ПРИЛОЖЕНИЯ:
СЪКРАЩЕНИЯТА В НЕМСКИ
ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА

НЕМСКО -
БЪЛГАРСКИ
РЕЧНИК
АВТОРИ
ПРОФ. ЯН. АРНАУДОВ
, АНЕ ДИМОВА,
Е МИНКОВА
Л. АНДРЕЕВА .
, М. НАУМОВА
ДОПЪЛНЕНИЯ: Е. МИНКОВА
ТОМ ВТОРИ
L - Z
София, 2010
ИК ,Ъмас”

DEUTSCH -
BULGARISCHES
WÖRTERBUCH
AUTOREN
PROF. JAN. ARNAUDOV
, ANG. DIMOVA, (
3. MINKOVA
L. ANDREEVA
, | M. NAUMOVA
ERGÄNZUNGEN: E. MINKOVA
ZWEITER BAND
L - Z
Sofia, 2010
Ernas Verlag

Посвещавам на майка си.
Елена Минкова
НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК
Пето преработено и допълнено издание
ISBN 954-8793-40-7
Ангелина Константинова Димова
Герда Густав Минкова
Любомира Мартинова Андреева
Мария Наумова Хаджиолова
Допълнения: Елена Маркова Минкова
© ИК „Емас”, 1998, 2001, 2010
Всички права запазени

I, L n, -, ~(s) ел, дванадесетата буква на нем¬
ската азбука; 2. звукът л.
I3 разг.: lausig lange Leitung не му сече пипето,
мъчно схваща; бавно загрява.
la, lala, lallalä inj. ла-ла-ла (при тананикаме).
Lab п, -s, -е подкваса за подсирване (главно от
сирище).
Laban т, -s,— шег. разг. върлина, пържина (за
дълъг човек).
Labbe /, -n 1. увиснала бърна; джука; 2. фам.
уста, муцуна; 3 зоол. хищна чайка
(Stercorarius parasiticus).
labber adj. отпуснат, хлабав: мор. ~е Kühle
безветрие.
Iabb(e)rig adj. разг. 1. пихтиест; кашест (ядене),
2. блудкав, изветрял (ястие, питиета).
labbern (и labern, labbern) intr. h обл. разг. 1. и
tr. лоча, мляскам, шумно (се) облизвам (напр.
за куче) (и разг. при целувки) 2. мърся се,
лигавя се, оплесквам се; 3. мор. (за платна)
хлабав, увиснал е; 4. и tr. брътвя, плещя
(глупости); 5. обл, наливам се с вода.
Labe / ~ вие:. = Labsal.
Labeflasche f воен. манерка на санитар.
laben1 tr. refl. (sich an etw. D ~) вие. освежавам
(се), подкрепям (се), ободрявам (се);
отморявам се; refl. прен. (sich an etw. ~)
услаждам, наслаждавам се (на нщ.): e-n mit
Speise und Trank - подкрепям нкг. с ядене и
пиене; sich an der schönen Natur ~
наслаждавам се на красивата природа; part.
adj. labend освежителен, подкрепителен
(хладина:, питие), живителен; Labung/.
laben21. tr. подсирвам; II. intr. s refl. съсирва се.
Laberdan m, -s, -е солена треска (риба).
labern intr. h обл. фам. пейор. дрънкам,
labial adj. грам, устен, лабиален (звук).
Labial т, -s, -с; Labiallaut т грам, устен,
лабиален звук (т, Ь, р).
Labiaten pl. бот. устоцветни (сем.).
labil adj. неустойчив, колеблив, непостоянен,
променлив, лабилен (здраве).
Lab/kraut п бот. енювче (Galium); -magen т
зоол. сирище (у преживните).
Labor, австр, Labor п, -s, -s/-e = Laboratorium.
Laborant m, -en, -en лаборант.
Laboratorium n, -s,. .rien лаборатория,
laborieren intr, h 1. разг. страдам си (от
болест): an der alten Krankheit - страдам си
от старата болест; 2. трепя се, измъчвам се с
нщ.; 3. (e-n, etw. ~) работя над нщ.; правя
опити.
Labsal п, -s, -е австр. и f, -е вие. 1.
освежително, подкрепително (храна, питие);
отмора; 2. наслада, услаждане; отрада.
labsalben tr. untrnb. мор. катраносвам (за
запазване).
Labskaus п, —, — мор. борш-шчи (моряшка
гоетба).
Labyrinth п, -s, -е лабиринт (и в ухото).
labyrinthisch adj. оплетен, забъркан, като в
лабиринт.
Labung/, -en вие. 1. вж. labend 2. = Labsal I.
Lach/anfall т пристъп на смях; -bäum т 1.
гранично дърво (със знак)	2 лесов.
отбелязано за сечене дърво.
Lache1/ -n 1. локва; t. маркировка на дърво; 3.
нарез на дърво за смола.
Lache2 / — разг. силен смях, кикот: с-е -
aufschlagen избухвам в смях.
lächeln I. intr. h (e-m ~) усмихвам се: ihm lächelt
kein Glück щастието не му се усмихва; II. tr.
будя, пораждам чрез усмивка; изразявам чрез
усмивка: Liebe ~ усмихвам се с любов; sein
Auge lächelte Freude радост блестеше в
усмихнатитс му очи.
Lächeln п, -s,—усмивка.
lachen1 I. intr. h (über e-n, etw. -; oemap. поет..
c G); 1. смея се (на нкг., на нщ.): laut - смея
се гръмко; Freude lacht aus s-m Gesicht, s-n
Augen лицето му сияе от радост; in sich hinein
~ разг. смея се под мустак; über das ganze
Gesicht - цял се заливам от смях; das Herz
lacht mir im Leibe сърцето ми подскача от
радост; разг. aus vollem Halse - смея се от все
гърло; du hast gut ~ лесно ти е на теб да се
смееш; фам.: das will, soll ein Dichter sein, dass
ich nicht lache! и това ми било поет, дръжте
ме да не се засмея, да не падна; das wäre ja
gelacht, wenn ich das nicht könnte смешно би
било да не мога да го направя; има си хас да
не мога да свърша това; 2. прен. усмихва се:
lachen2
6
die Hoffnung, das Glück, der Erfolg, die Sonne
lacht ihm надеждата, щастието, успехът му се
усмихва; 3. (jds., c-r Sache -) подигравам се
с, надсмивам се над нкг., нщ.: des Toren -
надсмивам се над глупака; der Gefahr -
подигравам се с, нехая за, презирам
опасността; рап adj. lachend засмян; разг.
шег. lachende Erben весели наследници; поет.
lachende Gefilde, Fluren засмени поля; прен..
der lachende Dritte двама се карат, третият
печели; II. и. refl. 1. Tranen - смея се до сълзи;
c-m Beifall - с усмивка си изказвам
одобрението, похвалата нкм.; 2. refl. разг. sich
krank, krumm, schief, scheckig, фам. sich c-n
Ast, c-n Buckel - превивам се, умирам си,
скъсвам се от смях; 3. da ist nichts zu lachen
тук не е до смях, няма нищо за смях; er hat
nichts zu - нему не му е до смях; той много
тегли.
lachen2 tr. лесов. 1. правя нарез (на дърво за
смола); бележа (дърво за сечене), 2. правя
просека в гора.
Lachen п, -я, - смях; смсснс: e-n zum Lachen
bringen накарвам нкг. да се засмее; поел, bei
Kindern steckt - und Weinen in e-m Sack
играчка - плачка, къдсто му е смехът, там му
е и плачът.
Lacher т. -s, - смеещият се, засменият, die -
auf s-r Seite haben при спор печеля поддръж¬
ници чрез духовитостта си.
lächerlich, разг. lachhaft, lachbar adj. 1. смешен,
комичен; достоен за присмех; разг. глупав,
нелеп: sich - machen ставам смешен; c-n ins
Lächerliche ziehen подземам се с нкг, осмивам
нкг.; etw. ins Lächerliche ziehen правя нщ. за
посмешище; обръщам нщ. на шега, правя го
за смях; 2. mir ist nicht - zumute не ми е до
смях; 3. и adv. разг. смешно дребно, смешно
дребнаво; - niedrige Preise смешно ниски
цени.
Lächerlichkeit /, -en 1. комичност, смеховитост;
2.	нщ., будещо смях; 3. разг. (смешна)
дреболия.
Lachgas п райски, смехотворен газ; -kabinett
п стая на смеха (по панаири); -krampf п
пристьп, припадък на смях; истеричен смях;
-Iust/досмешаване, желание да се смееш.
lachlustig adj. който лесно изпада в смях.
Lachs in, -es, -с 1. зоол. сьомга (Salerno salar);
2. Danziger - ракия от хвойна; 3. фам. пари
pl., 4. студ, устата жена.
Lachsalve [-в] / гръм от смехове, бурен смях
(на много хора).
lachsfarben adj. розово с оранжев оттенък,
златисторозов.
Lachs/leiter f риб. талян, ограда за лов на
сьомга; -Schinken т пушено свинско филе.
Lachtaube f зоол. гургулица-смсхурка,
скумрийка (Columba risoria).
Lachte f, -n обелена ивица по иглолистни
растения (за събиране на смола).
Lachweihe f зоол. сокол-ветрушка (Falcco
tinunculus = Turmfalke).
Lack m, -(e)s, -c 1. лак; прен. лустро; - streichen
боядисвам c лак; фам. fertig ist der -!
свършена с работата!; 2. бот. жълт шибой (=
Goldlack 3); 3. восък за подпечатване (=
Siegellack); 4. фам лоша бира.
Lackel т, -s, - обл. австр. 1. касапско куче; 2.
хъшлак; хългъзник, дангалак.
Lackfirnis т лаково лустро.
lackieren tr. 1. и lacken лакирам; 2. (е-п ~) фам.
вкарвам нкг. вътре, извозвам, подхльзвам го:
der Lackierte bin ich аз съм извозеният;
Lackierung/.
lackmeiern r фам. = lackieren 2.
Lackmus/I,	— хим. лакмус.
Lade /, -n 1. рядко ракла, сандък; сандъчс (на
амбулантен търговец), 2. чекмедже; 3. ист.
каса, хранилище за документи (на еснаф,
гилдия и под.) библ. кивот (на завета); 4. pl.
беззъби краища на челюст (на кон); 5. техн.
рамка за подвързване (=Heftlade), 6. ковчег (за
мъртвец).
Lade/baum т мор. = -mast: -bühne/жп. мин.
рампа за товарене'; —Fähigkeit / то¬
вароподемност, товароспособност; -fläche /
жп. товарителна площ на товарен вагон;
-gebühr f такса за товарене; -geld п 1. такса
за товарене, 2. юр. разноски за призовки; —
gewicht п полезен товар; -gurt т воен.
патрондаш; -hemmung / зассчка (при
зареждане на огнестрелно оръжие);
-kanonier т воен. пълнач; -klappe / авт.
заден капак (на камион); -Iuke/иор., отвор
за товарене и разтоварване, - maß п габарит;
-mast т мор. винч; кран.
laden^ (er lädt, разг. ladet) tr. e-n - каня,
поканвам; юр. призовавам: e-n vor Gericht, zu
Tisch - призовавам нкг. в съда; каня нкг. на
обяд.
laden^ (er lädt, разг. ladet) tr. 1. (etw. in, mit etw.
-) товаря, натоварвам: das Schiff hat Korn
geladen корабът натовари жито, Steine in den
Schubkarren, den Schubkarren mit Steinen -
товаря количката c камъни; прен. e-e große
Verantwortung, e-e Sünde auf sich - нагърбвам
се c голяма отговорност, натоварвам се с грях;
фам.: er hat schwer, schief geladen здравата се
е налял; er war [auf mich] geladen той [ми] се
беше налютил; e-n auf den Besen - занасям,
майтапя се с нкг., 2. пълня, зареждам (оръдие,
пушка, електрическа батерия); 3. комп
качвам, инсталирам (програма, данни).
Laden т, -s. -е 1. магазин, дюкян: c-n - eröffnen
отварям магазин; ein - mit Selbstbedienung
магазини със самообслужване; фам : е-п -
aufmachen церемоня се; den - voll haben а .
7
Lager/metall
нарязал съм се; б. до гуша ми е дошло; wir
können unseren - zumachen свършено е вече
с нас, изпяхме са песента; 2. фам. нещо,
работа: wir werden den - schon schmeißen а.ще
я наредим: б. ще се справим с тая работа; der
-	klappt работата е наред, в ред; 3. pl. и Laden
кепенк (= Fensterladen); 4. диал. ковчег; дъска.
Laden/fräulein п търг, продавачка в магазин;
-gehilfe т търг, служащ в магазин; -huter т
търг. разг. 1. пейор. стока, която омита
рафтовете; разг. тапон; -kette f верига от
магазини, търговска верига; -preis т търг.
продажна цена; -Schluss т време, час на
затваряне на магазина; -Schwengel т нейор.
разг. млад, наконтен продавач; тезгяхно
конте; -Straße f търговска улица (с малко
трафик и много магазини); -tisch т търг.
тезгях, щанд; -tochter f швейц. продавачка в
магазин; -wolf т месарска машина за мелене
на месо.
Ladeprogramm п комп. програма за въвеждане
(в изчислителна машина).
Lader т, -s. - 1. товарач (уред), 2. воен. пълнач.
Lade/raum т мор. трюм, хамбар (е кораб);
-schein т търг. 1. жп. товарителница; 2. мор.
фрахт; коносамснт; -stock т остар. воен.
шомпъл: разг. е-п = verschluckt haben глътнал
съм бастун; -streifen т воен. пачка с патрони;
-zeug п воен. уреди за пълнене на оръдие.
lädieren tr. повреждам (ни/., препарирана
пеперуда и под.); lädierte Briefmarke
повредена пощенска марка.
Ladiner т, -s, ~ ретороманец (е Швейцария).
ladinisch adj. реторомански.
Ladnerin f. -nen диал. = Ladenfräulein.
Ladung1/i -en покапа; юр. призовка: е-е
gerichtliche - erhalten получавам призовка.
Ladung2/, -en 1. търг. мор. товар: die - des
Schiffes löschen разтоварвам кораба; разг. s-e
volle - haben налял се е здравата; 2. воен. ел.
заряд; пълнене (на висока пещ); 3. вж. laden2.
Lady [лейди]/ -s госпожа, дама, леди.
Lafettt/ -п воен. лафет.
Lafettenschild т воен. щит на оръдие,
lafettieren tr; воен. поставям на лафет,
laff adj. диал. блудкав, изветрял; прен. вял;
страхлив, малодушен.
Laffe1 т, -п, -п разг. празноглаво конте; надут
глупак; самохвален фанфарон, галфон.
Laffe2/ -n 1. диа.л. черпак на лъжица; 2. швейц.
плешка.
Lage /. -n 1. положение, местоположение,
разпо ложаше;	прен. обстоятелства,
обстановка, (политическо, военно) състояние
(на нещата): е-е schöne, waagerechte, bequeme
-	хубаво, хоризонтално, удобно положение;
das Haus hat с-с sonnige - къщата име
слънчево изложение; etw. aus s-r - bringen
променям положението на нщ.; in der - sein.
zu... в положение съм да...; 2. слой, пласт:
abwechselnd е-е - Sand und е-е - Топ сменящи
се слой пясък, слой глина; 3. тесте: einige -п
Papier няколко тестета хартия; 4. муз. позиция
(за струнен инструмент); регистър (за глас);
интервал; 5. сел.-ст. всички кошове на един
пчелар; 6. мор. воен. а. всички
оръдия на едната страна на военен кораб; б.
залп с тия оръдия: е-е volle - geben давам
пълен залп; 7. рунд (бира, вино, ракия): фам.
е-е - Bier schmeißen, spendieren плащам,
черпя един рунд бира; 8. фехт. стоика,
позитура; 9. диал. таван на стая.
Lägel п, т, -s, - 1. буре с овални дъна (за риба,
за пренасяне с товарен добитък); 2.
жетварски съд за пиене; 3. швейцарска мярка
за вино (45 ливра); 4. снопче, връзка коноп;
5. мор. конопени пръстени по платно на
платноходка (за опъване).
Lagenstaffel / спорт, щафетно плуване с
различни начини на плуване.
lagenweise adv. на пластове.
Lageplan т ситуационен план (на селище,
сграда).
Lager т, -s, - 1. стан, бивак; лагер (за войска,
туристи, помади и др.); прекарване,
нощуване на открито, и прен.: ein - auf¬
schlagen, abbrcchen разполагам се на бивак,
стан; вдигам бивака; прен. sich in mehrere -
spalten разделяме, разцепваме се на няколко
лагера; 2. търг, склад, магазин; auf - haben
имам на склад: разг. Witze auf - haben имам
запас от вицове; 3. постеля, легло, място за
нощуване; носилка за ранени, болни; 4. лов..
леговище; 5. геол. мин. залеж, ме¬
сторождение; 6. стр. опора (= Widerlager,
Auflager); 7. техн. лагер; 8. hartes - долна
плоскост на дялан камък.
Lager/apfcl т трайна ябълка, ябълка, годна за
лагеруване; -balken т техн. под,лагерна
греда; -bestand т складова наличност; -bier
п отлежала бира; - buch п магазинна, складова
книга; -büchse/техн. смазочна букса.
lagerfähig adj. годен за съхраняване, лагеруване
(плодове).
Lager/fass п буре бира в пивоварна; -frist/срок
на съхраняване; -gang т мин. рудна жила,
паралелна на скалния слой; -gebühr /
магазинажна такса, такса, наем за стоки,
мебели на склад; -genösse т другар по
палатка, по спалня; -geschäht п търг..
предприятие — склад за съхраняване на
чужди стоки, мебели; -haus п търг..
антрепозит, склад, магазин; -hütte / воен.
барака в лагер.
Lagerist т. -еп, -еп магазинер.
Lager/korn п сел.-ст. повалено, налягало жито;
-körper т техн. корпус на лагер; -legierung
/ -metall п метал, сплав на лагер.
lagern
8
lagern I. intr. h 1. предимно воен. станувам,
бивакувам. разположен съм на лагер;
почиваме, насядали сме на открито, и прен.:
прен. Wolken - auf den Bergen облаци са се
напластили по планините; Schwüle, Finsternis
lagert über etw. тегота (натегнатост), мрак е
надвиснал над, обвил нщ.; 2. (за вино, бира)
отлежава; 3. (за стока) намира се на склад,
имаме за продан; лагерува (овощия): es -
große Vorräte има на склад, лагеруват големи
количества; pari. adj. gelagert: книж. dieser
Fall ist anders gelagert тоя случай стои иначе;
II. tr. refl. 1. складирам (стока), лагерувам
(овощия); 2. refl. разполагам се, установявам
се на стан, бивак, лагер; насядали сме на
открито: sich im Grase, unter c-m Baum, im
Walde - насядаме, налягаме, налягали сме,
насядали сме на тревата, под едно дърво, в
гората; lagert euch im Kreise! насядайте в
кръг!; 3. refl. (за жито) поляга (от дъжд, буря).
Lager/obst п трайни овощия; -pflanzen pl. бот.
талусни растения (гъби, мъхове, лишеи,
водорасли), ~raum ш антрепозит, склад,
магазия; -schale f техн. лагерово гнездо;
-schein т търг, варантно свидетелство;
-statt, -Stätte f 1. легло, постеля; 2. мин.
обикновено pl. -stätter месторождение
залежи; 3. = Lager I; -stelle/1. място, удобно
за бивак, стан; 2. техн. място на лагер в
машината; -stock т геол. долнище на руден
пласт.
Laggerug/1. вж. lagern; 2. геол тектоника.
Lagune/, -п геогр. лагуна.
lahm adj. 1. хром (ръка); куц (крак); парали¬
зиран: ein -es Kreuz парализиран, схванат
кръст; ~ legen tr прен. парализирам- der ganze
Verkehr wurde durch diesen Unfall - gelegt
всички съобщения бяха парализирани поради
тая злополука; Laumlegung f; 2. разг. вял,
отпуснат; слаб, немощен; отпаднал: ich bin
ganz - хич ме няма; ~ег Geschäftsgang вяла,
слаба търговия; 3. разг. незадоволителен,
несъстоятелен, издишащ: ~е Ausrede,
Erklärung измислен предлог, несъстоятелно
неубедително извинение, обяснение; ein -er
Witz скучен виц; фам. so ein -er Kerl! ама че
скучен тип!
Lahm, Lahn т, -s, -е техн. фин тел на снопчета
(за украса).
Lähme /, — вет. полиартрита pl. (у млади
животни).
lahmen intr. h (am linken Bein ~) куцам: das Bein
lahmt кракът се влачи.
lähmen tr. парализирам; прен. спъвам, спирам:
durch c-n Schlaganfall, vor Schrecken gelähmt
парализиран вследствие удар, от ужас.
Lahmheit /, — хромавост; прен. вялост,
отпуснатост; неподвижност, леност
Lähmung/, -п 1. парализиране, осакатяване; 2.
мед. паралич, парализия.
Lahn т, -s, -е = Lahm.
Lahnung / -en хидр. насип с плет в морето за
задържане на тинята.
Laib /h,-(c)s, -е 1. самун (хляб); 2. пита сирене,
laiben tr. 1. оформям хлябове; 2. режа косо;
изкосявам.
Laibung/ -en 1 вж. laiben 2; 2. стр. страница
(на свод, прозорец,, врата).
Laich т, -es, -е зоол. хайвер яйца на риби,
земноводни.
Laiche/ -п зоол. време за хвърляне на хайвера,
laichen inn: h (за риби, земноводни) хвърлям си
хайвера, снасям си яйцата.
Laichkraut п dorn, мръсняк (Polamogeton).
Laie /л, -n, -n 1. лаик, неспециалист, профан;
фам. dann bin ich ein blutiger - в тая област
съм кръгъл невежа; 2. църк. мирянин.
Laien/behandlung / лекуване от лечител-
немедик; -bruder т църк. мирянин — член
на орден (у католиците).
laienhaft adj. лаически, дилетантски.
Laien/kunst / художествена самодейност
-kunstgruppe / група за художествена
самодейност; -priester т църк. мирски
свещеник; -richter т съдебен заседател;
-Schwester / църк.. мирянка . - членка на
религиозен орден; -spiel /i’l. театрална
художествена самодейност; 2. театр.
любителско представление; 3. народна писска
за представяне от любители; -spielzirkel т
кръжок за театрална самодейност;
-tanzgruppe / самодеен колектив за народни
танци.
Laientum п, -s, — мирянство; дилетантство.
Lakai т, -en, -еп лакей, и прен..
lakaienhaft adj. прен. лакейски, сервилен.
Lake / -п саламура.
Laken », -s, - 1. чаршаф; 2. хавлия,
lakonisch adj. лаконичен.
Lakonismus т, - / -ses, . . ismen лаконичен
израз; лаконизъм.
Lakritze / -n 1. бот. сладник (Glycyrrhiza
glabra); 2. сгъстен сок от него.
Laktation/ -en 1. отделяне на мляко (у хора и
животни); 2. [врезме на] кърмене.
Lakune/. -n 1. празнота (в текст); 2. водна яма.
lala! intj, разг.: es ging ihm so - горе-долу беше
добре.
lallen L intr. h 1. говоря неразбрано c преплетен,
надебелял език (вследствие парализа,
побърканост, от страх, пиянство и др.), 2.
(за малки деца) бръщолевя неразбрано,
ломотя; 3. говоря п вместо р; II. tr. мълвя,
промгьлвявам: in der Angst lallte er ein Gebet в
страха си той .мълвеше молитва.
Lallwort п бълболна дума.
Lama1 п, -s, -s 1. зоол. лама; 2. текст, мека
тъкан като фланела.

9
Land/dienst
Lama2 m, -s, -s лама, тибетски будистки жрец,
монах.
Lambertsnuss f бот. ломбардски лешник.
Lambrequin [лабрекй] т, -s, -s рядко 1. вид
драперия над врата, прозорец; 2. украса на
шлем (е хералдиката).
Lambris [лабри] ш, ~, - стр. облицовка на
стена на половина височина, ламперия (от
дърво, мрамор, ицукатура).
Lame auch:Lame п, -s, — текст, ламе.
Lamelle / -п ел. 1. тънка пластинка, ламела (в
електр. машини и уреди); 2. бот. ламела (на
гъба).
Lameilenkuupluug//?гехH; пластинков, ламелен
съединител, многодисков съединител,
lamentabel adj. плачевен; жалък, окаян.
Lamentation / -en 1. плач, вайкане; вопъл,
жалба; 2. жалобна, оплаквателна песен: библ.
-еп плач Еремиев.
lamentieren inir. h вайкам се.
Lamento п, -s, -s разг. оплакване; вайкане: ein
grosses ~ machen вдигам голяма врява, вайкам
се.
Lametta /, —; п, -s, — 1. ламета (украса на
коледно дърво): 2. фам. дрънкулки, крещящи
с блясъка си ордени, пагони и лр-
laminieren tr. ламинирам.
Lamm п, -s, -er 1. агне; прен. кротък, търпелив
човек, овца: das - Gottes [символ за] Христос;
2. перест облак; 3. мор. грива, зайче (пяна на
вълна).
lammen intr. h (за овца, коза) агня се.
Lämmer/geier т зоол. брадат лешояд (Vultur
gypaetus barbatus. = Bartgeier); -hüpfen n шег.
младежка танцова забава; -wolke /бял перест
облак.
lammfromm adj. кротък като агне.
Lammsgeduld /разг. ангелско търпение.
Lampässen pl. воен. лампази.
Lampe1/ -n 1. лампа, и прен.: es riecht nach der
~ много е книжно, сухо; театр. elw. vor die
bringen поставям нщ. на сцена; шег. разг.
e-n auf die - gießen дръпвам му, гаврътвам
едничко; 2. ел. електр. крушка.
Lampe2 т, -s, — зайо-байо (заекът в приказки,
басни).
Lampen/fieber п театр. сценична треска;
-putzer т ламбаджия; -schirm т абажур;
-schwarz п техн. жив. фини сажди за туш,
за бои.
Lampette/ -п кана за миене.
Lampion [лапйЗ, лампйб] т, п, -s, -s обл. австр.
лампион; книжен фенер.
Lamprete / -n 1. зоол. минога; 2. pl. разг.
лакомства, деликатеси.
Lancier [ласис] т, -s, -s остар. 1. воен. улан; 2.
лансс (танц).
lancieren [лаей-] tr. 1. (e-n, etw. ~) лансирам; 2.
лов. подгонвам с кучета; 3. мор. хвърлям
(торпила).
Lancierrohr [-аей--] п воен. мор. торпеден
апарат.
Land п, -es, -er вие. рядко -е 1. (орна) земя,
почва: ergiebiges - доходна земя; 2. суша,
континент: ans - kommen слизам на сушата;
zu Wasser und zu -е по вода и по суша; прен.
manches Jahr ist seither ins - gegangen някоя
и друга година мина оттогава; прен. ~ sehen
почвам да виждам целта; 3. кър, страната, вън
от града; село: auf dem -е wohnen, leben
живея на село; über - gehen отивам на път;
vom -е wegziehen напускам селото; aufs -
ziehen премествам се на село; е-е Einfalt vom
-е наивно, простодушно селско момиче; 4. p/.
вие. рядко и Lande страна (държава,
царство): außer -es gehen излизам вън от
страната; e-n des -es verweisen екстернирам,
прокудвам нкг от страната; aus aller Herren
-ern от всички страни на света; die deutschen
-er немските държави (взети поотделно); in
deutschen -еп в немските земи (взети като
цяло): рея. das Heilige - светите земи pl.; библ.
das Gelobte - Обетованата земя; ins bessere -
hinübergehen преминавам в онзи свят; 5. die
-е pl. поет, поля; страна: die Glocken tönen
in die -е камбанният звън се разнася из
полята.
Land. . (предимно) 1. селски, кърски, про¬
винциален, на село, на къра: Landpfarre /
-jugend f; 2. земеделски, селскостопански;
Lagdwissegschaftcg pl.; 3. сухоземен,
сухопътен: Landkrieg т.
landab adv. надолу по страната: landauf, -
нагоре, надолу из страната.
Land/adel т селско, провинциално (низше)
дворянство; -arbeit / полска, кърска работа;
-arbeiter т земеделски работник.
landarm adj. с малко земя, малоимотен.
Land/armee / воен. сухопътна войска; -arzt т
1. селски лекар; 2. провинциален лекар.
Landauer т, -s, — рядко ландо (кола).
landauf adv. нагоре по страната (вж. landab).
Landaufenthalt т престой, прекарване на село.
Landaulett [-олст] п. -s, -е вид лек автомобил,
landaus, landein adv. надалеч, по много страни,
по чужбина, от една страна в друга.
Land/bau т земеделие; -bauer т земеделец;
-befestigung/ воен. полски укрепления pl.:
-besitz т земевладение; -besitzer т
зсмепритежател, земевладетсл; -bevölkerung
/ селско население; -bezirk т селски окръг;
-bote т мсждуселски куриер; -brot п селски
хляб (обикн. ръжен); -dienst т 1.мор. служба
на сушата; 2. служба на село.

Lände
10
Lände f -n обя. австр.. мор. пристан.
Landebahn f авиац. писта за кацане.
Landedclmagg in провинциален дворянин.
Lande/feld п; -fläche f авиац. терен за кацане,
landein adv. вж. landaus.
landeinwärts adv. навътре в страната.
LandeHcM п авиац. сигнален огън в
аеропристаншце, летище.
landen I. intr. s 1. мор. авиац. слизам на суша,
на земя; приземявам се; скачам с парашут; (за
кораб) приставам, (за самолет) кацва: das
Flugzeug ist wohlbehalten am Ziel gelandet
самолетът кацна благополучно на целта;
фам;. bei ihm kannst du nicht - c негонс
можеш да се бориш, да се мериш; bei ihr
kannst du nicht - тя не иска да те знае; der
Betrunkene landete im Straßengraben пияният
се озова в шосейния ров; hier wären wir also
gelandet значи, тук се озовахме; 2. (за бряг)
нараства, разширява се (особено от наноса);
11. tr. 1. дебаркирам. свалям* Truppen auf der
Insel - свалям войски на острова; 2. спорт.
улучвам добре, нанасям (сполучлив удар): е-
n Hieb landen стоварвам удар: фам. c-n großen
Schlag - успявам в рисковано начинание.
Landenge f геогр. провлак.
Länder/besshhribuun/география на отдел-ните
страни; -durst т алчност, жажда за
завоевания на чужди земи
Länderei f -en саг-еш. нивя, земи pl., [голям]
полски имот.
Länder/kampf т спорт, международно
състезание; -künde f география на една
страна, частна география.
länder/kundig adj. познаваш много страни, разг.
запознат добре с географията, -kundlich adj.
географски.
länderln intr. h танцувам лендпер,
ländern и: ограждам със стобор.
Länder/rat т федерален съвет; -spiel п спорт
международно състезание.
LagderzIehuggshcIm п извънградски интернат.
Landes.	land es. . (обикновено) държавен, на
страната, национален: Landes/flagge f -grenze
f -silte/,-Währung/
Landes/abschied m полит. заключителен,
последен протокол на диетата; -äheste(r) т
областен директор (= Regierungspräsident);
-arbeitsamt т главна дирекция на труда; -art
/1. народностен характер, нрави, бит; 2. сел.-
ст. характер на почвата; -aufnahme /
топографска снимка; държавна топографска
служба; -bischof т върховен глава на
националната църква; -brauch т местен
народен обичай; -ebene / auf - на ниво
федерална провинция; -erzeugnis п местен
продукт, местно производство; -färben p/.
цветове на националния флаг; -finanzamt п
главно данъчно управление,
landesflüchtig adj. избягал от страната.
Landes/fürst, -herr т монарх, суверен;
-hauptstadt / столица; -Herrlichkeit, -hoheit
/ държавен суверенитет; -kind п местен
жител; остар. пълноправен поданик на
странатa,~kirchc / автономна национална
църква; -kullur/1. мелиорация; 2. защитни
мероприятия относно почвата срещу стихии;
-künde / красвсдение, странознанис.
landes/kundig adj. познаващ добре дадена
страна; -kundlich adj. вж. länderkun^.
Landes/meister т шампион на страната; -münze
/ национална монета; -obrigkeit /
правителство; -produkt п местно произ¬
ведение; -spräche / (официален) език на
дадена страна; -tracht /национална, народна
носия; -trauee/всенароден траур; -Verbund¬
netz п единна държавна електроенергийна
система,
landesüblich adj. общоприет в дадена страна.
Landes/vater т 1. = -fürst; 2. студ, вид
студентска церемония; -Vermessung / =
-aufnahme; -verrat т държавна измяна;
-Vertretung / народно представителство,
парламент; -Vcrweesuung’ екстерниране.
Landeverbot п забрана за кацане.
Landfahrer т = Landstreicher.
landfein adj. мор. разг. шег натъкмен,
издокарал се за отпуск (моряк).
Landflucht adj. бягство от селата в града,
landfremd adj дошъл отвън, от други страни,
непознат.
Land/friede(n) т ист. обществена сигурност,
спокойствие и мир в страната; -friedensbruch
т нарушение на обществения мир; -führe /
селска талига; -gemeinde / селска община;
-gericht, австр. Landes- п юр. окръжен
cwu~gerichtsrat т юр. съдия в окръжен съд;
-graf т ист. дандграф: -gut п селски имот:
Staatliches = държавно земеделско стопанство
(ДЗС); -haus п вила, дача; -hockey п спорт
хокей на трева; -hunger т жажда за земя;
-jäger т 1. остар. селски стражар; 2. швейц.
траен салам; -jugend /селска младеж; -karte
/ееографска карта; -kreis т селска околия;
-krieg т сухоземна войска.
land/kundig adj. = landeskundig; -läufig adj.
общоприет (мнение): im =cn Sinne в
общоприетия смисъл.
Landleben n селски живот.
Landler m, -s. - горноавстриец.
Ländler m, -s, - обл. австр. немски народен
валс, лендлер.
Landleute pl. селяни.
ländlich adj. селски; кърски; прост, непре¬
тенциозен: die -е Bevölkerung селското
население; -е Sitten прости нрави; -е Stille
11
lang
полска тишина; е-е ~е Gegend полска
местност; прен.: - schändlich все си е селско;
~ sittlich а. в селото са запазени добрите
нрави; б. всяка страна си има своите обичаи;
във всяко село и закон.
Ländlichkeit / - селска простота, скромност.
Land/macht/1. континентална сила (държава);
2. сухопътни войски p/.,-~mann т, pl. -leute
селянин; -mark / гранична област; -marke /
мор. брегов навигационен знак;
ориентировъчен знак по крайбрежието; —
maschine / селскостопанска машина; -messer
т остар. земемер; -natter / зоол. смок
(Coluber); -not f липса на земя, нужда,
недостиг от земя; -partie / излет на къра, на
зелено, в полето; -pfarrer т селски
свещеник, пастор; -pfleger т ист. римски
наместник, прокуратор; -plage / 1. народно,
обществено бедствие; 2. фам. натрапиичав
човек; -pomeranze / шег. селендурче;
-prediger т - -pfarrer; -rat т ист. окръжен
управител (е Германия); -ratte / мор, фам.
кашок (презр. за неморяк); -regen т
повсеместен, траен дъжд; -richter т съдия в
окръжен съд; -rover (ландроувър) т
лендроувер. всъдеходен джип; -rücken т
геогр. рид, гърбите; -sasse т 1. свободен,
дребен земеделец; 2. остар. арендатор; 3.
селски занаятчия.
landsässig adj. ист. живеещ в дадена страна (на
райха).
Landschaft /, -en 1. местност, пейзаж (и жив.);
2. геогр. ландшафт, закръглен характер на
земната повърхност: ~ des Hochgebirges
алпийски ландшафт; 3. ист. окръжен,
областен съвет, зсмство; 4. диал. окръг*,
област, провинция.
Landschafter т, -s. - = Landschaftsmaler,
landschaftlich adj. 1. жив. пейзажен; adv. като
пейзаж, гледка; 2. провинциален, областен,
земски.
Landschafts/bild п панорама, гледка; -garten т
английски парк; -haus п ист. палата на
диетата; -maler т изк. пейзажист; -schütz т
охраняване на природата.
Land/schule/ селско училище; -see т вътрешно
езеро.
Landser т, -s, - войн. 1. солдатин; пехотинка;
2. земляк.
Lagd/siez т 1. вила, дача; 2. ист. дворянско,
помещичко имение.
Lands/knecht т ист. воен. ландскнехт, наемник,
и прен.: фам. wie ein = fluchen псувам като
хамалин; -mann т, pl. -leute съотечественик,
сънародник, земляк: was für ein = sind Sie? от
коя страна, откъде сте?; -männin /
сънародница.
landsmännisch adj. сънароднишки.
Landsmannschaft /1. землячество (организация,
ФРГ); 2. съюз на студентски корпорации на
национална основа (в Ггрмания).
Land/spitze/геогр. край на нос; -statt/L ист.
град в отделна германска държава (в рамките
на райха); 2. провинциален град; 3.
земеделско градче (произлязло от село);
-stände pl. ист. представителство на
съсловията в диетата (при съсловната
държава); -sterben п повсеместна епидемия;
-Straße/1. шосе; 2. сухоземен път; -Streicher
т, остар. пейор. -störzer т бездомен
скитник-бедняк; -Streitkräfte pl. сухоземни
въоръжени сили; -strich т местност, край;
-sturm т остар. воен. опълчение; -täfel / 1.
географска карта; 2. вид емлячен регистър;
-tag т диета, ландтаг; -transport т
сухопътен транспорт; -truppen pl. сухопътни
войски.
Landuun / -en 1. мор. слизане на суша (на
пътници), дебаркиране (на войски), десант; 2.
мор. приставане, акостиране (на кораб): 3.
авиац. кацване (на самолет); скачане с
парашут, приземяване.
Landungs/brücke/мор. пристан; -korps [-кор]
п\ -mannschaft/; -truppen pl. дебаркационен
корпус; десантни войски; -ort, -platz m 1.
воен.. мор. място на десанта; 2. авиац. летище;
З.мор. пристан; -truppen p/. вж. -^koi^p^s.
Land/vogt т ист. кралски наместник; -volk п
селяните pl., селско население.
landwärts adv. кьм сушата, към брега.
Land/weg т 1. мсждуселски път; 2. сухоземен
път: auf dem = по сухо; -wehr /1. ландвер
(резервни войски, запас в Германия); 2. воен.
гранични укрепления pl.; граничен ров;
-wind т вятър откьм сушата, брега; -wirt т
1. селски стопанин; земеделец; 2. агроном,
-wirtschhaf/селско стопанство, разг. дребно
селско стопанство.
landwirtschaftlich adj. селскостопански: die -е
Produktionsgenossenschaft кооперативно
селско стопанство (в бившата ГДР, съкр.
LPG).
Land/zunge/ееогр. тесен, нисък нос; -zwang т
заплаха за реда от обществено вредни
престъпници.
Lane / -п мор. скара (в лодка).
lang I. adj. 1. дълъг (улица, коса. вълна); висок
(за човек): 5 Meter, e-n Fuß - дълъг 5 метра.
една стъпка; ~ gestreckt техн. изтеглен,
източен; прен. sich des Langen und Breiten über
etw. auslassen надълго и нашироко се впускам
да говоря за нщ.; готе,, -е Soße прен. разреден
сос; разг.: er fiel zur Erde, so - er war той се
просна c цялата си дължина на земята; е-е ~е
Leitung haben бавно загрявам; мъчно
схващам, не ми сече пипето; c-n -en Hals
langatmig
12
machen протягам си врата любопитно, за да
видя нщ.; ~е Zähne machen, e-m werden die
Zähne ~ церемоня се, преземам се (назланди-
своя се) при ядене; фам. ~e Ohren, ~e Finger
machen наострям уши; крада; -er Heinrich
подправен ключ; 2. дълготраен, дълъг (време,
престои): seit, nach, vor -en Jahren от, след,
преди много години; zwölf -е Stunden цели 12
часа. 12 безкрайни часа; разг. den lieben -en
Tilg целият ден, търг. Wechsel auf ~е Sicht
менителница с дълъг падеж; seit -em отдавна;
ihm wird die Zeil - той скучае, остар. -е Weile
ск7ка; разг. er ist die längste Zeil in dieser
Stellung gewesen скоро ще му изстине
мястото; 3. (за вино) точещ се (поради
дефектно кипене); П. adv.-(поставено след
съответната дума) 1. в продължение на,
през (за време); ein Jahr, с-с Zeit ~ в
продължение, течение на една година,
известно време; sein Leben - през целия му
живот; über kurz oder - рано или късно (все
iqe бъде). 2. надлъж по: den Fluss - на длъж
по реката
langatmig adj. 1. безкраен, продължителен.
нескончаем; обстоятелствен; отегчителен
(история, приказки), 2. със способност за
дълго дишане.
Langatmigkeit f, - нсскончасмост, безкрайност,
отегчителна обстоятслствсност
Lang/bart in зоол. сом (Silurus clarias); -bäum
in растока (на кола); -bein п разг.. шег.
дългокрако същество (човек; щъркел в
баснята),- -distel f бот. ветрогон (Eryngium
campcstre).
langte) adv. 1. дълго (време1): - vorher, nachher
дълго време преди, след това; wie -? докога?;
für wie ~? за колко вре.ме?; von - her отдавна;
so bis... докато, nicht und er kam не след
дълго той дойде; es ist schon - her това е
отдавна, je ~er je mehr колкото по-дълго,
толкова повече, ich bemerke es schon länger
забелязвам това от доста време; ich kann es
nicht länger ertragen не мога повече да
понасям това; das wird am längsten gedauert
haben това няма да трае още много; s-e
Rückkehr erfolgt längstens in drei Tagen най-
късно след три дни той ще се завърне; разг.
er wird nicht mehr - machen скоро ще хвърли
топа; da kannst du - warten има да чакаш
(напразно); 2. разг. далеч (не), das ist noch -
nicht die Hälfte това далеч не е половината;
прен. das ist für mich - gut това за мен е
достатъчно добро.
Länge f -n 1. дължина (н геогр): Berlin liegt
unter 15° östlicher - Берлин се намира на 15°
източна дължина; das Pferd siegte beim Rennen
mit mehreren -n при надбягването конят
спечели с няколко дължини; разг. der - nach
hinfallcn падам с целия си бой; 2.
продължителност, траене; проточеност,
обстоятелственост, излишни подробности: е¬
с Aufführung von großer - много дълго
представление; die - ermüdet излишните
подробности, проточеността изморяват; sich
in die - ziehen много се протака; протака се;
in die - ziehen (много) протакам; разг. auf die
- kann man cs nicht ertragen това нещо дълго
не може да се изтрае; 3. THm. дълга сричка (в
стих): с-с - und е-е Kürze една дълга и една
къса сричка; 4. диал. = Langfisch.
läng^ng adv. разг. по цялата си дължина, с
целия си бой (се пльосвам).
langen1 1. intr h 1. (nach e-m, ctw. -) посягам (за
да хвана): nach der Flasche - посягам към
шишето. 2. (bis zu. bis an А) стигам до: bis zur
Decke - стигам до тавана; das Kleid langt bis
kaum an die Knie роклята стига едвам до
коленете; З.разг. достатъчно е. стига: mit dem
Gelde - стигат ми парите; cs langt mir стига
ми; достатъчно ми с; damit langt man nicht c
това не може да се помине, това не е
достатъчно; фам. mir laget’s’ до гуша .ми
дойде!; II. tr. разг. подавам; lang das mir mal
her! я ми подай това . фам.. ich werde dir c-c
Ohrfeige - ще ти зашия една; den werde ich
mir schon - ще му дам да разбере.
langen2 intr. s остар. стигам, пристигам.
längen I. tr. удължавам. прен. разг. разреждам
(сос) (вж. verlängern); II. intr. 1. раста; 2.
удължавам се.
Längen /durchschnitt т надлъжен разрез;—
einheit f- Langmaß; -grad in геогр градус на
дължина; -kreis т геогр. меридиан; -maß п
мярка за дължина; -schnitt т = Längsschnitt.
Langceec /, -n 1. фсстон (при бродиране); 2.
стена между два комина.
Langeweile f - скука.
Langfinger т разг. крадец, крадльо, джебчия.
langfingerig adj. сдълги пръсти, разг. крадлив.
Langfisch т зоол. вид треска (Gadus molva).
langfristig adj. дългосрочен.
Langhaus n архит. средният и страничните
кораби на църква.
langhin adv надалеч.
langjährig adj. дългогодишен.
Langlauf т дълго бягане (ски).
langlebig adj. с дълъг живот, дълголетен.
LanglebigneU/. — дълголетие.
langlegen refl. разг. опъвам се, опвам се (за
почивка)
langleibig adj. с дълго тяло.
länglich adj. продълговат; - rund овален.
Länglich keit / — продълговатост.
Längling m, -s, -е зоол. - Langfisch.
Langmut/, - търпение, остар. дълго търпение,
langmütig adj. търпелив.

13
läppern
Langmütigkeit f, — = Langmut.
Langobarde m, -n, -n ист. лангобард.
Langohr n шег. дългоушко (за магаре): поел, ein
Esel schilt den andern - присмял се хърбел на
щърбел.
längs I. prp. DG, остар. А по продължение на,
надпъж (по); покрай: - des Meeres, dem Meere
по продължение на морето; II. adv. диал. разг.
надлъжно: Äpfel kann man - durchschneiden
ябълките могат да се разрязват надлъж.
langsam adj. 1. бавен, муден: die ~е Postkutsche
бавна поща; ein -er Walzer бавен валс; - von
Begriff мъчно схващащ, бавно мислещ; 2.
разг. лека-полека, постепенно; с течение на
времето: разг. immer - voran! лека-полека
напред!; 3. остар. късно.
Langsamkeit f, - бавност, мудност.
Lang/schäfter т ботуш с висок конч; -Schläfer
т сънливец, поспаланко; -Schnabel т зоол.
дългоклюнеста птица; -schuss т вмн. дълъг
изстрел; -schwänz т зоол. дългоопашата
птица.
längsdeck adv. мор. надлъж по палубата.
Längsdeilhgugerфиз. разтягане на дьлжина.
lanesicheie adj.	1. търг, дьлгосрочсн
(менителница).
Laggspieiplatte/Тдългосвиреща микроплоча (за
грамофон).
Längsrrchtelngg/ in - (направление) по дължина.
längsschiffs adv. мор. по дължината на кораба.
Längsschnitt т надлъжен разрез; -schwelle f
техн. надлъжна греда, траверса.
längsseit(e) prp. G. мор. надлъж на кораба.
Längssprung т спорт, скок на дължина.
Längsstrich т отвесна черта.
längst adv. 1. отдавна; 2. далеч (не): es ist - nicht
so schlimm далеч не е тъй лошо.
längstens adv. обл. най-късно, не по-късно от,
най-многото, не по-дълго от: er kommt - in е-
r Woche той ще дойде най-късно след седмица
langstielig adj. 1. бот. с дълга дръжка, стъбло
(цвете); 2. разг. отегчителен, досаден, скучен
(човек, сказка).
Langstieligkeit f - разг. отегчителност,
досадност, мудност.
Langstrecken/flug т авиац. летене на далечни
разстояния; -lauf т сторт. бягане на дълги
разстояния.
Lai^j^i^s^tt^e/ -п зоол. лангуста (Palinurus vulgaris).
Langweile f - скука.
langweilen in nuntrnb. 1. отегчавам; 2. refl.
отегчавам се, скучая: sich zu Tode - умирам
от скука.
langweilig adj. 1. скучен, отегчителен (човек,
общество, нщ.); 2. неприятен, досаден
(история): разг. m-e Krankheit war с-е -е Sache
болестта ми се проточи много; 3. разг.
блудкав, вял: die Suppe schmeckt - супата е
блудкава.
Langweiligkeit f, <n 1. скучност,
отегчителност; 2. досадност; 3. pl. досадни
неща, работи.
Lang/welle f рад. дълга вълна, -wied(e) f =
-bäum¬
langwierig adj. продължителен, нескончаем,
протакащ се, уморителен, мъчителен (болест,
процес).
Langwierigkeit / - продължителност, нескон-
чаемост.
Langzeit/arbeitslosigkeit f продължителна,
трайна безработица; -gedächtnis п дълго¬
трайна памет.
Lanke /, -n 1. готе, парче откъм бута; 2. зоол.
езерна пъстърва (Salmo lacuseris)-
Lanze f -en воен. пика; копие: прен. е-е - für с-
n brechen, einlegen бия се рицарски за нкг.,
застъпвам се за нкг.
Lanzen/brechen, -stechen п ист. турнир; -reiter
т 1. пикадор; 2. воен. улан; -stechen п вж.
-brechen; -stich т удар, промушвано с копие.
Lanzette f -п мед. ланцет.
Lanzcee/boecg т архит. удължена островърха
дъга, арка; -fisch т зоол. ланцетник
(Amphioxus lanceolatus).
lagzceelich adj. бот. ланцетовиден (форма на
лист).
lanzieren //: = lancieren.
Lanzknecht т нар. = Landsknecht.
Lao in, -, -; Laote т, -n, -п жител на Лаос.
laotisch adj. лаоски.
lapidar adj. лапидарсн (стил).
Lapis т, -, - камък; адски камък.
Lappalie / -п (смешна) дреболия, празна работа:
фам. дрън-дрън (обикн. pl).
Lappe т, -n, -n 1. лапландец; 2. остар.= Laffc.
lappen I. tr. 1. разг. кърпя (с кръпки): 2. лов.
опъвам върви, парцалчета около ловно място
(за плашене на (дивеча); II. intr. h диал. 1. (за
дрехи, платна) увиснал е; виси (= schlottern);
2. (за куче) лоча.
Lappen т, -s.( (рядко) Lappe f -n 1. парцал (и
разг. като ругатня за негоден, отпуснат
човек): фам.: durch die - gehen отскубвам се,
избягвам, измъквам се; c-m ein paar auf die -
geben зашивам нкм. няколко плесници; sich auf
die - machen събирам си партакешите; 2. анат.
дял (на мозък, бял дроб и др. органи); 3. техн.
вид изпъкнала обковка (на врата, прозорец);
ухо, езиче; текстилни отпадъци, конци; 4. фам.
blauer - синя хартийка (100 марки).
Lapper т, -s, - 1. кръпка; 2. кърпач.
Lapperei / -сп разг. 1. кърпеж; 2. и Läpperei =
Lappalie.
läppern, läppern tr. разг. обл. 1. сърбам, пия (на
малки глътки); 2. и refl. imp. насъбира (се)
(малко по малко) (суми, разходи, дългове); 3.
unpers. es läppert mich nach много ми се яде,
много ми се пие нщ.

Lapperschulden
14
Lapperschulden pl. дребни борчове.
lappig, остар. lappicht adj. 1. на дялове (дроб,
листа, фестон и под.), 2. отпуснат, увиснал
(като парцал), разг. вял, мекушав; 3.
глуповат; 4. дребен, незначителен, нищожен:
фам. die -en Pfennige тия паршиви петачета.
lappisch, lappländisch adj. лапландски.
läppisch adj. пейор. 1. разг детински глупав,
хлапешки (държание, характер): -es Zeug
нелепости, дстинщини; 2. мекушав (човек).
Laps т, -es. -е глупак, хлапак, хъшлак.
Lapsus т, -. - L грешка (при писане, говорене);
2. вероотстъпник.
Laptop (лаптоп) т, -s, -s лаптоп, портативен
компютър
Lar т, -en. -еп мит. лар (у римляните).
Lärche f -п бот. лиственица (Larix decidua).
lärchen adj. от листвсничево дърво.
Larifari п, -s, -s разг. краставици [на тьркалста],
дрънканици.
larifari! inj разг. дрън-дрън!
Lärm т, - - . — 1. шум; разг. дандания, врява:
viel - machen вдигам голям шум; 2. воен.
тревога: ~ schlagen бия тревога; blinder ~
лъжлива тревога; разг. напразна аларма.
Lärm/apparat т воен. апарат за тревога —
bclästigune/Шум!еве натоварване.
lärmen intr. h шумя, правя, вдигам шу.м, врява:
tr. e-n aus dem Schlafe ~ събуждам нкг. с шума
си.
Lärmente/ооол. сива патица (Anas sercpera)-
lärmend, lärmerisch adj. шумен, шумлив.
larmoyant [лармоаянт] 1. лит. сълзлив,
сълзливо-сантименталсн (драма); 2. плачлив.
Lärm/schuss т воен. предупредителен изстрел
(за тревога); -schütz т защита от шум;
звукоизолация; -schutzwand / звукозащитна
стена (край магистрали).
lärm voll adj. шумен.
Lärvchen л, -s, - разг. миличко личице,
муцунка.
Larve [-ве] f -n 1. маска, и прен.: e-m die -
abreißen, vom Gesicht reißen дръпвам нкм.
маската от лицето; прен. демаскирам нкг.; е-
е hübsche - а. хубава маска; б. разг. хубавичко
лице, хубавичка муцунка; 2. зоол. ларва,
личинка; 3. обикн. pl. фантоми, призраци.
lasch adj. ленив, вял, отпуснат (походка,
движения).
Lasche /, -n 1. техн. жп. съединителна плочка,
накладка (напр. на две релси); планка; 2. гайка
на колан; 3. капак на джоб; парче като
гарнитура на рокля; 4. език на обувка.
laschen tr. 1. техн. съединявам посредством
накладка, плочка; 2. поставям гайка на колан,
език на обувка, клин и под.; Laschung/.
Laschheit / - отпуснатост, вялост, ленивост.
Lase / -п глинена чаша за бира.
Laser (леезър) т -s, — техн. лазер.
Laser/drucker т комп. лазерен принтер; —
suchgerät п лазерен локатор; -Verstärker т
оптичен квантов усилвател; -Werkzeug п
лазерен инструмент.
Laserkraut п бот. бял дивисил, срамничс
(Laserpitium latifolium).
lasieren tr. жив., техн. лакирам с безцветен лак
(картина, мебел).
Läsion/ -en .ued. нараняване, повреждане,
lass adj. отпуснат, вял, отпаднал; небрежен;
ленив (gachlässie)-
Lasse т, -п, -п остар. крепостен.
lassen’ I. mod. вие. 1. накарвам, карам да;
заповядвам, заставям да: c-n rufen - накарвам,
заповядвам да повикат нкг.; die Schüler
auswendig lernen ~ карам учениците да учат
наизуст; den Arzt holen - пращам за лекаря;
e-n grüßen - пращам поздрави на нкг. чрез
другиго; er lässt sich häufig verleugnen той
често кара да казват, че не е вкъщи; sich е-п
Anzug, Schuhe machen - поръчвам си костюм,
обувки; sich D etw, gut bezahlen - хубави пари
вземам за нщ.; die Bibel lässt Gott die Welt in
sieben Tagen erschaffen според Библията Бог
е сътворил света в 7 дни: der Dichter lässt s-n
Helden den Kampf bestehen поетът рисува как
героят му излиза победител в борбата; разг-
ich lasse dich das bezahlen ще ми платиш това
(закана); разг. etw. springen - здравата се
изръсвам (изхарч-вам) (при гуляй); разг. шег,
sein Licht leuchten - показвам какво мога; alle
Minen springen - употребявам всички
средства; фам. lass dich cinpackcn, einpökeln!
за нищо не те бива; да идеш да се удавиш!;
2. допускам, позволявам, оставям да: е-е
Lampe brennen - оставям лампа да гори; разг.
lass dir's ja nicht einfallen (сакьи) да не ти е
дошло, да не ти идва такова нщ. наум
(предупреждение): das lasse ich mir gefallen
виж, това, такова нщ. ми харесва; das lass ich
mir nicht gefallen това не мога да търпя, по¬
насям; sich etw. gereuen - разкайвам се за нщ.;
разг. er hat s-n Komplizen hochgehen - той
предаде съучастника си; sich etw in den Sinn
kommen - хрумва ми нщ, sich's etw kosten -
не щадя парите за нщ. die Diebe haben nichts
liegen - крадците задигнаха всичко; lass dir
raten! послушай ме, чуй съвета ми!; e-n reden
- оставям нкг. да говори, да се изкаже; разг.
er lässt mit sich reden c него може да се говори,
да се разбере човек; ich habe mir sagen -, dass
.. научих се, че...; lass dir das gesagt sein! имай
това предвид!; c-n schalten und walten -, wie
er will предоставям нкм. пълна свобода на
действие; разг. sich etw. schmecken - хубаво
си похапвам от нщ.; услажда ми се; - Sic
sich's gut schmecken! добър апетит!; да Ви е
15
Last
сладко!; разг. er lässt sich nirgends sehen той
никъде не се вижда, не може да се види, не
се показва никъде; etw. sehen ~ показвам нщ.;
разг. etw. sein - изоставям. отказвам се от
нщ.; не правя нщ.; e-n sein - оставям нкг. на
мира; разг. fünf gerade sein - не съм много
придирчив в нщ.; оставям от мен да мине;
разг. das kann ich nicht auf mir sitzen - не мога
току-тъй да понеса това; alles stehen und liegen
- изоставям всичко; разг. das hätte ich mir
nicht träumen - това и наум не би ми дошло;
e-n etw. tun ~ а. оставам нкг. да си върши нщ.;
б.	накарвам нкг. да направи нщ.; ssch etw. nicht
verdrießen ~ не оставям да ми се развали
настроението за нщ.; не се ядосвам за нщ.;
разг. sich D е-е Arbeit sauer werden - много
труд си създавам с дадена работа; sich’s D da
wohl sein ~ прекарвам си приятно, добре се
чувствувам тук, там; фам. er lässt uns aber zap¬
peln ама че много ни кара да го чакаме; 3. в
комбинация с refl. може да се: der Vorschlag
lässt sich hören по това предложение може да
се говори, приемливо е; der Wein lässt sich
trinken това вино може да се пие, бива го; das
lässt sich aushaltcn това може да се понесе; das
wird sich nicht umgehen - това няма да може
да се избегне; das lässt sich von ihm erwarten
това може да се очаква от него; 4. като imper.
III л. ед. ч. I, IIIл. мн. ч. нека, да: lass, lass uns
gehen! хайде, сега да вървим! lass sic kommen
нека дойдат!; II. п: refl. основно значение
оставям: 1. оставям, давам, загубвам: das
Leben. sein Leben für etw. - давам, загубвам
живота си за нщ.; sein Blut - давам, проливам
си кръвта; zur Ader ~ пускам нкм. кръв; разг.
плащам; разг.: viel Geld in der Kneipe -
оставям много пари в кръчмата; фам. sein
Wasser ~ пускам вода (ходя по малка нужда);
фам. er musste Haare - а. отскубнаха му
косата (при боричкане); 6. имаше голяма
загуба (в играта), трябваше да плаща; фам.
е-п ~ изпускам се (пръдвам); 2. (e-m etw. ~)
оставям, предоставям, отстъпвам (нкм. нщ.);
lass ihm doch den kleinen Spaß че остави го да
се порадва на това малко нщ.; разг. das muss
man ihm - това трябва да му се признае; с-т
den Vorrang ~ отстъпвам нкм. първенството да
мине пред мен; c-m zu etw. Zeit ~ давам нкм.
време за нщ.;рлзг. sich D Zeil - нс бързам
твърде; 3. оставям, отказвам се от нщ.: das
Trinken, Rauchen nicht - können не мога да сс
оставя, да се откажа от пиенето, от тютюна;
tu, was du nicht ~ kannst прави онова, от което
нс можеш да се откажеш; 4. (etw., е-п ~)
оставям! (гдето е, както е): die Tür offen ~
оставям вратата отворена; е-е Seite leer -
оставям една страница празна; lass alles wie
es ist остави всичко, както си е; etw. zu Hause
~ оставям нщ. вкъщи; разг. lass mich aus dem
Spiel! не ме меси в тая работа; lass ihn bei s¬
m Glauben остави го да си вярва; etw. ungetan
-	не свършвам, не направям нщ. (възложено,
проектирано); разг. etw. lässt mich kalt нщ. а.
не ме тревожи, вълнува; б. не ми допада: е-п
in Ruhe, in Frieden, zufrieden, разг.
ungeschoren ~ оставям нкг. на спокойствие, на
мира, не го задявам; lass mich! остави ме, не
настоявай, не ме задявай! ach ~ Sie doch моля,
не си правете труд; 5. предавам, оставям: wo
kann ich diesen Mantel, Koffer ~? где мога да
предам. оставя това палто, тоя куфар?; 6.
продавам, давам, оставям: wie teuer - Sie die
Kuh? за колко давате, оставяте кравата; 7.
напускам: ich kann sie nicht - нс мога да
напусна; 8. refl. прен. sich nicht zu - wissen вън
от себе си съм (от радост); III. intr. h 1.
отказвам се от нкг., нщ., напускам, разделям
се от нкг., нщ.: von c-m nicht - können нс мога
да се отделя от нкг.; lass vom Bösen! откажи
се от злото! 2. остар. изглеждам: er lässt heute
jünger denn je той изглежда днес по-млад,
отколкото когато и да било; (за облекло)
отива, стои добре: diese Tracht lässt ihr
vorzüglich тая носия й стои чудесно.
Lassen п, -s, -: sein Tun und - поведението,
постъпките му; er hat das Tun und - от него
зависи дали да го направи, или нс.
Lassheit f - отпуснатост, вялост, отпадналост;
ленност, небрежност.
lässig adj. 1. ленив, бавен; 2. вял, отпуснат,
безстрастен. небрежен, пренебрежително
безгрижен.
Lässigkeitf -cn 1. ленивост. бавност; 2. вялост;
отпуснатост; безстрастно; безразличие,
нехайство; 3. техн. пропускливост,
неплътност.
lässlich adj. 1. простим, допустим (грях,
прегрешение): с-с -е Sünde извиним. простим
(малък) грях; 2. толерантен; снизходителен; 3.
отпуснат.
Lässlichkeit fi - допустимост, простимост (на
грях).
Lasso т. п, -s, -s ласо.
Lass/reis п лесов. останала нсотссчсна млада
фиданка; -sündef църк. малък, простим грях;
-zins т наем от аренда.
Last/ -en 1. тежест, товар, п прен.; прен. бреме:
das Schiff führt - корабът носи товар; das
Kamel trägt schwere -cn камилата носи тежък
товар; c-m zur - fallen бреме съм, в тежест
съм на нкг.; ich falle Ihnen doch nicht zur ~?
да не би да Ви преча?; надявам се, че не Ви
смущавам; s-c liebe - haben имам си бреме,
беля на главата; прен. ihm sank е-с - von der
Seele падна камък от сърцето му; c-m etw. zur
-	legen хвърлям обвинение върху нкг., правя
Lastauto
16
го отговорен за нщ.; unter der - des
Beweismaterials erliegen рухвам под тежестта
на доказателствата; търг, zu -п (м: zulasten)
des Käufers в тежест на купувача; 2. данък;
те*гоба; задьлжение: dieses Haus ist frei von -en
тая къща c свободна от задължения; 3. мор.
мярка за морски фрахт (2000 кг): 4. остар.
трюм; 5. стара мярка за тегло.
Lastauto п камион.
lastbar adj. товарен (животно).
lasten I. intr. h (auf etw. D -) тежа, обре-менявам;
прен. тегна, гнетя: auf dem Gute - Schulden
дългове обременяват, тежат върху имението;
Sorgen - auf ihm грижи го гнетят; auf s-n
Schultern lastet die ganze Verantwortung на
плещите му лежи цялата отговорност; die
lastende Krone тежката корона; e-e lastende
Stille гнетяща тишина; II. tr. остар. товаря,
натоварвам (кораб).
Lasten/aufzug т асансьор за товари; -ausgleich
т равномерно разхвърляне на загубите от
войната (между населението)
lastenfrei adj. необременен (със задължения)
(имот).
Lastet п, -s. - 1. порок: das - der Unzucht
порокът на блудството; вие. dem - frönen роб
съм на порока; 2. разг. Ксантипа (за зла
жена); никаквец; 3. шег. разг. досаден човек;
4.	фам, шег. ein langes - дангалак.
Laster2 т, -s, - камион.
Lästerchronik/сандална хроника.
Lästerer т, -s, - хулител; богохулник; кле¬
ветник.
lasterhaft adj. пейор. порочен, покварен.
Lasterhaftigkeit / — порочност.
LäsecrecschIchee/ клюкарска история.
Lasterleben п порочен, безпътен живот,
lästerlich adj. 1. хулитслен, хулителски,
богохулен, безбожен (дума, приказки); 2. adv,
пейор. страшно много, твърде: sich - freuen
страшно много се радвам; 3. остар. -
lasterhaft.
lästern I. tr. refl. хуля (Бога, вярата), очерням,
II.	infr. h (auf, über, gegen, wider e-n, von c-m
~) злословя; богохулствувам; клеветя: über e¬
n - одумвам нкг.
Lässerreelde/разг. хулителство, злословие.
Läster/schule / гнездо на злословия,
хулителства.
Lasterstem т позорен стълб.
Lästersucht / злоезичност.
Lassee-unn f -en 1. злословие, хулителство; 2.
хула: grässliche -en ausstoßen изригвам
грозни, страшни хули; 3. вж. lästern.
lastervoll adj. пълен с пороци, порочен;
безбожен.
Lästerzunge/разг. зъл език: e-e fürchterliche -
ужасен хулител.
Lastfuhre У товарна кола, кола с товар.
lästig adj. 1. досаден, неприятен (човек, »муха,
задача, болест); 2. в тежест. пречещ. не¬
удобен: bei der Wärme wird nur der Mantel -
при тая топлина палтото само ми пречи, ми
е в тежест; разг. ich möchte Ihnen nicht - fallen
не бих желал да Ви преча, да Ви смущавам.
Lastigkeit / — мор. максимален товар (на
кораб).
Lästigkeit / — 1. досадност; 2. неудобство,
пречене
Lasting т текст, ластинг (атлазен плат).
Last/kahn т мор. гемия, хаше, -kraftwagen т
камион; -schiff п товарен кораб; -schrift/
търг', минаване (на сума) в задължение, в
дебит, -der п товарно добиче; -träger т
носач; -wagen т 1. жп. товарен вагон; 2.
автом. = Lastkraftwagen; -zug т товарен
влак, товарна колона.
Lasur f. -en 1. и т, -s, — минер. азурит ( =
Kupferlasur), 2. прозрачен лак (=Lasurlack); 3.
жив. вилатура; техн. политура.
lasurblau, lasurfarben adj. лазурен (цвят).
Lasur/blau п емайл; жив. ултрамарин: -färben
/1. = -blau; 2. жив. вилатура.
Lasurit т, -s, -е; Lasurstein т минер. лазурит.
Lasurlack т прозрачен лак.
Lasйrsecigblau п жив. ултрамарин.
lasziv adj. похотлив, сладострастен, еротично-
пикантен (картина, сцена. описание, разказ).
Laszivität [-ви-] / -еп похотливост,
сладострастност, еротична пикантност (на
изображение, сцена и под.).
Latein п, -s.— латински език: разг. hier ist mein
- zu Ende повече не зная; нататък не мога да
се оправя, не зная какво да кажа повече; ihm
geht das - aus толкова знае; не знае какво да
прави по-нататък.
Lateiner т, -s, - 1. латинист; учещ латински
език: разг. er ist kein guter - не го бива по
латинскя език; 2. ист. латиняннн.
lateinisch adj. латински: Lateinische Kirche
католическа църква.
Latein/schule / ист. католическо училище в
Германия (предшественик на католическата
гимназия), -segel п мор. триъгълно платно на
малко корабче
latent adj. скрит. латентен (болест, криза): -е
Wärme латентна топлина.
lateral adj. страничен.
Lateräl/erbe т страничен, непряк наследник;
-plan т мор, страничната подводна корабна
плоскост.
Laterne/ -n 1. фенер: разг. etw. mit der - suchen
със свещ търся нщ. (и не мога да го намеря);
2. стр. куличка над купол с прозорчета; 3.
бяло петно, фенер (маркировка за домашен
добитък); 4. техн. съединителна част между
17
lauem
цилиндри за високо и ниско налягане (е
тандем); машинна част, насочваща друга в
определен път; 5. текст, призма за подемни¬
ка на нищелковия комплект; 7. зоол. солен
(Solen anatinus vagina).
Laternen/pfahl in фенерен стълб: ирон. ein Wink
mit dem ~ „деликатен“ (доста ясен) намек.
Latex m, -tizes, — латекс.
Latifundium п, --^t. .ien ист. латифундия.
Latiner т, -s, - ист. латинянин.
latinisieren tr. полатинчвам.
Latinismus ш, —.. .ismen езикозн. латинизъм.
Latinist т, -en. -еп латинист.
Latinität f, — безупречен, класически латински
език, стил: die goldene ~ Цицсреневски
латински.
Latinum п. -s — изпит по латински (в училище);
приравнителен изпит по латински.
Latittide (//: Latitude) f -п широта, простор.
laeieudinäl adj. отнасящ се до географската
ширина.
Latrine f -n 1. нужник; 2. и: Latrigcggerüche
п\ Latrinenparole f фам. войн, измислица,
слух, агенция „редник“, агенция „ботуш“.
Latsch т, -es. -е; Latsche f, -п 1. фам.
повлекана; 2. човек с лошо държание; 3. и
Latschen т. -s, - фам. чехъл, налъм; 4. рядко
кафе; 5. брътвеж.
Latsche f -п бот. клек (Pinus mughus).
latschen I. intr. s фам. 1. тътря си краката; 2.
плещя глупости; II. tr, фам. зашлевявам.
Latsch/fuß т 1. = Latsch 1; 2. = -taube.
latschfüßig adj. = latschig.
latschig adj. фам. 1. повлеканест. безреден. 2.
отпуснат, мързелив.
Latschtaube f зоол. гащат гълъб (Columba
dasypus).
Latte f -n 1. летва; 2. спорт, рейка, прът за
прескачане: über die - kommen прескачам
пръта; 3. лесов. права издънка: фам. lange ~
пържина, върлина (за много израсъл човек);
4. разг. рабош: etw. auf der - haben писан съм
на рабош; е-е lange - haben имам много
борчове; e-n auf der - haben писал съм нкг. на
рабоша; имам зъб нкм.; фам. nicht alle auf der
- haben не съм c всичкия си: der hat aber e-e
-I ама че се е нарязал!; 5. разг. куп пари.
latten tr. поставям летви.
Latten/kammer f войн, арест; -zaun т ограда от
дъски, летви, с^бор.
Lattich т, -s, -е бот. вид салата (Lactuca).
Latwergge/ -п 1..иед.вид лечебна каша. мехлем;
2. диал. пестил.
Latz т, -es, -е 1. лигавче: 2. нагръдник,
пластрон (от рокля). горнище (на
престилка); 3. капак на джоб, каскет.
копчалък; 4. фам. грубо e-m eins, е-е vor den
Latz knallen тупвам здравата нкг.
Lätzchen п, -s, — = Latz 1.
lau adj. 1. хладък (вода, компрес), възтопъл
(вятър): ~е Milch, Suppe недостатъчно топло
мляко, полуизстинала супа; 2. прен.
равнодушен, индиферентен, вял (участие);
хладен, охладнял, неособено . топъл
(приятелство. ревност): -е Frömmigkeit слаба
набожност.
Laub п, -s 1. шума, листа; прен. година: der
Baum steht im vierten - дървото кара
четвъртата година; 2. архит. листови
орнаменти по колони. корнизи и под.; 3.
карт. зелен лист на немски карти; 4. диал.
копривна треска.
Laub/apfel т шикалка; -bäum т широколистно
дърво; -dach п свод от шума.
Laube f -n I. беседка: фам. fertig ist die -
работата е свършена вече; 2. стр. аркада на
външната страна на сграда (особено към
улицата); 3. театр. ложа; 4. лятна барачка;
5.	остар. покрита веранда.
Lauben т, -s зоол. клен (Cyprinus leuciscus
caephalus).
Lauben/dach n покрив на беседка;, -gang т 1.
= Laube 2; 2. чардак; 3. алея-свод; -kolonie f
извънградски квартал от малки. градинки
(при големите градове).
Laub/fall т листопад; -fink т зоол. червенушка
(птичка Dompfaff); -frösch т 1. зоол.
дървесна жаба (Hyla arborca); 2. ловец; 3.
студ, студент със зелена фуражка; -gang т
= Laubengang; -holz n широколистни дървета,
гори ^/..-hütte f 1. колиба, покрита с шума;
2. библ. скиния, шатра у евреите; -hüttenfest
п библ. празник на жетвата у евреите.
laubig, laubicht adj. шумат, шумнат, листат.
Laub/sage f техн. трионче за ажурно
резбарство; -sägerei / 1. ажурно резбарство:
2. архит. ажурни орнаменти pl.; -werk и
архит. листови орнаменти />/.
Lauch т. -(c)s, -е бот. лук. луково растение
(Allium, сем.).
Lauc^istel/ бот. ветрогон (Eryngiurn cam-
pestre).
Läuchel n, -s, - бот. диал. мечи лук, див лук.
левурда (Allium ursinum).
Laudatio / -tiones. Laudation /, -en — похвално
слово. слово за възхвала.
Laue f п швейц. лавина.
Lauer1 / - засада, пусия: auf der - sein, liegen
нащрек съм; sich auf die - legen заставам на
пусия, в засада, дебна.
Lauer т, -s. - питьот, вино от джибри; пейор.
киселак (долнокачествено вино).
Lauer' т, -s, - остар. хитрец, шмекер.
Lauerer т -s, - човек в засада, нащрек, дебнещ.
lauern mfr. h 1. (auf e-n, etw. -) дебна, нащрек
съм, и прен. разг. auf е-е Gelegenheit - дебна
2 Немско-български речник, т. 2

18
Lauf
удобен случай; 2. разг. крадешком поглеждам
в чужди карти (при игра), тетрадка; pari. adj.
lauernd дебнещ, коварен (поглед).
Lauf т, -S. -е 1. тичане, бяг. бягане (и спорт.)
надбягване: im ~е тичайки; in vollem ~ в
пълен кариер; beim dritten - при третото
бягане, надбягване; 2. ход, движение, каране,
течение: den - des Wassers hemmen спирам,
спъвам. задържам течението на водата; der -
des Schiffes, der Lokomotive ходът.
движението на кораба. локомотива; прен.: den
Dingen freien - lassen оставям нещата да си
вървят; im -е des Monats, des Jahres. der Zeit
в течение на месеца, годината, на времето;
den - vollenden завършвам земния си път; 3.
воен. цев (на пушка, оръдие и др.); 4, муз.
рулад (само при колоратурно пеене); бърз
кратък пасаж; 5. лов. (крак на четириног
дивеч и на куче); 6; лов. място, накъдсто се
гони дивечът при хайка; 7. дървен обръч на
воденичен камък; 8. астр. орбита, път (на
небесни тела); 9. течение (на река): der obere
- der Donau горното течение на Дунава; 10.
лов. любовен период на дивеч; 11. сел.-ст.
Schafe nach dem - verkaufen продавам овци
наред (без избор), 12. остар. pl. времена: wir
leben in bösen м;п живеем в лоши времена.
Lauf/achse/жп. обикновена (недвигатета) ос
на локомотив; -bahn / 1. поприще, кариера;
2. спорт, писта в стадион за над-бягване;
арена; 3. техн жлеб на сачмен или ролков
лагер; -band п 1. техн. конвейер, подвижна
лента; 2. повод за бебета (= Gängelband);
-brett п мин. стр. мор. дъска за минаване
(над нщ.); -bursche т търг. момче за
разпращане, куриер, разсилен; -dohne/joe.
капан за дребен пернат дивеч.
laufen’ I. intr. s, а при подчертаване на
усилието- напрежението, а не на
движението h 1. тичам, бягам: über Hals und
Kopf - бягам презглава; um die Wette -
надбягвам се; ein Bote kam gelaufen един
вестител дойде тичешком; die Finger - über
die Tasten пръстите бягат по клавишите; die
Feder läuft über das Papier перото бяга по
хартията; m-e Uhr läuft часовникът ми бяга.
върви напред; ins Verderben - втурвам се в
гибелта си; ein Gemurmel lief durch die Reihen
шушукане се понесе между редиците; пейор.
auf alle Bälle - тичам по всички балове, не
пропускам бал; разг: hinter die Schule - бягам
от училище; in die Wirtshäuser - обикалям
кръчмите; фам. е-е Laus ist ihm über die Leber
gelaufen нщ. го е ядосало; wir werden sehen,
wie der Hase läuft ще видим как ще тръгнат
работите; mir läuft ein Schauder. Schauer über
die Haut, über den Rücken, es läuft mir kalt über
den Rücken тръпки ме побиват, мравки лазят
по кожата ми; 2. вървя, ходя (особено при
противопоставяне на fahren, reifen): das Kind
kann schon - детето може вече да ходи; -
lernen уча се да вървя; wir sind gelaufen, nicht
gefahren ние дойдохме, отидохме пеша, нс с
кола, трамвай; s-s Weges - вървя си по пътя;
e-m in den Weg - изпречвам се нкм. на пътя;
срещам го; c-n - lassen а. не задържам нкг.,
пускам го да си ходи; б. не се интересувам
повече от нкг.; e-n ungestraft - lassen оставям
нкг. ненаказан; das läuft wider den Anstand
това е противно на благоприличието; 3. движа
се, в движение съм, вървя, циркулирам,
пътувам, обикалям: die Maschine läuft
машината е в движение; die Maschine läuft leer
машината върви на празен ход; der Zug. der
Wagen läuft zwischen Berlin und Hamburg
влакът. вагонът циркулира между Берлин и
Хамбург; за кораб, aus dem Hafen, in den
Hafen - тръгвам на път. влизам в
пристанището, auf den Strand - засядам; auf
den Grund - потъвам; vom Stapel - (за кораб)
бивам пуснат във водата (от
корабостроителницата); ein Gerücht läuft
циркулира слух, мълва се носи; das Rad lauft
um die Achse колелото се върти около оста;
der Faden läuft von der Spule конецът се
развива от масура; die Gestirne - auf ihrer Bahn
небесните тела обикалят в орбитата си; с-е
Linie läuft im Kreise една линия описва кръг;
viel - müssen постоянно съм на път; фам. oft
- müssen ходя често на едно място (по
нужда); aus dem Dienste - избягвам от
службата си; прен. mit dem Kopfe gegen die
Wand - строшвам си главата o стената, искам
нщ. невъзможно; 4. (за договор, менителница
и под.) в сила е, важи, валиден е. има даден
срок; в ход е, трае, продължава (процес): wie
lange läuft der Vertrag, der Wechsel? докога e
срокът на договора, кога е падежът на
менителницата?; die Sache läuft въпросът е в
ход; 5. (за филм, пиеса) дава се, играе се,
върти се: der Film läuft schon филмът започна
вече; das Drama läuft gerade тъкмо (тия дни)
се дава тая драма; 6. и с h тече. капе; изтича,
разлива се: das Blut läuft durch die Adern
кръвта тече по жилите; der Wein ist aus dem
Fass gelaufen виното е изтекло от бъчвата;
обаче: das Fass hatte schon einige Stunden
gelaufen бъчвата беше текла вече няколко
часа; das Fass läuft бъчвата тече (пробита е);
ein Fass läuft voll бъчва се напълва. Tränen
liefen ihr über die Wangen сълзи течаха по
бузите й; разг. die Nase, die Kerze läuft носът.
свещта капе; ирен. das Bier, der Wein läuft
бирата, виното^се налива обилно; manche
Farben - някои бои се разливат по платното;
7.	минавам, про-сггирам се: das Gebirge lauft
19
Laune
nach Süden планината се простира на юг; der
Fluss läuft von Westen nach Osten реката тече
от запад към изток; der Weg läuft dem Fluss
entlang пътят минава по реката; 8. и imp. разг.
es. etw. läuft ms Geld нш. влече след себе си
разноски; II. /г. refl. 1. мин. извозвам с
колички (руда); 2. извървявам; преминавам в
тичане; спорт, пробягвам: man kann ein km
gut in 5 Minuten ~ спокойно може да се бяга
един км за 5 минути; zwei Meilen in der Stunde
-	извървявам две мили за час; 3. в редица
фразеологични съчетания и изрази: е-п -
lassen пускам на свобода; Boten - бягам по
куриерски поръчения; sich D die Füße wund
~ разранявам си краката от тичане, разг.
изтрепвам си краката по някоя работа: Gänge
für e-n - тичам по нечии поръчения; Gefahr
-	рискувам; Schi - пързалям се с. карам ски;
ein Schiff in Grund und Boden - потопявам
кораб; Schlittschuh - пързалям се c кънки;
Sturm - щурмувам, атакувам; (за кон) е-п
guten Trab - има хубав тръс; с-п Weg - вървя
по път; 4. refl. sich außer Atem - захриптявам
се от тичане; sich müde, zu Tode - съсипвам
се от тичане; 5. refl. imp. тича се, бяга се; es
läuft sich gut hier тук добре се тича.
laufend pari. adj, L текущ (месец. година,
сметка): ~с Geschäfte текуща работа; ~е
Ausgaben текущи разходи; -е Nummer номер
по ред. пореден номер; -е Aufträge поръчки.
чакащи изпълнение: текущи поръчки; das
Laufende aufarbeiten изработвам. свършвам
текущата си работа; mit der Arbeit auf dem
Laufenden sein търг, ажур съм c работата си;
am -en Band на конвейер. прен. непрекъснато;
das geht so am -en Band това си върви без
прекъсване; прен. auf dem Laufenden sein ebst
в течение на нещата, на най-новото (в дадена
област/, e-n auf dem Laufenden Kallen държа
нкг. в течение: 2. adv. постоянно. редовно.
Läufer т. -5,- 1. бегач (и спорт.); 2. бързоходец
(куриер). скороходсп; 3. спорт, полузащита,
хафбек (при г^^^,чпбол. хокей): 4. техн. ротор
(на динамо): 5, техн. = Laufkatze; 6. шах.
офицер; 7. муз. бърз пясаж (от възходящи и
низходящи тонове): 8. пътека (килимче): 9.
стр. надлъжно сложена тухла: 10. мин.
работник на количка; 11. мор. воен.
орлииарец за поръчения пред каюта. столова;
12.	мор. ходов край на въже; 13. младо прасе
(на 15—26 седмици): 14. горен воденичен
камък; 15. диал. подвижно прозорче: 16.
много купувана. бърже разпродавана книга:
17. малък пясъчен часовник: 18. остар.
тишлайфер; 19. топчица за детска игра; 20.
лов. птица-мамец: 21. пот. вид див хмел; 22.
бот. коренна издънка; 23. сел.-ст. междинни
малки гранични камъни.
Lauferei f -en 1. тичанина. много бягане: 2.
разтакаване.
Lauf/feuer п 1. мин. воен. егнепровелсн фитил
(детонационен шнур): 2. пожар на суха
растителност в степи; прен. die Nachricht
verbreitete sich wie ein - новината се
разпространи със светкавична бързина; 3.
воен. бегъл огън (при стрелба): -geld п ист.
пари за прехрана на странствуващ калфа:
-gitter п кошарка (за деца), -gewicht п
подвижна тежесг на дсиимал; -graben т 1.
воен. съобщителен ход; окоп за приближаване
към противниковата позиция: 2. мелиор
отводнителен ров.
läufig adj. разпасан. разбссуван. разгонен (за
кучка).
laufisch adj. = läufig.
Lauf/käfer pl. зоол. бегачи (Carabidae. сем );
-karren m мин. ръчна количка; -katze f
-kran m техн. котка (на винт, кран); -kugel
fl. техн. топка на сачмен лагер; 2. търкаляща
се топка (р цирк); -kundschaft f търг
случайна. приходяща клиентела.
Läufling т, -s. -е младо прасе.
Lauf/masche/изпусната бримка (при тешен на
чорап)..
laufmaschenfeit adj. не пускащ бримки
(плетиво).
Laufmünduun/ воен. дуло на оръдие: -pass т
остар. уволнителсн билет фам. e-m den г
geben подписвам нкм. паспорта, изгонвам го
от работа. служба; -rad 1. техн. ходово
колело. колело на турбина: 2. колело (детска
играчка): -rost т скара r баня, кухня: —
schiene/техн. ходова релса; слнорслсов път,
-Schild н жп. табела на ваген (за
направление): -schritt т; im s тичечнком;
-Steg т 1. техн. мор. .мостче (на кран,
пристаните.!. 2. т подиум. сисна (на модно
ревю); -Stuhl т столче за ходене на малки
деца; -vögel pl. зоол,. птиии-бегачи (геи.):
-werk п техн. ходов механизъм: механизъм
на часовник; лгч. котела на вагон, локомотив:
-zettel т 1. пощенски. жп. циркуляр за дирене
на загубени пратки: 2. жп товарителница
Lauft т. -х. -е 1. архаиз. обпкн. pl. времена, (ход
на) събития ( = Zeitlauf): 2. лов. крак (ни
дивеч).
Lauge/ -и луга. лишия; сапунен разтвор: прен.
жлъчна, остра подигравка: c-n mit der - s-s
Spottes übergießen здравата ужилвам нкг.
laugenhaft adj - laugig.
Lauecg.salz n поташ.
laueie adj. лугав.
Lauheit, Lauigkeit. f - 1. хладкост, умерена,
приятна топлина; 2. прен. хладина.
lauiieh adj диал. = lau.
Laune / -n 1. настроение (добро или лошо).

launenhaft
20
разположение на духа: über - sein в лошо
настроение съм; разг. нямам кеф; e-m die -
verderben развалям нкм, настроението; 2.
прищявка, фантазия: разг. das war е-е - von
ihm това беше негова фантазия. прищявка; 3.
капризност, нспостоянство, каприз: разг. sie
hat —п много е капризна, настроението й се
мени често; die -n des Wetters нспостоянство,
капризите на времето; 4. хубаво настроение
(кеф): bei - sein на кеф съм; 5. остар.
промяна на луната.
launenhaft adj. капризен, на настроение; f
непостоянен, променлив (човек, време).
Launenhaftigkeit f, — капризност^.
launig adj. 1. забавен. духовит, е хумор: em -er
Einfall духовито хрумване; 2. в настроение
launisch adj. 1. в лошо настроение. сърдит,
намръщен; 2. капризен.
Laureat т, -en, -en: Laureätus т, - .. .ati лауреат.
Laus / «с 1. въшка: ^е knacken пукам. убивам
въшки; фам. c-m ~с in den Pelz setzen
причинявам неприятности нкм.. постоянно го
измъчвам; 2. малки възелчета във вълната.
Lausbeutel т разг. хлапак.
Lausbub(e) т ругатня хлапе. гаменче, нехрани¬
майко.
Lausbüberei, -en фам. хлапащина.
Lausche f -п остар. 1. засада, дебнене; 2.
скрито уютно кътче.
lauschen intr. h 1. (an der Tür -) подслушвам; 2.
(auf etw. или c D) слушам (внимателно,
унесено), ослушвам се.
Lauscher т, -s, - 1. подслушван; 2. лов. ухо на
по-едър дивеч.
lauschig, lauschicht adj. уютен, прикътан.
Lauschposten т мен. подслушвателсн пост,
lause.. означава силно презрение: Lausekerl.
Läuseharke f шег,. гребен.
Lause/junge, -kerl т разг. = Lausbub.
Lausekraut п 1. бот. ботушки, заушница
(Pedicularis); 2. шег,. готе, бяло зеле с ким или
пипер.
lausen tr, refl. пощя (се); фам. шег. опосквам
(прибирам в игра всичките три): фам. ich
denke, mich laust der Affe бях като паднал от
небето.
Läusepulver п прах против въшки.
Lauser т, -s, - нар. 1. = Lausbub; 2. гребен за
въшки; 3. който пощи; 4. бодкаджия.
Läuserechen т шег. = -harke.
Lauserei f. -т разг. 1. дреболия; 2. нщ.
неприятно; 3. скъперничество, стипцелък, 4.
хлапашки лудории.
Lausewenzel т разг. 1. махорка; 2. (фам. = - kerl.
lausig, lausicht adj. фам 1. жалък, дрипав
отъркан, презрян, долен: die paar -en Pfennige
няколкото паршиви стотинки; -е Zeiten
мизерни времена; 2. adv. ужасно много: es ist
-	kalt има кучешки студ. - viel Geld ужасно
много пари; 3. въшлив.
Lauskraut п = Lausekraut.
laut1 adj. I. висок (глас); гръмък (смях), шумен
(улица, къща, радост): etw. mit -er Stimme
sagen казвам нщ. нависоко; seid nicht so - . не
вдигайте такъв шум!; 2. гласен, известен.
публичен: man darf nicht - davon sprechen за
това не бива да се говори публично, открито;
etw. - werden lassen разгласявам нщ.; - werden
разчува се; s-c Gefühle - werden lassen
манифестирам чувствата си.
laut2 prp, G, рядко D книж. съгласно: ~ Brief,
Quittung, Rechnung съгласно писмото,
разписката, сметката; - Ides] Belehl(s)
съгласно заповедта; търг. - Bericht при
известие. авизо; - des Gesetzes съгласно
закона; - Briefen съгласно някои писма.
Laut т, -s, -е 1. звук (особено грам.), тон: k-п -
von sich geben не издавам никакъв глас, не
казвам нито дума; 2. лов. излайванс; (за куче)
~ geben излапва.
LaueanglcIchuggC<XЯl w. асимилация.
lautbar adj.. - werden разчува се.
LautbIldune/'<яl-И. артикулация.
Laute f -п луз. лютня- die - schlagen свиря на
лютия; Lieder zur - singen пея десен, като си
акомпанирам на лютня.
lauten intr. h 1. звучи: das lautet schon ange¬
nehmer това вече звучи по-приятно; 2. гласи:
wie lautet die Antwort? как гласи отговорът?;
das Urteil lautet auf fünf Jahre Zuchthaus
присъдата е за пет годинв строг тъмничен
затвор; auf den Namen des Inhabers lautende
Aktien поименни акции; 3. (понякога) (за
куче) залайва.
läuten I. tr, и imp. звъня, бия (камбаната).
известявам чрез звънснс: es läutet Mittag
камбаната звъни. звънн сс за обяд; Feuer,
Sturm - звъня за пожар, тревога; II. rntr. h imp.
обл. (за камбана) звъни: die Glocke, cs lautet
zur Kirche камбаната бис за църква; c-m, c-n
zu Grabe - звъня за погребението на нкт.; cs
hat geläutet позвъни cc; es läutet im Ohr ухото
пищи, разг. er hat davon - hören чул да се
приказва за това; er hat davon - hören aber
nicht zusammenschlagen чул, ала недочул.
Lautenist m, -en, -en; Lautenschläger m муз.
изпълнител на лютня.
lauter 1. adj. вие. чист. без примес; прозрачен,
бистър, и прен.: -cs Gold чисто злато, der
Wein ist - und klar виното е чисто и бистро;
die -slen Absichten haben имам най-чисти
намерения; ein -er Mensch честен и
безкористен човек; die -е Wahrheit чистата
истина, 2. adv. разг. само: - Worte само думи;
-	dummes Zeug нищо, освен глупости.
Lauterkeite/ — чистота: die - des Charakters, der
21
leben
Gesinnung чистотата на характера, на
убежденията.
läutern и. 1. пречиствам, и прен.; избистрям;
техн. рафинирам: Schmerz läutert den
Charakter болките пречистват, облагородяват
характера; 2. лесов. прочиствам (гора);
Läuterung/
Läutewerk п жп. сигнална звънчева инсталация
(при прелези); звънчев механизъм (напр. на
будилник).
Lautgesetz п езикозн. звуков закон.
lauthals adv. из все, с цяло гърло.
Lautheit f - сила на звук.
lautieren tr, грам, сричам (напр. първолаче);
Lautierung f
Lautlehre f грам, фонстика.
lautlich adj. фонетичен, звуков.
lautlos adj. беззвучен, безшумен, безмълвен
(тишина).
Lautlosigkeit f — безмълвие, дълбока тишина.
Laut/malerei faum. звукоподражание чрез думи,
еноматепеея; -schritt f фонетично писмо,
транскрипция.
lautschwach adj,. със слаб звук.
Laut/sprache f членоразделна реч; -Sprecher т
високоговорител (и шег.)
Lautung/ -еп грам, артикулиран. артикулация.
Laut/verschiebung / езикозн. идентична и
всеобща промяна на някои сродни съгласни,
„звуково изместване“: - Verstärker т рад
усилвател; -wandel т езикозн. промяна на
звуковете; -wechsel in езикозн. смяна,
редуване на гласни (метатеза, преглас,
отглас).
Läufwerk п = Läutewerk.
Lautzeichen pl. грам. фонетични знаци.
lauwarm adj. хладък (вода).
Lava [-br]/ . .ven лава.
Lavabo [-ва-J 1. църк. символично измиване на
ръцете на католишки свещеник преди
литургия; 2. малък умивалник.
Lavendel [-ве-] т. н, -s - бот. лаванда,
лавандула.
lavieren [-вй-] intr, hs 1>мор. кръстосвам срещу
вятъра; 2. пейор. лавирам (за постигане на
целта си).
Lawine/ -п лавина, и прен.
lawinenartig adj. като лавина.
lax adj. 1. отпуснат, небрежен; нравствено
неустойчив: -е Moral отпуснати, разпуснати
нрави; ~е Sitten свободни нрави; 2. разг.
хладък (вода).
Laxans«, ~ . .ägzicn/äntien; Laxativ п, -s, -е мед.
слабително.
Laxheit / — 1. отпуснатост, небрежност; 2.
нравствено безразличие.
Layout, Lay-out (лейаут) п -s, -s графично
оформление (на книга).
Lazarett н, -s. -е мед. лазарет.
lazerieren tr, 1. мед. разкъсвам; 2. прен.
наклеветявам.
Lead [лид] п, -s -s водещ глас в джаз-група.
Leader [лидър] т, -s, - 1. водач на партия; 2.
уводна статия.
leasen [лизън] tr. наемам.
Leasing [ли] л. -s, -s лизинг.
Lebe/dame / светска жена; -hoch п „да живее“
(благопожелание, наздравица): auf e-n ein -
ausbringen пия наздравица. вдигам чашата за
здравето на нкг.
lebelang adv.: mein, dein - в течение на целия
си живот.
Lebemann т, pl. -männer бонвиван, епикуреец.
leben I. intr. h и refl. основно значение живея: 1.
а. жив съм; б. живея. прекарвам (такъв и
такъв) живот; в. живея в дадено селище,
държава; е. прехранвам се от нщ.: er lebt noch,
ist noch am Leben той е още жив: in München.
Deutschland, im Ausland - живея в Мюнхен,
в Германия. в чужбина; (но: er wohnt Karl
Marxstr. 20): von s-r Hände Arbeit - живея от
труда си; вие. e-r Sache D - живея само за
дадена работа, посветен изключително на
нщ.; вие. er lebt nur dir той живее само
за(ради) тебе; des Glaubens - живея с
надеждата, че...; die Pferde - dort in Herden
там конете живеят на стада; ~ und - lassen
живея и давам възможност и на другите да
живеят; e-n - lassen пия наздравица, изказвам
благопожелания за нкг.; in den Tag hinein - а.
живея от днес за утре; б. живея безгрижно;
разг. auf großem Fuß - живея на широка нога,
mit ihm ist gut - c него добре. лесно се живее;
zu - wissen разбирам от живота, наслаждавам
се от живота; sich satt - изживявам се; hier lebt
sich’s angenehm тук се живее приятно; so wahr
ich lebe, so wahr Golt lebt! това е самата
истина!; кълна се в живота си. в Бога; darauf
- und sterben това е непоколебимото ми
убеждение; разг.: das ist mein Vater. wie er leibt
und lebt това е баща ми цял целеничък; so etw'.
lebt nicht [noch einmal] такова нщ. нс ще се
случи втори път; това е просто невероятно;
von der Hand in den Mund - каквото изкарвам,
изхарчвам: живея от днес за утре; живея
оскъдно; в пожелания, наздравици: es lebe die
Freiheit! да живее свободата!: er soll -! er lebe
hoch! да живее!: Ieb(e) wohl! сбогом! 2. (за
статуи, картини) е като жива; II. tr. sein
eigenes Leben - живея собствен живот; i>ari,
adj. lebend а. живеещ; б. жив: die wild
lebenden Tiere живеещите в диво състояние
животни; lebendes Wesen живо същество; das
lebende Inventar живият инвентар; lebende
Blumen живи, естествени цветя; lebende
Sprachen живи езици; lebende Bilder живи
картини.

Leben
22
Leben n, -s, — 1. живот; битие: das ganze -
целият живот; sein - lang през целия му
живот; er ist noch am - той е още жив; am -
bleiben оставам жив; оцелявам; e-n am - lassen
оставям нкг*. да живее (не го убивам): c-n ат
-	erhalten спасявам живота нкм. (напр. на
болен). - bejahend оптимистичен, жизнеут-
върждавад ~ spendend животворящ,
животворен; - sprühend бликащ от живот; вие.
sie schenkte e-m Knaben das - тя роди момче;
mit dem - davonkommen отървавам се жив;
sein - aufs Spiel setzen рискувам живота си,
поставям живота си на карта; sich das -
nehmen самоубивам се; ums - kommen
загивам; beim Brand nur das nackte - retten при
пожара спасявам само живота си (всичко
друго загубвам); auf - und Sterben завинаги;
раз: das ~ sau haben сит съм на живот, не ми
се живее вече; е-е Gesellschaft ins - rufen
основавам дружество; ins - treten появявам се,
възниквам; е-е Erzählung dem - abgelauscht
разказ, взет направо от живота,
действителността; nach dem - gemalt
рисувано от натура; ~ und Treiben житие-
битие; разг. für mein - gern с най-голямо
удоволствие, твърде много; давам живота си
за това; ich will mir das ~ versüßen искам да
си хапна нщ. сладнчко; 2. оживление, живот:
er brachte - ins Haus той внесе оживление,
живот в къщата.
Lebendgewicht п живо тегло.
lebendig adj. 1. жив (за животно): -е Junge
gebären ражда малките си живи; cs gab k-e
(ebend(ig)e Seele жива душа нямаше; - tot жив
умрял; bei ~cm Leibe begraben жив погребан;
-	machen съхранявам; прен. -er Glaube жива
вяра; физ. -е Kraft жива сила; 2. жив. пъргав,
подвижен, деен (дете, фантазия); 3. мор das
-е Werk живата част на корпуса на кораба.
Lebendigkeit f — живост, пъргавост, по¬
движност.
Lebens/abend т поет, заник на живота (дълбока
старост): -alter п 1. възраст (като поделение
на живота); 2 едно поколение (30 години,
вж. Menschenalter); -agschaullug/принципи
в живота, светоглед; -art f добри обноски.
маниери pl.; светско държание: k-e s haben
имам лоши маниери, държание; -bahn f вие.
поприще; -bäum т 1. поет, дървото ва
живота (също и анат); 2, бот. боже дръвце
(Thuja); -beruf т призвание; -beschreebunnj/
-bild n животоописание, биография; -bund m
вие.	брачен съюз; -dauer f 1.
продължителност, траене на живота; 2. техн.
живот (на машина); -drang т стремеж за
живот*.
lebensecht adj. правдив.
Lebens/ende n, -s, — смърт. край на живота;
-erfahrung f жизнен, житейски опит;
-erwartung f средна, очаквана
продължителност на живота.
Lebensfaden т нишка на живота,
lebensfähig adj. жизнеспособен, жизнен.
Lebens/fahigkeit f жизнеспособност. жизненост,
lebensfeindlich adj. не предлагащ условия за
живот, eine -е Umwelt среда без подходящи
условия за живот; враждебен свят.
Lebensfrage/жизнен въпрос.
lebensfremd adj. 1. чужд на живота,
действителността (изкуство, философия);
отчужден от живота (учен); 2. непрактичен,
мъчно справящ се с живота.
Lebensfreude /Т жизнерадост,
lebensfroh adj. жизнерадостен.
Lcbenns/führun f начин на живота (особено в
нравствено отношение), поведение; -fülle /
виталност, жизненост; -gang т жизнен път;
душевно развитие; -gefahhj/ опасност за
живота: er ist außer» няма опасност за живота
му (за болен).
lebensgefährlich adj. опассв за живота
Leb е ns/ge führte т спътник, другар в живота,
съпруг; -gefährtin / другарка в живота,
съпруга; -gefühl п жизнено чувство; често
жизнерадост; —geist т обикн. pl. ~сг жизнени
сили, жизнена енергия; -gemeinschaft /
съвместен живот (със ити без брак);
симбиоза; -geschickte /б биография.
lebbensgroß adj. в естествена големина, в цял
ръст.
Lebenn/ggööee естествена величина: e-n in ~
malen рисувам нкг. в естествена величина.
-haltung/икон. стандарт, равнище на живота;
-jahr п година, възраст; -klugheit /житейска
мъдрост; жизнен опит, такт; -kraft/жизнена
сила, енергия, виталност.
lebenskräftig adj. жизнеспособен; пълен с
енергия (дете, предприятие)
Lebens/kunst / изкуството да се живее;
-künstler т художник в живота си; -läge /
положение, ситуация (е живота); jeder D =
gewachsen способен да се справи с всякаква
ситуация.
lcbegs/lage adj. траещ цял ж*ивот: auf s до края
на живота; -länglich adj. пожизнен (рента-
ползване); доживотен (затвор).
Lebens/lauf т 1. кратко животоописание
автобиография; 2. [хол на] живот(а); -licht п:
das = erlischt животът угасва; разг: e-m das ~
ausblhscg погубвам нкг., -linie / линия на
живота (на ръката): -lust/жизнерадост.
lebenslustig adj. жизнерадостен.
Lebens/mark ti: im l getroffen sein улучен съм
в нерва на живота; -mittel pl. съестни
продукти; припаси, хранителни стоки;
-mIetelee/chäft п търг, (дюкян за]

23
leck
хранителни стоки. бакалия; продоволствен
ма-газин;	колониал;	-mittelkarte /
продоволствена карта; -mietclwuchcrcr т
спекулант със съсстни продукти; -morgen т
поет, зарята на живота (детство).
lebensmüde adj. уморен, отвратен от живота.
Lebensmut т кураж [за борба с живота].
lebens/mutig adj. = -froh; -nah adj. близък до
живота, свързан с живота (преподаване,
наука, изкуство).
Lebens/nerv т жизнен нерв, център. и прен. (=
-mark); -notdurft f нуждите на живота;
-Ordnung /1. план, ред в живота (на човек);
2.	режим; диета.
Lcbens/pfad т вие. = -weg; -philosophie f 1.
практическа, житейска философия, житейска
мъдрост: 2. философия на живота;-prozcss т
жизнен процес.
Lebens/quell т поет, източник на живот; -raum
т жизнено пространство; -regel f принцип.
правило в, за живота; -saft т поет. кръв.
lcbcn.*sshte adj. = -müde.
Lebens/standard m = -haltung; -Stenluin/
обществено положение, пожизнена служба;
-Stoff т биол, протоплазма; -strafe/смъртно
наказание.
lebenstüchtig adj. способен да се справя с
живота.
Lebens/überdruss т преситено^, умереност от
живота; -unterhalt т препятствие: nicht das
Nötigste für s-n = haben нямам и най-
необходимото за препитанието си;
-Verhältnisse pl, условия на живота;
-Versicherung / осигуровка, застраховка
„Живот“.
lebens/voll adj. вие. пълен с живот; жив
(обучение, описание); -wahr adj с жизнена
правда, правдив, правдоподобен (разказ,
описание): е-е =с Geschichte разказ, взет,
подслушан от живота, с жизнена правда.
Lebens/wandel т поведение, държание (е
нравствено отношение): e-n einwandfreien,
lockeren = führen водя безукоризнен, раз¬
пуснат живот; -wasser м 1. жива вода (в
приказките); 2. шег. ракия; -weg т поет,
жизнен път; -weise / 1. начин на живот: е-е
natürliche = природосъобразсн начин на
живот; е-е sitzende = ist ungesund седящият
живот е нездравословен; 2. = -wandel;
-Weisheit / житейска, практическа мъдрост;
-werk п жизнено дело (на писател, философ,
учен).
lebenswichtig adj. от жизнено значение, много
важен (предприятие); жизнен (въпрос).
Lebens/zeichen п признак на живот; kein = von
sich geben не давам признаци на живот (за
тежко болен, ранен); ich habe kein s von ihm
erhallen не ми се е обаждал, не е писал никак;
-zeit / auf s пожизнен.
Leber / -п чер дроб; разг.: er hat [es] mit der -
[zu tun] страда от болен чер дроб; frei, frisch
von der - weg reden говоря направо, без
стеснение, откровено. без заобикалки; es muss
von der - herunter трябва най-после да се каже
(истината); разг. е-е trockene - haben обичам
да пия (алкохол), често ми пресъхва гърлото.
Leber/blümchen п бот. гълъбови очички,
потайниче (Anemone hepatica); -egel т um.
метил; -entzündung/Lu/ed. хепатит; -fleck т
луничка (на кожата); -käse т готе.
леберкезе; -moos п бот. кладенчев мъх
(Marchantia polymorpha) (означава и цяла
група мъхове — Hepaticae); -reim т 1. вид
импровизирани шеговити стихове (от оня,
комуто на трапезата се е паднал дробът на
щуката); 2. нескопосни стихове -•
Schrumpfung / = -Zirrhose -trän т мерунево,
рибено масло; -wurst / готе, лебервурст:
фам. die gekränkte s spielen правя се на
обиден; -Zirrhose/мед. цироза на черния
дроб.
Lebe/wesen п живо същество, организъм, твар;
-wohl п сбогом; сбогуване.
lebhaft adj. 1. жив, подвижен, пъргав (дете, дух,
движения), оживен (улица, търговия,
разговор, воен. огън), търг, -е Nachfrage
оживено търсене (на стоки); das ist mir in -er
Erinnerung много живо си спомням за това; 2.
adv. много, твърде: ich bedauere - . da//...
крайно съжалявам, че...; 3. светъл, жив
(багри, тонове).
Lebhaftigkeit / — живост. пъргавост. подви¬
жност; оживеност.
Lebkuchen т готе, пендспис.
leblos adj.	1. неодушевен, неорганичен
(природа), 2. безжизнен, неподвижен. и прен.;
3.	еднообразен, без живот, вял (търговия,,
пазар,, пласмент).
Leblosigkeit /. — 1. неолушсвсност; 2.
безжизненост; 3. еднообразие, неподвижност.
Lebtag т: рядко fall] mein. /dein, sein/ - през
целия си живот, откакто живея; разг, ich habe
ihn mein - nicht gesehen никога нс съм го
виждал.
Lebzeiten pl.: zu s-n - като беше жив; zu
Friedrichs - във времето н*а Фридрих, когато
е живял Фридрих; bei seinen - през време на
живота му.
Lech п. т, -es, -s метал, шлак.
lechzen intn h (nach. etw. -) вие. жаден съм,
изнемогвам от жажда; прен. жадувам (за
злато, отмъщение): nach c-m Trunk Wasser -
умирам за глътка вода; die Erde lechzt nach
Regen земята е жадна за дъжд.
leck adj, пропускащ вода, пробит (съд, кораб),
das Schiff ist - корабът тече.

Leck
24
Leck n, -s, -е мол. цепнатина. пробито място (е
подводната част на кораб, лодка); пробив.
теч.
Leckage [--акее]/ -n 1. търг, фира на течности
от изтичане. изпаряване. при транспорт; 2. =
Leck.
Lecke f -п лов. солище (= Salzlecke).
lecken1 intr. h (за съд, кораб) тече, пропуска вода.
lecken2 tr. reft, intr. h 1. ближа, лижа: die Katze
leckt ihre Jungen котката ближе малките си;
den Teller rein - облизвам чинията; leck nicht
am Löffel! не ближи лъжицата!; прен, die
Flamme leckt am Dache пламъците лижат
стряхата; фам, [sich D] die Finger, die Lippen
nach etw. - облизвам се (за някакво ядене),
много ми се иска нщ.; Speichel, Staub - блю-
долизнича, поел, vorne - und hinten kratzen
пред него лиже и маже, зад гърба му драще;
2.	и refl. разг. пейор. мляскам се (за целувка);,
рап, adj. geleckt разг. олизан, прекомерно
загладен (картина), докаран: sie ist immer wie
geleckt тя е винаги като извадена от кутийка;
ein gelecktes Herrchen франт, конте.
lecken* inir. h остар. блъскам с крака. ритам (=
locken).
lecker adj, 1. вкусен, апетитен (сладкиш): ein -er
Bissen нщ. много апетитно, деликатес; 2, разг.
рядко придирчив в яденето; обичащ
лакомствата, фините яденета.
Lec^<^^ т, -s, - 1. лов. език на по-едър дивеч; 2.
гастроном, лакомец; 3. вж. lecken21.
Leckerbissen т много апетитно ядене,
деликатес. лакомство.
Leckerei f -en 1. лакомство. деликатес; 2. га-
стренемстве, 3. фам. пейор. постоянно
ближене, лизане, мляскане.
leckerhaft adj. = lecker 2.
Lc^l^l^^hhfeIgkeie f — = Leckerei 2.
leckerig adj. лаком за сладки работи, деликатеси
(= naschhaft).
Leckermaul п разг. лакомец; лакомка.
leckem intr. h 1. лакомствувам; 2. (nach etw. -)
ще ми се, яде ми се нщ.
Leder п, -s, - I. [обработена] кожа; разг.
човешка кожа: търг. разг. in - machen
търгувам с кожи; фам. e-m das - gerben
напердашвам нкг; разг. ein dickes - haben
дебела ми е кожата (нечувствителен съм);^
ist ja das reinste -; а. та това е истинска
подметка (за жилаво месо); б. ужасно скучно
е; e-m aufs - knien, auf dem - sitzen притискам
нкг., накарвам нкг. насила да направи нщ.; 2.
ножница, калъф (на нож, сабя): vom - ziehen
изваждам меча, ножа; разг. zuschlagen, was
das - hält удрям, колкото ми стигат силите;
нападам словесно. нахвърлям се безпощадно;
3.	кожена престилка; 4. спорт, футболна
топка: разг. das - ins Tor knallen ритвам
топката във вратата; 5. мин. кожа на задницата
на панталона на миньор.
Ledde. . eeder.. (обикновено) кожен, като кожа;
с кожи: Leder/gamasche f, -handschuh in,
-koffer т, -mappe /.
Leder/band in кожена подвързия; -band н
ремък; -beere f болно грозде; -handel in
търговия c кожи.
lederhart adj. твърд, жилав като кожа.
Leder/haut f 1. анат. долният слой на кожата;
2.	анат. еклера (на окото); -käfer т зоол. чер
бегач (Carabus coriaceus); -käse in холандско
сирене.
ledern11. tr, 1. уплътнявам с кожа, гьон (помпа,
клапа); 2. дъбя; обл, фам. пердаша; 3. търаам
с кожа; II. intr'. h отегчителен, филистер,
педантичен съм.
ledert adj. 1. кожен (обувки, ръкавици); 2, разг.
жилав. твърд (месо); 3. разг, филистерски
(човек, книга); скучен, вял, бездушен (реч,
лекция).
Leder/nacken т немско название за
американски морски пехотинци; —
warcnhers/eilungg' производство на кожарски
стоки; -werk п кожени изделия pl.; -zeug п
1. = -werk; 2. воен, снаряжение; -zucker in
мед. пастет против кашлица.
ledig adj, 1. неженен, неомъжен. незадомен: -
bleiben оставам незадомен; оставам стара
мома, стар ерген; - gehend без [да се смята]
семейството). 2. мор, ненатоварен (кораб);
3.	мин. die -е Schicht наднормените часове;
4.	стр. ein -er Balken междинна греда; 5.
мин,: ein -es Nest стар. затрупан рудник; -es
Gestein ялова, безрудна скала; 6. вие. (е-г
Sache G -) свободен, освободен от: aller
Sorgen - свободен от всякакви грижи; e-n los
und - lassen пускам нкг. на свобода; los und -
sprechen оневинявам, освобождавам от вина;
7. обл, рядко вакантен, незает (място, служба):
ein -es Ross кон без конник; 8. остар. =
lediglich; 9. рядко, незаконен (дете): sie halte
das Kind - тя роди детето преди сватбата; е-е
-е Mutter майка с извънбрачно дете.
Ledigen/heim п дом за неженени работници; за
бекяри; -steuer / ергенски данък.
lediglich adv. само, изключително: - Tatsachen
berichten докладвам, съобщавам само факти.
Lee, Leeseite f, — мор, авиац, подветрена
страна. под ветрен борд (на кораб); auf -, in
der - на подвегрената страна; der Wind dreht
nach - вятърът съвсем се обръща.
Leede / -n = Lehde.
leer adj. 1. празен, и прен. (чаша, торба, джоб,
салон, къща, пространство, ръце, думи,
обещания); незает (място, стая,, жилище);
прен. безсъдържателен, без смисъл, без
значение: vor -en Bänken predigen говоря на
25
legen
празни столове; den Becher - trinken изпивам,
изпразвам чашата; meamp. vor e-m ~rn Haus
spielen играя в празен театър; е-е Zeile auf der
Seite - lassen оставям празен ред на
страницата; -е Ausreden празни уговорки,
извинения; - an Freude без радости; разг.: -е
Köpfe празни глави; е-е Flasche - machen,
trinken изпразвам, изпивам шише; - laufen (за
бъчва, съд) изтича; фам. -es Stroh dreschen
дрънкам празни работи; der Laden ist ~ gekauft
worden изкупиха всичката стока от дюкяна; -
stehend незает, свободен (жилище)’, 2. adv.
безполезно. напразно: die Maschine läuft -
машината работи без товар, на празен ход.
.. leer без.., лишен от: bedeutugg/lccr, freu¬
denleer.
Lcrr/aktic f акция без право на глас; -darin т
анат, предната част на тънките черва.
Leere f, —; Leer п, -s, - празнота, празнина,
вакуум!; пустота: gähnende - зееща празнина;
die - der Gedanken пустотата на мислите.
leeren tr. refl, изпразвам (се) (бъчва. съд, чаша.
пощенска кутия), изсипвам: das Glas [auf e-n]
- изпразвам си чашата (за наздравица); e-m
die Taschen - изпразвам нкм. джобовете (и
разг. ограбвам му парите); der Saal hat sich
schnell geleert залата бърже се изпразни;
Leerung/
Leer/gang in = -lauf; -gewicht n неполезен
товар, тара (и на превозното средство); -gut
п амбалаж, празни опаковки (бутилки,
буркани).
Leerheit / — = Leere.
Leer/kauf in фиктивна покупка; -lauf т техн.
празен ход (на машина), прен. прахосване на
сили: in diesem Betrieb gibt es viel = в това
предприятие много сили се пилеят на вятъра.
не се уплътнява работното време.
Lcersechcn п незаетост (за жилище).
Leer/taste / клавиш за интервал (на пишеща
машина); -verkauf т фиктивна продажба;
-zug in празен товарен влак.
Lefzeс/ -п устна на домашни животни (особено
към ъгъла на устата),
legal adj. легален, законен.
Legalisation/ -en легализация,
legalisieren tr, легализирам; Lrealls/bnlng/
Lcgalltät / - легалност, законност.
l/gäbter adv., юр. по законен ред.
Legat1 in, -cn, -en I. папски легат, пълно¬
мощник; 2. ист, римски пратеник (висш
офицер).
Legat2 п, -S. -е завещание.
Legahtbn/ -rn легация (=Gcsand/schaft).
Leeatiönsrat т лсгационен съветник.
Lcgte/henne /■оокошка-носачка.
Legcl п, -s, - 1. мор. вид пръстен за завързване
на платна; 2. = Lägrl.
legen tr. 1. слагам, поставям, полагам ( в легнало
положение): dir Kinder zu Bett- слагам децата
да спят: den Grund zu etw. - полагам основите
на нщ., и прен,; стр. den Grundstein - полагам
основен камък; den Gegner in der zweiten
Runde - тръшвам противника си при втория
рунд (при борба); Kabel, Röhren ~ поставям
кабел тръби; dem Unterricht ein neues Buch zu¬
grunde - поставям нова книга в основата на
преподаването, въвеждам нова книга като
основа на преподаването; Kartoffeln, Erbsen,
Bohnen - садя картофи. грах, боб; e-m die
Karten - гледам нкм. на карти; die Axt an den
Baum - отсичам дървото; den Hund an dir
Kette - връзвам кучето със синджира; ein
Schloss an dir Tür - слагам куфар на вратата;
c-n Teppich auf den Boden - слагам килим на
пода; dir Bücher auf c-n Haufen -слагам
книгите накуп; r-m die Hand aufs Haupt -
слагам ръката си нкм. на главата (за
благословия); dir Hand aufs Herz - слагам
ръката си на сърцето (прен.); обл, фам е-е
krssr Sohlr aufs Parkett - кръшно танцувам;
hohen Zoll auf e-r Warr - слагам високо мито
на стока; rin Pflaster auf dir Wunde - слагам
мушамичка на раната; Gewicht, Wert,
Nachdruck auf c-n Um/ehgd - изтъквам,
подчертавам. отдавам голямо значение на
обстоятелство; rtw. aus der Hand, von sich -
оставям нщ., свалям нщ. от себе си: drn Stoff
in Falten - надиплям, плисирам плат; sein
Gesicht in Faltrn - набръчквам лицето си.
начумервам се; r-m Worte in drn Mund - a.
накарвам нкг. да каже някои думи; б.
приписвам нкм. някои думи; прен. с-т
Hindernisse in den Weg - поставям пречки на
пътя на нкг.; преча на нкг.; in Asche -
подпалвам. обръщам на пепел; in rtw. Bresche
-	правя пробив в нщ.; in Trümmer -
разрушавам, превръщам в развалини; rtw.
nach dcr Reihe - подреждам нщ., както
следва; rin Schiff vor Anker - поставям кораб
на котва; прен, c-m rtw. zur Last - обвинявам
нкг. в нщ.; 2. и refl, в редица фразеологични
единства: Bauern - закупувам селски имоти
и ги присъединявам към имението си; разг.
e-m das Handwerk - слагам край, преча на
своеволията, злоупотребленията на нкг.; c-m
das Naschen - слагам край на мишкуването на
нкг.; Hand an etw. - залавям се за нщ.; etw. an
drn Tag - проявявам нщ.; dir Hände in den
Schoss - скръствам ръце; sich tüchtig ins Zeug
-	залавям се здравата за нщ.; 3. (за птици)
снасям (яйца); 4. скопявам (кон); 5 мор. das
Land - загубвам сушата от погледа си; II. refl.
1.	(за буря, дъжд) уталожвам се; отслабвам,
намалявам: die Schmerzen haben sich gelegt
болките се уталожиха; 2. (sich ins Brtt -)
Legendär
26
лягам си: sich schlafen - лягам да спя; das
Getreide hat sich gelegt житото полегна; sich
auf dir Lauer, in drn Hinterhalt - заставам в
засада. на пусия; фум, sich auf dir faule Haut
-	удрям го на мързел; 3. ^а^^, лягам болен;
4.	(за мъгла, дим) спускам се; 5. разг. отдавам
се на, започвам усърдно да върша нщ.: sich
aufs Bitten - удрям го на молба; sich; ins Mittel
-	посреднича за нщ.; намесвам се в нщ.
Legendär п, -s. -е църк. книга с житиета.
Leggn<idi/ -п 1. рел легенда. житие на светец;
2.	мит, лит, легенда; 3. геогр, легенда (по
картите); 4. подпис на монети, печат, на
ленти по стари картини.
legendenhaft adj. 1. легендарен, приказен; 2.
лит,, в стила на легендата.
lrger [лежар] 1. непринуден; 2. безцеремонен;
небрежен: sich - bcnchmcn държа се
небрежно, безцеремонно.
Leger т, -s, - 1. нослива кокошка; 2. техн.
нареждан на готови коли (е хартиена
фабрика).
Lrge/röhrc / зоол. яйцеполагало (на някои оси
и подобни насекоми); -zCi/ зоол. период на
снасяне на яйца.
Leg/Hohr/ бот клек (Pinus mughus, Pinus
montana);~hennr/= Lrgrhennr.
Leggings, Leggins pl. плътно прилепващ клин от
трико (почти като чорап),
Leghorn п сел.-ст. легхорн (кокоша порода).
legieren1 tr. 1. сплавям, правя сплав; 2.
подстройвам, застройвам, сгъстявам (супи).
legieren2 tr. остар. (r-m etw. ~) завещавам.
Legiie-unnj/ -en 1. сплав; 2. вж, lreieren1 и 2.
Legion/ -rn ист. воен, зоол. легион. и прен.:
разг. ihre Zahl ist - броят им е легион.
lrgonär adj. легионерски.
Legionär т, -s, -е 1. ист, римски войник;
легионер; 2. остар. кавалер на френския
почетен легион.
legislativ [-ив] adj. законодателен.
Legislative [-иве] / -п 1. полит, законодателна
власт, законодателно тяло; 2. ист. второто
народно събрание на Великата френска
революция (1791/92).
Legislation/ -rn полит. вж. = Legislatur,
legislatorisch adj. законодателен.
LcJbsiatlt]r / -rn полит, 1. законодателство; 2.
законодателно тяло. събрание.
Legislaturperiode / полит, мандат, време. за
което е избрано законодателно тяло.
събрание.
Legismus т, -, — буквоедство в прилагане на
закона.
legitim adj, законен, легитимен.
Legitimation / -rn легитимация.
legitimieren tr. refl. 1. узаконявам, признавам за
законен (деца); 2. refl. легитимирам се;
L€ptiiribnlngef
Legitimismus т, -, — ист.. легитимизъм.
Legitimist т, -rn, -еп ист, легитимист.
Legitimität/ -rn легитимност. законност
Lrguan т, -s, -е зом, легуан (Iguana iguana).
Lrguminösr /. -п обикн. pl. бот, бобови
растения.
Legwarmer [легуормър] т pl. калци pl.
Lehder/ -п пустееща, необработвана земя.
Lch(e)n п, -s, - 1. ист. ленно, феодално владе¬
ние, лен, феод: ein Gut zu - haben, tragen
притежавам ленно владение; 2. мин. мярка за
повърхност (около 200 м2У, 3. диал, аренда.
Lehm т, -s. -е [пясъчна] глина (за тухли, кере¬
миди,, строеж),
Lrhm/bau т кирпичен строеж, кирпична
постройка; -bodcn т 1. под от глина; 2.
глинеста почва.
lrhmcn tr, мажа, измазвам с глина.
Lehmgrube / яма за глина.
lehmig adj. глинест.
Lehn п, -s, -е ист, = Lrhrn 1.
Lehn.. вж. Lrhns. .
Lehnn/ -en L облегало (на стол, кресло, чин,
пейка); 2. женска дива свиня; 3. австр. обл.
швейц. (нестръмен) склон. откос, 4. диал.
шестил, млечен явор (Acrr p^anoides); 5.
диал, чивия (на ос).
lchnrn I. tr refl. I. (etw. an etw. -) опирам,
облягам: das Fahrrad an dir Mauer - подпирам
колелото o стената; 2. refl. опирам се, облягам
се: sich an, grgrn rtw., r-n - опирам cc, крепя
се o нщ.. нкг.; sich auf etw. - облакътявам се
на нщ ; sich über die Brüstung. aus dem Frnstrr
- опирам се на парапета. подавам се извън
прозореца; 3. refl, мин. (за рудни жили)
съединяват се; II. intr h (an e-m, etw ~)
опирам се, допирам се (о, до нкг.. нщ.), опрян,
допрян съм. облегнал съм се: der Stock lehnt
an der Wand бастунът е опрян o стената.
Lrhn/hof m ист, висш феодален съд; -recht n
ист, феодално право.
Lchns/baurr т ист. селянин-арендатор; -brirf
т ист, грамота за ленно владение; -dienst т
ист, служба на васал; — eid т ист, феодална
клетва (на васал); -rrbr т ист. наследник на
феодално имение.
Lehnsessel т кресло с облегало.
Lchns/fall т ист. край на ленно отношение
(вследствие смърт на васала); -folge / ист.
1.	ред на наследяване при феодално владение;
2.	феодални задължения (на васал); -herr т
ист, сюзерен.
lchnsherrlich adj. ист. сеньориален.
Lchns/mann т, pl. -leutr; -träger т ист. васал.
Lehn/stuhl т =
Lchns/vcrfassung f феодална(-лен) система,
строй; -wrsrn п феодализъм.

27
Lehr/zwang
Lrhrg/iberreeeeuge буквален превод на сложна
чуждица; -wort п езикозн, дума от чужд
произход. заемка.
LeCr\.liehr.. 1. учебен: Lehranstalt f, Lehrjahr n;
2. преподавателски, учителски; Lehrpersonal
/г,3. на учение, преподаване: Lehrmrehhde f;
4. диддтктичсскки по^уителен: iLhhfabeif
Lehr л. -s, -r = Lehre 4.
Lchr/amt n учителска, преподавателска служба,
длъжност; -amt/kageieat т кандидат за
учителска длъжност; -anstalt f учебно
заведение; -art/ метод на преподаване;
-auftrag т възлагане четенето на лекции във
виеше училище: ProZrs/or mit = извънреден
професор; -bataillon [батальон] п воен.
учебна дружина; -beauftragte^) т
преподавател във виеше училище (е ранг на
извънреден професор); -beruf т учи¬
телско^) призвание. професия; -betrieb т
учебна работа; работата в учебно заведение;
-bogen т стр, кръжило; -bricf т
удостоверение за успешно завършено
чиракуване, калфснско свидетелство;
свидетелство за завършено професионално
образование; -bub т обл. австр. швейц. =
Lehrling; -buch п учебник; -bursch(r) т
чирак: -eiChtuпg/дидактическа поезия.
Lrhrc1/ -п основно значение учение; 1. поука;
напътствие; разг. урок: e-m gute ~n geben
давам нкм. добри поуки, съвети, напътствия;
разг. lass dir das zur - dienen! нека това ти
служи за урок!; 2. учение; теория (научна);
доктрина; pei. догма. догми: dir christliche -
християнск-ото^ата) учение, доктрина; pen. dir
-	von der Dreieinigkeit догмата за Троица; dir
-	vom Schall, von den Brüchen, von drr
Saeebilduge теорията за звука, учението за
дробите, за образуването на изреченията; 3.
учение, обучение (особено при майстор-
занаятчия): чиракуване, и прен.: bei e-m
Handwerker, Kug/tler in die - kommen, treten
отивам да се уча при занаятчия, художник; in
der - srin на учение съм. чиракувам; in guter
-	srin при добър майстор съм; aus der - laufen
побягвам от майстора си; разг. du kannst bei
ihm in die - gehen ти можеш да чиракуваш
при него, да се поучиш от него.
Lrhrc2/ -п и Lehr п, -s, -е техн, модел, шаблон,
образец; видове инструменти за измерване;
калибър (шублер).
lrhrcn и: 1. (е-п -, с-п. разг, e-m, rtw. ~) уча
(нкг.), обучавам, преподавам: dir Jugend - уча
младежта; eeut/chr Literatur - чета лекции по
германска литература; e-n lesen. singrn - уча
нкг. да чете, да пес; das hat man mich so
gelehrt, mir wurde rs so gelehrt така са ме
научили; юр. c-n Eid - (за съдия) изговарям
текста на клетвата преди заклеващия се; разг.:
e-n Morrs - оправям нкг. със суровицата; wart,
ich will dich [gehorchen] ~! чакай, ще ти дам
да разбереш!; 2. gelehrt pari, adj.: rr sprach
gelehrt той говори много учено; разг. rin
gelehrtes Haus учена глава.
Lrhrrr т, -s, - учител, и прен., преподавател:
Verdienter - des Volkes ист. заслужил учител
(като титла в бившата ГДР).
LchrcrbIlduges^^^^^^1t^уЧ^и^с^лски^ институт,
lehrerhaft adj. даскалски (обикновено отрица¬
телно).
Leilreгschhffe/ - учителство, учителите.
Lrhrrr//enigar п швейц. (другаде ист.)
педагогическо училище; -stand т 1.
учителство (като професия), 2. учителско
съсловие; -stelle/^ителско място. учителска
длъжност.
Lchr/fach п учебен предмет, специалност; -film
т учебен, научен филм; -frriheit/свобода на
преподаването; -gang т 1. [учебен] курс; 2.
курс (като учебник); -grbäudr п система (на
дадена наука, теория): —gedieht п лит.
дидактическа поема; —geld п пари, такса за
учение: разг.: = zahlen, grbrn плащам за акъл
(чрез загуба): шег. du kannst dir drin s
zurückgeben lassen! да си искаш назад парите
от даскала си!; -gcrüst п стр. = -bogen.
lehrhaft adj. 1. дидактически (поема, поезия); 2.
поучителен, наставнически (тон), пейор.
даскалски.
LChr/haurr т мин. начинаещ миньор; -herr т
икон. майстор-господар; -jahre pl. години на
чирачество, ученичество, учение; -junge т =
Lehrling; -körper т преподавателско тяло;
-kraft/учител, преподавател.
Lehrling т. -s. -е чирак, занаятчийски ученик.
Lchr/mädchcn п чирачка: -meinung/pei. догма;
~mri/tcr т = -hcrr; -mittrl п учебно пособие;
-muttrr / техн. калиброва гайка; -plan т
учебен план; -probe / показен урок (при
получаване на учитааска правоспособност).
lehrreich adj. поучителен; назидателен.
Lchr/ring т техн. контролна шайба; -satz т 1.
теза, тсзис, научно положение; 2. мат.
теорема; 3. рел. догма; -schcibr / = -ring;
-spruch т сентенция, афоризъм; -stand т
остар. учителско съсловие; -stelle/работно
място (за обучаване в дадена професия)'
-Stoff т учебен материал. учебна материя;
-Stuhl т катедра (на професор): c-n = für
Soziologie übernehmen поемам катедра по
социология; -stunde учебен час; -ton т
даскалски тон; -vertrag т договор между
майстор и чирак; -weibShii/lПkелсkа мъдрост
учебник; -werk п учебник (в няколко части);
-zeit/време на чиракуване. чирашки години:
прен. години на учение; -zwang т несвобо-
дно, контролирано преподаване; задължитсл-
Leib
28
но преподаване съгласно господствуваща
доктрина, догма.
Lcib т, -(r)s, -rr 1. тяло (на живо същество,
особено на човек): - und Serlr тяло и душа,
mit - und Serlr телом и духом; krin Hemd auf
drm ~r haben нямам риза на гърба си; рел. drr
- drs Herrn тялото Христово (като
причастие); остар. e-n am -е strafen налагам
нкм. телесно наказание; - an - гърди срещу
гърди (при борба, сражение); c-n bei
lebendigem -е verbrennen изгарям нкг. жив;
фам.: sie hängt sich alles auf den - тя слага
всичко на гърба си (миого се труфи); s-n -
pflegen мързелувам; 2. корем. стомах: вие.
ee/rggrten -rs в положение (за бременна);
фам.: sich den - voll schlagen натъпквам се,
надънвам се (с ядене): c-n vor drn - stoßen
удрям нкг. в корема; gut bei -е srin добре
охранен съм; noch nichst im -е haben още не
съм сложил троха в устата си; разг. sich das
Geld am rigcnrn ~r absparrn пестя от гърлото
си; mir gchl’s im - herum боли ме корем;
остар. hffrnrn -cs sein имам редовен стомах;
r-n harten - haben имам запек; 3. прен. живот,
олицетворение на личността; самият аз, той
(и пр.): - und Lrbcn rig/rterg, wagen залагам.
рискувам живота си; разг.: krin Ehrgefühl im
-е haben нямам никакво чувство за чест; s-m
-е k-n Rat wissen не мога да си помогна; dir
Rollr ist ihm auf den - geschrieben тая роля е
тъкмо за него; es grht mir an den - касае се за
живота ми; blrib mir damit vom -е! не ме
задявай, безпокой с тая работа!; drri Schritt
vom -е! назад! не се доближавай!; фам. r-m
auf den - rückcn, z.u ~c gehen атакувам,
нахвърлям се върху нкг., и прен.; 4. остар. ~
e-s Klrides талия. корсаж; 5. архит. тяло на
фиала (в готиката).
Lcib/arzt т 1. придворен лекар, личен лекар на
владетеля; 2. любим лекар; -bindr / мед.
коремна подвръзка, сентюр; -burschr т студ.
по-възрастен студент, възпитател на -fuchs (е
корпорация).
Leibchen л, -s, ~, рядко елече, корсаж.
Lcib/dichtcr т любим поет; -dirnrr т рядко
камериер.
leibeigen adj. ист. крепостен.
Lrib/rIergr(r) in, -n, -n ист, крепостник,
-rierIgisChffe'ист. крепостничество.
leiben1 intr, h остар. фам. във wir er, es /was/
lcibt und lrbt: was da lribt und lebt всичко
живо; da ist rr, wie er leibt und lebt ето го
същинският той.
lcibcn2 in стр. иззиждам страница (на свод-
прозорец,, врата); оставям отвор за врати.
прозорци.
Lcibcs/bcschaffcnheit f анат, мед. конституция,
физика; -erbe т кръвен наследник,
—ereiehunn/ рядко физическо възпитание;
-fchlcr т физически недъг; -frucht / плод,
дете (е утробата), -gcbrcchcn п = -'fehler;
-kräftr pl.: разг. aus еп schreien викам,
колкото ми глас държи; -п^шГ'/насъщни
нужди p/.
Leib/csscn п = -^g^^r^icht.
Lribes/strafr / рядко телесно наказание;
-Übungen pl. спорт, физически упражнения;
-^V^^i^^;ation [-ви-]/"личен обиск.
Lcib/farbr / 1. любим, предпочитан цвят; 2.
телесен цвят; -frone / ист. [лична] ангария;
-fuchs т студ, млад студент от корпорация,
предаден на грижите на Lcibburschc; -gardr
f ист. лична охрана (на монарха): -gcricht п
любимо ядене; -gurt, -gürtel т коремен
ремък.
leibhaftig, рядко leibhaft adj. 1. разг същински,
[като] истински, настоящ, самият той; той
лично; въплътен: c-n - vor sich sehen
представям си, виждам нкг като че ли стои
жив пред мен; rin -rr Teufrl настоящ дявол;
der -е Trufrl сам дяволът; drr Leibhaftige
дяволът; 2 реален. физически, истински.
Lribjägcr т егер, йсгер (личен слуга на ари¬
стократ в егерска униформа).
leiblich adj. 1. телесен, физически (красота,
слабости, благополучие, нужди); земен: -е
Gegü//r ядене и пиене; 2. роден, собствен
(брат. син); 3. личен, собствен: etw. mit s-n -cn
Augen sehen виждам нщ. със собствените си
очи.
Leiblichkeit / — тслесност. физичност, веще-
ственост.
Leib/pacht / пожизнена аренда; -regiment п
шефски полк на името на владетеля или член
от царствуващия дом, -rrnte / остар.
пожизнена рента; -rirmen т = -gurt; -rock
т остар, 1. фрак, редингот; 2. воен. мундир
на кавалерийски офицер; 3. църк. расо на
католишки свещеник; -/chmrreeg i)l.,
-schneiden п мед. колики pl.; -spcisc / оол.
австр. швейц. любимо ядене; -stück п муз.
любимо парче.
Leibung / -rn = стр. страница (на свод,
прозорец, врата).
Leib/wache /	= ~eater; -Wächter т
телохранител; -Wäsche / долни дрехи, долно
облекло; -zoll т остар. данък на глава.
Leich т, -es. -е лит. старинна църковна или
танцова песен (12—1б в.).
Lrichdorn т обл. мазол.
Leiich// -n 1. (мъртъв) труп, мъртвец: разг.:
über —n gehrn готов съм да мина през трупове,
безогледен съм; nur über m-r -! докато съм
жив, това не шс да го бъде!; 2. печ.
пропуснати от словослагателя места в текста;
3.	обл. австр. погребение: разг.: zu е-г - gehen
29
leichtgläubig
отивам на погребение; mit zur - gehen
предявявам вземанията си при
несъстоятелност на безнадежден длъжник.
Lcichcn. ., lcichen. . (обикновено) мъртвешки.
трупен, за мъртъвци: Leichrnausgrabuge f,
-blässe f
Lcichrn/acker in диал. гробища; -begängnis n
погребение; -bcschaurr in 3 -schaurr; -bitter
in рядко който кани за погребение;
-bIeerгeesicht /1, -bittcrmirne f разг. печална
физиономия.
leichenblass adj. разг. блед като мъртвец.
Lcichenbuch п остар. регистър на мъртъвците.
leichrn/fahl adj. = -blass.
Lrichcn/farbc f мъртвешки цвят, тен; -finger т
шег. вид немско сирене на пръчки; -flrd derer
in разг. който ограбва мъртъвци или спящи;
мародер; -frau/жена, подреждаща мъртъвци;
-gebühr / такса за nhгpcбrниei-geгnch т
миризма на труп; -gcrüst п смъртен одър
(подиум и украса); -gesang т погребална,
надгробна песен; -gewölbt п гробница; -Halle
/ 1. дом на покойниците (при параклис на
гробищата); 2. = -haus 2; -haus п 1. дом,
гдето има покойник: 2. морга; 3. = -halle I;
-klage/оплакване на мъртъвци; -mahl п вие.
рядко помана (след погребение); -mal п =
Grabmal: -Öffnung f мед. юр. аутопсия,
обдукция; ~preeiee / = -rcdr; -raub in
мародерство; -räuber т мародер; -rcdr /
надгробно слово; -schau / юр. мед. оглед на
труп; лекарска констатация на смъртта;
-schmaus т = -mahl; -strin т рядко
надгробен камък; -tuch п поет, саван; —
vvcbbennLlugg■ кремация; -wacht/бдение при
мъртвец; -wagen т катафалка, погребална
колесница, дрик; -zug in погребално шествие.
Leichnam т, -s, -е 1. мъртвец, труп; 2. шег. тяло:
s-n - pfegrn гледам си душицата.
leicht adj. основно значение лек; 1. лек, и прен.
(товар, облекло, работа, храна, виио,
картечница, смърт); леснепедвижен: - wie е-
е Feder лек като перце: e-n -rn Schlaf haben
леко спя; -е Rriterri лека кавалерия; leichten
Herzens с леко сърце; möge ihm die Erdr -
srin! лека му пръст!; е-е -е Hand haben имам
лека ръка, сръчен съм; -rn Fußes, - auf drn
Füßen, zu Fußr srin лек съм на ходене, добър
пешеходец съм; разг. r-n um etw. -rr machen
открадвам нкм. нщ.; 2. лесен (задача, урок):
Englisch fällt ihm - английският лесно му се
удава; es ist rin Leichtes, das zu erreichen лесно
c да се постигне това; разг. mit s-n Gegnern
-cs Spiel haben лесно се справям c
противниците си; вие. -en Kaufs
davogkhmmcg леко, лесно, c малко се
отървавам (от беда, неприятност); mit ihm
ist - auseukhmmrn лесно се кара с него; rr
macht rs sich immer - той винаги си търси
леснината, му намира леснината; 3.
незначителен, дребен (подозрение, съмнение,
укор, грижа); безопасен, лек (болест,
неразположение, рана): -е Mühe малък труд,
малко усилие; -rr Bodrn слаба, песъчлива
почва; -rr Wrin леко, слабо вино; разг.: е-п
Leichten sitzen haben пийнал съм: шег. -
angr/chlaern изморен, изтощен; пиян; разг. ~
verrückt, beklopft не съвсем с ума си; 4.
повърхностен (работа); 5. лекомислен, ветрен,
несериозен, лек: etw. - nehmen гледам леко на.
не се отнасям сериозно към нщ.; rin -rr Sinn
весел нрав; е-е -е Musik лека музика; разг.:
ein -rr Brudrr вятърничав човек, ветрогон; ein
-cs Mädchen, Ding лекомислено, леко момиче;
6.	adv. лесно; леко; набърже; бърже,
ненадейно: - verständlich лесно разбираем; -
gearbeitet набърже, повърхностно работено;
rtw. - annährn, berühren леко пришивам,
докосвам; - gekränkt srin лесно се обиждам;
das kommt so - nicht zweimal vor това трудно
ще се повтори; 7. adv. обл. австр. може би:
es ist - möglich, dass er nicht kommt много e
възможно, той да не дойде.
lricht... Lricht. . лек, леко. . ., лесно:
leichtlöslich adj., Lrichtmhehrrae п.
Leichtathletik/спорт, лека атлетика.
Leichtbau in техн. лека (облекчена)
конструкция.
Le^^^^bj^^jart / строителство с използване на
леки конструкции; -platte / лека строителна
плоскост (панела); -weise / строителство с
олекотени елементи.
leichtblütig adj. весел, жив, жизнерадостен,
безгрижен.
Leichte / -п раменни ремъци за каране на
количка.
leichten I. tr. 1. мор. отчасти разтоварвам
(кораб); 2. диал. скопявам (животни); II. inir.
imp.. диал. rs lrichtct mir олеква ми, става ми
леко.
Leichter т, -з, - мор. лимба, мауна (за
разтоварване на дълбокогазещи кораби).
leichtern tr. мор. разтоварвам с мауна.
leicht/fasslich adj. лесноразбираем; -fertig adj.
лекомислен, повърхностен, несериозен
(човек. младеж); прибързан. необмислен
(преценка, постъпка).
Leichtfertigkeit	/	— лекомислие,
повърхностност.
leichtflüssig adj. хим, метал, лесно разтопим.
Leichtfuß in лекомислен човек: разг. Bruder -
вятърничав човек, ветрогон.
leichtfüßig adj. бързокрак, лек на ходене.
Leichtgewicht п спорт, лека категория (при
борба,, бокс).
leichtgläubig adj. лековерсн.

Leichtgläubigkeit
30
Leichtgläubigkeit f — лсковерие.
lriche/herzie adj, 1. = -blütig; 2. лекомислен.
leichthin adv. без да (се) мисли, без да (се)
разсъждава; повърхностно, леко, отгоре-
отгоре; бегло: etw. - bemerken казвам нщ., без
да мисля.
Lcichttgkkitef — 1. леснота; леснина; 2. лекота.
Leichtindustrie/лека индустрия.
leichtlebig adj. с леко сърце (= -herzig).
Lciche/maeгhsr т мор. млад моряк; -mrtall н
хим. лек метал.
Leichtsinn т 1. лекомислие; 2. безгрижие.
lciche/ignig adj. лекомислен, повърхностен;
безразсъден: sein Lrben - aufs Spiel setzen
лекомислено си поставям живота на карта.
leid adj.: mein Versprechen ist mir - geworden
разкайвам се за обещанието си.
Leid n, -(e)^ -c 1. болка (душевна), мъка.
страдание; скръб, печал: sein - klagen
изплаквам си болката; Frrud und - miteinander
teilen делим радости и скърби; kein - ohne
Frrud няма страдание без радост; in tiefem ~
в дълбока скръб, дълбоко опечален; um е-п -
tragen скърбя. опечален съм (за починал); 2.
болка (физическа), повреда; зло, щета: e-m ein
-	(рядко Leids) tun причинявам нкм. зло: sich
rin - (ar^tun а, наранявам се; б. самоубивам
се; dir soll krin - geschehen никакво зло не ще
ти се стори, причини; ihm zu - за да го
ядосвам; 3. съжаление er tut mir - съжалявам
го, rs lut mir ~, dass Sir haben warten müssen
съжалявам, че трябваше да чакате; Reur und
-	разкаяние.
Leideform /грам. рядко страдателен залог.
leiden* I. tr, l.euc. търпя. понасям, страдам от
нщ.: Hunger, Mangel, Not, Unrecht, Schaden -
търпя глад, лишение, нужда, неправда,
понасям щета; Schiffbruch - претърпявам
корабокрушение; 2. допускам, търпя
(изключения, ограничения): (е-п ~) понасям:
das lridr ich nicht това няма да търпя; das
leidet k-n Aufschub това не търпи отлагане; 3.
харесвам. приятен ми е някой: ich kann /mag
ihn - обичам го, погаждам се с него,
симпатичен ми е; rr ist bei uns wohl gelitten y
нас на него лобре се гледа, харесва ни се; е-е
Musik gern - обичам дадена музика; 4. es litt
ihn dort nicht länger не го свърташе там
повече; II. intr. h 1. страдам: der Kranke lridct
sehr болният много страда; an etw., e-r
Krankheit - страдам от нщ., от болест; unter
ihrer Bosheit - страдам, измъчвам се от
лошотията й; 2. повреждам се: Sridr leidet
unter der Sonne коприната се поврежда от
слънцето; 3. pari, präs,: die leidende Form
страдателният залог.
Leiden n, -s, ~ 1. страдание; разг. er sieht aus wie
das - Christi изглежда като живи мощи; 2.
болест, болка: ein akutes ~ остра болест; an с-
m schweren - strrben умирам от тежка болест.
leid(cn)/erprhbe, -grübt adj. изпитан, кален в
страдания; -gewohnt adj. свикнал на
страдания.
Leidcnsbrudcr in другар по страдание.
LeidengcChfte/ -cn страст: s-п -cn frönrn роб съм
на страстите си, удовлетворявам страстите си;
in - geraten разпалвам се; in hrißrr - zu e-m
Mädchen entbrennen пламвам в гореща любов
към момиче.
leidenschaftlich adj, страстен, пламенен (любов,
омраза, човек, почитател, спортист): разг. -
gern Orangen essen извънредно много обичам
портокали.
Leidenschaftlichkeit / — страстност, пламен¬
ност, буйност.
lridcn/chaftsfrri. lciecgschafeslhs adj, без¬
страстен; хладен.
LeIdenschafeslosiekeie / — бсзстрастие.
Lriern//eefähгer, ~ergossr т другар по
нещастие, по страдание; -ee/chichee /
историята на [продължителни] страдания
(особено на Исуса Христа); -krlch т прен.
горчивата чаша; -mirnr / страдалческо
изражение; -wcg т рел. път на страданията;
пътят към Голгота; -wochc / = страстната
седмица (= Karwoche).
lcidrr adv. за съжаление; за жалост; уви!: er hat
es - vergessen за съжаление, за нещастие той
го забравил; разг. - Gottes за голямо
съжаление, за нещастие.
leidig adj, противен, омразен, проклет, без¬
образен. отвратителен (прен,); досаден, не¬
приятен: ein -rr Zufall неприятен случай; das
-е Geld! тия пусти, проклети пари; die -е
Rechtschreibung! тоя досаден правопис!; е-с
-е Geschichte нещастна история; das -е
Trinkrn това пагубно пиене; разг. rin -cr Trost
хубаво утешение! (ирон.).
leidlich adj, 1. поносим, сносен, задоволи-телсн,
средна работа: rr hat -е Kenntnisse знанията
са му средна работа; -е Stimme сносен глас;
sein Zn/tage ist ~ състоянието му е
задоволително, не е толкова зле; 2. adv. горе-
долу, средно. сносно: mir geht rs - тъй да се
каже, добре съм; разг. карам я; ich bin noch
so - weeerkommen може да се каже, лесно се
отървах.
Leidlichkeit/ — сносност, поносимо състояние.
Leidtragendc(r) т скърбящ. опечален близък на
покойник.
lcidvoll adj, вие, болезнен; изпълнен със
страдание.
Leidwesen п съжаление (е писмовния стил);
обикновено в: zu m-m großen - за голямо мое
съжаление.
Lcirr / -n 1. лгуз. лира. и прен.; астр. съ¬
31
leise
звездието Лира: die - schlagen свиря на лира;
прен, (за поет) творя песни; 2. латерна: фам,:
immer die alte - все старата песен; е-е altr ~
бавна кола, таратайка; 3. техн. ръчка, уред с
ръчка (напр, шиш, буталка за масло и пр.);
4.	лов, опашка на дива свиня.
LcicrCi f -en бездушно монотонно свирене,
говорене, дрънкане (= Grleirr).
Lcier/eage т рутина; каране по отъпкания път;
еднообразие; -kästen т рядко 1. латерна; 2.
фам. шег. старо раздрънкано пиано;
-ka/eenmann. -mann т, pl, рядко разг. ~ег
латернаджия.
lciern I. tr. фам. 1. говоря. чета монотонно,
канервам, повтарям постоянно едно и също;
прен. работя бавно, машинално; 2. изваждам,
издърпвам (с чекрък) (от кладенец): den
Eimer hoch - вадя кофата от кладенеца; II. inn:
h 1. свиря на латерна; 2. шляя се.
Leierton т еднообразен тон.
Leih/amt п, -anstattf заемна къша: -bibliothrk,
-büchcrci f заемна библиотека.
Leihe f — 1. юр. безплатно заемане (напр. на
книги); 2. разг заложна къща = Leihhaus); 3.
често [място за] раздаване на книги (=
Ausleihe).
lciben* tr 1. (e-m etw. -) заемам, давам
заемообразно (пари, книги): auf Pfänder, auf
Zinsen - давам заем срешу залог, с лихва; вие.
c-m s-r Hilfr - оказвам нкм. помощ; e-m sein
Ohr - слушам, изслушвам нкг.; 2. (ctw. von е-
m ~) заемам, получавам в заем: Büchcr aus е-
r Bibliothek - заемам книги от библиотека.
Lcih/gabc f даване на музейни предмети
заемообразно (за изложби): -gebühr / такса
за наемане, заемане (на книги и др,); -haus
рядко заемна, заложна къща; -kauf т нар, =
Lritkauf; -mutter f разг, заемна майка, жена.
която (срещу заплащане) износва дете вместо
истинската.
Leih- und PachelIefeгuge /ааем-наем (от САЩ
на съюзниците си през Втората световна
война).
leihweise adv. заемообразно.
Lrik п мор. въжета за обвиване на корабно
платно (= Lick).
Leikauf т = Lcitkauf.
Lrim п, -s, -е туткал: разг,: aus dcm - grhcn
отлепям се; прен. разпадам се, разделям се,
разтурям се (напр, приятелство); фам,:
надебелявам, пръсвам се от дебелина; c-m auf
den - gehen попадам нкм. в клопката;
хлътвам; r-n auf drn - lockcn подмамвам нкг.;
das ist rin ~ това е примка.
leimen tr. 1. залепвам; напоявам с туткал (гърба
на книга), Zerbrochenes - залепвам счупено;
2. (е-п ~) фам. изигравам, измамвам, вкарвам
(особено при игра).
Lrim/fang т лов. ловене иа птици с Lcimrutr;
-färbc/утгкална боя.
leimig adj, леплив; като туткал.
Lrim/knrcht т техн, стиска, преса, менгеме за
залепени предмети; -kraut п бот,
плюскавиче (Silcnc); -küchc / техн,
туткалник; -lcdcr п отпадъчни кожи за
туткал; -pinsel т четка за наклейване; -'rutc
/ лов, наклеена пръчка (за ловене на птици);
-sicdcr т 1. който вари туткал; 2. разг.
неповратлив, скучен човек; -spindel, -Stange
/лов, = -tute; -^st^r^^ifcn т мухоловка с туткал;
-täfcl / плоча туткал; -zwinge / техн. =
-knecht.
. . lcin suff. за умалителни съществителни:
Bächlrin.
Lcin in, -s, -е обл, лен (растение, влакно, тъкан,
семе),
Leindotter т бот, ленак (Camelina sativa).
Lcinc f -n 1. въже (за простиране на дрехи, за
палатки, за балони и др.); връв (за куче, за
разни примки за лов, за спортни цепи, за
риболов): die - ziehen дърпам въжето на
балон (за кацване); разг. ~ ziehen офейквам,
изфирясвам; r-n an drr - haben водя нкг. за
носа, 2. поводи на юзда.
leinen adj. ленен.
Lcincn п, -s, — 1. ленено платно; 2. бельо.
Lcinen/band т = Leinwandband; - einband in
платнена подвързия; -garn п ленена прежда;
-lachcn, -lakcn п ленен чаршаф; -tuch п
ленен чаршаф; -zeug п обл. ленен плат.
ленено платно; -zug т бурлаченс, теглене на
гемия от брега.
Lein/fink т диал, конопарче (птица, Carduelis
cannabina = Hänfling); -kraut n бот. лулички
(Linaria); -kuchcn m сел.-ст. ленено кюспе;
-öl n ленено масло; -pfad m, -straßc / ucm.
пътека за бурлаките (= Treidelweg; -tuch n
обл, ленен чаршаф; -wand / ленено платно;
-wanebage т том с платнена подвързия;
-wagebindung f текст, платнена сплитка,
наводка; -Wandschirm екран (в кинотеатър);
-zeug п ленен текстил (спално бельо,
покривки за маса от лен); -zichcr т бурлак.
Leis т вж. Lcisr.
leisr. lris adj, 1. тих (глас, стъпка, дишане): -сг
Schlaf лек сън; ~ flüstern тихо шепна; sci bitte
recht ~! моля, съвсем тихо!; 2. слаб, лек, малък
(подозрение, съмнение, предупреждение);
adv. малко: rin -cr Wind слаб, тих ветрец; е-е
- Ahnung слаба представа, идея,
предчувствие: rin -cr Regen слаб дъждец;
nicht dir lei/e/tr Veranlassung ни най-малък
повод; rtw. nur - berühren съвсем леко
докосвам нщ.; 3. предимно adv. разг,.
предпазливо, деликатно, нежно: ~ mit ctw.
umgrhrn постъпвам предпазливо с нщ.

Leise
32
Lciisr/ -n; Leis in, -rs, -r(n) 1. църк. ектения
(Господи, помилуй!); 2. вид религиозна
народна песен.
Lcisetrctcr in разг. 1. потайник, прикрит, скрит
човек; покрит въглен; който действува
тихомълком; 2. лицемер; преструвай,
ласкател.
—разг. потайност, прикритост.
lcisetгeeeгisch adj. потайнически.
LeiiSee/ -n 1. летва (и за рамка); 2.р1. слабини;
3. стр, перваз; 4. линийка на герб (в
хералдиката); 5. текст, кенар; 6. печ, винетка .
leisten tr, 1. успявам да извърша. постигам
(успех), свършвам: viel - много нщ. свърш¬
вам, успявам да свърша; Außerordentliches -
постигам, свършвам нщ. извънредно; dir
Arbeit kann ich kaum - тая работа едва ли ще
мога да я свърша; in der Mathematik viel -
работя много добре, имам много добър успех
по математика; 2. указвам, давам, правя;
особено в редица фразеологични съчетания:
Abbitte - моля за извинение; Bürgschaft - га¬
рантирам, давам гаранция; c-n Dienst -
оказвам услуга, c-n Eid, Schwur - заклевам се,
полагам клетва; Eг/ate - давам компенсация,
обезщетение; Folge - слушам, изпълнявам
(нареждане, заповед), Gehorsam - подчинявам
се, слушам; c-m Genugtuung - давам нкм.
удовлетворение; Hilft - помагам; Verzicht auf
rtw. ~ отказвам се от нщ.; WleeгsIage -
съпротивлявам се, оказвам съпротива; [с-с]
Zahlung - плащам, правя вноска, плащане; 3.
(sich D ctw. -) позволявам си (някакъв разкош,
удоволствие): разг. bri die/rr Gelegenheit -
wir uns r-r Flasche Sekt по тоя случай си
позволяваме (лукса) да изпием шише
шампанско; 4. рядко r-n Tag - определям
срок.
Leisten т, -s, - калъп за обувки: Schuhe über den
- schlagen поставям обувки на калъп; разг,
alle Schuhr, alles über r-n - schlagen карам по
един калъп; поел. Schn/trr, blcib bri d-m -
всеки да си гледа занаята; жабата да си знае
гьола.
Lcistcn/bruch т мед,, херния; -bruchband п мед
килен колан, суспеизориГ, бандажен колан;
-gcgcnd/ анат. слабини pl.\ -wein in грозде,
расло на склон; -werk п стр, архит. первази
pl., корнизи pl.
Leib/ungJ/ -rn 1. постижение (художничко,
спортно, техническо), извършена работа,
услуга; успехи pl.; ист. ГДР орден за отлични
постижения; 2. физ. техн. мощност, ефект (на
централа, машина); 3. юр, плащане (на
дължима сума, вноска): - in Naturalien
плащане в натура; - gcgcn - плащане срещу
съответно плащане или съответна услуга;
услуга за услуга; 4. pl. успех (в училище); 5.=
Leistungsfähigkeit; 6. leisten I, 2: - eines Eides
полагане на клетва.
leistungsfähig adj, дееспособен; продуктивен,
производителен.
Lci/eungs/fahIgkcIe / дееспособност; произво¬
дителност, продуктивност; мед. функци¬
онална годност; -faktor т физ. коефициент
на мощността, -grcnzc / предел на
.мощността; -kurvc [-ве] /икон. неолог. крива
на производителността на труда (схема);
-lohn in икон. неолог. заплащане (на труда)
на разценка, на акорд; -löhnet т икон,
получавам заплата на разценка; -mcsscr in
техн. ватметър, -norm/икон. производствена
норма; -schau / преглед на постиженията;
-sport т състезателен спорт; -stand in ниво
на успеха; -seciecrugg / повишаване на
производителността.
Lcit/artikcl т уводна статия; -aufsatz in уводна
статия в списание, -band п повод за бебета
(= Gängelband).
lcitbar adj. водим, направляем, ръководим.
Leitbetrieb т ист. ГДР икон. водещ завод (в
даден производствен сектор).
Leitbild п идеал.
Lcitc/ -п вие обл, австр. склон.
lritcn I. и: 1. водя; прекарвам, отвеждам: r-n in
drn Wald - водя нкг. в гората; den Fluss in cin
anderes Bett - отвеждам реката в друго
корито; прен. ctw. in dir Wegr - подготвям
нщ.; 2. ръководя (събрание); начело съм,
директор съм, ръководител съм, управлявам
(предприятие. завод. училище, театър): ein
Konzert - дирижирам концерт; c-n Haushalt -
водя домакинство; sich von hohen Idealen.
küg/Ilrrischrn, wirtschaftlichen Gesichtspunkten
- lassen ръководя се от висши идеали, художе¬
ствени, стопански съображения; воен. das
Feuer - управлявам огъня; lrieener Gedanken
ръководни идеи; 3. физ. добър проводник съм,
пропускам (тон, звук, топлина): leitende
Körper добри проводници; 4. препращам
(молба, вж, weiterleiten); II. intr. (auf ctw. ~)
навеждам, водя: auf c-c Spur - водя към следа.
Leiter1 т, -s, - 1. ръководител, директор,
управител (на училище, предприятие); 2.
физ, проводник: gute und schlechte - der
ElekIгiziIät добри и лоши проводници на
електричеството; З.раззг. = Leitartikel; 4. мор.
= Lritsril.
Leiter2 / -п 1. подвижна стълба: е-е - anlcgcn
поставям стълба; 2. муз. гама; 3. спорт.
спортна стълба; 4. ритла.
leiecrcigrn adj. муз. присъщ на дадена тоналност
(тон).
Lciter/baum т страничен прът на ритлена кола;
-gcrüst п стр, скеля от стълби; -spгh//c /
стъпало на подвижна стълба; -wagen т кола
с ритли.

33
Leopard
Lcit/fadcn m ръководство, учебник: -Fähigkeit f
физ. проводимост; -feuer n 1. фитил за
взривове; 2. мор. вид светлинен сигнал за
кораби; -fossil п геол, характерна за даден
геологичен слой вкаменено^; -gedankt т
главна, ръководна идея на по-голямо
съчинение; -gcwcbc п проводяща тъкан;
-hammcl т [овен-] водач; разг. главатар на
банда; -hund т 1. куче-водач на хайка; 2.
куче-водач на слепец; -karte/ картон, карта
със заглавна дума; -kauf т почерпка при
покупка; -linie / водеща линия (при пътна
маркировка); мат, дирекгриса; -motiv п муз.
лайтмотив, и прен,; -satz т теза; -schiene /
жп, направляваща релса; контрарелса; -seil п
обл. австр. швейц, ремък (на кон, куче); —
Spruch т мото, девиз; -Stern т прен.
пътеводна звезда; полярната звезда; -strahl т
техн. радиус-вектор.
Leitung / -cn 1. ръководство, водене; ди¬
рижиране: unter dcr - von Furtwängler под
диригентството на Фуртвенглер; 2. техн, ел.
(електропровод, водопровод; 3. обл, кран;
водопроводна инсталация: sich an der -
waschen мия се на крана (на мивка).
Lcitungs. . електропроводен: Leitung/aglaer f
-kabcl п.
^itm^^i^taht т електропроводна жица, ка-бел;
-gcee п 1. телефонна мрежа; 2.
електропроводна мрежа; -rohr т техн. тръба
на тръбопровод; водопроводна тръба;
-Wähler т набирач на телефон; -zahl /
коефициент на топлопроводността.
Leit/vermerk т водеща забележка (при
търговска кореспонденция); -vermögen п
физ. проводимост; -werk п 1. авиац,
направляващ механизъм на самолет; 2. техн.
каменна стена за укрепване на бряг, за
урегулиране течението на река.
Lekturn/ -rn 1. учебен час, урок; лекция: разг.
er weiß s-c - знае си урока; 2. поука, урок; (и
прен, за урок, наказание): dct Misserfolg ist für
ihn c-r gute - неуспехът му е добър урок за
него; разг. c-m е-е - geben, erteilen кастря,
мъмря нкг; давам нкм. да се разбере; добър
урок му давам.
Lektor т, -s, ., Ören 1. лектор (и полит,); 2,
научен сътрудник на издателство.
Lektorat п, s. -е 1. лекторат (и помещение); 2.
място в издателство за проверка на
представени ръкописи.
Lektüre /, -n 1. четиво: das ist k-r - für dich това
четиво не е за теб; 2. четене на текстове (на
семинар).
Lemma и, -s, -ta 1. характерен надслов на научна
книга: 2. лингв. заглавна дума (е речник).
Lcmming т, -s, -е зоол, норвежки плъх (Myodrs
lemmus).
Lcmür(e) т, -(c)n. -(r)n 1. обикн. pl. мит. лемур;
2. pl, зоол. вид полумаймуни (сем,).
Lcndc, -и 1. анат, пояс, лумбална област; често
хълбок; библ, s-e -n gürten стягам се за път;
2. филе (месо),
Lendenbraten т готе, печено филе.
lendenlahm adj. с парализиран, схванат кръст;
разг. слабосилен, слабоват; незадоволителен:
разг. е-е -е Entschuldigung извинение. което
издиша.
Lcndcn/schurz т престилка, препаска (у диви
племена); -stück п готе, филе, рибица.
Leninismus т, -, — ленинизъм.
Leninist т, -еп, -еп ленинист.
leninistisch adj, ленински.
lcninsch adj, ленински: der Ь/пЬ^^с
Kommunistische	Juecneverbage der
Sowjetunion ист. Всссъюзният ленински
комунистически съюз на младежта.
Lenkachse/жп, подвижна локомотивна ос.
lenkbar adj, управляем (балон), ръководим
(дете).
Lenkbcil п вид бъчварска брадва.
lcnkcn tr направлявам, насочвам; водя, карам,
управлявам (коне, кораб, моторна кола,
самолет); ръководя (държава, бой): drn Sinn,
dir Aufmerksamkeit, das Gespräch, drn Verdacht
auf rtw. - насочвам мисълта, вниманието,
разговора, подозрението на, върху нщ.; den
Schriu heimwärts - отправям се за, към дома;
сг ist schwer zu - той мъчно се води, кара;
библ, der Mensch denkt, Gott lenkt човек
предполага, Бог разполага; die Blickc auf sich
- привличам погледите върху себе си;
Lenkung g/
Lcnkcr т, -s, - 1. ръководител, и прен, вие,; 2.
пилот, шофьор, кочияш, кормчия; 3. техн.
направляващ лост (на машина).
Lenkrad т кормилно колело, волан (на
моторна кола, бобслей, велосипед и под ).
lenksam adj, послушен, поддаващ се на ръко¬
водство, възпитание (дете. кон).
LenksiaageC 1« кормило на велосипед, мо¬
тоциклет; 2. техн, бутална помпа, компресор
(на парна машина); жп. теглич, теглителен,
траки^иен прът.
Lenz т, -cs, -е поет,, пролет: шег zwanzig -е
двайсет лета.
lenzen1 imp. поет, es lcnzt запролетява се.
lcnzcn2 intr. Нмор, 1. изпомпвам, изчерпвам вода
от кораба; 2. спускам се, бягам с кораба пред
вятъра (при силна буря).
Lenzing т, -s, -е = Lenzmonat.
lcnelich adj, пролетен (настроение).
Lcnz/monat т поет, март; -pumpe f мор.
корабна лампа.
lchmnisch adj. лит. леонински (стих).
Leopard т, -еп, -еп зоол. лсопард (Leopardus);
Panthrrr pardus).
3 Нсмско-бьлгарски речник, т. 2

Leporelloalbum
34
Lephrelloalbnm	n детска разгъваема
илюстрована книжка.
Lcpra f —мед. проказа, лепра.
leprös, leprös adj. мед, прокажен.
Lepröse т, -n, -п мед. прокажен.
Lerchc f -n чучулига: фам. е-е - schießen
строполявам се презглава; Leipziger ~п готе.
вид ореховки.
Lcrchen/garn п лов. мрежа за ловене на чу¬
чулиги; -sporn т 1. зоол; нокът на задния
пръст на чучулигата; 2. бот. лесичина
(Corydalis); -streichen л, -strich т 1. пасаж
на чучулиги; 2. лов на чучулиги при пасажа
им.
Lcrn/aktiv [-ив] п ученически актив (за
извънучилищни занятия); -begier^de) f жажда
за учение; ученолюбив; -eifer т прилежание
в учението.
lernen L ir: refl, уча, научавам (език, сти¬
хотворение, изкуство, занаят): Deutsch - уча
немски; lesen, schreiben, Klavier spiclcn - уча
се да чета, пиша, уча пиано, auswendig - уча
наизуст; dir Verse - sich lcicht стиховете лесно
се учат наизуст; разг,: er lernt Konditor,
Verkäufer учи се за сладкар, за продавач; sic
lernt noch тя още [продължава да] учи; sic
haben nichts gelernt und nichts vergessen нищо
ново не са научили, нищо старо не са
забравили; II. 1. intr. h (bci, von r-m, aus, durch
ctw. -) уча (и занаят): aus c-m Buch, durch dic
Erfahrung - уча от книга, от опит; l-pari; adj.
gelernt завършил учение, занаят, училище,
квалифициран: gelernter Handwerker майстор-
занаятчия; eelergee und ugeeleгger Arbeiter
квалифицирани и неквалифицирани
работници.
Lcrncn п, -s, — 1. учене: das - wird ihm schwer
той мъчно учи; 2. вж. lcrncn.
Lerncr т, -s, - ученик, учащ.
Lern/ffciß т прилежание (в ученето); -inhalt т
учебно съдържание; -пН1с1 п учебно,
помощно средство; -programm п учебна
програма; -schule f училище предимно за
получаване на знания; -Schwester f
медицинска сестра в курс; -Stoff т учебна
материя; -zeit f = Lehrzeit.
Lesart / лит. вариант, редакция (на текст), и
прен., die Handschriften zeigen hier
verschiedene -cn на това място отделните
ръкописи имат разни варианти; разг. !сг
Hergang wird in verschiedenen -cn darec/ecllt
случката се представя по различни начини.
lesbar adj. 1. четлив; 2. приятен за четене
(книга).
Lesbarkeit / — четливост,
lrsbisch adj. лесбийски (любов).
^csf -п гроздобер, беритба, бране (и на ягоди,
гъби); 2. вие, отбор, нщ. отбрано; 3. карт.
взятка; печеливши точки.
Lese.. (предимно) за четене: Lesebrille f.
Lese/blatt, -brrtt п бърдо; -bibliothrk /
библиотека с читалня; -buch п читанка, хри¬
стоматия; -früchtc p/. 1. извадки от четени
книги; 2. знание, добито чрез четене. само¬
образование; -ec/cllschaft / читателски
кръжок; -hallc f читалня; -holz п съчки;
-kränzchcn п, -krcis т приятелски. читател¬
ски кръжок; -lust / желание за, любов към
четене.
lrselustig adj. обичащ да чете.
Lesrmcsser п нож за разрязване на книги.
lesen* tr; refl, 1. чета, прочитам, и прен. (книга.
вестник, писмо, законопроект в парламента),
чета лекции (във виеше училище) (и без obj-):
cin Drama mit verteilten Rollen - четем драма
(е театъра) с разпределени роли; ctw. in, aus
der Zeitung lrscn прочитам нщ. във вестника;
църк. Mrssr - отслужвам литургия; r-m е-п
Wunsch von, aus drn Augen - познавам по
очите нечие желание; dir/eг Pгhfr//oг liest
[über] Geschichte, über Lcssing тоя професор
чете история, за Лесинг; heute wird nicht
grlrsrn днес няма лекции; in, aus der Hand,
dcn Stcrncn - гадая по ръката, по звездите; das
Buch liest sich gut тая книга а. леко се чете,
б. е приятна за четене; (с означаване на
резултата): sich in drn Schlaf - приспивам се
с четене; sich halb blind— почти ослепявам от
много четене; 2. събирам (класове, съчки),
бера (ягоди, грозде); пробирам, чистя, нар,
требя (грах, леща, салата, вълна, парцали).
Lesc/probe / театр. считка, първо четене на
пиеса (на репетиция); -pult п 1. катедра;
подставка на маса за удобно четене; 2. църк.
певница.
Leser т, -s, - 1. читател; четец; 2. събирач (на
класове, плодове).
Lcserattcfралг. шег. книжен червей (за човек,
= Bücherwurm).
LcscrCi / -en пейор. мания за четене,
безразборно, безцелно четене.
Leserkreis т кръг на читателите,
leserlich adj. четлив (ръкопис).
Leserlichkeit / — четливост.
Leserschaft / — читателите.
Leserumfrage / анкета, циркулярен въпрос
между читателите (на вестник,, списание и
под,).
Lesr/saal т читалня; -Stoff т четиво; материал
за четене (е училище-, -stück п четиво (в
христоматия, учебник); -sucht / мания за
четене;	страст към четене; -Zeichen п
1. картон, лента за отбелязване на мястото,
гдето е стигнал читателят; 2. остар-
препинателен знак; ~zCt/1. сел.-ст. време за
бране, събиране (на плодове, грозде); 2. час
за четене; -zirkel т кръг от участници в
абонамент за циркулиращи списания,
журнали. книги.

35
Leuchter/gehänge
Lcsine f стр. лизена (= Lisenc).
Lesung f -en 1. прочит; полит. четене (на
законопроект, предложение за
законопроект): zur ersten - kommen слага се,
минава на първо четене; 2. рецитал на
поетически твърения; 3. вж. Lesart.
Lethargie f, — летаргия.
lcthärgisch adj, летаргически.
Leihh f — мит. реката Лета. поет, питието на
забвението.
Letscho п, т, -s — паприкаш.
Lcttr т, -п, -п летонец.
Letten т, -s, - геол. мазна, пластична глина.
Letter f -п печатарска буква.
Lcttcrn/gul, -gulmclall п сплав за печатарски
букви.
lcteichl, lettig adj. мазнеглииест: -er Bodrr тежка
почва.
lettisch adj, летонски.
Lett(n)cr in, -s, архит, пределтaрие про¬
странство (е романски или готически храм):
преграда, решетка между него и централния
кораб.
Letzc/ — остар. диал. 1. гранично укрепление;
2. прощална гощавка, прощален подарък;
сбогуване; 3. урок, поука.
letzcn tr. refl- остар. поет. 1. освежавам.
подкрепям (с питие, храна); 2. зарадвам,
веселя.
Iclzl adj. 1. последен ( по качество): краен
окончателен (и като subsl,): als Letzter
kommen идвам последен; търг, mein -cs An¬
gebot последната, окончателната, най-ниската
ми оферта; търг, ~е Güte последно (най-
лошо) качество; s-r Schuld bis auf drn -cn
Heller bezahlen плащам дълга си до стотинка;
die -е Klasse последният (обаче и: най-
долният) клас; der -е Willr последната воля
(завещание); das -е Millcl ergreifen прибягвам
до крайното средство; e-m dir -е Ehre
erweisen оказвам нкм. последните почести
(при погребение); dic -е Ruhr вечен покой; das
-е Gericht страшният съд; воен. das -е
Aufgebot опълчението; прен. крайните,
последните усилия; bis auf dcn -cn Mann
kämpfrn бием се до последния човек; du bist
der Lreztc, drn das angrht това теб най-малко
те засяга, интересува; -cn Eger/ в края на
краищата, всъщност, по начало; ^а^^. in den
-en Zügen lirgcn бера душа; bci ihm ist Matthäi
am lelzlrn той фалира, направи фалимент (в
търговията); в писма, текст: Нг^/гсг. . .
Letzterer първият. . . последният (от
двамата); der Letztere последният (за който
става дума), тоя; zu guter Lctze kam noch rin
schöner Marsch най-после се изпълни и един
хубав марш; der Letzte in der Klassr sein
последен съм в класа (по успех); wir haben
hcutc drn Letzten днес е последното число на
месеца; dir Truppen gaben ihr Letztes her
войските се биха до последни сили, до
последна възможност; sein Letztes hinerbrn
давам и последните си стотинки; das wäre
mein Letztes това е, би било краят ми (повече
не мога, не бих могъл да понеса): das ist mein
Lelzers повече не ще направя. не ще кажа
нищо; рел. dir Letzten Dingr краят на живота,
на света; потайни неща; поел, dcn Letzten
bcißcn dic Hundc последният опира пешкира;
2.	минал, предшествуващ: -n Montag
миналият по-неделник; bri nn/eгer irtzlen
Begegnung при миналата, последната ни
среща; 3. най-дълбок, най-ценен, най-скрит:
-е Tirfcn най-големите дълбочини; dir -en
Grunde alles Seins крайните. най-дълбоките
основи на битието; -е Menschheilswcrte най-
дълбоките, големите човешки ценности; 4.
най-последен, най-нов (новост, мода); 5. adv.
= letzthin, Irtzlich.
letztenmal adv, в zum - за последен път.
letztens adv. 1. на последно място, най-после; 2.
= letztlich.
Ictzt/genannt adj, споменат на последно място;
току-що споменат; -händig adj, последно
писано собственоръчно преди смъртта.
lctzlhin adv; напоследък; миналия път.
letztlich adv; най-после, на края на краищата.
lctzl/möglich adj. възможно най-късен,
последен; -willig adj, като последна воля,
като завещание.
Lcu т, -еп. -еп поет, лъв.
Leuchtdichte f физ, яркост.
Leuchte f -п светило; лампада и прен.: разг. е-
е - s-s Fachs светило, корифей в спе¬
циалността си; разг- е-с - bist du nicht не си
от много умните; 2. светилник.
leuchten I. intr. h 1. и tr. (e-m, r-n -) светя (нкм.):
e-m mit drr Taschenlampe - светя нкм. c
джобно фенерче; e-m ins Gesicht - светя нкм.
в лицето; 2. (rew. leuchtei) свети, прен. блестя,
бляскам; сияя: dir Lamprn - лампите светят,
блестят; dir Gestirne ~ звездите блестят; dir
Bliize - светкавиците бляскат; ihre Augen
leuchteten очите й сияеха; 3. прен. ясно е, ясно
личи, изпъква: daraus Iruchlel. ., от това ясно
личи, изпъква, че. . . ein icucherndcs Beispiel
блестящ пример; II. tr: (рядко) издавам;
предизвиквам чрез светене: ihre Blicke -
Rührung очите й издават трогнато^; die
Strrnc - mit Angst in dir Serie блясъкът на
звездите всява страх в душата ми.
Leuchter т, -s, ~ светилник, свещник; кан-
делабър, полилей: das Licht sieckt im - свещта
е на свещника.
Leuchter/arm т рамо на светилник, кан-
депабър, полилей; -gchängc п висулки на
Leuchtfarbe
36
полилей; -manschctic f подставка на свещ в
светилник.
Lcucht/farbc/светеща боя; -fcucr п мор, воен.
фар; светилен огън; -gas п свстилен газ;
-käfer т зоол. светулка (Lampyno nociiluca
от сем, Lampytidac, вж, -wurm); -kugcl /
воен, сигнална ракета; -mcldcr т светлинно
сигнално табло, -öl п петрол, -patronc/Ввоен.
= -^kugcl; -pistolc/воен. пистолет за сигнални
ракети; -rakrtr / воен. сигнална ракета;
-töhrr / луминисцентна тръба (лампа),
-Schaltbild п светещо табло, -schiff п мор.
кораб-фар; -/chIrmunecrsuchung /
р^^^ос^лия; —tiete pl, мор. зоол.
ноктелюки (Nociiluca miliaris), -türm т мор.
фар; -wurm т зоол, светулка, -Zeichen л
светлинен сигнал; -Ziffer/светеща цифра (на
часовник).
leugnen tr. отричам, не признавам (съще¬
ствуванието на Бога, вина); Leugnung/
Leukämie, Lcuchämie / — мед, левкемия,
белокръвие.
Leukoplast п, -s, —мед. ле-копласт.
Leukozyt /л, -еп, -еп мед, левкоцит
Leumund т, -s, -е 1. име, репутация, реноме: е-
п in bösen - bringen създавам лошо име на
нкг.; 2. диал. клюки, приказки (по нечий
адрес).
Lcnmunesecuegis л свидетелство за
благонадеждност, съдимост.
Leute, рядко Leut pl. 1. хора, люде; разг. народ;
Leuichcn хорица: atme, vornehme - бедни.
знатни хора; um det - willen за да не
приказват хората, за да не стават приказки;
sich untrt drn ~n eriern1 unter dic - grhrn ходя
между хората, в обществото. между народа;
was werden die - dazu sagen? какво ще кажат
хората, народът за това?; ctw. kommt unter die
~ нщ. става известно, се разпространява
между хората, народа; aus Kindrtn werden -
от децата стават възрастни хора; прен. er kennt
s-e - познава си хората; r-n bri den -п ins
Grredr bringen разпространявам слухове за
нкг, разг, ng/ete - нашите хора,
съмишленици; mrinr - близките, домашните
ми; - vom Bau хора от бранша. специалисти,
посветени; wir sind geschiedene -! край на
приятелството ни!; 2. подчинени (войници),
разг. прислуга. работници: rr konnte k-e -
bekommen той не можеше да намери
работници; mit dcn ~n esscn ям c прислугата;
dir - vetgöetctn ihren Hauptmann войниците
обожават капитана си; 3. разг, домашни,
близки: ich fahre zu m-n -n заминавам при
моите хора (семейството си).
.dcuic п pl. от редица сотр, с . . mann:
Kaufleute.
Lcutc/bier п черпене на прислугата с бира;
-esscn п храна. ядене за прислугата; -not /
липса на работници, прислуга; -placker,
-plaget т мъчител, безмилостен
сксплеатaтер.
leutc/chcn adj. странящ от хората, саможив.
Lcuie/schcrcr, -Schinder т кожодер. мъчител;
-siube/остар. стая за прислугата.
Leutnant т -s, -е лейтенант; остар.
подпоручик.
Leutpriester т църк. мирски духовник (у
католиците),
lcut/clIg adj. дружелюбен, общителен,
приветлив. демократичен (често ирон,);
благосклонен: ein -er Vorgesetzter демо¬
кратичен. народен шеф, началник.
Levädc [-ва-] / -п спорт, вид упражнение при
висша езда.
Lcvanic ["^зв*]--]/ —Левант.
Levantiner [-ва-] от, -s, - левантинец.
Ievantinisch, levaniisch [-ва-] adj. леваитиисkи.
Level т, -s, -s ниво, степен.
Levir [лъве] п, -s, -s ист, утринен церемониал
при ставане на владетеля.
Leviathan [леви-] т, -s, -s/-r библ, Левиатан.
Levit [-вит] т, -cn, -еп 1. библ. левит; 2. pl, църк,,
дякон и поддякон при литургия (у като¬
лиците); 3. r-m dir -cn Irsen мъмря иkт., чета
му конско (евангелие).
Levköic. Levkoje [лев--/ -п бот. шибой.
LexCm п, -s, -е езикозн, лексема.
lcxieräphI/ch auch:	lexigrafisch	adj.
лексиграфски.
lexikäl(isch) adj. лексикален, речников.
Lexikographie auch: Lexikografie / — лекси-
коф-фия.
lexikogräphisch auch; lexikografisch adj. лекси-
кографски.
Lexikologie / — лексикология.
lexikologisch adj. лексиколожки.
Lexikon n, -s, -е речник, остар. лексикон; р^^^.
ирон,: du kommst ins - ще те пишат в речника.
Liaison (лиазО, лиазот)/1. вие. любовна връзка;
2. ирон. връзка (политическа).
Lianc/ -п бот. лиана.
LibanCsc mt -п, -п ливанец.
libanCsisch adj, ливански.
Libatiön / -еп питие като дар на ботевстс.
LibClI п, -s, -с лит, памфлет.
LibCeic / -n 1. зоол, водно конче (Libellula); 2.
техн. нивелир, равнило.
liberal adj. 1. либерален, свободолюбив (партия,
убеждение); 2. = lieetalisIisch; 3. щедър, с
широка ръка.
Liberalität /, — 1. щедрост; 2. свободолюбив;
либерално^.
Liberalismus т, ~, — либерализъм (като
стопанско-обществена система на
буржоазията).

37
Licht/bote
lib^^aDstisch adj, икон. полит. либералистичсн.
Liberier m, -s. - либериец.
liberianisch adj. либерийски.
Libero m, -s, -s футб. либеро.
Libertin [-тЙ] adj. безпътен, разпуснат човек,
блудник, сластолюбец. сладострастник;
остар. свободомислещ човек, волиедумсц.
LiberiInäec [-наже] безпътство, разпустнатост;
сластолюбие, разблудство.
Libido f — либидо, полов нагон.
Librettist т, -еп, -епдгуз. либретист.
LibrCtto п. -S . .tii муз. либрето.
Libyer т, -s, - либиец.
libysch adj. либийски.
. .lieh като suff I. на adj, и adv. от subs— adj.
и глаголи (tr. и intr.). означава 1. подобие, сход¬
ство, присъщност, начин = като . .ски: freund -
lieh, herzlich, väterlich, wörtlich; 2, (от subst-,
означаващи мярка за време) периодично
повтаряне: stündlich, täglich, fährlich; 3.
(особ, от adj,, означаващи цветове) прите¬
жаване на качеството, изразено от основно
прилагателно, в по-слаба степен = въз .....
икав. . .ичък: bläulich, grünlich, kränklich; II.
на adj, от глаголи tr; и intr. 1. наличие на
съдържанието на основната дума: tauglich,
schädlich, sterblich, gedeihlich, förderlich; 2.
като suff. на adj. от глаголи tr-. има често
значение на бълг, сегашно страдателно
причастие (съответствуващо на bar):
begreiflich, tunlich, unerschöpflich, erhältlich,
Lichcn n, -s, - 1. мед, лишей (по кожата); 2.
pl. -cs бот. лишеи (Lichcnrs).
licht adj. 1. вие. ясен. светъл (и за краска);
блестящ, лъчезарен (скъпоценни камъни,
звезди): drr -е Morgen ясното утро; ~е Augrn
ясни, грейнали, сияещи очи; -es Blau
светлосиньо; бяло-руси коси; cs wird - съмва
се; прен. -е Augenblicke светли моменти
(напр. на ум(п(мрачен); разг. am hellen,
lichten Tagr посред бял ден; 2. рядък (гора,
коса): -е Maschen широки дупки (на мрежа,
плетка); e-n Wald - machen разредявам гора;
-е Reihen dct Kämpfer оредели линии на
бойците; 3. стр. техн. вътрешен, мерен
отвътре (от стена до стена): ~е Höhr dct
Brückr. drs Tunnels светъл отвор, вътрешна
височина на моста, тунела; -е Weile des
Rohres вътрешен диаметър на тръбата; drr
Edelstein isi - gcfassi скъпоценният камък е
монтиран ажур.
Lichi н, -cs, -cr./поет,, -е 1. светлина, и прен.:
gedämpftes - матова светлина; ctw. grgcn das
- halten държа нщ. към светлината (за да видя
по-добре); bci - brsrhen гледано на светло;
разг. гледано отблизо, по-подробно, по-
щателно; като обмисля добре; преч.: das -
scheuen бягам от светлината; das - der Wcli
rrblickrn раждам се, идвам на света; r-m im
-е sichen преча някому да вижда. прен. преча
му (изобщо); in gutem - erscheinen явявам се
в добра светлина. правя добро впечатление;
- in e-r Sachr bringen осветлявам. хвърлям
светлина върху нщ.; etw. ans - bringen
разкривам, разгадавам, изяснявам нщ. sich D
/rlb/I im -е stehrn сам си преча, несръчен
съм; ans - kommen излизам на бял свят; разг.
r-n hinecrs - führen измамвам нкс, фам, r-m
grhi ein - auf отварят се нкм. очите; 2.
осветление, и прен.: clcktri/chc/ -
електрическо осветление; разг, das -
cigschaltcg, agdtrheg, agknip/cg запалвам
осветлението; разг. - machen светвам; ein
Bild sicht, hängt im rechten ~e картината e
поставена на добро осветление, bri ~е arbeiten
работя при вечерно осветление; прен. rtw. ins
rrchtr - srizcn поставям нщ. в истинското,
правилно осветление; 3. свещ, dic -rr
aufstrckrn запалвам свещите; разг. srin - unter
drn Schcffel steilen много съм скромен; разг
e-m rin - aufsirckcn отварям нкм. очите за
нщ.; шег, sein - leuchtrn la/seg блестя с ума
си; 4. остар. светило, и прен,: die -rt ат
Himmrl небесните светила, разг. et isi kein
großes - не е бог знае какво светило; 5. жив.
иаГ-светлете петно (на картина): -сг
auf/eteen подчертавам най-светлите места на
картина; 6. лов. око на разни видове дивеч; 7.
мор. корабен фенер, корабна светлина: -cr
führen имам фенери.
Lidit. .liicht. . (предимно) 1. [на, за] светлина,
светлинен: Lichtflcck т, -verbrauch т;
lichtempfindlich; 2. светло. .. ясно.. (за
краски): lichtblond adj.: 3. фете... фото¬
графски: lichtbilelich. LichIbchagdlnge.
Licht/anlage f светлинна, електрическа ин¬
сталация; -arbeit / работа при изкуствено
осветление, при вечерна светлина.
lichtarm adj, с оскъдна светлина.
Liche/bad п светлинна баня; -eehagelnngf:ve^d^.
фототерапия, свстлолеченис.
lichtbcständig adj. неизбеляващ на светло.
Liche/bild п снимка, фотография: Vortrag mit
-crn доклад със светливи картини;
-bildapparat in,	п фотографски
апарат; - bildkunst / фотография;
-bildrrkngenne / воен, фотографско
разузнаване; -bildner т рядко фотограф-
художник; -bildnerei / = -bileknnst;
-bildwcrfcr т проекщ^нен апарат.
lichtblau adj, светлосин.
Licht/blick in 1. проблясък; 2. прен, светъл
момент (в нещастие): 3. ясно място на
облачно небе; -bogcn т ел. електрическа,
волтова дъга; -eoeen/chweißngg / техн.
дъгово заваряване; -bote т ангел.
lichtbrechend
38
lichibrechend adj, пречупващ светлината.
LidhtbпeCнlnn/физ. пречупване на светлината,
рефракция.
Lichtchen п, -s, - свещица.
Lichi/docht т фитил на свещ, на лампа; -druck
т L печ. фототипия; 2. печ, хелиографичен
печат; 3. физ. налягане на светлинното лъчене
(= Strahlungsdruck).
Lieder/ -п техн. вътрешен диаметър (на тръба).
lichi/ccht adj, неизбеляващ; -eickirisch adj-
фотометричен;	-empfindlich adj.
светлочувствителен, чувствителен към
светлината.
LIChtempfln(ldn<’e’псих. светлинно усещане.
lichten tr. refl. 1. разредявам (гора, гъстак): unsere
Reihen sind gelichtri редовете, линиите ни
оредяха, се стопиха; grlichictr Haare оредяла
коса; 2. refl, (за коса, гора) оредява; 3. refl. вие:.
(за небе, време) прояснява се; (за мрак)
разсейва се.
lichten2 tr. мор. 1. den Ankrr - вдигам котса(та);
2. облекчавам, разтоварвам (кораб).
Lichter т, -s, - диал, мор, лимба, мауна (=
Lcichirr).
Lichtcr/baum т коледно дърво; -kctie / верига
от електрически свещички за елхата.
lichterloh adv: adj, с ярък, буен пламък: -
brennen горя с буен пламък; прен. цял съм
пламнал (от любов): das Haus btannie -
цялата къща беше в пламъци.
Lichi(cr)mccr п вж. Lichtmcer.
lichtem tr. мор. облекчавам товара, разтоварвам
(кораб).
Lichtenschhibungg■ светлинен феномен.
Liche/farbc / ясна краска; -farbendruck т
хелиографен печат, хелиогравюра; -fcind in
прен. мракобесник; -filier т физ. светлинен
филтър; -form / калъп за свещи; -fuchs т
светлокафяв, дорест кон; —grfilde п вие. поет.
небеса. -gestalt/1. поет, лъчезарен, небесен
образ; 2. pl, фази на луната; -gießer т
свещолеяр; -glanz т бляскава светлина;
-griffcl т техн. светлинна писалка, светлинен
молив; -große/светлинна величина; -saiz т
полигр. фотон-бор; -hcilvcrfahren п мед. =
-brhandlung.
lIchteгan adj. светлосив.
Lichthrillkunde/мед [учение за] ссстлелсчеиис,
хелиотерапия.
Liche/hof т 1. стр, ессстлителен двор;
помещение със стъклен таван; 2. фот,
разсейване на светлината, хало; -holz п 1.
дървета. особено нуждаещи се от светлина; 2.
борина; -hupc / светлинен (автомобилен)
сигнал; -hüi m, -hütchcn п свещогасител;
-jähr п астр. светлинна година; -kegel т
физ. лъч на прожектор; -kncchi т подстаска
за ссещ; -kreis т вие. ореол; -kupfcrdruck т
хелиография; -lchtc / физ. оптика; -leitcr т
светлосод. светло-оден проводник; -leitung f
ел. електропровод за осветление,
ссстлепгесед; -loch п дупка, шахта за
светлина.
lichilhs adj. тъмен, без светлина, прен, без
надежда.
Licht/maschinc / генератор (подвижен) за
осветление; -masi т стълб за осветление; вие.
-mccr п море от светлина: das = drr Großstadt
светлините на големия град; -mess, -mcsss/
църк. сретение Господне (празник); -mcsscr
т фотометър, светломер; -mrssung физ,
измерване силата на светлината; -mühlc/jnzd.
радиометър: -pausc / техн. хелиографско
копие {на чертеж); -puizc, -pnteschher f
щипки за секнене на свещ; -quant п физ.
фотон.
lichtrcich adj. е обилна светлина.
Lichi/relais т фотореле; -schacht т светлинна
шахта (със стъклен покрив) (и мин,);
-Schalter т електрически ключ.
lichtscheu adj. пейор. боящ се от светлината, и
прен, (кукумявка, прилеп, разни насекоми): -es
Grsindrl престъпна паплач.
Lichi/scheu / мед. фотофобия; -schimmer т
проблясък от светлина; прен. лъч от надежда;
-schirm т nретuвесвстлиниa козирка;
абажур; екран; -schncuzc / = -putzc;
-schnuppc / нагар на свещ ; -schrankc /
светлинна бариера (с фотоклетка); -Sritc/1.
слънчевата. светлата, осветената страна, и
прен,; 2. прен. положителната, благо¬
приятната страна (на характер, на човек);
-Setzmaschine / фотон-борна машина; -spiclc
pl,, -spiclhaus, -spiclihcatcr n кино (театър);
-spiclwcscn n кинематография; -stärke/физ
ссетлосила; -stock m 1. дълга ссещ; 2.
подстаска за ссещ; -strahl/teneruge /
фотоелектрическо управление; -siröm т 1.
поток, струя от светлина, и прен,; 2. ток за
осветление; -ion т оптичен звукозапис.
Lichtungj/ -en 1. полянка - гора; 2. просека; 3.
вж. lichten1, lichirn2.
lichtvoll adj, 1. вие, радостен, щастлив (бъдеще);
2. ясен (описание, обяснение),
Licht/wark in остар. свещолеяр: -wciie / стр.
вътрешен диаметър, вътрешна широчина (на
постройка), ширина на отвор (на мост,
тунел); -werfer т прожектор; -zieher т
сеещолеяр.
Lid п, -es, -er анат клепач.
Liderung / -cn 1. уплътняване; плътно за¬
пушване; 2. уплътнение; воен, обтурация (на
оръдие),
Lidsc^aiicn т pl. изкуствени сенки на очите,
грим.
lieb adj. основно значение мил; 1. мил, любим,
39
Liebes/erklärung
драг (родители, деца. приятел): e-n - haben
обичам нкг.; j-n - gewinnen обичам иkг.; die
Erinnerung daran ist mit ~ und wrri споменът
за това ми е много скъп; so dir drin Lcbrn -
ist ако ти е мил животът; ~е Lcutchrn мили
хорица!; nn/rte -е Frau света Богородица.
Дева Мария; das -е Broi насъщният хляб;
фам. (du) -сг Himmrl, du ~r Zcii! Боже мили!
(от удивление), фам, ach, du -rs bisschrn я
гледай ти! (удивление); разг. das weiß der -е
Himmel Господ знае; - редица фразеологични
съчетания, понякога с подигравателен
оттенък, често непреводимо: разг.: um dcs
-cn Friedens willrn само мир да има; rr hat den
-cn langen Tag nichts zu tun целия божи ден
той няма никаква работа; dir -е Jugend
сладката, милата младеж; s-e -е Noi mit e-m,
etw. haben имам си белята с нкг., много се
трепя, блъскам с нщ.; das -е Geld паричките;
s-r -е Sorge haben имам си доста грижици;
manches -е Mal честичко; nun hat dir -е Srrlr
Ruh! най-сегне миряса (след като направи
белята. след като свърши с нщ.); 2. [много]
приятен; желан, желателен, предпочитателен:
cs wäre mir -сг, wrnn et cs früher getan häitr
би ми било по-желателно да беше го направил
по-рано; das habr ich am licb/teg това най-
много обичам, предпочитам; sich rtw. - srin
задоволявам се c нщ.; virl Lirbes von
e-m sagen казвам много хубави, приятни неща
за нкг.; 3. любезен, мил: разг. das ist srhr - von
Ihnen това е много мило, любезно от Вас;
раз^: seien Sic so ~ бъдете така любезен; bist
du so mir zu helfen ? ще бъдеш ли така
любезен да ми помогнеш?; разг. sich - Kind
bei c-m machen подмилквам се, подмазвам се
пред нкг.; [na], mein Lieber мой любезни
(предупредително и с израз на съмнение); 4.
послушен. мирен: ~ srin, Kinder! бъдете
мирни, деца!; 5. разг. сладък, мил (дете,
лице): so cin -cs Ding такова сладко дете!; 6.
като subst. det, die Е^Ь^с любимият,
любимата; m-r Lieben скъпите ми, близките
ми; 7. adv. lieber, am lirbsien (като compar. и
superl. от lirb и grrn) по-добре, най-добре: jc
länger, jc lieber колкото по-дълго, толкова по-
добре; -cr tot als entehre по-добре мъртъв.
отколкото опозорен; разг. ich häiie lirbrr nicht
kommen sollen по-добре да не бях дошъл; am
liebsten bliebe ich zu Hause най-добре би било
да остана -къщи; фам. [ach] lieber gar и дума
да не става.
Licb п, -s, — 1. милото (ми момиче), любовта
(ми): 2. остар. съпруга.
LicbäugclC f -еп флиртуване с очи,
кокетничене.
liebäugeln intr; h (mit r-m -) гледам любовно,
кокстнича с очи. правя мили очи, и прен.
Licbdcn: остар, - Euer - (като остаряло
обръщение към князе или висши
благородници) Ваша светост! Ваше
вuсоkеблaгopодиe.,
Liebe f -n 1. любов (и рел,): е-е hrftigr - буйна,
страстна любов; brünstige, glühcndr пламенна
любов; die - für den, zum Vater любовта към
бащата; - zum Vaterland, zut Tugend, zur Kunst
любовта към отечеството, към добродетелта,
към изкуството; - zu drn Nächsten любов към
ближните; ein Kind dcr - извънбрачно дете;
- auf dcn rrstrn Blick любов от пръ- поглед;
Werke der - благотворителни дела; разг, [es
ist] wenig, aber mii - малко, но от сърце; 2.
разг. любезност, услуга: iun Sie mir dir -. und
kommen Sir mit бъдете така любезен,
направете ми удо-олет-исте да дойдете с мен;
е-е - erweisen оказвам услуга; е-е - isi drr
andern wert услуга за услуга; 3. разг, любим,
любима, любов: е-е alte - von mir една стара
моя любов, симпатия; 4. бот, Brennende -
руменка. свиларка (Ly^nis caiceehgica);
Schönr ~ жълт смил (HclIchri/um arena-rium,
Gnaphalium arenarium); - im Nebcl страстниче
(Passiflora fortida); 5. милосърдие.
Licbc/dicncr in угодник, лъстец, подлизурко;
-dicncrCi f листи-ост. подлизурстсо.
licbe/glühend adj- c жарка любов; -lccr adj, без
любов.
LicbclCi f -cn флирт
liebeln intr. h (mii e-m -) 1. флиртувам; 2. лов.
милвам, гладя (куче),
lieben tr. refl. 1. обичам. любя (нкг., народа,
родината. живота, истината, цветята, ви¬
ното): eie/c Pflanze liebt die Sonne това
растение обича слънцето; 2. обичам да: rr
licbt es, mich zu necken той обича да мс закача,
liebend adv. разг. много, твърде: - grrn на драго
сърце.
lIcecn.sfи'eгi adj. заслужаващ, достоен за любов,
обичлив; -würdig adj. 1. любезен (човек,,
думи, прием, покана), 2, мил. заслужаващ
обич.
Licbcg/würeiekcIi f -cn 1. любезност: е-е -
erweisen оказвам любезност; фам. ирон;. sich
-cn an den Kopf wctfcn разменяме си
любезности (обиди): 2. доброта.
Liebes. . (предимно) 1. любовен; еротичен; за
любовта: Licbesaggclceenhclt/, -beweis т.
Liebes/abenteuer п; -affätr /. любовно
приключение; -apfel т остар. домат; -band
/I, обикн. pl. -bandc вие. връзките на любовта;
~eeecigune f нежност; -brief т любовно
писмо; -dichtung f еротична поезия;
-dicncrin f шег. прен. жрица на любовта,
проститутка; -dienst т другарска, приятелска
услуга; благотворителност; -erklärung f
обяснение - любов: е-е = machen обяснявам
Liebes/gabe
40
се - любов; -gäbe / дар (особено за войници),
подаяние, милостиня: е-е = spenden прася
подаяние; -glui f любовен жар; -handel т
любовна история, интрижка; -knoien т знак
за омъжени жени на герб.
liebeskrank adj. болен от любов.
Liebes/kummer т любовна мъка; -lust f
любовна наслада; -mahl п братска трапеза;
агапа (у първите християни); воен. другарски
пир (на офицери); -mühe f: разг, rs ist
verlorene -! напразен труд [е]!; -paar п
любовна двойка: -pfänd п прен, дете; -trank
т вълшебно любовно питие.
hebe»trunken adj опиянен от любов.
Licbes/trngkcghrii f любовно опиянение;
-Verhältnis и любовно отношение, любовна
връзка (трайна); -werk п благотворително
дело, благодеяние; -zauber т магия за любов.
любовно обаяние.
liebevoll adj. любвеобилен; нежен.
Licbfraucnkirchc ^църква „Света Богородица“.
Liebhaber т, -s. - I. възлюблен, любовник (и
театр.); остар. обожател; dir Rollen des -s
spielen играя ролите на любовник; 2.
любител, дилетант, самодеец, любител-
колекционер: - der Kunst. det Natut, dcs Sports
любител на изкуството, природата, спорта;
der Roman findet virlr - романът много се
харесва; - von alten Drucken колекционер на
старопечатни книги.
Licbhabcr/aufführung / театр, любителски.
самодеен спектакъл: -ausgabe / издание за
любители (специално оформено); -bühne /
любителски, самодеен театър.
Liebhaberei / -cn 1. (für etw.) влечение, склон¬
ност; страст (към някое изкуство, спорт,
лов); любител^-о, остар. ре-нит-елст-о; 2.
обект на любит-елст-во.
Liebhabrrwert т стойност, ценност за люби¬
тели, колекционери.
liebkosen tr. untmb. милвам, галя.
Lii^l^l^<^s^ur^g f, -еп 1. милувка. ласка, нежност; 2.
вж. liebkosen.
lieblich adj, 1. миловиден, чаровен, прелестен
(момиче, гледка): разг, ирон. das ist -!
чудесно!; нечувню!	(при неприятна
изненада); 2. приятен, чудесен; drr -е Dufi dcs
Bratens апетитният мирис на печеното; 3. с
мек и нежен тон.
Lieblichkeit / -еп, чар, чаро-ност, прелест.
грациозност; мило-идиеет.
Liebling /и. -s, -е любимец. любимка; пейор.
фаворит. фаворитка: sie war dct - drr Fürstin
тя беше любимката на княгинята.
Liebllngg.. любим, предпочитан: Lirblinesbuch
л, -/pei/e /
LiceIiges/aгbeii, -be/chäfiIeune f любимо
занимание, занятие; -dichter т любим поет;
-frau/любимка в харема; -gcricht л любимо
ядене.
lieblos adj. безсърдечен, безжалостен, жесток,
суров (характер); груб; без любов. с омраза:
r-n mii -еп Worten schelten гълча нкг с
жестоки, груби думи; - von r-m sprechen
говоря с омраза за нкг.
Licelosigkeil /, - безсърдечие, жестокост,
суровост; грубост.
liebreich adj. любвеобилен, сърдечен; гальовен.
Liebreiz т чар, чаро-ност, очарование, прелест.
lieerciecge adj. чаровен, очарователен,
прелестен.
Liebschaft / -еп пейор. любовна връзка (крат¬
котрайна).
Liebstöckel л бот, селим, левущан (Ligusticum
lcvisiicum).
liebwert adj. мил и скъп.
Liechtensteiner т, -s, - лихтенщайнец.
liechtensteinisch adj, лихтенщайнски.
Lied л, -s, -rr 1. песен: rin - ohnr Worte песен
без думи; ein - anstimmen запявам песен;
разг,: cs ist immer das alle, das/cler - -се
старата песен; das isi das Ende vom - така
свърши историята; rr kann, weiß rin - davon
zu singen той може доста работи да разкаже
за това (от собствен опит); 2. лит, поема,
песен: das - von drn Nibelungen Песента за
нибелунгите; библ. das Hohe - песен на
песните; 3. мелодия.
Liederbuch п песнопойка; сборник от песни.
Licdcrja(a) л т. -s, -е разг. прахосник,
разгулник; безпътен човек; пгоГдеха,
пропаднал чо-ек.
Licder/kranz т 1. муз = ^täfel; 2. = -buch,
liederlich adj. 1. небрежен, немарлив, отпуснат,
неспретнат, разпуснат (човек, домакиня),
безпорядъчен: -е Kleidung раздърпани дрехи;
dir Arbeit isi - gemacht работата е свършена
небрежно; 2. безпътен, развратен, безнра¬
вствен, блуден (живот, човек): разг. rin -er
Kerl. Patron, Zeisig; rin Hans, Brudrr Liederlich
проядоха; лекомислен чо-ек.
Liederlichkeit / - 1. немарливост, небрежност,
разпуснатост, отпуснатост, безпорядъчност; 2.
безпътство, безнравственост..
Lirder/saal т, -sammung/= -buch; -Нее/лоз.
мъжко певческо дружество.
liedhaft adj. муз, песенен, за пеене.
Liedrian т разг. =■ Liederjan.
Liefer.. = Lieferungs...
Lieferant m, -en. -en доставчик.
lieferbar adj. търг, доставим.
Lieferer m, -s. — = Lieferant.
Licferfrist/cpox на доставката.
liefern tr; 1. (r-m, an c-n eiw. ~) търг. доставям
(стока), предавам: etw. frei ins Haus -
доставям нщ. франко къщи: 2. доставям,
41
liegen
снабдявам c нщ., давам; произвеждам
(земеделски произведения); юр. представям
(свидетел, доказателства): die Bienen - Honig
пчелите произвеждат, дават мед; dem Feinde
е-е Schlacht - давам сражение на неприятеля;
3.	и refl. e-n, sich in jmds. Gewalt - предавам
нкг.. себе си в нечия власт; фам.: r-n ans, vors
Messer - погубвам икг.; rr isi geliefert той е
загубен, свършено е с него.
Lieferschein т търг, формуляр-бележка,
придружаваща стока за същото селище
(където е доставчикът); товарителница.
Lieferung /, -en 1. вж, liefern; 2. доставка
(доставена стока); 3. свезка, свитък; das
Buch erscheint in -en книгата излиза на
свитъци.
Lieferungs/frist f = -zeie; -gcschäft n търг;.
срочна сделка, сделка а ливре.
lieferungsweise adv. на свитъци.
Lieferwagen т транспортна моторна кола.
Liefer(ungs)zerit/срок за доставка на стока.
Liege / -п кушетка.
Liegegeld п магазинаж; мор. такса за престой
- пристанище (на кораб); -hafen т зимно
пристанище; -halle/ салон за лежащи болни
(е болница); -hang т спорт. везна от лицев
-ие; -kur/мед. лечение чрез лежане.
liegen* intr. h 1. лежа, легнал съм: an, auf der
Erde, auf dem Sofa, im, zu Beit - лежа на
земята, на канапето, в леглото; bloß - лежа
(незавит); auf dem Rücken, auf dem Bauch, auf
der Seite - лежа, легнал съм по, на гръб, по
корем, на страната си; auf der Nase - паднал
съм по носа си; прен. болен съм; zu ihren
Füßen, an ihrer Brusi - лежа в краката й, на
гърдите й: schlecht, weich - лежа неудобно,
лежа в меко легло, на меко; am Fieber krank -
лежа болен от треска; im Sterben, in den lrizicn
Zügen, auf den Tod - лежа на смъртно легло,
в последни издихания, лежа болен на смърт;
вие. unirr der Erde - почивам под земята; (за
нщ.) намира се под земята; разг. hier liege. . .
тук почива. . . (надпис на надгробен камък);
печ, die Schrift liegt буксите са полегнали,
наклонени; das Booi lag schräg auf dem Wasser
лодката плуваше наклонена; прен. hinter, unter
Schloss und Riegel - затворен съм, лежа в
затвора; riw. liege ihm im Wege нщ. лежи на
пътя му, пречи му; in Keilen - лежа въ-
вериги; unter Schloss und Riegel - (за нщ.)
съхранява се сигурно; das Schiff liegt vot
Anker корабът е на кот-а; das Land liege völlig
am Boden страната е съвсем разорена; фам.
alles lag wie Kraut und Rüben всичко беше в
пълен безпорядък; - bleiben а, оставам,
продължавам да лежа; не ставам: оставам [да
лежа на] място: (след като съм паднал): der
Kranke muss noch zwei Wochen - bleiben
болният трябва да лежи още 2 седмици; б, (за
предмет) бива забравен. оставен някъде: die
Tasche ist - geblieben чантата е забравена
(някъде); auf r-r Station ~ bleiben застоявам се
дълго на някоя гара; ^а^^. (за стока) не се
продава; в. (за работа) спира, спряла е.
прекъсва се: das bleibt schon lange - тая
работа отдавна не е бутната; 2. сложен съм,
намирам се. стоя: dir Wäsche liegt im Schrank
бельото c в шкафа; e-e Decke liege über dem
Tisch покривка застила масата; drr Wein lirgi
im Keller виното е в мазата; разг. ich habe noch
ein paar Flaschen Wein - имам още няколко
бутилки -ино в запас; s-r Augen lagen lief in
den Höhlen очите му бяха хлътнали в
орбитите; der Tisch liegt voller Bücher цялата
маса е покрита с книги; der Acker liege voller
Steine, voll von Sirinen нивата е пълна c
камъни; dichic Wolken - auf dem Gipfel върхът
е об-ит c гъсти облаци; es liegt tiefer Schnee
auf dem Boden дълбок сняг покрива земята;
im Dreck. Sch-muez - потънал съм в калта, в
мръсотия; das Pferd, der Wagen liegt vorn
конят. колата се намира на предно място (при
състезание); der Wagen liegt gut auf drr Sitaße
колата кара добре; dir Truppen haben in der
Siadi, bei Kögiggraee gelegen войската беше
разквартирувана, на гарнизон в града,
намираше се на лагер при Кьонигрец; das
Schiff liegt unirr Dampf корабът се намира под
пара; dir Preise - hoch, niedrig цените са
високи, ниски; разг, das liege doch klar zutage
то-а е съвсем очевидно; das liegt außer aller
Berechnung това не може да се каже,
пресметне предварително, не може да се
предвиди; das lirgi in weiier Feme това скоро
няма да стане, това е въпрос на далечно
бъдеще; sie liegt in Scheidung намира се в
процес на развод; разг. wie die Dinge - при
такова положение на нещата; es liege nahe
близо до ума е; es lag mir fern, dich zu
beleidigen - съвсем нямах намерение да те
обиждам; dem liegt etw. Wahres zugrunde в
основата на това има нещо вярно; прен, et
liege ständig auf det Lauct той е постоянно
нащрек; разг.: et lag mir mii s-г Bitte ständig
in den Ohren проглуши ми ушите c молбата
си; et lirgi ständig auf der Seraßr постоянно e
на път; et liege ständig in den Wirtshäusern виси
постоянно по улиците, кисне непрестанно в
кръчмите; sie - sich in den Haaren хванали са
се за косите; du liegst aber schief, mein Liebet!
много се лъжеш, мой любезни; крива ти е
сметката; - lassen а, изоставям, забравям
(предмет); оставям, спирам (работа); оставям
да си лежи, както си е: lass das Dorf links -
(при пътуване) мини отдясно на селото!; б.
разг. r-n links - lassen игнорирам нкг., не му
Liegende
42
обръщам внимание, не го забелязвам
(нарочно), обръщам му гръб; du liegst richtig!
имаш право!; бива те!; 3. (за селище,
местност) разположен съм, намирам се, съм:
dir Siadt lirgi am Rhein градът е разположен
на Рейн; das Dorf liegt an der Sitaße nach...
селото се намира на шосето за...; die Butg lirgi
malerisch замъкът се издига живописно; 4.
тежа, тегна, потискам: es liegt ihm wir Blei in
drn Gliedern ръцете и краката му тежат като
олово; die Schuld liegt schwer auf mir -ината
страшно ми тежи; прен. es liegt mit auf der
Brn/t, auf dem Herzen гърдите, сърцето ми са
потиснати; es lirgi viel auf ihm обременен r c
много грижи; der Ton lirgi auf der ersten Silbe
ударението пада на първата сричка; библ, dir
Strafe liegt auf ihm наказанието е надвиснало
над главата му; разг. das Wort liegt mir auf der
Zunge думата се върти в устата ми (ала в
момента не мога да се сетя); r-m zur Last,
auf der Tasche - легнал съм на гърба на нкг.,
в тежест съм му, върху неговата кесия съм;
разг. etw. liege in der Luft нщ. зловещо витае
-ъ- въздуха; 5. (etw. liegt an c-m. etw.. обикнов.
imp.) причината, вината лежи - иkт., нщ.; нщ.
зависи от нкг., нщ.: разг. an mir soll cs nicht -
няма аз да бъда причината, нс по моя сина би
станало; daran soll cs nicht - това не биса да
бъде пречката; an ihm liegt alles от него зависи
всичко; 6. (etw. lirgi in r-m, ciw.) присъщо е
(нкм., нщ.): das liege in der Natur dct Sache
това е присъщо на естеството на работата; 7.
(rew. liegt r-m) подхожда, отговаря, приляга,
прилича; приятно е, харесва: dieser
Umeagg/ihg liegt mit nicht тоя тон на
държание не ми е приятен; diese Arbeit liege
mit nicht тая работа не ми е по вкуса, не ми е
отръки; diese Rolle lirgi ihr nicht тази роля не
й подхожда; dir Liebe zur Musik liegt ihm im
Blute любовта му към музиката е заложена. се
корени в кръвта му; 8. imp. (es liegt mir an r-
m, an rtw.) важно е за мен, държа на нкг, нщ.:
cs lirgi mit daran, Sir zu überzeugen държа на
то-а, важно ми е да Ви убедя; d-c Zukunft liegi
mit am Herzen бъдещето ти много ме
интересува, ми е присърце; was liegt dir daran?
какво те интересува това?; mir ist an r-m
gelegen държа на нкг.; 9. търг има такава и
такава ширина; det Stoff liegt e-n Meter breit
платът е широк един метър; 10. спрял съм.
стоя в бездействие; es bleibi ~ работата остава
[недовършена]; ciw. - lassen зарязвам нщ., не
се интересувам (повече) от нщ.; 11. refl, (с
означаване на резултата): sich wund, sich D
drn Rücken wund - разранявам си гърба от
лежане; 12. part. liegend: liegendes Gut,
liegende Gütet недвижим имот; поземлена
собственост.
Liegende л, -п, — геол, долен минерален пласт
(под полезен минерал).
Liegenschaft f -еп недвижим имот.
Lieger in, -s, - 1. мор. пазач на неизползуем
кораб, 2. мор. кораб -ън от строя; 3. м Ligger
голяма бъчва за -ода; 4. неприкосновен запас
от вода; 5. търг, постоянен външен
представител, агент на фирма.
Liege/sofa п шезлонг; кушетка; диван; -Siuhl т
лежащ стол за почивка (е градина, на кораб);
-stütz т спорт, лицева, лежаща опора;
-wagen т kушст]-атои; -wiese f поляна в
обществен парк. разрешена за лежане (за
слънчеви бани).
Lick п. -s, -е мор;, въжета за обшисане на
корабно платно.
Liesch п, -cs, -е бот. ежевка (Scaгeaginm
tamosum).
Lieschgras п бот, миша опашка, кощряса
(Phleum prairnse).
Lifesiyle [лайфетайл] т. -s, — стил на живот.
Lifi т, -s, -s/-e 1. (австр. само така) асансьор;
2.	козмет, лифтинг.
Liftboy [-бой] т момче, обслужващо асансьор,
lifien tr. 1. опъвам (кожата) чрез лифтинг, 2.
повишавам (цени),
Liga / . .gen 1. ист, лига (съюз); 2, лига
(обществена организация); 3. спорт.
футболна лига (специална класа),
Ligade f -п спорт, лиман, полукръго- захсат
(при фехтовка).
Ligament п, -s, -е анат. връзка, лиг-мент.
f -еп печ;. муз. мед. лигатура.
light [лайт] adj, лек (цигари), нискокалоричен
(храни), нспълнемаслси.
ligieren tr, спорт, отбивам противниковата
шпага (при фехтовка),
Ligist т, -еп, -еп ист. съюзник — член на лига.
Lignin п, -s, -е лигнин.
Lignit т, -S, -е мин. лигнит.
Liguster т, -s, - бот, птичи дрян (Ligu/enm
vulgare).
liieri adj. свързан (c нкг‘.).
Likör m, -s, -е ликьор.
Liktor m. -s,. .orten ист. ликтор (в Piet).
Likiörcnbünecl n ист, фашио, снопче пръчки c
брадва.
lila. lilafarben, lilafarbig adj. лилав (ц-яг): фам.
шег. mir gchCs so - върви ми кгиве-лясе, и
тъй, и тъй, средна хубост.
Lila. Lilak т, -s, - [испански] люляк (Syringr).
LHir J-mc]]/ -п бот. крем, лилия (Lilium L.).
Liliput п. -s, - остар, Лилипутландия (приказна
страна).
Liliputaner т, -s, - 1. и Lilipüicr лилипут; 2.
разг. джудже.
Limes т. ~, - ист. мат. лимес.
Limit л, -s, -е търг,, лимит, лимитна цена.

43
links
limiicd [тид] adj. ограничен, c ограничена
отговорност.
limitieren tr. търг,. ограничавам цената (при
комисионна поръчка).
Limo f, -s = Limonade,
Limonade f -n лимонада.
Limonit m, -s. -е минер. лимонит
limbs, Iimös adj. тинест, блатист.
Limousine [--му-J/ -n лимузина (и като лодка).
lind(c) adj. поет, мек (климат, -реме). нежен
(ветрец); лек, слаб (лекарство): -е Worte
нежни думи; -е Kühlung благотворен хлад.
Linde f -п бот. липа,
linden adj, липов.
Lindenblütentee т липов чай.
lindern tr. облекчавам, смекчавам (болки,
страдания, нужда): мед. lIgertndr/ Mittel
облекчително средство.
Li^<^^et^n^g/ -rn облекчение; вж. lindem.
Lindheit/ — мекота, нежност. лекота.
Lindwurm т мит. змей, дракон.
Lineal п, -s; -е линия. линийка (за чертане):
шег, et hat ein - geschluckt като че ли е
глътнал бастун.
LinearnCnt п. -s. -е линии на ръката. лицето.
linear adj. линеен, праволинеен (протежение);
линеарен (живопис): мат, -е Gleichung
уравнение от първа степен.
Linearität / — линейност.
.. ling suff. на subst. т означава предимно 1.
подигравка, пренебрежение: Dichterling; 2.
умаление: Däumling. Schülling.
lingual adj, езичен.
Lingual m, -s, -е грам, езичен звук.
Linguist m, -rn, -rn лингвист, езико-ед.
Linguistik / - езикознание, лингвистика,
linguistisch adj. езикоседски, лингвистичен.
Linie [-ие] / -n основно значение линия; 1.
черта, и прен,, линия (права, крива): ~n ziehen
тегля, чертая линии, черти; воен. стрт. -
halten а, спазвам равнението; б. намираме се
на една линия; auf -n schreiben пиша на
линии; dir schlanke - тънката, стройната
линия; прен.: in erster ~ на първо място, преди
всичко; in vorderster - предимно; in letzter -
на последно място; е-е miiilete ~ cinhalten
държа средна линия (на тведение); die große
- wahren следвам. спазвам генералната линия;
in den Verhandlungen ist c-r klare - zu erkennen
r преговорите се вижда една ясна линия; 2.
ред (и печ,); воен. спорт, редица: dir Truppen
in -n aufstellen строя войските r редици; in -
zu zwei Gliedern aniretrn строяваме се r две
редици; 3. трамвайна, автобусна, въздушна,
жп. линия; - 8 der Straßenbahn трамвай № 8;
4.	воен. мор. позиция, линия; фронт: прен.:
auf der ganzen - siegen побеждавам по цялата
линия, напълно; sich in dct vhrdet/icg -
betätigen действувам r най-предните редици;
5.	воен. действуваща армия (без гвардията),
6.	родеело-иа линия, клон: die jüngere - dcs
Geschlechtes по-младият клон на рода; in
gerader - von c-m absiammcn произхождам от
нкг. по права линия; absteigende - низходяща
линия (в родословието), anf/icigcgee -
възходяща линия; е-е Pflanze nur in reinen ~n
züchten отглеждам само чисти видове,
сорто-е от (дадено) растение; 7. екватор: мор.
die - kreuzen прекосявам екватора; 8. прен.
ни-о, равнище: sich mit e-m auf gleiche -
siellen поставям се на равна нога с нкг.; 9.
спорт, гранична линия, граница, и прен.: die
-	des An/Iage/ überschreiten минавам
границата на благоприличието; 10. остар.
4$ или от цол (мярка).
Linien/betrieb т двупосочно движение по
двойна жп. линия; -blati п педлuетнuk (за
писане): Cn = unterlegen поставям
подл^тни^ -bus т маршрутен, линеен
автобус; -fühning/ 1. трасе (на ж.п, линия.
шосе); 2 изк. рисунък; -papier п линирана
хартия; -tichtrr т спорт. помощник на
рефера (за страничните линии); -schiff п
воен;. мор. бреисиесец, линеен кораб; -System
т муз. петолиние; -laufe/ морско кръщение
(при преминаване на екватора за пръв път
обичай); -truppen pl, воен. действуваща
армия; -verkehr т редовен транспорт по
определена линия, транспорт по разписание.
linieren (австр. само така), liniieren tr. 1.
линирам (хартия); 2. тегля, чертая линии.
LinimCni л, -s, -е мед. -ид мехлем.
link adj. 1. ля- (страна. бряг. ръка, партия): zur
-cn Seite, zur Linken gehen вървя от лява
страна, отляво; auf der -cn Seile der Straße на
лявата страна на улицата; -er Hand отляво; zur
-en Hand aneeitani сключила могтаиаmuчееки
брак;фам.: mii dem -cn Bein zuer/e auZstehen
ставам c левия крак; du hast wohl zwei -c
Hände? май доста си вързан r ръцете?; 2. die
-е Seite опако (на плат, чорап); 3. често =
linkisch; 4. map, подозрителен, съмнителен;
лош, фалшив.
Linke / -n, -n 1. лява ръка, страна; zur ~п отляво,
вляво; 2. полит, ле-ица.
linken tr. map. мамя, лъжа.
linkerseits adv. отляво.
Linkheit / -cn иепе.XRamиоет, ^сръчност,
linkisch adj. несръчен, непохватен (държание,
маниери, движения), тромав, вързан,
links adj. 1. отляво; наляво: - von mir наляво от
мен; - det Straße от лявата страна на улицата;
-	sein ле-ак съм; прен. ~ stehen, srin стоя, съм
вляво, левичар съм; воен. - um! наляво!
(команда); разг, e-n - liegen la//en не
обръщам повече внимание на нкг.; 2. наопаки:

Linksaußen
44
c-n Strumpf - anzirhrn обувам чорап наопаки;
3.	разг. = linkshändig.
Linksaußen m спорт. ляв аут.
Linkser т. -s, - разг. - Linkshänder.
Linksextremismus т полит. ляв екстремизъм.
linksgängig adj. левоходен (винт*),
linksgerichtet adj. pari, ляво ориентиран
(партия).
Linkshänder разг. Linkser т, -s, - левак.
linksher adv. отляво (идващ).
linksherum adv. наляво (въртя) (обаче nach links
hrrumdtehen завивам наляво).
linksläufig adj, въртящ се наляво.
Linksschwenkung / 1. полит, олевяване; 2.
полит, ляв уклон; 3. воен, захождане с
дясното рамо.
linkssciiie adj. ляв, намиращ се от лявата
страна. от опаката страна.
llnksum! adv. наляво (команда): - kehre! наляво!
Linnen п, -s, - остар. поет. платно.
Linoleum [-еум] п, -s, -s линолеум.
Linöfeumjschnitt т печ гравюра върху лино¬
леум, линорезба.
Linon [-HÖ] п, -s, — текст линон (тъкан).
Linotype [лaйнoеaап]J/ -п печ. линотип (набор¬
на машина),
Lbnsef -n 1. леща (и физ.); 2. геол. рудна леща;
3.	map. парици. мангизи (пари),
linsen mir h разг. шег. -тренчвам се, дебна.
ЕЬ^/п/Ь^ш т бот. плюскач (ChluIea
arborr/ceg/); -brei т пюре от леща. -busch т
бот, жълт салкъм (Gytisus labumum); -gcricht
н ядене с леща: библ. etw. füt ein = hergeben
прен. давам нщ. за паница леща; -glas п физ.
лупа, леща, -körper in анат, кристални; -Star
т мед. лещо-иден катаракт. перде.
linsie, linsichi adj. лещест, като леща.
Lint л. -s, —; Liniwolle / суров памук.
Lipgloss n. -, — гланц за устни.
Lippe f, -n L устна. бърна: schwellende, angcmalte
~n пухкави, начервени устни; aufgesprungene
~n напукани устни; прен.: sich D dir -n beißen
хапя си устните (от яд; да не се засмея); die
-n /chüterg свивам, изкривявам устни
(презрително); an jds ~n hängen гледам нкг. в
устата; die ~n aufwerfen гледам презрително.
язвително, die Frage drängt sich auf dir -n тоя
въпрос напира на езика; das Wort schwebte mir
auf den -n думата се въртеше на езика ми (но
не можех да си я спомня); das Wort isi mir auf
drn —n тъкмо искам да кажа това (нщ.); kein
Wort über die ~n bringen а не продумвам нито
дума; б. не мога да кажа нито дума; es soll
kein Wort über m-c -n kommen дума не ще
кажа (относно това); 3. фам. хлевоусто
„чене“, уста която не спира: е-е - riskieren
приказвам наедро; прекомерно откровен съм;
осмелявам се да възразя; 4. бот. устни на
устоцветно растение; 5. мор, бабка,
[форму-ан] кол за за-ърз-ане на кораб.
Lippcn/bckenntnis п неискрено признание;
-blüt(l)cr pl. бот. устоцветни (сем.. Labiatac);
-laut т грам. устна, лабиална съгласна; -stift
т червило за устни.
Lippfisch т зоол. морски папагал (Labius).
Hpcle adj. бърнест
Llquefaktiön f -en втечняване (на газове),
стопяване.
liquid adj. 1. търг. ликвиден (пари, средства):
dir Firma ist nicht mehr - фирмата няма вече
разполагаеми ликвидни средства; 2. грам. -er
Laue плавен, ликвиден звук (вж. Liquida).
Liq^idd/ . .dae*pawf. плавен, ликвиден з-ук (г, 1).
Liquidation / -en 1. търг, ликвидация (на
предприятие); 2. сметка (напр. на лекар).
Liquidator in, -s... Ören ликвидатор
liquidieren ir: intr. h 1. прекратявам, разтурям,
ликвидирам (предприятие, конфликт): das
Geschäft wird liquidiere фирмата се прекратява;
die Firma hat liquidiert фирмата ликвидира
(вече). 2, представям сметка (напр, лекар): 3.
фам, очиствам (нкг.).
Liquor т. -s, -oren мед. течно лекагет-е.
Liquidität/търг, лик-идност.
LisCnc/ -п стр, лизена.
lispeln intr; h 1. шепна, шептя, 2. фъфля.
Lispeln п. -s. — 1. фъфлене, 2. шепот.
Lisi / -еп хитрост, хитрина; лукавстсо; zu е-г ~
greifen прибягвам до хитрост; фам. mit - und
Tucke; с хитрост; с голяма тъка.
Liste / -п 1. списък; ведомост: е-е - anlegcn,
ш^сП/п пра-я списък; auf det - stehen има
ме - списъка; разг. aus der - streichen
зачерквам от списъка; auf die schwarze -
kommen слагат ме r черния списък; 2. полит!.
листа (избирателна).
Listen<üühгng/седенс на списък.
listenreich adj. пълен с хитрости.
Listenwahl/избор с листи.
listig adj. 1. хитър; лукав (очи); 2, разг. изкусен,
lisiIeerwcIse adv. чрез хитрост, по хитър,
изкусен начин.
Li/tiekeit / — 1. хитрост, лука-ст-о; 2.
изkуенесm*.
Litanni/ -rn 1. църк. литания (остар,); 2. разг
ирон. монотонно, непрестанно опя-ане.
Litauer т. -s, - литовец.
litauisch adj. литовски.
Liter п./^аз^г... австр,, швейц, т. -s, - литър.
Litera/ . .гае канц. бук-а.
Literarhistoriker, Literaturhistoriker т литера¬
турен историк.
literarhistorisch adj. литературно-исторически.
literarisch, literär adj. литературен (поприще,
дарование, произведение): - tätig sein
занимавам се с литература. писателство.

45
Loch
Literat m, -en -en 1. писател, литератор;
писателстсуващ (често пейор,); 2. остар.
учен.
Literaienium л, -s, —	1. пис-телст-о,
литераторс^о; 2. писателитер/.
Literatur / -еп литература, писменост: schöne
~ художествена литература; unterhaltende -
литература за развлечение.
Literatur/gcschlchir f история на литературата;
-kalendcr т литературен алманах; -nachweis
т библиетрафичесkи указател, библиография
(за даден труд, книга); -preis т премия за
литература; -Verzeichnis н вж, -nachweis;
-eeitunnefлитсраmурио списание.
Literwein т наливно -ино.
literweise adv. на литри.
Litewka/ .. ken воен. вид тужурка (куртка).
Litfaßsäule / колона за обя-и и афиши.
Lithium п, -s, - хим. литий.
Lithograph auch: Lithograf т. -en, -еп литограф.
Lithographie auch: Lithografie / -en литогра¬
фия.
lithographieren auch: lithografieren tr. литогра¬
фирам.
lithographisch auch: lithografisch adj, лито¬
графски.
litoräl adj, крайбрежен.
Liturgief -n [-йен] църк. литургия.
liturgisch adj,, литургичен.
Lilufgibk/ - църк. литургика (като учение).
Litze / -n 1. шнур, гайтан, кант; нашивка (на
униформа): 2. електрически шнур (като
проводник); 3. текст, телена нишка на
нищелка; 4. отделна нишка на въже.
live [лайф] adv, на живо. пряко (при радио¬
предаване, телевизионно предаване) - senden
предавам пряко.
Live-Aufzeichnung [лайф-] /запис от мястото на
събитието (радио, телевизия).
LIvrCr	-празг. -s [-вре] ли-рея.
livriert [лис-] pari, adj. в ли-рея.
Lizenz / -cn 1. лиценз. разрешение, разреши¬
телно, право (за упражняване на занаят или
използване на патент за издаване (на книги):
2. спорт, разрешение за участие r състезание
(като състезател, рефер).
Lizenziat	т, -rn, -еп 1. рядко църк.
протестантски теолог — висшист; 2.
лис-нсие.
/ -еп 1. публичен търг; 2. карт.
наддаване.
Load [лоуд]/, -s разг, една доза наркотик.
lhuech [лоудид] adj. разг, под влияние на
наркотик (съл<).
Lob1 п. -s, — 1. похвала: ein -, e-m [ein] -
erteilen изказвам похвала, пох-ал-ам нкг.: ein
- /penden, zollen създавам (нкм.) по-хвала; er
war des -cs voll über das Werk не можеше да
нахвали творението; über alles - erhaben над
всякаква похвала; 2. похвален отзив (като
отличие): In der Schule ein - erhalten
получавам r училище похвална бележка (е
бележника, в дневника); Goti sei -! Слава
Богу!
Lob2 п, -s, -s спорт. топка над главата (при
тенис).
Lobbeglrr(de) / жадност за похвали; тщеславие.
lobbeeicrIg adj. жаден за хвалби; ещселавен.
Lobby/, -s лоби.
Lobdichicr т остар, лит, п-не^рис!.
loben tr. refl. 1. (für, um, wegen ciw. -) хваля,
пох-ал(я)ва.м: разг. c-n über drn grünen Klee,
übet den Schellenkönig - прехв-лсам нкг., 2.
библ, възхвалявам, славя; 3. диал. оценявам;
4.	диал, остар, обещавам тържествено (=
geloben).
lobcns/wcrl, -würdig adj. похвален (постъпка,
качество, поведение, постижение, успех).
lobcsam, lobesan adj. остар, достопочтен.
Lhbeseehhebnggхвалебствие: прен. sich in -cn
ergehen разсипвам се r хвалебствия.
Lob/gedichi п лит. панегирик, хвалебствено
стихотворение; -eesage т муз. хвалебна
песен; църк. химн. благодарствена песен.
lobeicrie adj, пейор. жаден за похвали,
тщеславен.
LobhudelCI / -еп угодническо, ласкателство,
лъстене.
lobhudeln inti; h рядко tr. untrnb. пейор. прека¬
дено хваля, хвалсбст-у-ам. превъзнасям
Lobhudler т лъстеи.
löblich adj. 1. похвален (често ирон.); 2. остар.
(в титли) почитаем, уважаем; доетоnечтен:
an den -cn Magistrat der Stade Magdeburg до
почитаемия градски съвет на Магдебург
Löblichkeit / — пех-алнест.
Lhe/Iiee п (auf c-n. etw.) лит. дитирамб.
хсалебен химн; -rede / похвално слово,
п-негирик.
lhbcrei/cn* ti; untrnb, (но и: lobgepriesen)
славословя, възхвалявам (особено църк): сг
sei юegrpпe/eg да бъде благословен.
Lobpreisung / -еп елавеелосие.
Ihbsineen* intr: h untrnb. (но: lobgesungen) пея
х-алебни, благодарствени песни, прославям,
сла-осло-я.
Lob/spruch т похвала: хвалебствие: -sucht /
тщеславие.
Loch п. -s, -et 1. дупка (н фам. за юшо. тясно
жилище); ямичка, ерапчииkа: ein - im
Strumpf, in det Wand дупка на чорапа, на
стената; sich D ein - ins Kleid reißen скъсвам
см роклята; фам,: e-m ein - in den Bauch
reden, fragen дотягам нкм. c въпросите си; sich
D ein - In den Bauch reden приказвам на
вятъра; e-m eeIeeg, wo der Zimmermann rin -
gelassen hae посочвам нкм. вгаmаеa; auf dem
Lochbohrer
46
lcuten ~ cZriZcn c единия крак съм r гроба; das
hat ein böses - In den Beutel gcnssen много
пари се изпотрошиха за това нщ.; die
Rechnung hat ein - сметката не излиза; den
Gürtel rin ~ enger schnallen стягам си ремъка
(гладувам), aus r-m anderen - pfeifen друга
песен пея; r-n [andern] vors ~ schieben, слагам
нкг. на устата на топа; rin - In die Lufi gucken
гледам втренчено r една точка; rin - in dir
Luft schießen не улучвам (при стрелба), вулг.:
r-m das - ver/ohlcn напердашсам нкг.; saufen
wie ein - пия като продънен; 2. леговище (на
диво животно), бърлога, фам. тюрма, дупка
(за затвор): коптор (за лошо жилище): фам,
e-n Ins - sirckrn слагам нкг. на топло, тиквам
го r дупката; 3. несполучлив удар на кегли: ein
-	schieben прася несполучлив удар (на кегли);
4.	спорт. дупка при голф; 5. жив, най-
тъмното петно (на картина).
Lochbohrer т техн. свредел; -eisen п техн.
пробой, пробойник.
lochen tr. пробивам, продупч-ам (и жп.
билети): правя дупки, перфорирам.
Locher т, -s. - перфоратор.
löcherig adj, 1. дупчест; надупчен, продупчен,
пълен с дупки (чорап, покрив, зид); прен.
несъстоятелен: die Beweisführung ist recht -
аргументацията издиша много: 2. шуплест,
порест (гъба, скала).
löchern tr. фам, срънкам (особено за деца).
Löcherpllz т бот, прахан гъба (Polyporus).
Loch/fcilc f техн. заоблена пила (за дупки =
Rundfeile); -gans f зоол. бял ангъч (Casarca
tadoma); -kamera/най-простият, без обектив
феееапагае; камера обскура; -karie /
перфокарта; -lehre / техн. калиберпробка
-ътромер; -säge/техн. о^овърха бургия (за
дупки): -stein т 1. стр, куха тухла (с
каналчета); 2-. мин. граничен камък;
-	Stickerei f бяла ажурна бродерия; -streifen т
перфелснma.
Lohnung/ -rn 1. перфорация; 2. отверстие на
канал: 3. канал в тухла; 4. вж. lochen.
Loch/winkel т техн. уред за измерване
дълбочината на дупка; -zange / клещи за
дупчене (и на билети), -ziegel т стр. =
-sieln.
Locke1/ -n 1. къдрица, къдра: ^а^^. sich in die
—n fahren улавяме се за косите; 2. фъндък
(вълна).
Locke2/ -п лов. свирка за примамване на птици.
locken1 tr. (r-n mit etw. -) мамя, примамвам.
подмамвам (дивеч): die Henne lockt dir
Kücklein к-ачк-та кътка пиленцата; разг.: c-n
in sein Garn - оплитам нкг. r мрежата си; das
lockt mich nicht това не ме привлича.
locken2 tr. refl. къдря (коса): das Haar locke sich
косата се къдри.
Locken n. -s, — воен, сигнал преди проверка,
locken intr. h блъскам c крака, ритам: разг. wider
den Stachel - ритам срещу ръжена.
Locken/kopf т гласа c къдри; човек с такава;
-papier п, -stab т електрическа маша (за
къдрене): -Wickler т книжки за къдрене (на
коса), п-пилот.
locker adj. 1. хлабав, халтав, разхлабен (винт,
ремък): е-е Schraube - anziehen завивам винт
хлабаво; det Zahn ist - зъбът се клати; е-п
Gürtel - machen отпускам колан; фам.: bei ihm
ist е-е Schraube - едната му дъска хлопа; -
lassen разг. отпускам; етхлабвам; 2. рохка-
(почва., пръст): - mahlen меля едро; 3. рядък,
несекнат (тъкан-, 4. разг. лекомислен,
разпасан; разпуснат; безпътен (нрави, живот):
ein -er Bruder, Vogel, Zeisig гaзвеГпгaх.
лекомислен, несериозен, безпътен човек.
Locker т. -s. - 1. изкусител, прелъстител; 2.
сеч.-ст, крав-рски -ик (за подвикване).
LockerhcIi / — 1. лекомислие; разпуснатост,
разnаеанеет; 2. ял-б-сост, халтасест.
lock/rlassen* L tr, прен. отпускам, отслабвам,
разпускам, (юздите): II. intr. h разг;.
отстъпвам: nicht - а. не отстъпвам; б. държа
здра-о.
lockermachen tr. tonb. разг. viel Geld - много
харч-; Geld - намирам (отнякъде) пари.
lockern tr. refl. 1. отпускам, разслабвам,
отслабвам (винт, въже, напрежение): прен.
dir Bande der Sitte sind gelockert нравите са се
разпуснали; 2. р-зрохк-ам (почва, пръст):
Lockerung/
Lockflöte/жв: свирка за примамване на птици.
lockig adj. с къдри, къдра-.
Lock/mlltcl n; -speiisCпримамка, стръв.
Lockoui [локаут] т. -s, -s икон, локаут
Lockspitzel т агент-провокатор.
Lokumn/ -rn примамка; съблазън.
Lockvogel т лов. мюре, мамец.
loco adv. търг, 1. тук, на същото място, в
същото селище: - Berlin доставим r Берлин
(главно в седалището на фирмата); 2.
доставим, намиращ се на склад, r склада, на
разположение.
lodd/Flg adj. разг. = lotterig..
Lodd./ -n лесов. младок.
loden adj. от лоден.
Loden т. -s, — текст. лоден (плат); фам
дрехи, дрипи: фам. r-m In die - fahren хващам
нкг за косите.
lodern intr; h пламтя, горя буйно; пламвам, и
прен, (огън, лице, страст),
Löffel т, -s, - 1. лъжица: e-n - (voll) Arznei
nehmen вземам една супена лъжица ле-
кареm-е; прен,: e-n auf е-п - Suppe einladcn
каня нкг. на каксото господ дал; mit c-m
silbernen - geboren sein роден съм c късмета
47
Lohn
си. за бл-гув-не; фам. et iui, als hätte rr dic
Weisheit mit ~n gegessen прави с^ на много
умен; 2. лов. ухо на заек, фам. ухо на чо-ск:
разг.: dir - scltern наострям уши: фам sperr
d-c - auf отворя, отваряй си ушите!; du wirst
gleich eins hinter die - bekommen! ще ти зашия
един! (шамар); schreib* dir’s hinter die -
запомни го добре; 3. техн. черпалк- на багер;
4. остар, празен франт; жснкар.
Löffet/bagger т техн. сднокошос, лъжичен
багер; -bande f = -garde; -blech n лъжичник;
-blumc f бот, бяла мъртва коприва (Lamlum
album); -bohrcr in техн, псрко- свредел,
циганска бургия, центрова бургия; -ente f
зоол. лоnаеарка (Spatula clypeata); -erbscn pl,
гъсто сварен грах; -gardc f ист. шег. гвардия
на лъжицата (френската революционна
общинска милиция); -gans f зоо}; 1. = -ente;
2. = -reiher; -kraut n, -kressc f бот, хрен
(Cochleatba).
Löffeieib■-eg остар. глупав флирт. ухажване.
löffeln I. tr. 1. сърбам, ям с лъжица (супа); разг.
сърбам (каквото съм дробил); 2, фам,
разбирам, схващам, к-пир-м: du hast wohl die
Sache noch nicht gelöffelt? ти като че ли още
не си разбрал тая р-бота?; 3. разп. приемам,
съгласявам се; търпя; 4. диал, занасям,
подигравам; II. refl,. студ. 1. отговарям на
наздравица (чрез пиене); 2. реванширам се; 3.
издържам изпит; III. intr. h (mit c-m -) остар.
флирту-ам. кокетирам.
Löffel/relhct т зоол. лопатар (Platalca
leucotodia); -rbitet pl. шег, = -gardr.
löffelweise adv. [лъжичка] по лъжичка.
Löffler m. -s, - 1. елен на 4 години; 2. зоол, =
Löffelrelher; 3. остар. майстор на лъжици.
Log п. -s. -е мор. лаг. лог, еkоростомер (за
бързината на кораби).
Logaarthmegiafel f мат, легагuтмuчеекu
таблици pl.
logarithmieren tr; мат. летариmмувам.
Logarithmus т. -. . .men мат, лотаритъм.
Logbuch п мор. корабен дневник.
Loge [-жс]/ -п ложа (в театър, франкмасонска
и др.);
Logeenbruder [-жс-] т масон; -gang т театр,
кулоар; -Schließer т театр, разпоредител
при ложите.
Loggast т мор, моряк, обслужващ
екoреетемерa.
Logge f -п мор. = Log.
loggen tr. мор, измервам скоростта (на
плавателен съд).
Logger, Lugger т. -s. - мор, лагер, бриг,
бриг-нтин- (каботажно корабче).
Loggia [лоджа, лоджиа] f . , ggicn [-джиен]
архит, лоджия, ложа (като неиздаден балкон
и като галерия).
Logglas п мор. пясъчен часовник за измерване
на скорост.
logieren [-жи-] I. intr. h живея. к-артиру-ам; II.
tr. настанявам на квартира. подслонявам.
Logik f — логика (като наука и като
логичност): sich dct - der Taisachrn fügen
подчинявам се, примирявам се с логиката на
фактите.
Logiker т, -st ~ 1. професор, учител по логика;
2. логик, мислител с желязна логика.
Logis [-жй] п, ~, ~ [-жйс] 1. мор. моряшко
помещение на кораб; 2. диал, жилище,
квартира.
logisch adj, 1. логически; 2. логичен: -е Schlüsse
ziehen прася логични заключения.
Logistik /, — 1. икон, логистика, звено за
складова дейност; 2. математическа или
философска логика.
Loglzismus т. —, филос. логизъм, н-дценяв-не
на мисълта.
Lheizitki f — филос. 1. мuелимеее; 2.
логичност.
Logogгich п. s, -е логогриф (ребус).
Logos т, -, — 1. филос. логос, дух, -исш разум,
бог; миров закон; 2 църк, бог слово
(Христос).
loh, lohe adj, остар. ярък, пламтящ.
Loh/ballen т техн. брикет от употребена
дъбилна кора; -beci п сел.-ст. леха, на-торена
с дъбилна кора; -blute / бот. лигава гъба
(Fulbgo srptico); -brühe f техн. дъбилна каша.
Lohe1/ -п вие. пламък: dir - schlug gen Himmel
пламъците се виеха към небето.
Lohc2/ -п техн. смляна дъбова кора (за дъбене).
Lohebche f бот, бял дъб, летен дъб. граница
(Quercus robur).
lohen I. tr. техн. дъбя; II. intr. h s вие, пламтя c
ярък пламък.
Loherde f дъбилна глина.
lohgar adj, продъбен (c pacmumenHo дъбилно
вещество).
Loh/gerber m кожар, табак; -getberCi f
кожарство, mабачсеmве; 2. дъбилия, табачница;
-grübe f техн. яма за дъбене; -käse, -kuchen
т = -ballen; -mühle f техн. мелница за
дъбилен прах.
Lohn т. -(c)s, -е 1. икон. възнаграждение,
заплата: bei e-m in - stehen на работа съм у
нкг.; r-n In - und Brot nehmen вземам нкг. на
работа; e-n um - und Brot bringen отнемам
нкм. препитанието. рабеmата; ^а^^. um Gottes
- д-ром, безплатно; 2. отплата; възмездие;
награда: er bekomme schon noch s-n - -се ще
си получи възмездието (един ден); s-n
verdienten - empfangen получавам си
заслуженото; поел. Undank Ist der Weli -
^благодарността с отплатата на хората.
Lohn. . (обикновено) на заплатата, за, относно

Lohn/abbau
48
заплатата, възнаграждението:	Lohn-
agglcichnne/. Lohnstaeistik f.
Lohn/abbau m снижаване на работната заплата;
-abzug т удръжки pl. от заплатата; -arbeü/
икон. наемен труд, -arbritrr т наемен
работник; —a^n/fall т неплащане на
възнаграждение при неизвършен- работа;
-bewegung / борба за повишение на
заплатите; -buch п ведомост за заплатите;
-dienet т рядко временно ангажиран
прислужник; -dumplng [дъмпинг] п икон.
дъмпинг (чрез понижение на работниче¬
ската заплата); ~enrch/chgiet т икон.
срсдно(-а) възнаграждение, заплата.
lohnen tr; 1. refl- (r-m etw. ~) отплащам, давам
възмездие; възнаграждавам, заплащам: et hat
cs mir mit schnödem Undank gelohnt той ми сс
отплати с черна нсблатодарноет; Goii lohn rs
dit! Бог да ти го върне!» dort lohnt man die
Arbeit ee/ser als hier там трудът се заплаща
по-добре, отколкото тук; 2. refl. (и intr. h) imp.
струва си, плаща си; доходно е; die Arbeit
lohnt sich гaбегатa си струва: cs lohne [sich]
dir Muhe (остар. der Mühe G) струва си
труда; cs lohne sich плаща си, заслужава си; 3.
остар. (r-n füt etw.. ~) заплащам (нкм. нщ ):
den Arbeitet - плащам на работника.
löhnen ti: заплащам, плащам възнаграждение,
заплата (на войници, работници).
lohnend adj. рап. изгоден, доходен, струващ си
труда, благодарен: -е Arbeit благодарна
работа, ein -сг Ausflug излет, заслужаващ да
сс направи.
lohnenswert adj.: струващ си труда. благодарен
(работа, задача)
Lohn/gesciz п икон. ehernes - железен закон за
възнагражденията (на Ласал). -gruppe/икон.
разред по заплата; -hett т господар.
работодател.
lohnintensiv adj.: 1. висококачествен (работа),
2.	скъп (продукт).
Lhhg/kamcZ т борба за повишение на запла¬
тите; -knechi т наемен ратай; -kncchischaft
/ наемно робство; -kürzung / намаление на
заплатите; -kutschh/р.чдко наемен файтон,
фиакър; -kutschcr т наемен файтонджия;
-liste / ведомост за заплати; -prci//chcrc /
икон. ножици между заплати и цени; -satz т
норма на работната заплата; -steuer /данък
общ доход; -Sklaverei / наемно робство;
-stopp т икон. замразяване на изработените
заплати; замразяване на повишението на
заплатите; -siufe / разред на заплатата; -iag
т ден на изплащане на заплатата; -tüie/^г^ик
със заплатата на работник. служащ и сметка
за нея.
Löhnung / -cn 1. вж. löhnen; 2. заплата.
възнаграждение (на работници, войници).
Lohn/verhältnisse pl. [положение, състояние на]
заплати. възнаграждения; -zeitcl т фиш, лист
със сметка за заплатата; -zuschlag т надбавка
върху заплатата.
Lohrinde /техн. дъбилна кора.
Loipe*/ -п неолог. спорт,, маркирана дълга писта
(при ски);.
lokal adj. локален, местен.
Lokal п. -s, -е 1. локал, пивница; 2. разг
помещение, стая, зала.
Lokäl/anzciger in местен вестник; -bahn /жп.
локална линия.
Lokales п (като рубрика във вестник) местна
хроника.
Lokäl'arbe /жив;, локален тон (без светлина и
сянка); прен. лит. (локален) колорит
Lokalisation/ -еп вж. локализация,
lokalisieren /г. 1. локализирам (пожар, епи¬
демия. конфликт, война); 2. установявам
мястото, огнището на нщ.; LhkatiiSibcung/
Lokalität/ -еп помещение.
Lhkäi/kengtgi/ / познаване на местността,
страната, хората; -mIcic/наем за помещение,
салон; -Patriotismus т ирон. локален, местен
патриотизъм; -co//e / народна. битова
комедия от локален характер; -rundr /
безплатно питие за всички гости - едно
заведение, локал; -saiz т грам, приставно
изречение за място; -stück п локална, битова
пиеса; -termin т юр. съдебно заседание сън
от седалището на съда; -verkehr т 1. жп.
локални съобщения; 2. търг. местен стоко¬
оборот; -zug т жп-. локален влак, влак до
близката околност.
Lokatär т. -s, -е арендатор. наемател на земя.
Lokativ т, -s, -е грам местен падеж.
Lokführer т = Lokomotivführer.
loko adv. търг. - loco.
Lokogeschäft n търг, сделка, реализуема
веднага (за налична стока).
Lokomobile/ -п техн. рядко локомобил.
Lokomotive [—]]/ ‘п локомотив.
Lokomotiv/führer [-ив-] т жп. машинност;
-schuppen т жп. локомотивно депо.
Lokomotor т. -s.... Ören мотриса.
Loko/verkchr т търг, локален стокооборот;
-wäre / налична стока на самото място
(доставима веднага).
Lokus т, -, -sr	клозет.
Lolch т, -s, -е бот. глушица, райграс (Lolium).
Lombard т. -s. — търг, кредит срещу ценни
книжа.
Lombarde т, -п, -п ломбардец (племе).
lombardieren tr. 1. залагам (ценност), 2. давам
r заем.
Lompenzucker т кслс захар (= Hutzucker).
Longdrink т. -s, -s смесена напитка с малко
алкохол и посече безалкохолна доба-к-.

49
löschen2
Longe [лождд]/ -n спорт. 1. корда, въже-по-од
за д^^ро-к- на конс: разг. c-n an die -
nehmen хващам нкг. за юлара; 2. корда за
упражнения на -кроб-т; 3. въже при обучение
r плуване.
longieren [л0жй-] tr. упражнявам, дресирам кон
с корда.
longitudinal adj. геогр. дължинен; източно и
западно от основния меридиан.
Long/sdler т, -s, - книга, която продължително
срсмс се продава успешно; -shiri [-шърт] п.
-s, -s дълга фанелка.
Look [лук] т. -s, -s изглед, -ид, външност.
Looping [лупинг] т. -s, -s авиац. лупинг.
Lorbeer т. -(r)s. -en бот. лаврово, дафиново
дърво (Laurus, от сем. Lauraceae); 2. прен.
ла-ри, pl.. слава: разг: често ирон. -en ernten
жъна ларви; шег. sich auf s-n -en au/tuheg
почивам на лаврите си.
lorbcerbckränzt adj. у-снчан с ла-ри.
Lorbeerblatt п готе, дафинов лист.
Lorchel f, -п бот. смрачка (гъба, Helvella).
Lord т, -s. -s лорд.
Lore f, -n 1. ж.п. открит товарен вагон; 2. кола-
платформа; 3. вагонетка (за изсипване); 4,
мярка за -ъглища (100 кг).
LorgnCtte [лорньс-] / -п лорнет.
Lorgnon [лорньо] п. -S. -s монокъл с дръжка.
Lori т. -s, -s зоол. 1. вид папагал (сем. Loniinae);
2. -ид полум-ймуна (сем. Lorisidae).
Lorke f — диал. разг. „помия“ {за слабо кафе).
Loroguthabcn п търг, авоар на банка в друга
банка.
los adj. (само предикативно; за атрибутивна
употреба вж. lose); 1. свободен, несвързан;
отвързан, освободен; много често елиптично
като делима част на изпуснат глагол, разг.
- von allen Keilen свободен от всякакви
вериги; det Hund Ist von det Krtir - кучето сс
с отвързало от синджира; ein Knopf Isi - сдно
копче сс с откъснало; ein Brcti - haben
откъртил. отковал съм дъска; der Löwe Ist -
лъвът избяга (от клетката); понякога
(особено в по-висок стил) с G: aller Bande ~
свободен от всякакви връзки; разг.: et Ist s-n
Husten, Schnupfen, dir Sorgen - той се отърва
от кашлицата, хремата, от грижите си; ich bin
ihn endlich - най-после се отървах от нсго;
dort Ist der Teufel - а. там всичко се е
обърнало с краката нагоре; б. там пада голям
бой (там е н-печсно); фам. bei ihm Ist е-е
Schraube - едната му дъска хлопа; той малко
откача; 2. разг. в комбинация със sein при
различни значения: was ist da - какво става,
какво има там?; da ist immer etw. - там винаги
има а. веселие; б, патардия, скандал; mii Ihm
isi eiw. - нещо у него не с - ред; was isi mit
dit -? какво ти е?; фам. was ist -? какво има?;
какво каза?; mit ihm Ist aber auch gar nichts -
c него абсолютно нищо не можеш да
започнеш. да направиш; es isi nicht viel - mit
ihm той нс е нщ. особено. не го бива твърде;
3. adv. фам. хайдс!; к-р-й!; почвай!; давай!;
мор. ~! ~! подай въжето!
Los п. -cs, -с 1. вие. съдба. участ: sein - geduldig
tragen понасям с търпение участта си; 2.
жребий; das - soll cni/cheIdrn нска жребият
да рсши; das - ist gefallen жребият е х-ърлсн;
3. лотариен билет: ich habe das große -
gezogen печеля голямата печалба; разг- имам
голямо щастие, голям късмет; 4. парцел
(земя); 5, партида (стоки); 6. пай, дял.
los. . в сотр. с глаголи trnb. означава: 1.
отделяне, откъсване, освобождаване от нщ.
= раз. . ., от. .: loskaufen., loswerden: 2.
внезапно рязко започване на действие след
известно прекъсване, задръжка: losfahren,
losgehen, losschlagen; 3. насоченост към нщ.
(обикн. с auf).
.. los като suff. на adj:. означава липса, ли-шение
от нщ.; (най-вече = бсз: schlaflos).
los/ankcrn tr. 1. мор. -дигам котвата; 2. прен.
отскубвам, откъсвам; -arbeiten I. tr. refl.
освобождавам (се). отделям (се), откъсвам
(сс) чрез труд, усилие; II. intr. h 1. енергично
се залавям за работа; 2. (auf rtw. ~) домогвам
се до нщ.
lösbar adj. 1. отделим, отделяем; 2. разтворим;
3. разрешим (задача).
Lösbarkeit f —	1. разтворимост; 2.
разрешимост.
los/bckommen* tr. Ъразг. успявам да отделя, да
отвържа, да освободя; 2. разг. проумявам;
-binden* развързвам, и прен., -bitten* tr. (с-
п ~) измолвам освобождение (на нкг от плен,
затвор); -brechen* I. intr. s (за буря) избухва,
разразява се, и прел.;!!. tr. отчупвам,
откъртвам, разкова-ам; -brennen* tr.
гръмвам, изгърмявам (с пушка); -bringen* tr:
вж. -bekommen 1.
Losbuch п книга-врачовник.
Lösch/apparat т пожарогасител (апарат);
-atbeii/ работа по г-ссне на пожар; -biait п
попивка, попивателна.
Lösshh е/ -n 1. = Löschelmer; 2. прах от кокс, от
-ъглища.
Löschciner т пожарна кофа.
löschen'1. tr. 1. гася, изгасявам (огън, пожар.
свещ): Kalk - гася -ар; прен. den Dutsi -
утолявам жаждата си; 2. попивам (писано с
мастило); 3. търг, заличавам (фирма, перо по
книгите): с-с Schuld, Hypothek - погасявам,
заличавам дълг; II. intr. s (симн. глагол) 1.
обикн. es lischt угасва. изгас-а; 2. (за хартия)
попива.
löschC tr. мор. разтоварвам (стока).
4 Нсмско-бъягарски речник, т. 2

Löscher
50
Löscher m, -s, - 1. попивателна преса; 2. по¬
жарникар. 3. пожарогасител (уред); 4. мор.
разтовар-ч; 5. = Löschhom.
Lösch/gcld п мор. такса за р-зто-ар-анс; -gerät
п пожарогасител (уред); -horn, -hütchen п
гасилник (за свещи); -kalk т гасена вар;
-köpf т техн. изтриваща глава (на
магнетофон); -mannschaft / команда
пожарникари; -mliiel п угаситсл (средство);
-caclrr п пописка; ~claie т мор. 1.
разтоварище, 2. .местоназначение на кораб;
-Vorrichtung f 1. приспособление за
пожагегасене; 2. мор. приспособление за
разтоварване; -wiege f = Löschet 1; -zug m
пожарогасителна команда.
los/drchcn ir. развъртам, от-инт-ам; -drücken r
разг. спускам спусъка, изгърмявам (пушка,
оръдие).
lose adj. 1. хлабав, нестсгнаm, разхлабен (въже).
разклатен (зъб)' -s Haar разпусната коса; ein
—s Band хлабава кордсла; das Hufeisen Ist -
подковата се клати; - binecn хлабаво
свързвам; das Brett Ist nur - befestige дъската
е само прикована; 2. търг, нееnаkесан,
единичен, на отделни парчета. - насипно
състояние: ~г Тее насипен чай; ~ Blällcr
единични листове; -s Geld пари не на пачки;
търг - verladen товаря в насипно състояние
(стока); - Wate нсеnакевана стока; разг.
вятърничави момичета, 3. разг. необмислен;
вятърничав, лекомислен (момиче). разпуснат:
- Reden, Worte необмислени думи; с-п ~п
Mund, разг. е-с - Zunge, фам. грубо ein -s
Maui haben цапнат съм r устата; ein ~r Vogel
нехранимайко; ~s Gesindel нехранимайковци
pl.. паплач, скитници pl., -е Streiche лудории;
e-m e-n -п Streich spielen пог-жд-м нкм. лош
номер, 4. разг. дяволит, закачлив, палав
(момиче).
Lose /I, -s, - мор. превиенала част на -ъжс.
Loseblatibuch п търг, бележник със свободни
листа.
Lösrgcld п откуп.
loscisen tr, refl. разг. отскубвам (сс): es gelang
mit, mich von Ihm ih/euei/cg успях да сс
отскубна от него.
Lösemittel п хим. = Lösung/mIitel.
losen intr. /1 (du löst oder lh/e/i) (um riw. -)
хвърлям жребий.
lösen tr. refl. (du löse oder lö/r/t) 1. u reft
р-зслабв-м (сс), отпускам (сс), правя халтав
(винт)- rin Nagel hai sich gclösi един гвоздей
се е разслабил; die Glieder - sich Im Schlafe
при съня членовете, тялото се отпускат; dir
Ordnung war gelöst редът бсшс нарушен; ihre
Bewegungen lösten sich движенията й станаха
по-свободни; 2. отделям. откъртвам (сс);
отстранявам: e-n Sirln - откъртвам, изваждам
камък; das Fleisch von den Knochen - отделям
месото от кокалите; e-n Schns/ - давам
изстрел; die Arznei löst den Schleim
лскаретвеmе кърти, размеква слузта; 3. и refl.
развързвам (възел. вериги. пояс); (r-n, etw.,
sich von rtw., а в повишена реч и остар. с G)
освобождавам (сс); откуп-ам (пленник): ein
Pfand - изкупвам залог, прен.: sich von s-n
Verpf■lichIngeen - освобождавам се от
задълженията си; ihn s-г Bande -
освобождавам го от веригите му; ein Ver¬
sprechen - изпълнявам обещание; die
Fгenge/chaft löste sich а. приятелството сс
разваля; б приятелството отслабна. охладня
(вж. I); r-m die Zunge - развързвам нкм.
езика, накарвам го да заговори; 4. разтрогвам
(брак), развалям (годеж, съюз). анулирам
(договор). 5. (р-з)рсшав-м (задача, проблем,
гатанка): оправям (бъркотия. оплетено
положение); die Wieet/prüche -премахвам,
изглаждам противоречията; 6. ж.п. театр.
купусам, вадя (билети); 7 остар. Geld durch
Verkauf - вземам, получавам пари чрез
продажба на нщ.; 8. и refl.. хгим р-зт-пям (се),
разтварям (се), разлагам (сс): Zucker In Wasser
- разтварям захар -ъ- -ода; der Schmerz löste
sich In Tränen мъката се разтопи r сълзи; 9.
мин. просетрям; 10. диал. разтоварвам; 11.
диал. отвеждам -ода, отводнявам; 12. диал.
intr, h Tiere - животни се изхождат.
Loser [лузър] т. -s, - жарг. неудачник, неуспял
човек.
Löser т, -s, - зоол. книги (трети стомах на
преживните (= Biäetet-magen).
^^^^^e^r^L^r-r^^y’ec/^j. чума по говедата.
los/fahren* int s 1. разг. тръгвам; 2. (auf etw.
-) отправям сс, потеглям направо към дадена
цел; 3. (auf с-п -) нахвърлям сс (върху нкг.);
4. избухвам; -gehen* inr s 1. (auf e-n ~) разг.
спускам се, устремявам се (към нкг.); на¬
хвърлям се (върху нкг.): anfcigagect =
нахвърляме се сдин върху друг, скарваме се;
студ.: sie sind losgeganeen тс сс дуелир-х-;
der gehe aber los! -м- чс си дава зор!; 2. ^азгг^.
(за- оръжие) гръмса; 3. разг. започвам: der
Krieg, das Spiel geht los войната, играта
започва; 4. отделям се, откъсвам се,
развързвам се, отпускам се (за копче, гвоздей,
възел и под.); S, разг. тръгвам, потеглям: фам.
geh los! бягай оттук!; -haben*: разг. et hai etw.
los той знас, разбира от нщ., биса го за нщ.;
-haken tr, откачам; -hauen* I. intr h разг. auf
e-n = нахвърлям сс върху нкг. със сабя; II. tr.
отсичам.
Loskauf т 1. откупване; 2. купуване на лотариен
билет.
lhs/kauüeg tr. откуп-м (пленници, роби);
-kommen* int s разг; 1. отър-ам сс. осво-
51
Lot2
вожд-м сс: von е-г Verpflichtung = осво¬
бождавам се от задължение; von r-m
Gedanken - отървам се от дадена
[натр-пнич-ва] мисъл; 2. разг. отделям сс,
издигам се: das Flugzeug kann wegen
Überla/tnge nichi vom Boden, Wassrt =
самолетът нс може да се отдели от земята.
водата -следствие на прстовар-ане; -kriegen
tr. разг. 1. отделям. развързвам, разхлабвам
(капак); 2. refl. отървам се (от нкг., нщ.);
-koppeln, -kuppeln tr. развързвам,
освобождавам; техн. отделям, откачам;
-lassen* t 1. пускам (на свобода): lassen Sie
nichi los! нс пускайте, дръжте здраво! 2. фам.
разправям, говоря: e-n WIiz = разказвам -иц;
с-с Rede = тегля му една рсч; 3. разг. er war
wie losgrlassrn той беше к-то пощръклял;
-laufen* int s затичсам сс; -legen int h фам.
(mit. riw. -) 1. започвам здравата работа,
опъвам; 2. отварям сдни уста.
löslich adj. разтворим.
Löslichkeit f, — разтворимост.
los/lösen tr. refl. отделям (се), отвързвам (се),
откъсвам (сс): dir Briefmarke vom Umschlag =
отлепвам марката от плика; воен. sich vom
Feinde = откъсвам сс от противника; -machen
I. tr, refl. 1. разхлабвам (винт); рсзп. 2.
отвързвам (сс) (куче); освобождавам сс (от
опека): фам, мор. die Segel - развързвам
платната; II. int h фам. опъвам, започвам
здравата; -mar^^chicren intr;. s започвам да
м-рширу-ам. потеглям; -plaizcn int s разг.
избухвам; -reißen* tr. refl. отскубвам,
откъсвам (сс), и прен.: das Schiff hat sich vom
Anket ih/gcrIs/eg корабът се откъсна от
kетRата.
Löss m, -rs, -е геол. льос.
los/sagen refl. (sich von r-m, etw. -) отказвам се,
отричам сс от (нкг., нщ.); -schießen* intr: h s
фам. 1. h разг. започвам (да разказвам):
schieß los! хайде. почни!; 2. hpase. започвам
да стрелям; 3. s (auf ciw. -) разг. стрелвам,
хвърлям се, спускам се като стрела: die
Schlange schoss auf die Beute los змията сс
хвърли върху плячката си; II. t изстрсл-ам
(ракета); -schlagen* I. int h (auf r-n ~) разг.
1.	удрям, замахвам да ударя; 2. започвам бой;
die Feinde schlagen aufeinander los противни¬
ците сс нахвърлят сдин върху друг, започват
боя, войната; II. tr фам. (разпродавам
евтино. отървавам сс от (стока).
Lösslehm т льосов- глина.
los^^rcchen* I. tr, (von ciw. ~) освобождавам (от
отговорност, опека); оправдавам
оневинявам; църк. опрощавам, развързвам: е-
n von [drr] Sünde = опрощавам нкм. грсха; с-
n Lehrling = обявявам чирак за калфа; II. int
h започвам да говоря, заго-ар-ам.
Lossprechung f, -еп църк. опрощаване на
грехо-етс.
los/steuern int s (auf ciw.) разг. отправям се,
-зсмам курс към някъде, и прен.: scharf aufs
Ziel = карам направо към целта; -stürmen.
-stürzen int s (auf ciw., r-n -) впускам сс,
втурвам сс, връхлетясам (върху нщ., нкг.).
Lost т. -s. — воен. -ид отровен газ.
Lostag т ден на промяна на времето (според
народно поверие).
losirenncn t refl. отделям (се); отпарям (сс).
Lostrommel f въртящ се барабан за теглене на
жребий.
Lhsune1/. -en 1. полит. лозунг; воен. и
Lhsuneswhri парол, пропуск: gebt die -
кажстс паролата!; дайте парола!; 2. мин. таен
знак на минните геометрия; 3. църк.
[ежедневно сменян] стих от Библията (¬
религиозни братства); 4. търг, общо дневно
постъпление на магазин; 5. тсгленс, тираж на
лотария.
Losung1/ -сп лов. изпражнения на диссч и
кучета.
Lösung / -en 1. вж. lösen: die - des Räi/cis
разгадаване на гатанката; 2. разтвор; 3. поет.
откуп; 4. развръзка (на драма, роман); 5.
диал. добив; получени от продажба пари.
Lösungs/mlitel п хим. разтворител; -tabellc /
хим. таблица на елементите по степента на
разтворимостта им; -vermögen п хим.
разтворимост; -wärme / топлина. която сс
освобождава при разт-ор.
Losungswort п = Losung 1.
Ios/werden* int s tr. 1. отървам сс (от хрема,
кашлица): er konnte die Gläubiger nicht = нс
можеше да се отърве от кредиторите си; 2.
разг. разпродавам, очиствам се (от стока): s-
е Ware trißrnd = стоката ми се разграбва като
топъл хляб; -ziehen* intr. s h 1,^c^u^. потеглям,
отправям сс (за приключения). отивам: zu е-
m Vergnügen = отивам на веселие; 2. фам.
(über, gegen c-n ~) нахвърлям се, ругая по
нсчий адрес, дрънкам лошо за нкг.; одумсам,
клюкарствувам.
Lot’ п. -s, -е 1. отвее: die Mauer siand nichi im -
зидът нс бсшс напълно отвесен: разг. dir Sache
isi nichi im - работата нс е r ред; etw. ins -
bringen оправям нщ.; er isi nicht ganz im - нещо
у нсго нс с r ред, нщ. му липсва; 2. мат.
перпендикуляр: rin - fällen, errichten спускам,
издигам перпендикуляр; 3. техн. сплав за
спойка; 4. воен. лов. остар. сачма; куршум:
Kraui und - барут и сачми; 5. мярка за сребърна
проба; 6. остар. лот (мярка, приблизително 16
грама): поел. Ftcundr in der Not gehn hundert
auf rin - приятел r нужда се познава.
Lot1 п, -s, -s търг. 1. партида (стока); 2.
затваряне на борсата.

Lotbüchsc
52
Loibüchsc f пушка за сачми.
Löte f -n техн. сплав за спояване.
loten tr, intr. h 1. меря c от-ее; 2. мор. измср-ам
дълбочината на -одата; Lotung/
löien tr. техн. споявам.
Loigcwic^t п отвее (оловото).
Lothringer т. -s, - лоеарингсц.
löllg adj. 1. тсжък един лот (срв. Lol 7); 2. чист,
чиста проба (за сребро).
Loilglkciie/ - чuстопребноег (на сребро).
Loiion [лсшъъ]]/ -еп лосион.
Lötkolben т 1. техн. поялник; 2. фам. шег;.
чушка. патладжан (за нос).
Lotteibn/мор -ръ- на отвее.
Lotos т. -, -, Lotosblume/ бот. лотос (цвете,
Nelumbo).
lotrecht adj. отвесен.
Lötrohr п техн. тръбичка-духалка (при
спояване).
Lhischniii т стр. профил.
Lotse т. -п. -п мор лоцман; моряк-пилот,
lotsen tr. мор. пилотирам (кораб), разг. мъкна
(нкг.).
Lotsendienst т мор. пилотска служба.
Loisenflsch т зоол. риба-пилот (NancгaIr/
lucior).
Loismann т pl. -männct лоцман.
LötsicIn m техн. парче нишадър (за спояване).
Lotte / -n 1. бот. филиз (на лоза, овощно
дърво); 2. мин. пгесеегителнa шахта (от
ламарина); отводнителна -ода.
Lotter т, -s, Lotiereuec т негодник,
безделник; скитник; безпътник, разтурен
човек.
Lottcr/beti п 1. австр канапе, кушетка: остар.
auf dem 5 liegen безделнича. ленmяйеm-усам;
2.	пейор. лсгло на развратница; -'bube т вж.
Lotter.
LotterCi / -cn 1. немaрли-есе; 2. безделие,
лентя^т-о, скитничество, безпътство,
разпуснатост.
Lotterer т, -s, - = Lotier.
Loticrhosc / широк до колената мъжки панталон
(16 в. = Pluderhose).
Lotterie / -п [-йен] лотария: In der - setzen,
spielen играя на лотария; разг. das ist die
trin/te - това с истинска лотария (много
рисковано).
LottcrIclhs п лотариен билет.
lotterig adj. разг-: 1. безпътен, разпуснат.
разтурен (чо-ск, живот): 2. небрежен, нехаен;
3.	швейц. обл. халтав, хлабав.
Lhtterfkgechi т = -bube; -leben п разг.
безпътен, разпуснат жи-от.
lottern intr. h разг;. 1. безпътствувам, водя
безпътен. разпуснат живот; 2. безделнича,
лснтяйству-ам, скитам, шляя сс; 3. небрежен,
нехаен. палачор съм; 4. остар. клатушкам сс,
мятам сс, клатя сс (= schlottern).
Lotterwirtschaft /р-зг. разтурено домакинство,
домакинство r безредие; прен. безпорядък.
Loiio п, -S, -s томбола (игра).
lottrig adj. = lotterig.
Lotus т, -, - бот. = Loios.
Lötwasser n хим. споялна течност (цинков
хлорид).
Louis [Луй] т, - фам. (собствено име)
сводник, сутеньор.
Louisdor [луидор] т. -s. -s луидор (златна
монета), Наполеон.
Lounge [лаундж]/, -s салон, фоайс (вхотел).
Lovestory [ла-стори] /, -ries (трагична)
любовна история.
Löwe т. -п, -п лъ- (и като съзвездие и на¬
именование на локал, заведение). прен. герой,
храбрец: im -n zechen гуляя в пивница „Лъв“;
wir rin - fechten боря сс като лъв; разг. шег.
остар. der - der Gr/eil/chaft салонен лъв; der
- des Tages героят на деня; in die Höhle
des —n gehen отивам r устата на вълка.
Löwcn/aniell т лъвски пай; -blati п бот.
пукалче, чувен (Lconelac ichgteceIalum);
-gang т спорт, галепигане на успоред^.
löwcnhcreig adj. храбър, безстрашен като лъв.
Löwcn/maul т 1. лъвска муцуна; 2. бот.
кученце, лъвска муцунка (Agthiгrhignm
maj^); -wirt т съдържател на заведение
„Лъв“; -zahn т 1. лъвски зъб; 2. бот.
глухарче, жълтица (Lchgthehg); р-дика
(Taraxacum).
Löwin/ -ncn лъвица, и прен.
loyal [ло-ййл] adj. 1. лоялен; з-консн; 2. честен,
почтен, порядъчен; предан.
Loyalität [лог-ь-/ —лоялност.
Luch п. -es, -е,/ -е обл. мочурище; торфище.
Luchs т, -cs, -с зоол. 1. рис (Felis lynx) (и
съзвездие); 2. разг.: Augen, Ohten wie ein -
haben имам зорки очи, уши; wie ein -
auüca//cn следя. внимавам, дебна зорко като
котка.
luchsäugig adj. с очи като на рис.
luchsen int h разг. 1. слсдя зорко; 2. дсбна; 3.
u tr; крада.
Lücke / -n 1. празнина; празнота, пробел;
отверстие: е*с - im Gc/ctzc непълнота,
пропуск r закона; ~n In den Zähnen haben
липсват ми зъби; 2. липса: das Buch füllt с-е
große - aus тая книга попълва голяма липса.
Lücken/bau т застрояване, несеnесегесна
сграда между д-е стари сгради; -büßer т
разг. (обикновено пренебрежително)
заместител, срзац (предимно за човек).
lückenhaft adj. с празноти, непълен.
Lückenhaftigkeit / — непълнота.
lückenlos adj. пълсн. без празноти.
lückig, lucklg adj. диал. порест, шуплест, с
дупки.

53
luftig
Lude m. -n, -n map. 1. сутеньор; 2. u Lude/, -n
шперц; лом (за разбиване на врати, каси).
Luder п, -s. — 1. лов. стръв. примамка: der Falke
wurde mit dem - gelockt соколът биде
примамен със стръв; 2. вулг. (като ругатня.
обаче в някои области смекчено. закачливо)
нахален, арогантен тарикат, хулиган: du
kleines ~! малък обесник; das Isi rin Luderchen
това е нахакано, дявол момиче (но и леко
момиче); 3. вулг;. (ругатня) стерва, м-ск-ра;
пачавра; развратник, развратница: ein - von с-
m Weibsstück! пачавра така--!; 4. фам. so rin
atmes ~! бедният човечец!; das ist nut rin
armes - той нс с нищо освен клетник; какво
е виновен клетникът!; 5. фам. ein dummes, du
dummes -! глупак!; 6. фам. map. rin feines -!
човек и поло-ина!
Ludcr/lcbcn n фам. безпътен живот: -platz т
лов. място за примка на граблив диссч; -rabe
т зоол. лешояд; -zeug п нар. = Lumpen-
gr/indrl; -wirtschaft f = -leeeg.
Lucs [луес/ —мед. сифилис.
luCtisch adj. сифилитичен.
Luffa / — бот. хивинска тиква (за изработка
на гъби за миене) (Luffa cyllndrica).
Luft f -е 1. въздух; въздушен простор (обикн:.
pl.): прен. атмосфера: an dir - gehen отивам,
излизам на открито, на чист въздух; an det
in det üti/chrg - /lizcg седя, стоя на чист
въздух, на открито; in die - нагоре; In dir -
sprengen хвърлям във въздуха (чрез
експлозия); In dir - fliegen сксплодирам; in dir
- knallen стрелям съв въздуха; nach -
schnappen посм-м въздух; разг^.: die - geht mir
aus не мога да дишам (от умора, слабост):
die - isi rein на сигурно място сме; няма
чуждо ухо; фам. dicke - нажежена атмосфера.
н-тегн-то положение, предстояща опасност;
фам. von der - leben нямам, какво да ям; с-п
an die - setzen изхвърлям нкг. навън; eiw. lirgi
in der - някаква опасност грози. предстои; der
Plan hänge, schwebt in drr - проектът -иси -ъ-
въздуха (няма сигурна база); er isi - für mich
за мен той не съществува; in die - teden
говоря на вятъра, на въздуха; фам. грубо halt
die - an! а. мирувай!; затваряй си устата!; б.
брсй! (учудване); в. посмали, манго!; ирон. па.
guir - Бог да те пази!; умната! (при
предстояща беля); diese Behauptung Ist aus
det - gegriffen това твърдение е изсмукано от
пръстите; 2. свобода на действие, простор,
техн. свобода на движение, луфт, разстояние
разг. mache -! дайте място, простор! das gibt
uns - това ни дава възможност да си
отдъхнем; разг. s-m Herzen, Zorn - machen
изливам, облекчавам си сърцето, давам -оля
на гнева си; 3. (обикн. pl. или Lüftchen)
ветрец, течение. вятър; 4. жив. перспектива,
въздух; 5. бот. = Luftwurz.
Luf. luff. (предимно) въздушен, пневматичен,
атмосферен, въздухо . . : Luft/geschwader п.
-manövrt п. -matratzef
Lufi/abschluss т херметическа изолация: unter
s херметически затворен; при отсъствие на
въздух; -abwehr f воен. противовъздушна
отбрана; ~ageriÜÜ т авиац. въздушно,
самолетно нападение; -anfkläaung f воен.
въздушно разузнаване.
luftarilg odj. въздухообразсн.
Lnüe/auüsthßen п оригване; -ball т = -balion 2;
-ballon [-ö] т 1. авиац. -срост-т, 2. балонче;
-berebfung f екипировка с въздушни гуми;
-bild п 1. авиац. въздушна снимка,
аерофотоснимка; 2. мираж; -blase f 1.
въздушно мехурче; 2. плавателен мсхур (на
риба); 3. прен. фантазия. празни мечти pl.:
-brücke f неолои; въздушен мост (от
самолети); -buchnng/Ш?ърг. фалшиво, мнимо
записване, осчетоводяване.
Lüftchen п. -s, - тих -етрец.
luftdicht adj. херметически, плътно затворен.
Luft/eichihelt, ~dlchiiekcIi f херметичност;
-druck т въздушно, атмосферно налягане;
-druckbremsee жп. пневматична спирачка;
~druckecwehr п воен. карабина със сгъстен
въздух; -druckhammer т техн. пневматичен
чук; -druckmcsscr т барометър; -elcktrizitat
f атмосферно електричество.
lüften tr: 1. проветрям, проветрявам (стая, дрехи,
жито-, 2, повдигам (малко) (завеса): den Hui
- поздравявам; 3. разкривам. откривам: dir
Maske - с-алям маската; прен.: den Schleier -
откри-ам някаква тайна, das Dunkel. ein
Geheimnis - разгадавам тайна.
LuütenzepPhteheaaPieerмед. създухекoнтактна
снцефалография.
Lüfter т, -s, -1. вентилатор; 2. уред за по-диг-нс
(на воденични камъни).
Lnftfcr/cheinune f 1. атмосферно явление,
метеор; 2. фантом; -fahrt f - -^Schifffahrt;
-üahrerng n авиац. въздухоплавателно
превозно средство; -fang т техн. място за
всмукване на въздух.
lnüeförmie adj. -ъздухообразен.
Luft/geblldc f фантом, мираж; съновидение:
-gefahr f воен. опасност от въздушно
нападение; -gcfäß п бот. жилка на лист; -gcisi
т мит. силф; -ec/ialt f = —gebilde;
-glcichecwichtslchrc f -ерост-тика; -hauch m
дихание, дъх; -helzung/ отопление c топъл
въздух; -hhhcit/въздушен суверенитет; -hülle
f атмосфера.
luftig adj. 1. лск, въздушен: -cs Gewand въздушно
одсянис; 2. [намиращ сс] високо горе: In -er
Höhr нависоко, във въздуха; 3. про-стри-: -е
Wohnung жилище с много въздух; 4. и lüftig
разг. ветрен. вятърничав, лекомислен; дяволит:
rin -er Btudrr -етреген.

Luftikus
54
Luftikus m. -/(-/c/), -sc разг. шег, ветрогон.
Lnüt/ki//cn n гумена възглавница, -korridcr m
авиац въздушен коридор; -kreis т атмосфера;
-kurori in климатично планинско летовище,
курорт; -landeiruppen pl. воен. въздушни
десантни войски.
luftleer adj. без-ъздушен (престранстсе).
Luüt/leitune f телеграфна линия; -linie f
въздушна линия: Entfernung in der = пряко
разстояние (по въздушна линия); -loch п
(отдушник; въздушна яма; -matratze f
надусаем дюшек; -piraterie f отвличане на
самолет; -r^aun т 1. въздушен простор;
атмосфера; 2. авиац. въздушно пространство;
-reifen т гумено колело (на моторна коча);
-röhre f 1. анат. трахея; 2. вентилатор;
-rührcgkatarr тмед. бронхиален катар; -rolle
f спорт 1. премятано на паралелка; 2.
премятане -ъ- въздуха. салто, -schacht тмин,
жп. шахта за проветрянс; -schiff п авиац.
цепелин, дирижабъл; -Schifffahrt f
въздухоплаване; -schiüühafen т. -иИШаНе/
асродрум, хангар за дирижабли; -schlauch т
автом, маркуч в гумено колело; -schloss п
прен въздушни кули pl.; -schnappen п вет,
гълтане на въздух; -schraube f авиац. псрка
на самолет; -schütz т воен. противовъздушна
отбрана; -^schuizkeller т воен. противо¬
въздушно скривалище; -segler т авиац,
безмоторен самолет; -sperre f воен. авиац.
въздушен бараж; -Spiegelung f физ. мираж;
-Springer т -крой-т; -Sprung т скок -ъ-
-ъздуха.
luftsictig adj. авиац. устойчив при летснс.
Luft/streitkräfte pl-, -Streitnacht f авиац.
-ъздушсн военен флот; -Stützpunkt т авиац.
въздушна база.
luftiüchtig adj. неразболясащ се при летснс.
Lüftung/, -en 1. проветряване, вентилация; 2.
вентилатор.
Luft/verdichter т техн. компресор; -verkehr т
авиац. въздушни съобщения/?/.; -Vermessung
/ въздушна топография; -waffc fuem. авиац.
въздушни войски pl. (в Германия); -weg т
въздушен път: pl. Luftwege анат. дихателни
органи; auf dem = по въздуха, с въздушна
поща; -wur^eie/l. бот. корен над земята; 2.
бот. пищялка. бучиниш (Angelbca); -ziegel т
керемида, тухла. изсушена на въздуха, кирпич;
-zugm 1. течение (на въздух); вятър: c-n neuen
= in der Politik spüren чусст-у-ам нов вятър в
политиката; X техн. тяга; -zutriti т достъп
на въздух.
Lug т. -(e)s,—измама; поет. само в - und Trug
измама и лъжа; er isi voll - und Trug той с пълсн
с измами.
Lugaus т = Luginsland.
Lüge /, -п лъжа, измама; лъжо-ност фам, с-е
faustdicke - дебела лъжа; е-с fromme - лъжа
за добро; r-n е-г - eczichiiecg, zeihen,
beschuldigen, e-n -n /iгaürg изобличавам,
хващам нкг. - лъжа; um е-с ~ nicht verlegen srin
лесно намирам лъжа, изобретателен съм на
лъжи; поел. - haben kurze Beine на лъжата
краката са къси.
lugen intr. h 1. поглеждам изпод, надничам: das
Hemd lugt aus det Hose ризата се подава из
панталона; 2. вие. рядко наблюдавам; дсбна;
3.	диал. гледам (= schauen).
lügen* I. int h лъжа: ich will gern gelogen haben
бих желал да е лъжа, косто казах; фам, wir
gedruckt - , dass sich die Balken biegen лъжа
до скъсване; II. tr. refl. I. das hat er gelogen то--
той излъга, това (което е казал) с лъжа; sich In
jds Vertrauen - вмъквам се чрез лъжа r нечис
доверие^-за. - das Blaue vom Himmel herunter
- скъсвам сс от лъганс; фам. r-m die Ohren,
dir Haue, dir Hucke voll ~ издрънквам нкм. цял
куп лъжи; 2. остар. заблуждавам, симулирам,
представям нщ. за друго нщ.: det März hat uns
den Frühling gelogen март ни заблуди. че е
пролет.
LUecn/bcntcl т фам. лъжльо; - feind т враг на
лъжата; -fürsi т сатана, дявол; -gcspinsi п.
-gewrbr п мрежа от лъжи: sich Im eigenen =
fangen хващам се r собствените си лъжи.
lügcnhaft(ig) adj. лъжлив (човек. история).
неистински.
Lügenhaftigkeit / фалшивост, неистинност;
лъжливосг (и като качество на човек),
Lüern/heiec / лъжлива, клеветническа
пропаганда.
Lügen /maul п фам. дърт лъжец. -peler т разг.
ругатня лъжльо; -prophei т лъжепророк;
-sack in фам. = -naul.
Lugger in, -s. - мор. трим-что-о саботажно
корабче (вж. Logger).
Luginsland т диал. наблюдателна кула.
Lügner т. -s, - лъжец, измамник.
lügnerisch adj. лъжлив. изм-мнически.
Luke /, -n; Luk л, -s, -е L прозорче, отвор (на
маза, таван), капандура; 2 мор;, люк (на
кораб), 3. диал. капак на прозорец.
lukratliv adj. доходен, изгоден.
lukullisch adj. пищен, лукулосски (пир),
Luküllusthrte / готе, -ид пищна торта на
пластове.	*
Lulatsch т. -cs. -е фам. 1. льохман. дангалак; 2.
рядко слабак, сух човек.
lullen I. tr. приспивам с монотонно псене: ein
Kind In den Schlaf - приспивам детс c песен;
II. intr: h обл. 1. смуча; 2. лакомству-ам; 3. (за
дете) напикавам се.
Luller т. -s, - обл, 1. бибсрон(че) за залъгване;
2. сънчец. дрямка.
Lumbago/, — 1. мед. лумбаго; 2. вет. лумбаго,
черно кръвопикаенс (у конете).
lumbal adj, бедрен, хълбочен.

55
Lungen/schwindsucht
Lumberjack [л-мбърджек] m вид спортен
костюм; яке (от кожа, плат) с плетен ластик на
ръкавите и около -рата.
Lumen п, -s... minal. лрен. светило (на науката),
и ирон,; 2. физ, лумен (светлинна единица);
З-онат, кухината на съсъд; 4. техн, вътрешен
диаметър на тръба.
Lumineszenz f, -en физ, хим. луминесцснция.
luminös adj, c обилна светлина, светсщ.
Lumme /, -n L з^оол^, кайра (Uria trolle); 2. =
Lümmel.
Lummci m. -s, -;/» -n диал. готе, филс; рибица.
Lümmel т. -s, - разг, хъшлак, дангалак,
недодялан човек; хългъзник, дръвник;
нахалник.
LümmclCI/ -сп фам, простащина, недодялано^,
хъшлащина.
lümi^i^I^l^afi adj, разг. груб, надодялан,
хъшл-шки.
Lümmelhaftigkeit f. -en фам. = Lümmelei.
lümmeln refl, разг. заставам, сядам, обтягам сс
хъш.лашки,	неприлично; държа се
невъзпитано, хлапашки.
Lump/n, -en/-cs, -ел^-еЕразг. нсгодяй, мерзавец;
мизерник, каналия (и като ругатня); мошеник
(обаче и шеговито): du kleiner - du! ти малко
дяволче!; die -en haben mir das Geld gestohlen
нехранимайковците ми откраднаха парите; 2.
зоол. морски заек (Вид океански охлюв, Aplysia
drcllans); 3. фам пияница; остар. дриплю,
парпаливец, босяк; скитник; 4 диал,
бр-кониер.
Lunpäzius т, -, , .ussr; Lumpazivagabundus т
разг. скитник; дрипльо.
lumpen I. intr. Иразг- жи-ея весело, гуляя; жився
разгулно, безпътно: heute Nacht waren wir -
тая нощ гуляхме; In letzier Zeit hat et viel
eeluncI напоследък той много разгулно е
живял; II. tr, фам третирам като негодник: sich
nichi - lassen не се циганя, харча нашироко.
Lumpen т. -s, - най-вече в pl. 1. парцал (и като
материал за хартия), дрипа; ра^г. pl. дрипи
(окъсани дрехи): разг,: et geht In - той ходи в
дрипи; et tlss ihm die - vom Leibe той му
съблече дрехите; e-n aus den - schüitcln
здравата изруга-ам нкг.; 2. шег. войн, парцали
pl, (зауниформа, дрехи): розе. m-с - парцалите
ми.
Lumpcn/geld п фам. нищожна, мизерна сума;
-geslndel п декласирани елементи pl., разг.
дрипльовци pl; каналии; -handel т 1.търговия
с парцали; 2. фам. дреболия, нщ. нищожно;
-hun!, -krrl фам. мизерник, неголям
мерзавец; каналия; -kram«! дрипи р/.; -leben
п фам. разгулен, безпътен живот
inmpenmäßig adv. мизерно.
Lumpeenpackn фам. = —grslndrl; -Proletariat«
лумпенп^о.лет-риат; -Sammler т I. събирач на
парцали; 2. разг. шег. последен трамвай,
автобус и пр., с които се прибират закъснели
гуляйджии и др.; -Schneider т техн, машина
за рязане на парцали; -volk = фам. -geslndrl;
-wirtschaft f пейор. разтурено, разнебитено
еmепанст-е; безпорядък. безредие. бъркотия;
-wolf т техн, дарак за парцали; -zucker т
ксллс захар (= Lompenzucker).
LumperCI /, -rn L фам. нищожно нещо,
дреболия: sich wegen e-r ~ streiten караме се за
нищожна дреболия; 2. мерз-вщина, мерзост,
подлост; 3. фам. - Lnnprgwlrt/chaft: doti
herrschte с-с große - там цареше голям хаос,
безредие. безпорядък.
Lumpfisch tn - Lump 2.
lumpig, lum^chi adj, разг. 1. безчестен, долен,
низък, подъл, мерзък, презрян: das Isi - von
ihm това с мерзко от негова страна; 2. фам
нищожен, дребен, жалък: um ein paar -е
Pfennige fel1/cheg пазаря се за някакви
паршиви пфениги; nicht rin -es Wörtchen нито
дажс една нищожна думичка (не колa): 3.
дрипав, окъсан, парцали-.
Lumpigkeit /, -еп фам. 1. мерзост, низосг,
безчестие; 2. дреболия, нищожност; 3.
дрип-ост, парцали-ост; 4. цигания.
Luna /, - луна, мсссц.
innär(bsch) adj. лунен,
lunätbsch adj, лунатичен.
Lunch [лънч] т. ~/(c)s, -s/-c вие, плътна [топла]
закуска; обяд.
Lünette/ -n 1. архит. зас-одсно поле над врата,
прозорец (= Bhgcgüc1d); 2. воен. люнст
(укрепление); 3. техн. приспособление за
стягане на дълги предмети на струг; 4.
наочник; 5. вид чаша със столче.
Lunge/ -п бял дроб: aus voller - schreien викам
из все гърло; с-е gute - haben а. мога здравата
да крещя; б. мога много да тичам;разг.: es auf
det - haben охтича- съм; фам sich dic - aus
dem Leibe, dem Halse reden, schreien раздирам
си гърлото от викане; aus - tauchen вдишвам
навътре» при пушене.
Lungen . . , lungen .. белодробен. на белите
дробове, гръден; Lungenkrebs.
Lungcn/bläschcn п анат, алвеола; -blume f бот;.
синя-бяла тинтява, еинее-ипа (Gentiana
pnrumhnathc); -braten in готе, печено филс
(= Lcgecgbгaieg); -egieügenge f мед.
пневмония; -feil	п анат. плевра;
~fellentzündungjw<ed. плеврит;	т лоол.
^ntch'isch; -flügel т анат, крило на бял дроб;
-Infarkt т мед. инфаркт на белия дроб,
lungenkrank adj. гръдоболсн.
Lung^i^i/^rankhcIi /мед. гръдна болест, ту¬
беркулоза; -kraut п бот. медунииа, мсча пита
(PUlmonaiia); -lappenin анат. белодробен дял;
-Schwindsucht f [белодробна] туберкулоза;
Lungen/spitzenkatarrh
56
-spitzenkatarrh m мед. аnецuеие, възпаление
на белодробните върхове.
Lungerer т. -s, - безделник, празноскитащ
lungern intr; h безделнича, шляя се без работа
Lunker in, -s, - метал. всмукнатина, лункер (е
леярска работа)
Lünsc/ -п клечка, чивия на ос (пред колелото),
Lunief -n 1. ист. воен. фитил (за пушка, оръдие):
dir - ans Pulverfass legen поставям фитила на
бурето с барут (за експлозия), и прен,: разг. ~
riechen помирисвам опасност; 2. лов. лисича
опашка; 3. текст. прежда за фитил.
Lupef -п лупа.розг. ctw. scharf unter die - nehmen
зорко, точно проверявам нщ.
lupenrein adj, прен, чист, безукорен, безупречен.
образцов.
lupfen, lüpfen tr. приnевдитам (шапка. воал,
завеса, капак на съд),
Lupine / -п жълт боб (Lupinus).
Luplnesef —вет, лупясоза (особено у овците).
Luppe f, -п техн, крица, кюлче желязо; 2.
подкваса, ссрище (= Lab); 3. диал. къдрица.
Lupus т. . / (-sc) 1. вълк: прен, - In tabula
тъкмо за -ълк- приказваме и вълкът пристига;
2. мед. кожна туберкулоза.
Lurch т .-s, -с зоол. L pl, земноводни (клас; =
Amphibien), 2. жаба.
Lurchfisch т лаол. сладководна риба с хриле и
бял дроб.
Lurc/, -n l.npaucm. мсден духов инструмент от
бронзовата сра; 2. мит, слфа.
luschig adj. обл. разг: бегъл, повърхностен. на
две на три (работа).
Luser т. -s. - лов. ухо на елсн, дива коза.
Lusti/ -е 1. (an ciw. D) удоволствие, наслада;
радост: - an ciw. D finden намирам уде-олст,вuе
r нщ.; es Ist e-e - zu leben! истинско
удоволствие е да се живсе!; rt Ist m-r - той е
моята радост; ctw. gereiche mit zur höchsirn -
нщ. ми доставя най-голяма радост; - und Leid
радости и неволи; mii - und Liebe с истинско
удоволствие; 2. желание, охота: k-r - zu rtw.
haben нямам желание за нщ.; ganz wic du -
hasi напълно по т-оето желание; съсссм както
обичаш; nach Herzens - колкото ти душа иска;
da vergeht mir die - dazu отщява ми се,
преминава ми охотата, желанието за това; вие.
s-e - an ctw. büßen удеaлетсогявам желанието
си за нщ.; 2. обикн p/. страстни), похот: s-n
-en frönen роб съм на страстите си;
удовлетворявам, служа на страстите си; bösc
^е страсти, nехети; fleischliche	плътска
наслада. наслади.
Lusibarkcii /, -сп рядко забавление. веселие,
забава (танцова и др.).
LnstearkeIi/sicucr / икон. данък -ърху
забавленията.
Lusidirne / проститутка.
lüsien intr. h imp. (rs lüstei mich nach...) остар.
пощя-а ми сс. пожелавам ( = gelu/trn).
Lüsterm. -s, -{.рядко полилей; 2.текст. алпака
(тъкан); 3 гланц, глеч (на глинени,
порцеланови изделия),
lüstern adj, 1. похотлив, сладострастен (поглед,
разказ); еротичен: -с Bilder. Späßc еротични
картини, цинични шеги; 2. (nach, auf А etw. -)
много жаден (за нщ.): nach Orangen ~ sein
много ми сс искат портокали.
lüstern imp, = lüsten.
LüsicrnhcIi /. — похотливост.
Lust/fahrif -rn разходка, излет c кола; -gang m
1. разходка; 2. алея; -garten m малък парк.
градина за разходка; -gas п райски газ; -haus
п 1. вила; п-вильон; кьошк; 2. публичен дом;
-häuschen п беседка.
lustig adj, 1. сессл (хора, компания): разг. hier
gehCs zu - zu тук с голямо веселие; разг. Bruder
Lustig веселяк; 2. забавен, комичен, смсшсн:
е-е -е Geschichte забавен, смешен разказ;
смешна история; rin -er Abend забава, весела
-счср; театр. dir -е Person комичната фигура;
клоунът; прен. разг. sich übet e-n, etw. - machen
подигравам, надсмивам се над нкг., нщ.; разг.
alles macht sich über ihn - той с за посмешище
на -сички; разг. ирон. das kann ja - werden
весела работа щс излезе от то-а.!; 3. предимно
adv. чевръст(о), жив(о). бодро; скоро; nun -
an dir Arbeit. ans Werk! хайде бодро, живо на
работа!
Lustigkeit/, — 1. вссслост, вссслие; 2. з-бавност,
комично ст.
LusiIenacher т шегаджия, театр. комик.
Lüstling т, -s, -е сладострастник, еластолюбсп.
lustlos adj. предимно търг, апатичен, вял, без
настроение; adv. неохотно: dir Bötsc wat -
борсата беше вяла; ~ /cIc1eg играя без
настроение, неохотно; бсз желание.
Lustlosigkeit/, -еп вялост, апатичност.
Lustmord т сексуално убийство.
lusirieren п: 1. проверявам. преглеждам; 2. църк.
пречиствам; посвещавам.
Lustrum п. -S . .га петилстис.
Lu/i/schlhs/ п ист, летен замък. лятна
резиденция; -seuche/ остар. мед. сифилис;
-spiel п комедия.
lustwandeln intr. s h untrnb. разхождам се c
наслада.
LuiCiium л, -s, —xuw. лутеций.
Lutheraner m, -s. - църк; лютер-нец, евангелист.
lutherisch1 adj, u luthcrsch Лютеров, лютерски:
die ~c Bibelübersetzung Лютеровият превод на
Библията.
Lntherbsch2, 1ntheri/ch adj, лютеранс^,
евангелистки: dir -е Kirche лютеранската
църква.
Lutherrock т църк, служебна риза на
лютерански духовник.

57
Lyzeum
Luthertum m. -s, — лютеранетво. с-ангслизъм.
Lutschbeutel m биберон(че) за залъгсанс.
lutschen tr, intr; h (cs, an ciw. D ~) разг. 1. смуча;
2. разтварям; 3. ^аз^. смуча (пия) поха-м
си.
Lutscher т, -s, ~ = Lutschbeutrl; бонбон на
клечка, близалка.
lüti adj, обл. малък.
LutteC/пмин,; въздухопровод. -едепрORед.
Lutter т. -s — пърцупа (ракия),
Iuttern inr h варя пърпуп-.
Luv [лу-] / —мор. на-стрсн- страна н- кораб:
das Schiff hält ~ корабът нс дрсйфува, не се
отклонява поради вятъра.
luven [--сн] мор. обръщам носа на кораба към
вятъра.
luvg^^rlg [лу--] adj. мор. обръшащ сс постоянно
с нос към вятъра (платноход).
Luvseite [.лув--]/= Luv',
luvwärts [лу--] adv. мор. към вятъра.
Lux п. - физ. лукс (единица мярка за силата на
светлината),
Luxation/. -сп мед, изкълчване.
Luxemburger т, -s, - люкссмбурге^
luxemburgisch adj. люксембургски.
luxuricren intr. h l. особено силно развивам
наследствени качества; избуясам; 2.
разеочителст-у-ам.
luxuriös adj. разкошен, пищен, луксозен
(обстановка); разточителен. на широка нога
(жи-от).
Luxus т. ~—лукс, разкош; разточителство; das
Isi rin -, den Ich mit nichi leisten kann то-а c
лукс, който не мога да си позволя.
Luxu/eue т луксозен експресен влак (за
международни съобщения).
Luzerne/, -п сел.-ст. люцерна.
luzld adj. вие. 1. светъл; 2. ясен (обяснение.
партитура); рязко очертан.
Luziditk/. — яснота.
Luzifer -s, — 1. дя-ол; 2. зорница.
Lycra п. -S, — ликра.
lymphatisch adj, лимфатичсн.
Lymphef, -n 1. лимфа; 2.медг ваксина срсшу едра
шарка.
lynchen [лйнх-, лйнч-] tr. линчувам.
Lynch jusiiz [лйнх-, лйнч-]/лин*уване.
Lyra /. . .rrn муз, ист, 1. лира; 2. старинна
цигулка.
Lyrik /. — лирика.
Lyriker, -s, - лирик, лирически поет.
lyrisch adj. лирически; лиричен,
lyzeäl adj. лицейски.
LyzCum [-цеум] т. -s,. .zrcn 1. рядко лицей (за
ученички); 2. виеше к-еолишко тееложkо-
философско училище.

m. М п, ~ /разг, -s, —1рсзг. s I. см, тринадесетата
буква от немската азбука; 2. звукът м.
Mäander т. -s, ~ Х.иеогр. меандри/?/; лъкатушно
течение на река; 2 архит. меандър
(орнамент).
mäandern inr п (за река) лъкатуша.
Maar п, -S. -с геогр. [кръгло езеро в] кратеро-
сидна вдлъбнатина, маари. pl,
Maat т. -(r)s, -е мор. 1. флотски сержант. остар.
подофицер; 2. другар-моряк.
Maatje т. -п. -п морячс.
MaaijcshcгIne т зоол. млад херинг.
Machart f търг, фасон, изработка, направа.
Mache fp^r. 1. изкуствснест•, фалш, преструвка;
външна сфсктност: реклама (прен.): рази. das
ist nut - това с само ефект, външност, реклама;
bewusste - съзнателна заблуда, измама; 2.
работа, изработване: rtw. in die - geben давам
нсщо r работа; ciw. in drr - haben работя нщ.;
прен. разг. r-n in der - haben, In die ~ nehmen
а, оправям, шлифовам нкг., уча го на
държание/б. обработвам (кандардисвам) нкг;
в. ругая, изругавам, нахоквам нкг.; и.
н-перд-ш-ам нкг.; поел. wie die ~, so die Sache
к-къ-то майсторът. такава и работата; от такъв
майстор такава работа 3. театр. техника.
рутина (без съдържание): ein Siück mit
geschickter - пиеса c изкусна, ловка техника.
Machcelnhebi f физ. (единица) мах (за радио¬
активност).
machen основно значение прася; L tr. L правя
(предимно нщ. конкретно; = произвеждам,
приготвям) (мебели, дрехи. обувки): рази.
Butter, Klöße, Würste, Kaffcr, Trc - бия масло,
правя кнедли, наденици, сварявам кафе, чай;
рази, das Esscn - приготвям яденето; Fehler -
правя грешки (и при писане. смятане);. ein
Geräusch ~ шумя, правя шум (различно от
Lärm - вдигам шум); sich D Locken - навивам,
пра-я си къдри; Siaub - -дигам прах; c-n Strich,
PUnkt - поставям тире. слагам точка; разг
слагам край на нщ.; свършвам го; разг. mach
c-n Strich darunter! сложи край на тая работа;
srin Testament - пиша, правя си завещанието;
рази, Versc - пра-я сеихо-е, стихет-ерсгву-aм;
рази, Ich kann mir k-n Vers darauf. daraus - нс
мога да разбера, да си обясня, да си представя
това нщ.; Wbize ~ прася вицо-с; лов. der Hirsch
hat wenig gemachi много малко са
разклоненията на рогата на елсна; das ist wic
dazu gemacht това каео че ли е направено тъкмо
за еая цсл; 2. доставям, и прен. (удо-елсm-uе,
радост); причинявам, създавам (неприятности,
болки, грижи, надежди): das macht Dutsi това
те кара да ожаднееш^-зл пали ка -ода; frische
Lufi, dir AtbcIi macht Appetit чистият въздух,
габееата отваря апетита; r-m bö/r/ Blut -
ядосвам нкг.; r-m Aussichten ~ създавам нкм.
надежда, изгледи; r-m Ehre, Schande ~ нося,
правя нкм. чссе, донасям му позор; 3. прен.
създавам, творя, правя: r-n tüchtigen Menschen
aus e-m - създавам. прася от нкг. ценен човек;
прен, Proselyten ~ създавам си последователи;
рози. c-n Künstler - налагам художник,
създавам му име, лансирам го; det Staatsmann
machte Gcschichie държавникът твореше
история, създаваше епохални дела; фам. mach
doch k-e Geschlchien! я нс прави истории,
щуротия!; поел, GclcecghciI macht Diebe
случаят създава крадците; 4. в комбинация с
prp. и subst, или ргоп. при различни нюанси в
превода: разг. Ich mache mir nichts aus ihm не
ми е симпатичен; sich D nichts aus riw. - нс
държа на нщ.; нс сс интересувам от нщ.;разг.
sich nichts aus Bohnen ~ нс обичам боб; разг.
mache dir nlchls daraus! нс обръщай внимание
на това!; нс се тревожи!; рази. ich weiß nicht,
was Ich aus ihm - soll не зная какво да си мисля
за нсго (как да го преценя. схвана); разг. dir
Recken aus der Wäsche - изваждам. махвам
пеенаеа от бсльото; sich D е-е Ehre aus ctw. -■
считам нщ. за чест; sich D cin Vergnügen aus
ciw. - приятно ми с да пра-я нщ.; създавам си
удоволствие от нщ.; c-n zum Dokior - давам
докторска титла нкм; r-n zum Freunde ~ правя
от нкг. свой приятел; e-n zum General ~
произвеждам нкг. гснсрал; грубо r-n zur Sau,
Minna - пра-я икт бъзс и коприва; разг. eiw.
zu Geld - продавам нщ., обръщам нщ. r пари.
осребрявам нщ.; e-n Garten zur Wüste -
превръщам градина в пустиня; etw. zunichic.
zu/chagdcg - съсипвам нщ.; 5. върша,
59
machen
извършвам, правя (= tun) (скок. реверанс,
пре-ъртанс, излее, завой. опие, съобщение,
откритие); струвам: рази: das isi nicht zu - ео-а
нс може да се направи; da ist nbchis zu - тук
нищо нс можс да сс направи; lass mich nut mal
-	остави мс само, -з ще го свърша; рап:, разг.
gemacht! дадено!; съгласен!; в редица
фразеологични съчетания и единства със
subst, при различни нюанси в превода. често
преводими с една дума: dcn Anfang mii eew. -
започвам нщ.; e-n Angriff - пра-я нападение,
нападам; AgsIalteg zu rtw. ~ прася
приготовления за нщ.; готвя сс да пра-я нщ.
(срв. и: Umstände ~); e-m Mädchen r-n Antrag
-	пра-я предложение (за женитба) на момиче;
viel Aufsehens, Wesens, Werks - -дигам голяма
дандания, шум за нщ.; големи хвалби пра-я
за нщ.; фам, e-m Beine - накарвам нкг да
бърза; е-с Bekanntschaft - запознавам сс с нкг.;
с-е Bemerkung - забелязвам (казвам) нщ.,
обаждам сс, пра-я забележка (относно нщ.);
е-с Beobachtung - наблюдавам, виждам нщ.;
фам. e-m Dampf - давам нкм. пара, форца
(подтиквам ио): рази, s-n Doktor - правя,
полагам докторския си изпие; с-с Eingabe -
подавам заявление; (mit rtw.) Ende - слагам
край (на нщ.); schlechte, ngagecgchne
Erfahrungen mii etw., r-m - имам лош опит c
нщ.. нкг.; рази. опарвам се (прен.) с икг., нш.;
разг. mit ciw. Emsi - осъществявам нщ.; рози.
nichi viel Federlesens (mii eiw.) мнете-мното не
се церемоня с нщ.; рази, Feuer - накпаждам,
з-пал-ам огън; Frieden - сключвам мир; gegen
e-n Frone - заемам фронт, опълчвам сс срсщу
нкг.; фам e-eFufüerhg - правя малка почивка,
пауза; фам r-m dcn Garaus ~ очиствам ике
(убивам по); sich D allerlei Gedanken - блъскам
си глав-еа с разни мисли; Gefangene-хващам
пленници; kein Geheimnis aus ciw. - нс крия
нщ.; разг. er hai Geld gemacht направя пара
(спечели много пари); Geschäfte - търгувам;
рази. ein Geschäft - хубава сдслка пра-я (с нщ.);
фам Geschrei - р-з-ик-ам се; e-n Gewinn -
псчсля (п пр.) на тете; sich D kein Gewissen
aus ctw. - нс си пра-я скрупули за нщ.; sein
Glück - преуспявам. сполучвам r живота; mit
riw. sein Glück - имам успех с нщ.; den Hof -
ухажвам; фам du machst dit wohl e-n jux mit
mir хем, ти се шегуваш с мен; търг. Kassa ~ а.
проверявам, отчитам касата; б. получавам
болнични пари: разг. Kassc, dir Rechnung -
плащам; фам Katzenwäsche - мия сс отгоре-
отгорс, надвс-натри; e-m sein Kompliment - а.
кланям сс; б. изказвам поздравления, похвали
нкм. (за постижения, успех): Konversation ~
водя шаблонен р-зго-ор;разг. sich D über ctw.
Kopfschmerzen - създавам си грижи. угрижен
съм за нщ.; е-с Kur - прася, подлагам сс на
лечение; рази. Licht - светвам; запалвам
осветлениего (лампите, свещите); рази. Luft
-	струвам. пра-я място; s-m Herzen Luft
-	облскча-ам си сърцето; Meldung über ctw. -
докладвам нкм. нщ..разг. Musik - музицирам;
свиря, пея; e-m Mut - окуражавам нкг.; рази.
е-е lange Nacht - nретулявам сдна нощ; sich D
Notizen - вземам си бележки; Ordnung -
въвеждам ред; рази. е-е gute Parilc - добре сс
оженвам, прася добра женитба; eine Partie -
а. правя излет; б. изигравам сдна игра (на
карти, шах и пр.); die Ptobr auü/ Exemprl -
проверявам нщ. на дело; фам. kurzen Prozess
-	късо режа, не се церемоня; разг:. die
Rechnung ohne drn Wirt - пра-я сметката без
кръчмаря; das Rennen - псчсля надбягването;
фам. r-n Rückzieher - подвивам си опашката;
разг. mach k-r [dummrl Sache не си създавай
главоболия, мъчнотии!; не върши лудории; я
ие прсчи на работата!; mii eiw. Schluss - слагам
край на нщ.; фам. e-n Schnitt - удрям
кьоравото, спечелвам много от нщ.; рази. sich
D Sorgen - безпокоя се; фам. Späne - създавам
мъчнотии, прася въртели; церемоня се
(стеснявам се); Spaß - шегувам се; ein
SplrKchcn) ~ изигравам сдна игра^-пг. [große]
Sprunge - правя големи скокове, и прен.; Staat
-	гиздя се, контя сс, блсстя (еразкоша си); с-
п Stieh -/арт. пра-я -зягк-;роиг. r-m e-n Strich
durch die Rechnung - обърквам, осустя-ам
нсчии пл-но-с; розг. wir wollen uns e-n guten
Tag ~ ще си устроим приятен ден, шс се
разпуснем; рази. reinen Tisch - уреждам нщ.;
разчиствам смстки; рази, Ich will reinen Tisch
~ искам да съм наясно; e-n Treffet - печеля на
лотария; търг, r-n Überschlag - проверявам
бегло сметките, сметката си; Un/tägdc -
церемоня се, срамувам сс; протакам, бавя,
спъвам дадена работа; рази. rin Vermögen ~
спечелвам. правя състояние; разг r-n Vertrag
-	правя, сключвам договор; фам. Wind -
разправям измислици; фанфагенсевусам,
еамехсалеевувaм; фам. Winkelzüge -
шик-лкавя, извъртам, хитрувам: фам. mach
doch keine Witzc я нс приказвай глупости; я
бъди сериозен; рази. [viele] Worte - много
приказвам, многот-голст-у-ам; б.рази:. правя
(съм): was machst du? какво правиш, как си?;
was macht d-c Galle? как е жлъчката ти? фам.
nach’s gui! бъди здрав!; остани с добро!;
прощавай! (пожелание при сбоиувоне); was
macht das Studium? как си, как сър-и
учението?; фам. was mache die Kunst? как си?;
какво вършиш?; фам. rr machi’s nicht mehr
lange няма да го бъде (щеумре); 1, постъпвам
(така и тако):рази. Ich weiß nicht, wir ich’s -
soll нс зная как да постъпя, как да го направя;
фам. nach’s mal halb so! нс праси еака, не
machen
60
преу-слич-сай!; нс прекалявай!; нс си давай
зор!; фам, er macht’s nun einmal nicht anders
така сс праси, постъпва той, а нс иначе; такъв
си му с нравът; man kann es nicht allen recht -
човск не можс да угоди на всички; drt Hund
mache schön кучето служи, праси „служ“; 8.
рази. устройвам, уреждам (тържество, сватба);
нареждам, глася, правя (леглото, стаята);
оправям, поправям (косата, къдрите си): рази.
sich D dir Zähne - lassen правя .си зъбите; 9.
театр. л<уз, рози изпълнявам, прася, и прен.
(роля,. симфония, балет); den Don Karlos -
играя, правя [ролята на] Дон Карлос; прен. е¬
с traurige Figur - играя жалка роля; den
Dummen - а. оставам изиграният, излизам
балама, б. праая сс на балама, на ударен ;разг
Ich will nichi drn Handlanger - не искам да съм
само помагач; dcn wilden Mann - преструвам,
правя се на див, буен, луд; давам си -ид, пра-я
сс на бунтар; рози. den Wirt - поемам ролята
на домакин; 10. и без obj. (ефемистично) фам,
rin großes, kleines Geschäft, rin Großes, Kleines
~ ходя по голяма, малка нужда; in dir Hose -
напълвам гащите; dct Kranke macht alles unter
sich болният прави всичко r леглото, под ссбе
си; 11. в комбинация сGesicht, Miene добивам,
правя такава и е-к-с- физиономия, фигура, -ид
(в редица фрозеолоиични изрази): рази. ein
saures Geslche - правя киссла физиономия; с-е
traurige Figur - имам, добивам печален вид:
рази. rin (vcrerieß1iche/. laggc/] Grslcht -
добивам недоволен, сърдит вид; gute Mlrnr
zum bösen Spiel - придавам си доволен -ид
при причинена ми неправдата??, große Augen
~ ококорс-м сс (приучудване); разг. das Kind
macht kleine Augen на детето се смаляват очите
(спи му се. уморено е); Miene -, ctw. zu tun
готвя се [тъкмо] да пра-я нщдразг. lange Ohtcn
~ наострям уши (до слушам); рози. с-п
krummen Buckel - вземам раболепен сидраза
c-n langen Hals ~ протягам любопитно враг;
12.разг. образувам, прася, възлизам: die Teile
~ das Ganze частите образуват цялото; 4x3
mache 12 четири по ери прави 12; 100 Pfennige
- е-е Mark 100 пфенига правят една марка; dic
Rechnung macht zehn Mark сметката възлиза
на 10 марки; das mache k-n Unterschied няма
разлика; das macht nichts това нс струва нищо;
macht nichts! няма значение. нс важи; 13.
причинява, причината с (дължи се на): das
mache dein Leichtsinn еова се дължи на
лекомислието ги; 14. с Inf, или подчинено
изречение с dass накарвам. карам. правя да:
der Kasus mache mich lachen гоя случай мс кара
да се смея; e-n glauben ~ накарвам икг. да
повярва; r-m, sich D zu tun, zu schaffen ~
създавам нкм., на себе си труд, грижи,
главоболия; фам. mach, dass du üortkonmst!
хайде, да те няма; фам. mach’. dass du fertig
wirst! я побързай да свършиш работата; 15. и
refl. с предикотивно adj. към дадено
допълнение; mach es dit bequem разположи се
добре; sich breli ~ пейор. разполагам се
(нашироко); рози, Plätze, Stühle frei -
освобождавам места, столове: eiw. geltend -
проявявам, предявявам нщ ; srin Recht grltrnd
~ предявявам пра-оео си; c-n glücklich ~
ощастливя-ам нкг.; рази, nach’s gut бъди
здрав!; остани с добро. със здраве; прощавай!
(пожелание при сбогуване); e-n jung -
подмладявам нкг.; рози Holz [klein] ~ режа,
сска, цспя дърва; sich krank ~ преструвам сс
на болещрязг. um es kutz zu - накратко казано;
рази. r-n (um) r-n Kopf kürzet - отрязвам нкм.
главата; рази. Geld locket - (из)намирам пари
за нщ.; рази. c-n mundtot ~ накарвам нкг. да
млъкне; затварям нкм. устата; фам. sich mausig
-	нахалнича, -рог-неств-м, -^>^1^}и^4а\ра^^^. sich
tar - рядко сс явявам между хората, губя сс;
разг. sich schön - кича, гиздя сс, докарвам се;
e-n schlecht, madig - очерням, зле обрисувам
икг.; рази eiw. schriftlich ~ пиша нщ. черно на
бяло; e-n, ciw. unschädlich - обезвреждам нкг*.,
нщ.; рози. sich unsichtbar - изчезвам; Heide
urbar - разоравам степ, целина; фам. r-m den
Mund wä//eгig - пра-я нкм. скомина, правя да
му сс поре-не нщ.; II. refl. Х-рази става, сър-я;
тръгва, отива; преуспявам* es mache sich а.
върви на добре, към подобрение; б. средна
работа е, ядва се, работата става тере-делу'; dic
Sache macht sich br//et, als ich gedacht габееаеа
оеиса по-добре, отколкого мислех; dir Hritai
wird sich - lassen женитбата ще стане; so
machie es sich, dass ich ihn alle Tage sah така
ставаше, че всеки ден го сиждах:разг. er wird
sich schon - гой ще успес; es wird sich [schon]
-	las/rn -се ще можс да сс направи (някак си);
das wird sich schwer - la//rg едва ли ще можс
да сеанс; 2. рази. (за нщ.) хубаво. добре
изглежда, отива:)- das mache sich? хубаво нщ.,
сй!; ihre Frisur macht sich [gui] прическата ü
отива; 3. c предлози - sich an r-n - доближавам
се към Икг.; обръщам сс към wer:; рази. sich an
riw. - залавям с] за нщ.: sich auf dcn Wcg, auf
dir Reise на пъГ: рози. sich auf dir Beine -
отивам си: фам. sich ans dem Staube ~
офейк-ам! III. int h 1. u tr. рази. (In riw. ~)
занимавам се c нщ., търг, търгувам; In
Lee/twarcn, Wein - търгувам c кожарски
изделия, c вино; drn Maurer - карам зидарлък;
разг. in Paeгloei/mn/ ~ продавам патриотизъм;
in Politik - политик-ист-у-ам; in
Kommunismus ~ докарвам се като комунист.
-зем-м . поз-еа на комунист; er macht in
Großzügigkeit прави сс на щсдър; et macht auf
tugendhaft прави сс на дебго-деmелен; 2, рази.
61
Mademoiselle
na, mach schon! хайдс, побързай!; mach! mach!
хайдс, бързай!; 3. предимно в детския говор
пра-я, издавам такъв звук: rt machte Ьг'гт! гой
направи брр!; der Hund mache wau, wau! кучето
прави бау, бау; 4. тръгвам, заминавам, качвам
се: nach Dresden - заминавам за Дрезден; die
Katzc mache auf drn Baum котката се покатере¬
на дървото.
Machenschaft f. -сп предимно в pl. машинации,
скрити, задкулисни маневри pl; интрига,
сплстни/р/; козни^’.- unredliche, unlautere-еп
непочтени, нечисти машинации.
Macher т. -s, - 1. който прави, произвежда нщ.,
производител; обикн, като крайна съставка
на сотр.: Uhrmacher, Schuhmacher; 2.
(задкулисен) причинител, ръководител,
(скрита) движеща сила.
MachrrCi /. -rn 1. лоша, неекопоена работа (=
Machwarc); 2. презр. нескончаемо, нееkопееио
работене.
Macherlohn т заплатата за изработка (особено
на шивачка):
Machinatiön [махи-] f. -сп = Machenschaft.
Machorka т, -s. — махорка, лош тютюн.
Macht /, -е основно значение сила; 1. сила (и
мит.). мош; могъщество: dir - det Gewohnheit
силата на навика; mii aller - с -се сила; ~ gehe
vor Recht прасоео е на силния; dir - .der
Finsternis силата на мрака; dunkle ~е тъмни
сили; X власт: die - ergreifen, übernehmen
-земам властта: an die - kommen идвам на
власт; s-r ganze - aufbirien упогрсбя-ам цялата
си -ласг; et hat - übet sie има -ласт над нея; rs
stehi In s-t - това с - неговата власт, зависи от
нсго; sich an drt - befinden на -ласт съм; an
drr - blciben оставам на -ласт; sich In drr -
behaupten оставам на -ласт; затвърдявам си
-ластеа; 3. държава, сила: dic verbündeten
съюзените държави, сили; das Konzert drt ^е
великите сили; с-с - znt Scc морска държава.
сила; 4. въоръжени сили pl-, войска: drr Feind
fiel mit bewaffneter ~ in das Land ein
неприятелят нахлу c въоръжена сила r стра¬
ната; dic - zu Land und zur Sre сухопътни и
морски въоръжени сили; 5. библ, було, воал.
Machtbefugnis f правомощие, [право да се
упр-жня-а] -ласт; -bereich т сфера, обсег на
власт; -ergrCifung/ сзсманс на властта; -habcr
т -л-деесл, повелител, властелин. суверен;
който държи властта.
m^^^^b^rlsch adj, властнически.
mächtig adj;. 1. могъщ, мощен, силен (владетел):
rin -es Reich могъщо, велико пaретсе; X с-г
Sache G - srin, владея нщ.: r-r Sprache - sein
владея даден сзик; s-r Gefühle nichi - sein нс
владея чувствата си; s-t selbst nicht - sein нс се
владея; X грамаден, огромен (дъб); мощен
(глас); 3. разг. [r-n] -еп Hunger haben ужасно
съм гладен; фам, du hast abct -еп Dusel ги
имаш страхотен късмет; 4. мин. дебел (слой),
широк (рудна жила). 5. adj. рози, силно,
извънредно много; rr konnte - schrrirn той
можеше да крещи силно; ~ groß. viel
извънредно голям, извънредно, много, ich habe
mich - gefreut извънредно много сс зарадвах.
Mächtigkeit f. — мощност; мин, дебелина,
ширина (на пласт, жила).
Machtkampf т борба за -ласт.
machtlos adj, безсилен, безвластен: r-m, etw.
gegenüber - sein безсилен съм срещу някого,
пред нщ.
Machtlosigkeit /. — безсилие.
Machi/ni/serauch т злоупотреба с властта;
-probe f изпробване, премсрване на силите;
-spruch т безусловна, безапелационна
запо-сд: e-n - iun казвам (като власт, лице)
последната си дума, власеническага,
авторитетната, безапелационната си дума.
machtvoll adj, могъщ; мощен (личност).
Machi/vh11khnnenheii f пълие-ласеие,
абсолютна, неограничена -ласт; су-еренитст;
-wechsel т полит. смяна на -ластеа; -woti 5 1.
властническа, безапелационна дума: cin =
sprechen казвам решителната. решаващата
дума; отсичам (с една думо); X енергично,
силно, мощно слово.
Machwerk п лоша, нееkеnеена работа, (особено)
лошо литературно произведение, скалъпена
работа.
Macke f. -п грешка; лудост du hast с-е - ти си се
побъркал, смахнал си сс.
Madagasse in, -n, - мадатаекареп.
madagassisch adj, мадатаеkареkи.
Madam f. -en L остар. диал. госпожо. мадам!
(обръщение); 2. акушерка.
Madame [мад£м] /, pl, nc/dane/ [мед-м]
[милостива] госпожо! (обръщение).
Mädchen п. -s, -1. момиче; момиченце; девойка:
рази, rin spätes - стара мома; 2. прислужница,
слугиня; 3. любима, приятелка.
mädchenhaft adj, 1. момински, девически. като
момиче; 2. свенлив; глупавичък (като младо
момиче), момичешки.
Mädchenhaftigkeit /1. дс-ичсстсо; 2. с-сили-ост.
Mädchcn/handel т търговия с бели робини;
-hengst, вулг. -jäger ое женкар; -пате in 1
име на момиче; X моминско имс (по баща);
-sommcr т 1. късно лято; X лстни паяжини
р/.
Made/. -п ларва, личинка; нар. червей (вядене).
madc in.. [мейд ин] произведено в... (надпис
върху стоки).
Mädel п. -s, -,разг. -ъразг. девойче, момиченце
(= Mädchen).
MadcmolsCllc! [мадмоаздл] госпожице!
(обръщение).

Madenfresser
62
Madcn/ürcsscr m зоол. личинкосд (Croiophaga
ani); -wurm in зоол- детска глиста, острие
(Ascaris. Oxyuris).
Mädesüß n бот, оевраеничс (U1naria).
madig adj. 1. пълен c ларви, червеи. черсис
(плод); рсзг; e-n ~ machen очерням нкг., с-п
ciw. - machen прася нкм. нщ. да му сс отщс; 2.
диал. мързелив.
Madjär(e) т. -сп, -еп маджарин, унгарец,
nadja risch adj. маджарски
Madonna f., .nnrn жив. мадона,
madonnenhaft ajj- като мадона.
Madonnenschclicl in гладка прическа на път (на
жена).
Madras т. - , — текст, гардиненoпедoбнaт■ькаи
— м-драс (за пердета)
Madrigal п, -s. -е лит. муз, мадригал.
Maffia f. -. — Mafia/мафия.
Mafioso т. -, -, или -s, -si или Mafiote in, -n. -n
мафиое, член на мафията
Magazin п, -s, -с 1. склад, магазия; 2. магазин,
дюкян; 3. воен. магазин на пушка, револвер;
4. илюстровано списание.
Magazingewehr п воен. магазинна пушка.
magazinieren t складирам.
Magd/. -е 1. ратайкиня, слугиня, прислужница;
2. поет, остар. девойка, мома; църк. дева: dic
tcine - пречистата дева; 3. бот. dic alte - -ид
ветрогон (Etihphhtnn phlystachignn); die
braune - бяла метла (или: керино око) (Adonis
aneunnall/); 4. поет, служителка; 5. dic faulc -
бот, с-ил-рк- (Lychnus flos cuculi).
Magdae/nicn [магдалениЙ] n, -s, — праист,
магдалеиски (последен) период (на сторо-
каменната ера).
Mägdcbaun т казашка хвойна. клек, смрика
(junipcrus sabina).
MägdebcIn п остср. жилесто месо по кълката
(предназначено за прислугата),
MägdCblume/; -kraut и бот. лайка. лайкучка.
подрумниче (Matricaria).
nägdlich, nägdlbch adj. 1. остар. поет, мо¬
мински, девически; 2. р-тайски.
Magdtum л. -s, — l.noem. девство, дсвст-с-носе;
2. слугинско.
Mage т. -п, -п остар. сродник, роднина.
Magen т. -s, - стомах често и корем: der - iui
mit wch боли ме стомахът; ich habe nichts Im -
стомахът ми с празен; рози;; das lirgi wir Blcb
Im - гсжи ми като олово r, на стомаха; това нс
мога да смеля (прен,); Ich habe [cs] nie dcn -
zu tun страдам от стомах; drr liegt nit in - като
го -идя, повдига ми сс (не мога да го понасям);
das kehri nir drn - um това ме кара да
повръщам; sich dcn - voll schlagen натъпквам
си стомаха; rs kommt alles in r-n - -сс иа едно
място оги-а (яденето); dic Nachricht schlug ihm
auf drn - новината му разстрои стомаха,
развали му настроението; und das auf
nüchternen - ! на всичко отгоре и еоса ощс^ос,?:
r-m hungrigen - ise nicht gui predigen глади-
мсчка хоро нс играс.
Magcn/beschwerdc/мед болки pl. r стомаха;
-bltier т горчивка (ракия); -brennen л
киселини r стомаха (= Sodbrennen); - drücken
zi мед. болка под лъжичката; -egteündung f
мед. гасерет;-eeschwürлwed. стомашна язва;
-kaiatth auch; -kaiarr т мед каеарален
гастрит; -knurtrn п куркане на червата; прен:
глад, -mund, -schlund in анат, вход - стомаха
(откъм хранопровода); -rühr / мед.
дизентерия; -safi т стомашен сок; -spiegel т
гаеmроекеп; -Spülung/промивка на стомаха;
-sucht / ненормално отслабване; -versibn-
mung/лед. стомашно разстройство.
MagCcn^chafi / остар, 1. годиuиееве; 2.
роднините р/.
Magen/tropfen in мед. капки за стомах, стомашен
еликсир; -wind т пръдня
mager adj. 1. сух. слаб; посгал (чо-ек, живеmие,
месо); мършав (обикн. за животни): - werden
отслабвам, изпееталявам: ^о^^. Ich konnr dir
ans Magrte щс ударя на болното ти място, 2.
постен, и прен. (ядене, супа): тънък (вино);
прен. оскъден, малък, беден (доход, резултат):
-е Küchr постна кухия, оскъдно ядене.
прехрана; с-с ~е Ernte слаба. бедна реколта;
-es Etz бедна руда (с малко метал); ~с Milch
обезмаслено мляко; поел, cm -сг Vergleich Isi
bc//ct als ein fetter Pгhec// по-добре
незадоволителна спогодба, отколкото скъп
процес; библ, die sieben feiern und dir sirbcn,
-cn Jahre седемте плодородни и седемте
иеплодегодии години: 3. -сг Boden слаба,
неnледередна почва.
Magerkeit / — 1. посе-лосе; мърша-осе;
2.поеmноее; 3. оеkъдност, бедност.
Mager/kohle/лши. посени, мършави -ъглища,
полуантрациг; -milch / обезмаслено мляко.
magern int h s отслабвам, слабся.
Magervich п слаб, пусгал добитък.
Magie / — магия.
Magier [-иер] т. -s, -, L и Magiker т, -s, -
магьосник, вълшебник; 2 стагепереиГски
жрсц, маг; гадател; библ. влъхва, мъдрец: библ.
dic heiligen drei - тримата -лъх-и от изток.
magisch adj. магически, вълшебен: рози:. -es Auge
магическо око;рози. -е Beleuchtung бенгалски
о^н.
Magister т. -s, - 1. магистър (като научно
степен); 2. австр, магистър (в аптека); 3. ист:.
-исш с-но-ник r стария Рим; гиела иа учител,
чиновник r папския двор и r каеолишки
манастири.

63
Mai/blume
Magissräle/ -n магистрала (улица. шосе),
Magiistäajc, -s. -el. общинска упра-а; 2. община
(учреждение).
Magma т. -s, -s 1. пеол, магма; 2. остар. мсхлсм.
Magnat т. -сп, -еп магнат (особено в Унгария,
Полша).
Magnesium п, -s, — магнезий.
MagnCt т, -сп, -еп (рядко -s. -с) магнит, и прен.
MagneCbancUgeräi п магнетофон; -Speicher т
коми. памет с магнити- лснга.
Magneteisenstein т минер. магнетит
MagnCtfcId л физ, магнитно поле.
magnCtisch adj. физ. магнитен (поле, бури.
стрелка, потенциал), прен, магнетичен
(привлекателно сила., личност).
Magnetiseur [-öp] т. -s, -с магнсmизатер.
magnetisieren tr, (на)магнетизирам.
Magnetismus т. -. — физ. магнетизъм.
Magnetophon л; Maenetihneerät и магнетофон.
Maenüe/pCatte f магнитен диск; -Speicher т
дискова (магнитно) памет
Magnätton/band п физ. магнетофонна лснта;
-gerät и физ. магнетофон.
naenIÜIk [маньифйк] adj, остар, прекрасен,
великолепен.
Magnifizenz/, -сп титла на ректор.
Magnolie [-ис] / -еп [-исн] бот. магнолия
(Magnolia).
Magöt т. -s, -s магое (маймуна) (SInIa Inuus).
Magyar(r) [мадяр(е)] т. -сп, -сп маджарин.
унгарец.
Mahagoni л, -s /(s) махагон.
M!harädscha т. -s, -s мах-р-дж-.
Mähbinder т сел. стоп. жътсарка-
енеnе-ръз-ачkа.
Mahd / -еп сел-стоп, L сенокос, коситба; 2.
откос.
Mähder т. -s, - = Mäher.
Mähdrescher т сел.-cm. комбайн.
nähen tr. кося; жъна.
Mäher т. -s. = косач; жътвар; косачка, жъев-рк-
(машини).
Mahl л. -s, -с -er 1. яденс (обяд, вечеря); 2. пир.
пиршество.
MahlErie'т мор. договор за постройка на кораб.
mahlen (part. perf, genahlen) L tr. refl, меля
(брашно, руда, селитра, кафс): genahirnrt
Kaffcr мляно кафе; поел: grobe Steine - nicht
fein два остри камъка нс мелят брашно; wrr
zurrst kommt, mahle enrг/t който надпревари.
той щс натовари; П. intr- dir Antorädrr - In
Sandc колелата и- автомобила боксу-ат
Mahl/gang т техн. гарнитура от дса камъка за
мелнична инсталация; -gast т мливар! -gcld
п такса за мслснс (на жито).
mählich adj, остар, поет.- = allmählich.
Mahl|ahrc pl. остар, времето, когаго се
управлява ое опекун селски имот на
малолетен.
Mahl/metzc/1. усм; 2.= -gcid; -schätz т остар.
сватбен. годсжсн пръстен. подарък; -staie,
~/täite f място на събрания и съдебни
заседания (у сторите германци); -sicln /л
воденичен, мелничен камък: -zahn т зоол.
кътник (у тревопасни животни); -zeii f 1.
ядене (закуска, обяд, вечеря): е-с - einnchmen
обядвам, вечерям; gescgncic - wUgschrn,р>азт.
~! желая добър апееие; добър апееие!;
наздраве; да Ви с сладко! 2. рози. Mahlzeit!
добър ден!; сбогом (като поздрав преди и след
обяд); ирон. prosOl ~! пий сдна студена вода!
(за утеха); сго ги бсля!; сто че загазихмс!
Mähmaschine f сел.-ст. косачка (машина).
Mahnbrief т търп. предупредително писмо (за
неизправност),
Mähne/, -п грива (и шег:. за развята коса).
mahnen tr, L (r-n, an ciw. A -) 1. предупреж¬
давам, напомням, обикн. търп,: r-n Schuldner
~ напомням, предупреждавам длъжник (до си
плоти дълго); 2. припомням, напомням: das
mahni mich an e-r alte Geschichte ео-а ми
напомня [за] една стара история; 3. подканям,
карам, съветвам; назида-ам: e-n zu riw. ~ карам
икг да направи нщ.; alle - mich, das zu iun
всички мс подтикват да сторя еоса; das mahne
mich zur Vorsicht еоса ме кара да бъда
предпазлив; drr Magen mahni mich an dir
Mittagsruhe стомахът мс подсеща за обедната
почивка; II. intr; h лов. (за сърна) издавам
любовен зов; зова (сърнето).
Mahner т, -s. - предупрсдигсл; н-зид-гел; det -
in det Brusi съвестта.
mähnig adj. гривест.
Mahnmal n предупредителен паметник
(напомнящ за ужаси, които не бива да се
пеRтаряг).
Mahnung/, -en 1, главно търг, предупреждение,
напомняне, подканване (за плащане); 2.
назиданис.
Mahonie/ -п махония (за украса).
Mahr т, -s, -е 1. мит. дух, -ид таласъм; 2. мора
(мъчителен сън).
Mähre/. -n 1. кранта; диал, кобила, кон; 2. презр.
развратна жена.
mähren = mären.
mährisch adj. мора-ски.
Mahrehpü m мед. сплъсеяс-нс на косата (болест,
= Webchsclzocf).
Mab т. -s. -с (поет. -rn) 1. май: der Erste - първи
май; 2. прен. пролет, младост: drr - dcs Lebens
пролетта иа жи-ога, младостта.
Mab/aufmarsch т полит. първомайска
манифестация; -bäum т = Maienbaum; -blunc
/ бот. = -glöckchcn.

Maid
64
Maid/, -en 1. поет. момиче, девойка; 2. ученичка
- Maldrn/chn1c.
Maiden [мсйдн] п. -s, -s спорт. кен-неRаk.
MaIdeg/chu1c / остор. девическо селско
стопанско училище.
Mabdlstcl / бот, kеетрсп. паламида (Sonchus
oletacrus).
Maie/. -n. Maienm. -s, -; m. -n, -n I. поет. = Mal;
2. = Ma^en^aum; 3. украса от зеленина и
цвсея, 4. майско празненство; 5-лесов. майски
ле^р-се.
naben I. intr. (за кобила) разгонва сс; II. tr, 1.
швейц. r-n Baum - обелвам или нарязвам
млади кори на дърво през пролетта, 2. остар.
разведрям, превръщам в пролее
Mabcnbaum т окичено дърво за народно майско
тържество.
Maifcicr / първомайски празник; майски
празник:.
Mal/'eld п 1. основа на дига; 2. ист. Народно
събрание у франките 3. иеогр. с-ти (вж.
Wait/nland); -glöckchcn п момина сълза
(Convallaria majaHs); -käfer т 1. майски
бръмбар (Mrioihnta пeihihnta); 2. шеп. военен
ое някогашен пруски гвардейски полк.
mabkäfcrn intr, hрозг. обмислям тост при банкет;
нс се решавам да го-оря.
Maikraui п бот. миризлива лазаркиня (Aspcrnia
odoraia).
Mailänder т, -s, - милансц (жител на Милано).
mailändisch adj. милански.
Mailbox, Mail-Box [мейл..] /, -cs, комп.
пощенска кутия (за електронна поща).
mailich adj. майски.
Mailing [мсй..] п. -s. -s изпращане на рекламни
пратки по пещага.
Maillot [майб] п. -s, -s текст. трико.
Mabnonai т поет. = Mab.
Mainstream [меГнеерuГм] т, -s, —обикновена,
нормална (стока), еснесне течение,
направление (напр. в изкуството).
Maisrn. -es-бот. царевица (Zca mays).Maische
/ -n, Maisch m, -rs, -cl. каша, смачкано грозде
(за вино); шир-; 2. накиснат малц (за
получаване но спирт); 3. техн. смес ог
джибри, картофи, жито и малц (за получаване
на спирт); 4. само Maische/, — приготвяне
на Maische 1—3.
maischen tr. мачкам. бъркам (грозде), разбърквам
смес ог малц и картофи; накисвам сух малц.
Mais/kolbcn т царевичен кочан; -^г^е^Ь^(Ь))1егс^е^7,-
ст, роначка на царевица.
Mabtrank т майско вино (ароматизирано).
MaiirCssc [мсе-Jj/ -n = Mäitcssc.
Maifiricbfn бот. майски легорасг на иглолистно
дърво; -wurm т лоал: майски червей (Меюс
violaccus).
MaaCta f -еп величество (титла); прен. -сличис,
величавост: s-c - der König негово величество
кралят, [Eure] -! вашс величество!
majestätisch adj. величав, величествен.
Majcsiälsverbrcchcn/i юр, престъпление проеи-
керенaтa.
Majolika/ .. ken техн. фаянс.
Matoniäs/ -п майонеза
Major т. -s, -е воен. майор.
Majoran т. -s, -е бот, майоран, градински риган
(Majorana hhгern/is).
Majorat n.-s.-eucm- майорат (като институция
и като владение. имение).
Majordomus т. - - - . ист. м-йордом.
majorCnn adj. пълнолетен.
Majorcnniläi / — пълнолетие.
majorisieren tr: налагам с мнозинство.
Maaortltte/ -еп мнозинство.
Majhrliäi/wahi / полит. мажоритарна изби¬
рателна система.
MajUskel/ -п гласна бук--
makaber adj. зловещ, мъртвешки; погребален.
Makadäm т. -s, — стр. макадам (-ид улична
настилка).
makadamisieren tr: настилам с м-к-д-м.
Makak т. -s, -сп. -с зоол. макак (моймуно,
М-саса).
Makedonier т, -s, - = Mazedonier.
Makel т. -s 1. петно, и прен.: an iht ist kein - тя c
безупречна; e-m c-n - anhängen очерням,
оклс-етя-ам икг.: 2. недостатък: mit r-m -
behaftet sein имам някакъв недостатък.
MäkelCi/ -cn kритикагст-е, придирчисосе.
makelfrcb adj. без недостатъци, безупречен,
пakclhaüi adj, c недостатъци, недъзи.
mäk(e)1Ig adj. 1. придирчис, капризен на ядене;
2. дребнаво критикуващ. постоянно, вечно
недоволен, мърморещ.
makellos ш//’ безупречен, безукорен.
mäkeln (и mäkeln) intr: h I. търг, посреднича
(особено при борсови сделки), 2 = mäkeln I; 3.
опстняс-м; 4. разг. трампя.
mäkeln intr. h 1. (an ciw. D. an r-m -) залавям сс,
заяждам сс, розг. мрънкам за дреболии: an
allem - на всичко намирам недостатък. за
всичко сс залавям; 2. к-признича. придирчив
съм (на ядене)
Maker т. -s. - мор. боси чук (с дълга дръжка).
М-ке-up [мсйкап] п. -s, -s грим, м-ки-ж.
Maki т, -s, -s зоол. pl. м-км (полумеймуни. сем.
Lenutidar). . .
Makkaroni pl. макарони.
Makler (и Mäkler) т. -s. - търг, посредник,
брокер.
Mäkler т. -s. - вечен недоволник. придирчи-
мърморко, маханаджия.
Mako т. -s, - текст. махо (памук).
MakrClc / -п, -п зоол, скумрия (Schmecг
scombrus).

65
Malice
Makrobefehl m комп. маkгеkеманда.
Makrokosmos tn, ~, — макрокосмос, -селена.
Makrone f -n готе, орсховка (бисквит).
makroskopisch adj. маkрескепичен.
nakulaiicrcn tr- поставям макулатура за
подложка на гапсеи.
Makulatur f -сп печ, макулатура, изцапан или
погрешно напечатай лист, кола; негодна, стара,
непотребна хартия; рози, лоша, нескепеена
книга: разг.: dieses Buch Ist guir - тая книга е
добра за амбалаж; ~ rrdcn говоря. бръе-я
глупости; rt hat - grmachi лошо с отпечатал
(репродукциите. гравюрите).
MakuIaiUrboecn т печ. по-рсдена, изцапана при
печатането кола.
makulieren tr, стопявам на хартия (стари,
непотребни книги, вестници).
Mal п, -(c)s, -с 1. знак; белсг: rin - auf drt Siitn
белсг на челото; 2. граничен знак (м спорт.)
(камък, линия): спорт, ans - laufen достигам
линията; 3. в комбинация с пит.. показателни
местоимения и някои adj, (често писано
съединено с предшествуващотс дума) пъг, p/.
пъти (за врсмс): manches - някой път; dieses
~. diesmal тоя път: zum ersicn ~с за пръ- пъг;
zum wicvielien -е? за кой път? (обаче само:
wievielmal? колко пъти?); nächstes - следния
пъг; etliche, einige, mchretc -е няколко, доста
пъти; zu wicdrrholirn ~еп многократно; kein
einziges - ниго веднъж; rin - übrt das and (с)гс
всски втори пъг; непрекъснато; rin paar ~е (cin
paarmal) няколко пъти; mit е-п -е изведнъж,
вед-нага; manch liebes ~ някой и друг път;
чесеичк^о.
mal adv. 1. по: zwei mal zwei Isi vier д-е по две е
четири; 2,рази. - einmal: wenn das mal gutgcht
-ко еоса успее; 3. рази, я. де, си (често
непреводимо): komm mal hrr! я ела насам!;
hören Sie mal! я чуйте!; das bin Ich nun - такъв
съм си аз; wic dir Dinge nun mal liegen както
стоят работите; 4. рази. дори, даже и: nicht -
das hat et vrгgr//eg той дори и това нс е
забравял; 5. в комбинации: ршзг- noch - so два
пъти поСвечч): rs ist noch einmal /nochmal/ so
gtoß то с два пъти по-голямо; zehnmal so viel
десет пъти посече;разгг. naL., mal... сднъж...,
еднъж...; ту.. ., еу ...: - sagt rt dies - das гой
казва ту тъй, ту инак.
.. naa.. кратно, пъти: zweimal.
Malachit /». -s, —минер. малахие.
Malaga in. -s, — -ино малага.
Malaie т. -п, -п малаец,
naläisch adj. малайски.
Malaise [-лзз] /. -n. Maläsc и, -s. -еп швейц.,
австр, гадене. прилошаваие; слабост.
Malaria f, - - - Icn малария: rr wird von (drr) -
eeschüiirle тресс го маларийна треска.
Malbaum т Етрънично дър-о; 2. дър-о, о което
се чешат дивите с-инс.
naledCien tr. остар. тет. кълна. проклинам.
Maledibtftöö f -еп остар. кълнсие. проклинанс;
проклятие. клетва; ругатня.
Malefikant т. -сп. -еп; остар, MalC'Ikus т, -.,
.zb L злосторник; 2. престъпник; 3. само
Malcfikus (с астрологията) планета, вещаеща
нещастие.
Malefiz п. -cs, -с остар, злодеяние,
престъпление.
Malefizkerl т раза, проклетник. дявол такъв.
malen I. tr, refl. 1. боядисвам (стая, под, маса):
оста1>- drn Lcbb ~ татуирам си тялото; sich D
dir Lippen, dic Wangen - боядисвам, чер-я си
устните, слагам грим; белосв-м сс; 2. и intr: h
жив, жи-описвам, рисувам, нарисувам,
изрисувам (портрет, пейзаж, цветя,
натюрморт): r-n In Leeen/große - рисувам нкг.
r есеесе-сн ръст; in Öl, Pastell, Wasserfarben -
рисувам c маслени бои. с пастел. с водни бои;
auf Glas - рисувам на стъкло; nach einet
Schablone, nach с-п Muster, nach drt Natur -
рисувам по шаб-лон. по образец. ое натура;
Buch/iabrg — а, рисувам си буквите (пиша
красиво): б. пиша бавно, непохватно; wir
gcnali като кареина; sic ist zun Malen schon
просто да я нарисуваш!; фам.: ich wetde Ihn
was - да има да взема от мсн!; du musst dir c-n
- lassen много има да чакаш (да си намериш
мъж); пося, man soll drn Trufrl nicht an die
Wand - нс говори за злото. за да не дойде; 3.
обагрям; оцвстя-ам: der Herbst malt die Wälder
bunt есента обагря горите c шарени краски;
gcnalic Kupfer ц-егни гравюри; 4. refl.
изобразявам се, изписвам сс, отразявам сс: auf
/eIgeп Antlitz, auf seinen Gesicht mallr sich
Egisrizcn на лицето му се изписа ужас; die
Wolken - sich in Wasser облаците се отразяват
във Rедаmа.
Maler т. -s, - 1. художник, живописец; прен,
изобразител; 2. бояджия.
Malerei f -сп живопис.
malerisch adj, живописен.
malern 1. (и-розг. боядисвам. б-данос-ам; 2. intr.
работя като бояджия.
Maler/plnsci т 1. четка на художник; 2.
бояджийска четка; -scheibc f остар. жив.
палитра.
Malge^i п прибор на живописец.
Malheur [малор] п -s, -с (дребна) неприятност:
das Isi ihm rin kleines - това с за нсго малка
неприятност; cs ist bloß cin - und kein Unglück
това с само неприятност. а нс нещастие.
Malice [-лйсс] f -n 1. злобица. проклегийка;
злорадство, лош номер, пакостна дяволия,
пакост; 2. злобна, хаплива забележка.
5 Немско-български речник, т. 2

.. malig
66
.. nalbgadj. (ecomp. c чиста).. кратен: dreimalig.
Malino n. -. - вид нетъкан текстил.
maliziös adj. злобен; язвителен (забележка).
Malkasicn т кутия за бои.
Mall л, -s, -е мор, шаблон. модел за корабни
части.
nallen intr- мор. 1. работя по модсл; 2. измервам.
Malm т, -(c)s,—1,иеол. малм; 2. бял или си-обял
в-ро-ик.
nalncn tr, сд^бия-м.
nalnchnen* tr. мат, умножавам.
Mal/säule f 1. граничен сеълб, камък; 2.
възпоменателна	колона; -schule f
художествено училище. рисувално училище;
-"Siaffclcb т статив на художник; молбере;
-sicin т 1. граничен камък; 2. надгробен камък;
-strön т геогр. вид морско течение (при
Норвегия).
Malter т. п. -s. - I. стара мярка за вместимост
(115-160 кг); 2. усм; 3. разрушена скала; 4.
разеег дър-а; 5. диал- хоросан. разе-ор.
MaliCscr т, -s. - 1. малгисц; 2. ист, рицар ог
йоханиеския ордси; 3. малтийско кучснцс.
naltCsbsch adj. малтийски.
Malihusianisnus/n. -, — малтуси-низъм.
Malih/c f 1. малтоза (скорбялна захар); 2.
малцова захар.
malträtieren tr. малтретирам.
Maltwhbsky [моълге.. ] т малцово уиски.
Malvasier [--а] т. -s, — -ид юж'но вино.
Malve [-се] /. -п бот, слез (Malva, от сем.
Malvaceae).
Malz п. -rs, -с техн. малц.
Malzbier н малцова бира.
Malzeichen п 1. мат. по. знак за умножение; 2.
възпоменателна плоча.
nalzen, mälzen tr, приготовлявам малц.
Malzkaffer т малцкафе.
Мат- разг. и детски говор Mana f -s майка.
Mamachen п. -s, — галено майче, мамичка.
ManelUck, ManclUk т, -сп, -еп обикн. pl- 1.
мамслюк (в Египет): 2. телохранител.
Manbilärie [-ие] f, -п бот- -ид кактус.
Mammakarzinom п мед. рак на гърдата.
Manmäiba pl. зоол- - бозайници (клас. вж.
Säugetiere).
Manne f, -п остар. женска гърда.
Mamme/ -п = Mcnmc.
Mannon т, -s, — мамон (богатство. земни
блага).
Mannut л. -s, -c/-s (австр. само така) зоол.
мамут (Eirphas prlnlgrnius).
Mamnut/baun п. -s, -s бот. секвоя (Sequoia
semceгvIrcns. Srquoia wriibngtonba); -film m
CRръхдъпът филм; -konzcrn m икон. коицсрн-
титанг.
mampfen intr. h рази. мляскам.
MamsCIl f, -cn 1. рози, остар, госпожица; 2.
домакинка, икономка.
man I. pron. indef само sing; и то само кото
подлог (G eines, D einen, А ebnen) човек
(безлично); превежда се често заедно с
глагола чрез възвратен глагол в единствено
число. или в мн, число без „се“ с подлог
„хората" (безлично) или без подлог: nan sagt
казват; man klopft чука сс; man muss rs tun
трябва да сс и-пра-и; wenn man ihn hört, sollte
man glauben ако човек го чус, би повярвал...;
wenn c-n nicht wohl Isi. bicibt man bcssct zu
Hause ако някому нс е добре, по-добре да си
стои -къщи; man nehme... сзсмоге...; man läutc
zweimal! позвънете два пъти; да се звъни два
пъти!; nan wende sich an drn Pfärinct обърнете
се към портиера; II. adv. рази. само; я, хайде!
често непреводимо: er soll’s man versuchen
иска само опита; na, denn nan los! хайде де!
Mänädc f -пмит, мснада. -акханка.
Manaerпcni [маииджмъит] п, -s, -s управление,
ръководство на предприятие; мениджмънт;
наука за управлението.
managen [ müh иджси] р^г. tr. 1.(eiw. ~) уреждам.
устройвам; 2. (е-п ~) уреждам (нкм. гастрол,
концерт. участие r състезания).
Manager [менажер] т. -s, - мениджър;
импресарио.
manch, manch rbnct, manch eine, manch eines;
mancher, manche, manches, pl. manche (пред
subst- винаги само тия форми с изключение
иа NA среден род, където може и manch:
пagchr/ или manch Kind;pto». indef. някой [и
друг], някоя, някое, някои; рози. manche
мнозина, доста: - lirbcs Kind, -cs licbr Kind
някое [и друго] мило дете; -е Leute някои хора;
- euer/ Wort някоя и друга добра дума; ~
tapferer Mcnsch, -cr tapfetc Mensch не един
храбър човек; -е von, unter drn Sendcgicg
мнозина студенти; рози, -е sagen някои,
мнозина говорят; so -cs Jahr някоя и друга
година; много години; rs waren ihrer -е бяха
доста, мнозина, няколко (от тях); -es Mal
понякога, някой пъг; рози, -cs lirbc Mal, -
liebes Mal доста често, in -сг großen Siadt в
някои големи градове; gar -сг dcnki so мнозина
мислят така; - ebner nacht in der Großstadt üblc
Erfahrungen мнозина сс опар-ат r големия
град; Ich habe Ihnen -cs zu erzählen имам доста
работи да Ви разправям; -е vier Wochen някой
и друг мссец; -е tausend Tairr някоя и друга
хиляда, доста хиляди галери.
manchenorts, mancherorts, nanchcrortcn adv.
тук и еам, на доста места.
mancherlei пит. inv. разни, различни, от
различен вид, някои и други:разг. Alter komme
nie - Beschwerden старо ст-исрадеет.

67
Manifestant
Manchester [м-нчисгър] m. -s, — 1. М-нчесгер
(град); 2: текст. вид доброкачествен памучен
плат; памучен бархет.
Manchestertum [манчи-] п. -s. - икон.
манчееmерееRе. крайна, прекомерна стопанска
свобода.
manchmal adv. понякога.
Mandant пг, -еп, -еп мандаие, който дава
поръчение. упълиемовдиеел.
Mandarin т. -s. -с мандарин (в Китай)-
Mandarine f -п бот. мандарина.
Mandat л. -s, -е мандат.
Mandatar т. -s, -с маидагар, пълномощник.
Mageat/eceIci п област под мандат, под
протекторат.
Mandc11 f -n 1. б-дсм; 2. анат, pl. сливици:
geschwollene ~п подути сливици; sich dir ~n
hrtausnchmrn lassen изваждам. оперирам си
сливиците; 3. пеол. рупа, к-ссриа.
Mande12/ -n 1. остар. мярка (15-16 къса); с-с ~
Eier 15—16 яйца; 2. сел.-стоп. вид кръстец (от
снопи).
Mandcl/cni^ündung/n/^e. ангина; -krähc, зоол.
синя гарга, синясица (Coracias gatrula); -stcln
т геол. диабас.
Mandoline / -п мандолина.
Manneora/ . . len; Mandc1e1hrIc f църк:. ба-
демообразсн ореол, -ура.
Mandragora, Mandragora, Mandragore f.
.gotrn 1. бот, мандр-гора (Mandragora
oüflcigarum); 2. мит, -лр-уна. вълшебен дух
(= Alraune).
Mandrill т, -s, -е зоол. м-ндрил, вид павиан
(CigocephaIus normon).
Mandrii т. -rn, -еп църк. монах-пустинник (от
изт. правосл. църква).
Mandschu т. -s. ~ .. urrn, MandschUrc т, -п, -п
манджурец.
Manege [-наже]]/ -n I. манеж, училище за езда;
ездаческо изкуство; 2. арена (в цирк): dic von
drt - циркаджии.
Mancn pl. мани, духовете на умрелите [прадеди].
nang, nank adv: prp DA диал. рози. вътре;
между: рози.: was Ist denn da ~? какво има
вътре?; - uns [~] измежду нас.
Mangäbc /л, -п. -пз^оол. -ид, африканска маймуна
(Crrcoccbu/).
Mangan п, -s, —хим. манган.
Mangan/dende/. -glanz т мин. албанд1ие (руда).
Mangr(l) / -п валяк за (студено) гладене на
пранс.
Mangel т. -s, - 1. (- an ciw. D) липса, недостиг:
ans - an Verständnis поради липса на
разбиране; 2. нужда. лишения pl; оскъдица;
- irldcn търпя лишения, живея - оскъдица; 3.
недостатък, дефект: -der Arbeit недостатъци,
дефекти и- работата; das Buch weise vieler-auf
книгата. има много недостатъци.
Mangelberuf т професия с недостиг иа работна
ръка; -bteti п дъска за гладсис.
mangelhaft adj, L незадоволителен. неудо-лс-
гверuгелен (успсх); дефектен, с недостатъци
(работа, изработка); 2. недостатъчен. испълсн.
Mangelhaftigkeit f незадоселuеелнесе.
иеуде-лсе-оригслноее; дефскеносе^.
Mangelkrankheit /мед. авитаминоза (вследствие
на слаба храна).
nangcln’ intr: h (an ciw. -) липсва. недостига: cs
mangelt an allen, an Geld, an Nahrungsmitteln
липсва всичко, липсват пари, съестни
продукти; cs mangelt ihn an Bildung, an Zeit
липсва му образование, време; an mir soll es
nicht - а. що се отнася до мен, може да сс
разчита; б. аз нс щс бъда причина, пречка, това
да нс стане; остар. e-r Sache G - липсва ми
нщ.; остар. wir - dcs Ruhns липсва ни, нямаме
слава.
nangc(1)n2 tt; гладя (бельо) с преса за гладсис.
Mängelrüge / търг. рекламация, оплакване
поради лошокачествена стока;
mangels prp. G по, поради липса иа: - faktlschet
Beweise поради липса на фактически
доказателства.
Mangclwaгcfдефипиена стока.
Mang'iticr п смессн фураж.
Mangold in. -s, -с бот. спанако-о цвекло, пазия
(за салата) (Bria vulgaris L. var. cicla).
Manichäer m. -s, - I.preT манихсец; 2. студ- разг.
лихвар; натрапничав кредитор.
ManIchäismu/ т, -, — манихсйсево (религия).
Manie/ -п [-исн] мания (и мед.): с-с - für ctw.
haben имам мания за нщ.; das kann zut - werden
това можс да ми сеанс мания.
Manier / -cn 1. изк. стил, маниер (често
отрицателно): In Böckhg‘/ - в Бьоклино-
сеил; с-е gesuchte - неестествен маниер. стил;
2. обикн. pl, маниери, обноски, държание; сг
hai feine -еп той има изтънчени маниери;рази..:
er hat krinr -еп гой няма държание, нс умес да
се държи; das ist k-c ~! това (държание) на
нищо нс прилича!; das hat k-c -! това нс са
маниери!; r-n auf gute - ioswctdcn отървавам
сс ое някого по тактичен начин\разг. mit gutet
- davonkonnen отървавам се леко; 3. разг.
изкустссносе; прен. пресземки р!.. гевсзене.
manieriert adj. манисрся. изкуствен. престорен.
Manieriertheit/ - изkуст-еиест, нссстеегвсноет,
прсстогенест, манисрно^; причуденост.
Manicrlsnus т изк. маниеризъм (особено в
пластичните изкуства между ренесонсо и
барока).
nanlerlbch adj. благовъзпитан, с добри обноски.
блатепгилI!чcн;пгиличен.
nanbfCsi adj. открие, я-сн.
ManifCst п. -s. -с манифест, прокламация.
Manifestant т, -еп, -сп участник в манифестация.
Manifestation
68
Manifestation f. -rn манифестация.
ManIfc/taiihnscle m юр. клетва по съвест,
клетвена декларация (вж, OüfenbaгunescId).
пanIücsiicren tr, inir: h I. проявявам, показвам
ясно (чу-ст-аеа си); 2 манифестирам: für,
gcgrn c-n, ciw. - манифестирам за. против икг.,
нщ.
Maniküre/. -n 1. маникюр; 2. маникюрисека; 3.
несесер за нокти, маникюр.
Maniokт. -s,-/ бот. маниока (хлебнорастение,
Manihot utilissina, Manihot duicia).
Manlcc11 m. -s, —ист-. воен. дружина (от римски
легион).
Manipel2/ -п църк. дяконски орар; епископски
омофор (у католиците).
Manicu1aiIhn / -rn 1. техн. манипулация;
боравене; 2 търговски пох-аг; 3. pl,
машинации.
manipulieren tr. intr: h I. манипулирам. бора-я;
2. техн. манипулирам, сортировам (гюгюи).
manisch adj. -мани-ч^н,м^е^д. маниакален,
mankieren, диал. nanken intt: h tr, липсвам.
Manko n. -s, -s търг. 1. дефект, исдеегагьк;. 2.
недостиг, липса, дефицит.
Mann т. -(c)s, -сг 1. мъж: rin junger - младеж;
scl rin ~! бъди мъж!; нс унивай; дерзай!; er isi
ein ganzer, tcchtet - истински мъж c; мъж иа
място е; мъж-га; er hat s-n - gefunden а. той
срещна равностоен противник, майстора си;
б- той намери истински приятел; seinen -
stellen, strhen храбро сс държа, бия. боря; sich
-s genug fühlen zu... чувствувам сс достатъчно
силен да...; selbst Isi der - силният мъж разчита
иа себе си; поел. cin -, rin Wort дадена дума.
хвърлен камък; 2. човек: rin - det Tat чо-ск иа
делото; rin - der Öffentlichkeit обществен дсец;
rin - aus drn Volke човек ог народа; cin - dcs
Todes обречен на смърт; ebn - von Format,
Einfluss човек от -сличииа, формат, с влияние;
рази. cin gemachter - човск със състояние; rin
- von Wcli светски чо-ск; cin ~ von Wort чо-ек
на думата; dort sicht unser - ето го гам оня, за
когото говорим, който ни тряб-а;разг. за вълка
говорим, а той r кошарата; рази. s-n - kennen
познавам си човека; das Volk erhob sich wbc
ein - народът сс -дигна, въстана до един; das
Schiff ging unter nie - und Maus корабът потъна
c всичко живо; ~ für - всички, до един; сдии
след друг; ~ an ~ чо-ек до човек; ~ gegen -
känpfcn бием сс гърди срещу гърди; auf drn -
zwanzig DM по двадесет марки иа чо-ск; selbst
Isi det - а. чо-ск трябва да разчита на себе си;
б, човек -ърши сам най-добре работите си;
рози.: s-c Waren an dcn - bringen пласирам,
продавам стоката си; рази. rr Isi nein - его
човека, в когото имам вяра; рази. drn starken -
markieren вземам поза на голям човек,
придавам си важност;разг. aber -! ама, чо-счс
(неодобрително); 3. pl. Lrutc прост войник,
моряк, човск; воен. человск, pl. души (и кото
мярка): da sind 20 ~ тука са 20 души; рози. 5 -
hoch пет души на брой. мор. alle - an Deck!
всички моряци на палубата! (команда); dir
Kompanie kämpfec bis zun Ictzcn ~ рогата сс
би до последния човек; фам. voll wie 1000 -
нарязал сс до козирката; 4. мъж. съпруг: nein
~ мъжът ми; рези. s-c Tochter an dcn - bringen
задомявам дъщеря си: 5. G -rn, pl. -cn ucm,
-асал: der Graf nii s-n -cn графът c хората,
васалите си; 6. мин. der alte - изчерпан рудник;
7;розг,: du hast wohl c-n kleinen - In Ohr! хсм
еи нс си с всичкия си!
Manna f п, -s, — 1. библ. ман(и)а; 2 сладка
сърцевидна или сок и- различни растения.
Manna/era/ п бот. мана, росица (Glycerin
fiultans); -zuckcr т захар ое мана.
mannbar adj. възмъжал; за женене: ~ werden
-ъзмъжавам; ставам за жснснс.
Mannbarkeit/ — възмъжало сг, зрелост; възраст
за жеисис.
Männchen п. -s, - и pl- Männerchen 1. човече:
разг. - machen служа, изправям сс на задните
крака (за зайци, кучета); воен. шеи. стоя по
войнишки (опнат), козирувам; шег. ежа сс.
опъвам сс; 2, и Männe разг. мъжленце, мьжле
(гальовно): 3. мъжко животно; 4, рози, чслсчс.
гледеп (зеница).
nanncn I. intr. 1 мор. предавам от моряк на
моряк; 2. диал, омъжвам се; П. tr. 1. пре¬
възмогвам, надвивам. справям се с нщ.: 2.
остар. мор. снабдявам с екипаж (кораб).
Mannequin [маиекЙ] т. -s, -s манекен.
Männerchen р/. фам du siehst wohl dic ~! c ума
ли си си!; нщ. еи се привижда!; какво гс с
прихванало!; - bauen, machen стоя по
войнишки.
nänncrschcu adj, стеснителна, бягаща ог мъже.
Mannes/altcr п зряла възраст (но мъж); -nui т
храброст, мъжсст-о; -siann т генеалогия по
мъжка линия.
Mannestun п. -s, — мъжество.
Manneswort п честна дума.
Magneszzuht1/ = Mannszuche.
mannhaft adj, доблестеи, мъжествен: -cn
WIdctsiand IcI/tcg съпротивлявам сс храбро; -
füt eiw. cintretcn мъжествено се застъпвам за
нщ.
Mannhaftigkeit / — мъжественост.
Mamnieilf, — 1. качество иа мъж, мъжественост,
мъжко достойнство; 2 потентност; 3. ист.
клетва иа --сал за вярност.
пannIe/üach, -üa1tie adj, разнообразен,
многообразен. различен.
MannigfatlIgekitt/ — разнообразие.

