ihm - английският лесно му се удава; es ist rin Leichtes, das zu erreichen лесно c да се постигне това; разг. mit s-n Gegnern -cs Spiel haben лесно се справям c противниците си; вие. -en Kaufs davogkhmmcg леко, лесно, c малко се отървавам (от беда, неприятност); mit ihm ist - auseukhmmrn лесно се кара с него; rr macht rs sich immer - той винаги си търси леснината, му намира леснината; 3. незначителен, дребен (подозрение, съмнение, укор, грижа); безопасен, лек (болест, неразположение, рана): -е Mühe малък труд, малко усилие; -rr Bodrn слаба, песъчлива почва; -rr Wrin леко, слабо вино; разг.: е-п Leichten sitzen haben пийнал съм: шег. - angr/chlaern изморен, изтощен; пиян; разг. ~ verrückt, beklopft не съвсем с ума си; 4. повърхностен (работа); 5. лекомислен, ветрен, несериозен, лек: etw. - nehmen гледам леко на. не се отнасям сериозно към нщ.; rin -rr Sinn весел нрав; е-е -е Musik лека музика; разг.: ein -rr Brudrr вятърничав човек, ветрогон; ein -cs Mädchen, Ding лекомислено, леко момиче; 6. adv. лесно; леко; набърже; бърже, ненадейно: - verständlich лесно разбираем; - gearbeitet набърже, повърхностно работено; rtw. - annährn, berühren леко пришивам, докосвам; - gekränkt srin лесно се обиждам; das kommt so - nicht zweimal vor това трудно ще се повтори; 7. adv. обл. австр. може би: es ist - möglich, dass er nicht kommt много e възможно, той да не дойде. lricht... Lricht. . лек, леко. . ., лесно: leichtlöslich adj., Lrichtmhehrrae п. Leichtathletik/спорт, лека атлетика. Leichtbau in техн. лека (облекчена) конструкция. Le^^^^bj^^jart / строителство с използване на леки конструкции; -platte / лека строителна плоскост (панела); -weise / строителство с олекотени елементи. leichtblütig adj. весел, жив, жизнерадостен, безгрижен. Leichte / -п раменни ремъци за каране на количка. leichten I. tr. 1. мор. отчасти разтоварвам (кораб); 2. диал. скопявам (животни); II. inir. imp.. диал. rs lrichtct mir олеква ми, става ми леко. Leichter т, -з, - мор. лимба, мауна (за разтоварване на дълбокогазещи кораби). leichtern tr. мор. разтоварвам с мауна. leicht/fasslich adj. лесноразбираем; -fertig adj. лекомислен, повърхностен, несериозен (човек. младеж); прибързан. необмислен (преценка, постъпка). Leichtfertigkeit / — лекомислие, повърхностност. leichtflüssig adj. хим, метал, лесно разтопим. Leichtfuß in лекомислен човек: разг. Bruder - вятърничав човек, ветрогон. leichtfüßig adj. бързокрак, лек на ходене. Leichtgewicht п спорт, лека категория (при борба,, бокс). leichtgläubig adj. лековерсн.
Leichtgläubigkeit 30 Leichtgläubigkeit f — лсковерие. lriche/herzie adj, 1. = -blütig; 2. лекомислен. leichthin adv. без да (се) мисли, без да (се) разсъждава; повърхностно, леко, отгоре- отгоре; бегло: etw. - bemerken казвам нщ., без да мисля. Lcichttgkkitef — 1. леснота; леснина; 2. лекота. Leichtindustrie/лека индустрия. leichtlebig adj. с леко сърце (= -herzig). Lciche/maeгhsr т мор. млад моряк; -mrtall н хим. лек метал. Leichtsinn т 1. лекомислие; 2. безгрижие. lciche/ignig adj. лекомислен, повърхностен; безразсъден: sein Lrben - aufs Spiel setzen лекомислено си поставям живота на карта. leid adj.: mein Versprechen ist mir - geworden разкайвам се за обещанието си. Leid n, -(e)^ -c 1. болка (душевна), мъка. страдание; скръб, печал: sein - klagen изплаквам си болката; Frrud und - miteinander teilen делим радости и скърби; kein - ohne Frrud няма страдание без радост; in tiefem ~ в дълбока скръб, дълбоко опечален; um е-п - tragen скърбя. опечален съм (за починал); 2. болка (физическа), повреда; зло, щета: e-m ein - (рядко Leids) tun причинявам нкм. зло: sich rin - (ar^tun а, наранявам се; б. самоубивам се; dir soll krin - geschehen никакво зло не ще ти се стори, причини; ihm zu - за да го ядосвам; 3. съжаление er tut mir - съжалявам го, rs lut mir ~, dass Sir haben warten müssen съжалявам, че трябваше да чакате; Reur und - разкаяние. Leideform /грам. рядко страдателен залог. leiden* I. tr, l.euc. търпя. понасям, страдам от нщ.: Hunger, Mangel, Not, Unrecht, Schaden - търпя глад, лишение, нужда, неправда, понасям щета; Schiffbruch - претърпявам корабокрушение; 2. допускам, търпя (изключения, ограничения): (е-п ~) понасям: das lridr ich nicht това няма да търпя; das leidet k-n Aufschub това не търпи отлагане; 3. харесвам. приятен ми е някой: ich kann /mag ihn - обичам го, погаждам се с него, симпатичен ми е; rr ist bei uns wohl gelitten y нас на него лобре се гледа, харесва ни се; е-е Musik gern - обичам дадена музика; 4. es litt ihn dort nicht länger не го свърташе там повече; II. intr. h 1. страдам: der Kranke lridct sehr болният много страда; an etw., e-r Krankheit - страдам от нщ., от болест; unter ihrer Bosheit - страдам, измъчвам се от лошотията й; 2. повреждам се: Sridr leidet unter der Sonne коприната се поврежда от слънцето; 3. pari, präs,: die leidende Form страдателният залог. Leiden n, -s, ~ 1. страдание; разг. er sieht aus wie das - Christi изглежда като живи мощи; 2. болест, болка: ein akutes ~ остра болест; an с- m schweren - strrben умирам от тежка болест. leid(cn)/erprhbe, -grübt adj. изпитан, кален в страдания; -gewohnt adj. свикнал на страдания. Leidcnsbrudcr in другар по страдание. LeidengcChfte/ -cn страст: s-п -cn frönrn роб съм на страстите си, удовлетворявам страстите си; in - geraten разпалвам се; in hrißrr - zu e-m Mädchen entbrennen пламвам в гореща любов към момиче. leidenschaftlich adj, страстен, пламенен (любов, омраза, човек, почитател, спортист): разг. - gern Orangen essen извънредно много обичам портокали. Leidenschaftlichkeit / — страстност, пламен¬ ност, буйност. lridcn/chaftsfrri. lciecgschafeslhs adj, без¬ страстен; хладен. LeIdenschafeslosiekeie / — бсзстрастие. Lriern//eefähгer, ~ergossr т другар по нещастие, по страдание; -ee/chichee / историята на [продължителни] страдания (особено на Исуса Христа); -krlch т прен. горчивата чаша; -mirnr / страдалческо изражение; -wcg т рел. път на страданията; пътят към Голгота; -wochc / = страстната седмица (= Karwoche). lcidrr adv. за съжаление; за жалост; уви!: er hat es - vergessen за съжаление, за нещастие той го забравил; разг. - Gottes за голямо съжаление, за нещастие. leidig adj, противен, омразен, проклет, без¬ образен. отвратителен (прен,); досаден, не¬ приятен: ein -rr Zufall неприятен случай; das -е Geld! тия пусти, проклети пари; die -е Rechtschreibung! тоя досаден правопис!; е-с -е Geschichte нещастна история; das -е Trinkrn това пагубно пиене; разг. rin -cr Trost хубаво утешение! (ирон.). leidlich adj, 1. поносим, сносен, задоволи-телсн, средна работа: rr hat -е Kenntnisse знанията са му средна работа; -е Stimme сносен глас; sein Zn/tage ist ~ състоянието му е задоволително, не е толкова зле; 2. adv. горе- долу, средно. сносно: mir geht rs - тъй да се каже, добре съм; разг. карам я; ich bin noch so - weeerkommen може да се каже, лесно се отървах. Leidlichkeit/ — сносност, поносимо състояние. Leidtragendc(r) т скърбящ. опечален близък на покойник. lcidvoll adj, вие, болезнен; изпълнен със страдание. Leidwesen п съжаление (е писмовния стил); обикновено в: zu m-m großen - за голямо мое съжаление. Lcirr / -n 1. лгуз. лира. и прен.; астр. съ¬
31 leise звездието Лира: die - schlagen свиря на лира; прен, (за поет) творя песни; 2. латерна: фам,: immer die alte - все старата песен; е-е altr ~ бавна кола, таратайка; 3. техн. ръчка, уред с ръчка (напр, шиш, буталка за масло и пр.); 4. лов, опашка на дива свиня. LcicrCi f -en бездушно монотонно свирене, говорене, дрънкане (= Grleirr). Lcier/eage т рутина; каране по отъпкания път; еднообразие; -kästen т рядко 1. латерна; 2. фам. шег. старо раздрънкано пиано; -ka/eenmann. -mann т, pl, рядко разг. ~ег латернаджия. lciern I. tr. фам. 1. говоря. чета монотонно, канервам, повтарям постоянно едно и също; прен. работя бавно, машинално; 2. изваждам, издърпвам (с чекрък) (от кладенец): den Eimer hoch - вадя кофата от кладенеца; II. inn: h 1. свиря на латерна; 2. шляя се. Leierton т еднообразен тон. Leih/amt п, -anstattf заемна къша: -bibliothrk, -büchcrci f заемна библиотека. Leihe f — 1. юр. безплатно заемане (напр. на книги); 2. разг заложна къща = Leihhaus); 3. често [място за] раздаване на книги (= Ausleihe). lciben* tr 1. (e-m etw. -) заемам, давам заемообразно (пари, книги): auf Pfänder, auf Zinsen - давам заем срешу залог, с лихва; вие. c-m s-r Hilfr - оказвам нкм. помощ; e-m sein Ohr - слушам, изслушвам нкг.; 2. (ctw. von е- m ~) заемам, получавам в заем: Büchcr aus е- r Bibliothek - заемам книги от библиотека. Lcih/gabc f даване на музейни предмети заемообразно (за изложби): -gebühr / такса за наемане, заемане (на книги и др,); -haus рядко заемна, заложна къща; -kauf т нар, = Lritkauf; -mutter f разг, заемна майка, жена. която (срещу заплащане) износва дете вместо истинската. Leih- und PachelIefeгuge /ааем-наем (от САЩ на съюзниците си през Втората световна война). leihweise adv. заемообразно. Lrik п мор. въжета за обвиване на корабно платно (= Lick). Leikauf т = Lcitkauf. Lrim п, -s, -е туткал: разг,: aus dcm - grhcn отлепям се; прен. разпадам се, разделям се, разтурям се (напр, приятелство); фам,: надебелявам, пръсвам се от дебелина; c-m auf den - gehen попадам нкм. в клопката; хлътвам; r-n auf drn - lockcn подмамвам нкг.; das ist rin ~ това е примка. leimen tr. 1. залепвам; напоявам с туткал (гърба на книга), Zerbrochenes - залепвам счупено; 2. (е-п ~) фам. изигравам, измамвам, вкарвам (особено при игра). Lrim/fang т лов. ловене иа птици с Lcimrutr; -färbc/утгкална боя. leimig adj, леплив; като туткал. Lrim/knrcht т техн, стиска, преса, менгеме за залепени предмети; -kraut п бот, плюскавиче (Silcnc); -küchc / техн, туткалник; -lcdcr п отпадъчни кожи за туткал; -pinsel т четка за наклейване; -'rutc / лов, наклеена пръчка (за ловене на птици); -sicdcr т 1. който вари туткал; 2. разг. неповратлив, скучен човек; -spindel, -Stange /лов, = -tute; -^st^r^^ifcn т мухоловка с туткал; -täfcl / плоча туткал; -zwinge / техн. = -knecht. . . lcin suff. за умалителни съществителни: Bächlrin. Lcin in, -s, -е обл, лен (растение, влакно, тъкан, семе), Leindotter т бот, ленак (Camelina sativa). Lcinc f -n 1. въже (за простиране на дрехи, за палатки, за балони и др.); връв (за куче, за разни примки за лов, за спортни цепи, за риболов): die - ziehen дърпам въжето на балон (за кацване); разг. ~ ziehen офейквам, изфирясвам; r-n an drr - haben водя нкг. за носа, 2. поводи на юзда. leinen adj. ленен. Lcincn п, -s, — 1. ленено платно; 2. бельо. Lcinen/band т = Leinwandband; - einband in платнена подвързия; -garn п ленена прежда; -lachcn, -lakcn п ленен чаршаф; -tuch п ленен чаршаф; -zeug п обл. ленен плат. ленено платно; -zug т бурлаченс, теглене на гемия от брега. Lein/fink т диал, конопарче (птица, Carduelis cannabina = Hänfling); -kraut n бот. лулички (Linaria); -kuchcn m сел.-ст. ленено кюспе; -öl n ленено масло; -pfad m, -straßc / ucm. пътека за бурлаките (= Treidelweg; -tuch n обл, ленен чаршаф; -wand / ленено платно; -wanebage т том с платнена подвързия; -wagebindung f текст, платнена сплитка, наводка; -Wandschirm екран (в кинотеатър); -zeug п ленен текстил (спално бельо, покривки за маса от лен); -zichcr т бурлак. Leis т вж. Lcisr. leisr. lris adj, 1. тих (глас, стъпка, дишане): -сг Schlaf лек сън; ~ flüstern тихо шепна; sci bitte recht ~! моля, съвсем тихо!; 2. слаб, лек, малък (подозрение, съмнение, предупреждение); adv. малко: rin -cr Wind слаб, тих ветрец; е-е - Ahnung слаба представа, идея, предчувствие: rin -cr Regen слаб дъждец; nicht dir lei/e/tr Veranlassung ни най-малък повод; rtw. nur - berühren съвсем леко докосвам нщ.; 3. предимно adv. разг,. предпазливо, деликатно, нежно: ~ mit ctw. umgrhrn постъпвам предпазливо с нщ.
Leise 32 Lciisr/ -n; Leis in, -rs, -r(n) 1. църк. ектения (Господи, помилуй!); 2. вид религиозна народна песен. Lcisetrctcr in разг. 1. потайник, прикрит, скрит човек; покрит въглен; който действува тихомълком; 2. лицемер; преструвай, ласкател. —разг. потайност, прикритост. lcisetгeeeгisch adj. потайнически. LeiiSee/ -n 1. летва (и за рамка); 2.р1. слабини; 3. стр, перваз; 4. линийка на герб (в хералдиката); 5. текст, кенар; 6. печ, винетка . leisten tr, 1. успявам да извърша. постигам (успех), свършвам: viel - много нщ. свърш¬ вам, успявам да свърша; Außerordentliches - постигам, свършвам нщ. извънредно; dir Arbeit kann ich kaum - тая работа едва ли ще мога да я свърша; in der Mathematik viel - работя много добре, имам много добър успех по математика; 2. указвам, давам, правя; особено в редица фразеологични съчетания: Abbitte - моля за извинение; Bürgschaft - га¬ рантирам, давам гаранция; c-n Dienst - оказвам услуга, c-n Eid, Schwur - заклевам се, полагам клетва; Eг/ate - давам компенсация, обезщетение; Folge - слушам, изпълнявам (нареждане, заповед), Gehorsam - подчинявам се, слушам; c-m Genugtuung - давам нкм. удовлетворение; Hilft - помагам; Verzicht auf rtw. ~ отказвам се от нщ.; WleeгsIage - съпротивлявам се, оказвам съпротива; [с-с] Zahlung - плащам, правя вноска, плащане; 3. (sich D ctw. -) позволявам си (някакъв разкош, удоволствие): разг. bri die/rr Gelegenheit - wir uns r-r Flasche Sekt по тоя случай си позволяваме (лукса) да изпием шише шампанско; 4. рядко r-n Tag - определям срок. Leisten т, -s, - калъп за обувки: Schuhe über den - schlagen поставям обувки на калъп; разг, alle Schuhr, alles über r-n - schlagen карам по един калъп; поел. Schn/trr, blcib bri d-m - всеки да си гледа занаята; жабата да си знае гьола. Lcistcn/bruch т мед,, херния; -bruchband п мед килен колан, суспеизориГ, бандажен колан; -gcgcnd/ анат. слабини pl.\ -wein in грозде, расло на склон; -werk п стр, архит. первази pl., корнизи pl. Leib/ungJ/ -rn 1. постижение (художничко, спортно, техническо), извършена работа, услуга; успехи pl.; ист. ГДР орден за отлични постижения; 2. физ. техн. мощност, ефект (на централа, машина); 3. юр, плащане (на дължима сума, вноска): - in Naturalien плащане в натура; - gcgcn - плащане срещу съответно плащане или съответна услуга; услуга за услуга; 4. pl. успех (в училище); 5.= Leistungsfähigkeit; 6. leisten I, 2: - eines Eides полагане на клетва. leistungsfähig adj, дееспособен; продуктивен, производителен. Lci/eungs/fahIgkcIe / дееспособност; произво¬ дителност, продуктивност; мед. функци¬ онална годност; -faktor т физ. коефициент на мощността, -grcnzc / предел на .мощността; -kurvc [-ве] /икон. неолог. крива на производителността на труда (схема); -lohn in икон. неолог. заплащане (на труда) на разценка, на акорд; -löhnet т икон, получавам заплата на разценка; -mcsscr in техн. ватметър, -norm/икон. производствена норма; -schau / преглед на постиженията; -sport т състезателен спорт; -stand in ниво на успеха; -seciecrugg / повишаване на производителността. Lcit/artikcl т уводна статия; -aufsatz in уводна статия в списание, -band п повод за бебета (= Gängelband). lcitbar adj. водим, направляем, ръководим. Leitbetrieb т ист. ГДР икон. водещ завод (в даден производствен сектор). Leitbild п идеал. Lcitc/ -п вие обл, австр. склон. lritcn I. и: 1. водя; прекарвам, отвеждам: r-n in drn Wald - водя нкг. в гората; den Fluss in cin anderes Bett - отвеждам реката в друго корито; прен. ctw. in dir Wegr - подготвям нщ.; 2. ръководя (събрание); начело съм, директор съм, ръководител съм, управлявам (предприятие. завод. училище, театър): ein Konzert - дирижирам концерт; c-n Haushalt - водя домакинство; sich von hohen Idealen. küg/Ilrrischrn, wirtschaftlichen Gesichtspunkten - lassen ръководя се от висши идеали, художе¬ ствени, стопански съображения; воен. das Feuer - управлявам огъня; lrieener Gedanken ръководни идеи; 3. физ. добър проводник съм, пропускам (тон, звук, топлина): leitende Körper добри проводници; 4. препращам (молба, вж, weiterleiten); II. intr. (auf ctw. ~) навеждам, водя: auf c-c Spur - водя към следа. Leiter1 т, -s, - 1. ръководител, директор, управител (на училище, предприятие); 2. физ, проводник: gute und schlechte - der ElekIгiziIät добри и лоши проводници на електричеството; З.раззг. = Leitartikel; 4. мор. = Lritsril. Leiter2 / -п 1. подвижна стълба: е-е - anlcgcn поставям стълба; 2. муз. гама; 3. спорт. спортна стълба; 4. ритла. leiecrcigrn adj. муз. присъщ на дадена тоналност (тон). Lciter/baum т страничен прът на ритлена кола; -gcrüst п стр, скеля от стълби; -spгh//c / стъпало на подвижна стълба; -wagen т кола с ритли.
33 Leopard Lcit/fadcn m ръководство, учебник: -Fähigkeit f физ. проводимост; -feuer n 1. фитил за взривове; 2. мор. вид светлинен сигнал за кораби; -fossil п геол, характерна за даден геологичен слой вкаменено^; -gedankt т главна, ръководна идея на по-голямо съчинение; -gcwcbc п проводяща тъкан; -hammcl т [овен-] водач; разг. главатар на банда; -hund т 1. куче-водач на хайка; 2. куче-водач на слепец; -karte/ картон, карта със заглавна дума; -kauf т почерпка при покупка; -linie / водеща линия (при пътна маркировка); мат, дирекгриса; -motiv п муз. лайтмотив, и прен,; -satz т теза; -schiene / жп, направляваща релса; контрарелса; -seil п обл. австр. швейц, ремък (на кон, куче); — Spruch т мото, девиз; -Stern т прен. пътеводна звезда; полярната звезда; -strahl т техн. радиус-вектор. Leitung / -cn 1. ръководство, водене; ди¬ рижиране: unter dcr - von Furtwängler под диригентството на Фуртвенглер; 2. техн, ел. (електропровод, водопровод; 3. обл, кран; водопроводна инсталация: sich an der - waschen мия се на крана (на мивка). Lcitungs. . електропроводен: Leitung/aglaer f -kabcl п. ^itm^^i^taht т електропроводна жица, ка-бел; -gcee п 1. телефонна мрежа; 2. електропроводна мрежа; -rohr т техн. тръба на тръбопровод; водопроводна тръба; -Wähler т набирач на телефон; -zahl / коефициент на топлопроводността. Leit/vermerk т водеща забележка (при търговска кореспонденция); -vermögen п физ. проводимост; -werk п 1. авиац, направляващ механизъм на самолет; 2. техн. каменна стена за укрепване на бряг, за урегулиране течението на река. Lekturn/ -rn 1. учебен час, урок; лекция: разг. er weiß s-c - знае си урока; 2. поука, урок; (и прен, за урок, наказание): dct Misserfolg ist für ihn c-r gute - неуспехът му е добър урок за него; разг. c-m е-е - geben, erteilen кастря, мъмря нкг; давам нкм. да се разбере; добър урок му давам. Lektor т, -s, ., Ören 1. лектор (и полит,); 2, научен сътрудник на издателство. Lektorat п, s. -е 1. лекторат (и помещение); 2. място в издателство за проверка на представени ръкописи. Lektüre /, -n 1. четиво: das ist k-r - für dich това четиво не е за теб; 2. четене на текстове (на семинар). Lemma и, -s, -ta 1. характерен надслов на научна книга: 2. лингв. заглавна дума (е речник). Lcmming т, -s, -е зоол, норвежки плъх (Myodrs lemmus). Lcmür(e) т, -(c)n. -(r)n 1. обикн. pl. мит. лемур; 2. pl, зоол. вид полумаймуни (сем,). Lcndc, -и 1. анат, пояс, лумбална област; често хълбок; библ, s-e -n gürten стягам се за път; 2. филе (месо), Lendenbraten т готе, печено филе. lendenlahm adj. с парализиран, схванат кръст; разг. слабосилен, слабоват; незадоволителен: разг. е-е -е Entschuldigung извинение. което издиша. Lcndcn/schurz т престилка, препаска (у диви племена); -stück п готе, филе, рибица. Leninismus т, -, — ленинизъм. Leninist т, -еп, -еп ленинист. leninistisch adj, ленински. lcninsch adj, ленински: der Ь/пЬ^^с Kommunistische Juecneverbage der Sowjetunion ист. Всссъюзният ленински комунистически съюз на младежта. Lenkachse/жп, подвижна локомотивна ос. lenkbar adj, управляем (балон), ръководим (дете). Lenkbcil п вид бъчварска брадва. lcnkcn tr направлявам, насочвам; водя, карам, управлявам (коне, кораб, моторна кола, самолет); ръководя (държава, бой): drn Sinn, dir Aufmerksamkeit, das Gespräch, drn Verdacht auf rtw. - насочвам мисълта, вниманието, разговора, подозрението на, върху нщ.; den Schriu heimwärts - отправям се за, към дома; сг ist schwer zu - той мъчно се води, кара; библ, der Mensch denkt, Gott lenkt човек предполага, Бог разполага; die Blickc auf sich - привличам погледите върху себе си; Lenkung g/ Lcnkcr т, -s, - 1. ръководител, и прен, вие,; 2. пилот, шофьор, кочияш, кормчия; 3. техн. направляващ лост (на машина). Lenkrad т кормилно колело, волан (на моторна кола, бобслей, велосипед и под ). lenksam adj, послушен, поддаващ се на ръко¬ водство, възпитание (дете. кон). LenksiaageC 1« кормило на велосипед, мо¬ тоциклет; 2. техн, бутална помпа, компресор (на парна машина); жп. теглич, теглителен, траки^иен прът. Lenz т, -cs, -е поет,, пролет: шег zwanzig -е двайсет лета. lenzen1 imp. поет, es lcnzt запролетява се. lcnzcn2 intr. Нмор, 1. изпомпвам, изчерпвам вода от кораба; 2. спускам се, бягам с кораба пред вятъра (при силна буря). Lenzing т, -s, -е = Lenzmonat. lcnelich adj, пролетен (настроение). Lcnz/monat т поет, март; -pumpe f мор. корабна лампа. lchmnisch adj. лит. леонински (стих). Leopard т, -еп, -еп зоол. лсопард (Leopardus); Panthrrr pardus). 3 Нсмско-бьлгарски речник, т. 2
Leporelloalbum 34 Lephrelloalbnm n детска разгъваема илюстрована книжка. Lcpra f —мед. проказа, лепра. leprös, leprös adj. мед, прокажен. Lepröse т, -n, -п мед. прокажен. Lerchc f -n чучулига: фам. е-е - schießen строполявам се презглава; Leipziger ~п готе. вид ореховки. Lcrchen/garn п лов. мрежа за ловене на чу¬ чулиги; -sporn т 1. зоол; нокът на задния пръст на чучулигата; 2. бот. лесичина (Corydalis); -streichen л, -strich т 1. пасаж на чучулиги; 2. лов на чучулиги при пасажа им. Lcrn/aktiv [-ив] п ученически актив (за извънучилищни занятия); -begier^de) f жажда за учение; ученолюбив; -eifer т прилежание в учението. lernen L ir: refl, уча, научавам (език, сти¬ хотворение, изкуство, занаят): Deutsch - уча немски; lesen, schreiben, Klavier spiclcn - уча се да чета, пиша, уча пиано, auswendig - уча наизуст; dir Verse - sich lcicht стиховете лесно се учат наизуст; разг,: er lernt Konditor, Verkäufer учи се за сладкар, за продавач; sic lernt noch тя още [продължава да] учи; sic haben nichts gelernt und nichts vergessen нищо ново не са научили, нищо старо не са забравили; II. 1. intr. h (bci, von r-m, aus, durch ctw. -) уча (и занаят): aus c-m Buch, durch dic Erfahrung - уча от книга, от опит; l-pari; adj. gelernt завършил учение, занаят, училище, квалифициран: gelernter Handwerker майстор- занаятчия; eelergee und ugeeleгger Arbeiter квалифицирани и неквалифицирани работници. Lcrncn п, -s, — 1. учене: das - wird ihm schwer той мъчно учи; 2. вж. lcrncn. Lerncr т, -s, - ученик, учащ. Lern/ffciß т прилежание (в ученето); -inhalt т учебно съдържание; -пН1с1 п учебно, помощно средство; -programm п учебна програма; -schule f училище предимно за получаване на знания; -Schwester f медицинска сестра в курс; -Stoff т учебна материя; -zeit f = Lehrzeit. Lesart / лит. вариант, редакция (на текст), и прен., die Handschriften zeigen hier verschiedene -cn на това място отделните ръкописи имат разни варианти; разг. !сг Hergang wird in verschiedenen -cn darec/ecllt случката се представя по различни начини. lesbar adj. 1. четлив; 2. приятен за четене (книга). Lesbarkeit / — четливост, lrsbisch adj. лесбийски (любов). ^csf -п гроздобер, беритба, бране (и на ягоди, гъби); 2. вие, отбор, нщ. отбрано; 3. карт. взятка; печеливши точки. Lese.. (предимно) за четене: Lesebrille f. Lese/blatt, -brrtt п бърдо; -bibliothrk / библиотека с читалня; -buch п читанка, хри¬ стоматия; -früchtc p/. 1. извадки от четени книги; 2. знание, добито чрез четене. само¬ образование; -ec/cllschaft / читателски кръжок; -hallc f читалня; -holz п съчки; -kränzchcn п, -krcis т приятелски. читател¬ ски кръжок; -lust / желание за, любов към четене. lrselustig adj. обичащ да чете. Lesrmcsser п нож за разрязване на книги. lesen* tr; refl, 1. чета, прочитам, и прен. (книга. вестник, писмо, законопроект в парламента), чета лекции (във виеше училище) (и без obj-): cin Drama mit verteilten Rollen - четем драма (е театъра) с разпределени роли; ctw. in, aus der Zeitung lrscn прочитам нщ. във вестника; църк. Mrssr - отслужвам литургия; r-m е-п Wunsch von, aus drn Augen - познавам по очите нечие желание; dir/eг Pгhfr//oг liest [über] Geschichte, über Lcssing тоя професор чете история, за Лесинг; heute wird nicht grlrsrn днес няма лекции; in, aus der Hand, dcn Stcrncn - гадая по ръката, по звездите; das Buch liest sich gut тая книга а. леко се чете, б. е приятна за четене; (с означаване на резултата): sich in drn Schlaf - приспивам се с четене; sich halb blind— почти ослепявам от много четене; 2. събирам (класове, съчки), бера (ягоди, грозде); пробирам, чистя, нар, требя (грах, леща, салата, вълна, парцали). Lesc/probe / театр. считка, първо четене на пиеса (на репетиция); -pult п 1. катедра; подставка на маса за удобно четене; 2. църк. певница. Leser т, -s, - 1. читател; четец; 2. събирач (на класове, плодове). Lcserattcfралг. шег. книжен червей (за човек, = Bücherwurm). LcscrCi / -en пейор. мания за четене, безразборно, безцелно четене. Leserkreis т кръг на читателите, leserlich adj. четлив (ръкопис). Leserlichkeit / — четливост. Leserschaft / — читателите. Leserumfrage / анкета, циркулярен въпрос между читателите (на вестник,, списание и под,). Lesr/saal т читалня; -Stoff т четиво; материал за четене (е училище-, -stück п четиво (в христоматия, учебник); -sucht / мания за четене; страст към четене; -Zeichen п 1. картон, лента за отбелязване на мястото, гдето е стигнал читателят; 2. остар- препинателен знак; ~zCt/1. сел.-ст. време за бране, събиране (на плодове, грозде); 2. час за четене; -zirkel т кръг от участници в абонамент за циркулиращи списания, журнали. книги.
35 Leuchter/gehänge Lcsine f стр. лизена (= Lisenc). Lesung f -en 1. прочит; полит. четене (на законопроект, предложение за законопроект): zur ersten - kommen слага се, минава на първо четене; 2. рецитал на поетически твърения; 3. вж. Lesart. Lethargie f, — летаргия. lcthärgisch adj, летаргически. Leihh f — мит. реката Лета. поет, питието на забвението. Letscho п, т, -s — паприкаш. Lcttr т, -п, -п летонец. Letten т, -s, - геол. мазна, пластична глина. Letter f -п печатарска буква. Lcttcrn/gul, -gulmclall п сплав за печатарски букви. lcteichl, lettig adj. мазнеглииест: -er Bodrr тежка почва. lettisch adj, летонски. Lett(n)cr in, -s, архит, пределтaрие про¬ странство (е романски или готически храм): преграда, решетка между него и централния кораб. Letzc/ — остар. диал. 1. гранично укрепление; 2. прощална гощавка, прощален подарък; сбогуване; 3. урок, поука. letzcn tr. refl- остар. поет. 1. освежавам. подкрепям (с питие, храна); 2. зарадвам, веселя. Iclzl adj. 1. последен ( по качество): краен окончателен (и като subsl,): als Letzter kommen идвам последен; търг, mein -cs An¬ gebot последната, окончателната, най-ниската ми оферта; търг, ~е Güte последно (най- лошо) качество; s-r Schuld bis auf drn -cn Heller bezahlen плащам дълга си до стотинка; die -е Klasse последният (обаче и: най- долният) клас; der -е Willr последната воля (завещание); das -е Millcl ergreifen прибягвам до крайното средство; e-m dir -е Ehre erweisen оказвам нкм. последните почести (при погребение); dic -е Ruhr вечен покой; das -е Gericht страшният съд; воен. das -е Aufgebot опълчението; прен. крайните, последните усилия; bis auf dcn -cn Mann kämpfrn бием се до последния човек; du bist der Lreztc, drn das angrht това теб най-малко те засяга, интересува; -cn Eger/ в края на краищата, всъщност, по начало; ^а^^. in den -en Zügen lirgcn бера душа; bci ihm ist Matthäi am lelzlrn той фалира, направи фалимент (в търговията); в писма, текст: Нг^/гсг. . . Letzterer първият. . . последният (от двамата); der Letztere последният (за който става дума), тоя; zu guter Lctze kam noch rin schöner Marsch най-после се изпълни и един хубав марш; der Letzte in der Klassr sein последен съм в класа (по успех); wir haben hcutc drn Letzten днес е последното число на месеца; dir Truppen gaben ihr Letztes her войските се биха до последни сили, до последна възможност; sein Letztes hinerbrn давам и последните си стотинки; das wäre mein Letztes това е, би било краят ми (повече не мога, не бих могъл да понеса): das ist mein Lelzers повече не ще направя. не ще кажа нищо; рел. dir Letzten Dingr краят на живота, на света; потайни неща; поел, dcn Letzten bcißcn dic Hundc последният опира пешкира; 2. минал, предшествуващ: -n Montag миналият по-неделник; bri nn/eгer irtzlen Begegnung при миналата, последната ни среща; 3. най-дълбок, най-ценен, най-скрит: -е Tirfcn най-големите дълбочини; dir -en Grunde alles Seins крайните. най-дълбоките основи на битието; -е Menschheilswcrte най- дълбоките, големите човешки ценности; 4. най-последен, най-нов (новост, мода); 5. adv. = letzthin, Irtzlich. letztenmal adv, в zum - за последен път. letztens adv. 1. на последно място, най-после; 2. = letztlich. Ictzt/genannt adj, споменат на последно място; току-що споменат; -händig adj, последно писано собственоръчно преди смъртта. lctzlhin adv; напоследък; миналия път. letztlich adv; най-после, на края на краищата. lctzl/möglich adj. възможно най-късен, последен; -willig adj, като последна воля, като завещание. Lcu т, -еп. -еп поет, лъв. Leuchtdichte f физ, яркост. Leuchte f -п светило; лампада и прен.: разг. е- е - s-s Fachs светило, корифей в спе¬ циалността си; разг- е-с - bist du nicht не си от много умните; 2. светилник. leuchten I. intr. h 1. и tr. (e-m, r-n -) светя (нкм.): e-m mit drr Taschenlampe - светя нкм. c джобно фенерче; e-m ins Gesicht - светя нкм. в лицето; 2. (rew. leuchtei) свети, прен. блестя, бляскам; сияя: dir Lamprn - лампите светят, блестят; dir Gestirne ~ звездите блестят; dir Bliize - светкавиците бляскат; ihre Augen leuchteten очите й сияеха; 3. прен. ясно е, ясно личи, изпъква: daraus Iruchlel. ., от това ясно личи, изпъква, че. . . ein icucherndcs Beispiel блестящ пример; II. tr: (рядко) издавам; предизвиквам чрез светене: ihre Blicke - Rührung очите й издават трогнато^; die Strrnc - mit Angst in dir Serie блясъкът на звездите всява страх в душата ми. Leuchter т, -s, ~ светилник, свещник; кан- делабър, полилей: das Licht sieckt im - свещта е на свещника. Leuchter/arm т рамо на светилник, кан- депабър, полилей; -gchängc п висулки на
Leuchtfarbe 36 полилей; -manschctic f подставка на свещ в светилник. Lcucht/farbc/светеща боя; -fcucr п мор, воен. фар; светилен огън; -gas п свстилен газ; -käfer т зоол. светулка (Lampyno nociiluca от сем, Lampytidac, вж, -wurm); -kugcl / воен, сигнална ракета; -mcldcr т светлинно сигнално табло, -öl п петрол, -patronc/Ввоен. = -^kugcl; -pistolc/воен. пистолет за сигнални ракети; -rakrtr / воен. сигнална ракета; -töhrr / луминисцентна тръба (лампа), -Schaltbild п светещо табло, -schiff п мор. кораб-фар; -/chIrmunecrsuchung / р^^^ос^лия; —tiete pl, мор. зоол. ноктелюки (Nociiluca miliaris), -türm т мор. фар; -wurm т зоол, светулка, -Zeichen л светлинен сигнал; -Ziffer/светеща цифра (на часовник). leugnen tr. отричам, не признавам (съще¬ ствуванието на Бога, вина); Leugnung/ Leukämie, Lcuchämie / — мед, левкемия, белокръвие. Leukoplast п, -s, —мед. ле-копласт. Leukozyt /л, -еп, -еп мед, левкоцит Leumund т, -s, -е 1. име, репутация, реноме: е- п in bösen - bringen създавам лошо име на нкг.; 2. диал. клюки, приказки (по нечий адрес). Lcnmunesecuegis л свидетелство за благонадеждност, съдимост. Leute, рядко Leut pl. 1. хора, люде; разг. народ; Leuichcn хорица: atme, vornehme - бедни. знатни хора; um det - willen за да не приказват хората, за да не стават приказки; sich untrt drn ~n eriern1 unter dic - grhrn ходя между хората, в обществото. между народа; was werden die - dazu sagen? какво ще кажат хората, народът за това?; ctw. kommt unter die ~ нщ. става известно, се разпространява между хората, народа; aus Kindrtn werden - от децата стават възрастни хора; прен. er kennt s-e - познава си хората; r-n bri den -п ins Grredr bringen разпространявам слухове за нкг, разг, ng/ete - нашите хора, съмишленици; mrinr - близките, домашните ми; - vom Bau хора от бранша. специалисти, посветени; wir sind geschiedene -! край на приятелството ни!; 2. подчинени (войници), разг. прислуга. работници: rr konnte k-e - bekommen той не можеше да намери работници; mit dcn ~n esscn ям c прислугата; dir - vetgöetctn ihren Hauptmann войниците обожават капитана си; 3. разг, домашни, близки: ich fahre zu m-n -n заминавам при моите хора (семейството си). .dcuic п pl. от редица сотр, с . . mann: Kaufleute. Lcutc/bier п черпене на прислугата с бира; -esscn п храна. ядене за прислугата; -not / липса на работници, прислуга; -placker, -plaget т мъчител, безмилостен сксплеатaтер. leutc/chcn adj. странящ от хората, саможив. Lcuie/schcrcr, -Schinder т кожодер. мъчител; -siube/остар. стая за прислугата. Leutnant т -s, -е лейтенант; остар. подпоручик. Leutpriester т църк. мирски духовник (у католиците), lcut/clIg adj. дружелюбен, общителен, приветлив. демократичен (често ирон,); благосклонен: ein -er Vorgesetzter демо¬ кратичен. народен шеф, началник. Levädc [-ва-] / -п спорт, вид упражнение при висша езда. Lcvanic ["^зв*]--]/ —Левант. Levantiner [-ва-] от, -s, - левантинец. Ievantinisch, levaniisch [-ва-] adj. леваитиисkи. Level т, -s, -s ниво, степен. Levir [лъве] п, -s, -s ист, утринен церемониал при ставане на владетеля. Leviathan [леви-] т, -s, -s/-r библ, Левиатан. Levit [-вит] т, -cn, -еп 1. библ. левит; 2. pl, църк,, дякон и поддякон при литургия (у като¬ лиците); 3. r-m dir -cn Irsen мъмря иkт., чета му конско (евангелие). Levköic. Levkoje [лев--/ -п бот. шибой. LexCm п, -s, -е езикозн, лексема. lcxieräphI/ch auch: lexigrafisch adj. лексиграфски. lexikäl(isch) adj. лексикален, речников. Lexikographie auch: Lexikografie / — лекси- коф-фия. lexikogräphisch auch; lexikografisch adj. лекси- кографски. Lexikologie / — лексикология. lexikologisch adj. лексиколожки. Lexikon n, -s, -е речник, остар. лексикон; р^^^. ирон,: du kommst ins - ще те пишат в речника. Liaison (лиазО, лиазот)/1. вие. любовна връзка; 2. ирон. връзка (политическа). Lianc/ -п бот. лиана. LibanCsc mt -п, -п ливанец. libanCsisch adj, ливански. Libatiön / -еп питие като дар на ботевстс. LibClI п, -s, -с лит, памфлет. LibCeic / -n 1. зоол, водно конче (Libellula); 2. техн. нивелир, равнило. liberal adj. 1. либерален, свободолюбив (партия, убеждение); 2. = lieetalisIisch; 3. щедър, с широка ръка. Liberalität /, — 1. щедрост; 2. свободолюбив; либерално^. Liberalismus т, ~, — либерализъм (като стопанско-обществена система на буржоазията).