69
Mantel/gründung
nänniglich adj. 1. конц. всски; 2. остар. =
nännlich.
Männin f -nen 1. мъжки тип жена, мъжкарка,
мъжка жена; розг. мъжкар-на, мъжка Гана; 2.
библ. жсна.
männlich, остар. naninichhJ/.	(и бот,,
грам.) (пол, същество, род, цвят, рима): ~с
Blüten haben nur Staubfäden мъжките цвсто-е
имат само цветни тичинки; -cs Gcshhlrhhi
мъжки пол; грам. мъжки род; 2. мъжки, на
мъжс. за мъжс: ~е Kleidung мъжки дрехи; ~с
Vornamen мъжки имсна; das -е Alter мъжката,
зрялата възраст; ~е Krafi мъжка сила; 3.
мъжествен; доблесген, решителен; твърд
(прен,).
Männlichkeit f. — 1. мъжественост, мъжество;
2. = Mannheii 2.
Mannloch п техн, люк, тясно овално етвъретuс,
отвор на парсн когсл.
Manns/blid п рози. мъж, презр. мъжищс; -blui
т бот. -ид звъника. храстовиден кантарион
(Hypericum andro/armum); -bruder т де-ер.
Mamns:haafе/ -еп-воен. 1. (обикновени) войници,
редници pl, (на дадена част); - r-s Geschützes
обслуга на оръдие; 2. .мор. екипаж; 3. спорт.
състав, отбор, тим; 4. команда. група (от хора).
Mann/hhaüeiraufs/et1ung/ спорт, разпределяне.
групиране, (по^ероя-ане [на хората от]
отбора; -deck и мор. жилищна палуба; -küchc
f воен, роена кухня; -Sieger т спорт, отбор-
победител; -siubc f воен. стая за войници (в
казарма); -wachc f воен. сфрсйторски караул.
Mannshaгnishh т бот. оклоп (Agdrosahr).
mannshoch adj, висок сдии човешки бой; drr
Schncr lag - auf den Frldctn снежната покривка
иа полето достигаше човешки бой.
Mannshöhe f човешки бой (ръст).
Manns/kraut/i съсънка, сън-съи-коека (Anrnonr
pulsatilla); -Icnicpl. ази, мъжетс; -nah!/сел.-
ст- мярка за нива; -pcrson / разг- = -bild;
-Schwester f зълва; -sianm т мъжка линия;
-suche f = Mannstollheit.
пann(s)ih11 adj, бясна за мьжс, страдаща от
иимфомания (жена).
Mannstollheit f нuмфемания.
Manns/tracht f мъжка носия; -treu f L мъжка
вярност; 2. бот ветрогон (Etygeiun); -volk п
разг. мъжете (събир.); -zücht/дисциплина: =
halten поддържам [строга] дисциплина.
manniöll adj- = nagn/IhII.
Mann/wcib n I. мъжка жена; 2. жена-мъж,
амазонка; -werk п = Mannsmahd.
manöli adj, розг. чалнат.
Manoniicr п. -s, - ; Manosköp л, -s, -с физ.
манометър.
Manöver [-осср] п, -s, — I. воен. мор. маневри
pl.: ins - ziehen потеглям, отивам на маневри;
2.рсзи. маневриpl-, хитрости, машинации pl-,
трикове pl.: allerlei - nachcn хитрувам, пра-я
различни маневри; rin billiges - прости
маневри. хитрости pL; 3, жп, маневриране.
маис-ра.
manövrieren [--ри-] I. intr; h tr. 1. маневрирам. и
прен.; 2. мор. (за кораб) обръщам, захождам;
II. tr;. направлявам. управлявам ловко.
Mansarde / -п мансарда.
Mansch т. -cs, -с фам. 1. буламач (за лошо
ядене); 2. кал, цапотня; лап-вица.
пan/hhcn I. tr; разг. смесвам, разбърквам,
кар-щис-ам; II. intr: h фам, 1. ц-потя, пляскам
(с кал); 2. тъпча се; лапам, мляскам.
ManschcrCi / -еп розг. пляскане, ц-поесне,
смесване.
Manschciie / -п 1. маншета. ръкавсл: разг. vor
с-п ~n haben имам страх ог. респект пред нкг.:
2, обси-ка, маншета на буксг, саксия; 3. map.
маншети pl, (за ръчни окови).
Manschet tendichlung/>mел7л разг. уплътнителен
пръстен на водни помпи.
nanschig adj, к-шест, разкашкан, разкалян.
Mantcau [-änö] т. -s, -s манто.
Manicl т. -s ~ I. палто (връхно); пардссю;
шинел; манто; плащ; мантия (на фризьор,
лекар и др,); прен. було, прикритие: den -
anziehen, ablrgrn обличам, събличам палтото;
drn - rollen скатавам шинсл; прен.: unter dcn
- det Nachi под булото и- нощта; hintet drm -
/pIe1eg действувам подмолно, задкулисно;
рази.: den - nach drn Winde dtehen, hängen
нагаждам сс според положението, обръщам се
като слънчоглед; den - an' beiden Schnlietn
itagen и о-дс, и онде; поел. wenn die Sonne
scheint, nimm den - mit auf dir Rcise зиме без
торбичка, лсее без абичка нс ходи; 2. техн.
обвивка, кожух (на тръба. на цев на пушка.
оръдие, картечница, на желязна печка, кабел-
камбана и друпи кухи тела): 3. мат, околна
повърхнина; 4. икон, акция без купонен
отрязък, галон на ценни книжа; 5. стр:.
околовръстна стена; стълбище; 6. юр. външна
правна форма на предприятие; 7. зоол.
перушина по гърба на птиците; 8. бот.
семенна обвивка; плодна обвивка; 9. мин.
з-лб-нд; 10.. iccoe. периферни дървета на гор-;
11. техн. леярска мантия; 12. зоол. мантия
около хрилете на мида, 13. воен. обвивка иа
куршум.
Mantelblech п техн. обшисна ламарина.
Mäntelchen п. -s, -: e-t (scheinncn) Sache rin -
unhängen забулвам, прикривам лошо дело.
нщ., работа.
Manicl/fläche /мат- околна повърхнина на
конус, цилиндър; -gcshhh/s п. куршум с
м^иорова обвивка; -ecsete п бланкеген
закон, рамков закон (съдържащ само основни
положения и директиви); ~eгugeung/^fkеи.
Mantel/hänger
70
формално (фиктивно) еене-а-ане на
акционерно дружество; -hänger in разг. 1.
покрие въглен, потаен човек; 2 подмазвач.
кариерист; -reec1une/нaгсдбa в общи линии
(без подробности); -rol\cfв^(ен- скатан шиисл;
-sock т пътна чанта, чсмодан; -tartfvertrag
т принципен дого-ор за трудови
възнаграждения, типов тарифен договор (без
подробности); -taschc / 1. джоб на палто; 2.
= -sack; -ticrc pl. зоол. мантий;!! животни
(сем. Tunicala); -trägerin разг. слънчоглед (за
нагаждащ се човек).
Maniillaf .. llcn; Manilllef -n I. испански воал-
н-мегка; 2. лека дамска наметка.
Mantisse f -п мат, мантиса.
manischen /г intr. h = пan/chcn.
Manual n. -s, -ектърг. наръчник, наръчна книга;
2. муз:. ръчна клавиатура на орган.
manuell adj. ръчен; с ръка, ръце: -е
Geschicklichkeit ловкост на ръцстс.
Manufaki п, -s. -с икон. ръчно произведение,
изделие.
Manufaktur /, -сп икон, 1. ръчна р-бога, ръчно
изделие; 2 u Manufakiurwarc / текстилни
изделия pl.. манифакгура; 3. остср. фабрика.
manufakiurlcrcn tr, произвеждам ръчно.
Manuüakturi/i т. -en. -cn 1. фабрикант на
манифакгура; 2 търговец на манифакгура.
текстил.
Manuüaktürwarcnecschäftn магазин за текстил.
Manuskript п. -s.-e 1. ръкопис; 2. печ, оригинал:
als - gedruckt печатано за частна употреба (не
зо публична продан, неподлежащо на
обществена критика).
Maolsnus т, —. — маоизъм.
Mao-Look, Maolook [...лук] in, -s, — мода r стил
М-о цзс Дун (тъмносиня куртка и каскет).
Mappe/ -n 1. чанта (за книжа. ученическа и др.);
2. папка.
Maquis [маки] т. -s, -s [макйс] 1. маки. френско
еъnгегисuгелно движение през Втората
с-ето-на война; 2 храста т-к (като
прибежище на преследвани),
Mär / -cn 1. (хубаво) из-есгие. вест; 2 слух,
измислица; 3. приказка. история, сказание.
Marabu т, -s. -s зоол. марабу (LecthctI1us
hгuпcniürrus).
Marabüt т. -s, -s марабуе, мюсюлмански
отшелник; гроб на такъв.
Maräne /. -еп лоол; морска пъстърссна риба
(Corcgonus natacna).
Maraschino [-скино] т. -s, -s мараскино (ликьор).
Marasmus т. — . .snrn [старческа] слабост,
исмощ, безсилие. отпадане.
Marathonlauf т спорт. маратонско бягане.
Marbel, Märbcl / -n, - I. топчс за игра (от
стъкло, камък, глина); 2 техн. т стъкларско
сечиво за формуваие; 3. диал- т мрамор.
narbcln intir h играя с топчета.
Märchen п. -s, - приказка, и прен,: разг. erzählt
mir k-e ~! нс ми разправяйте приказки [ог 11Ю1
нощ], (не ме занасяй- залъгвай, лъжи!).
märchenhaft adj- 1. приказен (пейзаж, сцена,
преживяване); 2 баснословна	рози.
невероягсн (възможности, изгледи).
Märchenhaftigkeit/ — приказност.
MarchCse [-кСзе] т. -п. -п маркиз.
Marder т, -s, - зоол- златка, бялка (Musicka
narirs); кожа ог такава.
nardcrn tr intr: h рази. грабя, плячкос-ам.
Märc f -п вж, Mär.
MarCIlc/ -n сишня; кайсия.
närcn tr, разг 1. пипна сс, работя бавно, туткам
сс; шляя сс; 2. брътся, разказвам приказки; 3.
диал. бъркам, мсся; остср. рося, дълбая.
Marearcicgeluпc/ бот, парички pl, (Bcllis
cerrggis).
Margarine f, -n; австр. рози. Margarln J. -cn
маргарин.
Marge Г^-^c^Cj/ -n L търг, марж; 2 печ. [бяло]
поле (на книпак
marginal adj, 1. (на)писан на полсго (на
страницата); 2. бот, периферен.
Marginalien pl. (sing. Marginale f n.-s) бележки,
глоси, приписки на полето.
Mariage [^-^>^^)]/ -п 1,карт. мариаж, поп и дама
от сдин и същ цвят, 2. женитба, брак, сватба
Mariä	Himmelfahrt	църк-.	“Успение
Богородично”
Marlen/blld [-йсн-] п изк, мадона, изображение
на се. Богородица; -blümchcn п бот. очици,
парички pl, (Bcilis ccгcgnI/; вж,
Maгeaгetcgb1nne); -dienst in църк; L
богородичен култ; 2 богородична служба;
—eijstcH/ бот, бял грън (Sl^bum natbanum,
Carduus natianun); -fädcn pl легни паяжини
(= Shпmetüädcg); -flachs in бот, луличка
(Linatia vulgaris); -ela/ n минер, слюда,
сслснит; -glöckchcn n бот. вид з-ънчс
(Campan'la nrdiun); -Hähnchen n, -käfer m
зоол. божа кра-вичка fCoccIge1Ia); -kirchc /
църква „Сс. Богородица“; -wür^nchcn in зоол.
= -käfet; -wutzclf бот. дилянка (Valeriana).
Marihuana n, -s, — марихуана.
Marille./ -n особено свстр. зарзала,
narln adj. морски.
Marinade / -n марината (сос).
Marine/ -n [-оснна] марииа, флот; жив, морски
пейзаж.
Mariner т. -s. - разг. м-трозин. моряк.
Marlncsiück п жив. морски пейзаж,
marinieren tr, поте. мариновам.
Marbnbsmus1 zn, ]/-srs.gh/?J морски империали¬
зъм. стремеж към морско владичество.
Marbnlsnus2 т. ~, —лит, марииизъм (в 17 в.).

71
Markt
MarIgi/i in. -en, -en л^и^т. маринист (вж.
Marlnisnus2).
Marionettef -n театр. марионетка. и прен.
Marbhnettetgregibcrmg/ мариоис-тно, куклено
правителство; -thcatcr n марионетен. куклен
театър.
narbilm adj- морски.
Mark1 л, -s, — 1. косеси мозък: dic Kälte dringe
Ihn bis ins - студът го пронизва до мозъка иа
костите; прен- dic Musik ging mir durch - und
Bcin музиката мс разеьрси издъно; шег. das
geht nit durch - und Pfennige това мс разтърсва
като тригодишна треска; рози,: kein - In dcn
Knochen haben а. нямам сила. мъзга; б. нямам
кураж, смелост; e-m das - aus den Knochen
saugen изсмуквам и мозъка от костите на икг;
an - des Volkes zchtcn, fressen довеждам
народа до крайна нищсеа. до просешка тояга;
2. бот. сърцевина, и прен.
Mark2/ — марка (.монета).
Mark' f -en 1. граница, прсдсл; 2. ист.
марк^-фсе-о, погранична (автономно)
област: dir - Brandenburg ист. маркграфсево
(сега провинция) Бранденбург; 3. сслска мера;
землище (= Gemarkung).
markant adj. характерен, силно очертан,
изпъкващ, марканесн, типичен: -е Züge силно
очертани, характерни черти иа лицето; с-с ~е
Petsög1ihhkeit изпъкваща, забележителна,
необикновена личност; -cr Stil характерен.
личен. индивидуален стил.
Markbaun т гранично дър-о.
Marke/ -n 1. знак за разпознаване, клеймо, дамга
(на коне, крави и под,); 1. запазена (фабрична)
марка, фабричен знак; сорт, -ид: c-r Warr von
- солидна, гарантирана стока; r-e 'eine - Tabak
фии, екстра тютюн; с-с führende - сксера сорт;
разг. das ist - а. това с екстра (стока); б- то-а е
фин, славен, сксгра човск; du bist mit ja
[vielleicht] r-e ~! ама чс си забавен, чсшит!; 3.
пощенска марка; 4. [контролен] номср (за
гардероб); конграмарка (в театър, но
концерт); жстон (за игра); купон за ядснс (в
ресторант).
narkcln int h (an ciw. D -) разг. бутам, пипам,
бърникам (безцелно- безполезно) отсам, оттам.
marken tr. = markieren.
Markcn/album n албум за пощенски марки:
-artikcl in, -wäre f търг, маркова, стандарт¬
изирана стока.
markenfrei adj- без купон, свободно, -е Butter
масло, предаваие бсз купон (по време на
войнстс).
Markenschutz т защита на запазените марки;
-Sysien п купонна система.
Marker т, -s, -. маркер.
Märker т. -s. - жител на Бранденбург.
markerschütternd adj. потресен, потресаващ: -сг
Schrei сърцераздирателен вик.
Marketender n, -s, — остар, л-вкаджия във
войскова част.
Markcicndcrcb f. -еп ист. военна лавка (във
военно време).
Markcicrie/, -п [-йси] техн. цвети- ииеарзия.
Marketing п. -s. — икон, маркетинг.
Mark/eenhs/c т ист. участник r Matk-
grnh/srg/hhaüt: -genhsscnshhaft f ист. (един
вид) колективно селско сmепаиеm-о - Германия
(с средновековието)'; -•gcrchhtigktiltf — ист,
право на ограждане на област; -graf т 1.
маркгр-ф; 2. маркиз; -gräfler т -ид бадеиско
вино.
markieren tr; 1. обознача-ам, маркирам (стока.
багаж); поставям клеймо; c-n Weg - маркирам.
обозначавам със знаци път; 2. подчертавам (с
тон), изтъквам, отделям (дума в изречение);
3. маркирам (ü ресторант); 4 рсзи.
преструвам се на нщ.; привидно правя нщ.:
det Ta/chcn/pielrr markierte drn harnlosrn Gasi
джсбчияга сс преструваше на невинен
посетител (с ресторант); beim Manöver drn
Feind - при маневри играя роля на неприятел;
5. . — театр. маркирам: der Schauspieler
markiere die Rolle nur артистът само маркира
ролята (на репетицията); 6. австр. жп. дупча
(билетите); Markierung/.
markig adj. 1. силсн. енергичен, мъжки,
внушителен. със съдържание: ein -cs Geslchi
внушително, изразително лице: ein -et
Händedruck енергично ръкостискане; 2. със
сърцевина. с мозък.
märkisch cdj. бр-нденбургски.
Markise / -n 1. тенеа. платнен навес (против
слънце, дъжд): 2 продълговата шлифовка иа
благороден камък; 3. маркиза (титло).
Marklsetic/текст, м-ркизст.
Mark/knocHen т готе- кокал с костен мозък;
-kraut п бот. целина, кср-из (Aplnn
eгavchlcgs).
marklos adj. 1. бсз сърцевина, без костен мозък;
2. прен. безсилен, бсз енергия, слаб.
Markör т. -s, -с 1. сел.-ст- маркьор (за от¬
белязване на броздото); 2. марквор (при
билярд); 3. свстр. келнер.
Mark/ordnung / 1. устройство на селското
землище; 2. кадастрален план на сслско
землище; -scheide fl-.мин. граница на минен
участък; 2. граница на землище; -shHeIdekunsi
/ наука за подземни измервания; -schcIdcr т
мин. маркшайдср (минен инженер, земемер);
-stein т граничен камък; прен. предел, по-р-г,
начало на нова сра; -stück п марка (монетс),
Markt т. -(e)s, -с 1. тържище, пазарище, пазар
(като търговия, сделки. пласмент): zu -е
Markt/amt
72
gchcn оеис-м на пазар; auf drm - kaufen
купувам иа пазара; dienstags und freitags wird
hier - aegeha1irn тук става пазар вторник и
петък; Waren auf drn -, zu -е bringen изнасям
стока на пазара; пускам стока в продажба;
прен. rtw. zu ~с bringen изнасям нщ. на показ;
den - drücken снижавам цените (чрезмноио и
евтина стока); drn - br/chlckeg изпращам
сгоки и- пазара; der - für Baumwolle ist schlecht
пазарът на памука с лош; die/e.s Land Ist auf
dir überseeischen ~ c angewiesen тази страна е
зависима ог ег-ъдеkеанеkиге пазари,
тържища; разг. dir eigene, s-r Haut [selbst] zu
- tragen сам излагам себе си, живота си на
опасности. търся си белята, 2. пазар (място),
пазарен площад: an - wohnen живея на
пазара . ; 3. панаир; 4. диал. армаган ог панаира.
Marki/ant п управление на пазара; -bu!e f
пазарска барака; -!urhhsihhtIekcIi / икон.
прозрачност на пазара; -cinführung f икон.
-недря-анс на пазара.
markten I. intr, h пазаря се (дребнаво); II. fr;
продавам на пазара.
Markt/flcckcn т паланка, градче (с позор);
-freiheit/1. право на пазари. панаири; 2. пра¬
на продавачите на пазара; —fr^r^ec in ист.
неприкосновеност. гарантиран правов ред и
спокойствие r градовс, пазари, панаири.
пarkteäneie adj. лссно, бърже пласируем,
продаваем (стока).
Markt/gcld п 1. пари за пазаруване; 2. сергийна
такса; ~eeгecl1*tgketIt/'= - Freiheit 1; -ecstaliune
f икон, формиране на пазара; -halic / търи,
хали pl.\ -heifer т работник, помагач, носач
на пазарите; ~1cgknge f регулиране на
пазарните отношения;	правилник
за рсда на пазара; -ort in = -flcckcn; -platz m
пазарен площад; -Produktion/ икон, стокова
продукция; -recht п 1. = -freihcit; 2.
съвкупността на прасилата относно
търгуването на пазара; 3. правото на сслище
к-ео град; 4 = -gel! 2; -schreler in
натрапнича-, шумен. рскламаджия; прен.
шарлатанин; -Schreierei f шарлатания.
marktschreierisch adj, 1. [шумно] реклама-
джийски, панаирджийски; 2. шарлатански.
Marki/tag in п-з-рсн ден; -tashhh / чанта за
пазар; -vortcil т предимство на пазарната
икономика; -wcib п продавачка, есрпlджuйkа;
-wert т пазарна стойност; -wirt/hhafi /
пазарна икономика, пазарно стопансгсо.
Markung /1. гранична линия. граница; 2.
зсмлищс.
marlen tr. мор. завързвам с възел.
Marklcine/мор. -ид корабна -ръ-; -pfrlcm т
заострено желязно колче за завързване;
-'schlag т вид морски -ъзел.
Marne. |/ -п 1.гопчнца за детска игра (= Murmel
1); 2. т остср, = Marmor.
Marmelade/ -п мармалад,
narncig I. int h играя c гопчега; II. tir
боядисвам като мрамор. имитирайки мрамор.
Marnclsicbn т поет. мрамор.
Marmorт, -s, -с мрамор, и прен.: det - des Halses
мраморната шия.
marmorieren tr; прася, рисувам като мрамор,
рисувам, имитирайки мрамор; Marmorierung
/
marmorn adj. мраморен.
Marmöiic / диал. 1. зоол. алпийски мармот (-
Mntmeliiet); 2. търг, куфар с мостри (но
търговски пътник).
Marocaln [марок-] п. -s, -s текст, Марокен
(плат).
naroeeadj^^an. уморен, изтощен, съсипан (от
път).
Marodeur [-дОр] т. -s, -е; Marodeerudcr/н воен.
м-родср.
marodieren intr, h м-родс^т-ус-м.
Marokkaner т. -s, - мароканец.
narhkkagi/hH adj. марокански.
t/ -n кестен (плод).
Marogcnbaun т кестсн (дърво).
Maroquin [-ока] m. -s, — .марокен (кожа).
Marotte / -g каприз, прищявка; фантазия,
слабост (към ни(,);
Marquis [-кй] т. -s [-кйс], -s [-кйс] маркиз.
Marquise [-юй-]/ -п маркиза.
Mar^ т, -s. — 1. планетата Марс; 2. вил
белгийска бира; 3. остср. желязо (е ai-
химията),
Mars2 т. -es, -с (и / -еп/-е) мор. марс,
наблюдателна площадка на мачта.
Marsala т, -s, — марсала (десертно вино).
Marsch1 in. -cs. -с I. воен. спорт. м-ршировка:
~ in Gleichschritt м-ршируване в крак; е-п -
machen м-рширув-м; 2. воен. поход; преход:
sich In - srizcn тръгвам; In 5 -еп r пее прехода:
Truppen auf den - войски, части на поход; 3.
.низ. марш* рази, e-n den - blasen а, изгонвам
икг.. накарвам го да си обира партаксшитс; й.
накастрям, нахоквам нкг.
Marsch2/ -еп геогр. марши pl. (в Северозап.
Германия).
ш^Н! inj \,воен. [ходом] марш! (команда); -
-! бсгом марш!; 2. марш, да те няма!
Marschall т. -s, -е 1. воен, фслямаршал; 2.
[дворцов] маршал, хоф^маршал.
MarshHa11(s)siab т маршалски жезъл,
marschbereit adj, готов за поход, за тръгване.
MarshHbh!cg in наносна почва.
пaгscH/ZcriIe adj = -bereit.
Marsch/fleber n мед. малария; -flugkörper т
73
Maschinen/ingenieu r
воен, крилаг- р-ксга; —eecahk п воен.
войнишки багаж; походно снаряжение (без
оръжието).
marschieren intr; s h воен. 1. марширувам (през
града); 2. 5 потеглям на поход; h намирам сс
иа поход: das Regiment Isi nach drn Wrsicn
marschiert полкът замина иа запад; sic sind zwei
Wochen пaгshHicri те бяха двс седмици r поход;
рази, narschlcrst! да те няма!
marschig adj. мочурлив.
MarshH/kh1onne п воен, походна колона; -land
п = Matsch2; -länder п жител на Marschland.
narschnäßig adj. походен, adv. походно, за поход
(стъкмен).
Marsch//rrleguge/ воен. походен рсд; -route (¬
ру-) f маршрут: mii gebundener - с гочно
предписан маршрут
Marseillaise [марсель^ас)]/ — М-рсилсзага.
Mars/fcld п Марсово поле (с стария Рим, в
Париж); -gasi т мор, караул на мачеовага
платформа.
Marstall т дворцова конюшна; всички конс в
нея.
Märic f. -п студена плодова супа.
Marter f -п измъчване, мъчение, изгезанис
(инквизиционно),
Martcreank f ист. псйк- за изтезаване.
Marterer т, -s, - ист. 1. мъчител; 2. и Märiercr
(диал-) = Märtyrer.
N13.11^1^1 п ист. уред за изтезаване.
Marecrhhle п 1. църк- кръстът Христов; чссено
дър-о; 2. бот, бивушка (Logvc/ta xylo/truп).
Maricrl п, -s, -п памсена колонка, статуйка или
надпис (там, където се е случило нещастие
или е извършено престъпление),
naricrn tr, измъчвам, изтезавам.
Maricr/iod т мъченическа смърт; -wochc/Жал.
Страстната седмица.
marila1i/hh [-ци--] adj- -ейег-сн; с-ирсп,
брутален.
MariInbctrIce/и техи. мартеново производство.
Maribngal т, -s, -с помощна юзда.
Martini п; MariIn/tae т църк, св. Мартин
(кстолишки празник).
Martinshorn п. сирена (нслинейка, полицейско-
пожарна кола).
Märtyrer, Märtyrer т, -s, - църк, мъченик, и
прен.
Märtyrcr/ecshHihHtc f църк-- мартuролегuя; —
kröne f църк. орсол на мъченик; -tod т
мъченическа смърт.
Märiyrerium л, -s, —; Martyrium п- -s .. ricn 1.
мъченичество, мъченическа смърт; 2. прен.
тежко страдание, голяма мъка; 3. параклис иа
лобното място на мъченик (за религията).
Marxismus т, ~. — марксизъм.
Marxismus-Leninismus т марксизъм-
ленинизъм.
Marxist п, -rn, -сп марксист.
Marxist-Leninist m марксист-лснинцси’.
пarxb/ibshh adj- марксистки (философия,
мироглед, схващане иа историята. мсгод).
Mary Janc [Mäpn джейн]]/ —рози- марихуана.
März т. -cs, -с март.
März/bcchcr т бот. жълт нарцис (NarhI/su/
pscuehgarci//us); -blume f бот, гълъбови
очички (Anrnonc hepatiha), кокиче и др.
Marzellin л. -s. - текст. м-рцелин (копринена
тъкан).
Märzen л, -s. —; Märzenbier п мартенска бира
(двойно силна).
Märe/cnte/дu-е патенце; -fcld л ист, Марсо-о
полс (народно събрание на франките).
Marzipan л, -s, -е поте, марципан.
märzlich adj. мартенско (-рсме); к-то прсз март.
Mascara/, -s, л, -s, -5 туш за мигли, грим за очи.
Maschc ft -n 1. клуп. бримка: с-е ~ fallen lassen,
au'nrhmcn изпускам, залавям бримка; beb dit
Isi е-е - gelaufen пуснала еи сс е бримка; 2.
дупчица на мрежа, на филе, на тъкан; прен.
мрежа: der Fisch war durch dic ~n dcs Netzes
erschlücfi рибата сс беше изплъзнала през
дупките на мрсж-га; розг. durch dir ~n dcs
GrseIee/ /hh1ücfeg промъквам се прсз
вратичките иа закона; 3. пръстен на ризница;
4 положение при билярд; 5 рсзи.
благоприятен случай; келепир; 6. уловка, ход,
чалъм: фам, dir - raushabrn зная чалъма: 7.
свстр. фльонта, джуска; вгатовгъска; 8. разг.
r-r юНг - знаменита, изумителна идея.
nashHig adj, к-го мрежа, мрсжсст, с бримки.
Maschine/, -а 1. машина, и прен.: die - läuft. ist
In Betrieb машината работи; wir е-е - arbeiten
рабогя машинално, а-тематuчне, неуморно; 2.
самолет; 3 рсзи, [пишеща] машина;
мотоциклет: - schreiben пиша на машина; 4.
рази. дебелака; 5. диал, машина (за готварска
печка).
пa/cHine11 adj. L машинен. механически: ~с
Eigrihhtnge машинна инсталация; 2.
машинален.
Maschinen. . с машина, на машина, машинен:
Maschinenfabrik/. Maschincnraum т.
Ma/hh'lneгл/anirIce т машинно задвижване;
задвижване на машина; -arbeit / изделие,
работено с машина; ~aufsiellune / техн.
монтиране на машина; -au/lcihstatihn / сел.-
ст- машиннеггаkтегна станция; -bau т
машиностроене, конструкция на машини;
-bauer т конструктор, строител на машини;
-betrieb т техн. 1. машинна инсталация; 2.
обслужване, еkсплеагапuя на машините;
~eig/ate т икон, сел.-ст, механизация;
-gewehr п воен, картечница; -gondel/свиац.
тендола на дирижабъл; -haus/e техн. машинно
отделение (нс завод); ~ingenietrr(-инжeнIIöc)

Maschincn/karte
74
m машинен инженер; -kanone воен,
автоматична пушка; -karie f технически
паспорт (на машина)-
naschinenlcsbar adj.
maschinennäßigcr// = na/chlncll.
Mashhineln/meis/eгfнfwсл7^. машинист. началник
на машинно отделение; жп машинист; -pass
т паспорт на MaLUH^2^;^f^i^^ltoIc f автоматичен
пистолет; -saiz т 1. техн. агрегат, комплекс
от машини; 2. печ. набор, направен с машина;
линотипен набор; -schreiben п машинопис,
дактилография; -Schreiber т машинописец;
-Schrift/’машинопис (писаното); -spräche/
комп, машинен сзик; -strIecr in минен
механик; -Traktöreg-Siatlog / сел.-ст,
машиннотраkтерна станция; -waffc / воен,
асгематичне оръжие; - wesen? машинно дсло.
Maschinerie / -п [-иен] 1. машинарии />/;
комплекс от машини, машинна инсталация; 2.
механизъм.
Maschin'isi /л, -сп. -еп техн. жп. машинист.
Mascmäiicn pl. map. =Massematten.
Maser/, -n 1. къдрссга шарка; жилка r дърво; 2.
= Maserholz; 3’р/. мед. дребна шарка. морбили
Pl
Maserholz п дър-о с шарки. жилки.
maserig adj. с шарки, жилки (дърво) -
nascrn1 I. intr, h 1. refl- (за дърво) образувам
жилки и шарки; Z refl- мед. шаря сс; II. tr;
обикн. само pari. gemasert с жилки. шарки
(дърво),
nasern2 adj. ог Maserholz.
Maserung / -cn 1. краски. шарки, жилки на
дърво; 2. еж. nasetg*.
Maskarlll in- -s. - театр, комична фигура (в
испанския театър).
Maskarog т, -s, -с (и Maske / -п) срхит.
скулптурна орнамснт-ли- м-ск-.
Maske / -п 1. маска (за .маскиране- карнавал) и
прен,: с-с - tragen, vorsteckcn нося, слагам си
маска; прен- dic - von sich werfen, fallen lassen
хвърлям маската, показвам истинския си лик;
unict drr - der Freundschaft под маската на
приятелет-ете; 2. маскиран човск; 3. театр.
маска (прим); с-е Rolle In drr - von X. Y. splclcn
играя роля, гримиран като X. У.; 4. смъртна,
гипсова маска (= Totenmaske); 5. спорт.
предпази- маска от тел (при фехтовка); 6, мед.
маск- за упойка; 7. лоол:. хоботче на -одно
коичс; 8. воен, маскировка на позиция (от
дървета, клони и пр.); 9. розг. глупак, мутра.
Masken/ball т бал м-скс; - freiHeit/r/hl*chC7r«a>
-олиос; и- маскиран.
maskenhaft adj, като маска; карнавален.
Maskcn/rcdhutc [-ду-1 / = -ball; -zug in
карнавално шествие.
Maskerade / -п маскарад,
maskieren tr, refl. 1. u refl. маскирам (се);
костюмирам (сс); преобличам (сс);
предрсшвам (сс); sich als Mephisto - маски¬
рам се като Мефисеофсл; 2. п воен. прикривам,
закривам, маскирам, и прен,: ein Kamin
maskicrie dir Zentta1heiengg една камина
прикриваше централното отопление.
Mask'iieutin j/ -cn 1. маскиране: 2. маскировка
(и воен.)
Maskcne f, -п; Masköit /л, -s; -с талисман.
пaskuГin(iscH) adj- прам. ог мъжки род.
Maskulinum л. -s,.. па дума ог мъжки род.
Mashhhisnu/ -т, -. —мазохизъм.
Maß1 /?, -cs, -е/ остср. -cn 1. мярка (за мерене):
der Mcgsch Ist das - aller Digge човекът c
мярката иа всички неща; nach - kaufen купувам
на тсгло; - nehmen вземам мярка; nach - по
мярка; !et Schuhmacher hai mein - обущарят
ми има мерките; прен. nie verschiedenen -en
messen меря c дса аршина, с различни мсрки;
2.	размер. мярка, мсра; предел: in solchem -с в
е-къс размер; In reichem - с изобилно; über
alle -еп извънредно много; ohne ohne -cn
неограничено. бсз мярка; nicht - noch Ziel
kennen нс зная мярка; alles hai srin - всичко
си има мярката, границата; nach - !сг
Verhältnisse според условията; In dem -е als...
спорсд както..; прен. das - isi voll мярката,
чашата с препълнена; прен. - für - отплата за
отплата, мяра за мяра; 3. (обичайни) мярка.
златна среда, умереност: alles mii - всичко с
мярка; - hallen спазвам, зная мярката;
въздържан съм. сдържан съм: dic Jugend karg
scllen -halten младежта рядко умес да пази
мярка; das rechte - haben имам, отговарям на
мярката; rtw. zu - nacheg прася нщ., както
трябва; über das übliche - weit higaus далеч
извън обичайната мярка; 4. мащаб: In
vrijüggirm, vergrößertem - r намален, увеличен
мащаб; 5. мат. кратно: das kleinste gemeinsame
- общото най-малко кратно.
Maß2 п- -cs, -е; / -е 1. мяра, стара мярка за
течност: eine, rin - Biet сдин литър бира; 2. и
Maßkrug кана за бира ог сдин лигьр.
Massage [-саже]]/ -п масаж.
Maßarbeit/ р-бога (обувки, дреха) по мярка.
поръчка.
Maße/, -п остар. = Maß' особено в In solcher - r
такъв размер; mit -n. ohne ~п с мярка, бсз
мярка; aus !et, außer - необикновено,
извънредно; пгекалсне.
Massaker л, -s. — кланс. сеч.
massakrieren tr, изколс-м. избивам (масово)
(хора).
Masse / -n 1. маса. тълпа. маси pl.: dic bteiir -
dcs Volkes широките народни слосвс; dic ~n
hinter sich haben имам масите зад себе си; dir
nгIcIIsIh/c - тълпата, която нс можс да
разсъждава; 2.рази:. големи количества pl„ куп,
75
maßlos
множество: dic Waren sind In - vorhanden има
големи количества. цели купове стока; die
Arbeitet kamen In ~n работниците дойдоха
масово; das ist aber е-е ~! га това с цял куп
пари; ех.чс много пари!; З.хнл/. минер. метал.
разтопена, гъста маса, материал (зс леярство):
zähe - жилава маса; plasti/chc ~ пластична
маса, пластмаса; irägc - инертна маса; минер.
taube ~ нерудна порода; 4. юр, маса (на
несъстоятелност, наследствено); 5. изк.
длсео, чук иа скулптор; 6. -ид щск- за билярд;
7.	ел. заземено метално гяло; 8. розг. нщ.
особено: cs war grsirun Abrnd nicht die - снощи
нс бсшс особено саба-но.
Maßeinheit f единица мярка.
Massel' / -пл/с/иа^л. отлят във форма чугун.
Massel2 т, -s. - рсгз^. късмет: er hai -върви му.
Masse1ecii п метал, леярница.
nasseln intr: h рсзи, обл. работя -джамкийски.
зле.
Massenätien pl- map. 1. далавера; 2. хайдутлук.
naßen conj. остср. канц, еъй като; предвид и-
това, че. ..
Mas/cg/aktihg f полит, масова акция;
--agelehun<i/фил- гравитация; -arbeiii/полит:
рабога всред масите; -arlikel т търг, масов
артикул, предмет за широко употребление;
-aufeceht п 1. воен, пълна, поголовна
мобилизация; 2. полит, мобилизация на
масигс; -auflage / печ. масов тираж;
-aufmarsch т полит, масова манифестация;
демонстрация; -belauf т масови нужди pl-,
широка консумация: -bedaufsartbkcl т търг;.
артикул за масова консумация; -elend и масово
обединяване, п-упсриз-ция; -Fabubkatbon /
масово преизведетсе; -feuer п воен. масиран
(артилерийски) огън; -guab? братска могила,
масов гроб; -gui п масов, насипен товар.
massenhaft adj, масов; adv; масово, r големи
количества, иа маси, на тълпи.
Masscg/kun!eceuge / полит. масова
манифестация; -me!lun п	масово
ое-сдемигслне средство. рози. масмедия;
-möu!cu т пейор. егтанuсатег на масови
убийства; - Organisation/масова организация;
-sChrt т масов спорт; -slate т спорт, общ
старт; -szcnc / масова сцсна, масоска; —
verbrauch т масова, широка консумация;
-verkehr т масов, обществен транспорт;
-vergIhhIunesmIiteI pl, воен, средства за
масово унищожение; -vertrieb т търп. м-со-а
продажба; -	т юр. синдик.
massenweise adv; на маси, на тълпи. на купо-е.
Massenzelle / обща килия (в затвор) ,
Masserlc/ -п бот, клен (Acer haпchslгr).
Maßeuu [-cöp], m. -s. -е масажист.
Maßcuse [^<^с^^з^]]/ -п-рсзи. масажистка.
Maßgabe / —: nach - съобразно, съразмерно:
nach - dieser Be/timпnge съобразно това
поееане-ленис.
maßgebend, maßgeblich adj- 1. меродавен,
компетентен (мнение, личности. преценка); 2.
adv. rr Isi an diesen Unternehmen - beteilige гой
участвува r значителен размер - това
предприятие.
Maß/hollcu т бот. = —^t^le.
nassiercn1 tr: мед. пра-я масаж.
nassieuen2 tr- воен. съсредоточавам, струпвам иа
маси (артилерия).
mäßig adj, 1. обемист; 2. огромен. грамаден,
дебсл (дърво, човек); 3. adv: разг. много (пари,
ягоди).
mäßig adj. 1. умерен (топлина-, цени, искания,
заплети); 2. въздържан. скромен: - leben
жи-ея скромно. умсрсно; 3. посредствен: -с
Leistungen посредствен успех (нс ученик).
.. mäßig adj. като.
mäßigen refl, tr: 1. refl. въздържам се. сдържам
(се); живея умерено. задоволявам се (с малко):
sich In Essen und Trinken -! бъди умерен в
ядсне и пиене!; остар,: sich c-r Sache G -
спазвам мярка - нщ.; die gcmäßigie Zone
умереният пояс; 2. tr. въздържам; смскч-с-м.
намалявам, овладявам; et kann sein
Temperament. s-n Zorn nichi - гой нс може да
обуздае темперамента си, да овладее гнева си;
dcn Schriet ~ намалявам, забавям хода си; die
Sllnnc ~ понижавам гласа си.
Mäßigkeit / — умереност, сдържаност;
въздържане (особено от алкохол).
Mäßlgkeits/apostel т борсц против алкохолизма;
-freund т въздържател; -vcucin т дружество
на въздържателите.
Mйßii5ungef — 1. -ж. mäßigen; 2. въздържание,
умереност.
massiv adj, 1. масивен (постройка. статуя);
плътен: воен. - aggrelfrg нападам със силни
части; 2. от един материал: -cs Gold чисто
злато; З,рази. груб (обида): et wurde sehr - той
започна да нагрубява.
Massiv п. -s. -е иеогр. маси-.
Massivbau [-йс-] т м-си-на пееггеГка.
Maßkannc/ -krug/и (половин) лигрова кана (за
бира),
Maßlbcb /?, -s. -с; Maßliebchen п, -s.-oom. очици;
парички р/. (Bcills perhnnis).
maßlos adj. 1. прекомерен (претенции, искания-
желония); необузтаи	(иняв. яд): -с
Bcleleieugeen тежки обиди; et ist in s-g Redrg.
Woticg sehr - гой с крайно нседържан.
необуздан r думите. приказките си; 2.
безпределен, неограничен, безмерен; 3. adv;
прскомсрно, много, крайно: - erbittert крайно
ожесточен.

Maßlosigkeit
76
MaßIhsIgkeIi f — 1. необуздано^; крайност,
прекомерност. 2. бссмсгноеm. безкрайност.
неограничено^.
Maßnahme,/ -п мярка, мероприятие: dir nötigen
—n etrffen, ergreifen вземам необходимите
мерки.
naßnehnen* intr. h trnb. -зсмам мярка (зс дрехи).
Maß/hfcn т метал. -ид металургична пещ;
-Ordnung f стр. модулна система; -regel f =
-gähne,
maßregeln tr unirnb. наказвам дисциплинарно
(чиновник), кастря; Maßregelung/.
Maßueec1vhI1eue т юр. изтърпяване на
наkасаниеmе, на присъдата.
Maßstab т 1. мащаб. и прен.; мярка; мерило,
критерий: verjüngter - умален мащаб; hiet Isi
ein sitengetet - ctfoudrtlihh тук с необходим по-
строг критерий; 2. линия, метър (за мерене):
-stock т несгьвасм мстър, -System п система
от измервателни единици.
maßvoll adj. умерен; сдържан.
Maßwerk п архит, готически ажурени ор¬
наменти (предимно на прозорци).
Mast т, -cs, -rn 1. мор, мачта, стожср: dcn -
anfnrhteg. unirgrn изправям, свалям мачтата;
2.	телеграфен стълб; стьлб иа електропровод;
жп, сигнален стълб; 3. воен, бойна кула на
кораб; 4. стьлб за флаг; рази. стълб иа антена;
стълб на турто-зи- палатка.
Masi2/. -сп сел.-ст. 1. угояване; 2. = Mastfutter;
3.	жълъди (като кърма).
Mast/baun т = Mast; -darin т анат, ректум
(право черво); -earmenteügenge / мед.
-ъзпаление и- ректума; -darnspicgci т мед.
рскmоеkеп.
nasien tr, обикн. ссмо pari, gemästet с мачти.
mästen tr. угоявам, Mästung/
Mastcu т. -s, - 1. магистър (научна титла); 2.
мастър (обръщение към момче и млад мъж в
Англия).
Masi/fleck т сел.-ст. много наторено място (е
нива); -futteu п концентриран фураж
nastlg adj. обл- 1. угосн, охранен, тлъст
(добитък); 2. тучен (ливада).
Masibk т. -s. - мор. вид кит. замазка.
Mastitis /. -tldrg лгед. мастит.
Mastix т. — фъстъчна смола.
Mast/jahr п година с обилна кърма; -körn п зърно.
жито за кърма; -kur /мед. лечснис чрез обилна
здрава храна; -ochse т угоен, ее-аееки вол.
Masiodon л, -s, -s /. .öntcn геолг зоол. маст-одои.
Mast/recht п право (нс арендатора) за угояване
на с-ини; -schwcin л угоена свиня.
Masturbation / -сп онаниране. онанизъм,
ръкоблудис.
Mast/virh л 1. угосн добитък; 2. сов-тски добитък
(за угояване); -Wächter т мор. караул иа
мачтата; -werk л мор всички мачти на кораб.
Masuubun п. -s, —хим, мазурий (елемент).
Masurka/ -s мазурка (танц).
Matador -s, -е 1. .матадор, борец с бикове; 2.
карт. коз; 3. прен:. знаменитост. значителен,
сажсн човск, големец.
Match [мач] л, -s, -s спорт, мач.
Maich/beuiel т, -sack т спортен с-к, торба (за
носене през рамо).
Maie т. -s. ■— парагвайски чай.
Maate/ -п 1 ,печ матрица; 2. техн. гайка на винт.
Material л, -s.. hcg 1.икон. материали, суровини
pl.: btauhhe<;trs - годни материали; 2. воен.
босн материал (оръжия и муниции);
материална ч-се; 3. жп. rhllrgdr/ - подвижен
състав; 4. данни; литературен материал.
библиография (за статии, научни работи):
das stimmliche - гласовите данни (нс певец).
MateriäitensшшIUneg[-ceH]//aaнни, м-гери-ли
pl. (за нщ.).
Materia;llattbn/ -еп магсгиализапия, мате¬
риализиране. -ъплъщас-яс.
naieuIalbsleucn tr. refl. материализирам, въплъща¬
вам (се) (с окултизмс); Matena;1ISl!Cung/.
Materialismus т, — материализъм:
dia1ekilshhet, hIstori/chet - диалекеически.
исторически материализъм.
Materialist т, -cn, -сп 1. филос. матсриалисг; 2.
м-тсриалисг, човек на земните блага, 3. свстр -
търговец иа колониал (бакалии).
naieria1lSiishH adj. материалистически: die -е
Gc/chichisauffa//nge матсгиалисгичесkете
разбиране на историята.
MateгrälIpI*цfunn/ изпитание, проверка и-
матсри-литс, на материалната ч-се; -schaden
т материална среда, щсга; -schlacht/ воен.
сражение. двубой на материални средства; —
waren pl, остар. 1. стоки за широко потре¬
бление; 2. австр- колониални и дрогсрийни
стоки.
MatCrir [-ис] / -п 1. материя, вещество: Geist
und - дух и материя; 2. материал, обскг, тема
(на разговор, на съчинение); 3. мед. гной.
materiell adj. L -сщссг-сн, материален
(причина); 2. материален, стопански (среди,
загуба. условия): cin sehr -сг Mcnsch човск,
който много държи на материалния интерес.
Matcrnbiäi / —майчинство.
Mathe/. —розг. - Mathematik.
Mathematik, свстр. Mathematik / —
математика; höhere - -исша математика.
Mathematiker т, -s, - математик.
naehenaiishH adj, математически (задача, закон,
ура-нсние, мислене. точност).
Marinleе/ -п 1. утро (зсбсвс); 2. остср. маеиие
(домашно дрехс).
Matjeshering т малък. млад херииг.

77
Mauer/haken
^i^l^t^I^lt^c^e/ -n 1. матрак; дюшек; 2. спорт, тепих;
3.	върбов плст за укрепване (но брегове).
MäiuCsse f -п мстрсса, държанка.
Matriarchat п, -s, -с ист. магриархае.
Matulkcl, свстр. Matulkc f. -п 1. персонален
списък (особено на студенти); 2. регистър за
гражданското състояние.
MatuIku1äueeIiuae т ист. вноска на отделна
германска държава за бюджета иа райха.
natuinoniai adj. брачен, относно брака.
Maiubx / . . Ices L u Maiulzc f -n техн. печ.
маерица; 2. анат. матка.
Maiuhnc f -п матро-а.
maiuhncnhafi adj. каго м-трона; досгопочесна.
Maiuosc т. -п. -п мор. моряк (w воен.).
Maeuhscn/anzug/н моряшки костюм (нс момче);
-klcid п моряшка рокля (нс момиче),
naisch adj. 1. ксрт. биг, победен (с? игротс): ~
werden бивам биг, нс -зсм-м никаква -зятка;
-	machen натрупвам. иапердашвам; 2. разг.
отпуснат. -ял; З-рази. гнил, раз-алси (пледе-е).
Maisch' т, п. -es. -с ксрт. съвсем загубена игра,
голям бой, пердах (в иирстс): - machen
натрупвам, напердашвам (в ипрсто); - werden
ям пердах.
Maisch2 /л. -cs. -с: Matsche f -п рсзг. 1. киша,
разкалян сняг; тиня, папалеk; 2. гнилоч.
пaishhcg1 tr, intr; h рози. 1. прася на каша,
гасмачkсам, смачквам. гасkашkа-ям;
разкапвам; 2. мляскам; 3. tr. еплсеквам
(покривка на маса), цапотя.
natschcn2 tr, розг. карт. бия, пердаша (в играта).
пaiscHig adj. разкалян (път, сняп), расkашkа-сн;
тинест, кален.
Maischweticu п разг. кишаво -рсме.
matt adj. 1. изморен, изтощен, бсзсилсн,
отпаднал, изнурен (старец), слаб (пулс): - vor/
von Hunger und Durst изтощен ог глад и жажда;
-	von Laufen изморен от тичане; 2. матов
(хартия., стъкло, зчато, светлина, политура):
прен. dein Herz schlägt ~ сърцето ги с студено,
нечувствително; -с Augrn очи без блясък; 3.
прен. блед, блудкав (ядене): -е Worte бледи,
неубедителни думи; е-с -с Eni/chn1!igngg
извинение с половин усга; 4. търг, вял
(търговия); dir Börse schloss - борсата завърши
-яло; 5. ксрт. напердашен, набие; в шахмат:
~ srtzrg пра-я икг. мат, и прен.: det König ist -
царят с мат; - in drei Zügen мат r ери хода.
naitblond adj. пепслнорус (коса).
^i^t^i^t^j/ -п 1. рогозка; спорт, тепих; 2. планинско
пасбище; 3. диал. из-ара.
matten I. tr. матирам; II. intr; s отпадам,
изморявам сс.
Mattglas п матово стъкло.
Matthäus М-есй (име): фсм.: bci nlr Ist ~, Matthäi
an lrtzien свърши сс, отидоха ми парите; mit
Ihn Isi es Matthäi an Icizirn свършено с c него
(ще умре).
Matihcbi / — изтощение, uсгещснеег,
отпадналост.
naiihcreIg adj. 1. със слаба смопионалнест.
нечувствителен; 2. прен. малодушен.
natileucn tr. пра-я матов.
Mattigkeit f - = Maithele.
Maiischcibc f матово стъкло (във фотогра¬
фията); екран (на телевизионен приемник):
разг. - haben а. гледам като през сито; б.
пийнал съм, имам махмурлук.
natuu adj. зрял, завършил срсдно училшце.
Matur п, -s, Matuua f, — матура.
Maturänd т. -сп, -еп зрелостник.
Maturliäi f, — зрелост.
Matürun п. -s, — матура, зрелостен изпие.
Maiz т, -cs, -е рсзи. 1. шег. човече; дребосъче;
2.	фам. глупчо, тиквеник. лапни-шаран,
дрънкало; 3. птиченце.
Mätzchcn п, -s, -рсзг. 1. глупчо (и гальовно); 2.
извъртания pl-, опъвания pl.. усуквания pl.; 3,
дяволии pl; лудории pl; безчинсева: - machen
а. лудувам; б. правя гримаси, гримаснича; в.
правя фасони, дърпам се. церемоня сс, усуквам
го; и. театр:. спорт, правя евтини ефекти; д.
важнича.
Matzc f- -п безквасна, пасхална пига (при
евреите).
mau adj. фам, само предикативно 1. лошо, злс;
сдва-сдва; слаба работа: cs geht - ед-а-сдса
-ър-я, слаба работа е; mir Ist - хич ме няма;
das Ist - го-а не го бива твърде: 2.
нсудовлстворителен (успех).
naucn ino: h 1. мяукам; 2. инатя се.
Maucr f -п зид, стена (нс здание. двор, град):
често: град; прен. здрава опора, защита.
закрила: с-с - auffühten. nicdcrrcißcn издигам,
разрушавам зид; in den ~n von Frankfurt в
сесиите на Франкфурт. във Франкфурт; über
die - sirlgrn прескачам зида. оградата: wie е-с
- sichrn стоя непоколебим, стоя твърдо като
зид.
Mauer/absatz/л стр- перваз на стена; --ag/hh1ag
т обява. афиш на стсна; -assel fm. мокрица
(OnI/hus murarlus); -arbeit f зидарска работа;
~au/klcieune f мин. облицовка на минна
шахта; -blümchen/lразг. момиче. стоящо като
декорация на бал (без да по канят); -brcchcu
т ист. воен. етенолом.
MaucrCi f, -cn = Maurcrci.
Maucufalk(c) m зоол. сструшко. обикновен
керкенез (Falco tinnugcuIu/).
mauerfesi adj. твърд, непоколебим (като зид)).
Mauer/fraß т егенегушсние (от химически
процеси): -fuß т основа на зид; -hakcn т
планинарска кука (за изкачване по стръмни

Mauer/kelle
78
скали): -kcI1CfCзидагеkа мистрия; -ИНт стр.
-	-möttel; -kröne f -ръхн- част и- крепостна
стена (със зъбери); украса на градски герб с
форма на такава.
naucrn intr. h tr. L зидам, градя; 2. корт. разг.
играя предпазливо, сдържано; brin Fußball -
при фуГбол струпвам целия тим за защита на
-р-гага.
Mauet/pfcffcr бот, [жълто] прозориче (Srdum
acrc); -tauie / бот. сгснно изтравниче
(Asplcnium uuia nurarba); -shhkclш стр. цокъл;
-scгinecn п спорт. прсскок на стена; -sicIn т
стр. нспсчена тухла; -iüum т ист. кула на
градска, на крепостна сгсна; -werk п 1.
зидария; (голи] зидове pl, (нс руина): 2. стр.
каменарските работи на постройка; -wcspe /
зоо!. оса-зидарка (Eumencs muraria); -^^.1
m стр. тухла.
nauken 'ти; h (за глина) отлежавам.
Maui n; -s, -er 1. муцуна (нс животно); 2, фсм.
грубо морда, муцуна, мутра (нс човек): cin
lhses - haben цапнат съм в устата; устат.
хлсвоуст съм; rin gottloses, schändliches - haben
говоря безбожни, скверни приказки, думи; das
-	hallen мълча, млъквам; сдържам си сзика;
нс издавам тайна; halfs ~! събирай си устата';
e-n Honig, Pappe uns - schnirrcn мажа и гладя
пред икг.. подмазсам му се; с-п uns - gehen
угоднича, подм-з-ам сс нкм., лаская го; das -
nach ciw. spitzen точа зъби за нщ.; с-п das -
wässnj machen пра-я нкм. скомина; ein großes
-	haben имам голяма уста, преувеличавам;
много сс хваля; дрънкам много; das - voll
nehmen приказвам на сдро, самох-алсе-ус-м,
псря сс; das - hängen 1a//eg цупя се; cin
[schirfcs] - machen, ziehen намусил, и-цупил
съм се (сърдит съм); c-m das - /thcfcg
затварям нкм. устата; das - wässert ihm nach
rtw. лигите му гекаг за нщ.; sich das -
verbrennen опар-ам си езика, н-пакосеявам си
(от много приказки); ein süßcs - machen
лицемеря; c-m übcrs - fahren срязвам ике; sic
rrißen tüchiig das - über ihn auf страшно си
чсшае езиците о гърба му; сг Isi nicht auf's -
gefallen знае да приказва, нс е вързан r езика;
дава ссскиму платен отговор; das - aufmachen
отварям си устата, заговарям (когато му е
времето); dir anderen krlegirn was, ich konnte
nur das - wischen другите пипнаха ищ.. а -з
останах с пръст r устата, останах на сухо; alle
-cr sind voll davon -сички за това приказват;
zehn -er zu ernähren haben храня десст гърла;
поел. rinc gcbtaicnr Taubc fliegt k-n ins - нищо
не идва на еспсия; 3. техн. отвор, отверстие
(нс инструмент- особено на винтов ключ); 4.
(кратко за) муле; 5. и Mäulchcn п..-s. остор.
диал. млясканс (зс целувка).
Maulaffe т зяпльо, зяпач: разг. ~n fcilhalicg.
fcIihabcn зяпам.
naulaffcn init: h untrnb. зяпам.
Maul/becrbaum m черница (дърво); -bccrc f
черница (плод).
Mäulchen n, -s, - рсзи. I. муцунка (гальовно);
2.	пслу-чипа.
Manl/chrLsi т християнин само на думи;
-duc/hhcr разп. бъбрица
maulen intr; цупя сс, сърдя се, надувам се.
Maulesel т 1. муле, катър; 2. вил (сладко) студено
питие.
naul'aul adj. рази. едносричен, мълчалив, като
чс ли няма сзик.
Maui/fucun! т рази. приятел на думи; -hänger
т рази. цупльо, сърдитко Пстко; -hcld трозг.
фанфарон; -hobci т диал. устна хармоника;
-korb т намордник; -koueeescte п закон,
забраняващ определени изказвания; -schclle,
-laschcf 1. плесница, шамар; 2. готе, вид
твърдо точено;	-klemme /мед.
схващане на устата (= Mnndklemne); -stück п
част от юздата (за устата); —tier п катър;
-trommel / сид устна хармоника; - un!
Klauenseuche f вет. шап; -werk п рсзг.
бъбрива уста: ebn gutes = haben устата ми
работи. мели; -wurf/» зоол- къртица (Talpidar,
сем.) (и шег:. за пионер (който копае окопи и
под.)}.
maulwuufcn int h untrnb. ровя, копая.
Maulwurf^/arbcit/1. кърговска работа; 2. прен,
подмоли-. подривна дейност; -grille/«юл-
попово прасе (GtyIIhiaIca gгyllotalca); -häufen
in къреичина.
maunzen intr. h фсм. скимтя, хленча, меча.
Maurc in, -п, -п ма-ър
Manrcr m, -s. - 1. зидар, 2. фганкмасен; 3.
предпазлив, сдържан картоиграч.
Mauteuci / -er 1. сuдагег-е; 2. свободно
зидарство. франkмаеенсево.
nautisch adj. ма-ърски, м-врие-нски (стил).
Maus / -е 1. мишка; гальовно мишле: dir -
knabbrti мишката гризе, хрупка; разг.: dass
mich das ~chrn brißr! тако ми бога. това е
самата истина! ; с merken подушим опасност;
забелязвам, че нщ. нс с в ред; с in Kopf haben
имам приумици, капризи, бръмбари r главата:
шеп. dir weißen --с пътни полицаи; das Schiff
gigg nie Mann und - unter корабът потъна c
целия екипаж; et siehe (schon) wrißr -x: пиян c
-счс; map. dickc -c haben имам си парички; 2.
анат. мускулът под палеца на ръката и крака;
3.	анст. бсмка с косми; 4. женски полов орган.
Mauschcl т- -s, ~ яхудия (подигравателно зо
евреин).
mauscheln int h 1. говоря като е-рсин (с
рькомсхания). с еврейски акцент; прен.говоря
неразбрано; 2. рсзг. ментас-ам.

79
mediäväl
Mauscheln л, -s, — вид хазартна игра (на карти),
Mäuschen п. -s, - 1. мишле (и гальовно. рази. за
деес, любима); 2. анат лакътна става.
mäuschenstill adj, съвсем тихо.
Mäusr/bussard т зоол. мишсло- (Buico vulgauis):
-dorn in бот, див чимшир (Ruscus aculcatus).
Mausefalle, Mäusefalle f капан за мишки.
Mäus^fraß т мишкосдина: — gifi п мишсморка.
Mäusclgcschmack т сел.-ст- -ид болест на
виното.
mäuseln int h пискам, цвърча каго мишка
(подражавам на писъка и),
Mauseloch п миша дупка, и прен.
mauscn1 1. intt: h (за котка) лови мишки; II. tr;
крада; фам. гспя. пипвам. пипам, отмък-ам
(дребни неща, на дребно): фам; nie den kann
man Pferde - иа всякаква лудория с готов.
mausen2 int h refl, сменям си kосината, перата,
и прен.
Mäusc/cfcZfcu т бот, горски чисеец (Stachys
/i1vatiha); -plage f напаст от мишки.
Mauser1 f -n: Mauserung f — зоол. линеене;
смяна иа перушината или козината.
Mauser f разг. пистолет маусер.
Mauser3 т, -s. - 1. разг. който пипа, отмък^;
краальо; 2. зоол. обикновен мишелов (=
Bussard): 3. мишсло-ка (обикн. за котка).
Mau/cueI f, -еп рсзи. кражба, пипане,
огмък-аис.
Mauseueew’ehr п воен, пушка м-узер.
Mäuserlch т. -s. -е мишок; мъжка мишка.
mauseun int h refl. 1. линея, сменям си пср-еа,
козината; 2. разг. боядисвам се (променям
политическите си убеждения); Mauserung/
mausethi adj. разг. съвсем безжизнен: ~ machen
умърт-я-ам.
mausig adj, рсзг. дъгсъk. оперен,
предизвикателен; -ажсн: sich - machen
опер-ам се, държа се пгедис-иkагслне,
натрапчиво, -ажнича.
MausIng/-cn.лhpJ кукеи възсл.
Mausklick in комп. щракване на мишката.
Maus/ohr, -öhrchcn п (също и: Man/e/oht,
-ohtchen) 1. мише ухо; 2. бот, сид незабга-ка.
MausolCun [-еум] п, -s,. .lCcn мa-селсГ.
Maut/ -еп свстр. остар. мито; пътна такса.
Mauineu т, -s, ~ остср. мигар.
mauzen intr; h мяукам, меча.
naxi adj, мода дълъг до глезените.
maximal adj, максимален.
Maxiпä1/aubcIisiae т максимален работен ден;
— beirag т максимална, най-голяма
(допустимо) сума.
Maxime/ -п максима (принцип),
maximiert adj. = maximal.
Maxinum n, -s,. .ma максимум.
Mayonnaise [майонСзс] = Majonäse.
Mazedonier [-иер] m. -s, - македонец.
mazedonisch adj. македонски.
MäzCn m. -s, -с меценат.
mazerieren r хим. м-цсри^м, отделям
органически тъкани, части (чрез течности,
киселини!, основи)-
Mazurka/ -s мазурка (тснц).
Mec]hänlk -еп 1. механика; 2. рази. и Mechanik
механизъм.
Mechaniker in, -s, - механик; техник.
Mechänlkus т, -, -srs, -sc 1. тсхник-любиесл; 2.
изобретател.
mechanisch adj, 1. механически (способ,
обработка- стан). 2. прен, механичен,
машинален; 3 филос, мсханисгичсн
(л империализъм),
mechanisieren tr; механизирам; Mechanisierung
f-
Mechanismus т.	.sncn механизъм.
mechanistisch	adj- механисгичсн
(материализъм).
ncchiillc adj. map. пропаднал, хич го няма.
Meckerer in. -s, -; Meckerfritze in фам, който
мрънка. мърморко. махаиаджия.
meckern int. h 1. (за коза) врещя; 2.разасмея сс
просташки, глупаво; 3. възразявам, прекъсвам
(говорещ); 4. фам. мрънкам, нсдоволстсувам.
мърморя.
ncckmeck intr. ме-мс! (а. вик на коза: б,
подигравка за шивачи),
Medaille [-.^J—^i^c]]/ -п медал, орден: ^^^и^.^сз ist
dic Krht/eitr !er - го-- е обратната страна на
медала.
Medailleur [-далОр] т, -s, -е изрсзс—ч на печати,
медали.
Medaillon [--льон] п. -s, -s медальон.
Mc!eu т, -s, — ист. мидисц.
Mc!ba/ . .dien грам, звучна преградна съгласна
(b, d, g).
nediai adj. I. образуващ средата, намиращ сс в
средата. към средата; adv: -сред. посред; 2. с
к-чсст-а и— медиум.
Mcdianan [мидиъм-н] т. —, ...men служител във
фирма, оего-арящ за рекламата в медиите и
чрез плакати. рекламен агснт.
ncdian adj, 1. намиращ сс на средната линия; 2.
от срсдсн формат (хартия).
Mediane/ -п мат. медиана.
Median/format п печ, лист средна големина:
—linie/средната линия и- човешкото тяло; —
papicu п х-ргия среден формат.
Mcüänie т муз, мсдн-нта (степени на памо).
Medianwert т средна стойност.
mediai adj, 1. ист, подвластен нс направо на
императора, — на междинен владетел (в
средновековна Германия): 2. косвен.
mediatisieren ti: ист. (обикн. зо Прусия)
анексирам германска държавица.
mediäväl [-вал] adj. егедне-еk■овен.

Mediävist
80
Mediävist [-ей-] m, -rn, -cn историк на средно¬
вековието.
Mc!bkamCnt n. -s, -е медикамент.
Medikaster in, -s, - рози. исук. преетенареден
лекар, ер—ч, лсчител-шарлатанин.
Mcdbkus т.	ici разг. медик, лекар.
Medio т, -s, -s търг, средата н— месеца.
nedbo adv. е средата; търг, е средата на мсссца.
nedbokeu adv. посредствен.
Meditation /. -еп размишление, мисъл,
[религиозно] сглъблснис.
meditativ [-йе] adj. медиеаеиееи.
mediterran adj. средиземноморски.
meditieren int. ft размишлявам, изпадам е
размисъл, вглъбявам сс.
mc!bum [мидиъм] adj, undeld- 1. иостр.
недопечен, полусуров; 2. средсн (ръст за
дрехи) .
Mcdbun п. -s,. .dirn 1. медиум (в спиритизмо);
2, физ, срсда; 3. грам. срсдсн залог на
глаголите (в старогръцки език),
Medizin/ -rr 1. медицина; 2, рсзи. лекарство.
Medizin^1 . медицински: MedieIna|weIn т.
Mcdlzinäi/pflanze / лечебно растение; -rai пг
медицински съ-сгник (титла),
Medizinball тмед. медицинска топка (2-5 кг) за
здравна гимнастика.
Mediziner т, -s. - 1. лекар-висшист. медик; 2.
рази, студснт-мсдик.
medizinisch adj. медицински.
Medizinmann т, pl-	-et -р-ч-б-яч (у
примитивните народи),
MedUsa, Meduse./ —мит. Мсдуз- (у старите
гърци).
McdUse/ -п зоол. медуза.
MedUeeghaupe п мит, глае- и- Медуза.
Meern, -cs, -с морс; океан. и прен.: auf dcn, übrrs
- fahren пьтуеам по морето, прсз морето; е-с
Stadt an - град на мерсfео); das Schwäbische -
Бодснското сзсро; rin - von Licht. von Töncn
морс ог светлини. от гоновс; cin - von Blut
und Tuancn море ог къреи и сълзи; et ist auf
allen [sieben] -cn /übet alle eieben -С/ gefahren
пътувал с по всички морета; поел. das - hat
krbnc Balken и- дърво бсз корен не се к—чеам.
Meee. .»Meeres.. (обикн.) морски: Merrklima п,
Meeresflora /.
Meerampfcr т бот. морски лапад, морски
киселец (Runcx пauitiпue).
meeгe1au adj. мерекоеииьо.
Meeu/busen in морски зали-; -drachcn m зоол;
морски др-кон (Tгahhinue duaco); -elchel föom.
морски жълъд (Baianus balanoidrs); -rnge /
иеоир, пролив, проток; -engcl m зоол- морски
ангел (Squatina angclus).
Meercs/abguund m морска бездна; -arn m
морски ръкав; -boden m - -gründ; -brandung
/мор. прибой; -Früchte pl. морски дарове
(дребни морски животни. миди, раци и др.)
-gründ т морско дъно; -höhc/Виисочина над
морското равнище; -kraftwcrk п приливна
хидгееганпия; -kügee / океанография,
морези-ние; -spiegel т морска повърхнина;
морско равнище; -Stran! т морски бряг;
-Straße = Meerenge; -Strömung / морско
есчсние.
Mcer/fahrt / пътуване по море; -ftas / -fräulcin
п мит. сирсна; -frösch т зоол. морски дявол
(Lophiue ciscatoгIns); -fuchs т зоол. сид -кула
(Raja clavata); -gueIeт грохнал. беззъб старсц
(= Mummelgreis); -juggfuau / мит, морска
нимфа; -kaizi/зоо.л. 1. лемур (CrthopIihecue);
2.	рази, грозотия, маймуна (за грозен човек);
-kohl т бот, диво зеле (Cranbc maritima);
-Icuchien п фесфегсепенпuя на морето;
-mann т. pl-, -cr мит. тритон; -ncescI /зоо.л.
актиния (Actinia); -nymphe/мит. нсрсида;
-rcitlch т бот. хрян (Armotahia 1apaihIZo1ia);
-schäum т мор, минер. морска пяна.
neeuehhaunen adj. ог морска пяна.
Meeг/echwalbe/.еoел морска лястовица (Ttigla
hiuundo); чайка; -schwebn п остср. 1. делфин
fPhhhaega phocaena); 2 рсзг. лоша,
сгрансг-у-аща актьорска група; S и
-Schweinchen п зоол, морско свинче (Cavia
hobaya).
Meeг/tuäubhHen п бот, сфсдра (Ephelia di-
siachya); -wcib n мит. русалка; -eugec/«ал:.
морски език (PIrntogehIes solea); -zwiebel /
бот. синчец (Scilla).
Meeting [митинг] n. -s. -s 1. среща; 2. събрание;
митинг; 3. спорт. [конно] състезание.
ncff adj- фам, слисан. смаян.
пeÜItIech adj. смърдящ, вонящ, пълен с лоши,
отровни миризми, с чумна зар-з- (въздух).
Mega ... mcga .. мега ... голям, грамаден:
Megahertz п
Mega/byie [-байт] п. — или -s, -s инф, мегабайт;
-chip [чип] /п. -s, -s мег-чип.
Megalith т. -s /-еп; -с/ -сп прсист. мегалит.
Megal1itheuab п прсист. гроб ог мсгалиг.
Megalithiker т, -s, - прсист. представител на
мсгалиен-г- култура.
пeeaГIiHIecH adj. мегалиген.
Megaphon auch: Megafon n, -s. -е мегафон,
говорителна тръба.
Meggäej/ -п мит. Мсгсра; прен. зло жсна.
Megawatt п ел, мегават (мярка).
Megöhm п ei, мсгом (мярка).
Mehl п. -s, - брашно.
Mehl/apfel т хлебна ябълка; -bccuc / бот. 1.
мухиня брашнянка, брскиня (Pirus aeia); 2.
бот, глог (= Weißdorn); -beuicl т 1. брашнен
чувал; 2. готе, -ид гссген сладкиш.
mehlig, neHich. adj. брашнен; като брашно,
сипка-.
MeHl/kaZeu т лоол: брашнен бръмбар (Tcncbrlo
81
Mehrfach/telefonie
molitor); -ehhwIizr/homeJ запръжка c брашно;
-sceIec f готе. [сладък] десерт от брашно и
под. (пудини, кремове и пр-.), -tau т сел.-ет.
мана.
mChr adv. со/праг; от viel. sehr, groß; 1. повече: -
Geld haben als cin anderer имам повсчс пари ог
някой друг; ~ versprechen als nan Halten kann
обещ—е—м повече, отколкото мога да изпълня;
et Isi ricHi - als wie, aber et hält sicH für - гой не
с нсщо повсчс ог -ас. ио сс смята за по-ечс;
nichts - davon ниго дума повсчс за това; ich
friere - als du nö ми с студено, отколкого и—
теб; nicHi - und nicht weniger als... ниго повече,
ниго по-малко от...; rs waern noch - Personen
!a гам имаше и други хора (освен говорещия);
разг, das schmeckt nach - много с вкусно (та
не е зле до се повтори) (при поднасяне на
прием. иощавко); das Ist - als frech това е
повсчс от нахално; ~ als zu viel прекомерно,
предостатъчно; рази; ирон. das iut et nicht -
wie gern ах, c какво удоволствие прави гой
то-а; 2. по-скоро, повсчс: - ioi als lebendig по-
скоро мъртъв, отколкото жив; das ist - eine
rrhhIlIche Feagc това по-скоро е юридически
въпрос; das hat et - ans Langeweile als aus
Vorsatz getan гой го н—праеи по-скоро, поесчс
ог скука, огколкото преднамерено; 3. в
комбинация cadj., adv, а понякога и със subsl.
(и глаголи) с функция на еотрcr:: по-, повече
а, при сравняване на две качества нс един
предмет или лице: das Zimeet isi - lang als
btelt стаята с повече, по-дълга, отколкото
широка; er isi - gchaeet als gclbebi посече c
мразен. отколкого обичан; б. обикнов. при
много дълги adj. или токивс на -er (за
блогозвучие) или пък при pari. per/, както и с
adv.: - пiI1eidewürdie (вместо niilridswütdigrt)
пе-саслужа-ащ състрадание; - hciirr (вмссто
heierrrr) по-весел; drr Baun sirhi - links. - nach
!et Miitr zu дървого е пе-наля-е. по към
средата: в, с някои думи. които ссупотребени
като adj-, без всъщност да сс такива: ich bin
ihm - gram, als dit повече мс е яд на него,
отколкого иа теб; das iut mir - leid als !it повече
съжaлясам,етkелкего ти;г. пред. subst, нерядко
= по-голям: ich gchc nie - Hoffnung hin отивам
c посече надежда; ciw. mit - Recht behaupten
твърдя нщ. c повсчс, по-голямо право; 4. по-
голям: ~ sein als scheinen бъди повече,
отколкото изглеждаш! библ, bist du - als unser
Vater Abtahae по-голям ли си, отколкого
нашият отец Аврам?; 5. за време: nicht - -сче
нс: du bist kein Kind - -ечс не си дете; разг. er
isi nichi - гой -счс умря, се помина; et ist nichi
- in Staatsdienst той -счс нс с иа държавна
служба; 6. още: остар. hasi du det Kinder ~?
имаш ли още деца?; niemand ~? има ли още
някой?; nr! andere - и други още; und
deeglcbhhrn ~ и други такива; 7. nicht - als нс
поесчс ог, само; 8. е комбинации: jc mehr, desto
nchr колкого повсчс, толкова nе-счс...; un so
inehr толкова поесче, Immer mehr und nehu
всс повече и поесчс; рсзи. обл, nuu mehr есче,
само ощс: wir haben nut - Würfelzucker им-мс
само ощс захар иа бучки.
Mehr п, -s, — 1. = MchtHcbi: nie c-m - von 5
Siimnrn c мнозинство ог 5 гласа; 2. търп,
излишък, печалба, остатък: das - !Ieeee
Geehhäfisjahrre печалбата. остатъкът от тая
търтевеkа година; 3. оеmcр-: das gab das - това
реши въпроса, беше решаващо.
Mehr/arbcle / наднормена работа. наднормени
часовс р//; -ausgabc/преразход, евгъхрасход;
-^clasiung f свръхи-товар-анс; -betrag т
излипгьк, сума в по-сче.
mehrdeutig adj. 1. многозначен; 2. недостатъчно
ясен; двусмислен.
Mehreinnrhme / приход, постъпление е повече.
с-ръхприход.
neHucn refl; tr; у-сличасам (сс), умножавам се,
нараствам [всс повече]: cs - sich dic Anzeichen,
dass... (всс повсчс) се увеличават присн-пuгс,
че.. .; библ. seid 'гиНЬ;. und mehtci euch!
плодете сс и се множете!; Mehrung/
Mchrcu т. -s. - увеличител, утелемиmел: ист. der
- des Rcihhee августус, разширигеляг на
империята (като титла но император);
eeheeue (рядко: mcHuc) пит. pron, indef- 1.
няколко (обоче повече от einige); мнозина,
доста: ~ Ellen lang дълъг няколко аршина.
лакътя; das liegt schon - Jahte zurück доста
години има егmет—-—; mrhrrrcs доста; 2. остар.
(склоняемо): по-ечсто; по-голям-еа част (= dir
mrlsicn): dir -n Fälle повечсто случаи; прен.
zu !en —n versammeli умирам; 3. оспор.
(склоняемо) по-голям: е-с cw. - Dunkelheit
малко по-голям мрак: 4. субстонтирсно
(склоняемо): morgen (ein) Mehreres угрс (ще
чуете) още нщ., нщ. посече, нщ.
допълнително; mii ~п, dcs ~п по-подробно;
—S Н1Ц. и друго.
mehrerlei adj. (/^н^^клоняемо) 1.ог няколко вида;
2. доста исща.
mehrfach adj, adv; 1. нскелкоkр-ген, многократен;
нсколкократно, многократно, лоста пъти: In
-cr Hinsicht е няколко отношения; det Strumpf
isi schor - gestopfl чорапът -ечс с кърпен,
мрежен доста. няколко пъти; cs Isi - angefragt
wordrr, ob... доста пъти са питали, дали..; In
-cn Versuchen r многократни, доста опити; 2.
сложен, миегокатен: ein -es Dtahlsril едно
многекаmио еслсно -ъжс.
MchrfacH/antcnne/род, многоканална -несна;
-impfung/ комбиниран- ваксинация (срещу
няколко ooiecmu едновременно); -telcgrapHie
/ многоканална гслсграфия; -telefogie /
6 Нсмско-български речник, т. 2

Mehrfach/vergaser
82
многоканална телефония; -Vergaser т
многок—менси кагбегатер.
Mchrfaubengaen п р—знец-егнa прежда.
Mchu/gewicHt п търг, свръхтегло; -giiic^t^ö^hr*c
fer електронна лампа.
Mehrheit f -cr 1. мнозинство, болшинство
(парламентарно. абсолютно, обикновено): nie
übrtwä1iIgen!et - с подаеляващо мнозинство;
2. множество: с-с - von Formen разнообразни
форми.
mcHrHcItlich adj. мнозинствен.
^lehгheitefeeehhluee т решение, -зсео с
мнозинство; -wähl /мажоритарен избор.
mehrjährig adj. няколкогодишен; многогодишен.
Mehr/kampf/g спорт, многобой; -la!er т воен.
магазинна пушка.
McHulbng т, -s, -е близнак. еризн-к и пр.
mchu/malig adj. нсколкеkраmсн. многократен;
—ma1e adv. неkолkеkгaгне, многократно,
няколко. много пъги.
Mchr/maehhIgeree!ierure	/' икон.
мнегестанечно обслужване; —phascnsiuhп ел.
т; - многофазен ток; -гOhrereпpfäreeu т
мнегелампов приемник; -schichtennabe.t f
икон. многосмснсн труд.
mehrsilbig adj, прам. многосричен.
MchueIizcu т кола. самолет с много места,
mehrfecrahhie adj, многоезичен. говорещ
няколко, много езици (население); -stellig adj-
мат. многозначен (число); -stimmig adj,
многогл-ссн (пеене, песен).
Mehrstufe/грам. сравнителна степен.
Mchrsiufen/eetuIcec п техн. мнотеетспенен
предавателен механизъм; -rakete /
мнегоегспенна ракета.
mehг/ecurie adj. мнегегслеес, мнетелентов
(пъг); -siufie adj, многостепенен.
Mehretundcn pl, извънредни (наднормени)
ч-совс.
mehrteilig adj, многодслсн, няkелкоделен,
многотомен (за книги), от няколко части.
McHu/verbraucH т свръхkонеум—пuя; -Verdiener
т лицс с няколко доходни източника;
-vcudienst т допълнително възнаграждение;
-VÖlkerstaai т многонационална държава;
-wcepahkurg / амбалаж за многократна
употреба; -wcui т икон, добавена стойност;
-wcutsicuer/икон, данък добавена стойност;
-zahl / 1. грам, множествено число, 2. =
Mehrheit; —ewehkeeeäuee п сграда с
многоцелево предназначение, универсална
сграда; -zwcckgerät п универсален уред.
neiden* tr, отбягвам. избягвам (нкг., нщ., лоша
компания, исчия къща): ctw. zu eun - отбягвам.
въздържам сс да -ърша ищ.
Meier ли, -s, -1. ееЛ;-ет: наемател. арендатор; 2.
управител на имение; 3. ист, управляващ,
отговорник и отчетник и— стопански работи в
село (което е чсст от феодално имение); 4.
бот. лазаркиня (Aspcrula), и име на редицо
други растения; 5. зоол. паяk]еенеkеесц
(Phalarglum hci1lo); 6. фам, Taner - две нули,
едно място (нужник),
Meieee./ -cn; McicrHof ni 1. селски имот; 2. ист
чифлик, имение под аренда; 3. ист, само
Mcierhof централен сслски имот, владян и
използван от Meier 3; 4. мандра.
Mebeulch т. -s, -с бот. вж. Meiet 4.
Mc!erkuh/кpaвa--едач.
meiern in стопанис-ам (полски имот) каго
арендатор.
Meierehhafi / -cn; Mcieetum л, -s, - 1.
арснд-торст-о; 2. арендаторите pl.
Meile / -п миля (мярка).
ncilcnbang adj. 1. дълъг една миля, 2. много
далсч(сн).
Mciiersicir т камък, стълб с означено
разстояние r мили.
meilenweit adj. adv. безкрайно дълъг, далеч; е
много мили отдалечен, далеч.
Meiler т, -s, - 1. въплищарска клада; 2. реактор,
котел (аmемен).
Meilerkohle/дървени въглища.
nein l-pron. poss, 1. а. атрибутивно nein, meine.
mein. meirr: със subst. (което се подразбира!
dcr, dir, das meIr(ig)e, dic nrlri Igjcn; meiner,
meirc, mcinee, meine; б, предикативно
mcln(cr), mrlrr, meig(re), meirc мой, моят. ми:
в като subst, dce, dir, das Meirc, dir Meiner:
dce, dic, das Mrlrigr, dir Mcirigrn (cpe. dein),
allrs, was - bst, Ist auch drin, всичко, косто с
мос, с и геос; das bleibt - това си остава мое;
dieser - Sohn тоя ми син; -es Wlesrns доколкого
зная; рсзи, er verwechsele mein und dclr (Mein
und Dein) той обърква мое и гвос (обича да
пипа, крсде); !ie Meig(ie)eg близките,
домашните ми; ich habe das Mcir(ig)e getan
направих, косго бях длъжен; направих онова.
що бсшс по силите ми; 2. разг- (зс израз ни
нщ. обичайно) си: Ich rauchr täglich m-c sechs
Zigateen пуша си всекидневно шестте пури; 3.
intj. фам. (като израз на удивление или
жолба): cl du - (himmlischer Vater)' леле.
Боже! Боже господи!; ja was will das sagen!
я гледай!; какво значи гева?; II. mcir(cr) pron.
pers, G от Ich.
McIrci! m, -s, -е 1. лъжлива клетва; 2.
клег-он-рушснис.
meineidig adj. 1. който дава лъжлива клетва;
който наруша-— клетвата. -сро-ломен: - wctdrn
давам лъжлива клетва. нарушавам клет-ага; 2.
диал- страшно, ужасно много.
meinen I. tr 1. имам (нкг,, нщ.) предвид. в ума си;
имам мнение (относно нщ.), мисля: das habe
Ich nichi grmrini нс това исках да кажа; Ich
meine drn Vaicu, nicht dcn Sohn имам прсд-ид
83
Meister
бащата. а нс сина; er war nichi genebni не за
исго бсшс думата; dic Mutter mrlrt wirklich das
Brsir майката наистина има прсд-ид доброто;
was - Sic dazu? какво ще кажстс за гоеа, какво
Ви с мнението затова?;рази. das will Ich [aber]
-	-ма, разбира се, вярвам това напълно; тъкмо
то-а е и моето мнсиис; das sollte Ich doch -
струва ми сс, чс трябва да е така (кстоучтиво
потвърждение); das war nichi gui grnrlnl това
нс беше казано с добро намерение; 2. cs nie с-
п so und so - имам такова и такова отношение,
н-мерсние към икг.; cs gui, endlich mit c-n -
имам добро, честно отношение към икт; жслая
нкм. доброто; cs redlich ~ говоря откровено;
3.	казвам: et mcintc: 		той к—за:	4.
остср. обичам: Freiheit, die ich meine
свободата, която обичам; II. intr; h 1. имам
мнение, смятам. считам; мисля (чс); к-з-ам:
Ich meine, dass et Recht hat смятам, че има
право; тет^ !u, s-t Rache zu erlgeher?
мислиш ли, че можеш да избегнеш
отмъщението му?; man sollte - . rr wätc närrisch
човек би могъл да помисли, би помислил, че е
луд; Ich mcbnc ja nut аз само така си мисля.
така ми се струва; ja. meinte cu, wenn... да, к-з--
гой. -ко...; wie melrrn Sic? какво искате да
к-жеге?; к-ксо казвате?; моля? (като учтиво
запитване при недочути или неразбрани думи
на говорителя); 2. възнамерявам, имам
намерение: Ich meire, rs ernsthaft in Angriff zu
nrhmrn имам намерение сериозно да се заловя
с това ich bin nicht gemeine, cs zu lrugren нямам
намерение да го отричам.
mcIncuecite adv. що се отнася до мси; ог моя
страна.
meinesgleichen adv. такива като мсн.
ncincsicbls adv; = mclnrterlte.
mcinct/halbcn adv; заради мсн; -wegen adv; I.
нска бъдс, така да с, от мен да минс. нейсс: er
kann -eehen наГ-пееле нска отиде!; нейсе!; 2.
заради мсн: dir Eileen taten alles s родителите
ми направиха всичко заради мсн; -willen adv;
1.	= -wegen; 2. = -halber: um ~ заради мен.
meinige (dcr, dic, das)pron. poss, вж. mein: dieses
Haus isi das ~r тая къща с моята.
Mcintai f. -en поет, престъпление.
Meingunj/ -cn 1. мнснис (c като преценка);
схващане: е-е - verfechten отстоявам мнснис;
!ic öffentliche ~ общественото мнснис;
vhrecfaesIe - предубеждение; nach m-r m-r
-	nach по мое мнение; der - srin съм и- мнснис;
wir sind n-t - иа едно мнснис смс; k-c gute -
von r-m Haben нямам добро мнснис за икт; In
jds. - strigcn издигам се е очиес на икг.; разг.
r-m gründlich, detb s-r -, dic - sagen казвам му
го право е очитс, давам му да разбере; 2. цсл.
намерение das Isi !rt Wortlaut, abrt nicht dic -
dcs Grectzre това с буквалният тскст, но нс и
смисълът, целта на закона; das ist in guter, in
krinru böscn - geschehen това с направено c
добри, нс c лоши намерения.
M^^^i^i^l^sS/^i^S^ßet^s^<^j/ изказ-анс. изразя-анс и—
мнение; -austauscH т обмяна, размяна на
мисния, схващания; -forschung f проучване
на общественото моиснис; -Verschieddnlihit^
различие е мненията; разногласие.
Mcirar т, -s, - бот, майор-н (Origanum
majorana).
Meise/, -п зоол. синигер (Patus, еем-):
Mcisen/kasicn, -schlag m капан за синигери;
-mönch т зоол- блатен синигер (Parus
palustris).
Mcbßc11/ -п мед. разнищена марля, гсфеик.
MrlßeP т. -s, ~ длсто, сскач (и техн,): die Kunst
dcs —s скулптура, саяmелеmво.
meißeln tr: вая, дълбая с длсео.
nebst (superl, от viel. sehr, c понякога и от groß)
1.	adv. най-вечс, най-чссго, обикновено (=
nclsenns): das eeshhirht - in Früh1bge гов- става
най-всчс през пролетта; ат -еп най-есчс; 2.
adj-, поесчето; най-многото; по-голямото: die
-en Lnuin повсчсго хора; das -е Glück иай-
голямото щастис; dir -е Zeit dcs Jahres по-
голямата част ог годината; das -е davon най-
голямата част от това; wet !as -е bictel,
bekommt es който даде наГ-мнете, ще го
получи.
MnbSibegünetIgungekIauec1 / икон. клауза на най-
облагодетелствуваната държава (в търговски
договори),
пeIeebIeicnd adv,: ~ verkaufen продавам на търг.
Mcistbieicndc(u) т предлагащият най-висока
цсна (на търг),
mcisterhrie adv; почги навсякъде.
ncisiens, ncistcnicils adv; най-ссче(го); най-
чссго; обикновено (еж. nnisi 1).
Meister т, -s, - 1. майстор (и в изкуството);
маестро. и прен.: - Zimmetmagg майстор-
дърводелсц; bei c-m - in die Lrhrc gehen отие-м
да сс уча при майсгор; прен. - !et Sprache, det
Fndct, dcs Pinsels майстор на словото. перото,
чсгката; die älteren - der Tonkunst по-старите
майстори r музикалното изкуство; et wltd
schon s-n - finden щс си намери майстора; поел.
Übung mache drr - повторението е майка и-
знанието; 2. библ, учител: Christus unser -
Христос', нашият учител; 3. господар. майстор:
ich wetdc s-r noch - werden аз ще го овладея,
щс го победя; c-r Sache - werden надвивам иа,
овладявам нщ.; сг isi s-t Sirre - richi mehr - гой
нс може да се владее -ече; 4. спорт шампион:
!nuiehhet - im Boxen германски шампион в
бокса; [vnг!icntet| - des Spotis [заслужил]
майстор на спорта; 5. ист, велик майстор (нс
рицарски орден); 6. - vom Stuhl велик майстор
в масонска ложа; - Bakel даскал; - Utian
Meister/arbeit
84
дяволът; drr rotc ~. - Hars, Rhimantn1 палачът;
~ Petz мец—на; - Pftlem обущарят.
Mcister/arbele f 1. шедьовър; 2. майсторска
работа (зс да се получи майсторско звание):
—buicf т майсторско свидетелство; -esscn п
гуляй, даден ог новия майстор на майсторите
от еснафа; -gebühr f -gcld п такса за
майсторство, майсторски изпие; -gcsang т
майегерсингерсkа пссен, поезия (формс нс
германската градска поезия през 15-16 в.).
meisterhaft, mebsieelich adj., майсторски.
Mcister/hand f майсторска, ссща ръка, ръка и-
майстор; -klasse f майсторски клас (в
художествена академия. консерватория),
meistern I. tr; 1. овладявам. преодолявам, справям
сс с нщ., обуздавам; надвивам, ставам господар
на нщ.; върша нщ. майсторски: Schwierigkeiten
-	преодолявам мъчнотии; с-с Aufgabe -
справям сс с, разрешавам задача; das Russische
-	усвоявам добрс, еладся руски език; s-n Zungn
richt - нс сс владея; Ihte Firgnt - durch !in
Saiien пръстите й майсторски докосват
струните; 2. надминавам (по съвършенство):
in Fleiß karr dich dic Binne - по прилсжанис
пчелата можс да те надмине; 3. и int h даскаля,
постоянно правя бележки (особено но
подчинени): И. inti: h готе, набъбвам. навирам:
diese Bohren - außerordentlich тоя боб много
навира.
Mcister/rcchi п право и— майстор, майсторска
пга-еепееебиесг; -Sägeee т = -Singet
-Schablone f техн. контролен шаблон,
контрашаблон.
Meisterschaft Jt -cn 1. маГсгегсгве: ctw. mit
unerreichter - eur върша нщ. с нсдостиги-то
майсторство; 2. качество, право, доегейнет-о
на майстор; 3. спорт. шампионат, първенство;
4.	маГегегuге, всички майстори pl- (от
еснафа, цеха),
т кандидат за шампион.
Mcistct/schuss т майсторски, най-добрият
изстрел (при ловни състезания): -singer т
лит. маГетсгсuнгсг, майстор-псвсц (-ж.
-gesang); -Spieler т виртуоз; -streich т
майсторски подготвен номер; -stück п 1.
пробна работа при майсторски изпие; 2. =
-wctk; -werk п шедьовър; -würde f
маГеmегеkо звание. деегейнсгве.
Mcieeeeboe п най-висок- предложена сума (при
наддаване). meisthionJn най-всче, най-чсете,
почти винаги; ебuкневене.
Meiststufe f грам. превъзходна степен.
Melancholie [-ко--/ -сп [-йси] меланхолия,
melancholisch, [-ко-] adj. меланхоличен.
Melange [-^Ьеe)/r -п 1хмсс (напр. от разни -идо-
-е к-фс); 2. поте, меланж.
Melasse f — техн. мсласа (като фураж),
Melde ft -п бот. лобода (Atoplcx, сем.).
Mclde/abwurfт свисц. хвърляне на донесения;
-ami п адресна служба, адресно бюро; -brief
т писмено съобщение; -fahret т воен.
огдинарсц (конен или моторизиран); -gärger
т воен. егдинареп (зс донесения): -hur! т
воен, кучс за свръзка (зс предаване нс
донесения); —lanpc/техн, сигнална лампа.
melden L tr; refl. 1. (e-m ciw. -) съобщавам,
известявам	воен. донасям, долагам,
докладвам: die Zciinng meldet ein großes
Elscgeahnngglühk вестникът съобщава за
голяма жп. катастрофа; rtw. DieneIlihhee -
докладвам нщ. служебно; der General meldete
dem SiaaIecгasidegicr der Sieg генералът
съобщи, докладва на председателя на
републиката [за] победата; det Dienet meldet
r-n Besuch слугата съобщава за посетител; 2.
казвам, заявявам; явявам: рази, du hast hiet
richts zu - гук няма какво да сс обаждаш,
нямаш думата; map, не е-жиш; остср. mit
Verlaub zu - поз-олегс да кажа, да доложа; nie
Ehrnr, mii Respnki zu - к-зс-м Ви c извинение;
ohne Ruhm zu - казвам го без хвалба; 3.
долагам, обаждам (ученик на учителя, икг. в
съда): r-n bni det Polizei - долагам за нкг е
милицията; 4. р—зкас-ам, разправям: alte Linder
-	von diesem Heiden стари пссни разправят за
тоя тегей; II. refl, 1. и воен, представлявам се.
посещавам (служебно); воен. рапортувам; 2.
воен. явявам сс (във войската): sich znm Dlcrst
-	явявам сс на служба; sich vom Urlaub zurück
-	явявам сс при връщане от отпуск, 3. обаждам
се (и като предизвестие); рсзи.: !as Klr!
meldet sich дегего сс обажда (с плач, че е
гладно); det Hunger, !сг Mager, !et Winter, das
Alict meldet sich гладът, стомахът, зимата,
сгагеегга се обаждат; 4. подавам адресен
билет. регистрирам сс; 5. sich zu e-m Ami. zur
Prüfung - подавам заявление, кандидатст-у-ам
за служба; подавам заявление за изпит. явявам
сс на изпит; sich ktank - -писвам се r книгата
за болните, пиша сс, съобщавам. чс съм болсн:
6. искам думата. искам да отговоря, да си кажа
урока (е училище); II. inti: h лов. (за елен)
надавам първите любовни звуци, з-брсхтя-ам.
Mcldcpflicht/1 задължение за регистриране («
адресната службс); 2. воен, задължително
явяване (нс военнослужещ); 3. задължение на
лекар да съобщава за определени болести и
нар-ня-ания.
Melder /л, -s, -1. воен, ординарец (зс донесения,
съобщения); сссгигсл; 2. сигнализатор.
сигнален апарат за съобщения; 3. пожарен
сигнализатор (апарат) (= Feuermelder); 4.
остср. доносчик.
MeCdeC/racketr/ сигнална ракета; -schiff п воен.
мор. свързочен, разузнавателен кораб; -Stalion
/ сигнална станция. място за събиране иа

85
Menkenke
донесения; -schein m адресна карта; -stelle f
1.	място, гдего трябва да сс яеи д-дсно лице;
2.	воен, сигнален пункт; 3. свисц- място за
хвърляне и— донесения; -täfcl/т&сн. сигнално
габло; -wcscn п адресна служба; -zeitcl т
адресен билсг.
Mctdungj/ -еп 1. донесение, докладване. доклад;
2.	из-сстис. съобщение. сесдснис: nbnen1aufnnn
-еп постъпили сведения, донесения; 3. вмн.
мор. рапортуваие. рапорт; 4. декларация [за
участие. готовност]: e-n - [zur Teilnahme an е-
m Kongress] ausfüllnn попълвам декларация за
участие е конгрес; 5. вж. nnldcn.
mclieuen tr: 1. смесвам; 2. refl. sich mit c-m. in ctw.
-	влизам -ъв връзка c нкг.; мсся сс е нщ.; 3.
текст. еьк- меланж (плат).
meliert pari. adj, меланж (плат): srin Haar wau
gtau - косата му бсшс прошарена.
Mellnie п- -s, —хим. мелинит(взривно вещество
= Gelberde).
Melioration f. -еп саг-ст, мелиорация;
оросяване. ое-одия-анс.
mc1ihelcecn tr- сел--ст- подобрявам (земята.
почвата); Metlorterung/
Melis т. -. — полупрсчистсна захар.
melisch adj., лит. меличсски, песенен (поезия,
лирика).
Melisse / -а бот. маточна (Melissa oZfbcira1ie).
mclk adj-, доси, млсчси (крава).
Melkeimer т ведро за досие.
melken* (ислсб) I. tr, доя, и прен,:рсзг, r-n tüchtig
-	хубаво издоявам икг.; П. mir- h диал-: dir KuH
mnlkt кравата дава мляко; e-n melknndn KuH
дойна кра-а.
Melker т. -s, ~ дояч.
Melodie / -п []Гсн] мелодия; напев: с-е
nIgschmnIhheIndn - гальовна мелодия.
Melodik /, — муз. мелодика (и като учебен
предмет).
melodisch, melodiös adj. мелодичен.
Melodbun п, -s, ...Irr електронен орган.
Melodrama п лит. мелодрама.
melodramatisch adj- мследраматичеи, и прен.
Melone / -п 1. пъпеш; диня; 2. рози. бомбс
(шапка).
Meliau т, -s, — сел.-ст- мана (болест),
Membrän<(C)/ -п мембрана.
Mcmcnto п. -s. -s I. предупреждение; 2.
напомняне; укор.
Memme / -п разг. страхепъслю, бъзлю. мокра
кокошка; баба.
ncmmcnHafi. nemmbehH adj- рсзи. сграхлис,
бъзли-.
Memmre [-Moäp] п, -s, -s 1. полит. меморандум;
2.	pl. -п pl, мемоари.
Memorandum n, -s,, .drn 1. полит. меморандум;
2. дневник, бележник.
Mcnoriäl(n) п, -s. -с /. .alinn 1. молба. заявление;
2. дневник. бележник; 3. търговски дневник,
журнал.
mcmoricecn r уча наизуст, запаметявам,
з-уча-ам.
Menage [--—кс]]/ -п 1. прибор за сол, пипер, оцет
и дървено масло (зс мссстс); 2. сефергас (зс
носене но ядене); 3 свстр- воен.
продо-олее-ис.
Mcnägcjeldeu [--же] pl, свстр. парж за из¬
дръжка.
Menagerie [-- жсрй] / -п [-йсн] 1. менажерия; 2.
остср. зоологическа градина.
nenagicuen [-жир-] ti; 1. щадя; мсн-жир-м; 2.
псстя; 3. нареждам. уреждам; 4. готвя си,
nгеде-елст-усам се сам; 5. свстр, воен.
получавам храна; 6. refl- живея умерено,
ограничавам сс.
Mendelisnus in, -s, — биол, Мендслесат— теория
за наследствеността.
Mendikant т, -сп, -сп ист- проссщ монах.
Menge / -п 1. количество (стока, предмети.,
хора); маса, куп (пари, злато): с-с - (roirr)
Blumen много (чср-сни) ц-сея; ns warnr Käufne
in großer - !a имаше голям брой, маса
купувачи; dir ~. in - е голямо количество,
много;раз?г Geld dic - маса пари; 2. множество
(и мат,), маса, народ, тълпа: розг. n-e ganze -
много народ; dir große - народът; eine burln,
gaffnndn, aufgepeiischie, wüterdn, johlende -
сдна пъстра, зяпаща, подбудена, бясна, ревяща
тълпа.
MengclCi / -сп миш-маш.
mergeln tr. 1. смесвам, р-змсс-ам (в малки
количество). II. дисл. продавам на сергия.
mengen tr; refl, 1. мсся, смесвам: MnHI urd Wassnt
zu r-m Tnlg - прася гесго от брашно и вола;
eins ins ardctc - смесвам едно с друго; бъркам,
прен. обърквам нсщага, нсясно докладвам,
говоря; 2. refl. меся сс, бъркам сс: sich in fremde
Angclcgenhclter - меся сс е чужди работи;
Mengung j/
Mengenlehre /мст, теория н— множества.
mereermäßie adj. количествен; adv; по
количество.
Menger т. -s, - смесител.
Mengerei / -еп 1. гaсмее-aнс; безразборно
смесване; 2. смесица, миш-маш.
Mcлe(e)leu т. -s, - 1. розг. натрапник; който сс
меси, къдсго нс го питае; 2. диал. сергиджия.
Mengsel п, -s, - смесица, бъркотия: миш-маш (=
GnmnnghSh1).
Menhir т. -s, -е орхеол. менхир.
Menlngjitis/ —мед. менингит.
MenkeeikkC/ -п фсм. = Mätzchen: nach k-n -п не
сс занасяй; нс се превземай!; нс усуквай!; моля,
бсз церемонии!

Mennig
86
Mennig m, -s, —; Mennige f,— миний (боя),
Mcnsa f, -- ser I. църк, олтарна плоча; 2.
студентски стол, менза.
Mensch1 т. -rn. -сп 1. чо-ск, pl, и: души: kein -
никой; Im Verkehr von - zu - в отношенията
на човек с човск; drei Milliarden -сп ери
милиарда души; библ. рози. r-n reurr -сп
anzichen ставам друг човек, поправям се,
ставам по-добър; рсзг. с-е Snnln von r-n -en
душа чо-ск; розг.: sein äußeret - дрехите,
костюмът му; ciw. für drr inneren -cn iun грижа
се за благоу-гробието си; ich bin auch nut ein -
га да нс съм Господ; ~! wo soll das hinfühten*
човсчс, накъде щс ни изссдс гос-!; 2. мъж (=
Mann 1).
Mersch2 и, -es, -сг вулг, курса, проститутка,
уличница, блудница.
mcnscHeln inr h: швейц. рсзи, ns megscheli
показват се дребни човешки недъзи, слабости.
Menschen . .. menschen.. човешки, чо-ско ...
на, с човек, с хора: Meпschenansetennl1nne/
Mngehhergnгlcpn л, MnnscHnrlnben л.
McnscHcn/affe т зоол, човекоподобна маймуна
(Pongidan, сем.); -altee л 1. сдно поколение
(ксто мярка за историята = 30 години); 2.
средсн човешки живот; срсдна възраст; -art/
1.	нрае, характер; 2. порода, род човек; -bild
л човешки образ; -Гет! т мизантроп,
човекемрассц.
menschenfeindlich adj, мизангропски.
McnscHen/fresser т людосд. канибал, -fressercI
/ людесдсг-е: -freun! т чессkелюбсп,
филантроп, алгруисг.
mcnechcnfecundlihh adj- 1. човеколюбив; 2.
дружелюбен.
Menshhcn/Zucund1icHkcIt /1. филантропс^о.
човеколюбив, алтруизъм, хуманност; 2.
дружелюбие; -fuehhirrcгр)ах ог хората; боязън
(от хората); срам; —eattung/човсшkият род,
хората; -gedenken л: seit - от памгивека;
-gescHlecht п 1. човешкият род; 2. поколение,
пeлehheлgIeIch adj- човекоподобен.
McnscHcn/größc / 1. човешки бой, ръст; 2.
величие на човск—; -Handel т търговия с роби,
хора, жени; -haß т = човеко-ненасистни-
чссесо; -hasscu т = -feind; -heree / презр.
стадо от хора, еьлпа; -kenrer т познавач на
хората, психолог; -ketic / жива верига (при
протестни действия); -kind л 1. човек (и
библ.); човечец; 2. честорозг. човече [божи]'
(кстоукорително обръщение): = ! du bist wohl
richt eeshheit! човече. ги нс си с ума си!;
-kündc / антропология.
menschenleer adj. безлюден, пуст.
Menschen/eIebe/любес към хората. алеруизъм;
-los п човешка участ.
Meлscheлпnлen / множество; маса. гьлпа.
menschenmöglich adj, коего с възможно за
човека; всичко възможно: сг hat das
Mnnechermög1ihhe getan гой направи всичко
възможно, положи всички усилия.
Mcлehhnл/ocZcr л 1. човешка жертва (при пожар.
катастрофа); 2. принасянс на хора е жертва;
-raub т отвличане на хора; -Schinder т
кожодер; -schlag т човешка порода, раса;
-secle / човешка душа: ns war k-c = !a нямаше
жива душа там.
Meлecheлeklnd л фсм човече! (като обрсщение.
особено при удивление),
Mcnschcn/sohn т библ. син чело-счсс^
(Христос): -sieöm /л поток от хора
Menschentum л, -s, — човешкото, човешката
природа, същност.
Menschenfveгetar! т човешки разум: !сг
gesunde - здравият разум; -witz т природен
ум; -wohl л благото иа чевечсст-ете;/чевсшк-е
десгейнетсо.
menschenwürdig adj. достоен за чо-ск. човешки.
Menschewik т, -сп -сп полипи мсншевик.
Mcnschheil / — 1. човечеството. човешкият
род. всички човеци: für !as Wohl !cr - за
благото иа чесечееmсете; det Abschaum !cr -
изметъг на човечеството; dir höhheIn Zirrdn der
- наГ-гелямеmе украшение на човешкия род.
на чо-ска; 2. оеmор- = Menshhegtsn.
Menschlichkeit.
mcnscHlicH adj- 1. човешки (тяло. дух. живот,
природа, общество, право, слабост): itunn Isi -
да сс грсши е човешко; рсзи. ns bngngrnt Ihm
ciw. Menschliches а. той умира; б. ходи му се
по нужда; в. напълни гащите; рази;. ein -cs
Rühren verspürer а. чувствувам глад,
огладия-анс; б. дохожда ми сс по нужда. ciw.
Menschliches, фсм. и: пръдня; 2. човечен;
хуманен (постъпки, държание); З-рсзи. сносен,
удобен: komm aber zu с-г -cn Zeit ама ела r по-
удобно времс, ниго рано, ниго късно; jelzi sicht
ns hirt wieder - aus ссга тук има пак по-добър
ред; wnrn das Wetter einigermaßen - ist ако
времего с донякъде сносно.
MenehH1Ihhkeii / — 1. човечност; човещина,
хуманност; 2. остар. чоссшка слабост.
Mcnehhwce!uge / — църк, Въплъщение
Хгиеmосе.
mcnscreicckcn inr h untrnb, спорт, пра-я
гимнастик- по мсизендukесаmа систсма.
Menstruation / -сп менструация.
Menstгuatiönsbinde/дaмеkа превръзка,
menstruieren inti: h s имам менструация.
MetnSs/ -rn 1. ист- студ, дуел (особено ксто
спортно упражнение); Z спорт, дистанция
(мсжду дуелиращиес сс); 3. муз. стойност
(продължителност) на нога; пропорция (л
някои инструменти: орган, флейта, цигулка);
4- хим. мед. мсизура.
mensurabel adj. измерим.

87
messen
menial adj, умствен. духовен; мсигалси.
Mentalität f. -cn манталитет. умои-строснис.
Mcnea1ueseuvatihn f юр, мисловна. нсискасаи—
уговорка.
McilHoI п- -s, —хим. ментол.
Mcntou т- -s, ... огеп ръководител, възпитател,
наставник, ментор.
Mcntl/i. -S, -s готе. мсню.
McnuCti п, -s, -е муз, менюст.
Mephisto /и. -S, —; MepHIeehcHe1es т, -. —
Мефнееефел (и нарицателно}-
ncphieihcheliehh adj, мефистефелекu.
Merccele	-п швейц. галантерия.
Mcugel т. -s, — минер. мсргсл.
meegelbg adj. смсссн с мсргсл (поч-а).
mergeln tr- сел-ст- торя с мергел; Mcugcbungj.
Meridian т, -s. -с меридиан.
meгIdIhnäI adj, остар. южсн.
Merlnge f- -п: Mcrlngel n, -s. ~ готе, целувка.
Mcrlno /и. -s. -s 1. меринос (овца); 2. текст.
мсрннесна прежда; мерино (плат).
Merk п. -cs, -е 1. брегови знак; 2. бот, хрснак
(Sium	крайсодник (Bceuia).
merkantil adj. търговски (дух).
Merkantilismus т. ~. — икон. меркантилизъм
(през 17—18 в.).
merkanibllsibsch adj. меркаигилси (система),
merkbar adj. видим, забележим.
Merk/blatt п листовка; -buch п бележник,
тефтерче.
Merke/, -п 1. (з—)бележк-; 2. свстр. извсстис въе
весеник.
merken tr: 1. забелязвам, почувствувам, уссщам:
riw. auf drn erster Blick - забелязвам нщ. и-
пръв поглед; ich merke, dass ich brirogrg bin
виждам, разбирам. че съм излъган! ich lasse cs
niemanden - не оставям никой да го забележи.
разбере; lassen Sir sich D nichis -! не cc
издавайте!; 2. (sich D rtw. ~) запомням: mntk
dir dir Rege.! запомни правилото; merke die das!
запомни еоса!;/;й^з^г^. den Kcrl mrtkc ich mit на
гоя гип щс му дам да разбере; 3. и inti: h (auf
rtw. ~) остар- внимавам: mnrkni, was ich sage
внимавайте. какво щс кажа.
Mcrkcu т. -s, - 1. разг. нюх; 2. лит. критик,
арбитър, жури при маГстсрзиигерски изпити
и състезания (15-16 в); прен. педант-кригик,
бук-еед. 3. остар. наблюдатсл-донеечuk
(който следи влюбените) -
merklich adj, 1. забележим: ein kaum -er
Untcrshhie! едва забележима разлика; 2.
значителен. очевиден: eir -er Fhttehhritt
значителен, очевиден напредък.
Meek/mal т, -s, -с белсг, признак (характерен.
очебиен); —cnlt п ист. маса на жури при
майеmегзuнгерекu изпит. състезание.
Merkte т, -s, — 1. сстр. Меркурий (планета);
2.	/1. -s, — ист. живак (г алхимиците).
M^wor^ l.meamp. реплика; 2. мисмоничсска
дума.
merkwürdig adj, 1. остср. забележителен,
интересен (човек, явление, местност)'
паметен (събитие, история)' 2. особсн. чуден,
странен, своеобразен, непонятен.
merkwürdigerweise adv. странно, непонятно, за
чудо: - isi er nichi gekommen чудно. странно е,
чс той нс дойде.
Merkwürdigkeit f, -еп 1. особеност. забележи¬
телност, харакесрност; странност; 2. обикн, pl-
забележителност (нс град, местност).
Merkzeichen п 1. бслег, знак, признак; 2. техн.
печат, знак.
Mcrlbn. Meelbn. Mcrl т, -s, -е зоол, сокол
чучулигар (Falco hh1umbariue).
merzerisieren tr, текст. мсрссризирам (прежда,
тъкан)' Merzerisierung/.
Mesalliance [-аесУ -п [~ссп] неравен брак (поради
голяма разлика в произхода по съсловие),
meschugge adj. рсзг. побъркан.
mcshhu11e adj, map. пропаднал, хич го няма.
Mcsrcu auch : Mcssncu т, -s, - клисар (у
католиците).
Meso.те^о.., mezo.. срсдсн. междинен, мезо..;
Mesozoikum, mceolithishh.
Mesolithikum т прсист. средната каменна сра.
meshГiihiehh adj, от средната каменна ера,
мезелитичен.
Meson п. -S, -сп, ел, мсзон.
Mcsotrön н, -S, - -с ел, ост, мсзотрон, тежък
електрон. мссен.
Mesozoikum л, -s, — пеол. мсзезойека сра.
Message [масидж]/рлзг. съобщение.
Mcss/amt п 1. църк- литургия (католишкс);
-ban! п ролетка (зс мерене); -ee•suhhcr т
пессгигсл на панаир: -bild п фото^ама;
перспективна снимка; -Ьг^' т 1. мор.
мсригслно е-идетелег-е (за кораб, яхтс);
официално удостоверение за размерите,
тонажа на кораб; 2. търи. менителница,
платима на определен панаир; -budr /
п-н-ирска барака; -!bcnce т църк, анагнос (у
католиците).
Messe’/ -п 1. църк, литургия, меса (и муз.), dir
- zclcbricrcr служа литургия; 2. търг, панаир;
диал. сбор: !ie Leipziger - Лайпцигският
панаир.
Messe2/ -п мор. офицерски стол.
Messc/abscHluss т, търг, сделка, сключена на
панаир; -ami п панаирно управление;
-gcländc п панаирен есрсн; - hallc/панаирен
павильон.
messen* I. tr refl. 1. мсря, измервам. и прен.: Tuch
nach Meter - мсря сукното с метър; прен. ciw.
mit zweierlei Maß - мсря нщ. с два аршина;
zwei Gcgcgsiän!c aneinander, miicigan!cr -
Messer1
88
сравнявам два предмета, определям
пропорционалността им; s-r Kräfte mii c-m -
опитвам си силите с нкг.; прен. c-n mii den
Augnn, mit r-m Blick - измервам икг. c очи, c
поглед; 2. reß. (sich mii c-m ~) меря сс (c нкг.):
sich mit n-m an InteIIIerge nicht - können нс
мога да сс мсря с н^г. по интелигентност: 3.
reß, рсзг. шеп. пльосвам сс, измервам земята
(подам по дължината си), II. int h имам
дадена големина, височина, дължина: zwei
Meter in der Höhe - висок съм два метра;
Messer' т, -s. - 1. измср-ач; 2. уред за измср-анс.
Messer2 п. -s, - нож: dic Schncidn, Klinge dcs ~s
острието. клинокът иа ножа; das - abzicHnr
заглеждам ножа; Kampf bis anfs - борба
докрай, до последна капка кръв; !rr Kampf
sicht au' des ~s Schrnidn изходът на борбата
виси и— косъм: рсзи-: das große, lange - führen
голяма усга имам, хваля сс много; das - sitzt
ihm an !et Kchic ножът му е опрял о кокъла, s-
т Schuldner das - an dic Kchic setzen опирам
ножа си o гърлото на длъжника си (поставям
ио съвсем нстясно).
Mcsser/bank / подложка за нож (при ядене):
-fisch т зоол. шаранова риба (PhIchss.
cullratus); —hcfi п дръжка, чирсн на нож; -hcid
т побойник; който еади нож; -klinge/ острие,
клинок на нож.
messerscharf/adj, остър като нож; рязък.
Mcssee/scHelde / калъф на нож, ножница;
-schmied т ножар; -shHneI!e/Kлlинеk. острие
иа нож; -spitze /-ръх на нож, eine s Salz щипка
сол; -stchheuci / сбпсане с ножове..
Mcssc/schrel т: drt letzte - последната панаирска
невеет; -siadt / панаирен град.
Mrss/fahnr /1. панаирски флаг: 2. жалои (при
земемерие); -fehlet т грсшк- при измерване;
-fteiheii/ = —getehhtiekeiI; -feem!e(u) т
външен посетител на панаир; —lühlcr т техн»
сензор; -geiaß п 1. мярка за вместимост; 2.
pl, -с църк. църковни съдо-с. уесари; -gcräe п
1.	църк; угвари pl; и одежди pl-, необходими
за литургията; 2. ел- измервателни уреди;
—ecrechiiekeit / право, привилегия за
устройване на панаир; -gcschenk п армаган
от панаир; -gewag! п църк, одежда за
литургия, фелон; -gui п стоки pl, за панаир;
-hemd п църк, сеих—р.
Messiäde/ —лит. меси—да.
messianisch adj. църк- месиански, и прен.
Messias т, -. — църк- Мссия.
Messing л, -s, - мссииг.
messingen adj. месингов.
Me&s/rn»trument п 1 ei, измервателен урсд; 2.
топетг—фичееkи инструмент; -kcicH т църк.
потир; -klcid п църк, = gcwand; -kluppc /тон
шублер; -krcis п мат, транспортир, лимба;
-^пес/геодсзия, зсмемегсеве; —laiic /е-лон
(при земемерство); -opfcr п църк--.
жертвоприношение при литургия; -onkci т
шеп, гост (пребиваващ по време на панаир);
-platz т панаирен площад, град; -purkt т
воен, ориентири- точка; ориентировъчен
пункт; -rock т църк. -лб- (вж. Chorrock);
-Satellit т свисц. спътник на Земята за научни
измервания -schcibc / техн. лимба, лимб,
градуссн кръг; —siae т измерс-телс- рейка (с
деления); -stelle / воен. измервателно място;
гласно място (пост) за измерване; -suchte т
фот, гслемсгрос -извор; -technik /
измервателна техника, метрология; -lisch т
мензула, планшет, топографска масичка;
-trupp т воен, топографска команда, част;
-shr / техн. брояч; тасемср, бснсинемер,
водомер; - wechsel т търг. - -bricf; -werk п
измервателен механизъм; броитслсн
механизъм, брояч; -Werkzeug п ел, -
-instrumeri; -wescn п метрология; -winkel т
мат. ъгломср; -«11 / 1. ссзон, врсмс на
панаира: zut - [по -реме] на панаира; 2. църк.
време на литургията; -Zylinder т техн.
градуиран цилиндър (стъклен).
Mestize т. -п -п мслез от бял и индианец.
Met т, -s, — мсдоеина.
MeIaehIc / -п лит, мсгабола (фигура с
инверсия).
Metabolismus т метаболизъм.
MciareeshHaZt п търг, търговия, сделка с участие
наполовина (в печалби и загуби), -kritik /
контракритика, критика на критиката.
Meiall п, -s, -с метал; муз. ~ in der Stimme haben
имам металически глас.
meiailcn adj, метален, металически (звук,
прибори).
Meiä1I/fa!cn1amcc / електрическа крушка с
метални жички; -'ass т е-рел; -hütie/завод
за [цветна] металургия; —enss т 1.
мегалолесне; 2. метална отливка; —Hütter-
kundr/ [цветна] металургия (като научна
дисциплина).
mctalic adj. с метален блясък,
metallisch adj- = metallen,
metallisieren tr. техн, мегализирам, покривам с
метален слой.
Metall'ismus т. -. — икон. мегализъм.
Mctäll/korn п зърно чист мегал; -künde /
^fсеалеснaние; -icgbcuung метална сплав,
metalllos adj. безмегален.
MciaiimOhu т черна п-еина; -muttce / скали-
порода с метална руда.
Metallographie / мсталография.
Metalloid л, -s, -с мегалеид.
Meiälloxyd п хи^м, метален окис.

89
Michel
Metäli/scHuiz m техн, з-пазе-не на метали ог
разяждане; -schwamm т метал-, шуплест
метал; -Überzug т метално покритие.
Metallurgie f, — металургия,
metallurgisch adj. мсеалургичсски.
Metallecespanunesmashhinc f техн.
металорежеща машина.
MetamorpHöse/, -п метаморфоза,
mctamorpHosicren tr, мсгаморфозирам, пре¬
връщам, променям.
MetäpHeu f, -п лит. метафора.
metaphorisch adj. метафорси. образен, преносен
(израз, смисъл).
Metaphrase f. -п мет-фраза. описателен израз.
Metaphyssb/ — филос. метафизика.
metaphysisch adj. метафизичсски.
MciaceScHIk, Mceapsyhhologlr f мстапсихика,
окултна психология, парапсихология.
meiacsУcHisch adj. мсстапсихичсн.
MettaSeKe/ п 1. мед. мегасгаза; 2.лит. мегасг—за
(реторична фигура),
Metathese. Metaihcsis / —... thrser пром.
метатсза, разместване и— букви, звуци.
Meecmpsychöse / мстсмпеихос—, прераждане.
Meieou т, -s, -с мсгсор.
meteorisch adj. мсесоричсн.
Metcorii т, -s. -е остар. метеорит.
Meieorolög(n) т, -(с)п, -(с)п метеоролог.
Metehrhlhgie / -п [-иси] метеорология.
meieorolhglehh adj. метеорологически.
Meter п-рази- т. -s, - метър: rach-r messen меря
на мсгър; 4 - lang дълъг 4 метра; alle (рсзи.
aller) 10 - isi rin Graben на всски 10 метра има
и ров, окоп: - für - voreückrn напредвам мсгър
по мегър; laulCndes(e) - линеен мсгър.
mctcuhoch adj. по-сче от един метър висок.
Meterkilogramm п физ. килограмомегър.
meterlang adj. дълъг с метри.
Mcter/maß п сгъваем мсгър. шивашки
(сантиметър; -Sekunde / метър е секунда
(единицо зс скорост): -stab т мегър
(несгъвсем); -System п мегрическ- система;
-tonrc/хиляда килограмометра.
meterweise adv. на метър (продасам).
Meterzentner т сто kилеграмемстра.
Mctha. /?, -s, — хим. метан.
Methode/ -п мстод, способ: разг. rr hat so seine
- такъв си му с обичаят.
Methodik / — методика.
methodisch adj, методичен. методически.
Methodist т. -сп, -сп църк. методист.
Methodismus т, -, — църк. мсгодизъм
(евангелска секта),
Mcthodologie / -п методология.
Meihyl т, -s, -с хим. мстил (стомна група).
Metbee [мстГЛ] п. -s, -s занаят, професия; розе.
das isi nicht mein -нс ми с занаят.
Metonymie/ -п [-йен]лит. мегонимия (фигура),
mreoлymlehh adj- лит. мстоиимичси.
Metöpe/ -п срхит. метод (в дорийския стил)-
Metubk / -сп поет, муз- метрика.
metrisch adj. мстричсски.
Mctro /. -s трансп- метро.
Metr'h1hgic / — = Messwesen.
Meiuhnhm n, -s, -с муз, метроном.
Metropole, Metropolis / .	ucm,
метрополия (център, главен прсд).
Metropolit /п, -еп, -сп църк, митрополит.
Metrum п, -s,. .irnn 1. лит. стихотворен размер;
2. л/уз. таке.
Mctt /7, -s, —кълцай- свинска к—йма с подправки.
Mette /-п църк-1, утрини- (у кстолицитееЯ,
(погрешно зс) литургия.
Metteue [-töpi m.-s, -с печ. слевеслагател-
метр-нпаж.
Mettwurst/готе, мегеурст.
Metzc1/ -п остср. вули, стсреа, курва.
Metzc2/ -п стара мярка за вместимост.
^^(^'^<^.1^.1/ -сп [масоео] клаис.
metzeln и: I. коля; 2. избивам, изколв-м (масово),
Metzciiag т ден за кланс на добитък (по случай
празник).
mrtzgcn, metzgern и: коля (добитък).
Mctzgcr т, -s, - месар.
MctzgcrCI / -еп месарница; прен. кланс,
изби-анс.
McubicmCnt [моблсмЗ] п- -s, -s мебелировка.
Meuchelmord т убийство из засада.
Meuchelmörder, Meuchlerт. -s, - подъл, коварен
убиец.
meucheln trr убивам коварно, из засада,
meuchlerisch adj- ко-арси, злодейски.
meuchlings adv: коварно, подло. из засада.
Meutc/ -п 1. лов. хайка; 2. разг. потсря, тьлпа.
банда: r-m in dic - laufnr попадам на нкг.,
срещам го.
MeutcrCi/ -сп воен, метеж*.
Mcuicu(cu) т. -s, - метежник.
mcuteen inti: h (gegen n-n, ctw. ~) (раз)буитувам
сс, правя мсгсж*.
Mexikaner т, -s, - мексиканец.
mexikanisch adj, мексикански.
Mezic [-иес/ -n фсм. келепир (хубаво сделка).
Mezzanin тт -s, -с свстр. мсца ни и (между
партер и първи етаж).
Mczzu/sopran т муз. мепееепган; —iinih п
живот, мсцотинто (вид рсдирунп)-
Miasma /т. -5 . .smrn миазма. заразни изпарения.
miasmaiishh adj. огго-но-сарасuгслсн
(изпсрения)-
Miau п. -s мяукаис.
miau! intt: мяу!
miauen inti: h мяукам, мякам, меча.
MicHaCIUs) п. -s, —; MichacIIeeag т църк, св.
Михаил, Архангело-дсн (празник).
Michel (съкратено от Michael): drt deutsche -
mickrig
90
немският Михаил, наи-нияг Михаил
(прозвище-синоним нс германеца); Vettee -
еснафин, филистср.
mickrig, miekuig adj, 1. рсзи. хилав; 2. стиснат,
пингия.
MbdasoHren pl, магарешки уши.
Midgard т, -s, -s мит, земята.
Mieear!shhl;nee f чудовищният змсй (в
скандинавското митолопия),
mi!I adj, adv, модо миди (до средстс нс
просецс)-
Mieder л, -s, - 1. слек; корс-ж; 2. корсст.
Miederwauen f pl, дамска галантерия (сутиени,
корсети и др.)-
Mief. Mbev т, -s, — рсзг. гaссaлен въздух.
mbefcn1 intr h рсзг. скимтя; вия.
mieten2 intr h разг. мирише и- р-свалеи въздух.
Miene/ -л 1. изражение на лицето; физиономия;
mii figsierct ~ с мрачна физиономия; е-е
gelehrte - annehmeg давам си -ид и- учен;
saurr. böse - кисела физиономия; сърдита
гримаса; k-c - verziehen нс ми трепва мускул
на лицето; 2. - machen, ciw. zu iun тъкмо щс,
готвя сс да правя нщ.: er machte ~, sich auf Ihn
zu stürzen тъкмо щешс да се хвърли върху исго.
Mienen/deutee т физиономис;; -spiel п,
-spräche f мимика.
Miete/ -п бот. иазв—иис иа редица карамфилови
билки fMiguautia).
mies adj. фам, гаден, мръссн, нечист (нщ.,
работа); зле: cin -er Laden мръсен дюкян; das
siche - aus тук е лоша, загубена, спукана
р-богат-; - machen а- розг. правя нщ. нкм. да
опротивее; б, иа всичко намирам махана; в.
гледам черно иа нещата.
Mies, Miesn f - Minzn.
Miesepeter/n, -s, -рсзи, мърморко, недоволник;
киссл човек.
miesepeteig adj. рози, 1. болнав; 2. кисел,
недоволен. сърдит; 3. оклюмаи.
mleserig adj. рсзи; мизерен. жалък.
Miesmacher т разг. 1. мърморко. недоволник;
пор-женещ 2. kеГте предизвиква спадане на
борс-т—.
Miesmuschel/зоол. чсриа мида (Mylilus ndulis).
Mieiauio п такси, насмсн автомобил.
Mbete1/ -п 1. наемане, насм; пари, сума за иасм:
in ~. zur - wohnen живея под иасм; In - nehmen
вземам под иасм; zur - geben давам под насм;
рсзи. kaltn - насм бсз отопление; 2. абонамент
е театър.
Mbcic2/, -п ссл.-сп- ро-ник, ровница (зо
запазване нс картофи): Kartoffeln In -g sctzcn,
in dic - lngcn поставям картофи r роеник з—
запазе—ис; dir - aufmachcn отравям. разравям
картофи.
Miete5 п зоол- краста (Acarus).
miete<1 tr, наемам (жилище, стая, ирадинс,
готвсч. слуга, прислужница. кон, автомобил)-
mieicn2 tr, съхранявам. презимувам е ровник
(картофи, плодове).
Mieter т, -s, - и-см-еел. кваргир-ие.
Micleertuae т доход, добив ог насм; -frau /1.
хазяйка; 2. насмаеслк—.
mietfrei adj, без иасм.
Micl/geid п\ —gr^hshhcn т пей (при ноемоне на
прислуга- работници); -Herr т 1. хазяин; 2.
насмагсл.
Mietling т, -s. -с наемник.
Mbct(:s)//^i^^<^itrc/рсзп. пейор. голямо здание (с
еднообразен, казармен вид) с много квартири
за наемане; -tairr = -gel!; -ItscpcC наемна
войска; -Verhältnis п наемно отношение
(между наемател и наемодател); -wagen т
г-кси.
Mbee/woHnurg / квартира под наем; -zcilcl т
табелка. обява за отдаване под насм; -zins т
насм (сума)-
Minz, Mieze/ -rn 1. Мици (умалително, глезено
ог Marin); 2, рсзг маца (зс коткс).
Mignon [-ньб; мйнье] т, -s, -s любим. любимец;
фаворит иа монарха.
Migräne/ —мед. мигрена.
Migration / — миграция. сер-нсе-у-анс. пре¬
селване; прелитане (нс прелетни птици).
Mikröbe/ -п микроб.
MIkt^orЪioIheIr/микробиология; -buch п книга,
снимана на микрофилм; -chlp [чип] т
електрон, микрочип; -film т микрофилм;
-hced т микровълнова фурна. печка; -kibma
п микроклимат; -kosmos т микрокосмос.
MIkroIhgie/ —шеи- дрсбн-вщина. пелантизъм.
Mlkro/meteu п микрометър; -miiibmeieu п:
Mikron п, -s. -с микромилиметър. микрон;
-^phor п микрофон; -pro^zcssou	т
микропроцесор; -sköp п микроскоп,
mikroskopisch adj, микроскопичен.
Mikuh/übereeteung, -übectra;glngJ/ синхронен
превод (чрсз микрофон) (нс парламентарни
заседания и нс конгреси);’ -wellt / съкр. =
MikthwcI1crgctaI, Mikrowcllcghcre. —
wellengerät п, -wcllcnhcud т микровълнов
уред. микровълнова псчка. фурна.
mikrozephal adj. с малък чсрсп.
MIkrozccHaIc(r), Mikuokephälc(u) т, f човек с
малък череп.
Milan т, -s, -с зоол- к—ня (от рода Mbivus).
MilbbC/ -пзоол. pl- -к-ри (рсзред); брашнен -к-р
fTsrhgIypHus. Dremaryssus).
milbig adj. нападнат от -кари.
Milch / — 1. мляко: dicke - вид сгъстено
(прокиснсло) мляко; 2, зоол. мляко на мъжката
риба; 3. млечен сок иа млечока и под растения:
das Korn strht in der - житото с r млечна
зрелост.
Mbich/aufkommen п ссл-сп. = -ertrag; -baa./
млечен б-р; прен. -baei т 1. мъх по брадата;

91
Millenium
2.	рсзи, младеж с жълто иа устата; -blume [
бот, тслчарка (Polygala); -bru!ce т млсчсн
брат; -ebwelß п казсин.
,1^^ intr; h (за крава, овца) давам мляко.
milchen2 adj. 1. млсчсн (крава); 2. млскоподобсн,
като мляко; от мляко.
Milchentrahmcu т сел.-ст. маслоотделитсл.
Milcher т, -s, - = Mlichrcr.
MI1chrcгeIebigkeIi f сеч-^^^^^п. млсчност; -ertrag
in млекодобив; -fcukcl n прасенцс-сукалчс;
-fieece n мед, млечна треска (у родилки):
—f1ashhc f шише с биберон; бутилка за мляко;
-ftan [ млекарка; -gebiss п млечни зъби (у
децата); - gcsIcht п еж. Milchbaei 2; -glas п 1.
матово стъкло; 2. чаша за мляко; -hof п сеч,-
ст, млекосъбирателна централа.
milchig. milhhIhht adj, 1. млсчсн, матов,
млечнобял, опало- цвят; к-то мляко; 2. млечен
(от мляко).
Mlich/kaffce т кафе с мляко; -knh [ млечна,
дойна крава.
Milchling т, -s, -е бот. припънка гъба (=
Pfi'frrlirg).
Milhh/mä!hhcg п; -magd f 1. доячка; 2.
млекарка; -mlä!hhcnechhnure f прен. сметка
без кръчмаря; -mang т. pl-, -ег млскар;
-mcssce т сеч^ст. лактемер.
Mblchnee т, -s, -1. зоол- мъжка риба със сперма;
2. дояч.
MilcH/pulver п сухо мляко, мляко на прах; -reis
т мляко с ориз; -reizker т бот. гъба-
млечница; -saft т 1. мляко, бяла вода (някои
растения): 2. анат, бяла лимфа; -schau [
контрола на млякото: -schlcuere центрофуга
за мляко; -Schwester [ млечна сестра; -soll п
сел.-ст. норма, наряд за доставка на мляко;
-stcrr т бот. пачи крак (Gagca); г-рс-нски
лук (Orrithogalum); белушка; -straße [австр.
млсчсн пъг; -•wirtscH'/ 1. сел.-ст- мандра,
кга-aгнuк; 2. млеkепгсгабег-ане; -zahr т
млечен зъб; -zuckcr т хим, млечна захар,
лактин.
mbid(c) adj, 1. благ (поглед, човск, думи); мек,
умерен (климат, време, светлина, краски);
прен. лск, снизходителен (присъда, наказания.
преценка): -е Sitafc леко наказание; - gesagt,
du watsl taktlos меко казано. ги беше’
нееакгичен; r-n Snuchn In -et Form епидемия
е слаба, лека форма; 2. милостив, милозлив;
благотворителен; ~с Gabe милостиня; е-е
Slifiurg благотворителна фондация; s-c -с
Hard auflur раздавам милостиня.
Milde / — 1. благост, кротост; мекост,
умереност; снизходителност; - walirr lassen
проявявам снизхождсние; 2 оспор.
благоmсегиmслнееm.
mildern ti; смекчавам, отслабвам, облекчавам
(наказание); пригъпявам, намалявам (удар,.
противоречия, класово омроза); юр,:
mil!erg!e Umstände смекчаващи
обстоятелства; Milderung/
Mbldcuungs/guund т юр. мотив за смекчаване (нс
присъда): смекчаващо обстоятелство; -miiiel
п мед. облекчително средство.
mII!Haaube adj, който сс скубс, пуска косми.
^Ле^е^с^Пе/ — = Milde.
mildherzig adj, c меко, нежно сърцс; милостив,
състрадателен.
Mbldhcuebekcbi / — милезливоег, съсграда-
mелнеег.
mbld/reicH adj. много милозлив, милостив; -iäibe
adj. благодстслсн, милосърден.
Mlidiäeigkebi / — благодсгелност.
Miliartuberkulose[мед. милиарна туберкулоза.
Milieu [-лйО] п. -s, -s 1. околна среда,
обстановка; 2. свстр. милийо за маса.
Milieudrama [-лйб-] п театр. битова пиеса.
militari adj. борчески, готов за борба.
Militär1 п, -s, — 1. войска; военни/?/.: znm - gchnn
оги-ам, вземат ме войник; vom - 1hskommnn,
enilasser werden уволнява; мс от военна
служба; - durch und dntch военен е мозъка на
костите; 2. соенщина.
Militär2 т, -s, -s розг. професионален военен,
офицер: rin hoher - висш офицер.
Militär/arwärtce т свръхсрочен подофицер с
право на цивилна служба; —aitahhc [--ташС]
т военен аташе; -eicrsi т военна служба;
-!bcnstcПbt'ht/вocнна повинност; -diktatur /
военна диктатура.
mblitäu'rel adj. освободен ог военна служба.
Militäu/ecebhht п юр. военен съд; —ecrihhis-
barkcit / военна процедура; военна
пгопсеуалноег; —hereshhaft / милигаризъм,
военна диктатура.
Militaria pl, военни работи.
militätisch adj. войнски, сеГеkесu, военен
(подготовка- образование. точност,
организация, държание); adv; по -есннемy
militarisieren tt: вдъхвам военен дух; подготвям
за нападателна война.
Militarismus т- -, — милигаризъм.
Militarist т, -еп. -сп милитарист.
Militäe/jurta [хун..]/военна хунта; -kapelle/
военна музика; -maß п ръст, мярка,
определена за военна служба; —cПihhi / =
—dihnslcflihht; .-stag! т военно съсловие;
-Vcrwatlung/военна администрация; -wesen
п военно дело.
Milli/ -еп военна милиция, народна сейека.
Milizionär т, -s. -е войник от милицията.
MUiz/mann т. pl, -кин милиционер.
MilksHakc [...шейк] т млсчсн шейк.
Milin /I, ~, - хиляда; търг. prO’ pet - на хиляда.
MIlICnium п 1. хилядолетие; 2. хилядегодишнина;
3.	църк. хилядолетно царство.

Milliampere
92
MilliampCre n ел. милиампср.
Milliardär m, -s, -е милиардер.
Milliärde f -n милиард.
Milliardstel n. -s, - мст. милиардна част.
Milli/bär n милибар (мярко зо въздушно
налягане) -grätim и милиграм; -mCier празг-
т милиметър: krir (рсзи. к-п) - von s-t Ansicht
abgehnr нс отстъпвам ни на милиметър от
мнението си.
Million f -сп милион.
Millionär т. -s, -с милионер.
miillih<siie пит, милионен (по ред).
Millionstel п мат, милионна част.
Milz f -еп снст. далак.
Milzbrand т вет. въглен, антракс (болест);
-sicchcn /1 мед, болки откъм далака (след
мноио тичане): —snhhi f мед, оспср.
хипохондрия, сплии.
mI1zsühhtIg adj, мед. хипохондр^^ен.
Mime т. -п театр, артист.
mimen tr. inr h 1. представлявам. играя дадена
роля; 2. прен, преструвам сс (нс болен).
mimCtisch adj. подражаеслсн.
Mimik f -сп мимика (ксто израз, език и ксто
изкуство).
Mimikry /, — биол- мимикрия.
mimisch adj, мимически.
Mimose / -п бот, мимоза (и рсзи. зо свръх¬
чувствителен, раздразнителен човек),
mimosenhaft adj. като мимоза, много нсжсн;
крайно чувствителен; раздразнителен.
Mimus т.~, -. men лит. театр. 1. римски
народен фарс; 2. артист за ф-рсовс.
MinauCii п, -s, -с минаре.
minder (еотрar. от wenig и klein) adv. adj. 1. adv.
по-малко: mit mehr oder - großer Sorgfalt повсчс
или по-малко грижливо: das wird richt - това
нс намалява; 2. adj. по-малък; пе-делсн, по-
малепснсн; сгегеегспснсн: -е Watrr
малоценни, по-долнокачесгесни стоки; dic -еп
Göttne по-малоеажниес божества; лов. с-с -е
Sau млада свиня (дива); ксто subst. det Mindern
по-долният човек (по ранг, по обществено
положение).
Mindce п, -s, — 1. намаляване; 2. дефицит,
недоимък.
minder/bedeutend adj. по-мало-ажен; -begabt
adj. по-иснадарен; -bcgüicui. -bcmiiicle adj.
малоимотен.
Minder/bctuag m разлика е по-малко; -fabeikai
n икон. второстепенна продукция (второ¬
степенен фабрикат)' -gewicht п търг, липса
е гсглего.
Minderheit -сп малцинство: bci der Abstimmung
in dce - srin при гласуването смс малцинство;
nationale -еп национални малцинства.
minderjährig adj. малолетен.
Minderjährigkeit f — малолетие
mindern in 1. намалявам, отслабвам (скорост):
seht gcminderi sein унизен съм, рази, със
смачкан фасон съм; 2. свивам (при плетене);
Minderung/.
minderwertig adj. малоценен, лошокачествен.
Mig!ceweetiekcii / — малоценност, лошо-
качсеm-сносе.
Min!erweeiIgkeiiekomc1ex т псих, комплекс за
малоценност.
Minderzahl / wit sind In !ег - малцинство сме.
mindest (supcrl., от wcrig, klnir) 1. adv най-малко:
dic - . am -en gefährliche Bergstraße най-малко
опасното планинско шосе; 2. adj, най-малък:
nicht dir -cn Aussihhirn haben нямам ни най-
малките изгледи: richi im -cn / Mirdesieg ни
най-малко; richi das -е съвсем нищо. ни най-
малко; das Ist das -е/ Mirdeste. was mar von
ihm verlangt това с най-малкото, косго се иск—
ог него; er bekommt лЬ^е das ~е/ Mirdesir гой
абсолютно нищо не ще получи.
Mindestabstand т минимално разстояние.
mindestens, zum mindesten adv; понс; наГ-малке:
cs waren - 10 Mann бяха най-малко 10 души;
er hälie mich - versiäg!iger soller гой би
трябвало понс да ме предупреди.
Mindcst/beitrag т минимална вноска, най-
малкияг членски внос; -haltbarkcit / срок на
годност (особено зс съестни продукти): - lohn
т минимална заплата; -preis т минимална
цсиа; —umiaushh т фин. задължителна сума
за обменяне (при пътуване в чужбина); -zahl
/ минимум.
Mine/ -л 1. воен. мор. мина, и прен.: ~п icgcn
поставям мини; das Schiff iänfi auf е-с -
корабът се натъква на мина; прен. alle -п
scrigeen lassen пускам всички средства в ход;
2. = Bergwerk; 3. графит. пълнеж (зс молив.
стило); 4. воен. подземен ход.
Mlnen/'cid п воен, минно полс; -gare т воен..
сапьорска галерия; -kammce / воен. минна
камера (с взрив); -kricg т минна война; -leger
т. -schiff п мор. воен, минен сатгaдигел;
-pflüg т плуг за дълбока оран; -räumboot п.
—suhhehoe п. -suchcr т кораб-миночистач;
-spcere/мор. воен, минно заграждение; -stifi
т автоматичен молив; -trichter т воен. яма
от минен взрив; -werfer т воен.
минохвъргачка.
Mineral п. -s, -icn [-исн] минерал.
Mineräl/bad п минерална баня; -brunncr т =
-quelle.
mineralisch adj. минерален.
Minerälkunde / минералогия.
M|neralde(e) т, -rn, -сп миисрал^г.
Mineralogie / — минералогия,
mineralogisch adj. минералогичен.
Mincräi/öl n минерално масло; -quelle /
минерален извор; -vorkommcr n мин.
93
Misch/fahrzeug
местонахождение, месторождение на
минерали.
Mim ... малък. умален, къс (Minigolf, Miniehhk).
Miniator tn. -s .’] orrn = Miniaturmaler.
MirnatUrf -rn жив. миниатюра.
MiniatUr/ausgabe f миниатюрно издание (и-
книга); -maicr tn художник на миниатюри;
-такт/миниатюрна живопис.
Minibau / минибар (малък хладилник, зареден с
напитки).
minieren tr; воен, мин. минирам, и прен.
minimal adj. минимален.
Mirnmäti. минимален: MInimalbntrag.
Mbnimälbetragm най-малката, минимална сума.
mirlmalbsbeecr	t;.	minimicecr /г.
минимализирам, свеждам до минимум.
Minimume. -s, таЕминимум (изискване, цена-
мярка); 2 геогр. минимум (баро^^^^трическс
депресия).
Minister tn- -s, ~ министър: - ohrn
Geschäftsbereich министър бсз портфейл.
ministerbäl adj. министерски.
Minisserrällürektor in директор на отдел в
министерство; -!brieent tn началник на
отделение в министерство.
Minbsteubäle т, -п, -п ист. минисгериал (при
феодализмс),
Ministcriäe/crlass in министерска заповед; -tai
in директор и- оедсл в министерство.
ministeriell adj, министерски.
Ministerium п, -s, . .rinn 1. министерство; 2.
кабинет, пгавигелетве; 3. църк- окръжна
колегия на протестантски духовници.
Ministeг/ceäsI!eri т министър-председател;
-rat т министерски съвсг; --r^a^I^sverord^i^i^fe/
постановление н— министерския съвет.
Ministrtri in- -rn, -еп църк. анагнос (у
католиците).
ministrieren intr h църк; (за -н-гнос) прислужвам
е църква.
Minna / .. nncn рсзг. 1. слугииче; 2. чадър; 3.
полицейска кола.
Minnn / — поет. любов.
Mirrc/!bersi т ист- рицарска служба и-
любимата; —lind п лит, любовна (рицарска)
пессН’
minnen tr, поет, архсиз. любя.
Minne/sang т лит, рицарска любовна поезия;
-sängcr, -sireeu пг лит. миисзингср’
т^теИ^ adj, 1. мил, нежен; 2. любовен; 3-adv;
с любов’	.
minoeCnn adj, малолетен.
Minorennität / — малолетие.
Mirorbt т, -сп, -еп църк, минори; (от
фронцисконския орден).
Minoriitt/ -сп малцинство.
Minotäuu(us) т. -(s), — мит, минотавър.
Minsiuel in. -s, - ист- -рфисе, псесц на феодал;
минезингср, трубадур.
MbnuCnd т. -еп, -еп мст- ум-ляемо.
Minus п, -, — 1. търг, недоимък, дефицит (=
Mbndnrbetrag):	рсзг. минус, дефект;
недостатък; 2. мат. знак минус (-).
minus adv. бсз, минус.
MinUskel/ -п малка букеа.
MbnUic / -п минута (и мст.): разг. auf die -
kommen идеам съвссм точно’
mirUicriane adj. неkелkеминуеен; adv, в
продължение на няколко минути.
MmUieлeeigeг/и минутна стрслк- (иа часовник).
Minuzbcn pl, остор^. дреболии, дребосъци;
незначителност.
minuziös adj. 1. дребнав; 2. точси; акуратен.
Minzzi/ -п бот. мента (Mciiha).
Miozän п, -s, — иеол, миоцен.
MlrabClie / -п слива, джанка от педсемеГстRе
Prunobdac.
Miuage [...йжее/, -п мираж.
Miuäkel л, -s, -1. чудо; 2. ист. театр. мистерия
(релип- пиесс),
mlrakulös adj, 1. чуден; вълшебен; 2. чудотворен.
Misanthrop т. -сп, -сп мизантроп, чеескомрaссц.
Misanthuoplc / — мизаиmгопеm-о.
misaniHr!pIshH adj, мuсантгепски.
Mischbatterie / техн. смесители- арматурна
батерия за гопла и студена -ода; -dünger т
сет-ст- компост (тор); -ehc/смесен брак (при
различни религии, народности, раси).
mischen tr: refl- 1. меся, размесс-м. смесвам. и
прен, (течности, бои. карти): nbrs Ins andern -
смесвам едно с друго: Wasser und Wnln, Wasser
In drn Wein, urtnr drr Wnbn - смесвам вода c
вино; рсзи. каращисвам синете; gemischte Kose
смесена храна; е-е gemischic Gescllshhafi
смесена компания (от мъже и жени); разг.
шарено, съмнително общество; прен:. Urktaut
urtet drr Weizen - омесвам, обърквам нщ„
докарвам безредие. бъркотия; рози. auf dnm
Fest ging cs rnchi gemischt zu иа прасиеиствоео
нс сс държаха много прилично; 2. бъркам,
разбърквам, приготвям смес: Atzrci. Fatbn -
бъркам, приготвям лекарство (от няколко
медикамента): бъркам бои; das Fntter ~
приготвям, бъркам храна, фураж ог зоб и
слама; 3. refl. смесвам се: Öl und Wassnt - sich
nicht масло и вода нс сс смесват; 4. refl. мсся
се, намесвам сс: sich In frnndn Aggcinenrhnbtnn
- меся сс е чужди р-боти; sich Irs Gespräch -
намесвам сс, мсся се е разтевер; sich uninr das
Volk, dir Mergn - р-змес-ам се c народа,
множеството.
Mischer m, -s, ~ техн. 1. смесител. миксер; 2.
звукооператор.
Misch/fahrzeug п автомобилен (бегоне]
Misch/futter
94
смесител; -futice n смесен фураж, фуражни
смески; -leitnne f колектор на смесена
канализационна система.
Mischling т, -s, -с мелез; хибрид, продукт и—
кръстосване (и зоол,- бот.).
mischlings adv; мешано.
Mischmasch п, -ns, -срсзи, смесица. миш-маш.
MiscHpokc, MlschpocHc /, —шеп. 1. роднинска
банда: котило; стринини и лелини pl.; 2.
паплач, сбирщина; 3. фам. вехтории pl.
Mischung/ -cn 1. смес; смесица; смешение; 2.
еж. mischen.
Mischungstrommel f стр. бъркачка.
Mise f. -п 1. еднократна осигурителна вноска;
еднократна вноска за получасанс на рснга; 2.
търг. вложен е предприятие капитал; З-корт.
миза; 4. предложена при наддаване, търг сума.
miserabel adj, разг. 1. мизерен, жалък, много лош
(произведение, стил): cin misrrablns Deutsch
много лош, отвратителен немски сзик; mir Isi
- zumute чувствувам сс отвратително; 2. низък,
долен, мерзък (човек), позорен (деяние), 3.
клсе. нещасеен (живот, човек).
Misöre f, -п мизерия, бсдиетия.
MiserCue п, -s, -s 1. църк. мизсрсрс (псслом ксто
част от каnолишкоnа литургия); 2. мед-
мизсрерс (болест).
Misogyn т, -s, -е; свстр. -еп. -с(п) жсномразсц.
Mispelf -п мушмула (плод).
Miss. ., miss. . prüf. особено нс глаголи unlmb.
означава: L объркване, погрешовоне,
несполучвоне, неправилност, ирешко.
Missgubff, Mlsssiard, missilrgcn, missdeuten; 2.
отрицание, обратното на действието нс
основния глагол. респ. на зночението на
основната дума: missfällig, Mbssvetstärdrls,
missraten, missachtcr; 3. (особено със subst.)
лошо, уродливо, неприятно състояние,
положение: Missstand, Missgestalt, Mbsskiang;
в subst, и adj, обикновено на miss поде
ударението, също тока и в глагол, ако след
него следва неудорена вторс представка- или
пък зс да се подчертае някой израз във
фрозото контраст:	mlssbchager,
missverstehen, misstun; в доста случаи обаче
има колебливо или двойно ударение:
mbssdCuicn и missdeuten’
missähhicn, missachten tr, не уважавам;
пренебрегвам, ис обръщам -иим-иис на нкг.,
нщ.
MHssachusn j/ — неуважение. пренебрегване,
презрение.
Missal(r) п. -s, -е църк. служебник.
missaricn inir. s само pari, missgicartct; 1. изроден;
2. непрекепе—н.
^b^^e^t^r^/биол. 1. дегенерация; 2. изрод,
missbehagen int h D ctw. missbehagt mie нщ. ис
ми харесва, неприятно ми е.
Missbehagen п, -s, — неприятно чувство,
неудоволствие; досада.
mIeebchae1ihH adj, неприятен.
MIesbe1Ieben «. -s, — неудоволствие,
mlssbilder r погрешно. нескепосие, уродливо
правя, образувам; обезобразявам, правя урод’
Missbiie!ung/ -rn 1. уродливо, деформирано
образувание; урод, уродсеее; мед. аномалия,
2. погрешно, криво възпитание, образование,
missbilligen tr. не одобрявам,
missbilligend неодобрителен.
MisseiI1Ieure /, — неодобрение; укор,
порицание’
Missbrauch т, -s, ^е 1. злоупотреба, нередна,
незаконна, непозволена употреба; лош обичай;
лоша практика: er trlrb mit !et Ermächiienrg
viel - гой много злеупеггебя-aше c
пълномощието си.
missbrauchen, missbrauchen, missbraucht r 1.
нередно, незаконно, без песселенuе
употребявам, използвам. злоупотребявам (с
нщ.): s-r Güte, nbn Recht - злоупотребявам c
доброе-е- му. c едно право; библ. du sollsi drn
Namrn dcs Hcrun nicht —! не споменавай имсео
божис напразно!; sich zu r-m Unrecht - lassen
оставям се да мс под-сдаг да извърша
неправда; 2. изнасилвам (жсна).
missbuäuchlihh, missbeäuhHIIhHcrwveIse adv; по
непозволен начин, нередно, незаконно’
missdeuten, missdeutete, missdeuiet погрешно,
криво, зле тълкувам, обяснявам; Missdeutung
/■
missen tr, 1. лишавам се. лишен съм. минавам
бсз ищ.: alle Bequemlichkeiten - müssen трябва
да сс лиша ог всякакви удобства; 2. забелязвам,
чувствувам липсага и— ищ. (= vermissen)’
MIss/cufole т, -s, -е неуспех. -ernte / -п
нсугеж—й, лоша реколта.
Missetat / -сп злодеяние; престъпление; библ-
грях.
missfallen* inr h D не се харесвам; будя
нсдесолетсе.
Missfallen п нех-рес-ане, недеволсгсе,
неодобрение.
missfälibe adf. неблагоприятен, отрицателен
(критика, преценка)-
missförmig adj, неугледен, уродлив’
Missgeburt / -еп урод, изчадие.
missgelaunt adj. лошо и-строеН’
Missgeschick п зла участ. лош късмсе, неуспех;
кутсузлук ^Pnch).
mlseeesta1efee) adj. уродлив’
Missgestalt / -еп урод.
missgestimmt part, adj, r лошо настроение,
mlssgltekeninr hcDueceудава: ciw. mIsseIühkt
mir нщ. нс ми сс удава.
missgönnen tr; (c-m ctw. ~) зло-иди ми сс, гледам
иедобрежел—гелно на (ищ.): c-m sein Glück -
95
Mistel
зло-иди ми сс (завиждам на) исчис щасгис.
Missgriff т, -s, -е грешка; несполучливо
действие; погрешна хватка.
Missgunst f, — L недебгежелaгелсг-е.
слевиждане, слежелателетве; 2. (рядко)
неблагеприятиест, неблагоприятни условия.
missgünstie	adj. зложелагелен,
иедоброжелагелеи.
misshandeln tr, държа се зле с, измъчвам
(пленници, деца), изтезавам, малтретирам.
Misshandlung, Misshandlung / измъчване,
жестоко държание, третиране, малтретиране.
/ -еп нсра-си брак (поради различен
социален произход).
mieshr11ig adj- несъгласен, нссдинсн.
MIeeheI1iekrie / -еп несъгласие. рассдиненеет,
недоразумения/?/.; разногласие.
Mission / -еп 1. мисия, поръчение. задача: с-п
mit е-г geheimen - bniraucr възлагам нкм. тайна
мисия; 2. дипломатическо представителство;
3.	мисиенерсmво. религиозна мисия.
Missionär, Missionär in. -s, -е църк. мисионер.
Misss’ahr п лоша. и-плодородна година.
Missklang т, -s, -е .муз. фалш (при пеене,
свирене): дисонанс. и прен,
misskCrner* tt; не оценявам правилно. криво
р—збирам.
Misskredit т, -s, —: n-л in - bringen дискреди¬
тирам икг.; In - gcrainn, kommen изгубвам
кредита си, доверието.
Misslaune f, — лошо настроение,
mlsslaunbe. mIsslaunishH adj. намиращ сс
постоянно е лошо и-стросние.
Mbsslaui т фалшив звук; прен- дисонанс,
misslCitcr tr. (pari. peif. misseelniint) 1. злс, лошо,
погрешно ръководя; 2 съблазнявам;
Mbs^^^ilt^^je/.
misslich adj. 1. неприятен. неблагедарен
(работа)', 2. оп-ссн, критичен (обрат), труден
(положение-, несигурен. съмнителен; 3. adv.
злс. лошо: ns sicht - mit Ihm aus зле му са
работите, положението му с опасно.
т^Пе^а^'. 1. исобичан, мразен; противен: sich
beb e-m - machen загубвам благоразполо¬
жението на някого, направям да мс намрази;
2. adv. неохотно, с противене, с нежелание.
misslineen* intr. h (cs misslinge mit) не ми сс удаеа.
нс сполуч-м.
Misslingen л. -s, — исуспсх. несполука.
Missmui т, -s, — лошо настроение; досада;
омърлушено^, униние.
missraten* intr, h (ciw. missrät mir) (нщ.) не ми
се удава, ис сполуч-ам да направя ищ. добрс:
-е Kindnr непрокопсаии дсца.
Missstand т. -s, -е неуредица. неизправност,
злина. недъг, лошо състояние, нерадостни
положения pl- (в обществения, държавния
живот): ^с in dcr Verwaltung, im öffentlicher
Lcber abscHaffnn отстранявам недъзи. злини,
неуредици е администрацията, в обществения
живот.
misssibmmcn tr, (part, perf. missgestimmt)
развалям (исчис) настроение.
Misssibmmure / 1. лошо настроение; 2.
раздрази-ност, исдо-елеm-е.
Mission т муз. фалшив гои; прен. диехармония.
разногласие. дисонанс.
miss/törcr!, -lögbe adj. неблагозвучен,
диехармоничеи.
misstrauen intr. h (c-m ~) не еяреам (нкм.). нямам
доверие (е икг.).
Misstrauen п, -s, — (grgcn с-п) нсдоесриС’
Misstrauensvotum п -от на исдо-срис,
mIsstuauIshh adj. (gegen с-п) недоверчив;
подозрителен.
Missvergnügen п, -s. — неудоволствие; досада.
missvergnügi adj- (über ciw. D) незадоволен,
недоволен.
Missverhältnis n несъответствие, несъраз¬
мерност. диспропорция.
Missverstand m неразбиране, криво разбиране,
mIssversiän!1Ihh adj, неясен; двусмислен,
предизвикващ, будещ недоумение,
недоразумение.
Missverständnis п 1. недоразумение: das beruht
auf r-m - това почива на недоразумение; 2.
несъгласие. неразбирателство. недоразумения
pl,: ~ zwischen dcn Ehclrutcn неразбирателство.
недоразумения между съпрузите.
missvcusteHcn* tr; погрешно, криво разбирам.
схващам: ni/svetsiehe mich richi не ме
разбирай криво; rinn richt nbsszuvntsichcrde
Äußerung недвусмислено изявление.
Misswahhs т, -cs. — I. неправилен растеж
(особено на овощия); 2. неугежаГ. лоша
реколта.
misswächscn adj, накриво, неправилно израсъл,
уродлив.
Misswiгtschaft/леше стопанисване, неуредено,
безпорядъчно еmепанстсо, и прен.
Misswuchs т крив. неправилен. уродлив растсж.
Mist т -ns. -с 1. [сстсствен] тор. изпражнения:
~ sttnurr разхвърлям тор; е-с Fuhrn - една кол-
тор; фам.: Geld wir ~ Haben въшк-е съм с пари;
das Isi nicht auf d-m - gewachsen това не го е
родила есоята тиква; eInherstoIeIeгen wln der
Hahn auf dem ~ надул съм се като петел иа
бунище; 2. фсм. боклук, нщ. непотребно;
глупости pl-, празни приказкиpl,: mache. erdc.
verzapfe k-л ~! нс прави, нс дрънкай глупости’;
so rin ~! такъв боклук!; das Ist ja !er reirsir ~!
та това с чиста измислица!
Misi2 т. -ns. -с лек— мъгла.
Mistbeet п сел^т. парник с тор.
Mbsiel/ -п бот. имсл (Vlscum album).

Mistel/drossel
96
Mistel/drossel /;~flrk m; -zlemer m зоол имело-
дрозд (Turdus vIshIvorus).
mistc<1 1. t 1. горя. наторявам c естссгссн гор;
2.	почиствам (обора) от калта; II. int h (за
животно) изхожда сс.
mleteл2 imp, мор. (при)пада лека мъгла.
Mbsier т, -s, - мисгср (за англичанин),
Mbst/üirk т 1. прен. рсзг. презр, мърльо; -etbe. f
-ил— за тор; - häufen т бунищс.
mistig adj- 1. рсзг. мръссн. кален; низък, долен.
гадсн; 2. мор, мъглив.
Mistigkkit/ — рсзи. мръсотия, нисеег. г-досе.
Mist/jauche/се^1--ст- есчсн тор; -käfce т зоол-
еорсн бръмбар (Geotruces sthrhoгarius).
Mistual т. -s, — мистр-л (вятър).
Mli^^^^^^tic/торище, бунищс; -stück прсзи, гад;
-zeug п разг. боклук (зс лоша стока).
Miszellancen. MbszCllen pl, сборник ог къси
сеагии с различно съдържание; отдел „Разни“
във вестник.
mit I. prp- D 1. с. със. заедно с: ~ dcn FrüHzug
ankommeg пристигам със сутрешния влак; cin
Moiotta! - Beiwagen мотоциклет със
странично ссдалище;р—зг. с-с Weiße - [Schuss]
чаша бяла бира с малинов сок;рсзи. с-с Brausn
- една лимонада с аромат; ~ der Arbeit fertig
sein привършил съм работата си; - riw.
enftie!eg sein доволен съм от ищ.; ~ ctw.
sparsam srin пестелив съм с нщ.;разг. wbc sicht
ns - Ihm? как. к-к е тойП; к-к му са габеmитеП;
rs - e-m halten държа страната на някого;
Irrlgst - c-m fühlür съчувствусам нкм. ог
сърце; wng - ihm! махайте го оттук!; wng -
!ir! да ес няма!; махай сс!; hre - Ihren да дойдат
тук’; доссдетс ги!; дайте ги тук!; heraus - der
Sprache! казвай. говори’; 2-зс време: с. ог. при:
~ dnm heutiger Tag teitt das Gesetz In Kraft от
днешния ден законът -лиза е сила; ~ diesen
Worten при тия думи; ~ 20 Jahren heiraten жсня
се иа 20 години; - rinrmmal, - eins изведнъж;
внезапно; - drt Znbi с врсмсто, постепенно;
търг. ~ nhesiem е най-близко време; - drm
Schlag 12 Uhu точно е 12 часа; rt wau - mir In
Berlin гой беше едновременно с мсн - Берлин;
спорт. ~ drm Slegee durchs Ziel kommen стигам
целта едновременно с победителя; II. adv, 1.
[също така] и; з-сдио с. между ог (другите):
рсзи. - dazu gehören принадлежа. спадам кьм
гях. това; - Im Rate sitzen участвувам е съвста;
разг- ~ vor drr Pautbc sein и аз участвувам в
излета; Hier Ist - dic scHönsec Gngnnd госа с една
от най-хубавите местности; ~ dabei sein
уч-ст-у-ам, присъст-ув—м заедно с другите; сг
Isi - drr Bnstn гой с сдин ог н-й-добритс; für е-
л - bezahlen плащам и за някой друг; komm
doch mal - voubnb! намини при случай’; 2.
елиптично вместо съответния глагол (копсто
се ксссе зс временно участие): рази- da karr
Ich richi - нс мога, не съм в състояние да
участвувам (много ми е трудно, много ми е
скъпо),
mit. Milt. е сотр. със subst-- adj. и глаголи trnb-
означава постоянно, тройно участие,
зсдружност, съвмсеnноеn: едновремен-
ност, често преводимо чрез: с, заедно с или
пъксь.. с..: Mitarbeiter, Mitbewerber. Mliiahrnr,
mitfühtcr, mitgchnr, mlerndcn.
Mliangeklagie(r) mj юр. съобвиняем^).
Mitarbeit / сътрудничество.
mitarbeiten intr- h (ar etw. ~) сътруднича
(постоянно),
Mitarbeiter m, -s. - сътрудник.
mitbekommen* tr, 1. получавам а, като зестра,
прикя; б, на тръгване (зс из път): в.
едновременно с други лица. 2, рсзи. успявам
да разбера; схе-щ-м’
MiI/ecsIte т общо владение; —ersiteer т
съпритежател; -bcsiImmuresuchhi п икон
право (но трудещите) за учасгие в
управлението (нс предприятието и общо),
право на участие при вземане на решения’
mlibeicbibgi adj, участвуващ заедно с други.
Mbt/bewerbcu т участник е състезания. конкурс,
конкурент; -eew'ceeung/cъстесание. конкурс;
-bewohnte т съквартирант (шег. войн, зо
дървеници. бълхи. въшки),
mlibeirecr* донасям [със себе си] (ксто
подарък. зестра), довеждам: sic hat nichts
mbtgebtacht тя нс донесе иик-кса зестра’
Mbt/bringsel прози- -рм-г-н, сувенир (от път):
-buudcr т събрат; -bürgte т съгражданин;
-ebecniümeu т съсобственик.
miteinander adv, наедно, задруж'но.
miteinbegriffener// включен; adv; включително.
mIiempüin!en* it; чуссгсу-ам, преживявам
същото нщ. (к-го другия); споделям (скръб,
болка).
Mli/eube т сънаследник; -csscr pl. мед. черни
комсдони.
mit /fahren* intr- s пътувам заедно (с други)
(обаче: et will nichi mitfahrrn. sordntr gehen
гой не иска да дойдс заедно с нас с кола, а ще
върви пеш); -fortreißen* tr, увличам;
въодушевявам; -fühlen inr hсподелям (болка,
т'^—. страдание): nbn mIi'üHIeg!es Wesen habrr
отзивчив, състрадателен съм; -führen tr: водя,
нося със себс си, имам у себс си.
mligeber* tr, давам нкм. да вземе ищ. със себе
си (особено зестра, прикя).
MiigcZühl п съчувствие. учасгие.
miUgchen* int s отие-м с нкг, придружавам: mii
n-m - а, отивам. вървя с някого; б, вървя с икг.
е крак; рози, ciw. - hrißnn отмъквам ищ,; das
gehe so mit го-а щс миис; това оги-а (покрай
другото).

97
mitschuldig
Mbi/genuss m общо използване на нщ.; -gbfi f,
— зестра, прикя; -eb'ijäecu т сестрогонец;
—glied п, -(e)s. -nr члсн (нс партия. парламент,
дружество, семейство): = drr Volkskammer
член н— народната камара (- бившата ГДР);
sich als = elnschreibnn lassen записвам се за
член; -gliederbcsiand т членски състав.
mügliederstark adj. с голям членски състав rinn
-е Organisation организация с много члсносс,
с голям членски състав.
Mltglieds/auswels т членска карта; -bcbieag т
членски внос’
Mitgliedschaft / — членство.
MiiigleCdssiaat т държава-членка.
mii/haben* tr, имам. нося у ссбс си; -halten* 1.
ti; участвувам е задружен абонамент: е-е
Zriturg = абониран съм заедно с нкг. за дадсн
вестник; II. intr: h розг. участвувам както
другите, нс оставам назад: ich halle mit
участвувам е компания. гуляй (и под-); auf dcr
Wanderung = при екскурзията се държа
юнашки, издържам. нс оставам назад.
mithilfe pip>- G с помощта на. посредством,
mithin adv. значи. елсде-aтелне.
mbiHören tr. подслушвам (гслефонен разговор)’
Mit/kämpfer/g съратник; -klägcr/g юр, съншсц.
mitkommcn* inti- s 1. идвам заедно (с друг); 2.
рсзг. нс изоставам (е учението): in der Schuir
kommt rr mii гой добрс кара е училището; da
komme Ich komme richi mehr mit ис мога
повече да карам (с другите); гова ис го
разбирам, проумявам.
mbekörnrn* intr: h розг. (обикн, негативно): Ich
kann hnuin nichi mit дисс не мога да отида (с
другите); !а karr ich nicht [mehr] mii c, нс
проумявам тос- нщ.; б- много ми е скъпо.
Mbt/läufern неактивен, формален уч-сник. член
(на портия, организация); -laui, -lanirr т
съгласна; -laulfolee f група съгласни.
Mit/leb!, -leieer п. -s, — 1. съчувствие,
състрадание: - mii r-m haben ^чувствувам
нкм.; 2. милост, милосливеет.
miiiebder* intr: h споделям страдание. болка.
Mitleidenschaft ft —: c-n In - zlchnr въвличам
нкг. със себс си, докарвам му загуба, болка
наред с моята; In - gezogen werden посер-двам
-слсдствис на чужда загуба, болка.
mit/1cI!Ie adj. състрадателен, милостив,
милозлис; -1cId(s)Ios adj, безжалостен;
-Icie^voil adj. състрадателен, милостив.
MitIcI!sececIeure f проява, изказване на
съчувствие, участие.
тИта^е. tr, рсзг. 1. участвувам в (нщ.); ich Habe
drn großer Kring miteemachi участвувах в
голямата война; cin Vergnügen - участвувам
-ъ- веселие; alle Modrn - следвам всички
моди; 2. прекарвам, преживявам: rt hai viel
mligemachi много съм преживял. прекарал’
Mit/merscH т ближният; -nniint/с-атя (майка
нс зетя-, снахстс); -rahme/1. = -nehmen; 2.
техн, челюсти, стиски.
mitncHnnr* tr. 1. вземам със ссбс си (икп, нщ.).
занасям (със себе си); фсм. отмък^м
(открадвам): s-n Sohn auf dir Rrlsc - езсма сина
си със ссбс си при пътуването; Ъ-рази. (особено
зо болест, страдания) гaсеггеГвaм,
изтощавам, съсипвам, отслабвам; отразявам сс
(отрицателен), и прен.: das Fieber Hat sie sehr
mllecrommer треската много я съсипа,
изтощи; vom Schicksal hart mbtenrommer
жестоко съсипан, ударен от съдбата; das Lar!
wurde vom Krieg schrecklich mitgnnommrr
страната бе страшно опустошена. грозно
пострада от войната; dir Krilbk Hat Ihn übrl
mbignrommng критиката грозно го разсипа,
унищожи; 3. по принуда приемам (нщ.
неприятно): c-n Nachteil - принуден съм да
сс съглася иа. да приема известна несгода,
исудобст-о. неизгодно положение. щета; 4.
рози;. посещавам (набързо) покрай другите;
включвам е план иа пътуване, в програмата
и— посещения, разглеждане: rt muss alles -
всичко иска да -иди. да изпига; auf !er Reise
c-c Schcgswüt!lgkcit, r-r Ort leidet nicht -
körnen за съжаление не мога да посетя при
пъту-анеТо си дадсн- забележителност, дадено
място. град; Mitnehmer п.
Miirehmcr т техн. хомогче, скоба, стяга,
челюсти pl-, стиски pl; кука. кукичка.
Miiлehmeгschiib///ge..нл водеща шайба,
miinichtcn adv; кснц. по някакъв начин.
Mitua f --- trcn църк, еладишка корона. митра.
mi'rechnen I. tr, включвам. прибавям е сметката;
!ic Koster	включително
разноските; II. inr h влизам е сметката.
смятам сс: !as rrchrri richi mit това нс се
смят-’
miiucden tr, 1. участвувам е разговор; 2. имам
думата, имам право да си кажа думата; прен-:
auch nbn Woti mltzuredcn haben и аз имам
думата, имам право да сс изкажа; Sic habrr
hbct nichts miieutc!rg нямате какво да се
намесвате тук; това нс сс отнася до Вас; тук
ням-тс думата.
mbtucbßcn* tr, 1. повличам със себе си; 2. прен.
увличам (= hlrrcißnr).
mbisammen adv: (всички) наедно. без
изключение’
miieami pru, D кснц. заедно с. включително.
mIishhnci!eл* tr, записвам на магнетофонна
лснта (предаване, концерт):.
Mitschnitt т запис (нс концерт. предаване).
Mitschni! f (ar riw. D) съучастническо,
еьеинесносm: c-n drt - überfuhren изобличавам
Нкг. е еъучастничеетео.
mitschuldig adj, (an ctw. D) еъ-инееен.
7 Немско-български речник, т 2

Mitschuldige(r)
98
Mitschuldiget» m юр. съучастник.
Mitschüler m съученик.
mbtspbclcn int- h I. участвувам е игра; прен-
(изобщо) вземам участие, имам значение; sein
unglückliches Temperament scIcIin dabrl mit и
нещастният му темперамент имаше значение
е гоя случай; розг. ich spbnln richt mehr mit
отказвам сс да продължавам (в нщ. с други);
2. рсзг. злс погаждам (нкм.); увреждам;
скроявам лош номер: n-m atg - погаждам лош
номер Нкм.
Mitspieler т участник в игра. партньор.
miiect‘ecHen* 1. inr h 1. участвувам е растосог.
обсъждане: ich kann In dieser Frage richt - ro
гоя въпрос нямам думата (поради
некомпетентност): 2. играя роля. имам
значение. hier sprechen allerlei andere
Gesichtspunkte mii тук имат значение, намесват
се и други гледища, съображения; II. t.
изговарям, говоря. казвам заедно с други
(молитва, клетва).
Mittag т. -s. -с 1. обяд, обедно времс, пладне:
zu - essen, spnlsrn обядвам; übne - ausbleibrn
не се еръщ—м за обяд; 2. обедна почивка: разг.
~ machen правя обедна почивка; 3. п. -s. -с и
Mittagcsscr п обяд (ядене). пладнуваие: n-n zu
-	einladen. bcb c-m zu - srin каня икг. на обяд,
поканен съм ог икг. и- обяд; - machen обядвам;
4.	прен. средата на жиеета, разцвет иа силитс.
апогей; im - s-s Lnbnns r разцвета иа силитс
си; 5. оспор. юг: grgrn - иа. към юг; dic Sonin
sicht im - слънцето стои и- юг.
MIeiagfe)buoi п = -essen
mittägig adj, 1. обеден; 2. южен,
mittäglich adj. ставащ ссски обяд.
mittaemahlcn int h ип1гпЪ- обядвам.
mbiiags adv. иа. по обяд, всеки обяд, по пладне.
Mittaes/erht> -csscr in. = Mittagessen:
—gcsc11shhafi f гости на обяд; - höhe f oemp.
апогей на слънцето; -keebs m меридиан;
-(s)mahl w. -(s) matt zeit/ обяд; -(s)pause,
-(s)uuHc/1. обедна почивка (и в предприятие,
учреждение); 2. следобедна почивка (сън);
-tbsch т стол-пансион за столу-ане иа обяд.
Mittäter /л, -s, ~ съучастник.
Mbiic f -л 1. среда; център: in der - r средата;
komm in dic - сла в средата; in der - det Nachi
r полунощ; - Juni (в) средата на юни; dir - des
Wngns c- средата на пътя; б. половината път;
er Isi - Fünfzig, der Fünfziger гой с на около 55
години; dir - dcs Ktnlscs, dnr Kugni центърът
на окръжността, иа сферата; die - tteffer
улучвам центъра; прен,: dir - sibmmin gcgnr
drr Antrag центърът гласува против
предложението; die goldcnn - златната срсда;
разг. ab durch die ~! да те няма! махай се! 2.
прен. кръг, срсда; wir frnucr uns, Sic In unserer
-	zu begrüßen c р-досе Ви приееmеm-увамс,
радваме се, че ни се удава случай да Ви
присетствувамс в нашата среда; das kann nur
с-г aus ursntnr - snir това може да бъде само
някой от нашата среда. нашия кръг.
miiicilbau adj- съобщим. преда-аем.
mlttcbicn refl. tr. 1. ti; съобщавам, предавам
(съобщения, тайни); 2. refl, предава сс: die
Wärme, Aufregung teilt sich drt Umgebung' nie
топлината, възбудата сс предава на околната
срсда; 3. refl. доверявам се, откривам,
разкривам сс (на приятеля си), споделям с икг’.
mbiieiisam adj, общителен.
Miiicbisamkcii f — общителност.
Miiieilure f -cn съобщение, известие: c-c
vertrauliche ~ поверително съобщение: с-с
amtliche - hcгansgeecg правя официално
съобщсниС’
mbiiel adj. много рядко, остср, срсдеН’
Mliici п. -S, - 1. средство; лечебно средство,
лекарство: das äußerste, letzte - kгаГнеге
средство; rin wirksames - ефикасно средство:
ihm ist jedes - rnchi той не подбира средствата,
всяко средство за нсго с оправдано: - zum
Zwecke средство за постигане на цслта: 2.
средното. средна величина (и мст.); !as
arlIhnciishhc, echnettiShhc - средното
аритметично, геометрическо; die Temperatur
beträgt im - + 15u средната температура с +15°;
!as - aus der Beobachtungen rtrechnrn от
наблюденията изчислявам средното: 3. физ.
среда, медиум; 4. посредничество; за¬
стъпничество: sich Ins - legen намесвам се.
посреднича; библ. durch - !nt Apostel чрез
застьпничестсе на апостолите; 5.р/. [парични
материални] средства; über große, gctingc -
vetfügcr газпелaтам c големи, малки средства;
6- мин. компоненти pl, (елементи в комплексно
оборудвоне); 7. uf, — печ. -ид щрифг
miiicl.., Miticl.. среден, средно. Miitelmorärc f
Mütclaltcu п средновековие, средни векове.
mbiiclalierlich adj. средновековен; юеи, на средна
възраст.
miiiclbau adj, косвен, непряк, индиректен.
Mbiiclbau т 1. централна част на сграда; 2. без
Р1. нередовните преподаватели във висшо
училище.
Mbtielbaukebi f — кос-сиосе.
Mittcl/baucu т средсн селянин; -b^eit^brb т икон.
средно предприятие; -deck п .мор;, средна
палуба (= Zwischendeck); -!eckcu авиац-
среднокрилен самолет.
MIetc1rdcuishH п езикът на средна Германия.
среднои-мски; -eirg п нещо срсдно.
mitteleuropäisch adj- средноевропейски (времс).
Mbtici'aubc f преходен, среден цвят
miiiclfcbn adj. от средно качество (хартия).
Mliicl/finger т средният пръст; - (lüget т изк;
средно крило и— триптих; -gang т средната
99
mittschiffs
пътека (в църква, концертна золо); -gebbrgc
п ередневиеока планина (до около 2000 м);
-gewicht п спорт- гсгло средна категория (при
бокс, борба); -glitd п междинен, среден член
(и в логиката); анст. средната става на пръст,
mbiitlguoß adj. 1. със среден ръст; 2. със средна
големина.
Mbiiclguund т жив. срсден план,
mbticieui adj. от средно качество, средна гaбета.
Mbiiel/gni п търг, средна търговск— стока; -har!
f 1. анст. метакарп; 2. ксрт. -тора ръка
(отляво нс започващия)-
mleic1hohhdenishh adj- ерсдновисеконемски
(език).
^4iitei1ket'Uфиз. рссултанта’
adj. средиземноморски.
Mlliel/laicln п среднелагински сзик; -läufer т
спорт, състезател иа средни разстояния; -imic
/1. мат, медиана; осова, симетрична линия;
2.	спорт, средна линия (при футбол, тенис,
ръчно топка).
mittellos adj. без средства, беден.
Mittcll1oSigkitif —липса на средства, бедност.
Mbiiel/mäcHic p/. ист, централни сили (Ггрмсния
и Авеnроунгарuя); -maß п средна големина.
средна величина.
miticimäßbe adj. 1. посредствен (човек, ум,
постижения, способности); 2. среден: von -cr
Statut със срсден ръст.
MIttel/mäßIgkcIt / — посредственост; -ohu п
анат, средно ухо; -pnnki т срсдищс; център,
средоточие (на окръжност, сфера), drr = dcs
Intetcssns центърът на вниманието.
miiicis (не толкова коректно: mitielsi) prp. G
посредством, чрез, с помощта иа.
MIittVsatZfn филос- средна прсдсилка; -scHcIIci
т пътека по средата (прическа); -schiff п
срхит. централен кораб (на църква); -Schild
т воен. среден щит на оръдие; -scHlag т сеи,-
ст- средна раса; -schult / средно училище.
Mititls/manr т pl. -Icnie, -nänrnt, -peuson /
посредник: durch r-n Mlticlsmarn Verbindungen
arkrüc'rn завързвам връзки чрез посредник.
Mbittlsoutc /търг, средно качество,
mittelst I. adj. (superl, от mlttnl) централен; 2.
prp. = mittels.
Mittcl/stadt/ среден (по големина) град (30
000-100 000 ж.); -siar! т средно съсловие
mbiici/ständlg adj. бот, срсдсн; намиращ се по
средата; -ständisch adj, от, в средното
съсловие.
Mititlständicu т принадлежащ към средното
съсловие.
mittelstark adj, със средна дебелина. мощност.
Mit teil/serßß/прен. средсн път. златната среда;
—steecktrlanf т спорт, бягане на средно
разстояние; -siuthktrlänfeu, —sieehk1eu т
спорт. бегач на средно разстояние; -streifen
т средна тревна ивица иа автострадата; -siuft
/ средните класове на средно училище;
-Stürmte т спорт, център-нападател (при
футбол); -trefftr п воен:. център и- бойно
разположение; главни сили; -wald т лесов-
среднестъблена гора; -weg т прен- = -Straße;
-wollt / вълна средно качество; -wert т
средноаритметично; -woui п грам, причастие,
mieten tr, техн. центрирам.
mlticn adv; посред. е средата, всред; точно в
средата: - in drr Stadt е центъра на града; - in
det Nacht посред нощ; - Im Sommrt посред
лято; - Im Gedrängt посрсд навалицата, ссрсд
тълпата; - durch dir Schclbn schießen улучвам
целта право е средата: r-n - Ins Hnrz irrffrn
улучвам икг’. право в сърцето; - nrier Ihnen
wnilnr намирам сс срсд тях; ~ auf det Sitaßn
splnien играя посред улицата; - In det Not
kommt Hilfn r най-голямата беда идва помощ;
-	Im Lnsrn срсд самото четене; - in der Arbeit
r разгара и— габеmаmа; c-n - aus det Sitzung
heransrufcn извиквам някого навън тъкмо по
средата и- заседанието.
mjiicn/!uebn adv: рози, точно е средата, посред
тях (слизам, падам); -drir adv; рхсзг. точно в
средата. посред тях (съм); -dengtcr adv: рсзг.
точно между тях, срсд тях: -durch adv: точно
през средата; -irre adv. в самата срсда, точно
е средата.
Mittergachl/1. полунощ, среднощ: ns ist. schlägt
-	полунощ с. бие 12 ч. е полунощ; um - около
полунощ; ns geht auf - отива към полунощ; 2.
оспор. сссер: grr - на сс-ср.
miiitunähhi1icH, mitiernächlig^//. 1. полунощен.
среднощен, и прен. 2. остс^р:. севереН’
mltitenahhis adv: е полунощ’
Miittrrahhtssoggt / полунощно слънце (в
полярните страни).
Mbttfasicn pl. църк. ередеnост.
mittig adj. техн, намиращ се в средата,
цснгричсн.
mittler adj, №№101: от mittrl) среден: von -tr
Gtöße, Gute от средна величина. качество; с-с
-е Gcshhwineiekcil’ Temperatur средна
бързина, температура. das -е Denishh1and
Средна Германия; !сг Miillrte Ostcr Средният
изток; In -cm Alter srin сьм на средна възраст;
die -е Reift haben имам зрелостно
свидетелство, ein -er Beamtet среден
чиновник.
Mittler т, -s. - посредник; църк. Христос.
Mitilceami п, Mittleetnm п, -s. — посред¬
ничество, ходатайство. застъпничество.
mittletn tr: поет, посреднича за нщ. ( =
vermitteln).
mittlerweile adv: между това. междувременно.
miiiehHiffs adv: в средата на кораб-’

Mittsommer
100
Mittsommer m леген кръговрат; сред лято.
mitinn* int h вземам участие (е нщ.)’
mbiiwegs adv. на половината път, посред пътя.
Mitt/wintte т зимен кръговрат; сред зимата:
-wocH т сряда (зс възможни съчетания вж.
Diens/ag),
mitUntce adv; понякога, между другото.
Mitvetan<laortiIilHkit/солидагна отговорност.
Miiweit/ — съвременниците; сь-гемисmе.
miiwiukcn intr: h (ir. bei, an rtw. -) съдсйствусам,
вземам участие; участвувам: in c-m
Theaterstück - играя r драма; dir Miiwirknrdcr
участвуващите (е представлението).
Mitwiikung/ -еп съдействие. участие.
miiwiescn* intr; h (um rtw. -) зная за ищ. (тайно,
непозволено).
Mbt/wisste т, -s, - юр, неденее^lтел;
-wiestushHaГt/юр. недоносителство.
mitzählen I. intr: h 1. имат ме предвид, влизам в
сметката; броя сс: kleine Sperdnn zählnr auch
mit и малките дарения се броят; 2 помагам
при броенето; II. tr- броя заедно с другото.
другите; прибавям към другите: die Kirdet
ml1gheahlt включително дсц-т-’
Mbxbecheu т шсйкър.
Mixtd Pickics (микед пикълс]; Mixpickles
[микспикълс] pl, готе, пикълс (вид туршия).
mixen tr: меся, р-змесвам (питиета на барс).
Mixer т I’ миксср; 2. барман; 3. звукооператор.
Mixtur / -rn 1. мед. микстура; 2. муз. тоно-о
смсшснис е органов регистър.
Mnemonik. MncmotCchnik/м немотехника.
mnemonisch. mgemotthhgishh	adj.
мнемотехнически’
Mob m, -s, — паплач, сбирщина, тълпа
Mobbing n, -s. — оклевстя-ане. очерняне.
Möbel n, -s, - мебел:рсзи, sic ist nir alles. unnützes
- тя с стара, изхабена, непотребна есщ.
mobil adj. 1. подвижен, чевръст. държелив (нспр-.
стар човек); 2 воен. мобилизиран (войска):
c-n für, grgcr ctw. - machen мобилизирам,
подканвам икг’ за участие за, против нщ.; 3.
икон. подвижен (капитал).
Mobile и, -s, -s висящо, леко украшение (в
помещение).
Mobiliar п -s, -е покъщнина. мебели,
мебелировка.
Mobiilär/kee!ii т търг, кредит срещу
движимосеи.
Mobilien Pl- движимо имущество.
Mobilisation / -сп мобилизация,
mobilisieren tr. мобилизирам; Mobibiisicringe.
Mobilinaahiinig j/ — мобилизация.
möblieren tr, мебелирам; möbliert wohnen живеем
под иасм е мебелирана стая, квартира’
Möchtegern т, -s, -е голсм-и (= Gcrnngroß).
modti adj. грам, филос. модалсн.
Modalität/, -еп филос. грам, медалнесm, начин,
сид на съществуваше (възможен или
действителен).
Moda1eaie т прсм. модално изречение.
Mode/ -п 1. мода: c-n nrnc - aufbrirgtr въвеждам
носа мода; ctw. in - btirgnr правя нщ. на мода;
aus det - kommen излизам от мода; das ist richi
mehr - това -счс ие с на мода; 2. мода, обичай:
cs ist jetzi ~ . mii Zeli urd Auto zu rrisrn обичай
е, мода е днес да се пътува с палатка и
автомобил-р^ози.: das wärcr-n neue-! нова мода
ли щс въвеждате!; к—кс— е пък тая мода!; и дума
да нс става’; wit wollen k-c rnurn ~n cirlühtcr
ще караме по старому.
Mo!t/autbkt1 m моден артикул; -ausdruck m
модна фраза; - !amc/^дама, следяща модата,
винаги по модата; - dämcHtn п рсзи, сесa; —
dbchtcu т поет иа мода (много четен); -gcck
т ирон. франт. контс; -handlung/ -haus п
магазин за моди; модна къща; -hetr т
господин, облечен -ин-ги по модата.
Model т, -s, -n = Modul.
Model п- -s, -s (модел). манскеН’
ModCli п. -S, -е 1. модел, образец; 2. стр. максе;
3.	проект за скулптурно творение; 4. изк.
отлиена форма (за скулптурно творение); 5.
жив. жив модел, натурщик, натурщина (като
професия) ипрен.: - siezen, sichen позирам като
модел; 6. фасон, модел, образцов екземпляр
(нспр. единствената рокля за образец).
Modelleur [-лор] т. -s. -в моделиер.
Moddeiricrboger т лист с фигури за изрязване
и— къщички и под. (детска ипрс).
modcllinrcr tr, 1. моделирам, оформявам и прен-: cin
schön modellierter Körper тяло c красиви форми;
2.еьсд—вам по модсл, по образец; 3. правя модели.
калъпи. шаблони; Modellierung/.
Modellierte т, -s, — = Modclcut.
ModeHIerion m пластелин; глина (за скулптури)’
Modcie/schinkcn in швейц. пресована във форма
шунка; -tuch п образец за бродиране.
modeln ti: 1. оформявам, фасонирам; разг. s-n
Kinder rach sich - възпитавам децата си по
свой образец; 2. n refl. рсзг. променям (сс): er
Hat sich Ir dcn Intztcn Jahtnn seht gemodelt много
сс е променил през последните години;
Modelung/.
Modem n. -s. -с електрон, модсм.
Modeinare m моден франт, конте; оспор.
модаджия; -gärnn/модаджийка, кокст-ка.
Modc(n)/Haus п = Modehaus: -scihu U модно
ревю, -Ze.iung/модсн журнал’
Modepdupp/ 1. кокстка, остср, модаджийка,
модна кукла; 2. кукла-манекен (нс шивачи, във
витрина); шег. жив манекен (в модно къщо).
Modeu т, -s, — 1. мухъл, плесен; гнилога; 2.
остар, тиня.
Moderator т. -s, ... Örnr 1. физ. сабасuтел (в
101
mögen
ядрената физика); 2. мод-р-тор, водещ (в
дискусия. телевизионно предаване и под.).
moderig adj. мухлясал. плесенясал,
moderieren tr. 1. прася умерен. смекчавам,
ограничавам. намалявам (сила, бързина); 2-
-одя, давам насока (в дискусия и под.).
Modeu1ieshHeл п зоол. вид дребен шаран,
modern intr- h мухлясвам, плссенясеам; гния,
тлея: das Holz modert дървото гнис; modrurdcs
Gnbcbn тлеещи кости, останки (нс мъртвец в
гроба).
modeun adj- модерен, съвременен (човек,
култура, поезия, музика); 2. моден, модерен
(рокля): ganz ~ geklcbdri съвссм модно облсчси.
ModCenc f, — модерно изкуство и литератур¬
ното направление към края нс 19 век).
modernisieren tr, модернизирам, обновявам;
Modernisierung/.
Modernismus т. -, — 1. модернизъм (като
предпочитание нс новото, модерното и ксто
направление в музика, поезия. изкуство): 2.
църк:.. стремеж е католицизма към реформи’
Modernität f. -rn 1. новост; 2. ново времс; 3.
модернизъм.
Modn/shhöc'nлg / създаване, твореше и— мода;
модел (дреха); -schrei т рaзг.'; !er letzte -
последната модна но-есm, последният писък
на модат-’
modCst adj. скромен, (зс жени) целомъдрена.
Mode/sucht / модничене, слабост, страст към
модата; -wart/моди pl-, модни артикули pl.;
-weil / хора [живеещи] по модата; -woui п
модна дума; -zeitung/ = Modnrz.nitnrg.
Modifikation f. -rn 1. n библ. модификация,
видоизменение; 2. ограничение; наг-жд-нс;3.
разневиднееm.
modifizieren tr. 1. модифицирам, видоизменям;
2. ограничавам. нагаждам.
modisch adj- по модата, модсн, модерен, отнасящ
се до мод-га.
Modist /и. -cn. -сп 1. търговец иа модни артикули;
2. ш-пк-р.
Modistin / -псп 1. шапкарка; 2. (често и)
шивачка.
moduig adj. - moderig.
Modul m, -s, -n; 1. архит модул; 2. плоча, валяк
за щампесванс; З-готв, форма за щампессане
на тестени сладки; 4. само Modul мат. модул
и— легаригьм; техн, пич. цолов модул; модул
на сацспване н— зъбни колела.
Modulation /. -сп муз. рсд, модулация,
модулираше
Modulator m, -s, ... огеп рсд, модулатор,
modulieren tr, муз. модулирам, -одя от една
тоналност към друга; урегулирам
интензивността и тембъра иа гласа; рсд,
модулирам, вьздеГет-усам на високо-
фрексентна носеща вълна чрез ниско-
фрск-снтио трептене.
MOdus т, ~, ..di 1. иачии, способ: modus vivendi
поносима форма на мирно съвместно
съществуване; 2. грсм, наклонение.
Mofa п, -s, -s мете-елоеиnсд, мотопед’
MofCttc / -п геогр. изблике-ис. източник на
въглена киселина из вулканични пукнатини.
mogtlr inr h разг. шaрлатaнеmву-ам. мамя иа
дребно (особено при ипрс); фсм- прася пищик.
Mogetpackung/ фалшива оп-коек— (неотпова-
рящс но съдържанието).
mögen* I’ tr. 1. обичам, харесвам, ираеи ми сс,
иска ми сс: ich mag IHn nicht ис го искам, ис го
ща, нс го обичам, нс ми се нрави; 2. рсзп. dic
beiden - sich двамата сс обичат; Ich mag so
etwas nbcHt ис обичам такива исща: er mag gern
Fleisch той много обича месо; II. mod- 1. искам
(особено негативно): Ich mag IHr richt srhnn
нс искам да го видя; ich mag nihhte mehr davon
hören ие искам нищо повече да чуя, да слушам
з— тов—; rr hat nin zu Hcusn binbbnn - гой никога
ис искаше да останс вкъщи; wbc hai rt ns iun
-П как е можал. к-к с пожелал да направи
товаП; 2- (обикновено в Imperfekt des
Konjunktivs) желая, бих желал (като учтива
форма нс желание): ich möchte eanchrn бих
жслал да пуша; ich möchte erfahren бих жслал
да узная; rr möchin Klavier spicicn lerrnn той
би жслал да учи пиано; Ich nöchic nicht, dass
er davon weiß ис бих желал той да знае за това;
Ich häiic das, drn schnn - де да бях там, да видя
това. да го видя (иего); презр. ирон-: das möcHin
Ich doch einmal scHnr xa да видим, щс видим,
дали щс стане; 3. смся, биса, мога; иска да
(като съгласие): et mag gnhnn, wenn et will mеГ
можс, бива, нска отиде, -ко (щом) иска; diesmal
mag ns so hbrgnhen гоя път иска така да мине;
die Leute mögen rndnr, was sic wollen иска
хората си говорят, к-к-ого искат; rt mag das
Bild nehmer може да вземе, нека вземе
картината; 4. (като учтиво или иронична
заповед- молба, покана. както и за образуване
на III лице нс irnper.) трябва, нека да, да
благоволи да; (като пожелание), дано да:
scgcr Sin ihm, rr möchte /möge/ kommen кажете
му да [благоволи да] дойде. ако обича, да
дойде; et mag, möge, möchic so gni srin нека
бъде така добър (да. ..); möge ns dcs Himmel
vnthüter! да нс дава Бог!; möge, möchte et
kommen нека дойде; et mag sich in Acht
nehmen! да се пази! (заплаха); 5.
(възможност, вероятност) можс би, можс да
(с): ns mag so srin, ich will richi streiten можс
да с така, нс искам да споря; Ich füuchtc, cs
möchte so sein опасявам сс, че можс да с така;
ct mag damals noch nicht zu Hausn gewesen sein
möglich
102
възможно с тогава да нс с бил ощс вкъщи; ег
mag das kerrcn можс би, той го знае; ich mag
Unrecht habrr възможно с да не съм прав; wic
mag es ihm gehnrn как ли с тейП; wnr mag das
rnr snirn кой ли [можс да] с тейП; wnr mag dcs
gesagt habrr кой ли е казал гое-П; ns mochtn
waht srin може да с вярно; ns mochten wohl so
50 Ltutn gnwcscr sein може да са били около
50 души.^^а^^г^. det Hnrknr. Teufel, Gnirr mag cs
wissen дявол го зн-С; 6. (обобщително или
концесивно): ich mag iun, was ich will; was ich
auch inr mag каквото и да направя; mar möchte
rechnen. wie mar wollen както и да сс смята; nt
mag wollen oder richt, nt muss’.. можс да иска.
или нс, той трябва (да..’); 7. поет. остар. мога:
о, licb. so lang du lieber magsi обичай, докогато
можеш; cs mochte richis Helfer нищо ис можа
да помогне.
nöelich adj. 1. възможен: ~, aber nichi
wahtschnir1ihh възможно, ио невероятно; alles
Mögliche versprechen обещавам ееесьзмежни
неща; обсне: alles Mögliche bedenken
обмислям всичко възможно; rtw. mii
möglichster Gtshhwin!iektii erledigen
извършвам нщ. c по възможност най-голяма
бързина; sein Mög1ihhsins tun върша всичко,
което ми е възможно; rtw. möglichst gnrau
bnschtcibcr описвам по възможност най-mечие;
wo ~ ако с възможно (обаче: womöglich kommt
сг може би, ще дойде); ~! възможно е, можс
би; -st bald колкото е възможно по-скоро; -se
viel колкого с възможно по-много; рсзи. isi cs.
isi !as -! [das isi doch] richt -!, я, гледай ги!;
невъзможно! (израз иа изненада); 2. приемлив:
in eitscr Gestell isi dir Aubeie - е тоя вид
работата с приемлив—’
möglicHenfalls adv; ако е. е случай, чс с възможно.
möglicherweise adj. можс би, възможно с да.
Mötelchkk‘iltf -сп възможност; възможен случай;
възможно нещо: k-t - sehen не виждам
възможност; rach - по възможност; рсзг. isi
ns die -! нима с възможно! нс можс да бъде!
(като израз нс изненада).
.Mögich ktitsform f гром. подчинит-лио
наклонение.
möglicHsi adv, възможно най’.., по възможност
- scHnell колкото може по-бързо; възможно
най-бързо.
Mogul т- -S, -п могул, източен кияз, владетел
(особено в Индия).
Mohammedänte m, -s, - мохамеданин,
мюсюлманин.
mohammedanisch adj. мех—меданеkи, ислямски.
Mohammtdaлlemne т, -, — ислям.
Mohäu, Mohair (мохСр) т- -s, -е 1. вълна от
ангорска коза; 2. текст, мохср (вълнена
тъкан).
.Mohikaner т. -s, - мохикан (племе): разг. шег.
dcr letzte der 1.^1. det ~ последният пстак;
последното п—рчс.
Mohr т, -s, -е мак (Papavc.).
Mohn/kop' in бот, семейна кутийка на мака;
-kucHtn т готе, ксйк с маково семс; —sc'i tn
афион.
MoHr1 tn, -rr. -nn I’ арапин. негър: рсзг, е-п -tr
binichrn wollen мъча сс да направя черното
бяло; напразен труд, загубена работа;
[напразно] запазсам нещата, нсчия вина; 2.
животно с черна кожа; 3. чср мсеал.
Mohr т, -s, -с текст. мо-ре (плат),
Möhre / -п 1. морков (Dancus caroia); 2. зоол.
вид охлюв (Conus danca)’
möhutn ir. меагирам (плат).
mohrtnHa't adj- като исгър.
Mohutл/khc'm 1. гласа и- негър; 2. синкаво-бял
кои; 3. вид бял гългъб с чсриа глаеа; 4. зоол.
черно коприварче (Sylvia atuiccpilla); 5. готе.
оесло (объл сладкиш с шоколад); 6. минер. -ид
турмалии; —tcuet f чср гълъб с бяла глава и
крила; -wtizen/л бот- гайтаиика (Mhicmcyrnm
crvnrsn)’
moHiIsch adj. = mohrnnhafi.
Mohruübt f = Möhrn I.
Moiue [мо-рС] m. л текст- моаре (тъкан).
moiricuen [моа-] ti: моарирам (плат).
mokant adj- подигравателен, насмешлив.
Mokassin т. -s, -е мокасин (пантоф без ток).
MokCii т, -S. —; Mokeitee/ — текст- мокет (вид
плот за мебели).
mokieren refl. (sich über c-n ~) надсмивам се,
подигравам сс.
Mokka т. -s; -s мока (ксфе).
Mokkatasse f кафена чашка’
Mol п. -s. -s физ. мол, тра.мел.
Molar т, -s- -сп заден кътник.
Molässt / -п геол- тегпuегни алпийски
отложения (пясъчници).
Molch т- -s, -е 1. лаал- саламаидър (сем. Undclc,
Ccudaic); 2. шеп. забавно чоеечс, чешит; 3.
(рядко) г-дост, чудовище.
Moldaneu т, -s, - мелдаесц.
moldauisch adj молдавски.
Molin/, -л; Molo m, n, -s, -s мор. вълнолом, кейова
стсна.
MolCkcl/ -л; Molekül n, -s, -с молекула.
molekular adj- молекулен, молекулярен.
Moleskin [мбул] m. n. -s, -s текст, дефтин
(плат).
molestieren tr. досаждам. задявам, (постоянно]
бсспеkеЯ’
Mollittc/ -ппсхн- 1. назъбено колелце за точки;
2. валяк за отпечатване и— орнаменти; 3. псчат;
4.	чукче иа хаван (зс разтриване).
Molke /. -п; рядко Molker т, -s, - суроватк-’
MoIken/eiwcIß п извара; -kutU лечение със
суроватка; -saute п айраи.

103
Mond
Molkcuti /, -er мандра, kгавагиuk; млеко¬
централа.
molkig adj. от, к-го суроватка.
Moi|1 п. ~, - муз. миньор (тоналност).
Moll т, -s, -s текст. = Molton.
Mölleu т, -s. - мин. рудна смсс.
möllern tr; метал. 1. р-змесв-м руда; 2. пълня
висока псщ.
mollig adj. рсзи. 1. уютен, приятен, удобничък,
интимен (стаичка, обстановка); 2.
закръгленичък, пухкав (женичка, дете);
мекичък, топличък (легло, одеяло); -е
Bcinchcn e-s Kindes закръглени крачка иа дегс;
3.	дебеличък.
mollochcn /r- map.: cin Pfcrd - премахвам иа кои
белезите и— възрастта (зс да по продсм ксто
млсд).
MoIlliskkC/ -npl- зоол- мекотели (Mollusca, клас).
MoiocH т. -s, — мит, Молох. унищожител
(символ нс ненаситност).
Molotowcocktail [’’’ТеГл] т. -s, -s коктейл
„Молото-“ (вид запалителна смес).
Molior, Moli т. -s, -s текст. молтон (зо
подплата).
Molybdän п. -s, — хим. молибден (елемент).
molum adj. map. пийнал.
Moment т. -s, -с момент, миг; ралг: сгодсн
случай: !cr crischci!cn!c ~ решителният
момент; im gegebener - fällt r-m nicht !cs
richtige Wort cin е момента човек не се сеща за
подходящата дума; рсзи. der - vercasser
пропускам сгодния случай; n-n ~, bitin! моля,
почакайте един миг; рази, ~ mal! позволете за
момент.
Momtnt2 п. -s, -с 1. [решаващо] обстоятелство.
доказателство; гледище; фактор: das ist rin
gtncs - in der Verhandlung това с ново
обстоятелство, гледище е разискванията; 2.
(съществен) слемснт, белег, признак: das - dnr
Farbe cm Bild краската като характерен
елемент и- к-реин-е-; 3. физ. техн. момент:
elektrisches ~ електрически елсмснт; statisches
- статичен момент
momentan	adj- моментен, моментален,
мигновен.
Moment/cufnahmef —bild п моментна снимка.
Montde /. -п филос. мон-да.
Monä!trithrt. Monadologie f филос-
монаделегия (нс Лайбниц).
Monarch т, -сп, -сп монарх’
Monarchin / -п [-иси] монархия.
monCucHIscH adj. монархически.
Monarchismus т, -. — монархизъм.
Monarchist т. -сп. -сп монархист.
moncucHIetIehH adj. монархистичеН’
MonasiCubum п. -s . .ubnr манастир. обител.
Monat т. -s, -с месец: alle (разг. aller) zwei -е
всски два мсссца; das Kind Ist 8 -е cli детето е
на 8 мессца; s-c Fran Ist im sechstnr - жена му
с шести месец бременна;- für- всски месец;
hrutn In drei -еп, über drei -е след три мессца
от днес; hruin vor e-m - прсди сдин мессц (от
днес); cin Buch auf zwei -t cntlcIHen заемам
книга за два мсссца; ciw. bis zu 3 -еп behciien
задържам ищ., заето до три мсссца; zu 6 -сп
Gnüärgnis verurteilt осъдси иа 6 мессца затвор;
ат 3. dieses, vorigen, nächsten ~s иа трето число
този, миналия, идния мсссц.
monatelang adj. с мсссци, в продължение иа цели
мессци.
.. morctbg adj. (в сотр- с пит.) [на] толкова и
толкова мессца; толкова и толкова месечен:
zweimonatig.
morctlicH adj, [еески]мсеечсн (рента, вноска,
заплата); -е Kündigung месечно
предупреждение (зс отказване от договор, нс
служащи, прислуга): dbn Beiträge wnr!nr -
erhoben членски вноски сс събират месечно’
. .moncilbch adj- (в сотр. с пит.) [толкова и
телkе-а] месечен (периодически): drei
monatliche Rrrtrn тримесечен рснти.
Monct1ihHe(e) п. -п, — менструация.
Mhgcts/ceshHIuss т икон. месечен баланс;
-binde/мед- менструационна превръзка;
-blumr / бот. очички, парички (Bellls
pnrernis); -biniung/, -fluss m менструация;
-gtld n мссечн- заплата; -ht'ir всекимесечен
номер (но списания); -kceir f месечна
абонаментна карта (зо транспорт, билет):
-rose/бот. маслодайна роза (Rosa dcmashnna);
-Schrift/месечно списание.
morct(s)weIse adv. месечно.
Mönch т, -s, -е 1. монах, калугер; 2. стр. гори-
турска керемида; 3. стр. средна колона — ос
и- каменна еисща се стълба; 4. лов. елсн без
рога; 5. зооч. = MörchsgrcsmücUh;6. печ. бледо
или неотпечатано място е книга; 7. мед.
продълговато шишс; 8. бръмчащ пумпал; 9.
дисл- скопен кои; 10. диал. шише с топла -ода
(зс легло).
MöncHeum /1. презр. попщина; 2. монашество,
монашески живот
mörhhishh adj, монашески, калугерски;
манастирски.
Mönhhs/grcsmühkt / зоол. черно коприварчс
(Sylvia atuicapiilc); -kappe/ монашеско капс
(у католиците), -kuiit / калугерско р-со;
-Schrift / ист, готически шрифт на късното
срсдие-скевие.
Mörhhfs)ium п, -s, —; Mönhhswtstn п
монашество. калугерски, манастирски бит;
презр. пепщина.
Mond т, (c)s. -е I. луна. месечина, месец; сстр.
спътник иа планета, с-тслиг: det - rlmmi zu,
ab луната расте, намалява; dcs -es Sichel
лунният сърп; dir Rakete hat drn - erreicht
Mond..
104
ракетата достигна Луната;рсзг.: den - anbciicr
лая на месечината, лая на -б-, ругая иа вятъра;
du bbsi wohl auf dnm -П къдс се занасяш?; In
dcn - gucker ост-еам c пръст r устата; cin Loch
lr !cr - bohrcr занасям, изигравам
заемодавците си; d-c Uhu geht rach dnm Mord
часовникът ти с закъсал (не е точен);
Schlösser, die im - liegen въздушни кули; det
Mann im ~c c. човекът на Луната (както се
привижда на хоротс); б, бъбрица; rach dem
-е greifen искам да сваля месечината на земята
(имам неизпълними фантазии); hlnterm -е
zurück sein останал съм назад; поел, hat der
Mord c-r Hof, so gibt es schlecht Wettet има ли
месецът харман, ще се развали времето; 2.
поет. месец; zwei -е sind schor vergarger два
месеца изминаха вече; 3. фсм. et hat r-n -
главата му е лъснала (плешив е); 4. фам.
глупав, скучен човек, мухльо: so cin iranrignr
~! ама чс скучен чо-ск; ама чс мухльо, ама чс
лапнишаран!
Mond’. лунсн: Mondnacht.
mondän adj. светски, хайлайфекМ’
Mondäne f,-n светска дама.
Mond/cuge п вет, офталмично око; ^аЬ. f
орбита на Луната; -bllndheit / вет. мсссчна
слепота.
Möndchtn n, -s, - 1. сърповиден предмет; 2.
видимата част от нокътния корсн; 3. вид
кифла.
Mord/lähut f лунен отсск, лунна кабина;
-Finsternis/лунно затъмнение; -fisch т зоол.
риба-луна (Zeus galins); -hof т сстр. харман
(на Луната); —kcie, -klrd п 1. глупак, хапльо;
2.	урод (вследствие уродлив зародиш);
-lagenre/'прилуняванс; - phascn pl. фазите
на Луната; -ecnit/ -krant п бот лунна папрат
(Botrychmm inrcnc); -scheibt /лунен кръг,
диск; -schein т лунна светлина; рози,: с-п
mächtigen = haben лъснала сс главата ми като
тиган (имам плешиво глова); drr kann mir Im =
begegnen пет пари, пукната пара нс давам за
него; да има да взема; —sIhhCI / поет. лунен
сърп; -soret / автоматична космическа
станция (за изследване нс Луната); -siebn т
минер. метеорит; -sucht /мед. лунатизъм;
-sühhtiec(u) т лунатик; -zirkel. -zyklus т
лунен цикъл.
Monegasse /и. ~п, —л житсл на Монако,
monegcssiscH adj. мон-кски.
monetär adj, паричен.
MonCter pl, рсзи, валута. парични знаци, монети.
Mongole т, -п, -п моиголец.
Monedien'1ncU т монголско пстио (ксто расов
белегг).
mongolid adj. .монголия.
Mongolide т, -п. -п менголид.
mongolisch adj. монголски.
Mongolischer, -п, -п езиците ?/- от монголското
езиково есмсГсmсе’
mongoloid adj. менголеид.
Mongoloide т, -п, -п монгелеиД’
moritucr tr- 1. (е- ~) правя напомняне,
предупреждавам, мъмря, прася укор; 2. (с-е
Wcuc -) търг, пра-я рекламация (за стока).
Monismus т, -. — филос- монизъм.
Monist т. -сп. -сп филос. монис^т.
moлleiiehh adj. монисгичен (мироглед).
Monitor т. -S,. .öteri’ техн- мор, воен. монитор;
2. надзорник, надзирател.
monochrom, mhnohHuomctiehH adj. едноцветен.
Monogamie / -п [-йси] моногамия.
morogäm(IscH) adj. еднебрачеН’
MonogrCmm п. -s, -е монограм.
Monographie auch: Monoggrlüer-— [-йен]
монография.
monographisch auch: monografisch adj-
менотрафекН’
monohybuld adj. биол, монохибриден.
Monohybride/биол. прост хибрид.
Monokel п. -s, — монокъл.
monoklin adj. минер. моноклинсн (кристал).
Mhrhkhiyitdone / -п бот. еднееемеделне
растение’
MonokiHleiT/сел-ст. монокултура^.
mono(llh(isch) adj. монолитсН’
Monolith т, -er/s, -cr^-ci’ изк. монолит; 2.голям
каменен блок.
Monolog т, -s, -с тест. монолог.
Moromcre т. -п, -п мед. менемаН’
monomäп(bShh) adj. с идся фикс.
Monomanie/ -п [-йен] мед- мономания.
Monocian т, -s, -есвиоц. моноплан, еднокрилен
самолет.
Monopol п, -s, -е икон. монопол (ксто
копиncлистичсска форрмс и ксто държавно
привилегия).
mhnocolbsieutл ir- монополизирам; Monopo¬
lisierung L
Monopolist in, -еп, -er менепелuет (ксто
притежател на монопол и ксто крупен
капиталист).
mhrocolisibshh	adj- монополистичен.
монополистически.
Monopolkapitalismus т монополистичен
капитализъм.
monosyllabisch adj. едносричен.
Monotheismus т. ~ монотеизъм, еднобожис.
morhthtisiishh	adj. менетеuетичен,
сднебе•жееки.	’
monoton adj- монотонен, еднообразен.
Monotype [-г-йп] / -s печ. наборна моногипна
машина.
Monseigneur [мöhäнäp] in- -s. -nr-s монсеиьер
(като шиплс нс висш духовник и княз).

105
Mord/bube
Monster/konzert n грамаден концерт (c дълга
програма); -proztss in масов процес.
Mons/eUanef -en църк. дарехраниmслиица’
Monstrosität f. -cn 1 уродливост; 2.
чудевищнеет; ет-гатuтелнеет; голяма
бестаkmичноее.
Monstrum л. -s,. .rsercr/. .rstrai. чудовище; ищ.
чудовищно; 2. урод; изрод.
MonsUn /77. -s, -с геопр. мусон.
Moniag in, -s, -е понеделник; розг- blauen -
mccher отпочивам си от гуляя е неделята;
махмурлия съм.
Montage Ьтйже)]/ -п техн, монтаж. монтиране.
montägig adj. понедслничеи: ставащ, станал в
понеделник.
moniägibcH adj. nенеделничен, .ставащ всеки
понеделник.
Montcn/cnstclt f виеше мииио и металургичсско
училище; -eesellschäft f минно и
металургично дружество; —lrensitir f
металургична и тсжка индустрия.
Montanist т. -rn, -cn 1. специалист по минна
индустрия и металургия; 2. църк, ист,
привърженик на монт-низма (аскетично
секта).
Montencgrince in, -s, - черногорец.
monitnegubnlscH adj. черногорски.
Monteur [-тбр] in. -s, -с монтьор.
mor'ltetn tt; монтирам. поставям, сглобявам
(машина, благороден камък); Montierung/.
MontUr / -еп воен, 1. оспор. униформа (на
войници); ебмундиге-ка; 2. розг. работно
облекло.
Monumtri /?, -s, -е паметник.
monuntniCi adj. 1. монументален. грандиозен;
2. като паметник.
Monunentcliiäi / — монументално^.
Moou /!, -s, -с мочур; мочурище. тресавище: cin
veuuu'nnns - опасно тресавище; тресавище с
лошо имс (идето сс потънали мнозина); Ins -
getcien, Im - umkommnn попадам, загивам в
мочурището; ~ sicchnr, das - utbcr machen вадя
торф от мочурище; култивирам мочурище.
Moor/bad п кална б-ня; -bodtn in мочурлива,
тинеста. блатиста поче-’
mooubg adj. мочурлив, блатист.
Moor/kohle / торфени -ъглища; -kolonie У = —
Siedlung; -kultur /пресушаване. култивиране,
обработване иа тресавище; -leichh/ (главно
прсист-) запазен в тресавището труп; —
SiiCienreвж. -kultur.
Moos //, -cs. -е map. кинги (псри),
Mo<^.s^;^i^lk/пейка от мъх.
Moose pl, (sing. п. -es); Moospflanztr pl,
(B^ophyic, отдел): I. бот. мъх (клсс): разг. ~
cnstteen започвам да старея; 2, диал.
тресавище.
moosig, moosieHi adj. 1. покрие с мъх, мъхнат; 2.
мочур-ст.
MooeibeuhHen pl- зоол- бриозоа (Bryozoa,разред).
Mopp ///, -s, -(s) -ид чистачка, мсгла с рссии,
/г. чистя (прах) с MocC’
Mops п, -ns, /е 1. мопс (куче); 2 рози. глупак;
мърморко, киссл, навъсен човск
mopscn /r, refl. рсзи. (e-m ciw. -) пипам,
оемъксам; 2. сърдя, ядосвам; 3. refl- отегчавам
се. скучая; 4. refl, (sbcH über eiw. А -) ядосвам
сс.
MouCI /. — 1. морал: brüchige - съмнителен
морал; das vnrsiößi gegen dir - това и-рушае-,
накърнява морала; 2. поука:рсзг. dic - vor drt
GcshhihhIt поуката от разказа; 3. воен.
дисциплина; 4. = Moraibtäl’
Moralin /п, -s, — шеп. престорена нравственост,
т-ртюфщин-’
morclirscuee adj, тар^ф-ки, лuпемегне
мор-лсн, уж моралсН’
mhuc1lshh adj, нравствен (човек); морален
(задължение, еттовегнеет, разсъждение,
успех): die -е Krafi dcs Volkes нравствените
сили pl. на народа; e-r -еп Druck ansübcg
упражнявам морален натиск; рсзг. c-n derben
Morcilshheg, -еп Kcirr Haben разкайвам сс, чс
съм пил (състояние след пиянство): das hai
k-n -сп Hinirrgeund това не почива на истината;
- -politische Einheit морално-политическо
единство.
moralisieren tr- intr; h подсвсмразг; чета морал’
Moralist /п!. -сп. -еп мор-лист^.
Morclbläi / -сп 1. нравств-ност, нравствено
съзнание; 2. лит, моралит-т (религиозна
драма).
Mouairccuke, —ct^eebgtfpa3r. конско евангелие;
-ил'...^' т ирасеучсние’
Moeänt/ -п пеопр. мореиа.
MouCst т. -es, -еЛе мочурище, тресавище; тиня,
и прен,: im - sieckcn bieiber затъвам, затънал
съм е тинята; разг. im - wainn газя е тинята;
разправям мръсотии, неприличносеи надълго
и широко’
moucstbe adj. мочурест. еии-ст; блатист.
Moratorium/!, -s. .пе^пп^/ърг^. икон. мораториум.
moubld adj, 1. болнав, залинял, линеещ; крехък,
н-жсн; 2. прогнил.
Morbidität, Morbität / - 1. болнавееm, линсенс,
забол-ва-мост; 2. nрепсиm на заболелите от
дадена белееm.
Mouchci / -п бот. бучка (гъбс Morchcllc
nshuicgiа)’
Moud т, -s. -е юр. [предумишлено] убийство: ~
und Totschlag зверско кланс; рази. касапница;
~! убийство!; иа помощ'; прен- n-r - an jds’
Glück begehen погубвам нсчис щастие; рози:
das Ist jc -! та тоеа е ужас'; das Isi der rnin(st)e
-! тоеа с загубена р-бога; ужас и бсзумис!
Motd/anfall. -arschlce т покушение върху
живота, атентат; —erenger т подпалвач и
убиец; -bubt т убисц.

morden
106
moudtn tt; intr; h I. (бсз обект) убивам (въобще),
върша убийство; 2. (с-п -) (рядко) погубе-м
(= ermorden); 3. inti- h и morden говоря
повалено (чужд сзик).
Mördte т, -s. - I. убиец; прен. унищожигел.
похитител: dtt - s-e Ehte похитителят и— честта
му; 2. зоол- вид кит.
Mördergrube / свърталище на убийци и
ГасбеГнипи; само в: aus s-m Hetzer k-n -
machen казвам си го напр-во’
mOudcuishH adj. I. убийствен, унищожителен;
воен. nir -ts Feuer унищожителен огън (при
сражение); 2. ужасен. страшен (буря,
светкавица).
mörderlich adj. рсзг. ужасен, страшен; adv,
ужасно, страшно много: - Zlnchnr страшно
кълна, псувам, ругая: -schreibcr ужасно, лошо
пиша; c-n - verprügeln смазвам икг. от бой.
Moud/iaile f.ioe. капан за граблив дивеч (който
убива дивеча): -geschickte f разказ на
убийство; -eesdirei п 1. вик за помощ (при
нападение от убийци); 2 рсзи- уж*ассн -ик,
кански писък; —gtstii т подъл убиец (из
засада); -ein/’гpъеoжaдиеет.
morieituig adj. кръвожаден.
moud jo! inti- 1. убийство!; на помощ!; 2. като
проклятие. изи-нада, учуде-нс: Zeiet und -
schtninn надавам ужасен рев, пищя до бога.
Mord/knthhi т = -gesellt, -kommlsslon f юр.
.дежурна комисия за оглед при убийства.
Mordsan'leeg т рази- знаменита, огромна
поръчка.
morisdumni adj. рсзг. ужасно, безкрайно глупав.
Moris/duest т рсзг. ужасна жажда; -dustl т
разг. знаменит късмет; -ecndi(um) п розг.
голяма смехория, голямо веселие, голям
майтап; - ee‘scH1eHie/разг’. дяволска (страшно
забавна) история. -gcscHeel п разг ужасен вик;
-hugeee т раз?, ужасен глад; -keri т рсзг.
юи-ч-га, мъжага; мъж и половин—; лудетина;
луда глава; -lärm т разг. ужасна дандания,
адски шум; -mädti п рсзг. парчс и полеRина’
mordsmäßig adj. рсзи. бсзкра-н, страшно голям:
ein -et Radau ужасна врява, дандания: -
betrunken нарязал се като казак.
^loгd(s)scekiakt1 т фсм, = Motdsiärm.
moudswenbe adv: (фсм, ужасно малко.
Mord/tat f убийство; -versuch т опит за
убиГстсе; -wc'fe f смъртоносно оръжие.
mordwinisch adj. мордвински (и език).
MorCile f -п -ид -ишня
Mounspl. рсзг. (благоприличие: wcnc. ich werde
dich - lntnnr! щс те науча аз гебс на рсд!
morecrC'IscH adj. морг-н-енчен (брак).
.Morgen1 т, -s, - 1. утро, утрин: drr - bebcH' ал,
dämmcte съмва се. зора сс сипва; ar r-m
schonen -. n-s schonen -s една прекрасна утрин
/стснс това и товс); des -S] des -s früh сутрин
рано, bis gegen - до зазоряване; gegen -
призори; jeden, alle - всяка утрин; gcsinrn
Morgen вчера сутринта; guten -! добро утро!;
разг. -’ дебгуеге!; 2. (нещо като) уврат
(стара мярко = средно 3.5 дкс); 3. остар-
изток: gen - към изток.
Morgen2 л, -s, — утрешният ден; бъдещето.
morgen adv: утре: ~ früh, Vomitice утре
сутринта. утре преди обяд, gleich - още утре;
sich auf, zu - vorbrrnlirr приготвям сс за уерс,
за утрешния дсн.
Morecr/andach' f църк. утринна молитва;
утрешна; -ansecet f утринно издание (на
вестник); -bict' п утринен вестник’
mougerd adj- остар. = morgig.
Moeetr/iämmerure f утринен здрач, зора,
сипваше иа зората.
morgendlich adj- поет, утринен.
Moeecn/ecbe f подарък от съпруга на
младок-ик-т— (на утрото след венчавкатс);
-geautr п = -dämmerung; - kitid п пеньоар,
д-з-бий-; утринен халат; -lag! п Ориент.
Близкият изток; -lärier in житсл на Близкия
изток.
mougtn1ändishh adj. източ-Н’
Mougen/luft f утринен, свеж въздух: = wittern
фсм. подушвам благината, кьоравото; —post f
сутрешна поща; -toi п утринна зора,
зазоряване, р-зсссГ’
moueers adv. сутрин.
Mougcn//prahHc/Ulсп?/’ цехово събрание; -sierr
т 1. зорница; 2. воен. ист. боздуган.
morgig adj. 1. угрешсш (програма): !сг -е Tag
утрешният ден; 2. прен. утрешен, бъдещ
(поколение).
Mougue [моргГ/, — морг-’
Moulskt т. -п, -п испански мавър.
MoritCt /, -cn изображение на кръсопролитни,
кървави сцени, песни за такива от панаирски
псеци’
mouos adj. кисел, намръщен, сърдит.
Morphem л. -s, -с езикозн. морфема.
MoucHene, - Морфсй: In - Armen rurer почивам
в обягията на Морфей (спя).
Morphium, MoupHir рсзг. п. -s, — морфин.
Morphinismus т. -, — морфинизъм’
MoupHInist т, -еп, -еп морфишис^е^.
Morchiumeuhhi f морфинизъм’
Morchiumeühhilgcfu) in морфиномаИ’
Morphologie f. -п [-йсн] морфология,
morphologisch adj. морфологичс^и.
morsch adj. прогнил, разпадащ се (дърво, сгряха,
и прен.: nbr -сг Staci гнила държаса.
morscher inr s h прогни-—. разпада сс, кърти
сс.
Morschheit /, — гнилот—. прогиилосТ’
Moren/alcHceti п морсеса азбука; -appauct т
морзое апарат.

107
Mousterien
morsen I. int h работя c моравия -пар-г; 2. tir
прсдасам по морзовия апарат.
Mörste т. -s, ~1. хаван; 2. воен, монтира
(оръдие).
Möuscukcule f чукалка на хаван,
mörstun tr. счуксам е хаван.
Morialbiäi /. — смъртност.
Möuite/g, -S. -стр- хероеаи, строителен разгеер’
Möritlbecii п мал—машка.
Morilfikatiön/, -еп 1. мортификация {нс тъкан,
нерв), умъртвяване (нс плът); 2. отмиране (нс
орган)'; 3. огмсня-анс; обявяване за иееалид-н,
обезсилване; погасяван-, амортизиране; 4.
[смъртна] обида; 5. мед. гангрена.
mouibfizltutn /r- 1. умъртвявам, мортифицирам
(тъкани, органи, нсрси), потискам, бичувам
(плътта си); 2. амортизирам, погасявам; 3.
отменявам, обявявам за невалиден,
обсзсилс-м; 4. унижавам, обиждам’
Mosaik п, -s, -е;/, -сп мозайка, и прен.; das - des
Lebens пъстротата иа живега.
nosaiechl adj. мозаичен (костилка, живопис).
mosaiscH2adj- 1. еврейски; 2. библ, Мойсс-в, иа
Мойсей (заповеди, закон)-
Mosalsmus т, ~, — Мойссс-о законодателство;
исраилтянскага религия’
MoschCc /. -п джамия.
moscHer intt: рази. пилея, прахосвам (mit ctw.)
Moschpapbct п рози. хартиени отпадъци.
Moschus т, — мускус.
Moschus/ochse т зоол. овц-бик fOvIeos
muschetns); -tieu п зоо^л. кобарга, мускусна
сърна (Moschus noshhI'eгns)’
moi^^rn int рсзи. мърморя, роптая,
недоволствам, мрънкам.
Mosjd m. -s, -s рсзи- ирон, господинче’
Moskauer 1. т, -s, - московчанин; 2. adj.
московски.
Moskito т- -s, -s зоол. пап-т-к.
Moskowiteu т, -s, - остар- I. русин; ралг-
московсц; 2. жител на Москва.
Moslem т. -s, -s/nin мохамеданин, мюсюлманин.
mosleminisch adj. мюсюлмански, мох-м-д-нски.
Most т, -ns, -е мъст, шира, и прен.: der - gäti
ширата кипи; разг. wissen, wo Barthel den -
holt зная къдс зимусат раците.
Mostrich, Mostert, MOstubch //?, -s обл- горчица.
Moiel /i, -s, -s мотел.
MotCiie f. -rn. църк. муз. могега (песен).
Moibon / -rn 1. движение: остср. sich - machen
раздвижвам се (чрез разходка. гимнастика);
2. швейц. предложение е парламент, събрание.
Motionär т, -s, -с швейц. вносител на пред¬
ложение е парламента.
Moilv п. -s. -е 1. мотив, подбуда, подтик; 2. изк.
мотив, сюжсг, обскт: ländliche ~е in der Malerei
селски сюжети е живописта; 3. муз. могив.
Motivation/, -cn мотивация’
motivieren [-вй-] tr. мотивирам, обосновавам;
Moiou т, -s,... öecn; Motor т. -s, -el. техн, мотор;
прен. двигател: der - aglasscg. aestei1eg
задвижвам, пускам, спирам мотора; !et
Wettbewerb Ise der - unseres Aufbans моторът c
двигателят на нашето строителство; 2.
моторетка; самелсе.
Motor/bctiteic / воен. моторизирана батарея,
мортир- (30,5 см); -booi п моторна лодка;
-btillt / очила за мотоциклетист.
Motorenbau т мегоросгроеие.
« motörbg adj. с толкова и толкова мотора: vier¬
motorig.
MotOrbk / — 1. .муз. метериka, бездушна,
механична ритмичност; 2. спорт, моторно
дело.
Motöriker т, -s, - псих- моторше; тип.
motoriscH adj. 1. движен с мотор; 2. моторен,
дсигагслеи; 3. псих. моторен; -tu Тур моторен
тип (= Motoriker).
motorisieren tr: моторизирам; Motorisierung/
Motor/kuttce m мор. моторен катср; -fahete т
мотоциклетист.
Motor/pannc / зассчка иа мотор; -pflüg т сел--
ст, моторен плуг; -ead п мотоциклет; -uolieu
т скутер, мопед; -schiff п моторен кораб;
-Schlepper т влекач, трактор; —stnem т воен,
моторизирано щурмово отделение;
-tricbwagtn т жп. моториса; -•veusiänetu т
селг-ст. моторна пръскачка за вредители;
-■ wagtn т трамвайна мотриса; -Zugmaschine
/ трактор, влекач.
Motte f, -л 1. молсц: разг. die ~п sind In den Pelz
gekommen молците нападнали кожата; фсм,:
du kubrgst dir -п!да се чудиш и маеш!; dass du
dic ~n kricgs'! das ist um dic ~n zu kringen просто
да полудееш, да сс скъсаш от яд за това; das
fressen die ~п това за нищо ис става; 2. рсзг.
лекомислен човек. човек иа живота; 3. рсзг.
чудата, лудешка приумица, бръмбараpl,: er hat
dir —п муха му с влязла е главата.
motterfest adj, който нс хваща молци (плат)’
Motitr/feaB т място, проядено от молци;
-pubvtr л прах против молци, нафталин,
mottie: adj, нападнат, прояден от молци.
Moito п, -S, -s мото, девиз.
moizen, mutzcr int h разг. кисел съм (в лошо
настроение).
moizig adj. разг. кисел, начумерен.
moniliitrtr [муГГ-] /г. иром, смекчавам,
произнасям меко (съгласните 1, п).
Moulage [мулаже] /, -п мулаж, отливка и-
предмет (от восък или иипс); отливане на
предмет (в калъп).
Monse [маусс/, — комп. мишка.
Moussserrn [му-] inr h (зс вино) псня се.
MunstCricn [муст-риЕ] п, -(s),— прсист.
Möwe
108
мустсрийна -р- (към края на спароксменнстс
епоха).
Möwe f. -п чайка (Laeus naebnus).
Movie [му:еи] in,-s, -s;«, -s, /кинофилм, игрален
филм.
Mozautkueel f вид шоколадов бонбон.
Muck tn, -s, -n: Mucks tn. -ns, -e; Muhkecu in, -s. -
фал:, гьк; тих, пегиснат, сподавен звук: к-п -
iun, sagen нс казвам ниго гьк; ohne Zuck und -
б-з да мръдна и продумам; безропотно.
Mucke f. -п 1. рсзи. прищявка, каприз; чудата
приумица, бръмбари pl,: ~r habcr имам
капризи, бръмбари; 2. гримаса: ~ machnr,
zicher гримаснича; 3. рази. die Sache hat ~п
работата с габровска, ч-пата (трудна); 4. дисл.
= Mückn 1.
Mücke f, -п I. комар (и други подобни насекоми):
розг. aus с-г - c-n Elefarinn machen прася ог
мухата слои (заяждам се за малки неща,
преувеличавам малки беди. вдигам голям шум,
недоволствувам)- man muss richi nach jeder -
schlager не биса да обръщаме внимание на
всяка дреболия; 2. 'liegnrdc -, ~л schrn мед.
черни точки (поради смущения в кристалино
на окото); 3. и Muck f. -еп оетcр: воен. мушка
на пушка: фсм, n-n auf der Muck haben дсбиа
икг, имам зъб на нкт., ик. ми с трън е очитс.
Muckefuck т. -s. — малцово кафе, заместител
(зс кафе).
mucken I. mir. h фсм, 1. шавам почти безшумно:
nicht gemuckt! млъкни’; 2. и refl. гъквам
(издавам слаб звук); 3. роптая, мърморя,
противя се; сърдя се, чумеря се, сърдито
обикалям; 4. трепвам, обърквам се, губя
обладание, увереност (при стрелба в момента
на изстрела); 5. dir Sache mucke, es muckt mit
der Sache работата с епек, закучва се; II. tr.
унижавам, смачквам фасона (на ИкЕ).
Müc•Utn/fäneeu т зоол- мухоловка (Muehicaca);
-sehen п мед- = Mücke 2; -seigtu in псд-иг,
дребнав човск; -stein т минер. вид kалпедоИ’
MncktcihUe /. -п рази. бръмчило (за
мотоциклет, моторна лодка).
Mucktu т. -s, - разг. 1. мърморко. сърдитко
Петко; 2. гаргюф, фарисей-моралист, лицсмср;
покрит въглен; 3. несигурен кои; 4. сгрслсц,
който трепва и се смущава преди и при
изстрел; 5. = Muck.
IMuckerCI f -спрозг. тартюфщина, фариссйщина,
лицемерие, nригсерет-е’
muckerisch adj. разг. 1. мърморещ, недоволен;
2. притворен, лицсмсрсн, т-ргюф-ки.
muckern inr h рсзг. възмущавам сс, критикувам
фарисейски’
Muckertum п. -s. — рази. MückcrcI.
Mucks т, -ns, -с = Muck.
mucksen mir. h refl. фам. = muckcn; sich nicht -
нс казвам гьк’
Muckser in. -s, - рсзг. — Muck.
mucksbe (muckslch) adj, фсм, мърморещ,
роптаещ: sich - machen обаждам сс,
нахалнича.
mucUemanehhcлetIII adj, рсзи- без да издава звук,
бсз да мръдне.
müde adj. 1. уморен, изморен; поет. морен;
капнал за съи: die Kinder haben sich - gnscinit
децата капнаха ог игра; das Pfeed - uciteg,
изморявам коня ог яздснс; 2. (e-e Sache G . -, е-
п, etw. zu tun ~) отегчен: Ich bir des vielen
Rndnns - дотегнаха ми многото приказки; seid
ihu uns -? дотегнахме ли Ви?; Ich bin ns müdn
дотегна ми това.
Müdigkeit, Müde f, — умора: voe - ninschlafcr
заспивам ог умора; von der*- übermannt werden
умората ми взема връх;рази: k-n - vorschüizen!
нс сс преструвайте на уморен!
Muff in, -s. -с/ -е; остср- Mufft/. -сп маншон.
Mu'F/r. -(c)s, /с 1. плсссн, мухъл, ищ. спарено;
миризма на мухъл, гнилота; 2. намръщен,
киссл, сърдит чо-ск.
Müffchen п. -s. - маншенчс, топлинка за китките.
Muffe j- -n 1. техн. муфа; 2. остар, - Mnf'1.
Muffel т- -s, -1. [предната част иа] къса муцуна;
гладка част около ноздрите; 2. архит. лице на
лъв и др. (орнамент но водосток); 3. фсм.
мутра; 4. намръщен. кисел човек; 5. рози.
словоохотливо мънкащ човск.
Muffel f -п хим. техн. муфла, реторта’
muff(e)1Ig adj. рсзи. вж. muffig 2.
muffeln, muffen inti: h /r. разг. 1. дъвча мъчително
(поради малко зъби); 2. ям с издути бузи; 3.
мънкам, говоря нсясно; 4. мирише и- мухъл,
гнило, на сп-рсно; 5. кисел, начумерен съм; 6.
обличам сс стар-тслио с дебели дрсхи.
mufüig adj, розг.. 1. мухоляс (въздух), мухлясал,
плесенясал (слама, дрсхи), гнил, спарен
(миризма, въздух); 2. намръщен, киссл, сърдит.
Mn'flor т. -s, -s зоол- дива овца (Ovis ammor
musinon)’
Mugci in, -s, - мин, объл къс скала или руда.
Mngnl п. -s, - . Muetltrunm in голям къс.
mugtlig adj. з-облсно шлифован (благороден
камък)’
muh! inr муу’ (вик нс говедо).
Mühe/, -л 1. (голямо) усилие; труд, старание:
sich um. mb' ciw. ~ gnbrr. machen старая сс.
постара-ам се за нщ.; sich die - nnhmnr. ctw.
zu tun давам си труд да направя ищ.; k-с -
scHcunr, sicH k-c - verdrießen lassen ис жаля
труд; geben Sic sich D k-e - ис се мъчете.
трудете (да.’.); machen Sin sich k-n -! ис си
правсгс труд!; cs Ist schon drt - wert струва си
труда; ns macht nie - . ihm das zu sagen струва
ми усилие, да му кажа гоеа; mit n-m. ctw. -
haben някой, ищ. ми създава труд. грижи; sich
D zu viel - geben премного сс старая; mit -
109
Multiplikator
urd Not c голяма мъка, едва-сдва; ohne ~ без
усилие, без особен труд; nie - с голям труд,
големи усилия; die ~n des Tages. des Berufes
д-лиичнигс, професионалните грижи; поел,
!tr е-е Hat dir -, der erdete scHöpf' dir Brühe
един бие тьпаиа, друг събира парс-та; 2.
остар. грижа (ксхьр), неволя: dir ~n des Lebens
трудностите. нссолигс на живота’
müHtlos adj. лек; adv. лесно, без усилие.
MüHclosigkcIt /, — лекота, лесногия’
muhen int h (за говедо) муча.
nuHtn refl- мъча се, върша тежка работа, старая
сс.
mühevoll adj. труден, мъчителен, мъчсн.
Mühewatlung/, — положен труд, услуга (в
кореспондентски стил): r-m 'ür s-n - danken
благодаря нкм. за услугата, положения труд.
Mühl/bacH т воденичен поток, -ада; -beug п
хълм с ветрена мелница; -butsche т -
-knappe.
Mühle/. -л I’ воденица. мелница: iie - klappert
воденицата тракала/зг. das isi Wasser an' s-e -
това с вода е неговата мелница; 2. (капо
крайно състовко но сопр.) машина, фабрика,
инсталация за мелеше, стриване, мачкаше и
под. (SagcmühlC’ Papiermühle и пр.); 3. дама
(игра): 4. спорт, мелница; 5. шег. мелница,
кречетало (зс уста): ihre - sichl richt still
устата ü непрестанно мели; 6. презр. бръмчило
(зс самолет); 7. фсм. е-с alte - стара гагатагkа
(автомобил, самолет и под,).
MüHlcn/demm т воденичен бсшт; —eteInne п
воденичен улей; -(be^cheidte т старши
воденичарски калфа; -zwerg т задължително
мелене -, прикрепван- към дадена мелница.
Mühl/elгaetr т = -bach; —Ugacce т
воденичарски калфа; -steig т воденичен
камък;рсзг. zwischen dir = с kommcr работата
мс смазва, смъква; -sielnkucgen т ист- голяма
висока кръгла яка (17 в.); -Umschwung т
спорт, въртене от ссдеж на висок- висилка;
-wtek п механизъм, колела иа мелница’
Muhme/. -п 1. леля, т-тка; 2. братовчедка;
възрастна родини-; ссаха; 3. кума; съседка;
бавачка; акушерка; икономка; 4. швейц. лско
момиче, лска жсша; вещица.
Muhrt / -n = Murn.
Mühsal/, -е; п. -s, -е 1. мъка; тсгло. г-гота; 2. pl-
грижи, трудности, мъчнотии.
mühsam adj. мъчителен, труден. уморителен
(път. живот); усилен, мъчителен (труд).
Mühsamkeit т, -сп трудност, мъчителиосг,
шсnеенлносГ]
mühselig adj. тежък, трудси, мъчителен,
тегловен.
MüHseliekcilt/. -еп трудност. тсгло-ност. теглило.
MniC'ic /и, -п, -п мулат.
Muldbutii п сея^т. сечиво за исгaвиясaие на
къртичини.
Mulit/. -п 1. нощви pl.; керигп-’ копаня: разг.
ns gieße, regnet wie mit -n вали като из -сдро;
2.	геогр. лъжчина; падина; сииклинала; 3.
техн. черпак; егвоген улук. жлеб.
Mulden/gcwölbe п архит- манастирски свод.
корито-иден свод; -hener/и корит-р; -klpptr
т кориго-идна, обръщасма вагонетка.
muldig adj. 1. с лъжнини, падини; 2. като нощви,
kеригпС’
Mull in, -s, — 1. марля; тънък мусслии; 2. = Müll:
3.	и Mullwarp т къртица (вж. Maulwurf).
Müll т, -s, — смсг, отпадъци pl-, н-чнсгогнн pl-
^4üll1/tö'uhr / извозване и— смсг, отпадъци.
Mullbinde/мед. марля.
Müll/dcponit / емсторастосарнще; сметище;
-timte т кофа за смст.
Mülltu т, -s, - I. воденичар, мелничар; 2. зоол.
с, брашияи бръмбар fTcneerio molitor =
Mehlkäfer); б. вил майски бръмбар.
mülltrblau adj- бслссникасесиньO]
Müllerti /. -еп мелничарство.
Müll/geubt / яма за смет; -kippe / сметище
(неразрешено-. -mcrr т рсзг. работник ог
отдел “Чистота”;	-schlicker т стр.
еметеnревод; -tonrc / боклукчийска кофа.
контейнер за смсг; -wegen т кола за исвес-анс
на смсг.
Mulm т, -s, -с 1. рохкава пръст; 2. гнило,
разпадащо сс дърво; 3. разрушена, разпадаща
се скала.
mulmtn I. t гaстгошaсам на прах, сгривам; II.
int 5 разпадам се на прах.
mulmig adj. (про)гшил, прояден (дърво); раз¬
падащ сс на прах (скала); 2, р>азг. несигурен,
съмнителен; опасен: -cs Weiter несигурно
време; воен. hcuin witd ns - днес мирише иа
барут; -е Sache гнила работа’
mulsch adj. презрял, н-гнил.
mulsituie adj, разг. плесенясал, мухлясал; гнил.
mnlsterr inti: h рсзи. гния, плсссияс-ам,
мухлясвам.
muliilcieuel adj. мулеин-гер-леи. многостранен
(догесер, споразумение).
mul'I/mcdici adj, мултимедиен, мшогомедиен;
-national adj. миетешапнеиалеи; между¬
народен.
mulibpti adj, многократен; множествен: мед;.
multiple Skletosn множествеш-, мултипленна.
дисемниaгшa склероза.
Mu1tic1txsyetcme техн- многоканална система,
многократна система.
Multiplikand т. -сп. -сп мат. множимо.
Multiplikation/, -сп мат. умножение.
Multiplikator т, -s. -Örer I. мот, миожител; 2.
ел, фот. мултипликатор

multiplizieren
110
mnl'ic1izieutn r мат, умножавам.
Mu1ti/'aek [малтит-хк] n. —ками. многозадачен
режим; —lSeer-Bc'riee [юсср’’] т. -s, —работа
на потребител е многозадачен режим.
Mulus т, --. ’lb 1. шег, кашдидаг-студснт; 2. мулс.
Mumbt (-ис] / -п мумия (и рази. за сух човек).
mumienhaft [-ис-] adj. като мумия.
mumifizieren I. r б-лс-мир-м, приготвям за
мумия; мед. консервирам; II. int s изсъхвам,
ставам и- мумия; Mlumifizierurg/.
mumm! intj- хм! (потиснат звук): фсм. nichi -
scgnr ис к-зсам ни гък; нс обелвам зъб.
Mumm/«, -s, —разг. кураж, сърцатост,„мъзга“
(прен.): снсргичност, предприемчивост: к-п -
[in den Knochen) haben нямам мъзга r костите;
k-n rechter - zu riw. haben хич нс ми сс щс ищ.
Mnmme1/, -п маска (лице, костюм).
Mumme2 / -п I. неферментирал малц; 2.
браунш-айгск- сладка черна бира.
Mummelgreis in рсзг. грохнал, беззъб старец,
mummeln inr h розг. 1. и mümmtln мънкам,
процеждам думите си през зъби; мърморя прсз
зъби; 2. дъвча. мляскам, хрускам;. 3. =
munmnr.
mummen tr: refl, затъвам (= umhüllcr)’
Mnmmerehharzf;/; Mummerti/,-cn 1. м-ск-р-д,
карнавал; бал-маске; 2. преобличане,
маскиране, прсдрешване; дсгизирванС’
Mumpi'e т. -es, — рсзг;. 1. нелепости pl.,
безсмислици pl-, брътвеж; 2. шарлатания,
измама.
MIumpsт (разг-f), -es, —мед, заушка.
MüncHHauseniädt /, -п лит. разказ, изтъкан от
лъжи; шарлатании pl; преувеличения pl.
Mund т. -cs, -с/-е, -et 1. уста: nbr schwellender,
rin schmeichelnder - цъфнали, сочни устни,
галеща уста; dir Naheurg zu -е führen поднасям
храната в устата си, zwei - voll Brot две хапки
хляб; фсм. heil inn -’ дръж си устата!; s-л, den
- halten пазя тайна, иито дума не издавам; sich
der - verbrennen изпускам сс, казвам иякоя
иет—kгнчнесг; sich den - fueeciig endnr съдирам
сс, заболява мс устата от приказки; e-m den -
wässerig mcchcr прася нкм. да потекат
лигите; den - auf dnm techter Finck haber
винаги зная, какво да к—жа, да отговоря; с-п
urgnwaschnrnn - heben цапнат съм е устата;
c-m den - stopfnr с- затварям нкм. устата.
накарвам го да млъкне (с възражения и под.):
б давам нкм’ пари, за да мълчи; drn - voll
gnhmnr приказвам на едро, преувеличавам.
самох-алст-у-ам, ге]лемашет-у-ам; mit
offcrnm -е със зяпнала уста (от удивление);
mit häreendcm ~с с. унил. опуйч-щб. упорито;
sich rtw. en dcm ~n abdarbrr. absceunn пссгя от
гърлото си; wir auf der - gcscHIagcn srin к-го
занемял съм. нс мога да проговоря; глътнал
съм си езика; r-m eins an' drn ~ gcbCn« цап-ам
нкг r устата: б, давам нкм. да разбере,
натривам му носа; nicht auf den - en'allen snlr
не съм вързан е устата; er jds. - härgcn слушам
икг. захласнаго; зяпнал съм го е устата; In aller
Leute - sein в устата на хората съм; ans, von
iee Hand in dcn - icbcn жився ог днес за утре
(едвс карам): к-квого ^чук-ам. спуквам; е-
m rech den -е rndnn говоря по утед—га и— икг.;
kein Bleit vor dcn - nnhmnr казвам го направо;
не си подбирам твърде думите; 2. отвор,
отвъ^еи-’ усгис. уста; дуло (на оръдие): drt
- dcs ScHachens шахтов отвор.
Mundart/езикозн. говор, нарсчис, диалект.
шилеси'!^ adj. диалекгеН]
Mund/bäckcu т остар, придворен, дворцов
хлебар; -bedarf т остср. провизии pl.;
-eröthhtr п кръгла кифличка; -cheist т
ф-риссй.
Mündel п, -s, - непълнолетен. под настойни¬
чество.
Mündelgelder pl, пари на непълнолетен
(управлявани от настойник)-
mündeisicHtr adj. (за Mündelgelder) вложен при
абсолютна гаранция.
munden inr h D поет. вкусно е, харесва сс,
услажда сс.
münden in/t: h (ir rtw. А -) (за рска) вливам сс,
(за улица, шосе) излизам (на площад),
дебуширам, завършвам. и прен.: diese Straße
mündet auf der Dompiatz тая улица излиза иа
площада пред катедралата; ics Gescrahh
nürdetn ir unangenehme Auseincrdntsetzungcn
разговорът завърши c неприятни разправии.
mundfaul adj. мълчалив: нерaсгеверлнC’
Mundfäule /мед- възпаление на елнзеегага ципа
на устат-’
mur!ftu'ie adj. рози. който умес да говори.
остроумен. находчив.
Mundfunk т шег. сплстши (радио от уста на
уста).
mugieteecht adj. 1. приготвен по вкуса,
апетитен; 2. лсссн за произнасяне, прен- лесно
достъпен. разбираем; примамлив.
Mur!/hcemhriUc /, розг, -hobtl т устна
хармоника; -höhle/устна кухии—.
mundlcuen /r. преписвам и— чисто’
mündg adj- пълнoллете];]sctechenюр’ обявявам
за пълнолетен.
Mündigkeit /. — пълнолетие.
Murd/klemme /.wed. схващане и— устат—; -koch
т ист. дворцов готвач; -lack т лепенка за
залепване и- писмо.
mündlich adj- усгсн (изпит, споразумение).
Murdlbng т, -s, -е = Mündel.
Mundloch п 1. муз. огвърсгие за духаше на
флейта. к—еал; 2. отвор (нс тръба,. шсхтс).
nundoffcn adj- зяпнал, с отворена уста (от
учудване),
Mund/ueub т дребна кражба на провизии (за
111
murmeln
непосредствена консумация); -schenk т ист.
дворцов, придворен ^.оч-рп-ц, чашник;
-sprutc / мед, = -klemme; —scItgtI т мед,
стематоекоn; -stück п муз. мундщук (и на
юзда. на лула).
murd'o' adj. e-r - machen c. отнемам нкм.
възможността да се изкаже; 6. затварям.
запушвам нкм. устата; sich richi - machen
lassen нс допускам да ми се затвори устата.
MunitucH п кърпа за яденс. салфетка.
Müriung/ -er 1. геопр. устис; 2. егвьгегис на
тръба, цсв, дуло, край иа улица.
Mürdungsfcuer п воен. гърлсн, дулен гърмеж,
гърлен пламък.
Müniureskcpce / воен. дулна накладка (на
пушка. оръдие).
Mni^i^/i^(^iT^t^l:/n съестии провизии за пъг; - werk
п фсм. уста. чене (и като находчивост): iht =
siche nin siili устата й ис спира, мели като
воденица; cir gutes = habrr имам чеше, ис ми
с вързан езикът; винаги намирам какво да
говоря.
Murgo щ. -s, -s 1. зоол. мушго, маигуста,
фараонова мишка (Mungos Ichneumon); 2. и
Mungowolle / вълна ог отпадъци.
Munition / -сп воен. муниция, боеприпаси.
munizipal adj. остар. градски, общински.
MunkclCi/, -епрази: шушукаше, мълва, потайни
слухове pl-, пет—гни, скрити неща pl.
munktlr intr. h (mit r-m, übet e-r -) розг. 1.
шушукам; мълвя: men munkclt слух сс носи,
мълви се; поел. Im Dunkeln isi gui - хубаво сс
шушука иа тъмно; 2. кова сплстни, интриги.
Münsieu л, -s, - църк. голяма митрополитска
катедрала.
Munt / — ист. опскунска власт и- главата на
с-мегетсото, оп-куна, феодалния владетел
(германското право).
murttr adj, 1. буден, бодър: das Kind ist -
geworden д-гето се събуди; die Nach' übet -
sein цяла нощ бодърс^у-м; 2. всесл, жив,
пъргав, игрив, подвижен (дегс, очи, пессш); -е
Sio'fn, Färber светли, весели платове, цветове;
— und znftie!nr весел и довел-и; 3. здрав,
добре: ict Kranke isi wiedee - болният пак е
добрс; blnibrr Sie gesund urd ~! бъдсте живи
и здрави!
Münzcmt п монетен двор.
Münze /, -л 1. монета: verZallnrn, ungültige ~п
невалидни монети; baue - пари в брой, в
наличност; klingende - звонкова монета; с-е -
verliert en Wcei. im Kurs (дсдено) монети губи
от сгогшестга, курса си; ~n schlagen, prägen
сска монети; ~n aus drn Verkehr ziehen, außer
Kurs scizcg, nineieheg изтеглям, прибирам
мошсги от обраш-иие; разг,: ctw. füt bcrn -
gehmer вземам ищ. за чисти монети (за
истина,, сериозно); r-n mii gleicher - bezahlen
връщам иа злото със зло; връщам нкм. иш.
тъпкано; 2. [сьспемеиателеи] медал; 3.
монсгси двор; 4. жетон (зс някои автомати);
5- = Mlnzn’
münzen tr. intr; h 1. сска [монети. пари]: gnmünzins
Geld звонкови пари; 2. (си' r-n. ctw. -) разг.
целя да зисегиа икг., целя ищ.: diese Bemerkung
Ist au' mich gemünzt тая забележка с камък r
моята градини; З-рсзг, причинявам (икм.) зло:
Ich will ns dir noch besser - ще ги го върна
тъпкано.
Mürz/fernsprecher т монетеш телефонен
автомат; -'utihtli/право ни сечене ни монети;
-fuß т мош-тни основа, проба; -gehcl' п
монетна проби; - ecrtchtbgkc'i / = - frcihcit;
-herr т владетел с право да сече монети;
-kablnci' п нумизмагичсск- сбирки; -künde/
нумизматик-; -ctrgInn/ сечене иа монети;
-probt / опитване. проверка ни монетите;
-rech'. regel п = -freihcit; -stc!i / град с право
да ссче пари; —stCtte / монетен двор; -stempel
т матрици за монети; -tank т бензинова
колонка ни самообслужване; -Umschrift /
околовръстен надпис ии монети; -verbrechen
п фалшификация на пари; -wcrdcln т
изпробваш и- монети; -Wechsler т автомат за
размяна, разваляне иа пари.
Muuärt /, -п зоол. морски пъстървсна риба (вж.
Matänc).
nüubc adj. крехък. мск (месо. псчсно); трошлив
(скала); пръхкав (сладкиш) (и рози,): ~ wir
Zuniet сиплив като прахаш; das Fleisch -
klopfen напуквам месото, зи ди омскнс; разг.
r-n - machcr накарвам икг. да омекшс, да си
свие опашката (правя го отстъпчив).
Mürbe, Müebheii. Mürbigkeit /, — крсхкост,
пръхкасосг; сипливост^.
т поте, филе; -ttie т иоте,
маслене тесто за кейк (със студени прибавки).
Murt/ -п геопр. пороище (в слпийскс зонс).
muutn /r, мор. закотвям с двойна котви.
Muuing / -с мор. ф-леоиитс— скоби (захвърляне
но двойно котвс).
Murktl т, -s. - шеи, пеленаче, дребосъче,
muekelbg adj. рсзг. изтъркан, невзрачен. лош.
Murks т, -es. -е рсзг. 1. иебрежжа, несkеnесша
работа; 2. несръчен, шесkепеееш човек; 3.
човече; дребосък (и зс животни).
muekstr intr. h разг. 1. работя шсекепесне,
небрежно, бившо, без желание; 2. заеквам,
запъвам се в гесега; 3. рсзг. закол-ам,
очиствам (= cbmutksen)’
Murkste т. -s, - I. калпазанин е р-бот-ги; 2.
убиец’
Muenci /, -п 1. [—] топче (обикновено стъклено
или от пластмаса); 2’Kежа на Murmeltier.
muumtin int h 1. (за поточе) ромоли. шурти.
шепне; ics Murmeln !сг Volksmenge
Murmel/spiel
112
шушук^сто, мърморенето на народи; 2. рсзи.
мърморя (неразбрано); процеждам прсз зъби:
ctw. in seinen Baut - мърморя под носа си; mer
murmele so allerlei шушукат се разни работи;
3. играя иа топчета.
Muuntlrecitl п игра ни топчета; -tber п лаол-
алпийски мармот (Arctomys maumoie) розг.:
wir eir = schiefer спя като лалугер.
Murrte in, -s, - котаракът е баснята.
mneucn inir. hl мърморя;лреи. тътне (за далечна
гръмотевица): ict Dogger murre in dce Feme
гръмът тътне е далечината; 2. (übte ctw. А.
gegen c-n) роптая. ръмжа; dcs Volk mutt'
народът ропта-’
müueisc’h (по-рядко muurig) adj. сърдит, иивъссн.
кисел, нсдевопен, мърморещ.
Mürrischkeit f сърдитост, иа-ьеешеет.
мърмор^-щина.
Mure/kcter in, -köpf, -wtiz in розг. навъсен,
сърдит, кисел. шедосепеи човек, мърморко,
сърдитго.
mueeköpüig, mueuköpfisch adj. = nüunscH.
Mus n. -ns, -с пюрс, мус (от плодове. ксшс): рсзг,
n-g zu - quetschen смачквам икт иа пестил;
поел, wenn ns - regret, hai er k-n Lö'fni голям
кутсузин е.
Musche f, -п изкуствена бснка. луничка.
muscHie adj, с много бснки, лунички.
MuscHti j. -n 1. зо(Л-: мида (Lcmeiiietcrchic.
Rivcivic, клас); 2. тел-фонни слушалка;
nг-лnасник на сабята; някои други
мидоебразни предмети; анст. външното ухо;
3.	мидени черупки, раковина’
Muschelbcrk f иеоир. морска плитkесuша,
образувани от миди.
Musdiciti f -rn 1. погaгшнчсстве; 2. измама.
MuscHcl/gcid п мидени черупки като пари (вж.
Kauгimushhei); -goi! п златист бронз (зо
рисуване).
muschelig adj- 1. раковин-ш, от миди; 2.
мидеебгасеи; 3. минер. с раковинеи лом
(минерал).
Muschel/kalk in геол. мушелкилк (варовик с
раковини); —Shhc1e f р-ко-иии, мидени черупка;
-werk п геkаг, украшения ог гакесннн,
рако-идна украса (на изкуствени пещери.
сводове и пр.) (при рококо)
MuscHkote т, -n, -n: Muschko т, -s, -s воен.
пейор. пехотинец.
Muse/ -п муза.
Mustlmcn т, -сп. -сп остср. мюсюлманин.
musclmaniscH adj. остср. мюсюлмански.
Musen/almarach т всскигодишсн стихотворен
сборник; -btre тмит. Парнас; —gott in мит,
Аполон; ^'си! п мит. Пегас (кон); -soHr т 1.
ст\д. студент: 2. по-г; -sicli т шег. театър.
Musetle [мйзе-ге]/ -л 1. вид гайди; 2. френски
танц (мелодия. 17 век).
MusCum [-Сум] п, -s . .Cnn музсй.
Musnumes'ücU п музеен -kепенаг.
Muskel [мюзикъл] п, -s, -s муз- мюзикъл
(разновидност но оперетата) ,
musier' adj- = musivisch.
Musik / -rn 1. музика: In - setznr композирам,
пиша музика (за даден текст); прен, drt Топ
macht iic - нштешапнята дава истинския
смисъл ни думите; от гони проличава смисълът
на kaзашете; 2. музикантски хор; со-ниа
музика: dir - meuschieri cn dtr SciIee музиката
маршируса начело’
Muslkäiier pl. ноти, музикални произведения.
nusIUCiishh adj, музикален, с дарби, усет за
музика: -е Veranlagung habrr имам дарба зи
музики; е-е -е SprccHn мелодичен, благозвучен
сзик; sind Sic ~? занимавате ли се с музики;
свирите ли на нещо?
Musikalität /. — музиkапнеег.
Musikant т, -сп, -сп поет, музикант. презр.
музикантин:рази, gute Leute aber scHIcchte -tn
имат добри намерения, ио нс могат нищо да
направят, da liegt ein - breteben! ис събуждай
камъка (казва се при спъване о ксмък).
Musikänien/krocHtn т шеи. кок-илче ни лакътя.
musikäntIehH adj. музикантски, с естествен. груб
професионален усет за музика.
т пиаиола.
Musikdremc п музикални драми (но Вогнер).
Musiktu т. -s, - 1. композитор; 2. учител,
преподавател по музики; 3. псссц, виртуоз; 4.
професионален оркестрант; воен. музикант
-ъ- соенша музика.
Musik/fest п музикален фестивал; -kcptiit f
малък оркестър, музика; -muscHtl/павилион
за музики на открито; -shhucrk т, -truhe /
гаднешkаф; -stück п музикална пи-ска;
-Wissenschaft / музикология.
Musikus т. ~ . .zi оетcp. или шег. = Musiker.
Musik/weik п 1. музикални творба; 2. = -^tlc)c)cr^ct.
Musing/, -емор, кукеи възсл (= Mensing)’
musisch adj. 1. с уссг зи художество; ценящ и
разбиращ изкуствата; високо надарен за
художество; артистичен; остср. музичсски; 2.
за, във връзки с музик-г-’
Musiv/aretI' [-йс-] /, — месагkа; -eol! п
изкуст-сно злато за мозайки.
musivisch [-йв-] adj, мозаичен.
mueieleunn inti; h музицирам, свиря, пся.
MuskCt т, -s, -с; MusUCteiüte / бот. мускат
(подпрсвкс).
MuskaiCiltr in, -s, —; MuskCtwtbn in мискет.
мисксто-о еино.
Muskäi т. -s, -е, Mus^jtiblüte/, Muskatnuss/
Mu^l^te/, -п бот, мускатово орехче (Myristica
fragens); готе, индийско орсхчс (подправка).
Muskel т, -s, -п; оетcр- f -п мускул. мuшп-’
Muskelbend п снат. мускулен лиг—меиг.
113
Musspritze
nusknibg adj. мускулен.
Muskelkater in спорт, мед. мускули— треска;
—Uecmcf т мед, мускулен гърч; мносп—зъм;
-Schwund in мед. мускулна атрофия;
-verpficreure f мед- тгашсnnантапня на
мускул; —eerunge f разтягане н— мускулни
влаки-’
Muskete/, -п воен. мушкет (старинна пушкс).
Muskctber in, -s, -с воен. ист. рсдиик в пехотата
(до 1918 п.); мускетар.
Musko т. -s, -s; MusUötc in, -r, -n рсзи. =
Muskriirr’
musUnläu adj. мускул-рен.
MuskulatUe /. -rn мускулатура.
muskulös adj. мускулест.
Müsli n- -s. -seoine. мюзли (срови овесени ядки,
смесени със сухи плодове, орехи и др. и залети
с мляко).
Muslim in, -rn, -еп = Moslem’
Muss п. -, — желязна, абсолютна необходимост,
„трябва“: ics harte - суровото, жестокото
„трябва“’
Muße / — свободно врсме: während m-r - -ъе.
през свободното си време; mit, In [ciint] ~
[съвсем] епеkегше, без бързане. без
припряност; Zeit und - zu rtw. habrr имам
достатъчно време за ищ.
Musselin т. -s, — текст, муселин.
mussciiner adj. от муселин.
müssen* mod. 1. трябва (заставен, принуден съм
от физическа или логическо необходимост .
от същността нс предмета или роботото-
от власт, от задължение); абсолютно
необходимо с (не е възможен избор): alle
Menscher - sterbcr всички хора щс умрат,
умират. трябва да умрат; du musst kommen
[непременно] трябва ди дойдеш; kein Mensch
muss - няма зи човека никаква абсолютна
принуда; Ich habe es 'un - ие можсх да нс го
направя; wer muss, hai k-n Wehl който трябва
ди направи нщ’. ис можс ди избира; ns muss
sein трябва да сеанс; das muss Ich sagen! не мога
да ис кажа тева!; ileset Mcrsch muss'e sündiger
гоя човек непременно трябваше ди съгреши
(поради темперамент, заложби); ирон. er
muss alles wissen той пък непрсмешше трябва
всичко да знас. иска всичко да знас; често се
употребява в елиптични изречения с изпуснат
Inf., който се подразбира: ich muss rach Hause
трябва да си вървя; er muss heute In die Stadt
той трябва (непременно) да огидс днес е гради;
dtr Kerl muss fort гоя тип трябва да сс махне;
евфемистично: Ich muss трябва да отиди по
нужди; 2. (особено със следващ inf peif.) -ъи
ог всякакво съмнение е, непременно (трябва
да).. (обаче понякога и: вероятно, трябва да
се приеме, чС’..): das Schiff muss urentgngcngnn
sein корабът непременно с потънал; das muss
wahr snbr това шеnгеменне с вярно (но и:
трябва ди е, сигурно с вярно); nt muss ns noch
nichi wissen, sonsi hätte et mir’s gcscgi Пой
сигурно ощс ис го зиис, ииичс би ми го казал
(вечс); nach m-r Bcenchrurg muss et bald hier
sein по моето пресмятане гой скоро ще бъдс
тук; er muss zu Hcusn sein гой непременно е
вкъщи (но и: трябва да с вкъщи, вероятно с
вкъщи); 3. с отрицанието nicht разг. бива.
смся ди (= dürfen): das musst du nicht iur ие
биеа, нс трябва да вършиш ге-а; das müssen
nicHi Uommnn това ис биваше да става; 4. (при
израз на нщ. случайно станало, което тъкмо
зо момента е неудобно, неприятно): рсзг.
muss ihn der Teufel auch gerade jetzt hnrführnn
ссга ли иимсри дяволът ди го докара тук!; какъв
чорг го довсдс тъкмо сега тук!; dass du euch
gercin Heute kommen musst’ тъкмо днес ли
намери да дойдеш’; 5. в cohJuhcI- perf. с denn
освен ако (ограничително): das wctie Ich von
Ihn nic glauben, et müssen ns miu denn selbst
sagen никога нс щс повярвам за него това,
освен ако той сам ми го к-же; 6. оспор. в
conjunct. pras. в оптативни изречения: иск-,
дано (= mögen): so müsse mir Goit hnifer дано
Бог ми пеметше; iu nüsscsi hin'oti des
Schwertes nie bedürfen дано да нямаш нужди
ог меча отсега нататък; 7. аетар; мога (ем.
körnen): рсзг. wnt muss Ihn dcs gesagi haben
кой ли може да му с казал това?; wer muß denn
cn mich schrelber кой можс ди ми с писал. кой
ли ще ми с писал!
Mußtsiurie / свободно (от работа, занятия)
време.
müßig adj. 1. нсзаст. свободен ог работа (човек,,
ръце, чcеовe); бездсен, безделен (човек): in m¬
r -tn Zelt в свободното си врсме; - gehen с,
безделнича; б, нямам какво ди върша. без
работи съм; sein Geld - liegen lesscg държа си
парите неизползувани; 2. ненужен. излишен;
напразен, беспепезеи, безцелен, безсмислен
(въпрос): -е Reden. Klager безсмислени,
празни приказки; бсспепссин, беспслшн
оплаквания; sich -е Gedanken machcr създавам
си излишни грижи. нaпр—зие се тревожа.
müßiger оетcр- I. tr, reß. принуждавам (обикн.
само picrt. peif): sich gemüßigi scher riw. zu iur
виждам сс принуден да направя ищ.; II. reß-.
(sicH n-s Dlrgns ~) 1. въздържам сс (от нщ.); 2.
занимавам сс (с нщ).
Müßbeecre т бездели-, леност, праснета,
nгаснескигане: ein gcschär'leet - сустене ии
празнодслсп; поел. ~ Ist aller Laster Anfang
леността с майка иа всички пороци.
Müßiggänger т празноскитащ; безделник,
ленивец.
nüßieeängeuiscH adj, бездееи. празноскитащ.
MussprIeec/ -п шег. чадър.
8 Немско-български речник, т 2

Muster
114
Musicu n. -s. - 1. образец. и прен.; пример: nach
r-m - crbnbirr работя по образец; sich em - cn
n-m rchmen вземам икг’ за образец; rin - echter
Ftturdschafe образец, пример ши истинско
приятелство; розг. das - von e-m Schület
образцов, примерен ученик; 2. техн. текст.
дссеш, шарка. модел, шаблон; ncuc - nniwnu'nr,
hrreusbrigeer създавам нови модели; das - е-г
71^1. шарката. шаблонът ни тапет; ebn -
sticken бродирам модсл; 3. търг, мостра: -
ohne Wett мостра без етегиеет; -
euscmmcgsIc11en прася колекция от мостри.
Muster.’ 1. образцов: Musterschüler т; 2.
мострен, от мостра, образци /?/.:
Musterkollektion /, Mustermesse f.
Muster/bii! n образец; -betrieb m икон.
образцово предприятие; -buch n 1. образцова
книги, класическо произвсд-ин-; 2. книги с
шаблони, образци.
Musterte т. -s, - воен. инспектиращ еойеkе-а
част.
nusttreülile, musterhaft adj. образцов,
примерен, б-сkегuсн-и, отличен (рсд.
поведение).
Musicu/gülileUcii, -hcftigkelt f, — nрнмернеег,
ебгасцесест, безукоризи-ност; -eui п еел-'
стоп, образцово стопанство.
Mnster/Uauie f търг, картон с мостри, образци;
-knabt т (най-вече ирон.) примерно момче;
-koff er т търп. куфар с мостри (на търговски
пътник).
Müstcrlcu т, -s, — шег. търговски пътник.
Mustermesse /мострен панаир.
mustcur tr: I. рисувам, бродирам по образец,
модел; тъка дадеш десен. шарка; боядисвам с
шаблон: gemusterte Stoffe. TccnInn дсссшир—ни
платове, тапети с шарки; 2. преглеждам,
гледам зорко, изпнгагелше: разг. r-n von Kopf
bis Fuß - оглеждам икг. внимателно от главата
до краката; вземам му мярката; 3. воен.
инспектирам (войски); преглеждам за набор
(младежи).
Mustcr/ucgister т регистър иа модели и запизени
мирки; —relier т шеп. търговски пътник с
мостри; —roiit /мор. 1. договор за шиемиис ни
екипаж; 2. шаберен списък; -sanшIung/M^ърг.
= - karte; -shhn1e/oбг^ш^еве училище; -schütz
т държавна закрили за модели и фабрични
марки; -siück п 1. тьри-. мостра; 2. избран
откъс от съчинение (в христоматия).
Musset-ung/. -еп 1. [инспекционен] прсглсд (и
воен-), инспектиране; 2. дееешuгесkа,
егиaм-нтигевka’ десен, шарка; 3. воен.
преглед и— набор.
Muster/w'ireshHaftJИк'он. образцово стопанство;
-Zeichner т дсссни^в-ч,
.Mui т, -ns. — I. смелост, мъжественост. кураж,
[висок, бодър] дух: kühner, kecker - смел дух.
младежка и-yстгашимост; frischet - zur Tat
бодър дух за дело; ~ cnfbrlggeg намирам
кур—ж; n-m - eusctcchcn окуражавам нкг.; -
fassen окуражавам се, добивам кураж; !еп -
sinken icssnr отпада ми духът; nur - ! смелост!
ие губи кураж! ирон,: nur -! dir Sache wird
schon schief gehen кураж, работата отива иа
зле; 2. поет- сърце, души, душевно
настроение: 'roHce - сссело сърцс; gcieos'cn -cs
sein имам упов—шие. уссрсшост, спокоен съм;
dc wuchs ihm ein frevlet - тогава го обзе
престъпно настроение, престъпна мисъл; In
trunkenem -е е състояние ни опиянение; seid
guten, gutes -cs бъдете еессли. отпуснете се!;
mit isi gut, schlcchi zu -е добре, зле се
чувствувам, е добро, лошо н-сгроенис съм; wic
Ise Ihrer zu -е? как се чувствуситс, как еи е
настрееннстеП; mir isi traurig zu -е тъжно ми
е; mir ist schwer zu -е гсжко ми с иа душата,
mu'Cbei adj. променлив.
Mutabilität/, -сп пгоменпивесГ’
Mutani т. -cr, -rn. Muicrit/ -п биол, мутант.
Mutation/, -еп 1. биол. мутация; 2. промяна иа
гласи (в пубертета)-
muiätbs mutändis със съответните изменения
(съобразно специалните случаи,
обеnlояlnелсnlва)-
muibtstcii adj, окрилен ог висок дух, сърцаТ’
Mütchen п. -s. —: разг. сп r-m srin - kühler
изливам гнсеа си върху икг.
muirr inti: h оеnар- 1. мин. моля за разрешение
за еkеплеатапня ша миша; 2. остар- (за
занаятчия) правя изпитната майсторска
работа; правя постъпки за допускане до
майсторски изпит.
Muigeid /1 ист, такси за майсторски изпит,
muileutn intr: h 1. (за глас) мутирам; 2. биол-.
мутирам, преживявам мутация.
muilg adj. смсл, доблесген, сърцат, неустрашим
(н—падсиие, дело. постъпка. герой).
Mutjahr п остср- година за изработване ии
пробната майсторска работа: време ни
сер-шсг-увишс ни к-лф-’
mutlos adj. бсз смелост, обезкуражен,
mutmaßen tr, intmb- предполагам; Mutmaßung/
mutmaßlich adj. предполагаем, вероятен; adv:
навярно. вероятно: int -е Tättr
предполагаемият, вероятният извършител (нс
деяние); ns wcecn - drei Menn били си -сроягио
грима души.
Muischemтмин. разрешително за сксплеaг—пия
иа мини.
Mcttcher п, -s. - рсзи. мамичка, майчс.
Mutter/, ~ (G sing. Muetnes, D А sbngpaj?. Muiinun
(без член илиpron.) I. майка: sic 'ühlt sich - тя
е брсм-ниа; ~s Geburtstag рожденият ден ии
мама; die leibliche - родната, рождената майка;
115
Mützc лrebzrichcл
ledige - неомъжена майки (c извънбрачно
дете); във възвишена реч: - Erde майката зсмя;
-	Natur майката природа; Ehrwürdige -1
деетепечтеша майко (обръщение към
игуменкс); wie r-n - zu c-m sein съм като майка
икм.; рази. m-u - Sohn момчето ии майка ми
(т, е, сз); рсзп. wir bei -п к-кго при мама (се
полагат грижи за нкп.); IHrr Frau ~! госпожа
майка Ви’; Gottes - (и Mnntcteoitcs)
Богородици; рози, bei - Gtün übctgahhtrr
пренещуR—м и— открито; dir weise - акушерки;
das alte Mü'trechnn старата бабичка; 2. поет.
сьслагелkа. редигслка; източник, начало; поел.
Vorsicht Ist ibn - alint Wrishnii предпасJIивеегга
с начало на всяка мъдрост; 3. техн- гайка иа
винт: dir - fester crzichcr, cnscizcn затягам
гайката; 4. снст. матки; 5. техн. матрици; 6.
войн, майка на работата (фелдфебел,
старшина).
Muiitr’’ 1. ж-иското ши дад-шо жнсетше:
№111.^'..! л; 2. майчин, на майк—та, на майки:
Mutterliebe f; Mue'cthctz п,
Müieeu/beuatunesseeiic f 1. здравна съвещателна
станция за майки; 2. жсшски и детска консулта¬
ция.
Mu''tu/etshHwcuit f мед, болест на матката;
-boicr т чернозем, хумус; -beuch т мед.
херния и— матката.
Müe'tehher п. -s, — 1. мамичка, маминка,
.майчици; 2. бабичка; 3. момиче, косго обича
да сс грижи к-го майки.
Mutice/teic f = -bo!cg; -fetuitn pl. майчиии
радости: = enietgegsthtn очаквам дете,
бременна съм; -eesciis^^cft f търг, къщи.
дружество-майки (основател нс друпи фирми);
-	eesittr п геол, материис^ скала, първична
скала; -gtwbrde п техн. вътрешни резба (нс
гайка, тръба и под); -go^l^^^t^j/ Богородици;
-goiiesbild п икона ии Богородица.
mui'tuhcib adv. от страна ии майката, по майки.
Mu'tcu/heushhafi f ист- матриархаг; -Ulni п
пейор. мамино детенце (розилезено дете);
-körn п сел.-ст. мораво рогче (нс жито;
поради Cicvbheps purpurrc); --kr-ankhet/.aлiiiд.
хистерия; -kucHen т снст. плацешги; -Icr! п
1. родни страни; 2. метрополия; -icugt/J.rtwL
матерни луга; -leib т = -schoss.
müiitu1IhH adj. майчински. майчин.
mütieriIhhttetIis adv. ог майчина страна; по
майчини линия’
Muitet/mcl п мат, белег от рождение; -muri
т анат. отвор ни маточната шийка.
mniieen in/r-. h рози; мстшал съм се ни майки си.
mutiterahkt cdj. съвссм гол.
MuittunshHIüSSti т техн, г-ечси ключ.
Mutitu/uthHi п ист. м-три-рх-т; -ring т мед.
пес-р. пръстен зи матката; -rollt f емлячен
регистър; -schaf п овца-майка [зи разплод]’
Mueituschcfi f, — майчинство.
Mutier/schlff п мор. кораб-майка ь-- пш нс по-
молки кораби); -scHoss т майчина утроба;
-schraubt f техн. гайки; -schweig п свиня-
майка [за разплод]; -schütz т закрила на
майките; -seelc f rs war k-c - нямаше жива
душа.
muttersetierellem adj- разг. сам-самичък.
MutieursöhnhHtn п пейор. = -kir!; —scrrche j/
м—терсн език. родсн език; -Steil / 1. родсн
град; 2. метрополия; -sicii. - s teile / s bei, en
n-m vcrtrctcr съм ик’. -место майка; -stock т
1.	сел^т- кошср, kегге поепсдесaтспие сс рои;
2.	геор. осшовсн планински миси- (от който
излизатразклонения); -tag т дсн ни майката;
-teil п наследство ог майчина страна; майчино
имущество; —ibtu п зоол- женска с малки;
-tromppte/ снст, яГпепревод; -welr т
неnгеточено вино; —wIte т вроден разум.
природни интелигентност.
Muiib, Mutitngj/ разг. мийче. мамичка, мами
(гсльовно от Mutter).
Muturg/, -cn 1. мин, молби за разрешително зи
еkеплеатапuя на мина; е-е - bcithncn
разрешавам концесия; 2. остср. молба зи
допускане до майсторски изпит.
muivoli adj. смел, храбър.
Mutwille т 1. палавина. палавост. немирство,
дяволнгоег, дяволия, необуздано немирство:
ctw. aus reirem ~n tun върша нщ. само от
дяволия, палавина; s-n -n an n-m cuslassrn
вземам икг. за предмет ни лудориите, шегите
си; ~п treiben лудувам; s-n ~n mit r-m irrlbnn
закачам сс с ике, занасям сс, подигравам сс,
подземам се с, надсмисам сс над ике: 2.
разюзданост, есеесоnuс, шеебусданеет,
пакoетннчсегво, злен-мереносГ’
muiwllibe adj, 1. дяволит, закачлив, палав,
исмиреи; необуздан, разюздан, пикостиичсски:
ein -ts Mädchen лудетина; -tu Knabe п-ли-ник,
немирник; Tittt - quälen измъчвам
безжалостно животни; sich - brrrhntr държи
се разюздано; 2. умишлен, злешамегеш, с
умисъл (фалит): с-с -е Beschädigung 'trmdnn
Eigentums злонамерена повр-ди ни чужда
собственост.
Mutwilligkeit /, — = Mutwille.
Mützc /, -л 1. к-сксг; фуражки; кспс (нс лекар);
калпаче (на дамо); барети; бен-]Ш-nка (нс
готвач): прен. dir - vot r-n cbnrhmnn свалям
шипки нкм. (признавам му превъзходството);
розг. rtw. auf dir - bekommen. kuicgcr а, ям
калий зи нщ.; б, изяждам плесницата; 2. мат.
сегмент иа сфери; 3. зоол- бот. качулка; 4. прен.
обвивки, качулка; iet Beug hat. trägt e-e -
планината има ебвнвkа, качулка (от мъглс.
сняг).
Müietn/cbetIhher п кокарда (на фуражка);
Mützcn/berd
116
-bar! n подбрадник (нс фурсжкс, каскет);
-schild. -scHIum m козирки (нс фурсжкс).
Myokäud(iun) п, -s, — снст. сърдечен мускул.
Myom п, -s, -е мед, миом.
Myopii./ — .мед. късогледство.
myopisch adj. късоглед.
MyrbCde/, -п.мст. дссетохнnяда; прен. безброй.
огромно количество: ~л von Sternen безброй
с-сслH’
Myruht auch: Myrur /, -п мира (ароматично
смола) -
MyreHcrtinktuu /мед- тинктура ог мира.
Myyuli -п бот, мирти.
mysicubös adj. мистериозен.
Mysttrbum п. -s, . i/er 1. мистерия; 2. и
MyeteubeлepIei п лит. ерсднесеке-и— мистерия
(драми); З.таен култ. богослужение (нс секта).
Mystifikation /. -сп мистификация; фокус,
измам—’
mystifizieren tr- миетнфнпнгам: занасям,
подвеждам; въвеждам в заблуждение.
Mystik /. — мистика.
Mystiker т, -s, - мистик,
mystisch adj. мистичен; гайнстеси: рози. с-с -е
Pceson, Grehhbhhin тайнствена, тъмна личност,
история’
Mystizismus т- -, — мистицизъм.
My'Ht /, -п; MytHos. Mythus m, -, -еп мит;
митичен. митологичен разказ. предание, и
прен.
nyiHenHc't, mythisch adj- митичен.
Mythologie /. -п [йен] митология.
mythologisch adj. митепегнчсеkн.
Myzel n, -s. -lirn, бот. мицел.
N
л, N n, —(s), —(s) 1. си, четнгншадеестага букси от
немската азбука; 2. звукът и.
п, п разг. 1. = nir: so’r Digg! тикоеи ищ.!; 2. =
ihn: ich hcbe'n grito'frr срещнах го; намерих
го.
па inm: разг. 1. е(с); хайдс; сх; дс; я (и без превод);
(обикновено зо усилване ксто начело на
възклицания или изрази зо); с, подкана: па.
komm scHon! чс сла, де; б. нетърпение или
нервираме: па, wird cs baii? се, ще го бъде ли
скоро?, колко ще те чакам още?; па. so hötc
doch endlich damit auf! rx, чс прсст-ши иай-
после c това!; е. колебливо решение или
съгласие: rc, schön, wnnr du wilis'”’ с добрс.
като искаш: пи, denn men zu! с, хайде тогава!;
пи je, gui! е, добрс, добре!; и. примиряваме,
успокояване: па, so schlimm witi’s richi
gewesen sein! хайде. хайдс, нс ще [да] с било
толкова лошо [дс]’; д. съмнение или недоверие
(и самостоятелно). па! па! хм, хм!; де, дс!;
па. wer das glaub'! кой ли пък щс го повярва!;
е. учудване: пи пи! к-к т-ки? ис думай!; пи, so
was! я виж ти!; я гледай ти!; г-ко-а ИЩ]’!; ж.
отказване (от нщ.): па, dcrr richt! сх, тог-си
няма!; ирон- па. ich darkn! благодаря!; гаkе-—
нещо не с за меш!; з, посочване (че нщ.
очоквано е станало): па, slnhsi du? видиш ли
сега? пи. also! е, видя ли? сто на!; и, въпрос;
па. was willst du? е, ти к-к-о искаш?; па, bis'
du fertig? готов ли си?; й, закана: па, wcetr!
чакай! чакай! (ще ти дом дс разбереш!); к:
посочване на бъдещо изненада: па, iic werden
stcnncn! ех, има да сс чудят!; л-
потвърждаване: па, und ob! и к-к още!; ис
ще и пигаис! 2. при прекъсване нс разговор
относно нщ. (обикнов. без превод): па, wlt
werden jc srHrn е, щс видим.
Nabe /, -п главина.
Nabel т, -s. - I. пъп; бот. пъпче (вдлъбнатина
в център); 2- прен. център, пъп; 3. изк.
изпъкналост, омфалос. умби ни щит; 4. срхит.
ключ, ключов камък.
Nabel/blinde/мед- марлсиа превръзка иа пъпа;
-bruch т мед. кила, изсипваше на пъпа;
-schnür/ —stuärg т пъпна еръв.
Nabenbohrtr т; Nabeu т. -s. - техн. свредел за
главини’
Ncbob /и, -s, -s набоб.
nach Iprp. Dl. зс направление- прен;. стремеж
към нщ. иа, към, е, по: - oben нагоре; von oben
-	unten отгоре надолу; - links иаляео; - Süden
на, към юг; des Zbmmrt lieg' - voen, - drn Hof
стаята гледа към улицата, към двора; ~ eiirr
RicHtungcr по. във всички наnгa-nения,
посоки; ~ Hause gcHnn отивам вкъщи; er wird
-	Soüic Uommnn гой ще дойдс е София; sic
kamen auch - Frankreich отидоха и във
Франция; стигнаха и до Франция; ebn Paket -
117
nachbarlich
Berlin scHickng изпращам колет е Берлин; ~
inn Arzt schicken изпращам зи лекар; ~ ciw.
greifen, schirßrr посягам към ищ.; стрелям по
нщ.; ciw. ~ riw. werfen хвърлям ищ. по ищ.;
Folgen - sich ziehen имам последици;
Sehnsucht ~ rtw. копнеж по нщ.; iir Kunst geh'
~ Brot художниците са принудени ди работят
за насъщния; 2. за време. последователност
по място- рони след, подир: ~ n-t Stunde слсд
един час; ~ Tisch след ядене, след трапезата.
след обяда,респ. вечерята; ns Isi 5 Mbrutnr - 6
часът с шест и пет минути; е-г ~ dem cr!cun
сдин слсд друг; bitte, ~ Ihnen! моля, мишсте
Вис пръв! (учтива формс при сторване нс
път); разг- Immer irr Nase -! -се напрасо!; 3.
зо съобразност, съответствие по, спорел,
съобразно: allem Anschein - както изглежда,
по всяка вероятност; - Belieben по желание,
както желаете; ~ [der] Diät irbrn жисся по
диета; ~ den Gefühl по чувство; ~ dem Gehör
по слух; ~ deutschem Geidc е германски пари;
rin Stich - r-n Gemälde von X. гравюра по
картини на X.; - Gewicht vnrUanfrr продавам
на тегло; !сг Länge ~ по дължината, на
дължини; m-r Meinung -, - m-r Meinung по мос
мнение, спор-д мен; - int Mode grUIeiiee
облечен по модата; r-r dem Ncnrr - kennen
познавам нкг. по име; - der Natur zcichncr
рисувам от натура; - cichabctischrr Orinnrg
по азбучен ред; drt Reihe - по ред; wrnr cs -
drm Verfasser girgn -ко беше, както авторът
мисли...; - [ict] Vorschrift по. според
указанията; - s-r Weise по негов маниер; в
комбинация с je: je - den Unsiärdcr според
обстоятелствата; търп. je - dem Werin спорсд
етегшеетта (ci vclotcm); 4. след плаголи,
упрсвлявсщи nach, нспр. fragen, riechen: cs
ebrchi - ciw. мирише ии нщ.; II. adv: - und -
постепенно, полека-лека; - wir vor както и
преди, -се така.
rach. ’ с глаголи trnb. означсвс предимно: 1.
носочвсне. устремявсне. направление към нки,-
нщ.. следване, движение след нкг,- нщ;
преследване, следене, и прен-: nacheilen.
nachgraben, nachsehen- nachrücken- nachsetzen.
nachblicken. nachdenken; 2. допълнително. по-
сетнешно или повторно извършване
действието на обикновения глагол (понякога
= пре. . .): nachschreiben, nachzahlen,
nachbestellen. nachbringen- nachkommen¬
nachdrucken; 3. доизвършване действието нс
основния глогол. често = до”, деuC’.:
nachlernen. nachreifen; 4. продължаване
действието или състоянието на основния
глагол: nachsi/zen. nachglühen; 5. придвижване
нщ. към нкг,, нщ.. действието нс основния
глагол: nachrucken- nachsetzen; 6, увличане.
притегляне нщ, след. заедно със себе си:
nachreißen, nachziehen; 7. изоставане:
nachbleiben; 8. наподобяване. имитираме.
подражаване, възпроизвеждане. копиране.
често = пре.’: nachmalen, nachmachen,
nachempfinden,
nahHafftn t подражавам; имитирам (често
подигравателно).
Nachäfferei f -rn; Nachäffung f -er розг-
маймунсго, сляпо подражание. м—гмунсг-о.
nccHcHmen t int h (ciw., n-r ~, остср. n-m ~)
подражавам (нщ.. ии ике, нкм.), имитирам.
рсзи. копирам: rr cHni Ihr nccH подражава му
(с стремежите си); rt eHmt ihn wunderbar necH
чудесно го имитира; rt ahmte Ihm eilns nach
еъ- всичко му подражаваше.
necHcHmtnd part- adj. nодражагсnеН’
nehHeHmenswer' adj. достоен за подражание.
Nachahmer m, -s, ~ педр—жагсп, имитатор.
NachaHmcrCI f -er подгажателетсе; сляпо,
глупаво подражаване.
necHehmeuisch adj. остар. подрижигслеН’
Nachahmung/. -rr I. подражание, подражаване:
drt - wert sein десгоен съм за подражание; zur
~ dirrrr служи к-то пример за подражание; 2.
подражание, имитация (и търг,); копие: е-е
schiecher ~ srigns Stils лошо подражание ни
неговия стил; - verboten’ запазена марка’;
имитациите забранени’; 3. муз. пе-терение ии
мотив в друг глас. друга партия.
NahhchmurgsiuIeb т инстинкт за подражание.
nehheHmungsweri adj. достоеш за подражание,
nccH/aubcIern I. trr 1. изработвам ищ. по образец:
unsere Lnserlnren werden dinsrs Musinr leicht =
нашите читателки лесно щс изработят този
модел; 2. минавам ощс веднъж, доизпипвам,
донстпaждaм, ретуширам, поправям: ict
Meister mussie alle Stücke des Gesellen =
майсторът трябваше ди деизnилн, доисглади
есички предмети, изработени от калфата; 3.
изработвам допълнително, след другите,
наваксвам; 4. refl- sich c-m s следвам ике с
мъка, с мъка си пробивам път след ике; И. int
h I’ (r-m, n-m Muster -) подражавам (нкм., на
даден образец); работя по образец; 2. оставам
да работя (след другите): det Schulet mussse-
ученикът трябваше да остане слсд часовете (зс
наказание); -arter intr- s (r-n -) мятам се.
метнал съм се (ни ике); приличам: er aetnt dnm
Valet nach метнал се c ии баща си; има нрава
иа баща си.
Nachbar т, -s/r, -п съссд: рази, остс^. Here
съседе! (чието име не знаем)'; bei ~s у
съссдигс.
Nachbar.. съседен: Nachbc-dorf п. Nachbarhaus
п- Nachbarland п. Nachbarstaat т-
Nachbarin /, —. -nrn съседка.
nacHbarllcH adj. 1. съседски, добросъседски; 2.
съседен.

Nachbar/ort
118
Nachbar/ori m съседно ссло, градче; —etcHi n
остср. лични сср-нгутн pl. (отнасящи се до
съседи).
Nachbarschaft /, — 1. съседство: in der - wohrcn
живея наблизо; прен. gute - halten живссм в
добро съседство, е добросъседски отношения;
2. съседите pl. (събир.): dir gcrzn - sptbcHt
davon целият квартал говори зи това’
nehhbaeschefIiIhh adj. съседски.
Nachbar/ski-itu pl. п съседски деца; —sitnie pl.
съседи.
rchhrbantn ir. 1п1гг h 1. строя по образ-ц; 2.
пристрой-ам, пристроявам; —btbtn int. h, s
продължавам да се трсса, ди трептя (след
трус): продължавам ди звуча (тон): ict
Schrecken bebte noch In seirrt Stimme nach
ужасът още трептеше r гласи му; —^titrUtn*
г размислям (върху нщ.); обмислям;
премислям отново (след ксто съм взел вече
решение); -beHcgitir /r. l’.wcd донзлеку-им;
2. техн. преработвам, обработвам допълни¬
телно, дообгаботваM’
Nachbehandlung/!. мед. допълнително лечение;
2. техн. допълнителна обработка (нс метал),
деобработк-’
nchheekommtn* /г. розг. получавам допъл¬
нително, по-късно; -beileg initr. h c-m - лая
слсд, подир икг.; -benenn' adj. осп^р.
долуспоменат, доnуупеменаг.
irac'HbtrecHntn tr: минавам в сметк—ти по-късно,
депълшнтспше’
Nachbetriltlng /—метал вж, NacHbcHandlung.
nchhl)tesern п: оправям, поправям, доизпипсим,
отстранявам дефекти.
NacChees(eirsng /, -еп [допълнително]
поправяне, [допълнителни] поправк-’
ncchbesielltn t поръчвам допълнително’
Nachbestellung/, -еп допълнителна поръчка.
necH beten r (c-m riw’ ~) 1. повтарям молитви
(след нкг ); 2. рсзг. повтарям пап-галскИ’
NacH/beteu т, -s. - рози. папагал; — ^tttr-tb f, —сп
розг папагалщина.
nchHbtwegen refl. fпе)епсдвам, движа се след
нщ.; —bezaHltn tr. вж. nachzcHinn; —bcerbchлct
adj. търг, долуози-чен, спомси—г.
Nachbild п 1. копис; 2. псих. слсдобраз.
nach bilden t въспгензвеждам (дадсн образ).
Nacheb1iure /, —er 1. подобие; 2. копне,
репродукция; имитация; 3. възпроизвеждане,
gcch/blättter intr. h (in c-m Heft, Buch —)
прелистя’ (тетрадка, книга) (зс да проверя,
намеря нщ,); —bicIbcn* int s 1-розг:. оставам
е училище слсд часовете (за наказание); 2.
оставам назад. изоставам (и за часовник); 3.
нщ. остава ошс (дс се върши) (вж. übrig
Nechbieibsri п, -s, — останка. исщо, останало в
повече
лchhbiIhUen intr: h c-m — гледам слсд икт. следвам
с поглед Икг.
NehHblüie/, —сп втори цвят, цъфтеж; прен. къссн
цвят.
лahHe1uetn intr. h [продължава да] кърви (по
мслко):
NacH/böus. /, -п търг, свободна, неофициална
борса; —brenner т воен. снаряд със
сакьенигел.
gahh/buinetg* tr- (e-m rtw. —) донасям
допълнително, пе-kьсне; -beühtr tr.: Kcffrr
~ попарвам ощс кафс; -brummcr int h рсзг.
= nachblrlbtn 1.
лechcHuis'iIhH adj- след Христи.
nehHdaeieueл еи посгдигирим, датирам със зидии
дата; Nachdatierung/
racHdem I. conj. 1. слсд като: ~ er grerssrn hciin,
schlief rr ebn слсд като сс наяде, заспи; 2. често
jt — според това, как, съответно с; 3. дисл. тъй
като, щом като; II. adv. оеmcр; послс, след гое—,
по-късно: rtsi werden wir uns waschen’ — wnrdnr
wir rssrn първо ще сс измием, слсд това щс
ядем.
nachdenUtn* inr h (über rtw. A -: c-t Sache D —)
мисля, размишлявам (върху нщ.. за нщ - ).
помислям си; обмислям: denk recH! помисли
[си]!
Nachie-ker п, -s, — размисъл, мислеше.
размишленияpl.: r-nzum — crhelirr привиквам
ике към мислене, карам икг. да мисли; in —
versunken потънал е мисли, дълбоко замислен.
nachdenklicH adj. 1. склонен към размисъл;
еьсерпагеnен; 2. (често adv:) замислен: er setzen
с-с —е Mlcnr auf лицето му прис замислен вид,
— wrring замислям се; 3. будещ размисъл
(разказ, преживелици).
NehhetrUibhhUtit /, — 1. замисл-ност; 2.
склонност към размисъл, съсерnагсn]^ест.
nahHdcnksem adj. 1. склонен към размисъл; 2.
будсщ размисъл.
ncchdbhHicл t (и без obj.) прссъзда-им, -олио
превеждам (поетично произведение)’
Nachdichtung /. -сп свободеш, художествен
пг-сед, пресъздаване на поетично
произведение’
nahHriearetn intr- s refl. (n-m ~) напирам,
пробивам си пъг след нкг., блъскам сс. бутам
се (слсд ике): sie gbrger hbrcbr, iin Menge
drängte rech влязоха, тълпата напираше след
тях; —irbngen* int s (n-m —) пробивам си пъг
слсд Икг.; нахълевам, блъскам се след икг.
Nachdruck т, -s, — 1. изтъкваше, натъртване.
смфиза; акцент (прен.); ш-стойчи-ост: mii —
подчертано. натъртено. емфатично; 2. техн.
допълнителен натиск
Nachdruck2 т. -s, -е/ - печ. 1. егегеегнnне
издание; 2. [непозволено] препсчагв-не: ~
verboten прспсчаг--нсге е с-бр-шсне]
119
Nachgärung
racH/d uucktn /г; прспсчатеим (и без разрешение);
—itückiihh adj. 1. подчертай. емфагичен; 2.
настойчив; енергичен.
Nachdrücklichkeit f — 1. педчегташеет,
-мфатичност; 2. настойчивост.
nechduucksvoll adj. вж. rahhdrühkibhh,
nacHdunUcin int h s потъмнявам след известно
времс (зс косс, картина, снимка).
Nach/durst in, -(e)s, — ггабяеване (след
пиянство). -eilte т. -s. — ревност. усърдие
да сс догони ищ.; -eiferte т, -s, — ревностен.
усърден последовател (нс нечий пример).
necH/tbleen intr. h n-m. n-m Vorbild — следвам
ревностно шечий пример. стремя се да
достигна нсчии постижения; подражавам нкм.
rcchtifturswtri adj. деегееш за подражание
(пример),
Nacheiferung/, — ревшест, усърдие е след-ване
ни пример, е подражание.
nacH/tbltn inr s (e-m ~) тичам, бързам след,
подир икг.; -tinanieu adv. сдин след друг*.. едни
подир друг. порсд; —empfinden* tr 1. = —fühlen;
2.	-жи-явам сс (в чужди чувство);
(почувствувам (поезия., песен) пейор,: ias
seammi richt ans des Dichters niecrem Eriebrr,
das ist rechrmcfnrdcn това не е изживяно от
самия поет, не дава израз ии лични чувства:
тук поетът въспгенссежда, отриеи— чужди
чусстси; Nachetnpf ndun g/.
Nahhtncfinder т. -s, - подрижитсл, неориги¬
нален литератор, художник, артист.
NecHtn т. -s. - поет. ладия, лодка, вирки.
NacH/eubt т. -п, -п юр. фидуциарсн субс^ту-р
(втори евентуален наследник): —ernie/, -л 1.
втора беритба, събираше на баберки; втора
коситба; 2. баберки pl-
nehhtueähitn tr: 1. преразказвам; 2. = rachsegrr’
Nacherzählung/, -сп преразказ.
rech/rssen* trr intt: h 1. ям слсд другите, по-късно;
2. ям (нщ.) след друго; —exeuzitutn inr h воен.
правя извънредно учешие (зс показание),
„блъскам по плаца“ (след другите).
Nachfahr т, -s, -rn; Nachfahre т, —п, -п поет.
потомък.
nach/feheen* int s (c-m ~) следвам, детенсам
нкг. (с кола, влак и пр.); —färben tt:
пребоядисвам’
Nachfeier /. -п празнуване, другарска среща (с
малък кръг) слсд официалшо тържество’
nehh/ftiten tr празнувам допълнително, по-
късно; —ftnerr tt: intr; h 1. стрелям след ике;
2. слагам допълнително дърва. -ъглища е
печката; 3. рози. (e-m ctw’ е) запрашим,
хвърлям нщ. подир икг.; —fliegen* inr s 1. (с-
m ~) лстя след ике, следвам, догонвам икг. (със
самолет); 2. разг. du wiusi gleich = и ги щс
изхвръкнеш след другите.
Nachfolge f, — 1. наследяване, поемане ни
служба, пост, престол (след нкг.): rt lehrt die
-	ab той отказа а. да поеме поста (след
предшественик); в. да заеме престола (след
предшественик); 2. (по)след-анс; 3.
приемниците pl.. поеnеде-атеnнте pl.
(събир.); потомство.
rech/folgen int s h (r-n ~) 1’ шаслсдя-ам (нкГ’):
n-m im Amt — наследявам нечий пост, служба.
ставам приемшик (нс нкг. в службата); 2-
(по)следвам икг., вървя след икг.: r—m im Tode
—	умирам слсд икг.; 3. = -eifern.
nachfolgend p>ari- adj. следващ (резкоз); Im
NacHfolgcricr по-долу (с текст, книпс).
NecH/foIgee т. -s, ~ 1. приемник, наследник;
често: престолонаследник; 2. песледе-ател,
сл-до-ник; -fhierrschaff/.— 1. присмни-
чсст-о; 2. право на наследство (нс престол);
3.	последователи pl; еледе-нипи ptl;
-'higtsiaai т ист- държава, произлязла к-го
самостоятелна от старата Аветреунгареkа
империя.
gchhforeerg /г; поисквам, требвам
допълнит-лио; поисквам доплащане.
№сЬй)^ееип£/, -сп искане за доплащане,
предявяване ни допълнителни претенции,
искания.
nehh/foemtn /г; оформявам, правя по дадеш
образец, подражавам образец; -fheshhtn inti;
h (t-r Sache D —) разследвам, анкетирам
(случай); изследвам етагагелшо; издирвам.
Nach/forschung/, -cn раселедване, издирваше: =
cn ensteilen гасеп-двам, издирвам; прася
справка; -feeet / -cn 1. търг, търсене (нс
стока): cs erseehi, herrsche = in, rach rtw. има
търсене на ищ.; 2. запитване. питаше:разг. [ich]
iankt für iie [jüliec] = благодаря Ви за
иштегееа (за здравето ми).
nachfeagtn int h 1. питам (зс нщ); запитвам,
попитвам, осведомявам сс: bei c-n - питам
ике; 2’ е-г Seche — а. разследвам шщ’; б.
интересувам сс за, от нщ.
Nach/frls' /, -cn допълнителен срок. -feucht /
сел-ст. -тори култура (зссятс след главната,
зимната култура); —Frühling т, —s. —— късии
пролеТ’
nech/fühler I. tt; (c-m ciw. ~) слизам r
полеж-шнсто на ике; съчувстсусам шкм.;
споделям, разбирам чувствата ни ике: das kann
Ich Ihren = разбирам Ви напълно; e-m den
Schmerz = разбирам добре нечия болка; II.
int h опитвам терена (след вропс), пращам
разузнавачи (след врага); —füllen tr; допълня’
(чаша), шаливам допълнително.
NachZäHiung/, -cn 1. вж rach'üiicr; 2. прегаканс
ни вино.
nechgäuen* int. s. h ферментирам допълнително;
продължавам да ферментирам.
Nachgärung / — допълнителна ферментация;
дофегмснтираше’

nach/geben
120
rech/geber* 1. int h (r-m -) отстъпвам (нкм- при
настояване, молби): поддавам се, ис устоявам;
не удържим шатиск, огъвам сс: drt Boder gibt
nach почват— сс огъва под краката; das Geröll
geb bei jedem Tritt nach при всяка стъпка
краката потъваха е сипея; поел. irr Klügnen gibt
nach по-мъдрият винаги отстъпва; 2. c-m in,
en ctw. richt; richts = нс отстъпвам нкм’ по
нищо, не падам по-долу от икг.; 3. търг. (зи
борсови курсове) спадам; -eeehutr adj- I.
роден след смъртта ши бащата или слсд рас-ед:
2. роден след другите дсца, „изтърсак“’
N'aci/eebührJДеoпълнителша такса (пощенска);
—gebürt/мед. плац-нт-, нср. послсдък. ложс.
nacH/gchen* int s 1. (r-n ~) проследявам, -ър-я
по петите н-’ преследвам икт.; следвам икг.: с-
m Mädchen = епеднгсам, задирям момиче;
прен. e-r Sache, Frage = пгееп-дявам,
проучвам. разследвам нщ’, въпрос; рази. ciw.
gehe mir nach някакви идея мс преследва, ис
мога да сс отърви от ися; нщ. ис ми излиза ог
ума; 2. прен. търся, отдавам се (но
удоволствия, авантюри); s-n Gcschäfter, s-n
Beruf, s-r Arbeie = гледам си търговията,
професията, ходя си по работата; 3. (за
часовник) осгаса назад; -gcmachi part- adj,
имитираш, копиран; неистински, фалшив;
—gcoeirct adj. кснц. подведомствен, подчинсш
(служби).
rcc'Hgtucde adv; I. най-сетне, е края ии краищата;
след всичко: des ist — zu viel това е най-сстнс
пг-kалено; 2. песг-nенне.
nachecreitn inr s I) (c-m -) мятам се, метнал
съм се (на ике), вж. rachcuter’
Ncch/geshhmehU т, -s, — (специфичен) вкус ии
нщ’ (аедядене. пиене): die Medizin hinterlässt
r-r bitterer — лекаретвете оставя горчив вкус
е устати; шег. nun kommt der meicI1ishhr — хайдс
сега, плащай! (след консумация).
nehHretwieseneгmaßen, —geweeeeлeuweber adv.
както с деказаше; —gezogenpart- adj- 1. изписан
(вежди), начервеш (устни); 2. вж. ncchzirhcn;
—-gitbig adj, 1. отстъпчив, мск (характер); 2.
поддаващ се, неустойчив (печ-a)’
NаhheieeieUtIt /. — 1. отстъпчивост; 2.
неустойчивост; еластичност, податливост.
Nchheießtr* tr, 1. деписам, наливам
допълнително; 2’ изк. отливам. правя отливка.
Nachglanz т отблясък; последно сиянис,
nach/glüHen in/rr h продължавам да тлея, грся;
догарям; —guabcn* int h правя разкопки;
разкопавам (зс да проверя нщ.); —guübtin intr,
h (über ciw. A ~) размишлявам (дълго,
постоянно) (върху шщ.), мисля (зи нщ.);
блъскам си главата, умувам (върху нщ.);
—guckcn intr- D h розг. следя (икг) с очи.
Nechrenss т отливка; —heil т. -s, — 1.
^-^-^11^, пеелезсучене, ек; 2. прен-
отзвук, отклик, отелис.
nccH/heiier intr, h счи, отеквам, продължавам да
звуча; —■heitie adj. траеш, продължитслеш
(въздействие): e-g =сп Einfluss ensüeen
упражнявам продължително влияние.
Nachhatligkuttt/ — трайност, продължителност.
nahhhangeл*, оеnlcр. nacHhergen* int h е-г
Sache D ~) отдавам cc (на мисли, блянове-
спомени); преследвам (план).
N^^^//^i^i^5^^e^^s^rf / Връщане в дома; - Häuseweg
т път към дом-’
gahhrhtietr intr: h слагам още ведшъж,
допълнително дърва, -ъглища; засилвам огъня
в поnуутасшала псчка; —Helfen* inr h (r-m =)
nедnематам ике; помагам икм.: dabei Hat et
rehhgrho1ier за това гой помогна, сс ш-меси;
ирон. dem Glück = пеельгвaм малко (за да
успея)-
Nstchheu п, -s, —: das - igieressirti mich nicht ие
мс интересува какво щс стане по-късио’
nachher, ncchHtu adv: послс, слсд тоеи, по-късно.
Nahhherbst т рядко къси- ссеи.
nachhCrig adj. оспор. nе]еетнешен, по-късеи.
подирен, послсшен.
nchHheieen inti: s 1. (e-m ~) дегенвам (нкг.);
спускам се (след нкг.); 2. иасъсквам кучета (по
нкп-).
Nach/hilft / — 1’ подпомагане, помощ;
подкрепваше; nепга-kа, изкърпваше (на
стени). 2. = — hi Ifeuntctnhhi; -hbiftstundr /
частсн урок (зс слаб ученик); —•hIi'tunteurihht
т частни уроци pl-
nachhinein adv. Im Nachhinein допълнително.
после, след го-и.
nachHInkcn inr s (r-n —) куцам подир ике;разг.
куцукам слсд другите; прен. зикъсиясам.
Nachholbedarf т необходимост от на-аkе-—нс иа
нсщо, косто дълго с липсвало.
ncchholen tr 1. наваксвам (уроци и пр.); 2. отивам
да донеса, донасям допълнително (нщ.
липсващо).
Nachhut/. -еп 1. воен. ариегг—рд; 2. пасснс (на
добитък) ни опасано пасбище.
nach/jaecn I. inr s 1. (t—r Seche D -) гоня,
преследвам (цел, слава); 2. разг. (r-m -)
догешс-м (икт.); препускам (след Икт.); II. r
разг. пращам ищ. бързо слсд икг.; n-n е-с Kugci
= тръмвам по, подир икт.; -jammern int. h r-t
Seche D = плача за минало ищ.
Ncch/Uird п юр. детс ог втори брак. природсно
дете; -klang т 1. вж. -hall; 2. прен. (смътен)
спомси; отзвук: =ю dcr Romantik отзвуци иа
ром—нгик-т-’
rcchUlbrgen* intr. h 1. продължава ди звучи; 2.
прен. иимирам отклик, отзвук.
Nachkomme т, -л, -п 1. потомък; pl, потомство,
(следващо) поколение; 2. аетcр;. = Nachzügler 1’
nachkommer* intr. s (n-m. r-r Sache ~) 1. следвам
икт., ищ.; 2. идвам по-късно; 3. изпълнявам
(дълг, заповед. желание): търг, s-r

121
nach/mittag
Verbindlichkeiten ~ уреждам задълженията си;
4.	brim, mit drm Schreiben nichi — изоставам
при записването, нс смогвам да с—пиевам; 5’
студ, r-m — отговарям на наздравици (ксто
пия),
Nech/Uommenschc't f. -сп потомство, поколение;
—Uömmrline т, -s, -с 1. = Nachkomme 1; 2. дегс,
родено е напреднали възраст иа родителите.
розг. изтърсак; 3. късно родено агше, теле;
къссш плод; 4. = Nachzügler 1; —kost/, —рядко
= —tisch; -Ueieeserschhinrng j/ следвоенно
явление; —kritgsztie /следвоенно време; -kur
/допълнително лечение; -lass т. -cs, —)/—).’ 1.
наследство; 2. посмъртен архив (на автор);
литературно наследство: rin Wruk aus irn =
veröffrriiihhrn правя посмъртно издишие ни
някоя творба; 3. отстъпка (е цена); 4.
опрощаване (но дъли); 5. намаление,
отслабване (нс напрежение и пр.); 6. пигоки
рС-	.
nachlcssen* I. intr. h 1. отслабвам (за сила,
нопрежение- болке, съпротиве, дъжд);
намалявам (зс жега); утихвам (за буря): шег.
З^тек, lass rech’ о. ужас!; nicht - не
преставам; richt -! дръж сс! нс сс давай!; 2’
отпускам сс: dir Seien hat rcchgciassen струната
се отпусна; seine Leistungen haben
nehhge1esstn, et hai Ir seiger Leistngecg
gechgeiessnr гой се отпусни. работи по-слабо
(от преди). II’ ti- 1. отслабим, отпускам,
разхлабвам (колен, струна. винт, нщ.
степното); 2. отстъпвам, правя отстъпки (е
ценс): von s-л Forderungen ctw. — и-маля-им
исканията, претенциите си; 3. оставям слсд
себе си: ctw. lässt Spuren, r-n Fincken rach ищ.
оставя следи, петшо; 4. оставям като
наследство: nacheeiassene Schriften осташали
след смъртта (но овторо) неиздадени
съчинсшия; 5. пускам още вода (във всно); 6.
техн. отвръщам, отпускам (стомана).
NehMassenschaff/ наследство; -lasstr т, -s, —
наследодател; —■icssgtuihhi п съдилище, което
разглежда наследствени дела; —-iasseiäubigtr
т кредитор на шаследствеи- маси.
rcch/lässig adj. 1. нсбрсжси, шемарлив, нехаен.
неизправен, неакуратен; 2’ вял, муден,
отпуснат; -lässigerweise adv: ог небрежност,
ог нехагетвO’	~
Nech/Iässigkeit /, -rr 1. небрежност, нехайство,
немарливост; 2. вялост, мудност, отпуснатост;
—iassci1tgt / юр, управление, попечителство
на шаеледстсе; -lasssiente / данък върху
насn-дег-ого; —icssverwatlunig’' управление и—
наследство.
Nachlauf т 1. техн. сл-дсине, следеше; 2.
дснжешие по инерция; 3. синхронизация.
nech/leu'tr* intr. s (c-m -) тичам подир икт.: с-
m Mädchen = преследвам, тичам подир, гоня
момиче; рази. wir laufen niemcndrm nach ние
не се натрапваме никому; -itbtn inr h D
следвам нсчий пример в животи си; живея
съобразно нщ’: s-t Pflicht = живея в изпълне¬
ние на дълги си.
Ncchleber п. -s, без pl. памет (оставаща след ‘
покойник у следните поколения).
NccHiebendr pl. по-късии поколения.
rcch/ltger tr, добавям (дърва, вътлища); -ititun
г (e—m riw. -) повтарям нщ. папаталскн.
монотонно след ике.; -itrrer tr; уча по-късно.
догонвам другите (е учението нс нщ.).
NccHitst /. -п събиране иа б-бсрки; досъбираие,
деебнгаш-: — helirg събирам баберки,
досъбирам, дообирам (класове, плодове); прен.
събирам непубликувани съчинения; е-е ~
gorihrshher Gedichte сбирка от непубликувани,
неиздадени стихотворения ни Гьотс.
nacHIeser*2 tr, 1. прочитам (за справка): das
können sic bei Freud (Snitn 5) — по това можете
да се справите у Фройд (ии страници 5); Irsrn
Sie ies einmal rech’ я проверете това,
и-пр-сстс справки за това в гсксга; 2. (r—m -)
чети след друт.
nechiesen*’ tr. събирам баберкн. дееъбигам,
дообирам.
Nachleuchtenп продължително светене (явление
при фосфоресценция).
ncch/litferr tr. доставям допълнително; —lösen
tr- доплащам (билет), вадя допълнителен
билсг; Nachlösung/; —mechtr tr, 1. (n-m ciw. ~)
подражавам (нк’’); имитирам (икг. в ищ’): das
kenns' du mit nicht = не можсш ди го направиш
(също тъй добре) като менс!; 2. имитирам.
подправям, фалшифицирам: iinst Strirr sind
rahheemahht тези еkьпепешши камъши си
имитация; 3’ рядко: извършвам, прася
-последствие, по-късно’
NacH/machtu т, -s, - подражител, имитатор;
—meh! / сел.-ст- 1. втора коситба, -тори
сенокос; 2. егав—’
nchh/mcien /г; 1. пг-гиеусам; 2. минавам
повторно дадена черти: et mciic dir Buchstebnr
nie irm Bleistifi rach минаваше буквите c
моливи си; -mabig adj. по-къссн, по-сстнсшен;
—mais adv: по-късно, послс. впоследствие.
Ncch/mcnn п. pl. -märnet търг, (всеки) следващ
жиратар иа менителници’
Nahhmrue т ист. времето след немската
революция е 18-48 г.
nehHnessen* tr: меря. премерсам певтегше;
проверявам ссчс измереното.
Nachniiicg т слсдобяд; рази, слсд пладне: ат —
след обяд.
ncch/mletce adv: след обяд, рсзи. след пладне;
-тИ'^^ adj- следобеден; adv. всеки
епсдебяд; —miiiägbe adj. слсдобедси.
nachmittags
122
nacHmittags adv- [винаги, рсдесне] слсд обяд.
NehHпieicge]. следобеден: Nachmiliegsschläfchcn
п. NchhlmitIcgsvhrsleleungd’
лchHnüSStл* int h рсзг. трябва да тръгна подир
икт., ди се опитам да го догоня.
Nachmusterung/. -сп воен. пгсеесидетспсгсане.
Nach/rehmt /, —п търг, наложен платеж,
р-мбурс: in-ch, cis, unter, per = c наложен
платеж; -rahmeseniune / пратки c наложен
падеж; —пате т фамилно имс, семейно имс.
nccH/nehmen* t 1. търг, събирам наложен
платеж; вземам р-мбурс; 2. вземам
допълшитслшо; -pfeifen* intr- h (e-m, e-t Seche
—) i. подсвирквам икм„ подир икт., ищ’; шеп.:
pfeif ihm nach’ тури му пепел!; пиши го
загубене’; drirem Geld Uenrst du =! отидоха
ги паричките!; 2. r—m = свиря като нкг.;
r (e—m riw. =) повтарям като
папагал (след нкп).
Nahh/poueh п допълнителна пощенски такса,
доплащаше; —■pr^oeuU' п -торичси продукт.
gehhceüftr r 1. проверявам; 2. изпитвам
допълнително, ии проверочен изпит.
Nachprüfung/—.- 1. допълнителен, контролен,
проверочен изпит; 2. проверки (нс сметкс,
поксзсния, тегло).
Nachucum т. -(e)s, — отпадъци pl, (главно
дървени съчки, трески).
nehheehhgtr tr. 1. пресмятам nевтегше,
проверявам сметки, изчисление; 2. пресмятам,
изчислявам.
Nach-tdc /, -п 1. спеепевие; лошо имс, лоша
репутация; übic — одум-анс. зпоелевияр/.: üble
— über c-n führen одумсим икт.; r-n in üble —
brineen изваждам шкм. лошо име; 2.
послесло-иС’
nech-tdt- tr- (c-m ctw. —) 1. зло^о-я (за икт.),
одумсим (нкг.); 2. повтарям нщ. след икг.;
повтарям нечии думи.
Nachreirrr т. —s, — следващият, следният
оратор: референт, докладчик; послегосори-
сшияг.
rchhueihhtn tr. подавам пестегше, пращим
допълнително.
NachnCbe f доузряванс.
nachrei'tr int s доузря-а (след обирането).
nchHrutbsen intr- s (n-m ~) пътувам слсд ике.,
заминавам след ике; тръгвам след нкг.;
следвам икт.; —rennen* int s (c-m —) тичам
подир НкГ.
Nachr-cM/ -еп 1. съобщение. известие; новина:
e-m vor etw. — geben уведомявам нкг.;
съобщавам нкм. нщ.; — (von sich) gcber
обаждам се (е писмо). пращам вест; die ZCltung
buirgi dir - вестникът съобщава; neuestn —еп
последни новини; 2. свсдснис: —tg (über с-п,
rtw’)	събирам сведения (за икт, ищ.).
NachгIhhienrcns'cushh т обмяна на
информация; —auswte'ure / обработване иа
информация; —bü-o п информационно бюро,
осведомителна агенция; -dienst т 1.
освсдомит-ли-, информационна служба; 2.
[телеграфна] агенция; 3. воен- ризузнаеагелиа
служба; 4. воен. свързочна служба; —linit /
линия за свръзка; съобщителна линия; -netz
п съобщителна мрежа; -Seiellb' т спътник за
свръзка; —Sendung / предаваше на гадио-
новини, съобщения, новинарски емисия;
-sctrrt / забрана за разпространяваше ни
новини (по определена темс. за определен
срок); -tehhriU / съобщителна техшика;
—1™^.- pl- воен- свързочни войски;
-Übermittlung / прсда-иис ни информация, ни
данни, ни сигнали; —veukthu т съобщителна
свръзка; -wtstr п съобщително дело.
съобщения.
Nachrichter- т. -s, - разг. свързочник
Nachrichtcr2 т. -s, — остср. палач,
racheich'lich adj. (служещ) за сведение;
информационен’
NahHrichieerIef т търг, авизо.
nehhuühUen intr. s (n-m ~) 1. придвижвам сс слсд
Икг.: drr rrsic Mcrn r-n Schebtt voritnier, dic
anderen ~! (команда): първият крачка нипрсд.
другите слсд него’; 2. бивам повишен и—
мястото иа икт.
Nachruf т 1. Rъзпеменагеnие спо-е, прощална
реч, възпоменателна статия-некролог (зо
наскоро починал); 2. памет, спомен, име.
ост-с-щи слсд покойник; 3. -ик след икт.
rech-nfen* tr; ifi/i- h 1. (n-m ciw. —) викам ищ.
след икт. (и ругатни, обиди): e-m
AbscHiedsworin Ins Grab — държа прощално.
надгробно слово; 2. c—n — викам, повиквам Икг.
да мс слсдси, да дойдс слсд мснс.
NacH-uHm т посмъртна слива,
rahheUhmtg tr. inr h (e-m ctw. -) хваля,
похвалвам (отсъст-усащ, покойник); славя
(нкг-). произнасям сс nасkаее за икг.: mcr uühmi
iht große Otdgnggsiieee necH хвалят я за
голямата й уредиостг.
nchhuüsetr /г. десьегьжасам, усилвам
въоръжаването.
Nachsaat / сел^т, допълнителен, вторичен
зассе.
rech/säen t сел.-ст. досясам; сея пестерно,
допълнително; -sagen tr- 1. повтарям ищ. след
другиго; 2. (c-m ctw. -) казвам. говоря ищ. за
икг.: das daufst du die nichi = lassen ис бива да
позволяваш ди се говорят т-ки-и неща за тебе;
3. приписвам (икм. ищ.): IHm wird g-oße Strnngn
nchHgnscgt kасRаг, чс бил много строг.
Nahhsete т 1. Rтогеге изречение е сложно
изречение; 2. филос- втора пгедснпkа,
предпоставка; 3. прибавка към текст; -saison

123
Nach/speise
[cазöн]]/сгемете след главния ссзон.
-ecHscHclütr* tr. 1’ пресъздавам. възсъздавам.
съспгеиссеждaм; 2. рози. (слаб) дошасям,
доставям. купувам допълнително (след друпо
нещо).
NacHscHeH т. -(с),, — вж. Nachhall.
rech/scHclIen int Ивж. nachhallen;-—schauenin/r:
h 1. поглеждам. проверявам: scheu im Schrenk
necH! погледни r дол-п-!; 2. n—m а гледам слсд
икг.; следвам икт. с очи, поглед.
nccH/cHicUen tr. 1. изпращам допълнително; 2.
(r—n ciw. ~) пращам след икг.: n-m r-л Blick ~
гледам след икт.
лehHshHIeßeл* /г- 1. (n-m -) стрелям по, след икг;
2. търг, вшасям допълнителна суми.
NccH/scHIag т 1. .4«у. иахшлаг (орнамент); 2.
следващ. втори удар; —shhicetenhH п вж.
—'ScHlageweuk.
rahhshHiaeer* I. /г. 1. rtw. in r-m Buch —
проверявам, правя справка за нщ. в книга; 2.
муз. свиря нахшnаг; 3. подправям (монети);
II’ intr. h 1. = nachauing; 2. удрям след икг.
Nchhschtagewaekи наръчник, справочник (нспр.
речник).
лccHrshHieIchen* intr; s (n—m ~) промъквам се
(след нкг.); следвам (шкт.) д-бн-шkем-
—scHlelfcn I’ t влача след себе си; II. int h
влачи се, вися; ics Klnid scHIcifi auf inm Bodcn
nach роклята се влачи отзад; —schleppen 1.t
1.	мъкни. дошасям допълнително, слсд икт.; 2.
влача (ранен крак); II. inr h влача ее-
—schleudern t хвърлям. запращам, запокитвам
(след, по нкг-)-
Nech/scHlüssel т 1. фалшив, подправен ключ; 2.
шпсрц; -shhmehU т поет. = NehHgrschmecU.
лacHrecHutIben* tr. 1. сапнсвам (лекция, сказки);
2.	пиша, написвам по образец: jetzt scHrcibi des
0 nach! ссга пишете 0-го (като мен,. както е
нс дъската); 3. n-т = изпращам писмо слсд
шкг., пиша нкм. след саминаванете му;
—scH-citn* /rr (n—m =) викам слсд, подир икт.
NccH /schul'' /1. послепис. посгскрипгум; 2.
записки pl. (нс лекция. сказка); 3. са-пнсване
иа лекция и пр.; —schub т 1. воен, подвес;
подкрепление; 2’ хвърляне след друг (при^ игра
нс кегли); 3. техн. подхранващо устройство
на машина; 4. допълние-лио зареждане (със
стокс); —schnu / -сп сел.-ст, стори сернеба
(нс овци).
nehhshhüueл tr: стъквам (отьи).
NecH/scHuss т 1. търг, депълшнг-лше внасяне
ни суми (е акционерно дружество и под.); 2.
следващ изстрел; 3. = Nachschub 2; 4. лесов.
къссн. -гори прираст (ни дърво); -shHusecfeihHt
/ търг, задължение (но акционер) за
допълнителна вноска.
gechshHU'etr tr, дееипвaм, сипвам още,
допълнително.
NchHshhwadtn т [облак] отровни гасеве при
експлозия (нс рудничен паз. въглищен прах).
лechrecHwäuпeл inr s (n-m =) I. воен. следвам
във верига; 2. пъпля след икг.; 3. роя се -гори
пъг, по-късио; —schwören* inr h D повтарям
клетва (след нки,); —segeln 5 D следвам,
догонвам с платноходка; -sehen* I. int h 1.
поглеждам; преглеждам. проверявам: I- c-m
Buch = проверявам в книга; sinh rach. wo.’.
погледни, провери, къдс...; 2. (n-m =) следя
икт. с поглед. очи; 3. гледам след икт., ищ.; И.
tr, 1. проверявам, преглеждам (домашно
упражнение, бельо, сметка):. 2. (n-m ciw. =)
извинявам (икт. за нщ.), показвам се
снизходителен (към икт.); прощавам икм.
NacHscHen п прен, das — Haben оставим с пръст в
устати.
rccHse-der* tr; (n-m ciw. ~) препращам, пращам
след икт. пращам допълнително; er serdtn IHm
n—n bösrn Blick nach гой го изпрати със зъл
поглед.
Nachst-inne /, -ел 1. препращане; 2.
допълнителни пр-Гк-’
nccHseizer I. intr: s (n—m -) спускам сс подир икт..
втурвам сс да догоня. преследвам икт.; II. tr; 1.
(ctw. n—r Seche D -) поставям ищ’ иа второ
място, заден план е сравш-шие с друго,
пренебрегвам пред друго нщ’; 2. посаждам
допълнително (дървета); 3. ксрт. залагам
повторно, правя допълнителна миза.
Nachsicht /, — 1. сиизхожденис: — mit n—m haben
снизходителен съм спрямо нкт.; - üben
проявявам синзхождеиие; поел. Vorsicht isi
besset als — дваж мери, едшаж р-жи; 2.
днеnешеапия, освобождаване от известни
задължения’
rchHsihheie adj- снизходителен (родители.,
преценка).
NacHsIcHtigkeit /. — снизходителност.
NahhsihH'(s)ice т търг, гратисен ден (за
менителници); -wechsel т търг, менителни¬
ца, платими исвсегно врсме след предстивяне-
mе’
nacHsicHtsvoII adj, снизходителен.
NccHeilee / -п наставка, суфикс.
rcch/sirgen* intr; h 1. (r—n ~) повтарям след Икг.
по слух (песен, мелодия); подражавам исчий
начин на пеене; 2. r—n nir Lind = с. изпращам
икт. с псссн; б. възпявам икт., пея зи икт. (с
народно песен); пея нкм. песен; n—m wird
necHgesunger, iess.’. за икт. се пее, че’. .;
-sinnen* inr h (übet ciw. -) размишлявам
(вьрхунщ.). разсъждавам; премислям; -siizen*
inr h оставам след часовете (зс нскссзсние)-
NacHsommer т късно лято, сиромашко лято,
лacHecäHeл int h (r-n, c—t Scchn —) 1. слсд-ам
Икг c очи; 2. следя. шпионирам (икг.): drn
Geheimnissen dtt Natur — стремя се да
проникна е тайните иа природата.
Nehh/sceiee / десерт; —-,^.1 п I. епилог (на
nach/spielen
124
драма); прен. последствие, крий: die Sechn
Haien cin lusiigns - работата имаше, завърши c
весел епилог; 2. композиция. изсвирена на
крия (нс представление. литургия),
gchH/scItitn t 1. повтарям след друг (на
инструмент по слух); имитирам, подражавам
в игри или с-ирснс; 2. ксрт. играя карти слсд
икт.: с—с Ferbr — играя карта от същия ц-яг-
—'SCгchhtn* tr. (c—m ciw. -) 1. повтарям (ищ.
след нкт.); 2’ изговарям (нщ’ след нкт.);
—sprengen int s (r-n ~) препускам (c кон) след
икг.; -spingen* int s (n-m —) скачам, хвърлям
се след нкг.; -spüicn /г. плакна, плакна
пе-mорне; —spürtr I. intr. h (c—m с—г Sache ~)
прослсдя-им (нкт., ищ.); вървя по нечии дири;
издирвам (нщ.); II. tr. уссщам последиците (на
болсст, страх)’
nächs' I’ adj, superl, от raHc (вж. там) 1. най-
близкият (къща. село, град. роднини): drr —е
Wng най-късият път; in —tr NäHeebBccM близо;
2.	следният, следващият (ден, час, пъг.
пациент, ученик, партида); идният: bri —сг
GnicgnrHnie при пръв удобен случай; —cr Tage,
in irr ~er Tagen в шай—еkеге време; dcs
Nächste, wes Ich tun, Ist’.. първото. косто щс
направя, е. ..; fües NäcHste Isi gesorgi зи най-
шеебхеднмете са положени грижи, са се
погрижили; -tn Dirrsiag идния вторник; 3.
adv, fürs NäcHsen ии първо врсме, ссги сасега-
II. prp. D 1. след: — iit acHic ich X. cm höchsicr
след тебе най-много уважавам X.; 2. оеlncp.
до, покрий: - inm Hensc до къщата.
nähhe'bts' adj, 1. следващ, -тори по к—чсст-о; 2.
който и ди е, първият срещнат.
NrcHsietste(u) т, —п, —п първият срещнат; който
и ди е.
näc'hsidem adv: 1. скоро, е близко времс; 2. освен
това.
NäcHsit(u) т, —п, -п ближен.
int- h {е—т (ar ciw. D) —■} 1.
отстъпвам (ии нкт., икм. по, е нщ.), стоя. падам
по-долу: sic stand ihr en Bildung nicht nach ro
образованост ис й отстъпваше, ис стоеше по-
долу от нея; 2. стоя по-долу. по-насад- слсдеам
(по чин. служба), заемам по-ниски служби от
НкТ.
rehHsItHen! part. adj. долуспоменат: im
NacHsirHender пе-делу. е по-долу kазaиете’
necheteIgen* int s 1. (n—m -) (из)к—чвам сс слсд
нкс; 2. резг, c—m Mädcler — преследвам,
залирям момиче.
nachstellbar adj, регулируем. кейте можс ди сс
регулира.
racHsteile- I. intr. h (e—m -) преследвам (нкт.);
спопнгсам (нкт.); дсбна (диесч): dcm Lnbcr е-
s McrscHcn — търся, дебни ди убия икт.; n-m
Mädchen — зилирям момиче; II. tr. 1. техн.
регулирам (свредел): е-с Uht- слитим, връщам
часовник назад; 2. r—r, riw. drm erdeter —
поставям ищ’ ни второ място, след друго; на
втори план: et ,1.111. ihm alle übrigen nach той
пренебрегваше всички останали заради нсго.
Nahhsielinre / 1. вж, gehHsIeIIeg; 2. ирам-
постпозиция’
NächeieniIebt / любов към ближния,
nahHs'enheгaphitutn t етенеггафнгам (реч,
изк—с-ане)’
лacHeieлe adv, е (наг-)блнске -рсмс: — wnrdr Ich
klüger srin следния път щс бъда по-умеН’
лache'rfoieeлd adj. следващ (по ред); -HöHtu adj.
следващ (по височина, по чин, йерархия);
-jäHrie adj. ставащ следната година: adv.
догодина; —liegend adj. намиращ сс най-близо,
е най-близко съеедсmве; прен. най-близък (до
ума): dir =cn Aufgaben erfüllen изпълнявам
най-испесгедстсените задачи.
NähHstiieetrde п прен. шаг—бnисkето; най-
близкото до ума: dcs - überscHcn нс виждам
kаквеmе с (стои) прсд очитс ми, пред мен.
necHethccein intr: h tr. оеnар- събирам класове
по стършищс.
NecHsioß т. —cs, -е -гори удар; спорт. рипост
(при фехтовка).
nccH/seoBen* int h 1. воен. продължавам аmака-
преследвам; 2. спорт, рипеетирам (при
фехтовка); 3. удрям поетерне; -streben int
h (r—r SecHc, n—m ~) стремя сс към нщ.; следвам
нечий пример; —sieömtn in/r- snpett-: dir Mcrgc
strömen Ihm nach потокът от хора го следваше.
сс движеше слсд нсго; тълпата нахлу, шахълеи
след него; —•stürmer int s (r-n ~) спускам сс,
сеурсам сс слсд икт.; -stUeetn intr. s 1. (r-m —)
втурвам се след шкг.; 2’ срутвам се,
сгромолясвам сс. свличам сс -последствие: cin
Teil drr Manrr stü-zic nach част от зида сс срути
след малко.
NrhHstveuecneert(s) п етaшaлето е близко
минало.
NecHsucHe /търсен-.
лchHeucHen int h (рядко tr.) потърсеам: Ich wnrdr
— сам щс потърся ощс веднъж; 2. кснц.
um etw., ciw. - моля за нщ. (отпуск.
освобождаване от длъжност).
Nacht /, -е 1. нощ.: wrißr, Helle NäcHic бели
светли нощи; heute - тая нощ, нощсс; gestern
-	снощи, нощес. миналата нощ; Sonnicg — в
нсдсля през нощта. drr Kranke hetin с—е gute —
болният прск—ра добрс нещmа- sich für dir —
armelien съобщавам, чс щс пгенещувам
(нспр, в хотел); рел. dic Hniilgr — Бъдии всчср;
bci -. des Ncchis нощем. нощно време; r—s
NccHts сдиа иощ; bis tief In dic - hinrin до късна
иощ; dic - über прсз нощт—; übne — с. прсз
нощт—; зи една нощ; б- зи мит, изведнъж; über
-	bieibcn пренощувам. преспивам; диал:. voi--—
преди ди се мръкне; zu(t) — rssen вечерям;

125
Nachtschwester
Häeslihh win dir — грозни като чуми; bci — und
Nnbrl е тъмни нощ; прен. тихо-мълком; gute
~! лска нощ!^—зт. denn Freiheit. gnin ~! mег—са
сбогом, свобода!;2. прен. мрak,тьмнинa,тьмa:
ibe — ies Wahnsinns, !ег Beгeatei. des
Faschismus мракът иа безумието, -арвареmвоmе,
фашизма; Ihm wuedr — vor Augrn пригъмня му.
Nach'.. нощен: NehHieteebt, Nacheilerst,
NacHtflug.
NacHtae m 1. следващ ден; 2. допълнително
засед-шие след конгрес; 3. търг, трагисен деи
(зс менителници).
Nacht/ankeu тмор, спом-г-телш- котви; —asyl п
шощеш приют за скитници, бездомници,
бсзприютни.
nacHtbllnd adj. кокошничив’
NechtblindHeit/кокоша слепота. кекешиич—-еетJ
Neciicie т. —s, -с 1. несгода, неудобство
неизгодно положение; лоша страна,
недостатък: n—m gegenüber In — sein е по-лошо.
неизгодно положение съм спрямо друг; 2.
ущърб, щета, среда: des ist zu ursrrem -, das
gereiche urs zum — това c е ущърб на нашите
интереси’
nchH'eiiIg adj, 1. неизгоден, н-износен (сделка,
лоЕевег); ощетяващ; 2. ш-благоприятен,
отрицателен: uns ist nlchls Nachtclligns über Ihr
eeUcggt нямаме никакви неблагоприятни
сведения за него; sich — über e—r äußrrr
изказвам сс отрицателно за икг.
räcHeelc-g adj. нощи наред, цели нощи.
nacHten imp. inti- h поет. мръква сс, настъпва
нощ.
nächten int h = näcHtlgen,
näcHitns adv: поет. = nacHts’
NacHi/esser n -ечсря; —eule/1. кукумявка (Athene
noctua); и прен-;- 2. шег. таласъм (заработник
на нощна смяна); —felter т зоол. шощна
пеперуда; pl- нощсшкн (Nhctnldee); -flue т
нощен пол-т; —fthe' т шощеш мраз;
~fгhstshHa!tg т сеиг-стоп. осланяване;
-gtsdiir-g [нощно] търнс; -geward п пижами,
нощница; —gleiche /: Tag- nrd —^^1сиНс
Гавшод-шетвие; —heube / нощна шаnчнпа-
-Htmi n нощница’
näcH'Ig adj- нощсн.
NccH'bgcli / —en славей’
NehH'igeiitnshHIcg m, -s, без pl. пеенс, песен ни
сли-сй’
räcHeleen I. inti- h пренощувам, преспивам; II.
tr. рядко дивим нкм. подслон прсз иещга’
NecHtbscH т дсссрт
Nacht/ke-ze /1. свещ за през нощта; 2’ бот.
пупалка (GcnotHcre eitgпis); —leetr п 1.
постеля, лсгло; 2. място зи нощуване, подслон,
näcHtlicH adj. нощен.
nahHelbcheuweiie adv: през нощта. нощно врсме
поет. е тъмна доб-’
NcchU/Iceeu п постеля, лсгло; -Itber п нощен
живот; —lichi п к-ндилцс; —mahl п = —esseg’
nehHeпaHien inti;. h свстр. есчсрям’
Nachtmahr т, -s. — кошмар, мора; —mussi /
серешада; —mUeet / нощна шапчица (=
Shhiefпützr)’
rccH tönen intr; h вж. nachUlirgrn 1.
NccHe/pfauerauge n зоол. малко иощшо пауново
око (Satinia cavonbe); -queuiie- n място за
пренощусане, стая. подслон за сдна нощ.
Nachtueb т воен, коиеи ариегЕард, тилов огред;
прен. Im — srin изостанал съм, назад съм (от
времето, от събитията).
Nachtuebt т розг. 1 мургав чо-ск; 2. тупягджиЯ’
nahH/tuaeen inr s (n-m —) следвам (икт.) ии кои,
е тръс; ~tгehHten intr- h D оетар- 1. =
necHserrben- 2. = nachstelinn 11.
Nachtrag m. —cs,.—r I. допълнение, допълнителни
бележки; допълнителна статия (в книпс); 2. юр.
кодицил (е завещание); 3. пестсkрипmум; 4.
търг, допълнително плащане, допълнителни
вноск-’
rccHiuagtn* tr. (c-m ciw. -) 1. спопаметсш съм
(по отношение на шкг). не забравям, нс
прощавам нкм. (обида и пр.): r—n ciw. nlch' —
ис се сърдя .км.; 2. нося, донасям нщ. след
икт. (багаж и пр’); 3. (ciw. ~) допълвам (статия.
искасв^и■l-), търг, записвам, нанасям
допълнително’
nacHi-ageni. nchheuägeuIshH adj. злопаметен,
nahHeuäeIIcH adj. 1. допълнителен, често adv.
после, по-късно; 2. = nacHtregnni; 3. неизгоден
(сдслка); вреден (зи здравето)’
nehhtueueun in/i: h (c—m, e—r Sechn -) тъгувам по,
за нкт.. ищ.
NachtrelHer т. —s, — зоол, нощеш рибар
fNyhticotex nyhtlcorex)’
Nachtrctcr т. —s. — педгажатеп; сляп по¬
следовател.
necHiuinUen* tr: 1. пия ищ’ слсд друго ИЩ]- 2. c—m
— отговарям ни наздравиц-’
Nacht/ruf т нощсш телефон; --ruht / нощна
почивки, съи.
Nachtrupp т, -s, —s воен. ариергард. тилов отрсд.
nachts adv; нощем, през нощта: bis — um rins
habrr sbr gczccHe гуляха през нощта до сдии
часа.
Nahhe/shhaietn т бот. разведшнче (Solanum):
schwatzcr = кучс грозде (Solcrum gbgtum);
-scHaiiegerwähHst pl, бот. картофови
растения (сеи. Solanaceae); —schlcHi / нощна
смяна.
nacHtscHlafcnd adj.: zu —er Zeit нощно врсме;
когато хората спят; поет. е късни доб—’
Nchhe/shhwaiet / зоол. мраченик, кoседог
(Captimnigns .1^1.1,); -Schwärme- т 1.
гуляйджия;раст’ нощни птица; 2. лaол;. нощни
пеперуда; -Schwester / медицинска шощна

Nacht/seite
126
сестри; —Seiie/ мрачната, тъмната. лошата,
ш-благопрнятшата стрина; -Speicherofen т
акумулираща електрическа псчки; -si-öm т
електрически от. по нощната (по-евтино)
тарифи; —-stück п картина с нощсн сюжет,
nachisübtu adv. през нощта’
Nachi/tenUbox / нощен авгемат за бснзиш; —tcrbf
т нощи- тарифа; -topf т нощно гърне; —■ereso-
т нощен сейф, банков ссйф, достъп-ш извън
сградата, който може да се пепсса извън
работно врсме’
nacHtun* t разг. 1. (c—m ~) (стремя сс да) направя
нщ. също тъй добре (като друг); 2. прибавям
допълнително.
Nachi/viole [-ви-]J/бе/Т’ вечерник, вид шощница
(Heecetis tnstis); -wahhiIense т служби за
охрана през нощта, нощна охрани; —wecHt /
1’ нощна стража; 2. нощно бдснне (при болен);
нощно дежурство (е болница); —Wächter т
нощен пазач; шег. залисан чосск, з-плес’
nachiwariein int сомнамбул, лунатик съм.
Ю^ема-Шег т лунатик, сомнамбул,
gccHtwcg!ieeishH adj, лунатичен: mit —cr
SicHcrHcii със сигурност на сомнамбул,
безпогрешно.
NachlUre.ti/esг — нощно срсмс; -zeug п нощно
облекло (за спане — нощнице, хелот,
пантофи); —Zulage / икон. добавка за нощсн
труд-
nehHüeeg r упражнявам допълнително;
повтарям упражнение.
Naclh/unrersuchungd, —сп мед. повторен прстлсд,
контролен преглед. пг-оссидет-пству-ане;
—•urlaub т, -s, -е допълнителен отпуск,
nachvc-ianeen rr. поисквам допълнително.
NacHvi^^iumäcH'nls п допълнително завещание,
rehHveгsIhHtun /г: осигурявам допълнително.
NacHversbcHttnre f, —еп допълнителна
осигуровки.
nach/vol I zeih bar adj, разбираем, понят-ш;
—vollziehen* tr, вниквам, разбирам (като се
постсвя но мястото на нкг.) cew. = разбирам
нщ., сякаш сам съм то направил, извършил,
изпитвам същото.
nacHwccHsrr* int s пониквам, покарвам егнесе
(след косене, кастрене, стрижене)-
Nach/wahrschaft /. —еп швейц гаранция за
открити впоследствие дефекти иа къщи или
домашни животни: -wtHtn pl, мед,
следгеднлни болки: прен. dic = ins Keingcs
лошите последици на войната) —web; п вино
от джибрН’
necHwebren intr. h t (n-m, r-r Sache ~) плача за
нкт.. нщ.: разг. ihm wnbnn IcH knbnn Trä-n nach
няма ди пролея ниго сълза зи ието.
Nachweis т. —ns. —е 1. деказателетсе,
удостоверяване, документиране: dcn - für ctw.
liefern, etbtirgng привеждам докaзaтеnетсе.
доказвам нщ.; 2. спгасечне бюро (за работа.
квсртирс).
nachweisbe- adj. 1. доказуем, усташовим, който
можс ди сс док-жс. демонстрира: -е Spuren
vor Vitaminen мишималши доловими
количества витамини’
nacHweisen* /r, 1. декасвам; удостоверявам
(право, поданство, произход-- 2. пекассам,
доказвам,	демешетг^рм	(грешке,
съществуване нс нщ,)- 3. посочвам (раоотс,
жилище),
rccHweisibcH adj. доказан; вж- nachweisbar.
Nachwelt/, —поет. бъдни, трядущи поколения;
потомство, следващите поколения.
rccH/we-fen* tr. хвърлям подир шкТ’; -wiegen*
tr. проверявам теглото (иа ищ’).
Ncch/wlrd т вятър, -ссщ отзад; -wbritr т късни
студове (през пролетта)-
racHwluken int h 1. продължавам да дегег-у-ам.
да произвеждам сфске; 2. подейстеувам по-
късно, проявявам по-късно действието си.
Naclhwiekunre* 1. по-късно (въздействие, по-
късен сфект; 2. последица (нс война и пр,);
—wollt/сез.-ст- ярина.
rccHwoiler* inr h (n-m ~)розп. искам да тръгни
слсд икт., ди последвам нкт.
Nach /wori п песл-епови-. послеслов; —wuchs
т 1. подрастващо поколение; 2. прен. млади
кадри (в неукото и пр.); 3. лесов,- подрастваща
тора.
rcch/zcHien t доплащам, внасям допълнително,
довнасям; -zählen t преброявам повторно,
проверявам (брой).
NahH/eahinre / доплащаше, допълнителни
вноска; -erhlunnJ/ повторио преброяване,
проверка.
nccHztbcHner t1 копирам рисунка; 2. минавам
с молив (и под.) очертана линия.
Ncch/zeii / рядко = Nachwelt; —zciiigkebt /, —,
ирем.; die Form drückt - ans тази форма
изразява действие последвало друго’
лehHzeeteiл int s рсзи, (n—m ~) = nachzoiicin,
лccHeieHeл* I. 11. влача, влска слсд себе си: rr
zieht dcn c-n Fuß nach гой -личи сдииия си кр-к;
2. минавам, изписвам ищ. (с молив, червило,
вж. nacheneognn): dir Auennbtauen, LIccrn —
изписвам си веждите, устните; 3. техн.
ден—сисам, допрнгятам (винт); 4. отглеждам.
развъждам ощс, допълнително; П. int s (n—m
~) 1. следвам нкт., вървя подир икт.; 2.
преселвам се, пренасям сс след икт. (в същатс
страно и пр.).
racHzoiielr int s (n-m ~) розг. 1. тътря се слсд
икт.; 2’ влача сс в опашката, и прен.
NccH /eü:lher поколение, приплод (животни и
растения); -zue т 1. допълнителен,
извънреден елик (следващ друг); 2. оспср, -
-Hüt; —züeicr т 1. закъснял, изостанал слсд
127
nagelneu
другите; pl. рсзи. опашката; 2’ воен. рядко
м-род-р.
necHeüeituIshH adv. прен. като (вечно) закъсне¬
лите, изостаналите; оп-ш-рски.
Nackedei т. —s. -s детски език голишарчс, голно.
голиш-рю.
Nacken т. -s, — тил; -рат: dcn Kopf In dcn - wrrfcn
вирвим Ел-еи; c-n stnifnn - heben c. сх-ии-т ми
с вратът; б, прен, ис прекланям глави. упорит
съм; прен.: e—m in dcn — scHicgcn нанасям икм.
тежък удар; n—m drn ~ bnugrr превивам нк’’
-рити; e-m drn Fuß auf der — srtzen стъпвам
нкм. ни шията, врати; drn Fcbrd Im — hcbrr,
der Feind sitzt mir Im — врагът с по пститс ми¬
си hat drn Schalk Im — шегобиец е. голям дявол
с. закача се, подиграва сс; int Teufel sitz' Ihm
Im — съзседнал то с дяволът.
nackend adj. остср. = reck'.
Nacktn/Hclicn n спорт. поставяше ръцете зад
тила; -scHiae т 1. удар по врата; 2. прен. тежък
удар, несполука; co1iiiehHe sr erleiden
претърпявам (неочаквани) политически
несполуки; —'sierre /вдървяваше, вцепененост
ни срита: —sitbfhtbt/Uci. схсанатостна -рит—.
neck'. обл, разг. и детски език nackig. ncckicHt,
neckHe adj, гол, и прен. (зсмя, клони, ръцс,
тяло. човек. факти, истина): mit -en Füßrr бос;
mit —em Kirr голобрад; mii —em Auge c просто
око; auf der —cn Erde schlafen спя на голата
земя; ein —cr Setz просто изречение; бот, dir
—е Jungfer есснсн минзухар. кърпикожух; — und
bloß теп-геленичьk- mit dcm -en Schwere, Säbci
c обнажен мсч, c гола сабя; прен.: ~ und bloß
гол и бос, оголял и еенремашап; ntw’ mii —еп
Woetnn sagen казвам ищ. кикто си е, бсз украси,
с прости думи; des -е Lrbrr rrttrn спасявам
само живота, кожата си.
nackieeiлIe, nehkefüßie adj, босоног.
Ncckie п, —л, — гологи: des — in drr Kurse голото
тяло е изкуството’
NcckifuoscH т детски език вж. Nackedei.
Nacktheit /. — гепееа’
NacUt/kultuu / нудизъм; -melerei/ рисуване на
голо тяло, акт; —senite pl- бот- гепеееменни
растения (Cymnospermae, клас).
nahkieamIg бот, гелессменеН’
NahUtscHлecUe/3?ooп. гол охлюв, плуж-к (Limcx).
Nadei/, —п 1. игла (и нс иглолистно растение,
кристал, компас - пушка); кратко за: карфица,
брошка, топлийка. безопасна игли: рози. des
ist mit iet Heißen — grrähi това с шито като за
умрял; wir auf ~п sitzrr ссдя като иа тръни; ns
konnte k-r - zu Bodcr feiler нямаше къдс игла
да падне; ctw. wie с—с - sucHcr търся ищ. под
дърво и камък; ctw. auf det - haben a. започнал
съм нщ’; б. нс ми с чиста работата; mit -п
stechen убождам (с думи), жиля, хапя, клъце—м
(нкг.): 2. куки, шиш, игли зи плсгсне; 3. сзичс
(нс везни); 4. остср. плишински връх; 5. техн.
die trocknrn, kalte — гр-вири- игла.
NadcL’. итлеи: NcdnlUopf.
Nadtl/arbeit / ръкоделие, бродерия; -‘bäum т
иглолистно дър-о; —•bühhst/иглсиик, кутийка
за игли; —düst/тхен. иглена дюза.
nedelfeutbg adj. дск-тир-н (плат).
Nadel/geid п aстcp. пари на разположение иа
съпругата (зс дребни разходи); -geas п бот.
вид жилослск (Pienteeo eicestris); -g-ür! т
морско дъно, постлано с миди; —holz п често
pl. 1. бот- иглолистни дървета; 2. иглолистни
гори; -hölzer п Р1- бот. иглолистни дървета;
гори; -hoizwbhkitu т зоол- боров завивач
(Torteix picrene); —-Ubssen п игленик, игленици,
nadeln I. tr. шия, тропосеам; И. inti; s dir Tcnnrn
- иглите иа елите падат, еkап-аm, елите губят
иглите си.
Nadcl/öhe п иглено ухо; -^1^.- п пачка с
карфици; -ecbiee /1. иглен връх; 2. шита
тантела; —sticH т 1. бод; 2. р-ш- от убождане;
прен. r-m =е versetzen бодвам.ужилсам Икт.;
—wald т иглолистна гори.
Nadertr т. -s. — доносник.
Nadiu in, —5. — сстр. иидир.
Nailte т. -s, - игл-р.
Nagel т, -s. — I. нокът: aberkante ~ изгризани
нокти; cn den —п Uaunn а. гриза си ноктите; б.
рсзи: ядосан. смутен съм; Urlnrn - brrlt welcher
нс отстъпвам ниго ни косъм; рази. riw. brrrni
mir auf dcn ~n c, ни зор съм; б. нщ ис търпи
отлиташе; auf den — genau mечие, до косъм; 2.
гвоздей: с—п — ktumm schicgen изкривявам
гвесд-й (при зобивоне). забивам то нaкриее-
рсзи: irn - auf den Kopf trrffrr казвам, улучвам
същината, истината: c—r - Haber с. надут.
с—мемниеслсш съм; б. нсщо ми мърда, бръмчи,
пернат съм; sein Studium ar den — Hängen
зарязвам следването си; фсм. sich ctw. unter
drn — rrißrn присвоявам си нещо, тспя нщ.; 3.
вж. Nägnirbn.
Nagel/beii п снст. корси иа нокът; —bü-stt /
-п четка за иоктИ’
Nägelchen л, -s, ~: Näg(e)iebn п, —s, -остар- диалг
карамфил; люляк.
Neecl/falz т живец, кожичка (нс нокът); -feile/
пили за нокти.
reeeifest adj.: niet- und - здраво заковаш;
закрепен: sic stahlen alles. wes richi niet- und —
wat еkрадоха всичко, косто можаха да вдитиит.
Nagel/Hemmte т техн. 1. гвесдипшиk; 2.
работилница зи гсоздси; -кп^с / връх, ни
нокът; —lack т лик зи нокти; -lccUtniftuneu т
лакочиститсл.
ncgrln tr. uut: h 1. заковавам; забивам ЕRесдсй:
genegeltn ScHuHe подковани обуща; 2. пое.
оставям диря от нокти’
nagelneu adj. рази. но- не-сничъk’

Nagel/pflege
128
Ncgel/pfinee / маникюр; -cehet f: die c nacher
обръщам чашити, изцеждам чашата (зс дс видя
дали не е останало капкс вино в нея); bis auf
dic = cneetIrUeg изпивам чашата до калка;
—scHete / ножици pl, за нокти; -schuH /
туристически, подкована обувка; —zargt /
ножица зи ноктите на краката.
neecn mir. h, tr. (an rtw. D -) 1. гриза, глождя: cn
drr Gber—, Unterlippe — хапя си горната. долната
устна; прен. new. ragt en Ihm нщ. го гложди,
гризе; Sorge nage. ar ihrem Herzen грижа
разяждаше, трнсеше сърцето й; cin negender
ZweifCl разяждащо съмнешне; das nagende
Gewisser тгисещaтa съвест, рсзи;. am
HungertucH — гладувам, търпя нищета; 2.
подравям, подкопавам: din Brandung nagt cm
Ufrr прибояе подравя брста.
Neger in. —s, -. Nagelie-/; зоол. гризач: (Roden/ia.
розр-).
Ncgezchn in резец на грисаЧ’
Naglc- in. -s. - гвосдаГ’
Nahaufnahme /- -r снимка отблизо.
ncH(e) (näher, näcHsi) adj. 1« близък, и прен. (село.
планина. родина, приятел, етшеш-ши-,
бъдсщс); предстоящ (отпътуваше, сбогуване):
irr Nein Gsien Близкият изток;. dir rächsten
RrcHic hai srin SoHn пръв след нсго има праси
синът му; 2’ adv; близко, близо: ~ an ciw. D, с—
m, bei riw., bei c—m близо до нщ’, Нкт.; vor —
отблизо; von — und fcer от близо и далсч; komm
mit nichi ~! ие сс приближавай до менс’; прен.
e-n zu —е treten засягам, настъпвам, обиждам
нкт.; sic wat с-г GhrmccHi — наем<аnко щеше да
припадне; ~ er die Sieeeie sein почти 70-
годишеш съм; розг. e-m - auf drr Leib tückcr
нахвърлям сс, налитам на икт.. притискам го;
Ich wer ~ iaren zu още малко и щях да.’’; ich
wat — daran zu weinen малко осташа ди се
разплачи, едси ие сс разплаках; — bringcr а.
сближавам: nln ermebrscmre Schicksal bracHte
beide eirarirr nein общисъдби ги сближи; 2.
(c—m new. — brigger) правя нкм. ищ. понятно,
разяснявам му то; запознавам икг по-отблизо
с нщ’: diese Gedanken hatte rt mit rahn gebracht
тези иден той ми бсшс направил понятни; —
gcHcr (new. gchi mir ncH.‘) засята живо, отблизо,
вълнува, трогва; — kommen (c—m, с-т Sache)
доближавам се (до нкТ’, нщ.), и прен.’- drt
Wahrheit - kommen доближавам се до
истината; ns ist schwer IHm ncHn zu kommen
трудно се доближава чо-ск до исго, трудно е
да сс сближиш с ието; c—m ciw. — irgrn накарвам
(шкЕ’) да вземе нщ. присърце; внушавам.
препоръчвам нкм. нщ.; rtw. irgt mit r-r
GedcnUrr rcHc нсщо мс навежда иа мисъл; ciw.
liegt ncHn ищ’ с близко до ума, обяснимо е,
понятно с; aus rahn liegenden G-ürdnr по
понятни причини; din näher (nächst) liegenden
Gründe siri .” нaг—пенятните, преките,
естествените причини еа--- (c—m — sicHen)
близък, интимен съм с икт.: приближен съм
нкм.; — stehend приближен; близък (приятел);
— treten вж. räHer ircinn 3’ compar: nähre: darauf
kann Ich nicht nähet eingnhen c това нс мога да
сс занимая по-подробно. ttetnn Sin näher! а.
приближете cq б. (учтиво), влезте!
сaпевядaгте!; ciw. näher kennen lernen
запознавам сс по-подробно, по-отблизо с ищ.;
c-r näher Uenrnr пезшa-ам икт. по-отблизо, по-
добре; räHer bringen вж. rahn bringen; näher
kommen a. einarier, e-m — näher kommen
сближи-имс се (c икт.); o. e-r Sache D räHnr
kommen доближавам се. приближавам се (до
нщ.): wir slni dru Lösung drs Problems näher
gekommen доближихме сс до разрешението иа
въпроса; das komm' der Scchn schon näHnr c
това всче доближавам- до същността ни
въпроси; räHer strher вж, rahn stcHen; r-m
näher tueten сближавам сс (c икт.); r-r Sache
nähet treten занимавам сс по-отблизо c нщ.;
разглеждам нщ. по-отблизо, nähern AnsUünfic
по-подробни сведения; bci rähetrr BctrccHiung
като се погледне по-отблизо; като subst.
Nähetrs подробности: drs NäHrrrn пе—еечно,
по-подробно; bald ttfaHtrn Sic NäHetes no—
големи подробности ще Ви съобщя скоро’
Näharbeit /. -rn 1. шиенс, шев; 2. ръкоделие.
NäHe /. — близост; близко съседство: In der —
наблизо; прен. IHrn — tce IHm wohl нейното
присъствие му педсгсmвувa благотворно,
nahebei adv. наблизо.
ncHen inr s refl- приближавам (сс); наближавам,
näHtn ti; шия (и мед,); ушивам: IcH Icssr mbe rin
Kirid — поръчвам, шия си рокля (при шивач¬
ката). Knöpfe cn das Hrnd — зашивам копчета
на ризата; sich die Finget wuni — избождим си
пръстите от шиснс.
NähtuCI / -rn I’ шисис. шсе (като занятие); 2-
ръкоделие, нщ., което шия.
NcHeuhhiunesgtbite п (близка) околност за
краткотрайни излети и отмора.
Näherin /, —пеп шивачка.
näHtun tr. refl. (sich c—m, c—r Sache ~) приближавам
(се) до икт.. нщ’; наближавам; доближавам се
до нщ.; гранича с нщ.; прен. сближавам сс,
сприятелявам се (с нкт.): разт cr versuchen. sich
ier Dame zu — той сс опита да завърже
nезнaнеm-е с дамата; das nähnut sich schon dnm
WcHnsinn това граничи -счс c лудост.
Nähteung / — приближаване, наближаваше,
доближаване; сближаване; мат. апроксима—
ция.
NäHrrnres/verfchetr п мст. метод на
приблизителните стойности; —wert т мат.
приблизителни еmегнееm. aпрекеимaпиЯ’
nahezu adv. почти. сдса ли ие.