37 Licht/bote lib^^aDstisch adj, икон. полит. либералистичсн. Liberier m, -s. - либериец. liberianisch adj. либерийски. Libero m, -s, -s футб. либеро. Libertin [-тЙ] adj. безпътен, разпуснат човек, блудник, сластолюбец. сладострастник; остар. свободомислещ човек, волиедумсц. LiberiInäec [-наже] безпътство, разпустнатост; сластолюбие, разблудство. Libido f — либидо, полов нагон. Librettist т, -еп, -епдгуз. либретист. LibrCtto п. -S . .tii муз. либрето. Libyer т, -s, - либиец. libysch adj. либийски. . .lieh като suff I. на adj, и adv. от subs— adj. и глаголи (tr. и intr.). означава 1. подобие, сход¬ ство, присъщност, начин = като . .ски: freund - lieh, herzlich, väterlich, wörtlich; 2, (от subst-, означаващи мярка за време) периодично повтаряне: stündlich, täglich, fährlich; 3. (особ, от adj,, означаващи цветове) прите¬ жаване на качеството, изразено от основно прилагателно, в по-слаба степен = въз ..... икав. . .ичък: bläulich, grünlich, kränklich; II. на adj, от глаголи tr; и intr. 1. наличие на съдържанието на основната дума: tauglich, schädlich, sterblich, gedeihlich, förderlich; 2. като suff. на adj. от глаголи tr-. има често значение на бълг, сегашно страдателно причастие (съответствуващо на bar): begreiflich, tunlich, unerschöpflich, erhältlich, Lichcn n, -s, - 1. мед, лишей (по кожата); 2. pl. -cs бот. лишеи (Lichcnrs). licht adj. 1. вие. ясен. светъл (и за краска); блестящ, лъчезарен (скъпоценни камъни, звезди): drr -е Morgen ясното утро; ~е Augrn ясни, грейнали, сияещи очи; -es Blau светлосиньо; бяло-руси коси; cs wird - съмва се; прен. -е Augenblicke светли моменти (напр. на ум(п(мрачен); разг. am hellen, lichten Tagr посред бял ден; 2. рядък (гора, коса): -е Maschen широки дупки (на мрежа, плетка); e-n Wald - machen разредявам гора; -е Reihen dct Kämpfer оредели линии на бойците; 3. стр. техн. вътрешен, мерен отвътре (от стена до стена): ~е Höhr dct Brückr. drs Tunnels светъл отвор, вътрешна височина на моста, тунела; -е Weile des Rohres вътрешен диаметър на тръбата; drr Edelstein isi - gcfassi скъпоценният камък е монтиран ажур. Lichi н, -cs, -cr./поет,, -е 1. светлина, и прен.: gedämpftes - матова светлина; ctw. grgcn das - halten държа нщ. към светлината (за да видя по-добре); bci - brsrhen гледано на светло; разг. гледано отблизо, по-подробно, по- щателно; като обмисля добре; преч.: das - scheuen бягам от светлината; das - der Wcli rrblickrn раждам се, идвам на света; r-m im -е sichen преча някому да вижда. прен. преча му (изобщо); in gutem - erscheinen явявам се в добра светлина. правя добро впечатление; - in e-r Sachr bringen осветлявам. хвърлям светлина върху нщ.; etw. ans - bringen разкривам, разгадавам, изяснявам нщ. sich D /rlb/I im -е stehrn сам си преча, несръчен съм; ans - kommen излизам на бял свят; разг. r-n hinecrs - führen измамвам нкс, фам, r-m grhi ein - auf отварят се нкм. очите; 2. осветление, и прен.: clcktri/chc/ - електрическо осветление; разг, das - cigschaltcg, agdtrheg, agknip/cg запалвам осветлението; разг. - machen светвам; ein Bild sicht, hängt im rechten ~e картината e поставена на добро осветление, bri ~е arbeiten работя при вечерно осветление; прен. rtw. ins rrchtr - srizcn поставям нщ. в истинското, правилно осветление; 3. свещ, dic -rr aufstrckrn запалвам свещите; разг. srin - unter drn Schcffel steilen много съм скромен; разг e-m rin - aufsirckcn отварям нкм. очите за нщ.; шег, sein - leuchtrn la/seg блестя с ума си; 4. остар. светило, и прен,: die -rt ат Himmrl небесните светила, разг. et isi kein großes - не е бог знае какво светило; 5. жив. иаГ-светлете петно (на картина): -сг auf/eteen подчертавам най-светлите места на картина; 6. лов. око на разни видове дивеч; 7. мор. корабен фенер, корабна светлина: -cr führen имам фенери. Lidit. .liicht. . (предимно) 1. [на, за] светлина, светлинен: Lichtflcck т, -verbrauch т; lichtempfindlich; 2. светло. .. ясно.. (за краски): lichtblond adj.: 3. фете... фото¬ графски: lichtbilelich. LichIbchagdlnge. Licht/anlage f светлинна, електрическа ин¬ сталация; -arbeit / работа при изкуствено осветление, при вечерна светлина. lichtarm adj, с оскъдна светлина. Liche/bad п светлинна баня; -eehagelnngf:ve^d^. фототерапия, свстлолеченис. lichtbcständig adj. неизбеляващ на светло. Liche/bild п снимка, фотография: Vortrag mit -crn доклад със светливи картини; -bildapparat in, п фотографски апарат; - bildkunst / фотография; -bildrrkngenne / воен, фотографско разузнаване; -bildner т рядко фотограф- художник; -bildnerei / = -bileknnst; -bildwcrfcr т проекщ^нен апарат. lichtblau adj, светлосин. Licht/blick in 1. проблясък; 2. прен, светъл момент (в нещастие): 3. ясно място на облачно небе; -bogcn т ел. електрическа, волтова дъга; -eoeen/chweißngg / техн. дъгово заваряване; -bote т ангел.
lichtbrechend 38 lichibrechend adj, пречупващ светлината. LidhtbпeCнlnn/физ. пречупване на светлината, рефракция. Lichtchen п, -s, - свещица. Lichi/docht т фитил на свещ, на лампа; -druck т L печ. фототипия; 2. печ, хелиографичен печат; 3. физ. налягане на светлинното лъчене (= Strahlungsdruck). Lieder/ -п техн. вътрешен диаметър (на тръба). lichi/ccht adj, неизбеляващ; -eickirisch adj- фотометричен; -empfindlich adj. светлочувствителен, чувствителен към светлината. LIChtempfln(ldn<’e’псих. светлинно усещане. lichten tr. refl. 1. разредявам (гора, гъстак): unsere Reihen sind gelichtri редовете, линиите ни оредяха, се стопиха; grlichictr Haare оредяла коса; 2. refl, (за коса, гора) оредява; 3. refl. вие:. (за небе, време) прояснява се; (за мрак) разсейва се. lichten2 tr. мор. 1. den Ankrr - вдигам котса(та); 2. облекчавам, разтоварвам (кораб). Lichter т, -s, - диал, мор, лимба, мауна (= Lcichirr). Lichtcr/baum т коледно дърво; -kctie / верига от електрически свещички за елхата. lichterloh adv: adj, с ярък, буен пламък: - brennen горя с буен пламък; прен. цял съм пламнал (от любов): das Haus btannie - цялата къща беше в пламъци. Lichi(cr)mccr п вж. Lichtmcer. lichtem tr. мор. облекчавам товара, разтоварвам (кораб). Lichtenschhibungg■ светлинен феномен. Liche/farbc / ясна краска; -farbendruck т хелиографен печат, хелиогравюра; -fcind in прен. мракобесник; -filier т физ. светлинен филтър; -form / калъп за свещи; -fuchs т светлокафяв, дорест кон; —grfilde п вие. поет. небеса. -gestalt/1. поет, лъчезарен, небесен образ; 2. pl, фази на луната; -gießer т свещолеяр; -glanz т бляскава светлина; -griffcl т техн. светлинна писалка, светлинен молив; -große/светлинна величина; -saiz т полигр. фотон-бор; -hcilvcrfahren п мед. = -brhandlung. lIchteгan adj. светлосив. Lichthrillkunde/мед [учение за] ссстлелсчеиис, хелиотерапия. Liche/hof т 1. стр, ессстлителен двор; помещение със стъклен таван; 2. фот, разсейване на светлината, хало; -holz п 1. дървета. особено нуждаещи се от светлина; 2. борина; -hupc / светлинен (автомобилен) сигнал; -hüi m, -hütchcn п свещогасител; -jähr п астр. светлинна година; -kegel т физ. лъч на прожектор; -kncchi т подстаска за ссещ; -kreis т вие. ореол; -kupfcrdruck т хелиография; -lchtc / физ. оптика; -leitcr т светлосод. светло-оден проводник; -leitung f ел. електропровод за осветление, ссстлепгесед; -loch п дупка, шахта за светлина. lichilhs adj. тъмен, без светлина, прен, без надежда. Licht/maschinc / генератор (подвижен) за осветление; -masi т стълб за осветление; вие. -mccr п море от светлина: das = drr Großstadt светлините на големия град; -mess, -mcsss/ църк. сретение Господне (празник); -mcsscr т фотометър, светломер; -mrssung физ, измерване силата на светлината; -mühlc/jnzd. радиометър: -pausc / техн. хелиографско копие {на чертеж); -puizc, -pnteschher f щипки за секнене на свещ; -quant п физ. фотон. lichtrcich adj. е обилна светлина. Lichi/relais т фотореле; -schacht т светлинна шахта (със стъклен покрив) (и мин,); -Schalter т електрически ключ. lichtscheu adj. пейор. боящ се от светлината, и прен, (кукумявка, прилеп, разни насекоми): -es Grsindrl престъпна паплач. Lichi/scheu / мед. фотофобия; -schimmer т проблясък от светлина; прен. лъч от надежда; -schirm т nретuвесвстлиниa козирка; абажур; екран; -schncuzc / = -putzc; -schnuppc / нагар на свещ ; -schrankc / светлинна бариера (с фотоклетка); -Sritc/1. слънчевата. светлата, осветената страна, и прен,; 2. прен. положителната, благо¬ приятната страна (на характер, на човек); -Setzmaschine / фотон-борна машина; -spiclc pl,, -spiclhaus, -spiclihcatcr n кино (театър); -spiclwcscn n кинематография; -stärke/физ ссетлосила; -stock m 1. дълга ссещ; 2. подстаска за ссещ; -strahl/teneruge / фотоелектрическо управление; -siröm т 1. поток, струя от светлина, и прен,; 2. ток за осветление; -ion т оптичен звукозапис. Lichtungj/ -en 1. полянка - гора; 2. просека; 3. вж. lichten1, lichirn2. lichtvoll adj, 1. вие, радостен, щастлив (бъдеще); 2. ясен (описание, обяснение), Licht/wark in остар. свещолеяр: -wciie / стр. вътрешен диаметър, вътрешна широчина (на постройка), ширина на отвор (на мост, тунел); -werfer т прожектор; -zieher т сеещолеяр. Lid п, -es, -er анат клепач. Liderung / -cn 1. уплътняване; плътно за¬ пушване; 2. уплътнение; воен, обтурация (на оръдие), Lidsc^aiicn т pl. изкуствени сенки на очите, грим. lieb adj. основно значение мил; 1. мил, любим,
39 Liebes/erklärung драг (родители, деца. приятел): e-n - haben обичам нкг.; j-n - gewinnen обичам иkг.; die Erinnerung daran ist mit ~ und wrri споменът за това ми е много скъп; so dir drin Lcbrn - ist ако ти е мил животът; ~е Lcutchrn мили хорица!; nn/rte -е Frau света Богородица. Дева Мария; das -е Broi насъщният хляб; фам. (du) -сг Himmrl, du ~r Zcii! Боже мили! (от удивление), фам, ach, du -rs bisschrn я гледай ти! (удивление); разг. das weiß der -е Himmel Господ знае; - редица фразеологични съчетания, понякога с подигравателен оттенък, често непреводимо: разг.: um dcs -cn Friedens willrn само мир да има; rr hat den -cn langen Tag nichts zu tun целия божи ден той няма никаква работа; dir -е Jugend сладката, милата младеж; s-e -е Noi mit e-m, etw. haben имам си белята с нкг., много се трепя, блъскам с нщ.; das -е Geld паричките; s-r -е Sorge haben имам си доста грижици; manches -е Mal честичко; nun hat dir -е Srrlr Ruh! най-сегне миряса (след като направи белята. след като свърши с нщ.); 2. [много] приятен; желан, желателен, предпочитателен: cs wäre mir -сг, wrnn et cs früher getan häitr би ми било по-желателно да беше го направил по-рано; das habr ich am licb/teg това най- много обичам, предпочитам; sich rtw. - srin задоволявам се c нщ.; virl Lirbes von e-m sagen казвам много хубави, приятни неща за нкг.; 3. любезен, мил: разг. das ist srhr - von Ihnen това е много мило, любезно от Вас; раз^: seien Sic so ~ бъдете така любезен; bist du so mir zu helfen ? ще бъдеш ли така любезен да ми помогнеш?; разг. sich - Kind bei c-m machen подмилквам се, подмазвам се пред нкг.; [na], mein Lieber мой любезни (предупредително и с израз на съмнение); 4. послушен. мирен: ~ srin, Kinder! бъдете мирни, деца!; 5. разг. сладък, мил (дете, лице): so cin -cs Ding такова сладко дете!; 6. като subst. det, die Е^Ь^с любимият, любимата; m-r Lieben скъпите ми, близките ми; 7. adv. lieber, am lirbsien (като compar. и superl. от lirb и grrn) по-добре, най-добре: jc länger, jc lieber колкото по-дълго, толкова по- добре; -cr tot als entehre по-добре мъртъв. отколкото опозорен; разг. ich häiie lirbrr nicht kommen sollen по-добре да не бях дошъл; am liebsten bliebe ich zu Hause най-добре би било да остана -къщи; фам. [ach] lieber gar и дума да не става. Licb п, -s, — 1. милото (ми момиче), любовта (ми): 2. остар. съпруга. LicbäugclC f -еп флиртуване с очи, кокетничене. liebäugeln intr; h (mit r-m -) гледам любовно, кокстнича с очи. правя мили очи, и прен. Licbdcn: остар, - Euer - (като остаряло обръщение към князе или висши благородници) Ваша светост! Ваше вuсоkеблaгopодиe., Liebe f -n 1. любов (и рел,): е-е hrftigr - буйна, страстна любов; brünstige, glühcndr пламенна любов; die - für den, zum Vater любовта към бащата; - zum Vaterland, zut Tugend, zur Kunst любовта към отечеството, към добродетелта, към изкуството; - zu drn Nächsten любов към ближните; ein Kind dcr - извънбрачно дете; - auf dcn rrstrn Blick любов от пръ- поглед; Werke der - благотворителни дела; разг, [es ist] wenig, aber mii - малко, но от сърце; 2. разг. любезност, услуга: iun Sie mir dir -. und kommen Sir mit бъдете така любезен, направете ми удо-олет-исте да дойдете с мен; е-е - erweisen оказвам услуга; е-е - isi drr andern wert услуга за услуга; 3. разг, любим, любима, любов: е-е alte - von mir една стара моя любов, симпатия; 4. бот, Brennende - руменка. свиларка (Ly^nis caiceehgica); Schönr ~ жълт смил (HclIchri/um arena-rium, Gnaphalium arenarium); - im Nebcl страстниче (Passiflora fortida); 5. милосърдие. Licbc/dicncr in угодник, лъстец, подлизурко; -dicncrCi f листи-ост. подлизурстсо. licbe/glühend adj- c жарка любов; -lccr adj, без любов. LicbclCi f -cn флирт liebeln intr. h (mii e-m -) 1. флиртувам; 2. лов. милвам, гладя (куче), lieben tr. refl. 1. обичам. любя (нкг., народа, родината. живота, истината, цветята, ви¬ ното): eie/c Pflanze liebt die Sonne това растение обича слънцето; 2. обичам да: rr licbt es, mich zu necken той обича да мс закача, liebend adv. разг. много, твърде: - grrn на драго сърце. lIcecn.sfи'eгi adj. заслужаващ, достоен за любов, обичлив; -würdig adj. 1. любезен (човек,, думи, прием, покана), 2, мил. заслужаващ обич. Licbcg/würeiekcIi f -cn 1. любезност: е-е - erweisen оказвам любезност; фам. ирон;. sich -cn an den Kopf wctfcn разменяме си любезности (обиди): 2. доброта. Liebes. . (предимно) 1. любовен; еротичен; за любовта: Licbesaggclceenhclt/, -beweis т. Liebes/abenteuer п; -affätr /. любовно приключение; -apfel т остар. домат; -band /I, обикн. pl. -bandc вие. връзките на любовта; ~eeecigune f нежност; -brief т любовно писмо; -dichtung f еротична поезия; -dicncrin f шег. прен. жрица на любовта, проститутка; -dienst т другарска, приятелска услуга; благотворителност; -erklärung f обяснение - любов: е-е = machen обяснявам
Liebes/gabe 40 се - любов; -gäbe / дар (особено за войници), подаяние, милостиня: е-е = spenden прася подаяние; -glui f любовен жар; -handel т любовна история, интрижка; -knoien т знак за омъжени жени на герб. liebeskrank adj. болен от любов. Liebes/kummer т любовна мъка; -lust f любовна наслада; -mahl п братска трапеза; агапа (у първите християни); воен. другарски пир (на офицери); -mühe f: разг, rs ist verlorene -! напразен труд [е]!; -paar п любовна двойка: -pfänd п прен, дете; -trank т вълшебно любовно питие. hebe»trunken adj опиянен от любов. Licbes/trngkcghrii f любовно опиянение; -Verhältnis и любовно отношение, любовна връзка (трайна); -werk п благотворително дело, благодеяние; -zauber т магия за любов. любовно обаяние. liebevoll adj. любвеобилен; нежен. Licbfraucnkirchc ^църква „Света Богородица“. Liebhaber т, -s. - I. възлюблен, любовник (и театр.); остар. обожател; dir Rollen des -s spielen играя ролите на любовник; 2. любител, дилетант, самодеец, любител- колекционер: - der Kunst. det Natut, dcs Sports любител на изкуството, природата, спорта; der Roman findet virlr - романът много се харесва; - von alten Drucken колекционер на старопечатни книги. Licbhabcr/aufführung / театр, любителски. самодеен спектакъл: -ausgabe / издание за любители (специално оформено); -bühne / любителски, самодеен театър. Liebhaberei / -cn 1. (für etw.) влечение, склон¬ ност; страст (към някое изкуство, спорт, лов); любител^-о, остар. ре-нит-елст-о; 2. обект на любит-елст-во. Liebhabrrwert т стойност, ценност за люби¬ тели, колекционери. liebkosen tr. untmb. милвам, галя. Lii^l^l^<^s^ur^g f, -еп 1. милувка. ласка, нежност; 2. вж. liebkosen. lieblich adj, 1. миловиден, чаровен, прелестен (момиче, гледка): разг, ирон. das ist -! чудесно!; нечувню! (при неприятна изненада); 2. приятен, чудесен; drr -е Dufi dcs Bratens апетитният мирис на печеното; 3. с мек и нежен тон. Lieblichkeit / -еп, чар, чаро-ност, прелест. грациозност; мило-идиеет. Liebling /и. -s, -е любимец. любимка; пейор. фаворит. фаворитка: sie war dct - drr Fürstin тя беше любимката на княгинята. Liebllngg.. любим, предпочитан: Lirblinesbuch л, -/pei/e / LiceIiges/aгbeii, -be/chäfiIeune f любимо занимание, занятие; -dichter т любим поет; -frau/любимка в харема; -gcricht л любимо ядене. lieblos adj. безсърдечен, безжалостен, жесток, суров (характер); груб; без любов. с омраза: r-n mii -еп Worten schelten гълча нкг с жестоки, груби думи; - von r-m sprechen говоря с омраза за нкг. Licelosigkeil /, - безсърдечие, жестокост, суровост; грубост. liebreich adj. любвеобилен, сърдечен; гальовен. Liebreiz т чар, чаро-ност, очарование, прелест. lieerciecge adj. чаровен, очарователен, прелестен. Liebschaft / -еп пейор. любовна връзка (крат¬ котрайна). Liebstöckel л бот, селим, левущан (Ligusticum lcvisiicum). liebwert adj. мил и скъп. Liechtensteiner т, -s, - лихтенщайнец. liechtensteinisch adj, лихтенщайнски. Lied л, -s, -rr 1. песен: rin - ohnr Worte песен без думи; ein - anstimmen запявам песен; разг,: cs ist immer das alle, das/cler - -се старата песен; das isi das Ende vom - така свърши историята; rr kann, weiß rin - davon zu singen той може доста работи да разкаже за това (от собствен опит); 2. лит, поема, песен: das - von drn Nibelungen Песента за нибелунгите; библ. das Hohe - песен на песните; 3. мелодия. Liederbuch п песнопойка; сборник от песни. Licdcrja(a) л т. -s, -е разг. прахосник, разгулник; безпътен човек; пгоГдеха, пропаднал чо-ек. Licder/kranz т 1. муз = ^täfel; 2. = -buch, liederlich adj. 1. небрежен, немарлив, отпуснат, неспретнат, разпуснат (човек, домакиня), безпорядъчен: -е Kleidung раздърпани дрехи; dir Arbeit isi - gemacht работата е свършена небрежно; 2. безпътен, развратен, безнра¬ вствен, блуден (живот, човек): разг. rin -er Kerl. Patron, Zeisig; rin Hans, Brudrr Liederlich проядоха; лекомислен чо-ек. Liederlichkeit / - 1. немарливост, небрежност, разпуснатост, отпуснатост, безпорядъчност; 2. безпътство, безнравственост.. Lirder/saal т, -sammung/= -buch; -Нее/лоз. мъжко певческо дружество. liedhaft adj. муз, песенен, за пеене. Liedrian т разг. =■ Liederjan. Liefer.. = Lieferungs... Lieferant m, -en. -en доставчик. lieferbar adj. търг, доставим. Lieferer m, -s. — = Lieferant. Licferfrist/cpox на доставката. liefern tr; 1. (r-m, an c-n eiw. ~) търг. доставям (стока), предавам: etw. frei ins Haus - доставям нщ. франко къщи: 2. доставям,
41 liegen снабдявам c нщ., давам; произвеждам (земеделски произведения); юр. представям (свидетел, доказателства): die Bienen - Honig пчелите произвеждат, дават мед; dem Feinde е-е Schlacht - давам сражение на неприятеля; 3. и refl. e-n, sich in jmds. Gewalt - предавам нкг.. себе си в нечия власт; фам.: r-n ans, vors Messer - погубвам икг.; rr isi geliefert той е загубен, свършено е с него. Lieferschein т търг, формуляр-бележка, придружаваща стока за същото селище (където е доставчикът); товарителница. Lieferung /, -en 1. вж, liefern; 2. доставка (доставена стока); 3. свезка, свитък; das Buch erscheint in -en книгата излиза на свитъци. Lieferungs/frist f = -zeie; -gcschäft n търг;. срочна сделка, сделка а ливре. lieferungsweise adv. на свитъци. Lieferwagen т транспортна моторна кола. Liefer(ungs)zerit/срок за доставка на стока. Liege / -п кушетка. Liegegeld п магазинаж; мор. такса за престой - пристанище (на кораб); -hafen т зимно пристанище; -halle/ салон за лежащи болни (е болница); -hang т спорт. везна от лицев -ие; -kur/мед. лечение чрез лежане. liegen* intr. h 1. лежа, легнал съм: an, auf der Erde, auf dem Sofa, im, zu Beit - лежа на земята, на канапето, в леглото; bloß - лежа (незавит); auf dem Rücken, auf dem Bauch, auf der Seite - лежа, легнал съм по, на гръб, по корем, на страната си; auf der Nase - паднал съм по носа си; прен. болен съм; zu ihren Füßen, an ihrer Brusi - лежа в краката й, на гърдите й: schlecht, weich - лежа неудобно, лежа в меко легло, на меко; am Fieber krank - лежа болен от треска; im Sterben, in den lrizicn Zügen, auf den Tod - лежа на смъртно легло, в последни издихания, лежа болен на смърт; вие. unirr der Erde - почивам под земята; (за нщ.) намира се под земята; разг. hier liege. . . тук почива. . . (надпис на надгробен камък); печ, die Schrift liegt буксите са полегнали, наклонени; das Booi lag schräg auf dem Wasser лодката плуваше наклонена; прен. hinter, unter Schloss und Riegel - затворен съм, лежа в затвора; riw. liege ihm im Wege нщ. лежи на пътя му, пречи му; in Keilen - лежа въ- вериги; unter Schloss und Riegel - (за нщ.) съхранява се сигурно; das Schiff liegt vot Anker корабът е на кот-а; das Land liege völlig am Boden страната е съвсем разорена; фам. alles lag wie Kraut und Rüben всичко беше в пълен безпорядък; - bleiben а, оставам, продължавам да лежа; не ставам: оставам [да лежа на] място: (след като съм паднал): der Kranke muss noch zwei Wochen - bleiben болният трябва да лежи още 2 седмици; б, (за предмет) бива забравен. оставен някъде: die Tasche ist - geblieben чантата е забравена (някъде); auf r-r Station ~ bleiben застоявам се дълго на някоя гара; ^а^^. (за стока) не се продава; в. (за работа) спира, спряла е. прекъсва се: das bleibt schon lange - тая работа отдавна не е бутната; 2. сложен съм, намирам се. стоя: dir Wäsche liegt im Schrank бельото c в шкафа; e-e Decke liege über dem Tisch покривка застила масата; drr Wein lirgi im Keller виното е в мазата; разг. ich habe noch ein paar Flaschen Wein - имам още няколко бутилки -ино в запас; s-r Augen lagen lief in den Höhlen очите му бяха хлътнали в орбитите; der Tisch liegt voller Bücher цялата маса е покрита с книги; der Acker liege voller Steine, voll von Sirinen нивата е пълна c камъни; dichic Wolken - auf dem Gipfel върхът е об-ит c гъсти облаци; es liegt tiefer Schnee auf dem Boden дълбок сняг покрива земята; im Dreck. Sch-muez - потънал съм в калта, в мръсотия; das Pferd, der Wagen liegt vorn конят. колата се намира на предно място (при състезание); der Wagen liegt gut auf drr Sitaße колата кара добре; dir Truppen haben in der Siadi, bei Kögiggraee gelegen войската беше разквартирувана, на гарнизон в града, намираше се на лагер при Кьонигрец; das Schiff liegt unirr Dampf корабът се намира под пара; dir Preise - hoch, niedrig цените са високи, ниски; разг, das liege doch klar zutage то-а е съвсем очевидно; das liegt außer aller Berechnung това не може да се каже, пресметне предварително, не може да се предвиди; das lirgi in weiier Feme това скоро няма да стане, това е въпрос на далечно бъдеще; sie liegt in Scheidung намира се в процес на развод; разг. wie die Dinge - при такова положение на нещата; es liege nahe близо до ума е; es lag mir fern, dich zu beleidigen - съвсем нямах намерение да те обиждам; dem liegt etw. Wahres zugrunde в основата на това има нещо вярно; прен, et liege ständig auf det Lauct той е постоянно нащрек; разг.: et lag mir mii s-г Bitte ständig in den Ohren проглуши ми ушите c молбата си; et lirgi ständig auf der Seraßr постоянно e на път; et liege ständig in den Wirtshäusern виси постоянно по улиците, кисне непрестанно в кръчмите; sie - sich in den Haaren хванали са се за косите; du liegst aber schief, mein Liebet! много се лъжеш, мой любезни; крива ти е сметката; - lassen а, изоставям, забравям (предмет); оставям, спирам (работа); оставям да си лежи, както си е: lass das Dorf links - (при пътуване) мини отдясно на селото!; б. разг. r-n links - lassen игнорирам нкг., не му
Liegende 42 обръщам внимание, не го забелязвам (нарочно), обръщам му гръб; du liegst richtig! имаш право!; бива те!; 3. (за селище, местност) разположен съм, намирам се, съм: dir Siadt lirgi am Rhein градът е разположен на Рейн; das Dorf liegt an der Sitaße nach... селото се намира на шосето за...; die Butg lirgi malerisch замъкът се издига живописно; 4. тежа, тегна, потискам: es liegt ihm wir Blei in drn Gliedern ръцете и краката му тежат като олово; die Schuld liegt schwer auf mir -ината страшно ми тежи; прен. es liegt mit auf der Brn/t, auf dem Herzen гърдите, сърцето ми са потиснати; es lirgi viel auf ihm обременен r c много грижи; der Ton lirgi auf der ersten Silbe ударението пада на първата сричка; библ, dir Strafe liegt auf ihm наказанието е надвиснало над главата му; разг. das Wort liegt mir auf der Zunge думата се върти в устата ми (ала в момента не мога да се сетя); r-m zur Last, auf der Tasche - легнал съм на гърба на нкг., в тежест съм му, върху неговата кесия съм; разг. etw. liege in der Luft нщ. зловещо витае -ъ- въздуха; 5. (etw. liegt an c-m. etw.. обикнов. imp.) причината, вината лежи - иkт., нщ.; нщ. зависи от нкг., нщ.: разг. an mir soll cs nicht - няма аз да бъда причината, нс по моя сина би станало; daran soll cs nicht - това не биса да бъде пречката; an ihm liegt alles от него зависи всичко; 6. (etw. lirgi in r-m, ciw.) присъщо е (нкм., нщ.): das liege in der Natur dct Sache това е присъщо на естеството на работата; 7. (rew. liegt r-m) подхожда, отговаря, приляга, прилича; приятно е, харесва: dieser Umeagg/ihg liegt mit nicht тоя тон на държание не ми е приятен; diese Arbeit liege mit nicht тая работа не ми е по вкуса, не ми е отръки; diese Rolle lirgi ihr nicht тази роля не й подхожда; dir Liebe zur Musik liegt ihm im Blute любовта му към музиката е заложена. се корени в кръвта му; 8. imp. (es liegt mir an r- m, an rtw.) важно е за мен, държа на нкг, нщ.: cs lirgi mit daran, Sir zu überzeugen държа на то-а, важно ми е да Ви убедя; d-c Zukunft liegi mit am Herzen бъдещето ти много ме интересува, ми е присърце; was liegt dir daran? какво те интересува това?; mir ist an r-m gelegen държа на нкг.; 9. търг има такава и такава ширина; det Stoff liegt e-n Meter breit платът е широк един метър; 10. спрял съм. стоя в бездействие; es bleibi ~ работата остава [недовършена]; ciw. - lassen зарязвам нщ., не се интересувам (повече) от нщ.; 11. refl, (с означаване на резултата): sich wund, sich D drn Rücken wund - разранявам си гърба от лежане; 12. part. liegend: liegendes Gut, liegende Gütet недвижим имот; поземлена собственост. Liegende л, -п, — геол, долен минерален пласт (под полезен минерал). Liegenschaft f -еп недвижим имот. Lieger in, -s, - 1. мор. пазач на неизползуем кораб, 2. мор. кораб -ън от строя; 3. м Ligger голяма бъчва за -ода; 4. неприкосновен запас от вода; 5. търг, постоянен външен представител, агент на фирма. Liege/sofa п шезлонг; кушетка; диван; -Siuhl т лежащ стол за почивка (е градина, на кораб); -stütz т спорт, лицева, лежаща опора; -wagen т kушст]-атои; -wiese f поляна в обществен парк. разрешена за лежане (за слънчеви бани). Lick п. -s, -е мор;, въжета за обшисане на корабно платно. Liesch п, -cs, -е бот. ежевка (Scaгeaginm tamosum). Lieschgras п бот, миша опашка, кощряса (Phleum prairnse). Lifesiyle [лайфетайл] т. -s, — стил на живот. Lifi т, -s, -s/-e 1. (австр. само така) асансьор; 2. козмет, лифтинг. Liftboy [-бой] т момче, обслужващо асансьор, lifien tr. 1. опъвам (кожата) чрез лифтинг, 2. повишавам (цени), Liga / . .gen 1. ист, лига (съюз); 2, лига (обществена организация); 3. спорт. футболна лига (специална класа), Ligade f -п спорт, лиман, полукръго- захсат (при фехтовка). Ligament п, -s, -е анат. връзка, лиг-мент. f -еп печ;. муз. мед. лигатура. light [лайт] adj, лек (цигари), нискокалоричен (храни), нспълнемаслси. ligieren tr, спорт, отбивам противниковата шпага (при фехтовка), Ligist т, -еп, -еп ист. съюзник — член на лига. Lignin п, -s, -е лигнин. Lignit т, -S, -е мин. лигнит. Liguster т, -s, - бот, птичи дрян (Ligu/enm vulgare). liieri adj. свързан (c нкг‘.). Likör m, -s, -е ликьор. Liktor m. -s,. .orten ист. ликтор (в Piet). Likiörcnbünecl n ист, фашио, снопче пръчки c брадва. lila. lilafarben, lilafarbig adj. лилав (ц-яг): фам. шег. mir gchCs so - върви ми кгиве-лясе, и тъй, и тъй, средна хубост. Lila. Lilak т, -s, - [испански] люляк (Syringr). LHir J-mc]]/ -п бот. крем, лилия (Lilium L.). Liliput п. -s, - остар, Лилипутландия (приказна страна). Liliputaner т, -s, - 1. и Lilipüicr лилипут; 2. разг. джудже. Limes т. ~, - ист. мат. лимес. Limit л, -s, -е търг,, лимит, лимитна цена.