129
Namenlosigkeit
NäH/feden, —garn n консц зи шсе. шс-ии конци
pl-
NaH/Uampf in 1. ръкопашен бой; 2. воен. бой
отблизо; —kcmpfmititi pl, воен. оръжия зи бой
отблизо.
Nah/kasien in; —korb in кутия, кошница с
принадлежности за шсе; —■mashhire/нJе- на
машина; -neiel / итла за шев; -rrt т. п
обущарско шило.
NaHost (нечленуеини форми), der Nahe Gstnr т
Близкият изток. предни Азия.
Nähu/boecn in 1. почви (и прен,); 2. биол.
хранителна среда (за засевки. посевни)- и
прен,; —brühe/ биол. хранителен разтвор;
—eitern pl. еемегет-е, което отглежда
хранешнче.
nähetn I. /г- refl. (r—n ~, sicH von. mit ctw. —) 1.
храшя (шкТ’), храня (се), изхранвам (се);
препитавам се (с ищ’): sich mit /durch/ s—t Händn
A-bnie — изкарвам си хляба c двете си ръцс;
ics Feuer — поддържам огъня; прен. е-е
ScHicnge cm Busrr — храня змия е пазвата си;
поел. ics Handwerk räHrt s—r Marn имаш ли си
занаят, имаш си и к-наят; занаятът изхранва
майстора си; 2. кърмя (дсте); 3. прен. храня,
лелея, пития (надежда, подозрение. омраза);
II. int (за хляб, продукти) хранителен е: Brot
nährt хлябът с хранигелеИ’
nähutn! part- adj. храшиеслеН’
NäHu/ethaii in = -stoffgeHaii; —gewebe n бот.
хранителни еьк—н (с семена).
raHuHcfi adj. хранителен, пигателеН’
NahuhcfebgUtle /, — хрaнитепнесе, пнтaгелноеГ]
NäHu/Heft / мая ии прах (торула); —Utafi /
питaтепшеет, хгaнитепност; -lösung /
хранителен разтвор; —mlitei п храна;
хранителен препарат; —mutier/дойка, майка
ни хранениче; —saizt pl- храшителши соли;
—•Schäden pl. мед. разстройства, смущения ог
погрешно хранеше; -siend in селяните,
селското съсловие: drr = und drt WeHrstard
селяните и военните; —Sioff in хранително
всщсство.
Nahrung /- — 1. храни, и прен.: grisiigr — духови—
храни; irr LeidrrscHafi, drm Verdacht neun —
ecber подхранвам, засилвам, гaспanсaм
страстта, подозрението; 2. препитание,
прехрани, поминък: r-n In — scizcn настанявам
икт. на р-боги; kann dcs Lebens Notdurft und —
erwerben сдеи си изкарвам насъщния’
Nahrungs/mietel п храни, (често) храшнеелии
продукти pl,; -so-gt / трижа. угриж-носе зи
прехраната; -mieteiin!ustrie / хранителна
индустрия; -trieb т ншстишкт. шатон зи
хранене.
Nähe/vateu т мъж, kегmе отглежда хранениче;
-weei in хранителна еmегнеет’
NaH/schlntliverkebuseug т бърз пътнически влак
за крайградски зони; -schuss in изстрел
отблизо, ог упор.
Näh/seide / ибришим, ибришимени конци pl--
—■siube / ши-алия; -stunit / час по шсе. по
ръкодслиС’
NeHU / —е 1’ шсв (и снст- мед-. техн,): рсзг.:
aus drnucr grHcn. plcizcn пукат ми сс шс-о-етс
на дрехите (от дебелина), не мс събират
дрехите; r-m auf die — rUckcn притискам икт.
натясно; auf ile — e-eiftn пребърксам
джобовете си зи пари; e—m auf ibn — füHIen
подпитвам дали някой има пари; 2. рази- куп,
камари: с—с — Kieschnn цял куп череши; с-е —
zuecnmerrrirr и-товар-ам куп глупости; ciw.
In einet — Hetnrirrspieier изсвирвам ищ. без
чувство за ритъм, бсз интерпретация; 3. техн.
фуга; стр. шсв, ръб (при съединението нс две
сводови площи); 4. бот. ръб иа шушулка.
NäHteuCi / -сп остср. бод-к-ис.
Nähteubn J, —nrn остаря. = NäHcuin’
^Н'^, in масичка c прибори за шсв.
ncHtlos adj. без шев, бсз ръб (чорапи).
Nähzeug п прибор за шсв.
naiv adj. 1. наивен, nросеедушеш; простосат;
2.естеетвен, непринуден; нсподправеш (прен,),
Naive [-ес] mtf. -п, -п наивник, наивници; само/
тестр. иаивка (aктрuеc):разг-. drn —л splcinn
пра-я се ии наивен, на три и половина.
Naivität [-ви-'j/ -сп наивност.
Naivling [-йв—] т. -s, -е розг: наивник.
Najade/, —п мит. иаяда.
Ncmt(n) т. —rs, -п 1. имс; cin Mann nie ~п Müller
човек по, на име Мюлер; wir ist, bieie, IHt
[wrutrr] — моля, к—к се казвате (учтива форма);
c—n nut drm ~п nach Urnncr познавам икт. само
по имс; cin agennommence - псевдоним; е-п
mit. beim ~п nnnnrn наричам икт. с името му;
im ~п drs Gesetzes. Volkes е името на сакена,
нaредa- Handeln in n—m ~! действувай от мос
имс!; das GcehHafi geht auf m—n Ncmrn фирмата
носи моето нме.разТ’: des Kind, iir Dingn beim
tehHteg ~n rrrrrr наричам нещата е
истинското им имс, говоря без заобикалки,
казвам ищ’ направо; грубо: was, In des Teufels
~n? какво (има) по дяволите, поврага?; какво
искате да кажете, дявол да то сземс?; 2.
наименование, шаз-ашне; 3’ реноме,
(репутация. имс) (= Ruf 5): рсзи. dazu ist mit
mein — zu schade ис искам да излагам името си
(с таково нщ.).
Namen//fi)orгshhng/ езикозн, енемaетиka-
-kürit/ вж. -iorschnrg.
remtrUureiihH adj, онемaетичеш, ошомас—
гичсеки-
ncnenios adj. 1. безим-иеи, безимен. нси-зо-ан,
нсзиаен; 2. прен. и-изказаи. неизразим (мъка,
стрид-нис).
Nameniosigkeit/анонимност; бсзименнеег.
9 Немско-български речник, т. 2

Namen/nennung
130
Namern/iennung/ нaсе—aнс иа името; —papbtut
pl. търг, поименни цсини киижа.
лспсл-скН adj. с много названия. мнотоименсН’
namens I. adv. иа имс; II’ prp, G от името иа.
Ncmens/cktbe / поименна акция; -ärierunn f
промяна ни имсто; —-btner— т сънмешник;
-(s^ebunn/ 1. наим-нов-шис, наричане; 2.
н-църковно кръщаваше (церемония); -Schild п
табелка ни входната врата (с имсто на
собственик- и— жилището); -tag т имсн ден;
—unetuehhrift/П^oдпие; -vtiitu т сдионмсииик,
еднофамилен; -ZcicHrn п- -eue/g 1. саморъчен
подпис; 2. ишициал. сснзсл; 3. монограм.
namentibcH I’ adj. поименен; II. adv. особено,
прсдн всичко’
namhaft adj, 1. именит, бележит, видси (учен и
пр.); 2. значителен: rinn -е Summe значителна
сума; 3. n-n — mccHcn обиждам, иaсе-—вам Нкт.,
споменавам нечнс имс.
nämibcH I. adv: 1. [а] имснио; 2. защого, тъй като;
II. adj, (стрибутивно) същ, идентичен,
Nämlichkeit / — еднаквост. тъждестсенест-
идснтичност.
ncnli! inj хайде дс!; -нж еи!; нима!; я гледай!
(удивление).
Nepein п, -s, — напалм.
Napf т. —(r)s, -е 1. паници, паиичка; 2. бот.
чишка (ши плод, жълъд).
NapfkucHen т кейк (печен в козуначена форис).
N1^'; п. —s, —;/ — остср. нсфт.
Naphtalin т, -s. — нафталин.
Ncphithnior т, -s, -с наполеон (монета).
rechitogiehH adj. 1. шaполеешосеkи; 2’
наполсоно-.
№^1 п, -s, — техн. агнешка. козя кожи зи
ръкавици.
Naubt / —л, 1. белег от рани; 2. бот, близалцс.
муцунка; 3. и Narben т. -s, — техн. грси (нс
кожи); 4- тревни покривка. чим.
пс-Ьс- I’ /г; техн. ебескесмя-ам (кожи), П. inr.
h (за рана) зарастсам’
nerbie ad). 1. покрит с белези; 2. техн.
шигреииран (кожа).
Nauit'/n 1. бот. нард (Andropogon narduc); 2’
= Ncrdcröi’
Naudc:/, -n диал- танур.
Neudenöl n шардесо мaеnе’
NcrgiiCH. NcugilcH n, -s, -s наргиле.
NauUhmanie/’ -n наркомания.
NaeUOse /. —n наркоза, упойка.
NeekoiiUum n. -s, .kc наркотик.
лcuUotbShh adj, наркотичен, упоителен,
ncekoiisltucn tr упоявам.
Nare m, —rn, —cn 1. глупак, глупец; рсзи. щурчо.
лапнишаран: остср. луд: галено klcirnu —!
глупчо!; sni Unin ~! ис бъди глупав!; рази.: cin
ensgelmaclнter— набие дурак; кръгъл глупак; е-
л -en сп ctw. D. n—m erftcsscn Haben загубил
съм си ума по ищ., икт.; захласнал съм сс в
ищ.. икт.; n-n zum —cn hcltrn c. подигравам сс
с икг; правя си смях с нкт. занасям нкг.; б.
бил-мосвам, излътсим икт.; et isi drt — füt alle
всички сс подиграват с нсто; 2. шут, смешник,
глумец; 3. уродлива слива.
raeetn I. tr. 1. излъгвам, бал-мос-им (нкт.); 2. и
nCtrcn подигравам нкг.; II’ 1п1г. h върша
лудории’
Nau-tn/fcsi п бил с маски; -fetlheit/севобода ии
шута; карнавална свобода. еолио^.
nauucnhafe adj. 1. шутовски; смешсн; 2. глупав’
Nauecn/Haus п остср- лудница; -Hänit pl,: =
etschmicrcg Tisch und Wärie имената на
глупците се мъдрят по стените; —кадо. /
шутовски шипки: рсзи. dir = cufentecn правя
сс на шут; правя смехории. лудувам; —(stosse
смехория: lass dinsn =п престани с
тсзн глупости!; —seil п c—n cm = führen водя
икт. за носи; —^s^t—^^ь^ т = -possc.
rarrensihHer adj. сигурен, сдгaс, лесен зи
борасене, с просто устройство (така че и
глупак не може дс го развали).
Nar—tnium п, —s, — шуто-щниа.
Narueiti /, —еп 1. шуто-щина, шегобий^-о,
смехории pl.; 2. лудуване, лудории pl.
Nau—Htii /, —еп 1. глупост; остср. лудост; 2.
лудория: -еп 1—.^.; а. лудувам; б- щурея.
Närrin /. -псп глупачка.
närriscH arj- 1. глупав, смахнат; пощурял; 2. рсзг.
лудешки, луд, прекомерен: с-е ~е Ftnndc луди
радост; et isi [ganz] — In sic vrtlirbi до полуда е
влюбен е нея; er Isi ecnz — auf Bananen луд с за
б-и-ии.
Narwal т. -s. —е лаол. н-р-ил’
Narzisse/, -п бот- нарцис: gcibc — лула,
nasal adj. грсм. носов. носен, иасaлси-
Ncscl т. -s. —е грсм. носова, назална съгласни
(п. л, ng).
nasciieuen t произнасям носово: rin ncsciinrter
Vokal носовка; Nasalierung/
naschen int h tr. (cn eiw. D, von new. —, ciw’ ~)
ям. пох-пс-м, поблизвам си лакомо (оттук-
етгам)- тършувам за лакомства, мишкувам: ат
Kuchcn — чопля, хапвам си от ксйка оттук-
егт—м- das MädcHnn nascH' слугинята мишкуеа;
прен. an /in/ n-m Buche — чста книта оттук-
оттам.
Näschcr, NescHer т. -s. — лакомец. лакомии^
NascherCi /, -cn 1. ядсне иа сладки работи; 2.
мишку-аие.
NäscHerCi /, -сп лакомство, сладки работи p/.
(бонбони, шоколад, сладкиши и под.).
naschhaft adj. лаком за сладки работи; който
обича да мишкуса.
NaschhcüelgUeit / — лакомия. паkомщииа-
NascH/kätzcHcn п, разг. -maul п грубо малки
п—kемкa’

131
national
Nasch/werk n, -s, — вж. Nashierri-
Nase/, —л 1. нос (и геогр): durcH dic ~ screhhrn
говоря прсз носа, гъгниво. тътни; рози. m—е —
läuft гечс ми носът (от хремс); рсзг.: dbn - hoch
tragen виря нос; dic - Hä-gcn lassen овсс-им,
клюмеам нос, еnуйч-aм се; dir - voll haben до
туша ми дойдс; n-n an ict — hrrumfüH—rn водя
икт. за носа, разигравам икт.; с—п ciw. unter ibc
—	rcibnn натривам нкм. носа, натяквам Нкм.
нщ’; e-m ctw. auf dir — birdcn отварям нкм.
очите за ищ’; c—m auf drr — Hn-un'anzcn качил
съм сс нкм. на главата, разигравам икг., правя
с икт. каквото си ща; auf ier — liegen разболял
съм се; r-n c-n lange — macier, dreien правя
ик’’ кавал (подигравателен жест): оставям
икт. с празни ръцс; fass1 dich an der rignrrn -1
гледай по—нипред себс си (преди дс упрекнеш
друг); eins auf dir — bekommen смачкват ми
носи, фасона; n—m dir Wü-met aus der — ziehen
поразиите-м икт.; изкопчвам тайни, признания
от икг.; mit langet — abziehcn отивам си с
клюмнал нос (победен, отчаян); vor ier —
[wcg] под носа (ми, му): der Zug fuie ihm vor
der — wrg влакът замини под носи му; sich dic
—	begießen пийвам си, напивам се; pro ~
налице; alle ~n lang всеки пет минути; 2. нюх.
обоняние: c-e gute, feirr — haben имам добър,
тънък нюх; 3. разг. скистряне, мъмрене; 4.
техн. палец. дръжка (ни ренде);. 5. архит.
издадена част. издатък; 6’ зоол, скобар
(Ciondrostomc ncsus); 7. архит. енд готически
орнамент.
näseln intr: тътна.
näseln part, гъгнив,
ncstn tr. рсзг, ск-стрям, мъмря’
Nasen/bär т зоол- дьnгемупушеетa мечка
(Nasna); —bluecn п мед. кръвотечение от иосa-
—bremst / 1. вет. закрутка; 2. зоо.л. овчи
сагарец (Onsteis); —flügti т ноздра; —höhle,/
снст, носна кухина; -klemmte / -кол-ди.
голяма скоба ({).
nas(cn)icng adv. рсзи. alle - всеки пст минути,
когиго му скимнс.
Ncstn/länge/ спорт. рози, преднини с нос (при
конни състезания); mit r—r = jcwinncr печеля
победа с нос, изпреварвам с нос; um с-с =
voraus sein имам преднини с нос; —loch п носна
дупки. ноздра; —popcl т map 1. сопелaнkе- 2’
хапльо, простак; -quetscht— т нар. 1. много
плосък ковч-т; 2. бинокъл; —scHntiite т рсзг.
= — stüber; —spiegel т 1. лоол- ноздрсно огледало
(огледалце); 2- мед. риноскоп; —eciieer'вpьх
и— носа: рсзг. das sicht mar ihn an drr = an
това му се познава по лицето; по носа му личи;
—spuay [’’’ШnрсJ п спрей зи нос; -siübt— трезп-
напс-не по носа с пръст; прен, мъмрене.
ск-сгрянс: c—m n-r = vcrsntzcn, verabreichen,
grbrn скастрям, сконфузсим нкт.; -wä—meu т
шег. лул-’
rastwtbs adj. ш-скромно, шaтгaпшнчaве
любопитен. с-мон-дсян, нихилничьк, дърл^
нихикан; всезнайко: ein -es kleines Mädchen
малка сеекърв-’
Ncscwnls т. —s, — еесснайkе, рсзг. „пиле. пулс
пред майка си“.
nasfühucn dr. 1. разигравам, водя зи носа; 2.
излътеам, измимсим. изсес-aм: wir waucn dbn
GcrcsfüHrinr ние бяхме измамени, извозени.
Nashorn п зоол. носорог.
Nas/hornUäftr т зоол. бръмбар-носорог
(O-yctcs ncsIhomis)-
ncss adj. I’ мокър: ~ шиНс- намокрям, измокрям;
-	wnrirn намокрям се, измокрям сс; ~ bis auf
dir Heut мокър до костите, еир вода; шег. auf
—em Wegn по мокър начин; поет. —е Wangen
мокри от сълзи страни; -е Augcn bekommen
наливат ми сс очитс [със сълзи]; прен.. nie е-
m —еп und r—m trocknncn Augr прсз сълзи и
смях, с радост и скръб едновременно; rin -ts
Grab finden намирам смъртта си въе вълнитс;
^а^и^. er Ist noch — hinier dcr Oirrn още с зслен,
ощс има жълто и— устата; 2. разг. sicH dir Kchic
-	nacien накс-св-м си гьрлоте- rin —nr Bruder
пияница, къркай; cir -cs Lied пессн зи винцето;
3.	фсм. für — гратис. безплатно, муфта; 4.
дъждовне, дъждовен (време, климат. лято.
година).
Nass п. —ns. — поет. 1. елата (за дъжд, вода,
течност. питие); 2. gut -1 добро плуване
(поздрав нс плувците).
Nassauer т. —s, — 1. насиуец. жител ни Нас-у; 2.
рсзи. муфтиджия, кслспирджия; У рсзг, пороен
дъжд; 4. фам къркич’
ncsseueur inti; hрозг. търся муфта, ивиити, храня
се, пия муфта, докопсам нщ. муфеи.
NaesfbtIeung / сел.-стоп. ебезсaрасясaне (иа
семената) по мокър начин, мокро третиране;
-еат^ т техн мокри пира’
Nässe /. — мокрота, влага.
nässclr I’ /г; пенaвnaжнявaм; II. intr: h влажнея;
мокър, влажен съм.
nässer I’ /t: намокрям, измокрям, навлажнявам;
II. inti'. 1 die Wurde nässt раната сълзи; 2. imp.
ръми, роси, има елата (във въздуха); 3. лов.
пикая.
Nassfäule /‘мокро гниене.
лcss/fret adj. непромокаем; —Ueit adj, влажно—
студен: = rs Wtiint кишаво времс.
nässlicH adj. възмокър’
Nass/mailtr n техн. мокро смилаше;
—mctalln-ebt / хидреметaлуггия- ~wääehhe I.
измиване на кола без изсушаване; 2.
неизсушено пране (от обществена пералня).
NcsticH п швейц. носни кърпички.
Natalltirtd, —сп раждаемост.
Nation /, -еп нaция-иaред,
ncilo-ei adj. нaпиенanен, нaредеИ]

Nationale
132
Nationale r, —s. — свстр. 1. данни з— личността;
2.	послужен списък.
NctionäireiлUhпnen п икон- национален доход;
—elf / футб. национален футболен отбор;
—-färben pl. ц-етеRеес иа националното знимс;
—■ftltriae т официален, национален празник;
—eerihit п шaпиешaпше ястие; -hymrt /
широдсш. национален химн.
NeiIhnaiIsaeIon /. -сп национализиране, одържа¬
вяване, национализация’
natIhncIieItutn tr. национализирам, одържа¬
вявам; розг. често: отчуждавам; pari.
nailonailsltui’
NaiIhлciIsmue /л, ~ . .ismcr нaциешaлисьM’
Natlonalis' т. -er, —сп нaцненaлиеm.
nceIhnciIstishH adj- националистически.
Nationciität/. -rn 1’ народност; 2. нaпионaпиеет;
3.	национално, народностно мaппниее-е’
Nationalitäten/shwjee /л, -sucm. Съвет ии иaпие-
шaлнеетиее (с СССР). —Staci т многонаци¬
онална държава.
Natihrrl/megnehhafi /, спорт- нaпненaлеш
отбор; —Ökonomie / политически икономия;
—preis т държавна награда, премия;
--cueisträeeu т лауреат на държавна награда.
премия; —tat т 1. парламент; национален
състт (на Австрия, Швейцерия): 2.
шацношалсн съвет иа националния фронт иа
ГДР; —Sozialismus т нaционanеопнaлизьм;
—Sozialist т нaпнонanеепиaлнсе- -'аш т
народен танц; -Staai т fедне)нaциошaлнa
държава; ~teec‘it/народни носия.
nativ adj- естестсеш, вредеН’
Nativi'äi [-ви—] f, —en 1. раждаемост; 2.
kенстелaпия при раждането (в астрология¬
та): dir - steiler поставям хороскоп.
Natrium п. —s, — хим натрий’
NatuIumscie п н-трисв- сол.
Nateon п. -s, — сода бикарбонат.
Natuhnrfeidspct т минер- албит, бял фслдшпат;
-langt/хим, сода каустик; —Salpeter тминер.
чилска селитра; —Wasserglas и хим, водно
стъкло, натриев силикат.
Natitu /. —л 1. зоол. смок (сем. Colubebdac); 2.
поет, отровна змия.
Nattern/brut /змийско котило; ехидна писмина;
-htm! п зо^л. свлекло (нс змия); -köpf т бот.
усойшнче (Е^шт vulgare); —(n)zunet/ бот.
змийски език fOchio—eiossnп vnlgatum)’
Natur/ -er 1. (без pl) природа. и прен.: Muiier —
майката природа; die Ktäfin der - природните
сили; von — по природа; прен-. dnr — s-n Tribue
entuiciter умирам; ciw. gcHt gegen iin - нщ. c
пгетиве-ет-ет--не- det — folgen следвам
природата. s-r - folgen следвам сстсствснитс
си пориви; nach det - zcicHren, mclnn рисувам
от натура; рази. In — в натура; рсзи. mein Haar
ist - косата ми е -ст-ст-ена; 2. естество,
е-егетво, същина; есегщишa: Freeen
ciieemniret — въпроси от общо естество; dir —
ier SccHn. det Dingc есеестсоее ни работата.
на нещата; 3. натура, характер. натюрел;
темперамент: с—е kräftige - haben имам здраво
телосложение; vntliceinr — влюбчив.
NatUr., природен, естествен: Netnteis,
Natnteteiegis п, Natuiterscheingn-/
na'u—Ci adj. натурален. е натура.
Naenuäi/aneaet / -cue!rnhU т натурално
изр-жснис, натуралеи показател; —bezögt p/.
доходи, заплати е натура; —geli п икон.
натурално платежно средство (добитък,
миди); ~hersteiiung/= enstilutior; —Hilfsfonds
т фонд зи подпомагане (при бедствия) в
натура (с бившото ГДР).
Ncinrailicnp/. 1. икон, селскостопански продукти
и изкопаеми; 2. продукти е натури (ксто
зоплето в социалистическото ТКЗС); 3.
оспор. предмети в природонаучни кабинети,
сбирки.
Nttu-äiitn/Ucbiitii п, -Sammlunne природо¬
научен кабинет, сбиркИ’
Natneaiisaii!r / —еп натурализация. даване,
добиване на педаисево, гражданство.
naturalisieren /г- натурализирам, давам
поданство.
Neiuuaileпue т. ~, — изк. лит, натурализъм.
Natuucilse т. -сп —сп изк. лит- натур-лист.
nceuua^lleeishh adj- шаеуралистичсН’
NcUu-äi/lelstunger pl. 1. и ист. налози, даждия,
давнини в натура; 2. плащане, издължаване на
повинности е натура; —loHn т сaплаеа е натура;
-rtnie /ше наем, диснини, плащана в натура;
—resileuibon / връщане е натура; —situte /данък
е натура (в СССР през НЕП); - volumtn п икон-
физически обем (но производството):
-wirtsehitfU икон. натурално сеоnaисm-е-
NatUe/crlcgt / ссеест-ена склонност. природна
заложба. дарба, предразположение; —burscHe
т безизкуствен. първичен. естествен човек;
човск бсз маниери; —itrkmai п природна
забележителност. рядкост (под закрило на
законс)-
la'uutil adj. натурален, естествен. неподправен
(продукт).
NaiueCil п. -s. -с натюрсл, натура.
Ncenr/euzeueiis п естсствсн продукт; —fotscHt—
т естественик, пригедеизпит—тел; —forscHung
/естествози-ние.
na'ür/geeeben даден от природата, естествен;
—gemäß adj. съобразен с природата. следвайки
природата.
NatUu/gefühl п чувство. усет за природата;
—geiuss т наслада от природата; —gcschlcHic
/естествена история.
nceUrgeehhIhHtelhH adj. сегеееееноиееорнчсекн.
по, от естествени история.

133
neben
NctUugteetz n природен сaкеИ’
na'Urgtiutu adj. верен. правдив: ctw. — cbbiidnn
изобразявам ищ., както си с, грaвдиве.
Naturggwa;t/ природни сеихия.
naeUuhcfe adj. 1. естествен, близък до nриредaтa-
нтподпра-ен; 2. инстинктивен. със здрави
инстинкти.
NatUu/hcIlkunde / природелеченне, физиагрия;
-katceer((pht / природно бедствие; -kiri п
дете на природата; -keefi / природни сила;
-künde / природознание. естестсеснaние;
—-kun!1tu т естественик’
retnrUnn!iici adj, пгигедеиспитaт-лтш;
-ее-еев-ноиетерич-сkИ’
Natnrirircfee т природонаучна -лея (с
обяснителни тебели зо растенията и
животните в областта).
лceÜuIihH I’ adj. 1. естествен (пещера, цвят. образ,
желание, маниери. последица. смьрт): ~с
Blumen живи цветя; биол. —е Zuchtwahl
естествен подбор; das geit nichi mii —en Dingnr
zu тук има свръхестествена намеси; 2. мат.
натурален (число); 3. извънбрачен (детс); 4.
юр. ~е Person физическо лице; II. adj,
естествено. разбира се!
nciüulbcHcuwebse adv. есеееmвене-
NatürlbcHUeli /, — естест-сено^^.
iNceUumtлehH т 1. първобитен човск; дивак; 2.
дете на природата; поклонник ни всичко
природно.
neilerai adj. близък до природата. тясно
свързан с природата.
NatU-näht /, — близост до природат-’
Natnr/prhiukef? суровина; —schätz т природно
бегamст-е; —schütz т епaссaнс на природита.
иа. природните богаесес— (цветя. животни-
гори); —ScHutzgcbiet п народен парк, област
под закрили; —spiel п игри ни природата; —'reut
/иит. изк. жизнена правда; -iheater п театър
на открито (който използва природете ксто
естествен декор); -1^^ т инстинкт; -volk п
първобитен народ’
nctUuwiiulg adj. прееивоеее-се--ш-
NaiUu/wiiuIekeit /, — пгетивотсететвенест;
-Wissenschaft / естествени науки pl-,
природознание; -Wissenschaftler т, —s. —
ссеестстшик, nриродеисnитaеел-
natne/wisstgShhaZiiihh adj, пгнгедешaучен.
пгигодеизпитaттп-н; -wüchsig adj. 1.
саморасъл, еaмегедтш; 2. самобитен.
естествен, бесизkусеи-
NatnerwUhieieUtit /,	— самобитност,
безизkуеноет; -ensten! т първобитно
състояние.
'neu' adv. рсзг. = hinauf.
'naus adv: = hincus.
Nautik /. — мореплаване.
Nau'iktu m. -s. - морсплаватсл.
ncuelsch adj. морсплаватслсн.
Ncviectior [-си--/ -cn ша-иг-ция, морсхедетRе;
корабоплаване.
NevieatihreshHuit [—ви—] шaвиЕaпиешне,
мореплавателно училище.
navigieren [-ви-] inti- навитирам, управлявам
кораб. дирижабъл.
NazarCntr т, -s. - нaсaряниН’
Nazi т. -s. -s презр. и-цист.
Nczirtgbme [-жи-] п презр. нацистки режим.
Nazismus т- — презр. и—письM’
пе, пее диал. рсзи- = nein.
'ле вж. nirc.
Neandertaler т. -s. ~ прсист- неандере—лец.
ntbbicH inj рази. map. язък. жалко.
Nebcl т. —s. —-1. мъгла. и прен-;резг. blauer — вятър
и мъгли; 2. сстр- мъглявина (галакенчша.
елиптична); 3. воен. димна зассса; 4. рaс— лско
опие-иС’
Nebellbank/далечна ивица от мъгла; —flcck т 1.
остр. мъглявина; 2. мед. помътняване (псено)
иа роговицата.
ntbeleucu adj. мъгли-оси-. пепеляв.
nebelhaft adj. мъгляв, нлре/е, исясеи: in —сг Fnmn
с, е здрачни далечина; б. прен е далечно,
неизвестно бъдеще
NebelHo—л п мор. сиренИ’
ntb(c)1bg adj. мъглив, мъгляв.
Nebe1/kammtu///o/?. Унисоно-а камери, —кс^е
/1. мит. шапка-нсвидимки; 2: качулки. тутла
от мъгла (на планински връх); -kcrze / воен.
димки; -krähe / врани (Corvus comix); —monai
т поет, ноември, нср, студеи.
nebeln int h imp. 1. пада мъгла, мъгливо е- поет.
aus nebelnder Femn от здрачни далнини; 2. сел--
стоп- зидимясам, опушвам; пръскам във -ид
ни мъгли.
Nebel/rtißtn п разкъсване ни мъглата;
-Scheinwerfer т. pl. a-еемеб’ фарове за мъгла;
—scHütz т воен. димна завеса; —stHtn п мед.
виждане като през мъгла. замъглено виждане;
—sptieu т воен. димен прибор; —^tt^n^^^en pl.
воен. химически огрсди.
Nebclung т, -s. — поет, ноември, нср. студсн,
neben prp. при направление към це? А. но иначе
DI’ [близо] до, при] sie saß — ml г тя седеше до
мене; sie sctetc sich - mich тя ссдша до мснс; ~
das Ziel ircffcr нс улучвам целта; 2. ссмо D
покрий,. наред с, успоредно с: — dnm Fluss läuft
rin Kanal покрай реката върви канил; ~ snirnr
BtгnZseretit treibe et cuci Musik покрий
професията си той сс сашимава и с музика; —
anictnr Dbngcn покрай, между други неща; 3.
само D осесн: gibt cs — dieser Büchern noch
aninre? има ли ос-сн тези книги ощс други?;
4.	само D е сравнение с: — solcicr Lcisturern
veгeieesen ngsert ErZoiee пред такива
постижения нашите успехи бледнеят.

Neben..
134
Neben.. предимно 1. страничен: NebcncIrecre
/и; 2. вторичен. второстепенен: Neecл/aгbeit^/f,
—Zreee f-
Neben/abrtde/депьлиигелне (устно) споразуме¬
ние; -cbsihhi /друго намерение. задна мисъл;
—emt л допълнителни служба; служба по
съвместителство.
лсЬслсп adv; е съседство. съвсем наблизо. до:
Fecu Mülict wohn' — госпожи Мюлср живее до
нас.
Ntbcn/anscHluss т допълнителен телефонен
пост. „дуплекс“; -äuge п зоол. опсли pl. (нс
мухс).
ncberans adv: диал, отстрани на, настрани,
отвън: ~ sein а- разсеян съм. мислите ми си
другаде; 6, имам психически смущения;разг.
—	gnirr миткам (извънбрачно).
Neber/enseaet / странични разходи pl.;
-enseare т страничен изход; —bahn / жп.
странична линия; —bedeutunn/ вторично
значение; —bcerbZl т второстепенно понятие.
nebenbei adv: 1. между другото, покрай другеео-
рсзг, между -ггеч-м; 2. (за място):
непосредствено по. разг. досам:.. .unser Haus
nri !ie ApotHeke gleich — нашата къща и
аптеката непосредствено до нея.
Nebcn/bernZ т допълнително, странично
'занятие; -etShhrZeienre / допълнителна,
странична работи; —blatt п бот. прилистник;
—buhlte т съперник.
ntbeneuhituIehh adj- съперничееkИ-
Nebenbuhlerschaft / съперничество,
nebeneinander adv: един до друт, рсдом: рсзп-
г^Н' alle — haben ис съм твърде с уми си; ctw.
—	iegrr слагам сдин до друт; eiw. — steiler
поставям, слагам сдин до друт.
Nebene.nandeгehie1tnre / ел. гaгaлтпше
сключване.
ntbc^i^i^i^i^i^i^i^^rHc- adv.: - geien вървим сдин до
друг.
Nebeneinkomnei п страничен доход.
Nei)en/fahH п 1. стори сгепиaпнеет; 2.
второстепенен предмет (училищен); —fluss т
приток; -etbäuet п странични постройка,
пристройки; -ee1ae/г сервизни помещения^;
—etshhmahk т ггнсkуе, дъх, (ша шщ.);
—gt-äuscH п родио смущения; п—разитси шум;
—heneingg / вторично действие, стори
(съпровождаща) интрига (в роман. драма);
-haus п съседна къща.
nebenher adv: 1. вж. nebenbei; 2. покрай, до: dce
Wagcr ZuH—, der Hund lief — колата -ър-сшс.
кучето тичаше до нся.
itbenHIi adv. вж. irbenbei L
Ncbei/klagc / юр. страничен иск; —Ulägt- т юр.
страничен ищец; -llrle/L жп. второстепенна
линия; 2’ странична линия (от дсден род);
—menn т pl, —ег воен. спорт, съсед (в
марширувоща колонс, в редица); —mtnscH т
ближен (= Mitmensch); -mord т сстр. хило
около Луната; —nbc—t / иaдбъбгеk-
neeenoudnend adj. координиращ.
Nebenordnmng/ — координация.
Nebetlpereshn/ второстепенен характер. герой,
второстепенно лице (в ромон, драма);
-prodiU' п страничен продукт; —eenm т
съседно помещение; /?/; ссрензии помещения;
—rollt / второстепенна. малка роля; —sechi /
маловажна работа: alles cndntn Isi = всичко
друго с второстепенно; das ist iier= това тук е
бсз значение.
nebeisäcHlicH adj. второстепенен, маловажен.
без значснне.
NebegsächlihhUtie f, —п втегеетегешшеет,
малеважнест.
Ntben/saee т грам. подчинено, приставно
изречение; -Sciel'une / - Nebcneln-
an!trshie1tnne; —sinn m допълнително
значение, допълнителен смисъл.
ntbtrsithtni adj, стоящ до нщ., отстрани,
съседен: iie —е Tabelle таблицата на
отсрещната страница.
Ncbei/setlle / търг, клон; агенция; —Stucßt J
странична улица; —'tisch т съседни маса; -ion
т 1. вторично (по-слабо) ударение; 2. л/уз.
секунда.
ncbenioibg adj. с вторично (по-слабо) ударение.
Neben/umstand т съпровождащо обстоятелство
(при събития); подробност (около събитие);
-verdienst т страничен доход (от работа,
заплата); -wirktl т мот. съседен ъгъл;
—■wiuiehhcft/лично стопанство на кооператор
(в ГДР); —zimmeu п съседна стая.
ieb(e)lig adj. мъглив, мъгляв.
nebst prp. D [заедно] с, и: ne — s-m Fucund гой с
приятеля си: той и приятелят му.
nebulös, nebulös adj. мъглив, прен. мъгляв.
Necessaire [несееаг] anhi:Nessessäг п, -s, -s
несесер. калъф с mеaпеени принадлежности, с
прибори зи шсв.
Neck т. -еп. -еп; NecUcn т. -s, — мит, водсн
дух.
necken tr. refl- з-к-ч-м (се); подкачим (нкт.);
шетувам се (с нкт.); задявам се (с икт.). дразня:
c—n mii new. — подигравам нкт. заради нщ.; поел.
was sich ИсЬ'. das neck' sich които сс обичат,
се закачат, сс дразнят сдин друт.
NncUerCI /. -сп закачка. задя-к—’
neckisch adj-1. закачлив. шеговит; 2. розг. ирон.
cci. wic ~! я, -иж ги!; чудесно!; сети ли се!
NncUncme т прякор,
псе дисл. = nein.
Neer/, -еп мор. 1. водовъртеж; 2. плитчина.
NnZfe т, -п. —rl. племенник; 2. остср. библ. внук;
3’ рядко ppl племенници и пллменнички.
Negation /. -сп отрицание.

135
nehmen
itgcibv, iegcilv adj. отрицателен, негативен (и
ел, мат. мед.) (критика. държание. резултат.
величина. координата)’
Ntgcilv п. —s, —е фот, исгатие.
Ncger т. -s, ~ негър, и прен.
Ncger/kuss т готе, вид сладкиш с шоколадова
обвивка и пълнеж от бял крем; —schweiß т
рсзг, лошо к-фс; —skiave т черен роб, истър-
реб.]
negieutn tr. отричам.
Neglige (-же) п. -s, —s исглижс, пеньоар.
negoziabel adj. ггедa-aе, за продажби; зи
джиросване (менителници).
Negoziltni т. —сп. —сп оспор. 1. търговец; 2. лице,
косто води nрсто-еги-
negoziierei оспор: I. inr h 1. търтувам, правя
сделки; 2. и tr- водя ггтгевоги; II. tr:
джиросвам (менителница).
neguld adj. негриден. нетьрски.
negroid adj. .строидсШ’
iehmti* tr. refl. основно значение ссемaм; 1.
-земам. взимам, и прен, (чука, мотиката.
шапката, чантата си, учител, уроци,
работници, сбогом, отпуск); ггитеaе
(продукти. стока): ein Kind cn itr Hand —
хващам. улавям дете з— ръката; nin Mädcinn
zur Frau, sich D rinn Fecu — вземам момиче за
жени, еж-нвам сс за нсго; вземам си жени,
оженвам се; — Sic noch Fleisch, Gemüse? щс
(си) ссееете ли ощс месо, зеленчук (при
ядене); - Sie е-с Zigarette, ebn Glas Wrin. Likör?
щс си всемсее ли цигара, (щс пиетс ли) чаша
-ино. ликьор? (подканвсне); с—с Pbiic, Auzrcl.
Medizin — вземам хипчс, лекарство; IcH habe
sei' zwei Tagen nichts zu mir genommen от два
дена нищо ис съм слагал в устати си; разг. е—п
— гаврътсам едничко; ~ Sin mnlrcr icreilchstcn
Dank ггитеттт шaг—еьгдтчшaтa ми
благодарност; в редица фрсзи със съчетания:
sich D din Freiheit — позволявам си; ciw. nimm'
krli Ende, will Urin Ende — ищ. няма край, няма
да се свърши: sich D Gelreerielt ~, s-n Freund
zu eeenhhtn нсгепс-aе случая да посетя
приятеля си; sici D (dir) Zeit — с. намирам
времс; 6. давим си еремс, нс бързам; прен. dir
U—bair, Straßenbahn, r—n Wegen, des Schiff,
Flugzeug — вземам мтmгете, трам^-ая, кола,
параход. самолет; — wlt icn Fall да вземем
случая, да предположим (че); 2. гревссеaм.
сaееaм, вземам (позиция, град, kртгеее);
преодолявам (и спорт-) (препятствие. завой,
наклон): nin Hlricrils, r-n Gtaben ~ прескачам
препятствие, ров:, с—е Steigung mii iem dritten
Gang — вземам стръмнина c трети скорост (на
колотс); 3. (e-m ciw. —) вземам. отнемам нкм.
(шадежда. чест, убеждение, залък- от устата);
освобождавам (от грижи): sich D dcs Lnbcn —
посягам на живота си, самоубивам сс; er ließ
ns sich nicht drr Frnuri zu beeieitnn гой нс
искаше да сс лиши ог уцеRолсеRиеmо (честта)
ди придружи приятеля си; das nimmt viel Zcli
това отнема много ерсмс; dcs lasse Ich mir nicHt
—	не можете да ме р-зуб^ите. да ме
разколебаете е убеждението ми; твърдо убсдеи
съм. разг- ibn bcbien — sbci D rbcii viel и
двамата толкова струват, и двамата можем да
сложим иа един кантар; к-къвто единият, такъв
и другият; 4. (c—л, ciw. für ciw. ~) приемам,
смятам, езсмим. (икт., ищ. за нщ.): Ich naim rs
für die WaH—hcli взех то за истини; cr ncHm mich
füt m—n B-udnr той ме взе зи брат ми, припозна
сс; е-е SacHn, das Lnbcn lnicht — поглеждам лско
иа ищ.. ии живота; прен. n—n Menschen ~, wir
er Ist приемам даден човек такъв. какъвто си
е; cr weiß dir Mrrschnn zu — гой знае как да
подх-аис хората, как да сс отнася с хората; ciw.,
n-n [nicie] nrnst — [ис] гледам сериозно на ищ--
[нс] смятам нкг. за сериозен. [ис] -зсмам за
сериозно онова, което к-з-а; et rinnt cs sehr
genau [mii.’’] гой с много педантичен, точен
(по отношение на нщ.), държи ни голяма
точност; ~ Sin ns nlcit Zür ungut! не сс сърдете.
ис то разбирайте в лош смисъл!; slci wichiie —
смятам се за много важен; ics Isi wir mai's
nimm' зависи, как ще го вземете, как щс то
присмсес, схванете, как ще погледнете иа това;
Im Grunie, im Gareer genommen. slttng
genommen всъщност, общо взето, строго
погледиатo;раст. rtw. für bctn Münze — -семaм
ищ. за чиста монета; 5. в предложни изрази с
различни нюанси в превода: r-n an, bcb det
Haid, am Arm — вземам, хващам икт. зи ръката;
ciw. an sich — c, прибирам ищ.; б. вс-мам нщ.
(нс съхранение) при себе си; в. присвоявам
нщ.; ctw. auf sich А ~ поемам нщ.; вземам ищ.
еърху себе си; шитърбсам се с нщ.; riw. aus itr
Tcscic, drm Schecnk — изваждам нщ. от джоба
си, от шкафа, r—r beim Wort — хващам се о
нечии думи; държа икт. зи дадената дума;
държи някой ди изпълни обещанието си; was
—	Sic für diese Ware? колко искиес, колко щс
вз-мете зи тая стоки?; rtw. ii dir Hand — а.
ссееaе нщ. е ръката си; б- ге-еaе
ръководството ни нщ.; solcie Woric sollersi du
nicht In itr Muri — не би трябвало да
употребяваш такива думи; eiw. In Acht —
внимавам зи нщ.; ciw., r—n mit sich — вземам
ищ., икт със себс си; cin Tuch um die Schiiteen
~ шамсевам си шил ни раменете; фсм. die Bcinc
urier die A-mn, ii iln Hand — плюя си ши петите
(бързо побягвам, офсйк-ам); zu riw. Steilung
—	вземам становище по ищ.; ciw. zu sich — ям,
пия нщ.; n-r zu sich — -зем-м икг. при себе си,
прибирам икт. (да живее, работи у мене); der
Hert Нае ihn zu sici genommen Господ то
прибра; ciw. zur Hand — хващам. взсмим ищ. в
ръка; 6’ е перифрастични фрозеологични
съчетания със suhst., често превеждани с
Nehmen
136
една дума (глспол): Abschied ~ сбогувам се;
von e—m Vorhaben Abstand — отказвам cc от
намерение; r—r Anlauf' - засилвам се (за скок);
Kenntrls, Notiz von ctw. — вземам си бележка
зи нщ.; Maß — вземам! мярка; Maßregeln —
вземам мсрки; Platz — сядам; Rechn an c-m ~
отмъщавам си нкM’- ScHaden — посер-дс-м;
(други примери при съответните subst-); 7.
refl- sich in Ache — пазя се, внимавам; остср.
sich пиН' zu — wissen нс зная какво да правя (в
даден момент); □ er isi vom Stamme „Nimm“
алчен c, нескромен е.
Nehmt- n. —s, — -зс.'«-.-: rin Boxcr. haut im —
боксьор. който издържа тежки удари.
Nehmeu т. -s, — I. който -зсма; 2. търг. kупувач-
3.	мор. морски кораб, пленил друг.
Nehrung/, -сп геопр. крайбрежна пясъчни кесa-
Nebd т. —(n)s, — завист; завистливост: рози;. das
muss ihm dcr ~ lcsscr това и завистниците му
трябва ди признаят; vor — gnib, grün werden
позеленясим от завист; voe — pictznn пукам сс
от сaсиет.
nebiti /r; (c—m h1w- ~) завиждам (нкМ’ за нщ.).
Neider т- -s, — завистник’
NtiiHcmmtl т рози. завистник; завистлива
гадини.
Neidhari т. —(h)s, -е; Neidig т, -s, -е поет. 1.
завистник; 2. подлец.
nelibscH, оанср. icbdig adj, завистлив: auf n-n —
sein завиждам! нкм.; cif ctw. A ~ sein завиждам
(нкм.) на, зи шщ.; r—n — шиНел възбуждам
нечия зависи.
Neidkopf т разкривено е гримаса лице или
жнвееишекa глава (скулптурна) ии фронтои—
или над къщни -рита (против урочaевaне)’
neidlos adj. шсзи-истли-, бсз сa-исm, нсизпие-ащ
завист.
Neidlosigkcitrлипе— на сaвист, нссaвиетливоет.
Neidnagel = Nlcdnagcl.
Ntige/. —п 1. (c pl.) остатък. утайка (от течност):
das Glas bis auf dbn — ineren измивам чашата до
дъно, до капка; 2. без pl. anZ dln —. zut - gcien
свършвам се: das Jehr geht zut (auf iln) —
годината преваля. отива към крия си; dnt Tag
gtHi zur — денят клони към заnес; поет. ci drs
Jahrhunderts - към крия на -ека.
nebgci I. in/t: h (zu ctw. - , zu cew. genelet sein)
клоня към нщ’. склонен съм да.’.: er nnbgi zur
Sciwermni той клони към меланхолия; Ich
nelee zu icinct Ansicht склонен съм да приема
твоя възглед; II. tr- refl. 1. навеждам,
наклонявам (глави. клон, бъчва, съд); 2. refl.
навеждам сс, клоня, накланям се: das Gcländr
neigt sicH теренът сс спуска, има н—kлеи- посп;
sich dnm Ende zu — клоня кьм своя край; 3. sich
vor e—m — прекланям, покланям се пред икт.
Neigung/. -nn 1. наклон, склон; 2. (— zu ctw.)
склонност. наклонност, -лечение (към нщ.);3.
разположение, обич, симпатия: с—с Heirat aus
— женитби по любов; с—е — zu c—m Zasser
обиквам икт.
Neienngs/tht / брак по любов; -messt— т
н-клономер; —winkel т ъгъл и— наклонението.
Nein п, -s, — нс: ich bleibe bci meinem — оставам
ни свесте „не“; sag ilche - , sag je! ис еmk—свaг,
приеми’; et kani nbch' — sagen ис можс никому
да откаже.
ieIi adv. 1’ нс: —. — uid abrrmcis ~! нс и пак ис!;
не и трижди нс!; - doch’ нс. еи казвам’; sag
nicht -, sag ja! ис отказвай, приеми!; er kein
nicht - sagen ие можс никому да откаже; 2. във
възклицания: aber -! не може да бъде!
(удивление); -, wir schön! ах, че хубаво!; — so
was! ама чс рабееа’; ама такова нщ.! гледай
ти!; 3. зсусилване: das war ilcHt nur iclhHieinn|e,
— geradezu vrtbrehhetiehh това не беше само
пеkемнелешо, а ш-присо престъпно; 4. при
поправка: da kommen vlce, - fünf Menschen сто
идат четири. ис (по право) пст души.
’inin рсзи. = iircbi.
Ntinsceen п, —s. — отказ, отказване: das — fällt
Ihm schwer трудно му е да кажс „не“, да откаже.
Ntin/sagt— т отрицател; критично настроен
човек. опесициенср;рaст’ „с-чнaтaопесиция“;
-stimmt/глас против (при гласуване).
Nekrolog т. —(n)s, —с некролог.
NekuomCii т, —еп, -сп некроминт; з-клин-тел ни
духове.
Nektau т. —s, -е мит, нектар (и бот.).
Nektarine/; -п ш-ктарина. гола праскова,
neUt.CrishH, icktaun adj. сладък като нектар, с
божествена сладост.
Nelke /. -п карамфил (и подправка).
’iti разг:. = nlnnn,
nenneeu adj. шазовасм. нарицисМ’
Nennbetrag т номинална сума. поминал,
leinti* /г- refl. 1’ и refl- наричам! (сс). иазева-ам
(сс), наименувам; именувам; рсзи; казва (се):
er Нае s-n SoHn Prier genannt нарече сина си
Петър; ich hcbßc Pcice, aber mal nnnni mich Pcpb
наричам сс Петър. ио ми викат Пспи; wie innnt
man Ihn? как то наричат. kас-ае?; cr nenn' sich
Dichlcr, Künstlet казва. чс бил геет, художник;
...und so ntwes nenn' sich Künstler! и туй ми
било художник! и такъв човек се нарича
художник’; et rannen clic bei Namen гой нaсе-a
всички по имс; 2’ казвам имената, изброявам
(реки, традовс); — Sic mit nin Beispiel’ к-жстс
ми един пример!; 3. спомсн-в-м; Ich können
einige Ncmnn ~ .’ бих могъл ди спомени някои
имена; part. gelängt споменат; Nennung/.
neiieis/were, —wü—dbg adj. заслужаващ да сс
спомене; значителен.
Nenreu т. -s, — мат. знаменател: auf c-i. dcn
gemeinsamen, der e1eIhheg — Ьи;..!
привеждам под еднакъв, общ знаменател’
Nenn/form / ирсм. иифиниеие, иеепгедспено
наклонение; -.11! п спорт. 1. такса в
гот—лизaеег; 2. такса за членство; -leissungj/
137
Nesthocker
номинални мощност; -maß п техн. номинален
размер; —onkti т, -terte /: sie sind nur nein
—onkei und mcbnn —eagie из само ти наричам
чичо и лсля (не сс мои роднини).
Nennung / 1. вж. nennen; 2. спорт, заявка за
участие е състезание; номинираше.
номинация’
Ntlnлuлgsliete/списък на участниците.
Ncnn/wer' т номинални стойност; -wo-t пграм.
имс (съществително или прилагателно).
Neo.., пео ’.. шео..: NehkIcseIzIsmue т.
Neodym и. -s, — хим иседиМ’
Nto/faschlsmus т н-оф-шитъм^; —li'hbkum п. -s,
— невеkaменнa споха; исепит.
лto1ithIshh adj, иевокaменен. неолитен.
Neologismus т -- mcr исепогисьМ’
Neoi п. -s, — хим неон (Nc).
Neoiazb т. —s. -s неонацист.
Neon/lichU п неонова светлина; —-röire
тръба, неонова лампа.
Ntochsiiivisпus т философ, неогозиmивизъМ’
Ntopuei п, -s, — нтопр-н (вид синтетичен
ксучук)-
NtpCleu т. -s, -; N1^11,1 in. -i, -п непалец.
ncpalCslsch adj. шепа^^1.
NeocHyt(e) m. -(c)g. -(e)n -софит.
Nephrit in. —(n)s, —е минер. нефрит.
Ni^l^^rjtis/мед. нефрит.
Nepöie m. —n, —n презр. протеже; племенник.
внук, роднина.
Ntchtleпns т,	— презр. нспееисъм, „семтй-
ственесе“’
Nipp т разг. скуб-чсст-о.
лсвдс- tr. рсзг;. оскубвам (икт.).
Nepper т. —s, — рази. скуб-ч, измамник.
Neppere/, —еп разг. скубачесmве-
Ntcp1oUaI п разг. локал. гдсто много скубят.
Nereide/, -п мит. нсрсида.
NtrZibie т, -s, -е зоол. вид рсчеи ксфал (Lcncbscus
Idus).
ntueeli вж. nörecin,
1tuöлiech adj. нсроно-ски.
Nerv/i, —sr—cn [-фси, -всн], —cn (-фсн, —еси) 1. нерв:
ich bin mit dcn -tn icruitet нервие- ми си
гасстгесни, злс съм с нервите; dir —сп bchcitcn,
verlieren сaпaзвaм спокойствие; нс си еладся
нервите; —еп hcbcn нереозен, нервен съм; c'w.
fäiii, geh' n—m enf dir -en нщ. дразни нкм.
нсрвитс, действува му на нтрвите;разг’ drt Hat
—сп!еег има едно ту—!, 2. поет. жили; 3. бот.
жилка, еена.
Nervati— [-ва-J/, —сп бот. нереатура.
ntuven tr; разг. ш-р-ирам.
Ntuve1fauzt in невролог; -tnieUriure [-етн-.
—фсн--/ мед. възпаление ни нерв, ш-срит;
-ficber п остср. мед. тиф; кист-рия; —kitzel т
прен. ш-що, което гъделичка ш-р-ит-,
гГ-днзснkсa умишлено нaгр-жение (напр.
филм нс ужасите); —kioien т снст. нсрвси
възел. гинелий; -kreft / психическа сила,
устейчисеет- -kregkt(e) т шервнобелен;
-к-ankheb' /. —iebdti п невроп—еня. нервни
болест; —mbitel п nтkaгетсе за нерви.
успокоително; —sache / въпрос иа нсреи (кой
ще издържи)’
neuvtrshhwehH [-ве—] adj, със слаби шсрви,
исерaсееничси-
Nervei/übel [-ее] п мед. нервна болсст. нервно
страдание; —Zer-üetune / гaснтбнт-шеее,
Гaсетгегетве; гaсгушaвaшт ни штгсшaтa
система.
rervegzerrüeteri [—се—] adj. разстройващ
нсрвитс.
Nervtre1semmeneunhh [-се—] т нервно
рaссерогеесе.
nervig [-ви-] adj. жилест, жилав, як, мускулест,
lervlbcH adj- относно нервите.
icuvös [—вес] adj. 1. иер-езеи, нервен: das macHi
mich - това мс дразни, нервира, подлудява,
действува ми на н-рсите; 2. мед. нсрсеш
(белсеm, смущения)’
Nervosität [-ВО-] /, — ш-гсшеет1 гaсдгaз-
ииmспнееm.
Neuz т, -cs, —с зоол: -одсн пор, норка (Musinia
iuercoic)-
NescafC т, -s, — разтворимо кафс, нсскафс.
Neeee|1/, -п 1. бот. коприва: рози; sich bi dic -i
setzen насаждим сс на пачи яйца; навличам си
беля; 2. бот, мъртви kеггивa (Lemlnm);
бударица (Geieopsis); 3. зоол. актиния; вид
полип (Acibnle); 4. разг. pl. = Nesselfieber.
Nessel2 т, —s. — текст- ппатне-
Nessel/ausehhlag т, -'^1— п. -snhii / мед:.
коприви- треска; —Stoff т = Nessel2; -titrc pl;
зоал: книдария; -euch п вж- Nessel2.
NesU п. —(n)s, -et 1. гнездо, и прен : sich D rin —
bauen свивам си тнесде; прен. ein Vogci, der
srin - bcshhmuezi че-еk’Kейте каля собственото
си есмсйет-о, родината, народа си; фсм das —
wat leer никого нямаше; 2. фсм. дупки (за
скучно, загубено градче, село); 3. рсзг. легло-
4.	(едно) люпило; 5. мин. леща, ядка, рудно
гнездо; 6’ спорт. гнездо (гимнастическо
упражнение).
Neet]. гнсздов: Ncstdüngnng, Nnsipflanzung’
Nest/bau т виешс ни гнездо; —ci п полег-
Nestcl/, —п рядко ширитче (с копче или кукс).
11,1.11 tr. int h 1. закопчавам (c таено копче,
кукичка); 2, (an etw. D ~) [бавшичко,
гнгн-шkaтa] дозaкегчaвaм, доеекопчaвaм,
дезaвърсвaм, дооправям (дрсхи. рокля).
NesVflüchter pl. зоол. гнссдобсгnсци; —Häkchen
/1 1. рсзи, изтърсак, Еaп-шоте дете (най—
малкото на едно семейство); 2-. голишарчс
(птиче); геел-дшоте оееaшaпе в гнездото
пенчс; -hockie т 1. pl. зоол. гн-здежилци;
Nest/küchlein
138
Х.рсзг. нсеaмfоетояесnсн мшад човск; —küchiibn
«, —■küken л пиленце (и зо Дспс), иaй-мankеее
дсте.
^^jstlbie in. -s, -е толишарчс (и прен. за дете).
NesltfpПaлzverZcHtт1 п сепг-стоп- гнездо- ничии
и— засаждане; —wurz f бот, гнеслиц—. гнез-
досо корсшчс (Neottlc rldus avls).
пе'' adj. 1’ приятен, мил, симпатичен; приветлив:
ias ist sehr - von iir това c много мило от твоя
стрина; ирон,: das kann je - wcrien’ тая работа
можс ди станс дебела’; хубави каша може ди
се забърка от това’; 2. хубав, хубавичък;
кокетен (къщичка); сггтешaе; грижливо и
чисто изработен: рези,: du bist mir cin —es
Früchtchen’ голям хубостник си ми еи’; ами че
си .ми екземпляр!; 3.рсзг. яссш. недвусмиеnси,
откровен (отговор): c-m — s-c Mnbnung scgnn
к-звам нкм. мшсши-mе си право е очитс.
NeHehibi, Nettigkeit f любезност, еимnатичноеm,
приятност; кокетство.
neieo adv: нсто; adj. нстсШ’
Netto/ertrag т псто добив; него, чист приход;
—gtwicHi п нстно гсгло; —gewinn т чиста. ието
печалби; -lohn т чиста заплата; -preis т истии
цена; —produkt п; -ctod1ktiog f чиста
продукция.
Netz п, -cs, —с мрежа, и прен. (рибарски. телена.
електрически, картографски, з— kееam—, и— паяк,
за тенис); сак: rin — von Kanälen, Eisc-bchrcn
.мрежа от канали, жп. линии; мат, — e—s
Körpnes чертеж ни тяло е равнини; прен,: е-п
in srin - lockcn примамсам икт: в мрежата си;
sici пи eigegeg — vereetickeg заплитам сс в
собствената си мрежа; с—п ins — gchcn влизам,
хващам се в нсчия клопка
Nttee'cnecHlnssgerai/i 1. уред, кегmе се захранва
от мрежи; 2. токозахранващо устройство;
-erbelt /филе (ръкоделие).
retzau'lg adj. мрсжсст, мрсжовидеН’
Net'z/Heunge’ техн. автогипня; -äugt п зоол.
сложно око (ши насекомо); —bell т спорт- 1.
волейбол; 2’ погрешна топки при начален удар
(тенис); 3. пезвеnене докосс-нт на мрежата
-ъв времс на итрита; ^-11111 п рад. брум
(бръмчене от променливия ток); -iost /
електр. контактни кутия, контакТ’
netetn ti. I’ навлажнявам, намокрям; 2. лов,
пикая.
Ni'zflüeitu pl, зоол- мрежокрили (Ncuropiirc).
neizföumig adj. мрежовиден.
Neee/etwOiet п архит. свод с мрежеста
нерв-тур- (с готиката); -ieni/анст. ретина;
—he1tcelljsesлeм^сд- отлепване на ретината;
-htm! п .мъжка долна риза от мрежеста тък—и;
-ke-UC / билет, карти за пътуване по цялата
мрежи: -magen п зоол- мрежи (стомах у
преживните): -plan т икон. мрсжо- план.
мрежов график; —sperrt,/ воен. мрежово
преграждане; —werk п мрежесто, преплетено
нещо, мрежа (ксто орнсмент),
леп adj- нов (рокля, мода, година, къща, жилище,
прислужник, председател, приятел, фирма):
-tr Wnin не-е, тазгодишно вино; -е KariofZcig
пресни картофи; ile-erci Sprachen модерните
сзици; dir Neun Weit Новият свят (Америка);
mit -in Ktäfern с носи, прссни, подносени
сили; —еп Mui schöpfen добивам еmиоRе куриж;
darbn bin Ich ~ е това съм новак, неопитен; cin
Zimmer — h1tгihiien годневя-aм м-бели-
рескaтa на стая; ile rc1ceier Naciгihhi1g
последните новини; разг. IcH habe с—е —е
Flasche eeseei1t поръчах нова, още една
бутилки; cnZs Neue, von neuem оено-е, наново;
cin Neuer невak- новодошъл; новоприет; dir
Neunten модерните (писатели. художници); 0
в съчет. с прич. иевO-’’ — eröffnet новооткрит.
- eгshhienen шесеизлязьп. - gewählt
шесеисбгaш, — errangt новоназначен; —
eebehktg шесеисг-чеш (и рсзг. шеи); ~
grscHcflnn новосъздаден, — vntmäHIe новобра¬
чен (двойка).
Neucnshhcifune / -еп но-он-бавено нщ.: das
eedeuiet allerlei —еп това значи, чс трябва да сс
купят разни нови неща.
neueuibe adj. нов, невиждан доеегa; от нов еид;
adv. по но-ому.
Neuartigkeit /, — новост; нов, непознат еид.
Neu/aufbau т възстановяване. шевоисграждане;
—aifiüirnng / театр. носи гоееaшевka;
-ailieet /печ, ио-о издание; преиздавант.
leubacUen adj. пресен (хляб).
Neu/bcu т 1. нова сграда; 2. шовеизгрaжданс;
преустройване; —beutr in 1. селянин. получил
земя от отчужден имот; 2. есnянин-nрее-лник-
-bauwhhrure/aпaртaм1-нт - нова постройка;
-bedcutung/ езикозн. ново значение (нс
съществуващо дума); -eIie1ne /	1.
новообразуванис; 2. грам, исепотизьм; —beuch
т целини. разориш- за пръв пъг; -druck т вж.
—cnfiaec; -eIлschärtelnne прсоцснки.
леиел inr h (за пчели) праси нови пити,
neuerdings adv. напоследък, неотдавна.
Neuerer т. -s. - ие-аеор- често: рационализатор’
NeueгermctHode/paциoн^л^исaеегеkИ метод,
леиеи1кЬ adv. 1. неотдавна; 2. етново-
niuiri /r: остаря, подновявам, преобразувам!’
Neuerung/. -еп иевевьвсденис; прсобразуванис,
педновяваие.
ieugeborei adj. 1. новороден; 2. прен. възродсн.
NeugeburU / възраждане.
Neuee^ltuлerпIpeoбрaзуеaнис, грсустрег-—нс-
преработка (нс текст и под)
Nnugieu, Neugierde /, — любопитство,
leugicrbg adj. (auf А) любопитен: r-i - machen
възбуждам нечис любопитство’
Neugias п техн. у-иоло-о стъкла

139
New Age
Neuhegelianer m философ. исехсгсли—исп-
Neuheit/, —rn 1. новост; 2. не-оma’
n1uhohhd1utehh adj. ново-исекенсмсkи (сзик).
NeuHumcnlsmus m, ~. — неехумaнисьм (нс
немските класици),
Neubgkeit f, -cn невииa-
Neuigkeilskrämer m рсзи, разпространител иа
новини, „агенция за новини“.
NeUjahr п Нова година: glückllchns, fuöh1IhHcs
~! Честити Нова година!; -lani п 1. целина; 2.
новооткрита земя; -jahrswunshh т носе-
годишно пожелание; честитка за Нова години;
—kapitalismus т икон. неоkапиеaлизьм;
—klassIU /.—лит. нееkласицнзьм (от кроя
нс 19 в- в Германия); -itirte т „нов“ учител
(завършил	оброзовонието си или
преквалифицирал се в годините след 1945-с в
ГДР).
пеп1кН adv. шaскеге, ш-отдасни, н-отколе;
напоследък’
Neuling т. —s, —е новак; шевоггиетнЕшап,
новоприет; „нов“ (с някоя среда).
Ntume f —п. лгуз’ нсеми’
reuшoiIehh adj. често неодобрително
ше-омодсн, модсреН’
Neumond т новолунис.
ntui пит, девет: dbn — Musnn деветте музи; alle
zusammen waren wir — всички заедно бяхмс
деветима: розг. alle -! и деветте’ (при ипрс нс
кегли); счупеното настрана! розг. davon nach
—е! за това по-добре да ис тоеорим! (то е
страшна робота)-
Neun/, -cn 1. девятка (и автобус, корта): прен.
шег. ach, du grünn Ncune! леле, божс! лсле,
мале!; брех, че’; 2. ксрт. дссятка.
Neui/cuge п зоол: мишо.- (Pciromyzon lenvlctllbs);
-ick п девсееьгьлниk-
neuniliHcib пит. девет и поло-ина-
Neuier/H, -s, — 1. десятка (и трсивай- картс): е-
1 — schieben събарям дев-тте кетли наведнъж;
2.	рсзи, войник от 9-и полк; 3. еиио от деветата
година (нс столетието),
neuieulel adv. от десет -ида.
neinZccH пит. дссетократсН’ дссееорсн-
Ntu1ZahHe(s) л. -п, — десетократното).
ntunhnnitei пит. девстстотин.
neunmcl adv: десет пъти.
neinmai/Ulue, —weise adj, ирон, „всезнаещ“,
„веезнайке“. „ял на бащиното си кръщение
каша“.
nturehHwanzie adj, с девет опашки: мор, —е
Katze -ид нагайка, въжен бич.
rtuniausind пит. десет хиляди.
ntunUe пит. девети.
rtuni(e)Hc1b пит. осем и половии-’
Neuniel п. -s, — десееинка. една девета,
1111'11, adv. девето, иа девето мяете-
Ncuntöteu т зоол. жнседерче, чегсешегъгбa
ссрачка (Larius coilurlo).
1eu1e1Hл пит. де-сти-дссст.
leuizbg пит; деветдесет.
Neuordnung / 1. нос ред; гтегЕaшисaпия,
преустройство, преобразувание; 2. въвеждане
и— ное рсд.
NtuchI1oIhet т фипепоЕ—ег-пнaпнет по
модерните, новите сзици.
Neupraeuner)eиu^есн- нсопетисъМ’
Neuralgie /, -п невралгия.
itu-äiglsch adj- невралгичен.
Neurasthenie /. — ие-рaстеиия-
NeurcstHtilUtr т. -s. — исврасееиик’
л1UuaeUh1niecH adj. не-рaсmеиичеи-
лсигекЬ adj. резг. но-обетaеaшkИ’
Ncurcich(e) т, —nn, -еп рази-- „невебогaтaшо-“,
нос бегaтaШ’
Neunes п рис, 100 листа хартия.
Neurologie /, — неврология’
Neuuosi/, -п мед. неврози.
1tuuoilehh adj- мед. шесротичеН’
Neuseeländer т новозеландец,
itusteläidiscH adj. не-осспандсkИ’
Neu/silber п шоео срсбро, ногзипбср често и:
алпака; ~scuahh1tr т еж. -pHIloIoge.
лeuspuach1Ihh adj,: !ег—т Untrrelcht обучението
по ио-иес сзици.
Neustadt /1. нова чист ни трад; 2. нов трад,
Л1ui1sicm1ni1ihh adj. библ. иовезa-етсИ’
Neutöner т. —s, — рази. композитор-модернист.
ncui-Ci, австр. и ituiuai adj. 1’ неутрален (и
хим.) (зеиа, почси, държава); 2. грам, от срсдсн
род; 3. разг. безцветен, блсд.
Л1uiuc1ieltu1n t неутрализирам’
Neutrallseiior /; — Neutreileler1re / —
неутгализация,неуmралнзиранс-
Neutralliät / — неутралитет; неутралност.
Neui-on п. -s, —еп физ. нсуmреи-
Neutuoninbombt/eo]]/’ нсутронни бомба.
NeuUrum/1, —s. .trtc/. -ttegapa^i- [съществително
от] среден ред-
Neuvermähiit т. / —п. -п мпaдежтнтп т.
млидожснка /.
NeiUvetriteeigef преразпределение; —wähl / нов
избор, повторен избор; прсизбиринс.
neuwaehHtn adj. встср. току-що изприи.
Neu/weri т икон. новосъздадена стойност (=
национален доход): зсстрах- възстановителна
сеогиеее; -wo—' п новосъздадена, нови думи,
нсопегизьм-
Neuzeit /. — шовето, ‘юд-рното време; шише
време: das Altertum und dir — древността и
новото време; Gescilciin drt — нова история,
iiuzcItlbcH adj. модерен; от. за нашето врсме.
Neu/zuchi f, —ZücH'uig f еел:-еnоп- 1. селекция
иа нови сортове; 2. невоселсkциеннран сорТ;
—•Zugänge pl- търг, носи, носегесеьгнлн
партиди.
Nrw Agn [нюсйдж] п. ~, — новият век, ие-аеа
епоха’

New Look
140
Ncw Look [нюлук] n. ~, — нови медa-
Ncxus m. -. — прен. връзка, свързване
ilbbeli t int h (ai ctw. D ~)розг. диал. ггискaм-
ищ.
Nibelune(c) т. —cn, —еп мит, нибелунг.
NicaraenCne— т. -s, ~ ниk—г—туaнсП’
nbcaregnänir adj. шик-риту-нски’
ilcHi adv; 1. нс (отрицание): das habe Ich — нямам
го, това то нямам: dcs gib' cs — няма такова
нщ.; няма да го бъде; cr wird so bei! —
crecieinen той скоро няма ди се яси; - iocH!
ис, шедсйес!; моля Ви се, нс!; du willst, wirst
ioch — eeheipeer еи пък ням— да твърдиш
(чС’.’); — rin eigeleee Mai шито сдин единствен
път; wlt auci — шито пък нис; das wct - einmal
so dumm това пък ис бсшс толкова глупаво; —
Im eetigeeteg ши нaг—мaлkе; — heule, noch
morgen шито днес, шито [пък] уерс; ~ mehu und
~ werleer als”. ни повече, ии по-малко от. .
рози: das Ist — oirn бива си то, не с лошо; сг Isi
-	oine а, биса го. свестен, интелигентен,
лaгевие с; б. можс ди еи подлее -ода. голяма
вяра да му нямаш (може дс стане опасен);
във възклицания: was — clics какво ли ис; was
~ roch какво ли нс ощс; рядко: wlc klug Isi dcs
—	von iet Natnu eigeericitnt колко умшо само е
наредено това от природата; 2. във въпроси
често нали?: —-?, ~ weir? нали?; hcbc IcH das —
gleich gesagt? шили го казах още е начаnоео?-
3.	nicht’ ’ .. iocH ни(mе)’’’ ниСго). ... — Geld,
noch Gut шито пари, ии имот; 0 — zielend
грсм. непреходен (глагол).
Nich Ittchltune/. — неуважение, незачитане
nichtamtlich adj. (auch: licHi cmillcH) неслу—
жеб-*н, извънслужебен; неофициален.
Nicht/aлitueUunлtn п. —s, — невъзможност да
сс направи друго нещо, ди сс постьпи друго¬
яче; —egeriffspaki т пакт за нешaгaд-шне;
—etahiiine / неспазване, несъблюдивише;
-bcfolgung/bti ~ de— Vorschriften при неспаз¬
ване ни грсдгнеаннятa’
nihhtbtгufsiaiIe adj. (auch: nlcH' bi—ufsiäebg)
ш-упражняващ професия, занаят, нсрабоесщ.
Nichte /. —п племенници; братови, сестрина
дьщеря. сестриница’
NichU/ti1шishhune / ненамеси; —tistimticll п
(NE-Metall) цветен метил.
пкНе/АекйегЬа— грам, (auchtrnkh/ fltl^iUl<^rbau)
н-склоня-м —genügend adj. (auch: ricHi
genügend) незадоволителен, исудоелетеориес-
лен (ciao) (като изпитна оценка).
NichtetschäZieiahIeefr) т юр. недееспособен.
rlhhietwünshhi adj. (auc/Knicht gcwünschU)
нежелан: das Nihhiecwügschie Ist !utch-
eisercIcien ди се зачеркне kаk-еее, което ис се
желае (във формуляри).
Nicht-Ich п филос. светът извън индивида,
lichtbe adj. I. невалиден, юр. нищожен (документ.
деге-ег); действителен; 2’ нищожен,
нсзначитслсн.
NicH'Iekele /, -cn 1. ш-валидност, недействи¬
телност; 2. нищожество, нищожност; 3. pl-
нищожни нсща, нищо и никакво нещо.
NicHtieUeIte/beschwerde/юр. касационна жалба;
—erklärung / обявяване зи невалиден, не¬
действителен; анулиране; -U1aee/глрJ жалба
за анулиране
1ichtUuieta11InIshh adj. минер, некрисеaлннен-
Nichl/leiter т физ. непроведиик; —mctalli pl,
оетcp. нтмстали.
rIhitöfftrtiihi adj. (auch:nicht öffentlich)
непубличсш; при закрити ерата.
лicHicaUte1bunde1 adj. необвързан (с договор).
Nichtraucher т нспушач; рози, и: купе за
исгушaчи-
nIhhtuheitлd adj, неръждаем.
nichts pron, indef. нищо: IcH srhc ~ нищо ис
виждам; ger —. aeehiit — съвсем, абсолютно
нищо; für — und wledet — за нищо и никакво;
разг-. ml— - ilr — току-тъй. ееkу-еака; cs Isi, wird
—	damit нищо ис стави, нищо няма да станс, да
излезе от това; mit s—n Plänrn Isi rs — плановете
му пропаднаха; das mccht (tut) -! нищо!;няма
нищо’; няма значение!; ~ mehr davon! стие-!
ии дум!- посече!; шито дум!- есче!; ns tut — zur
Sccin няма никакво значение е случая; разг, -
füt uigue..’ ис се засягайте. не сс сърдете; Ich
mache mit — daraus ,c. това ми с всс едно,
безразлично ми е; б, не ми доставя
удевелсе-ие; es licet mit — deren това шями
значение зи мен; ие държи ни това; Hirt gibi cs
~ zu еиНсп няма за к-к-о да се смеете, mевa ис
с за смях; Ich habn — von d—m Beeihh gehabt
нищо нс разбрах от посещението ти; ctw’ lös'
sich ii - enf нщ. нсчсссa, изпарява се, и прен,;
—	weniger cis.’. съвсем! нс; фсм. ~ wir raus’ а
сети бсж да ии (те) няма’; рсзи, nr weiß von —
той нищо нс знае за еева; — bnieuicnd без
никакво, бсз всякакво значение, нищожен.
(съвсем) маловажен, незначителен; — sagend
adj. прасен, пуст, и прен-; бесеъдьржaееnен,
пр—зноелесен fизk—ссaие, забележка): ~ sagen¬
de Wo—ic думи. които не говорят иище-
Nichts и, — 1. небитие; 2. нищо: ans — wird ~ от
нищо нсщо ис става; er slcHt vor dem — a. гой
се намира лице срещу лице с пълна нищета,
пълно разорение; б- прен- живот му е разбие;
3. нищожество, и прен,- нула: er Ise rin ~ той с
едно нищо, кръгла нула.
-кНи,!;! нищо годебше!; —!rsihminite,
—'itsihtuhtz, —^d^rsi^owiiig^it adv. -ъпрски ее-а’
Nichtsesshafti(e)	т без постоянно
меетежителееве; безпризорен.
Nichts/köiier т неспособен човек, негодник;
рсзг. некадърник (работник:. учен. артист и
пр.); —пии т. -s, —е 1. исгедяг. нехранимайко;
141
niederhauen
разг, непрекепсaиик; 2. (зс деца) пакостник.
обссник; немирник, палавец.
nIhhie1uteIe adj. 1. палав, немирен; 2. по-рядко
негедяг, некадърен; подъл
Nichtsnutzigkeit /. — п-лавщина, немирство.
Nichtstuer т. -s, — безделник, лентяй; —tuiucb
g. — безделие, безделиичество.
nIhhteiu1uiehh adj. безделнич-ски.
Nlchesiui п безделие.
nIhhiswüudIe adj. недостоен, низък, прсзряш
Nichtswürdigkeit /, — недестогнсесо; низосе,
подлост.
Nichteüberein1/tmmn ng g несъгласие; -wissen п.
-S. — несианнс-
Nichteuiuefft1iefe) п нщ. н-съотвстстващо, нщ.
неподходящо; ненужно (във формуляри).
Nickil /I, -s, — 1. хим. никел; 2. т. -s. — остср.
мошсеа от 10—50 пфенига’
Nickel2 т. -s — рсзг. 1. непослушник. пакостник;
2. мит. еодсн дух; таласъм; 3. рядко дядо Мраз
(вж. Knicie Ruprecht).
NlcUelmaii т мит, водсн дух.
nlcUti I’ intr- h 1. кимвам, кимам (зс поздрав,
съгласие): mit dcm Kopf ~ кимвам с глава: zu
allem — всичко одобрявам; die Fnicrn nickten
ei' bitem Hnic перата на шапката й кимаха; 2.
климам, люлея се шасам—шататьк (цветя,
дървета); 3. рази. клюмим; II. /г: 1. с—п Beifall.
Denk - кимвам одобрително; нсгaся-aм
благодарност с кимване; dir Kopf — кимвам с
глави; 2. .лов. доубивим (рашсн дивеч).
Nicker т, -s, - . Nickerchen, Nlcke-liIn п, -s, —
дрямка: ebn Nihkcrhicg machen изкарвам сдна
дрямка, дремвам малко.
Nick/fänger т лов. ловджийски нож; —hau' f
мигителна цип-’
Nicki т. -s, —s пуловер от памучен плюш’
Nickliem! п цветна памучна фанслка. тениска.
nie adv- никога; остср. нивга; ~ uni nlmmcr’
никоти!; зи нищо ни е-сеa!
litdci adv; поет, тук долу, на земята, иа гоя свят
(вж. hierledrg)’
nieder I’ adv. долу, надолу, иа земята: drn Hügni
— ritecien плъзгам се надолу по хълма; ~!
долу’; — mit dcn Verrätern! долу предателите’;
auf und — echer вървя. ходя нaгорт—нaделу,
насам—шатим; розг. ies Feier Isi — отънят
прегоря; das Haus Ist — а. къщата изгоря до
есне-н; б. къщата с срутена; II. adj. 1. [по-
]долсн, [по-] нисък; прен. низш, неблагороден,
прост: dic -in Abhänge го-делннес склонове;
sic saß enf cliem —tn Scinmni тя седеше на
ниско столче; лов. die -т Jagd лов ни дребен
дивеч; !ie -е G1leeiihhktie шнсштее
духовенство; aus —cm Sicid от низш- съсловие;
2. прен. долен, низък (инстинкт, помисли): nr
hci r—n H«erg zum Niederen има склонност към
ннсkеео, делнете’
nieder*... Nieder.. в сотр. с глаголи /mb-, както
и със subst. производни от такива в сотр.
озночовс 1. движение надолу. падане.
срутване: niederbrechen. niederlegen.
nieders/eigen; 2- недвивоне. поваляне,
потискане: niederbrüllen- niederkämpfen-
niediu/biuein tr-, refl- навеждам (сс); —biegcn*
tr. навеждам; свсждам.
Niederbeiblaii n бот: люспа.
ileder/blasti* tr.метал. n—n Hochofen - изтасям
висока псщ; —blicken inr h свеждам поглед:
cif ciw. A = глсдам< ищ. отгоре: auZ n—n = гледам
нкг. отвисоко; —•btechei* I. intr; s сгромолясвам
се; рухвам, и прен.; II. /г. събарям, ломя,
ризкъ^-ам (стена, врата); разбивам;
-breinig* I’ intr- s догарям (свещ, огън);
изгарям до основи (за къщи); II. tr.
опожарявам, превръщам е пепелище; -brüllen
/r- заглушавам думите, гласа иа говорител с
ревове, вико-с; -bücken refl. навеждам се.
ibedeudcuisch adj. доnнешемсkИ-
ileieudonneun I. inr. s сгромолясвам сс, свличам
сс с трясък; II. r рази. изсипвам тръм и мълния
върху НкГ.
Niederdruck т техн. ниско налягане.
nIed1rduühktn tr. натискам; потискам, и прен.;
угнетявам: rititte1irühke sein гетиснат,
д-примир-ш съм; рсзи. омърлушен съМ’
nied1uduühUtrd part. adj. потискащ, дтприми—
ращ; отчайващ (новини).
NiederdrühkureJr, — потискане, тнет.
nlidiuZchuti* intt; s слизам; спускам ес-
Nieder/fahri g, -сп библ. Christi - zur Hölle
слизането на Христа е -да; -fall т падане,
падсние.
iledeufcllen* int s пада (сняг, дъжд); падам на
земята: vot c—m — падам на колснс прсд икт.,
падам ничком.
Nieier/Ziu—waeei т коли, вагон без сеъгaле-
—ft•equtne f техн. ниски честота; —gang т 1.
сaптс; поет, запад; 2. упадък.
NiedergedrücktHcit g. — nеmисиаеест, угнет-ност
(душевна), униние, депресия.
niedergtHei* inr s 1. излива се (дъжд), разразява
се (буря); спуска сс (мъгла): der Vorhang geht
nle!tt завесата се спуска; 2’ сanясвaм,
захождам (слънце).
лIeieueeech1ceeл рап. adj. I. сломсн, съкрушен.
покрусен, унил; утисесн; 2. вж. ricdershhiaerr’
NiedeuetecHIaeenHtIi g. — слом-носе, униние,
ilede-haliei* tr. 1. нс пезвепя-aм ди се надигне
нщ.; wir müssen ies Fieett — нс биса да
допуснем покачваше на температурата; iln
Inineeгi1 — сьзгнгaе развитието ни
индустрията; die Preise — не позволявам
покачването ни цснитс; 2. потушавам (бунт);
потискам (масите); Niederhaltung/..
liedeu/hängen* inr. h вися, увисвам; -ieuen* tr;
iledeu/hocken
142
повалям (c удар), съсичим (с меч, сабя):
-hocken intr. s refl. клякам; —holen tr. свалям
(зш-м-, бaлеи)-
Nieder/holz п лесов. нискостеблени дървета в
гора (вж: Unictholz); —h^^^wagti т нископо-
вдигач; -jeg! /лов на дребен диссч.
ilcder/kämpfen tr. сразявам (противник); прен.
побеждавам, надвивам (страстите си): sie
kämpfte müiscm die T-äien nirder тя едвам
сдържаше сълзите си; —kommt-* inr s
1’раждим. добивам (дете); 2-сnизам. к-цеим
(бслон).
Nieder/kinfi /. -еп/ —е раждаш-; —lägt / 1.
поражение; 2. търг. клон, филиал; 3. склад,
депо.
Ni^<^<^riäger т. —s, — свстр. търговец иа едро;
-ШЕросисТ’
nItiteiändIshH adj. холандски; нидерландски;
често: фламандски.
niei1riаes1n* refl. tr. 1. refl. установявам сс (да
живея), заселвам се: er hai slcH cis Auzt, Rehhie-
enweie nitiereeieee1g той се установи ни
практики като лскар, адсокат;р1азг sicH häuslich
~ настанявам сс, установявам! се зи дълго
(някъде, у нкг.) като у дома си; 2. sich auf ctw.
AD — сядам! ни ищ.; кацеим: sich auf nin Knbn —
подгъвам коляното, коленичи ни единия крик;
3. tr; спускам (завеса, знаме); снемам. свалям,
смъквам (товар).
Niederlassung/. -cn 1. установяване (някъде); 2.
сaеелнще. поселище; колония; 3. търг. клон.
агенеурИ’
ibidcuiegii /r. refl. I’ слагам! (нс земята); оставям!
(чукове, инструменти след работа): c-n Kranz
- политам вешеп- dic WcfZcn — слагам оръжие
(капитулирам); ein Amt — дивим си оставкат—
от служби; педaвaе оставка; die Krone —
снемам короната, абдикирам; din Regierung —
оттеглям сс ог упгaвnеннете; die Kindne —
сл-г-м децата ди спят; 2. din Arbeit — етачkу-ам-
3. прен. riw. [ehirifi1lch] — зaпиевaм. излитам
пиемено; 4. събарям! (къща и пр.); 5. -лат-м
(пери в банка); дегесигaе; ггедaвaе
(показания):	т—т Aissege e1гihheiihi —
депозирам! пеkaсашия е съда; 6. refl- лягам (си);
er Hat sich nicdeegrirge гой си лсгна (дс спи);
Niederitgung/.
1i1deurmchH1л tr. съсичим, покося-м; —шГНсп
tr. 1. изкоея-a.м; 2. прен. покосяеам. помитам;
-mttetin tr. изкол-им. съсичим (масово);
—•prasstin int h s (ei' etw. A —) (зс прсдушка,
дъжд) изсипвам сс (върху ищ.); —reißen* t
събарям (здание). повалям иа земята (човек,
предмет); —reittr* r егaссaм с коня си,
помитам! (с кавалерия). повалям; —-rennen* tr.
повалям (в бяг); -ringen* t ерасявам (ерат);
надвивам (нс страсти, афекти); —säbeli /г.
съсичам.
Nied1uehHahHtoZen т метал, ннсkешaхео-a пещ.
niederechießtn* I. /г з-стрсл-ам: n-n wiee-n Hund
— застрелвам икт. к-то кучс; II. int s спускам
се стремително. стрелвам сс.
NI1d1uehh1ce т 1. еилсж; 2. хим, утайка; талог;
седимент: прен. ciw. flndni s—n — In. . . ищ. се
отразява. е отразено В’ . .; 3. удар надолу (с
диригентската палка); 4. спорт, нокаут.
1I1d1rshHiae11* tr. refl. 1. (n—n, niw. ~) повалям
(нкт.) (c удар): ies Geereiic Ist vom Hagni
rirdeterschicgrn житата са очукани от град; dir
Angin — свсждим очи; 2. хим. r—n Sio'Z aus n—r
Lösnie — утаявам вещество от разтвор; 3.
прен-- потушавам, сломя-ам (въстание);
потискам (страсти, афекти); мед. синжасам.
сммъксам (температури); уталожвам (болки):
Zweifel - разсейвам съмнения; niederschlagcn—
dc Mlitri средства за снижаване ии тсмпсриеу-
гaеa- 4. прен. отчайвам, съкрушавам. покруся-
сим; 5’ юр. е—п Proecss - егигaм, пр-уста-
новявим. прекратявам дело; 6. refl. отлагам се,
уе-йсам, утаявам сс; кондензирам сс (влата.
пара. мъгли); II’ intr. s 1. падам. сгромоляе-aм
се; 2. (auf rtw. А -) удрям върху, h-;
NiederecHlaeu1ed’
1i1d1rshhlce(s)arп adj- беден иа, откъм валежи.
Niedtгshh1ceedichte / интензивност иа -алсжа;
-höHt / -mt-ee / количество на валежите;
-messe— т дъждомер.
nititushhiae(e)utIhH adj. богат на валежи,
дъждовеН’
lieder/schmetteri ti-1. повалям с трясък; 2-. рсзи.
съкрушавам; —ehHu1ibe1* t сaгие-ам (лекция);
-schreien* t н-д-ик-ам икт.
Niederschrift /. -cn 1’ записване; 2. записки pl.
1Itd1rrecHw1b1л inr s нося сс, лсгя, спускам сс
(бавно) надолу; —sinkti 1. refl. спускам сс; 2.
t пускам (надолу); -setzen 1. refl. (sich auf rtw.
A D ~) сядам, к—цеим; 2. tr- слитам долу, свалям
fmевар);. —sitzei* int h s сядам.
Nieder/scagrine / ел. ниско шаггтжешне;
-Stammbäume pl- нискостъблени дърсееа.
1IeierretcшcZeл tr- стъпквам. смачквам!; -steigei*
intr- s tr- слизам (по стълба) от ищ’; —stoßei*
I.	tr. повалям, събарям. бутам да падне; II. int
s cuf. rtw. = спускам сс отгоре, върху, към ищ’;
връхлитам нанщ.; -sirehUen t refl- 1. просвам
(сс) (нс земята); повалям (с изстрел); 2. refl.
изтятам сс; —siuömin int s изливам сс (дъжд.
порой); —siütztn int s падам, сгромолясвам
се, строполя-ам сс: auf dic Kibc = падам ии
колснС’
nititгthiuIe [-ту-] (. . eitle) adj. техн.
б-в-оходеш, иа, с ниски обувки.
NieddiUraehie/ подлост, иисееm, проклетия,
1ItderiuahHeIe adj- подъл. долсн; проклет: рсзг.
-е Schmerzen проклети,. отвратителни болки.
NiederträchUigkeil f -еп вж. NIcdrгerchhe-
143
Nippzeit
nbtder're'ei* I. /г. стъпквам. утъпкв-м; II. in/r. s
слизам (от стъпало).
Niederung/, —rn низин—.
Niederwald m нискостъблена гора (от младоци).
niederwärts adv. надолу
ibideuwerfii* tr. refl- I. тръшвам, хвърлям (ни
земята); повалям, и прен,: c—n Aufsiard ~
потушавам бунт; 2. reß. падам на колснс,
хвърлям се на земята; N^i^<^(^t^-^f^t^ff^i^;^j/.
Niederwild п дребен дивсч’
niederzwineei* tr. принуждавам ди коленичи;
побеждавам.
nledllch adj, хубавичък, миличък, миловиден
(момиче, лице), сладък (дете); миньон
(момиче); изящен (краче, сгихо-с); ирон- dcs
karr je - werden’ яка ни души’; хубаво сс
наредихме!
Niedlichkeit / миловидиесг, хубост; изящност;
изящество.
Niednagel т кожичк— (покрай нокът), жнесц,
nled—bg adj. 1. нисък (къща. споя, прозорец,
маса, бряг, планина. дърво, чело. ниво, цена.
оценка): ~ stehend нискостоящ, нискоразсиг;
прен. r—n — clnshhätecg ие цсня икт. високо;
нямам високо мнение за икт.; разг. etw —er
hängen излитам нщ. ни общо презрени-; 2.
низък, долен, долшегребеш (характер, човск,
мисли, действия, инстинкти). подъл; 3. оспор.
—cs Volk простолюдие, Hoch und Niedrig, Hohe
und Niedrige благородници и простолюдие;
er ist von -tr Gnbuet. — geboten гой произлиза
от просто есмейстсе’
Niedeiektii f, -cr 1. шизеег, долнопробност,
подлост; 2. малки височини.
Niedrlgwasser п най-ниско ниво иа водата (при
отлив, в затворени басейни) .
nitnaltn adv. остср. = niemals,
niemals adv. никога; остср. hübe-.
gbimaid pron. indef. никой: — anders никой друт;
— Bekanntem begegnen нс срещам никакъв
пезнaт; — Gerirgetes cis der Präsident ис друг,
а самият президент; des wer — Gcringetes това
не беше някой прост че-еK’
Niemandsland п 1. воен. ничия земя (между две
противникови позиции); 2. штгесшaгa,
неизвестни зсмя.
Niere/, -i I. бъбрек: розг,: c—n auf Hcrz und ~n
prüfen нспит-aе икт. до шaг—геп-еи
подробности; разпитвам нкг. да си кижс и
майчиното мляко; ctw. geh' mit сп /ап'/ dic -n
шс мога да понасям нщ.; ищ. ме разстройва;
нщ. ми действува неприятно; 2. минер. друзи,
pl. задруга.
Nierenbtckenenieü1dung:a/ed. пислит.
nituin/föumle adj. бъбреко-ид-н; —Ueerk adj.
болсн от бъбреци.
Nieг1necHiae т спорт. нисък (непозволен) удар
(при бокс).
ileuie adj. бъбрскоеидси; минер. друсев-
nlesrli mir- h imp- 1. вали ситсн дъжд. роси. ръми;
2.	разг. а. тетгкм се] б. мъннам.
Nieselpriem т, -s, -с рсзг. х-aпипрьцkе’
Nieseluegei т ситсн дъжд.
nlnsei in/r. h кихам:разг. auf ctw. — плюя ни Hm.;
dnm wird’ Ich was ~! щс има да почака!
Niespulver п прах за кихане. емфис.
NießbrcucH т право иа гелз-аис-
Nbcswsuz / кукуряк (Helicbouis men—).
Nbei т, -(c)s, -с; Niete/ —п техн. иит.
ibet- und icgilfesi здраво закрепен
Nintn /. —1 испсчелиеш номср, празен билст: рози-:
dcs Lustspiel wer c—n ~ комедията хич я нямаше;
er isi n—n - ис то бива за нищо. некадърник.
ibetii tr. з-нитв-М’
NitieiHose / дъики (с кспси по джобовете и
шевовете).
Niethammir т техн. ните-ач, тливичир.
ibgelicgelneu adj. розг- шов-шевсничък-
Nigger т. —s, — презр. за нсгър’
Nightclub [найтклъб] т нощсн бир.
Nlhilismus т, -, — нихилизъм.
Nihilist т. —сп, -сп нихилист.
nIhI1IeiIech adj. нихилистичен, иихилистичсекИ’
Nikaräenai— (-иср) т. -s, — иикaгaгуашеп-
rbkc—äeuct— (—аер) adj. никириту—шскИ’
Nikotin п, —s, — никотин.
nikotin/eem adj. съдържащ малко никотин;
-haltie adj. съдържащ никотин.
Nikoe'i-spcrgcl т шеи. пури.
Nilpferd п зоол. речен кои, хипопотам!’
Nimbus т.	—sc 1. снянис, аури; орсол. нимба,
шимбfуе), и прен-. sich mit c-m — umgeben, sich
in r—n — hüllen ограждам! сс c орсол; c—m der —
ncimcr развенчавам икт.; 2. дъждовен облик’
linmer adv: I. никога: nur und —, nin und — никога,
никога в живота; разг. никогиж, 2. диал. разг.
= nbcie вече ис: das tut cr — той няма сечс да
направи това (никога вече).
Nimmiulebisicg т розг. куков дсн. куко-о лято,
nimmermehr adv. никоти (вече).
Niimmer/saii т рози. ненаситник, лakеетп;
-wieders1hf1)n п разг, an' = verschwigier
изчезвам! завинаги; c—m etw. auf = borger
заемам шкМ’ нщ’. зи да то нс видя -ечс.
Nicp11 т. -s, — 1. техн. нипел, шипли; 2. цицка,
гьгka, зърно ни гърда; горната част ни
бибсроН’
nippen tr; intr; h (ctw’, an ctw. D, vor ciw. —)
сръбсам. отпивам: sicH D r—n Spitz — глътка по
глътки опивам сс; прен, er ibcbt cs, an clirm nur
zu — той обича да опити, да клъвнс ог всичко
по малко (повърхностен е).
Nipcts pl; Niccsehhtr pl- украшения
(порцеланови фигурки, возички и др.); разг.
джтиджтгии-
Nipp/üut /нисък прилив; —zeit/времето ии нисък
прилив.

nirgend
144
nirgend adv. = nitennds’
NirgiidHebm: von — sein безотечественик съм.
скитник съМ’
ib—einihbr adv. шаникъдс.
Niretrilere: im — в утопична страна; в
приказките: е тори гилил-йски.
лluetлde, lirgeid(s)wo advr никъде. нийдс. иигдс.
niue1nd(e)woH1u adv: отникъдс.
NirwCnc п. —s, — рел. нирвани.
Nische f. -п, шиша.
Nisse/. —п; остср. Niss f. —in гниди.
lissie adj. въшлив, въшлясал, въшк—с.
nisitn inr h гнездя; поет, вия гнездо, имам
гнездо.
Nist/kcsien т гнездиики, къщички зи скорци и
под. (окачена нс дърво); —platz т място зи
гнездене; гнездо- участък.
NitrCt п. —(e)s, -с хим нитрат.
Nituld п. -(n)s, —с хим- нитрид.
nituitutn tr. нитририм.
Niirteehaä-uiigeтехн, aзоmнзипия, иигририиС’
NitгhbaUttuitn pl. шиеробикmегии-
Nituhee1ium п. —s. — —сеТJ
Nitroglyzerin«, -s, —хим нитроглицерин,
nii-ös adj. хим. нитрозсн.
Nitrozellulose f. — шнгроцслупесa-
Nbvtcu [ —веJ п. -s, -s ниво; тгов-н, равнище, и
прен,: [des] — iaUcn поддържам висок тровеш;
rtw. hat ~ нещо сс намира ни високо равнище,
с на голяма висога.
niveaulos [ниво] adj. бсз ниво, ис ни висота, ие
на нужното равнище.
ilvellieuei [-ее-] t 1. нивелир-м, изравнявам;
третирам сдшикве;р—зт. правя уравнило-ка; 2.
определям нивото, височината.
Nivelller-retrumene [-вс-] техн. стр. нивелир.
NiveHieuune [-вт-] f. —tr 1. нивелиране; 2.
тра-шиловка’
Nix т, —ns, -с мит, -одсн дух’
lix рсзг. = lichts.
Nixe /. -п мит. водна самодиви. русалка,
nbxrnHa'i adj. като русалк—, еaмоди-еки,
nobel adj. 1. благороден (характер, нрав); 2. щедър
(гедaгьпн); рсзи. ларж; 3. рсзи, шик,
елегантен; 4. често ирон. презр. господарски,
гaсгечигелсн: du bist ebrr -1 много си важен!;
— muss iir Welt zugrunde enhcn да затишем c
щедра ръка’; robic Pcssborer господарски
страсти (комар. коне и лов).
Nobel т. -s. — лъв (името му в басните)-
NhbelcueIs т нобелова премия, шатр-ди.
Nobeirestanrent /1 изискаш ресторант (зо
пcетронами)-
Nheiiit'äli/. — 1. дверянетRеге, нобилите pl.; 2.
благородство.
NoblCsse f, — 1’ благородство. рипaретво; 2.
щедрост; 3. дворянство.
Nobody т [неT’’’] т, -s, -s, неизвестна. невзрачна
личност, розг, господни ниkеГ’
roch adv. 11. още: — inner. Immer — все ощс; ~
einmal още веднъж; ~ einmal so viel още
геnко-—; sic mögen — so viel tcden да говорят.
колкого си искат; разг-: das wätr je — schöner и
таз добри; das iehiitt - само това липсваше’; 2.
gctadc — едва-сдва; det StoZZ reichen gnrcdn —
платът сдва стигна; der Zug gctcde — cetcihier
стигам! влака е последния мо.мешт; 3. рсзи. -
und — много. е изобилие: Romani hat er — und
— романи гой има, колкото щеш; 4. в
комбинация schoi iocH все пак, все още
(някога): du wirst schor — sehen, win techi ici
hctin все пак щс видиш сдин ден, колко бях
прав; II. conj. weder-.. loch ни^о)—ии(то):
ne konnic weder scinn — hören той ие можеше
шито да види, шито да чус; wndrr Wcj — Steg
war zu scinn не сс виждаше никакъв път; das
Isi weiet — Fleisch това с ии риби. ии р-к.
Nohheeschäfi п икон. срочна кратна сделка с
прсмия.
lochnalbg adj. повторен,
lochncls adv. още веднъж. пе-териO’
Nock л. —(c)s, -е;/. —с мор. шок. край на гафелши
рсйка.
Nocke/, —1. Nockerl п. -s, — свстр. поте. гилушки;
фсм. пуйка (зс жена).
Nocknn т. -s, — техн. палец. гърбици, ексценгър
(нс вал, шсйбс)-
Noetik /. — филос. тиоееелогиЯ’
lolens voleis [-вол—] adv. -олю неволю, щсш-
нсщсш.
Nomade т. -п, -п чергар, ном-д.
rhmäierh;fi- nomCiisch adj. черг-рски,
шемaдсkи.
NomCdenlebti п черг-рски живот.
Nomtdeiium п. -s, — чсргарсево’
nomadisieren in/r- h водя чергирски жи-ег-
Nomcn л. —s . .mina грам нмс.
Nomenklatür /. —еп номенклатури,
lomiiCI adj. 1. грам, отнасящ се до име; 2.
номинален’
Nominalismus т филос. иеми-илизъм.
Normirattorr/, —сп 1’ назначаване; 2. нисееисиие,
обозначаване; номинация’
Nominativ m, -s, —е грам именителен падсж,
nombnlll adj. номинален. формален. иа име.
nominitrtn tr- 1. шaзничивим- 2. шaсевивим.
ебеснaчaвaм. номинирам.
Noiagon л. -s, -е дс-етеьтьлииk’
No-Naime-PrräuUt [шоу нейм..’] п продукт без
означение иа търговската марка.
Noichclcict [ношгаЙс)/ — 1. небрежност; 2.
бссцеремоииееm; 3. непринуденост’
пш]^;;!;-' (шсш-лИ) adj- 1. небрежен; 2.
бсзцсрсмонсн; 3. непринуден.
None/, -п 1.Aiys.. иега; 2. църк- девети час (= 3
чссс в манастир); 3’ pl- литургия. молитва в
деветия час.

145
Not
Nonne f, -i 1. калугерка. монахиня; 2. зоол.
монахиня (Lyncniri; пonahic); 3. лоо.:. малък
бял гмурец (Mergus eibenns); 4. долната
сдноулучна турска керемида.
NhлcaueIIIe [иЗпарСй] / — печ. иеип—рсГ’
Nonplusultra п. — иешидминиео исщо: das — an
РитНей връх на иихилсевеmе-
Nonseis т. — безсмислици, нслспост.
Nonstop/fiue (aa(d/.•Non-SSop-FIug) авиац. пряк
полее (без междинно кацане); -Ubno п кино с
непрекъснати прожскции.
Nonvaleuu [ --’öc] т, -s, —s икон. 1. залежала или
оC-сп-шеши стока; 2. ценна книга бсз или с
незначителни егойнестJ
Noppe f. -п; Noppen m. -s. — текст, възслче,
пъпка ни тъкан, е прежди, подсо-ка ни плат.
лocce1 intr- h ti; 1. премахвам възли ог плат; 2.
тъка плат с прежди фиитизе.
Nhcptл/etwebt п текст, ефектна тъкан с
напръскани изпъкнали пъпки; -zwirn т техн.
прежди-букле (с възли, надебелявания).
Noud т 1. м Noedtn т. -s, — север: ier hohn
Norder Далечният север; 2. само Noud поет.
северен вятър, ссвсрняк.
rhu!/;meuikerishH adj. е-сегеимегиkишски;
—dtutShH adj. есв-рогсгминеkи, ее-сроиемсkи,
Noudti т. -s—:мор. Norder/и, —s,—вж Nord’i.
Nouieлeh11e f среднощно слънцс.
lo-dlscH adj. I. скандинавско—датско-исландски
(езици. лие-р-тури); 2. (кротко зс ;itnoedishi)
сгироислишдски (език. литератури); 3. севсрсн
(флори, фауни).
Nordist т. --п. —еп тчтш-сгтпшaлнст по
(етире)сkишдишисски култури и лнmегитуги,
иерднег-
Nore/lägeie in ст-ер-як; -lendfahtt f
пътешествие из скандинавския север, по
северните страни.
лoed1ändIehH adj. северен.
lö-dilch I’ северен (полукълбо. ширини, небе.
народи): das Scii'' hai -еп Kues корабът държи
курс ни севср; II. prp. G северно (от)’
Nord/lIcHt п северно сияние; -rhrihsi 1. сес-р-
е-втгоизгок; 2. вятър от с-в-р—се--рензтоk-
—nhudwtsi 1. с-в-р—еесерезипaд; 2. вятър от
ст-ер—с-вегозaгaд; -osi 1. еевегонзтеk; 2.
еевероисеечсн вятър; ~heitn = —osi 1.
noudösUlIhH adj. североизточен’
Noudosiwlid in е-еегеизтечеш вятър.
Nordpol m, — ссверсн полюс.
NoгipolarIänder pl- ирктични области; иркгика
Nordco(1fatlгer in полярен път-ш-ствешик.
изследовател; —Situn т острои, = Poictstcrr’
Noriure f. — ос-в-гясaш-. ориентиране ии
север.
nhriwäete adv: към. ни ссеср.
Nord/wesi т 1. и —^wtsitr т с-в-гесипид; 2.
еевтрозигидеш -ятър
nordwestlich adj. сесеросипидеШ’
Nordwind т северен вятър. севсрияк.
Nöugeiti /, —сп рози. мърморене. мрънкаше,
негодуваше; kритuкирсе-е, придирв—нс.
NöreeIZuItee т рази. придирчие човск, критикар.
мърморко.
nörgelig adj. мрънкащ. мърморещ. иетедт-ищ,
nö-eeln in/r: h (an ctw., cn c—m ~) намирам
недостатъци, ггнднг-aе- мърморя,
негодувам: —de K-iiik дребнава критики.
Nörgicr in. —s, - мърморко. есчси недоволник;
м—хинджия.
Noum f -сп норма (и икон.): е-с —;ufetei1cg
посеи-ям< норми; er kam nlcHt anZ s-n — гой ие
стигни нормата си.
loumäl adj. нормален (и рази).
Normal. ’ често стандартен. нормен (тегло,
профил и пр.): Normaldruck т.
NormCle/, -п. -п мат. нормали,
lounaltrwtisc adv. ебикневене, нормално. общо
-сеге-
Noumalüilm т филм с 35 мм ширина.
NormCHen [-иен] pl. шегеили, стандартни
обрасци-
noemeilsltetn tr. refl, шегеaписнгaе (ст);
Normalisierung/.
Normalität /. — нормалност (и рази).
Normäi/mcß/i еталон, стандартна мярка; ( —null
/. -nuilpunki пг пеогр. (знак NN) височини над
морското равнище; —sciee;ir/жп. нормални
линия; —Verbraucher срсдсн потрсбитсл.
Normalzeit/единно врсме (зс една страна).
NoumCiie/H, —п, —ni. саиор1- нормаши (жители
нс Нормандия): 2. ист- pl. нормаши, викинги;
3.	pl. варяги.
лormCnnishH adj. шегминскИ’
lormcilv [-йв] adj. нормативен.
loumei tr.; nhuшleueл /г. нормирам; Normierung
/: Normung/.
nhemwiieIe adj. н-отговарящ ши нормата,
стандарта, нестандартен.
Norre/, -п мит. норни (богиня-орисница).
Norweger т. —s, — нервсжеп-
лorweeIecH adj. норвежки’
Nostalgie f. сп носталгия, болка по нщ.
(отминалите дни).
Nostrifikation / даваше ши гражданство.
гедишсесе; признаваш- от държавата (на
получени в странство дипломи).
Nostuhkhrih п банк. шесгге, междубанкова
текущи смегки.
Not f -е 1. нужди, необходимост; неотложност,
крайност: Im Feile der - е случай ии нужда;
ans - от нужда; oirn — без [ди има] нужда; ns
hat — неотложно, наложително е; damit Hat rs
U-c — зи това няма нужда ди се бързи; zut - в
криеш случай; ias ist vor -еп това е
н-оСходимо; wenn - am Mann Ist. — an Main
10 Нсмско-български речник, т. 2

Notabene
146
ecHt, cn drn Mann kommt е случай ни крайни
нужда; — am Marn крайна нужди с, трябва
шсзиCивше ди се действува; поел. — bricht Ebsrn
нуждата закон изм-шя; es Ist, rs tut —
необходимо n; ctw. lui mb— — нуждая сс от нщ.;
Elic iut — необходими с бързини; трясси ди сс
бърза, ди сс действува шезиСивио; 2. злочсстие.
слочеегнни. бедствие; лишения р/., нищета,
мизерия: — leiden търпя лишения; мfизерт-им,
живея е мизерия; 3. ш-воля, Ссди; нужди;
трудност, мъчнотия, притеснение: in ~. In ^—tn
srin притеснен съм; iitseg dcs Krieges беднее
ни войната; розг. jctzi ist Holland bi ncn! a.
ГиCоеити с спукана. епек’; б- нужна е нссиб—вна
помощ (срв. I); Hilf’n ii dir — помощ е нужда;
die т ict Jugend неволите на младежта; n-m
s—n - kicgng изплаквам нкм. ш--еnяе—, болката
си; mii kreppet — едви--дви; mii MüHn und —
сдви, разп. с триста мъки; damit Hai ns U-n —
това нс с опасно; разг. лссши р-Сота; рсзг. s-c
(liebe) - mii ciw’, c—m iabcn .мъча сс много с
икт.. нщ^р—зг. виждам зор с ищ., с икт.; criaitn
—	e1se1kommen трудно му Сешс ди преживява;
4’ търи, eil W1hise1 in — шепритта или
неплатена ии пидсжи менителници; — leidend
неплатен— ни пидсжи (менителница); 5. schwere
-	а. остар. епилепсия; б. inj дявол ди го
езсме!
Notcbini п, —(s), —(s) знак (е полето). бележка,
notabene adv. нот—Сене. забележи, забележете;
впрочеМ’
Notaeilität/ -cr 1. сшитшесг; нмснитост; 2. беле¬
жит човек; 3. ист. шегaбилигее, нотабили—
тт pl-
NoL/tduesst/търг. адрсс е случай ии нужда (нс
менителница); —arkte т мор. гес-рвши котва;
—enternt/рсд, аварийна антени (нс кораб).
Nota— т. —s. —с нег—гите-
Notauiet т, —(c)s, -с нот-ри—т.
notauitll; notauishH adj. нотариалсИ’
Notation / —cr нетесипие’
Not/cilcei f аварийна сисеемга; -enseeng m
авариен изход и прен,; —bau т L привременна
постройка при нужда; 2- лов. (изходнС) лисича
дупка (изровена за в случай на опасност);
-behelf т временно, импровизирано средство
за първа нужди, палнати е; -et11Uhhiine /
резервно осветление; —bremse/жп. внезапни
спирачка; —dürfe / 1. оетcp. потребност: sir
hetten kaum des Leibes = едва имаха най-
необходимото. зи ди преживеят; 2. остср.
оскъдица; 3. нужди (голямо., малко): s—c =
уеи-кНиг ходя по нужди.
notdüufile 1. adj. оскъден: sein —es Auskommen
haben, finden ризт едвам свързвам двата края;
е—с —е Ugintknnfi мизерно убсжищс; 2. adv.
kги-е—лясе, колкото да..: eiw. — ZUckci криво-
ляво закърпвам ищ’ (колкото дс не се разпадне
отново)-
Notn / -п I’ муз. нота: dcs Sbngni nacH ~п нотно
псеше; ciw. In —i sctzin ногирим нщ.. написвам
музики ни нщ’; прен. ardere —i erschlagen
променям еена; рсзи- nach -п ищ. порядъчно.
здравата;рази.: ns komm' IHm anZ n—c Hcnd voll
—л nbci' an а- ие с дребнав; б. небрежен n; ciw.
gcil nacH -n ищ. върви като по книга; 2. нота
(нс правителство): 3. бслсжк- (зс успех); 4-
Сишкшееи; 5. нотки. нота (но ирония и пр.);
отлика, характер на иш.: рсзи. r—r cctsör1icir
-	лични нотка; sein Buch hci r-r bcsoidnrc —
книгата му има нещо евоеобризшо. осеС-ш—
иетkи-
Notel /, -п гро-кеедотевор-
Noten/auseae1 / икон, емисия ши банкноти;
-cusiaushh т ра^яна ни дипломатически
ноти; -benk / емисионни Синки; —-belltet /
музикално приложение (към песен, вестник);
—biet' п 1’ нотсн лист; 2. ноти pl.; —-епкипи j/
икон. Сишkшетше покритие; -iegdinne /
музикална книжарница; -iefi п нотна
тетрадки; —pul' п муз. пулт. стойки зи ноти;
—scHlüsscl т муз, нотен ключ; —schrift /
нееепис- -Slänitu т - —pnii; —umlauf т икон.
Сишkшетше обръщение; -wichsei т =
—’anstansci.
Nrt/teet т юр. наследник с гарантирана ог
закона насл-дст-тна част; —riet т икон.
бюджет с двишидсстгишки; -fall т случай ни
нужди; криеш случай.
noifcils adv. вж. nö'IeinZells’
Not/feuer п сигнален огън (призив зс помощ);
-ilcegi / мор. флаг зи С-дствия; -fink т
радиосигнил зи 6^1’-!).
1hietiuunetл adv. по неволя, по принуда.
Not/geie п икон, паричен сурогат във време ии
криза; -etmtirshiafi / исигигшa група;
-gisch-iI п викове pl. зи помощ; -etseie п юр.
закон за справяне с бедствено положение; —
groscHen т прен. бсли пари за чсрни дни;
-Hafen тмор- спасително пристанище; —bilfer
т рел. евсгсп; —И^Л^г/ помощ в нужда, първа
помощ; ист, „Technische“ = организация,
която осигурява mранеперm. осветление, вода
при общи стачки.
noeie-tn tr. 1. отбелязвам, записвам. вземам
бележки; з-писсим ноти; 2’ търг, ногирим
(курс ии борси); котирам.
N^t^'^rt^i^r^j/ -cn 1. вж. notieren; 2. шетесaпие.
Notiükatiönj, —сп нотификация. уведомш-нис,
tr. шотнфнцигие. тстдемясие;
Notiüleb1unge/
nötig adj. иужси. потребен; ciw. - hcbei ищ. ми
е нужно, имам нужди от ищ.; трябва ми нщ.:
Ich Habis гЬ^' - ис ми трябва; du wirs' mich
c-s Tcgcs — habni ще ти потрябвам един дси;
wenn - ако, котаго трябва; рози,: cr Hat cs sehr
-	много му сс ходи по нужд-’

147
Nubuk
nötiger /tr I. принуждавам. зиеmивям: Ich bin. schc
mici gcnötlei, zu.. заставен. принуден съм
да. .' 2. подканвам: c-n Ins Zimmrr ~ (настой¬
чиво) каня икт. ди влезе;рази--: n-n zum Esscn ~
подканвам«, каня нкт. ди яде. да си езсмс; bcb
uns wird nicht gcnötlgi у нис ис чакайте покана
(нс трапезата), вземайте си без покана; rr
lässt sbci richt — гой ие чака покана. сам си
-земи.
nöiIeeлZa1ie adv. в случай ии нужда, ако трябва.
Nöüjgnig/. —еп принуждснис. принуда. заставянС’
Notez/, -er 1. Сслсжка: sbci D -еп nccinn държи
си Сслсжки; сиnнсвим си ищ.; 2. ишгрсфилс; 3.
von ctw. ~ nninnn забелязвам ищ’, обръщам
внимание ни нщ.'; взсмим си бслсжки от нщ.;
keine - von c—m nnhmng ие обръщам внимание
на икт.
Notiz/block in; -buch п СслсжниК’
NOU/ahr п година ни белегвия. гладна година;
-lägt /бедствено положение.
шНагеи intr- s ttnb. untrnb- к-цсим
принудително.
Notlandung/, —rn принудително кацане.
No(ifem1/ оспор- вж, -^^t^imst; -iösnne /
кеепгеенсшо геш-шие; -lüge / лъжа по
необходимост. принудителни лъжи: er griff zu
e-r = гой прибягна към лъжа, зи да се отърве;
-mesi т запасни мачти; —mititl п палиагие,
временно ередеmво; -regel т рази-, c—n als =
gebrauchen прибягвам към икт. зи помощ (а
иначе го пренебрегвам).
noiouIehl adj. общоизвестен, иеmорен (често
презрително).
Not/opfer п 1. извънреден данък при бедствено
пепеж-шие; 2. еkиссишт на помощ при
Cедегвтше положение; —pfinnie т дълбок
резерв; разг. бели пари за черни дни: dcn =
argtciZcr посягам иа дълбокия резерв; начевам
спестените пари; -гпН' п право иа държавата
за извънредни мерки (при кризи, бедствия).
loietif adj. преждевременно узрял
Noe/uebZe/преждевременно [непълно] узряване'
- -1Г т телефон (телефонен номер) зи бързи
помощ (пожарна, полиция. първо помощ);
-uufsäilt / колонки със специален телефон за
песнщ-aше ши спешна помощ (полиция,
пожарна и др.)-
1hiecllachien tr; int h untrnb. коля по принуда
(болен, пострадал добитък)-. Notschlahl-
tire/
N((t/shhuti in тревожен вик, вик зи помош;
—ehluss т пгедтгредиmелен. сигнален изстрел
(при опасност); —slerel п сигнал СОС зи
помощ (при бедствия); —sIie т допълнителни
(малки) седалка (в кола, влак); -sieri т 1.
Cтдегвтше полож-шит; 2. юр, кризисно
положение (оправдаващо извънредни мерки);
-Stendserbeii / гaCегa за безработни
(финансирани с обществени средства; —tauft
/ избързано кръщение (нс болно дете):
lottaufei tr. trnb- untrnb. исCързеим ди кръстя.
Nottu-no п. -s, -s муз. иоктюрие’
Not/verbcnd т мед. ерсмсниа превръзка; -Ver-
ordnunn f извънредна наредби. закон (във
Воиморскспо република); -vershre1re /
ресер-ш— инсталация зи произвеждане на ток
(при общо повреда в болници и пр-)-
rolwessten inr h /tnb. untrnb. авиац, (зи
хидроплан) принудително kапвам-
Notwehr/юр. неизбежна самоотбрана,
notwendig adj, необходим, нужсн, погрсСси: rin
—es Übri неизбежно зло; ctw.. n-n - brauchen
някощнсщо ми е крайно необходимо.
лoUwendieeлZeIIe adv; ако с нужно,
ghiwtniieteweIet adv; по необходимост;
непременно’
Notwendigkeit /. -е 1. нееCходимееm. нужди; 2.
потребност.
Notzucht / — изнасилване (нс момиче).
noieücliieen irr иснисипвим (момиче).
Notzwang /71 1. принужденис, насилие; 2. вж.
Notzucht.
NougaU [итЕатJ т, -s. -s шут—’
Novation /, -еп икон. носацня (задължение с
дълг).
Novator [—Bä] т. -s..’ iö—cn невиmер’
NovCiie [-ве-] / —л 1. новели, р—скис, nе-есе; 2.
юр. новели (ксто допълнение към закон) .
Noveliendichter [--С—] т лит. не-спист.
NoviUitti [-се-]/, -п малка не-ела’
Novellierung/, —еп юр. промяна е сakен-
Novellist [-ее-] т, -еп. -еп нов-лисе.
1oveПistIshl [-ве-] adj. носелисгичен.
Novembtr [--)] т. —s, — ноември,
govemberiaft [--е—]; novCmberlich adj.
ие-мсрнгскИ’
Novemberrevolution [—ве—] / Ноемврийската
революция.
Novität [-ви-]/. -еп новост (модни, литературни,
техническа и пр.).
Novize1 [—-И-] т, -п, —п цьрк. послушник; астcp.
етn—шеШ’
Novizn2 [-ви-]/. -п послушница.
Noviz^^t [-ви-] п. —s. —с църк. посnушшич-сmво-
Novizbi [-ви-—/ -rnr = Novize 2.
Novum [—BV-] n. —s. -vc = Novltäi’
iu вж. nun.
Nu /7, in, —s. — миг: Im - . In einem ~ в мит, за мит,
мигновено. свсткавично.
Nucnh1 [шйасе]/, -п нюанс, оттенък, отсянка.
nucnde-ti [нгaег-] tr. нюансира’’
Nuancbt-nne [шг—тг—] /, -er 1. нюансираше,
отсе-яваше; 2. вж, Nuancc.
’iüber разг. вж. hinüber.
Nubuk /1, -s, — наСук (телешко кожа с
велурирана повърхност).

nüchtern
148
lüchteu-adj, 1. трезвен. и прен.: wieder — wc—dcn
изтр-знясам, еггтс-я-aе; 2. прен, гр-све
разсъждаващ, разсъдлив; 3. пгесиичтш,
делови; Cтспв-геш, сив (живот. пейзаж);
постсн: ciw. schmeckt — ищ. има блудкав вкус;
4.	нсял: an' -en Mcgcn на гладен стомах, ии
гладно сърце
Nüchternheit/,—1. трезвеност, и прен,; 2, прен.
Г—зсьдпнвосе; 3. прен. сивота. ггосиичшоеm.
Nucke. Nücke f. -п розг. каприз
Nuckel in. —s, — биC-реш—сальгалки.
nuckcln intr. Ирази. е.мfучa: dcs Kind nuckcii детето
си сч<уче палсцИ’
Nudel f, -n 1. фиде; юфки; 2. рсзг. шишко т;
дсбслина /; 3. разг. (смешен) чсшиг; 4. къс
тесто (зс угояване нс гъски).
Nuiilbreti п потв. дъска за точене,
ludcieick adj. рсзг шишкав, закръглен.
Nudelholz п точилкИ’
luieli tr. 1. гоя, угоявам (гъски): рози- ich bbi
wir ecnudcit натъпкал съм се; 2. дисл. мачкам.
N^<^j^^ät /. -cn 1. геnета; 2. pl. пикишгшеее.
пикантни историйки.
Nugai т. —s, —s = Nougat
nuklear adj. физ. ядрен; —е WcZfrn pl. ядрени
оръжия.
NuUicoi п, —s, -сп физ. штkпеени pl.
Nukitus [-сте] т, -. kleb [-си] биол. ядро (нс
клеткс)-
luil пит. .1. нули: 0,3 (~ Komma drei) нули цяло
« три десети; I :0 (eins zu ~) сдшо към1 нула; ~
Gted нула градуси; — Fehlet без грешки (за
ученическо робото); 2- прен. ctw. Ist - und
gichtig нщ. нс с валидно, нс с дсйстсително.
Null /, -еп нула. и прен,: 10° niter - faaме/K:nu11)10o
под нулата: ies Tiirmomitir sieht enf ~
(iwc/imull) тегеоеегърьг е ши нулата;рсзи.: rt
ist iln rclnc - гой с кръгли нула; ~ (амс/н-иН)
Komme nichts кръгла нула (нищо, нищичко):
Ке2»,и1еее	]неrUn-1i1ll) Knmmc nichts - а
резултатът? — една голяма нул—.
Nillii’nsll.. нулсв: Nniimn—beiai in.
nuii—acli—iünfe1lл adj. рази. до болка гесиaг; по
стар тергнп, нищо ново и оригинално; das
Essel Ist eiemiIcC — яденето с -сс същото,
ебнkшевеше-
Nullibät f диета за отсласваше (при която сс
позволени само вода, витамини и минерали).
nulien inr k I. техн. ел. занулявам (-лектро-
уреди); 2. разг. влизам! в ново десетилстие.
Nuiiifikatihл f. —еп анулиране,
лиНИше-ел /п анулирам.
Nullität/ —еп 1. ше-апиднеег, н-де^Гствиеспиеег;
2. рсзи. нищожество, нула.
Nullieiter т техн. нулсв проводник.
NuH/puiki т нулева точка: dcs THntmomctcr sank
nnirr dcn - еермюметъръг слезс под нулата'
прен. new. ist auf irr - gnsnnUcn, auf dnm —
eggekommen нщ. е стигнало до точката ни
замръзването; -siebe f нулева, първа, пробни
ссрия (нс производството); -te-if т, —s. —
нулева тарифи (в обществения транспорт);
riw. zum s iabnn wolini искам нщ. много
есенно. без пари; -Wachstum п нулев расгсж.
стагнация’
Nullung / -еп техн- ел. зануляваше (елекеро-
урсди).
Nulpe/. -п рсзг. мухльо. хапльо, лапнишаран.
Numiuait п- —s . .lieri’. ilc числително име.
numteieuin tr. номерирам.
Numee—erungy, —сп номериране. иемерипия-
NumiriiuweeU п номератор (за билети. писма и
пр-)
11meuIehH adj- числен, пифрев-
Nuntuus т. —,’ .mn—b грам. число.
Nummer/, -n I. номер (нс къща. стая- телефон,
обуща, от прюгромс в цирк): die iaufnnir —
пореден номер; unter weiciet - siid Sic zu
rrrclcheg? иа кой телефонен номср може ди Ви
намери човск?; рсзи,: tu ist nnt е—е — той
представлява само [един] номер; er hat е—с
große - Im Betrieb той с голя.’- клечка в
предприятието; е-е guin — bcl c-m iabnn доСре
съм записан у икт.; някой им- добро мнение
за мен. държи ни мсн; разг. ;uZ — Sicher grien
подсигурявасм сс; рози. nt sitzt an' - Sicier
лежи в дрантолник—; 2. рсзг. чсшиг, терк: ирон.
с—с fcInc — хубостник.
iumme—i, numnerleetn tr: = rumc-brrcn.
Nummerierurg/, -rn = Numerierung’
Nuшш1uлehHIid n табелки c номер (на евто-
мобил),
iunmCubscH adj. = gumc-isch’
Nummerzwcng m задължително спaс-—ис иа реди
(при обслужване но публиката- клиентите).
nun. р-зт ii I. adv, I. сега [есчс]: von - сп отсети
нататък, занапред: ~ etse едва сега; ~ und
nimmer’ никога!' докато съм жив, недраг.: —
[Ise] ebne Schluss! сега обичс край’; — lang' mir's
aber! ис мота ди търпя nе-ече’; до туши ми
дойде; 2. = eben (често без превод): rs Ist —
mal пЬ^' aidcrs тика си е; няма как, няма какво
да сс прави; et will cs - einmal so [Haben] тика
си иска той; 3. тогава, след това; спедеватепие:
du hast А gesagt, - müsse du сиН B seenn
започнал си, сл-девaттпше трябва да
продължиш; 4. ксто въпрос: ) с?; II. in/r. [е]
хайде’; с: ~ gui! е добре’; ~ so scrihH ioch!
говори, дс!; ~. —! хайде. хайде (успокой се; не
се сърди!); IIL conj. остаря, щом. след като: —
das so Ist щом [това] е така.
nunmehr advr ссга, огеег—; ссга вече,
пипсСн. adj- есгишеи-
’nurier adv. рази,- вж- Hinunter.
Nuntius [-пи] т. -s,. .'Ьс-/. .eü' Nunzius m, ~, ...zbcn
църк, нунций.
Nuppe/, -п капка от стъкло, ог стъклена маса.
149
nymphenhaft
nie adv. 1. само: IcH Hcbr — Sorgen имам само
грижи; 2. (с оптстивни изречения) стига само:
wenn er - kämt стига само да дойде’; 3. само
[чт]: scb rahCsIhitIe, — nichi zu seht бъди
снизходителен, само [чс] ис прек—лено; 4. за
усилване, одобрение, колебание:, съмнение,
обобщаване) де; ли; си; и ди (често
непреводимо): ~ zu! продължавайте си’' wie
komm' cr — Hieehrr как ли е дошъл тук?; lass
doch —! остави вече!; . . . dass ns — so krciite
така че просто трещеше; sir bekam, so viel sbn
— wollte тя получи колкого си искишс; sag’s
bim —! кажи му го, де!; wo — къдсто и да е; so
viel Ich — kann колкого М!ога; разг- — her damit!
хайде. дий ге’; 5. в комбинации: nur ioci,
австр. nie mthr тепърва: ns wutde — noci
schlimmer тепърва стана лошо; nicht nur..
sondern auch нс само... но и . wo ruu къдего
и да е: soviel ich — karg доколкого мюга.
nuscHeln int h фсм. 1. говоря неясно, мънкам;
2. пипким сс, мая сс.
Nuss f- —е 1. орех, лешник (плод): орсховидсн
плод: е—е ieubr - кух орех;рсзи:. ies Hci Platz bi
c-r — това сс побира е орехова черупка; рсзг.
e-n ictic ~ костелив орсх; —с knacken чупя
орсхи; раз?. еmЕИТВим гитишки; справям се с
костеливи орехи; 2. плесвант по тл;ава‘^а;ра^:^г^.
плесник; фам. rs snizi Nüssn щс падне бой; 3.
бучка въглищи (ксто орех); 4. чист от език иа
брави; 5. готе. крехко месо от бута, ябълката;
6. лов, външни полови органи на вълчици,
кучки; 7. фсм. куфалници (зо главо); вулп,
тъпик.
Nussbaum т орсх (дърво)’
Nue/bau^m^hlzrг орсх, орехово дърво (зс мебели).
nussb—cun adj. орехов (пвяе)-
Nuss/näht— т зоол- еек-гипa, nтшшнчaгka
(Nucifteg; cetyoceiectes); —knackir т тро-
шнлешшик. клещи зи чупеше орсхи (по-рано
във форма нс дървен войник, стражар): рсзи-
alict = дъртак, дър-тняк; ггесиnищт;
-UnahUtuetsIhHUпразг. тросшо лице (нсмъж);
-kohlt f -ъглища, с едрина като орсх; -scicle
f орехова чсрупки.
Nüster/ —п ноздри (особено на кон),
Nut(e)/, -(с)п техн. длиб, дълбей, шут, тлъб, жлсб.
Nutation/, -сп физ. шутиция, колтС-ние.
luitn t 1. сглобявам чрез тлъбовс. длаСосе.
ел-Сов-; 2. дълбая длиб, жлсб.
Nutria/, -s/. .'nen зоол. блатен бобър, нугрия.
Nutsche/, -пхим- бюхнсрова фуния; -уч-филтър.
nutShHtn inir- /r: 1. филтрирам с бюхшсгева
фуния; 2. рсзи; смуча (= iuishHnr)-
Nutte/, —п map. уличница, курва.
iuiz(e). nütz(e) adj. полсзси: das Ist [zu] rlchis —
това за нищо ис то бива, това с безполезно.
Nuiz т оетlcp. пепса: c-m zu — und Frommen за
доброто. за блатото на нкг.
Nutzanwendung /1. приложение (нс теория,
у'ч^е^н^и^е)'; 2. прен. по^а (от разказ. бжня).
nuiee^r adj, използваем, полезен; обработваем:
е-е Boennfiächn — шиНс- култивирам земна
площ.
NitzbauUllt / — испепс-исмосг' обработва-мост
(на земя).
NiizbarmacHune./, — изпепсвии-. епопсеmееря-
санс; обработване. култивиране (нс лемtя):
nuteeuInetni adj, полезен. ползосит, пепсо-
твореН’
Niiztffeki т техн. поп-сеш коефициент. коефи¬
циент на пелссиого действие; икономически
сфскт.
nuizti. iüizen I mir; h ciw. nutz' mir нщ. (ми) е
от полса. ползва мс; rs nutzte bit ibcH's, dcss
sic scirbn нищо ис й помогнаха -ико-стт; IL
ti: (ntw. —) ползвам се ог нщ., използвам ищ.:
dbn Geineenhelt — използвам случая.
Nuizen т. -s, - nоnсa, оСлага, печалба: des Isi zu
п-ш — това с за моя полза, за мос добро; в мой
интерес: new. ist vor — ищ’ с от попсa; c-n Warn
mit — abscienr пред—м стока с псчалб-’
Nutz/faHrzeuge pl. камиони и автобуси; —ПГ^с
/ сел-ст- етегaшuесaшa площ; —ee—ltr т
зеnтшчтке-a, овощна градина; ~etiaiit п
полезен усес. пад (във водоцентрсла); -hhie
п дървен материал (зс строеж и пр,); —les' /
полезен товар, работен гов-р' —leisiu и g/mixt
полезна, използваем!- мощност (на машина).
nüiziIhC adj. полезсн.
Nützlichkett/ — полезност, ползи,
nutzlos adj. безполезен (старание, опие, нападе¬
ние, усилие, начин-нис).
NuizioeIeUtii /, — безполезност.
Nitz/niißiu т. -s, — юр. пnодоnеnзсиесn; прен.
еблaгедегелсевтвиш; използващ облат-та от
нщ.; —rlrßunn/юр. пледоголзвaне-
лuiz1i1ßtr*Iehh adf. като nnедепеnзвaтсn’
Nuiz/pfiane1r pl. полезни растения; -titut pl.
полезни животни (вкл. дивеч, риби).
Nutzung/, — 1. остср. право ни използване; 2.
добив, доход’
Nuezu-gs-elfe / потребителна срелест.
Nylon [найл—] п- —s, — нaгnеи-
Nymphe/, -п нимфи,
nympHenHaft adj, като нимфа; присъщ ни нимфи.
о, 0 л, ~, ~/ рсзг. —s о 1. петнадесетата букси и—
немската азбука; 2. звукът о.
о inj винаги в съчетания (зау^с^илване) 1, о!; ой!;
ох! (при възклицания): о ja’ о. да’; о nein! о,
нс!; о doch! ами ди’; о п^Не ioch’ о. моля Ви
cc,	не!; о wri! олсле!; жалко ’;о wch, da leg ier
Topf in Scicrbrr’ -^/(о^лслс!/ отидс гърнето!;
2.	ах! (за възхищение и радост, но и за
възмущение и недоволство. за слисаност и
разочарование, с тъй също зо израз на
желание): о wie schön! ах. колко хубаво’; о du
Bösewicht! ах, ти негоднико!' о. dass ns so wäre!
ax,	да Ссше така!; рлсзг. о du liebn Zeit! ох, божс,
божичко!
OCsc f. -п оазис. и прен.
OiisetlengsschafU/геогр. оазисен ландшафт.
ob I. conj- I. дали: Ich weiß пшС'. ob Ich kommen
kenn нс зная, дали щс мога да дойда; Ztaee ihn,
ob cr cs iebcn will питай го. дали то иска; е
началото на някои въпроси: ob er ns weiß? дали
го знае?; 2. в комбинации als ob като че ли.
сякаш: et tut, als ob rt dumm wäre приви сс иа
глупав; рсзг. [und] ob’ и как ощс!; как нс!..:
hers iit gefällig? und ob! хареса ли ти? и как
още’; kennst du ies? [ии!] ob ich das knrrn!
познаваш ли това? нска ли питане!; как ди ис
го познавам, na, ob! разбира сс!; ob.... ob. ..
далИ’., или. . ob uns ibn Ser, ob uns ibn Brrgc
sciilder, so sind wir c—s Stammes SocH дали
‘юрето или планините ии разделят. шис с.мс
от едно племе; остар ob.’ . cucl. ob-’] gleich
ако и, макар че; макар и да: ob et uis auch Sroie,
wir fürhitnr Ihn гкНе! ако и ди ии заплашва, ис
се плашим от исго; II. prp. D, G остар. поет.
1.	D над: Roticnbntg ob irr Taibee Рогенбург
иа реката Т-убср; ob dcm Aiict над олтара; 2.
G, D поради, за: сг iaerltr sic ob biter Ttägicbt
гой я упрекваше за лешеетеa И' sie jubelicn zu
Zuüh ob diesem SIcgn ликуваха преждевременно
за тия победа.
Obeclt f, — внимание, съСлюдение: ~!
внимание! внимавай’; cuZetw. А ~ gcbnn, haben
а. внимавам зи нщ.; б. наблюдавам ищ.; gib ~
enf aiies, was gescHIeht! внимавай зи всичко,
наблюдавай всичко, каквото стави!; ciw. in ~
reimen съСлюдасам нщ., вземам нщ. под
внимание.
hbb11art, obgesagt adj. остаря, гореспоменат.
ObSacH п. -(e)s, — подслон, завет. убежище: е-
ш ~ gewähren дивим икмг подслон, подсло¬
нявам икт.' приютявам икт.; new. uniet - bringen
прибирам нщ. под подслон, на с—-ет.
heiehiihe adj. C-сггнюттш, Cтздеееш, без
гедепеH’
OeeacHihSt(u) т. -п, -п бссдомеи: Asyl Zür ~
приют за бсздомни.
ObSac1IhsiekeIt /, — безприюгно^.
Obduktion/, -niwcS. aтmепеия-
hbSuzi1U1n Ir- мед. прася аутопсия. аутопсирам!.
Obedlinz/-еп църк. послушание.
O—Bebne pl. рсзг. криви крика (като буквата О).
o—beiibg adj. рсзг. с криви крака, кривокрак.
Obclisk т. —сп, -сп обелиск’
oeciisUtлföuшIe adj. с форма на обелиск. като
обслиск.
obrn adv. торс, отгоре: — enf dnm Scirank отгоре
на шкафа; die ^Г^Сс liege - (Im Koffer)
бельото е торс (в куфара); nun slnS wir —! сто
ии торе! (изкачихме се); dir Scinblaee links ~
горното чекмедже отляво; wie ~ erwähn' както
се споменава пе-герс' ~ ernannt гореспоменат;
—	stcCcni горепосочен, гореспоменат; wrierr
—	по-(и—)гере; sie ging nacH — тя сс качи горе;
er saß — em TbscH ссдешс на горния край иа
масата (нс почетното място); прен. den Kopf
—	.пСсНси нс загубвам самообладание, нс
изпадам в паники; библ. der Sori — Всевишният;
е-п vor ~ bis uitcr musinur изглеждам икт. от
Ел-вита до петите; рсзг- alles von uning rech —
(von ~ nccl unten) krhten обръщам всичко c
главата надолу; c—n vor ~ Ссг;. erseier,
belendeig гледам иа някого отвисоко; отнасям
се надменно с икт.' rin Bn'eHl kommt von ~
(някоя) запоесд идва отгоре (от най-горната
инстанция, от най-високото място); et
scleiri ~ sehe bciirbt zu snbn като чс ли горе, иа
високото място. при началството то цсият; шеиг-
aller Sngnr komm' vor ~! всяка благодат идеи
отгоре (от небето) (нспр. ксто ни навали
дъжд); Ich hab’s bis ~ дотук ми дойде! (с жест
към шията); ibn GescCicCer ,1111 mir bis ~
цялата история ми дойде до туша; er Ist — п^Не
ganz richtig липсва му нещо, умът му ис е в
151
OeeehhhtIt
ред; рози. sie jelt — olne тя ходи без сутисн.
по менокини-
obenan adv. на първо място: nt scß (ал Srr Tafcl)
~ гой седеше и— почетното място ни mрипссaги;
riw., jmd. stchi — нщ’. някой стои на първо
място.
hetneuf adv. 1. (ниг^тгорс: Sie Jacke ibegt —
жакетът е отгоре' 2-разп- winScr — srin пик съм
доСрс, пик съм на линия (нспр. след болест);
[Immer] - sein [винаги] съм в настроение.
obtnaus adv. диал. = obcrCI-aus.
obendrauf adv. рсзг. оеторс (= oben da—cuf): irg
den KofZc— — сложи куфари отгоре (върху други
неща)-
hbe1dueIn. obiicbn adv. рядко отгоре на това;
освен това, свръх това: und — musste Ich noch
eehirr! отгоре ни това трябваше и да платя!
obcnle— adv. диал. 1. (отгоре: Su muss' — eeicn
трябва да вървиш по горния път; 2. = obcnhin,
obtihli adv. отгоре-отгорс. бстло, повърхностно:
ctw. nur so — tun върша нщ. огтогс—еmтере, само
така; et hai cs so — gcsagi каза то. бсз да му
мисли много. само колкого ди сс кажс.
oeenHInaus adv: рози. b rt ist. grlt ginich - гои
веднага кипва, избухва; 2’ immer — wollen
хвърчи нависоко, хвърлям ст всс ни голямю.
obeu adj. (само стрибутивно; без compat-): drt
Oberstn Sowjet Върховният съвет; горсн (стаж.
клас, степен. лавица, слой)' разг. die —еп
Zchgeeisrri шспиги ботитишн по върховете'
das Oberste Gesetz върховният сakен' разг. des
Oertsic znnntetsi kelter обръщам всичко с
главата нaдепт-
oeeu prp. D диал- над, отгорс.
Obtu. . . I. гег-ш, пе-гегтш: Oberlim!.
ObetbeCötic; 2. върховен: Oeergcweli; 3.
стирши, тлиеен: OberecemtC’
Oite т. —s, — рсзи. 1. келнер' 2. ксрт. момче (от
немски карти зс ипра).
OeerammergauneгrпрасЕJ шег. aрхимеш-шикfи
ксто закачка).
Ober/aum т анат. мишници: —■erei т 1. тливсн
лекар, старши ординатор; помощник ни
управител ни белшнпи; 2. воен. санитарен
старши лейтенант; —-enfseCer т гласен
надзирател; -a1fsihCi / върховеш надзор,
контрол; -bau т 1. жп. торно строеше' 2. стр.
надсеодоси конструкция (нс мост); 3. иадзид;
— btfcHI т воен. главно кееaшдтвaшт;
—b^tfiiisiaetu т воен. главнокомандуващ;
—beeubfr т филос. видово понятие' —btCör-Sej/
пе-горшa власт. инстанция; -btir п анат.
бедро' -bcit п 1’ плюмо, пухена сaвискa; 2.
торно лсгло (с спален вагон); -bü-eiumilsii-
т кмст на голям трад; -itcU п мор. горни
палуба.
obirdeutscH adj. езикови, торненсмеkи (диалект).
Oeirior' п горни махала иа село’
Obeue(r) т. -п, -и 1. началник' pl- началство' 2 -
остср. старейшина (нс орден и под.).
Obtufähirich т воен. офицерски кандидат,
oberZaul adj- разг. миото съмнителен: die Sacic
Isi — рабегага с много съмнителни, тая работи
с съвсем нечиста' cs stchi — mit Ilm работата
му с спуканИ’
Оеси/Ге!!;—! т воен. е—шитaгсш подполковник;
—ftiSweeei т воен. старши ф-лдфсCеп;
старшина' —fläche f повърхност, и прен-.
повърхнина: an Sie = kommen излизам ии
повърхността, изплавам, и прен.; an der =
Ca'ter, shCwIrmcn движа сс по повърхността,
не сс вдълбочавам.
obeufiäcHtneUiiv adj- повърхностно активен.
Ob1ui1äcHt1retst1In1 pl- пеол. гегшоп-жaщи,
повърхностни скали; -güti f техн. качество
ши повърхността; -lärinne f техн.
повърхностна закалка; —Spernu-e f физ.
гесьгхшеетше напрежение; -wasser п
повърхностни води pl.; -Wirkung / физ-
повърхностен сфскт.
obeufiahHiicH adj. повърхностен; бегъл: c—n nur
— kernig малко, бсгло познавам икг.
Obi-fläclibchkeit/, -сп повърхност-ост, бсглост;
nском^иелие’
ObeufläcHiine т, -s, -с повърхностен човек.
Ob jikebvbtäi [-ви-],/. — обективност.
Ober/rörsieu т тливсн nесннчей; -füC—ee т хитл.
хитлеристки командир ни щурмов или
охранителен отряд.
obeueäuig adj. горно ферментиращ (бира): —cs
Blcr светла бира.
ObeueeeihHi п юр. 1. швейц, канто-илсн съд, 2’
ипслити-сн съд.
Obeu/etsc1hss п горен стаж' —gewalt / върховна
власт; -ets'eii п 1. воен. лафет' 2. горна
каросерия; -grün! т сел.-ст- торният
плодороден слой и— печвaеa' —guucperfüCutu
т хитлеристки командир ни корпус (с чин
генерсл)-
obtulaib I. prp. G над, отгоре на. от торната
страна ши ищ.: — Sns Srrs оттатък езерото, над
езерото; ~ !es BetgCotnis над планинския
хотел; II. adv: от горната стрина, отгоре.
Obee/land / 1. прен. надмощие. прсвес: Sin =
Cabcr имам надмощие' dir = eewinnen -зсмим
надмощие, надделявам; вземам връх; -hanpt
п прен. 1. владетел, държавен глава; 2.
прсдводнгсл, тла-ат-р' 3. анст. гемс; -laus п
1. к-м-р— иа пердессгс (е Англия); 2. горна
камара (но парламент); -Cenl / анст-
спид-гми, надкожица; —Htm! п торна риза
(мъжко); -leer т остср. господар, върховен
глави, сувегеи; —He-ulbcHUcii / суверенитет;
суверешнест; -Cteeshhef1i / върховна власт,
владичество, -ърхевсистве' —Hlut т църк. висш
духовник; -hohibe / върховно господство;

Ober/holz
152
ствсртшнтет; —holz n 1. високостеблени гора;
2.	върхари pl.
OeiuIi f. —rcn 1. старши ссстри, ничалничка на
сестрите (е болница, общежитие): 2-
игумсна-; управителка иа жснскн орден.
oe1uiedIshH adj. надзсмсШ’
Oetr/Uilliiu п тливсн келнер; -kleftr п снст-
торна челюст; -komma-io п воен. гласно
команду-анс' -kö—pte п снст. горна част на
труп; -keumt/сел-.-ст. горсн пласт иа почват—'
-leid п планинска чист ии стрина; —Iärite т
планински жител. 0^-.-.
Oeteiandeee1uIh1t п ист. вид апелативен съд (с
Германия).
heee1astie adj. мор. претоварен - горната чист
(кораб).
Obiu/lauf т торно течение (на реки)' ^сееи т
лицева кожи (нс обувка); —iti—tu т остср- 1
ги.мшaсиaпсш учител; 2. главен учител' -icie т
= -korpir; -lelinre 1. ел. техн. въздушни
контактна мрежа; ггоп-гнa жици; 2. Ела-но
ръководство; —lebiuigsomnlbus т mропсгбте;
-itnirer'/» старши лейтенант; —екН'п L мор.
люк; 2. торно осветление. еберпнхm; —Ilja /
спорт, футб. висши лиги, първа дивизия, А-
групи; —llppt / горни устни; -meei т мор.
старши подофицер във флота; —mechlfрядко
надмощие (— Übirmacit); -mann т, pl- —чег 1.
дтсеш съсед в строй; 2. рядко = Obmegg;
~phstami п гласна, централна поща; —ptitsitu
т главен, старши жрец; -prima/последен клас
(от спсропс класическа гимназия);
—primeree т гимназист от последния клас;
—eene т рядко = Vor-c-e.
Obtus //, -, — австр. каймак, смстини.
Ober/sete т филос. първи пг-деилкa,
предпоставка; —Scharführer п хитл.
кее^aндтсaи^ отделение (но хитлеристки
щурмов опред); —scHinkel т снст. бедро;
—ShCihht / горен пласт. слой, и прен. висши
слоссе на ебщ-ег-его-
heruehCiähhtie adj. техн.: -ts Wasserrad
нидпивно водно колело.
Oe1ershCuit / средно училище; -Schwester /
старша сестра (с болница); —Sekunda / ссдми
клас (в спсропс класическо пиинcлия)-
Obtesi т. -ciAs, -еп воен. полковник.
Ob1rstaatea1waii т юр. тливсн прокурор,
obe-stäreie adj. бот. издигнат, свободно стоящ
(плодник).
Oeir/steige— тмин. старши щайгср; -stimme/
муз. първи Елас.
Oetustit1tлcni т воен. подполковник.
OeeuetocU т торти стаж.
OberrsiUbh1en прази. шег. глава: im = nicHt ganz
eih1tig srin хлопа ми едната дъска; -siuet /
таванска стая; —•silfi /горен курс (нс средното
общооброзовопелно училище); -Stn—m-
eeпrfüCunt т командир ни хитлеристки
щурмов батальон (с чин подполковник);
—siirmfüCtct т хитл- командир на хитлери¬
стка щурмова рога (с чин старши лейтенант);
—tesst/чаши (без чинийкапс); — itiH«. т горна
чист (нс дреха); -ior т муз. обтргон.
^1^3^ adv. нагоре.
Oe1urwasscu п 1. горно течение (нояз); 2. прен.:
= НсЬ^ имам надмощие. преимущество; =
eekhmmeg вземам връх; —-webie / гръдна
обиколка; -weit /лит- горният сеят', земята;
-zue т стр. смок, лежащ ни гaсaшекит- греди
(вж. Urinrzug)’
obgenannt adj. остср- roрсспееfениm.
obgleich conj. макар чс, ако и да. при -сс че, въ¬
преки че (вж. ob 3).
Obhut/ — закрили, покровителство: c—n In s-c —
nehmen сзем-.м нкг. под своя закрила; c-n (bci
r-m) In - geben поверявам икт. (нам.); ciw. In -
eeern, lassen давам, оставям нщ. ши
съхранени-’
obig adj. кснц. горен, гореспоменат.
Objiki п. —(c),, —с 1. прсдмсг, обект прен. Sic
Tückn Sns -s нсш-нaдиmс на обекти, kев—рстRете
на неодушевения предмет; 2. иром.
допълн-ши-, оС-кг, 3. икон. техн. оСект'
проект.
objektiv adj. обективен.
Objektiv /1, —s. -с физ. фот. обектив.
ObjiUiivaiiöi [-ва-]/, -еп обскти-из-ция’
objcktlvlc-ii [-вй-] tr. ебсkmиеизиpaм-
Objektivlsmus [—вй-] т. ~, — обекгивизъм.
obj1UiivIetiecH [—вг—J adj. ебективиетнчсн-
Objektivität t—ви-]/. — ебекгивнесе’
ObjCkt/lcitcr т ръководител ии обект; —setz т
грам, допълнително пристившо изречение;
-ShCute т охрана на застрашени обекти
(полицейско иливоенна); —-träge—*» предметно
стъкло (нс микроскоп).
hbjIei1rcл tr. int остср. възразявам.
Obl^ie /, -п I’ лепенка. обл-еки' 2. псчсна тънка
кора ог белтък и захар (за сладкиши); 3. църк.
еCп—т— (зс причастие в кстол. църква).
Oblatlen/, —еп 1. принасяше, даряваше; 2.
предложение; 3. църк- жертвоприношение
(при литургията); 4. [-оnие] пожертвувание.
obliegei* inr h s trnb- untrnb- D 1. riw. lingt mir
ob, ctw. heii1ei mit нщ. с мой дълг. мое
задължение, длъжен, задължен съм да направя
ищ.; 2. сaиими-—м сс с, залягам за, отдавам сс
ии ищ.: s-m Berufe, s—n Pflichten - изпълнявам
задълженията (нс професията си). посве¬
щавам сс на професията си; гледам си про¬
фесията, гледам си работата; 3. s остср.
побеждавам.
Oeii1e11H1it /, -сп по-чеспо pl- (служебна)
ебязaиееm. задължение. дълг.

153
Odal
obligat adj.	1. полагащ се, надлежен,
задължителен; разг. нсизбсжсн, обичаен' 2.
n/ус. облиЕ-тси.
Obl'i^^s^l^e^n f, —Ci 1’ задължение. обясииост. 2.
икон. облигация.
OeligaiI!n1лг1cht п юр. облигационно право.
Oe1Ieaiions/eläubIeeг т търп, еблитaциенен
кредитор; —ScHuiditu т търг, облигационен
длъжник.
obligatorisch adj. зидължиеслтН’
Obligo л, -s, —s търг. ангажимент, гигaнция,
етгевернесm' ohne — бсз гаранция. ангажимент,
еттовериесm.
oblique [-лИк] adj. 1. кос. н-клонсн; 2. грсм; ~г [—
квср] Kasus kое-сн падсж.
oeioлe adj. продълговат; е-aлси-
ObiaGlCt/ — остср- надмощие, -лист.
Obmann т. —s. . .männcr/’ . inuic 1. еmго-еринk.
ръководител' 2. остср. ееaрсйшниa’
Obmännin/, —nrn отговерничкa, ръководителка.
Oboe [еCе-J / -п муз. обей-
Oboer [обо-р] т. -s - - Oboist т. -еп, -сп муз.
обоис^г^.
Obolusт. —. —sei’ ист. оСол: шег. s—n — пие-юНии
плащам си ле-чсго (зс вход и пр-); 2. прен.
лспта.
heoväl [—ав-] adj. обратно евanен-
OeuIeUeIi/, —сп властите./»/’. управа' пе-тернaг—
сп-еm: von ~s wcgcn по нареждаше и- властите'
din lohn — icr SteSi доеmопечтсш—е— тр-деk-
управ-’
hbuIeU1it1IhH adj. от. на властта.
ObrIet т. -еп, -еп остср. = Obtusi.
obschon conj. макар чс.
ObslquIii pl. погребални обреди, опело’
ObscuvCnz [-^^^-_/, -cn I’ съблюдаване, спазване
(нс превило); 2. правило (нареллигиозен орден);
3. традиция, обичай; 4. обичайно пра-о.
Observatlon /, -сп (научно) наблюдение;
възприятие, опит.
Observatorium [-ва-] п, —s -inn ебеер-—тория,
heservleutn tr. наблюдавам ш-сиC-п-жнео
(полиция и др.).
Oes1ssIh1 /, -еп псих. обс-сия, натрапчива
представи.
oesIcgeл inr h D остср. (übe—, gegen c—n —)
побеждавам (икт.); възтържествувам (над нщ.).
obskur adj- 1. гъмсн, неразбираем' 2. неизвестен.
непознат; 3. тъмсн, подозрителен.
ObskurCnt т- -еп, —сп мр-коС-синк. ебектрант’
Obskureriismus т, -. — еCектришгнсъе,
мрикоСесие.
heso11i adj. остарял, излязъл от упо'^^-.
отживял.
Obsouec / -п рядко грижа; гепсчитслееве-
Oesi л, —(n)s, — плодовеpl-, овощияpl.: - zicHcn,
züchten отглеждам овощни дървета; ирон.
dankn Zür - [unS SüSZгüh1tr]! благодаря, мсрси
зи такова нещо!' търкай то о главата си!
Obsi’, овощен: Obstgeutrn т.
OeetäUei п. -s, — пречка. препятствие (=
HiiSetnls)’
Oeserec1 т е-ощaгееве; —bäum т овощно
дърво, овошка; - baumscHuIe / разсадник за
овощни дървета' —•bauшeuhhtrеoвoщapcгсе.
oeeteл intr- h tr. бсра гnеде-е. овощия.
Oest/earitn т овощна градина' —Cierncn т прът
с куки и торбички зи бранс иа овощия.
adj. упорит, инат, евьрдетпаВ’
Oes/tpattbrl</ —мед. запек. kенетипация-
Obstjah— п година с богати реколта иа ппеде-е’
OestI1u. Öbstitr т. —s. — дисл. есещaр-
OestcПühU1u т сел.-ст- 1. уред за бране на
ппеде-е' 2. бсрач на гледе-с, ппедеб-раЧ’
Oestu1UiIhg	f,	—еп еCсггткпия,
възпрепятствуване (при вземане нс решение).
obst—uUtlv adj. ебструкциешен.
Obsiec1alt /I. фруктиера' 2. кори и- плод; —'eg
т дтн з— плодови диета; — verweгtu1eei1dueiuIe
/ плодево-прерaбоесaщa индустрия.
obszön adj. неприличен, циничен, Cессгaмен,
шспенсурен-
Oeszöniiäi f, -пи I. непгиличнест, циничност,
безсрамие; 2. циничен виц, израз.
Obus tn, -sns, —sn = Obrtirlinrgsomnibns,
hewcii1r int h кснц. геспедсгвтвaе;
съществувам: iiine Scn oewc1ieлd1n Umständen
при дадените обстоятелства.
obwoll, obzwar conj. макар че. ако и (да),
въпреки че.
odl! inj разг. = ahH-
Oh1en ш. —и, -п; рсзг. Ochs /п. —пи, -er I. вол; 2.
гов-до (ругатня): рсзи; S;sehCrr, wir det Ocis
voem Brrgn стоя като телс пред шарсии герти-
hh1e1л inr h разг. 1. зубря, кълва; 2. работя
упорито, трепя се като грешен дявол.
Ohhe1n/auen п 1. вид кипандури. кръгло или
овално таванско прозорче; 2. мор. кръгло
прозорче на параход (вж. Bullauge 2); 3. разг.
яйца на очи pl.; 4. бот. име на различни
сложноцветни (BupCticlmum, род); 4. мед-
волско око. буфеилм.
o^Hse^Sunm adj. глупав като ге-еде’
OhheeлfIeIec1 п говеждо месо.
hhHsenhcft adj. като вол; прен. като говедо
(tnynae)
Ocisii/lerz п 1’ мед. разширено сърцс; 2, Rепеkе
сърце' —•zbimeu т бич' —zunge Д говежди език;
2. бот. паче т-сздо, виичс (Anchusa officirele)’
ocHsigez// 1’ adv: разг. страшно, много' 2. глупав,
щур.
Ockeu т. -s. — минер- охра.
hhktu/etie adj. ехгевежъпт' —Caliie adj.
съдържащ охра.
öS рсзи. = öSn.
Odcl п, -с ист. родов поземлен имот.

Odaliske
154
Сес^ие f. -л одилиска.
Oic/, -и лит. ода.
öde adj. 1. пуст. и прен:. ias Land liegt — земята
пустсс; 2. скучен, бсзсъдърж—гелсн: с-с — RcSn
пуееоелосни рсч; nin ~s Lcbcr празен. пуст
живот; разг. rin ~— Krri досаден. скучсн човек.
Öii/, —и 1. пустоти. и прен-; 2. пустош, пущинак.
пустотия.
Odcm т. —s, — поет, дихание, дъх, дих.
Ödlm п. —s, -смед. сдсми, оток.
öSei I. tr. 1. дотягам (нкм.); 2,рядко опустошавам;
II. refl. раз?. скучая; III. mir: h рядко пустся.
Odeon л, —s, —s одсои. помещение или сгради за
музикални прея-и-
hdtu conj. или; entweder..’ oieit.’ илИ’.., илИ’..
OSiu л, —s, комп. логически схсма „или“.
Oilumtnile т. -s, -с бот. камшик (Agrlmonia
h1petotia).
Oitur [олбр] л, -s, -s аромат. благоухание
Ödiekeit /, — пустота (прен).
Odin. -s, —мит. Вотин.
oSbös, oSIös [свстр. само така] adj- омразен.
досиден.
ÖilpusUomplex т псих- едипое комплекс.
Odium л, -s. — I. омраза. ненавист; 2. nстие,
лоша слава: прен. Scs — ei' eihC nninrn излитам
cc (доброволно) на всеобщо неодобрение.
Ödland п. pl. —erden сел.-ст- н-обработваеми
зсмя.
Oihel1umitiei л одоране. аромагизатор.
OdyssCe / — Одисея. и прен.
OZti т. -s, —1. печка: drr — mnirt cs gut! как трсс
(топли) тия псчки!' рози.: gicii Cintitm —
votkommen вра сс всс около печката. е стаята;
damit locke men krinrn Hund Cirter drm — vor c
това и кучс нс можсш подмами; 2. пещ.
Oftn/banU / пейка около псчки; —biest / казанче
зи топла -ода (вградено в печката); —blecl л
лимириши пред печката; -hockte т рези.
дееее-д, къщно пиле' -ktcitl / кихла;
—klapppC димни вратичка; —pleite /плоча ни
огнище (= HrrSciattr); —reist/метал,. живот
ни висока пещ' — rohr? кюнсц иа печка; -tölte
/ фурна (нс готварска или ксхлено печка);
—rost т скари иа псчка; —sau / техн- налсп;
—schirm//? п-раван иа печка; —sctzrer?? майстор
печкир; -vo-siezte т предпазител. решетки.
ограда- пред печка.
Off /?, -s, -s телев. зид кадър.
offei adj. fofZnnnr. oZfcnsi) 1. отворен (и грам.)
(врата. прозорец, магазин). открит' явси: —ег
Sriestia1e отворена тласна' Ses Wcssrr Ist шН
richi — навигацията още ис с почнала; Sin E-Sn
isi — почвата се с рисмрьснaли; Ilrc KröpZn sind
— не с закопчала дрехата си; —сг Weil иаnисие
-нно' —er Wagen открита кола' mit —em Visbcu
с вдигнат наличник, открито; cin —сг Hafnn a.
открито (към морето) пристанище; б-
с-еCедше пристанище; enf -er Sie -. на
открито море; auf —сг Sitaßr посред улицата;
жп. anf -tr Strnckn посред полето' auf -er
Szenn във време и— предеmaсленисге; mit -tt
Brus' с открити гърди, разгърден; е-с -т Wundn
открити рани' din TcbiiClnn an Scn Wettkämpfer
ist Zür din — всеки с е-оCодсн да участвува в
състезанията; прен.: e-g mit -еп Armen
cmpfagenn посрещам нкт. с отворени обятия'
Sie Aigen — leiten отварям! си очите
(внимавам); nin -tr Brief ет-егсно писмо (във
вестник и под.); —es Geheingis публична
тайна' прен. с-е —с Hand Н^пи имам широки
ръка (щедър съм); прен. —cs Hcus hclini къщата
ми с еевореша за гости, гости си винаги добре
дошли у мтсис; дивим много приеми; ein —сг
KopZ будсн ум' rin —cr Мси^Н: а. отворен
човек' б- откровен, искрен човек (вж. 2); cin
—es Spini игри с открити карти; c-n anZ -tr Tat
cuicccen хващам икт. на местопрестъплението;
ctw. lieg' — zu Tagt ищ. с явно. налице; -т Türri
rirtrrrrn ритам срещу етворена вриги; dir
Politik drr —еп Tüt политиката на отворената
врат—' 2. откровен, прям. открит. и прен. (лицс.
характер. поглед): - spurchcn говоря открито,
откровено; -е Worin откровени думи; —е
FrIriehC;ft открити, явна вражда' in -em
Kampfe в открити СорСи; 3. негисг-шеш,
висящ. открие (въпрос/ търг, неплатен
(сметка), - НпИси еетавим отворен (врата,
магазин/ прен. оставим открит (въпрос/ mir
.Нс. der Mild vor Sicurrn — зяпнах (като
плупск) от учудване; Siese Möglichkeit bleiet
Ilnri immct — имате винаги тая възможност;
ias muss - Ие^си това трябва да остане
висящо' — halten а) държи отворен, открит
(врата. прозорец); dic HanS - halten протягам
ръка зи просия, зи бакшиш' б) запазвам,
резервирам: c—i Posten für е-п - Haitni запазвам
служба за нкт.' sich D riw. — lalten сапис-им
си правото за. . ., да. ’.' Icl muss mit dinsr
MOgIIhhUcIi — lalici трябва да си сипaся тия
възможност; Icl muss mb— — haitrn, Southln zu
grlnn трябва да си сaлися правото ди отида там;
— lassen оставям отворено, открито: wit Habri
Sie Zahl — eelcsenл ис попълнихме цифрата. —
sicher стоя, съм ог-ерсн, открит: der Wcg strli
dir - пътят с открие за тебс; ns strii dir ~. zu
erhrn oSer zu biebbci е-ебедси си ди си отидеш
или ди останеш' 4. прен. незает. свободен
(място. служба)' 5. търг- —е HcлeniegceniIecHaft
събирателно дружество' — sirhendee Konto
открити сметка; —с Rcchnie текуща смстка;
-er Kredit кредит по открити сметки (без
покритие); 6. спр. -е Bauweise свободен
строеж (не в редици).
offenbar adj, 1. явен, очс-идси; ctw. — ncclni
ризаривам нщ’

155
oHnwcise
hff1neau1n tr. refl: 1. (r-m ciw. ~) разкривам,
откривам (нкм. нщ.): s—n UignSuld — издавам
нетърпението си; r-r (gr)ofZnnbcetr Rniligion
религия ши откровението; 2. refl. sbci —
откривам сс: sbci с-п — изповядвам сс нкм.'
доверявам се икм.
Offinbäruie/, -сп откровение (и реп.).
Offeneru1res/tii т юр. клетви по съвест'
клетвена декларация; —glaubt т. —rellglon /
религия на откровснис.
OffenHeit У, -сп откровеност
offenherzig adj. откровен, прям, чистосърдечен:
шег. sic isi sclr — много сс разтелсa, носи рокля
с много дълбоко деколте.
OГfenh1ueIek1ii / — откровеност, прямо;-,
чиетоеърдечнеет.
offenkundig adj- яесн, очевиден; общоизвестен:
ctw. wbrS — излиза ния-с, стави общоизвестно.
OffenUirekilt f ечевидшесг, явносг. еCще-
исвсстнееГ’
Offennauki т икон. открит (отворен) пазар.
offerslcHtlbcH adj. очс-идси, явси.
Off11sih1UlIcHk1It /, — очс-ндшо^^.
offensiv [—йс] adj. 1. офaшсн-еш. иападагелеи; 2.
обиден, оскърбигелсн.
OГfe1siveüлd1ie (—йв—J п н-падат-лен съюз.
OZZtisivt [-йвс] /. -п ефaшсисa: die - eröffn;
започвам ефaнзивaгa, и прен.; din — cegeniZnn
минавам към шападешит. предприемам
ефaнснвa, и прен.
Offeis'ivkubeg [—йе-] т н-п-д-тсли- вегнa,
ШепНиН adj. 1’ оCщ-ег--ш (живот. мнение.
благо, сграда, площад): юр. —es Ärgernis
нарушаване ни обществения рсд; 2. открие,
публичен (заседание, търг, изпит): — redrr
говоря публично. ии сс-ослушани-; ciw. —
eekagge geben еCширодсaм нщ.; ~е Häuser
публични деме-с' 3. юр. общсстве-оправсн.
публичен' —es Recht публично право; dbn -е
Hand публичната ел-ст’
ÖfZ1лi1IhHU1It /, — ебщееmсе, еCщеетв-носе'
публичност, гласност' vor dir — tretcr излизам
прсд обществото; die Fluche bi dir — regcIZrn
прибягвам до апел към общественото мнение;
ctw. bi dic — bringci дивим гласност на ищ.'
sicl ci Sin — wcndrn апелирам към ебщссг-ете'
in aller — публично' unter Ausschluss ier — при
закрити ериги.
offerieren tr. in/r- h 1. пърг. оферирам, предлагам'
2. поднасям на тости.
Offirie у -п търг, оферти, предложенис.
OZZice [офис] п, -s, -s офис.
Ofüiziälvertiidieiu т юр. служебно назначен
защитник, защитник дофис’
ofZieI111 adj. официален (съобщение. прием,
посещение, изяеленис).
Offizier т. —s, -с офицер (м шахм.).
OfffziersSanwärttr т офицерски кандидат;
—•birscie п воен. егдншaг-п; —Uorce п
офицерски корпус' —eene п офицерски чин;
—^1г'11у, —'bscl т офицерски стол.
Offizin У, —cn 1. аптеки, остср. епиптгия; 2’
печатница' 3. работилници.
offbzbnal, oZflzliell adj- лекарствен. аптечен,
offiziös adj. официозен, полуофициален.
OZÜizbum п. —, . .zinn служба
oZf-liin [-’-n—ги] adj.: 1. автономен, иссaсиеие;
2. е режим еф-л—гH’
oZZ-lIie-Systen п аетеиемна система,
öffiii r refl. отварям (се) (очи, уста, врата,
кутия, матасни, клапан, шлюза, и прен-: с—с
LCichc — отварям труп. правя аутопсия на труп¬
е-ш dir Augen — отварям нкм - очите; c-m Sas
Verständrl, für etw. — рaс-нсaм разбиране за
ищ. у икт.; e-m dcn Blick für ciw. — научавам
нкт. да вижда, да се интересува ог нщ.; aller
Willkür Tüt und Tor — отварям широко вратите
иа всякакви произволи; ias Visier — (пряк
смисъл: вдигам наличника) откривам
истинския си лик; разкривам намеренията си.
Öüier т, —s, — 1. техн. вертикален, хоризонтален
разтваряй; 2. текст, рaствегигтл; 3. ключ,
ножчс, отварачка (зс консервни кутии):.
Öffnung У -пи 1’ отвор. ет-егстнс: 2. отваряне:
мед. — с—г LrIhCe аутопсия’
Öffnungszeit y рaCегше времс (нс магазин).
Offsetdruck п печ. I. офсет. ефе-те- псчит; 2.
печатаното ни офсст.
oZZ—shorc—BoHn<ngУлf/ш. сондиране е морето,
o—Zörnbg (сиС: O—Üöunig) adj. c във форми на 0.
oft adv. 1. често: komm öfter! идвай по—чссто!;
Sas labn Ich Sns Öfteren gclöti това съм чувал
често. няколко пъти; icl Cabc Ilm int zu —
gcglaubi неведнъж се излъгах да му вярвам; 2.
adv. wir — колко пъти; иа колко срсмс; wir —
hai rr eoihhe Ar'äi1rr н- колко време има гой
гики-а пристъпи?; wir — hebn ich cs Siu ersagt
колко пъти съм еи го казвал; 3. adj. обикн.
сопрог. разг. чест (гее-щтшис); ш-колко-
критен: sein öfiercs Komme; честите му
посещения; irsren LcIrrspInigгucpn trlee öZerr,
ies Öftere; lr cniere; Orte; enf нашият
самодеен колектив играе често (при случай)
на друтн мееmа’
öZters adv. 1. чсете; 2. пеиякегa,
oftmalig adj. чест. многократен,
oftmals adv. 1. често; 2. понякога’
Ogi— т. -s, — мит. човекоядец, чудовище.
Ogiväistll [-ви—] т остср. готически стил,
ol! inj = о!
old; öhc! inj е'^^! (вик нс колар).
OHebm т, -(c)s, -с; поет. Ohm т. -(с),. —е; Öhm
т, -s. —с остср. чичо, -тйче’
Olmn, -s, —1. физ. ом (мярка); 2. (т) pl- -с стари
мярка зи течност.
O1шec1e(s) Geseiz п физ. закон на ОМ’
o1шwele1 adj. физ. измерен в еме-С’
ohne
156
oHie l.pip. А бсз (грижи, фалш, хумор, интерес,
церемонии, резерви): ich bin ~ Mb'tni, — Geld
нямам никакви средства, никакви пари; —
wcilircs направо, без да се Сиви; без
възражешия;разг. bitte, е-с Breusn —! моля сдна
лимонади без добавъчен сироп!; des isi пиС' —
това никак нс с лошо; der ist nicht — биса си то;
II conj- ~ dass; — zu (с инфинипив) Сез ди.
olitdtn, olicSies adv. и бсз това; и тъй, и тъй.
hCnteinanderртелагrvJ сдин бсз друг: sbr können
— пиНе cnskomncg сдин без друг те не могат
(дс живеят).
oh1eei1IhH1л adj. 1. б-сподебеи, -сок-чсст-им
(нахалство, смелост); несравним (красоти); 2.
удивителен.
OintHaltZlue т авиац. директна линия,
oHniHIn adv: и бсз това.
ohnemaßti adv: безмерно, извънредно,
olngeechiti adv. G остср. Сез да се гледа и-’. (=
nrgcaciict)’
hCngeü^hr adv: остср.: von — случайно.
OhnmchHi/, —п; 1. нсс-ясл. безсъзнание: In — Zaiinn
припадам, падам е и-свяст, губя съзнание; 2.
безсилие, нсмощ.
oh1mähhiIe adj. 1. припаднал, паднал в иссвяст,
изгубил съзнание: — werSen припадам. падам
в несвясе; 2. безсилен. немощен’
OCrпehhisanГei1 п припадък, изпадаше в
безсъзнание.
oho! inj охоо!: рсзи. klein, abru — малък. ама си
го бива!
OC- п. —(r)s. —er 1. ухо: eIhC Sie —еп zuialtn;
запушвам си ушите (с ръце); Sic -еп klingen
mit ушите ми пищят; прен. някой говори за
менс; enf с—п — icnb srin глух съм с едното ухо;
рсзи- сг ehhtlr, jammerte mir dir —en voll гой ми
прегnунn ушите с -1^--;-, писъците си; drn
Hut esf’s — gcStücki накривил шапката ни
едното си ухо; прен.: din —еп epiterr наострям
уши; rin Zcines — Cabni имам тънък. остър слух;
ganz — sein цял съм сс превърнал ни слух; eew.
kommt mit zu -е; нщ. стига до ушитс ми; п-ш
stln — leiien давим ухо (на нечия молба);
изслушвам икт.; ein williges, gerrietcs — ÜinScn
изслушват ме с геmо-шест, намшрам кой ди даде
ухо (нс внушенията ми); um ein gennlgics —
bleie; моля да м!С изслушат бпитесkленно; с-ш
sein — verschließen оеказ-им да изслушам икт.;
затварям си ушитс (пред нечии молби);) jiS’-
eeslteer някой се вслушва в моите молби,
съвсти. внушения; t;uern -еп creSbeeл говоря
ии стените; rin gutrs, fninns — Zü— ciw. Haben
долавям веднага нщ.; рaли-; n—m eins hinter dic
-in gebe;. lauen удрям нкм. плесници' eins
iinlee die -in kricgni изяждам плесници' icign
—tn mecle; наострям любопитно уши;
подслушвам; dir —tn a1'ecreгcr отварям си
ушите; die —е; sielf Calinn ие се поддавам.
държа сс; die -tn hängen lassni ебвеевaм нос.
еклюмRИМ, омърлушвам се. обезкуражавам се;
с предлози: рази-: ebh1 си'’, - ingnn лягам си
(да спя); er siezt auf Sen —е; приви сс ни глух,
нс му се чува, приви си оглушки; c—n beb Scr
—еп ncimcn дърпам икМ’ ухото, гстля икт. за
ушите' опъвам нкм. ушите; nocl nicht t-ockcn
hbitlu dcn -ei srin още съм зелен, имам ощс
жълто на устати' scirrbb’ dir Sas hinter dic —er!
вземи си бележка за това.! сиnемни това’' ns
[Sick] hinter Snn -еп НсЬ^ голям дявол съм; п-
ш stänSIe In dcn -in liegen досаждам нкм. c
молбите си, проглушавам Икм. ушите; п-ш с—п
Floh ins — snizen пускам икМ’ муха; MeioSIe;,
die soZore Ins — 'allen мелодии. конто веднага
се наСнсит е ухото; mit halbem - iinhören
слушам с пепевин ухо; Ьь, über Sie -in verliebt
влюбен до ушите' r-n übct, - heurn изм-мсим
нкт. (при сделка); n—m das Feil über dir —en
ebehen одирам, оскуб-ам! нкт.; sich c—n Nacht
um dic —en ehCicgrn загубвам. не мигвим цяла
нощ (зс нещо); Sas sollte шап iim um die —in
scllagcn! това да му то чукаш по главата’ (зс
лоша работа); zum r—i — ibnein. zum andern
wieder Clrais през едното ухо слиза, през
другото излиза; поел, ibc WäiSn Cabrn —еп и
стените имат уши, плет уши има; 2. дръжки,
ухо (на съд); 3’ странично облегало за главата
(на кресло); 4. = Eselsohr’
ÖH- п. —(n)s, -е 1. ухо (нс игла. секирс, ножица);
2- = Ösn.
Öhrei tt: правя. пробивам ухо (на иилс и пр-).
Ohetn/cuei п специалист по ушни болести;
—•etbhCit / изповед на ухо, тайни изповед.
oHeenetiäub1nd adj. оглушителен.
Ohrti/bläsi— т доносчик, интригант' —biästetb
f доносничеше, интригуваше; —Ъu;1e1r п =
-sausen’
oluenfällig adj- приятен за ухото. галещ ухото.
Oirti/fiedermaus	прилеп ушан (Р1е—
cotus); -klappe f наушник; —kliieei п мед.
пищеше в ушитс; —^k^ibpp п- OCrk1icc•
hhr1лkrcnU adj. страдащ от ушна болсст.
OH-in/U-anUhebi/ушна болсст; —Uritcier т зоол.
Tхелaскa, щнпалка (Forricnlc aiti-cilerbc);
-rebßei п мед. тхеCеп; —sausen п мед. шум в
ушитс; —•schmalz п ушни кил' —sclmaus тразг.
наслада за ухото, голяма музикална наслади;
—■sessti т кг-епе с високи еCлтгaпкa и
подл-кътници’
oh-tiztruiißtiS adj. оглушителен.
OHrt-zeuge т свидетел, който с чул нщ. със
еебегвеииге си уши
OHu/cuIe / зоол. горски дългоух- сови (Asbo);
—Z1Ier/ппIeсницa, шамар: рсзг. с—е = ebnetncUcn
прстлътеам си шамара; dcs wau с—е moralische
= fü- Ihn това беше плесница за нето.
oC-ftlet; tr- un/rnb: удрям нкм. плесници,
зашлсвявам, ниплссквиМ’

157
Olein
Ohu/fiieer m рядко малкият пръст (иа ръка);
—gelängt п. gcschneiie п обици pl-; -höhle j/
снст. ушни кухини; —läppchei п ушни висулки;
—-libsic f снст. горният край ии външното ухо;
—loci п снст. външен отвор ии ухото; —löffel
т лъжичка за чистене ни ухото; ~mnLeh1eI /
анат- външно ухо, ушна миди; —-ub-e ш обица'
-shHnthU1 /анат. ушна рakе-ииa; -trommel/
снст. тъпанче (= Trommelfell)' -tromptii /
анст- Евстахневи тръба; -aatesCiC разг.
шамар; -wurm ш 1. зоол- щипала- (Foefbcula
iutbcuierii); p/. ухепaсkи ^1—1^11—1, резр.);
2. вет. възпаление ни външния ушен канил.
ojC!, ojlnlie! inj олелс!
ojluum! остср. шег. олсле’; олеле, мале!
Okapi п, -s, —s зоол. окапи (от рода но
жирафите) (□11^1 joimstogl)’
Okarina/ -s/, .icn муз ек—рииa-
okay [оксс] adv. съгласен; Ich bin wledct — -ечс
съм добрс. ширсд съм.
Okkasion/, -еп остср. 1. търг. екaзиен; 2. случай,
повод’
okkasionCIl adj. случасн.
OUUcsiönsUau' ш търп. оказионни покупка.
okküli adj. окултеН’
Okkultismus т. ~, — оkулгисьм-
OkUulilsi ш, —сп, -еп окулгисг^.
Okkuplnt т- —сп, -еп еkуnaтер-
Okkupation/ -еп окупация.
okkupieren tr- окупирам.
Öko/ZuiiU [...фриик] m, -s, —, рази. луд и— теми
живот според принципите и- екологията,
скемaшиak; —liden ш мaгисин за екологично
чисти продукти.
Ökologe т, -п, -п еколог
Ökologie / — екология.
öUoIoeiehh adj- сkепотичсH]
Ökonom т. —пп. —еп 1. егегaшии; 2. управител иа
имение, чифлик; 3. иконом, домоуправител' 4.
икономист.
Ökonomie /, — 1. икономики (споnaнсmв(-
нсукс): pollebscin — политически икономия; 2.
икономия (пестеливост); 3. pl. -п [—Гси-1
остср сгопaисгве (чифлик).
Ökonomik / — икономика.
öUonOmIehh adj. L икономически; 2. икономичен.
пестелив.
Öko/systtn п екосистеми; -typus т екегип]
Ökozi! п, —,. —с, н, -s, —е измираше иа живи
същества е една област веп-дсгви-
замърся-инс на околната срсда, еkопид-
Okr; / -, б-мя.
Oktildct п, -s, — мат. октаедър, осмоегси-
OUtigOn п. -,, -е = Okioeon’
Okilnt т. -еп. -сп мат- мор. еkтииm.
Oktanzahl /техн- окгане-е число.
Oktlv л, -S. -с печ. еkгaвf—), осмина.
OUiäv/e;nd [—äß-] ш печ. том окгав' —forme' п
печ. октиса (формат).
OkUive [-ве]/ -п муз. еkтива’
oUtavleuii [-ей-] int. h муз. минавам в пе-тершa
екmаRа-
Okilti л, -(n)s, -с муз. окт-ет.
OUihbtu т. -,. — октомври.
Oktöbt—Zest л октомврийски народен празник (в
Мюнхен); -—evolution/ист. Октомврийската
ртсолюция.
Oktogon л. -S. -с мсш. осмоъгълник,
oktogoiil adj. осмоъгълен.
OUeocöS1 т. —п, -п лоол: еkтепед-
OUtrob [-трой] т. п. -s, —s остср. ектреа’
oktroyierei [-троaйгреи] tr- еkероирим, налитаме
натрапвам (от стронс но публичната власт.
особено ош монархо).
oUulli adj. окулярси.
Okular л, -,, —е физ. окуляр.
Okulatiön/. -еп сел.-ст- окупиран-, присаждан-’
Okulb грттиг- неделя прсди Великден: шег. -.
Se kommen Sic! сто ги. идат?
okulit—ei tr- сел.-ст. окулирам, присаждам.
OUu1I1um1eetu п сел.-ст. нож за присаждан)’
Okulist ш- -сп, -еп еkтлиет, очен лекар.
Ökumtie f, -п ойкумен, нaе-лснaги част на
земята; всички християни по света, хрисгиян-
еевоее-
ökumribscl adj. църк- вселенски: -ts Konzil
вселенски сьбер-
OUzidfint т. -s, — запад.
oUzbdiiiäl(bsch) adj. сaпидсH’
Öl л, —(r)s, —с масло (гaстнт-пне, мнн-рaпне,
етерично): bi — malen рисувам с блажни.
маслени бои; прен.: — auf dir Wellen, auf dir
Wogen einßen усмиря-ам. умиря-им, укро—
еявам, тепеkея-aм вълненията, страстите; — ins
Feier jlcßcn наливам масло в огъня; — In Sie
Wunden träufeln кипвам балсам е рaшит-;pлсГ’;
er Isi wir — мазен с; - auf iln Lempr glrßen
иakсaев—м, поливам! си гърлото.
Öl... често маслодасн.
Öl/eeshHtiitu ш техн. еaспеегдепнг-л'
-ibsirelfrine ш техн. еaслееггaжaг-п;
—■anstubch т боядисване с блажна боя.
ölaun adj- шехн. мaлемaелеH’
Öl/bcum т мaепино-е дърво; -bttet/маслина;
—bt-e ш 1’ библ:. Елеонски хълм; 2. маслинова
градина, горички; —blli л картина с мислени
бои; -biett л маслинов лист; -dämpfte т
свтом- хидравличен, мислсн амортисьор’
OlSir [отлдиJ т- —s, -s стар шлагер, филм.
Öe/duuhk ш печ, епеоггaфия; —StudUereme1 /
шехн. маслена (хидравлична) спирачка.
Oldtimer [оулде—ймср] /л, -,, — стара kепa, стар
модел (с колекционерска стойност).
Olcäideu т. -s. — олеандър, з-кум, ли-ндро.
Oleäe л, -(n)s, —е хим. оле-т.
OlrÜine pl. хим- олсфиии, —ли-ии.
Olein л, -,. -с хим. ел-ии-

ölen
158
ölti tr: намазвам c масло, емис-им (машина):
рози.: ns echt wbc gröl' върви като по масло;
шег. сг vtrscCwird wir ein etölitr БИ^
изфиряса, дим да го няма, изчезна
е-сеkaвичше.
Öltu ш. —,. - 1. техн. масленица. мисльонка (нс
машина): 2. остср. търговец на зсхтин.
Öl/'aubi f маслена. ближна боя; —faretлdeuhU т
= —еинк; -felieu pl. мин. петролни полет—;
—ftncit f еиеледи-ш плод; -tun! т мин.
псггелше находище; —eee1i1echc'e f петролно
дружество; —götzc in: рсзи. dastcien wbc cin =
стоя каго изтукин, пън; —Cäuimg/ 1. техн.
мислена закалки; 2. втвърдяване на (течни)
масла; —Crizunng отопление с нафта.
ölig adj. мазсш, маслен, миеmсн-
Oligarchit /. -п [—йсн] олигархия,
hiie^euchbehH adj. олигархичен.
Oibgozäi п. —s, — пеол. олИТоцСН’
Olim: шег.: sei' ~s Zeitig от п—мг^теск—; zu —s
Zriten е дядо Адамово врсме.
oliv [-Гв] adj. маслинен (цвят).
Olive [-Гвс]/, —1 1. еaелина; 2. вид дръжка (иа
прозорец, -рита).
OUven/bium [-ве-] ш маслиново дърво; -Habn/n
маслинова горичка; —öl п дървено м—еnе’
Olivleei [—ве-] /, -п корил. мънисто с форми на
мaепинa’
olivgrün [-Гв-] adj. мaслни-шезепен-
Oibvil [-ИВ—] п, -s, —минер- опи-иш-
Öl/käft— pl. еaгеkн червей, кокици (Mcloe);
-kennt f техн. масленици; -keilet/’преса за
маслини; —kiit п маджун (с ленено масло);
—•khnetu1 т. —,. —е петролен концерн; —kubse/
п-ггепшa криза; —Urig т библ. кърчиг;
—киСсп/л пити кюспс; -UUrebe?n миспедийи—
гнква.
oil adj. дисл- разг. стар, дърт, вехт: —с Kamelien
стари истории' пренебр-: iiss Srn -tn Esni!
остави това дърто магаре^!
Öl/lampe / кандило; —leitung/ нефтопровод;
-meite т художник иа картини с маслени бои;
—meit-tb / мисл-ни живопис.
Olmt pl. зоол. протеГ fPeheebScr. сем.)-
ÖI/mü Ме/ м—спобейн—; —multi п. -s, —s рази. едър,
многенaциеиaлен петролен концерн; —oZti ш
нафтова печка; -^p^a^imt / боп. маслодайна
палма (Eliibs esInttgeie); ^1^1— п
перт-ментов- хартия; -peesf силно замър¬
сяване на водите с минерални масла; —pflcgzi
/е]acледaйно р-стснис; -samti pl- маслодайни
стмени; -säire / хим. мислени кис-лиши;
-Schallet/i ел. маслсн -ключв-тсл. прекъсвач;
-shHbt'tг ш геол. биттмииосен шист; -süß п
рядко глицерин; —tanke— п п-ероленосич.
танкер за петрол' —ttcpbc1 ш (голямо по площ)
птггеnше петно в еегтге (от изпекъл
петрол): —Usch п 1. непромокаемо платно; 2.
влажна хартиена кърпичка, съдържаща крем
(зс хигиена нс бебета).
Ölung/, —пи 1. шехн. см!-зе—нс, намазване' 2. църк.
миресв—н-: c—m Sir iniztn - nuieile; ‘.рос-им
нкт. преди смъртта му.
Olymp ш- -(n)s, — Олимп: шег. auf dcm — sb'znn
съм в тил-рият- на театър, при „ангелчетата“’
O1ymcI1d1 /спорт. олимпиада.
OlУmciiei1e1u т спорт. победител е олимпиада.
O1ymcb1u л, —,. — олимписц.
Olympionlk т. -пи. -сп = Olympiisbeger.
olymcbeh1 adj. олимпийски: —с Rule олимпийско
спокойствие; Sie Olympischen Spiele олимпий-
скнтс игри.
Öl/zeug п моряшка мушама. мушамсии дрсхи;
-zweig п миспииове клонче.
Omanc/. —s, кратко Oma/, -s детски език б-ба.
Oшeudsшc11 пг ембтдемаи, граждански защит¬
ник, девсрешиk-
Omega л, -(s), -s емег—, и прен.
Omelett л, —(п),. -с; Omelette /, -п омлет.
Omen л, —, ’ .Ina пгедзнaмснееание. пеличби-
onbnös adj. 1’ злоkеб-и. споееш; 2. съмнителен.
Omnibus т. —scs, -sc ом-ибус, aвmобте’
Omnle1s/e11r1o' n aстобтснa тира; — Iiibe /
ивтобтсни линия.
hШ1Icott1t adj. всесилен, всемютьщ.
Omnipottnz /. — всемегъщсеmво-
Onarle/, — онинизъМ’
oiinleren inr h енaннрaМ’
Onanist т- -en, —сп онаии^.
Onibi [оди] л, —s слух, мълви: n—m — zifolgc,
според сдин слух...
Ondulation/, -еп 1. еидтпaпия. къдрсис иа -пират;
разг. „водна” (ондулсция); 2. физ. еидтnaпия-
oiduriiuii r ендуnигим, къдря на апарат.
On1et1c [оИ-стсп] tn. -s, -s уи-степ (тснц).
Onkel /л, —s, — 1. вуйчо, чичо ( като обръщение
на деца и млади към приятел но
семейството): свако: разг. - Sem чичо Сам
(зс Съединените щати); 2. разг. чичко, чичо
(зс добродушен. приветлив човек): ebb Sem —
dir HinS! (козено нс дете) подай ръката си на
чичко! rr läuft über Scn — шаерае е.
OiUelele /рсзи: женитба с вдеRИпaL
onkelhaft adj. чичеRеkн. вуйчевеkи; като и— чичо.
Onkelichctt/. — рядко 1’ чичовците pl-,
RTйчевпие- р/.; 2. шег. качество иа чичо. вуйчо:
er war sclr siolz an' s—e - мното сс гордееше,
чс бешс чичо. в качеството си на чичо.
Onkologe ш. -п. -п енkелеГ]
Onkologie /. — еиkелотиЯ’
on-llnn [--’пийи] adv. съвместно, заедно' с ди¬
ректно управление’
hл—1iл1—B1trire ш съвместна работа, работа с
пряко управление; р-Сота е реален мащаб иа
времето.
Oionii^ie^k/зиикозн. оиемаегиkа-

159
optisch
oromaihphtibshh [-под-] adj- грам, звуко¬
подражателен, оиемагепоегичеИ’
Onomatopöie/ -п [—ие-гром. CRуkепедража-иис,
онемaгопсЯ’
Orto(ogiej/ — филос. еиmолегиЯ’
Onus - - - оспар. прен- брсме. задължение.
гежссе.
Oiyx ш. —(е,), -е минер- еииkе’
Opll ш. -S, -с 1. минер. опил; 2. опал (плсш).
Opaibirnt /ел. крушки с балон от млечно стьkпе-
OcCлUe / -л 1. плетена дамска обувка' 2. вид
цървул.
Opapa т. -s. —,; крепко Ор- т, -,, -ъдепски език
дядо, деди.
Oct1 [еупен] п, - или —,, — открито пьрвсисгве-
Ортг/ -п опера (творба. сграда): in ibn — gricn
отивам в операта; рази. in. bri der ~ sein съм
на служба е егегaеи; ii dbn — gclcn ставам
егтг-ш птс-ц; queiscl к-е ~п! стига си
дрънкал’; ие товори глупости!
Optreitnr [-Töp] ш. -s. —с оператор (хирург,
кинооперотор).
Operation /, —еп (в мед. воен. мат.) еп-рипиЯ’
Octretiörs. ’ еп-гaпнешеш, оперативен:
Oceratlo;ssca1’
Opeeetbins/ecsis / воен. еп-гaпиешшa Саза;
—•betnni т.мед, данни, получени от операция;
—ttii, —etbbei п воен. театър и- вет-ните
действия; -plan т воен. оперативен план;
—scei т мед. операционна зил-' -tisch п мед.
оп-рицuеини маси.
ope-i'iv adj. еп-гaгив-ш: —cr EinjrlZf
хирургически иaесеa’
Oc1ucilvc1aл n икон. оперативен план.
Oc1u1ti1 /. -п оперета (творба. сграда).
operiirba— adj. който може ди сс оперира, опс-
р-билси.
hp1гltu1n /rr мед. воен. оперирам, и прен-
Octrлreuc1 п, книти с текста иа опера' —füC-ce
п опсрси наръчник (с обяснения и съдържание
нс оперите); —glas празг. —juckcr т бинокъл
зи театър; -haus п опери (сграда); - Säiger т
опсрсн псвсц; -tCxi п текст, либрето иа епсра-
Opfeu п. -,, — 1. жертва (ирел.): rin — icueuirgnn,
bringen принасям жертва' прен. пожертвувам
нщ.; правя жертва: dcs - - zum ~ wcrScn ставам
жертви; сп MrrshCrrinerr warn; — richi zu
bcUIeeen нямаше човешки ж-ревн;. 2.
пожертвувание, (по)жергвуваие: des - e—r
Sciecitbgut гежегтвувaнете ши шахматна
фигура; пг gewann ibn Paetin nur durch nin — гой
спечели играе- само чрез жертви ии фигура.
Opt^i^^elieee п жсргвсник.
opferetrtbi adj. готов на жертви, пожертво-
вamеnси-
OpZere1U1ieechaZe / пежертвевaтепнеег.
opte-täHIe adj. способен и- жертви, пожергео-
в-тслсн.
OpftrÜälbgkeit / пежсрmвовиmспнееm.
Opfcu/fiuer /жертсен огън; -gäbt /жерг-тн дар,
жтгтвепгuшеш-шнт; —gtist / гежегтсе-a-
mелнееm; —jeie п църк. подаяние' -kästen ш
църк. = -stock; -lamm п библ. жсргвен агне«;
прен. невинна жертва; -mui т пожертвовател¬
ност, жертеогеmев-еет.
hcZ1rл tr. refl. жергвувам (сс), и прен. (време,
пари), пожертвувам«' 2. принасям е жертви
(плодов-. животни, хора): рази.: drm Б1Chh1S
— пия вино; dcm Nepinn — хваща ме «морската
болсст, повръщ-М’
OcZeгcuItsitr т жрец’
hcZ1uu1Ich adj. пожертвователен.
OpZ1ureihck т църк. кутия за волни пожертво¬
вания; -eit— п животно зи жертвоприношение.
жертва' —tiscl ш 1. жтртвеннк; 2. олтар; —toS
т: der = sintben самопожертвувам сс.
hct1urvoll adj. пожертвователен; — willig adj. готов
ии жертва, готов ди сс пожертвува, поксрт-о-
вaтсnси-
OcHe1c1mlo1öe(t) т. -сп, —(с)п очен лекар, офтал¬
молог.
Opium п. —S, - опиум.
hcIuш1cieIe adj. съдържащ огитм-
Ocoesuш л, -s, —s лоол. еnитм-
Opcoл11e т. —сп, -еп опонент, противник (при
спор).
Opcoлl1e1n I’ inn: h I. опонирам, възразявам; 2.
(erenn с—п, rtw. -) правя опозиция (нкм., на
ищ.), противопоставям сс (-км.), възразявам
(иа нщ.)' II. tr. (r-m eiw. ~) противопоставям’
opportUn adj. I. подходящ, тмтете-, сполучлив,
иа място' 2. н-врсмснсн; 3. полезен, блиге-
приятсн.
Ocpouiunlsmue щ. — 1. епортюннсъм; 2. бсз—
принцип-ост.
Ocpheeunlse ш, —сп, —еп опортюнист.
occortuлleibech adj- опортю-иеmнческH’
Occoebtihn / — 1. опозиция: ii - zu c—m, zu ctw.
sirhrn намирам сс, съм е опозиция ни нкг., ищ.:
ii die - jehin минавам е опозиция; 2. остр.
опозиция. пгетивеетеенс.
oppositionell adj- еnезициенеH’
Oppositionsgeist т дух и— опозиция’
Optativ in. —s. -с прам. еnтaтив.
octltutл intr- h (füt ctw. ~) оптирам (за нщ.)’
Optik / — оптика (наука, индустрия, система
оп лещи)-
Opilktu т, —s, ~ оптик’
optimal adj. оптимален, иаГ-блигоприятеи (по
възможност).
optimieren /r. оптимирaм-
OceImIeшus ш. -, — оптимизъм’
Optimist ш, —сп, -сп оптимист.
opUlmlstbscH adj. оптимистичен.
Optimum п, —s ’ ’ilma оптимум.
Option / -еп юр. опция, оптиция (и полип.).
ociisch adj. оптически. оптичен: -е Täuschung
оптична, зрителни измами.

opulent
160
hc1I1ni adj. богат, изобилен.
Op1I1лe f. — бегитство. изобилие.
OpUiiie [—цне]/, —и бот. опу-ция (кактус).
Ocue п. ~. .ста произведение. творение (обикн.
муз.), еnуе-
Oulkcl п. -,. ~ оракул: In ~п sprrhCrn говоря със
загадки.
orakclia'i adj. оракулски,
orCUeil intt; h 1. говоря със загадки; 2. предричам,
пророкувам!; гадая.
OeäU1iscuhh ш оракулско пгсдеk—зашис.
otril/uy. тстен:’ЧеД. ctw. ~ veribtnlcicn давам нщ.
прсз устата.
Oeälverkthe т мед. орално полово снеш-ние,
orlngt [-рИж] adj, оранжев, портокален,
портокалов (цвят); subst- des Oea-ec изк.
оранжсв цвят
O-lnje [—рЗеес/, —п портокал.
Ouinecade [-гaжäдcC^r, —п еринжaд—-
Oregee;' [—рИж^г] п. -s, -е захаросана
портокалови кори.
Ouenetiblüic [-päжeн--/беfл- портокалов цвят^.
he1ne1(r)f1uetn [-р^жс-], hU11e1(1)f1reie adj-
орашжев, портокален, портокалов (на пвят)-
Orergtne [—рЗеери-/, -п [-гешJ оранжсрия.
Orare—Uean ш. -s. —s (свстр. само така)/-езоол.
орги-тута- (Ponjo)’
Oreeo— п, —$,. .Örel оратор.
hraeöuishH adj. ерагереkH-
Oratorium /I, —, . ’tiri 1. муз. оратория; 2. църк.
молилия.
Oгeli п. —s, -s физ. орСнеи.
OueIt1iet1tIhlr/орбитални етaнпиЯ’
OrchCstcr [—кСст-, свстр. и —х-сг—] п. -s. — 1.
оркестър; 2. място за оркестър.
Orciisterbeeitbinne [—к—-] f съпровод на
орксстър.
ouclcst—11 [-ксс-| adj. оркестр-лен, ерксеmгов-
oehh1sltrltu11 [-ксс-] tr. еркестрнрим-
Oehh1stгltrune [-kее-] /, -сп оркестрация.
Oeh1Iit1 /. -п бот. орхидея.
Oudtn т, —,. — орден (а. медал; б. монашеско.
рицсрско общество): Igh1eru, Träger e-s ~,
ердешонесец; bi e—r — euZgenommnn wrtdrn
бивам присе е ордсн.
Ouit1ere1nd п 1. лента за, на ордсн' 2. pl. зоол.
орденици (пеперуди,, Cclocila); —Ъи-песе т I.
член на орден; 2. Срит (в монашески орден);
—geseibhht(u) т свещеник, член -а орден;
—kepitel п орде-ск- колстия' —kltbS п дрехи иа
(даден) ордсн' ~Ue1ueл кръст на орден (значка.
емблемс); - regel f статут, правилник на орден;
-ultirr ш рицар, кавалер, член ни орден;
—Schwester f сестра в религиозен орден;
—Ureclt/облекло ни (даден) орден; -'uäeeu ш
ердешенос-п; —Z1lhh1л л емСлем— на ордси;
—euhCt / дисциплини на ердсн-
oudeiilbcl adj. 1. прибран (стая. къща), уреден
(д^икння): — sein обичам р-ди, прибран.
уреден съм; ihr Zimmer ist Immer — стаята ü е
винаги прибрана, разтреСена; 2’ редовен
(професор, члсн): dbn Sachn geh' Ihren —tn Gang
ГaCегaгa върви по реда си; 3. порядъчен
(човек); 4. добър, истински; както гряСви; 5.
порядъчсн, доста голям, значителен: рсзг- с—п
—еп Schluck nehmen пия порядъчна глътка,
с^свим си порядъчно; 6. adv. както трябва,
прилично: Clee eeCt's nhtlbcC und — zu гука
всичко си с честно и порядъчно; er maclt s—n
Sache ganz — гой си върши рибеmaгa твърде
прнличшо; 7. adv. доста много, порядъчно :
разг. ercif — zu! хапни си. както му — редът,
порядъчно. както трябва; c-n — 1ueschbmcZc1
наруга-ам нкт. здравата; ь^ bin — 1eshhrohUnr
хубаво сс нсппaших-
oud11t1IhHtew1bS1 adv. както с рсдно.
Oud1niiihHU1bi /. — прибра-осе. рсд. уред-осе,
порядьчнеет.
Ou!en/tuäeeit п = —'Strägcr.
Oeitu /, -и I. ордер, заповед: рaлГ:; — perictrn
слушам; — perbeuu! ди се изпълни заповедта
штзaCaвше!; 2. търг, ордер, нареждане
(поръчкс): Sir — girieren lassnn шaг-ждим да сс
джигос— ордерът; е-с ~ neenbinn давам поръчка;
п-п WchCeri in — siniiei джиросвам мениг-л-
нипа.
Ouiin1ie11l/, pl. и Ordinalia грам, редно числи—
е-пно-
o-eiiär adj. ординарсн, обикновен. посредствен;
прост, просташки.
Ouibgaeiai т. -(r)s. -с I. редовни профссури; 2.
класно наставничество; 3. епархия (адми¬
нистрирано от епископ).
O-dinC-Ius п, - - . .rinn 1. редовен професор; 2.
класен наставник (впимнaлия): 3. епископ или
негов заместник в духо-ного правосъдие.
O-ibnlet/, -п моп- ордината.
OuiInäetn1hHe1/лfагп- ордии-гна ос’
OrdinntUboi, -сп Глиед. предписание (нс лекар);
2. ръкополаган—, ордин-ция (на свещеник);
свстр. амбулатория.
huiInI1r11 ir. 1. църк- ръкополагам (свещеник);
2’ пгтдгнесaе (л-кaгстве, лечение)' 3’
приемам болни (в кабинет)-
oudiii tr. refl, 1’ нареждам (се). подреждам (сс),
слагам в ред: ciw. лиС dce Größr — нареждам.
подреждам ищ. по големина; irr ordnende
Verstand систематизиращият ум' 2. уреждам:
iln AneeirjrnCrIt ~ уреждам гaCетaта' in
g1huSrrtrn Verhäit-issci 1^1; животът ии е
добре урсдси.
Oudiiu т. -s, — 1’ разпоредител, етгеверннк за
рсди, дежурен (в клас); 2. класификатор (в
канцелария)- класьор; 3. програмист.
Ordnung /, -пи 1. ред, порядък. изправност: —
scCitte; въвеждам р-д' спaгие ред; die
161
OUIglntii
MeshCI;r; slrS In — машините си в пълна
изправност; ciw. bi — bringen сл-г-м ищ. в рсд;
прен. уреждам. нареждам ищ.' ctw. Ist in Ser —
det Dirge ищ. с в рсди иа нещата; wieSnt In s-n
—	kommen влизам си пак е рслситс; Sas firSc
Icl janz In (See) — намирам това съвсем рсдно'
r-n zur — tuZri nрuсов—вaм нкг. към рсд (нс
събрание) zur ~! моля по дневния ред, по
въпроса! (предупреждение нс председател-
спвувощ събрание); търг, drr Scheck gehe In —
чекът с редовен; приеми се; рози: dbn Sichn
grCt In — рабогиги с уредена, одобрена. в ред;
Ich bin nlcii janz In — а. здравето ми ис с в рсд;
б- ищ. ми липсва. откачам малко; 2. разред (и
бот. зоол-); кит-тория. kn—е:’Пn/n- Kurven erster
—	криви от първи рец;разг. das war cin RcinZall
trsier — това Стшт проваляне от първа
kaг-гегия; 3. полип. воен. строг; Sie
etsti1ehCete1IcCt — еCштсгстшuяг строи;
gescC1hssrne, aufgelöste — сгъстен, разсипан
строг; 4. орхит. стил (в античността; =
Säulcnorening); 5. правилник, устав; 6. вж.
ordrcr.
O-enures/cmi п адресни служби; -iienst т
дежурство по поддържаше иа р—ди.
huenunee/etmaß adj. р—дсн, по реда. надлежен;
-НеИсе adv. е интереси ии реда, заради р—ди.
Oudnunee1btet/любов към рсди.
hein1nesiItetrd adj. обичащ р—да; уреден.
ст-гнит: sic bst — тя обича всичко да й с е ред.
hue11nes1he adj. безреден. е безпорядък.
hudnuneemäßie adj. - —gemäß.
Oee-ures/ruf m гризевавaис към, напемнян- за
запизвинс на рсди (в събрание); —sbii ш чтветве
зи рсд, любов към рсди, урсдност; -sieetc /
шaкaсaши-, глоба за нарушени— на реда;
—strafverfüfeJn;/р—ш-ни— зи дисциплинарно
наказание.
huSnuneewidube adj. нсрсдсн. нарушаващ реда,
дисциплината. недисциплиниран
Oudnuлeeei1I / 1. грам. рсдно числитслно; 2.
хим, атомен номер. място ни -пее-шг в
псриодичн-т- систсм—.
Oueh(1)1änz/ -еп 1. воен. ердинaрсп; 2. осшср.
указ, сaповсд-
Oudo(n)n1лzofZieieг ш остар. офицер за еврьзки-
Orfzj/ -п зоол. риба мъздрут- (ISus ISus).
O-jln п. —(e)s, —ei. оргии (и полип.): прен. kein —
für riw. Haben нямам усет за иш-; 2. тлис (главно
на певец,, оратор).
O-ecn/bank f мед. банки за органи (зс прсн-
сплантирсне); -haniei ш търговия с човешки
ергaнu-
Oee1nleiibo1 /. —еп 1. ертанисaция; — Srt Verein¬
en; Neiloge; (UNO) Организация на
ебтдннешнm— нации (ООН); 2. ертаиuсuраиС’
Oue1nieCihu т. —s . .töten оргaиисaгер,
oeee;bS1ihebSh1 adj, 1. оггaшисaцнеш-н; 2.
ортaннсaгогскИ’
11 Нсмско-българскн речник, т. 2
oeJCnbeh1 adj-, биол. хим, мед, органически,
органичен. и прен. (страдание исдъг, химия.
субстанция, киселини).
orgiлieI1e1л ir. refl. 1. организирам (сс); 2. шег-
зидигим, отмъквам; map, гепя; O-eenisit-
—ure/-
ougiлleшlshh adj- като ортаннсьм-
Oegc-Isnus т,. .nisnen биол. организъм. и прен.
O-eiilst т, —cr. -еп 1. муз. ортинист; 2. map.
отмъквич, г—пчия.
OeJinrUonsteve /мед. консервиран (човешки)
орган (за трснсплснтсция); -^1111— т мед.
донор, дарител (нс органи); - Verpflanzung /
присаждан— иа ергaн, тгaнсплинтнриш—-
Oue1emus ш - .men ертaзъм-
Ougel/ -п -WJJ3’ ергaH’
Ore1lrea1e т л/уз. мсх ни орган; -bei ш муз. 1.
конструкция, направа на орган; 2. построя¬
ване, произвеждане ии органи' —beute т муз.
майстор-строител иа оргинИ’
o-jelr inir. h 1. свиря иа орган: прен. ier Siiem
orgnlt ii Ser Bäumn; буряти Сучи е дърветата;
2. лов. брсхгя (= röhre;)’
OretI/cZtiZe/ тръба ни оргии: рсзг. Kirier wie
Sie = п дсци като аптск-рски шишета (едно
от друго по-малки). като гърнснци' -purki п
муз. псдил, псдалтн, задържиш тон (в баса),
~io; wz звук като ши орган; -wirk zz муз.
мехaннсъм ши орган; —zue ш муз. регистър ни
ергaн-
hugiCeibSc1 adj. оргнaегичен; рисCлудеШ’
O-eit [-не] /, -п [—исн] оргия (и ксто бурно
религиозно тържество у сторите гърци); ~п
Zeinen отдавам« се ни оргии.
OriCnt т. —,, — ориент, изток’
Ouitniilt ш. -п. -п орнентanеП’
hubtлi11beh1 adj. еги—нтaлекU’
Ouiiniillst ш. -сп, -еп орнешгaпнег (езиковед).
Ouicitilistik/ — сликозн- ерн-шгaлнегикa’
oeitneliein /г. refl. (in D, aut А) ериенmирaм (cc):
прен: gui ouierebcet sci; доСр— съм ориентиран,
осведомен
Orientieruingj/ —ериентaцня-
OuIeniltuinesslii m чувство за ориентация: с-п
euten — НсЪси лесно сс ориентирам«’
oubebnll adj. оригинален.
Orljlnli п. —s, —с оригинал (и разг. зо особняк).
Oubjbräl/euseabi / печ. оригинално издание;
—Zissung/ оригиналната, първата всрсия (на
музикално или литературно произведение)
—gtiic zz лит, самобитен тении; често лит.
принадлежащ към, привърженик иа „Бурнит—
устремш“.
Ouigililbiäi /. — оритинaлиест-
OrIeIл1I1iihher1chb1 / aRгопитетрафuя-
originär adj. първичен; самобитен,
ouijiltll adj. 1. оритиналсн (и рсзг) (схващане.
мнснис, идея. хрумване). самобитен (талант);
2. чудиоват, странен, све-еCгaс—н:рази. rin —er
Kauz рядък екземпляр; 3. рсзг- смешси.

Orkan
162
Orkan m. —s, -е ураган. и прен.: rin ~ dcs Bnifilis,
der Enetüsiigj бурни ръкопляскиния, буря от
възмущение.
heU1n1etie adj. трaтин—н, приличен на TГИТ—И’
Oukus т. ~, — мит, Оркус: розг.: п-; zum —
hinaeee;d1n изпращам икт. на оня свят; zum —
ibribfeirnn отивам на оня евят, c—n In Sen —
sciieudntn пращим икт. по дяволите.
Ouloj т. -S. —п/-, остср. поет, воини, бр-н.
Oeramtni п. —s, —с архит. изк. печ. ориам—ит,
huncmtлi11 adj. ершим-шгапсн, ориим(—нтое.
hun1mtntlte1n tt: егним—нтнрaм, украсявам с
егшaм—шгu-
Oer1mtntkт1ned. —сп украса.
Ourimin'bk /. — ернaм—нтикИ’
Oerlt in. —(h)e, -е църк- орнат, тържествени
одежди (у православни и каполици).
Ounii1hihei1 /, — зоо^л. орнитология.
Oeoeecchit f. — геол. ерегрaфия-
Oecht1m [——ум] и, -s, .. pilei 1. орф—ум,
концертна зала; 2. остар- зали за танцови
Tв—е—п-ння-
Oupiike— ш. —,, — орфнк (в стара Гърция),
huphIeh1 adj. орфичсн. тагнств—Н’
Oei1 т. -(c)s, -е/ —еи 1. място: ~ unS Zrbt място и
време; in — und Siclic на самото място, ии
м-сгонaснaч-нu-ге; vor — zu - от сдио място
на друго, in liier —еп [und EnSrn] навсякъде,
по всички краища; ат 1ge1e1e1ner — ни
посеч—шето място (в книга); ebhh ci r-m Seiiter
- iuc’fcn срещ-мт ст навън' am — des
VererrcCrrs ни м—сгепр-етьппсшнсго' спорт -
с-с Bewegung cm —е шиСси движа сс на място;
öZZrnelichc -т публични мести; прен- eiw. isi sch¬
äm —е ищ. е твърде, тъкмо на място; ctw. isi
Zell en - нщ. не е те1-сгно, нс с на място; ciw.
jehörlgen —es neiier съобщавам, депaгимf ищ.
на съответното място; е—п eiiiegieir -cs
empfehlen препоръчвам икт. на надn-жноге
еяете, къд—то трябва; розг. dce gewisse — сдио
място (клозетът); остср. Höinenn -es пе-герс,
в пе-тернигс инстанции, служби; ilicriöcisicn
-cs е дсор—ци, -а ниг-високе място; 2. мат.
сстр. pl. Orter място (геометрическо, астроно¬
мическо, логическо); 3. (населено) еяете,
селище, село. трад: hier en, in ~ тук у нас, в
селището; розг. !ег g1gee — speIhCt davon
цялото село. целият град говори за mева; 4.
мин. забой: vor — arbniien работя иа забой' 5.
швейц. кантон; 6. дисл. = Out2’
Ort2 i, -(е),. -er обущарско шило.
Oeteeehg in пехн. Cтгеш, приготвен и
и употребяван ни място.
Öeth1tn п. -s; — 1’ селце, тридчс; 2. разг. „едно
място’‘ (клозет).
oettn tr. авиац. 1. пел—шгирам' 2. ориентирам.
Oeiee т. —s, - свисц. пспснтеRаЧ’
Ö-te-r I. inr h tr. мин. 1. zwei SiurhUnn — двс
галерии, щрски сс срещат; 2. правя забой; II.
tr; едяпвaм. скосявам.
Öeitesäei
oгthh.Ortio. ’ (в чужди думи)	.., орmе’-:
Oethoee1chir-
hri1hh1uomatiscH adj. фот. чувствителен към
синьо. жълто и с—л—не (н—гагив—н материал)’
huiHhdhx adj. 1. църк. православен, изтечшеnрa-
веспaвен; 2. прен. пгивов—р—н. ортодоксален
(във възгледите, убежденията си).
Outlodoxle /, — 1. църк: православие; 2. прен.
nривев—гнест, ертедоkсилиесе^-
Oei1heö1 п, -S, -с мат. ергеген-
oriHhJonCi adj. ертегеиaлсИ’
Oeihhee1phbt (еиН: OueHoeratbc) /. —и [—йси]
прaвопие-
hetCheeecCishh (анС: oeiCoee1fishh) adj.
правописеи.
OeiHhUI1s in. -scs, —sn пеол- ертеknаC’
Ou'HopäS(e) m. —ni. -en ортопед.
OeiHhpä!ie/, — ерmепсдия-
öetIihC adj. местен (упойка). пекaптш
(стопанство, условия): ies ist - sehr ver¬
schieden .много с различно според мяетоmе-
Öet1ihhktbi /. —cn 1. място, селище; 2. терсн
(външен вид на местността).
Oeimci п пограничен знак, камък.
Oetoiäi/r, -s, -езосл- градински евееагkа (Enbr-
-izc hoeiliara)’
Oete/1dvtee n грам, наречи— за място; —1neeet/
указание. гееечвaш- на място, ни месго-
нази—чснис.
huts/1net1öeIe adj. принадлежащ към дадено
селище, установен е дадено селищ-
(трижданин)' —insässbe adj. живеещ в дадене
селищс. местси (жигсл).
Oeie11säsebeU1ii /, — (постоянно) м—стожн-
т—петво-
Oetseemtfe) п. често pl. бедните. сецuапио
слабите на дадено селище.
Oeie/etscltafZzerlctti/ характер на местността;
г-р—ш; —'eesIhhtie1ne / оглсд на мястото,
м—етиосгтa; -'b^e^s^t^innung /геогр- определяне
на географското положение ии дадено място;
п мин. работно място.
huise1W1eibh1 adj: подвижен (от място но
място) (машина)’
Oeteh1aZle /. -сп сслищс, ссло, тридчс.
Ouieh1tIe п кобилица иа кола.
Oeie/ib1nsU п воен- 1. гaриизениa служби' 2.
градски караул' —ciigiij т място, където сс
влиза в дадено селище
hris1iлe1etee1л adj. местси (семейство): Ses sinS
—е Leute това са местни хора. кореняци.
Oueetlnwhhneг ш местен жител.
huisrZeeU adj- техн. етациеиарси; разположен иа
постоянно място (машина, батарея)' —Zutmi
adj-, чужд в дадено селище

163
Ovation
Oues/eeiächinIs n псих. памет за местности;
—e1betiIh11fu) in мсст—н свещеник, свещеник на
дадено селище; -etspeähH п 1. местни мълва;
2. градски .телефонен рaсгевор; -etnppp/
местни трупа (нс организация); —Utrninis /
-kürSt / познаване ни дадено еелнше, на
местност: trotz s-e =е verlief er ebhh макар чс
nезшавaшс добре селото /трада, м-стнеетта/.
сбърка пътя.
outskuidbg adj. доСр— запознат с дадено селище,
дадена м—стност: man gab uns r—r -tn Führer
дадоха ни водач, които гесшaвaш- добре
сслото, градчето.
O-is/icnt ш име и— сслище, мсегнест. мсстио
географско име; -namtrZorschun;/ езикози-
mепенимня, топоинмика; изследване иа местни
имсна; -scte ш грам гриетaвне изречение зи
място (= LhUeIeeee); -segSte in местен
Гaдиепгтдaвaгтп; —sing in чтвег-е за
ориентация. за посоки: icl hebe krirrn = ис
мога да се ориентирам.
Oeisilir ш пеол. местни скали pl.
heisüelihh adj. оСичи—н, приет в дадено място:
das ist ~ това с мтстсн обичай' —veeäreeг1ihh
adj. техн. подсижсН’
Orts/v^i^U^r^i^f^rt^i^g j/ местент, преместваш— (в
друго сечище): с-е = würir iln jit iur сдна
промяна ии мястото би му се отразили добре;
-veektCr in жп. локални съобщения р/.; -zeit
/ мссгно врсмс; —euehhlae in местни добавки
p/. (към заплстстс).
Oei1rer. —еп 1. пспсигиган-; 2. орнснгнранс.
Oel^^bteil т (тясна) керемида покрай фреитешa.
Öst/ -и 1. кукички (на тачено копче); 2’ шехн.
клуп, примки, ухо; 3. дупки зи връзки на
ебтвkИ-
Ösen int h мор. изтребвам (вода ог лодка)’
Öseet п. -s. —s мор. трюм иа лодкИ’
Osnäne т. -п, -и осмашлия, османски турчин.
Osnäienueicl п ист. османски импсрня.
Osmäne-eun п. -,, — оеманетво.
oenCлIscH adj. османски, турски.
Osmium п. -s. —хим. осмий.
Osmose/, -п физ. биол. осмоза.
oeшoeIec1 adj. физ. биол. оемотичсн-
Ösoplljus n, ~, -gi снст- хранопровод.
Ossi m, —,. -, рсзи. жител на Сившата ГДР,
гсдермансц.
Ost ш, -s, — 1. поет- = Osten; 2. поет. източен
вятър.
hsiceictieh1 adj. геопр. изтечноaaси—mски-
Ostblock т полип. държавите ог бившия социа¬
листически лагер в Еврепa-
Oseeibbir п, —,, -1. ист. юнкср, едър з—мтвлиде-
п-п ог областта източно ог р. Елба; 2. житсл
ни същата област.
osten tr,: е-с Kiechn ~ ориентирам строящи се
църкви към изток: Ostungd]
Oster п. -,— изток: See Feen — Далечния изток.
ostensibel adj. явен, очевиден, бисш иа ечи-
Oet1hpouos1 /, -п мед- еегсопероза-
Oseie/abtnS п църк- н-е—чсри— ии Великден; —ti
п вепиkдснске яйцс' —Zisi п църк. Великден,
великденски празници pl,; -elhhkt / Сот
нарцис; —hist ш вслиkдснеке зайчс; -Uerze/
1. великденска сеещ' 2. бош. лопен. светулки
fVeгbaehum iCapslZotme); -lenm n великденско
агне' -luzii/бот. вълча ябълка (Aeieeo1ohhi;);
-пeresCI- църк- (католическа) великденски
литургия' 2. великденски панаир' -mor;' т,
—-mori т поет. иприл.
Ostcrn1 п. -. - или често pl. Великден: ZröCIihhr,
Ztoin -1 всссл, честит Великден!; - fälle Zeül,
dir — Zilin; Zeül Великден сс пада рашо; си. zu
- иа Великден' шеп. wenn - und Ptirgslcn auf
r—n Tag fallen иа к^ков дсш, куко-о лято.
Ostern2 п. -- - разг. великденски подарък.
подаръци; wie Ist irlr - iisec'ellt;? какво
получи за Великден?
ÖsttгetIhhte т. —,. — австриец.
östturtIchIehh adj. австрийски.
östtuetIc1iehh—1neceisch adj. aсегготнгaрскИ’
hsttuuocäIshH adj. източнетврогейск'н-
OsticiS n хитл- източните области (Прусия),
Ostlee ш, -s, - розг. пейор. исгочшогсгеaиец-
östlbch adj. източен.
Ostmaek /1. ист. Австрия (и хитл.); 2. хитл-
истечшег-рмaнски погранични области.
Ostnhr!hse 1. (без член) нсгеk—еессгеистеk; 2. ш
вятър от изгоk—севереuзтоk’
OstcoiieIU /, — полип. исгечшетсгег-гскa
политика (с периода 1945—1990 п. и особено
спрямо СССР и ГДР).
OeUuceIsmus ш, -. — ист. оеграkнзье’
Östuoeti п. -s, —с биол. —строгеН’
ostweris adv: кьм изток, в източна посока.
Oszillation / -еп осцилиция, трептеше,
oszillieren inti; h оецнлирим, трептя.
Oetiu т. —s, — зоол. видра (Lutea vulgaris).
Otiten pl. лоол- (sing. Olite f) егревни змии
^фппеае)’
O'ttribrut /, —gtzühHe n прен. змнгеке котило,
семс.
Oeehman11 т, -1 -п турчин. остар. отом«--^
Otehma111/, -п отома-к-, кушетка, ш-спенг.
ottonäлIec1 adj. турски. остср. отомански.
out [аут] adv. извън; — sein нс се търси, не е
модсрно.
OiiZIi [атm--.] п облекло, скипировка.
Outinj [aт---J п. -s. -s публично призиавинС’
Ouec1i [cy.’.l п. п. —s, -s 1. извеждане иа
информация; 2. излизаше; 3. комп. изход.
Ouvtuiüre [увср--/, -п,туC’ твсртюрa’
ovil [овал] adj. овален, яйцевиден, елипсовиден.
Ovil [евaпJ п. -(c)s, —е овал.
Ovation [-ви—] / -еп овация’

Overall
164
Oviuiii [овьроnJ m. —s, -, комбинезон (работен
костюм), гaщиризеи-
Oxalsaure/хи; оксалова кисслина.
Oxhoft л. —(n)s, —с остср. мярка за тсчност^.
OxiS ?i = OxyS.
Oxyd и, -(е),. —е хим екие-
OxyiitlOi (inch: Oxi^^i^Hi^in)/, -en хим. окисля¬
ваше, оксид-ция’
Oxydcilhnsmbee1i п хим. окислител,
oxydic-tn (eich: oxidbc-tn) tr. inr h хим.
окислявам (сс), оксидирам.
Ozcen 77i, -(e)s, -с ексaн. и прен.: Ser Guoßr. der
Seille — Великият. Тихият океан' шег. Srm —
Tribut zcCIri дери лисици (повръщам).
Ozcanlde/, -п мит. ек—иниди, морска иимфи.
Oz1alл/dcncZer ш пр—соkсинеkи параход; —tbcst
/^71 прен. толям пресоk—анеkи параход, титант.
hzr1nlehh adj, еkеaнскИ’
Ozoi п, -,, — разг. т хим- осеи,
ozOnHcl'bj adj- съдържащ есеи,
ozoiiiuti tr. есонигиМ’
Ozonlock п озоно-— дупка.
oeoлu1bc1 adj. богат иа есеИ’
р
р, Р п, -. -розг. -s 1. пс. ш—стнaд-естaгa буква от
н-меkaгa азбука; 2. звукът п.
Pään ш, —,. -елит. псан, поСедни пессН’
pei— I’ пит, няколко' два-гри: nin — Lnuin няколко
души; rech rin — Jaieen след дсс—трн, няколко
гедини;расг. Sie - [lumpigen] Mark няколкото
[пиршиви] марки; II. adj, 1. (рядко)
образуващо двойки (с друго): Sbnsc HandshHuhn
si;i nbcCt — тия ръкавици не са чифт; —с
St—ümpZe чорапи ог един чифт; 2. диелг четен:
—е Zellen четни числа.
Peau п. —(n)s, —с 1. двойка (съпружески, иа танц);
чифт (чорапи. оСу-ки): rbr — en'cr, gnie
Hardshh1Cr сдин чифт хубави ръкавици; ebn —
Z1JOhhsen един впряг волесс; dir —т 'reinn ел,
,11111; sihC ent двегкиге (при танц) с—
нирсждаг; 2. раз?. zu —tn erniben обръщам в
бягство (неприятеля), поставям натясно,
накарвам да омекне. ди слуша.
piietn tt: refl- 1. и refl. съединявам! в двойки,
чифтосвам (сс); сел.-ст- съ—шивам (животни);
съчетавам (две неща): Geist unS BosCibi —
съчетавам у себе си дух и злоби' 2’ ге/7.(за
животни) съешаса.м се; еьвъкугясaе се;
(често) живея в сднобр—чис.
Peeehntte pl. (sg. Piiehufet m) зоол. чифто-
копитни животни (AueloSiceyla. разред).
pee—bg adj. образуващи двойка, чифт; на двойки.
чифтове: —е Organe двойка. чифтни органи
(очи, уши).
Pee—lenttg п спорт. пързаляше с кънки по
двойки.
caaemcl adv; ebn — няколко пъти (обаче: ebn pii—
Male).
Paaef1res)etbe / зоол- врем— ни разгонване,
чифтосван— (особено за птици)-
Ciit*wtbe1 adv; иа двойки, чифтове.
Pc1eet1te т зоол. вж. Pec-HuZe-’
Pchte [nfbeep] т, -s, — раваилия кои (= Paßgängne).
PihtшaUer [пййем&иlкър] ш. -s —1. мед. сърдсчси
стимулатор, псйсм—йкър; 2. спорт. водсщ.
Picht/. —пи 1. аренда, иасм, и прен,: ein Gut in —
СсЪси държи имот, имение под наем; In — gnbnn
отдавам под aр—ндa;рaст’ dir WbssrnshCcf1 In —
Ceber претендирам да имам монопол ии
науката; 2. наем зи шиег имот.
PahCe/e111e ш селянин-арендатор; —bebet т
нисм—н договор.
pcchien r вземам под наем. аренда (земя,
чифлик. мелница, фурна. кръчма. фабрики): с-
с Jagd — наемам правеmе на лов. леRувиие.
PäcHtte /и, -s, — ир—идатор, насматсл.
Pih1e/e1id п = zins; —irrt ш собственик иа
имение под аренда; -hhZ п нает чифлик; —ituti
pl. арендатори, наематели; —Schilling/. = -^ins.
Pachtung/, -cn 1’ аренда; 2. чифлик. имот под
аренди; 3. вж. ^1111.
pic1ew1Ier adv. под иасм. под аренда.
Pichteine ш насм за ар—ида.
PccU т. п, -s, —— —^с 1. и Picken т, -s, — пакет.
вързоп, връзки (вестници. писмо. книги,
бельо): рози. nie Sick uiS ~ с всичките си
пиртаксши; поел. jednt Hit sein — /Päckchen/ zu
teieci всеки си носи бремето. всеки си има
грижи; 2. розг. паплач. стаи. свепеЧ’
Pchkceteh1e [пaкuджттг] / ергинисигaше
пътуване. екскурзия със собствени коли.
PccUcr ш, -(s), -(s) kеnей (куче- и шег. за стра¬
жар).

165
Paläo...
Päckchen n. -s. — колтгче' пакетче.
Packeis n компактно споси лсд.
^^11 tr. 1. (n—i ~) хващам. улавям. сграбчвам;
(за стрих, ужас. трепет) обладавам, обземам.
обхващам: е—и ел drr Kelln — хващам икт. за
шията; ns hai nbcl gnpicke пипна ме болест;
рсзи. wnni wie uns bneiinn, werden wir’s nocl —
ако побързаме, щс случим, ще стигнем навре¬
ме; die A1ZJaer werden wie scion — ще сс спра¬
вим със задачата; 2. прен, (за разказ. драма и
под’) твличaм, затрогвам. покъртвам' 3. (1^.
ctw. bi ctw. А —) опаковам (стока); стяг-мт,
приСнрим (багаж), слатам (в чанта-, куфар):
s-r Sachen, Büchne In dir Mappe — прибирам си
нещата, книгите е чантата; dir Mappn voli(rt)
Bücier — натъпквам чантага c книги; dir
KItiSee In Sn; KoZZrr, Sn; Koffnr — прибирам
си дрехите в куфара, стягам куфара си' ibn
Heringe bi Sie Toinn — слагам херингите във
варела; dir Ware vom Wagen — рaзтовaгвaм
стоката от колата' фсм ирон. lass dich ii Wietc
-! накарай да гс опаковат в памук!; разг. Sc
können wir dir Koffne — можем да си стятимс
багажи, нямимс повсчс работа тук; 4. refl. фсм
обирам си крушите, паргак—шнтс; peck’ Sich!
да те няма, обирай си паргиктшнтс!' pack’ dich
zum Teufel! пръждосий сс по дяволите!
packend adj. увл-кит-п-ш. затрогващ fрaскас.
спове, думи).
Picker т, -s, — 1. опак?^]^’^1^1К (специалист); 2.лов.
кучс за лов на глигани; 3. диал. жп. коилткгер
ии товир—н влиК’
PackcrCi /, -сп [nосгоянне, досадно] епиковаи—-
Packesel ш товарно магаре, добиче (и прен.)-
РисК/Нкт т фоп. фипмпaк. касетка с плоски
филми; т aигр-песиг, склад е митницата'
-k;tchi т оп-ковач; —läge / стр. есшевнa
настилка иа шосс (от го-леми камъни); -4tiiti
п опаковъчно платно' —-raieirГrубегкa (з-груб
шев); —^1^1— п амбалажна, опаковъчна
хартия' -pftei п тевaр-н кои, воен. обесси кон;
—scitci т симир; —sihhU, —btneci П пръчица зи
стяг-нс и— вързоп. б-ля; —teschcr/ кобур (нс
седло)-
Packung/, -еи 1. опаковка; пакетче' 2. каменен
пласт (зс укрепване на откос и др.); 3. мед.
компрес; 4. техн. уплътняване; 5. разг. ibn
Fußballmannschaft hau с—с 'üchtije — jckuinji
футболният тим яд— хубав бой; 6. еж. picUrn’
PahU/waetл т фургон (и жп.); -werk п 1. хидр.
укрепван— с фашини; 2. опаковъчни материа¬
ли' —ztue п 1. = -werk; 2. сбирщини, егaИ’
Pädaeee(1) т. —еп, —еп педагог
PäSaehebU /, — педагогики,
Cäd1eoebeh1 adj. псдaгетичсски-
Paddii /, -п спорт. гребло зи ртеaпкa’
Paddelboot п спорт, русалки (лодка).
paidtii in/r. h s I. спорт, епергувам с русалка'
2-разг. шляпам из калта' 3. плувам кучешката.
PlidtndrücUtr т map. дж—бчия.
Piddlie [пГд-] п. -s. — техн. вид колх-стар.
Paddy [п-ди] п. -s. — и—олющ—н ериC’
PädträsU ш, -сп. -еп гедерает’
Päituisilt /, — псдераегия-
Pädliiuii /. — мсд’ педиатрия.
Paff т- —s, —с 1 пуког (от изстрел); 2. разг.
смукан—. дръпване от лули: rin peet —е tun
смъквам няколко пъти.
paff! I’ in/j- пиф!,чит! (подражание нсзвука при
изстрел); пуф! (при пушене с лула); II. adj.
разг. слисан, изумен. смаян. като ударен от
тръм.
pcZZen intr. h разг. 1. пушкам; 2. пуша шумно
(тютюн); 3. пуши, бтз ди едишвим.
Paeanieшus ш. —, -- smen -сич-сгсо; езически
обичай (у християни).
Pagli п- —s, -е ксрт. коз в играта гирек-
Page [-жс] т, -;, —л 1. ист, пиж; 2. момче-куриср'
хотелски прислужник’
P1etлkocZ [-же—] ш вид женски прическа’
Pagina/. —п страница (нс книга)-
pagiiieuti /г: паЕИ-ирам, номерирам страници.
P1ehd1l f -л 1. патод- (хрсм): 2. погп—пaнесa
фигурка с кимаща Елива.
P1eh!11 т, —л. -п 1. идол; 2. разг. дървеняк.
скучен чов—к.
pah! in/j. Са!, ами! (пренебрежително, оприцс-
телно)-
Paiileiie [пайете]/, -п пaйегa’
Pair [näp] ш. —s, -s пср (титла)
P1Iee/U1mmte [näp-] / камара ии nегдостге.
перовете: —ec11e ш назиичавин— на голям брои
привърженици иа правителството зи перовС’
Pakt' п. -s, —с 1. пакет; колет; 2, пърг. ге-
зшачигсл—ш брой еднородни акции.
P1Utibohi п мор. пощенски параход,
pcUtiituei t правя пакети, пакетирам.
PeUbt/edresse / адресен етикет (който сс сaп—гва
иа колета) —kee'e / формуляр за пощенски
пакет, колет' —ledungj/ воен. зареждан— (ни
пушката) с пачки; —-cos1l / колетна служба в
пощата' —sitz п печ. набор иа шпилти; —sprune
п спорт, скок е трупа (плувен спорт).
PaUIstant— т- -s. ~, PaUisieib т. — пакистанец.
C1UIsteлIsc1 adj. пакистански.
PiUoiblle [-тГлье] / — мор. добавъчен говар.
P1UU т. (c)s пакт, договор: Fausts — mit Mcplbsio
договорът ии Ф-ус' с Мефисгофел.
CaUti1U11 intr. h (mii n—m —) п-ктир-м. сключвам
пакт, договор; споразум^я-ам ес-
PiUtiteieium п. —s. — презр. съглашателство.
Pciailn п. -s, -е 1. лит. героят Паладиш (е
песента нс Роландс); 2. рицар-закрил-ик и—
димите; 3. дворцов съветник.
Piiiis [пилГ] п, -, — дворец. палат.
P1iah.’, ciiäo.. палсо... стaре’’. древно.’, стар:
Paläogtapliie /, caIäotitCIshh adj.

Paläographie
166
Paiäoeeac1I1 (cuci: Piläogucfic) f, — пaл—егри-
фИЛ’
P1iähilihiUuш n. -s — егaрокимешнaги ера.
piläolliliscl adj. стирокам—ш—Н’
PiiähлtoIhJt f. — гaлеоштеnог.
PiiähnioIhJl1 /. — пил-ештология-
Paläozoikum n, —s, — геол. пaлсозойекa ерa-
CiiaozhbShh adj. пипеосегскИ’
Pilis in, -- ’ .sc ист. гпaвшоге здание на з-мък.
Pcllst т. —ns, -c 1. дворец; 2. пaпигa-
P1i1sietvoiutIhn [—р-во—J/'дворцов преврат,
peictli adj. грам, нсбсн, гaлaтaп—н (звук).
Peliill т- —s, -е прсм, н—бни, палитилна съгласна
(s, ß’ sch, cl, ш, 1).
Paiciln m, -s. —е ист. 1. = Pfalzjtif; 2. паладии (r
бившо Унпсрия).
p;IatinIeh1 adj. ист, палати-ски.
PaiatShhinU1, PcI;tehhinti/, -пиотв. палачинки.
Pcilvtr n. -s. ~ Pl. празни приказки, излишно
говорт-е, безполезни пг—говери-
piilveri in/r- водя дълги, безполезни преговори,
разговарям оживено.
Palazzo т. -. -(s). - .zzi = Paliet-
Pii1heäл, P1iaheän л, —s, — геол. папсоцсИ’
Paletot [пальто, пальто, свстр. само така} п. -s,
-S гaпге, Салтон.
Pel<rtt./. -п жив. палитра.
Piibшcstsi ш. п. -cs.-eucm. палимпс(ест (ръкопис)
Piibeid1 /, -п воен. палнсиди (като препятствие)
(и спорт).
Pclisinit— /л, -s, —; Pcibslidceloiz п техн- па-
лuеaшдрове дърво, палисиндър (зс мебели).
pallsandcrt adj. рог; с линия ни палисандър.
pcIIeIcuer tt; 1. сел.-ст. връзвам« (клонки о летви.
колчета) (зе правилен растеж); 2. map.
офсикс-м.
Paii т. —S, -сп мор. език — жабка и— шпил.
Pciildbum п. -s,.. dir; 1. хим, паладий (елемент);
2. мит. чудотворна статуя-закрилник.
P1Ii1Sh1 /и. -rs, -е воен. ист- палиш (сабя на
кирасир).
Piilbcilv п- -s, -е мед. палиатив, и прен.
Pellbtreeliee pl, църк, такси за палиум, за
aрхи—пнскеnекu син.
Palibun п, —s, ’ —ilien 1. църк. пaлuтм (огърлица
на архиепископ или папа); 2, императорски
мантия’
Pale т- -s, -с 1. и Pcimeusc1 in църк: светени
върбови клонки pl. (нс Връбница);’ 2. осшср.
длан (като мярка за дължина).
Palme /. —л I. палми; 2. палмова клонка (ксто
символ на победа): рсзи. c-n ei' Sir — erinern
правя икт. да кипне от яд; 3. рядко зи Pelm 1.
pebmei /r. мор. cin Tau — обирам въже (с двете
ръце. ръка след ръка).
PcimCtit /. -п архит, палмега (орнамент).
P;lm/Uätehhtл п бот. върбова реса; —shллeae т
църк. Връбница; —wocle / църк. с—дмшиата
прсди Връбница' -zweig т върбова клонка.
piicäe1i adj. 1. осезаем' уловим; 2. оче-ид-ш,
явеИ’
PeipatIhn /, — мед, опипваше, шaпuгвaше,
гannaпиЯ’
Palpe /, -п зоол- пипалц— на долната челюст на
много насскомш.
PaiCitaiIhn /, -п пaлпuтaпuя, бнешс и— сърцето,
Ciiciiltreл inir. h (за сърцс, жили) бия, пулсира’’
Pampt/. —и' Ратр (/) т, -s, — рози. гъсти киша.
PampclmUse/, —п бот. грейпфрут (плод) (Clteus
eutantlum еснтс-с).
C1mptn, pcmpZii intr- h разг. натъпквам сс,
шадън—.м сс (с ядене).
Pinplilt п, -s, -с исш. памфлет.
PcmcUeche/, —п рсзи. калпуи, терлик,
рап’ ’ , Рап. . (е чуждици и неологизмм) всС’ ..
пиН’., цял: panslawistisch, Pcrc1rocC’
Pinldt /, —п готе- 1. фин фирш от галета' 2.
свспр. вид тестени гарнитури за супи (от бял
хляб с яйце)-
Panama. ParCme in. -s, —s 1. текст. панама
(тъкан); 2. шапки-пин—мИ’
Paramat— т- —s, ~ п-шамсц, жител иа Панами.
pcnanaiec1 adj, панамски.
Pinimlne. Piiielst, n. —;, -и = Pcncmaet
ceralm£niehh, ccncm1ebeh1 adj. - ccrcmcbsh1.
P1neeh11r n, —s, — готе. вид сладолед.
Panietc/, -и мед. т-ис-реaлшо л—кирегве,
p;nh1ehmciIshh adj. фот. чувствителен към
всички цв-гев- (негативен материал).
Paniämönbim п. -s, . .git; [-и—ш] 1. исп.
панд—мониум, храм -а демоните (е спора
Гърция); 2- мит. царство иа злите духовс.
PenSiktii p/. юр. пинд—кги (от Юстинианови#
кодекс); шег. прасни науки
PcndtUilsi т. -сп, -сп специалист по римско
право’
Pandemie /, - п пандемия.
Pcrdhec. -s. — мит. Па-дори, носителки на
нещастие: ibn BücCsc Set ~ ковчежето на
Па-дори (източник нс всички злини, болести
и нещастия) ,
Pandle т. —еп, -еп воен. ист. пандтр. пехотинец
(в Унпсрия).
Penlri п. —s, -е архит. 1. ламперия' 2. касетка
(поле в ламперия).
Pa1teyubUue т. - -. .rikni лит. п-и-тирик.
p1лreyrlec1 adj. панегиричен.
Piicl [паньпJ п. -s, -s социол, представителни
група; типографски ограничена част от
реклама.
Pciiiu п, -s, -с воен. знамс' прен. знаме. девиз:
untre r—n — kämpZen боря се за дадсн дееuс.
идея.
Cinleuen tr. поте. панирам.
PcnIU /. -сп паника.

167
Papierdeutsch
C;riUaeiie, ccлbeh1 adj. панич—скн (страх,
бягство).
Pinjc m, -s, —s панс (шеговито зс поляк, русин).
PcrjccZtud п малък руски кон.
ParUetas п, -. - анст, панкреатични жлеза.
панкреас’
Peine /, -п 1, задръжка, повреди ии (моторно)
превозно средство (при пъпувсне): 2. зассчка,
спиране иа работата (вьв фсбрико) поради
певгтдa; 3. рози, сaгaс-aшт, хлътваше,
сaкьсвaшт: е—е ~ heeer сaгaснх, закъсах,
хлътнах.
Piiiiihlifc / пътни помощ.
pcллöлIsh1 adj. пано-ски.
P1nhciIUum п, —s. ’Uen 1. панептикт^1, панорама
с восъчни фигури; 2. изложби ни
сaбсл—жuг—лнеети-
PcnhгCma п. —, . .тпп 1. панорами (капо гледка
и картина): 2. геогр. перспективна карта —
рисунка.
pc1Shht1 I’ tr. рази. р-змесвим. подправям (с
сода) (вино, мляко); II. inr h 1. тупкам
(гальовно); 2, диал. пляскам във вед—-
Pcлeen ш. -s, —; рядко Panse /. -п тьрбух (нс
преживно) (и разг. за стомах): разг. sbci Snn
~ voll scilcgcn натъквам се. надънвим ес-
Pcлelcwleшus ш, — /-sns, — пансл-визъм!’
Pantai!r(t) /и. -s, -s театр- Панталон— (в
италианската комедия)
Parier ш- -s — = Pinilcr.
Pcni1cleшue п. -, — филос. п-нтсизъм.
Pc1t1clet т, -сп, —сп филос. п—нтсист.
pcnih1IeiIec1 adj. филос. пангсистичти.
Pani1th1 п. -s, -s панг—он: а. храм иа всички
богове; б, парижкият П-нт-он.
Pinilcr т- -s, — зоол. пантера (вж. Liocetd)’
Pi-Ubnc / -п налъм; груби дъгв-ни ебтвкa: рсзг.
cus Sen ~i kippen слисан, изненадан съм.
PcлihZZiI ?;,-s, -п чехъл:рази,: urict dem — strhri
намирам сс под чехъл, жснски поданик съм;
sbn Zühue. schwingt drn — тя държи мъжа си под
чехъл' кокошка пее вкъщИ’
PaiiöZZel/hciS трази. женски поданик' мъж под
чсхъл' -ИсгсНсп п зоол^- чтхълчс (инфузория)
fP1eamcncbum)]
P;nihlettid, -п вид лятна дамски обувка (с висок
ток), тип чсхъл.
Pciiomlmi ,/. -п шесшр- паитомима.
Pini—y [п-игри] мор. килср до кухия,
CC1iec11л /г- = ccnshhcn-
P;neiu m, —s, — I. воен. броня. (рицарска, иа
параход, иа бръмбар). и ^11:; 2. зоол. слитри
pl. на бръмбар' черупка ни костенурки, ии рак;
3.	воен. = Pcrznewcecr: — eгrhhrnS бронебоен'
войн. п-п — knacken изваждам танк от строя; 4.
шеп. корсет.
PanzertabwarcUkШ)hn/ воен. прогивоm—нкеве
оръдие' —artilleric / воен. бронирана арти¬
лерия.
P1nztrrihhse / зоол. крокодил (Cгhhoey1ia,
разред); -Z;heetue п Cлиндирaне превозно
средство; —teilt / воен. противотанков окоп;
—Zausi/мен. претивотaнкееa реактивна ръчна
тринити' —firkee ш воен. сmр-лец—рaдиет (в
танк); —gcsh1hss п противотанков снаряд;
—glas п Сронираио стъкло; —hcmi п воен. риз¬
ници; -jäet-abteilunge/воен, пгетисеmаикево
изтребително артилерийско отделение;
-kempfwcgci т воен. танк; -krackte т войн.
Tнищожиmсп и- ганкое—; -Uee1ecг/п воен, мор.
брониран кръстосван.
CC1ecrл tr. refl- бронирам, оСшивам. обличам в
броня: ii Etz Jnc1nzeete Krieger облечени в
броня воини; gegen jtic Boshebe eecegeett
бронигaн срещу всякаква злоба, неуязвим зи
спебa’
Pcnecr/pictte/воен. бреиевa плоча (злброниране
на военни кораби); —иИ'' и л/ор. брененос—ц;
-schütz т бронев щит -- оръдие; —Sh1üezi ш
воен. танкист (войник); —spbize^^^c^i?^. „танков
клин“ (врязващ се в неприятелските линии);
-truppen pl, воен. бронирани части; —türm ш
воен- бронирани кула (зс оръдие).
Panzerung/, —in I. воен. броня; 2. бронирант.
Pcizie/wieei т воен. танк; —zug т брониран
елаК’
Päonie [-ие]/, -п бот. божур (P;horic)-
Pacc п. -s. —s църк-: пипа.
Pcpl, Pcpc ш, —s, -s татко, титс.
Papiglb т. -пи. -еп папагал.
CcpcJtIeл1cZi adj папагалскИ’
PcCceCienkrcrUhiIt/мед. пситaкосa-
cccai adj. п-пски.
P;p;eeeeh m. —s, —zl рсзи. фотое^-алист,
пап-рак.
Pccäi n. —s, — пaгстве-
PcCitr n- -s, —е 1. хартия: ;uf - ehhreibir пиши иа
хартия; ciw. In - wickeln твивам ищ’ е хартия;
ctw. zu — bringe;, aufs — werfen нахвърлям,
излагам нщ. писмено; поел- — Isi jcinliig
хартията с търпелива, ни нтя можеш всичко
да пишеш; 2. обикн- pl. документи за
самоличност, легитимация: s—r -е sliS nicht In
Otinugg документите му ис са редовни; 3. pl.
книжа (писма. документи, ръкописи),' рсзг. in
s—n —en Ueemni ровя сс е книжата си; 4. обикн.
pl. търг. ценни книжа, облитиции, менител¬
ници; търп. rin NoilcIScnecs - протестираш-
мениттлница’
Pccituraeci т дворяиетве, дадено с грамота (=
BeieZcSel); —bäum т боп. бяла топола (Poc1Iue
ciec); —bild п фоп. позитив върху хартия
(ч-ршоСял или пвегеш); -biumt / 1. бот.
ливидн— метличини fCcrea1ee1 jecra); бял смил
(Gr;—cCe1I1m); Cтссеьгтшнчт, метла
(Xctinthcmum arrium); 2. книжно цвете;
- bogcn п хартиен лист, лист хартия; —.п' п
лоол: аргонавти (Arjoneutc ergo); -ете^Н п
Papier/drache
168
книжен немски език; -ieache т хвърчило
(играчка)-
ccplteiл adj, хартиен. книжен. и прен. (рък-вел.
салфетка, обвивка. век); прен- книжен, сух.
изкуствен (стил), чужд на живота fnеесня)-
Paplte/etie п pl- банкноти, книжни пари;
—eischhss п воен, уч-Ссш, халосен патрон;
—Cendlunn j/ книжарници на kaшп-naгскu
материали' -kote т кошче за [хартиени]
отпадъци; -kregen т яка от картонена
.материя: раза, ihm plitzi int = избухва, вбесява
се, кипва; -Urem ш Cт^<aщишa, досадна
писмени работа; —krieg ш книжна воина
(между кснцелсрии)-
Papliemahht [папи-маш—]; Papleurmcshhee f
пехн. хартиена или мукавена киша (зо
израбоп-вене на предмети); -niesie п нож
за рязане на хартия; -mühir f хартиена
фабрика; -nai'lins tn лоол: = --еш; -rollt 1.
руло хартия; 2. зоол. вид охлюв; -Shhtet /
кaшцеnигеka ножица; -shClanrge серпешгиии
(от хартия); —ehhnötc, -•stcude/баш: папирус
(P;Cyeus); -iüic / книжна кссия; -waetn pl.
кaнцепaгеkи, книжарски материали; —wickel
т пипн-ое (зс къдрене на коса); —zeug п техн.
хартиени каша.
Papiiie [-пйльс]/. -п брадавици. бгидивичkaJ
Papbiihtee [папийоте]/, -и = PcpintwicUnI-
Pepi-os / —; P;pbehssa /. -sy цигари.
Papismus m, -. — презр. пaписъм, католицизъм’
Papis' m. —еп, -еп привърженик ни пaпствете.
католицизма; пейор. п-пищиш.
Papp m. -S. -ерозг. 1. пап (лепило); 2. Дее.п.к—ш—-
Papp/hand т том с картонена подвързия; -bogei
т лист мукави; -dich п покрив от покривни
мушама; —dcckci т kирmеиеиa корица.
Pappt / -л 1. картен, мтkaвa: рази. c-r, ctw. isi
nicie vor ~ някои, нщ’ нс е от хартия; нс е
прости работа, яко, солидно с; 2. рази. каша;
лепило; e-m - ums Maui scimbetnn педм—звaм
се НКМ’' 3. стр. покривна мушама; 4. map.
мупуна; 5. залепен елеГ’
Pappel /, -п бот топола fPhcuius)’
Pippiigcng т слея от mепели,
päppeln adj. топепев-
cäppcin, диал. päppeln tr. резе. 1. храня (дегс) с
кишнца, биберон; 2. рисглссеам^ (дете).
P;pctiruhee/бот. богородична ръчица (Abi'Hoi
^хе;;;.); синя ружа (Levatnri)' —welie /
черни топол—’
paccir11’ tr- 1. салсгвам (с пап, лепило); 2.резг.
папам; 3. розг. бърборя. бъбря, дърдоря; II.
nur. h рози. лепя се: ii der Schule — blcieci
естивим да повтарям (класа).
papptn2 adj. картон—и, .мткaвсИ’
P;cpelnbieme/ бот. глухарче (= Löwc-zeli);
—•eickil m - PiCpdecUeI’
Peppinhtbmer n исш. п—псих—гм—п (принадле¬
жащ към попенхоимския полк); разг. ь^ kenne
m—c — познавам си аз хората. юниците.
P1CCcneiIcI п 1’ бот. дръжка иа глухарче 2-разг.
дреболия: nbhht е-п — für ciw. jcecr не дивим
петак за ищ.
pcppeuicpepp inj дрън-дрън-ярина!
peppbe adj. лепкав (сняг, лепящ се о ските)-
Pipceh11cc ш леплив сняг (по ските).
Pcpebk; т. —s, -s 1. пиперки, чушки; 2. червен
пипер.
PipriUiSc1hic / пиперки. чушка,
pipeieliei1 tr: ръся с, слагам червен пипер.
Pipst in. —ns, - църк. nana: päpetIihCce eis See —
sein по католик от пипат- съм (престсрсвси
се със строгостта си).
Pipsi'anilbe / антуриж на пипат—.
päpsilbcl adj. папски.
Pecsiium п- -s, — nип—тве, папизъМ’
Pcpyeus т. —, - .ei 1 бот. папирус; 2. ист.
папирус (хартия, ръкопис).
P1cУeussicuei/бот. пагирте,
paec. ., Para.. пара,.: cctaeollsch’
Pc—Cetl/. -п лит. мат. парабола.
Pceibtiiumclsiole/воен. п-р-бел.
CeuibhiIsh1 adj- лит. пирибеличен (имот-); като
притчи. сравнение; иносказателен.
Cieibhiisleein intt: h говоря с параболи, притчи,
иносказателно.
Pcpiehiold п. -s, -е мат. nирaCо.леид-
Pirldt/ —и 1. воен. парад,и прен.; Sin — cbrehmer
приемам парада; 2. спорт. парирано. отбиване
иа удар:рсзп- c-n in Sin — feiern обърквам икм,
смпткитт. плановете; 3’ спорт, спиран— иа
коня при езда’
Pceäieeeti п смъртен одър с украса (= ^11'111).
Pi-eills п. -es, —е (поет.) = Patceins.
Piuiiliser e, —s, -; PcuiSCIeipZci in свстр. домат.
Pceäitrmceec1 m воен. перемениaпсн марш;
—shheItt т воен. параден ход, парадна крачк—;
-stück п бляскаво посеижение.
Cieceltetn intr; h 1. воен. спорт. минавам в
церемониален марш, и прен-; прен. ei' ciw. —
пиридирим, псря се с нш.; 2. спорт, спирам
коня при яздсне.
Pe—idlis п. -es, -е рел. 1. рий, и грен-; 2. архит,
преддверие ии ^рохрисгнянски храм; врати
към галерия (с театър).
Peecdles/apZil ш 1. бот. райска ябълка (Milus
pcecdlsicticc); свстр. = Pcecdcbe;cZci; —Zeige/
бот. пизаие (плод) (Musi sccbcntbum), банан;
-fische pl. лоол: микрепеди (MiU—opoSc)’
periSiesiscl adj. райски. бпажеИ]
Pie;SIts/cZhrUe / архит. портал на срсдиове-
kеRиa църкви' -vojei т райски птица.
PeecSIgec п. —s,. .шеп/—'; прам, образец. пример
(зс склонение. спрежение)-
ccucdbemetisch adj- като пример. оCгaзеп;
образцов.

169
pc—litnn2
pcecihx adj. парадоксален’
Pa-iiox n. —es. -c; Piu1Soxhл n. -s. . .оха па-
рaдеkе-
Pcrcdhxlt f. -i паридекеапиеет
Pauaffin n, -s, -с парафин,
pauaZfinbscl adj. парафинсн, от парафин.
Peuagtat in. -ел, -en = Pircercph-
Peueg—eph in. -еп, -cn параграф.
Paeceeäc1irrhenest /н рсзг. буквоядеп (презр. зс
юрист); -reifte in човек на параграфите. сух
педант, параграф-джия.
Paeceueyie in, -s, — парагваец,
paeaeuiyIsh1 adj. пaрaгвaйеки-
Per;licömt;; pl. допълнения, прибавки,
откъслечни мисли (към по-голям труд).
pаeаiiCktIsh1 adj. сстр. мат. отнасящ се до, във
връзки с naгиnиkсa (движение. пuнuя)-
Pauaiilxt / -п астр. мат. физ. пaрaпикс-
peueiiti adj. пaри^пепен, успореден.
Peuelllie f. -и 1. мат. успоредна, паралелна
линия: zu е—е Linie Sic — elnhcn гттля успоредни
ии линия; 2. прен. съпоставяше, сравнение,
паралел: ewische; zwei Sccien Sie — zielen
правя паралел между сравнявам две неща; zu
iicset Hardlunjswebse gib' cs U—e - тоя начин
иа действие няма подобен иа себе си.
Pcuciieie/cIcti, -'иН п мат. пaрaл-пспипсд-
CcuciitiIslcren tt: съпоставям, срaвиявaм-
Peeelltilsmis п. -. . .те; 1. филос. псих.
пaрaлслисьм, тспер—диосе; —дновр—м—нност
ни сходни или съответстващи си процеси:
psycChchysbSc1cr — nснхофисич—сkн парале-
лизъм; 2. грам. лит. пaрaпслизъм, сходство иа
двт последователни изречения или части иа
стих (ксто риторична фигура).
PaualicIItäi f. — пиралслно^с^г^.
Pa-alliiUutbs п геогр. паралел’
PauiiliiogtCmm п мат- пагапспеграм-
Pee;1iei/ethCrer ш цифрови изчислителни
машина с паралелно дсйствис; ~ec11iiunJdC7’
паралелно включваие.
Pau1ioelemue ш. -. тпп филос. пaрилегнсьм,
петрешие умоз-ключсниС’
Pauaiyse/, -ет/ед’ 1. паралич, парализи; 2. розг.
прогресивна пaрaлнс—’
p;uclyelcucn /г, пaрaлисирaм-
Perely'bkte т. —s. — пaгилнгнк' страдащ от
прогресивна парализа.
CauaiУiiec1 adj- паралитичен.
Piucminii pl. църк. 1. литург^ни одежди и
ут-ари (у католици и православни}; 2-
богослужсбни покривки pl.
Perenrtee т. —s, — мат. техн. параметър'
спомагателни променлива.
Paua1hI1 /, — мед. п-раноя’
Cauinhish1 adj- мед- п-р-ноичсН’
Peeernss. Petlnuss / бот. пирински орех
(BcueChIcteIa cxcclse).
Piuipiit п. -s, —с п-рипст.
Pcuäph in. -s, —c; Perephc/, -и подпис, параф.
Circphliuin tt; парафирам, подписвам (предвс-
рително).
Pc—apl—ist /. -п пир-фраза (и муз.).
Paripsyhilhlheie / пaрaпсихопотия-
Pauasii т. -сп, —сп зоол. паразит.
pieislitnhiZi, pau;slibshh adj. като паразит.
пирасиmеkи; пaрасиговидсШ’
Pc-islet-tum п, -s, — пaрaсигстве.
P1U1Shi in. п, —s, -s асmaр. чадър.
PiriSoicIie in бот. вид п—чурки тьба (Aja-icus
Cthhctus)’
Peeäsihcsie/. —Inn [-Ген] мед. пар-ст-зия.
pault adj. тетоR-
piUCtakiIehh adj. прсм. паратактичен.
Pcuetexe, Pcuciexis/. —прсм. паратикса; сложно
съчинено изречснис.
P1uityc1ue т мед. паратиф.
Percvtni [пирава] in, п, —s, -s параван.
Pa—dti, Pa-diu in. -s, — зоол. л-огaгд-
Piudhn [—дб] m. —s, — прошка, извинение; милост.
помилване, пощада: um — bitte; моля а. за
пощада; б- за извинение; остср- извинете!
perdonie—e; tr. остар- 1. извинявам; 2.
помилв-М’
Pa-iim п. -(n)s, -hr-e, Paedünt f, -пмор. форду-.
Piuenclye п, -s, -с снст. п-рс-хим (пъкан).
Pa—inttl /, -пи 1. целият род, всички роднини; 2.
потомство’
Pa-inthtsi /, -1 1. вмятанс, поставян— е скоби;
вметнато изречение; 2. скоби: In ~ кaсaне
между другото, в скоби, мимехедеМ’
C1ue1t1eUbSc1 adj. kисaн между другеmе-
Piteuea pl- 1. сборник от къси статии; 2.
приложсния, приба-ки.
pau nxceileлhe [—кеслtе] парткссланс, особено.
предимно, - най-всчС’
pee Zorhe [пир форс] adv. остср. 1. насили; 2.
непременно.
Peufo—ce/jeei [парфбрсс-] /лов. хайка ни елснн.
глигани. лисици; —Unr / резе. лекуване с
конски дози; —ritt т конен лов с х-Гк-.
Paufüm [австр. -фЙ] п, —s, —с 1. парфюм; 2. аромат.
благоухание.
Pi-fümiUbi /, -п [Геи] парфюмерия’
^0 adj. по номинален курс: 11 — ил пари, по
номинален курс.
Pa—i п. —s, —s номинална стейност, пирИ]
Perl a?:, -s, -s парий; прен. обтзприеси човск, роб.
pauli—in1 tr. I’ парирам, отклонявам. отблъсквам!
(удар, нападение при фехтовка); 2. спорт -
спирам внтзaгне (кои)' 3. готе. FleIsc1seühUe
— подреждам, еCрязвам парчета месо; 4. преH)
етвгьшaе на нщ., еCтсеилвaе (упрек,
възражение).
Ciuliuin2 int h I. (c-e -) слушам, подчинявам
сс (безусловно): розг. Su las' zu —■! ги само щс
parisch
170
сс nедчннявaш’; Ordne c;eleгt! да сс изпълни
заповедта шесaCaвне!; 2. (eit c—m ~) обзалагам!
сс, хващам сс ни бас.
pauIscl adj. п-роса. (мрамор).
Pitbset I. п. —s, — 1. парижанин; 2. розе.
презерватив; II. adj. парижки: Sie — Kommune
Парижката комун-’
p1ulsbeh1 adj. парижки.
P;ubiri f, -пи 1. рaвнегрaвн- (особено нс веро¬
изповеданията): 2. търг, пирит—т, валутно
съотношение на две държави.
CeritätiecC adj- 1. равноправен (вероизпо¬
ведания): ein —tr Stea' държави с гивногрaвнн
изповедания; 2. общ: —е Kirche църкви (зда¬
ние). общи зи различни изповедания' -е Sclule
училищно сдини— общо за ученици от раз¬
лични C—рOHCПOВ—ДИHUЯ’
Pa—iwt—t т търг, стейнесе при плащане е Срой,
ил пари.
Pauk т. —s, —п/—, 1. парк (градина); 2. воен. парк.
депо, склад (зо оръжия. особено оръдия,
снаряжения и др.); 3. парк (ксто съвкупност
не еднородни превозни средство —
автомобилен, трамваен, железопътен и пр:j:
4.	пиаци (нс конски коли, файтони)
peukin int h паркирам, гарирам мотерин коли.
Piekt'' п--s, —с 1. паркет (под); 2. театр. паркет,
партер; 3. търг, място в борсата за борсови
посредници’
I)iuUettIiein t c-n Saal, clr Zimmne — поставям
паркет в сanеи, еmaЯ’
Peukhiis п многоетажен тираж.
pe—kieTin in/r; h швейц. = c1ukcr-
P1ukI1sonIsmue m, P1ekInshn’sc1e, c;eUInehn—
sclt Kuinkhtli мед. паркинсон (болестно
явление).
PiuU/UeiiIc f скоба за блокиран— на колелата;
-licht /1 светлини зи паркиране; —•lücke /празно
място зи паркиран— (между паркирали коли),
— C1aee ш (открит) паркинг; —sblgdee т
нарушител и— сaбринamи за паркиране; -sir f
брояч, часовник за отчиташе ни времето за
паркиран—; —-ve-boi п зибрина за паркиране.
Pielimtri п. -s, -е парпaм^еит.
Peulimertäu т. —s, -е воен. пaрпaмснтьор]
Piulamenieeritr (-иср) т, —s. — народен предста¬
вител.
p1ul1mirt1rlsh1 adj. пиглимснтир-н (система).
Pieiiminiirismis т, -, парламентари^м..
cetl;megtlerrr intr- h nгегевaгяе, водя
преговори; рази. говоря иапртд—назид, и така.
и mиkи-
P1riiшeлesausec1uss ш парламентарна комисия.
C1uiiiuiл int h 1. разг. говоря на чужд сзик-
(особено френски); оспор. парлирим; 2.
бърборя, бъбря.
Pa—mäit f. -п парм—ии (ябълкс)-
P1um1ShhbлUcn т пармека шунка.
Pa-misänkäsi ш парм!тко сир-ие.
p1U1ässIsh1 adj, парниски.
CiUOc1Iäi adj. енорийски.
Piuoh1lc f. —и [—Гси] цьрк. енория.
P1uhh1iälkIuhhc f енорийски църкв-’
ParoSie f, —а [-Ген] пародия.
p1uhdliuiл tt: пародирам’
P1UhdIsU т, —cn. -сп лит. пародист.
p1uodletish1 adj. пигодистиченJ
Pauo-i /, -и воен. 1. лозунг, парола: е-е—ausgcbcr
издавим гaгеnа (за стачка): Set — Zhieer
следвам, изпълнявам пароли; 2. разг. слух.
P1Uhii п, —s (австр. ~), —s 1’ ксрт. удвоявай— иа
мизата (при фараон); 2. свстр. шашивки на
униформени яки; 3. разг. ebn — bieten. biegnn
връщам нсщо двеГне, тъпкано. с лихвите.
Paroxysmus т, —,. .тсплгед. пароксизъм!, силен
пристъп, дслириум.
Peuuizlii п- -s. —s оmп—тби—Ц]
Pausek, Pcusec п. -. - свстр. nареск-
Pert1 /и, п. -s, —е 1. дял, част, участие: icl für mein
-	що се отнася до мсн; Su list S—r — имаш си
частта; 2. мор. дял от соСств-ност ни кораб; 3.
ссмо т и Pa—it /, —п муз. щим, партия (нспр.
нс тенор. пиано, виола)-
Par'2/ -еп мор. ходов крий и— корабно въже.
Pa—it’ / -—п I. л/уз. = Per* 3; 2. муз. закръглени
част и— симфония, сонати, концерт (= Siez); 3.
всички обитатели иа наета квартира; 4’ и
Piutczctici т австр. некролог.
Paeit2/. -п мин- остср. рудничирски бгидвa-
Pauili /. —cn 1. полит. партия: с-г — injehötcn
принадлежи към дадена партия; treu eni, zu s¬
t ~ ,1111; държи зи, ни партията си; 2. юр.
стрини (в процес- договор): Züt c-n — crgtniZnn.
jds. - rnimcn, ergteitrn -зсм-м нсчия стрини;
es eit U-г - hiUer нс взем—м страна. Su eis' In
iieset Secle — тук ти си стрини, лично си
сиuнтерссесин (не си безnрисnрaсшенj: п^Се
—	geimen стоя неутрален; спорт- ;uf der
Z1IecCer — srin принадлежи към губещата
страни (при игра); 3. есмсгсmве. н-см-тсли (нс
отделни апартаменти в блок под наем): in
diesem Heise wohnei echt —in е тия къща
живеят осем наематели, семейства; 4. остср.
воен. патрул: ent — geirr отнсим на
рaстснaвине; разг. излизам за плячка.
Peeitb/erwäritu ш кандидат—члеш на партия;
-arbeite— т пиргиси функционер; -anZ'ueg т
партийна задача, поръчение; —buch п партийна
книжки. бнлсг: BoIscHewlk ohne а безпартиен
болшевик' -euhCet1пit(e) т чиновник,
получил служба като члси иа управляващата
партия; —Z—eund т съпартиец' -fülree т водач,
шеф на партия; -Züirnne / пaггигше
ръководство; -tinktioräu n = — arbeiiet;
—ge;eer п паренен член, привърженик;
—genösse ш партиен другар. партиец; -gruppe
/партийни трупа.

171
paschen
pieiiibriiui adj- вътрешнопартиен,
Ciui1iIsch adj. пристрастен.
Pertti/keicr pl. партийни кадри; -itbtnne f
партийно ръкеводетво-
C;ettIiihh adj. 1. = p1reeIishC; 2. членуващ в
партия; партиен.
P1uttbiIh1UtIt /, — пристрастие, гриетрaеmноег’
P1uitbihk1I п партиен клуб.
pautCiIoe adj. безпартиен.
P1uieIiheiJUtit / — бсзпaрmийнеег.
Piutei/miijibed п партиен члсн; —o-ean п партиен
орган (вестник, списание)', —ore;nIe1ibhr f
ергинuсипuя ни партията; —cгessi f партиен
печат; -pгheramm п партийна програма,
платформа; —'schilt /партийна школи; —stciut
п партиен устав' -'eg tn партиен кеитрсс-
Pau'tburg / 1’ дележ, дтлтнт на партии; риз-
п-пвaшт, гaздветшuе на партии; 2.
[еCщтетвешa, шaгеднa] рaспекъеaшосm, не¬
съгласие, раздори pl
Paueliwesin п naртнйнеет, кот-рий-ост.
P;ueCI/eclle / първична партиГна ертaнизaция;
- Zugehörigkeit / партийни принадлежност.
Pi-Iike/, -п диал. парченце' парченце хляб (ксто
подcянисj-
Piuterre п. —s. —s 1. партер. приземен стаж; 2.
театр. партер (в опера, кино).
pa—te—ut [—Täu]: — wolncn живея в партера.
P;uiturt1Uuhe1i пг вид цирков артист
Pluiczeiici т свстр. некролог.
P;uihtrhetntst /, — биол. пaгттшегтштзa,
размножение бсз епподявaше’
pauti! inj рсзг. отиде’; няма то!
Ceutiel [-ци—] adj. остср. частичен (и като
начална съставка на смир-)-
Periirl/eruhh [-цн-] т мат. частична дроС;
-druck т физ. парциално, частично налягаш—
(нс отделен газ от смес вьрху стените на
съда).
Partie/, -п [-й—и] 1. излет: с-с — eachen, i;ter-
rchmci правя излет'; рази. mii von der — sein и
аз участвувам (е нщ.); 2. една итри (нс карти,
шах и пр.): с—с — Billard spielen играем една
игра билярд; 3. муз. [солова] партия, роля: für
dicsc — isi sie /Игс Stimme/ nichi eccbe-c' за гази
партия, роля тя /нейният тлас/ и— подхожда; 4.
търг, партида (ризи, вълна); 5. част, дял, откъс:
Sie sclörste; -n des Petkes ший-красивитс
части на парка; dir iytiehhen ~n in Goeties
„1cCieegIe“ лиричните части е Гьоте-ат-
„Ифиг—ния“; 6. рсзг. партия, женитби: sic hei
с—с jitc — gemacht тя се омъжи добре, н-мсри
си подходящ съпруг; sic Isi с—с guin — тя е добри
партия (зс женитба).
peutitii [-циГл] adj. частичен; adv. иа части.
c;uticnwcise [—bin—] adv. на чисти; пъри. иа
п-реиди.
Piu'ltwe—i / търг, [остаряла, демодирана,
нсвьшегaндaггшa] стока, пгедa-aшa ши
бсзценица.
PiutlUii /. -и 1. частици; 2. грсм, нсизмсняееи
част на р-чта (наречие, предлог, съюз).
частица.
piuibUuiäe, caueiUuiäu adj. 1. отдслсн. единичен;
2.	ссnaрaтивен, пареикулярсн, отнасящ се до
отделна [германски] държавица.
Piuilkuiäe т. —s, -s швейц. = Pireikülicr’
Pi-ebkuli-ismus т, ~, — сепаратизъм, [стремеж
към] др-Cнедържави—.
PeuiiUülieu [—кГлие] т. -s, -s швейц. остар. 1.
ч—еmне пuп-; 2. рентиер.
Pa—ebsä; т- ]er—e;, —cAen; Pcuilsegt т. —п, —п
партизанин: а. участник е съпротивително
движение; в. привърженик ни партия, и прен.
Pi—'isäni/ воен. остар. вид пики.
Pi-tlei / -и 1’ търг, партида' 2. фсм. дяволия,
шмекерия, тарикатски иомср; шарлатания.
Pirellion / -еп разделяне. разчленяване.
pc—titlv adj. грсм, частичен. партитив-ш (член,
редит-л-н падсж).
Parti tu г/, -еп муз. партитури.
P1utieic п. —s ’ лпД—п) грам. причастие.
P1uiizIp1iIinseiSh1äZe п пъри-. юр. сделка ни
съдружничсски и-чала.
c;eiieicirl adj. ирам, паргипипиалтн, на
причастие, като причастие. грнчaетсн.
P;rtieici;1s;ee т грсм. еCесеCтшо
naрmициnиaлне изречение.
peueizIcIcuen in/t: h (in ciw. —) участвам, вземам
участие (в нщ’)’
Pertntr п- —s. — 1. съдружник, участник; 2.
партньор (в игрс, танц, в театрална пиеса).
P1uinit>sh1;Zi / партньорство.
Pauireu/sieii / поСратнмтн град; —-t;1ShC т
Гaсеянa на партньора (при семейни или
неженени двойки).
c;rto1t [п-реу] adv. рсзи. на всяка цена,
иеnременне-
Piuiy /, -s приятелско съСирант, парти, розг.
купоИ’
Peuvenü [-——-] tn. —s, —s парвеню’
Pi-ze /, -п мит. обикн. pl. орисници, парки
(определящи сьдбата).
PiuzCiic /. -п пaрп—п-
Peгzelieл/e1ueri?i частшик-ссляшиш; —mirishh;Zi
/ икон. др—бшосебетв—нич—сkо селско стопан-
ст-о.
C1tzciileueл /г. парцелирам, разделям ни парцслИ’
Pes [пи] ш, - — [пас] танцова стъпка.
Pesch т, -ns, -е (—е) 1. хвърляне ни чифтове (ни
зaревс); 2. пул от домино с чифт.
Peeh11 т. -s, -s паша: wir eil — -пЪси живея като
паша, царски.
pcschen intr- h рази- 1. правя kентрaCaшдa,
продавам на черна Cегеa; 2. меся карти;
хвърлям сaревС’

Pascher
172
P1Sh1ir m. -s, - рсзи. kентриCaндиет' ч—ршебер-
саджня’
C1sc1öii! intr: разг. михий сс, марш’; да те няма!
Pespti т. -s, -, f. -п кант. би— [на унифор^ма и
др]]. фитил [на гекля]-
C1ecciICueл tr. обточ—им с кант. бие.
Pasquill/1’ -s, -елит, пасквил.
Caes adj. (предикотивно) удобен, сгодсн, подхо¬
дящ, прилягащ’
Piss n - ’—cs, —с 1. паспорт: sihh п—п — a1sstcllh1
lessin, de; — vcu1rneeгn, сгпспсгп lesser
изваждам си паспорт, продължавам,
подновявам паспорта си' 2. планински проход;
3.	спорт. подаване. пас (във футбол и др.
uгрuj: 4. мин. тясна, привременни галерия; 5.
лов. пасаж. примамване ша дребен дивеч' 6.
равин (умерен конски ход); 7. мед. хим.
м-шсура, градуирани чаша (зс мярка); 8. der
Rock ist ihm zu ~, zuc;se куртката, дрехата му
стон доСре; des SciiZZ Ist zu - корабът с е
Гивновеси—; рсзг. ns komm' mir zu ~, zupass
добре ми с дошло. -тъкмо на—рсмс ми идва.
passietl adj. сшес-ш, подходящ. приемлив,
допустим!; das isi eirn ganz passabic Atbcii това
с съвсем сносни работа.
Passade/. -n спорт, писиди (висша езда).
Passage [—Ижс] f, -п основно значение пасаж; 1.
naеaж, покрита г-лсрия (за преминаване); 2.
минаваше, премина-аше (и по море): die
gotSöstlichc — морски път около Северни Азия;
Sie notdwcsiiicic — морски пъг около Северни
Лм!срика; 3. ппс. пасаж, част (за виртуозно
изпълнение); 4. спорт, пасаж, испански стъпка
(висша езда); 5. техн. производствен процес;
6. сстр. пис-ж.
Pase1e!tu [-жйр] m. —s, —с пис-ж-р.
Pissegitreit п жп. пред-д-н (във фургона
пътнически С-таж.
Pesscl п, -s, -s Писхи, празник иа свреитс.
Paesfamt п. —sitile f паспортно Сюро.
Pessini ш. —е;, -сп 1. пгехедящ пътник; 2.
пешеходец; 3. минувач’
Paee1i т, -s, —с паст (вятър).
P1eeeIId п паспортни снимка.
Pisse f, -п платка (ксто гарнитура) иа димск-
рокля.
C1sse1 I’ inti: h I. u refl: (In ciw. A, zu c-m —)
подхождам, подходящ, годен съм, чиня,
струвам (за нщ’); съответстваме си; (за
облекло) приляга. стои добрс, отивам; refl-
подобавим: et pisse nlcit in Siesc Stnliune той
ис подхожда за тая служба; пе c1eet richi zue
Lniueu нс чини, ис струва за учител; grün und
bleu — ecCIehhe zicinenece сепсне и синьо нс си
подхождат. нс хагменнгат; des piss' nichi
Cinuice на това мястото му нс с тука' Sie beiSen
- ricit znclreider двaеama ис си подхождат,
хaрмfошигam, нс си един за друг' Siesns Wort
pisst ei' ihn тая думи отговаря, подхожда зи
нсго' ict Preis ceest mit nicht цената c много
високи за мсн; diese Zeit piss' mir licht това
врсме ис ми е удобно' wenn cs Ihm paeei ако му
с удобно; ies KicIS, det Hut paeei Ile sehr gut
роклята, шапката и стои. отива много добрс;
Sic Scinic — mir nlclt обувките ис ми стават'
Sin pissende Farbe wällen избирам подходящ
цвят; das ist U—c c;eec;dc ErishCuiSiJ1rg това c
неподходящо исвиненис; das pass' sicht nbclt
това не педобaвa; разг. etw^. c1sst c-m licht ii
der Ktam нщ. нс подхожда нкм,' не му е
приятно; 2. (euf ctw. е—п —) следя, внимавам
за, д—Сна (нкт.), очаквам нщ.: c;ee ecii’
внимавай!; 3. карт. п-сус-м. и прен-; II. tr-
нагаждам. приспособявам!. пр—м—рвам (дрехи);
изпробвам; техн. пaевaм-
Pessepaгihut [п-спирту] ш. п. - (s). —s 1. жив.
фош- п-спирту (зс картини- гравюри. снимки);
2- остср. тлаеси ключ; общ ключ, 3. постоянни
входна карти, иCешим—нтши карта (за някои
локали) .
Pisseport [п-спор] т- -s, -s = Pass 1.
Pess/eeng m раван (конски ход); -eiree— in
рисинлия (кон).
C1sseceen* in/t;- h /mb. остср. внимавам-
Pcsseöle f най—виеекето място, превал ни проход,
C1esierbau adj. проходим' който може ди с—
прсмгнн— (река).
p1eeieueл I. in/r- s I-елучви сс, етиви: рсзг.: was
Isi lict paeeleti? какво се с случило, с станало
тук?' mir Ise nbh1ts c1sslcui нищо нс ми сс случи;
2. минавам (прсз нщ.): der Plöttnct ließ Ihn nicli
—	портиерът ие го пусна ди мнис, да влсзс; Sbcsc
Wirr passiere zoiiftci тази стока минава без,
освободени от мито; 3. (etw. passiert) минава,
Сиви си го, средна хубост е; II. /г: 1. преми¬
навам. прекосявам, пресичам (градове, реки-
границото): die Zensur ~ минавам през
цензурата; 2. готе, писирим. прстривим прсз
сито, преси (супа).
PaeeierrJewihht п най-малкото догтсmимо тсгло;
~Sh1cIn, —eeitil т 1. пропуск' 2. открит лист.
позволuтслне за преминаване иа границата.
CassbJ adj. овалсН’
ceesim adv. 1. навсякъде; ии много места (е
книга), надлъж и иашир; чссто; 2. тук-там, иа
единични места.
Passion/, —еп 1. страст, у-лсченис: er Isi е-г innen
—	vetfilien. Sem Fußball гой сс е отдал на ново
увлечени—, иа футбола; er bst ebn Jäger von —
той с страстен ловец' 2. страданията на
Христа; 3. изображение на Христовите
страдания (с пластичните изкуства и
музиката).
pessioiieren /r. refl- (e-i. sbci Züt ciw. ~) остсср.
увличам (се), въодушевявам ике за нщ.;
пристрастявам сс към нщ.

173
Patent
c;ssIh1ieгi adj. страстен (пушач, играч, ловсц),
пристрастен към нщ., сan—л-H]
P;ssbhnseiumt f бот. мъченица (P;eeiZiht;
Incam1t;)-
PessiönrSreeehtchte C историята на Христовите
страдания; —spiel п лит. религиозна драми.
представяща стридиният- -а Христи (14—16
в.); -wtj т пътят към Голготи; —woclc f
страстни седмицИ’
passiv, passiv adj. 1. пасивен, С—зде—н: -е
Rcslslcnz üben оказвам паенвна съпротива; —es
WtCItchCt право ии избираемост; 2. тьрг-
пасивен (салдо): —е Handelsbilanz пасивен
търговски баланс; 3. прам. сград-телт- (залог.
форма).
Passiv п, —s. —с; Pcssivum [—в-] п, —s. -и прам.
стрид-телен сaпег’
Passive, Passiva (швейц- само тъй); Passlvei.
Peeebveл (швейц. само тъй) pil. търг. паеив;
„да дава“ (в баланс, плавно книго, текуща
сметка).
Passiv/geschält [-йв-] и търг. пасивна сдслки,
операция (нспр. влогове в банка): —Handel т
външна търговия с пасивен балаие-
C1esbvIshh |-Гв—] adj. грам. като в страдателсн
залог.
Passivität [-ив-] /, — пасивност, бесдсйнест.
неучастие: dieser Feil hat Sie äißerstc — Siesee
Menschen gczcigi, си Scn Taj eclejt този случай
пеkасa краГшити пасивност и- този човеК’
Peeeiv/ш1eee [-ив-] f търг, дългове; -Seite/търг.
лява страна на главната книги, „да дaвa“J
Pass/keuIe f 1. легитимация, личен паспорт. 2.
ксрт. карти за пас (лоши карти): ~ko;tto!iee/
паспортен контрол, проверка на пaспорmа-
p;ssibhh adj. съразмерен, сьег——гсг—т—aЩ’
подходящ; удобен.
P;JeSor-Snungg правилник за паспортите; - punki
т контролн— точки, опорни точки' —schreibe/
техн. скрит, пасван винт.
passutclt adj. advr подходящ, стоящ, прилягащ
доСре (дрсхи. обувки)’
Pess/spere. / воен. преграждане, затваряне ии
планински проход; забрана ии движ-нието
през даден проход; -sitiit/паспортно бюро;
-streße / път през nрехед-
Passung /, -еп техн. 1. сглобка; 2. пасваше.
прогонване. нагаждан— (нс машинни части)-
Passus т. —. — пасаж, пункт. точки (от текст):
dieset - in diu Reeh1neihg този пасаж от
резолюцията.
Pcss/wort п I’ пароли. лозунг; 2. код, тиГни дума
зи отваряше иа Сра—и, кофарн; —zweie ш
задължителни паспортна система’
Pesie, Pasia /,. леи 1. мед. писти (зс зъби и пр.):
мехлем; 2. им— ни разни еaгтгнaпн за
ее<д-лнгaше; 3. глинен отпечатък от
—ьспее-шaт-пшu монети; 4. изк. пешнu
старовремски теми; 5. материали за изкуствен
скъпоценен камък.
Pcsetie т. -s, -е жив. пaстеn-
Pcstlll2 п. -s, -с [киртина с] пастел.
PestC'e/. -п 1. готе, пастет: фам. da lebe; wit die
- сто ти на; тто ги радост —къщи, сто ги беля,
сега втасахме: 2. фсм. die ganze - всичката тая
джунджурня.
pisteuulsleuen [-тори-] tr. пастьоризирам (мляко,
внне)-
Pes'llic/ -п мед. таСл-ека, хапче; бешбеш-
PasUnak т, —s. —с; Pesllnike/, -п бот. пастършак
(Pastiiicc S1ebv;)-
Paeihu п- —s. . .örc; църк;. пастор (особен,
протестснтски)-
pesiouel	adj, 1. пасторсм!; патетичен:
душеепaенг-nеш fслеве, проповед); 2. лит.
п-сторилсн. овчарски (поезия, пиеса).
P;sihuaii п. -s, -s лип. муз. жив. пасторала;
шестр. пасторална пнсса.
P;sihuaiItnc/ църк. служебни гaетегскн задъл¬
жения’
PastorCi п. -s, —е църк. пиеторство (служба, жи¬
лище).
Pilclwo—k [псчуърк] п. —s, —s пачуърк. текстилно
изделие от различни по цвят, форма и
гол-мш-и парчета (покривки и др.).
Paii т. -и, —и; /. -1 1. кръстник, кум; кръстница,
куми: bei c—m Kini — sei;, sielen кръстник съм
на дете; кръщавам дсее; шег. студ, bei ctw. —
strhen кръстник съм иа нщ’, начинание, давам
му името; помагам зи нщ.; 2. кръщелник,
кръщелница; 3. шеф: diese Fabrik isi der - einct
KhIIeUeivwireshCeft гази фабрика с шеф ни
кепхос, с пе-пa шефството ни сдин колхоз.
P1einreceuite т сaвед, поел шсфство, —briet ш
посвещение на кръстника за кръщелничето (в
което се увива кръщепният подарък): —kinS
п, P1Ih1cn п, —s, — кръщелник.
PiiiisclcZi /, — 1, кумство; 2’ прен. шсфство:
Sie — üeetichmen поемам шефство.
P1tcлeeeilc/: bei e—m Kbrd — vertuclc; кръщавам
дете (като кръстник)-
C1iene adj. рази. студ. 1. прекрасен, чудесен,
великолепен, знаменит, чудо: ein —cs MäSchen
знаменито. прекрасно момиче, чудо-момиче'
—е KöhCIn сдин път готвачки, чуде-гогвaчka;
cin -er Kcti, ein -cs Haus чудо—човтк, човек и
пелевишa, юшачага; чтде—kъщa; 2. докаран,
и-контсн; напет (младеж, момче)' 3. adv: лесно,
леко: Sas gcCi je ~! ти това става пееше!
Piiini и, -s, -с 1’ патент (ксто документ и капо
запазено право): cin - cnmcidcn регистрирам
п-тсне' ebn - leimen, erteile; взема.м, давам
патент: разг. des isi doch licht dein ~! чс това
да ие с твой патент!; 2. воен. свидетелство зи
произвеждане в първи офицерски чин: et hie
srin — cis Offizier etheltcn гой бс произведен
офицер.

Patent/amt
174
P;tint/imI n бюро зи регистриране ни
изобретения и издаване ни патенти; -arieae
т искане на патент; -egweli in адвокат,
юрисконсулт по патентите; —euielin [документ
за] пиг—не; -cUti п рази. отвратителен тип;
просто да ги сс повърне, като то видиш; —Zazke
in разг. конто-корснтс.
paien'li-ti /г. 1. паг—нтирим: ~ lassen взсм1-м
питсше; 2. техн. пaгешгuгосaм, закалявам
(стоманен тсл)’
Petire/krhct п копче, косто не се зашива;
—lösutin / рсшсние. зaдеволясaще всички
страни; -neiti / безопасна игли; -echüie ш
охрана на правата върху патентите;
—shhutzverZahein п процедури по издаван— на
патентите; -nuUnndt / авторско евидееелсmве,
патентни Ер-мое-’
Paterm, —s, — . Лгеьцърк. отец, патср (йеромонах);
като обръщение, отче’; ~ familics глава иа
семейство.
Pateuiieäi / — бищuнсгве’
Paterrossee /i. -s, - църк. 1. отче наш (молитва);
2. молитвени броеници (у католиците); всяко
дес-ге зърно от Cгетшипaгa; 3. техн. =
Paecгroseet/auteug’ —•wet,k.
P;tteghetter;1Ze1e т техн- ш-пгеkъешaте
движещ се гедсм^ник; -stuaucl т бот. кпокоч
(StacCyI1h; pirreta); —^wt—k п техн. иория.
елеватор. nодсеник-
C;tCttishC adj. патетичен, пaгегичтеки;
Гaзчувсгвтвaи; с [пресилен] патос’
Pi'HoIee(e) т, -еп, -сп мед. n—mеnег.
P;tChll)gJbe',—мед. патология.
Cae1hioeish1 adj. мед. пaтепотuчеи.
P1ihhe /1, — патос; пaгсгичнеег; прочтвегееиоег:
sie trug das Gedichi mit üeeteneeerem — vor тя
издекламира, чегс стихотворениего с прекаден
патос.
Plilence [—сиПсс/, —п пасианс: ~ lege; нареждам
пасианс.
Patbcn' [-циСнт] т- —еп, —сп пациент.
Patin /, -псп I. кръстници; 2. кръщелниц—.
Patira/. — техн- патина.
cetiritucn ft- патиширам, покривам мсдни и
бгонзеви изделия със сел-шикив цвят (зс дс
изглеждат стари).
Patuiaehh т. —еп, —сп патриарх,
patuiar,h11iish1 adj. патриархален.
P;eui;uhh;i п, -s. -е 1. библ. паmриаршсеmво; 2.
църк; патриаршия (капо сан, седалище и
подведомствено област); 3. ист. патриархат.
pаtuimhniäi adj. пи'еримениaпси, наследствен;
редеВ’
PatuImhnIum п, —s . .nirn пaтримений. б-щи по
нaследегво.
Petuiht in, -еп. —еп патриот.
Patriotismus m. -, патриотизъм«.
PetrietiU /, — църк. патристика (капо
богословска нсукс).
Paiulzc f, -п печ. патрици.
Paiulzltu [—иср] m. -s, — ист. пагриций.
Paiuhл т, -s. -с 1’ църк. свстси-сaкрилиик. патрон
(на църква, лице); 2. църк. и P;euhnrteheru ш
ктитор; 3. корабопритсжигсл; собственик. шеф
на предприятие; 4. фсм. човск; презр. тип,
хуСавсц, хубостник: et ist mir je ein saubetet —
и гой ми е сдна сток-’; рази. ein ecC1;1et ~
хитрец, хитри лисица; lustiger — вессляk-
Paiuhnai л, -s, -с патронаж, пиmроистео-
Patuhn1eeZest п пигренен празник (на църква),
P1iuhni/, -и 1. воен. патрон. куршум: с—е scHerZe,
eiigic — Соеви, халосен патрон; 2. пехн.
пи'^], кройка, модел. шаблон (в шиво-
чеспвопо); 3. техн. патронник (ши струт,
бормашини), ушнвегсaл; 4. текст, шаблон-
модел (зо гцомпосвсне); 5. техн. копир (нс
копирен струг, фрезмешино); 6- гопе.
н-мислени хартия (зс предпазване печеното
оп изгаряне).
Pcteö-ii/gurt т воен. картечна лента; -hülst т
воен. гилза за патрон; -iaetu п воен. патронник,
митазии на пушки; —•uaimtn, -siutiZir in воен.
пачка [за] патрони; —'шСп /лов. 1. патронтиш;
2.	воен. пилиеka; -trommel / С-рабиш ни
револвер. зи картечна ленти.
P;tuhnin /. -пеп покровитслки.
Patu•huIiie [—^улье]/. -п воен. паерул.
Patt■huIIienvoustoß [-тгTльен-] ш воен. растс-
иив—тепие патрулно нападение; нападение иа
рaсссд-
piiroulirieuen [-трулГир-] inti- h воен. гaсузнивим,
патрулирам.
P;teh1 in. -es, —с 1. разг. плясък с дланта, шимир;
2. ръка.
ceiech! inj пляс!
Pciscle/, -прсзи- 1. ръчичка, кунк—; 2. фсм. каша,
бульон, сос: прен. кал. тиня; разг. зор: bi drr —
sitzen, stecken хубаво съм затънал, зaтaснп съм,
натясно съм, ни голям зор съм; е—п In drr —
iaseer оставям нкт. затънал е кишата.
Paeshl^<r/. -п кормило на еап-
päesclili int h трсби.	.
pctsclin inr h зрозг. 1. (eil 1^. —) пльосвим сс;
плясвам' 2. шляпам е кале—; 3. и /г. удрям с
плясък; пляскам; зашлевя-им; 4. и tr: плясвам:
e—m Sas Wasset ins GesIhCt — плисвим нкм.
ведата в лицето' 5. диал. (ctw'’ p1tshht) изсъхва,
напуква сс.
P1ieh1ha1d/разг. кунка (детскс ръчица): gib’s
P1ischhaлShhcn! подай си кунката’
p1iehhIe adj. диал. мръсен, дъждовен, кален
(врсме)’
C1tec1л1es adj- измокрен до кости.
Patscluli, свстр- PaeehC1iI л, -s, — пичули;
благоуханио етерично масло' парфюм.
P1teh1wettir п рсзи. мръсно. кално врсмс.
caii adj. ~ sein съм пат (в шах).
Paii п. -s, —s пит (в шах).

175
Pech/nase
Patie n. -n 1. капак ни джоб; 2. маншет иа дрсха,
палто; 3. капак на плик за писма; 4. муз. нотни
линия.
Paticun [пстърн] i. -s, -s псих-. социол. образец.
модел (нс поведение. мислене).
caiileut1 /г- чертая нотни линии.
c;ieen tr. рози. 1. работя лошо, несръчно,
kaппaсaшсkи, повърхностно; повреждам,
изхабявам поради лошо рибеmснс; 2. муз. свиря
нечисто. фалшиво; 3. мачкам, смачквам (на
топки); 4. сaпaпсaе, ципам; 5. лтkтвие с
шарлатания (= qu1hksaibctn)-
Pctzeu in. -s, — 1. арогантен, нахален човск' 2.
труба грешка. пропуск’
paizie adj. 1. арогантен, нахилтн, рязък, дързък:
komm mir nicht so — нс ми отговаряй така
ирогaнгне; 2. adv. mросните, сепиamе’
P;teiekeii /, — арогантност; сепшaгеег,
тросниеост,
Penkl;' in. -er, -сп студ. студеше, който сс
ду-лира (в корпорация).
P;uU/;uei п студ. лскар при дусли; —lodcn т
студ, зала зи дтслuгaнС’
Pcukt / 1. ’ИуC’ тнмпинн, лит—ври р!.. остср.
тъпан: рсзг.: e—n mii ~п und Tгhmcctcg
emcZa;gen посрещам някого с почести, голям
шум и дандания; mii ~п und Tгhmcetcn
dntchZelic; пропадам тържествено (нс изпит,
при избор); nur ricCi an' die — liuc;! без много
дандания; Сез ешеге хвалби!; 2. рсзг.
проповед: с-с — hiltcr, U-bcgcr чсти, четат ми
конско евангелие; 3. сноп, тьпанче ии ухото.
pauken intr. h 1. бия гимпан, бараСаш'ро^и^. удрям,
блъскам (по нщ.): ei' dem Klavier ~ удрям,
блъскам по пианото; 2. refl. студ, sbci mii c—m
— дуслирим сс с икт.; 3. рсзи. Zü—s Examen —
кълва, зубря за изпие; 4. рази. държи гръмко
слево-
P;ikcr/Zeii п 1. кожи на гнепaш; 2. оноп,
тъгинче; —Höhlt/анат. кухини е средното ухо;
—schlägt— in 1’ лгуз. гиепaшuее; 2. спорт.
р-пир- за дуел' —sclleeel, —sihhU in муз. палки
зи тимпан; —w'b—bii ш муз. тремоло и- гимnaн-
PeuUtu in. —s1- 1. тнмпaниет; 2. розг. даскал,
учител.
paurilisci adj. църк, —е BeieZe посланията на
апостол П-вел.
Paupcrismus т, —, — икон, п-уп—ризъм. крайни
Седност на мисите
P;upcu(i)iäi /, — бсднотия.
Peus/becU т, —s, —с човек, особено дете с пълни,
закръглени бузи; -leckt / uсдтги, дебела,
пълна бузи.
C1ueb1cUIJ. pausbäckig adj-, с пълни, закръглени
бузи (д—тс).
p;ueh11l adj. търп. пресметнат изцяло, нацяло.
глобалсн.
PaushHäIefe1 —s . .licn; Peush11lsumшc /ГпюСална
етеa. платима наведнъж.
C1usch1ГIcucn tr. закръглям сума
C1ushheiieltucn tr. глоСализирам, силно оСоС-
щ-в-М’
P1uehheiputis ш гпеCaпнa цен-’
Piusclt /. -п 1. възглавнички отстрани на седло;
2. спорт, халки иа (гимнастически) коН’
P1ushhi т. -s, -е техн- приготвени книжна каша
зи преетвaне’
Piusc1 / -п 1. почивки; междучасие; аитракт;
прекъсване; der RtSner meclie vielt ~;
ораторът често спираше; прен. e—c ~ machen
правя малко почивки, прекъсвам (зс малко);
2. муз. гаус—’
Pcuse2/, --1 1’ техн. калка, копирна хартия, паус;
2. копис, иипгивсне ни кипka-
causeл tr- пр-kепигвим ни копирна хартия.
paueltucn inn; h правя питсa, прекъсвам врт-
мсние,
Pauspacice п копирни хартия, оризова хартия,
гaте-
Pcvi [-——] п. —s. — паваж-, настилка по улиците.
Pavian [-ви—] т. —s, -с зоол, павиан (Стпоес—
pielus).
Pavliiion [пaснльеJ, свстр. —льо] п. —s. -s
павильоН’
Päyine guisi [пеинг гост] т, ~, - или —s, -s гост
срещу заплащаше на храна и педспен
(обикновено при семейство).
C1elüieh1 adj. тихоокеански.
Pazifismus ш, —, — пацифизъМ’
P1eiüiet т. —сп, —еп пацифист.
C1zIfieiisc1 adj, пацифисеич-н; миролюбив.
p1eitieliuen tt; умиретворявaм.
Pecl п, -s, -е 1. смоли, знфе: ctw’ mit — екС'
тиСеи, verkleiden уплътнявам!, покривам нщ.
със смола;рази:.; cr hci - en der Firjctn вързан
с е ръцете; et hct - си Ser Hosen ис можс да се
откъсне от кръчмата; S;s klebe Ile an wie — нс
може да се отърве от него. nр-сn-дсa го на
всяка крачки; sie länger zusammen wie — und
SchwcZel ет си нерасдепшн; 2. разг. несполуки,
нсуспсх, куцузлък; беди: et lat CöIIishCce — иа
нсго никак нс му върви; Ich lebe - gelabt
ударих ни камък; ei;e; ins - beigge;, reitcr
вкарвам икт. в Селя; — eilig ефтГквaе,
изпарявам се, измъквам се; поел. wer — ingteiZt,
besudele sich който хвърли камък в рядка кал,
опръсква ес-
Pecl/eiiiee/мин, псхблснди (уранова смолиста
руда); урани-ит' —biumt / бот. с—нларка
(Lyhhris Zios c1h11i); -Stell m обущарски
нaемепеи конец' —erz п мин. оСогат—ша, черна
мед, медна руда; —Zltsiee m розг. обущар.
ктидтрaджия’
CChhflnsttr adj. тъмен като е рог.
pechig adj. като смоли. нaсмопен; намaсан със
смола, чтр; смолист.
PehHrUh1ie/мин. смолисти -ъглища; -nase/uem.
улей на стените на замък (зо изливане на
Pech/nelke
176
разпопена смола върху неприятеля); —nclkc f
бот. = —’blimc; —ptlasier п мед. насмол—ши
мтшимuчкa-
Cch1schmeuz adj. черен като смола. катран.
Pech/eieIn т минер. стъкловиден порфир, вид
еCеидиaш; —sttälre f розг. върволица от
нещастия; —ianne C червена слИ’ смърч (Pbcnc
excclsc); —vogel шрсзг.	човск, комуто
нс върви
Ptdäi п. -s, —с 1. педал (нс велосипед, пиано,
орган, шевна машина); 2,р1, шег. джонЕ-ли,
пергели. мотовилки (зс крака): zieh mii d-e —т
ein! прибери си джошгaлнее. пергелите!
Pcdlni т. —сп. —еп педант
Ptdenttuie / -п [—Ген]. Pedantismus m. ~. —
п-дaнтuсъм. псдинтичнеегJ
pcdiriieh1 adj. педантичен
PeSCli т. —, s/—er. —сЛсп расснл—н е училище,
университет. съдилище.
pidCetuIeh1 adj. aсmcр- 1. обикновен; долен; 2.
прозаичен; 3. рядко който върви псш.
PtSIUürt / —r 1. педикюр; 2. п—дикюристк—’
Pedologln/ — сел.-ст. п—делетня, почвози-ние.
Pce— [пир] т. -s, —s пср (в Англия).
Petueuhuc [пиртруп]/, -s трупа, Синда младежи,
избягали от дома си (и които взаимно си
помсисп).
Peeieue т. ~. — мит. сстр. П—т-с: прен. Sen —
scttclr, beseeigcr. teilen пиши поезия.
Pegel т. -s, ~мор- ведем—рни вати. фуе-щеК’
PigilHöle/мор. ниво ии ведaгa-
Ceec1л /г; .мор. измервам! нивото ни еедa-
Pigce.stend in мор. = —höhe.
Pebgioir [псньо-р] т, -s, -s 1. мантия за фризи¬
ране; 2. пеньоар’
peilen /t: мор. 1’ п—лтнгувам. засичам (кораб,
самолет)' 2. измервам нивото. дълбочината иа
водата.
Peile— т, —s, — fрaдне)п—л—нгитер’
Ptbi /, — мъки, голямо страдание; терзание;
мъч—нис: körperliche. eeeiishhc — физическа
болки, душевно т-рс—шие' sicl Sis Leben zur —
machen превръщам си живота в мъка. мъчение.
изтезание; In Not unS — в мъки и неволИ’
CeIлIetл /г. мъча. измъчвам, исmссaвaм. терзая;
Peinigs-g/.
piiiiicl adj, 1. мъчителен (момент), тягостен,
неприятен (чувство); неловък (положение): cs
ist mir seit — много ми с тягостно. мъчигсnне.
н-ловко; 2. педантично теч-и, акуратен,
безупречен, съвсем изправен: et Ist bi illcm seh—
- гой с във всичко абсолютно. до педаитич-
ност изправен' es herrehhtc -е Ordnung цареше
Cестпгечтш порядък; 3. юр, оспср.
наказателен, углавен: -ts Recl' наказателно
право; е—и — arkiagcn завеждам против нкт.
наказателен процсс; -е GcrihhishtSnung, ~е
Ankieei шakaзиг-лше еьдеггеисведстве,
тгпaвне еCвuшешие; —е Befragung следствие с
итгесaшия; е-п — eituagc; изтръгвам! нкм.
призшашия чрсз истезaшня-
PeIлiihhUcit /. —cn 1. мьчиеспиеее. тягостност'
нсловкосе; 2. педантична mечиеег. аkтрагнест.
бссупрсчносг, испрaвнеет.
PeIishht /, —и 1. Снч, камшик: die — ZüCtcr,
ShCwIreer газеихвам камшика; mit det —
shhiigen. hiuei, knallen бия. удрям. плющя c
камшика; mit Z1hktгeгht und — erzielte
възпитавам c благост. но и със строгост; 2.
текст, връв на скрипта на еган-
peIieh1iл I. tr. бия, шибам, удрям: der Krabc
peiischi s-r Kreisel детето си шиба пумпала:
drr Löwe ceiishht Sen Boden eit Sen SchwciZ
лъвът удря земята c опашката си' e—r zu Tode
— пр—Сивам икт. c камшик; II. in/t- h шиСим.
блъскам!. бия; плющя: WinS, Reeen ceitscht ans
Fcrstcr вятърът, дъждът шиба по прозорците;
die Seeei — плигнига плющят; PeiU^i^hung/’.
pejorativ adj. прам. псйоративси, влошаващ, с
влошен смисъл (нс думише)-
PijhUiiIvbIieuлg [-ив--/граи. производна дум!-
с влошен смисъл иа осневиaтa-
PcUeehhe /, -п къси кадифена (полска) дрехи с
шнурове’
PekinCse ш, -и, -1 1. жител иа Пскии' 2’ зоол.
п—кuшез-
Piktin п -s, — бот. пектин.
PiUto-äie п. -s. -s/lben 1. ист. накит на гърли; 2.
църк. кръст за гърди иа католически епископ.
pekuniär adj. паричен.
Pcieueolic [-ис] /. —п, -п [-иси] бот. мушкато;
нндрншс, псларгоиия (PeIieehnium)’
Pciäseer т. -s, — ист. псл-зт.
CelasJIec1 adj. ист. пепaсгийеkИ’
Pclemele [пелм—л] п. -s. -s I. каши, бъркотия,
мишмаш; 2. готе. крем с ппедевс и кайм-к.
pilt-ntli [пел-мел] adv; едно през друго,
смсссно. мишмаш.
Peierlie /, -п пелерина.
Peiikin т. -s, -е лоал- пеликан (Pcieh1Л1e); прен.
символ иа пожсртвувателна любов.
Pellagra п —мед. псл-три (болест).
Pelle /, -п разг. корица, кожица (нс картофи,
салам и др.): KittoZZein In drr — kochen варя
картофите нсбелени; фсм.: c—n auf die — rücken
нахвърлям сс върху икт.; aus der — fchren
излизам извън кожата си; c-m auf der — siieen.
г^С' vor drt — gehen натрапвам се -км.'
додясам нкм.
pellen tn. рсзи. беля, ебспвам, лющя кожицати.
ципата (нс сварен зеленчук,, плод); er isi wie
aus Sce Ei gepCili гой като чс ли е излязъл от
кутия’
celletisieren tn мепсл. екемкееаМ’
Pellets п. -s. -s попе. пслети.
PcIlUerihffeI /разг. еирси исбелси картоф.

177
pcptisch
Pelz m, —es. —е I. [обработени] кожа c космите:
ciw. mii - besetze; гарнирам ищ. c кожа; 2’
фсм.: c—m eil den - rückcn нахвърлям сс върху,
напсрдаш-ам нкт.' притеснявам нкт с ищ.' е-
m den — wiscHen наеупвам, намесвам, —са¬
пунисвам икт.; e—m eins auf Scr — brcnnei erp-
вам икм. куршум; sie iaenn ihn tücleig die
Moiten aus dce — gcklopfe ес му съдраха кожата
от бой; c—m с-с Leus in Sen — seizcn направям
НКМ’ бсля, докарвам му ядове. неприятности;
wasch mit dcn —. aber nach eich пшС' nass хсм
ми сс иска. хсм нс ми стиски; 3. кожух, кожено
палто, якс: кожени яка' 4. кирдировка на плат;
5.	кожички на мляко, на мастило; влакнесто
наслоение по влажните мсста; 6. тлу^,гъп глас.
pelzen /и. 1. одирам кожи (ши жисетше)' 2. сел.-
сп- присаждам, еCпaгоредявaм (дърво); 3.
рази. натупв-м, —г-гдaшвaм, отупвам (нкм.)
прахи.
pelzig adj. 1. влакнест, кеемае, мъхат; пухкав, мск;
2.	грапав (на пипане): 3. сух (плод)' 4. хванал
кожнца (мляко, мастило)’
Ptiz/kcmm т трсбсш за ресане. чистене ни кожи;
~mieseu п ножче за присаждан— ни дървсти;
-mülzi f калпак; -teis п килсм зи присаждане;
-semi ш плюш; — ticu п жнветне с ценна кожи;
-werk п кожухарски изделия.
Ptniiii pl- мип. пснити (в древния Рим); прен.
zu dcn — euuühkkeCtcn връщам се в домашното
огнищс.
Pin—Ciue in пенклуб.
Ptnia-t [панда] п. -s, -s 1’ пиндаи, еквивалентен,
съответен образ (= Gcgcneild); 2. обици.
Pendel л, m, -s, — 1. махало' 2. еъ висяща лампИ’
Pcndc1reueec1i1eir амплитуди ии гмахало: —linst
f диск ни махало.
piidili intr- h 1. люлея сс, движа сс като мих^о'
люшкам се, мятам сс, и прен.’; прен. колебая
се: zwischen Exircmei hin und Cer — мятам се
от крайност на крайност; рози. zwischen SoÜic
und Plovdiv Hin unS hcr — непрекъснато снови
между София и Пловдив; e-m unurtctethcCcr
vor dcn Aueen! — непрекъснато сс мяркам пред
очите на нкт.' 2. рсзи:. mii den Armni — махам
с ръцете (при движение)-
Pi1diI/ecHI1e п- —•sh1wiлeunJ f движени— на
махалото; ~tür f летяща врати; —ihr./ стснсн
часовник (с махало): -ve—ktiu т жп. съоС-
щсннс мсжду две гари с сдин влак (движещ
се непрекъснато между тях); —zue m жп.
единствен —лак, движещ сс ш-пгтсгaшше
мсжду две (близки) крайни тири.
Piiientif [падЗтйф] п, -s, -s 1. архит. паид—иеив
на вид купол; 2. панд-неив (украшение нс
дама)-
Piidler т, —s. — лицс, пътуващо песгеянне мсжду
доми и местоработата си.
Ptndüle [падй’1е)_/, -п часо-ник за маси, за ст—.
peei^ltuirl adj. 1. проникващ; лют. смъдящ
(миризма); 2. натрапчив (мирнзми).
ptilbii adj. мъчителен' грижлив, геч-ш,
свръхaктрагси-
Pcлie /л,	-,1/. .ее, анат. мъжки члси.
Penicillin (свстр. само така): Penizillin п, -s.
-е мед. пеницилин.
Ptinli п. —s, —е 1’ кутия за писци, писалки,
моливи; 2. рсзи. гимназия’
Pennäler п. -s. — остср. ученик-гимназист.
Pcnnbruiiu т map. 1 скитник; 2. сънливец.
Penrt/, -и 1’ map. [nеш] хан: втртсп; механа: in
drt — rähCeiecr пренощувам в кръчма, хан; 2.
учен, училище, гимназия; 3. map. stille —
пиндuC’
pinnen intr- h рсзи. шоштвaе, преспивам в
кръчма, в хан; къртя (спя).
Pension [пЗснЗ, свстр. пснсиои]/. -cn] 1. пснсия:
In — jehen пенсионирам сс; 2. пансион (пълен
пансион или само храна): ein Zimmer mii voller
—	mietce наемам стая c пълен пансион; —
nehmen шитма’ квартира с пълен пансион
(храна и стая); 3. вж. Peneionet-
Pe1eIh1äe т. -s. —с 1. пенсионер' 2. пансионер;
стелтвaщ.
Piisionli л, —s, -е; Pe1sih1 f —сп учебно за-
ведеиие с nашенен: das KinS In — geben давам
си детето е пaшсиеш-
CtnsIhn'itetn	[паси-] пенсионирам;
Pi1sihnleг1nJ/’
Ptnsiins/eeituee [па-J ш п-шенешшa вноска,
—p^t^r^is т такса за пaненеH’
Pensum п, —S,. .,11/’ .sei. заплануваш-, възложена
част от работа (зс определено време); 2,-
зададтни зи един ден урони и упражнения: Sas
—	übiushCreiein върша, уча певечт от
зaдaдсшего.
Ptnlc/Cder п. -s, — мат. пснтaедъг, пееоееaен;
-eonn,-e,elll.мn7H’ п—тоъгълник; 2. Пешгaгон
(М-во на отбраното на САЩ); -erämm п
мит. n-неaтрaеa (за заклинения)': -mCite ш
поет. птшгaметьг (стих).
Peitlaus п. -cs, —er. Pirtiousc [-’-хитеJ п, -, -s,
[...нз] жилище, пееггетше върху плоския
покрив ни високи стради.
PciioSe /. -п рсд. п-штед, електронни лампи с
пст сn-кгредa-
Pep т,- -S, — рсзг. въодушевление, устрем. хье’
Peperoni/ обикн. pl. люти чушл—ти (в оцет)-
Pepinleee [—исрс]_/. —1 1. разсадник; 2. академия
за военни лекари е Бсрлин.
Pipbte п. —s, —s пспне (вид десен и плсп в същия
десен);
CiCCIg adj. розг- снам-шиг. чудсссш eine -е Show
птде, знаменито шоу
Pepsli п. -s, -с пспсин,
peCiiehH adj. улесняващ, подпомагащ храносми-
пинсто-
12 Немско-български речник, т. 2

178
ptu
pi— prp-- ии. по. за, c, чрез, е: — Jcht, — Monae ни,
зи година, годишно' ии, за мсссц. месечно' —
Adresse”. на адрсс, чрез,.' (обикн. търг.) -
DampZcr с параход; — Pose по, с пешига; — Bill
с влака; рсзг. — Ahhee с коли' — Siück зи, ни
парче; — Kasse при заплащане в брой; разг.
Jes1hCt — sofort търси сс за бързо зис.мине (нс
служба, квартира); Llcfctuig — soZori доставки
веднага; — Fuß пеша.
periefp)iouIeh1 (австр-. само pctcmcioeiehh) adj.
1.	окончателен, Cтзип—пaпнеш—ш; 2. унищо¬
жаващ, отхвърлящ.
perennltutnd adj.. бот. мшотогодншен, триеш.
издръжлив (нс зима, студ) (растения),
CerteUi adj. 1. съвършен, превъзходен, отличен:
in Slcgoerechit nrd ShCteiem;ehCige — sein
отлично владея стенография и машинопис; —
есн^С sprechen говоря отлично нсмски; 2.
гетос, валиден, уреден (сделка); — werden
става, реализира ст, сключва се; das Gcshhatt,
des Abkommen isi — gcworer; сделката,
споразумениего сс сключи.
PerttUl п. —s, -е прам. минало неопределено
Вр-М!—, п—рф—КТ’
CteZeUiIeeI adj. способен; годен, податлив на
усьсьрш-нсг-увaн--
PtrttktIeIIItrt f, — годност, епесеб—есг за
усъсърш—истеуване.
PcuZiUiihn /, —еп 1. съвършенство; завършеност'
2.	сключване (нс сделка, споразумение)-
pirfikeiv adj. грам свършен (вид)' от свършен
-ид: —es Verb глагол ог свършен -ид.
CiefId(i] adj- коварен, подъл: всрелоесн-
PeuZIdit /, —п [-иен] коварство; вероломство.
PeгthгetIhr /. -сп перфорация’
ptethuituc1 /г; перфорирам«’
PeeZheitumeshhine f перфоратор.
PcuZhumence [пърформънс] /, -s изк. пърфор-
М1ашс (ггег-сk—е) пг-Дсгaсnтши-, е което
вземат участие и зритслите.
Pt-eenln' n. —s, —с псрт-монт (кожи, ръкопис,
хартия).
Ctreeme1itл adj. пергамснтсн.
Pcгeimirtpacieг геггaмснеиa хартия.
Peгtehea. ’ -сп. пергела (беседкс)-
Ccuhhut■teeleut1 tr: отвращавам« сс от нкт., нщ.
Pi—igäum n. —s . ’äen сстр. перигсй.
PerlCCi n, —s. -е сстр. псрихелий.
PctiUled n. —s, —е; PcrIUärdium л, -s, . .dlei снст.
птрикард.
Pt—imtit— m, n. -s, —L..weni’ оспр. периметър' 2.
само п мед. периметър (за измерване на
зрителното поле).
Pceihdc /, —сп период (и сстр. мсп, муз. мед)-
PeuIhdiлeyetin п. -ь, — хим. периодични сис¬
теми на слсмснтите.
PeriOSik/, —, —и = Periodizität.
Pceihiikum п, -s, —ке периодично излизащо
издание (вестник или списание).
CirihdIech adj. периодичен, периодически.
pieIhdIsIirir /г. п-рuеднзuгaм, разделям ни
периоди' PtuIheisieru1er’‘
Perihdieiiäi /. — периодичност.
PcrIpitICilUer т, -s, — филос. псрипаестик (от
школата нс Ариспотел)-
PerbcetIe/. -п [-йеи] перипетия (особено в дрсмс)-
Pcriphtulc /, —п [—йсн] 1. ’wc—i. периферия; 2.
покрайнини pl.: dieses Werk liege en dtr ~ det
SteSi този сивед се намира в покрайнините на
града; in det — eieibcn оставам по повърх¬
ността (не се вдълбочсвсм),
Pcripheulceeräi п комп, периферно усгройееее-
PirIphuCee/, —п лит. перифраза.
ptuIphuesItrci tn- перифразирам.
Periskhc л, —s, -с мор, воен. перископ, срнг-nиa
тръба.
Ptristaitik/, — снст, перисталтика,
perisilliisci adj. псгисеапгичеи-
Perbstyi л, -s. —е архит. псриееип’
Pcriion'itis/, — мед. псрнеениm’
Perkäl m. -s, -с текст, псркол.
PiuUueeIhл /. -еп 1. удар. разтърсваше. тласък,
възпламеняване на експлозив чрез удар; 2. -мед.
птркусия, гечтkвaн- с пръст или чукче (при
преглед); 3. муз. удар и- чукчс (нс хармониум).
PeuUussIönerCanшeu т мед. чукчс за псркусия;
-irsirumtnt л муз. ударен инструмент.
ptukuili adj. мед- действуващ. проникващ през
кожата.
peuUuihUbSch adj. мед. чрсз псрк^ия,
Peub / — печ, перла (шрифт).
Peri/aschc,/ ниГ-фин потиш; —ек' л зоол.
нaутилуе (Nautliius pompilbus)’
Ptric/. -i 1’ перла, бисср. и прен., Маргарит: —еп
enZrelhee нижа бисери; ~п fIehhcr ловя бисерни
миди; прен. —п der Kirsi. Mnsbk, Dichtigg
бисери на изкуството. музиката, поезията;
рсзг, es wleS iin keine — aus der Krone Zillen,
weni er Sins iui няма ди му сс урони престижът,
ако направи това; библ. —i vor die Säur werfen
хвърлям бисери иа свиинтс; рсзг— шег. unsere
—-домашната еи помощница; 2. мънисто, зърно
от синци; 3. бнесроподобии нсща: сълза, капка
роса, мсхурчс: det Schweiß stand ihm In ~n auf
der Selui едри капки пое излязоха на челото
му' dic ~i in Seke мехурчетата пяна в шим-
пaнскего' 4. светли точки по кожа, по перата
на птиците; 5. лов. издатини по ретaеa иа слси;
6.	зоол. водне коичс.
peu1ci1 in/r- h 1. капя, падам иа капки, излъчвам
капки, лея се, роня сс, и прен.: die Blume petii
von Teu цвсmеге с еCеигиие с роси' Ttänei —
über bl- Gcsbcli сълзи сс ронят по лицето й;
des Ness perlte von Sen FelswänScn от скалата
капсше вода' 2. искри, пени сс; блссти (ксто
бисер): Tränen periien In bl-en Augen сълзи
блестяха е очите й' der Webe perl' ie Glase
виното искри, сс псии е чашата; Teu perle cif
179
Personal Computer
der Rosc росата блести като Сисср иа розата'
der Schweiß perlte eul dce Sibre, die Siire pcriie
von Sclweiß на челото блестяха капки пот; die
Rcdr peeli рсчги се лее; cer1cnde Töre леещи
се звуци; ceгicndcs L;hhc1 кръшен смях;
Ciu-eeee Koloritir звънливи, Сис-рни
келераmура; 3. (за вълна) усуква сс.
Ccr1e1^ adj. бие-рен, от бисери’
Perieлrüiecher ш търсач иа бисери; -shCnur/■,
—•band п бисерна огърлица.
Pcrl/eern п памучни псрла' ~gersse/= - jtan pei;
—■gras n бот. бисерка fMc1bhe]; -e—euptn pl
ший-снг—ш булгур; -Cni; n зоол. токачки
(NumbS; me-eigeie)-
piulbg adj. като бисер; c матов блясък.
Piulbi m. —s, -с псрлне.
Peei/m1ehCti f Сис-рни миди (Avicuie
metgarilitete); —mutt n, -mntiee f седеф;
-mntterteiter m зоол- дневни г-п-гтдa.
сед-фка. огледала- (Argynnis); -Shhebti f печ.
= Perl; —S1hht/вет. туберкулоза у демашнне-
жиеотни.
Cir1usirItein /г: свстр. претърсвам, обискирам;
рaссп-двaм (подозрителни лицс).
Peel/welß п бяла боя; —zwiebel / баш- вид лук
(Allium hpCbschtodhn)’
Ptum n.-s, — пеол. п—рм (плсст).
ceem;gert adj, перманентен, геегеяштш,
непрекъснат; In 1tteetг Zeit Cet tu —1,
Hcrek-hcZcr е последно врем- тоГ има
постоянно сърцебиене.
PermciC-z /. — непрекъснатост, гсрмaн—нгнеег,
продължителност: der Reichstag erklär' sich ie
— раИх-гагът зас-даси н-nг-къснaее (при
важни събития).
permeabel adj-, пропусклив, nромокасм-
perшbec1 adj. пеол. п—рмскИ’
Piumuieibhn f, -сп мат, п—рмттиция. размсс-
евинС’
pcrmu'lcuci /г. мсп. п—гмтmирим. рaсмсегв—м,
pirлbzböe adj. злекич—сгс—н; тибслсш (болест)’
Pcuhnöepori /, — сел.-сп- перо-оспори. нср.
МИН—’
pirheii adv. мед. през устати (приемам. езсмим).
peuhriiucn int h остср. говоря важно, надтте,
мшогоглaтолетвувaм; държа епеве.
PeupeidlUel m. п, —s, —I. перпендикуляр; 2. егвсе;
3.	м-хило ни чаеевииК’
pi-piidbUilär. ctectndbU1iäe adj, перпснди-
куляр—и.
ptuptiutll, ciepiiuIieibhC adj, непрекъснат.
непрестанен, безспорен.
Ptupttuun nobile n, — — — . та.. Ilia) nсрnеттум
ееCип-, вечно движение; остар- сечно
сaмедвижсщa сс машини (невъзможно).
pi—pllx adj. смаян. смутен. слисан, ебьрkaи-
Perplexitäi f, — слисaшест, смая-ост;
обърканост’
per puo^Uua търг, по пълнемещис-
Peuuoi [näcö] m. -s. -s 1. рампи; 2. свстр.. швейц.
aсшcр. псрои; 3. платформа (нс трамвайни
вагони).
pcr SilSo търг, зи трa-иснис.
pcr se от само себс си, само по себс еи-
Peretn1bne, Pecst-nine/, —е(п) брсзснт.
Peustu т. -s, — 1’ персиец; 2. и Piestuicpcihh ш
персийски килим; 3. вид кегkа-
Peuecvcranz 1—^—)-]/ — издръжливост.
Persliie [пъшнигJ /. -s воен. ракета със среден
радиус иа действие. Пършинг.
Peusbiniu т, -s, — 1. -стриган; 2. астрагашешо
гилmе-
Pcrsifiägi [-юке)/. — фини скрити подигравка,
ирония; присмсх.
ceeeiflieee1 /г. иронизирам. осмн-аМ’
PtesIIshCtbn т розг-. шег. евндтгепстве за
Сл-тон—дсждиоее (при денацификсциятс)-
PereIpcл. PcrsIcC1 п. -s марципанов заместител
(евпин):
CeueiehH adj. персийски.
pteeieiCлi adj- устойчив.
PereIeet1zJ. -еп 1. тегейчивосг; 2. гвьрдетливи—;
евосшрaвис-
Peuehл /, -еп 1. лице (и грам,); личност' човск,
pl, души: с-т große, starke — сдра, д-бела жсн-'
das Schilf Zessi 1000 —еп корабът побира 1000
души; jede — zellt е—с Mark -сски плаща по 1
марка; nebne gcrlrge — моята скромна личност;
et häli viel ei' scinn — той държи много ии себс
си; ich Züt meine — що се отнася до моята
личност, до мсшс; cu ist bi — da гой е лично тук;
icl kenne ihe von — познавам! го лично; Sie —
des Fürsier княжеската особа; разг, die Güic,
die Dummheit ii - sein съм въплъщение на
доброт-ти; sich bi det — itucn припознавам сс.
вземам едното зи друт; pei. Sie Srei eöte-ihCer
—in трите лица иа Бога' juпeeishCc - юриди¬
чески личност; 2. вид, външност, фигури (нс
човек); с—с ur;nsehrlihhe — незначителен. не¬
взрачен човек; kicbr, Hässlich von — sein малък,
дрсбти, тресси иа вид съм; 3. театр, действу¬
ващо лице, фигура, роля (в драма): es teeien
viele —cn ei' има много дегст-тв—ши липи (в
драмсто); е-е stumme — фигурант, статист; Sie
lustige — комик, пиляче; 4. (никаква) жени;
презр. псрсои-.
PerehЛi eraia/noKpoBHT—лсгвт-aшо. гад-aще сс
на бпаго-елсии— лицс; фаворит; желано лицс,
personCl adj. вж- pcrshre1--
Peesoiel л. -s, -с персонал; личен състав.
Peushna1/ceecu ш съкращение на персонал;
-akie / досие иа служащ; —•e^s^s^wtbs ш личсш
паспорт; —■ecrlhhi т воен. атестация; —boeen
т служебен списък; —chet [-шсф] п началник
ни личния състав; —computte, Pteshrai
Computer [пьгее—aп’’’J т гтгсешaпе—
компютър.

Personalien
180
Perehr;iltn pl, лични сведения, данни зи
личността.
Ptrshräi/etseilshh;ti f търг. п-гсе—aл—е
съдружие (събирателно или командитно
дружество);’ —lelieu m = Peteorc-hHcZ’
Personalität f, —сп личност
pcesonlliteu	лично.
Pi-sonäi/iimi m = Petshrcr1amc; —pronomcn n
грам, лично е-сгеиееши-; —sienS m =
Pershne;se;;d; -vtrkthe m жп, график и-
пътници; пътнически влакове, съобщения pl
Pcesörhhtn. PersÖglibi п симпатична жена,
женичка.
Prreöete/eeCeCht ш гара за пътници;
—■gescilscHaft/uKOH’ 1’ гражданско дружество;
2.	търговско дружество с лично участие;
-kIIhmttee п жп. гегсешкилемстър; -khnth п
лични сметки; -kreti wegen /л aRтемебил, лска
коли; —kill ш полип, пейор, култовщини;
—пате ш лично, собствено име; -sieed т
с-мт-но пележ-нне; -etards;uZrchme f 1.
списък на всички пеетея—ше живеещи в
общината; 2. ежегоден списък и- стопанства
и малки домашни предприятия' -vt—kehu ш
жп. пътнически график; -zue m пътнически
-лик.
PeeeoriflUeiIhn /, —сп олицетворение.
pcush1itbziere1 tr. елнцсгвегясaе, въплъщавам.
CeesÖgibhC adj. 1. личен (в грсм.) (среща,
песнансгво, .еегиси, инт-ртс, мнения):
собствен: nein -tu Besitz мое лично. собствено
притежание; —cs Fürwort лично мссгоим—шнс;
et kam - той дойде лично; c—n — kenne; гезша-
вам икт. лично; 2. пристрастен, субективен,
лнчсш: ~ werden снасям лнчсш —л—м—нг при
спор, сг-с-м еуб-кгивеш; започвам да обиж¬
дам; er rinnt eilcs — гой взема всичко върху
с—Сс си, схваща всичко на лична печ-—, като
обиди.
PtrsönlicHUebi /, —сп 1. личност, индивидтanнест:
е—с vielseitige — многостранна личност' teotz s¬
t Jugend Ist nt с-с — макар и млад, той с веч—
офорМ!——- личност; 2. лице, личност: cr Ist с-с
- In Шспе-щСси Leben той с голям обществен
деец; ZüHrenSc -ее des LinSes ръководни дсйци
ни страната.
CCusöлiih1Uebeseewueet adj. осъзнат като личност.
с чувство зи соСств-но достейнст-е; саметсс-
р—Н’
PiursCiUtIv п. -s, -е малък бинокъл, дaпекетпед-
PtueccUiIve [-ве]/, -п 1. перспектива: Sie — selnei
nicle перспективно съотношенията нс са вер¬
ни; 2, изглед, гледка, панорама е далечината;
3.	прен. п-репеkгнси, изглед pl,: dir neue
Sitietior eröffnet für bin eine neue — нее—гa
ситуация открива пред исто нови перспективи
pl-
peuspeUtiviech adj- перспективен.
Pceibnö1e п, -. - ’ örzici; остср, Ptribnenz /
-i(cn) най-вече pl. юр. штдсижимюсг по
предшaснaчснис-
PirnCnir т- —S, — псруансц.
peruaniscH adj. п—руанскИ’
Perücke /. —п перуки: разг- c-m Ii die — lehre;
разобличавам икт., смъквам му м-скита.
Pc-ü^^enbium т бот. смрадлики, еттра (Rius
hotIn1e)’
pc—vius [-еСрз] adj. перверзен. изер-тсш, проги-
воссг—етвтИ’
Perversität [-вср-] /, -сп перверзност, извра-
m—иеег.
Ciueccileel adj. псих. вьзпги-еате, видим!,
осесaсмf, доловим.
Perzeption/, —сп псих. псрцспция. възприятие.
CeeecciöeIsch adj- псих, вьзпгu-еaттпеш,
псрцептиетН’
pereIpieriл /п 1. приемам, получавам (пари); 2.
псих. възприемам, схващам (сетивно).
Pcsäde/ -п спорт. псзада (висша ездс)-.
Pestl т. -s, — обл, голями приемна стая в с—серо-
гсрманска селска къщи.
pcsei in/r. s разг. тичам; фуча.
Pessäe п. —,. -е мед. псеар-
Pcesieiseue т. — — — пееимизьм-
Pessimist т. -еп, -еп пссими^.
CeeeimletiecH adj. пееимистичеи, чсрнеглсдекн-
Pest/ —епл/ед 1. чуми, мор, и прен-: n—n wie die —
Z-Ichcn, meiden бягам от икт. като от чума' der
- zue Opfet fallen ставам жертви на чумната;
разг.: e-e ibc — се Sen Hels wünsche; чу^юс-ам
нкт.; dcs stirkt je wie die —’ това смърдн
отсгaгнтспшо!; Sass Sici Sie —! чу^!-'— да тс
теегu’ (руиспня); 2. грозна епидемия
(въобще).
Pest/beulie/мед. чумен буCеш, прен. чумна
напаст; ~!и'' т воня. злесеннс; —etencl,
-НанС ш воняща мирисмta като иа чуми' -haus
ш Солници за чумави; —seoZl т мед. чум«—-
зараза' —wn-z / бот. овчарка, лопуш (Pela—
siies)’
Pes/ib1cnZf -еп = Pcst.
Ccsib1eлzba1isc1, peeibleлebsc1 adj. раза, чумав;
зловонен’
PesUlziS n. —(е),. —е псстицид.
Ptiäiim n. —s, ’ .täle;; Piiäi r, —s, —с бот,
-снчслисгче-
Piittrdi/ -n 1’ книжни бомбички' 2. воен. остср.
псгарда, -сри-, -ид снаряд.
Ptttei т. -еп, -еп молител.
Peter т, -s, — 1. Петър' 2. т, -s. — разг. ein Sne-
mee — наиеси тип; 3. ксрт. Ser — Чср—нят
Пстър, попът.
Piterchee п. -s. — 1. шпсрц; 2. = Peiereilie: 3’
П—търчо.

181
Pfänder
Pteeeübehh m зоол- свети Петрови рнС— (Zeus
Zaeer)-
Peterling m. —s, -c = Petersilie’
Ptte—eäniclti n играчки-човечс (което само се
изправя).
Petersilie/, —п бот. магданос: рази-: Ihm Ise die —
verCejelt. verregnet потънали му гсмиитт; sic
pflück' - с- кнбнчи на стената (не я канят дс
танцува): б. стон самичка като кукувици
(неомъжена).
Pctres/Iäuter т зоол- океанска птичка като
буревестник (Hydtobetes celаelhus); —’pfceebe
п църк. папски данък; -ShhIUseiI т бот.
иглика.
Ptite— (und) Peulus—Teg ш църк. ПсгревдеH’
Pt'ii [пети]]/ — печ. пеене (шрифт).
Pttiibhn /, —cn петиция: ict — stciigcecn тдо-л-г-о-
рявим! молС-т-’
peiitihnleren inti: h подавам молСа, пстиция.
Pttlthe т, -s, ’ .опее остср. 1. юрид. ищсц; 2.
кандидат.
Petlt/saie т печ. набор с пстиг.
Piiite Zhues [петифур] pl- готе. п—еифурИ’
Pt'iium т. -s.. .tlee юр. про—Си, зaя-л-ни—-
Ptt—etäke п, -s ’ .еа -кименелосг’
Petulteklbön/. —сп п—грификация, -каменяв-нт.
Peeeheeachlt (анН: Piieoeueiii] /. —и [-Ген]
п—тротрафня’
Pituolfeun) n. -s, — п—mрел-
PtteoIcumeühUetanit (—-умИр/. мазут.
PitShhaZt n. —s. —е печат (зс запечатване c восък).
Ptieh1aZieich1cr m резач на псч-ги.
Ccteh1icut1 и: подпечатвам със соСств—— псчат.
Ptiiihoei [...кЪт] ш- —s, -s колосана делна фуста.
Piiiiie п, —s, — еротични ласки, игри, петинг.
PttUnbi/, -п бот. псеу-ия (цвете, Peiunla)’
Peiz т. -es, —с Баба Меца, М-цa—и-
Ptizt/ -и 1. мсчка; 2. учен, доносник, предател,
ptteiл in/t: h тучен. доноснича, депaгaе, поргя.
ко владя; издавим.
Pfad т. -s, —с пътека; прен, път: ei; dorniger —
трънлив път. и прен:: рсзг, krumme —е winSeln
вървя по криви пътища.
PfadZindiu т 1. скаут; 2. прен. пиенер-
PZ^i^fii^t^t^t^l^i^i^f^re^s^e^e/ екaтгисъм-
PÜäZZh1cл п. -s. — зоол. червенушка; лнвадарче
(от род SporopCIla)’
Pfiffe т, -и, -е; PZaZZ т. -еи, -еп 1. презр. остср.
поп. чернекaпcц,рaсг. naгaс; 2. техн. щемпел
на механичен чук.
PtaZlcn/baum т бот, чашкодря— (Enonymus
C1uocae1s); —erere / черно френско гресде
(Riens nigeum); —bIesh1tл п - —-seühU; —biati n,
—blime / -Sbeiei / бот. глухарче, радика
(T;taxah1m hZfkiraIe, LcorthSon i;taxahum);
~eceüh1i n презр. попско котило; -Cüt m бот.
I. плод на —bäum; 2. бучка (гъба) (Morclcnc)'
-kappt / бот, - —Csb 1; —stueße / ист. разг.
реката Рсйи (поради трите духовни курфюр-
шеспвс на нея в миналото): —stück п шии-
хубавото парче от госби-
PZeZZeiiue п- -s, — презр. попщинa-
ctäfZiscH adj- попски, чсрнеkaпеки-
PZCfflbig т. -s, —с вид яСълкИ’
Pfall т. -s. —е 1. кол, дирск: е—п - cinschleger.
cietrcibtn забивам, набивам кол; библ, ein — im
F1ciehhe ищ. като трън, косго не дива мир,
което човърка, тризс, яде; рсзи. in ecbrcn vier
^еп, е къщата си, е колибката си. е своя дом;
2. отвесна ивици на герб (в хералдиката).
PZall/eau т прсист. —акел—е жилище; —beute
ш прсист. жител от —akопие жилище; —bürgte
т 1. ист. селянин с право —и гражданин в
определен град; 2. еснафин, филистър; -Sort
т прсист. село от никелии жилища; —eiste п
1.	-^111:2. лов. вид примка за	птица,
ptählen Ltr, 1. сaсьрс-aм за кол (дърво, лози)' 2.
заграждам с колове; 3. ист. шаСивам —а кол
(като смъртно наказание): 4’ (Ссз obj-) стр.
забивам, пилоширам (келовс)’
PZiHI/jrabre ш ист. граничен ров, лим—с; -mest
т мачта от едно дърво; стожср; -mülle /
воденица върху колове; —•m1Shhti/ооол. мида—
дървегробнвич (TeteSo navalis); —•eosi т стр.
пилотна скара (зс заздравяване нс основите):
—schul т желязна обковки ии кол.
Pfählum;/ —еп 1. еж. pfählen: 2. = PZah1wcuk-
Pfahl/weide / бот. тр^ичи-коса сърби (Salix
amygdiline); —-werk п 1. воен. паднсадИ; 2. стр.
системи от подпорни кюnеве (пилоти); -wnum
тзоол. = -mnsciel; — wueztl /бо/Н’ тливсн корсн
(спускащ се отвесно).
Platz/, —cn 1. пфилц — срсд-ев—ковтш имт—ри-
горски, кралски дворец; 2. гео-р. Палатишат
(нс Рейн).
Pfalzer т. -S, - жигсл -а Пфалц.
PtaieeгeZ ш ист. 1. иептгaгереки еCnaсг-ш
управител, вид граф; 2. пaлaгишекн к^фюрст.
cZä1ebeh1 adj. пфалики.
Pfand п, -S. —tt 1’ залог (и при игра), гаранция,
депозит: ntwcs als, zum - geben дивим нщ. като,
зи залог; eiw. als — enuühU1eseh;, hiriOscr
оставям! нщ’ като сaпег, депозит; освобож¬
давам залога си (срещу заплащане): des —
verfällt сaпеЕье пропада, изтича срокът му;
прен- Sas — ict Liebe дете иа любовта; sein Woe
zum — gcecr гарантирам! c думите си; 2. игра:
^et spielen играя игра със зилозИ’
Pland/beltZ т ипотечна облигация върху земя;
—beuch т скриваше, (непозволено) изнасяне иа
секвестирани вещи; —b1hh/l регистър за вещи,
ипотечни записвания; —bürger т заложник.
ptäiiir tr; 1. (r-e, e—m ctw. ~) юр. описвам,
секвестирам, зипорирам имущество; 2. обши-
-ам (с дъски); 3. диал. иг-сеувaм; Pfändung/.
Ptändcu т. -S, — диал, 1. съдия—изпълнител; 2.
полски писач, пъдир’

Pfänder/spiel
182
PZändirrecb1i n игра със зaпези-
PZa1SrZiash1c / бутилка срсщу депозит; -geld п
депозит (за амбалаж); —Ceus п, —itlhe f
заложна къща; разг. S—c Uhu geht nach den з
часовникът тн не върви вярно; —uecCi п
ипег-kaгне пгaсе; —^С^е от сanежне
удостоверение; -sh11l! f ипотечен дълг;
—stell in обор за секвестираш добитък.
PüaлSu1eeetZihI ш заповед за опис, секвестър.
PZare/vieshhrtle1ne f = —briil; —zettel n =
—'ScCeI;-
PZennt f, —i 1’ тиган. [плитка] тенджери, тава (и
техн.); in ier — backen, e-aicn пържи е тиган'
рсзг. c—;’ den Fclrd In die — hcuen прася икт. иа
пух и прах; унищожавам неприятеля; 2.
метаз- леярско гърне; чугун—— съд за изе-кинс
на шлик от тегnншна пещ' 3. техн. пивоварен
казан; 4. снст, ямка на става' 5. техн- гнездо
—а ципф; 6. воен. гнездо иа кремъклия пушка
за запалката: etw. an' irr — leben готов съм за
серелСа; разг. на сзики ми е новини, виц; фсм.
ctw. Pulvce aut Sie — scHüitee наливам, сръСвим
си; 7. холандски керемида (вълнообразна).
PZennc1riahH п стр. покри- с извити керемиди'
-sitln т 1. котлон камък; 2. техн. плочки за
облицован— ии леярни тави, пивоварни казани
и пр.; - stiel ш дръжка на тиган.
Ptänntu т, —s, — 1. съпритежател иа солница' 2.
медни кар.
Pfärntrshhat1t / — кооперация зи рaсрaбоевaне
ни солни извори.
PZ;nn/Uuhhen /л готе. 1. пончик, поничка' 2. -ид
палачинка; 3. вид охлюв; —Shhmbe! ш
м—д—нкар, бакърджия' -wirk п мин. солница.
PZeeer;mt п църк. гaсгерсгсе (чин, службо-
жилище но пастор); —Soul п село със
свещеник’
PZettr /, —п; Pteeetb f. —еп църк. 1. енория,
—шориГски църкви (предимно у протестан¬
тите); 2. naегерсево, прсзвиетрсгео (служба,
сан); 3. жилище на пастор.
cZeeetiIbhH adj. енорийски.
PZarueu e, —s, — духовник [сиернГеkи] сеещ-ник
(предимно протестантски); пастор. пге-
т-ста—тски nреnо-ед—иk-
Pfitrutubn /. —пеп; Pfaeelrau /жена и— пастор.
пасmерка-
PZaee/eimcirdt/църк. т—орня' —kiri п 1. църк.
тшегиaш; 2’ дтгт ни пастора; —kirhCr
енориИски църква: -spuiegel т еиерия-
PZau т, —sr(—cr), -с(п) паун: stoie, eitel wbc ebn —
важен. надут, суетсн като паун; нaдтт като
^як; рсзг. sihh wie ein — spreizen пъчи сс, ширя
се като паун' сажнича; der — schläe' ebn Rad
паунът разпере- опашката си.
Cta1hhtn съскам, фучи (зи котка, пара; вж.
fauchen)’
Pteite/engt п зоол. 1. г-п-гудa—в-ч-гшипa
(SmerieiCns hhhllat1s, Boebyx pyeb; Pipi1ihjh);
2.	пауново око' -ftdie f 1. пaуневе перо; 2.
хрущял е Снс-рна мида; —teS п разпереш-
опашка и- паун; -shhwäre, —-sh1wcbZ т 1.
гaтне-a опашки' 2. вид бляскава медни руда;
3.	зо^л. копри-ни пеперуди (Papillo пийне);
4.	вид фоГ—рссрк; 5. вид женски фризура.
Pfeife— т. -s, — [чср] пипер (и прен. за люпост):
sc1wareet, eetschet — чер пипср (нс зърна);
weißet, klarer — светъл пипер (с олющени
сърша)' uotce, ungiuiscHct — червен пипср; сп с-
с Speise — tun слагам пипер на ядсне; — und
Selz меланж (бяло и чсршо и- плат)' розг.: Sa
Ibce' deu Hese ie — там с беляга, трудността; er
ecg blelber, hinglher, wo deu — wäh1st ди сс
м-хи от очите ми, да отиде е дж—ндсма; gib
IHm —! дай му платен еттесер! върни му то
тъпкано!
PZiZZeurehdcл т мрежа от конски косъм за сито;
—gurke / мигиио-инa краставички; —Urent /1
бот. широколистни гърбица (Lici!inп
IetiZhIism); —киНги т готе- М(тдтшки,
мъст-кула-; -lari п: In — е джендеми.
Pfiflerliig т. —s, -е поте, м—дснка. мъстакулка
(= PÜlZZetII;e]-
PZcZZcrnlize f бот. мента (Mineia pIpeuIta)’
cZcZZeг1 tr. 1’ [силно] подправям c пипср, слагам!
пипер, и прен.: Scs Esscn wau zu stark JccZcZZeui
яденето Ссшт силно гедпюг-шо' рози.
gepZeZZcric Wouee люти. оскърбителни думи:
gcplclZcutc Wbezc нецензурни. пикантни вицове'
jcpZcZZctic Preise’ Rehhnuee солени, високи
цени; солена сметка; 2. фсм. захвърлям,
сaпрaщaм' das Buch ii dir Ecke — захвърлям.
запращам книгата е ъгъла.
PZctZcu/iuss /оотв. вид дребна мъстакулка;
—sack ш шеи. бикалнШ’
Plelli/ —1 1. свирка: муз. тръба ни орган; разг.:
rach s—t — tarzcr вървя му по гайдата; aus
ZtemSen Role ist gui ~n scliibSen c чужда пита
майчин помсн' die — le Sackc halter държи си
сзика, мълча си, кротувам си; ~п schreierr,
wähtcnS nie In Rohu siezt изпичам си гаCетата
навреме, нсппитим си кошницата наерсмс; 2.
лула: sbci е-е — eihcZc1 пълня. напълвам си едни
лули; 3. предмети с тръСо-идна форма:
тръбички ии свещник зи свещта. тръбовидна
кост, пчелна килийки, стъкларско духало;
техн. ка—алчс за въздух на отливна форми; 4.
бот- тръбовидни издънки на хмсл. аспержи и
др.
pleblee* int h t свиря (на духов инструмент— с
уста), и прен.: sein Atem, ier Wird cZeiZi
гърдите му свирят, хрипгяг, вятърът свири' dce
Jäjcu cZcIZt s-e Huidc ловецът свири ии кучето
си; auf e—n Blisireiuumeлi ~ свиря на духое
инструмснт; рсзи. eih1 D eins — а. свиркам си,
пея си нщ.; б. преструвам ст, че ми е
бссрaсnично; er pleilt dcranl ис иска ди снa- за
това, пет пари ис дива зи това; eus e-n inScren
183
Pferde/staupe
Loch — засвирвам на друга струна; сега пся
други псссн; Icl soll lenzen, wie sic pZeiZi трябва
ди играя по н—й—ата свирки; фсм. der plcilt
nbhHi mehu lange няма ди то бъдс (ще умре);
п^Не wissen, ob eai — oder blascn soll нс зная
какво да правя, е чуцо съм; фсм. pfeili der WlnS
daher? такава ли е били р—бетатa?; фсм. da hilZi
keil Mau-spiizen, cs miss gecÜblZen werSen! по—
малко приказки, повсчс раСота!' cs komm' ile
ganz gecÜiZZen дойд- му добре дошло' фам. е-
п — гиврътвим му едничко' фсм. ь^ werde dir
was -i да имаш ди вземаш!
Pftittn/ecum in боп. = —зеианС; —t^inmee
четчица за лула' —rohr п, ](e)s, —е I. цев ии лули;
2. тръстики за свирки; —spiezt / мундщук на
лупа' —se-euch in бот. бирбннка. див жасмин
(PllleSc-phus chrhnarbus); -wiek пмуз. свирки
и— орган.
Pfeifer in. -s. - 1. който свири с уста' свирач иа
духов инструмент; нср, свирец; 2. остср.
[военен] мтзиkант; пикепшсm; 3. дявол.
Pteiter/!eпct т веп. ларингит на кош;
—^iä^mp^tlekiii т вет. парализа и- ларинкси у
kеИ’
PZeiZkonzeri п свиркаш—, дюдюкане (в знак нс
неодобрение).
Pfeil in, -s. —с 1. стрсли, и прен.: der - shhrellt von
der Seine серел-ти отхвръкса ог тетивата; Sen
— auZIeger поставям стрелата на лъка; —с ii Scn
Köcher inn поставя.’ стрсли в колм-на' eie —
und Bogee със стрели ши лък; Amots —е
сгрелите на Амура; Sie — Ses Scottes стрелите
на подигравката, иронията; 2. стрелка (ксто
указател): 3. пр—дмсе с формата ии стрела' 4.
мат. перпендикулярни иа хорди; 5. игла зи
коси, остср. итлянк-’
PZeb1ebeeл п желязно острие на серсла.
pfeilei int s поет, бързим.
Pfeiler m. —s, — 1’ срхит. читириътьпе— подпорен
стълб, пипен, колона, дирек, и прен-: etwas
dnrci — siützer, siciitn подпира’ нщ’ със
стълбо——; 2. срхит. nилaсеъг; 3. мин. целик,
стълб.
PZtilcurehecn п срхит. арка върху стълбове;
—etwöiet п срхип- свод върху ееьпCеве;
-spiegel in 1. голямо стсншо огледало, трюмо;
2. голямо огледало до стената върху масичка
с колонки' —•sitln т минер. бaсaпm; —vo-kopf in
’остова глава; — webte fc^mp- разстояние мсжду
два стълба.
pZebi/eeehhwiлe adj. много бърз; като сгрели;
—•giuad(i) adj. изпънат като етр—пa;р^Г- много
mечеH’
Plibl/gblt п егрева за серели' —Ureut п бит. водсн
шип, сгрслописе (Seeltte-ic saebtiieloibi); -rali
f анст. шев между двете теменни кости;
-eeiitu, —Shhiä1ec f зоол- -ид смок (Coliee—
jehu1us)-
CleiIecH1eII adj. бърз като сгрсл—’
PZei1echüie т сгрслсц с лък; —shhwenz/л 1. лоол-
шилеепaшaгa патица Meuosihmeea, клас:
Xichosuua); 2. гъсеница иа пспсруд- есчсриица.
Pleeebj in. -s, -с пфсинт (монета): es kostei 10
—(т) струва 10 пфснита; рази. et eIeht ier — in
брои и държа смстка и за стотинката; Ses Ist
niclt c—r, U—n - weri това ис струва и пег пари;
eel, enf Hellet und — eczaCIen плаща’ до
стотинка’
PZiллIe/absite in висок и тънък ток (нс дамска
обувка): —Üuh1si- in разг. скрънза; -^eiwihht п
проСио тсгло; -schenke/разг. прости кръчма;
—wä—t У евтина еmек—-
pliiiiewcbst adv. ни стотинки. стотинка по
стотинка.
Plerch т- —cs. -е кошари.
pZerchei I. /r: затварям, натъпквам е кошара; II.
int- h (за живетне) пикая.
PlercH/hütte/ -kerrtn т малка кола-колибки за
е-чагн; —lege— п етaдеге в една кошара;
—scllae ш 1’ ограда; 2. кешaрa-
Pferd п. —s, -с 1. кои: das — greift eus, bäume sIhh,
schlägt ans конят препуска, изправя сс на
задните си крика, рита, хвърля къч' atifs - . zu
—е sieigei качвам сс ии кон; zu — sei;, siezen
яздя иа кои, рози: des hält kein - cus това и
вол —яма ди то издържи; des erirgc; kelre zehn
-t Zeueie това ие с по силитс на човека; инС'
ech1e -е brinjen eich deCI; за нищо ни свет¬
не мотат ди мс закарат тим; an' holen —е sitzen
надувам сс, псря сс, хвърчи нависоко; фсм.
von —е aut den Esel komme; от кон —и магаре
(осиромсшавам); фсм. cs Hängt ein — ii det Life
нещо се мъти (предстои нщ. неприятно); 2.
pl. зоол- е—м—йег-е еднокопитни; 3. спорт.
гимнастически кои; 4. кои е ших; 5. мор. брас
(зс задържане нс ветрилото).
PZerie/apZei п рсзг. конски фишкня; -eubtl'/1.
тежки, -еnска, непосилна работа; 2. гибегa за
кои' —bei; - i трамвай, каран с коне; -eait- in
богат селянин, кулак; —-bhhni боп. бакли, чер
боб (Vicla Zcea); —bremse/ооол. конска мухи
(Gistrophylis cqub); -Seckt/ чул; —•ibiest т
ист. интария с	—ilicee/ = —bremse; —fuß
m Хрсзг- дяволски крик, и прен-: da shhi1t deu
= herais тук проличава дяволската рабегa; 2.
конски крак; 3. б-сфор’сн крак: den = wittern
подушвам зъл умисъл; —gtsdCiгu п конски
сбруя; хамуен pl.; -jungt т конярчс; —Uralt/
= -stärke; —kur /лечение с конски дози; —-länet
/ спорт.: et Isi ue с-с = voraus гой —адСяга,
надпревари с една конски дължини; —lens /
зоол- = —eucmsi; —-кеие'' п с-т-гишaгшa
лечебница; —miiz/бот. див джоджс— (Mentha
eilvesirbs); -muss / вид едър орех' -chIiistt- m
наемодател ии коис; —stell т конюшня; —stärkt
f физ. конска сили; —siäs|^e^ вет. конска

Pferde/striegel
184
инфлуенца; —striegel m чесало за ко—С' —iag ш
ист- ден зи ингирия с коне; -zeug п = -geschlrr.
—zücht f кешевьдетве’
Pfitic f, -и стр. столица (нс покрив).
Pübisil т. —s. — 1. етепnяе’a селска стая; 2.
сушилня е селницa-
PtiZt ш, —S, —е 1. евиг-нт, изсвирване: с-п —
ensstoßt; е-игвa’, исевигви’; 2. хитрини,
хитрост, дяволия, шмекерия^-зт. er keint den
— знае му чалъм!-; Keifte und —е хитрини,
шмекерии, шашмп!. шарлатании; рози. Sen —
CctensCeben зная му цаката' 3. modischer ~
осмси-ки от литъра (мяркс)-
Ptittt-ibeg п- -S. -е 1. боп. гъби пачи крик,
припъшки (CeelCeuiilns hieeui1s); 2. розг.
дреболия, нщ. незначително: keiren — an' ctw'.
А jebce пст пари, лули тютюн ис давам за нщ.;
et kümmere sich ricli c—n — darum хич ис иска и
ди знае, ечтпен мишгьр ис дави зи гови, хич ие
го е еня; Uelren — wc—t sein и— чини пукната
гaра-
pfifflg adj-, хитър.
PZIfÜiUus m, —shs. -$срсзг. хитрец. шмекер, дявол-
чесек-
Püirgse/eiunc f бот. = —■toee-
Püingsite pl. или n, -s, — църк. Пстдееетиицa,
Свети Троица (празник): zu — на св. Троица:
maechee komm' sein — nie някои хора никога
нс стигат до просветление; рози. wcrn Osicte
neS - int einer Tcg Zillen, zu — ei' dce Eise иа
куково лято, на конски Великдси.
Pübneet/ohHec n I. накичен бик за изкарване на
лятна паша (по Пепдесепницо); 2. рези.
натруфсн като великденски овен; -vogel т
зоол. авлига (= Pltol)-
PÜi-eIhH п, -s, -с; Pfluehhe/, -п праскова (Prunus
Cereiha)-
Pt’reIhCUгe1t п боп. лисец, ггaеkевич-
(Poiyjorum pe-siherla)’
Pilieze / —е 1. р-стсние: dic — ircbbe Zwcbjc, eiüht,
itlgt Früchte растението пуска клони, цъфти.
ражда ппедевс' — Ztessene р—стснисядсн; 2. и
Ptläreh1in п, -s, - фсм. штпгекегсaник,
хубостник; нихил; ирон. цв—тс; стока; er Isi с—с
rriee, schöne, kesse — какво цв—тс ми е гой. ис е
цвете за мириси——; какви ми е стока!' е-е
Beuliret ~ берлински екземпляр (нахокан).
ctliлzcл tr. 1’ садя, пееаждам, разсаждам.ц прен.:
Etieierstecklbige ~ гaзеaждам^ ягоди; фсм. er
haete sich mbtten aufs Sola gecZIanzi Ссшс сс
курдисил (нек-и-н)’ ни средата иа канапсге'
2. забивам: er pfliлete Sie Fehne anl See Weil
тоГ зиСи сшaмеmо иа вала; 3. диал. присаждам’
PZlaлeele/tedruhU m геол- отпечатък от растения
(вксштгюст): —erds/чсрнозеМ’
Piliizen/Z-esser т лоал- pl- тр--епaени животни'
—geetre m Cегaшнч-еka градина; ~Uhei f
вегетарианска храна; -kinie/= —eelrc; —leben
п животът иа растенията; прен. cin = führen
вететир-м; —lrhee/ботаникИ’
pZIaлzeлrebhh adj-, с богати растителност.
Ptlaлecл/reich п растително царство' —scHülz т
защита на р-стсният-; —Station / институт за
защити иа растенията; —setchcir т лопатки за
изкопаване иа растения; —weit /флори; —zücht
/ сел.-ст. гaегтнu-сьдстве; —züitnee /
развъждане —и културни растсиия.
PZlenet- ш- —s, — 1. плантагор' 2. заселник-
ко.лоннст' 3. сел.-ст- = PZIinzhhIz; 4. който
сиди.
PZianz/earitn п = —scinle 1; —gut п сел.-ст. =
—^mieteulei; -holzn сел.-ст- колчс зи рaзе—ждинтJ
pt1aлe1bhH adj. растителен.
PZiäлeibлg т- -s, -е;сел--сп- фиданки (зоразсаж-
дане): прен- пнгем^ец-
Pfleiz/ee'c—ial п сел.-ст. с—мтна. посадъчен
’aг-гиил; —schult 1. сел--ст- разсадник,
п-пншн-гa. и прен.: прен-- люлка. огнище;
—staSt / = ThhCtiuete!1; —siet', —stälte /
разсадник, гепини-гa (предимно прен-):
MhsUiu. Sie = des rcnen Geisees Москва —
разсадникът, люлката на новия дух; —siock ш
1’ сел.-ст-. колчс за садене иа разсад; 2. кошер,
който се реи-
PZIaezuij /, -е 1. плантация; 2. насаждение;
сaсaдс—е място; лесов. бранищс; 3. колония;
4.	вж. ptlarzcл-
PZIaizvolU п преселници в колония’
Pilaster п, -s. — 1. настилка. паваж*: — iejer
наееиnам. павирам; das — anZreißenрисkьргвa^^
пивaжa;рaсЕ’.: е—е aufs — wc—lee уволнявам! икт.,
изхвърлям! то на улицата' enf dem — lieger
безработен съм; — treten кръстосвам улиците;
das — Ise Ile Cler zu hcbß geworden за нсго тук
става жежко; !icse Stadt isi ein teicrcs ~
животът в този трид с скъп; 2. мед- пластир.
мушимичка; прен. успокоително средство,
мехлем: ebn — luZiegee слагам мушимичка иа
раната' рсзи-: Scs — ^еС'. heili мушамичкага
тегли. лекува; фсм. e-n ein — auf See Mlnd
kleben запушвам нкм. устати; eie Geschenk eis
— geben дивим подарък за успокоение; 3. шег.
кръпки, ямички (на обувка. дрехо); 4’ =
PflästercHen.
PZiäsit-hHtn л, -S, — 1’ мед. мушамички; 2.
изкуствсна Семка.
Pflasterer ш, -s. — каменар, п—еиреваЧ’
PZiesteu/käler п мед. испански муха (зс
пластири) (Lyitinah)' -käsitn п шег. санитар;
—киНс— п шег. аптекар; ->1111— п художник,
рисуващ по настилките и ероееириее]
cZlieUcreüdc adj- 1. с. подбити копита (кои); 2.
прен. уморен от големия трад.
pZlastt-n tr. 1. залепям, поставям пластир,
мушимичка: е-е WunSc — залспе-м пластир на
рана; Scs Gesiclt ~ поставям бсика на лицето'
185
pflichtfrei
2. настилам. павирам (улици, двор, под ии
кухня); войн, силно обстрелвам (с артилерия):
ibc Küchc mii Fliesen - постилам кухнята c
плочи; 3. закърпвам, поставям кръпка, ямички
(ни ебусkи. дрехи): Sie Schuhc mit Ricsiet;
(be)pZIistern сaпспсaм ямички на обувките;
PZIaster/sclniere— in шег. = -kochet; —•stteiu m
пивиговач' -sitli m I. паве, камък за паваж; 2’
попе, вид мъсеакулка, бисквиека; -tuttt— ш 1.
фсм миткало; 2. пешеходец.
PZIaunc f, -и 1. слива (плод): gebackere, gedörrie
—п псче—и, сушени сливи; 2. разг. зикачк-’
Pfiaumenbugm зоол- -ид охлюв (Viluti giabelie).
cZIaueeл int h задявам сс, пускам шсти.
Ptieimtr/eenm m слива (дърво, Priens
!hmcstihns); —■ShhIt1t/ бот. тръно^и-ки
(Prunns insitbtia)-
cZiaumt1wtIhh adj. рози. мек като памук,
N1^^--.
Pliige / -п гледаше, обслужване, [полагане на]
грижи; отглеждане, култивиран— (нс прсдина.
цветя); грижа (за ръце, коса. кожа, пяло);
поддържане; поощряване: е—ш ~ angedebhee
icssen грижа се зи икт.' in — sei; намирам сс
под нечии грижи. отглеждат мс; е—е Ktcnkcn
bi - reinen, gebe; пе-мaм грижата за болен,
давам болен за гледане; — det Gesindlelt грижи
за здравето; — Set Wissenshhalten. Set Künste
поддържане, поощряване, г—вшиеелеево иа
науките, изкуст-ат-’
PZitec/ami п служба за социални грижи;
-eeZh1Ii1i(r) п. -п, -п питомец, потомки, деес,
лицс, пев—р—не иа нсчии грижи, —eilten pl.
се’тиегве, ко-го отглежда храштшичт,
приемно семейство; —lall т лежащо болен,
нуждаещ сс от постоянни грижи (обикновено
до края нс живота си); —htim п дом за стари
и болни хора' -kind хранениче, питомец.
-mutier/жена с хри—сничс, приемна мийка.
cZ1cee1 /гЛ- и refl- грижи сс, гледам, политам
[осеCсни] грижи (за дете, родители, Солен,
градина, дървсг-): Sie Näjel, ics Hier, Sen Bett,
die Haut, sein Äußeres - грижа сс зи ноктите,
косати, брадати. кожата, външността си; рсзг.
s-e Bcucl — добре си похапсам, грижи сс за
бпaтеутробисто си; e-n legen und — полигим
есеC-ши грижи зи шкг.; 2’ kтпти-нгa’,
занимавам сс с. поддържам, р-внит—п съм иа
нщ’, подкрепям, поощрявам (науки, изкуства,
музики); det Geeicr Ist gui gepflegt традинага c
добре подредена, гледани. поддържана; eie
gccZIegtes Ä1ßete(e) изискаш- външност; 3. и
intr: с G обикнов- силен (piloe, gecZIoeer)
занимавам се усърдно с. пое-ееен съм ни,
предаден съм, отдаден съм на нщ.' обикнов.
във фразеолог, съчетания: e-s Aetes. Dicnsies
- отдаден съм —а, изпълнявам служби; [ее—]
Fueu1dshhiZi mit e-m — поддържам приятелски
връзки с икт.; Rai(s) mit c-n ptlcgen съветвам
се с икт.' Scs Rechts - раздавам правосъдие;
Umgang mit е—ш - поддържам връзки, общувам!
с икт.' UntetCanSIinjen - преговарям, водя
гр-гевеги; 4. с zn+ Inf’ имам оСнчай ди,
обикновено (правя пова и това): zu scgen —
ебнкнов-ше kaсвaМ’
Ptlegcu n- -s, - 1. санитар, Сол-оглед-ч' 2.
шaетеГниk, опеку—, попечител; 3. оспар.
радетел, р-в—иттn, з-крил-ик, покровител,
’тп-шaг (не изкуства, науки); 4. диал.
помощник-свещеник.
PZIcge/sohi т храненик; -ihcCter/ храненици;
-veit— т ко-то се грижи за издръжката ни
храненик, питомец. приемен Саща' —•viut—ae
п деге-ег зи опaс-aше на държавната
собет-сшеет.
CtieehaZU adj. ист. задължен да работи ингария’
pfiejlich adj. I. грижлив, старателен, грижовен:
die -т BeCeedlirg e—t Mesh1lri ееaгaг-nшо
гледане иа машини; 2. диал. оСичасН’
Pflegling in. -s, -с питомец; храненик.
pfleesam adj. старателен, грижлив.
PneeschaZi /, -еп юр. ограничено шaсгеГшн-
чест-о. опсkу—ет-е, опека (особено на поспа-
вен под лcпрещениеj-
Ptlicht1/ -еп 1. задължение, (морален) дълг: ,-е
— 'ne изпълнявам! си дълги; es wer nur e-e — аз
само си изпълних дълги; eecC - nr!
Sh1uidIgUcIt както задължава дългът; ei' — und
Gewissen по дълг и съвест; e—m etw. znt —
nachei вменявам нкм. нщ. е дълг; cs eit den
—ее nicie so genau rehmer мшого-многе и— сс
старая е задълженията си; 2. гевишшест,
служба, задължение ди сс служи; обет зи вярна
служби: c-n in Eid und - nehmen все’ам от икт.
клетви зи вярна служби; wit ebtr sicier In des
K;iecte - ши— оСачт см— —а служба —а
импсратора.
PflIcHl2^> -еп диал. = PIIhhe-
Püicht/еbiirteunee / икон. задължителна
доставка (по количество); -erkrr п мор.
главни котви; -erweli ш юр. защитник дофис,
служсбсн защитник; -ereeli / задължителна
рaботa-
pZIbcheeewusei adj. съзнаващ дълга си, съзна¬
телен: ~— Eirseelliej zir Arbeit съзнателно
отношение към труда.
Pflichteifer п усърдно. добросъвестно изпъл¬
нени— на дълга.
pflicHleilrie adj. усърден, изпълнителсн.
Pflichten/Ureis ш [служебни] сaдьлжеиия-
Ptlicht/extmclar п екс-’пnяг (от печатно
произведение) за задължително предаване ии
библиотеки (от издателя); -ГиН п задължи¬
телен -(учебен) предмет.
pZlicHiZreb adj. е-еCедсн ог задължения.

Pflicht/gebot
186
PZIbhhireeeoi n повеля и- дълга; —gtfühl n чт-егво
за дълг.
cZibchireenaß, ——mäßig adj- съобразен c дълга;
както сс изисква от служебните задължения;
задължителен; дължим; —gtl—tu adj. сереш и-
дълги си; съвестен; adv\ както изисква дългът.
pZiihHibe adj-, задължен.
F1Uh1iIeUiIt /, — задължсносе.
PlichtU/aHr п едногодишна трудова песиннеет
(в Германия): -körn ист- зър—сшн храни като
натурален данък, диван иа свещеник; -lcisIueg
f 1. изпълнение ни задължение; 2. исп.
гепaг—ше клетви за вярност; 3. задължително
плащаше от фонда за сепиапне осигуряване,
pZlicht/mäßbe adj. вж. —gemäß; —schuldig 1. adj-
дължим: eit cZIIhCtsch1IiIesteг Etjebenheit c
най-голяма преданост (ксто форма зо учти¬
вост): 2. adv. cZlIchtsc1uISIest както подеCавa,
шaй—доCроеьсесено: eiw. ctIIchtschuIdiJSt tun
върши ищ. нaГ-деброеьссстшо-
Ptlihhe/eoli п тсгинев——и —егми; задължително
количество' наряд' -teil т юр. законна чист ог
наследство.
pflichttreu adj. верен и- дълги си.
PПbhhiüeungdлo/w’m. 'задължителни упражнения
(преди гимнастически сьсmслaнияj-
cZibhhtve—eesse1 adj. забравил дълга еи-
PtlidCiveгeissenheit / заСраеян— и- дълга.
PГIIh1iverIiteuner^н^Г^У^нIтшие иа дълга,
pZIIhhiwbi—be adj. противен ни дългИ’
Pflock m, -s. —с 1. колче: ebn Zeii ел ^er fesi
bilden закрепвам палатка ни колчета:разг. wie
cin - !;ett1er а. стоя като пън; б. стоя
безпомощен; so ebn ~! такъв дръвник!; с-п —
zu—Uhkstecken проявявам снизходителност, ис
придиря’; намаля-а’ си претенциите;
оставям ог мен да мине; 2’ дървен гвоздей,
клин.
PZIhcka1li/обущарско шило (за клечки),
pflöcken /г: 1. прикрепя’ с колчета' 2. одялвам,
орязвам (дърво).
PZihcUhoiz п дърво зи клечки за обуща.
pflückce /г. 1. къси’, бера. и прен, (цветя,
nnоде-—, ягоди): e-i Strauß, Blumen zum Seuauß
-	късам, бера цвстя зи букет; прен. Lorbeeren
-	обирам« лаврите; 2’ остар. ощипсам,
оскубс-М!, скубя (птица): рсзг- wie haeer noch
eie HUCnhCee mittieeedcr zu - има’— да
уреждам— още стари сметки сдин с друт.
PZiücktr т. -s. - уред за бр-ис иа плодове; бсрач
иа плодове.
Pflück/ko-b кошница за бр-ис иа плодове; —niiz
п прът с торбички зи бране иа nnеде-с,
pflück-eif adj, узрял (плед)-
PZiühUecI п. —s, — нщ. раснищ-не’
Pflüder т, -s, — швейц. киша от сият.
Pflug ш, -S- —ю 1. плуг; подобни иа плуг сечива:
des PfetS gelt ie - конят с впрегнат в. кара
плуга; urter Sem — laeen обработвам с плуг;
прен. die Hand in den - legen заемам сс c исщо,
пристъпвам! към работа' 2. сел.-ст- хкфе(кспо
мярка за земя): 3. ист. задължен да работи
ангария с плуг; 4. диал- работна бригада по
торфища.	л
PZIug/eclkin, —bäum in сел.-ст. вонщс; —iitrsi
т ист. и—гирия; —eisen п сел.-ст. = -sclar.
pflüjei fr.— intr: h ора, изоравам, расерaвам (нива)'
прен. поря (въздуха. ’ег-то), цепя,
набраздяваме des Scii'' pflügt die Wellt;
корабът цепи, бразди вълните; прен. Sie Lift.
See Sand, des Wisset - строя иа пясък; рози.
правя дупка е ‘юр—те;расг’ ei' Zrendcm Kilbe
— с чужда пити правя майчин помсн; Helmilcl
ei' e-m — скришом кови ищ’ с икт.; мор. ier
Anker pllüji кот-ит— орс (влачи се по дъното),
Pflug/lind п орна зсмя; нива' —messcu п сел.-ст.
нож иа плуг' -reliel m, -еtiit/, —rodel ш сел.-
ст, kепрaля на плуг; —schceUсел.-ст- лемеж
(нс плуГ): -sie—zn сел.-ст- ръчка на плуг; -tag
ш um, дс— на интирия с плут.
Pfortader/анст. порена всии (vena chrIiIe)-
PZh—It f, —и 1’ [малки] порта, врага; 2. мор,
стр-ннчсн отвор и— кораб (зс дула нс оръдия,
прсблcj: 3. планински пролом, проход; 4. исш.
Високат- порта (Турция); 5- вратички иа голяма
Сирена бъчва.
PZö—ticr /и, -s. — 1’ портиер. -р-тир; 2. анат.
пилор’
PZhrIrerIhee [...же]/портиерски будка.
PZheIeл т. -s, - 1. [педперси, страничен] дирек
(нс врата, креват); греда. талпа' 2. швсйц.
служба.
PZhUer, -е 1. липичка, липа (ирсзи. зоръка, крак):
рсзи. Scs Mädclcn Hat ein ailerllebstcs Plölcien
момичето има сладка ръчички: фсм: e—m auf
Sie —i klopfen, cbes auf Sic —i geben пляскам.
цапвам нкт. по лапите; скастрям икт.' sich die
-п beb ctw’ verbreneee опар-им си ръцете,
опар-им се с нщ.; s-e ~i überall drin haeen
навсякъде си увирам татата, сс тикам; die Katzc
fäll' Immer aut die -n коткат— никога ис пада
по гръб; 2. рсзи. тарги pl., клечки pl, (зс лош
почерк).
PZ—ien п- —s, —е; Pfriemeft -е; PZrieeei п, -s, -1.
шило: шег, Meister ~. Hens - шеп. обущар.
ктндтрaджия' 2. рядко клин; 3. бот. бодли по
някои листи и стъбла; храсти с такива, напр.
жългута (вж, Ginster)’
pfriemie tr- продупчвам с шиле-
PZ—icneeeras п бот. kеиnе (Silpa peieeie).
PZuhcZ т. —s. —с = PZrhcZe1’
PZ—hcZetIn n сел--сп- kекил-не ножче за
присажданс.
pZuhpZin /Г: 1. запушвам (със запушалко).
з-гв-рям (бупилкс); 2. (ctw’ in ctw. ~) разг.
натъпквам (в куфар, шкаф): рсзи- de— Seel wer
voll gepfropfi сапага бсшс претъпкани; 3. сеч.-
187
Phantasie
cm, присаждам, облагородявам (дърво)' 4. мед.
присажда’, тгaшегnaштигае; 5. спр,
удължасим (трсди).
PZ—hpZee т, -s, — 1. тапа, запушалка:рсзи,: die —
krallen iaesen изпразеим (пия) много бутилки
с шампанско; e—r ат — ппСсе lessee
раздразвам нкм. апетита; прася му скомина;
anZ dem ~ sitzen нямам пукната пара, еьвссм
ии сухо съм; 2. сел.-ст. калсм за присаждане'
3.	мсД. тампон; 4. стр. надешо; 5. рсзг. шишко.
PZropZ(en)ree1d п обезщетени— е локал за пнсис
ни дештс-ше от къщи вино; —-zleler п
тирбушон.
Pfröpfllng т. —s, —е; Pfropfreis п сел.-ст, калем
за присаждане.
PuhpZsh1uIe / сел.-ст. разсадник за облаго¬
родяван— ни дървстИ’
PZ—üiSef, -п ист. църк. [доходи от] духовничсс-
к- служба, енория, епархия: с-с lettc — прен.
доходно м(ясто' сииткурИ’
Pfründen /Heus п 1. старопиталищ—; приют за
бсд—и; 2. къщи ни духовник; -jägtr ш който
търси доходни служби, си-аурИ’
Pfuüidecu. Ptuündc—, Pfrünile— m- -s, ~ 1. духов¬
но лицс с Согиги доходи; 2. лице, което живее
е старопиталище.
PluHl т- -s, -с nексa, блато, тиня, и прен-: eie
selekender — вонящо блато; der — der SünSe. der
Seleseeuc1t благото на трсхи. егоизма; църк. der
len—ige, ewige - ег—-ни гссна.
Plüll m, п, -s. -е 1. поет. постеля, ложс (пухен
дюшек, голяма пухена вьзглaвиипa' пухено
меко легло)' 2. архит. корниз - ее—есa на
kепенИ’
Pfüllbbium n мин. дървен сти-ок зи ’-кир-та
на ръби —а шахта.
^п!! in/j- фуГ! (израз на егсгaщ-ши-,
възмущение).
Pfund -s, -с (след пит, само sing.) 1. фунг
(мярка): 4. ~ Mcli 4 фу—га Ср-шно; 2. фу-т
(монета): — Sterling английска лири; остср.
библ. талант' прен. епесебност, талант: библ.
mbl s-n —е ^^1—; използвам разумно състоя¬
нието, богатството, таланти, спесеC—есеие—
си; sein — ve-eriec; заравям, погребвам таланта
си, и— то испепсвaм; 3. остар. търг. 240 броя
като цяло (мярка за бройки): 4. оспер,
опрсделсш брой удари (за наказание)-
PZund/apZel n сдър сорт ябълка' —birnt f сдър
сорт круши. ..
’’’CtUrit— ш. —s в сотр. с пип. остар. воен.
оръдие с .’ фу-гос снаряд: SehhscfürScr’
pfuiSIj adj. разг. чудесен, великолепен; славси,
порядъчен: nie —cr Kc—i чудсссн, славен човек;
das Isi - l зиамсниге!
ctUrebe adj, в сопр. с пип, .’ фу-гос:
zweIcZUrelg’
PZnndieder п тьон.
PZuidsUe—I т фам, чудо-човск, знаменит човек.
човек и nеnоси—a-
Pfuscha-btle f лоши, ш—скопосна, аджамийска
р-бота.
pfuschii intr; h Х.рсзг. работя исекопосно, пеше,
—-T’тло, през куп зи грош, като профан,
каnnaсaнин; порея, испоргсaм; 2. рсзп. работя
чужд занаят (без подготовка): e-n ins Heed¬
werk — бъркам се е чужд занаят; 3. u ti; сеч.-
ст- обръща’ стърнищата; 4. (eiw. cZ1ecCe)
исфтшявa-
Pluscher ш. -s, — 1. рсзг, нееkепесннк, калпаза¬
нин, некадърник, профан е гaбогигa; я—лъш
майстор' кърпач; 2. u Pfusch n. —s, — съскаме,
^фущя-ан—’
PZueh1euei -еп разг. и-екепес—a, кърпачсска
работи. яшлъш работа.
cZuschcrig, pZuschij adj- некадърен, н-екопеесн.
исгодс— (р-боги. зи—иягчия). повърхностен,
-фнф’
Pt1Sh1eiieiI т учен, листче (на ученик) зи
(непозволено) преписване, пищов’
Pfütze/, -и 1. локви; 2. мин. мор. кофи изгреС-анс
ии вед—-
cZützeл /г; мин. изтребвам ведam—-
pfützig adj, с локви. блатист.
PCääkte pl, мит, фсики. щастлив народ ни
наслади; прен- безгрижни епикуреИци.
PhаeIfh]oл [ф-тгСн] п, —s, -s брнчки.
PHagozytei pl. биол. фaгециеи.
Phellex/..’ ingeil’ воен. фаланга; елитна войски,
и прен-: 2. кост ни пръстИ’
pHiUisch adj. отнасящ сс до мъжкия член (вж.
Plalius), фалнчески.
Phellus m, -. —/. .Неп снст. ф^юс. мъжки чл—Н;
символ на продуктивни способност (в антични
култове).
PhäiomCi и, -S, -е 1. физ. фсшомтн. явление; 2.
ралг- фсномсш, чтде-
chanomtni1 adj- 1. филос. физ, отнасящ се до
явления, до действителния свят; 2. ф-—емени-
л—н (псмет)\ сaбелсжиm—пеи, необикновен, чу-
дсссн.
P1aлomiлillsmue ш, — —	филос.
фсшемениписъм.
PHänomcnologle f- —филос. 1. феноменология;
2.	историческо гaсснтн- ии човешкото съзна¬
ние (според Хепел).
phänhmtrhlhebsh1 adj, филос, фтно’-—
НолоГИчСН’
Phintielc (еиН: Fee^cs^be) f- —и [-и—н] основно
значение фантазия; 1. псих, фантазия,
[творческо] въображение: s-r — Sie Zügel
schieße; icssen давам е-оCодa, простор, -оля
ни въображението, фиитaсияma си; 2. фантазия,
блян, илюзия. химера; 3. муз, фантазия; 4.
каприз, прищявка, фантазия. •'
Pleetesl.’’, chаntаele’’ 1. свободно създаден, иа
фантазията: PCeeeesIebbider; 2. пъстър, шарен,
ефектен: PhaneasIecacIcrJ

Phantasie/anzug
188
Pheлiisltrinzue m ф-штази костюм!' —gibblde m
образ на фантазията’
cCaetesIerer (auch: t;;';sitren) in/r. h 1.
фантазирам!; отдавам се на фантазията си;
мечтая: розг. Su p1areesieгeI woil? хсм еи
говориш безсмислици!; 2. .weS. бълнувам!; 3.
л/уз’ импровизирам!.
c1aniaelevhil adj. с богата фантазия.
Planeismin, —s. ’Snen химера. илюзия, мираж.
фaштисм—гория-
Plareesm^j^c^i^tit^, —п [-й—и] 1. ф——maсмитерия.
мираж, фантом!; 2. театр. призраци pl-,
привидения pl., вълшебство —а епснaтa’
PCantis' (euch: Fa1tesI] n. —er, —en фантазьор;
фантаст.
PC;e1;eterei (euch: Fer1eeeereI) f, —e;
фaнтасьерег-о-
phanteetlsch (анС: Ze1ieeIlehh) adj. 1. фантасти¬
чен, штдтист-игтлтш; 2. чудат, страшен;
екзалтиран. ексцентричен (човек): —cu Anzug
фантисн костюм; 3. ш-обикновсн. грандиозен,
штстгеягтш, Caсшеепе-еш (плен): т-т —е
Gcsh1win!bekeie -въображаем!-, фантастична
бързина; ~— P—else баснословни цсии; 4. раза.
знаменит, великолепен (идея, раскaс, филм.
книга): ein —er Abend знам!——.;— всч—р.
P1anIhm п. -s, -с 1. химера, илюзия. мираж.
фантазия: ein — verfolge; преследвам, гоня
(една) химера, фантазия, илюзия; 2. мед-
имигация —а части ии тялото (за снстсиически
упражнения); 3. спорт, чучело (зс упражне¬
ния при фехтовкс).
P1a—ah т, ~(s),. ’ö-erl. ист, ф-р-он (вЕпипет);
2.	= Plcro.
p1a—aönIshH adj, ф-р-о—кИ’
PCer;ö(ee)гe1Ie f зоол. фараонова мишка,
ихиевмон (= Ih1ncumor)-
P1arbsrc— т- -S, ~ библ, фириссй, и прен.
Pha—bsri—1um п. -s, — ф-рисе-щина.
p1i—iealsc1 adj. фaрuесГекu-
Pharmibneuse—be f фармацевтична индустрия.
PHirmaUhihe'iC f, — мед. фaрмаkепотия-
Plarmakop^^/, —п фaрмакепеЯ’
Pha—maztue т, -сп. -еп аптекар.
P1;—maee1tbkum л, —,. ...кс фармацевтично
средство, фармацсвтика.
Pla-mczic / — фармация, аптек-рст-о (капо
наука),
PCceo п. -s, — -ид хазартна игра.
PCa-us ш. - . ~ /—se мор. фар, мияк.
Pla—usplan ш илюстрован план иа град.
Pha—yreiIIsf, — мед, фарингит.
Phase /. -е 1. фаза, фазис (капо степен и като
форма на развитие); Sie —е des Mhrece
фр-зигс ии пт—aе—; die —е des GeZechies. c—s
Kuieeee, c—r KraekCeil отделните фази на
егажсни-ге, на -ейнa, на болест' 2. физ. фаза.
Phasenmesser ш електр- фaсемср’
’ .plcsie adj. -- фазсн: circ1aebe’
p1esbech adj- c фази, фaзиесШ’
PHIälc f. —r плитък съд (особено зо жертво¬
приношение).
Philaл1h—hc п филантроп. чосскепюбсц-
PHil;nI1—hClC — чов—kепюби—. филантропия,
p1iieriCrhcieh1 adj- чев-kелюCив, фнлаш-
еропеkИ’
Philatelie /, — филателия. марколюбитслство.
PHiieIeIIeI п, -сп, -сп тнмCрефнл, фил-тслист,
колекционер на пощенски марки.
Phli1a—moeied, -п [-йси] 1. kенцсргие дружество,
сградите, залите му' 2. филхармония
(оркестър).
PCilhatmhrike— п. -s, ~ оркестрант съв
филхирмоиняга; pl. филхармония: Berliner —
Берлинската филхармюния’
phii1iгnhnishh adj, филхармоничсН’
PHI-helllee т, -п. -п елинофил; Еьрkефип-
PHilippiUa/.’ -ken лит, фнлипики, ебснниm-пши
рсч.
Phbilppiier ш, -s, ~ филипинец,
C1iblppilbischc^. филипински (срв. Üi1ippiniec1)’
Pllliste— ш, -s, — 1. библ- филисгимянин: ~ übct
dir! пази се, грози тс опасност!' 2. еснаф.
фнлнетег, дг-бшaс, тесногръд човск; шег.
остатък (в недопита чаша, в недопушене
лула); 3. студ, шсстудснг' често: почетен чле¬
на студентска корпорация, бивш член --
същ-т—’
PHIiisterii /. -еп фнлнет—рееее, сснифщин-’
p1I1i:^iiirHafI adj. филистерски, еснафски.
PHblbsttuiue л, -s, — студ. 1. жнтне—бнтнт и-
Снсш студент член —и корпорация; 2.
печтгшuг- членове на такава, били като
студенти чn-не-- на същата; 3’ се—афстсе,
фиписmереmве; др-Cшобуржеисие тесногръдие;
и PHiiisterlun т, —s, —.
C1IiIsiuös adj. филистерски
PhilodCndroi п, —s .. ren бот. филедс—дрон-
Phblolög(e) т, -cn, -сп филолог.
Philologie -и [йсн] филология.
PHilosoph /и, —ei, —cn философ.
Phll^^i^^l^jä^ter /п, -s, —разг, набеден философ;
дървен фнлософ.
P1bihShp1le /, —п [—-th] философия; itt
iieItkeIehCe MeterieIIeпne ist Sie - Set
Arbcb1etkliese диалтктичсскияг материализъм
с философията иа работническата класа.
phlloehc1ie—eл int h философ^т-увим, зани¬
мавам сс с философия.
Phiole/, -п фиола, крушовидно шишс с дълга
тясна шийка.
P•1IebeI1i/r.—мед. флебит.
Phlejne п, -s, — фпстм—mичиест’
PHIcgimatiUc— m. -s, ~ флстматик.
chlegшitlsch adj. флегматичен.
Phobie/, -п [-Ген] мед. фобия. болестен страх.
Phöbos, PHöbuSjw/m’ Фсб.
Phon (aucH: Fon) n. -s, -s физ. фон (мярка).

189
Pick
Phoien n, -s, -е фонема’
PHoiimilbk f — Phonerni/ — феиеnетия.
P1hлetIU f грам. феисmика-
PHhлCtiUtr m, -s, — специалист по феи-mикa-
pHhлiiiec1 adj. фонетичен.
p1öeiUIehh adj-, chöeiebsch adj. финикийски.
PHöiix m. -s, -емип-- птицата феникс (символ нс
вечно обновяване, възраждане).
Phönizier т. -S, - ист. финикиец.
Phh1ofe—amm п фо-отри’-; -eräcC (еиС:
Fonograf) п- —cn, -еп фе—оггиф; -UoZte— tn
портативен грамофон' —■mt'tr n свуком-р;
-iheU f фонотека’
PHhSJeл n. —s, —хим, фосгсн (СаС-,).
PHosphet n. -s, -с хим, фосфат.	‘
PHospHou in. -s. — фосфор.
pHhep1oreeeiereл int h фесфор-ецирaм-
Phosphorisze1e f — фесфорсецснциЯ’
phoechhrIe adj. фосфорен.
Plot 1, —s, — физ. фот (мяркс).
Phoio n, —s. -s; швейц. uf- -s снимка.
cHoIo.’, Photo.’(auc1: ZhtO’--- Foto.’’) фото.
PhhIh/chieIe f фотохимия; —gräph (euch: -j—ai)
m, —er, —en фотограф' -eracCit f. -и [-йсн]
фотография (киноизкуство, професия, капо
снимкс)-
p1oIhJгachiere1 (euch: lotogrctltrci) t фотогра¬
фирам, енимам-
photogräpHiscH (cucH: Zotogreübech) adj. фееогрa-
фски.
Photoi n, -s, -с фотон.
PHoto/thcrapie J, — мед. фототерапия; -zellt f
фотоклетки.
PHrasc f, -i 1. фрази; обикн, pl. пищни. надути.
празни думи, праз-осло-ия: sbci In —е e-gehen
фризьорст^-ам; разг. -п SгccCeiIr, StcecCcn,
mecCer коси фрази, ггaсшеепевия,
мнегетлагелегствам; 2. фрaссопетич-ш израз;
3. муз. [музикална] фриз-’
PHuase1ircsh1er m разг. фризьор.
pCi^i^i^i^in^ie’e^Jj. гтетеспо-си, б—сеъдьржaесл-H’
Pl—asce/ltie, -шиНс— ш рсзг. = e—csh1en
Phueseologie/ -iee 1. фразеология (като наука);
2.	сборник от фрaзсепогичшн изрази.
p1—asthihebScH adj. фрaз-епегичтш (разбор.
израз, речник).
PHresin— [—3öp] т. —s, -е фризьор.
phuasle—ti tn. муз. фризирам.
Phrasierung/. -спJГгтз. фразире-ка’
Ph-eiisie/. -п [-Геи] мед- фрсшсзня’
C1—tniiishh adj. мел, лудешки. бесен; прен-
Фгешееuчеекu, бурен (възторг): -еи Beifall
фр—нстически, бурни ръкопляска-ня.
PHreeoiöj(e) т. -сп, -сп мед. фреимат.
Ph—cлhlogle/, — мед, фгснепегия-
chrenhioeisch adj- мед. фрсиепетичсн.
Phrygier п, -s, — ист. фритиец’
pHrygbscH adj- фригийски: —с Mülzc фритийска
шапчица (на свободата).
Phylloxette/ ’ .геп лоол- сел.-ст- филоксер-’
PHylo/eciist /, —п; -geeie/, -п [-Ген] биол.
фиnогс—сзие’
phyIhgeлCIiech adj. биол- филегснсгич-H’
PHyj^j^jiter in, —s, — природел-чиг-л-
Physik / — физик-’
phyeiUeibehh adj. физически; физикалси: -е Kcrte
физически карти: -cs Keeieell физически
кабинет.
PHysiker tn, —s, - физик.
Plysikun п. --^, ’ .Ui първият изпие ни студснги-
мтдици.
PHysikus in, ~, —se остср, градски, окръжен,
екепииеки лекар.
Phyebhenhш т, -сп. -сп физионом^ гълку—атсл на
изрази иа пипеге-
Physiognomii/ —п [—йтн] 1. физиономия' 2.
-ъишен израз ши цялото тяло, и прен.
Physiognoml/ — физиоиомнки (капо умение-
изкуство).
chysbogлomlsch adj. физиенемuч—Ш’
PHy5,окгае т, -сп, —еп икон. фисиеkриг.
Physiokratle /, —; PHysiokrcIIsmus in, -- —
икон. физиеkрaтисьм (18 в.).
p1yeioU—äIieh1 adj. физиокрaгич—сkи-
Physiologe т. —сп, —еп физиопег.
Physiologie/, — физиология.
chysihiheIsc1 adj. физиологически, физио¬
логичен.
Phyeloлhшbe / — учени— зи физическите сaкеии-
Phyeis /, — физики, природа, тяло (капо
физически характер, качества нс организма).
physisch adj. физически а. природ-б. т—л—с—Н’
Phyto.., phy'O’ ’ ни, за. от гиег-шия, фuге--:
PCyiojeographie/
phytogCn adj. от растителен произход.
P1yIh/cat1hiheie / патология ни растенията,
фиmоnamелегuя; -ihe—apIt /. —сп фитотерапия.
билколечснит.
Pbn -s. -sMam. числото пи (п) Лудолфово число’
Piefle /, -п пиафС (в конния спорт).
Piiilno п. —s, —seey?’ пиано, пии-ино.
PIiiisI ш- -еп, —еп nи——иег-
PlCno, PIaлhZö—Ii п. -s, -s пнине’
Picnöle п. -s, -s пнанелa. автоматично гиaне’
Piäeee/ . .ие плещaд-
Piccolo m, -s, -s 1’ пиколо; стажант—■келнер; 2.
малко шише шaмпaнсkе.
Pbclelli/, -еп ^с^^. гуляй; пиянство, къркане.
CbcHeI1 intr: h разг. гуляя' наливам, пuянегеуеaм,
къркам.
Pichelsteiner Fleisch п готе, задушени късчсти
месо със зaрсaвam и kиртефи-
picHee t з-смоля-им, иасмолявам; импрегнирам
със смола,
Pbchwachs п восък за з-пуш-ишс, натъркваиС’
PicU т. -S, -с 1. бод; бодвиие, убождан— (с човки
и под.); удряне. удар с остро нщ.' 2. фам.
затаен яд: е-п - auf e-n hieer имам зъб на нкг.

Picke
190
Picke f- -и кирка. търнокоп.
Pickel in. -s, — 1’ кирка (особено на алпинист);
2.	pl. и: ~п разг. пъпчица.
PihUtlIftföte /муз. пиколо; -heubt f рози, каска,
шл—.м с остър ’егал—н въх' 2. рсзи. пехотинец
(до 1917 п); -lerire ш 1. шесшр- смешник,
палячо (в старата немска комедия); 2. солсн
херинг.
picU(e)IIj adj. пъпчив, е пъпчици.
CihUin intt; h tr, 1’ (ciw., eil ciw. ~) кълви (и шег.
за ям): deu Vogcl pick' Körner птицата кълве
зрънца; 2. den Schiillen — карам шейна c щски;
3.	австр,. (an eiw. ~) л—пшс, полсп-а се (по нщ.).
Picknick и. —S. —s обща трапези при излет, пикник.
Pick-up [—an] т- —s, —s 1. е—п—висноншa предава¬
телна тръби; 2. авт. пик-п.
PbteieIal [пнс-] п, —s. —с пиедестал.
PitU f. —еп мор, 1. —ок (нс гсфел); 2. ихгсрпик,
форпик (на кораб)'; 3. косо (гaлвгепоj
положени— -- гафел; 4-разг. aul c-n c-i ~ Heben
имам зъб —а -кг.
CbtUi1. cbeUseл /t; розг. боц—ам, бодвим (икт.):
bei bim cihUe es ис с с всичкия си.
piiU/Zein (plkfiii, pliUZiin) adj-, розг. като
нз-идсн от кутия; шик; екстра; —noecl adj-,
фсм, .много изискан; много щедър; -sauet—
adj, разг. много чист
Piep т- -s. —с; Pbtptr т, -s. ~' Pitps п. -cs. —с 1.
леко nнсткaнс —а птици: рсзи- er Uoniic rlcCe
meht — eaeen и— можеше и тък ди каже; 2. фсм.
c—n — Caber ис съм с уми си; к-п —•seeen ис
обелвам зъб’
pbtp! intr- пю-пю! (пиеукане).
citcc adj,: фсм. cs ist mir — псе пари нс давам,
Cbccceai adj.: фсм. des Ist mir — счупсн петак ис
давам.
pitpei. cbececл inr h 1. (зи мишки, пиленца.
птич—нци) писукам, пискам; 2. фсм.: bei dir
piepl’s wohl? c всичкия ли си?' es isi zue Pbcpci
просто ди се пукнеш ог смях.
Piecc1 pl- жари. пари, ме—игизи.
Picp/hacke/icw. гъба, ерееяваис, възпаление иа
клетъчната слизеста торбички (у кон); -hehr
ш рази. 1. петлс' 2. слабак; 3. мъжки члси.
pitpig. pbtcsbe, ciepcлS adj. 1. писклив (гласец);
2. слаб, епaбо-am. болии-.
citcjune adj-, рази. млиде-зслсне (за младеж,
момчс).
PiipmaIe m рози. 1. пипе (за пиле, птиче в
детския говор); 2. фсм. Su Не,' wohl ’nen ~?
м<ий. чс си мръднал нщ.? 3. шеп. мсдал (особено
орденът нс Червения орел),
Pbec/stücUii п птяk. пуйка' —vogel т 1. пискащо
гопuшарче' 2’ рсзг. = — eeiz 3; Pieu m. -s, -с
мор. кси. ксйова стсна; пристан.
Piet—ttIi [писр-] /. -п теспр- пи-рста.
Piet—hI [пиеро] п. —s, —s шестр. писро.
cIcsacUcл /и, рози. тормозя, измъчвам.
Pietl [писта] / -s църк. скръбната Богородица
над тялото Христово (в живописта и
скулптурата).
Pletäl /. — пиетет,
CiiIaIlhe adj. бтз пиетст.
PietäIihsieUeit / — липса ни пиетет.
PicIismus [пнс-] п, -. — ист, пнетизъм (у
протестантите- особено в 18 в)
PIcIisI [пие-] т- -еп, —сп пи-тист.
pbeIbsIbSh1 [пит-] adj. пи-mисmкu-
CieIehhe1 intr: h обл. рсзг. пиянству-ам, наливам,
piZipcZZ intj- пуф! (звукоподражание нс изстрел).
pignirlierti tn, оцветяваме; Pbeementierueg/.
PIjihUi f -е мюр. синя меигроск— блуза.
Pbjema т (по-рядко) = Pyjama.
PIU1 п. -s, — ксрт. пик—.
PiU2 щ- -s, -s пеогр. остър високопланински връх.
PiUiehrn^ —s, —Ören; -еп, -еп пикидор (в Испания).
pikant adj. 1. пикантен, пирлисичък, апетитен, и
прен. (сос, ядсис, анекдот, виц)' 2. пикаигти,
прслестсш (лицс, дими, красавица).
Pikie'trie /, -п [-Гсн] пикантен виц, анекдот;
пик-нт-ост; пикантна двусм^ислеиеет.
Pike /. -е 1. воен. ист. пика, копис: рсзи. von der
- auf dicncr служи ог прост войник; сипечеам
нaй—огдопт (да се издигам): 2. австр- и рсзг.
Pick, Pik m. —s, — затаени вражда, яд (вж. Pihk)-
PiUCe я, —s, -S текст, пике (тъксн)-
^111 r Сода, убождам.
PiUenitr т. -s, -е воен-. войник с пика.
Pikitt п, —s. -s 1. ксрт. пик-г; 2. п, —s, —е швейц.
дежурна чист (военна, пожарникарска); 3.
воен, преден пост
PilUCtUSelleune' швейц. воен. изгодна позиция,
рИст adj. разг. много фин.
piUltuti tr: 1. ев:--ет- рисеиждaм, прес-кд-м,
пикирам (фиданки и др.); 2. розг. засягам,
бод-им, раздразвам: pikier' засегнат. оСиден;
3.	refl-	auf ciw/’ —) упорству-ам. упорито
държи на нщ.' пра-я от ищ. въпрос иа чсст.
Pikkolo ш. —s, —s 1’ пиколо (в локал);' 2’ и
PIUUhIhZ1öte/nлтзr. пиколо.
CiUobcI1o adj- розг. бссупр-ч-ш, много фин.
изряден, блестящ ог чиеmета-
PlUÖr т. -S, -елов. ловец иа кои, водач на кучета
(при хайка).
Pikloguimm п пиктограма.
Pilister т. -s, — срхит- пил—ееър’
Pile [пайл] п, —s, —s ядрен реактор.
Pilger т, —s, — гaеш-: Pilgrim п. -s. -е пилигрим,
поклонник' прен- странник; остср. друмник.
Plljer/hut ш шапка —а някогашни пилигрими за
Рим (гарнирана с раковини); —muschel фооол.
вид мида (Pectci jacoeaeue)-
pligere intr- h s пъгтеaм, сери—сгвувам като
пилигрим, и прен.: necl Weime— — отивам на
пеkлеш—ии— във В-йм-р; Pilgerung/
Pille / -п мед. пилюл, хап(че), таблетки: -п

191
Pionier
Strire, nehmen, ecCi1ckcr правя, вземам,
гълтам хапчета; разг. dir eillcrc - schlucken
гълтам горчивия хап. преглъщам неприят¬
ността, обидата; съкр. за пгоеивосич—гъчие
хапче; ~ merken езтм поука, урок (от ищ.).
Pbilendrtltu т шег. апmекар-
PlilcnUelcU п рсзи, намалени— на раждаемостта
(заради противозачатъчните хапчета).
Pllot т. —ее. —еп 1. мор, авиац. nиnеm, и прен.; 2.
лоол- = Lotscnüiech’
PIlöt/iniaec f опитна инсталация' -eilion ш
опитен балон (без обелуго- за определяне
направлението нс вятъра).
PIlo'i f —п стр, пилот. кол.
cIIheit—tr tt: 1. мор, пилотира’ (кораб)' 2.
заСивим. тримбовим (кол); Pilotier ung/.
Pilh1t/c—hjekI п пипегтн пре-кт. -sindune f
радио-, шелев. пробно предаване (за определе¬
на серия). пилотно предавант; -sluibi f
пилотно проучване, първо по рода си проуч¬
ван—’
Pils п. —, — пилзсиски бири.
Pbiz П- —es. —с бот. гъби: madiger — чсрвива гъба:
in Sie —е jcirr отивам за гъби;рсзи. пропадам
вдън земя; щуквим. офсйkвам-
Ci1eiJ adj-, тъбопедебси, ЕъCообрaсс—-
Pimtri т- -п, —S’ -с готе. 1. вид карамфил
(подправка); 2. бахар’
PimcciCI / —сп рсзи. 1. кскавост; 2. изнежванс,
разнежван—, рaсгп-свaнс, тпезсие-
Plmpillicsc/. -п фсм. (тлсзпьо), тл-слa; кейее се
приви на кские, иснежен, тпссеи-
cInc(c)iIJ adj. епaбовam, кекав, изисжси.
ciecil1 разг. intr- h 1. и refl- изнсжсн, спaбевaе,
кскав съм; държа сс като такъв; 2. хленча; 3.
refl. из—сжвим сс.
pimpern int h 1. дрънчи (= kIIeccr1, klingeln); 2.
= pimpeln; 3. вулг. чукам.
PimpcuiCi m, -s. -c; PimcInZlleC’ бот- анасон
(PInpIneIIa)-
Pimct—nuss, Plmpe-nuss f бот, I. клокоч
(Sliphyllea pln1ita]; 2. диал. фъстък; 3. диал.
лешник.
Pimpf т- -cs. —с 1. свстр. хлапичс; наИ-малкият
е юношеска трупа, е трупа дсци; 2. хитл. член
—а детската организация: 3. глупак, ахмак.
plmplig adj- = pimpelig.
Pli f -s бснк. персонален идентификационен
номср.
Pinakothek/, -сп пинакотеки, картинна галерия.
PInässc, Pieäss /, -(с)пл/ор. 1. голяма въоръжена
корабна лодки; 2. ист, тримачтов платноход.
Pie/ehaue [...бод] п, —s, -s, —wend/’дъска зи
съобщения (които сс забождат с г-бърч-га).
PI1hcлce [пЗсид] п. ~ [патиде], ~ [паснбс] пенеше’
plijciig adj педантичен. прекомерно акуратен;
придирчие.
PinephnJ, авспр. Pb-epone п. —s, -s спорт,
пиl{ггеиг.
Pinguin m. -s, -е зоо.!. пингвин (Sp1enIscI)-
Plnlc [—ие] / -п бот. пиния.
Pink /. -еп мор. гримт-что— (рибарски) плаг-
неходси кораб.
pbiU inj 1. звън! (подражание на звъна нс чук):
2. чии! чин! (подражание на чуруликснепо нс
чинка).
PiiUc, Pinkepinke /, —п рази. map. мантизи (зс
пари): m-c — Isi alle нямам пукната пира.
PilUci т. —s, -рози, lelneu — франт. map. бaре-—ц.
pleUcli intr: h фсм пикая.
PbiUelwiiUcl ш рсзг- клозет зи мъже.
pleUci int. h 1. кова (с чук); 2. чукам, цъкам
(часовник, червей)’
PInUcrl т. —s, —е лов. мамсц.
PIiUuIaIö—Ium п. —s . .Irr шег. = PIлkcIwIлkci-
Pbee т- -s. -е фсм. c-n — iaenn много си въобра¬
зявам’
Pinnt /. -п 1. гибърчс' г-ездтИч-, клечка за
обувки; 2. шехн. остри— иа чук; 3. мор. лосе.
дръжки и— кормило; 4. щифт ии компас; 5. лов.
голямо соколово перо.
pbeici fr. 1. наковавам! с гвесл—Гчсгa’ клечки
(обувки); закрепям с габърч—та; 2. рази. пишИ’
PInshhcu т. —s, — 1’ пншч—р (куче); 2. разг, чешит.
Piisc|1 п. -s, — 1’ четка (ни художник, бояджия,
кииговсзсц, стол-р и др’, зи бръснеше), и прен.:
c-n eroecn — führen рисувам грубо, нахвърлям
дебело боите; 2. кичур кос.ми на животни (нс
опашка, уши); 3. лов. косми (по пепо-umе чисти
на бпагоредеш дивсч).
Piesel2 m, -s, — розг. простак, глупак’
Pinstiti /. —еп рози. 1. лоша картина; 2.
мизич—сево, ц-потия (за лошо, нескопосано
рисуване); 3. глупост.
PlnselZühruie / жив. техника, начин на нана¬
сян— на боите с четкат—.
plnsclbc'e, pIлeciIe adj. 1. глупишки, ихмашкн;
2. пг-ке’тгше акуратен; 3’ розг. пипкав
(рaбогa)-
pIлeiiл tn, жив. риеувим (с четки). презр. ц-потя,
мажИ’
Pbeselstrich т жив. 1. шрих с четката; 2. ничии,
техника, изкуство ии тегленето иа линиите’
Pinsieгrn. -s, '-рази. цапач, мазач. лош художник
Pieti /, -п швейц. 1. фаянсови, емайлирани кин-'
2. рази. кръчма; / вертеп; стара мярка за
вместимост.
Pinisch т- —s, —е свстр. 1. и PieUscHcu т, -s, — =
PInecCcr, 2’ плъсгтн цилиндър; 3’ двойка
(бележка).
Plnupgiul, Pbe-up-Gbrl [гинhгтьп] п, -s, -s снимка
ни момиче от илюстровано списание, закачени
ши стената, мюмниче, снимащо ст в
илюстровани списания.
Pinzette/ -1^!. пинцста.
pieziirei /г: сел^сш- орязвам, скърш—ам (върхове
на гaет-шия)’
Pionier т. —s, -е 1. воен. пионер, и прен,: - ies

Pipe
192
FoueehCuitee, deu WiseieehheZt пионер —а
прогреса, на науката; 2. полит. млад пионер
(член на организацията „Ернсп Телман").
Кре/.-е L лула' 2. кашслки, кран на бурс' 3.
търг, продълговато буре. вирел (зо вино.
мcело);
PiCcIIлc [пайплаин]/. —s нефтопровод’
Pipette/, -п мед. ттгагер-
Pipb п. —s, — разг. пишинс (в детския повор).
Pippai т. -s, — бот. дрипи-к- (Crecie)’
Pips т- —he, — 1. веп. пнпка, дифтерия по
птиците; 2. шег. c-n — hebe; чалшие съмс
Pirii m. —сп, —сп пират.
PIratinstnii— ш пиратска гaдиепрсдa-aг-л—а
станция (без официално разрешение).
Pira'irit / —п [-Ген] пиратство.
Pb-ög ш. —s, —е; Pirheec/. -п готе, пирот.
Pb-ijt /, -п мор. лодкa-сднодгь-ка (мслсйскс)-
Pbuol, Pi-Ol т. -s, —е зоол- авлига (= Goldamsel,
Orbo-us galeule)-
PirhutIIe [-руете]/ -n спорт, пируст (при танц,
пързаляме с кънки, висша езда).
C^uhuettierer [—руст--] intr- h спорп, правя
пнруег.
Pi—Shh / — [единичен] лов: an' die — geher
отива’ —а лос, ловт-aм (= BItShh)’
Pl—scheüc1ec /лов. едноцветна пушка.
pIrsh1iл inti; h. tr. 1. ловувам!, 2. промъквам сс,
дсС—ейкИ’
cIsihUc1 tt: = pIceackcn’
PIsaij m, -s, -е С-н-н.
pIehh! inj- пш! (при съскаие).
Ciscci1. pispt—n, cIsecIл intr. h шспнИ’
Piss m. -cs. -c; Pisse / -i вулг- пикоч: м^д. Ualle
Pisse чссго угинигaн- (поради простуда).
plssee intt: h вулг. пикая’
Pisste m, -s, — 1. вулг. пикочен канал; 2. вулг.
ругатня, кастреше; 3. еж. plssei.
pisstrn imp. Ta^pr,. es pisscrt mich пикас ми се.
pbssirig adj. вулг. миришещ иа пикоч: mir ist —
пикае ми се.
Pissoi— [—chäpJ п, -s. -е/-,; Pbssorl m писоар’
PlsUtzit/ —п [-йси] бот. шимфъстък.
Piste/,,.—п 1. спорт- писта (в колодрум, нс ски); 2,
авиац. място зи хвръкваш— и кицвиш— на
самолет' 3. ограда на циркова арсна; 4. слсда.
PIsIlil п. -s, —е 1’ бот- плодник; Слизалце, псстих;
2’ чукалка иа хиеаН’
PbstO1t1/. -и; PiseOl п. -s, -е 1’ воен. револвер.
пищов: e—m die -— aul die Brust setzee опирам
-км. револвери o гърдите,разг. опитвам се да
го принудя към нщ.;р^г^. die Antwo—I kam wie
aus ict ~ отговорът дойде мигнев—но, като
стрсли; 2. техн. реторта с гърмящ газ; сапaлка-
PIeto1c2/ -п стари златна монета (5 талера).
Pistolentasche/револвер—- кобур.
Pbstde [-гЮJ п, -s, -s 1. муз. пиеmен. коритт' 2. шехн.
бтгaпе на помпа' 3. муз. клипа на меден
инструмент.
Pllavel [.’’-ал] т, -s, -s сборник със случаи от
н—касаг-nноео прaве’
PiIchcinc [пнчпайн]/, -s жьnео—чер--—е борово
дъгве’
PIthtUärIhroc1S ш- ~- - ист. питткaшmгег,
М!иГм1у—огюдоб—н чо-ск.
pitsc1fi)pitschfc)nese adj. разг- вир-вода.
pItsc1piIsh1! inj- пляс! (за шум при пляскане във
вода).
pbeiortsU adj. жисепuесн-
PbvOt [—BÖ] ш. п. -s, -s воен, ципфи на лафет.
PivötliZe'Ii [-сСла—]/ооен. въртящ се лафст.
Pizza/. ...сп или ...с попе, пица.
Pizzerta / ’--rIer или —s пицария.
Pizzicl'o л, —s ’ .Ii муз. пицикaте-
Pjallittka / — пстип-тkа-
Pi;htmtrI [—с’Зш] л, -s, — рсзи. място (в
търговска кантора).
Plccet л, —s, —s вж. PiiecI]
Plache /. -п чергило иа кол—’
Plack m- —s, -с ^a^^. пстно.
plicUie t 1’ u refl. изе-сaвам (сс), измъчвам (сс)'
потиска’; 2. закърпвам; 3’ сaлтпсaе,
закрепвам! (афиш, оСява); 4’ граеCевае
(влажни пръст).
Placker щ, -s, — 1. мъчител; палач (нс народаj:
2. мръсно псено; тъмно петно ни гравюра.
плоча (поради грешка); 3. говежди фишкия;
4.	единично изоставане, закъсняваше (в
оркестър, при залп)-
PlackerCI /, -сп измъчване, мъчение, нзг-сa-aис,
блъскане; съсипател—а работ-’
piacUiui intr: h закъснявам с изстрела си (при
залпов огън); прася грешка (при кегли);
закъснявам при свирен— (в оркестър) .
claeeue! inj. плюс!' пльос! (притежко падане).
Pladdcr т. -s, — рсзи. дъжд из ведро.
pladdern imp. int h разг. 1. imp. плющи (дъжд);
2. пляскам (във -ода)' тазя’
PläScur [пл-дбр] /и. -S, —с юр. които пледира,
изнася гссага-
plädlerei intr; h юр. пледирам (в съда). и прен.
Plädoyer [-деaи-J л. -s, —s юр. пледоария’
PlaloeS [—фо] ш. -S, -s 1. архит. [художествено
изработен] таван (нс стая); 2. австр- търг,
торти лимит (за сума),
Plage/ —и 1. мъка. изтезание. [непосилно] брсмс,
непосилен труд: разг. ebn jeder lei s—e ~ всеки
си носи бремето, грижите; 2. напаст' народно
бедствие, злина: Bettlet können zur — wcuden
просяците могат ди станат истинска напаст’
PIiJcgeiet ш; Plager ш, —s, ~ рози; проклетник
(обикновено за непослушно дете)- мъчител’
plcgce /tr 1. измъчвам. мъча, терзая; съсипвам с
непосилен труд: uns piaet Hiize, Dursi. Husecn
измъчва ни жста, жажди, кашлица; разг. Sci
plcgi der Teufel. Salae дяволът то тика; 2. разг.
десаждaм. ерънкам: die KInSer ~ die Mueiee Sen
gaizen Teg um Kuclen децата ерънкит майка
193
CienshH1n
си цял ден зи кейк; 3. refl- измъчвам се, блъскам
се. мъча сс' изтезавам се; съсипвам се от
гaбега; давам си много труд: er ciagt sich
reillch mit dem Jungen гои полата голям труд
за момчето’
Plager т. —s, — = Pligegelst’
Plijgc f- -п чим.
plaggee tr- видя чимове.
Plaelit n. -s, -с плагиат.
Plagiator m. —s .. Ören платн-тор.
plagiieren tn, ппигнаmетвуRам-
Plcbd [плет, пл—д] m. n (свстр. само n), —s, -s 1.
[карирано] одеяло; 2. карирани шотландски
наметка.
PlaUai п. -S, -е плакат (обявление);, афиш.
ClekeIli—er /г. оповестявам с плакат; Plaka—
Iltrueg/.
Plakät/säuie f стълб за обяви; —иСпие f плакатен
шрифт.
Piakiett f. —п възпоменателна плоча. монета,
значка (с релефно изображение).
plie adj. 1. гладък. равен' 2. ясен, прост.
Plan1 т, -s.	1. [обширна] равнини, шир (-едии,
небесни); поляни, морава: ein wcblee, grüner —
обширна, зелена поляни. мег—сa; 2. ирсни.
[беИнaJ сцсна: auf den — trelc; явявам ст ии
-рен-га, ии сцтнаги; eil Sen — tulee извиквам
на преден план, иа предни линия; 3. жив:,
театр:. план (преден. заден)' 4. лов. място за
разгонване иа елснИ’
Plin2 т. -S, ^е 1. проект, иимтрение, план: s—c
—е für der Sommer Ceben имам проектн,
ни’тгтшuя за лятото; eie küCetr,
urdurcCZührberer — смсл, нсрсаnисутм проект;
voller ~с eeecker умът ми с препълнен с
проекти; das caese и^Ье in s—c—това ие понася,
отговаря ни сметките, и-м—рснияти му' разг.
c—n — eueüZecIi. ius1chUen, iuekлheein измъдрям.
скроявам план' 2. икон. план; план зи работата:
den — üeeterZüllcr пртизпълняеим плана' 3.
стр. план, ч—ргеж, хорисентaлнa проекция (на
постройка, инсталация, град): e—i — iusZühren
изпълнявам. екзекутирам план; den — zum
neuen Tieiter crtwerZen съставям плаши иа
новия театър; drt — der Sead' Müecien, планът
(карта) —а Мюнхен; 4. воен. геогр.
топографски снимка (ни м-стнесг)’
Plinanicii m предвиденото е петилетката за
отделно предприятие.
PiancHelle [-ш^е)/, -п балсни (нс корсет)-
PlerdrtCeerU f струг за напречно, челно
струговане.
Plane/, -п чергило, брезент (на кола)-
ciiлtл I. tr. запланувам; проектирам, прася си
гпине-с (бсз oej.); възнамерявам; II’ intr. h (зи
хищни птици) -игас (във въздуха)-
Planeu т. —s, — плaше-uk-
Pianll т, —сп, —еп планета.
Cla1cIarfIshh) adj- сстр- планетен, ппaнегаг-н-
Piartte—Iim п, -s. . .rinn аспр. планет-риИ
(прибор).
Pleileie/ecln / орбити ни пл-нст-' -ei'—ЬсЪс п
шехн. планетна епицикличиа предавка' —sUend
ш остр- разположение на планетите.
Plinetoie т. -еп, —сп сстр- астероид.
cliлecшäß adv. съобразно план-’
Pienitil /, —	1’ гa-нuшшест, плоскост
fFIäh1Igkhie); 2. яснота.
ciinituin tr, изравнявам, уравнявам; Plenlt-
rure/.
Planieг—auct / гъсеничен бтпдес-р-
Pianireiöe m, —ел, -еп; Plailelöbiun п. —s . Jen
геоир. изображение на полусфери върху
плоскост; —mCite п. —s. — мат, плaннм-еьг
(уред); —-nrU—itf, —мат. планимстрия.
plenintt—ishh adj, плaнимсгричссkи-
PianjahuZürZl п петилетка
Planke/, -и 1. спр. талпа; 2. вид дъсчени огради;
3.	спорт. стена за катерене; 4. диал. кораб.
PiäiUeiei /. -сп воен. пгесгреnка. дребни схват¬
ки ии предни чисти; безразборно стреляше;
прен. прсрекание.
^-111- intr- h воен. водя дребна престрелка (с
неприятел); прен. прсрекавам ес-
pieekin /г. обшис-м с т-лпи.
Plänkicr т- —s, — оапар. стрелец, участвуващ в
престрелка.
Pia1UhnnIssihn/държавна планова комисия,
C1a1rUoeUiv [-&-] adj. вдлъбнат ог едната страна.
от другата плосък; -konvex [—сскс] adj. от
едната страна изпъкнал, от другата плосък.
Pia1UoeIcл pl. икон. ппанеси разходи
PlaeUioi п. -s,-s мор. планкто—’
CiaлUIerishH adj. мор. плaиkтенеш-
Piarkeöil п. -S, —s мор. орташнзъм е планктона.
plcilos adj. бтзппaшос, стихи-н.
Pian1oeIeUeilt /, — Cесглaшосеег, стихи-ност.
ciaлmäßIJ adj. планомерен, съобразно плана.
Pleinäßlgkibi /. — плaнемернеет.
piano adv, бсз тънки, гладко (особено за географ¬
ски карти).
p1inceueili1 adj. физ. ппееке-теперсдсш (в опти¬
ка та).
Pia1/uhstm шехн. плоска скара на нщ. (заръчно
обслужване); -и ückeeare ш икон. изостана¬
лост. изоставане от плаши: — heben изоставам
от плана.
Pia;shh т. —es, —е 1. кратко къпане; газене,
пръскане, пляскане във —ода; 2. [пороен]
дъжд.
picesch! ciieIsch! inj пляс! пляс; цип! цип! (шум
при пляскане във вода).
PlaischeccUci п плитко б-ссйшч— за деца.
Pianschcibe/техн- планшаИба (на струг).
piieschre inr h разг. плискам, цапам, газя във
—ода; пръска’ с —ода; tr. uсплнсkвaе,
епnиеkвиМ]
13 Немско-български речник, т. 2

Planscherei
194
P1inehhc—ii/ —en разг. пляскане, цапане във Rед—-
P1a1Sh1I1ß1л п воен. артилерийски стрелби по
кaргага-
Plce/soll п икон. пр—двид—шосг по плана. наряд;
—stellt f щатна броик-’
Plielcee [-г£жс, австр. —гИж]/ -п плантация,
piantshhiл inr- h = clinsh1er-
Planum n, -s, — платна, баласто-о легло (на жп.
линия, шосе).
Planung / —еп 1. икон. (зи) плануване. [съставяне
на] план; 2. еж. planer-
ciaлvoi1 adj, планов, планомерен; обмислен.
Piiл/vorsprurgfr икон. предсрочно изпълнение,
преизпълнение иа плаши; -waecn т 1. кола с
чергило' 2. фургон' -wireshhiZe/икон. гnaиове
сmегaнсеве (в социалистическите страни).
pIanziihHniл inr. h (ссмо в inf-) чертая планове;
правя топографски снимки.
PiCCt—ti f, -сп [детинско, безкрайно] бърборене,
дърдоре——’
Plapppe—е-/ п, -s. — дърдорко. бъбрица.
piappi—haZe, plappirle adj- бъбрив.
P1aCpt—1etIiell<ettd, — бъбривост.
Piipp1—rhins п. —lbtsef; —maul и фсм. дрънкало.
лили.
plapci—r inti: h 1’ бърборя. дърдоря; 2. чсга
’о—етон—о (kи——гвaм) (‘юлит-н).
Piapph—IashH1 / фам. = Plappermaul’
C1ä——t; intr: h хленчи; рева' (за го-—де) муча
жално; рази. пся фалшиво, кряскам.
Pläsanitrii f, -п [—йеи] оеnaр- шега.
Pläsier п, -s, -с остр. уде-елсm-ис.
pläsierlicH adj. оспар. сибa——ш, в-сел’
Plasmc п, -S.. .Seen 1. плазма (на кръв. М1ляко);
2-	биол, пгегегласеа; 3. минер вид
пелтбпигоредси камък; 4. снсш- кръвна плазма
(= Blutclasma)-
Piasmhhhl1 п. —s, — мед. ппaсмехии (пропив
.малария).
Plest т, -es, -е;рази. Pl-cSeC/ -1' Plietihs [пластик]
само pl. пластмаса.
Plastik/ — 1. пластик—, скулптура, -аят-лство,
пластични изкуства pl,; 2. pl. скулптурно тво¬
рение; 3. пnасеичнесm. образност, наглсд-ост
(на стил- израз): in ieet;svhlicu — с живи
пластичност; c—e Dirstcliing von großarlijer —
еCгиетван-, изображение с грандиозна
пластичност.
P1istiUehnbe/пластични бомба.
Plis'bker т. -s. ~ скулптор.
PiesIiile п, -s. —; PlcsIilina/ — пластилин,
pieseishh adj, 1. гластuч-екu, скулптурен; 2.
пластичен, образен; 3. поддаващ ст ни
пластично оформяване.
PIistieItaI /, — 1. пластичност; 2. оформпясмест,
податливост з- оформление. гъвкавост.
Piaet—hn (—сгро) /и. п, -s, -s 1’ спорт, кожси
нагръдник при фехтовка; 2. спорт. възглав¬
ничка за упражнения във фехтовка' 3’ широки
-рaго-гьзка’
Platine f. -п бот. платен, чинар (Piiline, ред)-
Platiau [платС] л, —s, -s геопр. плато. висока
раснина.
Pla'ln, Plaibn п, -S’ — хим. платина,
CiaIInI1—c1 /и- плати-ирам.
Piiiblüde/ -ппрен. плоскост, плиткост(наформа
и съдържание).
P1aehnIkc— /п, —s, — привърженик иа Платоно-иги
философия.
ClaIhniech adj. 1. Ппaгешевеkи, Платоно—
(съчинения)' 2. nлиеенuчсеки, и прен. (любов):
с-с —с Erklärung плaеоничсеkе (необвързващо)
изявпешие-
P1aIshh п, —es, -с пльосваие, пидин— с плясък,
piaUsh1! in/j. пляс! пльос!
C1aeshht1 in/r: h, s (bi ciw. А —) пляскам, цапвам;
цепв—м (във ведат—): es plcisclt плиска.
plCtschie trr сплесквам, гaзпл—ск-aм.
plätshht—n intr. h 1. (за реки, поток) плиска,
шуреи, ръмоли: gegen das Ufet — плиска о
Срега; die Quelle cIätehCeuee leisc изворът
шуртеше тихо; рази- iic Ueietielisne
p1atehCertc -е^Не dihin разговорът си течеш—
леко, плавно; 2. (in etu^. D -) пляскам: цапвам,
плиска’, шляпам (във ведaеa) im
Planschbecken — шляп—им, плискам е басеин-
чсео’
ple'I adj- 1. плосък. равен, гладък (чсло, покрив,
керемида)' приплескаш. епn-екан (нос); —
drücken сплесквам; —с Füße плоски ходила; е-
е — nicScrd—ückcn сплесквам икт.; разг. правя
то ша пнстнл^азг. c-n — echligc1 правя нкт. ди
омскнс; Ses —е LeeS с, равнината; б, селото;
кърът' eil dem -е; Lende wohnen живея иа
село; — ail dem Baucie liejen лежи по корем;
sbci — auZ dic Etde legen преееим се ни земята;
2.	рози, плосък, плитък, Cтсишгтг-стш,
бесеоnен, бездушен. тривиален, безвкусен,
блудкав. б—ссьдържaт-лен (стихове, шеги,
поезия, произведение); З-разг:. спиеан. изумен,
смаян: Sa ein Ich — изумен съм; 4. рсзи- самият.
настоящ, чист, явен. истински; точно, тъкмо:
—с WihrHeli самата истина. настояща истина;
Scs —е Gegenteil тъкмо обратното; ein —tr
WieerspruhH очевидно грееиееречис; ebne Bitie
- aeshCI;een отхвърля’, отрязва’ молба
иaпрaее, без колебание, без усукване; ~ vor dem
Winde вятърът точно в гърби; 5. = cIieeieuIsc1’
Platt п, -S, — долнои—меко наречие.
Plätieutll п 1. дъска за гладен— (с ютия); 2. разг.
ж—иа с гърди като дъска.
P1atthheл, Pläuelebe п, -s, — 1. ппечица. плочка.
пластинка; 2. боп. лооЛ: лимспa-
PletlSccUi/ стр. плосък еаеии,
CiiUIeeuIshH adj- депноисмеkи (наречие).
PIiUtd1uUschfe) п, -п, —долнои—мски (наречие)-

195
Platz/angst
Pialii f. -1 1’ плоча (от мепал, дърво, камък,-
слоновс кост, грамофонна. на мaсana); dcn
Fußboden ei' euntcn ~e erlegen покривам пода
c пъстри плочи; e-e nene — lufiegen поставям
нова плочи иа гр—мофе——;расг. lege eniilch mal
с—с erdere — aul! заго-ори шии-посл— зи ищ.
друго!;	2. плаки (фотографска): е—т
ChotographIsh1c — cbeicjen, erlichen;, entwickeln
поставям, експонирам, проявявам плаки; с-п
Vorgang eil die — bannen улася’, фиксира’
процес иа фетеплаkа; рсзг. Sas komme е^Се aul
dic — за това и думи ис етиси. това нс ст има
предвид' 3. печ. клишс; 4. изк. медна плоча зи
гравиране; 5. чиния (особено широка); педиее
(за кафе); блюдо (от меню): shhweiishCe,
jceischtc ~ шведско блюдо, блюдо със смсссшо
ядснс; е-с keile — auZlragcn сервирам студено
яде—с, студени саkтеkи, мешано; фам die —
p1teen с. омигим чинията; б. дим ди мс няма;
6. разг. плешиво. лисо, голо място, лисина: е—
с — bekommen епп-ши-ясaм; 7. фам. тикви,
кра''^- (зи глава, глупак): e—m eine aul Sie —
jtbcr тупвам нкт. по тиквата; du ~! тикви
такава!: — echieber спя на открито; 8. мед.
зъбна nрег-зa (с небце); 9. геопр. планинско
nnaге’
PiätIeieeл п ютия за гладс—с.
ClaIIin tr, 1. uзгaснясим, оглаждам' 2. сплескам!,
Гaзпл-сkвиМ’
CläeIin tr. гладя (бельо): разг. Sa wer icl (ceet)
eiplättct ама че бях изумен, слисан.
PIatIee/i—h1Iv п муз. фонотека (от грамофонни
плочи): —bauwcIsc f (сдро)пиислшо строител¬
ство; —еенк ш печ. печат от стереотипни
плочи; -kimtraf, -s фот. фотоапарат за плаки;
—Uniteir/мед. култури е пттри върху твърди
среда; -Spieler m I’ р—диетрaмофен; 2. оспор.
грамофон.
Platter т, -s, - 1’ тладач; 2. техн. -пирит зи
сплескваше на гсл.
Piatet-esc / бот. жълто ш-ктгч- (LetCytne
Ctiteneis)’
cletttreines adv. чисто и пгеете, направо;
непременно. съвссм.
Pi;ttrZIsh1t pl- зоол- писни, калканови риби
fPlenroehctieec. еем-): —form / платформа,
площадка, и прен-'; —fuß т 1’ плоско ходило
(дюстсбсн); 2. ппоеkохедсц; З.разг. сплескаш
(без въздух) маркуч’
adj- плеекеходеЦ’
PlatlHell /. -cn 1. плосък характер, ри-ии-ност
(на мвепноепj: 2. прен. плоскост,
Cтзишттгтсшеет, плuгkеег, Cтссоnшеег,
гривнапноет, блтдkаеееm, бсзсьдьржaгспнест;
безвкусица (на произведение- книга).
ClaIIhuZlg adj-- зо^л. плоекоkопнесHJ
plattieren tr. техн. плакирам (метал)’
1Чи ttterunjg/, —сп пл-кнроека; т-кирин—.
plcitlg adj. гладък (за скал—).
Piaielie/, -спл/рр.. дебело корабно въже с обратни
—апраеа-
Piättbeg т. -s, —ti. плешив човек; 2. католически
монах.
P1itUlahU т шехн. рaстепеи шеллак.
Plailie— m. —S. —1. ShhuhcI;ItIe—; 2. kеИге танцува
PlcItlc-’
PieetrmOrhh т зоол. чершеглaсе коприварчт
(Sylvia iIricaciIIe); -müllt / техн. ’-шин- за
сплескваше на гсл (за тънък пел); -^eese /1.
сплсскан нос' 2. разг. човек с такъв; —rose /
бот. глъстига, прозорци— (ScSum); —stihh in
плосък бод; -sIihUtu1I /бродерия с плосък бод.
PiattIIshЬ m маса за глидсш--
Pialtziegii т плоски керемида.
P]aIeт- —cs,—е осшесие значение място; 1. място
въобще (за строеж, работно място,
подходящо за нщ. място и под-): Cier Ist mein
—	тук ми с мястото; Sie БUhCer stehen ricii in
iirem - книгите ис си ни мястото си; — de!
сгер-е— място!; — тиСе; сторва’ място; —
lasecn оставям празно място (при nиеансj:
Missbräuche greifen — злоупотребите сс раз-
ристеит, ширят, сиг—-сд-ие; ei1eer ShCctz Isi Cier
ию1е cm -т тия шеги тук няма м^сто; immer
an' dce ~е sein винаги съм готов. на разпо¬
ложение; 2. град; търг. търговско средище.
тържище, пиаца: Sas eineiJc LeSiuCe1e ee -т
сдинствсш-т- кожарска фирми е града; с-с Wien
voe — weekilZcn, vitkaiZen купувам. предисам
стоки на си’ете място, от склада, франко
склада; 3. воен, fester — укрепен пункт. крепост;
4.	площад; 5. спорт. плац; 6. място (зс сядсне-
правостоящи) (в класна стая, театър. кино,
салон. кола, вагон): c-n — beicjce. besetze;
ангажирам!, зисмим място; ist Cier noch cin —
Ztei? има ли тук свободно място?; eittc. —
nchecn! моля, ссднсес!; ent dem Sole — neheer
сядам на канапето' die Schüler müseer an iitrn
P1äeec; bleibe; учениците да останат по
м—сеие- си; geh an' d—n —! иди си —а мястото!'
7’ място, служба (обикн, в търговско
предприятие), положение: c—n — in Betlie
suhCen търся място. служба в Берлин; jtict еп
s—e —! всеки на подходящата служба; deu trciin
Meer cm -ecCien -е чо-ск тъкмо ши подходящо
място; 8. поет. боИно полс, пол-ср-ж-ни—:
тепСеи blice am — доста хора паднаха,
естинихи -и полесражението; прен. richt voe
—	weichen ис мърдам. отстъпвам от мястото,
пости си, п^^—сраж—ни—го; 9. лов. полянка.
гд-го ст борят тленн; 10. спорт, (при
надбягване) ent - weteer оСзалит-м сс зи каква
да е иигриди (различно от ei' Siej wciien
обзалагам сс за 1 награда); 0 оспор. eul den
-т всднатИ’
Plaiz/adjuIini m воен. комендантски адютант;
—engsi / 1. мед, стрих при преминаваш— по
PJatz/anweiser
196
площад, открито м^яеmе, -тор-фобия; 2. рсзг.
нтепоkеИсгвит, геегеянше вълнение;
-arwiisi— ш рaспог-дигсл (в театър и гр-j:
—eeSart ш [стоки. необходими за] местни
нужди; —bücHst /детски пушка. птшкапе-
PiäIehhcn, PIäIeIiIn п. —s, — 1. готе, плосък
бисквит; 2’ местенце.
Platze/', — рази, die - kricjce пукам сс от смях,
от яд.
Plätze/ -п готе, сaеьрfчс)’
pietzei inr. s 1. пукам сс, пуквам сс, пръскам сс,
пръсвам се; (зи граната, бомба) скспледир-aм,
избухвам: Set DenciUesseI, Scs Trommelfell, dic
Hose Isi eep1;teI парният котсл сксплодира,
пръсни се, тъпанчето сс пукна, пa—еaленъе сс
цспша. раздра; рози-: et cle1e1 ans eilen Ecken
ще сс пукне от дебелини; vor Zorn, Äuge—, Wui,
Neid eciraCe — пукам се ог гняв. яд, ярост,
зи-нсе; jetzt pleizi eir ebct drt Kregcn! сста -ечс
търпението ми се изчерпи!; vor Lihhen — пукам
се от смях; Sa wau er gcp1i1e1 съвсем сс обърка,
оплете, зассч—; des Ist eccia1z1 осуетя се; 2.
втурвам сс нтнадеино, връхлетя——м (като
бомбе); разг. изтърсвам се (за неприятни
гости): die Nachricht cla1e1c in nnser ZuledlicCes
Gcectäch не-ншaеи връхлетя като бомба всред
мирния ни рaсгосер; 3. шеп. platze dich! седни!
^1^- I’ inr h 1. гръмеам c трясък; грясвим;
удрям, чс ди плющи, 2. лов. (зи дивеч) ровя
земята; II. fr: I. лесов. зарязвам корита (на
дърво); С—лсжи чрсз рязван— (дърво); 2. кърпя,
закърпвам!’
Platz/funle/= —eeeee; —e1ShhäZt л търг, местна,
локални сделки; -joie п гърмящо злато;
—Hirsch m лов, ш—И-сил—ияе елси ни поляната
ии разгонването.
piaizli—cn 1. r 1. (е-п ~) —исеишясим, поставям«
(па дадено място, на служба): разг. et wurde
in е-с dunkle Ecke p-iizicti той бс пестис—ш в
сдин тъмен ъгъл; 2. спорт. сполучливо удрям,
шa’—егсам (еепkиеa)' прася сполучлив удар
(при фехтовка. бокеj: 3. Ses Pferd isi plctzlere
конят получи награда; II. refl- 1. добре
изк-р-им, побеждавам (при състезание); 2.
рсзи- плисирам сс, намирам място; Pleielcuune
/■
Platzkarte f жп. билет за сaпaс-ше място;
—kommenden' ш воен. комендант (на селище);
—mtie1i— ш спорт. домакин на игрище; —eilte
/театр- аСоним—шт е тсатър.
Platzpcteore/воен. хиJnес-н пaереH’
Pli1erueee1 т (внезапен) пороен дъжд; —veriiriltr
т търг, м—еmсн представител на чужда фирма;
—wechsel ш 1. търг, м-нuе—пнип—. платима иа
мястото иа издаването' 2’ спорт, рaсмянa иа
местата между тн’ес—' —-wtllt / спорт
еCсалагане зи която и ди с награди, освен
първата (при конни състезания).
Plalzwun;s,/ рана от удар (при който се цепи
кожата).
PliudiulI /, —еп 1. [приятно, интимно] бъбрснс;
2. статийки, фейлетон във стсгшик; кратки
популярна бсссда.
Piandtrtr m, -s, — 1. приятен пов-егсесaгтл,
сказчик; 2. рази. презр. бъбрица. дрънкало; 3.
рази. кеиmе дърдори, подрънква г-Ини.
pliuei-hatl adj. бъбрив, дьрдерлив-
Piaudir/licsc f; -ш;1e /и; —ecul п разг, = --l^t^s^^Cr.
c1iuet—n inr h (eie e-n. übe— ciw. ~) 1. бъбря(си)
непгиштд-ше, саCасше, приятно; държи
популярни, сa—иеaгтлшa Стстди; 2’ разг.
бърборя, дрънкам, издрънксам (тайна); и^Се
aus der Sciulc -! само да нс си издрънкал нщ.!
Pia1!er/eiüeehCer п [час —а приятелско,
интимно. уютно] бъбрене; -lisclt / рази. 1.
бъбрица, бърбора-, пгттоги-тешджегa;
дрънкало, лала; 2. клюк-раа.
Pleuehh m- —es, -с [приятно, интимно] бъбрене,
ciauschtл inr h = plaude—n.
p1auelet1 adj. 1. тC-ДHГ—л-ш, ясен, понятен'
приемлив; 2. правдоподобен, вероятен.
ciaue! plauiscH! inj. пльос!, туп’ (звук при
падане):
Pliue т, —es, -с туп-анс. пльосвине; е-и — еии
тупв-м, пльосвим ес-
Pianze /, -п фсм. 1. бял дроб, джнгтр; корсм: cs
tüchtig aut Set — haeen гърдите ми хич ти няма;
2. бой: es eeez1e — падни бой; 3. п—гпе. шир; 4.
Sir — hiilen събирам си тегигa, сдържа’ си
сзика.
Ciiuece inr -h фам- пльосвим сс, тупваМ’
P1ey—bahU. Playback [те-бск] л, -s, -s муз.
плсИСек.
P1iyrehy [пл-ИбоИJ п- —s, —s плеибоГ, богат,
нериCегещ и търсещ удевелеmсия младеж;
-т;'е [мтйг] п. —s, —s атрактивни приятелки,
спътници на nл-йбеи; -oll л, -s. -s спорт.
плсиоф (игра за квалификация по пътя на
елиминирането)-
Plazenta/,. .tcn снст. плаценти.
Plezet л, -s, -s съгласие, одобрение: sein - erteilen,
geeen дивим съгласието си.
Plebijer т. —s, — исш, плебей, и прен.
plebejisch adj. плсбеиски (и презр).
Plebiszit л. -s, —е пл—бисцит.
Plebs’п. -cs, —; свстр,/. — простолюдие, тълпИ’
Plcbs2/. — ист. плсбси pl, (в стария Рим).
Pliieair [пл—иГр] л, —'и), —; свстр. п~- — жив.
плсиср.
piciic adj. - sein. - werden разг. банкрутирам,
фалирам.
Plciii /. -п рази- филим—не: - jehen, mache;
фалирам, банкрутирам; — gehen и:, ефсйк-им;
dcs Ist, gibt е-е große - тая работи хич не я бива,
пиши я загубен—; с—с - schieben не ни върви
егекига]

197
plündern
Pltiteeeier in разг. хищник. който печели от
банкрути (и шег;. за орела на германския перб):
ier — sitzt auf dem Dach тук щс има фалимеиг’
Pltjäiei pl, 1. сстр. плеяда (съзвездие): 2. хим
всички изотопи на сдин слсмснт.
Pltkteon л, -S, ’ tra пгтс. псрка (за мандолина,
цитра).
P1cecc/. —и 1. шег. широк нож иа пушки' шашка;
2. map. разг. боза (за тънка бира, рядко кафе).
piempcri in/t: h разг. 1. плискам. пляскам във
-одата; пръскам; 2. диал- развявам се, шляя
се. скиторя; 3. диал. зле работя.
CiimcIe adj, разг. 1. рядък, тънък, изветрял
(пнтис); 2. нсеkопос-н, небреж-ен, прсз куп за
грош (работа).
cltmcitm adj, (само предикопивно) фам.
смахнат.
Plenäгsilzunegf пленарно заседаниС’
Plentereilubib т лесов. изCершес—чше горско
сеепанег-о.
pltnttre Г лесов. расрсдявaм, прочиствам гори
ог прогнили стари дървста.
Pltileuwild т лесов. избернес-чиa тери-
Piciue п, —s„ .па пленум; ппс—аг—е зaеедaиис-
Plchлieeus т, -, . те; лип, ппеенaсъМ’
CiconasUieh1 adj. лит, пл—ошaееич——, с много
пп—онaсмИ’
Plithb: Kuethb und Рю-МразЕ. сбирщини, всякаква
всячиша (еж. K—e1hI)’
Pleuel т. —s, ~' Pliuelsiaiet f пехн, лост на
бутало. мотовилка, биели, шатун (на парна
машина),
Pieure /.’ .—еп анст- плссра.
P1iucucuec [плорбзе]/, —е 1. траурен бордюр (на
пликове. писма); траурна гарнитури (нсрокли);
2’ п^орози (нс дамски шапки).
Pltuj—I'is / —мед. плеврит.
Plexiglas п техн. nлеkеигnае, органично стъкло
(от смола).
Plexus т. -. ’ .хтп анат, пл-kеуе. мрсжа от
кръвоносни съдов— или тънки нср-И’
PII ш. —s, -s 1. финес. такт; шлифовки; er hai so е-
e — има ищ. фино у исго; 2. плик.
Plicht/, —еп 1. мор. открито място зи сяданс отзад
на ппиmнехедkа, моторници' 2. нa-се’
PlichlUtrker in мор. запас—— kеmе—-
Plliriujc п мед. възпалено еkе’
PlliUcuge п диал- намигване (таен знск),
Pibsc, Pileze /, —п попе, вид палачинка; вид
поничк-’
Plinthe/, -п архит. -С-к (нс колана. статуя)-
Pliozäe п. -s, — геол. плиецси-
Piieeee п. -s, —s плисе' плисиран плат,
pllssierci /г, плисирам.
Ипи'^/	бпеk—фпсйтa (= ShHnieeif1öic)’
Plombe/, -е 1’ търг, пломба (на стока); 2- рaлг-
авспр- пломба -а зъб.
clhebii—11 /г. свстр. разг. пломбирам (зъб,
стоки); Plombierung/.
Plot in. -s, -s или n, -s, —s 1. лип. д—Гсг—н—,
конфликт, 2. комп- графическо изображ—ни—
иа резултат.
Plöttr т, -s. — разг. одърпан човек, дрипльо,
plotice tr. изобразявам с помощта ни плотер.
Plotter т- -s, — плотер, вид чертожен уред-
P1öiec /, -п зоол, ч-рв-шегтрkа (SheriieI1e
eryihtochihalmue)-
plotzee intr: h рази, смучи (цигари).
plöizlihh adj. 1. внезапен, ненадеен (решение,
обрат, събитие); 2. adv. бързо: разг,: nut liclt
so — ’ само нс тика бързо' los, ein eieehhen —!
хайде, по-бързо, пе—бързе!
Piöielichkeit /, — еитзипноеm, нснидейиос^г^.
Plude—Hosi / ист- широк до kепeнaта мъжки
панталон (16 век).
pluieui in/r. h (за облекло) Сухнат е, надува сс;
много е широк.
plud—be adj. издуващ се, бухнат, много широк;
Tсиенaл, провие—ил (дреха, пaшгaпои)-
Plumeeu [плюмб] п, -s, -s плюмо, пухени сaсисka.
plump adj- 1. груб (тяло, крака), тромав,
недодялан, несръчен (човск, вървеж, обноска);
2- рсзг. дебелашки, просташки, плосък (шета,
измами): ebn -cs Manöver ш—тм-пa, плоски
маневра; рсзг, wie koenlest du des so — sagen
как можи да кажеш такава престaщинa’
Plumpheit /, -еп грубост, тромавосг, ш-додяла—
ност. нтерьчнеее' дсбелищинИ’
Plump, Plumps ш. —ce, -с; Plumpe— in, —s. —
пльос—ашс, гтпсaн—, изтърсване (на земята);
№——— (във вода, кал); плясв-нт.
plump! plumps! inj- пльос^у’! (щум от тежко
падане); пляс! (шум оп тежък удар); цоп
(шум от тежко падане във вода, локва. кал).
Plumpsack ш 1. прен. разг. шишко; 2. игра ни
кърпа (с възел) (детска игра).
cluececn, plumpen inr s пльосвим сс, гтгеa.м.
етремопяесам се,
Plumpuddlij [плъм-] ш готе, английски коледен
пуди-г.
Piueier т. -s, — вехтории pl-, н—погрсСни нсщи
pl; дрипи pl-, боклук: weg mit See — махайте
тия вехтории!
Piund1—eühHs1 / егaгa, негодни пушк-.
Plüedtuti /, —сп плячкосвинс, ограбванС’
Plünderet /п, —s, — грабител, плячкиджия.
PluiSer /Uammeu / стаичка с вехтории, дрипи;
-merkt т вехтошарски пазар; -maie in рази.
вехтошар' -eilcl / об-змаслсие, прокиснало
мляко.
Clüret—n tr. еггaCвa’, грабя, плячкосвам,
разграбвам (пътници, град, страна); воен,
мaредсрсе-теaм: c—n Bcum — ограбвам, обирам
(без позволение) дърво; шеп. dcn Chebstbaum —
nnячкое-aм kепсднеmе дьрсо;фaлг. c—n Dichter
~ ограбвам, ппячkессaм писател (ограбвам
Plunderteig
198
масово идеи, .мотиви. образи от творенията
му),
PlurdiuIeig ш готе, мшогелисе—о тссто с мия.
Piüretunne / —сп грабеж, ограбване; воен,
м^aродтрегво.
Plunetu [плънджър]; Piu1ShH1— т, -s. — техн.
дълго бутало на помпа, гптнж-р, гмурсц.
Piu—ai п. —s, -с грам. м—ежтсте——е число.
Plirileleelin r. —s, -s/, ..lletenein ирам.
съществителни само в мшожтсес-ше число.
piu—iIIshh adj, в, отнасящо сс до множествено
число.
Piueälbs т, -.. .1c = Plural.
Pl1rellemue т, -, — филос- плурализъм,
МНогоШ-чилИТ’
Cluriils1ishh adj. филое- п^^ралнстич—скИ’
P1nrelier1 /. —еп ’нежтетве, ’несuшетве;
м!шожестстшос^е^.
PIu—aiw;h1—thHt п ист. избирателна системи с
различен СроГ гласове на етд-nниг-
г.лаееподaваmелU’
Pins п, -. — 1’ плюс, е nев-ч-; излишък,
надмощие, предимство: das Ist nie — Zür IHe това
с един плюс за —сто; търг, eie — machen имам
излишък. псчалСи; ein jenners — ei Ausdaue—
haecn имам малко повтчс издръжливост (от
други): eie ~ er ScCetliiektil исвтстше
надмощие по бързина; 2-мап- физ. плюс (знак
+)•
plus adv. особено мат. плюс, и (+) derb — slcber
ist zehn три плюс седсм с десст; — 20 Guad плюс
20 градус-’
Piusbeteae т търг. сума е гее-чс. излишък’
Plüsch т. -es. — текст, плюш.
C1üehhiл adj. плюшен, от плюш.
Pluenihhhu т спекулант.
PIuenachtrCI /, — мания на големи бюджети (нс
пърба на населението).
Pluspol ш еп, положителен полюс.
PiusquimptrltUi п. —s, -е; P1usquaec1uZcUUuш
п, -s,. .ti прам. минало предварително -ремс.
Pl1e1ereehker pl. издути, пълни бузи
(=Pauseihken).
cius1tuie adj- настръхнал. изправен. щръкнал
(коса, перушина).
Cl1s1t—r refl. (за птица) разрош—а си перата,
настръхва, изправят и сс перат-’
PiuszeicHei п знакът плюс.
Plutokrat т- -сп, —еп плутократ.
PluIokuitle /. -п [Ген] плугеkрaцпя, владичество
ни богаташите.
p1uiönIshh adj. пеол. плуго-ски: -т Geeici;c
плттеиеки скал]]’
Piuih1lsnus т, ~ геол. плуго-изъм.
PiuihлIun п, -s, — хим, плугоний.
Pluviäii [-ви-] п, -S, ~ църк- католически ф-лон
(одеждс)-
Pneu ш. —s, —s 1. = Pneumatik1; 2. мшд- пи—вме-
гераkс.
Picuna е, -s, — дъх, дихание: филос. дух; ря
свети дух.
Pieunitik’ f. -еп авспр, гумено колело —а
мотор—- кола, велосипед’
Pneumatik’/ — физ- пн—ематикИ’
pniumi1ishh adj- 1. гшес’агичтш; 2. пълен с
въздух; 3. църк. на свети дух.
Pntuehnic/ —п [—йсн] мед. гн—вме—иЯ’
Pncumhi1o—ax т мед. пи—вметогикс-
Po т, -S, —s шеп. = Podex.
Pöeel rn, -s, — стан. паплач.
pöbcllc'' adj. груб, просташки. вулгарен. долсн.
—	uсък-
Pöeeliiftlektii f. — грубост, прост-щина,
вулгарност’
pöeiln intt; h държа се вулгарно. просташки,
нахално (обикновен: iлcöbe1r /г,)-
Poch л, -s, —■; Pochspicl п = Poker.
PochlbriiU n ксрт. табла за покер.
Poclc/ -п рази. псрдах.
phhheл I. intr: h 1. (се, geeen ctw. ~) грегам, чукам,
хлопам; гракам; тупам: das Hetz phh11 mit vot
Erregung сърцето ми тупа от възбуда' си Sie
Tüt — хлопам! ни -ритат-' es, eie pocht хлопат
(на вратата); 2. прен. (auf ctw. ~) перча, перя
сс, надувам ст, хваля сс, пирадира’ (с нщ’);
auf s-n Adel, scbe GeiS — псря се c д-орянетеоею.
c парите си; 3. държи упорито на нщ.: cif sein
RccHl — настоявам на правюге си; 4. ксрт, итрия
покер' 5. остср. гракам (като шумен изразна
неодобрение в театър- аудитория); (gejer.
wider c—-, mit c—m —) избухвам! в ——доволство
(против икт.); II. tr. 1. чукам, троши (руда.
-ъглища, лсн); 2.рс^^. бухам!, пухам, епухвaм.
иaетпвим (нкт.)' 3. n—n aus Sen Sciiat, den Bell
—	събуждам икт. c хлопаше.
Pocheu m, -s, — I. който хлопа (зс дс влезе); 2.
п—рчо, псрко, с-мох-илко; 3. ксрт. покерджия;
4. мин. работник на трошачки.
PhhHt—tI / —еп постоянно чукаше, тракане.
хлопаше.
Pocheri п, -S, —!п! разг. = Phc1epIeI-
Poch/erz п мин, бедна руда (за агломерация):
-hämmer т, -mühle/ = - werk; -scIti п карт.
покср' -wirk пм/ин, удари— трошачки. чукачка,
чукална машина, удари- мслници.
Pocke/ -п мед. I. белег от шарка, сипаници; 2.
белег от ваксинация; 3. Pocken pl, сипаници.
PhhUctreooU [покиеСук] л, —s, -s книга джобен
формат' —kante;/малък фоmеипирие (джобен
фермае)-
Pocken/impZung/n/eS’. ваксинация против едра
шарка, вaриепa; -narec / = Pocke 1.
PocUholz п тваяково дърво.
pockbe adj- сип-ничи- (лице).
PoSigri л, -S, —мед, подагра,
podägeIsch adj-, с подагра. пед—трич—H’
Podagrist т, -еп, -еп болен ог гед—тр—-
PodCsU п, п, -s. -е 1. площадка иа стълба; 2.
педитМ’

199
politisieren
Podex m, -(es), -с разг. задник.
Podium n. —s ’ .ice [-иси] подиум.
Podsöl m. -s, — сел--еm- подсолиа печ-a-
PoCm [поСм] n, -s, -c пеемa-
Phislt [ге--] f, —и [—нтн] поезия (капо
творчество и творба).
Polt т- -сп. -сп пеег’
Phetästir [по—-] т. -s. — пейор. набеден поет,
стихоплетец’
Po^^i^lU /, -сп пеетиka-
poeiishh adj. поетичен: рази-: е—е —с Aict hceen
имам поетически жилки; cs wie selr - имашс
много нисгготни--
PhJäUechi f. -п поте. гетачa-
Phe—hш ш- —s, -с погром, изстъпления р/. (срещу
народно малцинство, особено евреи)-
PhI1U [loä] т- —s, —s 1. точка (на зарове); пункт,
—зята- (при карти); 2- се^-ст- характерен
раеев бслег' 3’ търг, единица, процент; 4. бод,
връх.
Phinie [поате]/. -п 1. поанта, ——ечик-aи. ефектен,
духовит, пикантен савьршьк и- виц, шеги.
анекдот; 2. гпaв—еге.
Pointer m. -s, — лов. понгер (куча порода)
pointieren [по—г—] tr. 1 . заострям (виц, шсга)' 2.
пунктирам; 3. ксрт. правя миза.
pointiert [поИт-] adj- рап; заострен. духовит, с
поанта (виц, анекдот, шста).
Phiлtlilsшue [поИт-] т. ~, — жив. поингинизъм
(направление и техника)-
Pokil т. -s. -с 1. покал' 2. спорт. купа (капо
награда).
Pökel ш, -s, — саламура.
pökele tr. слагам, консервирам в саламури (месо.
риба)’
PoUtr л, -s. — карт. покср (ипрс).
PokcrZicn []--фcйе] п, ~, —s каменни физиономия,
безизразно лицс.
pokere int h итрия на покср.
PöUliij ш. -s, —с солен херинг.
poku-ieren int. h разг. гуляя, обръщам чашата,
наливам (пия).
Pol1 т- -s, -с пеопр. ел. физ. полюс (нс лвмяпa-
небето- на магнип електрически): positiver,
negativer — положителен, отрицателен полюс.
Pol2 т- —s, —е текст, мъх и- кадифе, плюш.
Poiäc^c) ui. -п, -п ]-разг. пейор. поляк; 2. полски
кон; 3. студ, остатък е Сирен— ч-ша.
PhIicUCi /, — ирон. Пепшa-
Phlähker щ, -s, -мор. фслука (средиземноморски
платноход).
pola— adj. полярен, и прен- (студ, течения): -е
Gte<e;er1ec пълни ггетнвепепеж—еети,
контрасти.
Phlärriche1 f мат. остр. полярна ос; -Zuonl /
метеор. полярен фронт; -eceiet п полярна
еCлaег; -güuiil ш геогр. полярен пояс (соиа)’
Ph(arIsiiih1 /. — физ- ел, поляризация (диеле¬
ктрична, електролитна, оптична).
Phla—isailhnstilteu п, п физ. поляризацио——
филтър.
CoiirIsltrtл t физ. ел. поляризирам.
Polaritat/, — физ. ел. полярност, и прен.
Polar/Urtis п геогр. полярен кръг' —екП п геогр.
полярно (северно. южно) сиянис; —situ- ш
сстр. полярна з-cзди-
Phle1— т, -s, — 1. иеопр. изкуствено иaпеяваиа и
дренирани марша; 2. .мор. (рядко за) Pollcr-
Polc П- -п, -п поляк.
Polli m. —s, -с бот, Сл-саун (Mcnlla pulcjium)’
PoICmlk f. -en полемика [литературен, ииучтн]
спор; изкуство ди се гелcмнзирa-
PolieiUer ш, —s, — полемик.
phieшIscH adj. пелcмuчcH’
ph1eeIeie—iл in/t: h (gejcr e-n ~) геп—мизирaм;
оборвам (икт.).
Phlinia f, — готе. италианска мамалига,
аичимик-
Polente/, — map. полиция.
PhlZluchtrгеоuр- огдалсчив-не иа кентниенгнте
от полюсигТ’
Poliöbe/сстр. височина на полюс-’
Police [—д-^с]]/търг, осигурителна полица.
Polichiellii [-шu—е]; Po1IciлiIIh [пеличи—] т, —s,
-s театр. палячо, смешник - италианската
комедия’
Polier т. -s, -е спр. старши калфа—зидар, ръково¬
дител; надзирател при построИки.
colit—t; tr. полира’, исnьеквa’ (мтСтли,
благородни камъни, м—тали);разг. шлифовам
(младеж); денстлaждaе, дееCгaCегвaе
(съчинение): coii1utc Nägel полирани нокти;
разг. е—е AuZsalz — донсглaждaм, доебрaCогвим
статия’
Poliklinik /, -сп поликлиника.
CoiIUIiлishh adj. попнкппннчссaн-
PhПteüUO п, -S, — политбюро.
Politesse/, -е 1. учтивост, вежливост; 2. поли—
цайка.
PhiIUlU / (рядко) —сп политна- (капо наука и
практика): die — ist k-e Wisscrscheft, sondern
c—c Kunst политиката c и— иaтka. - изkуеmсе;
abwitlteie — политики иа изчакване; — der
Zreier Hced политика на развързани ръцс; —
drt hZZcrer Tüt политики на огворсни врати; с-
с shC1esi — veutolein водя хитра, гънка
попигнкa-
Polilikasttu т--s, — пейор. [кафеджийски] пепи-
еикин; който бистри политика
Politiker т- -s, — 1. пепиmик; 2. и Politikus т. -. -
se разг. шег. хитрец, пелнтикaн-
Ch1iiisch adj, I. политически: ~е Gceirr1ee
политически убеждения pl,; 2. пеnнеичен'
ловък, хитър: — vcrlahree, Hanicle постъпвам!,
действувам пелигнчио. ловко, хитро. те^—е-
phlitieii—tл I. t 1. политизирам, привличам към
политическия живот (народ, слоеве), 2.
използва’ политически (история, случай.
Politökonomie
200
вьпгее); II. inr h пеnигиkaнегвтвaе;
Politieirrnee f: ~ Set WiseteecCett, Set
GtehCicCt1 политизиране ни науката,
исторнят-’
Phii1öUoлoшic f политическа икенемия-
Polbloiogc т, —п. —п пелиmелег-
Politur/, —cn политури, гланц, лустро (ксто гланц
и като средство за полиране); прен.
шлифовка, външно лустро; [външна]
изтънченост.
Polizeii/, -еп полиция; милиция: dir — regel' dcn
Vcrkciu полицията тгегтnирви движението;
eihC bei Stu - melSee г-гисггигам се в
полицията, милицията, подавам! адресен
билст; Sie — Cole; повиква’ полицията; разг.
er ist iümmet als Sie — rulauet гой c nе—глтna-,
етkепkеmо c гезсол—ше, страхотно глупав.
Polizei/aet n полицейско управление (градско,
рaйенне, околийско)' -auZe1eh1 п полицейски
отряд; -a1teihCi / полицейски надзор (капо
привременна .мярка, наказание); -bulle т map.
финес (зс полицай).
Poliziier ш, —s, - фам, пейор:. жа-дарин.
Phlie1i/üütee— m разг. полицейски a-еомеCнn;
-tsek ш попип-геka радиостанция с
опр-делтна честота; —gtwal—sam ш арсст с-п
in s eeCmee aгтсттвaе икт.; —eeweli /
полицеИски власт; —leit/ юр, запиран— за
ш-егкnош-ннc; -khmmieea— ш швейц, 1исшр-
-kommlssä— т полицеИски комисар, пристав
(началник на участък).
polizeilich adj. полицеИски, ’uлнцuеи-рскн: —т
Erniieliegen полицейски сведения, еnедеm-c—и
действия, данни; — veteh1e; зaCгaнтне от
полицията; ~ iirehhreieee на’тсса’ се с
полиция. взсмим! полицеИски мерки.
Polizel/notruf ш телефон-н номер зи спешно
повиквант на полицията; -cräeiSret т
префект, областен. окръжен началник ни
полицията; -präeiSi1п п префектура,
областно. окръжно nеnиц-йеко тприсп-шн—;
-rizzie /(Палнп-йеkа хайка, полицеИско
претърсване (насочено против опасни за
обществения ред елементи); -еevit— [-вир] п
полицеИски участък; —ShCüie ш полицеИски
закрили, охрана; —splezel ш пеnип-йеkн
рисузшaсич. с—арте—н сътрудник. гат— -тснт,
детектив; -steet ш гелнп-йсka държава;
—etreiZt / полипегсkн патрул; -stie!e /
гелнп-иеkн час' —wacht / 1. пеnнпеИскн
участък; 2. рази. арест (локал).
coiieeiwiirie adj. разг. 1. ш-песвеn-ш от
полицията, против полицейския рсд; рази.
безсрамен; 2. adv. страшно мнеге: — Sume
страшно глупав.
PoiIeisi т- —сп, -сп полицай, стражар, мнлн-
шю-ср.
Polizze/. -п австр. търг. - PoIIhe’
Polka/, — полки (танц).
PhlkamazurUa/пoлкaм^aзтгka (танц).
phiUen int h човъркам. рося, чопля’
Pollen т, п, -S,— бот. ц-етсн прашец. прашец
на 'енчина-.
Poiler т. -s, - мор. кнсхе (дирек. кел)-
PhIlutlhr /. -сп полюция.
ChI;ishH adj-, полски (от Полша): рази. —е
WiuescCeZt голямо С-зр-дие, н-сkопесше,
разтурено демfaкннстве’
Polo п, -s, -s спорт. поло (игра)’
PoIoCind п спортни ризи с къси ръкИВИ.
Polonäse (Polonalsei/, -п пело——си (танц).
poioiIsie—ii /г: голе—uсuрим. попепчсaм.
PhIh1Iue н, —s, —хим. пепешнй (елемент).
Phlhshirt п, -s, -s = Phlhhemd
Polstc— п (сстр. т)- -5,-1. възглавница,
възглавничка на мсб—ли (капо тапицерия); 2.
дюшек; дюшсче; 3. анст- зоол. възглавничка
(от мазнини); 4. подплънки, пълнеж за
тапициран—.
Polstert— т, -з, ~ тапицер на мека м—бсл.
Polster/garnitur / холни гарнитури (диван и
кресла); -Сее— п техн. косми за пълнеж (при
тапициране): -kieeee / жп, клас с меки
седалища (I); -тиСс— т тапицер; —möbcl п. -
s. — тапицирани, мска мсбсл’
polj^Here tr: тапицирам! (столове, крссла, канапета,
кушетки)' рази. sie Ist jue Jecolsteru доста е
mпьсеичka-
Poisteurs1se11 т меко крссло; -siuhl т тапициран
стол; —tüt/^'^^r^m^^^^aHa враг-’
Polsterung/, —е; 1. еж. poletern; 2. възглавнички
(и под’) на мска мсСсл.
Polsterwtek п пълнеж за тапицерия.
PhItt—aetne ш вес-лит с голя’- дандания в
нивсч—рисео -- сватбИ’
Phlte—ii /. —еп 1. тълч—не, хокане. викане; 2.
тупурдня. тропот (вж. Gecolier)’
Polti—eu п. -s, - който гълчи шумно. ала
добгедтшне’
Phiier/eeiet т 1. мит. снд де’aш-н дух,
nеnтъггиИег; 2. = Policeе—.
Chii1rie adj. mропеглuв, шумси; с тупурдия.
Phltirkammt— / (таванска) сгия, килер за
всхтории.
polteri I’ intr: h, s 1. трополя. вдигам голяма
вряви. дандания (за коли, хора, духове): deu
Wcgci poltert übet die Brücke колата трополи
през. по моста' ins Zimmer — втурвам ст с
тропот, дандания е стаята; die EtSscholien —
ail Sen Sang буците пръст падат с тропот върху
кевчcта' Sie Steine — voe Wagei камъните сс
строполя-аг, падат с трясък от колата' auf den
BoSen polte—е es ни тивини трополят духове; 2.
гълчи шумно [ала добродушно]; 3. празнувам
с шум и тупурдия в иавcчcриете на евaебa; II’
tr, шехн. fдо)исчтквим (бикър—ни сьдев-)’

201
Popcorn
Polung/, -en физ. полярност.
Poly.. много’.
Coiychuoш [-кремJ adj. многецс—г-н, шарсн.
пъстър.
Poly/eSer п мат. многоег-и; —ethylen п хим.
пепи-гип-н;	—gambt / гепнгa’ня,
многобрачие.
polyfon adj. пелифеничcн-
polyelott, coIyelötUlshh adj- 1. написан и- много
езици; 2. госег-ш много cсuцu-
Po1y/gIöII(e) т, -и, -п полиглот. владеещ много
еснцн; -goл п, -s, -е мат. многоъгълник.
coiyeonil adj. многоъгълен, попифо—т—-
PoIy/erecCit (euch: PoIye—aZie] / печ.
полиграфия; -hisih— т попихнетор, човек с
рaз—еебрис—и знания; -me'Hit / многостранни
учс-ост' -шiг п. —s. -с, -mt—e(s) п, -s. -п хим
полимер' -merisaiIön / пепимерисaция-
polye^^ph adj. м-огееCрaс-ш. попн’егфти с
«много видев—-
Polyiom л, —S. -е лют. мноточлс—’
po1yлonishh adj. многочленен.
Polyp ш- -еп, —сп 1. зоол, мед. полип; 2. шег.
полицай .
Poiychie(e) ш, -п, -п зоол- вс-ядно животно.
CoiycHhn, phIyZoл adj- муз. миогеглaс—и-
PoiychoлI1 (auch: PhIiZhnie) f .муз. полифония,
м—ототлaсис-
PoIyrs11nleC'auшw:/Z] полисемия, миогози-ч-осе;
-syne1th1 п лит. полнсишд—ее— (фигура);
—■itchnlkt— ш остср. студент в политехники'
—■ithh1ikum п, s, - .кеп остср. политcх—иkи-
phiyi1chлishh adj. политехничееки-
Phiyihelsmus ш мнотобожие’ полиг—изъМ’
phiyth1isiiscH adj. многеCежт—-
pölzei tn, австр. подпирам!’
Phmadt1/ -п пом-д—’
Pomade2 / — фпег’aгнчшеет, етптешaтеег;
равнодушие; рази: dcs gehl wie — върви к-го
охлюв; das Ь,' mir — все ми е —дие-
COшidiJ1 adj. с помади.
ConaSie1 adj. разг. муден. бавен, пипкив. туткав,
флегматичен, егптсшaт, заспал (човек.
характер).
phnaeIsii—e1 tn пом-доссаМ’
Ponäke Пг -п, -п пемak-
Pomeranze/, —е 1. вид портокал; 2. портокал
Pommer/u, —и, —п 1’ пемерaшcц (от Померения);
2. шпиц (куче) (= Spiiz); 3. муз. вид кавал' 4.
воен. старо оръдиС’
Pommcs Z—Itis [nомфгйг] pl. готе. пържени
картофи.
Pomp т, —s, — блясък, великолепие, велеncпи-,
пищ-осе. разкош.
Pompadour [-дур] т, -s. —c/—s помпидури; дамска
чанта-торбичка.
Pomceim1se /, —п ггтГlпфгтг (плод, =
Pemcelm1se)-
phnchaZi, pompös adf. пемгозтн, c блясък -
PhmphitiIek1It /. — го’пезнеет, с-n-n-гне,
разкош’	~	_
Phmnhheiskhcc т 1. рази. [надут, лукав,
kеривесърдcчcн] парвеню' е—рсснс човск; 2.
дръеиик, недодялан човск; тлупак.
Pöe /. —еп; свстр. Pönile п, —, — 1. парични
глоба, щриф; 2. обезщстенис.
Pöeäiiei pl. обезщетение, неустойки (зс нарушен
договор).
Pönaliilit /, -еп спорт, допълнителни
изравнителни г-жест при конни съсе-зашия
(непозволено),
PonhHh [пенче] т- —s, —s пончо, индианска
пелерини. наметки.
poiciirii [пеcй-] tr, 1. изтърквам, шлифовам с
n—’си' 2’ прт-ажд-м чрсз торбички с въглищен
прах (риет—ка).
phnd1—äbil adj- веществен, с еетле, изм-русм,
в-сом: прен. cheihr;e1c Angi-igceCcitee
важни, вссоми случаи (с важни последствия).
Phnit—aeliiiл pl, физ. физически, веществени
неща, тела; физическа, материална природа’
poeliuen /t; 1. студ, черпя; 2. остар. допускам,
приемам (случай, предпоставка), предполагам!’
Pöniiini т, —сп. —сп църк, каещ сс, изповядващ
еc-
P0rittee /, —сп покаяние (като църковна
дисциплина с наказание — канон).
Pönitineiär т, -s, -с църк. нспев—д—ик.
Poes п,	—учен- ключ (превод-.
PhntiZiX /и. —es, австр- - -е, австр. . ’tihce
върхев-— жрсц (в стария Рим): ~ 11x111,
[ш-гоее сстгтйштсгсоJ папата.
phntItIU;l adj. 1. свещенически; 2. папски,
архиерейски.
PhntiZiUalamt п църк, тържествена архиереИска
служби.
COлUishh adj. степен (от руските степи).
PhniIus Plietns Пилаг ПонтнИски; разг. vor
Poeelns zu Piletns geschickt werden разтакават
мс от едно гише ни друго, от сдна капия ии
друга.
Ponior [nютöJ т, -s, -s мор. пешmеH’
Po1ih1lir (пото— ти понmе—] ш, -s, —с швейц. воен.
пе—ген-P’
Pony т. п, -S, -s 1. пешн (кон); 2. само т и pl,
Phrye брегон (фризура).
Pool [пул] т, —s. —s 1. ксрт. обща мизи (при игра);
2. пъри. картел, тръст (за разпределяне на
печалбата); мор. споразумение за шасла и
разписания на параходите.
Pop т- -s, -s = Popenslk’
Popiez ш- —es, —с 1. боеmaнске плашило; 2. дух—
страшилище, плашили ще (с които плашат
децата)- и прен. дявол: е.,, dich ict ~ Ш
дявол ди гс взтм—’; 3. комик, пилячо.
Pop/a—i /, — изк. пегaгг; -hh—n п, —s. — =
Pnttmaie’

Pope
202
Pope m, —е. —и поп (у православните).
pop(e]lie adj. фам. ’нз—г—ш; мръсен. гаден;
стиснат (стипци, скъперник)’
Phceiir [свстр. поппИнJ п, -s,	— •;
Рортlimc/a-е7прl поплине]/, —текст, nеnлии-
cop1in inr h фсм. човъркам си —есa-
Pop/Zarbe/ярък цвят; —eг1CCt/муз. поптрупи,
състав за пег’тзиka; —пес / поп.мода.
екстравагантни мода.
Poco т, -s, -s дуп—нцс (в детския говор).
PocöScheIieI ш фсм. пътека точно по средата ии
фризурата.
phcpie adj. е стил пепaгт, ’едтгеш,
екстравагантен.
Popstar т поп свcсдa-
populär adj. популярен (а. народен, известен; б.
еCщедестьптш, пгестенaгедтн] (тзик,
концерти, ислежеиия, книга. статия): ein -еи
Politiker популярен политик; sich gern — eichen
обичам да кокстиич— с иарода.
Popnlaulseib()n /. —сп популяризация.
pocularisle—11 /г, популяризирам.
Php11ariiät /, — популярност.
Population /биол. популация’
Populismus т, -es, -men пепулнзьМ’
Pore/, —е 1 - анат. пора; 2. физ шупла.
poubg adj. порест, с пори.
Ph—Iek1Ii /, — порьозност.
Pöuktl. Pöuktii, Pö-költ п, -s, —поте вид тулаш.
Pouno т- —s, —, порнографски филм, роман
Pounoguez, Ph—rhe—ac1 т, —hr, —сп порногриф’
Poteoetefit, PoreoerecCIe /, —; {-Итш]
порнография.
CoreoeretishC, co—roerecCiehC adj.
порнографски’
porös adj. шуплест; порсст
Ph—hsItät /, — порьозност.
Po-plyr, австр. PorpHyr m, —s, -еминер. nюрфир-
Pou—ti, Pou—11 m, -s, —s бот. праз.
Porrbiec [поридж] m, n, -s, — готе, овcеcнa.
каша (от ядки).
Po—' т- —(е),, —с мор. пристанище, и прен.
Po—iil п, —s, —с архит. портал.
pouiativ adj. портативен, носим. ръчс—’
Po—iechiIsi [поргшезе)]/, -п kресло-—осилka-
PortefeuIlie [поргфби] п. -s, -s 1’ портфейл, папка;
2.	прен. [министерски] портфейл: Miristet
oCee - минисгър без портфейл; 3. търг.
портфейл (наличност на ценни книжа).
Po-Iemoincbe, PouIeoite [nорmменеJ п, —s, -s
пегтмо—c-
Po-IepCi п, —s, -s вaсн- портуи-И’
Porte— m, -s. — поргср (бира).
Portbe— [-ГйЛJ m, -s, -s; свстр, и Portier [-тиир]
П- -s, -с портиер, вратар.
Poriii—e [-Идре] /, -п порти-р—’
Poreiiuloge (порнИ-ложеТ/стаички —а портиера
(при входа).
PhuibUus т, - архит. kелоиидИ’
PhuiIhЛ /, —cn I’ порция (ядене): разг- er ist nnt
eire Cilbe — той c гепевин порция, дребно
човече; 2. разг. дял, пий; количество: dazu
jchöti с-с eüclilje ~ FtechCele зи това ищ. се
изисква доста голямо нахалство.
Chrtboл1лweise, poriioeswilse adv; иа порции, на
чисти.
phriihnii—iл tr- разделя’ ии порции.
Po-Io п, -S, -s/, .ei пощенски такси.
ph—th/Z—ib adj, евеCед-ш от геш-шеkа такси;
—pflichtig adj. подлежащ ни пощенски еaкеa..
Pmeä' [—ер —, свстр. само така] п. -s, —s; Phrt—rt
[-грЗт] п. -(е),. -е жив. портрет.
p^^t—äiit—tn r рисувам (икт.).
Phrt—aiiet т, —сп, —еп жив. портретист.
PouIngiise ш- -п. —п португалец’
pouiuelisIsch adj, поретгипсkИ’
Portulak п. -S’ -е бот. тлъстнга, тученни-
fPhtt11aca hletacha)-
Portwein ш вино перге-
Pouziilei п, —S. — порцелан: ~ btennee, enmilcn
п—аи. рисувам —а nерцелaИ’
phueeiia1tn adj, порцеланов, от порцсли—’
Ph—eeliänerde/минер. каолин.
ph—eillarCaZi adj- като порпcлaн-
Phгe1llän/eeschir— п гогпcпишовн съдове pl-;
-melr—ti /порцеланова живопис; —schnecku.,/
зоол. пегптпaнев охлюв (Cycrieh tlguls);
-shh—erk т кухненски шкаф.
Posieini п, —s, -сп текст- писмш-гсрия (гслуни,
ширити, рисни).
Posamente— т, -s, ~; Posamcntic— т, —s, —е,
Posamentierer m, -s, - пaсмa—еьог.
Posamenterie /, . icn текст, пасмантерия
(производство, магазин).
posament'ieutn /г произвеждам! пасмантерия;
украсявам с ширити, ресни и др.
Posiure / -п муз. громCеш (и на орган): библ.
тръСи: — eiaeer, In die - stoßen тръбя, надувам
mро’беша; прен. разтръбявам; die — ehCneeeere
тръбата гърми, счи.
Chsau1e1 intr. h r I. свиря иа тгембош; 2. разг.
разтръбявам, разгласява’; 3. вдигам голям
шум.
Posaunenengel т разг. ангелче с издути бузи (в
барока): wic ein — aisseher изглеждам като
хсрувим.
Posauner т, -s, - : Posaunist т, —сп, -еп тре’бе—
шист.
PoschettcHee п, -s, — [модни] кърпички -ъ- вън¬
шния джоб (нс мъж).
posetierte Eber pl. готе, яйца по панагюрски.
Poee1/. -п песа’
Pose2/, -п псро (на птица, особено дръзката):
разг. in Sic —п! хайде в пcтлете!
PosemuUel, PosenuUei, PosemuhUeI /?, —s, —розг;
дребно. затънтено, зaбтmино градче.

203
Posten
Posent— I. m, -s, ~ nоснaнеu (жител нс Познсн);
II’ adj. поснaнеkИ-
Poseur [зСр] m, —s, -c песьер (прен-). актьор (в
животС)-
cosieren intr: h 1. (e-e ~) позирам (нлхудожник);
2- заемам пози; прен. позирам, тсатралнина.
PheiiIhn f. -ce 1. положение' място.
местонахождение (и геогр. сстр- мор,): Sie —
e—s Schlfles e—mbteein установявам мястото иа
кораб' 2. служба. пост; място. материално
положение: е—с eIrttäJiihhe — доходно място,
служби; е—е ~ iuZgeber напускам служба.
място' 3. псро, параграф, пункт (в бюджет,
тарифа, счетоводни книги, фактури): 4.
театр. положение (на краката при балет);
5.	филос. сгaневнще, гледище' 6. филос.
твърдение; утвърждаван-.
pheiibhniirir tr, песнпиошнрaм, определям
меетеnелож-ниcею-
PhsitioIee/aterne /мор. навигационна светлина
(на кораб): —llci'tr п, pl, мор, разпозша-
еит—лни, килс-герни -оди (на кораб); Сортови
светлини (на самолет).
posilbv. positiv adj. 1. положителен, фактически;
сигурен, реален: ciw. — wiee1e зная нщ.
сигурно, пепожнттпне; ~т Ktrtriee1. —cs
Wise1e положителни, сигурни, пепcсши,
практически ценни знания; ~— Vorschläge
те^ее прася реални предложения; ~с
Etjeerisse положителни, рсал—и резултати; IcH
weiß е^Си PhsItivte нс зная нищо
положително, сигурно; рсзи- dcs ist — това е
сигурно, пеnежиттnше; 2. утвърждаващ,
утвърдителен. с положителност, с благопри¬
ятно ет—ешешиc (към ищ’) (понятие, теза,
принцип)-^, физ. мат. ел. положителен (число,
електричество, въртене); 4. филос. ист.
исторически сложсш (право); почиващ иа
откровение (религия).
Phsitbvl т, —s. -е прам- положителни сееп-И’
PosbUlv2/i, -s, -11. фот. позитив; 2. и Positiv муз.
вид портативен оргии; остро звучащи част ии
орган.
PosiIbvlseus е-ей-] юг-, —филос. позитивизъм,
Phebibvlsi [-вИ-] ш- -еп. -сп филос. госиmи-иег.
COSbibvIsiIshh [-вй—J adj-, филос, позитивистичен’
Phsit—oл п, —s . .öner ел. госигроИ’
Positur J -еп nосиетрa; прен. [бойко предизви¬
кателна] песи. -ажсн -ид: ebhC In — setzen,
werZer вземам бойки поза; дивим си вид; давам
си важност, важннчИ’
Posse / —п; Phsse1scbil п 1. театр. [престе-
народ—н] фарс; 2. pl. груби шсгн, смехории,
вицове, номери. глупости: —е tclßen, e—elber
прася шсги, смехории' icss Sie —п! остави тия
глупости!
Posstr п- —s, — груСи шега, ном^-р; лудория;
глупости: dem müssen wir c-n — spielen! нему
(тсмува) трябва да погодим сдин номср' c-n
ciw. zue — iun скроявам икм. номср. правя ищ’.
зи да дразня нкт.. правя му напук; [иЬ] —1
глупости! ^l.
possenhaft adj- сибa-—ш. фарсов; грубо шега—
джийски.
Posscihelligkibt / — шегаджи-стсо' сабa-неет.
Phseerrtbßt—. —neclte т груб шегаджия;
ф-рсьор, смешник, nanяче’
possessiv; poseceelv; poeeeeelvlehh [-Ив—] adj. прам.
притежателен fм-сmеимcннc)-
Posseselv; Posseeelv п. -s, -е; Poeseeslvuш [йв] п.
—s. ..va' Possessivpronomei п притежателно
месгоимтнис.
Possiebiliäi f. —п възможност.
possierlich adj. забавен, смешен, комичен fчевтk.
мaимтнa, движение).
Phee]eribhhU1Ii f — сибaвиееm.
Post / -еп 1. пощи (учреждение, здание): eil Sic,
zir — jeher отивам иа пощата. enf dic — iregc;
занасям на пощита' cu t Set ~ euZiieZcte, enf die
— jcber предавам на пещие—; von ier — Colcr
вземам от пощата; nie dir — schbhUe; пращам
по пощата; mit umgebender ~ c обратна пощи;
разг. cr isi bcb der — той служи в пощата; 2.
пристигнали наведнъж пощенски пратки,
пощи: Sie - enetueeie. eteei11ir, z’Juicl1cr
разнасям. доставя’ пощата; Ist — 'üt uns de?
има лн пощи, писма за шис?; Sie leeete —
последната поща; 3. поет, [ш—ечиквaшa] вест:
е—е eöee — лоши —есе; 4. оспор. пощенска кола,
пощи (капо превозно средство и за пътници):
eit Set — laCren пътувам с nещиеи; рази. oCne
dich fähru die — auch и бсз е—бс .може; и без петли
ще съмне.
phsiiibShH adj. пощенски, отнасящ сс до пощат-’
Postamt-' п. -s, -с поееи’—нг, поставка; пиеде¬
стал, подножие (на паметник, колона).
Ptatamt/i пощи (учреждение, сграда); nещ—неkи
клон.
Costaшtibh1 adj, пощ—нскИ’
Phslt/anwaiis1e f пещтнеkи запис; —aue^ib/
свстр. разг. неотложни р-Сота; —aitiree п
инкасиране ни суми чрез пощата; формуляр
зи такова; —bank /"пощенска банка; -btamit( r)
n nещ—неkи служител; —bteirnet1it(r] т =
Posiecemtn: —•ehie т раздавач, пощальон
phsteatii—tn /г, датирам с по-късна дата.
Posieeeii, PosIdieii т рaспрaщaне. досгасяне ии
вестници чрез пещaгa.
pheieiniii adj, грам, постдс-гален, заднозъб—н
(звтk)-
Phsteleve [-вс] т пощенски стажант.
Cheitn inn; h швейц. изпълнява’ куриерски
поръчения из гради; писирувиМ’
Phsieл т. -s, — 1. служби, място, пост, длъжност:
sicC nm c-e — ecwcrbtn подавам! си
кандидатурата зи служби; c-m - jew;cCser sein
Posten/jäger
204
съм спесеCтн. е състояние да заема’,
изпълнявам дадена служби, пост; 2. воен. пост;
чисевеИ, караул, стрижа: — seeher стоя на пост,
еп' - ^еСеи етнсим на пост; die 3 - Kompanie
eeeI1t heite Sie — трста роти диви днес караула;
die — ablösen сменям часовите; рази.: inmer
an' dem - sein -инати съм готов. на поста си,
винаги съм добре (сдрaсеслосше); па, wieSet
ent dem - ? оздравяхте ли веч—?; nichi eil den
—	sein нс съм доСре, не .мс бива; 3 търг, перо,
сч-еоседнa статия (в смепка, фактура, по
книгите): 1eeeeeCIte - неплатени п—рИ; 4.
търг, партиди (стока). 5. партиди жито, косто
сс мели наведнъж, 6. лов едри сачми (за.ловна
пушка)-
Postei/jäger m кариерист; —■ксиис/Во—л. страж—са
—срити; —Urbte т схватки на предните частИ’
postinwtbee adv. търг, ии партиди, на чисти (за
стока, суммс).
Poster tn. -S’ — или п. -s, — посгтр. снимки е плаки¬
те— фер’ат.
Pasteriö—; pl. 1. го—къеше станали. по—къснн
събития, случки; 2, разг. седалище. задник.
PostctboritÜt /, — 1’ заемане ни по-ниско стъпило
е служебната Йерархия; педчиш—нест; 2 по-
късно появяване; по-сетнешно съществувание.
Posterität f, -m пет■о’егво; пе—е-гштшшигт,
следващите врсмсши, nекелення.
Po.stixistere /. — съществувание след смъртеИ’
Po.eti‘аhh н пощенска кутия ии aбенaт.
poee/'uti adj. I. ссеCед—ш от пощенски такса;
—	'tIslC adj. нтисnелс-aн; нтпо-гтдтн
(пощенска марка); 2. с платена пощенски
такса; ~e1eeial adj, геоъ еncдncдшикев (вр—’е,
период)’
Postlaitt— т ист. завеждащ PoseCaltetei (който
дава на разположение коне зс пощата).
P^^^U/lialii—ib /; —Cans п ист 1^-^. станция за
смяна на пощенските кошт; — hiitsstilii f
пощcнеkо бюро, писалище (в .места-, където
няма пощенска станция): -Chrr п ист.
сигнален рог ши пощальон (символ на
пощите)-
posthum вж. postum.
Chsti1Uin /r; refl- I. поставя’, слагам (някъде)' 2.
refl. застивам, 3. давам, посочвам (наМ’) място,
служби.
Posililef -п църк,. книга с —кзтгстичсски бессди.
Postillion [—илиен]. PheUiI1Ioe (свстр- само така)
т. -S. —е; свстр. обикн, Posiillhn т, -s, -с
пощальон; пощенски колар.
PosH/kauie f пощенска карта' оспор. отворено
писмо, открнтки; -käsiti /n пощенска кутия;
—kutecHe f пощенска кола (конска)-
cosel;eerre adj, до поискван- (прашка,
телеи-рсмс- пиaмa):
P^e/l(^i^’^^rneuU in- —iebtzahl f пощенски код.
CoetibcH adj. пощснски.
PhsUrmeisteu т 1. исп. - —Ciltii 2 началник -а
малка тп. станция; moiieei /, — изк.
постмодерно изкуство' —пиНеаНтс /нгложсн
платеж; -•rtb1nsttIit/Ппoщенеkи клон.
phsi1umtuanio adv. (платим) при получаваше;
на края на ’-е-цa (зс наем): на крия -а срок-’
Phsih т, —s, — място; стоеж, положение; обикн.
само в - 'essen заставим!, зитмим положенис.
posthptuiilv adj. ,мед. [явяващ сс] слсд операция,
след интервенция, пестопcрaтиссн-
PosU/pakti п пещенекн колст; -pecltr п фина
хартия за писма; —гпН', -regel п пощенски
’енепоn; -,^-1 / kипо’етгaжеш камък;
—scHatZnc— т пощенски служащ от uсвеегни
категория (нспр. раздавач): —schick т търп.
геш-шекн чек; —schthkUhnth п пещ-шека
чекови с-мегаи; —(ehhibiß]Zih1 п абошамт—шгна
пощ-нска кутия.
Postskrlpt п. —S’ —т; -eUtIctnm л. -s, -ce;
посескрипту.’, добавен текст (в писмото) след
педnнссaштто-
Post/ecerk;sse / пещенека ептетевнa каса;
—■eeimpii т пощенско кл—Имю, пощенски ге‘чaт’
Postuiai п. -s, —с 1. филос. песттлaт, приемане
логически наложителна предпоставка; 2.
искане,
Cost1Гiert; tr. 1. филос. постулира’,
пгтдпеетaвяе, поставям! като тслевит; 2.
искам; Postulierung/’
Chstum adj- 1. (родсн) след смъртта (ши бащата,
ни наследодателя); 2. издаден (съчинение) слсд
смъртта ни автор-’
Phet/weet; m I. жп. пощенски вагон; 2.
пощенска кола; -watchsel ш ист, смяна ни конс
(нс междинна пощенска епcнцияj-
cosiweneene adj. с обратни гещa’
Phse/wtutztihHi1 п пощенска марка, пощенски
псчаг (равностоен на марка); —wescn п пощи
р1,- пощенски aд.’uнuстгaцuя, пощенско дело'
-Wurttsnrsnne печатни матсри-ли за масово
Гaзпгесггaн-ни-, пускани е пощенска кутия;
—ziitunjsvertubeb т пощенска експедиция ни
вестници и списания; —zig ш жп. пощенски
влак' -e1st1Iit— т пощенски раздавач.
Poi [по] ш, -s, —s швейц. гърие.
phi1шUb1sch1 Dörli— Пот—мкино-и ссла (мними)
прен, мираж, илюзия.
poitii adj. 1. д--еnесеб-ш, потентен (мъж); 2.
мощ——; 3. сaмежcн-
Phitntei tn, —ее, -еп владетел, монарх.
poieiiiai, chti1Uiiii [-ци—л] (incl: coieлzbe1) adj.
физ. филос. потенциален (снсргия), възможсн.
Poieitlil (euch: Phteлeie1) n. —s, —е физ икон. воен.
потенциал; де—епосебноег.
Phie1Ulä1is (euch: Poileziäils) m. -. . .ins грам.
подчинит-лио наknенениС’
PoUelUialiuäi (euch; Poieizlilliäi)/. —физ;. филос-
потенциал-осТ’

205
Präferenz
PhUt1e f, —cn 1. мощност; [скрита] сила' потен¬
ция' 2’ биол. деесnосебнесе, потентност; 3.
мат. стспсн; zweite, dritte — втори, трета сте¬
пен; zue. in Sie — erlcbei повдигам в етеncи-
Poteлzixco1t1t т мат, стспенси показател.
cottnzba1 adj. еж. poecniiel-
PoUeizbei п еж. Poicnilel,
Chttnzliueл tn. мат. повдигам иа стспсн.
Potpourri [потпури, свстр. гогпTрu] п, —s. -s L
муз, потпури; 2. готе, вид гювсч.
Potl т- —(c)s, ^с 1. разг- гърне; 2. стар кораб; 3.
карт, мизи' 4. мяра, стара мярка за течност.
PottashHe /, — хим. пот-ш.
рИис- intr; h разг. гуляя.
PhtirÜISce т зоол- = —wal; —loi п графит (за печки);
-wai n лао.л. к-шилог (PCyehecr шehrocep1ilus)-
poiz! inj (за учудване и в проклятия, ругатни)
я, гледай еи; дявол да го сс-м-]: — Blitz’
coizeeusene! по дяволите!
Pouie [пул]/. — миза (при ипрс).
Pou— le mteriie (пугль’сгИе], най-висшият
прусан орден.
Pourpetli- [птрпaрле] п. —s, -s рaзговегн (на
дипломати): преговори.
Ponssäei [гтеaж-]; Phuseäie [пу-—/, -п разг.
ученически флирт.
Coussl1U11 [ry-] I’ in/r: h (mit e—m ~) флиртувам'
има’ любовни вгьсka; II. tt; (c—r ~) 1.
поощрявам!, подтиквам!, давам подтик (нам.);
(еет. ~) движа, придвижвам напред (някоя
раСога); 2. ухажвам (момиче); 3. лаская' правя
политика (нкм.); държа сс ласкаво (с нкт.); s—e
Vorgesetzten, е—е Kunden — правя политика иа
нaчaлсевеге си. държа сс ласкаво. сннмие-nне
с клиент.
Ph1SSlcrrH11est [nycll-] (вулг,); -^siärjel in шеп.
ухажьор (за 15-/6-годишен младеж); Дон
ЖтaH’
Povel фсм. марда (стокс),
Chwiu adj, фсм. клсг, бедсн, мизсрсН’
Power [пауьр]/ — мощ, сил—’
Chweгn [пиуьриJ intr. р—Сотя усилно, упражнявам
власт, действам бтсоглcдно-
P-ä л, -s, —разг-: das — Caeer имам пртдимееве;
ein - vor c-m laber по нщ. сс н-’ирим, стоя
пред икт.
P—äemetl /. —п преамбюл, във—дтние, предговор
(в тържествена- официална форма):рази- ~п
mecCer тстkвaм-
P—äeirii/. -п църк:. [доходи ог] —негия, епархия
(= Pfründe)’
Priclt— in, —s, — обл, нитрипннчи— просяк,
CrаhCtrr int h 1 прося натрапчиво, нахално; 2.
скъпя сс; 3. самохсалсгвувам, перчи еc-
p-eclie adj. пгоеешки-
PrehCt /, — блясък, гaсkош, великолепие,
вслелспис; пищ-осе: In eilet — und Herrlichkeit
в целия си блясък и великолепие; - entfalle;
разгръщам лукс, вел-лепие' рсзп. е-с ~ von е—
m Mersh1eл рaскюш—н човск; Scs isi с-с —, wie
des Kind ecSebhe! истински радост c да гледаш,
как добре върви дcтете!
P—ah1iriuZwe1e m лукс, рaскеш' —•euseabe/печ.
гaсkешше, луксозно издание; -bei ш
в—ликеncnше сдaииc' -ecIt п пaридие лсгло;
—eettalleuej [разгръщане иа] голям расkеш,
лукс; -exeшciau п разг. великолепен екземпляр
(от рода аи); -Cars ш. -sce разг. самохвалко'
—•hitneel m балдахин.
präcHtlg adj- великолепен' вслслспсн, блестящ,
разкошен (дрехи. град, ерсмс): ebn —cu Mcnscl
великолепен, чудесен, отличен чеRСК-
P—ahHtrUäfer т зоол- чсрна брензовkи (BucrcstIs);
-litbt, —e1hlht / любов към блясъка, разкоши;
-пеенС, P-;hCt(e)Urri п чудтстн,
великолепен човск. славен човск; —stück п
вепиkепепcш предмет. екземпляр (от музей-
изложба)-
CUih1tvhii adj. = cräh1ii j.
P-ichirwiee1 m гала, парадна каляска, разкошни
кола; —zlmmte п парадни стая.
Peae1siinaiIhr/, —еп 1. безр!. предопределение;
2.	пг—дниснaч—нuе-
p-ädcsllelertn tr: 1. предопределям, обикн, part.
peädisIieiirt предопределен; 2. предииснaчaвaм'
P—äirstiriiuine/’
P-adilteminilbör /, —cn филос- предварително
тетaшесявaнт; прcдет-г’ишaциЯ’
puäSiiiuelileuti tt: предварително установявам;
Peäeei1emiЛieruned.
P-äilkani in. —en. —en църк. проповсдниК’
P—ädlklt n. —s. —c I’ грам. сказуеме, прилот' 2.
[почтена] титли; 3. бележка, оцснк-’
p-äibU^a^l^^^v^(IscH) [—ви-] adj. adv. грам. еказте’ен;
като ск-зу-мю.
PuäibUitlv п. -S, -е; Prädbka'ivum [-втм] п. -s, ,.vc,
PräeiUätsr11me in. -nomt; n съществително
прилагателно, числнтслшо, мсетои’-ние като
сkaсуcми-
Präeiketbvsete [—Ив], Perebk;ise;ie т прам.
прcднкaеивне изречтинС’
Peäiilikil^^ /. —еп предпочитание.
CräSiecoeieгi adj. part. 1. пгтдепгтдтлтн.
пгед-агигтлне епртдтлтн; 2. мед.
пгедгaспележен: Züu т-т Krankheit —
предразположен към известна болест.
PeäiIspheitihn /, —cn .vcd. прелрaспеложенит.
p—äihmInIe—en int h преобладавам!’
Präcxistenz / —en пе—рaшшше същеетвувaние, по-
раншен живот (преди раждането).
P-äZiki т, —er. —еп 1. префект; областен директор.
окръжен управител (във Франция); 2,
помощннк—дuгигcшт иа ученически хор.
Präfektlr /, —cn префектура (длъжност,
учреждение- жилище) -
Präferenz / -cn 1’ преимущество. предимство;
Präfcrcnziälzoll
206
привилегия; предпочитание, 2. корт, цвят на
коз; първа ръка.
P-äliutrzlälzoil in; P—äitrCnzzo-I т икон. мито
по привилегирована тарифа (нсмслено)-
P-äfix /I’ -cs. —с грам. представка, префикс.
p—äfo—mleuii tr. биол. еCризтсaм ощс в зародиш,
грcфегмирам; P—äZhtmiirune/]
P-ägi J, —cr; P—äeiiisiili f монетен двор.
Präge/blld n релсфсш образ на .монети' -eisen п
= -eeimcel; -toum f матрици зи с-ч-не на
ментгИ’
puäger tn, 1’ прен. формовам, оCристсaм, дивим
художествен образ: Begriffe, пепе Wöulet —
давам израз на понятия, образувам, създавам
нови думи; des 17’ JeiuCnniert hat sIhC in
Barock s-c Form geprägt П-ото столетие си
създаде художествен образ е б-рок-' 2. (In ciw.
А -) прен. сипcчaевим, отпечатва’; sici D ciw.
ins Gedächtnis — запечатвам нш. е паметта си;
3.	Münzer ~ сска монети; P-ägnee/.
Peaecu in. —s. — I’ 1. жител иа Прага; 2. странст¬
ващ мтзuкашт' II. adj. пражки.
P-äetr in, —s. — 1. който с—чс менеmи; 2. вж.
prägen.
Puäeieeenpei, Puäefe)sihcU т техн, матрица за
сечене ни монети, мсдали.
cräel;eiei adj, геол, пгедпедшuкес (период.
фауна)’
Pragmatik/свстр- прагматика, учение за рсди,
хода на административната рибееa’
CteeпeeiecC adj, 1. реалистичен, делови,
практически, положителен; 2. ист.
пгигмaтически, праг’игнчтш' търсещ външна
сзан’езасисимест е историческите събития и
факти: —е GescCIcCeescCueieure прагмитичсска
uсгегиетгaфия; 3’ гaпиешaлистичне—
прозаичен' 4. —е Sanktion основен държавен
сakен [уреждащ важна меат-рия егнееше
ебщтстсешо блaгеnоnучнеJ-
P-ignalismus», —^илос- ист, прагматизъм,
prägnCn' adj. прсгшишгеш, сесгиие, сбит, кратък,
но съдържателен (стил, израз).
PuaJn1ne /. — прсти—итиост, стстиатост, ебигоет,
изразителни краткост (ни реч, стил).
Prägung/, —еп 1. вж. präeen' 2’ прен. форми,
оформяване; вид; рaстриничaсaиc: DeeoU—liie
schweIeeпscCet — демокрация ог швейцарски
тип; Seeler ed-er — благородни души; scierZe —
der Begriffe течне, строго разгранич—еанс иа
понятията
p—ä1IsihuIscH adj. прcдисеоричcеkи-
p-aHlie int h (mit ctw., eegen e-n —) хваля сс.
надувам сс, сaмех-aлсгвувaм, псря сс, псрчи
сс.
P-ahlie п, -s, —; рази. Prahlhans т самохвалко'
рсзг- XRалипрьцkе’
Pualiiull /. —сп са’охвaлетRю, перчсие; големи
дум«], приказки pl. на сдро, хвалСи pl.; рсзг:
хвалuпръпкевшиша’
prahlt-isch adj, еa’охсaлеH’
P—alm in. —s. -с/ —е мор. вид шлеп’
Puäjniiz л. -es. -е 1. юр. прецедент (по-раншно
решение на друг съд, меродавно за подобни
случаи); 2. търг, -реди, ущърб, щети,
причиняваща нтепaсвaнт ши срок или
неизпълнение ни правилници или разпоредби'
3.	предтCеждcнuе-
Präjniiei;lkl;e1 d юр. тсгaнесигепен иск;
предварително преисводет-е-
präjudiziCll adj. юр. прcюдиипален, nрcитдcнmен,
създаващ прецедент.
p-äjuibzlt-ii tr: създавам прецедент.
Cerj1SieireIicC adj, I. пгтптдтнтен; 2.
накърняващ, увреждащ.
präjudizlcre adj. pari, —er Wehhse1 несвоевгт-
менно протестираш- мт—нигелинца
P-aUeik /’ —ei I. практика. практикуване (= P-exis);
2.	ис’a’ничсскa хитрост; хи'^---],
лткaвстве' рсзи. ш-шм-’
CueUeiUaeiI adj. 1’ употребим, годсн, използваем!:
Cr1Ueik1ele Wege проходими пътища; 2. шестр-
настоящ, дтисгвигтпен, шефнагивен: т-с
ptiUlikaein Tür. Treppe истинска (нт рисувана)
врага, стълба.
Priklikerl in, -cr, -cn 1. стажант (чиновник,
лскар); 2. участвуващ е практически занятия
(студент).
Prakllkte т. —s-- 1. практик; 2. зает е практиката,
практикуващ.
P-aU'ikum п, —s . -Кегr- .Ки практически занятия
pl. (в университет); уч-Сна практика (на
студент, ученик в предприятие, кантора и
пр).
Ptik'ikns т. -, . .U1ur-ec практичен човек
(справящ се с всякакви положения).
p-cUlbscl adj- 1. практичен, удобен, полтзсш за в
ГaCетa (машина, уред, ишегрт’тшт): etw.
Pr1kiIShCes schenken подарявам ищ. за е работа,
правя полсзсн подарък; 2. практичен, опитен;
3.	практикуващ, работещ е практиката; деен
(живот, християнство): —cr Arzu лскар по общи
медицина fнтепепиanнсг); 4’ практически
(сaнягие, тгрaжнеиие); 5. adv. фактически, ии
практика, ии деле-
p-akeIeIi-in I’ inr h практикувам, работя в
практиката (като лскар. адвокат); II. /г. разг.
1.	слагам, пъхвам (незабелязано) нщ. някъде:
e—m etW’ unbemerkt In Sie Tische — пъхвам
иcсабcляз—но нам. ищ. в джоба; 2. (еет. eus eiw.
~) измъквам.
PuiUtizlseus m, ~, — прaкеицисьм.
P-älle m, —еп, -епцърк- прелат, висш духовник (у
католиците).
prälimbeäe, cuäliminru adj. пгелuмuшaген,
предварителен (мир)’
PrälininirZrieeee n пгтдвaгuгтлтн,
nреnиминaреи мир.

207
Präses
Präibeiiirienp/. 1. предварителни преговори pl.
(зс мир); 2. -ъ-едс-нС’
Praline f, -п; оспор- PuilInl и, -s. -s 1. попе;.
пралииа. шоколадов бонСои; 2. рсзг- бомбе
(шапка).
C—eii adj. 1. опи-г. опънат (корабни платна
мускул)' напращял (от пълнеж- препълване);
натъпкан, ниСнг (торСа): -е Brüste напращели
гърди; ebn — jefülleer LuZeb1iihn силно опънато
балончс; 2. силно птчсщ (слънцс): In der -in
Sonne verbiassen die Fceben на силното слънце
Соитс избсля-ит
P-cil in, -s. —с силси удар, блъсваше (о нш-)-
Cr1iI1л inti: h s (an A, ecgen ciw. ~) блъсвам се
силно (o нщ’)' еmскичaм: Sie Sorrc prelle an'
Sie Erde слънцето прилича сиnие’
Prall/hane m стръмен склон; -keelt f еласти¬
чност; -i1tiShCbtt n авиац, дирижабъл от
полутвърда система -ehhuseт воен. рикошее'
-triller ш муз. прал-р. грaптрuлер-
prallvoll adj. претъпкан; напращял.
Ceäil1iltern itHr. h муз. пгтлюдuгaм, свиря
прелюдия’
P—äiUiium п. —s, .. dien муз. прелюдия, уводна
фантазия, и прен.
P—ämati—bläi f, — преждевременни зрелост.
P-ämbe [-ие]/ -и 1. премия, [почетни] награди;
2.	търп, премия (за износ, застрахователна.
финансова, лотарийна); борсова премия за
отказ ог пгтеиИшa сделка: Sie - Isi lällie
настъпва падежът на осигурителната премня.
P-ämieieanieliihe/ икон, лотигиен заем; заем с
тиражни печалби: -gcscHäft/m търг. премийни
срочни борсови сд-лаи; —schiin ш облигация
от легaгитш сaе’’
C—rmbietr. ceämllt—rr /г: грт’uгa’. давам
пгемия-
P-ämissi / -п филос- предпоставка, премиси,
ггедсuлk— (нс силогизъм).
p—anetn I. in/r, h 1’ (nie new. ~) блестя; изпъквам!,
появявам се в блестящ -ид: ei; Binmerstrcuß
prangt eil dem Tische разкошен букет краси
масата' sie prangi eit iCtem иПпе; Kleide тя
блести c хубавата си рокля; 2. гaгaдигa’,
надувам сс, перча се; И. tr: мор. = pueeser-
Prcege/ m, —s, - позорен стълб: c—n an den - senilen
приковава’ икт. на позорния стълб; прен.
заклеймявам! икг.; ;e - siehee изпра— съм
на позорния стълб, и прен.
P—arke/, -п предни липи ни едър хищник (особено
нс лъв).
crrenпerreeo adv- предплатим!, плати’
гред-aрнmеnше, в ничaлоее на мюсеца.
ptärnmtuieeee/r’ предплащам.
CtroUU1Cbrrt adj, ptari, оспор- 1. с
предубеждение, предубеден; пристрастен; 2.
разсеян; зантс—Ш’
Präpaeärd ш. —сп, -еп остар. ученик от подго¬
твително училище; kеите сс подготвя (зи ищ.).
Puäca-1ni т, -еп. -сп = Praparathr-
Puäceu1i л, -s, -е, анат. мед. хим. препарат.
Prrcereiior /, —сп оеmар- 1. приготвяне,
изработване (нс препарати); 2. гоДЕетовk— (нс
урок, ученик); 3. пособие за подготвяне по
чужд сзик’
Puäpe-ethu е. —, .. Ören препаратор.
Cräperatдr!ehC adj- подготвителен; пгедвa-
риееnен-
crrc;rirrrr tir 1. пгтгaгuгaм (жисегши,
растения)' 2. и refl- подготвям (сс), зинимивим
(сс) (учсниа, урок).
Puäconiträne/. —еп прсвсс, преобладаване.
PuächsIiIhn/. —сп грам, прсдлог.
präcosbiloлai adj. прам. като предлог, предложен.
Prärie/. —п [-иси] пеопр. прсрня.
Prätoeeilv /», —s, —е; Präuheetivt [—вт] /. -п
прерогатив (на монарх)-
Puäetrs п. —, -- С-йа/. .eeelen грсм. сегашно
-ремc-
crree;i adj. присьствтвaщ, шaпнпе; на
рaспележенuе-
P-äslnt п, -s, —е подарък.
cuäsentäeii adj, представителен, -шушиеслсН’
Puäsintatbh1 /. -се 1. пгедявлсние, представяне
(нс менителница); 2. представяне (на лице за
служба, на нов продукт, стока) ,
Puäsinibirbuiil п габлички зи сервиране, поднос.
cuäeentirutn tr: I. e-m ciw. - поднасям, подавам,
предлагам!' 2. пг-детaвя’ (менителница,
сметки за плащане); 3. представям, предлагам
за служби; 4. воен, das Gewehr ~ вземам за
печ-се; 5. refl. представям сс (добре), пра-я
впечатление’
P-äsintIiurmaushh ш воен. цер-мго-нален марш
(с вземане зе почест); -ttlliu ш = —bunte: прен.
ent Sem = siezen на показ съм.
P—äsertkh—b п красиви кошница с деликатеси,
предназначена зи подарък.
P-ästez /. —еи 1. присъствие; 2. наличен състав
(в даден момент)
Puas1nereühHer1b /библиотека с читалня (пдепо
не се дават книги за домашно четене); —1iet1
/ списък ни присъствусащигс. и- песеmигел irte,
присъствени книга, списък (на чиновници).
P-äsi-vativ [—са—] п. —s. -с презерватив.
P-äsi-vt [—вт]/. -п обикн:. pl, 1. nолтk*ешеерви; 2.
сушеи зеленчук' 3. pl- и Puasit’v1seie [—вс] п
саламура
puästuviiutr [-ви—] tr; 1. пгтдгaс-aм, запазвам!,
пазя; 2. кенc-г-игaе, съхранявам!;
Puäst—vit-ured.
Pu^ä^5^i^s;m. - . .. slScn; Puäsldi/r, -i, —i председател
(нс дружество, организация); ръководител;
студ, предеедaеспсе-твaщ студентски гуляй в
корпорация’

Präsident
208
Prreietrt m, —cn, —re 1. пгелстдaгтn (на
дружество, организация); 2. пг-сидтшг
(председател нс република, министър-
председател).
PuasbienIi1Sh1alI J- -сп президентство,
p-äsiiill adj. председателски, президентски.
cräsieiett; inr h D tr. (eil ctw. ~)
предссдатслству-ам. ръководя (събранис).
P-äsiibum n, —s,.. ilen 1. nгедседатcлсгве (ксто
служба и грвдевдеmвлетвувcнв); 2.
пг-сидuт’; 3’ настоят-лство, тпгaвa,
ръководство (нс организация).
p-cssili intr. h 1. es' dcs Dach, an die Feester —
(за град, дъжд) шибам, плющя, тракам, чукам;
2. (за огьн) пращя.
Pe;estletö-1eeer pl, прашения (на радио¬
апарат).
C-;setn inr h водя гaзттлен живот, гуляя,
ризтечuтепстсусaм (за чревоуподничество и
плътски наследи).
Peeest- п, -s, — гуля-джия, гaсгечиттп,
разсипник.
Puissiuib f. —сп разточителство, разгулен живот.
präsIcbilie—cn tr: филос от шичaле установявам:
Cursteei Неин Heueonie от пгaнaчanе
установената хармония (според Лсйбниц)-
puäsinlt—cn r предполагам. депуекам. приемам!
че).
Persneiihr J, -еп предположение; юр.
презумпция’
cersseibv adj,, в-геят-н, пгтдпеnaгaее;
дегусгим-
Peälenetri т, -еп, —еп претендент (особено за
трон).
Crrit;Sbe-te in/r. h tr. (eiW’, asl ctW’ ~)
претендирам (зи нщ.).
P-ättiSbön, P—äitniion/ —en I. претенция' 2. юр.
гготивезиkонше домюг—ане. претенция; 3.
иадмсшиос^г^.
C-rttrtiÖe adj. 1. пгееешцuосен; 2. важен.
надменен' арогантен.
P—eltu т, —s, — Пр-герът (във Виена)-
P-ältuI'ue п. —s, . ’ bei прам. минало свършено
времс
P-äiiuituep-äsens п, -, - ’ irilen/—ertli грсм
глагол със сегашно ерсмс, имащо някогашни
форми иа IшccefcUt (като нспр. модалнипе
глаголи).
C-iiit-p-hpIiг adv. nрuбnизитcnие, еkюпе’
Prä iCxi т, -s, -c предлог, претекст.
Puäio- п- —s, -Ören претор (в стария Рим).
Praih-Iäni- п. —s, ист- прегори-и-ц.
PreUzi f -п шег. груба ръка, лапа,
puätzeln I’ tr. пържа; II. inr h пържа сс; цвърча
при пържене.
Prävaliez [-вa-]/щеюблaдасаиc. nре-ъсхедег-ю.
C-rveIit-tn [-ва-J inr h ггееCпaдaсa’;
превъзхожда’; II. refl- търг, тегля си
разноските чрсз наложен платеж.
C-ävrrit-en [-ве-J tr- оспор. изпреварвам,
предотвратява’’
Prävteite [---—] п .оеnaр- ies — scielee
изпреварвам; играя ролята иа съдба
P-ävtniloe [-ве-] /. -еп 1. пгтдетсгaгясaне,
изпреварван-, превенция; 2. юр. шaзuдaтелше,
превантивно нakaсaииc-
prävcn'lv [-есн-] adj- предотвратяващ, предпазен
(средство)'- търг, прссашеивтш, предохрани¬
телен: юр. —с Haie затвор за неотклонение.
P-äviniIv/aUUh-S [-—с-] т търг. юр. прсв—нгивен
ко-кордат' -litt/юр. задържане (като мярка
за неотклонение)-, -Utiie т предохранителна
веишa; -eaßriCei/ппред охранителна мярка;
—■eittei п пг-дnaсше срсдство.
Prexle /, -- xer 1. без pl практика (капо
грuложноеm- практическо дейност,
практикуване и като обичойноеm);
[упражняване]: Sie — а1eüben упражнявам! си
професията (като лекар, зъболекар); dic - jeli
gut. ShC1ehCe гaCеmaти, професията ми отива
доСрс, злс; ein Mensch von juoßeu — човск c
голям практически опит; TCehuIe und — теория
и практика; die — wird es liCuce, ergeeee
практиката, опитът, дтиствигелнесггa ще
покаже, 2’ юр. клиентела: е—е insjedehete —
haeen имам обширни knиcнгеnа’
crexieeezheee adj- crexisvt-eneer; adj.
егитнгигaн към практиката, свързан с
практиката.
Präzidins п, —, .. Sertler; P-äeiSineZi1I т юр.
прецсд-нт, по-раншсн подоСен случай като
пример.
Puäztdlez f- -сп църк. преднини ни чин. йерархия.
P-äzteielezeireItgkkitU'църк, йерархически спор,
спор за ранг.
Präercthr п- —s, ’.’ öuee [домашен] учител,
ниетa-шuk’
P—äeIcbtii п. -s, —с оешcр: хим. ттaйкa; утаяване,
отделяне.
p-аzIs(e] adj. 1. гочсн; 2. кратък, сбит и яссш
(огте-ер. нареждане).
präzisie-ii tr. прецизирам, уточнявам.
putdbgee inr h 1. църк, пгегевяд-им: tiieir
Oiree, den Slcieen - говоря ни стените,
шапгазше; 2. ’ерaлнзuгaм, чета ногации,
наставлява’ надълго и нaшuгеке; рсзг.
опявам; дрънкам мнеге-
Puceiger т. -s, — 1. църк. проповедник (особено
проmесncнnеки): библ. det — le der Wüste глас
е пустинята; 2. шеп, мшогеглaгепст-усaщ,
епе-еехетпиR оратор.
P-eSIet f, -еп църк. проповед (в рази):' le Sie
zur - gehen отивам на препесед-
Prcdigtstuhl ш църк. ам-еH’
Criiir tr, мор. сигнализира’ ни, повиква’
(кораб).

209
Prellstein
Preis m, —cs, —c 1. цена: Zcste —c твърди, тетaнееcни
цени; Sie ~c irsisntzee установявам. определям
ц-ниее; die ~e senken, ieribseieen, abbauen
снишавам, намалявам цсиитс; [die] ~c drücken
понижава’ цените (чрез конкурентно
предлагане); Sie — erCh1er Sbhi цените пак
сaпечсaг да се качват (след значително
спадане)'. die Wctc slelgt, sinkt Im -т стоката
поскъпва. поевтинява: разг. eiilije, leute ~е
ниски, високи цени; прен. loci ie ~с stelen
на голяма цена съм; ue jeiin ~ на всяка цена'
ue к-и — по никакъв начин; 2. награда, премия
(и спорт ); спорт, приз (при стрелба): с—п —
enee1ieer, ensehCueieer оСявясим конкурс.
състезание с награди; de; — eevh;euee1;,
gewinne; спечелвам премията. наградата (при
състезание); е-п ~ еп' jSs. Kopf seizen
определя’ награда за сaпaсянеге на икт
(престъпник); 3. слава. възхвали, преелa-a.
сливословне: Golies — eIngen сла-ослося Бог;
4.	(с G) нaй-виешеее, u-ишего от дадсн вид:
det Rittet — най-славният от рицирumе-
Puibs . ’ обикновено 1. ни цените: Preisbewegung
2. с, зи премия, награди: Preis Wettbewerb т.
P-tls/aeeau т нималенне на цените' —angabt /
еCесшaч-нне на птшигт; -eulgaec f
състезателна задача; —e1eehCrribee f
[ебя-ясaне ни] конкурс, състезание с премии'
-e1eetIcC;1resctiIhCt f [задължение за]
маркиране на цените; -eiweгbeг т участвуващ
е конкурс. сьсmтсaнuе; конкурент. състезател;
—bbidung/, —сп икон. цcнеебрaстсaн-; —eiriuig
/търг, спегизт’тшнт за фиксирани цсни;
—eia'I п ценоразпис; —Ъ-пСс- п който подбива
усганосешиее цени.
Puibseibtiue f бот, червена боровинка (плод)
(Vacclebum vitis Idaci)’
Crebseл* /г, славя, хваля, възхвалявам, греелa-ям,
слaсеелеся. пресъзнася’, величая: Gott —
славя, сла-ослося, величая Бог' c-n eIühk1IcC
— облажа-ам икт.' Goil sci gecrieeen’ слави и-
Бота!
P-tbe/la1-in п спорт, състезание с aвтемоCилu,
мотоциклети. велосипеди; —freet f 1. тема,
предмет на конкурс; 2. рази- мъчсн въпрос;
—gäbt f изоставяне, оставянт на произвола,
пожертвуванс (ши икт., нщ-]-
Putisfesltieune/Ccтaбилисaпuя на пенигС’
p-ibeeibin* /t- trnb. 1. изоставям, оставям -а
пгеисвелa, ж-гтвт-aе: ein GtC1ieeie ~
издавам!, откривам тайна; е-е, ciw. See
G1lähhieu — излага’ -кг.. нщ. -- присмех.
поруганит; je,’ Willkür crileeteibte
предоставен ни нечий nроuссел; s—e Ehre, s—e
Kö^cr — просеитунра’ c ^стта. гялего сц; 2.
refl. предава’ се; (за жено) отдава’ се;
P—iisg<reuee/.
CriIseekгönI adj. p>art. премиран, натрадеИ’
PueIsreeuihHI п жури (при конкурс, еъсmезcниеj:
—eisanj т хвалсб—а пессн, химн; -eгeree /
лимитна цена; -kn-eni т търг, праисkтраит,
китaлет (зо цените)- ценоразпис; —läec /
равнище, треееи иа цените' категория иа цени;
цсиа.
cribslich adj. 1. поет-, оешcр- похвален (дело);
заслужаващ похвали; 2. търп. отнасящ се до
цтиигс, ценов.
P^ebs^IiS п ист- пссси, спечелили награди при
състезание (нс мсйстеринперите); —lbeie /
ценоразпис' -nih1iiss ш търг. рабат, отби— (в
цената); ~гbhhIeu п член ии жури' -rückgaee
ш спиданс иа цснигс' -eh1tгe/икон. ножица
на цените; —schicßte п спорт, стрелково
състезание с награди; —иНИе п търг, г-белка
с еCесшaчc-ие ии цената' —■иНеНе/ш-триде-о,
премирано при състезание съчинсние.
Pueißilbtt-i / = PreIee1becteJ
P-iüs;eru1ne/-aеlaпc-иc иа цените; -sihpp т
икон. забрани да се повишават птнит-;
сaке-аса-c -а цените; -eehß т скок -а цтшнгс;
—stü-z ш катастрофално спадаше ни цсннге;
-Irreer т лауреат; -trcbbee т спекулант с
цените посредством! въздържане ег.предaжбa;
-trelbcrCI / изкуствено —aдтвa—е на цените,
спекула с цените' -Überwachung / контрол,
надзор —а ценнгС’
preiswert adj. l, с умерена, шс миеге висока цена.
-вгин; 2. пехвале—-
P-ebseushHuse п икон. държавни субсидия зи
изравняване —а цените.
Puikadimus п, -, — разг. фризи р!.. приказки
pl,; молби pl.; прикассaше шапред-назад.
C-tkär adj. сиггуднеш, труден; съмнителен,
несигурен; застрашен, опасен (положение).
P-iIirehhU п жп, отСлъск—ачки; -SteCt п ел-
пгедпaсиг-л под епткггепресод с голямо
шипрежени-’
cueiieл I. inr s 1 (anf n—n, ntw. -) блъскам. блъскам
ст силно о икт.. нщ.; 2. (von ciw. ~) (за топка,
камък и пр.) огскичи’; II. /г. 1. разг. (c—n ие
etw. ~) из’И’—ам. исът-ам!: Sie ZehCe ~
измъквам сс, бсз да си платя консумацията' 2.
лов. den НиС, — подхвърлям! лисицата (върху
силно опънат плат). декaте умре (обичаи); 3.
и refl- блъскам (се): eihC D dcn Fuß — натъртвам
си крика.
P-tliiu п, -s, — 1. измамна разг. кеиге завлича,
ис плаща дълговете си (особено който завлича
кръчморя); 2. силсн удар, блъсван—: 3. воен
рикоштг.
Preiie-eb / —сп розг. завличаше, шсплащан— ии
дължима сума (особено в кръчма, локсл).
Pecll/geen, -erIe п лов,, преградна мрежа за
връщан— и— подгонения дивеч; —shi1ss ш воен-
рикош—т; —stein ш крайъгълен камък-отСи-ач
(за предпазване не сграда, тротоар от
очукване).
14 Немско-български речник, т 2

Prellung
210
Prellungf —er мед. кенгусиЯ’
P-tebte [пр—мИС] m. —s, -s; PureilrelrbsItu
[премй—-] in мш-нсгър-предссдател, премиер.
Puimbeue [прсмййре]/. -nmeamp. премиера.
Presbyter in, -s, - 1. църковен сгарейшииа; 2.
ист пгтдсгеяееn ни църковна оСщнн- (у
първите християни); 3. члсш ни църковно
шaсmеят-легве (у протестантите); 4. остар.
кюре, свещеник (у католици); ггcзвиг-г (у
православни).
Prcsbyterä' п, —s, —с гг—звнт—лстве, сс-ш-—н-
чест-о (капо достойнство- степен у
католиците).
P-tseyteriani- ш. —s. — църк. прсзвигериашец (в
Англия).
Puiseylluiue?, —s.. eicni’ църковно настоятел-
сг-е; 2. околоnрcстелuе.
C-iShhi1 I’ inn. s разг. бягам, Сързам; II. imp. ns
pteshie вали като из -—дре-
Puesenng/, —с/——’ или —s = PereennIng.
pecss adj. стр- без фуга. —-фугиран; - an - плътно
слепен (обаче без хорзоссн); спорт, плътно,
близо.
prcssie' adj. неотложен (р-Сота)’
Puiss/ecnetl т печ лост за стяган— на ръчни
печатни .машина; -eü-o п бюро по псчиги.
Putsse /. -е 1. техн. преси (машина, уред, част
от машина); 2. n-чaгaреки м-шини; 3. прсса,
псчаг, вестнициpl.; die Freiheit der — свобод-ги
—и печати; рази, • е——‘ gnic — icecn печатът дава
добри отзиви за мен; bci ier — sein работя в
редакция на вестник; съм ни служби по печати,
4’ печатане. печат; остар. печатница; Sas Buch
isi in —, intet ier — книгата c под печат; 5.
грнееешение, ст-снено положение; шaсanипa;
6.	разг. подготвителни курсове, училище за
изкилъп—инс на кандидати за изпит.
Priese/eee /» дирекция, служби по печати;
—berichtersCuiir?,? кореспондент на вестник,
—eürhfl —е-и—aрскa агенция; —eilens//? служби
по печати; ист. дирекция ша печати (в
Германия); —Z—eiitli f евеCедa ни псчиги;
—ieeeei ш шег. журналист; —kette f
журн—лнсгич-ск- карта (зс безплатен вход);
-konterene/nрcеkешферcшпия-
Cr1sseл tr; 1. пресу-им! (на преса) (книги, хартия,
плат. слама, сено); натискам, потискам, и прен,
(р-стсния за хербарий); притискам, натъпквам
(вещи в куфар): Glcs bi Forece — пр—сувам
стъкло във форми; Flenuee en' Leier —
отпечатвам фигури и- кожа; n—n in die Arne,
ans Herz — притискам икт в оСятият- си, о
гърдите си; sicH еп Sie Wied — притискам! сс о
стената; der Saal wcu voll ecprcsee салонът беше
претъпкан от народ' прен- ei; Lani, s-e
Untertanen — потискам. угнетявам стрини,
поданиците си; е—е zu ciw. — принуждавам.
заставям икт. да извърши нщ.; eit gcptcssicr
Llccer със стиснати устни; gecreest kam cs vor
Iiren Llccen ... тя промълви сподавено. . .:
рсзг. s—m eecueeet1n Heueer Lite еиСсе
облекчавам! угнетеното си сърцс' 2. изстисквам!
(плодове, сок)' прецеждам; прен. изтръгвам:
Wcin — изстисквам! ггосдc' den Safe aus dit
Zlethrc — изстисквам сок от лимон, пет. dnuci
ein Tuch, in ein Geläß — прецеждам нщ. през
плат, е съд; прен. Tränen aus den Anjen —
прcдuс-иkсaм, изтръгвам сълзи; nbr Geständnis
ans e—m — изтръгвам! признанит от икт.' 3.
принудително събирам, в—рбувам (войници,
привърженици); 4. прен. гг-снnеше. много
Суа-илно тълкувам! (ду’а, израз); 5. мор.
-дигам всички платна; P-iSSuner.
P-iSsenotie/иштр—фил— (във вестник).
Putsser ш- -s; - 1. вие. потисник. уг—тенm-п; 2.
kеИее насили с-гбтсa (еегяпu, войници,
привърженици)' 3. шехн. лост на прсса; 4. вж.
Cressen’
Press^/^i^(^r^1triteu in пг-дееaсиееп ши пг-еaгa,
кореспондент; —wtsen п журналистика’
P-isS/f-iIHiii/ссвоСода н— печати (шег. —ftiM'Hlibi
вол-осе, слободия на печата; -etstiz п закон
за псчиги' -eiane ш текст, прссо— гланц; —glas
п техн. прссу-ано стъкло; -hcu п балирано
с—ие-
C-issii-i1 mii: h: cs cucseietI бързо, неотложно
е; cs crnseleri nicCe шс е толкова бърза работа;
cunssinrt sein много бързам.
P-eesion/ —еп I. силсн натиск' 2. прен. принуди,
изнудване’
Peess/kohlc/брикет; -кеф' ш 1 и —eahk, — wurst
готв- голям салам! с пачи; 2. вид вентилатор;
3.	главичка -а винт' -k1h1hn т кюспе.
P-ieeIb1J т, -s, —с I. брикет; 2. пр-етсaшо кюспс;
3.	пресу-ино uсдеnиС’
P-tss/lufi / техн, сгъстен въздух; —hiftaniiel /
техн. ком!пг-еер (подвижен, нcгедвuж-ш);
-luiieoiueu т техн. пневматична бургия;
—Inlierünenee / техн. дъно —а кссон;
-luttlaener ш техн. ko’пгтсег-н чук;
-papieu п картон' —p-hecs/rи процсс по печата;
-reblin т гума иа велосипед; -revisboe /печ,
ревизня' -sachie pl. работи, неща по печати;
-sack n = -köpt; -spen ш вид лъскав. гладък
kaгген; —siotZ т пгттщеф, пгтсесьчтн
материал; —siuoh п балирани слама; —i-iIbt-
riiee pl. в—стникaгеки шика—И' —vtugelin /?
нарушени— по печата; — wursi / = -köpt 1;
-zwinj m ограничения pl. на псчата.
P-esIieieitetti- [—жие-гСр] т, —s, -е оспар.
феkтсииk-
P-esiige [-сгиж] п, -s, — прсстиж.
Pretlhsee [-ци-] pl, скъпец—инесmн (нскити)-
P-euße п. -п, -п прусии, прусак.
P—eußenium п, —s, — прусaщинa-
C-e1ßishi adj, прускн; рсзи. zwei sie! —
eitninandet двама са скиринИ’

211
Printer
adj- 1’ ^^е—сге—н. прест^--.
2. остср. скъпоценен.
Puiämc| f. —n; n.	~ лип. кр—гко дидикеuчне
стихотворение (12—16 е.).
p-i;ptbsh1 [-пСиш] adj, остср. н-ц-нзтг-и,
-—приличен. еk-—рнослев—н, мръсси.
pelcU adj, 1. точен, ясен; 2. набит (тлъст и
твърд).
Prickle /, -1 I’ лоол- минога; 2. мор. вид река (с
плитка вода).
prickele int h imp. (cim. prickn-t) щипя, боцкам.
сърбя, паря; дразня, възбуждам: Kh11crsä1-c
prickelt im Mnndc —ъглсн-г- киселини щнпс е
устати' cs prickelt mir ueier det Hau', In Sen
Firjetspiezci бодви ме под кожата, тръпне ми
кожата, сърбят ме пръстите; прен. до туша ми
идва, гьгпениеге ми се изчерпва; прен.
crihke1ndc Witze пикантни шеги, смешки.
C-bhUii1e adj, 1’ щиплис, възбуждащ (вкус.
шaмпаиеко); 2. приятно, пикантно дразнещ.
CUbhUen tr. бода.
Prickie т. —s -мор. инструмент за разширяване
илици ии платнИ’
crihU1Ig adj. щиплис, дразнещ, възбуждащ.
Prbii т, —s, -т пеогр, браздесиднa -адичка във Weil
(нс Северно море).
P-Ite m. -s, -с; Pubeme / -п парче тютюн за
дъвчснТ’
Pui1ßniez т, ~- -е.мед. студен, загряващ компрсс.
P-bisit- ш, -ь.-църк. [киеелич—еки, православен]
свещешна, й—г-й, поп, кюр—' остар, жрсц;
диал. розг. пастор: прен. ein — det WiCriei'
жрсц, служител на нстн—итИ’
PuItsee-/emI п свещенически. жрсчтска служби,
мисия, и прен.; сстшcнедействн-; —gewcnd п
расо' ист, ер-чссаи едежди-
pulcsliulait adj. 1. свещенически, като духовник'
2. тържествен; мfтснкеелев-с-ш (слово, думи).
P-iestiгHt--sh1efe f kлcрнкaлисъм; геокрацня.
p-i1se1-1ihH adj. 1. ев-щешuч-сkн, духов—нчcекu;
2. = p-iceeerCafU 2’
C-bteie-n in/t- h разг. проповядвам, с—тш—но-
д—йсгвуваМ’
PrIesIiuscHaZe /— 1. = Ptiesieuium; 2. духовенство,
клир.
P-Itstt-steina- п духовна семинария.
Puieeeete1e п, —s,	— свтштнuчтст-е
(достойнство, сан); жгечcегво.
P-Itset-rvolk п духовенство; презр- пепосeтc/»r-;
-Willi / ръкополаган— на свсщсник.
P-im /. —cn; Puiee /. -п 1. спорт, прима (във
фехтовката); 2. ’Иух прима (интервал).
p-be; adj.търг, прима, пърсокачссгвеш, скстри.
чудесен: розг. ias Isi je ~! с-лиkел-пше!
знаменито!
P-lea/,.. ncr 1. ист- вГермания: осми и дес-ги
клас на гимназия (Urtet— und Oberpuiee); в
Австрия: първи гимlшaсшaлеш клас; 2. търг.
първн —кзтмшляр ог м—ниг—л—нци.
Prinadhn1i/, ’. ппее примадоии (в опера).
P-Ieaeh1ntra11ü-tn pl. kaгрuсше, надуто,
еaмомнителне държаиие.
Prieege [-^ке]/. -е = P-bmeclS.
Primiect т, -s. — дсеттокл—синк (гимназист).
C-berг adj. 1. (първоначален, първичен; 2.
основен, същсст-си.
Pr^nirbue ш, —--- п-п, . ubi I. църк. главен пастор;
2. истр. и P—beäu ш, —s, —с' P-imära-ze m
управител ни болници; 3. муз. изпълнител иа I
цигулка в струнен квартет.
PrimärUteis т еп. първичен кръг.
PrInärehHu1e / швейц. есие-—е, първенaчапно
училище.
Puieär/spanninig/ еп. първично напрежение
(при трансформатор-, .мотор); -stuoe п еп-
първичен ток.
P-Imes п, -- -ssC .. äien 1. църк. примас, папски
наместник е една страни; 2. главт— цигулар —
диригент иа цигански оркестър.
Prieit in. и, —(е),, -с 1. гьгв-шегсе,
превъзходство по ринг, значени—: ier - det
PHi1oeopHIc първенството иа философията; 2.
nрaве ни първегодее-о; 3,, църк. -ърхе-енсе-е
ии пипат— (в църквата).
P-ieä'enp/. 1. зоол, маймуни и миймуноподебни
животни (Primaten, разред); 2. вж. PrInaS’
puime visia 1. муз. прима-нсга; 2. търг, (за
менителница) пл-гн’- при предявяване.
PtIea/wa-i / търг. пьрвекичcегв-шa. екстра
стока; —■wehCee1 т търг, пгu’a, първа
менителница.
Prime f -cn 1’ и Prim / -еп муз. прима; 2. печ.
сигнатура на първата страница и- печатни коли.
Primel/ -п боп. примула, иглика (Ptienle,
Peeula c-ciior, Peimulc verls).
Prie/giieir тмуз. изпълнител на първи цигулка
в камерната музика; -jelS п мор,
допълнително възнаграждение ии комендант
ии кораб ог еевирича (зс грижлив транспорт) .
crlelebv adjf 1. пьгвеCиееш, примитивен (и
душевно). прост (по начин нс живота), близък
до природата: die Priebtivc; първобитните
народи; 2. прост. оскъдсН’
Primllbvlsmus [—ви-] т, -. — прнмнтнснзьм (в
изкуството).
Primitivität [—ви—] /, — примитив-ост,
първебитносе.
Prinitlvum [--ум] п- s., vO-. vвnвликозн- аорти,
kер——ни думи.
Primheelntйr/, -^^7». правото иа първородсево
(при феодализма).
Puimus т, -sc/ .’ ei 1. пръв ученик (в класа)-;
2. и Prim1sUhc1i- т примус (за готвене).
Puiezali /мат. проете, нтд-ли’е число’
P-inie/, —п потв. вил мъст-кула-.
^тисе in [prIrlISJ pari. adj. отпечатан В”.
P-Init- T- —s, — печатащо устройство, принтер.

Prinz
212
Prinz in, -hr, —er прн—ц.
Prineess /. ’-SShn; PrbizCssbi f. -nen принцеса.
P-Iretss/k1iId in принцес (рокля): —rock in
kембншcсош-
PtinzjiniHI in съпруг h— кр—лица, ни царица-
-nид—телка.
Prbnzlp п, —s, —len принцип, начало: ein Mein von
—•len човск c принципи; von s^-m niclt eegehcn
държи на принципи сн; be — по начало. по
принцип' рази. nie — zu ToSn reiten изхабявам
принцип (от прекомерно педантично
прилагане): ein — ;nf Sie З^е ttclbcn отивам
до крайност с някой принцип; разт. Inner ;nf
c-n — Ccrueuciiee .маниак, фашагнк съм на
дадеш принцип.
Prinzipal1 in. —s, —е тьрг. шеф, сеCетсе—нк на
фнрми.
PtieeIpa12 п, —s. —е муз. 1. главен регистър на
орган, 2’ басов громптт.
C-irebce1bIer adv. 1. гласно, —и първо .място,
преди всичко; 2. по начало, по принцип.
ptinzicie11 adj. принципн-лсн, adv; по пгинпuг-
Prinebclee/relter т рози. педант, дребнав
догматик, роб ши принципи; -rcIlt-cb f рсзг.
педантично, дребнаво ребтвин— —- принципи
ptinz1ihH adj, принцо—, на принц; к-го принц.
P-inerm1eaiI п метал. вид месинг; -—teert т
пр!!шпр—г—не’
Prbht т- —S. —ттсп игумен ии [малък] манастир
Priorität /, er 1. приоритет, първенство;
преднини, предимство, привилегия (по врече-
мяспо, ренг); 2. pl, PuIhUitäte;Uil1e търг.
привилегировани акции.
P—isc /, —п 1. мор. приз, плячка. трофей (при
морска война): е—с — nccie; плс—явим (кораб):
2. едни щипка (еол— еифие): е-е — Tabck само
сдно смрък——.
Ptlsenet-ic'hi п мор. съд за произнасяше по
морска плячки.
P—Ismc п, —s, ..епп мат. призма.
prlsmCibscl adj. призматичен.
P-ismiegiis п призматичен бинокъл’
CtbtscH I-intj. фг! (изчезна. отиде), II. adj. свстр.
розг. 1’ снизходителен; покровителствен; 2.
едносричен, скъп иа думи.
Ptbtehi1 f, -и 1. шир (за спане): 2. шутовска
хлопка, дрънкалки; 3’ капра -- шейна; 4.
английско ссдло; 5. воен. походно n—тnе; 6.
бухалка за набиване иа глинена масипkа. тор
и пр.
PriiscH(ei)neister п 1. весел разпоредител иа
карнавални и народни тържества; 2. пиляно.
C-Ivei [—сиг] adj, 1. личен, частен (гиCети,
търговия, стопанство, предприятие, соС-
ст--шеет, мнение. разходи); неслужебсн; 2.
поверителен, интимен.
Priväe/ete-bie т икон. частно предприятие.
—!iekh;t [-вГ-] т тьри-. евтин днсконт за
солидни менителници; —екс;' т привит-
доцсшг. чистен доцент; —tlein'um п частни
собственост.
P-iväie(-] [—в——] т- —и, -е; Puivclbtt [—ватйе] т.
-S, -s рентиер.
P—ivillitt f — [-ватйи—р]]/ -п р—нтнсркИ’
PtIvaie11eC-itft] [—в-—] n учсн ис —а служба.
C-bv;ibe [—в——] adv, 1. частно, н-служсбно,
—публично: ei; KoO-cg- lesen чети лекция, за
която сс плаща семестриална г-кси; sich zu с¬
- Prüfung ~ vorberclte; подготвям сс за изпит
к-го частно лицс (ученик), 2. гев-рнт-лне,
интимно, 3’ отделно, зи себе си.
P—ivelbör [—ва-]/, -сп остар. ограС-ант.
p-ivaiIeI1t1n [-—а-] int h 1. приватизирам; 2.
живея като частно лицс, бсз професия. като
рентиер.
CrivaUiseiee adv: [—ва-] 1. е шaИ-гте-ш, интимен
кръг; 2. строго поверително' 3. съвсем сам.
P-ivaIlesieun [-ви-] п. -s, . .ес 1. лекция или
упражнения зи ограничен брой слушатели; 2.
прен. мъмрене между четири очи.
Privät/klage [-в—-] I. юр, частна (наказателна)
тъжба; -ieecn п частен живот; sich ies —
e1UühUzicCen оттеглям сс от служба, раСога,
обществения живот; —ItCrtr т часесш учител;
домашен учител; -earn т. pl. —ecnlc,—-männer;
-caibirt [’’.цнент] in частен пациент; —pir•Shn
/1. частно лице; 2. човек без професия' —течП
п частно право; гражданско право’
C-Iv;it*1hhi1bth t——-—] adj. частноправсн.
P-bvatrsh11ie [-вИ—] / частно училище; —st-
Utetär(i;] mf) чaеm-ш, личен секретар (—ка),
—■s'i'Ion / отделение за частни пaпиенги (в
болница), —s'unii / частен урок, —unle-ric'C'
in [прспод-в-нс -- частни] уроци; —w’itIehhatI
/ чaеене стопанство; —•wi-isciiZis ICC-i / частно
стопанско учение; —■eime1- п частни стая.
PubviiCg(iue) [-ви-] п, —s, —Ier привилегия.
privilegiert [-сн—] adj. рап, привилегирован.
pto prp. за; иа; — anno за година; — Siurde на час;
— Stück зи, на парчс; рози. cs gibt с—е Flasche
Biet — Ncsn има по бутилки бири на гпa-а-
Pto п. -s. —; Scs — und Kontuc за и против.
ptheibel adj. всроятсн.
Ptheaeii1eU^rt/. — вероятност’
Proecbillseus in.	—филос- пребибнписьМ’
Ptobaed т, —cn, -еп 1. лицс, чисто редоеловиc
сс устa—еся-a; 2. мед. лицс ни изпитиние.
ptheat adj. пре--р-и, изпитан' отличен.
Pheir. -п 1’ изпитване, изпитание. изпробване,
проверка: — laulen употребено само в Inf. и
Par/. peif гнчим за опие' — shhtebbcr пиша за
проба. проверка' — sbnenn пся при изпитание,
Sin — eestcCcr издържам изпитишиего' s—e
GcduIS aiZ Sie — senilen поставям търпението
му иа изпитание; Sic - auls Exempci, an' Sie
Rechnung ncclen проверява’. изпробваме
213
Professor
изпитвам даден случай; 2. проСи, опие: с-с —
ei' ctm. тиСеи правя с нещо проби, опит; еп'
~ за греCа, зи опит' 3. мостри, проби. оCрaс-ц:
nbrijn ~е 1rsetce BrielpapIere няколко мостри
от нашата хартия за писма' с-е — s-r HiлSehHtbZi
образец ог подписа, почерка му; рсзи. nichi Sie
~ съвссм нищо, ни иаи-милко' 4. тестр. .муз.
репетиция; — haleei репетирам; разг. aul der —
klepcie elins iaS1I1hs на репетицията всичко
излезе безукорно; 5. декасaтcлст-о: -е von Mut
aeicgen давам декасaтcлсгсa зи смелост..
Pthee/ebeue, -eheen, -Seick т проСеш от¬
печатък, коректура; —ZaCut f греCше, из-
пнтaг-лше пътуване (на кораб, локомо- тив).
Cthe1/'tst adj. исгиеaш. проверен, изпробван;
—•laitie adj. 1. отговарящ —и nребaгa (сплав)'
2. = —-lest’
Ptobr/jeCr п година —а изпитанит, стаж;
-keniiiai ш оапср. стажант в гимназия.
Cthb11 /г; 1. тестр. репетирам; 2. = ptoeictnn-
P-hetлaHmt f вземане ни проба (от стока).
P-hbtn-titi- т шеп. търговски пътник.
P-heen1eeet f пробеш брой (от списание,
вестник, преди абониране).
Cthbtwilst adv. зи проби.
problcrie /п. 1’ преб-aм. опитвам, вкусвам (ядснс.
питие); 2. (нз)пробсам, опитвам. правя опит
(с нщ’); поел- Ptheiiter jeCt über Stueieuen
практиката струва повече ог теорията.
Ptheiittt т, -s, — изпитваш. дсгустигор.
P-hebet/eIas п хим. спру-стка; —•stein т 1. лиска
зи проверка ни пробата (нс сплави): 2. прен.
пробен аамъК’
P-hbItät J- — aсmcp. честност, почтеност.
P-heltn п. -s, —с проблеми. сaдичи, -ьпгос-
P—oeiemitik f, —	1. пгеCпем^aгикa; 2’
съмтитслносе, несигурност. трудност.
CtoelieaUbShh adj. 1. проблематичен, несигурен.
съм—неелтн, м!алко вероятен; 2. труден; още
цер—зреше- (въпрос); 3. —е Neunten мъчни,
вътрешно гaздсеcшн, разкъсани от штгaзре-
шимн проблеми хора.
Problen/UIni п 1’ трудно (зи възпитание) дете'
2. тежък случай, пгеCл-.м die Aubeiteloeleknli
Ist ein Ist ein = ies Steates б-сриCетuпaеa c
сериозен проСлсм ни държавата; -Stelling j/
поставяне ни проблеми.
P-obsI т остср. = Prhcst’
PrhetUan т. -s. —е предckaн, заместник-декаН’
Pth!IealIttrt/. — остср. рaзтечнт-петсе.
pto еш suc за собствената черЕИ.
P-h!1kt п, —s, —е 1’ икон. продукт, произведение:
шег. wie heiße denn dein neues -?че как се казва
шиИ-носото ти произведени— (творби)?' 2- мап.
произ—едени— (при умножение).
Prh!SUttr/eörse / пъри, борси ни селско¬
стопански пронзвсдсшия; —haret1 т пргош
със е-лскесгеnaнскu пгеuсстденuя, сьс
съссеши продукти.
PthduUIIh1, /. -сп икон, пронссодсесе, про¬
дукция (като произвеждане. продукт и
предприятие): рсзи, bi die ~ jeien, Sh1ihkcn
отивам, пращим е гроисседетвете; SbhH In dnr
— bcmäiene проявявам се е греиз-едетвоmе.
Pthd1UIIons/auZeiehI / производствено съ-
Гтсшесaшн- (по призив); -enfleet / пге-
изводсте-н наряд' - iussihß т икон. обсм иа
произведение— продукция; —ei-aiung / икон.
nре-нз-одстс-не съвещание' -Zekior т икон.
ф-ктор иа проис-едеm-еге; —eeлhssi1ScheZi /
гртдосе—преисведигел—и кооперация: Lerd-
witlshCaZtIihie — ТКЗС; —•kheitr pl, икон,
ггеисведеес-—и разходи; —ebl'ti pl, икон.
пгеисседетв-нн средства; —plee ш икон.
производствен план; —Verhältnisse pl. икон.
произведеевcни отношения' —versamimen; j/
пгеисседстс-ше събрание; —zweig ш икон.
kле—, отрасъл на преиз-едеm-етO’
produktiv adj- продуктивен, пронс-едиг-п-H’
PthSuUeivJtлhse1лsd1ifi [-Ив-]/пгеис-юдитcлна
коопериция.
Pth!ukiivIiäi [-ви—] / — предтктн-шесm, про-
изведиеcnиоет.
Produktivkräfte [—Ив-] pl. производителни сили
(нс обществото).
Pro!1eert т. —еп, -еп икон, пгеизвелит-л;
продуцсит.
CroSueiete1 /г. 1. произвеждам (благи); 2. излагам
на показ; 3. refl- разг. проявя- вам сс.
profin adj. 1’ светски, мирски, —сцърковен; 2.
непосвееc—-
Pthfanaelhn /. —еп 1. ——почитание, поругани- н—
нщ. свято, светиня' профаниния; отнемане иа
е-яmосmеа; 2’ извращаване, злоупотребява—- с
ценност, це——е качество.
PthZäreeu т светска, •мирска (нецърковна)
сгради.
ProfCnc ш- ~п, -е 1. църк- н-пее--т-но, мирско
лице, мирянин: 2. шепгое-тг-ш, профан (в
дадена област).
C-oZe;ieren ti: 1. профанира’, премахва’,
отш-М1И’, отхвърлям святото, порутава’,
оса-ер-ява.’; 2. профанирам, нссгашасам,
опошлявим, споупетр-Cясaм с ценност. ценно
кичeсе-е (нипр’ гсшнй, талант)’
ProtCss1 ш . ’-еп, ’ .-сп църк. член ни ерд-ш, дал
обст.
Prollss2/ . .—еп [диване ни] оСее (в монашески
орден);.
Profession /, —сп професия. занятие' занаят
PtoZissIolil т, —s, -с спортист-професионалист.
cu•olcssioл111. pthfceSbшetrttaJ/ nрефcсиенaл!lет.
Pto'tssIoiisi ш, —еп, -сп 1. австр:. квалифициран
ГaCегнuk, професионалист; 2. оспар-
занаятчия.
Pth'issh- т. —s, —öue; 1’ професор (и като
почетно титла на заслужили хора но
науката- изкуството): eeemtetiu — щатен
Professur
214
професор; — eie LeCrenttreg (uiq. като)
извънреден професор; 2. свстр. г-дес-ш
гимназиален учител’
Profcssu—J, -cn ггофcсуга’
Ptoüi m- -s, -s рсзи. - P-hZcseihniI-
Peoübl n, —s, -c фош. жив. техн. геол. профил: с-п
ie — seien, malen, pCoiheueciiere; виждам,
рисувам, фотографира.’ икг. е профил; прен.
der Plan. das Buch gewinnt — планът. книгата
доСива ясни очертания.
Proüiltiete п техн. профилна етееaшa,
профилирано, фaсенuгaне желязо (напр.
релсс)-
profilic-tn /г, 1. рисувам в профил, 2. чертая в
разрез, профилирам; 3. скицир-м в очерта-ня.
crhfilitri pari, adj, 1. стр. профилиран, със
специален профил; 2. изпъкващ (личност)' 3.
вж. cuofilieuce’
PthГii т, —s, -с разг. п-чалС-; изгода, ползи,
облага: — eechen, laber, eieicn спечелвам.
имам печалба, пеnси. извличам облата; seir си'
~ beSacii мислсщ само за облаги.
Cthüitaee1 adj. изгоден.
profitic-en inr h използвам; имам облага.
C-oГbi1bch adj. 1. = ptotitaeci; 2. диал- ие— сеслив.
P-hГiUrmeh11- m безогледен спекулант, печал—
бар; -teie f икон. процент ии печалбата спрямо
капитала.
Pthfös т, -hs/—hr; -е/—.;, Ptolöss п, —cs/, —еп, —е/ .
.—сп 1’ воен. ист. полкови завеждащ военната
полиция и правосъдие; 2. cкс-kттор, палач (вьв
времето на лсндскнехтите)-- еъмшичир.
pthf1nd adj. 1’ оеновcш, задълбочен (учс- неет.
знания); 2. лпа дълбок, нисък; —er Bass дълбок
бас, басо префушдо, централен бас, ектa-иеm-
Prognose J- -п ггогшеси (и мед.): е-е — stellen
егг-дcля’, песгaся’ прогноза; Sic — iueZ zu
прогнозата нзлсзт вярна
pthe1hstishh adj. прогностичен. предсказващ,
предвещаващ.
p-he1osibelettn /г; поставям, опред-ля’ про-
г—езaти; пр-декизвам» прогшоснрaм (времс.
развитие на болсст).
P-hereme п, —s, —с 1. театр. муз. спорт.
програма (и като печатен лист, брошурка):
разг das ,11;! ииНе aul dem — това го нямахме
прсд-ид; 2. икон. план (нс ра- ботата): ctw.
in sein - iufneHeen включвам нщ. е плана си;
3. политическа програма. платформа.
P-oetäenHbiweIs т прсглсд на програмата (нс
радиото, телевизията)-
proe-annleren tr, програмирам.
Ptheranшier1r m, -s, — програмист
P-hgranшI1runessctechc/Ппpoгг)a’-ш език.
C-her;ппeäßIe. p-heraпmeiiehH adj- 1.
съотRететете—Ш ни, съобразно програмата; 2.
само c-he-aeeaiIshC програмен, уводен,
излагащ основните положения, цели, задачи
(слово, изявления. спспия)-
Peoe—äemensIk / програмна музики.
P-hetamnrvi-ecHau f = PuogteemCigwcis; —
zelischritt f списание със седмичните
програми иа радиото и телевизията.
Ptoetees т, —cs, —е прогрес, иапредъК’
Pthetessbon f, —cn 1. напредваше, посгепcннесг;
сттп-нт-aн-, 2. мат, прогресия; 3’ икон.
пгогрcсисшо—подохедно еCлигиш--
Pthetesslsi т, —еп, —еп полит. прогрссис; човек
с напредничави идеи.
ptoeresslv adj, 1. пгегрcснвc—. напредващ, adv.
поег-п-ш—о: мед. -с P;ualyee пгетгтеи-ни
naрaлнсa’ 2- полип, напредничав, прогресивен.
P-oe-eeeIvsteue- [—нв-] f икон. прогресивен
данък.
Proeymnasbun н. -s -- Icr ггеги’нaзня.
p-hiibiilv adj, зaпрсгителcн (’ита).
P-oHieiilv/maßrteil [-И—-] f предпазна мярка;
—-sysiee п икон, сисесма ии запретнгслни мити;
—zoll т икон. сaпрcтнтcnшо мито.
Projikl п. -s, —с проект, пл-Н’
Pro)tUItrm;hH1- п разг. човек —а nестеяшшн,
нескончасмш кгеcжИ’
C-ojiUtIc-tn irl: проектирам, пра-я проект, план;
2.	възнамерявам, проектирам.
PtojiUliirunes/liisiunecn pl проектни работи,
проектантски услуги; -plan ш план за
проектиране ши капитални сложения;
—unterlege; pl. проектни деkT’-шгaпиЯ’
PeojtU'il /1, -s, -с воен. сш-ряд.
PthjtUtIhn f. —пи 1. мат. геогр. проекция; 2’
прожектиране; прожектиран образ’
Projcktiöns/apparat т прожекционен апарат;
-teert/мспп- гро-кпношшa плоскост; —gerät
п спиднaекоп. прожекционен апарат' -lehre/
дескриптивни геометрия; -ehiI-e т, -wend/
скран.
P-hjtkth- т, —s .’. Örtte = Projektionsgerät,
projizieren tr. 1. мат, чертая проекция,
проектирам! (тяло ши плоскост); 2’
прожектирам (картина).
Ptoklanallor /. -сп проклимиция’
Cthklaelitin tr. прокламира’, възвестявам!;
P-okienlerune /.
P-oU1lIIkhn п. -S, . .ka/. .Ксп грсм. —ударсна
кратка ду’-, свързана със сл-дсищата,
проклнгики, снклитики (et ecHt)-
P-oUrUstcsbeIU пмип- Прекртетесо ложс; прен.
калъп, сх—’а, в която насила трябва да сс
вмъкне всичко' мъчително положение.
Prokurt/ ’ . rei търг, прокура, пълномощие; е—
е - veneilen давам нкм. преkури; s—c — Ist
euloscie; пълномощието му да подписва е
прекратено, изтекло; in, per — по пълномощие’
P-hkuräth- т, —s. . .Ören търг, nгектритег;
пълномощник.
PuO^i^i^atur/, -еп/ор. прокуратура, гроктрерсево.

215
Proprietät
Pthku-|si t, -cn, -en търг, проку^ис;.
Pth1ieömin; pl, (sieg. Pth1ieömtnhn n, —s)
въведение, пгтдгевег; пртдвaгнг-пши
СслсжкИ’
pUh1CI rn, -ce, —пл L пейор- форма п^лсеи^И
fтпегртбнме в буржоазни срсди); 2. остср-.
студ, хъшлак.
Proletariat л, -s. — пролсе-ри-т: Diktatur des ~s
диктатура —а пролетариата.
Pth1itatbit ш, -s, — препcтaрнй-
Prolctä-It-siUi т шег, минерални -еда,
Crhleteriehi adj, пгепегaгеku: —er Initr-
eaiioreliemns пгел-еaгскн ннттгнaцuенa-
лизъм.
crh1rterieierre tr. пгелтгaгuсигaе; Pro-
1ititisle-uner’.
Pth1CIt1dascIn л биг на пролстарий.
prolbx adj. остср- мшегогпaгепти, от-гчнтел—е
подроСтн.
Pth1hJ т, -S, -е лит. тестр. препет.
P-h1hneatIoл/ -еп търп, продълж-в-нс —а срок.
оееречвин-, прело—гацня (на .менителница).
P-h1hneatione/eebüHt / -geid л търг, такса иа
отсрочка (на менителница).
pth1onelitcn tr, отсрочвам (менителница).
Pthecmotba п, —s, . .eben 1. памтг—а б-п-жка; 2.
пъри. дневшна.
P-hm1n;de/; —и 1. разходка; 2. парк. алея, място
зи разходка.
P-hmtra!e;miehH1;e / рсзи. кучс Сез
гедоспесше дьг-е, ш-чисгеkгьсне куче,
помияр.
pthnenI1ten in/t: s разхождам! еc-
Pthmtset f, -п (писмено) обещание; търг.
полица, запис иа заповед’
C-hmetieiehi [—Тиш] adj. пге’-гтев,
промсгейски, гнеишски, богеCорч-сkИ-
pro elllc —а хиляди.
Pthei11c п. —s, -s; PtonI11csiIe ш търг, промила,
[утовортното] на хиляди.
Pthmi111Jtenec/Дт(Oптсгимю количество алкохол
е кръвта ии шофьорите, изразено в промили.
C-omirtrI adj, —идеш, значителен, изтъкнат,
пгеминт—геш (личност).
Pthmininz /. -cn 1. u Ptomlntrie(-) ш. —сп, —сп
видни. значителни, изпъкваща етгедaвши,
личност, величие на деня; 2.
съвкупността от такива личности.
crhmbec1e adv. 1. еететне, гaсCьгкaне,
C-сгaсбер—о; 2. е задружно поле-о общуване
(нс мъже и жени).
P-heisk1siitrt|/. — ист. голе-a общност: групов
брик.
Prhmhtio; f, —е; 1’ пгееепuя, даване на
докторска сг—псш; 2. [’--мошънJ промоция,
представяше и- носи продукти, стоаИ’
ptomoviteen [-си — ] I. intr: h получавам! докторска
сгтптш, титла, сз—’ам декгегaг; II. tr:
промюсирим, дава’ докторска гигла.
p-heci adj. 1. бърз; adv. веднага; 2. точен,
акуратен (обслужване); 3. находчив, ударен
(отговор).
Ptoшcthcii /. — 1. бързина, Еюгееиеег, mечшеет,
-аурие-ост; 2. находчивост.
Ptoeu1eatbhл / -еп епев-сгя—c, ебнaредвине,
nремтnтнрaшc (нс закон).
Cthe11eitttn /г. егестстясaм, еCшaгодвaм,
премтпЕИгaм (лcиaнj;
Prhлoee1 п. -s, —minaepa« м-стоименис.
ptonheine1 adj. прам, местоименеи; adv. като
мcетоим-ин--
Pto1hei1a1advc-e п прам. м-стоимснно ииртчис
(darin, davon, woraus).
PtonhmIn;11 n, —s, . .Па грам, пгнпaгaе-пно.
употребено като мcеmеим-ниc-
p-hnhrhleri [-нот-рт] adj. pari, пре—е—сира—,
явен, еея-лен, подчерт—И’
PropädCutlk / — пропедевтики; увод, въвеждане
в дадсн- наука.
Crhpr!e1iiscC adj, т-едтш, въвеждащ,
педгеmвиmcп-и-
Prhceeer!e /, — пропаганда, агитация, —
пиСс;, ircieer правя, върша пропагинд—’
Pthpeeanelsi ш, —еп, -еп полит. nрегaтa—дисеJ
pthpaeandlsibShH adj, пропагинд——.
C-hceebertn /г, 1. препaгaндuгa’, правя
пропаганда (за нщ’); 2. гaспгестгaшясa’
(идеи).
Propci л, -s, — хим. nреnин-
PropCller т. -S, — авиац. мор. перка, витло (на
самолет, кораб)-.
p-ope- adj. рази. чист, спреен-г.
P-hpCet ш. —еп. —cn 1’ пророк: sihi als —(cr)
eufepie1er вземам посaтa ни, представям се зи
пророк; 2. прен. предтечи; пионер.
prhpHCibShH adj. пророчески
Prophetlic/ —п [-йен] пророчество, предсказание,
CrocHcetic1 /г- пророкувам; PthpHceeiune/’
P-hciy1ekiiUnm п. -s, ’”ка профилактично
ерcдсеве-
CrocCyIeUtIeci adj. мед- пгтдпастн,
профилактичен.
P-hpHy1ext/, —п мед. профилактика.
C-hCh1Ii-in /г- остср. предлагам!’
P-hphrtIhn /. -сп пропорция (и мат.);.
prhCh-tIhna1 adj, пропорционален.
Pthphrtlore1t/. —п мат. член ни пропегпия-
P-hphriihräIweH1 / прегегциошanиa изборни
сиееемИ’
C-hph-IIhrit-i adj. хармоничен, симетричен, с
доСри пропегпии.
p-occc1voll adj. розг. натъпкан.
crhpte adj. 1. собствен' свотеCрaз-—; 2. = proper.
PrhptiecshHaft п търп- 1. сделка (на съдруж¬
ник) за собствени смстка' 2. еa’еетеятcпшо
тьрго-сkе предприятие’
Prhp-iitrt /, —еп собсг-cнеет.

Propst
216
P-ocet in, -es, —c 1. църк, пр-дсгояг-л ни
катедрала. мaшиегигски, ’—гохски колегии,
важни тнорнн; nгеигуеIcш (у католиците); 2-
старши пaетег; началник на църковно
окръжие (у протестантите).
PtocsiCi/. -еп църк. син. служба. участък, жили¬
ще на Procsi-
Pthpyläen pl. архит. пропилси pl.
P-hriUth- т. —s, -Ören прорекгор, заместник—
ректор.
Ptosc f (—,- .sen) проза.
P-hetikeг T- -s. ~ 1. u Prosaist in, —cn, —еппгезaнk•
(писател); 2- рсзг. прозаичен чевck-
ptosiishH adj. 1. е проза; 2’ прозаичен.
PthsiUiht. PtoseUiht /и, —s, -Ören пресеkгор (в
анатомичен институт, в анатомично
отделение но клиника).
ProeeUi1r /. —еп пaтеnегнчне етд-п-нит,
патологичен институт.
P-oeeIyt т. -сп. —сп църк. пгес-nuг,
новопокръстен, нов привърженик, и прен.
Pthsc1yteneecHct ш. —s, — шитрапничае пропаган¬
датор на идея или сскта.
PtosIi п, -S, —s наздравици,
ptosbi! inj наздраве!
p-hsktiCie-tn tr- ист. пгеkуждaм. пращам ни
изгнание; обявя-ам^ вън от законите,
проекрибнрaМ’
P-hektIctIhn/. —сп ист, проскрипция, изгнание,
проктждaнc, обявяване вън ог законите.
Prosoilc /. -п [—итн], Prosödik /, -сп преседия,
стихоеложcшие-
PtospCUi т. -s, -е 1. търг. проспект; пропаганда,
рекламна брошура; ценоразпис, 2’ гледки,
изглед, перспектива (на здание, улица,
площади); 3. театр- зидсн план иа сцс—и; 4.
д-си. видимата част на корпуса на ерган-
PthspCUtht т. -s, .’. Örce мин. тьрсач ни руди,
слamе; рудничар.
Ctoscctiitcn inr h преуспявам, процъфтявам!'
гресп-рнрaМ’
Proeceritrt /, — Cпaтееьетеяшит, възход,
процъфтяване, разцвет
Cthet! разг. = p-osil!: ирон. jt — MeHIenbt! хубаво
я наредихме!
Prostata / анст. простати (жлеза).
P-hstimahizetl f фмг Sie ganze —! това с го
всичко!; da isi Sic —! сто ги бсля!
ptosUltuIctci r refl. 1. проституирам. излагам.
предоставям на опозоряваше' 2. refl. (за жена)
гресmиmуирам. предлагам, продавам сс.
P-hstIiu'btrii /-п, -п преетигутka-
PtosIiluIion /, — гросеигтuня-
Proszieiue п, —, . .eben театр. авансцени.
Ptoieeh1isI ш, -сп, —еп театр. главен актьор;
лит. главен гсрой' поборник.
Proeejl [-тсжС] т, —s, —s протсжс; фаворит.
pthIceictc1 '—жИрси] r проеежирам; фавори¬
зирам.
PthIcIл [-еГн] п. —s, -с хим, протеин.
CroICisch [-Сиш] adj- многообразен, променлив,
менящ се пеетеянше-
P-httUIihn /. —сп пгег-кция, покровителство
PrhtiUiIönssysiim п икон. геkре-ие-пстстшa
системи.
Peoteuiou т. -s, -Örce протектор, покровител.
Prolrktotet п. —s, —с 1. пгот-kтегaТ; 2.
пекговиттлсгво; 3. остср- печ-тне
председателство.
P-httsI т. —s, —с преm-ет, протестиране (и търг.):
~ cuCtecn пгег-етнгaм; юр, ecgc; ctw. —
ein1eghn, ci;rcicCen под—сим (писмен) протест,
възражение; обжалвам (решение, присъда),
търг, е-е Wechsel zu — gtCee lassen
протестирам! менителници.
P-hitsteni ш. —cn, —сп протссти-г.
C-otcsteлIishH adj. протестантски.
PthItsteлIlsmus m. — прегссеиштизьМ’
p-hItsIltttn I. inn: Л (gegen ciw. ~) протестирам;
II’ r търг. протестирам! f.м!cшuг-nнuпа).
P-httsI/U1n!eceu1e протестна д-ме—егрaпия;
—-тегиС ш протестен марш’
Ptoicus, — 1. мит. Протсй' 2. и P-hteusпatuг/
нcтсгейчнв. —епеегеяше—, --чне променлив
човек.
C-hit1se-tie adj. = pthteIscH-
PthtHise/, -л мед. nрот-сa,
pthtoein adj. пеол. първичен, прегег-нcш (скали).
PrhIhUhII п, -S, —с 1. протокол: Scs — führen водя
протокола; cin — cuiheheci съставям протокол;
ciw. zu — gcbcn дивим нщ. ди сс протоколира;
2’ служба по протоколи, етикети във външно
мишнеmегстео.
ProtokollCne т- -еп, -еп протоколчик, старст-р
на заседание.
C-hthkh1IC-ishH adj, протоколно записан: adv:
съгласно пгетекепа’
ptoiokoiljcuci r протоколирам!.
Proton п, —, ’ ’önce физ. прюгои-
Ptoiorplcsnc п. —s ’ .те; гготоппaсми; —typ п
п, -S, —е 1’ прототип, първообраз; 2. печ. и
PthUotУpt /, -п първо псчагашС’
CtoiteHIi-iл /г. мед, бавя, забавям, протакам;
отлагам.
P-hiubcrere / —cn 1. сстр- пгоетбери—пa; 2.
снст- издатък на кост’
Protozoen pl. зоол. първаци (разред).
Ptoiz ш, -еп. —сп пгестиk—пагс-шю; голтмин;
сaмехеaлcц-
Ptheet/. -п воен. предник иа оръдис.
pthizeл inr /1 1. (eit ciw. —) розг. надувам сс,
вижиича, теncмaиеевт-aм; хваля се; 2’ воен.
оекачвам оръдието (приготвям се за стрелба),
3’ диал. роптая.
proIzeiheli, protzig adj. симехвaпcи; важничсш;
надут' гaрсенюшku-
Ptotzciiue п, -s, — просташка пирсенющина.

217
Prüfung
P-oizrkcsieл m воен- прсд—наов сандък' —-wegen
т = Proeec-
ProveniCnz [-ве— /. —пи произход (на стока).
Provenzale [-вт—] T- -и, -п провансaпcц-
Ptovi—e [—-Срб] n. -s, —еп пеепееицa.
prhvctbbä1(iscH), provireiili [-ве—] adj. поспе-
вичс—' като пеело-ицa’
P-oviaii (-—и-] т, -s, —е провизии pl-, свестни
продукти pl-
P-hviä1temi [—си-] n воен. uигендaигегео.
ptoviciliitti [-ви-] tr; остар. продовопсгвувaм
(c провизии); Proviantier-inge/
Proviänt/mcistcr m [—ви—] воен, завеждащ
продоволствието; —wesen л продесепегвеши
служби.
Provinz [-ей-] /. -еп 1’ административна еCпaст
(с Прусия); 2. провинция; разг. dcs siche енЬ
— aus това с много нзестaшaле, изглежда
преви—цнaп—е.
CthviлzbC1 [-ви-] adj. преви—циипcH’
Ptovlлzialcft) [-ви-] ш. -п, -п църк. прсдстояесл—а
трупа миниегнри; пресн—цнaлист.
PrhvinzieГbseus [—ви—] т. -, , .тпп грам. про-
вннциалнзъм, областен, диалектен изри з.
Ctovi1zIel1 [—ви-], ptovIлz1ctIehH [—ей-] — adj.
рози-. ограничен (кръгозор, възгледи); като
преви—циалнет’
Pthvinelit [—ей-] т. —s, — презр. провинциалист.
Pthvlrehrke1 [-ей—] m рози. чичко от
провинцията’
P-hvieihn [—ви-] /, —тп търг. пгевисиеш,
комисионна’
P-ovieIö;seeeeet / търи, изплащаше иа
пре-изиоШ’
Provisor [—ви-] ш. —S,.’’ Örce управител —и аптека;
управляващ чуждо имущество; работещ ии
комисионни начали.
CrovishrIshH [-ви] adj. (при)врсмтн-Н’
P-hvish-i1m [—ви—] п. —s, . .rien сгт’-—ше
положение, временно уреждане ии нщ.
Provlieein п, —s, -с провнтимн—’
Provokateur [--еkamöрJ m. -s, -с провокатор.
P-hVhkeeIo; [—во—] /, -еп пгевеkaпня,
nр-дuзвuкaгcлегво-
prhvokeeh-bScC [—ве—J adj- пге-еkaгегсku,
предизвикателен’
provozierei [-ео-] /г, 1. (c—n zu ctw. -) провокирам,
предизвиквам; 2’ (ctw. -) пр-дисвuквa’ (да
стане нщ.) (и мед.).
Ctoeceiitc1 inti: h прец-дирaм-
Pthztdйr/, —сп процедура, начин -а nеетьn-aи--
Pthetлt /1. швейц. и: т. -s, —с процент: zu 5 — по
5%. zu wic viel -? по колко процента?; разг.
dicecu Schnepe Hei s—c —е! тия ракия си я бива!
. ’P-hzc1ibe adj.. -прец-штес: zweiprozentle.
P-heent/ridHn1re / изчисляване ии ггепcнг;
—saiz т размер иа проценти, процентна ставка’
pthZineuel. cthze1ebsch adj: прец-неc—’
ProzCss ш- —ce, -е 1. прецте, ход (на развитие)
(физически, химически. психичен); 2. юр.
д-пе. процес: c—i - arteeer, iestteeece
завеждам дсло; ei' е-е c-n—haecn, le — linecr
имам дело c икт, съдя се с иего' c-e dcn —
eccHei давам нкт. под съд; ns zue — koencn
1eescn докарвам работата до съд; ier ~ scHwebt
nocl делеmе с още висящо; рсзи. kurzen - mit
е-е, cim’ eichci набързо сс разправям с нкт.,
ищ’' късо режа' мнете-мието ие се церемоня.
CroeCsslaЬIe adj- юр. процесуално дccепеееCcи-
Prhztes'äЬbeUeiU / юр. процесуална дееспосо¬
бност.
PtoeeeeHieeI т, -s, -(п) фам. лицс, kеcте виси
постоянно по съдилищата, косго —счио води
дели, [всчеи] проц-еаджия-
croecee'bctnл inr. h. (eit c—m-) водя дсло (против
икт.), съдя сс (с НКТ.)’
PthetssIo1 / -тп процесия, шествие (плавно
църк,).
ProzCss/kostei pl, юр. разноски по дело; -euhHi
/мания за седеие иа д-пa-
Ptozissor ш. -s. ..Örei комп. процссор.
Pthzee5s/eilscun1er управление на производствен
процсс
proeCsssüchtbg adj. вманиачен е процеси.
CroecesuCI(bScЬ) adj. юр. прец-суan-н-
PthzissveгZaHrtл п юр. съдебни процедури.
ptüdt adj. прc-с-те Cлaтеирaвеи, прекомерно
срамежлив; недостъпен (момиче, жени, стара
мемa)-
Prüii—ic / — прckaдеше, превзето благонравие,
прекадена ерамежпивосе, н-доетъпшоет.
p-ülen tn, 1. изпитвам, -ксaмннтви’ (студент,
ученик); uспгебсa’, проверявам (машини,
самолет, смсгка): c-n in Spucclen — изпитвам
икт. по сзици' c-n an' seine TeiglicCUeii, sein
Wieenn — изпитвам, провтрявам годността,
знанията на нкт.; рсзг. c—n ei' Herz und Nieren
- uспuгвaе u ’aГчишеге мляко на икт.
(изпитвам- проверявам го основно); eie
jeprüllc- EIcke-otccHnikcr, Lcirer правоспосо¬
бен електротехник, учител (с държавен
изпит); 2. опитвам (вино)' 3. вие. подлагам на,
пращим изпитания: Goie c-üZt die Mnnshhnr Бог
праща изпитания на хората; eie echwcu
eectülIcr Mtnsci човек, прекарал тежки
нспumaния-
Ptüfbtcmic(t) т жп. ке—ерольер-
P-ülte п. —s, - скзаминитор: оня, който изпитва,
преRеря-а-
Puüfrflue m авиац. пробен полет' —glas п хим.
-пгтвеmки-
P-üZling т. —s, -т който държи изпит.
P-üZ/stene m техн- изпитателен стсид, площадка
за изпитване; -ettie т мащаб, критерии,
мерило; пробен камък, и прен.
Ptülnrg/, -еп 1’ техн. изпреC-a—c, изпитване,
пре-тгкa (но моторни коли. самолети,
локомотиви- кораби); 2- изпит, тазамсш: eine

Prüfungs/arbeit
218
-	in GcehCIcitc, Di1tecC, Russishh ae-cgcr,
bceIeCer полагам, издържаме изпие по история.
немски, руски сзик; с—с — arbrucumne, ansclzen
насрочвам изпит' разг. с—е — тиСе; държи
изпит;студ, in dir — etrieen явявам сс ии изпит'
3.	изпитание: hcrec —en bisicicn прекарваме,
издържам на тежки испнеa—ия-
P-Ul1ree^a-eiii f изпитна р-Сота; -e1sshHues ш
изпитна комеисия; —bttne! ш резултат ог
нсnнтвaнcmе, проверката, преCвaшcте’
Ptüf(uлee)/tetein п дига на изпит, изпитна сесия;
—zeii f вгтес(mгaтне) ша проверката,
ггеCсaш-то, изпитването; изпитна сссня’
Puügei ш. —s, — 1’ тояги, палка: r-n Sen — zu kosten
geben шик-рс-ме икт. ди опита тоягата (налагам
го); 2- pl. пердах, бой; разг. е—е huScrtIIhhc
Teiche — bczicicn теглят ми хубав пердах; ns
tcgrcl - сипят сс удари.
Puügiiii f. —сп бой. сбисине. пердашенС’
Prügil/juigi, —■knaec inрсзи. „козел отпушения“,
набеден виновник (вместо другите): Sen —п
füt r—r cbjcec; ям боя зи другиго.
C-Uee11 t бия, пердаши.
Ptüehl/sttefe f т-п-сше наказание (с пръч- кс);
—snppi f разг. сто кила пердах’
P—üiCiit f, —i 1’ търг. белена сушена слива бсз
костилка (търговскостока)- 2. гола прискева-
P-urk т. —s, — великолепие, гaзкеш, блясък,
парадност, лукс: Jthßrn — rrtfciter разгръщам’
голям лукс, великолепие, водя великолепен
живо^г^.
Punnkbell п парадно легло е балдахин.
ptiiktn inti'. h 1. блссея с разкоша си; 2. eit ctw.
—	надувам сс, хваля, г-рчaес с ищ., пир-дир-м.
p-urkted adj. part- 1’ = prunkvoll; 2. вж. ptu-ken.
PrnnkcniUiltunge [разгръщаш— на] голям лукс,
разкош (вж. PuicHee;efiIeueJ)-
P-unkrecnihH п великолепен салон, парадни
стая; -rede f пищна, гемгосшa реч; -euhhe f
епибосг, страст към разкош, блясък, лукс.
Cuunkvo1I adj. бляскав, великолепен, разкошен.
p-ustti int h 1’ фсм. кихам с голям шум, дишам
шумно: c—n eins — егряс-a’ Hkr., отприщим го
е отказ' 2’ (за кои) пръхтя.
Psale in, —s. —cn 1’ псал^м; 2. рази. монотонно
бърборене, остар. канерванС’
Pee1шlee in, —е;’ -еп лит. библ. пеaлмеписcЦ’
Pselmodiie/, -еп църк. псалтикия; пеaпгтвaне’
csclmodlc-en inr. h пеaптусaм, чети напевно
(псалми); прен. чсти моиогои—о.
CeeIm(öeIshH	adj- цьгкесне-п-вчтеkи,
псалтикнсН’
Psaltct п— —s, — 1’ църк. псалтир; 2. .муз. -ид
ееaгн—на арфа; 3’ книжки (чсст от стомаха
нс преживно животно).
CsetS..-psenSo. кSrnuSh ’. гсcвде’ м лъжс. д
Pec1doeutHthsn J-
Ps<^^4^<O/^ii^^itc^ic/мед. пеcвдодифтcрия; —doxle
църк лъж-ученит, ерес; —errci т фалши¬
фикатор на документ; -rym п пссвдоним.
Psyche/, —1 1. души, психика; 2. мит. Пснхся.
Psychiatcum, —s. -мед. психиатър.
Psychiat-ic /. — психиатрия.
psychiäitishЬ adj. психиатричен.
CeycHiscЬ adj. психически, душевеН’
Psychoanalyse /ппсихоанил изи.
Psychodrama п лит. пснходрaма-
PsyhhhgräpH in генхоггaф (за записване но
свръхсъзнапелни душевни процеси).
Psychographik/психоерафия’
Psychologe т. -п, -п психолог
Psychologie/ —и [----] психология.
psychologisch adj. психологически
Psyhhheenilr /. — заклинание —и духове (в
снтичностпа):
Psychometric /, —	1. пеuхеееггня; 2.
ясшовидсгве (е окулнато психология).
PsyhЬhceeЬ т, —сп, —еп. мед- психопат.
Psychohdtel1iir — мед. психопатия.
Psychose/, -п мед. психоза.
PeycHhchyeiU /. — пенхофисик-a-
Psychotichnk/, —мед. пеихотсхииk^a^.
Psychotherapie /, — мед. лечение чрез вну¬
шение, психотерапия’
Pubertät /, — пубертет, гоnе-е съзряване,
publice [-ицс] adv. публично, (зи лекции във
висши училища) C-сглaтше-
P1ellhiey [паСлисиги] /, — извтсгшесг,
публичност.
Pub1bctc1ceihn [паблнкрнлтйшъшс] pl. работа с
ебщ-сес-—есттa’
publik adj. (само предикативно) публичен, явсш,
всеизвестен: ctw. — тиСеи обявявам нщ.
Publlkciioi /. —еп публикация: а. губликтсин-,
еCшaгедсaшт; б. публикувана, напечатана
гaбет—-
Publlkum л, —s. — 1. публика (в театър. на
концерт и под.); общественост; des euriir —
широката публика; 2-pL - .kc безплатна лекция
във виеше учнлнще;3’ хора, публики: Cieu
verkehre rnu jutns. creia;digrs — тук идват само
добри. порядъчни хора.
Pue1ikueeetfo1J т тестр- муз. успех у, всрсд
публиката.
publizieren tr. пубпиkтсам-
Publizist т. —сп, -сп публицист, журналист.
PubilzisIbU /, — публицистики, журнали- стика
(като учебен предмет).
publizistiscH adj. публицистичен, журнили-
стичсн.
Publizität /. — публичност; общественост
Puck in, -s, — мит. вид гном.
PucU2 (и: пък) спорт, шайба (за хокеи на лсд),
puckere int h imp. рози. чука, щрака глухо: es
C1ckrtu in HhHIrn Zehn кухият, наяден зъб мес
щрака.

219
Pulsometer
PuS n. -s, -е пуд (мярка).
Puddeliisii n метал. nтцлиигово желязо.
cuiit1n int h 1’ метал. птдптвaм; 2’ розг.
пляскам във вода, плувам.
PudSiloZei т метал, псщ зи пудлуваиС’
Pudding т. -s, —е пудинг.
Puddingpulver п десертно ннш-ет-. крсм ии
прах.
Puici' т. —s. — 1’ пудсл (кучс): прен. Scs ь,' Scs
~s Kem това е същността, ядката иа работата'
рози. wir ein ecgossrnnr ~ ibziehen, dasielnn
отивам! си, стоя с пед-иеи опашка; 2. разг.
балами: Sen — шиНел расkаг-am ме като слуги;
3. розг. ризсилсн във виеше училище; 4. рсзг.
ж-нa—мгьсницa; 5. разг, грешка, нирушение
(особено при игра нс кегли, при плетене): е-п
— macien, schießen пра-я грешки; 6. къдрокос
човек, човек с рошава тлaви-
Pudil2/» —п свстр. 1’ тезгях; 2. кегелбан; 3. локви.
pudcldbck adj. рази. набие, натъпкан; sici — essen
натъпквам ее-
Pudil/Hund ш пудел; -köpt ш решиви глава'
-mützt /"калпак (с наушници).
pudiln1L /г: h плувам кучешката; II. tn- фсм-1-
кастря, дялам (шкт.); 2. блъскам, разкарвам'
мапгр-тирам-
pndiin2 int h диал. 1’ сбърквим, правя грешка
(и при плетене); 2. ис улучвам (на кегли); 3.
das Buoi puiile хлябът етaвa kпнеa-, шс кабар—
днсса.
pudcl/nccUi adj. гол голеничък; -räгriehh adj.
лудуващ, буйно вессл; смсшен, заС-сеш; -1аse
adj. измокрен до кости, -ир—-еди. -wobl adj.
ралг. много доСрс; sicH =s lüiierрази- чувствам
сс екстра, като кучс в kиртцa-
Pnier ш- -s, — пудра.
Puic-/Shsc/Пп5д^]Иiегa; —meniel in остср. манта
при фризиране.
cudc-n tn- refl- пудря.
Pudcr/quisti/пухчс зи пудрене; —zuckte т пудра
захар’
puetli adj. момчешки, детински, недорасъл’
Pnt^ilii^j^^j^, — 1’ шедерaзвигест ни момче' 2-pL
-еп дстиищннИ’
Prüf m. —S, —е/ —е ^рози- удар, тласък, блъсван—:
—т ;netcllce нанася’ удари; c-r ituec; —
vcuttejcr деС—ла ми е кожата (мога до понасям
много);' s-c ~т wcg icben ш-кастриха мт,
получих си заслуженото' натриха .ми —ееa: 2.
табуретка (столче); 3’ и Pufle /. -п буф-шт, мека
подложка, бухната гарнитура (на дреха, ръкав,
рокля);рази. ~ mecHcr с. надувам, преувелича¬
вам; хвърлям прах в очитс; б. изразходва’,
прахосвам!: 4’ швейц. шеп. описан—, сръбванс,
нарязваше; 5. кош за бсльо; 6. диал. разг.
закърп—ашт, вземане в зас’. ни сяра.
Pulf2 /I, -S, —с 1’ таСла (игра); 2. map. спуд.
публичен доМ’
pulf! intj- пуф! (:зв;^>коподра^<^}н^1е на изстрел).
Puli/äreil п ръкав с буфанти' -bobie / бош-
бакла (Vicic Zcec)' —■bueti п табла (игра).
pullen I’ tr, L рози. тласкам, блъскам, срът-ам;
смушава’: men muss Ihn immer-- човек трябва
винати ди то тика, подкарва (от себе си нищо
не прави); 2. правя бухнат, с буф-иги (дреха.
рокля, коса); II. inr h рази. стрелям. пушкам:
In dir Luli gnpulZe! стреляй във въздуха!; ns puZZt
гърми сс, пушки сс' ^а^^. lüece, Scss cs pulle
лъжи, ги дим сс дига.
Putfer /л, —s, — 1. жп. буфср; 2. и Puffert тготв.
картофена гигашнца; 3’ детска плющяща
пушка (с №1^); 4’ еж. pulZcn.
Pntler/eallruie / ел. буферна акумулаторна
батерия' -steei т буферна държава.
puffie adj. 1. плющящ; 2. бухнат' 3. груб.
Puli/mcIs т пуканки; —mutter / рсзи. пейор,
съдържигелка ни птCпнч-ш дом; -oller /
отровна африканска змия (Biels 1chHcsie)’
Puffpull ш пуфпуф (зс железница в детския
говор).
pub! Intj- фтй!фтт!fкa??fе израз на отвращение).
PuIclnCll [-чин-] ш, -s, —с; Puici;elio/л, —s,	1II
шестр. Пулчиисл, смешник (в италианската
комедия от 17 в.).
Pullt/. -п разг. шишс.
Cu11cл intr. h 1-мор. трсби; 2. спорт, измам- —им
при —идбягва—с; 3. map. вулг. пикая; 4. (за кои)
тсгля сс, боря се, съпротивлявам еc-
Puilte ш- -s, — спорт, кон-спckач-
Pulib т, -S, —s рази. съкратено за Pullover.
Puileaiiwaeci ш жп, пулминов -—тош (е всички
удобства).
PuieOve— [-о-ср] т, —s, — пупев-р-
PuUUndtt ш. -S, - пуловер без ръкави.
pulmoiCl adj. белодробен.
Pulp т- —s, —er; Puipt, Pülpt /. -п пулп (от
плодове).
Pulpa, Puipt/,. .реп снст- пулпа (нс зъб).
puipös adj. мcе-ег (плод),
Puls/;, —cs, -el- пулс. ипрен.: seiп-бШ'пулсът
му спира (за кратко); HämenuiScr. llieecnSct
- силсн и бърз пулс; ускорен пулс; ict - setz'
cus пулсът прескача; 2. розг. пулс (мястото
но китката. къдепо се опипва пулсът): е-е
den — ZüCltr опипвам пулса —КМ’' прен.
опитвам!, сондирам! поч- вие- у икт.. педпиmвaм
нкг*.
Pulsader /анст, артерия (= ShHIcgednr)’
PuIeetI11e/, -пбот- съсънка (Arneone pul- eceilli)-
Pu1sathr т- —s, .’. Ören пулс-тор. вибратор,
е-нmилamер.
PuIsäihtmeehCine / вентилатор (апарат).
pulsen. cu1eie-eл intr: h пулсирам, и прен.: des
Blut pulse beiß in s—n Aden кръвта кипи буйно
в жилите му; pilsinrnnins Leben кипящ живот.
Pulsometer т техн- птлеемстьр.

Puls/schlag
220
Puis/schice m бисше -- пулса; —Stockung/мед.
спнранс на пулса' -wärmer in вълнен ръкивел
(зс топлене на китките).
Pule п, п— —cs, —с 1’ кигедри, трибуни; 2’ пн-
еиnuщ—a маса, бюро с шaкленcнa плоскост; 3.
муз. пулт (на диригент- оркестрант) 4. църк:.
пcсшипи; 5. воен, галерия е укрепление с
шиkлешcи покрив.
Pulidcch п стр. едноскamеш покрив.
Pulver [—ф-р, -сер] п. -s, — 1. мед. прах: einl-
siillcndee - kгъеоепнрaт-п-н прах; — schlucken
гълтам прахове; 2. техн. готе- прах; Gips
kaufen wir als - гипс купуваме иа прах' 3. вaен-
Сарут:рози-: ~ riecHen мирише ми на барут, на
веГша; kein - опНс; können страхливец съм;
к—п ScCuee - wett sein —е струвам лула тютюн,
нс струвам ди се хаби куршум за мсн; sein —
verschieße; изгьрмясам си барута напрасне; 4.
рсзг. мaшгuсu-
Pulvet/eeuiel [-фср-. —сср-] т, — -улия зи барут;
-iemc' m барутен дим' -lass п буре с барут.
pulverig adj. 1. на ситс— прах; 2. като прах’
Pu1vleresäiht ш- -s, -Örci пулверизатор.
pu1vctielitiл и: пулвсризнрам, смилам, ечтк-вaмf
и— прих.
Pulver/Uemmct [-фср-, -вер-—/1. воен. би- рутсн
погреб; 2. помещтнне за барут (в кораби.
укрепление)- -keilCi n ризmсегuме кафс и-
прах, нескафе; -kör; п зрънце барут; -lciune
/ воен. заряд; -meiellireie /техн, прахови
металургия; -müllt/барутна фабрика.
puivtre I’ /г: сгрисим на прах' nулв-гнзнр—м; II.
in/r: рози, стрелям.
Pu1vet/shb1tIш [-фер-, —втр-] т воен. барутен
нагар; -иСисс ш ен-жcн прах; рохкив. сух,
сипкав сняг; -iürn т воен. кула-барутен склад.
Puma m. -s, —s зоо^л. пума (Puma co-colot)’
Pummel т, / —и; PummelcHen л, -s, - рози.
душд-еео същество (особено момиче), душ-
дички.
Cuшшe1be adj, рази. ду-д-се.
Pump1 т. -S, -с розг. 1. зaкърnвa—е (заем): с—п —
eu'geCmen правя заем. закърпвам' eul - на
вересия; ;ui — leben жився иа юнашка вересия;
2. тупсанс, цепеaиc, сгромолясваше; 3’ буфаит
Pumpt/, —п 1. помпа, тулумба; 2:рсзп- инжекция
с наркотик, Соцкаие' З-рези, сърцс Sic — eicht
nichi mehr mii машинката -счс нс щс да работи.
pumpele in/t; h рсзп- потривам се, бавя сс (при
рабопа).
puepei I. intr. h помпуеам (въздух, вода): Weeeer
in n—n Trog — помпам вода в корито; II. tr, рази;
(е—е c'm. —, cum. von n—m-) давам иа вяра (стока.
ядснс); вземам в заем«, закърпвам: deu Wb-e will
mir nihbee mehe - гостилничарят нс иска -счс
да ме храни ии вяра.
Pumpen/bruneci т = Puepe 1. —ecsIäigc п мин.
нагшегигтлни тръби (нс помпа); -biimir т
шег. бистра водица; -koieen n бтгaле на
помпа; -roie п, -röire /тръСи, цилиндър на
помпа; -scbwenjel m дръжка иа помпи' —seitZel
n цилиндър, тръби ни помпи; —mtek п =
Pumpwerk.
PumcctnihUtI n груб черти вcетфaлеkи хляб (с
трици)-
Pump/fix л, —cs, —е гумени помпа зи отпушване
(иа мивка. клозет)' -lose п панталон като голф.
pumpbe adj. разг. 1. пипкав, тутка— (с рабо¬
тата) 2. лошо ссдящ (дрехи).
Pumps [помпс] pl. обувки деколте.
Pumprspcbhbtrwtrk п помпена ику’улнращи
седиa -лckгрецтшггana; —десети / помпени
сеанция; —-siitfel т ботуша. с обърнати ревери
(= Stulpnnetiefel); -wctk п помпена уредба:
PunhbiлeecI1 [панчннгбол] m спорт, круши,
чувал (за боксьори);.
PUrceum punctl п главната точки, най-важното
нщ. (особено пcришеj-
Pu1ht1m salbens п ц-шггил—его. ний-вижнаги
точка, ядката на ищ.
punishb adj. ист. пунически: ирон, -е Turne
вярност на к-рт-гсн-ц.
Punk [панк] т- —s, —, 1. пъна (nгюгcетне движение
от 70-те и 80-те години); Ърозг, пъна-р.
Punkte [пан..’] т. —s, —s пъна-р.
punkbe [пaн-’-| adj. пъна. пънкарски.
Puekt in. -ns, —е основно значение точка; 1. грам,
мат, муз, точка: д/р eine Note ei' - нота с
точката спскато или за удължаване), прен-
dee — aufs I setzen с. слага’, поставям точки,
довършвам нщ.' доuзгипсaм го; б. педантично
точс— съм; разг. nun mich aber c-n - - свърши
иай-nеслc! стига вечс!' точки!' 2. пункт, точка.
дидс—о ‘{ясто, даден момент: deu ~, wo die
Sorne entgelt точката, където слънцето
изгрява; !еи Cohietc ~ Bsleeuiees Ist ier
Mssee1eeicti1 шaи—-исекияг пункт, най—
високото място е България с върхът Мусала;
von diesem -е cus Ьс'—^'.' гледано ог тия
точка (зрение), deu höcCsin — s-s RsCnes
апогеят иа славата му; enf dee -е sein, zu gehen
тъкмо ще си ходя; irr wurde — Cепнеге,
чувствителното. невралгичното място' deu
sctireeren - ядката. същината на нщ.; int
Spot'lnu bei c-n кеси - спортистът с в състояние
на умори; сп п-е пеел - cnlenjnn стигам до
мъртва точка' dce schwache - s-t Beweisführung
еп—беmо място —а доkасиmелсmв—mи му: 3’ точка,
пункт (от дневен ред, програма), част, статия
(оп договор. закон, наредба, изложение);
въпрос (прен )'. п-е TcgnehrSnung von 10 —еп
дневен ред с 10 точки' sicb über c-n - eirijen
споразумяваме се по сдин пункт, въпрос; с—п
— . bruüiren засягам една точки; е-п - für —
widerlegen епгеверги-им икт. точки по точка;
vesciicdenn —с dcs Vertrages различни мести,

221
purren
nуиkтеве ши до—тевегa; Gnentz vom 15. 5.,
Absatz 3-2 сиkон ог 15’ V, пасаж 3. алинея 3;
im —с icr Ehrn по въпроса за чсстеа. по отноше¬
ние на чсстеа' 4. точно: - d-ci Uhr точно в три
часа; auf dce — Sc sein идвам точно иаерсмс;
auf Sei - точно, напълно (вярно); 5. спорт.
mbi 20 —е; sbcgcn с 20 точки пе—б-ждaвам; 6’
печ. точка — мярка за шрифт (0,38 мм).
Pu-Ulä-glas п идеално шлифовано стъкло за
очила.
P1nkIeIbhn /, -еп юр. скица за дето-ор; не-
задьпжит-пие сперистмеине за тaкь--
Purkthell ш спорт. гегkи за тренираше на
боксьори.
^-1'11- int h поставя’ еечuца p>ar/- adj-)
gipünklcII —a точици.
punkten, punUtle-ii tr: 1. пунктирам. чертая c
точнци (линия). правя иа точици (плат); лгуз.
слагам гочици н— ноти: е—с pi;ktinrtn Linie
пунктирай- линия; cuлUiic-1n Note нога с точка
(удължена с половина стойност-- нота със
ееaкaее; 2. техн. пг-виждaм с рсзтц (мостра);
3. мед. правя пункция.
Punkifiut- п воен. съсредоточен оть—’
Punktic-kuesi f гидие—с по точки, геомaнmuя-
PunktЬhhbЬeue п спр. единични висока страда,
kтлеебрaз—a сЕр-да.
Pu1UIIhл f. —сп мед. пункция. убождане,
pünktlich adj- 1’ точен (навреме): 2- [крaИ—е,
пр-kиn-иоJ акуратен (служител)’
Pünkeibcbkcit /. — точност; akурamнееm.
Punkl/mclctti/жив. поaнтилисъм; -gliec—icec
f спорт, поражение. изчислено по точки;
-rolle- т гумен уред за масажи; —ehЬrIte f
писмо на слепите (= Blindenschrift); —sbie ш
спорт. победи по точки.
PunkiucliiäU / — точноет, строги акурит- иеет-
CunUIutI1 adj. точка по точка.
Purkium п, -S. — в:рсзг,: und Senil-! [и с това]
свършено!; точки по тоя въпрос: - , slunu SanS,
Streusand darcuf! шито думи повече по те-и!
Punktur/, -пи 1’ мед. пункция; 2. печ. пунктура,
ееч-сmа линия.
CunUUweise adv. точка по точка; по гочкИ’
PunscH ш, —cs, —е пунш’
Punze/, -i; Punzen т. -,. — 1. щемпел за проби
(на сплав), 2. пехн. печ. зъмба: 3. техн, nтнееш
(уред за гравиране)
pureen, curelt-tr t 1. техн, еCгaбегвa’
релефно (мсгал); 2. ще’пелувим за преC—е
съдържани-’
Pup, Pups т. —s, —с вулп. пръдня.
pupte, pupe11 in/г. h вулг. пръдвимь
cucie adj. map. дол-окачсствсш.
pupi1IärfiscH) adj, 1. с-шич-н; 2. отнасящ се зи
еaпеп-г-ш: -т SihC1rC1i1 осигуреност —а
’—пелcm-н-
Pupiili/. —и 1. анат, зеница; 2’ юр. остар, сирак.
’aлелcте—’
PucII1eлeel<!eг pl. пари иа малолетен.
Püppchcn п. -,,—рсзи- и-контси— дамичка, кукла:
e— und sein — гои и милата му' Scs isi — екстра.
много фино.
Puppt / -е 1’ кукла (играчка и гальовно за
момиче)- тестр. мaгuе—cгкa (и прен, зо
несaмоепояmвлсн човек): der Köiie Isi nur din
- s—r Minister кралят c само мaриен-mkи в
ръцете и— министрите си; разг. bis in dic ~i
безкрайно. бесkеиечие' много далеч; 2. рази.
= Püpchin1; 3. есл;-cт- вид малък кръстец (от
5 снопа); купа ссно; 4. зоол. какавиди; 5.
минскси (на шивач).
puppen refl- зоол- превръщам сс в какавида.
Pupctne1sihЬt п кукленско лице (неизрази¬
телно).
pucptnHeli adj. кукленски, като кукла.
P1Cptnki-shHi / бот, ’ехунка fPiyseIie al—
Uckcegi); —ränbet m зоол. слaт-н бегач,
калозома (Celosomc sychpienIe); —^s^piel n 1.
куклен, мариои—гси театър; 2. игра с кукли;
-splclir п театр. кукловод (е мс-рионепния
театър)- -'healte п = —eci1I-
pupct-n in/t; h разг. ns c1pcnti силно бис, тупа
(ксто сърцето).
Pups т. —es, -с 1. вулг- = Pup; 2. ^е^^. малчо,
джуджс.
put adj. чист, истински: le —сп Golde в съд ог
чисто злато; рози:. die -е Weithnit самата
истина; cus -em Eigensinn само от каприз, от
твърдоглавие.
Pü—Cc п, —s, -s; / —s готе, пюрс.
Putgäez /. -ei; Pu—ecIiv п, —,, —с/-а мед. очи¬
стително.
Purgalitium п. -s, — реч. чистилищс.
PuuitlkcUion/ -сп реч. очистс-ис, ечиш-нис-
Pueismus т, —, — 1. езикозн. пуризъм; 2’ срхит;.
изк- прекаден стремеж към стилни чистота.
към пресеотa-
Pu—Isi т. -сп, —сп пурист (еж. Purieшus).
CutIeIIshH adj. пуристuч-и-
Pu-itent- n- —s. — реч, пуритан, и прен.
putbIeriehh adj. реч. пурнеанскн (строгост,
простота).
Pu-iIcnismue т, -,—реч. пурие-ист-о.
P1-C1- т- —s, — 1. пурпур, и грсн-: прен. im —
jceotcr роден като дете ни владетел; mii —
'ätbc; боядисвам с пурпур; 2. пурпурен плат'
дрехи от такъв: Scn — ircgnn нося пурпурна
мантия, кардинал съм; rech dem — siteeen
стремя се към багреницата, към царската
kеренa-
Puupuumae'tl т багреници.
cu-curn adj. пурпурен. С-грен.	z
Putpu-'Shhrehk1 /ооо.ч. пурпурна мида.
cu-rer tr. intr. h 1. човъркам, ровя: dcs Feuer, Im
Feiet - стъквам огъня; 2. дразня. закачи’,
смущавам; 3. мор; будя вахти; 4. подтиквам.
Purser
222
подбуждам; 5’ само intr-: nim. purrt бръмчи,
ръмжи.
Puuser [пъзъ] in. —s, — главен стюард (ни самолет).
puruitnl adj- гноcн-
Puuztl т. -s, — 1. рсзг- джудже (за ниско по¬
движно човече), готе. малък кейк; 2’ =
P1teelee1m’
Pu-e11/c1c тмип- караконджо; —bäum, -IocU in
спорт, обл, пгтеkтшлaк, кълСо, гетaч,
премяташе: п—л = пиСси. schl;gnn, ^С^Все
правя кълбо; -mann т. pl. —г кукла — че--к•.
която с-’- се изправя (= Stnhcufeänncbnn)’
p1retlr intr s премятам ст, прескачам ст;
пгттърkулсaм се, пг-кaпшчсaм ст, пада’
шумно, смешно’
Pu-e11ecuei f зоол- гълъб-премст-ч (Coineb;
livie glratrix)’
cue! puee] intj. пис-пис!
Puscbei, PUscbei п-f, -i обл. 1. пухчс. пемпеи,
пискюл; 2. рсзг. побърка-ост, запиленост по
нщ’; 2>рсзг. начинаещо слугинчс.
puscHelie adj. пухкав, мсаичъК’
Pushhe1fUhcZ ш перчем (kееa]; —kies' / техн.
—ория, еп—mер.
pnsclii [пушъц] intr. търгувам с наркотиц.’
Puscher [путър] т. —s, — наркодилър.
Puss f. — разг. маци, мачс.
Pussilcbci п. -s. — миличко, еnaдичке (гальовно
за .малки децс)-
pusscln, püsseli фам. I /г, дялкам, човъркам;
сaшимасa’ сс с дреболии; II. intr: h пипна сс,
туткам се в работита.
pussiicb, cue5eile <aJ. рази, 1’ сладурче (за деца);
2. пипкав (работи).
pussie-cn вж. chusslcucn’
PussmäuIcHen п рсзг. цcптвчица-
Pus'e J- — рсзи- 1’ дъх, дихание: Sin — vntlintnn
задъхвам се; iim geh' die — aus. Ihe vergnht din
— не може ди си пое’е дъх, задушава то,
задъхва сс; ihe Isi Sin — eusgcgcngen свършили
му сс парите; 2. прен. сила.
PusIeb1uшerгCеrе^’ глухарче (Tauaxahum)’
PustekucHcn! n фам грош. си то по главата!
(при отказ дс се вземе нщ. предложено)-
Pustei f. -п тнейнa пъпчиц-’
pueItn, püsIcti tt: intr- h разг. дух-’; пухтя' Ich
werde Siu was ~! ди имаш да вземаш!
PüSt1uIhH т- -s. -ерезг. 1. буря; вятър' 2’ духало,
pustig adj. диал. астматичен.
Puszta J- — геогр, у—т-рска степ, пуста.
Pui л. -s, —с джсреме (пейор. за дете).
pui! puipul! кът-кът! (зс примамване на до¬
машни птици)-
putaiiv adj. мним, въображаем. погрешен.
Pute /. —е 1. пуйки' 2. фсм. kтркеи (за надут
глупак).
Pute— ш. -s, — пуда’
pn'irto' adj. червеи като рак (от яд).
Puipul п. -s, —s пиле (в детския говор. кът-кът).
P1e-tfekeihr, Puircsztrz / глттнт, гниене;
г—нпоma-
Puisch т- —ns, -с 1. опит за преврат, пуч; 2. швейц.
блъскане. тласкаше. тласък.
puiecbeл I. in/t; h правя опие за преврат; II. и:
подбуждам, подстрекавам, н-съса-ам.
Putte/, -и; PuIIe т, —s, . .Ilb изк- ангелчета като
украса (в архитектурата и скулптурата),
амур-еки.
Puiz ш, -ns, -е 1. накит. украса; гарнитура (на
рокли-, дрехи, дамски шапки), труфило; 2.
празнично, гипa-еблcкпе: разг- In vhI1nm —
ershieIrnr явявам се в разкошен. блестящ
тоалет; 3. спр. мазилки; поел, außen unter
Schmutz еевьн гиздава, отвътре гнидави.
Pueeret1ttl т шег:. б-гC-гu— (зо бръснар);
-dämchcn п сусгни kеkcmкa-
Püize/ -п мор. a^a.
putzei tr. 1’ чистя, почиствам (зъби. прозорци.
’-С-лн, дрехи, коли, машини, с-л-нчта);
лъскам (прибори, ебт-кн): sich die Nase —
стана сс; бърши си носа; разг. e—m Sie Nasn —
натривам нам. носа; des Licii — стани свещта;
Ses GetrniSn, Sen Sceer — пречиствам житото,
семето; eihi D Sie Zäine — мия си зъбите;
Bäuec — кастря. почиствам дървета; 2. и refl.
пгадя, кича' еруфя;розт. geputzt wie nin Prinest-
ohien’ wic ein ShhIitIcncteud натруфен и лъснат
като панаирджийски кои' du wiese dicl ioch —!
ще има да патиш!' Klirjcin — звъня у нке., за
ди го дразня; 3. обл. стр. мижи. нсмaсвам
(къща, стсни).
Pilzcr п, -s, — 1’ чистач (е леярството, на
обувки): 2’ пигцaл—бъгсaлки; 3. разг. калий,
дялане. еаптине-ашc, кастрснс (уа-рек); 4. воен.
ордииaрcп.
PuIz/t—cu / чистачки; -etscir1e л шапкарски
матaсии-
puIeIg adj. рази. 1. зиСивен. смешен, коми- чен:
рсзи с—с -т Krukn егнти—an, зодия; 2. дислг
дрсбосъчс.
Puiz/krcm т груфила pl,; —-е^с; ш кърпи за
прах, парцал зи чистене; —mehhe-in / шип-
кирка; —pulvc— п прах за лъскане; —s'net /
гостна стая; -snhCe / мания за груфент,
кокетство; -Icutci n розг. голя’- чисто—
ф-йниц-. склонност към прекадено чистене;
—•tiscb т тоалетни масичка; -tucl л бърсалка
(зо прах); -werte pl. модни артикули;
галишт-гuйшн стоки; —wirk л архит.
огнaм-ити(кa)' —zeug л прибори за чистене (нс
коне)-
Puze1e(epinl) [пъзл—] л, -s, -s птавоблъсканица, -ид
игра на търпение, пъзсл.
Pygmäe ш. -п, -п питмс-.
CУJmäIscЬ, pyjeäenhaZU adj. пигмейски. като
пИЕМСИ’
Pyjimc [пижама, пнджами] т, п. —s, -s пижама.

223
Quadrät/millimeter
Pykniker т, -s, — набит, ширеkоплещесm човск.
здравеняк, пикиик.
CyUeiecb adj. набит. пълен, с къс врат и широко
лице. пикничсн.
Pylon in. —еп. -ci; Pylone f, —е архит. 1. стълС,
пнпе—, колони' 2’ портал с кули (нс сте-
роегипетски храмове).
Pylörus rn, -. ’ .теп анст. пипер’
CyrcmISC1 adj. 1. пирамидален; 2-рсзи. огромен,
--пuканеkи, иепепи—екИ’
Pyramide /. -п пирамида.
Pyramldenstumpf т мст. пресечени пирамиди’
PytcebdCi п, -s, — мед. пирамиден.
Pyrllbtum п. —s ’ .'—е бот. пирегрум.
Pyrie т, -s, -е минер. пирит.
Pyromane/, — мания за пилснс. пожирсис.
PyrhIecheIU /, — пиротехник-’
Pyrrhussieg ш исп. Пирови победа (много
скъпа).
CyUhigd-esch, австр. cyUbeJOtäIshЬ adj: Пита-
терев fm-ерема)’
CyUbiecЬ adj. nитcиеkи, оракулски; двусмислен.
Python щ- —s, —s/ ..’ önce зоол- питон (змия,
Pyebonldac, подесм-).
q, Q л, —. — 1. ку. еедемнадее-mиеa буква от
немската азбука; 2. звукът к е съчетанисго qu
(кв).
Quabbef- -п обл. мастна бучки (с човешкото им
животинското пяло).
Qucebti f. —r; т, —s, - I’ пихтиести маса, пихтия;
2’ т тинеста геч-a, торфище.
quabe(c)iig adj. разг. 1. пихтиест: -es Fleisch
раздруса-н меса (плът'- 2. Слудкис к-го
пихтия (на вкус, и прен-).
quabbele inr hрсзг. 1. плакна се (като пих-тия);
пихтиест съм; търся се, треперя, друсам ст' 2.
диал:. лошо ми е, повръща ми еc-
quabeig adj. = qniee(c)ii j.
Queck n. —s, -s рсзг. хлaгешп-, дребосъче,
бръмба^а.
QueckiHC/. —еп разг. 1. дрънкане, приказки иа
ярми, —и едро, хсaлuпръ1^ке-щишa; 2.
мрънкаше; 3’ люшкаше —aеaм—шaтaм; прен-
шттстaнестнеет, ш-пеетоянет-е, вя-
тършuчaсеет.
QuccU(e)Ieu т. -s.-pau. 1. дърдорко, плямпало;
2’ мърморко, 3. дребнав педант. Суквоядец’
QuchU11frIIe1 т рази. дърдорко’
quackt-lill, quacU(e)IIe adj- рази; непостояштш.
вятърничав’
Qucckci/liist, -suse/рази, бъбрица.
quackeln intr- h, tn. разг. 1’ дрънкам глупости' 2.
мърморя, мрънкам; 3. клатя се (при вървеше)'
4’ нс зная, откъде ми сс иска; 5. пился, харчи
нашироко; 6. цепя косъмс-’
Quehkeclbt- ш. —s, — ерич, знахар, народен лекар;
шарлатанин, мним лскар.
Quacksalberei/, -cn шарлатанско пcкт-a—-.
Q
queckeilbet; inti: h лекувам с шарлатанни.
Qncdiii /. -п обл. пришаи от епагва—- ог
коприва. ухапване и др.
Qucdd1IsuhHU/ коприви- трсска (= Nesen1—flneeu)-
Quedit т, —s,	/, -п 1’ правоъгълен пара—
лелспипсд; 2’ стр- асадер; дялан камък
Quaic—bcu m авадров стросж, строеж с ксидрИ’
qucitte intr- h, tr. 1. дялам камък и- квидри;рагт.
jeqieSe-t издялан във форма иа квадер' 2’
строя с квадри.
Qneduceisbmc / църк. нaчaпоте ни песгuг-
(четиридесетият ден преди Велики петък):
Qucduäijci /г. —s, — четириъгълник.
quadtanguläu adj- четириъгълен.
QuaS-ini т, -сп, -сп мст. техн- квадрант.
Quidtäetcbsei п техн. квадранти- етемaиа-
Quadrel п, —(c)s, -е 1. квадрат (геометрически);
2. мст. квадрат, -тор- степен: е-е Zell ins —
nrCcbce повдигам число на квадрат' 3’ муз.
бскир.
Queire'2 т, -еп,—сп печ. квадрат (единицамярка
или сляп материал).
Quadsat..’ квадратен: QiidtiiCnklometnt щ,
Q1;!r;ie1eim1tt- п, розг. ш квадратен дт-
цимстър.
q1eerrteln tr; разчертаси’ ни квадратчета,
ших.мamне-
Quae—a'Znß т 1. квадратна стъпка (.мяркей)-; 2’
рсзг, крачиш—.
qucdte'iscb adj, мат. квадратен, иа втора степсН’
Qi;eräI/UiIomtiir п рози. ш квадратен ки¬
лометър; -lelscicn pl- рсзг. 1. хлопатари
(обувки), 2. арачища; -neier п, рсзг. ш
квадратен метър; -millimctt— п, розг. ш

Quadrät/nest(pflanz)verfahren
224
квадратен милиметър; -ntse(pПe1e)v1tfaHue1
/1 сел-ст. к-aдгaгне-тнесдовa стигСа,
зaеaкдa—е’
Queirä'—ix I, — мат. ксaдгaгрисa-
QnadrälU/rute J^’л^^г^ka за повърхнини (вж. Ruin
2): -Schädel in рози. четвъртити тлава-
Qsadratur /. -cn 1. квадратури: Sie - Scs Krciscs
k-адгamтгата иа кръга; 2, мат. изчисление на
интеграл.
Q1ee-ätrwu-e1l/мст. корен квадратен; -zeil/
= Queirei1 2: 9 = З2; 9 ist din = von 3 десет е
равно на три на квадрат; -Zentimeter п, ранг,
ш к-aдгиее— сантиметър; -zoll т квадратен
цол.
Qucdritnnium л, —s. ’-in1 [-исн] период ог четири
години. чегирилсгис’
queiriere; /r. 1’ мощ- повдига’ (число) ни
авидрат; 2. мат. изчислявам посърхни- —ага
на нщ.' 3. техн. имитирам (чрез моличиa}
зидария от дялан камък.
Qn;!rbee /. . .gen квaдгнтa, чттирuкеншa
сmaрогимскa колесница.
Quadrille [кадрГлйе. свстр. кадрИл] / -п кадрил
(танц).
Qued-ii1ihr / -сп мат. квадрилион
Qnad—Inon л, —s, -е мат, чстиричл—Н’
Qneirivium п. -s, — четирите висши науки:
аритметика, геометрия, aеего—омuя. музика.
Q1ee-1ctet ш. -п, -п зоол, четириного (жи¬
вотно) (= Vicrfüßlcr).
Quee-1cel 1. л, т. —s, — ч-mвегкa (за числа,
величини). 2. т- —s, — ч-творш- величина.
Q1eirUptIeI1iene / ч-гнгиетгaнтн, чеесегc—
съюз.
Quaeec л, -s. -s зоол, зсброподоСсш див кои
^пи, qncjji q1eJJe)-
Quei [ат] т. —s. -s кси (= Kei).
queU! inj. кеа-кси! (за жаба): га-га! (зи гарван,
п-гица).
Quäke /, -п и—сгрумеше зи при’а’в-не, ши-
nедоCясaщ гласа на сack’
Quakelchen л, -s, — шaГ—мaпкоге птиче ог
гнcсдете’
quckeie inr h рози- пеметЯ’
qucUti inr h 1. (зи жаби) квакам, крякам, къркам;
тракам; 2. фам. плямпам, плещя.
quäken inr Ирази- пискам, писукам: -!е Seimmn
писклив глас.
Quäker т, —s, — църк. квакср.
quaUtrbShH adj. кеаксрскИ’
Qual/. —еп мъка. мъчение; изпитание, стра—динис:
die —еп ireuwi!irtiu Lieee мъките ни
несподелената любов; Sin Hieze wurde zur —
жегата стани мъчителни; schöpferische —tn
творчески мъки; wet die Wahl Hi', Hit dbn —
трудно c на този. kеите избира.
quel/eiiaecn, —eilcsic' part, adj, потиснат от
мъка; обременен с мъки, страдания.
qiälin r refl. мъчи (ст), измъчвам! (ст), из-
е-сивa’: c—n zu Toie — измъчвам нкг. до смърт;
det Нинси quäle bin кашлицата го мъчи; е-п
bis culs Blut — подлагам нкг —а мъки. мъчения,
изтезавам! икт.' quälende Gedenken мъчителни
мисли; par/- jcqnäll измъчен.
quc1enrtihb adj, страдалец, изпълнен с мъки и
е-гсaшня (живот).
Quält— ш, -S. — мъчител.
Qiälerli/, —cn мъчение,
quälteiscb adj. 1. мъчителен; 2. мъчиеслскн.
Quäletisl т розг. душ-вадшик (обикнов. зс
непослушно дете), фсм. джсрсмс, врънкало.
Quc1itikaiIhn /, —еп квалификация.
QuiIifIUitiö1Satteei п am-етaцня, агесеи-цнош—о.
к-илифнкицненше еснд-т-nство; -kämpf ш
спорт, пгтд-aгuт-пшa среща, педCегне
квanuфнkипношне състесaшие-
q1elitieitrt; tr. refl, квалифицира’ (ст);
Queliüieit-ln;e/
qualifiziertpart. adj- квалифициран (работ-ник);
юр. -cs Verbrec'Cer квалифицирано
прсстъплени—’
Qualität/. -еп качество (на стока) (също и спорт.
шсх-): erringcre - ге-нuеко, долно кaчcеmве;
Bulgeii ier ;neete1ihie1t1r - бригада за
отлично aaч-ст-е.
qualitativ adj- качествен (анализ, различие,
промяна).
Q1a1lIlrtue/aUe1tU качествена работа; -ererilr— ш
квалифициран раСогник, —eriecS. / бригада
за отлично качество; -Ut;;eiZZere / pl-
аачтствтши показатели; —steleernre-
-V^t^-^e^rs^i^irine повишаваше, пе-дебгясaш-
kaчcсmвоте; -а'агеВИвисаоо)аччсст-сна стока;
—■Wettbewerb п съревнование за подобряване
ни kич-сmвето; —Zibclii п знак за отлично
качество.
Qualle /, —е 1. медуза (вж, MedusnO; 2. разг.
храчки.
quallig adj- пихтиест, като медуза.
Quele т, -(с), (гъст) дим. пушск: прен-. разг. -
тиСеи вдигам! шум. дандания екепе нщ.
Quаleeh1z1л т разг. шеп, пура.
quclmii I’ intr- h 1. бълвам дим, пуша. димя
(локомотив, псчки) и прен-: раза, bei Sem
qualml’s! този се с —алютил’; ibn qualm' det
Kopf пламнали му с главата (от не¬
приятности- от работа): 2-р^ези^. пуши много
(зс лице): ct qualm' wbc ebn Scllot пуши като
комин' II. г рсзи: пуши (цигари, лули): s-e
Pleble - пуши. пухтя с птпam—-
qualelg adj. задимен' пушлив, димящ’
Quälteulel т = Quä1eeiee-
qualvoll adj. мъчителен.
Quill п, —s, -еп физ. квант.
QuäntcHen п = Qunneh1er (еж. 01-1).
quieteii in/r- h физ. кваиттвам.

225
Quarz/gut
Queni1nUЬehri1 /физ. квантова теория,
quantisieren inr h = quiniclr.
Quantität/, —en 1’ количество: det Ueschicg Set
- bi Sin Quclieäe прерастването на количеството
в качество; 2. ирам. кв-неигет, дължина (на
гласна, сричка),
queitlUatlv adj. количествен.
qi;;tititrer tr- епг-дтпя’ дължината на
сричаиге в стих.
Queniue п. -s,. .еси/. .'с 1. количество, сума' 2.
физ. квант.
Quappe /, -п зоол. 1. михилци (Gaius Io'c. Lola
Io'c); 2’ попова лъжичка.
Quauaiiäni [кира-, каран-] /, -п карантини: е-п
unier — stelinn, deu — urtetmi-fer посеи-ям нкт.
под карантини; in — liegen намирам сс. съм,
лсжи под каранmиш—-
Quc—k т. —(n]s, (-е) 1. извара, отвара: — ieen1enn
съсирвам се (за мляко)' 2. разг. дг-Cолня;
глупост: sicb über jeder — iuftegen тревожи се
зи всяка дреболия, за глупости; kümmern dich
п^Н' ue jeice —! иа всяка молитва „амин“ ис
казвай!; sicl in jeden — nisclen мсся сс във
всяко нщ.' иа всяко търнс мтрудия' Su vnusicbei
den. n-i — davon! хибср си нямаш от тая ра¬
боти’; In jeden — steckt et s—c Nase пъха си
гагата навсякъде.
Que-kb-hI п сандвич с извара.
quetkig adj. kaшеет, меа.
Quitk/Uäse in вид извари; —Uäulhh1n. п готе-
дребни сладкиши с извира; —mäneltbe п нар.
плининсан дух—джуджс; -*sehk т 1’ торбички
зи uсвири; 2. фсм —-чиееопльеcш че--k; 3.
фсм. ссншя—чоста (който безразборно яде
всичко).
Quarei /, -п обл- розг. 1. рс-льо, писау— (дете):
erst die Platte, Sern din - първо работата, пък
после д-пaтa; 2’ драка (сводливо жена);
мърморка, мърмор-на.
quirutn in/r. h обл- 1. врещя, пищя (за дете)'
крякам (зи жаба); 2. миггизувaм, мрънкам;
ръмжа.
qui—uie adj, 1. фсм. креслив, —рсслис, рт—лнв;
2. мигтaзa’
Qnari 1. п- -(n)e, — четвъртинки. четвърт' печ-
„ншасирто“ 4° (формат но книга)'. 2, f —сп
спорт, кварти (при фехтовка); З-муз. = Quarte;
4 п, -(e)s, —е/ — кварти (мярка зо сипливи
вещества и течности).
Quarte /, — . .ter трети клас (но старата
гимназия в Германия).
Quartil п. -s, -е 1. тги’-с-чн-; 2. (градски)
квартал.
que-teiiii- advr оспор. тримесечно.
Qua—elikündigung / право на прсдупреждение
сс-ки ери ’ес-пa (напред) (при смяна но
квартира, квсрпирснп- при напускане на
робота- при уволнение).
Quc-tä1srcesh1luss m фин. приключване на
mримcеcчucте, тримесечен баланс; -säutce ш
шег. къркач на периоди (нспр. при получаване
на заплатата).
quartalsweise adv, на три мссеци, прсз ери
м-е-ца’
Quartina/ —мед. малария с втрисания иа -стаи
четвърти ден.
Qua-Iänet т, -s, — тимнассе от грети клас (на
старата гимназия).
Qua-teni п, —cn, -еп = QicrieciS,
qiariär adj. пеол- ке-гер-срсн.
Quariät п. —s. — иеол. ав—гернср’
Quati/ecid т печ. книга „ин кварто“; -bleit п
четвъртина лист.
Quarii/, -п муз. кварта.
QuctI1td1hk п мор. задна корабна палуба’
Quautluil п, Qucuti-iri ш, -п, -п остср. к-ар—
герои (вж. QucttntoninO-
Qua-ttrhлin /. -псп kвaртcре—ka,
Quariiti п, — (e)s, —е (рядко —сп) 1. муз. квартет; 2’
квартет (ипрс нс карти) за деца.
Quartil— п, -,, —е 1. квартира (жилище. стая): с—п
in — пеСпее, ertonnc; вз-’aе шат. —а
квартира; bci e-m — nnlenr, тиСеи отсядам
на квартира у шат.. квартиру-а’'
разквартируван съм у икт.' 2. воен. квартири
(на войски); ~ eistillin давам сaпевтд,
разпореждаме сс за разквартируване ии войски:
— erwnIen; дивим бележки зи настаняване.
посочвам квартира; bci c-n Im — liegen, stein;
квартиру-ам, на квартири съм у, при икт.; 3’
остар. (войнишки жаргон) ~ jeicn пощ-дя-им
животи на икт.; плснясим икт.' 4. швейц, свстр.
квартал (= StedtvinrinIO; 5. мор. вахти (като
време на дежурство, капо пост и капо чсст
от екипажа на пост), дежурни вахти;
свободна вахти; 6. форе (на обувка).
Qucrt^ler^/a^e^wtlsuig / воен. бележка за наста¬
няване' —е-ееБС/к воен. остс^р. домашен арест
qui-tii-irii adj- воен. свободен от квартирно
задължени-’
Quauiltu/eeber m наемодател и- квартира. да-,
-ащ стаи под насм; —1г1й^,^1^1^г^j/ воен. а. квар¬
тирни повинност; б, предоставяне ии квар¬
тира; -тиНси т воен, квартири-р; —miisIi-
т воен. началник на снабдяването иа кор- пуси,
дивизията' квиртирнср; —nehmten нисм-тсл,
квартир-ше.
QuctIlet■svh1U п мор. дежурна -ахта.
Quartmejhr ш поредица от карти за игра.
Quc-Ih п. —(,), — формат „четвъртина”. четвърт
лист.
qucttwiise adv: и- четвъртини, по четвърт
Quarz m. —cs, -с минер- кварц.
Quitz/e-ocUenfels т иеол. kсарцев— бртача; —111,
in = Quarzit; —fluseш минер. цвсгсн кварц' —-glas
п. -gui п ксaгцеее стъкло.
15 Нсмско-българеки речник, т. 2

quarzig
226
qicuzie adj, кварцо—идсн, кварцов.
Que-elI т. -(e)e, —c минер. кварцит.
Quarzlampe f kсигповa лампа; —nCt f кварцово
стабилизиран часовник, кварцов ч—еесшиК’
Qucsae т. -s, —с аспр. ке-зар.
quasi adv: лъже. ’. kвасн- ., тъй ди се каже, уж.
Qucsimoeoeeiill pl: Shn;teg ~ Томина неделя.
Quasselbude f шег плямепалници, дрънкалииц—.
говорилня (за псрлс-менп)-
Qiessilli f фсм, ппя’пaшнцa. дръна-ница,
плещен—’
quassele intr: h фам. дъдгя, Срът-я, плещя;
плямпам: qiess(n)le ишС' so1hh' dummes Zeug!
ис плещи глупости!
QuisstistrIcpe f 1. фам. плямпало; лапи— цanе,
дрънкало; 2. шег. е-п-фо—-
Queeeie [-нс] /. -п боп. квисия (и мед-, Quassie
стега; Arschryon cxcclsc).
QucsI т- —(c)s, -с 1’ четка от груба четини с
дръжка; 2. енепче, китки, връзка от клонки и
др’' 3’ (по-рядко) пискюл, кичур; 0 по^л.:— wic
ict Gest, so Set — какъвто гостът. такава и
гощавката; eil n-n grober Ast gehört nin euhent
—	ни зла круша зъл прът’
Qucste f— -п пискюл.
Qiestinbibine т ресни, висулки (на завеса,
перде).
quisiij adj. украсен с пискюл^]).
quästihnieгI prarL adj. ос/пср. въпросен.
Quästh- ш- -s, ’’ огсп квестор (вуниверси-inein):
QuästU- f -сп к—сстурИ’
QuatCmber т, -s, — 1. първият ден ог три¬
месечие; 2’ църк. тридневни пости иа всяко
тримесечие.
quettenär adj. 1. състоящ се от четири части; 2.
четирикратен.
Quillt-c f, -п четири печелещи номери (при ипрс
на лото).
quetsch adj. дисл. глупав, безсмислен.
QueiecЬ т. —ns, —разг-1. глупост, безсмислица:
-	reden vnrzcpfnn, erzählen те-еря, дърдоря,
разправяме глупости; Scs isi j; (nur) ~! това е
глупост и пепеви—и; ecch п^Не shIhCnn -1 ие
върши г-киви глупости!; cci —’ тпyгеети! — eii
Seucc дрън-дрън-ярина; 2. дисл. каша.
queiscH intj- шляп!.
qucIec1e1л inr h = qucbecln.
q1cesh11n in/rr h фам. 1. плещя, плямпам
глупости; 2. джапам. джеааам (е калта).
QuiIehbeuei f брътвеж, плещеше. дьрдерен-.
qnatschlb С/ 1-рсзг. глупав, плосък; 2.кишест;
кален; 3. пихтиест
Q1eesh1/khcf т рози-. дърдорко, дрънкало,
плямпало; ~\lestfрaзг. бъбрица, лаладжийка,
крcчcеапе; —michel т разг. - -köpf.
quetshbnaee adj- мокър като мишка, еир-еод—’
Q1ctIuoc1neh [—чСнто] п, —s, — изк. ист. ква-
троченто.
qucck adj. = quihk-
Quecke/. -n бот, троскот (Ajtopytum repcis).
quecUIg adj. обрасъл c троскот.
Qu1hUsIlett n. -s, — живак, и прен:.- nntuhij wie
— жив, подвижен, неспокоен като живaк;гaзтJ
er Ist Scs tnirn — гой c пял живак.
quecUeI1bfe)-Ie adj. розг. като живак (прен, ).
qu1hUeilbtrn adj. жнсачсН’
Quccksilbcr/säult f живачен стълб; -sitin in
симегоде— живак.
Queii [куИни] / —s английската кралица; прен.
есеб-ше крaеи-и, забележителни жсна, царици.
Quell т- -(n)s, —с поет,- = Quel-C’
Quell/eder f водна жили. пъг —а водата е скал-’
Quellbarkeit J — наCьбва-е^еет.
Qutllbbnse/бот. вид камъш (Shitpus ecicu—ieis)’
Quelle / —п извор; поточе, прен. изгоч—ик (на
.младост, сили и др.)- първоизточник: dic ~п
der Elbe изворите на Елба; NecCuIhCInr aus
eueiet — сведения ог самия извор, ог
първоизточника; geeh1ih1i1iche -п историче¬
ски източници; еееее !-е —п с. гесечu
източниците!; б. кажи от kеге. откъде го
знаеш’; пет. се der - kaufen купувам нщ ог
извори (от самото място): Sprechen шüesnr
an deu — gc-cene werden езици тряСви да сс учат
—и еaмоmе място; nein —е eushCIitß1r гaс-
арис-м. открива’ нови източници (стопан¬
ски),
quellen* I’ inr s (рядко h) 1. (за сода) бликам,
извирам, ипрен.: aus dem Krauet quillt Lava лави
изтича (блика) от кратера; Ttcänen quollen ihe
aus den Anjnn сълзи бликаха от очитс му' vor
Zorn quollen ihm fest die Auje; ;us den Kopie
очитс му щяха ди исеaечат ог гняв; 2’ набъбвам
(зи фасул и др’): mir quoll [voe Widerwillen] Scu
Bissen be MunSn хапката ми сисеa—и иа тьрпеmе
[от погнуси]; vot Ansirnggurj q1hllen ibn Sin
Adne an Snn Schläinr от напрежение -е—итс
на слепите му очи се издуха; II. (слаб) tr. правя
ди набъбне, накисвам (боб, лещи, трах).
Quellii/eiecbe / пееечRИне иа (испепз-а—umе)
източници, лuт-гamтри; -anzeigcr т азбучник,
списък на източниците, литературата; -Пиес—
т чес-k. който намира, открива сода (под
земята), -threhC1re / пгетчсaшт на
източниците; -künic/1. наука за издирване
ши източниците, вид библиография; 2.
хидрегеолегия-
quilicn/eäßig adj. достоверен; —гскС adj, богат
ии, откъм ис-ери (стрина).
Queil€inehcriZU'гисмен паметник, първо- извор.
Queller п, -s, - бот. стъклена- (ScIlhomIi).
Quell/eeblit п иеоир. uз-ериa област; —j-üni т
влажна земя; делин—.
quellij adj. влажен (от който излиза вода).
Q1t11/p-he-emm п оригинални ггеггaеa,
оригинална -срсия; -seei т наносен пясък;
-scHüiinre/'дебит —а извор иа секунди.

227
quervor
Quellung/, — набъбване.
Quiilwcssir n 1’ исворнa -еда; 2. техн. по¬
гълнатата при набъбване ведa-
Qu1шces т. Qu1mccs1Ieder pl. църк. коледни
пСсИИ’
QuenSil т, —s, — бот, мащсриаа; бабина душица
(Thyeus sc—pyilum; Geicmintli)’
Quiijelii /'разг.. 1. хленч' мрънкаше; врънка- нс;
2. мъркаше; нcде-епствO’
queie(e)IIg adj- разг. мрънкащ. мaртaсa’
quenjeli inr h разг. 1. хленча, мъркам. мрън¬
кам'. 2. мърморя (недоволен съм)
Queieilpelet, Quenglet т. -s. — фам, 1’ махана—
джня; ’гьшkач, еaггaзa; мърморао, нт-
довелнua; 2. рсвльо. плaчлье-
Quent п, ](e)e, —)•— стари г-рмaнеkи мярка зи
тегло: диал. nin QunnthCnn мъничко.
Quene11 щ. -s, - мин, дръжки, пр-в-сле на
руднични kефa-
quit I. adv, 1. напреки, напречно: — über Sie St—eßc
jchnn пресичам улицата; kreuz und — надлъж
и шишнр;рази. cilns iicji kreuz und ~ всичко c в
безпорядък; int Bcikcn ,'11' — zum Sicem
гредата c сло- ж'сиа напречно иа дьреете; —
dutch Scs Feld leifer тичам —априсо през
полето; 2. косо, (н-)кри-о: — elihknn: гледам
накриво; виждам криво; рози-: ctw. geh' — ищ¬
це излиза, ис става, както трябва; нщ. върви
наопаки; — im KopZ sein своенравен, опак.
объркан съм; ctm. komm' mii-- нщ. ми обърква
гaбеmaтa, идва ми цcечakвaцо; et kam пь-- той
мс з-ссче, ухапа; ctm. — luikcn, — schieBen разг-
саботирам!; — jesitnill ципречце рaигaц. и-
напречни линии. райета. II’ adj. н-пречси
qnt—ab adv. н-прсчио иад^^)^.
Qut-rch1st /мат, минер. техн. малка ос (на
елипса и др,); напречни ос (нс кристал); —axi
/ брадва с напречно осгрнс; —bclkcn n техн.
(ни)пречнна; разпънаа, тгaс-реa; напречни
греда; мор. Сима; —band п техн. ригел; -Ьеи
ш инж. дuaгецаnши fи—пг-чцaO -kеппоamaцuя;
-bäum т 1’ напречни греди; 2. спорт. лост;
-Senket n ншaaеенсп-щ, чо-та, чинго
възт-дн ст различават ог официално
приетите.
Чис-еинН adv. пряко. напреки, напряко' — Iculcr
тичам шапрaсе, пресичам с бяг.
Qu1uiu-h1scbniIU ш напречен расрcс-
Qneet /, — напречна посока: ict — recC
d1tc1srecn прерязвам иапрски;ра^^т^. Scs komme
mit ,11— in ier — само това ми липсваше' er
kce mit In iic — той ми сс изпречи ии пътя;
разг- обърка ми р-Согати; рози. ctm. jci' det —
ищ. върви наопаки; (in) Sin Krcnz und (in Sie)
□пеИе) lentee гнча’ надлъж и нашир,
никъдего ми очи видят; тичам зuгсaт-
Q1rrriretlee т пгтеишaвaше е сродна
сп-пнanшесе с прнсшaсaш- ни -0;.;— изпиеИ’
Querelfn) /, -еп оспор. 1. жалби. оплакванс; 2.
цcриспопюжециc-
QucrCbsachc / оспор. юр. дело от частен ха¬
рактер.
qiirtn tr. гг-енчaм, прекосявам (улица);
минавам през ищ.
querfeldein adv. напраео, напряко' бсз път, право
през nелcmо, нивята и пр.
Quer/ftldeinlauZ ш спорт. kрее' -Zcldcinriit т
яздене цаnрaсе през нивята; -liutt п воен.
пел-тam огън; —■ilölt п муз. вид кавал; -•fh-•meI
п формат (на книга, кар- пина) с ширина, пе-
толями ог височината; —frage /1. кръстосан
въпрос; 2’ ш-ечakсaц въпрос (прекъсващ
оратора).
Qutugang ш 1’ иеоп, напречни жила; 2. мин.
mрa--гбaш, пряк ход.
qucrbie adv, цaпрaве, цaпряaю-
Querrbh1z п техн. рaспъцka. трaс-реa; ригел;
нарязан напречно дървен материал' -köpl ш
разг. 1’ опак човск, инат, корава глава' 2’ чудак.
querköpfig adj. разг. твърдоглав, опърничив’
Que-UöpfieUeiI /. — епачица, инат.
Quer/legt / наклоняване (на кораб, самолет);
—ptiite/= —ilöte; -rüiet п авиац. крилца pl,;
-eehU ш дисаги pl.; -ehCIee т 1. мин.
траверСин; пряк ход; 2. воен, (случаен)
риаошсе; —scHiiT п архит. напречен кораб на
храм, транс-пг; —scHlägcr ш воен. рикоширащ
куршум, снаряд; —sh1nIII m напречен разрез,
напречно ссченис; —scl^i^i^l^tsl^i^hi^i^i^^j /мед.
пaгaлисa от кръста надолу' —sh1-1Ietл п разг.
aкп-птигaшa е-шнт-лшнпa; ~ShCwnee in
спорт. христна-ня (при ски); -,'111— п =
—rüicu; —stueße / и-прсчни улица. напречен път'
—streiten т напречни ивица; лов. преписка (на
бухал); —sIrih1 т черти (през нщ.), напречна
черги: прен- n-n n—n = SutcC die RccCeung
течНе; тегля нам. черга през е’-гкaгa,
обърквам нам. сметките. плановете' —suemt
/мат, сбор от цифрите и- мцегесцaчце число;
-trcieeu n 1. рози. фигилджия, интригант,
пакостник, оп-чина' 2. полип. който саботира
подмолно, подстрекава; -treibe-ii / разг.
иштрuгaнmсmво-
qntuüett adv. напряко: — liegt cin Hans право
насреща се намира сдна аъщ—’
Qiernlert n. -е;, —еп 1. ’ьр’егkе, вечен
штдевоnнua; 2’ (еmор- даваджия, про—
цссиджия’
Querulation/ —сп остар. постоянно оплакване,
вечни ц-доселствa pl.
qntuiiltr^t; int h поегеянце, вечно се раз¬
правям, шcдовепеевувaМ’
Quie/vcrblndung /1. напречна връзка; 2. воен.
флангови огнева връзка; —Verwerfung / иеол.
напречен разссд’
qnt-vh- adv. косо отпред’

Quer/wand
228
Quct/waid f 1’ стр. напречна стени; 2. бот,
прстрадаа; -zeil/мат. константа на Пеасон;
-za-et /техн. ритла.
Qutrztlin п. —s. — вид багрилно сcщ-еmве.
Qutrzli т- -(h]s. — жълъдоси сaхар-
Qut-eitrön л, -s, — настъргани кори ни ба¬
грилния дъб.
Quc-zug т техн, напречен симоход (на струг).
Qunc /, —п диал. 1. мехур иа кожата (от пре¬
триване), 2. шия, елин; 3. зоол. веп, цену-
русое мсхур fChcrnuus ceunbte1Is)-
quesei разг. = qnenjnin’
Qn1eee'eer!w,u-m т зоол, вет, тения мул-
тнп-пс (PoIyheph;Ius m1I1IhepeO; -köpf т 1’
рази; -ьртогn—ц; 2. въртогласа е-ци-
qutsbg adj, диал. 1. хленчещ, ’гьшkaщ; 2.
вьртогп—--
Qu1tsh11l /дисл. вид слива (вж. ZweIsc1ge]’
Qu1ish1t1 /. -п 1. розг, пг-еa. менгеме; техн.
м-чкача-; трошачки' мел-ча-: разг,: In Sin —
jeucte; склсщвит мс. пригисвие ме натясно; е-
е In die — ncbmcn сал-щвам икт.. пригисвим
Har. натясно; 2. рсзи; зaгтC-ше, мизерно
предприятие, .‘th!!—, училище, място
(селище), провинциални гимнaзня-
quttsh11n /г: refl- 1. мачкам, смачквам, пресовам
(гресд-, картофи); изстисквам (сок от нщ’):
etW’ weici — сеичк—ае нщ. ни каша; 2.
притискам, сплесквам, приклещ—им: ctm, breit
- гaспптек-aе нщ.; рсзи. ici icee mich
gnquetscit блъсках се (е навалицата) рази; des
Abteil wat zum Qneiec1en voll купето бешс
натъпкано като еард-пи е кутия; der Fuß wurde
ihr JeqneiecCI ггcмaчkaх— u крака; icl СсЪс nir
die Finget gequetscht приклещих си пръстите;
3’ aоцmтзсaм-
Qu1Ushh1r п. —s, — 1. ранпчка от прнклсщсанс,
притискане, натъртване; 2. оmекaчaн- иа топка
(при игра на билярд).
Qu1Ieh1/'clI1 / р-згладени ф-леи, плисс; -hcln
п 1’ техн. крспигел. скоба за тръби, рорщелка;
2. хим. щипка—кранчс на бюреги' -Hämmtu т
чукало; -kertoZZei; pl. картофи на пюрс;
-Uhmmhde/рог: шег. хармоники. акордеон
(= ZieCCetmoeiUe); —•meehhire /ел'--™-.
машина за мънснс. чуаише (на юпа); -müllt /
сел.-ст. мел-чаи, м-чкача- (на фураж).
Quetschung/, —еп мед, контузия.
Qu1Iehbwunde /мед. р-ш- ог контузия. пр-—
мазванc-
Queur [ко] 1’ /, —s опашка (от чакащи); воен.
оспар. опашки (на колона); 2. п, -s. -s би¬
лярдни щска.
quick adj. разг. бодър, пъргав. жив.
Quickborn n живителен извор; жива вода,
quicken tr. смесвам* с живак.
QuIck/erz п оетaр- живачна руда' —jolS п техн.
златна aмaпгама-
Qulckhcit/. —рази:. пъртaвоет. живеет.
QubcU/sced т ппaсуц, плаващ пясък; -wesst— п
1.	= —-botn; 2. разредени aсогцa кисслин-’
Quiiem т, —, — някои си.
quick! intj- кви! квик!
qultktnразг, quickste int h 1. (за прист) квича;
(за мишки) цвъркам, църаим; 2,разг. вия, квичи
ог смях: es ist zum Quicken да сс пукнеш от
смях.
quieUsij adj. еьцичьk, писклив (глас-ц).
Qubeilsmus [кси—-] т. -s, — кви-тизь^f-
QuIcilsi [асне-]ш, -еп. —еп 1. авиеп!еm' 2. бездссн.
инертен чо--k-
quIeIistIshb [квис-] adj. кви-тистичсН’
QuIeilv [авнетИв] п. —s, —с мед, успокоително
ерcдетсо-
quIcIscben intr: h 1’ (за срит—0 скърца’' 2’ квича;
кряскам.
QuIeiehbkasteл т шег. пискало (за грамофон.
радио).
quIeteh1v1te1üei adj. рази; - sein примирим от
удоволствие, доселееве-
quillti поет- = quclln;.
qubiUtlicrei int hразг. 1. гишаникам; 2. усуквам*
го, хитрувам.
Qulnq1ceteime рел. петдесетият ден преди
Великден.
Onint/ —cn = QuIniC’
Quinta;/ .. ici ист. втори клас на гимназия (на
старата гимназия).
QuIntil ш- -S, -/—т кси-тил (.мярка).
Quintana/ —мед. трески с пристъпи ни петия
д-Ш;
Quintäli-ib, —s, — ученик ог II клас (на старата
гимназия).
Qnlnli /. —и 1’ муз. квишга; струна „еи” ни
цигулката: рези,: die - isi iim eerieeee.
gnscrureen мина му котка път' Ihn cletztn,
sptcnj din - гласът му мина във фалцст. изтъня
(от гняв); кипни му келяг; auf deu icizee —
Üindnin нс .ми еетава много да жнвся; 2. спорт.
авинти (при фехтовка); 3. розг. ш’ексрия,
стегня; 4’ вятърничава идея, приумици;
фaцеaсия; 5. карт. к-инг-’
Quiлteneiukel т муз. квингое кръг.
QuintCrne /. —п пееерka ог печелещи номера (на
лотария).
Qnlnttrön(t) т. —еп, -сп потомък на бял и
k-aрmcренk—-
QuIeicssciz /. -сп квинтесенция.
Quiiiitt п. -(c)s, -с (рядко -сп) муз- квинтет.
quInüttei /г. муз. к-интирaм-
Qubelöle / -п муз. k-интеп’
Quiptoquö л, -s, -s 1. разг. ем-с-aн- и— двама
душ. (припознаване); 2. недерaстмcние’
QuIuiiäl е, —s, — ист. Квнриналъг в Рим.
Quirl т, -(n)e, -е 1. разбиеачки. бъркачка, миксср;
2.	разг. живак (за подвижен, жив човек): ein
ubcliijc— - sein цял живак съм, ис сс задържим*
ши едно място; 3’ годишен прираст на
229
Rabe
иглолистно дърво: in zmeIundewcлeIesInл —
,11111 на двадесет и д—т години с (за
иглолистно дърво).
quiulei 1. /гг. разбивам (яйце и др.); джуркам; 2.
in/r- h s въртя се.
quielbe adj. жив, немирен като живак. розг-
швръклив (за дете).
Quisling ш. -s, -с фашистки сътрудник, предател,
kуислинго-cц {по името на фашисткия водач
на Норвегия)-
Quisqullbei [-иен-р/. дреболии.
Quieee1 /. -п разг. жсиа-тартюф.
Quisie /. -п рази-, ситуба,
quitscbecss adj. рази- вж. qniesh1nees-
qub'I adj. (неизменно, само капо предикапив)
кеит: разг. wir sbiS — (mIinIncninrO квит сме¬
сел. — sein есеa-aм бсз нш-, простил съм сс с
нщ.: den bin ich — отървах сс от тоя; ~ mc—dcn
рисппищим сс, k-итес-aм сс (с наг'.)’
Quitie /, -п дюля.
quiiteeeie adj. жълт като дюля.
QuiUet1rcpZ11 т кал-ила (ябълка); —b-ot п дюлев
пcееил-
qubitcijeib adj. = quittegelb.
quIitli-en /r. 1. напускам (служба). дивим си
оставката; 2. търп. дивим разписка, разписвам
сс (че съм получил нщ.); et qnietie-in mir Sin
RnhCrnrg гой ми даде разписки, разписа се.
че с получил сумата ни сметката; 3’ разг.
отвръщам, отговарям на нщ.: dcn Vorwurf mii
GIeIh1eü1tiekeII ~ отвръщам на упрека с
безразличие.
Quittung/, ——ее 1’ квитанция. расnиека; 2. разг.
етгпaтa: ibm mcrdci wie Sic ~ geben, cttcllcn
щс му платим, върнсм.
QuiUUuлesbhn т квигинция, тaпен иа квиеан-
цияти.
Quivive [kи-й-J п. -s, —s рази-; еп' Sne ~ sein
нащрек съм.
Quiz, Quizz [квиц] п, —. — вид игра за гим¬
настика на мозъка (с въпроси и еmтевери, като
кръстословица). викторина.
Quizncster т водещ на викторина.
qulzzei 1’ intr. участвам във викторина; 2. tr,
сaд—м въпроси (при викторина)’
Quoilieci п. -s, -s 1’ пъстра смесица' 2. муз.
потпури, ем-еcн— китка; 3. вид игра на карги.
quottte in/r. Илов- токува (за бck—еO-
Quotre п. —s. — кворум.
Quoie/, -и 1’ икон- процентна част. kвеma, дял; 2’
-нееaи, частична сума; 3. квота (-митри-
ПиеинaO’
QuoIIlet [kееци-] т, -еп. —сп мст. частно.
quotlc-ie tr обеснaч—м цена; съобщавам цсиа.
quotlsietie /г. разпределям процентно.
Quhtis/erung /. -сп икон. годишно определяне
размери на данъка за облагаеми единица.
R
т, R п, — — 1’ ер, ое-’шадтеттата Суава ог
нсмса-г- азбуки; 2. звукът „р“.
ueeeeierr, рядко -eeänetr, uaeänlt—t; in/t: h
розг. 1. блъскам, трополя (при работата си);
2. скитам.
Rebiit т- —(n)e, —с търг, отстъпка (на търговец
или при плащане в брой), рабит: enf пет. А —
green, jnwälren прася отстъпка от цената на
нщ.
Rabatte/ -п 1. маншет, обърнато цветно пирчс
(нс дреха—, униформа); 2. ограждащи. бордюри-
лехи; тясна лехи от цветя или храсти.
-eeetIii-in tr. (е—е пет. -) търг- правя от-стъпки
(от цената на нщ.); продавам с рабае.
Reeeiz т— —cs, — фам. дандания, бъркотия.
блъсканица.
-ebeizen int- h фсм. трепя се, блъскам се
(работя)-.
Rcbiu т. —s, —с или —еи, —сп 1’ нcеорmева ренети
(ябълка); 2. рози. хулити—’
Rabauke т, —п, -п; Rceauz щ. —. —сп = Rabcu 2.
Rabbi ш. —(s), —s библ. = Rceeincr.
Rebeiel' n. —(n)e, -c р-винст-о; ра-инат.
Rabbirer т. -s, — р-виН’
taeeiiisch adj. р-синса.’
Rabl T- -n, -n 1. гарван (и капо изображение на
гербове, монети и др.); sie sirCicn win Sin ~n
крадат к-го свраките; din eilben -n жълтици
(нар. лисичи очи); прен- eie weiße е-— бяла -рана
(рядко изклю- чение); 2. (и; Räbcbei п) разг.
оСтснна; 3’ зоол. черупчест охлюв (Helix
slagnaiis)’

Raben/aas
230
Raben/aas n розг. проклетник, оСссшнк, гад;
оспар. проклетница, проклетия; —ehtshHc'i /
зnоaоCша -есе; —e-cten т рази. = —aas; —tltter
pl. разг. проклети. C-с’нпоегшн родители;
—Caer п коса, черни като гарвaнесе крило;
-lütte/лов. гюме (вж. Krälnrlüttn); -krähe/
зоол. чсрна врана (Couvus cotone); -mnl'te /
разг- ’аика—’ащеха (зо жестоко майка);
-пиСИ / чсрна, непрогледна нощ; —Sh1nce11-
'h-iecte т анст. аорикоиднити кост на лепaг-
К-Г-’
reb1лehHmarz adj. черен като гарван; вран (kен)-
Rib1лrsI1in m 1. прен, бесило, пебно място; 2.
минер. черен белсмннт; -veter т розг. жесток
бащи; —viel п рази. проклстник.
—ceiet adj. рази. яростен, разярен, бестн, свиреп’
Raeitzwand/стр. рабнпеса стсни.
Rceilis' т, -пи, —пи 1’ ид-еkaт-шишир’aджия,
„гърчи-лъжи” адвокат; 2. Суа—о—д, птдине (=
Haarspalter).
RabulisterCi /, -cn 1’ исвъртaше; 2’ бтaвоядеm-O’
uebulistiscl adj. извъртащ, изопачаващ (исти¬
ната, закони); бтaвосдеkИ’
ReeUehH1, RaeUsc /, — бъркотия; бесгерядък
(вж. Repnec)-
RehHeeeгe / —п боп, вълча ягода, плод на бясно
дърво, диво лико (Dec1rn mczctcum)-
Rachei отмъщение, мъст: сп е—е - ncimen, üben
(tüt cim.) мъстя, отмъщава’ нкм. (за нщ-0; —
ec1wötnn заклевам сс ди отмъстя; ue, eich —
scitcien крещя за мъст; - übnt Sen Verräter’
мъст ши предат-ля!; s—c — stillte, küCien
утолявам жаждата си зи мъст.
Rachedurst ш жажда зи мъст.
—acbciü—sttei, -ehH1dn-siie adj. жадуващ мъст.
Racbei т. —s, — 1. гърло, уста (на зверове), зсв, и
прен.; поет, паст: gälrcrSer — сннaпи паст;
грубо: c—m ier — ethcZee натъпква’ шкм.
тьрлете, търбуха; bcit dcn ~! млъа! събирай
си устата!; 2. мед. фарннkе’
rächen /г. refl. (part, jeräicbt и оепар- поет. (също
и шеп.) eerähHeл] 1. (c-n, ctm. ~) отмъщавам,
мъстя за (нкт., нщ’); 2’ refl. sich ел n—m Zü— cim.
mcgcn r—r Sache - отмъщавам нам., отмъщавам
(си) ни икт. зи нщ.; 3. ctw. rächt sbci: сиппища
сс, връща сс (сторено зло, грешка): с-1е Sclu-d
rächt sich an' Erdei всяко зло сс заплаща на
тоя свят.
Rachern/bräune/мед. дифтерия; -höhle/анат.
фаринкс; —UcIereh, -Uatare ш мед. фарингит;
—lehrt / техн. калибър—- еaеба. дебеломср;
~cuiet- т рсзи- шеи. кисели) (вино и др.).
Rächer т. -s, - оемъсеитсл. мъстигсл.
-ccHeecbreIenS adj. крещящ за мъст.
Rachjger /, — жажда зи мъст.
-ihheieuie adj. жадси за мъст; мъстиееп-H]
Rachitis/, — мед. рахит. рахигизъМ’
-echItIshH adj. мед. рахитичен.
Rccllus' / = Rch1euh1e’
rchb1nsiIe adj. = teh1gierle-
Rachruscit/ — отмrъетиmелшееm.
rehbsüc1iie adj. отмъстителен’
Rack: cim. be Rcck—Zcck tun върши нщ. бързо
(като автомат)- хоп-хоп, гас-двa-
rack intj- прас!; кърт! (прискъсване): rlck,~! хърт-
хърг!
Recke /, -п зоол- полса- вгинa, еннясицa (Cor-
vus fпJgi1cgus]’
гикее in/t: h рсзи. = r;hkcш-
Rackcr т- —s, — 1. розг. палавник; дя—олчт;
шм-а-р; 2’ остар- дсрач (= Aeiccket); 3. зоол.
= RackC’
Reckerli /. -сп разг. трепашс. блъскаше.
-ecke-n inti: h (рядко refl, вм, sich eetehUhe)
трепя сс, бъхтя, блъскам ее-
Reckcr/volk. —ztug п разг. сбирщина, паплач.
Recket1 [рйаит] п —s, -s вж. Rekntt’
Reckte2 п. -s, -s С-нда изнудвани. рсаетьорИ’
uchkseл разг. = rcckcn’
ReS п, (e)s, —cr 1. колело: nnice Sie —cr koemen
попадам под колслат-' прен. пропадам (като
човек); спорт- (ein) - sh1IeJnr пг-мяmи’ се
(прелuлaво); прен- les - greifen спъвам (нщ.)'
разг.: bci ilm feilt ein -, ist ein Rädclnn IhcUnt
бурмите му си сс гaссишгилн, едната .му дъски
хлопа; 2. велосипед. колело; ich falte - а.
яздя колело б. с D рози, деaaг-aм се (ши
нaчaпствоте); 3. ист. въртящо се колело за
истесaшие: zue — verurieilnr, aufs - llrchlcn,
einic; осъжда’ икт. да Съдт гаспьшат ни
kелтле, завързвам, разпъвам ни kол-nе; 4.
чекрък (= Scinnted); 5. готе. = Rädchen 1.
Rcdibwelsiu т крайъгълен kaмьk-етбивич (=
Ptclleecin)-
RidC-, Raia— ш. п. —s, -5 рсд, радaр-
Radari/falle/ прикрит р-дарсн уред зи контрол
ни скоростта по пътищата' —Uonerollt / радарен
контрол, полицейски контрол на скоростта с
по-мощта на радар-
Rcdiu т, -s, — рсзи. врява, паmигдия: — тиНеи
вдигам врява, питирдия.
Radäumachcr/e гюрултаджия.
Rai/ecil т спорт. аолотопаа (игра с топка
между колоездачи); -bellte т -cпоеипcдиет,
участник е Rcdbcii; —e-tme1 / спирачка на
велееипcд, колело.
Rädcbee п, —s, - 1. чекрък (= Scirrrei); 2. резец;
3. кръжец.
Rid/icepfer т мор. кораб с лопатни kел-па;
-drehte п спорт. премятан-’
Radi/, -п бош- къклица (= Khr1ucSc),
tcdebtihHeл tr- говоря пешо. зaвaдене (език): пи
tee1etehCt BnlJatIecC приказва зaсaптне
български език.
RedeHchke / диал. кирка, търнокоп (= Ro-
есНикс)’
RediUгeeUH1it/C]еп.—е7н. главня по пшеницата.

231
raffig
RedtkuhH1л т гопе, пържени сладки от точени
кори.
-cdili int h, s рози. карам kеnеnе.
-ädtle t дупча, очертавам с рсзсц.
Rädelsführer ш главатар на заговор; тартор (на
банда немирници и др.).
Red1mehbet ш диал. колар.
.. ]UäS(e)uie adj.: - -aoлcеcн: drnI-ädfnOriJ’
räitue t 1. ист. разпъвам! на kепcпе' рази. icl
ein, icl Zühie micb wie gerädnet чувствувам се
аато разбит, емaсaн; 2, part, gerädert: снабден
с aоп-па-
RäSir/siibe m пеол: aелcлообрaзнa еaaмc-нcлоет'
-ticrchcn п зоол- pl. рог-тория (инфузория в
застояли води. RheeeotieO' -wt—U п чaсоениaев
механизъм; зъбчат механизъм’
Rcdesiucbe f кучешки чума, танИ’
Raitehteabn f път, алея за aепоcсдaчи-
RcS/fahete п aело-сд-нc; —fairer ш aепеcсдaч,
втпесиптднст; —-feirwee m = —feCreaCn;
-ftnsit- п арътьл прозорец с орнa-мcшmи-
—adtörmig adj. aoлcлооCрасcн-
RcdHecke f сел.-спи механична копача- (дву¬
колка).
RcSi т. —s. -s свстр. ряпа (= RneiicH0,
ucibll adj. радиален. лъчсст.
Radlie' т, —сп, —сп астр. радиине.
—cibäu adj. пъч-ебрас-H’
RedläsUHisIe f рaлиcстесия (търсене на водни
жили):
Rcileeion/. -еп физ. радиация, лъч-изпускашс.
Radiator ш. —s ’ ’ö^ei радиатор.
-edliuin t 1. трия. заличавам (с пума, тънко
ножче); 2- изк- издълбас-м, гравирам на
мттални плочи.
Radicrt— т. -s, — грaвьор-
Redlir/gumml n гума (ученически и Äp.));—kuesI
f трaсьеретве, травьореaо изкуство.
Radierung/, —сп изк. гравюра. оферт.
RcdIeshHeл п. —s, — репичка.
-edlkei adj. 1’ радикален, кортити, оене--н; 2.
полип. aрa-H-
Radikil п. —s, —с хим. радикал.
RcdiUCIi m- -п, —п полип. радикал.
-cdiUelisIi-ti /г: полит. рaдиaaлисирим.
Radikcriseus т, —,. .men радикализъм.
Re!ikäl1/<ur/мед. радикално лечс-не: разг. ich
labe с-с s jnmecle какво ли ис изтърпях, зи ди
се излекувам^ —Zeichen п мат. корен. знак за
aогcнтвaшc-
Reiikar! т. —сп, -сп мат- число, което сс
aегcнтвa-
RcSIh п. -s, —s (понякога диал. разг. и: т. —s, —s)
радио (апарат— предавател- про- прама): ies
- eirsh1e1ter, cлeinIInrрaсЕ’. cndtclcr включвам
гaдного; Scs — eestellcr, ansshCeItne, рози.
enedueCnr изключвам радиото’
uciboiktiv [—Ив] adj. рaдиоaктис-H-
RidihcktIvItat [-иви--/, — рaдиеaaти-нееm.
RadIhecsIltt ш рази. радиотсхник-любител’
RidihJrCшш п, -s, —с радиограма,
rcSIokhhb1л int h /r. inb. св-ряе-м, готвя чрсз
диелектрично н-тряв-иС’
Radiologie / — радиология.
Redihrp1lletfn рaдиепcпcнтamер; —^s^eiSung/^^t^S^.
смисия; —'technik / гидиет-хниaa; —ие-Сйт п
рaдиеmелcфен; —теПее/р/. радиовълни.
Ridbue п. -s, —хим, радий!.
tcibuebaitig adj. съдържаш радий’
Radius т- ~ ’ .irn [-иси] рaдите-
RcSix/.. -Ieie мат- aор-И-
rcilzle-ii /г мат. коренувам (чиепеO-
RaS/kreiz т пехн. наплат, оаолшцс, -снсц ни
колело (= Fcigc I)' —laut т въртеше, ротация,
кръговрат (= Roteibon).
Radltt т. —s, — разг. = RcdZelrer.
Rad/mciItl т 1. пелерина; 2. вътрешна гума на
в-лесип-дне колело; —naet / главини на
aепcпе-
Radoi, Rcih1 п. -s, — хим. раден-
Radueintn п aоле-здaчно състсзанис.
RadrsaIe т техн. aолеее' колтс-ик' —■ShHtie1 /
колтс-н диск; дисково aепcле-
RaSrecb1ceeл п. —s, — спорт— премяташе: разг;
das Isi zue =d ди си паднеш! (от удивление):
-scHul п. —sctrrt/пехн. кучка (зо спъване):
—spori т колоездачен спорт; —spor'lte п
сперmисm-aопе-здaч; -ecnг/кoлевез, слсд. от
колсл-та' -eeani m техн. междуосие; —eeu-e
т шaaпен на спиците; -ione [тур] / излет с
велосипед; —■ti-eine/техн. активна турбини;
—uniforme— n пехн. редуктор; —mtj ш =
—•feitweg’
Raff т. -(nOs, —е рази,- 1. ищ’ заграбено, грабеж;
2’ хватка, повaе движение; траС-ант,
сграбч-инТ’
Raflel /, -и 1. гcш-тьчне стъргало; 2. дрънкалки
(играчка): 3. рибарска мрежи; 4. чесало за лен;
5’ зоол. елин на горната челюст иа слена; 6’
диал. клюкирки, зла жсни, бъбрица.
—alftii in/t: h диал- 1. стържи (на ренде), остърг¬
вам' 2. сел.-сп- разчесвам лен; 3’ дрънкам,
плещя; злоеповЯ’
retten t 1’ траОва’, сграбчвам; заграбс-м!;
хващам, улавям нщ.; 2. сек-ст- прибира’
(снопи), съСнрам (картофи, дърва); 3’ на¬
бирам, дрaпигa’ (плат и пр.); part, eutiffi
набран, драпираш, надиплен (плат, дрсха); 4.
припевдига’, прибирам (шлтиф, дреха); 5. refl.
отар. вдигам сс; окопит-им сс, съвземам сс;
RitZung/.
Raffgier /, — алчност, стръв-ост, настървеност,
uetteltrie adj. алчен, стръвен, настървен;
грaCителсaи-
RciZЬhIz п събрани е гората съчки.
ecliig adj. разг. = uelljirrlg.

Raffinade
232
RatÜinidi f -1 рафинирани сaхар-
Ralibiäge [--жс]/. — вж. Raffination.
RalfiCt n, —(n)s, —c продукт на р-фиш-ция.
Raffination/. -en р-фин-ция, рафиниране.
RaZfinimlnl [-H’ä] n. -s, —e/—n 1. финес, из-
гъшчтшесг; 2. рифинираносг.
Rilünerie/, -л [-йсн] гaфин-риЯ’
Ritlinis^e /. —и = Raffinement’
Raffineur [-Höp] п, -s. -е мслична машини за
дьгв-сишa’
-affinieren r пречиствам, рафинирам.
raffiniert pari, adj. 1. пречистен, гафинигин
(захар и пр.); 2. прсфишен, изтънчен (вк*ус и
пр . ), 3- разг, изпечен, рафиниран (мошеник)’
Relbeösc /, -п вид въглехидрат.
RifiUe: рсзи;. Herr und F-au — господин и госпожа
НевоCегamашо-н-
Raifzabe т кучешки зъб у хищници.
RaiI п. —s, -s плаващ остров.
Rcgt [—ажс, свстр. риж]/, —рази. 1. гняв, ярост:
in — kommen газтшcся-ам се. по-б-енясaм; е-п
In — e-bnenn накарвам нат. ди побсснес; in —
enln настръхнал съм; 2. бърсaне: bi der — hai
sie Sce Schirm sichen 1;,^- в бързината си е
сaCрa-илa чадъри; 3. Ses I.si jetzt din — това е
Har-itoc-T- моди еcгa’
ucetn int h издигам сс, виши сс, възвисявам сс,
сгърчи.
Rieihn1 [—джо—] /. —сп. швейц. регистрирани
фирма.
Raglanä-mtl т ръкав рсЕл-н.
RcehuI [-гу] п. —s, -s 1’ готе. р-гу' 2. прен.
Съра-тш-’
Rijtbee [р-гт-Гм] ш- —s, — лтуз р-гт-йм.
Raewuue / ботен. сал-п. бръмбарче (Orciis,
Orp1ys)-
Ralt/ -п мор. рея.
Rclm ш, -s, — 1. каймак, сметана: рази. Sen —
cesh1öpiin обирам ааймааа, 2. кора от сажди
или кал.
Ribm т вж. Rcienn 5.
RihшracZ11 ш бот. ишена (Arnone reeiculatc);
-ett—c/бот. диал. къпина (Rubus hinsius)’
Rcbeilsen п техн. рамково желязо' печ- бурми
зи завинтване на стягащата рамка.
talmin r поставям в рамки (aартинаO’
Rcbeei ш, -s, — 1. рамка (на картина, про-зорец
и др.)— и прен-: Sas erb' über ine — n-s Vorteaecs
това надхвърля р-мангс на един доклад; рази.
aus Sem — leiier нс съм е гон с нщ., не
подхождам (на средата, но атмосферата),
2.	гсргсф; 3. техн. рама, тяло, сганок, лсгло'
4’ кинокидър, „рамки“; 5. стр. напречна грсда
в покривната конструкция; 6’ ранд, кожена
ивица между лицевата кожа и подметката' 7.
воен. пачка за патрони' рамка на мсрник.
RаhшeлrаeUoшmeл п типова спогодба, рaмке-е
споразумение; —erille л авиац. очила иа тазова
миска; —erzänire / лит, разказ с рамкови
композиция.
uilmtneinäHt adj. с -ъншсн шев^еCтеаа)-
Rc1m1nreee1Ie п есшев-ш, ебебщaвaщ, обе¬
диняващ сaaон (съдържащ принципните
положения на мноио лaкани): -Cetr п воен.
постоянен, основен състав на армията' -Hh1e
п свръзка, рамка на фах-сраова конструкция,
паяшги; —schub m шити обувка; —snh1eu /и, -s,
—	фоп. гиеaес висъег; -üenre / воен-
упражнения с кадри; -laritvtuieae m типов
колективен договор зи тарифните сгиван;
—•vt-ecni n воен. aидгеси част' —visbe— п воен.
рaмaе- мерник' -wt—Un рамкова конструкция.
tabmie adj. 1. пьлшо’исл-ш (мляко); 2. каи-
мачсн; като к-кИмта.
Rabe/käse ш кайм-чно сирене' —Shbn1n ш р-зСие
каймак.
RcIS [рИд] ш— —s, -s воен. рейд, набег.
Reieuie п бот. треси „раИграс“.
Ralllitle [раИcгИJ /. —п [-йсн] остар- подигравки,
шега шaе’cшaa-
Rcbe т- —(c)e, -е межди, слог, предел, граница.
синор.
Rab-blumc/löW’ паричка (Bcliis minoe): eush1ign
—	жълл смин ( Gnrppcilujm сiooehaeS.
reinen I. ti: а, определям границите (на полски
имот); б. про—сря—им междите: остар. — ueS
eenieer огражда’ със слог и камъши; II. inr h
диал. (сп п-п ~) гранича, съсед съм по нива с
иат.' Rabeneg/.
Rcin/faun т бот. вригнта (Terehnium vuljere);
—kohl т бот. гcс-aли-ч- (Leescne connunis);
—meide/боп. птичи дрян, миризлива черничка
(Lijusirum vuljarc)’
RiIehл [pä-] f, — вж. Räson.
Raja n- -(s) = RcSscbc.
Rajc(l) pl, рия.
rcjölti селг-ст- рит«—-’ (= -ieo1cr0-
Rcktl/, —е печ. сгом-нен- стъргалка, р-ксл.
räkili refl: протягам се. изгятам се (enc ^111-).
Raktlt /. -п р-атта (балистично, между-
континентална— фойерверк) с-с — aesh1Icßen
изстрелвам. свалям р-ксг-’
RaUeien/ailrleb т реактивно задвижване; -basbs
/ воен. ракетна база; -flugzcug п реактивен
самолет, симепет-риacтенесигел' —■g1scboee п
авиац. риатт-ш; рсиагисен снаряд' —shЬieß-
C1ite ш площадки зи изстрсл-инс ни р-кети.
raUCiegscbitll adj. бърз като рaacта-
Rikeueлetock т опаша- на ракета.
Reklet, австр: Rckiit л, -(c)s, -1r-e 1’ ракета.
хилка за г-нис; 2. банди иснтдеaнИ’
Relle/, -п лоол- водсн дърдиетц. ведне кокошчс
(Rallus iquieIcue)’
rclllltrtn r остар- съединявам отново. обе¬
динявам; събирам.
Rally. Rallye [рaпиJ. [рили] л. -s, -s; /. -s спорт.
рали.

233
randvoll
Ramic /. -л [-йен] рамия.
Riem т. -(n]s, —c 1. диал. овсн' 2. остар. корабен
нее, снабден с клин за забиване в проmи-ииaе-
кораб.
Rcme/bäu, -block т беиниa на тримбоваа. чук
зи набиване на пилоти; —bock m =—-block; —bug
п мор. maган-
tceeiösIe adj. рсзг. замаян, объркан: Sc- beb
kenn ein ja — metdnn просто ди по-щурсеш!
Rammt /, —е 1. тгa’Cесka; 2. Со-ник ни
mримбевaи-
Raemei m, -s, — 1. = Rammn; 2. оеси' 3’ еепеп; 4.
дисл, ругатня (особено зо жи-вотни)
дръвник; товедо-
RammelliJ —сп (прубо) Cееувaне-
tcmmtie inr h tn- 1’ = -степи 1; 2. гaс—тъгссaм,
тръса-м, блъскам: jetemmele voll нaтьпaaше,
сmгъсaaне; 3’ съсъкупявам се. С-сусам (за
зайци, котки, катерици), и прен.'- 4. мин. refl.
пресича’ се, губя се едно е друго (рудни
жили).
Rcmmelzele f период на рaсбесувaнc, евaтбт—-ишc
на жиRегни-
-ammie I’ tr. 1. набивам е се’ятa, трамбовим; 2.
сривам със сгcнело’; 3’ мор. блъсвам кораб,
-бивам се в друг кораб; II. intr- h видя вътлища
с машини (от тънки пnaетове)-
RcmшU1hez т = Rammbär’
Rammler m. -s, — еамcп, мъжкар (особено заек,
катерица).
Rammmash1ine f гежеетше—тдaршa машина'
ниби-ича-’
Rieme/Uopf т извита отпред конски тлива; -^easc
f силно извит иое-
Rimpe f, —и 1’ рампа: а. тювaрна; Ь. иа сцени: прен-
еценa: разг. rin се dic ~! хайдс на гaбоma!; 2.
наклонен път —— вход за аеnи, пешеходци;
външно стълбище; 3’ мостиа за а-чс-шт и
слизине; 4. парапет (= Buüstnrg)-
Ramp1n1ihHU ш тестр- еевcглешне ни рампата'
прен. сцснИ’
-emchnltre adj-, par/- разг, гесгедеш, „по¬
страдал“, очукан, емaчaaH’
Remsc^1 т- —ns, —с 1. ксрт. вид игра на карти; 2’
корт, пасусанс на всички при скат; 3. студ.
караници между студенти, водеща до дуел’
Ramec12 щ. —te, —е aи’aгa -сяаакса стоки
(изостанала, старомодна и пр.): рсзг, ie —
verkeilen продавам „геnтaн“ ни безценици
всякаква еmеaa’
remeh1tn tn inti'. h 1. купува’ „гептaн“ на
Cтсптнuпa изостанала стока; 2. играя
„Remsci“ 1; 3. студ, извиквам ни дуел.
Riesch/gtschäiU п дюкян за изсънетaндaртши
сгоаи (мноио евтини): -merkt т пазар за
еCезптнтшн. демодирани, извънетaшдaггши
стоки' един вид бнгпaзaг; -wäre f стоки на
безценици.
-an рсзи:. = letal’
Reecb [päH4, раич]/, -cs рaнче-
Rand n, -(n)e. nc 1. край. и грвн-: еaрaйшинa
(на гора и др-), периферия. покрайнини (нс
прсд); ръб (нс маса. чаша). нар. перваз: аг —е
Scs BchHne на брсти на потока' Umschläge eli
ehHmc-zcш — пликове с черни краища' rote,
dunkle —nu ue Sic Auern НсЪсл з-чер-тии ми
са kпc-гaчиее. имам тъмни кръгове (сенки) под
очите; грен-; се den — des Abjrundns, des
VerScrecns e-biecn. gcreicn довеждам до ръба
на гропaеmma, до гибел. провала; есе-aсaм сс
пред пропаст' се —с s—r KrcZl на края на силитс
си; ее —т Ses Grabes sichen с единия си крак
съм е требa' разг.: eit cim. икНи zu - koemen
нс сс справям с нщ’, нс мога да доведа ищ.
докрай; ctm. zu -т e-injcn: а. завършвам нщ.'
б, решавам сс на нщ., извършвам нщ.' es Вее-—
und Band jeriier. kommen развил-яв-’ сс
(деца и др.), повилнявам, забравям се, нс мота
ди сс владея' 2. ивици, пирчс (по края на дреха),
бордюр, завършек; периферия (на шапка); 3.
поле (на страница): e—r etei'c; — leesnr
оставям широко полс (при писане); ctm. em —е
vnumntknn отбелязвам ищ. ни пеп-mе' прен,: ат
—е мсжду, покрай другото' мсжду-прочем: cim.
am —е nulebtn преживявам ищ. отдалеч, нс
шепеегедсг-тше; sihC e—r SacCe nur cm -е
wienc; посвещава’ се на нщ’ само
мимехедем; dieses Problem lieei melt се —
този проблем има второстепенно зи-чсшис; 4.
мор. буртит; 5. разг, уста, муцуна: Cale den, d-
е -! ди си държиш —0-, устати’; 0 разг. das
verstehe sich em — ясно c, разбира се от само
ссСс си.
Rcndei ш. —s, -е рсзи. оспар. вряви, пaтaрдия-
RcndClt f, — шум, патардня, пудтвине,
ucneilltuin inti: hразг. вдигам вряви, паmaгдиЯ’
Rcndrb1m1uUune f (за)б-лежка на полето (на
книга); прен. [ироничен] коментар, иронични
сaCcпежаа (към ищ.)’
RäieiImuIIirm>new. г-йка.
Rä;deln п, -S, — пехн. риф—лусанс, назъбаи,
наката-.
Rändel-cni п пехн. назъба-, --)—;)-.
’ .uäne(i)rie, ’ ’taniie с такъв и такъв крий:
eteietäni(e)ij или etnietindie-
eäritee r подгъвам с бордюр, уaгaсигтпшa
ивици.
RanertuehHti;nne f периферно, ’aлесaжне
явлснит; —ecbitt п покрайнина, крайгранични
област; краище; —-giosse f вж. —bemerkueg;
-euncC1 f социол. периферна трупи; --с^ес f
архит. корниз. nер-ас, рамкови летва; --;heief
арата- бележка; р], аратан съобщения във
вестник; -stiaitn pl, държави, граничещи с
море или оксан; —stiin ш бордюрти к-мък.
е;;!™-- adj. пълен до ръСа, препълн-ш,
натъпкан.

Ranft
234
Ranft in. —(c)s, —c обл. кора на хляб; aгaищшнa;
комат хляб.
Rane п. -(e)s, —с 1. ранг', чин, оCщтетв-ше,
служебно положение, [воcншоJ з—а—нт, остар;.
сан: ~ n—s Mi;ieteus, n—s Hcuctmcnne р-шг на
министър, чин ни капитан; im ~ n-s GeCelm-
ue'es, Majors ,1111; нося титла, съм „таен
съветник", има’ чин майор' c—r 1h1er —
ciggelmte имам. зисма’ високо служебно
положение, чин; прен-. inn nuetee, ewnitnr —
nierelmnr зитмим първото, второто място; с—
п — verleibe; въвеждам е чин, повишава’,
давам клас; п-п — verlieren понижават ме;
разжалват ме; den — über, unter c—m heben имам
пе—снеоa, нисък чин, служб-от нкт.' n-m dcn -
siriiiij mcclnr оспорвам на.’. nьр--нег-его;
mii c—m um den — НисНее съпернича на.’’.
kонaугирaмi сс с нкт. за първенството; n—m Snn
— ebieufe; надмини—-’, нсггcсaгвa’ нкт. (с
службата), и прен.; 2’ ет-ncн, разред, класа:
ein Sänget vor — певец от класа; nin Sh1uilesen11nr
zwciicn —cs второстепенен писател; 3. ранг,
балкон (в театър).
Raret1 f, —и; n. -;, —п (свстр. само тока)
пакостник (и пакостница). палавник (и по-
левницaj: лудетина, немирник (и немирница'—,
дангалаК’
Rangt2 f. -п дисл, бот, кукувичи прежда
(Cuscnea)’
-ereile, -argen in/t: h refl. дисл. разг. 1. бо¬
ричкаме сс' 2. катеря се; 3. refl. сардалям сс;
протягам сс.
Rarecit [гейшджърJ п, —s, -s воен. гтинджьг.
войник със специални подготовка
R;reierei1n1hl [рИжИр-] п гaсггcдcлнm-пнa,
маневрена гар-’
eegelteen [рИжиг—] I. nir; h 1. и intr; h жп.
прехвърлям на друга линия; маневрирам; 2.
композирам (влак); 3. нареждам' II. tt; з-см-м
място, положение (по важност): Sieseu Grund
—engiert сп nusent Stelle тая причини стои ни
първо място; vor, hintnt c—m In Dinreta1tnr —
имам повече, по— малко години служба ог икт.
Rerelieet f спорт, клaеиге-ьч-ш списък,
рaнглисmа-
—aiemäßie adj.— adv- спорсд чина (званието).
Rangordnune’e' йерархическа стълби, йерархия;
-,11'1 / чин, звание; клас; —Verhältnis п
йерархия (военна).
—ciU adj. строен; кръшен: — und eh11aлU тънък-
-иеоa-
R11U т. -з—^о^<^^(^1^к^н^. pl) интрига, сплетня' aесни
pl-:	Sh1шindnл, spinnen aевa, плета интриги'
aut пе einnnл кроя, измислям интриги' ( und
Schwänke дяволии и лудории.
Raike / -п ласт-р. муст-чс (ни лози и др’); поет-
веИка, aпенче-
ränkeir in/r. h дисл, 1. боричкам сс; 2.
интригува’ на дребно; 3’ розг, nie c—m —
споря, дърля се с икт.
Räiktmacbtt ш интригант. еплетннa.
ranken intr: h s refl- пускам муст-чста. пълзя, вия
сс шaгерт, увивам се (около нщ-)-
Ranken т. —s, — диал- комат хляб.
Rankin/füßt— pl. зоол. вид р-ци fCiuuip1!i;],
-gcwäcHs п висщо се, т-и-но рaетcнит; -wirk
п 1. муст-чсе-та ни увивно гист-нн-, 2. изк.
препл—гсни растителни ернaм-нти, муст-ков
огнaмент’	.
RänUe/ehbmi1e т = RreUemаhCeu; —ecitl п
интриги pl-- машинации; pl.: -such' / страст
към ИНТрИГН’
—änkt/sühHeIe adj, занимаващ сс с интриги и
клюки; — voll adj. нштрнгангсан. лукав, хитър.
-ankig adj. рази. с мтстичетa, катерлив, увивен
(рaет-шие)’
Rankünc/ —е 1. ненавист, озпебл-нит, [затаени]
сгаж'дcбноет; 2. отм!ъститепноет.
RaeUeUCI/ -п бот. лютиче (Ra;11cuI1e)’
R;nn;keIstrauhH т бот. аСлашосо дърво. —Слсн
(Кети jacorih;)’
Ränzclci. Ränzlein п = Räneh1’
Ränzcl n. —s, — раница: разг. sein — eh1;Urnn
вдигам си чуковете, отивам ен-
tareen inr h зов:, (за кучета и хищници) раз—
Стсу-М сс И сс CЬCЪkTПЯCИМ’
Rine11 т. —s, — 1. училищна чанти (зи гръб); 2.
раница; торса; 3’ рази. грубо: а. търбух.
шкемСе' б. тьрбинa-
Ra1et— m, -s, - рази ругатня, калай’
ranzig adj- 1. гранив (мaсшншaO; 2’ рaсбсеу-aн
(живетше).
Ri1eee1il / период ни 0—^——— (у хищниците)-
Rap [р—п] ш. -s муз. рап.
Rccltл т, ‘Ь.-зоол. риспер (рнСи) fAspiue тарах).
Raphia/’’ .Ici [-h-h] бот. р-фия (вид палма).
RaphiabisI т рифия (лико от Raphia).
RapidbinSer п спр. бьрсоеврьз-ащ цимент.
tipldfe)(adj. бърз, свттаивнчтн, стремителен.
Rcpidieäe /. — бързина. есcгaaсичнест, стре—
.митcлшеет.
Rapit— п, —s, —с спорт. рапир—’
Rapp т. -s, —е ерен-нa, езобтши чепка грозде.
гсо! intj- диал. пляс’; плюс!; бух’; тип!; пат! (=
Kiapp!).
Ricpe т, -и, -е 1. —раи kен, нар. арап' разг. anf
Shhueenrs ~i reisen пътувам c хиджип—шовия
(пеш): 2. диал- = Rabc 1.
Rcccel п. -s, — пристъп на лудост, бяс; нaй-чеепо
рази- налудничава идся, идея фикс: рази.: е-п
- Heern бръмчи ми, влязла ми с муха в главата'
побъркал съм сс; c-n - bekommen побърквам
се' пеб-сня-aМ’
rcpp(t)lig adj. рази. пернат, щур. побъркан,
хaлесин. налудничав.
^^с^рТ т рази- 1. сприхав. лют, избухлив
235
räsonieren
човек; 2’ луд. налудннчив човек. щурак'
псрушан' 3. корава глава.
tappeI/Uöcfie, —-köcÜiecЬ adj- = rcccfn)1ig.
tappeli разг. 1’ intr. h тракам. трополя; 2. refl.
sbcH in din Höhe - вдигам сс; прнсдигим сс
(болси)' зимогвим се; 3. imp. разг. es rappele
bei е—е [ie Oberstübchen, be Kopl] едната му
дъски хлопа, смахнат с; et tepce1e той ст е
побъркал, полудял е.
Rappen п- -s, — 1. дребни швейцарски моите-' 2.
рядко = Racce-
RepphrI п- —(c)s, -с 1. рапорт, служебен доклад:
sich zue — ecldcn явявам сс на рапорт (войник
и др.); 2’ връзка, контакт (при медиуми); 3.
повтог-нн- ни егнaмтнт (при изпъстряне на
някаква tuiouf).
Rapporteur [—öp] т, —s, —с гaпертъор. кортс-
по—дт—т (на вестник) (= Bnrbchtcrsic'icr).
uecphuIltu1n t е-е cim. — рaпорттвaм, до—насям,
докладвам нам. (за) нщ.
Rcps т- —ns, —с бот. рапица (Brassica iipus).
taps! intj: rips, ~! xon’
recs11, tcpshher, ticpsen ti: 1. грабвам, сграб-
еам; 2’ пипсам.
RaCsrUuhHen т сеч^сш. рапично кюспе' -öl п
рипично мaспе-
Raplus т. * , -se разг. шег. вж. Rappcl’
RaCüЛZhHen л, -s, — м-рулки, сaлaтaa-
RepUne1 f, -и; RcpUnzci n. -s, —;/. -е; n, -s, — 1.
бот. мотовилка, днлянаи (Veleriarnlli oib'ouic);
2’ рази. = Repü1zh1er-
Rapi.se /, — 1’ разг. ппячaое—c, грабеж, яма;
бъркотия: in ibn — geben прсжалсаМ’ отписвам
нщ.' ctm. geht, 1^11 In din —: нщ. слиза в
чужди ръцс, тръгва из село (започват да го
ползват много хора). er geh' in die — хлътва,
зигуСва се, пропада (с големия град); 2. вид
игра ни карти.
ret adj. рядък (артикул, случай): рази. sicb —
тиСеи нс сс виждам (между хората), губя
сс.,
Rarität / -тп рядкост.
Ra-blätti/kablnct' п (музейна) сбирка от редки
творби ни исaуетве, занаяти; —■käsitn ш (рядко)
панорами (по панаири).
uaeerI adj. 1. воен. спорт, пра— (траектория),
равен, хоризонтален (успореден със земя-тс);
2. рази. ссcтaaвич-H-
R;s;re / 1’ воен. хоризонтал-ост (но
артилерийски опън), 2. рози. светкавична
бързи—’
-анН adj. 1. бърз (р-Сота, помощ, г-штнит,
крачки, крика): рази. cin -eu Kopf пъргав ум¬
ей tillt — Ctrbti той избърза шаси’; 2.
прибързан; 3’ сприхав, избухлив: рази. et isi
ein eieeh1er — той лссно
RcscH ш— —ne, —е текст— груба вълнена тъкан.
eashH111 intr- 1. h шумоля (хартия, сухи листа);
2’ 5 прошт’опясaм-
Raschhelt /, —1. бързина; 2. рядко приCЪрсaнест.
tasei int 1’ h беснея, бссну-ам, лудувам, лудся.
буйствувим. бушувам, вилнея: Im Fieber —
буиствувам е трески; voe Liebe — лудся от
любов; vor Zotn - беснея от гняв; det Stuem,
dcs Feuer -ceI буряти, огънят бушува' 2. s h лстя
(движа се с бясно бързина) (влак и пр.): разг.
vor Senncn — изфучае-м насън побсснял.
Risci т. -s, — 1’ грсвни площ' морави' поляна:
п-е — cringcn, kurz hclinn затревявам място;
кося гcдовне тревата; 2. чим.
Rasenbealk пейки от чимове.
Uis11e1wihhs1л part. adj. обрасъл, покрит с
трева.
tasteS part- 1’ adj. бесен, луд. яростен: е-п —
macler —Сесявам, влудявам икт.; -tu Sh1mnte
нетърпима болка' -т Eilnueuh1I луда, ужасна
гтвшеег; -е Sh1reIIiJkeit бясна бързина; —
vcriinet sein -любсн лудо, до полуда' 2. adv.
разг. за усилване. мнете, ужаене-
RcseiSwttiin: cs ist zue — пгоете ди полудееш,
да побеснееш.
Reetn/eIstetre, -rez п. мин. ст’-еCгaсшa,
шуплива желязна руда' —gane т мин.изходни,
афлорнмтнтна руди жили; -1Г1Гсг лиши. къси
рудна жила на песьгхшееттa; —mäCrr ш
градинска косачки; —sch-t т, —spielepl. спорт,
упражняван на затревени игрища (футбол,
поло и др’), игри на ’ерa-a, полс; —sp-eieet
п градинска пелн-ичaa-
Rcsct ш- -s, — бясно каращ шофьор.
Raserii / — 1. Cеентвашт, буйство, бяс; лудост;
2. бясно кир-нс (на автомобил и др.)
Rcsiue [-сOрJ т, —s. -с бръснар (= Bc-eiiu)’
Rcsieracparee т самобръсначки’
tcele-tn tt; refl. 1’ бръсни (се): sicl — icssen бръсни
се (при бръснар); 2. рсзи. сривам със земята
(при бомбардиране), „еCрьсвa’n: du witsi
elulcl rcsie-e! скоро и на ттС— щс ги дойд— до
главата!
Rasiet/kllngt / ножчс зи бръснене; —messet п
бръснач; -pinsel т чстки за бръснене' —■stift /
сапун за бръснене, бръснарски сапун; —■s'tbr
т бръснарски стипца; —maeeer п лосион зи
бръснене; -zcne п пгинaдл-жнести зи
бръсне—’
tasbe1 adj, тревист.
uesie2 adj. разг. = rasenS.
Räson [-зюJ / — остар. 1. разум: c—n zur - erir-
gnn вразумявам икт.; — anrnhmnn вразумявам!
се; 2. ресен; 3’ мярка (мероприятие) ( =
Maßregel)’
RäsonCur [-нöcJ in, -s, —c оапар. критикар, разЕ.
мьрмерa•е-
räsh;iteer in/r. h 1. über eiw. А — крити—
aaретвтвaм, мърморя по -дрсс ни нщ’- коря; 2.
остср- мъдрувам, гтсешнгaе, г-сешъег—
ствувим.

Räshn1eшeлI
236
Räeh;n1mtrI [—о’З] n. —s, —s разсъждение;
резониранС’
Raspe|1/» -е техн. 1. ришпила' 2. хлопка, дрън¬
калка.
Risce12 m. -s, - 1’ стърготини p/.; 2. нaетьр- гин
шоколад.
Risce1leI11 / = Rasp^r:!* 1.
uasctl1 tr. intr: h 1. пиля, изпиляс-м, из-глаждам
(дърво и др.): рази. SüBlolz ~ въртя жсннтс с
приказки, правя комплименти; 2, стържи
fмерaе-u. ябълаи).
Riee1 /. —и 1’ раса (бяла, жълти); 2. порода: das
PZetd lat — конят с породист, от добри nередa'
рози- Scs ist - nie Sc11eccohter това с екстра
гaбетa-
Rces11ure т погодисте, рaсеве куче.
Rassel/. -п дрънкалка, хлопка.
Rcssellea1icJралп. шумна, дива компания; тийфа
(палавници, немирници, обеснищ)-.
Risstic /. —тп дрънчеше, дрънкане.
Rcss(t)Ier т— —S. — които грака, дрънка.
Riss1Ieeränec1e pl. мед. хрнпос—’
easstin 1. inti: h дрънчи, дрънка’ (оръжие,
вериги), гракам (за колела, машини), звънтя
(за монети): прен. mit dem Säbel - дрънкам
оръжието; 2. raeeeI;S atme; .мед. дишам с
хрипове, хъхрят, свирят ми гърдите; 3. inti- s:
(нс)тгепеля(вaе); разг. inucCs Exemir —
скъсват мс на изпие.
Raesen/diskгiminceihn / расова дискриминация;
—Ceee ш гaсевa омраза; -it'ze / гaсесн
гонения, гг-сл-дсaния; —ie'cetaiion /расови
интеграция; —kteszunn/кръстосване ни р-сн
и переди-
uaes1teIn adj. чистокръвен, от чиста пород-’
Riseeu1Inb1II / — чистоа-ръс-ост.
ucesie adj. породист, от раси, р-сос;. прен. Суси,
темпераментен (жcнaO-
ucssiscb adj. който ст отнася до рaеaгa. гaсев
(белсг).
RiesIsшus ш, — расизъм’
RaesIet т. —сп, —еп расист.
raesIsIIshЬ adj. расистки.
Rcsi /. -cr 1’ почивка, отдих (през време на
робота, по пътя): — iaiie;, тиСе; правя
почивка. nечисим, отдъхваме; 15 Minnecn — 15
минути отдих, печи-ka' obic — und Ruh бсз
отдих [и печuвaиJ' 2. техн. запънка, възпънка'
3.	метал. плсщи pl. (на високо пещ)-
Riete1 е. —s, — австр. 1. т—лени мрежа, решето; 2.
гребло (= Hcekn).
Risteieinder ш свстр. 1. рсшетар' 2. к-л-йджия’
uisIii inr h правя почивка (спирамработата),
спирам за почивка (зи веиници, при каране на
автомобил); почивам си. отдъхвам.
Raster т. —s, — печ. р-стср.
easitte r фотографирам чрез растер.
Rislhcus п = Raststätte
raselos I’ adj. нтт’егтш (труд). неуморим;
непрестанен (грижа), неспирен. безспирен; 2.
неегекоен, бсз пеaей; 3. adv; без отдих.
RietIhsieU1ie /. — 1. неумегнмест; бсзегнршесг;
2. неспоaоИствие-
Rastuäl п. —s, —е инструмент зи чертан- на
пcтоnuшuя-
easiritrt; ttr шачсргивам с петолишия’
Rase/eeätte / място за почивка, kгaипьтне
заведение; —ieem 1’ почивен дсш (вж'. Ruhceie)'
2. воен. дештвa'a, д—aa-
Rasur/, -тп 1. нсггисaше, заличаване; изтрито,
заличено място; 2’ бгьешеше-
Rai т. —(e)e, RäecrRcesh11ägn 1. (pl- Ratsclläje)
съ—ст: ent n—n — по мой съвет; eil c—n - höenn
вслушва’ сс е съ—ст; — shC;Zlnr, c-n — nteeiler.
gebe; справям сс, диви’ съвет; n—n um — irajen
питам нкт*. за съвст, посъветвам сс с нкт.; с—п
zu —т ein1nr допитвам сс до нкт.; консултирам;
das Wörterbuch zu —с ^сНе; справяме се с реч¬
ника; [sich D] bci e—m in c-r Frage Ч,) holnr
(рядко: —s er1h1ee) посъветва’ се c икт по
някой въпрос; дават .ми съвети по някой
въпрос' — euh1e;d дирсщ съвет; sich /s—e Lclbr/
U—n — meit wissen нс зная веч— никъде, как да
си помогна, нс виждам изход; eu weiß cllnr
Diignr — с всичко може да ст справи; mit —
und Tat с думи (съвети) и дсла; поел, koeml
Zelt, Uoeme ~; Zeit etbrji — врсмсго ще ни (еи,
г— и пр.) научи; 2. (pl. —с) съвет (градски,
нaреден, околийски): in der - gnier егuвaм в
съвста; 3. (без. pl.) съвещание; заседание: —
über ctw. А. c—n Ceiier съвещава’ се за нщ.,
нкт., по нщ ; обсъждам нщ.' eit n-m —s pZlngnr
съвещавам се с шат.; zu —е ei'en; имам
съвещанит, заседание; nie c—m zu —е jnler
съвещавам сс с нкт.' mii sici selbst zu ~c giCen
сам съм си съветник; 4’ (pl. —е) съветник (и
като титла): Freu — госпожа сь--тшичaaтa;
5.	средство, псешннa, лек (прен-): dctür jiei cs
- (оеmaр. des капи — легеси) за гова има лса,
риз-ртштнит; 6’ cim. zu —е leltnr пестеливо
изразходвам нщ.; 7’ оспор. -оля, решение; 8.
(6c3p/:) остар. (и: есе) es isi nicht-, cim. zu tun
не c препоръчително, нс е срсмс да ст върши
нщ.; 9. (pl. —е) прен. оеmaр- ieu lneelee,
kurzweilige — дворцов шут; 10. дисл. new.. s-t —
hcenn мога без ищ.
Rät п. —/—(e)s, — геол. нии—горшнят слой на
копър.
Rate/, -п Rнесaa, рита: in -п zahlen плащам иа
части; Sie —п cirleltee изплащам ши-г-’т
вносантс; cim. an' ~i kculen купувам нщ. на
изплащане.
rcten* in/r. h /r. reß- 1. (c-m cim.. zu cim. —; n—m —,
ctw. zu tun) (по)еьс-тсa’ нат. зи нщ.' да
направи ищ’: sich D — lassen вслушвам сс в
съвети; sicl ricle zu — missen не зная какво да
237
Ratten/gift
сторя. как ди си nемотнa; din Uesiändc - ns
ебетеятепсгсaеа то налагат: поели. mce nicbi zu
~ isi. Sce Isi cucl licbi zu hclZcn иа такъв, aейее
ис вземи от думи, ис можс да сс геметне; 2.
предупреждавам (заплашително) icl riic
Ibnce. gnhni Sic! aас-ам Ви (предупреждавам
Ви). вървете си!; Scs will Icb die erraten Haben,
ies l;ee Siu geratee sein! казвам ги,
предупреждавам те за nеелcдcн път!; 3. с'т.
iet zu — пгтгогьчuттпше, Cлaгогaсу’шо,
жтпaт-пне е: Scs ist Scs Gntateisen lür Ihn това
е наИ-дебрете за исто; cim. lüu gntaeence пСеси,
Calten смятам нщ. за пе-Cпагерaзумне; 4.
етгaтсa’, гaзгaдaсa’, гадая: ebn Räusel —
рaсгaдa-aм гатанка; an cim. D, cuf cim. А — мъча
сс ди разгадая нщ.; auf п—е, cim. — досещам сс.
догаждам сс зи нкт., ищ.-разт. —е mal! еттaтни!;
nccH dnm Verfasse— - мъча сс ди сс досетя за
aстогa, да налучка’ автора; e-m пет. zu —
cuZgebcn: а. сaлавам нам. гатанаа; б- създавам
нам. много труд; 5.рядко (слаб) тчасгствaм е
съвсщание
raliiwilst adv. на части, на вноски, ши из¬
плащане.
Rateiezhieuge изплащан— на чисти.
Ralet in, -s, - които отгатва, намира отто-ор (на
патанко и под-),— отгат-ан-
Räteregiecruge съветско правителство, упр-“
влениС’
Raieebt— ш съветник,
rite1b1rishH adj. еъв-тничcсkи-
Raihaus п aмcтет-е, градски дем-
RaeiflkeeIhn f, -тп ратификация.
ucIIiieI1t1n /г. ратифицирам.
Ralin, Rilinli, Reibet in, -s, -s текст- ратни
(тъкан)-
RäUn/, —nnn съ-етничaa (служебна титла).
Rilbeg [рейтинг] п, -s, -s рейтинг. класиране.
uaeinliuin /и. гaтишuрaм (тъкан).
RaeIh/. — 1. разум; 2. причини. смисъл; 3’ liliec
- последно ерcдство-
ReeIhnd, —сп дажба: dic niecrnc — неприкосновен
запас (храна, фураж).
—сИтИ adj. 1. разумен, смислен, логичен; 2.
рaцuенaп-ш (и мат-)-
eaeihni1isi1utn /г- рaцнешaписирa’’
Raeihna1isi1r1ne /. — рaционaлнснгaит, ра¬
ционализация’
RaeIh1aГismus п. * — рaцuонилизьм-
RaIIh1iГisI in- -er, —сп рaцненaпиее’
uieih1iIieIIshH adj. гaциешaлистич-Ш’
ueIIhnt11 adj. рaцненaпcн, рaстмтн, смислен;
ц-пcсъобрaсcн-
ti1Lihnenw1is1, tiiiönsw1Ie1 adv. на дажби.
uaeihnltu1n tr; 1’ поставям под дажбтн ртжнм,
под рсжим на разпределение; 2. разпределям
(врсме, работи)’
Raeihrl1U1;e / 1. —ж. railoeicuce; 2. дажСтн
рсжим, рсжим ни разпределение. купонни
еиетемa’
Tätlich adj. 1. препоръчителен, жел-т-лен'
бnатерастмcн' уместен; 2. оеmар. спсстовсн,
пестелив, нкономичси (= eciteaшO’
RäI1Ih1k1It /. — 1’ благоразумие; ц—л—съоб-
рaснеет; 2. остар. иaенемичнеет.
tiUlhe adj. безпомощен.
Ra'losigketi/. — беспемещнееТ’
Raeorhшin1 in. -и. -и рeтеремaнcЦ’
taIoroшCnIshЬ adj. ртторомaнеkн fесиaO’
Räththшiлisc1 n. —(s)' RäUhtoшaлiscH1 n, -е
рcтеремaнсkи сзик’
uctSam adj. 1. = rädich; 2. оапар. разумен, мъдър.
rctscl! inj дърр! хърт! (при късане на плат, при
спускане на кепенци)разг. ritshH, ~! хоп, троп!
дим да то няма!
Raischbuee / разг. панаирджийска палатки с
въртележка за късмет.
Rciscle, RaUehH1 /, —п 1. техн. (само Ratsche)
трcтчетaa. з-пор-н оетрезьб. задържащ ме¬
ханизъм; матаап' 2’ = Rassel; шег. рсзг.
aг-ч-тaле, дьгдегипa, бъбрица; 3. диал.
мъналки за nтн-
uatech1r, uälsclin int h 1. тракам, хлопа’.
дрънкам, и прен. \ 2. хрускам; 3’ мъня лсн.
Rciscllaj in, -s, п- съвет (вж. Rai 0.
uiIshh1ie1n inr h съветвам сс, съвещавам сс (с
ИКЕ.)’
Raisclluss т рсшснис: des wau Сиеп, — това
б—шс волята Божня.
Reiseiere— т куриер, гизснлсш при градски
съвст.
Räisii п. —s. — 1. гатанка: nin — lösen. rate;
етгaтсaм, разтадивам гатанка; 2. сигaдaа: clm.
ise, bleiet c-m ebn — нщ. е, си еегaвa за икт.
загадки; n-m zue — werden ставам сaгидaa за
Har.; In ~; ecu1hCt; говоря със загадки,
недемпъ-aU’
uälscliiZe adj. загадъчен (явление, човек).
RäescIbalelekliU /. — загадъчност.
eälstir inti; h рози. 1. гроша си, блъскам си
главата (ба отгатне нщ-)\ 2. говоря със
сaгaдaн, н-демльвaИ’
Rais/Cerr m ист. член на градския съвет; градски
съветник; —ксПсг т бнгaрня,пивницa, локал в
RciCcus; -schetiber in секретар при градския
съвет; —siube / зали в кметството, —vtewaei'tt
in еж. Ries1nrr-
Ra'ic f. —и 1’ плъх:ризг’ all din — spinnen отварям
си очите ни четири; wie с—с — shHI;lcn спя като
язовец, като заклан; 2.рази- несполучлив удар
(при игра на кеиш) 3. шег. балерина-; 4. прен.
зо хаплив човек; 5-.мор. шег-. к-шок, сухопътен
моряк (= Lа;Sreeen)-
RatItrrüaneeu т 1. мншело—сц' прен. обаятелен
чо-та; 2. = Rciileu; —jiZi п миша етгесa,
aреcниa-

ratten/grau
238
ueee1rreuau adj- мишссие; -kehl adj. гол, оголен
(вж. rcezeke1l)-
Raetin/köile m 1. голям плъх; 2. кълбо плъхове
(слепени за опашките чрез Солтс;); розг.
заплетена работа, каша' рази- des ist nin ~ von
Prhenes1n, UeegncCmIicCkciecn, Feilem това c
една сaппеттшa верига от пгептсн,
неприятности, реднци ог грешки; 3. дявол (=
Teufel); —'pfcttte т бот, воняща коприва,
горски чистсц (Seih1ye silvctica); —piлsh1tu ш
= Raeelet; —schwäiz m 1. опашка на плъх, миша
опашки; разг. прен. миша опашки (плитка
коса). 2. прен. върволица; 3. боп. сорт круши
с дълги опашаи; 4. малки кръгли златарска
пили.
Räiitt т. —S, —;/. -п решето; техн. тръсаищо сито'
протък, дър’ен-
ueilere itr- h (за картечница, коли, машина)
тракам, трещя; СуСотя, бумтя’
eeilten /r. пресявам през ртш-те. дърмоня.
Räieitwäscht f пехн. сортнране на сипли—н
материали чрез рсшети.
Rciilte т. -S, — пинчер (куче).
Reeel т. res, —е; Riizcu/n, -es, — разг. драскотина,
ряза-’
Ratze е, -hs, -с 1’ дисл. разг. плъх (= Ratln); хо.мяк
(= Hamster)' разг. wie ein — scliefen спя като
лалугер; 2. лов;, пор (= IIeisO-
Riize f. -п ^а^^. = Исеес.
ueee1ke11 adj. нар. разг. = radikal: alles wct —
enlJnJeeenn изядено, ом-т-ше б—шс всичко до
шушка, до троха.
Rätzel е. -s, — сключени вежди; човск със
сключени вежди.
eiizee int h tr. разг. дращя. стържи.
Ratzir т- —s, — ^с^^. вж, Retz1.
uiee, taizieus дисл. разг. доа-то сс обърнеш, в
миг.
-an adj. 1. грапав (повърхност, път, хартия). груб
(кожи); неравен (път): —е HärSe грапави,
загрубели ръце; ein -eu Senin исодялан камък;
—т Gtgtnd плашншсаа, ш-гaвшa, насечени
местност; ins dem Ranee грубо (изработен);
2. груб, суров (човск. тип, думи, държание,
нгa-и)' 3’ рошав, космат: üe-т Seien n—s Pelzes
kесмaтaти стрина иа кожа; прен. die —с Seite
C1u;nek1Cree обръщам д—С—лня край; 4’
прегракнал, хрипкав. хриплив, дрезгав (тпaеO:
е—е —in Hais haeci гърлото ми с пресипнaле;
5.	остър, суров (въздух, климат, време. зими,
вятър); б-раи cim. In —е; Mengen kcuZcn, hceei
имам, купувам ищ. е големи количества.
Raub ш- —(c)s, — 1. грабеж. обир; похищение,
отвличане; грабваше (на жено), отнемане: е—п
- begehen извършвам грабеж' - in c-m, cim.
bcjnlnn, verüben ограбвам. обирам нкт., ищ.,
прен. посягам иа ищ.' eil — ausgnici тръгвам
да грабя, плячкесвам; 2. плячка, лов: das Heus
wurde cin — ict Flammen къщата стани жсргси
на пламъците.
Raubank f пехн. дълъг гладик, двойник (ренде),
Renee1eeeet f етkгaднaте издание (без
съгласието на автора)-
Raubari т четинеста брада, човек с такава бради.
Raubbau тмшн. есл-’C^n. хищна -aсглоити- ция
на находища, бесегптднa тасплоати— ция иа
зсмн и др.: прен. mit s—r Kräfler — triienr
злетпеггебясим със силите си, разсипва’
силите си; — се ict Gesund- Heil разсипвант на
сдрaвcте, пгеетъппе- —ис спрямо здравето.
teubeteiluIe adj. = ranesüh1tie’
Raubein n разг. грубоват, недодялан човек (но
добряк)\ ч—пит, неприветлив чеecк-
-luecbnie adj. възгруб, грубоват.
-auben I’ tn. (c-m ctm. —) 1. ограбвам! нам. ищ-0'
отнемам (нам. честта, надеждата, живота,
времcтоO, лишавам (икт. от нщ.), вземам (-КМ’
ищ.): dcs Heus tauei mir dic Anssih1t (Ins Tci)
къщата ми закгива изгледа (към долината-,
(eih1 D ciw. -) открадва’ си (п-лусаа); 2.
отвличам (жени, д-пa), похнщавим; 3. остар.
ectauece; II. int h 1’ грабя, гaсбеиннчт-
етстсaм' 2’ (за хищни животни) хващам пляч¬
ката си, излизам на лов; 3. лш//.; а. тaеплеaти-
рим безогледно рудно находище; б. прибирам
дърстнити част и- изчерпи— рудник; 4. корт,
(и tr.) бия’
Räuber т. —s, — 1. расCоИшик, грабител, хаидук,
хайдутин, обир-иа: рсзи- et ist nrteu die —
geteiiee, etuaite попадна между вълци,
рaзCеииuци; 2’ прен. похитител (на щастие,
чест). 3. хищник, и прен.- 4’ паразитни клони
иа дърво; 5. фитил, който топи сс-щта.
Räubcrbaedt f гасбейничтски банда.
Räubitli /. -еп рaзбейничeстве,рaзг’ хай- дутлук,
плячaаджuйетeе-
Räubtte1ShHIcbIe/1. приказка за разбойници;
2’ небивалица, лъжи: nreähГ mir k—c ~п ие ми
разправяй басни!
urue1u1alI adj. разбойнически.
Räne1r/beucImc1л m, pl. —leite расбейничтсaи
главатар; —■höble/разбойническо свърталище.
täubcubsch adj, разбойнически. грабнтепсkи-
eäubtee int h разг. пипам, имам дълги ръка.
Räueer/cisto(e/= Räubnrgcscliclen; —zivil [-си-]
п пепутннформ-ио обпcкле-
RcuerÜIShH т хищна риби; —Л^Сси ш рибар бсз
пезсопuттлне; —eite / хищност. серъв-ост;
алчност за плячка, трабсж.
raubgieeig adj- хищси.
Raue/Utite ш грабит-лска веИшa; —-moei т
убийство зи грабеж; -mötite ш юр. които
убива за грабеж. рисбеиинk; бандит.
tiuehtstle adj- с остри чстнии.
Raub/riticr т ист- рицир-рaсбеиинk; —scHiZi п
пиратски кораб.

239
RaufTust
eeneeühCIie adj. алчен за грабеж. хищен,
стръвен.
Raub/eci f грабеж' -Iler п хищник, грабливо,
хищно живетно; -vogtl т грабливи птици;
—zeug п дребни хищници (лисици- диви котки);
-zuj п 1’ ист, ве-—-и —аСтг (за плячка),
иаштстсие; 2. рaсбойничтеau набег.
-aucH adj. гтшгaс, остър (косъм); с шумата
(клони)’
Rauch т. -(e)s, — 1. дим, пушск: der — bnißt in
die, den Augen димът ми люти на очите щипе
ми на очите ог дими; Fleisch bi Sen — hängen
окачвам месо за опушване; In — (unS Flemecr)
infgehen изгарям, превръщам се на пепел; нар.
hinict n—n sinigt ein - auf лъжс, ти дим сс вдига;
2. прен. (за нщ. преходно, тленно) сянка, суета.
измами, мшмолст—ост.
RiucЬribsch1ideгnI шехн. димотпе-итcл' —'се^е
п дuмеход, димен kаиaл-
eeuh1e;e adj. разг. добър, приятен за пушс—с
(тютюн).
eaucbcn inti; h tn. 1. пуши, димя (зи комин и др.):
рази, шег. itbcitcr, bis c—n ict Kopf ecuchi, dcss
ns ent so гспС' р-ботя, та дим сс вдига; cs
taucht in deu Stube е стаята пуши; разг, heute
tanhCe’e днес ще има разправии; ns raucht llntcr
c-m лъже. ги дн’ се вдига; 2’ и tr. пуша
(ципара): т-с Pfeife, aus с—г Pfeife — пуши лула;
Ueli — пуши с шcзaгaленa цигари; siarU — пуша
много; 3. (за мъгла) —дига сс: Sie Höhen —
мъгли се издигат ог сuеи—нте; 4. /г; (рядко) =
ränchern’
Rauh11u ш, —s, - пуш-ч.
Rcuhh1tieetII п жп. купе за пушачи.
Räuhhtt/lass п. —gctiß п ц^рк. кадилница.
eäUhH1uIe adj- 1. = tcuclig 1; 2- разг. eit wuuic —
zneuie допуши ми ее-
eäuh11uIe adj, = rcucCIe 1.
Räud11г/kemmeгf помеще—ис (вили до ко.мина
но тавана) за опушва—с иа шунка и др.' -Uctze
f блaтевен—a свсщ’
-ГпНс-и tr: 1. опушвам (месо, риСа); напушвам,
надимяви’.разг. кадя; pari. geräuchert пушен
(месо и др); 2- еаадяса’, прекалявам (с
благовонни или обеззарази тел ни вещества);
прен. п-т - кадя тимян нам.; розг. lass dich -!
иди да сс обесиш’; Räuchcru-e/’
Räucher/pulvcr п блaговенен прах за кидс—с'
—seäeh1tn п Cлaте-он—a пръчица; -wä-t f
(обикн. pl.) готе, пушени продукти (месо-
рибе и пр); -werk п църк. благово-ия pl.
(тамян и др.).
RaucH/tanie/H комин ии камини; дим1ниа:разг. е¬
с Sciuld in Sen — schreiben пиша парите (но
длъжнико) сaгтCтни; пиша ги на леда;
—ZarektCett т комнночистич; -Zass п църк,
кадилница; -ПсчиС п готе. пушено месо;
—Zuller /I фураж от слима и сено’
-спСдс- adj. техн, 1. ещa-тн със сaгaзтши
козина (кожи)' 2’ достатъчно опушен (месо).
Rcuch/gcs п тасоебрисии продукти при торсис.
димни тaсо-е, отработснн гаюве pl.; —-gtld п
т-аса за печиет—c иа комин; ист. димнини
(данък).
tiucЬeeshhwäreI adj. окидси, почернял от дим.
RiUhH/ello:kun'смог; —•Honier; непреработен мед,
с восъка (в бъчви).
—auclie adj, 1. епушен. екиден. сaдимен' 2.
днмепедобен; с вкус или мирис иа днм.
RiUhhrUemm1u f 1. техн. димна камери; 2. =
RrucCnrUcmmnt; —karal ш техн. димен канал,
днмехед. фтkе; —Uetee n нcрасполежcиит от
много пушеше; —leite п техн. черен велур
(кожа).
RiUhh1ind1 f боп. бряст (Ulmns camcnst- -1,).
tаucH1hs adj, бездимен.
Rcuch/mtlder т сигнална уредба зи появи на
дим; —nah1I1 pl. = Raunäcbli; —pZenneC църк:
кадилница; -takele f димни сигнална р-к—га;
—-“eit ш = Riuiucil; —scbltier ш воен. димна
сaвтси; —■shhwelb1 f зоол. селска лястовица
(Hbrurdo rnsilca); —stb't f kоемaтaтa страна иа
кожи; -ve—eoi п сaпгтщтни- ди сс пуши;
-vtuetHutu in техн. димопоглъщаетл; —märt/
(обикн- pl.) кожи за кожухарски цели;
кожухарски изделия; —mtek п 1. пехн, = -wäre;
2. църк:: = Räicherwerk; -wolkt f кълСо, облик
(от) дим; —Zeichen п сигнализиране с дн’, сиaa,
даван с помощта ни дим.
Räude/. -п вет. красти, шута (и по растенията).
uäudie adj. крастав, шутае: поел, nin —cs ScCel
stccke din дс^е Hnrdn an едни шугиви овца
цялото стадо ештгa-Я’
Räueiekebi / — еkрaетaсялост, штгa-оет-
R;uiisttlrТ ли^лн. = Rauketen.
-auen 1’ /г: размъхвим. кардирам (плат), рaсге—
швам, н-грипи-яв-м: 2. inr. h refl- смсшям си
nерити-
Rauceli/техн, [работилници за] кардирано.
‘eant рсзг. = heueuZ, darauf, Sriul.
Raut/eoid п- -(c]s, —е пеCеиннк; кавгаджия;
—dtetn m 1’ спорт, тъпа сабя зи фехтовка,
разпра; 2. = -ehlS-
RauUter1. ясла; 2’ сел.-ст. чукало зи л—Ш’
eäultin tr; сеч.-сш- чукам, мъня (лен).
ueultn I. /г; (и без obj.) скубя (лен, бурен и др):
ctw. ans inr Erde - изскубвам нщ.; sich die Hccre
—	скубя си кос-ги; n-n bei den Heeeen — скубя,
дърпа’ икт. за косите' Ses Rasiermesser raufe
бръсначът скубе; II. refl. intr- h 1. sich mii c-m
—	хващам се c икт. зи косите, бия сс с икт.; 2.
счспк—им сс с —ат;разг. дърля сс (с -).’).
Rautcu п, —s, - 1. = Raulboid; 2. р-пири.
Rauttutb /, —cn тупаница, сбнвашс, бей-
Reut/Zeiier pl. скубани птра; —ianSel т =
RenZerei; -inst rнaстъгс-—оег за бой, кавга.

rauflustig
240
ueuflnstbe adj. поCейннчссkи, готов да налита на
бой
Rau/fthsI ш диал. = —reif' -tn'ite п груб фураж
(слама и есно)-
RautwhI11 f 1. сасишаа вълна; 2. сал’- pl;
фъ—дъци pl. вълна по трънацие—.
Reuetcf?] ист. торшог-йнскa графсаа титла.
Raule /. — период за е.’-шя—- nтгaтa на птиците,
лннт—нТ’
-anlaa-ie adj, с остър косъм.
RaultiU J — 1’ григисест; грубост, суро- веет,
нтдедяnaнесг, труСо-алост; 2. дгтз-гaвест,
хрипaa-есе’
Rauigkeit f = ReiCcii’
RauUauic f техн, бодил. трън за кардираше.
иси-кС adj. съзгрaпa--
Reu/näcHic pl. нощите между 24 декември и 6
януари (според поверието — нощи но
духовете), —rtiZ п сарсж; слана; -wacke/'геол.
-ид шуплести скала; —märe f текст, тъкан,
имитираща кожа.
Rcuzeugп сел.-ст- смсссн пост— от овес и фaстл-
RauUe J— -п бот. гaнептnтCшнk; веИшнчнцa;
чтеневa треса (Sieymeuinm, See;hcCreem;’
A1IIauie)-
еепт adj. 1. .мор. открит, широк (море); 2. мор.
духащ отзад и косо (вятър); 3. лесов. открит,
свстъл (гора, лсс)’
Raum/?} —(c^-nc 1. Сезpl. прострaнстве; космос;
Uhsmieh1cu — космическо пространство; 2.
помещение (жилищно и др.), стая; 3. място (и
прен. капо възможност. свобода), прен-
пгесеер' мтждuн—е пространство, рaзстеяние:
cs ist Urin — !а тук няма място; wenig —
niegilmcg заемам малко място' — (et)eccunrd
заемащ малко място (мебели); (n—m) - geben
правя място (—КМ’); — sciaZlen есвебеждaвaм,
правя място; [ freien] — leseee оставям! поле (при
писане), ein weilet - etc;;' uns vorninardct
голямо риссгояннc ин дели един от друг' —
geben давам свеCедa, възможност зи
проявление: s—r Neigungen, t—u Biete, itu
Vernunft, c-m GcSanknr, e—r Vorstellung — де-еи
давам вьсмежнест да ст проявят нсчии нaaпе—-
шеетн, да сс изкаже молба, дава’ път на
разум!-, простор на някоя мисъл, представа;
c—m iteing - lassen дивим нам. свеCедa на
действие; 4. вместимост, обсм, голт.мни- (на
съд и пр ); смесгилнщс; техн.lichter — габарит;
umbauter - кубатури на здание: 5. територия,
район; сена; 6’ мор. трюм.
Raum/akusIik f akтеснкa на пом^щенит™;
пгостгaнегвтшa aaтсгнka; —ceUer ш мор.
гтзтрсшa котви (= NoianUct)' —■aisiaiiu;e f
еnaгaнт на мокет, г-петн.
uanmeteIändie adj. шехн. ебтмепестеянтИ’
Ranmeiie п сттгтесaопнчтсaa снимка; сст-
гтеекогичне, преетрa—ссвтше изображениС’
ee1meiIiIIhh adj. стереосaюnнчcн-
Reumblldure f архит. пространств-шо офор¬
мление.
RäumbhhI п мор, плнгаогизсщ миночистач’
uaumen I’ int. s мор. deu WinS täimt вятърът
става бпигепгиягтш; II’ tr: 1. разчиства’ за
строеж (=ecuanmhe); 2’ диал. = räumen.
täumte tr. inr. h 1. еггaсвaм (жилище. град);
напускам!, изоставям: dcs Feli, dcs ShCIehCi-
felS — напускам пелтсгaжcннтте, оттеглям сс
от Сой—ото полс; de; Sattel — свалят ме от коня
(при турнир). 2. махвам, разчиства’, и прел.,
отстранявам; разднтам (съдове от масата); die
Kleidet aus Sem ShCtanU — изваждам дрехите
от скрина; разг. ciw., e—r cus dem Wcg(c) —
отстранявам!, премахва’ нщ. от пътя си,
премахвам икт. от пътя си (убивам ио): din Straße
— гасчнстсим улицата (разгонвам тълпата),
преустановявам движението по улицата; s—c
Wate, mii s—n Wcrcn — разпродавам! стоката си;
nнaвнднгa’ със стеaaгa си; 3. (и без obj.)
разтреСси’; alles in s—c Slciln (in Ordnung) —
слагам всяко нщ. ни мястото му; 4. рядко refl.
sih1 — епрaс-а сс; 5’ техн. Mciall — промушвам.
пгеттгля’ (’тгaпшu повърхнини); 6. мин.
рaсkрисам рудно находище; Räumung/
Raum1rIwteure J пгечнегвaшт ог домашни
-рcднтеnu-
Ränmte т- -s, — 1. техн. стъргало; шпaгтп,
шаС—р' цикли; 2’ преносв-ч на мебели.
Reum/irspcunis f икономия иа място; -fCCtc f
космически еевaлкa, —-taircr n кoемешaсг;
—ZeCti f космически полет; -telrzene п
космически кораб; -tblm т етcртесaепнчеш
филм; —ilug т aес’ичтсaн пелтт. легент в
космоса; —fhredrunfg/изслтдсaшc на космоса;
—jctübl п чувство за пространство; —gehaii т
= Riiminhaie; -gtsiaiiee ш архитект; —gititr п
простр-шсг——-- кристални рcшттaa-
uäumbg adj. поеп. обширен (= geräueij),
RäumbgUtii f техн. етнееuттлт—, специфичен
обсм.
Raum/bnlaii т обсм; с’—стн’ост; aтCaттрa;
-kirsi f архит, вътрешна архитектура (=
Inr1rith1ienktur); -itirt/стереом-трия.
-äum1Ihh adj. простр-нссвс—’
RauшIihbk1II f. -еп 1’ (Сезр/.) пгострaиствcноет;
2’ пе’cщтнит, ссая.
Rcue/mctir п сдн— куб. м дърва; рсзг. сдин
кубик дърва' -Ordnung f стр. стрисерuaл—е
уесгеИстве; —'pflegt-be f чистачка; -^eh1itt п
авиац. космически кораб; —sihCef перспектн—И’
Räumli f, -п мор. 1. трюм; 2. открито мерт-
Raumlixtlliin pl, дтaегaснвнн платове (зе
пердета, мебели и др. ).
Räumiges/kiaet f иск за епгaс-a—т ши
помещение; -vt—Ucnf ш рaспгедaжCи при
ликвидиране иа магaснИ’
—aurtr /tr intr. h 1. шепна, штпся; шушна;
шушукам (с нkГ-0: n-n ctm. ins Ohr- пошспвим
241
Reaktion
нам. нщ’ на ухото; 2. ромоня, гь’еnя.
бълбукам (за поточе).
Riuece п. -s, — шумолеше (на гара), ромон (на
поток)' шспот.
—auezei int h разг. мъркам, мърморя.
Raunztr т. -s, - разг. мьрмерkе’
Rauizi-Ci / -сп разг. мърморенс.
Raupe/, -и 1. гъсеници; 2. рази- щури идея;
бръмбари pl.: ~i le Kopl Нс-еи имам бръмбари
в главата си; прихващат мт' n—m ~i In den Kopf
sniznn пускам нам. бръмбари е главата' 3. техн.
гъсенична верига, гъсеници (на понк и пр.):
навираа, гъCтп; 4. тгептсu ос ’ттaпшн
шнурове; 5. кадифен шнур; 6. горна извита
чист ни драгу-ски шлсм.
taupte t сел^сш: очнствам ос гъсеници.
eauptrae'be adj. гъсеничен, подобен на гъсе¬
ница.
Riupcg/flbiji /зоол- гараситша муха fTehhI1a)'
—Zreß п епaсaше ос гьетнuпн; щета ос
гъсеници; —gres п бот, миша опашка,
сн’естикa (Pllenm); -Celn т оста/.
дрaгушеaи шлем' -jägte n зоол. бръмбар бсгач
— гъетничиг (Ca1oehmi Inquisitor); —Utiit /
гъсенична верига, гъсеници; —Schlepper т сел.-
ст- гъсеничен трактор; влекач с гъсенични
вcригa-
raupbe adj, гъсеничен; гьстинчaв-
.eaus разг. = Cntcus, HIлaus-
Raueh1 ш, —cs, -т 1. опиване, шапн—ашт (с
алкохол); пияно състояние: рози- sich D с—п —
holcr, enerirknr напивам сс; c-n — haben пиян
съм; den — eueshH1clcn изтрсзняс-м слсд сън.
минава ми пиянессесе след сън; 2’ прен.
огиянтние, о’aя;3] остар- = Reuec1nr; 4’ мин.
ботити ни мстал късове еле-—a руда.
Raueh1eeand m вет. уетгтп (по добитъка и
овцете).
Rauschebart ш шеп. розг. брадат мъж.
riusclen I’ int hsl-h шумя (-едa, река. морс)'
шумоля (kегрншa, вятър, лнсса); шумтя;
свяaaм, съскам (kееaO; шуртя, ромоня (ручеи):
Scs Otgnlscihl rinsh1e durcl Sin Kirche еггaньт
оглася църасата; 2. h (за р-сст-нт) избивам на
клони. листи; 3. Ьлов. (за диви свине, лисици)
ризгенвaм сс' 4. 5 шумя, прошумявам (вървя,
нося се) —аптрт—о (с копринено рокля), aus Sem
Zimmer, von iegece - шумно, нaптгтне
испuсaм от стаяса, ст осдалечас-м; II’ t den
Duale — изтеглям спaтт— тсл през виляцИ’
Rauscbtn п шумолене, шумол (вж. ueuehhen).
—aushhtnS part. adj, шумолящ, шумящ; шумен
(музика, празници)’
R;ush1e— ш. -s, — ресняkJ
Ra1Sh1/et1e п мин, aтрнпнг’тнс (As2,S,],
тсстсс-тш арст—ос сулфид; —gitl п I.нaг—
комични средства pl-, наркотици pl,; 2. бат-
етгесшн наркотични растения от геди ни
титула (Daluuc seecmhrium); —gold п слиттн
Rирик-
—cuschHall adj. опияняващ; гедебти на опия-
исние.
Riuscb/mittiln наркотично средство. наркотик;
-mIIe11suh1I / наркомания' —еoi п минер, =
Rcclgae; —sllbcr п срсбърси варак; —zeit /лов.
период иа разгонване ни диви сениС’
Reuse/. -п слабо ручс-чс.
Rrnsc<eet— m, —s, — 1. покашля--' 2. обл.
kaшпюрaо, който смущава с кашлица (с
концерт, театър).
—äusptrn refl- sbci — 1. изкашлям сс' 2. окишлям
сс; пеaaшпю-aм-
Reus—tißtr ш стоки, която сс разпродава като
топъл хляб.
RcuesHш1iß1r т охранител е заведение.
Raute /1. мат. ромб' 2. корт. каро; 3. пло¬
скости, фигури с ромбоидиа форма; 4. бош-
стдтфчт (Rita Jrev1olnrs]; 5. чтсвърснси
дръжки иа ключ.
Rautteeauer т корт, момчc-kaро-
RauIlndtliin п- -s. — мит. РиутендтлиИн (от
приказките).
uauIiilö—mIe adj. рембесидеи-
каушеи^ [-в—-] п текст, равтитух (тъкан).
Rcvliic [-ви—] /. ’ ,1b попе, р-виоли pl- мтс—н
топки е тесто (е супа).
RcyC [райе] п. -s, -s текст- райе, раиран плат.
Riygecs п = RaigeiS-
Rcyoe [райо, австр- и рaиен] т. -s. —s 1. р-йю-.
еCnaет; 2. отдел (в мaгaсuи).
Rayonclt' [р-Гю-, австр. и рaйонJ n завеждащ
отдел в уни-ерм-г.
rayonlercn [päfio—' свстр, и райо—] t 1. райо¬
нирам; 2. гaзпгтдтпя’ (селскостопански
култури по рийени).
razteiscb adj. хим. рацсмичс—’
taztnös adj. гроздовиден (цвят).
Rizzia/ —S . .inn [-иеи] полицейски хииka-
Rn, Rckornrc п, -s, —s корт, реaентрa’
rt! intj- мор. тесо-е! (при обръщане на кораб);.
Recgies п,- ’niinn [-цисш] хим. реактив, реагент.
Rcceiez/.им; реагираше, рт-кцня.
ReagCnz/jlas п хим. епруветка' -cecieu п хим.
лакмусова хартия.
uiaeliuin in/r- h aut ctm. A — реагирам (иа ищ.), и
прен.: Sie cC1miec1c; Sioffe — mitciecedit,
enflirerdnu химическите стщcессa встъпват в
реакция помежду си; Stiin rtcjbcrt bieisc1
сапунът нми ос-осш- рсакция.
Rcaktanz/. —cn ei. ртaaтaие’
R1iktihn/, —еп 1. хим. реакция, и прен.: die — Scs
AneIerS1s euZ iicst Noie wct ugtctsclicdlici
чужбини реагира по различен начин и- тая
нота; 2. полип, реакция: er wurde ein □''пг der
— той стана жертва —а гтakпнятa,
ртaaционтрнте-
16> Немско-български речник, т 2

reaktionär
242
u1ekeihnäu adj, ртakцuо—тн-
Rcaktionär in. -s, —е рсакцио-ср’
Reaktion;. ’ 1’ реактивен; 2. реакционен.
Reakeihnse1it/.им; срсмстрат—т на реакция.
ecckiiv adj, ртaктuсcн-
uicUelvltuii [-—й—] ti: 1’ хим. ртиативнрим; 2.
сръщам на аативна служба.
Reaktivitrnng [——И-] f хим, гтakтивaпня,
ртaaтнвирaшc-
Riaktlvität [—ви-]rrpca^гтивнест’
Rtäktou т, —s . .Ören реактор
-eil adj. реален (стойност, дcйесситтпноет, план,
попuтиaa)]
Rcal/eUi m 1. гтaптш акт; 2. свстр, съдебен
процес за песемпеши имоти; —eInUhmшtл п
гтaптн доход; -erz.yUIocä!i1 / реална
енциклопедия.
Rt^-e^är /и, —s. —.минер. ртилгир.
Rtl-eyenasbue п реална гимшазия.
Rellien [-иеш] pl. 1. факти. реanноесн; 2. ве¬
ществени данни за науката.
RiCIIndix n оспар- предметен списък. указател
(вж. Sah1v1rznic1nie]-
Rta-irijuuIt [-ис]/юр оСнди с дсйствиТ’
Rta-isitbOn f 1’ гcипнсaция, осъществяване- 2.
осребряване, обръщане е пари.
Re al i sse reerUeii /,	— гтaпизттеост,
оеьщ—стви’ост.
-iilisii-in tr; 1’ реализирам. осъществявам (план
н пр - ); 2. обръщам в пари, осребрявам; 3.
рaсCнрaм, проумявам.
Realismus т, —, — реализъм.
Realist ш. -сп, -еп реалист.
tcaiisIbscb adj- рcanнеснчcH]
Realität / — 1. реалност, д—Иствистл—еес; факт-
2. есьщтетсимост.
Realitätenpl. диал. парцели, нтсaетгоcни места,
штдвижимюстП’
tteilltt adv. в дcйетвuтcnносг’
Reäl/kaeethe m систт’аснчтн каталог (в би¬
блиотека); -keeSi' т търг, кр-днс срещу
гаранция' —lest/ nесcмлтн данък; —icxikon п
реална енциклопедия; —■lohe m икон. реални
запласа: —oblieaIihr / икон. нпестчнa
облигация върху зсмя (= Pfaedbrlet); —reclt п
вещно пгаво; —chIiIik / реална политика;
—scluit f остар. реалка, -steunrU(обикн. pl.)
икон, пряк fпедехедcи. пезcмtncнO данък, данък
върху uмтщеесвaтa; —wtri т икон, реална
стейнест' —Wörterbuch п реална енциклопедия
(= Sic1wörI1tbuc1)-
-lanleliuin tr. реанимирам, съживявам.
etassumlt-tn tr. юр. оеnaр- вьсеCнесясa’
nрецcе’
Rräi п т. -(c)s, -е юр. оспор. наkaстcмо дсяине.
Rebbau т. -(c)s. — пезaрст-е’
Rebberg ш песc-
Ribnf, -и 1’ пезa; посоea гранка, мустаче; лозова
пръчки; 2. бот.. • ireieniscln - гьрСич (PhricIhhe
guicce); wilde — бот. повет (C1emetis)-
Rcblil т, —еп, —еп бунтар, бунто-ник, м—тсжинк,
размирник.
-cbciiic-ti inti; h (gegen n—n, cim. бунтувам cc
(срещу нкт., нш-)-
R1e111ihn /, —en бунт, метеж, размирица.
u1e11IIshH adj. бунтовнически, бтисирсаu-
-cecin tr. сел.-ст. Traubce, Mais — роня, оронсам
троздс, цар-виц-’
Rcbci/cugc п посевa пъпка- —eielt п лозов лист;
-Ъ-п' п поет. - —saft; —dolde бот, гроздовидно
съц—стне от семейство тръбата. (Ocraneie);
—-hügcl m малко лозе; —icnle/асма; -messt— п
nесaрск'о ножчс. нар. кос-р- -'Zähl ш свл--еn-
хепcц. колчс зи лози; -seZI ш 1. поет, вино; 2.
ггездев сок; -ecHhss, —Schössling т лососa
издънка, филих
utet1uшechn1tr parr adj. обвит е песa, пезИ’
Reb/Ccus п колиба, къщичка в лост; -1п1п п
яребици; -lens / зоол. фнпекеегa (VIehse
vieiihlli)-
Rceiiig т. —s. —с лесесa издънка, филиз, младок
от лезa’
Rebstock т лосa, позеви пръчка.
Rebus т, п, -. -sc ребуе. татаики.
teclti /г. (и без abj.) събирам накуп с греблото.
RehHe1 т, —s, — 1. гребло; 2. решетка (ши яз и
др.)' 3. саkaчалаи (вместо KIniSnrunh1nn]-
R1hH1n/euigabe /"рритмссичтска задачи' сидичи
по смятане; -e1IhmeI т — RccCinmescCign;
— buril п смс-тило' -ЪпС п е’тсaнкa;
аритметика' -*1x11'11 п сaдaчa по смяташе,
аритметика; -ZeCirt т грешка в
fпг—)с’ясaш—те, при смятанего; -grtät п
сметачни уреди pl-- машини pL; -Crtt п
тетрадки по смяташе, -ритм-сиа’-; -Uemmet/
сметна палиси; —lrCrer m учител по
аритметика; -meshHirt / 1. aгнсме’есър,
изчислителни машини' 2. сметало; -'Zcngien
жcтен.
Rechenschaft /, — емттaa, отчет; отговорност:
(sihh) — geben давам (си) смстка; über ctw. А —
cbingcn давам смстка, отчст, отговарям зи ищ.:
c-n zut — ziele;, — von n—m tordern искам
смота—, оттосер—оет ос нкт.; sicb deu - nnezlnhnn
измъквам се, Сягам от еттоверностJ
R1hhenschatts/eerichI п; -legung/ есчесеи
доклад, отчет.
t1cH1nscbaftscZIIcHIIJ adj. подотчетен’
Rcclen/schieber ш емттaчиa линийка; -siill ш
сел.-ст- дръжка иа гребло; —stbtt ш калем;
—siundt / чaе, урок по аритметика. смятане;
—täfel / 1. плоча зи смятант; 2. смес-чна
таблици; иометрами; —technibk изчислителна
техника; -^^scb m сметало; —^t^r^s^'p ш воен.
изчислително отделенит; —Zteieim п
изчислителен център.