43 links limiicd [тид] adj. ограничен, c ограничена отговорност. limitieren tr. търг,. ограничавам цената (при комисионна поръчка). Limo f, -s = Limonade, Limonade f -n лимонада. Limonit m, -s. -е минер. лимонит limbs, Iimös adj. тинест, блатист. Limousine [--му-J/ -n лимузина (и като лодка). lind(c) adj. поет, мек (климат, -реме). нежен (ветрец); лек, слаб (лекарство): -е Worte нежни думи; -е Kühlung благотворен хлад. Linde f -п бот. липа, linden adj, липов. Lindenblütentee т липов чай. lindern tr. облекчавам, смекчавам (болки, страдания, нужда): мед. lIgertndr/ Mittel облекчително средство. Li^<^^et^n^g/ -rn облекчение; вж. lindem. Lindheit/ — мекота, нежност. лекота. Lindwurm т мит. змей, дракон. Lineal п, -s; -е линия. линийка (за чертане): шег, et hat ein - geschluckt като че ли е глътнал бастун. LinearnCnt п. -s. -е линии на ръката. лицето. linear adj. линеен, праволинеен (протежение); линеарен (живопис): мат, -е Gleichung уравнение от първа степен. Linearität / — линейност. .. ling suff. на subst. т означава предимно 1. подигравка, пренебрежение: Dichterling; 2. умаление: Däumling. Schülling. lingual adj, езичен. Lingual m, -s, -е грам, езичен звук. Linguist m, -rn, -rn лингвист, езико-ед. Linguistik / - езикознание, лингвистика, linguistisch adj. езикоседски, лингвистичен. Linie [-ие] / -n основно значение линия; 1. черта, и прен,, линия (права, крива): ~n ziehen тегля, чертая линии, черти; воен. стрт. - halten а, спазвам равнението; б. намираме се на една линия; auf -n schreiben пиша на линии; dir schlanke - тънката, стройната линия; прен.: in erster ~ на първо място, преди всичко; in vorderster - предимно; in letzter - на последно място; е-е miiilete ~ cinhalten държа средна линия (на тведение); die große - wahren следвам. спазвам генералната линия; in den Verhandlungen ist c-r klare - zu erkennen r преговорите се вижда една ясна линия; 2. ред (и печ,); воен. спорт, редица: dir Truppen in -n aufstellen строя войските r редици; in - zu zwei Gliedern aniretrn строяваме се r две редици; 3. трамвайна, автобусна, въздушна, жп. линия; - 8 der Straßenbahn трамвай № 8; 4. воен. мор. позиция, линия; фронт: прен.: auf der ganzen - siegen побеждавам по цялата линия, напълно; sich in dct vhrdet/icg - betätigen действувам r най-предните редици; 5. воен. действуваща армия (без гвардията), 6. родеело-иа линия, клон: die jüngere - dcs Geschlechtes по-младият клон на рода; in gerader - von c-m absiammcn произхождам от нкг. по права линия; absteigende - низходяща линия (в родословието), anf/icigcgee - възходяща линия; е-е Pflanze nur in reinen ~n züchten отглеждам само чисти видове, сорто-е от (дадено) растение; 7. екватор: мор. die - kreuzen прекосявам екватора; 8. прен. ни-о, равнище: sich mit e-m auf gleiche - siellen поставям се на равна нога с нкг.; 9. спорт, гранична линия, граница, и прен.: die - des An/Iage/ überschreiten минавам границата на благоприличието; 10. остар. 4$ или от цол (мярка). Linien/betrieb т двупосочно движение по двойна жп. линия; -blati п педлuетнuk (за писане): Cn = unterlegen поставям подл^тни^ -bus т маршрутен, линеен автобус; -fühning/ 1. трасе (на ж.п, линия. шосе); 2 изк. рисунък; -papier п линирана хартия; -tichtrr т спорт. помощник на рефера (за страничните линии); -schiff п воен;. мор. бреисиесец, линеен кораб; -System т муз. петолиние; -laufe/ морско кръщение (при преминаване на екватора за пръв път обичай); -truppen pl, воен. действуваща армия; -verkehr т редовен транспорт по определена линия, транспорт по разписание. linieren (австр. само така), liniieren tr. 1. линирам (хартия); 2. тегля, чертая линии. LinimCni л, -s, -е мед. -ид мехлем. link adj. 1. ля- (страна. бряг. ръка, партия): zur -cn Seite, zur Linken gehen вървя от лява страна, отляво; auf der -cn Seile der Straße на лявата страна на улицата; -er Hand отляво; zur -en Hand aneeitani сключила могтаиаmuчееки брак;фам.: mii dem -cn Bein zuer/e auZstehen ставам c левия крак; du hast wohl zwei -c Hände? май доста си вързан r ръцете?; 2. die -е Seite опако (на плат, чорап); 3. често = linkisch; 4. map, подозрителен, съмнителен; лош, фалшив. Linke / -n, -n 1. лява ръка, страна; zur ~п отляво, вляво; 2. полит, ле-ица. linken tr. map. мамя, лъжа. linkerseits adv. отляво. Linkheit / -cn иепе.XRamиоет, ^сръчност, linkisch adj. несръчен, непохватен (държание, маниери, движения), тромав, вързан, links adj. 1. отляво; наляво: - von mir наляво от мен; - det Straße от лявата страна на улицата; - sein ле-ак съм; прен. ~ stehen, srin стоя, съм вляво, левичар съм; воен. - um! наляво! (команда); разг, e-n - liegen la//en не обръщам повече внимание на нкг.; 2. наопаки:
Linksaußen 44 c-n Strumpf - anzirhrn обувам чорап наопаки; 3. разг. = linkshändig. Linksaußen m спорт. ляв аут. Linkser т. -s, - разг. - Linkshänder. Linksextremismus т полит. ляв екстремизъм. linksgängig adj. левоходен (винт*), linksgerichtet adj. pari, ляво ориентиран (партия). Linkshänder разг. Linkser т, -s, - левак. linksher adv. отляво (идващ). linksherum adv. наляво (въртя) (обаче nach links hrrumdtehen завивам наляво). linksläufig adj, въртящ се наляво. Linksschwenkung / 1. полит, олевяване; 2. полит, ляв уклон; 3. воен, захождане с дясното рамо. linkssciiie adj. ляв, намиращ се от лявата страна. от опаката страна. llnksum! adv. наляво (команда): - kehre! наляво! Linnen п, -s, - остар. поет. платно. Linoleum [-еум] п, -s, -s линолеум. Linöfeumjschnitt т печ гравюра върху лино¬ леум, линорезба. Linon [-HÖ] п, -s, — текст линон (тъкан). Linotype [лaйнoеaап]J/ -п печ. линотип (набор¬ на машина), Lbnsef -n 1. леща (и физ.); 2. геол. рудна леща; 3. map. парици. мангизи (пари), linsen mir h разг. шег. -тренчвам се, дебна. ЕЬ^/п/Ь^ш т бот. плюскач (ChluIea arborr/ceg/); -brei т пюре от леща. -busch т бот, жълт салкъм (Gytisus labumum); -gcricht н ядене с леща: библ. etw. füt ein = hergeben прен. давам нщ. за паница леща; -glas п физ. лупа, леща, -körper in анат, кристални; -Star т мед. лещо-иден катаракт. перде. linsie, linsichi adj. лещест, като леща. Lint л. -s, —; Liniwolle / суров памук. Lipgloss n. -, — гланц за устни. Lippe f, -n L устна. бърна: schwellende, angcmalte ~n пухкави, начервени устни; aufgesprungene ~n напукани устни; прен.: sich D dir -n beißen хапя си устните (от яд; да не се засмея); die -n /chüterg свивам, изкривявам устни (презрително); an jds ~n hängen гледам нкг. в устата; die ~n aufwerfen гледам презрително. язвително, die Frage drängt sich auf dir -n тоя въпрос напира на езика; das Wort schwebte mir auf den -n думата се въртеше на езика ми (но не можех да си я спомня); das Wort isi mir auf drn —n тъкмо искам да кажа това (нщ.); kein Wort über die ~n bringen а не продумвам нито дума; б. не мога да кажа нито дума; es soll kein Wort über m-c -n kommen дума не ще кажа (относно това); 3. фам. хлевоусто „чене“, уста която не спира: е-е - riskieren приказвам наедро; прекомерно откровен съм; осмелявам се да възразя; 4. бот. устни на устоцветно растение; 5. мор, бабка, [форму-ан] кол за за-ърз-ане на кораб. Lippcn/bckenntnis п неискрено признание; -blüt(l)cr pl. бот. устоцветни (сем.. Labiatac); -laut т грам. устна, лабиална съгласна; -stift т червило за устни. Lippfisch т зоол. морски папагал (Labius). Hpcle adj. бърнест Llquefaktiön f -en втечняване (на газове), стопяване. liquid adj. 1. търг. ликвиден (пари, средства): dir Firma ist nicht mehr - фирмата няма вече разполагаеми ликвидни средства; 2. грам. -er Laue плавен, ликвиден звук (вж. Liquida). Liq^idd/ . .dae*pawf. плавен, ликвиден з-ук (г, 1). Liquidation / -en 1. търг, ликвидация (на предприятие); 2. сметка (напр. на лекар). Liquidator in, -s... Ören ликвидатор liquidieren ir: intr. h 1. прекратявам, разтурям, ликвидирам (предприятие, конфликт): das Geschäft wird liquidiere фирмата се прекратява; die Firma hat liquidiert фирмата ликвидира (вече). 2, представям сметка (напр, лекар): 3. фам, очиствам (нкг.). Liquor т. -s, -oren мед. течно лекагет-е. Liquidität/търг, лик-идност. LisCnc/ -п стр, лизена. lispeln intr; h 1. шепна, шептя, 2. фъфля. Lispeln п. -s. — 1. фъфлене, 2. шепот. Lisi / -еп хитрост, хитрина; лукавстсо; zu е-г ~ greifen прибягвам до хитрост; фам. mit - und Tucke; с хитрост; с голяма тъка. Liste / -п 1. списък; ведомост: е-е - anlegcn, ш^сП/п пра-я списък; auf det - stehen има ме - списъка; разг. aus der - streichen зачерквам от списъка; auf die schwarze - kommen слагат ме r черния списък; 2. полит!. листа (избирателна). Listen<üühгng/седенс на списък. listenreich adj. пълен с хитрости. Listenwahl/избор с листи. listig adj. 1. хитър; лукав (очи); 2, разг. изкусен, lisiIeerwcIse adv. чрез хитрост, по хитър, изкусен начин. Li/tiekeit / — 1. хитрост, лука-ст-о; 2. изkуенесm*. Litanni/ -rn 1. църк. литания (остар,); 2. разг ирон. монотонно, непрестанно опя-ане. Litauer т. -s, - литовец. litauisch adj. литовски. Liter п./^аз^г... австр,, швейц, т. -s, - литър. Litera/ . .гае канц. бук-а. Literarhistoriker, Literaturhistoriker т литера¬ турен историк. literarhistorisch adj. литературно-исторически. literarisch, literär adj. литературен (поприще, дарование, произведение): - tätig sein занимавам се с литература. писателство.
45 Loch Literat m, -en -en 1. писател, литератор; писателстсуващ (често пейор,); 2. остар. учен. Literaienium л, -s, — 1. пис-телст-о, литераторс^о; 2. писателитер/. Literatur / -еп литература, писменост: schöne ~ художествена литература; unterhaltende - литература за развлечение. Literatur/gcschlchir f история на литературата; -kalendcr т литературен алманах; -nachweis т библиетрафичесkи указател, библиография (за даден труд, книга); -preis т премия за литература; -Verzeichnis н вж, -nachweis; -eeitunnefлитсраmурио списание. Literwein т наливно -ино. literweise adv. на литри. Litewka/ .. ken воен. вид тужурка (куртка). Litfaßsäule / колона за обя-и и афиши. Lithium п, -s, - хим. литий. Lithograph auch: Lithograf т. -en, -еп литограф. Lithographie auch: Lithografie / -en литогра¬ фия. lithographieren auch: lithografieren tr. литогра¬ фирам. lithographisch auch: lithografisch adj, лито¬ графски. litoräl adj, крайбрежен. Liturgief -n [-йен] църк. литургия. liturgisch adj,, литургичен. Lilufgibk/ - църк. литургика (като учение). Litze / -n 1. шнур, гайтан, кант; нашивка (на униформа): 2. електрически шнур (като проводник); 3. текст, телена нишка на нищелка; 4. отделна нишка на въже. live [лайф] adv, на живо. пряко (при радио¬ предаване, телевизионно предаване) - senden предавам пряко. Live-Aufzeichnung [лайф-] /запис от мястото на събитието (радио, телевизия). LIvrCr -празг. -s [-вре] ли-рея. livriert [лис-] pari, adj. в ли-рея. Lizenz / -cn 1. лиценз. разрешение, разреши¬ телно, право (за упражняване на занаят или използване на патент за издаване (на книги): 2. спорт, разрешение за участие r състезание (като състезател, рефер). Lizenziat т, -rn, -еп 1. рядко църк. протестантски теолог — висшист; 2. лис-нсие. / -еп 1. публичен търг; 2. карт. наддаване. Load [лоуд]/, -s разг, една доза наркотик. lhuech [лоудид] adj. разг, под влияние на наркотик (съл<). Lob1 п. -s, — 1. похвала: ein -, e-m [ein] - erteilen изказвам похвала, пох-ал-ам нкг.: ein - /penden, zollen създавам (нкм.) по-хвала; er war des -cs voll über das Werk не можеше да нахвали творението; über alles - erhaben над всякаква похвала; 2. похвален отзив (като отличие): In der Schule ein - erhalten получавам r училище похвална бележка (е бележника, в дневника); Goti sei -! Слава Богу! Lob2 п, -s, -s спорт. топка над главата (при тенис). Lobbeglrr(de) / жадност за похвали; тщеславие. lobbeeicrIg adj. жаден за хвалби; ещселавен. Lobby/, -s лоби. Lobdichicr т остар, лит, п-не^рис!. loben tr. refl. 1. (für, um, wegen ciw. -) хваля, пох-ал(я)ва.м: разг. c-n über drn grünen Klee, übet den Schellenkönig - прехв-лсам нкг., 2. библ, възхвалявам, славя; 3. диал. оценявам; 4. диал, остар, обещавам тържествено (= geloben). lobcns/wcrl, -würdig adj. похвален (постъпка, качество, поведение, постижение, успех). lobcsam, lobesan adj. остар, достопочтен. Lhbeseehhebnggхвалебствие: прен. sich in -cn ergehen разсипвам се r хвалебствия. Lob/gedichi п лит. панегирик, хвалебствено стихотворение; -eesage т муз. хвалебна песен; църк. химн. благодарствена песен. lobeicrie adj, пейор. жаден за похвали, тщеславен. LobhudelCI / -еп угодническо, ласкателство, лъстене. lobhudeln inti; h рядко tr. untrnb. пейор. прека¬ дено хваля, хвалсбст-у-ам. превъзнасям Lobhudler т лъстеи. löblich adj. 1. похвален (често ирон.); 2. остар. (в титли) почитаем, уважаем; доетоnечтен: an den -cn Magistrat der Stade Magdeburg до почитаемия градски съвет на Магдебург Löblichkeit / — пех-алнест. Lhe/Iiee п (auf c-n. etw.) лит. дитирамб. хсалебен химн; -rede / похвално слово, п-негирик. lhbcrei/cn* ti; untrnb, (но и: lobgepriesen) славословя, възхвалявам (особено църк): сг sei юegrpпe/eg да бъде благословен. Lobpreisung / -еп елавеелосие. Ihbsineen* intr: h untrnb. (но: lobgesungen) пея х-алебни, благодарствени песни, прославям, сла-осло-я. Lob/spruch т похвала: хвалебствие: -sucht / тщеславие. Loch п. -s, -et 1. дупка (н фам. за юшо. тясно жилище); ямичка, ерапчииkа: ein - im Strumpf, in det Wand дупка на чорапа, на стената; sich D ein - ins Kleid reißen скъсвам см роклята; фам,: e-m ein - in den Bauch reden, fragen дотягам нкм. c въпросите си; sich D ein - In den Bauch reden приказвам на вятъра; e-m eeIeeg, wo der Zimmermann rin - gelassen hae посочвам нкм. вгаmаеa; auf dem
Lochbohrer 46 lcuten ~ cZriZcn c единия крак съм r гроба; das hat ein böses - In den Beutel gcnssen много пари се изпотрошиха за това нщ.; die Rechnung hat ein - сметката не излиза; den Gürtel rin ~ enger schnallen стягам си ремъка (гладувам), aus r-m anderen - pfeifen друга песен пея; r-n [andern] vors ~ schieben, слагам нкг. на устата на топа; rin - In die Lufi gucken гледам втренчено r една точка; rin - in dir Luft schießen не улучвам (при стрелба), вулг.: r-m das - ver/ohlcn напердашсам нкг.; saufen wie ein - пия като продънен; 2. леговище (на диво животно), бърлога, фам. тюрма, дупка (за затвор): коптор (за лошо жилище): фам, e-n Ins - sirckrn слагам нкг. на топло, тиквам го r дупката; 3. несполучлив удар на кегли: ein - schieben прася несполучлив удар (на кегли); 4. спорт. дупка при голф; 5. жив, най- тъмното петно (на картина). Lochbohrer т техн. свредел; -eisen п техн. пробой, пробойник. lochen tr. пробивам, продупч-ам (и жп. билети): правя дупки, перфорирам. Locher т, -s. - перфоратор. löcherig adj, 1. дупчест; надупчен, продупчен, пълен с дупки (чорап, покрив, зид); прен. несъстоятелен: die Beweisführung ist recht - аргументацията издиша много: 2. шуплест, порест (гъба, скала). löchern tr. фам, срънкам (особено за деца). Löcherpllz т бот, прахан гъба (Polyporus). Loch/fcilc f техн. заоблена пила (за дупки = Rundfeile); -gans f зоол. бял ангъч (Casarca tadoma); -kamera/най-простият, без обектив феееапагае; камера обскура; -karie / перфокарта; -lehre / техн. калиберпробка -ътромер; -säge/техн. о^овърха бургия (за дупки): -stein т 1. стр, куха тухла (с каналчета); 2-. мин. граничен камък; - Stickerei f бяла ажурна бродерия; -streifen т перфелснma. Lohnung/ -rn 1. перфорация; 2. отверстие на канал: 3. канал в тухла; 4. вж. lochen. Loch/winkel т техн. уред за измерване дълбочината на дупка; -zange / клещи за дупчене (и на билети), -ziegel т стр. = -sieln. Locke1/ -n 1. къдрица, къдра: ^а^^. sich in die —n fahren улавяме се за косите; 2. фъндък (вълна). Locke2/ -п лов. свирка за примамване на птици. locken1 tr. (r-n mit etw. -) мамя, примамвам. подмамвам (дивеч): die Henne lockt dir Kücklein к-ачк-та кътка пиленцата; разг.: c-n in sein Garn - оплитам нкг. r мрежата си; das lockt mich nicht това не ме привлича. locken2 tr. refl. къдря (коса): das Haar locke sich косата се къдри. Locken n. -s, — воен, сигнал преди проверка, locken intr. h блъскам c крака, ритам: разг. wider den Stachel - ритам срещу ръжена. Locken/kopf т гласа c къдри; човек с такава; -papier п, -stab т електрическа маша (за къдрене): -Wickler т книжки за къдрене (на коса), п-пилот. locker adj. 1. хлабав, халтав, разхлабен (винт, ремък): е-е Schraube - anziehen завивам винт хлабаво; det Zahn ist - зъбът се клати; е-п Gürtel - machen отпускам колан; фам.: bei ihm ist е-е Schraube - едната му дъска хлопа; - lassen разг. отпускам; етхлабвам; 2. рохка- (почва., пръст): - mahlen меля едро; 3. рядък, несекнат (тъкан-, 4. разг. лекомислен, разпасан; разпуснат; безпътен (нрави, живот): ein -er Bruder, Vogel, Zeisig гaзвеГпгaх. лекомислен, несериозен, безпътен човек. Locker т. -s. - 1. изкусител, прелъстител; 2. сеч.-ст, крав-рски -ик (за подвикване). LockerhcIi / — 1. лекомислие; разпуснатост, разnаеанеет; 2. ял-б-сост, халтасест. lock/rlassen* L tr, прен. отпускам, отслабвам, разпускам, (юздите): II. intr. h разг;. отстъпвам: nicht - а. не отстъпвам; б. държа здра-о. lockermachen tr. tonb. разг. viel Geld - много харч-; Geld - намирам (отнякъде) пари. lockern tr. refl. 1. отпускам, разслабвам, отслабвам (винт, въже, напрежение): прен. dir Bande der Sitte sind gelockert нравите са се разпуснали; 2. р-зрохк-ам (почва, пръст): Lockerung/ Lockflöte/жв: свирка за примамване на птици. lockig adj. с къдри, къдра-. Lock/mlltcl n; -speiisCпримамка, стръв. Lockoui [локаут] т. -s, -s икон, локаут Lockspitzel т агент-провокатор. Lokumn/ -rn примамка; съблазън. Lockvogel т лов. мюре, мамец. loco adv. търг, 1. тук, на същото място, в същото селище: - Berlin доставим r Берлин (главно в седалището на фирмата); 2. доставим, намиращ се на склад, r склада, на разположение. lodd/Flg adj. разг. = lotterig.. Lodd./ -n лесов. младок. loden adj. от лоден. Loden т. -s, — текст. лоден (плат); фам дрехи, дрипи: фам. r-m In die - fahren хващам нкг за косите. lodern intr; h пламтя, горя буйно; пламвам, и прен, (огън, лице, страст), Löffel т, -s, - 1. лъжица: e-n - (voll) Arznei nehmen вземам една супена лъжица ле- кареm-е; прен,: e-n auf е-п - Suppe einladcn каня нкг. на каксото господ дал; mit c-m silbernen - geboren sein роден съм c късмета
47 Lohn си. за бл-гув-не; фам. et iui, als hätte rr dic Weisheit mit ~n gegessen прави с^ на много умен; 2. лов. ухо на заек, фам. ухо на чо-ск: разг.: dir - scltern наострям уши: фам sperr d-c - auf отворя, отваряй си ушите!; du wirst gleich eins hinter die - bekommen! ще ти зашия един! (шамар); schreib* dir’s hinter die - запомни го добре; 3. техн. черпалк- на багер; 4. остар, празен франт; жснкар. Löffet/bagger т техн. сднокошос, лъжичен багер; -bande f = -garde; -blech n лъжичник; -blumc f бот, бяла мъртва коприва (Lamlum album); -bohrcr in техн, псрко- свредел, циганска бургия, центрова бургия; -ente f зоол. лоnаеарка (Spatula clypeata); -erbscn pl, гъсто сварен грах; -gardc f ист. шег. гвардия на лъжицата (френската революционна общинска милиция); -gans f зоо}; 1. = -ente; 2. = -reiher; -kraut n, -kressc f бот, хрен (Cochleatba). Löffeieib■-eg остар. глупав флирт. ухажване. löffeln I. tr. 1. сърбам, ям с лъжица (супа); разг. сърбам (каквото съм дробил); 2, фам, разбирам, схващам, к-пир-м: du hast wohl die Sache noch nicht gelöffelt? ти като че ли още не си разбрал тая р-бота?; 3. разп. приемам, съгласявам се; търпя; 4. диал, занасям, подигравам; II. refl,. студ. 1. отговарям на наздравица (чрез пиене); 2. реванширам се; 3. издържам изпит; III. intr. h (mit c-m -) остар. флирту-ам. кокетирам. Löffel/relhct т зоол. лопатар (Platalca leucotodia); -rbitet pl. шег, = -gardr. löffelweise adv. [лъжичка] по лъжичка. Löffler m. -s, - 1. елен на 4 години; 2. зоол, = Löffelrelher; 3. остар. майстор на лъжици. Log п. -s. -е мор. лаг. лог, еkоростомер (за бързината на кораби). Logaarthmegiafel f мат, легагuтмuчеекu таблици pl. logarithmieren tr; мат. летариmмувам. Logarithmus т. -. . .men мат, лотаритъм. Logbuch п мор. корабен дневник. Loge [-жс]/ -п ложа (в театър, франкмасонска и др.); Logeenbruder [-жс-] т масон; -gang т театр, кулоар; -Schließer т театр, разпоредител при ложите. Loggast т мор, моряк, обслужващ екoреетемерa. Logge f -п мор. = Log. loggen tr. мор, измервам скоростта (на плавателен съд). Logger, Lugger т. -s. - мор, лагер, бриг, бриг-нтин- (каботажно корабче). Loggia [лоджа, лоджиа] f . , ggicn [-джиен] архит, лоджия, ложа (като неиздаден балкон и като галерия). Logglas п мор. пясъчен часовник за измерване на скорост. logieren [-жи-] I. intr. h живея. к-артиру-ам; II. tr. настанявам на квартира. подслонявам. Logik f — логика (като наука и като логичност): sich dct - der Taisachrn fügen подчинявам се, примирявам се с логиката на фактите. Logiker т, -st ~ 1. професор, учител по логика; 2. логик, мислител с желязна логика. Logis [-жй] п, ~, ~ [-жйс] 1. мор. моряшко помещение на кораб; 2. диал, жилище, квартира. logisch adj, 1. логически; 2. логичен: -е Schlüsse ziehen прася логични заключения. Logistik /, — 1. икон, логистика, звено за складова дейност; 2. математическа или философска логика. Loglzismus т. —, филос. логизъм, н-дценяв-не на мисълта. Lheizitki f — филос. 1. мuелимеее; 2. логичност. Logogгich п. s, -е логогриф (ребус). Logos т, -, — 1. филос. логос, дух, -исш разум, бог; миров закон; 2 църк, бог слово (Христос). loh, lohe adj, остар. ярък, пламтящ. Loh/ballen т техн. брикет от употребена дъбилна кора; -beci п сел.-ст. леха, на-торена с дъбилна кора; -blute / бот. лигава гъба (Fulbgo srptico); -brühe f техн. дъбилна каша. Lohe1/ -п вие. пламък: dir - schlug gen Himmel пламъците се виеха към небето. Lohc2/ -п техн. смляна дъбова кора (за дъбене). Lohebche f бот, бял дъб, летен дъб. граница (Quercus robur). lohen I. tr. техн. дъбя; II. intr. h s вие, пламтя c ярък пламък. Loherde f дъбилна глина. lohgar adj, продъбен (c pacmumenHo дъбилно вещество). Loh/gerber m кожар, табак; -getberCi f кожарство, mабачсеmве; 2. дъбилия, табачница; -grübe f техн. яма за дъбене; -käse, -kuchen т = -ballen; -mühle f техн. мелница за дъбилен прах. Lohn т. -(c)s, -е 1. икон. възнаграждение, заплата: bei e-m in - stehen на работа съм у нкг.; r-n In - und Brot nehmen вземам нкг. на работа; e-n um - und Brot bringen отнемам нкм. препитанието. рабеmата; ^а^^. um Gottes - д-ром, безплатно; 2. отплата; възмездие; награда: er bekomme schon noch s-n - -се ще си получи възмездието (един ден); s-n verdienten - empfangen получавам си заслуженото; поел. Undank Ist der Weli - ^благодарността с отплатата на хората. Lohn. . (обикновено) на заплатата, за, относно
Lohn/abbau 48 заплатата, възнаграждението: Lohn- agglcichnne/. Lohnstaeistik f. Lohn/abbau m снижаване на работната заплата; -abzug т удръжки pl. от заплатата; -arbeü/ икон. наемен труд, -arbritrr т наемен работник; —a^n/fall т неплащане на възнаграждение при неизвършен- работа; -bewegung / борба за повишение на заплатите; -buch п ведомост за заплатите; -dienet т рядко временно ангажиран прислужник; -dumplng [дъмпинг] п икон. дъмпинг (чрез понижение на работниче¬ ската заплата); ~enrch/chgiet т икон. срсдно(-а) възнаграждение, заплата. lohnen tr; 1. refl- (r-m etw. ~) отплащам, давам възмездие; възнаграждавам, заплащам: et hat cs mir mit schnödem Undank gelohnt той ми сс отплати с черна нсблатодарноет; Goii lohn rs dit! Бог да ти го върне!» dort lohnt man die Arbeit ee/ser als hier там трудът се заплаща по-добре, отколкото тук; 2. refl. (и intr. h) imp. струва си, плаща си; доходно е; die Arbeit lohnt sich гaбегатa си струва: cs lohne [sich] dir Muhe (остар. der Mühe G) струва си труда; cs lohne sich плаща си, заслужава си; 3. остар. (r-n füt etw.. ~) заплащам (нкм. нщ ): den Arbeitet - плащам на работника. löhnen ti: заплащам, плащам възнаграждение, заплата (на войници, работници). lohnend adj. рап. изгоден, доходен, струващ си труда, благодарен: -е Arbeit благодарна работа, ein -сг Ausflug излет, заслужаващ да сс направи. lohnenswert adj.: струващ си труда. благодарен (работа, задача) Lohn/gesciz п икон. ehernes - железен закон за възнагражденията (на Ласал). -gruppe/икон. разред по заплата; -hett т господар. работодател. lohnintensiv adj.: 1. висококачествен (работа), 2. скъп (продукт). Lhhg/kamcZ т борба за повишение на запла¬ тите; -knechi т наемен ратай; -kncchischaft / наемно робство; -kürzung / намаление на заплатите; -kutschh/р.чдко наемен файтон, фиакър; -kutschcr т наемен файтонджия; -liste / ведомост за заплати; -prci//chcrc / икон. ножици между заплати и цени; -satz т норма на работната заплата; -steuer /данък общ доход; -Sklaverei / наемно робство; -stopp т икон. замразяване на изработените заплати; замразяване на повишението на заплатите; -siufe / разред на заплатата; -iag т ден на изплащане на заплатата; -tüie/^г^ик със заплатата на работник. служащ и сметка за нея. Löhnung / -cn 1. вж. löhnen; 2. заплата. възнаграждение (на работници, войници). Lohn/verhältnisse pl. [положение, състояние на] заплати. възнаграждения; -zeitcl т фиш, лист със сметка за заплатата; -zuschlag т надбавка върху заплатата. Lohrinde /техн. дъбилна кора. Loipe*/ -п неолог. спорт,, маркирана дълга писта (при ски);. lokal adj. локален, местен. Lokal п. -s, -е 1. локал, пивница; 2. разг помещение, стая, зала. Lokäl/anzciger in местен вестник; -bahn /жп. локална линия. Lokales п (като рубрика във вестник) местна хроника. Lokäl'arbe /жив;, локален тон (без светлина и сянка); прен. лит. (локален) колорит Lokalisation/ -еп вж. локализация, lokalisieren /г. 1. локализирам (пожар, епи¬ демия. конфликт, война); 2. установявам мястото, огнището на нщ.; LhkatiiSibcung/ Lokalität/ -еп помещение. Lhkäi/kengtgi/ / познаване на местността, страната, хората; -mIcic/наем за помещение, салон; -Patriotismus т ирон. локален, местен патриотизъм; -co//e / народна. битова комедия от локален характер; -rundr / безплатно питие за всички гости - едно заведение, локал; -saiz т грам, приставно изречение за място; -stück п локална, битова пиеса; -termin т юр. съдебно заседание сън от седалището на съда; -verkehr т 1. жп. локални съобщения; 2. търг. местен стоко¬ оборот; -zug т жп-. локален влак, влак до близката околност. Lokatär т. -s, -е арендатор. наемател на земя. Lokativ т, -s, -е грам местен падеж. Lokführer т = Lokomotivführer. loko adv. търг. - loco. Lokogeschäft n търг, сделка, реализуема веднага (за налична стока). Lokomobile/ -п техн. рядко локомобил. Lokomotive [—]]/ ‘п локомотив. Lokomotiv/führer [-ив-] т жп. машинност; -schuppen т жп. локомотивно депо. Lokomotor т. -s.... Ören мотриса. Loko/verkchr т търг, локален стокооборот; -wäre / налична стока на самото място (доставима веднага). Lokus т, -, -sr клозет. Lolch т, -s, -е бот. глушица, райграс (Lolium). Lombard т. -s. — търг, кредит срещу ценни книжа. Lombarde т, -п, -п ломбардец (племе). lombardieren tr. 1. залагам (ценност), 2. давам r заем. Lompenzucker т кслс захар (= Hutzucker). Longdrink т. -s, -s смесена напитка с малко алкохол и посече безалкохолна доба-к-.