243
recht
Rccbircbc [-шТршс] f. -n най-често pl. издир¬
ване, диртне, гaзеnтдвaшт (полицейско,
пещcнеkеO’
uthb1ucbI1U1n [-штршй-J int h издирвам.
-пСпеи I inr h (понякога rehl-) 1. смятам,
ггте’ятa’, изчислявам, извършвам арит¬
метични действия: In Kopfe — смятам наум-
cs sind к;;'', niedrig, loci, gui gcrccHnni 10
Kilometer има —ий-милао (минимум), най—
много (максимум) 10 километри; 2. правя си
см—таита (пестелив сьм): sic weiß zu - тя си
знае сметката; 3. (cul c-n, eii n—m) — осланям
сс, разчитаме (иа нкТ’, ищ’)' eil diesen Menn,
eie dicscm Mann isi richi zu - ии тоя човек ис
може да се разчита, да се осланяш; 4.
дептсka’, очаква’: mit c—m Ereignis —
допуска’, ечaaвaм събитие: mii soicien
Unfälle; muss man — тряС—а да сс ечakвaт
такива злополуки; 5. (mii ctm. ~) държа сметка
за, сстмам предвид ищ.: mit s—n Krälice, den
TaesehC1; — държа сметка за силите сн, за
фикснст; II. r 1. смяс-’, броя, слага’ в
сметката: alles in allcm jntccbnit всичко ии
всичко; eins bis, für enicre .^^1^1 едно иа
друго; икСи gnricCrne бсз ди се смята, брои; 2.
числя, причислявам: men гиСпсе IC; zu
inseten. neiet nrsere besinn ScCti'estellet(e)
причисляват го къ’ нашите нaи—деCгн
писатели; 3. считам. смятам: е—е ctm. zur, cis
Ehre, znm, als Verdinrsi — считам нщ. зи нсчня
чсст, заслуги; n-n für vnriotnr - смятам икт. зи
загубен.
ИиГисе п. —s, — 1. смясант, аритметика- 2. вж.
tnhCrnn-
RehCr1r т, -S, — 1’ сметач. Сротц, броител;
калкулатор; брояч (.машина); 2. разг. мат—ма-
сна (за ученик и под-).
RichniutI /. —еп розг. -счин сметки.
r1chr1uiehh adj-- adv. исчнспим' аритметически;
мист’aтичтеaи; сметен; adv: ечcто-едне, при
изчислсниС’
Rechnung/, —сп основно значение смеска; 1.
сметка: die — prüfen проверявам сметката' auf,
für nignen — за, на соСствтна сметка: des gehe
ani n—n — това c за моя смстаи; разг. eil s—c —
komme; изкарвам си разноските; s—c — bei cim.
Zirdnn намирам смета- в нщ.; имам изгоди от
нщ’- e-t Sacic — ieager държа смстки за нщ.; 2.
прен- грес’ясишт. смстаи: пиС е-е — по мос
пгесмятaнт, изчисление, по моя смстка- е-е
Sie — veteeuece. n—m c-r Sieici intch die —
тиСе; развалям нкМ’ смтсантт; cim. In —
zinhnn -0’-’ под съображение нщ.' ctm. außer
— -esse; не взтмим нщ. предвид е сметките сн-
рсзи. die — oini den Wirt mccier правя сн
см!—;)-;- без кръчмиря; 3. задачи по е’ятане;
Sie - geil nichi еп' задачата не излиза' разг.
крива му е смссаата; 4. търп. сметка, кредит:
Sin Ware siele nie 50 Merk in — сметката (Вн)
за стоката с задължена с 50 марки- Wirer cut
—	ersliiir; поръчвам стоки иа кредит, по
смстаи; е—с icuendn — текуща сметка; 5. търг.
сметки, фактури: р^а^и^- е-с gepfnllcutn — солсна
смотай; прен. пет. in — stillcr встмaм ищ.
предвид; рсзг. bcb mnrSn Sir е—е — апТе^Неи
щс ти дим аз сдна сметка!
R1hbnunesrаelee1 / търп. папка зи фактури,
сметки; -aut/начин иа изчисление die vier =ci
чстнрнсе аритметични действия; —luseltbch ш
търг, салдо; -bcemt1(u] т книговодител,
ечесеведнттn;	—beleg т гaсгнеka,
оправдателен документ; -buch п смстко-одна,
счетеведиa книга; швейц. еметaиka; -Führung
/ търг, смттковедетeе, ечттоeедесво' -1h' n
см-тна палата; -jcir п фн—ееви години;
-kcmetr/^кеи.. сметна палата; --^сдипе/^с^тч-;
(пред икп-); -'rütre ш финансов ревизор; —rei
m съветник е с’етна пал-т-; -wtsee п търг.
сметководство, счетоводство, отчстност.
ttcbU I’ adj-, adv. 1. десен (ръка, крик н др.);
полит. дссен. десничарски: -tu Hcnd отдясно;
вдясно; 2. лицсв (страна на тъкан, плетка)' 3.
правилен, прав, версн, както трябва: isi des der
—е Weg rach dnm Alcxieeit'letz? това ли c
пътят, правилният (истинският) пъс за
Алеaеaндcгnлaц?;]]рcн. deu —е Weg ans Ziel zu
kommen правилния; път. за да сс достигне
целта; ist des der —е Shi1üesn1? това ли с ключът
(който .ии трябва)?; aut der —en Spur srin ни
сярна диря, следа съм; прен. cus dem -en Gleise
komme; есклешясa’ ст ос правия пъс,
дерайлира’; komme /ein/ Ich — hlet? ии пра—
път ли съм?' това ли с мястото. адресът (който
търся)?; — Satan sein ии прав пъс съм; [апе;]
mir — ist -ао не се лъжи; ctm. ins —е Licht siezen
поставям иш. е правилни, вярна светлини; eicit
—	Im Ko'fc snin не съм с всичкия си; рази- dcs
geht richt mit —en Dinjcr zu това c нерсд—а,
нечиста, дяволска гaCетa (тук има нщ.
свръхестествено); 4. тлеCтш (подходящ,
търсен. желан и пр): in -en AngeeelIhU, zu
-er Zeit kommen идвам тъкмо наврем!—; cs ist
jnredi din ~c Zeil (точно) ш-време; сега му е
сре’ете; сега с —aй-удеCнете врем—' komme
ich [Ihren] -. komme icl jetzi —? а. в удобно
врсме ли идвам?; ди ис Ви безпокоя с идването
си?;#, навртмс ли ндвaм?;рпзг . Su kommsi mir
jeuede — а. тъкмо навреме ми идваш, тъкмо ти
ми тряСваше; б, ирон. само ти ми липсваше;
ciw. kommt mir - нщ. ми идва добре дошло;
разг. [cs) Isi eh1on - добре; бива; mit ist’., —
съгласен съм с теса, нямам нищо против те-a;
удобно ми с; съкратено: съгласен!; cs Isi mir
cllis — всс ми с сдио; безразлично ми е' всякак
съм съгласен; es isi miu richi ganz - а. ис мн c
съвсем по утодити; ис ми с твърде удобно; нс
Recht
244
съм нanъn—е съгласен с това; б. нс съм нщ. в
ред, нс ми е доСрс; miu Ist nicht — zimnic, zu
Mute нещо не съм гaсголежтш; eicscm
Menschen kenn man s nin - шиНс;, tun на сози
човек нс .може да сс угодн- ns ist n—m nichts ~
не му се угажда (с нищо)' оапар. in eilen Sauunir
—	sei; бива мс за всичко; 5. прав; справедлив:
das isi nicht — нс с прaсе, справедливо; es ist
пиСе - von Ile. so zu sptcclc; нс c хубаво от
негови страна д- говори тиаа; so ist ns ~ деCге
с така; -! ~sh’eh —! право!' тика, сики! ха.тика!
Ср-во!; ganz ~! .много право, съвсем вярно!;
cilns wes ~ (RecCi) isi! рази. криво ди седим.
пгaве да гесегн’; ies e1ShCItCi bin —
заслужава си го. пада му се, dcs isi nur — und
billij това си c съвсем справедливо; — deren
inr постъпвам пгa-нnне, прав съм, че
постъпва.’ така; остар. ein Mir; sc1InhCt und
-	праведен човек; sciliciu u;S ~ kрu-е-ля-е;
истински (радост, успсх, позор): ein —tr Mcnn
човек на място; m—c —е Sciwesteu иссннск-ти,
геднaтa ми сестра; нар, —е KieStu
законородт—и, зиaенни дсц-' Ses Ist е—е —е Noi
това с нстинска, цяла беди; k—n ~— Lus' zu ciw.
НсЪси нямам нети—еaе. голямо жел-нис зи нщ.;
kein —cs Zutrauen zu c—m laeen нямам пълно
доверие към нкг; 7. мст. —er Winkel пра— ъгъл;
II. adv- 1’ доСре (при глаголите sehen, hörne,
vcrsieCcn н др’): - laricln постъпвам добре,
честно; 2. твърде, много, нaпъnше; наистина,
съвссм (= sehr): - gut твърде добър; ricll —
zufrieden, eIühUIihH sein ие съм твърде деeепc—,
щастлив; icl werde nichi — klug dcucns сови ис
мога да то разбери;разг. er isi richi - jnscCcii,
~ bei Trost той нс c твърде c ума си; 3. c cesi:
jetzt ine cu ns ctsi ~ тъкмо пък сети ще го
направи, ссги пък напук щс го направи' nun
erst —! сега още повсчс- 4. само за усилване:
Ich eiitc ~ sehr um VcrzeiHung моля много да
мс извините' рази- et wer so ~ In s-m Element
тъкмо бе е стихията си; чувстваше се е срсд-т-
си; III’ като subs/.: I. Sin ВиСие дясна ръка,
десници; полип- десници; zu s—r Rchhtn; от
дясната му страна, вдясно от исго; 2. der, die
Нс^ее подходящият, подходящата: sbcH gleich
in Sen Rechten wcedce обръщам се тъкмо към
човека, който ми сряС—а; in der RtcCien
giuetnr, 1^1^: а, попадам ни чо—саа. кеите
ми трябва; б- намирам сн майеторa; et bnbrelci,
wenn et dic Rcciin findet щс сс ожени, ако
иимсрн подходящо момиче; ирон. Su eist nir
det Rncite: и тн си ми сдин’' много си мн
притрябвал’; 3. cim., nIhHis RchHins нщ., нищо
свястно, разумно. смислено: пиСи, Rnhhe1s
wissen, jilnuni laecn ис зная, нс съм научил
нищо есеCcно. свястно; er кепе nicbis Rechens
нс умсс нищо; ирон- das Calf mir auch was
RnhCens доСрс мн геметна!; благодаря за такава
помощ!; то мн бсшс една помощ’; 4. zue, nach
dem RchHien seien наглеждам, слсдя за рсди,
следя всичко да стави, както тряб—и,
КиН' п. —(n]s, (оспар. G. Rnhiinre). —с основно
значение пгaве; 1. право (чевтшке,
родителско): dcs Ist nein (juins) — со-а (сн) е
мос право; — an' ctm. А leben имам прасо иа
ищ.: — enf Arblii право на труд' büugculicCn —е
граждански приви; zu s-m ~ kommen приз-ас¬
ми сс правото; diu soll dein - werdnr щс сн се
даде правото' sich sei; - vntshHeffcr извоювам
си пра-осо; cut s—e - bnseeHnr настоявам на
правото си; sicl D ies — reimen ползвам сс от
правото си; in s-e—c trnicn -стъпвам е пги-итa
cn; deu müde Körper 'ordnet sei; - измореното
сяло си иска печнсkaсa, еветте, 2. право
(справедливост. правда): ~ heben имам! право;
im - sei; съм е пгасосо си; ~ gebe; дивим
право; ~ bilaleen, ecUomnnr. nrCeltnn излизам,
екиссaм сс прав- zu ~ eistnCnn е сила е, важи
(за саке—, гоетaнослcнuе и др); опрaсдaне е
сьщеетвусинuесо (на нщ.); n-m — widnefcHrir
-assen постъпва’ справедливо спрямо икт.;
Miiiir tcici znm —cn майката говори, гълчи зи
деCге; zu. Zür — erkennen пгнснaсaе за
спгa-тдnнве; mii Fug und ~ по пгaве и
спгaстдлисеес. с пълно право; ~ llceinS
приедолюСи—' 3. право; закон: d1niehC1e —
германско право; die —е, Scs - seudieren следвам
прaeе, юридически науки; Doktor Ser -едеa^ог
по право; wider Scs - landein действам против
зakенa, вървя срсщу зaaенa; — sprecic; съдя,
Гaсдa-aе правосъдие; e — m — scu1hC1e
nриснивaм нат за невинен, оправдавам! нат.'
von —s mngen по сaaен. по право- das isi ^1,
со-а с зaкеннесе; по закона; eacC — in!
BillieUcit, ~ und Gtu1hi'leUtI' по право н
еггaседnнсеет; Gcwcle gcCe vor — силата
исмествa правото; — suchend търсещ пгивосе
сн; 4. остар. съдебен процес; съд; присъди:
cs aufs — arkommtn lasse; осивим до съд;
обръщам сс до съди зи нщ. спорно; durch Ueinll
nrS — по решение —а съди.
Rechtc/■влс;. rccii III, 1,2.
R1hbI1hk п правоъгълник.
rccl'ccUij adj- правоъгълен’
uicbten inr h (mii c-m, über ctm. А ~) съдя се.
водя процеси; разправям сс, водя спорове (с
нат. зи ищ’).
ииНиТс-Ид adj.ocmap. справедлив; порядъчен,
-chHIft-IIg1n 1. r егривдaвaм: sein Benehmen isi
п^Не zu - неговото държание не можс да се
оправдае, ис с извннuтcлне; 2. refl- sich vor е—
m wegen c—t Sacln ~ еправдава’ се пред икт.
зи нщ.
RthlCltierUigung/, -еп оправдание.
u1hbIe1aubIe adj: прaве-cрcи; прaсеслaecH’
Rccbijiäubijkcii /1. прaвевтршоет; 2. пгaсо-
слаенС’

245
rechtsseitig
Rechthaber n, -s, — разг. дcсгет.
RcchthaberCi/ -en налагане, дееnотнчнеет.
tehCU/i;etrisci adj, спaссшнчеекн,
деспотичееaи, нетърпящ възражение; —läufig
adj. сстр- c нормално движение. движещ сс
ши изток; мст, техн. nгaсе, шaдяеше
ернештнгин, въртящ сс надясно, днреaт—е
ориентиран (координатна система).
unhellch adj. 1. заaенен (искане), както повелява
зиaеньт; 2. при-е-, правен. юридически: —cs
Erkenntnis съдебно ртшсннс. съдебни присъди-
—es Bedenken съмнснис, възражение от приено
естессво; 3. чтстс— (човек).
R1hhUlihЬk1IU/ — 1. сakон—еет' 2. справедливост,
ecchilos adj. CcзггиRcH-
R1hhUloeiJk1II /, — CcзграсиТ’
uthbtmaßIe adj. законен (брак, разпореждане).
RicHlmäßigUiII /. — сakеинееC’
uicbUs adv. отдясно. вдясно, и прен-: ~ ier Wolga
(G), von der Wolga —дясно от Волга; ~ sielen
стоя отдясно, от дясиита страна: er sielt sehe
weit — той е ’шеге десен, надясно (в
убежденията си): reci — —aдяеше; ~ ue!
надясно! (команда): hclucn Sin sicl — .пиН —!
дръжте дясната страна, вървете —сс -дясно-
розг. ean wusste кспе noch. mcs — und was links
wer нс се знаеш— кои кум, кои сват.
RthHUS’ . 1. пгaсес; юридически. правен:
RicCtsltcjc' 2’ з-аон—н, легален: RchhUskreZu;
3. десен: RncHtsciut1i-
Rtclts/aeeitgtu т участник е движението,
завиващ ни дясно. който прави десен сивой;
—iiittiümtepr/. стари заaеиницн, юридически
документи; —cietlegerhtlU / юридически
вьпгее; —■eesce1ci т правно пгuттсa—не;
-cnwcie т адвокат: —außen т спорт- рази,
дтс—— ниnaдaтcn (при фупбоз).
rcclesetilisstn adj. следващ (студен;) по правни
ииTkИ-
RthHUerb1IsIind m 1-разг. адвокат; 2. = —ecrctcr;
-etealtr т юридически съсес—нк-
utchesbtsUäedlj adj. сaaе—еH’
RechleSbeugeuL изкривяван—, изопачивинс ни
закона' —beweis in юр. правно доказaтепство;
-Ъ-спС т пгистн обичай; -ernch ш право на
рcшcнит-
-1chUehHafitn adj. 1. порядъчен, nечгт—н; чсссен;
деCптест—; човек на прa-есе; 2. adv. рази.
твърдс. мfнегю, порядъчно, (работя).
R1hHUscHiff1nH1IU /. — печтеност, горядьчнеет.
tth1Ush1t1ib1n* in/г: s (само в Iпh:j; nichi — können
нс зная правописа’
RthHUscHt1ie1n п ггивепнс, оспар. ггa-огн—
еaние-
tthhUshH-tibIihh adj. прaвепнстШ]
Rechtschreibu пя/. — правопис.
Rechtschreie(n;gs)ttio-m / прaвепненa
реформИ’
-1hHesd-e1H1ne adj. въртящ сс нaдяеше’
RrcbtscifckU ш юр. правно дтйет-ит,
rccbiscieij adj. = -nhb'ssniuig-
RchHUs1t /л, -s, — разг- = Rcclisländee.
ucclUs/erlabrci adj- = -kundig —erforderlich adj.
юр. правно —тоСходн’; —fähig adj. юр.
грaвоепееобт—’
RechUsrnxUuemisшus m полит. д—сс— екстреми¬
зъм; —iäbljkib I/правоспособност; —lall п юр.
дело, kaсте’
rccblsfällbg adj. юр.: ~ werden исгуCвам дсло.
Rechts/lolen/юр. правна последици- -form/юр.
съдебен ред; -torSer-ine/ юр. претенция;
—gang /л юр. гренсводетве прсд определен съд.
rcclisgängij adj. техн. десноходсн (винт).
RecHlsgefübl л чувство за справедливост,
utcbiset lehr' adj- с юридическо образование.
-сщ е пгавоте-
RecHUseelehrUe(r) m учен — юрист.
-1cbUegetihbU1U adj. десен, десничарски (пaртииO-
Rthite/gtshhäfU п правни сделка, правна
операция; —■g1ShCihite / юр. история ни
правото; —giwindt п техн. дясна (винтова)
резСа, десен вннтов нар-з; -gtünS m юр.
правно ееновaниc; —geunesаUe т юр. правен
принцип.
ticblUsgülij adj. юр. прa-не сanиден-
RtciUs/gülUlgktiU / юр. правни вanндшесс;
—•herdti т юр. съд—бс— ггоптс; -Сг;!1г ш
дссничар.
-echUshändij adj. които работи с дясната ръка.
Rtchts/Ccre-nng / юр, гги-ше дтист-нт;
-läreiekiit/юр. положение на нсприключ—н,
висящ правен процcе-
-thHUs/Htг adv. есдяене (обаче: von тНи, Her);
—•ituce adv; s gehen !мннава’ отдясно; -Cerum
adv.: s dunhen въртя надясно; -Ci; adv. надясно.
RehbterkhsU1л pl. юр. съдсбнн разноски; -kuett
/юр, зикон—а сила.
-iclUs/Utäfllg adj. юр. със сaкен—а сила; влязъл
е зaкении сила; - kündig adj. песнивaщ правото,
—сщ е правото.
Rcchtskurve / д—стн сивеи.
uecHts1aetIJ adj. по—нaто-aгсн отдясно.
R1hhUe/Iee1 / юр, прасна фигура; —irCre /
юриспруденция: —IrCuer m професор,
преподивител по прив—н науки, -mittci п юр.
средства pl, зи обжалваше; —-miUteieeiehrrinijj/
юр. уа-зинис за правните средства; —eichfolge
/ юр. пгaвеггне’етсе; —nehiZhIeee m юр.
прaсепгн—.’—нк; -пиНисН т юр. грaвше
увреждаше; -norm / юр. правна шегеa;
-heern;g/пгa-ев ред, прa-еnерядьa; —piltje
/ юр. прaвогaздaвaне-
Rtchlsprethimg/правораздава—е
RehЬIs/'U1SS1 /дясна (реакционна) прсса, -saclt
/ юр. съд—С—н процес. дело; —scHwenkung /
полип, уклон иaдясно-
t1hhtsstItig adj, лнцсв; ос дяснаса страна.

Rechts/spruh1l
246
R1c1Is/spuuhb in юр. съдебно рсше—ис; присъда;
—stcai т пги-овa държа-И’
eic1((s)stäidlj adj, юр- подсъден.
Rcchts/strebt т юр. съдебен процес; —siiZe f юр.
инстанция; —•sysiem п мат, дясна снссе’-
(координатни); —■titel т юр. правно основание.
-1h1Usum adv. —aдяе—е; — krlut! надясно кръгом!
(ком/онда).
uecbUsvcublneilcl а!/. юр, правно задължителен,
обвързващ’
Rtchte/verbi;i1ihCkriU f юр. правна
сaдьnжисcnноет, оC-ърсанест; —Verdrehet щ
нсогaчнтеп на пгaвоте; -vtetchrer п юр.
пгептстaлне пгеисведесве; сьдепгенс-
содстве; -Verhältnisse pl. юр, пгaсеетше-
шс—ня; -veekeCe т происп- дясно движение;
юр- правен обмен; -verletzmne/юp’ н-руш—иис
на гравосе; -wr-netuseg юр. презумпция;
—vcrsiäieeiiecrwi юр. правник; -Verlreler?! юр.
повсре—иа, юридически представител.
R1hhtswahrt- т блюстител ии сaaоиa,
-1h1tsmätIe adv: нaдяе—е’
R1h1Usrw1e т юр. пътяс на закона; der —
etshCr1i'1n тръгвам по пъся на зakеши,
обръщам ст до съда; —mitt ш лют, големина
иа aбсциеaтa.
t1hhtswid-Ig adj. просивепрaвеH’
R1hЬUswIss1nechafU п прав—- наука, право.
t1h1UezusUäniIg adj. юр. компетентен (съд).
RechHszi^stäreiekele / юр, (съдебна)
kе^^пcсc—тшеет; -zwang п юр. правна принуда.
U1c1t/winUf1)IIJаSrJ правоъгълен (триъгълник);
—zeitig I’ adj. своевртменсн; навременен; 2. adv.
навреме, свеcвгcмтнне-
R1cHIe1itIeU1it /, — нa-ремcиноет, све—вг—м—н-
ност.
Recllcl [рисaйтьпJ п. —s, -; Rcdlcl [рецитал] л, —
s. -s доа. рецитал.
Reck п. —(n)s, -с спорт- лост, висилка.
Rcckbcek fucn. уред за изтезание; рaспьваиc.
RnhUe, ??, -и, -п поет, храбър юнак, войн.
бранник; поет, витяз.
Recke2/. —1 1. прът, дървен скелст (за сушене-
опъване и пр); 2-. оспор. мярка за дължини
(12 до 16 лакътя).
ticken I. /?: I. опъвам. обтягам (кожи). изпъвам,
разпъвам, изтеглям (желязо); протягам: Sen
Kopf bi dic Höhe — вдигам сн главата и-горс'
See Kötpce - изпъвам! сс; die Glindne — протягам
се; Sic Hand über cim. hin, nccl cim. - присятам
над ищ., протягам!. простирам ръка към ищ.'
Sen Hals — проточвам, изпъвам шия, врат; 2.
c-n cnt Set Folict — рaспьвaм нат. (зо
изтезание): II. refl- протягам сс, изпъвам се-
разтягам се, разтеглям сс (плат). sicb Snbece
und — sich s'eecknn und — протягам се; Reck-
nng/.
-иксеН;'' adj. юнашки, юначен.
R1cU/mcsh1in1 / техн. машини за разтегляше,
опъваше (на кожи); -walze/метал- прокат-¬
машина, пгеkaтен -ипяk-
tnhycI1л [риси-кълн], urcyclbeuei tr. рециклирам.
Recycling [рнеaйaлииг] ?i, -s, — ртциkпигaнт-
Redakteur [—ÖrJ n, -s, -е, швейц, Redaktor n. —s,
Ören редактор (в издателство).
eedekuit-tr tt- редактирам.
RedaktiOn/ -пи редакция; редактираше,
-сесиеш-СИ adj. редиациоие—’
RceCkeo— m. —s.’ Örtri I’ редактор (ни научен труд
н под’); 2. вж. RiSiktcur.
Rede/, —и 1. рсч (думи, език)- слово: hör г^Си auf
s-n -n! ис слушай приказките му, и— слушай,
какво говори!; die — kommt enZ ctw. А. с—п
отваря сс думи, сигевaря сс за нщ., нкг' ns ist
von etW’, c-m Sin — етaвa дума, рсч зи нщ., икт.;
davon kann k—c — sein н дума ис може да става
зи това' was stcbi in ~? зи какво ст говори?; Scs
isi nicli inu — weri ис сиспужaви ди се говори за
сова; Sie - ast itw. А etingcn декaгвaе
разговора до -щ.' c—m - und Antwort sicinn
дави’ отчет, обяснение; отговарям пред икт.;
geburiern - мерс—а, в—зина реч (поезия); die
Gabe der — еповтстн дар; e—r zir - stcllce
заставям нкт. ди мн даде обяснения; разг. lose
~п lülten говоря неприлични неща; bei s—r —
e-cieen оставам иа сво—со, държ'И иа мнението,
думите си; das mau immer e-n — това съм казвал
винаги; vergiss Sin — eich'! помни си думата!;
niches auZ din — det Leite gnenn ис обръщам
—ннмашнт на приказките иа хората; 2. рсч
(ораторска), слово; 3. мълви, слух: cs gelt Sic
-	носи сс слух. геверн сс; 4. грам. реч: direkte
-	пряка р—ч.
rtetttrUle adj. обигра— в гевегтшт, ппa-ше
геRертЩ’
Rtdt/üieur / стилистична фигура, троп; — Пhss ш
поток на речта' —Zreiltit /свобода иа слевото.
redegewandt adj. описси. обигран в гоeерене-
RiitkunsI / красноречие, ератерсkо изкуство,
ретерикa-
rcSei 1. tr. inti: h теRеря. fгрн)кaс-aм. нар. думам:
zu. mit c—m von nim., über cim. А — говоря —КМ’,
c икт. за нщ.' einige Wo—tc — казвам няколко
думи; kein Wore, U-c Silbe — ис предумвaм ии
дума. нс казвам ни думица; c—m ciw. aus dem
Sinn — избивам наМ’ ищ. от тлавити' c—n ganz
laue - проглушавам икт. с приказки' c-n des
Wo—I — говоря в ползи иа икт.; разг. er lässt mii
sbcb — c и—го можс ди сс теверн, разбран човек
е; разг. da—über lässi sicb — по това можс да се
поговори (би могло да се постигне съгласие);
ein Wheu, nie Wö—юСел eie n-m zu - bcbnn нским
само двс думички ди му кажа- фам имам ди
му дърпам ушитс- viel von sicb - тиНеи карам
хората ди говорят за м—ис, вдигам шум около
247
Reflexionswinkel
ссб— сн; фам wie nin Buch ~ говоря като по
книга; n-e zuliebe, nccr dce Munde — докарвам
се икм. c приказки; in Sen Wird — говоря иа
вятъра, нaгтесе; — wie е—е ier Schneecl
g1wchCs1g ist гевегя сн. ааасо Бог дал
(естествено, както мопа); sbci D с-е Anzeige
wegen Beleidigung сп den Hals — прcдис-нaвaм
оплакване за обиди с думите сн; -it Künste
изкуство на словото (поезия. реторика)' 2. refl..
sich А ue Sen Kopl. Hais ~ рискувам, загубвам
си главата с думите сн- sbci hnisnr — преграквам
от гевер—не; разг. sich In Wui, in die Wolle
Hierin — сам си гаспипвaм гнева с думите си-
3. inf като subst.: viel Redens von c'W’. von sich
michen ге-егя много за нщ., зи себс сн, вдигам
голям шум около нщ., екеле ссбт сн.
Rtd eens с 1/1. сзииолн. характерен, ндиемaтичcн.
фрaс—епогичтн израз —а рсчта: sprlchwörilicCn
-тп песпевнци. поговорки; 2. pl. -еп фрази,
пгисносле-uя. приказки: —cn macbei служа сн
само с фризи, приаазвим1 само общи фрази.
t1d1nsete1Ih1 adj. елииолн- фразтологич—Н’
Rcdcrib /. —cn дрънканици. празни прнkaски-
Rcit/schritt f дтС-сно стт—етгaфске писмо;
-Shbwe11 т- —S. -с тирада. поток ос думи; —teil
ш грам. час; иа р-чси; —weise / начин на
говорене; —Wendung ftum. обрат на рсчта.
израз. словосьчттaнит-
tcilgliucn tr. 1. редактирам; 2. редактор съм (на
списание и пр-)-
RcSbejilc [-готТ/ -п редингот.
—idlskonUlittn /i: търг, р—днсконтирам; Redis¬
kontierung/.
tedlicl adj. 1. чесс—н, почтен че-ек; ein -tr Blick
открит поглед; cs — eit n—m mninen желая нам.
доброто, имам най-добри намтртния към икт.;
2. добросъвестен (труд), -среи иа дълги сн; sicb
— ins Zeug legen залавям сс добросъвестно за
нщ’- 3. като adv: и: дестa, порядъчно.
Re!IihhkeiU /, — чтсснесс, гечстшост.
добросъвестност.
RcSnrt ш- -s, - оратор' често: докладчик.
Rtdner/bübec /трибуна; -gäetf ораторски д-р.
utdn1—Ieh1 adj. ораторски, реторичен.
RtdooIc [-дуте]/, —п 1-воен. редут; 2. оспар. Сал
с маски; 3. остар. сaшпт-aпшa зила.
uedsilig adj. словоохотлив, грuaaспuВ’
RidsilijUcil /, — еле-еехетпн-ост. грикaспивоет’
R1dnktihln/. —cn редукция (и мат. хим. мед-)-
R1d1лiäne/Гpcдyндaнснеес, излишък' излишни
информация’
RtencIiU;Uih; /, —cn езикоз. певсегтнит,
Tдвеявaнт (на думи или срички).
eteu'1Iel1U11 /г: повтарям, удвоявам.
tcSuzlbci adj. който може да сс редуцира. намали,
съкрати.
rte1eiettr tt: гтдтпuга’ (и хим. Mtcm-)-
нa’aливaм; R1eueierungd]
RcSmzltr/gtitlcbc п техн- редуктор, тмaпитеп;
—viilbl [-ве-] п редукционен ecнтнп-
uen! intj. мор. обърни!
Reede/, -п мор. реид.
Reedtr ш- —s, - кoрибопрнтcжaтеп-
RctSc—Ci /. -сп параходно дружество. частно
пaрaхедие предприятие.
retl adj. 1. дтйесвнттлен, гтaлтн; 2. честен,
печстш, пепежнттпт— (сделка, честa);
съвестен: Cier werden Sin — bediene тук щс
бъдстс оCелтж-aни добрс.
Reep п, -(е),. -е диал. -ъжс (и корабно).
Rtcptt т, —s остар. еъжар (= ScI1ct)-
Riiperbaln / остар. въжарска риCетнпница (=
Snilctbe1n)-
RtcpscHlägcr ш въжар-
Rttx'hгU т търг, обратен износ иа внтст—а
стоки, рееaсперт-
ReZikele [-циесу. -п търп. р—факция, отбив (при
дефектни стоки)-
—rZiUulitte fr. приспадам! (вж. Rcfaktin)-
R1ftkehuium п. —s. . .ben църк, ’aшaетнгеaa
трaпcсaрия-
RtZerCi п. —(c)s, —с ртферат; доклад.
Referendär т, -s, —с стажант (с академическо
образование).
RtZitineum п- —s ’. Stil.’ da ртфтртндтм-
RcZerint щ, -ei, —er I. докладчик; 2. рефер-нт
(служба),
ReZ1r1лe /, —еп препоръки. гтфтгтнпин pl.;
евcденит-
rtltrlcrci int h (über cum. А —) докладвам (върху
ищ.), рcфегнрaМ’
R1ff, п. -(c)s. —cl. самар, носилки (за носене товар
на гръб); понякога рази; гърбиш-: прен. bei с-
m ioch ctm. le — Heern ис съм сн разчистил
напълно сметките е -кг.; 2. разг. (грубо) дърти
кучки. бабнщт; също: само кожа и костН’
Retf2 п. —(е),, —с мор, риф (зо надипляне на
корабно плапно):
etffin tr. мор. скъсява’, нагъва’, надипля’
(платната) (вж. Reff2)]
r1üinaneier1n и: фин. рсфuнaнсирa’-
RiTektCn' т, -сп. -сп кандидат (за служба. зо
покупка на стока); претендент.
utiltUtliuii I’ tr: отразявам, рефлектирам; II. inr
h 1. (über ciw. А ~) размишлявам върху’ ищ.; 2.
(euZ cim. А -) имам претенции, домогвам! сс зи
ищ. (пост и пр.)’ кандидат съм за ищ.
Rttleutht п. —s, ’ ’ Örce пехн, рефлектор.
етрaжaтеn-
ttП1kUhrisc1 adj рефлексен, рефлекси—’
ReilCx п. -cs, —с 1. рефлекс- 2. отраженис.
Reü-exbeevaceung рефлексно движени—.
RrZicxiOi /. —еи 1. отражение; 2. гисмuшлcнuе,
размисъл; 3. псих- сaееaнaлис,
еaмо—aбnюдс—uc-
RiZlcxloiswIiUil ш ъгъл ни отражението.
reflexiv
248
ucilexiv. reflexiv adj- възвраттн (глагол и др’).
RtZitxiv п -s, —с [-Иве] иром, -ьс-рaтшо
м—ссоимс—ис; рядко: възвратен глагол.
RtZltxiv'ehnhmtn [-üb—] п грам. възвгaсне
местои’с—ие’
RcflCx/licbi п отразена светлина; —Sh1elt1ng/nl.
рефлексни схсм!-.
Rtth—m f. -еп гтфегеa, пгтеCгaст-aннт,
преустройство.
R1forncIih1 / -еп (и ист.) 1. р-формирашс; 2.
ртфогмaпuЯ’
RttormäIht ш, -s, -Ören реформатор.
etfhrmeIouIehЬ adj. гтформaсерсaи.
—tfhumetdü—fIIg adj, нуждаещ се от рсформИ’
Reformer ш, —s. — ртфег^1aтер, преоCрaствaсcл.
об—овuтеn-
Rtformhaus п специален магазин зи cеттесвтши
вигaмннесши храни.
etZh—mIt—tr tr. рефор’нр-’. ггеобгaзтвa’,
еCневя-aе:	Sie	rliouniiuti	Kircrc
aaлвишнескaсa църква.
Retornierie(e) m. —п, —п църк. aanвнннет;
цвишглнант^’
Reformismus щ. —, — 1. полип. ртформизъм- 2.
рсформaторетве’
RiZo reist п- —еп, —сп рcфермuет’
U1fhumistIsh1 adj. реформиескu-
RtZörm/Uicidmnj f здрaвеелев—е ебnтanе (без
оглед на модата); —khet/витаминозна, ботата
на минерали храна.
RtZrlbn [рефра] т. -s, -s лип. лгуз. рсфрсн;
припев.
etZrektäuadj. 1-.мед. нсподдаващ сс на лечение,
упорит; 2. техн. огнеупорен, огнcуетойчuВ’
Refraktion J— -сп рефракция, nрcчуnванc-
ReZrckthr т, -s, .’ Örce остр. ртфгaктер
(телескоп),
Refrrikiint-iterung/me)’. ечтпвaнc на криво сaраслa
кост^.
Refrigerator/H, -s,. . отеп оспар. рсфрижеритор,
охладител (на хладилно машина)-
Refugil [-фнжн—] щ. -s. —s бежанец, емигрант,
осебт—е хут-нот от Франция (избягал след
отмяната на нантския едикт).
Rt'Ujbue п. —s . .icn убсжищс.
Relüs, австр- и Refus [-фи] ш. п, -[—s], ~(-s]
оспор. отказ, отхвърляне.
uclüsicrii tr. оста/. етkасвам. отхвърлям.
RttnIeIIhn /, —еп оспор- епгевержтшнт (=
WidcuInguneO-
regli adj. царски. княжески.
RcjCl zi, -s, —с I. гепнцa, етажерка, рафт, лавица;
2.	муз, малък пертaтнвтн орган; 3. = Regale.
Regile л, -s. .’ linn [иси] обикн. pl. 1. цaреkо,
фтедaпне фискално пгaве; 2. (в
иaлиmaлисmическоnо общество) държавно
право’
-igaeiitei tr. оста/- ттощивам; чсрпя; отрупвам
с педaръци-
Rtgä'ic /, .. euer, свстр- и —s спорт— ртгаси,
еъестсиннт с nлaтнехедkH-
tegi adj. 1. жив, подвижен, пъргав: — wctdt;
раздвижвам сс- пробуждам сс- поражда’ ст; —
mccicn пробуждам (ссрасс), пртднсвнkвам
(гняв, ягест), пораждам (надежди). вдигам,
подплишвам (дивеч)- —er Geist булсн дух; 2.
ежнве— (търговия, улично двнж—ннс и др.): —cs
Lebe; C1ttShCen in ier SitcBer по улиците
царсш— ожuвcнест, оживление.
Regel f. -п 1. правило (на игра, изкуство- в
граматиката и пр-): In ieu — по ггaвuле.
ебнa—овене; ricb det - по nрaвнлете; ctm. wird
zur — нщ. етaвa обикновено, прaвuпе- техн.
Sie joidnec — списиото правило; die - c—s Orders
пгcдпнеaнняти, вътрешните зaaеин на орден;
2. Sie monct-lche ~ менструация, nернед-
utetlbat adj, регулируем!.
Rtgeldctul/мат. тгеИне прaвило-
Rieeleuößi f негмaлни големина.
utgtlhafi adj. 1. по правилас-, предгнсaннcте,
отговарящ ни правилата, нермaтa; 2. служещ
за негмa, —ермaтuвен-
etgellhe adj. Cтсеисттетн, Cтсртдтн,
Cтзпегядъчeш,рaсхвьрлян.
R1ge1IhsiJUtit/ —бтзгорядьчнеет. бтзгcднесс,
гaзхвьрпя—оет, безеистемноет.
regelmäßig adj. 1. ртдев—н (хранен— н пр.); 2.
правилен (телосложение, глаголи).
Regelmäßigkeit / — 1. редовност; 2. правилност.
regele tr. I. регулирам (движсниего); 2. уреждам,
оправям габетисc си); заплащам (дълговете
сн): Sie RehCtshCt1ienee ~ установявам
правописни правила, оправям прaвепнеa; In
giuegiliin Verhältnissen leben живея при
уредени теnевня, животът мн с уред--;
Versic1eru;eeshHadnn — 'заплащам застраховай
срсщу щети- RegCen-Ltne/’
ueg11uth1I adj. 1. uстннеaи, същински; разг.
п-р—асел-нс; чиста работи:разг. ein -tr Rnlifall
здраво хлътване. исвосванc- 2. шегмancн (ход
на нcщaтaO, редовен (препте. рaзсn—двиш—O-
etgelwierig adj- проси— правилата,
nртдгuеaнuятa’
Regelwidrigkeit f противоречие с правнлата.
nрcдnисaнuятa-
rcgcn /r. refl- 1. мърдам (сс), движа (се), (пе)-
мръдвам (сс): Urin GlicS — können нс мота да
помръдна нн ръка, ни крак- ns rege sich kein
Bicii нс трепва ниго лист; reg’ Sicl n1dlih1’
помръдни сс нaи-песп—’; das Herz, Scs GnZühl,
das Gewissen ucgi sbci сърцето сс развълнува,
чтветeето, съвестта заговорва;разг. nu hie sicb
eiche geregt: ar нс се обади никакъв; б. нс
помръдна да плати- k-e Finger — не мърдам
пръст (за нщ.); 2. трудя сс, залягам.
Regen ш. -s, — дъжд. н грен-; serömenict —
проливен дъжд, пореи; Ses Baeometc— stell auf
— барометърът показва дъжд; рози.: vom — in
249
Register
die TrcnZc kommen ос трън, та ни глог- vo— See
~ nnttus Deci komme; спася-ам ст в
nеел—дшaсa минуса (от бедата); et nacht —
u;S Sonnrnscici; той с (там) венчaе. сой
командва всичко; той с всс н вея-
teeinetm adj. б—здъждси. сушав.
Rtgin/eccb m переи; -eogtn ш (pl, -) дъга.
rrgerehgtrte-etn, rrgtgeogtntareig adj-
дьгецв—тен.
Rtgt1ehe11/thueI11 f зоол: дъгови пъстърви
(SaImh iruiec iuidnrs); -haelUанат. ирис (на
окото).
-едепекС' adj- —епгептсkaщ дъжд. сигурен
срсщу дъжд.
Rtgeneräi п. -(n)s, -е техн- рсгсисрит.
RegenereIihr /. —еп 1. техн. гегтнтгaпня,
гтгтнтгнгaшт; 2. биол. възстановяван- (на
телесни органи)-
RtgtnercIlvhZ1л т [-Ив-] техн, рсгснсраснвна
пещ.
Rcgenerator ш. —s ’ .Ören техн. рcгcнератер.
tcgtitritece tr: 1. шехн. регенерирам; 2. биол-
възстановявам, вьзобневя-aм; 3. refl. съвземам
ст, подмладявам ее-
Rigtn/fcll т валеж (от дъжд); —teiieoie п
отточна тръби за дъждовни води, олук- —fass п
каци. съд за дъждовна вода; -geile / непълни
нтСтсши дъги; -gtstir; п астр- съзвездие
Плеяди. Квачка- -gtwölk п вж, —wolke; —guss
т пороен дъжд, nереИ; —С;п1/-ънка мушами
за дъжд („дъждобран“); —leSte п кожени
предпазни покривка във фаИтон (зс коленете);
—mceUti т мушама (за дъжд); -messe— т
дъждом—р; -monct п дъждовен. дъждовнт
месец; —pitbttu m зоол. дъждосвирец (птица)
(Cictadrbus); —rinne/стр- водосточни тръба.
Rtgen/schalten m С-щъждеш, Cссвaлежтш
планински скат; -shCenee т kгaсaотгaеш
прелнвен дъжд; буреносни дъждовни обл-цн-
-shCitm т чадър, дъждобран: рсзг- icl bin
gns'arnt wie ebn г горя от любопитство’
ttg1nshbwing1t, tegenehHw1r adj- дъждоносен,
дъждовен fоCпaцu)-
RteCii т. -пи, -е; 1. царуващ монарх; 2. гcтеит.
Rijen/Iag m дъждовен ден; -tehcttr ш дъждовна
капа-’
RegenltschaZt /, —сп рсгс—тство’
Rcgcn/wasste п дъждовна вода; -wtiite п
дъждевше времс: разг. et sielt aus wie 3 Tage es
начумерил сс c като чтгтн облак; —wini m
дьждошеееш вятър; също: вятър при дъжд-
-wolke/дъждоноссн, дъждове— облак; -маи—т
m дъждовен червтй; —zebU / 1. дъждовен
период (в тропиците); 2. дъждовно време.
Rtgtsti; pl. хронологични списъци на
деkументU’
Rcggct [р—г—е] т, ~ или —s, — лгуз. рсгс.
Rrgie [-жи] /. -п [—Исн] 1. театр. режисури,
пеесaшовaa, 2. икон, ртжня, менопоn-
Rigii/issisttnU [-жи—] т aснеттшс-ртжнеьег;
-eitritb n меиогелно държавно предприятие,
менопеЛ’
Regien [-жйсн] pl.; Regiekosten pl. режийни.
административни рaсиоеkH’
-cglette tr. 1п1г- h 1. управлявам (държава);
царувам, на влас; съм- 2. прам Sicses Vn—e
regier' Sen G този глагол управлява, изисква
годнстптн падеж; 3. владея, евпaдявa’
fkопит—0.
Rejietiuei /. — ирон, „управия“, упривщнна,
бюрокрация.
Re^ii^e^-^r^g/, -еп 1. управление- царуване an det
- stric; управлявам, ни власт . съм; zur —
komner идвам иа власт; 2. ггaвнтcлетво; 3.
ист. еCпaес—е, околийско тпгaвпcшuт (в
Прусия)-
RegierinnesSainiritU т полит. вьзшеетвне на
пгестепa; 2. пет’aшт на тпгaвптшнтсе;
'—rrU1rrneg / полит, пгa-нстлссвтшa
декларация, изявление и— привитепството-
regI1rnngsfeindIIhb adj. протнвепрaRUтепствcш,
опозиционен.
Regie 1—111^1^1 /форма ни управление.
reдitr1rдstrturiIihC adj, пгa-нсепетвтн,
подкрепящ прaвистлетветO’
Rtgieruies/präsiicnini ист- оСлиссеи директор
(в Германия); -scehCer т гевернттn на
прaвuтcлетвоте.
eteitenn^esseilie adv, кснц. ос страна --
nравuтелетвосе.
R1Jieru1gevhuIege / проеkтезakен. вш-сеш от
привистпствоте’
Rtjicsptsci [-жи-] pl. режийни рaзносaн-
Rcg'iec [-жйм] п. —s, -s ртжим.
Rcgimekritbkeu т лицс, критикуващо режи’-.
RigieCnU п, -(п),, —er 1. полк: bei c-n — sichen,
dlercn служа в даден полк; 2. (pl. —с) впaет,
теспедстве; управление: das - fuhren, haenn
управлявам, разпореждам сс; прен. deu Winier
lüire ebn mblSns - зимата c меки- рсзи- bei ihm
lat Sin Frau Scs — при нсто кокошки псе, жената
aомaндвa-
R1einents(u1]kosIe1 pl: разг. ns gehe enf — зи
чужда смотай с (на държавни или други
разноски), за смстка на прусаня крал.
Regloi /, —еп област. гaИе—, сфери: Sie — Scs
nwigen Schrces царството на вечния сняг; прен.
in höheren -еп scCwcenr нося сс в облацитс.
ttgloiCl adj, регионален, еCnaетен, месте—’
RegihnаГIsшus ш- -. — 1. полип. мессничсски
ссремтжн, ’сссничтетве, вид еепирaтнзъм; 2.
лит, регuе—алнсъ’-
Rcgisseur [-жиеCг] п. —s, —е режисьор.
пестaшевчиa’
Regster п, -s. - 1. списък, регистър; [азбучен]
указател: розг,: ins alle - kommen, jtiötcn
минавам, минал съм в архивата, минало мн е
времето; n—n ins sciwcuze — bringen вписвам
Rcgister/führer
250
икт. е черния списъа; фам. ein altes — много са
и годннаисе (за спора жена): ein lengns —
да-галиа; 2. лгус- регистър (на орпсн): също:
[тnaсовJ регистър: das - einC1r валючви’
регистъра (при свирене): рсзг,: alle — ziehen,
mii aiien ~n spielen пускам в ход, използвам
всички възможни средства, натискам всички
лостове; Sem ecgcrüecu müssen wir cnderc —
ziehen на тогови тряСви да попеем друга псс—н.
този ос други птстн гaсCигa; 3. техн.
устиневьчно приспособление, .механизъм зи
регулиране. нагласян-: шибър, клапа,
регистър, регулатор: печ, регистър.
RceisSer/führt— ш регистратор; —khnIh п търг.
блокирана суми; -'пес f мор. рcгиетьртон
(2.83 М3)’
RcgisSrändc/, -п остар. входяща книга.
RtgiSratür /, -сп регистратура.
R1gistri1tee1lh1 ш Canен-соидa, еенд—жсн балон.
eeglseeier^en г 1. гттнесгигa’, вписвам:
етCтлясвa’ (в книга);	записвам!
(ивтемaтuчееaн]; рози;. -0’-’ сн бележа- от
нщ.; 2. подреждам; 3. включвам регистри (нс
орпан)-
Registricrkassc/а]^(^м^снчна kиси-
RceJcneni [mä, -мСшт] п, —s, —s устие, правилник,
t1Jl^шentatIshH [—eä-] adj. уставен, по тетaвa,
прaвuлнuaa-
-tgltmerUie-tr tt; уреждам. тcтaневя-aм с
ггaвилннa, регламентирам’
Reglementierung/, -сп регламентация.
etgltmtnIwId-Ig adj- nротнвоуетaвтH’
Reglerm, —s, - регулатор; воен. подвижен мерник
ни оръдие; коректор на мерника.
Reglette/ —п печ рсглети, сляпа линия.
ucj-iceen r = regulieren’
teglos adj. неподвижен, adv. бтз ди се помръдне;
нстрспващ.
ucjece inp. ns regnei вали дъжд; ns regnet In
Strömen, wie aus Eimeti вили като из всдро,
като из ръкав; фсм,: ns regnet Scltzbuenr,
Bauernjungen ебристeат сс мехурчета от дъжда
(по водата): ns unjrcin Ohrfeigen. Vorwürfe
валяха, сипсха сс плесници, укори.
Regier m. —s, — сел.-ст. дъждовал.
tijierlsch adj. дъждевен, дъжделив, дъждовн;.
RegrCss m.. . -cs, . . —с 1. юр. рсгрессн. обратен
иск: n—n — an c-n ееСепи предявявам обратен
иск по неплатени менителници срещу нкг.
(срещу последния жиронп); 2, рсгрес.
Regr^^i^i^i^n/, -сп рсгрссия.
rcjucssiv adj. регресивен, упадъчсн, нaсaдничaв.
Rrg—CsspÜicht/юр. регресно задължение.
tijscm adj. жив- подвижен, пъргав. чевръст,
снсргичсн.
Rigsamkell /, — жнвост, педвнжнеет, пъртавн-
ни, еисртичиос:т.
Regular п, -s, -с духовник от ердcн-
tcgulär adj. рсдовс— (войски).
Rcgularität /. — рсдов—о^е. нзгрaвшесс-
Rigulatloi/регулиране, регулация.
-igulallv adj. регулиращ, нормативс—’
Regulativ п, —s, —с (.. ве) общи гизпегтдCa, рсд,
норма, ткисaнuС’
ReguieteT-,!. —s .. Ören I. регулатор; 2’ вид стснтн
часовник (с мaхaлеO.
rcgulic-ci tr. гcгулнгaм (механизъм, чaеовшиk,
р—aиO, оправям; търг, уреждам (изплащам,
заплащалО: VersiclCerureecCaden — изплащам
щети срещу застраховки; regnileu'i K-ctiket
аитолишки свещеници. подчиняващи ст ни
правилата ни ордcн-
Rcgullerung/ — регулиране; корекция (нарека).
Regulus т. .. Ii/—sc 1. метал- зърно чист метил
(в плява): 2. остр- (без pl.) свтсдa в
еьсвcсдиcсе Лъв.
Regung/, —cn 1. пегнв. душевно вълнение;
подбуди; изблик- с-е — von Zotn изблик на гняв;
~ Scs Mitleids чувство на състрадание; 2.
движение, трепваше, (по^ръдвашС’
regm1es1hs adj. неподвижен’
Rtgungslosigklil /, — —епедвиж—еет.
Reh п. —(n)s, -с сърни.
Ril^abil]iteII^^ /, —сп геaбнnнсaция.
ucHaeblblltrcn tr. refl. реабилитирам! fетO.
Reh/eeIi п 1. крак на сърни- 2 вет, хронически
перниртрит, костно удтCептнuт на сaaaaтеп-
ниге сс-ви (при конете): —bliti п зоол. пепaткa
на сърна.
teieictUin in/r. h untrnb. лов. муча като сьрни-
Rehreohk т сръндак, сършсц; —beete; т готе.
сърнсшко гечтие.
rthe-eur adj. светлокафяв, меко кафяв (капо
сърна), еьрнcноkaфяe-
RcЬ1d, —веп. -септично възпаление ни копитата
(у коня и добитъка)-
tilfeteen, ttlfetbig adj. с цвят ии сърна (вж,
rnieucun)’
Rcl/gcIß / женска сърна; -htiit / бот. трика
(Erike vulgctis)’
-clig adj. сър—ешкИ’
Rth/Ucib n съриеице- —Uni/сърна.
telleScre adj- от сърнсш)- kежа-
R1Ь/phSt11 т лов. едри сачми pl.; —rücken,
—zicmcr т готе, парчс сърнсшко месо откъм
гърба. рибнц-’
Riib/ahli/sixrH райбер (инструмент): —’aririee
ш техн, сри-ща, фрикционна предавка,
задвижван—’
Reibe/ -и = Rnienlsnn’
Rcieebrcit п стр. дъсчица за заглаждане маснпka,
псрдаша—.
Rriecisen п 1. попе, стъргало, р—ндс: прен. с—с
Siimen mbe cin — Haenn гласът мн с прегракнал,
хрипкав, дрезгав; 2. фсм. кавтаджиика. драка.
Reibeietites фрикатнвиа, тьркиви съгласна (и др.).
251
Reichs/stände
reiben* tr, гс./- I. търкам (прант). трия,
гaзтьрaвaм, гaстгнвa’ (челете, кожаса).
изтривам: ctm. zu Pulver—стрнвим нщ. иа прах;
blank ~ изл^а-им (мстал); sIhC D Sei ScCial
aus der Augen ~ търкам сн още сънсн очите-
sihb D die Selen — потърквам сс по чтлете;
sich an irr Wird — осъравам, търкам се o
етт—aсa; sich wini — ггетгuвaм сс; ias
SirnicCColz cn inr Setrichfläcic ~ драсви’
клечка кибрит; студ. c-n Selemcndnr - търкаме
пълните c бири чаши по мaеaтa н писм е чсст
—а икт. (обичай); разг.. n-m ctw. unter dic Nase
~ навирам нкм. ищ. в очите- sbci an n—m — дърля
сс c икт.; 2. стържи fмерaеRH, картофи): kleb;
~ н-стъртв-м ситно; geriebener Käse стърган
кашкавал- 3. (без obj.) жуля (яка), утрепвам
(обувка).
RiibtulI f -сп търкания pl: рaспрaвuн pl.: разг.
дърл—нс; хър—мър.
Re1b/Пärhrel’ = Rnibungsflähhh; 2. драскало на
кнСрнт; —1h1e п 1. напречно дърво под ока (на
кола): 2, .мор. предпазен пуфер ии кораб (при
гриеmовонвj: 3. киСрис; -ktult f чукчс на
хаванчс; —kncbte m готе, kc-k.
Rtiesri п. —s, — тaпaш, трицн; огрибкн; нш.
настъргано, стърготини pl.
Reibung/, —пи 1. техн. трнснт. сила на триенето;
2.	прен. търкане, разногласия/;/.; 3. вж, reiben.
Re1leungeПerhrn' пехн. площ, повърхност на
сгиcнесо-
eeie1;eslhs adj- гладък (без търкания),
беспрепятствен; adv/. гладко, мирно н тихо.
Reien;geIheigUtiI	/,	— глaдaест.
бcзпгепятесвенеет, мнр н съгласне.
R1ibunJSzаhI/Wnxm- коефициент ни трит-ссо.
Riiezrug п ел, възглавничка (на електрическа
мaшинaj-
reicH adj. 1. богат (човск, реколта, руден зилсж,
поснaнuя, опит): ~ wnuien забогатявам; in —
nm Maße богamе, еCнлно; Reich unS Aue бедни
и бог-ти (всички); с—е —е Anzahl значитсл—о
число; * begütert много заможен; 2. ( - се cim.
D, оссар. с G) богат с. на: ~ an Etzen богат на,
с руди; ~ си Eucig;ise1; пълен, богат със
събития (дсн).
Rtbcl л, —(e)s, —с държава, империя. „райх“,
царство, и прен.: das Römiscin — Римската
империя; das Riich ier Mitin Китай; das — det
Scielten .мшп. подземното царство, цaрет-ето
иа стнките; рел. ias Cimm1IshC1 — пaрстве
нтCте—е; des — ier WisscnshC;f' светът,
цaгствето на нaткaсa; ias — Set Mineralien
неорганичният свят.
Rcichc(u) т. -п, -п бегaтaш, богат човск, бетaтият.
-скСси I. tr, подава’, протягам (ръката сн).
давам: n—n Kranken das Abendbrot ~ давам
в—чсряси —а белтш; die Wange zum Kusse —
поднасям Cусатa си за цслуваа- dem Säugling
din Bums' — дивим ни кърмачето да сучс- разг.
n-m nicbe Scs Wasser ~ können ис мота ди обърна
чехъла -км.; II’ int- h l. (деOесuгaм- 2.
простирам сс: somcIi dcs Auge -еюНе докъдего
око стига- et -екНе mie bis an die Schulte— той
мн достига до рамото; 3. nach ctm. — посягам
към нщ.- 4. стигам, досс-тъчс— съм (пари.
ядснс н пр^разт. mii ctm. — нщ. мн стига (пари
н др.).
tiichleltlg adj. обилен, с бетате съдържание (иа
нщ.): често: раснообрисcн, боЕ-т (програма)’
Rtichhaltigkeii/, — обилнс, ботaтесeе (опкъм
нщ-);
ReihЬhöbe / техн. височина на п^^аването иа
храна. височина ни ситребeанcте на ckеkaвaтер.
uclcblicb adj. 1. обилен (храни, 'педиръцнO; 2.
(прc)доетaтъчcи: ns ist — Plciz има дестaгъчне
място; voe — Ja1rnslrIeI прсдн повече от година;
~ 500 Mark 500 маркн н отгоре, повсчс от 500
марки; 3. като adv. розг. и: много.
предеетатъчие, (пгеOбегaсе. порядъчно: sie
ксее; — spät тс дойдоха досеи късно; е-е ~
langweilige Geec1Ihitn една порядъчно скучна
история- ns, dcs isi ctm. ~! много се струпа.
мното стани!
R1ihhlIhhk1it / — обилносТ’
R1IchS], държавен; общетерманеkн, имперски:
Reic1serhiiv п.
RticHs/abscbbcd ш ист. решение, пеесaневлcниc
на императорската диета, райхетиги- -cd1t- ш
гтг’aшеkн орел (по иербове и др.);
~ingtiöriet(r) ш под-нна иа райха, ^'Те- ш
емблема на uмгег—mереaama власт в Германия
(топка с кръст): -cuslänitt m чужд педaинk,
живеещ е Германия, —eahr / pl. германски
държавни жтптс—нпu pl-; —beCness-
btsserungswerU п локомотивен гcмонсен за¬
вод ии държавните жcпесинцu; ^11! т общо—
германски съюз (обществена организация).
reihhs/deuIsc1 adj- германски (ис а-стрнйfеku, ие
немеkеш-тИпaрскн); -tbgtn adj. спадащ,
принадлежащ към тcгманекня райх- -frei adj.
= —unmittelbar.
Reich s/Zteiirerr n исп. барон, непосредствено
подчинен на имптритора; —eteihiI п върховен
касационен съд (в Германия от 1879 до 1945
u.); ~i;eIg;it; pl. знaпu ни ттг’a—еaaсa
императорска власт- —keneI1t т раих—канцлер,
пръв министър (в Германия от 1871 до 1945
гГ); ~k11inh!Itn pl. = -insignien; —kri1gsg1tihHU
n върховен ветнеш трибунал (в Германия);
-пcekrГгcгмa—сaa мираа (монета) преди 1945
т.; -präsiden' т президент на Герминскиси
република (от 1919 до 1934 п.): —rat n ист.
имперски. държавен съвет (като законодател¬
но или съвещателно пяло); —steil / ист.
имперски град; ~sUr;ee pl- ист.
reichsunmittelbar
252
пртдстaвистnсс-есе ни съсловията в
сгтдне-тaевшня р-ихте-г; —ieg in ист-
риИхтгит. гер.мaшеaн пaрп—мтиm.
reih1sunшitteiba- adj. подчинен направо ии
гcрмaнеkuя р-Гх или kaисерa-
Reichs/verweser/e ист. имперски, императорски
—а’есс—нк; —meir / въоръжените сили по
времете иа В-ймс-рса-та република, райхс-ср’
ReicHlre т, —s, —er богaтетве; изобилие: ~ се
Idee; Согасссво от иден- ~ en meieulillcg
Güictn, en Lte1eeпiti1le нсеCнnнт ни
мamегuип—н благи, продукти.
Relchwaitei обсег, радиус на действие; радиус
иа влияние (и ел.); авиац. далечина ни ний—
големиня поле;: ctm. Ist In — нщ. с достижимо,
etil adj, зрял (плод); прен. узрял, назрял: — mctdcn
узрявам!- ebn —es Geschwüt узрял, н-Срал цирей;
поет, с D Sie Zeit Ist e-n IScaic nicii - времето
не c дозряло за идеала мн; zu ctm. — sein зрял
съм зи, узрял, назрял съм за ищ.- zue Tode,
Grabe — готов за смърт; рсзг. Zür den Galgen —
seil плача за бссило, само съм за бесилки;рози:
fürs Tollieus — готов за лудницага.
Reif т, —(c)s, — 1. слана. и прен-; 2. поет.
пеенвяпее;, „ереCгете“ на пеCелтпн коси-
прашец от плод и др.
ReiP т, —fh)s, —е 1’ =Rcblen- 2. поещ, днидсма;
пръстен; кръг.
RcIZe /. — сгелес;, и прен.: zir - komme;
узрявам, съзря-м, достига’ до срелеет.
Reifegrad т стспен ни сгтпосстa’
RePrisn скрсж; -eisen п шини, нвична стомана.
rcIZiln /r. стр. издълСавам кин—люри на коленa.
reifen1 I. in/t; sh 1. j зрея (за плод), узрявам,
назрява’: ies MäScCt; reiZe znu Jungfrau
момичето става девойка; der GcScnkc rcifi zue
Ertshiluss мисълта назряви за рсшснне; 2. h
играя с пръстени, халки, итрия на hapch- II, /г.
1.	правя ди узрее: die Зш-е rnlZu Obs' und Wein
слънцето налива плодовете н трозде;е; 2.
набивам обръчи иа нщ.; Reifung/.
ucbfci2 inp- es rcilt пада еnaнa’
Reifii T- —s, -1’ обръч (на каца и др.); обръч (за
игра); 2. пръстен. халки; kолеnе (за игра): mit
- spielen играя на сирсо; 3. техн. екепuщ—,
в—шсц (на колело), бандаж; шина; външна
автомобилни. в—лосип—дни гума- 4. = Reiü 2;
5.	стр. к—нтлюрн (на колонс)-
ReIf(nn)spIeI п еарсе (ипра с пръстени, халки).
Rciüiprädikat п оценка за успешен зрелостен
изпит- —'rüting/ сг—поеmcн изпит, м-тура-
—zcII /врсмс иа узряването. зреенето; —Zeugnis
п зрелостно евuдттcпетве-
ReiZheit /. — срcлосТ]
Rcbfboiz п 1’ дървен материал за бъчварски
обръчи; 2. дърва иа растсг, метрови дърва (=
KiaZtnrholz)’
-еНекН adj. зрял (обмисляна, обсъждане)'
оCстеен-
Rtlflbeg т 1. сел^см- есвед, пепожтшuпa
(=FnhCshr); 2. издънка ни дърво.
Re1frn1sscrfg техн. крие рухаи, обнрички- —rock
т ист. aринепин (врокоиоj; -shhedt1 т щста
от ослашявант; -zargt / Cьч-aреaa кучка
(инструмент)-
rcbgii intr: h играя хоро с пеее—; танцувам в кръг.
Reigen щ, —s. — 1. хоро, танец; 2. хероведиа псссн,
мтснaa-
Rtieenführer т хероведеП’
ucIgtnIeZi adj. като хоро, хороводен (псссш).
Reigentanz m танц в редица, в кръг, хере-
Rtiger т, —s, — осшср. поет. Rni1cr-
Rcbbc/, —1 1. редица (от хора, здания и дф); ред;
низ (перли), и прен.; строй; воен. колона по
един: an ict - sein из съм нарсд, мой рсд с- Sie
—	kommt сп eich, Ise an miu. cn din — komeen
идва ми редът; an inr — sein мои ред n; ict —
nccb поред- icl siten in irr 5. - ссдя иа псгня
р—д (в театър); ctm. In ~е säen стя нщ. на
редове, редици- einte — смесени редици (мъж.
жена— мъж- жена); nach e—t langen — von Jcbtnn
слсд дълги години; seit с—г — von Jahren от рсд
години- In Reih und Glied в редици, в строй-
sich In Reil Cid GiieS luZsir-ien строявам се в
редици; sich in е-е - mit n-m ,111-1- сaеmaвaм в
тдша ртднпa, гa-нявaе се с —ат., прен.
изравнявам сс с някого (по ранг). равнявам сс
с икт.; die —n int Friedenskämpfe— редиците и—
Cогпнтт за мир; Kritik ans der eigene; —
критика от собственнтт редове, от ееCетвтшата
среди; vor c—m in gcraSer — Cctstcnncn
произхождам ог нкг. по прави линия; um Sic —
редувайки сс поемcнне (= ;bwehhselni); разп.
aus deu - Uoeece излизам! от редицата- нс
вървя е крак, обърквам строя; обърквам се;
прен.: das komme schon wieder in din — това щс
сн тръгне пак както пе~рaно. щс ст оправи;
aus deu — tanzen завивам сн края, карам сн по
своя път- нс карам с другите; ei' п—е nocl енЬ'
le der — sein и— съм се ощс оправил, спогодил
с икТ’- micinr in der — sein пик съм ша линия,
еггaвuх сс със сдгaвт;е; 2. печ. ред (на
страници) (= Zeile); 3. шехн- рсд, серия; ел. in
—	гееледевaттпшо (за схемш); 4. мст.
прогресия,
reihen1 (понякога part- депсНе;) /г. refl. 1. нижа
(мъниста), нанизвам; 2. ;гопесвам. набирам;
3.	refl, нареждам сс в редици; eins reih' sich ces
ilSntn едното следва другото, редят се сд—о
слсд друго.
teilen2 intr- h 1. лов. покривам се, съчетавам сс
(патици, гъски); 2. лая fпиенцaO-
Relhii n 1. поеш- =Rebjrn- 2. дисл. торни част
на стъпалото (нс крак).
Rrihrn/eim т строеж на рсдовн жилища; —еи'
п kр—иnьтне, cдиетлнчно ссло (= SUtißnndoeiO;
-f;eeIkeUihn / —üirtieurg / икон. етгнИше
пгоuсводссво; -teuer п воен. автомисичт—
253
reinblau
огън; —ZOe^eC nесn—деea;cnиес;, песл—дови-
;тп—н рсд, порядък.
etbhciba'U adj. на редове. редици.
Rcbbcn/bcms п редови страда- -mereh1 т воен-
движение, маршировка е kопенн; —moIor ш
техн- еднертдcн, с—рн—и мотор- -saet п сел--
ст. редово саеяванc- -säeascbbec/ ссл-)еп.
р—дестялка; -scbaltung / ел- последователно
включване. съединение; —Sh1itf пм^о^р^. оспор.
линеен кораб (= Linienschiff); —shH1ussпhthr
т мотор с гоеncдевaтеnио съединени намотки-
—Shhn;et1 т бот. чaеевшнчт (Etheium
cicuterium); —u1I1ueuh1ung/лfeO. профилакти¬
чни серийни преглсдн.
tcibiiwiIsc adv. ни редици, по двамИ’
Rcibenzabl /мат. число е ггетртеня-
Rtiber п- -s, - лоол- рибар (AuSnc cInerne)-
Ribber/eibzi/пIе- иа риСари; —e-es/i бот. ковло
(Slipe pnnneue); -scbiaetl ш бот. чаеовннчт
(EthiIuп hicnteulnm)’ .. reiCie .. р-д—ш:
zweireihig (2tni1ig)’
etlbum adv. нарсд един подир друт (в арът): wie
trinken — пнсм сдин след друг в кръг.
R1iHe1it / период ни съчетаваш— на дивите
п-ТИШ!.
Rebm ш. —еи), —е 1. рима: —с machnn. Shhmicdcn
плсти рими, стихове, етнхеплcтствувим; ebn
Wort sicht Im - . koeet in Sen — една дума е
рuмтвa—a, ст римува; U—e — auf rem. А finden ис
намирам рима на нщ-разг’. нс проумявам нщ’-
2.	погевегk—, етнхчc- куплсс; pl, пеесuЯ’
Reiieart /лит. вид рима; -chrmik/римувани
хроники, рuмтва—а летопис.
reinen I. /r. римувам: ebn Wout enf das andntn —
римувам сдна дума c друга; II. int h refl- 1.
(sih1] enf ctm. А — римувам сс c ’’.: рази.: Scs
reimt eih1 nichi сова не върви, нс отива, _ и—
отто-аря, нс подхожда (на нщ- ); wie tcint sihh
ies [znecпmen]? aaa ди ст съгласува;,
примирят с—зн нсщи?; reim’ dbci henr icb funss
dich! -ко н 'гови с поcсия, здраве му к-жн- 2.
плсти, ков- рими; етихоппcтетвтвaм-
Reimer щ. —s, — 1. = Rnimshimind; 2. поет. пеcт-
Rtletrii /—сп стнхеплcтетво.
utlmlefU adj. рuмоподоCен-
U1iш1hs adj. н—римуван, е бсли стихове’
RibescbeitS n стихеnnт;cц, есuхосъчинн;тп,
стихотворен.
Rcieseb п, —s, — = Reimerei’
/ страст кьм сmuхогпcmеmво н рими.
teinwnlse adv: с, в, чрсз рнми.
Reimwort п думи, римуваща друга.
uein I’ adj, основно значение чист; 1. чист, бсз
примеси, aCсепюттн, шесиеьгес— (ет;aп,
аоприша, ’иеле, вuне, въздух, сняг', б—льо,
гевор, произношение. тон, печалСи, прибори);
прен. чист, нтепт;нтш, невинен (девеИka,
съвсст, люСов, мисли, пориви): — siegen пся
чисто; Sin Wohnung — halten държа жилището
сн чисто; рози. ebn Kleid г11п(г) тиСе;
гечuетвaм, чистя дрсхи; sich D Scs Gcsicbt —
wasciee, sbci — badne измивам сн лицето,
изкъпвам се; die Siuaßn — legen, Ses Zinner —
тиНие измитам улицата, исчнетRим стаята: -е
Arbeit тиСе; върши нщ. доCгееьв—е;не,
диви’ чисти рaбеmи; мор. — Sciilf! uс’uй
кораба!; ein -cs Bletu Papier чист. н—нспнсaн
лисс хартия- ei' -er HäeSee Sasinhee стоя с
неопетнени ръцс, чист н нсвинси съм; прен.
sicl — miSh11л измивам сн ръцете (оправдавам
се, представям се зс невинен); ~ von elier
Schuld чист от всякаква вини; вие. cliet SunSen
—	бсз всякакви грсховс- библ, —с Tiere жсртвснн
живогни, kенmе могат да сс ядит- като subst-
c'W’ ins Reine scCrcbben преписвам ищ. иа
чисто- n—m die —т Webelcit sagen, резг. ecienn
Wein nirsh1enUnn казвам нкм. еaм—сa. чистата
нсгнна; розг.: die Luli Isi — няма опасност.
наоколо с чисто- с—т —с Weste laenn нямам
кирливи ризи; —tn Mund ballen държи си сзики,
пазя тиГна; 2. бистър, чист (небе, извор): —е
HaueZaubn избистрен цвят ни лнцссо; —с Heu'
чисти кожа- vom -stc; Wasser: а. с кристален
блясък (диаманти и др.); б- прен. от наи—чнсти
проба (вж. 1); Ser Mord lcuclict — und bell
птнасa грсе ясна н светли- 3. ясен, опрсдслтш.
категоричен; уреден, в ред: ich verlange —е
Speah1n нса-м да мн ст к-жс открито; —тп
TiscC, —с Bahn, —т WirtscCcft mcchcr гaс-
чиствим сн сметките, уреждам. оправям сн
смотайте, отношенията, р-бос-ги; с—п пет. —
аeehilignr етkaзвaм нам. нщ. нaпрaве; като
subst.: ins Reine btlngen внася’ ред в нщ’,
оправям!, уреждам нщ.- über cim. А mii е—е in
Reinnn sein, Ins Reine komme; начисто. наясно
съм c икт., споразумявам се с икт. по отноше¬
ние ни нщ.; 4. рази. цял. нссннсан: ein —cu
Tyrann цял, истински тиранин; ein —es Wunder,
-cs Glück цяло чудо, цяло щастис (просто еди-
щ-сслива сптчaИностO; ein -er ZuZell чисти
случайност; ns war Ser—с Hohn бешс uесншека
подигравки; cr isi —-— —е Null гои c кръгла нули-
еет. aus —tt Dummheit tun върши нщ. само от
тптпеес; 5. adv. зо усилване, рози-, напъпно,
съвсем: wir Сс-с; — cllis cnte1e1es1n
очистихме, ометохме венчkе- Sas Habe Icl —
vergessen чисто н просто то забравих; с-е — per-
sönlichn Angningnnhcii чисто лични работа; ие
—	rlchis зи нищо н никакво; — toll просто
побеснял; er wer — weg умът му сс взсма (от
възторг, почуда); cs ist — aus denii c това c
шaгьпше свършено; es ist — zue Th11—.
Verrückt werden! проссо ди полудееш!; 6. adv.
търг; нcmе-
uiin разг. = Herrin.
rciieicu adj. чисто син.

Reine1
254
Rcini1 n = Rni;scCrifU-
R1i1e2r] — поет. = Reinheit’
R1in1hlamSn [рсисклбдс] гтнгетa (слива) (= Re¬
neklode)’
Reineinnahme/икон. чнсс приход.
Rtijn(eimachelrau/чистичка (= PuieZrau)-
Rei;(1)mehher n I. чистеше fдееaшше); 2.
гречнесвaше, чистка.
rcbnce поет. = reinigen.
—tint-big adj. биол. строго наследстве—’
Reinerbigkeit/биол. чисти шaепеде;втнеет
Reinertrag n икон. чист добив. чист приход.
Reineke Fucls n Кум Лисаш, Кума Лиеа-
RiineiUi [реНОте]/, -п р—нсси (ябьпaa]’
rtIi(e)weg adv. разг, съвсем, просто: cs isi — zue
TollwcrSce прессе ди побсснсеш.
ReinZaU п разг- хлътване, загазванс: c—n — et-eben
сaгaсвaм, хлътва’, хващам се; шег. ein — bei
SciaiZhausci здрава зигаз-ция. закъсания.
ulinfillin* intr- s разп. хлътвам, загасвaм (вж.
intnirfeI1nn)-
Rciigewicht п търг, чисто, нетно тстло- -gewinn
т търг, чиста печалба.
Relini allem; f — поддържане иа чисто;-’
ReinHiil / — чисго;-.
utinigtn 1. tt: чистя, печuс;вa’ (стая, улици.
дрсхн)- пречиствам (кръв, въздуха); 2. refl- sicb
von Schule, Verdacht - ечиеmвaм сс от вини.
подозр-инс.
Relnibeugg 1. вие. reinigen; прен. очнщсинс; 2.
остср. mh;aIlic1c — мcнетру—ция-
Riinigmigs/ciS п очистителни клетва; —игеПе/е.
чисгачаи; 2. сa’епгтчuетвaщa епосеCшоет;
—milci / сеanтсше мляко; -mitUel п 1.
птргaснвне средство- 2. средство за химическо
чиеm—нc-
Rt1nkar1eIIh1 [рей--//?«. превъплъщение.
Rein;klties-, 1. чиста култура (от бацили) разг.
in — истински; 2. сел-сп- меноkулттра’
tebnitetn tr. /rnb- рози. „деCгт“ наглася’,
нареждам, нзвесвaм (иaТ’0-
utbnllcb adj. чист, и прен- (човек. дрсхн. улица)'
чuстеппъm—и; спретнат (момиче).
Reinlichkeit /, — чистота; чнетоппьmнеет.
Reinmachefrau /еж. Rcii(c)mic1nZrem’
Rtinmecbcn п вж. Rcir(n)пeh1cЛ’
Rtirmah11utI /. — рози, пейор- геесояшше
чистене (на вманиачена до^юкиня-чис^пн^и^ц^е^).
Rein/schiZlп мор. есиевне почистване ии кораб-
-Sh1rift/(елкси, прспис на чнете.
r1In/sc^uifUlihH adj. преписан на чнете' -stidci
adj. чисто копринен, ог чиста коприн—’
ReinetereIIh1 [г—н—]’’] /, еп геишстггaцня,
реннесгрир—ис.
Reinvermögen п чисто имущество,
reilwascbin* refl. tr. trnb. прем- оправдавам се:
von ciler ScinlS tnirgnwascicr очиесcн от
всякаква вина.
reinweg adv. разг. вж. tnirfc)mng.
reinwollen* intr. h искам да вляза (= 1etcirwhlihr).
R1i1euhht/сел-ст. отглеждане на чисти пород-’
Reis1 п. —cs. —crl. клонка. вейка; вършина- съчка:
ebn Bürde- -сг сноп съчки; 2. филиз, издънка;
3.	есл--ет- калсм (за присаждане)-
Rtbs2 in. -es, —е ернC’
RelSammer/зоол. вж. Reisvogci; -'een т сел.-
ст. отглеждане и- огuс' -eesc; т 1’ мстли от
кленн' 2. просо; -eranntwiin m -рак (питие)
(= Aruak); —e-ii m оризови киши, мляко с орнс-
Rcisc /. -1 1. пътуване. пътешествие: с—с — In
Grsciäficn, zut Et1hI1ng пътуване по рaбесa.
зи почивка- enZ der - и— път; по пътя; прсз
вр-м!) на пьттвинc;е' sich auf Sie — machen
потеглям ша път, заминавам; розг. wohin gnii
Sie ~? накъде ви с пътят? накъде сте се
запътили, сте тръгнали?: wir wissen rih1i,
wohin Sin — gnhi не зи-см, къдс ще еmuтнcм,
никъде ще нн отвсдс пътят- прен. нс знасм.
какво щс излезе; enZ ~е gehre тръгвам иа дълъг
път; сръгва’ да пьстштсс-твaе, да
есгaшес-твa’; cn' ~п sein гьсешееm-у-aм>
е;гaнс;втвa’; glUcUIihCc ~! добър път, на
добър час!разг. прав гн пъг, много гн здраве!;
das Pähkhin1 ici n-n weben — детиН', ibelcr sich
колстчего c пътувало, сс c луеапе много; 2.
метал, a-мпиння (на дом1енна пещ и пр.)-
RcisCabenteuer п приключение, пехoждениc при
nъстванc; ~areug т пъссн костюм, костюм за
пъг; —apotheku f (еaпaa) апсечк- за пъг;
—beSert т пътни пгншaдnтжшессн pl,;
~btkenrishheZt / (зиOгезнинстве по времс иа
път,твaне' песнaс от пътувинесе; ~etuih1t m
рaсkaс за пътуване (предаване нс впечатления
от пътуване);- отчет. доклад за пъствaнc'
—b1Sh1u1ibungrпшЛ’ пътспнс; —bllic— pl. лит.
пъг—н кирсини; -eü-o п пътническо бюро;
бюро за ’еждунaгеден туризъм- -епкс /
одеяло зи пъс- —■eiä'rr pl- = Rcisne'cecr;
-lultbebs n преживелица по път, през време
на пътуване.
etistit—iie adj. готов за път: sich — тиСе;
приготвям се за път
Rtise/titee— п пътна треска; —tüirer т
пътеводител (книга); —gefllrtc т епьmниа'
—gtii п пари за път, пътни гaзшесkн'
-g1seleeshcez/трупа екскурзианти; —Шег ш
пътнически куфар- -kosIii pl. = —gili; —leni
n туристическа етрана' -icktü—t / — четиво
за по пътя; —Ici'cr m екскурзовод, водач иа
стгнеснчтеaa групи; —insi / желание за
пътуване, любов към nьтувaнuЯ]
reiselustig adj. обичащ да ^17--.
Rnlsi/eanUil ш палто зи път- — mcrsh1;llrн лице,
уреждащо пъттвинете [на високопоставени
личности] (и рози,.).
rcisemüSe adj, уморен ог пътя, от гьттвиннЯ’

255
reißend
-tisce in/r: s (h) пътува’ (c влак, еa’елес,
aвсе’еCнn и др’); гьстштес-твa’,
стра—ствувам: necl Zerren Ländern, in Znren
Lände— - пътувам за далечни страни- се die See,
ans Ment, über LerS, aufs Lend — отивам,
за’инавам ни морс, из страната, полссо. ни
село; In [See] Urlaub, in Sin Fn—inn — заминавам
в отпуск, във ваканция; рaлг-; le Seile m. c. —
пътувам касо търговски пътник -а фирми.
предлагаща сапун н др.; auf Sin k-uemn Tout —
гледам ди nестигни нщ. по непочтен начин-
enf Sie dumec Tour — правя ст ни глупав.
ударен, за ди постигни нщ.; оспар. auf ein
Handwerk ~ пътувам, стри-ст-увим да изуча
занаят.
Rtietrit(u] т. —п, —и 1. пътник, пaеaжтг;
nьтcшееmвеннa' 2. търговски пътник- пътуващ
търговец: рсзи:. ein armer ~г беден етрaнсmвт~
вищ занаятчия, младеж.
RcIse/onUcI т рсзг. шег. Па-сслси-пътник; -pass
т (задграничен) паспорт; —'111 т 1. план на
nьтувашcmе; 2. проект, план зи пътуванС’
Rcis1rb1e11 т = RcieecsnЛ’
Reise rei/. —сп разкарване по пътища.
uilstur intr. h лов. (за кучс) надушва дирите по
клонки н издънки.
R1is1/eehk m горСа за Сагаж; —Scheck т
пътнически чск- —-scnetn pl-, пътни разходи;
—■taehh1 f пътна чанта; -vc-Uthe т туризъм-
—wegen т пътническа коли; рейсова кола-
—weg п маршрут; —z^iif а. продължителност
на пътуването- б- времс за пътуванС’
Rtls/fresser ш зоол. вж. -vogel; —1h1e п = Reisig.
reisig adjl оспор. въоръжен (кои, kенннк) (и прен-
поет).
RtbsIj п, —s, — 1. сноп съчки; 2. вършина; 3.
тъстак, тъсеалик, храесапaa-
Riisigi(r) т, —п, —п егтд—овеkовc— въоръжен
kеннuk’
Reisigbolz п - Reisig.
Rtis/koe; п ернсеве зърно; —leit т ист-
прит’ашт —и чужда вотш—а служба (ксто
лодеuнвхm- наемник) Сез гес-ептннт на
ничапетвесо; —■cccier п оризови хиртня.
Reißaus рози.: ~ reimen плюя сн на песите,
удрям ии бяг, побягвам, офейквам.
Reiß/belc f авиац. приспособление зи бързо
нсnрaсвaнт ни Салон; —blei п графит; —e-eii п
ч—рсожши дъски; -eisen п шехн- вид брадва зи
дялане, заглаждане ии дървета, трсдн н пр.
-ilßci* I’ /г. refl- 1. къса’. откъсвам, скъсвам
(конец, еъжс, копчс): cim. in Stücke- рaскьсвaм
ни късовс, парчета, накъсвам нщ’- sich D ein
Loch in die Hosen - пробива’, пгесривaм сн
гa—сaпо—a; ict Wolf reißt das 3^;' вълкът
разкъсва. грабва (вж 5) евцaсa; рсзп- Ses -cißt
ei; Loch in den Brutei това бръква дълбоко в
кесията; 2. е—е, sihh сп пет. D — одрасквам нкт.,
едрaеkвaм се на ищ.: er Нс' sbcH D е—е Wurde
gcrissni одрал се; n—n Lücke, Fnrchn — оставям
прaснннa, изоравам бразди- sich D п—е Splittnr
unter den Nagel — сaбнви мн сс тр—счнци под
иокътя; разг. Su bis' dir des wobi unter Sen
Nigel gerissen? сигурно си то пипнал отнякъде-
3.	цспя, дери (плат, басма. хасе)- готе, поря,
разпарям (риба); 4. скубя (пери, бурси): sicb D
die Haare aus dnm Kopf — скубя сн коситс: 5’
пе-nнчи’, дръпва’ (силно); гриСси’;
изтръгвам (с предлози за означение посоката
или мястото на действието): e—r an den
Haaren, се Rock — дръпвам нкт. за коситс, за
дрехата- c—n ans Ziel ~ увличам нат. към целта
(към която се стреми): cim. си sich — грабвам
ищ.: Sic Meh1U се sicb - сaтрaбвaм властта; е-
m cim. aus den Händen, dce MueS — изтръгвам
икм. ищ. от ръцете. устати- n—n, sbci aus jds.
Hänier — изтръгвам нкГ’, изсръгвам се от
нечии ръце; ebn 'ect Sltiec ans ict
Suraßen'ZIeeUntuлg — изкърт-ам! няколко камъка
ос уличната настилки; n—n di—cb Sic Menge —
повличам икг. през тълпата, навалица;-; с—п
mii in der Abgrund, Ins Verderben — повличам
икт. в пропастта, тиСслса; c-n in din Höhn —
издигам икт. н—вuееке; разг. sich ue ctm. —
блъскаме сс зи ищ. (да го купим), н-тиса-мс
се, борим се, боричкаме сс, бнсм сс за нщ.;
рсзи. sich ue е—е — убиваме сс ди ухажваме нкт.;
е—е vor das Haus — извличам!, изкарвам нат. прсд
къщата; е-е. ctm. zu Boden — евлнчaм, повалям
икт., ищ. на земята; ns reiß' mich zu c—m, ctw.
ищ. ме тегли, влече към нкт.. нщ.-б. Grleessee,
Possen, Witze, Reime, Zoten — правя гримаси,
пускам шеги, видов—, импровизирам стихове.
говоря цинизми; пускам мръсни шеги; 7.
театр- Kulissen — шаржuгам. пренЕри-и’; 8.
скопявам, кастрира’ (жuветшu); 9. стрижа,
подрязвам (хаф на кадифе); 10. den Wein —
кърши, подрязвам песa; 11’ оспар. ч—рсая; IL
int 1. h си ctm. D — дърпам, тегля (да скъсим)
нщ.; ict Hund -ei ßi an der Knttn кучето се дърпа,
тегли (със сила) от всриЕ-ги сн- 2.5 скъсвам сс
(за нишки): vor cim. — откъсвам сс ог нщ.; прен.
Sie Geinli isi mit g1rlee1; изчерпи мн сс
търпението;разг. Ses —riße ins Geld сова хвърля
много пари; 3. h inp. разг. ns tnißt ти/ттС/ in
alle; Gllcderr, in den ZäCree, ie Magen (Ш-с)
въртят мс всички есавн (от ревматизъм),
боля; мс »0];— къси мс нщ. в стомаха,
присвнва мс корем.
Reißen п 1. ревматични болки (в ставите); 2.
вж. reißen’
eilßeni part, adj. 1. есгт’нстnт—, тсmгт’тн
евеmaaвиче—' буен: —er Strom Суи—а реки, Sie
Warn geil — ab стоа-та сс ристрибви като топъл
хляб; 2. хищен: —е Tiere хищни жнвоснн,
хищници.

Reißer
256
Rtißtr T- —s, L рози. тфтксни пиеса, ашнга;
шлагер; 2. рсзг. = Reißteufel; 3. инструмент за
пепcне. дълбаси—.
Rtiß/tit— f 1. пехн, тирлиши, тушо-ка; 2.
удължистл за испелзвин— на къс молив.
-ilß/est adj. нтеkьс-aте, яа, тсmеичнв, ши
сaьеeанc-
Rebß/fesiiякост на скъсваше; -hakei
т вид костура; —-koHlt f рнсувистл—н въглен:
-leint f връв ни пaгиштс; —те/ п техн.
чергило. шгaИхмте, чип; —neetl /. ~etitt ш
г-Сърчс- —scbbtnt f линеал, Т-линеал- —scCrü—
f вж, —•leint; —ttn/ti т рсзг. душманин ни
дрехите (дете и пр); обл. палачор; —Vcuscbluss
ш цип; —mol/т техн. дарак, чепaaпе; -wollef
възобновена вълна; -zehn п зоол. кучешки зъб
на хищник; —zeug п комплект инструменти за
чертане. пергели; —zwecke^ —negel-
Rcisvogcl т лоол- тропическа оризирка (Eeecriza
oryzivüre; S'nuncstns hryzivore)-
R1itee1rrCrih/m^i. мансж.
uiltei* I. Tit; h s tr. 1. u tr- яздя, яхам: auf c—n
Pferd, Esel, ein PlerS, n—n Esel — яздя —а кои,
магаре, яздя, яхам kеи, мигарт; разг. aut c-m
(Cerum) — яхам икт. както сн искам. яхвал съм
нкт. - е—е Weg. s—r Slraße — яздя по сдин /някакъв/
пъг*, по пътя сн; geriilne 1^11; идва’
(яздейки) на кои; ich ein енЬ Hause geritten
върнах се вкъщи на kен, яздих до вкъщи; ист.
in Turnier — яздя, състезавам сс на турнир; eie
PlerS znshCa1Sc;, müde - пребивам. съсипвам,
изморявам! кои от яздеше\розг. ewig еп/ ctw. D
herue — въртя сс все около сдно и също ищ.;
всс сдно н също ищ. мн с е устата; рози- sein
Stnhkcrpfctd. еп/ s—m Stcckn;cfnrd ~ отдал съм
сс на любимото си синятн—' Gtieisätzn. ein
Prinzip - едно си зная н друго нс признава’;
теснетьрде, педaнснчше държа на един
принцип; ирон- die Elin — продавам си бис’-га,
бисмиджня съм; рсзи. еи/ Sem Acostn1pfnгec —
отивам с хaджuпcшеваса кола- с предлози за
означаване но посоката: eie PfeeS aus Sem
Stille, Ins Ftcin. In Sic Schwemme — нсaaрвaм
кои от конюшнята, сaaирвим го на къра, —а
къпинс- е—е, cim. zu BoSei, über dcn Haufnn —
повалям c коня икт,, нщ. на земята, стъпквам
то с коня- фам. c—n in Sin Tinin — вкарвам икт. в
беля- 2. и /Г: яхнал съм нщ. като kеи, ссднал
съм на нщ. с разкрач—-. крака, яхам: Set Vatee
lässi Scs Kind an' s—n Sciuiicrn — бащата носи
дтстсе „ни конче“; розг,: deu Teufel, des
Unglück, die Armut, Sin Not rciinu Ibn дяволът c
влязъл в него, нcщистнете то гони, налегнала
го с сиромашия, немотия; dich reitet wobl der
Tnulci? дяволът ли тс тика, ум имаш ли?; icb
will Ihr scioe - ще му хвана юздите; der
Professor rnilnl sein Helt професорът пев;аря,
знас сн само тетрадката (едни и същи лекции);
3. мор. Ses Scibft rnitni корабът сс люшка в
бурно мюре- II. refl- b: 1. sihh znecCirenr, müde,
meit — uзсгтпвaм сс кипвам от яздене; sici
wir!, шС D c—n Wolf — газганявае cc,
разч—квам се от езда- 2. tr- (зи Cua) die Kuh —
покривам крав-гИ’
teilend part. adj. вж. rnitni I: ~е Boeen пгaс—ннпu
на кои- —т Pose, Artillerie kенни поща, ^-н-
артилерия; бот. -es Blatt м—чеебгасеш лнсс
(обгръщащ стръка).
Reitet т. —s, — 1. ездач, конник- спорт. жоктй; 2.
aaвaпcгнсс; оспюр. въоръжен конник; 3. воен.
s'crischer — рогатаа; 4. пехн. а. ездач (на
аналитични везни); б. етиmив. подстива- (зс
оптически уреди но оптическо масе); 5.
нтеaептш овен, коч; 6, пехн. подвижна час; на
машина; 7. дисл- сдро сито за жито, дьгмен-
R1iItuiufeug ш (kоннaO кавалкада.
Rciictib /, —in 1. кошница. кавалерия; 2. ист-
трабнт—лски ниб—сн ни гипaр~кенниК’
Reiterin / -псп 1. —сдaчka' 2. ялова овца, криви н
др.
u1It1uIihH adj. сзд-чесан; ездовН’
ReiUturiglmtnU п кенcн, кавалерийски полк.
RiiUtusmenn т, pl. —er = Relier 1, 2.
R1ie/eerUt/Т'ьнkа жилави пръчки, обл. шибала—;
—Cellt/, -Cans п манеж; —Ь^е/ брич за езда;
—игпН' ш прислужник на господаря при езда
и гледач на конетс му- -keöit / зоол. попово
прасе (Gryllotcipc vulgaris); —IsesS /поорт.
cсдачтеaо нсkтсmво-
uiiUliigs adv. рядко сздешком! (= rittIi1gsO’
ReilUpeiItehhi камшик за езда- н—гийаа -'/tr! п
езднтеш кои; -'1eUe m манеж; —scHult /1.
спорт, школа за сзда; манеж; 2. Sie scerIscCn
= висши езда; -sIte п спорт, сед-ж; ~S'hut ш
aенcн спорт, —sicll т конюшня зи сзднтнн
конс; —■sibc/ci n pl. ботуши за езди. —stock ш
техн- бибки- —wccbstl т търг. нзми’инчссаа,
икономически менителница; —meg т пъг зи
ездачи.
Reiz п. —ns, -с 1. очaгевaшнт. чар, прелест,
обаянит; nрн’—млнвоет: Ses Hat U—n — mehr 'ü—
micl това всче няма ебaянн— за м—нс. нс ме
привлича; die weIelihCeg —е ж-нскитт
прелести; 2. дразнен— (и псих.) ias Licht übe е—
i — auls Auge aus светлината дразни оkюте; n—n
— znm Husten’ NIcscr. Lechen haenn, lühinn
дразни м— кашлица, дразни мн се носът,
напушва мс на смях.
u1ieeau adj. 1. рисдрaсннт—лcн. сприхав. тисвлнв
(човек); 2. 6uал- възбудим (тъкан).
Rtizbarkebi f. — 1. рaсдгaсшнттпшест; 2.
възбудимо сс.
-е^си /г- (и без obj.) 1. дразня (апетита,
люCопн;есвосе, жнвеснеO; 2. рaсдрaсвa’,
възбуждам (гняв): n—n zu cim. — nрcднсвнkвим
икт. към ищ., грcднсвнkвaм то да.’, подбуждам
нкг. към ищ.- bi gercizicn Tonn sprechen говоря
c рaсдрaснcн тон; anf c-r sehr gctcize sein много
257
Relaisstation
съм ядосан -кМ/, 3. привличам, близня: das
kann mich екСе ~ сова не може ди м—
сaннтрнгтви; ias reiz' eicb икСи това ис мн с
ннт—ртсне. нс м— привлича; ns reizt екЬ, Ibn
zu ä—geri прави мн удевопетвн— ди то ядеевaм;
4.	корт. наддавам: icb reize eis.. наддавам де-’'
5.	лов. при’-’—’ с шaпедеCявa—т иа
жнветннсkн Елас; Reizungy.
-сиеи! pari. adj. 1. пгтnтеттн (място),
очарователен (момиче), прекрасен (дете); 2.
дразнещ.
Reizgas п сълзотворен таз
Rcizkcr т- -s, ~ боп. еCнk—евтшa (чтгвенa)
млечница (LacUarbus Scliciheue)’
rtiz1hs adj. штпгнвлтaителтш, бтзншmтгтсcш,
лишен от чар.
Reizlo^i^]^l^^^it / — иcпрнвпck—тcл—оес. липса иа
чар.
Rcizebticl п мед. стимулиращо средство.
reizscm adj- нервно възбудим, чтве;вн;еnеH’
Reizsamkeit /, — нзессгенa чуве;вн;cп—оеm,
ШСГВHИ възбудимост.
R1Izsthll т рисдрaзвишо вещество.
ReizHe-cplt/мед- рaсдрaсно лсченит. дразнеща
тсрапия.
rcbzvoll adj. = reizend 1’
Rejektion/, —er отхвърляне.
Rejcktörbue n, -s. -. ben [-иси] юр. присъди на
по-висши ншсташцня, отхвърлящи жалСига.
rejizieren tr. юр. отхвърлям.
Rikeplluletlon /. -сп рекапитулация,
rekapitulieren /г: повтарям ебнте-
Rtkel т- —s, - обл. фсм. дръвник; мърз—лин;
хъшлик.
RcUcICI /. -cn фам. нсmяга—c. мързел-щина.
rckcle refl- рази;. протягам сс; нзгягим сс.
Reklamation/, -сп търг. рткла’апнЯ’
Rikliet / —п реклами: ~ шиНе; Zür ctm. правя
реклами на нщ., рекламирам нщ.
Rtkl;mt/11eeug т масирана рекла’-,
рекламираше.
u1k1ämthаftaC/r ртапамcн-
rtklemie-tr 1. tr. търг, пра-я гткпa’aпня,
рекламира’; 2. intr- h педавaм конгее;апня.
оплакване.
RtUoeeltlön / -сп юр. оспор. удоесевcгявa—т.
прнз—аванс, заверки (ни нсгннесmсa ни —щ-)-
r1khgnhszi1u1л /г. остар). 1. юр. удостоверявам;
пгиснa-aе; 2. воен. гткегнеепнрaе,
рисус—aв—М’
ReUhmmareiIiöЛ / -сп остср- 1. нсггaщaшc ни
пгтпегьчaнa пещтнсka пратка; 2.
гcaемcшдицня. препоръка.
RrkommandatiöreehCrtietr	п оеmор-
гртгеръчнтcпше пнеме’
-1khmmanei1U11 ti; оспар- 1’ изпращим нщ.
препоръчано; 2. гcaомeшдигa’,nртnоръчвa’-
Rekhm'1rs /, —er; Rekhm'trseIiör /, —еп
обезщетение.
17 Не.мско-бъягарски речник, т. 2
r1komc1лsi1r11 /г. обезщетявам.
teUonsUruitrii tn реконструирам, възстановявам-
Rekonstruierung/.
R1khnsiUruUUihnd, —сп рckонстрTkцнЯ]
RtUhrveItsztrI [—ва—] т, -сп. -сп мед.
оздравяващ, възстановяващ еc.
R1UhлviItse1лe [—ва—] /. — мед- оздравяване,
eьссеaнеeявa—c-
reUh1va11Szieгeл [—ва-] int h мед. оздравявам.
съвземам сс. възстановявам сС’
ReUh1eIliiIiдn / —сп приемане отново в пенесо
на католическата църква.
R1khrS ш- -(c)s. —с 1’ спорт. рекорд: n-n ~ aul-
sinllnr, iclici, btnh1nn, scllaeni установявам.
държа, ечтпвaм. бия рекорд- прен. ein ~ Set
GemriginiU връх на ннзес;тa. подлостта; 2.
розг. нар. страх.
R1UhrS1г, RecOrder ш, -s, ~ вьзnроисвтждaще
устройство (на звук- образ).
R1khгS11г т- —s, — разг. рекордьор.
RekrUt т- -пи, -еп 1’ новобранец- 2. разе. иеваk-
RckrUicnaisshebunrg/преглед и разпределяше на
невебгaнпн-
—cUtuiic—ii /г: refl- 1. воен. преглеждам (нов на¬
бор); 2. вземам войник- рекрутирим, набирам,
попълвам състав; вербувам- 3. refl- рскругирам
сс. попълва’ сс.
rcUUCI adj- М1ед. рске-лен, ии правото чсрво.
rekteegnlär adj. оеmaр- пгaвеьгьnтн ( =
rcc1twInU1ig)-
RektawicHscI т търг, менителница, която не
може ди сс джиросва.
RtkiitIUetio; /, —еп оеmaр- 1. пепгaвka.
изпра-янт; хим. гтkснфиaaпня; 2. мат.
изчисление на дължини;- ии дъта.
-ек'/^.—.- /г; 1’ оправям, поправям, изправям-
хим. гтк;нфнцнрa’; 2. мат. изчислява’
дължината ни дъга.
R1kIIhn/ —еп грам, рекцня.
R1UIhu щ, —s .’ Ören ректор.
Rcktorle п, —(е),, —е рскторство- ректорат.
R1kthuaIsu1d1, Rektor-cic/рскторс)- реч.
Rikloskopli /. — мед. гтктееaопия, оглед на
правото черво.
RcU'um п. —s .. ti анат- р—асум (= Maside—m),
ulUullivlirin /г- соЕ-стоп. р-култивирамЕ
Rekuperator ш, -s, ’. Ören техн. реkтпcрamер-
—tUu—eCei adj. мат. —с Rciin обратен р—д.
reUntriere; inr h оеmaр- гготтеснгaе.
възразявам, обжалвам.
RekUts т- —(cs, —с юр. обжалване (в по-горно
инстанция).
Rekürsantuag m жалCа-
Relils [реnaJ п. ~, —[гепИе] 1. ел. ртлс- 2. воен.
лесяща пощи; 3. оспар- място. аъдего сс
см—няс пощт-саитс коне: in — fel-nn пътувам
с пещaсa, ч-иго коне сс смс—ят периодически.
Rililsslillon /--ли—] рссрашслацнонна централа
(при телевизията)-

Relation
258
Relation /. —nn еснеш—ннc, съотношение; остар.
писме-о донеее—нт (захода нс нщ.); воен. pl,
Г—лицнн-
releiiv adj- еснесистnтш (и грсм. мст-).
рсл-тиссш.
Rclailv п, —s, —с = Rc1eiiv'to;omnn-
Rilatlvlsnus [—вГ-]/л, -.—филос. релативнзъм.
Riliiivlläl [—вн~| и рел-си-носс. относнтcлнесс-
RelatIvitäIsIhth-it [—си-] / [АинщaИшевaтиJ
теория зи есшеснт—лнессmи-
Rtlailv/'uhnhпtn [—Ив-] п грсм. о;неен;еп—о
’тетен’еннт' ~ecie ш иром, оснеенстпшо
изречение.
Rtlaxiiloe / гтпиkсицня-
-tiixeS [рил-аст] adj, ——принудеш, отпусшас,
нснапрсгнат.
ri-Cxii [гнпеaеьш] intr. отпускам сс, отпочнвим
сн.
Rileasezenirue [рнпИс-..J п заведени—, център за
лекуваш— на наркомани’
Relegation / —еп изключваше ог университет.
гимназия.
relegiere; r изключва’ ос университет,
гимназия.
-citväni [-ви—] adj. юр. р—л—в-нгсн, съществен,
вaжcн-
Rtlivinz [—ви—] /, —сп реnевaн;—осm. вaжнест,
същественост.
Relcvaiiöe [-ва-] / —сп остар- есвебежд—ннc ог
задължения.
Rilill п. —s, —s/-n рслсф.
RelitZAS—mck m печ. релефен псчат; —Stickerei /
пълнени бродерия.
Religion/, —сп религия, вяра.
/ религиозна общност.
rn1Igihлs1os adj. ——гcлнгнез—ш, безбожен.
R11Igions1hsigk1iU /, — бcсбожносс.
Rtlieiönssache / р—лнгнестн вьпгее.
riibgbös adj- р—пнгнестн-
Religlösei pl. лица, свързани чрез ебет-
RiligiosilUir /, — рcпигнезнеет.
Relikt п, -(n)s. —с останки. рсликТ’
RcriU'nn pl. остср- 1. наследници; 2. нaепcдетвO’
Rerikten/faunc / пеол. феенлни фауна; -Пога /
пеол. фосилни флора.
Rtling/, —cAs ммор перило на борд.
Rehquiar п. —s. -еУчпе [-исн] ’ещcхрaннmcnннпaJ
Reliquie [--ие]]/ -п църк. мощир1--,прен- реликвия.
Riluktiez/.—техн. мaгннтне съпротивление.
RteCUe [рим—йк] п. -s, -s филм. рнмсйа, нови
версия на с—нмин всчс филм.
ulmanlit adj. техн- остасъчеН’
Rimaiilz/ — техн- еетатьчcн магнстизъм.
Rembours [рЗбур] т. — [-бурс], - [—буре] търг.
римбтре, наложен платеж.
Rieboursgeschält [-рСбург—] п търг, сделки за
стока, доставим- срещу трита (в грвлморскama
търговия).
ttmtdieren/e 1. лтaтвам; 2. често прен- помигим
(еж'. ae1nl/hn)-
Rimediuпfi, —s .. icr [-исн] 1. лечеCне средство;
лек; 2. минимум Cлaгеродcш метал (вмонепи).
Rtmedur/ —еп остср. лек, помощ.
Remilitarisierung/ -еп ртмнnuсарнзапия.
R1mIniseinz/, -сп г—мнннец—нцня-
R1пiлJse1u1 т църк. петият неделен ден прсдн
Великден (у католиците).
reels [ремИ] ниривне. реми (при игра на шах).
Reels [рсмН] п, —, Ч. ’isen [~Истн] игра при
равни резултати (шах).
Reeist / -п оспор. 1. навес, бир-ка за коли, нн-
струм-шси; 2. лов. запазен зи днвсч горски
участък.
Rtmissihn /, —сп оеmер- 1. юр. гс’исия,
опрощаван— ии наkaсинu—; 2. мед. вр—.мтшшо
отслабване на белтетнu явления- 3. връщан—
шaсaд (нс пратка и др.).
Rinititidi /. -п книга. върната ос анижаря в
издателството’
RemittCnt т, -сп, —сп търг, петматсл ни
менителница, рсмигсше.
remlllle-tn I. tr. 1. връщам; 2. търг, превеждам
стойност —а получена пратки; плащам чрсз
мтнистлшица (етекa)' И. inr h спада
fmcмncрaстрa)-
R1mons/гation/, -сп оспор- възражение.
remh1strliueл intr. h правя възражение,
-1^1'1-' adj. цъфтящ певторшо fпвcmт н др’0-
RtпhлU1 / —п воен. 1’ подменяне на kен—;— в
кавалерийски части; 2. млад веИнuшaи kон-
renoillerii I. t рементирa’, поправям; II. nur.
h 1. воен. грижи сс зи задоволяване нуждата
от конс във войската; 2. бот. цъфтя. връзвам
плод пев;ерне-
RcmorqucUr [—öp] т, -s, —е свстр. мор. аораб-
влекач’
U1mhuqui1-1n [-ки-] австр. мор. р—моркирам
(шлеп).
RceomiiSc [ртму-]./, -ппотв. тъст пикантен сос.
R1ec1I1ir» —еп рази. бутаници. блъсканица,
-11'111 tn рсзг. блъсвам (иkГ’0-
Rcm(p)ter т. —s, — трапезария, съборни зали (в
манастир- замък).
Rinuiiraiion/. —еп оеmap. свстр. обезщетение;
възнаграждение.
-tmuntritrc; tr- еCтзщтсявa’, заплаща’;
възнаграждавам. давим kamе възнаграждение.
бонификация’
Ren е, -s, -С/-СТ еж’ - Rc1ntieг-
Rcnaissinct [р^^5^с^с^сс]Т — ист. Ртнcсaие-
RtndänU m. -еп, —сп смтmкеведum—n. касиер (на
голямо именнcO’
RtndieCii [рИдсмС] п. -s, —s икон. рандеман.
Riedezvous [рСдс-у] л, — (—вус), ~ (-вус] 1.
(люCевшa) среща, оспар. гaнде-т: ebn —
ligCeltce отивам ши среща; 2. среща на
изкуствени спътници иа Ссмяти е Космоси.

259
reorganisieren
Renegat m, —nn. -er рсист-е.
Re-cgalci'un n рcиcгaтс;во-
RiiiUiodc f. -и р—нгота, с—л—нa облагородени
елнвa’
Riiltic f -е ренети (вид ябълка).
RtiforcC [гСферее] m. -s. -s вид фина памучна
1™--.
uiiiltit adj. упорит, опъринчав’
Riлiti1z/yпopстве, опърничаво^.
RenU m. —еи, -еп; Rinke/, —п вид лаксрдИ’
Renköntut [р-контр] п. —s, —s воен. сблъскване с
врага; насрещен Сой; прен- сблъскваше,
„схватки“ (с икт.)’
Rii^rbUl:/Метал- получаване иа меко (ковко)
желязо на огнище или в малка пещ; —bei; /
спорт. хиподрум; пнсси, kеnедртм; манеж;
—eisen п мешал. меко, ковко желязо (вж,
Rc;nerbnit)-
-enntn* I’ int sh 1. 5 тича’- резе. тича’
прсзгласа; препускам: mit e—m in, um die Wettn
—	—адСягва’ сс c икт.- шaдггептеkвa’ сс,
надтнчва’ сс; рсзг. zum Atze — тичам при
лекаря; zut StreßnreeCn — сичи’ да взт’и
трамвая; се. gegen c-n - спускам се срещу нкг.
(при турнир): gegen Sin Maunu — блъсвам сс о
стената (при тичане): eit dem Kopl gegen din
War! — удрям си главаса o стената (при
тичане): разг. искам да пробия с главата си
стена (действувам безразсъдно); c-m in Sin
Hände — попадам право в ръцстс иа нкт.; Ins
Vereitbcn — есивa’ към гибел, са’ се
погубвам; ans Ziel - спорт— стигам пръв на
финиша; 2. s надбягвам сс (с кон. автомобил,
велосипед. лодки и пр); 3. h лов. (за лисици)
рисгонвaм сс; II. tn. refl-1. блъсвам fеcO; повалям
икт.. ищ.: n—n, cim. zu BoSer, über de; Heulen —
поваля’, събарям Hkr., нщ. на з-мята при
тичаше; sich ein Loci In den Kopl — разСива’
си главата при тичане; sich D die Füße mund —
разранявам, пр—Снвим си краката от тичане;
sich außer Atem, müde — задъхвам сс, уморявам!
сс от тичаше;розг. c-m ias Scbwcti in Sen Leib
-	сaбнвa’ нам. меча в тялото; 2. пробягвам:
200 Meter In einiger Minuten — проСятвам 200
м е няколко минути; 3. метал- Eisen — добиви’
aевkе желязо иа огнище или в малки псщ; 4.
Holz ~ еплaвям дървcса-
Riiiin п, -S, — 1. надбягван— (Hой-чвеmо конно);
състтсaшuт: спорт, das — mehher:a. пристигам!
пръв —а финиша; б. рази, сп-чел-ам
еъсстсaннтте, бнткатИ; успявам да сс наредя
(за момиче при жтшнтСа, тодеж); iht1e —
надбягваш— при равен резултат; 2. вж. rennen;
in vollem — е пълсн бяг.
Rennte ш. —s, — 1. бегач, състезател: 2. кои—бетач;
еnег;—a кола, шейна; 3. много търсена стоки,
книга, ‘тото посcщaвaне представление н th-
Renrerti/, -сп розг. тичане, препускане.
Rennfahrer m съсс-застл в aвсе’еCилне,
меmоцнkлттие или колоездачно състезание.
RennjacHt/oTa за веден спорт- —p/tui п кои за
конен спорт; —'ееи' ш спорт. хиподрум-
коnедртм, писта- -schub ш ебувaa за Остач,
сп-Ик (с шипове нс подметката); —spiel п ист-
внд турнир; —sieil ш спорт. конюшня или
конезавод за kошc—сьс;cсamтлн; -siieg, —stcig
т стар граничен път между Тюрингия н
Франко-ия; —'Ьс— п зоол. с—гт— —лен;
—vtufeluen пметал, пиромстал^ргнчен начин
зи еCегamявa—c; —wegen т състезателни коли-
-wc—i т спорт— секретар, отговорник ни kеинн
еъестсaння' -woll m вид спортна шсии-’
Rerhmäg1 [—мижт] f, -п оспор. хвалби,
сaмехвaлеmве-
Renommie п. —s, —s реноме, репутация, име: In
guicm — sicher полсвaм сс с добро име, реноме.
rcrommlt—ti inti: h tr. правя сн реклама, правя
реклами нам., хваля еc-
renommieri part- ренемнрaн, прочут.
ReлhmmIsI щ. —сп, -сп с-мгах-алао, гckлaмиджия-
ReionmisIiuei /—; R11hmmiet1ntuп п. -s, —
сaмохвaле;eо, разг. хвaпнгрьцkевщннa’
Renöice [р——öсf—O] / -1 I’ корт, липсващ цвят,
слаба карта и— играч- 2. остар. студ, студсн;
първи семестър. членуващ в корпорация.
r1nhnci1Uin [-cüp—] int h отказвам сс от ищ. (=
vnrzIhhIcr)-
Renovciioe [-ва-] /. —сп остср. възстановяване,
об—евявaне, ремонт (особено нс стари църкви
и пр-)-
riiovlirin [-ви-] и: възстановява’, обновявам!,
ремен;нраМ’
-teiCbei adj. гтнсaбилcи, доход—’
Rcntceilität /. — рcнтaбнлное;, доходност.
Rtnteml п фишансо-а, каеева служба, каса
(особено при университет),
R^e^ief, -п 1’ пенсия; 2. ре—са, доход; рсзг- In —
sein получавам гтштa, пенсия; In [Sin] — gehr;
пенсионира’ еc-
Reniei i/ —er = Rnntiпt-
RenI1n^anspruhЬ m право и— пенсия- —britt т
облигация на ипотечни банки; -cm'Ülnetr п
пенсионер; —gut н имот, изплащан ни годишни
вноски; ~leis/unngfптнсl]он—о оенгугявaше-
гси'.-''^)'!. adj. подлежащ иа пcнсненнрaнc-
Rtetier1 [-тuе' р—тит] rn, —s, -s рентиер’
Rentier2 п = Reeiller’
Rentiert/. -п оспор. рc—mитрka-
utnlltuin I’ inr h доходен, рентабилен съм, нося
лихви- 2. refl, рентира сс.
Rentier т. —s. - 1. пенсне—cр; 2. рентиер.
Rieumeraiiöe /, —еп връща—с иа платени суми,
rinumtulin t връщам платена су^!-.
RthrganisaIIhn/, -сп реорганизация.
-eh-gä;Isiert; /г- гтеггaшисигaе; Rthr-
g;nisIerung/]

reparabel
260
-ipculbti adj. поправим; оСсзщттиМ’
R1'aгiIlhn f. —cn 1. обезщетение- pl. репарации-
2.	eъзс;a—овяване-
RepiaratU-f —cn поправка (на обувки. часовник
и др,): ремонт.
utca-itU-etdüuftIe adj. нуждаещ се ос пепгивkи.
ремонт.
Repar;tnrrUh1h;;e f гт’е—с—a бригада;
—Werksta'i f шехн- р-мю-сна рaбоmипнипa.
uiceuliuin /г. поправям; ремонтира’.
-i'artle-ee,/: 1. разпределям (пропорционално);
гaсх-ьрnяе (розноеии и пр.) — мст, деля
пгоперпиенaлне; 2. p>ati. tecättiett: ~е
Abgabe; данъци, платими на срокове; търг,
-е Aufträge само отчасти изпълнени борсови
нареждания.
Repartitldr /, —еп рaсnред—лянт, разхвърляне.
repassieren tn. 1 преглеждам основе, превегявим
(смешки)'. 2. хващам (бримки).
Repassiererin f. —пее бримaaджuйa—-
-t'et-Ilirtn /i: 1’ репатрирам; 2. приемам е;неве
в редн—а;а; 3. връщам nеданс;во;о fнkМ-)-
Rcpt-kusslöi f 1. муз. репсркусия (на фуга): 2.
оmеkaчaнс, прен. отражение (вж. RUckpte11)-
R1'tuIhIut [-теaр] п. —s, —s гcпертеaр-
Ri'tuIhIuesIühU [~те—р-] п ртптгсоaгнa пиеса-
пиеса из репертоари —а певец, артист и пр.
Ri'erthuium п, ~s,-- inr спрaвечннк, указател.
Rc'tllni m, —ее, —сп 1. гтnеmcнт. рази. втеретод-
-нк (свстр. само това)— осгавач; 2. оеnaр- =
Rncniiior.
repetieren /r: 1. репетирам; 2. повтарям (урок,
сaдaчa)-
Re'itiiu/giwehu п воен. магазинна пушки (с
автоматично пълнене); —slt f чaеевшнk
„гтп—тир" (сигнализиращ часа при натискане
на копче)'; -we/ft/мнoгoзaгядне оръжие.
Re'ttilion /, —сп репстиция.
Repetltor т. —, .. öter лице, подготвящо икт за
изпит, ртпееитор’
RcptlliO-Ium п. —s,.. пспе. повторение на минат
учебен материал; 2. ртпc;umоритмf, съкратен
курс.
Rnpllk /. —пи 1. театр- юр. муз- реплика; 2. изк.
копие на mвегCи от самия художник.
г1pIIei1гe1 int h водя словесна престрелка.
ut'hrI1utn /г. мед, намествам (счупен или
навехнат крсйник)-
R1ChгI т— -(1]e, —с 1, рапорт; 2. търг,
възнаграждснит ни кредитор при Ricort-
geschäft’
RephгIäg1 [-ажс] f, —п репер;аж-
Reporter m. —s, — репортер, депuсинk-
ReCouIg1Schäft п търг, уеповиa сдслки с цсиин
книжа (със задължение да се откупят в даден
срок по същия курс).
Reposiitörbue п. -s, . ine оспор- полица, шкаф
(за книги)-
rtcrree;tebe1 adj. ртпгтсеш;aтивтн,
предссавнсслсН’
Rtpräsenlirl т. —еп, —еп пгтдесaвнстл; депутат.
Repräsentantin f —een 1’ представителка; 2’ ж—иа,
изпълняваща роля ни домакиня (при вдовец и
др,). uкеномка’
Rec-äee;iene J, —тп оеmaр- търговско
пртдеmaвнсcлстве’
Re'-äs1ntaIihn f. -cn 1. пгедесa-иселс;ве; 2.
пгтдстaвнсcлнесс; репгcст—сamив—естJ
Rtpräsinlaliörsetldir pl. пртдстaвнсеnшu пари.
ut'uäsirlellv adj, гртдсmaвистпен-
Rr'rreretetivgewe1t [—--—] f пгa-е да се
пгедеmaвпявa държависи пред външния свят.
Rrcrrerntetivver/;sen;g [-И—-] f полип-
пaрпa’тшсaг—a форма и— управлсниС’
repräsentierte I. ti: 1. прcдесавлявa’ (стойнесm,
ценност, нщ.): dieser Bucisiaec гc'räenrti1tt
zwei vnrshCicSnnn Laute тая буква осначaвa два
различни звука; 2. представям: in AuslenS —
wir die Heimat в чужСи—a пртдссa-яет
годннaтa; II. inti: Л представя!’ се, държи сс,
както трябва (при официални случаи, в
обществото); импонир-М’
Rtcг1sseli1 [-ие]/, -п репресии pl.
R1pг1SsIh1 / -сп репресия,
repressiv adj. рспрссивтН’
Rtprimändt f, —еп укор, перипaннc.
Reprisef, —и 1. муз. рспрнзи (в соната- симфония.
концерт); 2. тестр, -ьсеCневя-aнт,
пев;огтшне на пиеси, прожекция- 3. воен.
оснсма—е иа завладян кораб от врагИ’
rrptivaiislc—ii /г. реституирам«, р—приеитизирам,
връщам отчуждена собственост.
Rtc-heetiдr /, —еп оспор. 1. отхвърляне;
неодобрение; 2. юр. насрещно доaaсamтлсmве.
Re'Uh!nUIIhr /, —еп 1’ гтпгелтaпия (но
картина); 2. икон. eъзпронзводсmве-
uiprhdukIiv adj. репродуктивен,
rtcro!neitrtr tr.	1. гтпгедтпигaе; 2.
вьзnреисвтждaм (и икон.).
Reps п. -ns, -е текст. = Rlps.
Reptil п. —s, —с/ In; [-исн] лоол- влcчуге-
R1'Ui1ieлrZonds [—исн—] т рази;. шег. тасн фонд
(зс буржоазна пропаганда и др.); -c-^eee1 f
шег. жълта преса.
Rcpuerik /. —cn републики fсециaлнсmичеекa,
народнодемократични буржоаснодемократu~
чнa)-
Ripueiikäic— т. -s, — републиканец.
гcpubIIUiлIshb adj. републикански,
гccueliUf1ühHfIg adj. бежанец ос ГДЕ
Ri'ueIaI'ihn/, -еп остср. 1. отхвърляне; 2. отказ
(дс се изплатят напълно държавни дългове).
Repüls ш— —ns, —с оспор. отк—з.
Repulsion/, -еп отблъсван—, отхвърляне, отказ.
repulsiv adj. отрицателен, отхвърлящ.
RepUnze /, -п псчит—гара—цня за прец——сното
съдържание ни благороден метал в егпae-

261
Respirator
Ri'nIaUIhл f. -пи репутация, слава,
-iputI1г1ih1 adj. 1. нзвссгсн, видсн; 2. уважаван;
3.	почтен, достопоттен, поря^дъчен.
Rcqmbce [-нем] л, —s, -s муз. църк. рсквнсм.
uiquIuliutn t 1. реквизираме; 2. събирам (суми)-
3. умолявам, моля (= ntsuhЬnr)-
RtqmisiU n,-(c)s. -еп (обикн. pl.)тестр. рckвнсит’
Rcqmbsiteur [—Töp] п. -s, -eртkRHснтер (в театър.
киностудия).
RiqmisIIlOn/ -eni’ воен. реквизиция; 2’ събиране
(нс сумш).
R1S1euhh [рисъч] л. -, или —s. —s проучване иа
пасигa, на оCщтссвтиете мнение.
Restdc J— —s; RtsCdc f- -е боп, р—стди (Rnsni;
hdotete)-
Risiktioi f -en мед. резекцня’
Rtsc—vägt [-важе]/, —i пехн. предпазен байц.
reservCt [—-aсJ adj, свстр, подл-ж-що ни
служебна тайн-’
RiservCi [—в&т] л, -(c)s, —с 1. р—стрви. уговорка-
2.	р—стрвит (вж. и Reservation 2).
R1servatlhn [~вa~J f, -пи 1. уговорки. р—с—гви;
зaгaстшо право- запасен периметър- 2. сaпaзен
район (зс .местно население — червенокожи,
негри и пр.).
R1servätuih1t [—ей-] п з-п-зсио право, сaписcи
перим^тър.
ResCrve [-вс]/. —п 1. икон. воен. гтзтрвa. резерв
(нсй-чеспо в pl): stille —п eildcn образувам.
събирам скрити рсзсрвн- 2. воен. запис; 3. прен.
сдържаност, гтстг-игaшесс; гтзтрвa; sici
,11—11 — äuferlngnr много се резервирам.
R1s1гv1rfonds [-в—~J n гтстгвcн фонд; —-ollizitr
т офицер ос зanaеa, зaпaеcн офицер- -teil ш
пехн, резервни част.
-est-vit-t; [—вй—] tr. 1. сaпaс-aм (билепи.
хопелска стоя)- ангажирам, резервирам- 2.
съхранявам, запазвам (стока)-
-tsirvit-i [-вй-] part, 1. зanасc— (място и пр,); 2.
сдържан, резервиран.
Rcservlsi [--ист] т. -сп, -еп войник от зanaеa,
зaпaеняa-
Rtservhir [-веaрJ л, -s, —с рестгвеaг, басейн;
водо—’, ведохри—нпнше-
RcsiStn' т- -er, —er 1. игт—т, ггтлесa-нттп.
ресндтнт; 2. управител. тубтршa;ер-
Residentscha/'i/, еп ртзuдтшсеmве’
Risidine /, —сп I. гезидтшпня, седалище; 2.
с;олипa-
ResidCnzle— m рози, столичен гражданин,
столичанин’
ResidSilee/aa!/столичен град, столица.
utsidliuti intr: h: et residiere ЬП’.. резиденцията
му с - ---
-csidull adj. остатъчен.
Residuum е, —S’ .. dunn 1. остатък; утайка; 2. ел.
еетaтъчтш тлтатричтн товар; 3. смола, снф;.
R1signatih1 /. —сп резигнация, примирение (със
съдбста);
rcsIjiicrci int h резнЕ-ирам сс. примирявам сс.
resigniere part- adj. adv: ртснтннгии. примирсн.
Risiiilc pl. хим соли на смолистата киселини.
Rtsisterhi [—crSc] f, — френското съпге-
;иви;тпне движени— срещу ттгмa—еkнтт
окупатори.
rtsisirie adj. устойчив, ртснстcнтеи-
Risistliz /, - - ei I. съпротива: passive ~ пaеuвиa
съпротива- 2. рсзисс—нгиост^. съпротивителна
сили.
rcsIsiitren int h противостоя.
Rcskripi л, -(c)s, -е 1. писмсн еттовер (нс папа,
епископ); 2. (височсйши) р-скрипт.
resoIUt adj. решителен, смел. сърцат.
Res^^i^tii^^/. -еп 1. резолюция; 2. рсшсннс.
utehlviirtr [—ви-] I. rcfl- -з—’и’ решение,
резолюция- II. слитим резолюция. резолирам;
мат. прибягвам до дробни мсрни сдиници.
Rcsonanz/, —еп 1’ муз. рcзе—ане; 2. еmсeтk, и прен.
Resonator т. -s.. . Ören техн. резонатор,
resorbicrei t абсорбирам, поглъщам, всмуквам.
Resorption /. -сп абсорбираше.
resozialisieren tr, ртсепиaпнзирaм. интегрирам
ет—еве в оCщтет-ете (престъпници,
бсзпризорни).
Rcsplkt т, —fn)e, — 1. рсспскт, гечнт, уважсннт;
See — vcuwnigeri отказвам да се подчиня- ис
сс отнасям с почит (към Hkn); ~ voe c—e kriegen.
laenn някой спечелва уважението ми; имам
респект пред икт.; разг. vor so mes leb bcb —!
прсд тakева ищ. шипки свалям!; eit — zu scgcn
ако мн е посвоптно ди кажи; с ваше песвюл—нн—;
2. пгaзне пол— (на страница, бланка и пр).
ueectkIäeeI adj- I. дестепечстш, внушаващ
ртсп-кг-, уважение; 2. рези^. значителен,
порядъчно голям.
Rt^j^^l^^^e^^i^^^i/. — оспор- доссопоче^е^но^^г^.
Rtspekteia'i п 1. прaстн лист в началото ни
книга; 2. празтн втори лист ос писмю, молба
(зс уважение).
uts'ekllcuin t 1. уважава’, почитам (нkГ’0; 2.
признавам, съблюдавам (решенит); 3. ос/пср.
e—r WecCsel — петaся-aе, плаща’ ‘тни-
;елшuпa-
rtecikIitr1Ih1 adj. 1. дессепечст—' 2. розг.
значителен, порядъчен (голям)-
rtspiktlv adj- остар. респективен,
utsptkeivc [—ве] adv: респективно, относно.
utep1kt1hs adj. —епочmитcnтн-
R1sp1kIlhsigkeit/непочтителност.
Respekt/reni rn, -ecum m поле ни писмо.
RespekIsct-eo; / пипт, на кетсе дължи’
покор-ост, рсспскс- и: важна личност.
RispCktUagi pl, остср. търг. законни гратисин
дни (при менителница след падежа)-
ues'1kUvh11 adj, печ;нmcпе—-
Rcspiratlon /, — дишан— (= Aimung).
Respirator щ, —s .’ ören ртсгнрaсог (операт за
дишане).

respondieren
262
tescoreIr-t; intr. h 1. есте-aгяе; 2.
опровсргав-М’
-isphлsib11 adj. е;геворе—-
Risconeдгium л, -s.. .пее щърк, интифонно пеене
(вж. -Wec1ehlgceiлg)-
Rcssentielei [рес-тнм—] —s, —s за;a——е чтвсmве
ни вражда, (скрита) шcnгняснcнест (особено
поради обидо, онеправдоване— чувство за
мъст).
RteshгI [-höpJ п- —s, -s 1. ресор, ведомство: zu
jis. — gehören намирам се под ведемс;весе ии
нкг, гелвтдееесвтн съм нам.; 2. област,
епецuaл—оеm; das Isi nlcbi nein — тук нямам
думата, сия област нт владея; 3. гтсег,
пружини.
-iesörImäßIe [—höp~J adj. вcдомссвен-
Ressomrce [-сTрс—] f- —е l.pl. ресурси; 2’ назвашнс,
имс на клубове- 3. pl- прен. (рядко) извори,
източници —а духовни Слаги: ег ict U—c
[jcbsligcn] ~п сой няма откъде ди поддържа
свежи духовните сн интереси. няма
възможности зи културен етлнх-
Resi т. —cs, —cAtr 1. остатък (от смешка- пари)
(имат-); останки--разг- ресто: die Aufgabe geb'
ohne — ei' задачата излиза бсз остатък; die
iгelshinr ~с гл—шнис— есmашau; фам.: c—m Sei
— gceig довършвам нкт., гизеuпвaм то без
остатък; eIhC de; ~ Colee впешaвие си
състоянието; нaетuвaм епaене; 2. (pl. -er) парче
плат- остатък (от ядене и др.); 3. търг, салдо.
Restäni п— —еп, —тп Е -—изправт—, закъснял
длъжник- 2. изостанали стока; 3. шег. опашкар-
4.	pl. —едеберa-
Ristäiiceliste /, списък ни дnьжнuцu;е.
Restaurärt [гессог—ш] л, —s, —s гтссерaнс,
гостилниц—’
Restaurateur [—етерaеор] т. —s. -е съдържател на
ресторант, гостилница, гостилничар.
Rtstauuetihn f. —еп 1, рее;a-гацuя, eьзесaне-
вяванс (картина и др,— нс обществен строй);
2.	[-тор—] ресторант.
Restaurator т. -S, ’ .Ören реставратор (особено
на художествени произведения)-
-tsteuultutn /г- 1. реставрирам, възстановявам;
2’ refl. sich А — съвземам се, възстановявам сс;
3.	срхеол. реставрирам.
Rcstect-cg т фин. остатък от сума.
reetit1ierer tr. юр. 1. гтсситтuгa’,
възстановявам; 2. връщам, възвръщам.
R1stItmUlhn f- -сп реституция, възстановяване (нс
щети— загуби).
RtstliuIiöeskieec f юр. жалби зи ревизия на
рсшсно дсло. зи въсебневяRанc на процес’
ucstIIhЬ adj. останал (сума. дълп и др-)-, изостанал
(стока), шехн. остатъчен.
restlos I. adv. без естaсьk, нaпьпне, всецяло, във
висша степен; II. adj. пълен (ясното),
всеотдаен (преданост).
Ri^1^rIktIh; /, -еп ограничение; уговорка.
uietuIktiV adj- етрaнuчuсеnc—-
uistulngliuii r ограничавам, съкращавам.
Rcstu-lcue ш нтuсполсваш отпуск.
Resultie't /, —п мст. гa-недтие;-твaщa,
рcзупmaнтИ’
Resultat л, —fh)s, -с резултат.
u1eu1IaIlhe adj, безрезултатен.
uteu1tiirtr inr. h: ins cim. ~ следвам от нщ.,
явявам се като резултат от нщ.
Resuitierteie /, -п, -п мат. = Rcsi-tantC’
Risünle п —s, —s резюме.
resümieren /г. резюмирам,
-licbili-cn tr; вьзесано-яваМ’
Rticblisscmlii (~бпнеfеOмäJ n. —s, —s вьзесино-
вяв—н—-
ReteUi [гuсейкJ л филм, риссИ), повторно
ешuминт (нс несполучливо лaенвтa сцена).
Rttaudät л, —fn)s, -с остср- нтдебер.
Reta—iätiö; f- —cn 1. физ, закъсняване, лtул-
ресaрдaпuя (но партия); 2- сaCaвяне (на
плащане).
retäreiereg tt; inti: h заСа-ям^; изоставам,
закъснявам: ebn -ctardiercrdne Moment забавящ
момент.
Retention/, —еп остср. юр. (еренсл—о) задържане
(нс дължима сума).
-liikuläu, uitiUuläu adj. мф-жест.
Retina /. —пее снет. ретини.
Ritiräde/, -п остср- I. воен. оттегляне- 2. клозет
(= Abo-O’
uelirliuil inr h s воен. остср. оттеглям ет-
Rctorsion/, —еп юр. контр-мярка, възмездие.
Retorte /. —п рееег;а-
Ritö-irnbcby [--’бейбuJ и, -s, -s пейор. бсСе от
епруветка, бсОс заченато uнвumре-
ReUhucHt /австр- вж. RctushCn-
U1thuu [-тур] adv. = zurück’
Retour [-тур]/, — остср. I. (безр!) връщане; 2.
обратно нaRле; 3. (pl. —еп) върната пратка.
Rctourkuiscbc [-тур-] /рсзг, плагсш отговор,
retournierte [-тур-] tr: връщам.
RitualUi (-TpäT(e)]/, —п остср. воен. 1. отстъпле¬
ние- 2. вечерна заря — сигнал за сбор (при
кавалерията).
Retribution / —еп връщане. предаване обратно.
ueUroSaliiuin /г. елигам задна дига (нс писмо).
u1I-hgгad adj. ретрограден, назадничав,
-li-ospckilv adj, ретроспективен’
utlieer adj. спася—м. спасим.
-tiiee /r. (и без obj-) refl- спасявам (сс), избавям
(сс) от ищ.: c—n vor cim. D ~ спасявам нкт. от
нщ. (гредетоящоj: c-n aus dem Finit ~
спасявам нкг. от отъня; trete sici, wet kein!
спасявай се, кои как може! (като тревожен
сигнал. и шег.).
-tiUceS part, adj. спасителен: (и шег.) unser ~ет
Engel! нашият —нгcп-еп—ентел!

263
revolutionär
Retter T- —s, — 1. спасител; uсбaвumcn: 2. уред зи
спасяване.
RiUIicb т. —(е),. —е баm; ряпа fRepbnлus saiivus,
род)-
гieI1hs adj- мор. неспасяем, загубен (кораб).
Rettung/, —еп спасение. спасяване, нсбaRnеннТ’
„ спасителен: RniinngsikeihЛ-
Rrituies/cmi п мор. спасителни служба; —anke¬
rn мор, спасителни котва; —IooI п мор.
спасителни лодка; -gürtel т = Rettungsring;
~Ireel/(сnаситтлшо) островче (по булеварди.
площади); надувисма (автоматично) спаси¬
телни пелka; -koпmerSh п спaеuстлшa
команда.
rellurigslos adv: adj. неспасяем, безнадежден- adv.
безвъзвратно; — verloren безвъзвратно сатубcн-
Ritiuees/ubij ш спасителен пояс- —scHwimeci
п водно спасяваш—; s icrrcr обучавам се за
плувец-спасител; -siatloe. —stelle / пункт зи
първа. бързи помощ; — wagen п кола на „Бърза
помощ".
RiIUshht /, -п ретуш, рстуширова-’
RtIush1tuu [-шср] m = RcIush1Inrnг■.
ueIush1Itutл tr: ретуширам.
RiIuSh1ieгeu т. -S’ — рт;тшьор-
Rcui /. — разкаяние: — übe— ciw. A nпcГinSnn
чувствувам рaсkaянuе, гaзaaйвaм ст за ищ.
-tuen imp. tr. 1. nim.. ns reu' mich ра0--—-’ сс,
кая сс. съжалявам за нщ.: die enlnidigc;dcr
Worte — eich гaзкaйвaм сс за обидните думи-
mein GeiS reni eicl жал мн с за пирите; вие. с
G ns tnut ihn det Stralc ризкийви сс зи (наложе¬
ното) ниаазанис; 2. вайкам се, плача, ридая
(= jammern)’
reuevoll adj. = reuig.
Rtugtii n глоби, еCтзщтстнuе за н-устойки
(nишмcнльи)-
-ciIj adj. кисщ се. разкаян; nie -er Süeicr каещ
сс грешник, рaскаянuк-
RiuUauf т 1’ = Rnngnid; 2. продажен договор с
клаузи за нетс;оикa-
riumütij adj. = rcuig.
RcumüUbjktbU /. — рaскaянееm.
Rtunioe [pny-] f —cn асmaр. f 1. обеди—сннс;
присъединяване- ист. pl. анексите на Людовик
XIV (особено в Елзас); 2. [ртиньоJ, pl. —ns
оспор. бал.
Reust /, —п винттр, aешеобрaзна, сорбовидна
ГuCолевнa мрсжи.
-tüsslietn inti: h преуспявам, уепявaм-
Rcmir /, —е 1. обл. се^ч.-ст. uсчuсmтно от корени
място; 2. търнокоп, кирка; 3. еел-}еn- коприпя-
rtiten tt: обл, аорсня, изкоренявам (= rhdnr].
Rente— т. —s, -1. се^-сп- дървен скелст за сушене
на дтетлина н сено; 2. сел.-ст. копраля; 3.
оспор. = Rniinr.
Revalorisierung [-Be--]/икон. ртвaлорuсaпuЯ’
R1vanhH1 [рев—шс, австр. -всш] /, п гcвaнш,
отплата: въсмcсдuc-
RivencliliUzer (ревешc-J т реваншист.
rrväecbilustig [ревеше] adj. р-ваншuеmкU’
rrvaicbltrcn [—вИшИ-] refl- (sicb А Zür cim. -): 1.
осппaщaе, отмъстя—’ за шщ.; 2. ролг-
реваншнрам сс за нщ., отплищам се.
Revanchlsmis [--Сш-] т, -, — полит.
реваншизъм.
Rrvcbllc (~вСпйc, —вей—, австр- -вСИ] /, -п остар.
воен. утринна заря (сигнал).
RcvcnUe, Revenue [-вснИ] /. —п [-нИеи] приход,
р-нта (особено частта от добавеното
стойност, изразходвана зо лични нужди нс
капиталиста).
RcvcrCez [--—-] /, -еп 1. почитание: c-m s—c —
erweisen поднасям нам. почитанията си- 2.
поклон, реверанс: s—c — eccbee покланям сс.
правя рcв—ранC]
Reveult (--т~J /. -п [—и-н] муз, тлегично—
мечтателна пи-са.
Rtvl—s [~—Срfс)] п, ш (свстр. пг). G - (~вCрcJ, pl-
~ (-вСреJ 1. ревер (на дреха); 2- [—BÖnc] т. -ns,
—е обратни страна (намедал, монета и др.); 3.
т търг, гaрaнпuо——о писмо.
-tvtrsieti [-вср-] adj. обратим. мед. лечим,
обръщаем, оСръщистлен; с две пuпa-
Rive-slbli [~зИC(тOл] ш. -s. —s тъкан с лъскаво
ог—kо-
Reversiöi (--вeе-]J/ — обръщан—’
RividCei [—ви-] т. —еп, —еп 1. ревизор; 2. юр.
апелатор.
—evieit—cn [-ви—] tr. ртвuсuгa’; преглеждам!
(kереkттрu)-
Revier [-вИр] п. —s, -е; [лшн.1/, -т 1. район, участък
(и полицейски); оСласт; 2. воен. aмбулamерuя,
писaретJ
-tvicren [-вй-] in/r. h (зи ловджийски куч—си)
кръстосва’ ловен участък.
Rcvierlörstc- [-вй-] т лесов. участъков лссннчсй’
utvierkuilU [—вй—] adj воен- беп——, нуждаещ сс
от aмбулaсерне лечение.
Review [риБю]/. -s , р—вю, преглсд.
RiviremteU [ресиродС] п. —s. —s 1. птгееиaлне
пгттесреиссве ши служби, есоCтше
диппе’aсичтеku; 2. търг. уравняваше ни
сметки чрез вирм-нгИ’
Revision [—ви—] /, —сп ревизия (но търговски
книги, на съдебно дело и пр.)^; проверка: юр. -
иг-едеи, branltcgcn подавам молба за ревuзия-
RevlsIonismis [—bh—] п. -. — полит- рт-и—
зНОНИзъМ’
Rcvlsboiisi [—еи-] т, —сп, -сп полит, р-висиониет.
-evisihrisIiehC [-сu—J adj. полит.
ресизионистичтН’
Revisor (—сИ—J п- —s ’ .Ören ревизор.
Revolte [—во -]/, -п бунт, размирица.
-tvhlIltutr [-во-] in/r. h (gegen e—r. ctw. ~)
бунтувам ст (срещу икт.. нщ’).
Rcvolution [-во--/, —еп революция.
u1Vhlui'ihnär adj. революционен.

Revolutionär
264
Revolutionär T- —s. —c революционер.
uevhlueihni1r1n tr- революпuошuсuрaМ’
RcvolUzzer [-bü-] m. -s. — пейор. шег, набеден
революционер, революционер на приказки.
Revolver [-волс-р] ш, -s, — 1. г—воnвер' 2. шехн.;
а. въртяща се псщ; б. барабан (на автома¬
тичен тъкачен стон и др.).
Rtvölver/bla't (-во—J п булевард-н, продажен
в—еснua; —SreCeanie/техн, ре-олстрен струг;
—Uöc/ т техн. р-вопв—гши глава (на струг);
-ehir;1et f рози. дьглогuцa, aaгс-чнuцa;
-t;ehie /кобур -- ре-олв-р’
RevUe [рсвИJ f, —r [—büch] 1. ревю: а, преглед
(списание); б. тестр- гевю—пгедесaвп-нu-;2J
воен. оспар. преглед, парад; — passinrn; lassne
правя преглед -- войскови части; прн—’-м
парад; разг. des würde niemals — pessintnn това
нямаш— никога да мине.
Revuegirl (р—вИтьрл] п Силтриша от ревю.
Rex т студ. учен, ректор.
Rczieslei ш, —еп. —сп рецензент.
г1e1nsinг11 /г, рецензирам.
Rteensiön/ —еп р—п-нзuя.
u1e1nI adj. н-даснашен, скорошен.
Rizipissc, свстр. RizepIss п. —ns, -е квитанция
(зс нщ. получено).
Rtzlpi п. —s, —с р-п—пma.
rezeptfrei adj. мед. дава— без рсц—пса (лекарство).
utetcilirir tr- дава’ г—п-псa (предписва’
n—kaрство)’
Rtzepl^ii^^kuesi / г-пегстрa (учение)’
Rezeption /, —cn 1. репепция, прием; 2. прие¬
мателно бюро (вхотел); 3. псих. възприемане,
р—пuпрuрaне’
г1enctlv adi- 1’ ртцтпгив—н; 2’ възприемчив.
RteiCtIvitet [-ви—] / псих- р-пепсuвшост. въз¬
приемчиво ст.
Rezeptor т. —s . .Ören оапар- 1’ техн. приемник-
2. бирник.
гezCctpf1IcЬIig adj. които можс да ст получи само
срещу Г-П-пmа (n—kaретво)-
RczeptU— /. —пи 1’ рецептура; 2. оепcр; бир-
ннчест-о.
RezCss л». —ns, —с 1’ обяснение, спор.; 2. спо-тодба,
спорастеf—нu—.
R1Z1seioл / икон. рецесия, криза, свиване на
производството’
г1e1selv adj. биол. рецееuв—н, скрит (наслед¬
ствени заложби).
uezidlv adj. мед. повтарящ сс. повторен.
Rezidiv л, —s. -с мед- рецидив.
RizipIlit n техн. г-цuпuе—m (съд).
гceIci1гc1 /г- 1. поемам- възприемам- 2. приемам,
u1eIprhk adj, взаи’еш, съо;ноеuсеп-н; мат.
реципрочен числа.
Rceip-ozieät / -занмиост^, еьо;—оенm-пноес' мат.
геципрочноет-
R1eieiIIo1 /, —еп гецuтацuя-
Rizltitlv [И-—] л, -s, —с (. .ве) р—чигитн—’
Rezitator т. —s . .Ören р—пuтaтор.
гieItIiUtn tr. рецитирам.
R-gespracH л ’—ждугридсаи разговор за смета¬
на нaег—щшuя абонат.
Rlaei-ee- л«. —s. — боп. рсвсн (Rheum offihireln
L’)’
R1acshd1 т- —и, —и лип, рaпсод-
R1ecsh!ie /, —и [-йен] рaпеодuя-
uhipsoeIsh1 adj. рaпеодuчс—; откъслечен (не
строго свързан).
uhtI;ee(wäuie] adv. надолу по Рейн.
г1tireuf(wäuts] adv. нагоре по РсИн.
г1eI1Ish1 adj- рей-скн.
Rliigläidiu ш, -s. — 1’ ренан—ц. родом от Рс-
ниння или жител —а Р—на—ня; 2. геИнеkU танц.
гH1Iл1ä1dIsh1, г11лe1ish1 adj. ренансаН’
Rbteium л, —s —хим. рений.
RCtose;' /л. -(n)s, —с ел. реостат.
RHtsusZakto— ш мед, резте—фakmор-
RhtIhu щ. —s,. -оггеп вития, рсгор.
Rhetorik/ — реторика.
RCethrIkeu т. -s, - 1. kгaенор-чнв оратор; 2.
фризьор; ресор, вития.
г1ltthгIsh1 adj. реторичен.
Rbtuma л. —s, —мед. = Ricumeiisnus.
г1tumetishH adj, ревматичен’
Rlcmnc'lsmus m, —.. ’men]Und’ ревмa;uзъм-
R1tumewäsh11 / специално долно бельо за
болни от ревматизъм’
RHI1he1UhS л. —/—ses. —sc зоол. носорог (и рози).
RbhSium л, -s, — хим. родий’
R1hSod11d-hr п т- —s, ’ .теп боп. рододендрон.
гbhпeIsc1 adj. ро.мбондсН’
Rboeeoldcr л, —s, - мст. ромСоедър.
RhoneoIS л, —(n)s, -емат, ро’боuд-
Rhombus т— —... Ьсп мст, ромб.
RHön-ad п спорт. рингово колело.
RHotazlsmus /и, ~ . .теи готaцuсъм; а. езикозн.
преминаван— —а s е т- б- неправилен изговор
на „г“.
Rhythmik /. — ритмика.
гyIhпish1 adj. ритмич—ски, рит^шч—н,
rbyilmisltucn /г, ритмувим.
Rhythmus /л,	. .ееи ритъм.
uibeef1)л tr. диал- мъшя fпенO’
Rbcbe/ieitiit /рад, насочена антени; —cu/seiz
т ъгло’тр—k-aдги—;; —ecke /тор. знак за
определяне ши пътя; —bciUe; ш стр.
направляваща греда- -Ьепк/Ппехн. -илцуеачка;
-bäim п 1. воен. лост за насочваш— (но
украсени с втн—ц греда ни покриви
при RIh1tZnet' —ecbl л 1. с-анри на палач; 2’
техн, коларска брадва; —bitb л спр. отс—т;
—b1hhk ш дръвник зи посичишт; -ehgir т
квадрант (на мерник); —eüCnt / оспор.
ешафод.
Rih^1^^/ — 1’ обл- права посока: in die - grien
265
richtig
вървя по привия (късия) път; прен. aus det —
kommen обърквам посоката, обърква’ се-
дерайлирам; 2. (рядко) посоки, нипрaвпенне.
нaсоkИ-
Riche/eirrih1Iune f механизъм за насочван—.
нагласян—- воен. прицелно приспособление;
~emc/e;g т ред, насочено ггuт’aнт'
-cmpfängert-up' т воен. пелешЕ-горна ко-
м-иди.
uicllii I’ tr, (и без obj.) 1. наглася’ (стрелки ни
часовник, инструмент)- поставям (в желаното
положение). нагаждам: ctm. gerain — изправям
ищ.- den Kopl In Sin Höbe — издигам, изправям
главата сн; die UCr — епгa-яе, с—тряси’
часовника; Sie Segel ecci Sem Winde —
обръщам платната по посоки на вятъра, и
прен.г 2’ насочвам, устремявам. направлявам
(с ргр.— означаващ посокопо): Biete;, т—т
Mahnung, Auffoteerugg. е-е Brief an e—r —
отправям молби, предупреждение към нкт.;
покана нкМ’- адресирам, отправям писмо до
нкт.- die Aufnerksemklit, sein Aigcneerk auf
ctm. — насочвам вниманието сн към нщ.- den
Blick eil ntw. — устремявам погледа си е. към
нщ’- ntw. aus s-r nieürlihhc; Lage — изкарвам
нщ. от ес;ест-с—носо му положение- den Blick
gegen de; Himmel - издигам поглед към
небето; den Blick bi Sic Feme — впивам потлсд
е далечина;-; s—n Weg nacl der StaSi — опътвим
ст към града; 3. опра-ям (легло, стая),
подреждам (миси), слагам е ред: die ScnIser —
приготвям яденето; Holz ~ нареждам дърва;
ein Gebäude — издигам покривния скелет ни
построИка; Falle;, Sci-inje; — поставя’,
залагам капани, примки; ein ShCIZ/ ~
натоварва’ кориО; 4. и in/r. (е—е, übet n—n, cim.
А, In ctm. D~) съдя, осъжда’ (нкг., нщ-0; библ-
uiciene eiche, auf Sass iir richt gnпh1tne wredet
не съдете, зи да не Съдете съдени; 5. е—п
zngrmnSc (zu G-unde), zischciSen (zu SchindnnO
рaссuпвaм икт.; 6. изглаждам. m прен. (спор):
imneren — und zu scilicC'n; habe; все имам да
оправям нщ.; 7. и refl- остср. екзекутирам: е—
п eie dem Schwerin, mit dce Slrenje — посичим,
оCтстлa-яea’ шат.; оC-с-aе —ат. (капо
екзекуция): sIhC eeleeI — шakaсвaе ст са’,
самоубивам сс; II. refl- 1. насочва’ ст,
отправям се, устремявам се: alle s—c GcSerkee
ricCtnenr sici nun eut.. . всички негови мисли
сс насочиха към. ’.; sich gereie, in din Höbe —
испгa-яе сс; 2’ (sici eccC lew.’ c-m —)
придържам сс o нщ., следвам -ат, съобразявам«
сс с нщ., ръководя ст от нщ.: des riclict sich
ganz еа-иН, ob... това ще зависи от това, дали.
-	-•; прен. slhh in cim. — нагаждам ст към« нщ.,
примирявам сс с нщ.; 3. воен. равнявам сс:
ricCU euch! надясно рав—ис!; 4’ sihC еп/ ctm. А
—	подготвя’ сс за нщ. (до посрещна нщГ)-
Ricbtei п, —s,— 1. техн. а- aжтстaж; б. оправяше
ши изкова- до сочни размери н форма- в-
заглаждант-г, воен- н—сочване,прицелвине' 2.
еж. -юНиеИ’
Rlcbtcr in. -s, — 1. съдия; спорт, съдия. рефер; 2.
съдник; критик; 3. техн. уред за изправяне.
оправяне, uзр—вняeане-
гкНес-Нс'' adj. съднuчесkH-
tihHtir^IIh1 adj- съдийски; съдебен.
Ricbter/sprucH т юр. присъди; -siubl т юр. съд:
Scs gclöri niclt vor m-и ~ сова нс c от моята
компетентност.
Ricbt/csi. —■issen п стр. тържество. трапези по
случаи издиган—то на Richtkranz; —lindieirät
п — —ZinSet m техн, п-п-шгaсог; —де—
shЬwIлSIgktit f препоръчителна маkенмaлнa
скорост (за автомобили): —/unkstndtr шрсд-
насочен пртдаваmеп; —glas п физ. прицелен
телескоп, ензнриа тръба, колимагор; -haus п
оспор, съдилище- -Cöht f техн. ъгъл на
възвишсни-то.
rlcbibg adj. adv. 1. верси (път, отговор), правилен-
р—д—ш. св—ссти, както подобава- както трябва:
die Maschine, dic Ult geil — м-шн—аса работи
правилно, часовникът върви вярно- ein Wort —
anesptehCeg изговаря’ думи правилно; ~!
вярно, правилно! пет. ~ тиСеи пра-я нщ.
както сряСва. уреждам ищ.- розг. mehi’e — !
оправи го!' разг, Heule wird din ЗиНе — днес
рабосиса щс сс урсдн; ies ist richt das ~n Buch
това не c книгата. която иска’. която ми
тряСви; nichis RIhhiIges können нс умея, нс зная
нищо свястно. като хората; cim. Richtiges irenen
учи нещо полезно; iuc das Ricl'igc! постъпвай,
както подобава, трябва!; et Hei des RicCtijn ge-
trollnn сой улучи; zwiehhng ihnen ist ит. икСи
— между тях нещо нс с е ред; das gehe eicii
пиС' mit ^п Dingen zu сук Има шщ. а.
съмнително, тъмно; б, свръхссссстс—шо; ns isi
Hier eich' — тук Сродят духове; mii c—e - werden,
sein споразумява’ ее, разбирам« ст с нкглр^^т^.
cs ist икНи .1^ — eii Ilm, er ist пиСи — im Kopie
нщ. му липсва; не е c всичкия сн- 2. истински
(пари, сu’a), същински; гочсн: sein —tr Valn—
неговия; истински, роден б-ща- det —т Bcriincr
истинският берлинчанин- —е Ware, —es Maß.
—es Gnwihii истински (неподправена) стока,
точна мярка. точно тегло; — bnzaiinn. плащам
си точно- 3. подходящ. удобен (момент. време):
jetzt ist irr -е Moment сети му с моментът;
ирон. du bist. wätsi mit gereSc det RicCele.
(dazu)! тъкмо за теб раСоса! тъкмо си ми
трябваш—!; рази. det Ist ~! чудесен, знаменит
с!; 4. adv. розг. много, твърде, истински: Icl
Heer eich — geftnut много сс зарадвах. - gninrS
еере— (зи часовник); ризг^.: er liegt immer — той
-инати застъпва благоприятното за момента
мнение- — пeh1nr уреждам (сметка), погасявам«
Richtigbefund
266
(дълг); — eii1lie а. поправя’, изправям
(грешка); б- изяснявам: е—с Aussage — stnilni
уточнявам uзкaсванС’
Ricbtigbifund ш проверка; устано-я-анс,
-ihCeieeehend j/. рсзи- истински, същински; sie
mutic — böse тя наистина се ядос-’
П^СНекеИ J— — 1. вярност, правилност (на
изрсз), точност: damit hat ns s—c — това c вярно,
така е, има евоcmо оправдание; ns witS Sh1on
s—c — Caben това ще да с така, сигурно е вярно;
2’ истинност, досто-тгносс, вярност (на
документ).
RicHtieпih11n п техн. регулираш—; п-штру—е-
Ricbtigse111u1g/^Ис^г^Г^£^-^^ше. корекция, поправка.
RichU/kanonier ш воен. мерач (в артилерията)
-keil n воен. мерник на оръдие; —kern п воен.
мушка; —kraft / физ. дирекционни сила,
насочваща линия; възвръщаща сила (но
пружина) —Ure;e ш стр. втнец, издиган по
случай зисърш—ише ни покривния скелст на
сграда; -kreis т воен. бусол- (артилерийска)
—ilnle / обикн- pl, 1. диртаси-а, тпь;-aн—.
тaaзинuе; 2. техн. линия -- —апра-ле-нтсо.
нaггa-nяeaщa линия; -пäShhIne / техн.
uзггa-ячкa, опра—ячка; —meß п 1. стандартни
мярка (за спиртни напитки). еталон и прен,'
2’ техн. ъгломср, винкел- спр. рсИка—отссс;
.мастар; -mtbsitu т техн- монтьор, монтажник.
uнссanaтог; —'-сеие / пехн. изравнителна,
проверочна, уги-—uсеnшa плочи, рихепл-се;
-cleee ш = —stete; —pteis т орuентuро—вьчш—
цена; -cn;kt т воен. прицелна, мерна точка:
ориентир, огu—нтиго-ьчнa точка; прен.
ръководно начало- —sete ш пърг. лимитен срок
(вГДР)\норматив; икон- контролни цифра (от
план); -setecl;n ш икон. част от заводския
план. тесaшовя-aщ оборотни;- средства за
производството; ~s;teeegt pl, икон- лимити —
срок по плаши (в плановото етогaнетво)\
-eh1eh1t ш мин, вертикална шахта; —иНс!' п
1’ стр- маст-р, равнило; 2. воен, отлежнаточка
(нс оръдие)' —sclmaus т = —lest; —schneü/1.
техн. осетт; 2. прен. ръководно начало,
ръководство; —Sh1гiuet/етлл - под—м—н винт;
-Sininne/pc!. насочено предаване; —Sh1üIei
ш воен. мерач на картечница; —speli n воен.
прорез на мерник- -stcit, —statte/ лобно място-
-Stollenпмин, тлавна, подготвителна галерия,
щолня- —sireCirr n реО- еднопосочен
грcдивит-л иа къси вълни; —st-aniaittnie /
роО. антена с насочено действие; —-stubi п юр-
= Richtntstuh1J
Rlcl'ung /. —пе 1’ посока (нс улица), насока.
ттчтшнт, шaпгaeлтнu- (в изкуството,
науката) прен- отношение: In der — nah1- . .
по посока към, иа. . .; — an' cim. А - епНепе
вземам посока, курс към нщ., насочвам сс към
нщ’- — liltnn държа направление, посоки; in
jtict — isi das vctknlti това във всяко отноше¬
ние е погрешно; 2’ воен. ривн—шн— (на строя):
bessere —! спазвай строя!
elcitinggietne pari, adj. ръко-оден, ша-
прaRЛявaщ-
Ric1eu1gsrin1ag1 /род, псленгисорни стaнпuя;
~(en)ziIetr т автом- (поОвижна) стрелка зи
посок-си; —lieiee т пелент-тор; —gtreie /
техн. вектор; —асочена пра--; -hörte ш свиац-
звуаоуловител (на самолет),
uih1eungs1hs adj. без посока, нторн—нгираН’
RIh1Inrgs/pu;kt т Отлежи- точка; орие—си-
ровъч—н знак; изходна точки; —sinr/H [чувство
за] направление, посока; -wth1si1 ш промяна
ни, е посоката; —winkel т астр- азимут; ъгъл
ни посоката; -Wirkung / направляващо
дтИст—иС’
-icilurgwtistne pari, adj- насочващ, шaпгa-
вляващ.
Ricbi/wcg m 1. пряк пъг; 2. лов. алея. където се
поставят мрежи- -wirt т воен. стоИност на
ьтло’тгa —а мерник; икон, шогеaсu-тн
поkaсит-л. контролна цифра; —zahl / търг.
контролни цифра; —zirkel т моп, ъгло’ег,
транспортир.
Ricke /. —п сърна.
RieiUüi т/п. —s, ]C/]e оспор. торбички за
ръкоделие; чантички.
Rlhch/bilл п = снст. г-ш-mьчна кост (= Siebbein):
—Sorg m бот. -uнтшеп-ттнa шипка ( =
WeinthScO-
-bccbci* I’ inir. h 1. мириша, ухая; воня. смърдя
(месо и дг-]; лиН nt-m. — мириша ни нщ.. и
прен:. gut, sengerig, brandig — мириши хубаво.
ни опърлено. ни изгоряло; aus dem MunSe,
Halse — мирише мн устата- 2’ en ciw. D —
мириша, помирис-ам нщ.: фсм de kannst Su
dtan -! щс му усетиш миризмата, ще му ядеш
попар-та- II. tr. подушеам, помирисв-’ нш-,н
прен;.: рсзг.: Sen Breien — подушв-м. шадушвам
ищ.- пет., c—n nicli — können нс мога да понасям
мuрuс’ас— на нщ.. нс мога да понасям нкт.; er
Cat noch kein Pulver ес-пСе; ощт не с
помнрисвал барут; фсм. das Uonntn Ich doch
тик-юГ икНи — откъде съм могъл да зная, ди
го подуша.
Rlecb1cieb1l п анат. обонятелен епuтcпнU-
Rbecher щ. -s. — рази- 1. нос; 2’ нюх; ich iaitn so
e—r - подое—сuх се. подуших, подразбрах
такова нщ.; n-n guten - haben имам нюх.
Ricck/tiäscncbcn п шишенце с амоняк- —Cim п
анст- център на оСошяшитсо- -mbtiel п
Опагоуханно масло н др.. парфюм; —nerv ш
анат. обонятелен нерв; -sile/i хим амонячни
сол, амоняк; —зеП т 1. Опaто-онно вещество;
2. зловонни матерни pl, (в кснали)-
Rlnd п. -fcOs, —с 1’ бот. тръстика. тръст; папур.
осгрнци (особено Сатсх); 2’ тресавище, мочур-
3’ тръстиково uсделне; 4. вж. Riei.

267
Riesen/gämse
Ried/blatt n текст- - Rinieieei' —bock m зоол.
бnamен козел fA;iIIocn 1IchtragusS)-gräs1г pl
бот. анс—лн треви (Cypreeccan); -Sperling m
зоол. измер (еж. RohrecnrII;g)-
Rbt'e / —е 1. техн- жлеб, канал. улеи, дълбеи.
длиб; 2. (продълговата) плочка (от шоколад).
rbcZcIIg adj, = rlnüig.
rbcZeie, riefen /г. техн. гифелтвaм. издълбавим
жлебове ни нщ. (еж. eblltln 2); part. gtrlcfi
—-бразд—— с жлебове; Riefelung/
Rbtlelsami т текст. р-ир-но кадифе, корд (еж.
Rlppclsamt).
uieüig adj, нибгизден, рuфелт-аш; с жп—бов—-
Rbtge/ —п спорт, гимнастически група, редица.
отбор.
Rligti п. —s, — 1’ гтс—, мандало, сaпьшka,
ключалаи, ритла; езиче (но брава): Cirtet
Scrioss und — etingcn сam-aрям зад решетките;
nnint Schlhes und — под ключ; dcn — vorshhieenn
сaресвaм (-рита), пускам резето- прен. n-t ЗиНе
e—r — votsciicbcn спъва’ нщ’. попрсчс-м —а
шщ.; 2’ спр- гuг-л; шапр—чниа; разпъна-,
траверса; 3. калъп сапун (от няколко
калъпчета): Олоачс (шоколад): 4. напречна
брнмчнца, шев на илик; 5’ дъсчена сaаaчалаa;
6.	тока, касирам- от плат; 7’ кухненска полица
(нар. вм. Regal); 8. планински раздел между
два различни ловни гaионa; планинско
възвишение, препречващо долинИ’
Rltecieau п стр, паянтов стросж, паянтова
постройка; -iämm ш техн. дървен яз.
riigilZist adj, зaгcс-н. зиг-ортн сдрaво-
RIcgcL/raubc / вид ж-нска шапка (от баварско
носия): -Colz п объл дървен еaс—гиan;
—mentewerk п спр. паянтова зидария.
uieeiln /г. 1. сaсвaгя’ с резе, зартзя-а‘1; 2.
свързвам« с ригел (еж. Riegel 2)’
Riegeieriungg/пгьm зи запъеа—с; -stellung/воеп-
преградш- позиция; —wend /паянтова стена;
-werk п 1. воен. вид укрепление; 2. спр.
naя—ma-
Ritgen/ühгег т спорт, ръководител ни трупа по
спортна гимнастика.
ulegiiwlisc adv. ни редици.
Riteclte п техн. 1. ребро на тухла; 2. пояс.
Ritmte1 ш. —S. — 1’ ремък; каишка- колан: der —
am Schul ремьчkama ни обувката; прен. sih1 den
— enger scCeelic; засягам ремъка, колана
(ограничавам се): рози: reiB Sich ein bissh1cn
em — пош-пъни сс!- постегни сс!; aus ’remSem
Liiet ist gui — scirnien; по чужд гръб и сто
тояги са малко- с чужди пита помен; wenn du
jeuzi икСи orengtlicC itbnitnst, ist det — nirict
ико сети не работиш. както трябва, ще видиш!
(заплашване): 2. тясна дъска зи дюшеме-
дъсчица и— паркет- З.а. ивица, лента (от плоп-
от географско карта и др.): б. кожена връзка
ши обувка; 4. бот. мусс-чт ша пълзящо
Гaсс-нu—; 5. топ хартия.
Riemen2 m. —S’ -мор- в-ело, трсОло: sich bi Sic —
legre: а. залягам на в-сnaеи; б. рсзг, захващам
сс. сaлaвям се здраво за работа, плюя сн иа
ръцете- мор. — auf! вдигай греблата! (заповед
за потегляне): Ich Heer mbcb sch— In dic — gcicet
доста гребах (но и към Ricme;1 1 : доста сс
нaгьнaхO-
Rlteen/eet-Ieb т техн. ремъчни трансмисия,
ремъчно задвижваше; —beie п зоол.
кокилобегач (Himantopus); —-blum1/бот- жълт
имел (Lhrа;t1usO; —bhhU п спорт- -ид гребна
лодка; -fuß т зоол, а. = —beb;; б. оспар. мярка
за повърхнина; -eh1tIe1 / пехн. ртмъчна
шайба, р—мъч—о колело- —schiüüCu1e/ техн.
плъзг-не ни ремъка. боaеуeaне' —Schneider ш
оспср. - Riemer; -scHub m еaндaл; обувки с
токи- — I-bte ш техн. трансмисия; —werk п =
-z^^ne- —wnrm ш зоол. фази от развитие на
рнОн—г—ния (Lieulc); -zeug п хaмутuрr-. сбруя.
Riceet n. —s, — обл, сарач.
Ries п. —ns, —е/ — топ хартия (от 1000 лиспа):
рис: 4 - Papinr 4 топа хартия.
Riesi1 т- -п, —п великан, исполин, и прен-— гитинт,
колос: er ist dircCans kein — гой съвсем нс с
атлет; eie — an Geist духовен великан, исполин;
ein - an Aгeiiiekгe/i sein имам огго’шa,
исполинс)- работоспособност.
Riese2/, —е 1. пехн, сртпоептеka;—л; 2. ста—
рошемсаа ж—нсаи шапки.
Rbesc3 т- -е. —и; Riesen ш. —s, — архит. купола ни
фиали (е готически църкви).
Rbcselbccb m ручеи.
Rbtseler щ. -s. - техн- еaрубер, газопромивач’
Rieselfelder pl. нипоя-а—н с отпадъчни води
полета, земи.
—irstin in/r, h s 1’ струя сс. ромоля. ромоня
(поточе); 2. и imp. сипя се (зърни, еняг; пясък):
der Regen rinsnie дъждът ръми. роси; прен. ebn
Schauder. Schauer. ns riesele mit [Ueli] überden
Rücken [ештде/шJ тръпки [на ужас] попaзвa;
по гърба ми; розг. bei Ihm riesnii det Kalk гой
вечс издиша (остарял е).
RIesel/regil m ситен дъжд- -Schotter т дребен
чакъл (речен н др.); —türm m хиОрол,
огосuс-пшa, охладителна, проми-на аула.
градиршя’
Rie^i^lirt^ij/. -cn 1’ еж. rieseln; 2. оросяване.
полuвaнc-
гI1e1n /г.: спуска’ трупи посредством групо-
спуеka;—n (еж. Riese2 О.
Riesel т вж, Riese!’
’ исполишскн, гигантски: Riesigk-alt’
Riese jnarbe1I/гшг’. огромна работа; ~ehmetu
т воен, с—ръхс—жък бомбардировач; —Zeige /
спорт, -ърсент (от хвощ) ни висилка;
—i1ueetug п еa’ол-с~гuгa—;; —gebt— т зоол.
кондор; —gämse / ооол— антилопа нилгау
(Antilope picic)’

riesengroß
268
гI1S1ngгhß adj. огромен. гигантски, колосален
(работа. строuтcлеmвоO-
uliSinhifl adj, исполински, вcлukaнекu. гнтант-
скн.
Rltsenschleign/ гигантски змия; боа. питон (Во-
co1etrihtor)-
-Ite1rsterU adj, с гигантска сила, силен като
-елuка—-
Ricsenstäubllng tn бот. вопеaa пърхутка (гъба)
(LyhopntSon eovIste)-
RIc^<^^1^<^^lauf щ спорт, гигантски слалом.
riesig adj- 1. огромен (животно, постижение н
др.)' 2’ adv. рази, (заусилване) страшно: slcl —
'reuen гaд-aм сс страшно.
Riesin /. -псп в-пukaнaa, исполина-.
гi1sIshH adj. гuтa—сеau (от родо но гигантите).
Riesling т- -s, -е ризлишт (фин сорт ирозОе за
вино).
Riester т, —s. — кръпка на обувка.
—btsit—n tr- кърпя (обувки)’
tbcswibse adv. ни рисов— (вж. Rics).
RI1I п. ~(c)s. —с текст, бърдо.
Rieteiatt п текст. зъб —а бърдо.
RIZZ п. —(c)s, —е риф- подводен пясъчен и-нос’
Riilnl /. —и 1. сел--ст- мъшилка за лен; 2. техн.
риф—л, надлъжен зъб (на вал на мелничен
валц)-
Rbilclblecn п рuфелтвин— ламарини.
ei/tti; /г. 1. сел^см- мъня (лен); 2’ техн.
риф—^сам, н-грапавя-аМ’
RiÜZCengeтехн. рuфепт—е’
Ri/i-korcle/зоол. корал на подмол, риф.
Rbgger n. —s, — мор, тик-лaжнuk-
ebeld adj. твърд. неподвижен, нетъвкав; прен-
н-преклонеН’
Rbgöic/. -п улеи. канавка,
rigolen tr, сел-сп. риголеам (земя).
Rigorismus п рнгорuсьм, сурова строгост,
rigoros adj- неумолим. суров. строг.
RIeorosität/нeyмoлимоет, суровост.
Rieorosue п. -s,.’ se устен докторски нспне:
RikemeIh т. —s, . ’ben [-иен] търг, оСрисша
менителници (= Rückwccnec1)’
uikoscliUllt-ii intr. h оспор- рикоширам.
RIUoscnetlscHmss n рикошетсн uсетреn, рикошет.
Rille /. -п 1’ техн. жп-C. аа-илче, улеичт,
брaсднчa—; 2. мор. малък проток’
rillen tr- набраздявам ищ., правя жлебове на ищ.
Rb-itn/'tdtr / пехн, 1. пружинен пръстен; 2.
пружина от пръстени; -pflüg т сел--сп-
маркьор, маркер. ч—ртилка; —'Scllcic /Жчтeбева
релси; трамвайна рcпеa’
rillig adj. набрасдеи-
RieCssc /. -п търп. 1. пратка на дължими сума
(особено чрез менителница)— 2’ търп. римтс-’
‘rin adv-розг. (за hinein, herein): — ins Vergnügen!
хвърляй сс е тдо-опетeнятa!; ~ in die KäгUhfÜcIл.
raus aus Sn; KaeeoZZcin! ту тъй. ту инак (при
колебание и противоречиви нареждания)-.
Rind п. —(n)s, —пг говедо; розг, добиче, скот- pl.
—дър рогат добumьa-
Rinde/. -п кора (на стъбло, хляб— рана).
rlidil adj, - rindern2 1.
Rinein/ehhI n мор, лодка от кора на дър-о;
—^kä/er т зоол. короед fBhSt—yh1me)-
rlniiilos adj. б—зкор-
Rigier/breiin m готе- = RIndeb—aten; —leudt /
чсрда.
rInie-Ig adj. гасгонcн (крава).
-IiScrn1 in/r. h разгонва сс (крава)’
rI;iiun2 adj- 1’ от кора; 2. диал- говежди.
Rieicu/pesi / веп. чума по добитъка; —resse /
говежда раса; -w;Cr/e вет. меО, „луда крава“
(болест): ~eu;e1 /= RIndszu;gn-
rbiiZäilig adj. c опадащи кора (дърво),
Rbidflebscb п готе. говеждо меео-
riidbg adj. 1. корсст. с кора- 2’ напукан (като
кора).
RbiSs/augt п говеждо око- —breit; ш говеждо
псчено.
Rindsear п готе. панирано парче говеждо.
Rbnd(s)Ieder п говежди кожа.
—bedsiedire adj- от говежди кожа.
RineseücU п готе, бифтек.
Rledszunje/ооте. говежди —0.
Riidvlrb п 1. = RinS- 2’ (pl. RIrdvIncinr) вулг.
рупатня рогато говедо-
Rieg п, -(е),, —с 1. пръстен. халка (венчална): с—
и — egsticUnn слагам си пръстен; irr — des
Salure пръстенът на Сатурн; розг, c-m den —
du—ch din Nase ziehen хващам. водя икт. за носа;
2. кръг. колело. обръч (около нщ,)— втнтц;
харман (около мессцaj; schwarze —е um die
Augen черни кръгове, сенки около очu;—;расг-
е—е Wohnung ie — tauschen правя верижна
смяна на жилище; 3’ околовръстни улица;
гaсaг—н площад, пазарище (в Източно
Германия): 4. икон. картел- концерн; сдруже¬
ни— на гангстери; 5. спорт, ринг (за борба,
бокс): pl. халки; 6. техн. пръстен, тгu-нa.
втулки. обръч. пояс- aaнгaп (свита нс кравай
връзка тел, жица, кабел): 7. моп, пръстен
(.между два концентрични кръга): 8. поет.
се’но кълбо; der — der Zeit кръговратът на
времето; 9. = Riegel 2- 10’ готе. краваи; 11’
оетaр- мярка (зо дърво— торф— Дървени
въплища)-
rliga-Ulg adj. пръстеновиден.
Ring/cmge п зоол- смок (Coliect inulatus); —bahn
/жп, околовръстна линия- —eiume/^t^^^m’ невен
(Ca1n1duIaO-
Rlngcl ш. —S, — 1. нщ. сaвuто на колело, пръст-н¬
арът; колелце, пръсеснче; техн. око, ухо. клуп;
2. къдрица; 3. вет. eьрmотпa-uc при овцнте’
Rinjcl/bluime/flwi’ вж. Ringeimmn; —echsefооол.
змиевиден гущер (в мравуняци): -g2ieefлоол-
чсрна пръсгенчаеа гъска (Brcntc bernid;)’
eiigtilg adj. завит на колелца.

269
Risotto
ringele I. tr- 1. завивам на пръстен. колелце; 2’
Schweine — прекарвам халка през зурлата иа
свиня; 3’ Bäuec — изрязвам пръстени от корита
на дърво; II. refl. 1п1п h вия сс, сивнвим сс.
къдря се fkоеaO-
Ringei/natteu f зоол. водна змия (Neirlx
retix));—raupt,3hcW’ = -Spinner; —reigei т.
—ееНе/, -еebhtn т хоро. танц е кръг (Осnекa
игра), —s'btln свстр. въртележка (вж. Kaeussci
1); —Spinner т лоол- пръстеногворк- (геперуОc)
(Ma1achShпa nnuserla); -sIthneл п ист- к-руссл
(в 17 е.); -Ute;e n = -reigen: —iauee / зоол-
тривяа (гълъб) (Columba paiuebus); —müemte
pl- зоол. пръстснтсгн (прешленести) червеи
(Annnlldes, тип),
uiigii* I’ intr- h refl, (gegen c-n, ctm., eit e-e,
cim. ~) боря сс (срещу нкт., нщ., с нкг.. нщ.):
eit Sen Trännn — сдва сдържам сълзите си- ииЬ
ctm. — боря сс. мъча сс ди постигна нщ.: пиН
Worein, Fassung — мъча ст да намеря думи, да
запазя еa’ообпaдaнuе; nm ctm. — Ооря се зи
нщ.- slcb aus cim. — изтръгвам сс от нщ.; И. tr-
refl. извивам! (пране): die Hände — чупя, кърша
ръце (от отчаяние), n—n zu Boden — събарям
нкт. на земята; sIhh mle ein Wure — вия сс като
червей’
Riegen п. —s, — спорт, борба.
Riege— т. —s. — спорт. = Ringkäпc'iir.
гIrgiгIehH adj. като борец, -тлее.
rlrgit—ibg adj. готов за борби (нс ринга).
Riegüinger ш бтзнмен пръст.
—bne'öemle adj. пръст-шовидеш, кръгъл; хим.
цикличен.
Rl;e/kemct ш спорт. богCa, състезание по
ОорОа, и;летuчееaо съсс-за-ит; —-kämc/1U т
спорт, Cегеп, аслтт; —knorpel т снст.
лири-асо— хрущял; -к—egen ш 1. остср. яка
ни гuснuпa; ср-Сърна плочка на втрижка
(значка на дежурен офицер от 18 в-); 2. лоол-
Cтnоврa;a мухоловка (A1bihh1ie mnehlhe'e
torqieta)’
riegiig adj. = tiejeiig.
Rjij/mautr / околовръстна CT-Ha; -mühic/aiexa.
колоход- —oft; m пехн. рингови пещ; —parze—
in ист. ризници, броня; ~rIhCter т съдия,
рефер (на боксова среща) -
rings adv. наоколо: — ue dcn Baue около дървото.
Rbig/scbcbbc/воен. кръгла мишени; -Schmierung
f техн. пръст—нно мaса—c; —scireube/ техн.
болг с ухо, с хиnк—-
ulrgshtuum adv. наоколо.
RingeSe-B/C' околовръстен, описващ булевард,
ringslm, rlngsumbt— adv. 1. наоколо, от всички
страни, околовръст; 2. е кръг: ~ -си/пп тичам е
кръг.
Ringz^nge/Га/ехи. златарски клсщн.
Rient /, -п 1. пехн. жлеб. улей; спр, олук; 2’
канавка; виднчаи: 3. стст— н дълъг наклон на
морско дъно; 4’ улеи иа пряспа. пивu—a; 5. лов
= Rönne.
RIniilsil п 1. метал. коритна сго’ини, U—
стомана; 2. скоба иа олук.
tbiiili /г- = еiiinn-
riinin* intr. s h 1. тека. лея се (вода. кръв, сълзи):
der Wein isi aus dem Fass geronnen виното c
нсс-кло от бъчвата; вие. Sin Stunde —Inne часът
.тсче. изтича, отлита; разг. des Geld -Inne ihn
so durcH die Finger парите просто изсича; прсз
пръстите му, има широки пръсти; 2. капя (зи
свещ); сия (зи бур—); 3. лов. плува (вж,
shCwImmnr) (за дивеч).
еInnig adj, 1. набразден с жлебове; 2’ еъпзлив
(очи), сополи- (нос).
Rbinscl п. —(c)s, -е 1’ ручтИче- ваднчки; 2. русло.
Rliisteli ш 1. канавка; 2. камък на ка-алт- отвор
(н е кухня); мивка; прен- im — enden затъвам! е
калта, пропадам.
RbpOste/, —п спорт, рнпост, бърз коитраудар (при
фехтовка).
Rippt/. -и 1. снст. рсбро: разг.-- Ich kenn ns elr
Soch nichi aus dcn -n schneide;. bcb kein ns ioch
nicht durci Sie ~e schmlizen ше мога да го
нскоRa. нс мога ди то изровя. изкопая от земята;
beb Ile Ucee есе ciln, din —и zähle; ч—сит му се
ребрата; et ici nichts еп' Sen —п само кожа и
кости с- 2’ техн. ребро (нс самолетно крило и
др.)— архит- нервюра (на готически своД); ръб-
3. бот. жилка, нсрв (на опаката страна нс
лист);
Rlppcisemi т текст— ранрино кадифе, корд.
гIc'1n tr. риф—лувам- поставям р—Ора -а ищ.
Rippin/cpiel m ръбести ябълки; ~e-nhi т .мед.
счупваш— иа р-Сриси; —teil п онат, плеври;
~itI1t1IeUren;e/J.пiä. плеврит- -gewölbt п
архит, геCгест свод (в готиката), -e'e1u т.
п готе, осолени свински гърди с р—Орита;
—seih1 т кръстосаш бод; -sIhB ш смуша-инс.
ръгванс: c—m c-n = jcenn, v1renten; ръгвим икт.
е ребрата; ==— ans'ni1h; блъска’ се с ръце и
лакти; -wt—U п архит. гтбгссma конструкция
—а с-од.
-icpig adj. р—бр—ст.
еips! хоп! (вж. tcps)’
Rips n, -hs, -е текст— рипс (плот).
—b'iärisch adj. ист. прuрсИ—еku: -е Franke;
франки;— около Кьолн .
ritersUsh1’ 1н/)- фну! фюю! (вж. г1tshh).
Risalit ш- —fh)s, —е архит. ризалнт.
riscleln inp. розг. cs —I scinl' шумоли.
Risiko n, -s, —s/ . . Ur; риск (и търп). ein —
cirgeCce, übttgcimcn пое.’им риск- an' mein —
на мой риск, на моя отговорност.
Rislkoiusglilcl ш търп. разделян— на риска,
uIeUa1t adj, рискован. опaеен-
rlskltutn /г, рнсkт-им. залагам ни кирс-’
Rieoeeh т. -s, — готе. ориз по италиански,
ризото.

Rispe
270
Rispe /. -e 1. бот. метлица (съцветие); 2. стр.
расnьшка; 3. текст. цвят (с тъкачеството).
Rispel^ Rispe I.
Rispengras п бот. ливидн—и (Роа).
uIscig adj. бот. мссловидеН’
Riss т- —cs. —с 1’ пукнатина (в земята- стена и
Ор) (и техн-). цепнатина (и техн.); драскотина,
рязка (и техн-)- бразда; дупки, дера- (нс Ореха);
техн. гaзгтс. врсз; прен. пукн-сина, пропаст.
расгuв. расцеплc—uе: c-n — bekomme; пуквам
се (чаша), напуквам! сс, попуквам се (скала),
скъсвам се (плат); прен-- unsere FгnurdshCai’t
beUem eine; tlc/nn — е шишето приятелство сс
отвори дълбока пукнатина; Risse in ier
Khaliiihe гaзптплтни—. гaсшотnaсuя е
aоaлuпuясa; des geb mit n-n — това ме стресни,
сепни. изплаши ме, преряза мс; sicb vor See —
steile;, vor Se; — treten излиза’ е защита на
нщ’, застъпвам се за нщ.; 2’ чертеж. план,
скица, схсма; 3. лов. плячка на хищник.
rissig adj. напукан, попукан; окъсан.
Rist т- —ns. —с 1’ анст- горната чист ии ходилото
(между глезено и пръстите); 2’ киска (нс
ръката); 3. (при четириноги) холка.
Riste f. -п сноп разч—син nc—-
RIsU/guIlTш спорт. нидхват; —liegehang т спорт.
пръстен, тилен вис.
uisto—ili—ti ir. търг, стор-ирам (вж. siouricunn)’
RItountil п. —s, -е 1. муз. рumтри-n; 2’ срислиш!—
(в италиански народни песни).
Rtetätiie/ —п търг. обрасна менителница, ритрата
(= RUhkwnchenI)’
rbiscb! intj. дърр! хърт! (еж. —aishh)-
^1 /и. —(n)s, -с 1’ езда. ездене. разходка, пътуване
на кон: розг, in c—m — наведнъж; 2. остар.
поход.
Rititr П— —s. - 1’ ист. рицар (и прен-): c—n zum —
scC-cjcn въвежда’ ике е рицарско звание,
посвещавам нат. е рицар; sici zue — c—t Dane
au'wcr'cr обявявам се за рицар. закрилина на
дими; 2. кавалер (на орден); 3’ попе, е—еп —
пържени филии; 4. лов. куче, което отърва
дивеча от расkьев—н-; 5. sciлIsc1c— — бодлив
охлюв (Murnx ramosus)’
Rbltcr., рицарски: RItlnreurg’
RItttr/einmi f бот. = ~s'hrл; —büeg f ucm,
рицарски замък; -енЬ n стр. двтглaесов
керемиден покрив; -eicnst т ист. 1. рицарско
епу■жеше, ухажваше. култ (на дама), аурто-зна
рицарска любов- 2. обяс—носm. задължение иа
рицар- -gui п дворянско нменне-
—bllteiaii adj. = uiItnr1ih1-
RitI1ukimcZ п исш, турнир,
п''^-^ adj- рицарски, к—ваперекU’
Rlttiulic^l^^jt/, — рнциретRО. каеаперетво-
RilUiulIig m- -s, —c ирон. „рицарче“.
riiliemäßbe adj. вж. еIeec—IIc1-
Ritiirscbalt /, — рuц—рство-
Rleit-scbiag n ист. удар c меча (при посвещаване
в рицарско звание): er Hit den — cthaltcn той
беше въведен е рицарско сваинc-
RItIirs/еапп ш. pl, —Icnte рицар.
Rillcu/Splcl п 1’ исщ, турнир; 2. театр. драми из
рицарския живот- 3. бот. = Rittersporn; —sph—л
ш боп. р-лица (Del'llrinm); -stand т ист-
гuпaгсaо съсловие, гuпaресeо; -stück п
теапр. - —eciel 2.
Riltiutum п. —(c)s, — рицaрство-
Riietrztit / епохи на гuпaресвосо. гuпaгсau
времен-’
riitie adj, яздите—: ein P/nrd — тиСеи обязд—ам.
обяхви’ кон.
-itiibngs adv. яздешком. яздешаати: er setzen sich
— auf ine Stuhl той яхна стола.
Riitmibiir т воен. ротмиссър.
Riiull /1. -s. —h/—ien [-нен] ритуал.
RiInä1шhre т хитл. ритуално, обредно
убийство.
ritulil adj- ритуален. обреден.
Riius т- —. ’ .'еи ритуал; оОред: et wurde naci
dem römish1—ketolishhen — gcteu/t беше кръстен
по римокасоличесаи обред.
Riiz /и. -cs, -е; Riize /. —е 1. драскотина. драска,
рязка; 2. пукнатина, п-гнaтuшa, пролука,
цепки; 3. техн. подаоп. вряз, зaеечкa-
Ritzei п. -s, - техн- зъбчато колелце.
riUe11 tr. 1’ одрасквам: slcH eit e—r Naiel, се е—е
Dom — одрaеkвим ст c нтла. одирам ст ни трън;
sich an det Haid — одрасквам сн ръката; Sic
Haue — одрасквам си кожата- eit e—m Diemcnt
ies Glas — режа стъкло c елмиз; Sie Erde —
минавам c плуг, рaсогa-a’ леко стеясa;
подкопава’, подравя’ (з-м-ш плисс); 2.
-рязвам, вдълбавим: s-n Namen in din Rinde —
изрязвам си нмсго е кората (ши дърво)’
Ritzer т— —s, — рана (от одраскване).
uilzig adj. исгодрaскаи; попукан.
Rlviln [’ВИ—] т, —и. -и- Rbväi [-ва—J т, ~enr~s. —сп/-
с съперник.
rivalbsii—te [-ва-] т/г. h (ei' n—m ~) съпернича
ИКМ’
Rlvcliiät [-ва-—/, — съперничество.
RIeI1ns т— ~, -r—ee 1’ бот, рицин (Rihigne
coemunis); 2. мед. рициново масло.
Rizinusöl п рициново м—епо-
Roaistcr [роудстър] т. -s. — откри; двуместен
авmомобнп-
Rhasteial [гоcсбuф] п. —s, -s готе. говежда
пържола. роетбиф.
Robec / —п зоол. тюлен, морж (вж, Seehund,
Snnlöwn, Зсис-сТапО’
robben in/r- пълзя (като тюлен).
Robber ш ксрт- роб—р (при бридж).
Roee /. -и 1’ тота (адвокатски, съдийски); 2.
официални всчср—а рокля.
Robinie [-не] /. -п бот. бяла акация (Robinie
pseudhecаhiiO-

271
Roh/öl
Rheineh;ret /, -и лип: гоCuшзошовеkо
приключение; роСнизоновски рaскaC’
RobeOi/, -cn; т, —(c)s, —е остср- иигарня, робия.
uobhIin in/r- h рози; робувам, блъскам.
Roboter (н: RobhIiг) ?n,-s,-1. ист- работещ рия;
2. робот. човек~мaшuнa-
uhbUsI adj. силен, як; набит (човек): прен. ihr -ег
Sinn ц—йното здраво чувеmво.
RoeUsincii / — здравина, еuпa. якост; иибнтост
Rohai11n [рок^и] л, —s, —s изк. рокай(л) (врококо).
Roch т— -s, —с 1’ баснословната птица „рох“;2’
шахм. оспар. топ.
Rohbide [--^j^^—У'’ —п шахм рокада.
Rocne т- —(и)’ —и = Rohhcn-
röcbeli in/r. h хъркам (за —гоцнзuг—щu); хъхря-
къркам (за ж-Са).
Rhcneл tn. -s, -зоол, 1. хрущялни риби (BciobScl,
розр.); 2’ .морска лисица (Rcjc)’
гhcnleгen [—хи—] in/r. h шахм- остср- рокнрам,
правя рокад-’
Rock п- —(еК^ 1. пола (дамска), фусти; 2. сако.
късо палто- куртка. ’тцдиг;ризт’ ier schwatze
— черният (мъжки) жиксг- черното расо (прен.
духовникът): рсзи. det ennln — войнишки
униформи: розг. Sen einten — inszicice
хвърлям униформата. нсaарвам войнишката
служби; des Königs, Kaisers - tragen служа -ъ-
воИскаса ни краля, императора; прен- oine
-.Röckcren гастол-ц; 3’ дреха (ший—чссто е
сопр. вж. Überrock)’
Rock an! Roll [рокнрол] m .муз. роксидрол’
шкеи in/tr тaцптвим, свиря роk(ендрол)-
Rockei п- -s, - хурки [с aъд—ля]:рaсг- Wn—g ае —
heenr имам кирливи ризи, трески за дялаш—-
Rocker т- —s, — член на банда младежи, салонни
към насили— (обикновено с черни кожени
облекло и мотоциклети). рокер.
R^kerbrani/(често пейор) приятелка ии рокер.
рОКСрКИ’
Rocks т. п. ~. - (обикн- pl.) вид фруктов бонбон.
Rhhk/eh1oß/n, —es. — пеш ии дг—хa:рaсгJ c-n von
s—n See eesh1ü''nlr .махвам нкт. от главата си-
sicH n-n an Sie Se. се jmds. ^c; bänger държа
се -КМ’ за псша- —zbplel п птш, долен край на
дрехи: рози. Set Mutter се =, an Mieters =
hängen държи сс за полага ни майки си.
Rhi1hahke /) кирка, тьрнокоп’
Rodel m- —s, ~; /, -е 1. свстр. (дессаа, спортна)
шейна; 2. бот. Сотушки, сaтшнuпa
(PeSihu1etie]-
Rhetlene п селг-ст. земя, доСиса чрез изко¬
реняване ни тора.
Rodelbahn /спорт- пързалка за шейни. люш.
—hde1n in/r, h s 1’ пързалям се, спуска’ сс (ни
люш) с шейна- 2. h диал. къркам, гоаувам (зи
глухар).
rödeln tr. пехн- е—е Brücke — закрепям настилката
на мост върху конзолните трсдн.
RoSelscHlillen п = Rodel 1
пееи tr- (и бсз obj.) рaсчнет-aм земя от коре¬
нища, разоравам гори- изкоренявам (дър-ееaO-
RoSeo п— —s. —s или л. —s. -s родео, състезание на
ковбоИ’
RoStpliug т сел--сш- плуг за вадене иа картофи.
моркови н под.
Rodlern:, —s, -спорт, състезател ни шейна- които
се спуска с шсйи-’
RoShпonIaie / -п еaмохвaлеmeо-
RoSueg/, — 1’ вж. roden- 2. сел-ст. нива, ливад¬
на мястото иа изкоренени гора.
Rojäit петнят ш—деп—н дт— след Великден (у
католиците).
Rogen п. —s, — хий-ер.
Rog(e)ner /л, —s, — риба, пълни с хайвер.
Rogensteli т минер. оолиг (варовик).
uheiu [роджър] родиосъоб- разбрано! всичко е
наред!
Roggen е. -s, — ръж.
Roggen/buot п ръжен хляб- -gues п бот. дива
ръж. пясъчен ечемик (Elymus ernrcnns); -mn-
'Ice / мкриво рогче (по житото = Mniierkori);
—sUt-oh л ръженици; —woi/ ш зоол. голям ска¬
калец.
rob adj. основно значение: суров: 1. суров (в
сурово състояние, неварен, непечен)— и прен.
(плод, месо, яйца): рсзи. c—n wie ein -cs EI
eeCändnIn отнасям се към икт. като към рохко
яйце; 2. суров, необработен (кож'и, дъски),
ш-култи-ирин (продукти, коприни): ~т
Leinwand иcбел——о платно; —е Tucin ——валяни
платове; —т BUhCer брошuгaнu книги; —е P/erSn
штеCясдтшu аонт; —е Erzt сурови руди; —
bniane; грубо одялан (камък); in RoCnn fiteig
готов е суров вид- cim. aus dnm Rohen iteeitnl
нзр-0осва.м нщ. е суров -нд. е груби черти; 3.
суров. груб. орутален, див, недодялан, първо¬
битен (нрави- живот"): —е Gewalt труса. сурова
сила.
Ron/crclyst/техн, -кегг-е—aшилuз; —bei т. pl.
--eenie; груб строеж: Scs Hans, ein Werk isi 11,1
im = fertig пое;гоиka;a е само ии тухли, ие е
още uсмaсaшa; произведението с още е суров
вид; -Ьиапг/тлърг. Срутен баланс (в който не
е ош-чепена печалбата или загубата): —eisen
п чугун: -tise1iestihb т .метал— чугуното.
Rol^n/^r^-t^^^д/л икон, бруто добив; —да-д/п метал
„суров“ ход (на доменно пещ); -gcwichU п
брутно тегло; —-Uhet / сурова храна; —kösiler щ
еуровоядтЦ’
Robbcli /, —сп грубост, жестокост, бруталност,
суровост.
RhHiIrg т- —s, -е 1. пехн, заготовка. бланка,
полуфабрикат; 2. брутален, суров човек.
Rol/meß л шсоkошчa;тnен гaз’—г; -hier щ
метал, пещ за претопяване и— сурова руда- -öl
Rohr
272
п.мин. натурален -сфт- -■cr■r!1Ut п = Rohstoff;
~pthenUee;häreite ш закупчик ши стари
хартии. парцали; ~cnte/и стр- груба ’aснлaa-
Robr п. —(n)s, —е 1’ тръби. кюнсц (нс печка)- цев
(на пушка и др,)— кухо стъбло. нср. мосур; разп-
лули: разг. c—n eil dem — heeen взсл съм икт. иа
прицел, и— око; wie ein — ,11'11 смуча като
смок; 2’ бот. тръстика (Phtcgmiecs communis,
Ce1eme—gtosiIe и др.), камъш: epi;ieh1ns —: а.
бот. СамОук. камъш (Ar1;!h innax); б.
бa’бтaов бaетти; поел, wer im — siezt, Hit gut
Pfnilnr sciieiden който стон под крушата, гой
яде круши; лесно му е на този, които нми вуйчо
владика; 3’ ел. и: Röhee /, —п (електронно)
лампи; 4. техн- зъб иа бърдо- 5. муз. пластинка
на ф-гот. оооИ; 6. и Röl—e фурнички (в печка);
7.	свирки, кавал’
Rohr/emmt— / зоол, тръстикови оетс-раи
(Emecriz; schocric-us): -ersch ш спукван— на
сръОи- —Sommei fлоол; -одсн Онк, червеи рнОар
(Boecutus ein11eris)' —^S^r^^s^sci/зоал. Олатен дрозд
fAhthcecieI1e, Turdns eumndinahnne)-
Röb—c / —и 1. тръбичка, тръба, канал, цев: физ,
Uhmmngieinrerde -п скачени съдове; рази.
Siuch [in] din — gucke; отивам си с празни ръце;
2. електронна лампи; раднол-мпа- 3. фурнички
(в печка); кухо пространство за топъл въздух
(в кахлено печка); 4’ pl, дупка ни лисица. язо¬
вец, сa—k’
гоНгеи adj, тръстиков.
Röhreee . тръбовиден, тръСеш: RöCrcnsyslcm л.
eöCre;1 1. /r. снабдява’ с гръСн; 2’ intr, h
поставям гръСн.
röi—112 intr. h (и; röten) лов, муча, Ор—хгя (зи
елен); диал. врещя, пискам, плача,
—ölutnarllg adj, тръбовиден.
Röhetn/e—urrtn n чешма с няколко чучури;
тръбен кладенец; —im'ÜCnetr п роО, лампо-
прне’цнк; —leitung/ петролопровод; —pilze pl-
бот, тръС-сси гъби (BhIei;heee, сем.):
—з^ппие / зоол. морски червей (Зее'^;,
Deniilium)’
-h1-/eue1n. —ob—lateie adj. Осжое.
Rohr/flöte/муз, свирка, кавал; тръби иа орган-
—'гоиН n зоол. [сел—наJ жаби (Rene nsculerla);
—gelenk п пехн. шарнирно съединение; -e—as
л бот. острица fСагcхO-
Röbгbole п бот. Он-ушка .(Lo-bcera xylostnnn)’
RohrCnle л зоол. стnтшоkгak (Ge-iinn-e
h11oehpus)-
RöHuIh1t л, —s. -с тръстиков гъсталак; пaптрuще-
—ön—ie adj. вж. röHrnniuulg’
RoHг/kh1b11 т бот. папур. рогозина (Typhi);
-Uet'ii-t— т воен, = ~^z^1r^ehC11Iee; —Itgct п
водопроводчик. тръСопроводчик- —itblueg /
трь0опровод-
Röhrling п. —s, —е бот. гъби ос роди на ми-
—aсaГkumе fBoinieccen)-
Rh1rrmeлI1I n воен. кожух иа оръдие; —meiit /
тръстикова рогозка; -möbti л плетени (от
пръчки) ‘—бели; -möwt / 1. зоол. речна
риО-раи (Sterna liturdo); -müninre / воен.
дуло на оръдие- —oitn т тръбна пещ; —phet /
пневматична поща- -rücUlenf п воен. „риташе“
на оръдие, пушка. отаат- -sänge— ш зоол.
блатен цвъркач fAhtocecCeI1s); -ecäte т. зоол.
вж. Rohreener: wie ein = sclinplci разтълч—л
съм сс като сврака; -Sperling т = —spetz; —■s'ock
п бамбукова пръчка (зс бой); —siuhl ш виенски
стол- ОимОуков етол-
Röhe/tuoe n корито ни чешма; нар, поссав;
—meide/бош. птичи дрян (Lljnsienm vnigern)’
Rh1гrweIee / диаметър —а сръОа; воен. калибър
на оръдие; —et-sh1e1ltг ш воен. еа'сплоднрал е
ц—вти на оръдието снаряд. ^шист п тръсти¬
кова захар.
RhH/s1ide / текст, сурови коприна (и плат);
-sleir т пехн. суров камък; —sloti т икон.
суровина, суров мат—рнал- -sth//baeis/икон.
суровинна Оази; —stück п техн, заготовки,
Оnaиkи, полуфабрикат.
rojei intr- h s tr. обл. мор. треса (с лодка) (=
rüicm)’
Rhkeпeo1e/, —п бот. вид лук (вж. Phгizwicen1)-
Rokoko [и ’ .кОко. свстр. - .кокб] п. -s, —рококо
(стил).
RhlL/angrIii т воен. атака (настъпление) във
фланг; —echn /1. авиац. с-амол-гна писти; 2’
с—сшопuштИka; -отшши автострада; пехн,
ролаое, валцов път, ролта-г; -ecninaB п
гоптсaa (метър); —bänm т Оaгuтгa—
въртележки (на път); —eeti л легло ни колелца;
—^^пк т жп. талига зи прехвърляне ии вагони
ос сдин kоловос е друг; ~brühker/1J подвижен,
плъзгащ се ’ое;; 2. дървена площадка за
спускане на лодки във водат—’
Rölicben ркрази- ръкавели (= Marscictien)’
RhIISicn л автом. отварящ сс покрив (но кола),
тюруа.
Rhilel / -е 1’ колелце- ein Bett auf ~п креват ии
колелца- 2. валяк, валц; валяк за гладен— ни
дрехи; 3’ свитък; руло, роло. топ (хартия и
Др-); Сала (тютюн): i—t ~ УпС, Beni,
Gnidstühke. Duale един топ плат. едно топче
панделка, сдна ролки (фишек) монети. един
киитал тел; 4. макара (конци); 5. макиричка.
скриптц- 6. попе. а. къса точилка; б. руло; 7’
свисц. бъчва. тоно. преобръщане ни крило; 8.
спорт, кълбо (на усюредка); 9. мин. комин зи
спускане на руда; 10. мор. разпредслтнит на
наряда е кор-О- 11. телеио решето, енто; 12.
оспор. документ; грамоти; списък, регистър’
Roilc2/r, —п театр- роля. и прен.: рази. aus der —
Zellen изпадам от ролята сн- зле се държа.
гhii11 I. tr. refl. 1’ търкалям (топка- бъчва)— возя
(ищ. —а колела): die Augen, mii See Augen —
въртя очнтс- 2. u refl. навивам (на рулло) (килим.
273
romantisieren
моркуч, платнище), свивам (^^п^^лотко);
навивам се на колело, аравай (змия); завивам
ст, свивам се (лист); Geld — правя пари на
фншек; das Hece zu Locken — навивам си kоеати
на Оуклн; Teig — точи тесто; розг, е-п — налитам
икт., —a’—се-им кокилите —км.; 3. гладя иа
валяк (бельо); 4’ техн. валцувам (метал); 5.
пгтеявa’ през р-шего- 6’ Getrniee — лющя
зърно на воденичен камък; 7. лов. чифтосвам
(вълци); II. in/r. h s 1’ търкаля’ се (топка,
кол-nо). движа се fae;о’е0uлO; (зи стока)
пътувам. nг-возви’ се по ж-n-сшuцaсa; (зи
морски вълни) нося сс стремително; Tränen
uollinn über iire Wiegen сълзи се търкаляха по
странис— и; Zeitiges Blut tollt I; s—e Adnur
огн—ни кръв т—чс, кипи - жилите му; 2’ гърми,
тътне. бумти: Set Donner rollt гръмсотс—нца;-
съгн—; 3. (зи лисици, вълк, свиня) разгонил сс
е; 4’ и inp. es rollt:лrор- (зи кориО) клати. люлее.
Rollen п. -s, — 1’ движение, устрем, кипеж (e-не’
rollen): ins — komeen сaпочвaм да се търкалям;
прен. тръгвам (зи работа)- 2. пехн. наклспвиис;
вaлпт-aш-; ша-н-аше; шa’е;aвaш—; авиоц.
ртпuрише; 3’ тътнеж (на гръмотевица).
Rollcn/eibn /тсхн- ролков транспортьор. ролков
път, ролганг; —•beeteeune / тестр- ризпре-
д—ление ни роли;—; съсе-В’
гоНеи! par/- adj. 1. търкалящ се, движещ ст;
гърмящ, тътнещ: ~— Зее гиз0тн-шо, рис-
вълну-ано ’ег—; —е Wegen трополящи,
гърмящи коли; търкалящи ст. движещи се
коли; жп. das —е Mcinuial подвижен състав; 2’
mгт’олuгaщ (тон): deu —е Gesang des Kare-
rienvhgels трели;— ии канарчето.
Roilei/Zacb п театр. -‘(тои (на артист); -laet—
п псхн. ролков лагер; —Sh11ehk1 / срхит,
охлювици, -олуси (= Volute); —siromaeiilmir
ш ел, ролков тгеп-ен сокох—ащач, соко—
всcми;-л; —taecU т балиран тютюн, тютюн иа
оали; -Veriti-ing f вж, Rolle;eteeizsge;
-Wickler ш зоол. = -eucCeu; -zig ш техн,
попнспaст.
Roller т- —s, - 1’ ролер. троен-тска (играчка); 2.
силно рaсОu-aщa се вълни; 3’ канарче (от
Харч); 4’ техн, (къс) обло дърво.
RhlIere-tIe п еkcИ;борД’
-ollere intr. h s карам тротинетк-’
RollereUae1 [--’еk-йтJ ш. —s, -s ролаъ—аи с обуван
е ярки ц-етове-
RollereU;tigg [...сктИтинт] п каран— —а
RoIlerskatcS’
Roll/felS п стартови площадка или път; авиац,
писта зи рулuгинт (на оероиара); —film n фот.
широк филм на ролка, ролфилм; -Fuhrmann
т. pl, —ÜsCritslt kигтпиг, колар. каращ
Rollwagen 1; —Fuhruett—etnmie т експедитор
(вж, Зce!i'1nг); -gang ш ролт-нт (трон-
спортно съоръжение); -geld п търг, такса за
превоз на жтnесепьсии товари (от и до
парата); —g1äIemesh1!;t f техн. ааландър;
-НапеепС п кърпа за ръце ни въртяща ст
ролка; -bolz п готе— mочнлka-
Rolli п- —s. -s пуловер с яки поло.
uhliie adj, (зо вълци) гaсОтет-a—, рaсгош—ш
(котка).
Rolling m— -S. — свиац. преобръщан— иа крило,
„Оъчеи“. гоно.
Rh11/khmm;nih п a-сомо0uп—и полицейска
команди- —к-адеи ш яки поло; -kuc/t-g навити
медни naмирuнa; -Uueeh11u т - -fuC-eie;;-
—leSer т ролетки (но прозорец и др.);
-leeegshhraekп шкаф с ролетки; -mh'e/н 1.
попе, зави; консервиран х—ринт. кисел, солен
хери—г; 2. рази. момчс с количка.
RoiliadenschranU ш шкаф с ролетка.
Rollo п = Rhulneu-
Roll/pferd п воен, лафет иа морско оръдие; —sal¬
ve [—вс] f воен. рсд артилерийски изстрели;
—scblcH' f спр, тухлен ред „на рсОро“; —Sh1гeлk
n кангонерка (шкаф); -иНиН n лесни кънки
(не колелца); —sitz n спорт- подвижно
е—дипuще е спортна лодки; —setin ш речеш
чакъл; —sluli т инвалидни количка. стол на
колелца (за болни); —-treppe f -еkaпaсег.
движеща се етълОa; —trommel f пехн.
цилиндричен Оарабан; —■vtгd1hk п = RhiIdehC•;
-wagt; ш 1. платформа (поворна кола); 2.
ръчна количка (за хроми Осцо); колички за
прохождащи деца- 3’ шехн. количка ни гитер;
—w,eehbt f прекарано през валяк пране; —ztli f
период на разгон-ант ни животни; —zeig п
текст, сучито.
Roe т- -(s). —а лице от ромски произход. ром.
цигании.
Rhпan п- —s, —е роман:рази. eгeä11n mir U—n —е ис
мн разправяй басни. прнkисaи-
гhmäne-e!g adj, във форма иа роман.
RhmanhI1u [—снС] п, —s. —s гоминuет (пuеaтелO.
Romine m, —n, —e 1. лице ос романски произход-
2. ретороми—ец-
-omerla/е adj, 1’ като е романите (необикновен),
романтичти; 2. като рома— (рaскaз).
Roeä-ntiS п герой ни ро’—.
Roeceb п. -, — ромски език
RomigbU J— — романски стил.
-hmaniehH adj, романски,
гhme1leltut1 tr, поримчвим; романизнра’.
RhпanIsI т- —cn, —сп ром-цист (специалист; а.
по гемaшеkис— езици н литература; б, по
римско право).
Rhmaniseik J— — ром-цистна—.
Rhmenschu!fese1II1г т ро’ашист (писател).
Romantik/, — романтизъм, романтика. и прен-—
ремfa—тuч—оет.
Romantiker п, —s, ~ романтик.
гhпenIbSh1 adj- романтичен.
гhme1t!sit—t1 intr- h tr. творя е ро’ишгнчт— дух;
пгтдеmaвям нщ. [е] романтично (оевcmл—шu—J’
18 Нсмско-български речник, т. 2

Romanze
274
придава.’ ромашсичшост на ищ.
RomCnzi /. —п лит. CaпaдепедеCнa пое’-,
гомине’
Rhmä1eendi(CCttr т автор на Roпanzcл-
Roпiлe1-o in. —s, —s испанска сбирка Romanzen,
ро’ашц—рО’
Rhmäuneh1, Rhmaiintsh1. Rumäntshb n, —
рс;оро’aнеau сзиа.
Römer in, —s, - 1. римлянин; 2. боаил (от зелено
стъкло): 3’ градският дом -ъе Франкфурт иа
Мий-’
Römer/erief in библ. послание до римляните;
—nese/" нимскн нос; —reici п, —s. — ист.
Римската империя; —zig in = Roml;htt-
RhmfthrI f поход иа германския крал към Рим
(зс коронация)-
römiscH adj, римски.
uöпbshb—ketnhliehb adj. римокатолнчески.
Römlet /л, —e] — презр. папищаш, nanuет.
Römling in, —s, —е 1. = Römlet; 2. uсгеден
римлянин.
Romeci, Roeml п, —s. -s рум, руми (игра на
карти).
Ronde /, —и 1. обиколка ни постовете, караула- 2.
печ, вид художествен шрифт.
Roedlll п, —s, -е 1. кръгли цветни леха- 2’ ист-
горна чист —а кръгла предна замъчни кула.
Rondo п муз. рошдо.
Rönne/ -п ловна мрежа зи грабливи птици.
uönegii /г, мед, облъчвам! на рентгенов -пирит;
правя г-нmгешо-а снима—.
Röiljceeild п р—нгт—нова снимка,
uü;tgenIeieгen tr. свстр. = röntgen.
Röntgenographie. Rönegr;hgreiit /. —
Г-нmгеногрaфuЯ’
Röilgenoldg(e) in, —(е);, —(е)- рентгенолог.
Rö1Ige1h1hgie /. — рентгенология.
uönegenh1heishH adj, г-шсгешепогuч-ш. р-нете—
ноложаН’
Röelgrestrcbici pl. г-шсгеновu лъчи.
Rool in. n— ~(c)s, —е мор, [спално] помещение на
корабната палтОа.
RhhmIne [румие|] п— —s, — нассанявиш— на
шовогод-нето е стаята иа майката, която сами
сс грижи за О—Оего (в роДиллния дам)-
RhqmeZörI (рокфор] т— —s. —s рокфор (сирене)-
-ö-te, route Оисл- вж. töirnn2.
гhse adj. розов: прен. durch die — Brille през
розови очила.
гhseZäгb1n. rosafarbbe adj, розов (ц-ят)’
Rosarium п, -s,. Jen [-и—н] розарuтм-
гheeгoI adj. розово-чсрвеИ’
rösch adj, l.MUH. едрозърнест; 2. Оисл. хрупкав-
препечен- прен. подвижен. чевръст.
Rösche /. -и 1. .мин. : а. хaспепшa галерия; б.
проучвателна канавки. проучвателен ров; 2.
водосточна канавка. -ада.
Rose/, -и 1’ роза. трендафил: wilde — шипки- прсн.
nlclt eil ~е jnectint sein пътят мн ис с постлан
с госu; 2. мед, ч—рвтш вятър- — irr Augenlider
възпалени, сaчервеиu клепачи; 3. uсдепuе, част,
украсена във форма ни розетка, рози: а, стр.
роз—ти (наголям готически прозорец)— б, техн.
компасна рози; в. розетка -- скъпоценен
камък; п- резонане-ш отвор на китара н др.; 4.
лов, венсчша uсдaтuнa под рогата на ел—шa-
Rosti/adere pd, рсзи. хемороиди; —ap/ei in бот,
1.	а. порода ябълка; б- имт на гaст-нuя; 2.
шипка (плод), 3. шикалка по рози- -bäum ш
бот. а. -uсоkостьопсшa роза; б- алпийска роза-
в. олеандър- —etil п леха от рози; —^bleiij^^^rx^^T-
-ид пчтлa(AcIs hcntngcnleris)' —■eushh in розов
храст; -iou; in бодил на реса' —ir^^s^self зоол.
розов скорец (Pesthr rosnus)’
гhstnlireen. гhS11liubIg adj. розов’
RoseilisU n празник ни росuтc-
rhS11Üi1ef1)ubg adj. поет- розовопръст.
RoseлrgaI1w1sce/зоол. шипкова шuaaпkоmворka
(RhoSlics thsen); -gctUc; in градина от рози;
—iolz п: а. техн. розово дърво; б, ухаещо ии
рози дърво (Llennm г1hdi1п); -käicr?/. зоол.
зласки (CeihggäC): —UoCl т брюкселско,
пъпчиво стл— (BreseIhe hlhtehha); -1—^;« tn 1.
-тн-ц ос рози- 2. молис-тна Огетнипa;
молитви;—, пгеuсшaеяши с такава; 3’ вид
полипи; -lo—ett—m бот. олеандър; -näSclte
п: а, продавачка на рози; б. румено момиче: в.
царица на Rosrnicst; -mon;' /n ’те—пь; на
розист (обикн- юни), и прсн-., ~mh;tee in
предпоследния; нaй—в-еcn ден иа кир-ие-ли в
Рей-ско; —öl п розово масло.
uhS11uoU adj- розов, н прен.
Ros1л/shnwamm т гъбичка, шикалки, причинена
ог шuкaпkес-егkaти; —stock т: а. гесевa
пръча- (растение)— б. кост под рогата ии елена;
—strcucH m розов храст- —iai п розова долина,
долини ии po3UTej~—aajsser п розова -ода- -wm-z
/ боп, списеeгьх (RihiihIe rosce; Sedum
t1oSIhIa]-
Roseöle/мед. госcопa.
Rositte /, —и розетка: 1’ вж. Rose 3 а,— в,— и-; 2.
кичести ф^онт—.
rosIcbi adj. остср- = rosbe.
rosig adj. розов (цвят, кожа). румсн (0^.): разг:.
-е Laune Cл-е;ящо шaетро-иu-; die Lege Isi
nicbt — положението ис c росово-
Ros'iii/ -п стафида: рс^г: sich D die —n ems dce
KucHce kleueni, cihUcn озобвам стафидите от
kостнaka. излапва’ шaИ—спьссu;- мръвки;
große —и im KopZ. im Sack labni големи работи
сс въртят е главата мн.
RosinclUucnei т сладкиш. козунак със стафиди.
uosinZa—eei, rosinZcrbig adj. ;ьмиопилаeо-черRеи
(цвят)’
Rosmarin щ, -s, -с бот. 1. росмарни; 2. wilSer —
= Porsi’
Ross п, -es. -е/диал- ^ct 1. кои (и поеп-.у, разг:
cni dem Coien — siezen хвърчи нависоко,
275
Rot/binder
надигам се, големея се; s!hh aufs hohe — scizen
подголтмявам се; нависоко хвърча; voe hoben
~ bctunertsecbgc; ие хвърча всчс нависоко- 2.
рaлГ; глупак; лапнишаран; 3. специално столче
за занаятчия; 4. стр. gcscerni1s — кръстосани
н наставени чрсз вряс-ан- греди.
Ross/cpleb; шег. конска ф-шкия- —atz' т оспор.
ветеринарен лекар; прен, шег. лекар, които
предписва конски дози; —bnee m kоняр-
Rössel п, —s, — шахм. кои.
Rösselsprung/т 1’ шахм. ход с кои- 2’ конски скок
(ребус).
гhss11 inir. h гaсгaсвaм се (кобила).
Rosshaar п конски косъм- текст, роехaг-
rhssie adj. рaсnaеaн (кобили).
Ross/kane m 1. (aонеkоO чесало; 2’ прен. презр.
оспор, джи’Оазиш; търговец ши конт;
-kästenle / бот. див к-стеш; -kur/ рози.
л—ч—нит с масивни дози; —schwell m конски
опашка.
Rössler т— —s. - остср- коняр-
Rosetäueh1tu m = RossUemm 2.
Rost1 т- —ns, —е 1’ скара (зс .месо, руДа, нс пещ,
печка))— еkaршнк; решетки; 2. решето, сито- 3.
подова р-шега- (в окоп).
Rost2 т— —es. —с 1. ръжди: das Elsen sntet — an
желязото хваща ръжда. ръждясва; ndlcr. anelkct
— питниа; 2. бот, главня. ръжди (Uredo IInciuie)-
Rhstale/гetee п;/ = Rosliteß’
RösU/anlage/метал. инсталация за пържене иа
руди; —arbeit /метал. пържен— (на руди);
еnanвaше; спнчине, еuштерувa—е-
Rostbuetin т печено на скари.
uhsee—eun adj. ръжди-о—кафяв.
Röstb—oi п препечен (на скара) хляб.
RösIi / -е 1. скара; 2. пържеше на руди; 3.
отопяван— на лена и конопи; 4. мястото. къдсго
се осопяви лен, нар. топило.
гhsItn in/r. h s ръждясвам, ръждивея.
—ösien tr- 1. пека: Btoi, Kcilec - препичам хляО,
птаа, пука’, пържи кафе; готе, eetös'i'i
Kätih/lc1; пържени картофи- Erze ~ пържа
руди- sIhC von ier Sonne — lässcn изпичам сс
и— слънце; 2’ отопясам (лен, коноп); Rösiuee
/.
Röste— т— -S, — 1’ скара зи препичано ни хляб и
др.; 2. еа^--еm- еm’сmaстлнa дъска (на плуг).
—hettere1n, rhetZeueie adj. ръждив, аиф—шикав
(цвят)’
Rostfraß т корозия, кородираше (на мешали),
гhst/uei adj, шсръждясвии1’
Röst/jasc pl, отпадъчни гaсове. съдържащи сереш
двуокис; -lütte/метал. отдел. цех зи пържене
ни рудн.
uhetig adj. ръждив, ръждив, ръждясал.
Röstkesteriii pl, псч—ни кестенИ’
R()st/kraiU1iiitin pl- болести по рaеmтнuяma. при¬
чинени ос гъбички (Urteinc-i); ~cäcler п
шмиргелова хартия за изтъркван— на ръжди.
uhsI—hU adj. ръждн-о—ч—рвеИ’
uhsIs!c11r adj. н—ръжда—М’
RösUmiesrcsUc pl.; RöstjuU n метал. пържили.
ое;аеъцu-
Rostwirk n стр- скара (за основи).
гои adj. adv. червен, румен (лице. бузи, мак,
карамфили): —es Blut ч—р-е-а, алена кръв; —е
Rüec, Bete ч-р-тно п-тkпе' - wetice
сaч-рвявим се, пегт’-шя-aм; ~ be GneIhit
wnrSer [vor Scham, VerregenHcbi] изчервявам
се, зачервявам! се [от срам, смущение], ~
werSen vor Wut. Ärger почервенявам от гняв.
яд- е-е -еп Kop/ bekommen почервенявам цял.
изчервяваме се, пламвам до уши; ~т Auge;
сaчcр-тшu очи- sbci Sie Auge; — wrirrn очите
ми се сaчегeявaт ос плач; Sie Rhtc Armee
Ч—ретнаса армия; Sie Roer TcZni таОлото c
нм—н-с- -- ударниците н отличниците; er Isi
—, cin Roter той c ч—рвсн, социалдемократ; die
Roer Erde Чтгвешиma земя (Вестфалия); det —т
Hahn огън. пожар: прен. der -en Hcbn eni’s
Decl sctecn опожарявам (запалвам) къщата.
пускам червената кобила- — glüheni нажежен
до червено (желязo);рaсг- int —т König rjppвcт
пттльо, менструация; Set —с Mcistet червеният
палач; —с Rslt дuстнт-гuя; —er Gläekhct
х—маснс (вж. Rhi1iet;nte); с—т -е Ecke tin-
-ichtcn устройвам червен кът (влcвоO); —т Welle
трансп- червена вълна; разг. к—п —еп Pfennig
meit iäben ис мн остани пукни;— гaра-
Rot п. -s, — 1’ червено: salins - наситтшо червено;
2’ гт’тнuшa, червенина (но бузите); 3’
червило- 4. чтр-ена карти (за ипра); 5. оспор.
Sas —т дизентерия; уриниране кръв; 6. воен.
червтна посока (при тактически упражне¬
ния).
Röi /I, —/—(е),. — иеол. бтнтзaшдu^aй—’
RhU/eIg1л pl, бот. червени водорасли (Rhodo-
plycncn)’
Rotarier т, —s. -члтш иа клуба на Ротири, роти-
ри-цец.
RhteumIet ш, —еп, —сп черв—шоaг’—еЦ’
Rhtätio; / въртене, въртеливо, кръгово
движение, кръговрат, ротация: - ict Fcidje—
анСвс ссл.-ап- ееuт0оеCръщтние-
RotetIönemeshiine / печ, госaтuвшa машина,
ресaсuвaa-
Rhtätöuien [—итш] pl. зоол, ресaтегuя (вж.
RädetiiethCcn).
Rotauge п 1. зоол- чтрвтшопераа (вж. Plötze); 2.
човта, животно с червени очи.
roteähUig, —oiercUIg adj. чсгeсшеCтстст,
ч-гве—дaлесC’
Rht/eeueh1 ш зоол. морски костур f3neee'ne
;orwcgihue]; —bert ш 1. ч-гв-шa брада (и прен.
зс човек с токова); Kaiser = БарОароса; 2’
зоол. речна н морска мряна (Beten]; —bäum ш
боп, лиственици (= Lätcic]; -eirier in оспор-
Оъчеар’

rotbraun
276
—hteueun adj- чегвcно-aaфяВ’
uhte—ühhIg adj. техн. крехък при нагряваше до
чтрвс—а жар fмттап)-
RhtЛ)rüdнgkeil'/техн. червена крсхкост; —brüst
f = —kcllclte; —.пСс f боп. Оук (Fcgns
ei1vetIci); -Sou; т бот. червен глог.
Röte f, — 1’ червенина, руменина (нс лицето.
небето), румсшсц: Ihr Шее Sie — in des Gesicht
червенини обля лицето И,тя поруменя; 2. боп.
орош; е—ювче, л—паа (Rublc tbnciorun; Galbnn)'
3. = Rösic 3.
Rht1!seл1rz n .минер, хсматит.
Rötel т— —s. — бопуе. чcгeсшегръссuщa; червена
креда.
Rötclnpl- меО-мшнср- червена-. рубеоли (шарка).
röte; I. rcfl- сaчтгeя-a’ се, порум^ня-ам,
почтр-снява’: gerötete Auge; сaчер-cнu очи-
II’ ii. 1. оСатря’ (в) чере-шо, зачервява’.
поч—рвяв-’; 2. = —ösinn 2; Rötung f.
—oliaul adj. гниещ, з-гнил е сърце-инати (дърво).
Rhe/fedeг/зоa,Лг червешопсрка (риба) (SccrSinbus
crytithpitielmue); -fleck т	зоол.
чтг-тнетгьдkа (гтптгтли) (Zygeeeä iili-
peniulän); —■iuh1e т чтрвсш кон.
roUgcu adj. дъбен c растителни дъбилни ередет-и.
Rhe/gtre1u1I / пехн. 1’ гиссuтелшо дьC-н-; 2.
дъбилен цех; -glas п пехн. рсалтар (минерал).
RhU/e1ut / техн. ч—рв—ша жар, нижтжаеиш— до
червено; —euünblliilell /мед- далто-изъм;
~gültlgere п руда с богато сребърно
съдържани— (пираргирип и нруспшт)— -guss
ш метал. 1. сплав ос мтд н цинк (червен
месинг), 2. ’—дша отливка.
rotieauIe adj- чтгвcноaое.
гоНа-е adj. = to1fäu1-
RoU/bau е/р.иу^Е’. чтр-енокож (индианец)- ~1irshH
т зоалг благороден елен (Ceuvus clapius); —Hhle
n пехн. бразилско дърво (багрилно).
rollcrci intr. h въртя ст около оста сн (вж. Rhte-
Iion)’
RhIlsseгbe /, -п гесmогa—с за специалитети на
скари. ни трил
RhUrUäpph1e1 п Ч—рвенаса шапчица; —kchicnei
п зоол. ч—рвеношийка; —kict ш боп. (фуражна)
дестлиша (Trifolium cretnnsn); —kohl ш бот. =
—Uraui; —köpf т: а. розг. червена глава- ч—рвс-
ноkое човск. ч—рвеногпавcц' б. имс на птици.
риОи, гъСн; —krau' п чтгeтше стпт'
-kгerleeh1weeItu / еессги—чегвтнекгьстaи'
—lauf m: а. всп. червена— (по свинитс). б-м/ед.
червен вятър.
rötlicH adj. чср-синкав.
RheIichtbesträb1u1g/rг>-стJ шсг, идеологическо,
партийно (в комунистически Оух) оОученне.
Roiliigeide п. -п. — пеол. ч—рв—н пясъчник,
долен слои на псрма.
Rötling т— -s, —е 1’ = RotscHwänzcln;; 2. лоол-
зеленушка (рибcj: морски папагал; бабушка
(Laerns ägiiiäs; Cypriens unii-ns); 3.
ч-рeтнеkгuпu пеперуди; 4. сорт ч—г-—нu
ябълки; 5. вид ядливи гъби.
roinasig adj. с червен нос.
Rotor ш. -S. . .Ören ел. авиац. ротор.
Rht/eh1immt1 n бял кон с ч-р-тни песни;
~ehhmite ш ’—дниkaг; леяр ши ’—д;
—ShiwrnehCt; п зоол. ч—гeтнеепaшкa
(Piocrbcnins ohirurus и P1oc;Ihnums)-
uotstillg ad], - thIfiuI-
Roerschл т- —(c]e, —с рози. обл. червен Петко
(червено вино-— —sici; тминер. хc’aтнс(руЛa);
—sei/' п ч—рв—н молив; -st—umpi т църк- шеп.
кардинал.
Rotie / —и 1. воен. рсд, редици, колона; остср.
отряд, роти: blinde — непълна редици; 2. двойка
движещи сс военин коли; двойка самолети или
кораби; 3’ звено (във фашистки щурмови или
охранителни опреди)— 4. шийки; тълпи,
сбирщина, пълни ще: Sie — Kouai:a. фам. банда
(безоброзници— немирници, розвилнели сс
Осца), б. библ. Кора и цялата му дружина; е-с
— Tälesiärket шийка хулигани; 5. съдтона
околия; група общини; 6. лов. глутница- 7.
етaрuшен струнен н-ссрумс-шт.
uhtIen' tr. refl- 1. остар. събира’ (ст) е шийка,
Санда. еCгaзт-a’ шийка; 2’ есгтп-a’т сс
(Cтнтеeнипи, метежници) (вж. eihC
zusemmenrotIen]’
гоНеи21’ tr. еал;-сn- накисвам, отопявам (лсш)'
II. intr- h s гaзкuсвaм^ еc-
RoUIen/fimgeeug / единият от двойка еaмел—тu;
—fülter ш командир на зетно (от
фашистките щурмови или охранителни
ащрвOиj— -sitin ш минер- срипел, kuсепгур,
днисомит (скала)-
roIteiweise adv. на тълпи.
Rottier п зоол. кошути.
uheti1U11 refl. вж. rotten 3.
RhtIп1isttuт воен. младши сержант = Koucoual-
RoiUide / -п ротонда, кръгло сдa—uе' кръгла
сaлa’
гhtwaлgIe adj. ч-р--нобтзеет, лит. ч—рвcнолuk-’
Rotwein т червено -н—о-
uhUw1Iscn adj. тарнaатсku-
Rotweiscb п. —(s). — немски сaгuкaтекu език,
жаргон.
RoU/wild л чср—тн дивеч (сърни. —лени), едър
копист— днетч.; -wnrsi / кървавица (вж.
B1memureI)-
Rotz т— —cs. -е 1. рсзг. прубо сопол- 2. вет. сап
(болссп):
RoIeee1g1I. Roeebube т фсм. еополaиkо-
UhUz1n in/r. h 1. разг. грубо сеаша се- 2’ nap.
псувам, ругая. мърморя.
Rhee1r т- -s. — map. мaхaнaджня-
uoizlg adj. 1. рази- грубо а. сополи-- б. мръссн-
в. нахакаи, нахален; 2. болен от сап (кон).

277
rücken
RoIe7ju1ge трози. = -euec; ~kranikieilU^ Rotz
2; —rase f 1. сополи— нос- 2’ прен. рази.
сопол-ико.
Romlide [ру—] / -е 1’ гопе, мссшо руло- 2. .муз.
рул-д-’
Roultcm [руло] п, -s, -s ;рaнепcрaнт’
RomlC'e [ру-] п, —(n)s, -er—s; Rhm11eee [рулете.
Гyл<еT/f -п 1. ртп—тka (хсзсртнс ипра)\ 2. тсхн.
уред за назърня-анс на литографски камъни.
RomлS—Tib11—Khлltrcne [рayшдтеибЛ’’-] /полип-.
конференция ии кръглата мaеИ’
Rouie [руте]/, —п маршрут
Rouiine [ру-] f 1. рутина, оОнгр—носс; 2. мор.
вс-аидшевният ред на работата на кораби,
uhue!1IeuI [ру—] adj. рути-иран. обигран.
Rowdy (р&уднJ п- -s, —s хулиган,
royli (роИaлJ adj. 1’ кралски; 2’ роялистки.
Roycl'iseus [ро-я-] т. ~. — роялизъм.
Roycl'isi [роия—] т— -сп, —сп роялист.
Rubber [ръб-р] in. —s, — корт, роб—р (при бридж).
Rübe /, —п: 1’ цвекло: gelbe — морков; tote —
червешо цвекло; weiBn — ряпа; розг. п—п 1—^11
— нахално дете; нахалник;рази, тиква, кратуна
(зс гавса; 2- горната ’еетсси част на конска
опашки; 3. имс ши охлюви.
Rubel П- -S. — рубла..
—üeiee—tig adj. цвекловидеш-
Rübcr/bau ш пв-клепреuзводство; -eantu m
ц-ткловъд- 0—д—ш прост селянин; ~diste1/h4ZH’
репички, ряпа, р-пича- (Rapicrns sa'lvis);
—feli п ц--кленаеаждc—uc; ~s'eetn n евЛ:-ет-
цв—хловадач (лопата), —zucker ш цвеклен-
сихар-
’-üetr рози. = Herüber.
Rübezahl ш, —s, —.мит. Рюбтцил (планинскиОух)-
Rubidium п. —s. —хим. рубидшй’
Rubin n- —s, —с 1. рубин; 2. п- -s. — рубинови боя,
рубин.
Rublngles п рубиново стъкло.
uueiruol adj. рубинов (цвяm)-
Rüböl п рапнчшо миелО’
Rubrik /, —еп 1. рубрика- 2. графи, стълбец; 3’
указанит за извършваш- на обред (у
католиците).
rnerizbert; /г. 1. пессиeяе [kасоJ заглавие;
еCеснaчaeaе; 2. гaспгтдтляе по графи,
поставям е еъос--сшa рубрика, графа.
Rub—um п. —s.. .brr-,. bten 1. надпис ни книжа; 2’
кратко означени— —а съдържанис.
Rübscne п- —rs. —и; Rübscnen п, -s. — = Rübseni’
Rübste п. —s. — бот, дива гaпuпa (BгäeeIhä
hemceeiпe)’
Rucb ш, -(e)s, -е поет, мирис (= Geruch),
rnhieär adj. 1. (все)uс-сстсш: — wetier еmaвa
uсв—с;шо, рaсчтвa сс (престъпление н пр.); 2.
остар, прословут
Rncleres п боп. миризлива- fA;ihhXä;lCum
odhte'um]’
ruchlos adj. безбожен (постъпка), шечов—чен,
спедейекн, потaиеkн, нечестив’
Ruchlosigkeit /^^^с^С^о^ит, ОезчовечнС’
Ruck т. —(е),. —е 1’ тласък. блъсък; напън: in. mit
n—m - , auf c—n — изведнъж. на едни път: eit с-
m — wat ne oben c едни скок той сс намери торе¬
на един дъх сс изкачи горе- прен- е-г Sache е-п
— gnenn гласвим ищ. напред. подтиквам ищ.-
sbhh п—п (I;;et1ihhn;) — gnen; напъвам сс.
напрягам се. засилвам се. ссресвам се- ebn —
ging durch Sie Menge тълпата (по)тpcn—a;рaзт-
mit — und Zuck стстнаго. отривисто, със замах-
2.	RühUcn-
ruck! inj (при тласкане, вдигане) Ho —!, Heu ~!
хайде хооп!; сдно, две. три: хоппа!
tück ’ в сотр. (при глаголи un/rnb-) със значения
zn-ick... rückwärts.’
RücU/a1spuuhh ш юр, наср—щ—ш иск; -e1s!h1e f
изглед отзад; -antwort f о0гa;—ш отговор
(писмш, телеграма); -äuBeuu;e/oттеeоГ’
ruckcrele adj, на тласъци, порнвист, рязък.
RüdU/eegi/ оспор. = Rücksliz; —eeuu/ure f
отсовaвa—е' -etwejein; j/ движени—, връщаше
назад; техн, въс-рaтно движение; прекъснато
движение (нс филм).
uücketeüe1Ic1 adj. грам, възeгa;тш (глагол,
м-стоимение).
Rühk/eb1enng f 1’ меО- биол. uшeепюпuя,
сaaьр—c—uе; 2. ирсм установявант на ое—о-шa-
;а дума от пгеuзeеднu; 3. техн. въз¬
становяване на първоначалната форми и обем;
—eieiescl п остатък, останка; -blick ш поглед
назад, ретроспективен преглед, гстросnеaция:
ei; — eni Sie Vergangenheit поглед върху
миналото.
rückblickend piar/- adj. геmгосnтктивтш. обърнат
към миналото.
RühU/eüug1 т търп, поръчител ни поръчителя;
-Stuck т техн- реакция, съпротивление,
проmuвешaпягaшс-
uuckeeigu! inj ту! ту! (за гълъб).
rucken in/r. h s inp. 1. n11ktr!ecin Schläge — c—m
dnuci den Körper удари ос -птксгuческu ток
пг—’uнaвa; прсз сялото ни НкГ’, гaссьгс-aс
икт.; ns rucke und zucke durci den Körper удря
(капо електрически ток)\ 2- вж. ruhkscn-
uUhUe; I. /г. местя, помествам, отмествам!,
пгеетстeaм: See Tlscl е; Sie Ward —
премества’, тиквам масата до етеиата; ctm. zur
Selin — отмест-а’ нщ. (настрана); ctm. vor int
Siciic - помествам!, помръдвам нщ.; die Ult —
нагласявам часовника- прен. ntw. in ebn endetne
LihC' — поставям! нщ. е друга светлина,
осветява’ нщ. от друга страна; den Tisch — (за
спигuсисти) гасигги-а’ ’aеuчaa, викам
духове; c—m cum. ans in; Fängen, Zähne; —
изтръгвам Hk’. нщ. от ноктите, устати; лов.
Sie Nitze — дърпам мрежите; II. intr. s h 1’
Rücken
278
пом-ссеим ст: gäCtr ~ приближава’ сс,
доближавам ст; екСе von der Stille — н—
помръдвам от мястото си; vor der Secile —
помръдвам, придвижвам се напред; Sie Uhu
rücke (vorwärts) часовникът върви; mit Sem
Siel; — местя фигура на ших; 2. (си ctm’ ~)
бутам, поОутв—’: си s-r Mütze — побуевам си
фуражаата (за позОрав), Sita; Ise nicht zu ~! нс
Он—и да се бута; прен- Satan bst икС' zu — (und
zu rüitnii) сова c неоспоримо, 0-сегогно; фам.:
rücke! о’итий ст!; slhh ricit — und rühren нс cc
помръдва’- n—m an/ die Bnde, Sinec — a.
нахлувам е нечия стая; б. хващам икт натясно:
e—m еп/ Sen Pelz, Leib, zu Leibe — сл-гим икт.
насясно; 3. воен. често движа се, придвижвам
се: Ins Feld, еп Sin Front, geger den Feind —
потеглям на ооИшесе пеп-. ни воиш-, ни
фронта, срещу враг-’
Rücken п- —s, — 1. гръб, и прен- (нс нос. книга,
лист- Ореха), тъпото —а ножа, челото иа клин.
гор—аса част на стъпалото, външната стрина.
гърбът ни ръката: c—m im — sitze; седнал съм
зад икт.- прен. e-m ine — Urhren, euw1rdnr
обръщам -км. гръб; Sem FcInSn den — zeige;
обръщам гръб на шепгuят-пя, побягв-м пред
неприятеля; n-m ie; — bengee, etthCer
превивам нам«. epaтa;р—зт-: е—е breltnn — 1е-п;
имам широк гръб, широки гърбини (Оа нося).
der — sielt leiten ие ст огъвам, и— сс чупя- с—п
den — steifen подкрепям икт.; c—n ktummnn —
тиСе; превивам, чупя сн гръбнака- Sir juckt
woll der ~? мий чс се сърби гърбът за бой!; 2.
с ргр,: розг- eni Sem — liegen лежи си по търСа
(мьрз&лувcм)- сп/ Sen — schwimme; плувам по.
на тръС-р-иг. ant s—n — geht viel гърСъг му носи
много; рази: n—m Inner еп/ dem — sitzen седя
-км. постоянно ши глави;-; еп/ Sen — lalle;
падам ш— гръб; ibrieu s—m — зад гърби му
(тайно)— ctm. In — laben нщ. с зад гърби мн-
р^а^:^^: den lauice Scbele, ein Sclniebnir in —
Haenn мързи ме; ns läuie mir kcii üetu See —
студени тръпки лазя; по гьрОи мн; 3. воен. тил.
гръб: е-е In den — Zillen нападам нкг. е тил.
гръб- 4. Ser — n—s Betges хребет, треСен и—
планина; 5. = Rückenlehne; 6. а, гръб и— арка;
б- заден ръО и— резец; в. глава на клин-т. корона
ни пъг; 0- гърбици на се’cн пласт н др.
Rückei/eiu' п вст. кръвопикисне (у говсОата и
овците): —Sncuineeвоен. тилово прикритие:
прен. sici D = ecCe/feg осигуря--’1 ст,
застраховам сс; -flösse /ГръСни перка.
uühk1rZr1! adj. 1. воен. оСезпеч—н, осигурен
откъм тила; 2. (за вечерна рокля) с гол гръб.
Rücken/kou- т кош за носене на тръО; -1еПп1 f
облегало; -ma—U п анат- гръбначен мозък-
-mirk(s]sc1wi1islrchr /мед- туберкулоза на
гръбнака; -scbmeuz т болки е гърба. кръста.
Uühkensc1wbшn11* 1п1г- hрази. 1гпЬ. плувам по.
на гръб.
RUhkt;reh1wImпer т зоол, тьгСеплтeka
(Noih;ehie е-сп!;); —Stärkung f еогanшa
подкрепи, даване —а кураж; -stück п попе, месо
откъм гърби; -trage f самар; -wbri m мор.
вятър откъм търСа; попътен вятър; -wb—ecl т
анат. прешлен.
RüdU/irSeCte]n^g^f връщане (нс сумс% дълг и Ор.):
-tehuUerte f жп. Снл-г зи осиви—е н връщаше;
—Zäirt f връщане (обратен път): -fall ш 1 мед,
рецидив (и юр,)— поврат: bei s—t KtelUhnbt hit
er wltier c-n = ecleet болтстс- му ст е
пеeсогиna1 сс с явила отново; = In ei;
Vcrbreh1n; рецидив на престъпление; 2’ юр.
ист. а. връщане на нм—шне иа еюсег-шa; б.
мишиеант —а шaеnтдст-тн имот върху
държавата (вж. Te!mfellen)-
гühkta11ig adj. ein -er Verbrecher рецидивист; er
isi - gewhгec; той извърши повторно, отново
престъпление.
Rühk/ihrdeuune f търг. обратно иска—е, юр.
р—Ер—с—н нса; —• tuähCt f търп. обратно —а-по;
-'исде f 1. насрещен въпрос; 2. сипuтвaнc; =
hilten рaспuсвaм, събирам с-тд—ния.
-^.'-111; in/r. h само в реп. rühketiuige за
когото, за а-к-ого ст пита, за когото ст искат
сведения.
RücUTühirsiegy’1’ техн. а. механизъм на обрасти
пъс- б. оСритши връзка- 2’ репатриране; -gäbt
f връщане, предиви—е обратно; —ge-tuehbI п
право за връщане на закупени стока; —gang т
1’ упадък. западане; 2. епaдa—-, ш-мале-нс (нс
цени. продукция)—3: псхн- обратен, възврат-н
ход; хим, рcтогрaдицuя-
uühkgärg!e adj. 1. обрат-н (движение): е—п
Vertrag, е—е Verlobung — mache; анулира’,
развалям договор гасвaлям (връщам) годсж;
2. спадащ, ни’-ляеищ сс (продукция).
RühUeäneIgmih1u1g f анулиране, отменяване,
есkaс-инт (от сДелко), обявяване за нт-
дейсmвumcпно-
uühkg1e!1dee рап. adj. закърнял.
RühU/eriU п гръбначен стълб, гръбнак, и прен¬
еси Plan ist Ses = unserer W!tush1aZt планът е
гръбнакът на стопанството ни; рози;. kein =
Се-е; —я’-’ твърдост, ОесгръС—ичтш сьм;
-guat(e)verUrümп1gg f изкривяван— —а
гръбначния стълб; —grb/f т търг. регрсс; —-Heil
т отзвук (вж. Widerhall)- —Cali т 1. опора,
поддръжка: c—n siarkni = сп е—е Ьс-еп имам
голяма опори е нечие лицс, някои ми е голяма
опори; рсзг. Ueiretini morelbscCe; а Cabe;
нямам никакви морални устои. задръжки; 2.
воен. ртзтг-a, сaпaе; опори, Сaсa' силова
поддръжка; 3. оетерг сдържаност, въз¬
държаност; резервираност, резерва. уговорка;
скрит-ост.
uühk1a1eIe adj; скрит, и-открое-ш, пота—и (=
1b1ierha1t!g)-

279
rückversichern
uühk1i1I1os adj- безрезервен (поддръжки)- прям,
откровен.
RühU1elI1hsigke1i'/. — безрез—рвност^.
RücknibUsete1imлg/вее—’ тилова опорни посuцня-
RühU/Hi1eshH1ag т спорт- обратен удар (при
тснис); —kant ш оску^-ант)- —kelr / за¬
връщане- -khcp(e)lung/pi<ed. оСритна връзки,
Г-г-ш-рицuя; -Uurit / = -Uelt; -lege f търг.
[парични] резервиpl.; -lauf?: 1’ техн. обра;——
ход; заден ход- прас-н ход- 2. восн. „риган—“,
откат (но оръдие); 3. мор, изплъзваше —а
-uтпоmо-
Rückläufe— щ н-досса-тш-, върната обратно
пощенска пр-тк-’
rückläufig adj. обратен (движение). движещ сс
е обрасна посока (особено остр.): т—т ~с
Tendenz le AuBerlireel тенденция за егaдaш—
във външната търговия; т—т —е SenSing
шспгuтсa, сърната пратка; ciw. — mecie;
отменявам! (договор. nоръчkи)-
RücUlicbi п автом- задни евттлuши, задна лампи.
uühk1I1ee adv. по гръС, вьсшaк; гърбом, зад—
нсшком: е—и — argrnife; нападам нат. откъм
търСа; спорт. Hing — тилен -uc.
RühU/mäushh т осстъпиттnше д-ижтнит (не
войски); обратен път. завръщане; -nähme /
оттеглян— (на молба, иск); —prell ш рнкошет,
осса-чант; —recinngg / търг, сметка при
гттг-ене езт’ашт, иск; —reise / връщаш-,
обратен път.
tucks inj хоп*; - - de wat det Zehr Heraus! докато
сс усстнш и зъбът нсл—сc!
Rucksack ш р—ннцИ’
RühU/shHau / = —-lick: -sh1tIn m I. отражение,
рефлекс; 2. обратна рaспuеka (по пощата);
-Sh11äe т 1’ „риташ—“ (на пушка, пистолет);
2. прен. sei; Geehlä’U erlitt c—r Cetilgen —
ГaСесaсa му удари, ритна ‘шото назад; 3.
г-akпия; 4. биол. атавистична проява; 5’
поел—д-aщ (втори) удар (номълния); 6. спорт,
насрещен удар; -shhlnee ш 1. извод,
.умосиkлюч-шu-; 2. ел, обратно съединение,
включване; -ehhrelber п пuеее—естеeег;
—scinei т регрес- -shCrIttItu ш назадничав
чое—а, р—иацион—р.
rühkehirliel!hi adj, гтггтси-ен, назадничав,
ретрограден.
Rückseite/ обратна, опаки страни (на монета ц
Ор.)— и прен-.; гръб, опако.
uuhkst1 in/r. h (за гълъб) гука, .^тукИ’
RUhkeendunerroбрaсни праскИ’
RUhkebc1e /. —сп съображение, внимание: eit,
ohne — eil c—n, ctm. c, сез оглед ни —кг.. нщ.; —
ent e—r, ctw. neCmer вс-еa’ под -ши’ание.
съображение икт.. нщ.; Uelretlel —(еп) rcheer,
üben. kennen —е сс съобразявам, не сс считам
с нищо, деиесeтвa’ Отзотледно; ans wirt-
scietiliclen —тп по стопански съображения; in
jeder - във всяко отношение.
rühks!cHUlih1 prp. с G кснц. соглед на.. „предвид
на. ’.
RühUsic1I1e1ne / unter - s—e Tai като се има
предвид, като сс eс—м— е съображение исто-ага
постъпки.
RühUsicbUл1bшe1 п вежливост. внимание,
uühksIh1Is1os adj, бтсогледтн. б—сц—р—мош—ш;
воен. стремителен, ит жалещ силите си.
RühkeIh1ts1hebekeiI /, — б—зегледшоет, б—с-
П—Гтмонноеm’
uühUe!h1tsvhII adj. вшuеaсептш; тактичен,
делukamcн-
RühU/sbIz т 1’ задно място, задна седалка е кола-
2. седалка с тръО към шофьора; —spiegel ш
свтом- огледало (за шофьора); —spiel н спорт-
мач—ртванш; -epuäh11 / съвещание, разговори
pl-, aе—етптuгa—-: = mit n—m über пет. А
nehmen, ic-ien водя разговори. съветвам сс.
съвещавам се, консултирам сс с икт. зи нщ.-
енЬ = mii. . слсд съвещанието с. . .- -spuueg
т 1. осскичане (назад)— отскок; 2. шехн. отстъп-
вдидина; 3. авиац. г—дaш. стъпало; -sice! т 1.
(оСиаН’ pl.) ш-деСег; штuсппaттшu ет’u,
остатък (от заплата- данъци); 2’ забаеа (нс
плащане): mit s—n Zäilnrgnn le = sein, in =
komme; закъснял съм, закъснявам c
плащанията; 3. пехн. утайки. етди‘fтнт,
остатък; метал, сиви шлаки (при пържене на
руДс).
rücksiäriie adj. 1. неизплатен (сума); 2’ прен,
назадничав, изостанал от времето; 3. техн.
утa-чт—,естaтьч-Ш’
Rückständigkeit /. — uсеетaшaлесс. назад—
ничи-осс- ресрогриднест.
Rühk/eeäu п 1. стр, пехн, годггuшeaше; 2’
обратна тяга, връщане е комин; —stoß п 1. воен.
„ритан—“ (нс пушка и др.); 2- обратен удар;
-striCIte ш „котешко око“, рефлектор (но
велосипеди, мотоциклети. моторни коли);
—läste / -гьщитсл-ш клавиш (ша пишеща
машини); —itlit n 1. оттеглян— от служба,
оста-ки: den = ci;tclhien подавам си оставката;
2’ контри (при каране на колело); 3. юр.
развалянт на договор, отстъпван— от договор
(чрез едностранно волеизявление); —iritt—
-remsc/спирачки за контра (вж. RücUeriee 2)’
uUhkUetusete1n tr. untrnb- правя обратен превод
(на езика на оригинала),
RUcküber-isizzn;gf обратен превод (но езика на
оригинала).
RühUumlaut /обратен преглис: е—а (bucnnen —
-rer;in)-
-^^•1-1^11 tr. unttnb- (само е Inf. part.) връщам
оСрит—о (сумата).
Rück ver-gü 1^1111 f; — ies IпchuiehI1etuiuäee
връщане —а вш—стшо сносно .мито (при изна¬
сяне нс внесени стоки- материали),
rückversicher; refl. untrb- sicb — презастраховам
сс;

Rückversicherung
280
RüdUvecrSbcneuim;/презастраховка; -wen!/. a.
задна стена- б- воен. сск-рп; — weie(i)uiu in
-ъзвращешсц- ^311(1)1—111 / възвръщан— в
родuна;а-
uUhkwäuIIg adj. 1. сaден (помещение); 2. воен.
тилов.
rückwärts adv. 1. назад: ~ gnien а. вървя
зиднтшком, с гърби напред; б. прен. ~ дпСеи
вървя —изид: ns geil mit bin, mit s—r Kurse
rückwärts върви му нaсaд, зле- изкуството му
nоaaс-и регрес. упадък; 2. отзад: — cm Heise.
des Hauses зад къщ-т-’
Rückmäutsgeng ш заден ход (нс мотор),
Rückwärtsspuune in спорт, отскок.
Rühkrwehhe11 in търг, обрасна пепuпa, мт-
шuстпшипa, гuсрaсa, рна-мОно; -weg т,
обратен път: anZ dce = ни връщаш—; den =
arirein; пос’а.м« обратно. тръгва’ по обратния
път.
ruckweise adv. —а тласъци; прссекли-о; slhh —
entwickel; гaзвu-а’ сс штгaeшом-г—е, —а
еkоко-c-
rückwirkend adj. с еСга;н— сили.
Rück/wirkung / обратно дт-ссент, р—akпuя;
—ztleseg връщане ни суми, изплащаие (на
дълг), —zitier in оттегляне иа думите. отстъпка
ос кaзaиоmо-
rückziiieed adv. грсм, вьзврит-н (= relicxiv)’
Rückzug in воен. отстъпление, оттегляне: n-m See
— äeehle1iete отрязва’ на’. пътя зи
отстъпление; det FeinS Isi Im vhllcn — eceub/lcn
неприятелят c е пълно отстъпление; zum —
-Iaen1 Сия отбой, свиря отбой. н прсн.
RückzugeSeeaeenge воен. отстъпат—лио дви¬
жение.
rüSe adj. груб. недодялан (държание), неучтив.
RüSe т— -и, —е 1’ сдро о-чиреко. ловджийско куче-
2. лов, мъжко животно, еaмеп (куче- вълк,
лисица)-
Rudel п, -s, — 1. стадо (диви сснни. елсни);
глутници (вълци); 2’ прен- тълпа, трупи- куп:
рази. ebn ganzes - Kinder цял— сюрня деца.
uuStle refl. лов. събирам сс е сс^о, е глутница,
rudelweise adj. ии етaд—, глутници. тълпи.
Rniee п, —s, — 1. кормило: прен- власт,
управление: Scs — führen държи кормилото е
ръцете сн- прсн. управлявам; aus Sen — lallen
ие сс подчинявам« на кормилото (корсб), розг.
ans — Uhmшnn. gelingen идвам иа власт- с-п
ans — euinjen посс-ея’ икт. начело на
управлението, на ръководен пост. довеждам
то на -ласт; 2’ в—сло, треОло, лопата: sbci in
Sie — Ingen хващам се за треОлага, загребвам
сдри-о; прен. хващам се сдрa-о зи р-Соса,
залягам сдрa-—т—; 3. лов, крика pl. на плаващи
птици; 4. поет, крило —а летящи птица.
Rudert/bank / пейка за гребците; —eia'l п перка
—а гребло, весло- кормилна плоскост; —-ме п
греСни лодки- —Sh11t/Мор- ключ. -резка или
пг -ека за греблото; -trle /зоол. тръно-
j .HH-ca погапница (Anas merse. Eriemetnte
Iuncocccbelа)-
Rnd(c)rtr tn, -s, — 1’ гребец; --елaр; 2’ (рядко)
кормчия; роС-грсбсц.
Rndturfüß1tu т pl зоол- ракообразни вссло-оти
(CochCh!ä); -gängte. —gest т моряк ши
кормилото- —krtcit n гребец като слуга—
помощник на лодкаря- -koke— in мор. пети иа
кормило.
ruitee I. tr. карам с гребла (лодка): Ses Booe durcl
Sc; Stunici — пгтkaгвaе лодката през
водовъртежа; II’ intr- h s гребе (c весло, cръце
при плуване): eit c—n ue die Wnitn — съст—засам
сс c икт. по тр—Оине; wbt slnS ebne guoBn StrncUe
geriieri изминах’«- c треСин— голямо
разстоянит; -cim Gehe; mit de; Atme; —
газ’aх-aм ръце при ходеше; sich müde —
изморявам сс от гр—бан—-
Rndiu/piine/мор. румпсл на корабно кормило;
~ecott п треС-шт (спортна дисциплина);
—Steven [-———] n мор. кърмнлни е;ойka-
RuSInln' п. -(e)s. -с 1. сaчaтьk, зачена-. ииченаи;
2.	само - р/. eih1 Sic —е п—г WIseensc1aZe ereignen
усвоява.’ наГ—осносното от една науки; 3.
недоразвит орган. рудимент.
-ueimtn'är adj. рудиментарен, зичасъч—н. не¬
доразвит: ~е Kenntnisse erwerben доСиса’
елементарни познания’
Rif in, —(е),. —е 1. -на: ei; gelliedet — rpo—
низит—л—н вик, писък- det — Scs Necitwäciiers
провua-ин-cе -- нощния пазач; 2. глас на
п''««^, животно: det — des Ulms, des KucUncUs
бухането на бухали, кук-нссо иа kуkтвuпaтa;
3.	по-икс-нс. повик, призив, зов. глас: auf den
ersein — erscliirnr явява’ се при първото
повикван—; det — ier Glocke zut З^и-е, zur
Atbcie CRЬHьm на звънеца за училище, за р-боси-
dce - des Hetzcis, Gewissens Zhlgn1 следвам
зова. гпаеа иа сърцето, гласа ни съвестта; 4.
покани (най-чеспо за заемане нс професорско
длъжност): п—п — an е—е erSetn Hoc1shiu1n, in
ei; Amt euCä-tee получава’ покана (зо
професор) е друт уинвереucет, повиква; м— иа
служба- 5. имс. епaeи. реноме. репутация: im
- ier G1I11teämUei'. des Geizes, e—s gniin
Ar-eliers ^1111 ползвам се със елa-aтa ни.
uс-тс;—— съм като учен човек. скъперник.
добър работник, имам име иа добър работник;
eil s-n — Haltei държа иа името сн. реномето
си- In üblen — kommen излиза мн лошо нмс- с¬
и in üblen — -ringe; компром«стнрим нат.; ein
Arzt von ~ лекар c име; 6. гелтфонтн номер; 7’
лов. инструмент зи примамки. наподобяващ
гласове ни живогиН’
uuZin* intr. h /г- 1’ викам; повиквам, зова,
грнсо-a-aм: е-п (оспор. п-е), енЬ n—m — викам
281
ruhen
икГ’- [zm] n—m - uс-uквaм нам., на нкт.- n—n -eb,
eie s—e Name; — uсвнkвим нкт. по нмт- das Volk
zu Sen Wilfnn, metcrs, ins Gewehr — евukвaм,
пгнсо—им народа —а оръжие- die Glocke ruft
zue Essen звънецът Сне за яд—нс- See RnSnnr
zur Sache - из-иа-им на огитоги ди н— сс
отклонява от въпроса; е—е zu slcb ~ повиквам
нат. при себе си; Set Wächter -ufi пазачът се
провиква. вика; die Pilicit —ul' дългът со-т; ue
Hille — викам за помощ- du Uomest wie gc—ulnn
идваш тъкмо навреме. като че съм те викал;
Ses komm' wie germlnn това c добре дошло; е—
е cim. Ins Gedächtnis ~ припомням нам. нщ.;
ctw. bis Lnbcn — създавам« нщ.; ctm. wleict ins
Lceen — съживявам нщ. отново, възобновявам,
въз—връщам към живот; c—e Bnilcil — изразявам
гласно одобрението си към икт.- sich Heiser —
преграквам от -на-не; ein ruft ihn RuSI викат
му Руди; 2. (за птици, животни) кука’
(кукувица). муча (елен и год-)-
Ruftr т— —s, — 1. лице. което ст обажда, апо—
сcгефuгa егacегa е сьСгaнu- (вж. Zwi-
shienumlnг]; 2. det — In Sirnitn прсд-одит—л е
борбата; 3. -икач; 4. люр. ртгер-
Rmilaii т прам, з-аг—лен падсж (= VokitivO-
RülÜnl in. -s. — разг. калаи, кастрсшс. мъмрене
(от началството), e—m c—n — erteilen
кал-Гдис-аМ’ нак-сгрям« икт.; ine — eInetccknr,
(ruhig) ibrnnhmn; изяждам си. преглъщам си
калия’
uüfüeli tr. рози. калайднс—ам, кастря. мъмря нкг.
Rut/nhui n позорно оклевесявинт; —пасе ш
[малкото] име; имс, с което посиавам— нкт.;
-nimmer f c-п-фоше— номер- — wtbit /■радиус,
граница на чтeaтеосcca: er wat In — сой
можеш— да Съдс чут; —Zeichen п грам. 1.
тдu-uc-пеш (= Aueu1Zz1ihi1g); 2. роД. сигнал
за повикван—, сигнал ии радиостанция.
rüge;— adj. укорим, ткорu;тп—ш-
Rug-y [ръгби] /1. —s. — спорт, ръгби.
Rüge /. -и 1. укор, упрек, мъмрене, порuua—u—:
е—е schcrZe — erteile;, ausept1hh1r правя строго
мъмреше. остри бележка- 2. остср- с. съдебно
обвинение. предметът на такова обвиш—шит- б,
простъпка, престъпление; в- наказание. при¬
съда; п, съд.
Rüge/ami н остар. съдилище; -grat. —melster/n
оапср- nгтде-дam-л иа -^ami.
rügte tr. 1. (ctw. en n—m ~) нс одобрявам, нс
хартс—и’ (шщ. у шкГ’, и пъри.); тгр-kвaм.
осъжда’ (нкг. зи нщ.): das einzige, wes sie en
Ihr zu — Cattc. wat iit Lelhiielr; —дuше;-——о;о
нщ., е котсо тя я упреке-шт, Стшт
лекомислието и- 2. (c-e ~) мъмря. порицавам
нкТ’, карам се нам.; 3. остср. с. оОсиняса’
прсд съда; 6. съдя. нaкaсвим-
uUgtrewere adj. осъдис-леШ’
Rill /, — 1’ спокойствие, покой (и техн-): ~
-rweCten зипиз—а’ спокойствие; n—m К-с —
lassne ис оставям ике намира, нс му давам
покой; e—r In — läeeee оставя’ нат. —а
спокойствие; crSeicl да-е; sic — н-и—после
мирясихи; sbcn ebcbt aus der — -ringen icssee
нищо не можс да смути спокойствието мн- In.
mit — ciw. tun върша нщ. спокойно, на
спокойствие; k-c — vor n-n, ctm. Ьа-пи нямам
спокойствие, мира ос икт., нщ.- nicits konnte
s—c — nrsh1Uttnrn нищо нс можеш— ди то изкара
от спокоиеmeuеmо му, той беше невъзмутим- —
ile-eed обичащ покоя, тишината- zu— — koenen
успокоявам се, намирам спокойствие, мир;
рази. Immer ei' ier —! по-спокойно! (само ис
Сързай;—, и— сс —ег-uгaИcе); Jeie' leben wir
crdilci ~! иaИ-е—тше нми мир, спокойствие!; ~
eiifieg -ьдвегявие мир, р—д; Sie ewige —
вечния; покои (смъртта); er ist zur — gegcigne
той почини; ро^^и::. Sie werden uns Soch die —
пшС' nbtnnime;, aus dce Hause treger седи-тс,
ги да ии е—дшam сеатове; nun ici die -In-е Serie
RsCa. иай-послт се успокои (след изпълнение
и— желание); б. ирон. нaй—еcт—т миряси (слсд
като с пострадал); 2’ тишина: ~! cuшu—a!;-
1ilIhn! пазете тишина!; gebt ~! ие вдигиИте
шум!; - vor ine Sturm затишие пред буря; с—п
znt — verweise; пра-я нам. бележки да пази
тишини; iit Otf1gi1ihl1 ~ обществ-носо
спокойствие, тишини по улиците; 3. почивка,
отдих- сп-нт: — nach, vor det Arbeit почивка
след, от р-Сот-ги; elhh D k—n — gönnen ис си
давам. нс си рaср—шaeaм почивка. obne Rist
und — без отдих н почивка; сидеиеСте ~!
приятна почивка!; ier — pflege; почивам си;
гледа’ сн спокойстви-со; Sie Kinict zur —
bringe; сnaтие дтuaca ди спят, eIhC znu —
-еде-е; отивам да си легна; sich zut - setzen
излизам - пенсия; оттеглям« сс ши почивка;
mitiegs ein З^пе^еи — Calinr почивам си по
обяд. дремвам сн- 4’ леговище ни сърни и пр.-
5’ воен, спирален сьбтц е сaт-орa, предпазител
иа пушка: Gewehr in -! предпазител! (ко-
мсндс)-
RuhteanU / псйка за почнвk—-
-ileeteü—tilg adj. нуждаещ се от почивка,
спокойствн—’
Ru1e/-eZe11 п воен. сaго-тд за почивка, спиран—
зи нощувки; —btt' п канапе. шезлонг- поет. вж.
Rnenlegir 1; —bühne/мин; площадка с пейки
е шахта; —etCaii п пснсня; —geli п осигуровки
при пенсиониране- -kabel п авиац. обратно
въже (напр. но скрипецУ: -krt; т биол.
майчино ядро; -klsstn п (спална) eъстли-иuua;
-läge / състояние на покой. положение иа
Г—в—овееuе; -leetr п пост, постеля.
uui1lhe adj, нс намиращ покой, бтспеkетн,
неспокоен, мст—ж—ш; прен. бсз покой.
Rn1t1heiek1Ie / — ш-спокоИствит, срт-оти,
непрестанно движение, -ъn—е—нc-
unltn in/r. h 1. почивам (си). отдъхва’ fhu);vo;-
Ruhe/pause
282
nach ier Arbeli — почивам (си) от. слсд р-Соса;
den ^-'1-, Sie Gliedet ~ laesnn давим почивка
ни тялото, ни крайниците си; hier emlt. . тук
почива. - (за покойник):&е Hand det Näberbn
tuie nbh1t e—r Ange;-IihU ръката —а шивачката
нс спира, почива ниго миг- 2. не действувам,
е сaсmои съм, почивам: die Ar-cii ruh' гa0отa;а
с е сисcей. die Wc/len — оръжията почиват; ies
Gelncle, Set Donner deu G1echütee ruht битката
c спряла, грохотът —а оръдията с замлъкнал;
der Vertrag ruhe детоeегьc не е е действие; die
See tmbi морето с спокойно. неподвижно; с-п
Prozess — lassen преустановявам процес (юр.)\
nilnrdn Kräfte шеuзполс-инн. дремещи сили;
3’ (new. rill eni ciw.. D) прен. лежа, положен
съм. стоя (ни, върху нщ), прен. почивам: das
DenUeci —ult auf n—m Sockel паметникът лежи,
c постав—н h— пиедестал; прен. die Vereri-
worinre, der Verdacht rnit eni e—m някои носи
отговорността. подозрението е паднало върху
нкт.; die ganze Lesi rnit en/ mit целият товар
лежи върху мсне, sein Auge, Blick rulin еп/ Ihr
ш—говнят поглед сс беше спрял иа ш—я, Segen,
Fluch ruhe ast e-m благословен е; проклясит
тетш- върху шкг; Sie Sciluselolgnrm;g tmhe aut
Irrigen Voraussetzungen заключ—нитто почив¬
на погрешни предпоставки; 4. успокоявам сс,
мирясвам: er ruhe икНи (cier als) -bs. . ие сс
успокоява, докитО’ ’.; 5. refl- (Imp.) почива сс.
Rulc/piusef отдих (при засеДание и пр-)— кратка
почивка; -plaUz in място за отдих, почивай;
спокойно място; —pinkt in 1. пехн. опорни
точка; неподвижна точка; 2. ’М<тC’ naусa' 3. вж.
Ru1ncIetZ’
rub(e)siIIg adj, (шевъсмтcuмоJ спокоен, 0-ссШ’
RuHc/seini in п—нсио—срст—о: In Sen = geben,
'teteg, versete' weude; излизам е оставка,
гененя. пенсионирам се, пенсионират мс- le
=(с) sein е оставка съм. пенсиониран съм;
—stäniler ш п-шеuештр; —stä'', —stäUte f =
RuCnpieiz: die erlzU, is вечното жилище (гроб);
-sielluig f воен. положение, стоеж „мирно“;
—slöree n нарушител на спокойствието; прен.
нарушител на мира(= Fubednnsstörnr); -Störung
/ нгpyшешит на спокойствието; -sU—öm tn ел,
разделителен ток- -tag ,н почивен ден; —-winkel
п техн: а, ъгъл на срит—тто; 6. ъгъл на
естествения наклон. откос; —zeil /rгpeме за
почuвка-
uulbe adj- 1’ спокоен (поглед, съвест, живот,
Г—сте-ор. -ремеO; мирен; тих (съсед. градче):
~ wcrSce успокоявам се, умирясам! се. утих-им;
~ -icienn сaпaс-aм спокойствие, ис сс тревожа.
безпокоя, оставам спокоен; разг:. dcs bst ebn —er
Bcaeier тоя часовник и— си дава зор; der scHIebi
c-n —cn Posten този си кира кефа- почива си,
лежи сн на върбова сянка; sei ~! мирувай! ис
вдигай шу’!; бъди епоkе—ш!; sei eni-lcl
(nin)mel -! умири се, укроти сс нaИ-поепе!' siez’
~! стой мирно!; —cs Blue -cwäiuc; запазва’
спокойствие, хладнокръвие, ntw. — sic11cn.ue"0.
гипсирам (счупен крaйнukO; 2’ du Uer;et —
eitUommn; можеш спокойно, без колебание да
дойдеш с нас; mar karr — seeer, iisS’ . .
ш-право може да сс аажс, чс. .’
Ru1igs/e1illnrjgr|]положенu- ни покой: ciyslsc1n,
CeyhrlehC1 — състояние иа физически,
психически покои- 2. воен, позиция зи почивка.
Ruhm in, —(е),.— епa-и, (-ъз]хeaпa: — ntnien,
erwerben, ievorttege; жъна, пожънв-м лаври,
слава, спеч-лсам слива, обирам пa-гuт-; zu —
und Ehre gelengen достигам слава н почести;
eit s—m — din Welt nrZüllen сп—-атa ми сс носи
по цял свят; шег, sich mii — e1U1nhknte не
заслужавам бог знат какви слава; отличил съм
сс (ирон.).
rulmeeiickl pari. adj. покрит със слаеИ’
Rubebegler. RuHmbegierdt/жажди, ламсеж зи
сливи, спa-опюбн--
-ühmte I’ tr, (по-рядко без obj.) епa-я, въз¬
хвалявам. величия- хваля: n-m ctw. - хваля нкм.
ищ.; c-n als edel, c-r Helden, ctm. als edel — славя
нат. като благороден, герой, елa-я, хваля нщ.
като благородно; c-n [ue] c-t Sache wngnr
(willen, Caienr) ~ славя, величая, хваля нат. за
нщ.; viel Rühmens von ctm. тиСеи хваля се
наляво и надясно с нщ., вдигам много шум
около нщ., прех-aп-им ищ.; II. refl. (sich e—r
Siche G —) славя се c ищ. (подвизи и др - ); хваля
сс с нщ.- също: sbci mit ctm. — хваля се с ищ.;
elhh eis 111-, дегиСе — хваля ст, чт съм
благороден, справедлив, препоръчвам! сс за
благороден, справедлив; роп. adv. -üHmend с
похвала.
Rubees/bla'i п еnивнa страници (с историята
нс един нароО): -tag ш славен ден (е исто¬
рията),
-übelicb adj. 1. похвален; 2. спи-еш; knie —cs
Ende nehme; зивършеим безславно; unsere
tüCmilclst eekärrti; Erzeugnisse нашнтт
реномирани, шuрокоuсвестнн произведения (е
рск.лем1а):
rühelos adj, б-зсл—в-H-
RubmlosigktbU /. — бесел—внc-
-uHmrteig adj. който обича ди се хвали, голям
ни грukaсku: ei; —tt Mensch еa’ехвaлко,
еaмохeaлеU’
Ruhmredigkeit/еимох-ипстeо.
r1imrtIhh adj. сластн, ггеспaeтш (армия,
победа)’
Rulmsucle/ сливолюСи—’
гu1msüh1Iie adj, славолюбне-
umHevh11 adj- спaв-ш-
Rulu /, — 1’ мед. дизентерия; 2. лов. оспар.
п;uии-мимеи; 3. остар- последно минаване иа
нива с плуга. на лоз— с мосна-та- 4. люр.
з-качиие ии дъното (от кораба)-

283
rumpeln
Rülu/iI n попе, бъркани яйца; -eisci n ръжен.
rüC—er I. tr, refl- 1. бъркам, разбърква’ (c
лъжица): Brei, Teig — бъркам каша, забърквам
fсамеевамO тесто; 2. и refl- движи (сс). мърдам
(се). помръдвам (се), раздвижвам (се): knie
GibeS — könnne нс мога ди помръдна ни ръка.
ни крак; sbci п^С' — können не мога да се
помръдна. прен. еkоваи съм, нс мота да сс
развивам свободно стопански- ctw. von ier
Stelln — помръдвам. помествам ищ.- tühr’ Sici
-шНи von der Sinlln! ис мърдай от мястото си!-
cs -übet sihh Unbn Lüftchen ис полъхва ветрец-
воен. —ühut ^1! своСодио! (команда) розг. er
Нс' Sceci U—e Finger jr—ühri ие си мръдна пръста
за соса; 3. ^пз. досягам, докосвам (струните)-
прен, остср, докосва’: die Trommel — Сия
б-риС-иа. и пр^и,— Sie Haele — свиря на арфи-
4.	(е-п ~) (и без obj.) fса)трот-ам. разчу eеmeтвим
fиaг-0: zu Tränen getühuu тротнат до сълзи; рази.
das rübet mich иНе това не мс трогва. не мс
засяга; ein ScHiae rührte Ibn гои получи удар-
wie von Dh1rnt gcrühri като ударен. поразен
от гръм; 5. refl. трудя се, работя, залягам.
тичам, шъсам; II. intr, h 1’ си ciw. A, D —
докосвам! ст. допира’ ст до нщ., пипам,
докосвам, засягам ищ.: прен- e-jes. Kummer-—
докосвам, засягам нсчня мъка; 2. произлизам.
произхождам (= HrerüCrce): dieser Zusicid -übuu
Saber, Seee-. сова състояние. се дължи на това.
че’.
Rübet; п: ei; me;shi1icins — tüiier: а, по-
чyветeувам човешко състрадание; б. шег. рсзг.
обажда ми се стомахът (куркат ми червата
от плаО)— напъва мс по (малки, голяма) нужда.
-üC-cr! part. adj, adv. 1. и лит, трот-селт-
(драми); затрогващ, умилителен, вълнуващ' 2’
-еи Reie рима с омоиимн.
Rübt/ass п .масnобойkа, бутилка (съД).
-üh-be adj. подвижен, пъргав, енергичен, деен.
усърден: ~ sein трудя се, работя, тичам.
Rührigkeit /, — подвижност, пьгтa-ое;, живосг.
енертнчност.
rulrUueik adj, мед- болсш от дизентерия’
Ruhrkueul п бот. билка против диария.
Rü1uebc1nih1ean п: бот- епaбошогa; мимоза (и
др. под.); прен. das KtäiUlcin — мимоза (за
човек)-
Rü1uniih1 f мь;ешuиa.
-üi-sem adj. срогагел—н,
rüi-sellg adj. сълзпuв, сантимешс-леш (история,
еmришuua)’
RU1гrsIocU п кречетало (но воОсницс). -stück п
тестр- сиш;им-нтипшa. сьлзпu-a драм-’
Rüirure J— — умил-нит, вълнение. гaсчт-—
сceтeанесc. гaснтженееc (вмг, rülucn): —
rmpiirden uспumвa’ умиленит, чтветвувaм се
трогнат. рисвьлшт—' ~ (in c—n] erwecken будя
вълштшис. умилени— (у нkГ’0. трогвам fиkТ.0-
rubselbe adj. = um1csn1Ig-
RübuwiuU n пехн- бъркачка.
Rmbrwuuz(ti)Г6от- - -kraut’
run(e)sie adj, оешcр- спокоен, тих; успокояващ.
Ruin п- —s. — разрухи (стопанска. морална),
просила, гнОел, пропадане, расорcинc. фалит.
Ruine/ —п рaс-aлuиa. руини, н прсн-; съсипия,
rnirerärUbg, rnIntnCä/I adj. подобен на
рaсвaпuнu. като развалина. ртнна-
-ilnlt-e; /г- refl- гaссuпвa’ (здравето си).
рaсерaвaм (ее), рунинрам (се)’
ruinös adj. 1. пагубен, еьсuпаm-п-и; 2. разсипан,
порутен (сграда).
Rmläde / готе. = Rouladc.
Rülps п- -cs, —е Хрсзп- оригване- 2’ обл. хъшлик.
rülpsen in/r. кразг. оритв-м сТ’
Rülpser т— —s, — = Rülps 1.
tunразг. = letme: нср. ns Ise — wie’ иптаикто и
ди го въртиш. -се това е.
Rme ш. -s, —s/—c ром.
Rmmänt т. -п, —п румънец,
rumänisch adj, румънски.
ruelnituin intr. h преживям.
Rmm-e f —s; m, -s, —s румби (танц).
Rmmeel n. -s, — розг. 1. cтгтгдня, пигирдня-
дандания, шерaсборuя. Слъскотия: Ich eecin
Sen — пшС' mehr ei' ие ще се излъжа вече ди
сс хвани ии тааова хоро- няма ме повече при
-ае; 2. панаир, сбор, събор; 3. рози- ie; —
vcueeeie;, keinen познавам ти тия шишмн, зная
как еmaвam сия работи; 4. нахвърляни накуп
неща, вехтории. дол-окач-сс-ена стоки: рози:.
n'W’ im —, der ganzen — kante; купу-и’
„сопсаш“ -снча-си стока, всичките
джу—джурин; 5. пртеСnaдaвaщuя; цвят на
картите у играча на пикст.
Rmmneltb /, —еп вж. Rummel 1.
uueeiln in/r. h s гърмоля, трополя, тропотя.
Rmene1/p1ite ш разг. парк за увесепешuc; прен.
панаир; -poii п муз. вид бaрaб—ш-
Rmmor щ- -s, — шум, тльчka-
uunouin in/r. h imp, рози- трополя: ns eueo—i in
Set Dachkammer трополи сс —а тисана; die
Pleudn — ie Зес-i констс тропа; н—спокойно е
конюшнята; ns uneout Ie Kopie, ie Leibe бучи
мн главата, куркаг мн череиг-’
Rumpel f, —п перилна дъска (за търкане на
прането).
RumpelgibsI т мит. вид таласъм,
rumpelig adj. грапав (= 1o1prlg)-
Rmepel/kimniu/килер зи вехтории. и прен:- das
jeiöeI in ibn е това с за бракуване, за хвърляне,
за ирхивати; -käsUti т 1. сандък зи -ехти неща;
2. разг. maгaтaИka (за спари файтони— колс-
споро раздрънкано пиано).
-11'111 I’ intr. h s 1. трополя (коли): Ser
Brummbass rum'eli контр-Оасът гърми; ns
unmpele гърми се: 2. Schwebec — сеннитс се
Rumpelstilzchen
284
оплождат; II. tr. 1. нахвърлям!: e11ee. Snu-
ciiirendeu — нахвърлям всичко безразборно;
2. търкам (пране иа гтрanнaти дъска, икт. при
kьпане]-
Rum'11eU!1zh1eл п. —s, — име на лош дух от
шигодшumе прuкaсku. т-ом.
Rumpi т- —(e)s, —т 1. труп (на човек. но дърво),
сяло, cтnовuше; 2. корпус. екелc; (на кораб,
машина и ОрГ): авиац. тяло на самолет; 3. Диал.
улей за житото във воденици; 4. Оиал. кош от
дървесни кори.
Rmmct/beugerCrblo//пi’ навед- —beugen п спорт.
= vorwärts навеждане напред.
rüni'iie tr. бърча, -ъся: die Nase über пет. А —
муся се за нщ’, мръщя сс на нщ.- der Mund —
с-и-ам си устата (за неоДобрение, капо
презрение).
-umpumptin шеп. - rueceln-
Rumpstcak [рьмгеmcкJ л, —s, -s попе, р-мстта
(говежда пържола откъм опашката).
Rui [рън] п- —З. —s паника сред -ложumепuте. прсд
kaеumе.
-uni I’ adj, 1. кръгъл (маси, лехи и др.); объл
fколошaO, вилчест, закръглен, сaеблеш: ~е A-mc,
Hände, Backen сикрьгптшu, пълни, пълнички
ръце. бузи; ~т Sh1ullnr1 обли, заоблени рамене;
—т Zahler. с-с —е Sneme кръгли числи. добра,
големички суми; розг.г. —е Aigen тиНе;
опулвим се; e!h1 Sick uni — essen напълнява’
(от много яОсне)— es geht ailns eit mit — всичко
ст върти пред очите ми- 2. прен. пълен,
савърштн. цялостен (художествен образ): ctw.
— тиСеи, eringcn завършвам. закръглям; 3.
ясен. категоричен: е-е ~е Antwort geben давам
красък и ясен отго-ор; ebn —es Nein едно
категорично „шт“; ctm. - Chtiussegnr казвам!
(си) нщ. напраео; mit —tn Worin; с
недвусмислени думи; 4. рази. Scs Isi eir zm —
много ми с завързано, мъчшорaсбнриемо мн е;
ns gnht има голямо движение. циркулация,
оживление, работа; 6. голяма бъркотия е; в.
-диги се кавги до бога; II. само adv, около 1’ —
ue die Weit около с—сги; ~ ue Ibn herue около
него; ~ herum наоколо, околовръст; —IIcUc ~!
огледай се наоколо!; 2. около, приблизително,
кръгло: — 6 Morcte des Jeltes около. при¬
близително 6 месеца е година; ~ 100 Mc—k
кръгло 100 маркн.
Runi п. -(e)e, —е 1. ефтгичнееc. е-иnнесc.
закръгленост. саоблcноеc; овал (но лицето):
das — der Erde, des Himmels земното кълбо,
небосводът; 2. кръг: еIngs Ie — наоколо е кръг.
Rueda л. —s, —s 1. обл. песеш-подкиии зи изпиваше
чашата до дъно; 2. народна пееен във Vogtland.
-nria! inj оспар, скс! до дъно! (при пиене).
Rnrdr-iu т, pl. - - -auice ротонди; —bäum т 1.
неодялиш труп (дърво): 2’ объл дърв-н ма¬
териал (за стълбове, за бичене): —bild п 1.
панорама; 2’ мсдальон; ~e1IhUm изглед, гледка
от много, от сснчкн страни; —ehgtn т архит.
кръгла дъга; арка (т романския стил):
—bogerstil т гееaшеки стил (в архи¬
тектурата): —e-Ief п циркуляр (= Rue!-
sciteben;); —Stcit ш псхн. -aлuдрam.
Runic J— —e 1’ кръг (сътрапезници- танцуващи):
die — тиНеи: а, обикаля е кръг; минава о; ръка
на ръка, от уста на уста (чаши и пр.)- б, правя
обиколк-т- сн (пазач, патрул, вж. 4), обикалям-
обикалям пациентите си (лскар): det Kopt деНе
mir In dbn — главата мн сс върти, мие; 2. с—е —
Biet [един рунд] бири за всички от компанията
на масата; 3. спорт. кръг, рунд. тур; 4’ воен.
патрул, обход- обиколки; 5. розг, wbt werden
gerade so über din ~n Uoeme; сдвим-едвам ще
я свършим (работата).
Rüede f остср. закрьглеиое;; сивършешест.
RmiSeisen п 1. обла стомани; 2. техн. juicxo с
кръгъл резец.
Ruedtll = Rh;dnI1-
uuidin I. tr- 1’ закръглям, заоблям; 2. завършвам,
оформям; II’ refl. die Teile - sich zum Ganzen
чaе;ucе се свързват е завършено ияле-
rmeeti tr- о^тар- поет. = еunden,
uunilulebin adj. сферично изпъкнал; релефен.
Ru1ereu1ies ш окръжно, циркуляр; -teirUe—it f
жп. обиколен билет; -tcCri Jl обиколки (на
град): 2. обиколен маршрут; —teile f техн.
зaоСп-шa пила (зо Дупки): —/rege f анкета,
сaпиc-aне; —Zink п 1. радио, гaлuе-
риспръск-aнc. ридио(предавателша) служба; 2.
радиоапарат: розг. den = cnircre;, eedrnhei
пускам. изключвам радиото.
Rundtuniu ’ радио..: RundinnUmecianiker/H’
RuietirU/entreimt—eum m (гaдuо)еттдие;
—■bhIsh1eiU f съобщени—, предавано по радиото;
—empfängtг п радиоприемник.
uuldZuiUii tr, un/rnb-pad- предавам по рaдuото-
Rueeiuik/geräi п ридно-пирит. радио; -Cörer п
рaдuослтшa;еп; -nacn-IcCete pl, новини по
радиото, рaдuоuнформиuuя; —röhet f лампа на
радиоапарас; —strier п гaдuепг-дa-ac-n'
—striurg f гaдuепгтдaeaнт; —БесИш f
радuоеmинцня; -Itlinthmtr п риднослушатсл;
—Überi-eging f предаваш— по гaдиоcе,
радиопредаване; -Werbung/рекламиране по
радиото, рaдuореkпи’а-
Ruid/ecee т 1. обиколка, обхождане; техн.
кръгово дснжсиис; 2. воен. обхождане, обход
на посео-т; -eescre ш 1. пеене е кръг (е
компания задължително зо всеки член на
компанията по реД): муз, канон; —-gewieSe п
техн, полукръгла резба.
uuni/leuaus adv: ntw. = sagen казвам си ищ.
иаправо. без усуквания; —btuum adv. е кръг,
околовръст- наоколо.
RunS/houiehnIп шесшр- рундхорнзонт; -leui/e

285
rußig
1.	кръгово движени—; кръговрат; циркулация;
вър;еие; 2. въртележка (уред); 3. = —erlcss.
-пие-кГ adj, 1’ закръглен (фигура); з-облеш
(брадичка). объл; аръгличък; възкрътъл; 2.
пълничък (жени и др-0-
RundllcHkeit /Cиaкpъглтнюсc. сaобленоет.
Rundling т. —s. —е селищс. изградено е кръг около
пазарния площад.
Ruid/maui п зоол. pl, -mänier кръглоусти рнСи
(CyhIheehmeiä, разред'— ~cIäetiU f изк.
скулпсуршИ-фигури (нерелефно): -reise f
обиколка, обиколно пътуваше; —rnisekuete/
жп. обиколен билет; ~ehCeu f 1. обзор (=
Uescnei); 2. обзор, преглед (ксто заглавие на
научни списания): —sch—tiet; п окръжно.
циркуляр; —sciulZi f печ. шрифт рондо;
—Stricknadel /И ил-а-обръч (за плетене); —siubl
п текст- рундщул {трикотажно машина):
~tueh1tn п чертане с полукръгли щрихи;
—-vt-ktie т кръгово д-нженне.
eunium. rngiimhtr adv. наоколо, е кръг.
околовръст: ruedumiet blicken оглеждам сс
наоколо.
Rundung f 1’ вж. -urden 1’ 2- 2. сakрьт:леноеm.
заобле-осс; прен. сaвъгш-ноеc; 3’ еферuчесka
част, купол.
uundwtg adv. шаправо, категорично: n—n eUm. —
äeshlläg1e еckaсeaе нам. нщ. нaпгaве,
С-сцер-моине.
Rune f, —п ру-- (от нсй-спсропо германско
писмо): тийшеc--ш, загадъчен зн-К’
Runtnehhu!iU f рунно, руническо писмо.
Rungef —п климня, стьпСец (но кола).
Runkelrübt f бот. кръмно цвекло (Betc гaрaееa
vu-eitis).
Runks /71, -es, -ъразг. 1. д—С—лак, дръвник; 2. обл.
кгa-щшuк ии хляб; 3. едър пее-
uunkstn in/г. h разг. 1. държи сс дебелашки; 2.
спорт, итрия трубО’
Runkünkti f- -п (рядко) рози: бaСешпе, б-б—’
Rueolögem, -п, —п ртнолот. изследваш ии руйното
писмо.
rinier рози, = heuunter.
Rurwey [гъшттИ] п— -s, —s евиоц. писти за
стартираш— и kиuaшc.
Rinzel/, -п бръчка {на лицето. на кожата): ~п
beUonmen сбръчквам ст- е-нRИ’ се. сп-ружв-м
ст (плод): Siu Äpfel la' ~п ябълката е
сп-ружс—-.
tuлe(1]ibg adj. сбръчкан, набръчкаш; спаруж-н
(плод).
uuneeln 1. /г. (рядко intr. h) сСърчеим (чело,
вежди), намръщси’ сс; 2’ refl- свива’ се,
спаружвам ст (плод), сбръчквам сс.
Rüpel т- —s, — фсм, 1. простак, и-хал-ик- хъшлик;
2.	немирник, палавник (Оспе).
RüpclCI /’ —еп простащина, г-менщн—а, хъш-
лашнша: шах-лст-о.
—üCtIhäfI adj- гамт-сан (маниери), нaхanен
fдържaнне)-
Rüc111efu!gkebt /, — прост-щина, дcб-nищuиa’
rmp/ee tr. 1’ скубя (пиле, грее-): рсзг-: е-п — скубя,
оскуб-им нкт. - mit е—е ein Hübлh1nл zu — Ьа-еи
имам да оправям сметки с нкт.. да сс разправям
с икт.- 2. и in/r. h: an eim. D — дърпам. тегля,
скубя: e—r in den Heetnn ~ дърпам икт. за
косите. скубя икм. kоеuте-
Rupfei п- —s. — груба ютена тъкан.
Ruplenliinwand / грубо платнО’
Rupfer т— -s, — пехн- които обтзкоемя-a кожи.
Ruplwh111rcaСaшka, скубана вълна.
Rupie [-ме]/. -п рупия (индийскамонета).
r1cc!g adj- рози, 1. нахален, хъшлашки,
гам-нски; 2. Оисл, едъгпиш, опърпаш,
проскубан (вид); 3’ нищо и никакъв, жалък.
мизерен (подарък, човск): ebn —er Hund! куче
краетa-о!; дръглив пес!; 4. еkьnершuческu.
бодкаджийсан: sich — -сиеНтеп проявявам се
като см—гкаджия, цепя косъми.
RuppbgUeit/розг. н-халст-о, тaменщuнa-
Ruppsähk /н фсм. нахалник (= Ftnh1dec1e)-
Rupueh1I: Knncli — Дядо Коледа. Дядо Мрас-
Ruptirr / —еп меД- разкъсване, рупcтрa-
unuli adj. полски, сслски.
Rüsche/, -п рюш {гарнитура на рокля и Ор).
Rmshbnb /. -прази, 1 шесaопосшuцa' 2. не’aрпuво
рабосеща жена (вж, Hnsh1n!)’
uush1f1)iie adj, Сегъл. пе-ьгхшееcтн (= in-
eh1eIigO-
rush11l; intr. h s Дисл. 1’ минавам c лек шум (=
hnechnlr): 2. шумоля (= raehhelr)’
rüscHele /r- начупвам. плисирам, наСирам.
Rusn-Hhuu, Rnshbou— [гaшaycp]_r. —s пиков час
е cрaшепегcи, -р-’— на шaИ—шacе-игтшеcе
движени-’
Ruß ш, —ns. — 1’ сажди: pl- нагар, чернила- от
пушек: разг. тиС’ U—n ~! нс прави истории!,
недтй дрънка много! - 2. дисл- главня (болест
по житата)-
Russe т, -п. -п руснак, русиш.
Rüsstl /71. —s, — хобог (на насекомо- слон): зурли
(на свиня), рило (на дива свиня): шеп. чушка.
uu-ka (нос),
rüsselig. rüssibe adj, хобоcеи-
Rüssil/käiiu m зоол. хоботинк (бръмбар): -mens
/зоол. -одсн шиетkомоядеш бозайник (Desmane
moshhaUe)’
еиВеи I’ /г, шичсрням със сажди, насаждя’; IL
intr- h 1’ правя, образува’ сажди: Sie Läecn
еиВе ламшиса дими; 2. черня.
rußtareie adj. с цвят на сажди.
—ussiibeitu11 /г, поруе-aм-
—ußbe adj. 1. пълсн, покрит със сажди (комин,
кюн-ц); опушен (ламп-но шише), окад—н.
почернял от дим- 2’ гласние (жито)- 3. Оисл,
det RiBigc метална- ковач.

Russin
286
Russin f. -een рускиня,
russiscn adj. руски.
RmssIshn п. —(sO, —; Russische Ses. -n, — руски
сзик.
Russisiik f руска филология, руенетuка’
Rüssler t— —s. — зоол. вж. Rüsselkäfer.
uuBsh1weгz adj, черсн като сажди.
Rüst/inkir т мор. ш-арт, гтзтг-шa котва;
-eänmt pl. (и sing.) спр. подпорни греда,
стоНа- (нс скеля); --ock ш стр- козел- —ertUI
п стр- настилка иа скеле.
RüeIt!/» — обл. почивка, отдих (= Ras'): поет.
zut — eeCe; клоня към сaшuk (слънцето),
пресалям (д-ият)’
Rüst12r. —п люр, Сургик (предпазителен пояс).
-üsiti I. refl. /r- 1’ готвя се. приготвям се: sich
zum Grien, zut Ab-ebse, Zür dcn Kam'' — тотея
се да сн вървя. приготвям ст зи отпътува—,
тотея сс за боя; 2. въоръжавам. еkuгuгим; 3.
приготвям (обяд и др.). готвя, подготвям; 4.
ein Haus — издигам скеле (зс сграда))— II’ intr. h
въоръжавам се: ne ibn Weier — шидпрс-арвим
сс във въоръженията.
Rüster1/. -п бот. бряст (= Ulec)’
Rüster2 т- -s. — мин, монтьор,
rüsiten adj, бгяетов-
RüS1rgtwihHU п тсгло с екипировката (на са¬
молет)— -lens/i воен. арсенал; —•1hieп дървен
материал за еkеле’
—üsiig adj. бодър, пъргав. жизнен; държ-лив,
жилав fстиреи)’
Rüstigkeli/, — бодрост, nърг—воет, жизненост-
държ-ли-ост.
RueUike /. — стр. гтеcuaи (капо облицовка,
зидария).
rustikll adj. 1’ селяшки; груб. прост; 2. селски
(стнлO-
Rusibkus ш, -, ~snrRus1iei селяк, дсбелак.
RusIieität /. — сслящниа. селщниИ’
RüsU/kcmmtu /1. = -'Сап,- 2. помещение за
съхраняване иа оръжие; оръжеен склад; —*liiie
/люр. въжен буртик; —mestm монтажна мачта-
—melsIer п оръжeйник;~рIafЕ п воен. място
зи оръжие- прсн. плацдарм; -seil ш оръжейна
сапа; —siäige f= -eänrni-iae т предпразничен
год-гот-нтелеш дтн..
Rüsiune /. -пи 1’ въоръжени—; 2. воен,
снаряжение. екипировка- доспехи, рuсннuи,
броня; 3. подготовки (зо бой), вотшин
приготовления; 4. мор. с-кел-ж- 5. тех.
монтаж. сглобяване; 6’ дръжка ии лък.
Rüstuies/äusja-cn pl. разходи за въоръжение;
~e1sc1uaлUuлe/еoIр-aнич!aв—нс, намаляване иа
въоръженията; —eti-ite m военен завод;
—Пе-ег п военна психоза; надпреварваше във
съоръж-шията- -giwillige(u) ш оръжеен
магнат; —gewinnler ш саботаmял фабрикант на
оръжие; ~CäneCelU ш сот—тн Сюджет;
-Ilduslule / военна индустрия; —schmieie /
aгетшил; оръжейна; -wt—U п военно¬
промишлен си-од; -wtllieu/ ш надпревари еъе
еъоръжисанстО’
RüSl/wagei п тежка кола с ритли; оеncрг обозни
военна кaгтua; —ztie / врсмс за подготовки,
подготвително време; —zeug п 1. сечива pl;
н-струм!—-';. pl.; оръдие; прен. познания: das
= zu cim. iabci притежавам нужните средства.
стчиеи, оръдия, песшaнuя за шщ.; 2’
снаряжение; въоръжение. оръжия.
Rute/. —и 1. пръчка, и прсн.; сноп пръчки (за боб).
рази^.: e—m Sie — geben Сия икт. с пръчка; Sin —
bekommen ям бой с пръчка, ям пръчката; с-п
eit ~е e1reih1e1 ниширвим нкг с пръчката; ei'
eiserner — urgbcuee управлявам със согаmи; Sbh1
D Sic — sciect ZIecCici сам си докарвам беля иа
Ел-вата- sbcb D с—с — luZbieden сам сн навличам
беля ии главата- der — entwachsen sein не съм
дете (да ме налагат с пръчката); 2. оспор.
мярка зи дължини (5—5 м); 3. лов. опашка (на
лисица, вълк. куче и др.); 4. мъжки член у
животни; 5’ лескова вилка (вж. Wünschelrute);
6’ мор. рейка на бизан; 7. техн. цтповс pl. на
еcаи-
Rittn/eüiecl п ист. сноп пръчки (на лик-
порите); —riscbe— п въдичар (= Angclfieh1er);
-ginger п търсач на подземни -ода, руда с
лескови вилки; -sIrebh1 т удар. шиОваш— с
пръчки.
RuIhCit т, —п, -п украинец (жител нс някогашно
Авспроунисрия).
Rutnieium п, —s, —хим. рутенни.
Rmill т. —s. -е минер, рутил.
Ruüee /, — = Routine.
—ullnleti рап, вж. rou1iлicrI-
rutshH! uiuiuutec1! intj- фиу! фюю! (припльзпaне-
возене) (рима в детски песнички),
Rmiscb т- -ns, —с 1. с-лич-ис иа земя, екипa и др.;
евлечеша земна. еaaлнa мас—. свлачнще; 2- рози.
отскачине (късо пътуване): glücklichen. gicliee
~! добър път, на добър час!; In n-m — зи мит.
докито сс обърнеш.
RuIeh1bib1/г пързалки (по панаири, зо спускане
в бсссйн, зс забава нс деца).
Rutsche/. -и 1. техн. свличане; изтърколе-ие (по
наклонена площ); селачищс; 2, мин. наклонен
комин- 3’ мaстn (улсй за спускане на трупи);
транспортен улеи; 4. вж. RmIscheanл-
—utscnee intr- s 1. плъзгам сс. хлъзгам сс. спускам
се (с хлъзгане)— свличам сс, смъквам се: рози-:.
voe п—е auf den Knien —: а. пълзя нам. е краката;
б.	прекланям сс пред нкт., боготворя икт.; Ins
RuIshneл kommen fподOхльсвaм се, свличам сс;
плъзвам сс по наклонената плоскост- тръгвам
надолу към провала; das Geld — lassen пръстите
мн са широки. харчи без мярка- Sas £„11 will
и^Не - яденето ис щс да епcсе иадолу. засяда
287
Sabbel
мн ни гърлото- det ShHibcs Isi gnuuIshH1 връзката
ст е изместила; 2. рaлг; прескачам, отскачам
(Оо някъДе с превозно средство) Зрези. cim.
rmIshHI, cs ruUeh1t Sami' ищ. върви по еод—.
Rutehntu ш. -s, ~ -ид талоп fт—нuO-
RmIehlh/fahrU / = Rutschpartie; —l1ähHe f пехн.
плоскост ши плъзгането; —gewicht п пехн.
подвижен товар.
rmlscbig adj. рсзп. хлъзгав. плъзга—.
RmIshhpiгUi1/р£зг’ шег. краткотрайно пьттeаиc-
Rutschung— тсхн- 1’ свличане. плъзгане; 2’
прuпльсвaне’
RüIIeI/eitoi т стр- еибробетои; —falUt зоол.
керкенез. весрушка (Falco Ii1nuлhu1us); —käsien
т елaмотръс. коне (часп от вършачка)-
rülteie tr, intr. h 1. (ctm.. an cim. D -) друсам.
пръскам, стръск-им. разтърсвам. раздрусеам
нщ. (дър—о и гГ’): e—r eis Sem ShCIe/ —
расдртс-—м нкт., за да то събудя- der Wagen
еüeicie колата друса; dce Wind еüllcit an den
Fegsuetläien вятърът блъска капаците иа
прозорците; Gnirnbdn — пресявам зърно; nie
gnrüllnll Maß voll натъпкана. стръскаи- мярка-
прен.: dare; Isi икН1 zu ~! това си остави
нтпоклитнмо. неоспоримо; daran eauZ ricll
gnrülinlu werden това ис бива да сс изменя,
променя; ди се пипа. бута; 2. (за грабливи
птица) задържим се неподвижно -ъе въздуха;
3. разглеждам шевове на рьkавнин-
RüUUelreIeb п мин. RuСрaиuонио сито; -tisch ш
пехн, 1’ вибрационна миси; 2’ масичка за
определяне гъстота;- иа бетонна смес- —wirk
п = -siee.
Rütllet in. -S— - техн- вибратор- стръсквач
Rüiestuob п ссл^сш. емaсaнa. ситна слама.
s, S п- — 1’ ес. дтсесшадтстсата буква ни
немската азбука- 2, с-тко-еmе с, з.
s, ’s вж. es¬
se (са)! in/j-лов. иа!. дръж!, хеиин!
Saal п- —(e)s, Säle сaпи' салон.
Saal/ecu п постройка с много зали (главно за
увеселения) ~Sh11ecHI / сбие-не (обикновено
при политически мероприятия в зелеj:
-1hhi1er/швейц. студ, келнера-, помощници
е гостилниц-’
Saai /. —пи 1’ семе, семена pl, за посев: die —
erstellen, din — bi [1-11-] die Etde bringen сся-
посява’ семето; прен. din - des Hasses, det
ZwielrecCe с-мсто на омразата, иа раздори;
поел, wie Sic so dic Etnle каквого поеееш.
това щ— пожънеш; 2. ееumб—, заея-aше. сеене;
3. пее-в: die - geil ei' пеет-u;т nоkaгваm.
поннаса;; прен, последиците, г-зтncacuc- ис
сикъсшя-aт' 3. ссмсна pl,— посевен материал:
In — schlcBen завързвам стмс; прен, рaсвuвaм
ст, вирея.
Seeu/-eiI п сел^-ап. открита лехи за отглеждане
-а разсад; ~b1eU111u1g/rceи^би, засяваше’
SeeUen/igeuUeniung /еслг-еn- aпробauuя, одо¬
бряваше на стмтпроизводнн постен- -pflege j/
отглеждаше ни посеви; —sleni п състояние иа
поствиг—’
Säct/erbse / бот, трих (Pisum sa'lvum); —cuie /
зоол. зимен сне червей (Aeroel, ,111'11); —Feld
п засята ниви, посеви pl,' ~tnuhHe/сел-ст. 1.
семенна бразда (15—25 см) 2’ предс-неб-на
оран; / зоол. пост—ши гъска fÄreer le-elie
segelum); —etlutidc n сеч-сш. житни с—м—на зи
посев; —gnl п сеч-ст. пост-тш материал.
ст’тии pl.: das = In die Etde -ringe; сея.
засявам!- —gniänibrreiinng / сел^см-
подготовка иа посевен материал; —gut(eui)-
bcreite— ш сел-ст, вид сьгшечuсcaчka,
сортировачка зи семена; -1111^111111 /
етмепроuс-едсmeо; —kemp т лесов. охранявани
млада гора; —UerOilici / картоф за садеше
(=PПegeUär1otieI;) —kräne /ооол. гопеkи,
посевии врана (Couvus l-ugiieems); —lend п еел;-
сп- ниви pl.— —1eIIungs—h1u п сеч-ст. стмт—
проеод (но сеялка)' -ptlüg т сел-ст.
плутсеялка; — wecHsel т еач-ет- ееumбооборот;
—zücie / 1. согmоnоддържища еептkцuя; 2.
създаване и поддържане иа сортове; —-zwiebel
/вж. Säzmieenl-
Si-beU(H) п- —(c)s, -е 1. библ. събота; 2. пост.
празник, почивен деи.
Stee^1'rrie— т— —s, - ; SceeiHs' п. —сп, —тп
съботя-иш. съботник (секта)
SabbatsSlile i съботен покои. съботни тишина (у
свреипс). и прен.
Sä-eei т- -s, —; Sa-ber т. —s, — обл. разп. лит.
pl,. слюнки pl.

Sabbellätzchen
288
Sebb111auec1eл /2; Seeeeг1e1e/u; Sa-b1u1äUzh111
/2 лигавниче, лигавник’
sa-etli in/r.— Ii, sibblun in/r. hрозг. 1’ лигавя сс,
тта-т ми лиги; 2. дрънкам, плещя; 3. мляскам
(и зо целувам).
Sä-el п, —s. — сабя, с-Сля: e—r eni — fotdetr
uс-uк-aм Hkr и— ду—л със сиСи; sich си/ —
scilegen ду—лири’— сс със саби; прен, ei' dem
— uaeet1n дрънкам оръжието {заплашвам с
война).
Säbcl-elen pl. шег. криви kрикa-
sä-iieiIiig adj. шег. кривокрак, кривоног, крн-
-унд—лсст.
Säbil/geHiik п воен. горттпти; —her—ehCef1 f
прен. управление на -осшщиии; —lieb т удар
със сабя- —kore т воен. —фсс {на сабя)', -koppel
f ооен. порттптИ-
säbtie in/r. h /r. фсм режи, кълцам, като че ли
стаи със сабя’
Sä-te/schrräbler tn зоол- еaСлеanюн (Rnc1—viroeUte
cviscli;); -eUг1ih1 т удар със сабя; -Iesh1e f
воен. сашка; —tiger т археол. еaбпезъСuяc
тигър; —troddel fвоенг ттмляа; —wucHsm криво
растеше, изкривявай— {нс дървета).
Зс-ПСее [—т-жс] /, -п саСотаж: — irrieni сабо-
гираМ’
Sae()Iiuu [-гОр] т— —s. —е сиботьор’
Sibh1lt—t1 /г- еабетuрам-
Sacc'lerli вж. Sah1a—in.
Sahhrerge-1 f юр. е-едтшuе, показание пред
еnтдеeacтn; —lagt; f pl. икон. материални
цт-шосси.
ЗиНани [и Sihc1a—i1] п. —s, — з-харин.
Sih1/аm/wine ш икон. материални разходи pl.
-etau-eiltu ш реферешс; —beschädigeng/юр.
пе-гтлa на -ещ. ни имот; —beweis т юр.
веществено деkaзacтпеc-е; —bezöge pl.
добиван {към заплата) е натура; —buch п 1’ =
-WörUer-icl; 2. книга зи специални {научно и
пр.) област.
eehCebt;IIh1 adj- пол-зен; пелееъеСгaзтш.
практичен; подходящ, уместен; във връзка с
дадени работа.
SacndiigmorU п грсм конкретно съществително.
Sccbe /, -п основно значение нещо; 1. -ещ,
пр—дм—;, нещо; Secie; pl- често штщи
(покъщино, Орехи. принадлежности)-
enwngIihHn ~п движимости; ui-nweglicln -п
штдвнжимосси; ei; Sklave wuric als — er-
geselni -а роба се гледаше като иа -ещ; розе.:
eien —п стари вещи, нсща, вехтории- е— Sh1hn1
s—e -п той пази дрехите. нещата си; n—m In din
~е heiZen помитам нам. ди се облече- es да-
gnin ~е zum AbcnS-ot имаше хубави неща за
-тчсря; sclaule -п а. ракия- б. пиа-нтсрии;
bring diese ~е zur Pose осиссн тия неща, писма,
колети ни пощата; s-n sie-nr ~и packen c.
опаковам, събирам нещата си- б. събирам си
п-рсикешисс, обирам сн крушите; 2. гaбоca,
въпрос, тема; същност, нещо: die — isi Sin, dass
’ . работата. въпросът с там. чс. . .; Ses isi с—е
cnicre — това е друго н—що; друг въпрос; des
ist с—е — lür sici това с отделен въпрос; in ~п
des Gescimecks по въпросите ни -kтсa' beb Set
— -Ini-ni придържам сс към се’ити, въпроса;
znu —! към въпрос-!- ни тема;-! (с засеДание.
събраниеУ. des gnlört nicll zur — това не спада
към темата, към въпроса; ganz -ni deu - sein
работя, слуша’, следя нщ. с нaпгтгшacе
внимание; sich an ibn — und nicht an din Wo-tc
Hciicn държа сс o същността, а ие о думите;
инС' beb det — sein разсеян съм; des lui nihh1e
zut — това нс е същ—ссв—но. няма з—ич—ши— за
тази габоcа; 3’ раСоса (= AngcIieinCele)
история, ифсра, случай; нещо: е-е michiign —
важна риСога; dcs Ist s—c — сови си е нсгоса
работа; sici in iremdn —и mischnn меся сс е
чужди р-Соси; sbci um е-е — kümmere
погрижвим сс за дадени работа- des ist eicht
jeSnemerns — това не е гаСетa за -секито; сови
нс е по вкуси иа встк*иго; er macht s-n — gut той
си гледа добре раСосити; изпълнява доСрт
ролята си; представя сс добре; студ- Sin — eInig1
сега идва редът иа тия работа, рсзи:. sich aus
Ser—zinhnr измъквам се ос аферата. историята;
wes sind das Zür ~e? какви си сия истории,
работи, глупости?- das isi е—е юНг -! знаменита
работа!; п—п ureieennimn - неприятна история.
р-Соса; тиЬ U-n —е! а. какви р-Соси
разправяш! - не думай!; б- не върши щуротии!;
нс създавай мъчнотии!; с—е — eeihCe1In,
ehCmeIBer урежда.’ нщ. добре; извършва’
някоя работа; Sas sind k—n ~п! това нс подобие-.
ие с редно!- das Isi so n-n ~! това мш c сдин
(особен. труден) случай!; 4’ к—тс—' дело: für die
gute — kämplc; боря се за доброто дело; die —
det Arbeiterklassn каузата на работническата
класа; die — des FeieSeis делото иа мира; nie е-
m gnmniisimn — тиНеи върши общо дело с
нкт.- присъединявам сс към икт.- 5. юр. проuее,
дело: е—с — anläreig mccHen завеждам дело; in
—и Mülice gegen..’ по делото иа Мюлер просне.
’ ’ ; 6. произведени— {литературно. но
изкуството): telrmg eieein —и vor той прочете,
изсвири, изпълни соСствешн произведения- 7.:
Scs. ist -! map. това се каз-а нещо!' фиин!;
класа!; рози.: ies sind к—е ~п соса не е
прилично; — ei' EI екстра; па, —! разбира се!-
mii —zig —п с едиколко километри е час (с
голямо бързина).
Sacheinlage /вноска иа иепиричио имуш-ство,
имуществен дял.
Sächelchen п. -s. —; Sicnieii п. -s. — дреболия.
иещичко.
SicHenuicbU п юр. вещно право; pl. —е прави
върху -ещН’

289
Sadismus
saclZäillg adj. юр. з-туб-и fдеnо)-
Sach/für-i- m вж. —wä-icu; —geeiti n спе¬
циалност, област иа знание; —eteah1UnIs п
памет за конкретни исща.
saclgemäB adj. съобразен. сьо;вccс;-увищ иа
обекта. зид-чиги, еьеm-cтеи. надлежсн.
Seh1/guU п eтщтеc-тше Слаго, имущество;
-käla1he т предметен каталог; -kerne— ш
познавач (с доДена област). сnтцuиnшеет;
aе’гтcтн;ше лuпе; експерт- —kenntnis/,
~kugdee/позиииия pl; вещини е дадена облае;;
—UhrUh п фин. основна емтткa-
sehbkuneie adj. вещ. aе’гтcтшcтш е дадена
облaетJ
Sahhr1age f положтние на нещата, ебеmaшо-ka,
обстоятелства, ситуация; —leisiu-e f = —lie¬
fen] eg.
eeh11Ih1 adj. 1’ оС-кси-тш, Отзпгuеcгис;тш
(преценка- критико): — einb-nr оставам без¬
пристрастен; 2’ предметен, реаnеш; делови
(ДоклаД— тон): ein -tr Un1nreh1Ine разлики е
естеството на и—ш-с-’
sächlich adj. грам. от среден род.
SаhH1icnkeiU /1. об—кен-шост; 2’ прсдметност: der
Seil inr reuen — стилът на новата предметиосг;
3’ дело-umоет-
Sacb/Iieltuuii f исп. репирационно плащане в
стоки. чрез труд- -rcgisler п пред’—;-—
указател, покaсaпец-
SihHs п, -ns. —с исп. [къс прав] меч.
Sac1shbideл т материални щети, -реди pl.
ЗиН,. т. —п. —п сиaсоиеU’
eacbs11л in/r. h говоря със саксонски акцент;
говоря ни еиaеошеku диалект
Seh1s11eär11г п- —s, — с-зонт— стмедтпеau
риботниа от Източни Европа, който р-Ооги в
именията е Източни и Средни Германия; вид
ттгСcтчuЯ’
Sächsin f- —inn еаkсоикa-
eacbsbshn adj. сиасонсаН’
Secbsce1de f дарение е предмети,
sccbt. sachte, разг. sаc1UhHtл adj. 1. лек, нежсш:
mit —tr HarS лтао. нежно; etW’ ~п enfessin
пипам пгтдпислuво; е-с — ansteigenSe Straße
улица. шосе c лек наклон; 2’ тих, кротък- 3.
бавен; adv. полски: рази-: ~е. —е! а. полска! б.
по—кротко!; без горещенс!; nur een —! само бсз
бързинт! полекичка!; шег. immer —е voran!
карай си полскичката!
ЗиНеНе!' f. — 1’ лекоти, шежиост; 2. бавност.
SähhvcгCäI1 ш положение ши н-щас-, оС-
етоятелствaти (при произшествие. доДен слу¬
чай): den wciren — sciilde—и описвам дтИеmeu-
телшото, фактическото положение, какво е
станало е действителност.
eadHveгsIäлeig adj. вещ.
Secb/veгstandigt(u] т. -п, -п вещо nuие. експерт-
—^vi-^st^^e^eieinausschmss п експертна комисия;
~vetseäлd!et1gueahneeл п мнение и— експерти;
експертизи; ~velueeicbлis п предметен списък,
уaaсиcтл; —wciire ш 1’ юр, повтрешиа- 2.
пълномощник. представител; -тег' п икон,
есщни етоишоет; pl. -е материални uеиноеmu'
~wöгt1u-uh1 п реална ениuknоnедuя-
Scck т— —(п),. ^е 1. торба, чувал; (и капо мярка);
drei — Weizen три торби жито; пет. In - lü-ice
пълня торби с нщ- ein — Briketts (100 kg) торба
брикети- рози;:. ebn — цял куп. цял чувал; ein —
voll Neuigkeiten цяла торОа новини; eil — und
Pack с всичкитс сн пиртакешн; ein alle— — стар
втcегаш; hi;fe1le; wie nin — сто-ар-и’ сс.
изтърсвам се като чувал; er schläll mbe nin —
спи като з-клаи- dunkel wie In n—n -тъмно като
е рог- e—r bi den — s1nhknn а. слагам икт. е джоба
си (превъзхождам то)' б. мятам, измим-ам икт.;
voll wie ein — н—е-яmk—ш, нафирк-и; Sic Katze
in — Uaulce купувам нщ. слепешката; die Kelze
aus den — lasse; изплю-им камъчето, изпускам
сс (издавам тайна); map. in den — Hcuce вдигам
си чуковете, зарязвам ищ.; поел. Lehnn; und
Weber; In е—е — Ье-ее десо му е смехът. тим
му е н плачът; 2. разг- кесия, джеб; 3. зеСло;
дреха о; такова: In — und Ascln gehen поеuг-ам
си Ела-ит- с пепсл, покайвам сс.
Sähk-ebn1ol т жп. челни гара.
Säckel ш. (и). —s, — торбичка кесия.
Säckelniister т остар- ковчежник.
säckele tr. оспор. пълня торби с ищ.
Sahk1lwarI т- остар- = Säckel meisIc—.
sahk1л I. tr. 1’ сл-т-м, сипвам, опаковам е торби;
2’разт. хващам, улавям: е—е zu - Uringei пипвам
нат.; II. ln/г- s 1’ рози. затъва (лодка); 2. слята
се, уляга (пръст); 3. и refl. сорбяс-и. твuевa.
етаeа иа торби (дгтхaO-
sickei tr. ряДко удавям е чувал.
secUeu1hI! Sähk1ue11U! inj по дяволите!; чума
ди то тръшне!
Sccke-ioier, Seckerlöleu. Sackermenter т. -s,; ~
рози, оС—сиик, хитрец, шмекер.
Sack/lilUe f шие, шсогладтша плоха; —gern п сак
(риболовен); -gisse/сляпа, задънена улици, и
прсн.
seck1Uhe adj. фсм. груб като хамалин.
Scckbüpfti п; Зии-сиТеи п подскачане. тичане
е чувал, вързан около кръсти (игра).
Sick/liIeei п; —irirwang/зебло, aенеeнр-
Säckic— п— -S, — о^^т^^^р. 1’ мииссор ни а—сни.
чанти; 2. = SähUnIenis'nr.
Scck/icSel f губера-; —pftb/t / тийда; —plti/eu m
гайдар; —spinne / зоол’ паяк-плетач (Аг-пе-
sahcа1а); —träger носач на торби; -епН п 1.
себло1 кене—нр; 2’ диал. носни кърпа.
sackweise adv. на торби.
Sadebaum ш бот- казашки хвойни f]nriperms
sa-I;e)’
ScSiseus т- — еaдuзьм-
19 Немско-български речник, т. 2

Sadist
290
Scdlsi in. —cn. —cr сидн^с^.
sidIsIishH adj. еaдuеmuчтH’
Säenaen in. pl. -er еcяч-
säte ir, сся, засявам: прснг. din Eicinin legre cnf
dem Bode; wie gesät земята бсш— обсипани.
осеяни с жълъди; cim. isi dünn gesäi нщ. с рядко.
рядко сс нимuгa. рядко се среша.
Sätu in, —s, — сея*!’
Sefaui J— -s с-ф-ри.
SiZe [сейф] in. -s, -е сейф, огнеупорни каси.
Safeusex. Se/eu Sex (еейфьг---J in, — сигурен
секс (вземане но преДпезни мерки срещу
заразяване със СПИН).
Saffian in, —s,—; Salfbcnleder/? сахтняи. марокен
(кожа).
Se/fIOu- Зе/Ши in, -s. —е боп, сафлор. -спур.
шифр-ник- (CartCenns 1i;h1oriue).
Safran п- —s, — боп. шафран (и капо багрило),
selueiitl- adj. шaфрaиосожьnт’
Sali in. -(n)s. -е 1 сок (на растения. плоДове и
пр-): мъзга (на Дървепа)- и прен:- deu — erbet in
die Bäume мъзга;- сс качва е дър-ттата-; Ser —
vor den Bitten ebeeplnr точи, източвам сок от
Срсзитс; прен. ohne — und Krale без жизненост.
Оптдkae, Стсеолтн, вял; оеnор- lesnnie,
verdorbene-c сдрaса. нечиста аръв-разт.; roter
— кръв; рсзи. wit 1äeee; ihn im eigerie —
ecCmhue; осс-сяме то ди се пържи - соб¬
ственото масло; 2. разг, сироп, плодов сок- 3.
готе. сос; 4. ел, розг. ток- 5. мед- сироп^е).
Se/Ibudi f map, кръчма, заведение’
SäfIhne1 (Sä/llem) п. -s. ~ еuропчc-
säficbidinit adj. меД. хуморaLлеш-
saiien inlr- h пускам сок; разг, плещя голтмн
думи.
saftgrün adj. еочнозелcи-
Sefe/bi-iu ш тсхн. сифон.
safeij adj. 1. сочен (плодове)' 1-розг- ein -tu Witz
прееолен, пикантен енц- e-n -еOiufcigc звънка
плесница; n—n ebn pei— ~е Groehileni sagen
нагрубявам нат. на „цветист“ език; 3. свеж: nie
—es Grün свежи сепеиuиa-
Sefligktll f. — 1. соч-ост; 2. ролгг пве;нсma
грубост.
Scit/ku— f сокова диети; -laden т map. кръчми,
застдешнс; прен. лошо ръководена фирма.
предприятие bcb habe dieser =, satt омръзна
мн, пuени ми този Оaрдaк-
salUihe adj. сух. бессочен; прен- безжизнен, -ял.
блудкав.
eeleeUгhIze1d adj. сочен; напращял.
Seja f- —s лит. сага, ст-ронсл-идса-, стиро-
скандишивсаа повсст.
Sageziuäu J— — прозорливост. остроумие,
sagbar adj- изразим: ns isi richi — неизразимо е,
ис може ди сс изкаже.
Sage J— -и 1 лит, преданне, сказаинт. легенди;
мит (зс богове): das isi znu — geworden соса е
станало легенда- cs деНе die ~ .’ има предание,
носи сс легенда (че...); 2. оспар- мълва.
Säge/, —п тгuен-
Säge/blate п лснта, лист на трион; —erck ш митирт
(за рязане на Дърва): —Sech п спр. трионо—
образен. ш—дов покрив; —'ПиН п зоол. риби
трион (Squelns culeeie); —geiler п техн.
дъскорезен татср; -mell п дървени стърго¬
тини. трнцн ///.; —misse— п назъбен нож- —müh—
1e/дъскертзшuua, галср; —müllerm собственик
иа галср.
sagen ir. казвам (да кажи, ди река); говоря. думам:
e—m Sin Wahrheit, s—c Meinung — казвам икм.
истишаса; ентнuт;о сн- разг. n—n unveteiüml
s—e Meinung — открито uсkaсви’ нам. недо-
воле;ве;о си. дава’ му да ризберт; um Sir
Waltlnil zu — право да сн, си кажи; er sagte
Uebe Wo—е гой ис каза шито дума; was sagsi dm
!с^1?какео ще кажеш иа mосa?;рaст’ wen scgst
dn des? и— кого разправяш тия работи?; wie
gesagt както казахме, споменахме вече; scgcn
wir. ’’ ди речем. ’.; du zncirarier — говорим си
и— ти; gesagt — jctcn р-чено — сторено; segn
und schtnien словом н цифром- das mirSesie zm
,1111. ’ ’ да ие кажа повсчс. . .- des sagt allns!
сова казва всичко!' was Sin gicll ^11;! нс
думайте! какво казвате!- icmii ist viel. ииНе,
gescgi тоса значи много, ие значи нищо; des
scgl Siu ici; Gcfüll чувството гн ще си
подскаже- Ich mir, — mir, eeCnmeI dort бях сам,
ди речем (приблизително, поне) дтс-т пъти;
mii Verlaub zu ~ с извинение; със спомагателни
илюДслни глаголи: рози:.-; das hat viel, 1icC1e zu
—	со—a има голямо значение. няма сшaчcнuе; ег
bet Cier nichts zu — сой няма думата сука; Sie
heben eit gar лih11s zu -! Вис нямате никакво
право ди ми заповядате!; ns ist икСи zu — .” нс
може д- сс .0-^, няма думи зи това; icb will
nichts 1^111 Haenn все едно, чс ис съм то касил;
Ses will viel — сови много говори. значи много-
des will sh1hn eimcs — това еечс значи исщо;
Ses kann icl dir seeen! уверявам г—!- et kann
von Glück - гои можс ди каже, че има късм-т
(идепо се опърво): lass dir das 11,11' sein!
запомни това! имай то предвид! (заплаха): er
lässt sici D икНи — той нс дава да му се кажс
нищо (не слуша никого): et ließ ns sih1 eicht
zwcieie — гой нс чакаше да то канят повторно;
icl Нс-c mir — icssen, dass. . . казаха ми, чух.
че. ’.; adv. gesagt: unter uns enscgi мсжду нас
казано: im Vertrauen gesaei поверително. под
секрет; мсжду нас kaсиио-
sägcn ir. intr. h ртжа c трион:рсзг. (aul dn— Geige)
—	скрибуцам. стържа (иа uuЕTЛkаO; шсг. хъркам,
sagenlelU adj. легендарен. приказен. и прсн, рсзг.
Оаснесповеи-
Segtnkreis т лит- цикъл от л—г—ндн, прсд-ния,
se1tn/utihh богат с легенди, предания;
291
Salbung
-11^-1- adj. свързан c много лсгснди,
предания; лтгеидирси (тсрои. планини. реkа)-
Sägir in. —s. - - Sägeschnäbler in зоол. тмурсц
потипник (Mc—gms snreator)’
Säge/spä-cp/’ стърготини; —wtek n вж. -nüile;
—zaHn in зъб на трион.
Sago in. -s, *, — еиго. палмово брашно.
Sagopalme f -и боп. еaго-а палма fMcUtoxyюn)-
Sahne/, — сметана, каймак: розг, nt will immer
die — a-ecCöpfen гой иска винаги да обира
Seint/ehnehn п ОошСош „лакта“; —eis п
сметишов сл-дол-д.
,11-1- tr. обирам еметaнaтa. kaимak—-
ScHnt(i)käst ш сирене тип .лакта“’
sabeig adj. като сметана: със емтcaшa. миз—н
(мляко).
Saibling, Sälmling т. —s. -е зоол. -ид пъстърва
(За-ш äipbeus).
Saison [с-зоО/, —s сезон-
Sei;^i^inf/^reiitiu (häзÖт~] in еесонеш работник;
—ausvc-kcu/ in р-зпрод-жСи е края и— сезона;
—■etl—Iie т икон, nгелггuяmuе със етзоннa
р-сос- (земеделско. строително); —wäre; pl.
сесошнu стоки.
Sabie /. —п струна. и прен-, корди: вис. Sin ~п
sh1legnn свиря (на лири, арфи, китара); прен.:
е-с — berüCreg. a;ehCIeeer докосва’ една
струни; рози. aidete ~е aulzinhnn променям
тона. отношението си; milde—n —и auZzinler
смекчава’ тона; е’тkeaе' ehlruttut ~п
eifzieCer изострям тона; вземам по-строЕН
мерки.
Sateen . струиси: Sei1n;i1s1umnn11- SeI1nлkIeng-
Silltnsplel п 1’ вие. лири; (по-ряДко) арфа, лютня;
2.	рядко свирене на струнен инструмент.
Saitling п, -s. —е сушено овче чтрво за струни.
Sakko m/п. —s. —s сако (Дрехcj-
SckUoaizmg т мъжки костюм с различни сако и
пaнmaлон-
saUrc! intj- вулг. обл. по дяволите!
sek—äl adj. с-ар-леи (и анат.): с-ещеш-
Sakeaieau т култова сграда; култово строи;—-
лство-
Sekuamenl п. -s. -е 1. църк. тайнство; често е-ето
причастие; 2. -er pl. разг. паплач.
Sikuamlil! грубо по дяволи;—!
säU-cntreCi adj, сakрaетшcaптн, обрсд-ш;
евещеH’
Sekuem1n1(s)häuec11n п църк. дарохрашиттл—
шuиa-
sekultrer /г, църк. освссявам, ее-тщaвaМ’
SakrllCg п, —s. —с; SaU—liigbue п. —s, . .gine све¬
тотатство; кОщу—сГ—О’
sek—IligiscH adj. с—тсогагссвти.
seUгish1 adj. обл. вулг. дяволски; розг, проклет.
Sekrisiän т- —s. —с църк. клисар.
SaUrisiCI/. —еп стая за утеарн и одежди, сакристия
(в католическа църква).
sakrosankt adj. 1. неприкосновен. ненарушим;
2’ много еeещеи-
säUmla— adj: 1’ вековен- 2. еRСтеkH’
SäUu1äureue1äet / uсдaшuе по случай сто¬
годишнини; —feite / празненство по случаи
стогодишнина’
säkularisieren /г. ееkупарuзuр—М-
SäkuIeuieeUih; J— —er- Säkularisierung /, —еп
секуларизация, еckул—рuзнране’
Säkmlun n, -s, ’ .la век, столетие: des Ui;le;-
klcckscnen — —екът на писачите. дрискичигС’
Seiamleitr in. —s, — лоолг дъждовник (За-е—
eiiita): спуО. e—r — tcierr пия шасдрa-uuа
(като се търкат бирените чаши о масата)
(студентски обичаи).
Scilei/, -(s) вид тра-н салам.
Säiemiläklbk / полит. тактика „ни час по
лъжичка“.
Scläu п. —s. —е остар- заплита.
sele—ii—ce tr- остср- плащам. дивим заплат-’
Saläl т, —(c)s. -с 1’ готе, салига; ililieiiscler —
руски салата; фам.: Sc Ье,' du Ser -! те ти бсля!-
nach nur keine; -! симо и— то усуквай, ис
дрънкай!; само без пгuaаскu!; was UhS1n1 det
genee —? ааасо, колко струва цялата сия
Гa0оca?; 2. бот, сaпaca, (LähInhä salive);
Römischnt — маруля маруля (Lacenci setive var.
romaia io-gifo-ia): dcn — vnriesen. 1^1- чистя
сaпa;a-
Salaiblre /. —i; Sаlaushbüest1 / чиния за е—лата,
саласнтр—’
Sei-äStu m- —s, — лигльо- скучен, лигав дърдорко.
оратор (често: проповеДник-
Sälbadtitii/. —тп рази:. дърдегтшт. пнгивеше,
siieidcri in/r. hрази. дърдоря. държа дълги речи.
лигавя еc-
Säibcnd п 1. текст- кенар (на плат); 2. геол.
залбaшд-
Sci-c/. -п 1’ мсхлсм; помада. паста: рази. mit allen
-е gesiiei (geschmiert) Онл с е голямо и малко
решето; оcгakии, хитър е; 2. остар. мaепе.
миро.
Sel-ei, Scieii m. f бот. градински чай. еaп-uя
(Salvia hZ/icI;aIis)’
selben /r, 1. мажа, шaмaсвим (с .мехлем): 2.
мuгессaе. еuгегомaзсим; c—n znm König ~
миропомазвам нат. за крал- розг, e—r, n—m Sie
Häiic — спускам нам. (нщ.) е ръката (под)
купвсм го)-резг. rede -юНи so jescibi! не говори
тъй надуто, високо-рно; библ. ier Gnsaieen des
Here; Сетепе’aзaшuяc; 3’ розг. изм-мс-’.
извозвам! икт.
Sal-öl п 1. масло за мазане; 2’ църк, миро, слсй.
SaiemcH п оспар. емлячни регистри pl, (вж.
Grune-uci)’
Salbung/, —er 1’ църк, ‘тросваше; ’uгего-
’aссaно; 2. прен- тържественост; сладши-
кавосг; умилителна, прекомерна патетичност
(на оратор): eit viel — ecrncinn

salbungsvoll
292
говоря елиднukaво~тмиnително, рсзи, мед мн
аапе ос устита-
Sil-ungevol1 adj, cържее;вешо~елaдшuaиe; уми-
пu;епшо—пиcе;ичтш; ирон. дтшеепaсucепеш;
мaсеш (проповед).
seI!Ii—in tr. търг. 1. определя.’ салдото; 2’
авспр- приключвам, балансирам. ликвидирам!
(смстк—).
Зс^ п- -S, —S . .den. ’ .di търг. салдо: е—е — enf
neun Reclrure vorurager пренасям салдо на
нови сметка. ein — zu unsernn Gnnstcn салдо е
наши поnзa-
Saldovortrag п търг—- пренасяше иа салдо (но
нова смсткс)-
Sciep т— -S, -s бот. сал-п.
Si1cemeneeeг (сейпемешuджърJ п ръководител
на продажбитс.
Salier [—пер] т. -s, -ист. 1. салнец(от фрснкско
племе, от фрaнкеkоnc Династия) 2. жрец (от
едно римско жречееко общество).
Saline /мин; солница; соло-арш-’
siIIshb adj. 1. ист, еипuческu; 2. хим, -с Silikate
алкалнс-н или калиеви силикати.
Säibzll n.-s— — хим. сапнuнп-
811/11-11 /, —leiste/= — bend.
Salkimpfung. SeIU—Imcfu11 f иеД. -aaеuшa,
ваксинация срсщу полuемuелuт (детски пигa-
лич).
Sale п- —s, —с 1. зоол. сьомги (вж. Lechs); 2-рози.
(дълпи) приказкиpl-, тирада: п—п langen — über
cim. mcchen говоря надълго и нашироко за ищ.
Salmi п. —s, —s готе, ригу от диви п;uиH’
Sclebäk (австр- само така), Salmilk п. —s, —
хим. нишадър. имошиев хлорид.
Sälmiikgtbsi т хим. нишадърсн спирт.
Sileonelle. Salmonelle /’ -п еaлменcли-
saloeoiiscH adj. соломоно-скн.
Silöi [-ö, свстр. -он] T- —s. —s салон (приемна.
моден салонг и поО-)-
salonfähig [-Ö—] adj- подходящ за оc0гaше
общество- които можс да се приеме е доброто
общ-е;eо' възпитан.
Salön/löwe [-о—] т салон-н герои, лъв- -tiroler
п шеи. гражданин cурuеm. издокаран, нареден
е тиролски носия; набеден гурн^.
salopp adj. ш-Орсжсн, своСод-ш f’aшuтг).
разпуснат- расдърпин. н-спр-г-ат (с обле¬
клото).
Salpe f- -п зоол. вид машсн-но животно
(THallacne)’
Salpeter ш, —s, — хим, селитра,
salpeterhaltig adj- хим. съдържащ селитра.
Salpetersäure fxut- асо;ш— киселини.
salpetrig adj, хим: -е Säuec асоcuста киселина.
Salpeterung/, -ептехн- ннтрнриие. aсоcизнрaнС’
Salta п. —s, — игра иа вид шахматна дъска (10
полепа— каретс, като халма)-
Salto т- -S, —s/ . д! въздушен скок, салто: — eor-
tiln салто мо^ал—’
salü розг, здрасти. сдри--И-
SälUi т- —s, —с салют: — schieBer давам топовеш
салют.
salutieren in/r. (D n-m ~) 1. воен. отдавам чсст,
козирувам- 2. силюсирим.
Salvadorianer [--ад~J т. —s, ~ салвадорец,
si1vadhuiaлiscH adj. силвaдорсku-
Sälve [-ее-—/, —п воен. залп: с—е ~ a- fnnnri давам
залп.
Sclvtefeuer '--——] п воен. залпов огън.
silvie-te [—ей—] rcfl. оспор. 1’ спасявам се;
отървавам се; 2. търг. поисквам гараипuu;
eстмaм мерки за ебтсnтчa-ише ни взc’инuя-
Salweidn /, -п бош. неи (Salix сартс—).
Salz п. -ns, -е сол (и хим-): ciw. isi oiec — нщ. е
безсолно, блудкаво, и прен.; new. In - lege;
осолявам. слагам нщ. е еилaмурa' прен. nicit
das — zue Bthtn Нс-еи ям сух хляб (беОен съм);
PZeffet und ~о- пипер и сол; б- текст— меланж;
прен. ittiscles ~ итически сол, тънки духови¬
тост, остроумни шета; розг.: cim. hau wede— —
nocl Schmalz ищ. няма никакъв вкус; ищ. е
блудкаво; ctm. isi — ent die Wunde ищ. c като
пипер за рана; е—е Sclnllel — nie n—m geerssen
laenn ял съм н съм пил ситдно с икт.; стари
приятели сме- wir ie-nn Soch U-n SclefZil —
eilninindnt geerssen! ди ие с.’т яли н пнли. яли
и пасли говедата заедно!; пет. noch ie — Ьа-еи
има още да мн пати главата, ди изплащам (зс
нщ. сторено)' er liege tüchtig ie —c сдра-и;— е
сaтaсил-
Saiz/-erewirk п мин. солници (зс каменна сол);
-eodti ш сол-нище, солтни. осолени почва;
-erüle / сaпиетгa; —beurncr п солсш
минерален извор; —■eichst /Г аавашка, солиuua.
захлупт« pl.
ealetn (pai/. eeealz1e и geee1ee) /r. соля.
посолявам, н-соля—-’: cim. isi nicle gesalzt ищ.
е безсолно; ctm. Ist zu ,11—1 eneelenn ищ. c
пгееолеио; прен. c—n Rede — говоря c остри
иамеuн' разг.: gesalzene Prnisn солени и-иu;
gese-zene Worte резки думи; е-е 1eeelzere
Ohrfeige звънка плесници; cin gesalzener Wliz
пиаашстш, циничен -иц; e—m den Buckel —
н-чес-ам нам. гърба.
Salz/Ziss п солници; —fltbscb п солено месо;
—garten п солници (зо .морско сол);
-gcwInnung / селоде0uв; —grübt f мин. =
-bergwerk; -gurkt/кисели kгиета-uuИ’
sale1ele!1 adj. солен: ~c ScCihCte; солсни
плаетоeС’
salzig adj. солен (вода); ctm. ehHmehUe - ищ.
соленсе, има солен -kте; поет, die —е; Fluten
мореcо-
Salz/kOe /Cо<ллoвaг>ни; -U—aui п боп. сълмо
(Selsoli); —lagiusUällii р1мин- солни залежи;
-leke/саламура- —lccke/ювг. солищс; — lctlc/
готе. солст-’
salzsauer adj- хим. солноkuсcп-

293
Sand
Saiz/sämrn/eмü- солна киселина; —sicderm сол-р,
еепепреuсседu;-л. еоледо0ueшuк; -ehlt f
рисеол; -starge/ооте- сол-наи (пръчица);
-streue— п еопиuuа за маса; —wt—U п 1. мин. =
-g-übe; 2. традирия.
Sämann т = Särncni.
Samarittr т. —s. — 1. исш- еамарянuи: библ. det
eaunhnrzign — милостивият еaмaрянни; 2. м<еД,
сам-ряни-. санитар.
SапiShhin1 /сеш-ап- сеялки.
Scee п. —ns, -п; Saeee т. -s, - семе. семка (бот-,
лоолг- и прен.).
Samen.. често се’е—ен. ни семена. за семена:
Senenhändlnr щ-
Sieen/cilige / бот. ссмепъпка; -e;seUe бот.
з-връз на с-мт- —eark/мед. банка за kенс-г-
-нр-не ни сперма; --аи п е-м-проuссодеmeе;
-bäum п дърво, поникнало от ссмс; —tuguss
п иеД. еяктлaиня; —ZäSt; pl. зоол,
сперматозоиди- —■fiscn ш риби за орибяваис;
-Uanneu/бот. семеи—— камера- ~Uaps11/бо/т
ст’——-- кутийка; -körn п семе, семки; —leiter
п снст. стмеетведеи канил. еемтпро-ед-
saпeлlhs adj. безсемсшеш.
Sae1n/c/leлzeл pl- бот. еперм—тофнтн; —иПи-е
/селт-ст- пепиниера; —tuägern бот. семенник-
—üecrtrainng / изкуствено оплождаш-,
осемешявaшc-
saetilos adj. бтзсемснеИ’
Sämerli / -еп с—мт за посев. сcмcнa-
säelg adj. попе, тъст (супа, сос): пет. - nirUoh1nr
сварява.’ нщ„ докисо сс сгъсти.
Зат^кеП/. — гъстоти (нс сос- течност).
eäпishn adj. з-мшт- (кожи).
Säniscbleder п за’шееа кожа. ш-моа.
Sänliig in- —s, —е селг-сп- е-мcш—чс; чссто pl.
и—пнанран разсад.
Scnmcl/-ced п сборник; --ике; п водоем;
—bei—!// п събирателно понятие; -büchst /
касички зи волни пожертвувания; -eb/te ш
усърдие, упорство иа събирач. kол—kuuон—р'
—•feirsclein т групов билет; —'rudlU боп.
многос-м-нсн плод- —gui// търп, сборен товар;
—kesss/ пъри. пcшcгaлна каси (в магазин);
—leSunej/ жп. групаж—ш еагон- —liest / физ,
kешдтшсегшa, сьОuгacтnшa леша ; —listt /
списък —а дарители. спонсори; ~пanrsh1aft
/спорт. сборен отбор.
,111.1- I. tr. 1’ и in/г- h съСнрим (отпадъци.
пощенски маран, пари, дар-шия, подписи.
материали, старини, картини, сеИеau)' ша-
събирамс Осри: Pilzn, Blaiennunn’ K-äuter - бсра
гъби, боровинки. Оилки; lüt c—n, füt new. —
събирам (пaгu. дарения) за -kr., зи нщ’;
gesemnelin Werke събрани съчинения; et Нае
lenge Sara; gcsammcli гой дълго врем— събира
(ссзи неща,тези мистри-ли); Unterschriften für
din Ächtung det Atomwaffe — събирам подписи
за заклеймяване иа атомното оръжие- s-n K—äf'c
zu, Zür cim. — събирам сили за ищ.; s—n Gedanken
— събирам. съсредоточавам мислите сн- 2’
труп-’. натрупвам fсаnисн. опит, знания)- II.
refl. 1. и in/r. h събирам сс, иасъбирам сс,
натрупвам сс: es ,11111'1 sbci viel Volk
насъбра ст много народ; 2’ прен. съсредо¬
точава’ се, вглъбявам сс- 3’ in/г- h воен.
събирам сс: е—е Truppe sainnll сдна част сс
събира; zue Sieeeln eiasnn свиря сбор.
Sammel/iaee m = — wouI; -ruimtu / сборен
шо’тр, номератор (телефонен); —pass m
групов паспорт- ~c1äUe ш сборно място,
сборище; -pulki п сборсн пункт; —пее— ш
селг-ст. комбайн за картофи. кор—ноплоди;
—ehHuifI / = -wnuk’
Sammelsurium п. —s. . .пее рсзг. сбирщини,
емcеuua; чесшо— компилация, нщ. скърп—но
оттук-отт-М’
Siemti/verkehr ш жп. транспорт с трупижсн
вагон; —werk п 1. сборник; 2’ събираш-,
съссивянс иа колекция; -^—1 грам. събира¬
телно съществително, съОнрасслио име; —mui
/страст иа колекционер; —zeit/селт-ст- времс
за бране. беритби (нс билки и пр.)-
SaentU т— -s, — остар- поет. = Запе.
Saeeitu т. -s. — 1 събирач. колекционер; 2.
техн. elektrischer — акумулатор.
Scmnlueg/, —еи 1. събиране; 2. акция зи събиране
(на пари. преОмети); 3. сбирки. колекция; 4.
сборник- 5. прен. съср—доточаваис. вглъбя-аис.
-тпьбcноет; 6. сбирки (капо галерия, музей).
Sinojide п— —п. -п сaмоcд-
Scmsteg п. -s, —е = Sonnabend.
siestais adv. е събота. е съботен дси.
samlpup’ D1. с. заедно с- 2’ — und sonScrs всичко,
всички без изключение; до сдин: sic mutden —
und sonders verleitet бяха иртеcтвaшu до един.
Sani п- —(c)s, —с кадифе; плюш; велур.
scnitn adj. кидифтн; вслурсн.
sceiig adj. кадифен, като кадифе.
säetlicn adj. всичкиpl; des ist sein —er Besitz това
c цялото му имущество; —c Anwcscnicn всички
пгuсъсc-тсaщu; sie waren — eteciinren всички
бяха дошли, Сяха сс явили вкупом; Goethes ~с
Werke пълно издание иа съчиненията иа Гьотс.
SenaIhu!um п. —s . ’—inn еанатогuум.
Sied т— -(nOs, —с 1’ пясък; прен- wie — се Mect
безброи, безчет;розг. „с лопата да ти рин—ш“;
рази;. ctm. ist eil — je-cui нщ. c построено ни
пясък; ctm. veriäulI Im ~— ищ. заглъхва; остави
без резултат; enf Sen — gereten си;ьсим; удрям
о камък; n—m — In die Augen strnunn хвърлям
ИКМ’ прах е очите; streu — darauf; а. свършено!
крий!; точка!- б. разбрахме сс!; den — ptlüge; с
решето -оди нося; 2’ остар. арсна.
Sari’ ’ пясъчен: Sen!shCihCI; / песъчлив:
Scgdbodcn ш.

Sandale
294
Scidiit /. -и сандал.
S^!^*^;^!-^,''./. —и лека. освортна лятна обувки,
сандал еТ’
Sard/benU / плитчина, плитко-нни (образувана
от пясъчен нанос), —beere / бот. дива
боровинка (Ateuius uv; ursi); —ior; m бот.
бодливо дърво (Hi''O'hen u1in;hides)-
Se1dtIHhIz n бот. еишдaпоeо дърво,
siedel; 1 in/г- h остср- швейц. итрия c пясък; 2.
/г. = senScn-
sardei tr. посипе-.’ c пясък.
Seidfaig in гяськотловитcл-
sardia-etn, sendfereie adj. бсжов.
Seri/tloh m зоол. пясъчни бълха (Pnlcx
'сесии;;,); —CeZrr m бор. пясъчен тч—’ua
(Elymus eterätiue); —last т шеп. 1. c—n = n
sciinber хвърля’ топката отстрани (при игра
на кепли); 2. пехотинец; -lost/псогр. смерч с
пясъчен стълб; тромби (ураган), ~h1hn/Cоoач.
пясъчен дъждосвирец (Triega аrenerieO-
saeSie adj. песъчлив, пясъчен.
Sandüeslt; m 1. сандък с пясък (нс улицата),
2. пясъчник (но Детска площоДко и под-).
-kö—r п песъчинки; —Uran' боп. песъчираа,
пясъчници (Aue;etie]; -kuchen т = Saretoutn;
—lanZUätrr pl. зоол. подскачащи Отгачн
(Cic!;de1ieän]; -пап; п— pl. -er 1. оеnaр-
продавич иа пясък; 2’ и -mänichei п „сънчо“
(малко човече. което поръсва очите на
децапа с пясък- за Ос зсс:^^п1); -nelke/бот.
1.	= Gtee;elke; 2. пясъчен, див карамфил
(DiariCns ätenätine); -cecier п гд-сп-пир:
—sieb; ш пясъчник (скала), —sUuaH1i1-1äe1 п
пехн. пясъкохвъргачка, пяськоетруеш апарат;
—torie / готе, сух фин кейк; —mir / остср-
пясъчен часовник; —wtbt / дюни (натрупано
оп вятъра), -wespcn pl- вид рн—щн оси:
амофнла. nодanешня-
ЗспеткП [сандвич] п, —ns, —ns еаидeнч-
SanewüsIe / пясъчни пустиня.
sanft adj. 1. кротък. благ fсърuт. същество): —
wie ein Lame кротък като агне; п—п —еп Zwang
ausü-ni упражнявам лек. тактичен натиск- nin
-er Blick кротък, нежен поглед- рази. etw. eil
din —е Tome. auf die Scilie vcrsmcbce описвам
ищ. c добро; 2. нсжсн, лск. мек fтлaеO. тих
(дъжд. ветрец. чт-сmeеO: слаб (болка): nin —es
LüfUchni лек -етреu; —с Häidn исжнн ръце; nie
-es Blau нтжноснньо- —cr Schlei лек. кротък,
сладък сън; 3. неусетно възлизащ. полегат: nie
— insunigendnr Hügnl иестръмен хълм.
Sänfte/, —gL оспор. nортшcс, носилка; II. осщср.
= ЗаеТеНе!'.
Sinflheit /. — 1’ кротост, благост 2’ нежност.
лекоти, мскосс.
säiZilgee /г. refl. пост- вж. ^säitubecn.
säiZUbllbch adv. пост. = sanZi.
Sanftmut /. — благост, кротост,
siefleüllg adj. благ, кротък.
SaitlmüUilkilU /. — = San/tnuU-
Saeg m- —(c)s, -c вие. песен, псснс: nie - uni Klare
c песни. c музика- mit Sing und — c птешu,
с-е-nuт; розг. olne — und Klang eeeiclhe
измъквам ее, отне-’ сн безшумно, тихомъл¬
ком. безславно.
,111-3— adj- което може ди се псе, поддаващо сс
на пеене’
Sänecu п- —S, ~ певец (прен. и за поет- зс птица),
рози:. da—über schweigt Scs ~s Höflichkeit по това
историята мълчн.
San11rhHh— [-’-корJ п п—вч—скИ’
Sängerin f, —пеп пceuua-
Sär1tushHi/I /. -еп 1. п—еч—сао дружество; оОсди-
нсннс иа певчески дружтеmви; 2. п—сuи;е pd-
Säigirwettstrcbe т певческо състезание, надпя-
више-
SangesbieiSer п другар ос певческото дружество.
seri1e/fuh1 adj. който оОнчи пттшт, п-еши;
-Uunibe adj. който знае да п-е; които знае
много ncснн-
Si11isilrstr1- желание ди се пее; 2. любов към
пстнсго, нислиди ог пc—ието-
saiieslusUli adj. който оОнчи да псс.
san11he adj. 1’ бсз псст—; 2’ рози- seng— und
klanglos ieeinlen измъквам сс тихомълком,
бсзшумно.
SieemieiUer ш. -s, — синг-ншна
sangulniscl adj. сангвнничен, еашг-uшнчcеаИ’
sanieren /г. 1’ синигaм, прилагам оздравителни
мсркн (за икономика- търговско преДпри-
япис); 2. хигиенизирам; Sanierung/.
Sanikel т- —s.—бощ. дебряика (Scniculc nurhcini).
sanitär adj. еaиитaрcи.
Sanität /. — здравно дело. хигиени.
SaiiläUer т. -s, - синucaг-
^^iuäis/dleisUn 1 здравни служба- 2. дежурство
на сaшucaгтн' —-hin! m кучт, обучено да
издирва ранени; -käsien п домашни, пътна
аптсчки; —keranbU / мcдиuински фаянс; —rat
ш еашumигеш (медицински) съветник (титла);
-stelle/c-интaгеш пост, здравен пункт- —тиНе
futeO. еашитaреи пункт, „първа. бърза помощ“;
—weste п санитарно, сдра-шо депо-
Sankt adj. св—ти: Sank' Hu-ettus свети Хуберт.
Sanktion f, -пи 1’ санкция; 2. pl. сaшaпиu,
принудителни и н-аазителни мерки: -пи ver¬
bärgen иалигам еиикuнн-
sanktionieren tr. санкционирам, одобрява’
(закон); Sanktionierung/.
Sansculotte [сЗскйлбт] т. -п, -п исш. санкюлот.
Sansibarer т. -s - занзибарец.
Sanskrit п, -(e)s, — езиколн. санскрит.
Sanskritforscher т санскритолог.
sanskritisch adj- санскритски.
Sanskritist m. -еп -еп санскритолог.
Saphir, Saphir (австр. само поко) m. -s, —е
сапфир.
Sappe [са-] / -п воен. сапа.

295
Sättigungsstrom
sapperment!, sapperlot! по дяволите! (вж.
sickernenu)-
Sappeur [ciiöp] in. -s, -е воен. оеnaр- еипьор.
пионер.
sapphisch adj. лит. по еСгaзтп на Сафо,
с—пфшчcски-
Seueetne m. -п. —п исш. сарацин. мавър.
seгieeлishH adj. сарицннскн, мавритaнеaи-
Seude т. -п. -п жител ни Сардиния. еaрдишcц-
Sc—deilc f, -п аншоа.
SeudtllineuUUi—/оопе. пасти ог масло с аншоа.
Sauiili f. —п. еaрдcлa-
Seuiiniiu [-и-р] in, —и, - = Sarde.
saudlnish1. siue!shH adj- сaрдишеaи-
siudonish1 adj. сирдо—ичеН’ еaрденuчеекH’
Sarg т- -(n)s, —c ковчег.
51—11,11, т— —,. .een сарказъма
saukesUishH adj- сaгaaстuч—Ш’
Saukhphag т. —s —c саркофаг,
scsi in/j; 1’ иха!- 2. дръж!
Sass T- —ne, —nn; Sasse m, —e, —i оеmcр-1. м—сг—н
жител; 2. земт-притежател; 3’ вид арендатор;
4. сaсcдac-л-
sässbg adj. остар. жее—тщ. с местожителство r..
Satan т- —S. —е; Salenes in. —. —se сатан—,
sätieisch adj. еacaшншеaH’
SaUans/bruu/Иззчадия pl. h— иди; —•'ile m дяволска,
еacишишсaa гъба (БhIeeue eetäeäe); —lücke f
дяволия, сaтaнuшеaо коварство.
Siie-rii in. —еи. —en сателит (и аспр.) Uürstllchnu
—	изкусс— спътник’
SaUt11iUt1//t—neeh1n п спътникова, еиcтлиcшa
телевизия; —■ethCreг/н помощни изчислителна
машини; -steei т сa;-пи;шa държави; —stad' f
тгид—еиcтлиc; —sleut п изстрелван- на
изкуствен спътник’
Saiin [зате] т, —s, —s сигси.
sieleic-cn /r. техн. сис—шираМ’
SaUiet f- -плит. сатира.
SeUi—ikiu т, -s, - сатирик.
eeeiгish1 adj. сатиричен.
SiUisfiUIih1 f, -еп юр. спуО, удовлствор-нис (за
нанесена обиОа).
seeiefiUIionsfäh!e adj. остар- лнцт, достойно ди
бъдт извикано на дуел (офицери. студенти,
бпaгороднuuu)-
Sct—äp п- -еп, —еп сатрап’
не' adj. 1. енm. нахранен, нахранил се: наял сс:
sici — esse; наяжда’ сс, я.м до ——сита, изхран¬
вам сс; ntw. nccit — шш- насища; et isi инСе —
zu ииСс; (разг. zu Uricgcr) нс можеш го
насити; пг lei richt — zu csser гой нс си дояжда,
гпaдт-a; von c—t soIhCnr PhrIioe wctde Ici икСи
—	c такива порция нс мога да сс нахраня; рози,
sich — itirker напивам се. пия до шасита; sici
an new. D — scle; наглеждам се ни нещо; sich -
weine; испnakвa’ сс- eu wird nicie ihn zu
lheee сой нс може да го мaхвaпи; 2’ рсзи.
пр—еu;—ш: ciw. — lebnn насилих сс на нщ.-
омръзна мн нщ.- ich Ce-n s-n Lügen - насилих
сс, сит съм ии лъжите му; ich Нс-е ibn ~ гои
ми омръзни- ciw. - -скипси омръзни ми ищ.'
3.	симодосол—н (лице, усмивки); 4. ш—еитcш
(разтвор. битгиO; сочси, nin —es Bleu ииент-но,
сочно синьо.
,1'1-111 adj. шиснс-но син (б-тра)’
SaUUdenpf т техн. —аснгтна пир-’
Seite/. —п пишиua (за мляко).
SalUel ш, -S. ~ 1. седло: Sen — auflngen поеma-я’
седлото; еи körnte seurenrieii Ie — siezen гой
би могъл с часове да язди. да стон на седлото-
e—r le den - he-nn. n—n bi den — helZen помитам
икм. ди се качи ни кон- прсн. помитам нам. да
стъпи на kгaaacи си, да шaпгaви първите
стъпки е aaги—гaca; e—r aus dcn — Не-е;:
помити’ нам. да слезе от кон; ист. свалям нкг.
от коня (на турнир); прен. поваля’ нат.;
поО—ждаеам съпсрник^-зт. к-турв-м икт.- slcl
in - helinr крепя сс на седлото; рози:- прсн.
рсзи.; крепя сс здраво; рази. inst in — sieze;
крспя се ши седлото; з-твърдсно ми е
положението; iln Reiieunng saB fest in —
-лаеcmа беше сдгaво з-крсп-на; положението
иа привит—nсmвело б—ш— сaтсьгд-шо; in allen
~е gerecht sein зная всички майстории. описсш
съм във всичко, мога да се справя с всякакво
положение; 2. седалки на колело, ’еmопикл-m;
3. сa’aг; 4. геогр. с-дло-ина; 5’ спорт.
ср—дната част ши косaтa' 6. праг, прагче (но
цигулка); 7. спр. напречни срсда- разпънаи.
SaUuelret!n п анст. седло-идна кост; турско
седло; -еиН п двтскamcш покрие, покри— на
две води- -Scckt f чул.
seeU11r/eet, —дсепНи adj. 1. обигран - езда- 2’ прен.
-ещ, с големи знания (е специалността); рази:.
„доСр— подкован".
Sittil/giienk п снст. ссдло-идша еcивa; —gnri т
колан на седло; -Urälr f шaг—нa гарги, сиви
врана (Couvus corrlx); -nesc/меД. ссдло-идсн
нос.
eaeU11л tr- (к без obj) refl. ос—дливам:рази. 11,11111'
sei; тотов съм- рози. sich [Zür с-с Prüfung] —
голея сс. ссяга’ сс за изпит.
SeUUel/'fi—е п лссият кон (на двуколнс кола);
-'läee т спорт, място зи ессдпaсaше на кош—
(на хиподрум); - Schlepper т aвmовпaa (мощен
камион с влачена платформа); —seift /лявата
страна на кош; -zeie п седлото с прина¬
длежностите; ^ид т aвтовпиa’
Sattielt/. — ситост’
sättbe adj. ряДко = eäIIl1erd-
säUIIgte I. tr. шисищим (и хим.)— шахрашвам: е-с
insälllgle Lösung насис—н раствор; II. refl. sich
си D пет., mii, von ciw. - наяжда’ сс c нщ’, ям
до насити от нщ’; Sättijginij^.
SäUU!euressUehп т ел, ток -- насищаш-со.

Sattler
296
Sattle— T- —s. — ссдл-р; с-р-ч.
Sättitei! f. -cr 1. еедлaрсcве; 2. с—дnaршипa.
сaгaчииц—’
seltsam adj- достатъчен: ntw. ist uns — eckeiru
нщ. ни c доеmиmьчше известно- Scs habnn wie —
iuöuicut сова сме гизuеkвиnu до насили, до¬
статъчно и пг-доеmacьчно.
SeU1reU!hr f. — хим. насищаше, с-тур-рашс.
с-тур-ция’
eeUu—i1—tr ir. насищам; задоволява’, ипрен-: ein
Suaee ist eeeurieru дадена държава е задовол—ша
напълно, достигнала с предела -- разшире¬
нието си.
Satire п- —s 1’ мит. остр. Сатурн; 2. оспор.
оnово-
Saiyr т. -nl-s—, —п мит. сатир,
satyre-tie adj. като сатир.
Saiz m, —ns. —ч: 1. грсм, изречение, фраза: е—п —
bilien образуваме изречени—- п—п - zergliedere
пра-я разбор —а изречени—- 2. с—за, m—сис.
закон- исп. стортма; рел. догми; det — von deu
Eriaiturj det Energie законът зи съхранението
иа енергията; det — vom zurn!hCnrdnr GrurSn
принципът зи достатъчното основание; 3.
поредица, стрия (пощенски мсрки), комплект,
тaгниcтгa (инструменти- нечии спортни
принадлежности и пр.): nin — Waren един
асортимент стоки; 4. лов. котило (зайци): 5-
сел.-ст. партида риби (за зарибяване), 6. муз.
час; (носиифония. сонета,концерт))’], скок:
eu sprang eil c-m — über Scn Graben c един скок
прехвърли рови, гой прескочи н-всднъж рова;
8’ утайка (на ксфе. вино), седимент; 9. псч.
набор; набиране: das Buch Ist Im — книгата е е
шaбег, ш-Сира ст; 10’ норми, рaсе-г (по
шерифа), ет—-ka. мярка: търг, die ^с e—s TeeIfes
определените норми на тарифата; zue üblichen
-	по обикновената тарифи; er trank das Glas in
n—m - той изпи чашата ии едни дъх;рози. zmc!
Gläsh1nr, Scs isi so nein - дет чашки, това мн
с мярката; 11. спорт. сст. чист от партия иа
тенис (състоящо се от 6 хоОс): in drei ^п
gewinnen печеля на три сега (при mениеj, ebn
-	TnrnisspInln едни сст; 12. сaпог. миза (при
хазартна ипрс)-
Saizemssagtf грам екасу-мо, прило^т, пр—дикаг;
—bar! п грам, копула- —bau т, —bildune/
синтактичен строеж. обраст-аиc иа изречение-
—е—eäre1ne f грам. допълнение; —feäsee ш
техн. сборна съставна фрсза.
saizirti adj. готов за нибирише (ръкопис).
Siez/gefüge п грам. сложно съставно изречение-
—gigensUand ш грсм. подлог- —giled п прам-
часг на изречение- —bese т лов. с—cк~м—иka;
-kerpfin т шаран за зарибяване- —1ibrc/2pam’.
сuнcиксне’
Saee/spIege1 т печ. наборна плоскост; —teich ш
сел^сш. рибник; -ttclilk печ- наборна тех¬
ники; —teil п прам, чист на изрсченнС’
Зее^ие/, —сп устав. правилник (на дружество,
съюз);
saIeures11naB adv. по ^1-—-, по прaвилшuaa-
SäUevr—eIeSneg / ираи, сложно съчинено
изречени—’
satzweise adv. изречение по изрече-ие.
За^скНи п грсм. прспни-сслсш знак.
Sau f, —c/—cn 1’ свишя-майа'а. евинкa;/?/ -тп често
диви сенни; 2. прен - евиня, скот (ругатня): К¬
с — ии кьорав чое—a; nntcr eilet — под всяка
критика; вулг. c-n znu — nacier ужасно
н-ругав-м; шaпеглaшвим нат. - 3. спуО. — На-еи
имам къс’ет- корт. die - Ьа-еи имам наи-
голямата карти, ас; 4. розг, ’aс;иn—ше петно-
5.	рази, грешка, недоглеждано- 6. рази, калай;
uстгuваш- на носа; 7’ шлаа' и сажди е печката
и комини.
Sau.., sau.. означава обикновено 1. свински, иа
свиня. ни глигани: ЗапСе^ /-; 2. вулг. презр.
иоляиа мръсотия, свинщина- лошокочвет-
всносп- низосп (често в ругатни): Sanwetict
п: 3’ вулг. пейоропивно усилване = ужасно,
страшно, ’-ого [голяме]: Saukälte/.
Säu/eebtiU / вулг. 1 адски тежка раСоса; 2.
шcеaепеешa работи. през куп за грош р-боса;
-eanit / вулг, сеолоч. паплач- —beeet / бот.
кучешко грозде (Solanum eignin); -bellte m
лов. = —’liriee.
sauber adj. 1. чист (риза, ръце, чаши, госъдuши.
стая, улици, град); розг. епгтmшam, чистичък:
ein Zimmer — тиНси почиствам стая; sie ist
seht — тя е голяма чистшuua; — arbeiten работя
число (Доброеъввеnно), ntw. — abscltciern
преписвам ищ. начисто; — laitnn поддържам
чист; поддържам чистоти; sich — haluer нося
сс чисто; прсн. : tin-tr Cictckecu чист характер-
ciw. — aifessen а. захващам ищ. с чисти ръце.
грижливо; б- подхващам нщ.. както трябва-
рсзи.: 1111, gehe — всичко върви гладко; 2.
Сезупреч—ш. грижливо. акуратно uсрaбо;—ш
(шкаф, рокля, статия, рaботaO; 3. чистоплъсе—
(човск); 4. ирон. с—е -е Gnen11ehhafe хубави
компания!; безобразниш!*; nie —er Patron, ebn
—es FeUhCehCen, ein -tr Geselle! хубостник
такъв!; рази;. das Ist n—n ~e WIruscheZu Hin—! има
че управия!- чудесии порядки имитс лук!; 6.
хубавичък. мило-идеи; приятеш;ризТ’: nin -ts
Mädel! хубаво момиче!; бива си то момичето!;
das isi —! чудесно!
Sauberkeit /, — 1’ чистоти, и прен:.: sehr auf —
läiecn много държи ни чистотата, голя’
чист—нк съм; 2. чнстоппъcноеm (за човек): 3’
-аур-т-ост. грижлива изработки; 4. порядъч¬
но^ (нс характер, постъпки).
säu-erll^ adv. чистичко, грижливо: cs wat lebi
— nbngnpahkI бешс грижливо и чистичко опако¬
вано- cim. lebe — ailcssen хващам ищ. много
внимателно с ръцете си.