49 löschen2 Longe [лождд]/ -n спорт. 1. корда, въже-по-од за д^^ро-к- на конс: разг. c-n an die - nehmen хващам нкг. за юлара; 2. корда за упражнения на -кроб-т; 3. въже при обучение r плуване. longieren [л0жй-] tr. упражнявам, дресирам кон с корда. longitudinal adj. геогр. дължинен; източно и западно от основния меридиан. Long/sdler т, -s, - книга, която продължително срсмс се продава успешно; -shiri [-шърт] п. -s, -s дълга фанелка. Look [лук] т. -s, -s изглед, -ид, външност. Looping [лупинг] т. -s, -s авиац. лупинг. Lorbeer т. -(r)s. -en бот. лаврово, дафиново дърво (Laurus, от сем. Lauraceae); 2. прен. ла-ри, pl.. слава: разг: често ирон. -en ernten жъна ларви; шег. sich auf s-n -en au/tuheg почивам на лаврите си. lorbcerbckränzt adj. у-снчан с ла-ри. Lorbeerblatt п готе, дафинов лист. Lorchel f, -п бот. смрачка (гъба, Helvella). Lord т, -s. -s лорд. Lore f, -n 1. ж.п. открит товарен вагон; 2. кола- платформа; 3. вагонетка (за изсипване); 4, мярка за -ъглища (100 кг). LorgnCtte [лорньс-] / -п лорнет. Lorgnon [лорньо] п. -S. -s монокъл с дръжка. Lori т. -s, -s зоол. 1. вид папагал (сем. Loniinae); 2. -ид полум-ймуна (сем. Lorisidae). Lorke f — диал. разг. „помия“ {за слабо кафе). Loroguthabcn п търг, авоар на банка в друга банка. los adj. (само предикативно; за атрибутивна употреба вж. lose); 1. свободен, несвързан; отвързан, освободен; много често елиптично като делима част на изпуснат глагол, разг. - von allen Keilen свободен от всякакви вериги; det Hund Ist von det Krtir - кучето сс с отвързало от синджира; ein Knopf Isi - сдно копче сс с откъснало; ein Brcti - haben откъртил. отковал съм дъска; der Löwe Ist - лъвът избяга (от клетката); понякога (особено в по-висок стил) с G: aller Bande ~ свободен от всякакви връзки; разг.: et Ist s-n Husten, Schnupfen, dir Sorgen - той се отърва от кашлицата, хремата, от грижите си; ich bin ihn endlich - най-после се отървах от нсго; dort Ist der Teufel - а. там всичко се е обърнало с краката нагоре; б. там пада голям бой (там е н-печсно); фам. bei ihm Ist е-е Schraube - едната му дъска хлопа; той малко откача; 2. разг. в комбинация със sein при различни значения: was ist da - какво става, какво има там?; da ist immer etw. - там винаги има а. веселие; б, патардия, скандал; mii Ihm isi eiw. - нещо у него не с - ред; was isi mit dit -? какво ти е?; фам. was ist -? какво има?; какво каза?; mit ihm Ist aber auch gar nichts - c него абсолютно нищо не можеш да започнеш. да направиш; es isi nicht viel - mit ihm той нс е нщ. особено. не го бива твърде; 3. adv. фам. хайдс!; к-р-й!; почвай!; давай!; мор. ~! ~! подай въжето! Los п. -cs, -с 1. вие. съдба. участ: sein - geduldig tragen понасям с търпение участта си; 2. жребий; das - soll cni/cheIdrn нска жребият да рсши; das - ist gefallen жребият е х-ърлсн; 3. лотариен билет: ich habe das große - gezogen печеля голямата печалба; разг- имам голямо щастие, голям късмет; 4. парцел (земя); 5, партида (стоки); 6. пай, дял. los. . в сотр. с глаголи trnb. означава: 1. отделяне, откъсване, освобождаване от нщ. = раз. . ., от. .: loskaufen., loswerden: 2. внезапно рязко започване на действие след известно прекъсване, задръжка: losfahren, losgehen, losschlagen; 3. насоченост към нщ. (обикн. с auf). .. los като suff. на adj:. означава липса, ли-шение от нщ.; (най-вече = бсз: schlaflos). los/ankcrn tr. 1. мор. -дигам котвата; 2. прен. отскубвам, откъсвам; -arbeiten I. tr. refl. освобождавам (се). отделям (се), откъсвам (сс) чрез труд, усилие; II. intr. h 1. енергично се залавям за работа; 2. (auf rtw. ~) домогвам се до нщ. lösbar adj. 1. отделим, отделяем; 2. разтворим; 3. разрешим (задача). Lösbarkeit f — 1. разтворимост; 2. разрешимост. los/bckommen* tr. Ъразг. успявам да отделя, да отвържа, да освободя; 2. разг. проумявам; -binden* развързвам, и прен., -bitten* tr. (с- п ~) измолвам освобождение (на нкг от плен, затвор); -brechen* I. intr. s (за буря) избухва, разразява се, и прел.;!!. tr. отчупвам, откъртвам, разкова-ам; -brennen* tr. гръмвам, изгърмявам (с пушка); -bringen* tr: вж. -bekommen 1. Losbuch п книга-врачовник. Lösch/apparat т пожарогасител (апарат); -atbeii/ работа по г-ссне на пожар; -biait п попивка, попивателна. Lösshh е/ -n 1. = Löschelmer; 2. прах от кокс, от -ъглища. Löschciner т пожарна кофа. löschen'1. tr. 1. гася, изгасявам (огън, пожар. свещ): Kalk - гася -ар; прен. den Dutsi - утолявам жаждата си; 2. попивам (писано с мастило); 3. търг, заличавам (фирма, перо по книгите): с-с Schuld, Hypothek - погасявам, заличавам дълг; II. intr. s (симн. глагол) 1. обикн. es lischt угасва. изгас-а; 2. (за хартия) попива. löschC tr. мор. разтоварвам (стока). 4 Нсмско-бъягарски речник, т. 2
Löscher 50 Löscher m, -s, - 1. попивателна преса; 2. по¬ жарникар. 3. пожарогасител (уред); 4. мор. разтовар-ч; 5. = Löschhom. Lösch/gcld п мор. такса за р-зто-ар-анс; -gerät п пожарогасител (уред); -horn, -hütchen п гасилник (за свещи); -kalk т гасена вар; -köpf т техн. изтриваща глава (на магнетофон); -mannschaft / команда пожарникари; -mliiel п угаситсл (средство); -caclrr п пописка; ~claie т мор. 1. разтоварище, 2. .местоназначение на кораб; -Vorrichtung f 1. приспособление за пожагегасене; 2. мор. приспособление за разтоварване; -wiege f = Löschet 1; -zug m пожарогасителна команда. los/drchcn ir. развъртам, от-инт-ам; -drücken r разг. спускам спусъка, изгърмявам (пушка, оръдие). lose adj. 1. хлабав, нестсгнаm, разхлабен (въже). разклатен (зъб)' -s Haar разпусната коса; ein —s Band хлабава кордсла; das Hufeisen Ist - подковата се клати; - binecn хлабаво свързвам; das Brett Ist nur - befestige дъската е само прикована; 2. търг, нееnаkесан, единичен, на отделни парчета. - насипно състояние: ~г Тее насипен чай; ~ Blällcr единични листове; -s Geld пари не на пачки; търг - verladen товаря в насипно състояние (стока); - Wate нсеnакевана стока; разг. вятърничави момичета, 3. разг. необмислен; вятърничав, лекомислен (момиче). разпуснат: - Reden, Worte необмислени думи; с-п ~п Mund, разг. е-с - Zunge, фам. грубо ein -s Maui haben цапнат съм r устата; ein ~r Vogel нехранимайко; ~s Gesindel нехранимайковци pl.. паплач, скитници pl., -е Streiche лудории; e-m e-n -п Streich spielen пог-жд-м нкм. лош номер, 4. разг. дяволит, закачлив, палав (момиче). Lose /I, -s, - мор. превиенала част на -ъжс. Loseblatibuch п търг, бележник със свободни листа. Lösrgcld п откуп. loscisen tr, refl. разг. отскубвам (сс): es gelang mit, mich von Ihm ih/euei/cg успях да сс отскубна от него. Lösemittel п хим. = Lösung/mIitel. losen intr. /1 (du löst oder lh/e/i) (um riw. -) хвърлям жребий. lösen tr. refl. (du löse oder lö/r/t) 1. u reft р-зслабв-м (сс), отпускам (сс), правя халтав (винт)- rin Nagel hai sich gclösi един гвоздей се е разслабил; die Glieder - sich Im Schlafe при съня членовете, тялото се отпускат; dir Ordnung war gelöst редът бсшс нарушен; ihre Bewegungen lösten sich движенията й станаха по-свободни; 2. отделям. откъртвам (сс); отстранявам: e-n Sirln - откъртвам, изваждам камък; das Fleisch von den Knochen - отделям месото от кокалите; e-n Schns/ - давам изстрел; die Arznei löst den Schleim лскаретвеmе кърти, размеква слузта; 3. и refl. развързвам (възел. вериги. пояс); (r-n, etw., sich von rtw., а в повишена реч и остар. с G) освобождавам (сс); откуп-ам (пленник): ein Pfand - изкупвам залог, прен.: sich von s-n Verpf■lichIngeen - освобождавам се от задълженията си; ihn s-г Bande - освобождавам го от веригите му; ein Ver¬ sprechen - изпълнявам обещание; die Fгenge/chaft löste sich а. приятелството сс разваля; б приятелството отслабна. охладня (вж. I); r-m die Zunge - развързвам нкм. езика, накарвам го да заговори; 4. разтрогвам (брак), развалям (годеж, съюз). анулирам (договор). 5. (р-з)рсшав-м (задача, проблем, гатанка): оправям (бъркотия. оплетено положение); die Wieet/prüche -премахвам, изглаждам противоречията; 6. ж.п. театр. купусам, вадя (билети); 7 остар. Geld durch Verkauf - вземам, получавам пари чрез продажба на нщ.; 8. и refl.. хгим р-зт-пям (се), разтварям (се), разлагам (сс): Zucker In Wasser - разтварям захар -ъ- -ода; der Schmerz löste sich In Tränen мъката се разтопи r сълзи; 9. мин. просетрям; 10. диал. разтоварвам; 11. диал. отвеждам -ода, отводнявам; 12. диал. intr, h Tiere - животни се изхождат. Loser [лузър] т. -s, - жарг. неудачник, неуспял човек. Löser т, -s, - зоол. книги (трети стомах на преживните (= Biäetet-magen). ^^^^^e^r^L^r-r^^y’ec/^j. чума по говедата. los/fahren* int s 1. разг. тръгвам; 2. (auf etw. -) отправям сс, потеглям направо към дадена цел; 3. (auf с-п -) нахвърлям сс (върху нкг.); 4. избухвам; -gehen* inr s 1. (auf e-n ~) разг. спускам се, устремявам се (към нкг.); на¬ хвърлям се (върху нкг.): anfcigagect = нахвърляме се сдин върху друг, скарваме се; студ.: sie sind losgeganeen тс сс дуелир-х-; der gehe aber los! -м- чс си дава зор!; 2. ^азгг^. (за- оръжие) гръмса; 3. разг. започвам: der Krieg, das Spiel geht los войната, играта започва; 4. отделям се, откъсвам се, развързвам се, отпускам се (за копче, гвоздей, възел и под.); S, разг. тръгвам, потеглям: фам. geh los! бягай оттук!; -haben*: разг. et hai etw. los той знас, разбира от нщ., биса го за нщ.; -haken tr, откачам; -hauen* I. intr h разг. auf e-n = нахвърлям сс върху нкг. със сабя; II. tr. отсичам. Loskauf т 1. откупване; 2. купуване на лотариен билет. lhs/kauüeg tr. откуп-м (пленници, роби); -kommen* int s разг; 1. отър-ам сс. осво-
51 Lot2 вожд-м сс: von е-г Verpflichtung = осво¬ бождавам се от задължение; von r-m Gedanken - отървам се от дадена [натр-пнич-ва] мисъл; 2. разг. отделям сс, издигам се: das Flugzeug kann wegen Überla/tnge nichi vom Boden, Wassrt = самолетът нс може да се отдели от земята. водата -следствие на прстовар-ане; -kriegen tr. разг. 1. отделям. развързвам, разхлабвам (капак); 2. refl. отървам се (от нкг., нщ.); -koppeln, -kuppeln tr. развързвам, освобождавам; техн. отделям, откачам; -lassen* t 1. пускам (на свобода): lassen Sie nichi los! нс пускайте, дръжте здраво! 2. фам. разправям, говоря: e-n WIiz = разказвам -иц; с-с Rede = тегля му една рсч; 3. разг. er war wie losgrlassrn той беше к-то пощръклял; -laufen* int s затичсам сс; -legen int h фам. (mit. riw. -) 1. започвам здравата работа, опъвам; 2. отварям сдни уста. löslich adj. разтворим. Löslichkeit f, — разтворимост. los/lösen tr. refl. отделям (се), отвързвам (се), откъсвам (сс): dir Briefmarke vom Umschlag = отлепвам марката от плика; воен. sich vom Feinde = откъсвам сс от противника; -machen I. tr, refl. 1. разхлабвам (винт); рсзп. 2. отвързвам (сс) (куче); освобождавам сс (от опека): фам, мор. die Segel - развързвам платната; II. int h фам. опъвам, започвам здравата; -mar^^chicren intr;. s започвам да м-рширу-ам. потеглям; -plaizcn int s разг. избухвам; -reißen* tr. refl. отскубвам, откъсвам (сс), и прен.: das Schiff hat sich vom Anket ih/gcrIs/eg корабът се откъсна от kетRата. Löss m, -rs, -е геол. льос. los/sagen refl. (sich von r-m, etw. -) отказвам се, отричам сс от (нкг., нщ.); -schießen* intr: h s фам. 1. h разг. започвам (да разказвам): schieß los! хайде. почни!; 2. hpase. започвам да стрелям; 3. s (auf ciw. -) разг. стрелвам, хвърлям се, спускам се като стрела: die Schlange schoss auf die Beute los змията сс хвърли върху плячката си; II. t изстрсл-ам (ракета); -schlagen* I. int h (auf r-n ~) разг. 1. удрям, замахвам да ударя; 2. започвам бой; die Feinde schlagen aufeinander los противни¬ ците сс нахвърлят сдин върху друг, започват боя, войната; II. tr фам. (разпродавам евтино. отървавам сс от (стока). Lösslehm т льосов- глина. los^^rcchen* I. tr, (von ciw. ~) освобождавам (от отговорност, опека); оправдавам оневинявам; църк. опрощавам, развързвам: е- n von [drr] Sünde = опрощавам нкм. грсха; с- n Lehrling = обявявам чирак за калфа; II. int h започвам да говоря, заго-ар-ам. Lossprechung f, -еп църк. опрощаване на грехо-етс. los/steuern int s (auf ciw.) разг. отправям се, -зсмам курс към някъде, и прен.: scharf aufs Ziel = карам направо към целта; -stürmen. -stürzen int s (auf ciw., r-n -) впускам сс, втурвам сс, връхлетясам (върху нщ., нкг.). Lost т. -s. — воен. -ид отровен газ. Lostag т ден на промяна на времето (според народно поверие). losirenncn t refl. отделям (се); отпарям (сс). Lostrommel f въртящ се барабан за теглене на жребий. Lhsune1/. -en 1. полит. лозунг; воен. и Lhsuneswhri парол, пропуск: gebt die - кажстс паролата!; дайте парола!; 2. мин. таен знак на минните геометрия; 3. църк. [ежедневно сменян] стих от Библията (¬ религиозни братства); 4. търг, общо дневно постъпление на магазин; 5. тсгленс, тираж на лотария. Losung1/ -сп лов. изпражнения на диссч и кучета. Lösung / -en 1. вж. lösen: die - des Räi/cis разгадаване на гатанката; 2. разтвор; 3. поет. откуп; 4. развръзка (на драма, роман); 5. диал. добив; получени от продажба пари. Lösungs/mlitel п хим. разтворител; -tabellc / хим. таблица на елементите по степента на разтворимостта им; -vermögen п хим. разтворимост; -wärme / топлина. която сс освобождава при разт-ор. Losungswort п = Losung 1. Ios/werden* int s tr. 1. отървам сс (от хрема, кашлица): er konnte die Gläubiger nicht = нс можеше да се отърве от кредиторите си; 2. разг. разпродавам, очиствам се (от стока): s- е Ware trißrnd = стоката ми се разграбва като топъл хляб; -ziehen* intr. s h 1,^c^u^. потеглям, отправям сс (за приключения). отивам: zu е- m Vergnügen = отивам на веселие; 2. фам. (über, gegen c-n ~) нахвърлям се, ругая по нсчий адрес, дрънкам лошо за нкг.; одумсам, клюкарствувам. Lot’ п. -s, -е 1. отвее: die Mauer siand nichi im - зидът нс бсшс напълно отвесен: разг. dir Sache isi nichi im - работата нс е r ред; etw. ins - bringen оправям нщ.; er isi nicht ganz im - нещо у нсго нс с r ред, нщ. му липсва; 2. мат. перпендикуляр: rin - fällen, errichten спускам, издигам перпендикуляр; 3. техн. сплав за спойка; 4. воен. лов. остар. сачма; куршум: Kraui und - барут и сачми; 5. мярка за сребърна проба; 6. остар. лот (мярка, приблизително 16 грама): поел. Ftcundr in der Not gehn hundert auf rin - приятел r нужда се познава. Lot1 п, -s, -s търг. 1. партида (стока); 2. затваряне на борсата.
Lotbüchsc 52 Loibüchsc f пушка за сачми. Löte f -n техн. сплав за спояване. loten tr, intr. h 1. меря c от-ее; 2. мор. измср-ам дълбочината на -одата; Lotung/ löien tr. техн. споявам. Loigcwic^t п отвее (оловото). Lothringer т. -s, - лоеарингсц. löllg adj. 1. тсжък един лот (срв. Lol 7); 2. чист, чиста проба (за сребро). Loilglkciie/ - чuстопребноег (на сребро). Loiion [лсшъъ]]/ -еп лосион. Lötkolben т 1. техн. поялник; 2. фам. шег;. чушка. патладжан (за нос). Lotteibn/мор -ръ- на отвее. Lotos т. -, -, Lotosblume/ бот. лотос (цвете, Nelumbo). lotrecht adj. отвесен. Lötrohr п техн. тръбичка-духалка (при спояване). Lhischniii т стр. профил. Lotse т. -п. -п мор лоцман; моряк-пилот, lotsen tr. мор. пилотирам (кораб), разг. мъкна (нкг.). Lotsendienst т мор. пилотска служба. Loisenflsch т зоол. риба-пилот (NancгaIr/ lucior). Loismann т pl. -männct лоцман. LötsicIn m техн. парче нишадър (за спояване). Lotte / -n 1. бот. филиз (на лоза, овощно дърво); 2. мин. пгесеегителнa шахта (от ламарина); отводнителна -ода. Lotter т, -s, Lotiereuec т негодник, безделник; скитник; безпътник, разтурен човек. Lottcr/beti п 1. австр канапе, кушетка: остар. auf dem 5 liegen безделнича. ленmяйеm-усам; 2. пейор. лсгло на развратница; -'bube т вж. Lotter. LotterCi / -cn 1. немaрли-есе; 2. безделие, лентя^т-о, скитничество, безпътство, разпуснатост. Lotterer т, -s, - = Lotier. Loticrhosc / широк до колената мъжки панталон (16 в. = Pluderhose). Lotterie / -п [-йен] лотария: In der - setzen, spielen играя на лотария; разг. das ist die trin/te - това с истинска лотария (много рисковано). LottcrIclhs п лотариен билет. lotterig adj. разг-: 1. безпътен, разпуснат. разтурен (чо-ск, живот): 2. небрежен, нехаен; 3. швейц. обл. халтав, хлабав. Lhtterfkgechi т = -bube; -leben п разг. безпътен, разпуснат жи-от. lottern intr. h разг;. 1. безпътствувам, водя безпътен. разпуснат живот; 2. безделнича, лснтяйству-ам, скитам, шляя сс; 3. небрежен, нехаен. палачор съм; 4. остар. клатушкам сс, мятам сс, клатя сс (= schlottern). Lotterwirtschaft /р-зг. разтурено домакинство, домакинство r безредие; прен. безпорядък. Loiio п, -S, -s томбола (игра). lottrig adj. = lotterig. Lotus т, -, - бот. = Loios. Lötwasser n хим. споялна течност (цинков хлорид). Louis [Луй] т, - фам. (собствено име) сводник, сутеньор. Louisdor [луидор] т. -s. -s луидор (златна монета), Наполеон. Lounge [лаундж]/, -s салон, фоайс (вхотел). Lovestory [ла-стори] /, -ries (трагична) любовна история. Löwe т. -п, -п лъ- (и като съзвездие и на¬ именование на локал, заведение). прен. герой, храбрец: im -n zechen гуляя в пивница „Лъв“; wir rin - fechten боря сс като лъв; разг. шег. остар. der - der Gr/eil/chaft салонен лъв; der - des Tages героят на деня; in die Höhle des —n gehen отивам r устата на вълка. Löwcn/aniell т лъвски пай; -blati п бот. пукалче, чувен (Lconelac ichgteceIalum); -gang т спорт, галепигане на успоред^. löwcnhcreig adj. храбър, безстрашен като лъв. Löwcn/maul т 1. лъвска муцуна; 2. бот. кученце, лъвска муцунка (Agthiгrhignm maj^); -wirt т съдържател на заведение „Лъв“; -zahn т 1. лъвски зъб; 2. бот. глухарче, жълтица (Lchgthehg); р-дика (Taraxacum). Löwin/ -ncn лъвица, и прен. loyal [ло-ййл] adj. 1. лоялен; з-консн; 2. честен, почтен, порядъчен; предан. Loyalität [лог-ь-/ —лоялност. Luch п. -es, -е,/ -е обл. мочурище; торфище. Luchs т, -cs, -с зоол. 1. рис (Felis lynx) (и съзвездие); 2. разг.: Augen, Ohten wie ein - haben имам зорки очи, уши; wie ein - auüca//cn следя. внимавам, дебна зорко като котка. luchsäugig adj. с очи като на рис. luchsen int h разг. 1. слсдя зорко; 2. дсбна; 3. u tr; крада. Lücke / -n 1. празнина; празнота, пробел; отверстие: е*с - im Gc/ctzc непълнота, пропуск r закона; ~n In den Zähnen haben липсват ми зъби; 2. липса: das Buch füllt с-е große - aus тая книга попълва голяма липса. Lücken/bau т застрояване, несеnесегесна сграда между д-е стари сгради; -büßer т разг. (обикновено пренебрежително) заместител, срзац (предимно за човек). lückenhaft adj. с празноти, непълен. Lückenhaftigkeit / — непълнота. lückenlos adj. пълсн. без празноти. lückig, lucklg adj. диал. порест, шуплест, с дупки.
53 luftig Lude m. -n, -n map. 1. сутеньор; 2. u Lude/, -n шперц; лом (за разбиване на врати, каси). Luder п, -s. — 1. лов. стръв. примамка: der Falke wurde mit dem - gelockt соколът биде примамен със стръв; 2. вулг. (като ругатня. обаче в някои области смекчено. закачливо) нахален, арогантен тарикат, хулиган: du kleines ~! малък обесник; das Isi rin Luderchen това е нахакано, дявол момиче (но и леко момиче); 3. вулг;. (ругатня) стерва, м-ск-ра; пачавра; развратник, развратница: ein - von с- m Weibsstück! пачавра така--!; 4. фам. so rin atmes ~! бедният човечец!; das ist nut rin armes - той нс с нищо освен клетник; какво е виновен клетникът!; 5. фам. ein dummes, du dummes -! глупак!; 6. фам. map. rin feines -! човек и поло-ина! Ludcr/lcbcn n фам. безпътен живот: -platz т лов. място за примка на граблив диссч; -rabe т зоол. лешояд; -zeug п нар. = Lumpen- gr/indrl; -wirtschaft f = -leeeg. Lucs [луес/ —мед. сифилис. luCtisch adj. сифилитичен. Luffa / — бот. хивинска тиква (за изработка на гъби за миене) (Luffa cyllndrica). Luft f -е 1. въздух; въздушен простор (обикн:. pl.): прен. атмосфера: an dir - gehen отивам, излизам на открито, на чист въздух; an det in det üti/chrg - /lizcg седя, стоя на чист въздух, на открито; in die - нагоре; In dir - sprengen хвърлям във въздуха (чрез експлозия); In dir - fliegen сксплодирам; in dir - knallen стрелям съв въздуха; nach - schnappen посм-м въздух; разг^.: die - geht mir aus не мога да дишам (от умора, слабост): die - isi rein на сигурно място сме; няма чуждо ухо; фам. dicke - нажежена атмосфера. н-тегн-то положение, предстояща опасност; фам. von der - leben нямам, какво да ям; с-п an die - setzen изхвърлям нкг. навън; eiw. lirgi in der - някаква опасност грози. предстои; der Plan hänge, schwebt in drr - проектът -иси -ъ- въздуха (няма сигурна база); er isi - für mich за мен той не съществува; in die - teden говоря на вятъра, на въздуха; фам. грубо halt die - an! а. мирувай!; затваряй си устата!; б. брсй! (учудване); в. посмали, манго!; ирон. па. guir - Бог да те пази!; умната! (при предстояща беля); diese Behauptung Ist aus det - gegriffen това твърдение е изсмукано от пръстите; 2. свобода на действие, простор, техн. свобода на движение, луфт, разстояние разг. mache -! дайте място, простор! das gibt uns - това ни дава възможност да си отдъхнем; разг. s-m Herzen, Zorn - machen изливам, облекчавам си сърцето, давам -оля на гнева си; 3. (обикн. pl. или Lüftchen) ветрец, течение. вятър; 4. жив. перспектива, въздух; 5. бот. = Luftwurz. Luf. luff. (предимно) въздушен, пневматичен, атмосферен, въздухо . . : Luft/geschwader п. -manövrt п. -matratzef Lufi/abschluss т херметическа изолация: unter s херметически затворен; при отсъствие на въздух; -abwehr f воен. противовъздушна отбрана; ~ageriÜÜ т авиац. въздушно, самолетно нападение; -anfkläaung f воен. въздушно разузнаване. luftarilg odj. въздухообразсн. Lnüe/auüsthßen п оригване; -ball т = -balion 2; -ballon [-ö] т 1. авиац. -срост-т, 2. балонче; -berebfung f екипировка с въздушни гуми; -bild п 1. авиац. въздушна снимка, аерофотоснимка; 2. мираж; -blase f 1. въздушно мехурче; 2. плавателен мсхур (на риба); 3. прен. фантазия. празни мечти pl.: -brücke f неолои; въздушен мост (от самолети); -buchnng/Ш?ърг. фалшиво, мнимо записване, осчетоводяване. Lüftchen п. -s, - тих -етрец. luftdicht adj. херметически, плътно затворен. Luft/eichihelt, ~dlchiiekcIi f херметичност; -druck т въздушно, атмосферно налягане; -druckbremsee жп. пневматична спирачка; ~druckecwehr п воен. карабина със сгъстен въздух; -druckhammer т техн. пневматичен чук; -druckmcsscr т барометър; -elcktrizitat f атмосферно електричество. lüften tr: 1. проветрям, проветрявам (стая, дрехи, жито-, 2, повдигам (малко) (завеса): den Hui - поздравявам; 3. разкривам. откривам: dir Maske - с-алям маската; прен.: den Schleier - откри-ам някаква тайна, das Dunkel. ein Geheimnis - разгадавам тайна. LuütenzepPhteheaaPieerмед. създухекoнтактна снцефалография. Lüfter т, -s, -1. вентилатор; 2. уред за по-диг-нс (на воденични камъни). Lnftfcr/cheinune f 1. атмосферно явление, метеор; 2. фантом; -fahrt f - -^Schifffahrt; -üahrerng n авиац. въздухоплавателно превозно средство; -fang т техн. място за всмукване на въздух. lnüeförmie adj. -ъздухообразен. Luft/geblldc f фантом, мираж; съновидение: -gefahr f воен. опасност от въздушно нападение; -gcfäß п бот. жилка на лист; -gcisi т мит. силф; -ec/ialt f = —gebilde; -glcichecwichtslchrc f -ерост-тика; -hauch m дихание, дъх; -helzung/ отопление c топъл въздух; -hhhcit/въздушен суверенитет; -hülle f атмосфера. luftig adj. 1. лск, въздушен: -cs Gewand въздушно одсянис; 2. [намиращ сс] високо горе: In -er Höhr нависоко, във въздуха; 3. про-стри-: -е Wohnung жилище с много въздух; 4. и lüftig разг. ветрен. вятърничав, лекомислен; дяволит: rin -er Btudrr -етреген.
Luftikus 54 Luftikus m. -/(-/c/), -sc разг. шег, ветрогон. Lnüt/ki//cn n гумена възглавница, -korridcr m авиац въздушен коридор; -kreis т атмосфера; -kurori in климатично планинско летовище, курорт; -landeiruppen pl. воен. въздушни десантни войски. luftleer adj. без-ъздушен (престранстсе). Luüt/leitune f телеграфна линия; -linie f въздушна линия: Entfernung in der = пряко разстояние (по въздушна линия); -loch п (отдушник; въздушна яма; -matratze f надусаем дюшек; -piraterie f отвличане на самолет; -r^aun т 1. въздушен простор; атмосфера; 2. авиац. въздушно пространство; -reifen т гумено колело (на моторна коча); -röhre f 1. анат. трахея; 2. вентилатор; -rührcgkatarr тмед. бронхиален катар; -rolle f спорт 1. премятано на паралелка; 2. премятане -ъ- въздуха. салто, -schacht тмин, жп. шахта за проветрянс; -schiff п авиац. цепелин, дирижабъл; -Schifffahrt f въздухоплаване; -schiüühafen т. -иИШаНе/ асродрум, хангар за дирижабли; -schlauch т автом, маркуч в гумено колело; -schloss п прен въздушни кули pl.; -schnappen п вет, гълтане на въздух; -schraube f авиац. псрка на самолет; -schütz т воен. противовъздушна отбрана; -^schuizkeller т воен. противо¬ въздушно скривалище; -segler т авиац, безмоторен самолет; -sperre f воен. авиац. въздушен бараж; -Spiegelung f физ. мираж; -Springer т -крой-т; -Sprung т скок -ъ- -ъздуха. luftsictig adj. авиац. устойчив при летснс. Luft/streitkräfte pl-, -Streitnacht f авиац. -ъздушсн военен флот; -Stützpunkt т авиац. въздушна база. luftiüchtig adj. неразболясащ се при летснс. Lüftung/, -en 1. проветряване, вентилация; 2. вентилатор. Luft/verdichter т техн. компресор; -verkehr т авиац. въздушни съобщения/?/.; -Vermessung / въздушна топография; -waffc fuem. авиац. въздушни войски pl. (в Германия); -weg т въздушен път: pl. Luftwege анат. дихателни органи; auf dem = по въздуха, с въздушна поща; -wur^eie/l. бот. корен над земята; 2. бот. пищялка. бучиниш (Angelbca); -ziegel т керемида, тухла. изсушена на въздуха, кирпич; -zugm 1. течение (на въздух); вятър: c-n neuen = in der Politik spüren чусст-у-ам нов вятър в политиката; X техн. тяга; -zutriti т достъп на въздух. Lug т. -(e)s,—измама; поет. само в - und Trug измама и лъжа; er isi voll - und Trug той с пълсн с измами. Lugaus т = Luginsland. Lüge /, -п лъжа, измама; лъжо-ност фам, с-е faustdicke - дебела лъжа; е-с fromme - лъжа за добро; r-n е-г - eczichiiecg, zeihen, beschuldigen, e-n -n /iгaürg изобличавам, хващам нкг. - лъжа; um е-с ~ nicht verlegen srin лесно намирам лъжа, изобретателен съм на лъжи; поел. - haben kurze Beine на лъжата краката са къси. lugen intr. h 1. поглеждам изпод, надничам: das Hemd lugt aus det Hose ризата се подава из панталона; 2. вие. рядко наблюдавам; дсбна; 3. диал. гледам (= schauen). lügen* I. int h лъжа: ich will gern gelogen haben бих желал да е лъжа, косто казах; фам, wir gedruckt - , dass sich die Balken biegen лъжа до скъсване; II. tr. refl. I. das hat er gelogen то-- той излъга, това (което е казал) с лъжа; sich In jds Vertrauen - вмъквам се чрез лъжа r нечис доверие^-за. - das Blaue vom Himmel herunter - скъсвам сс от лъганс; фам. r-m die Ohren, dir Haue, dir Hucke voll ~ издрънквам нкм. цял куп лъжи; 2. остар. заблуждавам, симулирам, представям нщ. за друго нщ.: det März hat uns den Frühling gelogen март ни заблуди. че е пролет. LUecn/bcntcl т фам. лъжльо; - feind т враг на лъжата; -fürsi т сатана, дявол; -gcspinsi п. -gewrbr п мрежа от лъжи: sich Im eigenen = fangen хващам се r собствените си лъжи. lügcnhaft(ig) adj. лъжлив (човек. история). неистински. Lügenhaftigkeit / фалшивост, неистинност; лъжливосг (и като качество на човек), Lüern/heiec / лъжлива, клеветническа пропаганда. Lügen /maul п фам. дърт лъжец. -peler т разг. ругатня лъжльо; -prophei т лъжепророк; -sack in фам. = -naul. Lugger in, -s. - мор. трим-что-о саботажно корабче (вж. Logger). Luginsland т диал. наблюдателна кула. Lügner т. -s, - лъжец, измамник. lügnerisch adj. лъжлив. изм-мнически. Luke /, -n; Luk л, -s, -е L прозорче, отвор (на маза, таван), капандура; 2 мор;, люк (на кораб), 3. диал. капак на прозорец. lukratliv adj. доходен, изгоден. lukullisch adj. пищен, лукулосски (пир), Luküllusthrte / готе, -ид пищна торта на пластове. * Lulatsch т. -cs. -е фам. 1. льохман. дангалак; 2. рядко слабак, сух човек. lullen I. tr. приспивам с монотонно псене: ein Kind In den Schlaf - приспивам детс c песен; II. intr: h обл. 1. смуча; 2. лакомству-ам; 3. (за дете) напикавам се. Luller т. -s, - обл, 1. бибсрон(че) за залъгване; 2. сънчец. дрямка. Lumbago/, — 1. мед. лумбаго; 2. вет. лумбаго, черно кръвопикаенс (у конете). lumbal adj, бедрен, хълбочен.