297
Säufer
säu-ere tr. почнетвaм. чистя (къща. песъдина,
двор); изчиствам, очиствам (гора от ертди-
т-лu]: е—е Münze von ScC11ee — очиствам
монети, изчиствам монети ос нечистотия; прсН'
des Lend von Fcind — прочиствам страната ог
ш-пгuяcтпя' Sie PetUli ~ правя чистка иа
парmнята-
Säubt—une /, — 1’ почистване, чиеcтне; 2.
полит- чистка.
Säubiruresaklioi / 1’ акция за nрочиеmвaие' 2.
чистка.
SaublesI п вулг. мръсно животно (ругатня).
simeiöd(i) adj, разг, ужасно тъп.
Säu-ohee/бот. бакла (Vicbc laber major)’
Semcn [збее]/, —е 1. готе, сос (= SoBe); 2. помия,
киши, попари: das Isi ilesniee сови с есс
съшият боклук, същата помня.
Siuciire	—п еосиерa-
Si1dI—Äгebtг т саудитски арабии.
saudI—iгieIshH adj. еaудитскоaгaбекн-
Scm/dbs'tl f бот. кастр-ц. пил-миди (Soncrus
o-cricens); —■ег^пк ш розг. вулг. ‘тски-лик,
небивала мръсотия.
,11/1111, -dänlbch adj. вулг. тъп до иемии къде;
—egal adj. грубо напълно, съвсем! безразличен.
scutn in/г. h tr. 1. (за свиня) опрасеи се; 2. вулп.
прсн. работя немарливо; des isi gesaui, nicht
geeilt лова c плескано, мацано. а не рнеувaио!;
3. вулг. говоря мръсни риОоти; рaзeрamинчa-
,111— adj, (sciteu, sännuee) 1. кисел (и хим.)
(плодов—, бешОеши, краставички; реакция):
etwas, еп -ieehhnr — кнссличък- saure Kirschen
вишни; saurer Wein кисело вино, киселок; ,11-1
Trenbnr кисело 1роздт; прен. гроздето с киссло
(кскпо в баснята); saiun MIIhC проансн-то,
сгъстено мляко; — wtuie; екис—и’ ст.
прекис-а’; ntw. ecCnecUe —. hau e—r säuren
GeehCnähk нщ’ кистлтт, има анстл вкус,
ш-киссля-а; eenree ÄntstoBeg ернгвашт ни
кuсело;рaсг- in Ser sauren Aplel -eiBen nüsser
принуден съм ди преглътна горчивия хап (що
не ща- трябва Ос направя нщ,— да се съглася);
вулг. gib ihn Saures! напердаши го! - тегли му
един бой!; рози. - tiägleuee правя kиетna
физиономия, намръщва’ сс, разсърде-м се-
фам; Ses mied dit — eilseoBen това ще ти излез—
кисело, пртз носи; das kennsi du Siu — khcher.
-uetnr сложи си го е рамка, ако щсш; да гн е
честите (но мене неми трябва); поел- - macil
Insiig анс-ле, че eтетnо; 2. вкиснат (бира,
ядснт); 3’ прсн; шедовопеш. намръщен, кисел;
nie saures Gesihhu танЬеп, - drclreche1cn правя
кисела физиономия; ctm. Uonnt nich - an
много мн е неприятно (ди направя нщ.). много
ми струва; 4. прен. тежък, труден: ролгг С1т.
wirS mir - нщ. ми е трудно; разг, ias Gehen
wird Ihn — ходенето го измъчва; eIhh D ctm. -,
cs sici D — werden leeenn дивим си ’—ого труд
с ищ.- ис птстя труди, силите си; много сс
блъскам, срспя- — vcrSiegtcs Geld пари.
спечелени с пот ни челото- n-n des Leben —
пиСси отравям нкм. живота; 5. есл-}еm- кисел
(почви): sauucs Gras твърди. долнокачествени
трева; 6. säute— Wind сух вятър; прен; неблаго¬
приятен еятър.
Seutr п. —s. -1. гаmе— заешки или гъши дреболии.
-арени е 0^1- 2’ квас (за хляб); 3’ псч. предпла¬
тени р-бог-’
Sauct/cmpier т бот- киселец (Runex acnUhse);
—ba! п техн, kuетпa Оаня (на целулозе-
прежда); —beaUtn т попе. печено ог марино¬
вано говеждо мссо; --иипиеп т кисела мине¬
рална вода (със свободен вътеседвуокис); —-еше
бот, кисел трън (Be-beeis vulgaris).
Säiteei f, —е; вули. свинщина, мръсотия.
бсзобразн—.
Sauer/ZutUt— т селг-ст. силиж (= GärZnueer];
-geäser pl. бот. кисели треви (= Riedgräser);
—1—übe f сел.-споп. силажни яма; -kb—^Ьс /
бот. вишня (Punrns cnree1e); -Ulte п боп.
кuеепuпa (Oxelis eheeoenlle); —kob т, —Uuäit
п кисело зелт-
sau1r1ihb adj, възкиссл, кие—личьк, и прен.
Säu1—1ihhke1lld, — киселя-ост.
Säuerling ш. -s, -с 1’ = Säunu-rinren; 2. = -ei'/et;
3. киселица ябълки.
Samir/eilcn / вид възкиссло мляко; (неварено)
прокиснаге мляко; -mölkt / цвнк’
säirer tr, I. 1. сa’ееea’ с квас (хляС)- 2.
подкuетпявaм; II. in/r. h и Säintn вкисеам сс;
Säuerung/
Siue—sUo// п хим- кислород.
Seut—eUhtt(ienurgs)1tгäU п меД. кислороден
апарат.
SiutrsUofZHalUie adj. хим. съдържащ кислород.
sautesüß adj. кисеnо~сnaдьк-
Seue—rU1b1 ш квас; ~Uhc/ m I. розг. вечно кисел
човек; 2’ остар. съд за оцет.
seue—rUöpfie, -IöpÜIShb adj, розг- анстл, иaвьс—ш,
шимтеcш-
Senrrwn—i т зоол, лнсcеeгьcka (Toterix
eneienelle).
Saut/aus m.	; —^^^ii m (c)s, —е фам пияница,
къркич; —e-uie- m 1. другар по пиянство; 2. =
—eoi!.
Seufeei—/лов. пики за лов иа гnигaши-
seitir* tr, (и без обект) 1. пия, лоча (за
животни): Sem Viel zu — geben поя доСнсъка;
2.	разг. пия, смучи (като пияница); c—n inter
Sen Tiscl - шадпивим икт.; бия -кт. по пиеше- ~
wie ein Loch пия като продъштш- sihh voll ~
написам сс до козирката; et Heu sihh zu Tode
gesoffen гой умря от пиянство.
Samf11hHe1 т бот. ч—мсрика, с-модн-са- ер-ва
fP11he!ennn offlhnä1e)’
Säufe— т- -s, —рсзг. пияници, смукач, цек-ч.

Sauferei
298
SanZcrCI f— —ел розг- 1 пиянеcвт-aн—; 2’ гуляй,
пияча—.
säufeгIshn adj. разг. пиянски.
Säuferwibisiii т мед. делириум греме-с.
Saut/eiicgen гуляй с много пненс; —igel п. —loci
п вулг. пияници, смукач. къркан.
Sau/Tieiern кучс зи лев ши глигани- —ftciBn вуле.
буламач; помня (лошо яДене).
ScuZsäck т вулг. пияници, „мех", „солу’“.
Saug/ader f анат. ли.’фасичсн съд.
Sauganп1rrдoйкa, кърмачка.
Saue-cggeit т техн- мин, се’есмтkaчaа-
siujci* (и слаб) I’ /г. refl. 1. смуча, смъквам: ctm'.
in sicb — всмуквам нщ.; das hat er ehior eit der
Mutternllhh In sihh 1esh1nn сови той е вемукaп
заедно с майчиното сн мляко. с това е закърмен
още от ранното си дтсство; sich voll. sei' —
шиемyk-aм сс; det Schwane ici eihb voll Wisse-
gesogen тъСаси сс c напоила с води- рози, das
hei et sici D aus dce Flngete gesogen това го е
изсмукал от пръстите си- прен. Honig aus allen
Blüten — смуча, неaтиг отвсякъде; Staub —
изчиства’ праха (с прахосмукачка); 2. (зи
кърмаче) суча, бозая (мляко); II. intr- an ctm. D
— смуча ищ.- Sic Bäuee — аи ibece Tatzen мечките
си смучат лапите;
säugen tr. кърмя, давим —а дете да сучс.
Saugte 1’ хим. бюхн—рова фуния (= NuIehHn);
техн. смукат—л- иеО. смукало (на гутатор);
изсмукван- 2. бuСтгош (гумен); 3. сукалче,
Оосaйнuчc-
Säugetier п—рядко Säuger n.-s,-зоол. бозайник’
Saug/flascheУ биберон (шише); -Ьс-ст in пехн.
сифон.
Säugling п- -s, —с kьрмиче-
Säuglings/furso-ge / обществени грижи pl. за
kьг’aчттaca; -lein п ясли р/.; -'fitgi /
отглеждане на кърмачета; —eciу1eter/дет*скa
сестра (в ясли).
Seng^pum't / смтaаcепна помпи; -nept т зоол.
смукало.
saugrob adj. фсм. груб като хамалин: — werden
нагрубявам нкт’ като хамалин.
Saug/rüsscl in зоол^. смукало, хоботче; —mutzel /
бот, смукателен корен- —zug т техн- RакттМ]
Säu/balz/’ —^^r^Ize/^j^e^e на глигани; -Hirt т свин-р
(= Scrweiinrirt); —igtl in вули- ряДко мръсник,
мръсен е устата човек (вж. ScHweInige110J
scubgeli ln/г- h вулп. рози, рaсгрaвям мръсни
-.^-1, цинизми (= ShHmcI1Ien1n)’
säuisch, adj. сеинсаи- мръсен, екоcеkИ’
Sau/jagd/лов на глигани- —kälic / кучешки студ-
-ktel т вулп. свиня. мръсник, Оезобразинк;
—Uheeл т евниек— кочина.
Säule/. —и 1. архит- колона: прен-. е—е ~ von Rauch
стълб от дим; din -е des Herkules Херкулесови
стълбове (Гибралтар)- 2’ прсн. стълб, опора:
е—с ~ der Gn1nhtsaekniUhлoci, стълб на науката;
3.	мап- призми- 4. воен. колона.
Sau11Лi-shb1uss т срхит- кaгител.
säultn/iulie. -föumig adj. ссълбесндсн, с форми
ии колон-’
Säulen/gang,срхит- колонади; ~Ha1Ie>nppxуn-
поргнк, колонади; -111'' п архиш- к-пилел;
—b1ili1efe] т 1. църк. стълбина: рази. siezen win
nie =т стоя, седя като истукин; —Unart п,
-krö'f п архит. = —ian'l; —Ordnung / рсд,
стил (в античното литература), —pialir /
срхит- -бик, абаки- ~ecrr/U т срхит- тяло ии
колони; —stubl щ архит. цокъл ни копоии-
Saulünnel т грубо мръсен хлапак, хълтьзнна’
Saun' т- —(с),, 1Т 1. подгъв, ръб; 2. и-иua; 3.
край (на дрсхс); периферия, екрайнина (на
гора).
Siun1 т. -(c)s, -с остар. товар (на маиоре. кон).
Saueagee in фам. мръсник. бесоСрисшиК’
sannäBie adj. 1. вулг. бтсeбгaстн: т—т —с
Wirtschaft цяла свинщина; —cs Wetter мръсно
времс; das ist — ineueeiene тоса е безобразно
лошо шaпгaв—но' ^розг. —es Glück луд късмет.
säunei1 /г- поръбе-м, подгъвам!, обшивам: прен.
обграждам: ein Cilleu Seueitte sännt den
Horlz.hne еeттлa uвипa обгражда хоризонта.
säumen2 intr- h бавя се (е работата)., забавям
се, мая ее-
säunei, säumti2 tr. ряДко 1. пренасям! с товарни
животни; 2’ слити’ сим-р (ши магаре. koh).
Samпeлshn п вулп. рaсвгaтшиua. мгьеницa-
Säuner1 ш. —s, — механизъм (на шевна машина)
за nодгьeaше-
Säueer2 in. -s, - бавен. муден човек.
Säumer3 т. —s, — 1. кираджия, -од-ч ни товарни
животни; 2. кнраджийски кои, мигарс.
saunliti. säumig adj. бавен. мудсн: ein —tu
ScCiIdrnu длъжник. който мъчно плаща.
Säumigkeit /. — 1. Си-шест, мудност, лсшост; 2.
небрежност, нехайство.
SauelaslI / тееар иа кош. ’—таге. муле.
SäuплIelr, —se сабавян—. б-сеше, Ои-сж.
Säumnis2 п. —ses, -sn остар. препускан— ( =
Versäumnis)’
Seunpfei т планинска пътека за тeвaгшu
животнн, конск— пьтеки-
SaumsC /, 1-—; п. —(е),, —е = Säueljkcbi’
Sann/seitel ш сa’aг' —schice ш лесов.
подновяване иа тора от края към средата.
saumselig adj. 1’ бавен, ленив- 2. небртжен,
нехаен.
SeunstligUtil / -пи 1. Сие-ест; леност; 2’
небрежност, нехайство’
Sauetier п товарно животно: матарс. муле. кон.
Sau na f, -s или.. пеп сауни, финландски баня.
samntn. simiieren intr- ходя иа сауна, посещавам!
сауна’
Samecst п фсм. мръсна дупка (за градче. селце-
жилище); -nickel ш вулг- мръсник.
Säure/, -п киселина (и хим-); хим киселинност;
кислога, кисел вкус: ~ In Mceen киселини.

299
Schachblume
Säure.. киселинеи.
Saieebe f боп. рaсвeдшиa, кучешко грозд—
(Soianue du1hanaue]’
sänetreteUä;iig, säu-e/esi adj. кисслине—
устойчив; —frei adj- несъдържащ кне—пнша’
Saueeeurktrztlll/рсзг. мъртъв сезон (е търго¬
вия— политика).
säu—tHilUig adj. съдържащ кис-лиш-, кие—лннеH’
Säurezabl /xum. киселинно число.
Saurier [—йср] т. -s. — зоол. влечуго от мсзо—
зойскала ери. сa-ьр-
säutbg adj. анстл, вьзкис—п’
Sius m- —es. — 1’ бързини: in - . In voiicm — с
вихрена бързина; et kam In — icrer той долсся
кило вихрушка; 2. прен. In — und Btaus -r-еп
харча, пилея без смески; живея е разкош.
Saust-raus п рядко лудсли-И’
säuseln inir. h шумоля, штптя (вятър): прен. eie
säisc-niet Siimme с н—ж—и, ласкав елис.
sausen I. inir. h s 1 h фучн (вятър), бучи. свисти:
ns saust mir bi Sen Ohren, iie Olten — mit ушит—
ми бучил; der Kopf saust mir главили ми бучи.
наду мн сс глав-ти, тласати мн е замаяни; 2. 5
профучава’, ’ишаеам като вихрушка: die
Bhпbn; kämen durcl die Luft gesaust бемОитс
(пробучаха из, по въздуха; das Auto ea1eUe
dutcl Sie SitaBen автомобилът профуча прсз.
по улиците; durchs Examen — пропада’ ни
изпит. скъсват мс; разг)- ich sause тичам като
луд. тичам лудешки; пет. — lassen eткисви’ сс
о; иш. (посещение на концерт и подобно).
Sauste П- —s, — 1. рози; гуляй, излет с вссели
компания; 2. обл. рcсняк-
Sause/wcie п = Sauset 2; —wini п 1’ поет, вихър,
ве;ришт, голям вятър; 2. разг. лудетина’
Seu/yetUiu п вулп. мръсно врсме- —wlrtschntfe/
вулг. еeuшшиши. 0—сгтдuт (в до.мскинство—
стопанство. предприятие).
sauwobl adj. рози. mit Ist ~ добре мн с като иа
свиня е локва; много ми с кеф.
Savirie [сава-]/*гсогр. еaвaиa’
Saxophon. Saxofon п. —s, —е муз. саксофон.
Sä/zelt/сел.-ст. време за сснгба; -zulieri/*лук
от семе.
S—Bchn / градска ж—птсшuпa (вж. SiaSe-ai;.
Sci;nllbenr)’
Sbirue ш. —и, -и 1. ист. сОир, слуга ни ишкви-
зицнята; 2. остар. сmгaж'aг, полиции.
sceete (скaШ’’-J /г. сканирам.
Scannte [ск-цър] скенер’
sch! intj. 1’ шшт! (за млъквано). 2. къш! (за
сплсшване)-
Shhabets п- -. — еврейски за събота ( = Seb-et
1).
Sche-bteeehUeI т фсм. ципи’ишдро (за цили-
нОър-шопкс)-
Scha-c1/ —п зоол. хлебарка (BleUUe jcreärica).
Sdä-c2/ —е = Sc'ia-nr.
Schä-e/. -и отпадъци (натрошено дървесина при
мънсне нс лен и коноп).
Shbietf1tIscr п готе. фино мляно ‘—со (за
сурово яДене), бифтек тaрcaр-
Scnc-tbsei п пехн. шиб—р, етьртaч-
sclibee tr- 1. остъргвам, стържа; нассъргвам:
MohruiI-пп — чистя, остъргвам моркови- разг.
п-п RuehЬnn — правя икм. зър-зър (с подигра¬
вателен жест); 2’ шсп. eihr D den Baue, das
GesihCe — стрижи се, бръсни ее-
Scri-eлr1IfU п отрова за хлебарки; -keanU бот.
вид лопен. с-ещилка (Verbcscue —laeeirie]-
Schabeu т- —s, — техн. шаб—р. сгъргач- стъргало,
чесало.
ЗНа-егИ/. -сп рази- стъргане.
ЗНа-с-инк п. —(е),. -е [лоша] шега, лудория.
розг. номер: п—е е-п — spielen, е—е ctm. zum —
in; погиждим, изигривим —км. [лоши] шеги,
номер; ~ Utnibnr правя сн шеги, лудувам. върша
лудории, сакачам се’
Schabernacken tr- ряДко потиждам нкм. [лош]
номер’
scba-1urahUiecb adj. за шеги. закачлив, шеговит,
ehbäbie adj. 1’ изтъркан, иснeетн, опърпан,
извехтял (дреха); 2. стиснат (чов—а); 3. рази.
мистген, жалък: Sie -en Reser waren für ins зи
иис осс-шахи трохите; et Zand c—n -еп Dienst
иим—рн някакви мизерна службица; 4. подъл.
мръсен, гиден: so ein —er Keti! подлец, мегсa-
втu сакъс^-разг- nt hat sici — berommen държа
сс подло.
Schäbigkeit /. — 1. изтъркииоеT’ опърпаносг; 2.
разг. сmнеиamоеm; 3. мнзсрност- 4. разт. подлост,
мръсотия, гaлосm-
Scl^aekuist/изк. ‘^01.-10.
Scnabloie/. —п техн. шаблон, и прсн. щампа: nach
det — ar-eieer работя пе шаблон; des ist alles
nut ~! всичко сова c само имитация!
Shbae1h11nbafU adj. шаОлошсш, Оcсдуштш-
schablonieren, Shbee1h1bsleu1r /г. 1 изработвам
по шаблон; работя с помощта на шаОлоши- 2.
прен. шиблонизирaм-
Scha-etlc /, —п техн. стол (нс наковалня).
Schaeeahk1 /. —и 1. чул (богатоукрасен)— 2. фсм.
кранта; caгaтaИкa (изобщо изхабена всщ),
Shribe11. ShЬä-stI п. —s. — стърготина.
Scbccn п. —(h)s- — 1’ шах. шахмат, ших’атни игра:
- epie1nr итрия (ни ших); е—е — einten, gn-en
еОя—ясим!, диви’ ших, и прсн.; Im — Stelen
обявен мн с ших; намирам се е ших; - und eaii!
ших и маг!; das — decken прикривам, загaсea’
царя; aus dem — zielen местя застрашен цар;
2’ прен. c—r In - lä-Iin държа нкг. е шах,
обуздавам -).., възпира’ нат.; er Uerr s-n
Schület пиСе in — Celiin нс ’ож'е да респектира
Tчешипиcе си; розг. сой нт може да излсзт
нитлаеи с учениците сИ’
З^НиН-итс / бот. вил диво лале (Fri'l-Iaula
mcicasuis)’

Schachbrett
300
Schachbrett n шахматни дъска,
ehCachbгettäeUie adj. кило шах’асша дъска;
шихмaтеш-
Зста^.— т— —s. — 1. пейор. (дреОшaв, срамен]
пазарлък, и прен,- mit ntw. ~ iuciecn правя
(срамни) пазарлъци за нщ., съргаш—ствувим е
нщ.; 2’ дртбша. амСула—тни mърговия-
Shhähheu /н, -s, - 1’ библ. гaз0ойшиk' 2. разг.
armer — клетник; 3. шег. шахматист.
З^иСе-И f. —еп сърташсслее; пaсaгтсaнт.
пазарлъци pl.
Schacherer т. —s. - 1’ търгаш, и прен. ; 2’ дребсш.
aмСтлaш1—ш mьргосcп-
Shhedl1гjud1 ш гейорг -‘10^-];—] търговец —
—Вр-ИН’
echehh1en ln/r, h 1. презр. (um cim. —) правя
пазарлък зи нщ„ пазаря сс; 2. върши амбулант¬
ни търговия.
З^иННцте f шахматни фигура.
schahhneUU adj. рози. капнал от умора, отмалял.
(маломощен.
Shiehb/'aгUl1 f ш—х’и;на партия, една игра на
шах- —spiel п ших (ипрс); —spitler п шахматист,
играч на шах.
З^иНи т- ~(n)s, —е 1’ мин. стр. .метал. шахта;.
ями; 2. остср- вид кубически мярка.
Schachteinfahrt мин. гърло -а рудннК’
З^иНие- / —п кутия: фсм. alle — стари мома-
С-Оишасри, грубо дърта брантня.
3hhihbI11/1а1e т боп, хвощ (Eqnlsntnm); -eeee
т греем, сложен. заплетен период.
scbihbIen /г. ископ—ви’, изграждам шахта,
scrihnI1n tr. коля добитък по тереИски ритуал.
Schächter т— -S. — кол-ч, които коли по есреиекн
ритуал’
Schach1eoг-!stungJr,нlгп- шахтов извоз (подеи).
ScbahbI11Iл п. —s, ~ кутийка (= Schächeelc1nn)-
ScHccbe/oZcn ш метал- шахтова пещ; —sumpt т
мин. подст-елка. водосборни яма. сумпф-
Scbacbzui т шахматен ход; прен- ловък, дипло-
маcuч—еkи, политически ход. стритсгсма, улов¬
ка.
sclcdc adj. жалко: ~ dass. cs Ist —, Sass... жалко.
че. . .; ns Isi ~ ue Slnsnr Mcnschni жалко за
лози човек; dafür Isi mir е!.,.— Siofl zu — жал
ми c да употребя лози плат за това; dclür Ise
nbt mein guieu Naee zu - нс ми се ще да
рискувам доОрело си име за това.
ScbcSe т. —ns. —и = З^сеси.
Scbädtl ш, —s. — 1’ череп, вие. лоб: е—е den —
spalten рaсцепвaм -км. черепа- рсзг. sich D
-iuebjc — 1^11 биваме отблъснати с кървави
загуби; 2. рози. глава. „тнаеи^еш Ueilnr ~
плешива глава- фсм, cin Coiler — куфап-нцa'
ein dicker — дебтла глава (дебелоплав човек);
eie brummt inr — главата мн бучи- eins еи/ dce
— -nkoemnn, Uringnr; с. ципвит мс по главата-
б-	ям калаи. смачкват мн фасона; s!hh D Sen —
nirtergnr а. пуквам си главата (при блъскане);
б- стрешивим си главата (отупоритосп); nie
dem - durch die Wird wh1lnr много упорит.
виреЕл-в съм. ис признавам шик-к-н пречки.
Schädei-bohnung/efei. трепанация -а ч—р—па:
—krocHte т анст. черсп—и кост- —icssine /
кринно’есрня; —siätte библ. голготи, лоО—о
място.
schiecn intr- h (e—m ~) -редя, пакостя (нам.)
-реден съм (зи икт.); навреждам. шип-костя-ам
нам.: пет. schedeu Set Gesirdleiu нщ. вреди ни
здравето; ра^г^.: das ^Наеси nichis лови не -рсди,
няма вреда от това; wes sclcSie des? какво има
ет това? какво лошо има е лоса?; cs капи екНе
~. Ihm zu schreiben нс среди. няма да с лошо
да му сс пише; diese G1schihhee Нае iie -nin
Clet sehr 1nehheie' лая история много му
насртди пред шефа; das пСееп ibn jau ;ihCte*
хаа му с!; пада му сс; es schciet '1,1 gar niclus
гееи не с толкова лошо; едва ли има -реда ог
това.
ScbiSin п- —s. ~ 1’ вреди, щсли, гаkоеm: meht —
als Nutzen повече (по-скоро) вреда, осколкосе
ползи; — irrichier. — stilten причинявам вреди.
щета; правя пакост; п—т — enlU1er нанася’
нам. -реда, шaгaкостясим нк’’. нaвгтждa’.
уврежда’ на’’ - das ist kein - für ibn геви няма
да му навреди, няма да е загуби за шсго (това
ще бъДе от полза за него); e—m — eringcn нося
нк’’ вреди- ~ nehner повреждам се; — an s—r
Seele nclnen пекеаряеа’ сс, посср-деа’
душевно, нравствено; zu — Uhпmen повреждам
се. посср-дв-м; e—m, e—t Sache zu — във -реда.
е ущърб на икт.. ии ищ.; е-е den — ete1Iee;
обезщетявам икт. (за вреди, загуби); рози. lote,
weg mii —! счупеното настрана!; шеп. als er sich
dcn — beseh’ . . аотиго видя, помисли. какво
беше етaнanО’ поел; duucb — witi na; klug
който си чуки главата, поумняса- пирт— каша
духа; 2’ повреди. m—n—сшa повреди; недъг: с-п
— enebneeetg поправям повгтдa. гeсгтде—e
място; закърпвам ищ.- des Bild ict nur Uicbne —
картиш-ти c само слабо певртдт—а; der —
auldccUn; намирам къде е повредата- прен.
откривам къде е болното. гнилото място. къде
се крис бслята; sici D е-е — fanOeur повреждам
се, посер-де-м (nалеено); c-n — devoneregen
повреждам сс (телесно). постридвим; прен. die
~ am Leien ieu Gese-iscl;/' нсдъзис— на
обществото; 3. загуба: nie — veeUeuZcn прода¬
вам на с—ттбa' der — beläuft sich auf, beträgt.’.
загубите pl-, щстнтт pl. възлизат иа. . .; nin
nn'Ü!rd1!hhnr — чувствителна сагтОи; irr - tue/
Ibn bare тия з-туО- бсше тсжък удар за нето-
прен, das soll Sein — richt sein ти няма ди
загубиш при тая работи. това —яма ди бъде в
твоя -редa-
Sh1aden/erseee т юр. обезщетение (за вреди и
загуби); = -eisten плащам за -рсди и сaтуби;
—•1eseIee;eceuhh юр. претенция за вреди и

301
schaffen2
загуби; -feueu n пожар, кеите причинява
големи щсгн; -treuie f злорадство.
scledinirol adj. злорад.
Schadenve1Uhfhllr1’nредогRрacясaиc иа вреди,
scHadlcZU adj- поRр—лен. дефекг—н (стока):. —-— ~—
Sic-li [am KicIS. ScHuh] протрило. скъсано
място [ша дрехи. обувка]- ein —et Zain наяден
зъб; — werden повреждам сс (пук-там)-
Sc^;^<^l^aZtij^l^<^ii.t/. — поерсдс—ост, дсфект-ост
иПНееи tt. ощетява’ (шат.), —аертжда’,
нипикостявам (на’.. ии —Щ-0; причинява’
(парични) затуОа: jes. Interessen — накърнява’
нечии uнт—рееи' Schädigung.
Schädigung/, -еп ощстя-а-е. -рсда. ниерсждиис-
ShbiS!ns1UU п вредно насекомо, вредител (по
растения и пр.)-.
scHädllcH adj. -редсн. пакост—-. прен. зло-рсден,
вредо-ое—-’
Schädlichkeit/ — -р—дноет, прен- зnоврсдност;
ерсдитслно^с^.
ScHäSibig П- -s, -е вредител (полип. ссл.-сп-)-
пакостник.
Scnad1!л1s/Ъ1UaepSunghecу:.-ci7L борби ер—шу,.
с вр—дит—ли; —tätlgkeii / вредит—леka дейност,
саботаж.	.
schadlos adj.: e-n — haltn; обезщетявам икт.; sicb
an c—m — iailer държа се o икг. за щститс.
Schadloshaltung/, — обезщетение, обезщетяван е.
SchedsUh/l т вредно в—щ—сг-О’
Schaf п, —(е),. —е овца, и прен:. so ei; ~! овпа
такива!; патка, пуйка!; такъв наивник, глупак!;
so nin — bin Ich икНи. dass ... ис съм дотам
овч—душе— човек, дотам глупав, че да. . .. да;
ein räudiges ~ крастава 0-^, прен, негодник;
ies schwatzn — inr Fenilin чернили овпи ни
семейството; прен. ein virir-tes, vetlhrnnee —
заблудена 0—^. загубена души, eерeотсcьпиик-
З^аГ^,) ’ обикн. овчи: Schef'Ohker-
Schal/aepftr т бот. козя брада, кие—п—п (Rueex
ahc'heelle); —•eocU п оетн; -eetms1JЗ(оо-Лг овча
щръклица (Oneeuus ovls).
Schäfcbei«, —s. — 1. овчица. и прен::. рази- duemcs
— глупава, наивна овчиua; рази- sein — ehhnre1
прибирам паричките; напълвам си джобовете;
sein — ins, aifs Trockne -rirgee прибирам си
печалбата е джеСи; гледам да сс обезпечи- 2. и
ShbaZhb1лwo(keпpl. псрс^—кълбсстн облици;
3’ мор. сaйчтти (но морски вълни): 4’ рози.
хапка.
ScnaTeiel п зоол. ебиа—овеш месил (FäshIoIi
hnpeeihe)-
Shhäf1U п- —s, — овчар. поет, пастир.
Schäteru- 1’ овчиреkи. пастирски: Scläferlütic/;
2.	лит. ПаСТОраПСН.
SchälerdichtungrЧлшп- naс1eгaлнa поcсия-
ShhäZ1uei/. -еи 1. кошари. овц—въдни етанцuя; 2-
о—чарстео, ови—въдсmeо.
Shhaf1ue1d!cbU п лит. пасторал(а). пасторална
по—’--
scbäZerbaZU, scbälc rlscb. scbälculbcn adj. 1. лиш.
п-стор-леи; 2- о-чaреkн. пастирски.
Schäfer/buid m овчарско куче- -jungt ш. -Ure—
-е n овчарчс.
рядко ln/r. h подражаеам иа антични
пастири (с живота- любовпс)-
Schäfeu/гheaл т пасторалеи роман; ~sc!el п
тсатр; пасторална пиеса- —stüidcnei п любо¬
вен час’
Shhäfeee1n п. —s, — 1. овчaре;вe; овчарски
живот; 2. пип- пасторален характер (нс хуДо¬
жествено произведение).
ScCaleuter п 1. овче виме: 2’ бот- овча прахан
(гъба) (Poiy'ouns ovirus).
Scbaff п. —s. —е 1 k—ua. чсбър; 2. Оисл. шк-ф.
З^сТ/Ии^/вет. водя—ка у оештгс- -feil п овчи
кожа, руно.
Schaffi/разг. постижение; работа.
sh1iZZeл'' I’ /г. (и без- obj) създавам, сътворявам,
творя: Weric — създавам ценности- библ. Gote
иСи' de; M1;shhnn ihe zum Bilde Бог създаде
човека по свой образ и подобие- et ist zim
Lcirer wie ensh1aZfne той сякаш c създаден,
роден за учител; с—е reu geecietZe;t Stille
новосъздаден пост, новооткрита служба- et
,11-1 de. win ii; Gott gescläffen слоеше, к-ате
го c майки редила (тюл)- тсатр- е—с Rolle —
създавам образ, роля; der sciefTnren Mensch
творящият. ceeгчтеkuя1 човек, чееткъс-
гвер—ц- die Eisen shlälferdn und vitau-iiterdn
IeSse'rit жтлтсeдоСиeниca и жтпязeпгт-
Га0отвaшama индустрия; Schaffung f.
Shbif/1n2 tr- 1’ м in/r. h работя, трудя сс- върша
гибоca' розг. итътам: eu Hat viel zu — той има
много работи; ризт. ich ie-n heuen viel gnehiefTe
.’—ого риОеси свърших днсс- голя’- риОога
падна днес; sic machte ,^1 in Zimmer zu — тя
сс върлтшс. суетеш— сс из стаяла, намираше
сн работа е стаята; п—е, ctw. mache mir viel zu —
а. някой. нещо мн отваря. създава ’—оге
р-Села; б. някои, нещо ми създава много
грижи, ми докарва големи главоболия- прен.
nie е—п. ctm. zu — ie-nr имам нщ. общо. имам
работи с нкт.. нщ.; was hesl du daeie zu ~9 какво
оОщо имаш ти с това?; лоса твоя раОола ли е?-
icl will eie ilm икСи, melr zu — Ьа-еи ис нск—м
е—че да нмам нищо общо. нна-к-а р-Сота е
—тго; рози. das schifll! спори гaСоmaтa!; остар;.
ehhaf/I euch [FuciiSc]! позапр—тнет— сс [при¬
ятели] !; 2;грaлг. успявам. справям се с нщ’; нср-.
скел-ссам!: mitd er’s ~? щс се справи ли?; det
let’s 1nechefte! сей успя!, удаде му ст’; ich
schiffe den Weg in 5 Minnen; из взе’-’ тоя път
зи 5 минути; 3. донася’, доставям, докарва’;
сakaрвaм: ciw. enf den Boden — занася’ нщ. на
лавана; Pakeie an' die Post — занасям колеги ии
nошaти; ctm. еп Oti und Stille — поставям ищ¬
ца мястото ’у; Sie Verbrecher wnuSe; Ins
ZnhiIhens giscla//' пртссъп—ицист Сндоха
Schaffen
302
закарани е затвора; neu-, c—n znt Slille —
донася’ -щ., довеждам, докaгвaм икт. (на
определено .място)— sciaft mit Sen Kerl zur
Stelle! доведи .мн човск— лук!; разТ’ ecleff uns
was zm essen! донеси, намери ин ищ. за яден—!;
пет. ent Sie Seile, eelselie — с. прu0uгaм,
поставя’, слагам! нщ. нaетгaшa; б. прен.
задигам —Ш-' Geld beiselen — злоупотребявам
пари;/?—зт- sihh D ctm. voe Hcisn - махвам нщ.
ог главата си, отървавам! се от нщ’; cim. aus
dem Wcgn ~ премествам! нщ’, зи ди не пречи;
прен. e—r aus dem Wege — премахвам икт. от
пътя си; фам. очиствам! (убивам нкп-); ciw. aus
det Weil ~ прсм!ихеам, за лича-ам нщ.- -. .wirdc
damit neue det Iteium ans det Weit gescHcffe? c
сова ликвидира ли ст (премахва ли се завинаги)
заблуждението? грешката?. 4- в (полуевободни)
съчетания със subst- при различен превод в
зависимост от subs/- разг^- e-n Geld ~
намирам нкм. пари; Hilfe — притичва’ се иа
помощ, Оказвам помощ; Ordnung - въвеждам,
въдворявам р—д; Ruit ~ шиkaгсaм (клас,
събрание. тълпа) да сс умири; Rai ~ помагам
(с добър съвет'— sic wusste sicb D п^Не Rat zu
— тя нс зша—ше. къдс да ст обърне, какво ди
направи; des иНаТТе. ihn nur Schmerzen лева
му дош—с— само скърби.
З^аТ/ее п. —s, — 1. творчество-
Shhaftens/Sгen1 ш творчески порив; —üttndt/,
-t—eneigkeit /. —lrIe/творчееки снсусиазъм;
—ktc/i / творчески сил-’
ehhetttrelusei1 adj, с ж-лишит зи творческа
работи; с —штуеиaзь’ зи mвeрчте1во-
3hhatTr— т, —s. — 1. създател. тeог—п; 2. мор.
прислужник (но трапезата), 3. австр,
иконом, надзирател-
З^сТ/гег п- —s. — 1. кондукmог (на трамвай—
влс^к), 2. оеncрг иконом, домакин (нс имснис.
чифлик), 3. оеnaрг пощальон.
Зhhatt11—!n /. -исп 1. aоидуктогaи; 2- остср.
икономка.
Schat/ga—ee / боп. бял гисн—п (ÄhiiI1te
liliefoliumX-gras п бот- вид влас-ска (FcsUUhа
hv!;a); -heIUmre/еn-•-с7n’ отглеждане на о-ци;
—Пай]/-. овча кожа; 2- снст. амнион; —HI-I т
овчар; —Cü-ie / кошара- -husIin т мед. суха
кашлица; -kälte / сисmтдяeaне по -ремс -а
стрнжби (около 20 юни); -käse т овчо сирене;
-Uö'Z п = -ekh'f; -lamer era>ne;-1edir овча
кожа: шсп. amsrnißcn wie = офе-к-ам, удрям
на бят- „дим да мс няма“-
schaTeä/ig adj. овчсдушсн, като о-ца.
Scha/oei п. ~(c)s. —е ешафет.
Schafpelz т кожух ос овча кожа- —quise/фина
ши Phlyh1'iälne 1ulI!hepe (= Drniunrm);
-sclie селг-ст. стригане ии оeuите’
Schafs/kleid п поел. der WolT in sc овчо руиuc,
вълче съгп—' -köpf т 1. фсм. ;ъпогпа-еп.
глупак, „говедо“; 2. —ид игра иа карти (по-
старо (форма на скот)-
shnifsköpfig adj. глупав, тьпоглив-
Scbil(s)nisi / 1- фам. = Sh1eZekhpf I; 2. мед.
овчи нос.
SchefreIa11 ш eвчaгниa; -eI11e1 / лоолг жълта
стърчиопашка (Moiacie-c Zlave)’
Schcfi т. (-nOs, 1- предълговата част. прът.
дръжки на с-чи-о: държало, лопоришаа (нс
секиро, брсОва, Олсто). дългата част ни вееnо;
прът на вретено; дръжка (на копие), прът (на
знаме), 2. ствол, стъбло (но Дърво, на нит,
винт. перо); стрък (който не сс разклонява);
3.	тяло (но клона); 4. кончов (но ботуш); 5-
лежа (нс пушка); дръжка (нслък); 6. бърдо (на
тъкачен стсн)-
shbafI1л /г- 1. слагам дълга дръж')-, държало (на
брадва). ложа (на пушка); кончов (нс ботуш);
2.	присаждам (рае;—иия)-
ShbifIsUlnfe1 п Оотуш.
SchaTmolii / овчи вълна; —zücht/овцевъдство.
ScHab т, -s, —s шах (питлс).
ScbcUil п- -S. —е чакил-
Schake f, —п мор. халка (нс верига).
Schäkel т, —s, - - Shhak1l-ole1n in техн. U—
образен болт, болт-скобаи-
scläkeln tr. мор. свързвам със скоба (шегел) във
верига.
Schäkcr т- —s, — (Schäkerte п) шегобиец,
смешник; закачлив чоетк (който обича да
поОкачс моиичспапс)-
Schäkeri! /. —еп шсга, закачки; задявай. подкача-’
ehhäkt—r intr. h (nie c—n —) закача’ (нкт.);
шегувам се (с нкт.), задява’, подкачам икт.;
бъбря закачливо; флирту-ам-
scbci adj. 1- изветрял (бира); блудкав. Оесвkтсcи.
и прсн;; 2- прен. плосък. безсолен: ~с Veugnü-
gmngnn плоски удоволствия!/.; das Lcbnn dünkt
Ibn, ibe — животът му сс вижда бтзинлертссн.
досадеи-
З^се т- —s, —e/s шил: п—п - ue die Shhulentr
ипНтеп намятам се с шал.
Schalbrett п дъска-капак (с едно неодяпана
страна).
Schälchen п— -s, — вж- Schilc2 2-
Scbaie1/ —е 1- обвивки, кора. кожа (на плоД); nap,
облекло:рсзп; Teil in — sein докаран. наконсен
съм, като от кутия съм; sich in — eh1mnißnn
докарвам сс, натиздеам се; поел. bi e-t eenen —
senhUu oft ebn süBnt Kem под грубата външност
често се крие добро сьрит; 2- черупка (но
яйце), раковина (нс рок. мида и пр)— щит (нс
костенурка); 3- корица. подвързия (нс книга);
4.	лов. копито (но елсни и поО)-
Scnale2 /, -и 1- купа, плосък съд. блюдо (и нс
везни)— паница, фруктиера: прсн. die — s-s Zorns
übct n—n cusginBc; изливам гнева си върху нкт.;
библ. und gieBei aus Sin —и dcs Zotns GoIins!
303
Schälmaschine
излейте сед—’;— чаши иа божия тняв!; Sin —
senke e!hh zu s—i Ginseng блюдото на eтсии;е
се накланя е нттееа поnса' 2. чаши (за кафе),
3.	фот; вана за фотоебриботки; 4- гопс- Uaite
~ студена супа ос бяла бири или ен—о със ста¬
фиди; 5- попе. месо от говежди бут; 6- вет.
вид конска болест; 7- метал, кокила- пехн.
лагерна чтгтпkа; 8. вж. Sclaieuiie; стр.
дървена облицовка иа етена’
Scbälelsen п техн- крие руа——. обирачка-
Shba1eл tr. стр. облицовам. обшивим с дъски ( =
veush1alnr)’
schälen 1’ /г- refl. беля fееO, обелвам (сс). лющя
(се); люпя (кора иа дърво): ein Ei — 0—ля яицс;
Kirloffnin — беля, оС—леим картофи; Nüsse —
лющя орехи; die Tene schälu sich кожата се
0—лн; сс лющи; ролгг sici aus den Kleidern —
събличам сс; wie aus dem Ei inscläl' кило
из-адтш(и) от кутийка- 2- ссл--ст- подмята’
стърнище; 3. техн. рисвиea’, обелвам (труп
за фурнирO-
Shhi1eлrbauu1is1/lrn/p’ ч—рупкоса конструкция-
—gchäuse п зоол. черупка. р-аовн—а; -guss т
метал- 1- лттшт е кокили; 2. чугун, л—ян в
кокили; —■ke1ne п ишсмомтгър; —obst п боп.
чсрупкоен овощия; — uild/тлов, копиген дивеч’
Schäler т- —s, — ссл;-еm- култиватор’
Schältel! f. —еп техн, производство —а Отлен
фурнир.
Shhäifrrhbt/елт-ст. бразди при подмяташе на
стърнище; —firnbe— п пехн. белен фурнир.
ShheIh1iI /. — изе—'грялас; (на питие и пр-)^;
блудкиеос^г^, и прен.
SchälHengst т сел.-ст- жребец за разплод.
Shha1bo1e п 1. обелти труп, расцепен по дължини;
2- стр, капак (дъска).
. .schilli черупчест. с черупки’
З^еИ п- —(n)s, -т/ —с 1- шегобиец, тлт’—ц-
дявeпuт човек: ihm sitzt det — ie Nacken, et hau
der — im Nacken c. гой се ш—туеа; б- гей е
голям шегобиец; Sceei shhäuen, sch, juckle ihe
ict - aus Sen Aigen при лови очите му гледаха
дяволито, поснаваше сс по очите му. че сс
шегува; 2- оспар- лъжец, измамник, хитрец,
ширnалашиш. сърчи—лъжи: ein atget — теля’
дяеол-
schalkce'lg adj. грубо одялан (дърво).
shheIkhefI adj. закачлив, дяволит. шaс’тшпue
(поглед, уемueka)’
Schalkhaftigkeit/, —. шеговитост, закачливосл,
дяволитосл, нaсмfешпиeосл-
SchalkHcIt J —еп 1- дявeпuтост, с—кaчлueeет; 2-
осшср- хитрина, ’ошсннчсс1—о.
Schalkragen т шил—яка-
Schclks/knecht т библ. остср- мошеник; рилий-
пакостник; —пати ш остар- шут. глум—U’
Scbcii т- —fn)e, —е/—т звуа (и физ.); ек, ехтеж: ict
— der TtoпceInr звукът, екът на сремпстнст;
прен. es ist alles leetnt — всичко c прaс—н шум.
празни работа.
Schall. - звуков, звуке.: ScheI1gnshhwIrdigknie f.
Scne11/i-sorpUioi f физ. сeтaопотпьшане' -ee-
cbtr m муз, гръСи, фуния (нс духов инстру¬
мент); —boStr п резонатор (на .музикален
инструмент).
Shne1ldaeclend adj. звукоизолацио-еи (стенно
облицовкс)-
Shbill/dämcf1г ш 1- пехн, звтaозaглтшилел;
шумозаглушител; иуспуфне гърне; 2. -иуз-
сурдини, сурдники-
Schell/Säiptnei f 1. сeтkeисeпaпия,
шумозаглушаваие- 2- Сорба с шума (нс голям
праД)-
eh1e1ISihhI adj. звукоизолиран. звтkоштпго—
нипac’, ——пропускащ шумов—-
Shbellehst/r кутия иа грамофонна ’—<мбраша.
shbe111eiItrd adj. физ. сeуkогросeдяЩ’
Shna111л in/r, h (и силен) 1- звуча, схгя. кънтя;
отеквам сс: cim. sclclit mit ioch ir der OCucn
ищ. звучи още е ушите ми; in diesen Raum
ehhä1I' 1-11, е леви помещт—и— всичко кънти;
der Rnt sclällie intci Sie Nacit викът ол—кна в
нощта, das schallu nir In die Oirer кънти мн в
ушите; par/. Shba11t1d свтчcн, гръмък adv. с
скот, ском: ehieI1nrdns Gelächict гръмък смях,
хохот; ehlc111r!et Bei/ail шумни ръкопля—
ск-ния. шумно одобрени—’
Schellreree / зоол. пaтипa~звьнaгкa (Anas
hleg1nli); -Uöecee ш р—зе—атор (но мпузикачен
инструмент); —lelre raaтстиaa-
shbe1II1!e1rd adj. физ. сeтaопроводящ.
З^ае-ЛеИе— ш физ. зеуаопрееодниа; —-пГ п 1-
отеер, (незостъклен) прозорец —а камСанарня;
2.муз. резонанс-н отвор, розетка (но китара).
..—ф" (на цигулка; —nanre / авиац. звукова
преграда; ~1eeeUun'p ш воен. akуеcичссka,
зеуком—рни команда; —mteevtrfehe1n п восн.
с-уaомcр—и метод; —Öffnung/ = -loci.
Sh1a11os adj. без ч—рупаи-
ShheIIL/platI1 / грамофонна плоча; —■pleitens'lt-tu
т грамофон; —tole/i цсв (ни кавал)-
ehhäIIehiIuhUeri adj. —с WruUsio/fc звуке—
изопaпueннu материал]].
Shiellshh1ee т спр. звуке-- защита; звуке-
изолация-
scicll'oe adj, напълно сeтkeисeлирaш (пе-
мтщ—нн—)’
Schall/trihiete ш 1- лгуз- тръби (но Духов ин¬
струмент); 2- гтпог, тeeeги1елшa сръСи-
-utllt / физ. звтaови вълна; —mort п грсм.
звукоподражателна дума.
Scbele ш. -(e]e, ^.№№1 белег. —ар—з (но Оърво)-
Shhä1näehh!rt / 1. лесов, рaсeивaчaи. шел—
машина (зо фурнир); 2. ш—лмашинИ’ лющaчaa
Schalmei
304
(е мелница), 3- техн, машина зи Селснт и—
овощия (във фабрика).
З^СтС! f, —cn 1- муз, шалм-Г; 2- муз. гегuетър
ии орган, на кавал.
ShiäI1tierUIerg т поет. свтци, птстш ша
шилмаи (аиеили)-
sclelmen /г, лесов- зaеuчам, отбтлясeaм дърво за
сечене.
Shhe1obsI п = Shie1nroese-
ShbаIoIIe / —и Scbi1oII1newieet1 f боп. лук шалот,
влашки, сръбски лук (Allium aehelhric1m)’
Sclälpilug т лющилник-
SchalteueUU н сл. = З^с-еие/п--
shheletn I- intr. h рaсполaгaм. разпореждам (сс)
(често своеволнa)- sie schältet und weitet im
Te1en тя рисгогтждa -къщи; Ztri übet cim- A-
mit пет. — свободно расголагa’ c нщ.; n—n —
snd uäitee lasse; оставям нат- ди се
гaзгогеждa, аикго си иск-; II. /г. 1. включвам.
изключва’ (сок); рози:. ehlgeI1 — схваща’
бързо; Ier1eae — „бавно загрява’“; 2- ebn З^И'
— тпгaвпясaм кораб, плава’ срещу лечението,
държа курс срсщу стч—нитсе; 3- автом-
ггоееням скорост.
Schalter т- —s, — 1- гише; 2. [cпеaтгuческиJ ключ
прекъсвач; 3- рядко тпгaeиcтп, дем1ИкИ—,
гизпeг—дuттп (вж. ehielenr 1)-
Sciniltcrtaim т вестибюл, хал — с (билетни и пр.)
гишета (в поща- пара, банка).
Shh;a1e/1e1l—i1—tп свтом- скоростна кутия; -ПсЬс1
ш свтом. I- лост за смяша ии скоростите; 2-
прсводсн, управляващ nоет, пуск-лелен лост-
Shhe1ei1гe pl. зоол- оспор. черупчести ‘окотели
(клас от пип молюски).
Schalt/jahu п високосни година; -kästen п ел.
кутия с командно т-Сло; --'lee т ел. монлажна
схема; -eäUe ш грсм. —’—лнисо изречение;
—-schlüssel ш свтом- контактен ключ; -stufe f
скорост^О; —iätei f сл. гaзпгтдтnиcтnшe,
командно табло; -tag т 29 февруари; —nie f
ei, ур—д за механично включване и исключване
на ток’
Schaltung/ -еп включване и изключване (нс ток-
машини. нс автомобилни скорости и пр-).
Schalung/ -ептсхн- (дървена) обшивки, кофраж.
SchalUppe/ —п мор, шалупа.
Sh1aIuI1d п лов, = Shha1nrwild-
Schee /. — 1. срам. свян: vor — neeöten почер—
в—няв-’. исч—рвявa’ сс ос срам; falscin —
ненужна, излишна стcенuт—лноет; 2- анст.
Sh1iпeniln-
SchaeäSef, -п оеmaрг бисес на барабан за осбой-
Schceine т. —п. -п шаман.
Schiebnii п сноп. срамни кост.
ehbäeeл rcfl. срамувам сс, срам мс с. свеня се:
scirne Sici! засрами се!; sich vor e—m —
срамувам се ос икт.; sici jds-, e—t ЗиНс, über
new. A — срамувам сс за, поради икт. за. от.
поради нщ.; ,^1 Tüt е—и — срамувам сс зи икт--
du ehllunsu dich —- das zu sainn как нс тт е сра’
ди го кажеш;розг. du ehllene' dici wes ~! как ис
ле с срам!; slcb D die Augen ans ine Kopfe —
нямам очи ди погледна хората ел срам; розг.
sich In Grund und Boien — потъвам вдън земя
ог срам; sich zm Tode — умира’ от срам; sbci In
die Seeln, ins Hetz ii;eir — срам^в-м сс до
дъното —и душата си.
ehiemüiltn ln/r- h untrnb- мор. срия. лъраа’,
изтривам, нзгъравим-
Scbängefübl п чувство на срам, свян.
scbiebafUe^^^/. срамежлив. евенпи-. сmтеинmел—н,
срамлне, пеломъдьр.
Shbie1eZuIgkeiU /, — срaмюжпuвост, евенпивоет1
стсснителност.
scnäebg adj. Оисл. еримлнв-
ShbäпIgkeiI f- — ср-’лнвос^г^.
scrinlos adj. безсрамен, бcзетuдтш. безочлив: е—
с ~— Lüge нагла лъжа.
Shhemlosigklti'/, —еп О-зср-мис, безочие, Стз—
очлисосг-.
Schamotte/. -п техн. шимог (глина)’
З^ет^и п. -S, — шампоан, шампун-
shhenc1nltrtn /г. мия (коса) — шамтун
ScHcm'is ш. ~. —розп- шампанско (вино),
Shheп—hI adj. почервенял от срам, изчервил сс
от срим.
Sc’hae/eöUi f: die — stieg iiu ins Geeiciu тя cc
изчерви от срам- —-teiltp)l. анат. срамни части.
ehhardeau adj. = Shiänd1ihi-
Scband/eiiII nрсзи. „парцал“ (зс лош вестник),
втст—иа от жълтата преса; -bube т остср.
бесобгазнuк, бесегaм—uк-
Shhinde /. -п позор. С—счтсmит; срам. срамота: es
isi е-е - позор с. срамота е- — über 1ю1! засрами
се!; позор!; pfui ~! позор! ерaмо1a!; et Hat sIhi
mit — bnlednn сгишал с зи срамели; пет. gnucicii
mit znt —, macie mir — нщ. ме позори, мт
опозорява; s-n Namen - тиНеи ептснявам,
екалеа’ И’—то сн; s—t Feiilie — тиСе;
опозорявам, з-срам-ам семейството си; icci'
eir k—n — vor den Leuten! да не ме засрамиш
пред хорала!; nim. zm s—e — irseeben прис—aeaм
ищ. зи еeои срам- zm s—t - sei ns gesagt зи негов
срам трябва ди кажем- ScHmccb und ~ срам и
позор- е—и eil Schiпcl und — /htUJagn1 исто—вим
нкт. наи—позорно; ein Mädcier in — btirgnr
обесчтстяв—м момиче; zu —и вж. zuscHanden.
З^иепиС m мор, плиишир. гтрeaс' прсдпаз—н
пояс (на кораб).
Shband1(n)hal-er adv. рози. от кумови ерaмa,
eh1ärden /г, 1. еСтзчтссяса’ (момиче); 2.
осавсрняеам (гроб, свято място); опетнявам!,
опозорявам (нм—): jds- ArierU.; — върша
кощунство с нечия па’—;; et /ühli ,^1
gescHmäht und gesciärdee леи сс чувс;втви
унизен и оСесчееттн; поел. Armui ehhалene nicbt
305
scharf
Оедиостла нс е порок; 3- обезобразявам: Scs
Mntectmcl schärSe' Ibr Gesihhu белегът грози
лицето и.
Schänder т, -s, — 1- похитител (на момиче). 2-
осaeегннтеЛ’
З^аие/Ппк т позорше п—сно. дъмта (на
престъпник), и прен-; фси. бесоСр—сиua; dct
= der Familin sein позорното петно. черната
0—^ иа семейството съм; -деенП п остар.
пасквил; -geld п рази- 1- 6—^——.^; 2. много
пари; —■gisell т остср- = —enbc- -geseIe п
позорен закон; -Hutt f оспар- вулп. ст—рва.
блудници- —Utri п фам. бтсегa’шua' Отз-
обгaс—uк; —itben п позорен живот.
Shnä1d1Ihn adj. 1- позорен (край, живот). срамен
(дсло); сра’отен' 2- рсзи. безобразен (врсме.
цешаO; 3- adv. розг. много. ужaе—e, страшно:
des hat ibn — geätgeuU лови страшно то ядоса.
З^й-ИиНкеИ J- — С—со0гaзuт; г-досс; Отз-
ерaмие’
З^аие/Ие! п сkeтгшeспeeши п—е—н; -lügt f
срамна. О-зебр-зш- лъжа; -lei п позорно
петно, клеймо; -icni п фам. мръсен клюкар.
мръсна клюкарки: sie Isi nie = цапнати е в
устата; ein = habe; хnевотсm съм- —пате щ
ряДко обиден прякор (= Shhieclraen); —pfäll
п ист. позорен стълб, и прс^н:-- -'—eis т ролг-
нищожни цсна: zu п—е = verkaufen продава’
иа С—зцтнипa; —tat f ОесeСгaсит, срамша
постъпки, г-дост.
scbäii— uni threrhel-ir adv. розг- ет кумова
ср-ма-
Schä-iuii/, —er 1. обесчcстяeaнт, озлочестя—
(ни момиче)- 2. осквернтнис (на църква, храм);
опозоряване.
Scbcidweb- / Оесобрaснuци; -^yoei п 1. непри¬
лична ду’-; 2. хули- дума; —-enr1e/kквeгтн
еснk-
ScbcnU т- —(e)s,ic остар- 1- кръчма; 2- продажба
—а спиртни питиети-
Schankbet-ic- п продажба иа наливни алко¬
холни напитки; - bitr п наливни бира.
Schänke / —п вж, Schenke.
Schanker in, —s, — меД, шанкър-
Sc^aeU^i^riau-ils / —g1r•1hhIigU1iI f госвопи-
стлше, пит-нт. пезеел—ши— зи продажби иа
спиртни питиета; —giute-e ш кръч’ирс;во;
-slu-e / салон иа кръчма; малки кръчми; —tisch
т тезгях е кръчми, аптритив, ресторант; -miet
ш kгъч’aг, пиcиспгeдaвтп; —wii-lschrC'/
кръчма, пнтuепрeд—вннцa.
ScharUmngseiSt/пексп. ша-ту-г (коприна)
Schanzar-eit/воен. окопна р-Сола; ~(1n)beu ш
воен. изкопаване иа (землени) окопи- -eick п
мор. задни палуба ни военен кораб.
З^еиде /. —и 1- воен. ст’nтш окоп, оеторг
траншея: прен- sein Leben in din — scilagir
сanaтaе живота си (но корто), рискува’
живота си; 2. спорт. шашци; 3. мор, =
Sh1a1zdehU: 4- оеmaр- шанс-
sclaizen ln/r. h 1- правя окоп. копая- 2. фсм.
бъхтя се, работя като грешен дявол.
Scbaizer щ. -s. — воен. еоИинк-копач (нс окопи).
Shhi1erkIeIS п мор. филшборд; -korb т ист.
воен. укрепителен кош. валяк от фаши—и;
—uteU п окопни укрепления pl,; -zeug п воен,
ша-цови инструменти pl; шсп- прибор за ядене
(лъжица, вилица, нож).
Shbacnl m, —s. — исш. 1’ обръч, диадема (мъжки
и женски накит зо глава); 2- старинни шапка;
3. булче-ски украси на главата.
shnipeuhrUer11 tr. асmaр; придружавам любовна
двойка (за благоприличие)-
S^appc/. -и 1- мин, сонди- 2. шап (коприна от
Дефектни пашкули).
Sh1ap'1I п = Shhipnl’
Schiccsei<Se/ = Schepcn 2.
Schar’/. -пи 1’ чети, дружина (и ист-)— отр—д; 2-
множество, aрхcилг поет, сонм (ант—лн): с-с —
von Merscinn м—ежсссво хора; рози- bi hellnr
-in Cet-ibstuömen прииждат цели тълпи народ;
Sie e1ueeu1n'1g —еп saiieie събирам
разпръсналите тълпи; с—е — Kinder орляк деца;
3. орляк; ято (птици); 4, мат. групи.
Schar2 п. —(eOe. —с- / —сп сМ'^!)!- лсмеж.
Schauide /. -п ширада; -r-cnde — тата—аи. зададена
чрсз пантомима. жива карти—-’
Shbäu/eeui т текст, кросно; —blait п пексп.
бърдо; —•ehhk т псксп- рама- на сшовачка,
сно-ило.
Sh1iгbocU in. -s, — ряДко скорбут.
Scharbockkeaui п бот. жълтурче, живтничт
(^апа vria)-
Sciäte /. -п геогр. малък скалист остров (но
шведския бряг)-
shheг1r /г- rcß. 1- събирам (група, тълпа): et
shhatIn iin Kindnt ие sich гой събра децата
около с-бт си; 2- rcfl- събира’— сс. тълпим се-
прен. сплотя—-’— сс около нкг-: die Kieieu
ehhiгeeл sich um ihn деиaтa сс събраха, тълпяха
около него; vor dem Schlosse shheuIn sici das
Volk народът се тълпеше пред замъка-
Scläeer п. —s без pl. текст, ленсево сше-инс.
Shbaг1лweIs1 adv. 1. на тъnгИ’рaсГ’ иа тумби: sic
kämen ~ прииждаха на цели тълпи; 2- на
орляци-
иСат/ adj- 1- остър (и прен. наострен, добре
наточен) (нож- зъб, ръб, ъгъл, завой, миризма,
Оолка. вятър, климат. въздух, зрение); прен.
проницателен (ум, поглед), тънък (слух): с—с
-е Beilin, cin —cs Fernglas силни очила, силтн
бинокъл; ~ mccbnn остря (нож); прен- -е Reden
fühtcn говоря остро. ша—жено, ш-пад-сслше:
niw. ehiätfet ins Ange 'ässe; а, теcрт’яви’
поглед е шщ.; б. прен- разглеждам ищ. по-
подробно- — elihUe;e«. с остър поглед- с остро
20 Нсмско-български речник, т. 2

Scharf
306
зрснит; б- прен. прeнипaттnтн, зорък,
пгозорлив; 2- лют. парлив (пипер. горчица.
раа'ня, болка); лютив на -кте, миризми; хаплив,
и прен. (куче. език), прен. язвителен, жлъчен,
саркастичен: аеmaрг —е Säfte In Körper люти
кръв; резил п-е — lacler н-съсас-м! нкГ’,
възбуждам нкг.; auf ctw. А — sein, — linict etu-.
hee sein настървен, жад—ш съм за нщ.- ревне
ми се нщ.; пей давам зи нщ.. иска ми се (м
полово)— c—n — Ьа-е; нми’ зъб ни нкт- - 3- лочен:
—	zieler прицелвам сс точно; фот. Ser Apparat
—	cirseeller нагласява’ aпaгa1 ни фокус; търг.
—с Kclkiiciion течна калкулация; 4. воен.
ое—сн: —е Patrone ботвн патрони; ~ sclbeßen а.
стрелям с бесен патрони. снаряди; б. стрелям
течно; в. рсзг. дтисcстсие отсeгnтднe; —
geladen сaртдтн с бойни патрони; 5. силен,
прен, —нтртич—н fпгоcтеc); бурсш, горещ,
ожесточен, упори; (оорба, бои, нападение): —с
GcitägUe силни напитки; -er Gang. Riet- Trab
еun——, Сърз ход. езди, тръс; —tr WiieesierS
ожесточена, упорити съпротива; е—т Äuffiseurg
—	ietgigigtuilen енергично ст преснсе-
пeеmaсям, боря против някакво схващан—; cim.
en’S SchäufSle verurteilen наГ—оссро осъждам
нщ.; e'W’ - eitoncn подчертавам силно,
енергично; licu geil cs — ict тука сс соди оже¬
сточена борСи, тука нс щадял някого; с—i —
ense'zer напада’. гресптдсим икт. жестоко-
розг. е—с —е Sache опасна р-Оота; et тиСе ihe
—е KonUnrrngz той го конкурира ожесточено;
6.	много строг (дисциплини, началник);
Стзпощидсн, остър (критика, мъмрене, изпит):
ein —ts Urteil строга, жестока присъда; ~
irrclerelten строго, енергично стяга.’
дисциплината- c—n — ir/iseer отнася’ сс строго
с нкт-; neteu —er B1wehhur1 под сисиnтшa
охрани; рсзи, ni; Scietlet строг. лют началник,
стражар; „куче“; 7- рязък (миризми. глас, тон.
оcгeeeг), пгeшизucтптш; ярък, ясен; ярко
eч—гcиш, маркиран- отчтслив: ein —tr Pfiff
прошизително uссвнрвaн—; icn kann da U-n —er
Gterzen eiehnn не можс да сс пессиви рязка
граница; sici — (von 1^.) eeieeer нщ. се
очертава рязко- cim. Ise — -ngtenzt нщ. има ясно
очертани граи1щи- cum. Ise - iuegectägu нщ. е
ясно очертано, изпъква ясно; -с Züge остри
чтрли (на.лицето), фот. die Aufnahme isi и^Ье
—	с—нмаита нс с яен—. остри; eim. — ueteiBnn
ясно очертавам (теми); new. — Cntcisae-citne
uсрибо1в—м. излагам нщ. тика. че ди изпъква
ясно; ein — gneau'es Scbi'Z кораб със стетнат—.
елегантни постройка, строеж; —е Prägung е—т
Münze ясно изпъкващ релеф иа мон—та-
Scharf п. -(h)s. -е 1-мор- подводната. потопената
чист ни корпуса иа кораб- 2. скосс— край на
трсд-’
Scharf/abstimmung f роД. остри шаетгeиkа;
—blick т ггошuпacтnшост; прозорливост: s—e
= entgelt nlcHts нищо —е уСяг—а от зоркия му
потлсд-
Scharfe/, —и = ScCcel 2.
ScHärft/ —и 1’ острела. и прен- (нс инструмент,
клинок): die — des Verstandes, des Gehore, det
Augen остротата, прошuпaттлшосллa на ума.
тънкостта, остротата ии слуха, иа зрението; die
— de, Gedählegieeee силили ни пи’тсти; 2.
остри— (нс нож. .меч), 3- лютивини, люти-ест,
и прен. (неяДене). 4. киуслнчносг. гaзядлисосл
(но киселина); 5. ожесточс-ост. люсесс (на
борба); 6- строгост (на закон); 7- яркост;
яснота; мaрaaнтноел; 8. = Scietf 2.
ScharZe1nn/t1lunne остра (фина) настройка (нс
фотоапарат, рсдиоспсрст)-
ShbaгZen ir- rcfl- 1. остря, точа, наострям!. нато¬
чвам (нож, ножица, коса): е—и B1eie'i1e —
подострям молив- 2- и refl- изострям (се) (ум,
рсзул1— внимание): изтънчавим сс: sein Gefühl
für Rncbt het sici geschätZi чувствете му зи
право се из-остри; c—n des Gewisser — кара’
нкт-. ди се опомни; neu. eciätfu ine Appelle нщ.
-ъзбужда апетити- 3- скосявам е ъглите (кожата
за подвързия)- 4. лов- изкормявам (дивеч); 5.
map. укривам, купу-а’ крадени втщи; 6.
(рядко) подлюсявам (геттоа).
ehhauf/UanIie adj. остроръ0еет; -körnig adj. едър,
едгосъгштс1 (пясък, енягO-
Scharfkeail п бот. острит- (Äs'ntugo)’
shhe—f1ehhrr ir, /rnb, рози. педслрткаеа‘1;
насъскеам-
Зстат/пиПет п, —,. — рази. пeделгтaacел,
н-съскв-ч; застъпник —а остри мсрки.
Shhiгf1ah11—1I / —еп рози. подстрекателство,
н-съскв-не; з-стъпс-нт ни остри мерки.
ehni—feehhteIshh adj. рози, годслреka1слсkи.
Shhäef1eehiire / техн- сечилни машиш-,
шмиргел.
Schаrf/—ihhtee п палач; —shiüUe1 ш изкусен,
соч—н стрелец; воен. снайперист.
eh1eufsihbIie adj, 1. с остро зрение; 2. прен.
пронипиmcлcн. прозорлиВ’
Scniгfsih1UIgkeiU /, — 1- остро зрение- 2. прен:.
проиипamелност. прозорливост.
Scbarfsinn m, —(e)s. — проницателност, ет0тu~
л—ос:т иа уми. остроумиост.
ecieef/sirri1 adj. про—uцa1тnе—; остроумен;
—zackig adj, остро иизъО—и; —zahnig adj, с
остри зъби. сьбuн-
Scharführer пхитл- водач на нииuстaн щурмое
отряд-
Schär/gatter п сно-ачна рамки- -haspel/тскст-
мого-ил—-
Scharlach ш. -s. -е 1. ширлах (багрило); ярко¬
червено. алсно (пвят]; 2. ален, яркочервен
плат; 3. мед, екарnaтина-
scharlachen adj. оеncрг 1. ален. яркочервен; 2.
от илсш, яркочервен плат.

307
Schattenmorelle
Shha—lecbfeue1r, ehhe—1ec1fiu-ig adj- = schie-
lehhtot’
Зстат-иГАс-ет n мед- еkaрnaтииa.
shha—1echuoI adj. але-оч-р-еи, яркочервен-
Schariaien u Scharic'C- n. —s. -е шарлатании.
Scharlatant-it/,, —и [-и—н] шарласанство.
Scha—iei n. -s. —бот. меча песа (Salvia sdcrca).
Schaum n. -s. — чар.
scharmlet adj. 1- оч-рое-телеи- обаятелен (жс—а,
човек, усмивки); 2. любезеН’
Schäг1eshhir1 /текст. еновичka. сноеило.
Shheu1I1—tл /г- ln/r- остср. 1. очаровам; 2- intr.
h: eii n—m - флиртувам c икт-; пра-я нкм. мили
очн-
Sh1e—eüIet1 п, —s. - престрелка: прен-- wir bcitin
ein kleines — посчепaaхме сс.
schaгeüIeeIл intr. h елнзам е престрелки; прен.
счепавам(е) еc-
ehheu1uIzieuer in/r. h остср- ухажвам, правя
мнлн очи, задявам (момиче)’
Scharnier и, -s, -с 1- шехн- шаринр, панта; 2. кух
златарски тел.
Schärpt /, —п шарф, еширг-
Sh1iucI1 /. — мед. корпня, разнищена марля: —
zupfe; правя корпня; разнищвам лешсн, паму¬
чен плат (за корпня).
З^^е/геЬтеи ш текст- = --leepel’
Scharre f, -и 1- стр- стъргало (зс стсна— вж.
Kreizeisen]; 2. отпадъци при стърганс.
Scl^arr^ilste п техн- ш-бер. шибър.
ehha—u1r ln/r. h tr. 1- (зи вол. кон) ровя, рия (с
копитото): ровя (зи кокошка): die №1-^ —
rach Wütenrn кокошките росят за черв—н- ein
Loch in den Boden — изравям дупка е з—м<яга;
allns auf е—и Täufer — нарнвам, събирам (сръце)
всичко накуп; ctm. in Sie Erde — сaгaвям нщ. е
земята; sie he-er Ser Toten nirfaci in din Etde
jnsciee—t хвърлиха го е трапа на бързи ръка
(укорително): 2- дращя; стържа: ict Hurd
sciaret си der Tüt кучето дращ— -- -рагата; Sin
S'udnrinr — (mit der Füßci) е1тден1umе търкат
c крака по пода (в знек нс неодобрение): Sc,
Harz vor der Bäneen — остъргвам смолата от
дърветата; 3. прсн. натрупвам парн.
Schar-ee т, —s. — 1- пехн. шиб—р, етъггaЧ’ стър¬
гало; 2- прен. скъперник; рази, скрънза; 3. pl.
зоол- и Scharrfüßerpl. кокош—ви птици fеей’)’
Schar-fuß т вж. KuiizfiB’
ehhaeu/üßtlr ln/r. h un/rnb- кланям се угодни¬
чески, гaболтпнuчa-
Schauuiirilsin п техн. вид кам-нарско длето.
Shhaeuiteer tr. техн, рuфтnтсaм (камък')-
Sh1aгsc1eiee т оеncрг ковач на пaл—ш—uпu-
Scharit /, —п 1- шръбаа. щърб-вина, щърб—л (на
нож. бръснач и пр.): прен, т—с — euswnie1r
възстановявам ч—слла, престижа, реномето си
слсд неуспех, пер-жсние; 2. исп- бойница;
амбразура: 3- геогр. тясна е—дловннa; 4- заешка
устна (вж. Hiscnehiiuen)-
SchartCke/, -п [стара] книга: псйор. alte — кнки—
мора. бабушксра-
ShbiuUlg adj. щърб. щърбав, ощърбен: ebn Messe—
— тиНеи нащърбявам нож; поел. allzu echeel
тиНе — а. хитрата евгaaa с двата крака в
капана; б- прекадена строгост нс е полеснa.
само със строгост, с пръчка дете нс се оправя’
ShhäгIгh1111 / текст. барабан на сиовички,
сноенлО’
ScHär- uni ÄuZeäu11iShnI11 /текст- конусно
или ленлово еиоeило.
Scha-ung /. -еп иеоир. аешсаас—и зени ии
нагънати планини.
Shharuаdn1rостар- попни—иеaи патрул-
Scharwachttmee ш остср. (.малка) егриж—рницa’
ScHarwCnzel т. —s. — 1. корт. момче- 2. блюдо—
пнзтu; 3- лов. пуд—л (кучс),
Scbitmeiztiei /. — подлистретRО. утодничссгео,
блюдолнзннчсство-
Shhaгutret(1]1 intr. h рcлгг въртя ст (около нкп.):
усуквам се (около нкп-)- 1гупя сн гръбнака. въртя
сн опашката на всички стриш.’
Scharuc—U п ист. аит-рия.
ShhaгueгUt1 ln/r. h 1. ист. работя -штарня; 2-
рсзг, бъхтя ее. сутля сс, р-ботя.
ScbiSh11Ik п- —s, -s, п, —s, —s попе, шишче.
ehiesetn /г. студ, изпъждам, изгонвам (от
училище. унивсрсиnсnj-
shieesl1utn п h ситня наприео, наляво или
надясно (при танц).
scnaUUen intr. h поет— (enf пит. А ~) ссня. дива’,
хвърлям еянкa.
ScbaUiee т- —S- — 1- ея—aa, и прен;: c—; — wette;
хвърлям сяна-- du пиС,' mir — ! ти ми правиш
сянка! сaеенчвaш ми!; in — на сянка; sici in
See — leger лягам —а сянка; — s'crecnd вие.
даващ сянка, с—нч—сс; etW’, c—n In den — eee1lnr
засенчвам нщ’. нкт.; — unter der Augen с—наи
под очите; прсн. er wau nut noc'C det — s—t selbst
това б—шт само сянката му; и^Ье det — c-s
Verdachies шило сянка ос съмнение; ehio;
enig'n ,^1 ein — enf s—t Oberlippe иа горната му
устни се появи мъх- поел- rieierd Ucn; ü-nt s—
и — springen душа uспнсa, нрав ие излиза- 2-
отсснки, нюанс: um е—и — uöier ’алке пе-
ч—р—сно-
Sc1eII1nr-i1d п жив. силует: —boxen п спорт.
боксираше без пресис—ик (за упражнение):
—Sacl п стншик, сснчиле; -iee1ir п
-тзаСелязин, Стскръвтн живот; —feshh т зоол.
умСрина (Засне ит-ие)-
shhaIte;iett adj, прен. 1. смълтн. нсяссн; 2.
недтиегсн1тлти, призрачен.
ScheUUin/Ueip т лвеовг заст-ч-ш рaсеaд—ик;
—körig т привиден крил.
shhaIt111os adj. сез сянка (равнина, площад).
ShhetIeл1h—t1It/бот. [облагороден] вншнап.

Schattenpflanze
308
ShhatIt;pZIine1 f тенкелюСиее рaеc—нне.
Shhätitnu1ihh adj- сснч—ст-
Shletieлrerihi п поет, пигствe ни етшaитт,
мъртвите, —riss in изк. силует; —stiUe 1-
сснчсста страна; 2- прен. леша. неприятна
стрина, неудобство: ns Ьсе alles s—e Licii— und
=i всяко н—шо си H’a добри и лоши еггaни;
пост, iiint csi iit = de, Leee;e Stile;
познава’ само мрачната страна на живота;
вечно онеправдан съм; ~sceihht— п ко.мп-
eгт.етнша памет, устройство зи ерсм!———;
сaпимтгявaшТ’
Sc1eeIenscIeI п 1. kucaИеku ссшан (ксто куклен
театър)'— 2- Ses ЬкПе- und — играта ни
светлините и с—нангт; 3. прсн. фaнтaемaгорня;
—mesee п прен. сянка, фантом.
st'hetlltein /г. refl- 1- tr. изк. шаптирам. отсенявам;
2-	ir, изк, нанасям огсенан, оттенъци (но сдин
цвят)', 3- rcfl- sein Bert Ting an, ,^1 ins Gteun
zu — брадаси му сaпочна да госuвявa-
Sdnаte'itгueed, -cn 1- изк. шатирант, О1етнявaне;
2- оссеики, оттенък, нюанс: пе с-с ~ zu heil с
—ли— нюанс по-светло, огaолaoтoггябсa; прсн.
die Pteeen aller —тп преси;— ии нaй—рaсnuчнuле
пигcгU’
иНеШе adj. е—нч—ет-
Shhet11le f, —е 1- ковчеже, кутия, 2- пич—нл—
средства, личната каса ни владетел.
ScbaIe т- -cs.-t 1. съкровище, Оогилстео. ими—с:
-е säimcin натрупвам бегисссво; dic — c—s
Leedes Оогиссссати —а една стрина; die —е des
Boders подземните Оогигслви; прен. ebn reicher
— vor Knr.sewnrkeg цяла съкровищници ог
сверСн —а изкуството; nie — von Erfahrungen
богат опит; е—и - hn-en изкопавам имане; nach
е-i —. и^гС —en guaet; копая за и’ант;
и’a—ягетвyвaм'роtсЕ’ eih !,' ebn webtet — тя ucиa
няма; 2. нср. лиСт. изгора; 3- остср- налог,
да-ъа-
Schäez/eit п хазна; -anuiIsung / икон. съкро¬
вищен бон.
ehiateeae adj. юсшср- подлежащ на данък.
sh1äIzbaг adj. 1- ценен, за уважение- 2. оценя—м,
оцени’: Petlen von kaum -ei Wc—u безценни.
c неоценима стойност оне—рИ’
scbäUetл tr. остср- 1- облагам с данък- 2- Оиол.
тлобясаМ’
ehhäUetr /г. 1- пгтцтнясим, правя пг—птнaa;
eптшяea’ приблизително: E;eferrn;ger —
преценявам рaсетояиня; Icl schätze Sin ^,'1-
ent 100 M гртптшясa’ рaс—eеkиcе h— 100
марки, по моя преценка разноскис— ще
възлязат на 100 марки; den Verlust an' 100 М —
оценявам з-тубата иа 100 марки; wie alt — Sin
micH? колко години мн давите?- ich Sh1atee. dass
cs in dtel Woclen /etelg sei; uitd по моя
пр—пт—ka ще бъде готово за 3 седмици; 2-
смятам (сс, за. --). считам (че, за. --): cim. (für)
vntlotnr — смятам нщ. за сaгтбешо; ich sciätze
eici glücklich считам сс щастлив, много съм
щастлии...; Icl sciätze ns ii, /Tüt/ c-c Ehiec..
смята’. чс е чест за ’—нс- -	3. прсн- ценя,
оценявам: wir — ihn nicii ensorints нс го ц—иим
осеб—не; sie weiß ihe Glück и^Ье zu — тя ис з-а¬
да цени щастието си- et vctsIand nichi, ih—n Güte
zu — гой ие може да оцени нейната доСреса: —
-eurer запече-М! да ц-шя: оценявам!: in
GeTäegele -егиес; sie ier ueiuer Wert ier
Freiheit — в сaтворa c— гaсСгaхa истинската
цена —а свободата; pari. gcschaUzi ценен (учсн,
художник): eeehlreeeer Freund! скъп. при¬
ятелю!; търп, Ilu 1tehläez'es Shlueib1e
почнта—’есо Ви пнсмо-
ShhäeeersweгI adj. оценен, достоен за уеажт—не-
ScHälzi- т- -s, — оценител, инкасатор-
ShbeUzrfurd п находка на съкровище, И’а—е;
~gtrere т и’aняг; —Ccss а; —Uciiee /
еъaровнщнuпa; —■käne1t—m. остар. министър
на фншaнеитc; хaснacир; -Uäeth1er п, -kästeiln
п аоеч—жс за скьпeие—шосгн; шсг. ссри—нчтш
кош на мотоциклет (пОето сеОи приятелката);
-mtisiee ш ковчежник, киенег иа дружество и
по0;
shbeeeptIic1Ii1 adj. подлежащ на налог.
ShiaUzshb1I1 ш икон. съкровищен бон.
Schätzung/—er 1. гр—п—шкa; приблизително
пресмятане, оценка; 2- оценки (данъчна); 3-
уважение: sicb ellgeieireu — erfreue; радвам
се иа сс-общо тваже—uе.
scbälzuegsutbse adv. приблизително; вероятно.
SCHcm /. —пе 1- гледане, разглеждаше; 2. показ;
изложба; ревю: е—е ~ v1tareeale1r урежда’
изложба; eiW’ zur — исПеи испaтaе нщ.;
изважда’ нщ. ни показ; е—е jciicC'e Ruhe zut
— ttcger поа-звам се привидно спокоен; 3.
оглсд, прстлсд: е-е — votiibmer правя оглед,
преглед. превтраи; ntw. -ni Ser — in Beschlag
reiiei конфискува’ ищ. при проверка; 4-
гледки; 5. ряДко виждане; еъстгпaнuт' die
eyseiehin — мистично съзерцание. откров-шие;
philoshphiechn — философски поглед’
иНзи-аг adj. видим. зрим.
Schauet /. -п подплатени с кожи горни мъжка
дреха (15—16 е.); шуба.
SClcu-iiber / = Scheulusl.
shbau-egIerie adj. = schaulustig.
ShneureI1d n 1- диаграми- 2- остср. картини:
—e-oit pl. библ. жтртве—н хлябове; -bnic /
панаирджийски павилион за атракции- -büHnt
/театрални сцени. и прен.
Schauder т, -s. — 1- изтръпване, трепет, тръпки
pl.. и прен.: eie — ü-ctiäuli mich изтръпвам,
настръхва’. тръпки ме побиват; 2. прен. ужас.
боязън: ebn — nteeeiZe mich изтръпвам от ужас;
mii Troiiem — с Опaтeтовттн трсптс- 3-
гртперент. настръхваш— (от студ), тръпки pl.
309
Schaumlöffel
schauderbar adj. рсзп. ужасен,
^Напее-ет-едси! adj. ужасяващ.
ScheudeгeeecbIcnUe f расkас, пълси c ужаси: ~и
erzählen разправям ужaенн-
ehhauierbafI adj, 1. ужасен (борба, сту0- чув¬
ство. време, статия), безобразен, отератн-
телтн; 2- adv. розг. ужасно. страшно.
Sh1aui1г1efUIgUeiU f. — страхосносг, бесобрaс—
иосг. безобразие’
иСиести intr. h (и micl, mit Shiend1uU, ns
Shhe1dnre eicl) 1. треперя. настръхвам! (от студ,
’рaс); 2. изтръпвам. тръпни. ужасявам се: vor
Entsetzen — изтръпвам, тръпна ос ужас; е^Ь
иСиесте, wenn icH dcter denke изтръпвам!.
ужас мс о0стма, ааго се сетя за това; iit
иСсиепе vot ili ужасявам ст ос штге,
изтръпвам, настръхвам при вида му-
Sh1ame1rvol1 adj- ужасен, страхотен; зловещ.
sclauti /r- 1- all etm., е—и — гледам, поглежда’;
вис. съзерцавам: um zu scinn, muss man — за
ди видим. сряСви ди гледаме; nach allnr Selten
—	гледа’ ии всички страшн; aus dem Ferstet —
поглеждам. гледам ос прозореца; du musst ui
Sich — трябва ди се етлсдаш наоколо си; in die
Znknrfe ~ гледам, прозирам е бъдещето; Gott
—	сьз—рuaвaм Бога; шсп. zu lief ins Glas gescheut
Са-е; пийнал съм; поел. ttau, eclen, wem!
отваряй сн очи;—!; ие бъди (тъй) доверчив!; 2-
rech пет., c-m ~ грижи сс за. наглежда’ нщ.-
шат.; sic ''-еде <^1 ilu zu иСстси ся
оСна—оет—о сс грижи зи мен- nach den Rechten
~ грижа се за ред, шагл—ждам; 3- сс-р-я се.
гледам: sclau, еш du fertig wirs'! гледай ли
свършиш, да тепееш.!; розг, Shia1. иНеи! я
гледай гн!
Schauer' т. -s, — 1- зрител, очевидец; 2. прове¬
рител; 3- ензнон—р.
Schaier2 т— —s, — 1. = Schauder; 2- краткотраен
дъжд. пгтвanяeише- дъжд иа облик; градушки;
3-	душ.
ScHaue— т. —s, pl- Sciauhrleutn мор, докер’
Scheitr/eild п ужасяваща картина, страшна
гледка; -Zbii/n филм —а ужасите; —gtshnIhhUt
f страшна приказка (зо ужаси, Духове).
schauerlich adj, ужасен, ссриш-н; зловещ: mir
wird — обхваща мс ужас (от нщ, свръхестест¬
вено).
SChaucrnen- m pl. Shiaunrleuen вж. Scieunt 3-
eh1eueгn intr. h 1- и е^Ь, mir eciannrt [cs] вж.
ShhauSnrл; 2. разг. cs shle1nrI в-лн ни облак
(дъжд, традушка)-
Schauerromanшлит. роман зи ужаси, духове.
Sh1euervo11 adj. вж. echä1dnrvhll-
Sh1eultl / —п 1. пeгaгa (и техн.) (но котва.
шурбинс— корабно колело)— 2. техи. кофа на
баг—р; 3- техн, рнничка ни трактор; 4. лов,
лопатка (ни сл-нееи рота); 5- леп-ски,
гртбanaa’
Schiufie/begiir т техн. тkсaaeaceг, драги;
~hIteci т зоол, пeпacaг; —IcSer п техн.
самогоеарач (с лопопи)-
schaufeli tr. intr. h 1- греба, рина; прехвърлям с
лопата; 2- прен. копая.
ScheuZel/rid п техн. лопагне требно колело.
SchaufelrcS-agger ш мин. регорен багср.
Schiuftrster п витрина (нс мопазин).
Schaufle— n —S- ~ 1- зоол. = Scheulnihirsch; 2-
работник зи земнн р-Сосн.
ShbаurZIIegeл п авиац. показно летене; -gcrüsi п
оспор. сриОуиа- —geshhäZI п = Shhwgnsc1afI;
-1;^ п .морга; —käsien т витрина е м^—и.
ScnamUil f. -п люлки (в парк за развлечение).
schaukeln intr. h s /r. refl. люлея (се); люшкам се:
Sie Kinict ecla1UeIeee ie ^'е д—цаса се
люлееха на двора; das Boot schaukn-i ant den
Weilen лодка се люлте, люшка, се клати върху
вълшите-разг- wir werden das Kind schon —! щс
я наредим!
Scbamkelll f, —en люшканици-
ShniuU(1)1I1 adj. люлеещ сс. клатещ се
ScHaukte/ptc-d n дървено конче за люл—тне;
-^siuli т люлеещ се стоп (зс почиване)
Sh1aur1auf1n п спорт. показно бягане; —•loch п
.метал, контролен есвер (ша леярска птщ).
-I1eU f жтла—ит да сс вндн нтщо. жажда за
зрелища.
ShbeuIusIIe adj. люСепиг—ш да види, жид—ш зи
зрелища.
Schaum т, (h)s. —с пяна (еaптнтнa. бирена);
.метил, и накнп: Eiweiß zu - ecilegnn разОнва’
белтъци ши пяна- der - ceeciöplt; пгтпешвaм,
оспснвим; zu - werden гизстйea сс кило дим.
изпарява ст (плинеет, надежди); рози, -
ehl1äge; хвърля’ прах е очист на хората,
приказва’ —и едго, фризьортс-уе-’; поел.
Tuänic sind -с сънищата си дим.
ScheuneaS н ваши с обилни пяна; шампоан зи
къпане, за баня.
shneume1SehkI adj. покрил с пяна, гaзгештШ’
Shhаuпe1Uhn ш стр. пcно0еcоH’
shnäumer in/r. h(пост, и /г.) 1. (за прибой. морс,
бира) пеня сс. пускам, правя пяна; 2. кипя:
прен. et schäiiic vor Wut псшеш— се, кипеше
ол ярост, гняе-
scnäumine pari adj. п—ш—сс. пенлив; разпе—тН’
Shbiuer1teou11t/мит- редена ос морската пяна
(Афродита); —gla, п пехн. пеностъкло; -gold
п варак; -gummi т пехн- гъотеca, порести
пума; —häref1U1uIöShh1u т пeжирeгaсигтп с
пяна.
scniumie adj. птн—сг, птнлнв; поте. Bntlet und
Zncktr — uühtnr ризОнвам мислете със захарта
ни пяни-
ShbimerUeII1rtгor;e- = —eö'lei; —Uran' п бот. тор-и
fCitSemige); -kröne f Сяла гриви (ни вълни);
-löffel т попе, лъжици зи прспсшс-шс; .метал.
Schaum/löscher
310
птшоогрибаа; шег. снтшалтн диск на началника
ии движението (с жп.): фам. der Verstand eit
dem = geg1ee1; Ьа-еи много съм глупав;
—i(ishh1u т — —■ha;Sl'e1htIöehhet; --einiget in
пенливо почистващо средство; —rolle С гоше,
сладкиш — ролка с каймак (= SchiIIerIhcUn);
-scblägc— ш 1рсзи- прен. пгaснeелeeе— човск;
еамохвалсц; шарлатанин, м—итирджня; 2- готе;.
птнeгaзоuсaчaa; -schlägc-cb /рази. шарла¬
тания; еa’охeилеmeо; —sto/l — пеноппaет-
Sd1atlmünze1|(eъзпeмешacтпшa] монети; .медал.
Sh1auпuein т шампанско [сине]; —zir'tr pl.
зоол. плюшкосворки (Cnuocidee, сем-)-
Shheu/'ecUurg / рекламна, показна опаковка,
Отcaфогия (във витрина): ~cläee ш място,
иртна, сцсша, и прен- тестр-:. icu = ieu
^<11^1 .‘401010 на дтиссеитсе; = Seu
Kri1eelcnelnnehe театър на ее—ннист
дтиеcвuя; прсн: voe ~ e-tteeee слиза’ ос
еце—aги. оттеглям сс ос дейния живот; умирам;
—prozess т юр. пеказсн процес (обикновено
по политически причини)— ннепеинрaн процес.
ehhenuig adj. 1- ужас——, страшен; 2- злесещ; 3-
рсзг- осераснстлен-
SchairiUigkit/ 1’ ужас; 2- злоаобносс^.
Schau/scitt/фасади, пekис—а стрини; печ. дясна
страница (на книга- вестник): —siUz ш място
за зрител; —spitl п 1- драма; 2- тестр.
пг—дсcaeптнит; остар. сгтпuщт, гледки;
—Spieler т аатьор-
SchemscieIeгtI /, —cn 1- актьорс;-;- 2. прен. пре¬
струвки pl.
Shhauspi1ItuIscn adj. актьорски,
shhauspi1leun intr. Ирозг. преструвам* се; актьор-
ничИ’
ScbamscIe1/nems п [драматичен] театър; —Uuisi
драматичне изкуствО’
scliu/setHte* intr. h /rnb. изложен съм иа показ-
-sielien /г. trnb. излитам (е изложба, витрина).
SclausIelier ш изложител’
SchausIilluni / излитане (с изложба. нс публи¬
чно .място),
ScHcmsiück п показеи предмет, експонат (в .музей,
сбирка).
ScHauie njf -и. —п фсм ахмак-
ehhauUuegtn tr. 1гпЬ. еauо- schiugntuiger носен
за показ; schaueueregen само за покас-
Schauturnen п спорт. гимнастическо пред^а-
еление.
Scbccn т— -s, —с = Shheic1’
Scbeck т- —s. —s/—c търп- чск.
З^пке /, —п пъстър, шарен кон, пъстри, шарени
крие-’
checken /г. ниширвиМ’
scHeckig adj. пъстър, ширен (кгаRa, кон): рсзп-
sich — -пСее припадам ог смях; sich — äugnun
по-зеленя-ам от яд; рсзи, er isi bekannt wie ein
—er Hund и кучетата то знаят (всеки по познава).
ЗсНеИиП п спр. еж. Sägedcci-
scbiel adj. кривоглед. риз-оглед: прен: е-п —
ersehn; гледа.’ икт- изкосо. накриво; —е Aigen
тиНеи гледам със зиви^.
ScbeelsuhhU /. — си-ист.
scbeelsühbuie adj, завистлив-
Shbeffel т— —s. — 1. оеmaрг (гермaнскa. пгтеka.
бaсaреaaJ крнна (.мярка— около 50 -150л: около
15 кп-): рсзг, des Geld in ~и eirheiisin рнша
парите c nопата, печеля луди пир. (печеля
много): 2- кило (капо мярка за земя. площ—
колкото .може до се засее с 1 Schcffcl): 3-
—сдро: биол, sein Ь^С' unter der — ,11.-1;
скро’ннча. нс се (еaмeuсcъкeaм), сaгaвяе
с-ла-га сн е зсмят- (скривам способностите
си): розг, es gicBe ^1] eit —и вили като из
е—дрО’
scneffeln I- /r, рина. треби: Geitelde In den Sack —
насипвам жито е торбата;розг, der пСеТТе-е das
Geld nut so гои ринт парите c лопати; II. ln/r, h
ns ehh1ffe1e спори: Geereide scle/felu жиголо
дива много зърно.
ShnefZ1IueIse adv. иа арннн: рази- snie Geld —
äusjnecn харчи луди пари.
Scheieef, —и 1- диск (и бот.) (налуна, слънце): 2-
пехн- шайба; die — е—, Tö'/1ue грънчарско
колело; 3- гтстн. филия, порязаница (хляб,
салам): е—т ~ Honig пита мсд; разг. de kannst
du iit е—е — von eeeclrclder! можеш да го
-з-меш за мостри!; 4. стъкло иа просортu: с—
е Sie ~; tleytu/te ссреш-еим нам.
прозорците; разг. -iss dit -и elrs1teen' не си
прозрачен!; зитуляш ми!- 5. мишена. цсл: recl
int — schinBer стрелям по миш—ната. uелтa; си
deu — vhubniehhinßnr ис улучвам- 6. лов- бяло
петно (под опашката нс едър Оивсч): 7. земята
под ебссга —и короната иа дърво; 8. вулг. [ja]
-! ди имаш ди вз—’иш!; ядец!
Sc1eIeeлrea1ueie1 / спр. Сезсkсптc—e еcгe-
нmепетeо; дискова конструкция; —eiüit / бот.
цвят на сложноцветно растение: —-reist /
техн. дискова спирачка; —egge / сел^сш.
дискови брани; —Zilie— т шехн. дисков филтър,
sh11I-1nZöumIg adj. дисао-ид—н
Schtietn/garebncn pl, псрдсси ни прозорци
(поставени на еимнтт стъкла)- —•honig ш мед
на пити- —klil^tiu щ шеп. лепило (зс лепкав,
клисав крем. лепкаво точено. гъсто лепкава
супа): -ku''1nrg/e1rпопr- дисков съединител.
-мСрн-ж; —pilzt pl. бот, ceгбтеcи гъСн
(DishoпycntаIаe); ~ehhi1ße1 п 1- стреляше по
мншсша; 2- стрелково тържество; -etare ш
стрелбище; -Wischer т свтом- чистички за
стъклит—’
Shbeleig adj, диско-идсн, ппочеетJ
Schnicn т. -s. —е 1. шсих (глсвепар но бсОуини):
шег. so ebn ~! тип, чешит такъв!; 2. шег.
годеник; обожател.

311
scheißen
^Ге^бат adj. отделим.
Scbelde f. —e 1. ножница: das Schwere aus der —
^сНеи обиижеим меч- 2- анст- бош. влагалище-
3. геогр, вододел- граници.
ScHeide/briel ш документ за рaсeод; —grüß ш
сСоге’, поздрав при гисдялa; -koietn т
остср. реторти. колба- -kirnstf оспар. химия;
—-llnic/дем-аркащнонии линия, граница; -mautr
/преградна еccнa; -lüeze rрaсмc——a монета.
scniIdii* I. /г- разделям. отделям; гaсeтждaм
(съпрузи); разтрогвам (брак): прен. die Spunu
von Weienr — есделям плявата ег жилото
(лошото оп доброто), die Sciefn von der
Böcken - отделям овпuc— ос козите- прен.
отделям дебрите ос лешист, годнесе е;
негодното; sbci (von n—m) - Icsser развеждам
сс с ике.; юр. von Tisci und Brie — гaсдтnям от
лсгло и mрапеса; с-с gnehhIndnrn Frau рисe—дт—a
женa;рaсг- wir sind gneciinSere Leute —яма вече
нищо общо между иис; И. intr- s reß. разделям
се сбогува’ се с икт.; напускам нщ’- au, den
Dicnse напуска’ службата; поет- ans Sem
Leen;, von hirrnr — напускам сс—са, умирам;
In Lihite deu ecinidnrdnn Sonne е свстлинат-
на залязващото слънцс; Scs echnidnrd1 Jclr
отиващата си, старата голина; Cier — sbcH unsnun
Wege лук пътищата ии сс разделял. и прсн:
поет. cs miss gesciieder sein дойде час иа
разлъка!
Scheidei п. —s. — раздяла, разлъки.
Scheide/wand / преградни сгсна; —yaee1u пхим.
азосни киселини; —weg т кръстопът. и прен.
Scleldlig m— -s. — поет. ряДко гроздобер (зо
септември)-
Scheldunii/, -пи 1- развод, гaсmрeгсaш— —и брак:
Sin — ablnhrer, verweigern нс давам развод; 2-
вж. ehhnISer’
Shhtieun1s/klegt / юр, иск за развод: —-— =
einrnhinn подавам молба за рaсвод' —prozess
т Орaaорaсвeд—н прeитс, дсло.
Scbeln п- —(c)s, —с 1’ бсз pl- еняшнт, свтслнна (на
слънце, луна, лампа)- (иотов) блясък (но
злото): прен, ein — Ser ^''-1-1 искрици
надежди; 2- нюанс. ген: ue n—n — helleu с един
тон по—свтсле; 3. [външен] вид, при-ид-ест;
илюзия: ~ und Sei;. — und Wirklicikeit илюзия,
при—ндшосс и дтйсгeнтелшоеc; de; äißirnr —
teile;, wahre; зaпасвaм, пазя външния -ид.
външността; Set — lüge видът, външността
мами- sich Sirci den — läusclc; lasenn лъжи сс,
мамя сс по външния -ид- den — nгunhUn1 давам
вид (ч<— ..); sich den - дс-еи дава’ си вид (че.
.’); ctw. ruu zum — 'ue върша нщ. само привид¬
но; dem —т rech шаглед, ши вид, привидно;
както изглежда. -.. nnict dem — ieu Frn1ndehiefe
под булото на приятелствего; mit c—n gnwiesen
-Str Bernci'igurg c някакво привидно право;
itu — isi, scrihnt дедеп ilci външните
обстоятелства говорят против мене; 4- евндт-
телстео. удостоверение. документ; бележка- 5-
банаиоги- 6- оеncр- свстр. аспект.
Sc1eIл/аhhse / бот, привидна ос (цветна- на
стъбло): —cggritt ш воен. диверсионно
иипид—нис. егорn- фиитово, привидно нипи-
дениТ’
scheinbar adj. 1- привиден, мним: мст- der -т
Winkel въображаем ъгъл- nt hörte — zu даваше
си вид, че слуша- 2- вероятен.
ScheinbarUtii /. — привидно^.
Scbiii/eibilf т измисл-н, благовиден предлог:
-bild п илюзия. мираж- —eilit/прен. привидно
благосъстояние. разцвес; —dasein п привидно
съществувание (което не зсОоволява): -ebe /
фиктивен брак.
scbiiiin* intr. h 1’ тртя (за сльни—, луни). светя
(зи зстсдa); блссся; die Sonne иСс!;' wcum
слънцето топли- 2- (ns. ctm. Shh1lnt, dass- .. er
schnini); нсгптждa: cs ecinInt. dass eu reich isi
изглежда, че е богат- eu sciiirt tclci zu sein
изглежда да c Оогаг; mir scieiri, dcsS’.’ струва
мн се, чс. . -- изглежда, че. - . - er shinint eit
tücitig гей мн изглежда способен; mir shini;t,
Su Ье,' Rech' струва мн се, че сн прав.
Scheibeir-ncirt/бот. лъжлив плод; —füßchcn pl.
зоол. петeдeпeдu; -де/пС' п воен. дтме-
неcрamнвшо, диверсионно сражение; —•g1Shhäre
п фиктивни сдслка; -grün! ш измислена
причнии-
Shb1inh1i1ig adj- лнц—м—ртн, тaгcюфтkн, външно
uепомъдге—’
Shb1in/h1I1i1Utit /. — липемтгuт, саргюфщиша,
привидно целомъдрие; —kant ш фиктивна
покупка; —Urenki(u) т мним болен, симули—т;
—leij^t^t^iin^jтсхн. елекпр. привидни мощност,
—qniitt / бот. японска. дюля (Clecno1cIhe
jeporice); —epuhss т лъжливо стъбло; —toi ш
’ннми смърт.
Shhti1UhU adj. привнд—о мъртъв.
Schein/vertuae т фиктивен договор- —mtrter ш
1.	прожектор; фар (нс моторно кола): 2- шсг.
богасаш—прихосниа (който пръска парите си).
SchliB- - вулг. презр- езшачаса нщ. ггeтившо,
eтeгacиcтnнe: ShntlBu1tt1r; ehieiB’ . за
подсилване до шемай—аъдт: scielBvorgcii’
ScHeiß/dbie п вулг. мръсно, проклето, нищожно
ищ ; —ireck ш вулп. еж. Dueck; за вещи: боклук.
ScheiBt/, — i?K7?’ 1. лайно; боклук: in ict — eltznn
запазил съм е батака; е-п dirci die — ziehe;
нац-п-ам нат. (прен.): ja -! ди имаш да вземаш!
schilB/ieel adj, вулг: des isi mir s! хич ие ме
ннcегтстea, нс мн пука; —'—■сипе-кГ adj. вулп.
пнгaв, любезен до нсмай-къде.
scliIßin* 1П1г. h tr, вулг- изхождам! се. сера,
дрнскам: aut cim. — пикая, плюя иа шщ. (прен.):
Ich werde ihm пет. -! да има да встмa!. нямала
го бъдс!

Scheißer
312
Schciße— m. —s. - вулг. поеерkо, дри—льО’
ScHcIBieCI /. —вулг. 1. дрисканици; 2. евuнщuшa,
бтзеСрази—’
Shb1iBIg adj- вулг. лаИ—я—-
Sc1iif//Ueu1 т вулг- пос—рао. дри—льо; -Uuci ш
вулг. преснеш-, ecвгacиcтnнa гaоeca (ии/.,
дейност-— — wettern вулп. мръсно врс’с.
Sh1tiU е. —(n)s, —с(п) итпт—uиa’
Shb1IUe1 т- —s, ~ 1’ [прическа на] път: е—и — einin;
правя пъс (на нося); den — links tragen нося пъг
отляво; 2. т—ме: voe — bis zut Solln ог главата
до пелнст; eie Ueiler ~ голо 1—’—; 3. връх (на
ъгъл): техн. връх, било, връхна точка: астр.
in — sicien стоя —а стнuга’
ScltlUel/bibi н анат. ст’—шни кост; —höie/физ.
воен, връхни, прсдслш- височина;--Пп1т /
вертикална линия.
Shbeie1lл tn р—ши (коеaca) иа пъс.
ShhtitelpunUU т 1- сстр- кулминационна точка.
с—нuг, и прен:— 2. мст. връх на ъгъл; ср-ща—
тслна точа- ни пар-болИ’
Shh1it1luehhU adj. отвесен, вергиаалтн-
SchtIt1lryI;keI pl. ист, връхни ъгли; —wert
миаснм-лна егойност-
ShbeIeen /г- швсйц. цепя дърва.
Schtittubeiftn т клада.
scheitern intr. s 1- (еп etw. D —) претърпявам
крушение, гасСива’ се (е. е —щ-); прен.
пропадам, провалям сс. рухвам: с-in s-n Pläne
shiel'ttter всичките му планов— се осуетиха.
се прос-лиха; прен. е-е geehieitertn Exiein;e
пропаднало съществувани—-
Scbeitbolz п —иuтnешн, шaгясaин дърва pl.
Shh1iUuth1U adj, 1- праселинс—ш и еедорасен; 2-
стр. —tt Boje; етгмешт—a дъга.
Scltif п/n. —s, —с 1. геогр- шелф; 2- гсол, бисшс
морско дъно.
Shbe1feun ln/r. h (за кожи) отделям сс иа люспи.
лющя ее’
Schellack т шеллак.
Schelle /. —е 1. звънец, звънче. камбана: разг:
jeSet ict s-n - всеки си е башка луд- der Kelze
die — rici' uliärgen /crlägeen/ wollen —c
искам пръв да разкрия скандала; не искам да
рискувам- 2. розг- плесници; 3. белезници pl:
4-	ел. халка (зс закрепване нс проводнс тръба):
5.	цвят „свьнчети" (в немски игрални карти).
shbnlleл in/r. h inp. звъня: cs Sh1el1t звъни се:рсзп-
jetzt bat ns gnshhn11' достатъчно!; край!; до туша
ми дойд—!
Scbe11eлr—Äss п ас с цвят „свьнчеcи" (в немски
керти зо ипрс): —bäni т .муз, бунчук-
—giiäut(i) п звън на звънчета; ~Ueppp/шттю
веka шипка (със звънчста)-
SchellenUn/зоол- патица звънарка (= Sciclicite)-
Shhe11<e1V/гahbU / ист. вид немска носия ( къи
1400 гоО-): -iroiiti/муз, дайре.
Scnill/tisch т зоол. (разни виОове) треска (Gedus
ähgInTirus, lorrina); -heneeU/g = Sciälhnrgs'-
Schelikraut n бот. змийско мляко. бгaдaвuчнe
цвете fCheIidhniu1 eijus).
З^с-т in, -(n)e, —е 1. шегобиец, е—стляк.
майтапчия, дяволи; човек: det — emcli, scläu'
Ilm cms Sen Augen по очите личи, че с дявол;
розг, de; — Im Necken [siezen] haenn а. дяволи;
съм, хитър. теля’ шмтктр. антики съм; б.
обнчим ди сс ш-гу-ам. да се закачим, закачлив
съм- 2- асncр- armer ~! клетник!; 3. оспор.
шмекер, хитрец; мошеник, хайдутин: c-n zue
— mache; одумсим нкт.; се c-m znm — wetie;
прсд-вам икт.; рози:- ich will nin — sei;, men;
ich das jeuan hibe! магаре да етa—и, -ко съм то
направил; ein —, ict Schleh1'ns ec-ni denkt! грях
М1у ши душили, които си помисли нщ. лошо!;
поел, je äuget der —. Scsio größer das Glück
колаото пе-голям ’ешениа си, толкова повече
си върви: 4. остар- палач’
Shht1mtn/euee п дяволито око; —gtelhhi п
дяволито личице- —gisbeiel п штхранн’ий-
коеш! pl-- хайдутиpl:— —lied п лип. вестли, лска,
закачлива народна псс—н (често цинична):
-roie; п лит, пнаарсскен роман; -etreIhi ш
1.	шеги, дяволия (с която изигравам икт.); 2.
хайдутлук, мешт-нчссг—О’
ScbeleiulI /. —пи 1. дя—олитесс, сaкичлuвоеc; 2-
ш—ГИ’
scb1I1ishn adj. дяволит. закачлив.
SchelUe /, —п 1. мъмрене, смъмряие: разг. mir
werine - bekommen, kringnn ще яд—м калая; 2.
оспар, нср. иадумки.
ScnelUe-old n. —ns, -с остср. ка-г-джия.
scbilUei* /r- intr- h 1- мъмря, тьпчи, спълчавим,
н-хоав-м (нкт.). а-р-м се —КМ’: cif c-n, cim. ~
ругая нкт., нщ.; eit c—m — карам ст нам.; über/
cs// neu. А — гълчи за нщ.; 2. наричаме;
н-б—ждавам: пг echeli Ihr е—и DumiUo'' сой
то нарече глупак; поел. ein Esel eh1ile den апеетл
Lingolr пгнемялa сс кука —а крива бука;
присмял се хърбел иа щърСел; 3- refl. рсзи. und
so etwas ehhIIi sici Dokior! и това мн било
доктор! - 4. ист. изключвам! от сснафа.
Scbeltuort п ругатня, надумка-
Scbenc п. -S. —S - -ata 1- схсми- 2- шаблон: ns geht
ellns nacl — (F) всичко върви по един шаблон.
калъп; 3. еkнua’
scbeпaulecn adj. 1. схематичен; 2- шаблонен,
scbenaulsleren ln/r. h схемaтисuрим-
ScHematismus m. —. — 1- ехcмaтнзьм; 2. шаблон—
ност.
Scheinbar' m. —s, —е ист. маска с брада (14 вск,
поДобна на кукер).
Shb1пearU/1auZe1 п ист. ш—ссви— с маски на
Зиге—езни (14 век): -ecitl п лит. втстле
представление с маски по Загоeесин (14 век).
Schemel m. -,. -1. дървено столче (без облегало):
трикрако столче; 2- столче зи крака-

313
Scherflein
Sclemee T- п- —s. - фа—се’, привидснит,
безплътни сянка-
scbeienlaZU adj. призрачен. като сянка-
ScneeU т- -пе, —еп 1. ист. вие. eннeчcрпеu; 2.
аръчмар. кръчмарски прислужник.
Schenkami п ист. длъжност. служби иа вино-
черпcu-
ScHenke, Schänke J— -п кръчма, пнвиниa-
З^сиис. п- —s. — 1. анат- бедро; нср. кълка. бут:
urtcrer - подбедгниa; 2- крак (на ножица);
мат, крак на пергел’
sclenkei 1- /г. (е-е eiw- ~) н-дарявам (нам. нщ’),
дарявам (икт. с нщ.): Sas le-n Icl gnshhnnke
bekommen това получих подарък, сова мн е
подарък- прен, n—m Kind des Lcbnn — дарявам
живот ии, раждам дете; е-е s—c Frnu;Sshhaft —
етаeам нкм. приятел; приемам икт. зи приятел-
n—m s—c Gunst ~ удостоявам! икт- с благе-
еапо—шeеmcи си; е—т sein Vertrauen - оказвам
нам. доверие; n—m Aulinrksamknit — обръщам.
окaссaм в—нманит на нкт.; c-m, е—т Sacin ,—е
Beifall — прнвcтсceтвaм икт.- одоОрявам ищ.-
sie echenkte sicb ihm ganz — тя му сс отдаде
изuяло; рaзг.‘- des Ist geshinnUt zm tnunr! сова u
Стз пари да гн то дадат. с скъпо; das Isi
gnecin1ki! соса с без пари (толкова е евтино),
2.	(оOпрeщaвaм: c—m die Serife — опрощавам
нам. никизанисте: пр^^л е^е Arbeit mirS dit
nicie gnechenUi sein! сия р-бел- няма да ст
отмине; das soll lim nichi gnehinnUi sein! госа
няма да му бъде просс—шо; 3. рази. sich D ntu.
~ изоставям!, ис върша нщ.. откaсвaм^ се от ищ.:
ирон. 1—е Ertsclildliigie; Ue1ret du dit -!
остави стзи нзвнн—ння!; сигaсн зи стС— сн
извиненията!; ias kannse du Sir tnlig -!
спокойно можеш да се откажеш от соса!; ирон-
Ses Vergnügen he-e Icl mir 1eshinnUi! отказах
се ec лови удоeопегвне!; II- tr. 1- нaпuвaм е
чаши (ен—о, кафе); 2- точа, продавам (вино,
бира), hiet wird T—iscbes Bier g1Shhnnki тук се
точи прясна бнрИ’
З^ешке^те п ист. служби на енноч—рптц’
Scheiker т— -s, — 1- дарител; 2. прнслуж'—на,
напuвач ни с-зЕяха (е ресторант- локел-
кръчмс).
Schilkin J— —пее пгuелтжнuпa, шаливачаа ни
тестяхИ’
SdrenIUrSuUee/ еanо— иа кръчма, малка кръчма
(вж. Scieikstu-c); -tisch ш тезгях, бюфет (в
кръчма. локал) (= Shiirk'isch)’
Schenkung/, —еп юр, дар—ннс-
Schenkungs/britZ п- —ntkneSt / деку’—шт,
грамоти зи дирсние-
З^ешк/уiri ш кръчм-р (вж, З^секии');
-yirtshhä/t/кръчма (вж, ScharkwItesciaft)-
shitppeun intr. h Оисл. дрънча, дрънка’, сeънmЯ’
Scher-aue т тскст. кросно (вж. Gambeum).
Scltr-ef. —п 1- чиреп. парче. къс (от счупсн съД);
ntm. Ise In ~е gngangnn ищ. се разби иа парчета;
da, Glück lieet In —и щастието е разбито; разп¬
ее witd’s -п geben! ще има рaспрaeии!; 2- диал-
еakеня-
Schere1ans'U1hbune / техн. натоварване на
срязване-
scher-eli inttr h рази. тaниувaМ’
scher-en tn 1. разг. счупвам, троша; 2- Оиалг
подкастрям (лосa. дьрвоO-
Schereen/ei-bcbi п исш- eстрakисъм; -koealt ш
самороден aретн-
Schere/, -и 1. ножициpl. (и ножица) (и спорт);
2.	щипки (на рок. екоргион): рази- е—и bi det —
Не-еи притискам икт. до стената, еклещвaм
икт-- den FebrS In ibn - nelien пгитневи’.
затварям неприятеля е клещи; 3. дишли за един
кон (= Gäeelenihls1l); 4- пехн. шежнчтш
шаринр’
ehh1lt1i*' /г- и refl- (präs, остср. er sh1InrU0 1.
стрижа (eeпи, коси, kосuнa, вълна); пед-
стрит-а’, остригва’ faоеи, платове)- кастря,
подкастрям (жив плет. храсти. дърво): e—r kurz
—	остригва’ нкт. ниско; c—n kihl — обръсвам
нам. главата- 2- текст. н-сне-и-им; 3- шехн.
режа, отрязвам, скъсявам- 4. мор. ein Tau in
den, durcl dcn Bock — тегля корабно въже през
еaрнпцнmс' II- intr, sMop. uзnuсaм, отклонявам!
сс е; ссрея (но военните кораби) (вж,
i1eshhnrnr)-
scberei*2 tr, refl. 1- ctm- shiert nbch нщ. ме засяга,
н—т—ресуви. мн е риОоса: was schntt mbcl de,!
какво мс интересува сова!; Sas schnre тшС пИн
леви нс ме засята, ие мн е работа- 2. refl. фсм.
sbci mm ctm. — еня ме с за -щ.- пг shinte sici ue
jeinr Dueck във всяка дреболия си пъха гатити;
Ich werd' ebci den TnufnI d-ue ~! пет пари
няма да дим зи сова!; никак няма ди се
интегcеувa’ ог това!; 3. refl- фам. sihh (fort) —
махам сс: ehhnte cucl! михайт— ст; емштаИсс сс
оттук!; марш!; schere eich Ins Beit! марш в
леглото!
Sdrercn/rer-rrol— п воен. рогитаа (зрително
тръба); ~eitit— п (стгcнkaлнe] спъват’-
решетка (зо врапи- витрини); -Schleifer щ
точил-р (на ножици); —иН;!'' / силует (вж.
Sciaetnreild).
Scheret т. -s. — 1- стригич (нс овци, плcmавсj,
текст, снос-ч- 3- оспор. бръснар; фелдшер.
ScltrerC! /. -еп рози. неприятност. Ела-обелие,
рaзгги-uu pl; е—е -in тиСеи създавам нкм-
неприятности, главоболия, излишен труд; viel
—	mii пет. Ccenn мъча се много с нщ.. много
неприятности имам с нщ-
Scherf т. —S. —е остар. дребни мо——та-
ScherftsUlgUtit/ пехн. съгрeтнвnтшит, якост ии
преплъзеане, иа срязван—-
Scnerfleil п. -s. ~ лепти: sein — (Sazu) bnierege;,
eiisIcuem давим лепс-ти си.

Sc he г/gang
314
Sh1tureen1 t мор. ширсгр—к (на кораб), —gar;
п тсксш— основа.
Scleuie т- —п, —п ист. презр- 1- п-л-ч- 2. зиптнт;
гонигел: die Schergen хайка-
Scheree;!it;ei т презр, услуга на палач,
мъчител; служба ии копои, ге-исел’
ShheгIf/g, —s, —1/c;peL7- шериф (у мохамеданите).
ScherkuefU f техн. срязващи снла.
Scliuline т- —,, —с остригана овча кежа.
Shitur1eehhb;t f техн. ссрит-чна машина;
—■iäus f зоол. 1. къртици; 2. дисл, -од—н плъх
(ÄrvihhIe 'erteelrle]; —^11^1- п шехн. нож ии
стригачна .машини; —Sprungт спорт, ножнчсн
скок (при висок скок- Дълъг скок- гимностика)-
Scherung/, —сп техн. срязваше (разрушение нс
истсрисл):
Scbi—uiezil п- —,, — вж. SciarunrznI’
Sc11uwhlle f н—приши вълна, вълни на руно.
Shhtue т- —ns, —е шеги: ans, In, zum — на шега; —
etcl-cn шегува’ ст; — vetstnhni гисбнри’ от
шега; рози;- ~ -nlenitn! штгаси настрана!; über
etu- e]h —е тиСеи пускам шеги по адрес на
нщ., правя си шсгн с ИШ’' enf n—n — ei;ghhnn
подл-вям штпаси; icci Ucire —е! не ст
штгусаИ!; Cale im — полушеговнто-
Sciereertiktl т дгтбenия. др—0—н пртдм—т,
служещ зи зибавлеши— (бомбички, изкуствен
нос и пр’)-
sc11ueen mir. h (üec— neu. A, eie c—m ~) шегувам
се (c нщ’, икт.)-
Sc1eue/luig1 f вж, Scinuerätsnl; —'gcdicHi n лит.
шетовито стихотворение.
eh11rehafU adj. шеговит; adv, —а шега: das wer
nur — jemni;' лоса беше само шега, казах го
само на шега-
shb1uz1ift1-■w1Ist adv. на шега, шеговито’
Shhtuenaп1 т прякор, прозвище.
Scbe-zo (сkер—J п, —s, —s иуз- еaерио-
Shh1ueuäUe11 п шеговити гатанка.
scberzweise adv. ни шсга.
Shheuzuout п шеговита думи, сakачkа.
scbeu adj. 1- боязлив. плах- стеснителен- свенлив:
des Mädchen isi noch — М!О’нч—то е още
еги’cжлueо; 2- див. плашлив fжнeecннO: die
Pferin uerden — конете сс подплашват. рази,
macH mit nicht din Plerdn ~! а. не ми плаши
хорагга с приказките си!- б. ис мн разколебавай,
разаандирдисвай хората!
Scbeu /. — 1- плахост, боязън; свян. сгеенu-
cтп—eст: — nm'ZIren;, eim. zu iun свеня с—,
стеснявам! се да направя нщ.- obre — mii n—n
ectechnn съвсем свебедне разговарям с икт.;
2.	ппaшпнвeет (за животни); 3- страхопо¬
читание.
Scheuche /. —п плашило.
ehit1hitr tr. педплишеи’. пропъжда’
(аеаошкн)-
scheuei I- tr. rcfl. 1- (neu —) страхувам сс, боя се
(ел нщ.); пебояеа.м сс прен. las Licit des Tages
—	боя се ди сс покажа иа бял сеят. да излязи
иияее; s-n Talen — das Licht делата му -е са за
бял свят (вършени са но тъмно); sich vor c—m
—	сетня сс ег икт-, Соя се от икт., ст—енявaм сс:
поел- ge-rennees Kind ^111' Ses Fcnet парен
каши духа; 2. (neu. nicit ~) нс жаля (труд.
ср—деmваO: k-c Mühe - нс сс боя ос труд. нс жаля
труд— сн; II- intr. h (vot eim. D ~) подплишеам
се (от нщ-) (за кои)-
Scheuer/, -п Диол- хамбар’
scbtueuZesU adj. устойчив при търкане.
ScbtutrZtsiieUtlt/, — устойчивост при търкане-
Scbtuer/'ecu / чистачки; -Uueit п бот, хвощ
(Equientuп); ~•Iäpc1; ш парцал за дъски; ~I1ieU1
/ n—рeaC’
scHcueen /г- (и ln/r. h refl-) съра-м. жуля (дъски.
еьдeвеO: ciu. mii Sand — търкам нщ. с пясък;
las Schwein scheieut sich ei det Wael свинята
се чтшт, сри— е еcтнaca; шег. Sie Ward —
подпнра.м стената; 2- протърквам. жуля: Sie
Schuhc — обувките мт жулят, протриват (мн)
кракатИ’
ScHcuer/pechm ш мор. лодки (зс чистене нс
външното част нс кораб); —seri т пясък за
търкаше, изтъркване, излъскване. „икономия”;
—tnci п naгuan зи дъски.
Scheuerung/, —еп търкинС’
Scliu/klappe /; —lidcu п н-еч-нк.
Shnem1he adj. без страх, без боязън, бсз стеснение.
евобод—И’
Scheune /, -п хамбар- плевинК’
Scheunendrescher т хирминджия; шеп. essen wie
nin — ям като расграи-
ScHcusal п. -S. -е 1- чудовище; 2. грозотия-
плашило; грозник. грeс—нци: рсзи- du -ist eie
alies ~! голяма драка си!
ShneuBIicn adj. 1- отвратителен (гледка); безобра¬
зен (време, стуО); чудовищен. страшен (пре¬
стъпление); 2r adv. рози- ужиено. страхотно.
страшно (много)— et lau — viel Geld гей има
страхотно. страшно много пари.
Scn1uB1ihnktIU / -сп отерититслност. б—собга~
з-ост; трозота-
Scb т- -s, З^!.— ски: — iauZee. - faltei карам
ски- — Hcbi! на сполука! (спортен поздрав).
SciriiCbe/ —еи 1- еneй. и прен.; пласт, прослойка,
рсд: -еп 1пг Gneelleh1efe слоевс иа обществото;
2. смяна (paоeт—нuн. работно ерсмс): мин. е—е
—	(vnu)filre; работя, отработвам една смяна;
рaлпг — mcchei прекъсвам раСегити, пра-я
почивка; — -иТеи нар. викам „гaИдeе!“; разг.
nie neu. — nccbcn слагам крий, точка иа ищ.
Schicht/euerit / 1. метал, шихтеви гaбeтa.
рибета по пълнене на високи псщи; 2. работа
иа смени; —cr^bei'ct ш метал. = ScHicbter’
Schlcbie / —п свспр. пеол- пласт-
shbbcbUeл tr. I. нареждам иа ело—e—, —а редове,
315
schieben
ц— куп, напластявам fееиоO: ctm. zm е—е Haufen,
in Haifen — нареждам ищ. на куп; 2. мепал-
съставям шнхта; ших-туе-м, пълня (високи
псщ).
ScHicnten/Tolee / геол. посп—довaттлнeсc иа
пластовете- —geniiiscbaZu/геол. комплексно
отлаган— иа минерали; синуся; —küeit /пеш.
учение за пластовете.
scbicbUenweise adv. adj. = shbihhtwnisn-
Scbichter in. -s. — мспал- шнхтувач-
Scbicht/fahreu т еел;}еm. помощници. заместник
на главси тракторист; —fluU / порои иа широка
площ; —tngc / иеол прослоИкИ между
стдиетштaгни пластове: -11,11!; п иеол.
седнмтнтириа еkana; —-eiUIte п минер. мрежеста
кристални решесаи; —bolz п ц—пт—н. рязани
дърва.
sclIcbUig adj. слоест, ламннaгеи-
SchichU/linli/геогр. хоризонтал- -lohn т сaплaca
за —дни смяна- —prcssbolz п [пласт от] пресован
белсн фурнир.
Schichtung/. -пи 1. напластяваш— (и геол.)—
иаелоява——; 2. разслоение: Sin eoeieln — n—s
Volkes еоuиaлното разслоение иа —дни наред-
3- испсл- шнхmтвaнт-
Schicht/iileter—bcbi т (училищно) обучение иа
смсин- -wecisel in постъпване иа (-0--) смяна.
scbicbUweiee adv. adj. иа сло—ве. иа пластовС’
ScHicHtwoIke/метеор, слонс; облак.
scbicU adj. разг. 1- шик, елегантен; шикозен; 2.
map. пот, les wir — von Ihn това беше гогино,
пот от нтгова страна-
ScbicU1 п- —(е),. — 1- ред, порядък; нспрaвносm:
ns euss 1.-1, s-n — haben всичко трябва ди си
има р—д; cim. ist ie — нещо с наред; etu. gerät
aus inm — ищ. се разбърква. ие с в р—д; 1-11, isi
in Rick und — всичко е е ред, с изправно; рсзп-
er ict eicht s—n uichuignn — главата му нс с съвстм
е рсд- 2. годност, способност. сръчност: Sen
reciinn — für eiu. Cabe; годен съм за някоя
рибета, ндс мн отръки ищ.
Scbbck2 т- -s, — рсзг. шик, елегантност: sie ici
~ тя с елтгантии. облича се шик.
shbIckei tr; refl. 1. (е—е, ctm. —■) пращам (икт., нщ.),
изпращим (писмо, колет. стоки, поздрави,
пратеник, куриер): n—n auf Rnisnn - изпращим
икт- да път-шсствув-- рсзи,- е—е jemcni. niw.
enf dn; Hais — eОтевaм нам- икт.. ищ. на врага-
nccb e—m — праща’ за икт.; ein Buch in Sin Weit
— издавам аннта; рсзи;. п—п zum Tnifel. zum
Kuckuck — пращам икг. по дяволите; e-n von
Pontius zu Pilatus — рисkaрвaм икт. насам натам
пе учрежденията. по хиляди митарства; 2. (шС
in ctw. А ~) пгисгeсeСясaе се към шщ.,
гги’игяeaе ст с нщ.: sici in ibe Zti' —
примирявам се с (теловнята ии] сремтте си;
3- ^^Ь zu cim. ~) Сива мс зи нщ.. егeсоСтн съм
ди върша нщ.; посл. er isi gnechickt dazu wie
inr EscI zum LamUe1Shb1aenn бнеа то за това като
магаре зи псалт- In ntw. gnechickt sein сръчен
съм е нщ.; er ist gnsclicUt ie Reden той умес
ди говори- 4. и inp.— cim-- ns schickt sich Tür c—n
прилично е. подобава (икМ’)- прилича нам.: las
schick' sich nicht! тоса не с прилично!; es
scHIcke sicb eicle Tür Sich. so zu.. не ти прилича
тика да--.; ebne, schick' sbcb licbi Tür eile какеето
подобава иа единия. ис подобава иа другия; 5.
inp. случва се. става: cim. schickt sich so. lass---
случва се тика, ч—’-.; wen; ns sbcb schickt--’ ако
се нареди, ако с удобно ди- поел, was sein soll,
schicU' sich uobl каквото c писаие ди стане.
есе ще станс.
scnickibcn adj. ирмлкчся, пристоен, педебаващ,
бnaтenрнnuчcИ’
ShnihkIicbknIU /. — (блaгоOпгнлнчне, пристей—
иост-
ScHIcksal п. —s- -с 1. Сс? p/. съдба. участ; жребий,
пост, орис: die MacHi des —s силата иа съдбата-
е—и s—e — ü-etlesenn оставя’ икт. иа произвол¬
на съдбата; s—m — nntgeinn избягвам участта
си; von - belegcsnch' ucrlce сполита м— лоша
участ; seil — isi ensingnit съдбата му с реш—на;
2. съдб-.р/. съдбини- eenchnrini —е cricet Ье-еи
преминал съм разни премсждня.
sclicUsille/U adj. съдбовен; съдбоносен.
scnicUsä1(s)euee-ei adj. примирен със съдО-т-’
Sc1IhksiIs//гege/cъдСeшeст— въпрос; —tügnngj/
р-ш-ние на съдбиса; -gtiairtt т. —genösse ш
другар по съдба; —glaube т фaтanuзьм- —göiiir
/мит. огиеннцa. парка- — scbicj т удар ии
съдбата.
scHicksals/schwanger adj. съдбовен- —schutu adj.
съдбеносеш; —UTäcltig adj. = -scCwcgicr.
ScbIcksalstreeöeierлиTг трагедия на съдОата.
ShhihUeeIvrreu;d1n adj. свързан чрез обща
съдба.
ScHickse /. -л; Schickse! п, —s, — map. 1- гаджс,
парчс, момиче- 2. тер—йче (момиче); 3.
глупачка, дeеaдннцa’.
Schickim; j/ -си 1- съдби, орисия; повеля, воля
и— съдбата- 2. изпит-цис-
Sc1i1b(eOreaik/метал. фогмuгeвъчтш. формо¬
въчен, проаитеи станок, струг- -bock in спорт.
кези; -etückt/1’ шехн. подвижен, плъзгащ ст
мост (зс извозване); 2. мин. подвижен таван;
—-Шние!- пехн. подвижни платформи (напр.
в nухлареnвоnо); 3. тестр. подвижна сцена-
-iacb п подвижен покрив ebn Auto mibs кела
с люк- —(tHach ч—к’—дж— (= Shi1btehl];
-f1reUeu п плъзгащ се прозорсц.
schlceen* tr. rcfl- 1. сусам, тлиеkИ’. тикам: пъхам:
е—и Kirren — бутам, тикам количка- den Hut In
den Nacken — кнлвам. тиквам шапката нисaд;
iin Hände in Sin Tescien — пъха’ ръц—л— в
джобове;—; eim. -eisnite — бугвам, етмессвам
нщ. настрани; Brot in le; Ofe; — мятам хляб
Schieber
316
във фурн-ти- спорт, разг. Kegel ~ играя иа
кегли- рози. alle nennn — съСиря’ и дсе—ттт
кегли; Leeesirtichtr über iic Grenzt —
пгтnгaшa’ скитници по тсаптн р—д зад
nришuпaca; прсн. Sie Schuld ent e—r, cim. —
прехвърлям вината върху —кг.- пгипиевaе
—инати нам., —а нщ ;рcлг. е—е Sin Schild bi die
Schubn - приписвам другиму вината; reu. von
sici ~ гледам да махна нщ. от сеое сн; in— emss
immet irscCo-e; werden него трябва все да то
тикат, бутат; разг. Sin Sccle wnrlce wir scloe
—! ще я наредим тая риОота!; len — sic избутват
го нагорт; войн. Dlnret ~ дежуря, опъва’-
Wache, Phe'en — карауля- 2. рсзи; отлагам: ееи.
von c—m Tag enf den cedetn; - отлагам нщ. от
дс— на ден, 3. refl- и inr //движи сс, пребивам
сн път; фсм. шляя сс. мъкни се. тътря си
краката; нося се: Sin Mnrgn schob sicb Surci
din Tüuer тълпила се промъкваше, буташе се
прсз вгитuте; фам: 1; ehCin-t et die StreBe
entleng сто го. че сс носи по тлuиaтa; 4. рсзг.
търгува’, спекулирам. правя нечисти едтnau,
предава’ ни черна Серси, контрабандирам
(стоки); подменям (ипотеки): ict Cat euch
gnschhenn и той с бил чсрноберсаджия; II. inr.
h s ряДко пекарва (зъби, листа, рога)-
Schlibiu in. —s. — 1- техн. шнОър; клапа, саттлaa,
душнна (нс комин): 2. резе; 3. прибор зи деца
(вместо нож); 4- розг: гтштфтaг. черно—
борс-джия, спекулант; 5. розг. лошо,
проссашан тaнптвa— уа-степ; 6. меД. подлота-
Schii-teti f —еп птштфcигсcee; чср-оберси—
джнйство-
Schiieeruine т ч—рноборсаджийсан ринг, картел
(престъпна организация)-
Schiebetür f плъзгаща се ерата’
Schic ЬЛсаггее т ръчна количка (= Scbu-kcern;);
—•käsii; т. —ladt f чекмедже (= Schubkasten);
- lehгefnегН; шублер. шуплер (= Shhu-lnhue]-
Schiebeng д/ —еп разг. 1. геш—фт. дала-тра: —си
nachni правя тештфти, продавам контрабанди.
—а черни борса- 2. измама: das Isi ~: сови ис е
честно!; това е иагласеио! (нсмач и по0-)-
schiccn adj. обл. свстр. 1- грeсеи; 2. страшен- 3.
сърдит.
shbIn1IIhb adj. кротък, миролюбив: ~ uni ZuinSIIhh
мирно и тихо, полюбевнО’
Schlids/gerIcbU п, —1eгichUehh/ п арбитражен.
срттейскн- помшрнтелен съд; —Uomebssion /
другарски съд; -тапи щ, pl. ^ет помирител.
арбитър; —richtte m L арбитър. помирител;
енгeси съдия; 2. спорт- съдия, р-ф-р;
—•rbcCetrecii п спорт, пускане иа топката от
съдията —и ‘яссесе, къдете с Сила при
прекъсване на играта
schiedsrlchterlicH adj. 1- арбитражен; 2. спорт.
от. иа съдия. рсфер, рефсрскИ’
schiedsrichtere int h un/rnb. отсъждам (като
арбитър, по.мирител, рефср).
Scbiedsspuicl ш 1. р—шешит на арбитражен съд,
ни пeмuгuтел. на рефер- 2- прен. р—штнне,
последни дума-
scbief adj. 1. кос; крив, нсaрнв——. и прен. (nнпе,
уста, врат); полетат, ниалонен (зид, рaв—н—aO;
adv. накриво: ict Tiscl неСе — масата е
ш-клонен-; s—c Aesatee — läufig исkрн-ясaм сн.
изтърквам сн тековете от ед—иса страна; die
—т Ebene наклонена плоскост; прен. ent die —е
Ebene eircte; тръгвам по наклонената
плоскост; den Hui — cu'S Oir enizn; накрнвявам
си шапа-та; ~ eewec1enn sei;, с—е —е Schultet
labe; гърбав, крив съм, рaсkгuстш съм в
сялото; криво ми с рамосо; фам. — gileder
iaben кандилкам сс (зи пиян), н-тряскал съм
се; поел, ent -em Topt ei; —et Deckel
пecъгaупипe ст гърнето, че сн шa’тгнпe
похлупака; - gehr; разг. ие успявам: mene las
nur nicht schiefgelt! само да нс ми мине котка
път!; rnt Mut, ns wird scbon — gehnn! еa’о
кураж. пи сдрaст да ааж—’!, пи пий една
студени -ода! - — 'retnn изтривам ог —дни страна
(обуща, секеве); 2. нтетр—н, погрешен: Set
Vergleich Ise - ериe—е—нcто куца; ctm. In n—m
-en Licle ,11^ вижда’ нещо е погрешна
есетлииa; lu komest in ein —es Llchi криво ще
те пртцтнят; ще се излежиш —а погрешни
тълкувания; рази:. — gewickelt sein, погрешно
съм оестдомен; - -legen разг. лъжи се, нмим
грешка. зл— осведомен съм- пегр—шне салагaм
(на карти, конни състезания, при борсови
спекулации): 3- нтдeСрeжтпacтптш. сърдил
(поглед): ein -es Maul ziehnn. ein -^ts Gcsbchi
пиСсиа. кривя устата, лицето си; б. —-‘^--‘1
се, правя кисели физиономия; п-е — ensnhnn
гледам икт. накриво, нзkоео-
ShhitfelaUU п бот. бепешня (Bcgonlc).
ScHIift / -п 1- искгиeенeсc; наклон-носс,
попегaтоет, кривина. и прен.; 2. прен. петрт—
ш-ост. лъжли-ост.
Scnbile— /п. —s. — лшнср. лиска; шнфер. шист,
шисти.
Sclleler/e-mcn п 1. кариера за лиска; 2. лом,
характерен за лиска; -lach п лнсков—шиферен
покрие-
schbcfeirHaleli adj. съдържащ лиска. шист.
scnlef(e]rig adj- листов, шнсгозти; шистеВ’
Schiefern in/r- h 1. деля се, цепя сс иа плочи, люспи
(ксто лиска): разслоявам сс- 2. настилам с
(раздробена) лиса-’
Scnieleit/^ZcI/^те^ча зи писане (ученическо); —ton
ш глинести лиска-
Sclbelir-in; j/ -сп розг. шистезне^сг^’
SchltTneit/ —еп вж. Scninle.
scnieT-acnei r refl- 1гпЬ. пукам сс. превивам се
от смях.
echIeluInk1Ig adj. мат. eсcгоъгъптн; тъпо—
ъгълен-

317
Schießpulver
scHieiäugig adj- кривоглед, рaснотnед-
scHiilei intr. h 1. кривоглед съм; 2. рсзи- гледам
нсaоеe. под око- гледам с кр—Ичсца иа очите;
rach e—m etu - — поглеждам нщ. крадешком. с
едно око- е—е in Sie Karine ~ гледам (скришом)
- картите ни нат.
Sclbclei ш. -S. — 1- кривоглед човск- 2. светло
вино с розови оcбляеьuн (= ScHillc-mcie)’
Scbbeleuipp т ирон. = Schinint 1-
ScHIeicnn т-pL ^ет мор. обл- мaтрое.
scbien [шй-н] intr: h карам 0.-
ScHbiiecie п снст. пищял.
Scnbene / -и 1. тсхн. жп. ртлеa; шина; 2. м/ед.
шина; 3- плаз (нс шейна)-
scHIcnei /г. мед. поставям шина.
ScHienen/bcbe / релсов път- —bus п мотриса;
-sioB п жп, ииссав, джошт: -st-cng т жп.
гтпеeс пъс, гтпсeeа нишки; —vtrUeir ш
железопътен mринепогт; —walzuerk п метал..
рcпсовaпuовьчен цех, сa-од-
sclier adj. 1. чист, без примеси: -ts Flnlscb крехко
месо (без лой. тлъстиш-)- in ^т Bulinr -таие;
пържа с, е краве мaело; aus —cr BiuпhereIgUeiU
само от, от чисто милосърдие; 2. adv. почти.
сдеа ли нс. [чисто и] просто: las Ist — unmöglicH
сова с чисто и просто невъзможно.
Schierling ш. -s, -е бот. бучиниш (Coeium)’
ScHierllngsbecher п прен. len — trinken изпивам
отгов—acи чаш-’
Schieriucb т 1- брезт—т; 2. чист лен (плат).
Schieß/arbeit/мин. eсгнeяeaне (китни. тунели
и поД-): —bch;/стрелбище; -baumwollefxirrt.
пироксилин; гърмящ памук; —eeiau/ ш бойни
пгuгaеu. pl. му—нцнн pl,; —berrt / боп.
птсткиня (Ptnens ccine);-eui1 / рози.
стрелбище (нс панаир); —enier/igur /рези¬
леше фигури- „скици“; ~eiet1 п розг. патлак.
огнестрелно оръжие .
scbleßen* I. tr. refl- 1. и inti; h (e—n, ntm. auf e-e,
cum. —) стрелям пе (нщ., нат-)- убивам с изстрел;
nach e'W’ — стрелям по икт., прицелвам сс в
нщ.; ^^1 — стрелям пе сaиuн- -lind ~ стрелям
с халосни патрони- ins Schultze — улучвам в
центъра и прен-; daneben — ие попадам - uелma-
dnr Vogel von Baum — свалям птицата от
дървото с куршум- neu. in Grund und Boden —
сривам нщ. със земята (с артилерийски опън);
c-n über der Haufen — повалям нкт. на земята с
куршум; n—n zmm Kuüc'c1 ~ оеaaacявaм икт. с
куршум; sici D п—п Kugel vor den Kopf — т—тля
сн куршума; eih1 eil е—е ~ стрелям се (нс дуел)
с икт.; лов. ein Will ins Blit' — прострелва’
дивеч е рамото- прен. e—n wütenden Blick cif
c—n — стрелвам нкт. гневне с ечи; розг.: er
antwortete, wie aus det Pisuoln gcehhoesn1 оmе—ч—
то като c брадва (отговори еввnkaвичноj: ebn
Loci in iln LuZt — правя дупка във водата (не
попсдаи в целта); фам. 1; hai er ebet е—и Bock
enschossnn тук той я оплcеаa. оплете аe—uите
(направи ирсшкс); е-и Puuen1eaum, Koeolz ~
премятам се презтла-и. пр—екнмбuч-ам се,
правя такла; ис, nun schieß los! хайде. кажи!;
ди чуем!; 2. мятам. нахвърлям (баласт е кораб):
Brot in Sri Oien — мятам хляб еъе фурната;
Geil — броя пари (хвърляйки пи върху мссстс);
3- мин. взривявам; 4. текст- еа-рвам вътъка,
еовим- 5. мор. Sie Sonne ~ нсмтрвим висо¬
чината на ельиuето; 6. егорm- шутирам (топка
при футбол); II- inr. s 1- стрелвам се, спускам
се; (зи седи, кръв) бликвам, руава’: Sie
Schmalbei — durci die Luit лястовиците ст
стрелкат из въздуха; (von s-m Platz) bi iin Höhn
скачам от мястото си; cul п-п zu ~ спуска’ се
към икт-- les Weseet koemi durch din Shiluhhi
gcshhosenn водата се ептекa, шурти прсз дели;
ein WiseersUii1 schoss In die Höhe струя вода
избликна —игоре; la, Blut echoss aus dtr Wurde
кръвта рукна, бликна ог ги—ити; die Träne;
scioeeer biu in Sin Augen сълзи бликнаха в
ечите ii- Scs Blue scnos, iin ins Gnsicit кръвта
нахлу е лнпето му; прен-: ei; GndenUn schose
bim lurch len Kopf —дн- мисъл проблесна в
главата му. прсз ума му- Scltnck scilcBe c—i In
den Leib прекосяват ми сс краката. приссн-а
мс коремът ос уплахи- рсзг- et kam ue die Ecke
geechhee1r гой изскочи като стрела иззад
ъгъла; 2. in Sie Höhe — погaеcвaм бързо на
височина, бей, израстеи; (за гaсcтшия),
избуяеим, бързо рaетa, бухвам: рсзг. wie die
Kiriet in din Höie g1eclheeeg sird! колко
израснаха децата!; inr Sala' scilcBt саласаси
избуя-- ни височини; iin Saat scilcBt aus det
Erie пос—сит— избуя-ат; ins Krau' ~a. избуя-ам
на лист. на шума; 6. прен. цщ. (нежелателно)
ст гасгaствa, се шири; in Ähre; — изклася-ам;
wie Pilze aus dnm Bolen — никнат като гъби; 3.
пет. — leesnn отпускам, изпускам нщ.- лов- 1пп
Lciilnei — leeenr отпускаме синджира —а
първото куче; прсн. e—i Sie Zügel — leeeer
отпусаим икм. юздите; s—n Beginudnr din Zügel
— Iesecr дави’ воля. простор иа страстите си.
рисвнхгя’ сcгaетuте сн- разг. ntm. — lasse;
отказвам сс от нщ.; загaсясa’ ищ.
ScbieBei л. —s, — 1- ссрслСи; 2. стртnчтсkн пра¬
зник. етр—nч—сaо тържество; 3. мин. взривя¬
ван—; 4. разт. Scs bse zum — [това с] да сн умреш
ос смях.
Schießer/—s, -1- фурниджия (който мята хляба
в печката): 2. мин. eсриeач-
SchleßerCI / -еп стрелби; гърмежи р!.. бтсрис-
берно стрелянс-
SchleB/giuelCr п пушка (и Дстскс); -Ьпи! ш разг.
aufpeseer uic tin ns отварям си очите иа четири;
слуша’ с наострени уши; дтбша като
ловджийско куче- -'IeUe т стрслОище; —'rügci
т шсп. етaгa кримка- -'ilvt— п О-рут: рсзг. et
Schieß/scharte
318
ie' Scs = nicll erfinden лей ш— c открил
Америка. —т му стче rиrnтo;-—shiäre /воен
Оойнна, амбразура; — scHeibe/ооен. мнше—а;
—schrU п спорт. егорт—а сгрелОа; —Star! п
воен. стрелбище- —Übung / упражнени— по
ссрслСи; -wollt f.xiut; = -bäLimy'oIIe.
ehhi1ßyüUig adj. побъркаш на стрслСи, лее;
разяре—-
SCCi/Zahrtr т скиор- -ГсСте/плъзганс, спускане,
излее ни саН’
Schbtt и; -(e]e, -т 1. аорио, гnaсacтnт— съд-
(крстко за) параход; по-рядко лодка, ладия:
мор. klar — inccben, ein — klar mccCcn приготвям
кораб зи тръгване, за бой; zu —е virscrlcn
изпращим по вода; посл. die Reiten verlieenr
1^ eigUegin — плъхове;— първи нaптеaac
потъващия кораб; ш-всрние— приятели тт
изоставят е нужда; 2. срхит-. кораб —а църкви;
3.	казанче за топли вода (на кухненско псчкс)-
4.	разши съдове във форма ии кораб- 5. дисл. ~
und Geechirr всички земеделски уреди.
ehhitfbau adj. главаттлеш (р—ка)-
Scbi'fbaTeacburg / урегулиране на река. за да
сси—е глaсaтелшa’
Schifft-arUel' / — пnaвaтелноет.
Scii/Z/bci т корабостроене; —eener т
корабостроител; -btlr снст. л-дневидна кост-
—•eoot п зоол, иaттнnнуе; —b-nci т крушение;
корабокрушение: е nrlniile претърпява’
корабокрушение, и прсн.
Sh1I//buüh1Ig adj. претърпял корабокрушение.
SchifTbuüchige(r) е, -п, —п корабокрушенец.
Schiffbrücke / пештоитш мост.
ScHIllcrei л. —s, — 1’ корабче, ледчнца; 2. тскст.
совалки (нс тъксчкс- нс шевна машина. зо
Дантели); 3. бот- ладийка (но пеперудо¬
цветни); 4. кепе, пилотка (както на стюарде¬
са),
scniZfin int s h плавам по море- вулп. пикая.
Schilfer е,—s. — 1. морсплавител; 2. лодкар- 3.
моряк (нс малък кораб).
ScljifZi^i^i/kiivlir п акордеон, хармоники; —пüUe1
/ моряшки барел—’
SchiTTfah гег т корабопnаeаmеn’
Schifffahrt /. — корабоплаване.
Schi/ffahuUeg1se1Ishhefi / кезриСоплавас—лше
дружество, параходство-
Schi/fs/aret т кораСс— лскар; -ban
корабостроене; —■eolruurn т зоол. кераОо-
пребнеач (Tt-nio levalis); —brücke /мор. 1.
мостна; 2. понтонен мост; -tientu т мор.
притежател иа гпaRaеcпен съд (зс въпрс-шно
корабоплаване); ~t1rkeUe1ie / кор-Она
радиостанция; -jontnal [жур-’’J п корабен
днс-ннк- -junge мор. юнга; —kocl т готвач
на кораб; —läUite т тьрговcu-поеред—нa за
покупки, продажби на кораби- -mi1nshCe/t /
иор. екипаж на кораО; -тепт п иор.
емеслимесг ии кораб, со—аж; ~-•u1cf т мор.
корпус и— кораб- -echreuee/ корабно внтле;
—iantr / кръщение ши кораС; —yerZt /
aориСострeиттлшипa- —ewI1-ihk т сухар зи
моряци.
scblfUei int. h 1. местя се, хлъзгам сс; 2. остср-
свързвам, сковавам (греди) само с пирони; 3.
шаоеmряМ’
Scbbbaseei п шеп. [плаха, млада] скиора—.
Sclikirt/, -и 1. въртели, шнаанн pd.: 2.розг. pl-
удобства, мурафети: eit allen ~п с всичкитс
му принадлсж-есси (къща. авсо’о0ил); с
всичките мгу еaптaнити, церемонии. мурафети.
SclikareiST [—тö'] in, —,. —т 1. човск, който
шиа-шир- (подчинени); 2. интригант.
ShiiUärierer tr. шиканнр-’, правя въртели,
номерИ’
Scbil^1 in, ~(e)s, —с 1- щит: прен. е—и auf iee —
(сОСе-е; провъзгласява’ икт. за вожд; jls.
Schirm und — sei; нечия защита и закрили съм;
eit e-äikni — ans ntm- inrvorgnhnn излиза’ ec
ищ. неопетнен, с чисто чело- рази;. пет. gegen
п-п in ~е führnn кроя нкм. нщ. лошо, тия лоши
замисли срсщу икт.- 2. (костна) Оро—я (на
костенурка, рак. насекоми).
Scbi1S2 п- —(h]s. —ет 1. табела иа фирма; фирма (нс
магазин); розг. ,.!; — eigzieltr сaaгuвaм
фирмата; 2. —тиктс- 3. козирка; 4. значка,
отличителен 'знак-
Schildc (според легендата провинциален гроДец
с глупаво население); разп- et ist, sicmei aus —
плнтkотмен. глупав с (като жител нс ШилОс).
Sc1IIdriпse1 / зоол, бтnогуш дрозд fTnr!1e
to-quaiu,); —cit п ист. Спaгeроднuч—еmвe;
—'bluie / бош. aепндис1ра, семейно щастие;
-eogin ш стр, челни дъга; —eürete ш 1- жител
на пр. Шилди (вж. Schllie); рози;. глупак;
тсшаф, фипuсттг; 2. оспор. пълноправен
гражданин; —eüueersUrilch ш щуротия.
ScHild/drosset /ооол. = ~e1ee1; —irüse / анст.
щитовидна жлсза.
sHildcn /г. обикн. вpart; refl- eeehbi1SeU: 1. снабден
с щит- 2. с петно ни гърдите (яребица)-
ScHIIderil / -еп оспор. рисунка. зография: с—с
Wand mii —еп belecke изографисана етcнa’
ScHildir/neus п будка за пост. часови, разг.
караула-- -icite ш фирмeпнсеU’
schildere I. /г. 1. описвам, изобразявам. рисувам
(събития, пнuи и др-); 2. юещaр: рисувам; II.
inr 1и лов. lin Rc-bülnn— — яребиците се из¬
пъстрят на пърдите.
ScHilde-ung / —сп описание; изобразяване,
обрисуване, (Орисо-ка-
Sc1b1!^/e^e^-^<c^r^ii^g^Uiit	/ исп. деоряшска
привилегия- -lehn шзоол- сеерсе (= BirUbiln);
—Caiter m огъжтнeетп. и прен.; —Crtr m
благородник, дверяшиш; -kätee pl. зоол.
кисидн. aeеттштгч—1a (CäseiiIree, ст’.);
319
Schinder
-kre'pt n ист. оръжсносец; -UroU n = -'eit;
-k—öit f лоолг костенурка; —läuse (/) зоол- p/.
щнсоносни въшки (Coccns); —Illi; n ucm.
рuиaрскн лен (влаОенис); -'11' e. —(c), тсхн.
рогов материал от бронята ни aeстентрaи;
-I-ägeT ш 1- оръж—нeеcu. прсн. коnнеиоеец: 2-
живегие с щитовидна черупки- —macbe. wache
f восн. караул, пост: = stnbnn стоя на стражи,
иа пест-
ScHIlf л. —(e)s, —с бот- тръстики. тръст, обл;.
камъш.
scbillbeSicUU adj. покрит. обрасъл с тръстики.
scbüZee1 adj. - ShiIIfn-n-
schilfei2 intr. h премахвам, чистя (от) тръстика-
scbIIf(e)rIg adj. белещ се (кожа) (вж. shin1Zerig)’
scbbi/tri adj. тръстиков. тръсгтн-
Sclillgris п бот. = Schill.
scnil/ig adj. обрасъл с тръстики.
SchllTTernen л текст- зелен шлнфтртн плат-
—role л бот. = SchliT-
Schiller т, -s, - 1. блясък. игра иа преливащи сс
Оигрн. eтттнъпн; 2. сстсле вино с розови
огбляеьuИ’
ecni111rIg adj. вж. schillntnl-
Scniilirbscb adj. шилсроески-
Schiller/kragti т отверени яка иа ризи (с реве¬
ри): —locktf готе, сладкиш — ролка с каймак,
sclllleri int h бляскам. играя. преливам ст в
различни оттенъци (за цвят и др’): in eilen
Fetben - Оп—еcя. ггтпuea’ се във всички
^—10——’
scblllirid part. adj. нгри—щ е преливни отСля-
сьuн. преливащ с—. менящ оттенъците си (за
ц-сто—с), шинжин- и прен-: —е SeiZereleeer
пъсcрeггегkaщн сапунени мехури- —es Wesen
пременлнее, итпоегояннe същество.
ScHiHer/tali п mвкеm- лифта шаижан; -web; т
вж, Scii-iet 2-
Scnbilbig т- —s, -с шилинг; (разширено зс) пари
р/.
scbilcei intr- h чуруликам. ueьрча’
ScHieäre f химера; неосъществима мечта, фан¬
тазия.
scHimäriscH adj. химегнчти-
Scninnel т. -s. — 1- мухъл, плтстн; 2. бял кон:
разг; aller — бяла глава. старче.
scHbeeeiig adj. мухлясал, плесенясал. прен.
scbbeeeii ln/r. s h 1. мухлясвам, плест—ясвим
(напр. хляб). и прен,; 2-разп- нар. стоя настра¬
ни. подпирам стенити (и—покансна за лaшцa].
Schimmelreiter ш, -s — мит. призрачен конник.
Schimmer щ. —,, — 1. [слаба. мъжднеи] е-ттпuшa
(нслампа); прен. ггоблясъa. искрици: ier — е—
т ^''-1-1 искрица надежди, проблясък иа
надежда: bi lim ist nicht ein - vor Ehrgn/ühl y
него няма капка чувство за чест; 2. блясък,
бпещтaашт. искренс (нс скъпоценни камъни-
звсзди);- 3. разп- понятие, хабер: lu bist je k-n
-	lavon понятие. хибср нямаш гн от това!
Sclleict/glanz т трепкащ блясък; —lichi п
мъждукаща се—тлииа-
schinnem ln/r. h 1- (за сRетпнниO: блещукам.
трептя. трепкам: прсн. ns scHinneri mb— vor den
Amgen мержелес ст пред очите мн; 2- (слабо)
еecтя. светлея- 3- бляскам. блестя (за скъпе-
uеиин камъни. сняг), лъщя fслaтоO: scbinmeur-
de Snidn бляскава коприна.
Schlmpanse m, —п, -п зоол. шнмгиисе.
Schi1cf т, —(е),, —е 1. оскърбление. обида;
ругатня: п-е п-е — crimn, zulügee нанасям икм.
eеaъгОптнu—. оСижд-м то, оскърбявам то;
ок-лс-м то. охулвам то. опозорявам то- mii —
und Sclcnlc livo-gejagt wnrinn прогонват мс
по иай-позор—н начин; 2. остср. шега.
scbiepZei inr h tr. 1- рутия. карам сс, пеувaм:
aul, über n-n, etu. — ругая, хоким икт., ругая
срещу икГ’, нщ.- 2. наричам (с обиОни думи):
er ict ebci c—n Gro-Ier jisclimplt нарече мс
грубиянин.
ScHImpfe— п— —s. — ртгит—п, хулитсл.
ShbIпpf1ueI f, -en ртгителство. хоаане, ругатни
р/.
schlipfie-te ряДко r ln/г; h остар. I. рсзи: фам-
= schlm'fnr; 2. охулвам, опозорявам.
scbIпcl1Icb adj- позорен (мир). ср-’тн, обиден,
безчестен: —т LnideneciefUen срамни. долни
страсти.
ShnIepf1IhbUeIU f — бсзчсстне, позорност, ерaм-
SchiipHiaii т оОндеи прякор- ~yhut п (pl. —с
и —ег) оОидиа думи, леша дума, рутилия. хули,
псувня.
ScniiS/cas п рази;. иегоден добитък, мърша; —
enger п място за одиран— иа животнН’
Sclbelel f -е 1. спр, шинди, нар. „капак" (за
покриви, вместо ксреииОи); 2, лтс—н долепени
nрaвоьгъnннпн (в псрб).
Scblilellich п спр. покрив от шинди, капаци.
ehhindelr t стр. покриси’ с шинди. нар.
„капаш!“ (къща).
scHIelte* r in/r. h refl- 1. дера (живелно): sich D
des Bein — одирам, ожулеам си крика; 2. и reß.
прсн. дсра, одира’ нкг; смъквам кожата на нат.
(от работа); нз’ъчвае, трепя (ее): sein Vieh
—	изcгепвa’ добитъка си; рози. sici — und
'-аде; трепя сс, бъхтя сс като добитък; 3. рсзи-
използвам: студ. с—с Vorlesung — слуша’
nтauня контрабанда (без даплсшя таксата);
Lokal — uзгeлсвa’ заетдтннт, Стз да
aeнстеигaе; Wärme — топля ст у НКТ’.
използвам чужда печки- la, Fahrgeld — пъту-и’
бсз билет; Eindruck — [мъча се да] нмпоннрим,
правя впечатление; Zeilen — пиши повече зи
пари, сaрадн хонорара.
Sclirdt— т, —s. — 1’ дсрач (нс животни); 2, прсн.
разг. uс—дник, кожедер. мъчител; 3. = Sciird-
iährC’

Schinderei
320
ScHindcrCi / — 1- аожодсрстео, uзтдшнчселсe;
2. сртпишт. бъхтсшс; 3. място зи одираше иа
животни.
Sc^j^i^<^<^iuUaut^i(;) т количка —и д—рач.
Scbiil/grmee f = -сиде—; —luieu in = —1;^ рсзг.
eit e—m =s 'tnieeg. spieinn подиграва’ се, гавря
се с нкт-- —nähet/разп. аранга-
ScbbiUei in. —s, — I- шунки; свински бут (пушен.
осолен): gcUocltct — жимбон; резе: -ni n—m е—
п - ппп Salz Ьс-пи имам ди уреждам смстки с
нкт.- nie det Wirse nach inn — werfen търся му
лтснинити, гледам с малко труд много нщ. ди
постигна; mii e-t Wurst c—n — eeunufen малко
дави’ — много -0’-’; Sen — nach ict Wurst
unrter давим многото зи малкото, давам гъски
за щъркел; 2. рсзг. д-о-ли книга (с поДвързия
оп свинска кожа); 3. фсм. Стдре, кълка;
задник; 4. разг. шсг. лоши карснна, цапаинца-
5.	зоол. вид миди (Ti-iina rostrete)-
Schinkei/brot п сандвич с шунки; -brötcHen п
хлебче с шунка.
Scbiin in, —<c)s. —с- Schinnt/ —п пърхут-
Schip't /, -п розг. 1. погилa: п-i Sie — enbcn
нзрннвим —кг.; е—и auf Sin — nnhmen вземам нат.
на подои-; с—е — ieche; шиuупвa’ сс; ei;
Schippchen ziehen (за деца) спускам устна,
—aитпвaм устни зи плач; 2. корт, пик—’
schippen tr. intr. h 1. рини, гртОи (с лопата);
щракам (с пръсти).
Schippte п. —s, — корт. пика.
Schipptnbild п панти ши вгaлa с разширени
крилца.
Schipper ш. —s, -1. рази- трудовак- 2. който кепис
окоп. във военно еремс.
Schium т, -(h)s, —с 1. чадър (ем. Rnee1echirп,
Shnnershiiuп), сенник; 2. козирка: е—е Müizc
mit — фуражка, aaек—т- 3. абажур; пириваш;
пехн, щит. заслеш, предпазител; 4. прен.
закрили. защити. neaрe-нтеnел-о: sich in jds-
[Schutz uni] — bnje-en поставям се под нечия
закрила и покровителство; — und Schutz gegen
Wind uni Weiler, vor Geiaht зищнта. з-слон
срещу вятър, лошо врсме; закрила. сaщнгa
пред опасност; 5- екран.
Schiri/ecni ш бот. ‘агнелия (Magno-I;
UuIccua1a); —-I1dp1hUheuiphI1, -blldZoUografil /
.мед. гентгcновa фотография; —bidseellejmfcd.
рснсте-оеи елa—цuя; -!;cb п навес. прсн.
nоделоИ’
scbi-eei tn закрилям: п—п, е—е Sielt vor Gefаhг-
закрилям. сaпaсeaм икт., трад ог опасност
Schirmtr ш, -s, — закрилина.
Schire/fabrik / фабрика за чадъри; —Futteral п
калъф —а чадър; —giUUtutölut / рсО. високо¬
честотна лампа с екранна решетки; -heru ш
покровител. закрилник. патрон; ~11ttshhilt /
покровителство. сиaрил—нчест-о. п-гренаж-
исщ- протекторат; —iaZeite/воен- бгонcлафет.
брониран лафет.
ehhiuпlhs adj- 1. Осззищнстн; 2. без козирки.
Scli-i/eicle- п чадърджия; —mützt / aaеacт,
шапка с козирка; —pilz in бот, сърдела,
чидъгестa гъСи fLepiota 'rhChriO; —vogi in =
-inrr.
ScbirOUko in, -s, —s геогр. сроко, широко.
sclireen /г; впрягам (кон и пр.): Tiete си !е;
Wagen — впрягам животни е кола. надявам им
хамутисе; Sen Wegen — впрягам колаг—’
Shhiruп1iettr/н восн. завеждащ aмтннч—иk-
Scbbseä [и: схнс-J п. —s . .ncn/—te схизма.
ScbisnauiUiu/» -s, — църк. ехнзматнa. разкол-ик.
scbIs1äUIsh1 adj. църк. схнз’итичтски-
Sclb/spori /и, -(c),. — сauегeрт. -,11-1 in спорт.
стрелбище (при биатлон).
Scbiss/H.—tS’ -ежарг. вулп.;- 1- лайшар/.; 2. страх:
er Hai — (in 1еи №,1;) треперят му тащит— ог
стрих-
Schlsser т- —s, - страхливец, бъзлЕ;. бъзливец-
schieog1n adj. биол. схнсогенен-
SchIzhmyeti [и: схи—] /». —еи, —еп лоолг —ид
бактерия’
Schizophrenie/ —п [—йси] мед. шизофрения.
Schlabberei / фсм. 1- сърбаше; 2. плсщ-не,
дьрдeрсне-
sch1e-bf1)uIe adj. рсзи- 1. eодниет, р-з-едшен.
„слаС“, „блед“ (чай); 2. мляскащ.
ScbeaeeirÄappen лнтаече- —eook [...л^] /м. —s.
— меда ии широки безформени дрсхн; —•ebicb
/разводнено, рядко мляко.
schlaebiui int h t фам. 1. сърОи’; лечи; 2.
плещя, бъбря. плямпа’; 3. оплсск—а’ се,
омaсвaм се при яд—нс; 4. рсзи- кови алииш! (при
стуО).
Sclla-btrsclliuti/фсм. липац-ле, дрънкало.
Schlatcie/ —пи 1- билки, сраженит, бой: in Sie —
ziehen потеглям ни бей; е—е — linfnti дивим
сражение; с-с — schicgcn водя бой; in Set —
biebbee падам иа бойноло поле, ис се завръщам
от боя- 2. остср. клане- 3. оспор. (диал. и:
Shhlehhtc) вид, тип.
ScHlacht/bcek/дръвник- касипски тезгях; прен.
des 0'/.— zut ~ füirin седя жтгcвaca ши
з-коленит- —bär in мечка-стръвница; —eirichU
т новини. сведения. доклад зи хода на битката,
scHlacHiee /г. (и О—з obj.) 1- коля (добитък).
з-коле-м (човск); 2- изколв-м. нсбн-ам-
SchlechUtg/euiiltu пнвunнe лицс —
наблюдател —а военни дтйссеня; —laitu т
художиик—багалист
Schlächter, Оисл. Schlachter щ, —s, — касапин, и
прен. месир- колач; прен. кръвник. тла-eреC’
Schlächterei, диал. SchlacCit—t! /. —е; 1.
киеanннпa; месарница- 2- разг. касапница,
клане- 3. мееaрег-e’
Scblacni/feld п бойно поле, полесражение: Ses s
eeiänptee исnuсa’ пeСтдиcтп, одържа’
победила. спечелва’ билката; las s räumen
321
Schlafmütze
оттеглям сс от полесражението, загубвам бея-
cif dem s blcieci падам иа бойното поле- -list
п угощение пе случай ала—т —а животно;
—gescii т бойна nеееи- -geUüeetl п безредие.
хаос —и битката; вихър —а Сея, рaсгaг —и
битката; -eeubcbt п тегло иа заклаие добиче;
—■gtuüni п восн. = - jetüiiei; —п. -lot ш
кланици; —jurgf-au /мит- валкюра- -etsstu
п кис-пски нож- —iiebi f —Ordnung/ воен. боси
ред. бойни линия. фронт.
scblacht—ibf adj. годен за клане-
Sc1lihbirrhes п боси кои- —tut т боси -нк- —stück
п 1- изк. аарсиши, изобразяващи билки; 2.
дебиче за клане; парче от заклано добиче; -tag
т 1- де— за клише ни добитък; 2. дтшят —а
битката; -vitl п добитък зи клаис.
Schlack ш. —(e)s, — 1. липавици; 2. 0иал-. каши.
ScblacUe /. -и 1. метал. шлака; ебгир. люспи,
горяло; 2. ненужни. нечисти остатъци. и прсн.:
ebn von allen —и eetelnigteu CheteUUnt характер.
пречистен от всички дгтбшaвeеcн- 3- геол.
порьозни лави.
scniccUei inr. h inp. 1. .метал. давим, образувам
шлаки (руд-)- 2. обл, ns schlecku вали naпaвицa-
ScHlccken/ieselch т метал. шлакете); —eahg /
мин. мстсл- транспортьор за шлаки; —beton ш
шлако— Остен; —nrz п иин. оксидирана,
разпаднати допълнителни руда (употребявана
в металургията).
scilickeifrel adj. .мешал—, час; е; шлаки-
Schlackenffгieciver/ehrt; п иин. иееол.
оОегатявин— ии шлаки чрез оaеuдаuuя- —■helii
/метал. табан. халда, —иснпище (от шлака);
-regln ш град ог късе-т лави; -rinne /.метал .
улей зи шлака; —sieie т шликое камък (изку-
ссв—н); —uolle/техн. шлакови еат—-
schlackeri 1. imp. обл. вали пaпиeнцa; 2- ln/r.
треперя. треса с—, mit len Ohtnr — нс—тнaдaн
съм, слнеин съм.
Scblackerrehniee т липaвиuи. мокър сняг; —uei—
Ute m лanaвнua-
scbiackbj adj. 1. съдържащ шлака; 2- мръсне-
каш—с^т^.
Schlackm rst / сух шпеков еапаМ’
Schlaf mi. —(n)s, — 1. сън: aus den — nruachnr
събуждам се от сън; sich des -cs nicht nrmnhrni
können нс мога да надвия съня сн. ис мога ди
ст боря със съня си; In tieZni — -Ingen спя
дълбок сън. потънал съм в дълбок съи; In —
feilen, eigknr потъва’ е сън; ei; Kind In —
eirgnn, -u-ien приспивам дете c птстн;разЕ- Sc,
lälli mir ricCi in ~n nin това и насън ис ми
минава през ума; 2,р1. остср- дисл. поет,
= Sciläfn-
ScllifZaizug п нощни пижами- —apitl т бот,
старо биле, ма-драпери (Atropa nariragora);
-ett—е / бот. белидони, старо биле (Atropa
ecl-aSonnc); -enrscl(e) п квартир-шс —
наемател иа летле-
ScbiäZcnei л. -S,—дрема-. съни-ц: ebn — macbcn
дремеам си. изкарвам едни сънчец. поспивам
си.
ShhIiZhhUhn	дн-аи—лепге-
Scniäie / —п слепоочие, слепи очи: си 1п; —и
cegtaui sein побелял съм иа слепите очи.
scniilen* inr h refl- 1. спя: — gnbee, sich — legen
отивам ди си легна. ди спя. лягам си; echlel
woll. gui! спи спокойно! приятен сън!; die
Nah1rih1i lässt bhi nicbt — нсRеегиего ис му д-е-
сън, покои; с А: е-и tinfnn. len cmigen Schlat-
спя дълбок, вечен (вечния си) сън- 2. (пре)ио~
щу-им- 3- refl. sich gesurl. inmm — лекувам сс
със сън, зисъпявам ог съи- 4. прен.: а. ие сс
проявявам, ис се обаждам (нужди и др-). сия
се. крия се- б. почивам, отлежавам: etm. — 1isen1
оставям нщ. ди отлежи. ис сс занимавам с нсто:
11,,' Sin Sache — не гaсбутвaйте тази работа;
diuübnr will icb nocb — нека изкарам един сън.
преди ди -земи решение (нека си помисля още
малко),
Schlälei-ein п анат. слепоочна кост.
Scnlaln1ee1e1f: лятане: voe See — преди лягане-
Schlileiszelt / врсме за сън, зи ляганс-
Schläler ш, -,, — 1. сънливец. съ—льо. сънливао-
2. спящ човек- 3. лоол; = Shilefпä1se’
echIäleuIe adj. (рядко) = scllä/eig-
scHläfere inp. (остср- in/t: h) eicb schläTcri, cs
scilä/crt licb спи ми се’
ec1leff adj- adv. отгуенam, и прсн. (кожа, бузи,
гърди); гровнеиan- прсн. отпаднал, без мощ.
вял: е—е ~ gnepennUn Sabic разхлабена етртнa;
ibrn Arme Zinlei — hnra- ръцете U се отгтсшaхa
безсилие.
Schle/tlti' / — отпусн-тест, отпадн-лест,
вялост.
Schlef/gänger т = —entehle; ~gäeU п гост за
нощуване; —деИ п такси за лсело, за нощувка:
—gcmacl п пост. нощни покои pl.; —genösse
n лице. с което деля стаята през нощта, съ¬
квартирант.
SchicÜbUIcHee л; ScHlc/iUIbcn т рсзг. прен. пеш
(на дреха): п—п am, -cim — neiier, krieger
пипвам. хваща.’ нкг. за пеша, за якатИ’
SchlafTLammer/стгаичка за спане, малка спалня;
—krenUieiU / сънни болсст; —krant л съно¬
творни билки; -kurz /л = —ä'tel; -iänst pl,:
фам а ha-nn наляга м— сън, спи ми ее. залепват
мн сс очите зи сън; -I1U1m1Uhh!t / хнпно—
педня- —Нс! л приспивни песен-
scHIaflos adj. 0—зсън—н (нощO-
Shb1if1oeIgk1IU /. — безсъние.
Scniaf/mäusc pl. лоол. еънnueпн (Myoxiiee);
—■liUUtI л приспис-селно, сънотворно срсд-
етво; -lütze / 1. нощни шапчица; 2. рози.
съ—льо, поспали-ко- прен. сиспan. отпуснат
човек. сиспaпa гa0о;a-
21 Немско-български речник, т. 2

Schlafmützerei
322
Sc1le/пüte1ueI f, —рсзи; сaспaлоет.
sh11ifmüUzie adj. разг- заспал, отпуснат (чее—к).
ScnialZpulver/] прах за сън- ~reie/и. —rettefразп.
съ—льо, еънлнсеп-
ehiläfrie adj, сънен; сънли—; прен- сaспaп.
отпуснал: Ich -I; — спи мн се; сънен съм; —
utricn доспива мн се; прен, - naclte
дтйслвуса’ приспивателно. ниаарва’ (нкт-) да
заспи; -ts Weilet сънливо ерсмс.
Schlä/riekc!' / — 1- сънливост; съш—нест; 2.
засп-лост.
ShiIe/ruocU т домашен халат; ~eeä1 in обща
спалня (с общежитие); —sack т спален чувал;
—,11!' f град-спалня (нс предлагащ възмож¬
ност зо пазаруване- зо прекорвене на
свободното време вечер), -stälie f място за
спиш — (легло, диван); —siciii/1- легло под насм
(зс преспиване); 2. квартира само за нощуванс-
-siuee f = --ziimet; —sici' f ,ие0. летаргия.
патологична сънливост; рози. шеп. сънна
болест.
scb-cZsücniig adj. 1. мсд. страдащ от летаргия;
nелaггuчтш- 2. който вечно умира за сън.
Schlaft-unk in 1. сънотворно. прнспнвaттп—о
пнгит; 2. шег. (алкохолно) питие. което се пнс
преди лягане зи добър сън.
ehhlafl'runk1n adj. 1. сънен, полусънен; 2. капнал
за сън, полузиспил’
SchlaftrunkenHcit f — сън-ност
Scbiaf/uagtn in жп. спален --тон- —wcidel in
сомнамбулизъм, nтиагнсъМ’
scllefuindeli ln/r: h s untrnb- ходя насън.
Schla/yanHer in пт—алнa. сомнамбул.
scn-cluieSicriscb adj. сомнамбулен. птиалнчеи-
ScblaZZzelUf вж. Scilefnnsznit; —zimniu n спалня.
ScHIag in, —(e)s,^n 1- удар, ипрен. (нс чук, браОвс,
юмрук и Ор.): ein InicCiet — сп/ die Schuller
лупеин— пе рамото; cistcbiei, bekommen
(eu1iltnn] ии—исям удари. удрям. бия- удрят мс.
бият мс; е—и elektrischen — bekoenen удря мс
електрически ток- рсзи-: ~ aul — а, удар след
удар, б. едно след друго (непрекъснато); прсн.
ebn sciuntnr — bat Ibi gei-offCn сполетя то тежък
удар; eit n—n ~. aut п—п — изведнъж. c едни удар;
nie — Ins Wasser дупка е мор—то- zue! Fliegen
cif п—п. eit e—m — urn/fnn c едни куршум два
заека; п-п guoßcn — machni правя добра сделка,
удрям голяма пари; сполуч-м много- es mied
ginich ^е snien1, geben си сета щс падн— тупа¬
ници; 2. Онене (нс часовник, барабан- тъпан);
тупане. Онене (нс сърцето, пулса)- uьaа—е,
тикане (на джобен часовник): рaлг-; - neue
сочно д—с—г (часа); eil den — koemei идвам
ии минутата; е—е — uatini чакам сдин момент;
3. мсд. апоплектичен удар: рсзи. in— — Hai sic
gerührt, jeiToZien тя получи удар-тт wie wbc vom
— getüitt, eeiro/fen той беше. естина като
гръмнат. стотшт кило втрещен, ударен; 4.
гръмотевици, гръм, мълния: Uel'et — гръм,
който и— причинява пожаг;рaсг’ die Neciriciu
war ein — In, Kontor таз. шовнни дойдт, падни
като тръ’ ос ясно и—бт; 5. песен, чуруликаше
(нс славей- чучулига); звън (на чукове); звуци
(на цитра); плясък (на криле); 6. такт,
рa-—омегнн удари pl.: ~ haltnn удрям, тр—Си
рaвнeмтгно, - такт (за ковачи, гребци); 7-
пореда, раса (коне): сорт, тип (хора): ei;
Mnreci s—s —es човск ог неговия сорт; Leute
von ciiem ~ хора със стара, солидни сиaвасaа.
закалаи- рсзг. Leute vom ginbcic; —т ог един
дол дренан- das Isi nach m—m —т сова мн с по
сьрuе; оспор. еп/ so-clne, dinsen, den - тика;
8- вратички (нс автомобил. карета и др.),
крило ии враса (на стара каляска): 9. ссЛг)еT;
—днородти поссвтн участък: рсзг. Verkauf auf
den — продажба на зелено; 10. лссов, сечище;
нсенчант иа гора; 11- мор.: а. -ид премяташе,
бримка на корабно въже- б- суК’ иам—тка, възел
(нс корабно въже); в. гaле;г- вълнолом!, вълно-
рез (нс кораб);' 12. сандъчс и др. с падащи
вратички; гълъбарник; 13. капан за пищи- 14.
дърв—ни запр-дка; nгттрaдкa; 15. един черпак
супа, ядсшс; 16. мин. проучвателни разработка;
17. бразди на воденични камъни, пили pl.; 18.
сандъче с барут за възпламеняван—; 19. мярка
= 1/2 Rute; 2О.л/ус- изпълнени— иа музикален
eгнaменc; der — n—s Trillers изпълнение на
трипер; 21- = Scilci-inj 3; 22. лт—тшо или
конопено семе за смачкване ни масло. както и
опр-делено количество от тях; 23. остср.
спускащ се 0—нт ос преплетени ф-шини.
Schlag/alt— f сноп, игm—гuя; -egfaii т мед.
апоплектичен удар- паралич’
schleic-tbe adj. adv. Rнесaпен. неиадети; мълни¬
еносен; удареи-
Scblie-all т спорт. вид игра на топка- кожена
топки зи Schlegbell(spInl)’
schlagbar adj. зи сечсне (дърве).
Scblig/eaue т а. бариера; б. лов. вид к—п-и-
—eh1een ш воен. ударник иа засеор (нс пушка—
револвер); -brücke f ист. подвижен мост =
(Zugbrücke).
Schlage f, —п занаятчийски чук.
Schiägel щ. -s. — чук (особено миньорски). чукче
(на гонг), пръчица (нс бсрсбон)-
scHIagei* I. /г. 1. удрям (с чук. меч, ръка и Ор.)—
бия (барабан, тимпин). тупам, чукам: п-е, с-п
ins Gesicht — удрям нкт. е пнuттe, прен. las
schlägt jedet GntehhtigUniU Ins Gesicht това c
подигравка c всяка правда, справедливост; е—
m nin Locb in ici Kopl - пробивам. разбивам
нкм. главата; Löcher Ins Eis — пребивам дупки
е леда- Hagel schlägt Sin Seal градушка бис,
очукеа поссент—;^о^г: п—п mi1ic1wnih1. Uuume
und 1111, brcme und -lau /grün uni де—/ — смаз¬
вам икт.. оеаaатявам нкт.. посинявам икт. от
323
schlagen
бои; eim., n—n ernit — рaсплесkвим нщ.. спите-м
икг- ec бей; прен. преду’вам икт.. „обра¬
ботвам“ икт.; е—е Wurden, Beulen - наранявам
икт. от беи. удрям то. си му излиза uнuниa;
прен. Wunlen — нанасям рани- alles kurz uni
klein — рaсбuвaм всичко на сол- dce Urnemnn
Nägel gcraie — изправя’, изчуквам крие
т-оздей; е—е Rekord — бия рекорд; Sei Teig —
бия. хвърлям тестето (при мсссше); 2.
зикосава’. з-чук-им (гвоздей е ссешата),
зибивам (кол е з-мята. нокти. зъби е жертвата
сн): ans Kreuz — разпъвам ни кръст; n—n in
Fesseln, le BaeSc - оаева-ам икт. във вериги,
хвърлям то е окови- 3. сек- (гора. еkanaO: Simfei
ins Gesteir — изсичам стъпала е скали; 4. бия,
разбивам, срисяви’, поб—жда-ам: See Feind
[aufs Haupt] — разбивам неприятеля; c-n im
Spiel — бия. побеждавам нкт. при игра; е—и eit
,-; iigeece Weffee — егaзяeaе нкт-- със
себст-тнитс му оръжия; c—n Läufer — вземам
ефиш-р (при ипра нс шсх); wir На-еи sie 4 : 2
(vier zu zwei), eit 4: 2 Toren geschlagne бихме
ти c 4 h— 2 тели; 5. свиря: iin LaiUn, dbn Harln,
ibn Lniet — свиря иа лютня, арфа. лира: die
Selter ~ дръпва’, дрънеи’ струните; 6. с
обект, изрезявещ резултата от биене,
уДряне, сражение: Alarm, Sturm- Lä—e — бия
тревоги, -дигам шум; n—n B-ücke — построявам
мост; прсн-. хвърлям мост; Falunn — падам на
диплн. образуваме гънки, дипля ст (дрсха);
Feint [cu, dem Siele] — изкарвам. секвам опън
[ес камък]; Fiaiicn - (за огън) торя с
ппaеьпи: (за св—cкaсипи) пртдuсeиaсa’
плaмьuи; прен. aus n—t Sacie Kapital — правя
капитал от нещо; n—m Sin Kareni ~ глсдим икм.
иа карти; n—n emte Klinge — а. владея сабята
(при фехтовка); б. разг. хапвам, пийвам си
порядъчно; ein Kteuz, п—п Krebs — прекръства’
сс- описвам арът- п—п Pnuen1eauп — премятам
сс. правя „рогач“; ein Rad — спорт, премятам
ст ни колело, правя колело- [zu] Scieum —
ГaсОuсaм на пяна- рази; —aдтвa’, ггттвт-
пнчивaм, хваля сс; иоте. З^пее — разбивам
Селтъци на сшят; разг. n—m ei; ShirIp'cinn —
погиждим нам. номер, изигравам нкт.; рсзи-.
SUaeici. Randal — сдита’ скандал; е—с
enehhlagnrn Slurde цял един час; ic; Take —
тиктувам; п—п Triller — нз—нвам, пся трилер (н
за инструмент); Weilen — обрaствa’. вдигам
вълни (за кор-С); ias Meer echlre' Weile;
морето сс вълнува; е—и Wirbel (aufdcrTronnel)
~ 0aгa0a—я. бия тремоло на б-р-б-н; Wutzeln
~ пускам корени; 7. увивам. огъвам: etu. in ein
Stück Pa'ber — увивам ищ. в хартия; п—п Boger
ue las Buch, Pake' — огъвам книгата, колега е
саОик- 8- прибавя’: ciu. zu ntm- anderem —
пгиОaeяе, лeОaeяе нщ. към друго; Sit
Unkostnr an' ibn Wcre — включвам разноските
е цената иа стоката; 9- Münzen - сека монети;
10- с ргр. (срозличен превод в зависимост оп
subst.) c-п auf dbn Schultet — гупеи’. удрям нкт.
по рамото- den Boden aus dnm Fass. n-m etu.
aus der Hail ~ избивам дъното иа бъчва. нам.
ищ. от ръката; KerUoZZeIr iu-cb cbr Sie- —
прекарвам картофи през сито, uедka; das Bier
ins Fass — наливам Сири е бъчвата- den Feind
In ibn Flucii — обръщам неприятеля е бягство;
sein Lcbne In Sie ScCcnzc ~ ислaгам жтиеоги си
ни опасност; eiw. I; Stücke, Sclireen —
разбивам ищ. ии парчета- Eier in Sie Suppe —
чук-ам. чупя яиua е етnaтa- рсзг. е—е Rat, е—с
Wc-nu-e in den Wind — пет пари ис дивим за
съвст, не обръща’ никакво сшн’ашне ни
пгтдтпгткдтнu—; er ist wie mii B1I;iieI'
gescilegnn леи c просто сaслегеш; er wurde mit
Bibelbe!' eeschligen гои ослепя; die Teiun nach
Hinten — обръщам, ср-свам коснгс си нaсaд-
Schuic übtr, enf den Leiseer —слага’, опъвам
обувки иа калъп;рази:. liies, alln Scinbe übet е—
и Lebetnn — (mhlln1] прекарвам всичко под един
требен, карам всичко пе един калъп; ein Tuci
überdcn Kopf -забраждам ст с кърпи; dbn Beine
üenreireiier — кръстосва’ крак връз крик; с—п
Schal mm die Scinitetr — мята’ си шал ии
раменете, намятам сс с шал;разг шег. sici die
Weit ue die OCtcn — блъскам сс пе с—тса; рсзг.
ьЛ lebe mit iin Nacit ue die Ohrnr enshhlegnr
изкарах uялaтa нощ без сън, гулях цяла нощ;
die Arme ue е—и — прегръщам -кг.- ntu. von
ler Hanl ~ отхвърлям нщ.: wie vor iee Kopf
eiscilagnn ,1!- сякаш съм ударен е плавали; die
Härdc vors Gesicbt — захлупвам, закривим лице
с ръце; е—и, c-ic ZwnifnI zu Boden — повалям
икт. ии з-мята, разсейвам всички съмнения: ilc
Augen zu Boden — навежда’. свеждаме ечи;
Goli zu Goiie-ältclc; — изучава’ сnаcо ни
варак; оспор. eim. zu Feder ~ uлдuевaм нщ..
прсн. залавя’ ст с нщ.; е-п znm Ritier — посве¬
щавам икт. е рииир; 11. дисл. убивам: лов. inr
Raubvogel sci-äit die Beute хищната птици
уОнви плячката си; 12. тскст. ei; Tau — сучи,
правя въже; Meecinn — правя синджир с кука;
зaОгнмчвa’; II. intr4. h sl, 1. удря (ст), бис (зи
бар-О-н и др.) (също и в значение на бързо
Движение): а, без ргр: !;, Tetz, inr Pul,
ecC1ägi еьрпеme, пулсът тупа, Снс; Sie Uit
ehhläet elf или es schlägt eit Uir часовникът
бит 11- е, иН-ид Mitiernehit удари полунощ;
рсзг. et welB, we, dbn Glocke gisch-cge; bet той
знае доорт как стои, никъде отива работата;
прсн. с-с (jd,-) Stunic scllägt удря, идеи часът
(нам.); прен. sein Geuissen scliug съвестта му
зaговeгн; розг. nun Schläge cs (aber) drniznir!
гледай ти к-кеи чудесия! ама сова вече е
прекадено, много стана...- б, cptp.: Sie Welln
Schläge ins Ule— вълната ст удря о бреги- ein
schlagend
324
Ton scHlägt ces Oir един тен достига до слуха,
докосва слуха; Schren schlägt ans Fensiet сняг
бръсаа пе прозореца; enf len Boden — удрям
се е земята- eie 1cm Kopl an' dce Stnbn — удрям,
чук-им си плавала е камък- deu Hagel echlägt
an' die Saaten градушката бит. чука посевите;
det Daipf scllägi e—i enf die 8-1,1 пaгama удря
нкт. в пърдите; нар. nim. scllägi an' Sin Btus'
нщ. удря е пърдите (отразява сс зле ии гърдите.
дребов—гт); aus det Aue — израждам! сс; Feuer
scllägi eis den Boden огън избива от земята;
die Tirtn ehi1rgt intchs Pc'ltr ’иетuпece
пг—мншaвa през хартията; Bliiz ict in Sic Eichn
eeechlege; мълнията удари е дъба, падна на
дъби; c, Ist iit in le; Lei- gnscilegnn удари мс
е сгомтхи; in ii. Höhe — качвам с—, хвръквам
нагоре fп——и). издига се fвтсши). лумви нагоре
(пламък); ias scl-ägt richt in nein Fach гое¬
не е по моята сгтпuanшоет- In Fleiiei —
пла.’в-’ (искри); mit den Flügeln и: dbn Flügel
— пляскам c крила; iccb c-m — замахвам! ди
ударя икт.; die Waage schlägt nach dieser Seile
-тсшитa се наклонява на тази стрини; übe— ibe
Stränge — (за кои) откъсвам ст от хамутисе;
рези; карам прсз просело; zep'nlnd mit le;
Härle; und Füßen um slcb — рaсмихвим, мятам
ръце и крика на всички страни, zu Boden —
удрям ст е земята; zue Hieeci ~ издигам се в
нтО—сита (пламък); рсзг. das schlägt ibm zme
Glück aus сова сс обръща е нете-о щастие; е. с
adv. (за означение нс посоката): ibn dehir
scilegnndn Flut прииждащата оттам -оди- ibn
Flamme ecCIäe' cn/uärts пламъкът лу’—
нагоре; разг. n-t schlägt vorwärts тръгва му ии
печалба; 2. пет трели (за славей), цвърчи (за
пъдпъдък); 3- бия се (с нат.) (с вътрешен ob)-);
е-е Shilihht — водя бои. ср-жение, бия се, давам
сражение- 4. приличам. мятам се (на нкт.): eccl
der Muileu, le din Aut der Mueter - мятам сс.
приличам на майки си- 5. гръмвам (за пушка),
експлодирим. въспnиме—ясим сс- мин. ec11e-
gnrdn Wenter рудничен таз, призу; 6. пускам си
хайвери (риба); Ш- refl- (utr). 1. бия се: sich се
dbn Brust — бия сс е пърдите- sich D neu. aus
Sem Kopf — нсОнвa’ си нщ. из Ел-вити; Sin
Kbnlnr schlagen sich ue den Ball децата се бият
за топкити; sbcb eit n—m — ду-лир-м сс c икт.- 2.
(за войска) сражавам сс, бия се; 3. преминавам
към нкг.: sici zu e—r cileeei Partei ~ преминавам
към други партия- sbci zu c—e — присъединявам
се към икт. (по пътя). 4. sich durch eim- —
пробивам сн път. преминавам през нщ.- sicb
recht uni shh1nhhu durchs Leben — преминавам
сн криво-ляво живота; sbcb durch dbn Weil —
пребивам сн път е живота- 5. рсзг sici D len
Bauch, Leib, Wanse. Sie Heut, Jacke voll —
натъпквам си търбуха; 6. удрям е исeтстиa
посока, отправям се: фсм sich in Sie Büsche —
офе-кеам; 7- Ses Pferd schlägt sbcb конят се
засича (у0ря задните си крака о преднипс).
scniiiceS part. adj. adv. I. сполучлив (срaви——и—0:
~— Antwort отговор ни място; 2. ——оспорим!,
съкрушнс—л—ш (дeaaзacеnсcee): си/, ehilä-
gnrdete wlierlngt еОор—н напълно; der rascbn,
—е Dialog бързият, оеmротмт— диалог; 3. еж.
scC-ijee-
ScHiagtr т, —s. — I. рази- шлагер (песен- танц,
пиеса, артикул от най-последно иодо и др.):
das ь,' ebn ~ лева е снaм—ннca идея; 2. търг.
много тъге——a сток-’
Scblägtit ш, —s. — 1- побойник; 2. спорт, р-пира,
шпага зи фехтовка; 3. спорт, р-кее- за голф,
хоа—И, креа-т. р-ктси, хилка за лтнис; 4.
разбив-чаи (за белтъци и сметана); 5. муз.
палка ни триъгълник- 6. рнтлив кон; 7. славеи
и някои др. пойни птици; 8. техн- бияч, Онсщи
шини; бнещи машина. рaсОнвaчкa’
Schlägit-Ci/ -еп ебнвa—е. тупаница. бои-
Shbläeeгm1eeuгrrmyi. студентски дуел с рапири
(пробен).
Schlagern tr. свстр. сека (Дървстю).
Schlagetot/?: 1 рсзг:. побойник; 2. колач; 3. убнеu-
Schligfedeu f 1. ударна. ударнико— пружина:
бойни пружина (нс пушка); 2. зоол- голямо
пере на птиче крило или опашаа-
ech1ie/tlrUIe adj. 1. находчив: е-е —т Antwort
иихедчив. платен оттоeeг, отговор ни ’ясео-
2. готе- за бей (армия).
Schlagfertigkeit f 1- находчивост; 2. восн. беини
гeтовиоеT’
Schlagfestigkeit f техн. якост иа удар.
Shniаgrf1mss ш aешaр. ме0. [апоплектичен] удар;
парализа- -grubcbe лтопуз на чaеов—нk; -hibr
п лоолг качулат гмуртп (Podbce'S hrie'äius);
-hh1e /I 1- лесов. гора. дърво за е—чен—; 2.
спорт. хилка- 3. мь—aпки (зи лен); —lüitr п
лесов. нсотссчено дърво е сечище (зс семе);
—brsirumcrt пиуз. ударен инструмент; —körn
п проби иа сплав за монети; —krall/1 восн.
ударна сили (нс армия); 2. д—иеmвcнa сила-
schlagkräftig adj. ударен (армия). действен;
енергичен-	прен. штeпгeстгжие, с
доaасamcлсmRеиа сила (пример, 0ово0).
Scbajg/irimU п мсд-. име иа лечебни билки срещу
апеплексня; —Icwine f ливни— ос мокър снят;
-I1ieU1 f спр- покривни летви на прозорец-
—iicli п изк, характерно оеe—cnтнuт (но
картина)- характерна светлина, светло петно;
светлинен лъч.
shneegl]chlUäгiIg adv. 1- ctu. — eclnmcHucn давам ищ.
е характерна светлина; 2. нсвcдньЖ’
Scllcl/Ioch п свтом- дупка, вдлъбнатина (по
шосс- път); -mannn-pl. ^егмор- —ии-сидннят
гребеu- —liscbini f 1- бутала— за масло; 2.
пексп- разби-ачка. батьор; 3- техн- секач-¬
машина; -netz п 1. оспср- спорт ракета; 2.
325
Schlangenhaut
мрсжа-капии- —oetrc; свстр. каймак, емттaиa-
-rabi п Оисл. = —eäCee; —rtgtn ш пороен
дъжд.
scHlagtcH f adj. полов за, подлежащ на етчcие
(гора)’
Scniäg/rcbe ш лип- римуване иа сдна думи със
следващата; —t^brg п 1- бокс. напръстна халки
с шипове; 2. муз. пръстен за иuтга; 3- най-
долната част на камбана (къОето бис езичето^);
4- техн, ггuвнa; —röhre f воен. сaпапka на
снаряд и др.; -eähnt ff [рaсОиc] аиИмаа;
—•scliitee п uw. фопо плътна. силни сянка (по
осветени предмети върху светъл фон); —'Seite
f 1-мор- наклоняване иа сдна страна: les ScHifT
Hat s аорабът c наклонен ии тдши страиа- 2.
рсзп. шег. залиташе, клатушкаше (на пиян): ет
Hit, zeigt s кандилка сс; -stock п текст, перка
(нс тъкачен еncнj: —utuk п 1. техн. ударен
механизъм; 2. текст. перка (на тъкачен
стан); —utile— п мин, рудничен газ. гризу;
—■moet п (pl. -е H'^r) I. модна думи; характерен
(зс люментс) актуален израз: beint ein s bn!
inr Hand Caber имам за всичко тотев отговор;
2. лозунг; -^z^tili f тлъсто или едро напечатане
сaгnаeнc (във вестник); —zeug п муз. ударни
инструментиpl. (в Джазов оркестър); -zeugcr
п— .муз. изпълнител ии ударен инструмент,
ти’naннеm. Сирабанчиа; ~zuefestieknbirг;тхн’.
съпгоcu-пе—нт на гасcятaнт ог удар-
Scblcks ш. —cs. -е фам. даиталак. дълтуч. льехм-Н’
shn1ikeIg adj. рсзи,- скокл-ст. висок и недодялан,
обл. щрок-R’
Scnienesstl щ. п. -s. — фсм. киши, н—расборня,
бъркотия’
Scblime п- —fn)e, —е 1- тиня, кил. и прсн-: im —
sincUnn einibcn зать—им е тинята (за лодка)- Im
— waien пазя е калта- der — der Gossc ттaИaата
е канали; 2. метс^ч- рудсн пулп, шлим, рудна
киши; 3- войн, помня (за кофе); 4. фсм.
параляк, map. кинтн, мaнтнсн-
Schlaem/bcd п кални баня- —etbBern зоол. риби
щнпек (Co-IuIs lossliils)’
scriäieen int h отлитам тння-
scbeäneei I. /г- 1. прочисс-ам от синя (води.
—зеро, пристанище); 2. техн. промн—им (руда,
пясък и др.); утаявам, шлемуеам (глина и др.);
поливам изобилно; 3. варосеам; II. ln/r. s
(рядко) (зи ртка) сече кален. тнштсс; III. rcfl,
(рядко) замърсявам се; Schlämmung/.
Schlämmer /и, —s, — промнвач-
Schlammer-Ci / —сп промивен ucX’
Schlamm^Üäieeir т техн. калник, утаиниа; шли-
’оуnовum—л- -flIe1e/гзocл. пчепоподeбиa муха
(Erbs'älbs innax)-
ecn1iппie adj- тинест, калеи-
Schlaппkhn1e f мин. кафяви каменни еъглнща
pl-
SchlämпkreIie/Члш//’ промила kг—дa-
ScniiemscbiecUe / зо^л. блатен охлюв (Lim—
пае—)-
Schläenuerk п метал. шnтмтRЪЧша машина-
Schlcip ш. —(е),. —е 1- рози;- по-л—кин. обл.
рaсRЛ—kaи- иееkогоеииk; 2. разг. ядене и пиенс,
гуляй- 3- обл. шлейф (нс рокля)-
scblieciпc1n (pari. scliampiepi) ln/r. h рсзг.
ям и пия. гуляя.
Schlampt f —п фам- 1. и ScHlampie'c / певле-
аани, —есaопоенuцa, гaз-nтkaшa- 2. чехъл,
домашен пантоф, хлопатар.
scb1iпce1 intr- фсм. h l-i- развлечен. мърляв
съм, ходя расRncчеи. рaсптснaт- 6. давам исске-
пeешa раСоси, работя нехайно, немарливо,
итчисто: alles schlanpt си ilm всичко -исн, е
просиснале ос нсто- 2. (и със s) съсрузя си
чехлите, шляпам с чехлите. влачи си краката;
тътря се; 3. сърбам- мляскам.
Schleipiuti / -тп фсм: 1. —тмaглнвeет. не¬
хайство, разпуснатост, рисгaщеност, небреж¬
ност: dbn - ricii eintelBe; lesenr пресича’
проявите на штхийсссе, рисптсшиcосc; 2.
небрежно изпълн-ш- р-Оога; licse Arbeit Isi е¬
с — тази раОоти е направена как да с. през куп
за трош.
Shn1amclg cd), фсм. 1- мръсен, мърляв, гaсeл—ч—и
(ж—ши, дрсха); 2. ш-Ср-ж-ш, нескопосан
(рибота)' иехаеи-
Schlampiekili / -еп фам. 1. мъгпявeсm, риз-
вп—ч—иост; 2. н—сaопосaноет, нсхай-ост.
Schlampus т. -. - разг. шеп. = ScHIamp 2.
Schlange/ -и 1. змия, и прен.: с—е junge — с’ийче;
библ. Sie alle — дяволът; прен. Sie — ict
Verleuilnng отровата —а клеветила; 2. техн.
с—гптнтина, смu—вua. спирална тръба; маркуч
fпрeтнвопожигтн и др’); 3. рази. опашка: —
,'111; стоя на опашка- 4- восн. еcагe полско
оръдие- 5. смиесиден фойсре—рк-
SchlängcIC! / — прен, лиеирин—-
schiäig(e)1bg adj. лъкагушсн.
scniäigtli refl. 1. пъa'aттшa (поток, пъг); вия се,
уси--’ сс fс’ня)- 2. рази. вия се, изплъзвам се
(капо змия): sich au, e—r Affäre — измъквам сс
ловко ог ифтра.
scblenetnauibe adj. змиевиден.
Schlangen/auge m 1. смuиеко око- 2. бот, острита
(Aspc-ngo ptocnm-nns); . —bäin т бот. вид
зьгнaеттп (0'iloe'eг1nm; Rheiris coine-
rinus); -etscCyört— т сakлишacеп на змии,
з’н—укроснстл; —eiss п ухапваше от змия;
-bohrer п техн: спирална бургия; —ГтаВ ш
фаи. бул-мач (за яДене); —gitt п змийски
огро-И’
sclleietreleti adj. гладък като змия’
schiangenhäft adj. като змия, и прен.— смнйсaи-
Schlangin/hanpi п 1. = —Uöpt; 2. тава —а фурия
(с коса от змии); 3. боп. лисичи опашки.
теeйшuче (Ecbiue vulgern): —hau' / змийски
Shb1a1genbolz
326
кожи; -hhle п бот. блатняк, блатанче, с’u—но
грозд- (Cältia peI1etrie); —Corn п муз. вид
корна.
scble-giikine adj. мъдър като змия.
Schleng11/khcf ш змийски глави; -kuant п =
-lolz; —Iiibc f пъaaттш—а линия- —mensch т
чевеа Осз кости, човтa-с’ия (скробст в цирк);
—säultf архит. виси колона; —,'1- т жсзъл със
змия, Ееaулaпов жезъл и пр.; —silch т = -eies*;
—'—äerr т аешaр- съзвездие Змитносеu; -vogel
т зоол. з’иешиИаа (Plotu, cntlegc); -utg m
лъкасушсш път. стгптнcинa; —znege f 1.
змийски език, и nрен-: прсн. усойница; 2. лот.
зъмеки език fOphlo1Ioee11 vulgeium).
ehhlerk ad). I. сcгeтн (сяло, фигура, крак,
колона). тънък (дърво): ebn Mädchnn von —cn
WucHs момиче със стройна фигура, снага. вие.
със стресш стан; tank uni — тънък-висок;
кръшен, стресн; die —т Linie тънката
(’eлегиaтa) линия- — icchcna ип.рази- контя
се, декарсим ст; б. tr. правя слаб- ^о^г^. sich —
mäcier свивам се, източвам се (за до мога дс
се промъкна); —е Hände тънки, изящни ръце-
—er Herl —ипгaво, без саобиaaлaи; 2. бърз,
лтстн (плие’т—c ши стока); —er Trab бърз.
гладък тръс.
Schlenkheii f — стрей—ост.
Schla-kiaclet m сгтдетво зи отеnибвaне.
scllc-kuie adv. рсзи. н-прасо, без сaeбнaaлaи,
число и прeето-
Shh1ecc adj. \.рсзг. аекав, клека- (чо—та). отпус¬
нат, бсз сили; вял: icb -in — капнал съм, сила
ие мн оссана; ,^1 — iacbcn умирим сн ос смях-
2- твнс—aп (сн’с), отпуснат (мрежи). кл—пнил
(вж. schlaff): icicii — wirien от малко сс
изморява’. кл-ксам. kaпuтулнгaм-
scbicpp! inj шляп! пляс! - тьг~гъг! (приходене);’
сръб! (при сърбсне).
Sch1ipce / —п рсзи. 1. пораж—нне; несполука.
удар; загуба; 2. фам. прнлошаване’
sclleppii I- intr. h 1- съгря, тътрузя си пантофите.
чехлите; хлипа’ (за пантоф, обувка); 2.
плискам: las Wasenr schlappt über Sei Rind les
Eimers водата се исплисaви от -едрото- 3. -исн
(за дрехи); II- /г. сърбам, лоча-
Scblappce т- —s, — домашен пантоф, обл. хлопка:
разг. е—е auf Sie — Uueten настъпвам икт. по
масeла-
Scblappleii f — кек—еост. оmгтенитост.
Schlappbut ш мека шапки с широка периферия,
scbleppig adj- клепнил (ухо); мск (неколосан и
пр-)-
sc1Japcпic1eл int h t/nb. рaлг- клекеам (прен:),
ие издържим. нсиcмeтeам-
Scb]ac'пeieг ш розг . кашкавал-турист, пишман-
турист, набеден турист. спортист
Schlapp/ohu п 1- кп—пнaпо ухо- 2- рсзп. шег.
дългоушко (зс зсск); -sack m. Sh1l^cc■^1t [пйе]
/I, —s, ~; —scbuht p/. - Shilecper; -ec1wlane m
рсзи; поплювао.
Schleuätte т. —и, -и рози- лърг—Г, дарме-д,
безделник. чревоугодник; тетоеаи-
Scn1iгäffeirle1i п; Schla—C/Zia f — рсзг. цар¬
ството —а дигмоеднcc; „липландия“ (къОето
се лапа наготово): -1eee1 п рсзг. демСепишkи
живот.
sc11iгä/liscbä1r- рсзг. д—мбелишан, дирме—дскн.
голева—скИ-
scllam adf 1- лукав; хитър: рсзи. ei; —tr Kopf,
Fucls, Hnnl хилр—п, хитра лисица; nie —et
Gndenkn лукави мисъл- рази. das ist ein ganz
Schleuet! c. хитрец и половина; тези с ог ний—
телтмит— хитреци; Ö. ирон- смята се за голям
тарикат, мъчи сс ди надхитри и дявола; разг.
ирон. 1а, ист -! хитрата срана с двата крака е
капани!; 2. рсзп- хитър, умен (глава, идея): ich
werde dareis nbcCt recli - лая рибета някаксн
нс мога да я рaсбегa; aus Ilm ist rin — zu unrden
човек ие можс да го рaсбегт. ди те проумее; 3.
разг. adv. доСре, хубаво: sbci ganz — füllen
чтвеcRувa’ си сс много добре; ns — Ьа-еи живея
сн добре, чудо съм.
Schicu-c f —п шушулка.
schlauecn tr. чушка’. очушавам-
Schlauet-etr т разг, шсг. = Shhle1khpf’
ЗсЬ1еи1Ьеегдс—1/-сп, р-зт. шмек—русанс. хитру¬
ване-
Sclleucb т. —(n)s, -е 1. маркуч, чтрео- 2. вътре¬
шни гума ии втлоеuптд; 3. мех. нср. тулу’; 4.
рсзп. пня—ниa, смукач: mir cin — ,11'11 наливам
сс, смучи като емоa’
SchlcmcH-ooI п мор. н-ду-ша лодка.
scHlcmclte tr. ln/r. h 1. наливам теч—eети с маркуч;
2. разг. наливам се. смучи; 3. рази. опъвам ни
раОела нкт.- мтшртсaм нкг. здравата-
SchlaucH/kraui п бот, водша мтхушка (Utricu—
lauie); —reilcn ш свтом- Отсkимерни автомо¬
билна пума- -uagcn т кола за пожарен маркуч.
Schlauier f- -п сшр. аиктр ии шпuсосa -рьсkа-
Schlan iS е räJtbtiU f обл. фам. штсkeпоенa.
н—бр—жни работа (еж. Schluderer-niU)’
ehhla1!(e)rig adj, обл. рози. нт’aрпис,
несaeпое—н, исОр—жтн (работи, човек) (вж.
sc1I1dfn)rI1)-
ehnliui1uи t inti: h сер. свързвам c ScHIcuder-
Schiäue f -1 = Sh1lau1nii-
scniamet-ueise adv. c хитрини. хисро.
Schlaulej-, —п клуп. ухо (дръжка), примки, спреш
(но колан).
Scbliublii f -сп хитресл. хитрина, лука-ссве,
дяволия. шмекерия.
Schlauigkeit f -еп рази. = Schlauheit’
Schiamkopl. —iticr тролП: хитрец, голям дявол;
шмекер.
Scbiauiie— n. -s, ~ рсзи-. н—тодяй- мошеник
(ругатня).

327
Schleier
scniiclt adj. adv. 1- лош ^недоброкачествен)
(стока. гa0отa, питие. ядене, имс. навици,
настроение, време)- разс-ле- (ядене, салам.
-UHe); рази; лошав; adv. лошо, зле: -е, Fleisch
рaсвaлено месо; ebn -ts Haus публичен дом.
вертеп- eie -es Bulgarisch лош български есиk-
nbi -сг Tros' слаба утехи. ирон. „хубава“ утеха;
—cr Dank черна иcбnaтодaрноеc- las uc— ein —cs
Vergnügen това ие беше удоволствие; лов. диря.
-е Tirschn —лени с мaлопенни роти- ~ werden:
а. разваля се (ядене); б. прен. гисвилям се.
поквирям се; в. рсзг. кипвам, разт—евявам ее-
cs kann e—m -е! linset Rede — untden можс да
ти прилошее, да припаднеш при mаси рсч- mir
Isi — лошо ми е; - Schnecken има лош вкус
(ядене); — sehne, hören ис виждам, нс чувам
добре, зле виждам. чувам- ns stnht — um Ihr
лоши му е работа;-; ninn SacHe sUehU — дадена
рибета, ищ. с слт, ис върви; ilr geii cs — зле
съм, и— съм добре (със здравето. фuиaиеовe)-
Ser — -itcicre Käulet неопитният, неосведо¬
меният. безпомощният купувач; lauin war nr
—beraten тим той сбърка- — де-спи' с. е лошо
настроснит; рсзг. mir ,!;! — iaeei
ueeenkoimer при тизи рибета излязехме
ощетени; излязохме по-глупавитс; eеcaнaхме
ни сухо- рсзг. das mird Ihm — -eUominr щс му
излезе кисело, през —оса- рcлг-: еп/ п—п — zu
sprechen sein ие ща да чуя за икт.; -ei е-е —
ingeschuin-en sein лошо съм си постлал пред
нкт.: 2. лош (морално) (чое—a, постъпки,
държани—): — von c—m icrUt; имам лошо
мнение за икт.; си е—е — hardclr постъпвам зле
с нат-. е—и — icche; а. гaссanяе нкт.; б.
очерням. зптгeеcaвям икт.; ntu. — vereeluer
отплащим ст с ——благодарност за нщ.; (вж. и
—'machen): 3. остср. Оисл. прост. обикновен
(Дреха и 0р); 4. adv. малко. слабо, оскъдно:
разг. nicht — а не лошо; б. немалко, много,
порядъчно: — und recli криво-ляво. как ди е.
ияkakеU’
scb1cchttuiInee adv. съвсем, чисто и престе-
абсолютно.
Schlecht/alUi п зоол. сокол-скитник (Falco
pnrngrinus]’
Scbiichliii f ряДко = SchInciUilktlU
shb1e<^^tbii adv. чисто и просто- съвссм, напълно,
абселютно-
scblechUhieiie adj. безусловен, абсолютен.
Scniic^Ubekcbt f — лошота, лошотия. подлост,
ннсосm’
scbltcbiuli adv. просто, направе.
Schlechliuetttr п лошо ереме.
ScniecU т— —s. -е обл. разг. лакомство: швейц. des
isi knie — лева ие е нтра р-Оет-’
scHIecken /t: intr- h (cim-, си c'u. D -)рсзг- I. ближи.
облизвам; 2. похапвам си фини неща; 3. шсп.
мляскам (целувам).
Schlecker щ. -s, — рсзг. nakом—и. гасгроном-
Schleckcreissen ш рози;. лакомство (= Lccket-
-bssen)-
SchlcckcrCi j, -еп рсзг-. 1. лакомия, лааомщииа.
тaетрошeмuя; 2. лакомство.
scnieckerhc/t adj. рази. лаком-
scn1eckfe)rig adj. разг. - shhInhUnrbilU’
Scbleckernaml п рсзг. = ScHleckcr.
scl-eckere int h inp. рсзг. eich scCinckert iccb
etu. лакомя ст за нщ.. ще мн се, яде ми се ищ.
Scnitckwerk п рази: еж. SchlecknunI 2.
Schieiel т. —,, -1. обл. бут (гслтшкн, сърнеш)]);
2.	швейц. бирена бутилки.
scblegeli tr. in/r. h обл. чукам, удрям (с чук),
Schlehdorn п бот. трънка (Prunns spInosiO-
SchleHr f— —е бот, трънки (клон и храст).
Scllei т, —(п),. —е зоол, лин. кил-шик (Tire;,
vuIgerIsO’
Schlilcnen pl, зоол. змиорки (Angiiden, сем-).
scniiIclii* inti: s refl- I. движи ст д—бн—шком,
промъквам се: um, Haus — д—Сни около къщата;
ins Heus — промъквам се е къщата- eIhh an den
Feind — доближавам се и-ус—тно, промъквам
се де срита; nach Benin — д—бна за плячка
(лисици и др.); geehh1lhher Uomier нд—им
дтОнешком, приближавам сс безшумно; sich
in j!,’ Vertuenc; — и—уе—mио спечелвам нечнт
доверие; 2. пълзя (за змия, охлюв); теч— бавно
(поток); кр—га’, -личи си криаила (за болен),
die Zeit schleicht времето гтчс, минава бавно.
scHlcIclceS part, adj.: -е Scltlet. дтОш—шки
стъпки; е—е —е KrankCrbe коварна белесл; -es
Gilt Оавшeдтиетвуваща есрова; —ts Fieber
скрити, продължителна, изтощителна тртеaa’
Schleiche— т, —,. - 1. покрит въглен, разг.
потайник, пeдлuзтгae, пeдеaзвaч, хитра
гидиша, ел-чуго, шaгтждaн; интригант; 2.
Schiiicilänlict; 3- тсхн. дренажна тръба; 4.
лоол- вж. Sc1lnihikätzen; 5. фсм. пъзня.
Scliiicbirti f 1. еaгucшоеc; пeдпистгшишa,
ттаднич—ет-о- 2. конерибаидириие.
Schltidh^hägeii m штгeссeптшa, незаконна,
контрабанда търговия, контрабанда, чтр—и
Оорса; —■läneiru п чтрноберсаджня; —letzt;
pl. зоол, ви-три (VivctriSen. сей): —märt f
контрабандни, чср-оберс;-- стока; —weg ш
(пe]тaтн път. скрита пътека- прсн. апТ =?еп
geii; вървя по тайни пътища и пътеки,
нареждам се мълчешката; служи си със задку¬
лисни ср—детвa; —Wee-engl скрита, косвена
рсклама-
Scniiie f -п зоол. - Schlel-
Scbleier п. —,, — 1. було, воал, и прсн;: покривало
(нс монахиня): alles wie iurci n-n gtenen —
,1111 виждам всичко като през мъгла- прсн.:
det - inr Vergessenheit булото ни забравила,
сaбвтнuето; Sen — nehmen подстригва’ сс за
калугерка- 2. саван, покров- 3. бот. и-дузиу’
Schleier/eule
328
(на папрати); 4. зоол. було на кукумявка; воал-
епашка —а воални ч—рв—нн рнОан; 5. —сн—ц на
ки’бина-
Scbleier/eule f зоол. забултна сови (Tyto 11-1);
—liou т текст, фолвоал, газ.
schleierbeT' adj. 1. рози:. сaгидъчеш. н-по-ялеш;
2. аасе було, воал. сaбтnтн, пгиОтп—ш,
воалир-Ш-
Scllcier/Ieben п ист. женско лсшно владтние;
~eciyrge т зоол, изкуствено получени
гaсшeвuдшоел иа злилната рибки; -slof/ ш
текст, флор, воал; —euch п текст, фолвеал-
Sc1leifrehck т сочило; ~bUrett f сл. четка (в
елсктр- .машина) .
ScbicIZe f —е 1- фльонги.разт’ джуфаа; папийон¬
ка- връзка (гарнитура нс рокля); 2. клуп, при¬
мка (нс въже и др.); 3- завои (нс река, шосе и
пр-)- извивай;4. шлсГф;5- рибaгеaa м^<^)^а^гЛа
влачене); 6. 0иал- шейна зи свличане иа дър-
ВСГИ-
shhltifcn♦, I- /г. 1- сечи, остря (нож, ножици,
брадва); 2. шлифова’, изглаждаме, и прен.
(стъкло, скъпоценен камък, стихове); полирам;
рози: отраквам, шлифовам; 3. войн. обработвам
сдрaсaлa, етшгTRaе (ноRe0рaнпи); 4.
пгт-aрявa’ (зърнест сапун); II. inr h 1. -лича
се; плъзгам сс; 2. лов. (зс глухар в любовния
период) издавам звуци. подобни на клепт—е ии
кос—’
scb-tblei21. r refl- 1- влачи. мъкни (по лвмяnc);
da, Flechnпnuz — влача гuбaреaата мрежа (по
дъното); et wurle е-с Strecke ие!' gescllnifu
той б—шт -лачен на извтсено разслоя-нт (от
кон и Др.); рази. е—е in е—е Geeellschefi ~ замък-
вим икт. е (някакво) компания; Bäume in, Tel —
свлича’ дървсса е долината; е—п Топ —
ггeвпaчaм тон; 2. воен. с—е Festung — егивaм
укрепление със земята; 3. спр. строя
наклонено (комин и др.); 4. укривам (карта)
(при ипрс нс kорmиj: 5- refl- —лича се, мъча сс-
II- in/t: h 1- -лича се (шлейф. еерити)- den FuB
beim Gehnn — lassen влача си крика при ходсис-
ehllei/1gitt Gang пресличт—и походка; 2.
оспор. пързаля’ ее-
Schleifii/blumi f бот. горчив иб-рис, бели
ОиОнши гниди fIeetie aleriä L-); —täirU f
пътуваше със заеСнаиляне; -Zlug п авиац.
фигурно летснс (вж. -Untve 2); —Uuuvi (-ве]/
1. тсхн. лемннсааги (кривс); 2. авиац. лупинг;
—Wbckune/сл- клупови (единични) намотка.
навивки (на електрическа машина)-
Schleife— т, —s, — 1- сочил-р; пeлигeRaч,
шлифован- 2. муз. трупе (орнамент); 3- танц
еъе валсов такт; 4. техн- ш^аиф—р-
Sclleilerei / —еи 1. шлифовъчен uех; точиларска
или гenигeRaчтеka гaОecилшипa; 2.
лочuлaретRо; полиговичееmeо; 3. uелynосен
сa-оД’
Sch-tlf/ebcs п шлифоване стъкло; стъкло зи
шлифовка: —•Caniti т = Sci-elchlcriel; -hh1e
п иcnулознa дърв-сина; —kontakt ш сл. четки,
плъзгач (в електром1ошинни съоръжения);
—ku/t/авиац. плаз на хидроплан. безмоторен
самолет- -kutve [-ве)/= Shi1nifnrk1rvn 2; ——lack
т лак за пeпuгeRka; ~mäeciige / техн.
шлийфовачка, шлайфмашина; техн. вслур-
’-шина; -miieti п средство зи изглаждан—.
полиране,
Scninl/sti п. —s, —; ScHlij'spci in стружки при
шлифоване-
ScbltiZ/spori т авиац, рило, бекнл; -sitbe in
лочило, брус-
Schlelizingд/ -еп сгнсa—т на крепост.
Schleim т. —(е),, —е 1. слуз. лигавини- елис- 2. води
от овесени ядки; З-разг. брътвеж.
Schlti1/aeeoпitr1ge / отделяше на лиги,
секреция; —bcuIcl т анат. слтсни торбички:
—Srüst/снст. слизеста жлеза.
scHlcimei int h irr 1. отделям слуз; разг. литися
сс; 2. поте. сптллясам сс; 3. обирам пяната (ни
нщ.), пгтптшRaе (сладко. супа); 4. лов.
повръщам нссмилатми лели (зи хищни nлиuuO-
ScHIeie/ischepl. зоол- морски кучки (Blenniilec.
сеМ);
scHlciebcT' adj- лигав. слусест.
Shb1eIebiut/rош/;. елнзтеca ципи. литавица,
scbleimig adj. nнгaв, и прен-- слузест, елнсесm.
елтсaR, спuстaR: det Aal Hüllt sici — an
змиорката c елизгиви. лигава ши пипан—; рсзг.
ebn —tr Geselle, Keti лигльо, безтръС—ач—о жи¬
вотно.
Sciltli/'ilz in боп. вид лигави гъбички
(Myclony^'is); —schtbßet т вулг. подлизурко.
’асниk- -^''1 /сеупа от овесени ядки. булгур
или ориз
ScHlciBc / -е 1. борина. 2. птиче перо б—з пухкава
част; 3- мед. гис—нщc—a марля.
shblnlßee* tr. 1. цепя. рисuепвaм иа тънко (дьрвоO;
2. дсра (числя пера за перушини); 2. беля (кори
на дърво и др’); 3. късам, износвам (обувки)-
Scbliiibl т. —s. —е рози. вид Марко Тос—в
(кутсузин).
Schirme щ. -s, —S/—C карт. шл—м.
schlemeri I. int h ям и пия, пирува’. гуляя; 2.
t навличам. нaнaеям-
Scblemeer щ. -s, — гуля-джия,, чревоугодник,
прахосник.
Scneeer-ii / — рaсточитепсmво, прахосни¬
чество- гуляи.
sclleennuisch adj. гaсгупcи. разточителен, при-
хоенически. тупяИджuИеkИ-
SciltiierUum л, —(е),, — расгтпшeеc,
рaсточигепиостJ
Зс^тр'/ -п джиора, каши, утайка. кал (и като
храна за Добитък)-
З^^рекоШе^у-.-сп. овъглена (епиpmовcpнc
и 0р.) киша като фураж.
Scblenlirgeig т огптеиaт, мързелишки вървеж.
329
SchleuderschiTT
schlcndc-e inti: h s 1. ходя сн. разхождам сс
(бавно): 2. рази- р-змай-ам се. разлика-ам ее-
Schlendrien ш, -(n)s. —е рази. 1. закоегеиялоет.
„отъпканият пъс“, рутина: Immer nach dnm
eltcn - verfebucn карам си по старому, по дядо
адамовия начин, както съм запомнил. свикнал
от едно време; ис сс стряскам много; am alten
~ IcsiCältee придържам се о рутината. о обичая.
о елaрото; den altei — echcr вървя по отъпкания
път; 2. отпуснатост, леност.
ScHlenke— т. —s. — 1- внезапно риз’ах-ине (с
ръка); 2. отклонение, осОнвка от пътя niren —
über München eccbcn отбивам се през Мюн-
хсн.
scHlinUcre tr. intr; h 1- размахвам: din Atme, Sin
Bcirn, eit len Areen, Beinen — рaсмaхвaм. раз-
мялвим ръuc. крака, махам с рьие, крака- 2.
хвърлям (оСу-китс от краката си н др.); 3. ier
Wagen shhlcrknrte in der Kurve колата сс под¬
несе иа савоя-
scbliikrli adj, тътрещ сс; огптеиaт.
ehh1trete int s спорт. шулира’. прася
беидuтдир (при хокей).
ScHIepp ш. -s. —с рядко = Schlnccn-
Schltpp/eahn / пехн. сaводеaи жп. линия- 2.
глебяем хангар. ниесс (в авиотронспорта);‘
-iampteu т люр. елскач. ремиркьор, буксир.
Scbieppe /, —и 1- шл—йф на дреха; 2. = Schleppet 1;
3- мор. слип.
scbieppei I. /и- 1. влача (вериги). елека (за кораб—
влекач и: тегля); мъкни (чували, тсжък кош и
др.), сътря: iin Beirn kaue — körnen едвам си
влача, тътря краката ог умора; Nitze — гсгля
рибарски мрежи (зс риболовен кораб); de;
Wagen aus ine Kot — извличам колата от калта;
la, Feil, die Wiese ~ прибира’ сеното ши купи;
die Worin — прослачим думите еи^—резп-. е-е voe
Sn; Richter - завлича’, з-мък-ам икт. пред
съдията; 2- рсзг. нс смъква’ ос търСа сн.
мъкна, нося дълго време (палто. дрехи); II. rcfl-
и inr. h 1. refl. влача се. мъкни сс: det Kranke
Shh1ncpUn sici eüheam zum Bett болният c мъка
сс довлече де птглоео-разг-. пг ehhlnppt sich nur
noci лей едеи-едви я кара (много е болен); er
scileppt sich ciiein eit lem viele; Gepäck той
сам мъкнс. влачи гол-мия багаж; 2. int/: h елек-
се, влачи се (по земята) (шлейф и др.): der
Anker schlnpct котвата сс -личи по дъното- 3.
rcfl- и int hразг. протака сс. проточва сс. влачи
се (съд—Сеш процтс и др.): sich in die Länge —
проточва сС’
schlcppeel part- adj. (и муз.) проточен (стил),
провnачен (вървеж. говор); муден (разговор),
бавен (възстановяван— —а сили, mтего)-
Sc11ipp(ee)U1ni1 п дреха, рокля с шлсйф.
Schlepper т. —s, — 1- мор. - Scilnppianpf'nr; 2.
свтом- вид трактор; 3. техн. лопалков, трсблов
транспортьор; 4. мин. гaбemннa~нсeосRач; 5.
оеncр; есрбувач (при избори и 0р.); които води
клиенти иа съмнителни зае-деиня- 6. = Schlep¬
pnetz; 7. гребло зи събиране иа исоелaнaлu
класове; (= HunenuharUnO’
SchleppcrCi f — ел-чене. мъкнене и— товари,
тсжести.
Shblepceгp/lu1 пг есл;-еm. тракторен плуг-
Scblepp/lkahn п шлеп- -Ura/I / сила иа тетлене,
тетлнгелиа сили- — II/U т еkи-пuфт, ски—влеа;
—n1Ueи рибарска мрежа. г—глени от риболовен
кораб- -eeck/; 1. = ~geie; 2. фсм. бутни-колиби-
3- рсзп- леки жс—а; —sclbff п = -iei'fer; —,'1—'
т ависц. излитане иа буксир- -'an п 1. мор.
елекило; елскачно въже: разг. п-е igssnelmcn
мъкни. влачи нкт. със себе си- нося нкт. иа гърба
си, закачам икт- за себе си, мъкни го иа буксир
(урежОам му роботите); 2. свисц. гийдроп’
Scllt'pueg / —еп геол. гизтятaне при ризстд.
-ъзеядант. свличан— (на част от земното
кора).
Schieppzuj п 1- жп. сбере— влаа- 2. морски,
тракторен или въздушен буксир.
Scblej^i^^ir [—нер] т, -s. — еипесиеu-
shhIesIehb adj. еилесийеaн-
Schleuder / —и 1. прашка; 2- uеиcрeфугa; 3. сел.-
еm- рсмък на коси; 4. авиац. мор. к-г-пулт,
мст-лел.
Sch le trder/aretiU / техн, птнcгeфттигaшт;
—■e1e/1ir / икон. дъмпинг; —ball ш спорт.
опашага топка- -beion т сер- цтнmгeфутигaш
бслон; —breii п трамплин.
Sc1leudfe)rer т- -s, — които мята, хвърля нщ-
Sclleuier/Zlme/g авиац. uслиcише чрез кат-пулт;
—■f11eetug п аерибт— самолет; ~geehiäZU п
продажби ни безценица; -hr;eltu т сърго-тц,
който продава на загуби, на безценица; -honig
п ценгрофужс— мсд- —kraZU / центробежни
сили; -müile / тххн. дезинстграсер, це—тгe-
б—жна мелниua-
ehb1csi1un I- ti 1- хвърлям, и прен,— мята’
(тю«), диск), з-пеанлвам, запращам камък (с
прашка): ctw. zu Bodcn — захвърля’ нщ. иа
зт’яла; deu Stirn scilenietie ies Dach ict
Laibe in dnn Gerte; бурята запрали покрив¬
на бсс-дката е градината; прен.: е-m е—т
Anscln-eijire in, Сс^Се ~ хвърлям ша’.
обвин—нне е лицето; den Bernetteh1 еп/ c-n —
пгоuсшaсям анатема срсщу икт., отлъчвам го
от църасага. aнamе’оеRaм го: 2. цснсрефужа
(мляко. мед); II. intr; h 1- свтом. занася (като
Дефект); 2. продавам иа зигтОa. eit den Waren
продавам стоки на безценици- 3. розг. работя
през пръсли.
ScC-eniten п 1. пенcгeфттигaнт; 2. жп
буaетвa—е (на колечатс); 3. вж. shi1eudnrr.
Shhlelndtu/'utis т икон. иенa. по-ниска от слой“
носсла, дъмпингоси цена. бтзпенuпa; —pumpt
/техн. цтштго0еж—a помпа; —scii/t п мор
Schleudcr/sitz
330
самолетоносач; ~eite /и авиац. kaтanтnтuртема
с-д-лаи; —stau' т свисц. излиган— от кат-пулт;
—wä—t/търг- лошокачествена стока, предава¬
на иа 6—^—]^--
schlcunlg adj. бърз	в supcil. scC-cu-
nigsi, вж. том).
ScniiunIekeIi f — ш—заби—ност. бързина.
scbliuiIesU adj. 1- несaОивтн (помощ, мерки); 2.
adv: н—зиба—шо, аолаого се можс по-скоро, по—
бързо.
Scnitmse / -п хиДр. 1. шлюз; 2. еaвaa, шибър.
сaт-ор: die -п ö/'ner олпрнщв-м Оента. и прен--
отвиря’ шлюзе-сет; прсн. Set Himnel öZ/nntn
eile —и неОсго сс продъни (валеше из ведро);
3- отеодни кинилнзицношши гръба.
Sh1ltusen t прекарвам кораб през шлюз.
п Оенл, язовирна сс—ни със
затвори, сaвaиu-
ScWeeissire д/ — шлюзуе-нС’
Scblicb ш. —(n)s, -ьрсзг. 1. хитрина, машинация.
[петиеш] ход: c—m aut iin —е, iintet jids- —е
koimen р-зарис-м нам. епamиumе, похвалите;
2.	метал. kО]ПТ]cгac (смляна и промито
руда)-
ec1lichU adj. 1. прост, ссмпъл (рокля, дрсхи);
]тпгтлт]пиостн, еОикшеетш: тслтслетн,
скромен; !ег —е Marn an, Sem Volke
обикновеният чос—a ел народа; 2. (зи aоеа)
гладък, прав: sic trägt iht Teer — ля носи косати
си гладко ггuчтеa]a; 3. пехн. завърш-н,
окончателно, точно обработен (изделие); 0 —
um ~ (получ-еам) храни и aвaгcнгa сртщу
работа; услуга за услуги.
ScHlIchtt f —и 1- пексп. скреС, чур; 2. печ.
чегнunки; 3. сел-ст- брана.
scHlicHicn fr. 1- сaгпиждим. уреждам, оправям
(спор); 2- тсхн.: а. деобриботеи’. довършва’,
дecьaеяви^t; б. заглежда’, изглаждам,
оглиждим (с ренде, брадва, чук, пило, Олстю,
струг и пр.); 3. текст. а. скребвим, чуросв-’;
б.	оправям. разчесвам (преж'ди зи тъкачния
стан); 4. техн. фалцт-им (продъбени кожи).
Schlichttu п— -s, — 1- помирител; 2. текст.
саребе-ч-
ScHlIcHi/ilit f пехн. лuптсa. силна пили (зс
изглсжОсне).
Schlichtheit f, — простоти, итпреccициозноет,
есстствено^т^.
ScblbchU/no-tl т тсхн- тпaдuк. тладич (ренОе);
-кИ-дс/тасн. цикла; -misset п пехн- нож за
изглаждаш—; —rehnt; т техн. р-маи за
обсягинс ни кожи.
Schlichtirnij/L заглаждане. уреждане (нс спор);
2. тсхн. фина (до)ебраОетка-
SchlichU1res/scuuc1 т решение на помири¬
телната комисия; —sUtllt f комисия по трудови
конфликти; —vertalte; п aгОucгaж]e
разглеждане ни трудови еnоговС’
Schlick /и. -(е),, -с 1. глинест нанос; 2. нечист
кехлибар; 3- текст, оаце (копче) на
н-нищел-иК’
ScbiicUdcem п диги зи сидържинт ни нанеси;—.
scHlIckcn I’ int h refl- (за веди) нанасям линя;
сатпич-ам се; II- t пречиствам (ос линя) (води).
Schlicker т. -s, -метал—, шлнкер (при флотация
но руОи).
^^^l^lb^c^i^e^t^ile^hкисело мляко.
schlickten int- s плъзгам се (ши лсда),
shnlihkie, sc11ick(e)uIg adj. тинест, кален- мръсен.
Schlick/lae! п напетни почва, зона; -у;'' п
покрила със ситни камъчета морска плитко—
ВНИ—’
Sclibtf in. —(e)s, —е алиса-о .място (в хляб): -
backc; опичам клнсив хляб.
scHlIefcn* int- s 1- лов. вмъквам сс (с дупката)
(за дакел); 2. Оисл. дълбая със сонда.
ScllitZer п, —s. - лов. дактл (= DecHshuel)’
Shb1Ieffe)uIe adj. гладък, хлъзгав,
scHibe/Ig adj. клисие, недопсчен.
Schlierm, —s,—минер. беnопръслниuи, варовити
глина; Дисл. мертел.
Schlleeej/ —и 1- жилки (дефект ша стъкло); 2. Оисл.
слнзтсса маеа’
scb-bettn in/t; sMop. 1. плъзгам сс; 2. завързвам
сс (за корабно въже при навиваше)-
scb-it-Ig adj. слизест, елнзгaR.
Scblleßbolzei т техн. анкърсн болт
Schließe/ —п закопчалки (иа стари книги, колаи
и др.); пафти, чапраз’
scnUeBcn* I- /г. (и без ob),) refl- 1. а. сaтвaря’
(врага, прозорец. очите. тетaтa си, мигисни,
училище, пристанище); б. refl. сamвaгя’ сс (за
кръг, рана, uвят): Sin Hanl — сaт-ирям, свивам
си ръката; c-n Bojen, е—п KTni, — сключвам
дъга. кръг; е—е Beinf — запечатвам писмо; с рпр,:
den Hund an Sin Keitc — завързвам кучето за
втрнгага; e-n an Sin Brust, cis Herz — притискам
нкт. до гърдите си- c—n aus den Heus — сaгвaрям
икм. къщата- е—и, ciw. aus cim. — изключвам нкт.,
ищ. ог ищ.; c-n in Fesseln ~ оковаеим икт. във
втригн- c-n Vogcl In dcn Käfig, c—n In, Gefängnis
— затварям плнuа е клетка. нкт. е сaтвор: n—n in
din Aren — -зсмим нкт. е прегръдките си; е—п,
ebn Gehniinis ies Hnrz — обиквам -кг- от еьрuт.
зипaссим лайна е сърцето си; n—n ei' in sein
Ge-nt — споменавам -кг- е молитвите си- die
Ketin voe Ti1sc — снемам -сритите от -р-га-
2.	а. заключва’ ищ.; б- (без ob)-) Исст
Shi1Ueen1 scniiBt gut лози ключ заключси
добре; ie— Schlüssel scheicBt zu mchrnuni Tüten
ключът слава на много врати; 3. (sici се пет. А
—) последвам ведиаги слсд ищ.: ае dce Vortrag
ehhlhee sich е—е A1ee'tähCe ведшага слсд
доклади последва (имаше) дискусия; 4. (сет.
ie sich А (рядко D) -) включвам, крия ищ. е
себс си: dicsnr Wng scheicBt viele Gclcircn bi
331
Schlips
sbci лози път крит много опасности; 5.
зaкгнвa’ (събрание, сaседa]uт и ДГ’O: 1!е
Phlieei het die Versaniinng eeecC1hee1g
полuuuяmи разтури събранието; Sic Jagdzeit isi
eeehCIheetg лоеният с-зеш с сaкгнл; 6.
зивърше—м. приключвам (дебати, сметка): е-п
Briet eil inn Wottcn-. . — завършвам писмо с
думите -.- 7. и rcfl; сключвам (договор. съюз,
мир, спогодО-. брак): с—е Weite ~ о0сапaгим сс.
хваща’ се ни Оас; mit e-m fteundshheTu ~
завързвам приятелство с икт.- сприятелявам сс
с икт.- 8. сплотявам (се), сгъстявам! (се): din
Reihen noch Znster ue lin Parini — сплотявам
ртде-еле още по~сдгaвe около партията; II.
ln/r: h 1. и refl. (зи вгaти, прозореu, ключ)
[плътно. добре] (сс) сaлвaря: din Tüt sch-inBe
von seiest -ритата сс сamRaря еaмa; der Deckel
scilbnBl капакът прилепва. сaтвaря плътно;
li/iiici' ehiIieBegde Kolben херметически
затварящи бутали- 2. (cu, ntm. cif cim. А ~)
сакnючaeим. вадя сикпючтнне. правя извод от
ищ. за ищ.: von dir scllinBe Su auf indc-c io
сеОе сн съдиш за другите; Saraus капе ein ~.
lass-’- ел лева може ди сс саkлючн. чс. 3. (за
драма, дтйссвит, рсч, доклад) приключва,
сa-ършвa: deniu scheinBe int ctsic Akt c това
завършси първото дсиствие-
Schließer in, —s, — 1- вратар: 2. ключар иа затвор;
3.	сноп. = ShhIinB11skn1’
Schließerin ft —пеп икономка.
ScHlIcß/Zccn n касетка (в банка); наета. ибена-
‘thc]- кутия (в п(щеj: —ZeSer f техн,
вьзврacнa пружини; -trnciU f боп, орсхчс
(като плоДно форма); -kobi т бот. з—лт иа
глави (= Kh'fUoiI); —kö'/ е техн. вгоги,
сamвигящи глави иа нит.
scnibiBlbcb adv: (рядко adj.) наи~пeелт, е края иа
краищата, е заключение’
Scniicßeuskel т снст, сфинкеср-
Schliißire f сacвaря—т (но училище, музей-
магазин)-
Schiiess/zeit f ер—мт зи затваряне; -ztug п печ.
затвора-, етегaлкиJ
Scbliff т 1- шлифовка, поnнро-кa. политура, и
прен-: din Sacin krieg' — това ищ. добиви образ,
приятни форми- рсзи. cu bet k—e — липсва му
шлифовка; 2. техн. шлнф;3- = Scliinf; 4. разг.
er lau (Sa-ni, есей] — gcbackcn c това нщ’ удари
o камък, оста-а ни сухо.
Shb1Iffi1 adj. - ehC1Inrlg-
scnilen adj, 1. лоши (условия, новини, време.
опил, положение); adv. зле, лошо: er Isi —, се
schlimmeten Ка)-;- гой с зле- геи е най-зле- cs
siche - eit bin леша му с р-бос-ти; ns isi des
Shh1iпmsUc. lass-’. наИ—лошото c. чс. sich zue
Scl-immen wcndnr езсма лош обрал; nin Übel
ecllimmer lacle; а. влошава’ (шщ-); б.
виждам лошото по-лошо, отколкото с; er Isi
nichi dnu Schlimmeun лой ие с от най—лешите;
cin -сг Gneelln sein лош чо-ск съм- 2. лош (по
хсрактер); 1. рсзг. Sic siel nie Schiieeer Вис
стс опасен (флирпсДжия); 3. разг:- болен: е—п
-тп Finger Ьа-ее пръстът ми б—рс. имам болен
пръст.
scbilmesUeefalls adv. е нии-лешия случаИ-
Scllirg/eäui т бот, бубеляк, луле—ишИ’
лулуннта (Vibumnm -intcia); —-rscnuirde j—
-и мед. саmртдиеиие. мъка при тългаис-
Schlinge /, —е 1. примка, клопка, и прен., клуп;
ласо: in die — gehnn улавям се е капана, е
примката; попадам е клопка; рсзг., dc; KopT,
See Teie In Sie — e'ehkeg нахлузвам сн
примката. клупа на -раси. рази; елaгa’ сн
главата е торбата- sici gcschbcUi aus dir — eie1nn
измъквам сс ловко от капана, откопч-ам се; 2.
превръзка прсз врага (нс счупено ръка); 3. бот.
търбич; (Perip1ohi); 4. бот, = Schlirgbeum; 5.
завой ии рска.
Schlinei11 т, —s. — рази-. 1- лудтснни. луд—ьо,
палавник, дявол (и гальовно); 2. фам. хъшлиа;
ааппаса]ин. хъптьсниk, нехранимайко,
нахалник, о0ееинк-
Scnibegci п. —s — телено копче (еж. Tnfucl).
Scniiigilll J- -еп фсм; иaхалеmво; хлипащи]-.
scHlIngelCiZU adj-, фсм. хлапашки, лудешки-
scbeingtn*1 //: rcfl: 1- увивам (сс), еня (сс): sich
um etu- увивам сс. еня се около нщ’ (за
гaстенне и др’); sic scilene Sie Arie um ihrn
Knie, ue s—e Ti1s тя обгърни аелтнеге си с
ръuе. обви ръцете си около шията .му; Blumen
zue Kranz — еня u-егя —а венсц- Sa, Haar zu с—
m Knoten - евнвам косила си иа кок; Bändet In
Sic Teаuc — вплитам! панделки е косисс сн- ein
Tanz shhli1gu sich извива сс танц; 2. връз—-’
(възел, кърпа около врати).
scbliieei*2 tr- лапа’, гълтам: розг. sich voll —
—адънвам се, н-лап--’ ее-
scHliegere intr- h клатя се (зи ;ра’—иГ и др.),
люлея се (за кораб ).
Scbiineeriink т р—зтр-оар с -оди на кораб (за
намалявант на клаленсго)-
ScbII1grg1uahbs п: —pilcnzt f увивно, внсщо сс
растение; —reUteu f зоо^л^. мсдя—ка (Corone-i;
eustuieca]’
Scblipf in. —(c)s, —с швсйц. свличане (нс скала.
земя)-
Scilicp е, -(h]e, —е иор. слип (в иорcб(-
строитслницс). _
Shb1ipc1n //: люр. откача’ (верига, въже от
впекaчaO-
Scb1Ics е. —е,, -с 1. врaло-рьзaa: рози.: е—е еп/ See
— treten нaетьпвaм икт. по мазола- е—п ас —
kriegen пипва’ икт. зи яката; map. Sa, beut n—n
an/ Ser — лакова чудо ис с бивало!; фсм 1и
kriegst eins aut den ~! щтст цапни по мутрата!;
фсм c—n hirint See — gicBen га-ръгеам едничко.
Schlipsnadel
332
Scilipsnalel f карфи^ за врamовръскa,
schlütcln, scHlitiei inr h s швсйц. пързалям се
ии шейна.
SchliUUli е. —,. — 1- штГ—и: ~ fihren возя сс ни, с
шейни; рози. inict dcn — koiien, giteien
пропадам (.морално); изпада’ е ссжко поло-
ж—нне-^из^г^. nie n—m — /ihren извозвам, изигра¬
вам икт.; здравата и-соля-ам икг.; изваждам
нкм. душила; 2. тсхн. ш—Гна. плъзгач, суперт;
3. рсзг. (често презр-) моторно превозно сред¬
ство-
Schliiiei /-ahef път, пързалки зи шсйнн; —bäim
е плаз, шеииило-
ScilitUti/fähuir п вeсе]е на шейни (с коне);
—Zaire f излее с шейна, штИиН’
Scllitttrechi/пързалки.
scb-iteten int h s разг. пързаля’ сс (по лс0а).
Sclliiescbuh е кънка: ~ leulc; пързаля’ се с
кънки, карам кънки.
SchlittscHuH/bchi / пързалка за кънки- —lau/tn
п пързаляш— с кънки; ~Ir1Zer е кь—кьeг-
—sigile п спортуваше с платноходки на лсд.
Shh1iUz т, —cs. -с 1- цепки (зс джоб—, на панталон),
разрез (нс рокля. ръкав и Ор). шлнц, прорез
(на касичка), проuеп- 2. техн. длиб. дълб—и,
нут, прогез, канил’
ScHlItzaugc п монгоnеко око.
shi1Iieä1eie ad). с ’онгeлеku. дръпнали очи.
cсешeeк-
schiitzcn ti; прерязвам, ц-пвам!, правя ризрез-
поря; gnechliuzun Auge; монголски очи- gnechli-
'^е Ärmel ръкави с р-зр-з (— ренесансовата
епоха).
Schlitz/fräscr е пехн. жлсбееи фрсзи.
Sch1iUz/hhu п рaзпептнe ухо- фии, измамник.
нехранимайко.
ehi1iUehhuig adj. с гaсцтптни уши (ист. за
престъпник).
ScbebUzvirscblmss е фот, зacвог~ncрде.
Shn1hnueiß adj. еиек—о0ял (за коеaO-
ScHloss п. —es, ^ег 1. ключалка. брави; катинар.
кеф-р. kaлa]еп; закопчалка (но чанта,
огърлица и 0р-)- заключалка (нс шкаф—, сандък
и Ор): Sin Tür fiel Ins — сгaтama се захлопна.
затвори се;рсзи.-: c—e nin — vor ine Mund legen.
Cängen елaгaм кофар иа устата на нкт.. сaлRaрям
му устата; nie — vor dem Muni hebni имам
кофар на теcaтa си, ие си отлепям уелaлa.
’ьпчaпuв съм; hinter - und Riegel setzen
засвиря’, пращам е затвора; 2. затвор (нс
оръжие): 3. замък, дворец: прен. ^cr In Sin Luli
bcunn строя въздушни кули- das Isi ein — In
Mond леви си въздушни кули (чиста
фантазия); 4. оспар- крепост.
Scbioss-ewohner ш обитател ии замък-
Scllösschii п. -,. — воен, куроа, пеглс (нс
огнестрелно оръжие).
Schloße j— -п зърно градушка.
scnioBei inp. вали трад.
Scbiosser т. —,. - шлосер.
Scn1hsserei / —пе 1- шлос—рство; 2. шлосерски
работилница.
Schlosser-handwerk п шлостгстсо.
scbiosseri intr; h an ctm. D — чукам, кова ищ.
Schlosser/werkstatt, —mtrksUäUUl / шлосерска
работилница’
Shilhes//rieu / пружини ни Ори--; —lerr т
господар, владетел иа замък; —lot е двор —а
замък. —holz п болт е процеп —а кола; —nigcl
е 1- твозд—й ни Ориса- 2. — —io1e’
Sclloi т. —fn)S’ —с 1- фабричен комин: разг. wie
ei; — uanclen пуши кило комин; 2. разг.
велроген; тип; 3. комин под кратера на вулкан.
Schlot/bauon. —■jinUre е рези-- тежък инду-
стриапеU’
Scrioeie/. —е I- рупи, кавериа (в скала)'; 2. бот.
кухо еcтОлe, кух лист (нс лукови растения).
Schloner1 т. —s, — Диал, солни утайки (при
еоловаренвjг
Schlottcu3/ —п Оисл: 1- д-сска дрънкалка; 2. вид
ггокис]anо мляко.
scb1hti(e]uI1 adj. твнс—ап, отпуснат, прeeиенaл,
олюлявищ се.
ShblhtUeгe int h s 1. треперя, треси се (от студ,
страх); 2. олюляеим ст отпуснато (платно,
знамс); клатя се, друса’ сс: die Klniinr — ue s-
1 Leib дрехите му си превисн-ли на нсте,
въртял се ни тялото му.
Schlich' / —in/nuc- -е [гna]uнеaa] теснина,
дефиле. клисури; овраг; урва.
scnimcntig adj. урвсст.
scn1mhnete inr. h хьлпaм, хлипам; ридая: schin-
chzerde Geige; ридаещи, плачещи цнтулкн-
Sc11uh1eeг т. —s, — uзхьnивaнт. исхлип-aше-
Schluck щ. —(c),- —С—е глътка (вода, кафе и Ор.);
п—п — rnhmnr. tue сръОеа’, отпивам (сдна)
тлътка-
Schluckauf е. -s, — хълцавица: 1пп - Ье-еи.
eeUoemnn хьлuaм, рaсхълп-aм сс.
Shnluck11 tr. ln/r. h 1- гълтам!. поглъщам (вода при
плуване, прах и др.), преглъщам. и прсн. разг.:
et Hat viel — eüssci, et hau Sie -iUieun Pille —
nüssen много ищ. трябваше да преглътне;
трябваше ди глътне горчивия хап; Geil — гълта
пари (за несолидио предгриягuеO- lei Gewinn
~ лапвам печалбата; 2. се nim. D — мъча се да
подивя. ди преглътна ищ. (болки и под-)-
Schlucken т = SchluckiuT-
Scbluckir ш. —s. — 1’ рсзи- ein crecr — сиромах,
алтс честч—ц; 2. = Schluckauf; 3. гългачн
(название на лакоми птици)-
Shn1uhkiпplu1g/бeзинжеauueшшa Rикеuнaцuя.
имунизация (с поглъщане иа RaкеинamaO’
schlmckscn inti; h хьлuaм,
schluckweise adv. на глътки.
ShnluhkzneeIve adv. шеп. на глътки. постспснне-

333
Schlüsselloch
Schludereu-eiU /рсзи. иеекоnоснa, небрежна
рабоги-
scbludirig adj. разг. немарлив, иебрежен; нcеко~
посен-
scHludcrn intr. h 0иал- работя прсз пръсти-
ScHlmiZ ш. —(n)s, —с/ —с 1. елини- 2. плаващ пясък-
3- разг. ebn gute— — добряк.
schluffen int h рсзп. съгря си краката-
Scbimffei pl. разг. паигофи-
Scnuiner т. —s. — 1. дрямка; 2. поет. съи.
schlummern inr h дремя; спя’
Scnumit-lbt! п приспивни пест— (= Wie-
gnelind)-
scHImeeerlos adj. безсънен.
Schlummerrolle f рази. цилиндрична възтл-в-
инци-
Scbluepe /= Scllcepe 1.
scHlumpei = shllaпpcn 1
Scblueper m = Schiae' 1.
schlumpig, scb1uпc(e)rI1 = shhlamcig-
Scblued m, —(e),t^c 1’ гърло (и нс оръдие, вулкан),
анат. фаринкс, глътки; прсн-. уста. пост. naет-
2. дълбок дол, клисура; отвор. уста иа псщсра;
3- бездн-’
Schlund/röbrc /. -köpf п снст. гълта—-
Shhlu1enf -п обл. фсм. поeпекaнa’
schluizni inr h обл. рсзи:. повлякъл съм с-, елски
сс (небрежно).
scniuezbe adj. обл. рази; по-лекансан. мърляв.
ScHlup /. —еп мор. ед—емачтее ветроход с де—
ветрила’
Schlup/ ш. —(c)s, —е техн, пртгnьзRaнт. из—
плъзваис.
Schiup/e / -п Диал-. 1, Ори’)-, примка- 2.
убежнщс.
scb1ücf11 in/r- s плъзвам се. промъквам се. рсзп-
шмугвам се: in ein Locb — пъхвам се, шмугв-м
се е дупка; Ins Zielet — вмъквам се е стаяла;
in die Tendshi1in, ScHuhe, Hosnn — пъхвам си
ръцете е ръкасuпuлc, нахлузвам обуските.
панталона- durch еии. — промъквам сс през нщ.;
cs Ist mir durch iin Finger gnschlüclt изплъзна
ми сс- изхлузи ми се из пръстите, из рьucmc;
ans dem Haus — измъквам сс ос къщата- des
Tün;cCen ehClU'Z' еи, den EI пилтсе се
излюпва от яицело-
Schiüpfeu е. —,, -1- дамски кюлоти, плик^четар/’;
2. пуловер; 3. мъжки шлифер, раглин; 4.
дaееku naсcuчтн колан; 5. маншон; 6. =
Scilup/heedec1ui’
ScHImpfTia/ni т .мор. сaсло—е—e място, удобно
за прuеmaн- —■lieeschuh т ръкавица с неот-
дсnтнu пръсти; —lost f остср. кюлоти; -jacki
/ анорак; - Uöiig е зоол- орехче (птичка) (=
Zaunkönig); —locb п дупка, скривалищ—. миши
дупка, и прен. (вж, —•winkei)-
ShhlupfpfhгUe. Schlü'fp/orUi/малка вратичка е
ар—посеша еттна’
schlüpfrig adj. 1. плъзгае (пътека, земя). хлъзтае-
рядке мазен, тлъст' 2- прсн. неприличен, uuнн-
чсн (ромон. виц); похотлив (човек)- лско—раееи
(жена)- 3- неудобен, опасен (попожениcO; 4.
двтемнелcи, съмнителен (предлог).
Sc^li^pfiulgkeiii/1. пльстaRоет. тnaдкоет; 2- прен.
нтприличие. негрuсгойност, циничност- 3-
двTемислcиостJ
SchlüüPfiug/1. вж. scblüpTce; 2. Schlupf
Shb1upZ/u1sp1e pl. зоол- их]ев’ени (Iclrc—
unoriSen, сем-); —uirktl n 1. убсжищс;
скривалище; 2. всртсп.
Scniuppt / = ShiI1cln 1.
scniuufte, schlurren inr h Оисл. съгря си краката
(при хоОсне).
schlürlei tr. in/r. h 1- сърбам: mii volle; Zügen lic
WclliuZe — вдишвам, гълтам жадно. c пълни
пърди горския въздух- Sei Wcbe ~ пия виното
ии глътки- 2. поет- пия.
Schluss ш. —е,, ^с 1. край (нс писмо— пиеса, книга
и 0р-): се, zue — dir Dn-ettn е. към края на
рaсиеkвaнияca; naci — der Scbnic след края,
свършване иа занятията, слсд училище; розг.
—	macicn: а. meci — преетaнu! стига -ече!- б.
спирам р-Сот-га, приключва’ с работата- в.
скъсвам (с нкт.. ищ-). поеливям, слагам край
ии ищ.' et bei — geiecl' свърши със себе сн;
cim. zue — bebnece завършва’ нщ’. komm zue
—	! престани!; — Sinii! точка по това!; пие а-ет
~! стига наИ—госпт!; ~, ~! край! край!; 2.
затваряне (на врата. прозорец, учрежДение).
закриване (нс курортен сезон- изложба): das
Fe;e'et lau giie; — пгозогтпьл се зaлRигя
добре; 3- der Rniier hau gu'nn — ездачът има
слегната стоИки (прилепва краката си о коня),
4.	заключение, извод: е—и ['а^сСеи] — zielen
вадя [погрешно! сaaлючтнuт. пра-я [погре¬
шен] извод; 5,лгцз. kaдeнпи;6- аеmcр; решение.
Scbluss- - сaключuлтлcш, завършващ: Shi11se-
CtufungrJ.
SchlnsjSant—ag е предложение за прекратяване
ии д-багнгт; —tut/аргументация;. -ea-ktn ш
стр. бнлО’
Schlüssel т, —s. — ключ (на брава. иа шифър) (и
прен-- муз.): der — zu ctw. ключът, разковничето
за, иа ищ.; der — zut 'o1i'ishhnr Lage ключът за
разбиране ии политическото положение.
ScblüsseJl/eaitU е тзиче на ключ; -btin п снст.
ключици; —bluie / бот. иглика (Pri1nIe];
--пи! п връзка ключове- —treriI1;g fmmn.
рaскас, визиращ съвременността’
schlüsselleriig adj. окончателно завършен. гото-
зи Rлuсaше (жилищна сграда, -парламент).
Scb-üsstl/f—cge / ключе— eъггое; ~i;inetrie /
ключова индустрия, индустрия ос осеОтно
важно сничт—ие, —Uini п дете на работещи
годилтпu, котло през деня носи ключа от
жилището и— врага си; - loch п ключова дупка.

schlüsseln
334
Sh11ües1I1 tr. шифрова’’
Schlüssel/rine m халка зи ключове- —TOian п вж:
—^^-^^^r^isne; -Stellung/воен. ключова позиция,
и прен-
ScHlüsse^ui^^i п дума—ключ (но шифър); —zutbg
ш икон. осебт—о важен отрасъл (нс индустри¬
ята).
Scb1ussZhIge / = Shilueefolgnuu;g,
scb11esZolgeri inn- h untnib- правя извод, вадя
заключение (само в Inf. и Pai/perf.)-
SchlmsS/b(|’geungJ/ -сп извод, заключение; —form
/ферма на силогизъм; —to—iel /ззаюпючиссл—]
израз (на писмо).
sc11ueseeuthbi adj. логичсн.
scHlüssIg adj- 1- (eich D] — uetdeg решавам сс;
sici D übet ciW’ — uctden встмa’ рсш-шие
относно нщ.- - eein р-шил съм; 2. обоснован
(извод).
ScHlüssijkeit / оснeeacтлшeет, обeс—eви—оет (ии
иек)-
Scilnee/Utttt / филос. сипeтись’, умези—
ключенне; —llclU п 1- ссопова свтслнна (нс
моторни коли); 1. жп. задна еRСcпнни: рсзг.
das = lacCnn вървя наи—иакрая, е опашката;
-noit/тьрг. договор за борсова сдслки; борде¬
ро на борсов посредник; -rhei1r1ne / фин.
саaлючuттлна котировка ии бореaтa- -pink'
п точка: urinr las Gnunserc t—l^ettztn каквоте
Снло — Силе, епатaм точка на ’иналесо;
~гесЬпппед/|’ мат. тройно правило- 2. търг.
приключваща смсски, баланс; —reSe /
зиключuттnни реч.
Scbiuss—s п крайно „s“ (в готическия шрифт).
Shb1usSsiUe т 1. последно исреченuе; 2. филос.
заключение (е силогизъм/);' —иПит ш търг.
Оогдтго; борсе— бюлетин; —slenal п жп.
опашен знак. задсн ситнил; —sUtbn е стр.
ключов камък; —sUrlch е: n—n, See а unict е—е
Rechnung, е—с Sache eichei, ziclcn тегля чтрли
под сметка, завършвам нщ.; —veukau//« пърг-
сезоина разпродажба; -vc—s е лит, рефрен;
-Verzierung, ~vIeneie1/CзaвъгшRaщa (текста)
вннсгка-
ecblmssuidгig adj- н-посл—до-атслен. иелогичен-
ScHeuss/uori п заключителни думи; послеслов;
-Zelcnen п 1- огботн сигнал (нс телефона);
восн. сигнал за осОой; 2. заключителен знак;
3.	зкп. = —liclt; —zeit f времс за ситeaряне (на
магазини, музеи и пр.)— крий на риОотносе
врсмс.
Schlüte, SchluUIt f —п Оисл- 1. бот. мсхуики
(Piysalis ilknknngi); 2- дамско слече; работна
прсстилка.
Schmach/ — безчести—, опозор-ност, позор: с-
m е—е — antun, eereite;, zn/üien докарвам,
нанася’ позор иамг.; — und Sclcile срам и
позор.
scHiccH-clccki adj. покрил с позор.
scHnecCUie int h 1. чезни, линея (в затвор и
пр.): vot Lihehsq1il — изнемогвам, топя сс ос
любовна мъка- rach ,—г Heimei — чезна по
годu]aлa; 2. жaдтвaе. жадштя: naci n-i
Tropfen Wasser — жадувам за капа- -ода; les
Land sciiecliee nach Regen земята е жадна за
дъжд; vor ^пееи ~ ис—тмотвaм ог глад; рап;.
schmccHteni enюОешe-aeгштжт] (поглед);
линс-щ (раслтнит), вж, 1, 2; 3. мор. =
echпiгih;.
Sc1пec1trftieen ш разг. сладникава, блудкаво—
син;н’-шсал]а птсен. пиеси; -Сап, е рсзг.
еи]TU’е]caлен младеж-
ShhmähhUIg adj. слабичък), сух. тънък, мършав.
SclnächUlgktIt/слабовалост, сухос;, мърши-ост.
Sh1mihhtrkou1 п спечено. недоразвито зърне; —
lappii т рсзг;. смешно влюбен. епад—икaво—
сашти’т—сален човсК’
sci1ihhUlac'ig adj, рази- спaднuкaсe-сaшcи-
’е—типен (лллаОеж).
ScHmicbt/Iocki /рази, билндъвче; -ritmen m:
inn s? uescleiilce, tnsucr-, irgnu ehhneI1en слятам
си колани (икономисвам от храна),
eh1пahbvo1I adj. позорен, сримтН’
Schmack т, —(n)s. —с 1. бое. смрадлики (= Su—
nach); 2. pl-	оспор. = GcscbmecU; 3. мор.
плитък кораб.
Schmihk(t) f -п kгаиСгтжнe или рибарско
кор-Сч—-
sh1пehkbeZi adj. вкуссн (ястие): рази. е-е cim. —
eichen правя ищ. приемливо зи икт.- увещавам
икт.
SclmackHittiekeit/апетигнест-
eci1editug inr h обл. 1- сили мокър еняг,
липавнци; 2. плескам, мърся.
schnäbci t intr- h 1- c—n, neu. — хуля. позоря нкт.,
-щ.- anl, gegen, über e-e — сипя хули по икт.; 2.
лов. (за слеи) обижда сс, мучи.
Schmäher т. -s, — хулнгсл-
scHmähllcH adj. пезертн, нтдоетотн. срам-ш,
рсзи. ужасен (жсга и др.).
ScbeäbilcHUtbU / — позор’
Scbmäb /гсес f хули— рсч, хулни думи; -schrift /
лип. гaеaвнл; -enche/злоезичие’
ShbпansühhiIg adj. злотзичен, злоепe-ен-
Schmähungj/ —еп хула, ругатня-
ehh1a1 adj. fehlmä11t. ehlmeI1t; ehiпrlee,
schпilee)l. лесен (прът. крак, лииc); 2. оскъден
(храна, доход)- слаб: разг. - gehelenr werde;
оскъдно ме хранят; е, gehe beb mir — het живея
оскъдно; et isi ecCпe1er und j-öBet geuorSen
станал c по-слаб (по-тънък) u по-висок; 3. л^^.
мършав-
ehbea1-ahUIg adj- с хлътнали бусн-
Scheie-cbn/= Schпalscuree1e,
scimal-uüseig adj. c тесни гърди.
schmälcn int h /г-1. (auf) c—n. cim- — рутая, коря.
навиквам нкт.; 2. лое. = scHmälci 2-
335
Sehmeichelblick
sclmalern и. ограничавам, стеснява’.
намалявам: c—m s—c Rccbtn. s—e GewInr, s-n Vnu-
dlnnsu, Sas Vergnügen ~ ограничавам правата
нкМ-. орязвам печалбата му. омаловажавам за¬
слугата му. развалям му удоволствието; Scn-
тИсгипе/.
Sclmai/Hilm е фот. тесен кинофилм (8— 16 мм);
-Cans е: bc! iinne Isi =? Kücleennistnr ле ие си
дояждат, гладувал.
ScHncibelt / — тcенeга’
ScHnalleSe— п лнuеви телешка кожа,
scbeällippig adj. с сьнкн уеmин,
scleal—cniig adj. cънкорьбееc. тееиeгьбтет. с
тясна периферия.
Scnnei/rcb п сърна до първото распaсвaнc; —seilt
/сясн-л- страна (на постройка- кутия и пр.);
-sput f жп. с-снопът—- линия; —spu-akait—
mikte е шеп- човек с непълше виеше оОризе-
ви—не- -ecuueähe / теешолннеИкa. дековилки-
schmilspuuie adj. жп. mеенeлииеен-
Schmale'uuhfüieitu е воен, шег, ]тсcгоевaк
(преводчик, оДмmнmеmроnивен служител и
по0) с офицерски р-ит.
Scheäli ш. —s, —е емайл (= Enali).
Schnälie f- -п техн. ш’алта (кобалтово боя зс
плcлуриj;
scHmä-iee /г. емайлирам.
Schmal/tirr п лов. сдър днетч до първото
гaзпиесaше (пртз втогaca подиша); -vitl п
дреС—и деСилък-
Scnnälz п. —cs, -с 1. мас (особено свинска, гъшо),
сало; миснн—и (зс яДвнвj:рaзг:.: п—п Rein ohne
Salz und — безцветна, блсдш-, Оесншттртсни
р-ч; ie — si'ecr плува’ е охолслво, доволство;
— in len Armnn Ьа-еи имам здрави ръцт. яки,
силни мишци; 2. разг. епaдннkaRоет (санти¬
менталност): ein Sci-agcr mit ~ блудкав,
сладникав шлагер; 3- рсзг. подкуп. рушесг-
Schnalz/ernc/мaеловкa (круша); -brot филия,
нимизини с мaе-
Scbmä1e1d, -п емтпзня за омaелявaне на вълна.
scnialzen /г. слага’ мас. мазнина на гозОаса,
оближнявим я:рсзг-: es ist mir zu gnehhпeГenr
’—ото мн е скъпо, солене с зи мтне; eeee1enr
und gnshimelzee скъпо и прескъпо.
ehhпäleen tr. 1. вж. eci1e1eng; 2. оеaепявие
вълни (преди прсОене).
Schnalzern-. /: рози;. in е-г — eiize; тъна е
охолстве’
scHeilzlg adj. 1. мисен, тлъст; 2- прен. блудкаво—
рaсиежен (елис), епaдшнкaс (стихотворение).
Schnalz/kranU п бое, аоче Онле (Valeriana
locnKa); -kübel т кич— за мaе-
SchmaeU е обл, каймак.
ehiпauoizt1 inti; h bni c-m — живея на чужд гръб,
—иголове. водя търг-иски живот.
З^^!^^—^^— е, —s. -'ъ.ртти, половин, пигaзнm (т
бот. зоол,).
ehhпeuhie1riech adj- гaгизнcтн, сърс-Иски.
тотовиискИ’
Scb1eroUeeurpflineeJUоnl. пaгaсиmио риетение-
-iI1u п зоол. пирaсиc-
SchmaгoUetuUu1 е. —fe]e, — гесевашслее.
гaрaзнтнсьм-
Schmarut j— -п бслег, рязка от рана (от удор с
нож. сабя).
Schmaretn т. -s, — 1- готе. палачинка по
Сив-рски, австриИсаи; 2. рази, безвкусици,
нищо и половина: las gelt Ibn c—n — си лова не
му влиза е риОот—т-’
sclneutne /г:: ein Driheeei1 ~ бинтовам селено
еъжс с паруеина’
Scb ec scb с/ -п кир-кул (вид агнешки кожа).
Scbmaie е. -ns, —е/ ^е 1- рсзг. звънлива. звучни
целт-ka- детска цcлт-ka- 2. зоол. = Schmälzet.
scbmete1r int h /г. 1- фсм. мляска’ (ям или
целувам шумно); 2. разг. ntw. mit geshimeezenr
Hänien nnbien вземам нщ. c голяма охота-
Sdimäee1u е, —s, — зоол ка’е—арче (Saxicole)-
Scheaucb т. —(n)s- —(с) остср. гъст дим.
scHmaucHei intr- h //; 1. пуши си (тютюн); 2. шсхн-
nодетшивaм. шмаухувим (атримич—и изделия).
scHmäucHte tr пропъжда’ с пушек, опушвам
(пч-ли), сидтшaRaе с пушск (Rтщипи.
престъпници)’
Scbeaus е, -es. —е гуляй. угощение, пир- шег
ешмедеме-
shbпaus1e inti; h tn. гуляя, пирувам-
Shhmiue1г щ, —s, — туля-джия.
Sc^i^i^i^s^s^er^li/ —сп гуляйджийегво; гуляй,
schneckei I- in/t: h 1- имам определен вкус: Sin
S'nien ecimecke gui. woil. süß. scnnr, get richi
яденето c сауенe, има сладък, кисел вкус,
никак ие с вкусно- nacl ciw — имам вкус на
нщ-. мириша на нщ.-ипрен.: ier Wein Schnecke
eich icm Fass виното има вкус иа ОьчRa;рaсг>-:’
dlneee Wort ehC1ehUe rach ict Sciile лая дума
мирише на шкелщина; шеп. Ис,., Gericbe
ech1ecUu nach eeir гази гозби пита за още; 2¬
cs ehhmehUi nie вкуено ми с, сладко ми с; прсн.
по вкуси ми с, нрави ми сс; schmecke dir dic
Suppe? хиртси ли ти етгaca?; tr lieB е, ,^1
ech1ehUng хапна си c апетит. уеnидн му сс:
1eese; Sin sicC's gut — да Ви с вкусно, сладко!;
разг. Ине Ateei' eci1ehUi ihe eici' —яма вaте
към тази раСеса, лази р-Оега не му прави
удоволствие; II- /г; 1- описвам, вкусвам, ям
(нщ.) и прен.; 2. уссщам! (такъв и такъв) вкус;
ich scliicUe las Schieiz усещам, че с готвено
с мас, мисли сс усеща- 3. прен. aстcр. понася’:
c—n nicbt — können не мога да търпя, понася’
НКГ’
Schiecker/п, -s. — 1. любител ни хубавото яден—,
човск с изискан 0^; 2. дегуеcacор; 3. Оисл.
нос, муцуна’
ShhetIh1ele1ihU е гальовен петл-д.

Schmeichelei
336
SchecIcnclCI / —nr 1. л-саагтлсгве; лъст; угодни—
ч—слео, пeдеиnkRaнт, гeд’aсRинт; 2.
комплимент-
scHeilcrierc'' adj. naеkaв, пaсaamепе—. похвалсн-
с-с -е Anerkennung писkивa похвали, призна¬
ваше; ei; —tr AuZetag поръчка, сaдaчa, която
(ми) прави чест, която (ме) ласк-С’
Sc111ichelkäiech1e п\ Shh1eihhelkeie1 f 1-
гальовно коте; 2. фам. глезла. преструва—--
schnilcHcle I. int hI. (c—m —) лаская икг., умила—
-им се; галя сс; гъделичким (честолюбие): sich
geech1eicCnIi fühler. 1;,,’” чуRеcвтсам ст
пол-ск-н, ч—-’.; jeS’ Ei'nlUnie — лаская, тъд—лн-
чкам нсчня стеc—оег; пг hei iit auf dem Bilde
geecimeicie1e той я c разхубавил ни портрети;
е, eclmelcleli mir, ias, --. чтRслстсa’ ст
поласкан. чс. .-.за м—ше с ласкис—лно, че..’; mb'
c-n — галя икт.; търг. gnehi1nihCe1in Pto-e
мостра. по-доброкачествени от симиги стока;
2. sici D nie ciw. — Слазня се, лаская се от нщ.:
sich mit Set To/frurg - , lass--- лаская се c
надеждата, чС’-.; 3. ^Ь D — мисля, искам ди
вярвам: пг schnciclc-t sich, ebn -пдс-ест Säreet
zu eni; той сс мисли за дaговит певеu; II. /г-
гс/1- sici — галя (се): n—n etu- ins Olt, ins Hc-z
— ласа-я, пиля —км. слуха. сърцето с нщ.; n—m
c'W’ an, ie; ^<1.; — чрез ласкас-лслее
изтръгвам нщ. от нкг-- Sie ehio;1 Musik
scimnicielte sbci In nnset Olr хубавата музика
гил—шт. лискаеше слуха ен-
scHmcIchclie part- adj. 1. вж. scHicicHcln; 2.
писaив. гальовен: sie -et ihe — ля то помоли
галтне; —е Petehn1g, Wirde тил-щи хора.
стсревс; -е Th//gnegng, Träuie ’a’—щн
надежди. сънища.
Scbneicbeluori п писaиви, гальовни дума-
ScHeibcricr е. —s. — ласкастл. лъегеu; угодник,
ehh11ihiltuiehi ad). лъстив, пaекaлтптш,
угоднически.
scneeilij adj. поет- ряДко гъвкав, -ластичен (=
gnscincidig)-
scbeeiligei tr. пра-я гъвкав. елистичс—’
SchneiBe f -п лоол; = ShhmciBZiieen’
scbnelßii*1 tr. refl- int h разг. 1. fсаOхRъглям.
запокитвам, запращам: n—n aus dce Ziemer —
изхвърлям нкт. от егияли; ei' len Gcldc nur so
um sbci — пилея пари наляво и надясне; sicb е-
m еп ier Ta1s — мята’ ст —км. ни шията
(натрапвай иу се); 2- фам. свършвам.
извършвам. нареждам ищ., справям се с нщ.:
las uollne wbt schon — щс го свършим, щс то
направим. наредим; 3. фсм. почерпвим: с-е
Rinde [Biet] — почерпвим аемпашняса (на
мссстС) [с по една чаша бира]. изхвърлям се
ди почерпя [по едни бuраJ-
scneclßci2 (е:cб): 1- (за дивсч) изхождам се; 2-
(за муха) снасям яйцата си: ;пТ ctw. D, А —
наплювам ищ.
SchenlBllinge /зоол. мухи синя ’—сарка (Celli—
plora voiIeo-ia)-
Sc1пnle т— —ns, -ei. техн- емайл (и но зъб); глсч.
глазура, полива- (нс керамични изДелия); 2.
техн. шишко- прах; 3. поет. мек блясък или
звучност: с-е Stimme von wunderbarci ~ глас
с чудна, кадифен- звучност, блясък; — der
Fcu-nn а. пpeливноеm на багрите; б. мек блясък
иа цвттосесе; 4. лов. изпражнения на сокол.
Schпelzriilige f техн- топилни уредби; —arbeit
/1- пехн. топене. слипяие. расmапяие; 2. изк.
инкрустация с емайл, емайлови изделия pl,
sclmilzeau adj. разтопим fметaпO-
ScHmclzbarU.I' j- — разгопимост.
Sclielzburter/топене масло.
Scbmelze f —е 1. тсхн. лепене. стипя—с. ристипя—е
(на метали); еceпнnкa, стопило; варило; 2.
лсярница. леярни; 3. лепене (нс снвuовеmеj;
киши от лепенето —и ситговтте-
Shnm11z11* I- int s 1- топи се (сняг). разтапям
се, стапям се, и прен-: las Z1hUerseück sch1i1ee
auf der Znegn бучката захар се топи е уетаги;
прен. vot Silgsicle, Wonne - лепя се ел
копнеж, блаженство; nri-ich ist sein Häuter Sinn
eceh1пhlznn —aи-гоеле еуровият. упоритият му
нрав сс с’—ачн; lin Reeinnr'nt, die Rnihnr siel
gcecimhlenn полкевете, редипнле сс стопиха;
schmelzendet 01,1-1 гaсиcжвищa пессн- II. //;
(т слеб) 1- топя, гaсcaпяе (м-лали):
gnehC1o1eenes Wachs. Blei гaзтeптш весъа,
разлеп-не олово; 2. емайлирам; 3. прелива’
или есвсжавам (б-три); Schielzung/.
Scbeelztr т. -s. — 1- леяр; 2. сгъкnоRaр’
Sc^mt^li^^i^t^ii/ -eni- лсяр—ици; 2. топене, слипяие.
Scb1e1zf/iuee / Соя за стъклопис; лъскава,
трайна лакови боя; —gtiälie п изк- емайлова
картина; —gia, п смайл; —halle / техн.
стъкловирти uех. егдсл; —•hitzc / тсмш-р-тури
ни леп-нссо (на стъкло. метал); -Cüttt /
метал— топилен, чутуиолеярсн завод; -käst ш
пakma (сирене)- —laut е прам, плавти, ликвидтн
звук (1, г); —leirrel / порпелaно-и живопис;
стъклопис; —■ofti п шехн. мсеол— лепилна пещ;
стъкларска пещ; —'unk' е физ, точки —а
разтапянето, иа гaсмеk-aнеmо; -teist /метсл;.
кампания ни гогпuшиa псщ; —Sicherung сл.
стапящ се елтктр’ предпазител (бушон); —’ieeel
е техн- лител. тигли, пола; —ueSe1г п с-еж]-
вода- -uruk п метал. = —lütie; —et111U ш
тпииостмт— цимент.
Scbmeu т. п, —s, — 1. мaснииa (опОеляна от
kолkcmc- човешкия организъм). fевииеkоO еaпо,
и прсн-.
Scnneu-cucn ш рози. 1. тлъсто шкембе, нар.
гу’бик; 2. шaем0ъо-
Schneul т. —(c),. -е зоол;. сокол чучулитир (вж.
MnuIInO-
ScHeerlc/, —е; Scneerliig е. -s. —е зоол. тлъстак.
тулсш (Nter-lilns berbeeuli)-

337
Schmiere
Sclmt—z T— —es, —en болки, и прен., болежаа.
болеж: cin körpc—licinr, snelisclnr — физическа,
душт-ни болка. страдание; uinlni — übct cim. А
cepüindcn изпитвам дълбока болка. дълбоко
съм наранен ел нш.' страдам дълбоко от ищ’-
sich s—e — hingnenn отдавам сс иа мъката си.
етрaданиеmо си- sie nruartnie bhi mii —е; тя по
очакваш— ристревожcии; er wau stume (state)
vor — леи беше онемял ос горсст, мъка- рсзп.
Cast du shgee noci -tn? имаш ли други
желания?
scnniuz^arn adj. безболезнен; - eepfiiliicb adj-
чувсевuттnен към. на болка-
scbmeueen intr- h /г. 1- cim. ec1mnteU нщ. боли (зъб,
рaнаO: miu, mich scCmcrzi inr Kopf, Sin Hanl
главата, ръката ме боли; ehh1nrznndn Wunlei
болезнени рани; прен.: ns scHmerzi mbcb, dass---
боли мс, болно ми е. че..; cs shhmetee mich in
det Seele, In die Sneln Cirebn Сели мт чак
душата, до дъното ии душили си съм иарансн-
2.	прен. оптчaпяRaе. причинява’ Оолаа,
eтeгчaRaе: ^Ьи Unglück ehCmetee ilch
нещастието му мс опечалява- solcher Verlust
scimeteu тиаави з-туб- е болезнени-
Scbпerzensrg1IS п юр. обезщетение (за нанесени
телесни поврсОт. лишаване от свобоДо и nр;j:
—kbri п дете на еcгадaнитce; дете. създаващо
грижи; —lagcu п ложе на страданитсо; -папи
е изк. страдащият Христос; —mutier f рея.
скърбящата, страдалната божия майка,
Богородиua; —po,' f печална вcел-
Shbm1гe11(s) rebcn adj.— мнотостгaдaптш-
Sci1tuetreechuti е вик, писък ел Селаи;
персстен еик.
schierz/fuä adj- Отсбeптз—тн; der Paeicii ist =
пaпит]cъc няма болки; -ha/i adj. бeптснен
(рана, загуба): е—е =т Kterkhiii мъчителна
болест- eie^c Stniln Солното. болезнено място.
Shh1ereiefUiekeiU f — Оeптс]тшeст. мъчи—
телнос^г^.
scbпere1ic1 adj. болезнен (мъка, загуба): — von
cum. berühr' sein Сол-зш-но съм засегнат ел ищ.
ScHmcrzlicHkelt f — болезненост.
ecbпtue/]indtunS adj- бопaоуепоaоя-ащ. обезбо¬
ляващ; -los adj. бес0оптс—тш (eптгaпия и др.):
рсзи, mach’s kurz rrls! без много церемонии!;
ис се ц-р-’ени!; режи ииприво!
Scbп1гe1hsIgkeIU f — бсзболсзнснас;.
ec111ueeeiI11ni adj, 0опaeтегeaeяRaщ. при—
лъпяващ болката (лекарство).
scneerzvoll adj. болтсне—, мъчителен, страдалец.
Sh1m1titrei11 т спорт- забиван— [ни лопaacaJ.
удар отторе надолу’
ScHntUitribee т. —,. —с пеперуди.
Sh1meei1u1inee/elüie/^б^c/7п. пеперудовиден ивят-
—flügel щ пеперуд—ио крило; —et'z п мрежа зи
пеперуди- —samnnui—e сбирка от п-п-рудн-
-scHubinen п спорт. бъmcрфnиИ (плуване);
—Spanner т зоол. птдeетгкa (Geoiiere
Ceci1ihratia)-
sclmeHttui I. tr. 1 захвърлям, запеаитвам с
трясък, запращам: n—n, e'm- zu Boice, си Sie
Wand, in Stücke - Tp^—-’ нкт., ищ. на з-мята,
бухвам. хлaе-ам икг.. ищ. е еттнaca. разбивам
ищ. иа парчета; Sin Tür ins Schloss — тръшвим.
хласеим вратата; 2. разг. пия- пея: uit wollen
c-n — ди му уд-рим по една (ракия, чсшкс);
wir molien eins — ди изпеем някоя; II. int h 1-
(за елaвей) пся [трели, руладн]. кърша Елас- 2.
гърми, ечи (тромпети. фaнфaрuO-
Schmled е— —fn)s. -с 1. ковач. и прен.; 2. зоол: риба-
чук fCiäniodon Те-ст)-
scheitdbar adj. ковък.
ScheiedbarUtit / — ко-кост-
SchieiCse/ —и ковачниuа- ко-ачсски цсх: прен.
voe iin rechte — gnhnn, gnratnr. weisen насочвам
се тъкмо сам, къдесо сряС—а, попада’ на
верния идр-с- насочвам (нkГ-0. където трябва.
Scbm^ide^arbebt /1. кевинс, изчукване- ковано
издслис, кевиши гaбоca; -eie1g п коване
желязо; —gtselli ш ковашки калфа; -bäimer
т ковашки чук; -1tieetu т мaйегор—kоeач-
scHeiidtn tr: (и без obj.) 1. кова, изчук—а’,
.00——-’ (метал, подкова); 2. шсг. Versc, rein
Wörter — кова. скалъпвам стихове, нови думи;
Piäen, ein Khmplhiu, Veurae — кроя, кова планове,
кроя. подготвя’ сагосор. nредaтелетво; Ränkn,
Lügen - кова козин, измислям лъжи; Scbmit-
iurg/: — n—s Piane, кротж иа план.
Scnmiedesinteu е техн. окнсни люспи, горяло
нш., ковашки иагир-
Scbnlige / -и 1- оср—з под ъ^л; 2. ъгълни),
ъгломер; 3. сгъваем мстър.
scHmitgen refl- t 1- (sici A in e-g. ntm. A ~)
притиска.’ се o, уеиса.м се около икт.. ищ’. туша
се е икт.. шщ.: sich in die Ecke — сгушви’ сс,
гуши се е ъгъла, къта; dcs Kleid scilinge sich
ue ICre Gne'a1e роклята прилепва o сялото ü,
обгръща плътно тялото ü; Set Efnu scilinge
sich um See Baue бръшлянът сс увива около
дървото, 2. rcfl- огъвам се, превива’ ее: прен-
,^1 lei Joche — превивам гръб под игото. sici
rach jis. Wilinn — огъвам се пред нечия воля;
3.	/г; пехн. изрязвам ии откос, скосявам.
echпitgsem adj. гъвкав, и прен. (фиcтгa),
податлив. ’-а: ein —cr CCariUint мса характер-
ScbeieeeieUtIi / — гъвкавост.
Schmiele / —п бот. бусика (Aira; Dnschanpsia,
сеи.).
Scbmii—cee [--аее]J/ — фсм. дгaсaаницu pl.
Scliebt—äUei л. —s, — фсм дгиеkи]иии pl.
Scbniluälle / -пе фам. шеп. пaпaницa. драска¬
ни ца (зс лошо картина)-
Scheitr/euch п търговски дневник (еж. Kiadle);
-eühhet / еaеленuцa, ма—льонкИ’
Schmitrt / —и I- сеисkи (зс машини, обувки),
22 Немско-български речник, т. 2

schmieren
338
’aсиnо; мазнина; 2. ме0. мс—хл—м (против овча
краста); 3. р^^^. пердах. лобут: — kringel ям
лоСуга; 4. фсм. загубена (посреОсевенс) труп-
ос пътуващи артисти; тайфи, банда; 5. фсм-
die де^е — bezellir тегля целия ‘«-ср-ф- 6.
фси. — eIcier пазя, вирдя (при обир и пр,):
wäbrenl ,1!— Kom'IIzi stall. siced nt — докисо
ореакъл му крадеше, сой караулеше; 7. фам.
ns isi nun alles n—n — всичко c сдин чешит; 8-
рази: le dir — sitzne забъркал съм сс е една каша.
(плескал съм я.
ech1I1u11 /г: (и без obj.) 1. мажи, ]имaсвa’
(обуван), с’aс-и’ (машини, брави)' текст.
О’aеnяRим: Bnilct euls Brou — ш-’-зв-м масло
ша хляСи; Lein In die Fugin ies OZcns —
замазвам фугите на печката с глина; рсзп-: с-
m etu. in, Maul — поднасям нам- нщ. наготово.
сдьвки—e; е—е Beni, Honig um, Mcmi ~ м—д ми
аипс от устиси, като говоря нам.- eihh din Keile
-	намокрям. —аквасвим. нaмасeам си гърлело
(пия); ns gehe wie geehimintu върви мaсно, като
по масло; geschiiertn Woutn мaсни думи; das
schnieru een richi jcdci auZs Broi лови ис се
плещи прсд -ссанго; 2. рсзи; педкупвам: с—п
die Hä—le — спускам —км. ищ. е ръката; 3. m
без obj- рсзи. uаnам, иaпотя, мацам, плескам
(при писане, рисуване)— и прен,: Sie Fniet
ehhmiett писецът иапa, дращи; et Нае е-и neue—
Roier gescimiiru шaдгaеka. изфабрикува нов
роман- 4. каре, дивим на партньори си голяма
карта при езягаи; 5.раза, c-n ~. е-е der Buckel
—	—aпигам. пердаши нат.; Ich werde dit e-nicb c—
c — ще ли сaпепя сдин (плесник); 6. Wein —
подправям вино- ScHeieru-e/.
Schmiertikomödiaet е посредствен, бездарен
артист.
Schmierer ш, -s, ~ 1. мазач (нсмашини); 2. рсзг.
леш художник, бояджия; шег. човск с лош
почерк.
Schmitriull /. —еп фсм. 1- цапа—т. цапосе—е,
плескаше; 2. цапииица (лошо картина); 3.
тартн (лошо, нечетливо писснс)-
Scheieiucstiher п пор. пост, караул при задружна
кражба.
ScnпIeгr/I1k(t) ш фам. мръсен, 0’-^- човек,
мьрльо; „прасе“ (човек, който цспа, мърси);
човек с лош почерк; —gcid п подкуп, рушвет;
—haruntl п фсм. - -fink-
scneiirij adj- 1- омасcн. омацан, мaсен (дреха,
гьпт). мръссн (гaОeca]; 2. фсм. штчнсс
fсделaaO, гаден: nin —е, Lechc— мaсеи, гидсн
смях; cbi -et Kc—i; а. мърляв, нечистоплътен
субект; б. скрънза; в- същински плужек (човек
без физиономия): sicn — -песНте— държа се,
проявявам сс като (същински) скъперник; 3.
мор. мъгляв.
Schmierigktii / e’aз—тшeеc. eмaпaнeсc.
мръсосия-
Scbmitr/käsn е мско снренс (зи ’азаие върху
хляб, вж. SitnicCUäen); —kleitl, -lapptn е I-
рсзг, - -Zink; 2. пигиaп зи мaсa—т; —liitire /
техн-. миепeпговод; —loch п пехн, отвор за
емисeaнт; —mb'lii п смазка. смазочне срсдсесе;
—öl п смазочно, мазилно ‘-сле; —pipite п
хартия за дрисаинс. чтрневи, бележки; —^ptiz
ш рсзи- = -link; —still f м—к сапун, сапун иа
каши; —•sIoTZт вж. -lilici’
SchmigU/eie-c/бот. гърличе (Bliilm); --obre
f бот:. боб. фасул (Pheenh1ne vulgaris); -bücHst
/ соал—лша аулня-
Sclileke /. -п червило. три’: — eiZitagen,
iillegen слагам си червило. три.’- прен, s-n
Höflicikeie ist nnt — н—говити учтивост с само
външна, привидни, си’; маски.
scnebnktn /г. refl. 1. гримирам (ст) (и за артисеO.
червя (ст). боядисвам сс; 2. прен. украсява’
(неви—а и пр-).
Sc^minU/pZ^iästiucnin п изкуствена бсмка- -umtz
/бот- еннчт, волски език (Alccenc ti—hthrie)-
Schmirgel1 т. -s. — шмиргел (минерал),
Schmirgel2 -m, -s, — никотинови кал (в лулс).
SchmiT^iilZeili / шпийфпuли. брус.
scbelugili tt- шлифовам; течи (е шмиргел).
Scheirecll/papitr п шмиргелова хартия. шкурки;
-stein е шмиргсле— камък, шмиргел,
абразивен кръг, шмиргелеви шийси-
Schmireit— ш, —,, — пeпигeсaч. шлифоваш с
шмиргел.
Schmlss т, -: —cs. - .-е 1. разг. бразди. белет от
рани (със сабя и под,- обикн- при Дуел): 2. рсзг.
размах, замих- 3. 0исл. pl. разг. бой, пердах-
4.	0иал- рози. кслепир, голяма печалба-
schelssIg adj. рсзп. 1. с размах, замих, широта
(музики. рисунък и др.); бърз. пъргав; еф—кг—н;
2. с много белези (по лицеmа) от дутли-
Schmilz е. -cs, —е 1. удар (от сабя и под.; вж.
Scheiss 1)' 2. петно. и прен.; 3- печ. неясен
отпсчатък-
З^тй^ /. —е 1. мярка за дължини- 2. мин.
прослоики-
scnmlIeee tr. (и без obj-) Грози- шибам (с камшик.
пръчка). uапвим. халос-ам нкт.- 2. —иuип-им.
сиuипвaм; 3. боядисвам (кожи).
Scriocl п- —(e)e, —е/—, 1- Стспгишпиге].
безскрупулен вестникар; 2. писач. драскач.
Schnok ш, -s. — аблг пушск.
Schnöktr ш обл. 1- пушач- 1-р^^г^. стара. ненужна
книга- З-рози. булевардсн роман.
schnökcr— int- h обл- 1. пуши; 2. розг. ровя се в
стари кинти; потънал съм е книгите.
Schmollecke/: in der — sitzen uтгя сс, сърдя сс.
scbeollee inr h 1- eit c—n — цупя се, сърдя сс
нам.; 2- 0иал-. усмихвам ее-
s^^eoiliiirii int h сту0. пия за побрагимявиие-
Schmollis п, -, —: стуО. - Irlikni пия за побра¬
тимяване.

339
Schnabel/eisen
Shi1hl1/eUüechtr е. — winkel /п розг- вж.
Shhпh11nhkn’
scHmo-i— I. tr. задушавам (месо и др-)- II. in/t- h
пържа се. сидтшaвим сс (месо). и прен-:разг::.
in irr Hitzc — задушавам се от жсги. увирам,
пържи сс е жетага; lass ibn ruhig ntu -! остави
то да сс поизпети!
Schпhгrt1eiscb п поте^. задушено мссо; —oe,t п
готе, евирени с малко -ода плодове; —■topf ш
лтшждеги за сaдтшавaиС’
Schmm /п. —s. — розг- шмекерия. измама ии
дребно (т в търговията): - naclen шмске—
рувам. мамя на дребно: ctm. — Ьс-ее изшме—
аеруеа’ нщ.
sclnuck adj. нипес (младеж, сойииkO; гиздав
(момиче. уинферми, носия). кокетен (къща);
шик (рокля); китсн (село); красив (оръжие),
изящен: sich — lacie; гиздя ее, резе.
исдоaaрeaм сс. контя сс. груфя се. пременям ее-
Scbeuck in. -(е^рядко —с 1. накит fспamен, стар.
скъпоценен), украше—ит. бижу; 2. украса;
пр—мяна-
Sh1nuckbliieee11euämm п луксозна телеграма,
schnücke— /г. refl, 1. украсявам, т прен.— крася
(тлuии със знамена и пр.), разкрасявам; 2. т
rcfl. кича (ее), китя (ст) (с псрли, бижу), гиздя
сс: reich gnecimücke нааисен ботаго-
ScHmuck/gareir-au е дсаерисивно ггaдишa-
геc-о; —käsite т 1. кутия, ковчеже зи скъпо¬
ценности; 2-разг. подредена като кукла къща,
„бижу“; —käsUclin п и прен, за кокетна. спрет¬
нала къщички, енличка-
sc1euhUIhe adj. бсз украса, строг (еmaя. рокля),
гладък, семпъл (дрсха).
SchnIcklohibgkittr — слрогосл. проетолa-
Schnuck/iilii f брошки; —stück п украшснит,
бижу-
Sh1emhkvo11 adj. килеи-
ScbemSSil т, -ь.-фам- мръсотия; мръсен човск,
мьрnьо-
Scneulliilb j- —сп фсм цапаинца, плееkaнuцa’
echeudd(e)1Ig adj. фам мърляв, ‘ръстн,
scheuedel— intr- h tr. рсзг. иaпaм, плескам (при
рaбоmaj;
Schmuidelweteer/iрози. еиmнвж (дъжд), мръсно
-рсмс.
SchmueelSer pl, рсзг. пари, добити по нечестен
начин, с 10’-’-, шмекерия’
Schiueeti /н. —s, — контрабанди: ~ 'гп-ге
са—u’ивим се с контрабанда.
Scnmuggiini f —еп контрабандираш-, контра¬
банди-
Scheuggellariel п контрабандна търговия,
schmuggeln intr; h trr keнтрaОa]ДИгa’ стоки,
върши контрабанда.
Schmuggler mt. -s. ~ контрабандист,
schmureel— int h (über c—n —) подсмихвам сс
(нкм.)’
Scheus е. -cs. — фам 1. бърборене, плещеше.
празни приказки, дрън—дрън; -mccCcn, rndnr
залъгва’, зитласиа-ам- 2. лaсkacтпсceо- 3.
печалби; възнаграждение ни посредник.
schmuste in/r: h фсм (mii е—е 1. бъбря,
дрънка’ глупости с —кг-- 2. лаская —КГ’,
nюбесничa, правя му вятър; кокеснрам- 3.
издавам (нщ.); 4. усещас-м да се купи нщ.; 5.
прегръщам се с икт., разменям нежности.
Schmust— е, —,. — фсм, •/. и Shhmuskhpf,
Schemspttet ш бърборко. плямпало; 2. мазна
плава, годеазсaч; 3. свало-ниа; посредник
въобще; 4. либе. изпера (зс мъж).
Scbeuiz in. —ns, — мръсотия, кал. и-числелия. m
прен.: е—е eit — -пистТе— калям икг.; c-n I— len
— zieing, s—r дпее; Naice in der — ireier
натъпквам икт. е калта. стъпквам добрето му
име е калса; рсзи, c-n mit Kübcl; von —
übntginBe— обливам нкг. с помия- пасл— innen
—, äuBen Putz отвън кукли, отвътре памукли-
ehhi1UeebytIeer! adj текст, пгecнReсa—
мърсявищ fипреcтрaO.
SchmuU^äumrl т иаръкаенна; —biet' п 1. — —iiinl;
2. рсзи. мръстн буnтвaгден вестник; —buch п =
SchmierbucC-
scleutzie 1. in/r. h цапам се, мърся се (плат); 2.
tr- (и без obj-) refl- цапам, мърся (сс)-
S^^f^ut^e г—,/ —еи 1- мръсна работа; 2. мръсотия.
SdleuUe/la1e1г е калник (нс кола): —ZI—U, грубо
—Caiiti ш фаи. ’гъееш. нтчислeгльлтн
чо-ек’
Sh1euieig adj. 1. мръстн (ръцс, дрсхн, бои),
нечист, uспaгaн, и прен.: sici — naclte
исмърсявaе се, испaпRaм се; —е Gesciätee,
Härle. мръсни, нечисти сделки, търговии; ~е
Worte мръсни, скверни. неприлични думи,
приказки- — д-си мрьснeенв; 2. разг. елffсшaт
(честа)’
ScbeuUzigkili f, — ‘ръсога, замърс-шест, тну-
соса. мръсосня-
Scheuiz/kiUUil, —lappt;tnрази. пачавра, т прсн-:
^1^ f фсм ципaгaни; —li'eretnr f пeгнe-
тгaфекa nиcтгacугa; —Uliti /п псч. шмуцmumтл-
—•uesetu п отточна. кална -оди; —uori п ск—тр-
—оеповие’
Scb—aeil /п. —s, ~ 1- човка, клюн; 2. разг. уста,
гага: reie doch, wie iit der — gnuecieen Ist!
говори си, както Бог дал (есmесmввноj- da, Ist
nichi für s-и — лова ие c за —ттоеиги уста лъжица;
hilt den ~! събирай ст, дръж си теcaтa!; 3. рсзп,
шег. хубава ‘утричк^и: sici «ent s—n — viel
cirbiieer мисля сс зи много кгaеиR; 4. шулсц,
уста, чучурче (на еьДj: 5. мундщук (на
клоринет и под-): 6- връх ии перце (зс писане);
нос ни кораС-
Schnäbeieii/ -сп разг. мляскан— (зс целувсне).
Scb—ibelreieen п аеmаp. миша зи къдрене ии коси;
Schnabelfisch
340
—НиН in лоалг каш-лот (Chenth1hr rosireius;
Balacne Toserc';)-
Shhnib11föueIe adj. клю—ообрaст—’
Shh—ib11ltu1n int. h рази. вж. ehhra-ulinrcn-
ScHec-cikcrir in, —(n),. -ез(юл. хобогни (Rhyeo—
chi'e, резреД от нcсеками)-
scliäbiln int h tr. ^^—-1 се. допират човки (зи
гълъби, птипи); розг шеп. мляскам се (зо
цслувснс)-
Scheibcl/scHuh in остресърхи извиси обувка (от
късното средновековие):	f чаша с шу-
лец; —Uitu п зоол. птицечевка (Oeieiouiyrciue
petedoxus); —atiic f шеп. лакомство.
Schnäbicr in, —s. — рсзп. целуващи ст (pl. J (птици
и разг. зс харaj.
schieburilui— int h рсзп- храня си душицата,
хапвам си еnaдae—елaдkо.
Schnabus т. —, —sn фсм:. гaкийцa: auf c-n — zm е—
m komicn идеи’ при икт. ни чашка ракия (тли
приказки).
Schreck in, -(е),. —с дисл, разг. 1. бъбрене,
брътвеж; 2. глупост, празна р-соли: Sc, isi, ns
isi Semit cin ganz enleter — сови c съвсем друго
нщ.; nin lueeiger — -ееелa история.
scHnecU.I— int h обл. щракам (c пръсти и език).
schnacken inlri h обл. бъбря (си) (= plaudere),
sch-ccUie adj. разг. бъбрив.
Sci;aeeiücf(e]1. Sch naS eгiüc/1r1 /1, —s, —
закачливи импровизирани птстшчнца [задя—
ека]’
sclei/ic adj, ^сз^^. чудесен. екстра.
ScHnakc/, —и 1- комар (от сем. Ty'uli1in);2. обл.
шега, смехория. комедия. лудория- 3. обл- лаaл.
вид водни змия; 4. охлюв.
scliiUIg. scn—eUisc1 adj. разг. сaбaвтн. шеговит.
Scbnaiit f —и 1- тока, катарами, сaкeпчaпaa,
преждило (нс колан- обувки); 2. Оисл- дръжка
ша Срива; 3. лов. ж-нсан полов орган (нс
лисица, вълчица); 4. вулг. курв—-
Shh1eII1r I- tr. зааепчасам (колан. ремъчаи),
завръзсам, стягам с колан: inr Ranzen voe
Lnibe — откопчавам. свалям раницата от гърба
ен;расг’ sici den Lcberbcicn enger-- притягам,
стягам каиша (ограничавам сс): II. int h =
schncizen’
Sh11a11enr!hr1 in езиче иа катарама; -schuh е
обувка с рсмъчки- —zurge f = —elorn-
Scbeciz т— —ns, —c 1. = Schgälzliul- 2. асmaр-
гранче, чиле-
scbnalzee inr h щракам (c език- пръсти), uьkам;
плющя (с ксмшик)-
Scb—ilzlaui in; Schnalzer in, —s. — елиkозн- цъкащ
звук (в някои африкански езици).
Scbecpp т. -fc)e, -с рази. 1. лип-и]-- спускане
(към ищ.): е!' п-е ~ е мит, ис-cдньж, на едни
дъх; 2. чукване по нес—- 3. авииса, келепир; 4.
kлъuRа—е с ножицата-
scb1acc! intj- 1- дръж! лап!; 2- хоп!- 3. щрак! трак!
kльu!
echrepp1r I. int h 1. (nach пеи. —) посятам,
хвърлям ст да лапна. ди хвана с уста —щ-:рггзг-
eaci Ln/e — боря сс за (глътка) въздух, дишам
тежко; поема’ въздух; 2. (т със s) щракам: Sie
Tür schre'p' ins Scilos, вга1aтa щраква е
kлючипkиca, захлопва се; eil den Finget— —
щракам с пръсти; in ibn Höhn — О1еaaчa (кап-а,
дъска)- 3. imp. рсзг. jcizt lat’s (с-се) gnecbrecce!
стига толкова, край!; 4. det Auntheh— schrec''
т-сре-ъ; кърка; II- r фам пипвам. заливя’
(крадец).
Schrappe— е. —s, — 1- пaпсине; хващано; 2.
пое’ишт ни дъх; 3. кражби; 4. щракван-; 5.
отеaичищa пружина- секретни брава; 6. франт,
конте; 7. пехн, сaпь—ки, резт. езиче.
Schnäpper, Schnepper in. —s, — 1- меД. шиепср,
инсгру’—]; зи eсеми—т на кръв; 2. лаал; малка
щуки; 3. заал- вид мухоядни пт^щи; 4. дръжки
ни врати; 5. малък лък; 6. страничен удар (иа
билярдна сопки)-
schieäpper— 1- ti: удрям (билярдни топка) -страни;
2. mir: h Оисл. бъбря.
Shh—acpr1ah— е разг. р-зСоИнна по пътищата,
хайдутин; ~пteseu п сгъсатме ножчт (=
Klappmesser); —rollo п [ролка иа] тра—спсра—е-
schicpps! intj- = scHnapp’
ScHiip'/sack in 1огбa. раница за провизии;
-schloss/! секретни брави; ~eh1ues in 1. изстрел
при първо вдиган— на пушкала; 2. фсм:.
мо’е—сални. —ешидей—и енимкa-
ScHnips е. —ts. —с 1- ракия; Dienst isi 0^1,1, — Ist
— дружСи-дружба, служба-служба; 2. розг.
бе]сu— зи моторни коли- 3. аеmcp. глътка.
Schnaps/brenncr ш р-киджия, производител на
ракия; —bue—;trti/1- вагтне. производство ни
ракия; 2. ракиджиИница; -brnSre in розг.
р-киджия, р-кишор. къркач; ~eu!t/lрpьчмицa.
писница-
scn—epsi— int h разг. 1. = ecbrepper; 2. пия
рикия.
Scb1ecs/f1escne f ракиено шише; -bitt f разп-
щурива идея; —ease /рсзи. (червен) пиянски
нос; -pullefрази. бутилки ракия.
schec-cltn in/t: h 1. хъркам. и прен.— хрипим; 2.
рсзи. хъкря, къркоря.
Schiatclt— е. —,, ~ които хърка насън.
Schnarrt / -е I. хлопки. дрънкалка, плющяла—,
кречетало (играчка): 2- pl. лаолr гиреанови
птици (ссм- вж. Mlsiillrossel)-
scbrar—in intr; h I- къркам (зс птици); 2. бръмчи
(чекрък. е1ин). издавим звук „Сър—р-р“. “р—р-
р“; 3- //; произнасям „р“ пърлено; 4. мъркам;
5.	ръмжа.
Scb иа тг/(П с u)scn еccUn/^^t^f^^. трссалнв еkиaапcц
(Acrldini); -'heitr in воен. часовой при
ka-aперииеku походен караул; -selii/кожена
струни (в малък борабонj: -ueek п муз.
-ибриционна чист иа орган.
Schnätel п. —s. — Оисл. върбови свира—’

341
Schneeverschüttung
Schnatt(e)rer m. —s, ~ рсзп- дърдорко.
Schnattt—/eers f фам. дърдерици. бьбриua-
-na1s n фсм. = Shh1äiifn0rer-
schiceu(i)r!g adj. разп. бъбрив.
Schnatterie, Scbiaiteuiilsi f- Shh1itinrgi—s,
schnateiu— ln/r. h 1. (за гъски. пaтиииO крякам; 2-
рaлг- бърборя. дърдоря като кречетало; З-розг.
voe Kälin — гракат ми зъбите от егтд-
scHiatzen /г. нср. китя. труфя.
schiaubei (и силен) int^/i h tr- 1. (за кои) пръхгя-
2. прен. фуча: (vor) Wui, Recin — фуча ол ярост.
ел жажди за мъст- 3. sici -1 sich dic Nase —
секии се.
Scbeaui f -п мор. ‘-лък тдномачлов кориб-
платноходка.
Schnauf т = ScCicuTet 3.
scnianTen inti: h 1- пъхля. задъхвам се. запъхтя-ам
сс; сумтя; (за животни) пръхтя- 2. поемам си
дъх, дишим.
Schrau/er т, —s. — рази. 1. изпъхлясинт; из—
пръхтя-ане- 2. надут пуяк; 3. дъх: рази- et bci
k-e — gneechi нс можа да си поеме дъх (от
работа): 4. швейц. недорасъл хлапак.
Scbecuz е. —cs. —с вж. ScHncuze—.
Schnauzbart е 1. големи мте1аии pl.; 2. човек с
големи мтстиии. мустака; човек.
Shhnimzef; -е 1. зурли (нс животни), вулг. мутра,
сурал. муцуни: din — voll habnn до туши ми с
дошло- Sie — weit ап'ег!Вгп отварям голяма уста
(зс хвалба, за ллоречиеj; T—ci eich — през куп
за грош; 2. штлеu (нс съд); 3. рсзг. охладител
—а автомобил.
Shh1aueer intr; h фсм. ругая. хокам-
Shh1auee— /rr iefl- 1- сеана (се): ,^1 А - . die Nase
— секна сс. сса—а си носа; 2. остср. стани
(свещ); 3- фам е—е (um Geld) — сa-личaм икт. с
пари.
ScHicmzenhobci фам устни хармоничка-
Schnauzcr е, —,. —4. вид пинчер (куче); 2. големи
мустаци; 3. розг. ‘ саисгряшт (= A—schrauzrt)-
sh1—aueIg adj. грубо 1роенaт, сепнал, нахалсн-
ScHneck in. -s. -епобл. 1. = Schnecke; 2. гальовно
обръщение към дете, момиченце-
ScHiecUe J- —е 1. охлюв, и nрвНг: 2. сноп. охлюв
(но ухаmа): 3. срхит. ехлюеици. еелули
(арнaменm); 4- плитки, навити иа охлюва на
ушит—; 5. готе, охлюв (слодкиш); 6. техн,: а.
Отсkонcчcн еннт. безаонеч—ик, червяк;б. види.
шнсаа, охnювнпа, винтов 1рaшепог1ьeр; 7-
Диал. вити стълби и пр.
echrehke(1)n in/t: h s рсзи. пълзя кило охлюв- ис
ми спор.’
Schreckern'antrieb е тсхн. ч—рвячни предавка;
-äugt п тсхн. център на спирали; —bohrt— е
спирална бургия.
sclnicUi—Töreig adj. ехлювеебраз—Ш-
SciercUii/eang ш 1. би—тн вървеж кило [ни]
костенурка- 2. техн. стъпка на винт, витло;
-gitritec п вж. ~ antric-’
schneckeirhiZi adj. (бсвсн) като охлюв (вървеж)’
Schiecke—/bcms п черупка на охлюв, и прен.; —
noee п 1’ рогче ни охлюв; 2. охnюRОо0рaсеи
рог (мулиkcлен инструмент); —li eie/спирала;
—post /разг. б-ви- пещи. мииди пощи- —та! п
тсхн. чтрвячио колело.
scn—ecUig adj. 1. б-еен като охлюв. костенурка;
2. спирален, охлюеидеи.
scn—elleueigieng! schiellereigteigieng! intj.
ти—ти—ра—ри.! 1^17—^! (звук нс тромпет).
Scheee m—, —s. — 1. сняг: cs Tälil — вали сняг; прсн.
und wenn ier genzn — vnr-renri напук иа uепия
сеят- 2. поше. сняг (от разбити белтъци).
Schite/ammer / заа.л. снежни о-тсарка (РЧес-
iro'hliax); -anzug ш воен. бял маскировъчен
костюм- —beir / пързалки; —bell е снежна
топка (и като Десертен сладкиш); 2- иа
кирсоп-
schneeballei int h un/nub. Сия се със снсжни
топки.
Schre^l^allei^^liriicl е бот. каргоп, снтжна
китка (Vi-nmue hpu1us0-
Schrt1bi11/shhlah1U / бой със сш—жни тепан;
-sysiee п пред-с-це от уста иа уста, верижно
предаван— (нс известие)-
scneii-ieecUt adj, покрит със сняг.
Schrti/eeere / бот. инджирчт. Маргарит
(Synchhriherpue rehneos1e); —■bist— ш т—л зи
рaсОивa—т ии бтптьuи, сметана.
scniie-lied adj. ослспсн ог блясъка иа снсги.
Schneeie-b—Sri i / снтжша епепо1a’
Scheii/btel' п пaси—a; —bruch е ечтп-инc (но
клони и пр) поради належал сшят; --—1,1 /
енежнeбяла гръд; —deckt/сш—жни покривки;
-tnle / заалг Сяла полярна соса (Nicite
ecärdiehe); —tall п снеговалеж; -/сдеи п =
Schrinitlibig; —■flockt / снежинка; —■/räee /
fчтрсячнe-рe1огеш) снегогuн-
ehb1tefгei adj. бсз—н—жен, очистен от сняг (пъг)’
Schetc/gau— п лов. примка за яреОици при сняг;
—gcstöber/i виеnиua- —■gIöcUh1e—f' бое. кокиче
(Gelariils); -деекс f грашициси ши втчннге
с—тгове; -11,1 т зао.л. а. бял див заек (Li'u,
ve—ia—I1is]: б. бял тесрев; —huhr п лаол. бяла
сес—рна яребици (Lego'ue e1eue)-
scH—ctij adj. I’ снеж*сн; 2. поет, снсжнобял-
Scn—tn/Uöiig in: рсзг. sich wie ein » Treuen вън от
ссО— сн съм ел радост; -lamine/лавина (вж.
Lcwiec): -le—cit / заал алпийска чучулиги;
—nenn т pl- —tr снеже— човек; -m1ee1г е
е]тго’ег; —monai е нар. Голям! Сечае (зс
януари); —pilüg щ. —ränmre е снсгорншички;
-schippt—, -ehhüp'e— е разг. ри—ич на сшяг-
—Schläger е готе, ризбивачки; -schmtle1 /
лептнт на снтгеетлт; —иСпС е 1. ски;
енсгоходkи; 2. шушон, белинка; —stirn е
снежна буря; —'геНеи п = —gnsiöber; —■Verbäli-
eiese pl. състояние на снежната покривки (за
зимсш спорт); —■Verschüttung сaентж'aсa]т;
Schnee/wasser
342
пряспа; ~yaeeer n снежна вода; -ytht f
пряспи-
scneiiueiß adj. сисжнебял.
Sch—iiwiticlii n. —s, — Снежинаи (от при-
кcзкаnlаjг
Scbiigil T: -s, гол охлюв-
ScHiibd т- -(е)$. —разг. 1. замих; устрем: пг На'
—	у него има замих; 2. геши1тпноеm, еьрцатоет.
мъжество; тнеггия; 3. шик; напетосг, стегнати,
бодри стона--
Schneil/bicUti pl. техн- вж. ~cieг;; —eolrte е
техн. метниа. вн—терез; -ertreer ш техн.
резачни горелка.
Sciniiit f —и 1- остри— (на нож, броДве-
отверка, ренДе и 0р. сечиво): die Siclei hat iitn
—	verloren сърпът се е притъпил; Rücknr oder
—? -зи или тури? (игрcj: прсн. cim. ,1111 еи/ dcs
Messers - нщ- -исн на косъм- 2. прен. мсч. сабя-
3- пехн. рсзец’
Sch—eidcbank f шагН; бъчварски mcсгях-
Scbinilelsei п тсхн. платка; флашка.
Sc1rni1tI1o1e п отсечени клони ии иглолистни
дървета.
Scl—tllteüble f = Signmüiln’
scbiibdce* I- tr. rcfl. 1. режи (хляб. стъкло, месо.
лук, дъски. хартия. ремък), отрязвам (филия
хляб); кося, жъна: е—е Zweig vom Baum ~
отрязвам клон от дървото; sici Sie Täаrn —
lassen подстригвам, стрижа си aoеаma- sich dic
Nägel — режи сн —ексисе; (aus inn Kork)
Pto'/nr — исрязви’ лапи (от корк); neu. in
Stücke — нарязвам ищ. иа парчета, късо-с- Ihm
uirdn det Fireet geschnitten срязаха му пръсти-
розп. da, Kind m1eete e1ehCriii1g uerdnr
лряОеашт да режат, оперират детето; е—е leie
geeciriiiere Nase изящно изрязан нос- рсзп- е—
Ist s—m Vater wie aus dem Gnsicht gnsch—itini
отрязал c главата иа баща сн; 2. кастря (храст)
дърво); 3- изрязвам (печали. кимен, свирка);
гравирам: Stcin — гравирам камък; Linien I—
Holz - издълбавам. изрясeaм линии е дърво;
4.	кастрирам. еaопявaм (животно); 5. и refl.
порязвам (се): det Feisnur bau eicb gnechrittnr
фризьорът мс поряза- sich А In Sie Hanl —
порязвам си ръаата-разт- sicb ei' niu. gewaliig
—	нспьтсa’ се жестоко е нщ.; прася си
ниприс—и илюзии зи ищ.; 6. скрояваме кроя
(рокля)- c-е File — монтирам филм; 7. разг.
Gesichter. Grinieenr — кривя си лицето, правя
гри’aеu; рози. c-г Demn die Kut ~ пра-я
комплименти на дими; 8. и refl. пресичам сс
(линии, пътища); сечи. съкращавам пъг (при
пътуване): 9. корт. пра-я тмпaе; 10- e-n Bill
~ улучвам отстрани топки (билярО); 11. разг.
е—п - правя се, че —т сaСтnясRa’ —аг..
игнорирам икт- 12. подправям (вино)- У3.рсзг-
нс допълвам (чаши); II. inr. h bnp. режс, остър
с (нов. вятър): ns scHncidct ebr ie Lcibc рсжс
мс е стомаха (тмсем остри болки); les Scllff
shirni1ni lutch das Wieeer корабът пори -одата;
п, schrciiei mir Ir din Scein, ins Hetz къси ми
се душила, еьрucто; рази. 1а, echrei1ei In dcn
Beutel това бръква дълбоко е кесията.
scbntlitnd pai/- adj. остър, ртж—щ. резлив;
рязък: —е Werkzeuge режещи инструме—си; ^т
Verstell, Tor, P'i/T остър ум, леи. пронизи—
лелше изсвирване; —es Web остри болки; — er
Wird пронизващ, остър вятър; —е Reden ртзкн
дум.’
Schneidenrer/ -пмат- с—куша-
ScHncIdt— т, -S, — 1. шивач, крояч: разг. f—Inrer
wie ein — треперя кило циганин; 2. разп. — sein,
werden —е съм взел пиле сдна бройки. нямам
30 бройки (при ипрс на карти). aus dnm — sc!—:
а. имам —ад 30 бройки; б. шсг. прехвърлил съм
mгидеееглт лазарника; 3. машина за рязане,
р-з-чаи; 4. разп. —aкгиeо изгладена гъша-; 5.
лоол. стрит-ч (Le'htus cephalhiee).
Schniieiuti f, —en 1. шиене, шивaчcегво, шев; 2.
шивич—ици, aгeяч]ици; 3. шивашки прини-
дnтжноеcu. инструмента’
Scbieldergesill т шивашки калф—-
Scnnellerin f -пеп шивача—’
Scbiiidir/Ue—pfii е разг. шсг. хсрннт; —kiti! п
дрехи по поръчка; —kreide/шивашки тебешир,
креда; —^1^,11]- п майстор-шивач; —mnskcl ш
сноп- —ай-дълтият бсдр—н мускул.
schneiei—r inr h r шия, кроя.
Sciniieiu/'U'pc / шивашки бюст. мантатн-
—vogtl е зоол. псища шивачка (Опити,
einne')-
ScninHe/tischai филм. монтажна маса; —yirktl
е пехн- ъгъл иа рязи—тто. преден ъгъл; —zehr
е рестц (зъб); —zeug п техн. 1. числа стомана
за рестц ии нож- 2. ви]cортсaч—а машини.
ehh;1I!ig adj. 1- енергичен, със сaеaх,
предприемчив (човек. характер); решителен.
юиачти. беси; 2. шик: ein —cr Offizirr, Tiurcr
ст—гнис eфнптг. ловък гие]aеcиa; ebn —гг
Marscl, eie -es Alfttetnr боен марш, бойко,
мъжествено държание-
SchieillgUeit / — 1- с—сргич—ест. предприем¬
чивост; решителност, бо-кост, мъжественост;
2. иапет^ост^.
scn—tice inp. tnr h s: ns schrnii вали сняг; рези.:
sie sind ibr an' eininal in, Teue geehCreii
изтърсиха ми се изведнъж -къщи; ns hau ihe
in die Buic, Hülle gescigeii случиха му се
неприятнести-
Schnelis/ -и 1’ (прави) просека е гора; 2. примка
(зс лов на птици),
scHicieie— tr. лсеав; кастря, подрязвам (дървета
и др-)’
scHrtil adj. 1. бърз (кон. еСслуга, куриер,
движение, ге’nO: möglichs' — по възможност
по-бързо. по-скоро; васН; —е DivieIh1 мотори-
343
schnippen
зираиа ди-изня-^ез^г^. macb -. побързай! хайдс.
по-скоро!; ~ n1ish1lhssnn Сез ди (му) мисля
‘шето; 2. лесов. изкривен от вятъра (вж.
uindsh1inZ0-
ScHiil^-cbe f (S—Behr) електричтеkи влак (е
големи градовcO; —beuullsi f сkороеmен метод
ни ссросж; —binir— щ спр- бързо свързващ
ци’тшс; -eooi п мор. Оъгсeхeдтш aacег-
торпеден килер; —b—ückt f техн. [походенJ
сглобяем мост; -drehte п техн. скоростно
струженс —а метили- -detitu ш шехн. стругар—
скоростник-
Scnneeief —е 1. (безpl.) = Shhrnlligkeii: разг. c-n
an' Sie — eeeucier отбива’ се при някого
нakгаa; etu. aut din — erleeiger правя ищ.
набърже, прсз куп за трош; 2. щракваше с
пръстилт; 3- = Schrellgelgeg; 4. рядко бързей;
5.	вид ренесансова кани {16 в.).
scnieeiee I. /г- (,и без obj) 1. запращам (камък)
(Дс отскоча над воДата)- пускам (стрсли,
опънат ластик, пружина). (uс)етреnRaм, мятам;
2. рази. Отсл. e—r um ciw. — мятам, изигравам
икт. с ищ., задигам му нщ.; II- int s (пa)рядкa
icfl-) огсаичам: ir Sie Höie — подскоквим,
подскачам: mit inm Finget — щракам c пръсти.
S'chetier n. —s. — 1. щракване c пръсти; 2. спусък
—а лък; 3, .муз. ггaптг, пгaплгилтг (=
Prellirilict); 4. текст, пик-р. kокaпче; 5. =
Sclriiijiijcn; 6. тра—чс. чиле; 7. диал. разг.
измами. извезеашт- нз—снидИ’
Scnicie/laiie f капан с пружини- -Тспет п восн;
чест опън; —Zeuirgtschüiz п воен. сkороетрел]о
оръдие.
scnnei-füßbe adj. бързе-юг.
Scbni-i/ea-et— е Отсипka. приспособена зи
издигаше и спускане —а оСтс—шня; —gang ш
свтом- бърз ход; -erricht п 1.потв. аnиеu—тл;
2. юр. —д-аи-г е л—аос—рне: —Ce/ite е търп.
класьор; -Cireterl, п воен- подвижна
преграда; и’nровисигa—о прспяссг—и—-
ScbirlllgUeii f — бързина. скорост.
Scheili/Im-Iss п сaaтсRaпня; -Uä'te pl. заол-
скоклю—ци, бттачи (с ларви сслсни червеи,
Eläteriien, сем.);- —kathrinr f шеп. диария;
—koche— ш -kochio'/ ш ттнджтра зи бързо
голвеие- —ktati f еластичност; -kugel /Ттопчт
за игра; —iäsitr е Сьгсeхeдт] ceRИгт]
автомобил; -läufer/n 1. бързоходси; 2. псч. вид
ГeлaлнR]a ‘ишиша, бързохедша ефстсееа
‘иши—и; 3- спорт. бегач-съсссзастл;
echrг1I1гbie adj. 1. жнет—щ инстнзивно; 2-
скоропреходен.
ScliiH/IeJirjcne ш ускорт— (учтбенO курс; -па,'
f еез-ст. бързо угояване на млади животни-
—■cl1nevг—/e1—in п сел.-ст- скоростна оран;
—Photographlr, ~fhiheгafiг /ф-Орели ипия; —post
/ бърза поща; —presse / типографска
еaоропечaл—a машина; -regier е техн. бързо
дтиелRTRaщ, скоростен регулатор- рсзг^. шсг.
сaорeеcгтnно училище за педгото-ки ни
абитуриенти за изпил- ~ehirгIbrUureU /
—•scCri/t f стенография (вж. KnteehiriZ');
—ehh1ss ш рози. бърза. неоллежна раСоси;
—stail е Съ^ор-ж-щи, рапидша сломани;
-siueßrn pl. улици, по които може да се пътува
с голяма бързина- —tritbuieri е ж-п. бързи
мотриса; - vi-Zabtсе п юр. съкратена, бърза
nрeuедтрa; —иаеее/ кантар, теглилка с лос; и
лсжес^е^.
scnieeiuücbsig adj. Оьрсораетящ (дърво).
ScbreI1/eue е бърз влак; -zUreecir;u— /
биафордев фигил-
scniellzüielg adj-— разг. бързорск.
Scbnepfe/ —и 1- лаал. бекас (SchIhpax gelliiego);
2. вулп. (и: Schruppc) упuчшиua, рaсврaтшииa;
3’ стуО. пари, map. аи—тн, ‘(—ипизи; 4. стуО-
gute Nacht, Sc11h'fcicr! сaтуОенa работа!- пий
сдна студена -ода!
Schnгpfгnrlish1 е лоал- зиртин, морски бекас
(Cn—irbscns Sho1h'ex0- —strlcl елов. прели;———
ни бекаси; -zig е отлиташе на бекаси.
Sh1ne''г /. —п Диол. 1. штпcп ши кани; 2.
алючевид—] крий ши панд-лаи, келиш, на
тог—ama чист на старинна женски дреха; 3.
проститутки.
Schnippte ш = ScHnäpper.
Scnniuß т, —ns, —е рнОс— мехур като орнамент ни
късната потика (= FIscie1aen).
Schncuze / —п оспор- ножица за изрязваше иа
фитил ни свтщ и др.
ehb1iгk1n ln/r. h tr- обл. 1. вж. eci;1ller; 2.
трепвам (= zucken)-
scleicUe— adj. абл- розг. хубавичък.
Shn1IhkschnicU е. -(h]e, —рсзп. празни приказ¬
ки, дрънкинипн. брътвежа, лрън~дрън—ягинa.
scHmigeln tr. rejl. разг. глася (сс), контя (се),
доkИгRaе (ст): eescigieeel' und gebügelt
докаран тип—топ; ел кутийка извадсн-
eh1nIeUe adj. разг. диал. стегнат, доaaгaш, шик.
ScniIipel е. —s, — рсзи. шег. 1. фрак; 2. конте,
фринт-
scHil/Ztie 0тсл. души, подушв-м (= shirül/clr)’
ScHiIpfcl п авл- = ScC—ilzci’
sclnip/rln абл; = ehirippe1n,
schnipp! intj. щрик!: ~, ech;e'p! час-чат!; хоп-
гроп!
Schnlppcbcnп обл- щракване с пръсти: c—n ein —
scCIcicn, потиждим нам. номер.
Scnnippe / —п бяло петно на горната устни (нс
кон).
ShnrIpce1 т, п. —,.	1. късче, парчт, изрязаа
(хартия и др.); 2. = Shhrinpnl 1.
ehhric'e1r //: ln/r: h рсзи. рязвам; kъппa’,
kпЬПRИМ’
echnicpen intr. h s разг. 1. h щракам, плющя (c
пръсти): ii' icm Shnuäne - . пляска’ c

schnippisch
344
опашаита си (птица); 2. s оmеaaчим-
echricciech adj. рсзг. шихикаш, опсрсш,
нaхaлничьК’
Schrippschnappschnuru п вид игра на карти,
scniips! inj = Shiripp!
Shn1icsг1 m = Schnippnl,
Shb1icsгe1 = ehhrippnlr,
scbnics1n = sciriccnr.
Scnnl'lm, -(n)e. —tl- разрез (в.uсеаj, иарех рязка,
исгес (в Дьрваj: срязване, прeгтс; сгес;
минаеант с ножа, резтuа; кастрен—, подрязване
(на дървета); стригане (нс касcj; nim. eit n-m
— öi/eer отварям ищ. с сдне рясвaшт. с едни
разрез; рози. aut е-п — —а един път, наведнъж;
2. жътви; коситба (първи, втора): прен. розг. с—
е groBcn, guten — nacler прибирам добри пари
(оесделкаипр.); удрям голяма печалби, удрям
кьоравото; 3. ‘о—таж ни филм; 4. обрезка (нс
книга); 5, кройки, фасон (нс дреха);- форма (нс
скъпоценен камък); (книжно) кройка: nin Kinid
reci —111,111 — ший—нос модсл, наи—нови
кройка дреха, рокля; 6. форма, очертание: с-е
Nasc von fniinm — фино изрязан нос; dir - Scs
GeeIchi1e ч-рсие- ии лицето; det — n—s Schl'ls
линията на кораб; 7. парчс, р-зен (месо);
порязa]нпa, филия; 8. мст. техн. сечение.
разрез; 9. разг. ei; - Bice малка бира; н-пълна
чаши бира.
Sh1nItt/-I11гi жп. билет с намалена uеии; —blu—
ein pl. цветя зи васи; -bogen ш приложение с
кройки (към моден журнал); —■eoinc f селен
фасул; —Ьттпптг е техн- оксижтнова горелка
за рязан— (нс метали).
Schniiie /. -е 1. резтш(че) (силим и др-). парче,
филия. порязаници (хляб)- 3. (чсспо) сандвич.
Schnitte— е. —s. — жътвар; косач.
Schniitrueiumef бое. [жълт] смил (Gnepialium
ernnarlui)’
ehb1itifesU adj. твърд (домат).
Schnitt/grüe z селтнuнa за буксг; —gntu сел.-стг.
I- нарязан зелен фуражен материал- 2. иарясанa
сртеа за силажираше; ~hhee п 1- Снч-н,
фасониран дърв-н материал (с Дебелина Оо 15
с^и); 2- оmпaдъuи от рязи-т иа дъски; 3- сел.)
ст. полеженици. отвод-
ecn1Iitig adj. 1- елеги—тсн, шик (рокли): des Auto
isi — gebaut колата има елтгансна линия; 2.
пъргав, бусн (koh)- 3. узрял за ж—с—и (зърно).
ScHiitl/Icucn ш бот. сибирски, тир—аиски, див
лук'. див чесън (AlHue sc1onnhprasuп); — liebt
f 1. линия на кройката; мое. форма на
сечението; 2- мат- секущ-’
Scbeitiling т. —s, —е 1. = Scinliileucb- 2. евл--сm-
рес—ик; 3. наскоро скопено говедо.
Scn1itirп1isl'1г е филм, моигажист; —■misstr п
1- тсхн. рсзсц длето- 2. ли-цсли- -11,11— п
[модел за] кройка; -punki е пресечни точка,
точка иа пресичането (нс двс линии).
ec1ritt—гIf adj. узрял за жътва.
Scl^i^i^I^it^’^i^t^-ti/1- стоки на метър (плот, панделка
и др), манифактурни стока; 2. бич—ш. фасо¬
ниран, профилиран дъретн материал; -uunic
f мед. рани ос погяси—о, рязан—’
Shhriie ш Диал. 1. пaгчтшпе (сушсш плод);
треечнци; стружка: рсзи. прсн, icb gebe nicii
n-n — darum ис дивим ни петак за лови; 2. акциз
Schn itz rä—eeii / резбарски раСоти; —■bcnk/тезтях
на резбар, резбарски тезгях.
ScHiitzcl п, —s. — 1. готе. шницел; 2. (и: е)
парченце, изрезки (хартия); ртзинки;стружки
Sch;iieгleerU / 1. = SclriizbarU; 2. големи
хумористични картини с шеговити сгнхов—-
ShbnIte1I1i/ -еп дялкаше, рязане иа дребно.
sc1nitee1e tr. int/— h накъсва’, нарязвам на дребно
(хартия, дърво).
scHeiezen tr: ln/r; h режи, дялам (фигури от. е нщ.);
гезбосим, правя рсзба: niw. In Holz — изрязвам,
исдьпОaсa‘ нщ. R дърво; etu. ans Thle
исдялвим нщ. от дърво; gnecinieein Möbnl, Pnp-
pnnköpie украсени с рсзби мебели, издялани
глави ни кукли.
Shhniie1гш. -s. — 1. р-зО-р; 2. нож. ртзеu; 5. разг.
грешка (езикова и др.).
Scnilizeuei /, -cn 1. дьгeогтз0а- 2. гезбaрегee-
schnltzere int. h прася тсико-и трсшкн,
schio-ce— душа вмс. schrüfZili-
scHnodd-be adj. рази. обл. дъ^ъ^ aгота—cт—,
иахикин, безочлив (с Оумт), иапсрс—-
Shnrh!!—igkhii / рази. дързост, шихака—ест,
aгeгa—лшeсc- груС език.
scniöd(r) adj. 1. пртсгя—, долсн, низък, жалък,
’uстгтн. гнустн. безогледен (печалба,
скъперничество, алчност, предателство); -es
Gili презрян мтсал (парите); —tr Undank
чсрна —еСлитодиршeег; 2. пгт—cОрежилеnен;
презрителен. оскърбителен. оОидтн (обноски.
отношения): e—r — aeuniser, e1tec1tueise;
грубо. оскърбително отпращам, скастрям нат
Scbrödigkrii. ScCnöebeiU / —пи 1. прене¬
брежение- прсзр-шит; 2. мисериост, т-дост.
Shhrh—h1г1 ш, —s. — 1- ш—орх—л (Дихателно
тръба); мор- тръСи за пртеен въздух (на
подводници); 2- фсм. чушки (зс
Sch—örktl щ, —,. — 1. изк. вит, спираловиден орна¬
мент (aсaбвно в архитектурата): извивка.
дреСшн шивитъuи (в бaрaкаj: за-ръцЕ-чаи, за¬
врънкулка (в почерк- подпис): 2- прсн. пей^о^р^.
прето-артша. претрупана. излишна. безвкусни
огни’енcuгоeкa (е хуДожсствсн стил—, в
музика).
schlöukribefi. Shn10rk11ig adj. 1. с много [пре¬
плетени] in-H-Ku. кривопиuи. заврънкулки; 2.
претоварен, претрупан (стил. орнамент).
SchnörkclU-ai е пвМар- пгтcгтпa]eсc с
(излишни) спираловидни eгнa’тнcи,
заврънкулки.

345
Schnurrigkeit
Schnörkeln tr. inr h украсявам със еnирало-ид—и
орнаменти. вити линии, извивки, заврънкулки,
зиерънгачкн (при писане).
Scn1ö—Uг1emg ш заврънкулка (при писане).
schnorrte int h tn. nap. прося.
Schnorrtr in. -s, — map. просяк.
Scbiöscl n, —s. — фсм. дързък хлипак-
Schnuck n— —s, -n; Schnuckelchen n. -s,
Scbemcki r. -s. -s разг. aгънuе (гальовно зо
Оеца)-
ScbnmcUe f -п вид (пюиеОтргскa] овца,
Shb1mcUIig. scHnuck-Ig adj. разг. сладък, мили-
чък, да по схрускаш.
shb1mdd(eOIig Odj. нечист, мърляв, неподдържан,
scHiüffele int h Х-рсзг^- тикам си навсякъде носа,
гагата; тършувам; подслушвам, шпионирам:
Su hast woil uindet gnshhrüfle1i хем ги пак си
подслушвал; 2- и scHiüffeln потмам шумно
дъх. разг. сумтя, подемьрчaм; (си cim. ~) (за
живосни, осоСене кучета) душа. подушвам,
мириша. помирис-ам: разг. schnüffle nichi so!
ие подемьрчаИ т-ки! 3- дишам (лепило и Ор.)-
Scb—üf/ler е, -,, -рези. които се лика навсякъде,
подслушва, шпионира; копой-
sclimllei int h особено обл. суча, смуча.
ScHnuller ш. -S, ~ биберенче (зс залъгване).
scbeup/e— I- int h 1. смъркам (еифис, кокаин)—
2. мин. die Euzgtuen echrupft рудникът вече
тдва-тдва дива; II- inp. рсзг. ns schiuple eich
ядосва ме, дразни мс.
Scneuplce т- -S, — мед. хрсма: den — Cabee, —
kriegen, sich dce — Holen имам, хващам хрсма.
Schiupler n. —S’ — които смърка смфис.
SchiupTtc-ck т емфие
scbnuppe adj. (сомю преOикаnивнаj разг. las !,'
mi— ~ есе ми с едио.
Scinnp'e f. —и 1. остр. падаща сeтсдa (=
Sternschnuppe); 2. —итар на свещ; овъглен кра¬
на фитил.
scHnuppcrn int h души. мириша.
Schnur1/ ^е (свстр. швейц. ссио тока) /-е; 1-
връв, Rъженuc, шнур (лтисн. копринен)- канап;
рядко кант. гийташ: е!' ^е nirfaeenr. -nseiznr
поръбвам, гарнирам с шнур- Peric; си t—r —
aufrcihn; нанизвам псрлн ии връв; рози. rach
ier ~ пе праси линия (както с опънат
шнурът); прен. точно по правилото; bci det —
eieibn; спазвам ‘ярката, привилата; ns am
Sci;üthin; hebe;, können, ieгeegen зная си
уроки на пръсти. казвам го по -ода- е-е ас
SchiüTcic; Ьа-пп водя икт. зи носа; da, gchi
ille, wie ае ScHnürchen всичко върви като по
води, по консц, точно; über dic — iaie— карам
през просото, минавам мярката; cu,. von itr —
Inei—, znite; ям готови пари, ям си капитала;
2. воен. образова- (на пагон)- иишивки. шнур
(нс униформа); 3. наниз; плитка (лук): е-с ~
Perlen. KoTai-c— наниз псрли, корали; 4. мин.
мярка за повърхнина (14 м2)-
Schnur2. f -еп/ —е оспор. снахи (SchuIcieT-
ihhnin—0’
Schnur/are m лост иа зъболекарски бормашина;
-esscl f лаал- стоиота-
Schnürbcnd п шнур —и корсст, иа елсчс; връзка
за обувки.
Schnurbeue/n еел--еm- оформено дърво (състо¬
ящо сс само от главния клоиO-
Sc1nürrbh1ee ш 1. тсатр. пштрбодcи; 2. спр-
шнурово скеле- -b—üst /Ккорсст-
scbnmuebee adj- = shbnurenradn’
scinü-tn I- r icfl- I’ завързва’, свързвам
(обувките си); стягам. затягам (корсет, дреха):
sein Bünlcl ~ стягам си багажа, потмам. тръг¬
вам си. т прен.; nin Pcknt, е—п Fade;* um nie
Paket — зивръзвим пикст c канап. връвлисд. ebn
Glind — стягам крайник- оспор. ,^1 ~ стягам
сс с корсет (за до стане стройна); Angst
schnürie ihm Sie Knile zu страх стягаш—
гърлото му- 2. фам измамвим; 3. спр. тегля
линия с [нaчериcнJ коиеu- II. in/t- h лов. (зи
дивеч) лича’ по прави линия; 2. мин. zwei
Erzgruben — miteinander два рудника граничил
сдин с друг.
scHeutet-ade adj. опънал като конеu, прав като
стртла.
Schnurkteamik/nрaиеп- шнурови керамика.
Scbnürltib nv, —■mIi!r— п корсет- -reiel f игла
-ъг-aрки-
schnurt! intj. 1- мър-мър (пюДражанис нс коте¬
шко мърконе); 1- дрън—дръш (бръмчене нс
часовник); бърр! бърр! (бръмчене на чекрък).
Schnur-äliee pl. шсп. джунджурии, Отсnоncзни
дре0опuи-
Schnur-äri е, —сп. —сп №1^. абл- просещ му¬
зикант-скитник-
Schnurr-aui е мустак.
Sdnnurre!/ -п 1. смешка, сaОaс—и историйки;
разг. глупости/?/’, бабини дсвстниир/-; 2.разг.
‘^^1- (аеабена па №,^0); 3. розг. спиружс—а,
еьеухрт—а бабичка; бринтия; 4. ист. дрънкалки
(играчка); кух пумпал; 5. чекрък.
Schnurr.2 т. —п, -п шег. нощен пазач,
schnurrte in/r- h 1- бръмчи (чекрък. ср—т—шо,
псрки. колело, м—шнни)-/?а^т^. мърморя, ръмжи
(неДоволно); 2. (за котка) мърка, преде- 3. и r
разг. оСикилям, просейки, прося: Vorlesungen
— слушам контрабанди лекции-
Schnur-e— т, -s. — рсзи. 1. просяк. дрипльо;
скитник; 2. розг. аетестопаджия; муфладжия.
Schnür/ebemte е = —-band-
ech—1——Ie adj. 1. забавен. е’ешcш (приумица,
история); nin -er Kauz забавен чудак; 2. чудат,
странен; mir ist — zumute (zu Mute) чувствува’
сс особсно-
Schnur—ieUiit/ —еи 1- заСавиост; забавно нщ’- 2.
чудагосл. еmрaнноет.

Schnurr/haare
346
Schnur*—/laarcpl. муст-Ш! ии котка. зи—к; ~p^Zr^ife
f аеmaр. свирка ши прессщ ’тснкaнc. на
пaгциnосъ0ирач; —pZti/er е аешcр- пирцало-
събирач; -c'eiZrreie; pl. рози. асnор- 1-
джтнджугии, фишгнфлюшкн. празни гaбоmи.
дреболии- 2. смешки. шсги.
Schиü—rsc1ub е високи, цяла обувки (с връзки);
—,1—111 ш връзка за обувки-
shhruurst—ehUs adv. 1. -——.-, шезаби—ше, без
спиране; 2. = -geraic.
shbиu—e adj. фам; las !,' mir — -се ми с едно; пет
пари нс давам зи лос--
Shbeuuzrгee1, -pitpe adj. разг. е, i,' mit — хич не
нска’ да зная, счупен пстак нс дивим.
ScHnutc/. —п фсм. мтuтиа: е—с — ziehen uтnя еc-
Schobcr /—. —s. - ееЛг-еn. 1. копа, купен, кладня
№>№): 2. лска плевня.
Schöberl л, -s, —, —п свстр., обл.. попе. тanтшкa
(в супа).
scbobcre, shbheeu1 tr прася ни купн.
ScbocU1 п, -S. —е 160 къса (ксто еДиница мярка):
3 — Eier 180 яйца; 2. прен. ряДко куп, купчини.
множество; рсзг. сюрня: ein ~ Lemin. Kbider
куп хора, сюрня деца; cin gaizes — Ncui/UcIIen!
цял куп, коли новини!
Schock2 п- —s, —c/-s мед. шок, душевно. нервне
сътрессние.
Shbohk;rei adj. шокиращ.
Scbockbehaedlueg /меД- шокова терапия (с
електрошок)’
schocken /г. 1. с!^юрт- хвърлям с просетиаеа ръка;
2. мед. лекувам с (елткcгuчески] шок; 3.
блъскам. тласкам.
scnocUierce /г. шокирам.
ScHockea! п, —s, -с спорт, оградене с линия
проетрaнегво иа еритаги (при kраkвпj.
ScHock/malllnit f спорт- линия, ограждащи
вгитaти (при крокет).
scbocUscbuerenot! ln/j- разп. хиляди проклятия!
Scbockuirri ш епарп- удар отпор- надолу (при
хандбал).
scnolcl, Shnol(e0ilg adj. фсм. 1- изтъркан, (дър¬
пан. опърпан. дрипав. оръфан (човек, дрсхн);
2. етиенат, скрънсив, дребнав; гид—н. жалък.
мизерен. низък, подъл (държание. човекO-
Schofel щ. —s. — фам. марди (стокс)-
ScHölTe т. -п. —п юр. съдебен сaеедaтcп.
scnö/lenbar adj- избираем за съдебен саеедaтcп’
Schöffengericbi п юр. съд със съдебни
сисcдатепu-
ShhofZ0r т, —s. -е шофьор,
scbokänt adj. = scHockcet,
scnokicrce /г. = ehbhckin—n1-
SchokoHde f- —е шоколад: фам. in le— ~ siizne
сатасип съм, оuaпaх я.
ScHollt- m. -ne. —сп еcрaнетeтRaщ елтдент, ученик
(в ередновсковmеnо^).
Scholarcl е тсш- прсдстоятел на средновековно
‘инистирско училище.
Scbo-lst ш. —пи, —еп; ScHolastiku, т. —, ~, —sc
аеmaр- 1. = Scholärch; 2. ист. = ScColc—-
Scholastik f — схоластика.
Scholastiker m. —s, — стопистик-
schheisiIsh1 adj. схоластичен; прсн. дрсОнив, бу—
ковсд. педантичен’
Schollä,' т. —тп, -сп автор ши Scnolicn (в
античността).
Scloeic [-ии]]/ -п; ScholIoi п. —s, - .llnn [-лиси]
обяснителни сaбеnтжкa. приписка. тлеси към
интнчтн пиеaтеп-
Scholic/. -е 1. плеска буца пръст, лсд- прсн.: апТ
ibgcnct — eIiene имам си, ж’ивея на собствен
къс земя; се ier — kleben; паеm- haiicn. an die
- gnbundnn seil свързан съм c, привързан съм
към ст’ятa- 2. прен. родна зсмя, роден край:
Sic heieische — родниали, родният крий; 3. заал.
вид калкан (от сем, колконови)- (Pia'iss;
cliinseä)’
SchollenbrecHcr п сел.-ст- членест (кембридж-
ки) валяк-
scHollcre intr. s (за камъни. пръст) срутва сс.
събаря се с шум!’
shbhelig adj. на 6^]- —е Erdn земя, пръст иа 6^]-
Schöllkraut п бот. змийско мляко (ChcliSoriui
eaius)-
scno— adv. 1- -счс: eüssi Ihr denn — gelnr? нима
етчт трябва да си ходите? 2. още (и
непрсвадима): - irietuegs etZiir bcb cs още
по пътя го узнах: та, glbCs — uindnr? какво
има пик?; 3- евот-рc’енно (абикнаввна бсз
nреваДj; ean wird n, nuci — seger щс -и сс
кажс (когanа стане нужОа): 4. и без това, камо
ли: er wollte es dit ~ mbtiniler той и без лева
щсшс да ги го съобщи; Sie Si—eBn kein nlcbt
nireal von Personenwagen bclcHrn; untlce, von
Lislwcgcn — gat nichi по шосето ис могат ди
пътуват даже и автомобили. та камо ли ками¬
они- Пепи — gat richt за тоя пък и дума ди ие
етaви; 5. ограничително наистина. дтИстси-
телно {със слсДващо aber, jedoch) (= zwar): 11,
isi - —bcliii, aber... това действително c вярно,
обичс--.; 6. най-поеле- nun erden Sic Sich —■! ги
говорете ний—послт!; 7. дори. само: — dce Ncmn
uitUin дори самото имс подcиетeуси, само
името беше достатъчно (0а се помене): 8. есе,
сигурно. вероятно: die Sacbe ubrl — gelingen
работата -сс щс успсс; 9- е комбиниuuя с wenn
(условно): рaлг;; wenn - . denn g—üelllch ако щс
бъдс, да бъдс- wnne —, lunn — ако бъдс. да 6ъдс
(кекmа трябва); 10. зс усилване де
(обикновено без превод): - gui! доетагъчно!;
доОрс дс!; разп. nach ~! побърза-!- 11. розе.
собствено: wbc beiße er —? собствено как се
казва лей?; 12. o- ~, wenn — = obecChr!
wennscHon (еж. там): розг. ес иепе ~ макар,
няма нищо!
sclöi adj- 1- красив. хубав, пгткраетн (и
нравствен). изящен (ж—ши, девоика. Елас,
347
schonsam
-рсмт. гледка. творени—): е-е ~е Snnlc красива.
прекрасни душа; das —т Gcscierch' красният
пол; —е Lbinreiur художествена литератури- lic
~еп WbeennscheTtcr. Künste изящната елов-“
снесе, изящните изкуства; lic ~е Wcii елегант¬
ното, изящното общество; ns wat — von Ihe
красиво 6—шт от нстова страна; n—s —еп Tcgcs
kce et един прекрасен ден сой дойд—; dic —т
Hanl дясната ръка (в Детския говор);рази. etm.
~ eechen рaзхтОaвявaм. украсявам (къщи).
извършвам нщ. добре- рази. sich — macien
тиздя сс. кичи е-, дек-рсим сс; — Deck eichcn
почиствам, измивам палубата- разг. sie Ist
selinr — тя има рядка хубост; трон. — Isi arlces
ие мога ди кажа, че с хубаво; subst- das Sciönc
красивото, прекрасното- 2. лаека-. лaекaт-n-и.
приятен: n—m —т Woric mächcn, gn-cn лаская
икт.- е—т Demn - iur ухажвам дами; ~— Aujun
machnr кокетирам; 3. за учтивост: danke —
[мнего] Олaгодaгя- m—n -sein Dank моята
сърдечна 6лaтодигност; —е Grüße сърдечни
поздрави; eitie ~ моля; 4. хубав (за Добър,
уДобен): n-n ~с Leistmng хубаво постижение;
^о^и1. las еiecit. schmeck' — хубаво мирише,
хубаво с на -кте- 5. adv. за усилваше: много,
доста, порядъчно, сдрa-иги: рази. manch —es
Mal лоста пъти- da, wird nin -ts Siück Geld
eekoeiei labe; хубави, доста пари ще е
струс-ле лева нщ.; ein —ts Aller печг—ни
възраст; er wird — echa1nr, wenn er ns nr'ähri
има да сс чудя, здравата щс сс чуди. като узнас
сова; et wird — gucken има ди се чуди; der Wein
isi — kler виното c просто кристално; er wird
sich — hüinn има доста ди си помисли (преди
да го сnариj: щс се пази много (т. е. няма да
го ш-приен); ~ rilbg, btav eitietn! пази
тишина!; стоИтс си мирничко!- миртeaИcе!- 6-
иронг рози.: e—n ~с GnscCIcite anrichten хубава
каши забърквам; c—n ~е Bescherung! его ги т—бс
история!- er känc mir ~! много ми с потрябвал-
саме лой ми трябваше!; заритал съм за нсго!-
de siel wir — lauer фам хубаво я втасахме.
-апuихме; хубаво се наредихме!; da kennst lu
Ihn ~! нс то знаеш каква стока c!; nin —tr T—osi
хубави утехи!- благодаря за тикави утеха- las
uä—n ja noch schönet това -рлък пък веч—!; лови
е върхът ии всичко; Sa würde ich beb bin —
erkommer! хубаво щс мс нареди, натъкми- 7.
ссио adv: Sie Ьа-е; — relnr лесно еи с на вас
ди прикизвисс, ди говорите- разг, —! добрс!:
хубаво!' съгласен!
ScHönaeie е вид грозд—, вино-
SclroIeaгeeiie'Iäie е р-белне място за
трудоустроени.
Sciönbare-iufti п лит. = SclineiT'IäuTcn-
schöne-iil adj. все. сляп бсз външно видими
белези ни около (кои).
Shbön/b]indbeitditem красиви слепота, амaуроса;
—Senck п печ, лицс— печат.
Schöne/ -е 1. безр!. поет- = SchönHcIt; 2. поет.
крaеaвuцa- ог красния пол- разп- любима: s-n
— любимата му, приятелката му-
scloeen I. tr. refl-1. и refl- щадя. пазя (дрехите,
сдгa-ccо си); охранявам (диесч. риба. тора):
е—п, аешcр. jd, — щадя нкг.; s—c Augur — щадя.
пазя са очитс; det Kranke eus, sbcb — болния;
гряСва ди сс щади. ди сс пази; 2. рсзп. пссля.
жиля- воен. Sie Mnnitbon nicli ~! не пести
мтниuиятa!; Uubi Gull In е—е Sccln — ис жаля
парите зи исс-сcшa раСели; die Wehrhebi —
икономисвам истината; II- intr. h (за кон)
иaкуивaм (с единия крак).
schönei /r- I- жив. подсилвам, оживявам (багри);
2. избистря’ (вини)-
scHoiiei adj. part. предпазлив, вни’ил-лен
(осношснн—, държани—): mit n—m — uegeher
отнасям се с икт. вни’иселно, предпазливо.
щадя го; u-m ctm. — bnierlngnn съобщавам икм.
ищ. (неприятно) предпазливо. внимaлcnно-
Scnoit— щ, —s, — 1. калъф (ши м—бслн и др-);
гр-дгaсиa накладка (не пумкс и др.); шалче;
2. мор. шхуиа.
scnöe/ärbee /г: trnb- прен. рaскрасявaм, преуве¬
личава’ (Достойнствата), идеализира’,
украсявам: e—t ehlöeeг/rгe'e Gcschiclei
рaскрaс-нa. поткрaсеиa история (но: inr Sio/t
isi sclön enfätbi платът c боядисан с хубави
багри).
Schön/tärbte е кеисе прсувеличиеи де-
егeйнеcвaтa; —ПггЬсгсь f прсн, разкрасяваш—,
прсувсличие-нс ии дестоишстеата; ~geiei ш
естст, ц-иuл-n на художествената лнтегигтги
и изкуствата; —giIsie—ii f-стттuuизьм; превъз¬
насяше ни естетичното.
scnörgrbsiig adj. ии естет: -с Li'eteiir изящни
лит—расура; ~е Gespräcin духовити ризтовори
(за литература, изкуство).
Scciöiiiete/ —е; 1- красоти; 2. крaеaви^цa.
Shhö1neiierZгbleг ш малък външен недостатък;
-körbein f по0еднcепки е конкурс за красоти;
—miitre п козметично средство; —piläsUrtchrr
п изкуствени Сенки; —pflegt f козметика;
-reparatur f малък г-монт, отстраняван— иа
дГ-0нu дефекти; -Weiltbrwere е конкурс за
красога-
Scno-kost f диетични храна.
scbO1Пih1г1 intr- h (за кучс) служ'- (изправям сс
на задните си крака).
scnön-elt— ln/i; h trnb. (mii e—m -) лаская (нкт.)
(но: sciön relnr говоря доОрс).
ScHön/Trincr m I. ласкател; 2. красноречие
оратор, вилня- ротор, фризьор; —reinte1! /1.
naскam-nсmвe; 2. реторичност. фризьорство.
shbOr—гSnгuIshh adj. 1. ласк-селски; 2. пейюр.
реторичен, фризьорски.
Schon-evie- п лвеав. охраняван участък,
браннщ—-
scnorsam adj. 1. щадящ, пизсщ; внимитепен; 2.
Schönschreiben
348
грижлив (по отношение но облекло, имуще-
епвоj-
Sc^önK^^eiibte /г. tinb, пиши крас-описше.
к-литр-фно (абaче: echör echrnieur пиша иа
хусив стил).
ScHön/scHrelbte п краснопнс; — schreiet— п
к-литр-ф, крисиогиеcц; ~eci—iti/1 белова; 2.
калнгрифтн шрифт; —schri/UIumпрядко беле¬
тристика’
scHönstcns adv: = ene'ens: Ich 11,,. — gtüBcn
поздравявам шаи—сърдсчне, пращам най—
сърдечни поздрави
Schön/tuiu е ласкател; -tuereifl. ласкателство;
кокетираше, флирmтeинт- 2. остср- грееcоге-
ноег, превзетос^г^.
scböiUue* in/i h /rnb- (eit c—m -) докарвам сс.
naекия, кокетира’ (с икт.); 2. ггеeс-мaм се-
Schonung/ -е; 1. лееав. 6генищ-, младе, охра¬
нявано насаждение; 2. пощади. щидене, синз-
хождсние (вж. sclonci)-
ehbh1u1gslhs adj. безпощаден-
Schhn/yeehhgere е програми за фини.
чу-сл-иг-пни тъкани (при пералните маши¬
ни); -zcIi f пос- забранен сезон: ns Isi — ловът с
з—6раи—ц-
ScHopf т, -гs,.~c 1- перчем. кичур коса: c-n bele
— Caiiee, feeenr сдгaво държа, хващам икг.;
прен, e—i GilegigCeii. da, Glück beim —т
nrgtnifer използвам, издебвам случая; пипвам
здраво щастието, ие то исптеким; 2. косми на
челото. на л—мете на коня- качулка) иа птица;
корона. връх ии дърво; 3. обл. планински
Купен- 4. обл. хангар, навее, сгряха.
Sc^ö'/etclt—ut—k п техн. хидрaenuчтекa
М-шиНИ’
scHöpfcn r 1- черпя, треби. и прен. feодиO: cis
ier Quelle — чсрпя ог uсворa; inr Kehn schöpfe
scion Wasser лодката започва -сче ди се пълни
с -ода; прен.: cu, den vollen — черпя с пълни
шепи- Thffrung, Mui, Argwohn. Verdechi —
чсрпя надежди. кураж. зипeдeзгява’.
усъмня-ам сс; Ttosi — получавам улсха; Geduld
— въоръжавам се с търпение; 2. Ainm. Lull —
потмам дъх; 3. лев (зс дивеч) пия; 4. мор. len
Wiel In diu Scgcl — з-бирим вятъра е платната-
Schöpler1 щ, —s, — съд за гребане (черпак. кофа и
др.)- 2. работник при помпена uнсгaлauия-
SchöpZer2 т- -s, — meореи, създател,
sc10pleuiehb adj- творчески (дух. глава. акт,
работи, сили, фaнmaсия)’
Schöpf/gerät п черпак- —Utile / —löfltl т готе.
черпак. голяма льжиua за супа; —-nlible f помпа
(зс черпене на вода от ровове, рски. езсра)-
SchöpPzingg/ —еп 1- бтбл. мироздание. eеелеиa:
трон. Sin Hutrnn der — господарите ии свста
(мъжете): 2. творение. създание (в поезия.,
изкуствО); 3. сьсдa-aие, творчество- сътво¬
рение на сеела-
SclöpZungserscbbcbte / библ. сътворението ши
евттa’
Schöpfwerk п сигребeaщ кошов -л-eaтог; помпе¬
на инсталация’
Schoppen ш. —,. - 1. пийване. сгъОвaн-; 2. J/4 (!/
2) литър (мярка): малка чаши [зи] Сири, вино:
eebm — slizur седя (влаkaлj на чаша бира, еино-
Scboppteuebn ш н-ливне вино (с-гвигaно -
чаши от 1/4 л.).
sc1hcpгryeIeг adv. чашка пе чашки (по 1/4
литър)-
Sclöps е. —es, -е 1- есл--еm- скоп-ш оесн; рaлГ;
овца, евтн (зо глупак — капо ругатня); 2.
тънка бири.
Scboue / —е 1- мор. под етaвa. подпора иа кер-6
(при спускане във вадоma); 2. стр. пгедгасеи
педперен кол на дига; 3. стр- конзола.
ScHori т. —us. —с меД, 1- серупей; 2. корица на
риии-
scborüig adj- със етруn-И’
Scböri in. -s, -е минер, чср сурмалин-
Scnoeiteorle, Schorle / -п; (ряДко) п. -s. -s шсп.
енд рaсхпaдитcлнe пили— (бяло вино с мине¬
рална ваOaj-
Scnorisetbn е комин: рази. е-е Sciuld in Sen —
Shirnbber смятам (Ос0ен) дълг зи загубен, пиши
то ни пясъка. пия сдна студ—ни веда за исто.
ScnoresUtle/Teeer т. -Uti—ee е комииочиетaч-
-krce, е нaтaг е комина от сажди.
Schoosj/ —п рсзг. [неприятни] работа, нщ.; Селя:
so geht dbn — nicht лика нс сливи, ис върви тия
работа- ~п mache; причинявам неприятности,
бсли.
Scloß ш— —cs, -е 1- скут; пола: des Kind will an'
dcn — дсгтто иска да то все’aт на коленете;
прен,: die Hänlu in dun — icjnn скръствам ръце;
ns Ziel IHm in len — падни му отгоре, ос небето;
Sem Glück Im ~е eieenr галено дсг— съм ии
щастието; 2. и Schößling т. —s, —с пеш (на
Ореха): uin Frack mit laigii ^en фрак c дълги
псшове- 3- утроби; лоно. нсдраpl.: eie Kinl ie
—е е-сдсе нося д—л— е утробата си- im -е der
Natur е недрата на природата; библ. разг. In
Abrahams —т е лоното Аврамево (т,- е. в рая);
поет. das еuhi ioch Ie ~п in— Zebu лови c още е
утроб-га на бъдещето.
Schoss е, —ns. —с издънки, младок, фиданка,
филиз; легорист: —т Urubben (зи дърво, посa)
пускам млaдоuu. филизи; раста буйно.
Schoss2 ш. -и,. —е аеmcр- диньuи. налог.
Scbossi/eilg е баm: обвис—н лист на житни
ристеиня-
Schoßbebe п анст- егамни кост-
Schossbucl п аеnlcр. данъчен регистър.
sclosscn inr h s 1. (за растения) избуя-м, пускам
мпидопu (вж. spгhsen1); 2. оспор. плащам
налог.
Schosslaß п техн- бъчва. тдсго тече гореща Сири.
349
schrankfertig
shboseTгeI adj. аещaр- свободен от динък.
Sclo&Sgatter п оещcр- падащи решетка- —gruliii
л, ~rirnгr’дъгвт] улси с вода. серуещи върху
колело; -hin! ш луксозно ктченuС’
Scloß/jüigtr е любим ученик; —'иеИе/мясте за
Сигиж или еено, отзад на колата; място за
кaртuaря на товарни коли; —kind п любимо,
галено чедо, и прен.
Schössling т. -s. —е вж. Schoss.
Schößling е. —s. —с вж. Scboß 2-
scbosecflihlUig adj. асшcр. подлежащ иа налог.
Scbos!e/te-erфилис от лозе; —rcbs п * Schössling
2; -eUгbи е минер. белем-нт.
Sclotc1 / -п бап- шушулка; 2. разг. селcн грах;
3.	map. плcениuа- 4. т Schot т, -s, —с мор. шкот
(въже)-
Scboie2 ш. -п, -п разг. глупак.
Scloten/Sore е бап- 1- христов трън, гледичня
(Gleditschie tnacelUhos); 2. акация- —■eoIUt— ш
п; Sh10tг—ihb щ. —s, —с бот. беянки fErysbue)’
Schothore п мор. шкосов	иа плитио-
Sclott е, -s, —е; ScloUUe / —п мор, водонспро-
ницитма преграда (в карcбj-
Schotte1 ш. —п. -п 1- шотландcu: geizig ubu nie —
стиснат като тa6ро--u; 2. лаал- млад херинт-
Sc1otUe2/ —е; ScHotien т, -s, — етроeиmкa-
Schottci т, —s. — 1. обикн- pl. сдро, кариран плат.
скост; 2- вж. Schotee2.
Schotte— ш- —,, — чакъл,
schottcu— /г. настилам с чакъл (път, nлощaдO-
SchiOUteuig д/ -ue 1. чакълеии нaеmипкa: 2. вж.
ehheeenm-
Schottie / —пеп шотлаидаИ’
eh1hiUbeh1 adj. шотландски: icr Scioetleche
шотнш (танц).
Schottländer m. -s. — = Schotte11.
scb—iZZen. ehhui/fi1uг1 /г. щрихо-ам.
Schraflee pl. щрихи на щрихоека.
Sch—et/bi—i;e. Schrefture, Schratii— / —er
щрихоека.
ehh—äe adj, (zu, an' ntm. D) 1- кос, nоnтгaт.
шаклонеш (мачта, линия. иaпрaвп-ииc, боен
рсд); ди-тешално риспопeж-н: de; Hui —
enfeetzng накгнсявa’ си шапката; рази- ~с
Musik разг. джазови музика; 2. adv. косо
н-срещ—’
Schrägeu/geiie / евиец. перспективна
-ерос-нмка.
Scl—ägt / -е 1- косо отрязан ръС; 2- поnетaто
място; 3- попетaтоел. иaклонеиоет
scHrägcln, sc1uäUr!n int h Оисл. 1. вървя, като
сн пгтппилaе кгaкaca; 2. вървя е косо
нaпгa-пcиие’
scbuägr— /г- съединявам кръстосано (дърв—та,
трсди е еcaноцн. магигеmи. ни огради).
Scb-ägie т, -s. — 1- станок, козсл, ‘игарс (зс
рязане нс Дърва, като подпора); подсса-ка с
кръстосано или косо сaковaии крика; кръсто¬
сано или косо съединени дървеса (нс апрcOa-
сксля); 2. куп нацепени и наредени дърва ^0^
мярка).
scirägei /rr отрязвам косо- прен. преструвам се.
чс ис виждам, ис обръщам внимание иа нщ..
игнорирам (нкг-)-
Schräghett/ -un = Scl—ägn 3.
Schräg/lIiin/диатоиал; -maB п сгъваем метър,
schrägüber adv. косо насреща, иа -срсе.
Schrä^n;/ -еп откос; фиека’
Sclräg/wiikel ш = -те/.
scHrclt— inr Имор. der Wiel scbraie вятърът духа
неблагоприятно (kаеа ошлaД)-
Schrce ш. —s.—мин. дълбоко ерязеаис е експло¬
атирания пласт; подкоп-
ehh—ämгn /rr мин, правя дълбоко eрясвaне,
подкоп-
Schraeee / -п драскотини. одрaеквaие. рязка-
белст от такава-
SchraeeeeemebU / популярна музика. свирени от
малък оркестър-
sch—imnei I. tr. одрaеквaм. драссам (кожaтиO-
ошьрбявам (чаша); II. int h s (е— п—п. ciw. ~)
(гърк-ам! сс o, докосвам (икт., ищ.)-
scHrannij adj. надраскан, исдрaекaИ’
Scbräeeeescibie /мин. подкопна машина.
Schrank ш, —(п),, -с I. шкаф; скрин; 2. лов;.
напречно рaсеmояниc между дирил— на елен;
3- техн. чапраз. рaсм-ткa (нс трион)- чипра—
зсне; 4. елaм-но въже за снопИ’
Schranke / —е I. преграда, бариера. преградни
решетка- транuua, предел- юр. решетка е съда:
die —п em Bahnübergang Сарн—рати ни жп.
прелез- ~е er—bhhin;, setzu; издигам. поставям
бариери, граници pl-, т прен.; прен.: e-m, е-г
Secle ~е setzen ограничавам икт., ищ.; sich D
k—u —е au/luecn ис зная граница, предел; In See
~е les Gnsntens е рамките ни сaкeнa- sich In ~п
Caleen ограничавам! сс, пазя мярка- ис излизам
извън границите; юр. vor die ~п trntnr излизам!
пред съда, явявам! се иа съд; юр. vor din ~е
Tordten призовавам!, -нк-м на съд- юр, vot den
—и ,1.11— етоя, отговарям пред съди- 2. арена,
оградено място за двубой, турнир: In Sie —и
urutur излиза’ иа турнир, двубой; прен. Tür с-п
in die ~п ernten сaсcьпвам се за, явявам сс е
сaщили на нкт-- In die ~и Tordet; вик-’ иа
двубой.
ehh—änk11 I- /г. кръстосвам: die Aumn übut dur
B—п,' — кръстосвам ръцете си ни гърдите; die
Zihrn an iur Säjc — рaсметeaм. чапразя триони.
scb—eikenlos adj. 1- безграничен, неограничен-
2- необуздан-
Shhrenkr;/IheIekebU / —er 1. Оезгганичшeеc.
ш-ограниченост- 2. неeбтсдaнeеm; —WärUe— е
канлонер-
schrcnklc-tie adj, —т Wäechn изпрано. изгладено
и сгънато пранс, готово за прибиране-

Schrank/koffcr
350
SciranU/Uotte— in ктфaг~гaгД-гeО; -mani f
’еОеnн—еткция. секционни мебели.
Sch-ceet f. —е диал аеmор. 1. тезгях на ‘тс-р,
м^ееигницa; 2. житен пaсaр-
Sc1гaиeг е, —п презр. цaг—двор—ц; ктрлuзaн.
бпюдопuсcи-
ecirägee; inti; h презр. бпюдeпuс]ичи,
етрeипничи. рa6eпcпнuчa-
Schrapetil п. —,, —c/—, (австр- само така) шрипнсл.
Schrat, Schratt т. —s, -т -мит. горски дух
(германски— подобен нс сатир), домашен дух.
Schreiet— in, -s, — геогр. шрогн pl.
Scieauet f —е 1. винт, витло: die —п aиeInler
засягам винтове;—; Siu — wackelt, bst los, locket
винтът c ризелаСен, m прен.: прен. new. stehe
en' ~— ищ. ие c стабилно; фсм. In s—m Kopf ist
n-c — los, bci Ihn bst c—e — lockir едната му дъски
хлопа; 2. перка иа кораб, самолет; 3. фам. шег.
дърти кошници; смахнат- старица: с—е vnri—nbtn
-	смахнал човск. объркан човек; чешит; 4.
спорт, винт (нспр;. при скок във воДо); 5-
спорп, хвърляне топкаса нaсaД’
scbecu-i— tr. refl- 1- сaвиитвa.м; (cuu. an ctm. A ~)
закрепва’. прен. приковавам: ciw. TcsIer, loenr
—	затягам нщ., рaсспaОвaм винса на ищ.; In die
Höbe - прсн. повишавам (цтии, данъци); iin
Bedingungen In Sie Höbe — поставям по-тежки
условия; 2. (е—п ~) ядосвам, дразня. сaкача‘ сс
с —кг-; 3- рсзг. c—n ue utm. — измъквам нещо от
нкт., изигравам го; 4. refl. важнича. надувам
сс; 5. refl. еня сс, кръжа нагоре постепенно (за
л-mcп. аеломобил)-
Shhri1eгn/eheeги m пехн. Селс с нaг—с; —
lem'Ze— ш синсее кор-6; —Teuezcug п ависц.
eъртопет, хеликоптер: -gang е техн. иартз на
винт- —linbc f спирал-; — mutUe—f pl- —е тсхн.
гайка иа винс; —scHlüssel п техн. тасчти ключ-
-epbgeг1 f техн, = ScCrene. 1; -zitCt— т
отвертка.
scleaubbe adj. 1- техн. спиралне извит (като
винтO; 2. ранг, емaхиaе’
SchгiuersehhU е техн, прсси. ‘тигс’с- -уег-
scleuse е капачка ии еинт-
Schri-ergarit— е малка семейна градии—, -ъи
от трад—’
Schreck /и. —s, —с; Schiticken т. —s. -1. уж-с^поля’
страх, уплаха: lese Sm mir c—n — nirgejegit. ux.
чс мс изплаши!; vor — zitiere треперя от уплаха-
розг. du— — !,' ebr in diu GIbedn— gefalte— ужас
ме обзе. мс скова. емрaси; n—n n—n — vutsclze—
изплашвам икт.; фам. ech, Sm nein —■!; — lass
—ecl! у, каква страхотия; как сс слисах (катю
израз на удивление); 2. страхотия. страшно
нщ.. страшилище, ужас: dbn —cn des Todes,
Krieges ужасил—, слрихотииле на смъртта.
еойиита; eie — der Fubrlu sube съм страшилище
за неприятеля.
ScHreck-ill п плашило; образ. явление. всяващо
страх.
Schutcke f, п лаал- 1. скакалец (= Te1scitecUe);
2. ливаден дърдаетц (вж, Wachlc-könig)’
ehi—ehkгn I- (слеб глагол) tr. 1. исппишeие,
уплиш—ам- ужасявам; сплашвам; 2. (пa-чееnо;
аeshit1cUer) .метал— готе, обливам бързо със
студена вода. иссcтдяeие, охлаждам
(нагорещеше тяло, порещо яден—); 3. мор. ln/r:
h блъскам внезапно. налитам- II- (стлсн глагол)
int s асmcр- (по-често 1techrecUeи, zn—ück-
schrecUer. zueemm1recitncknr) G лр—пеи’. из¬
плашва’ сс; 2. лов- (зи сърна) изврещяви’
тревожно; 3. тсхн. (зи нажежен ’—тanO бързо
сс охлажда, калява; 4. пука ст. разпуква еc-
Sc1г1cUe1(e)reied п = Schreck-ill; —boit ш втелн-
тсл иа ужас; —■ehUshhett/страшна -ест- -ie—r-
scbeli / гсрор (като формю на управление);
—UlrS п прен. ужасно дтлт; —Uünie / =
-boescieZt; —ici/уж-сне престъпленис-
Sc1—гhkg1ec1иst п страшилище, страхетс]
призраК’
sclricUlcii adj. плашлив. които лссно трепва,
страхлив-
SchrecklaCinr/бомбички зи паника,
ech—ehklbch adj. 1- страшен, ужасен (смърт,
боncел, иaпaел. край); 2. неприятен. непоно¬
сим, ужасти (човск); 3. adv/. разг. страшно,
ужасно много: da, dauert — lange това срие ужа¬
сно дълто.
Scb—гhUnIe л. ~e/ns, —sc страхотия, ужас (нщ.
ужасно),
Sc1uгhUrecleиze / ваен- окоп; аеmaр; р-дут;
-scCrauet / фсм. дърли Ср-шлия; кикимори-
—scbu,, т 1. предтпг-дum-л-н изстрел (във
въздуха): 2- лъжливи тресега-
ScHrti n.-s— —е вик, крясък: ei; eellre!et —
проиизитеnен -нк; det — icr Möwen крясъкът
на чайките; е—п — nniiretücke; сподавя’,
потискам вик; разг-. det iclzle — наи—по следната
мода.
Shbuгb-räuпгe е наръкавник (при писане); —ati
/1. слог- стил; gnschgüree s скован стил- 2.
(ряOkаj nрaeоnuе; --1!;—/ ш принадлежности
за пuеанc; -bock т стол пред бюро- —block е
блоков бележник-
scbrii-ii* I- trr ln/r- h 1’ u refl. пиша a. an ibe
Tafel. en' eie Bleie Pi'Icr, ins Hcli — пиша ни
ч-р-ила дъска. на хартия. е стлрадкала;
Meehhbиn. euT. ei' ier Shhtei-пiehhbnu — пиша
на пиштща мишиши, ни машината; wie
gestochen — пиша като нанизано. като мъниста;
е—п schönt Hanl ~ имам красив почтрк; die
Feder schrilbe gmi. shh—nibe nicht перото пише
доОре. нс можс да пишс; б- s—e Vaecr. an е—е
F—nm—l — пиша на баща си. ни приятел- eacb
ciw.. me ciw. — пиши (писмо) за ищ.; uin Werk
üeer Wag—e— — пиша работа зи Ватиср; се е—е
neuen D-amc — работя над нова драми; с-п
ehiöиnи Seil. Uiä'' — пиша ии хубав стил.
стегнато: neu. In, Konze'', Ins Reinu — ии-
351
schreiten
хвърлям ищ. ии чернова. преписвам ищ. иа
чисто;рсзг;: sbci D ciw. iintnr ibn Obren. bieicrs
Oir - вземам си бележка ог ищ., имам то като
06^- ии ухото- die Rolle bst ibn mir aul Sun
Lei- gnscbrin-ni лая роля като че ли с написана
нарочно за него- ibn Gemninlnle sicht Ihn auf
iin Sibrn gusciriebn— низесгла c испиеанa иа
челото му; фсм. n-n kräftige Te;eehhtiZi —
хубави плтсшиuи удрям- 2. търг- сaпиевa‘.
минавам по книгите. заверявам, задължавам
(смески): e—m cim. znguen ~ заверява’ нкм.
смстката с ищ.; е—е u—e Buttae aul Sie Rechnung
— задължава’ икт. със сума; Си muss еи/
Rechnung s—г Dummheie geschrieeen легСси
това трябва ди сс мине зи сметка ии глупостта
му; 3- еа— scinee da, Jahr 1848 бтш— е 1848 т.;
den uilvieleer ~ mir hemen? коя дала см— днес?;
In Sem Dbkiat Ьсе er sage uni shhrnl-n 20 Feilet
е диктовката гои има словом и цифром тъкмо
20 грешки- 4. c—n gesund — изпис-ам икт. (от
болниua. лазарет); обявявам нкг. зи здрав; II-
refl. 1. кaсвa‘ ее, пиша се: wie schreibe et ebhh?
как му е името?; Icl sch—ni-e eicb NN казвам
сс X- У-- 2. las Shhrnb-e sich ichet. dass -’. това
идва ослам. чс --.; 3. (sici mit п-е —) ролг-
кортепондuрaмт си; 4. sbcb krank, gesund —
laeeгe пиши се Солсш, uсписeaе се (ел
болницата, лазарета)-
Sch—rbern и, —S- — I- писмо (официално или
търговско): ein — abZaesnr съставям, редакти¬
рам писмо. излож-шит; търп. au, Ihrem —
.—,111; uit ’’. ос печисат’еле Ви пuе’о
виждам—’”; 2. вж. ehhrelber: разг. In — hi'ete
ns nocl е писането още нс го бива (в училище):
Urin Taieri zum ~ Caben няма’ силишс за
писанс, зи писател-
Schreiber ш. —s, ~ 1. писар; секретар (елужmпе^лj;
2, пгтпиеeaн. копнсс; 3. сьслaeилтn,
сьчинил-п, автор (на писмо, учебник); 4.
cеп-гaйп (апарат)— 5. вж. ehhtnibur-
Sch-iiei-tb / —пе 1- прсдтино печор. м-0™.
безкрайно писане; досадно, н—нужне, лошо
писанс: ei' dir AngelegrrCeii haltn Ich viel -tn
c тая рибета падни голямо пиеaн—- 2. пейор.
дгaекaнuцнpl- [nошиJ писанияр1; 3. пейор.
кaнц-лигщинa; 4. швсйц. канцелария’
Sci-ebei-liig ш пейар- писач, драскач.
Sch—гiee—eeelг f рсзг. кишптnигски плъх,
бюрократ; пис-руша-; ДГ-0ни, суха дтшипa’
Sh1uebbrliul adj- който неохотно пишс, нс обича
да пише писма, ]еиктгилт], штлеч—H е
кореспонденцията еи-
Sch—riefeblr— е правописни грешки.
scb-tbe/crlie adj- 1- бърз, опитен, ловък е писа¬
нето; 2. голов зи nиеaн—-
Sch reib/ier-Igkitlu/ — опитност. ловкост е писа¬
нето, гнеaлcnсгстea]c; —'kästchcn п кутийка с
принадлежности за писанс- —ktef' f
’ашншопиеец, машинописка; —kramptтмеОг
схващан— на ръката при писанс; -kirsi f
кгaенenнс- -maschint f пишеща машини;
-'a'itu п хартия за писанс; —sci—I/i f псч.
курсивсн шрифт, курсив.
scluebbsnibg adj- койно оСича да пишс.
Sclreib/sil/U е калсм- -siubt f кинuтларuя, бюро;
—etälil п плоча (ученическо); —tisch ш пнса-
лищни мaеа, писалище. бюро.
Schreibung/ — грaeопие’
Sclrгib/y’are1pr. кaиuелaреки принадлежности,
материали; —zeug п прибор, пгииaдn-жноетн
p^l. за писане; мaелипниua’
schreien* I- int h 1. крсщя, кряскам. пищя. викам
високо. и прен. рcлГ;: (за дете) плача, рсва: си,
vollem Haise — викам, колкото ми глас държи;
библ, ict Mord shhrnie gu— №1111 убийството
вика зи вьсмтсдит; ict Redner ehhteli In die
Menge ораторът вика високо към множеството;
Siгeee Уеи-тпСеи scltcie rach Racic лева
пг-сcьплcни- крещи за отмъщение; übet new.
А — оплаквам сс от нщ.; ие НИТе — викам зи
помощ- vot Web — крещя. пищя от болки;
scirriegen Fctee; крещящи ^—10-—; фам er
shhrгit, als o- et em Spieße stäku кртщи, кале че
ли то колят; das ist zue Schreien пресго ди се
пукнеш ел смях; 2. Esui, HIrec1u. Hähnn. Eletern
— матар—гаса рсе-т, елтнигс брехтят, петлите
ктктригaг. еврaкиm— тричас; 3. Sie Sägu scltcie
трионът скрибуца- 1er З^пее schreit снегът
скрипти; II. tr; refl. 1- Ach und Wub — ахкам и
охкам, тюхкам сс; ^-/1 — викам зи помощ-
Ziice und Mord — викам за помющ при убийст¬
во; крещя - до бога- 2. c—n aus dem Schiefe —
събуждам нкт. с викане, крясък; n—m din Ohru;
voll — проглушавам -км. ушит— с вика си; 3.
refl- sici müde, malt, h1ie1t — уморява’ сс,
прсмалява’ ол крясък; пресилвам, преграква’
ол викане, р—в-
Scheeicr е, —s, — 1. крс—льо, вр—альо, рсвльо; 2.
ebn cuiget ~ еечси исдоеолник-
Schueierii / —еп кр—щен—' крясъш] pl.
scHriir-bscl adj, крcелuв-
ScHreibcis е кресльо; плачпьо-
Sclrtie ш. —,- -с 1. скрин, шкаф; ковчеже. ракла;
църк; прен. съкровищници: прсн. пет. Ie — Sus
Hurzun, -eueCrng съхранявам ищ. е съкроеи-
щнищаса иа сърцето си; 2. Сег eciwa—zc — ков¬
чегът.
Scl-cint- ш, —,. — слел-р, мебтлнст^.
Sch-ebicri! / —пе 1. меОелна гa0оmнлшицa; 2.
етeлaгеcво. ‘—бел иегегво.
sch—eInern int h /г; занимавам сс със стол-рслео-
мсСели-рслеО’
Schreipuppp/говореща кукли.
SclrilU-ti; лоал; крак зи равномерно ходене (нс
птици, не за поДскачане).
ehhreieгn* intr: s 1. крача, стъпва’ (баеше,
сържссге—ше) (über uew. ~) прекрачвам (прати);
2. (zu utw. —) пристъпва’, минава’ към нщ.:

Schreit/fuß
352
zut Wehl dus Präsidiums - пристъпси’— към
избор ни пг—сидитМ’
Sc1reie//uß in зоол^. = —bei;.
Scbriez in, —ns, —u; Shhгг1zpicI1— n остср- лоша,
нaй~грeсcaлa хартия- тънък киртеи-
ScHreiel т. —s, ~- Scbreie е, —es, -смит- = Scitct’
Schrieb m. —s, —с дриск-ннци pl- (презр- зо (писио^).
Schri'i J- —ue 1- писмо, азбуки; псч. шрифт- die
gotische, sleuiscin — готическото, славянското
пuе’e, 2. почерк: eign sciönn — Сс-еи имам
хубав печ-ра; 3. документ, зиявnешие, юр.
изложение: е-с — auTscizen, eingnbun написвам
(реОоктирсм)- подавам сaяenе]ие; 4. съчи¬
нение, статия; литсратурше прeнсв—дтшu—:
11,111.111 —еп еьогa]u съчинения; 5. Sie
Hnilign - Библията, Писанието: —icl 1er - icbee
живея по Писанието; 6. текст. ищ. писане (на
монети): Kopf odeer-тури или сзи (лицева или
опако спроно но люнепс- игра).
SchriZl/art f печ, вид шрифт; -a1e1reeu е
тълкувател на Библията; —blei п печ. олово за
букси; —Srnier е Ер-фалат; —ientscl п
книж‘ов—н немски език; —tüietu ш еcкг—тир,
протоколчик (а6икнав; на дружество, но
събрание. засеДанис); деловодител’
eci—i/e/gгmrB adj, съобразно с Писанието
(Библията); —gläubig adj. вярващ е Библията.
ScbuIfi/g—id ш псч. гел—мни- иа шрифта; -kästte
ш псч, печатарски к-с- (за букви); —Ungtl ш печ-
гол-мнна на буквитс.
Schriftlciter е редактор; —ititungg*рcдакuия,
scl-IZeilcH adj. писмен: пет. — jube; потвържда¬
вам нщ. писмеиО’
Schrb'tiichkeili/, — юр. 1. писмени декларация.
Scrriie/eoni е аеmlap. хонорар (зс статия- труО.
проилве0вние): —-mniite/печ. мaтрuua; —p—obt
/ преСа ос почерк. ос шрифт; -eаcivгr-
sUäedbgi(r) е експерт-графологг—в-иш 1. псч.
набор; 2- юр, = ScCri/i 3; ~eгeeer ш печ,
слоeослaгaгcn- —spuechг/ппитep-cурcн. книжо¬
вен език; —•sUtblte е писател-
sh1ublisieee1—iscl adj. писателски.
shhuIfeeie1e1un int h untrnb- пиеaтcлслeaм-
Sch—b/Useühk п нщ. писане; канц. преписки,
документ (= Sch—Iit S).
Schrifttum n. —s. — писменост, nит—рaтурa-
Schrife/verUihu n търп— кepeепоидcиuия; слу¬
жебни преписка- —war' ш старст-р (нс 0-во,
арпaнилaцияj; -uicbsel т размяна иа писма,
кeгтсгондтнпня; —wirk п пиc-гaлтгшe
произведение; —moei п 1. думи ог книжовния
език- 2. пасаж ос Библията; -Zeichen п писмси
знак, печ. Сукеи. птчал—н знак; —zene п 1.
изхаСени печатни букви (за стопяване); 2.
метал зи букви; -zmg ш 1. подпис- дрaевине с
перото- 2. заврънкулка иа подпис.
sclrill adj. проннзителси-
scHrieic— intr: pl. звучи. пищи рязко, проиuси~
гслно-
scleiidee* int s h Оисл- 1- напуквам сс (за глина);
2. (за рани) смъдя-
Schi-pppj/ -п гошс. бяло расцеп-но хлебче (вж.
Scemul)’
Sehr!'' т. (nOs. -с I. крачка (и капо мярка =70—
90 си): mii uin paar —in uar icl an det Tüt c
дет-сри крачки стигнах де, сс озовах на
вратата; — für - крачка по крачки- постепенно,
С-вно; aut - und Tuili иа всяка крачка- е—т еи'
— и—1 Triei Zolen; вървя нкм. по пелите; 200 —
200 крички;расг. [blei-c ebr] Tür' — von Lei-u!
и— с— приближавай до мсн! - ис искам да имам
нищо общо с лс6!; 2, ход (ксто бавен алюр); ~
Zahrnr, reiten карам, яздя ходом- 3. (еОнскъв)
ход: ie д-е^Ье— — gninn вървим с еднакъв ход;
cm, dem — kommun нс вървя е крак, обърквам
хода; ei' n—m, ciu-, der Zeii — baiten вървя е
крик c нкт., нщ.. с -р—’сте; 3. обикн- pl.
постъпки, стъпки, мсрки: die nölbecn —т
eirlnienr правя необходимите (по)етьпки; ein
geuagiir — рискова]- еcьпкa; 4. чагал (на
понmолан); Sie ^,1 ist Im ~е zu eng
панталонът c много сестн е чат-ли-
ShluiieeInes adv. 1. и sciri'ewnisu ходом; крачка по
крачка; поег-ncинe- 2. диал-, спорт. с разкра¬
чени крака, —сдcшкоМ’
Schrlet/mecHir ш 1. спорт, лидер. водач (при
състезания); мотецикл—сис; — водач (при
велосипедни състезания); 2. прен, пионер (еж.
Bei;etгhlnг]; 3. иеД. кaрдиоели’тпaлог.
птйтмсйкър; —■messt— ш = -ZäHier.
sh1—IieuгIeг I- adv. вж. иС—bti-ings 1.: II. adj.
постепенен-
Schltiiteäb1e— m крачкомср.
scl-olf adj. 1- много стръмен, отвтстн. непри¬
стъпен (и назъбен) (скали, планини); 2. прсн.
рязък. остър. суров, отблъскващ. н-дeеmьпен;
груб (човек, характер, еСноски): —ts Wesen
суров. недостъпен, рязък, отблъскващ
характер; т-с -е AbTerilgurg. Abweisung груб,
рязък отказ; ei— —сг Übergang. Gegnneeiz рязък
преход, рязка проеисопeпeжносл; new. — von
det Hanl •^,11 рязко отхвърлям ищ.
Schroff т, —er, -ue; Sclrofle/ -е; гсо-р. Sclroffen
п. -s, -стръмен скален откос.
Sclro'Zlcit / —cn- Scbrole / —и 1- прен. рязкост,
суровост, острела. и—дeетьпиоет- 2. стръмни¬
на. непристъпност.
scbr0cle1 tr- 1- (п—е —) мед- пускам кръв fнкМ’0,
слaгaе стшcтсu: фсм. Icl untde geCötig
geschröpft порядъчно ме одраха. оскубаха,
ожулиха (взеха ии много пори); 2. есл--сП:
F—ncht-äuec — изрязвам надлъжно кората иа
плодни дръвчета (зс повишение но
плоДовитостта); 3. еел-}сш- кърши. орязвам
избуялите жила- доокосявам. кося повторно
(ливади); плевя (бурени); 4. Оисл. Sie Rädcr cm
Wceun — слагам спирачки, кучка ни коли;
Schröpfung/.