55 Lungen/schwindsucht Lumberjack [л-мбърджек] m вид спортен костюм; яке (от кожа, плат) с плетен ластик на ръкавите и около -рата. Lumen п, -s... minal. лрен. светило (на науката), и ирон,; 2. физ, лумен (светлинна единица); З-онат, кухината на съсъд; 4. техн, вътрешен диаметър на тръба. Lumineszenz f, -en физ, хим. луминесцснция. luminös adj, c обилна светлина, светсщ. Lumme /, -n L з^оол^, кайра (Uria trolle); 2. = Lümmel. Lummci m. -s, -;/» -n диал. готе, филс; рибица. Lümmel т. -s, - разг, хъшлак, дангалак, недодялан човек; хългъзник, дръвник; нахалник. LümmclCI/ -сп фам, простащина, недодялано^, хъшлащина. lümi^i^I^l^afi adj, разг. груб, надодялан, хъшл-шки. Lümmelhaftigkeit f. -en фам. = Lümmelei. lümmeln refl, разг. заставам, сядам, обтягам сс хъш.лашки, неприлично; държа се невъзпитано, хлапашки. Lump/n, -en/-cs, -ел^-еЕразг. нсгодяй, мерзавец; мизерник, каналия (и като ругатня); мошеник (обаче и шеговито): du kleiner - du! ти малко дяволче!; die -en haben mir das Geld gestohlen нехранимайковците ми откраднаха парите; 2. зоол. морски заек (Вид океански охлюв, Aplysia drcllans); 3. фам пияница; остар. дриплю, парпаливец, босяк; скитник; 4 диал, бр-кониер. Lunpäzius т, -, , .ussr; Lumpazivagabundus т разг. скитник; дрипльо. lumpen I. intr. Иразг- жи-ея весело, гуляя; жився разгулно, безпътно: heute Nacht waren wir - тая нощ гуляхме; In letzier Zeit hat et viel eeluncI напоследък той много разгулно е живял; II. tr, фам третирам като негодник: sich nichi - lassen не се циганя, харча нашироко. Lumpen т. -s, - най-вече в pl. 1. парцал (и като материал за хартия), дрипа; ра^г. pl. дрипи (окъсани дрехи): разг,: et geht In - той ходи в дрипи; et tlss ihm die - vom Leibe той му съблече дрехите; e-n aus den - schüitcln здравата изруга-ам нкг.; 2. шег. войн, парцали pl, (зауниформа, дрехи): розе. m-с - парцалите ми. Lumpcn/geld п фам. нищожна, мизерна сума; -geslndel п декласирани елементи pl., разг. дрипльовци pl; каналии; -handel т 1.търговия с парцали; 2. фам. дреболия, нщ. нищожно; -hun!, -krrl фам. мизерник, неголям мерзавец; каналия; -kram«! дрипи р/.; -leben п фам. разгулен, безпътен живот inmpenmäßig adv. мизерно. Lumpeenpackn фам. = —grslndrl; -Proletariat« лумпенп^о.лет-риат; -Sammler т I. събирач на парцали; 2. разг. шег. последен трамвай, автобус и пр., с които се прибират закъснели гуляйджии и др.; -Schneider т техн, машина за рязане на парцали; -volk = фам. -geslndrl; -wirtschaft f пейор. разтурено, разнебитено еmепанст-е; безпорядък. безредие. бъркотия; -wolf т техн, дарак за парцали; -zucker т ксллс захар (= Lompenzucker). LumperCI /, -rn L фам. нищожно нещо, дреболия: sich wegen e-r ~ streiten караме се за нищожна дреболия; 2. мерз-вщина, мерзост, подлост; 3. фам. - Lnnprgwlrt/chaft: doti herrschte с-с große - там цареше голям хаос, безредие. безпорядък. Lumpfisch tn - Lump 2. lumpig, lum^chi adj, разг. 1. безчестен, долен, низък, подъл, мерзък, презрян: das Isi - von ihm това с мерзко от негова страна; 2. фам нищожен, дребен, жалък: um ein paar -е Pfennige fel1/cheg пазаря се за някакви паршиви пфениги; nicht rin -es Wörtchen нито дажс една нищожна думичка (не колa): 3. дрипав, окъсан, парцали-. Lumpigkeit /, -еп фам. 1. мерзост, низосг, безчестие; 2. дреболия, нищожност; 3. дрип-ост, парцали-ост; 4. цигания. Luna /, - луна, мсссц. innär(bsch) adj. лунен, lunätbsch adj, лунатичен. Lunch [лънч] т. ~/(c)s, -s/-c вие, плътна [топла] закуска; обяд. Lünette/ -n 1. архит. зас-одсно поле над врата, прозорец (= Bhgcgüc1d); 2. воен. люнст (укрепление); 3. техн. приспособление за стягане на дълги предмети на струг; 4. наочник; 5. вид чаша със столче. Lunge/ -п бял дроб: aus voller - schreien викам из все гърло; с-е gute - haben а. мога здравата да крещя; б. мога много да тичам;разг.: es auf det - haben охтича- съм; фам sich dic - aus dem Leibe, dem Halse reden, schreien раздирам си гърлото от викане; aus - tauchen вдишвам навътре» при пушене. Lungen . . , lungen .. белодробен. на белите дробове, гръден; Lungenkrebs. Lungcn/bläschcn п анат, алвеола; -blume f бот;. синя-бяла тинтява, еинее-ипа (Gentiana pnrumhnathc); -braten in готе, печено филс (= Lcgecgbгaieg); -egieügenge f мед. пневмония; -feil п анат. плевра; ~fellentzündungjw<ed. плеврит; т лоол. ^ntch'isch; -flügel т анат, крило на бял дроб; -Infarkt т мед. инфаркт на белия дроб, lungenkrank adj. гръдоболсн. Lung^i^i/^rankhcIi /мед. гръдна болест, ту¬ беркулоза; -kraut п бот. медунииа, мсча пита (PUlmonaiia); -lappenin анат. белодробен дял; -Schwindsucht f [белодробна] туберкулоза;
Lungen/spitzenkatarrh 56 -spitzenkatarrh m мед. аnецuеие, възпаление на белодробните върхове. Lungerer т. -s, - безделник, празноскитащ lungern intr; h безделнича, шляя се без работа Lunker in, -s, - метал. всмукнатина, лункер (е леярска работа) Lünsc/ -п клечка, чивия на ос (пред колелото), Lunief -n 1. ист. воен. фитил (за пушка, оръдие): dir - ans Pulverfass legen поставям фитила на бурето с барут (за експлозия), и прен,: разг. ~ riechen помирисвам опасност; 2. лов. лисича опашка; 3. текст. прежда за фитил. Lupef -п лупа.розг. ctw. scharf unter die - nehmen зорко, точно проверявам нщ. lupenrein adj, прен, чист, безукорен, безупречен. образцов. lupfen, lüpfen tr. приnевдитам (шапка. воал, завеса, капак на съд), Lupine / -п жълт боб (Lupinus). Luplnesef —вет, лупясоза (особено у овците). Luppe f, -п техн, крица, кюлче желязо; 2. подкваса, ссрище (= Lab); 3. диал. къдрица. Lupus т. . / (-sc) 1. вълк: прен, - In tabula тъкмо за -ълк- приказваме и вълкът пристига; 2. мед. кожна туберкулоза. Lurch т .-s, -с зоол. L pl, земноводни (клас; = Amphibien), 2. жаба. Lurchfisch т лаол. сладководна риба с хриле и бял дроб. Lurc/, -n l.npaucm. мсден духов инструмент от бронзовата сра; 2. мит, слфа. luschig adj. обл. разг: бегъл, повърхностен. на две на три (работа). Luser т. -s. - лов. ухо на елсн, дива коза. Lusti/ -е 1. (an ciw. D) удоволствие, наслада; радост: - an ciw. D finden намирам уде-олст,вuе r нщ.; es Ist e-e - zu leben! истинско удоволствие е да се живсе!; rt Ist m-r - той е моята радост; ctw. gereiche mit zur höchsirn - нщ. ми доставя най-голяма радост; - und Leid радости и неволи; mii - und Liebe с истинско удоволствие; 2. желание, охота: k-r - zu rtw. haben нямам желание за нщ.; ganz wic du - hasi напълно по т-оето желание; съсссм както обичаш; nach Herzens - колкото ти душа иска; da vergeht mir die - dazu отщява ми се, преминава ми охотата, желанието за това; вие. s-e - an ctw. büßen удеaлетсогявам желанието си за нщ.; 2. обикн p/. страстни), похот: s-n -en frönen роб съм на страстите си; удовлетворявам, служа на страстите си; bösc ^е страсти, nехети; fleischliche плътска наслада. наслади. Lusibarkcii /, -сп рядко забавление. веселие, забава (танцова и др.). LnstearkeIi/sicucr / икон. данък -ърху забавленията. Lusidirne / проститутка. lüsien intr. h imp. (rs lüstei mich nach...) остар. пощя-а ми сс. пожелавам ( = gelu/trn). Lüsterm. -s, -{.рядко полилей; 2.текст. алпака (тъкан); 3 гланц, глеч (на глинени, порцеланови изделия), lüstern adj, 1. похотлив, сладострастен (поглед, разказ); еротичен: -с Bilder. Späßc еротични картини, цинични шеги; 2. (nach, auf А etw. -) много жаден (за нщ.): nach Orangen ~ sein много ми сс искат портокали. lüstern imp, = lüsten. LüsicrnhcIi /. — похотливост. Lust/fahrif -rn разходка, излет c кола; -gang m 1. разходка; 2. алея; -garten m малък парк. градина за разходка; -gas п райски газ; -haus п 1. вила; п-вильон; кьошк; 2. публичен дом; -häuschen п беседка. lustig adj, 1. сессл (хора, компания): разг. hier gehCs zu - zu тук с голямо веселие; разг. Bruder Lustig веселяк; 2. забавен, комичен, смсшсн: е-е -е Geschichte забавен, смешен разказ; смешна история; rin -er Abend забава, весела -счср; театр. dir -е Person комичната фигура; клоунът; прен. разг. sich übet e-n, etw. - machen подигравам, надсмивам се над нкг., нщ.; разг. alles macht sich über ihn - той с за посмешище на -сички; разг. ирон. das kann ja - werden весела работа щс излезе от то-а.!; 3. предимно adv. чевръст(о), жив(о). бодро; скоро; nun - an dir Arbeit. ans Werk! хайде бодро, живо на работа! Lustigkeit/, — 1. вссслост, вссслие; 2. з-бавност, комично ст. LusiIenacher т шегаджия, театр. комик. Lüstling т, -s, -е сладострастник, еластолюбсп. lustlos adj. предимно търг, апатичен, вял, без настроение; adv. неохотно: dir Bötsc wat - борсата беше вяла; ~ /cIc1eg играя без настроение, неохотно; бсз желание. Lustlosigkeit/, -еп вялост, апатичност. Lustmord т сексуално убийство. lusirieren п: 1. проверявам. преглеждам; 2. църк. пречиствам; посвещавам. Lustrum п. -S . .га петилстис. Lu/i/schlhs/ п ист, летен замък. лятна резиденция; -seuche/ остар. мед. сифилис; -spiel п комедия. lustwandeln intr. s h untrnb. разхождам се c наслада. LuiCiium л, -s, —xuw. лутеций. Lutheraner m, -s. - църк; лютер-нец, евангелист. lutherisch1 adj, u luthcrsch Лютеров, лютерски: die ~c Bibelübersetzung Лютеровият превод на Библията. Lntherbsch2, 1ntheri/ch adj, лютеранс^, евангелистки: dir -е Kirche лютеранската църква. Lutherrock т църк, служебна риза на лютерански духовник.
57 Lyzeum Luthertum m. -s, — лютеранетво. с-ангслизъм. Lutschbeutel m биберон(че) за залъгсанс. lutschen tr, intr; h (cs, an ciw. D ~) разг. 1. смуча; 2. разтварям; 3. ^аз^. смуча (пия) поха-м си. Lutscher т, -s, ~ = Lutschbeutrl; бонбон на клечка, близалка. lüti adj, обл. малък. LutteC/пмин,; въздухопровод. -едепрORед. Lutter т. -s — пърцупа (ракия), Iuttern inr h варя пърпуп-. Luv [лу-] / —мор. на-стрсн- страна н- кораб: das Schiff hält ~ корабът нс дрсйфува, не се отклонява поради вятъра. luven [--сн] мор. обръщам носа на кораба към вятъра. luvg^^rlg [лу--] adj. мор. обръшащ сс постоянно с нос към вятъра (платноход). Luvseite [.лув--]/= Luv', luvwärts [лу--] adv. мор. към вятъра. Lux п. - физ. лукс (единица мярка за силата на светлината), Luxation/. -сп мед, изкълчване. Luxemburger т, -s, - люкссмбурге^ luxemburgisch adj. люксембургски. luxuricren intr. h l. особено силно развивам наследствени качества; избуясам; 2. разеочителст-у-ам. luxuriös adj. разкошен, пищен, луксозен (обстановка); разточителен. на широка нога (жи-от). Luxus т. ~—лукс, разкош; разточителство; das Isi rin -, den Ich mit nichi leisten kann то-а c лукс, който не мога да си позволя. Luxu/eue т луксозен експресен влак (за международни съобщения). Luzerne/, -п сел.-ст. люцерна. luzld adj. вие. 1. светъл; 2. ясен (обяснение. партитура); рязко очертан. Luziditk/. — яснота. Luzifer -s, — 1. дя-ол; 2. зорница. Lycra п. -S, — ликра. lymphatisch adj, лимфатичсн. Lymphef, -n 1. лимфа; 2.медг ваксина срсшу едра шарка. lynchen [лйнх-, лйнч-] tr. линчувам. Lynch jusiiz [лйнх-, лйнч-]/лин*уване. Lyra /. . .rrn муз, ист, 1. лира; 2. старинна цигулка. Lyrik /. — лирика. Lyriker, -s, - лирик, лирически поет. lyrisch adj. лирически; лиричен, lyzeäl adj. лицейски. LyzCum [-цеум] т. -s,. .zrcn 1. рядко лицей (за ученички); 2. виеше к-еолишко тееложkо- философско училище.
m. М п, ~ /разг, -s, —1рсзг. s I. см, тринадесетата буква от немската азбука; 2. звукът м. Mäander т. -s, ~ Х.иеогр. меандри/?/; лъкатушно течение на река; 2 архит. меандър (орнамент). mäandern inr п (за река) лъкатуша. Maar п, -S. -с геогр. [кръгло езеро в] кратеро- сидна вдлъбнатина, маари. pl, Maat т. -(r)s, -е мор. 1. флотски сержант. остар. подофицер; 2. другар-моряк. Maatje т. -п. -п морячс. MaaijcshcгIne т зоол. млад херинг. Machart f търг, фасон, изработка, направа. Mache fp^r. 1. изкуствснест•, фалш, преструвка; външна сфсктност: реклама (прен.): рази. das ist nut - това с само ефект, външност, реклама; bewusste - съзнателна заблуда, измама; 2. работа, изработване: rtw. in die - geben давам нсщо r работа; ciw. in drr - haben работя нщ.; прен. разг. r-n in der - haben, In die ~ nehmen а, оправям, шлифовам нкг., уча го на държание/б. обработвам (кандардисвам) нкг; в. ругая, изругавам, нахоквам нкг.; и. н-перд-ш-ам нкг.; поел. wie die ~, so die Sache к-къ-то майсторът. такава и работата; от такъв майстор такава работа 3. театр. техника. рутина (без съдържание): ein Siück mit geschickter - пиеса c изкусна, ловка техника. Machcelnhebi f физ. (единица) мах (за радио¬ активност). machen основно значение прася; L tr. L правя (предимно нщ. конкретно; = произвеждам, приготвям) (мебели, дрехи. обувки): рази. Butter, Klöße, Würste, Kaffcr, Trc - бия масло, правя кнедли, наденици, сварявам кафе, чай; рази, das Esscn - приготвям яденето; Fehler - правя грешки (и при писане. смятане);. ein Geräusch ~ шумя, правя шум (различно от Lärm - вдигам шум); sich D Locken - навивам, пра-я си къдри; Siaub - -дигам прах; c-n Strich, PUnkt - поставям тире. слагам точка; разг слагам край на нщ.; свършвам го; разг. mach c-n Strich darunter! сложи край на тая работа; srin Testament - пиша, правя си завещанието; рази, Versc - пра-я сеихо-е, стихет-ерсгву-aм; рази, Ich kann mir k-n Vers darauf. daraus - нс мога да разбера, да си обясня, да си представя това нщ.; Wbize ~ прася вицо-с; лов. der Hirsch hat wenig gemachi много малко са разклоненията на рогата на елсна; das ist wic dazu gemacht това каео че ли е направено тъкмо за еая цсл; 2. доставям, и прен. (удо-елсm-uе, радост); причинявам, създавам (неприятности, болки, грижи, надежди): das macht Dutsi това те кара да ожаднееш^-зл пали ка -ода; frische Lufi, dir AtbcIi macht Appetit чистият въздух, габееата отваря апетита; r-m bö/r/ Blut - ядосвам нкг.; r-m Aussichten ~ създавам нкм. надежда, изгледи; r-m Ehre, Schande ~ нося, правя нкм. чссе, донасям му позор; 3. прен. създавам, творя, правя: r-n tüchtigen Menschen aus e-m - създавам. прася от нкг. ценен човек; прен, Proselyten ~ създавам си последователи; рози. c-n Künstler - налагам художник, създавам му име, лансирам го; det Staatsmann machte Gcschichie държавникът твореше история, създаваше епохални дела; фам. mach doch k-e Geschlchien! я нс прави истории, щуротия!; поел, GclcecghciI macht Diebe случаят създава крадците; 4. в комбинация с prp. и subst, или ргоп. при различни нюанси в превода: разг. Ich mache mir nichts aus ihm не ми е симпатичен; sich D nichts aus riw. - нс държа на нщ.; нс сс интересувам от нщ.;разг. sich nichts aus Bohnen ~ нс обичам боб; разг. mache dir nlchls daraus! нс обръщай внимание на това!; нс се тревожи!; рази. ich weiß nicht, was Ich aus ihm - soll не зная какво да си мисля за нсго (как да го преценя. схвана); разг. dir Recken aus der Wäsche - изваждам. махвам пеенаеа от бсльото; sich D е-е Ehre aus ctw. -■ считам нщ. за чест; sich D cin Vergnügen aus ciw. - приятно ми с да пра-я нщ.; създавам си удоволствие от нщ.; c-n zum Dokior - давам докторска титла нкм; r-n zum Freunde ~ правя от нкг. свой приятел; e-n zum General ~ произвеждам нкг. гснсрал; грубо r-n zur Sau, Minna - пра-я икт бъзс и коприва; разг. eiw. zu Geld - продавам нщ., обръщам нщ. r пари. осребрявам нщ.; e-n Garten zur Wüste - превръщам градина в пустиня; etw. zunichic. zu/chagdcg - съсипвам нщ.; 5. върша,
59 machen извършвам, правя (= tun) (скок. реверанс, пре-ъртанс, излее, завой. опие, съобщение, откритие); струвам: рази: das isi nicht zu - ео-а нс може да се направи; da ist nbchis zu - тук нищо нс можс да сс направи; lass mich nut mal - остави мс само, -з ще го свърша; рап:, разг. gemacht! дадено!; съгласен!; в редица фразеологични съчетания и единства със subst, при различни нюанси в превода. често преводими с една дума: dcn Anfang mii eew. - започвам нщ.; e-n Angriff - пра-я нападение, нападам; AgsIalteg zu rtw. ~ прася приготовления за нщ.; готвя сс да пра-я нщ. (срв. и: Umstände ~); e-m Mädchen r-n Antrag - пра-я предложение (за женитба) на момиче; viel Aufsehens, Wesens, Werks - -дигам голяма дандания, шум за нщ.; големи хвалби пра-я за нщ.; фам, e-m Beine - накарвам нкг да бърза; е-с Bekanntschaft - запознавам сс с нкг.; с-е Bemerkung - забелязвам (казвам) нщ., обаждам сс, пра-я забележка (относно нщ.); е-с Beobachtung - наблюдавам, виждам нщ.; фам. e-m Dampf - давам нкм. пара, форца (подтиквам ио): рази, s-n Doktor - правя, полагам докторския си изпие; с-с Eingabe - подавам заявление; (mit rtw.) Ende - слагам край (на нщ.); schlechte, ngagecgchne Erfahrungen mii etw., r-m - имам лош опит c нщ.. нкг.; рази. опарвам се (прен.) с икг., нш.; разг. mit ciw. Emsi - осъществявам нщ.; рози. nichi viel Federlesens (mii eiw.) мнете-мното не се церемоня с нщ.; рази, Feuer - накпаждам, з-пал-ам огън; Frieden - сключвам мир; gegen e-n Frone - заемам фронт, опълчвам сс срсщу нкг.; фам e-eFufüerhg - правя малка почивка, пауза; фам r-m dcn Garaus ~ очиствам ике (убивам по); sich D allerlei Gedanken - блъскам си глав-еа с разни мисли; Gefangene-хващам пленници; kein Geheimnis aus ciw. - нс крия нщ.; разг. er hai Geld gemacht направя пара (спечели много пари); Geschäfte - търгувам; рази. ein Geschäft - хубава сдслка пра-я (с нщ.); фам Geschrei - р-з-ик-ам се; e-n Gewinn - псчсля (п пр.) на тете; sich D kein Gewissen aus ctw. - нс си пра-я скрупули за нщ.; sein Glück - преуспявам. сполучвам r живота; mit riw. sein Glück - имам успех с нщ.; den Hof - ухажвам; фам du machst dit wohl e-n jux mit mir хем, ти се шегуваш с мен; търг. Kassa ~ а. проверявам, отчитам касата; б. получавам болнични пари: разг. Kassc, dir Rechnung - плащам; фам Katzenwäsche - мия сс отгоре- отгорс, надвс-натри; e-m sein Kompliment - а. кланям сс; б. изказвам поздравления, похвали нкм. (за постижения, успех): Konversation ~ водя шаблонен р-зго-ор;разг. sich D über ctw. Kopfschmerzen - създавам си грижи. угрижен съм за нщ.; е-с Kur - прася, подлагам сс на лечение; рази. Licht - светвам; запалвам осветлениего (лампите, свещите); рази. Luft - струвам. пра-я място; s-m Herzen Luft - облскча-ам си сърцето; Meldung über ctw. - докладвам нкм. нщ..разг. Musik - музицирам; свиря, пея; e-m Mut - окуражавам нкг.; рази. е-е lange Nacht - nретулявам сдна нощ; sich D Notizen - вземам си бележки; Ordnung - въвеждам ред; рази. е-е gute Parilc - добре сс оженвам, прася добра женитба; eine Partie - а. правя излет; б. изигравам сдна игра (на карти, шах и пр.); die Ptobr auü/ Exemprl - проверявам нщ. на дело; фам. kurzen Prozess - късо режа, не се церемоня; разг:. die Rechnung ohne drn Wirt - пра-я сметката без кръчмаря; das Rennen - псчсля надбягването; фам. r-n Rückzieher - подвивам си опашката; разг. mach k-r [dummrl Sache не си създавай главоболия, мъчнотии!; не върши лудории; я ие прсчи на работата!; mii eiw. Schluss - слагам край на нщ.; фам. e-n Schnitt - удрям кьоравото, спечелвам много от нщ.; рази. sich D Sorgen - безпокоя се; фам. Späne - създавам мъчнотии, прася въртели; церемоня се (стеснявам се); Spaß - шегувам се; ein SplrKchcn) ~ изигравам сдна игра^-пг. [große] Sprunge - правя големи скокове, и прен.; Staat - гиздя се, контя сс, блсстя (еразкоша си); с- п Stieh -/арт. пра-я -зягк-;роиг. r-m e-n Strich durch die Rechnung - обърквам, осустя-ам нсчии пл-но-с; розг. wir wollen uns e-n guten Tag ~ ще си устроим приятен ден, шс се разпуснем; рази. reinen Tisch - уреждам нщ.; разчиствам смстки; рази, Ich will reinen Tisch ~ искам да съм наясно; e-n Treffet - печеля на лотария; търг, r-n Überschlag - проверявам бегло сметките, сметката си; Un/tägdc - церемоня се, срамувам сс; протакам, бавя, спъвам дадена работа; рази. rin Vermögen ~ спечелвам. правя състояние; разг r-n Vertrag - правя, сключвам договор; фам. Wind - разправям измислици; фанфагенсевусам, еамехсалеевувaм; фам. Winkelzüge - шик-лкавя, извъртам, хитрувам: фам. mach doch keine Witzc я нс приказвай глупости; я бъди сериозен; рази. [viele] Worte - много приказвам, многот-голст-у-ам; б.рази:. правя (съм): was machst du? какво правиш, как си?; was macht d-c Galle? как е жлъчката ти? фам. nach’s gui! бъди здрав!; остани с добро!; прощавай! (пожелание при сбоиувоне); was macht das Studium? как си, как сър-и учението?; фам. was mache die Kunst? как си?; какво вършиш?; фам. rr machi’s nicht mehr lange няма да го бъде (щеумре); 1, постъпвам (така и тако):рази. Ich weiß nicht, wir ich’s - soll нс зная как да постъпя, как да го направя; фам. nach’s mal halb so! нс праси еака, не
machen 60 преу-слич-сай!; нс прекалявай!; нс си давай зор!; фам, er macht’s nun einmal nicht anders така сс праси, постъпва той, а нс иначе; такъв си му с нравът; man kann es nicht allen recht - човск не можс да угоди на всички; drt Hund mache schön кучето служи, праси „служ“; 8. рази. устройвам, уреждам (тържество, сватба); нареждам, глася, правя (леглото, стаята); оправям, поправям (косата, къдрите си): рази. sich D dir Zähne - lassen правя .си зъбите; 9. театр. л<уз, рози изпълнявам, прася, и прен. (роля,. симфония, балет); den Don Karlos - играя, правя [ролята на] Дон Карлос; прен. е¬ с traurige Figur - играя жалка роля; den Dummen - а. оставам изиграният, излизам балама, б. праая сс на балама, на ударен ;разг Ich will nichi drn Handlanger - не искам да съм само помагач; dcn wilden Mann - преструвам, правя се на див, буен, луд; давам си -ид, пра-я сс на бунтар; рози. den Wirt - поемам ролята на домакин; 10. и без obj. (ефемистично) фам, rin großes, kleines Geschäft, rin Großes, Kleines ~ ходя по голяма, малка нужда; in dir Hose - напълвам гащите; dct Kranke macht alles unter sich болният прави всичко r леглото, под ссбе си; 11. в комбинация сGesicht, Miene добивам, правя такава и е-к-с- физиономия, фигура, -ид (в редица фрозеолоиични изрази): рази. ein saures Geslche - правя киссла физиономия; с-е traurige Figur - имам, добивам печален вид: рази. rin (vcrerieß1iche/. laggc/] Grslcht - добивам недоволен, сърдит вид; gute Mlrnr zum bösen Spiel - придавам си доволен -ид при причинена ми неправдата??, große Augen ~ ококорс-м сс (приучудване); разг. das Kind macht kleine Augen на детето се смаляват очите (спи му се. уморено е); Miene -, ctw. zu tun готвя се [тъкмо] да пра-я нщдразг. lange Ohtcn ~ наострям уши (до слушам); рози. с-п krummen Buckel - вземам раболепен сидраза c-n langen Hals ~ протягам любопитно враг; 12.разг. образувам, прася, възлизам: die Teile ~ das Ganze частите образуват цялото; 4x3 mache 12 четири по ери прави 12; 100 Pfennige - е-е Mark 100 пфенига правят една марка; dic Rechnung macht zehn Mark сметката възлиза на 10 марки; das mache k-n Unterschied няма разлика; das macht nichts това нс струва нищо; macht nichts! няма значение. нс важи; 13. причинява, причината с (дължи се на): das mache dein Leichtsinn еова се дължи на лекомислието ги; 14. с Inf, или подчинено изречение с dass накарвам. карам. правя да: der Kasus mache mich lachen гоя случай мс кара да се смея; e-n glauben ~ накарвам икг. да повярва; r-m, sich D zu tun, zu schaffen ~ създавам нкм., на себе си труд, грижи, главоболия; фам. mach, dass du üortkonmst! хайде, да те няма; фам. mach’. dass du fertig wirst! я побързай да свършиш работата; 15. и refl. с предикотивно adj. към дадено допълнение; mach es dit bequem разположи се добре; sich breli ~ пейор. разполагам се (нашироко); рози, Plätze, Stühle frei - освобождавам места, столове: eiw. geltend - проявявам, предявявам нщ ; srin Recht grltrnd ~ предявявам пра-оео си; c-n glücklich ~ ощастливя-ам нкг.; рази, nach’s gut бъди здрав!; остани с добро. със здраве; прощавай! (пожелание при сбогуване); e-n jung - подмладявам нкг.; рози Holz [klein] ~ режа, сска, цспя дърва; sich krank ~ преструвам сс на болещрязг. um es kutz zu - накратко казано; рази. r-n (um) r-n Kopf kürzet - отрязвам нкм. главата; рази. Geld locket - (из)намирам пари за нщ.; рази. c-n mundtot ~ накарвам нкг. да млъкне; затварям нкм. устата; фам. sich mausig - нахалнича, -рог-неств-м, -^>^1^}и^4а\ра^^^. sich tar - рядко сс явявам между хората, губя сс; разг. sich schön - кича, гиздя сс, докарвам се; e-n schlecht, madig - очерням, зле обрисувам икг.; рази eiw. schriftlich ~ пиша нщ. черно на бяло; e-n, ciw. unschädlich - обезвреждам нкг*., нщ.; рози. sich unsichtbar - изчезвам; Heide urbar - разоравам степ, целина; фам. r-m den Mund wä//eгig - пра-я нкм. скомина, правя да му сс поре-не нщ.; II. refl. Х-рази става, сър-я; тръгва, отива; преуспявам* es mache sich а. върви на добре, към подобрение; б. средна работа е, ядва се, работата става тере-делу'; dic Sache macht sich br//et, als ich gedacht габееаеа оеиса по-добре, отколкого мислех; dir Hritai wird sich - lassen женитбата ще стане; so machie es sich, dass ich ihn alle Tage sah така ставаше, че всеки ден го сиждах:разг. er wird sich schon - гой ще успес; es wird sich [schon] - las/rn -се ще можс да сс направи (някак си); das wird sich schwer - la//rg едва ли ще можс да сеанс; 2. рази. (за нщ.) хубаво. добре изглежда, отива:)- das mache sich? хубаво нщ., сй!; ihre Frisur macht sich [gui] прическата ü отива; 3. c предлози - sich an r-n - доближавам се към Икг.; обръщам сс към wer:; рази. sich an riw. - залавям с] за нщ.: sich auf dcn Wcg, auf dir Reise на пъГ: рози. sich auf dir Beine - отивам си: фам. sich ans dem Staube ~ офейк-ам! III. int h 1. u tr. рази. (In riw. ~) занимавам се c нщ., търг, търгувам; In Lee/twarcn, Wein - търгувам c кожарски изделия, c вино; drn Maurer - карам зидарлък; разг. in Paeгloei/mn/ ~ продавам патриотизъм; in Politik - политик-ист-у-ам; in Kommunismus ~ докарвам се като комунист. -зем-м . поз-еа на комунист; er macht in Großzügigkeit прави сс на щсдър; et macht auf tugendhaft прави сс на дебго-деmелен; 2, рази.
61 Mademoiselle na, mach schon! хайдс, побързай!; mach! mach! хайдс, бързай!; 3. предимно в детския говор пра-я, издавам такъв звук: rt machte Ьг'гт! гой направи брр!; der Hund mache wau, wau! кучето прави бау, бау; 4. тръгвам, заминавам, качвам се: nach Dresden - заминавам за Дрезден; die Katzc mache auf drn Baum котката се покатере¬ на дървото. Machenschaft f. -сп предимно в pl. машинации, скрити, задкулисни маневри pl; интрига, сплстни/р/; козни^’.- unredliche, unlautere-еп непочтени, нечисти машинации. Macher т. -s, - 1. който прави, произвежда нщ., производител; обикн, като крайна съставка на сотр.: Uhrmacher, Schuhmacher; 2. (задкулисен) причинител, ръководител, (скрита) движеща сила. MachrrCi /. -rn 1. лоша, неекопоена работа (= Machwarc); 2. презр. нескончаемо, нееkопееио работене. Macherlohn т заплатата за изработка (особено на шивачка): Machinatiön [махи-] f. -сп = Machenschaft. Machorka т, -s. — махорка, лош тютюн. Macht /, -е основно значение сила; 1. сила (и мит.). мош; могъщество: dir - det Gewohnheit силата на навика; mii aller - с -се сила; ~ gehe vor Recht прасоео е на силния; dir - .der Finsternis силата на мрака; dunkle ~е тъмни сили; X власт: die - ergreifen, übernehmen -земам властта: an die - kommen идвам на власт; s-r ganze - aufbirien упогрсбя-ам цялата си -ласг; et hat - übet sie има -ласт над нея; rs stehi In s-t - това с - неговата власт, зависи от нсго; sich an drt - befinden на -ласт съм; an drr - blciben оставам на -ласт; sich In drr - behaupten оставам на -ласт; затвърдявам си -ластеа; 3. държава, сила: dic verbündeten съюзените държави, сили; das Konzert drt ^е великите сили; с-с - znt Scc морска държава. сила; 4. въоръжени сили pl-, войска: drr Feind fiel mit bewaffneter ~ in das Land ein неприятелят нахлу c въоръжена сила r стра¬ ната; dic - zu Land und zur Sre сухопътни и морски въоръжени сили; 5. библ, було, воал. Machtbefugnis f правомощие, [право да се упр-жня-а] -ласт; -bereich т сфера, обсег на власт; -ergrCifung/ сзсманс на властта; -habcr т -л-деесл, повелител, властелин. суверен; който държи властта. m^^^^b^rlsch adj, властнически. mächtig adj;. 1. могъщ, мощен, силен (владетел): rin -es Reich могъщо, велико пaретсе; X с-г Sache G - srin, владея нщ.: r-r Sprache - sein владея даден сзик; s-r Gefühle nichi - sein нс владея чувствата си; s-t selbst nicht - sein нс се владея; X грамаден, огромен (дъб); мощен (глас); 3. разг. [r-n] -еп Hunger haben ужасно съм гладен; фам, du hast abct -еп Dusel ги имаш страхотен късмет; 4. мин. дебел (слой), широк (рудна жила). 5. adj. рози, силно, извънредно много; rr konnte - schrrirn той можеше да крещи силно; ~ groß. viel извънредно голям, извънредно, много, ich habe mich - gefreut извънредно много сс зарадвах. Mächtigkeit f. — мощност; мин, дебелина, ширина (на пласт, жила). Machtkampf т борба за -ласт. machtlos adj, безсилен, безвластен: r-m, etw. gegenüber - sein безсилен съм срещу някого, пред нщ. Machtlosigkeit /. — безсилие. Machi/ni/serauch т злоупотреба с властта; -probe f изпробване, премсрване на силите; -spruch т безусловна, безапелационна запо-сд: e-n - iun казвам (като власт, лице) последната си дума, власеническага, авторитетната, безапелационната си дума. machtvoll adj, могъщ; мощен (личност). Machi/vh11khnnenheii f пълие-ласеие, абсолютна, неограничена -ласт; су-еренитст; -wechsel т полит. смяна на -ластеа; -woti 5 1. властническа, безапелационна дума: cin = sprechen казвам решителната. решаващата дума; отсичам (с една думо); X енергично, силно, мощно слово. Machwerk п лоша, нееkеnеена работа, (особено) лошо литературно произведение, скалъпена работа. Macke f. -п грешка; лудост du hast с-е - ти си се побъркал, смахнал си сс. Madagasse in, -n, - мадатаекареп. madagassisch adj, мадатаеkареkи. Madam f. -en L остар. диал. госпожо. мадам! (обръщение); 2. акушерка. Madame [мад£м] /, pl, nc/dane/ [мед-м] [милостива] госпожо! (обръщение). Mädchen п. -s, -1. момиче; момиченце; девойка: рази, rin spätes - стара мома; 2. прислужница, слугиня; 3. любима, приятелка. mädchenhaft adj, 1. момински, девически. като момиче; 2. свенлив; глупавичък (като младо момиче), момичешки. Mädchenhaftigkeit /1. дс-ичсстсо; 2. с-сили-ост. Mädchcn/handel т търговия с бели робини; -hengst, вулг. -jäger ое женкар; -пате in 1 име на момиче; X моминско имс (по баща); -sommcr т 1. късно лято; X лстни паяжини р/. Made/. -п ларва, личинка; нар. червей (вядене). madc in.. [мейд ин] произведено в... (надпис върху стоки). Mädel п. -s, -,разг. -ъразг. девойче, момиченце (= Mädchen). MadcmolsCllc! [мадмоаздл] госпожице! (обръщение).
Madenfresser 62 Madcn/ürcsscr m зоол. личинкосд (Croiophaga ani); -wurm in зоол- детска глиста, острие (Ascaris. Oxyuris). Mädesüß n бот, оевраеничс (U1naria). madig adj. 1. пълен c ларви, червеи. черсис (плод); рсзг; e-n ~ machen очерням нкг., с-п ciw. - machen прася нкм. нщ. да му сс отщс; 2. диал. мързелив. Madjär(e) т. -сп, -еп маджарин, унгарец, nadja risch adj. маджарски Madonna f., .nnrn жив. мадона, madonnenhaft ajj- като мадона. Madonnenschclicl in гладка прическа на път (на жена). Madras т. - , — текст, гардиненoпедoбнaт■ькаи — м-драс (за пердета) Madrigal п, -s. -е лит. муз, мадригал. Maffia f. -. — Mafia/мафия. Mafioso т. -, -, или -s, -si или Mafiote in, -n. -n мафиое, член на мафията Magazin п, -s, -с 1. склад, магазия; 2. магазин, дюкян; 3. воен. магазин на пушка, револвер; 4. илюстровано списание. Magazingewehr п воен. магазинна пушка. magazinieren t складирам. Magd/. -е 1. ратайкиня, слугиня, прислужница; 2. поет, остар. девойка, мома; църк. дева: dic tcine - пречистата дева; 3. бот. dic alte - -ид ветрогон (Etihphhtnn phlystachignn); die braune - бяла метла (или: керино око) (Adonis aneunnall/); 4. поет, служителка; 5. dic faulc - бот, с-ил-рк- (Lychnus flos cuculi). Magdae/nicn [магдалениЙ] n, -s, — праист, магдалеиски (последен) период (на сторо- каменната ера). Mägdcbaun т казашка хвойна. клек, смрика (junipcrus sabina). MägdebcIn п остср. жилесто месо по кълката (предназначено за прислугата), MägdCblume/; -kraut и бот. лайка. лайкучка. подрумниче (Matricaria). nägdlich, nägdlbch adj. 1. остар. поет, мо¬ мински, девически; 2. р-тайски. Magdtum л. -s, — l.noem. девство, дсвст-с-носе; 2. слугинско. Mage т. -п, -п остар. сродник, роднина. Magen т. -s, - стомах често и корем: der - iui mit wch боли ме стомахът; ich habe nichts Im - стомахът ми с празен; рози;; das lirgi wir Blcb Im - гсжи ми като олово r, на стомаха; това нс мога да смеля (прен,); Ich habe [cs] nie dcn - zu tun страдам от стомах; drr liegt nit in - като го -идя, повдига ми сс (не мога да го понасям); das kehri nir drn - um това ме кара да повръщам; sich dcn - voll schlagen натъпквам си стомаха; rs kommt alles in r-n - -сс иа едно място оги-а (яденето); dic Nachricht schlug ihm auf drn - новината му разстрои стомаха, развали му настроението; und das auf nüchternen - ! на всичко отгоре и еоса ощс^ос,?: r-m hungrigen - ise nicht gui predigen глади- мсчка хоро нс играс. Magcn/beschwerdc/мед болки pl. r стомаха; -bltier т горчивка (ракия); -brennen л киселини r стомаха (= Sodbrennen); - drücken zi мед. болка под лъжичката; -egteündung f мед. гасерет;-eeschwürлwed. стомашна язва; -kaiatth auch; -kaiarr т мед каеарален гастрит; -knurtrn п куркане на червата; прен: глад, -mund, -schlund in анат, вход - стомаха (откъм хранопровода); -rühr / мед. дизентерия; -safi т стомашен сок; -spiegel т гаеmроекеп; -Spülung/промивка на стомаха; -sucht / ненормално отслабване; -versibn- mung/лед. стомашно разстройство. MagCcn^chafi / остар, 1. годиuиееве; 2. роднините р/. Magen/tropfen in мед. капки за стомах, стомашен еликсир; -wind т пръдня mager adj. 1. сух. слаб; посгал (чо-ек, живеmие, месо); мършав (обикн. за животни): - werden отслабвам, изпееталявам: ^о^^. Ich konnr dir ans Magrte щс ударя на болното ти място, 2. постен, и прен. (ядене, супа): тънък (вино); прен. оскъден, малък, беден (доход, резултат): -е Küchr постна кухия, оскъдно ядене. прехрана; с-с ~е Ernte слаба. бедна реколта; -es Etz бедна руда (с малко метал); ~с Milch обезмаслено мляко; поел, cm -сг Vergleich Isi bc//ct als ein fetter Pгhec// по-добре незадоволителна спогодба, отколкото скъп процес; библ, die sieben feiern und dir sirbcn, -cn Jahre седемте плодородни и седемте иеплодегодии години: 3. -сг Boden слаба, неnледередна почва. Magerkeit / — 1. посе-лосе; мърша-осе; 2.поеmноее; 3. оеkъдност, бедност. Mager/kohle/лши. посени, мършави -ъглища, полуантрациг; -milch / обезмаслено мляко. magern int h s отслабвам, слабся. Magervich п слаб, пусгал добитък. Magie / — магия. Magier [-иер] т. -s, -, L и Magiker т, -s, - магьосник, вълшебник; 2 стагепереиГски жрсц, маг; гадател; библ. влъхва, мъдрец: библ. dic heiligen drei - тримата -лъх-и от изток. magisch adj. магически, вълшебен: рози:. -es Auge магическо око;рози. -е Beleuchtung бенгалски о^н. Magister т. -s, - 1. магистър (като научно степен); 2. австр, магистър (в аптека); 3. ист:. -исш с-но-ник r стария Рим; гиела иа учител, чиновник r папския двор и r каеолишки манастири.
63 Mai/blume Magissräle/ -n магистрала (улица. шосе), Magiistäajc, -s. -el. общинска упра-а; 2. община (учреждение). Magma т. -s, -s 1. пеол, магма; 2. остар. мсхлсм. Magnat т. -сп, -еп магнат (особено в Унгария, Полша). Magnesium п, -s, — магнезий. MagnCt т, -сп, -еп (рядко -s. -с) магнит, и прен. MagneCbancUgeräi п магнетофон; -Speicher т коми. памет с магнити- лснга. Magneteisenstein т минер. магнетит MagnCtfcId л физ, магнитно поле. magnCtisch adj. физ. магнитен (поле, бури. стрелка, потенциал), прен, магнетичен (привлекателно сила., личност). Magnetiseur [-öp] т. -s, -с магнсmизатер. magnetisieren tr, (на)магнетизирам. Magnetismus т. -. — физ. магнетизъм. Magnetophon л; Maenetihneerät и магнетофон. Maenüe/pCatte f магнитен диск; -Speicher т дискова (магнитно) памет Magnätton/band п физ. магнетофонна лснта; -gerät и физ. магнетофон. naenIÜIk [маньифйк] adj, остар, прекрасен, великолепен. Magnifizenz/, -сп титла на ректор. Magnolie [-ис] / -еп [-исн] бот. магнолия (Magnolia). Magöt т. -s, -s магое (маймуна) (SInIa Inuus). Magyar(r) [мадяр(е)] т. -сп, -сп маджарин. унгарец. Mahagoni л, -s /(s) махагон. M!harädscha т. -s, -s мах-р-дж-. Mähbinder т сел. стоп. жътсарка- енеnе-ръз-ачkа. Mahd / -еп сел-стоп, L сенокос, коситба; 2. откос. Mähder т. -s, - = Mäher. Mähdrescher т сел.-cm. комбайн. nähen tr. кося; жъна. Mäher т. -s. = косач; жътвар; косачка, жъев-рк- (машини). Mahl л. -s, -с -er 1. яденс (обяд, вечеря); 2. пир. пиршество. MahlErie'т мор. договор за постройка на кораб. mahlen (part. perf, genahlen) L tr. refl, меля (брашно, руда, селитра, кафс): genahirnrt Kaffcr мляно кафе; поел: grobe Steine - nicht fein два остри камъка нс мелят брашно; wrr zurrst kommt, mahle enrг/t който надпревари. той щс натовари; П. intr- dir Antorädrr - In Sandc колелата и- автомобила боксу-ат Mahl/gang т техн. гарнитура от дса камъка за мелнична инсталация; -gast т мливар! -gcld п такса за мслснс (на жито). mählich adj, остар, поет.- = allmählich. Mahl|ahrc pl. остар, времето, когаго се управлява ое опекун селски имот на малолетен. Mahl/metzc/1. усм; 2.= -gcid; -schätz т остар. сватбен. годсжсн пръстен. подарък; -staie, ~/täite f място на събрания и съдебни заседания (у сторите германци); -sicln /л воденичен, мелничен камък: -zahn т зоол. кътник (у тревопасни животни); -zeii f 1. ядене (закуска, обяд, вечеря): е-с - einnchmen обядвам, вечерям; gescgncic - wUgschrn,р>азт. ~! желая добър апееие; добър апееие!; наздраве; да Ви с сладко! 2. рози. Mahlzeit! добър ден!; сбогом (като поздрав преди и след обяд); ирон. prosOl ~! пий сдна студена вода! (за утеха); сго ги бсля!; сто че загазихмс! Mähmaschine f сел.-ст. косачка (машина). Mahnbrief т търп. предупредително писмо (за неизправност), Mähne/, -п грива (и шег:. за развята коса). mahnen tr, L (r-n, an ciw. A -) 1. предупреж¬ давам, напомням, обикн. търп,: r-n Schuldner ~ напомням, предупреждавам длъжник (до си плоти дълго); 2. припомням, напомням: das mahni mich an e-r alte Geschichte ео-а ми напомня [за] една стара история; 3. подканям, карам, съветвам; назида-ам: e-n zu riw. ~ карам икг да направи нщ.; alle - mich, das zu iun всички мс подтикват да сторя еоса; das mahne mich zur Vorsicht еоса ме кара да бъда предпазлив; drr Magen mahni mich an dir Mittagsruhe стомахът мс подсеща за обедната почивка; II. intr; h лов. (за сърна) издавам любовен зов; зова (сърнето). Mahner т, -s. - предупрсдигсл; н-зид-гел; det - in det Brusi съвестта. mähnig adj. гривест. Mahnmal n предупредителен паметник (напомнящ за ужаси, които не бива да се пеRтаряг). Mahnung/, -en 1, главно търг, предупреждение, напомняне, подканване (за плащане); 2. назиданис. Mahonie/ -п махония (за украса). Mahr т, -s, -е 1. мит. дух, -ид таласъм; 2. мора (мъчителен сън). Mähre/. -n 1. кранта; диал, кобила, кон; 2. презр. развратна жена. mähren = mären. mährisch adj. мора-ски. Mahrehpü m мед. сплъсеяс-нс на косата (болест, = Webchsclzocf). Mab т. -s. -с (поет. -rn) 1. май: der Erste - първи май; 2. прен. пролет, младост: drr - dcs Lebens пролетта иа жи-ога, младостта. Mab/aufmarsch т полит. първомайска манифестация; -bäum т = Maienbaum; -blunc / бот. = -glöckchcn.
Maid 64 Maid/, -en 1. поет. момиче, девойка; 2. ученичка - Maldrn/chn1c. Maiden [мсйдн] п. -s, -s спорт. кен-неRаk. MaIdeg/chu1c / остор. девическо селско стопанско училище. Mabdlstcl / бот, kеетрсп. паламида (Sonchus oletacrus). Maie/. -n. Maienm. -s, -; m. -n, -n I. поет. = Mal; 2. = Ma^en^aum; 3. украса от зеленина и цвсея, 4. майско празненство; 5-лесов. майски ле^р-се. naben I. intr. (за кобила) разгонва сс; II. tr, 1. швейц. r-n Baum - обелвам или нарязвам млади кори на дърво през пролетта, 2. остар. разведрям, превръщам в пролее Mabcnbaum т окичено дърво за народно майско тържество. Maifcicr / първомайски празник; майски празник:. Mal/'eld п 1. основа на дига; 2. ист. Народно събрание у франките 3. иеогр. с-ти (вж. Wait/nland); -glöckchcn п момина сълза (Convallaria majaHs); -käfer т 1. майски бръмбар (Mrioihnta пeihihnta); 2. шеп. военен ое някогашен пруски гвардейски полк. mabkäfcrn intr, hрозг. обмислям тост при банкет; нс се решавам да го-оря. Maikraui п бот. миризлива лазаркиня (Aspcrnia odoraia). Mailänder т, -s, - милансц (жител на Милано). mailändisch adj. милански. Mailbox, Mail-Box [мейл..] /, -cs, комп. пощенска кутия (за електронна поща). mailich adj. майски. Mailing [мсй..] п. -s. -s изпращане на рекламни пратки по пещага. Maillot [майб] п. -s, -s текст. трико. Mabnonai т поет. = Mab. Mainstream [меГнеерuГм] т, -s, —обикновена, нормална (стока), еснесне течение, направление (напр. в изкуството). Maisrn. -es-бот. царевица (Zca mays).Maische / -n, Maisch m, -rs, -cl. каша, смачкано грозде (за вино); шир-; 2. накиснат малц (за получаване но спирт); 3. техн. смес ог джибри, картофи, жито и малц (за получаване на спирт); 4. само Maische/, — приготвяне на Maische 1—3. maischen tr. мачкам. бъркам (грозде), разбърквам смес ог малц и картофи; накисвам сух малц. Mais/kolbcn т царевичен кочан; -^г^е^Ь^(Ь))1егс^е^7,- ст, роначка на царевица. Mabtrank т майско вино (ароматизирано). MaiirCssc [мсе-Jj/ -n = Mäitcssc. Maifiricbfn бот. майски легорасг на иглолистно дърво; -wurm т лоал: майски червей (Меюс violaccus). MaaCta f -еп величество (титла); прен. -сличис, величавост: s-c - der König негово величество кралят, [Eure] -! вашс величество! majestätisch adj. величав, величествен. Majcsiälsverbrcchcn/i юр, престъпление проеи- керенaтa. Majolika/ .. ken техн. фаянс. Matoniäs/ -п майонеза Major т. -s, -е воен. майор. Majoran т. -s, -е бот, майоран, градински риган (Majorana hhгern/is). Majorat n.-s.-eucm- майорат (като институция и като владение. имение). Majordomus т. - - - . ист. м-йордом. majorCnn adj. пълнолетен. Majorcnniläi / — пълнолетие. majorisieren tr: налагам с мнозинство. Maaortltte/ -еп мнозинство. Majhrliäi/wahi / полит. мажоритарна изби¬ рателна система. MajUskel/ -п гласна бук-- makaber adj. зловещ, мъртвешки; погребален. Makadäm т. -s, — стр. макадам (-ид улична настилка). makadamisieren tr: настилам с м-к-д-м. Makak т. -s, -сп. -с зоол. макак (моймуно, М-саса). Makedonier т, -s, - = Mazedonier. Makel т. -s 1. петно, и прен.: an iht ist kein - тя c безупречна; e-m c-n - anhängen очерням, оклс-етя-ам икг.: 2. недостатък: mit r-m - behaftet sein имам някакъв недостатък. MäkelCi/ -cn kритикагст-е, придирчисосе. makelfrcb adj. без недостатъци, безупречен, пakclhaüi adj, c недостатъци, недъзи. mäk(e)1Ig adj. 1. придирчис, капризен на ядене; 2. дребнаво критикуващ. постоянно, вечно недоволен, мърморещ. makellos ш//’ безупречен, безукорен. mäkeln (и mäkeln) intr: h I. търг, посреднича (особено при борсови сделки), 2 = mäkeln I; 3. опстняс-м; 4. разг. трампя. mäkeln intr. h 1. (an ciw. D. an r-m -) залавям сс, заяждам сс, розг. мрънкам за дреболии: an allem - на всичко намирам недостатък. за всичко сс залавям; 2. к-признича. придирчив съм (на ядене) Maker т. -s. - мор. боси чук (с дълга дръжка). М-ке-up [мсйкап] п. -s, -s грим, м-ки-ж. Maki т, -s, -s зоол. pl. м-км (полумеймуни. сем. Lenutidar). . . Makkaroni pl. макарони. Makler (и Mäkler) т. -s. - търг, посредник, брокер. Mäkler т. -s. - вечен недоволник. придирчи- мърморко, маханаджия. Mako т. -s, - текст. махо (памук). MakrClc / -п, -п зоол, скумрия (Schmecг scombrus).
65 Malice Makrobefehl m комп. маkгеkеманда. Makrokosmos tn, ~, — макрокосмос, -селена. Makrone f -n готе, орсховка (бисквит). makroskopisch adj. маkрескепичен. nakulaiicrcn tr- поставям макулатура за подложка на гапсеи. Makulatur f -сп печ, макулатура, изцапан или погрешно напечатай лист, кола; негодна, стара, непотребна хартия; рози, лоша, нескепеена книга: разг.: dieses Buch Ist guir - тая книга е добра за амбалаж; ~ rrdcn говоря. бръе-я глупости; rt hat - grmachi лошо с отпечатал (репродукциите. гравюрите). MakuIaiUrboecn т печ. по-рсдена, изцапана при печатането кола. makulieren tr, стопявам на хартия (стари, непотребни книги, вестници). Mal п, -(c)s, -с 1. знак; белсг: rin - auf drt Siitn белсг на челото; 2. граничен знак (м спорт.) (камък, линия): спорт, ans - laufen достигам линията; 3. в комбинация с пит.. показателни местоимения и някои adj, (често писано съединено с предшествуващотс дума) пъг, p/. пъти (за врсмс): manches - някой път; dieses ~. diesmal тоя път: zum ersicn ~с за пръ- пъг; zum wicvielien -е? за кой път? (обаче само: wievielmal? колко пъти?); nächstes - следния пъг; etliche, einige, mchretc -е няколко, доста пъти; zu wicdrrholirn ~еп многократно; kein einziges - ниго веднъж; rin - übrt das and (с)гс всски втори пъг; непрекъснато; rin paar ~е (cin paarmal) няколко пъти; mit е-п -е изведнъж, вед-нага; manch liebes ~ някой и друг път; чесеичк^о. mal adv. 1. по: zwei mal zwei Isi vier д-е по две е четири; 2,рази. - einmal: wenn das mal gutgcht -ко еоса успее; 3. рази, я. де, си (често непреводимо): komm mal hrr! я ела насам!; hören Sie mal! я чуйте!; das bin Ich nun - такъв съм си аз; wic dir Dinge nun mal liegen както стоят работите; 4. рази. дори, даже и: nicht - das hat et vrгgr//eg той дори и това нс е забравял; 5. в комбинации: ршзг- noch - so два пъти поСвечч): rs ist noch einmal /nochmal/ so gtoß то с два пъти по-голямо; zehnmal so viel десет пъти посече;разгг. naL., mal... сднъж..., еднъж...; ту.. ., еу ...: - sagt rt dies - das гой казва ту тъй, ту инак. .. naa.. кратно, пъти: zweimal. Malachit /». -s, —минер. малахие. Malaga in. -s, — -ино малага. Malaie т. -п, -п малаец, naläisch adj. малайски. Malaise [-лзз] /. -n. Maläsc и, -s. -еп швейц., австр, гадене. прилошаваие; слабост. Malaria f, - - - Icn малария: rr wird von (drr) - eeschüiirle тресс го маларийна треска. Malbaum т Етрънично дър-о; 2. дър-о, о което се чешат дивите с-инс. naledCien tr. остар. тет. кълна. проклинам. Maledibtftöö f -еп остар. кълнсие. проклинанс; проклятие. клетва; ругатня. Malefikant т. -сп. -еп; остар, MalC'Ikus т, -., .zb L злосторник; 2. престъпник; 3. само Malcfikus (с астрологията) планета, вещаеща нещастие. Malefiz п. -cs, -с остар, злодеяние, престъпление. Malefizkerl т раза, проклетник. дявол такъв. malen I. tr, refl. 1. боядисвам (стая, под, маса): оста1>- drn Lcbb ~ татуирам си тялото; sich D dir Lippen, dic Wangen - боядисвам, чер-я си устните, слагам грим; белосв-м сс; 2. и intr: h жив, жи-описвам, рисувам, нарисувам, изрисувам (портрет, пейзаж, цветя, натюрморт): r-n In Leeen/große - рисувам нкг. r есеесе-сн ръст; in Öl, Pastell, Wasserfarben - рисувам c маслени бои. с пастел. с водни бои; auf Glas - рисувам на стъкло; nach einet Schablone, nach с-п Muster, nach drt Natur - рисувам по шаб-лон. по образец. ое натура; Buch/iabrg — а, рисувам си буквите (пиша красиво): б. пиша бавно, непохватно; wir gcnali като кареина; sic ist zun Malen schon просто да я нарисуваш!; фам.: ich wetde Ihn was - да има да взема от мсн!; du musst dir c-n - lassen много има да чакаш (да си намериш мъж); пося, man soll drn Trufrl nicht an die Wand - нс говори за злото. за да не дойде; 3. обагрям; оцвстя-ам: der Herbst malt die Wälder bunt есента обагря горите c шарени краски; gcnalic Kupfer ц-егни гравюри; 4. refl. изобразявам се, изписвам сс, отразявам сс: auf /eIgeп Antlitz, auf seinen Gesicht mallr sich Egisrizcn на лицето му се изписа ужас; die Wolken - sich in Wasser облаците се отразяват във Rедаmа. Maler т. -s, - 1. художник, живописец; прен, изобразител; 2. бояджия. Malerei f -сп живопис. malerisch adj, живописен. malern 1. (и-розг. боядисвам. б-данос-ам; 2. intr. работя като бояджия. Maler/plnsci т 1. четка на художник; 2. бояджийска четка; -scheibc f остар. жив. палитра. Malge^i п прибор на живописец. Malheur [малор] п -s, -с (дребна) неприятност: das Isi ihm rin kleines - това с за нсго малка неприятност; cs ist bloß cin - und kein Unglück това с само неприятност. а нс нещастие. Malice [-лйсс] f -n 1. злобица. проклегийка; злорадство, лош номер, пакостна дяволия, пакост; 2. злобна, хаплива забележка. 5 Немско-български речник, т. 2
.. malig 66 .. nalbgadj. (ecomp. c чиста).. кратен: dreimalig. Malino n. -. - вид нетъкан текстил. maliziös adj. злобен; язвителен (забележка). Malkasicn т кутия за бои. Mall л, -s, -е мор, шаблон. модел за корабни части. nallen intr- мор. 1. работя по модсл; 2. измервам. Malm т, -(c)s,—1,иеол. малм; 2. бял или си-обял в-ро-ик. nalncn tr, сд^бия-м. nalnchnen* tr. мат, умножавам. Mal/säule f 1. граничен сеълб, камък; 2. възпоменателна колона; -schule f художествено училище. рисувално училище; -"Siaffclcb т статив на художник; молбере; -sicin т 1. граничен камък; 2. надгробен камък; -strön т геогр. вид морско течение (при Норвегия). Malter т. п. -s. - I. стара мярка за вместимост (115-160 кг); 2. усм; 3. разрушена скала; 4. разеег дър-а; 5. диал- хоросан. разе-ор. MaliCscr т, -s. - 1. малгисц; 2. ист, рицар ог йоханиеския ордси; 3. малтийско кучснцс. naltCsbsch adj. малтийски. Malihusianisnus/n. -, — малтуси-низъм. Malih/c f 1. малтоза (скорбялна захар); 2. малцова захар. malträtieren tr. малтретирам. Maltwhbsky [моълге.. ] т малцово уиски. Malvasier [--а] т. -s, — -ид юж'но вино. Malve [-се] /. -п бот, слез (Malva, от сем. Malvaceae). Malz п. -rs, -с техн. малц. Malzbier н малцова бира. Malzeichen п 1. мат. по. знак за умножение; 2. възпоменателна плоча. nalzen, mälzen tr, приготовлявам малц. Malzkaffer т малцкафе. Мат- разг. и детски говор Mana f -s майка. Mamachen п. -s, — галено майче, мамичка. ManelUck, ManclUk т, -сп, -еп обикн. pl- 1. мамслюк (в Египет): 2. телохранител. Manbilärie [-ие] f, -п бот- -ид кактус. Mammakarzinom п мед. рак на гърдата. Manmäiba pl. зоол- - бозайници (клас. вж. Säugetiere). Manne f, -п остар. женска гърда. Mamme/ -п = Mcnmc. Mannon т, -s, — мамон (богатство. земни блага). Mannut л. -s, -c/-s (австр. само така) зоол. мамут (Eirphas prlnlgrnius). Mamnut/baun п. -s, -s бот. секвоя (Sequoia semceгvIrcns. Srquoia wriibngtonba); -film m CRръхдъпът филм; -konzcrn m икон. коицсрн- титанг. mampfen intr. h рази. мляскам. MamsCIl f, -cn 1. рози, остар, госпожица; 2. домакинка, икономка. man I. pron. indef само sing; и то само кото подлог (G eines, D einen, А ebnen) човек (безлично); превежда се често заедно с глагола чрез възвратен глагол в единствено число. или в мн, число без „се“ с подлог „хората" (безлично) или без подлог: nan sagt казват; man klopft чука сс; man muss rs tun трябва да сс и-пра-и; wenn man ihn hört, sollte man glauben ако човек го чус, би повярвал...; wenn c-n nicht wohl Isi. bicibt man bcssct zu Hause ако някому нс е добре, по-добре да си стои -къщи; man nehme... сзсмоге...; man läutc zweimal! позвънете два пъти; да се звъни два пъти!; nan wende sich an drn Pfärinct обърнете се към портиера; II. adv. рази. само; я, хайде! често непреводимо: er soll’s man versuchen иска само опита; na, denn nan los! хайде де! Mänädc f -пмит, мснада. -акханка. Manaerпcni [маииджмъит] п, -s, -s управление, ръководство на предприятие; мениджмънт; наука за управлението. managen [ müh иджси] р^г. tr. 1.(eiw. ~) уреждам. устройвам; 2. (е-п ~) уреждам (нкм. гастрол, концерт. участие r състезания). Manager [менажер] т. -s, - мениджър; импресарио. manch, manch rbnct, manch eine, manch eines; mancher, manche, manches, pl. manche (пред subst- винаги само тия форми с изключение иа NA среден род, където може и manch: пagchr/ или manch Kind;pto». indef. някой [и друг], някоя, някое, някои; рози. manche мнозина, доста: - lirbcs Kind, -cs licbr Kind някое [и друго] мило дете; -е Leute някои хора; - euer/ Wort някоя и друга добра дума; ~ tapferer Mcnsch, -cr tapfetc Mensch не един храбър човек; -е von, unter drn Sendcgicg мнозина студенти; рози, -е sagen някои, мнозина говорят; so -cs Jahr някоя и друга година; много години; rs waren ihrer -е бяха доста, мнозина, няколко (от тях); -es Mal понякога, някой пъг; рози, -cs lirbc Mal, - liebes Mal доста често, in -сг großen Siadt в някои големи градове; gar -сг dcnki so мнозина мислят така; - ebner nacht in der Großstadt üblc Erfahrungen мнозина сс опар-ат r големия град; Ich habe Ihnen -cs zu erzählen имам доста работи да Ви разправям; -е vier Wochen някой и друг мссец; -е tausend Tairr някоя и друга хиляда, доста хиляди галери. manchenorts, mancherorts, nanchcrortcn adv. тук и еам, на доста места. mancherlei пит. inv. разни, различни, от различен вид, някои и други:разг. Alter komme nie - Beschwerden старо ст-исрадеет.
67 Manifestant Manchester [м-нчисгър] m. -s, — 1. М-нчесгер (град); 2: текст. вид доброкачествен памучен плат; памучен бархет. Manchestertum [манчи-] п. -s. - икон. манчееmерееRе. крайна, прекомерна стопанска свобода. manchmal adv. понякога. Mandant пг, -еп, -еп мандаие, който дава поръчение. упълиемовдиеел. Mandarin т. -s. -с мандарин (в Китай)- Mandarine f -п бот. мандарина. Mandat л. -s, -е мандат. Mandatar т. -s, -с маидагар, пълномощник. Mageat/eceIci п област под мандат, под протекторат. Mandc11 f -n 1. б-дсм; 2. анат, pl. сливици: geschwollene ~п подути сливици; sich dir ~n hrtausnchmrn lassen изваждам. оперирам си сливиците; 3. пеол. рупа, к-ссриа. Mande12/ -n 1. остар. мярка (15-16 къса); с-с ~ Eier 15—16 яйца; 2. сел.-стоп. вид кръстец (от снопи). Mandcl/cni^ündung/n/^e. ангина; -krähc, зоол. синя гарга, синясица (Coracias gatrula); -stcln т геол. диабас. Mandoline / -п мандолина. Manneora/ . . len; Mandc1e1hrIc f църк:. ба- демообразсн ореол, -ура. Mandragora, Mandragora, Mandragore f. .gotrn 1. бот, мандр-гора (Mandragora oüflcigarum); 2. мит, -лр-уна. вълшебен дух (= Alraune). Mandrill т, -s, -е зоол. м-ндрил, вид павиан (CigocephaIus normon). Mandrii т. -rn, -еп църк. монах-пустинник (от изт. правосл. църква). Mandschu т. -s. ~ .. urrn, MandschUrc т, -п, -п манджурец. Manege [-наже]]/ -n I. манеж, училище за езда; ездаческо изкуство; 2. арена (в цирк): dic von drt - циркаджии. Mancn pl. мани, духовете на умрелите [прадеди]. nang, nank adv: prp DA диал. рози. вътре; между: рози.: was Ist denn da ~? какво има вътре?; - uns [~] измежду нас. Mangäbc /л, -п. -пз^оол. -ид, африканска маймуна (Crrcoccbu/). Mangan п, -s, —хим. манган. Mangan/dende/. -glanz т мин. албанд1ие (руда). Mangr(l) / -п валяк за (студено) гладене на пранс. Mangel т. -s, - 1. (- an ciw. D) липса, недостиг: ans - an Verständnis поради липса на разбиране; 2. нужда. лишения pl; оскъдица; - irldcn търпя лишения, живея - оскъдица; 3. недостатък, дефект: -der Arbeit недостатъци, дефекти и- работата; das Buch weise vieler-auf книгата. има много недостатъци. Mangelberuf т професия с недостиг иа работна ръка; -bteti п дъска за гладсис. mangelhaft adj, L незадоволителен. неудо-лс- гверuгелен (успсх); дефектен, с недостатъци (работа, изработка); 2. недостатъчен. испълсн. Mangelhaftigkeit f незадоселuеелнесе. иеуде-лсе-оригслноее; дефскеносе^. Mangelkrankheit /мед. авитаминоза (вследствие на слаба храна). nangcln’ intr: h (an ciw. -) липсва. недостига: cs mangelt an allen, an Geld, an Nahrungsmitteln липсва всичко, липсват пари, съестни продукти; cs mangelt ihn an Bildung, an Zeit липсва му образование, време; an mir soll es nicht - а. що се отнася до мен, може да сс разчита; б. аз нс щс бъда причина, пречка, това да нс стане; остар. e-r Sache G - липсва ми нщ.; остар. wir - dcs Ruhns липсва ни, нямаме слава. nangc(1)n2 tt; гладя (бельо) с преса за гладсис. Mängelrüge / търг. рекламация, оплакване поради лошокачествена стока; mangels prp. G по, поради липса иа: - faktlschet Beweise поради липса на фактически доказателства. Mangclwaгcfдефипиена стока. Mang'iticr п смессн фураж. Mangold in. -s, -с бот. спанако-о цвекло, пазия (за салата) (Bria vulgaris L. var. cicla). Manichäer m. -s, - I.preT манихсец; 2. студ- разг. лихвар; натрапничав кредитор. ManIchäismu/ т, -, — манихсйсево (религия). Manie/ -п [-исн] мания (и мед.): с-с - für ctw. haben имам мания за нщ.; das kann zut - werden това можс да ми сеанс мания. Manier / -cn 1. изк. стил, маниер (често отрицателно): In Böckhg‘/ - в Бьоклино- сеил; с-е gesuchte - неестествен маниер. стил; 2. обикн. pl, маниери, обноски, държание; сг hai feine -еп той има изтънчени маниери;рази..: er hat krinr -еп гой няма държание, нс умес да се държи; das ist k-c ~! това (държание) на нищо нс прилича!; das hat k-c -! това нс са маниери!; r-n auf gute - ioswctdcn отървавам сс ое някого по тактичен начин\разг. mit gutet - davonkonnen отървавам се леко; 3. разг. изкустссносе; прен. пресземки р!.. гевсзене. manieriert adj. манисрся. изкуствен. престорен. Manieriertheit/ - изkуст-еиест, нссстеегвсноет, прсстогенест, манисрно^; причуденост. Manicrlsnus т изк. маниеризъм (особено в пластичните изкуства между ренесонсо и барока). nanlerlbch adj. благовъзпитан, с добри обноски. блатепгилI!чcн;пгиличен. nanbfCsi adj. открие, я-сн. ManifCst п. -s. -с манифест, прокламация. Manifestant т, -еп, -сп участник в манифестация.
Manifestation 68 Manifestation f. -rn манифестация. ManIfc/taiihnscle m юр. клетва по съвест, клетвена декларация (вж, OüfenbaгunescId). пanIücsiicren tr, inir: h I. проявявам, показвам ясно (чу-ст-аеа си); 2 манифестирам: für, gcgrn c-n, ciw. - манифестирам за. против икг., нщ. Maniküre/. -n 1. маникюр; 2. маникюрисека; 3. несесер за нокти, маникюр. Maniokт. -s,-/ бот. маниока (хлебнорастение, Manihot utilissina, Manihot duicia). Manlcc11 m. -s, —ист-. воен. дружина (от римски легион). Manipel2/ -п църк. дяконски орар; епископски омофор (у католиците). Manicu1aiIhn / -rn 1. техн. манипулация; боравене; 2 търговски пох-аг; 3. pl, машинации. manipulieren tr. intr: h I. манипулирам. бора-я; 2. техн. манипулирам, сортировам (гюгюи). manisch adj. -мани-ч^н,м^е^д. маниакален, mankieren, диал. nanken intt: h tr, липсвам. Manko n. -s, -s търг. 1. дефект, исдеегагьк;. 2. недостиг, липса, дефицит. Mann т. -(c)s, -сг 1. мъж: rin junger - младеж; scl rin ~! бъди мъж!; нс унивай; дерзай!; er isi ein ganzer, tcchtet - истински мъж c; мъж иа място е; мъж-га; er hat s-n - gefunden а. той срещна равностоен противник, майстора си; б- той намери истински приятел; seinen - stellen, strhen храбро сс държа, бия. боря; sich -s genug fühlen zu... чувствувам сс достатъчно силен да...; selbst Isi der - силният мъж разчита иа себе си; поел. cin -, rin Wort дадена дума. хвърлен камък; 2. човек: rin - det Tat чо-ск иа делото; rin - der Öffentlichkeit обществен дсец; rin - aus drn Volke човек ог народа; cin - dcs Todes обречен на смърт; ebn - von Format, Einfluss човек от -сличииа, формат, с влияние; рази. cin gemachter - човск със състояние; rin - von Wcli светски чо-ск; cin ~ von Wort чо-ек на думата; dort sicht unser - ето го гам оня, за когото говорим, който ни тряб-а;разг. за вълка говорим, а той r кошарата; рази. s-n - kennen познавам си човека; das Volk erhob sich wbc ein - народът сс -дигна, въстана до един; das Schiff ging unter nie - und Maus корабът потъна c всичко живо; ~ für - всички, до един; сдии след друг; ~ an ~ чо-ек до човек; ~ gegen - känpfcn бием сс гърди срещу гърди; auf drn - zwanzig DM по двадесет марки иа чо-ск; selbst Isi det - а. чо-ск трябва да разчита на себе си; б, човек -ърши сам най-добре работите си; рози.: s-c Waren an dcn - bringen пласирам, продавам стоката си; рази. rr Isi nein - его човека, в когото имам вяра; рази. drn starken - markieren вземам поза на голям човек, придавам си важност;разг. aber -! ама, чо-счс (неодобрително); 3. pl. Lrutc прост войник, моряк, човск; воен. человск, pl. души (и кото мярка): da sind 20 ~ тука са 20 души; рози. 5 - hoch пет души на брой. мор. alle - an Deck! всички моряци на палубата! (команда); dir Kompanie kämpfec bis zun Ictzcn ~ рогата сс би до последния човек; фам. voll wie 1000 - нарязал сс до козирката; 4. мъж. съпруг: nein ~ мъжът ми; рези. s-c Tochter an dcn - bringen задомявам дъщеря си: 5. G -rn, pl. -cn ucm, -асал: der Graf nii s-n -cn графът c хората, васалите си; 6. мин. der alte - изчерпан рудник; 7;розг,: du hast wohl c-n kleinen - In Ohr! хсм еи нс си с всичкия си! Manna f п, -s, — 1. библ. ман(и)а; 2 сладка сърцевидна или сок и- различни растения. Manna/era/ п бот. мана, росица (Glycerin fiultans); -zuckcr т захар ое мана. mannbar adj. възмъжал; за женене: ~ werden -ъзмъжавам; ставам за жснснс. Mannbarkeit/ — възмъжало сг, зрелост; възраст за жеисис. Männchen п. -s, - и pl- Männerchen 1. човече: разг. - machen служа, изправям сс на задните крака (за зайци, кучета); воен. шеи. стоя по войнишки (опнат), козирувам; шег. ежа сс. опъвам сс; 2, и Männe разг. мъжленце, мьжле (гальовно): 3. мъжко животно; 4, рози, чслсчс. гледеп (зеница). nanncn I. intr. 1 мор. предавам от моряк на моряк; 2. диал, омъжвам се; П. tr. 1. пре¬ възмогвам, надвивам. справям се с нщ.: 2. остар. мор. снабдявам с екипаж (кораб). Mannequin [маиекЙ] т. -s, -s манекен. Männerchen р/. фам du siehst wohl dic ~! c ума ли си си!; нщ. еи се привижда!; какво гс с прихванало!; - bauen, machen стоя по войнишки. nänncrschcu adj, стеснителна, бягаща ог мъже. Mannes/altcr п зряла възраст (но мъж); -nui т храброст, мъжсст-о; -siann т генеалогия по мъжка линия. Mannestun п. -s, — мъжество. Manneswort п честна дума. Magneszzuht1/ = Mannszuche. mannhaft adj, доблестеи, мъжествен: -cn WIdctsiand IcI/tcg съпротивлявам сс храбро; - füt eiw. cintretcn мъжествено се застъпвам за нщ. Mannhaftigkeit / — мъжественост. Mamnieilf, — 1. качество иа мъж, мъжественост, мъжко достойнство; 2 потентност; 3. ист. клетва иа --сал за вярност. пannIe/üach, -üa1tie adj, разнообразен, многообразен. различен. MannigfatlIgekitt/ — разнообразие.