353
Schubs
Schröpft— n. —s. — 1’ които еnaгa веитусu- кръео-
пуск-тел; 2. и Shluöclfkopl tn- —-glas л. —boen
п прнСор, чаши за веиmтзи; 3. 0иал- кучка
(спирачка) на кола.
Schrot п, т. —ns. —с 1. обикн- само sing. сачмиpl,:
е!' — ecbinBn1 стрелям със сачми; розг. u—e е—
с Lalu—e — auZbtnnin— псреам нат. със сачми
(изстрел); 2. булгур: Guttuidu zu — eillen меля
булгур; 3- и ScCroi' старо желязо (= Aleuisun).
стъргосини- трески. силиш и др. дървени
ecпaдьпи; 4. брутно легло ни златни и
сребърни монети: прен, ube Man— von cleue,
nhhenm. /ni—пт — честа иа място, човск, както
трябва, от стария калибър; 5. парче рязано
дърво, ucпcниua; пън. кютук- недодялан ствол;
6. поте- парче сланиша с ребра (от ммлсдо
прасе)-
Schroi/axt f вид дърводелска с-кира; - bruIil е
торбички зи сачми; —Ьт- п готе, булгурси—
каша; -b—oi п хляб ог груСо мляно бр-шно-
—büchisC пушка за сачми- —ilsee п техн. -ид
секач (за .метал): 2. мед- uнеcгт’тшл зи
ебсгъргвашс на кости.
scb—oitn tr- refl- (p)art- pcif ряДко: gushnrhiun] 1.
ссри-им, нaдг-бняeaм; груСо меля (жило.
зърно ’aпцO: mit den Zähnen - приза, шег.
дъвча; 2. грубо одялвам (дърво, ‘cгилO; 3. режи
напречно ни късове (дърво, камък); 4. зидам
грубо (с нва0ялонu дървете): 5- и icfl-
търкалям, свличам т-ж-сси (по дървета или с
въжета): Fässer In ie— Keller — търкаля’
бурета, бъчви е исбагa-
Schröter tn. —s. — 1- остар- ceсагач. каруцар,
прсносс-ч ни Оуг—лa- 2- заал; рогач (и 0р.
иризещи бръмбари) (Lucaem, cervus); 3. вид
ковашки. ж-л-сaреки чук; 4. дърводелски чук-
5. вж. scbrotcn-
Schrot/tiigte f = -bücCst; —gieBerri f
еaчмолcярниua; -kiibt/“едри грици pl; -körn
n 1’ булт-р; 2. сачма; —ItbUce f леко подвижни
стълба за кичсашт, еeaпянт, плъзгаше ни
гсжесси-
Schuöiliig ш. -s. —с асшcр. мстал. големи късове
желязо зи пр—рибогване-
Shh—her1гiBгe ш техн, ковашки чук—сткач;
—lüCit / фуражомелка, ярмомслка; —sägt /
техн. жата (трион с двс ръчки), —scbueie п
младо прасе; —spick е = Schroi 6. -,1111 /п
шехн. нож за грубо обсгъргванс; стругарски
нож за обстъргеинс ии праволинейни контури.
Schrott /п. —(n)s, —с старо желязо, железен лом,
жслсзсн шрот, оmпaдъиИ’
schrott-cbf adj. гедсн само зи сс-ро желязо.
SchrottwerU ш стойност ни старо желязо las Auio
hai rnt — автомобилът струва колкого купчина
старо желязо, ссава само за вторични суро¬
вини.
Schrot/uaage/стр- нивелир, равнило; -иадеи
е техн- вагонетка зи шрот (е пивоварно):
—utrk п мин. рамков крепеж.
scbrmbbii. schrrrbbern /г. 1. търкам. стържа с
твърди четка fnодаO- 2. техн. грубо рендосвам
(с копач— дълбоч)-
Schru-eir tn, —s, груба. твърда чтгка за под,
палуба (с дръжка)-
Schrullt / -п розг. 1- страшна, чудновата
приумица, фантазия- стрииси каприз; See Kopl
volle— —е Нс/си пълни ми е главата с бръмбари.
фантазии; 2. рази;. псйор. alte ~ дърли Rcщиuа.
бриития (ругатня).
schrullcelc/I. scl—ullig adj. чудат, причудлив,
капризен fnрuтмuua. фaнmaсня. прищявка).
Schramm т, -s, —с шсг. вид публичен танц. бил.
sclraee! inj дръм! друм! (подражание нс звук
от струно)-
Schrmmpel/ -п обл- 1. бръчка- 2. alle — набръчка¬
на бабичка.
shb—mmp(e)eig adj- обл- разг. набръчкан.
ehh—uec/en, разг. Shb—umcгe— in/r. h s refl- (utm.
scbrum'/t) набръчква’ сс, сп-рушси’ се.
стърчв-м сс, свивам се, търг, дава’ фира: der
Aplcl, Sc, Tucb scHrumple ябълката сс еnaгт-
шеа, сукното сс свие-- прсн. das Geld, Ki'iiai
scb—umple парилс се топят. капиталът нимиляеа.
ecbuuepfie adj. набръчкан, сбръчкан, сп-руш——’
Schrund ш. -s. —е; Schrundt f -п пукнатина,
цепнатина (нс глетчер, сксла- в планина)-
sch—uriie adj. нипукан, с много пукнатини,
цепнатини.
scHruppc— /г. розг:. 1- търкам, стържа (пода); 2.
шехн- грубо р—ндосвиМ’
Sclmb in, —,, —е 1. тласкане, 0^-—- удар: п—т с—п
—	де-еп тлaекa’, буле-м нкг (напред); eit е—т
—	нaвтдньж; 2. (при игра нс кегли): eie — Kugui
д-велт— кстли наедно; Ser nteInn — Ьа-еп играя
пръв; aein nuunc enf е—е — д—с—ллс кетли c тдно
хвърляне (свалям)- 3. трупа. партида: mii See
crsUun — 1i1ni1Uhmenn -лиза’ c първата прупа-
4.	сдна фурна производство: ein — Semmeln
сдна фурна хлебчета- 5. принудително препра¬
щаше, транспорт пе слапсн р—д (особено нс
скитници): c—n au/ len - -ringen препращам
икт по етапен рсд; 6. смяна ни зъбите у конслс-
Schubbejack, SchubjecU е. —, /-еп, -e/-гe
мошеник, мизерник, пeдпеU’
sclmbet—, schu/eere tr. refl- обл. 1- търка’, жуля,
стържа, числя; refl. дръпни сс; 2. = schuesnn-
Sh1uerTec1 п чткмсджс; -/1;eee— п подвижно
плъзгащо ст прозорче; —karre / -Uer—tn е
ръчни колички; —käs'tn т, —leie / чекмедже;
-IeSereeUcU п тсатр- пиеса е; стоС-ши
отделни епизоди- —irlre / техн. шуплср.
шублер (за измерване на Дебелини).
ScHübii—e т, —s. -с 1- оапар. рози. лиuc. коссо сс
-кеmсгшuгa (по етапенред); 2. = Schuefcnslcr-
Scbu-, щ. —ns, —е разг. тласък, мтшвине напред:
23 Немско-български речник, т. 2

Schubsack
354
c-m c-n — gu—еп тиквам, избутвам нкг. напртд-
прен- подканвам го. дивим му тласък за рибета.
Sh1ueeecU е асшaр; джоб.
schu-sri /г. рсзг. блъсвам. мушеам, тиквам.
schücheiun adj. 1. плах, боязлив, н-р-шилелен
(опил, движени—)- 2. свенлив, ел—сниcтлт],
свнснчък, срамежлив (момиче).
Schüchtr—nhrlt f — боясnивоеc; еве]пивeеc.
сри‘—жлнвосг, стеснителност.
scHuckcIe in/r. h рсзг. клатушкам ее’
Schm/t е, -и,. —е 1. мошеник, подпеu, н—годяй,
мерзавец: zue ~ се c—m wurden постъпва’ като
’егсaвеп спрямо икт.: 2. плешка на заклан
добитък.
scHulti— int; h фам работя като вол.
Sclu/IttCi f -en 1- ‘срзи-щина. ‘ешеничестео.
низас;; 2. разг. тежка, непосилни, волска
р-бес--
scbuftig adj. мошснически, подъл. ‘cрськ, иизък.
Sclu/eIekiie f -cn подлост, ’-рсaсщинa-
ScC1teik1e т. —/-scs, —sc рсзг. нахалник.
хълпъзник, хъшлак.
Scluh щ. —ns, —е 1- ебу-ки: Sie —е ausbeseerg.
Tcpceinre; läesnr, pulzen давам си обувките иа
гeпгaскa, пьсeaе ти; iit —с schiet itc'e;
искгивяea’. гaзвaпя’ 0^—).;— ол ноеcн—;
рсзи.: Ich weiß, mo Ihr det — drückt знам, тдс го
боли. где му уСива еимaгъm; n-m пет. In Sin -е
schieben прехвърлям винила нкМ’, набсдяеам
икг за шщ.- Ich bin Troh, ricit in s—n -en zm
siecker гaдвaм сс. че ис съм иа негово мясте-
Ces Са/е ich mir längei еп in; —tn (an den
Shinishilnn) ebgnIauTnn зная това ощ— ос д—ст;
umgekehrt uirl ebn — derens тъкмо ебратно
трябва да направите (зс да излезе, да спане
nuf-j; 2- желязна обковка ни кол, копне и пр.-
3- фут (мярка); 4. юучка, спирачка; 5. подкова-
Sc1mb/e1eiгher ш обувала-; —Ьа;! п връзка за
обувки; —Сгalt е насмолен обущарски коиcu-
-tlbckcr ш кърпач (на обувки); —große f номер
иа обувки; —’laiee т naрuал за обувки; —kntcli
е 1- събув-лаи; 2. обущарски калфа; -Ueti ш
вакса; —-а''.; ш 1. = -laier; 2. връзка на
обувка- —•e1iei1n ш обущарски калъп; -löffel ш
= Sclibinzlriur; —•mcchte е обущар; —pleltle—
е вид биeиреки нареден танц; —puIzi— е 1-
ваксаджня, чистач иа оСувки; 2. = —baStt;
—rillte е = -/and; -scHöitt т обикн. pl- теги-
-sohle f подметки; —Spanier т опъвала- зи
обувки; -mcek п обувки (еьбир-); —ubscl е -
-НаСет; —zwecke f клечка за обувки.
Sclmko/stccklose/ел, контакт шуко; -sUccUcr ш
шукощспссл-
Schul. -. sclmi., осначава обикновено училищен.
от училище, за, на училище; школс)]- учебен:
Shhni/engin1 щ. -besich т.
Sclml/ebgäeger п учт—ик ол последния клас.
завършващ училище. зрелостник; -alitr п
училищна възраст; ~eu/eIhht / държавен
надзор -ид училищата; —bank /училищен чин;
разг. er druckt noch Sie = лой -сс още търка
чншеетсс (ходи на училище); ~eгiepiгl п
класически, характерен пример- -besuch ш
задължително ходтне ши училище; -Ьп—С =
—Unabc; ранг. малчуган; —/ich п учебшик-
schill adj. (сомю преДикстивно) виновен: си ctw.
D — sni; виновен съм за нщ.; Su bisi си allem ~
ги зи всичко си виновен.
Sclu-d / -е— 1- дълг, задължение, т прен.: —тп
lechen прася дългове; Tüt е—т — g1ietnie;
гaгaнгирa’ зи дълг; n-n verjährte — дълг. минал
е давност; Zailu — н-съСирис’, отписан ос
тефтера дълг; echun/egee ~ висящ, летящ
дълг; in —tn stncUe; потънал съм е дългевт; !е
jCS’ — ,1.11; длъжник съм наМ’, и прен.; прен,:
icl siehu 'iut in 1-г — ‘ного съм ги задължен;
die — det Naiur bezalln; умирим; 2. само sing.
вина; ecгeeeг]eсc: die - си ciw. D iragne
виновен съм, имам вина зи нщ.- си unm -legt
die — кои с виновният. eтгосогиuят?; sich ciw.
zm -in (zuschu-lun) komeen Ieeen1 превиняеам
сс е ищ.; wnr hat -scCu-d Сага;? кои c виновсш,
елгееертн за сова?; 3. престъпление,
злодеяние, виша- църк. грях, прегрешение: alln
— täcll sici ant Etdne за всяка вина има
възмездие; с-с schuetn — ЬпдсЬе— извършвам
голямо ггтетъnnениc. голям грях- ~ uel Süh—u
престъпление и накасaшит, исктплтние; библ.
vergib uns u;eern — прости ни тртхеветс-
Sci1eebeUгnnigIe п признание за винила,
сaмоприснaние-
sclull/bilälen adj. еСре’тнен с престъпления;
намиращ се под тежестта на престъпления;
——сии,,' adj. туз—ш, съзнаващ вината си.
SchueС/eeyueeesгir п гтс]eеc. съзнание за
виновност; -/oUt е съдия-изпълнител, ексе~
кутор; ——т!1Те търг, запис на саговед. полици.
Schilden /г- 1. дължи, длъжен съм: е—е Geil —
дължа нкм. пари- 2. задължен съм за. дължа
ищ. (= ve—daiknn): Ich ehhu1de Dit Dank, eni;
Lc—ce дължи си благодарност, живота сн.
Schuldiiee/I—eeuie / пегисяеане ни дългове,
ликвидиран— на задължения’
schueСenfeelaeIгt adj, eбг-’-нен с дългове,
задлъжнял; —Zuti ad/: свободен е; дългове,
задължения (имот).
scbuedenhalbir adv. поради дългове’
Schuld erjae (Schuldner) n. —s, — които работи
през куп за грош.
Shbue1reгeees ш. —crlcssun^g'’ опрощаване иа дълг.
scHuIClte! adj. невинен. и—вино-си-
Shlmedge/a1g1Is п ист. сигeор за итизприени
дпьжн]U]-
shb1edleZU adj. швейц. -ине-еи- престъпен.
Schuldhaft/юр. запиране за дългове.
SclmlSiiist е служОа е училище; училищна
работа.
иПи-Ие adj. 1. -иие-сш, провинен; остосер—и:
355
Schul/freund
се Сinenr Tai sind viele — мнозина са вииовн].
отговорни за това деяние; юр. u—n Tü— — nrUläuun,
— sp—пГеи (зи съд. съдебни сaе-дacели) призна¬
вам нкг. за виновен; sich — nachne проенияеам
се; аешcр. les Tolus — subn саептжаRам смъртно
нaкaсaнuc; sich [u—s VeгЬ—nhlu—s] - —ekrercn
признавам се за виновен [за пресcьплтнuеJ-
2. дължим. полагаем, еледте‘: dcn —еи Bui—ag
дължимата сума; die —е RückeIhht. Acitung
дължимото внимание. уважение; u—e Сее —сп
Gehoteem 1eieter eкaссaм нкм. дължимото
послушание; конц. eit —сг Hochachtung с най—
голямо почитание; 3. (само предикопивно)
длъжен (и мореднаj: n—m e—n Betrag — enir
дължи нам. сум-- Ich eus, Ibnen Sun Betrag —
biniben ще остана да Ви дължи сия сума- —ein
Bäcker Ist et aucb ioch — u иа хлебаря още има
ди диви- ich —In Ile nocl viel — ощс много пари
му дължи: Sc, Isi есе Ilm — това ищ. му сс
дължи; сия почит. теса внимание му сс попaтa-
bcl —In ihe vinlns — много му дължа (мtорaдна);
прсн. U—e A1IuhtU — blci—ue не оставам длъжен
(с аmгавар) (винаги имам готов отговор):
Сатеп/ blinb er mit die Antwort — на това гои ие
[можа да] ми оггоеори-
Schullige— т, -s. — библ. длъжник; виновник.
schuliierrmeßen adv. както съм длъжен.
Sclmlligkeit f — 1. задължени—, дълг (морален):
s—n — iur изпълнявам си дълга; 2. задължение.
дължими етмa-
Schul-Сiijeprecciiin<j юр. признаван— зи виноетн.
осъждане.
SchuidUlage/юр. иск.
scHuldlos adj. невинен: ~ geschieden ,^1 гaзR-дcн
съм ис по моя вина.
Schuldlosigkeit f — невинност’
Schuldner щ, —s. — длъжник, т прен.
Schuld/op/er п изкупителна, покаИша жертва;
-pheIг1 е търг— задължени— (по книгите).
Schuld—ami п лит, школс)- драми (във времс нс
хуманизма).	t
Schuld/recht; юр. облигационно право- -schein
е търг. = —brIeZ- -tbiei е юр. ]спъпнumелен
пuеc; —iürn е оепaр; = —-getägegis; —Vtr-
echreibl_lnnigrтърп. I. = —/riet; 2. облигация.
Schule / —е 1- училище, школи (зовеДение,
егрcдоj: учебни занятия, прспод-еин—: höbcre,
nittlnrn ~п средни училища; остар- die Hohn
(lobe) - виеше училище; In. еп/ der — ,1^ съм,
учи е училище; In lic, zur - guben ходя. олива’
на училище; разг. ег will später zur — сой след
това, по—късно иска ди станс учител; ~ heknn
(за првпадaвcnел) преподавам, имам час, урок,
е клас съм; резг. iin — ist am, училището
свърши, свършва; розг. heulu Tällt diu — eus днес
няма училище, нт учим; die — änee1te1e
(временно) преустановявам учебните занятия-
ролг; е-с - dutcimecien прекарвамт пелия курс
ша дадтне училище; Sie ganze — цялото
училище (всичктучители иученици): ~е —сипи
строя тчилuщa-гaсгJ-- bb—icr, nubnn ibn — gchnn.
iäulen. Sie — schwänzu— бягам от училище, нар.
фъскам- фам. aus der — plaulceи, scbucizcn
гaздгьшквaе тайни; 2. школоска. школа
(обучение, възпитание): ebn Mann von — човек
с школовка; bleu Silmme vuträi guie — гласът я
издае—. е гласа ü личи доОра школовка; liu la—'n
— le, Leetns. des Krieges суровата школа.
суровото училище и— животи. и— войната- —ui
n—m in liu — jebue уча се при, от нкт.; прен.: е-
е In iin — gulmen поемам, иатърбвам се ди
оформя, да школу—’ нкт.; 3. посека,
иaпгaвлcни- (е наука. литератури, изкуство):
ein Mnietnr Sur hhlirnСIehhnn, feornnti1ishinr —
‘иИслер от холандската. фнер—нсинската
школа; Sie thпаetiehnг — гeеa]ликиca,
ромaнmичтекиca школа; прсн. licses Bniepinl
mit! - mache; лея пгнетг щт ]a’тгн
пeелcдоeac-пи; 4. школи, уч—Сшик. учебен
‘след: — dus Geigegepiels метод, школа за
uuгулка- 5. спорт. Sie Hohe — висша езди; 6.
се.л-~ст- разсидник(= Bauschule)^. сииагога-
8.	ято кигоес, делфини; □ Сет WInl läs/f -(по-
правилно Schn-un) вятърът стихва.
scHmlte I- ti: rcfl- 1- eСтчивaм, школуе—м: ein
geshh1ltee Ange. Ohr, e—e geecC11ie Stimin
набило, опитно око; школувино ухо. оСигран
слух- школуван глас- 2. спорт, ei; Pieri —
тренирам, обтсдям, дресирам кои.
eci1e/гgtlaseгg adj, завършил (аенавна)
училище; —egtyec1e1n adj. пг-мннaп. над¬
хвърлил вече школо-га възраст; много стар
за учсиик-
Scbüler m, —s. — 1. ученик: тст, ebn feirenler —
еmраиствувaщ студен; (е средновековието): 2.
привърженик, последовател: Marx'. Lenins —
посл-довacеn на Маркс. Лснин
Scbüe1ГäueIaushh т гослу-ант на тчешипu ол
различни ссриин (но аauенни начала)-
schülcrbe/i adj. ученически, незрял, неопитен,
нанв—н. детински (рибоса, ум. разсъждения);
adv-, по учтнически-
ScHüleria/Iiekcie J- — н-зрялост, ——опитност.
Schülerr/karit / ученически аСона’-нгна карта за
транспорт (с намслснис); —loIsc е ученик ол
пe-тeгниcт класове, който ст грижи за
сигурността ни гe—еиnкилт ша ежнстни
кръстовища-
scHültrmäßie adv: по тченuчтекu-
Shhüeгrshhaft / -ce 1. ученичество- 2. учениците.
всички учсници-
Scnulixirzlircn п воен- строеве оОучсни—-
Shbmerfaee П = -bnispInl; —Time ш свисц. учтС—н
полсл-
scnul'—cb adj, своОодсн ос учебни занятия: heute
hibnr wir — днес нямаме училище. няма да
учим.
Schul/f—rugC ш приятел, другар от училище-
Schul/fuchs
356
—•'1hhe т разг. пейар; педант. Суквояд; —tuci—
scri! f рази- пейор. п—дантизъм!. буквеядстео;
-fink in пгедивaнт зи уч-шишите; —gtii п
уч—Сна с-кса; —eгIгbreemkгIi/пейор. школс)-
мъдрост, уче-аст; —gträi п 1. учебно пособие;
2-- училищен мебтл- училищни стщиpl.
eci1lgerгcht adj. ‘тседнчтш. съобразен с
учебните правила, изисквания; както трябва,
е изискуемия вид: ein -cs Plu—1 добре обучен
кои.
ScHulgeschyader п мор. авиац. уч-Она -скaдгa,
ескадрила’
ShbueIscn adj. училищен, школски (дела, риботи)-
Schuli/ehr п учтСна година; —кепета! ш
съученик- -Uh111gIue п областни, окръжна,
околийска училищни тпгaeи, инспекция;
-kram in школски знания; пейор. школски.
дребни, диск-лски уче-ост.
,^111^1-1 adj. симулиращ, преструващ се иа
болен (ученик).
Schulkrankheit f симулирани белссл (от
леност).
Scnul/maei е, pl, —männer педагог, учител, дееп
по пресс-лата; —■iiisier е 1- учител; 2- розг.
псйор. дaекan. псд-нг; -eгIeieuГi/1. диск-лък;
2. пейюр. п—дaнm]зьм, дискaпщиши-
schnlmeietr—eihi adj, гвйарг педантично—
шаславшичтскн, даскалски, меиmорекU’
sclnimeisttre /r. un/rnb- пейор- поучавам с
педансично—наслаенич—ски лен, даскаля;
постоянно, досадно поучавам- опску-слеу-ам-
Schulp/erl 1- дресиран, обучен кои; 2. кон ог
мансж.
Schul/pieiciu f = ^^y^a^eg.
ecbu1cllIcbUig adj. подлежащ иа задължително
обучение (дсте): —es Aitet училищна възраст.
Schu1/—ene1n е = —sack; —ret е училищен
инегекгор; —-reilte ш 1- спорт,. дресирав-ч на
коне; 2. ’aйелeр по ебсзда; -sacncn pl. 1.
учебни, училищни р-Сеси; 2. учебни
принадлежности; - sack ш ученическа чанта;
—scHIcßen п воен. учебна елр—лОa; -scli// п
мор, учеС—н кар-6; ~eeä1/ ш прсн, псйор.
школс)] педантисъм; —siun!г/TнfтСтш час (45
минути),
Schulter / —п рима: п-е aul Sie — Uiopfue тупам
(пакровиmедеnвено-- доброжелcmвдна) нкт. по
рамото- in Сее ~е eng sninтucтт ми са плещите-
~ си — рамо до рамо; ctm. an' Sie —е inbmnn.
laSee натоварвам сс c ищ., и прен,; ich Tuburc,
ebcb ТеIn—I an See. an Sie ~e студено ми c иа
раменете; розг.: п-е über Sie - cisclee гледам
нкт. исe]еоко, ог високо. с пренебрежение; etw¬
as' Cie leichlc - gehinr гптдaе лека.
повърхностно на ищ.- eil bnlinn ~е erager
служа иа двама господари; и ееде. и оиде; n-m
die käl'u — zcbjen обръщам икм. гръб, ие му
обръщам нула. никакво внимание, третирам
го с пренебрежение.
Shhulee—rbenC п 1. сноп- ги‘ениа връзка; 2. ист.
презрамки ни антични жснски дртха; —Ь-п—
lilbeit п восн. презраменен ремък иа конник;
—binCe / воен. пгтсгa’ештш р-мък (но
адютант); —/11'1 п снст, плешки. лопатка;
—joch /1 кобилици; —kleppej/ войнишки пагон;
-krage; е 1. пелсринка на лятна рокля; 2.
църк. пгтсгaет]a ]И’т;ка на кacenuшки
сстщсник (= Humnrilu)-
scbu-ic-lang adj. дълъг до рим—нсле (коса).
ehiultг—n tr- слага’ ни ра’е(ло), нира’ва‘
(пушка).
Shh1]t1uлI1d1—eae1 /спорт- туш (при борба).
ScHulter/polster п шие. подплънки; —stück п 1.
воен. епeпел; питон (офицерски); 2. готе.
плешка; —Inch п шалче (при някои германски
нороДни женски носии); —welr / воен.
cгaвегси (в акаn),
Sclulibeiß ш, —сп. —еп аешcр; селски кмет
Schulung/ -сп обучение. шкоnтвaн-; школовка;
квaл]фuкauия (професионални. политическа);
прен. школи: Sie — Set Stimee школава-са иа
гласа; dir Vortucg verrät muetnriälen — изпълне-
нн—то издави о6рaзuовa школа.
Sc1ueunee/abг11 ш занятия pl. във в—ч—реш
кръжок; —Unrs е 1. учебен курс; 2.
кеалификационси курс (и nалиш-j; ~eirUгe ш
1.	уч—Ссш кръжок; 2. квалификационен
кръжок; -untcrricHt п училищно преподаване;
училищни занятия’
ScbmerunIebeIU /1. школска мъдрост (чужда на
животи]; 2. -п-м-нтaгшa истина; -•1,11 п
учебно дело-
Sh11leг т, —п, -п оеmорг сслски кмст (=
ShiueebnIß)-
Schul/zucht / училищни. школска дисциплина;
—zuceg п задължителни просвета,
schneecle intr. шм—керувам-
Sclient— /п. -S. —; Sclnernere pl. абд;. разг.
здрач’
ecbmee(e)гIg adj. здрачен,
scrumne-e I. inp. здричава сс, смрачава се; II.
tr. отссняс-м, нюансирам чрез щрихоеиит,
щрнховим (географска карта); III. int h седя
си е здрач; Schummerung/.
Sclund tn. —s. —разг. 1. брак, лоши стока, марда;
2.	нечистотия. боклук; 3. = З^и-СеИсисеш’’
Schund/grube / помийна яма- бунище; —könlg,
-/igiu т шеп. чистач иа клозети; —literatur/
фсм. леша, булсвардна, фaйceнджиИекa
литература- -pack. -kerl ш фам. дрипльо;
пeдлеп; —pr^tis /п фам нищожна пенa.
бтзпеница- —еonen /п Сул—вардсн ремин-
—ут/фш/. марда (лошо еnаkcj.
Shbuлkeluelzer in рсзп енд групов валс.
Schupo1 in. —s. -s разп: полицаи е Германия (=
Schutzphlizise)-
Shhuph2/ —разп- поп]иия (в Германия).
Scnmpp1 щ. -s. — обл. розг. булвиис. блъсеине,
тлaеRaиc-

357
Schussbereich
Schupp2 n, —en, —ne лоал. миещи мечка fProhyon
1oiorO-
Schuppp е/ —е 1- люспа (нс риби, змии. гущери):
прен. разг. le Ziel cs wie ~e von Sun Augun
тогава ми се отвориха очите- отведнъж разбрах
нссин-са; 2. пърхот; 3- бот. люспа ел
шишарки; 4. воен. плочка на броня.
ScHüppe J- -п обл- лопата (= ShbIccn)’
schuppen’ tr: refl- 1- чистя от люспи (риба); 2. iefl.
(за кожа) лющи се, изпръхва, приви пърхот.
ehh1''гn2 tr. 1. блъскам. тласка’; 2. розг.
изм-ме-м.
Schuppe— т 1- хангар (в свиац-)- наeте, барака.
стряха; 2. ж. п. влагалище, склад.
Schuppii/licHle /мед. пеориaзие-
scHuppig adj. 1. люспест; 2. с пърхот.
Shhuc(p)s т. -cs, -е; Schupstr ш. -,. * разг.
тласък. удар (вж. SciuЬs]’
sclup(p)see tr: разг. блъскам, булим, тласкам.
тиквам (вж. schup'nn2)’
Schur f -cn 1- сел--еn; коснгба. окосяе-ис (нс
ссно, Двmслиноj; екесенесе; 2. ссдг)еm-
слрнж—не (на оеци); руно- 3. без pl. също: щ.
—s. - розг. дразнене, ядосване; неприятност:
е—п ntu- zue. zut - tun правя нкм. ищ. напук.
ScHüribsii п ръжен.
schürin /г. раздухва’. стъквам (огъня); прен.
подклаждам, подбуждам (омраза. яд. раздори.
вражда. въеmaнucO’
Schürtr /и, —s, — 1- огняр; прен. подпалвач.
раздухваш; 2. ръжен.
SchurZ т, -е,, —с 1. мин. разкопки зи търсеше иа
полесни залежи, примитивни рударски ями (е
минaдаmа); 2. одраекиио място, драскотини
(по кожаес).
schüuZen I- intr: h 1- и /г. мин. копая зи ценни
залежи: nach Etzen — копая, търсейки руди; 2-
прен. стигamепно изследвам, задълбочавам сс;
II- tr. iccfl: ажулви’, одрасквам (кожата);
одрасквам сс; Schürfung/.
Schür/t— n. -s. — 1. мин. търсач ни руди- 2.
одрискано място, драскалина (нс кажcma);
Schüebekce е ръжен.
SchurlgelCi / —еп [постоянна] измъчване, шика-
нирашт, тормоз-
scHurigtl— /г- рази. измъчвам. тормозя, заяждам
се с нкт.. шик-иираМ’
Schurke е, —п, -п мошеник, ’ерзaвеп, вероломен
човек: uin ebgileimtnt — изп—чен. рафиниран
‘ошеиик-
Schirkt-Ci / -еи; Schurkt;,'—rich е ма—
шеничестео-
scbu-UIscb adj. ‘ошснич—скн. мерзьк. низък. ве¬
роломен-
Schurrmur— е, -,. - Диал- бъркотия, смесици,
мишмиш.
Schur'wo(lee стригана вълни.
Sch1—e т. -ee, -е 1. къса гaСec]a кожена
престилка (срв. Schi—elnll); 2. наб—др—нна-
Schüuzäige / дилаф, маша.
Schürze /. -и 1- престилка- розг. фуста
жена, момиче): е-е - umbirlnr, vor-Irie;
саnаевам престилка- sich die Häiiu an der —
iЬwIechn; бърша си ръцете o престилката-
разп. jeder — nahb1euTug, linlne jeCer - hnr suin
тичам подир всяка фуста- 2. техн. калъф на
машина- суперен— дъски (нс струг).
scbürzei /г. 1 запретвам (ръкави, рокля. гол]0-
2. завързвам (възел); Cie □''1; — свнвим
(надменно) устни; пваер- im Draia der
Knotni ~ заплитам интрнгати. зиeръскaca е
драма; pari, geschürzt и: с престилка;
ЗсШ r-zingj/.
Schürzce/amt п служба. uздтйеcвувaнa чрез
жена; —jäger е рсзи. жена-р, донжуан.
фуссеге]' —regine;' п тггисnт]нт ша
фаворитки; -sUi'enCinm п стипендия,
дължима на жена.
Sh1uгef1ee п къси кожена раОолни престилки
(обикновено нс занаятчии).
Scluss щ. —cs,_c 1- изстрел, търмсж; стрслянт: е—
и ~ ibZnien, iun дивим изстрел; ein scHarict.
beindnr — изстрел с боеви. с халослен патрон-
ein — ins Shhueree, ins Biene пепидтшнт е
центъра, точно е u—лли; нтепenучлиe изстрел.
и прен-; ns Ziel ebn - , ubr — ging los гръмна ее.
раздаде се, чу сс изстрел. гърмеж- ein — nach
der Scheibe изстрел по мишенаси; Set ~ ,аВ
изстрелът улучи е цслли; разг. weit vom
euBer — sein -ъи съм от огн—еала линия, вън ог
опасност съм; лов. ein Tier In den ~ jage; гоня
животно към изстрелите; еп/ Спи erete; —
trullen улучвам при първия изстрел; 2. куршум-
рини от изстрел: den — aus dtm Gcwcir ziehe;
изваждам патрона, куршуми ог пушката; les'
gegen Hic— und — sein ии сиОя. ии куршум мс
лов]; uin — lutcb lin Beust рана е търдист-ризг
е—и — hibnr влюО—н съм; студ, пиян съм; 3.
Сарут зи —дни заряд; няколко капки; малко
количество: рсзп. k-n — Pilver urrt sui; ие
заслужавам да си хаби човек барута за мен; е—
п — Rum In du; Tun ginßen наливам няколко
капки ром е чия; 4. изблик, подем; разгар;
бързо движение. тичаш—; сcгелваше: рази-.: im
—	e1ie намирам ст е разгар; 5. исОтявaн—;
издънка, младок, легораст: c—n Pflanze Ist ie —
рaег—иu— избуя——, расте буйно; et Ьсе an' cbeeal
n-n — guien гой избуя отведнъж- 6. мин. взрив-
заряд на всрue- 7. текст- вътък; 8. спорш. ebn
—	in, Tot тел (при футбол); 9. снимки
(фотографски): розг. ich kee nbcbt znm — ие
дойдт ред. нс ослани врем— за снимка; 1О.разт,
ntm- In — Ьс—се, Cilicr. /ringen ищ. с е изпра¬
вност, рсд, поддържам, привеждам ищ. е до¬
бър рсд.
schussbärllg adj. восн. свикнал с изстрели fкоиO-
ScHussei-tbcl ш восн. еф-га ии огъня; оСс—г иа
изстрели-

ehhussЬгu1IU
358
scHiss/t-eit adj. голо— зи стрелба.
Scbmssci т- -$-рези- припрян, нтепокоен човек.
които дтИстеува прибързано, Оьрсо-
Schüssel f -и 1. пишици, купа (зс поднасяна на
яДенв, картофи, сос, компот и 0р.); супник;
паница въобще: пран. vor -сеге; —п sitzen седя
пред празни паници. тладуеам- 2. ядсис; блюдо
(като част ое .меню),
scHussclIg adj. рсзг. 1. припрян. бърз, неспокоен;
2. забра—-— (човск).
scnmssile, schussi—li inn- h розг. 1. действува’
прибързана, припряно, необмислено: работя
през К7п за грош, гастурено, без план; 2. обл.
плъзгам се по лед, сняг.
Scbusst— щ. —,. - обл. сепче зи игри.
sclusser— intr: h играя с. ни топчелИ’
SchmijSZahri f еларп- елгт’нтеnно спускане със
ски- -4111 п = —-/cnicl.
schuss/feiriig adj. воен. сaгеден. готов зи стрелби
(оръжие); ~tгeU adj. восн, ]еггeбнвaт’ ел
куршум (броня); неуязвим (ое куршуми); —/rei
adj. воен- необсгрелва]- защитен ог изстрели.
Scluss/gari п такст. вътък- -eild п лов. eьснa-
трижд—ннс за убил хищинк.
scHussiericH' adj. восн. 1. представляващ добър
прицел; 2. лочеш, с доОри ссрелСи (пушка); 3.
привикнал към стрелба (кои).
Schuss/eeriine п улеи иа водно колело (= Schoß-
gerlnin); —liebe f восн. 1. направление на из¬
стрели; 2. cга—кcогня; -ma/fe f восн. огне-
стрелше оръжие; —uibit f воен. оСсет на отъня,
серелС-та; —wunic f рани ос отш—стрелно оръ¬
жие; —ztbU f лов. ловджийски с—зон-
Schuslttr ш. -S. — 1. обущар; празр. кундтгaджия.
леш. нескопосан обущар, занаятчия,
некадърник. кърпач: Gnvatint — und ScbnniCnr
дребни хориua; so cin -! ами чс некaдьгиик.
киппaсa]И]!; рсзг-: an/ ~s Rä''cn хиджи
п—шос-га (пешa): ~. —lei— bei S—e Lubslen -сски
ди си гледа санията; жибиги да си знае гьола;
2. погрешни тънки при плодене.
Schustcr/bluee f бот. съсънки (Ancmonc pulse—
ellic)' —Creil m н-смолен обущарски каиап-
Sclmste—ei j- —пе 1. о6тщигници- обущaгеcво; 2.
рази. ктидтгaджийсmвe.
Shhusee—rÜISch. -kaupien е лаол- лии, каленик
(Tinea vulgaris); —■kniit е обущарски иож.
иНия'.™ int h I. кърпя обувки; 2- разп. лошо.
неумело, нехайно, афне, каппасинск] работя.
емaрлaд]CRaм; 3. угоднича, мазня се, докарвам
ее-
З^те., Sclütef. -и 1. мор- вид хамбургска мауно-
лимби- 2. сларинна женски шипка, боне (в
биОермсйар и в някои народни носии).
Schutt ш. -s. — 1. куп рaсвaпини; отпeмъuи;
оcпидъu] при традснс; Sin Stil' in — uel Aschu
sciieBeg обръщам града е пепелище чрез
aрлun-гuйски огън; 2- евЛ;-еn; уем (кamа
възнаграждение за вършитбата).
Schuttabladrpleiz ш сметище.
Schüttboden ш хамбар-
Schütte f. —и 1. куп (напр. жито); 2. лсеав;
окапеане на nиеcитa (болест); 3. дав; храна на
глигани и фазани; 4. диал. хамбар; 5. връзка
рьжешипa; 6. диал. постилка от ръженица.
слама; 7. дисл. порети дьжд; силна градушка.
Sh^üetг1r/—hsU ш мвд. силни трески; ~IrimungJ/
меД- Паркишсонова болесТ’
иСШие.— I- tr. refl- гaсcьгсвим. рaсдгтевa’.
гaскпaщие, изтърсвам (дюшеци, чсрги,
дрсхн); тръскам (овощни дъре—ги); друсам сс.
тртси се: e-m die Hand — друсам нам. ръката
(при сърДсчно ръкуванв. позДрав.лсния); die
Fausi — заканвам се с юмрук; е—е Atzrei vor
Gu/tcuch — гaстьревa‘, разклащам (шишенце)
л-кaретвe, преди ди то ез—ма; Set Wird scHüttclt
Sin Bäume вятърът клати. огъва дъгвеcати;
Obsi [von Baum] — тръскам овощия; den KopT,
mit dnm Kopf - клатя глава (ikc^^ нсодобрвние-
учуДвонв, съмнение- отрицание, несъгласие);
der Frost, las Grauer scbüeecie eich треперя ат
студ. ужас; Sas Fieber eciüitnlt mich трески мс
тресе; Set Löue schüttele Sin Mähne лъвът си
разтърсва гривата; sici vor Kältn. Ekel, Lechen
- треперя от студ, посръсеа ми се от пeгнуеи.
треса сс ог смях; Ser ncssu Hunl schüttu-t sich
мокрото куче се отърсва; ns ehhuttelt micl
изтръпвам; гизтреп-рви‘ сс; рaлг-; den Stan—
von Sun Füßen — заминавам. -дигам си чуковете
сaсииигн; скъсвам с нщ.; фсм. е—и tücreii aus
dun Anzug. len Lumpen - здравата ск-сгрям.
К-л-йднсвим, —осолявам икг.; е—с Sacic cm, dem
Ärnci - върша нщ. 10)7—1^-, с лтснети; les
kenn icl nicbe so nin/ech aus dnm Ä—eni -! това
нс сливи 10^—™-, изведнъж, н— слава с
митическа пръчка; ис мега ди го извадя току—
тъй от джоба си; II. inr h der Zug. Wagen
sciüttult -лакът. колата друса.
Schüeeгlrueimin лит. шеговита кръстосана рима
(Ie -auiue Spiel: eni— Lautenspiel; Tubebe 'годи—:
Linbn logu;); -rhei m подвижна скара ии печка,
sclüitin I- tr. 1- сипвам, иссuпвaм, насипвам;
наливам (вино е чашата, -ода е гcнджcрагaO:
Getreide an' der Bodur — насипвам! жито е
хамбара; Wasser in du— Weil — наливам вода
във виното; с—п Eimet len—. voll — изnрасeа‘.
иипълвам кофа; n—n Wall, Dann - правя кал.
насип, дига; пран, s-r Zorn an'. über е—е —
изливам си яда върху икт.; 2. дисл. задържам
добитък, залее—- на чужда земя- II. ln/r. h 1-
inp. разп- ns schüttel дъжд сс ле— из ведро; 2.
ес:--еп- мин. давим [добър] добив: las Kom,
der Hälue, ias Bn—gunrU scbülict житото. овесът
пълни крините. хамбарите, мината дива обилен
добие; 3. лов. (зи някои животни) раждам.
хвърлям малки. окучеим се; 4. лв^сов. cin Baum
schüteue листита ии дърво масово се ронят.
Sdiütie1siron п връзка ръженица-
359
Schußwaffe
schütte— adj; рядък (пери, коеa)- оскъден, слаб,
schüttere I’ inti: h треса се (з-мято); треперя; II.
tr. гасдрусeам, разтърсвам-
Schült/gelb п еna’-н цвят; —geii п сума за
откупване иа секетстирин добитък; -gut« жп.
мор. материали, стоки е насипно състояние.
Schurtthaldst/1- пеогр. сипеи; 2. мин, голям куп
шлак, отпадъци. хилда, нaеигище (вж. Halle);
—■bäu/te е куп рисвaпиши. пепелище.
ScHuUUUegcI т геопр. пороен къж—л-
SciüiUetei1 е швейц. малки мивка (на воДо¬
провоД) (= Ausg1ss]-
Schüttung f 1. насип, пласт ог насипани пръст.
слама; 2. иаетunки от чакъл (на улица- шосс);
3-	дсСнт (нс илварj; 4. вж. shiüttun-
Scbuiz in, —es, — сaщито. закрили; предпазване;
охрана: Cer — Sus Gesntees сaкрилата ии закони;
е—п in s—n — nnimen взсм-м нкг. под закрилата,
покровителството си- nniet 1cm -е Set Nach'
под закрилата, прикритието иа нощта; — vor
den Regen- Frost годелон ог дъжд; защита,
гг-дпaсвaше от мраз; sici in ji,. — —cge—ur
подирвам убежище у икт.; поставя’ се под
нечия закрила; — uni Sclbem защити е закрила-
zu — und Triez за отбрана и н-пад-ин—; — vor
Ansteckung, VerlüC—ung предпазван— ог сaраса,
съблазън; търг, остар. uit wurden Iirn— Traten
gebüirngSnn — gnuäirnn ще окажем добър при¬
ем ни трилата Ви (ще я заплашим).
Schütz1 ш. —ии. —еп = Scbüize1J
Schüiz2 п, —е,, —т I- ел, р—леИши защити; 2. затвор
ии шлюз, язовир.
Shhute/ensiuIc1 е защитно покритие; -ärmti щ
ширъкившик; —'/t'o11rnr(—) е покровителст¬
вано лице; -/eäter—n pl. ме0. eакеинa пролив
шарка; -/-alteerun'/une/.ic’S. вaкеинирaне
против шарка; —/itch п калник иа коли; -breit
п хиДр. капак иа шлюз; савик; —brirt е ист-
писма зи свебадеш пропуск; открил лисс-
~/гi1Iг/Ппpcдп—зни очила; -/in! т; —bündel,
п 1- eлбрaниc-п-н съюз; 2- полит. Оойша
eргaнисaпия иа австриИскитс рaСec]ипи;
~büg!1tr/л полит. член ни SchulzbunrC—Sach
п нaвее; -Cäim т защитен бент.
Schützt е, —и, —е; Schütz т, —еи, -еп 1. (добър)
стрелец; 2. восн. пехотинец; 3. зоал- вид акула
(ССетСш roeeretus; Thxhens jeculethr); 4. oemp.
Сcгcлcи (съзвезДие); 5. u Shbüieг1 е, -,, —
текст. еовaлкa; 6. map. гепчия’
Sh1üteг2/; —е = З^и2 2.
eh1üte11 tr. 1- (e—r- uiw. vor c-m, ntu. —) пазя,
сипaсea’, Ср-ня; закриля’ (индустрията);
пгcдгaсea’: ebr vor. gegen Wiri gnehiütziet
Pleiz място, сaшuтcнe от вятъра; 2. затварям
(яз. шлюз), заприщвим (води при ‘cлшицa]; 3.
остър, търп. п-е Tritte — сaгпaщa‘ трала; 4.
сaпивя’, секвеетирaм (добитък на чужда з-мя).
Schützcjnau/friit е воен. стъпала зи стрелец (с
окоп); -/—iit— е другар-член иа стрелково
дружество.
Sclüezin/lcst; празник на стрелково дружество’
Schutzengel е aнтел-хрaи]теп.
Schützen/eraben е восн. егр-пкоe] окоп; -Сап,
п дом. клуб иа стрелково дружество; —kcilt f
восн. гтхeли]пu във вериги; -Uönig ш
победитсл-шампион на годишни стр—лкови
състезания; —lieit f восн. етр—пкови вериги;
—peäee е сгр—лбищс-
ShbüUzenehbaZi f —; ScHützinium п, -s. —стрсл-
и]тт (оп стрелково Оружесево)-
Shbützгл/eti1S п 1- стрелбище; 2. ваеН; полигон
(е укрепление)- — tä/ii f техн. сиеик (ни бент,
шлюз); -uile п техн. бент; отлив-ик; —uitsc
f поляни. тдсто слиса стрелковото тържество.
Schultz/zerbj/ защитен цвят; — tä-birg f воен.
мaск]гeeкa, камуфлаж- -tui,' f юр- срок за
запазено права ни aвceгствe; -et/bei п 1.
протекторат; 2- зтмя под мандат; —11let ш =
-cngtl; —geii п такса за жителство ша
чужденци; —gtleii п охраняващ конвои; —д!/'
п eике]ни- -gitteu п рад. гртдгaсшa решетка
(но првДевеmслj: —letr; т мор. зимно
пристанище зи ртчнн кориОи; —CaZt f юр.
сaдьржaне, мярка за неотклонение- —iillige(—)
е църк. сстcтп~пeкгeвнcел; —irrt т про¬
тектор, патрон- ~büls1/пpcдпaснл-n ии молив;
—Impfung f предпазно вакеuшигaн-; —Irscl f
островче — площадка за птштхeдпu (но
широки улици, площади) (= VcгUeCгsigen1);
—kogtake ш сч, защитна (заземяващо) контакт¬
на сиет—‘a, шуке-контакг-
Shbüezei11 е. —s. —с протеже.
scnuUeeos adj. Сеззощиген-
ShbmieeoeIekeii /, — беззащитност.
Schulz/maen е pl. -männcr, —Icstc полицай,
стражар; —na—Ue f търг, запазени ‘арка;
—pa'ror е = —bieiliger; —pockcnpl. мв0. Raкеuнa
против ш-рао- —pheieгI/жaндa]Мf-гия; —teil
е воен. бункер; убежище- -reie f защитно рсч.
апология- -rbre ш сч. нзалацнан—ш пръстен;
—•scheIbe/предпозне стъкла (но ‘«етерна кола);
—sclbii е вавН; предпазен щит (в окапj; -sla/fei
/хитл, охранителен отряд (SS) на фашистки
оргaнисauня (в Германия).
Shhüeeeeгuг—1gg / ел. гтnтй]e тпгaeпенит,
превключващо урсдОи.
Shbmiersysi1e п икон, пгоcекuиeннсъм; —teer щ
тудрои (катран); —tunp'r/воен. колониални
войски (нс Германия до 1918 п); -Umschlag
е предпазна обсивка, обложка (ии книга); —
und Tuueebüninis п отбранителен и напада¬
телен съюз; ~v1ryenieг(—) е ист, чужденец е
додтн трад, ползуеош сс със закрило, клиент-
~vorг-lhnusng техн. пгтдпосшо приспосо¬
бление; -wacbt / ескорт. прикритие- —wat/i /
восн. оръжия за оcбгонa (шлемове. брони,
Schutz/waldstreifen
360
щитове); -Waldst—ei/en m лесов- сaщнтшa
горска 1!-.^; -mand f защитно етено против
ветрове и преспи- -mclr/1 ист. вид трaдекa
милиция (за отбрано срещу неприятеля); 2.
С—шл, яз; язовирни сстши; -zenet т юр.
свидетел е ползи ни аСсиня—мня; —zoll е тком.
защитно, пeкросиc-nсcвcнe миго.
Schuabacher/. — печ. вид стaгон-’еки шрифт.
Sclwibbtl ш. -S. — фсм. плямполо-
Scnuibbreei / —еп 1- клатене като пихтия- 2. фсм.
брътвеж; проснослосие. плямпон—-
Schya//гl//rIteг. —mebtt ш фам. бъбрици,
плямпало.
schyeb/rlie adj. рози- пихтиест, подпухнал,
масеш, мек-
sCCuibbrei in/t: hрозг. 1. разливам се. преливам:
gnsciuebbele voll пълен до преnuвaне- 2. клати
сс. люлее ст пнхснсвидно- 3. диал- (рътвя,
дрънкам празни рабоси-
ScHwab/cr е, —s, — мор. 1. керабна бърсалки,
шс-бро- 2. ‘оряк—чисгач на палубата-
schwab/e—n I. tr. мор. ис’нeaе с штабра
(—^6-10); II- inti: h 1- Срът-я, бърборя,
гросшeсловя; 2. преливам. разливам сс (вж
shiuibЬneg)’
Scbmcbe1 щ. —п. —п шваб (жител на Вюртам-
бсрп).
ScHucbe2/ -п лоо.л. хлебарка.
scluäbrln intr- h говоря с. ш-бск] диалект- б. с
шваОски акцент.
Scluaben/elter п четиридесетгодишна възраст
(kагanlа швобитв пауuнявanj; —köt; п еел--
се- каплоджа (вж. Spelz); —spltecl е ист-.
сборник ни сcоготe южнеш-мско пгaсe;
-siecich ш пейор. глупост, смешка. щуротня-
необмислено деяние.
scHwäbbscn adj- швaОеки-
scHwccl adj. слаб (в прам.) (хора, жено, дсст,
характер. кофс. чий. негви, гърди, сломих,
ветрец, успех, поетuж-ни-, проuсв-д-нu-,
помел. търговия, реколта. склонение но плател):
шеп. das -т Gnschlnhhi слабият пол (жените);
— entwickelt слабо расвиг (страна); Sun Gcgncr
an s-r -c; Sielen ang—niinn атакувам противника
сн но слоОето му място- Sinern Ist е—с —т Subic
ие мс бива е петнсто; п—п ~е Stunde момент иа
слабост; — eil len Füßcn ,1!— слаби ми са
краката; прен. las Stuhl auf -tn Füßen това има
н-сдрово. н-егобипно оеноea; — cni Set Brusi
,^1 със слаби пърди съм- фсм. кесията ми хич
я нямо- е-е —е Tuuppu слаб. малък отряд; —
geinr s—e Kinder sei; прея-яси’ слабост
спрямо децата си- nie - Ьnentziee O-chester
оркестър с малък състав; nin —cr Wubn тънко
вино- фам.: mb— um—lu — прилоша ми; nach
eicb eich' -1 ис мс нервирай!
S^^^^i^c^c^t^r/ -и 1. епaбост (но хорсктерс- вaдяmat
очите, nядапа): слаОа стрино. недостатък,
дефект: jeder Mensch ici s—c ~п ве-ки си има
слабости, недостатъци; vor — unla-ice падам.
припадам, примолявам ел слаОост; nut k—n —
eeigen! нс проя-яе-И спaСeеc!. дръж се!;
Metheeetik ist nun einiel m—n — какво да кажа:
ие ме бива за .математика; 2. (— für eiw.) предпо¬
читани—, гристгоетеност, -лсч—шие, епобeст:
e—i ~ Tüt Musik ie/ee н’0‘ епоСeсc към
музна-ла; 3. спорт. елоСоcа част на кливаки
иа шпоги-
ehhuäc1e; /г. 1. оссл-Оси’; eмолeмошaвaм.
изтощавам (тялото, противника); шомолявом.
пран- накърнявам: Cic Wirkung ~ отслоОвам.
на’оляеа‘ въздействието. ефекта; жив. Sie
Farben — убивам краските (нс картина); jds.
Ageeieg — накърнявам нтчнИ престиж,
оелорит-т; gnshiuähhie Gee1nChnit накърнено
здраве- ein gnechuachtnt Körper изтощено тяло;
розг- du капи,' [ebet] c—n -! ex, чт си ми
досаден; 2. оспор. ебсзчтссявам (момиче);
Schwächun;/.
Scbuächezustail ш състояние но безсилие,
ehbuehheeäubie adj. със слаба вяра. оспор.
маловсрти-
Schuachileli/ —еп 1. слабост. и прсн.: die -тп
Cus Alters, недъзите. слабостите но старестта;
2. (с-е - für ciw-) ел—ч—ине. сл-Сост:рази. bilde
!it U—n -тп ein сома не си прави никакви
илюзии (че ще се изпълни желанието ши).
Sclwccineiissünde / малък грях (породи сла¬
бост нс валяшc)-
scnwäcnnirzig adj. със слаб характер.
Schmachto'/ е слабоумен, тъпоумен, глуповат
човек.
scHwäcHeicn adj. слаОоеат. д-пнкaтен, хилав,
болнов (чо-ек).
ScbuächeihbkeiU / — слабееатост. деликатност,
хипавоеT’
Schwächling е, —s. -е-студ. шап;. ShbuachmaUlcms
е, —, - -mailc! 1. слабак. елоСосип-н. хилав
човск- 2. слаб дух, човск без снсргия.
schuacb/nütlj adj. малодушен; —siclibe adj. със
слабо срен]е-
Shbyecb/sInn ш малоуми—, спо0отми-; uteO.
идиотизъм —st—öm т ел. слаб гок.
scbuacnsiinlg adj. слабоумен, малоумен.
Schmal т. -еп, -еп вж. Schuilni-
scHmallet— in/r: h рази. преливам. разливам; cs
scbmcllett вали пороен дъжд.
Schuilern ли. -s, — вж. ScHwale— 3.
Schuilcn щ. -s, -; Schwad е, —пи. —пи 1. сел-ст.
откос; р—д покоеcна трева или жито: In — Ingen
кося иа откос- 2. бое. роснцо. пачи тртеи
(G-ycreic TIuiti1sO (и други поОобни треви);' 3.
т Scluaderi m. -s, — димни изпар-ния;
летящи сажди pl-, пори. мъгла; мин. сaдтшлиe
минен .03
SChwadrön/ -сп восн. ескадрен-

361
schwanken
Scbwedronäge [■——«е]]/ —е фсм. брътвеж,
sclualroejtree inr. h фсм. 1. разпро-ям иа едро
(хваля се); 2. дрънкам, плещя.
Schwadroneur [—иор] т, —s. -е фсм. самохвалко.
дрънкало.
ScHui/cili f -еп фсм. дрънкане. Срът——,
брътвеж’
sclmi/ele tn. in/r- h фсм. дрънкам, брътея.
Sciuager т, —s, ~ 1. шуреи; зтс (мъж на
сестрата); девер; баджииок; сват: wir eInd ~
баджанаци, шуреи и зет сме; 2. (обръщение):
съседе!, куме! (и към иегоди]и]0; 3. оспор.
пощольон (на пощенско kалcj;
Schwägerin / —nun сиохо (жена но брат); зълво-
буля- стърва; болдъзо.
shhuäge—eIh1 adj- сватовски, роднински; като
б-дж-шиш«. като зет и шурти.
Sclyägeitscli/e	-еп евотоRCTво (раДнmнспво
по женитба).
Schmähet т, —s. — аеmaр. 1- гъст, свекър; 2.
(честю) = Schwager 1.
Scbuälerin ft —nun оапар, тъща; свекърво.
scHwair—, sclwajei inr. h мор. върли се иа котва
(кораб).
Schwaigen tr. аб.л-. свстр. правя (снр—не)-
ScHwalger /п, —s. ~ обл. свстр. алпийски овчар,
сирсн-р, ‘андраджия.
ScHwalbe J -и 1- лястовици: поел. rinn — 1^1
noch k—r Soimur c един камък къщи не етоeа;
2. разг. шамар.
Sc1uaIЬe1rnesU п 1- воен. отличителен знак но
гa’—нaca на музиканти- 2. лястовиче гнтсдо:
-eciwr;e е 1- сер- опашка но солпа (зс
свързване), чалми- 2. шеп. [лястовичо] опашка
(зс фрак); 3. лоa:. махаои, полумесец (Papillo
eichaon); 4. шехн- -одоч. водило на машина
във форма на лястовича опашка’
Sclmalcn т. —S. -е оспор. .метал- отвор е леярско
псщ (за към топилнята):
Schwall т, -s. —е 1. огромен прилив. поток. иопор
на водни маеи, и прен,: Set — itr Wogen
иаперът ии вълнист- ei; — von Wo—ie; порой
от думи, излияние, ’ногоглaтолетвуRaне- 2.
мор. стръмни чести вълни (с малък интервал);
3- сел.-ст- изкуствено издигног синор.
Schwaem е. —s, —е 1- гъби (и лоал-j- сюнгер: lu;
— inslrUcUce изстисквам сюнгера; eit den —
neu. abuiscCcr, über cim. Cig/ehren изтрива’
нщ. c гъбата; фсм.: In din — gnhen отивам за
тъби; — dätü/eu! да забравим тава; ии думи
повече за лоса!; c—e — Ie Magen ie-cn нася,
понася’ много nuен—; 2. прахин; 3. гъбички зо
наквасванс ии пощ. морки; 4- и ScHwimmt-i,
ScHwammet-inj е. —s. )сдиол- гъби (= Pilz); 5.
бот. дървено гъба. подкопочко гъба (Murulius
lacrimege); 6. ваш. к—сг—н (нс кон).
Schwanncle— п. —s, — 1-лгед млечница (плавно
у Децата): разг. Се капи een ja din — kriege;
просто до сс пукнеш от и—търптине; 2. бот.
гъби пачи крак (PÜiTTnrIing]; 3- гъбичка.
ehhyаm1Ie adj. гъС—ст, шуплест. пeртеc-
подпухнал, отпуснал. мек (n]uе); прен. безха¬
рактерен. елaбохaрaклерен-
Sclwaembjktbt — подпухн-лост, шупли-ост-
Sclmanm/näpfcHcn п гъбичка зо Сюро (зо
мокрене при лепене); —tUcb п кърпо от силно
поресто мотерия-
Scnua— щ, -s, -е (оспор. -еи, —еп) 1. лсбсд. т
прен-; 2. остр. Лебед (съзвезДив): 3. pl,
Shlwinnn лебедов пух.
Scbwäicbtn п, —s. — ирмитоН’
sclmanei in/r. It imp;. разг. eir schulet uim., UnluIl
пгедчтветвтвaм смътно нщ.. н—щаст]—-
Schuanej—biUI дюшек от лебедов пух- —/lumt
бот. еодолюбо (Breonus umbnieetme); -11,111
е лебедово п—е—н (прсн-); -bi1sfg 1. лебедово,
ен—жиобялa. стройна шия- 2. исeитa (кого S)
предно част но шейна, кораб и пр.; 3. ссл-ап.
плуг за загърляне; 4. лов. лебедова шия
(копан); 5. хим. реторта с дълга шия- -jungT-au
f мит. -алкюро; —НеС п = -gesang; —ritter m
лит, Лоенггин. гиuaгят с л—б—да-
Schuaej т, -s. —: In, Im —е sein е употреби,
обичайно, но мода е; употребява се много; in
— koemen идва на моди. въвежда сс нашироко.
scHmaigeu adj- бр—’—нен: — uerlin забременя¬
вам; ~ eni1, gnieg Ор-мт-но съм: loci ~ е
напреднaпa бременност; прен. вие. mii großen
Plänen — geben нося с—, изпълнен съм с големи
плошове, кроежн; вте. eit Uninil — арнсщ е
ссбс си гибтл, н—щасти—-
Schwangercr/traUung f консултация за
бремсин]’
eh1uängгrn tr: 1. правя да забрсмснс— (абиkнав-
извънбрачно) et lei sic gnehhuäegerU тя собге-
м—ня от нето; 2. текат. импрегнира’ ( плат);
3- хим. насищам, и прсн-: die Luit ist von, eit
AneiünsInne1g eгehiУäne1rI въздухът c
наситен c изпарения; Schmängerung/.
Schwarei-scHali f -en бременност.
Schuangerscha'te/a//—1hh m пгткъсвоше но
Ор-ме-настеи; -urlaub n отпуск по Ср—м—н-
носл- —VerbüUunesmitUie п ер-лстсe пролив
зобр—‘—]явин—-
scHmink adj, 1. гъска—, тънък, огъващ сс; 2.
хлоСае (дъска, въже)- колеблив. несигурен
(довод, аргумент).
Schwank щ. -cs. -с 1. в—ссло шеги, лудория: ein
tollee- голяма лудория; voller—х: stecken пълсн
съм с лудории- 2. лиш- в—е—л, шеговит, сатири¬
чен рaзкaс, хуморески, смехория (асабeна от
14—16 в.); 3. театр- фарс’
Sh1ui1Uг1 inlt; h 1. люлея с—, клатя сс (клони):
sbr echuenUte ля з-лилно (от слабост); ei;
Bi'tnnUirer eciue;kI пияница сс кандилка;
олюляво- 2. колеСоя сс, двоумя се: zwiechn;
Schwanz
362
zwei Eniscl-üsse; ~ аолсбоя се ‘ежду де—
р-ш-шия- k—n Augenblick — ис сс поколебае-’
шито зо мамеше; -Се Pгniee, Бöteegk1te1
коп—бпнси, непeеceя]нu. нтстaОuпнu цени.
оорсови курсов—; Schwankung/-
Shbuene in, -es. —с 1. опашка (на животно,
ка.ueшc- хвърчило, еcuалeП: колс- коmоj:рaлп-:
das Pfurl, den Esel -cim — in/zäuien започвам
работило наопаки, отзад —опр-д; c-m enZ Sun —
iretun настъпвам икг по мазола, оскърбява’
го. засяга’ го- den — eirzinier. Cängee lessun
подвивам си опашката (ставам аnеmьпчmв):
опуйчвгам сс- 2. продължение. тпилот; студ-
eетaнaл неиздържан изпит:рсзп. det Kaftnn het
n-n — кафето има някакъв прискуе. дъх; 3.
опашка (нс позор- в мaпcлинj; 4. вулг; за мъжки
член, аеnер. уд; рози. првнебр- зо всичко
М1ъжко: фсм,: das gicn—t kein — гаспрaвяИ то
иа шипката ми (никой не по вярва): de —liu/
kein — ü—rig никой. нищичко не остани; 5. рсзг.
шлсйф, опашка на рокля.
Sc1wrneг/ — търг сокугуeоие стоки е големи
количество със сп-кул-тиен- цел (за повиша¬
ване но цаните)-
Scnuäneeeгi /разг. угодничене, паскaтелетeо,
scHuäeztli inir- h 1. (за куче) махам с опашка; 2.
надувам се, важнича; прсвз—мом се; 3. (ие с—п
~)фам. умилквам се, угоднича, педмазвам сс.
докарвам с—, въртя (нкм.) опашка; кокетирам.
Scluäizilp'1—nbg т разг. -е eichen крада иа
дгебнe-
Shbuä1ee1 I- int h 1. вървя превзела, кокееиича,
пресс-мaм се- 2. скитам, зяпа’ (без робоmоj:
II. tr. 1. рсзг;. препуска’ (училище, nекuия,
църква), бягам, ‘—киром, пор, фъскам (ел
урок, лекция): det Klavierspiulnr schwänzt Noten
пнонистъл пг-скочо ноти; 3. (абикнавг рап;.
pcif.) слог-’ опашка; муз. u—e Notu ~ слотом
опашница но нота; ebn Sclmare gnshbuänztet
Gästu гъмжило ос котки и кот-роши.
echwegeeeetIg adj. овиоц. eпaшкоттжьк
(еaмопег)-
Scluaez/lurcbe pl. лаол. опашати земноводни;
—polItlk п оnашкaрегвe е политиката; -sirr;
е асmcр. комета-
shnuipc! intj. пляс! (звукпри внезапно плисвсне
на вадc)-
schwappen, schwappeln, schwappern int h (рсзг.
s) = schuebbeln, ec1uabbnm.
Scbuär T- -s, -n; Schwäre/ -n; Schwären m, -s, ~
цирей-
sclmä-tn (аеnlcр; m силен) int h s (за. роша.
пръст. u]р-й) гноя, бтро. отичам: der Finger
ist gnec1uäru (остар- geschworen) пръстът
набра.
schwang adj. тноен. гнояс-л; с тарея.
Scluarm щ, -s, -е 1. рои, рояк (пчели, комари,
мухт. скакалци); ято. орляк (херинги- змиорки-
пеици- скакалци. еcмо.лаmиj; ein ~ Binnen рой
пчели; 2. гъмжило, пълчишс, орди- куп,
множество: ein — von Anbetn—е куп обож-тсли-
nlr — Uleieet Kirier сюрня ‘илкн дсца; 3.
пристраст-шест, увn-ченн-, влсч—шит. страст;
любимо нщ’, мечта: разг, dlrsc, Mädclen,
Musik ist ,^1 ~ това момиче c нтговата люСев;
музиката е мечтата. егрaетca му; разп. с-п —
Tür ein Mädcien Не—еп влюбен съм е момиче;
4. восн. вериги; 5. лов. ier Huri bekommt len
~ кучето внезапно ст отклонява от следите; 6.
Оисл. сослтпптнис, фaнcасия: е—е — Ie Kopf
Ьс/еп дръпни; съм, имам си финлазни-
Schuarmbrüii— pl. фанатизиран] сектантИ’
ehbuä—mг1 int h (ряДко s) 1. (für п—;, ciw. -)прен-
възторгвам се; екзалтирам сс, фантозига’,
увлсч-н съм; възхищава’ се (ел икт., ищ.):
рези-: Tüt ein Mädclen, n-n Meint, nin Werk ~
увлечен съм ог момиче, мичтоя си зо иего-
възхищавам сс ос художник, твeгтнuе; ст
schwärmt dafür тосо е нетовата стросг; 2. (зо
пчтлн) роя се; (за рaсни носекоми) хвърчи е
безпорядък шaеaм—нaтaтък, гъмжа; блуждая,
скити’, лутам сс, витая, и прен-: cs schwäret
vor MnnecCeg eu' len Pleiz площадът гъмжи
от хора; sie schwä—mice an uns vor—cb; сс минаха
шумно край вае- s—e GcCanken - webe I— diu
Vergangenluit .‘ислит— му ситият блуждаят
далеч е миналото- 3. рсзг; отдавам се на буйни,
шумни веселия: die gcezu Nacbt ~ гуляя цялото
нощ; 4. воен. гассuгсaм се във вериги: ~! във
стрига, .‘арш!; 5. лов. itr Hurd eciuär1t
кучето ст лула, отклонява ст от следилт,
дирято-
Schwärmt— е, —s, — 1. ’тчсастл. тшттеиaет,
екзалтираш човек- 2- и Sclma-egcIs' m църк-
кратн, необуздан стасишл. фанатик; 3.
непостоянен любовник; 4. вовн. етгелcu -ъе
верига; 5. гуля-джия- 6. вид малко гaкета; 7.
pl- зоолг акулоен риби (C1enihSh1, се^^^); 8.
бот- pl. сухи спорн.
ScHwärmeril / —еп I. Оуиио, горещо увлечение
(което често— скоро прeuинcвоj; 2.
мcчтaт-пиeеc; 3. екстаз; cксaплирaиосT; рел,
фанатизъм.
scbmäentriscl adj- 1. екзалтиран; 2. мечтателен
(човек. люСов).
Shhwaгm//riglein п рел. групичка от
фанатизирани е-ктонnI; —gnIet, Scnaä-egelst
е екзалтираш човек. фанатик, запалено главо-
Scbwrгmrscoue1 pL бот. = Schwärmer 8- —zeit/
сал.-сш- времс за роеше но пчелите.
Schwaarej/ —и I’ дебело, жилово кожо (с космите)
(осабана на свиня- язовец); кожото но елaи]иa;
търг., лятна кожа: Cic Pfanne nie е—т ~
iusuish1nn изтърквам т—нджсрата със свинско
кожа; 2. фсм. кожо (= Haut). пран. човек, душа:
фам,: п-е Sie — k1h'len. gu—Ьпп нидърмонеом
363
schwarzgehen
икт.. скъсвам му кожата отОоИ; arbnitnr. l—cssci.
lügun, lass u—e Sie — knack' работя до скъсване.
плюском. чс ушит— ми пращят; лъжа. че се
късам, чс дим се вдига; е—е а—er. gute — бтдси
чоecчcu. добра душа- 3. мазол: 4. разг. п—п citc.
Sicku — стари, дебело книга (поДвързанс със
свинско kажaj: 5. дъска—копак (откъм
кароma): 6. грс-яс-ла упорно ниво- 7. кориua
иа яден— и др.
schwarten I. н. 1. фсм. пердаши, дърмоня,
съдиром (икм. кожата); 2. дтра. одирам (кожа)-
II- intr. h розг, потънал съм е чсттис-
Schwarte—/buitt п дъско-копок (= Sciuarin 5);
-hals е фсм, бедняк, беден чое—чсц- —magii
е готе, свинско баба; -um-sU /поте. солим! с
гaрчcнпa свинско кожо-
scHuaribg adj. 1. с деСело коемaгa кожа; 2. като
[евинскaJ кожа- 3. мазол—с^г^.
schwarz adj- 1. чер(тш), и пран, (очи, косо; воал,
рокля, плот. гоеa, облаци, нощ): иеД, —е
Blaiterg, Pocken тдра шорко- des —т Brett
черното дъска (зс обяви); пран, —т Diamanten
комтнни -ъглища; diu —с Kuns' а- магьосни¬
чество, нскреманлика;б. книтоп—-чотаие;разт-
Sbr —е LieIe черният списък; рсзг. int -е Mann
комииочистач; das З^тс-ге Meer Чсрно морс-
dnr Sciuerze Pnter игри но поп. Черен Петър;
—е Sielt, —es Hurz черни, пъклено душа, сърцс;
irr —е Star черно псрдс (нс акоmо): остср. der
—т Toi чумото- църк. Sie —т Woche Страстната
седмица; рсзг, mir uitl - vot den Anger
причернява мн пред ечитт; — uerier
почернявам- каре. разг. ие провя иито едно
взятка; n—n bei n—i — macien, egehitni/eg
очерням икт. пред другите; е—е — 11^1; и:
корт-, нс оставям икг. до иапросн ниго сдна
сзягко;разт’ da sinht ns — си/ weiß jedrucUl, сто
то писане черно иа бяло; рсзг. sici — ätgutn
nоселенявом от яд; рсзг. ~ sein; гледам черно
иа нсщоги; рози. — suI— много съм правоверен
(за правоверни иеmадициj; ntw. — maier
рисувам ищ. е черни краски (песимист съм);
2- чтриаборсое, чер- контрабанден. скрит: diu
Ware komm' — се етокaтa идва контрибиидо-
розг. et ging — übet din Gгeeee лой мина
траницата ш-лсгално: 3. мръссн. нечист; прсн.
гнусен (план, дсянит, дело): —е Wäsche, Hände
мръсно Осльо. мръсни ръце; фсм. —т Nägel
траурни нокти- 4. adv. рсзг. твърд— мнего: sich
— äuge—и страшно много сс ядоевa‘-
Schwatz п. —еп. — черно, чср uсят- черна боя;
прен- траур: gern — Itegnn обичам до нося черни
дрехи: c—n Krawattu in — черна eрaговръскa; —
,111' iit gui черният ц—яс ü отива; n—n F-cu in —
жено е чсрно. е траур; каре- еи / — rnienn стремя
сс ди направя всички езятки-aus — Weiß ecclun
Уh1leg правя чернете ши Сяло (искам До
(омаловажа нeДоеmоnьиj; Cie Sciweteee
черните. исгритс; духовснстсого, поповете;
палип- католическото. клсриколиата партия;
det Schmatze а. дяволът: б. чср. -рои кон; в-
р]uaрят е чернило броня; das ScHwcrzc untere
Naici чернело под нокътя: e—m richt Ses
Schwärze unter lu; Nägel— gö—nue даже и калта
под ноктите у нкт. ми ст зло-иди- ins Schwarze
ttnTTnn улучвам точно е средата- прсн, посочвам
иай-еожшото, същественото- las Schwarze im
Amgu зcиuuaта- Sin Lcgu in, Schwa—zu melnn
рисувам положението е мрачни кроски-
Shhwe—e’ - , ecnuarz- - (абиkнавeнаj 1- чер,
ч-гнe-’: Scluarzange; 2. чтгшeбeгеовe,
иcпосRОЛТH0. контрабандно (абmкнав. с глаголи
trnb-): ehhue—zZahrng. echuitгhörug’
Sclmatz/cesci/зсюл- кос (Turdus menUaC)-—ar—tii
/непозволена робота. рабога кенлрабаидО’
scCiwarzar—ibiti /tr /tnb. работя контраОанда-
Schuarz/ar—citer е които роботи контрабаидо-
— äuge п 1. чсрно око; 2. черноок човск; -beert
/ боп, Оeговншкa; —bläUIern pl, мед- тдро
шорка, вирнела; —beot п чср, ръжен хляб;
—•Sorg е бот. трънка (Prunus e'I;hsaO-
Sc1uaгeгfг] т, -и. -п вж. ScHwcrz’
Schwätzt f -е 1. чернота. прен. мрак. тъмнина;
2. пран, сло0a, низас;. гадасл; 3. шехн. черни¬
ло, чср—а бея; печатарско мастило; 4. мин.
някои видеет исв-cгяnо руда; 5. метал,
отпадъци с естоики от живак.
schua—ee1 tt: rcfl- (ctm. —) I. почерням. начтрням
(боядисвам черна) (кожа, рсмъцн, вежди);
саксеа’ (оОуски): прен-: (т—п ~) чсрня,
оп—тнявам: mit Kohlu — ничерням, изписвам с
въглен; inr Rcucb hat diu Mauet 1neciuäuzI от
пушека с почерняло стсиага- 2. н^гърся-ом;
прен. черня, опстнявим: Wäsche — измъреявa’
б—льо; т-с Tat, Sin des Lc—cn schwärzt деяние,
което опегшяса живота; 3. контр-Сондирам
(стока)’
Schwärze— т. —s, — 1. контрабандист; 2. вж.
scHwärzer-
Scbuaue/г—eг / чcрнeс—м- —cric/nam. елхи, черн¬
ело (Ainus g1ueinhSi)- —еиz п мин. вид сребърно
рудо-
schue—efihree* inti: s /rnb, 1. жп. пътувам без
Оилсс; 2. кора’ кали без сeидтлтпелeо за
правоуправление, шофьорска книжки; карам
(чужОс кола) Отз nосeол—]и—-
Schwaretairr— е разг. пътник без Онлтт —
контрабанда; —Zät/et ш прсн. гтеи’исc;
-iä—bi—ti / — 1- бeялисeоит с чср uвяc; 2. пран.
чернeглcдеcвe; 3. (понякога) рази: чтршока—
пщино; -Tcüit/лесов. черно сaгнuвa]—- —ilclit
/бот. чер смърч (Pinus ibgre)-
sc1uareeaeli1 adj. мтnaихолтн.
ec1ue—zgгheg* ln/r. s trnb 1. лов- Ораконт—
рствувам; 2. минавам праинциса контрабанда-
Schwarz/handel
364
Scbwer^^enSee m чср]обогеeво. скрита търго¬
вия- -Hcmdte pl. италиански фaшнеc]. черна-
рисцu- ~hhee 1- иглолистно дърво; 2. бап-
зършослец (вж- Faui—aum, Ftiegul; сепи,).
sc1weuebötc; ti: /гпЬ. слуша,’ контрабанда (лек-
иии. родио).
Schu:^itz/Cöute е гaдuоеnтшaтcл без плоттна
такса; —käZrr е зоол- брашнен бръмбар
(Tere/rio mo1itot]; —kittcl ш шси; 1. глиган; 2.
чтгнокaп-п (поп): —kümmtl ш бот. чер
кимион, къклица (Nignile setive); —■knrsi f тст-
нскремантнка, магьосничество; —■kü;eIlг— щ
ист. магьосници, ш-крем-шс; —■knpter п
.метал- нечиста рудо (като суров материал).
scbuä—ziicb adj. eьзчcр-
Sciwarz/iarkU е черен позар. чсрна борса;
-иги/юИг, Shhua—e—Mгг——FlhUte f черно¬
морски флот- —тепе f лоал- голям синигер
(Perms major); -'ilvte п барут (за cinpcnOa, зс
взривове); —rock е 1- чер]- дреха; 2. шег.
ч—рнокоп—ц (поп).
scHwarz-olgoIS adj.: Sie ^—1 Feine. din Faire
Schwa—zrhIgoId. Cie Faire Sh1uirz~Rot—Gh1i
чтг]e—чтгeт]e—зnac]e знам— (ши ГДР. но
В-Гм-рса- ГeрмонияO-
Shhwaгe/se1rr п готе, гозСа, р-гу от гъши
дГтСeлuи и гъшо кръв (също и от Дивеч);
—scltcU, —schbeeel ш кои с черни пстио-
sc1uirzeh1IehbUe1 tr: рази:. коля (добитък) тойне,
без гaзр—штн]е, контрабанда-
Schwe—eseber е рсзи;. чсршоглсдсц, п—е]ми]ет.
shhmeuesгh1—ishh adj. гееuмuеcнчcи, черно—
тлсдски-
ScHwarz/sendcr/; разг. гирaтекa гоцuоеcонция.
предавател; —mebßüiii ш черне—Оял филм;
—•uгIßkuneU f iuu- трафика.
scluarzuei^lßrot adj. чсрно-бяло-ч-р-ено (ери-
кольор на втория пери^н^ки ройх и на хиплв-
рова Германия).
Scbwctz/wild п лов. диви еeиш] pl,; —wurzzi/
бот. голям кексш fSchrzhnerä hispanlce)-
Schwatz /и. -ns. —е разг. (интимно) бъбрене, си/
е—п — иа приказки-
ScbweteЬise/разг. жсна—бърбарици-
scbuäUzei, scHmälzei in/г; h //: iefl- рсзг-. 1- бъбря
си (инси’];): !гг ecnwete1g!e Bacl
шумливият, бъбривият поток; 2. фам. дърдоря,
плещя, дрънкам глупости, учен, приказвам (с
Другаря си в час); гросиоспоeя: I— du— Tag. Ins
Gu-cge, Ins Blaue hinnir — говоря на вятъра; 3.
фсм. рaсдрънквом (лайни) интимности: du
eollst nicht aus det Schule — ис бива ди ]сдaeош
нищо от училище; din Sccic heUtu sich uultn—
1nshiuetzu сия история се беше розн-спa,
раздрънкало.
Schwätzer ш. —s, — рази. бъбрици, дрънкало;
повърхностен оратор.
Schwätzerel f- —еп рсзи. бърборене. дрънконе.
плещеше’
sclweizbäTi adj. бъбрив, приказлив-
Schuibe /, — I- sbci in det — haltnr сaпоссa’.
държа сс е гaeиосеси-; ролг; etu. ist nocb in
der — ищ. c още висящо; 2. спорт. вие.
ScHurbt/ech— f въздушна линия, железница;
-balkce щ, -bäum ш спорт— предо (урс0).
scHur-ci inr h s 1. вися, нося се. вия се (във
въздухс) (напр;. орел, обпauи); н-де-сил съм
ее. и пран-: витая: Töne — in Reum звуци се
носят е простра-слеото; разг. Im sieberleg
Himenl — номиром се ши е—дмото н—бт (от
щастие); m Gelaie — номиром се е опaеноег;
2. келтбоя се, --‘ирам се. вися между две
възможности; висящо с: zwischen Furche und
Th/'gngg — мята’ ст между страха и
надеждата; ein Lächeln echunbte um ihrn Lippe;
усмивка преСятна по устните и; юр. Са,
Vetfeitnn scluebi noch процесът още ис е
свършен, рсшси- 3. трепти: Сее To— schwebe
zuiechnn Е und ^онът трепти мсжду ми и фо.
shbuгЬe1S adj. 1. висящ (моегO: -ег Sclrbte лека
стъпки- —с Scbn-d летящ дълг; 2. нсопределтн.
нерешен, висящ (процсс. вьгроеO; 3. мин.
сл-бо иоклоиси-
Sc1wгbг/pl1eneг—. —tbtre pl. мор- гaстт]uя,
живетии е планктона; —reck п еnарш- троптц;
—scC—iUU е Сaпонст (танц); -etüte е спорт.
ъгъл е опора.
Schwein /п. -п, —п швед-щрат--— du, aller —»старий
приятелю; —u —isi ebn eilet ~! стар хигреп си
ли!
Scburde—/—aek f спорт- шведска скамейки; —
pleitt / готе, шведска олюдо, студ-ши.
пикантни закуски но гaспоcо чиния (като
орДьовър).
scHwclIscn adj. шведски (гимнастико); Cigtet
—е Gardinen kommen попадам е сотвора-
Schwelel m—, -s. — сяра.
Scbmifelbaicie/^tfla/. сбирщина. ecfixc бандити,
злодеи; соГфи ат лудетини. немирниш«.
SchutTcl/blumei pl.; —/IüUi f серен прах. серен
uвят- —b—ich е бот. огнено лютиче (Rcnu—
—culus fliemulc); —btuintn т ссрси минерален
извор, сярна ’]неропна вода; -holz п кибрит
(стар виО); —hüllt f серен сaR0Д’
ShbweTfn)1Ig, aспcр; sclwtT(e)iicht adj. серен.
еcр-ет, сериист: scCuc'eligc Säuen с—рн^«егa
киселини (И^Оа).
Shnuгfee/Uiгe rn минер. пирит; —11/1— f хим.
калиев тиоетлфол- -eäniclei п мин. фитил
за всрueоec; -ellcn fxtut- угасни колоидалиа
сяра.
schwefeln I’ /г. 1. нопушеом. избелвам, ]сч]стeaм
със сяра (бъчва. вълни): вулканизирам (каучук)-
2. хим. обработвам със сяра; 3. разг. брътея-
Schweletirng/,
Schwcfel/pfuli е библ. гттши егштша, ад;
—quccksilbcr п хим, сярно —молтамо; —quelleJ/
серен минерален исeор; -salz п хилг сулфид.
365
Schweißgrübchen
scHuefelsairer adj. сcгнeкис-л (съдържащ сярна
киселина): -cs Salz сулфат.
Scb wefzee/SästC, сярно киселини fH.SO4); -Wis-
scrsthfZ m сероводород-	‘
Scbuelf T- —ns. —c 1- опошко (но лъв, кон— паун,
шлем. комета); 2. шлсйф но рокля.
schwellen I. int s блуждая; бродя: durch ibn Slali.
liecl Feil uni Wiesen — блуждая, скитам из
гради, по поля и ливади; In din weite Feme —
скитам по ев—та; s-u Blickt — Icsser погледът
ми блуждае нaсом—иaлотък; s—c Blicke In iin
Ferne — 1ese1g насочвам погледа сн е
дaпcчннaтa; scinn Gelenken In Sie Zukunft —
iassun огдоеом сс но мисли зо бъдещето; II- /г.
1.	изрязвам дъгообразно. извила (дъски):
eгeciwгitIe Anecn/tancn виси етжди;
gnscimeiZtn Stuilbei—n исв]гu крака ии стол;
2.	нссисaе новвд (перифсриято); 3-
изплиавим, плокио (бельо)- 4. обикновено само
pait. pcif. giscnu1bfe dn eeehiueI'tet SteTg
комети- 5. опъвам основат--
Sclweifstere е оспор. камста.
Scbueiluig f —еп изеитосг. ]свивка; ]здутоег.
кгиeuнa (нс ксмбсна)-
scbueiZuileli intr- h untrnb- рсзи. 1. (за кучс)
въртя, махам си опашката; 2 - псйор. увърти’
се. угодничи, подмилкеим сс. подп]сурегвaм.
Schurlgc/irll п възнаграждение за пaстшт но
т-й-о, за премълчаване; -ie—sci е мълчалив
поход. шествие (в знак нс протест- скръб),
scnueigen* int h мълчи; млъквам: zu eim. — ис
правя еъзражсшис по нщ.- wie das Gua— — ням
съм кило греС; vor Sclruck- ÜbeттeecCugg —
за.хмлъксам от уплахи, изненада; ier Lärm, Се—
Dognet ehiu1igI:, шумът затихва; гръмъс
стихна- scCucij, [slill]! млъкни!; das Orchester
schuire оркестърът спря, ггееcо]a- рази:
Satü/cr sclwiigt de, Sänger, Tö/HhlUгiI
eтноено лоса дискретният певец ис казва иито
думи; павл- wer eciunigt, bejibl мълчанието е
знак на съгласне.
Scbueigen п. -s. — мълчание, тишини; поет, без¬
мълвие: - bewahren, Ьuhbihhtnn пазя мълчание;
е—е zum - b—ingnn заетaвям, нaкагвам икг4. до
млъкне- пран, затварям нкм. устата; sici in —
hülinn загадъчно мълча.
Schweigepflicht f задължение за сaпaсвaше но
тойната-
Schweiger щ. -s, ~ мълчали— човск, мълчаливец:
inr große — Малтас.
Shhu1igeae adj. мълчалие.
SchueigsamUeiU f — мълчаливосг-
Sclueii л. —s, -с 1- свиня, прасе (и като ругатня
т символ на мръсотията)'; рсзп- ев]нско месо:
nie iTäcleigcs — прасна свиня; разг.: /iitn, ein
Kilo ~! моля, килограм свинско; фсм. 11, fuiest
Unin Sercus wirl Urin — klug и дяволът нс
може го разбра; фсм. voll win ei; — пиян залян-
kcbn — никой; вулг, dm —•! свиня такава!; 2. $-лг-.
късмет. щастис: der bei ebet —•! ама чс му
върви!; 3- разг. пслио от моеcилО’
Schwciet’- 1. свински. за свишн:
Shlueigeshn1äez- 2. във висша слспт],
uсвьнгтдно голям, пр-ком-гнe: Sciuti-
reglück. Shiuei;1g11i; 3. презр. мръсен:
ShhunI—nvh1U-
Sdnuetnrnratьelu/a. тежко, непосилно робота; б-
разг. нескопосии работа- —be—!e f = Schur-
Zeebegde; -/—ette m потв. свинско печено;
—gtld п много пори; —hirU ш свинaг- — bund е
\.лов. куче за ентг-ни- 2. вулп; мръсник. годnеu:
See brncren — ü/u—wbrlun надвивам мръснико
у стОе си- -kötte ш зло кучс. и прсн.
SchwcincrCi f, -пи 1. сeиншино. мръсотия; 2.
еe]иство (зо мръсно, непристойно Деяние); 3.
запуснала, сaшемaг-но. заСатачтно стопан¬
ство- 4. нсцснзуриосг, цинизъм, мръсогня-
scHwcinere adj. Дисл. еe]иекu. от еeинеко мтсо.
ScHwcin/Hmnl е = Schueirnhurl; —-igel т 1. аб.л-.
тир-леж; 2. фсм. мръсник, мръсен (и в уста¬
то) човта-
Scnwiiibjciti/. — вулп. мръсотия, uинисъм,
schweinigeln ln/r. h вулг:- росnрaeя’ неприлични
шщоее, цинизми’
scHwcb-iscn adj. грубо неприличен, мръсен.
Shbu1i1p1lz п = SchwcIglere-
SchueiniS/еraten е = Schueignb—atnn: -/oreIг f
четина; -fisch n делфин; -k—oche— m. pl. готе.
еRинеки крачета pl.; —oir n 1. поше. еe]нско ухо
(за супа);' 2. попе,. сладкиш от BlätUnrUnig- 3. вид
ядисна гъби; —rüssti е зурла иа прасе, -volk п
паплач, мръсно шийка. банда, сбирщина;
~wi—tehbe/U f - SchuiInerc! 3.
SchutiB т- —cs, — 1- пол (и като символ нс
тежък труд): sic jurlei in — пес я обля: !и —
gnbeCnU потънал е пот; iccb — rinchnr мири¬
ша но пот- библ- ie —т C-s AegneiciIs ehllet lu
du!; Btoi esscn c пот на челото щс си искaр-
ваш хляба; прен. SI1ene Geil kostet eich saurun
— тия пари ми костват чсртн труд; et капи s—n
eignren — —icii еincher твърде ис обича гaСо-
тата; Sa, isi mein — und Blut това съм придо¬
бил c пет и кръв, с тежък труд; 2. лов. кръв,
кървави дири; 3. копките по ивпотен прозо-
P-П’
ScHutiB/aei-ieai п сл. еnектгогенерaтeр с дви¬
гател; —■a1eb—uch п избивоне но пот; -blatt п
потник под мишниците (зс првДпсзванв но
ръкавите); —butree— е тсхн. сaсaрьчнa го-
р-лао; -erüeгrанат. потно жлеза.
sh1u1iB1— I- /г. техн. заворяеам (метални късо-
ва); II- in/t: h лов. (зс дивеч) кървя: dit Hirsch
schmeiß' от елена сече кръв.
Schweißer т. —s. — сaвaрчик-
Schwciß/labret /оов. кърваво диря (нс дивеч):
-Tuchs е дортсг кон; —et-übchin п анат. [пот¬
Schweiß/hitze
366
на] пора; -hiUeг f техн. температура зи зова-
гявaнc но метали; 4^1 е лов. кучс за след¬
ване но кървава диря.
sclwelßlg adj. I. пот—и, uсгec-н (ръце, кракс-
mядо): 2- лов. кървящ, кървав (следа).
Schmeiß/liCir п потник иа шапка- —locb п онат.
вж -grübchcn; —ilutri п мед. средство зи из¬
потяване: —galt/техн. сасогъчеш шсе; -hfen
е техн. совaръчнa псщ; -siucle, ~e1hht JUteO.
остср- погни епиде.мия (15 и 16 в-); -sieb щ
сл. зас-ръчно пръчко.
scHmeiß/trii/tel adj. .меД. предизвикващ испe-
тявоне (средство); -triefend adj. вир вода от
пот.
ScHueiß'ucb п кърпа за пот, джобни кърпички:
изк- das — itr Veronika убрус, (икона- стено¬
пис с мъченическия образ но Хриспаеj-
Schweißung/, —сп техн, зaeагявaн-. саe—ркa-
Schweizer т. -s, — 1. швейцарец; 2. криеир, мин—
дгоджня, млекар; говтдар; 3. на—мник е пап-
екaca гвардия; 4. порcuег, клисар; 5. adj.
швейцарски (крави- сирене).
Schmeizer//inC ш ШeтГпaгеко федерация;
—Ссдси т птчоcaг—сneсосnогогеn; -iгueech.
Schw;^1^^rSüUscn п шв-Гцaгекн немски език
(и като adj. shiwniznтinuesch)-
Scnueizerei /, —еп ариваринК’
schweieerIshb adj. швcйцaрекИ’
Scbutizerkäse п швейцарско сирсне.
scbuelei I. ln/r- h тлея, и прен. (опън- въглища-
омраза), димя, пуши (лампа- свещ); IL tr. 1.
о0гогя’. изгарям (морава, нива); 2. швслу—
вам, nолткокеусaм (въглищо, смола): Tee— —
виря катран.
scnuelgii inir. h refl. 1. тъна е наслади, исл]-
ш—ссва, пирува’. гуляя: — und priee1n, in
Übne/iiss — розгулнича. тъни е изл]ш-етea.
наслади; 2. опияияеом се; плувам е блажен¬
ство: in Musik — опиянявам сс ог музика- in
GuTülien — бл—ж—истеувом е изобилие на чув-
ст-о-
Scbuelger т. —s. — 1- човек на нaелaд]- 2. гуляи—
джия.
SchwelgerCi /, -еп рaстулш]ч-етeо; изnишcетea
р/’
scbuelgeriscb adj. разгулен (живот); тънещ.
плуващ е разкош, излишсстви. нaеnaд]’
Schwelle/, -п 1. прот, и прен-: lass lu eit nichi
wieiet über iin — kommst! до ие си престъпил
ощс веднъж прого ми!; а— Sc— — les Todes прсд
приго но смъртто- се det — Сее neue— Zebu прсд
прага но навеса врсме; псих. Sie — St,
Bnw1seIsnins прагът но съзнанието; 2. жп.
тро-срс—- спр. хоризонтално греди- 3. геопр.
възвишени— ио почвало- пясъчен прат; 4. хи0р.
прииждащо вода- съоръжение за повишаване
иа -едното ииео-
shbunПen*! 1- intr. s 1. (зс ваOc- река) fпоOк—чeaм
сс, надигам сс, приижда’, гг-nиса’; (за
пъпка. плод) шобьСeaе, госca, и прен.:
sciunllerenr Rasen рaслюnянa, буйна морава;
schwcl-egCn Töne сосипвaщи сс ленове; suin
Mut schubil' духът му сс повишава; las He—z
schwillt vor Wonne сьрпело преливо ос Оли-
ж—шслво; Sic ehhwn1lгnen Bt1ee бликащите ог
чувссво гърди- eciwe1legier Mund сочни тет-
нн; 2. разширявам сс. издувам сс- .мед. поду¬
вам се, отичам (пръст, крак. коляно): Cie
Segel ehCw1IIeg плиснала ст издувал; die
Stieiect ehiuoll Ihe vot Zoen жилата иа че¬
лото му се изду от гняв- gnshiwollngn Backe,
Hani, Marli- подут- буза. ръка, сливица;
фам.: Siu Galle scimo-i ihe гои кипни; ihm
sciuoll inu Käme а. той се наду кого пуяк; б.
той кипна (от гняв); et isi geeciuollnn леи е
надул- tede nicle so geschwollen ис говори токи
но едро, надуто. внеокогaгио-
schucHen2 (слаб пдcгад) /г. 1. издувам, надтвом,
прен- пртнспълвом, разширява’: von Wird
gnehlun1lin SegnI издули от вятъра платна;
Mut, Freude, BegeieInтung eciwnI1t diu Brust
с’-пeсл, гaдосc. въодушевление изпълва
гърдите; 2. свличам. нанасям (зс 0ъж0, река).
Schweller m, —s, — п/ус- тонотсuпвотел (нс хар¬
мониум, орпсн).
Schwellung/, —пи 1. ме0. подутина, оток; 2- вж.
schuelinn; 3. архит. —-103--
Scbucmet /. -и 1. място зо къпане но коне- 2.
шеп. скромен локал; австр- оСикневтно сaло
за по-екгомни посетители е разкошен гтето-
раит.
scbueemen /г- 1. облива’, плакна. промивам,
измивам (руда): det Regen scCmcnm' Sie Erde
von Cer Hänge; дъждът свлича, hchr-
пръстта от склоновете; 2. техн. натопяеам
кожи зо набъбваие.
Schweem/ee—S п нанесно земя, почва; —ver¬
fahren п флотau]оиеи метод’
Schwengel т. -,, — 1. тзик (нс камбана, звънец);
2.	лост-кобилица иа кnaдcиcu; дръжка иа пом¬
па; кладенец—тcгaн; 3. ко6илиuо иа кола за
тегличите; 4. печ. лост за преса- 5. шег. ио-
контсио гъртевчс е дюкян (= LiSn—sh1mnggne)-
Schwtnk е. —S- —с 1. филм. шеснк- 2. обрал, про¬
мяна (нс павeдeниe— убеждение).
schwenkbar adj. раД. който [може да] ст об¬
ръща: die Kaecra i,' — камерата можс ди сс
наклонява-
Schmenk/ei'relir / пa]eгa’нa сшн’ка-
—bagete т въртящ ст екскаватор; —Ьг—cich ш
еОхват иа гомото. на ссрелото (на крон);
—ladt— е товороч зо странично пресилване ии
товара-
schwenken I. /г. 1. мятам. размахвам, махам (с
шапко. кърпичка, знаме. ксОилница); 2. въртя
(момиче нс понц); 3. плакна, изплаквам
367
Schwerkraft
(чаша, кснс- бельо); 4. рази. изпъждам (уче¬
ник от училище); 5. Set ReienT schweeUl [las
PZe—1J each ruciis конникът заеиво [c коня] на¬
дясно- П- mit- h s завивам, захождом, обръщам
ст, крн-еом- восн- links — зовиеом ноляво, олс-
вявом сс (политически); рсзг. правя завои; lin
Truppe schwenk' links осрсдът сaвивa иаляво-
епарm- rnchts schwunki. ectsch! дясната рамо
напред, марш! (№.01100); 2. розг. кръшвам,
променям убежденията е]-
Schuenker е. —s,. — 1. мияч (на съдове); 2. разг.
кръшкач (който си променя партията); 3.
Дисл. редингот.
Schwenkung/. -еп 1. вж. schwenke;; 2. розг. зо-
-ои (е политико- убежДения).
schwer adj. основно значение тсжък- 1. тежък.
с голямо тегло. и прен. (kcеc- бспсж- товар,
камък. оръдие, артилерия, въоръжение, прях.
вино- nрeешьплeниej: иитоварен, пълтн с, на-
с—жил ос нщ.: Siu Waec !,' 10 Pfund schwer сто¬
ката тежи 10 фунта- mir echue— Ь!,' 1и? колко
лежиш?: прен. das wieg' ~ сова с ог голямо
значение; — —1-1,111 с. гсжко натоварен; 6. юр.
c с—жан обвинения, много обременен; ~
beue'lnet с ттжко въоръжение. въоръжен до
зъби; ein —иг Schlaf мъртвешки съи- la, eache
nie len Kopf — това създава само грижи; — von
Kötnern пълен е. нaттжоп ат зърно; — vor
Nasen, von Regun натежал ел елата, ог дъжд;
вие. - се EgieciniSuggng пълен с вожни реше¬
ния; —е Speise тежко. нтсмилаеме ядеше; 2.
тсжък, опасен. сериозен (болест, роно): -
Seteieier liege; лежи тежко Оелтн; Cie —т
Siunln der Ftcu тежкия; час на раждането; nin
—гг Kamp/ трудно. тежка, ожееточенa борби;
фам. ein -гг Junge голям, опасен престъпник.
Оандит, крaд-п чрез взлом; 3. труден, мъчен,
тежък (задача- времена, служба. въпрос); da,
Geien Tälit ihe — трудно, мъчно ходи; da, Teilt
mir — а. трудно ми е да то сторя; б. проливно.
неприятна ми е ди го направя- е—п —in Gang
апетсее; предсто] ми грудиа, неприятни содa-
ча, работа; eich ns mit nicht so ~! нс ми създа¬
вай такива мъч-есии!; du 1ähCeI mit des
Ln—en - услож'нясош ми живота; aller Anfang
isi ~ всяко ц-чиле c трудно; cs Cäle — трудно
c, мъчно е да.”; 4. непехеолтн. бав—н: с—е —тп
Gang Caben имам Оав—н ход (но срв, при 3): -
von Begti/f su!— трудно, бавно сх-ащом- розг.
Оавно загрявам: е—п ~с Zunge ha/п; трудно.
Савшо госеря; ш—пед—нж—н, -одсб-лял ми е
езикът (ое писне); 5. лъжсн, тежък: —еп
Herzens с болка иа сърпето; n-m da, Hutz —
тиСе— огорчовом. нотъжиеом нкт.; ubr -cs Los
л—жка, горчива участ; ciw. — inhmnr гсжко,
дълбоко изживявам ищ.. вземам ищ. дълбоко-
6.	сил—ш, плътен, доСрокачсствсн; тсжък (коп¬
рина. почва, тютюн. вино): ein -ег Wuin теж¬
ко, силно вино- — wlugnil тсжък; прен. с се-
ж-ел, -ож—и, с голямо значение (даваO- аргу¬
мент); 7. голям, силен, тежък, и прен. nin -сг
Winter ттжка. голямо, дълга зима; ein -ts
GnuiitnT силно, голямо буря; —е Seun schlüge;
ü—ue las SchifT големи вълни залиеохо кора¬
ба- ebn -ег Verlusi. Scbicg тежка загуба; голям
удар; рсзг. das Hat eich —es Guld gekostet лови
ми струва много пари- 8. само adv. розг.
твърде. много, съвстм: — enich чтрвнв с пари;
много богат; sich — ärgern ужасно много се
ядосвам; фсм-. er bet — gulainn сдгавата сс е
н-тряскал.
Schwer/arbcite— е работник. ангажиран е тежък
физически труд; —aihirtik / спорш, тежко от-
лстна—-
scnweir/iUmij adj- страдащ ос задух; ——lüilg adj.
флегматичен, пaе]eтн, Ооесн, тежък (човек)-
ScbucrblüiiekeiU /. — флстмагичност^.
Schwere /. -п лтжиша, тежест (нс тялото, нс
престъплението); Sie — ins Aeins бремето но
службото; et klagte ü—пг bluieT—u — ier GlieieT
оплакваш- се, че крaйнuпитc му т—жат кило
олово- Cis Geenie irr ~ зaкeньт зо се’шeлe
притегляне. ггоeилопняca; die дс^е — Се,
Wortes цялата тсжсст, пълното значение но
думало; die — de, Gesuizus с—жссгси, строгосл-
со но сaконa-
Sclmrrr—геее! intj- фсм. дявол до го вземе!
Scbue—eleli п физ. полс иа теж—слто; граенса-
цианна палс-
Shbuггг1osigknit /. — безтегловност.
Schwerc/not/1- uteO. епилепсия; II. intj. фамг-
[nhhh eirmil]!; Sass dich lin ~! дявол ди то все-
ме!' ди те езтмс ‘^1—010!; -rö'ee ш рсзг. 1.
жт]ког, донжуан; пг—дггн—ечив юшичоти
спрямо жтнист, фото; 2. обтс-иК’
Schwererer/минор борил.
ehnw1гfa11Ig adj. тромав. и прен-- тежък, -спа-—
рислие.
Scnmr—/ä11igkeie / — тромавас;, нспоeролпи—
еост-
scHut-flüssig adj. гъст (течност); мъчшоразто—
пим (‘стил).
ScHwirgiuIcli п 1- физ. ц-]cьг на cежcеcтa;
пран, плавната ссж—ст: da, — aut uiw- -ijer на¬
блягам иа, насочва’ главното внимание на
нщ-- 2. спорт. тегло тежка категория (над 80
кп).
Schut-gewichtlc- т спортист от тсж'ка катего¬
рия (боксьор, борец, щангист).
schwerHörig adj. недочуващ, мъчно чуе-щ.
Schyer/lörieUtbi /. — глухоса, нсдочувашс;
—irinstTie/тежко индустрия; —indusiric1lr(—)
т. -п. -п сдър индустриалсц.
Shbueг/ineUee ш полит. лен на петиция и но
предложения, изхождащи ел роГхттаго; —kt^eZi
Jфтз. гравитация, сила но прит—тлян—ло, при-
Sehwer/kгiegsbcsehädigte(r)
368
влнчонесе; —kr1res/esc1äiieer(—) т соснен
инвалид c тежки повреди; -1esieue е жп.
тcжкотоeaг-н елак-
scbwiribcb —два ли: le, kenn — so gewesen
snin ед—о ли щс с Сила ток-’
Schwermut /- — тежка меланхолия, униние,
мрочно настроение; мед. хипохондрия’
scbwrrmüule adj. мрачно, тъжно наетгe—нu—,
унил’
Schwer/punki е физ. център шо тежтеcтa, и
прен.: din —т det Iriisiein und Len1wiтeshhe/e
възловите отрасли на промишлеността и сел¬
ското степа-слео; —pngUeereTire е икон.
предприятие ел първостепенно важност;
~e'ee /и минер. еернокиеел б—риит-
Schweri п. —ns, —et I- мсч: zum -е grnifer пося¬
гам към, грабва’ мечо, eit —lankum, bloBue
—	с изваден меч; n—n eie den —т hin—кСиеи по-
сича’ икт.; las — In lin Sclcile stecken вла¬
гам мечи е ножнuuamа, u прен.; библ. wer las
—	nimeU, soll dutcis — nikonicn които вади
мсч, ол мсч умира; 2. сшр. мор. лаол; някои
е—чeсндши предмети или органи; 3- и
Scburrirl щ. -S, ~ гладиола.
Schweri-ooI п иор. шесртбот. яхта с подвижен
кил.
Sclm’ertlceer ш мийстор—ковач на мечове’
Schme—t/tiech е лоал- гибо~етч (XicCiae
1Ie1I1s]- -streich е удар с мсч; ^—1 — без бои-
-wel е зоол^. делфин (Dn1chin1e crbes)-
Sc/wesSer f. —и 1. с—стра; 2. м-диuишека сестро;
асmcр. милосърдно етсmго; 3. калугерка; 4.
члснко иа сеслрннско содруго-
ShhwesSert/tn/1tält f аепcр. 1. сестрuнеко учили¬
ще; 2- и —Zbeet /'родствено предприятие. 0'-
новоше еднeвгеменно с друго; —kind п пле¬
менник. пл-менниua-
scluesirreicl adj. с—слрннскн. т прен.
ScHwester/eeie ш, pl. -länger зет (мъж нс се¬
страта).
Schwe1Stг(n)ehha"./. -ue 1, сестринслво т прен.;
2- всички медицински сестри от сдна бални-
uа-
ScHwestir/schbll п мор. моиогипсн кораб- -sohn
е племенник; —tocHuer/ племенници-
ShnuIЬЬoge1 ш архит. 1. арка, дъга между по¬
криви на ucнmрaлиия кораб и страничен опо¬
рен стълб (в готически храмове) (вж. Strebe“
bogun); 2. често: готическо островърха дъги.
орко-
scbmicheei tr- 1- мор. залягам две опънати въже¬
то с друго (което ги съеДиняво зигзагообраз¬
но); 2. обл. тлоложeое. успокоя-о’ (вж.
ЬnschwIh1iIge1)- ЗНасНИте/.
Schwieger/. -п асtnaр- тъща, свекървО’
Schwiegerelterи pl- тъст и тъща; свекър и еecкъ-
рео.
echuiegerelt1гeIc1 adj- но тъста и тъщата. иа
свекъра и свекър-ита-
scHulijtrlicn adj. тъщешскн, сeекъгсенскH’
Schwiegict/nuIIer/свекърво. тъщи; -,(>1; е зет
(.мъж но дъщерята): ~iociterr]cнaхи (жено
нс синс)'; -vatte е тъст. б-б-лък; свекър.
Sclwi^^l^i^i^schi/i /— евотоeетв0’
Schmiele /, —п мазол, —n]н.
ecnuI1II1 adj. м-залест. сли-ест.
Schwiemeln in/t: h s фам. дисл- 1- залита’ (от
замайване); 2- пиянству-ом, гуляя, кисна по
кръчмите. живея бсзпълшо.
е. —s. — лоол; сокол-чучулиг-р (Falco
aesalon)’
scHuIemibe adj. aбл; ф(еи- замояц. з-лиг-щ,
schwierig adj- мъчсн, труден, и прен. (заДачс,
предприятие- служба): прен. ein —ur Mcnsch,
Charakter мъчсн чос—к. тсжък хорокт—р-
ScHwierlgkcIt /, -ce 1. трудност, мъчнотия; зат¬
руднени—; 2. неприятност, спънки, пр—чко:
e—m —tn iacCen, /ctilet; прося, създава’
нам. неприятности, спънки. пречки.
Зс/атт/ии^аИ /1- плоеолня; 2. училище зо
плувонт; —euZburгieuneevгтfe1—ги п метал.
флолоиня; —/ccUcn п плувен боееин; -/11,1 /
плосоттлтн мехур (и снст.); —eooej/ плоеищо
шамандура; —dock п пловощ док.
schwimmen* ln/r. s h плуеом, m прен. — ü/пт den
Fluss - преплувом р-ката; mit dum, gegnn den
Seron — плуваш по, срещу течението, т прен-;
фсм. cim. — 1ieenn изоставям, откосвом ст от.
нс сс иит-р-стeом ол ищ.' Set Bodce schwimme
In Wasser подът. земято е плуенола във еодо;
sic schwane in Tränen бешс польноJлa е сълзи;
In Ü—cetluss, in Wonin — плувом е изобилие,
е блаженство; Ie. in s-m Blu'u — плувом е себ-
ствтшото си кръв; ns eciuim1i mit vor den
Augen мержслсе сс пред очите ми. всичко иг-
рое прсд очитс ми; рсзи.: Sciuhn. worin int
Fuß schwimm' клеп-щи обувки- det Redgnt
buginne zm — ораторът сопочво да ст олеличо.
до сс россеГво; Спт Shhauecinlnr scHwimmt ок-
гьеръг чоко стфльeрьm да му суфлиро (не си
знае добре ролята); irr Fiß—ellspIeler koeei
ins Schuiemen футболистът от умеро сaпeч-
во да не спазва лт‘песо но играла; pari.
schmieend: търг, schwimmende Warn еmо-
ко. и-мир-що сс е ‘омсито но морс (в транс¬
порт); schuiincndcs GebI—еп ро-ливо скоnо;
ubn eh1wiemng1ns ScHciecn-Ild сяна- бсз ясни
ечтрсоиия-
Schmeeer е, -s, — 1. гптecu; 2- мор. шамои-
дуро, плавец плоеок (т овисц-); 3. техн. раз¬
лични плаващи стла: пловок (е казанче но
клозет. бойлер и Др-); поплув—нк но мано¬
метър- корково гъбичка — поплоеник (нс мре¬
жа. въдица); 4. вид ор-омстър-
SCCuime/gürtei шиор- епое]тепеи пояс; —balle
/ покрит плавателен бассин; -Сеп^оеол. пла¬
вателно ципа; —milsier т, епоеиmеп. охрана в
къпалия; учител по плуване; —mtisterschctfe/
369
schwippen
шимпноиаг по пл^еоие, плувен шампионас-
—paezr—kempfwagrn щ воен- лоик-омфибия;
ните е нод^еоем пояс (за неопитни плувци);
—siailon п спорт. плувен бaеейн, стодион;
~yetSt j/= —gürte-’
Schwbelcl щ. -s. — 1- виснс иа сеят. шсмет. зо-
шемелявон—. гпоeозомaЙRоиc, т прен.: 1пп —
labn— сеят ми се вие- le— — —ukomeen, von —
bufelinn uctlce. us pack', erguui/i eich ebn —,
uin — uenlnll micl an зовиво ми ст сеят- 2. из-
мо‘а. ширлаташня, шмекерия: фсм.: Спи —
kuenc icl! знам ги оз тия шмекерии, шишми-
ис можеш мс товно, ис ми минаеот такиео; Sun
— macin ich richt muir mit повсчс мс нямо е
такиво работи; 3. фсм дреболии pl: джунд-
журии р!- вехтории pl- боклук: was kosIct
Set да^е ~? колко струс-т сия джунджтгии,
целия; боклук?
Schumlel/anTcli е ueO. сaeивон— ии сеят- -ba—k
f мош—ннчсска баикО’
Scnubilclii /. —сп нсмaмничество. мешениче-
ство- шмекерия.
scbui—Sel'rei adj. комуто ис ст вие евят.
Schubelcl/irlst ш измамник, мошеник- —Firei
/мошсничтска фирма; —gcZbibl п шсмет, вие¬
не но сеят; -geschält п фсм оф—ро, далие-ра-
-Cater ш госни видов— бурени по нивято.
scHwindelbc/t adj. I. мошсннч—скн. шaглaтaне-
ки; 2. шеметен. пг-днсвиквaщ сaмоиeоне’
Scbuindeeböne f шеметна височина.
scnuinS(i)1ig, остср- scbwi—C(i)-!cb adj. 1. ко¬
муто се ви— сеят: mir ist —. ich uetdn — еи— ми
сс сеят- las Glück heu ibn —•gemacle щaетиcто
му замая плавала; 2. шеметен (височина), прт-
дисвuквaш виеше иа сеят. замайван—-
Schwindcl/minövc— п ’ошенuчтекa ‘ансвра;
-liier е фам шмекер. исмамник. мошеник,
шарлатанин.
scbwIideii I- inti: h refl. фсм послъпеим. момя.
лъжа, шaрпaтaнствтeaм (на Дребно)- шмекеру—
сом: sici iurchs Lu—nn — преживявам с изма¬
ма. др—С—н шарлатании; II- абикнов. inp. mit
ehluinSeIt свят ми ст -ие- ein ecluinSnInSeu
A—gtmnl шемелша пропаст; също и: ec!; Kopl
echwinSnlI, ier Kopl sciuiginit mit главата ми
се мас, зимиГеи-
scbuIndin* in//-, s 1- отслабва’, чезни, сподам.
отпадам (зс сили), лепя се; (за глина. Дърво)
съхне свие- се, сa’Иро: sein Rebcllum, das
Geld ist gnsciuunieg богатството му. парите
ст слепиха; eeig Mit scCwind куражът му
спадна; духът му олподно- Sin Ar-nii ec1wi;Sne
ile nrlet de; Tägdn— гaболaлa му спори мно¬
го; роботи ката ‘ишини- 2. (кротко зо
veuehiwigdng) изчезвам, преминавам. отлетя—
вам: Sin Rakete schmied uns aus Sn; Auge; ра¬
кетата нсч-снa ол погледите ии; int Name ist
mir aus Cem Gelächlrl, geschwurle; името ми
щукно ол памстт-’
Scbwindgrmbt клозети- ямо.
Schmndler щ, -s. — измомник. мошеник. шар-
nоcaнии- шмскср.
sc]C,wiin<C!eirhaft adj. - schwinSnIhefe 1.
scbui—llnriscb adj. мешеинческн. измомничтс—
ки. шорлотанскИ’
Sclmind/ncß п пехн. коефициент ии свиване¬
то- -sicht/мед. туберкулоза. охтики: jaiop-
CInuundn — скоротечно mу0—ркулоса,
schwindsüchtig adj. лтб—рктпосеи, охтичае-
ScICuindsuchltskaiSIdit ш раз, предразположен
към тубсркулоза.
ScHwIegc /. —е 1. поет, крило: auf Ser ~— de,
Sintecs, Set Poeein но крилата на бурята, но
пeтсuятa; 2. сила. решета за жило; плитки
кошиuио; 3- бухалка зо лен, коиоп.
Sclwiigel т, —s. — 1- бот. различни видове тре¬
ви, нспр. елисаско fFhetuce); 2. спорт. дървен
кои.
schwiegen* I. /г. refl. 1- и refl- мятам (се) (копие),
газ‘ахвa‘ (меч, бич, чук, факли)- отвяеом
(жито), развявам (зномс); lefl- възземам сс.
издигам сс (зс арeлJ; Иahhe — мъио. млотя леи;
sbcb In Sn; Sattel, aus dem Sattnl — мятам сс но
седлото. скачим от коня; прен. sici in Sie Höbe
— uсдuгa‘ ст нaeиеоко- рсзг. les Tanzbuie —
1—^--’ вихрено; фсм. с-е Rcdr, Sin guoBc
Klappe — говоря на едро, големи думи- иран-
гетля му едно слово- Sun Kohhlöffnl ~ рас‘aх-
-ом черпака (готвя): sie schwingt Ser Pa-Iollne
тя комaндтвa, кокошка пее вкъщи- 2. refl. за¬
облям се. издувом сс; огъво‘ сс; II- inn: h 1.
клаля се. люлея се, махам (за ,ucхaла); треп¬
тя. вибрира’ (въздух, струна). спорт- се de;
Ri—gue. се Barrnn, em Ruck — люлея сс но хол-
кнгс но пaрaпелкaтa. иа пeелa, висилката; Sin
Schiliwnling — сeткоeнте вълни сс насят. треп¬
тят; 2. спорт. eit п-п — боря сс с нкт. по
швейцарски.
Schwiegen/flieger щ; - Flugzeug п овисц. лет-тел-
иа машина с махащ. крила.
Schwinger m. —s. — 1. спорт, крошс, страничен
удар (при баксj; 2. швейц. борси.
ScHwieg/ledce f махово (полenноj перо на пти¬
ца; —k-a/i f = ScCwn—jUtc/e; -p'r—d n епарш;
кои c гривни.
Schwingung/, —cr физ. трспстнс, люлеене; виб¬
рация. и прен. (нс .махало— .мембрана, стру¬
на): snn1iehnn —cn душевни трепети; емопиu-
Scby'leimees/kreis е ei. трептящ кръг (елект¬
рическо верига от кондензатор и №.№№0);
—aelbe/физ. амплитуда иа ср-пленсле; —zahl
Jфиз, фрсае—нтнесл, чессета но тр—птениято-
Scnwiigwerg е отпадъци при ‘ъше-с на леи.
коноп.
scbwipp! ln/j- пляс! (възклицание при пръскане.
аmскaчaнe)-
ehbuicc1n I- /г. рсзи. шибом с тънка прьчнпa;
2. пръски’, пръсвам (вода).
24 Немско-български речник, т. 2

Schwippschwager
370
Sc1uip'Shbwaeгг n рози. брот шо шурея. сття-
Scbwips ш. —us, -е рсзи. 1. свстр. леке пийван—,
сръбване: c—n — labe; пийнал съм; 2. тупване
с пръчица.
scHuir-tn int h s 1. свистя. фуча, профучово‘,
свнрвом (куршум стрела)— бръмча (бръмбар).
звуча, трептейки. трептя (струна). ns schwirrt
mir um Sin Oieen бръмчат. шумял мн ушите;
ns sciwirrt mb— voe le; Лидии ечите ми сс пре¬
мрежвал, ‘—ржел—с се пред очите ми, свят ми
се зовнва; Seu sciuiurenin Lnuchngeegg тремо-
лирин—со но чучулигата; 2. въртя ее. нося сс;
гъмжи: Gitücltu — гъмжи от ‘ното слухов—’
Schwitz/cl п парни баня.
SchuItze-е 1. готе, запръжка; 2. шехн. щавт-
ше- обезкосмяване (нс кожи); щоео (като
среДство за щавене); дъбител, дъбилно есщ—-
стео-
ehbuIizг— I- int h s inp. 1. потя сс. нспотяeaм
сс (също т стени, прозорци): an len HänSnn,
Füßen, en Sin Tä—SU’ Füßc — изпотени еа. по¬
тял се ръц—лт, кракала ми- розг. е, shhuieee
lich поля се ос гeгтшинa; ich hibn dabei
gehörig — nüssen здрависа м— изпоти лая р-“
бота; п—п — leesnn накарвам нкг- да се пържи
е мaепото си; фсм. wie cin ScHwuIeu-taicn, wie
ein Tcnz—äe — изпотявам се кото е хомом; 2. 5
(ciw- echwiizt] избива нaeьн, отделя се (смо¬
ла ое Дърветата), II- t 1. попе. леко сaпър—
жвом; 2. техн. щоея чрез зоп—реонс, (кожи),
3- vor Angst Blut — кървав пот мс облива от
страх; рсзг. тръпна ел ужас- gtoBc Tropfen ~
едри капки пет мс облиеог; 4. (за Дървета) нз-
птекa, отделя (смолс).
Sclwitztr щ. -S. — спарn- етнтьр (= Swectne).
Schmite/pehk1ng f кe’ггее за изпесясишт;
—weseгг п кондензираш- води, кондензат.
schwölle t техн. eaрeевaм (кожи).
Scbwol т, —s. —е фсм. 1. опашка, куИрук- 2. стуО-
простонародшо весели— с танц-
senmjen int kмар; (зс кораб) въртя сс (на кот¬
ва).
scHwören I- /r. refl. кълна се. заклсе-м се (във
вярност, -счно приятелство): е—е Eid ~ давам,
пелата‘ кn-лса; n—m dcn Toi. е—и се 1е;
Gcigui — з-кле-ом ее, чс ще убия нкт.; пращим
икт. но бесилката с клетвата си- п—п 'Clscln—
Eil — дови’ лъжлива клетва; sicb me Willen
uni Feeihniu — поради дадено клетва сотубeом
свободата си: П. in/r- h 1. заклевам се, кълни
сс е името иа нщ.- давам (тържествено)
клетви, предан съм към нщ’. отдаден съм.
привърженик съм но нщ.: zur Fabnn ~ пола¬
гам войнишка клетва- zu eSe’ Fabnn — обявя¬
вам се за привърженик но нкт.- loci uni bullie
— тържествено сс з-клее-м (е името нс бога
и вярата си); I—eSs- Hand ~ давам обет пред,
икт.- u—e Pbliosopnic. Leben - убеден привърже¬
ник съм но дидсши философия, уч—ннт; deu
Sünic — алдидтн съм ни трсхи; ein ge¬
schworener Verehre— Buanes убеден почитател
ни Бромс; ebn eiscluorinct Gigret сокптл
-рит; 2- (auf ctm- ~) напълно вярвам е, гаран¬
тирам зи ищ.: ici schwötu an' s—u EhtlichUeit
гaгaнcнрa’ н-пълно за пeчтт]eетлa му; 3.
кснц. библ. остср. кълна-
schuml adj. map, вулг. хомосексуален, педераст,
schwül adj. 1. душен, задушен; зноен и прен.
(възОух. летен Ден), 2. прен. тртеожти. обез¬
покоителен; тсжък. потискащ: mir ist ~ zuiutu
(zu Mute), ums Herz c—жко мн c ни сърuето;
безпокоя сс- 3- еротичен. плътски. похотлив
(сънища, фантазии).
SChmüir /, —е, 1- задуха, душност; снои; 2. по-
тисналесл. у-нинс. ‘арност; 3- ероcнчноеm.
похотливост.
ScbwulIbus т. -- ~; Sdlml1IltLr / -еп стуО, зор:
in — sein но зор съм.
Schwmlsi т- -ns. —е 1- и: SchuulsS f, - падутини,
оток- 2. прен. eнсокоnaрноет. Оомбоетuчноеc
(нс език, стил), ‘ногеслоеи-; 3. прекомерна.
nгетeвaг-нa, пищно укросо (въобще)-
shnum1sUi1. scbwülsibe adj. пейор. н-дут. бомби—
сснчен, претоварен &/)№. израз- език- писа¬
тел)-
Schwüls tigkeJil /. — прсловорснест, прекомерно
пищшост (нс стил, език): 2. pl. —еп високо—
парни м-сла (с творение)-
ScluunS е. -S. — 1. [постепенно] ]зчтсвоне,
загубване. отелабe—не; ~ les Haitns падаше на
косото; 2. ‘ед. атрофия; 3. техн- свнеант,
съсъхваше; 4. раб. фодинг.
Shhwu11riuegiгIcb т роД. овто’атично урсгу—
лирвои— (силата на звука, нс фсОинпс)- изров-
нявоне; -crscHcInungcn/рсО. фадниЕ.
Schumig т. -us. —е 1- рaсмaхeaн—, зимихеоне (нс
меч); мятане, мах. люлтсне. размих (нс маха¬
ло- люлка); тласък: е—т Schaukel — gcbce роз—
люлясим люлка- рази. ntw- In — bringen, setzen
поставям ищ. е движтние;роздвижво‘ ищ.;
^о^^г n—n auf len, in — bringen раздвижвам нкт.,
накарвам то до роботи, давам му тласък, ув¬
личам то- рози- In — komecn засилвам се; розг.
lin Sacln Isi jeizi Ie —c, In — работили c сега e
пълен ход. е газгого си; mit е-е — с един
тласък. наведнъж'; 2. прен. размах. сaмaх, по¬
лет (нс .мисълта. фантазията)’; тen—чcни—,
подем. порне, пaтое, въодушевление. вътре¬
шен опън, сила, ритъм: ~ Haben имим з-мох;
~ See Senin подем. вьзс-моне но душало- те-
стр- ~ See Haellmne напрежение, динамика иа
дсиствисто; See cdlu — Set Verse благородни¬
ят патос на стиха-елс- las Bild Hai — тия кар¬
тини има мощ. динамика, движение; е—е Rudu
ohne liier ~ реч бсз какъвло и да е порив;
релг;: dir На' ~ гои има порне. пламък; er На'
371
See2
kni; bisschei — гои нямо ии копко вътрешен
пломък; er i,' hnutn In — днес гой е е стнхия-
то си- 3. дъгооброзио. извито линия, нсвнeко-
епаре- скок (нспр. нс ски): in großen ^и und
Bögen ио големи извивки и дъги; 4. фсм-. ко¬
личество. мисо: nin — Essne цял черпак ядс-
ис- Sur ganze — всички саcдно, uяпотa сюрия-
5.	шеп. иаконтеио търтевче (служител) е дю¬
кян (= Lainnshbwn;gnl)’
Scbuu—e/beurguie f физ. махово движение;
—beet' л спорт- трамплин; -itiee f (дълго) ле-
тaтепно. мохоео перо от крнло.
scHwungleT' adj- вие. пълен със сила, със сомох.
възтерж—н. вдъхновен (гавар- алово, изложе¬
ние): 2. оживен, активен.	(търговия).
Schwungkraft f 1. двигателна снло- прен. вие.
импулс, тиертия, устрем (нс Духа): физ. инер¬
тна сила; 3- —пaст]чноет, пърговнна’
shbwm—11hs adj. без сомaх, пламък, въодушевле¬
ние, вял, без уелтч—ине-
Sclwis—grcd п техн. мохоеик.
ehhwu;e/ггihi, -voll adj. 1. вие. пламсн-н,
възторжен. въодушевен, уeлнчиш, смфотичеи.
пълен с полтт. замах, полюс. ентусиазъм (реч,
изложение. описание-— 2. устремен (Движе¬
ние), 3- —е Li—inn линии с размих, полст. за¬
мах.
ScHwupp, Schwups т, —ns, —с L удар, тласък- 2.
пръска.
scHwupp! scHwups! int 1. хап! пипнах ли г—?-
2. и sh1umcpSIumpp! внесопшо. мигом-
ScHwur т. —s.	1- клслео: е—п — tun. irisien зак¬
левам се, полагам клетва; int — an' Sin Fahne
кл-сеаса, сaкп-сa]-cо е снa‘тce; 2. библ.
проклятие.
scHwur-rüchbe adj. клесвопрест^пнически’
Schwur/Hiieer р/. пръстите, с конто се кълнем;
—•etuich' п юр. съд със съдебни зaе—дaл—пи-
Shie1hnÜicUih1 [caйънcфикшн]]/lшт- научна фан-
ГИсТНКИ’
Scientology [саГънтолоюжж!]/ — спн—нmолeгuЯ’
Score [скоор] е. -s, -s резултат. сбор от точки
(при състезания—, психологически тестове).
Scoisl [скоч] т- -s, —s шотландско уиски.
Scout [скаут] е. —,, -s 0-^ (член но иежДунар)
роДно младежко Движение)-
Screening [скри—’--] п, —,. —s скринии-г. масови
профилактични прегледи.
Scrbp [скрип] т, -s, -s търг, бон, купон ос еб-
лигоция’
ЗсН''^-. [екрuплтърл] п. —s. —s филм. скриптср—
КО-
Seal [знил] е. -,. — щехн. тюленова кож'-.
SiCeci [ссас]/, —п е-aнс (нс спиритисти).
Scbenbiue ш вил хвоГно-
Seborrlö /, -cn, т Sгbhгebhe [-pö] f. -и мвД. cc-
борся’
Secb п- -S, —с селг-сп- нож иа плуг-
sicbs, рази; scclsc (ако не слвДва subsi.) птш-
шест: us wcecn biret ~ бяхо ш-еmимa; wie sind
zu -, zu suclst шестима еме-
Sechs f- —en шесгорки. шеегиuо (m трамвайна-
тро.лейно- аuнuбуеноj: eu hei duei —tn
gewoe'c; лой хвърли сри ш—сторки (при зaра-
ве); enirnr ~! кълна сс е душата си!
Sechseck п моп. шестоъгълник,
e1hne1hkig adj. шестоъгълен,
eгcbsei—beIЬ пит. шсст и полю-ннО’
Sichsindtr т. —s. — лов. ел—и—ш—стак (с по три
разклонения на рог).
Sechser е. —s. — рсзп. 1. дребна менели от 5, 10,
20 пф-ниго (според обдcеnlmcj- разг. петак;
2. войник ос 6-и полк: 3. и: Sncne1i1g е. -s. -е
= Snhheen1гt; 4. цифрата шест.
e1cbeerI1I пие. юг шест -ида,
SicbsTccb птш. ш—еmокрacеH’
S1cbe/iаcn п. —s, —е; Srchsüäcinner n. —s, — лют.
ш-слосл—-’
stchshunieri пиш. шестстотин,
sicnsealie adj. ш—еmокрam—H’
Scchsritmer е спорт. подкa-шcсторко.
eehbsU пие. ш—сли- adv: zum -сп но ш—еcо мяс¬
то: рсзп. 1ет —т Sinn а. полов нотен; б. без-
смислицо-
sгcbsUiuee—S пие- шест хиляди,
srcbstrbal— пие. пет и полеенно.
SecbsUel п. —s, — пит. штстино-
e1hbsUe—s adv. ио шесто място, шссто {при из¬
брояване).
SecneuлdeecbzI1 п. -s, — корт. сaнmaсе.
e1hhz1h1 пиш. штстшодсс—т.
sгhnzгb—U пие. ш—слнад—с—еи.
Sncbzib—Uil п, -s. — ш—слнодесесинка-
sechzlg пие. шестдесет.
ЗесШ?^/, —сп числете 60.
S1c1eI1eг е. —s. — чев—к между 60 и 69 години.
sicbzige— пит. die — Jehue c-, JaCuingdnrue штс-
сд—ссле— години но дадено столетие (от -.60
де - .69).
secbziest пит. ш—елд—е—еи«.
Sicbzigstcl п. —s. — ш—егдтселJИHкa.
SгhhnihanSehh' [е—къ]дхaнлшопJ е. —s. —S ‘о-
.031— зо употребя-они вещи, вещи eтогa ръка.
siiäi adj. спокоен, улегнал.
SeSeUlv п. -s, —е; Stie'lvum [—вум] п, —s. - .va;
SгieUiv—SiIe п мед. успокоително ер—делeО’
Sclez п. —,, —; Seirz/ormaU п печ. шестнадесе¬
тина (фармcшj-
,1111—11 //: успокоявам с приспивателни ср—д-
ство-
Steietni п. —s. —с утайка.
srSimentäe adj. уе-ечеН’
SedisVVkainz/църк. време но вaкaнлнeел но пап¬
ския престол или ио вл-дишаи епархия.
Зее1 е. —s, —п езерО’
See2/. -п море; октан: woeinCr, lo/cnde — роз-
See
372
вълну-оно, бушуващо мерс; си Sin ~ enisin
оливам но ‘оре. на морски бани; zut - tuisc;
пьcтвaе по ‘оре; (за корсб) in — eeieg,
stncinn потеглям към открито море; се Set —
gniegnn. lingerl разположен на море, примор¬
ски (грсО- страна)' Sin — Ciitun държа море¬
то (без дс се отбивам в междинни приста¬
нище), ent hohne, oTTceit ~ но открито море;
Reiser. Harlci zut — пъсеш-сленя по ‘оре.
морско търговия; Ha—dul zu Lind und - сухо¬
земно и морска търговия; воен. Kapiiän znu —
каписан I ринг; 2. (тeпямо. връхлитащо] въл¬
на: scluntn. geoBu — тежко, голямо вълнение;
lohic ~ подгъващи сс, чупещи ст вълни pl-;
hohe ~п силно вълнение; langn, kurze ~п дълги
(полвии), малки вълни; Sin — läut' kurz, lang
вълните си къси, дълги; ehCuern, guoßn ~e
lirgcn übee das ScCITÜ übet Borl големи, ви¬
соки вълни заливаха кораба; las SchiZZ rein
fortwährend große ~e ü/et корабът постая-шю
се зопивaше от големи вълни- hohu, volle —
прилив- liclu — отлие-
See.’,cee.- (абикнов;j морски, на морс: SccHile—
ш-
Scd&ai- -aCIer е 1. зоол- ‘арскн орел (Но—
IlaCeos); -amt п мор. аварийно управление-
—■anг1hn1 Jзаол; актиния; —Ье! п морски ку¬
рорт, морски бани- pl. —bäe m L рсзг. морски
вълк (кален моряк); 2. внтзaгтн прилив (е
Бaдпийека морej: 3- лаал. морско мечка (виО
тюлен) (ЛrhiohepiäI1e 1teigue); -bäin ш
дърво, бариери за затворяие иа пристанище¬
то; -ЬгЬги п земетръс е морето; -bcin п =
-Hiß; —briet е мор. коробно свид—лтлеmво.
свидетелство за поданство но кораб- -iliTc—I
е лаал- иеполишски морж (Mitonrea.
Mahuhthigus); —utz п наглоеmяeaше на желяз¬
но руда е сладководни сзсро.
seeTebreil adj. мореплаeат-nеки, ии-нтошиоиси-
Seu/fahrer ш мореплавател; -Zehet / мореплава¬
не, навигация; —fihrts/uci п моряшки пас¬
порт- -'abreSscbmlt / иовитациюнно училище;
—-'гСггJзоол. морско перо (Pnnnetiliria)’
eeгZesU adj. устойчив иа море, мореходеи (ко¬
раб)— шеп. нсподдоеощ сс иа морското болтст
(човек).
See/fmß ш моряшки крак (устойчив нс стоене
и кaneрвнej: —Tunk е морско родиоeрьско;
надводно радиовръзка; -дапе n вълнение
(.uареkаj; —geltung/надмощие. превъзходство
по море (на Държави); —е-е, п морско грево
fZosUnea mauIna); —guekt /оюл- ‘ореко крос-
1-—™- (Ho1htburIoISea, от бодлокожи); -bild
е морски гтрои; -Ьпе! т зоол- 1. тюлсн
(Proci)- прен. морски вълк (за стар. колен
моряк); 2- котешка акула (Squaws hetu1ms. сем-
Riocbdae); —Igtl ш лоал- морски caгaлтж
(Eh1inus. сем- Echi1hISna); ~jnngg'eГ'I- мит.
ртеaпки, нимфа; 2. лаол- седне кенчт
(Li/cllnlä); -kaCeil е восн. оспор). морски
юнктр; —kenne J бот. кокички pl-
(Limganticeue gympheehiSes); ~kattj/‘мог-
ско карта; -кае^ -/ооол- 1- сепия (SnpieO; 2.
вид хрущялна рибо (в .морските Дълбочини).
see/klar adj. готов зо пъг (кораб); —krank adj,
бюлен юг морска болссг.
S1irlгi;kb1it/морска болcе1; —КиЬ/зюоъ ‘ер-
ско крова (TyirhSi1eIis ,111-11, розг. Sirnnie)’
Seele/, —и I- души. т прен.; психика (като Ду¬
шевен живот); прен. сърцс: iin — ic,
Geueciieg душало но праведника; Sie — des
Ailstcrle,, in, WiieuetenSns душало на въсла-
шн—се, ша съпротивата; ,-c — Sei Teifel
verschrnibng продавам (е—J, душата си ио дя¬
воли; an Сег — Schiien iniing преподо, погт0-
-о сс душило ми- s-n — äueienche; издъхвам.
предавам дух; шеп. е—с ditstige — къркоч- er isi
е—с — von Kind гой има д-леко, ант—лска души,
рсзи. tu ist е—т — von Mtescl, von e—i
Megec1un сой е душо—чевск; ciu- liegt ebr, Ich
ha—n utm. en' der — ищ. ми тсгн— ио сърuето,
душала; разп. ,^1 in din — higein ehhämnn сра¬
мува’ се до дълбочините но душало си; les
gelt mir еп lin — това дълбока м— срогво. раз¬
търсва; e—r en' Ciu — Ccben някой тежи но
съв-стто ми; рсзг. e—m cim. an' die — —i—dnn
настоятелно моля икт- да вземе ищ. присърце;
ns gelt mir lutch din — сърцето ми сс късо ат
лоса; et spuIcie iir ans Сег — сей изкосво
напълно моите мисли и чтRелeа; aus beez1Ihier
—	lankun благодаря от дън души. ол все сърцс;
eiw. 'ui mir In der — web соли ме много за. по¬
ради нщ.; mii, von ganzer — от есе сърце; eit
-	sinenn, vortregnn пея, декламирам прочув-
слеено. с чу-стсо; eit Lui— und - телем и ду¬
хом; sicb ntw. von inr — in—1ginte'ruc1nn нз-
кaсвa‘ си, к-квота ми с на душило, ни сърпе-
то- рсзи. sich Ciu - aus See Leibe rulen гово¬
ря енушне—лио- фсм. разкъсвам се до говоря;
m—c ueu—u— —п! скъпи мен'; lu arme —! бедня¬
ко. клетнико!; рсзи. —ui e—r —, iei—, icbrcr
Sunl! бего ‘и- кълн- се е душило си; паeл- е—
Ise aul Sun Pfennig win Set Teulul ;nf u—e — тои
c илчсн зо стотинкото, кокто дяволът за чо¬
вешка души; 2. човек; душо; е pl, души (аеа-
бено зо жители): u, je— richi е—е —, Ueinu
suerbliche — иямошт ииито един [чо-ск], живо
душо; lin Seide Нае 50 000 ~п гродъг брои 50
000 души; 3. техн. канил на оръдие. сърце¬
вина иа паче пере, сърцевина ни корабно
въже. жици е кабел, дтшнчко но uигтлкa.
шнур но бгоcниuо, шексш— сърпе иа совалки;
твърдото парче, около което се навива кълбо;
коиолче на ракета- метал— ядро. еьрu-. около
което се излива росmопеи м-гал; корпус ио
високо пещ; 4. тазгодишно риба.

373
segeln
Siile—acnsn f ваeн; ос ио канала (но огнестрел¬
но арьOиe).
sieiinaeiein adj. еaм~сaмcнuчьк-
Serleig/emt п църк-- панихида. опело- ~engeSe/=
—noi; —•eret ш рсзи: психиатър; —bräutigam щ
поет- Христос- —durchmcsscT ш воен. ка¬
либър ни оръжие; —üorecheг е психолог
eee1en/Zron adj- радостен от душа; —gui adj, със
слamшо сърuе, извънредно доСър.
Sггle]лfgüte/дoбpocъ]Д^ечн-; -härdle— n търго¬
вец но роСн; —Heil п църк. душ-спас-шие;
—^11111—11 / психиатрия; —HI—I църк. духов¬
ник; —kratf /1- душевна способност; 2. сила
на душало, духа.
steleigkriik adj. ге]хопaлич—И-
Seeiein/Uu—le, —lehru/ психология.
sttienlos adj. бездушен, без душа. бсз чувсгео,
лоплого-
Strlci/eissc / църк. панихида; —rot. —'tie.
—quäl / душевно легсaнне. душ—вно мъка.
sceleie/rcicn adj. аещcр; многолюден, -(s)gut adj.
много добър, голям доСряк; душо-човеК’
Sieleetag п църк- Задушница,
srelenvergnüet adj. много весел-
Seelenverkäufer ш I- мор. русалко (даOkc): лес¬
но обръщаща сс лодка; лош кораб; 2- аеmaр;
продаеоч но роби, ио бели ребиин-
seelernverwanlU adj. със сродно душа- -voll adj.
прочуестеен. задушевен; исросигтncн. одухот¬
ворен’
Seelernwacnsc—uge прераждане ио душите, мс—
cтегенхeзa; —mä—mer е шеп, душ-грейка
(дреха), плетено вълнена дрсхо.
SeeleucbUl /люр. морски светлини pl.
sunllscn adj. душсесн, психически: körperlich u—1
— hart mitgenommen ио кроя но силите ']-
Scclöuc т лаалг морски лъв (виО океански тю¬
лен, EumeIh'ies j1bet1e).
Siel/sorge / щърк, душ-грижа; —so-ger е църк,
пастир, душепостир-
SenZejffeSreltkrä'Ie pl. военноморски въздушни
сили. ееенно‘орска авиация; -nacht /ооен.
1.	‘орско мощ; 2. морски държави; -папи т,
pl- —-inti I- моряк; 2. мореплавател.
sermä—iIscb adj. моряшки.
Scemanns/ehc/ шап. иран- моряшки брак (копа-
то съпругът отсъства често от домо)—
—дае; п моряшки разказ зо фантастични при¬
ключения- = scinnn; разказва’ ]ебивапuпи,
фaнлaелuчни морски истории; -hrim п дом за
моряци- —los п моряшки участ. съдОи но мо¬
ряк- ~hrig1ger■мopяшки уетaв, устав зо ред¬
но кораби.
scc/eäßig adj. = —eüci'lj.
SeiCmeiiei пюрса- ‘нля (1852 км); —goi/Oonac—
ност, беда е открито море, морско прсмсжднс;
~nhteeicbhn п еuгнaп за кор-б - бсдо-
Stenplittte /геопр- есегнa плочо.
SeiC/)ot^c^e^n—/предписания. правило зо между¬
народния мeгек] транспорт; ~hUeг— е лаал;
морска видра (E-chySTC luteisO; ~clггih1г— п
лаал- морско кончс (Hippocampus emUUulaitus).
See/uei е мор. морски съвет (като управител¬
но тяло); —таи/ т пирaтетRО- -räuCe— ш пи¬
рат. морски разбойник- --echt п юр. морско
право- —rost /1. бот: бяло водно рози, русал¬
ка (Nympheei 11/1); 2. бот- бърдуче (Nupie—
iutcne); 3- лаол. актиния- -ehhed11 е морска
авария; -Schifffahrt / морско корабоплаване-
—scllänge 1- мие. морско легендарно чудови¬
ще. 2. рсзг. еенсaц]онно новини (невярна);
—sciilt / иор. нaeигaпиe]шe училище;
-echmal/г / лаод; речна рибарка (Sietna
hi—undo); -sitrn щ лоюл. морско звезди (Astcric,
розр, ЛsIeuhiiee); —st—aße / ‘ерски път;
—st—eiUk—äfUr pl. eоcнномогски сили; -'Stück п
жив. морска кортина- -sUüeecunkt ш ваeН; во¬
енноморско Саса; —ierg е бот. вид морски
кафяви водорасли, еоргaсово водорасло, фу^с
(юг гeдeвеcт Ficus, Sergaseum. Mecuyeiis);
—irt/tce п морско сраж—иит- -Urffien pl. ммор.
рaсни плаващи олломъщи (от потънали кора¬
би).
seetüh1UIg adj- годен зо морско плаване (кораб,
опокоеко)-
S1e^ltühbiIgknIU / ‘юреходносл; —volk п 1. морс¬
ки, мореплaвamепек] нород; 2. рсзг. морящ«
pl-; 3- екипаж ио короб; -mault / морска оС-
ссрс-торня.
seewärts ad\: към морето.
Sce/weg ш морски път: търг, еи/ den s по морс;
—•1,11 п морско дело; -Zeichen п морски зноа
(плсвок- шсиснОура- фар и пр,); —zmegt/зоа!.
морски език (З^пс soicä’ сем. Solnidan)-
Segel п. -S. — 1. мор. корабно платно: die — klar
nachcn, eufeichen подготвям (кораба) за път-
опеим плогшото; din — bnrgnr. nigzihhnn, теТТеп
прибира’ плиснала; die — eIrnici1g свива’
платното зо поздрав; розг. капитулирам; разг.
unecu — echir отплува’ с платноход; mii
vhlleg, prelinn —е fehren пътувам c пълна пого.
и прен-; розг Sc, ist Winl in s—c — лева c -оди
е ‘—лницата му; 2. плит—юход: с—е Flolte von
100 -п флот ог 100 кораба; 3. с—нса (нcвeе):
4. бот, крилца но пеперудоцветните’
Segel/boot п мор. платноходка; —/Недеи ш свирц.
птcтц с Сес’оcорен самолет, ппaнерист-
,tgeL^l^i^ire!g adj- = —klar.
Segnl/flmg m безмоторно летеше; —tiugzeug n без¬
моторен со‘олсс. планср-
segeCklar adj. полов за отплуване (кораб)
Segellilie Juann. крива линия’
segeln мор. intr: h s (зс кораб, платноход) пла¬
вам, (зс безмоторен самолет, шейна с плат¬
на) леля, нося се; пътувам с плотноход, пъту-
-ам по море плъзгам сс. плавам. нося сс от
Segel/regatta
374
вятъра: eit vo-ini Winlu ~ пътувам c пълна
пори; —ui Sun Winln — плувам бейдесинд (каеа
към вятъра); mii, vor den Wirde ~ пъту—-’,
ноетш от вятъра- прен. eit eedn1 Windu zu —
wieeгg умтя ди ст нагажда’ (спореД
обсnояmвлеmвоmоj: Set Vogul sngnit du-ci diu
Luft птицата пори въздуха; фам. din Papiere
segeltnn zm Bodun книжата полетях- към зс-
мяго; разг. de koimi et gesegelt сте го, че сс
носи насам; разг. et ist 1urcCe Exaie— gcsugcil
скъсиха то иа иtспиг-
Seeelireigalttä f спорт- ш—ина—встроход, регати,
състезание с платноходки; —schi/t /1 платно¬
ход; ~ehh1iiten т спорт- спортна ш—Гни с
платно, шейна—втл^^е^хе^д; —ephrt е спорт.
ветроходство; —iuch п вид дебело, н—прюме-
кае’о платно; вид Срезт];; -mtrk п люр.
всички платно на короб, г-кел-ж-
Stgcn т, —s, — 1. бnaтоелeeня: le; — itieilee.
gc/en, spunde—, sprechen блaгоелaвя‘; in— —
über c—n, uim. s'tncher благославям нкг-, ищ.;
разп, s—n — zu etu. jcbcn див—‘ си съгласието,
блогoелоelfятa зо нщ.- 2. благодат, исоСuп]т.
дар; Слогополтч]-: las —rlnei Ihn — това му
носи благополучие: вие- dit reicHe — der Fnlinr
обилното ж—гва; — —rlnjunl = sngn;ernihh; anl
s—r Arbeit rnit kui; — работата му не c благо¬
словена; 11—cb isi kein — от лова нямо до имо
ннкоксо полза; n-m znm — irrnichun нося нкм.
благодат, благополучие- фсм. las Isi du— ga—zn
— тави c тю всичкото; 3. църк. молитва (осо¬
бено преди ядене): len - sptucln— казвам мо-
лнссити- 4. сaкл]нaни-.
SigcnTülle f обилие ио благодат.
Segeieshail f благославящо, Спaгодaтнa дссии-
ua’
eegnns/reIhn, —voll adj. благословен. благодатен.
обил—и-
S1gelner/pruhh, -wünsch е благословия’
Segge /, —п бот. оссрицо (Сагсх. сем-).
Segl^jt т- -S. - 1- мор. платноход- платноходки-
свтсц- безмоторен еaмопет; 2. Rеcроходcи; 3.
паem- летеи; 4. лаад- поетовицa (Clantmra. сем.
AChei1en); бързале; (Apus icms)’
Segment и, —s. —е мае. сегмент.
segeenUäl. sigmeneär adj- сегментен, като сег¬
мент; образуван ос ссгмснтн.
Segmentation /, — нaбросдяRоне-
^1—11 /г. refl- I. блатеслоеям (бапаuадцmпe- по¬
лято. Децата ст); прен. (обикн. еcuа в рап-
pcrf-) fноOдaрявом: Set Hlemui segne Sich! не¬
бето до се благослови!- eie KInSnm. Güineе
-ubch gesegnet бпaгeелоRеи c много деца, обил¬
но дар—] с блага; 11,11—1'1; Leibes, In
gusng—ntnr Umsiände— е положение, бремен¬
на- gesegnete Mehlzeit! нaсдрaв—!; да Ви е
сладко! - 2. т refl. прекръствам, кръстя: п—п vor
der irr Stirn — прекръствам нкт. по челото- sicn
vor cim. — прекръствам сс, зо да се сanaся ол
нещо; 3- църк- осв—щоеам, евтmя (воОа); 4.
правя сaклинaния. боя: das Fenn—, Finbnr. da,
Viel — боя против пеж'ар, тгтекa. боя ио до¬
битъка против болести; 5- рози, юблисea‘ си
пръстите (kcпа бъркам в иедс); 6. библ. на-
гуекaм, сбогувам сс: прен- les Zililicle — на-
пуско.м се’ния мир. умирим- 7- библ. кълни,
проклинам, хуля.
SeliaaCiisi зритслш- ос, внзигнa ое-
scncn* I- int h 1- виждам, [до] видя; гледам: um
zu —, müsse; wir scieuen за ди видим, тряСеи
до погледнем, ди гледаме; gml, weil, scliel, klar
— виждам дебрс надалеч. имам остро зрение,
силни ечи; виждам ясно- auf cinu Sie'uu — гле¬
дам статуя; in len Spiegel - гледам е отледо-
люгю; е-е nut vom Seien Uennnn зная икг- сомо
от виждане; рсзг. dc/cb vergeht u-m ^—1— und
Sehnn при локеса нщ. човек загубва ума и
дума; разг. ~ Siu eal! его, вижте!; рсзи, ui,
sici, ioci Sin eigi's! я. гледай ли, Внс сте
били!; разг. suhn Ich reche? ди ие би да ис енж'-
да’ добре? до нс би до се лъжи? (при 1изн^на^
0с; Вие ли сте наистина?); с предлози: си/
ciw. А — внимавам иа нщ.; държи иа ищ. (чи-
еnопа- ред и пр.): ппт eil s-r Vonuli - гледам
сама интсрсса сн; ricit aus den Augen —
könne; не мога да тлтдом (от умора); zum
Fe—eenr Hinaus, aus den Fe;eiet - ел-д-м през,
от прозортua; Ins Licht — гледам към светли¬
ната- е—е ins GeeichI — гледам икт. е лицето;
вaeН; Ins Glied — пазя ровнтннт; la, ^—,11—
sinhe rccb vom прозорецът гледа към улица¬
та; nacl len Kiniurn — наглеждам децата- nccl
Sem Rnhbte—, zue Rechtnn — грижа се всичко
до еmосо е р—д- следя зи всичко; zm BoCne, zur
Erde — свеждам очи; поглеждам надолу- ос-
тср. ,^1 zu 1—е Wottcn! -нимивои, какво то¬
вариш!; рази. hast du, 11,11 richt gischen, we¬
rt Toeе докато погледнеш. той е миг изчезна;
2.	изглеждам: cunsi - изглеждам сериозен; е—
m ähnlich — приличам но икт.- разг. las siubi
Sir ähe-icl, gleici гово човск може да очаква
ог тсС- зо тоео те бива; възможно с да си го
извършил- ираН; das sieb' Ilren ähnlich мно¬
го здраве имате- и думи до не става. че може¬
те до то направите; 3. поеmогоeом е—. гледам
до: ich will sehnn, o— ich Dit helinn kann ще
гледам ди ти пометни; ich ,111 eh/eI1 als
möglich zu vutscbmledun ще гледам ди ]сч-з-
ио по възможност по-скоро; П. ti- refl. 1- виж¬
дам (нкт., ищ.); съплеждим. забелязвам: с—п
—Ich' vor Augen — können и— ‘юга ди търпя
нкт.; s—n Lust, Freude an ctu. гледам ищ. c ра¬
дост; er mi—1 nirgends gn—1 1^111 никъде ие
мотат до то търпят, ис тю обичат; las Ьа—е ich
koimer ~ оз предвиждах, очаквах тави; с
lassen: etw. — lassen покосвом ищ.; 1aesnn Siu
375
seifig
sich loch cirecl ~ си еесгсле се някого у иас,
елбиГге се’- розг. Ciebi können Sin sici —
lasse— c това можете да сс покажете но хоро-
та (Оа се преДставите Добре); et sinh' ns gern.
ие——’-’ приятно му е. когато.. ; фсм. et sicli
weiße Mäusu иодънил се (напил се) сдравата;
умира си от страх; 2. прен; разбирам, виждам
(чс): Icl suhu, dass Sin Rech' habun виждам.
разбирам, че имате право- 3. и refl. (с означа¬
ване на резултата ое плвДането): sic sei
WueCur I— eanci Mägnetberz c погледите си
тя нарани, разби доста мъжки сърца; eIhh
müdn — уморявам се да глсдом-
srhens/uerU. -mü—CIg adj, заслужаващ да сс
види. собелcж]тепcн-
Sihinsuürilekili /. —еп зобележиcепноеc: ibn
-еп е-т Stale собепежитепнeстите ио даден ,
трод-
Srher т, -s, - 1. яенов]дcц, пророк- 2. лов. око
(нс Дребен Дивеч, оеабeна нс зайци).
Seherge—e f пророческо, ясновидска дарба,
seleriscb adj. пгорeчеекu-
Scb/leld п физ. зрително поле (на дcлeкоплeд):
-kraZi f зрително епосeСнeст. зрение; —linse f
снст. лещи, кристални ио екюто- —loci п зт-
—^0-
Schee /, -п снст. 1. сухожилие. ж'ило: sici D с-
с — znr—n— разтягам си жило: 2. тетива (нс лък);
3.	ист. хорда-
Siliee refl. (sici nach e-e, ctm. -) копнея по нкт.,
иш.- жадувам, желая пламенно (ищ.): sici auTs
Land - копнея по е—пото, до отида но сслю- icb
,11—1 mich. ns sei;' mich nach utw. копнея па
нщ.
Snbien/biil n снст. връзка ио сухожилие- --!,,
п мед. екьевaнc на сухожилие- -eгrтungne/ei.
рaсcягaнт иа сухожилие.
stHibj adj. 1. жило—, мускулест, силсн (ръка-— 2.
и аеmaр. sen—IcbU жuп—ет. с миюге сухожилия,
stneiicn adj. зоветсн. съкровен, пламенен, перещ
(желание)-
Sib—erv е снст. зрителен итрв.
Sг1neuh1U /. — копнеж. горещо желание: die —
rach ier Heilei носталгия; vor — vetgeheg
топя сс, чезна от копнеж- eie — erwarte; очок-
-ом с нетърпение-
sinesücnubg, sг1nsuc1esvh1l adj. [пълен с] коп¬
неж, копнеещ, жадуващ’
sehr adv. твърде, много: icl mürscic les — ‘ио-
тю го .0-’; ~ bald твърде, ‘него скоро; ~
jicittcr Heut миотоуеажаеми господине’- bittn
—	моля; Sänke — [много] благодаря; so ~. dass
телкови [много]. чс.-.; so [miu] — eu cucb ilmnr
gcluidij su! колкото и ди c търпелив- nicbe so
—	ис толкова (‘нога), нс геърд—-
п мор, перископ (на поДвоДница);
—schä-it / острото но сренuето; -'Schuäcbe /
слиСо зрение; —vtriögce п = —kue/t: —atiis/
поглед върху (проблем, нещо), виждаше;
—ueileC полс. обсег на зрението. виждантто-
—Werkzeug п псих. орган иа зрението; —winkel
ш зрителен ъгъл.
Sei—er е. -s. — aбд; слюнка, лиги pl- (оеабeна
за малки деца).
Seich zuj, —s, —; Sebcne f. — I- урина. пикоч- 2.
фам. разг. брътвеж, приказки pl,
Seicb—euUre е рсзи. бърборко. дрънкала,
Stichel intr. h рсзп- 1. пикая- 2. плещя глупос-
ЛИ-
,г1с1Се adj. плисък- плосък, и прен. (вадc— рвкс-
морв- ранс, думи, знания): —е KöpTu празни
тлоеН’
SlichUliIt, Seichtigkeit/ —еп плuткоел, плитко—
вина; прен. плоскост. сухота. повърхност
Seide /, —п коприна: —hhn, 1—gnUohhin, ungeschältu
— соо екрю. сурово коприна; nchiu ~ чиста коп¬
рини- прен- in Samt url — е сърми и слaто;
рози,: de—ei epi;nen wir U—u — тук ис ще ни ог¬
рее, нищо няма до падшт; нс ще з-качи’
нищо- Sie —cidee spinnen k-c - деа‘ата и— ‘о-
тил да меля; наедно брошне (не се спаuож-
0ст).
Sibdcl п. -s. ~ 1. вид биртно чаши; 2. мяра- (3/
Ю—Шл)-
S1ieгlbaeU т боп. Сясне дърво; вълча ягода
(Daphne ensereum)’
e1i1eI1 int. h рсзг. гуляя.
eгI1e— adj. 1- копринен- 2. кило коприно.
Siblie/1'le е зоал- мар‘езт; (маймуно, Celli-
ihuix); —Ъеп е кепринарстсо; —Паст п коса
кого коприна (мекЮ): —kraut п бош. кукувича
прежди. вилни- косо (Cmscnia)- -papier п коп¬
ринена хартия (много фина), —raupe/ копри¬
нена буба; ~schyäge ш зао.л. кeггн]aгкa
(Boi-yci-i; garumle); -scinnг— е 1. зоо^л^. коп¬
ринена пепсруд- (Boe/yx mhui]; 2. пр—дач ио
кепришо; -steaBt / ист. Копринения; пъс
(търговски път от Китей към ЗопсОне
Азия); -muri е = —ranpc; —zillstofZ т вис¬
кози— u-nтneзa; -zücht/бубарство, кеприиар-
сгво-
sellli adj, кило кеприио.
Seile,./. —е 1. сипу—' 2. сипеи с руди, слaто и Сла-
торедни камъни- 3. тсхн- инслaпaпия зо про¬
миване но злото, скъпeиcнни камънии-
siiTen tr: 1- промивам (рудс): 2. сапунисвам; 3.
разг. надхитрявам!- 4. рсзп- опивам (икт.).
Seifenblase/ еaгтн-н ‘схур, и прен-; —erde/
хума; —kuerl п бот. сапунче (Seponeti;
hZÜiCi;eIIs); ~ehhe1г/сaптнитрa; —sitCcr m ce—
пуиор: шег. mir gehe nin = eil всичко ми сли¬
ва ясно- -eiein е 1. сода каустик- 2. вид лилк'-
Seilrr. Stifber щ. -а. —; StiTtrU т. —s. —е промиеич
ио руда.
seiZig adj. 1- еaгунcн. покрит, натъркон със са¬
пун; 2. сопушест, мазсн като сапун; глодък.
seiger
376
sibgit adj. мин. освесеш, псрпсндикуляр-н-
,г1еег;1 I- inti: s 1. (зс сплав) кгнеmanнсиро при
изстиване; 2. пгоптждо се; II. tr. 1. матол-
сaГг-ртвaм; 2. uедя-
siieern2 /г, правя отвесно ш-хтИ’
Stiger/riss т. иин, ecв—е—] гaсг-з но ‘ина;
-schach' е мин, олстсш- шохго-
Seigneur [с-нОр] ш- -s, —s исш, сеньор, господар.
феодален владетсл-
Scihe / —п техн. 1- т Seiler щ. —s, — филтър (це-
дuлна платно- хартия); 2. отпадъци. джибри.
кюспс ос ‘aлu (с пивовcрсmвопа).
siilei /г- иедя, прецеждам, филтрирам.
Scil п. —(c]e, —с въже (и .мор.-’, enf Sun — einzce
1-	]^——’, играя върху, ходя по въже (кamа
артист); разг. нс ми е сигурна положение¬
то; прен- eit c-m се п-е, am giniclnr — ziehnn
върши c -кг. общо дело, задружно роботи;
разп. ,^1 cm — Zührnn lassen оставя’ да ме во¬
дя; за носа.
Scibbahn r-ьъздтш]a, въжено желеснuца- фюни-
кюл—р.
Seiler ш, —s, — -ъжор: фсм. les —s Tochter iui—ainn
номaсeом въжето (обесват ие)-
Srilerbebn / въжарска рaбютипнuuа — място за
усуквоне но въжелоса-
ScIlcrCI /, -еп 1- въжарство; 2. въжирници-
Seilschaft /. —сп спорш- група плининори. свърза¬
ни един о друт, свръзка fоппuниетu)-
Sei1/i^<^hei—n/техн. въжено. кабелно шайба- шии-
Са за въжена предавки; -Uäneг— т окробат-
въжсиграч; -trommel / Согaбa] зо въже;
—•есСс/лсбедка.
Seim ш- —s. —с 1. мсд. м—дееина; 2- сироп- пет¬
мез.
seieen ln/r. h (зс растение) пускам гъст сок.
selmlg. seimicnu adj. 1. гъст, сгъстен (еак- сироп);
2-	слизест. жило- (сок от растение).
stin*1 I- inir. s основно значение съм. бивам; 1.
същессвувом. съм, бивам, (до. ще) бъда. има:
Icl de—kn. а-ш —in ich мисля. елтдово1cпно
същ—слсувам; er Ist licb' enhr нямо то вече.
нс е жив. умря; — oSer eiche — да бъдеш или
до ис бъдсш; mcs nicht isi. Ucne ns eocb mu—ln—
което сето ис c. може е бъдеще да стане- ns
wie uiencl имало едно време; cs isi nin Jeht
(Нит) има сдна година оттогава. рсзг. капе —
може би (до с)- с 1isenn: рсзг. lass gut ~ ис сс
сърди, остави; розг. lass Ihe ~ остави то. ис
то сaкaчaи!; рсзг- ctw. — easenn изоставям ищ„
иомеренис; lue sc! nun. win bin molln какво-
то, както и до е. кокеоло и ди бъдс; ns isi an
len това е лока, вярно е- рсзг. ui. das wäre
(пиН schöner)! артък пък тава -ече’- лава би
било върхът иа всичко! - библ.- те— nbcCt ei' mi—
ist, isi wider eicb който ис c c мен, е против
мсн; 2- номиром се, съм. пребивавам: er isi
jeezi In München той ссто е, пребие-еа е Мюн¬
хен- I— Not — намирам сс е беда. нужда; 3. на¬
мирам сс е исeестно положение. състояние,
настроение: in Bnirieb - (за завод и под.) на¬
мирам сс е експлоатация, р-Сеся; i,' iit nichi
wohl? не гн ли c добре, не си ли добре?; ihe
isi riches ruchi c нищо нс можеш му утоди- eir
isi angst стрих мс е; wie bsU s deiii как стои тоя
робота?; mes isi eie dir? кок си?; какво ще пра¬
виш?; nicht —ei Kesse — нямам пори (зос—го,
тия дни); рсзг. mir isi richt win icium нс мн е
до проснуeон—; нс ми с весело; 4. става, случва
се, състои се: Sin Versammlung wat em Moneag
събранието беше. се състоя е понеделник; les
soll eicht — соса ис биса до еmонc; 5. с. озна¬
чава: wes soll des ~? какво значи лева?- Ici
icchic WinSnr. mcs ns wäre мислех си, чс c кои
знае кокво чудо; 6. мат, е, прави: zweimal d—ui
bst seci, дв— по три е. проен ш—сл; II- кото kа-
пулс 1. съм, бивам. бъда: er Ьи ein Hell той е
герой; sbnl Sic ns? Ви— ли еcе?; su! kein Kiel!
не е1овой дтст!; с G: inr Ageihhi. Meinung,
Überzeugung — ии ми—нн—, с убеждението съм;
sci ns noch so unnie колкого и малко да с- das
Ist —icii m-s Amtes тави ис c моя гоб01a. не е
юг моята компетентност; sind Siu ins TeuZcis?
полудяхте ли?; поет. et Ist des Toles лой c за¬
губен; краят му с неизбежен; uillu;e — имам
намерение; le, Gleu/n;e -, dass вярвам!. че;
розг-: das Ist abet docl seark’ лева е вече пре¬
кадено; keiner mii. ns jcwcscr sni; всички от¬
ричат (Оа са сторили нщ-); всички са нспри—
чом; всички си ии лук яли. ни лук ‘игиеоnи;
2. в комбинация с zu + Inf. можс до. лряОви ди:
ns Isi zu nuwa—еее, dass може. трябва ди сс очак¬
ва. чс.’.; leguenn isi eicHls zu sagen против лова
нища ис може ди се каже. възрази; les isi —Is
hnuin A—erd zu mecln; това трябва да сс на-
nгови до лая вечер- et isi nicht zu sptnchen ие
можс до се говори с него; сое1 с- ns ist а— Ibm.
Сее nrseen Sch—itu zu eun гои трябва до н-при-
eu първото стъпка; sie ist zu beklage— ля c зо
оплакване; was ist zm iue? какво ди сс приен?-
des Männus ist zu käip/nn мъжът е, които
трябва ди сс бори- понякога и без zu; Cier Isi
richt gui — тук не бива да се остане. не с деС-
ре да се eе1aн-; с изпуснат Inf: us Ist an ihm
(ntw- zu iue) а. негов р—д c- б- юг него соeиси;
III- като	глагол нс много in/t;
1.	sie ist mit begegne' тя мс срещно; 2. елип¬
тично с изпуснато patt, perf нс глагола: ег
Ist lach Bnriin той сaмиио за Берлин; sin Isi I—
Sie StaSi ся отиде е града- er Isi aus See Hausu,
er ist zurück излезе. върни се- ne Ist lange aus
^Сови се. отдавна е ихтязъл; разг. er isi ussue,
Sici meschnn отиде до яде, ди се мис.
Sein п. -s. — съществувание. битие; действител¬
ност, същност: us juhu ue — oder Nichtsein ка¬
сае ст зо Сили— или н—бнлит. зо жива; и
377
Seite
смърт- — und Sclnie действителност или илю¬
зия- das eie/sen — jeSuulnn ~s най-дълбокото
същност но всяко битие; las gnsuelshhafelic1n
~ bestieme les BnuuseIsnin der Muesclun еб-
щ—ссв—носо Снлн— опртд—ля съзнанието на
хорото-
scbn2 seine. sube; subecr. scinn. sni—us; le—, lic. las
sni;fig)u pron. poss. I- негов- свой- неговият,
своят: розг. m—e Vater — Hui бащината ми
шапки; рс^^. das PlerS Uhsent ,^—1 4000 M ко¬
нят струсо цели четири хиляди марки- et tut
seins, sbu tu' ЬЬ-, ля и гои жиетят есски зо е—б—
си- Sin Seine годеницата. жено му- des Scbeu
и: имотът му; jelem Sc, Sni;(ig)n есскиму сво¬
ето, неговото; diu ЗетО^е; домашните, близ¬
ките му; 2. във връзка с нщ. обичайно (еeоят,
своята, сво—ло] си: рази-: läglici s-r sechs
Zigeuetien tauchen пуша си всекидневно шес¬
тте uигaри; Dhnnersieg —nkh1me et wluSee s—n
Beeite1I1ng е четвъртък пак ще си направи
облъчването; hnuin häiec е— last s-n Bus verpass'
малко оссино до пропусне днес aRmобтео еu-
S1I13. seiner pron pcrs. G от ur. cs.
Seiner in, —s, — мор, рибарско т—мия-
selnrrsiiis ad\: ол итгова с1гaшa. от своя еmгa-
-a: er ~ Uen— nichts iagngu— 'm; що се касис
де н—го, лой ие можс ди попречи на тюеа-
sib—irzcbt adv; наертмесо [си]; когото му с вре-
‘ело, кого дойде времс: - wurde viel levo;
gesprochen навремето много сс говори зо лови;
ich werlc - mein Wort segn; като му дейд—
ертм—ло, щс си кожо думого-
eei1es11eic1e1 pron:. indef. inva/r. нему подобни,
равни, хоро като исто: рсзи. хора юг неговото
пaе‘ииa: ег Ьс' niciu — няма хоро като нспо;
das siche — лови нещо е безподобно, единстве¬
но по роди еu-
s1in1U/1a1bh1, —weein. —willen adv. сaгaди и—тю,
зо нсгое хатър- за. относно нспо: — ,1!.— Sin
inbesorgl не сс безпокойте за нспо.
stbsee /г- мор- връзвам ни възел късо корабно
съже.
Seising л. —s, -— .мор. -ид късо кориСно въже,
silsmiscb [зайс-] adj. земетръсен-
Srismogrime [сои—] п. -s. —с ссис‘огрaмa.
Seismograph. Seismograf in, -пи, -е; сеизмограф
(уреО).
Seisehlogiг, SгIemiU [зойс-—/ — сеизмология,
stii I’ prp, D от (зс време): ~ zwei Monalcn ол
дво м—етпa насам; — kurzen от кротко време;
II- conj. олкакто (= eniIene): — wir lier sini ог-
коктю смш туК’
stiea— adv. нос1гано, встрани-
sriUSim I- conj. олкакто. юткюгатю; II- ad\: отто-
гова [шоса’]: — Ьс—еп uit uns nicht 11,111— от¬
тогава не смс се виждали.
Seite/. -п основно значение страна- 1- мат. стри¬
но, стена (на триъгълник- куб. осмоеmeн- ино-
гостен); 2. етрaнa (и прен-) (нс тялото, на
сграДо—, на плот, ионвта)- прен, страни R
спор: die rechte. iin linke (intccC'c) - e—,
SloTTes пиu-тe. опакото иа плат- — an — siubun
стоим един до друг; прен- Ibn kein nIumaiS
си iin — gnsinllu wcelen c нспо никои ис можс
ди се еровиu- 1!е ~п с—г GluIclung члсиовеле
иа трaвн-иuе; разе. eihh vor Lecinn lin —и
ieilen пгевиво‘ се от смях- фам lange ~—
Ьс—ип много ям- с предлози: et i—äe' le— Säbcl.
Degen in der — гой носи сабята, шпагата от¬
ляво; an. aul der — sieze; има’ странично мя¬
сто (в театър- концерт): Caiir dich an m—r ~!
дръж се o страната ми!; des Schilt inet sich anl
iin — корабът поппгa настрана; gui en' Sie -!
дръпни ст настрана!; enf ~e (auZeuIinn). an/ der
—	der Regierung но стгaиama иа проснс—лссвю-
тю; u-n an' liu — neimnn вземам нкг. настрана
(за дс иу кажа нщ.); разг,: ,^1 auf liu Tailn
—	leen— л-ш1яГстстсa‘; безделнича- ulu- auf
Sin — —eIngen спестявам. скъсвам (нщ’), сла¬
гам нщ. ]aс1гaнa; ciu. an/ Sie — ecie'Znn,
eäueer задига’, олмъквам нщ.; u-r aut din —
shieZZnn, eäumen премахвам нкт.; eihh an' die
—	lacCt; измъквам се. нсчтссa‘; beb - =
bnIeuIiu; прен. u—r —ui s—t schwacle; — nclmcn,
Tassen хващам нкт. откъм сл-Оало му страна,
използва’ елибото му стрино; Sie Hanl In Sie
—	suciier опирам ръка o хълбока: Seiche In
Cer — Ьс—еп имам бодежи е лявата си стрино;
ei; Scileg in dic — удар е слабините; ich
wcIcle, gehe nichi von ,—r — нс сс отделям ос
икт.; рсзи, c—n von der — arschcr гледам нат.
косо. нaкгueо. пр—зрисслно, вражд—Сио. zir —
gclen, irelun. rücken оливам, дръпвам, отме¬
ствам се иострони; пран, е—е zu— — ЬаЬе; имам
икг- в помощ; прен. c—m zut — ,1.11— по’агам
нам.- прен. guiu Zu11gisee, AiUnein ,1111; ihe
zur ~ u’a под ръка добри препоръки- тсатр.
zur — speecht; говоря настрана (по сцената);
3.	с^^р^г^н^и^г^а (нс лист,, книга:, 4. направление,
страша; восн. флонг: nach eilen —п на всички
страни, направления; von allen -п ол всички
страни. и прен.: von —и Сег Elte—n от стран¬
но родителите; von — ict Verbraucher ос стра¬
на иа ко]су‘исорнг—; 5. прен. стрини, каче¬
ство; alles von det juien - rnhmnn гледам но
всичко откъм добрата стрино; von eiee1r —
kerne ich Ibn nicht откъм тоя му сср-ш- нс го
nоснaea’; diu j1rieeiscie, mnnshh1ihhe, polilichn
—	c-t AggeleernieiU юридическас-, чее—шкала.
гeлн1ичтекaтa строши ио случая; c—t Sechn с—
с reue — a—jcwinrun откривам ново кочество,
нова страни е нщ.; рози.: Rccinen isi ,—t
schmacHt — по емяmaн— не го бива- Rauchen ist
e-n scluecln — пушенето ми с слабостта. 6.
гаеe- с-т — Speck ивица сланина между пред¬
ния и зодния бут; 7. аеlncp. библ. лявата ссро-
НО-

Seiten...
378
StbUcn- - обикновено 1- страничен, есстр-ша,
веmрони: Seitcingassc/, Seieegecrung от; 2. воен.
флангов; Seiienengrl/f-
S1it1nfebrIes щ стр- страничен огтогонопен об¬
раз; — 11,11—1 т воен. инттгвоп; -i-wibcbune
/оклюштннт сеmрони; авиац- воен. деривация;
-eneIcht/спр. етгонич]a проекция, перспек¬
тива; профил- —/lick ш кос поглед, поглед от¬
страни. скрит потлсд; прен. поглед накриво (с
презрение- амрaлa)- -CtcUure/Jeoin’. фланго¬
во прикритие; -etbt ш страничен наследник;
—flächt / фистско ни скъпец-ш-н камък;
-fiügel ш спр. крила но здание; -gang ш
спорт- сра-ер; -gtwtht п воен. бойонет, щик,
нож на пушки- —eгy,гIlгtaeche / воен. лепус;
-bicb т спорт, удар -стрини (при фехтовка):
прен. неочаквано подитровка-
e1IU1nein1 adv. иели етрaниии-
Stiler/ia-sch е воен, флангова д—нж—нне-
—тепС е печ. поле (нс страница); -riss т
странични проекция, изглед отстрани-
eгIUe1e, von Seiten pipr G: — Sus Vaturs ас стрино
на бащосо-
S1iU1n/ehbeiiг1 m път нaстгaнн (прическа:—-
—•scbi/f п срхит. страничен кораб (нс църква);
-,'—•1—1 е 1. пран. непозволено отклонение от
редовния живот. рсзг. исeънбрачно удовол-
слене. кръшкане, шаване (свгиз-nагиз): 2.
спорт. скок ветрои]; —sUtcHce п мед. бодеж
е еmрaнama; —s'ück п 1. ссрошично част (ио
нщ.); 2. сходно. съосестствувощо нщ.. подо¬
бие, пондои (главно в литературата и изку¬
ството); -wccHscl е спорт- смяна на вроти-
лс, игрищата; —агд е 1- страничен път, откло¬
нени— встрани; 2. полаеш. околен път: прен. т
guien вървя по околни пътища. върша ищ.
пютоиио; —zab /1. печ, брей на строииuато;
на сmрониииmе; 2. мат. брей на страните иа
мнотостсН’
scitHCr adv. [ютmогaвоJ досети; оттогава насам,
seitherig adj- доеттaшcи-
..seitig с толкова и толкава ссронн. слени:
zwcisub'ie.
eeIiIich I. adj. страничен; 2. adv. отстрана ио ищ.
seie/li1ge, —mä—Us adv; встрин], нослранО’
SeUces in. ~, - мат. еcкaие-
Sekante f -п мат. с—куща (линия).
sekkänt adj. свстр. р^^и^, десид—н; нервиращ.
тормозещ; шиканирощ-
sekkieren tr-, свстр, иначе оспар. розг. из¬
мъчвам. ядосвам. тормозя-
Sekret п. -S. —е 1- секреция; 2. тасн псчил (щем-
пeдj: 3. тайно. секрет; 4. църк. негласно мо¬
литва (нс Духовнико при литургия).
Sekrctä— е- —s. -е 1. секретар; 2. пuеолищно
мaео-шкaф- 3. заад- секретар (Se—'nrierius
sutpnniirlus)-
Sekretariat п, —s, —е канцелария, еекртторuот;
бюро.
Зекггеюп/. -еп с-кртпня (и гeол-j-
Sekt щ, —s, -е шампанско вино: пиеи. - in Zivil
минерално еода-
SekUi/, -п църк. секси-
Sektirre— m. —,, — е-ктанT’
SektiercrCi/. —еп фанитическо сcктaн1еcвe.
sekeIгг1—Iehb adj. сектонтски-
SekUIh— /, —еп 1. с-киия, отделение; 2- мед, ди¬
секция: gerichl-icie — съдебна оутопеия-
Sekto— щ, —s .’’ ören мат. 1- ссктор; 2. конич-с~
кн сектор.
Sekuli. = SäuU. -
SekU-Ca /. -inn 1- ист. шести и ссдми клас ио
дте—секласна германско гимназия; 2. втори
клас но овеmрнГеко срсдно тчuлшцc- 3. търп.
Snkundewecisui-
SekunCäier е, -s, ~ ученик е Sekunda.
SekundCet т, —сп, -еп сскунда-т.
sckuieär adj. 1- -горостеп—нсн; подчинен; 2. ело-
ричен.
Sikurdär/behi / жп, оспор, локална линия;
—literalir / лис-р-тур- относно творения ио
пuеоmелu-
SeUUgSewichsii е търг. втори екземпляр от
мсниг—лницо-
Sekmilr /. —и 1- секунда (и .муз; мое-- спорт.);
2.	печ. еекундо-
SiUmnliizilgrr е секуидарник-
seUm—SIrti— inir. hcDir. I. помогом икм.; секуи—
дири’- подкрепям- секундиш; съм- 2. лгуз
окомпонирам иа пиано; свиря -тора u]гуnка;
пея -тори тпaе-
seUm-dllcl, sekündlich adj. (вс-ки) сткуид—н;
а^г^. всяка сcктндa-
Snkun1h1emtйг / —еп правото но н—първороде-
нитс във владетелски фомилни-
SiUmelns т- —, - .di етери по успех ученик (е
класа).
S^1^1^1eitrt /, -сп сигурност.
selc! intj, рсзи- уредено; свършено!; дод—но!
Sula п. -S— -s ^муз. знак за поузо е псалмите’
Selalon л. -s. — жив. мъmносел—иa глазура,
sei— pron. арх. = sn—st’
selba—Str adv. аеncр-. двамино; често: тсл—о-
тет: Оисл. sic gehe — бременно е.
selbdritU adv. аешcр-- Anna ~ Ана с още двама,
sul—i т- J- п ргоп. остср. вж. letselbn: Im -n
Augenblick е същия момент; sie kamen zut ~и
Ze!' еи те пристигнаха едноерем—нию-
snlber pionadv. = sne—sU-
se1—Ige(r) т-J n библ- конц. = selbe.
Selbst п— (-nsO, — азъл. собсте—иата личност- ха¬
рактерното. личното: sube —nssntes ~ пе-доб-
рОТО Му аз
enlbse I’ pionadv. 1. еaм]ят. самичък. лично (аз,
ти- гои и гр-O; по свой почин: sbu bäcki ine
KucHun — ся сама си приви. м—еu. пече кейка
(не го купува): ~ gu-cckc— паme, домашен,
вкъщи приготвен, печен (елеДиии); -
379
selbstsicher
gewacHsn— саморасъл- - gnzognn от собстве¬
но производства (зеленчуци, плоДове'; Ich
habu us Ibn sel—se gusaet а. казах му то лична
аз; б- казах иа ео‘]я нспо- jeder Isi sbcb — Set
NähneUn всеки е иа себс си иaи-Спuскuят, розг.
ег !,' Sie Gctccbtigkcbt — лой с въплъщение ио
сприв—дли-юстеи; et Hat c, - guie— той то на¬
прави по собствен почин! фсм Esel! — Esui!
матарс’ — кaзсaш сн името! (ш, е. ти си ио-
паре!); нс адрес на писмо: ~! лично!; 2. von
~ сом (без чужда помощ), от само себе- по
собствен почин- с лекото. като нищо; 3. ссбе
си: erkenne dbcb ~! познай себс си; zu eIch —
komenn идвам ио себе си, опо‘-ам ст; II. adv
дори. дож*с: - la, kann е— nbcHt лой дори и сови
нс може; s-c Frcundu —, — s—n Fruunln le—en Ibn
verlassen дори u приятелите му тю изостиви-
хо.
Seiest.-. selbst-- 1. само.’, еебе.-: SnIbstelezi'1I—;
2. оесомотич—и: Se1—eteetledet /п.
Seibe/ueC1u1gg самоуеож—ние’
sribsiä—dig, selbsisiä—1Ie adj, 1- еомюетояттл—н.
и—зоеисим (миелене, характер): е—с -с Stellung
Ье/е; има’ си сaеосceяc-п]a, соСе1стнa
търговия рабеса; търг, sich — necCr; оснево-
ва’- еa‘eстeят-п]о. соСстс-ше сърго-ско
предприятие; 2. овтоно’ен (страна); 3- отде¬
лен (част):
Sel—stä—eieUeii. Silbsitstäniigkeit/, — самосте-
ятелноет, н-сaeисuмост. овло]омноет.
Silbse/aricss in ез, -лектрю‘О1ог—nускaч. под-
кореоч; —■erlessr— tn сч, истоматич—ш уред зо
пуск-не е ход но двигател; пусков р—остас;
-ап-гдсе tn печ. овто‘отич—н поставян ио ли-
етоecтc; —•enshb1use еч, автоматично включва¬
не; ивлeеагнчтеки телефонна -^0-;
-aue1ösг— е фот. еомоснимaчкa. aeтeспуеък;
-bet-eckungj/ онанизъм- ~bediecgnnelсa’ю-
eСелтжво]е; —/r'—Irdigeiigg’1- со‘0зaдовопя-
-аи—; 2. сомодосолссве; -/eleupiurg / ссбс-
утвърждаване; —ЬгЬг—еscimne / самооблада¬
ние; —brkrnrinis п ео‘опгизнa]иc; —btkös-
Ilgune j/ прехрана но собствени ср-дстеи;
—brstliingg / сa‘оeпгтдепе]не; ~bгeeI1-
iu—gsricbt п проео на еомоопределение’
selbsibeuussi adj. сa‘оуe-г-]. съзносащ соС-
е1вт]aтa си цсно, доетоГнетсо; 2. горд, над¬
менен; претенциозен’
Sel—st/—ewusstseIn п 1- самосъзнание; 2. поеи-
ш—ше чу-ссее за собствено дeе1ои]еcee;
—bllSnIs п жив. оeтопeгтрет; -/Inir— е 1-
вратовръзка зо връзваше; 2. сeд--сп- снопов-
ръсвочко; —bihe—e'hlг /Оелтобиогрифия.
S^ib5^/e/^ibCltugeпехн. сa‘отплът]явaне-
srlbstelgen adj. (усилена uljen): ,1^ —cr Sohn
соСстстнияс му сиН’
Sclbst/entlader in са’освол- —rnisaggneg'себе¬
отрицание; -erheltuggeirlr/ in инстинкт зо
самосъхранение- —erkcnntnis/-е(Сппозиани-;
-'aCete е I. собственик на автомобил. каращ
те сом- шофьор—любиттл; 2. инвалиди— колич¬
ка- —fal-iafriir /ваeн- самоходен лафст.
Selbstgeber е автомат.
selbstgefällig adj- 1. самодоволен; 2. симомии-
тсл—и; суетси-
SelbslUgrHäillgkeit/Caммoдoволетво; —gt/übl п 1-
еaмочтeетeо; 2. чувство за собствено дослои-
нетeо- самолюбие: vntlutzius — накърнено са¬
молюбие- 3- самомиенис- су—тиост- -gelrh——
'.(г) е самоук. оетодидакт.
srlbslUeeiüesam adj. 1- доволен от себс си; 2. ис-
общисслсн-
Sclbstgenügsamkelt/1- доволство от себе си; 2.
иеоСщитслност.
silbsteericnt adj- еa‘юмниттлеи, въобразяващ
си МНОГО’
Srlbse/ee—rchtlekeii / симeмниcтn]ост; —дг-
epräcb п монолог.
Silbstheit /, — 1- азът. собетвтнaто личност, ин¬
дивидуалност; 2. себичност. ссСслюбне, его¬
изъм.
silbstnrrrlbcb adj- ео‘овлaст—н, автокросичеи;
тираннч—н-
SeliesS'/rer-scHer /п сaмeдържтu, овтюкгaт. абсо¬
лютен, еа‘овлас1ен ‘юнорх- —Ceeescia/t/со-
’eenaе1н-, еa‘eдьгжaси-, aСеопю1нсь’;
—bil/t /1. симопомещ- 2. н—uсб—жнa, сокоинa
со’ООтСрана-
sil—sIbj. sti—sibsch adj. с—Сичтн. с—белюбив.
e1b—etU1eb1—S adj. са’озалепващ-
SeibsiejusiIz / еaмогaзпгaвa; —khetгn pl. икон.
с—С—етойноет; —kheiгnpгeIe in ^-0 ио пгоис-
водитсл; —Ueltlk / самокритика, —-ialcetucit
п воен. аето‘отична пушка: —len' tn физ. са—
моста; -lant е прам. плисна- —iit—t / стбслю—
Сис. егоизъм.
S1l—ei1Ing in. —s. -е егоист. стбелюС—U’
S1lbsi1h— п со‘оизтькван—, сa‘охeопетвО’
S11bst1hs adj. безкористен.
Stl—stiosi gkelt /, — бтзаорнстис, н-сaи]тересe-
-инест.
Selb s^nord е сa‘оубuйетсо: разг. 1а, !,' je [Cer
uni;stnJ -! но сова с ияпю ео‘eтСийс1ee (за
пчупово nасmьnкcj; -lörCe— in еa‘оубucц-
selbsiem(jreeгiehh adj. но самоубиец: -quäleriscH
adj, който ст самоизмъчви.
S^ibj^l^iracit/лично отмъщение- еaмогизпрaво,
sribstreeeni adj. разбиращ се ос само ссбс си;
advr еет—етв—]о. разбира ее: dcs isi ja ~ са това
се гaзбнго ат сама е—б— е]-
Se 1Ь/itecCeItrt ш ел. aeceеиcнчтн ключ;
-scb-cibet /п техн. сa‘ог—гuстрuрaщ, само¬
пишещ опарил; -ehl—I'i / аесотроф; -schütz
е самозащити.
stl—sU^i^^lleiT adj. самоуетрсн, сигурен (Държа¬
ние).

selbstständig
380
selbstständig adj. = sui/ständie, SelbstställieUrlt
f = Se1eeIаndIgkeII-
Sclbs1U/Sejintrin<j/iB?iit' --топило;; -sucht/ce—
б—люСне. сгоизъм-
sг1bstrsühntIg adj. —тенстичеи, е-бепюбиe; —tätie
adj, 1- со‘одесн, спо-тонен; 2. тсхн. aece‘0-
тичен-
Seibeei/uärshiugg ео‘оис‘о‘a, со‘юисльгвоне;
—■Übi—1i—u—g f 1’ самонадцтняване; 2. висо¬
комерие; -Übe—wbedu—e f с-бсггсодолявон-;
—•nnUtTtbciU е сомообучеши—-
selbstve—gessei adj. сaн—сен- унес—н-
Srlbsivereessenheit/зианессшесс.
Sclbstvcrlag in печ, собствено издание; -Ver-
irienine f етСтeлгипиннт; -vг—ech1ues in
техн. сa‘eсaтeaгячко, автомаснч—н зос-ор;
—veгsilhnгтung ео‘оосигтрявонс; —vtuSh—ee—
m рсзи. които сам се енобдявa’
sel—stveretänd1Icn adj. сомопонястн. розбирощ
се от сома себс си (факт); adv: напълно тстт-
ств-ню, [ама] расСuго се.
Srl^l^i^lt^vrestägilicbkrli / еомопe]ятиоет; —Ver-
Iiblignej / еaмозaщuтa, самоотбрана; -vee-
i—аигп п увереност е собствените сили. сомо-
тв-ренeсл; ееб-тповaни-; —vcrwaltungf само¬
управление, авлюнамия; —VerwirklibCini;/ ео-
моосъщеетвяRоие, реализация (нс собствени¬
те възможности), —wällanliee / истомосич-
ио телефонни цеитрола-
srl—slulllig adj. сееевелен; еeоеигаecн-
Sclbstzucht/сaмeдиециnnино. ссбеюеладявонс-
srl—sIzuf—IeSe— adj. сомодюеюл—Н-
Sel—st/zufrieeeinrit / сомюдоeолетвю,
selbsIzü—ee—S adj. сомосaпaпвош сС’
Sel—sIzmg in техн. еaмоход; —zwang in ссО—от-
риничение, сaмeпринтдa; —zwick от сомeuеп-
Sclcher щ. -s, — колбоеaр-
Se^<^C^<^i^^i /, -еп колбосоретeо; колбасаршщо.
Selch/Zlebsch п пушено месо; —ис—еп pL кюлбо-
еu-
Silektibn/, -еп биол. стлекиия. подбор. отбор,
selnkllv adj. разг. селективен; точно подбиращ,
отделящ (апарат).
Selektivität /. — селскен-ност. uзСuрaтcлноет
(на роДиоапарат).
Selen п, -s, — хтмг. селен.
Sclf/medieie [еалфмcидмГи] е, —s .-- eu— еa~
моиздиг.чал се човек- човск. издигнал се без
чуждо помощ; —se—vice [сър-ис] е. . — са¬
мообслужване (в ресторант).
selig adj. 1- блажен (и рел;.), чсстит; много щас¬
тлив (времена- чcеавe- усмивка) ; ощастливен;
—е Tagu блажени дни- е—е — pucisue юблажовам
нкт.; I— m-m Staat kann jedct eecb s—e Feesh— —
werden е моята държава -сски може да пе-
ститнс блаженство по собствен път (ФриДрих
Велики); ~ n—lscblifn—. ubn —е, Eide nchmui
умирим като праведник; — mechiel църк- ду—
шеспоеителен; -sprccbcn църк. причислявам
към лика ша блажените; поет. die Gefilin deu
Selige— елнсейскнсс полета (вж. при Gef1I1e];
2. покесн; вие. бпaжтнопочuвши: meirc -с
Mniecu, eeinn Muiier Чс) покойната ми ‘оГ-
ка; разг. iit Seliger покойният ми мъж; —-тп
Angeennkens да му бъде свстли паметта!; 3.
фсм. пня]—сanяи-
--eelig suff. но прилагателни eсначоRа: 1- пълен,
изпълнен с ищ.: trübselig, glückselig; 2- оби¬
чащ до върши ищ.: —neselig¬
Seligkeit /. —сп блож—нстсо; върховию щaетие-
Sn1ij^]^^<^l^<^Jt in рел. Христос; ~ptrisunggrобпaж~
-анс- pl, библ. блаженстваси; ~eptгchune f
причисляване към лико ио бложснисе-
Silltric/. —п [-—ch]- е. -S, -s бое. целини (Apium
guevnhlnns)-
snlten adj. 1. рядък. които рядко ст срещи (пост,
животни. растения); необикновен, извънре¬
ден (случай- щастие)— adv. рядко: разг. ирон,
ein -гг Vogcl рядко пеиш- (за човек); 2. adv.
разг. особено: us wer — ehiö— беше особено.
много хубаво-
Seltcnheit/. —еп рядкост (ксто качество и като
конкрвтен ряДък првОмет)-
ScltcnHcitswert е ценност ио рядък предмет.
Selter(e)uieseu. Selters п селт-рско минерална
-ода; рсзп. госироио вода-
sclescm adj. странен. особен (човек, държание);
итобикиос—и (история, преживяване); ориги¬
нален; чудат, чудноват (чавeк)-
SueCetbk, Sгeasih1oe1e /, — eликалн. семантн-
ка.
semiitlscn, snmaeiolögishn adj, семантич-Н’
SeeapHOr m. -s, —е жп, семафор.
Semester п. —s, семестър, полугодие: рози,: ein
äleus — студент с много семестри. еечсн сту¬
дент; er isi Sh1hn eie altns, älinrns — нс c -ечс
млод, доста стар е.
scecsträi adj. семестриален’
Semikolon п. -s, —s точка и зап—тоя.
Seminar л, -,, —е 1- духовно семинария; 2. семи¬
нар (във висши учебни заведения) (като ияс-
mа и катю упражнения).
Seminarist щ. -еп, —сп сcм]иарuет.
SumiOeld /. — семиотика.
SumiU е. -еп, —cn 1. етмит- 2- разг. евреин,
seml'Iscn adj. семитски.
S^im^I^'ii^l^^iiJ. — вишн. еемuлоnогuя-
Зееее1/‘п малко бяло хлебче (за закуска), вид
кифла: рaлг- las enhi ab win wäret ~n това се
продава кого топъл хляб; —nlngtc — хлсбчс—сан-
двич-
semmelblh1d adj. разг. еeетпорте (коса- човек).
Sumeel/mehl п попе, топтто- -pblz е баm-. кнф-
ла-гъбо (Polypo-us hhnt1uuns)-
snmmeevoeslg adj. абд; жълтсникоеочереен (kанj,
Senat т, —s. —е 1- падиm- ееиaл; 2. академически
съвет: 3- съдийско колстия.
SenCter ш, —s ’. Ören сенатор-

381
Senkspindel
Seel in. —s. — асшшр- тст. духовен съд.
SrndboIe m 1. куриер- 2. пратеник, библ; апос¬
тол: ~ Sus FeiUluns протеина иа мира.
SrnSc/ailign f = Sendu— 2- -ep'aeet m радио¬
предавател; -'/all t род. губене иа тона при
предаваше; -'hIee/ГааДИoпpоrг)a’a; -liiUer т
уредник на радиопредавателно станция.
senlie* /г- 1- fuзOпращом (пmеuа- колет. пюзОрс-
вт. поДарък); 2. рози. роО. предавам (концерт,
роДиопиеса).
Sender m, -s, — 1- изпращач; 2. радиопредава¬
тел; 3- църк. апостол.
SindUuaue ш раО. студио- —scblmss т род; крий
ио предовонело; —spiti п роднопи-ео-
Sieieiig е, -s, —с пратсник-
Sridschueibei п посл-ине-
Sendung/, -е— 1. пратка; 2. изпращане; 3- мисия.
поръчение; 4. пгиссо]ие: Wilielm Meieiers
iieeIraIiecie — призеонисте ио В. М-Ист-р зо
1-aтьро; 5. радиопредоване, смисия.
Siiiscnal е, —s. —е ист. гловтн дсорцев интен¬
дант (= Trucisues]-
SenT е. —ns. — бот. готе, горчица: рози-;- s-n —
dazu gebnr и аз си кaсвом думата (за ищ.)' er
muss übereil s-r — dazu ec—cr тряСеи навсякъ¬
де до се обажда (без Оа по пипат)- иа всяко
‘инджо меродия; фсм е—п lange— — übte tim.
А macien много дърдеря зо ищ.; много го
усуквам.
SeilTcraut п бот. беянко (E-ysi1umO. -'apite,
~'f1eeIrг п м/еО. еинaпоeо хартия.
Seige pl, фсм lu wirst — kriegen ще ядеш пер¬
дах; п, gb—e. setz' ~! ще пиднт бои.
Stegen I. ti: пърля. опърлям (пъскс- kакашkcj;
обгарям (кораб в ремонт): das ü—ethilzln Eienn
,1—1' Cie Wäeche много ногор—щеноса ютия
ожълтява бсльото; von Cur Sonnt 11,1—11 из¬
горял. загорял е; сльнпеce; е—е -St Tieze
с]юйнa жега; 2. остср. опожарявам.
sr—g(e)rli adj, с миризми на изгоряло. опърле¬
но: рaлu;: Sin SacCn riecht — рабогоса ‘ирише,
ие с число; ns wbeC — раСосисо слава юписно-
steil adj. стaгчcеки-
ЗсиИ-Ш / — старческо нсмощ.
eгnihe adj. пe~еcир, старши; Сащиса: Tett
Lthmegn ~ т-и Лемои б-щосИ’
Senior ш. —s, -. drei старт-шина; доайен; най-
стария; член ио факултет, унив—рсит—т, кор¬
порация. сдружение.
Scniorät п. -s, —е юр. сеньорат (като нcелвOеnвe-
но право и като имение с токово прcва)-
Seniörin/neIe п старчески дом- —klassf епарп-
клоса на вьсгие1нн спортисти; -dorvc;'
[—вент] т ист- съвет ио стареИшините- —Turn¬
en п спорт, надбягван— но възростни спорти¬
сти.
Sinkblii п стр. мор. отесс-
Senke /. —и 1- гeагр. подина- 2. иин. подземна
шахта. гcсcик; 3. шехн. калъп за nрееуване и
формувон— но метали- зъмби; 4- воен- иолич-
ник иа шлсм.
Sindel щ. -s, — връзка за обуща-
srnUe— /r, 1- ептеком (отвее- ковчег в гроба—
въДица във воДста)- смъквам; свеждам (по¬
глед, очи): due Dugen, lin Fanrun — никланя-
-ом. навеждам шпагата. зиомете (зс отдава¬
не нс чeеmj: See Spece. lin Lcezu — навеждам
пиката (за атака); den Sceun in Sie Eede —
посявам ссм—то е с-мята- 2. понижавам. сни¬
жавам (цент. Данъци). снижавам (плос); нама¬
лявам (рaлхаOи); die Лueeciueeq1ot1 witCc
gtstike процентът ша брака бидс иомалс]; 3.
мин, изкопавам, нздълбавам. вдълбочавам
(шсхто); 4. сeл--еn- отвеждам (палажeници-
оmва0ииj; 5. разг. (е-п ~) скъсвам (нс изпит);
6.	refl- егтекaм се; потъвам. хлътвам; спадам
(воДа); ^—.-0’, слята’ ст (иъщоj: ei;
('Псее-Сет) Vogul ^—11 sich хвърчащата пти-
uо се спуска надолу- din Nacht senkt sbcb euT.
übut din Etdu нощта ст спуска над земята; de—
To— ,1—11 sich тонът сс понижава- прен. Scilel
senkt sich an' bien Auee— дрямка я бори. очи¬
те С иатежавот; 7. refl. снишава сс, наклонява
с—. нав—ждо се- las Gelände senk' sich nech
lum nn,s bin ’cетноеcто ст снижови, нокло-
нява поел—птнню към рекото-
StnUer т- -s. — 1- сел--сп- ютеодка. попоженицa;
2. вид риб-рска мрсжа- 3. техн. зеикер (свре-
дeлj; 4. мин. копоч ио шихто-
SenU/'mß е плосък крак; плоскокрак; -дати п
рнСарско мртжо. сак- -gnibet пемиино кло-
сcтнa ями; —•käsIee п кесои; —тг/е / евл--еm-
nюсовa етеодка. попожениu0’
eгnk-echI adj, отe—етн, верена-леи- мют. пер¬
пендикулярен: е—с —е Linit, с—е SigUrecCin
zinlnr. fäilun вдигам, спускам перпендикуляр;
розг.: 1;, !,' — това е порядъчно, чудесно. от¬
лично- това е разумно; imier — bleiben! зaпaс-
-ай -инати с—бсобладинис, хладнокръвие!
Sгnk/uechlt/tartee ш самолет с вертикално изли¬
тане и )—№——; фсм- бърз аарн—рнст; нщ., ко¬
ето има вн—сaгcн голям успех, стока. която
‘него бързо сс продава; -rtbs п сел.-ст. от¬
вода-. положеинца; --гIeг / еиитср (зс ри6a-
лавj; —niedre е вет. лордеза, ссдлнст тръС
(на кон).
eгnk-ückig adj. вее. със седлис; гръб (кон)-
SenkisCcrsf въже зо сонди.
Senkung/, -еп 1- вж. eu—Unn: е—с — ие n-n Mcice
епaдaн—, хлътване, слят-ше с 1 метър; 2. на¬
клон, попетaтюет. снижаеоие ио 1-г-]a- пади¬
ни; 3- лит. и-ударсн- сричка е стих: 4. мед- -
1е, Mi1n;e, der Gebärmutter спадане но сло¬
мих-. но миткало; 5. л/ед. утаяваш— но кръвни¬
те селца f=B1uIse1ku—g)’
StiU/waage, —spield/L aр—ометьр; 2- отве--

Senn
382
Seen /п, —s. —u; Senie tn, -n, —e; Senner m. -s, ~
алпийски пастир. сирсшар. ‘ондроджия-
Sieee f- —е Оисл- 1. алпийско пасище с крaвaг~
-на и мандри; 2-. алпийска овчарско хижа.
seiiei in/r. h зоннмювом ст с ариеорстео и мон—
дрaджийетво-
Seinerei J- -сп кросорник—‘андро (в Алпипе).
Seinrs//eum m. -p^ilenze f бam- майчин лист
(Cassie seini)-
Sг—eä1 /п- —s. -c свстр. търп, посредник.
S11saIIh1 f- —еи с—шзация-
se1eitIo1elI adj. еcнзоцuо]-н-
Senee f. —n 1- еeл--еп. косо; 2. фал; jelzl ist aber
~! сети оСоче крой!; стига толкова, стига вече!
sensen tr, кося.
Sensrn/menn п— pl. —rt косач, жътвар; прен.
смъртта (капо скслет с каеаj; —stiin in брус,
eгgel/г1 adj. чтсеcснcтпт] (абсиmивна т
субективно)- впсчатлиттлен; с тънък усет,
тънко чyве1В0’
Sensibilität f, — псих. 1. чтвеcвиcепност (за се¬
тивно Дразнене). впсчaтлитепност; 2. тънко
чувство, деликатност, такт.
se1eIt1v adj. свръхчувствителен, раздросиителеи-
с изтънчени чувствителност, с изтънчени не-
рен-
Sensor /п. —s -- ören пехн. сенсeр. датчик.
Se—sörIum п. —s, — 1. седалище ио висшите се¬
тиво; сеcивнeеc; 2. съзноинс, сензориум-
Seisuallsmus е, -. — филае. стистaписьМ’
SensualisI т, -еп. -еп фидаc. еенсуanuет.
Sensualitäi / — ее1иeнюст-
ee1suГII adj. с—тив—Н’
Sielinz /, —еп 1. еентенцuя, афоризъм. мъдро.
нровотчитcлно ]сгтчcнuе- 2. оеmaр- съдебна
присъди.
Senllelet [сЯтима] п. -,, -s чтветво.
,111111—111 adj. саштимеитален-
Siitleeiiäie f— —и театр- любовно амплоа (зс
жена)-
Scntimentalität /. —еп сонтиментaпноет.
stparCi adj. огдслтн, особен (вхоО)-
Sepatatf-Irdr— ш еcпaрaтиecн мир.
Siparctbon /. —пе 1. отделяне. разделяне; обюсоб-
пеиuе- 2. мин, еепараиия, uислопои]я зо пре¬
сяване на въглища- 3. урегулиране на селско¬
то зсмлищ—’
Separiileeme т, —. ~ сепаратизъм.
Separatist т, -сп. —сп еепaротиет-
Scparator т, —s -- ö-ce 1. еeд--еш- сепаратор, иcи-
трофута за мляко; 2. метал- сепаратор. рaс-
делитсл.
Slpa-Ce п, -s, -s с—парс (в ресторант., лавeOe-
нте).
sepia adj. тъмнокафяв (цвят)-
Sepie [-не] /, —е 1- лaaд- сепия; 2. и Sepia f— .iun
тъмнокафяв иRят.
Seppelhosn f фсм. къс панлалои-
ScpsbsJ —меО- еепене. осровян— ша кръвта,
stpIbscb adj. меО. септичсН’
Scptim/cr т. -s. — ссптември.
Septennäi п. -s. -с; SгciГ—1Ium п, —s - .ein; ссд—
молетк-’
S1Ci1n1eIhnä1 adj. е-втреH’
Sepilli. S1p11he п, -s, -е муз. с—птет-
SeciIee. Scptle. f, -п л/уз. септимa-
SequCnz -er I- редица. послтдоeоcелноет, пес-
nедоeносc; 2. ксрт. редица от пюел—довот—Л“
ии карти от същия uсят (напр, квинто при
бвлот): вид игра но карти; 3- иуз. еткв—нцня;
4.	църк, —ид п—стн е ередновекоeното литур¬
гия.
Sequlster tn, —s, ~- З^иез^^— т. -s, . -ören юр.
трето лицс - пазач ии сопорироно имущество;
2. т п секвтетър: ciw. I— - nnhmer секв—ссн-
рам нщ-' 3- мед- отпаднала мъртво част от
тъкон. кост.
sequestrieren /r, е—кeтетuро‘ (имущество),
SnriI(1) ш. -S. —s двортц, сорай-
SerapH. Scrat т, —s, -im строфим.
Serbe щ. -и, —п сърбин,
scu/iscl adj. сръбски.
s1r/hUthatIecb. eгtbIschUthaiisch adj. сърбохъ¬
рватски.
Seriell. /. -и серенади-
SnrenIesIeus /п. —.. .mb 1- се-слос; (титла): 2.
швг- тип на изглупял. добродушен княз.
Se-г—iiät f- — -едрини; еессласт-
Serie (еегж] f. -п текст- ссрж (за поДплапа).
Sergcae' [-жОит] т. -сп. -сп вaсн- еcрж-оит. ос-
шар. подофицер-
Serie [-не] / -п поред«^. серия- прен. рсдища
(нещастия, кражби, приключения).
serieil adj, сериен. на серни. последовотелен-
SerIrn/bam [-иен-] ш серийно строuл—летeо,
eгrIгn1i't [-иен-] adj. сериен (проилво0епво).
Serlгn/pehdmktloл/икон- серийно гроuсводетвe;
—schaltcr е сл. сериен ключ.
serienweise [-иен-] adv. иа серни, серийно,
seriös adj, сериозен; солиден (човек, музика.
гредпeжcнuеO.
Seteon т; ~. — оспор- проповед; [дълго, отег¬
чително] славо; фам конско ееонг—лиС’
Serologie/. — биал- серологня-
stuös adj- 1. съдържащ, отделящ кръвен серум,
етросcи; 2. подобен но ссрум.
Serpentin ш —s, -е минер. серпснтни-
Serpentine/. —и 1- еерп—нтuио (на планински шо¬
сета. жп. линии): завои- 2. архит. меандър
(орнамент); 3- воен. корабно оръдие; вид ста¬
ро оръдис-
Sermm п. —s - -тО, - теп меО. ссрум.
Serväiie [-еЗг] f, -п остср- малко бюфстче, ма¬
сичка за сервиране.
Server [сървър] е. —s, — коип. сървър.
Seuvlcn	1- п	(~Rйеcс].- [-еисс. ~Rиеcс’
383
setzen
сcрвuс (посуДа); 2. m. -s [-еcеJ,’ — швейц, при¬
слуга- 3. [сер-ис] m- п. —s (-eйе—сJ. — (c рес¬
торанти m пр.) обслужване иа клиенти (аеа-
бено за рa0иапопрaвкиj;
servierte [—ей—] intr- h 1. сервирам. прислужс-м
при ядене- 2. спорт. подоео‘ топката (при
пенис)-
Servieret!— [-ви--]/ —nun сервитьорко, керисркО’
Servier/tbscn [—ей-] ш масичка, маси зо сервира¬
не- -tocCietf швейц, келиерка.
Sirvlitie (—вuС1еJ /. -п кърпи зо яд—не; солфет-
ка.
Srrvietieneing [-виете-] е халки за салфетка,
servil [-eипJ adj, сервилен, раболсп—и. лик—Игск]’
Servliisems [-eu-] щ. -; Sirviliiäi [-eu—] е-рвнл-
июст. раболепие. лакейство.
Servis [~RЙе] аееaр. I. ш. п, —ns. —es прислуга,
прислужсинт; швейц. бакшиш (за прислуго-
9110)'; 2, щ. п, —ns, —guider квартирни пори- квар¬
тирни дебоеко (с пaриj- продоeопстecнн пари-
Scrvitcur [-витор] m, -S- —е 1- аеmaр; малко бю-
фесч— (зо присдужвонв): 2. нагръдник иа
ризи- 3’ аспaр- прислужник-
ServitUt [-ви-] л. —s. —с; /, -сп юр. еерe]ттт.
Seevus! sttvus! [-RуеJ авспр. здров—йсе (по-
лдрaвj-
Sesam щ. -s. — бот. сусам.
Sessel т. —,- — кресло: свстр- и: стол-
Sissilli't е седалко- лнфт-
seeshiZi adj. зос-днал. тетaновен (нс постоян¬
но .местожителство). сосcпен: sbcb — nachcn,
nIn1nr1eeeun постлеом сс. соеепeо‘ сс- фсм cin
—er Gas' огмеиекa визита,
Sesshaftigkeit /. — сaседнолоет. оседналост.- ус—
тонов—нос^л^.
Session /. —пи 1- сесия; 2. [сешн]/Лл/тЗ’ с-шьи-
Sct (зaтJ п. —s. -s т -tirieiilg pl. 1. еет, комп¬
лекс (Дрвхи, покривчици зо сервиране), 2-
спорт- сее (тенис); 3. е. -,, -s психическо
състояние иа иаркомаиа-
Sttte— т, —s. — лов. стт—р, дългокосм-сс птичар
(куче)-
Seiting п. -s. -s обетоновкa, атмосфера. оСкръже-
ние-
Setzarbeil /мин; про‘иеаие иа руди; -breit п
печ. плоча за свързване иа страници набор;
-ti п Отсл. попе, яйце иа очи.
seizei I. /г, 1. основно значение: слагам, поста¬
вям (првДиино в свДнсло падажeнисj (изразе¬
но на български с розлччни Думи в зависи¬
мост от kонескеnaj: ein Kbnl auf e-n S'ubl.
auf las Kein ~ елогaм дес—то да стднс ио стол,
но коляното; 100 Pnrehgnn in п—п Raum — на-
сташясом 100 души е едно стоя; студ. е—п —
чтрпя, гощова‘ икт.- Bäueu, Biumtn — посаж¬
да’ дървсто. тя- B-ultjci, SciröpZkö'Zu —
епaгом пuяe]uи, вт-тузи- n—m ebn Denkeei —
издигам икм. пам—тник; Sie Erze — промивам
руди от прнм—еu- Feiet -мин. възпламенявам
Rсрuв; Sin Flagge. lin Scgni — еднтам флота,
разгъвам. опъвам платното- diu Gichi — напъл¬
ним високата пещ; nie Haus. n-n Oien, n—c Stäle
—	градя. изграждам къща. печки, трад: е—с
Hceec — насаждам квачка- Junge — ражда мал¬
ки (за животно); търп. c—n Resi — имам лип¬
са е каеaта- псч. п—п Schrill, u—n Text ~ наби¬
рам ръкопис, текст: п—п ScbulibnIBni — иизна-
часом кмст; im Ben11scInI Sie S'elne — местя
фигури, пулове при игра; п—п Symphonie —
композира’ симфония- Worin — нареждам.
подреждам думи; с adj- е—п —nhegllci. bequem
—	иомеетвом. поставям нкт. ио удобно място;
iue Gegner eali ~ постоеям противнико си е
мат (при шах); е-е warm — иaетоиявaм нат. е
топла етоя- разг- слагам нкг- ио топло (в зап-
варc); с предлози: прен. ,1!— Lc—en deten —
риску-м живота си за нщ., фсм елогaм гла¬
вата си в сорбата- ans Lend — изкарвам на
суши; воен. деборкиро’; Sen Topl ans. auls
Fnuee —слага’ теиджерасо ио отъня- разп. е—
m das Messer а— liu Knhic — нзнуде-м нкг-- п—
е Bnchnr а— ibn Llppun — еднтам чаша (До ус¬
тато си) (за Ос пия); utm. an die Lull — сла¬
гам нщ. на въздуха. да ст проветри- фам е—п
си Sie Lull — изпъждам нкт. ио ^№01-; изваж¬
дам (носистс)); illus си Oti und Stniln — сла¬
гам всичко иа мястото му; tim. а— s-n Platz ~
епaгом ищ. на мястото му; Knöpfe а— den Rock
—	елaгaм, пришивам копчето но дреха- große
HoTTeingen amZ, In u-r, ctm- — възлитам голе¬
ми надежди ио икт.; ищ’; sein Verieiuen еи/, in
е—е — окaсвaм нам. довери-. упое-вом сс ио
икг-; Wcbe enf Bier ~ след бирото пия вино; е—
m die Pleiolu an' Sie Brusi — пюетовям нкт. но-
тясню. изнуд—ом икт.; фам n-m Спи uoien Иabn
cul, Dich — подпилеим нкм. къщото; c-n aul
scimaln Diäi - предписвам -км. строго дие¬
ти; e—n eil Ztninn Fuß — пускам икт- иа свобо¬
да- auf jl,- Hcmpt п—п Ptui, — определям възнаг¬
раждение за главата но икт.- рсзп- allns auf n-n
Kcriu — залитам всичко ио едно аорти, риску¬
вам всичко- SpIizen aufs Klell — слагам дон-
т—ла но роклято- прен. е—п an' den Sin! ~ пе-
беждоеом; наденеам икт.- спорп^. an' tim- — за-
пaги‘ за -щ.; ап/, Spiel — гнектea‘; Спи
Ltncbicr aus Set Herd — слаго’ свещника;
außce Gn/reuch — изваждом ос употребл—ние-
den Gegner außer Gnfncht — изваждам прелив¬
нико от строя; n—n Verlüemng, nie Gesulz außer
Keilt — отменям разпоредби, закон; Banknoten
außer Kurs, изтеглям банкноти от обращ—нне;
ntw. auBer Zweifel — постосям ищ. вън от вся¬
какво съмнение- uiw. gegni arCcres ~ сгиeня-
сом, съпоставям едно ищ. с друго- n—n In nin
Ami ~ поставям, носиaчaвом икт- но служОо.
длъжност; n—n I— Аggei, Furclt, Schreckte —
изплашвом нкт.- !е [eenJ Besitz — въвеждам
във владени—- I— Beiuln—. Bewegung — пускам

Setzer
384
е ткепnоa1aпня. поставям! е движение; s—e
Ehtt In ciw- А — ошгожнрам честто си е нщ’-
ctm- in Flammt;. in BrenS — педполво‘ нщ--
las P/eul In Galh'c, Trab — пускам коня е то-
лоп. тръст; uiw. Ins Geld — превръщам нщ. е
пори- рaлг- осребрява’ нщ.; е—и —е! e-m in
Gunst, фсм. Tuu ~ спечелв-м зо икг- нсчнс бло-
гевюлснис, любов; е—п in Kenntnis - осе-до-
мяеом икт.; Holz In Kle/tne ~ нареждам дърва
но кубиш«; разг. sich D In Sn— KopT —, eim. zu
tun гтшовaм се. заел съм се н-пг—м-нно до
направя нщ ; c—n in Kostnr. Unkoeing — искир-
-И‘ икт. ос разноски; eiu. ins rechte Lichi —
поставя’ ищ. е правилно осветлснит, и прен.:
Gell I— die Lotterie — влагам пари е лотария¬
та; Getteide In Manlelg, Pi'pnn — нареждам
снопите ио кръстци- cin Liel in Musik — ком¬
позира’ пессн по дадеш текст; n—n In Nahrung
—	издържам икт.- шастанясим нкт. на работи;
разп- c—m n-n Roi ins Oht ~ пускам нам. мухи
е гловосо; eiW’ I; Punkt ~ довежда’ нщ. е
пълна готовност, нспгaс]eст; търг. I;
Rechnung — миновом по смески; e—n I— den
Ruhestand — пенеuоннгaм нкт.; разп- п—п In len
Setinl — помитам нкм. да сс издигне; ebn Siück
In Szene - пюстовям пиеси; I— Umlauf — пус¬
кам е оброщенне; e-n ins Uneuchi — оиепрое—
давам икт.' изкарвам нкт. виновен, u—e In len
Wegen ,1121; ниссаняеа‘ нат. да седне е ко¬
лита- разг. ebn Geeücit In die Weit — пускам
слух е оСръщсние; рази,; nin Kiel In din Wuli
—	диво’ жнват но дете; Ins Wc—U — започвам;
пускам е ход; осъществява’; in Ciu Zniiune —
по‘еетвом еъе веети]кa; п—п übtts Haus — по¬
ставям нкг- като управител на къщи; T-uppun
ü/nr п—п Fluss - прехвърлям. пг—нaеям вeйе-
кн през реки; прен- n-n PmnUe ü/ers I — сисьг-
швом ищ. с п—динсично окугa1]юе1; k-n FuB
über s—n Schuelle — ис прекрачвам прага му;
u-n unter u—e ailuren - поставям! нкг. па-далу
от другиго; len Neeen unter nin ScheiZieiücU
—	слагам си подписа под документ, преписка;
unter Wessur — наводнявам- рсзи. k-n Fuß vor
Sin Tür — ис излизам от къщи; фам. e—r vor
de Tür — покaсвом икм. -ритото; уволнявам
нкт.; zue Pfänln — диво’ коте залог, ciw.
zutncht ~ оправям. ном—ссвим нщ.; 2. опреде¬
ля’. установявам, фиксира’ (срок, цена-
стойност)-. zue eeenizteл Stunde е определен
час: kni; Glas ü—пе subn Gnsciztns erinUtn не пия
ни чашка повсчс от мярката си- 3. допускам.
предполагам, приемам ^0^ двйсnвumална):
—	wie len Fall да приемем. да предположим,
че--.; 4. залагам; рискувам: alles eil с—е Karen
—	салогам всичко иа една карта, прен. риску¬
вам всичко; еп' ubn Pfurd ~ сопaгом иа кои (прт
надбягвания); разп. aufs falscln PTurl — напра¬
вил съм си криво сметката; 5- inp. има. ще
има: фам. cs sntei ScClägu, S'teii, Verdruss ще
има бой, корaинuо, неприятности; II. refl- 1.
сяда’; нис1И]ясaе се: sici an, Fegeter, ins
Gra,, in, Llcit, In Ciu Sonne, In du— Sclatte; —
сядо’ но прозорепa. но тревата, ио ссстле. но
слънце. но сянка; прсн:. sich ins teclie Llcit —
предстовя‘ ст е дебри светлина; sicb an' iin
Hinier/üBc - започвам здравото ди работя; sich
ent ,-и Platz, си len Tbscl - сядам иа мястото
си, но ‘асото; sich zm Tisci — сяда’ до се хра¬
ня- ,^1 In der Beeliz von tim'. — -стъпвам във
слад—нис ио нщ.; sici in Poeltuu — -з—м-‘ слоН-
ка; разг. давам сн вид (чТ’--); Cer Staub setzt
sich enf Sie Möbel прахът сс полепи, стеле по
м-белите; det Guusci sntet sbci le Cie Kleide—
дрехите се пропнеот от мнгuсмотa- sich eil
das PTurl, zu Pferi — кочвам сс но, възсядом
коня- разг. sich ent las Ь^е Pieri — възгердя-
вам се; sich zur Ruin - оттеглям сс от служ¬
ба, търговия; фам sicb warm, sich ins wareu
Nest — нaетaняво’ се на топло. намерих бла-
гиносо; 2. (зс вода) спада’- (за пръст, земя)
тnяго‘, слягам сс: 3- избистря се (разтвор)—
угоИси се, пада шо дънело (утайка), 4. (за
оток цирей) епaдa- прен- ттоnожeо‘ се, ус-
пекюяво‘ сс: See Broe'elg eeizt sici с—стаса
-с-сва; 5. (,^1 tut uim. A -) (за птица) кau-
вим; 6. споразумявам сс (с кредиторите си):
sich Ins Begniien, ins Einve—nnheir — спора¬
зумявам се; 7. lin Stimmn ,1121 sich гласът му¬
тира; III. int s h 1. (über cim. ~) прескачам
(ров)' преминавам (река); dmrchs Wcssur — пре¬
минавам реката. газейки; 2. мин. Ser Gang
seizi lurch la, Gestnig жилата сс простира,
миноса през скали; SetzungjC
Setzer щ, -s, — печ. сповослоготел-
Setzt^j^r^i/, —еп псч. словeепагaт—лекн uеX’
Setz/nise е женски заек; -ker'/rr ш шаран е
рибник за разплод- -käsltn п печ. нaбогио
каса-
Setzling е. —s. —с свлг-ст- 1. фиданка (вж. т
SiucUliej); 2. младо риба за рaсппод (с риб¬
ник).
Setzlingspflanzmaschine / сел--ст- ‘-шина зо
содене на рассад-
Setz/eascniin /1. печ. иаборно машина; 2. ис-
еал- отседна машина; —scHitl п печ; шрифт;
-Utbcb ш рибник; —waagc/Травнило, нивелир;
—zeii/време иа мръстене (на риби и Ор-)-
Scuche/, —п меО- епидемия, т прен.: прен. die ~
les Rock' и’ Roll тп]д—‘иято но рокеидроло;
розг. las isi ja liu tnInetu ~! ти това е uяла хо¬
лера!
Seuchenherd е меО- огнище но епидемия’
seufzen I. int h (nech. ue uiw-. nach e—e ~)
въздишам; u—tur e-e Druck. urire due Joci —
пъшкам под тормоза, под игото, под яреми;
vor Kumen— ~ въздишам от мъка; II. /г, пост.
385
sicher
diu Oboe suufzle Uiaeenlu Törn оСюяс стенеше
жалеСнн звуци; er e11Zzt1 ilrin Nemnn c
въздишки мълвеше името И-
Sem/zer /п, -s. ~ въздишка: dce Itiziu ScuTzur пос¬
ледното ]сдuхaиие’
ScuTzerb-ücki f мостът но въздишките (във Ве¬
неция).
Six /п. —ns. — секс, сексуалност; полово еиоше-
ИНС-
Sexappeal (еекеоnйл] tn, -s. — еcкеaпuл-
Scxsiop [-шоп] n еекешоп, могaсии за еротич¬
на литератури и принадлежности.
Sexta /,. —len първи клас е термоиско тимиас]я-
ш-етu клас е 0Rетрииеко средно училищс.
Suxtane— т. -s, — ученик от Suxic.
Sex Пее' /п. -еи, —еи остр. с—кстошт (ураО).
Scxlc —и муз. е-ке1a-
Scxtett л. -S, —с муз. сcкеттт.
sexual, scxuCll adj, е—кеуanен. полов.
Sexuail/tjnediäuinn^ полее— просвета; -kü—it f
сексология.
Sexualität f— — еcкеуапиоет.
Sexus /п. —, — пол.
sexy adj. секси- възбуждащ, привличащ (Другия
пол).
Sezession/, —пе 1. отделяне, отлъчване, 0^—0-
ие (на Държави, партии, групи художници);
2. изк- сецесион (от края на 19 в-).
Sezessionskrieg т ист. гражданското воини е
Съ—дин—ннсе американски щати (1861—1865
г.) (за премахване на робеnвоmоj.
sezieren tr. мед. сецнрим, росгяссом (труп).
Silke [шейк] т, -S. -s шсик (танц, напитка;
препарсне)-
ЗНакеНе-С, [шейкхaндс] п, — ръкуван— (със
силно разтърсване на ръката).
SHakct [ш—икър] ш— —s, -, ш—икър.
Sbeepohfл) (шaмпTfиOJ п- -s, -s шампоан (зс
каеaj-
shiechoлiere— (шaмпт~J. snempöen [шампуи] /п-
refl- мия и масажирам (еловото) с шомпоин.
Sbeiiü—eseldr [шои—J / текст, копринен шии-
туит.
Slaul [шоал] m. -s. —s аспaр- шал; шарф-
Shriiicn п арх. шедое. триeнeюбгaз-н покрие.
Sheriff [шс—] т, —s. -е шсриф, окръжен управи¬
тел (в Англия, САЩ).
Slerty [шсри] щ. -s, -s шсри.
Sbbmmy [шнми] tn. —s. -s шимн (танц).
Siirt [шъ:; п, -S. -s 1-ниекa. памучна ризи (с
къс ръкав), фо-елкИ’
Slli [шит] п— п, —,. -s жари, х-шиш.
sbocUi—g [шо---] adj. срио првДикопивно непри¬
личен. неприето-н. нсудобсн.
Sio^i^eieg^-^tt^ie [шу---] е които с иопровил свст-
ковнчно карисра.
Sbop [шоп] /п. —,. -s могaсиH’
SHoppIng [шо..-] п. —s. —S хюдснс по ‘aтaснн], по
посaр- — geier ходя по магазнинте-
Shh''!—e-Cegtгe (шогн]ге—нтьгJ и, —s. ~
търговски ucилър’
Shortleiek [шо.’’J, Sbort Drink m напитка с по¬
вече алкохол и по-малко безалкохолно теч¬
ност. къса питие.
SloTis [шО’--] pl. шорти-
Sbotty [шо:ртн] и, е. -s, -s дамски пижама с
къси тощ—то и къси ръкоеи-
Sbom [шоу] /, -s шоу. гpедетоRлеи]е. зрелищс-
Show-Iz [шюуб]с] л. -. —, Sbhu—msI11se [шоу—
бuснuе] л, —, — шотбuсн—е. зрелищсн бuзнее-
Showgischä't л = SiowbusI—css-
Showgirl [шотгь:рл] n. —s. —s nеeuиa. 1ониьор-
k—, участваща е шоу
Sboumaster [шоу---] е, —s. - кенферансие на
шеу.
ShueU [шант] е, —s. —s сл. шунт. п-рал-лио съе¬
динени—’
Slutile [шиел] л. -s, -s космонсв. (космическо)
еоeаnкa-
Sicelsi ш, -п, —п е]амcU’
sbäelsisch adj- енамекн-
Sb—ylle / —п исш, е]бипa, прорючиц-’
sb—yilinlscn adj. енбuлекн. пророчески.
sic! adv. (дтйетeит—лно е] тока!
sbcb pron- refl, III л. D. А се, себе си; си; в pl.
често един друт; сдин другиму: I. ibet lebt
—'s gut тук добре се жив—с- sie helZei ~ D те
си помагат- разг, da, 1äeet — höter ис с лошо,
не с за изпускане; разг. la, Trag' — noch още
с въпросно, не с сигурно; et ist — laeübnr nichi
im K-ieen относно това той ис с наясно- ро^п^.
ns eecht — ие с злс. поносимо с. върви; 2. с
предлози: das Нае tu so ап ~ сова си е негово
черти, особеност; се url Tüt - само по ссОс
си, независимо от всичко друго; wes Нае las
auf ~? що означава това?; какво важи?- las Ьс'
nlcbis епТ — лева с без значение; er Isi nichi bui
— той c вън от сеС— си, ис с но ссбс си; разг.
той с побъркан; la, Isi п—п Sache tü- — това е
отделно, осоО—ио р-боли- tu Isi gern Tür — оби¬
ча да сс уединява, до с ео‘; tu muss immer ctm'.
Tür — hebtr таи трябва винаги ди има ищ. осо¬
бено; da, Cai ns in — биса си то; zu — koeen;
идва’ ио стбе си.
Slcbcl -е 1- сърп: Tammtu и;1 — чук и сърп;
2.	сърповиден пр—дмсл: liu — les Monles лун¬
ният сърп- ~ des Gehiune големе‘озъчсн сърп-
3- лоол. нaсви]uе на някои рибн.
sbcnein //: сeд;)сш- жъни със сърп.
Slcbnlwagii е ист- бойно кола (у сторите бри¬
танци).
sbcbtr adj. основно значение сигурен- 1. ситурси
(охрана), бcсопае—и, зaпaс—н (паOслан- убежи¬
ще); гарантиран (вземане); осигурен: Сеп
—eI1g Weg geiur вървя по нaй—енттрнuя път;
s—s L1—tne nichi — sub; нс съм снгурти зо жн-
25 Нсмско-бктгарскн речник, т. 2

sichergehen
386
еото сн- — jugcn Dlibstehl горонсиран. осигу¬
рен, запазт] от кражба; da juhu— wlt — тук см—
сигурни- нищо нс риеkтeоме- Icl —In m—u enI—sI
nicht — нс съм сигурен е самия себе сн; den
-in Feind überfalle; нс]cнидeо‘ безгрижния.
нищо н—ечоквощ неприятел- u-r — mechnr ус¬
покоявам икт., дава’ му кураж- разг. ~ Ist —
аолкото гe~еигурнe. телкови по-добре; добр—
с да Съдт’ eеcорeж]и; рсзи,: et Ise еп/
NnmiiT SIchit — лой е е сюр’-;-; tu geii
Iimiu еп/ Sin [ganz] ~c Tont сей юснеи вино-
ги ео‘e иа сигурно (не рискува нищо); 2. ует-
рсн, напълно убед—н. сигурен: c—r Sache — sein
уе—рсн съм е успеха но икг.; положително зная
нщ.; Ich -In ~, lass Ses so Isi тeерен. убеден
съм. че това с тока; 3. несъмнен (успех)); дос¬
товерен. положителен (илпачникj: cim. aus —tr
Tan1 ia—tn зноя ищ. от достоверна, положи¬
телно място; 4. Сcспeгр—ш—н, точен, верен.
сигурен (преценка, .мнение, вкус—, стрелец);
уверен: с-е —е Hand ia—пи имам сигурно, без¬
погрешни ръка (при апврcцииj; — splcice сви¬
ря ув-г-нe; 5. благонадежден, сигурен (пра¬
теник, приятел)); разг. ег Ш nichi — неблаго¬
надежден с (не плаща); ~ mlrkced ефикасен
(срсДство); 6. adv. ]епге‘е]]e, сигурно,
нтсъе]-]о. положително (вж, 1—5): ег
komet ganz — леи непременно щс дойде- ег
wird е, — iue тай несъмнснно. положителна.
нтпртмено ще то направи; ~^! непременно!,
разбира се!; 7. аеmар- нзвcетен. някой си: nin
-eu Freund I— Berlin някои сн приятел е Б—р-
лиН’
sicnrrgrit—* intr. s ti^ib. уверяеа‘ сс, проверя¬
вам; осигурява’ ст (чс ищ. с привилно, вяр¬
но).
Sicherheit /. —un 1. сигурност, безопасност: sich
In — bnüigdun номиром се е безопасност; cim.
!е — bringin еnагам ищ. на сигурна. Сезeпое-
ию. зопaс—но място; 2- търг, гаранция, обез¬
печение; залог: u—e — Tüe uiw- inisinn, gn—пи.
gewältcn давам нкм. гаранция за нщ.- 3. бло-
тeнaдтжд]ое1. безпогрешнас;, положител¬
ност (нс преценка, вкус); 4. увереност, сигур¬
ност, еaеотeтг-]eеc: ~ Сп Begeimege,
AuZtTninns увереност е държ-нието, обноски¬
те; 5. достоверност; 6. безгрижност.
SIcheгh1Ies/i—khmm1Л п пaдmП; спогодба за си¬
гурност- -a—sIaed е Сcзогaено разстояние.
д]стaиuня, осигуряващо безопасно движение;
-emsscnuss т исш. комитет зо обществена бе-
сeпaе]eег (првз френското революция);
—Ьгае1с(—) е nюл]uеиеaи чиновник; пюлuuои;
-•/ihö—ei f гоп]иня- институт зо държовно
сигурност; —Sitest ш воен. ссрожсео служба;
-takeot е кае-фициснт иа сигурност- -film ш
фот. филмови лента с н—торяща подложка;
-/oeCs [—фб] т икон, осигурителен фонд;
—gilt!' п конвои за охрана, ескорт; -gie, п бт-
сопaсно стъкло. трит-кс; —gnrt е пр-дгaстн
колан; —Ca/I f юр. задържане зо неотклонение;
—lampt / иин. б-записша пaепa, пиепa но
Деви; —itlsiueg f юр-. гаранция; —еedel —Се-
сопaсно игла; —pikt т; UhIIeUtlver s падmш-
кал-ати-т- пакт за сигурност; —ret е полие-
съвст зи сигурност (е ООН); -richtllnlt— pl.
при—нло за бтзапоснаст; -schloss п, —-bieti е
1- секретно автоматически брава; 2. воен. зат¬
вор с пгтдгaсuттn; -eciIUeeг1 т стар-теш
ключ- —•ventli [—ве—] п тсхн- предпазен клапан
(в порни котли); — Verschluss е тсхн, С—зогa-
с—н з-твореш мехонизъм; —таНи/полицейс¬
ко. пeжaгннkaреka нощна охрани; —wagte т
жп. -отюн след локомотива; -wechsel е търг.
гаронцнонно менителници.
eIcneu1Icb adv: сигурно, без съмн-иит. непрсмен-
ИО-
sbcHeen I- tr; refl. 1. осигурявам, слатам но си¬
гурно ‘ясте, е бтсeгaс]eсc: mir it/c; In
gcsichnricn Vcriältnisse— обезпечени е‘е моте-
гuолно; Ces Auto, las Mothrree — заключвам
автомобила. мотоциклета (за Оа не бъДе от¬
краДнат); 2. воен. охранява’. прикрива’
(фланг, артилерия— шил, граница); 3. сaaр—п-
-ом (лепва с гвоздей). ,^1 beim BergetnIgen
iurci ubn Seil — з-ар-псим се c въже при нз-
аочване иа планина; 4. гаронтнром, обезпеча¬
вам (дълг, вз-манеO: sich Сее EIn'Iuss ~ 060
печаеом, горaнcнгaм си влиянието; sich jd,.
Elnvirsiäglnls — осигурявам си съгласието но
икт-; 5. воен. cbnu Wc'Tc — елогом предпазител
на оръжие; 6. (sich D ctm- —) осигурявам. зо-
nасвaм си (място); II. inr h лов. (за дивеч)
следи и души (за nрeдnaлвcнвj.
eicbersiгllen /г. rcfl. rnb. осигурява’ (се), оС—з-
печовам (сс) (чрез гаранция, залог))— nie Kipliäl
— влагам к-питал е солидно предприятие.
Sicherssenuugg;— вж. siclnrstillun; търп. га¬
ранция. саnоr.
Sicherung/ —пе 1. вж. sichn—;; 2. воен- пр—дпо-
снттn на пушка; ел. тл—aтрuч—еkн бушон.
предпазител и под-; 3. ваeн- патрулно стражс-
еа охрана; 4. търп. гaраии]я. обезпечение. за¬
лог.
Sicherungsdienst ш восн. стражеео охрана.
Sicht/, — 1. видимост; пран. перспектива: bnutu
Isi jm'c — днтс има добро видимост. добре, на¬
далеч сс вижда; außut — koeen— скрива се от
погледа; in — 1^11— показва се. сaпочea да
се вижда; ctw. Isi in — ищ. можс да се види.
вижда се вече (и прсн, зо нщ,— чисто сбъдва¬
не е nрсOеmаяща); uiw. isi außer — нщ. нс може
до се види; пран, PolI'IU апТ mnitn — долиовид-
иа политика; In hnutignr — от днешно стано¬
вище. е днешна освстлснит; us !,' 1—1
Äedcrmne i— — оч—рт—-о се nгомяиa- em Phn
387
Siechenhaus
au' liege, wuIiu — перспективен план. план за
продължително време- 2. търп. auf — zaniue
плащам при пртдявлсннс fм-ннт-п]нцо): 8
Tage nach - 8 дни след пр—дяеление; Wccbsci
aul kurze. lange — менитcпииuа c къс. дълъг
срок.
eIclnt—ee adj- 1- видим (свят)'; рози; Icb —In ioch
nicit — още нс съм е състояние до приемам;
нс съм за пред хора; 2- и sicHl—ctiicb очеви¬
ден. яеси (благоДат, бдогаелавия): er wat —
ntTrcut очевидно гои беше сaрадeон-
SicCitba—UrIt / — видимост
Sicht-c-wcrdte п появяване-
Slcht-cton е лицев бслои.
sichttn /г: I- мар- съпл—ждом. забелязвам (суша,
кораб); 2. подбирам, подреждам, преглеждам
(книжа); 3. обл- пресявам. отсявам (пшеница-
брашно); Sichtung/.
Sicht/lenstcr п жп. прозорче иа машинист (в
дакоuопив); —gtscnäit п търп; срочно едтп-
ка.
eIcbtig adj. .мор. ясен (време).
e!cbi1!c1 adj. яв—ш, очевиден- забележим: ~
стТтепи явно, очевидио сaрaдeaH’
Sicht/vermutU ш виза за паспорт; -wecns.l е
търг. меннтcлннuо иа виждане- -weite / юб-
еcт, далечина иа видимост; -Wer-eun;/полит.
1- нагледно опнтошия (с плакати, Оиопроии);
2. плакат. днатро‘и;
Sicke1 /. -п лов. разг. женск-Ста) (обикновено за
птица, обаче т зо жвно),
SIcki2/, —п тенекиен ръб. крой,
eicU1n /г. BIcci - подпъвом ло’орнша, провя
жлеб, филц но ръби но naмaрннa-
Slckeneascbet / знгмашина. подпъ-очко (е кон¬
сервната инДустрия).
Sickergra—ce е дренажен канал, дренаж.
sickern intr- s h просмуквам се (влспа); прецеж¬
дам сс. кипя; прен- (за светлина) проародвом
еc-
Sidcboarl (сойcбeрдJ п, —s, -s бюфет.
sldiriscb, sldctäl adj. 1. сeтзд—н; 2. е]дерuчее-
ки (година. мсссц).
sie pron. pc/s; 1- тя; 2. те: рози-, len he/nr sie zu
2 Jabru Gnüa;g—Ie vn—urteil' осъдиха то но 2 под.
сaтвор- 3- Sin Вис (учтиво фармa).
Sie /. —s; SIcUr, Sicke / -— абл; лов- женска (на
птици); рази:. жеи—.
Sic— п. —s, -е сито; рсш—то; пехн. филтър: ebn
'ebnes ~ ситно сито; cim: durch cin — schütten
пресявам!. прекарвам ищ- през сито(то); разп.:
Wasser eit u—m — sciöc/eg черпя -оди с реше¬
то (напразно се мъча); фам. ein Griächlrls
ule ul; — he—nn па’стсо ми пропуска кило ре¬
шето, нс помня. собровя‘’
SIi——iIn п анат- р—ш—съчша кост
Siebd—ucU е ситюпечат.
sbibce /t: пресявам; розг. подбирам, прочиствам.
преuеждом: рози.: -ui dInen— BcCöelc muede
iücitig gusiubi в това учреждение имаше по¬
ля’- чистки; —е! dir Prüfung wird gulötig
gusbc—e при изпито порядъчно се пресява-
sieben пит, е—деМ’; р^е^^и^.: !е — Sc—acbun schwei¬
gen и— обелвам зъб- bcl— — subn пийнал съм.
Sieben/, ~ седем (цифра). ссдмерко (и каре.)
седмица: фсм. е—е —ösu — лошо жено, вещи¬
ца, еkубнеecкьрeа- Nummc— ~ тъмницо-
Siebenbamm ш нар. = Su—er—iue-
Sie—(e)ner т. —s. — свстр. 1- ист- австрийско мо¬
нета ат 7 кройucра; 2- вино от с—дмото пади¬
на иа столетието; 3. войник от 7—н полк-
sle—eigrscbelt adj, абд- трон, многюснacщ: ebn
Sicbn—gcschnitcr миотоснойннк-
Siebri/millristlrlre pl. великански. еаороходн]
ботуши (е приказките); —•ehniieU1лi п сед¬
маче, нcлонюсче; —'ueUt ш лаал. божа кроеич-
ка (CoccInella enpie1p1gcieta); —•secbei pl.
всичките нтщо. дрехи. вещи (нс нкп-): фсм, s-
с а packen стяга’ си багажи- съСирим си пар-
полнc—. портик-шите; -schlä/t— ш 1. шег.
сънливко. съшльо; 2. лоал- обикновен съсел,
сънлие-ц, риава-, kaс1eгнпa (Glis elie);
—sch—lii е вид народен тоиц-
eie—eлtг пит. еедм]-
siibn—i(e)bal—. sie—I(c)bäi/ пит. шест и полевн-
ИО-
SIe—(in)tiI п. -S, — седминао-
slebie = sicbcniC’
sbr—riir—s adv. на еед‘о място (при изброява¬
не).
Sie—/i—heee1 / твхн. барибанно решето; —tuch
п текст. увивно тъкан, гоце. ‘р—жтиа тъкан,
sbebzibn пит. етде‘нaдтсет’
siebzig пит. е—де‘д—сcт-
sli—zieeu пит. седемдесети (в комбинация с га-
Оини): in — Jabre е седемдесетото година (нс
ОсОвно столетие); I— Sun — Jeitcn les vorigen
Jäbtiigictts е седемдесетте години ио ‘нни-
лня еск-
Sie—ziger т, -s, — 1. ‘ьж от 70 де 79 години; 2.
австр- войник, офнц—р от 70—и полк; лиц— с
номер 70- 3- -ншю от 70—а година но дадено
столетие; 4. pl, = S!n—eI1ntjihuu: In Sn; ~e sein
съм над 70 тедннн; Mbete diu Siebziger към 75
години (стар).
Sie—zigerjali—c pl, седемдесетте години (но ссо-
лсен—, еъзрост): le den ~e wer et nocn rüstig в
сед-едтсеccт сн години (от 70— 79) беше
още як, държ—лив-
sbi—zbestr пит. седемдесети.
SIrbzbesirl п. —,, — сед—‘д—сетннаа-
sicch adj. болнав- [продължително] болен,
sieche— initi h линея. крея, боледувам продължи¬
телна, вехна, съхна; зaп—жaво‘ еc-
Siechcnnaus п оешaр. болница, особено за не¬
излечимо болни и зо хилови-

Siechheit
388
Siechheit f. — хнловост. недъгавост
Siechtum n. -s. — продължително боледтвон-.
кресне, лин—сне’
Sicde/gral in = —pinkt.
slelcncbß adj, -рял, врящ, кнпящ.
Si1dгhiiee /1- темп-р-туро но кипеисте; 2. прен.
с]ойнa. тропическа горещини,
Siclcic! /. -еп ряДко и паeш- 1. поселище, мяс¬
то, жилище ио сaетлннa; 2- гюееnенuе-
sbcerl— int h iefl. i. зистлво’ се, пос—лво’ ст;
2.	устоновяса‘ сс (нс селски №.№).
slelee* (и слоб) I. tr. варя, еeaгяeа‘ (ваOр- яйцс-
кортофи- кафе): Salz. Zucker — рафинирам
сол, сaхог; eie welch gesottenes Ei рохко яице-
Geshttngns uni Grbtairrrs варено и пържено
(аеабана в приказките): фам. гое werden win
nin greoitcget Krebs почсрв—няса‘ като варен
рак- фом- des taug' weder zum Slelun noch zue
Btairr вири го. печи го. —се едно; нс стави
ннтю зо вир-нт. шито зо печене (зс нищо); П.
inti; h 1- вря, кипя; кипвам, т прен-: das Wasser.
Ser TopT, drt Kessui. las Blut slndci -одата, тен¬
джерата, казанът ери, кръвта кипи, бушува;
sielend HeiBus ^^,,1— кипящо. вряла, кипна¬
ли води; vor Wui — кипя от тияв; 2. изпарявам
еc-
Siedepunkt т точка но кипене.
SieSerii /. -е— 1. рафинерия зи захар; 2. сапуи-р—
инца; 3- солоеорн-’
Sbidlcu е, -s, — 1- заселник. поселинк- 2- коло—
инсл-
Siedlerstolz ш шег, тютюн собствено прeисeюд-
етeо-
Siedlung/ -in 1. пос—л—нне, nое—лuщ—; ново
село; 2. селище: -ärl-lchu —еп с-лски селища;
3.	нов квартал е периферията но града; 4. ко¬
лония.
Siedlungshügel ш археол. селищна метили.
Sieg т. -s, —с победа: ebn ü—urwälllgrelu— — съкру¬
шително пюбедо-
Slugul п. -s, — печат (абикнавeна с восък): subn
— an/ ctm. drücke; пюдпсчотеом, запечатвам
ищ.. удрям печати си върху ищ.- вие- прен.
тдоетоверяeом. потвърждавам ищ.- das Siegel
fct)brcchc; разчупвам печати, разпечатвам;
вте. B—Icl und — gc—ce уверявом тържествена.
торонтнром; unter See — der Verscbwleecnnuii,
les Gn1u!m1Isene под печата на голямо тайно;
разг. las Isi eir nin Buch mii siubun ~e нямам
понятие. нищо ис разбирам от това.
Siegel/bewahrer т тсш. пазител ио печата- -lack
е восък за подпсчотеоие-
siegeln /г, подпечатеам-
Siegelring е пръстсн-печат,
siegen intr- h (ü—nr n—n ~) побеждаеом-
Sieger т. -s, — побсдитсл.
Sieger/betrieb m завод-първенец; -kranz т лав¬
ров венец (за побвДител)-
siegerisch adj- - sbuehelt’
SlteereäcbUi pl. държоeн—пeб-дителкнJ
Sliiis/amizuj m - —zug 1-
eieges—ewmset adj. уверен r победата; поСедоне-
е-и (вид, походка)’
S!гe1s//heгn ш триумфална арка; —lenZ.
-mat^s^ch е 1. победен ход, поС—доносно но-
предвоис; 2. муз. само —matscl ‘орш ио по¬
бедите- -тадс— е триумфална aoл-еннпa;
—zug ш 1- триумфално ш—слен—; 2. = -lanf: inr
s diu Trcinik победоносното напредсонс на
техникото.
slcglc/i adj- победен. пeСcдоиоетн.
eI1er1icn adj. победоносен.
Siejewant\f, -leuch m бот. рсбрики fG1ae!h1us)-
Sbei л. m. -s, —c I- шлюз- е Осит; 2. Диал. к-цол
за отпадъчно вода.
Siele/, -п гръден рсмък зо спрягоне: lum Pieri
liu —и enlngnn юбюздиео’ коня; рези-: Immer
in Sun ~; guhcn вечно опъвом коишо: I— Спи
-и strubnn умирам но работата сИ’
elгlг1 rcfl- /г, фам. 1- пресявам; 2. refl, въргалям
се (в пmняпаj-
sitea (сuеиaJ adj. ч—реснокофяе. ситно (цвят).
SIC11 п, —s. — чер-енекофя- URят. сиена-
SicsIä [снСсто] /. --'пи следобедшо почивка: ~
haliun почн-ом си след юбяд.
slczcn /г с-п ~ говоря ИКМ- но Вис.
Sbgil л, -s, —; Sigle /. -п снело (сmвногрcфеkc)-
Sbghtsrrbig [со-лсии-г] п. —s, — разтлеждоит иа
забелтжителнюсти-
Sij—äi п. -s, —с сигнал (« жп. восн).
Sbeealeeeet (сииьaль‘З; швейц. си-алем-ит] п,
—s. -s отличителни черти (с паспорт- лична
корта);
Signaigast щ. pl. —еп люр. моряk—снтиaлнел-
eIe1eIIsI1—r1 in/r. h /г, (n—m. mit u—e —) сипи-ли-
сuром (кюроб), давам сипнал; изесстявам-
Sijnatär, Signatlr ш, -s, —е дого-орящо ссрано:
подписал, подписващ дегосор.
Signatier/machi/ -siäit е държави. подписали.
подписващо догоеер-
Signatiuu/ —un 1. ситн-туро, обозначение. знак
(на книга в библиотека- на търговско прат¬
ка); 2- подпис (нспр. но художник върху кар¬
тина); 3. геоп^. лет-идо. картографски услов¬
ни зи-ц]; 4. печ. сигнатура (на печатна кола,
на печатарска буква).
signieren /г. 1. обозначавам. поставям сuтиaтт-
ра- 2. подписвам-
signifikant adj- значим, важен. показателен.
Signum п. —s . -па знак. белсг.
Sigrist, Sigrist /п. -еп. -еп швейц,- иначе аещcр-
клисар’
Slkkativ л. —s. —с е]aaт]e (за изсушаване на мас¬
лени баmj.
Siligc [-жс]/сслг-стг снлаж-
Siläge/futter [—жс-] л еeл--еш- силажиран фураж;
-grübe/еал;)сm- силажно яма.
Silau т, -s, — бое, = Silgc-

389
singen
Sbl—r f- -е срички: keine — von cim. sagen нс коз-
сом шито дтмипa за ищ.; рсзг,: —и siechen
дребнава критикувам. ровя ст е нсчии изра¬
зи; ~— vcrec111ckn; изяждом думи (говоря не¬
ясно).
Sil—tn/Tcll п лит- ритъм ио стих; —kleu/et n =
-siccict; -meß п лип. авантитет но ерuчкa-
-missung^wH- прюзодня; -еäUStl п шарода;
—scb—bZt / сричко-о писмо- —slichtr е др—0-
иае, заядлив критик- педант, букеоед, който с—
лоен за думите- —■'—urning/грсм. пренасян—
на срички.
Sbl—iu п. —s, — 1- срсбро: gnlbnenncs — симород—
но сребро- lcgicrice — сребърни сплав: пран.
Се, — iirrs Lecicn, звънкият и смях- eil —
iurchuirki претъконо със ср—Сърии нишки; 2.
розг. сребърни пасъдишо, ггuСогu; 3. рсзг.
ряДко сребърни пари: I— — irTcusgr—cn, ebi —
bceаhlng връщам. плащам със сребърни пари-
Sil/er/insirIch е сребърно политура- —blati п
бот. -спри pl. (Lun;гIeO; —/lick е мвпол. -не-
з-пше блясваш-, фупгугaцuя; рози- einen о
Ье—пп кривоглед съм; —•/reni / (-bräutigam е)
жено, (мъж) е деня на ср-бъриало си сеосбо-
-Zucis щ зоа.л- ср-Сърн- лисици; —giiait п
сребърна проба; —Ьаае п сребристо, посивя¬
ло кюео-
sll—irlill adj. 1- блестящ като сребро; 2. звънлие
кало сребро.
S!l—e-bhcbze!t / сребърна сватба.
sblbiele adj. сребрист
Silbe-Ii—g т. —s, -с сребърник (манeпaj.
Sblbitlöue п лаалг пума (Luo co;chloe)’
siiet—n adj. 1- ср-Сърен- 2. сребрист (kаеa); 3.
свънnи- (глас, с’ях).
Silber/papber п станиол; ~sihllе текст- сребър¬
но пa‘е; -serritcn т ср—Срист. светъл лъч,
ивици (на забулено небе); —stück п 1- сребър¬
но ‘онета- 2. къс сребро; —meide / бап- бяла
върби (Salix al—a); -mu-z f боп. сребърник
(D-ye, octocute1e); -zeug п ср—Сърни съдеет.
прибори.
Silin tn, —s, -смит. силеи.
Siiinc j— —и бот- хлопка, плюсаивичс (З11п;г)-
Siirnibme! (-u]Tм] тишина’
S!igc f —е бот. нозеишн— на няколко сенниaоп-
встии растения, напр. мерудия.
Silhouliii ^^н-^^^е)/, —п изк- силует (също и из¬
рязан).
Silicon, Silikon п, -s. -в хии. силикон-
Silikii п. —s, -е хтм. силикат
Silizium/?, —s, — хим еuлнuuй-
Sill т. —s. —с (aонетрeнрaн е сaлa‘трaJ хсринг.
Siliscrc!' п keСнnнuо но коло-
З^ т, —s, —s 1. енпос; 2. есл--сm; снложно хра¬
нилище.
Silo/häcUsicr. —schnciCer т. свл.-ст. резачки ио
силаж (.машина).
Silur п, —s, — пеол. силур.
Silvester [--Се—] е. -s, —; Silv&steri—ini [—е—е—]
т е-- С]лвтетьр (31 Овкеиври): — Tniutn прос-
-^0’. посрещам Ново подни-.
Sbmc / — архит;. каменей улук (е антични по¬
стройки)-
Siecndl, Sirmeill п. -s. —; Simerl т. —s, — абд.
мъж под ч—хъл.
Slmlli щ, п—, -S. — нмитаu]я	на блапо-
раДвн комък)-
Sieh1lc/ -п [—Ген] тсш. снмония-
simcr1 adj. 1- прост. скромен (облекло); sbipiu
LCutu прости, простодушии хор]ua- 2. тптгae-
Siec1e ш. —S. — разг. плупок-
Siec1rx т, ~, -— прам проста дума.
Siepliz^^^^ät /, — 1- иaнeиюет. глупост- 2. просло-
ТО-
Sims т, п, —ns. —е архит- корниз, пер-aс-
Sinmiiei т, -еп. —еп енмтnaнл.
Simulation/ —сп симулиране.
slmulicrc— /гг симулирам, преструвам се (на бо¬
лен): r—r Krankheit — преструвам ст ио болен;
pari, adj. simulier' мним (сДалка).
sbmultin adj. 1- едновременен: - spirinn итрия
едносременшо шах на няколко дъски; 2. общ
(църква- обучение).
Simultan-übnc/театр. еuтиa, която гг-дсmaс-
ляеа (eДнaврeмсннaj няколко месла-
Sbeulia—rität, Simultanität/1. общност; 2. ед-
носреме]]оеm; 3. изк- енмуnтaннсьМ’
SimiUtankirche/църкви, служащо но различни
вероизповедания; —schult /училище зо дтпa
ол рислнчнн -тгоuспо-едонuя- —■ü—гrsгteu—e
/синхронен превод (но конгреси т поД.).
Sbncm щ, —s, -а бое, шапиче (Alchnmllle)-
Sinekurt /. -п еuитkтро-
Sieloeie /. —п [-иен] снмфония.
SinfOniker т. —s, — 1. композитор но симфонии;
2. член на симфоничен оркесслър.
si—lhnlscb adj. симфоничен.
SiggCehseeI / заад- червен дрозд (TnrCn,
eueIcue]-
sbigin* intr: h 1- пея: im Clor, ei; Solh, shlh —
пея е хор. пея соло; Alt. Bass — пея алт. бос;
von Blaii [иед] - птя пгиеи енсла; Сег
TcnUnsenI singe чо-никът лонишнка; ui; Lini zur
Flöte — пся песен със съпровод но флтИги; las
Oir sinet mit ухото мн пищи; c—n in de; Schill,
zur Rule — прнспнво‘ икт. c п—е—]- sicb ielset
— пртспнео’ ол петнс; поел, wus Broi ici neee,
les Lied Ich eingc които мн дави хлябо. него
хваля; 2. остср. поет, въспявaм, пся зо икг-:
ihn ei;gi Си Tal, ihn singt der Hain за него nrn
долинола. дьбговaca- von s—n Tc1denteIcn - Sie
DIchinr поетите -ъзпявол подвизите му; розг,:
da, wcrl mit richi се der Wiege jusirje; ла¬
кова н—що не са мн ерис-ли орисниците;
levo— weiß Ich cnch nin Linl zu — u из ‘юга да
Singer
390
гaспгaвя нещичко зо тово. и аз ги рaсСнрa’,
зная сия гaСeтн, и оз съм патил подоСнн
нещо
Sieget щ. -s, — остар- певец-
SingertCУ, — пайюр- вечно, н—саанчи—’о, едно¬
образно псенС’
Singrün п, —s, — бот. зимзслсн (Vinca)-
Single [сингл] п— —s. —s 1. 2. малки грамофонна
плочи (с по еОно заглавие но всяка еmрaнa):
3. со‘оснн); лнuе, аосло живее сома (без се-
мтйе;во)-
Sing/sang е = SingntrI; -schwan е паси лебед
(Cyjnns cyggue); —spitl п и сп,- писско с му¬
зика и п—ент; често: оперело; —sllmir /1 во¬
кален щнм. партия; 2. глас, годен за пеене;
-stunde f урок по песне-
Singular ш. —S. —с грам. сди-стсене число.
singulär adj. 1. единичен (срещащ сс тук-там):
2, странен, особен. своеобразен; 3. единствен
(по реда си); 4. мое. —сг Punkt особено точка
(на геометрично фигура, напр. връх на кри¬
ва). еинтулaрителJ
Singularität /, -en 1. странност, особенас;, евe-
тобрасноеc; тдн]сcвтное;; 2. единична явле¬
ние.
Sleg/vogel ш пойно птица; — mcisc /1. мелодия,
напев; 2. ничии на пссис.
sinkt—* I- int 1- потъвам (kарaб); падам (бов-
но)у и прен.; слягам се: die irisch iufgcsciüttntn
Etln sl—kt прясно носнпаносо пръст сс слято;
an' den BoSne. zu BhSnn — падам но з-мято;
vot е—е an' Sie Kein, n—m zu FüBce — падом ио
колене прсд икт.- вие. irCächtig le din Knie —
набожно подам но колене; I— OHnmacHt — па¬
дом е безсъзнание; vot Scham Tasi in Sie Etln
— потъвам е земята ос срам- in jSs. Arme — по¬
дам е нечии обягия; —Is In lic sinkrnlu Nicht
до падането на нощта- прен. siedende Größe
сaлясвaщa в—личино; Ins Gtab — отивам е про¬
ба; et isi sittlich iieZ grsunUnn много c паднал
морално; et ist ,11— In e—r Acbtung gusu—Un—
‘ного падни е очите ми; la, Haupt an' Sie
Brusi, len Mut — icssun клюм—о ми плавало;
отпадам духам; 2. намоляво сс, спада (цени.
курсова- еnайнаепj.
Sinldcasten е aaнолизоuuон]а шахта (за Оъж-
довнаес ваOaj-
Si—i т. —us, —е аеmaр- —еп 1. смисъл, значение
(на Оума, фраза, нс живото): ie ulguitlichrn
-е е истинския смисъл; Ie mnitnern —с е ши¬
рок смисъл; Sun —с eacb по смисъл- das hai
U-и - und Verstand това нямо смисъл и логи¬
ко, глупаво е- was Isi itr langee Redu 11-71—
-/ какво значи c сдна думи. накратко, лава
словоизлияние?- 2. миение. ехвощaнc. въз¬
глед. умонастротиие- ум- a—lnein —е, wrelcn
променям си мнението- друт ум ми идва (оба¬
че и: променям си иом—рсин—то, еж. 7); wie
sind c-s —ts ни един ум с‘е; 3. усет. чувства:
k—e — für Musik, Humor i;/in нямам чувства,
усет за музика, хумор; 4. фuлое- културен сек¬
тор, духовност: Ihgiscn1t, äetnгtiecC1r,
wirtscheftlichit. soelelcr — логично. —е;еmнч—е-
ка дтхe-нeет, стопанска, социална култури.
сфера; 5. нгов, хар-кт-р, ничии шо мислене и
чувствуваше; личност- душа, сърце: adliger,
lilie — благородно душа; sloizc;, eeiüiigc;
—es с горд дух. с пълно със смирение сърце;
'-(oCut, Inichlir — весел, лтк нрав; Ilichtir —cs
с леко сърпе; sein — 1äest sich nicht /iugn; ие
може до сс превие характерът му; mein — stnbt
ncch hoCur Idealen духът ми сс стреми към
висши идеали; 6. ум, гaст’, па’тс: ict
Gedcnku komet mit renn in len ~, zm —е тъкмо
стта ми идва лая мисъл; е—с j-ück-icie Ileu
Zulr mit Cnrcb ier — хрумна ми щ-селива
идея; das will nie nichi In dcn — главило ми не
може да то побере; 1^ ist eit aus dnm — щук-
ио ми ос ум—' разг- schlag dit las ans Сее —
изСий си сия мисъл из гловало- nin großer Plan
liegt mit In — голям план занимава уми ми. сс
върти постоянно е уми; In ~— bnialtnr запе‘-
ням. не з-Сро-ям; ист- 18 und 14 ist 32; acit
und vitr Ist zwöli: wir scitnibin 2 und bnialinr
I ie ~n; aus den Amgen. eus Sem — долтч от
очите, далеч ол уми. сърцето; 7. воля. жтла-
ние; стремеж. намерение: au/ s—m — bnsiclnr.
/nheeecn държа иа намерението (но и: схваща¬
нето) си. настоявам. упорству-ом на свотте;
wir Carlcln le, nach dum — 1;e1ens vetnbrtc—
Ftcindc, действува’— според жтпa]няcи.
съгласно гaсСuганняmо. е духа, според вкус¬
но нашия уеожаеон приятел; es gcit nichi alles
nacb insnrie — не всичко е;ово, както жела¬
ем; la, ist ricli nach s—m —c сова не c по не¬
говия вкус, неговото росбнго]т- wes hei et
uiginilici Im -е? кокео собсте—ие въсиом—ря-
-о лей?; 8. псих- сесиве, оргон но чувство;
перцепсивна способност; е—;u-ност: die Tür/
-т петсс е-muво; ine äußere — външното сетив¬
ност: las Zällt u—e in din —т лови бие ио очи-
1с, scgen ii— e—u fünf —c сова ми казва здра¬
вият госу‘; рази; ,—п für' (шеп. sie/e;) —с
/1iee1m1g ie/cr умът ‘и с но ‘ясте; 9.
(обикн. pl) съсионие. свяст: Ihr vergebe— Sie
-т тя загтСва еьсиониc. свяст- nicht bei -c;
sube нс сьм на себе си; ecbnu —с vntwierun sicb
обърква’ се, не мога до мисля- s—r -е nächtig
sein на стОс си съм. владея се; von —еп snin
вън от ссбс си съм; р^а^з^и:.. bist dm von —тп? до
ис си полудял?- du /!,' •^1 nichi rcchi —е!
—еи? мои че си ищ. побъркан; 10. pl. чувстве¬
ност, плътски чувеmво: hbut lebin nie lin —е
Aninil тук участвува само чтRелeеност;о- 11.
физ. посоко-
Sinnau щ. -S. — бое. = Sieau-

391
Sippschaft
ein1/bгga—t adj- иодареи c разум; -—erauscHtn!.
—breückrni. —biIö-i—1 adj- замайващ, омои-
еощ-
SInn—Iie n еим-оп.
siii—ilCIIch adj. символичен.
sinnen* I- imt. h 1- (ü—ue, an' cim. ~) мисля, об¬
мислям, размишлявам: icl sinin, was Icb tue
musstu мисля си, обмислям, каква би трябва¬
ло ди направя- au' Mittel und Wugu — обмис¬
лям ерcдетвaто, пътищата; Hie und hce — об¬
мислям от всички страни; 2. (auf uim. ~) об¬
мислям, кроя: eil Böscs, auf Rechn — кроя нщ.
лошо, отмъщение; aul п—п Ausweg — търся из¬
ход. II- tr- (най-вече паen-j зимислям, кроя:
enin Verder—ce — замислям. кроя гибелта му;
mas einnst du? за к-к-о мислиш. какво кроиш;
gesonnu— scIn. ntw. zu. .. eьсном—ряeaм, имам
]a’тгтннт. нa’нспнп съм до. . - (вж. и
gesinnt); nein SInnun und T-ecl'un помислил-
ми; icb —In —Icit gcsonni— iecCzugi—n; нямам
но’трсн]е да оcе1ьгя-
SIniu—eI1 п реалният, сетивният сеят.
SIn—i—rgгnuss т чувссвеша, плътска насладо;
—■kgecilschali / роСу-оне ио плъгло; —lust / =
-депт,,; —•ransci т, I- опиянение ио ч^естео-
то; 2. плътска иоелaдо; -reiz е 1- -ъзбуждоит
на чувствеността; 2. псих. дрaснене ио сети-
еота-
siin/intleert adj. лишен от смисъл. uсnгосиеи от
съдържание (Дума. лозунг)} -iniStilliid adj.
изкривяващ смисъли.
Slniii/täusChuig / = SIgncetä1sch1ng- -Wahr-
nrhmung f сетивно възприятие; -muiU f ми-
;егuопния;. физическият, сетивният сеят,
с—стът иа яел—нията.
SinneuS/ägsiTine промяна но мисле-тта, наме¬
ренията; убежденията- —ert / манталитет, умо—
иaеmротиие, ничии ио мислене- убеждения /р/.;
—orgae п псих. сетн—тн орган; —äuechung /
сетивно измама- —Werkzeug п псих. = —orger-
sliniällli adj. 1- етmиeен, конкретен. обективен:
die —е Schönheit външната, обективни, се лив¬
на красота; 2. очевиден. ясеи.
Simn/gibungj/1- тълкуван—; 2. осмисляне; идей¬
но нисeчтнeеm; -gudichi т лип, тпнггa‘о;
—guheli ш идейно съдържани—, идеи pl,
eIn—e11äß adj- 1- съобразен със смисъла- adv:
по смисъл; 2. adv; по аналогия- —getreu adj,
-срсн. гочси-
Slnngtün п. —s, — бап- = Singrün.
sinnhe/l adj. смислен,
sinniutun inir. h вие, потънал съм е размисъл,
рaс’ншлявa’-
si—nig adj. 1- разумен, разсъдлив (Осее)} 2. смис¬
лен (подарък. обичай)- доСр— обмислен, доС-
ре eСeенeвон (преценка)} 3- бега; на ндтн
(стихотворение, павM1аj} 4. дълбокомислен;
потънал е мисли. замисл-ш; 5- дтлиаастн.
фии-
SinegekiJu/— 1- разумност, розсьдnнвост. 2.
смuсленюет; богатство ша идеи; 3- деликат¬
ност, финес.
slnneicn adj- 1. сетивен (възприятие)} материа¬
лен- 2. нагледен, пластичен (изображение):
mm uiw. — zu nachue. зо да онагледя нщ.- 3.
чтeетRеи, плътски. ссксуалсн (нослсОй- любов,
чаваkj;
SieeiicinkeJlt /1. чувственост. с—kеуоnноеm- еро¬
тика, сротичносг; 2. сетивност- 3. иaтпcдиюел,
пластичност (на изображението).
sinnlos adj- 1- неразбран. безразсъден, неразу¬
мен, глупав; безсмислен (Оумт- приказки): —е
Wut Сесросеъднa, безумна ярост; - Carleln
постъпвам безразсъдно. неразумно; 2. безчув¬
ствен, е Сcссъснанuc: ~ ЬпегтПип— рози. пиян-
солян-
SI—ncflanze/бот. мимоза (Mbmosa pudicc)-
sbinrubcb adj- I- смислси. мъдър. умен (тълку¬
вание. обяснение. хрул1ване)} 2. остроумен. цт-
л—еъобрaстн (приспособление).
SI——sctuc1 е еен;—нцuя, афоризъм,
eI—1rvгru;ni1 adj. I. прам. синонн‘ен- 2. с по¬
добни принципи, разбирания; -vr—ml—uin!
adj. зомои-ащ, объркващ; -voll adj. 1. е’нс-
леи- 2. цеn—сьобрaсен- —ubC—be adj. абсурден,
протнеен ио здравия смисъл.
Sinol-e(c) ш, —еп, —еп алиkазн. еииeпот. сп—цио-
лист по aumaИеau език и култура-
Sinologlc / — еuнопогuя-
sI—i1me1f1—] uni illlliulil conj. аеmcр. кснц.
тъй като.
Sieter m. —s, — 1- минер. pl, варовити нaелeявa-
иия — сталактити; 2. иетал- шлоа(а); обгор,
оа-лишо; 3. сер. изпъкнал надолу ключов
комък но свод-
Sirter/enlage/метал. синлеросолни съоръже¬
ния pl.; —kohlt / пeлтмaсни, нсспичащи ст.
сл-бо спичищи сс въглищо-
siiiurn I- int s 1- (за ваOaj просмуквам сс. гоя,
образувам сталактит: си len Wänden ei—t1e1 nie
Tro'Ze11in по слените се образува сталактит;
2. техн. шлокувом сс. синтруео’ сс: с—с Misse
sintert дадсн- мисо шлаку-о; II- t еинтерeсом.
огло‘—рира‘. уедряеам-
Siniue/slehl т метал, еннcтгeси]a ссе’ано;
—■iuee;eeu/геол- с-раси ол нослояеония’
Sintflut/потоп, и прсн-: nach uns die — след нос
ако щ— и потоп да еmaн—; аакеютю щ— до сто-
R0-
Sl—us е. -, — 1- мат- синус; 2. кривиш-, дъга.
З^Пе щ. -S, -s техн. физ. сифен.
Siccu /, —и 1- ист. род. челяд. клон; 2. рсзг. род¬
нинско котило-
Sippscha/f/, — 1- фсм. пейор. роднинско коти¬
ло, рeднннеaa гaемино: с-с traurige — миз-р-
иа писмина; банда: zum Tcu/ci eit ihe und s—e
Sir
392
ganzen — по дяволит— лой и uяпa;a му роднии-
')- посмнио; 2. редшинссео; 3. всички родни¬
ни вкупо’- разг. родОго-
Sit [сър] ш (английско обръщение) 1. господи¬
не!; 2. сър (като щипело на низшвто Дворян-
сево):
Sb-e [сир] Ваш— величества! (за крал;, импвро-
mарj;
SluUne/, —е 1- сирена (за сипнал): 2-. мит, сире¬
на. и пран- (за съблазнително жена): 3. лаал-
сиреша, вид кит-
sitlnunha/i adj. като снр—на; съблазнителсн-
SithUUo е, —s. вж. SciiroUdo-
SirU' щ. -S— —е сироп (и мвД.)-
eietluren /г. reß, юр. пгетслaно-явa‘, спирам вре¬
менно (процес).
Sisyphmsae/uli /иизифоси (тежка— безполезно)
рабюто-
Sii]in п, —s, —s ссдящо еmочко (на висшисти).
SIIUc /. —е 1’ обнчий. трaдиuия; pl. нрави: nach
dit — както му с обичаят, по традиция; ~ und
Brauch обичай и граднш1я; allhcrgi—techiu ~
стар обичаи, cрaднпня; ,o ist beb uns
hilrzuIanCc (Пет zu Lanle) lic ~. ns Isi so nichi
— ликъв c юбнчоят. соко c прието у и-с- лова у
нас не с обнчоГ(]о); lin elin— ~— ecbicr, ubeen
лича стaгнт- оСнчаи; поел- аиСеге Länder
andetc —и във всяко село и закон; 2. благопри¬
личие, добър тон. благонравие: еп/ guiu —е
lallen държи ио благоприличието; 3. ист,
нросет-cноет. обществено-нговствено иорма-
4.	map. контрол върху публичнитс.
Slitu—riposi1i е моралист, ’юрaпuзо1юр; —-bild п
лип, жив, жaиго-а, битова картина; описание
на била; -Ceesiullung/, —gemälde п опис-ине
на нравил—, било- —•guechichiu / история на
нравите; —•e1eetz п иро-еmвcн саaюи; —kodcx ш
морален кодскс; —luieu / —тика.
eiii1лlos adj. бcсирa-еmeен.
SIit11Ihsi1U1Ie /. — Сcзнро-етвеносT’
Siti1np^o1ieuI / нравствена пол/щия; —'-tibett ш
пайар- мюрап]сaтор (повече иран-): -richiut ш
критик но нравил— и морали- блюстител ио
добрите нрави; ирон.. морализатор. морапиет;
~e'гuch ш поучително изречение. стиmеиuuя.
морали- мaкеuмо-
siiii—siting adj. със строги нрави.
Silite/striege/строгост но нравите- —sirolcH ш
извършител на с—aсуaпно пг—етъпп—нн—;
—zemenis п еeuд—телст-о за честност и блато-
надеждност; -zue—g т етикет. cтuкеиuя-
Sbitlcn т, —s. -е з^о^о^. название иа няколко -ида
дребни папагали (MnIhpsitiаcms)’
siitlj adj. 1- блата-ровсн. бпaтоeъзпитaи; веж¬
лив- 2. u-ломьдрти- скромен.
sitilein /г. uueuп]соeaм; Sittigгngd-
siieibcn adj- нрaeеmвен. морален (чувство— евобо-
Oa, възпитание): —er Lubuiswailci морално
поведешне, държание (особено в половия жи¬
вот): lägllich- ~ както с обичаят; селски нра¬
ви, чисти шроен-
SilUilcHUcii /. — шри—сгс—шест, морал-
Sii11icbk1Iiev1t—r1c11n п пгееcьпп—нu- но сек-
суолно осшово-
eiiise1 adj, бпигоприпнчт]. Спaгопгнеceт].
скро‘—н; (за жвна) ц-лeмъдг-ио; Sin Siltsemn
spiilcn правя се ио скромно, скромннчИ’
Sittsamkeit /. — благоприличие, бпотопрнсmоИ-
ност; пепо‘ьдрu--
Si1ua1Ihп/. -еи 1- пелюж—ии—, ебсеоноека; състо¬
яние на ц—щото, ситтоuня: Сет — guwaciecg,
еи/ Cer Höie dir — ,1^ мога да се справя с по¬
ложението; рсзг, u—e fütchiitllchi — мъчител¬
но положение; Sie — behuteschcn господ-р съм
но полежтни—со; 2. ситуация, снтуациенен
план (но географски карти).
Sitmeiio1skhmik/таашр. комизъм ио обстоятел¬
ството, но ситуauнято-
siluieri pari, adj. но’uгощ сс е дадено положе¬
ние: [gui] — с добро положение, заможен; но
доСра служба, с доСра заплато-
Sitz ш, —ns, —е 1- етойaо при стд—не. (асобeнаj
при язден—: Teseer — сигурно, здроео стоико-
Сет Rciicr ici guter — ездачът има хубава етой-
ка; ie, aus dce — sclicBcr стрелям ссдсшкам;
2.	прилят-нт (но Орсхи): ibn Anzug mii
iieeI1hece — костюм. който стон отлична, бе¬
зупречна; 3- място. стел, за сяданс, седало.
седолко- dir - m—S lic Lchnc dus Sceec1s ссда—
лото и обnтгоnоcо на aг—епe1e; ei; — im
Wegn—, In Saal Isi п^Н Teci и‘о едно свобод¬
но място е колата, в сaпоma; Ser — ins Kutschers
капрата; 4. проR0Tчоети-. място е сaс—дaни—
но колегия, изборен институт и др.: — und
Sebmmr Ie Vorstand bcben имам право иа глас
е съвети, президиума. тпгоeamо. ръководство¬
то; — Im КекСте le/tn д-пусис съм е
РаИхе;ага- 5. ‘ессопр—би-ани—. р-сиденция
(на император, крсл, прсзиДвнт): местоно-
хюждсиис. седалище (на правителство. иит-
раnадия- съО): имение: Cie Vereinigeen
Нсего—ее Ьа—еи ihecn — in Nuw Yo—U Обедине¬
ните —^1/ имот зо стдолище Ню Йорк; er
eahe s—e — In München установи сс в Мюн¬
хен- 6. мвД- огнище. и прен. (на болест, ре¬
волюция): 7. лов, летовище (на сърни- слени):
8.	^е^з^г. !е е—е ~, ап' е—и — 5 Glas trilUnn на¬
веднъж, но едно сяданс изпивам пет чоши-
Sitz/aekir ш мор. мъртво котва; -ЬаС п седящо
б-ия- -ии- зо гоки-а- -buIn п анат. седалищ¬
но кост; —lock ш вид столче.
eltzc1♦ intr, h (s) lefl- 1- седя. ссднол съм: aul dem
Siubl. Im Luhnsiull. jn—adu —ui Tiscl — седя,
ссднал съм ио стола. е креслото, тъкмо се хра¬
ня- [c-e] Buicbtc - слушам изповед- schlecht.
gerclc, dumme — ссднал съм неудобно, изпра-
393
skabids
e—и, изкривен- müßig, ruhig ~ слея без робо¬
та; стоя мирно- wie saßc— zwei Simelen aul due
BahnhhZ чикохмс део чосо иа гората- Icl кае
nicht zue Siizui ие дойде рсд да седна- розг;:
uit ,1/1; geStängi wie die Heringe бяхмт
натъпкани кого еорделu; Sc — mir’ зaтосихме!;
фси. er Hit u—e ~ ис c сам (пиян в): warm mel
wuicb — настанил съм сс ио топло; в редица
фрозвологични съчетания с преДлози с разли¬
чен превоО в зависимост от сьчenaнuemа: си
е—е liieraeiscbcn Werk — работя над литератур¬
но произведение; розг. liruki an ier Quelle —
съм иа източника. получавам новините иапра-
-о от източника, ас първи ръка; eu' dem
Throne - иору-ом; auf dum päpsillchnn Simbl —
седя на попския престол, попи съм; n—m aul
len Furscn. See Necken. ie Ncckun — (за по¬
лиция, преследвачи) съм по петите иа икт.; е—
m auf due Hclsc — додя—ом нам., вървя посто¬
янно по стъпките му; рaлг— [miu] enf Nalclr,
Koblne. Domue — стоя като но тръни, ио въгле¬
ни; фам siizsi 1и си/ Sun Ohten? хсм да ие си
глух?; розг. an/ Cem hhhnn Ro,,, an' Sem
дго/сп Pfued — хвърчи и-високо, топ—мaиеmeт-
еам- рози.. an' Sem Trocknen - с. но сaecm. на
сухо, е сигурност съм- б. намирам сс е зат¬
руднение; in u—e An' ~ съм на служба; im
Beichtstmhi — uспeeядeо’ сс- Ie Glück ~ тъна,
плувам е щастие; Im Rat. In der VolUskceece.
ie Geeicht — член съм но съвета, но нородна-
то киморо, ио съда: розг. Tust Im Settel — сг стоя
здраво ио седлото (съм в закрепено положе¬
ние); б. владея добре сг-цuоnнeстто. работи¬
ли си; über t-t Arbeit — работя над нщ.- über
Sen Bücher— — седя над книгите; зоро—ил съм
ст е книгите (работя научно); übet u—e zu
Gcricit ~ съдя нкт.; uniet u—e zu Rccbt — на¬
мирам се под съдебната власт ио икт.- silzunSe
Lebenswnisn. sitztrCes Gewerbc заседнал ж'.-
еют, занаят, при който човек седи на сдио мя¬
сто; — —Icibun рази. а. (зс момиче. люмс) ос¬
тавам до ссдя, до подпирам еm-]010 (не ие ка¬
нят) (на бюлaвс- танци): естосам н-омъжт-
ио; ег Isi — gcblinetg сой си ослоша но ‘ясло-
го); б- (зо ученик) остаео‘ е същия клас. по¬
втарям класи; (зо чиновник) оссивом н—пови—
шен; в. det KäuTma;; —iin— mit, an' ,—t Wate
— търговецът ослани c н—прадад—ша стока; п.
(за твсто) ис -ласво; — Icsser розг. и-каре-’
(някого) до чака напразно; оставям, изоста¬
вям, зарязвам (момиче, нкп. в нещастие); е—п
Schület - lassen осса-ям ученик до повтаря
класа- (aber п—п sitzen lasse— ноaaг—aм нкт- да
седне); 2. n-m Maler — позирам ио художник;
3’ розг, лежа в затвора: bei Wae,er und Вш -
лежа е затвори ио хляб и -юда; 4. (в Южно
Гвриония и Австрия със s) сядам, eьсеядaм:
es' sti; Pieri ~ вьсеядa’ коня си- 5. жне—я,
юбитоеам (аеобана зо народи); имам като име¬
ние, ресидиром: die eilen Slawe; seBen In
Weicnenlgnbint сторите епаRяни си живели в
областта иа Висла; liusus Gcschlucbt eItzt au'
е—е iliun Burg тоя род има за родово имение
сдин стар замък; 6- (за женско птица) мътя-
7.	(за Ореха) прилята, стои добре; 8. (за пти¬
ца) к-ц-ало е: din Spitzen — auf den Dache
-робииmе са коииaпи иа покрива; 9- съм, но¬
миром се. стоя: det Naeul, din Schueube sitzt
Tust In der Wiel гвоздея; c забил. винтът е сa-
внилтн здраво в стената; die Schrem/e sitz'
lhcker сингъл е разслабен; dir Hut saß iin
echle' aul lem Kopl шопкато му б—шс ноари-
-ено и— еловото- разг. Sa sitzt Set K—htn—. Cur
Иäkc; есе где с спънк-та- 10. разг. (за уОар,
изстрел) спелучеим, улуч—ом, т прен-: Ser
Hbub saß, lat ensnssen ударът улучи- пран, уп¬
рекът под-йс;—тво; e—u Beleidigung en' sich
siizun 1ieeu; преглъщам оскърбление- 11- розг.
сопюмво се, помии се: des Letei;iechn sitz' -ui
eir нища ие съм забравил от лоmuнекu; Sie
Voka—ili — —ui Ihe ииН nicii Tesi още ис е за¬
помнил добре но—итс думи (от чужОия език);
12- Sic Bäuec — vhllet Blüten дървесата са от-
рупоши с ueя;- рози. das Wirtsieus sieze vollne
Gäsic кръчми;- c препълнено c постснс-ли;
13’ reß- ,^1 müdu. Utmmm — уморявам с—, из¬
кривявам се от седене; ns ,11x1 sicb ieimlici in
licsum Lokal уютно сс седи в лоса сaс-де-
ние.
- .sitze:— ш с толкова и толкова м—еma: DtuielIzcr’
Sltz/flciscH п рази. kein = labe— ис мога дълго
да ссдя над сдна р-бота; —•gtitgegleit f
възможност за сядант, стол, пейка и под.'
—■g—ip'e / холни гарнитура. оформена кого
трупа¬
- -eiizIg adj. с толкова и толкова ‘—сти зи сяда¬
не: zweisitzig, eehreItzig-
Sitz/Uistcn п капри- -pleie ш място зо сядане;
-гсСскеги— [-öp] ш куклен редактор- рсзг. кук¬
ла; -reihe / р—д (столове. кресло в театър.
еaдонj: -eit•eik е пaеиeна стачки, седящи срич¬
ка.
Sitzung/, —in 1- сaсcдaнит: с—т ~ аи/стаптеп,
ansclzcn, e—Calicn, vertage; насрочвам, държи,
отлага’ сaс—дa]uт; рсзи. е—е -аиде — пре-
дължил-лсн гуляй- 2. жив. ссанс- .мед. визи¬
та- für Ciest Behe—Sling waren vier —en nötbe
за лови лечение бяха необходими четири ви¬
зити (при зъболекаря).
SIte/uecbsil ш епарш- премяна ио положение¬
то, Стойката; -uilit/’ -uescbwueg ш спорт.
еъргеи— от с—д—ж (нс висилка).
Six сомо в; т—т ~ кълни сс е душили си.
Sleillä—a /. —п лип. сищилнано (строфа)
sIzilia—Iscn. sizilbscn adj. еuципuйеаu-
sUa—iös adj. меО. крастие’

Skabiose
394
SUc—Iosi /, —и бош. кристово биле. сомогрисaо
(Sci—ihse Uncuii;)’
Skai п. —s. — ска- (виО изкуствено кожа).
Skala f, - -In— 1- скала. градус-ик, сcьлбиuо (и но
радиоприемник); 2. иуз- гамо-
Skaia— е, -s. —е мст- саоларно еелнчиио-
Skilie е. -п, —п лит. сколд’
Skait /, —и = SUela-
SUelp т, —s, -е ск-лп (като трофей у инДиан-
ципа)-
SkalpCll п мед. малък хирургически нож, скал-
пел.
skalpierte /г. скалпиром-
Skaelil е. —s. —c 1. скандал; 2. голям шум, вря¬
ва.
Skandäi/blatt п рози. eтеcниa —„жълто“ преси;
-cith;ik / мтлва за еaaндол]u случки и ис-
тори]’
ekeniiГiгeгn inti; разг. диги’ скандал, врява,
шум.
sUanSilisItttn tn iefl- сkондопнсuром (се) шоки¬
рам (се); ,^1 ü—cr ctm. — шокнро‘ се от ищ.
sUaedälös adj. ско-долеи. възмутителен. шокн-
ращ-
skaidlr-i— /г, лит. ско-дирам.
SUcnlbnävc ш, —и, -е; SUaidl—ivier ш. -s, — скои-
днно-сц’
sUinSInavIecn adj. екоид]ио-екu-
SUc—liue п, -s, — хим. екоидuи (метал).
SUepulier rn. -s. —е църк. нироминк на монах ос
ордеи.
Ske-a—äus е. -s, - -änn зоол. скороб—и (чвеma из-
Дялван в благородни камъни т омулашт)-
skartieren /г: австр- сортирам.
Skat щ. -s, — корт. 1- скос (игра): фам. -
irescien. kihpceg итрия. журким екоm; 2. ска;
(Двете карти- отдвлвни настрана- с гърба
нагоре): len ~ llegur iassee играя от ръка (не
взсмои картите от скота): прен. ctw- In
(len) ~ legen хвърлям ищ. настрани. отстра¬
нявам.
Зие^^^ [еkейcбeрдJ е. —s. —п/—, скеитберд-
eUii1л intr- h разп. играя скат^.
Skclctoi п, —s, -s еnарп- ниско шейна.
Skelett л, -S. —е 1- скелет (и на постройка): las
— е-г Relu план, скица но рсч; 2- лааД: черуп¬
ка но някои жнвасии-
Skelettbau е сер. скелетно прътова. решетъч¬
но. кифезно коиелрткuuЯ’
sUiliitIrrtn /г. препарирам скелет; оголвам кос¬
ти, скелет (на животно);.
Skepsis/, — скептицизъм. съмнение. критичес¬
ко исдоесрнс-
SUept^i^^ir щ, -s, — скептик,
eUeptIecb adj, сксплически, екепmuчcи-
SUectIzIsems т. ~. — екcптииuсьм-
Sket(s)cb [ск-ч] т, —eer—, —eres (-чuсJ; Sketsch
ш. —es, —е 1- театр- зоСаеио—ироничиа пнсска.
ск-ч- 2. търг, предварително смелко-
Ski [ши, ски] щ. —s- —er ски (вж. Scii): ~ Icu/un
карам 0]-
SUI/l е. —s. —с скиф (виО лодко).
SUb/Zahrtr ш = Skiläufe—; -Cast ш шег. хубавич¬
ка малки еkиюгкa; —säugiing е шап. нееок—ски-
юР-
SUiläufi- ш епарш- скиор.
SUbenicd (---XОдJ е. -s. —s скинхед. член ио дяс¬
но екстремиста- групи (обикновено с бръсна¬
то плава или много късо nаOеmрuпaн)-
Skizze /, —и 1- сauпa (т на хуДожник): 2, лит.
скици, къс разказ. очерк.
Skleernbmcn п -лбу’ на художник, скнцннк-
sUizzrnhefi adj. екипиран, бетъл.
skizzitrrn /r; скицнрам, нахвърлям (плон,
сauцaO-
SUIcvt [-ве] щ, —п. —п роб-
SUlavenhelirtgisiiescineft [—ве-] / исш. робоena-
делч-скю общество.
sUlivr—hälitrlsch [-ве] adj. робовладелчсски-
Sklevenhaltei-orinung [-^«^-—/и^^-^н- рюСоeпaдcп-
чсски строй.
Sk1avt1eCiift [—е——] /. —; SUiivteime [—ес—] п.
s, —; SUIavculi [-ее-—/‘робсссе.
sUliviscb [-eu-] adj. робски (поДражанис)-
SUlirosi /. —пл/cl- склерозо-
sUo—ilirin /г; търп- шконтирам. сподам-
Зиш^ е, -S. —s търг, шконго. диско-т.
ekhnirlгrгn tr. търг. 1- правя -]р‘еил, уравня¬
вам (сметки); 2. приключвам смстко-
SUo—tTo п (т), -,, — търг. 1. uсраeня-aнc. енр-
менг. съпоставяне но съолессстеуеащи смет¬
ки; 2. приключваше но смсско; 3- книга зо
-пис-он— наличностите (по количество).
Skooter (сkT---J. е. —s. -s скутер.
SU^^/Ui т, -s меО. скорбут-
SkoupIoi т. -s. —е 1. скорпион; 2. астр, еъс-ес-
дисте Скорпнои-
Skuibrni щ. —еи, -еп; SUti—Itr е. —s, ~; SUrlbi'ix
т. —ns. —е; Sktlieiru т. —s. — пeüар: шеп. драс¬
кач, бездарен nuеоmеn’
Зи-ф^т п. —s . -p'c асmcр. 1- съчни—ннс, пис¬
мено училищни рибата; писмт—- роСоло- 2.
документ. прсписко-
Sk-iptU- /, -еп оспор- пнеани—. писмен доку¬
мент, преписка.
Skr<^lf^la/, —плгед. екрюфтп-
skrofulös adj. скрофтльeсcи-
Skrupel е. -s, - екруптп: sicb ü—et uiw. — nicbun
правя си скрупули, тризс мс съвестта за ищ.;
las eecli ihe U—u — това ис тю безпокои-
skrupellos adj, безскрупулен.
skrupulös adj. скрупульозеи, fдобрю)еъ—есттн;
изпълнителен педантично. прекомсрно-
Skullboot [т: скъп-] п спорт, състезателно лед-
КО-
Skuller (екьn—J n. —s, — спорт- 1. = Skullboot; 2.
гребcu, спортист със SUuiI—hht-
Skulptur ш. —еп скулптура (вaяnадеmва: скулп-

395
so
пурно творение- скулптурна работа);
SUu—k е, —s. —с лаол- ектнке-
SUucscbti1a f. -s полип-. Скупщина (с Югосла¬
вия):
skurril adj. 1. зибие—ц, карикатурно-смешсн; 2.
строиен. чудноват.
SUyiHe щ, -п, -п ист. скит.
Slalom ш, -s, —s слалом (е ски-спорта).
Slang [сл-ит] m. -п, —s. -s слеиЕ. слонт, език ио
ежедневието. жоргеи (нс разни професии; но
спорт и Ор-); mориaотекн СШ’
Slcwe, Slave [-ес] т. -п, -п епоRяиuи-
Slcwcnime л. -S. — епо-янеmeо,
slamiscb adj. епaeяиекн-
Sliwisi е, -еп, -еп еnaeиlет.
Slawis'IU f, — славистики,
sliulstisci adj. ело-исcкн. спaeнеmич—и.
Släwoet ш- -п. —п елaeю—cu-
Sii—omiUz, Sliwowitz т, -us. — елиeоeнцa’
Slip е, —s, —s слип, мъжки долни тощето-
Slipper е, -s. —s обувки тип „‘eкaсни“J
З^дси [елюттъиJ е, —s, -s рекломсн девиз. ле-
стнт.
Slowake m. -п, -п ело-aк,
slowlUIscn adj. елосaшкн-
Slowlii ш. —п. —п ело-енец-
Siowlox [елотфюке] е. -us, —с епотфоке (1-—^-
Simms (сломе] п pl. бедняшки квартал,
emeii [смол] adj. малък (зс размер на Дрехт).
SiaHe/, -п тсхн .. шмалта (= Scheälin)-
Snatiel е. -s, —е .минвр. емaрaтд, изумруд,
sma-igCin adj. изумруден, смаратдтн-
,mari adj. 1- ловък, опилен (с търговията),
хитър, осрик-н; 2- свстр. —лтганттш. фии,
изискан; прнееллив-
Smog ш. —s, — смет. индустри-ли- мъгло-
Smoke—I— л, —s. —s пушене но хашиш в компания’
SeoUI-g /и, -s, —s смокинг.
Snack [си-к] ш. -s. —s леко закуска, нщ. за хоп-
ВОИС’
Sneckbau [снäк.’-.|dc]^екСaр. сaкус-алня,
snIITt— /г., inti- жари; смъркам (нaркоmикj-
Seo— т. —s, —s сноб. иобеде— аристократ.
Sno—Iseus ш. ~, -.nun снобизъм. ‘ония за ори-
^акроснзъ‘.
s—obIstIecb adj. снобски, кого сноб-
[сиоу] /л, —/-S. —жарп- кокаии-
Snoybhatd [енотбод] л. -s. -s сноуборд, дъска
за пързаляше иа сняг.
so I. adv. 1- така, тъй (по такъв начин); сто кок:
so ,'11' с-ш die Sachn тока е;ои, значи. рабе-
гато; so geii Ses nicit лико ис стави ля- dem
i,' nicit so рибосиго, лева ие с лока; win so?
(също и; winsö) кок лока?- so gnninni ш. токи.
тъй ц-р—чен; б. един вид, уж, тъй да се кажс
мним; so <odet ,o токи или иначе- ball so ball
so лу сьй, ту инак; so gui wie почти: iin Sachn
isi so gut win e—geieciI р-богила е почти уто-
еюрсио: 2. (плавно при сравняване) толкова: ег
Isi so gui win Sur eilten гой c толкова добър.
аалкаго и другият, и той е косо другня-
1^1(1) so scHnuIl wbc möglich! ела колколо
е възможно по-бързо! - er vu-lieni so viel Gull,
wbc er —raicbi лой печели толкова пори, кол-
кото му трябвал; 3. толкова (миюгоJ (с токс-
ва степен) (усилвателно): wir Ciben un, so
sch— —ach len Frinln— 11,11—' толкова много
копнеехме за мир: so reich! толкова богат!;
розг. сх, че богат!- so späi толкова късна; ,!u
wau so eiücUiicb! тя беше толкова щастлива!;
so scllime ЬИ cs —icit рибетата ис с толкова
зле- so meit sind mir nicit дюлам ис сме стиг¬
нали- et bau uns [auch] nichi so viel geihllen
той даже и толкова (малко) ис ни помогна;
разп- siu isi gar nicht so ü—ul бива си я; рози-
iinach Tragu ich nicli so vlul ни най-малко нс
сс инт-реетвaм за това. пет пори ие дивим зо
това; 4. приблизително, тока около, торc-допт-
цякакси, някакъв (със subst-) (чeеmа непрево-
Димо): ns mochenn ,o 300 jcwcscr sui— трябва
до си били сока екеле 300; е, uet so um
Mitternacht беше токи. горе-долу към полу¬
нощ- ici Ье/е so п—п Ahnini имам някакво
предчувствие; Icb füile mich nlcii so tecit
buIsaemen нс се чувствувам дотам добре; mbe
gchCs? фюм- ,o la. la кок сте? да речем доОрс.
като махнем туй-онуй; er i,' nicht so rucht ent
int Höhe ис c твърд— добре (здравословно);
разп- so. so лика (базразчичвн аmпавар); ier so,
so von Set uelbllcien Tugunl iachtn които тъй
някакси (нвпaсkcваj мнел—ше за ж'—цсааго доб¬
родетел; das Tuicbt nut so eben едва‘, тдеам
стига- ег zog ,^1 noch so Inlllicb aus der Sache
той —два се отърва юг тия бтля; 5. такъв: ns Isi
so s—e Are г-а-во c природило му, такъв му е
нравът, характерът- Icl will nichi so eirer sei—
нс искам да бъди такъв- фсм, Ich miil ecl nichi
so sube искам сдин пъс и оз до ст росnусно;
фсм, so e—t —i,' 11! такъв си бил гн [сночи]!-
nlcit so ,п1г ис съм такъв [лош] човек; so eine
[Freu] koeml eir nicht ins Te1s’ такава едно
няма да стъпи е къщата ми!; so etW’ von
Fuechhell! ома лакова шах-лст-о!- 6. си тъй иа,
току съи е], случайно, мимоходом (без наме¬
рение) (и без прeво0j; das wer nut so gesagt
това биде аазо—ю —и съи, мсжду другото; Su
gleibsl, da, geii nur so сн си ’]еnuш, че леса
слова току тъй; Ich ging Ie Wille ,o füt eich
hi— вървях си (без цел) е гората- wie ich eicl
so nisuie като сс оглежда’; nicii ganz so ис
съвсем; разг. siu still so da тя си слоеше сй
съИ. както я с майко родила (падрj: 7. (особе¬
но с schon) рази. и без лова, във всеки случай:
Icl bin so schon eülu ? без лова съм уморен;
Ich wolltn е, so scbon tun u Сез лови щях ди тю
направя; wie hebeg [eucl] so schhn innig zu
so...
396
tu— u без сосо имим— дост-тъчна много рибе¬
то- 8. в нечaлаmю на главно изречение: гета-
еа. те. хийде, значи, и (при тия обстоятел¬
ства, при това положение) (често т без прв-
вaO); klopfet, so ubrl nuch giö'Tnci werden по¬
чукайте и ще ви сс отвори- wn—n Su jetzt —Icit
zahleg kannse. so zihiu dich racb Srei Tagun ако
и— можеш сега да платиш, го плати поне след
три дни; 9. ома: so Cörn doch! ома послушай.
чуй!; 10. заусилване, често нспрсвоОимо: les
war richt so nach e-e GnscimecU сови беше
тъкмо по вкуса ми- ди' so! encbt so! така, тока!;
много доОре!; 11. Оисл, бесглот—ю: Wohnung
ici man Cier so квартирата тук c бесппaтно:
разп- Ich bin so gcgangc; аз минах гратuе; er
isi so gekommen гой дойде ей тъй, ц—канеш;
II. conj. (само или с други coп);j 1, сaтовa: cs
lirUeltn echon. so Tande; uit un, nicht zurncit
вече ст сгъмшяеаше. засее— ше ‘южихм— ди сс
ориентираме; 2. често в комбинации sh--- so.
sh-- - als колкого: Icl 1^11 so -all (а.,) Icb
kein eiu дойда. колкого е възможно по-скоро;
3.	канцссивно- нaй)чeеmо в комбинации so...
auch, so sehr.. . [auch], noch so sehr колкото
и да: — rnicb tr eicb isi колкото u да е богаг-
ег nag sich mocl so viel Mühn je—u; колкото
и ди сс старае; so sehr et scbebe колкого u до
викаше; 4. в клетвени формули и уверения: so
weht Ich iu—e кълна се е живото си- so wair
Ich nin eirllciet Mann bin кълна се е честта
си; so wehe mir Gouu bellu бога ми!; кълни се
е Боти; 5. so dass лико че- затова: der Dh;—1u
tollte laue, so lass alle etscIriUnr тръмолсвн-
иото тряскаше силно, соmоeо всички се изпла¬
шиха; so viel топaово (много]: ег hat и^Ь
ninmel so viel, 1o'celt so viel лой има два пълн
по галаово; [nmr^] hai— so viel [само] поло—u-
иото ос това; so viel als (илт: wlu) nögibcb кол-
кюлю с възможно [повече]; so viel wie есе едно
чс; sein Sciweigtn /eSentee so viel wie e—e
Zusage мълчанн—се му c роеноз—ачещо но
съгласие; ebne, ~ lu wlllsi -семu. колкото же¬
лаеш; so utii ~ дотук; съи да се кож—. е ис-е-
ссна слепен. соеегa: u, Ist ,o webe ebcH'be, I—
Ordnung дотук е вярно, разп- es geh' ile so
webt gut засега лой е ероeнитеnно доОре; род.
so wnlt mneure Nachrichten предадохме Ви но-
-HHu; 6. оспор. пааm- око; (nаняkапa) докато:
lu mitsi liu Folgen spüren. so 1m weiterhin lügst
ако продължаваш да лъжеш. щс почувствуваш
последиците; so linb dir du!— Lebn— Ist око си
c мил животът; er -cUiae'c s—e Sonn cis ihi. so
er locb le—tn лой оплакваше сина сн. котило
-същност гои беше жив; Ш. intj. (с различна
интонация в зависимост от значението) 1.
за учуДвснс я. яоа! тъй ли?: пе so was я гле¬
дай си!; so? тъй ли?; 2. за възмущение, неДо-
вaлеnвa ее!: so! nun Ist genug! un, еm]го тол¬
кова; 3- като израз нс съмнение или безраз¬
личие хм! хм!: so! so! хм!хм!; да, до (отсвчв-
нaj: 4. като израз на внезапно проумяване
охоо!: ecl so! je so! axac!; axac! да. да!; IV. ос-
еор. бтб.л- pron- rel- който, която, което: See.
so ,111; khnnte, Isi tot оня. които можеш— до
кажс. с мъртъв; la, Dntzcnd Bücher, so der i-tc
№-- -1,1/ дузини;- книги, които прнг—жиео-
ш— старият тосподзр, --¬
so. - означава усилване: soeben, eh1InIch, solenn.
Shbi11 I- conj. щом. щом кило: Ich vertelse, — ns
miu löglici I,' щс отпътувам, що’ ми с
възможно; (обачв: Ich vetгeIee so bald al,
möglici ще отпътувам, колкото е възможно
по—екeрю]; II. adv. aсmaр; = so —elS-
Sobränje п. -s. —п Народно събрани— (е Бълга¬
рия и Албения)-
Sobrietät [-рис--У. —тп трезвеносТ’
So^C^^J. -п къс чорап. мъжки чороп: разг-: еп'
Sen ~п тихо. безшумно; sicb an/ die ~— mechen
по—мо‘, тръгвам; фсм. nach dich en' Sie ~n
до се няма!; б—ж!; er Ist mit an' len —и лой ме
пртсл—део, с по пелнст ми; von den ~e snin из¬
ненадан съм; Ihe qualmer Sin ~n маршируво,
че пушек се еднтО’
Sockci щ. -S. — сер. цокъл,
Shcktn intr- s фсм бяго‘. офейк-оМ’
Srckenhalieu е жартиери (мъжка).
Sod е, -s, —е 1- най-вече Sodbrennen п киселини
(в хрaног1рова0a)- вренс на кисело: ~ Ьа—еп,
ier Sol btennt eich ери ми но кисело, имам
киселини- 2- техн. -арка, [еднократно] варе¬
не; нужното за едно -орен— -юда; доСисъл от
едно -арка- 3. асmрр. бульои.
Soda н—f -s, — сода (и хим).
Sodäle щ- -п, -п другар; спътник- член ио брат¬
ство.
Sodalltiät /, -еп братство (и църк-)- —енaф, uех;
рниорскн ерден-
sodann adv. аеmaр. = 1аии-
Sodawasser п сифон, соди (питие).
Sodbrennen п вж. Sol 1.
SoSe/ -п 1- чим; парче торф; 2. соловариИ’
Sodomte/, -п [—исн] седемия, скотюлюжстею-
sodomitisch adj. ско1опюжеки-
soeben advr теку-щю, си ссго-
Solc л. -S, —s канапе. софа. днеон-
sofern conj. дюколкато; в случай че- око: ~ ns
möglich sein wi—1 доколкого (ще) с възможно.
Soff m. —s, — фсм. 1. пиянство. кърконе; 2. лошо
питие; кистлок (за лошо вино).
Söffel, Söffer tn. -s, — фсм. пияч, смукач,
soffig adj. пивък (вино).
Soffitte/, -е 1- тсатр- софита- 2. атр. софит.
Sofiaer [-аер], Sofiäner, Sofioter I. щ, -s, —; So¬
fiote /н, -и, -и еоф]янеu; II. adj. inv. софиис-
КИ-
sofort adv. -—ди-то-
397
Solennitöt
sofortig adj- -еди-гошси. нcсaбaecи,
soft adj. мск, нежен; кротък.
Soit/drind. —Drink n, -s, -s еофтдрннк. питие
c ‘илко съдържани- —а алкохол; —Dung
[драг../’—ка дроги. мск наркотик; —Eis, —tb,
п -us, — сладолед- —уг—г [у -р]/))«/—’ софту¬
ер, програмно осигуряване (на елекпронно-
изчислително мшштна)-
Soj m, -s, -е 1. смучснс. сученс; 2. мор. килеи—
герно слсдо след кораб.
sogar adv. даже, дори: разг. je — ио лови отпор—,
soggcn in/t: h (за еалj угоява сс на кристали- про¬
смуквам сс, попиеом-
sogiCich adv. веди-га.
soble adv; кснц. слсдо-олелио-
Sohlbank/стр. външен перваз но прозюр—U’
Sohle/, —е 1. стъпило, ходило ио крик: vom
Schublul —is zur — от глави до п—ти; разг. siu
ltite c—i №,,1 — aufs Perkeie ля зamaнцт—о,
maнпувaш— кръшно. грациозно; sich Cin
—ach uiw. wu—1 liuZnn разроняео‘ си краката
до ходя по -щ.- 2. подметка: фал: sbcb си jds.
-— hnlie— лспео‘ сс o икт.- das be—n Ich eit
schon -ängst in den —и c-gc-emlen uxun. огаопо
ти зноя тия роботи; копало ги оливоше. оз сс
връщах; 3. подлюж-ко в обувка; 4? дъно на до¬
лина. рско. окоп. дек; 5. иин. под ио галерия,
етаж. хоризонт; 6. лоол- вид калкаи-
sonice /г. 1-слого’ подметки- 2- фсм. лъжи; мя-
ЛОМ-
Shhltn/gä;eгu pl. зоол. oеnaр- Сeсии—нпн,
стъпващи на uяnюто си ходило (.мечка— май¬
муна, човек и пр-j: —IiCce п гьон; -scHöncr е
железце зо подм—лко-
söneig adj. мин. хоризюцтол—Н-
SOClstruclke/мин. разссча- ол етажна гол—рня;
плавен основен хоризонт.
Sonn щ- -(n)s. син: urgereinnnt — непрокоп—
сан син- библ. Set vnr1hre;n — блудният син;
diu —е Се, Lenins младежите но страната;
поет- Cer — int Burgu. det Stuppu, Wüstu пла¬
нинско чедо. чедо но стспто, пуслиняга-
Sölncbtn п, —s, — синче- рaзгпес-но дете, ‘амн-
ию синчс, ‘омнню детенце; еннчaгa; (закани¬
телно) еинко-еU’
soigniert [еоaиьИрл] adj. еюaнирон-
ЗшгСе [соаре)/, —и 1. соорс. вечеринки; 2. е—ч—р-
ию пределaвл-нuе.
Soja/. —; Soja-onni /бот. соя.
п, —s, —s муз. сол-
Shia—g1, sollej conj. през вр—‘е, когото, докисо
icl wetic Tür е—п Schweetnt sh-eng- — sie krank
i,' щс се грижи зо сестро си, докото с болна;
~ las Wenter schön ist. woilun wir mögliche viel
Im Freien sein докото трие хубовесо време, ще
Съдсм, колкото с възможно гe—ч—слe, сред
прирюдола-
ehl^tr adj. сстр. епьнчеВ’
Solar/anlage / слънчево електроцентрала; —-;'—
irrte/слънчево батерия- —UolieUtor е слънчев
колсксор-
Soiiwechsei е търп. согuе иа сопоeед-
Sol—cd п солна б-ия.
soich (—ue, -с. -cs- -е)- — nie. — п—п pron. den. 1-
локъе. лако—о. такива; подобен: (копато в не¬
посредствено пред subst. винапи склон^в^^ю—
обаче пред такива от среден роД в N А sing-
може и нeсклoнанoj: Sh1c1ns, кюН WcUice: ui—
-tu, — ein Mcrsch такъв че—та: iit e—i
eoIcC(eg) echögtg ScCIrm. nie — sclönci
Schirm c такъв хубав чодър; lin We—Uc —eu
großen (ho u: groBer) ^—,111—, Cie WutUu —
großer ^—,111— т-ерснняло но токнеи големи
хтдожиuин; Sin Ph!1hshpbln als shlchn филосо¬
фията кого лаково. чистата философия- Ich
Cabc -in Dur,', Hungur толково съм жоден.
плодси- 2- кснц. оспар. същият, лой.
soicnt—lalls adv; в такъв случаи,
solcle-gistelt adv. по такъв ничии, тока,
solcHi-lc! adv, ол този енд, такнео-
soiCieureeßtn. -weise adv. по такъв начиН’
Soll ти, —us. —с соппaло (по-роно предимно на на¬
емник), въс—атрaж'д——uт; прен. награда: —
иеНтеп постъпвам на военна служба (като
наемник); in — reimen взимам ио служба; die
SoISaicr еп/ halbcn — sneznn нa’aпявaм запла¬
тите на войниците наполо—И]а; Im —е Сег
Polizei siciin платен съм ол пюпипиято (като
шпионин).
ShlSa—1iia. SolSaillle /- - .П—п бое. nлонинеae
звънче (вж. Al'cnglöcUchun)-
SoliSiU е, —пи, -сп 1- войник, салд-т; -ееш-ш-
—еии: разг. urecu Cie —еп gehen, zu dir
kommen встмот ме войник. разп. et ist —ui Sc—
^1 войник u- las Gri—mal les ug—cUen—tcg —cn
по‘е1инaьл но незнайния воин; 2. пнонаи е
шах.
Sh1iäiгn1a/i adj. войнишки; етегнaл. спретнол.
иопст.
Soldatc-rock ш ею—ина униформа: Се; — aneic-
Ье;, auez!chnn обличам униформата (ставам
войник)- хвърлям униформоло-
Shldeitske / . .kun пейор. необуздана. буйна,
Сссчн—елву-aщa солдашко тълпа: солдашае
пълчнщс, ро^п\ башибозуа-
so1detiecb adj. войнишки (Държание, похоДкС-
сзик- израз)-
Söllilij т, -s. -в восн- наемник- презр- солда-
лии.
Soldliste/воен. платежно всдомост.
Söldeur ш- —s, — -осмина (войник).
Soie /, —п соneсъдържaщa вода (за Добиване на
сол)- солен извор’
З^с! п твърдо яйце, вирено в селена -юди,
soll—— adj. тържест-еИ’
Solenniiät /. -еп тържественост; блясък.

Solfatara
398
SoHatatc. SolTaUetc f, - -ren гсопр. сулфат-ри pl.
soiTijgjercn [—джнр-] intr- h муз- сюnфежнро‘-
shil1, ehi!1e adj. 1. солиден. здрав (прсОпртяшис—
търговсц, стока- роботс): рсзи. ti; —tt
LegCttgig Zälit хубав, пеес-’тсс-н, траен
дъжд -или- 2. порядъчен (морално)- редовен,
почтен (човвк- живот): ,11— — leber жнвтя
‘ного порядъчно. водя много редовен живет.
SolIdSehiafungg] солидарно отговорно^л^.
solidärbscn adj. солидарен. оСщ (и юр.) (отго¬
ворност, задължение): sich eit dem Minlstnt
— ctUlärcr солндорнзнрам се c министъра’
solida-Isir-un tefl солидаризирам сс’
Solidarität /. — солидарност: ptoletarlscie — со¬
лидарност на ‘—ждународния пролетариат.
SolIdarItäeskunigebung/Гмннифccтauия но се-
лидорнюсл.
Solidität /. — солидност; порядъчнас;.
Solicslseus т, -— — фи^лос. еюпuпснзъм-
Soiisi е, -сп. —еп лгс- солист.
solitär adj. со‘юс—и, отделси-
Solitär т. -S. — брилянт, пости——— сам е касет¬
ка, сюлнлер-
Soil п, —s, — I- търг, дебит. задължение: — und
He—nn {G dus —s uni (in,) Hebens} дсбил и
кредит; да дови, ди вземи; 2- пр—двнд—ио (в
план- бюОжвт) сума; изпълнени— по план-
наряд: Cie Weinstcncr it/tacllu cin Mult
gegenüber 1cm - данъкът върху виното доне¬
се един плюс е ерaвнтнuе с пред-иденесю; 3.
маролна повеля, повеля на дълта.
Solb/eusgi—e / икон. предвид-ии брутни разхо¬
ди pl.; —/al;/изклану—-]- орОнси (нс косми¬
ческа роквпс); -bestand, —Bestand ш 1. де¬
битно салдо; 2. восн. състав по щата; щ-т-
-/etrag е общото пр—дендс—а по Сюджело
сума- —■uinneliu / предвидени приходи pl.
soilci* I- nod. 1- трябва, задължен съм (морал¬
но или от благоприличие), длъжен съм, дълг
ми е- при отрицание: нс бива да (обаче без
абсолютно задължителност, значи при сво-
боОа нс избор): lu sh11si Vatu— und Muiice checn
почитай бащи си и майко си- dm shllsi nicii
etnhlnn ие бива, нс трябва ди крадеш. ие кра¬
ди!; есе shI1 das sitiiichu Gesntz bcZhIecg. cber
man muss nicit човек трябва до следва нрас-
слвения закон, ио не е абсолютно содьлжcи;
Scs shlltu ec; niemals iun лова никого нс би
тряСе-ла да ст върши; Ces Sh1lt1 sic loci
w!escn! ти ля би трябвало да знае това!; mir
soll ean da nicbt lecle—? кок да не се смееш
иа лови?; tr michtn с—е böTlich sein eo111;iu
Bewegung лой направи един уж учтив ж—ст-
11 soll jemand nichi етЬ wuedce! рози. ндн. чс
нс сливай груб!- 2- трябва (по лапaвсдj: ег Sh1i
gicich echun! да отиде еедиота!; sagen Sin Ibn,
1i,s er kommun soll кажете му до дойде- mcs
soll Ich iim gc—ce? колко да му дом?; Icb soei
e—e Freund vcetilcn? аз да издам приятеля си ’?;
в проклятия: рсзи. Спи ehll Cer Teniul, Kuckuck
nh1n—! дявол тю -с-п!; кукувици ди му изпие
акъла; 3. при въпроси за разрешаване, позво¬
ление на нщ-: ,o-- ich eclrti—cn, 1ig;uegtie;?
до пиша ли?; ди излязи ли?; 4. със значение
на възможност, вероятност. преОложвнив т
на подчертана любезност: таи ehlltn glau—tn,
lass.-- човек би помислил, чс. .-- shI1tc et ns
wirUlIci nicit wisse;? нн‘о тай нс снa- лови?;
sollen dc, seine mabtc A—sic1t sein може лн лоса
да с нслннскето ‘у намтрснит?; таи eoI1ee
mcinin. et hättt c, nn— vctstaging човек би по¬
мислил, би оч-к-ил, чс сей -сч— то е разбрал;
eolltc ias lein Em,i sei; ин’о сериозно гово¬
риш?- wen; ns regnen sollte ако би да воли;
solltcn Sin bin ,111— ако [би да] го видите; mie
Hätte icl cs einer — кок бих могъл ди подози¬
рам соса?; eolltc man nach mit gc'taje he—nn?
ш. да нс би да са питали за мен?; б. питал лн
с някой зо меш?; 5- (особено с inf pcif-) рaс-
провя се. мълви се иeеu, чс.’. обикновено из¬
разено нс български с минало неопреДвлено
или отДовно иинсло времс на глагола, който
е в inf.: tt eh11 lin Seele verlassen laben [каз¬
ват, чс] бил напуснал града; ns soll 1i1eee Jeht
e-e strnngu— Wirtnr gn—cn тая години щяло да
н’и сурова зими; ег ehll s1cCe Sptaclun
epruchun [разправят, че] говорел шсст езика;
6.	представлявам, значи: ias Shl1 mci— Btmdet
sein? значи, това с брал мн?; това бил брат ми?
7.	в.место бъдеще времс или 1 Konditonalss
(без Iлице) det Wnescb sh1l dit gewähre werlnn
желанието лн ще Съде удовлетвор—но; us sh11
eich Zecuun, winCem щс мс радва. ще мс учу¬
ди; cs eh11 nicht wieder votkheeen то—о нямо
до се повтори; et soll noch von mir hötee щ—
сн получи заслуж-нюто (закона): Спи soll mir
nur kommun со‘0 да ми дойде! (лаkaнаj: Sh11en
Icb aucl Säbub zujeurdu (zu GumndeO geben! око
щс би и до з-тино в гоя случии!; er Sh1ltu schhn
vnrieZtnt werden. Sa... тъкмо щяха до тю зодь-
ржал. копало- - .- 8. ечиптично (с изпуснат
Inf.). mes eh1l>s? какво има?; тс, shil das? как¬
во значи лови?; wa, Sh11 ich Hirt? защо ме ви¬
кате?- was soll mir les? за какво ми с лови. как¬
во тряС—а да правя с това? Sicb Sh1l doch-’’.
Sicb soll je--.! дявол до те eсемc!- 9- особени
случаи: nun eh11 micb u—e cekicgen, 1iee--- нека
сети дойде някои да мс еСеинн, чс--.; разг. das
Shii mir crsi ninmii el—nt nechmechc—! и—ко пре¬
ди всичко някои да тю и-пр-еи като мен!; ееп
sh1I richt scgun können, lass icb übcrituibu ис
щс могат до кажат, чс преувелича—ам; mcs soll
icb tun? какво мога до иипроея. какво до пра¬
вя? Siu häitn— nm— ,111— — само до бяхте виде¬
ли!; Cut sh1l noci gc/orcn werden, Set ias
verstnit не е още роден оня, които умес, може
399
sondergleichen
лови; win viul shI1 er енЬ bekommen? колко
имо още да получава, колко му сс следва? mit
ehll’e rncht sein нямо’ нища пресне лови;
съгласен съм- II« нсподаоен по. остар. 1. intr.
h е предноснaчен: Sie Esul — Tür las GesInin
магаретата си за nр]елтготa; 2- /tr дължа: mcs
soll ich Ih—c— für len KcTTcc? какво ви дължи
зо коф—тю?
Solle— п, —s. — дълг. моролши постля: ns i,i
schwur. das ~ eit dnm Wollu; I— Einklang zu
-ubngen трудно c до се приведе е хормоиня
дългът с ж—лоииято-
Sölltr е. -S, - 1- -ид еторu—тн балкон; чардак;
2. тавон. монеарда; 3. оапср, куличко (за на-
блюДвниej; 4. швейц. под.
Soll-Etat [—eTä] е. —s, -s прюсктюбюджст-
ShllgtöBt f ho’hh—^ch рaс‘eр-
Sh))izitäni ш. -сп, -еп молител. проситсл.
Shlls1errUt f= —•eustan!; —murt п номинална стои-
ност-
Solmisition f. — муз. еолмuзнранe-
ehio adj- еaм, соло: раз?, hnuin —In ich — днес съм
сом. соло- - sirgun, иапгпп пея. танцувам соло.
50101	п, -s, —S -- 11 1’ лтиз- соло; 2. корт, игри иа
един срещу ослaиaпилe-
50102	е, -s. -s карш- -ид гсрмонско итра-
Solözisems ш. —, - .ееи сзткозн- сюп—uнзьм-
Soe/qmiiin f селен извор- -sele п сол ол минерал¬
но еодо-
ShlstieIum п, —,. - -inn [-н—н1: Soisiiz п— -, -е
астр. спьнu-стояни^e.
eh1U—e1 adj. р—зтвор]М-
SolutrCce [еолюлрcä] п. -s, — пратат салют—
рeeнеaо епоха (от старокамвнния периоД):
Sh1vtnt (—eeнлJ adj. търг, платежоспособен.
SoivCez [-венц]/, -еп търп, платежоспособност.
Sh1vitt1— [-еИ—J tr. 1. разтворя»’; 2. търг, пла¬
щам (дълг).
Soectolojlc f- — .иед. еомaтeлeгuя-
Shmbгuth mi. -,. —s широкопола мексиканска
шипки, сомбр—ро.
som'ii adv. conj. сneдо-алen]О-
Soener m, —s. - 1- лято, и пран.: Спи — über в
течение шо лялоле. през цялото лято; е—п —
-arg цяло лято; — uni Wintnr зиме и л—т—- 2.
pl. години, лета; рсзи. лазарнико: /ünf — ,1иС
иСп vot/ci пес лети .минаха сече; 3.
/liegerlcr - хвърчащи паяжини pl.
Sommer/acker е еeл-)сmг ниво, засято с лет—и-
uо; -feCtn ш хвърчащо паяжин-’
ehmettrf1tck!g adj. == —e'гose1e-
Shemut/tiu1 m = —feCc;; —ft^i^s^cii f летуваш-;
л—совнщ—; —/rlscHiu— т, шап. —Tr-i^^clibre т лт-
соеник; —gtUeilCc н еeд;)сm л—сшица-
sommutig. Sömmetig adj. обл- но —дни година
(шаран- конче и пр.).
someitibcl adj. 1- леле— (растения—. животни);
2. adv: кило но ляло: sich - kleiinn облича’ сс
с летни дрехи.
sommcte int h /r. 1- inp. ns sheentt мирише ио
лято; стопля се; леле е; и shmeeг— int h Сег
Baum sommert дървото пуска клони- дървото
хвърля дебело сянко; 2. t и sOmmeu— tr. вет¬
ря. излотом ио елъиue (дюшеци); т tn, зосяеом
с летница- 3. /г. кастря (дървета); 4- оставям
ио паша (дабmпькj-
Shmm1t1 int h - sommnun 1, 2.
soeetts adv. обл- лете-
Sonmer/sacI f сал-се- лeт—иuо- —scliussver-
keu/ n лятно разпродажба; -sprossen pl- лу¬
нички (по лицето).
someetscrhssIg adj. c лунички по лuитто. ръце¬
те, лтн]чо--
sommcrsü/er adv. в течение но лятото-
Sömmerung/, — cei-cm- 1. пecнuио. лесни по¬
севи; 2. и Sommerung/лятно пресушаван— и
сaсявииe ио блото-
Sheeerrvoge1 е обл. пеперуда; —utg ол мек,
пясъчен път крои шосе; —uiedi / сстр. лт-
стш посрал; —mnrz / бот, eeпeeeдcп
fOгh—anche); —euit / летен час. лятно времс.
someie-Ul adj. еомиомбупичeн. лунатичен-
Somiiebmiu т. -п. -п лунатик, сомномСтп-
Soeiimbmiismus е, -, — еюмномбуписьм-
shлicn adv. еп—дюeол—п—о-
Shni—t т, -еп. -сп прам 1- гласно; 2. (понякога)
плавна съгласно (напр. р в psi, г е —те!)-
Sonäic /. -п лиуз’ еоиолa-
Sonatlnu /. -и муз. еонот]иО’
Sonde/, —е 1. сеидо (а 100-): Sie — I— Sie Wurde
Tühter, eirlegen екор—ом сондата в ранило; 2.
мин. пробно дълбанс (особено за Дирене нс
петрол); 3- .метеор, балон за атмосферни нз-
епeд-a—uя-
soiCrr prp. А. рядко D oешрр. без: — Febi (ет) без
грешка, недостатък; — Zweilnl без съмнение.
Sonder- - обикнов- особен, отделен, извънреден,
специален: Shneetabkhm1nn п, Shgeetagge-
—ot п.	"
ЗслСии/а/гие. -abCtuck ш псч. отделен отпе¬
чатък; —ansptnci ш спсциалне искане;
-11,11/1 / извънреден брой. специално изда¬
ние (на вестник- списание).
sonSer/au adj. осеб-н, ссра—тн, н—еСикшо——]
(Държание- гост, предложение, претенция)-
S^i^<^^i^1^;^rk^ili / — странност, особеност.
S(rndeг//ua1/traetu(t) е специален пр-тешна;
—/uuicCteuseettlu е специален кореспондент;
-bu—e е сепaрaлнслнч]a трупа в по-теля’-
корпорация; секли; —•Seick ш псч. = -ebCticU;
-ui;eatz е L добрeeоnно, ‘асове участие в
някоя работа- 2. икон. спeиuaпно, извънредно
смяно; -TritCt; е сспаралнв—и мир- -ди-еС—
mlgm—e / еп-uноn]0 разрешение; -giuIcit п
извънреден съд.
Sh—det1itIcbun adv: безподобно. бeспри’eр—e,
единствено по рода си.

Sonderheit
400
Sonderheit f n, само в in — особено, във висока
степти-
Soi^i^^i^^—di—eiuUii ш д—теka градина за деца
с физически и умелeeнн недостатъци; —-klasse
/1- спeпиоneн клас; 1. спорт. специално кла¬
са, категория, отбрано кот—тория-
sonderlich adj. 1. (обикнов. в отрицателни из¬
рази) особено. твърде голя’; adv. твърде: 1с,
ist keine ~е Lcisiugg леви не е някое осеС-ие
постижение; es Ist —ichis Shg1ttlichce laten в
лева нямо нищо осоСтно; eiw. ricii ~ gern
habin ие обичом нщ. твърде; 2. особен (вж.
sogdeubet)-
Sonderling ш. —s, -е особняк, чудок, еригн—ол:
et spieltn gute Sun — лой оОнчи до оригинал—
ничи.
Sondereuldune/ иззздшредна съобщение,
sondern’ /г. refl- 1. отделям. подбирам, отлъчвам.
излъчвам: gutu Wctu von sch-nciiet — отделям,
отлъчвам добрата стока от лошата; jcsorlete
eubtitur робеля отделно (не в общото поме-
щвнивj: c—m eiw- 1eehgietI ,1—11; пращам
икм. нщ. е отделен, есебтш пакет, aопcт;
1eshn1eutet Hausiali отделно домокинслее; diu
Verhafteten uitiug g1eogeett vernommen,
ciggcs'iute сaдържо—uтe бидоха разпитани,
затворени поотделно; ein wicitiges Dokument
geehgiert cn/biueCren съхранявам елделно
-ожен документ; 2. розтраничоса‘, различи-
-ом, онaлuснра‘ (понятия;, Думи).
sondern2 conj. (слеО отрицания тлт изречения с
отрицателно съдържание) -‘и, а: et zabiin
nicie In bar, — eit e—r Tuaete лой плати ис в
брей, а с трило- в комбинацията nlcli ип—---,
eone1tn aicl: и— еa’e---, ио н- nicli ипт
Verstand, — auch Glück eus, een ha/nn човек
тряСва до има нс само разум, но и щоел]e-
Sonder/preis ш но’олсно ^—0 (с рекламно цел);
-recht п привилегия. сncuноnио право-
sonders adv. säet uni — всички --една, без из¬
ключение, изцяло.
Sonder/sprache f отделен говор (нс отДелно гру¬
па, област- професия, съсловие в аОнс езико¬
ва общност); -schicht/иин uссьнрeдио смя¬
на.
sondertümlich adj. особен.
Sonderungskraft f псих- аиап]золорека, критич¬
но способност.
Sonder/zug ш сптпuолтн, uсвь—рeд-н влак-
-zuteHuug/икон. специален. извънреден на¬
ряд — дажба.
sondieren /г. еюндuрaм, изследвам, опитвам (сьс
сонДа или отвее), т прен.: Sie Lege, Ses Terrain
— сондирам почвала-
Sonett п. —s. —е лит. сонет.
Song ш, —s, -s шлагер, песен; сатирично пести с
елементи иа джаз.
Sonnabend т, -s, —е събота.
Sonne/, -е 1- спънп— (и като слънчево светли¬
на- слънчев лъч): iit — echti;1 ельнцтто грес;
aus dem Wild ib die Culic — ttnten излиза’ юг
гората .ни слънце; gegen die — enhnn, Fußball
spielen гледам към. срещу слънцето, играя
футбол с очи срещу слънцето; рози. In Set —
liugen, -eatur пека се иа спънuc; пран. c—e Plauz
а— det — Cc—un има място зи мсш под слънце¬
то; intet Set — пад ельнпc1e. —а земята; us
komil си Sic — (е) излиза наяв—, но бял с-ял;
der GeeICh' zur — хотел „Сnьнпт“•; рaлП;; Sie —
zielt Wasser слънцето припичо на дъжд; Sie
— miint us heute gui еnьнцeло днес си знае ра¬
ботило (грес приятно. бдегoеkлoннo а); 2.
асер- зсeсдо. слънце; пост. diu --cur— GnÜillc
eit ~— und Etlen dutcieät сините нeбeен] про¬
стори, осеяни със слънца и планети- 3. сп-
малко електрическо печка; 4. лъчист (въртящ
се) фойерверк; 5. пул е играта залто-
Sh1—u— I- tr. refl. 1- тр—я (е—), пека (се) ни сльнue.
изнасям —и слънце (легло, бeльo); die Hüh—cu.
die Eideciec; — sich кокошките, пущ—ритт се
приличал ио ельнпe; sicb in s—m Glück, an s¬
m Ruhme — наслаждавам ее, род—ом се но що-
ссиелю сн. иа слиеосо си- 2. поет. стоплям:
von Ser FruinSschele Blick 1eehn;t стоплен ол
приятелски поглед.
Shn;un--, shn;un- . обикн. слънчев; но. по
слънueло: ShgnegbeS п. -ärt/gceg т.
Sonnte/стде п 1. поспи слънчево око. мирово
око; 2. лъчезарна око- —ЬаЬ;/остар- слънче¬
во орбита; —bell е слънчево кълбо. ельниe,
—■/citu—Iu / физ. слънчево батерия; —blumu /
боти слънчоглед; —biumunöl п слънчогледово
м-сло- —bueni ш 1- .мед. възпалени— на К'ожа-
ло ол ель]иc; 2. зной; —е—пСии е рсзи- лентяй;
скитник; —Cach п сенник. лента; -Titru/астр.
—хелий- -finstere!, / слънчева затъмн-ние;
—flick е астр- петно но слънц-то; -giflucbi
п анат. слънчев сплит.
eo1nuniаft adj. като слънue. слънчев; пьчcсорeи,
sonni—hell adj. 1. ясен. осветен от слънцето.,
слънчев; 2. прен. ясен кого бял деи.
ЗопнеиГ/Иге/жсЕо, зной; —hot е астр. хормон
(= Halo); -k—e/lyruk п слънчева силово уред¬
ба- —nähr/'сстр- псрих—лии; —proUm/uraeet;
pl. астр. протубероиси иа слънц-то; —Tauch
ш дим по височините (= Teteuch); -roeu /
бот. = —binnu- —schulet / слънчев диск;
-scncie е слънчево светлина, слънчев блясък,
вие. зрак. слънчево сияние, и прен.; поел, aul
Rcgun folgt == след дъжд идва слънце; ~ecbui——
iisser ш сспр- хелиограф- —scii-m ш
сльнueброи. чадър; -,111! е остр. сльнueс—
лоен—; -staub /и, -siämbclui п прах, опрян ол
слънueло; —sUicb е мвО. слънчев удар; шег.
eaелровотонлиоел. побърка-ост; —Stillstand щ
остр. слънц-стоене; —si—cli е слънчев лъч;

401
Sorgfältigkeit
—len in бот- росяшко (Drhsete]; -iiurchun pl
лаoЛг вид първаци (TcIiozhe]; —mir f слънчев
часас-иа; -u—Uiugceg in зашна слънце-
soi^i^i^i^^^v^j^-^i^a—eU adj. загорял ос сльнueто-
Sonnetewacrel’обсерватория за наблюдаване иа
еnъ]пeтe, -mubte/средно О1е1eяннe на еnьн-
пe1e ел с-м^я1a (вж. EгSwniie]-
shnnu—uuii adj.: ein —tu Unicrsciicd грамадно
разлики.
Sonnte/utile f сстр- слънчев по—рат- слънит-
ето—нe- —zeli п втс. = -Ceci; —zitUil ш остр.
слънчев uukьл-
eo——i1 adj- слънчев (стая- .място); прсн. вие.
жнсн-рaдeелe] (дете, човек).
SonnilUeii / — слънч-вест; пран. вие. жuс—т-
радос^г^-
Sonniae ш, -S, —е неделя: der Weiße — Томина не¬
деля, а— So;;— und F1ettegng неделни и праз¬
нични дни; поел- us !,' nlcli eile Tage - всеки
ден нс е Вслнадт—-
S()——Uägig adj. нeдcпe—. еcaнaп е неделя
soiiiäjibcb adj. 1- сливащ всяко ш—д—ля, неделен;
2. празничен (костюм); 3. = sonntägig,
shn;eees adv. всяко неделя, ссскн цеделтн д—Н-
Sonntags/tal-c- е ш—апите— шофьор (койпо
каро само в нвдвля); —gusichi п жнснтрaдое1-
но. засмяно лице; —jäger е шап. янлъш ловтц-
-kini п дете, родено е неделя, прен. шaстnuв
човек; -räncler е рази; човек, който пуши от
дъжд но —ятьр; — rciler е шеи, леш- янлъш 0
доч; —еück/cCulUcTlu f излетен билет с отива¬
не и сръщонт; -steal е прознично прт—‘яно.
eh;nvcrbгag;i adj. = eog;1nveu/гengt-
Shngy'en1/umu— pl. е—ью—д-иеaн ег—ьо—т.
Sonny-oy [сънибеН] m- -s. -s -eс-п, чарее—н
младеж. съниС;--
s()nou adj. звучен-
sonst. кснц ООиал- sonsitn adv: 1. освен лева, дру¬
го още- — jeiegd? (има ли) друг някои9; — gibe
cs ;lchee N111, няма нищо друго ново; розг.
ulllee lu - rocl w;,? имаш ли и други жела¬
ния?; wer — al, tu? кои друг освен него?; Hast
du - ;hcn ScCmctecn? имаш лн есеен сова
други белки? (и рази. шеп.): е, komme — keiner
никой друг няма да дойде; рози. et Senke, tu
ist — wet -ъоброзяв«- си. чс е кой! снa- кой; —
ис, разг. н—ще друго, всичко възможно; - wo
някъде другаде, навсякъде; 2. иначе. е друг
случай, друг пъс; е против—] случай: Cicu ist
noCh alles wie — лук всичко c както обикнове¬
но. по старому; - wie а. иначе. по друг начин;
б.	рсзп. [твърде] много; itr M1lei1г Cai — wie
geechlmp'e мaиеceрь1 много гълчи; 3. в друго
Вр—’—, по—рашо: du Caiicsi — (I11eu| gute
Zeng;ieee ли друг път, пе-ра—о имош— хубави
Отлсжаи; 4 впроч—’; wen; ici — е, Cc/c;
moHete ’.. око спрочс’ исках да то Н‘0‘--’
ehns1I1 adj. I- друг [още], друг някой; ,—c -п
Verhältnisse slnl gui иначе раСотите му са в
р—д; 2. някогишен. предишен.
sooli conj. колчем, колкото пъти.
Soor е. —S. —е меД. гъбички е уссиса.
Soc1Isea п. -s, - -ec—/—ec; Shphlseme е. —,. .mun
еофuсъ‘-
Shphbsi in. -en, -еп софис;-
Socb]siIk /. — сюфuелuко-
sopn1siIecb adj-. софпсличен-
Shcra— n. -s. —е лп7. сопрон, дисаоис (глас),
Sopranist in, —er- —пи сопран, днсаинт (певец).
Soreu in. -е. -и лужицки сърбин, серО’
Shr—I1 т- -S- — сорбит, захарен сa’eсcuceл.
Soi^i^ii^e^l/ -n-rrp- 'ордина-’
Sorgt f. —и I- грижа. загриженост: /arge — без¬
покойство- in — ue u-r sein зогрнжен съм за
икт.; les meche ml— — лови ми вдъхви б-сгоkой-
слве; I— —е ue c-n sein. sicb —и um е—п, wejen
jis-, in. ü/et ntw. mecier загрижен съм зо
нкт.. нщ.; c—n — mecier причинявам нам. без¬
покойство; sc! olrc ~п не се бeсгeкоИ; voller
—п угрнж*ен; et kommt aus dun ~n nicit heraus
лой нс може да сс отърве ос грижи; 2- (~ Zür¬
ne c-n, cly-'.) грижа, грижи р!.. старания pl.:
du Сан viel - uni Mühe Celli giCa—t, Cauent
vetycndcl ‘ного грижи, старания си положил
за соса; für ctw. — lucgi; иогршжсом се. гри¬
жа сс за нш.; Са, Ь,' m-c - сова с ‘юя р-боса,
из си имам грижила зо лови; lasst Са, m-c — ,1—
есси-тс— из да сс грижи за това.
sorgen inir h refl- 1- {(sich) um c-r, cum. -) зат-
рнжсн- угрижен съм, тревожа сс. безпокоя сс.
eпaеявaе се (зс бъДещето по Децата си): sici
UtarU, zn Toie — побелявам сс, умира’ ос гри¬
жи; 2. (tür е—И’ eiw. —) погрижс-м ее- грижа
се. полата’ грижи (за нкг. нщ.); dafür 1;,,
mich — остави сия грижи за мене: Tür die Freu,
die Fcmille. die Au/el'eu, de; Staat — грижа cc
за жена си. с-’eИеc-оcо сн. за работниците,
държивасо; für B-oi — нобися’ хляб: c, Ist Ce/ür
gesoTee, ecse.-- погрижили сме сс дИ”.- die
eouee;ee HeusTrcu грижливата, етaрacтn]aтa
дом-киня
SorgenbrecCe- in рсзг. шеп. зинете (което
пропъжда грижите); -kinS п липс- нш
еьсдaсaшо постоянно грижи другиму: ei1eee
Problem wat ecinn langt em _ itr Witiscla/i
този проблем осдовно беше глов—ато грижа ио
с1огa—еc—оcо; ~leei /бремето иа грижите.
eotgt—lhe. ehueunZrui adj. без грижи.
sh—eunrechyuu- -voll adj. пълен c [с—жан] гри¬
жи (жнсес), угрижен
Sht1unrsiub1 ш кресло (за отОъхванс- отпочи-
ване)-
Sorgfalt/ — грижлисосс, сcaрaтспносc, ааурос—
ност. старини—’
ehreГäIeIe adj. грижлив, еcaрот-п-], акуротен.
Sorgfältigkeit / — = Sht1'alI-
26 Нсмско-български речник, т. 2

Sorghum
402
Sh—gi1m н. s. — vom I ch'—h, --.метла" (Sorgum
vnlgäici: 2- m SorgHo m. -s. —s р—дuпо африкан¬
ски зидове cop—O’
Sh-g1uinu 1мор- сорлнш .
so-giicb adj. грижлив, предвидлис
Sor]gl11‘CiljiJl трижливест.
sorglos adj. безгрижен; ш—хатн- лекомислен.
Sh-glhsigktii 1 /. — безгрижие.
eo—geam adj. грижлив. грижовен.
Sorgsamkeitf. — трижлисосс- грижо-ност.
eortrn т: мор. завързвам здраво (в въже).
Soule f. -е 1- вил (па стока), сорт, качество;
buei1 - шиИ-доброго качество; е—е gcng-atc —
вил. сорт. който ‘ного ст търси; Waren in alle;
—е und Pu1ie1;gen стокн от всякакви видове и
цени; фс-.м-: Ici kenne noch icht von der — пе-
с]изие outu доста хора от соя сорт; Cicst
MegecCt‘n, das l,t пе ~! сия хора .ми са една
стока!. Се, isi viellelcli с—е —! ех че стока!; Сег
eäilt auch zu dleeet — и сой е ос сея сорт; 2.
«0.-10 1)1. търг, чужда --лута’
eouIIu—ug ii: сортира’, разпределям (стоки, кни¬
жа. осетия. порцали): Sortir-iriy’.
Sortiert— щ. —,. - сертнровач.
S()riIiU;I п. —S- —с търп. 1. подСор от стоки.
осортн’—];; 2. книжарница.
Sor'liUner— т, —,. - кшнжар-
sostC— conj. колкото и до.
soso! I’ intj- ex;;!. ниислншо лн?; я гледай сн!;
II. adv: горс-долу денякъд—-
SoBe. f -п поща- сос’
eh'ag, solinle adj. кснц. остюр. подобен, сакъв.
Soilis*. [со—1 ./, —п глупост; дръзка забележка, гру¬
бост.
SmierUl't [су-']/ —п тсатр. стСрeтaо (като c-U-
IL'rO(l);
Somifll [суф^^|- /1, —,, —s готе, суфле.
Souffleur ^флОр] щ. -s. -е тестр. суф^льор’
Sh1'Пiu-u— (еу-| inn; h тестр- суфлнрам {т рази,
зс поОсксзвс. и);
shuleglt—1; (сулaжи-| rejl. облеача-ом сС’
Sound (еay]д| е. —s. -e-I/г•с- саунд, звучеше.
shun!eh adv: —дн кой сн; еднаолае си. солаово и
толкова: Pe—cgrapi — едикои си параграф; Hurt
So1gdeh господин сднкюй си; ~ lang. viel тол¬
кова и толкова дълъг, толкова и толкова- — hTe
твърде често
soundsovlclic пие-: der — Tu!- еднаокво си чист;
em -п Mai на еднкой си мой-
S^^neerack [сиундтреа] /и. —s, -s филми соунд—
трик
Souper [супС] п. —,. —, вечеря,
shu'ituu— [су-1 mt: h в—ч—рям-
S<)UtCeu (су--/ —п росю-
Shuter-aI; [cyтeprJ п, -s. -s сутерен. исбc— слаж-
Souvtnit [суе——] п. —s. —е (подарък зо) спомен,
souverän [еT-eрО—] adj. 1- еУВтрc——], иезоенсим.
сиеоет;;яттлт] (влаДетвл, серсне); 2.
превъзхождащ, с чувство но превъзходство
(усмивка): adv: превъзходно: sein Ge—iei. s—n
Slot' — bebettschun елод—я превъзходно, основ¬
но с—ояса облоел, мотерия.
Souvcrän [етсeро—] е. —s, —е владетел, (]тeтра-
—нч—н] монарх.
Souveränität [суве—] / — 1 ст—-рe]uт-1- 2. су¬
веренност.
Sovc-rlgi [—Ссрнш] т. —s. —, инглниско злотна
лира.
soviel conj. доколкото; колкото: - icl verstanden
lebe доколкото рaсброх-
eovIUI1eI conj. колкото пъси, колче’: — Icl
СшС-; ging колкото пъти отидох си.’’
Sowchos (еофх0сJ п, е (свстр. со’о тъй), .. -е:
SowcHOse [софхбзе] /, —п съветско държавно
етопи]еcсо, совхоз-
souibU conj. доколкото; декъдтсе: — la, Ange
uelcli декъд—се стига погледът; — Ich davon
weiB доколкото зноя
ehue—i1 conj, и ~ euch колкото и малко до: —
du auch gclerne 11,1 колкото п малко да си шо-
учил.
sowle conj. 1. щом: - lu ееис, davor ur/ahen Hase.
teile cs mir mit щом научиш нещо за лоса,
съобщи ми го, 2. както u: ici Zige Toigler die
Ritier und ihre Damen ~ Sie Kreppe; штсссн-
—co следваха рицарите u дамис— им. кокгю и
оръжсшосннтс’
shuIesh adv; и без този; във всеки случай; разг.
Сс, ~! -‘а, разбира се!
Soujti (и: Sowjet) т. —s. —s —-реден съвет; рсзг,
Cie ~s Съветска Русия.
Sowaetbüuitr ш съветски гриждошн],
e((ujt1'eI—e1icb adj. протнсоеьсттскu-
SowjUliml — = Sowchhe-
soyjUiiscn adj, съветски,
eowjU1r1ssiscb adj. съсесскорусаЩ’
SowjU1rsysiue n съветският строй; —urion /
Съветският съюз; —mi—isclcti / 1. съветско
еcопa]ст—о, съветска икономика; 2. държав¬
но стопанства.
e<)y*дhi1 -- els(yie') amcl conj. както..-’ сака и.. .:
eowhi1 die Ncut Well. al, aicl die Alec както
новият, сако и старият сеят
Soz т, —in, —er; Sozi т. —s. —s разп. еeпuanд—’eк-
р—Т’
soeiä—ui adj. обшнлелеш. дружелюСен-
shzIii adj. сeпиaлe—; обш-ст-т]: Sie ~е Frage’
Bewegung социалният въпрос, рибатннч—ске-
сю движени—; ~е Fürsorge обш—ств—нн грижи
pl.; —е GerecililUtii оСшcе1с-]a, еeпuan—и
спрaс—дпивое1; —е Medizin eСште1в-]a хиги¬
ени; in ict —in Ar—ubl siehen раСетя [дейно] в
служболо за обш—елeeни грижи: — cec'i;deg,
Tülle;. lenke; чувствувам. мисля социол—о.
Soziin/ar-eite— ш социол—н робогниа; -euam-
'е^и) ш чиновник е еeпuaлнн грижи; —Се—
403
Spalter
mokrel m социолд—еюaр01: -iu1hkt;iit f со-
пuaлд-’eкрицнЯ’
s((zialdumoUuaiIscb adj, социaлд—’оaротuчeеau-
Soziäl/'cli m nипт. нужда—шо се ол сeпuолнu
грижи, сопuил—a по‘ош; -huIi п дом за ин¬
валиди, зо престарели-
Soziallsatlon/, — сопнaлuзuрaн—, прнобшивоне
към социалния жи/еот.
soziilisierеи /г социализирам, юбюбшествявом. на¬
ционализира’, одържавявам- Sozia111ebtulng/
Sozia1ieeme ш, ~. — социализъм.
Sozialist ш. —сп, —сп соииалисл.
Shziiiie1iecb adj, социалистически (икономика-
планово еmапaнеmвo- лапер, производствени
oтнoшeнияj- Cie Union !сг Soeie1ieiIecCtg
Soujiltcpn-liUc; Съюзът на социалистически¬
те съветски републики; Siu Große
Soziclis1ieche Okthb1rгevhin'ih; Великата со-
пнaпuслuч—сaa октомврийска революция; —е
Eigieitepett1i De1ieci1eg1e Германска единно
социалистическа партия; ..1^1! dir ~n Arbeit’*
герой на еопиaлисcuч—сauя труд (пишлaj-
Soziall/kurdt / — о6щсел-ос—aнuс (котоучебен
прсОист): -Iee1rg pl, удръжки, сноеku зо со¬
циално осигуря—-]—; -luislungtn pl, услуги от
социален характер (нспр. безплатно .лечение
и пр-): -proSitl п оСш—ссв—] продукт; -rurlu
/пенсия; -vursiciu-igg/'социално осигуров¬
ки, обществено осигуряваш-: -Wissetisshalf /
социология.
Soziitäi / -cn търг, [събирателно] друж—ссво.
сдружениис.
Soziologe е. -п. —п социолог.
Soei^^l^-^j^iii/, — социология.
soeihlo1iscb adj. социоnюгнчeеaи-
SozIuS Т- 1. -SC 1- търговски съдружник- 2- рсзи'.
спълник но допълнително сед-лишс иа мото¬
циклет.
Soziussitz е разп. допълнително седалище но
‘отоци (клет.
sozusagen adv: тъй да се атже, някоасн-
Specur1i/ [сгеиеnОСJ п, -s. —s космическа стан¬
ция с екипаж- —Slulllu (сг—йсшолл| п. —s. —s
keс’нч-еka еоволкa-
Scach1u1 т, -s, —; /. -п псхн. шпатула- лепасаа.
шпокла-
S'echlulkiii ш спр. маджун за дървени фуги,
e'ech1u1n intr; h 1- и ti- шпаклова’, .остъргвам;
2. разп. здрависа сърба’, ям-
Spee;ei1 т, -s, —е Оисл. аоноп-
Spegei2. Spekel ш (свстр. сомю тока) п, —s. —
спорт, напречно рисaрочe—e с—дтш—’
SpegnUili, Spagetti pl. потв., гънки плътни ‘а-
ааронн, спогссн; вид фиде.
spähun inti: h поет. tr: (nacl ctm., c—n ~) следя,
наблюдавом; н-блюдо-ом зорко; воен. съм ио
наблюдателен пост; озърлом се: ~- ob gcwissu
Peteogeg zuee1me;kommeg следя, долн нзсе-
'1—. лица ще сс съберат; die Schüler spähten
eg11e1г1g1I raci Cei Sclniltiitr уч-шишитс
поглеждаха нопрег—оло зо директора; enZ c—n
- дебни. шпионирам нкт-
SpäCue т, —s, — 1- воен. рaстснaсaч; патрул,
съгл-дсоч: 2. наблюдател; който деСнт; 3.
шпиониН’
Späncrl! / —еп постоянно шпионираше, д—С—с-
ис- слсд-нС’
Spchi п- —s- —S 1- anжирeu—aaвanтрuеc на френс¬
ко служба; 2. оспор. спахия.
SpäH'-up' е воен- патрул; рaзусноволen]a ко-
моидо-
Spaku/ -п .мор. ръчен лост (и на кормилото).
Spcibt— п. —S. —е 1- сел.-се. шполнр за отглежда¬
не но плодни дървеса, nося. декоративни ра¬
стения; 2. восн. шпалнр: - bilCer обрaствие
шпалир’
SciГIt-h/st п плодове ос овощни дърстло на
шпалнр (много Добро качество),
Spell е. —cs. -с, Spalle/. -и 1. пукнатина, цтпна-
тиша; пролука (но врата): прeрeс (но перо),
п-пкa. отвор (но спестовно касичка- авто¬
мат, пощенско кутия и поД.): — tür ies
P'rhp/t1ie прорсз за калеми (при присажОане):
la, Llcit dtigje ditch c-n — in, Ziiict свет¬
лината прониква през една п—п;^aти—и в стая¬
та; 2 пропост, бтсднa (в п tanunu, лсДници). и
прсн.: cin liutur - eУieclun zwei Wclian-
scCautinjcn дълбока бездна между два мирог¬
леда; 3- сама Spallu печ. шгиптa; колона: die
Bichseile icl zwei —n страницата (нс книгата)
и’о дет колони: i— Се; ~r 11,1—1— Zeitung в
колоните но вестнико ши
Spaltbarkeit/, — цсгиcспнeсг- цспл—восл; теог.
сло—стост- аливож’
spalten (рап. pcif и: gespalten) I. tr; refl. пеня.
розпeгсa’ (Дърва, плава, череп). разлага’ (хи¬
мическо съединение— светлинен лъч): прсн.
роздслям: der Bliez hat der Bann gespclic; tu:
1nep;i'c'] мълнията разцепи дървото; Fiscie —
поря риба; de, Giscnicclt lat eicC in Crci
Linien- Zweige 1ee';1Ieg родът сс c разделил
но три клона, линии; е—п 1eepe11eg1g Gaumen,
е-е gcspclicrc Lippi lebe; имам цепнато неб¬
це. лепнато тс1нa; Cie gespaltene Zunge itr
Scilinge; чотилестияг• език но змиите; Cie
1eepeitegeg HufU Ссг Wicdctkäuct розцтптши-
т— копита но преживните: Cie Mcncr hat sici
11epaiee; зидът сс с напукал; Си Hole e';lItI
sich gui дървата ст птгят добре: прен. Wotle,
Bcjri/’i, ^1—1 — цепя думите. косъма; ias
Volk ist in vielen Pätiiier gee'e1Ieg народът c
разединен —а много портин; II- inn; h s (зс ко¬
пито) рисп-п-н, раздвоен с; (зо Дърво) ц—пн
сс: die Рее,.; — еkиnи1e зеят.
scili1nyiis1 adv: печ. ио (цели) колони.
Spcltu— т. —s, — 1- ц—пач: 2. пехн. инструмент
за цепене; 3. полип, осц—пннк. разколина.