69 Mantel/gründung nänniglich adj. 1. конц. всски; 2. остар. = nännlich. Männin f -nen 1. мъжки тип жена, мъжкарка, мъжка жена; розг. мъжкар-на, мъжка Гана; 2. библ. жсна. männlich, остар. naninichhJ/. (и бот,, грам.) (пол, същество, род, цвят, рима): ~с Blüten haben nur Staubfäden мъжките цвсто-е имат само цветни тичинки; -cs Gcshhlrhhi мъжки пол; грам. мъжки род; 2. мъжки, на мъжс. за мъжс: ~е Kleidung мъжки дрехи; ~с Vornamen мъжки имсна; das -е Alter мъжката, зрялата възраст; ~е Krafi мъжка сила; 3. мъжествен; доблесген, решителен; твърд (прен,). Männlichkeit f. — 1. мъжественост, мъжество; 2. = Mannheii 2. Mannloch п техн, люк, тясно овално етвъретuс, отвор на парсн когсл. Manns/blid п рози. мъж, презр. мъжищс; -blui т бот. -ид звъника. храстовиден кантарион (Hypericum andro/armum); -bruder т де-ер. Mamns:haafе/ -еп-воен. 1. (обикновени) войници, редници pl, (на дадена част); - r-s Geschützes обслуга на оръдие; 2. .мор. екипаж; 3. спорт. състав, отбор, тим; 4. команда. група (от хора). Mann/hhaüeiraufs/et1ung/ спорт, разпределяне. групиране, (по^ероя-ане [на хората от] отбора; -deck и мор. жилищна палуба; -küchc f воен, роена кухня; -Sieger т спорт, отбор- победител; -siubc f воен. стая за войници (в казарма); -wachc f воен. сфрсйторски караул. Mannshaгnishh т бот. оклоп (Agdrosahr). mannshoch adj, висок сдии човешки бой; drr Schncr lag - auf den Frldctn снежната покривка иа полето достигаше човешки бой. Mannshöhe f човешки бой (ръст). Manns/kraut/i съсънка, сън-съи-коека (Anrnonr pulsatilla); -Icnicpl. ази, мъжетс; -nah!/сел.- ст- мярка за нива; -pcrson / разг- = -bild; -Schwester f зълва; -sianm т мъжка линия; -suche f = Mannstollheit. пann(s)ih11 adj, бясна за мьжс, страдаща от иимфомания (жена). Mannstollheit f нuмфемания. Manns/tracht f мъжка носия; -treu f L мъжка вярност; 2. бот ветрогон (Etygeiun); -volk п разг. мъжете (събир.); -zücht/дисциплина: = halten поддържам [строга] дисциплина. manniöll adj- = nagn/IhII. Mann/wcib n I. мъжка жена; 2. жена-мъж, амазонка; -werk п = Mannsmahd. manöli adj, розг. чалнат. Manoniicr п. -s, - ; Manosköp л, -s, -с физ. манометър. Manöver [-осср] п, -s, — I. воен. мор. маневри pl.: ins - ziehen потеглям, отивам на маневри; 2.рсзи. маневриpl-, хитрости, машинации pl-, трикове pl.: allerlei - nachcn хитрувам, пра-я различни маневри; rin billiges - прости маневри. хитрости pL; 3, жп, маневриране. маис-ра. manövrieren [--ри-] I. intr; h tr. 1. маневрирам. и прен.; 2. мор. (за кораб) обръщам, захождам; II. tr;. направлявам. управлявам ловко. Mansarde / -п мансарда. Mansch т. -cs, -с фам. 1. буламач (за лошо ядене); 2. кал, цапотня; лап-вица. пan/hhcn I. tr; разг. смесвам, разбърквам, кар-щис-ам; II. intr: h фам, 1. ц-потя, пляскам (с кал); 2. тъпча се; лапам, мляскам. ManschcrCi / -еп розг. пляскане, ц-поесне, смесване. Manschciie / -п 1. маншета. ръкавсл: разг. vor с-п ~n haben имам страх ог. респект пред нкг.: 2, обси-ка, маншета на буксг, саксия; 3. map. маншети pl, (за ръчни окови). Manschet tendichlung/>mел7л разг. уплътнителен пръстен на водни помпи. nanschig adj, к-шест, разкашкан, разкалян. Mantcau [-änö] т. -s, -s манто. Manicl т. -s ~ I. палто (връхно); пардссю; шинел; манто; плащ; мантия (на фризьор, лекар и др,); прен. було, прикритие: den - anziehen, ablrgrn обличам, събличам палтото; drn - rollen скатавам шинсл; прен.: unter dcn - det Nachi под булото и- нощта; hintet drm - /pIe1eg действувам подмолно, задкулисно; рази.: den - nach drn Winde dtehen, hängen нагаждам сс според положението, обръщам се като слънчоглед; den - an' beiden Schnlietn itagen и о-дс, и онде; поел. wenn die Sonne scheint, nimm den - mit auf dir Rcise зиме без торбичка, лсее без абичка нс ходи; 2. техн. обвивка, кожух (на тръба. на цев на пушка. оръдие, картечница, на желязна печка, кабел- камбана и друпи кухи тела): 3. мат, околна повърхнина; 4. икон, акция без купонен отрязък, галон на ценни книжа; 5. стр:. околовръстна стена; стълбище; 6. юр. външна правна форма на предприятие; 7. зоол. перушина по гърба на птиците; 8. бот. семенна обвивка; плодна обвивка; 9. мин. з-лб-нд; 10.. iccoe. периферни дървета на гор-; 11. техн. леярска мантия; 12. зоол. мантия около хрилете на мида, 13. воен. обвивка иа куршум. Mantelblech п техн. обшисна ламарина. Mäntelchen п. -s, -: e-t (scheinncn) Sache rin - unhängen забулвам, прикривам лошо дело. нщ., работа. Manicl/fläche /мат- околна повърхнина на конус, цилиндър; -gcshhh/s п. куршум с м^иорова обвивка; -ecsete п бланкеген закон, рамков закон (съдържащ само основни положения и директиви); ~eгugeung/^fkеи.
Mantel/hänger 70 формално (фиктивно) еене-а-ане на акционерно дружество; -hänger in разг. 1. покрие въглен, потаен човек; 2 подмазвач. кариерист; -reec1une/нaгсдбa в общи линии (без подробности); -rol\cfв^(ен- скатан шиисл; -sock т пътна чанта, чсмодан; -tartfvertrag т принципен дого-ор за трудови възнаграждения, типов тарифен договор (без подробности); -taschc / 1. джоб на палто; 2. = -sack; -ticrc pl. зоол. мантий;!! животни (сем. Tunicala); -trägerin разг. слънчоглед (за нагаждащ се човек). Maniillaf .. llcn; Manilllef -n I. испански воал- н-мегка; 2. лека дамска наметка. Mantisse f -п мат, мантиса. manischen /г intr. h = пan/chcn. Manual n. -s, -ектърг. наръчник, наръчна книга; 2. муз:. ръчна клавиатура на орган. manuell adj. ръчен; с ръка, ръце: -е Geschicklichkeit ловкост на ръцстс. Manufaki п, -s. -с икон. ръчно произведение, изделие. Manufaktur /, -сп икон, 1. ръчна р-бога, ръчно изделие; 2 u Manufakiurwarc / текстилни изделия pl.. манифакгура; 3. остср. фабрика. manufakiurlcrcn tr, произвеждам ръчно. Manuüakturi/i т. -en. -cn 1. фабрикант на манифакгура; 2 търговец на манифакгура. текстил. Manuüaktürwarcnecschäftn магазин за текстил. Manuskript п. -s.-e 1. ръкопис; 2. печ, оригинал: als - gedruckt печатано за частна употреба (не зо публична продан, неподлежащо на обществена критика). Maolsnus т, —. — маоизъм. Mao-Look, Maolook [...лук] in, -s, — мода r стил М-о цзс Дун (тъмносиня куртка и каскет). Mappe/ -n 1. чанта (за книжа. ученическа и др.); 2. папка. Maquis [маки] т. -s, -s [макйс] 1. маки. френско еъnгегисuгелно движение през Втората с-ето-на война; 2 храста т-к (като прибежище на преследвани), Mär / -cn 1. (хубаво) из-есгие. вест; 2 слух, измислица; 3. приказка. история, сказание. Marabu т, -s. -s зоол. марабу (LecthctI1us hгuпcniürrus). Marabüt т. -s, -s марабуе, мюсюлмански отшелник; гроб на такъв. Maräne /. -еп лоол; морска пъстърссна риба (Corcgonus natacna). Maraschino [-скино] т. -s, -s мараскино (ликьор). Marasmus т. — . .snrn [старческа] слабост, исмощ, безсилие. отпадане. Marathonlauf т спорт. маратонско бягане. Marbel, Märbcl / -n, - I. топчс за игра (от стъкло, камък, глина); 2 техн. т стъкларско сечиво за формуваие; 3. диал- т мрамор. narbcln intir h играя с топчета. Märchen п. -s, - приказка, и прен,: разг. erzählt mir k-e ~! нс ми разправяйте приказки [ог 11Ю1 нощ], (не ме занасяй- залъгвай, лъжи!). märchenhaft adj- 1. приказен (пейзаж, сцена, преживяване); 2 баснословна рози. невероягсн (възможности, изгледи). Märchenhaftigkeit/ — приказност. MarchCse [-кСзе] т. -п. -п маркиз. Marder т, -s, - зоол- златка, бялка (Musicka narirs); кожа ог такава. nardcrn tr intr: h рази. грабя, плячкос-ам. Märc f -п вж, Mär. MarCIlc/ -n сишня; кайсия. närcn tr, разг 1. пипна сс, работя бавно, туткам сс; шляя сс; 2. брътся, разказвам приказки; 3. диал. бъркам, мсся; остср. рося, дълбая. Marearcicgeluпc/ бот, парички pl, (Bcllis cerrggis). Margarine f, -n; австр. рози. Margarln J. -cn маргарин. Marge Г^-^c^Cj/ -n L търг, марж; 2 печ. [бяло] поле (на книпак marginal adj, 1. (на)писан на полсго (на страницата); 2. бот, периферен. Marginalien pl. (sing. Marginale f n.-s) бележки, глоси, приписки на полето. Mariage [^-^>^^)]/ -п 1,карт. мариаж, поп и дама от сдин и същ цвят, 2. женитба, брак, сватба Mariä Himmelfahrt църк-. “Успение Богородично” Marlen/blld [-йсн-] п изк, мадона, изображение на се. Богородица; -blümchcn п бот. очици, парички pl, (Bcilis ccгcgnI/; вж, Maгeaгetcgb1nne); -dienst in църк; L богородичен култ; 2 богородична служба; —eijstcH/ бот, бял грън (Sl^bum natbanum, Carduus natianun); -fädcn pl легни паяжини (= Shпmetüädcg); -flachs in бот, луличка (Linatia vulgaris); -ela/ n минер, слюда, сслснит; -glöckchcn n бот. вид з-ънчс (Campan'la nrdiun); -Hähnchen n, -käfer m зоол. божа кра-вичка fCoccIge1Ia); -kirchc / църква „Сс. Богородица“; -wür^nchcn in зоол. = -käfet; -wutzclf бот. дилянка (Valeriana). Marihuana n, -s, — марихуана. Marille./ -n особено свстр. зарзала, narln adj. морски. Marinade / -n марината (сос). Marine/ -n [-оснна] марииа, флот; жив, морски пейзаж. Mariner т. -s. - разг. м-трозин. моряк. Marlncsiück п жив. морски пейзаж, marinieren tr, поте. мариновам. Marbnbsmus1 zn, ]/-srs.gh/?J морски империали¬ зъм. стремеж към морско владичество. Marbnlsnus2 т. ~, —лит, марииизъм (в 17 в.).
71 Markt MarIgi/i in. -en, -en л^и^т. маринист (вж. Marlnisnus2). Marionettef -n театр. марионетка. и прен. Marbhnettetgregibcrmg/ мариоис-тно, куклено правителство; -thcatcr n марионетен. куклен театър. narbilm adj- морски. Mark1 л, -s, — 1. косеси мозък: dic Kälte dringe Ihn bis ins - студът го пронизва до мозъка иа костите; прен- dic Musik ging mir durch - und Bcin музиката мс разеьрси издъно; шег. das geht nit durch - und Pfennige това мс разтърсва като тригодишна треска; рози,: kein - In dcn Knochen haben а. нямам сила. мъзга; б. нямам кураж, смелост; e-m das - aus den Knochen saugen изсмуквам и мозъка от костите на икг; an - des Volkes zchtcn, fressen довеждам народа до крайна нищсеа. до просешка тояга; 2. бот. сърцевина, и прен. Mark2/ — марка (.монета). Mark' f -en 1. граница, прсдсл; 2. ист. марк^-фсе-о, погранична (автономно) област: dir - Brandenburg ист. маркграфсево (сега провинция) Бранденбург; 3. сслска мера; землище (= Gemarkung). markant adj. характерен, силно очертан, изпъкващ, марканесн, типичен: -е Züge силно очертани, характерни черти иа лицето; с-с ~е Petsög1ihhkeit изпъкваща, забележителна, необикновена личност; -cr Stil характерен. личен. индивидуален стил. Markbaun т гранично дър-о. Marke/ -n 1. знак за разпознаване, клеймо, дамга (на коне, крави и под,); 1. запазена (фабрична) марка, фабричен знак; сорт, -ид: c-r Warr von - солидна, гарантирана стока; r-e 'eine - Tabak фии, екстра тютюн; с-с führende - сксера сорт; разг. das ist - а. това с екстра (стока); б- то-а е фин, славен, сксгра човск; du bist mit ja [vielleicht] r-e ~! ама чс си забавен, чсшит!; 3. пощенска марка; 4. [контролен] номср (за гардероб); конграмарка (в театър, но концерт); жстон (за игра); купон за ядснс (в ресторант). narkcln int h (an ciw. D -) разг. бутам, пипам, бърникам (безцелно- безполезно) отсам, оттам. marken tr. = markieren. Markcn/album n албум за пощенски марки: -artikcl in, -wäre f търг, маркова, стандарт¬ изирана стока. markenfrei adj- без купон, свободно, -е Butter масло, предаваие бсз купон (по време на войнстс). Markenschutz т защита на запазените марки; -Sysien п купонна система. Marker т, -s, -. маркер. Märker т. -s. - жител на Бранденбург. markerschütternd adj. потресен, потресаващ: -сг Schrei сърцераздирателен вик. Marketender n, -s, — остар, л-вкаджия във войскова част. Markcicndcrcb f. -еп ист. военна лавка (във военно време). Markcicrie/, -п [-йси] техн. цвети- ииеарзия. Marketing п. -s. — икон, маркетинг. Mark/eenhs/c т ист. участник r Matk- grnh/srg/hhaüt: -genhsscnshhaft f ист. (един вид) колективно селско сmепаиеm-о - Германия (с средновековието)'; -•gcrchhtigktiltf — ист, право на ограждане на област; -graf т 1. маркгр-ф; 2. маркиз; -gräfler т -ид бадеиско вино. markieren tr; 1. обознача-ам, маркирам (стока. багаж); поставям клеймо; c-n Weg - маркирам. обозначавам със знаци път; 2. подчертавам (с тон), изтъквам, отделям (дума в изречение); 3. маркирам (ü ресторант); 4 рсзи. преструвам се на нщ.; привидно правя нщ.: det Ta/chcn/pielrr markierte drn harnlosrn Gasi джсбчияга сс преструваше на невинен посетител (с ресторант); beim Manöver drn Feind - при маневри играя роля на неприятел; 5. . — театр. маркирам: der Schauspieler markiere die Rolle nur артистът само маркира ролята (на репетицията); 6. австр. жп. дупча (билетите); Markierung/. markig adj. 1. силсн. енергичен, мъжки, внушителен. със съдържание: ein -cs Geslchi внушително, изразително лице: ein -et Händedruck енергично ръкостискане; 2. със сърцевина. с мозък. märkisch cdj. бр-нденбургски. Markise / -n 1. тенеа. платнен навес (против слънце, дъжд): 2 продълговата шлифовка иа благороден камък; 3. маркиза (титло). Marklsetic/текст, м-ркизст. Mark/knocHen т готе- кокал с костен мозък; -kraut п бот. целина, кср-из (Aplnn eгavchlcgs). marklos adj. 1. бсз сърцевина, без костен мозък; 2. прен. безсилен, бсз енергия, слаб. Markör т. -s, -с 1. сел.-ст- маркьор (за от¬ белязване на броздото); 2. марквор (при билярд); 3. свстр. келнер. Mark/ordnung / 1. устройство на селското землище; 2. кадастрален план на сслско землище; -scheide fl-.мин. граница на минен участък; 2. граница на землище; -shHeIdekunsi / наука за подземни измервания; -schcIdcr т мин. маркшайдср (минен инженер, земемер); -stein т граничен камък; прен. предел, по-р-г, начало на нова сра; -stück п марка (монетс), Markt т. -(e)s, -с 1. тържище, пазарище, пазар (като търговия, сделки. пласмент): zu -е
Markt/amt 72 gchcn оеис-м на пазар; auf drm - kaufen купувам иа пазара; dienstags und freitags wird hier - aegeha1irn тук става пазар вторник и петък; Waren auf drn -, zu -е bringen изнасям стока на пазара; пускам стока в продажба; прен. rtw. zu ~с bringen изнасям нщ. на показ; den - drücken снижавам цените (чрезмноио и евтина стока); drn - br/chlckeg изпращам сгоки и- пазара; der - für Baumwolle ist schlecht пазарът на памука с лош; die/e.s Land Ist auf dir überseeischen ~ c angewiesen тази страна е зависима ог ег-ъдеkеанеkиге пазари, тържища; разг. dir eigene, s-r Haut [selbst] zu - tragen сам излагам себе си, живота си на опасности. търся си белята, 2. пазар (място), пазарен площад: an - wohnen живея на пазара . ; 3. панаир; 4. диал. армаган ог панаира. Marki/ant п управление на пазара; -bu!e f пазарска барака; -!urhhsihhtIekcIi / икон. прозрачност на пазара; -cinführung f икон. -недря-анс на пазара. markten I. intr, h пазаря се (дребнаво); II. fr; продавам на пазара. Markt/flcckcn т паланка, градче (с позор); -freiheit/1. право на пазари. панаири; 2. пра¬ на продавачите на пазара; —fr^r^ec in ист. неприкосновеност. гарантиран правов ред и спокойствие r градовс, пазари, панаири. пarkteäneie adj. лссно, бърже пласируем, продаваем (стока). Markt/gcld п 1. пари за пазаруване; 2. сергийна такса; ~eeгecl1*tgketIt/'= - Freiheit 1; -ecstaliune f икон, формиране на пазара; -halic / търи, хали pl.\ -heifer т работник, помагач, носач на пазарите; ~1cgknge f регулиране на пазарните отношения; правилник за рсда на пазара; -ort in = -flcckcn; -platz m пазарен площад; -Produktion/ икон, стокова продукция; -recht п 1. = -freihcit; 2. съвкупността на прасилата относно търгуването на пазара; 3. правото на сслище к-ео град; 4 = -gel! 2; -schreler in натрапнича-, шумен. рскламаджия; прен. шарлатанин; -Schreierei f шарлатания. marktschreierisch adj, 1. [шумно] реклама- джийски, панаирджийски; 2. шарлатански. Marki/tag in п-з-рсн ден; -tashhh / чанта за пазар; -vortcil т предимство на пазарната икономика; -wcib п продавачка, есрпlджuйkа; -wert т пазарна стойност; -wirt/hhafi / пазарна икономика, пазарно стопансгсо. Markung /1. гранична линия. граница; 2. зсмлищс. marlen tr. мор. завързвам с възел. Marklcine/мор. -ид корабна -ръ-; -pfrlcm т заострено желязно колче за завързване; -'schlag т вид морски -ъзел. Marne. |/ -п 1.гопчнца за детска игра (= Murmel 1); 2. т остср, = Marmor. Marmelade/ -п мармалад, narncig I. int h играя c гопчега; II. tir боядисвам като мрамор. имитирайки мрамор. Marnclsicbn т поет. мрамор. Marmorт, -s, -с мрамор, и прен.: det - des Halses мраморната шия. marmorieren tr; прася, рисувам като мрамор, рисувам, имитирайки мрамор; Marmorierung / marmorn adj. мраморен. Marmöiic / диал. 1. зоол. алпийски мармот (- Mntmeliiet); 2. търг, куфар с мостри (но търговски пътник). Marocaln [марок-] п. -s, -s текст, Марокен (плат). naroeeadj^^an. уморен, изтощен, съсипан (от път). Marodeur [-дОр] т. -s, -е; Marodeerudcr/н воен. м-родср. marodieren intr, h м-родс^т-ус-м. Marokkaner т. -s, - мароканец. narhkkagi/hH adj. марокански. t/ -n кестен (плод). Marogcnbaun т кестсн (дърво). Maroquin [-ока] m. -s, — .марокен (кожа). Marotte / -g каприз, прищявка; фантазия, слабост (към ни(,); Marquis [-кй] т. -s [-кйс], -s [-кйс] маркиз. Marquise [-юй-]/ -п маркиза. Mar^ т, -s. — 1. планетата Марс; 2. вил белгийска бира; 3. остср. желязо (е ai- химията), Mars2 т. -es, -с (и / -еп/-е) мор. марс, наблюдателна площадка на мачта. Marsala т, -s, — марсала (десертно вино). Marsch1 in. -cs. -с I. воен. спорт. м-ршировка: ~ in Gleichschritt м-ршируване в крак; е-п - machen м-рширув-м; 2. воен. поход; преход: sich In - srizcn тръгвам; In 5 -еп r пее прехода: Truppen auf den - войски, части на поход; 3. .низ. марш* рази, e-n den - blasen а, изгонвам икг.. накарвам го да си обира партаксшитс; й. накастрям, нахоквам нкг. Marsch2/ -еп геогр. марши pl. (в Северозап. Германия). ш^Н! inj \,воен. [ходом] марш! (команда); - -! бсгом марш!; 2. марш, да те няма! Marschall т. -s, -е 1. воен, фслямаршал; 2. [дворцов] маршал, хоф^маршал. MarshHa11(s)siab т маршалски жезъл, marschbereit adj, готов за поход, за тръгване. MarshHbh!cg in наносна почва. пaгscH/ZcriIe adj = -bereit. Marsch/fleber n мед. малария; -flugkörper т
73 Maschinen/ingenieu r воен, крилаг- р-ксга; —eecahk п воен. войнишки багаж; походно снаряжение (без оръжието). marschieren intr; s h воен. 1. марширувам (през града); 2. 5 потеглям на поход; h намирам сс иа поход: das Regiment Isi nach drn Wrsicn marschiert полкът замина иа запад; sic sind zwei Wochen пaгshHicri те бяха двс седмици r поход; рази, narschlcrst! да те няма! marschig adj. мочурлив. MarshH/kh1onne п воен, походна колона; -land п = Matsch2; -länder п жител на Marschland. narschnäßig adj. походен, adv. походно, за поход (стъкмен). Marsch//rrleguge/ воен. походен рсд; -route (¬ ру-) f маршрут: mii gebundener - с гочно предписан маршрут Marseillaise [марсель^ас)]/ — М-рсилсзага. Mars/fcld п Марсово поле (с стария Рим, в Париж); -gasi т мор, караул на мачеовага платформа. Marstall т дворцова конюшна; всички конс в нея. Märic f. -п студена плодова супа. Marter f -п измъчване, мъчение, изгезанис (инквизиционно), Martcreank f ист. псйк- за изтезаване. Marterer т, -s, - ист. 1. мъчител; 2. и Märiercr (диал-) = Märtyrer. N13.11^1^1 п ист. уред за изтезаване. Marecrhhle п 1. църк- кръстът Христов; чссено дър-о; 2. бот, бивушка (Logvc/ta xylo/truп). Maricrl п, -s, -п памсена колонка, статуйка или надпис (там, където се е случило нещастие или е извършено престъпление), naricrn tr, измъчвам, изтезавам. Maricr/iod т мъченическа смърт; -wochc/Жал. Страстната седмица. marila1i/hh [-ци--] adj- -ейег-сн; с-ирсп, брутален. MariInbctrIce/и техи. мартеново производство. Maribngal т, -s, -с помощна юзда. Martini п; MariIn/tae т църк, св. Мартин (кстолишки празник). Martinshorn п. сирена (нслинейка, полицейско- пожарна кола). Märtyrer, Märtyrer т, -s, - църк, мъченик, и прен. Märtyrcr/ecshHihHtc f църк-- мартuролегuя; — kröne f църк. орсол на мъченик; -tod т мъченическа смърт. Märiyrerium л, -s, —; Martyrium п- -s .. ricn 1. мъченичество, мъченическа смърт; 2. прен. тежко страдание, голяма мъка; 3. параклис иа лобното място на мъченик (за религията). Marxismus т, ~. — марксизъм. Marxismus-Leninismus т марксизъм- ленинизъм. Marxist п, -rn, -сп марксист. Marxist-Leninist m марксист-лснинцси’. пarxb/ibshh adj- марксистки (философия, мироглед, схващане иа историята. мсгод). Mary Janc [Mäpn джейн]]/ —рози- марихуана. März т. -cs, -с март. März/bcchcr т бот. жълт нарцис (NarhI/su/ pscuehgarci//us); -blume f бот, гълъбови очички (Anrnonc hepatiha), кокиче и др. Marzellin л. -s. - текст. м-рцелин (копринена тъкан). Märzen л, -s. —; Märzenbier п мартенска бира (двойно силна). Märe/cnte/дu-е патенце; -fcld л ист, Марсо-о полс (народно събрание на франките). Marzipan л, -s, -е поте, марципан. märzlich adj. мартенско (-рсме); к-то прсз март. Mascara/, -s, л, -s, -5 туш за мигли, грим за очи. Maschc ft -n 1. клуп. бримка: с-е ~ fallen lassen, au'nrhmcn изпускам, залавям бримка; beb dit Isi е-е - gelaufen пуснала еи сс е бримка; 2. дупчица на мрежа, на филе, на тъкан; прен. мрежа: der Fisch war durch dic ~n dcs Netzes erschlücfi рибата сс беше изплъзнала през дупките на мрсж-га; розг. durch dir ~n dcs GrseIee/ /hh1ücfeg промъквам се прсз вратичките иа закона; 3. пръстен на ризница; 4 положение при билярд; 5 рсзи. благоприятен случай; келепир; 6. уловка, ход, чалъм: фам, dir - raushabrn зная чалъма: 7. свстр. фльонта, джуска; вгатовгъска; 8. разг. r-r юНг - знаменита, изумителна идея. nashHig adj, к-го мрежа, мрсжсст, с бримки. Maschine/, -а 1. машина, и прен.: die - läuft. ist In Betrieb машината работи; wir е-е - arbeiten рабогя машинално, а-тематuчне, неуморно; 2. самолет; 3 рсзи, [пишеща] машина; мотоциклет: - schreiben пиша на машина; 4. рази. дебелака; 5. диал, машина (за готварска печка). пa/cHine11 adj. L машинен. механически: ~с Eigrihhtnge машинна инсталация; 2. машинален. Maschinen. . с машина, на машина, машинен: Maschinenfabrik/. Maschincnraum т. Ma/hh'lneгл/anirIce т машинно задвижване; задвижване на машина; -arbeit / изделие, работено с машина; ~aufsiellune / техн. монтиране на машина; -au/lcihstatihn / сел.- ст- машиннеггаkтегна станция; -bau т машиностроене, конструкция на машини; -bauer т конструктор, строител на машини; -betrieb т техн. 1. машинна инсталация; 2. обслужване, еkсплеагапuя на машините; ~eig/ate т икон, сел.-ст, механизация; -gewehr п воен, картечница; -gondel/свиац. тендола на дирижабъл; -haus/e техн. машинно отделение (нс завод); ~ingenietrr(-инжeнIIöc)
Maschincn/karte 74 m машинен инженер; -kanone воен, автоматична пушка; -karie f технически паспорт (на машина)- naschinenlcsbar adj. maschinennäßigcr// = na/chlncll. Mashhineln/meis/eгfнfwсл7^. машинист. началник на машинно отделение; жп машинист; -pass т паспорт на MaLUH^2^;^f^i^^ltoIc f автоматичен пистолет; -saiz т 1. техн. агрегат, комплекс от машини; 2. печ. набор, направен с машина; линотипен набор; -schreiben п машинопис, дактилография; -Schreiber т машинописец; -Schrift/’машинопис (писаното); -spräche/ комп, машинен сзик; -strIecr in минен механик; -Traktöreg-Siatlog / сел.-ст, машиннотраkтерна станция; -waffc / воен, асгематичне оръжие; - wesen? машинно дсло. Maschinerie / -п [-иен] 1. машинарии />/; комплекс от машини, машинна инсталация; 2. механизъм. Maschin'isi /л, -сп. -еп техн. жп. машинист. Mascmäiicn pl. map. =Massematten. Maser/, -n 1. къдрссга шарка; жилка r дърво; 2. = Maserholz; 3’р/. мед. дребна шарка. морбили Pl Maserholz п дър-о с шарки. жилки. maserig adj. с шарки, жилки (дърво) - nascrn1 I. intr, h 1. refl- (за дърво) образувам жилки и шарки; Z refl- мед. шаря сс; II. tr; обикн. само pari. gemasert с жилки. шарки (дърво), nasern2 adj. ог Maserholz. Maserung / -cn 1. краски. шарки, жилки на дърво; 2. еж. nasetg*. Maskarlll in- -s. - театр, комична фигура (в испанския театър). Maskarog т, -s, -с (и Maske / -п) срхит. скулптурна орнамснт-ли- м-ск-. Maske / -п 1. маска (за .маскиране- карнавал) и прен,: с-с - tragen, vorsteckcn нося, слагам си маска; прен- dic - von sich werfen, fallen lassen хвърлям маската, показвам истинския си лик; unict drr - der Freundschaft под маската на приятелет-ете; 2. маскиран човск; 3. театр. маска (прим); с-е Rolle In drr - von X. Y. splclcn играя роля, гримиран като X. У.; 4. смъртна, гипсова маска (= Totenmaske); 5. спорт. предпази- маска от тел (при фехтовка); 6, мед. маск- за упойка; 7. лоол:. хоботче на -одно коичс; 8. воен, маскировка на позиция (от дървета, клони и пр.); 9. розг. глупак, мутра. Masken/ball т бал м-скс; - freiHeit/r/hl*chC7r«a> -олиос; и- маскиран. maskenhaft adj, като маска; карнавален. Maskcn/rcdhutc [-ду-1 / = -ball; -zug in карнавално шествие. Maskerade / -п маскарад, maskieren tr, refl. 1. u refl. маскирам (се); костюмирам (сс); преобличам (сс); предрсшвам (сс); sich als Mephisto - маски¬ рам се като Мефисеофсл; 2. п воен. прикривам, закривам, маскирам, и прен,: ein Kamin maskicrie dir Zentta1heiengg една камина прикриваше централното отопление. Mask'iieutin j/ -cn 1. маскиране: 2. маскировка (и воен.) Maskcne f, -п; Masköit /л, -s; -с талисман. пaskuГin(iscH) adj- прам. ог мъжки род. Maskulinum л. -s,.. па дума ог мъжки род. Mashhhisnu/ -т, -. —мазохизъм. Maß1 /?, -cs, -е/ остср. -cn 1. мярка (за мерене): der Mcgsch Ist das - aller Digge човекът c мярката иа всички неща; nach - kaufen купувам на тсгло; - nehmen вземам мярка; nach - по мярка; !et Schuhmacher hai mein - обущарят ми има мерките; прен. nie verschiedenen -en messen меря c дса аршина, с различни мсрки; 2. размер. мярка, мсра; предел: in solchem -с в е-къс размер; In reichem - с изобилно; über alle -еп извънредно много; ohne ohne -cn неограничено. бсз мярка; nicht - noch Ziel kennen нс зная мярка; alles hai srin - всичко си има мярката, границата; nach - !сг Verhältnisse според условията; In dem -е als... спорсд както..; прен. das - isi voll мярката, чашата с препълнена; прен. - für - отплата за отплата, мяра за мяра; 3. (обичайни) мярка. златна среда, умереност: alles mii - всичко с мярка; - hallen спазвам, зная мярката; въздържан съм. сдържан съм: dic Jugend karg scllen -halten младежта рядко умес да пази мярка; das rechte - haben имам, отговарям на мярката; rtw. zu - nacheg прася нщ., както трябва; über das übliche - weit higaus далеч извън обичайната мярка; 4. мащаб: In vrijüggirm, vergrößertem - r намален, увеличен мащаб; 5. мат. кратно: das kleinste gemeinsame - общото най-малко кратно. Maß2 п- -cs, -е; / -е 1. мяра, стара мярка за течност: eine, rin - Biet сдин литър бира; 2. и Maßkrug кана за бира ог сдин лигьр. Massage [-саже]]/ -п масаж. Maßarbeit/ р-бога (обувки, дреха) по мярка. поръчка. Maße/, -п остар. = Maß' особено в In solcher - r такъв размер; mit -n. ohne ~п с мярка, бсз мярка; aus !et, außer - необикновено, извънредно; пгекалсне. Massaker л, -s. — кланс. сеч. massakrieren tr, изколс-м. избивам (масово) (хора). Masse / -n 1. маса. тълпа. маси pl.: dic bteiir - dcs Volkes широките народни слосвс; dic ~n hinter sich haben имам масите зад себе си; dir nгIcIIsIh/c - тълпата, която нс можс да разсъждава; 2.рази:. големи количества pl„ куп,
75 maßlos множество: dic Waren sind In - vorhanden има големи количества. цели купове стока; die Arbeitet kamen In ~n работниците дойдоха масово; das ist aber е-е ~! га това с цял куп пари; ех.чс много пари!; З.хнл/. минер. метал. разтопена, гъста маса, материал (зс леярство): zähe - жилава маса; plasti/chc ~ пластична маса, пластмаса; irägc - инертна маса; минер. taube ~ нерудна порода; 4. юр, маса (на несъстоятелност, наследствено); 5. изк. длсео, чук иа скулптор; 6. -ид щск- за билярд; 7. ел. заземено метално гяло; 8. розг. нщ. особено: cs war grsirun Abrnd nicht die - снощи нс бсшс особено саба-но. Maßeinheit f единица мярка. Massel' / -пл/с/иа^л. отлят във форма чугун. Massel2 т, -s. - рсгз^. късмет: er hai -върви му. Masse1ecii п метал, леярница. nasseln intr: h рсзи, обл. работя -джамкийски. зле. Massenätien pl- map. 1. далавера; 2. хайдутлук. naßen conj. остср. канц, еъй като; предвид и- това, че. .. Mas/cg/aktihg f полит, масова акция; --agelehun<i/фил- гравитация; -arbeiii/полит: рабога всред масите; -arlikel т търг, масов артикул, предмет за широко употребление; -aufeceht п 1. воен, пълна, поголовна мобилизация; 2. полит, мобилизация на масигс; -auflage / печ. масов тираж; -aufmarsch т полит, масова манифестация; демонстрация; -belauf т масови нужди pl-, широка консумация: -bedaufsartbkcl т търг;. артикул за масова консумация; -elend и масово обединяване, п-упсриз-ция; -Fabubkatbon / масово преизведетсе; -feuer п воен. масиран (артилерийски) огън; -guab? братска могила, масов гроб; -gui п масов, насипен товар. massenhaft adj, масов; adv; масово, r големи количества, иа маси, на тълпи. Masscg/kun!eceuge / полит. масова манифестация; -me!lun п масово ое-сдемигслне средство. рози. масмедия; -möu!cu т пейор. егтанuсатег на масови убийства; - Organisation/масова организация; -sChrt т масов спорт; -slate т спорт, общ старт; -szcnc / масова сцсна, масоска; — verbrauch т масова, широка консумация; -verkehr т масов, обществен транспорт; -vergIhhIunesmIiteI pl, воен, средства за масово унищожение; -vertrieb т търп. м-со-а продажба; - т юр. синдик. massenweise adv; на маси, на тълпи. на купо-е. Massenzelle / обща килия (в затвор) , Masserlc/ -п бот, клен (Acer haпchslгr). Maßeuu [-cöp], m. -s. -е масажист. Maßcuse [^<^с^^з^]]/ -п-рсзи. масажистка. Maßgabe / —: nach - съобразно, съразмерно: nach - dieser Be/timпnge съобразно това поееане-ленис. maßgebend, maßgeblich adj- 1. меродавен, компетентен (мнение, личности. преценка); 2. adv. rr Isi an diesen Unternehmen - beteilige гой участвува r значителен размер - това предприятие. Maß/hollcu т бот. = —^t^le. nassiercn1 tr: мед. пра-я масаж. nassieuen2 tr- воен. съсредоточавам, струпвам иа маси (артилерия). mäßig adj, 1. обемист; 2. огромен. грамаден, дебсл (дърво, човек); 3. adv: разг. много (пари, ягоди). mäßig adj. 1. умерен (топлина-, цени, искания, заплети); 2. въздържан. скромен: - leben жи-ея скромно. умсрсно; 3. посредствен: -с Leistungen посредствен успех (нс ученик). .. mäßig adj. като. mäßigen refl, tr: 1. refl. въздържам се. сдържам (се); живея умерено. задоволявам се (с малко): sich In Essen und Trinken -! бъди умерен в ядсне и пиене!; остар,: sich c-r Sache G - спазвам мярка - нщ.; die gcmäßigie Zone умереният пояс; 2. tr. въздържам; смскч-с-м. намалявам, овладявам; et kann sein Temperament. s-n Zorn nichi - гой нс може да обуздае темперамента си, да овладее гнева си; dcn Schriet ~ намалявам, забавям хода си; die Sllnnc ~ понижавам гласа си. Mäßigkeit / — умереност, сдържаност; въздържане (особено от алкохол). Mäßlgkeits/apostel т борсц против алкохолизма; -freund т въздържател; -vcucin т дружество на въздържателите. Mйßii5ungef — 1. -ж. mäßigen; 2. въздържание, умереност. massiv adj, 1. масивен (постройка. статуя); плътен: воен. - aggrelfrg нападам със силни части; 2. от един материал: -cs Gold чисто злато; З,рази. груб (обида): et wurde sehr - той започна да нагрубява. Massiv п. -s. -е иеогр. маси-. Massivbau [-йс-] т м-си-на пееггеГка. Maßkannc/ -krug/и (половин) лигрова кана (за бира), Maßlbcb /?, -s. -с; Maßliebchen п, -s.-oom. очици; парички р/. (Bcills perhnnis). maßlos adj. 1. прекомерен (претенции, искания- желония); необузтаи (иняв. яд): -с Bcleleieugeen тежки обиди; et ist in s-g Redrg. Woticg sehr - гой с крайно нседържан. необуздан r думите. приказките си; 2. безпределен, неограничен, безмерен; 3. adv; прскомсрно, много, крайно: - erbittert крайно ожесточен.
Maßlosigkeit 76 MaßIhsIgkeIi f — 1. необуздано^; крайност, прекомерност. 2. бссмсгноеm. безкрайност. неограничено^. Maßnahme,/ -п мярка, мероприятие: dir nötigen —n etrffen, ergreifen вземам необходимите мерки. naßnehnen* intr. h trnb. -зсмам мярка (зс дрехи). Maß/hfcn т метал. -ид металургична пещ; -Ordnung f стр. модулна система; -regel f = -gähne, maßregeln tr unirnb. наказвам дисциплинарно (чиновник), кастря; Maßregelung/. Maßueec1vhI1eue т юр. изтърпяване на наkасаниеmе, на присъдата. Maßstab т 1. мащаб. и прен.; мярка; мерило, критерий: verjüngter - умален мащаб; hiet Isi ein sitengetet - ctfoudrtlihh тук с необходим по- строг критерий; 2. линия, метър (за мерене): -stock т несгьвасм мстър, -System п система от измервателни единици. maßvoll adj. умерен; сдържан. Maßwerk п архит, готически ажурени ор¬ наменти (предимно на прозорци). Mast т, -cs, -rn 1. мор, мачта, стожср: dcn - anfnrhteg. unirgrn изправям, свалям мачтата; 2. телеграфен стълб; стьлб иа електропровод; жп, сигнален стълб; 3. воен, бойна кула на кораб; 4. стьлб за флаг; рази. стълб иа антена; стълб на турто-зи- палатка. Masi2/. -сп сел.-ст. 1. угояване; 2. = Mastfutter; 3. жълъди (като кърма). Mast/baun т = Mast; -darin т анат, ректум (право черво); -earmenteügenge / мед. -ъзпаление и- ректума; -darnspicgci т мед. рскmоеkеп. nasien tr, обикн. ссмо pari, gemästet с мачти. mästen tr. угоявам, Mästung/ Mastcu т. -s, - 1. магистър (научна титла); 2. мастър (обръщение към момче и млад мъж в Англия). Masi/fleck т сел.-ст. много наторено място (е нива); -futteu п концентриран фураж nastlg adj. обл- 1. угосн, охранен, тлъст (добитък); 2. тучен (ливада). Masibk т. -s. - мор. вид кит. замазка. Mastitis /. -tldrg лгед. мастит. Mastix т. — фъстъчна смола. Mast/jahr п година с обилна кърма; -körn п зърно. жито за кърма; -kur /мед. лечснис чрез обилна здрава храна; -ochse т угоен, ее-аееки вол. Masiodon л, -s, -s /. .öntcn геолг зоол. маст-одои. Mast/recht п право (нс арендатора) за угояване на с-ини; -schwcin л угоена свиня. Masturbation / -сп онаниране. онанизъм, ръкоблудис. Mast/virh л 1. угосн добитък; 2. сов-тски добитък (за угояване); -Wächter т мор. караул иа мачтата; -werk л мор всички мачти на кораб. Masuubun п. -s, —хим, мазурий (елемент). Masurka/ -s мазурка (танц). Matador -s, -е 1. .матадор, борец с бикове; 2. карт. коз; 3. прен:. знаменитост. значителен, сажсн човск, големец. Match [мач] л, -s, -s спорт, мач. Maich/beuiel т, -sack т спортен с-к, торба (за носене през рамо). Maie т. -s. ■— парагвайски чай. Maate/ -п 1 ,печ матрица; 2. техн. гайка на винт. Material л, -s.. hcg 1.икон. материали, суровини pl.: btauhhe<;trs - годни материали; 2. воен. босн материал (оръжия и муниции); материална ч-се; 3. жп. rhllrgdr/ - подвижен състав; 4. данни; литературен материал. библиография (за статии, научни работи): das stimmliche - гласовите данни (нс певец). MateriäitensшшIUneg[-ceH]//aaнни, м-гери-ли pl. (за нщ.). Materia;llattbn/ -еп магсгиализапия, мате¬ риализиране. -ъплъщас-яс. naieuIalbsleucn tr. refl. материализирам, въплъща¬ вам (се) (с окултизмс); Matena;1ISl!Cung/. Materialismus т, — материализъм: dia1ekilshhet, hIstori/chet - диалекеически. исторически материализъм. Materialist т, -cn, -сп 1. филос. матсриалисг; 2. м-тсриалисг, човек на земните блага, 3. свстр - търговец иа колониал (бакалии). naieria1lSiishH adj. материалистически: die -е Gc/chichisauffa//nge матсгиалисгичесkете разбиране на историята. MateгrälIpI*цfunn/ изпитание, проверка и- матсри-литс, на материалната ч-се; -schaden т материална среда, щсга; -schlacht/ воен. сражение. двубой на материални средства; — waren pl, остар. 1. стоки за широко потре¬ бление; 2. австр- колониални и дрогсрийни стоки. MatCrir [-ис] / -п 1. материя, вещество: Geist und - дух и материя; 2. материал, обскг, тема (на разговор, на съчинение); 3. мед. гной. materiell adj. L -сщссг-сн, материален (причина); 2. материален, стопански (среди, загуба. условия): cin sehr -сг Mcnsch човск, който много държи на материалния интерес. Matcrnbiäi / —майчинство. Mathe/. —розг. - Mathematik. Mathematik, свстр. Mathematik / — математика; höhere - -исша математика. Mathematiker т, -s, - математик. naehenaiishH adj, математически (задача, закон, ура-нсние, мислене. точност). Marinleе/ -п 1. утро (зсбсвс); 2. остср. маеиие (домашно дрехс). Matjeshering т малък. млад херииг.
77 Mauer/haken ^i^l^t^I^lt^c^e/ -n 1. матрак; дюшек; 2. спорт, тепих; 3. върбов плст за укрепване (но брегове). MäiuCsse f -п мстрсса, държанка. Matriarchat п, -s, -с ист. магриархае. Matulkcl, свстр. Matulkc f. -п 1. персонален списък (особено на студенти); 2. регистър за гражданското състояние. MatuIku1äueeIiuae т ист. вноска на отделна германска държава за бюджета иа райха. natuinoniai adj. брачен, относно брака. Maiubx / . . Ices L u Maiulzc f -n техн. печ. маерица; 2. анат. матка. Maiuhnc f -п матро-а. maiuhncnhafi adj. каго м-трона; досгопочесна. Maiuosc т. -п. -п мор. моряк (w воен.). Maeuhscn/anzug/н моряшки костюм (нс момче); -klcid п моряшка рокля (нс момиче), naisch adj. 1. ксрт. биг, победен (с? игротс): ~ werden бивам биг, нс -зсм-м никаква -зятка; - machen натрупвам. иапердашвам; 2. разг. отпуснат. -ял; З-рази. гнил, раз-алси (пледе-е). Maisch' т, п. -es. -с ксрт. съвсем загубена игра, голям бой, пердах (в иирстс): - machen натрупвам, напердашвам (в ипрсто); - werden ям пердах. Maisch2 /л. -cs. -с: Matsche f -п рсзг. 1. киша, разкалян сняг; тиня, папалеk; 2. гнилоч. пaishhcg1 tr, intr; h рози. 1. прася на каша, гасмачkсам, смачквам. гасkашkа-ям; разкапвам; 2. мляскам; 3. tr. еплсеквам (покривка на маса), цапотя. natschcn2 tr, розг. карт. бия, пердаша (в играта). пaiscHig adj. разкалян (път, сняп), расkашkа-сн; тинест, кален. Maischweticu п разг. кишаво -рсме. matt adj. 1. изморен, изтощен, бсзсилсн, отпаднал, изнурен (старец), слаб (пулс): - vor/ von Hunger und Durst изтощен ог глад и жажда; - von Laufen изморен от тичане; 2. матов (хартия., стъкло, зчато, светлина, политура): прен. dein Herz schlägt ~ сърцето ги с студено, нечувствително; -с Augrn очи без блясък; 3. прен. блед, блудкав (ядене): -е Worte бледи, неубедителни думи; е-с -с Eni/chn1!igngg извинение с половин усга; 4. търг, вял (търговия); dir Börse schloss - борсата завърши -яло; 5. ксрт. напердашен, набие; в шахмат: ~ srtzrg пра-я икг. мат, и прен.: det König ist - царят с мат; - in drei Zügen мат r ери хода. naitblond adj. пепслнорус (коса). ^i^t^i^t^j/ -п 1. рогозка; спорт, тепих; 2. планинско пасбище; 3. диал. из-ара. matten I. tr. матирам; II. intr; s отпадам, изморявам сс. Mattglas п матово стъкло. Matthäus М-есй (име): фсм.: bci nlr Ist ~, Matthäi an lrtzien свърши сс, отидоха ми парите; mit Ihn Isi es Matthäi an Icizirn свършено с c него (ще умре). Matihcbi / — изтощение, uсгещснеег, отпадналост. naiihcreIg adj. 1. със слаба смопионалнест. нечувствителен; 2. прен. малодушен. natileucn tr. пра-я матов. Mattigkeit f - = Maithele. Maiischcibc f матово стъкло (във фотогра¬ фията); екран (на телевизионен приемник): разг. - haben а. гледам като през сито; б. пийнал съм, имам махмурлук. natuu adj. зрял, завършил срсдно училшце. Matur п, -s, Matuua f, — матура. Maturänd т. -сп, -еп зрелостник. Maturliäi f, — зрелост. Matürun п. -s, — матура, зрелостен изпие. Maiz т, -cs, -е рсзи. 1. шег. човече; дребосъче; 2. фам. глупчо, тиквеник. лапни-шаран, дрънкало; 3. птиченце. Mätzchcn п, -s, -рсзг. 1. глупчо (и гальовно); 2. извъртания pl-, опъвания pl.. усуквания pl.; 3, дяволии pl; лудории pl; безчинсева: - machen а. лудувам; б. правя гримаси, гримаснича; в. правя фасони, дърпам се. церемоня сс, усуквам го; и. театр:. спорт, правя евтини ефекти; д. важнича. Matzc f- -п безквасна, пасхална пига (при евреите). mau adj. фам, само предикативно 1. лошо, злс; сдва-сдва; слаба работа: cs geht - ед-а-сдса -ър-я, слаба работа е; mir Ist - хич ме няма; das Ist - го-а не го бива твърде: 2. нсудовлстворителен (успех). naucn ino: h 1. мяукам; 2. инатя се. Maucr f -п зид, стена (нс здание. двор, град): често: град; прен. здрава опора, защита. закрила: с-с - auffühten. nicdcrrcißcn издигам, разрушавам зид; in den ~n von Frankfurt в сесиите на Франкфурт. във Франкфурт; über die - sirlgrn прескачам зида. оградата: wie е-с - sichrn стоя непоколебим, стоя твърдо като зид. Mauer/absatz/л стр- перваз на стена; --ag/hh1ag т обява. афиш на стсна; -assel fm. мокрица (OnI/hus murarlus); -arbeit f зидарска работа; ~au/klcieune f мин. облицовка на минна шахта; -blümchen/lразг. момиче. стоящо като декорация на бал (без да по канят); -brcchcu т ист. воен. етенолом. MaucrCi f, -cn = Maurcrci. Maucufalk(c) m зоол. сструшко. обикновен керкенез (Falco tinnugcuIu/). mauerfesi adj. твърд, непоколебим (като зид)). Mauer/fraß т егенегушсние (от химически процеси): -fuß т основа на зид; -hakcn т планинарска кука (за изкачване по стръмни
Mauer/kelle 78 скали): -kcI1CfCзидагеkа мистрия; -ИНт стр. - -möttel; -kröne f -ръхн- част и- крепостна стена (със зъбери); украса на градски герб с форма на такава. naucrn intr. h tr. L зидам, градя; 2. корт. разг. играя предпазливо, сдържано; brin Fußball - при фуГбол струпвам целия тим за защита на -р-гага. Mauet/pfcffcr бот, [жълто] прозориче (Srdum acrc); -tauie / бот. сгснно изтравниче (Asplcnium uuia nurarba); -shhkclш стр. цокъл; -scгinecn п спорт. прсскок на стена; -sicIn т стр. нспсчена тухла; -iüum т ист. кула на градска, на крепостна сгсна; -werk п 1. зидария; (голи] зидове pl, (нс руина): 2. стр. каменарските работи на постройка; -wcspe / зоо!. оса-зидарка (Eumencs muraria); -^^.1 m стр. тухла. nauken 'ти; h (за глина) отлежавам. Maui n; -s, -er 1. муцуна (нс животно); 2, фсм. грубо морда, муцуна, мутра (нс човек): cin lhses - haben цапнат съм в устата; устат. хлсвоуст съм; rin gottloses, schändliches - haben говоря безбожни, скверни приказки, думи; das - hallen мълча, млъквам; сдържам си сзика; нс издавам тайна; halfs ~! събирай си устата'; e-n Honig, Pappe uns - schnirrcn мажа и гладя пред икг.. подмазсам му се; с-п uns - gehen угоднича, подм-з-ам сс нкм., лаская го; das - nach ciw. spitzen точа зъби за нщ.; с-п das - wässnj machen пра-я нкм. скомина; ein großes - haben имам голяма уста, преувеличавам; много сс хваля; дрънкам много; das - voll nehmen приказвам на сдро, самох-алсе-ус-м, псря сс; das - hängen 1a//eg цупя се; cin [schirfcs] - machen, ziehen намусил, и-цупил съм се (сърдит съм); c-m das - /thcfcg затварям нкм. устата; das - wässert ihm nach rtw. лигите му гекаг за нщ.; sich das - verbrennen опар-ам си езика, н-пакосеявам си (от много приказки); ein süßcs - machen лицемеря; c-m übcrs - fahren срязвам ике; sic rrißen tüchiig das - über ihn auf страшно си чсшае езиците о гърба му; сг Isi nicht auf's - gefallen знае да приказва, нс е вързан r езика; дава ссскиму платен отговор; das - aufmachen отварям си устата, заговарям (когато му е времето); dir anderen krlegirn was, ich konnte nur das - wischen другите пипнаха ищ.. а -з останах с пръст r устата, останах на сухо; alle -cr sind voll davon -сички за това приказват; zehn -er zu ernähren haben храня десст гърла; поел. rinc gcbtaicnr Taubc fliegt k-n ins - нищо не идва на еспсия; 3. техн. отвор, отверстие (нс инструмент- особено на винтов ключ); 4. (кратко за) муле; 5. и Mäulchcn п..-s. остор. диал. млясканс (зс целувка). Maulaffe т зяпльо, зяпач: разг. ~n fcilhalicg. fcIihabcn зяпам. naulaffcn init: h untrnb. зяпам. Maul/becrbaum m черница (дърво); -bccrc f черница (плод). Mäulchen n, -s, - рсзи. I. муцунка (гальовно); 2. пслу-чипа. Manl/chrLsi т християнин само на думи; -duc/hhcr разп. бъбрица maulen intr; цупя сс, сърдя се, надувам се. Maulesel т 1. муле, катър; 2. вил (сладко) студено питие. naul'aul adj. рази. едносричен, мълчалив, като чс ли няма сзик. Maui/fucun! т рази. приятел на думи; -hänger т рази. цупльо, сърдитко Пстко; -hcld трозг. фанфарон; -hobci т диал. устна хармоника; -korb т намордник; -koueeescte п закон, забраняващ определени изказвания; -schclle, -laschcf 1. плесница, шамар; 2. готе, вид твърдо точено; -klemme /мед. схващане на устата (= Mnndklemne); -stück п част от юздата (за устата); —tier п катър; -trommel / сид устна хармоника; - un! Klauenseuche f вет. шап; -werk п рсзг. бъбрива уста: ebn gutes = haben устата ми работи. мели; -wurf/» зоол- къртица (Talpidar, сем.) (и шег:. за пионер (който копае окопи и под.)}. maulwuufcn int h untrnb. ровя, копая. Maulwurf^/arbcit/1. кърговска работа; 2. прен, подмоли-. подривна дейност; -grille/«юл- попово прасе (GtyIIhiaIca gгyllotalca); -häufen in къреичина. maunzen intr. h фсм. скимтя, хленча, меча. Maurc in, -п, -п ма-ър Manrcr m, -s. - 1. зидар, 2. фганкмасен; 3. предпазлив, сдържан картоиграч. Mauteuci / -er 1. сuдагег-е; 2. свободно зидарство. франkмаеенсево. nautisch adj. ма-ърски, м-врие-нски (стил). Maus / -е 1. мишка; гальовно мишле: dir - knabbrti мишката гризе, хрупка; разг.: dass mich das ~chrn brißr! тако ми бога. това е самата истина! ; с merken подушим опасност; забелязвам, че нщ. нс с в ред; с in Kopf haben имам приумици, капризи, бръмбари r главата: шеп. dir weißen --с пътни полицаи; das Schiff gigg nie Mann und - unter корабът потъна c целия екипаж; et siehe (schon) wrißr -x: пиян c -счс; map. dickc -c haben имам си парички; 2. анат. мускулът под палеца на ръката и крака; 3. анст. бсмка с косми; 4. женски полов орган. Mauschcl т- -s, ~ яхудия (подигравателно зо евреин). mauscheln int h 1. говоря като е-рсин (с рькомсхания). с еврейски акцент; прен.говоря неразбрано; 2. рсзг. ментас-ам.
79 mediäväl Mauscheln л, -s, — вид хазартна игра (на карти), Mäuschen п. -s, - 1. мишле (и гальовно. рази. за деес, любима); 2. анат лакътна става. mäuschenstill adj, съвсем тихо. Mäusr/bussard т зоол. мишсло- (Buico vulgauis): -dorn in бот, див чимшир (Ruscus aculcatus). Mausefalle, Mäusefalle f капан за мишки. Mäus^fraß т мишкосдина: — gifi п мишсморка. Mäusclgcschmack т сел.-ст- -ид болест на виното. mäuseln int h пискам, цвърча каго мишка (подражавам на писъка и), Mauseloch п миша дупка, и прен. mauscn1 1. intt: h (за котка) лови мишки; II. tr; крада; фам. гспя. пипвам. пипам, отмък-ам (дребни неща, на дребно): фам; nie den kann man Pferde - иа всякаква лудория с готов. mausen2 int h refl, сменям си kосината, перата, и прен. Mäusc/cfcZfcu т бот, горски чисеец (Stachys /i1vatiha); -plage f напаст от мишки. Mauser1 f -n: Mauserung f — зоол. линеене; смяна иа перушината или козината. Mauser f разг. пистолет маусер. Mauser3 т, -s. - 1. разг. който пипа, отмък^; краальо; 2. зоол. обикновен мишелов (= Bussard): 3. мишсло-ка (обикн. за котка). Mau/cueI f, -еп рсзи. кражба, пипане, огмък-аис. Mauseueew’ehr п воен, пушка м-узер. Mäuserlch т. -s. -е мишок; мъжка мишка. mauseun int h refl. 1. линея, сменям си пср-еа, козината; 2. разг. боядисвам се (променям политическите си убеждения); Mauserung/ mausethi adj. разг. съвсем безжизнен: ~ machen умърт-я-ам. mausig adj, рсзг. дъгсъk. оперен, предизвикателен; -ажсн: sich - machen опер-ам се, държа се пгедис-иkагслне, натрапчиво, -ажнича. MausIng/-cn.лhpJ кукеи възсл. Mausklick in комп. щракване на мишката. Maus/ohr, -öhrchcn п (също и: Man/e/oht, -ohtchen) 1. мише ухо; 2. бот, сид незабга-ка. MausolCun [-еум] п, -s,. .lCcn мa-селсГ. Maut/ -еп свстр. остар. мито; пътна такса. Mauineu т, -s, ~ остср. мигар. mauzen intr; h мяукам, меча. naxi adj, мода дълъг до глезените. maximal adj, максимален. Maxiпä1/aubcIisiae т максимален работен ден; — beirag т максимална, най-голяма (допустимо) сума. Maxime/ -п максима (принцип), maximiert adj. = maximal. Maxinum n, -s,. .ma максимум. Mayonnaise [майонСзс] = Majonäse. Mazedonier [-иер] m. -s, - македонец. mazedonisch adj. македонски. MäzCn m. -s, -с меценат. mazerieren r хим. м-цсри^м, отделям органически тъкани, части (чрез течности, киселини!, основи)- Mazurka/ -s мазурка (тснц). Mec]hänlk -еп 1. механика; 2. рази. и Mechanik механизъм. Mechaniker in, -s, - механик; техник. Mechänlkus т, -, -srs, -sc 1. тсхник-любиесл; 2. изобретател. mechanisch adj, 1. механически (способ, обработка- стан). 2. прен, механичен, машинален; 3 филос, мсханисгичсн (л империализъм), mechanisieren tr; механизирам; Mechanisierung f- Mechanismus т. .sncn механизъм. mechanistisch adj- механисгичсн (материализъм). ncchiillc adj. map. пропаднал, хич го няма. Meckerer in. -s, -; Meckerfritze in фам, който мрънка. мърморко. махаиаджия. meckern int. h 1. (за коза) врещя; 2.разасмея сс просташки, глупаво; 3. възразявам, прекъсвам (говорещ); 4. фам. мрънкам, нсдоволстсувам. мърморя. ncckmeck intr. ме-мс! (а. вик на коза: б, подигравка за шивачи), Medaille [-.^J—^i^c]]/ -п медал, орден: ^^^и^.^сз ist dic Krht/eitr !er - го-- е обратната страна на медала. Medailleur [-далОр] т, -s, -е изрсзс—ч на печати, медали. Medaillon [--льон] п. -s, -s медальон. Mc!eu т, -s, — ист. мидисц. Mc!ba/ . .dien грам, звучна преградна съгласна (b, d, g). nediai adj. I. образуващ средата, намиращ сс в средата. към средата; adv: -сред. посред; 2. с к-чсст-а и— медиум. Mcdianan [мидиъм-н] т. —, ...men служител във фирма, оего-арящ за рекламата в медиите и чрез плакати. рекламен агснт. ncdian adj, 1. намиращ сс на средната линия; 2. от срсдсн формат (хартия). Mediane/ -п мат. медиана. Median/format п печ, лист средна големина: —linie/средната линия и- човешкото тяло; — papicu п х-ргия среден формат. Mcüänie т муз, мсдн-нта (степени на памо). Medianwert т средна стойност. mediai adj, 1. ист, подвластен нс направо на императора, — на междинен владетел (в средновековна Германия): 2. косвен. mediatisieren ti: ист. (обикн. зо Прусия) анексирам германска държавица. mediäväl [-вал] adj. егедне-еk■овен.
Mediävist 80 Mediävist [-ей-] m, -rn, -cn историк на средно¬ вековието. Mc!bkamCnt n. -s, -е медикамент. Medikaster in, -s, - рози. исук. преетенареден лекар, ер—ч, лсчител-шарлатанин. Mcdbkus т. ici разг. медик, лекар. Medio т, -s, -s търг, средата н— месеца. nedbo adv. е средата; търг, е средата на мсссца. nedbokeu adv. посредствен. Meditation /. -еп размишление, мисъл, [религиозно] сглъблснис. meditativ [-йе] adj. медиеаеиееи. mediterran adj. средиземноморски. meditieren int. ft размишлявам, изпадам е размисъл, вглъбявам сс. mc!bum [мидиъм] adj, undeld- 1. иостр. недопечен, полусуров; 2. средсн (ръст за дрехи) . Mcdbun п. -s,. .dirn 1. медиум (в спиритизмо); 2, физ, срсда; 3. грам. срсдсн залог на глаголите (в старогръцки език), Medizin/ -rr 1. медицина; 2, рсзи. лекарство. Medizin^1 . медицински: MedieIna|weIn т. Mcdlzinäi/pflanze / лечебно растение; -rai пг медицински съ-сгник (титла), Medizinball тмед. медицинска топка (2-5 кг) за здравна гимнастика. Mediziner т, -s. - 1. лекар-висшист. медик; 2. рази, студснт-мсдик. medizinisch adj. медицински. Medizinmann т, pl- -et -р-ч-б-яч (у примитивните народи), MedUsa, Meduse./ —мит. Мсдуз- (у старите гърци). McdUse/ -п зоол. медуза. MedUeeghaupe п мит, глае- и- Медуза. Meern, -cs, -с морс; океан. и прен.: auf dcn, übrrs - fahren пьтуеам по морето, прсз морето; е-с Stadt an - град на мерсfео); das Schwäbische - Бодснското сзсро; rin - von Licht. von Töncn морс ог светлини. от гоновс; cin - von Blut und Tuancn море ог къреи и сълзи; et ist auf allen [sieben] -cn /übet alle eieben -С/ gefahren пътувал с по всички морета; поел. das - hat krbnc Balken и- дърво бсз корен не се к—чеам. Meee. .»Meeres.. (обикн.) морски: Merrklima п, Meeresflora /. Meerampfcr т бот. морски лапад, морски киселец (Runcx пauitiпue). meeгe1au adj. мерекоеииьо. Meeu/busen in морски зали-; -drachcn m зоол; морски др-кон (Tгahhinue duaco); -elchel föom. морски жълъд (Baianus balanoidrs); -rnge / иеоир, пролив, проток; -engcl m зоол- морски ангел (Squatina angclus). Meercs/abguund m морска бездна; -arn m морски ръкав; -boden m - -gründ; -brandung /мор. прибой; -Früchte pl. морски дарове (дребни морски животни. миди, раци и др.) -gründ т морско дъно; -höhc/Виисочина над морското равнище; -kraftwcrk п приливна хидгееганпия; -kügee / океанография, морези-ние; -spiegel т морска повърхнина; морско равнище; -Stran! т морски бряг; -Straße = Meerenge; -Strömung / морско есчсние. Mcer/fahrt / пътуване по море; -ftas / -fräulcin п мит. сирсна; -frösch т зоол. морски дявол (Lophiue ciscatoгIns); -fuchs т зоол. сид -кула (Raja clavata); -gueIeт грохнал. беззъб старсц (= Mummelgreis); -juggfuau / мит, морска нимфа; -kaizi/зоо.л. 1. лемур (CrthopIihecue); 2. рази, грозотия, маймуна (за грозен човек); -kohl т бот, диво зеле (Cranbc maritima); -Icuchien п фесфегсепенпuя на морето; -mann т. pl-, -cr мит. тритон; -ncescI /зоо.л. актиния (Actinia); -nymphe/мит. нсрсида; -rcitlch т бот. хрян (Armotahia 1apaihIZo1ia); -schäum т мор, минер. морска пяна. neeuehhaunen adj. ог морска пяна. Meeг/echwalbe/.еoел морска лястовица (Ttigla hiuundo); чайка; -schwebn п остср. 1. делфин fPhhhaega phocaena); 2 рсзг. лоша, сгрансг-у-аща актьорска група; S и -Schweinchen п зоол, морско свинче (Cavia hobaya). Meeг/tuäubhHen п бот, сфсдра (Ephelia di- siachya); -wcib n мит. русалка; -eugec/«ал:. морски език (PIrntogehIes solea); -zwiebel / бот. синчец (Scilla). Meeting [митинг] n. -s. -s 1. среща; 2. събрание; митинг; 3. спорт. [конно] състезание. ncff adj- фам, слисан. смаян. пeÜItIech adj. смърдящ, вонящ, пълен с лоши, отровни миризми, с чумна зар-з- (въздух). Mega ... mcga .. мега ... голям, грамаден: Megahertz п Mega/byie [-байт] п. — или -s, -s инф, мегабайт; -chip [чип] /п. -s, -s мег-чип. Megalith т. -s /-еп; -с/ -сп прсист. мегалит. Megal1itheuab п прсист. гроб ог мсгалиг. Megalithiker т, -s, - прсист. представител на мсгалиен-г- култура. пeeaГIiHIecH adj. мегалиген. Megaphon auch: Megafon n, -s. -е мегафон, говорителна тръба. Meggäej/ -п мит. Мсгсра; прен. зло жсна. Megawatt п ел, мегават (мярка). Megöhm п ei, мсгом (мярка). Mehl п. -s, - брашно. Mehl/apfel т хлебна ябълка; -bccuc / бот. 1. мухиня брашнянка, брскиня (Pirus aeia); 2. бот, глог (= Weißdorn); -beuicl т 1. брашнен чувал; 2. готе, -ид гссген сладкиш. mehlig, neHich. adj. брашнен; като брашно, сипка-. MeHl/kaZeu т лоол: брашнен бръмбар (Tcncbrlo
81 Mehrfach/telefonie molitor); -ehhwIizr/homeJ запръжка c брашно; -sceIec f готе. [сладък] десерт от брашно и под. (пудини, кремове и пр-.), -tau т сел.-ет. мана. mChr adv. со/праг; от viel. sehr, groß; 1. повече: - Geld haben als cin anderer имам повсчс пари ог някой друг; ~ versprechen als nan Halten kann обещ—е—м повече, отколкото мога да изпълня; et Isi ricHi - als wie, aber et hält sicH für - гой не с нсщо повсчс ог -ас. ио сс смята за по-ечс; nichts - davon ниго дума повсчс за това; ich friere - als du nö ми с студено, отколкого и— теб; nicHi - und nicht weniger als... ниго повече, ниго по-малко от...; rs waern noch - Personen !a гам имаше и други хора (освен говорещия); разг, das schmeckt nach - много с вкусно (та не е зле до се повтори) (при поднасяне на прием. иощавко); das Ist - als frech това е повсчс от нахално; ~ als zu viel прекомерно, предостатъчно; рази; ирон. das iut et nicht - wie gern ах, c какво удоволствие прави гой то-а; 2. по-скоро, повсчс: - ioi als lebendig по- скоро мъртъв, отколкото жив; das ist - eine rrhhIlIche Feagc това по-скоро е юридически въпрос; das hat et - ans Langeweile als aus Vorsatz getan гой го н—праеи по-скоро, поесчс ог скука, огколкото преднамерено; 3. в комбинация cadj., adv, а понякога и със subsl. (и глаголи) с функция на еотрcr:: по-, повече а, при сравняване на две качества нс един предмет или лице: das Zimeet isi - lang als btelt стаята с повече, по-дълга, отколкото широка; er isi - gchaeet als gclbebi посече c мразен. отколкого обичан; б. обикнов. при много дълги adj. или токивс на -er (за блогозвучие) или пък при pari. per/, както и с adv.: - пiI1eidewürdie (вместо niilridswütdigrt) пе-саслужа-ащ състрадание; - hciirr (вмссто heierrrr) по-весел; drr Baun sirhi - links. - nach !et Miitr zu дървого е пе-наля-е. по към средата: в, с някои думи. които ссупотребени като adj-, без всъщност да сс такива: ich bin ihm - gram, als dit повече мс е яд на него, отколкого иа теб; das iut mir - leid als !it повече съжaлясам,етkелкего ти;г. пред. subst, нерядко = по-голям: ich gchc nie - Hoffnung hin отивам c посече надежда; ciw. mit - Recht behaupten твърдя нщ. c повсчс, по-голямо право; 4. по- голям: ~ sein als scheinen бъди повече, отколкото изглеждаш! библ, bist du - als