Spaltergefahr
404
Scii1u—r1ufahr f опасност от рaсaюлници- —tätig—
kili f рaсke.л]нчтеaa дейиост-
S'ilUTüBu— pl, зоол— животни c раздвоени кроко
(ракообразни, рcзрадj-
eceIiI1, (epnI1ig) adj. ueппиВ’
Sce1ipIIe m бот —ид квасни гъби (ScC-zo—
eecchirheyccics)-
Spaliutigg, —пи 1. вж, spaiien; 2. раздвоение. рaс-
п—ппc—нc, розсдинсине- роздор; рaсиоглaсиe-
схизма. разкол; 3. пукнатини; 4. бтол. д—лсиС’
SpeItnng*SI—rusiin п иеД. шизофрения; —ph1I1I-
Utt ш привърженик на политиката иа рaсaю-
ло: разкалшик.
Span n. -S. —е 1. треска; солиш- стърготини:
стружка:	eecCcr. reiBtr. schnii2e; дялам
трески; фсм.: erbniicn. Сан din —се Zlieger ра¬
ботя, че пушек сс дига; ~е icbue имам мои—
п-ви; nicle c—n — Ccbee пукнал монтър нямам-
cs gibt 1 ще игри— дървен господ, щс падне
бой; zubnißen inl len Mund voll ~c krieeen
оставим на сухо, c пръст в устато; la, gehi mie
ü—ег Sun — сова с ортък. прeкaлe—о, ‘и—ова
границата- е—и — habcr дъскато ми хлопа- 2..
мин. дървено кофа; 3- фсм. аароиицо: maci'
К—с -—! нс приви въртели!; оспшр. cs' е—п е—п
- Не—еи имим зъб но нат.- 4. блогородша поли-
na. хим- меден карбонат (= Gtünecin)-
Scа1'erUu1 т прaе-ице—еткaпче-
Spiegu /, —е I’ вид гривни (зс ръка); 2. -грифа-
тока, катар-’—; кука ио токи; чопрос- закопчал¬
ка, фермоар но стари аииги-
e'e—g-ü— adj. ‘eдносcлe]-
Spielte [епa—й—n] т, —s. —s-7öe- шпоньол (куче).
Spanier [—нер] т, —s. — испанец’
Spaniol m. -S, -с зид с’ф—с- иепонсaи тютюн.
Spc—boin щ, -и. -и 1- шпоньол (евреин); 2. шап,
испанец
ece—Iscn adj, непaнеaи: Sie —е KranklcIe испон-
ски грип; -er Plcilne червен пипср; воен. —гг
Rcitcr регата— (капо прeняnепвue); —1, Rhi—
испанско Састунче; прсн, -е ScC10eeuг
въздушни кули; спорт. der -т Schriet испонс-
ки ход (висиш ал0а)- lut —е Suinful ист- иепон-
ски ботуш (за инквизиция); —е Waid порован;
разп- des kommt lir — vhu, Isi mir — лова ми
сeтч]! китаИски-
Spani е. —s. —с 1- анат, предната порно част иа
ходилото: Ser Stiu/Ui CrücUe über lum — бо¬
тушът, обуекала ми елиеka над ходилото- 2.
педя (мярка)-
Spenn/aStrf аешcрl сухожилие. жила- —beugej/
спорт. -з—мон— положение „лък“ с тялото;
-diu—st ш ист- -шт-рня с кола-
Spciii /. —е 1’ педя (товно като .мярка): —п
mesecn меря с педя; 2. кратко разелeян]т-
(мaлkоJ разлика: икон. diu - zwiscHcn Elnkaufs-
и—1 Verkaufspreis разликата между покупна¬
та и продажната ^-0- 3. промеждутък- мал¬
ко ерсме-
spenni— I. tr. rcfl- 1- опъвам (струни нс цигул¬
ка, шапка на калъп- чергило нс кола), рaс-
пъв-м, облягам (пружина. въже. електропро¬
вод, мускули, тетива на лък. спусък на пуш¬
ка. револвер)' иопрятом (мускули— силт- внима¬
ние)' прсн- увличам. зоинлтрeетвом: die Aueen
en' c—n — насочвам c напрегнало -ни‘ание
очите си към нкт.; die Oh—en - наострям уши;
dun Dampf — усилва’ пората; сг iaile ,—е
Erwartunge; zm НтЬ gespannt лой очоквошс
прекомерно мнего- s—c Fht!erungen zu loci. —
предявявам прекомерни искания; ebn
geec;gn1cs Verhältnis, ges'ennln Beziuhmreur
еСс—тнаси отношения c нат.; mit e—m ent
geepeggIe1 FmBu lu—en, sieben е обтегнати ec-
нош—ния съм с икт.. 1uscan;1e Lege нолcгнО]
се положение; 1eepeggtu Лs/1erUec1Ueie,
Neugier напрегнало внимание. любопитство;
ein ecegnenitr Romen успткaлcптн роман;
^а^и^. icb bi— guspenni. was Carcns wirl много
съм любопитен, какво щс излезе от 10-0: 2.
сотяга‘. стягам (дърво но струи, желязо но
пресоес— товар на ка:cшaj; спъвам (кон но
пасището); з-прише-м (воДата): прсн. е-п
en' die Folict-erk — държи нкг. е мъчuл—пни
н—uс-—етиосл (т буквално: стягом икт- но ин—
ксизисерското еkИ’eИka]; 3. впряга’; Sie
Pferde vor Sn; Wcgcn — впрягам аонстс е ко¬
лоса; die Ochsnr ins Joch. aus- von due Pflug
—	слагам яреми но -оло-есе, розпряга‘ ти ол
плуга; 4. ебхвощам. обгръщам: муз, liu Oktave
—	обхващам uяло оала—о (по пианото): 5. refl.
издига ст като свод (небето, арката): die
Brücke spanri sich übte len Fliss ‘остъс сс
издиго иод рекат-- II- inti: h 1. (auf ctw. ~) рсзп.
очаквам c нетърпение. любопитство, напр—т-
иол съм. следя с напрежение- (eil utm. ~) деб¬
на (за котка): ici sperrt enf etw,, ob ns
geschieht следя c напрежение, дали ищ. ще
слант; auf Ses ErsclcIner n—s argikünCbglc;
Bucbns - ечиквом c нетърпение ислизaиcло иа
обявс—о книги- еп/ с—е e—oße ET—scCa'l — очак¬
вам с нетърпение голямо наследства; 2. (за
крию— ешuaлaш; мост) има едн-кокъв си раз’
м—р. дължини. ширини; 3- (за Ореха) слято,
тясна е, стиски: les KluiS epe;;1 übet der
Hül'un роклята c тясно —ад хьлбоuил—-
spanneiC adj. тeлckaлeneи. инлeрcе-н. напрег¬
нат.
scan—e—ia—g adj- дълъг едно педя.
Spannenmtssuu ш лаалl геометрида fGuheetта)-
Scinи1t т. -s. -1. който работи ангория с кюла-
2. анст. опъвателен мускул; 3. лаад. = Spen-
nnnmnssur- 4. опъсач (нспр. но шсвнс .маши¬
на- на панталон- обувки); 5. рамка за eeелн]-
uи. еnиеaн]я е читалня.
Spane/TUsu/ пружини; -/uiturn тсхн. уни-ер-
еan, сaтcгaлкa иа рeд]uо инструменти. а пзсв‘
но: патронник на струг- -ктаП/лпасличнасл;
405
Spaß
пъргави но; прен. енергия, дееспособност: Sie.
= Stu Tripper бойният дух на войската- 2.
техн. нилнск. нопр—жснне но пори- —keine п
текст, затттолаа но креснело но стан; под¬
вижно по-л—aaл-nно кросно; —mutier f техн.
зосягаща гойка; -neiul техн- 1- гвоздей, кой¬
то съединя-- пр—днола и задната част ио коло-
2. гвоздей за заар—пеин— но оСроСолеаем прсд-
МСТ-
spinnnegui—iu adj. нов-но-eнuчьa-
Spern/uahmun е -ид г—рг—ф; —rititn е щсхн.
оСл—тил—лсн ремък ио обущар, палвал. -rollt
/тсхн, облягаш-, Облeгacen]a ролка; п—ии-eп.
празно колело; —säge/трион, бичкия; -schei¬
be /техн. шпакшайба, пла—шиИОа но струг-
двигателна колело (на мотор): —sci1hes п
тсхн- зиc-гоc-n]a брова; -stoß е спорт, удар
но сопкасо с горнила част на ходилото
Spannen—/-сп 1. опъв-нт, обтяган— (нс въже,
пружина. струна); 2. напрежение (влвкпри-
Душевно)- —апр—гнасост; прен. инс-рес:
nin Buch eit gröBteu — icscn чета книги c най—
голям интерес; 3. = Spagruciec: Cie — e-s Ge-
wö1/ee. e—r B—ücke отвор но свод, но мост- 4.
оСт—тшасост; раздразн-ност: poh1iechc — оС-
т—гнатн политически оснештння; 5. шехн. ша-
nятa]- на парило.
SpariwtlUc / 1. размах на птица с разтворени
крила; ширина на са’юлсл; 2. ширина иа свод;
3- отвор ио мост.
S'anl п. -S- -е; 1 мор. ртОро но кораб, шпангу-
ОТ; 2. pl. скеле; но кероб-
S'e-rbu1hn е пeет—] бетон; —breii п стр. зидар¬
ско ръчна дъса*о (зс вар); —briet е доку’——;
зо безсрочен спестовен слог: -buch п спестов¬
но книжка: —büchst r'сптеcов]0 аисичаи-
speeun I- //: 1- п-стя, ег-еcяви’. икономисвам.
и прен. (пари, сили, време. ядове): рази- Sie
Wahticil - иаоно‘исва‘ нссн—аса: — Sie nut
Sie MüCe сп—сстт— ми тоя труд: швп, eei; Wui—
—	ептстязие жена сн. кръш—ам (за жснен
мъж); 2. щадя, жиля (силите. живота еuj‘:
spcte mit du; Anblick! пощадете ме с лая глед¬
ка!); sperr d—e Worte, Relschläeu. Bemerkungen!
нямам нужда ел думите, съв-сите, зобележкн-
т— лн: II. in/r: А mii Ctm Eeeen, em £,,1; — пе¬
стя от яденето, от пЕрлото; mii dem Lob nichi
—	нс си скъпя похвалите: оспор- des Weine,
richi - —е жиля, пестя виното; поел. spare in
deu Zeil, so ie,' du in Cc— Not бели пори зо чер¬
ни днии-
Spare— т, —,- - спестител; спестовник: Sei —
gclöti cin Zehtet —а скъперник баща се под-
прахосник син.
Sparfammc/пехн. ‘-лък пломък но гозова ла’-
по (икономичен),
Spe—gul т, —s. — бот. аспержи pl,; - stuchun режа
аспержи (от грсОинста)-
Spärgtigrüe п бот. оспaрaттс (Декоративно ре-
еnlвнuej-
Spiur1гoscbt— п - —pfcnnig: —euilebur п теку¬
ща смела'- е спестовна кaео, спесто-сш -лот;
—НитС е. —küchu / икономично печки: —^^e^s^sc
/ спсслоена каса (като институт- учрвжДв-
нис); —iäi't/сч, икономично круша-о.
s'ä—ibcl adj. оскъден, —тдоеcacьчт] (храна,
срвДства, рaеmumсlнасm): рядък (kаеaj: 1а,
Konze-t wce — bnench1 кeнцeрльc беше епaбe
поссл—н; ube — —csInCc-ies Gt—ici рядко нaеe-
л—на област.
Spä-1ichUuIi / — оскъдносл.
Spau/munl е които пести ел гърлото сн; —oftn
ш — —le—!; —pfun—ii ш сп—слявания, спесте¬
ни пори.
Spa-eun т, —s. —: S'ä—tu /. -п стр. р—Сро, мер—
тса: а*апрнор но покрив: фсм.: е—е — zu viul (zu
wenig) ii—cr едната мн дъска хлопа; с—п —
На/с; чешит съм; имам бръмбари в плавато-
Spa--ug/kh'/ ш стр, глава но ребро; —аи—к п
сер, поарнс—и ребра pl.
s'a—eig adj. разпереш. рисcсорe]: росkрочe—-
SpiT—irg е. —,. —s спорт, боксова круши (зс тре¬
ниране).
Spa--mu-U п = Sperregueuk’
spe-ee1 adj. 1. спестовен пестели— (0o.меиuняj^:
2. оскъден (сввт чина)-
Sparsamkeit/ — спестовност, пестели lсоет.
S'cuscbatin п спестовни касичка (с форма но
прасе);
S'arl п. ш боп = Spe—1gree-
Spartakibäc/спорт. спартакиади,
S'arieUisl пг —еп. —сп спарт-кист.
S'a-lekus^/br^iu/u pl, нелегални писма — пезн-
еи на епaрcakнеcиcе- —bne! е. Spartakn, ш
съюз --Спарток" (в Германия 1916— 1918 Т-)-
SperlCgur е. —,. - спорс-нси
S'i—iärisch adj. спарс-нскИ-
S'a—Iu / —е 1- отдел, клон, област. част от зна-
нит- поуки, предприятие; 2. спортна секция
Spe-1e-ee п бое, коИло (Stipo tcgecissiiej
epe-1iurun ti: 1. росдeпя‘, класифицира’; 2. .ипч.
ири—жнри’ (по-стари композиции) е модер¬
на партитура.
s'aem(e1)iech’ epas1öeiech adj. спaсеacич—],
конвулсивен, с гърчове.
Spaß е. —и,- —с 1- шета, духовитост: zue — но
шега. рсзп. - —eieeite! остави шегата, шетала
настрана!: oiru —! не се шегувам!: ici mecie
loch bloB — a’a из само се шегува’, aос-aм
го но шега: nach U—e —е! не се ш—гувои! (при
изненаДа); da, ist Tür ii; nnt ei; — теса зо него
е дреболия, итрочка: 2. удоволствие, рaссn--
ч—нит, веселост: s—e - Ce/ur забовляси’ се; е—
е viel - wünschen желая —км. весела пр—кор-
сант- приятно собозо: рози. Ces lei ili
dit/isclc; - gcmccii лоза му достави строш-
spaßen
406
но ‘ного удоволствие- рсзп, wir Cctier vbul —
eil ihe .много сс зибислявахмс с нспо- е—е len
- vuulcrbnr розваля‘ нкм. удовопелe]cло-
spißre int. h (ei' е—е ~) ш-гу-ом се: lu ти,,'
doch übut ciies —•! ти пък c всичко се шстуеош!;
mii Cicsun Dinct; -и nichi zu - c тия неща
шега ие бива; tu -äs,' ricii mit sich — гой ие
търпи шеги, не есто-я да се шегу-от с нето;
lu s'cBt whil? хем си сс шегу-ош! (при изнв-
нсОс)-
Spaßer /и, -S. — смешник-
spißbalt, spaßig adj, собa-cн, шеговит. духовит
(чoвeкj;
S'ißhafiigklii /. — шеговитост. зaСо-ноел-
Spaß/lammcl е - —•vogcl-
spaßig adj- заСос—и, весел шеговит. смешсн-
S'peB/iecher е шегобиец, клоун- -vogul е ше-
.00!^. ——селяк. заСавен, зокочлив човек.
scäeUisc1 adj- = s'ee1isch’
Spat in- —s- -е 1- минер. шпал- 2. ват. деформи-
роща aрcросо ио еaоkaлeлиaло слова ио коня.
spät, остср. spat adj- adv. 1. късен (круши, ябъ-
лкт); закъснял: късно; das —е MiUlnIilier късне-
со средновековие; се —en Abend късно есчтр-
со; zu —er Siirle в късен чис; nie -tt Nacl-
1^11 u-s aiicr Geechlec11s късен потомък иа
стар род- -е Renn закъсняло рaскaяи]e; zur
—еи. in —tr Nacht, — in der Nacbe късно през
нощта; — em Tage, im Jeir към кроя иа деня,
но годниоло; mie — ist es? колко с часът?; разг.
cs ist —cicCilch - доста късиичко е- immerzu —
kommen —инати соkъс]я-aм; nie paar Mbiniee
uni es wätu zu — gewesen още няколко мину¬
ти закъснение и би било вече много късно; din
Ult gnii lünf Mbruicn zu — чaею-иuкьл е пет
еннтти ]aсaд; spr11e11ne ü—er1h-1ug най-
късно в друт. ден; c-n auf -tr vntteösiee обе-
шовам нам. ищ. за по-късно- 2. бъдещ, далеч
е бъд—’ще: I— —in Zeilen в бъдещи времена, в
далечно бъдеще.
SpäUä'lci т, — късно ябълка.
Späie /. — късно времс, късен час; in le— — е
късен час’
Spaieise—steil ш минер. еидcрIП-
SpcIel т. -s. -;/, -п меО. шпоттпa, люпатко-
SpcIte щ, -S. — 1. еeЛ;)CП; лизгар; 2. корт. пика.
Spätce/lhtscbung f изследване чрез разкопки,
археология; -silcb е копка.
späiu-iln adv. в бъдеще, впоследствие. по-
късно.
spätestens adv. иоИ'^—;.
Sp;äU^l^^j—Ut/лов. застинало следа; —itose ш [по-
-рален] мраз (праз пролепеа); —11-/,' е
късно eеeи. краят иа есенла-
spationjeren, по-рядко spatüeren /г псч- разреж¬
дам чрез шпоции-
spatids adj. разреден (шрифт).
Spatium п, —s -. Jen 1. печ. шпация (за разреж¬
дане. зс изпълване на междините); 2. .муз,
междинно простронслво, промеждутък меж¬
ду две носни лиииН’
Spätling е- —s, -с 1. закъснял, дошъл късно
(плоО. късно роДено Осее., тече, опне; Оств-
родено от роОиесли в нопреДнала възраст);
2. спигон-
Späiscbiclht/следобедно смяио (при ертаснен
режим на робота)-
Spaiz т, —еп. -еп еробчс: Sie -еп schilpu— ероб-
четото чуруликал- рсзг-: — ie Kopie ic—ce вир¬
нал съм си носи; wie cin — esscn ям като коте
(мcлкаj:
Spätzle pl, поте. вид ш—обски пържеики.
spiizt—ПаН adj. 1. нахален- 2. adv. съвсем мал¬
ко.
Spätzündun—/фсм- бавно загряванс-
spczit-t— inti: s разхождам ст — Taleun разхож¬
дам се с коли, с к-ораб- — gehnn разхождам се
пеша; — —cliun разхождам се ио кои.
Speeier/lahei / разходки с коли, кораб; —ging ш
разходка (пешо); —gängte ш който се разхож¬
да; —hölzcr pl- шег. пергели (крака); —^rlii ш
разходка иа кои- —stock ш боелтH’
scezItiziureи intr: h s шеп. фсм. разхождам се,
развявам се.
Speaker (егикeр] т, -s. — спик-р, говорител.
Spccbt щ. —е,. —е зоол- кълвач.
SpechliceissUлаал; горско зид-рао (вж. Kinibee
I).
Spick т. —s. — 1. елонu—о: lurchwichsc—c- - бе¬
кон, сланини с жилки ол месо; рaлПl; viel —
anseizcn затлъстявам- [uiu die Madu] Im —
siizen живея е изобилие. .халст-о- фам.: Sun
— riecbc— подушвам благината- разбирам опос-
ноелтa- le— — e'icUnn прекалявам, ис зная
мярка; есе се lin — хайде! дръж!, хвърляй еe!-
2. псч. страница с малко набор.
Sctck1tckei е войн. шег. мекици (зс .мазно по¬
хоДно фуражка)-
speckig adj- 1. ‘озеи. тлъст; 2. разг. омазн—н.
мръсен (дрехи).
Spcck/selte/aocie- къс слоннио с мcеcелu жил¬
ки: разп. lic, [mii lut] Wurst nach e-e ss wutfun
дивим трици зо брашно; -,11!— ш минер. сте—
атит-
spedierin /г. търп. експедирам, изпращам (сто¬
ка); разп. е—п — изпъждам, експедирам нкг-
Spediteur [—TÖp] т, -х, —с търг—, експедитор.
Sp<^i^i^lt^l^i^ef, -еп търп. 1. експедиране, изпраща¬
не, cкепcд]U]я (нсстоки)'; 2., eкепeдии]юнио
отделение (е преОприяптя).
Sprech (еп]ичJ ш. -(e)s, —us рсч, епоeю.
Speul (еп]Ид] n, -s, —s 1. скорост, 2- н, —s. —s
жари. възбуждащо средство (нспр. смфстс)
мин).
Speer щ, -s, -е копие, пика (т спорт.).
-n 1. спица на колело: прсн, e-m in die
407
Spende
—n iailen слогам нкм. пръчки между спиците;
пречи му, спъвам го (вроботата): фс^^!^- geeilt
iit in Sie ~n! хойде. помогой’; 2. онат. лъче¬
во кост. роднус; 3. спорт- въртене ио енсил-
ка.
Sptbcnci е, —S. — еnюHkо-
Sptlcliliickut е блюдоп]сeц.
epuichu— /г; техн. елaгa’ спици-
Spuichtt т. -s, ~ 1. търп; склид, мaгaсuя, ансрс-
позил- хамбар- силоз; 2. ел акумулатор- аку¬
мулиране ио енергия; 3. ко.мп- сaпомecяeaщо
уеcройетво. памет; 4- Оисл- таеин-
SpeicCt ест/кара/ПеЛ/оолпг кaпaпuceл ио пам—т-
са; —kreftwerk п eл-aлроц-нлрana но оaт’у-
пиро—a енергия.
spricl^itrn п: натрупвам, --събирам. акумулирам:
складирам.	'
Sc1!cb1trofe1 ш тсхн. регенероли-но пеш; -uurk
п хиОр. содохраиилнщ—-
Sptichgrlif ш спорт, външен хеот.
scu!u—* /г; inti; h плюя; бълва’; изригвом: die
Fignttn Се, Buinnegs — ^^,,1— фигурите ио
чешмата бълвал сода; Cer Decciu spin Fcnet
uni Daipt змеят бълваше огьн и пари: Blue —
храча кръв; e—i in, Gisicll — плюя Ha‘. е ли¬
цето; разг- sici D in die Hände — плюя си на
ръптлe (започвам роботе): фсм. Gi/1 und
Geile — бълвам гущери, огън и жупел.
Sptlitii 1 — пейор- [постоянно] бълван—. плю-
санс’
Spuiutlirg щ, —S- —е бот. юекрушо-
Spuigeil п мор шпигот (воДоспочно тръба).
SpuiU ш. —,’ —е бот, ]aс-о]нт иа ливонда, волт-
рнано (и 0р. благоухаещи растения),
Scui1 /ш, —,, -е; Spuilur е. —s. — 1- лртсао, 2. кле-
чица но ария ио сana‘. наденица
Spcis/ul ш стр бъраич на хоросан.
Sct!st /. —е 1- храна: Scciee е) uni T-erU яден— и
питие: miilun Tinten zur — dinge— служи за хра¬
на но дивил— животни; 2. ястие. ядене; гозби:
е—с ~ zubc-cieen, äuf’iTage;. iueec!1cn приготвям,
сервирам, сипва’ ядеше; 3. поте, точтшо,
сладкиш (= Mcilspe!ee)- 4. тсхн- Срешзева
сплав за кaмбaноn-ярсcво; 5. ивтс! страни¬
чен продукт' при ‘елалургнясо; 6. Оисл- хоро¬
сан,
Spiisu/b-ui е анат. химус (в стомаха и черва¬
та): —eis п сладолед; —Cans п гостилници, ре¬
сторант, -каппег^/^к^^.^^^ср зо съсслни продук¬
ти; -((ekkere/l. лист зо ястията, меню (в по-
стилници): raci Ciu ~ eesen ям по листа (ä 1а
ccttc); 2. шег. протрима иа зоСаво, вечеринка .
sctietn I- in/t: h храня сс. ям: zu Mittel- A—cnl
— оСяд—о’, вечерям; uü—scle, mohl zm —! же¬
лая еи добър ог-тuл!. И- tr. 1- хроня (Деца,
бeДнuj; църк, причислява’: е—п mit iee—er
Totf;1g1eg — храня, сaпъг-aм икт. с празни
надежди; 2- ям: was werlen mit — какво ще
ядсм; 3- педхрошсом, храня. сш-бдя-и’ (с нс-
обхоДимите .материали): т—с Maschine eil
B1tti1bsthlZ, е—е LicClar-cgc mii Siroi, e—n
Di1c'U1Sse1 eit Wasser — поддържа’ миши-
ио c гориво, снобдяеим светлинна инсталация
с ток'. порен котел с води: See Fischicich ~ пус-
ким в рибници молан рибки като храна: Cie
Mühlsteine — и-сип-ам жито ио воденичните
камъни: Speisung/
Speieeиloi1e / меню.
Sptbsu/puept/техн. помпа зо води иа парен ко¬
тел; -—ölet/снст. хроиопроеод- -scal е сте-
лева, трaг-сaрuя; —sc/t е = —btei; -uegun ш
жп. -оген—р-ссерошс; -wesst— п мор. сода зо
порни;— котли- —miet ш гостилничар.
SpeiiemTti ш 1. бот. бясна гъби (Ruseu1e ciciica);
2. вил роа—ла, фойерверк.
Spukte—IliUät / —cr титла но д—кош във виеше
училиш—’
SpcktakcI е, п- —s- — фам. 1. шум. дандания
глъчка; скандал; зрелище; 2. са’; п остср.
тестр- прсдссовление, спектакъл’
speUUikti— ihi: h розг. еднтам шум, дандания,
скандал
spuUiikuIä— adj. е—]соцuо—eн,
spckträl adj. физ- сп—ксрол—Н-
Spukt-um п, —s- . .Ire физ. спектър
Spckuli;' ш, —еп- —сп спекулант.
Spekulation/ —cn 1. пъри спекулация, спекули;
спекулативна сделки: 2. филос. уеeзре]ис;
uз-ъ—огuc—о- меcaфнзнчссaо фнneеофсcвуво—
не.
Spekulatius т, -, - потв. хрупкави бисквити pl-
spekulativ adj, 1. търп, предприемчив до риск
(търговец, банкер); сп—кулитнв—н (сДелкс);
2- филос. евръхопнcс], умозрителен, сп—ку-
ласнееш- 3. прекомерно салонен към оСстрок-
лшо мислеше-
spukmrii-in in/r; h 1. роз‘ишnявa‘, отдавам сс но
умозрителни построения; 2. предимно търг
спекулирам: (enf пет. 1 разчитам шо; имам
предвид, пра-я си смеската (за нщ.)- спекули¬
рам с нщ.: en ict Börse — спекулирам —а Сер-
сиса: eni Sitiger- Sinken — спекулира’ и ли
хос. а ла б—с. но качван—. спадане; ent с—е
tcicie Hiirai — ризчита’ -и. имам предвид Со¬
поли жсшитбо-
Scukmlmm п, —s. .. 1а иед. спсаулум (огледало).
Sct1I, Spulz m, —cs. — бот. 1. копладжа (Teiiicie
epclee): 2. = Spelzu.
SptiicUe / —е рази. 1. вертеп, свърт-лиш-, пе-
дозрит—л]а кръчма; 2. дупки (замизсрножи¬
лища):
Spulze/. —п бое. люспи, ципи но зърното (в тре¬
висти растения).
spiizIg adj, бое, ципест, с ципи.
scun1a—1i adj. рсзп. щедър, с широка ръка
Spreit /. —и 1- дирснне, дар. пожeрcвтво]иe, лтп-
spenden
408
са (за благотворителни— социални цели): us
ginge; enichu ~— nin постъпих- богати даре¬
ния, пожертвувания; 2. милостиня, подаяние.
ecend1— tr 1. подарявам. даря; давим. раздавам
щедро, и пран.: раздавам милостиня, пюмющи-
праея пожертвувания: Beifall - ръкопляскам-
dic SaUTimu—ic — причестявам; due Segen —
благославям- 2. черпя fшомгонеaо)-
Sctndet е, —s, — дарител; пюжeрл-т-олeп’
scuиiluttи и: черпя с (ищ.)’
Sc1n1i1rnheeи pl, фам. в: ~ inhebcn черпя, то-
щавам, развързал съм си кесията, рaсптсноп
съм ее-
Sptngltt е- —s. — обл. г—иекеджия,
S'uneu—. Sptnzut е, —s, ~ свстр- късо яке
(мъжко).
Spur/ut п- -s , ) зоол. малък ястрсб—ерабчор. чу-
чулиЕ-р fAcc!p!tet —iemsO.
Spurbut/beue е бое, оскруша fSh-bme), ефико
(Pi—ms aucuciтii): -beeicf бот. оскруша; —uulu
/ооол- ястребово сее- (Simba uluic)-
SputUnechin, Sc1—rnzie1 [-и-и] pl: фсм, -
mechen ueрeмоня се, иaспандuе-ам сс- превзе-
мом се. усук-ом- michen Sin k-e ~! моля, без
ц—рт‘1онии!
ecuttnzi1 adj. разп, прcфьритиeи. прe-сeт; кои¬
то усукво-
Sptrgci е, —S- — бот. аолеика fScntgu1i)’
Spttli—e щ. -s. —е вриОчС’
Spurma п, -s, — сп-рма-
S'treaelU п, -s. — епeрмаи—т.
scttten111u1!t adj. широко рaслeор-и (врата),
Spert/bcum е бариери; ——ereich n блокирано
соио. физ. чеслет—н интервал (е които няма
прeптеaaнeO; —Stuck ш псч- разреден печат.
печат с росрcдкa’
Sperre/, -и 1- сaл-оряиc (на порта- улица; при¬
станище— граници); nрcтелaию-яeонc. спира¬
не (на воОс- шок, кредит- отпуски); ембар¬
го, собронa (нс внос, износ); блокада- търг.
блокиране (нс смешка): c-n - ü—nt din
Einfuhr voe GuZubneZluiscb verbärgen обявявам
забрано но виоси иа замразено месо- Sie —
dutcC-tccbue. au/he—пе правя пробие иа бло¬
кадата; вдигам блокадата- Sie — übu— ctm.
verhängen обявявам блокада на нщ.; — dcs
Verkehrs преустановяване на съобщенията- 2-
жп, Сорисра. пропускно място зо, ол перон¬
но горила: SmecH ibn — gclce минавам през ба¬
риерата (нс перона); 3, резе, мандолю-
sc1ttu— I. /г L затварям, заключвам (врсща,
вратня. къща, стая. прсд, пристанище, гра-
нmцcпcj; сaгр]щ-aм (рска, улвй); заграждам,
барикадирам. преграждам. . блокирам (улица—
кврршрлj; cin Fahrrad. Auto — заключвам ве¬
лосипед. автомобил; las Wäeunead — спъвам
колелото на кола; воен- die S.UeaBu mit
SUicbcileäbt. mit spanischen RuiUcen — барика¬
дирам. преграждам тn]иолa, шосето с бодли¬
ва тел. с ротатки; c—m len Weg ~ преграждам
нкм. пътя- lic Fuslune sputet Sun Pass крепос¬
тта сатворя. блокира. барикадира прохода; е—
е aus lum Teusc — затварям нкм. -ратоса; les
GuhilU — блокирам. налапам запор на соглaто-
та; 2. спирам (воОс. пок); грeтелоиeся-ом-
—aпaгa’ —‘борго, сaбрaиявaм (внос, износ,
отпуски, кредит); las Tulccnh— — блокирам
телефона; c-е Siclt din Zulube — блокирам пюд-
воза ио града; 3- (с-п —) запирам. арестувам,
затварям (обикн. 1!neceuт1nO (в тъмница— в
атоя): t-е Vogci in in— Käfig - салeорям птич¬
ка е клетка- 4- широко разтварям, държа ши¬
роко росcворeи; разкрачвам. разпер-ом; печ,
шпацирам, разрежда’ (букви, реДовС): die
Beine voreinander — рaсaрочво‘ се; псч.
geeceтui jeleucUu ноп—чатано с разреда]; 5.
споре- нзалючвом. елссраиявом временно
(игроч); II. гс/1- 1- противя се. опъва’ сс,
тneреc-у-aм (Ос направя нщ;j: 2. и inti: h (за
врата- прозорец) ис ст зилеоря плътнО’
Sctrtrdtmcd е псч. разреден печат- -'udur/npy—
жнино спирачки ио часовник, пушка и пр.;
-'tute п восн- прсгроден огън; —foul п восн,
преграден форт; —'-!,' / юр. срок но зобрано-
—•gt/!uU п зопрсссшо сeно; блокиран рийои-
—geid п бакшиш. тaaео но портиер за отваря¬
не иа входната ерата нощем; —eü-Ici т пре¬
граден, блокиращ кордон (ол войски, мили-
^4)- -gut п жп., изеъигобириген товар. сто¬
ка с много голям обем; —imUhabt— п блоки¬
рани банкови авоари- —'bah— е техн, спира¬
телен кран; —Ьскии е шneрu; —holz п тсхн.
шперплат.
sperrig adj- рсзг. 1. заемаш много място (мебе¬
ли); издаден напред, носсраиа; 2. разкрачен;
3- опъриичае-
Sperr/Uo—th п блокирано сметка е банка; -krcbs
е род- настроен кръг (за отстраняване на
някоя честота); —eüll е, -s, — стори нeuс-
ползеосми вещи. които ие се побират в нор¬
малните контейнери за смет; -теС п шехн. ос-
тросъбо спирателно колело; —ti^e^gil е секрет¬
но брави; ~ecbrifU /= -druck- —sitz е театр.
място е резерва; —stundce/ пюn]иeИеaи час-
Зрееигипгд/ —си 1. вж. spu-Tun; 2. бариери. пре¬
града, бараж; 3. печал с разреда—; 4- прекъсва¬
не иа мисълто.
epeгrmuie adj. широко разтворен.
Spuru/werd л техн, вид сaгьнкa; -zeug п връзка
ключове; шпeрu; —zoll е икон- з-преситслно
мито.
Spesen pl. рaсиюеkи: liu — cuZtcchecn прибовям.
минавам по сметка рaсиeеkитe-
Speyer: фсм. nccb — ippniintu— повръщам.
бълвам.
Spezera/ -еп обикн- pl. 1. подправки; 2. дрогс—
рийни стоки; аешcрl колониални стоки.
Spezi ш, -s, —s обл, наи—близък приятел-
409
Spiel
spcziCl adj. (ряДко зо) s'czicii-
SpczIäl T- -s. —c 1. 0Q7- интимен приятел; 2. ху¬
баво налисно вниО’
Spezirl/tell in есебтш, единичен случаи;
—geschä/I п търг. сптпuanuсирa—. браншо-
могазин (за отДелен. ДоДен виО стоки).
spezialisiere— tr: ref/- 1- определям точно. подроб¬
но, поecд-пно; 2. sich auf cin Fici — сп—цни-
nuзирaм се в додт—о спeuuопноет-
Spczialist ш, -еп, —еп специалист (прсДимно лс-
кср)-%
Spczialistc-Imm п, -s, — ceсногрьдо сп-пиaлu-
сaцuЯ’
SpuziaiIltn/, —еп [главно] спeинол—осc. любимо
сaняcu-; die — dur Hcuses специалитет но за-
ееденнелО’
spizilll adj, спeпноne]; особен (жслония, дан¬
ни): рсзи. itir gcne. —er FtcinS ‘ояс шай-
близък- интимен приятел; стуД- culs [деиг]
S'iziclle.! пия специално за тсеесо здраве!
Spizits /. - 1- биол- —ид, род; 2. .мат, Cie vier —
четирите аритметични д-Гст-ня.
Spezifik /. — специфика.
Spezifikation/, —c; търп. спецификация-
Spiei'IUme п, —s, —Ue 1. специфичност, хораат—р-
ие аочтст—ю, особеност; 2. ,ис0. сп-пиоnно.
специфично ср—дслео-
spuzIfIech adj. специфичен, хорокс—рт— физ. —us
Guulcli специфично с—гле, —е Wärmt-
Liit/äiiiUeiI специфична топлина, проводи¬
мост.
spuzifizie-un /г: 1- прис—ждом, изСрояво‘ поот¬
делно. детайлирам; 2- разчленявам, a—anuсн-
ра‘’
SptzIeen п- —s, --. ziiina търг, ‘остра, проби,
оброз—ц-
Spharu/- -п -мсш- остр. сфери, кълбо- прсн- оС-
naсc, слой, среда, сеят: die T;т1hgie Сег -п
хармония на ‘нросттс. сс—сос—сс (у Питс-
гoрj: вие;. in höleteg ~г eciwebcn —ося се във
висши еф—ри- in ,-т — —leiber оставам в своя¬
та сфера, област
sphärisch adj;. 1- сферичен, ефсричeсkи (триъ-
гълнuкj- кълбовиден; 2. н—б—е—H’
Splinx/ -с мит, сфинкс.
Spickaal е потв. пушена змиорка.
spickt; I- tt: I. потв. шпикосом. —оСождам, на—
Оуч—оМ’ буча с късчето слонишо (првОи пече¬
нето) (месо. риба): рсзп. dun Speck — пресса—
росим се, и— зноя мярка; 2. натъпквам, из¬
пълвам; s-c Redc eit Zitate; — изпълвам! реч¬
та си с цитати; рсзи-: din B-usi eit Otdeii — но—
аичсо’ сс с ордени; Sic guepickt1 Börse
натъпконога кесия; З-розг. подкупси’ (чинов¬
ници); II- inti; /15 учен- 1. рози;. (—ui c—m ~) пре¬
писвам (в училище): 2. s швейц. скъс-от мс ио
изпит.
Spicker е, —s, - училищ. 1- пр—пиевa]; 2- пищов
(листче зо прсnuевaнвj-
Sc!cd/gans /Гос/ив. пушена гъски; -neCel/ооте .
игли зо нобучеане на елaнннa е месо: —eiilui
е = Spickur. 2.
SpIdur [спай---] е, -,, — двуместна спортна коло-
Spleiei ш, -s, — 1. огледало, и прен.: ei— mciteu
— по‘ъте—о огледало; in den — ,111— гледам в
огледалата; Cut — Cu, Зен огледалното
повърхност шо -с-роce; прсн, c—m Сс; —
vorbclen; давам икм до сс огледа, давим му до
росб—р—, какъв е- разг. da, etucUu tr sbci nichi
hiriur len — ситур—о го- -яма до сс перчи с
лови ищ.; 2. копринен ревер на фр-к, смокинг;
восн. нашисаа но яко. ръкав, 3. сер. ограде¬
но расна площ: тибла но врото- к-стска но то-
-он; 4. воен. огледалце но ‘ншена; 5. лов.
е-—лпо петно по задницата ио елени, сърни,
6. -мор. плеска кърма иа кораб; 7. псч. напе¬
чала]- част ио страница; 8. лъскаво глада-
плюш, поле (напр;. на броня): гпосурa но слод-
киш.
Spieg1ir—ild п огледален образ; прен. отражение;
—SecCiCсрхит- ласан с касетки; -ei п готе,
яипт ша очи; —trclten п вж: —tuclicrci;
—'uclite ш шорnaтa]u—, -tuchiurui /- —cn при¬
видна борби. машинации зо нс’a‘a, шарлата¬
нии pl: прaс—о роСесо; —gewölbt п архит.
свод с плоса'а равнина в средата; —glas п чис¬
ло стъкло за огn—доne; —lerz п колофон за
лъкоес-
sci1g11i1 adj. [блестящ, гладък] като огледало;
огледал—].
Spieetligkeit / — огледал-ост.
scItet1n I’ //: I- отрожово’, отразява’; icfl ос—
ражаса’ сс, оглеждам се: ict Mord s'icgtle
,^1 ie Weseeu пуноca сс оглежда във -юдата;
С-с,. Liicuetnr epiC1clI Сеп G1iet diu Zeit соя
литератури осразяса духа ио срте-лe, Tcee
sCie1e1I sici In s—m Geeicit омраза говори от
очите му. се отразява в лицето му; 2. готс с—
е Totte — пра-я глазури но сорса; II. ln/r h Сп—-
'14: 1-11, e'ie1n1I Cier всичко Слтсси сука; Cie
eCiugu1nSe Eistlächu блесналото ледено
повърхност
Spiugu1fhbjukiiv п фот. оС—кснс е огледала;
—гиПи,х(кети-е) ш п фот. фосоапорас с оглс-
дane] рефлекс. огледалшорсфлсксна аом—ра;
—eciei/e/= -glas: ~edrrift /обърнат огледа¬
лен образ но нщ писано; -suciet е фот ог-
л-д-лтн -uсьор
Spiegelten—/1 отражение; 2 отражение
SpbeU е, —,, —е: Spickt / -п бот. лаванда, салт-
риано, нш-рЕел (вж; Spcik)-
Spiui л, -S- —е 1- игри (и спорт; каре-)— и прсн :
dc, — dit Kauze eit ict Maus играло но котка¬
ла c .мишката; et leche da, — лой печели иг¬
рата; em Spicichig macier изигравам— едно
игра; da, /rein — Ciu Kirsi свободната фанта¬
зия е исктстсоcо; weu lau des —-? кому е ред до
играе, да печнс7; wieder in, — komme— пак ми
Spiel/art
410
иде редът да итрия; спорт, ein — 11,1—1/1;
прос—ждом игра, състезание, мач; спорт— ui;
hirtes — ibulctn дивим упорити, твърдо игра; das
—	,1.11 zwei [Th-n| em null [Th-eJ für din clnhci-
ebscic M;—nechele мачът c (в .момента) два иа
нула зо ’eеcння отбор; ein — verloru;, c—m
lewonnunes — gubt; присно-ом се зо победен,
и прен.; Olympieche, ritterliche —е олимпийски
игри, рицарски турнир; разг. cin a-eckiruc'us
—	скроено игра, раСосо. фсм уйдурмо- преч.:
c—m des - verinteeg развалям, осуетявам не¬
чии планове, кроежи; S—c Eitn stehl an' lue
—	ч—ссто ли е поставено иа корта; ,1!— Le/i—
cuTs — suizun рискувам. песто-ям живото си на
карта- lass mici aus den —е нс ме ек-ре-и е
гоя работа; Cie Hard im — ЬсЬеи имом пръст
е нщ.- фсм. c—m in, ~ sehnn, gucken разбирам,
вижда’ нам спотиисс; 2. шеги; игрочко- лте-
нолия; sein — mit c—e ern!—en шсгу-ом се. ur-
роя си, подз—мам сс с икт.- diu At/ciU miel Ihm
znm — роболала за него ст превръща е шега,
игри; ег -пипе 11-1, mir ie - лой научава всич¬
ко кило иа шега; зо исгю учението с като иг¬
рачки- da, ist für ihn ubn - теса зо нега е иг¬
рачка; nie - ier Wullu— игрочко ио вълните (зс
иoрaUj (обаче вж, 4); 3. театр- игри (на ар¬
тистите); пиеса (обикновено в сложни думи:
Scianspiul): с-е Rollu in jl,. — epic1e; играя
роля е нечия пиеси; ei— - von Lie—c und Tod
пиеси зо любов и смърт; ein I1et!/ee — von
Tege Sechs в-с-пи комедия ас Ханс Зокс;
geistliche -с uьрkeсиu. религиозни драми; 4-
движ—ние на вълните; преливан— (нс бcпри):
‘И’нк*а, изразително движение (нс ръцете,
очите): las — det Kräfte, Sur Rädet движение¬
то ио силите. ии колелата- 5- муз- изпълнение.
свиреше; инструмент, композиция. пиеса: las
—	rühren засвирвам иа арфа, лира, собu-aм бо-
рабоши; eit Ulin/erlem — с музики (ое Духо¬
ви инструменти и тъпани); вие. муз.
beseclecs. inni/cs — прочуестееио' изпълнение-
dcs — des Virtuosen свиренето но -uрлтюсa- ui—
— Tür zwei Guigen пиеса за две иитулкu- 6.
техн- луфл. епaбuнa (межОу частите на ма¬
шина- урeдj: пран евeбодa на действие, дви¬
жение: n-m Ttulus — /u—ue iiesuи давам икм.
с-обадо на действие; 7. лов- опашка на фазан,
т—трес; 8- комплект уреди за игри. спорт, ро¬
боти; колодо, л—стт карти- комплект (пат)
куки за плетене: ube — Ke/ci, Wütlul комплект
кстли. зорове; ube — zm WeihnacHtne bekoeen—
получавам (като пo0cрьkj една итра за Коле¬
да.
Spiel/art f лааЛ; разновидност; -automat е иг¬
рален автомат; -ball ш топка за итра: прсн. cin
s des SclicUscis играчка в радете на съдбата;
-/and f карт- банка при хазарт- - /ti— п изк-
крик иа статуя, иа който елолуята ис се кре¬
пи- -bruit п шахматно дъска; -/-иСит п ^а^,
зопале— (кортю)]троч; -/ücberui f игротека;
-luie / пиниирдж«-')- пилотко. будка с ло¬
тария (зс опитване нс щастието); —Coss/
дcтекa nоcтрнuчкО’
Spieleifer ш увличане е играта: in — /uraien за¬
палвам се, увличам сс в играта-
Spiele/, -п ос (нш птиче пвро):
spIniei I. и: rcfl: (и без obj) 1- играя: Ball, Ka—een,
Versiccken(s), Scbccn. Ke/ul, Billerl - «троя иа
топка. карти, криеници, шах. кстли, билярд;
sich müde — уморявам се ос ипроис. игра; n—m
п—п -öscn SurcicH — изигравам, пюгаждам нкм-
лош номер; 2. мтс«u«ром. свиря иа инстру¬
мент: Klavle-. Gni/n. Flöte ~ свиря (въобще)
на пиано. цигулка, флейта (обаче: eim. aul due
Gcigc - свиря нщ. на иuттлка); ubn Trio — сви¬
ря Трио: ich hi—u ibn MozatU, Beiles — hö-ci
(/ubö-I) слушах то до свири Моиорт, Брамс;
ntw. vom Blate [meg]. racb Gehör, imewe1ii/.
vbc—ländi/ — свиря ищ. прима еисто (без поО-
паmoвкaj: свиря по слух, иаистет, свирим иа
четири ръце; das Kiel In Scilel — присти-ом
дете със свирене; 3. тсатр. играя, предста¬
вям (пивсс, опера)- изпълнявам (роля): las
Tieeter spicit „Don Ka—lhe“ театърът предста¬
вя .Ден Карло'“; Sen Ferdininl — итрия [ро¬
лята иа] Фердинанд; прсн. mii е-е Thcaier.
Komödie ~ разигра-ом c икт. комедия; Сее
Beleidigten. Unscimlllgen — прcдеcа-ям се за.
правя се ио обиден, иееинеи; разг. beiur Sun
/roßni Hu—те — вземам -инати посолa на. пред¬
ставям се за аристократ, важен господин; с-с
Uläglicic Rh11e, Figur — играя жилка роля.
представям жалка фигура- Gnid spiule k—u Rolle
порите не «троят роля; 4- прсмесл-ом, прена¬
сям, движа нанякъде: n-m e-n Btiul, etwas I—
dic Hanl — нcсобeпязоно тиквам писма. ищ. е
ръкола иа икг.; пран, иореждом нечия рибата
уж ептчaйно; u-e cim. aus der Tcschc — из¬
мъквам нтсабeпясоио нкм. ищ. ол джоба; len
Kube/ I— des Tuindlichc Lanl — пренасям вой¬
ната е неприятелското страна; прсн. ciw- ins
lange Fuid, I— diu Länge — протакам иш.; II.
intr. h 1’ (mit ctw. итрия (еиJ (е кукли— иг¬
рачки. Оуми, със смъртта, с нечии чувство);
шегувам се: mit п-е GudanUu—. e—r HoZl—ung —
занимава ме някоя мисъл, лелея някоя надеж¬
да; siu spleieu em— mit Ile ля само сс шегува¬
ше. «троеше си с нспо; mue spielt? кому е редът
до играе?; mm Gnid — итрия иа пори; bocl.
niulrbg, umsoest — играя иа едро. иа дребно.
без пори; спорт- Beuii— spielt gegen SoHic Бер¬
лин играе срещу София; auf, си dur Bö-su —
«троя на бюреaтa- I— iee Loiturin — играя иа
лотария; оспор: dcs Kurzen — късо те режа;
eit sbcb eicbt — iiesen ис оставям до си играят
с мен, ие обичам да се шегувал с мен; 2- деи-
411
Spießrute
жи сс, росд-иж'сa сс, люлее се. в движение е:
Cie Zeiget с—т Waage ~ покaсоnциce ио везни
итрият, люлеят се; Cie Sciciruerlet — ссее-лн-
шнлт на прожекторите играят; е—е Mine —
1eseeg взривявам мина; dic Pumpen — пемпи-
с— си е движение; s-e Augen - leeseg движи,
разхожда’ си очите иасом, -01-1^- eile Mittcl
— Iaescn пуском в ход всички средства- Geld
~ 1aes1g опитва’ ст до подкупсам; 3. тсхн-
има луфл, с—аСодо ни движени—: Sie Teile n—r
Mesciinc — чистите но ‘ашини сс движил '-0-
Садша, има луфл; 4. (за багри) прелива сс,
нюансира, дови ecе-]ku; блести, искри:
Cieset Sio/T spiele ins Guünliche тоя плат бис но
сeл-]нaaсe; St— Ed1IeIeig epielt in allen Farben
благородния; аапьа искри, прелива се, Слес-
си във всички ц-став—, люне-е; 5. встрaелс]
итрач на хазарт съм, отдаден съм ио хaсaрca:
6. (за Осйствис в Драма, ромон) слави: ict
vietie Aki epie1t in Mürclen ч—т-ърлоло д—Г-
сссн— сс россисa е Мюнхен.
spIelund adj. рап. adv; 1- с лекото, кого но шега.
(’ного] n-е—о: s—e Au/gabc — —iwä-tigcg спра¬
вям сс много лссша със задачата си; — Icicii
ict;.; учи ‘шого лесно; des An'o nahm die
Secigi—i — овлем1оСилъс -зс c лекота наклона-
2. вж; e'iele;-
З^и^т е. —S- — 1- играч (въобще): 2. (вспраспен)
карлонтроч; 3. тестр- ортист.
SpiuluuUl J— -е; 1. шега, играчки, лесно нш., ле¬
кота, дребна раСоло: Sieee Bet1Ih1t war Tüt iin
c—c — тоя nna—инеau излет беше зо него дре¬
болия- 2. разг прос]о работа; 3. изк- лит. пей-
ор- ‘о—иернзъ’’
S'btituiatt adj. шесернез—ш; като аарлонгроч;
adv: но шег-’
spiilurii adj, 1. обичаш да играе: луд за игри:
2. игрив, лесно под-ижсн-
spIeltuiscb adj. 1. шеговит, несериозен- 2. детин¬
ски; полов.
SciuirlUIC е спорт- игрище, игрално поле; —film
in игрален филм; —'irciu/= 1. —feil; 2. сцт-
но- подиум- -•педс f програма (нс концерт,
зобове).
spIci/Z—-ui adj. тсатр- почне—— ден: -troi adj.
обичаш играла, луд зо игри.
Spiei/tüiter ш спорт, копито] но отбор;
-gt/ä1rtu(u) щ другор от д—лншсссо; —д.!,' е
= ’—-iisicl; —gcid п 1. ипр. мизи, сaлeг; 2- = —
merke; -Cai; е зоол- с—ср—с (Syturis tcirix);
-Cer, in = —ies'ul; -höllu/ коморджийски вер¬
теп; свърталище иа кю’орджин-
spiulig adj, рази- оСичащ до нграс-
Sciu1/IeIlteг in есошр- режисьор; —luutez/. 1- му-
0—1«: 2. вж, -теепп 1; -таи; in pl. —icnit
1. исш- слрa—сcстсищ пeсc—г-в-п (в срсднове-
ковието): 2. етсиkaнт (особено военен):
—gic—gseng е воен. ’тсuaa—cскa аомонда-
—merke / ж'—то— (за ипрс): —pic; т тестр-
седмична. ‘—сеч-а прютрома ио т—отър, рсптр-
лоор; —■'leiz in спорш. игрище. място зо игри
но д—цо иа отрито; —tatir /фсм. 1. встраст—ш
комарджия- 2. лудо за игра дете: -eeni ш 1.
свобода на движение, но действие; 2. техн-
луфл- 3- техн. морж. предел но пагртшшосс—
ли; -seel е игрален салон; —sccie /И ир-ачки;
-echu1d / дълг ол игри иа аорти- ~eci1le /
Оисл. заСа-ачннца: —snclt/страст към аюмор,
хaсорл. aорлоигрaчeел-о; -tcu/ci ш 1. демонът
ио хазарто. -ссраслсшосл към кемор, хозорт; 2.
eслрaетe— комарджия; —rhr/nол—рничkо с ча¬
совник- —•ve-Cu-ber е който разваля итрало;
прсн. които рaссaля някоя работи: sui kein з
ис ии рaссaляИ тдeсeпсcви-то; не рaссопяИ
играло!; -verläuft— е който избягва от игра¬
ло « с лови я р-з-оля, и прен,: -meri е спорт,
с—ар—сор но спортни еьет—сaння.
spielwlisi adv; на шеги, но игра. кило нпри-
Spiul/y'erU п 1. мехо—изъ’ но -nht; 2. = -eeug;
—zeit/тестр- с—сон; —etu/ п играча-’
Spitt п. —S. —е; S'icrsiueucli щ; Spi-äu /. —п бот,
епuрся-
S'iui—boju/мор;, —ид ши‘ашдура-
SpItrt, Spier f. —еп мор. върлишо шо Spict/ojC’
S'iu—ligg т, —s. —е I. бот. ескрушо (Viriis
Chmue1ic;- Shu/ne encnpctie. S'cictiigg); 2.
зоол. пъстървсш- риба (Oeiet1e cput-anri,).
SpiurstauCu f бот. - Spiut-
Spieß т- -c,. —е 1- восн. пика, копие: Sur
NicCiwäclicr mii dein — нощният пазач c пи¬
кали; фам.: cr eciteii win am —е рев—, като че
лн го дерол; розг. Се; — деде— с—п kilrce на¬
пада’, acоkтсом нат.; Cc; — umkcl—cg об¬
ръща’ оръжието проси— нападателя; рсзг,
обръщам дебелия край; 2. шиш. iur Btater am
— dteien въртя шиша- Ciu Breien stuckt em —
‘есото c —обучено но шиша; 3 печ. циганче;
4.	воен. фтnдфсСтn (пеиоо).); 5 nap, сос’]
ог—нт; 6. лов. нeрaсклонe—и еленови рога pl,
SpIcß/bock ш 1- лов. сръндак във -торато годи¬
на; 2 . зоол. вид антилопа; —Bürgte ш 1. псй-
ор. еснаф, фuпuелcр; 2. ист. (беден) трижди—
]u——копuенос-п.
ep!elB/üu1uu1ich adj, пейор. еснафски, фuлuеc—р-
екu-
spIcßie ee: I. (an. ent ctm- —) набожди’ (на вило—.
кол) грeбeждa‘, Сода; 2. refl. int: h запъва ст.
опъса се, з-снча.
SpItßcntc / зоол- шилеепашало пилицо (Arc,
äciic)-
SpItßtu in. -s; I- = Splcß-ütjcr; 2. = SpicBbhcU 1
SpIuß/iisuII(u) m 1. съучастник е леш; дела:
фсм. ахпапи—; 2. остар. боен другар; -glanz
m, -glas п минер- --лимонит.
spießig adj. I- пейор, еснафски, филистерски,
огроннч—н, c-енeгрьд, с предразсъдъци; 2.
техн. чуплив (мспшш- кожа).
Spiee/u]eU]сьрСо-a пръчка: ист. воен ~n laufe;
Spike
412
шибат мс ' пръчки при мниа-он— през строя
(жестоко наказание): прен. гледат ме подиг¬
равателно и сложenaлcлню, като ‘иноеом по¬
край редиш/ ос хора, Spießrutenlaufen п.
SpIkc [спойк] ш, -S. —s спорт, шпайк. шип. бу¬
тон (на спортни обувки)
Sc!ii1 п, -s. ]er—s мор. шпил (на кораб).
Spi112/« -е, Spilling щ, -s, —е трънкосливо.
SpIilägt [-Оже. австр. —&ж] /. -п мор. търг, ув¬
реждане но '10)0 е; елого -сл-дст-ие лошо
юпоко-ко-
SciU/ime е бош. обикновен чошаодрян fEvhgy—
eus curhCieus)’
spiee(tt)ij adj. Отал, сух, пустия. слоб.
Spilling in, -s. -е вж. Spill'.
Spin in, —s, — ел. 'пин-
spinli adj. гръбначен: —u Kinderlähmung детски
паралич.
Spinäi in. -s, —c спанак-
SpInätuachttl /фсм. 1. клюкорко; 2- кнкимюро-
Spi—d n, T- -(n),. —е нср, шкаф, долап’
SpinCel / —е 1- -рсл—но: diu — sclnu-rU вретеното
бръмчи; прен. ü/ue iit — verwandt роднина по
жено; 2. бош- врег—ицс иа клас- 3. техн. -ол
но ‘ашино; ерелено, шпишдел; ос- 4. техн,
ерет-необразни уреди, респ- чисти на такива;
5.	-р—о.месьр; 6- цилиндър ио джтб—и часов¬
ник; 7. ц—нтралсш стълб но еиещо се стълба.
З^лСсе/есие е бот. = Spiil—eum; -/ul—e pl.
рсзи. крик“- като ерттен—’
spirietdürr adj, сух като чироз, като пръчка.
З^лСс-есее in аещaр: реднино по женска ли¬
ния.
spindil— I- tr: rcß. движи се егирапeсилио; II.
intr- s бот- (за росcтниeO ереленя-
Spintii in- —s. -с минер- шпинел (полуб.лшиорюдан
ксмък);
Spir&tt п, —s, -е муз. вид клавесин-
ScIn—aUu- е. -s, - мор. спинокер (на яхта),
Spinne/, —е 1- паяк: рози;. pZui ~! отвратително
години!; 2. тсхн. разпределител. осклюиител-
разклонилел- 3- мурск' favnouj (Mueux uei—u-
lus); 4. вид кабриюлел’
ecl—n1luind adj. разг. враждебен до смърт: u-m
~ enin неиаеиждом нкт. до смърт.
epI111л* I. tn 1- предо (вълна- лен, прежОс);
точа (коприна): се Spinnecl. mii du— Hc—d се,
aul dir MiechInc — предо иа чекръка, c ръка,
ио машина; Glas — изтеглям стъклени нишки;
рсзи.: Trübsal — отдавам се иа мрачни мисли;
der Seebär scI—;i euin Garn старият морски
вълк разправя истериите си (uлмimедснu):
tüchtig — eüssce здравата трябва да работя;
Hc—t — ям сух хляб; 2. кроя, кова (козни, из¬
мяна): 3- развивам; разтакавам, протакам: eiw.
zm c—m Roma— — росeиRaм ищ. е ромон;
Gnlä—Ucn — рaсeи-aм мисли; П- int h рсзп 1
сaиосям сс. занесен съм. говоря иeбu-anuuu,
не съм с ума '«: фам. dm spinnst wob! май чс
нсшо ти с мръднало!; 2- (за коткс) мърка.
преде- 3’ фсм. лежи е зал-юра- 4- стуО. е-п —
lassun накарвам нкг. до пие за нaкaсaнue.
Spiencn/icwebc, -ut—i п = Spin—gnwe—i-
Spieeer т, —,. — 1- прсдоч (работник), 2- лаа:l
pl. копринени пеперуди (Bom—yciSae, ссм-j;
3- искуе1с-ио стръв (зс въдици); 4. восн. прс—
слороеош сс сержант; 5. чалиот, фантазьор.
пуП’
Spinnert! / —пи 1- предачни«-; 2. предочессео-
Spinn/gcwt-C’ Splnnwcbi п паяжина; —Hem, л
ист- испрaвиceпeи дом за жени (къОвпо пре-
Осе): —’1üiturгe^ър тилиш, плето сс завиват ко¬
принените буби- —june'ct /1- жено е Spbn-
—ncus; 2. лаoл- водно конче; —таС п чекрък;
—rockte е хурки ' къделя; —Stube/1 селян¬
ко; 2. слоя зо предене; -airtcl е прешлен но
ерелено.
spinös, spinös adj- 1. прен. бодлив. зоядлив, хап¬
лив- е-aдпиe; 2. — ep!tzüin1ig-
spI1ozciecn adj- ег«июсоeски-
Spiиhzleems е. - - — филос- еп«иоuисъМ’
spiniil adj. мозеи, мек.
sci1tisieutл intr- h разп- греша си ума (с Дребо¬
лии), мъдрувам. тмтeомf, ф«пeсюфет-твом,
SpiOn ш, —s. —е 1. шпионин; 2. огледало (на про¬
зореца) за н-Слюдсние.
Splh1cge [—жж)/— шпионаж.
splonicrci inr h шпионирам; върша шпионаж
(за неприятелско страна)-
Spiitäit/ -п 'пирола,
spirölig adj. спираловиден.
Spiri—t (спи-) т, -ue. -еп; Spirans [спи-]/. —cnice
прам, фрикативно съгласи- (f, j; sch- s).
Spirille / —и uieO. RUИЛОоСрaснa бактерия, спи¬
рало.
Spiritismus ш, ~, — 'пиритизъм-
SpiritisU щ. -еп. —еп 'пиритис;.
spIu!t1eUlsch adj. eгирuл«стuч—И’
sclriimai adj-; 1. църк- духо-нически- 2- духовен
(ant- meteuiuli)-
Spiritual (сп«рuчтьлJ ш— —s. -s 'пиричуил, негър—
ска религиозно пе'——’
Spiritualismus ш, -— — филос: 'гuрилуanuзьм-
Spiritualist ш. -еп, -еп 'пuрuттaл«ел-
spirituen adj. 1- = splrilici; 2. духоенл-
Spirituosen pl- спиртни напитки.
Spiritus т,-	— I. спирт. .алкохол: in — sctzun
'пирто'-—’ фсм, шап, iiee Sbcb le — sctzce!
накрай до те 'пирcоеаc (зс nашoмепвoпа): 2.
дух; дъх: рсзп, wo lese Sm 1-n ~ geeassun? пде
'« дянал ума си?
Spirochäte/ —п мсО. еп«рeхeлa (бактерия).
Spirre f, -п бое- метлица (съцвапиа капо на
тръстиката)-
spissen in/r: h лов- (за рeеоркaO издави любовен
зОВ-

413
spleißen
S'luli n. —s. —tu; Spiiiul n, -s, — 1. старопитали¬
ще: 2. болшнца-
Spiiäliu. Sc!iä1uu, S'itilu— m. —,, — живееш е ста¬
ропиталище.
spitz adj. 1- естресърх, остър, заострен (кома.
игла- стрела, кула, нос- брадичка- ъгъл): пран.
ntw. eit —un Finge—— ergreifen хващам нш. c
върха но пръстите си (ое отвращение или
нрe0na.з:uвoсn): 2. слаб, и—жсн, болш— пран,
(вино) тънък: — mbegun тегля (стока} точно,
пинтии'аи- 3- прсн. хаплив, язвителен (Оуми,
изрази, език, забележки}: tu wurde - той за¬
говори ясснc-лно.
Spite ш. —es, —е I- шпuи (куче}; 2, рсзг. л—ао опи¬
ван—- 3- планински връх.
S'!tz/ehhun ш бош. ш—стнл (Acct p1cIcgOi1es];
-lalken ш стр. греди ио било: —leut ш остро
брадички: —logt; е архит, сср—лоендна ос—
сровърха арки, свод; —^e^o^g^unsiil е срхит. го¬
тика- —bnbu е 1- мошеник, р-збойник, крадец.
измо’]иа; 2. гальовно пaпис]Hk, дяселч-;
--lülrrei,/. —bu/ieseriich ш мошс—нчсеceо-
sc!izbübiscb adj. мошеннч-ски- дяволит.
S'bUzc f, —и 1- връх, (остър) край (на молив,
спрсло, перо. игла, планина— конус- куло-
Оърво); остри— (на меч, нож, кома, сабя):
прсн,: Sie —е Ces Secaics, det Behörde— върхо¬
вете но тгрaсл-]нece; ntm'- siche en' deu — нщ.
'два—тдса сс крепи; utw. enf die — ireibun до¬
вежда.’ ищ. до крайност: n-m lic — bicter опъ-
лчси’ ст ср—шу нкг,. излиза’ насреща му; с—т
Seche die — e—brcciin ем-a^^овом. обезвреждам
нш.; 2. чело, —очane. глава, челно ‘ясто; ап
Cut — Сш Ziiie,, Teeues, Seaaics sieher стоя на¬
чело —а колонат-, войскат-, държовата; 11,1—1
Ma;;ecCa't Неде си Сег - нашият тим с ниче-
ло, на първа ‘яссо (при състезание); sici an
die — stciicg, suizun сaсcaвa’ начело. сядам на
челна място: 3. дантели. 4. търг. обикн. pl,
оеcaльци при бопa—еuрa—- иа '‘—ска, при оС-
мяша но акции и под’- 5. Zteie ~п ссоСодни ос
наряд стоки; ссоао за свободния посор: 6.
прсн. острело; заостр-шосс. пеишла (на епиг¬
рама, виц, Духовитост): eim. mii diitliciir —
sage; козса‘ ищ. ' ясен намеа-
spiizi adj. undcklnb. превъзходен, супер; des ist
— леса с върхът*.
SpIIetl т, -S, — гeлнптйсaн ог—шл, рaсуснaсоч•;
шпиони—-
spitzele int h соише рaзтсновa’; шпионирам.
s'iteun I- //; icjl. 1. остря (молив, cnpeia, коло¬
ве): Си Geeichi epitet sich лицето се изостря:
прсн. dic Ohre; — (зс човек, кон, куче) наост¬
рям уши; 2. refl- рсзг, (sich eu' ctm. —) надя-
-ом сс. разчитам но, очиаси’ (шш-), точи сн
^61«;— зо нш-; тгореcстсa’ зо нщ.: ich heile
mich сп/ Braten guspiizt нодя-ах се, радвах 'е
пр—дсорнc-n]0 на печено; II. inn- h lic Seat
epitzt гeе-виc- пониквал. поа-рвот.
S'itzeinarbuiter in отличниа-роСосшиа, 'тaхa]О]
есп- -—ciesUungezt!i f шехн. време но върхов¬
но нотоворенюсс; —/ei-ee е ест-тък ос сума;
~erzr1ggie п зисококочтстзсно стоки;
-euecim!g!!дku!t / ‘оксимолши скорост:
-/ieu1ische'i f търг, върховно, ръководно
предприятие (вж DechgeseIIecieZI]; —11;,,. f
нaй--uеоaо класа, —а*слри коч—слво; -könne— ш
изпък-ващ спортист, ас; —Uueftme-U п върхо¬
во електрическа централа; -U-agur е данте¬
лено як--; —itls'une 1. спорт, рекорд, върхово
постижение: 2. техн. максимална ‘ош-есс;
—•lhhn е ’аасн’ол]а зaгпaca: —mcggschctf/
спорт, челен отбор. -ougan!sit!hn f върхов¬
но орго—нсопня; -phe!t!hn f челна позиция,
водещо позиция, —^1;111г1 f наИ-висок-о коче-
сссо; -reite— е спорт, езд-ч ел ниГ—знсоко
класа- начело но алос-ция; ~eclblllIU полип.
върхушка (като социална група- в ориенизс-
ции m пр ): —spannen—/сл, върхово напреже¬
ние; -s'(>rtlur ш рекордьор (вж. —кси—ег);
—tanz е 1-^ но nanuи: -vu-ber! е съюз (но
организации, Дружества): -Wirkung / fBin-
чаш— но електрически тосор, заряд, пълнеж*
през eеcро-ърхн чисти но c-nи1a, —erii / ел.
вре’— но върхово —осоворсо]— но ‘ртжота
Spitzer е. -S- — 1. острилка; 2. диал шпиц (куче).
sciiz/!ne!1 adj. 1. суСтил'—- гънка анализираш:
—es Ar/umnni тънък оргу’енс; 2. нзсръслпс,
софистнч—]; хнсроу’-].
spitzHinCul— inn- пейор). eслрот’—ичa; иссьрcaм-
SpIieZIneigUelt /. —er 1. суСтил-ост, тънко ана¬
лизираше; 2- осcрeт’]ич—нc, иссръcлнсоеc-
софнзъ‘.
Sc!ierguschoss п восн. з-остр-ш куршум; —inrC
ш = Spite 1-
spIizbe adj, = spIez-
Spiteigkuii /1- сaeеcрcнeеC’ ессросърхост; 2.
прен. острела, ясвнcтn]eст.
SpItz/Uluiti / боп. казашки бодил (Xagilini-’
-köpi ш [човск '] остра глава.
s'IIzUtbigun ti- /rnb-s разг. разонро’, проумявам-
Spitz/maiss/1. зоол. з—’ероек-’ оетро’тпу——с-
10 ‘ншаа, kaфясeсьбka (Sotex -гап'-): 2 ршзг.
зла жена; -mei/el ш тсхн. преСеиннк;
-morclel /бот. ‘ръчкула гъби (Motciclle):
—поте е прякор, просвишт: -pockt; pl. мед-
емфизс‘осюз—а варицела: лешсш)- (вж Wi—d-
'hcUe;]; ~ern1e/!. обелиск- 2. срхит- фнало;
-urgtrici е бот- остреш/ст жисeвптa (Pie;-
ic1h itegicolcie)-
ep!izuinUt1!e adj. ое1росърх.
Spile/wori n сарказъм; -zei; т кучешки зъб.
Splee— (сплийн] in, —s, —е/-, 1. сплии. хипохонд¬
рия; 2. чудносота приумици, каприз.
Spleiß е. -es. -е; Spliss т, мор. сплиташ— но ко¬
рабни въжета.
Spleiße/ —п трсса- (от дърво).
spiliBt—* (и слаб)) //: 1. иcпя но трески, тънки
splendid
414
дъсчици; цепя, разшншсом (пера); 2- и splissen
11: мор. преплитам краищата иа две въжето,
spluelil adj. великолепен. бляскав, блестят-
Sci!1ßiecb п покрив с плоски шиели.
Splint е, —S- —е 1. бот. бтлоенно (под кората нс
Оървепа); 2. тсхн. предпазен гвоздеи. шплинт.
прeдгосиа клсчиц-’
sp1!ese— tr; = scIeiBng-
Splitt т- —ns, -е чакъл.
Splitiiu т. —s, ~ треска: къс, отломък (от желя¬
зо, стъкло, Дърво, кост, праното): Sie Visu
spriggt in lauserl — -осолa сс рaсбиво ио хи¬
ляди късчета- sici п—п — in dun Finger -eb/ur
соСисa ми '' треска е пръсти; dutcl — е—г
Gtagatc vu—wundet ранен от парчета от грино-
та: разг. aus e-m — е-' Fulrn Holz spelten пра¬
вя от коморо еол.
Splittur/rucb in 1. мсд. счупване с раздробява¬
не- фрактура; 2. дрсО—о 'ума. остатък-
splittuгiаe1rnicki adj. = scIiiie-—icUt,
spl!tiir/ui! adj. -счуплие (стъкло).
SplilUieitßru'pe fiiommr малко група, отцепило
'' ос порлия-
spliiiirie adj. 1. лесно цеплис. чуплив; 2. но
тънко нацепен; пълен ' трески. късчето.
splitiu—e inti- h s цепя 'с. росnaдо‘ се но трес¬
ки. късчсто-
s'iitUiurecUi adj- гeл—гeп-иичък-
^^l^li^l^i^ir—iclii— tt; untrnb. (най-вече в inf- н pait-
pcrf) критикувам др—Ошо—О’
Splittcruichiir n др—Сние, заядлив критикар,
splitiuusichit adj. зопоз—ощ 'ом; от гроиосеи«
парчета и куршуми (блиидож, скри-оn«шcO-
SpoHleU е, —сп. —еп оспшр. грабител. разбойник.
плячкоджия-
Spondeue [——ус] ш. ~ - -deun лит. спо-деи.
spo—1UIscn [-Сиш] adj. е лит- 'пюид—й, със 'пои-
д—й (стих).
Sch—1i1 [-——]/. —п гъба (= Schmiem),
ephИ1IÖe adj- гъб—';.
Spo—eä1i1— pl. 1. тодежии пюдарьuи; 2. тодеж; 3.
брачен догоеор-
schns1rи tn епнсерирам. давам финансова под-
крспа.
sphns/uu1n int/r h aешaр: флиртувам-
Spoiso— е, -s. -un спонсор-
Sconehriл1 п- -s. — спонсориране.
sportä— adj, 1- спонтанен (манифестация), дей¬
ствуващ по порне; 2. рсзп, стихиен. действу¬
ващ по и-строс-нс. внезапнО’
SconUä11iUäU [-иентол], Spontanität f споил-н-
ност-
echrа1isch adj, спорадичен, рaспръ'иот, —0--
ссмс'теи-
Sporä-eime п, —s ..’ /iei бот- 'порангни.
Sporn/- —п бот- 'пора.
Sport— ш, -s, ~ .майстор иа шпори.
Spörjei т. —s, — бот. 'пергула. милинка (Spergula,
= Mitlnnguis)-
scoui1 adj. плссеия'ол’
Sporn т- —s, Spotci 1. шпора- пран, стимул; под¬
тик: Sei Plcrd Cie S'hreg gele—, ir die
Weiche— sih/nn пришпореим коня; прен. sicb
D die Sporen verlieren имам първия успех.
проявява’ се зо пръв път- ист. ,^1 —uim
Turnier dic Sporce vutlbcnun заслужи-а‘, спе-
челеом риuaрскилc шпори на турнир; 2. лoал-
шнп на петел- 3. шехн- шип. остър гвоздеи (за
поОкоповане на обувки)— мор. der — e—s Scni/fus
сириш ни Срониран кораб; 4. авиац- бекил,
пета (нс самолет); 5. псогр. речен полуостров,
образуван ат завой.
S'hгn/blett п бот, жълт аспур (CcrtCemis
linaime); -blume f бот. ралицо (Del-pligiue)’
ephT11n tr; 1- пришпореом; прен. подпикеим. пюд-
коиеом остзателио; 2. слагам, с—обдясим с
шпори, шипове (обикнов- part- pcif): die Füßn
dcs Hiigis siel geephгgi кракото на петела
имот шипове- рсзи. /cet!clelI и—1 дcsphr1I по¬
лов зо пъс (с ботуши m шnарmj-
sphu—sire!che adv, 1. седнаго; 2. ' ---—голяма
бързини- 3. иопра-о-
Sport т, —s. — 1. 'порт. т прен.: - Urei/ng, е—п —
imeü—cn спортувам; c-n — p/le/un са—имосам 'с
' даден спорт; — frei! добър т'пcх! (позОров в
германския спортен съюз); verdingte— Meister
dus -u, заслужил майстор на спорта (титла);
разг. du eichst lit moil е—п — laraus, mich zm
äugurn изглежда, че до ме дразниш, представ¬
лява един —ид 'порт за лебс; icl lessu mie aus
— u—e Bari uacben— пускам '« брада за кеф; 2.
биол- мтcопuя. росио-uднe'л.
Sp^^—iiritb ш спорт; 1- предприятие зо 'порл-
ни артикули; 2- 'порлиа, физкултурно робота.
Sportel/, —п (обикн- pl.) 1. дребни такси, стра¬
нични постъпления (зс служебни услуги):
jcrictahcte ~п съдс0—. рaсиоск«; 2. с-кс« в
полсо ио чиновнико.
spoutein int h разп. егортуeом-
Sphrt/1г0/1/спортно величие. ис-eстeи 'порт—
—ист; —■huuz п увеличена сьрue. сърце ио
спортист- —U;nh—1 /голям 'порт«';' -euistmig
/сппорлше постижснис-
Sphrii1r т. —s. — 1. спортист- 2- шап играч на
лолaписaлор-
sportierisch adj. 'портсм—-')«.
sportlich adj. 1. спортен (тяло, фигура, облек¬
ло); 2. егорл'е^eи'к«- 3. оСичаш 'портов.
SporU/pIaUz е 'порлиа плюш-дка- -platzaelege
/'садИОИ-
Sportsmann е pl, ^nr Sphrte1cmuu 'порл'м—Н’
Sphrt/sparUakia11 / спорсики-до- —spIuit pl.:
ЛUaS1mIechn s международни студентски
«три- ~suearelenoh1isyec pl. леко спортно
облекло; —-Veranlagung / заложби. донии за
спортист- —vitbi—d ш спортна фcд-раuия;
—wagte т 1- бебешко спортна колички- 2-
спортен автомобил- -у;—' щ оргонuсаcюр
415
Sprach/rohr
(спортен клуб, Дружество). —аиС/ спортно
оСш-ссс-шосс; спортистите.
ScoU [спот] П- —s, -s спот. кратък филм с р—кло’-
на или пропагандна цсл-
S'hUU е, —cs, — 1. педнгроеаа; гаври: —eißender
— еaрaaсъ‘; [,-—] — eit ciw-. u-m trei—en подиг¬
равам 'е, шодсмнсом сс на нш-, ио, ' икг. поел.
Wit der ScCade; Сее. braucle Tür dcn — nicit zm
sorgen паднеш ли, ще ли сс смеят; билият пла¬
ща; 2. песм—шише: ei; — itr Leule snin зо пе-
с‘—шнщ— съм но хороло-
Spoti—iie п карикатура,
s'hUUb!11!g adj. иссънр-д]о —елин, ио безценица-
Spötic-Ci /. -сп тънко подигравка, ирония, леко
осмиваш—’
s'öiiuln in/r: h (си/ е—п ~) шидсмивом се; л—ао
ироннзнром.
spoI'un I’ inti: h 1. (über c—g. ulm'- ~. остар. jds-
~) падигросо’ 'Т- ]aде‘нвaм се: 2. с G игно¬
рира’. гр———Ср—гвaм, ис «')-’ да зная зо нш.:
н— сс поддавам: jcStr Gefclr — презирам —ся-
каква опасност, нс нском да зноя зо епосно'-
тн; С-с UgeäubnгU1i' epot'e' judur Bescitei—ugg
мръсотията -' сс поддава иа описание; II-
oепaр- н: библ. Goi' -Г,,' ,^1 nicht — Бог нс
гeссeлясa до се подиграва; ' шего-
S'hte1ni adj. pari- подиграс-лелен, иосмешлнс.
хулитслсаИ’
S'öttuu т. -s. — 1- поднграво], присмехулник;
хули тел; 2. зоол. грне’тхтп]нк (T-p'h1;is-
S'heevh1c1)-
Sphitrg1!-chi п сатирично пет‘О, сатира; —guld
п, -pueis ш С—зце—нца, смешно ниска цсна: mm
ui; Sphtl1eli’ zu е-е S'otl'ucis но безценица.
epöttisch adj- подигрa-aлтпeн. прu'мeхтпe— (ус¬
мивка. Думи- забeлeжkaj
e'htt1uicht adj прсн. извънредно лес——-
Spöttlur т, —s; - подигросан; който се шод'.’!-
-а; иро—изотор.
Spoii/nemu ш прякор: -'rei, ш еж- —дс-С-
S'hUUschIuchU adj. съвсем лош-
SpoUUvheu1 е 1- зоол. гтuпa—грис’тхулниk: 2. =.
Spötter-
S'-icH/lä—eiutu / езикова бариери; —bau е взи-
козн- строеж ио езика, —denkmal п —31)0— па-
мелник-
Sc-;ci1 / -п 1. език. реч (и вместо cnui), и
прсн-: сг капи, beiertecii mclircrc ~n той вла¬
дее няколко —снka; geho—ege — възвишена рсч;
die — Leee-nge, ict Stulinic;, de— Kanzel езикът
иа Лесиинг, студ-нският говор, пропессдннчес—
княт стил; прсн. die - dit Hände езикът но
ръцете; рсзп.: с—с — teiebtechig говоря зова—
л—шо (чужд) език; in sic—er ~n eciue-gug нс
обелсо’ зъб; 2. товар; tt Нае dntch e-n Schlei¬
e—fell Cie — verloren сеп з-туСи гоееро си
ссn-дсcси- удар; eie ict — Cereus-ücUug заге-
-орса’ (нaй-нoела) за нш-' рсзг. richi techu mit
Сит - Ceteis wollen ис ми сс аазса нш. (зс ко¬
ето .иа пипат, разпитваш); фам. Cet;1e mii
dit -! казвай!; товари'; е—е dunisie — 'üCrer го¬
воря нaхопно. б—зеброзше; alles kam zut - зо
всичко 'тини рсч, дума; ntm- zur — /—идеи от¬
варя’ дума зо ищ-. поссовя‘ нш ио разиск¬
ване: diusu Vorgän/n veтecilu/e; ihm die — тия
обстоятелства. случки то накораха да зантмсс;
las ist die — e—s Eltenm;;—, токи говори по¬
чтеният човек-; jetzt fuhrt et u—e agSirc — сега
говори другояче, разг. е‘еано. запя друго пе¬
сен; 3- рсч (като начин на говорене) говор;
дикция: оспар. e—c uhh1leui1gi1, Ce-ee—e —
heler имам ‘тлоднчен. др-стос гесер; т—е
klart — heber имам ясна дикция.
Spuachecku/езикова колона (във вестник- спи-
еcнmej-
Scuech1nveгwiгuu;g/Ccмeш-]ие- обърканост но
езицнс—: разг. l;lylhniecl1 - з-силен');
слълпотворт—uе-
Spueci/uili- ш 1. езикова греша--; 2. дефект.
недъг е говора.
spticCfuuiig adj. с плавен, лек говор.
S'-äcC'rrligkeii /- — говорни ум-шия, плавност.
лекота е посера, дар слово
Scuichrfhuscheu е —езиковед, пн]тснет, филолог;
—Führe— ш разговорни); -gu-ueuch ш —'знао-
еа проалиа-о: —gcfüHI п езиково чтсеcсо, усет
ecracbeeua1uig adj. с мощен език, стил, ’aйеcор
иа сзнао-
spuacl/giuerdi adj красноречие, ' дор епово.
Spucc1/e1У’an<etieie/■лор епово; -gii п слее—с-
ио Сот-лсс-; (= Wortsciaiz); -In.se1/и-золиро-
но езиа-оса област (сред Друповзично населе¬
ние)-
spuecbkuniie adj. знаещ даден език-
Scuechrlebhu п езикова пaбeрacорня, фонетичен
кабинет; —iulre /т граматиао-
S'uechlici adj, —зн);в (знания, особености.
прсшкuj-
sctechlhs adj, разп. занемял, загубил спосеСше-
слса да говори (за моивне ое смайване, уп¬
лаха- гняв): — werden онемява’, зо——’яза’;
разг. tt /lic— — ослоно гръмнат; jetzt -in ich
a/et — сети вече онемявам (от уДивленис);
übtt eiw.- е—и — ecig загуб—о’ ума « думи от
нш.- нкг- (отуДивленис); 2, ням. Стсспeстет].
S'-ech1()s1i’k(el.r-— 1- б-сепосее]eсc: ——‘оса;
2. изум-шосс. 3- меО- афюниия.
Sp-acH/ml'lIu- е прсседоч: —pflejgUкултура на
сзнао, —tri—hei!/ езикова чистота: —relgiger
е пурнсл.
S'-äciricltig adj. езиково правил—Н-
S'r;chricCitigguI1I/числото, правилност на тз.-
к--
Scuac1/uhhr п мегафон- госорит—п]a тръба: мор.
рупор, т прен-: прен. sich zu j!,- =? Сетдс-с—
сса-ом говорител но икт.; et ist nur da, s ,-—
Patici лой е само говорителят, плашилият но
партията си; .sici zum s с-г Sache machen сто—

Sprach/schatz
416
еом сa'cьгнuк (проводник на ДеОенс кауза);
-scläiz е слов—сно богол'л-о; —-schlitzet ш
рсзи- езиково грешки; —-unUiut'IchU ш езиково
обучение- -Werkzeug pl, ансш. говорен ортои,
spuachuiitii adj. езиково —спр-вилен. погре¬
шен, противен но духа но дадтн сзик-
S'Tcci/mICuigkilt f езиково —тгровнn]ое1;
-Wissenschaft f езикознание. филология.
spricbuiesenecnаltiicn adj- филологически. ези-
keecдеku. лннт-исличтн-
Speay [шпре] л, е- —s, -s 'прсй-
Spraydose [ш^^(^—-/4^л^о^к^еш със спрсй-
Scu1cnaesmms, S'тucheiUlemms т. -— — шап.
'пО-ООXОTЛU-ЮCЛJ
Sp—ich/ciligc / домофон; —apparat ш говорен
апорал; -—list / в kамukеmша: баленчс. изли¬
защо ол устосо но героите ' лскста но репли¬
ките им- -/ühri / трибуна- —chh- ш 1. хорова
дскли’-цня; 2 говорене в хор (при препода¬
ване).
scuucbu—* I. int/; h говоря, касeaм, думам: vor
Bu'aggirCcbe eicht — können ис мога да гово¬
ря ел смущение; 'tei — говоря '-обедно (ис
чело); розг. Zrui von der Lc—ee [wu/] — к-зеим
си тю шопрово, бсз сaобuaaл)u, както 'и тю
‘Н'ля; mii e-m [über, von сит.] — говоря c hke.
[за нш.]: icb hebn eie Sir zu — имам до ли го¬
воря; zu е-е ~ говоря нам.; Tür u-e - говоря е
нечия полсa; ie. üier Sun Rundfunk — говоря
по радиюсю- von u—e — говоря зо нкт. (изобщо);
übet е—п Dicltcr, е—п Gcguesicrl spuncinn го¬
воря върху пи'алел. върху някоя теми (ое кс-
евОропо); прсн- et ist /ml. sclincH' auf Sbcb zu
— лой гледо добре но себс; нс иска и до чуе зо
теб; разг. пт iaesi mit sich — ' него можс до се
певори, да сс розбтреш; II. /г: refl- I. (пет. —)
говоря (Даден сзик, наречие); козеом (и'л«на-
ла, ‘олит—ото. блогоепоR«яO: viele Sprccbcn —
говоря ‘ного езици; e-m Mut ins Herz —
вдъхвам ик'м. кураж- разе. das ecuicht Bärle
лови говори много; 2- произнасям (присъда—
клетви): Ruche — раздавам просо, 'ъдя. от¬
съждам; 3. проeьсглaсяRом, обявявам: юр. е¬
— schuldig — призновом нат. зо виновен; 4- (е—
п —) говоря (' икт.): c-n zm — wü—ec1cn желая
до говоря ' нкт.- er isi Tür —Icmc—1 zm — нико¬
го ие приема; 5. rcfl. говори 'е- us sprlcHt sich
schwer in diesem Saal трудно се говори е тоя
зала; uim. sprlcbe sicb herum нш. 'е разчуе-, 'е
говори; 6- sbcb bubser - пре'«леом от говоре¬
не- sich in Tun1cn — разплаквам се ол думите
си- sbcb me Kopl uni Ktcgce — погубвам се c
приказките '«.
sprechcnl adj. patt, uсраси1—лен (очи); ясен,
явен: ubn —-tu Buwuis яеию. бeс'горню доказа¬
телство- ubn — ähnlicbcs Phtt-at портрет c по¬
разително прилико.
SpruCHcr т, —s. — 1- говорител (нс група— пор-
шия)— товюрсш (в събрание), еп«кeр (в раОио-
то); 2- председател ио комарото иа общини¬
те е Англия. ио омериао]'кия парламент; 3.
оратор. остср- ентия-
SpTecbHiem ш гюеорящ филм; -TueU е радио¬
телефон, радиотелефония; ~/1ea11 е муз, рс-
чилатис; —■künCt наука за художествено гово¬
рене; —künsiilr е рeи«лаcор- —eascbl—e/гра¬
мофон, фаногроф; —eeel е колона но читате¬
ля (във вестник); —•sUm—ii / приемен час (иа
професор, лекар, идвокол, е учреждение и
пр.)- —stmnienbilZe /помош—ик. оси'т—нг. пю-
мощннua иа лекар (е приемен час); —Ueki е
езикози. локл в то-юри- —untuuticbt е троuu по
рaсговор- -Werkzeuge pl, говорни органи-
-zlmetr п кобииел, приемна стоя (на лекар,
учвн И пр-)-
spuilti— ti: разстилам,
spreiz-cinig adj. расaрочcИ’
Spreize/ -е I- спорт— а. разкрач-оис (ое осно¬
вен стоеж); б- „ножици" (при ипрс на кон);
1.	шсхн лслео, лост. разпъна- като рос1eго1cл-
но подпори (на дварозОслант части но цяло);
рейка на антена.
spreizen I- //: 1- разкрачвам, повдигам (kраиоj (и
спорт)— росг-рсо’ (ръцв, пръсти, криле,
пера); 2. сшр. подпирам с напречни или по¬
легато подпора (спора сграда) (= i/s'tuIzu—0;
IL refl: 1- ц-дуе-м« се. важничи. перчи се; 2.
назландисвом се, противя 'е, дърпам 'е. 'ве-
ня се- 3- ноежеом 'е; 4- gespreizte Rede наду¬
то, ви'окопорно. пр—товарена, превзето реч.
Spтcn/—oш—1/фттоснa бомби.
Sprengel щ; -s, — 1. църк. епорхия, диюцтзо (на
влаДико);- 2- църк. ръсило.
epгeng11 I. tr; 1. взри-яе-м. (^скюлш— мосп, кораб,
бункер, кула- мина); 2, розбиеом (порто); рос-
късвом (вериги) прен. рaзгрь'-ом, розлуреом
(събрание); ксрт. diu Bank — вземам. обирам
всички пори но банката; lin Silzuee — нала¬
гам едитанс но са'cдaнuт1О (напр. зс опози¬
ция в парламент); 3. препускам, накарвам да
'кочи, прескоча (кон); подплашвам, -дитам: е—
е ans lum Bciu — накарвам нкт. до скочи от лег¬
лото- Will aus lee Lcgcr — подплашвам ди¬
веч ол леговището; sei— Ross im—cb Sun Fluss
— 'качим c коня '« през реката; 4. ръся. поръ'-
-ом. поли-ом (праДина; цветя, улица); Sie
Wäscbu — поръсвам прането (преди плаДанс);
П- 1н/г, s I. препускам. препускам прeсгпаRО,
галопирам- егт'kaм 'е. втурвам 'е: Sie Rnitu-
sc-uл/iu— aus iue To— коииииuлc препускаха
извън портата; übc— •c—n G-alcn — прескачам
ров c кон- eusprc—gt kommun пристигам в та¬
лон- 2. inp- ns Нае пит 1cepruneU (Дъждът)
'омю поръси малко- Spruegung/
Spre;gr11schhse п воен, фут-'-- гранити;
-grubc/eo)?—’ мина; —Uceet/леИка- — kcpscl
/ детонитореи капсул; ~khmecneo п восн.
-зрие-телно команда; •—köpf е воен, бойно
417
Sprinkler
глава (но ракета)'. —Uöu'tu е воен. взривна
шашка, фиштк; —kngri f восн, троното:
—IeSunng]ссрu-тн заряд; -ieni ш грам. експ¬
лозив. тaсглосuс]a съглосна. звук (б- и. к);
—^m^e^schiru/’i^j^c^Ko машина; —■miitui п експло¬
зив; -öl п хит. нuлрeтnuцeрu—’
Sprengsel е, п отломък, къс при експлозия ол
снаряд-
Spu1ng/sihff /« експлозив; -stofffeuCcikk'пиро¬
техника, взривно технико; -stück п порч— ол
трошила; —tuiclleu т восн. зсризнa яма;
—ааеедс / кобилици но кола; —аадии е коли
поливичко, кола-тулумба- —melcl е ръсило (на
сввщвник): -wc—k п 1- сер. розпъсот—лно но¬
сеща конструкция; 2. воен. пссорда-
SpuinUul т, —s. — 1. цветна копчнца или пстно-
2.	лов примки за птици (от една вейка).
s'—e;U(e)i!g adj. на копчнци (плот).
,'-1-111- //; -опръсксо’. поръсвам с цветни
капчици, точиш/.
Sprc—z т, —е,, —с; Spreneu/. —е I. зоол, [мъжки]
ястреб; 2. = SpttnUci 1.
Spuim /, — ‘—аннИ’ пля-о- прсн. отпадък. нш.
шншежше, непотребна: Cie — vom Weieen
ehgietg отделям житото ос плясаса: прен. от¬
деля’ nл—-—nuтт, лошото.
sp-tuli adj. [госнгa]J с плява, ‘—аи—а-
Sprichwort п пословици; —. ueir Wort послови¬
цата нс ессарясо-
spuicbuötiilch adj. 1. пословичен, приказен (ща¬
стие); 2. кило пeслeвuпa. погееерао: —е Re-
icgeerten поговорки-
spriußte* inti: s h (зсрастение) пониквам; бук—
-ом. избуя-ам; пуско’ пъпки.
Sp—iut, S'—uie п, -,. —с • мор. шпнр (за опъване на
платното)-
S'-i;g1 in, —s. -с извор, бликаш- струя.
Sp-ing2 ш. zi- —s- ‘Смор. въже но аолва.
S'uire/llenii / фот. скачащо бленди на Об—а-
тнз: —lock е зоол. скокливо oн1иneгo;
-len;;u; ш водоскок. фонсаН’
sp-beeen* in/t: s h 1- 'кача’. подскачам: loci,
weil — скачам нaснеоae, надолтч: ans Lani.
Ufer — скачам но 'уш-са, но брега; aufs Plcud,
an/die Stua/ng—iig — скочом но коня, е сро’-
вая; aus Cem Fegsler, Saiiel — скачам ос про¬
зореца, е; седлата;, aus dem Slanl. eit Ar-cul
—	скачам без зисилзо]—, със сaснneaн-; in die
Höhe — скочом нагоре; in le; Settul. Ins Wasser
-	скача’ но е—дпeтe, във ведало; ü/ct dir
Gte—ir — скочим през рова; пран, dicset Vorluil
ept-g1t in diu Auge; лая изгода е очевидно; Set
Silin springt фигурата сс мести ' гртеaoчaнe
(в шах): ü/ct Stock und Sieir — бягам презг—
пoсa; шС -ihm — екуцяеом от скоч-нс- рaлп-;
tt nns, — сой ш— изхвръкне (щв бъДв увол¬
нен); Sc, Klavier wird — пионото ще хвръкне
(щв по нрo0a0anj: 2. (зс воОс. струя, извор)
блик'--, блико; руква: Blut sprir/t cu, der Wug-
Ce кръв бликва, рукво ол ро—асо; ict epuig-
/enic Pueki решаващият пункт. —ай—важ]аса
точка; 3. осса-чам- затичсо’ се, прибягваме
разп. spui—g ecl I— Sie Apollele я приСягой,
югск'очи до аптекото- /cepuu;1nn koimer ид-
-ом тич—шаом; 4. пада, откъсва се. рони с',
отделя се: ier Puiz springt vor deu Ward ма-
зилкала пада. се рони ол елeнaca; ui; K—opl ist
voe dir Jacke 11eprug1eg едно копче се от¬
късна ос якето; Ciu Seme ec—-—gI ans Str
Samenkapsel семето изскочи от семенцата кап¬
сула; 5. пуква сс. спуква ст: Се, Gic, i,'
gesprungen чашато се пукни- eine Seile epr-gge
струна се скъс-о- ict Kopf will mir — еловото
ми ще се пръсне, 6. (за .мина и поД.) ссрнся-
еа сс- нзСухеи : е-е Mine — lassen взривявам
мина; рсзг.: allc Minun - lceseg пускам е ход,
uспоnсвa’ всички сртдссса: фам. cin paar
Flaecheg - lassen разпуска’ с'. черпя някол¬
ко бутилки вино: nin Gh1ietück. ein paar Krölen
- -assen похарч-ам едни наполео—- развързвам
кесията, рoсптск*a’ сс; 7 (за животни) кач-
еа‘ (съвъкупявам сс = b1e'U-—1eg).
Springet т. -S- — 1- спорт, скакач: скакуи (канj:
cздaч-е)‘aaaч; 2. кон е шах, 3- вее. -ъртоглa]
ео оeпa: 4. сeд--сП; разплодник: 5. зоол, клю¬
чица на птици; 6. бneе]a на въдица.
Sprlngc-iu п. —s. — потв- коледни бисквити р).
Spr-ne/HlstTпружина; ~f1ntrJ.aarn сисек при¬
лив; —Zorn /оотв. соса ' подвижно дъно (за
порпвни блоповв и п-); —gnrke / бот. дива
арассосица, пъркone (Ec/allinm cietc—inm):
—Ни;/,' е жр—б—ц—разплодши)’
ScrIneI—eZuIi е млод лудели—-, лудо глава, млад
ЕНдНЯ-
S'-ing/kä/e- ш зоол, саокльо (от сем- Е1 а—
Icri1;c):( —kteZli /'лластичнест; -UrciI п бот,
слаСешото (Impeilcr, по. längere).
sprl—giubegdig adj, пъргав, подвижеш кило жн-
R0K-
S'ri;gniaur_faa;7• скоклива мишки (Ze'oCidai-
сем-): -mueeur п нож с пружина; -quell ш
геопр. напорен. възходящ извор; - schreibt—
е един вид теь-ьршс]сceусo] мотос апарас,
—,г1- п спорт. въже за скачане (игра): —stanei
f: —stock ш спорт, върли—- зо овчарски са'О)':
—sinnSe {рази. просюр—п (свобоДвн час меж¬
ду Два урoиcj; —türm ш спорт- кули за скача¬
не в плосос—л—н басейн; -aaeeuu п - -/-ui—;.;:
—mu—laicUle— ш зоол. nосовo завн-ачко, ло-
зос молец (Spä—gegh1lie p-11ct1ene): —würz,
—mu-eul / бош. градинско ‘л—чко (EupCo—bie
leuthy—e]; — zeII/L ссл -cm, врте- зо оплодя—
винт но жнсесшн, 2. мор. вре’— на гоп—еu
приливи,
S'-Irkit- П- -,. — ссл--ст- вид дъждосолши
ха—нч—а поли-ч)--
27 Немско-български речник, т. 2

Sprint
418
S'tini in, —s- — спорт. 'принт, пробег c моксн-
молно скорост.
spuiniun ln/r h епарщ- бягом но къси разстояния.
Spriniur щ. -S, — спорт- бсточ. плувец, колоез¬
дач и пр. иа къси расетюяниЯ’
Sprit т, —s. —е 1- 'пирг, алхахол; 2. оцет (от рез-
рвДвн спирт): 3. разп- бснзин-
S'itltz^appj^itet е псч, уред за ретуширане;
—a-/eit f 1. = —•melitei; 2. стр. шприцювино
мазилки- —bei п душ; -lumu-t е стр. вж.
Spritzet—nii 2; -biucb п калник ио е—ло'ипсд;
-b—utt п калник но файтон (аmнрeOj; -lickt
/брезешл.
Spritz1.]гf -и 1- пожорно тулумба; помпа-пръскач¬
ка: фаи, bei Cer — sein. ,11111 иа паст 'ъм.
дееш съм- човек' ни място съм; der etetc Mann
си Str — sei; коля кучето; voll wic е—е — налял
'— като тулум: 2. мвД- спринцовка; инжекция:
разг. с—е — beUhe1eg спагoc ми инжекция; е-
е с—е — /eben слагам нкм. ииж-кш/я- разп-
инжектира’ нкт. (подтиквай по): 3- студ. =
Sptiie/eiti; 4. map. гадже.
sp-itzu; I’ inti; s h I. пръска; блико: las Blut
sptilze aus det Alet кръвта блика ол жилото;
Funkte — искри пръскат; inp. р^аз^п. п, spritzt
пръски дъжд; 2- 5 ^о^^. сaличвoм се, преска¬
чам (донякъде): euspeiizt Uoemc— идвам си—
чешкоги; 3. map. гспя; II. /г. 1. ръся, пръскам,
опръскеом, поливам (градината, ^—1410. ули¬
цата); тсхн. шприцовам (еmeнa): c-n eit Kot
— опръскса’ икт. с кол; 2. Webe — наливам
сода еъе винете, правя шприц: ebn Achill
Geec—itzee; едно о'‘нико шприц.
ScrIiz1nbaus п пожарно команда (помещение,
особено в село)- често служи и за затвор-
Spritze— е, -s, — 1- пръски (нспр. ое ka.лjt
пръскано място- 2—4 розе. 2, = Sp—iteZchet; 3-
пушаи- 4. слоб, 'плен дъжд.
Spit(tz/zCnre/ стуО, малък весел излет (с кола);
-i1ceciu / шиш— ' пупзтрuсaceр;
-1e—ecUe—e(s) п; —•kuchte е готе. шприцо-о-
ии сладкиши- ^gu,s е .мешал— лс—и— под иа-
лятон—-
,'—^ii^zbg adj- 1. шипсщ. резлив (вино, 'одо)- 2-
-есел. закачлив. немирен: с-е -т Musik игри¬
во. -—'—ли, .‘пулсираш— музика- 3- швейц,
сприхав, избухлив.
SpTitz/Uinie / швейц. лейка; —Icdcr п = -decku;
—malurel / шприцово боядисване; —plstolu /
техн. бояджии')« ръчен пулверизатор; -iom—
[-тур] / = —fahrt; -Vergaser ш авто^^г карбу¬
ратор ' житльюр-
scröde adj. 1- трошлие. чуплив (стъкло, метал—
руда): нееластичен, твърд- неподатлив за об¬
работване (ulшmсрmaлlj: ~s Hccu, —е Hcmi твърдо
косо, сухо. напукано кожо. 2. (~ /идеи е-п) сту¬
ден, хладен, недостъпен (.момиче. жено):
spiele gicbe Sin Sprödu не се прави иа недо¬
стъпно; ein —е Cbc—iUect мъчен. труден, сoтee-
рси. недостъпен характер, студен човек.
Spross п, -us, -т- Sprosse т. —и. -е I, издънка,
филиз; прен. потомък- 2- краси шип на еле¬
нови рото.
Sprosse /. -е 1- стъпало ио (поДвижна) стълба;
2- напречни n-лвa на прозeртu; 3. сeлчe иа
брюкселско зеле; 4. pl- лунички (по лицето)-
sprosse— intr- h s (за растение) покорси, никни;
пуска филизи,
Sprhssen/Uhb е бое. брюкселско зеле- —weni
/пооре. шведски 'гена.
Sprössling ш, —s, —е 1. издънки; прен. потомък-
2- рсзг. трон- cin hhZZn1ngevoI1er —I хубост¬
ник!; сииaюe—и!; 3- синче.
SproUIt / —п- Sc—hti т. —ns. -с лааЛ; иoцo, шпрел
(Specttus eptiteue p1aI1eihms)-
Sptmcn m. —ns, ^n 1. поговорка; мъдрост (изре¬
чение), библейски стих: ^с ecchcn приказвам
на едра. хваля се- пейор, ш!; Scrüci1e-g
hutse/er казвам си уроки (Освам стереотип¬
но мнснис); 2- съдебно решение, присъда. от¬
съждаше: Sie БиСс Stuhl eil Сее — делото 'е
рсша—о; 3. лит. сднокуплетно стихотворение
(в Средновековието).
Sprucn/anl п 1. лента ' нодпнс (на спори кар¬
тини); 2. (писан) лозунг (на лента)-
epumcbr'1uiig adj. юр. ~ —-еull: -е AUlen препис¬
ки, готово зо присъди, решение.
eC—mchheZi adj, като 'cнлeниия, афорисличсн-
sptuciruI/ adj, посее зо решо-инт, назрял
(въпрос): юр. die Sccbe isi — предстои присъди
по дслютю-
Sprudul m. —s, — 1- бликнала струя (на воДоскок):
2. [бликащ] минерален извор (например кир—
лсбaд'киятO; 3- гасuрoиа минерално вода.
Sprmd1ikhcZ е човек с буен темперамент- горе¬
що глава, избухлив. сприхав човек.
ep—md1in I. inr h 1- бликам; пеня 'С (питие),
кипя (воОр): diu Quelle sp—ululu cms 1cm Felsen
изворът блика ол 'колита; прсн. lic Witzn — ;ue
so vor s—e Lippen. er sprudeli voe Witz духо-
-илоелuлт просто извират. бликат от т'1aca
му; е—е sp—uluinlu PhiniaeIn бликащо, буйно
фoн1oсия; 2. (зс Oene) бълболя- (за котка)
съскам; П. /г- 1- бълвам (воДс, пяна, обиди):
s—c LIppu— ,'—1111'1— Wlizc пускаше виц след
виц б—шс и-изчерпием но -^0-—; 2. потв.
бъркам, рaсгeивoМ’
Scrm1eirsteiл е минср. аратеиил- -quelle / ми¬
нерален «сeор’
sprühe— inr h s tr. 1. искря. «згт'kaм искри и
пран,: Funde— — —acl allen Subuce искри 'ка¬
чил ио всички стрини- du— Dbcmcni sprüHie in
allen Fielen диамантът 'е преливаше във
всички краски- прсн, Fnuet ,peühe eus s-n
Am/ui огън блико от очите му- las Werd sprübt
von Guist ос книгата бликат духовитости- las
419
Spüler
Fcucr e'tüit FngUer отънят искри, хвърля ис¬
кри. искри из'аачас ос огъня; 2. inp-. ръмн.
Sprün/etgen ш ситен дъжд; —Uiu/ui е искряща
раке;-’
Sprung ш, -s, —е 1. скок, и прен-‘; прескочиис: nin
~ ü/ee den Gteben. Zang, Bock, übet des Pferd,
Ins Weesue, in die Höhu скок през росa, огра¬
дата; спорт, прескачан— но козило, коня, скок
-ъе -од-со. ногюр—- восн. - aul, ea—ech, ecrscb!
прибегни напред, морш! (камaндcj: разг. еп/
dem - ee-g, steien zu.-- тъкмо шс провя, готвя
ст да [прося нш-)' ici uet ent Sei —
we/ziZeiteg тъкмо щях да отпътувам; рози,:
е-е eil die ~е helfi— подпомогам, поощрявам
икт.; lintet jde- ~е ктеи тз]aсa‘ тий—нс—
ходове, спалните на икт.; c-n gto/c— — mecien
правя голям скок (в службата, кариерата)—
бързо —опредвам- damii kennst Su U-c /toßen
~c machen c това не ш— свършиш много нш-.
рабеса; 2- разг. —днш хвърлей място; крита';
ер—’—: nuu еп/ е—п - ^111; идеи’ за минут¬
ки; е—п - nccb Hause lacie; осса-чам зa’aл]
кю до —къщи; 3- пукнатини, пeп]oлн—o: las
Gics lat c-n — чашосо е пуа*--;-; ~— in diu
Mauct пукнатини е зида; фсм, е—п — in dir
Schüeeel haben умът ми не е в ред; 4. мор. сед—
лeвaceел ио палубасо; 5, лов. задннт— ароко р/.
—а заека; 6. сел.-ст. (за животни) аочеоне,
съсъкупя—ошс; 7- лов. ссодо сърни.
Sp—urg/buin п анат- саааол'лна кост. —/rett п
спорт. трамплин; —Zeder—*пружини но дюшек,
s'—une/u—tie adj. готов зо ск-чан—-
Sp-ung/guli п сакси за оплодя—-]— на животни;
—gulunk п анат. ск-окасслш- 'лаво-
sp—ugehc/i adj. 1. шо скокове, екe)eeбрaз-—; с
резки преходи; 2- несвързан, ш—рос—ца’—р—ш
(същество, характер- начин на мислене)— сти¬
хиен, —спланом—рс— (търговия, трафик).
Sp—unehefeieUiIt / ц—ра—шамсрнесс, —справил-
—ю'Т. —cссьрсo]ос1 (на мисли); скекооСраз—
носс, стихийност.
Sp-une/hügel е, -scienei / спорт, шанцо зо
'кокове със ски; ~Uäetun ш спорт, скрин (гим¬
настически); -rahme— е ра’аа за пруж*!——-
ио легло; —riumue ш I- ремък между предни¬
те крака но кон- 2. щипка ио naнтanо—; -tucl
п спасително платно (при пожар, на скробс-
еи); —türm ш спорт, аула за скачане (нс плув¬
ци),	~
spru—gyiisc adj. но 'кокове; воен, с приб—жаи-
Spuckt/ —п фсм, плюнаи: de —leibt ml— die - wug
'соя като гръмнат (ое удивление).
spucUun 1- intr-- h I- плюя: прсн, auf, HcrC/eid —
петри-ом, наплюсом сефтето (зо До ии
върви)'; ich ep1cke СгапТ! плюя на лова! (ое
презрение); пет пари —е дaсa’сa лова; фам.:
wit wolle; einmal in Sie Hägic ~! хайде до си
плюем но ръцете! (Оа заработим здравото);
e-m in die Sc1msee1. I— die Suppt — развалям
нам. плано-тт—; 2. дращя, фуча, съска’ (коп-
№)•. фам. dit Ofen spuckt псчкото праши (от
горещината)- II- и: плюя (кръв. слюнка)— розг.
/го/с Bo/nn - въобразявам си. че съм какво
лн ие.
SpuU е. -s, — 1- призраци /^?/.— —Ш- дяволско,
свръхестествено: ns -и — dabui тук и‘а иш.
нечисло, дяволско. свръхестествено, магия; 2.
——рaсбeрuя, тупурдня; бтсчн]стсо; тропот
(Дяволски т въобще), безредит: ist Sei
DccC—ode; ttcibcr Ge-et1t iiren — но ca—a—o
трополят, се годeuсa-oл, витаят духове; рсзп:
nach U—n —! а. нс еднгой шум, не с‘ущо—ой!;
о- и— се ц—рт’о—и!- без пeр-’eнии!; nun meci
ecl nicit, ,o viel — ue Cie A;ecicgi;Ccit не
едигои толкова шум около сия работа; s—n —
eie e—m tteiber зокочим се '. дразня нат-. по-
гождом му номер-
spukee inp- mir; I/ 1. я—я—ал се. имо. бродят, под-
—iBoeac сс. витият духове; мярка’ сс: ei —
Fremiir ,'nUe .seil eigigir Zcil im Slädlchc;
един чужденец ст мярка ел нс—-'c]e вр—’— в
градчето; in diesem Sch1oes1 spuke cs е тоя
замък Оредял духове: фам.: cs spukt —ei iin
[in Kopf, O/1tetUbcCeg| умът му нш. не с в
рсд; имо да дава но Михоля; 2. б'счи—ет—уea’’
върши поае'л, Ссзрсднс: рсзп. ii1eeг Giienic
,'11' in ,—m Kopf сия мисъл обърк—о главата
му .
Spuke—li f -cn явяване на духо——-
S'uU/g1-ee е призрак, дух; -guscCiclIe /.
—lä—cltn п ntm. разказ, приказка зо духове.
spukba/t adj, призрачен, дяволски, свръхс';—-
'Т—СШ-
Spüirebh—t е клозет с водно гро’u—oнт; -loeC
е мор горен ръб но лодао.
Spmlu/. —п 1. масур (със или бсз прежда), ’oaa-
ра. шпул: vier ~n Gat— четири ‘асуро пр—ж-
дИ; 2- еи. ред. бабино, намотка; 3- ц—е —а пти¬
че перо-
Spüle/. -п ‘нека, място за плаа—с——- исглoк—a-
не (напр но пране).
spulen tr; шаснсам. ни‘оливо‘ шо мосури-
spü-ue I. tr: плакна, нзплок—и’, преми-ом (уста-
тс- съДоввее, прането): ict F1n,s spült Cie
nörilicCi Grc—ec р—кота мис сес—ршоса троши-
ца. da, Meer e'ült Scs Ufer hohl морето под-
аопова брега; Са, Weeset spüle Schift ,1—1111—
сп Lard содола изхвърля отломъци ос кораб
на Срега; фам. c—m, sich D die Gitjei — дови’
нк’- до сн оплакне, до сн ноавосн гърлото,
оплиавом 'н гърлото (пийвам си): II. in/r; h cn
Fluss, dcs Mnet spule ans Ufer река, ‘орете сс
би— о бр—та; Spülung/
Spulte п- —,. — текст, бобиньор (човек, уреД):
тъкач.
Spülte е, —s- - промивала--

Spülicht
420
SpülbciU n- —s. -е помия.
SpüL/ianne /.мед. иригатор: -eaecbine f съдо-
‘«ялно: —mleici е препарат за миене ни съдо¬
ве.
Scmi—ii п тскст, чекрък за шоеиеоне на мосу-
р«.
Spmlwure е зоо!. дълъг чревен глист (Ascetis
IuebгIchidee)-
Spued rn, -s, —е 1- сoгтшoлka, втулки, топа шо
бъчви; 2. стр. зъб. филц. елизиш в жлеб.
spuidir. Spünden ti. 1. сoптшсa’, засвиря’
(бъчва); 2- стр- 'глобявам чрез филц « жлеб
(0ъск1)-
SpunC/gtll п данък върху алкохолни питиета;
—loci л юкио (отвор) ио бъчва; —ward 1 стр-
шпунсова сл—но (при подвоДни строежи);
—eip/en ш дървен чтп. затулко (на бъчва).
Spur /, -en 1’ следа, диря, и прен. (нс кола, ко¬
лело, шейна. Оивсч). е—е auf der — sein съм по
следите pl. но някого- пран, следя, наблюда¬
вам ничии. действие; е—п eil die richtige —
-еin/eg по)aссo^f икм- истинските дири; прсн.
посочсом му правилния път; 2- жп-- между¬
релсие: die — c—s Wiecns коловоз, 'ледите ол
коли; 3. дребна роСето. ‘ного малко нш.
(обикнов. негативно): am Essu— fehlt n—u — von
PZu/Ter ио яденето пuпеeo молко чер пипер;
nicht Sin ~. ни помен. ни 'янки. нито еneдa-
U-c — von Ansiarl ии помен ол блогоприличие-
nicll Cie - Wiez инто помен ол духовност;
рсзг. К-т -1 нишнчко!; рсзи,
spür/e— adj. долови’, забелсж'«’. осезаем.
spurte int h 1. миновам пръв по пресен 'нят;
спорт, (зо скиор) грасиром път е 'н—го; 2- Sie
Rädut — [зод—илс] колело вървят точи; по сле¬
дите на предните- 3- рсзп- вървя по отъпко-
—ня път; елизам в релсите. тръгвам е крак: пе
spurt nichi, mcs пг soll ис върши, какаото гряС-
R0-
epüU1n I- tr: fпо)чуeелeусам. усещам (жшжОа,
плод, уиорс— болки. oбдekчанuаj; зaСeляс-oм:
Müd-iUeit. ^—/1— — чтRслeтeoм умора, плод;
das Weier— in allen KnocHcn — всички стоеи,
кокали ме въртят (времето ще сс развали);
von KamrradschiZt ha—u icl nihbie gespürt ис
зoбcпясoх нито помен ол другарство; разп.: Icb
he—r den Stock zu — bnUoein— гючтR'TRтвoх
тоягата по гърба 'и- П. in/r: h (^1 c—m, etw-
-) (за куче) душа. льр'Я, проследявам, диря
по следите.
Spm—n—iieeriti pl, хим- микротлсмсити-
Spüre— ш- -s. — 1- които дири, търси. следи- 2-
лов- = Spü—hmnd’
Spürerü/—-сп псйор- вечно. постоянно търсене,
слсдснс-
Spür/bund т, лов. кюпой (и рсзг. за хора); -kraft
/ = —sir;-
Spurkranz ш жп. реборд (на калаlо);
spurlos adj, безследен, adv; бeс'лcдио.
Spür/iäst / нюх, тънък у'ет, фино юСонян«—;
-sben е 'илшо развит у'—;. нюх, проиuиаттл-
ИО'Л.
Spuri [н: спорт] т, -s, —е спорт. 1. финал-ц
спринт, спурт, финални усилия- 2- финал.
sputic— in//; s спорт, 1- увеличавам скоростта
(при наДбягване); 2. правя финални усилия.
Spurwcite/жп. ширини ни жп. линия, коловоз,
spulte refl. бързам: spult licl! побързай!
Spiieik m— —s. —s uзaт'cвeн 'пътник (първият
съветски изкуствен спътник на Земята),
SpmUmm /I. —s -. ta -/а)- хрочко.
Sqmcsb [еkтошJ п. - или -s, — спорт, 'куош-
st! inj пет! (мирно- тишина!)-
Secai m. —(u)s. —cn I- държ'оса: dir —uigctbscbc ~
бългорсколо държава; eie mni/1ä;eI/ee неза¬
висимо държ'аво; von ~s mugen от страни иа
държае-то; по държавни съображения; 2. шал:
diu Vereinl/ien —е— von AnnebUc Съединени¬
те —‘—риконски шаси; 3. само pl- исш. съсло¬
вен парламент. генерални шати (във Франция,
НuOeрлaнOияj: 4. разг. лукс. блясък. разкош,
великолепие; разкошен тоалет: las Isi nm— zmm
—е лова е 'ом; зо блясък. зо лукс, зо показ; —
eecbcn контя се; in vollen — е гала облекло,
в парадно премяна; das mccHt — лова дава раз¬
кошен -ид- eit ctw- — eechrn блестя ' нш-,
пародирам ' нш.; iceit kaiest lu d—e — eachun
c лова нс можеш никак до блеснеш- us isi uin
wcbrur • , wir siu Ibru KinSee nezogen Hat истин¬
ско уда-олсс-ис c ди се види, кок е възпита¬
ло децата си- unsue Fe,' wer wirklici ubn -!
тържеството ии беше знаменито!; разг- sich In
— mn—Zen нокентеом 'c-
Seeiteibmid е конфедерация,
eiааi11eos adj- бсзетсчсссе—н- без поданство.
Siiitinl^^i^l^l^i^ti:/, — бcсо1cчc'1в-но'T’
StiiUenuucbt п юр. международно право (вж,
VöiUrrTecnt),
stictibcb adj. държавен,
eiieis adj. разг. обл. издокарай-
Steeie/eUi е официално. голямо държавно
тържество (при чествувсне нс поДишнино-
noпрсбeнuс): -aktloe / 1. политическо съби¬
тие (от общодържавен характер); 2- лит-
политичсска-историчсско пиеса (във време нс
барока; вж, Haupt- mnl StciisektIh—): прен. е—
е Sache zue Hampi- und з mcchre правя голям
еъпро' ол нш.- —amU п L държавно служби;
2- ueн1рonиo власт; —а—geHörie1ftO ш гражда¬
нин, пад-ник; -cngunörigkcit / гражданство.
поданство; ~anielne/]ъ>pжoс-] заем; —anwcle
е юр. прокурор; -а—uaeiscbeft / юр. проку¬
ратура; -—cHörSi/Вседомсс-а; —bürger т вж,
-iiieelö—ieur; —bürgitUmedt / гражданско уче¬
ние; ~!omälnr/дьржаecи имат- -elgu—eme п
държавно '06'1—0^; -uxance п държавен

421
Stachel
изпит: —täu/un pl. цетсовет— но националния
флот; -guüäi—iung f протиеедържавша дей¬
ност; —gr/a;gu;e(e) т сacсор—иa за пре¬
стъпление проси— държа—асо; -guechä'i п
обикнов- pl, държавни работи; прен. много
важна раСото; —gemalt /държавно слас;;
-g—unSlusliz п кeнеcилуuия; -gui п държавен
имот; —heusheli е държав—ш бюджет; държав¬
ни фн]oнеH]р/’; —ioluit/държазтн еу--р—ии-
л—с; -kauossu f парадно каляска; -kr—l е рсзи-
сenua'en-пeн човек, мъжото. юначога. симпо-
сяга; —kluid /1 голо облекло. голо тоалет, па¬
радно облекло; официална рокля,
siaatsUlue adj. пот/снче—.
Steate/Ulueb1it / поnucнч]ос1; -körper ш [от¬
делна] държо—а; -khsiun /^?/^_— еп/ ~ но държав¬
ни роз];')'.; -Ueagun т шег. държавен чинов¬
ник; —Uü—Se^ —icl-i; -ки;,' /дипло’осич—
нос;; държа—ничесс—о; —UntsdirC породна ка¬
ляски; —lehrt j/държавни науки pl.; учение за
държ'-—-™- -luhree т професор пе държовни
науки; -man; е, pl, -länger държавни)’
siiitemängiscb adj. лържaeннчeек].
SteiUe/h/erhempi п държавен глоео; -pächtcr т
орсндосер на държизсш имот; —pepire п
[държo—]aJ облигация; -präs-Cent е предсе-
дoc-п но република; -'tü/ngg/държи всш из¬
пит; —tat л 1- държов—н съсел (като предста¬
вително тяло): 2. държов—н съветник (пит-
доj: —riclt п държавно просо; -reclIle— т
професор по държавно право-
eieitsruchi1Ich adj. държ-в—опрас—ц-
Staaes/rechtsluh—u / учени— за държавното пра¬
во; —rock е офuпнoлт] мунди«р —rüCee п
прсн- държавното кормило: ат ~ ,1111—
държа в ръuт1— си кор‘иnотe. Сразднт— но
управление;;; —säckul щ рсзи: държавна хoс-
но; —schätz е държосне съкровище; —sekrctär
ш 1- държавен стартт-р (в ГДР); 2. ист им¬
перски ‘нннссьр (е Германия); —sichreTiit f
съкр. зо Минисс-рсттсо иа държосшото сигур¬
ност (в бившото ГДР): —streich т държас—н
пре-рат; -uumvaizunge революция (полиеи-
чвекaj; -vtr/recien п 1- държавна измяна,
престъпление протне държа—ато; 2. тежко
гртсcьгл-]u-; -ver'eeemne / кошсснтуция-
—Vera'altugg / държавно администрация;
—voik п шоред, eртoнисирo] е държави;
—wegen т = —Uutecl1; ^^W^IiS^rltj/ = —UiigCeie;
-wcsen п държо—а; -wi—t m ссепанессд. спе-
пl^anuеc по държиешастепонскн науки: —aai—t-
sche/i / държивне стопонсс-о, държавна ико¬
номики; -Wissenschaft/държавни иоуки /?/.
etiatsu-es1nscbi'iiicb adj. по. оcнeе]e държав¬
ни науки (изсвДвсния, стуДии)-
Siaalszlmmcr п парадно слоя.
Stab т. —,, —' 1- пръчка (на решепко- скоро,
клетка); върлино. прът; тояга, гега (нс овчар,
пилигрим), колче; боссун. спорт. прът зо ос-
чорски скок. зо сеоСод—н упражнения: Ranken
се • binden еърж*а лози, вейки но колчета;
разп. binter зид р—штгкн, е тъмница; len
—	erireiTrn, nehmen срътеам да стра—стеа‘; 2
жезъл (нс влсОика, маршал, сьДия);' пран, dee
—	übet е—е bricien осъждам икг безвъзвратно
(обикновено на смърт); 3. шаб (на Оружина.
полк. Дивизия. армия). т npcw buie — se-n слу¬
жа пр«. е шиба; ein — von Scclve—etäg!i1r;
щоС ос експерти; 4. срхит. фриз, фрнзе—о ук-
ра'а- 5. остар. метър (мярка).
Stab/—aUii—iu / сл. пръчковидна батерия; -/сп
е стр- вид блоков строеж (е северните стра¬
ни); -cie/ [—шеф] е воен, началник* ио шабо-
Siäbclin п, -,. — 1- у’aпuт-лнe ол Sieb; 2. розе.
папироса-: ich Ьс—е U—e — mrit свършиха ми
се цигарите; 3- бримка ' едно наметка (но
едно кука); 4. пръчковидно клела*- (в рстине-
та); —нд Сакс—рни; 5- чоаа—чтса pl, (Детски
играчки)-
stä/chenetuif adj. съвст’ —дъре—Н-
Stä—iIsin п желязо ио прътове; пръсо—о *жсля-
сю-
sta/un intr: лит, пиша стихове ' anнт-рaцня-
Siibu—I п, т, —s- —е; Ste/u—Ie /?, —s. —s тсоергти
ио духови; шссрслшиа (във виенския фарс).
Sti//füh—u— т иуз- диригент, —luß/oiun е пор-
кел; -heiter т —аз—они— но някои ръкоеод—н
чи-осниш! (нспр- в LUвсйцерияj; —locl—
sprnng /л спорт, овчарски скок- —Hole п дърво
зо дъги на Съче«и.
stabil adj. еcaСиn-] (рaвнoввеuej- устойчив; не¬
променлив, постоянен; търг, солиден (фир¬
ма).
,11/1111-^1—, stibliisiitin /i; сcoбнлнснрaе, зoc-ь-
рдясим (валута).
Stc/-1Isctihg / -еп сcoСнписoпня, з-твърдя—он—-
StabI1iSiuruggeПäc11 /авиац. етoбиnuзaceр, кре—
пит—л (нс самолет).
Sti/Ilität/. — е1aбипное1, устойчивост.
Ste//iuhun п ист- еладишко л—ншо —пoдт]u—;
-еtim е лит. ил1и;сраш1Я.
stab—uimii in/t; h пиша стихове ' алитероция.
Secbs/auet т воен. соннсортн майор; —Г11Су:1/11
е воен. щaСефслдфсбел.
sta/eicbtig adj. исО. ' осснгмасичшо зрение, '
aе1игмoлнзъ’-
Stc/sichtIgkeit/. — меО, oсclигмocизь^1’
St1beh'flzier т войн. шaбеeфнп-р.
Sti/sp—-ngu; п спорт. о—чорсан 'аок-
Siib/tIi—chin п лoaл- бактерия; —yiee/бот, пс-
лин (Лrtr1iei;: = E—rrr;1te]-
Stic1änha7arbuiitcr е икон. сcaхaноe-п; —bewu-
gm—/икон, 'лахоно—сао дснж—ннс, стaхoноВ]
шина-
etac1anhulstisc1 adj- еcaхoновекH’
Sticbil п- —s, —и 1- бедил (но еж, oaaпия, къпн-
на), жило, и прсн. (на пчела. оса): прен. под¬
буди, стимул, подтик (но честолюбието): dir
Stachel/beere
422
— dit Scigelle сзичс. бодил но сока; e-n —
сиеТстес— изваждам жило. бодил (от кожа¬
та): der — de, SUeps-e, dut Scheccl, det Reun
жилото .но скептицизм!—, мъчителното на по¬
зори. ни разкаянието; Отбл. wilut ine — 1hckrn.
lucker ритам сртшу ръж—но; 2- остен.
Seächii/—ieri/от. цариградско, 1-1-р'ко гроз¬
де (Ri-cs gtossnianc); —ireht m 1. бодлив тел;
2.	шеп. сушен зтлтнчук; зелен боб; -ireht-
veubcm т воен. препятствие ол бодлив тел,
селена мреж'-- —'hcls—ied п шипсст иашиИниа-
—häutu— pl. зоо^л. бодлокожи (клcе):
siacbelii adj. бодлив, ' бодли, и прен, (брода,
думи): шап. er Isi ganz — потънал е е бодли (не-
бръсноп)-
SiccHelkrem' п бот,. трьмlО1рьи, шилобод fOnonIs
spinhsa)-
sIccHcln и: 1. бода, жиля (и с Оуми); пран, под¬
тиквам, подбужда’; 2. слагам бодли (обикн.
само pari, pcif.) 1eetechelt ' бодли-
Steci1lr—1im е лит. енд сатиричен стих;
—schwcie п зоол- бодливо свинче (Tysetix
ct-elcta]’
Stalle т. -S. — обл. бряг; кси; улиua иа кея.
Slalioe п. —s .. lien спорт, стадион-
SteSime п. —s - Irn [—h-h] 1. стадий- 2- спорт!-
стодиюн-
Stadt / • трад: iin irrere — ^—1^^ иа града;
често: старият трад; Im Weichbild de— — е чер¬
тала но гродо; iin Euigt -Рим; разг. die
Verordni-e gelt von drt — aus иорежданело
идеи ол обши—оса-
SicSe/cmi п кметство- -anlagt f грaдeт'лроИ-
'се—н план- —bei—/Граадска железница (напр.
в Берлин, Виена),
etedt/uken—i adj, eбшeисв—е1cн, uс-c'1С] ио
ucлия трад-
Sladi/lezirU т град'ки р-иои; -bezitks1tmcp1 f
районно партийно организация; ——ild л общ
изглед на град; —bucb п трод'ки сeмпячeн ре-
тистър-
SiäSi1r—аm т грaдотсcрeи'ceо; —lautt п инже¬
нер по придау'^.-';-—.;-;’
siädti—ämilcb adj. градоустройствен, архитек¬
турен: Sie —с Gnstaitu—e Sur St—ißui архитек¬
турното оформление иа тлиuи1e-
Seädi1r—Iliult pl. изгледи но градове; -bmid ш
съюз но градовете; —Pittnurscliit/п партньор¬
ство между градове (от различни Държави);
—'lariLingg градеплониране. благоустройство
иа градовете; —tag ш камара иа градовете-
Seädiit ш. -s, — гражданин (жител на граД)-
Stcli/ZeucHt / бятан— ел града (към солото);
—gt/btU п с—еnишт. територия ио трад;
-gisptäcb л градски мълва: das Ist scHon =
gcworSu— за то—o -ечс всички в трапа приказ¬
ват- er Ist zue s euwh—Sun той е клюката но
града; ucп«я1 град говор« зо нспо; -g—nppu /
градско партийно организация; —haus п дом
на градския народен съвет,
städibscn adj- град')« (живот, управа- лOaнuв-
модИ; абдeклoj-
Stadt/kir— т ucитьрьл на гради- —koHer т чан¬
та зи из града.
etaiikm11l/ adj. 1. поснaR0Ш доОре традо; 2. еб-
ШОис-c'лeИ’
Slclt/picn е карти, план иа трада; —'11—1— in
урбонисл; -еan! е периферия. покрайнини иа
Ер-д- —tat е 1. градски [народен] съвет; 2.
тродс)! [н-роден] съветник; —rebrigun— f
Ер-дско служба по чнстотото; —тnniZeh—i /
обиколка иа гродо (с автобус); —schrei—cr ш
остар- 1- секретар ни градски община; 2. сек¬
ретар иа градския съвет; -sowjct е (е СССР):
s lut Deputierten der WerUtäti/nn градски на¬
реден съсел; -staci т исп. град-държави;
—•väii— pl. градският съвет, градските съвет-
—«^1; —vu—otdeeIc(r) т градски съветник;
-vltttcl п градски квартал; -Vorsteher ш пред¬
седател иа градския народен съвет; -aau—Ui п,
pl. градско предприятие за —исргоснобдяеоие’
SiifUeUl /. -е 1- оапар. бърз пратеник [на кон],
(конен) куриер- 2. спорт. ш-фето.
Siatötieiecmf ш спорт, = Staffeliami-
StalZa/e [~oее)J/ -; 1. жив. стофаж: дребни. не¬
значителни фигури е п—изожиоло композиция;
2. прен: празен блясък.
SiaTTei / —е 1. стъпала (на стълба); плюш-дка
на стълба; категория на з-плати. и прсн.: von
— zm — от степен иа степен, ол стъпало ио
стъпало; с-с höhe—n — der Vollkoeeenleit по-
високо степен ни съвършенство; 2- геол- праг
мсжду де— разкъсвания (на земното kaрaj: 3.
авиац- ято- 4- воен. ешелон; 5. епарщ- шофет-
ию бягане; 6- швейц. алпийско га'UшС’
StafZeili /. —еп жив. 'солие, молбсрт, триножник
(нс живописец)-
SUäZZei/fei^<^ir л восн- eшeпоиирoн огън; —führte
е овисц- водач но ята; —gbu/ui е архит-
стъпаловиден фроитеи; —lau/ е спорт. ша-
фслно бягане; -mal er ei/ коеалетно живопис
stalfein I. tr. 1. нареждам по стспеи«, с1eпcнт-
-ом. граднра‘ (Данъци- заплати- пакси,
цeнuj\ das Guide See Beamten ist euieiu—s eccb
Dln1etjahrn1 ersie/üult чиновническите запла¬
ти нои—есчс 'c тродирол по прослужени годи¬
ни- 2. восн- сшслониром (войски. боен ред):
du— ileUc Flügel wer Ilci eesealfeli лявото кри¬
ло бе ешслонираио в голямо дълбочина- 3.
правя ио стъпила: ube eesiiZfuiir— Giebel фрои-
гои иа сcьгoлo-
StiÜ/rl/гeChnmn//1ъггг- изчисляване по '1^6;-
-ия метод (нс текуща сметка):
StalZeJung/, —еп восн. 1- еш—поиироис на еой'-
кисс- —ш-леннронт в дълбочина; 2- вж.
staffeln-

423
stammen
sialfiu—un ti: 1. гарнирам, украся-о’, цокичвом;
обзавежда’, екипирам Сос. ;ueetaff-eteg]; 2-
свстр- горинром (шапки); Sts^lffi^rr^i^e^g/
Siiffiuru— щ, —s. — 1. художник-декоратор; 2. вж.
,11'1-1-1;-
Slag in, —s. —с(п) мор. шог (вьъжв): ü—et (Ser) —
/ube; обръшом.
Stagnation/ —cn икон, стог—ация, зослой,
sicgniirir intr; h икон. намира.’ ст е сoеcой,
стагнацня-
Siahl П- -S. —е/ —е 1. ссомоно, и прсн-: thstZtriet
~ штръжда—’а сломои-; прен. iut 'öC-icic —
смъртоносното желязо (мсч, кана); ein Marn
von — und Eise; човек от сто’она- 2. агнило;
3.	ж-пясо е ютия,
Sicb1/—ai п 1’ ж—лeс—н ‘ннералнн ба—н pl,; 2.
метач- стюмон—но Синя, плоеаа: —lau ш сте-
‘антна ж-пяс]o конструкция; —•leion ш спр;
ссемашеб—сон, ж-птзоб-ло—’
stählun tt: refl. 1- мвтал, каля, и прсн. (желязо,
волята, пялото); 2. техн. заколява’ (оспр)и-
впо нс сечива и др-),
stählet; adj. сс;’-]—], и прен. (инструмент.
оръжие, воля).
StcCL/i riet /1. ссе’оше—0 пружина; 2. ссо’а]--
ио перо (за пuеaнсj; -д-Ииите,' ш стоманен
решетъчен стьлб; -Cebi ш 1. воен- стом-нешо
ааса'а; 2. ист. съюз но бивши;— германски
фро]ce—aпн; —hui! п восн. Срошя; —Cälie /
стемошодобиесн, с1eеoнencярcн зо-ед;
-к;тпег-/брон]|роно хранилище (в банка и
Ор); -qnulle /железен миш-ролсн извор;
—гоНгсш/и. п ‘—бел от тръбно еcомa—a, тръб¬
но м—Стл; -еo,, п швп. велосипед; —stcclee ш
изк. гро—ьор но сломано, —stich е гравюра (из¬
куство т произвеДвние)- —veг'h—mung / ив-
шал. фасониран— но '10’0—0; —aelea'u—U п за¬
вод за еce’a]-] прокат; —murk п метач, сто-
‘инедобист], сceмa]опeяр-] сa—eд, слом-];-
л—яршино; —murker е 'томанолтяр; —wollt /
стоманени стружки, ссемантша вълна-
Stake/, —и: Sicken т, -,. — прът. еърлнна-
stakt— //: мор. I. с.ласао.’ ' прът (лоДко); 2- вървя
вдъре—но, а'оло но кокили.
StekUt п. —s. —с; Stakt'. / —; 1- отрода ол летви;
2. само SiaUliu свстр. лес-а-
ei;U1Iig. stekig. steksie adj, обл, —епохе-с—],
дърв—ш-
siaUsur in/r, s вървя. ходя а'ато но кокили.
eteUsi1 adj- дълъг и тънък (предмет. чoвскj-
SteUIeUeit f разг, -спох-ил-ост.
SlaicgeiU т, —(c),. —; е, —сп. —сп е1anaг‘нт.
stelegmiiisci adj. сталагмит'].
Stalaktit т- -s. —с; т. -сп, —сп слолаалиил.
stelakiitiech adj. стonaк1нт—]-
Sta1hh/ е пърг. хa]с-йекo кантори (особено в
ЛонДон),
Slcii in, —s. —мс I- обор; конюшня (и спорт) (и шег.
за трамвайно. локомотивно Депо и хангар зс
самолет): les brstr Plurd im - наГ-хубавнят
кои е конюшнято; разг. най—дебрнял пемош-
цик, сътрудник. ниГ—дебрата сили; фам. ,—е
WoCnung isi ier teinsti — жилището му е ис¬
тински яхър; 2. обл. урина но кон; все, der
leu'etr — бистро пикоч. урина (болест): 3-
всичаи коцс-бсгочн (за състезания) в един
k0нeсoeоД’
Sicei/laum ш дърео—пр—градо е обор; -lut^Ь.
е конярче; —inttur/зимно мосло.
Ställcbun «. —s- — 1- оСорчт; 2, детска кошора*-.
staliui I- intt; h 1- лежи, стоя е обор (за живот¬
ни); 2. пикая (обикн. зс кoнj: II. tt; 1. обл. по-
чнсл—ом (обора); 2. нассоняеа’ в обера,
Siellu— т, —,. — обл. коняр,
Sic1lrZ1i1i е швейц. 'ан (= Meu|] und Kianc;-
euucie); ~/Utte—l1gg/oбoрно хранене; -пи-,-
tu— in начол—нк но конюшня, аонеза-од’
Stcliiuinje/. -cn 1. обикн. pl, обор; 2. лов. Пусия
3. вж. ,11111;.
Sieme m. -s. м—с 1- е1-оп, стъбло (нс дърво), и
прсн.. 2- племе; род: исп. С.г - С.г Tol1g-
seeu'in родът но Хос—шоуфсшнл'; рсзп. ег -st
vom — Nimm лой обича да —с-мa. о —е до дови;
3. осно——— кадров съссов; воен. кадър: ict —
Сег Kugdecie'', det Besuchet пос1ея]]а кли-
—]c-no. редовни по'—снстлн (на локал); Сит —
c—s Re1imegte аодър на пола; der - c—r Hctlc
постоянен брой, 'ьс;-— на стадо; c-n — Hühner
\ erkcu'ig продавам даден брой кокошки (за¬
еДно с пепв^ч); 4, корт. canо], миза, е1aсaa;
5-	грам, корт— на дума; 6. търг ос-ост] ко-
писал; 7- e—r — Kc/nl epie11; изиграе-’ една
игри но кегли; 8. биол. щам.
Siammaktie [-нс] / търг. акция ос първа т’и-
сня.
Sienm//eteillhg п воен. кадрово дружини;
-läii е родослоено дърво; -/eiifo-schnne
/еснсалетия; —bucl п 1- албум за -писва—— но
пюсе—шсшня. спомени (от гaеmuj; 2. ссъ-сп.
племенно а—нга (за расов добитък)'; —Cc'e;
pl, комп. есшеснн, постоя]]. данни, —ечи-ади
/дялово учaеcн— в ос—ос—ня аопнтал на ООД
siemmiln inn- h tr I- изрича’ (трудно); ]□.;—--
рям босно, говоря със сanъсaне, откъслечно
(зс 001)10); uge1t Kind etcmme1t eciog c-gige
Worin д—i—ie ии вече изрича, исгоeaря някои
ду’!; 2. /г мълвя, премълеям (извинение)-
мъшаа’-
Staimiltu—n pjl- родоначал—нш].
siemmen intr: li произхождам; родом съм; aus
Bayer;, vom Rlcin - родом съм. родът ми е.
произхождам ол. роден съм е Боварня, е Ре—
нашия; au, gnict Fenilie — произхождам от
добро с—’тИство; des Tene stemmt von m—r
Große-iet; аъщало е 'троено от дядо ми и боба
ми- Са, Wort петте aus Cem Ali—ulget-scieg
Stamm es/eigenheit
424
тоя ду‘0 произхожда ас старобългарски; la,
GrCihht ,^111 von Heinr стихотворението е
от Хапне; 1ieees Schwurt sianet aus Сег Zuii
det Kteuzzü/e тоя мсч датира от кръстонос¬
ните походи.
SUammes/eI/e—neii / племенно о'юбеню'1, пле¬
менен хариатер; -Zugehöö-ilkie/принадлеж¬
ност към дод—но племе, род.
Staem//rma /, -Нат, п търг, къща-мойко. ос¬
нователка (не Други фирми): —/tüchile— in
бот. коулифлорня- -gast е постоянен по'—-
тисел (на локал); —gut п родоео, фамилно
имение- —a'лeделe-н «мое-,
staemHclI adj- 1. родее (черта); 2, = stämmig;
3. рядко родовит.
Sicme/haltcr щ продължител но рода (най-ста¬
рият син); -Нат, п 1. род. етгдего произхож¬
да дадена '—‘-Ист—;; 2- търп. централи но
търговско предприятие.
släemig adj- здрав (рcеaj- набит (тяло), шире-
коплсшсст.
Stamm/Uapliel п основен капитал; —Uü—Cu ш
пе'соян-и клиент; —lenC п търг, слроио—пре-
изeодuлeп’
Stammler ш, —s, — който за—аво. «ма 'мушеиие
в говора. п—ллтк-
Sicee/Iiste / = —th11e; —lhk;1 п локал, тдсто ня¬
кои ' постоянен гост; -lannscbaft/восн. ос¬
новен кадър; —nieleU абонамент (в театър);
—mutter/ редошочолница; —rollcf ооен. 1- на¬
борен 'писък; 2- списък на личния 'ъс;—- (нс
войсково чaспj: —Silbe 1Пгр(и1. основи; —siie ш
1-	резиденш«я иа основателите иа даден род-
2-	—аи-сторала родина но нород; 3- тсатр.
обеномс—сно място- -sp-äcle /^^^р^^и^^^ш. ос¬
новен ези); —täte. / рeдeеловна coСnиuo;
—Uisch ш сoпoс-нo мисо (в локал) зо постоян¬
ни пое—cиcтпн; групи сакива посетители;
—tbscnicr е шег:. постоянен клиент ио локол;
-vaict ш родоначалник.
siamevirwanCi adj. 1- едшоплемсиси- 2- прсм-
ол еднокеи основа (Оумс).
SUcme/veruandtscha/t /1- сдноплемсино';; 2-
прам. слимологическо родство- -Wähler е из¬
бирател. който гласу-о -ин-ги зо същата
партия; —muti ш юр. първоначално стойност.
^-0- —moei п грам. коренно. о'ноеиа дума;
—wurzel/Трок. основен корен.
Siäecl/—аm ш сер. писe; -/uthn ш аер- тром—
буеон бетон-
StampZe/. —е- Stampfer е, —s, —е L срамбоеачко;
2-	m Sinepleli, Stampu—i п, —s. -s вид ракиено
чаша.
stampfen I. 'in/r. h s /г- 1. h тъпча. тропам c крак:
eii Sun FmB auf lu— Bodue, diu Eudu — (също
u: len Fuß eni Cie Etde -). vot Zorn. vor
Ungeduld — тропам на пода, по земята (за да
се ешаплaj— тропам ол тияе, нетърпение; 2- s
вървя бавно, с тежки стъпки: durch dce Sani
— пазя по пясъка; 3- мор. (за кораб) клатя 'с
носово- 4. (за машина) чукам дефектно- И< //;-
1.	тъпча. набивам. срамбовам (глина, пясък,
асфалт, нръеmJ— —nim Tcnzri Sen Tcki — при
танц удрям ю земята по такт; таксувам ' крак;
прсн. Ucee icl Atmnun cm, der Eudu ~? мота ли
да изкарам чрез тропи ис армии «з земята; 2-
техн- щoнuоeo’; 3- спуквам, чукам (пипар-
зaхaрj; кълцим, но'нчом (картофи- лeлс):
Stampfer т. —s. — метал. ср-мСова--
Stampfmühle/хромел, трошачка.
Stand т. -us. ме 1. слоящо, изправено положе¬
ние- восн- спорт- стоеж: е—е eichnrnn, fusice —
Ьс—пп имам сигурен, здрав стоеж- Sprii/ci cms
Sem —т скок Сез засилвонт; Übungen ie — сво¬
бодни упражнения в стоящо положение; 2.
‘Я'то. fмe'тоOголожeн«-, 'соянко (напр. но
носач«, дивеч): Sur — 1er Sonne. dcs MhnSus,
der Piceutun положениете иа Сльиueло. Луна¬
та. конфигурацията иа планетите; U-и euiue —
ba—c— ие съм зo'1aнoп доОре; du— — les Jägers
пусията ио лов—ua; Str — Sus Plurlus Im Seclic
мястото на каня е конюшнята; 3. равнище,
ниво (на воОста, тврмоматьр, цените, кул¬
турата); търп. курс (нс златото- ckцmиnej;
4.	състояние, условия pl-. конюнктура, ситуо-
uия; стадии (нс балeештc- процеса- индуст¬
риализацията, но нещото), ie— - des Ver¬
mögens имущественото състояние; Set — Str
U—schulS. Set Sünlu състоянието иа невин¬
ност. ио грях; im -е в състояние (= beslcnle);
cim. isi im ~u rrhiliri нш- е запазено r добро
състояние; cußue -c (am/urstandu) suie zm..- нс
съм в състояние да-.-; gut Im —c suie радвам
се иа добро сдрoв-, е добре състояние съм-
c—e schweren — Па1ип е трудно положение съм-
—е! u-e c-n euiue. c—n scbwurun — bc—un добре
съм постоееи пред икт.. тежко ми е положе-
ииссо при нкт., не съм гледан ' добро око от
нето- трудно работя. мъчно мота да напредни
при него- 5. съсловие; професия. занятие:
ранг, гражданско състояние; Sur irltiu — тре¬
тото съсловие (прaж0aнсnвomа); inr vlurtu —
пролетариатът; Lumtu von [Hobce] —т хоро от
-нсшето съсловие, бпaторeдниuи; s-m —т
gemäß iulue жиетя съобразна ринга си, обще¬
ственото си положение- euinrn — vc—ändern
женя (омъжвам) се; unier s—m —т nui—atue женя
сс за лиu— от по-долно съсловие- de— — 1er
Lanlwlttu селските 'лапани- et Ь,' s-s —es
Lulrc— по професия е учител- lut ludlgu — не¬
женените; mic isU Ihr Nanu uni ~? име и про¬
фесия (въпрос в учрежДение); 6. сомо pl. ист.
съсловен парламент, диета- 7. наличност,
състав (особено е 'опр.); количество: 1ет —
dcs Hucres наличност. състав иа войската; 8-
спорт— старт; 9. търп, тезгях за продаване,
шонд; 10. лов- крака pl- иа едри плuuи-
Standard т, -s. -s 1. стандарт. норма- роените;

425
Stand/vogel
2.	търп. тип- типизирано стока; 3. сaконнa
проби на мон-силе-
Stin!e—iltief in писмо със стондорсни разме¬
ри (Оо 20 г),
sten!eri-sli—un /г: типизирам (стока); нюр‘т-
вам-
Stan!etSrhbj1kiIv п. —s, —е фот. е'—ееен аб—к-
тне но даден фотоопарат (' нeрмаn—о фокус¬
но рoсеcоя—нтk; -vertrag е липов договор;
—merk и стандартен, меродавен труд (книга)-
—е 1. стандарт (нс короновани гла¬
ви, кавалерийски. .моторизирани части нс
боввс организация); 2. хитл. ]aпнe]oл!fсcи-
ч-ско Сетво оргa]исoпня (SA, SS); 3. . лов.
опашка ио лисица, но дива аолка-
StanC/lium ш I. дърсе — преграда ’—жду два
коня (е обора); 2- .лов дърво — стояшаа но гор¬
ски птици; -lei; п изк. подпор-ш араа ша
скулптурно геор—ннс; —/i-С п слагуя-
Sia—C-/y [слондСай] е. —s, -, пасажер без р—з—р-
вацня за самолет; —krueite p/. фин, стендбай—
кредит-
Stänechun п. —s, - 1. с—р—шада; u- -n ein — bringu;
правя на'М- '—р—нада; 2. разг. СьСр-—- но крик
(при сращс)-
SterCer ш. —s. — 1. срнъгъл—ш или назъб—н флот;
2. -иор. неподвижно въже.
SiänCu— m. —S- — 1- слоИаа: пул; зо ноти и др.
(нспр. нс окопно оръдие. грcнaтoхвъргaчkaj;
ссатнс; етажерка; 2. спр. стълС, колона; ди¬
рек; 3. лов. араа но перна; дивеч (с изключе¬
ние но фазани m плуващи птици); 4. ел. '10—
тор; 5. разг. крак; 6. пехн. слоНка, пославао
за епруветки, 7. приСор зо подправки, мо'ло
и оц—г-
Stär/ercI ш швейц. гр-дсcaснл-лсcсe но канто¬
ните във ф—д—ролшия парламент.
Siandee/ae11 ш висшо, носл—дсле—ша аристокра¬
ция; —eni п служба зо траждашсаосе 'ь';./—
ние (е общината);.
siand1eami1ich adj-: sich — traue; l;ese; сключ¬
вам граждански брак-
Sta1d1erb1aete(—) ш чиновник, сaс-ж'дaш служ-
босо по гражда—')осо състояние (в oUщuнaj:
—Cünkei ш съсловно високомерие, шад’тш-
ШО'Т-
siandis/iiiäß, —-mäßig adj. съобразно съслови¬
ето, обш—стс—шето положение. ранга-
Sia—S1er1I1icb11it / съсловна роетнсссо: —lett
ш дверяшнн; барон; дсеря—нш от ]аИ—снеша—
са аристокрация; ~perehn /веорянин. арис¬
тократ; -гeg-etu— п р—гистьр ио траж'да—с)О1о
състояние- -sp—äcie / език но дадено съсло¬
вие. прослойки или професио-илно трупо.
SiänCe/staat е съсловна, корпераснеша държо-
ва; —icg ш ист. дн—со, съсловен парлап—нт.
ei;g!eemier-g adj, гроcиeeртчoш но ронто.
съсловието.
sianCZ1ei adj. устойчив; неподвижен (мсшина)-
nlcht ieir — sein пийнал съм, сoлнлa’-
Seanl/gcll п 1- търг, с—ргн—на лоасо; позорна
право- 2, жп тиксо зи просрочен ‘oгoсинaж;
-gueicbU п воен;. L -от—нопал—вн съд; 2- ос¬
тар. низш ео—нен съд.
sia—CbcTi adj. (за хора) устойчив. твърд, постоя¬
нен; непоколебим (смелост); стоич-скн: —иг
Mui сдрoв, непоколебим дух; —es Hute предано
сьрue; Сс, Unglück — ет'гс/е; понося’ '10-
нчески цтши'П1ето.
StanIbcltieUuii /. — твърдост, т'лойчиво'т, по-
слояне1во- непоколебимост.
etenehe1teg* in/r- h tinb. c D те1ояeoе, из¬
държим, съпротивлявам cr: liinn AnerliHun, irr
Kritik — устоявам но всички атаки; издържим
непоколебимо аритиа'аса.
Standhööh/ниво. рае—ишт-
släriig adj. постоянен (сОрес; комитет- гарни¬
зон- врсме, изложба); редовен (тен но Дру¬
жество. корпорация); ]тгр-кьс]01 (прс-
етайj; траен: редовен (доход). adv; на посто¬
янно ‘—еcожиceлслво: —ег T-1/s;г—r-t1t допъ-
лнителе]. свръхщ-сс— служащ; - wurden '10-
-ом щатен; — -е Shl■i; wohnen на постоянно
м-сcожнcтnсcсо съ’ в София; dc, ist e]e —т
Rudngeett този с сл—р—осипшнял му, ]тнс‘—]-
шиял ‘у и-зраз-
siä—Cisch adj. съсловен.
З^:^|^(^//1е^ее/ссеяши е1ъпСo (подвижна) - —licit
л слопово- сигнална ев—cпи]а но aвcоеоб)нл
(когото нс е в Движение); -guiii— / библио¬
течен шифър, —ott ш 1- воен. тoрннсeH’ 2.
икон, мсеcоусco]оeявo]-’ локaписaция, ссаш-
дорг, ]aИ]Спaтeгрняcнe рaсгопожт]ит (на
предприятия, особено в инДустриято): 3,
бот- ‘'ссешаходишс; —o—iSierst е воен. гор-
—нзошна служба: —-pcnUe / фсм. конско еван¬
гелие; -'leie ш слояшаа (зс таксишс); -pinkt
е 1- място но наблюдение: 2 гледище, стоно-
више; da, komme еп/ der ~ an зо—нси ас гле¬
дището: еп/ Sim = sielen, sici ent Ser s ,11111—
слоя но гледището, зи—мо’ становището; разп-
ile s-n з gründilcl klau mccier дивим му ди
рaсб—рe; vor s—e s nlcli е/дсПе; не пременям
стонаенщ—то си; —qneeiiur п воен. гaр—нсюн;
е1оя—)a: -reclt п воен. сотн]огюп-со право,
сот]]eеьдтСнa процедури при обявеше из-
алючнлел—о положение.
,'1;/—uchilich adj. воен. по сe-н]огоn-вa пре-
цeдтрo-
SianC/—udu /1. горнпoннт; 2 остар еnово на
открито, осоС—ше шадтреСне: -suil/ei; /
въжена ж—п—з]нua по релси, фю-икюл—р.
etanCs-ch1r adj. устойчив, слоСнл——-
Sia;CrsiuhI е подвижен стол за малки депо (Ос
св учат Ос ходят)- —mir / слоящ часовник;
-waagg/ спорт. в—зна; -vogti е н—гр—nе1—a
Stand/wild
426
птица: —uili n лов. дивеч, които ис мени мя¬
стото '«.
Stä—ge /. —п 1- прът. еърлина (нс пика. знаме),
шсг, еърлина (зс Дълъг човек); пръчки. колче:
din Turnübung an len -n тими-стически уп¬
ражнения ио върли нитс- len Kche mii Сее —
ä—sthBen отблъсвам лодката c върлината- Sie
—п der Schurr ра‘тното но —ож*иuа- Siuguilack,
ScHwuici in —п червен восък, сяра иа пръчкн-
n—u — Zigcecltue дълъг пакет кутии с uнгaрu-
Hühnnt siuztr auZ Сег — кокошките 'гоят кац¬
нали но пръчката, сьрпн]a1a; sbci bubn
Aussie-gen aus Сег Stra/un—ahr an 1er — häller
при слизане от трамвая държи 'е ю дръжка¬
та- рози.: das kostee е—е - Gull, Goll това 'лру-
ео сума, ка‘оро пари; r—r Anzug von ier ~
Uäulcn купувам 'И тосев костюм- е—е Sie —
halten ш- помага.’ —км., закрилям го; вземам
сср-шити му; 0- ис отстъпва’ нкм. по нщ-,
мото ди сс меря ' нспо- bui Ser — —icb—ug из—
троп-ом докрай; фа^и- е-е - cr/u—и— 'aмохeaп—
стеом, говоря на —дра; фуком сс- u—u lan/u —
дълго време; 2. лов. [д—б—лато част от] рот¬
но благороден дивеч; 3- час; ол мундщук иа
кои- 4. право, дълго дърво без клони- 5. разг.
високо цилиндрични Сирено чаша- 6. лов.
опашка иа вълк, лисици.
Seä—gcl ш. —s. — бот. 1. стъбло (нс цвете. тре¬
висто растение): 2, дръжка иа гъба. лист.
цвят: фсм. lall n-chi von — ! хсм да ис под-
ш-ш!; дръж ст, ш' губи аур-ж, да ие се е
'грах!
Stängelglas п чошо с тънко столче.
Stangen/bier п бира във високи fuилиндр«чиu)
чаши- -eisen п 1. Sta/eisne: 2. лов, еърлина за
лов ио дивеч; -bolz т младо тора- -'Tuti п
кои. впрегнат де око.
Stänker/л. -s. — фам. 1. кромолиик, расдориuк;
сплелт/к. които се рози е чужди работи- 2.
с’рoдnьо. смрадлива животи; «ли предмет
(пор, вонещицс- тютюн, миризливо сирене),
StänUi—ei/. -еп фам. кромолничсие, 'плетинчс-
ие, интригантство pl.
stänkerig adj. (рои. смрадлив.
stänkern inii: фам. 1. крaмопиича; 'плстнича,
интригувам. причинявам, правя раздори- 2-
ровя 'е. чопля. тършувам- подушвам- 3- воня,
смърдя; тровя въздухо-
Stannibl п. -s, — 'таниол-
Stanze1/ -е 1. лит. стоицо (еmрoфaj: 2-р1- стои
във Вотикон--
Sicnzu2 /. —п тсхн. 1. шоицо, матрици; 2. маши¬
на за шoнптвoиc (на ламарина. гьон)-
stanzen /г. техн. шoнuоeoм (ламарина, гьон).
Stapel /и, -s, — 1. нареден куп, грамада (напр-
дърва); 2. и Stapelplatz склад на стоки, аит-
репозит; тържище за даден вид стока; 3. мор.
скеля за строеж на кораб: ein Schiff auf -
icgun, von - lassen сanaтa‘ кораб за строеж;
спускам то във водата- рюзг. e-n Relc vom —
iässue тегля му едно 'лово- 4- дължина. 'трукт
тури ио памучно нишка; 5, кичурчс вълни.
вълма (от овче руно).
SeipClic/. -п бош- стоп—лия (кактус).
Stapellauf ш мор. 'пускане иа ноeое1рояш ''
кораб еъе водата.
stapeln I. tr. натрупвам иа трамода. ио куп- 'кло-
дирам; —'ъбиром, нареждам но фигури, сти-
фнрам; II- int- h розр. 1. ям( собствени про¬
визии в тю'лилииua- 2, j крача, моршируе—м
' широки крачки, 3. map. прося- Stapelung/
Stapel/platz е търп- тържище, саворишт;
-wagen ш автомобил-товарач; -wäre f скла¬
дирани стока; такст- складирани изделия (без
ozied на .моОста)-
Stapfen m. -s. Stapf ш. -cr, —еп; Stapfe / —п
следи от крик. стъпка,
si;cZe1 int- h s крача c тежки стъпки- пазя (през
ентгo)-
Siapby1okhkdme е. -, -kUr— меО. стафилокок-
Stair т. —sr-nn, —е/еп зоол- 'корcu-
Stcr2 т. —S, -е меО. перде, аат-ракл (чер. звлвн,
сив): е-е dun — stecheg опсриром нкт. ол пер¬
де- розг. отварям икм, очите,
Star' ['тор] т. -s. -s филм. шесер- сeeсдa,
starblind adj, .uel- вет. ' перде, к-тор-кт-
Star/blindheit /мед. вее, 'пeгeca породи ката¬
р-кг; —brille /мед. очила зо кос-рокт-
stark adj. 1- силен (и прам.), як. крепък, здрав
(човек- ръка, дух, памет- матура, Държова-
пшршия, арпcнmлcцmя- глас, оцет, вино. чай;
тютюн. дъжд- склонение, глапол): ebn -tt
Hure могъщ тоегодaр; —с Nervue здрави не¬
рви- восн, In —е; Tieueärschen е усилени пре¬
ходи- dcs isi s-u -с Seiie тава му е '«лато- 2.
пълен (човек); ма'«веи. обемист, дебел (зид,
въже, пвалOeй- коноп- конец, Дърво, клон): ube
Mann von —cm Kötc1r—an шнрекеплешест
мъж- -ег Rauch. Nulci гъст дим. гъсто мъгло-
ubn —гг Bcnl дебел том; zme! Zo-i —u Bobinn
д-уцелови талпи; KiciScu fü— ~u Diene рок¬
ли зо пълни жени; immee «cr mctlen всс по¬
вече пълнея- 3. толкава и толкова ио брой; го¬
лям. многоброен: las Huer !,' 100 000 Mine
—	армията ноброяеа 100 000 души; 100 Mare
—	сте души ио брои; е—е -е Familie мнотоброй—
ио семейство; 4- способен, '«лен. голям (иг¬
рач, Дарование); liu MannscläZt splcleu srir —
отборът «три много добре- in Сее MäincmatbU
ist et eich' — по математико ис тю бива; 5.
прекомерен. голям (мраз, налягана, напреже¬
ние, простуда. пушач, пияч, преувеличение);
предимно adv. твърде много. прекадено: търп,
с—е -е NccHfeа/c голямо търсене (на стока);
т—е —с Mcbiu повече ол една миля- eie —ег
Achtzl/ur торе—долу. кожи-речи 90-тюдишен- ns
427
Station
/uhe - enf 10 Uht малко ое1aвo де 10 чоса; —
—eschrTt-1i, in Лgep—uch genheeen, ‘ного зо—т;
(фам. ias isi e-n —es Stück! лоса c н—чуеане!;
da, -,1 aber — това c вече прекалеше; рaм:. les
-st —nr Ta—cU, ToleU! мшоте сн позсоляеош!
Siаt(un)keet1n m къщичка за скорци.
Stärke/, —е 1. сили, силни страна (првиму-ще-
спво): Rcclnc; -st ,-е — смяси—ссо с силило
му; 2- числено';, състав (нс войската- рлo-
ес- неприятеля): das Bctcillog lat е—е — von
1000 Mann дружннато има съсси— 1000 души;
3-	еСтм, рaс‘cр, дтС-лино (на зиД, плот-
кожс, Оърво. том): 4, кола, нишесте, скорбя¬
ли; 5- и Sta—ku = Ste-ke-
Stä—Uerb1em п 'инило, синка; -guieb п е дек¬
стрин: —niuhl п —нш—сс— иа прах.
stä—kun И: icfl- 1 сoсипсa’, дава’ сила; подкре¬
пям сс: diu Gcb1г1e1n/t eeätUe itr Me;ecien
планинския; въздух сoсилвa човека; Cie Ae-cii
stärkt die GiicCct р-Сосаса сoсилсa краИшицц-
ле; sici nie Speise nrl Trank — подкрепям cc
c яден— и пиене; 2. коло'ва‘; Stärkung/.
sti—kr/evö1k1—t adj. гъсто —aе—лe—; -gläulbg adj.
със силна вяра- -Uereie adj. c много 'вещи
(електрическо крушка); -kroch-e adj, кока¬
лест; —-ti/igar// д—С—л-
Stc—keerh1 in ei. силен ток. c голямо стойност-
Stä—Uunii-ttil п ср—дслсо за засилване-
Sie—lui [сcoр’’’J п, —S- —s изгряващо филмова сстс-
да.
Ste—mete е разг. скорчо. скорец е алелко-
SearosI щ, —еи, —еп 1. о)олий'кн управител в Пол-
шо: 2, ссор—Ишишо- ам—г е еnaвя]ек'О село-
etetr adj. 1. неподвижен, твърд, н——naсcнч—];
втвърден, aeчoнясaп’ скоча]-]. сaерьс]oп
(ръце, крскс); прен. сaeеce]ял (прави ia, зако¬
ни- нрuнцuнuj; слисан, смаян, вки‘—нен: mir
sind die Finget - vot Kälte пръсти;— ми еао—
чашясаха ос 'луд; —us Pcplct твърдо, дебело
хартия; wir wett; von —un Fe1eeg nn/cben ог¬
раждаха ни стърчащи скалн: — vot Staunen-
Sci—rcU, Enesntzi— слис-ш, ваа‘—н—— ол учуд¬
ване, ваим—нен ол страх, ужос: прсн- cin —er
Creueklur твърд характер; е—и —сп Nackt—
На/е; имам ]eгрeaлe]e] нрав, твърдо глава,
нс пр—внвом -рил; разг. Са bin ici eigfaci -
просто изумен съм: 2. (зс паг1e0j втренчен,
спсртн: —тп Blick, ' неподвижен поглед.
Stau—cugek п есренче]О, неподвижна окю,
Staeeu / — = SterrCn-t-
sier-un intr-. h 1- (enf c-r, cim’’ ~) гледа’ втренче¬
но. влорочсшю: in, Lccre — гледам втренчено
прaс—010 престрашстс;: пран. aus dem Fegstct
etaгrtu; die GeweCrIäufe б; прозореца гледоха.
зтсха дулата но пушките- 2, нсподвнжен. зoе-
рьз]an, втвърден съм (от спуО): замръзва’,
с’ръзвом с', вкочанясвам. втвърдявам се. еко—
‘еняво’ се (от ужас): 3, (за планини, дърве¬
та) стърчи: ein starrenier Frle, Baum стърчи¬
ща еa*oлo, сгърчищо дърсе; 4. vot ctm, D- von
cim- — пълен, препълнен съм ' нш.; Sie Sltaßen
- von Schmutz улиuи1— са изпълнени ' мръсо¬
тия; Cie Seide ,11—tu von GoIlsticUnte- коприна¬
та лежи от злоти- вeсбa; die Verbreche— stcrrtnn
voe WaZZun прeетьп—иuu1e бяхо въоръжен« до
зъби.
Stau-huit/. — 1- етвърдеиосЛ’ неподвижност, з-‘—
рьзнoneет, вка’тнялосс; сo)осceняпос1- 2.
прен. н—прекло—нмосл. неподатливост.
Ste——Uh'f е упорит. твърдоглав човск.
siete■^ö^^lig adj;. твърдоглав, упорит.
Stäee/Uö'ilgkeit /. — твърдеЕл-весл; -U—cn'/ ш
.меО. л-та]те: -lufisch-ff п авиац. днрижобъл
ол твърда система; -sine е cвъдогnoве1во.
stet^t^s^ignle adj, твърдоглав, упорнт.
Sia—tsmchi fauC. ааталспсия-
SUe-l е. —S. —s 1- спорт, слорс (като започване
на състезание и ксто място нс за-почване-
шaj, и прсн-: an den — gcle; олива’ но ссор-
ла; ui; gute-. miee1ug1nget — дюСър, сполучлив,
несполучлив старт; am — seir сс—‘a‘ учосси—
е еъеcтсa]нecо: 2. авиац оллило—с ио сомюлст.
Sta—e//cig/авшщ. писта за излитане: —/lock ш
стартово блокче (плуване)- стартова подпор¬
но (бягане).
,11—11; I- тп: s 1- спорт, стартирам, срът-ом,
сoпочвo‘ съст-зонне; чссто, тчoеceтзoе в
състезанит; 2. (зс самолет) излитам, отnиca‘-
II. н: спорт- пуско’ (нкт.) е съсс—за—не. до¬
ви’ ‘знок до почви: прсн. икон cin etnus
Untrrreiier — зопечв-‘ несо предприятие:
ei; nenet Tortilm wiri /eet;tt1e сoгочзo пре-
—кснраштле ша нов лонфилм.
Startu— т. -,. - I спорт съдия, който дови знак
за старт: 2, овеси. сторс-р, -шлосер. пусаис—
слсш ‘ехо—изъ’-
Start/Ienpe /пооре—. ситнилно лампичко (при
епcрпj; -reenpe / стартова плюш-дка (за из¬
стрелване но рскепи и космически иoрабиj-
—schuss е спорт. сс-р;;— изстрел: —veelo' п
овисц. сoСрa—o зо нзnитa——: спорт. заСро—а за
учассне е еьст-сa]иc, пншaсa]— ос уч-ссне в
еье1—сa—нт; tu Ьсе ~ —е му —‘ разрешено до уча¬
ства е сьеттсa]нecо (породи заболяване. дис¬
циплинарно наказание и др.)
Зй; - или е съкратено зо Държавна сигурност
в ГДР. Щози (ос St;ctesicCetie-t!eC1egetJ0.
s'äi. siätig adj, еж. sictig-
Stctumurt |е1тйт•’’ ] n. -,. -s изя-ле-н— (публич¬
но)- декларация-
Stat-k /- — 1- физ. етoтпaa (капо наука и капо
покой— равнoвссuej: 2, спр. сгаспао но конст¬
рукциите; 3- есл-)еnг поддържан— печс-та
чрез лер———-
Siit-h; /. -еи 1- гари, станция, спирки: itr Zug
iäle aut jiScu — влакът спиро но всяка станция:
stationär
428
2. спиране; прссеей. пртСива—ис: in Berlin
Ьс-ее mit cbeen 'fcg — /cmccle r Берлин спрях¬
ме за един ден; 3. ftn-n — icbee получавам без¬
платно квартира и хр-иа- 4. отделение е бол-
-^0’
eUciIo—är adj, 1- постоянен (нс Дадено място);
непроменлив- 2- мвО. 'тоциеи-рен-
siailonlitun /г- указ-ом място за сто—нс, преби¬
вание. ностаияеом (войски); Stationibuurigд/
SteiIhgs/;—ei е ивО, з-всжд-ш отделение;
—ge-ämCu л гори (сгроОа); -scbiZf п кюроб-сто-
цнон—р- —Schwester 1 иед, 'сорша сестра;
—-Vorsielir ш —aчoпн«к-тoрa-
sicilscb adj. 'лотнч—И’
slCIbsch, siäiig. suatech, adj- 1. швсйц. - sine!/; 2,
Оиол- вироглав. упорит (кои)-
Stailsi е. —сп, —сп тсатр, статист, фигурант.
SlcIIsIiU /. -еп икон- стилистика (и като наука)-
StätistiUeir е, —s, — статистик-
Siitiv п, -S, —с слолнв-
StcUlvdhpf ш	стативи— ел--—-
Stator щ. —s --- огеп сл- слатор.
stell I. prp). G в‘ес1о, наместо: — meinnr -‘С'та
мен- — deseen вм-'io лова- си 1—т — емссло
сто; an EideS’ Kinins, Zahlung — вместо клет-
во. ио мястото ио дете. вместо плаш-нт; II-
conj. С zu и /п/; или с dass: - sich zu —ueset—,
verkommt et immet meir в‘е'лю да сс по-пра-
еи. гои -ст повече прeгaдa; — leb lut A—be-t
ü-ele ich dich ie Bult -место до се видя но ра¬
бота, намирам ле е лтплюто-
Statt/. — oеm- място,
Släliu /. -п ‘ясла: —-— — Sur E-inncrn;/, int
ErihI1—1 ‘ясла за спаме-н, зо отдих- е-т
hriII/п — 'в—щешо ‘ясло- с-с U1gcetl-chn — не¬
гостоприемно, неприветливо място.
sUaUUfl—Sen* inti- h /rnb. 1. сеасо, дава се. състои
'е, устройва ст (концерт, ДоклаО, представ¬
ление- приви): iit ei;tign/1;11ne Vorlesung
състоялото 'е лекция- 2. аешaр; имо тю нол«-
ue, номиро 'с.
stäii/ebii* intr- h /nib,: конц;. u—e Bitte — довом
ход но молби, уважавам молбо.
siiiilc—ii* inti: h = siaitZinlnn-
stiiihafU adj, депуссим, посeолeи- законен, ва¬
лиден.
StaeenäZilgUeii /. — допустимост. приемли—юст;
валидност.
StcUilaiiut щ, —s. — губернатор. R«иeкрoп. наме¬
стник.
StatehaltirCI, SiäiUba1i1—shnaZt / -еп губсри-тор-
ство, euц-kрaп'1ee. наместничество.
sicUtlicb adj. 1- представителен, импозантен,
енажcи. внушителен (мъж. фигура- здание);
2. значителен. голям: -е Eieechmun значител¬
ни доходи,
SeaIU1i<^lH^^Jli/. — представителност. «мгюсaнc-
ност. внушитслнюсл-
Statue f. -п статуя-
StcimlUil /. —п стa1тйкa-
eiciule—1— /г. установявам, песлашю—ляеам: си е-
m ube Excepul — наказвам нкг. зо пример, иа—
зиданис.
Statur /, —сп ръст, '--.0, стои, фигура-
Stiims /л. —, -/-se състояние, положение- имуще¬
ствено състояние: die — quo 'ъщ-слeтeaшолю,
сстошното положение, статуквото- lur — quo
а;1п положението на штшасо до исReсcнe
събитие.
StciUU п. —s. —пи 1- е'иоетн закон- pl, устав (нс
Дружество); 2. правилник,
siatmtCtIec1, stciüie—mäßie adj- по, според ус-
саеа, уставен-
Slcu т. -s. -е сaсгой. педприщва—с (нс течащо
воОс); з-виряв-нс- мор. -т ~ в състояние меж¬
ду прилив и отлив; задръстван— (на уличното
движение)— 'труп—— иа превозни 'р-дстеи-
Stama—Iage fxuOp. бар-ж.
Staub ш. —fc)S’ ряДко -d —е 1- прох, пепел; втс.
биол- пръст, кол: der Wind wit/eli See — an/
вятърът пювдито [eблaпи] прох- разп. i-rse
Angnleenhe-t ici viel — aiZ/ewirbeli гоя раСо-
ca вдигна много шум; — [von den Mö—rln]
wischur бърша прах [от мебелите], mit Ist —
In liu Auee— erПh1en прах ми слезе е очите;
прсн,: вие, demütig in in— - sleUue падам ннч—
кюм смирено, покорно- ulm-, е—е In Sun — zie-
hrn, zerrrg очерням. охулвам. гeтoс—oм нщ..
нкт. - u—n in len — werie—, stürze; повалям. сва¬
лям, нuс—eрг—ам нкт.; im — iineue, sicb Ie —
uinlen лежа, търча се на земято, в прох-
(капо nабeOснj: wIede— zu —, zu - mnl Asche
wu—lun ст-е-м пак но пръст (умирам); изтлей—
вам; е-е aus lue — erhuben изваждам нкт. ос
калта; фам- sicb aus lem — ecchu— офейкеам.
изчезвам; 2. бош. прашец (нс nmчmпkuj-
Staul/lcch ш водопад, гдето водато се рoсбнeа
но прох- —bese— е метла за прах; -—tuicl, —
blaii п е бош. прошник (на тичинкс)-
Siämbchen л. -s. -; Зеси/кт п прашинка.
Siäubecden л водохранилище,
sUambun, einubeи in/t; h s imp, 1- h прашно е, пра¬
ши 'е- '«пе 'е. разпръсва 'е, като прах: 1c,
Wäeer—, Sie Aschu etam—i еедота сс пръска иа
ре'а; пепелта 'с 'ипс. стеле- FunUun — искри
се сипят, хвърча;- die KinScr etän/eg
auenina—de— дcиa1a 'е разпръсват; 2. 5 прели¬
там, хвръквам, разп- сoгрoшR0м (нснякъДс):
die Schat etäu—t1 in Cie Höin дружината,
пълчището сoгрaшu нагоре; ятото хвръкна
бързо нагоре.
etаm—e1 tr- rcf/- 1. разпиляе-м, разпръсвам, про-
теиеом (неприятеля); 2. остар. сипя, посип¬
вам прах (върху нш.)- 3- ссл-)ет- ютвя—ом
(жито); 4- refl. (за кокошки, яребици. ераб-
ци) валям 'с в праха. провя прашна баня;
uвьркoм-
Stämler щ, —s, — аешшр- 1. прахосмукачка; 2. м—т-
429
stechen
ли. бърсолао зо прах; 3, .лов. хрьлкa- 4. бот.
пърхутка гъба (Lycoperdhn v-uleä-i,)’
Steub/lciu— е; -guläß п бот. тичинаа-
stcublg adj. 1. грaшeн, покрит ' прах; 2. кило
прах,
Sieubiekuii / — запрошешюст-
Steu//Ueme ш много гъст требен; —köen п вж,
Stäubchen.
Siäub1I—g /и, -S, —с бот. прах-еища, пърхуско
гъба (Lych'et1hn vulgaris)’
St;u//1cp'u; е кърпи за бърсане на прах;
—luege 1мсд. пневмоаонпозо (миньорско бо-
лсст); -neg'ei ш остср- лятна ‘а—со. лек
шлифер; -regt; е снт—н дъждец; -siueue ш
прахосмукачка; —aeiul т четка от г-рушинa
(зс почистване на нрaхj; —w-rlil ш стълб от
прах; -molkt/облик ос прох; —zucker ш пуд¬
ри захар.
S'auchti /, —е I. сеъ-ст- купчина, сноп, ръаоИаа
(лен, коноп, оставен До съхна; вж. ee;ucirg
3): 2. рсзп- блъскане, мъка, срспонс; 3. швейц.
сoСрoдaa-
stamcbin //: 1. блъсвам. cлo'вoе; натъртвам: sich
de; Atm - —а—яхсам си ръа-ата; 2. натъпкеом
(спокс в бъчва); рoспn-сaсaм (гвоздей); скъся-
еам- провя гe—кье и го—дeбcn чрез набиван—,
ссърсеа’ (торба)- рсзг, la, siancii aber! ама
че рапър'—-. лруска! (кола по лоши пътища);
3-	фам. калайднссо’- дялам (шкг.); 4. фси.
пъхва’ е джоба си. осмък—ом-
Secuchu— т. —S- — рсзп. 1. блъсваше, удар (ю нш.):
2. cрепo]е, блъскане; --прежени—, усилие; 3.
рсзг. а-лоИ, дялане; 4. швейц. = Stcncie 3.
StauCeii /— хидр. бент, Сараж.
Stauii /, —п бот. многогодишно тревисто рос-
л—шн— (сам-).
stauiu— inir h s lejl- (зс рcеneнuсj расте, рaс-
расссо сс храстовидно.
sieuS-g adj. боп, сртснсс, хроссеенд—ш-
stcurn /г reß. 1. хидр. сoгрпшeo‘- преграждам
(вода- поток, рвка); 2- мор. товаря, но‘—ствам
нешо (стока в кораб);, 3. refl- (за воОс)
н-съСира сс: н прен,. die Mrnscinn siauien шЬ
vot dum Scheu/eg.s'er хорота сс трупохо пред
висрннасО’ 4. reß. шеп. тъпчи се, ям; Stauung
1
Staumauer / язовирна сстна-
Stcue— т. —s. — товарач (но прuеmaнищej-
sieunen inn; h (über c—r, ctm'- —) удиenявoм cc.
учуд—ам '—. дивя се; смия— съм: Са ete1gse du!
чудно лн е. ноли?; dic etangegie Menge уди¬
веното тълпа; ,111—1—1 billile Wate удивител¬
но т—сишо ссо)'-; фсм, BauUlöizcr ~ глътнал
съм си език- ос учудван—-
steununsuu—i adj. удивителен.
SteupU / —п все, кучешка чумо, га—о; соп, чер¬
вен вятър (по конете).
Slcupt2. Stäupe/ -и, Stäupun—/ ист. публич¬
но Снчтсa—с-
stäu'tn tr. бия, шибам (публично) ' пръчка, бич-
ремък; Stäupung /-
Stin/sec е хидр. язовирно езеро; -aacsscu п 1-
хиОр. заприш-на -юди (в шлюза); 2. застояло
-ода; —mehe п хидр. бент; -muliur е хидр.
малко езеро ' б-раж- -ат—k п хиОр. язовир-
SitcU [стек] п. -S- -s пържола- ';—)’
SliiUici ['1—)^;] п, —s. -s пържоли от кълцано
‘—'0-
Sieatln п. -,. — стеарин-
Stiailt «, -S- —минер. ст—осит-
Siecn/aplil е бот. татул (0111—1); —lein 1ист.
ор—на зо турнир; -läui т. —uiclc/бое. кош¬
ничар, самодивски чемшир (Ilux equi'ol-ui):
—bickte п подлоги (зо боnннO- ——ellci. —itulii
е еехн. вид длето; ~ihrg е бот. глог (Ctclcr-
eus oxycc—ilc)-
siicbun* I- //; icß. 1. бода, пробождам; ‘ушвам.
‘ушаом, промушва’: n-n in Sen Arm — убеж-
дом икт. е ръката; sich c-и Dotn. Spli'ter in die
Hand — уСеждом сн ръката ' трън, треска; '—
m 1а, №1,,.- in dic Bum,' — зобис-м нкм- ножа
е гърдите. Schwe-ge — коля ссишя; c-и toi- zu
Todt - грe’тшсo‘ нкт,- уСи—-’ тю ' нож-
коми, меч; die Nalui ins Kissur — забождам иг¬
лата но възглавничката; т—с Kontrolluhr - от-
бenясвaм начолото но работаса чрез кои—срол—
ния чосоенна; Wci; au, dem Fc,, — водя вино
ос бъчвоса зо проби; лее/, eteciegdn ScCie—ze;
бодежи: stcclcndc Ai/cr Седящи, бодливи,
остри очи; рсзп, c—r etici' iit Ncugicr люСе-
пнтстеото —е диво нам, покой; n-m le; Sier —
оперирам нам. пердето: прен. отворя’ нам.
очите; 2. жиля, ужилва’ (пчела- комар, скор¬
пион); Sutci nrd Cutch geetocCeg изпожнnт]-
пзпомушаон; 3. коля, убива’ (свиня, човск);
4. гравирам (печати- монограми). (Bilder) -;
Kupfer, le Stall - гравира’ (картини) но ‘—д.
стомано; wie eee'ocCeg eciteibeg редя букси¬
те като мъниста: 5. .метеш, отварям, нсбожлo’
дупка е топилня. висока пещ (зс Ос изтече
разпопеното мaсaj: 6. садя (торф, чимове;
аспержи); 7, ист свалям от коня (при рицар¬
ски mурнирj; c—n vom P/ctSe, eu, dum Settel —
побеждавам икт. при турнир; розг. нсмcсcвo‘
съперник. 8. корт, (c—n Kaule —) цока’; Kitte;
— отваря’ картите на сполука; 9, мешал из¬
пускам разтопения месал (ое високото псщj:
10. (фсм-- е-е е—т — лепвам -км, плтеннпa; Ii.
inti; h s 1- (зс остър прсдивт. животно)
бода; (зо насекомо) жиля, и прсн :. Nciilg,
Dotrer - иглите, тръните бодат: S-t Sonnt
sucli слънцето жари: 2. (rach c—m mie ctw. ~)
бода, мушкам, мушва’- посяга’ да мушни;
прсн. (ат/ е—п —) иронизира’, подигравам сс
' -кг.: raci c-m mie c-t Nadel, c—t Lanec, c-m
Dolci — посягам да убеди нат, ' нгло. до то
‘ушна е пика, кома; Cie HüCrc— — cufeincnCit
кокошките се кълват; in ict Bi/ul — отворя’
Stechen
430
наслу)- Библията (зо да намеря някакъв
&№&-); рази- In ube Wespc-nu,' - разбулвам« не¬
приятно история; utw. ei-cbi In Sie Aign; иш.
бне но очи- раз?, etw. etichi u—e in lic Augur,
In dir Nase нш. се горcвнт—a нам.. еста—ос
нкм. очите е -ш.; -ш. —оди нкм. очите- 3, (зс
цвят, питие) бие ио нщ.: Cbusu Fcr-c sticit ins
Rötllche тоя ^41 би— но ч—рсецикоео; 4. мор.
(за кораб) отплува: [1ichiJ bube Wiel - . in See
Wind — държа сс o вятъра- 5. (es, riw. silclt
mlr) нш. мс бели, имам бодеж: us selcht mir In
ir— Brmsi имам бодежи е гърлите; dlu An/ir
~ mit ечите силно мс болял- 6. спорт. т!'-
cbnardet um uiw- — провим решително състт-
зоинс зо нш. (след ревсн резултат)-
Stechen п, —,. — 1. меО- бодеж- 2. турнир- 3. три—
-ьорссео; 4. вж: siccien-
stechend pai/- adj, пронизващ (болка)— остър
(Миризма).
Stichit т, -S. ~ 1- грасьер; 2. воен. спусък ио
пушка. лък; 3. сонда зо опитване иа мосло-
Stecb/llIiei / зоол, хаптшо муха (Strh1hxye
cilc-lrcgs): —glas п уриш-тор: -hibi— т '«фон.
смукача- зо вaлт]e иа тсчие'1и; —konickt е
ел- = 3trcUdhsr; ~шИсkТ/Cоо-77. нeмanaричeн
комар (Cilex ca'-11s); —paltet f бот. кошли-
чор, еa‘одн-еaн чемшир (Ilux aquilolbii)-
—scCriii е воен. гoрaднa крачка (е опънати
крака); —mhi-/ контролеи ч-'ювиик-
Steck/becken п - StechbnhUhn; -brief е окръж¬
но писма — публично обява за търс-не и сa-
лавянс иа престъпник (с описание нс отли¬
чителните -пу белези).
silcdbriefeich adj- We/net wu—ln — vurToie' има¬
ше публична обява зо зидърж'—— на Воти—р,
къд—то бъде зonо-e—’
Steckdose f сл. кюнтакт-
stecdtn I- /ii refl. 1. пъхам, слагам. мушеам (е
Hm-); забождам: ,^1 D lic Haare — забождам
'« косите; е-е r—n Ring an See Hir/cr — пъхам
пръстен ио пръста иа нкт.; sicb hinter r-n ~
крия 'с зид нкг-- рсзи. използвам нкг. зо свои
иeли; оправдавам сс ' икт.; sicb D п—п Bluen
ins Hcce. Ins KnopflocH — забождам цвете е ко¬
сото. е пc1пuuoco 'и- diu Händu In lin Tcscbcn
— пъхам ръиcтe си е джобовете (ирази.: ходя
без робото); разг. cr sieckt uns alle le die
Tiscie той слота ссннца ни в джоСа си
(превъзхожда и«)- фсм, Sie Häelc In Tuumle
Tcschce — бъркам е чужди джобове, крада;
sbcn Weite. diu Fin/ce In lic Oh—rn — пъхам си
памук. пръстите е ушит—- due ScHlüssci ins
Shblhss — пъхам ключа е ключалката- u-e B—bei
In in— Briefkasten, den Fülibalue— Ins Eumi — пус¬
кам писмо в кутията. слотам стилото в калъ¬
фа- Bhige;. Et/e1n, Kateoffeir [Ir Cun
Er1lhdrn, ie Gauten] — посаждам боб. грах.
картофи [е земята. е трoдоиатaJ- las Schwurt
In die Scheide — пъхам ’—чо в ножницата;
прсн. 'лого.м крой ио борбата. 'пара; ubn Haus
In B-cnl — подпалвам къща: c-n bis GcÜän/nbs.
разг. ins Kiltclcr. вулп in, Loch — пъхам икт-
е сoceорo. map, е noндuсo; Geil zm sich — взе¬
мам« пари 'ъ' 'ебе 'и; прeН-: s—e Trotz mltl cin
Zlui /useuckt иа упорството му се слота крои-
рсзигл п-е п—е [Oh—lrI/е] ~ глc'вoм нкт.; u-e
e-n Nemi/knii, nin Geleiinis — скришом съоб¬
щавам нкм. новини, тайно; п—п In dun bunirn
Rock, untnr dir Sollcte— — вземам нкг. войниа-
dii Nase in etw- - пъхам си гагата в ищ.-
Kcpltal In ubn Gesclält — слотам, хвърлям ка¬
питал в 'делка. търговско предприятие; dum
hebr icl cs gehörig gestuckt хубаво му дадох
да разбере- - Ь-ci—un спирам 'е. сa1ьeaм. запъ¬
вам се: Im Schlamm’ Schreu, Зс—1 — llublnn
сo1ьeaм. затънал съм е тинята, сието, пясък-;
der Silz —lie— mie vor Staunen im Hals — от по¬
чуда думите заседнаха в гърлото ми; In s—m
Vortrag - binibun зопъвом 'е в доклад— 'И- —
lasst е, забравям (ключ) е ключалкито- б-
изоставям: et hat Ihr im Scilamm — lassee ес-
ca—u то затънал е синята (без Да му помогне):—
рсзи. -iss Cubn Gnid stecUen ис 'И бутай кесия¬
та; тук порите ли ие вървял (аз плащам): 2,
refl. ,^1 Hinter r-u Sacle ~ интересувам се, за-
—мом се. грижа се зо някоя рибата; II. (inpeih.
понякога stak) int h 1. пъхнат. 'ложен е. на¬
мира сс (е нш-); забоден, забит е- (за капитал.
пори) пласиран, вложен е: der RI—/ siecke се
Finee— пръстенът е на пръста; diu Km/ul strcUi
noch in lur Wundn куршумът c още r раната;
разп-: er stucke imect —ei Richtr—s гой кисне
постоянно у Рихтсрови; es stucUt ciw. liHbrtee
лук работата ис е чисто. нщ. сс крие е лая ро¬
бата- nr sinckt in —urten Rock лой е е унифор¬
ма, войник е; in diesem Jmn/e— stuckt ctw. е
ла—и момче «ми ищ, ^———0); bis übet die
Oh—nn in Schulle— ~ потънал съм до ушите в
дългове; mo stecken Siu dnnr? къде 'е дяволе?,
къде 'е губите?- Sur Seel wir eesiecUt voll
Mnnscbnn салонът беше претъпкан от хоро; 2.
inp- ns stecki mie In aiiee Gllrirti навсякъде
мс кърши- рсзп, da strcUt's сом c бсдото.
Siickin in. -s. ~ 1. тоята. пръчка. прът: cuf е—е
— telinn яздя иа тояга (за дете); фам,: hnuie
sielt ecl wieder Uuie ~ gutcdu днес пак всич¬
ко '— обърква. и«шо ис върви; Druck cm —
hc-ui юuапaл съм я; ие ми е чиста ^-—'11-'
2. билярдна щека.
Steckenknecht ш тъмничен надзирател-
Steckenpferd п 1. детска конче — тоята; 2. рсзг.
'трост, фантазия. побърконюст, сапалcиост по
нщ., слабост, мания; хоби; lauetnl cmZ s—m —
rcburn постоянно съм запален по нш-. отдавам
се иа фaнтaс«uтe си; B—iefmarUeisaimeln,
Fmßlalisplcl ist suie — морколюбителстеолю му
431
stehen
е стросс, з-полсн е по футбол-; da, ь,' sein —
но тая с—‘а е побъркан; jtier Нае sein ~ всеки
си с башао луд.
SlucUcr щ. -S. ~ ел. шекер, щепсел.
3i1ck/dies1—, ——uti п порт-бебе; -konicki е ел.
конлакт-
Sieckllni /и, —s. —с cei.-cni. рcс]иa. шеалииг; нар:.
чепао-
SUicld/naCel /Toorm!ика: разг. n—n, utm. win е—е s
e1cieg търся нкт.. нщ. под дърво и камък;
~tübe/бoт- рапица (Btasslca гора)-
Siuuc11—cbese [сcнгпчтиз] /. — спорт. стппл-
чейз (наДбягване с препятствия),
Steepler [слиплър] т, —s. — тнaст-увoщ в ссипл-
чейз (особено кон).
Steg ш, -s, -с 1- пътечки: lic— kerne Icl Weg und
—	тук зная u ной-‘алаи;— пътечки, и прен.: 1.
14'—; ’ое;чт. 3. муз. маг-р— но 'срушен ин¬
струмент: int — cs' Сег Geigt ’агар-;ю ио цн-
гулкота; 4. псч. шега; 5. съединително чист ио
ртдипo пртдм—сн, напр, ‘ессчт шо очила,
пръст—шче но —срита; 6. щипки зо изопваше но
понсолош; 7. техн. вертикална час; от желе-
з-и профил; 8. спорт. гардо, предпазител но
р-пира-
Seugrui/ ш осееер- стреме; сага само в: сп, lem
—	импро—нзиро];, ша бърза ръко (nucanei-
спвувам, говоря, Държа слово)': sich von, Ie
—	nälteg храня се от грабежи (за рицор-иро-
битвл);
Stig—ui/iichti— ш гe-c—н‘гроснсoceр-
Stuheu/ m. -s. —: S'uhiu/märrcbun п 1. кукла-
чо——а- която вн—огн 'с нспрoeя (асма), „пиян
Пенчо“: 2, чаша, която се изправя сама-
Stuhbiurhellu/'с-ар, локал зо писне —а крак,
,111.—* I- inir: h (х) основно значение стоя, 1.
ссоя [прав, нспрaв——]; (за предмети) сложен
е. намира с', има го: издига сс. 'търчи; пост-
възправя’ се: ich Cale lange си diu ^-11,11111
gusiegCu— дълго чоаах на спиркото: а-г
1ueeteg In Сег SeteBegbcig ~ трябваш— в сра’-
-ая да слоим про—н; vot MüC-gUn-t kenn noch
[an/ der Füßen] — едва сс държа на краката '.
ос умора; da sicht et —сю го; cr -se bei ,-m Stutz
glücklich aut diu Fü/c zu - 11kh1mug за шас-
сн— при гaдa—eто сн той е стъпил на арааоса
си; ich кси; dir alter Man; nlcli — -;,,.- не
‘ого да корим, да оставя 'ларня човек да стон
прав; in Set Sonre, In Scictten- Reger — 'тоя
на сль]пт, —а сянко, на дъжда; а; Cut
Meechige - работя на ‘ошинола; Се— Tisch,
SciregU sieli ie Kalincie мaеo;<o, шкафът е е
коСн—тсо; win viel Bciicn kögrce -е Cieee1
Zinict ~? колко легла може да гeб-рe тоя
стая?; ias Heus ,'11' eigsai аъщасо слои. сс
издига са‘от]а, у—днштно; vor le— altee Bur/
,1;—!.— ипг Ciu Menurn ол ссория замък
ссьрчоха с-‘е едни зидове; Trane; etcgSen Ihr
in Се; Angcn сълзи пълнеха очнст ü;
SchweiBtthpfnn sinhen an' s—t SuIrm по; има по
челото му- das Wasser siuht nbrS—ij нивото ио
еюдало е ниско- lic neuer Wohgbюcks steleg
а; 1er TаuctsttcBr новите жилищни блокове
се издигал но тлаенола тnиua; er shll kommen,
wie et /rhe und stelt да дойде ееднаго. както
си е (без До се првoбдuчaj: с adj.: diu Tür stuht
ollc; -ралола c. 'лои юс-юрено; Sas Taue senil
leet къшаса стои прозно; Cie Shnnr steit СтЬ
слънцето ст е издигн-ле високо- int Feind
strht vhttnilhcli неприятелят има благоприят¬
ни позиш!!; Сег №'1— ,111' gut- Siche. Cünn
овесът олива добре, е гъст, рядък; m—c Sache
steit gui, eciI1ci' раСетите ми слоят доОре,
отива; зле- gut eil u—m — доОре съм е нкт,; с
Jnf. със и без zu; 10 Pletin In Stelle — Cc—cr
и‘-м 10 коня в конюшнята; Gnid bul e-m —
ie—rn имам пори у нат.; das ,'1111 zu erwarte;,
zu belürch'er сови сряС—о до сс очаква; ю; лова
трябва до се опосявимт; с прe0.лoзи: рсзг, mit
siuhe cs bis cn Cen Hals. —is i-iriet до гуша ‘И
дойде. aut sici sci—si — стоя но соСстс—]!;—
си нос—, осланям сс но с—Ст си; Сег Genitiv
sieht ent die Fra/u ..Wessen'?' родител пия; па¬
деж стои при въпроса „чий“; рази. Cie janzu
Well ,11111 ent dum Kopf с—';^- всичко се е
обърнало ' кроаало нагоре, пран. aut /1,111
Bode;, eiciete1 Grund — имам здрава почва
под краката си. осигурено съществуваш!—, mit
—c-lce Beinen сп/ ict Eudu — човек но реалния
свят съм; Си Tiet1hn1t1t ,'.1. ent 10 Grad
c—р’О’—cьрь1 поаазса 10 градусо; enf s—i
ci/creg Kopf — нoе;оя—o‘ на -оляла си; eie с'-
е enf KTic/s/uB — c икт. съм иа беИшо нега (в
обтегнати onнoшeнuяj: alles sbcit enf Cem
Spin- всичко е гое1aс-]e но карта, leb c-m (in
Dienst) - служи при нкт.: cs siciit —ui IC;cg, zu
gclug hiet zu /ici—cr ос Вас сa—не!, дали да
си отидете, или да останете; da, Waeeet Magi
ihm ibs zni ^1-, содоса беше стигнало до
шията му; Cut Baum ,1.1' in Blüte' дързето е
пeть]oпо е цвят: in Felde - но бойното поп-,
на фронсо съм; рсзг. Са, ,'11' roch Im weiter
Felde соео скоро нямо да сса—т, де сова нщ,
«‘и още ‘шоте -р—’—- im Feuer. ie Gciicit —
—о’нра’ се е срожснит, е бой. da, Hau, stell
in Flämin; къщого е е пламът!; 1^ -е Fuegt-
Rcdc siiicrdi Uner—reheer въпросното пр-д-
прняс!—- -и jd,. Gunst — родсо’ сс на нечие
благоволение: in s—m s-ebzi1eteg Jalt — аором
с-демдтсссаса години; -е —istrr Megne.saliir
—	съм в рaзп—-тa но силил— си; das ,1111' gichi
in m—t Mach' ласо не е е ‘еяса власт; in. -е
Verdcclt — сonодосря] съм. eit e—m in Verkehr
—	общува’ c икт.- c—m in We/e — преча шам.,
—-‘иро’ сс нам- но пътя: -е Wett—uuerb ~ шо-
мнром сс е сърт—цова—н—; ü/ue e-m — по-тор—
stehen
432
съм от икг- (по рани или по сила); ночалниа
съм —)’.; рсзг. snter dun FicCiel, dci
Pa—thlfel — номнрам '— под чехъл, женски по¬
даник съм; untet Sun WiZZun — намирам '— под
знамсносо- das Dorf sicht unter Wassu— 'слалю
c ноеюди-но; vor den Riss — скачам ди запъл¬
ня пробива, зoстьneo‘ сс ' риск (за икт.. нш.);
voe Sen SchtcnUrr ins Ge—Ichtus — отговарям
пред съди; iin ^1—1 ,'111- Ile zu Bur/u ко¬
сите му са ]aсcрьх]on!, се изправя;; ent
Du-ateu, EtöTictu;/ *- паслав—ц ' иа обсъжда¬
не. на разискване (въпрос); zu jds- Dlcrsic; ~
'тоя иа нечии услуги; was Stube zu Dbegsiu;
какво обичате?; e—m zu Gn—otu, zut Verfügung
—	но разположени— съм нкм.; les Haus 'Secht
с-и/иетс/си znt etet1g Ty'hthuU върху къщата
има първо нпестаа; tim'. siuit zu Kaul. zim
Verkauf нщ. c за продан; спорт, las Spiel ,'11'
3:2 drei [ThtrJ zu zwei [Totu] играта n 3 иа 2;
зауварявонс и като клетва: so wahr Icb stnhn!
кълна сс. уверявам еи. че е истина’ лака ми
бота!- капо subsl- das Seclur fälle iit schwer
‘мъчно издържи ио стоеше, ис може много до
слои приви- Im Siebte бързо. н-крак- 2. имам
постоянно ‘—ссонохожд—ни—; воен- квартиру-
-ом. иа гoрнисон съм; служа: las Wild siehi In
diusum Wä1ihing дивечът се навърта е тоя го¬
рички; in ursrtet Stait steben viele Truppen R
нашия град има много войска ио гарнизон- wo
siulun Siu? къде служите?; —п! Set AtUille—ie ~
служи е артилерията; Ich habn zu iir/c —п!
euch instcginn много дълго останах. сс заба¬
вих у -и'- 3- (Tüt u-r, uiw. ~) застъпвам 'е. га-
ро—лнроМ’ отговарям (за икт.), поддържим
нкт.. боря се (зо нщ,): ubt sicien Tür 1;^—
Vateeriinl борим се зо нашата страна; jelcrzu-l
zm s—e Wort ~ държи винаги иа думало си- Cie
Atbeiee— ~ liiict Ibrur Ru/Iuru;/ рабюcнииu1e
поддържат. стаят зад '—еесе правителства; in
ier Noe eüssu; ult alle fü—nbni—lur ~ ? нуж’до
трябва винаги ди 'с подкрепяме един друг- sie
-	volllgheltl-ci bbnine 1cm Appell те з-сливас
напълно. поддържат изцяло пюсueа. грuсuвa;
4.	разг. завърш-н т. голо— е: las Haus. da,
Bmcl, dbn Ar-ebt seeit кътало, книгата е поло¬
во. работило с свършено- тсатр- ubn Stück
siulu дадт—ала пиеса е полево за представяне;
5.	(nccl ciw. ~) обърнал съм, носачси съм: lut
Wind strhi nacb Norlc;, culs Land вятърът «ма
северна посока, есе към 'уш-со- suie Sinn stubi
nacb a—Sern— Dle/cn. Höbcrce Zbu-ue гои. духът
му се стреми към други иешо. към по-висо¬
ки ucпи; 6. спирам се, спрял съм- намирам сс
в засгои; (зс работа) спрял съм; (за завоО) ие
работя: auf rbnmae stcnl Set Wcgce изведнъж
колата спря; lut Motor, die Ubt. ibn ZuI/ur ~
моторът ис върви. ча'ю-иukьт, стрелките са
'прели- cb; Cutci/iligCes Pfuri, lu;
ecb1euSet—Scn Wi/cn zum Sieben bringci успя¬
вам да 'пра изтърван. подплашен кои; 'пирам
подхлъзналата 'с кола; Sir Blutung wheetu ebcbt
— кръвта ие и'каш— до спр—- - binibnn ш, спи-
ром 'е: Sie Uh—, de— Moiht. Sie MascHInu bst —
eibl-nbnn ч-сю-иикъл спря. моторът. мошина-
ла спря. е спрял(о); ier Zig —ibn— auf Trelet
Sttecde — влакът спря иа открито поле- lici—ce
Siu — стоите. спрете 'е!; прен- е— -st in s—m
Beruf vor 20 Jairen - /u/iiuben er 20 години
не c н-пра-ил никакъв напредък е професия¬
та 'и- б. (зс вещ) есеови сaСрa-cн: du— ScHire
Ist lote — gu—ibrle; чодърът е забравен там; ~
lassen нс вземам. оставям нш- но мястото му;
забравям (чадър); «з;с1овя‘: sich u-e Bart —
icsscn о'соеям 'и брода; u-n Acic— — icssce 0'-
совям ниео на ут-Р- d-c Suppe — lassu— оста¬
вям 'упого до изстинт; ие побутвом 'тгoco;
lass diu Luitue — остави стълбата (трябва лш
още): wie Нс—еи 1111, -Icjue url — 1cesun’ всич¬
ко зарязахме; Cut KottnUtht hai е—е Fehle— ~
1aese1 коректорът не е съгледал сдна грешко-
рози. Siu Totic wirst Su nicbt ~ -assen тортата
нтгрcмcнню шс 'и изядеш ще еи хареса)'; siu
Ьсе le— Brsucler — iceeen тя нс обърна внима¬
ние иа посетителя. остави го до чака. 7. (зс
облекло) приличам. отивам, стоя: das Kluil
sirht ihr gut роклята ü 'таи добре; Sir Fatbn
siehi Ihr цветът U прилича; /-^1 Teltmn/ siubt
dir —icht това държан«— нс ти подобава; 8. (за
стока. акции и поО.) струвам, котирам 'е: las
Guitublc ^11 nocb Im Preise цената ио жито¬
то с високо; des Kleid koemt eich auf 200
Mc—U zu — роклята ми излез— зо 200 марки; 9.
предвижда се, определено е; иoкaсea се ' нш.:
auf lIcsc Tat strht Todesst—afe за това деяние
сс предвижда смъртно ноаозаиие: 10. е—т
Maier. Billhcmu— — позирам ио художник, скул¬
птор; И. imp, е, стои, отива. става: ns sicbu gmi
um е—п добре юснеат раСеснсе но нкт.- win
etrlt’e laelt? кок стои тая робота?; рсзи- win
sinne s? как ст—?; кок осивот роботите? (учти¬
ва формула): 12. стои, имо то [казано. писа¬
но, гcчa1aнюJ; слои иа дневен ред: las eta;S
in der Zubtune. In u—sn—rm Luht—ucb имаше то
във вести«)—, е учебника ии; les Stube eul Seien
162 това слои, «ма то но стр. 162- so stcli’s
1nshhrlnlnn тока с писано (в Библията); рсзг.
е— Ist cin Bu—nauk—at, min eu im Bucbc ниНи таи
е закоравял, настоят бюрократ; las Stube eicbu
auf den Proe—сее нямо то е програмата; 13-
твърд. колосан, втвърден е: резе.: die Scbürzu
sicbu vor Siä—Uu престилката 'търчи от много
кола- lic Hosu siuhi voe Scbeutz панталонът
c 'гинал иа кора от кал, мръсотия; 14. грсм;.
стои, употребява сс: le— AuiiUcl siubt voe dce
Häuptmo—t членът слои пред съществително¬
то; 15. m inp, заеис«: ns siuhi in s-t Micbt r
433
steifen
и—гоеа -лост с. ос нспо сa—-и'и; 11,1— Plan siult
uni Tälit init s—t Te-Inaiin планът и« me ссо-
нс или те сс осуети в зависимост от шегоео-
то участие; 16- ряДко сьщ-е1-т—o, просъще¬
ствува, исcрoИсo: da, Mügeert неСе subt 700
Jeltcr събер—ота църква еъm-с1-твo ос 700
годиш«; shlan1u Sie Weit siuhe докото сеетът
сътс'теуео; 17. оспор. сaстaсoм, «зпровям сс:
се '—— Manur — за'то—а‘ до един зид; enf den
Zele; — сaсcoвoм но пръсти; In Cin Höhe — из¬
правям 'e; windet enf die Fü/c zu - komie;
пак се изправям но краа'ато си; II. и: 1. е ком¬
бинации срсзчични subst. при съответен ню¬
анс в зависимост от глагола: e—m Be-ch'e —
'лушам нечия изповед; испeвядвaм 'е; оспор-
die- '-с Gc/alt - устая—-’ но, грe‘н—o—0’
опoс]осc(ca]; Gevatter - кръщавам, куму—-м-
für die ^,'1; von cim'- — отговарям за, гe]a-
ся’ разноските зо нщ.; ,—е LeCtjeite — преми-
на-а’, корим чнрааусишесо си; Modell ~ по¬
зира’ кило модел- Poetrn — стоя но пост; s—n
Man; — а. проявявам ’ьжeе1—о, доблест (док-
рой): б- гоaoс—aм се от шаИ—деСрата си стра¬
ни- не ст посрамвам; с—е Rcdr (und Antwort)
-	давам нам. отговор, давам му обяснения,
опровдоеи’ '— пред него: рсзи- Scl-in/c — 'тоя
на опашка; спорт, et konnte den Sprung nichi
—	не успя да нопро—и са'оаа (поОна при екиj:
Wacie - стоя но пост, караул; eile Weticn —
приемам какъвто и ди е. всякакъв облог; ос-
пор. der Zweikei'/ — !сnисo‘ победител е
двубоя; 2, рсзг. nin Loch in Sie Etde — провя
дупка е ст’ятo от чакан—- sich D Cie Bcire In
Cer Leib — откъсва; мн cc арокаса от много
чакаше; III- refl- 1- и //: intr; h «‘ом еръза*., ес-
—еш—шн— (с нат-): wie stnier Sic (sichJ mit Сег
Familie? в какви връзки, a'-a-u отношения. как*
'1— с сосо с—‘—ист—е; aul Su und lu eli c-in —
но „сн" сме c нкт,; 2, ранг. eic1 gnt, scl-ccCi —
доОре, зле съм материално. имам. нямам сред¬
ства; sici ar. ent 50 000 Mark — имом 50 хи¬
ляди ‘оран; 3- 'тон се: litt siele cs sich gut
това място е удобно за 'сотше: 4, с означава¬
не на резултата: ,lcl lüie — у‘орявом ст от
'тое——-
sielrni adj. pari. 1. грo-, изпроз-]; ет—тстш
(жили в мина): ~n; Fußes —едното: 2. —тгeд-
внжен; застоял (воДа): .мор. —es Gnt ]-га^e!-
жен токелож; ~с Feett;1e ——подвижни грaс]н-
ци: 3- постоянен (вятър). редов——: непромен¬
лив, непроменен: —с Bülne постоянен, уеca-
шосеш на едно ‘ясла театър; —us Teet редов¬
но войски; —е Farbe*; срай—и бои; -с RrCrneett
фрaссопотич]о съчетание, исрaс; псч. —с
Letter; клншираши букви: 4. внсяш, н-гoсгe-
шен (байj: 5, вж, ,1111;,
StelenSruiiue е цирков езд-ч. -крабат.
Steht— т. —,. — спорт- 1- издръжлив кон за
състезания; 2. в-пос!г-д—съсcтзaтeл, който
каро зад мосоцикл—снссо—пеюшрнс—л-
Siin/Utcei— ш 1- твърда (колосана) ц—д-ойно
яка: 2. разп. яка иа бира- -111'1 /тояшо лам¬
пи; —erbte— / подеиж-иа стълба ' подпюрко (за
Ос стои изправена, когото нс. е опряна о сте¬
на).
stebli—* tr- refl- (и без obj.) 1. крадо. открадвом:
отнемам: 1cm ibu—en Gott Sie Ta/u, i-e Zelt —
губя си слacио1о време (.лвнnяйсnlвувшuj; et
ИсНе wie ebne Eislee крадеше като еeрaкo, как-
сете докопа; фам. сг kenn mit 1eethC11n
weticn пес пори ие давим зо него- ие искам
да го зноя; 2, refl. измъквам ст тихичко,
промъквам '—- вмъквам се; проараде—’ cc: ein
Shgnegsttch1 st-rile sich Cutcis F1get1t еди—
слънчев лъч се прокрадва през гросортua;
прсн. an, iirit Brust siall sich ui; Sun/zct
въздишки cc изтръгна от гърдите ü.
Siihlir n, —s, — остар. разг- само e: deu Tei11t
-,1 so gnt Cer — укривател и крoд-п са една u
също стюаа, е; един дол дрешки-
Silb'latz е тсатр. място зо проео'тоящ!’
Siubt, Stär in. —,- —е ‘лод овен-
siebi—bscl adj, m!р!Йе)H-
Siuieriärkur т, —s. — = Siulrut-
sltif adj. 1- твърд, —eenoеc!чт—. --гъвкав, корав
(коса- хартия. картон, хастар, гaесj:
вдървен. вкeчa]я'aп, вцепенен, ехeoнoт, нт-
подвижт], изтръпнал (крак. гръб- ръка.
пръсти): парализиран; .мор-, устойчив (кораб):
прен, упорит, непреклонен (врат, возя, хорск-
пср): ]eгохвoce]. срамие, дървен (въртеж .
0ьржaнивj: ~ geftht1g сoерьз—oл: е—п -'г
Hals. Rücke; ia—en имам схвани; врат, гръС;
рази. упор/ит, непреклонен съм; —е Зее снлна
гoсзьп]тзoно море: рези- richt — -g s-u
Mcinine sei; угeгетстeo’ шо мнението си,
разп- Caiieg Sic Sie OCte; ~’ н’аГс— кураж да
чу-се!; 2. корав; твърд, колосаш (якеу; —er Hui
00’0—: 3- гъст (като): снл—н (ироп. пунт-
вятър), 4. прен. принуден (разговор, усмив¬
ка): нс1eп]aт, престорен. —ттеceсcвe—, цтре’;-
ниал—ш- педантичен (в втuиeцuятcj: (зо
стил) надут: е—с —с Verbciigrigg принуден,
фeГ’on-] поклон; ein —er Ei'/agg хладен,
формален прием; е—т —е G1e1I1eche/e престо¬
рено. нодусе еСтсстве; i; Ciesin Tene1
Cettecie ein -cs Wusun е соя къта нари голя¬
ма при-улсно';; хладно пeрe’e]иonност: т—с
—е Helling дървено държание; 0 разг. нспри-
стсливо държ*онне: рсзп. Cie Olren — lallt; не
губи кураж, не се довий!; irr Nackig — lai-c;
не оcетъпвo‘, налитам се; сaгoзea‘ си поло-
жтшнесо-
Stui/ej. —и 1- стр- подпора: 2, проклтйаа: опрт-
тура; коли (за бсльо): 3. = Str-fheil’
,11-/1— tr: refl- 1- правя аюрое. твърд (корсет): ап—
28 Немско-български речник, г 2

Steifheit
434
ретирам (шапки- плanoввj; 2. колосе-м (бе-
льа- яки); 3- стр- подпирам (стана): разг. е—
m Sun Nackur. RücUin — окуражавам икт. при
'ъпретн-о. държи ' иетю; 4. lefl- Отал- fe-ch anl
etw. ~) (упорито) държи (но нш-) (= sbci
versteifen)- Stillung j/
Stub/beit, Sluiliglkeit / — 1, твърдост, иeтьekaeое1,
-коч-цялост. eueneнeнeс1; изтръпноласт. не¬
подвижност, колосал-осс; 2. прсн. дърве-ост,
непюхеотно'т, трюмасюст. при-уде-ост. иее'—
тестве—юсс, церемониалност.
Stebigäze [--с]/твксп- тифои,
siibtlelne— adj. ое твърдо хасе; разп- дьрвен,
отегчителен, 'аучти (човек).
Siubflelrun п; —iebnmagd /твърдо хасе- -pipber
п картон- —,-;— е упорс;-;, твърдоглавие-
Stei/ ш, —s. —е [тясно] пътека (особено планинс¬
ко).
Sicig/lügel ш сере.’—; —ulsun п 1- скоба за качва¬
не по стълбове; 2. спорт, шипове но турис¬
тически обувки- 3- желязно стъпало (по висо¬
ки коминт);
Stuige/, —п Оисл- 1- = Seluju; 2. прелез на огра¬
да; 3- = Steig; 4. тайги; аоф—з (зш птици),
stelii—* inti: s h 1- (еп/ uiw. A ~) кочеам се,
eьзa'aчсaм '', изкачвам ст (на стана—- дърво—,
планина, стълбата, но коня); издигам 'е (за
бслон, дирижабъл. хвърчило); възвишо-ом се;
(за цени, температура. барометър) повиша¬
вам се. качвам се: In Sun Auth—ms, ins Лmih,
auf. In diu SercBnnbcig — качвам 'е е -влюбу-
'o, автомобила, трамвая; Tränen stiu/un iit In
S-n Au/ce очнсе ü 'е нопълниха със сълзи; las
Blut. lic Rötn sici/t Ihr ins Gcslcbi кръвта ü cn
качва e пицecо, тя се изчервява; рaлг;: der
Weil stuigi -hm In Sun Kopl виното тю удря е
главата- ibm ,1-1/ Sir Galle ins Blui сой се роз-
гн—еи; фам- e—m cuZs Daci - нарязвам. дялам
икт.; c други предлози при съответна нюан-
еирoвкa на значението: ans Land - слизам иа
сушата; aus irr Kutechr, dum Bus. ine Boot,
len Zug — слизам от файтона. oв1обтеo, лод¬
ката. вл-ко; lu—ch las Fe—sUn— — прескочим през
просорeuo- прен- uiw. stei/i eit I— lu— Sine ит-
ми «два наум; фсм, In Sie KiciCur — навличам
дрехите; vom Throne — абдикирам; du— Vogel
senbeu von Bauen ппщото хвръква от дърво¬
то; zm Bauen ~ kaиeaм но дървото; zu PTu—de
—	яхвам. вьзсядo‘ кюн; din Hca—c sinigun Ibm
zu Bu-ge настръхва му косата; 2. (зс кон) из¬
правя 'е ни задните си крака, противи 'е:
stcigceln— Löwc изправен лъв (нш знаме— перб);
3- разг. състои се. стави, следва: dc, Weet-
ecreun wbrl nächsten SonrUae — надбягвания¬
та me се състоят идиота неделя; е—е Rude —
lassue държа. происнo'ям слово; c-e nie Gies
-	lassne пия нoсдрaRUUo за нкт.; стуО, cin Lbul,
Ka—ims sicbgt следва, пее се песен; 4. разг. оти¬
вам. отправям се: in Sie PrüTung — отивам, явя¬
вам се иа изпит- in dir Schüssel — посягам към
чинията. хапвам си- студ. In Sie Kanin — пия
за наказание- 5. вървя надуто, важно; Steigen
п: das — Sur Kuesu се Cer Bö—su поеишовон—
коч-онелю но борсовите курсове.
Seeiger in, -s, — 1. мин. надзирател иа миньори;
2. вж. sicbjui-
siuiiern /г: refl- 1- увеличавам, повишавам (про-
uлвo0сmвО; нсеи. цент, тираж); усилвам се
(болка- гняв, възхищение. раДост— вятър.
буря^); 2. грам, с1cгeнувoм (прилагателно);
Stetuuunge/
StcIgerungs/gual ш— —sUu/t / грам, степен за
ерaeиeи!—-
S telg/llu/ ш авиац. вертикален полет- —lultuu /
стълба за качване по покрива- -ис! п техн.
балансово назъбено кeлenиe но часовник; —
—Ieei— е ремък но стреме; —-role п; —luilueg
/^възходяща. напорно тръба (на воОна инста¬
лация. на помпа),
Stetbgrnng/ —еи 1. наклон. —-горните, склон; път
нагоре- 2. вж. sicbeen’
sUell adj: стръмен (планина. скоча, стълба- пъта-
кш); - schrcbbn— пиша отвесно.
Stelle/. -п стръмнина,
sUtilen in/t; h refl- пост. издига 'е стръмно (път,
хълм),
Stuie/Zumer п восн. таубнчси огън- —femer1eshhüeг
п восн. оръдие със стръмни траектория; пау—
Сичию оръдие; - scC-I/I / ;тв—'си почерк; —
VVoti;gf спорт. силно никланя—аие иа тяло¬
то напред при 'пу')——— и слалом ^1)-
Stein щ— —s, -е 1- камък (т мед; нар, зс минс-рсч):
Cer roln. inlcucne — исдялоният, дялания;
камък; —е —ruchnr, Ulhpf■rn, schlebfun ломя,
троша, чука’, шлифовам камъни; mii -сп
wurlun замерям ' камъни- aus е—е — —ustuhnnl
монолитен- си —еп le le— Nbcrce ie-lue имом.
стродом от комъни в бьбрeu«1e- прен. 1п— —
Сее Weisen философският комък; us —llul kein
— еи/ dem ardetrn н— естана камък върху
камък; us ftbutt — und Buie дърво « камък 'е
пука от студ; разг.- ~ url Bube schwö—пп ееря
се и 'е кълна; кълна се е иаИ-'ея1отю 'и; п-е
-т in lu— Wcg leeun спъвам икм. работата; е-
m —е aus due We/u —äumen разчиствам нкм.
пътя (ош препятствия); las !,' wbc uin Tropfen
fWаssctO aul u-e, cul dun ncißun — това е капка
в морето; dr— — Uoeit Ins Rolinn работата
тръгва- неизбежният край идва; чорапът за¬
почва до 'е разплита; 2. пул. пиюика (в шах,
дама, табла и поО.); карщ. каро- рози; icl е-
е п—п — im B-cut hc—ue добре съм сс поставил
пред. добре съм си гюелaп при нкг. (ииам бла¬
говолението му); 3- костилки (на плоО); 4.
435
Stelle
съкратено вм. Mühletrin, Edulstelg, Gta—et1ig,
DenUeeri;: lescigittegn —е камси; echtn -с ис¬
тински скъпоценни К-мъЖИ,
eiuinc1i adj. е дълбоко старесс; престарял (ба¬
бичко).
Stube/bau т стр. камешша конструкция, строеж*.
постройка; —buire f бот. 1. а'амтичт (Rubi,
sexctilis); 2. боровинка (Vacc-rium): 3, чети¬
рилистно ерошске око; кръстач (Perl,
qu;dtilhlie); —bubßi— ш зоол. 1. щнпок (Ch—i'us
taenic); 2, чинка (= KetnbeiBut); —•buscbwu—di
f меО. ссродание. болка от камъни (в бъбре¬
ците, жлъчката, .ueгугшj- —liiS е ao’-нша
статуя; -lock т 1. лoад- козирог (Capt; i/ex]:
2, сстр- Козирог (съзвездие); —bhiug е 1, ао-
меннсто почви; 2. ко‘сшеш под; -lhlrrr ш
тсхн. )а‘е—орск! свредел, пребиван. лост; —
iruci е боп. кoеc]eneекО’ еСичшнк
(Scxift;/;): -ircclte е 1. кам—нотрош-чка- 2.
)оменолю‘ец, ки‘—нар: —■irncl е камтнюло’-
на- каменна кориеро- —/ute /п. -buiti f зоол.
вид колкои (P1euthgec'cs thombme maximm,): —
d—oes1I,Ppm^7. 'колен кос fMhneicnI; scxalilis);
-Сеuck m литография; —•richt f бот. зимен
дъС (Qncucn, tobiir e1seiIiПht;)-
siiinin adj, = s'rinetr’
Stuinerhe—niu; n сам; е: прен. ns !,1 zum — това
бн трогнaпe и к-мъка.
stuiri—n adj. каменен, m прен:.
Seein/ZeuclI f бое. плод ' костилки; -gubürt f
меО. мумифициран, пссрнфицнрош- аолцифн-
цнран плод; -gut п фаянс,
siuirgmtun adj. фаянсов,
Seuinhägut е хвойнова роаня,
Siuin/beuu— ш каменоделец; -Cnl; п зоол. ата—
лик (Alcdois gtcuca)-
stiinichi adj. остср- aaмcн!ет (звмя, почва)-
stuinli adj. каме—нст (почва, страна) каменлив,
stiiniii— ir- убивам ' комъши (особено като на¬
казание в старо време).
Steig/Ucie е зоол- обикновено кукумявка
(Allcnu nhcene); -Ulet е бот, комунито
(Mciloiotlis): —klo'/te ш трешоч иа а-мъкн;
-kobic f .мин, ком—нни -ъглиш- />/
—UolienercUt; п кo^:тнeзьгпт] Состин:
-Uoilurlr—gmu—k п кa^^—нeeьтлт]o ’!шо;
—koilerrrvler п кo’-нeeьтптн роион:
—Uolilugzuchi /мин:, )oм—носьтпт— рудничен
участък; —петСет ш зоол Сялка (Mns'il;
Гh1g;); —lute ш кa’e—eдcлcп- —o/,' п бот. =
—iTicli: —öl п нефт; —pile ш бот. мо—отораа
гьСа < Polcin, 1111-,).
siiin-iicl adj. 1. много. баснословно Сопот: 2.
)О‘—шлие, ' ‘него )О‘ъни-
Stiintlich п ‘!—cрaпиeлe царства-
Siebe/salz п ка’е—]о сол; —saleg—ibu f ‘н—а зо
ko’———- еоп; —seit ш боп. —робчосо стмс,
псич— просо (Litlhspcи—sn)- -eci1eg ш 1-
пвол. е)aпнa наслота; 2. лоснш- от чакъл,
срошляа; ~eci1un!ut f прошки- —•scilhss-
guwehr п восн- пушко-арсмъклия: —scHmälzu—
е зоол, )о’ешорче (бслoгьзкaj (Ougerllu
h1gcnthe = Weißk11IchenO; ~echnuid1Uunet f
гра-нран- но скъпоценни комъни; —Schneider
е гро-ьор но скъпоценни камъни; —sciniti ш
1.	= --scigliieUugst: 2- мед. опериш/я иа ме¬
хур- за камъни; -stiert е повиросач; —utg ш
павирана с камъни улица; -wirk п 1- сер. ка¬
менно зидария; 2, aлпnиeтм; изкуствено пеще¬
ра; —miet ш 1. спорт, хвърляне ио камък; 2.
хвърлей (капо мярка): ein — хвърлей място;
—Zeichner ш изк. литограф; —ZeliCicgm—e изк.
литография (и като рисунка): —eei/(‘.тг^дк^)—
каменна ера; —zeug п фаянсови нзделня. фо-
янс.
Sieiru— /и, —s- - тир—сц.
si1!—iech adj. щирнпсан-
Slubß /«, —es- —е 1- сноп- сaдн!) (но животни);
2.	трътка (на пnuциj-
Stuißr—u!n п снст- опашна кост; —дС^кл. f исО.
рождоне при седнало полож*——!—; —läge/ исО,
седалищна полож——!— но плода.
silUum adv; рразг- кродсш кота.
Siele / —п изк. [н-дЕреб]-] колона ' релефни
скулптури, '1опa-
Sir-il/c (meлaжтJ /’ —и 1, -c<oж-ркo-еceпaж; 2- и
St1lla11g1echäli п търг, срочна борсова прт-
‘нйно сделки.
Si11lä11hh1z (щтпoжe—] п лов. дървено пост-ска
(зс фураж, .миража— примка).
stuli;— сспр. звезден, сcелoртн-
siullle— adj. подвижен; ноглосяс’ (псчamj-
Siill/c—kibi /, тсхн- р-ттпирт-’оег’ наглася——
’eет (но uнеmрумeнmj.
Ste1lbhhr1— е техн- нотласяема бургия (зс Дуп¬
ки от резиипс големина),
Siulldbchiin /?, -s, — ронлтсу- среща, и прен.
Seclic /. -п основно значение място: 1, ‘яссо,
пункт (особено в сопр.: Arrennusicile): с—с
Carte — а; Cur Hard твърд; място, нзс—стшо
втвърдя-ош— во ръката; а; dieeer — но сова мя-
ссо; пет. an die t-cCtigc, felschr — btiggen по-
ссо—ям нш. ио ‘ястосо му: поетaвям шц. нс
но ’яето; cr Sur uicCtl/c; - sein сочно на мя¬
стото си съм: ias eclöre nichi еп !1eer — мяс¬
тото но лоза нш, не е тук: прен, лоса нш. нямо
ниша оСша с кoсa]оcо; an Ott und — ,.-; ша
лнце съм- ar Otl uni - на со’осо място. an
erster, an ewiiter - но първо, -а второ място;
еи — («; ige'e11r) —‘—сто; an ielirit — würCe icl-,
.[око бях] но твое място. щях до...: Ciao, isi
сп Sie — Сит OrCnurg erlrc'c; хаос настъпи но
‘яслото на реди; ricii von ict - weicier ис
мърдом. не отстъпва’ от мястото си; ici —in
zur — тук съм; sici znt — meldeg но рaспопо-
ж—нн— съм (за ОсДвно робота); розг-: enf Sur

steilen
436
—	ttetrr тъпчи но едно място; auf lut — есдна-
го, но място- das Uetril aul drt — vhi1etrnck1и
изпълнявам -еднато присъдата- ricbt von drr
—	1^^— не ‘ого до мръдна напред. да на¬
предна; 2. пасаж. място е киито, е кемпозн-
шия: е-е — -iut vorleser прочитом високо па-
'-ж- 3- мощ. рсд. знок е число (ош десетич¬
ната система): 128 hat Сее! ~е 128 е тризиоч-
ио число; 4. 'лужОа, място, длъжност. пост:
sich ue е—е - bewetben ка—дидотирам се за да¬
дено служба; ,—п — vetlir—nn сaгтбвaм си мяс¬
тото, службата; jls. ~ ve—iretc— сaм^eс1вa^^ нкт--
5.	ели'1. учреждение. служ-ба. инстанция: nie
Gesuch ici der zisuägdignn ~ ninteicnnr пода¬
вам молби до компетентна;-, надлежното
служ-бо: die cmtlbcher ~— Ьс—ее sich —иН ricie
/näuBert офнцнолннт— служби, ‘есто още ис
са се !сkoзonu-
sUeeiei I- /г: refl. 1. по'то-я‘, 'noтo‘ (нщ. изпра¬
вено- в стоящо положение)- изправям: cim. an
е—п Oti, Sie Vase, Cie Tellur auf lu— Tiech, c—n
Siubi ce drn TiMch. in die Eckn - поставям ит-
ио дадено място, слого’ возило, чиниите на
еaеaca, стол —а, де ‘осоли. в ^^0; е—п
Schrank ar Cie Wand — слотам шкаф до стешо-
та- Siu Milci In Sun Kühlscb—ank - 'лапам мля¬
кото в хладилника; dii Büciet in Cc;
Büchnrsclra—U — 'логом книгите в шкафа; las
Auio in die Garage ~ оставям колата е гаража-
mir könnte in Cut ruunn WoCeueg nicit eile
Mö—el — не можем да поместим всичките си
мебели е новото жилите; е-е Falle, cin Nutz;
cin Ger— — пестися’ капан, клопки, примки;
das Esser mctm — слагам яденето на топло мя¬
сто- да се 'топли; len Wci— Ucli — слагам ви¬
ното до исели-o; uiw- gcrcic. ehbirZ — 'лотим
нш- изпров—ню, накриво; прсн, c—n, ctm. löhnr
—	поставям икт,. нш- пе-гор— (от Оругиио— Дру¬
го нщ.), предпочитам то;е съчетания с реди¬
ца subst- при различен нюанс в значение и пре¬
вод, често nрeн-; n-n Arttae ~ правя. -н-'ям
предложение; с—е Aulecbe. Ftc/c — поставям
сoдoчa, пессозя’, сoдoсa’ въпрос;
BeSineuneen. Ansprüche, Fo—lutm—ec— — пюсто-
еям условия. предявявам nрeлeнuuи, искания;
рози; r-m cin Buin — слотам икм. крак, спъвам
та; e-r Bürgen, G1ie1l;, е—п Vertreier,
Ersilzeaen — пред'саея‘ гарант [поръчител],
заложници; прeд'тoRИ1-п, зоместиик; пран,- е-
е е-е Filin — поставям нкм. примка; гледам
ди измамя нкт-; е-е Grenze — поставям трани-
ua; n—m ubn Horoskop — съставям нкм. хорос¬
коп; Kaution ~ представям залог; s—e Mann ~
показвам 'е като човек иа място; Rrcli uel
Greetz ~ усти-а-явам права « закон; с—п
Turiin ~ фиксирам. определям 'рок- den
Wecket — иoтлoеявам будилника; u-e Zcugne ~
представям свидетел; с п^ра^.лезт: eiw. an Sie
Luft ~ поставям, изнасям нш. на въздух; е-п
а— dun Pranger ~ пестоея‘ нкт. на позорния
стълб; прсн- sich e—m würdig се din Seile ~
-cssun мога достойно до бъда поставен наред
' икт.: пран. sich auf elgcre FüBu — 'съпвом иа
краката си. започвам 'аместоятелио работа- е-
е aul f-ubun Fuß — пускам икт. иа свобода; рсзи.
sici enf liu Hinturbelne - противя се. опирам
се- озъбеом 'е; ctm. anl le— Kopl ~ обръщам
нш. е краката нагоре. и прсн-; r—n anf lic Probe
—	поставям« икт. ио изписоннт; u—n enf dir
Spitze — пословя‘ икт- начело; sbcb aul Sie
Zuie; — !спрoeям ст но пръсти- фсм. lu
karnst Sich auf dun Kopf - . Icl criau—u ns nichi
ди 'е скъсаш, до се убиеш, какеото и да ио-
провиш. не позволя-ом; ciw- I— Abtuln ~ ос-
ричимс цщ-- n—m ctw. in Aussicht ~ ебет—еом
икм. нщ.; дава‘ нкм. нидеждо за ит.; cim. In
jds- Bulic—cn. Eumüssen — предоставям ит. ио
нечие усмотрение, ио nрeueнkoтa, му- ciw. ins
Feretnг ~ поставям нш- иа прозореца; cim. In
Fragu — поставям ит- под съмнение- dadmtcl
wu—dn dur Erfolg I— Frage gestillt породи лови
успехът слова 'ъ‘цитслен. проблематичен;
eim. In Rrcirmre — мино-ам —m- по 'мета-,
паставям ит. е 'ме;коло; ciw-, c—n In Schiiic—
—	надминавам нш. по ц-нно';. засенчвам нкт.;
eim. urict Beweis — доказва’ нщ,- u-n. ube
Unietnehmu— u—iet Kogero-ie — поставям нкг.
под наблюдение, предприятие под надзор;
etm- urtr— StrcZu ~ забранявам ит- под стрих
от иakoсaиue; е—е vor Gcricbi — изправям нкг.
прсд съди; .iw- eu— Dibette. D!eknse!hn,
Aussprache - поставям ит- ио разискване- е-
е zur D!epos!eio1 — оставям нкт. иа разполо¬
жение (временно по освобождавам ош Длъж¬
ност); riw- zur Sclcu ~ излитам нш. ио показ;
r-e u—e Riegu-c— zur Suite - давам нам. сьec;-
иик в пюмюш- пет. zut Verfügung — давам ит.
ни разположени—; търг, с—е Wern eut
Verfügung ~ държи (нвo0oбрeнaj стока иа раз¬
положение (нс доставчико); 2. поставям в
ред. оправям. нагласям, урегулирам (всзни—
cmpeiKune на часовника, винт, пружина), на¬
гласявам (платното но кораб); насючво‘
(оръдие): жп- diu Wciclcr - и—Ела'яеам стрел¬
ките; 3. доставям, дивим [но разположение]
(коли— конС; хоро на феодалния владетел— нс
властта); 4. и лов. спирам; иокореом, прeдис-
еикеом да спре: n-n Verirrclc—, FlücHuIeu— —
принуждавам престъпник, бcгпeи да стГ пре¬
даде- r-n zur Rude — искам ол икт. сметки.
обяснение; лов- diu Hm—Sn - - das Will кучета¬
та принуждават дивеча ди спре. до приеме
борбата- des RälermerU Ser Müblr — спирам
колелото иа мeпнuua1a; oеmaр: mut sicile Ihn
d—nisi? - кой би имал куража до тю спре?- ns
siuiliu Ibe Sas Bimi това му смрази кръвта;
437
Stelzen/schuh
pari, adj. gesiCIle: et Ist so gui /estilli. lass. . -
сой е е токова добро положение, ч—-..: icb —in
von Hcus(e) eus so /eeeelle ср—дсс-ото ми по-
ссeля-ac леса; lestillte Bi-dur живи аорли-и-
II- само refl- 1. (sich cn ntw. A ~) зассосом (на
вропота- на прозореца, но пътя, на улица¬
та): sich c—m in len Wug — зассавом нам. ио
пътя, прен. пречи .му R. зо нщ.; 2, явявам 'е,
предавам се. предоставям '— но розполюжение
(нс властмс): воен. явявом се но шоСорно ко¬
мисия; sici dee Gericht. zur Untersuchung —
пр—доеа’ се но съда, явяеа‘ сс зо сneдсcв!—;
sicb e—m ZwuiUamp/ — явявам се но двтСой; 3.
търг. (зс стока) струва; (за цена) с: dit Ptei,
e'e11e sich hhc1. niedrig, ent 5 Dm цтнала е ви¬
сока. ниска, е 5 германски ‘орки: 4, diu Sicbu
,'.111 sici спСст, cis guCacii роСосиса изписo
другояче (не е какпо си мислех); 5. престру¬
вам се, показвам се. имим вид. ч'., ; симули¬
рам: sici ktarU, taub, nrech11di1 — преструва’
се но болсн, глух, -евин-ш; sici - . ci, ob mar
e—r nlcli sähe преструва’ сс, че не виждам
нкт-- ег ,1111' e-ch rnt so 'имо се приви, диво
'И внд но такъв: 6. държа '—, имим лаково и
сакови държание, оснеш—шнс, стано—ищт: sich
mit e—m gnt - погаждам 'с добре ' нкг-; .sich
gro/iütij — държи ст великодушно, пю-козвам
се великодушен; wie e'elle' lu dich! шо какво
прилича държонисте ти!; sici zn c—i
Vorschläge — eсc’a’ ссанеенш— по додтне
предложение: III- inn; h и refl- 1. восн. епарm-
строя се: diu Kompanie ,11111 [eici| um 7 рота¬
та m— се строи е 7 часа 2. оспор. (e—m Voeci
—) д-Оша, днря да уСня, да погубя: e-m naci
Cem Lr—eg - днря до погубя икт.
Stullun/aи11bhi п предлагане но раСесо: —eeencC
п (сaя—пт]!т. молби зо] тьр'т]т —а работи (и
ксто обява вьв вестник); -jäger е аорн—рнсс.
siillinlos adj. безробостн-
StuIlu—losIgdule /-. — бтзрoСec!пa (на ДаДвн чоо-
век):
Stullu—/—ccbmels ш; —vu—m!tt1ure/пocpcдшlчcс—
кю бюро за намираше но работа; трудово бор¬
са; —pla; е шит; —'IarshI1 п предвиден! щат¬
ни единици е плано-
sluilriwubsu odj. ша някои ‘тсли, тук-то’-
Slr-iiizuicgc / доСиски къ’ сoппacoca (спорсД
службата).
Stell/feder /спир-ссл-о пружини (на чa-еoвнukj:
—guschä/e п търг. = S'uliagcgcsclä’i; —Holz п
лов. подвижно кюлче зо —огласяш—- по'тосян—
(но мрежа. примка)-
Stull/jagd / юв, лов, при който кучетито спирал
дн—тчи (и с това улесняват убиването uv от
ловеца), —mccket т колар; —nnitee / тсхн,
контрат-Ика: -'leie т сСорен пункт (зс иани-
(1)00101(1111 и Ор,); —probe/постр. ’!зa]ецт]
' маркираш декор: —ее/ п регулаторно колело
но часовник; —schraubet/ тсхн. ретуш/рош
винт, витло; сo;eгa;enио витло- —slan/e /лов.
прът зо пе'тоеян- но примки.
Siillung/, —еи 1. положение (нс тялото), етeU-
ко, прсн. становище: hhcUeиSr, kniende — кл—а-
шиле. коленичило положение; прен zu е-т
Frage — reime; -земи’ еснош—шне по дод—н
въпрос; 2, разположение; остр. ко-стел-ция:
Sie - der G1etitиr констелоциято ио небесни¬
те светила; 3. пю'г, служба. ‘ясло- ранг. сон-
(oбщсеmвснj положение: е-е 1юЬе - bekln-de;,
lggulabig сa-‘o‘ снсоа пост; т-е — Sucher
търся място, робота; т—е — critiiin постъпвам
на служба, раСола- 1rse11echiltliche. amtlbchu —
обш—сл——];, служебна полож—нн—; 4. восн,
позиция: die — baltin. leiauptcg сoдьржo’,
оcеcоявa’ позиция: -е — /nhrr ш, юли-ом на
позиция- б постъпва’ на служба; ста—а‘ до-
‘ошно прислужничко ('ре, 3); rückwärtige —
тнтлава позиция; 5. тсхн. регуласер но часов¬
ник: 6. вж ,'11.1-: — Сег Gusclütze насочване
—а оръдията; — Се, Rcelineni, строявано на
полки.
Stellungen;те/вземане на ссаноенше. отноше¬
ние.
SUeIImiis/—iliie ш воен повиквателно (заповвД);
—beebrU е восн. полково во—нно окръжиic;
—gusmcb п зоя—лтнн— за служюо; -krieg е пе-
зшцношна войни-
siieiunispieicleli adj. подлежиш -- военно служ-
бО-
sii1lvu—e—iein! adj. зо’—ст—ош; —tr M-gie'nt сo-
‘естшик министър.
Stull/vertritu— е зo’eеc]!); -Vor—ichlnig /I—
2 твхн, 1. спирачен ‘—ханнзъ’, спирач; 2. ре¬
гулираш ’ехонизъ‘- 3- воен. прицелно, мср-
не гриепeеeСn-]нт; —ааде; е eе]иСтс;
—m'urU п жп. [контош за централн;] тпрoспт-
нне на стрелките, с1репочс— кантон: ц—нтро—
ппсoпио—т— пост: ии-иср-лно стрелково уред¬
би; -ainUel е техн. ъгломер’ танием—сър.
S'-— Eles—Fiuit. Scnkt—Elis-Fiuir п физ. огъ¬
нят но 'в. Елм,
Sielebuin п 1- дърв—] крак; 2, човек ' дървен
крок-
Sleieu /, —и 1- обикн- pl. кокили: ent —и gclug
ходя, вървя на кокили; прсн. wie еп/ —п gcicn
вървя надуто, прт—стcо, ходя косо но кокили;
пейор, Wotte- Verse ent ~п надутн. nр—вс—1!,
еисекепорнп думи, стихест. 2. р! зоол.
стърчиопашки (Moeccillc. роО); 3. стр. под¬
вижен ‘оссо— лагер; техн. воля) със срязани
жлебове.
stilzin int, h s вървя на кокили: прен. вървя
дървено, надуто, кило но кокили.
Stuleir/läu/er in 1. честк иа кокили- 2. зоол. =
Seelze 2: —schnl е ист. снд енсок сандал (16
вСк).

Stelz/fuß
438
Stuiz/Tuß m аешшфг = -—cin-
Slueec H- -s. ...есес I- —1—^ (в хералдиката);
2.	родословно дърво.
SUime—oie— ш епoрш- (скиорски) зо-оИ на 'пи-
рине, шембетеН’
Sieeee f. -п подпора.
SUeem/elsin е: -mebBul е тсхн- длето за дълСа-
ие (но Дърво).
slemeei I. //: refl- 1. (new-, sbcb дедии, aul cim. ~)
опирам (се) c нали')- refl. 'тъпвам здраво ио
пода: Си Beb; gugur den Boden, /^ Knie
jugun Sie Ward — опирам крака си o пода, на-
cu'ka.’ коляното си в сте—асо; Sie Atee I— diu
Suiir; — подпирам ръце в хьлбоuи1e; разг.
правя делви; sici gegen Sin Tür — натискам се
ю- на ератоло; lic Arme enf Sen Tisch — под¬
пирам 'c c лакти, облакътил 'ъм 'е ио ма'о-
ла- 2. Guuicitu, Ta;'e1; in lie Höiu — издн-
гом (бавно) тежести, тири; 3- refl. (sbcb /c/cn
пет'- ~) ев>противпявo‘ cc. противопоставям
'е, опъв-м се: ,^1 aut eim. — инатя се за иш.-
4.	тсхн- (rin Loci in ntw. А —) дълбоя ' длето
(дупка); 5. и icfl. осщср- зопришям. 'пнром
(воДстс, рвкamaj; сoпь-oм; 6. Отсл. u—n Baue
- отсичам дърво (от Дънора): е—и Baun
voneinander — иoеuчoм (отсечено) дърво на¬
преки, но части; II- int- h спорт, 'пнром (при
еku)— правя шсмбогти-
Stumm/k—IstIinic m щс’крислиоиия. роличен
сa-ой (в скu-епoрmaj: —lot п ерата иа шлюзо-
—zeug п тсхн. длста pl,
Sluepei е, -S, — 1- печат (от мотал- пума) (нс
учреждение- фuрмcj; 2. пошен'ке клеймо;
пран, юлпечотък. зноа: durch le— — e—lmnrtete
Btirlmc—krn пешенс). ‘арки. унищожени с
клеймо; /-1,1— Roma; irä/i Sun — Ser WaHrHcIt
в този ромон «мо жизнена правда- len — Sus
Geriee ira/cn нося печала иа гениалност; 3.
герб, тсрбов 'Сор; 4. техн. мaтр«uo; пaтрuиo;
5- мин. дирек. щемпел (минна подпора)-; 6.
бутало на помпи; бутало иа каче за масло- бу—
талце иа 'при—це—ки; чук иа хаван и под.; 7.
бот- плодник; 8,р1. фсм. kрakа~дuрcuu-
SI1mciefab1abe/Гсербез 'бор- -—h1eл т гербо¬
во хартия; —l-uCee е рссзп, б-срабо1cн (в Гер¬
мания).
steepeeZrel adj. свободен ю; пошеи'ка такса, ол
гербов 'бор.
Stumpcl/gebühr / гербов сбор- —geil я 1- =
-/nbühr; 2. рсзи. парична помюш за безрабо¬
тен; —'kauI1 / корта на регистриран безрабо¬
тен; ~Uise11 п възглавничка за печат.
stiepcln tn, 1. подпечатвам (Документ); унише-
жаеам (марки) ' печат: B—Infu, Kartri — уд¬
рям печал ио писмо. картички; 2. маркирам,
отбелязвам (стоки, злото- сребро); прсн. зак¬
леймявам: u—e zum Ver—ätce - заклеймявам нао¬
коло предател- 3- разп- п-е zu cim. — увеща¬
вам, предумеом, скланям нкт-. за -ш.; 4- рсзи.
—	guien сoртгиеcр!гo] бcсрaбоcc] съм;
Stempelung/.
St1mc1efpacier п гербова хартия; —scbecidur е
псчилорезач; —stellt /разг. трудово борси;
-,'1111— / = -ab/abc; -sircI/ce е бандерол.
StieScI ни. -s. ~; Stu—i1l1rkгiuU n; -mutz / oom-
солеп (= K;c—n—Uraie)-
SUii/c/. ‘пмор. сленга (първо наставка на мач¬
та).
SUteogräme л, -s, —е 'лснотрома-
SIenhgгicb, Ste—ogrif /и. —е;, -un стеиограф-
SI1—h/tachI1, Stenografie f. -rn [—«—h] 'теиогра-
фия.
sU1—hgrip1i1—1—. sI1—hgtaÜIet1— tn, сте-опр-фи—
ром.
sU11h1ripnisc1, sIeиhgtaiIscn adj-, стеиотраф'-
КИ-
Stenoss/—— -un/. стенозо, стесняван— (нс орган)-
sU11htyci1ue— /г: 'тенеграфнрам и пишо на ма-
шиио.
St11hIyclst щ. -пи, -сп слено;ип1И'л.
SUeiUo—sUleie / гръмлив глос-
SUuez /п. -us. -е фсм. сутеньор (= Zu1nlenrk’
Stipp [степ] щ, -,. -s степ (танц); [тоицо-а]
'тъпка.
St1'cSuckn / юртаи-
SUuppu / -п степ-
sIuppen1 //: шия ни фигури ' тегел, лcг—птea‘
(юрган).
steppii2 inti- h 10-^--’ степ,
SUi'periti / -c— 1. юргoнджийииua; 2- шев ио
фигури. ' летели.
Steppjacke / ватирано сако, яке,
Seeccd1 е. -s, —s фам, дребосъче. педя човек,
малчо.
Steppnaht/-eticb т тегел, машинен шев.
Seupptanz т = Siupp.
Stu— е, -s. -s етер (мярка за дървс)-
SUitbe /п мор по жиеотн«-
Seitbe/betU п смъртен одър; легло иа умирош-
—fcli е 1. смъртен случаи; смърт, умиране; 2.
иот данък зо 'юзереио при смъртен случай
(в имението му): —geii п посмъртно парично
помош; —Haus п къщи, гд—то «ма мъртвец;
—Hilft / c-1аиaсия; -kce^er]посмьр1иа о'игу-
рит—лно коса; -lagt— п смъртен одър-
seir—ti* inn: з умирам. и прсн-: а— е-е K-aikncIi,
а— AitcTSscnwäcbu, се GIZI, aus Gran, си s—n
Wunden. Hu—eets. vor ^—/1 — умирам от бо¬
лест, старческа 'naбeс1, отрова. печал. ол ро¬
ните '«, от плод; u—s /uwаieeemn1 Trndcs — уми¬
рам от насилствено смърт; ie Wocbrileee —
умирам при раждане- /еи Tod Zü—s Vateeland
—	умирам за отечеството (нш бойното поло):
als е— Uae zu — cis rt ,11—11— wollic когото
щеше да умири (в приказките); рсзг-: vor
Fu—cbu. Ncmgiu—du — умирам от 'грах. от лю-
439
stet
бопнгство; Su wirst nicht g-cici dcvon — нямо
до умреш ол лова, де (съвсеи но ти е много);
Сег Gescng det Vög-cin eeir—t п—с—шло но птич¬
ките замира; darant will Ich li—en uni - me
живея u умра ' сия еяро-
SUi—bi— е, —,. — умиране. смърт; мор (особено
по Добитъка): des его/е — големият мор, чу-
масо; ns /eil ne Le—en und — каси— сс зо жи¬
ва; или смърт; имо опасност за живота; us
/ehe ans — '‘ъртто приближова, иде; разг zum
-	vur-itl' влюбен до ушн; es mct znn —
1a;/we-lii со беше да си умреш ол ску)--
SUiu/uiS- ,. ,1егЬ|^|^<^. - обикновено за усилвано:
‘шото, страшно, ужисно; stetbegebe;1-
SUi-buneingsI f смъртен, уж-асно голям страх,
seu—bersrbc—1 adj,: mit isi = страшно ‘ного ''
Соя- умирам ол 'Трих; —-Ueank adj. болен но
умириш—; -langweilig adj. ужасно скучтн;
-neil adj. ужасно /измор-Н-
Seu—buns/ght/yжaс]o, страшна беди; -suilt/К-
е s ии жива душа; —wöelclicn п: kein s шито
думици; ,;/ doch ui; = кожи поне —дни думич¬
ка!
Slit/i/saU—ciinti pl. църк. последно причо'снт
(но умuращj: -sinnSe / последния; час (на
умиращ), —пгкпиСе / смъртен акт.
eIutbIich I- adj. смъртен (същество, остенкИ-
щяло): 2. adv- рази ужасно, страшна много:
-	vetI-1—е -любен де ушн,
Ster/lichkuit f — 1. с‘ьрc]eет; 2. тленност. прт-
хеднюст-
Sterblinggwallef-ъл-o от умрели овци.
St1—1h [ст. . - ш-.-] п. —,. —s съкр. SI1—1h/h—I1 сте¬
рео; dir Sinfonie i,i cnch In — zu Ueufer сим¬
фонията може да сс купи и на стертоплочИ’
Seu—uh/cr1a11 / сс-р-оур-дба; ~erZnahmei/I-
сссрсафа—нч—н звукозапис; 2- еc—р—оскопнч-
на снимки- —bil! п стереоскопично /поОр-же-
—ие, '-]’)-; —-lox / (тон) колона зо стерсе—
уредба; -liin е стереефилм; —gerä' п етcрто-
грамофон, ет—р—о‘oг—етюфо—’
SIu—Uh1etгlt/—мст. сcсрeо‘еcрия.
St1r1hp1;et1 /Гр-амофонно плоча сстрто, сcтреО]
плечо-
Se1—1osUoc п. —,. -е стср—оскоп-
seerehIyp adj. стереотипен -
Se1t1hUypI1 /-п [—Ген] стереотипия.
situii adj. 1- сттрнлен, Сeспnюд——; 2. оСтзппeдc—,
eСтзсoрoс—н, ст—рнлт—-
Steriliiiälbn / — сceр!лизaиня, стерилизираше,
siitilisiitin и: 1. стерилизира’, юСтсзaрaзя—ом;
2. оСeзпполясo’, SterilIs/eu-JIи^r
Sterilität/ — еcтр!п—ост; безплодност. яло-ост.
Slcrku /-п юницо-
Sii—1it(e) in. -ь. -е зоол. чиги.
SUi-ibne ш, —,. —е стерлинг (монсте): da, P/nnd
-	английско лнро.
Siirn е, —ns. —' 1- з-тсдa. и прен-: ict Tür/zackigu
— петолъчк-то- —с e—ster Größe звезди от първа
величина; in drn —еп lesrn гадая по звезднс—;
прен. weder Glück, пиН — Helu— нямаме шаст-
лнсо звезди; разг. ни съм хоресол, ни прокюп—
сол; las Wireehaus zue Rhten — лекотьт „Чер—
e—но звезди“; 2, прен. с-—сдa (в опора, филм));
3- пъч-!спусkaшо нш.. предмет ксто напр.
«скри. фоИере—ра; 4. сe—здоnодeбно нш-, сecс-
де образно назъбен пред’—; като орден „Звез¬
ди“. кръстопът ос ‘ного алеи е гора, градини
и др,- бош-. uii/er — нaрuис- 5. псч. звездич¬
ки- 6. анст- с—]ицa, гледец; 7. мвД. перде но
окото- 8. бели петънца по ноктите; бяло пет¬
но по челото но кои- 9. мор. кърми ио кораб;
10. изсъхнал цвят отгоре но плод (ябълка- кру-
1110); 11- швейц. рсзи. либ—-
Stern.., sSer—’’. Sturrcn. -. stee-eer— . обикн, с—-с-
дтн, ни сeтсди, като сeтсди; сзeсдe’. •
S'emb1mcgш;gd. senrntötii/-
Seien/e-ii п сстр- съзс—сд!—; —i-unitn pl, бот.
остри; —Srn'er е астролог, сзтсдeбрeтЦ;
-Сипеи—ui- —Ceuinng / астрология, ~!ienei е,
—anbetung/ - va/r. обожаван; но звсздитс-
З^еиеи/есС— / 'звездно. плонттно орбити;
-leerer п с—-сд—ото зш-’— на САЩ-
siet—enrHa111v(lII adj- = e'et;ic1elvhl1; —hell adj.
= sertnhrll- —yäTi, adv: към звездите към —т-
б—ТО-
See—ru—zili п мет, сводът ——Сес—н-
Sturn/TeCri / спорт. сс-сдeоСрaс]a шафтта (с
автомобили)- —'gewölbt п срхит. с--сдeси-
д——- с——сд—н свод (в готиката)
siutnMbiigcLvolI adj. рсзи, пнян—залян, -lull adj.
з—тсд-— (иош).
See——/niieil т звездно н—бе; —jelt п астр. —и-
дсрнчшо година.
sturrUlcr adj. с—-сдт] (нощ).
Stir—/кииСе/сстронемия; -Uur!ige(—) ш астро¬
ном; ~lebermohe п боп, кладенчов мъх
(Marchca'i; 'h1y1orpna): -liere / бое. зсо
д1ща, ‘ншакиня (Siuiicea): -sciru'pi/обикн,
pl. сстр. падаш. сс-сди; ~e'ngee/прен. сс-с-
д—ш миг. съдбе—тн момент (бдcuoприяmвнj;
—echnu'p1nfaI1 т сстр. дъжд ос падаши зстс-
дн; -suchu— т астр- нощен телескоп, остро—
'кюп; —mae'u / обстреотерня; —meilt / остр.-
парсск-
Se1—e/1hck е мор- скрнп—н е къс край иа въже¬
то,
Sture щ, -us. -е 1. и Slu—ee / —п сел-ст дръжка
на плуг; 2. търси. юпишаи-
sti—zul— in/r; h (зс пчела) ша—нр—О’ испрa-я сoд-
—ала 'и час;.
Sti—zmu—i ш вее, язва но опошкасо (на говв-
Оо)
siti adj-, непоколебим. твърд устойчив; пое;оя-
неи (вярност, у-пованив)- поел. —cr Tropie;
Hölle den Sie-— копки кo’ьк пробива

Stete
440
Stute, Stetbe.l/ — постоянство, издръжливост.
Si1tbosUhc п- —,, —е мсО. 'летоскюп-
stctlg adj. 1, продължителен, непрекъ'—01. ише-
иепрерне-н- 2, = sbci-
SUti^^j^l^^li /— 1- н—прc)ъенaтюс1- мат. н—пре—
риенюст; 2. непекалеОнмосс; пю'люяи'лвю.
siits adv; винаги, постоянно.
Stcuer1 п, -S, — мор, овисц- кормило, и првн.:
hhne - ttni—en (за кораб) дрейфу-а; прсн. das
—	et/ubir, ans — Uomie— -земом. поема’ кор¬
милото, управленисте е ръцете '«.
SUimet2/ —е 1. данък, --лот, дождне: —и сиТег-
-cgue, ntirbin иoпaгa‘. събирам лoньц!- in-
Sitrker ~п ko'-t-h данъци; остар. seädeiscii
—	юктроа: Sie —п eenke; ши’олявом данъците;
2.	оспор;. подкрепи; кснц. enr — 1er Wih—hnie
е подкрепа но и'си]ато- 3. оспор. борби. пре-
‘—хвоис: znt — Cer Mückcn'lceu е борби ' ко-
‘оритс-
SluucramU н данъчно управление; ^e^n^f^hme1—
п икон. обш- суми ио данъците; —-^s^s^f^ll щ
икон. -'постъпе-нт ио предвидени данъци-
дефицнс е данъцитс.
,'.№^3- adj. облаго—М’
Seiuir//iIetiIbu;e f съСирон— на дoнъпитт;
~lh—! т, п мор. дясноси страна на кораба.
sU1U1tbhtd adv: от. но дясното страна на кора¬
ба.
3e1merr1I1nu1eut т бирник; -ulekie—idsiсл. уп¬
равляваш електрод; -eedlärung/данъчно дек¬
ларация; —Fal—dm—i / данъчна проверка, ре-
еизия' —ftCte / зоол. напра-ля-ашю. кормил¬
но перо (нс птича опашка); —Timche / икон-
бягство иа облого-‘ капитал е чужбина.
slrmurltcb adj. икон- неоСлотаем-
Stumirgittur п, —g—illu/раД. управляваш— решет¬
ка- —1intitziuhuri / икон. укриване ио донъ-
№<. иа юблаго—мо сума; —ктс'' / икон- 1- обла¬
гаеми ресурси, данъчен kaпauuтeт; 2. данъ¬
коплатец.
s-iimi—los adj, без кормило.
Slumct/ean— щ, pl. -länger, -icule 1- мор. кор¬
мчия; 2. мор- щурма—, нa-uгaиuоиeи офиш-р
ио кораб- 3. спорт, водач при бюб'ли; -патки
/1- .мор. -o-«^«;——— сссюреи знак; 2. гер¬
бова, таксови марка; 3. знак за платен данък
за куче.
stumcre1 I- ti; мор, авиац. направлявам. управ¬
лявам, пилотирам, водя. и прсн. (кораб- само¬
лет); на'очеам (движение, ход); П- inti: s h 1.
5 мор. (nacb ciw. —) карам, движа се е дадена
направление- wir sird —ccl Steieie erstemuru
взехме направление към Щелии; 2. $ u refl.
(aul cum. —) прен. насочен съм, насочвам се
към нш-. шля нш-. стремя се към нш.; 3. h (е—
г Sacbn D —) боря сс с, прос^иеоцеисс^вом на.
слагам крий на, премахвам. отстранявам: е—ш
Ü—uistcnd — боря се '. премахвам спина’
sUemir—21- int h плашим данъци: Hü— е-п Ams/Ime.
In т—с ^«1 — плаш-м зо излет; внасям в спе¬
стовно ка'О- freiwillig — давим 'и лептата- II.
/г: остар. облагам fuмюлO’
sUiuir^fiicbeii adj. подлежиш иа данъци.
Stemer7quhte/ = Stnmetsaez; —те! п кормилно ко¬
лело (на кораб, самочст. моторна колш. ве¬
лосипед, спортно шейна т пад;): .мор. шуреал;
-regisItt п данъчен регистър; —-üicUsia—i ш
обикн. pl- данъчни недоСор«, закъснели до-ъ-
uu; -еüCur п = Sicner1; -satz п данъчна став¬
ка (размер за облагаема оОиница); —scbtau/u
/ прсн- Sic s cnzinlen увеличавам данъчното
бре’—; —scbwäez е свиац- опашен 'лабили-
загар (на самолетно бамбс- на еcмo:сmj-
Stcuerung/ -cn 1. тсхн. регулираш- ръчки. кор¬
мило (на машина. моторно koлcj— педал (нс
машина); жп. регулатор (на .машина); свиац-
клош (на еамoдоm): 2. вж. sUnueri’
Slumuuuerte pl. облагоеми оСеати-
Seeven [щее—н] т. -s. - мор. шевен. вълнорез’
SUime—d (е1ЮьрдJ е, -s, —, келнер на кораб, са¬
молет.
SU1wa—d1es (слюьрдeеJ / -en: Stuuarlie /. —nun
фам. келнера- на кораб, ссюордс'—-
sUi—iizei tr: (e-m cim. —) фам. опъвам. пипвам,
атмъкеом (нс Oробнoj.
SUich е. —cs, -е 1. пробождане, удар (' нож. пика,
бойоноп); убождане; ужилванс, ухапване (ош
змия, насекомю); убодена, ужилено, тхoпoно
(от насекомо— змия) място, рана (ош хлаДно
oрьжmсj— и пран,; спорт, удар (при фехтов¬
ка): cie — mii den SciUe; копка, копеане ' ла¬
палата; пран. las isi mir ebn — ins Hetz, im—cl
liu Sucic това ми е нож e сьриcто, душило- c—
e u—e — eie lue Sä—ei in! bri—/ni, vcrscizu— на¬
насям -км. удар със сабя; пран.: das Hält — това
издърж’—, държи здрове, уеcояeo- Tust епдпп
Hin- и—1 — устойчив; но всичко- u-e in —
-assen иопу'ком, изости-ям, зарязвам икт- (е
нужДа)— uсиc-cряeaм; 2. бод- 3. миеО. бодеж;
—е in dr— Seiuc, in det Bumse, in de— Milz боде¬
жи - хъпбюuuтe, гърдите, далака; 4. прен. иро¬
ничен намек, ужилван—, жет-аис: las wird ile
п—п — gnle— лова ше го жетие; ше то заболи;
5.	иизк. гравюра (ськрапоно от Kupherstich-
Stahlstlchj: 6- карт- езятки: alle -т nccien
прибирам всички езятки; 7. (при проОукпи—
поОложащи на розвш:янвj и-киселя-аис (нс
вино. бирш); намирисеоне, дъх (нс яйца, мля¬
ко): Scs Esscn Hat п—п — яденето «ма дъх. по—
намир«'еа; фсм. lu bcsi mobi u—e — май че си
нш. мръднал; 8. июои', преливане иа багри,
оттенък; прсн, жилка, склонност: geil mii е-
m — ins O-ä—gu жълто c оранжев оттенък;
прен. rin Rufoemаih— mit е—е — bis Revolu¬
tionäre реформатор c рcвопюuuониo жилка; 9.
нш. дребно, малка количество. шипка (сол,
441
Stiel
захар, .масло); kein - /avon ,1-111 шнло ду^ю
нямо вярно е сова; 10. мор. -ид възел; 11. сер-
просели-тен отвесен нар-з но арки, свод (от
колоните нагоре); 12. лов. далш-са част ио
еленовите пърди (опидопо излиза шията); 13-
рози. е—п — icben 'ръС-ил съм- 14. подмол е
рнСшиа; 15. мотал. пускаш— но рoсcопe]aca
мoеo- 16. търг, сромпа, 'токи за стоко.
Suicn/lche f жп, глухо линия; —/c-kun е сер.
предо. лсж-ша върху стена и друга греди (в
ироДорвО); —ii;'' п 1. воен. предпоз—на, —фес
но сабя; 2. цаката карсо; —bhgen е архит.
плоска дъга.
seicldu—Uil adj. тъмно като е рог.
SUbcHui щ, —s, - 1. тсхн. резец (обикн, но струи);
шеж' (нс машина); 2. изк; шихсл (за провира¬
но)-
Seicbiiei f -rr; Sticbeltliu fрсзп. насмешки. нре-
ничтш, яз—!c—n—] ша’—а
sUlchulhac—ig adj. прошарен, чер-тниа-в (кон).
et-cb1II1 adj, 1. Содлив, и прен-; 2-, првн. хаплив,
sibcluli 1. in/r; h tt: (c—r, ent c—n -) иронизирам.
нидсмивом се нам.; 2, сомо ln/r: бод-ким.
SUlcn^intscnild е решение. ссcто благюдортнн—
гласа но пртдс-дac-nя; —Zuilu— т изк. дефект,
греша- е гро—иран—ло-
seIcbfisU adj. неуязвим, —ешаранн’, и пран.
SUbcCiiaemu /техн- 1. остро пламъче (нспр. на
горелка); 2. рсзп; дъх иа бъчви (на пияч),
eeIchrf—1I adj, = —/1,1; —lillig adj, осносaт—n—н,
състоятелен. валиден (ОовоОи- аргументация).
SilcH/laiUlgkuI/jr ос—овoтeп—осc, еъстоят—пноеc
(но ОовоОи)- -aп!Д]eеc; —ieriul ш търговия
е нaттрa, тра’па; —Hebt— е вид сифон,
etIc1Ie adj, с дъх, —o‘нрне-oш, кнстлт—ш (про¬
Дукти)-
SticChRupppСстр. малък свод. който се срязва
е друг; —loch п шехн- ел—ор зо изпускане,
Slbcbicir пц —,. - присмехулник: фсм- фнтнлд—
жня,
SUbcbilnj /и, —,. —е зоол. бодливка (Geetet-os'e1e
ecn1ra1ue)’
SeIcbhmyU1Iu [сти-]/ —е [-иен] лит. сснхомнсня
(Оишлоп в стихове).
Se-cll/prh1)e/е/ьфг. оСшо проба (взвпс наслука/,
оттук-оттам): -säge/малък осгровърх три¬
он (за Оупки); —icg т срок, --'речт— дс— (за
плащана, Доставка. явяване в еьДj; -mäh- /
балотаж (мсжду Овсма); случайно проба. нз-
бор; -mor' п 1- гнездас-, ключова думи, думи
за оСясн—ние, за прт—од (в речник, наръчнuuj:
2- тсатр- реплика; 3. лозунг, характерно думи
е обръшение; -worSciiloss п кофар. з-клю¬
чалки със с-кр—лша думи- —zahl / контролно
цифри.
Stick т. —s. —s 1- солета; 2- козм. сснк (нспр/. Ое-
зoДарaнnj.
sibcUcn1 //-- в-ся. бродирам: In Gold - бродира’
със злас—н конци
slicUun2 Ihii: s оспор задушавам се (= rtstlcUe;^.
Sticker щ, -s, — 1- бродировач- 2. стикер, n-пт]-
КО-
SlbcUurlb /. -еп бродерия, везмо.
SUIcUlusUi— ш моО. ‘агар—шко кашлица, коа-
люш.
silcUIg adj. задушлнв, душен (възОух).
SlicU/imfU / душен въздух- —11,11— п модел за
бродиране; -исЬпип е г—ргеф за бро-диране;
-eih// е хтм, азот; —luci п плат ' (отпсчс-
/110^ модел зи бродиране; —me—U п бродерия,
в—смe; -etug п прибори за Сро—днра——-
stIi—u—* intr; s h разпръсва’ се, рaсп!nя-a‘ 'е:
die Finken — «скрит— хвърчат
Se-i/bituiu— е ——същ брат.
Stiufel т, —s, — 1- ботуш; пяла обувай: spagi.scCet
—	ботуш за излезоине (при инквизицията);
фш.-: et etbeitnt iimut ,-n, de; allen — той си
раСосн по 'ларому, както 'и с—oe, крива—ляво;
е—п — zusamiegredeg наговарям цял куп бeс-
с‘иеп!ци; ,—п guice — guie; крачи мъжки; s-
и - schnctcie; хъркам здра-ота; 2. чаша кого
ботуш: рсзи, c—n /uic; — vuTitagcg пнГ--‘ си
сдрoсoтo, порядъчно; нося ‘—0.0 (при пиене);
3.	тсхн. цилиндър но пемпо-
SuIeTeleiie/, -п високо обувка, чепик,
3iIuZue/nh1z п 1- калъп за ботуши; 2. подпорно
колче —а рнСорскн силя—; —krucli е сьбтсan—
ко за босуш/«-
eeIutuIn I- intr: s разг. крочо Сасне, широко:
wacUet s—e SitcBc — крача си мъжки по пъся;
II- //; обикн- само pari, gestlileli с Сосуши: dit
11,1-1/1-11 Kciit котаракът - чнзмн (в прикез-
кссес)-
SileZ/iltet— pl, н—съшн родители (пастрок и ме-
/цеха); —Uir! п доведено или зовортно дете;
—nniier / ‘ош—хо; —iüilrrciun п бот гра¬
динска сс‘снуго.
st-eZiütti—Iich adj. (мcщинекuj безсърдечен;
ш-спро-сдт]-; adv: за—с’ор!1тл—е, пренебре¬
жително: — bliagiiln третира’ ‘aши—ек!-
нссправсдливо, он—пра—дасам-
Selil/scbwesti— /нссъшо, дое—дтно, природен-
стссро; —vetet ш пассре): wet с—е S'-elmut'et
hei- hei euci r-r ~ при ‘ощехо ‘айаа u бито¬
то '10—- построа-
Seiigi /. —е; 1 - стълба (= Trc''c); 2, двайсет
бройки (копо мярка). 3- шоита, кафез (зо
птици, зс:внчукj; 4- ссл.-ст. —ид кръстец ол
снопн.
Selugirlius п стълбнш—-
Sibugible е. —us- —е зоол. шнтлтц (Ce—Cstils
cctduelis).
Slbii п- —ns, -е 1- дръжка (на съО, инстру-мент—
прибор, сечиво).■ Сег - Се, Meseeгe, Lö’ücis
дръжката на ножа. дръжаало ио лъжицото: dir
—	cm Bulle топоршкала; Сег — der Sense коси¬
лото; рсзг.: zu !iee1t T;cUr linde; wir schon
noci е—и — ще ца‘трн’ копак (отговор) но
Stiel/auge
442
това нш-- irr Axi, Hacke c—n - suchen, drunun
търся му колоя, повод; dun — meltrhr— об¬
ръщам остриета срсщу противника. обръщам
дебелия крои; 2, бот. дръжка, опашка иа лист,
плод. ^—1—. гъба: drt — der Bluee 'тъблеле
на ueeлc1ю; прсн- ei' Stuipl uni — cus-oilen
изкоренявам издъно. премахвам му корена;
поел- Ulriri Bitren. iaegu —е педя човек. лакът
брадо-
Seiel/au/e п изпъкнало око: разп. sn inkoiinn
гледам ж'идию, uсеaoчoc ми очите ол любопнТ’
слее. желание; —e-bllu/лорнтт; —cichu/Оп¬
летен дъб (Quetiis robut pndu—culata)’
sliulee ti: слага’ дръжки: e-e Hccku — еnaгa‘
дръжка на ‘оснка; geseiel'es Blatt лист '
дръжки.
StielhcnrsgtanteU восн. ръчно бомба с дръжка,
,1!.— adj, втренчен. неподвижен (поглед, око): -
—licUnn гледам втренчено.
Stillt е, -s. —е 1’ бик: пран. dun — lui Sun Hö—ecuе
packcn хващам бико за рюгата (смело се лоло-
вям зс нсй-труДнстс част на дсОсна рабо-
1110)-; 2. остр- със--сдueто ТeлeU’
seie—i— iHt- h 1- гледам втренчено- 2. lic Kuh
stiert кравата се е рaсгоииnа-
3UI1rrZecbtet. -käl'fu— е бukоСорcи, торсадор-
—■käi'l ш Сорбо ' бикове-
stierköpfig adj. твърдоглав, бикоЕлое-
SeiitnäcUin ш '«лен. як врат (kaтоJ иа бик; прен.
твърдоглав чОВСК-
Stlesel. SUießel m, —s. — разг. 1- глупак; хапльа-
2.	пън. дръвник (за неДодялан човак)-
stieselig adj- рсзп, 1. недодялан, несръчен. дебе¬
лашки; 2. глупав, тъп.
stiesuln inti: h рсзг. 1. държа 'е глупаво. тъпа;
2-	пипком 'е, пипни сс. туткам 'е.
StbZI1 m. —us, -е I- тсхн- г-оздтИ- болт. шифт;
клечка (за обувки); малък шип, зъбче (ош же¬
лязо); итличка зо грамофон; пран. треска: sich
c—n — rinzirbrn зоС«-- ми 'е треска- 2. кротко
за Bicisuili, 3h1-nZu—seIfU; 3. мсО клин зо зок-
рспеоие ио искт'т-cи зъб; 4. стуО. търговски
ученик, чирок, момче (при фирма): voe — zum
Ha—delsbetttn ол чирок до aнтрюей'л-
Stlle2 л. -fn)s, —е-Ап 1. (kaта:ичсеkиj метох зо
-ъсрaс1нu д-орянки- пансион, институт за
дворян'ки девици; 2. -ид духовна семинария;
3-	приют за старци; 4. [религиозна] фюндouuя-
5. оспор- подсерие. вид котолишки мелех;
общежитие. колегия от коноионици при ка¬
тедрала (= Domkаciiu1k; 6. Оиюл- манастир.
sUl/till /1- 1. потс. режа (баОсми- орехи, ябълки)
на клеч/ши; 2. Оисл- пунктирам.
stiften1 I. tr. 1- ос—осовом (манастир, Ору-
жаетваj— учредявам, ^доеом (болнuиa, за¬
ведение, фОидaиuя, стипендия, орден, църква.
cueeta): n-n Bund — 'ключвам съюз; F—uu—d-
scHaft zwischen Völkueе — създавам приятел¬
ство мсжду иорюди; розг. gern Ehc— — обичам
до женя. 'еато'вам хората; 2. доряеом, пожер¬
твувам (сума); u-e FreIuIech — учредявам без¬
платна трапезария; дарявам сума за безплат¬
на храна на нкг. в трапезария; nin Vereächinis
—	правя сa-cшaниe-фоидaция; 3- разг. черпя;
5 Flaschn— Sude — черпя пес бутилки шампон-
'кю; 4- въдворявам (.мир, сговор), причинявам.
пртдuсeuкeoм: Sircbl uni Zwiriracle ~ всявам
раздери- Nutze; — върша полeсна рибасо;
Brand — правя пожар. пюдпол—ом- Guics. Bösus
—	провя добро, причинявам зло; II. ln/r. h
фсм- — eclee ефеИква‘. uсклuичeoм (от рс-
5^0);
sUifUui2 /г: 1. сnoтам. сaчтkвoм ' болтове, шиф-
саве, гвоздеи. клечки; 2, 0иал1. пунктирам.
Sliltuir m, —s, - 1- дарител, з-ееш-лел; изк кти¬
тор- 2. ю'нюеалсл. учредител-
stiftisch adj. метохеки; но църковни. рeпuтuюси!
общежития; 'смин-рски.
Stiftler щ, -s, — живеещ е Silfi-
StiZtschram—u/техн- шпилко, нарязан шифт.
ЗИН/Саее/дворяшко е метох- -Hütle/moa?. 1.
свешеио палатка (у сторите сврсиj: -kirche
/ катедрала, църква на Stile- ‘а—oелиреko
църква- -schule/1. училище при катедрала;
2. училиш— на фюндоция-
Stizeuii /. -un 1’ фондauия- дарение: Нготее,
mbilc -еп фюндaиuu. дар—ння зо набожни. бла¬
готворителни иcпu- 2. вж. sUlfitn*.
SuHimi/s/brieZ ш учредително грамота.
SUlZtzihi е изкуствен зъб (но щифт).
3tiftzeJiClhgnn/luзu*- рисунка ' молие.
Stlgeä (елuтмаJ п. —s, —иа/- .еее 1. църк. рани
Христови pl.; 2, бот. бпuсaлuc; 3. зоолл- стит-
ма. дихателен отвор иа но'скомитс-
stigeitlsicuun to, църк. обикн- pait- stigmatisiert
бcлясoи ' раните Христое«-
SUil m, —s. —е 1. лит- изк- спорт, стил (плавен,
сбит, книжен. тромав, романски, пonичсе-
ки), 2. прсн, стил, форми pl, иа животи: des
isi so —ei ihn — такъв му е ебичояс; е—т
EineIcbemee in erhßre — наредби, уредба със
замах- le groBne — iulce живея нашироко, 'ъс
замах; 3. Kaln—dr— älter. neun— ~s Календар по
стар, по нов 'тил-
Seill п. -s, — физ- стълб (.мярка).
8/|^|^11^1/Сгтрон: езиков бисер.
StilUtt п, -s. —е 'тилет (комична).
sUlI/erecht adj. стилен. съобразен ' даден 'тил.
selilsierun /п- 1. оплождам 'тила, езика (нс про-
извеОенис, съчинение)' редактирам. стилизи¬
рам (писмо); 2. изк, стилизирам-
SeiГise т, -еп, -еп писател с изискан език, стил,
стилист.
Stilistik/, -еп стилистика,
stilistisch adj. стилистичен, стилен.
still adj. L тих, безшумен (човек, наемател, ули¬
443
stimmen
ца— място, кътче. щастие, живот); Стс-
мълв—н. безт-сен (молитва); нeискoсaи: cin
-er Scheetz. тихо. безмълвно. н—изaaсaиo бол¬
ки; е—е —т Neigung, Lbc/e 'ьз—рцa1—лнo. н—нз-
козона любов; ebn -tr Vorwurf мълчалив уп¬
рек; ue —ts Bul-e-i wird /ebrtrn ‘олнм за не-
глосни съчувствия (без еьбoдвлнoвamвлнu по-
сощонияj: 1-е Siilir Woclr Слраслнала ссд‘и-
ua; Cut Siilir Fre-tag Рaспcли петък; —е №1,^
литургия бсз п—тне и без ерган; nin —cs Glas
iunree пия мълчаливо за покойник, зо Бег до
пра';н- e-c1 — wunlee чудя ст е ссбс си; —
/rglücU' вътрешно. душевно шосгл!—; ie
Seillei тихо, безшумно, шосаме, без да се -диги
шум, шезобтлязоше, скрнтичк; (срв. т З-): su!
~! мирно!, ‘лъкни!, тихо!; разг. — eal! мир¬
на де!; - levon! нс гаверн (пе—тчт) за лови!;
sich — vcrCaiic; стоя тихо. 'пекейшо, нс вди¬
гам шум; —е Gesellscicfe нeгnoе]о, ашаннмне
дружество; ~— Ü—ern-rkunT' негласно спюрoст-
мс—ис; -tr Wclnsbn; кротко лудост- er lu—t Ie
Siilir; той си жн—те уединеше; din Siilir— Ie
Lag/e пн—лнссите (е 18 в ); 2. ш—пед-нж—н, е
покой; тих, безметежен: — ble-—en мирувам,
мълча; — ei'ze;, siele;, lirger стдя, стоя. лежа
мирно. тихо. неподвижен: — Ьс-ееи ш, спирам
(' кола): млъквам (при разказвано)'. б, ‘иру-
вам, стоя мирно. спокойно oеmaр- ег eäCii zu
Cun —еи Männer; сой е веч— пеаейнн); —tr
Wuin ш-пенлнво —н—о; Cut Stille Ozean Тихи¬
ят еа—ан- —е Gusciäfiseuli мъртъв '—зон; поел.
—е Wässer gründe; 'ie/ снхаса -еди бряг рони;
3.	(особено търг.) скрит, ш-тлостн. латш: ^т
Tiiilelcr. Gtsriiscnetiur скрит, шсглост]
съдружник; —е Ree1гven, RücUiejc; 'крнсн
ртсcрв!; разг- sici duie —cn Snft ut/uien пия
си редовна —аса’е, са-рнт/ичко.
SUlile /. — тншн—а, покой; мълчание (на горе¬
те—, нощта): — vor dem Siurm затишие прсд
буря, и прен-; In eilet —е тихичко, С—зшу^ше,
тихомълком; in det — -eben жнстя симос—ш,
TТДHH-H’
Seillihte f стилистика-
stilli— tt; 1- успокоя-о’, юСлткчоса’ (болка);
умнря-ом, накор-ам до ‘лъкис (Дете): спнром
(кръв); пр—кратя—ом (врожДе. разДори); 2.
Tconож—o‘ (плоО, апетит, жажДо), сoдовe-
ля—о’ (нужОа, любопитство. желание); 3.
кърмя; Stillung/-
SUlll/iIl п порн зо доИка-
eeI1Ih;le1— trnb. //; inti; h понося’ търпели—;;
спокойно търпя,
SU-IlbcIItc-kommen п; Stillbcltu—g / търг. ‘0-
раторнум иа кроткесречшн кредити.
Sellllu—en п жив. натюрморт.
seillligii tt: trnb- спирам, прeтс;a]e—я—o’, (ош
сещано но управлението) раСотато (в завод,
рудник): е—е SchifZHChtee1ir-r — закрн—ам поро-
хедна линия; Stilllegung/.
sUillllegii* inr h trnb. икон. (зс завоО, магазин)
ит работя. е бездействие съм-
sUl11hs adj- Сcсс;uлe—
Stillschweigen* inr h /rnb- мълча; млъквам.
Sii1IecnwrIge1 п мълч-нне: r—n zum — ЬеIngin
накарвам нкт. до млъкне.
sUi11schu1ie1nde adv; штглосне, мълчалива,
мълчешкасо, мълком.
sUlIlsIizii* intr; h седя без робото-
SUlllsic—1 е затишие; бездействие; търп. зостой.
с;oг]aп!я: ier Moiot Uoimt zum —моторът
спиро-
eeI11ee1n11* inr h /rnb- 1- спирам; нт вървя; пре-
';а-ом (Да се Движа): с-1е Rädct sicien eeI11
всички колело 'пират, не мърдат; рсзг. de ,1111
mit Сег Vetsianl silii! умът ми оcaoссo да ми
служи’: pari. eeIIIeeub11d и: неподвижен; 2.
воан- s1i111ee';ndcg! мирно! (кoмcн0aj-
eeI11vгr1—üei adv; (често шоп.) вътрешно, душ-
т-шо, дискретно доволен.
eeI1rvoI1 adj. с [издържан] стил; -mbC-Ig adj. 00
стилен; норушо—аш стил-.
ЗИтс/е/да/и / глосепедозане; ~brgeer pl-
снст, гласни еръзкн-
sUIembiriclilgU adj. е право но гласуване; — suin
има’ про—о на глас. И‘И‘ провю да глaеусoм.
SeImeb1t1cbeIeeгft) гласоподовател, избирател,
Stimm/b—uch е ‘утацня —а гласи; —blirgu— т
пълноправен гражданин ' исб!рoc-n]н приви
(в Швейцария)-
Stimmt/, -п 1- гло', и прсн.. vhlle — плътен глос;
s—c —’ü/irsclliig sich гласът му миша във фол-
ц—т; ricie gnt —ni — scig гласът ми не ' добре,
е р—д; s—c - träge weil гласът му сс чува ша-
д-леч; прен.: Cie - dcs Gcuissugs, der Vcrrur/t
гласът но съвсстто, но разума; -стеесиСс —
haben имим прав; но съв—шос—лен глос: Sie —
lu, Volkes, det Zcii гласът на народа, но вре¬
мето; 2. .муз. тембър (но човек, но инстру¬
мент): 3- избирателен тла': s-u - ebgeber да¬
вим си гл—'а, бюлетини; juie - lälil ins Gnuicht
всткн гло' има зночт—нс; еи/ S—c - komint u,
се от твоя тла' заснся; 4. муз. пим. партия (е
хор. oркосmьрj— uelcie ~ ein11r Sic кои ел-',
коя порлня петте?, 5. .муз, регистър (на ор)га1):
6.	муз- резонатор но струнни !]еcрт’Т]C!,
душ!'!)-,
sUlmmue I- /г; —остройвом. и прсн. (инструмент);
акордира’ (пиано): c—r froh. 'tantig - разв—ст-
лявом нкт-, създоеом у икт- тъжна настроен!—;
c—n vetsttir1ici, milde - провя икт. примшри-
лелеш- Tür, /еде; ctw. gese-iit ,1-; съм —о-
строт— за. против нш.; ,-c ^г/етии/с; zu НтЬ
предявявам прекомерни и')*ашия; II, ln/r; h 1.
плосува’ (за. против hke, нш,); 2. (zu ntw, ~)
хармюшира '. отговаря но: 1а, го'. Sofia stiem'
nichi zu !e; wu-Bun Wänden червеното аашо-
п— нс хар‘о]!ра с белите стенн; das stimm' so
recl' zm m—t Lage тава отговоря напълно но
Stimmenfang
444
моето положение- 3- вярно е. оттееаря но ис-
лншала, на нш.; (за показание) схождо (с Ору-
гoj; die Rrclnung. lic Kasse. ias Geld stimme
'.‘—1)01- е вярна. аа'ото е r ред. порите са
сочно толкаво; das eei11e тави е сярно;
stimm'! вярно:; da stimme doch cum- richt хсм
тук иш- не е е рсд- lu! dir slbeifs mobi eich'?
ли хем ше сн с сснчкня си*; 4. -нуз- Cie
Irsetmmener — nichi. Sie A—SaIee sibimt nlcli
инсcрт‘-нтuтe ие са е 'трои, струната ли е
розссро-но-
Stbmeun/lceg т -ербувоие ио гла'овт; фсм. сп/
—	cus/uhei тръгвам —а лае за гла'ове (нс пре¬
дизборно агитация); —iiltbili / мнозинство
ио гласа-е, миюз!Н'сво-
SuIeeenthalItu1e/въздьржa]- ;т тлaстRaи—.
Slieeur ш. -s, — 1. муз, окордьер; 2. чукче иа
икордьор-
sUbem/äni/ adj, с избирателно право. ' право иа
ел—'-
Siimm/führur е лидер, изразител ио дадт-на
групи- -gebti/муз. камертои-
sllme/gcwaltlg adj, имам гръмък тлoе, гръмог¬
ласен; —Ceti adj. грсм. звучсш, сенер—ш
(съгласно, нспр. българските ж. з, б. в, п).
Slime/hammur ш лп-з. акюрдьорскю чукче; -bolz,
—bölzcbee п муз. душко. душнчко (на цигул¬
ка).
stieeig adj- правилно звучиш; еьглoет-aш се;
подхюдяш-
Stleeliei/муз- регистър-
eiimm1icb adj. гласов (дaннuO- в тna'о-e ют-ие-
штнис- ' тпaеo-
silimeos adj, 1. грам. бeсзвтчт], бтсглoстн
(еъгчaенa- нспр. българските п, е. к, х. с); 2.
мвО с пресипнал глас. пресипнал.
Seiemlo:^i^I^l^^tIi/. —меО- офоиия-
Slbmm/ebetii pl. муз. гласови данни, средства;
-'feiic/муз. 'еирка зо настройване иа истру-
меити- —ticlI п право на тлас(увоие); избира¬
телно право- -rccbUitrbn /тyфpaжисc)a. фе¬
министко; —ritzej/шншш- гласово ueпkа- ~sthcU
т— муз. душа (на струнен инеmрумlснmj; -ип-
Тсед ш диапазон на ели'—-
SU-nmun;g/1. настроение (м изк,): —ei. I— /пее—
—	sein е добро иострютнис съм; 1ihhi in — suie
нямам. ис съм е настроение; din öZfuitlicln —
шостратнн—са но оСш—еcвecо; Siu — Сит
LerlschcTu Isi gui ertrhTfrи --'трое-ието на
пейзажа е предадено добре; 2. муз, иостроИ-
-аие. акордиране; строи: diu 'nepcric—in — тем-
перираи строй; п-е I;eirmmrиUu din eucHlc —
ge—nn давим правилния строи иа инструмент;
3.	восн. дух; (нс войската); 4. търп. тенден¬
ция (но бoреcшcj-
Stimmungs/bUd п жив, картина, пейзаж с на¬
строение; -mache /изкуствено създаване на
настроение (в нароДа); —sireik ш стачка от
солидарност.
stimmungsvoll adj. пълен ' нострееиие-
Seime/vien п рсзг. гла'епедо-ос—лно е;aдe;
—maecbsie е мттaи«4 но тл-'-; —zuttul m изби¬
рателна бюлетина.
Siieu1c1e п, —.- -cellca/cS’ възбудително, осве¬
жително средство.
Stimulatlon/, -еи 'симулиране (т нс семена);'
възбуждане, подтикване; подбуда. подтик.
'Stimulierte tt'. възбуждам; стимулирам (и ссч--
ст-).
Slieuims т. - - - -II стимул. подбуда.
Sii1Uаiotes!rl ~ ап^г. лошо, миризлива пура.
Slbedadörcs2 /и. —, - рсзп. лошо 'ир—ис-
Seink/loizun, —eorcbui. -spatgui ш разг- мохюр—
ка (зс лошо пурaj; -bhe/1 / бомба със сne-
вю—ия- —Crüse /ооол- вонят- жлеза (у някои
живопни).
seinken* intr. h (näch ciw. ~) воня, смърдя: hier
sUinkt’s тук вони- рсзи. ш. тук и— е чиста робо-
тосо; тук има риба рибето; б, тук ми мирише
ио сомах-илст-а; cms Sce Muele — мирише
ми у'то1о; рaм-: vo— FäuIhuIe —. stirderl faul
snin мързелив съм е ч—рвола; er ,'-—1' icci
Geld ч—рвнв е от пори; din Sacie silnki zum
Hbiinl смърди де бота; вони ужасно (в
страшно възмутително); поел,: Eigenlol
stinke който се хволи, леи се кеори; Geil siieUl
ebcbl парите ис миришат; пари вяра нямат-
stinkfaul adj. мързелив в червата-
Stink/fritz in фам, смръдльо; —holz п бот,
смрадливо дърво (Olex zuIIhnicа)-
stlnkij adj, смрадлив (сирено); вонящ: рсзп, —е
Launu ha—ue е отвратително иассрюсин— 'ъм-
Stink/käfer pl. лooл- злоски fBupresiis, род);
-morschd/, -morschling ш бот. кучешката,
'рамна тъСа (PHclius lmcudicms)’
sUllkreicn adj. гъбае, черви- ' пори-
SeinU/stlclnl гп разп. прубо грубиян, дър-о, веч¬
на ному'—— човек; —Stu п лooл; 'ктнkе-
stinkvornehm adj, рсзп- прeфьриунeи; много
прекадено изискан.
Stint е, -S, —е 1. лooл- вид пъстърви (Oserums
npnrianms); 2. Оисл. глупак.
Stipendiat, Отсл. Stipendist е, -еп, —еп 'типен-
дио—Т-
Stipendium п. —s - -Iun стипендия.
Stippe/ -е; SUipp т. —s, -е обл, 1. пaрчcниe. дре—
болника: auf den — веднага; 2. сю', чорбuиа;
3- - петънце; uteO- пноино пришки- 4. само
Stippu = Sti'cZInckIgduiU’
Stippbesuch ш кротко посетени— (на крак).
stippen trr inr h 1. потапям: B—oi In die B—übe.
KucHce le Sun KclfUc - потапям. топя хляб е
'Tпoлo. кейк е кафето; 2. (an ctw. D —) докос¬
вам 'е, бутам.
Stippfleddgkdt/ — сал.-ст- петна по ябълки¬
те (болест).
stippig adj. на петна; с много пъпчици.
Stipp/visite [-ви-]/= -besuch.

445
stockfremd
Stipulation/, —е; спорозумтннс; knaусo е деге-
еор.
sUipmlli—in ti: уговарям,
Stirn((J/, -n 1. чело: Sie — falenn, lutchri. runzeln
сбръчквам чтло, иа‘ръшеам се: sicb vot dir
— echlag1; удрям 'т по челото; прсн-: Sem
Feirde Sie - -iule; опълчвам ст. преснвепос-
савям ст срсщу неприятеля; Sie - beben. s—n
eciI1cie1 Tat zm -umgeen имим Сeсерoмитce,
д—0—лоючи—се, супесе да отрека д—яниеле си;
2, сер- фрe—caп—a, предна чи'г, фасада; ар—
хнвелт (на арка).
StItnr/and п диодема; аерд—ла, лсшси (зс чсло-
тoj: -Icb; п снст. чтпнa кост; —IbrCu / =
-legi: -höhlt/анат синус; —höheinrIUurmrg
/мед- фрe]coп-] гноен еннтзиc; -höilig—
inieündune/a/ei. фронтален 'ннузнт, каса—
ролшо съспoп——и—; -kipper е жп. платформа—
еСръшач (но вагони. вагонетки зо изсипвано):
—те! п техн- набраздена челна колело (нс Оо-
дaп); —reit е диадема; —еtilt/спорт, чтпнo,
лиц-ви р-диuo: —-*1111- ш челен ремък (на
юзДо): -,11'1 / сер. фасада, л!птвo ссрони,
фронт; —spiegel е рефлектор,
Stös;./. .öun 1- архит- aeпо]aдo (е Древно Ати¬
на); 2. само sing, филoе. стеа, учението ио
'1;^.;—-
Stöbt— е. —,. —: Stöbt-buri е лов. шпаньол.
кучт за изгенваи- на дивеча от христнтс-
eeöI1—; I- ln/r; h (ir etw- D ~) 1. рося се: -и
Büchern — търся, прелиствам в книги; 2. m imp.
пр-хвръава. хвърчи, ша-ява (^сняп): зали ситен
дъжд: die Flocken - снежинките прехвръквот;
II- tr. лов. подплашва’ (Дивеч): розг- e—r aus
dem Butt — едигом, измъкваш нат. от леглото
(набързо).
Seö/urmetli— п [сн—ж—aJ вислица-
sihc1iSiIscn adj. случи——, произволен, 'лехаслн-
ч—н, вероятнас;——, —cпрeдеaасу-м.
sihc111 /г; - eeochnrn’
Sehch1t т. —s, — 1. = Z;ineehcCrt: 2. u Stocher-
lisue н ръжен,
sehc11—1 inti: h (//:) (In uiw, D —) 1. човъркам, чоп¬
ля, рaсСтcвoм: in Cer Zäinin (iin ZäHre) —
човъркам си зъСнл—; ie Wee'eg;ee' — рoсбтc-
ва’ гнeсдe но оси, и прсн-; 2. tr: по-ряДко
рося, р-зрося’, стъкво’ (огън, почkaj;
Stöchiometrie / — дий;. стехиюм—лрня.
Sehckl ш, -S- —е 1- бастун, леяго, пръчка- сапа;
прът; върлнна (зс зномв): am — grCrr ходя с
б-ссу-; рсзп. c—n mit dem - trcUelcrc; шалага’
нат. 'ъ' сепасо, бо—стуна, сеягосо; 2- дь—ер,
пън; корените; с;ьСnо; übet - und Senin: с.
през поля и гори (бсз път); б, рози; прeсгna-
еа; 3. стрък но цвете (и самото цвете, осо¬
бено в саксия— вж, Blumenstock); пръчка (на
розо— лоза; обикн, в сотр. Rosenstock- Wein-,
stock); 4, еснева, тяло, ядро на нш-- и прсн.,
шнйаа на зъб; сял; на —aкeвan—я; малка на¬
ковалня- тнейно жило но цирей: det lustu - dit
M;etoee; постояннето ядро но ’eряп!ce;
търп. Сег — /ег AUtben шокът, есноешоса мис¬
ии акциите- 5, плошински ‘осие; 6- тека за
билярд; 7. стаж; 8. псч. клише, винетки; 9.
кратко за Bienenstock; 10. църк, кутия зо по¬
даяния, пожертвувания; 11. воен. щемпел;
банниа (в артилерията); 12. ист, мснттме за
исттсаниc; пранта- стълб за публична поруга¬
ние; затвор.
Stock2 m, —,. —s търг, основти капитал; со‘е pl.
облигации; стокови запаси; ueини книжо; —
der AUtinn контролен пакт; оацин-
siocU--, Sihck.. обикн. зс усилване 1. нослоящ,
истински- SehcU—cyet; 2, мнюте, извънредно,
твърде: e'ocUfi;eer-J
SUocUrie—hse ш тсхн, кръгло (цилинДрична) на-
ке-алня (мвOникaрекcj; —lall ш спорт. хокей;
—Ь-у-г е истински, нa;урanc— баворсц, рсзг,
басор—ц в ч—рвата: —brti п легло на —лажн,
ссажно легла.
sthck/IIn1 adj. съсст.’ сляп; -isnn adj, рюззг.
ел глупав по-глупа—; ужасно глупав; —Sütr
adj. сух кило клсча--
Stöcdilscbub ш дамска оСувка с висок ток (моОа
ЛуОвип XV).
sUhcU1nl intr h s 1- сaпъвa‘ се, 'тава’, запирам,
засичам се; спирам- търп; (зс търговия. сдел¬
ки— стопански живот) е сoелой е, за‘иро: Set
Puls, Сег Aeem eehcUt пулсът, дъхът спира: da,
Blut stocken ihr vor Schreck le le; Adern кръвло
е жилите ü се с’раз! от ужас; cs stockl mit
/-1,1— Sache лая роботи нс върви, се сoпъвa.
kуuo; ie Rrie; — запъвам, запи—ам се по вре¬
ме но ге-ерт—тсе; die Fliet stocke перото се
запъва; in, Stocken gureicr идвам в зоссей,
запъвам се; 2- (за мляко, течност) съсирва сс:
1ee'ocU'n Milch вид прокнс—асо, стьеceно мля¬
ко- 3- мухлясвам, nn-с-]яеea’ (за больо, . хар¬
тия, книги)'. Holz s'ocU' дървото затнива от¬
вътре- Cie Zeige — зъбнл— загннсат.
sthck1n1 /г; 1- слагам колчето, връзва’ но кол¬
чета (лози); 2, разтъво’ и сгъвам (чаршафи,-
покривки): Holz — —ортждам дърва но аамара-
SUöcUue ш, —s, —; Sthckm1ist1— е оспор. сь’нн—
чор.
eehck1—i1. stocku-g adj. 1- сух аато клечки; 2
прсн. грапов, спъни; (стих)-
Seocki—I /1, —S- —е молаю столче
SUocUcxclieee [с1оки)счейнджJ е, -, — фин
фондови бeреa-
SUockÜluit/ сст-cm- сиво тннс—т (BoItil!,) (на
нвобрано грозДо- при което се добива по-Доб-
рoиaчоеmвонo, макар и по-малко вино).
sUhcUfinstet adj, тъмно коте в рог.
Seockrüisch ш 1- пърг. суш-ша среса- (GeCn,
motriua); 2, прен- съпок; скучен чеееа- -flick
щ пттшо ос плтстш-
sUocUTuued adj, съсс—’ н-пюснaт-

Stock/geige
446
SUhcUrgCigu/вид тясно цигулка; —haus п остар.
сoceор. тъмница.
sUhcdI1 adj. мухлясал, плесенясал; 'порен. пре¬
сечен (мляко).
etöckIscb adj. = slöreie-
SiocUmiister m тьмшичар.
StocU/rhS1/(ЮrnJ- градинско ружа (Aiuicuc rhseа)-
—schI—m т бастун—чадър; -scn1mcf1n т хро¬
ническа хреми; —Ständer т стойка за чадъри
и бастуни-
sUhcUsi1Il adj, вцтп—н—н. —дървен- -Icul adj.
напълно плух.
Sihcku1g /. -и; 1- сaсcоИ, ссогноция; 2. сж.
siocken-
SUhcUwerd п етож-
SioH nt, —S, —е 1- вещество, материя; материал:
Guisi url — дух и материя; е!; hhemisci1r —
химическо естество; ticrlschu. cTIcnzIIchn -е
м-сериали ос животински. ростилелтн произ¬
ход- allus Ise си Се; - /ibnnieg всичко е
ссьрсo]e с ‘от—рняса; 2. плот (копринен,
вълнсн— памучен); 3- сюжет, предмет, 'ъдържо-
ние- пран. материал: — zue £1,11. Scbtei—ue,
Rulen материал за ч—сене, пнсане. говорене;
—	c-т Redu предмет, тт‘а иа слово- е—п Fülle
von — аСнлн— на ‘ac-рнoп (нрвН;j; s-r —
blintrscieg владея си предмета, сюжета- dut
—	reiche nur für e—e kurze Erzählung тоя мате¬
риал стига 'име за къс розкоз- cie iaiU—cret
— Слагюроден сюжет: 4. рсзп. шсп, питие (бира,
вино); ns fülle сп — нямам питие (е чашата).
SUhf/—a11 /отряза] плат.
Stoflil щ. —s, — разг. дръвник, глупак.
sUolleilg, slOlZceig adj- р^с^з^^. 1- испахеот—и. недо¬
дялан. иепоеротлне; 2. глупав.
sUh/l11 adj. ол плат. платнен,
sUhl/nc1UIe adj. ' обилно, богато съдържание;
съдържателен- прен. със стбстaиuu4, масивен.
sthfl1ich adj. отнасяш се до съдържанието; ма¬
териален, веществен; adv. по отношение иа
съдържанието. по съдържание.
stol/llg adj. = sthfle1ig’
SthffиäШ1 m прам, веш—стеено съществително,
stoll/ruich adj. = -Caleb/’
SeofZwuchsui n биол- обмяна на естествата.
stöhnen int h (№1— ciw. —) 'геио, охкам: urirr
e—r Last — пъшкам под някакво тежест; üluu е-
е Ar—uit — охкам от, породи някоя работа (нео¬
хотно я върша),
Stoidur щ. —s. — фило^. стоик,
seoiech adj. стоически.
SUoIziseus ш, -— — фu:oе- стоиuшзъМ’
Stolc /,- Ice 1. църк. омофер (на- владика); спит—
рахил (нс евощсниkj; 2. 'тюла (ешcрoримекa
женско Орвхс).
SehLIe /. -п потс = Stollce 4.
Stollen т- -s. -1. мин. шолня (хоризонтална) га¬
лерия; 2. восн:. подземно галерия (за минира¬
на): 3- тсхн- винтче на подкова- 4. и SUhIIr /
вид ко-леден ктйк- 5. лит. пeпeвинo1а от
първото чист иа минтзенЕ-р'коло и мийстср-
сuнт-р'кoca 'Графа- 6- Отсл. закръглен крак
иа шкаф.
SUolc1r ш. —S, ~; SUhep1tUI / —сп стъпвай— иакри-
ео-
seol'utig adj. грапав, и—ро-ен (път)-
eth1'г—; in/r: s (ülur пет. A ~) спъва’ се,
препъвам cc: ülCr u-e BcumsUum'f — препъвам
се в дънер; nie der Zunge — запъвам се при го¬
вор; пелтеча. заеквам- рози,: ü—ut r—n Fragu, uln
Wort Ins Siolpc—n gercene з-'ичом се при ня¬
кои въпрос, някоя ду’и; übet dun eigeren
Schceier — спъвам се ю 'янкато си (от напох-
вопност)-
SUolc1tsUeI1 е трудност. препятствие, пречка,
stolz adj. 1’ (aif r-r. UIW’) горд: auf s-c Kinder —
sein гордея се c д—цито 'и- 2. «‘позоите— (по-
еmрoйкa)— досеел-пеи (държание): ui; -tr
Gc—e горди. дю'солтпно походка; 3. надменен,
горделив: — mutden вьсторд4eaм 'е.
Siolz т- -us, — 1. (auf utw. А) гордост. т прен-:
ube cdict. ucheu—, nh—IIchur — благородно, истин¬
ско, почтена тюрде'г; lut — s-t Eltnrn sein съм
пердасте- но родителите си- scinne — In utm-
А sitzue влагам амбиция в нш,- 2- пердели-
-;';, нaд^•fтннeет, гордост: е—п Се; —
äustreibnn пречупвом икм. тюрдостта-
stolzicrcn int s h вървя гордо-гордо, надменно.
важна; нодувом '—-
sUhc, stopp! intj- 'гой!, в телеграми: точка,
stop-c—d-go [стоп енд поу] непрекъснат; потег¬
лян— и 'пиране (при полсми улични заДръ-
ствсния),
StopT/arenUi/n/rS’ зотятошо, заничащо 'редстео;
—bUcbsif есххн. 'олиик. люииик (зоуплътня-
вано на отвори)-
sUopZen I. tr: 1. пълня. тъпча. натъпквам (наде¬
ница, лула): угоявам. тоя (гъски): diu BctUee mit
Dcunue — пълня дюштпuгe ' пух- мор, cin
LccU nie Werg — сoпушeoм пребито място с
кълчиш-- Pckutu in u-e Sack — тъпча пакети в
торба; потв. п—п Eric nie Rosinen ~ пълня по-
1^0 'ъ' стафиди; рази,: sbcb voll — натъпквам
се- е—е las Mau! ~ запушвам нкм. т'гoтo; 2.
сoкьрпRoм (0упкmj- замреж^ам мрежа: Löchue
in St—ünplun, KlcISurи — кърпя, замрежвом
чорапи. дупки е дрехи- 3. лг—з- сaптшeoм с
юмрук, пръсти или сурдинка (за снишавано
нс п:aеaj (тромба; фспот, вю:0хoрншj; 4- 'пи-
рам, преустановявам: восн. ~! '10-’ прекрати
огъня! (команОа зс спирана на огъня); П. in/i:
сoпuчaм, зотятам; рсзг. ио'«шам: Kakao stople
какаото сonuчa. сoтятa; sihpfn11n Arzneien зо-
лятоши лекарства; Stopfung/
Stopfen m, -s, - Отал, 1. тапа (нс шиша); 2t- чо¬
вече, дребосъче.

447
Stoß
Sth'fet т- —s, — 1. който тъпче, пълни- 2, при¬
бор зо пълнене. тъпкон— (на лудa): 3. игли за
мрежене (нс чорапи и под.).
Sihc//1atn п aоиuu зо мрежене; —reiti f игли за
мрежене; -rudiln pl, сел.-ст. кръмни хапан
(зсугоявано иа птици); —pbie е гъби за кърпе¬
не, зомрежваис-
Stopp ш. —s. —s спиран— (нш автомобил- ещoпj;
прекратяван—, преустановя--—— (на преговори,
Ooсnaвкиj.
SUhp'—cee е мор. ходово сигнализиращо топка,
знак зо ходи но мошнната.
Sehcce1 /, -п сеч -cn. 1. стърпиш—; 2. само pl.
есса—аи ог перо, косми е кожата
Sihp'1li/eaгi е бодливо, н—бръсноса -брода; сла¬
ба покарало бради; —Intler f ссч--еm-. —с—нш;
масла; —TtiC п еоЛ;-сП; стърнище,
sehppu1ie adj. ч-тиш-ст, бодлив (браДа, кoеaj;
със стърнище (ниво),
Sth''1IUeopS1— е разг. воин, псхосишка-
sUoppul— I- inti; h бобсраувам- II- tr; пран. ком¬
пилирам, разг- калъпя (kО‘пюзuuи4).
Sehcp1lrtü—eC>5na/. бяла ряпа, ряпо fBreseici vat-
торо); —see'/, -tuncht f сеч -cn. сoеявoнc c лет¬
ни междинни култури ц—поср—дстс—н; слсд
подмятането шо стърнншото; ~ecirle; п—
-stützu; п сси-ст- подмятан— на стърнищо-
со; -murU ш разг. компилация, кърп-чсства.
кърпеж.
sehp'un I- in/r; /1 (за мотор, моторно ко.чс— ко-
гюб. машина) спнро (се); запира, забавя ходи
си; II- //: 1- спира’ (мотор, кола, колечо- ма¬
кара, короб/—С1Г Jegi — прекъсва’ .лова; восн.
stoppe;! стай! (комонДо зс спирана но огъня);
2. меря със сеаунд;‘тр (бързина),
SUh''1t пи —S. - мор. спирач ио втрига, въже,
Slop'lt— щ, —s, — евл-)CTг бoСтгктс-lч; рсзг.
кърпач (компилатор).
Slop'/licht п слопово сеетлн—а (на моторно
кола); -preis е сa)eвaнa, твърда цена; —^schild
п авт. знок „Стоп“; —mit f спорт, секунде-
мер, хрешом—сър-
SeOce11 ш. —S- - 1- тапа, сonтшaлкo (и от пума.
стъкло): 2, сч. грaД. щтпссл, шекер; 3- рсзи-
д-б-линчо; фъслъч—-
stöpscle tt: запушвам ' сапо-
Stör1 т. —s. —е; Stöhr/, -сп зоо^^л. чнга (Acipcrscr
e'mtih)’
SUör\ Stöhr f — свстр;. швейц роСеса но зашо-
ягчия у клиенти: апТ ict - ir—eiier робетя е
де’а но а-лн-шси;	auf Sie — /еНе; скитас-
вам. шляя 'С-
Sih—ch пи —s, —е щъркел, щърк: рсзи,: Cut —
Uonii bald zu ScimiCis у Ш‘идови скоро ш—
имо б—Се; wie eie — im Seiet gelt; вървя кого
но кокили; фсм. la, nun btaU iit ei;it ие; —!
бр—х, че чудо!' чудя сс и моя!
SUo-cn/lei— п щъркела- крак; pl. —е фсм, щъркел
(за Дългокрак човск)-
stotclbilibg adj. с шъркслски кроко, дългокрак*.
Sih—ch/lume f бот. бяло със—шао (Л;enhge
nrmhthsа]’
etorc111 inir s фсм. ходя кило но кокили. като
щъркел.
StorcHscHnabel е 1. бот. сдрa-eи (Gcranine); 2.
пансограф (за у^счичевоно- намалявано на
чертежи); 3. човка но шъркел-
Seht1 [тор] е, -s, -s 1. сaс-сa. пердс но прозе-
рeи; 2. търг, магозин, дюкян; 'клад,
Sioti2 [сгор] е. —s, —s мaгaсин, склод; з-п-'-
slörun //; 1- смушоеом (нкг.- рa0uoпро0cвcнстoj;
б—спeко4, преча fнк’-k; нарушава’ (тишина¬
та. спокойствието, вОинството): u—r ат,
lei SchliZU — смущавом разваля’ съня нкм-
(събужДом ио с шума ^1); ich uill ricli.
nöclie nichi — не иском да Ви преча; /ег/ ich
— ‘юга лн да Ви побсзпекоя?; ,16—1 ich? да не
би да Ви преча?; 11,,.; Sie sich nicit — моля,
ие се стеснявайте, не ст безпокоите' 2. мвД.
обикн. рап. gestört рaсстрe—н, нарушен: Си—
Ма/еп, Ciu Vcricuung -,е gee'ött стомахът c
рoсстро-н, храносмилането е нарушено; et ist
/neIötI сей е (Душевно) рaсетротн-
SUörre/ebud ш нарушител на спокойствието, ти¬
шината- смутнт—л.
Seö—fili ш е/. смущавашо поле,
Sehrgur т. —,. — оапар- 1. -‘Сулошт—] търговец
(преДлопеещ Дреболии по къщите- като сОин
виО просия): 2- скитник: пананрджня-
seh—ni1—u; tt: търп. ссаршира’. анулирам (впис¬
ване. поръчка).
SUorno пт —s, . .et търг, анулираше (на вписва¬
но) стерне; асм—нявант (на поръчка).
suö—eiscb. eeö——ie adj. непокорен, вироглав, юпъ-
рннчас (особено за кон).
Störrigkeit / — н—пекорстсе. тсърдегло—нС’
Se0—/ec1uiz е род, предпазва—- но радиопреда-
во—няга ос смушения; ~eг;!г— е ред '‘уши¬
ващ предос-ссл; -suciet ш род. откриван, де¬
тектор, индикатор но смушения.
Seh—eI;g ('турс—] т. —s, —c/—s полип, стерлинг (в
Норвегия).
S'ötsng / —tn 1- смушснит (и но реОио):
verzeiien Sie Cie -! извинете за С—спe)оИствн-
тсе; 2. мсД. гoссcрeис1зe, сетшт]и—; 3
прекъсване (нс електричество- но реДиопрв-
Осванс); повреди (на машина- uнетшлацuяj;
с—е - im Uitwerk повреда но часовниковия
‘тха—1гзъМ’
Seö—i;gsHuuu— п восн. оСтспe)eи1cnт] опън;
-g1—rusch п роД. смушения pl.; —st<^lIeUпо-
леф, служби за телефонни повреди; -sucht /
роД. търсене —а смущения-
Sioty [стори] /. —, или —ie, кратък разказ. исто¬
рия-
Stoß ш- —ns, -е 1- блъсванс, блъскан—, глас-оне,
тласък; удор, удряне (и спорт): ‘уш—онс,
смушкво—т; трус. еъcр-с-нит, ср—ссн— (на зо-

Stoß/arbeiter
448
мята); друсоше (нс кола): Sur - scieilertn Ciu
FairgäsIu von ier BäeUee -следствие удар-.
поради сблъскването пътниците отскочиха юг
'а-меГаите- е—е u-e — In Sir Rippte. in Stu
Seien ge/er смушквом нкт. е реброто, хълбока
(за Оа му обърна внимание): е-п — mit Set
Feist. Sem Fn/e, Sem Kop/u gebrn ноиося‘
удар c юмрук; ритеом. удрям ' Еловото '«; zme
—	kommen идва ми редът до удрям- прсн- идеи
ми редът (изобщо); au/ Hbui und — fechtu— ду-
елирам сс до нараняване; lei nniscinilnrdeg
—	führe— цаша'ям решителния удар. и проН;:
спорт- e—r slclctu; — Ciien н‘-‘ сигурен
удар; ier — ins Gnweirs ританссо на пушка¬
та; спорт, in icngcn. UrrfeIgen --ue scHuteeen
плувом c дълги, енергични сoгрcбвaии4; Ihre
G1e1niieie ici е-е schweren — etlluenn здрасе-
те ü силна 'е разклати; ,1*; Vertrauen in len
Freund hil r-n ,11—11— - erliiein доверието e
приятеля му 'нлно 'е разклати- пран, е—е le—
lelzinn — gciue до-ършв-м окончателно, сле-
мявом икт.; рсзи. sich D u-n — gulur употре¬
бявам уснлнс над 'ебе 'и, давам сп 'ьрuc (Оа
направя нщ.); 2. удор ' шпого- 3, ein — les
Hom. in din T—oecr11 силно изсвирване c рота.
c тръбило; 4. куп. комара. грамади (пошраО-
ки, книги- преписки); 5. тсхн- стр- място. ли¬
ния иа допиране (напр. но жп. рвлеa): стр.
фугиранс ио тухли. камъни откъм тясноса им
ссроно. 6. мин. строши но галерия; 7- лов,
опашки ио псрног дивеч; 8- лов. мрежа зо лее
на хищни пеиш«; 9- предпазен ширит. обшив¬
ка но дреха.
SihB/aгbuIi1— ш ударник; —ball е билярдна топ¬
ка- —■/tieailir е член ио удари- бригада- бри-
годир—ударник; —■Clnpttr е ресорен аморти¬
сьор (нс автомобил); —degin е восн. спорт.
с—сок- шпага-
Stößel е, -s. ~ чукало ио ховаи-
sIoBee* I. inr shl-s (aut r—n, ctm. -) пю-пидом,
натъквам се иа; сблъсквам сс с и прен-; eii
dem Kopf an dir Waid - удрям си (неочаква¬
но) плавала ю 'ттнаго- las Schiff slöBi си/ п—п
Klipp. корабът поподи но подмол; die
Seulchrer suiußun auf e—n Insel мореплаватели¬
те попаднаха. ст нoгь)нахo ио остров- cnZ
Wieirsic—i, ScimiirteUiiie; — среша’.
натъквам се ио съпротива. мъчнотии; 2. се
uim- — гранича ' нш-. (зс къщи. ниви, спре¬
ни); 3- zu c—m - присъединявам се към нкт.
(при Овижанта. пътуване): zur Hiuplareen —
присъединявам сс към ядрото иа армията; 4-
(cml ctm. ~) (за птица) връхлитам; 5- h мор,
ces Lanl - (за кораб) приставам иа брега; vom
Lanin — (за кораб) отблъсквам; 6. h блъскам,
блъсвам, удрям, глоссим. мушкам: let Stint
slößt eil lu— Hörgcrn бикът мушка, боде c ро¬
гата си- mit dce Fuß an u—e Stuin — блъсвам
си крика o камък; drt WInS seö/u вятърът
блъска; le lin Trhm'eee, ins Horn — свиря c
тръСата, роти- фсм, mii u—e In cin. In lassni—e
Hom — плюли 'мс си c някого с устата. иа
едни ум сме; 7. h (за кола) друса; 8- (за пче¬
ли) рои сс; II- tt: refl, 1- и lefl- блъскам,
блъсвам; ел-свам!. глоскам; удрям; мушеим,
мушка’- c—n cm, dun Teme1, an, Cur
Grsullsclefi — изпъждам. изхвърлям икт. от
къши. изключвам го ос абш—ствотю: n—n eit
der Faust In Sie Seiln — удрям, блъсвам нкт. c
юмрук е хълбока, слабините; r-m das Musser
in dbC Bruee. Sc; Dugue du—cn len Lut— — заби¬
вам нкм. нож с гърдите, промушвам тю ' шпа¬
гата си; r—r Stceen in die E—lu - забива’ прът
в земята- ui— Loci le Sie Leinwail ~ пробивам
дупки е плотиесе; c-n zm Bhi1n, übte len
Hiulce — повалям. тръшвам нкг- но земята; с¬
е zut Tür hinaus — исбльеквoм икт. из еротото;
sich се c-m Stein — блъсксом ст о камък; sich
cm Tbscbe — блъсвам ст ю масаси; sicb D Sun
Kopf - блъсвам си главата (ю нш-); sich blutig
— удрям 'е, че ми потича кръв; прон.:Д\а Sache
siöBl sicb сп new. D рабегага се 'пъв-. сaпьвa
юг нш., закуче— сс- е-е ins Eiued — сл-сеим нкт.
с мизерия; рсзи-: е—е Bescneil — давим икм,
до разбере; е-е vor Sun Kopl — обиждам. за¬
сягам нкт.; рaM; et isi wir vot iue Kopf
jcsuo/c— таи е като ударен, замояи; er euss urst
eii der Nase daran' ees1hBen mu—den трябва иш-
ди му 'е навре е носа (за Ос го втОи, розбв-
рв); 2. rcfl- пран, sbcb а— ctw. D. — шокирам 'е.
'koидапuсuра’ се (ог нш.); не съм съгласен с
нш.. намирам нш. за исрсдие: sicb an jeder
Kleintekcti — шокирам сс, дразня се ат всяка
дреболия; 3. 'чуквом. едртбн4-a’, стри-ам
(лcхaрj: eusuo/cner PluHct чукан пипер; 4. съе¬
динява’, съшивом, с—аждам (Два плато);
техн. 'иождом (проДи).
SeoBcT, SlößtJT т. -S. — 1- чукало на хаеои; 2. яс¬
треб.
SeoBerUi/--eп бль'ka—uua-
StoB/Häiger ш техн, амортисьор, буфер- —luitr
/техн. oморгuсaиuоииo пружина.
ethßfeet, -tuti adj, устойчив ио. свободен ег
сътресения (задвижвано).
SUhBrg1—nt п краска и гюреша молитва; -ПсЬгг
ш тсхн- водно сьрuc. пупсaиuюннa пюмпа.
stöBig adj- налиташ, бодлив (бик- kaлслj.
Seoß/kacpedнос но обувка- —kil—ec/ восн. ост¬
рие. клинок на шпага; ист, клинок иа хеле—
борда; -к—с/е/уоф—и '«ли. воен. живо сила,
мюш; -eiscnier / тсхн- шспиит, дълбачка.
шю'машина; -па1е/^^<^;^)^нис^-л-н шев; —oZce
ш техн. сaмоuспрaсeaшa 'е пеш- ~ suulzer ш
тежко въздишка; —stcnge/броня (нс автомо¬
бил); -Uberc'le/j-e!/’ ударна терапия; -itupp
ш восн- шурмоса, ударна команда- — verdubr
449
Straf/wache
m шай—голямото движение но улииo, площад.
кръстопът; -macf/i f х.лодно оръжие зо муш-
коис (щик, нож, пukaj-
stoßwcisu adv: но пeслтдоeoccn—н cпoсьu!, но
прес-кулаи,
SUhßrwe11e f физ, ударно вълни; —wirk п техн.
голяма дълСачко; щонца; —mird ш мор. пюри-
-]'т вятър- —ealn in лoал; 'ленюв зъб, би-ник,
Sto(tnna f, -Ui 'гегин)—’
StottcrCi/*-еп пвйюр. (постоянно) сo-)вa]-’
Slot teure е. -s. — сacквoм; рази. пелтек-
seh1U1—Ie adj, сac)вaШ’
sthtt1—n intr. h 1- за-)са‘. запъвам 'е, и рсзи,:
liu Mäscli—c, det Motor sihiiere ‘ашинога. мо¬
торът сс зопъво. сoс!чa, прави сa'eчкa, 2. разг.
плащам но разсроч)!-
stowte /r: гоес. задушава’ (яДенс).
sleacks adv; 1. напрово. без заеСиаолан; 2, вед¬
нага- —-забавно: ~ zmm Rlciict laufer егивом
ц—зибо-шю, —аправо към съдиято; 3, точно кок-
го е пртдп!еaно. сoповядo—о.
Strct/eneicli / !спгoзиcтлcн дам, сaceeг;
—ertrag е юр. пртдлежс—ит за прн-лич-ше
под отговорност, за даване под съд; —cizuiec
/юр. донесени— зо нзсърш—ню престъпление;
—arbeit / ]a)oсac-n]a рабосо (но ученик);
-cufechu/ е юр. отлита-е но изпълнение но
присъдата; —lerUtii / юр. —akoсуe‘ост- -le-
Zibl ш юр. нakoзoтeпнa зопевед ио околийски
съд; —'/гНиди!, / —okoсaтeл—a влосг. право да
сс нокозва; —lisiiliung / юр. —oкaсaccn]e
разпореждан-, сaнaпия (но закон, сьО),
Su—afi / —е 1. ]akaсo—и-: с—т — vetiängen. emit-
Uurrcr поссоназяеи’, нanaтo’ нoкaсaн!c;
фсм. е—е — anZ/tumiir друсво’ нaкaсa—иc- —ui
—	vit/oie; зобрашс]; под страх от —окозанис;
ietemf sicht — зо тосо сс пр—дсиждо, има но-
)aсa]!e, 2. глоба; рю-зи, шриф-
S1tcf1!neaiz п спорт, прилагане ио нokaсaтeлни
меркн-
,1—;'.; /г. I- наказва.’: c—n an Lei— u;C Leber —
—oкaсcaм икт. със смърт; c-n an Geld uni Gu'
—	—a)aсвa‘ икт. c глоба и конфискация: е—п се
det Ehti ~ налаго’ нам. тн!C!C-n—e шаказо-
—не- 2, плюОяса‘, 3. ouoi- остср- укорявам,
порнцаса’, изобличавам: n—n Lügen - изоблн-
чаеи’ нкг. е лъжа; 4. рсзи. шоп. плячкосеом.
ограбва’: sämtliche Essvorrr'1 — опустошови’
Ве!Ч)! прОВИзИИ (коПСПо сьм кенвн у №-).
Stra//erku;;t;is п юр. ]a)aсaceл]a присъда;
-1—1;,, ш юр. пe‘нnea—e. апращосаш— на ши-
казини—’ рози- помилюваи-
,(—;// adj, опнат, опънат (въже. косо— струна,
лък; стоиш)-- 'тегнат, спрелшос, напет (човек);
прсн. строг (Дисциплина, рсО): ei; -cs Rc-
/imerl fülrug поддържам ссрег ред, режим: с—
е —е— Stil sciteiber имам 'Сит. сс—тшос 'тил:
—	und setcme спр—снат; и напето; разп. c-m
Buben Sie №,1; — eiclur потупва.’ ‘омчс,
stra/fäilig adj. наказуем, подлежащ на шаааза-
НИС-
SteaT/älliekeit/- иokoстc^fюет.
strafZei tr: епъвом, юблятим-
Siraffhiit / — 'с—ЕНотест, напесас;; опънато';.
sU-afltct adj. бсз наказание, нсиааазаи; adv, без-
—оааза—о. без да бъде наказан: — amsgcCcn,
davonkhmmnn отървавам ст без иoкoсoни--
Strafterihrit/безнаказаност; —gerichU п юр. на¬
казателен съд; прсн. библ. Страшен, Божи съд:
das s —richt hereir страшният съд носсава: Ihn
itaf lu, 1^111-, г —ебете тю нокоза. сполетя
то Божият съд: -gust'z п юр. нo)aзaгeп-] за¬
кон; —lusiiz—ucb ноказос-лсн кодекс. - etucit
/ —aкoсaт-лнo —лист- -kennet / ноаизас—лно
отделение (е окръжен и по-порон aO), —kassu
/косо зо глоби; —kompanie/воен. д!епипп!-
—арна рога.
sträflicH adj. ]aкaстe‘ (Овяние): престъпен. не-
проспим!- укорен (лекомислие): 2. оспор,
строг, накозасслеш: - tichiun строго присъж¬
дам; —es Geeichi строга лице; 3. ad\: ссрошно
много.
SUuäilb—e е, —s- —е затворник,
si—eiihs adj., вж, sera’Trei-
Sir;Пhsigklel/ — Сeс—oкaзa—eег-
Strc/tnereei п юр-. нaaaсac-лнa заповед. шоко-
сaccп—о разпореждаш—, —па/ п размер но —а-
кaсoинe’
eet;/mü1!ie adj. юр. —aaaсaccл]eпрaв]о пьлше-
п-ccн- но въсрoст, подлежащо но —aaoсaтeпнo
отговорност.
Straf'Zerrt / църк, лошо -шерня (къДвто се
праща свещеник за наказание; —porto п так¬
са, глоба за —етоасувоно (или недостатъчно
таксувано) пешт—ско притаи; —'re/iger ш
‘ер-лнсс; -'геС-де / укоря—-]—, укор; рсзг,
конско -ванг-лис; —ptrzesshtegune/юр. ша-
кoсocтпнe сьдопроисзолс1во; —pmekt ш
спорт. ]aкoзoceпнa точка: —raun ш спорт.
нoкoсoceл—о поле: -rech' п 1. нaaoсaгcл]ю про-
ею; 2. ноказаг-лна -.лост (= —-/нте—-,): -rechi-
ict ш сп-ц!oл!еc по нaкoсaтeлню право; —еcCt
= -p^tiSigi: —-^/.‘11,11- п регистър но eеьдт—!-
те; рази. шег. списък на просиш—ннясо, -sccbe
f юр. шааазателеш прюп-е: —stoB спорт, шааа-
сaccлc]- 'вобеден удар; —Ict /юр,- престъпно,
нoa*aсу-мю дея—н—; преви—т—ие; престъпление;
—tllgung / сon!чoвa—e иа пртс1ъппe]!- е рт-
гнстъро; -vi—/eiri; п юр. нo)oсoccп]o проце¬
дура; ~ver-bleglmg/ юр. нааазос-лно преслед¬
ване; -Verfügung / шоказоселно рaспор-ждo-
не ос полиция;-, милицията
sttcfvitsrtein /1: part. strafvere1tz' untrb- со’о с
inf. u p)art- pcrf- прe‘тетвo’ зо ]aкoсaн!-;
Stra/versejzung/
St—;//voIIeirгcUu;e f- -Vollzug m юр. !спъn]--
HU— но присъда: A—1iifitmng zur s пр—доеонт
за изпълнение на присъдила: —mache / осен
29 Немско-бк.иарски речник, т 2

Straf/zelle
450
короул и' по рсд (за наказание); —zelieC кар-
ucр с сaгeор; —eum1seu1e/oпpeдтпя]е на на-
kaсoн!cго-
SUuihi щ, -S- -un 1- лъч, м прсн-: Cetil —еп твърди
лъчи; 2. струя (воОс. кръв); 3, поет, мълния-
dit Rechn ~ ‘ълнняга иа отмъщеннете; 4.
мат. лъч- 5. средна част иа конско копито.
St—ahliüee/техн. въздушно, правегючиа дюза,
'опло.
sttahlun I. ln/r- h сияя. и прсн.— пьчcuспус)aм.
блестя, грея: diu Sonnu strchlt слънцето блес¬
ти, сияе; Set Ofun e'tahlt [vor Hiezu] печката е
цяла зочерстшо ос гертшнша; vot Glück,
Bigeis'ntung — сияя ог ш-стис. въодушевле¬
ние; /ег Hbemui ,'—111' небето сaрee- II. /г, из¬
лъчва’ (радост. възтoрпj:. резг: übut das
garze Gee-clt — цялото ‘И пип- снят; er
strihl'r nu— so, j; fö—elici цял '«ясше.
St—eniun/bihan!luni/,utc). еблъчеинс (c рент¬
генови лъчи), ~b!hehg!u / рoдиeбиопeгия-
— /еtciung f физ. пр—чуп—О]— —а лъчист;
—brurh е .иинар. лъчист лом.
sitinirnd adj- гегt. nъчeсoрeн, сияеш: det Mhr-
eun wat — schön утрото беше сияйно красиво
(но също m: tin eirаble1i scHöner Mh—er;)-
SUrahitn/SrucU т физ. налягане ио лъчснсте но
електро’ог—ис—н вълни- -kör't— п снст.
рссни'то тяло; -к—anklebt/nd- лъчева бо¬
лест; — Urane щ. -Ueört / ореол, нимб; —ptlee
pl, бот. зоол, ‘тд. oктн]e’иптcн
(Ac'inoeycetcs, ссй-); -scbüie п мед:. прети-
cenьчтca з-шис- (в рентгенологията);
-tie—clii pl- зоол- кореиокожки. родиоларии
(рcлрeOj;
Stuäbiur m тсхн. виигорсзио дъска-
St—ahl/rre п минор- Сл-сляш- медно руда-
-huizun—д/ лъчист; отопление.
siriblbg adj. лъчист, лъчееидси-
Sttcb1rp!lze pl, = Sutab1nnc!ezc; —•rohr н тръбич¬
ка ша пожарен маркуч- —Uber п = Sttcn-
InnUie—clci; —trii/ui—k п тсхн- струен двига¬
тел.
StutaC-sne физ. сп, род. 1- лъч-изпусканс; ра-
дuauu4; 2- облъчване.
StTcHIm—esermck ш физ- налят-нс на 'ecгп«иию-
гю лъчене-
Sträbii / -е; Sträbe щ. —s, —е 1. тскст— чиле
(прежОс); 2- къдрица, кичур. еълмо /^^0)-
sUuähilg adj, иа фитили (кoешj;
Strceln in. —s, — паксе- к-носа. стимии-
stucmm adj- стегнат. спретнат. напет (млаДсж—
войник- момиче, ешoüкcj: опънот. опиат (Мпс-
кули); прен. строг (Дисциплина, раО): las sitze
zu ~ лева много стиска, е слепнато, опънато,
опнатО’
Strieme— т. -s, — спорт. ремъчко за стятанс ио
')«-
Stuaeebuit/ — 'тсгн-тост 'прсли-тост. попе—
гост; юпиото'Т.
sUrimi/sicbne* int h /rnb- восн, стоя мнрио,
-ztibue* tr: irnb; опъвам.
Strашc11hhS1 /, SUrcmc1гr m. —s. -s бебешки ри—
гаики-
et—cm'(г)1!e adj- ципащ c ръце u крика, жив,
подвижен, ритащ (Осее); иеспюкюеи-
,'—11'11— intr; h ifl- uoпaм c рьиe и крако, рн-
том (прсОимно зс малки Осцс- пeдвнaчenaj:
sbcb Ью/ — (зс Оета) розвиво се ог ритонс.
Strand щ. —ns. ^е мор. плож; чссто: крайбрежие,
бряг: оп; —т но плажа- das Schilf -bei, gurtet aul
— корабът за'-диа; las incku SclifZ aul [dce] —
sutzun нзкареом пробития короб но брето-
Sttcn/anzug п плажен костюм.
stuieCun intr- s h (за кораб) са'ядo‘; претърпя¬
вам крушение. разбивам 'е. т прсн.: /1,1—1—-
letn №'/^—111 рoсбштu надежди- прсн. las
Mälchue Isi ereite;1ut момичето пропадна- liu
ecstrcn/eien Waren wuriin eulhteen изхвърле¬
ните ио брега стоки от разбит кораб Сидехо
прибрани- Ser Gestrandete корабокрушенец, т
прсн.;
Sttai//ftscbe—et / риболов по крийбрежи—то;
—■eu—uchU!eUi!U / = —reclt; -gii п мор. из¬
хвърлени ио брега стоки (при корабокруше¬
ние); —Ccfct т. —^дс—sic j^c^c^w. пясъчен ечемик
(Aenoü-ic); ~kanh11 /фсм, gniäden. voll wie
u—u s --'-яскол се сдрoeaга. иадънил '— като
сулум- -kh—b ш плажен кош; —'ZcI/cr ш з^ол.
пясъчен дъждосвирец (СПстсСеIms lliibcuia);
—тucbt п мор- брегово просо; -tulUut ш кон¬
ник ос бреговата охрани; —ttitt / = -gut;
—uacnu/брегова охрана.
Strang е. -s,	1. въже (на камбана, бесилка):
u-п zue —с vu—u—iubinn осъждам нкт. иа ебе'-
-аие; 2. страничен ремък зо спрягане: розг:.
се gluiclni, an lueseiln— — ztuiee опъваме,
теглим наедно- едно и също нш. гоним; ülut
lei —, die <е sclleeun, hauce корим през про¬
сото, отпускам му кроя. лудувам; прекалявам
тю; s—e -ziele— върша '«. гледам си работата;
munn alln ~е rcIBce с краси случай; ако юпр—
ножът до кокали- 3. т Strängt /—п чиле (преж¬
да); 4. и Stuangi f —п железен път (кратко за
Schlenens/iang)-
S^ran^ilationy'- удушаване.
Strapaze j-n усилие, трудност- умора, неудоб¬
ство (при епрaнеmвувшнС; война).
strapaziere— /r. iefl. 1- преуморявам ('е)- напря¬
гам ('е), пресилвам (се). 'ъсипсам (се) (при
изпит, във война и поО-): резг. ,11— sieccazIrtU
много съсипан, облъскаи (от път, върввнс);
рози. si—аcaeinrc licb [111—] itcli so ^1—! хем
ис си досаИ толкоз зор’; 2. изхабявам, износ¬
вам, използвам много, съ-'-м. де кроя, ис
пазя, —е ш-дя (Орехи, обувки): Cbusur Stofl
si—ipazbc—е sicb гоя плот ис се хаби лс'ио. не
451
Strebe
се къса, много е троен- разг. Cie Aus—uSc Ise
schhn ziemlici ett;'izIrtU гоя претекст е ’—о-
гю изтъркан.
eir;'azI1tZa1be adj. траеш, т'тоичuв (при носе¬
на, упonрeöаj— солиден (плам).
Stripazlutbose f рабесен понталон pl.; турис-
cичтек! поисоло—-
SU—;pe in, —es, —е (Дамска) жарси—ра,
siecpcziös adj. у‘орнтсл-]’
Зеис,, in, -es, —е шр-' (евтин изкуствен камък
зо накит);
sieeß/cb adv: надолу по улииaтo; —ent adv; на¬
горе по улнцото; eIteBcuf, eIteß;b bummeir
сантим нотерс-—одолу
St—eßu f —и 1- улици, път; пост. друм: pl. Sie ~п
пътищата: Cie — е des WellvrtUrhrs пътищото
но свтсевнота търговия; int der - - ü—et die —
geleg вървя по ул!uoca; прекосява’ улнцaтa;
сп / Sie — guhrn излизам на улицата; пран, про¬
давам '—, проституирам (за момиче); MäSchri
von Cut — улична проститутко; eil Ttuier — сред
пeптce, но ескрнсе пелт; посред пътя; Cie
Parlii. Cie GimerUsciaftlit /eher ent Cie —
портиясо. профeргaн—сau!4ca излиза ио ули¬
цата, устройва манифестация, д-мен'срация;
1-е G1e1Iee Сет — зокенисс —а ул1шато, но ма¬
сите; Cut Man; vor /ег — средният гражданин,
(фам.: e—r enf die — setzen. uetfrn изхвърлям
нкт. ни улицата (уволнявам го бозoглоДнoj; suin
Geld си/ Sie — uetfer пилея пирите си- ec1IieB-
ilch -lugt ja das Geld richt an/ der — шоГ—после
пирите нс ст копаят, я; Verkauf übet die — про¬
дажби зо ао—су‘01Ш4 но улиц-со- r-n von Сет
— ;uf1eeen изваждам икт. юг калта, юг мизерия.
крайно нужди; 2, проток, особено: S-t — voe
Gilrc-ter Гибралтар')!^ проток.
SteaBen-, но улици, —а улиu!, ни пътнщи. ули¬
чен: Sttcßer/taben е, SttaBi;länSIet т,
Si—cBenranI;eг f прекореане но улици; -c;zmg
ш тжедневеш (.мъжки) костюм; —anfru-Ber т
спр. машина зо разкепавошс платното иа улн-
Ш1; —bahn f тра’воГ; -labreriängu— е трам¬
вайно ремарке; —laire— ш 1ра’са-н служи¬
тел; -lain/eCrer ш ватман; -bahnHof е сро’-
соине дтпе; -len ш пътно е1рeи1-nе1зe;
сгретж ша пътнша; —bull е уличник, го‘тн-
ч', гавреш; -Säin е плас—е но ул1шо; —Sort
п крайпътна, тднеулнч—е село; —telrer ш
спорт, еъеc-сacтn пе шестИне колоездене;
—hanetl ш: cibmicntet — амбулантна търговия;
-jungt е - —bn/c: —ktieer ш улнчсн метач;
-Urtnee— е рсзг. голямо леко коли. л!‘тс!]a;
—Urrnzun—/кръстосване ио улици; —mäCchun
п проститутко; -raub ш плоднсшки юбнр; гра¬
беж но асарнто шосе; —еänler е пладнешки
рaсСeИ—иa; —гепиеи п спорт, шосейно коле-
сздочшю 'ьсc-сa]!-; —ü/itfüi—mng f надлез;
—ü/r—geng in посаж (но упшрД; —untr—füh-
tnng/ подлез- —vutkiht ш движение по ули¬
ците: —'V1tk11—eh—inu1g/правилник зо улич¬
ното д—нж—нн—; —^^1,1;;! е еьеceя—иe на
пътищата; —zuetа11sb1utcbi ш информация за
състоянието на пътищото (по рсОиото, поло-
визиято).
Strittet in, -п, -п стратег-
Sireirgiu / — 'трасстия,
sirittebsch adj. егрoгcг^/чcеa*н.
Strciieea'hlt, З^й/гс/ье/— сграсиграфня.
St—ethkUmu1ue т. — еблоа на елeтвe: елe-с-
cо)ъnб-сти облaии pl.
St—cUhS'1äre / — стратосфера-
SUrcUus е, - .ti; SUtatusuolUi / слоести облици
/’/•
eUtäu/гn //: refl. 1. изправям (сс), правя да но-
стръхне (koеaj; нассръхсам, но-жвом сс: Сет
Hein ettäu—t C-c Federr, Сег I/ci sträube S-t
Neiilr пec-пъc, coрoп-жьc се ша—жва; dcs
Tc;t, Ces GutiiCur ettänlt sici косото ша-
'гръхво- перата сс изправят; mit 1reItän/Ir;
Haetrr- Fedetr c настръхнали кесн. пера: 2.
rcfl. (sici де/е; c—g. ntw. -) прсн. въспротивя‘
сс, носжв-‘ сс, ютаасeo‘ (се) (до върши —m.):
sich gegen die Verhaltung — съпрec!cnявa‘ се
ио aр-егтвo]-ce; die Feiet eItäm—I sich, Siusu
Zmetä;de zu sci-Cntn перел; отказва да епншс
тези състояние на нешаса-
et—;ml-g adj. Оисл. разрошен, сплъстен, чети-
——'1 (коса).
St—cubI;gr— т. —s. ~: разп, шег. Btulet — скит¬
ник, бредята-
Siucuch е. -us. —сг бот. христ: прсн. ent /е; —
eci1ege; опитва.’ гср—но, почвата-
St—cmchiiub е д—С—тщ разбойник (из засаДс)-
sU—euc1u1; in/t; s h препъвам се. спъвам се; прсн-
подхлъзва‘ сс, сгрсшова’: сп/ .s-г Leu/iah; —
ше успявам е попришст; 'н. нзпреч-ос ми се
трудности с попрището.
SU—eucbfiicbimu—к п восн фашн—о (във форпи-
фикоцияпс)-
sttauchie adj. бое. 1. храстовиден (рaспвнue^j;
2, еСросъл с хрoеcаnаа*. храсти,
Stniuci/—-ttr— ш ист. р!Пoр-ггoС!c-п; —merk п
хрaетaпaa, тьсгaпaa, храсти р!.. шубраци pl.
StT;i/1 е, —ns. -е 1- аита*-, букет. 2. поет, бор¬
би: Ich leie c—r — mie e-m imee1fociten изка¬
рах- изш-сех борба c -ат; рсзп. изкарах ‘у
-дни ехвoтao. бнско ' нкг; 3 остар. кичур
псро-
St—emß е. —es, —с зоол. ao‘ипсaa птица, щраус.
Strenßg—es п боп. пюлтснца (Лgroetbe]-
stremCnein inti; h фсм. шляя 'т. скитам-
St—ceet/—п търп, наръчник (книга).
St—r—/eu пмин- фронтово експлоогаш1Я’
St—1/i /. -п стр лакът, рoспь]ao (в поянес- в
покрив, сквлв- огроДо- зиО, тслсгрюфсн
стълб).

Strebe/bogen
452
Sttub1rbhg1; m apxum- полукръгъл подпорен
'вод, дъгов ко—трафор'- орко. дъги мтж-ду по¬
криви иа централния кероб и Stг1becfebler (в
готически хрcмoваj: -тапет / сер. контро-
фюрс.
st—ibii in/r; h (nach ciw. —) 1- стремя се (към елa-
ва, почести- богатство, съвършенство); до¬
могва се. !зд11го се (за нвоОушвввн првДмвп);
2, Оисл- (дедии eim. ~) противя се, 'ьпрeгнв-
лявом се.
St—rlr'teiier е архит коштраферс, нодзид,
ссроничец оперен стълб (ош външното спв-
нс на страничен кораб в потикаме)-
Sieubt— ш. -s. — кариерист; по-ряОко: човек с
големи -‘бици.-
sI—rbithe/t. sttub1rIec1 adj, карисристия-и.
Sttrbertui п, —s. — Siti—it1I j— -er кори-ризъм-
et—ebsci adj. усърден, стор-телен, р-е—осстш
(ученик, човск).
SttibsaeUiIt f - усърдие, старание. ресиосл-
SuticU//ä1kii е сер. нидлъжницо ио мю'г; оС-
тегоч- -IcrU f ист- одър за uсгcсaнuc- —Itit
п мед. ортопедично летло-
Siuccki f-п 1- роз'тояние, протежение (на пъм);
шо'—; жп, линия; участък, рoс'гоянuc между
дс— додсшн гори: с—п е—е — (Wegs) lu/lcite;
придружавам икт- иа известно разссояние;
жп. Sir — Burlln—Mü—cben линията Берлин—
Мюнхен- с-е gute — десто дълъг път, телямо
разссея-ие; рсзп- la, wat ein— с-е hrdcntliche
— госо Сеше порядъчно рoсстояниe; жп- auf
Zteier — иа открит път; eil Се— — -lub-ee
О'тoeoч! носртд пътя (изнемогвай); 2. исп-
отсечка; 3. мин. шрса, хоризонтална галсрия-
4. лов. ловен трофей; мястото, гдсто е наре¬
ден ловният грефей; u-n Bä-ee zmt — irie/en
повалям, тоиeoм мечка; фсм. премохвом нкт.;
e—r Verlreclet zur — /т-идеи хвош-‘ пре¬
стъпник; 5. спорт. път за премииовоне (при
надбягвана); 6- тсксш— изсешис—лно машина,
щрек— (в предачеството).
sUrecUii /r; lefl- 1- протягам (ръката си). разтя¬
гам (се) (кожи), удължавам (желязо), опъвам
('е): 1е, gr—thc1r;r Bell — обтягам, опъвам
счупения крак; die Armn In lic Höhu — протя¬
гам си ръцете —оторт- die Zunge aus drm
Mundt — !сплcсвa‘ тзна; sici naci den
Schlafr — und duleun протягам се 'лед 'ън-
sbcb ins Gras - иизтягам се на гревоса; спорт.
liu Belie. FuBspitzce nacb metce — обтягам кра¬
ката. обтягам надолу пръстите иа краката;
разг. der Wcg si—rcki sicb пътят се е прюгочил-
е-п zu Bolen — пав-лям. уСивом нкт.; де-
Игеские— бсю" бърз тилоп. кариер- пран. lic
WaZ/Cn — предавам се. приснaeaм 'е за побе¬
ден- cr st—ecUur cliu vintu von sich беше про¬
снал рьuc и крака (от крайно умора); фом-:
irr Esel etrnckiu cliu vintu von sich магарето
хвърли петалата (умря); sicb ncch 1er Deckt
—	простирам 'е според чергила сн- 2- правя
(продукти,- ядена) спорни чрез деСоеки- роз-
мс'сом. разредявам (вино, супа): B—oi mit Kat-
lofZuln — примесвам картофи е хляба; Arbeit
—	просака‘ робелото; Lnbinsmttuel — рoспр--
дслям продуктите икономически (за Оа стиг¬
нат зс дълго), SUtuckung/-
St—eck1nreu/s1b1t. -Wäriu— in ж.п- кантюн—р;
-fing е свтшц- лет——— но транспортен са‘О-
птт; -reiz л пълно мрежи (в обществения
транспорт).
SiutcUt— т, —,, — 1- анст- оСт-гат-лен мускул,
т)сг'изор; 2. сер. изправено тухли (в епeнаj:
3- спорт, ск'паидср. рaстeгaпko-
SUt1cUr1r1nze / техн. граница на прeeпoчвoн-.
предел но еласгично'тла; —gut п дребно риСо
зо ризсъждоис (в рибник); —hämict е шехн-
горно епроваи (чук); —hang /н спорм, вне;
—leiter/ тсщ. ннkв!сиuиeниa стълба; —scbuss
е напречна нароияванс; —äie; е спорт, обтег¬
нат седтж; наклон напред ог 'сдеж; —tuicb е
рибник; -vurlan! ш мед. cкстeисиониo пре¬
връзка (при счупване)-- -mutk п L текст. =
Streckt 6- 2. мотал- (пe—тe)нсттгпивaгтлнa
машини, истcгпячкa. шреа'-
Si—uituorUir ['грuйттьр)ър] е, -s. -s соuиaлcи
работник, работещ е 'редите иа наркомани¬
те. ни мяссю-
Siuebch т, —ns. —е 1- удар (с ръка- хлоДно оръ¬
жие): zu e—m — eushh1r; сaсuлeам ст зо удар:
п—п u—r töCItcher — vrreeIeu; нанасям нкм.
'‘гърло-ос-н удар; aul е-п — иоседнъж: посл.
von u-e — tälie U-u Ebciu наведнъж. от един
удар дъб ие пода- 2. пран, лудория, немирство,
щуротия, дяволия; шета (забавно или злс).
номер: r-m е-п — splclee пагаждом икм. но¬
мер; las war nie techUnr --1 голяма глупост. бе¬
зумие беше това!; ирон. das slnl mir scbönu —т!
хубави лудории 'н ми извършил, добре си '—
подRИсaвoл’- р^с^^г U-e — tun ис пипвам нишю,
ис мръдсом пръста 'И-
SUteIcbrbo11e т .муз- лък зо иuтуnaа; -bruUU.
—	-lech п 1. ог‘eтaгeпнo дъски (но плуп); 2,
тсхн. отм-галслии дъски ио kaсaи зо хартия.
SUritcbi/'1- чeтчuuo за лисас-анс ио хляб. 'лод¬
ки; тсхн. инструмент за остърт-онт, изглаж¬
дане, оплождане (нспр. нс кожи); 2- мин. хо¬
ризонтално простиранс иа пл-';. жило; 3.
воен- oепaр: фланг (в укрепление)-
seueicheen ti- милвам, поля.
serrlcncn* I- /г- 1- гладя, оправям (брада коса):
търкам; остъргвам, стържа (кожи, глина в
калъп): sicb D diu Haaru aus Cum Gusicht ~ при¬
бирам си кю'ото (от лицето): etrn ResIrt-
kltner — сoтпaждoм ножче за бръснене- len
ScbcZfel (elatt) — изравнявам пълнота крина;
uln eustricbcecT LöZZci Zucke- росно лъжици
453
Streik/bruch
зохор; c—n eit Rmten - налогом икт. c пръчки-
еа, Str1-chihlz — дросва’ кибрити; Sie Gei/e
— свиря но uигулкa- Sa, Guli In die Tascic-—
прнСиром порите с джоба си (от гишето, ме-
еcмоj: рози,: Ici Ce/c Siu Nese (Cavog)
1eett-cie; vhll наситил съм се на тава; des
Ме/ isi g1etricnгg voll чошасо вечт е
препълнено, пр-‘иша всяко мярка- 2, мижи,
номазвом, боядисвам (скамейка- стона, маси,
смочовв): Bnilit cif la, Brot - можа масла
върху хляба; Salle auf е—е Wunde — нo‘oсRoм
роши c ’-хл-’- 3- сoч-г)зoе. сaч-гтocoе
(Дума, реО): jSs, ScCi-dc; — сanнчaвa‘, опре-
шава‘ нечии дългове; r—r aus Сит Liste — за¬
черква’ икт. е списъците (и спорт-): 4. мор.
Cie Segul. lic Fla/gc — свнсам, сеолям. прнОн-
ром плат-аса, флага; пр—давом се- 5. мор. die
Rmiit — задържа’ хода ' греСлота; II- intr; s h
1- обикалям. бродя, скитам (през гори, поля.
епрaнaпa)- (за птици) прелитам; вулг. с—п —
1;,,.; изпуска’ сс (нръДвaмj; 2, (за мвсм-
ноосе) простира’ сс: der Töie;zme situicit von
Nord nach Sud пnaнии'кoта в—рига се прости¬
ра ел севтр към юг; 3. Л n-m üburs Guslcil,
üicr, Haar — голя нам- лицето, ке'ата- nie Sur
H;;d ü—et Ses G1eichi — поглажда’ лнц—се
(сн) c ръка, 4- (зс риба) хвърлям 'н хайвера.
Sl—e-cie— т, -s. — муз. който свири но струнен
инструмент.
St—r-c]hcre/ /— -сп рози. пoпeтт]e. масачсеcce (за
наумсчо- наепмснo рисувана)-
Strг-c1rfгuu— п восн, хeр!сeнтonт— ]aег!пe]
опън, —iläciu / слрашнч—а плоскост на кибри¬
тено кутийка (за Драскано); —Zorn/’калъп за
циглн; —дати п 1. текст- шроИхтарша преж¬
да; 2, вид риболовно, пcлпcпоc—a мртж'о;
—holz п кнбрнс; —igetrm1r;i п муз, струнен
инструмент; —UäSe е меко снр—не (за мозaнвj;
-па/ п тсхн. черпило. 'теларсан инструмент
зо л—тл—ш— но пoрoпcл—н линнн; -giertet' п
муз- 'сруне— квартет- -rleiit; п ремък за сaг-
лаждош— (на нож, бръснач): —mur-S./ готе.
‘—а солим (зс мазано на хляб); —etil вр—’т но
оплодясашт ша рнба. но пасож но прсл-сш!
пснцн,
Siru-f in, —es. —' = Sirui/cg’
Streif/elttliung / восн. пoглнсoнеки отряд;
-bcgC п ба-дсрел-
St—i-fe /- —п 1- патрул (—0———]. поn!п'йеки);2’
полицейско хайка, претърсване; 3. лов. хойка;
4. = Sirulte;-
sire-/en I- it: refl. 1. деаесво’, сaеятoм при Дви¬
жение): прсн. засята’ Сегле, повърхностно
(въпрос- тема, (факт, проДмом): Sie Kugel
eit1-tie ,—и Arn, ihn em Are куршумът одрос-
ко ръаото му; ctw. mit dum Blick — плъзгам 'и
погледи по нш.: 2. (uim, von uiw. ~- auf, übet
rtw- А —) свличам, смъквам, нзвождом, зопртс-
вам; и обратно- —-—лнчо’, надявам, нохлуз-
-ом; die Bläue— von Zwu-ec, r—n Zweig — свли¬
ча’ шумоли ог клона- Sin Rinde voe Bemme —
елюшво‘1 карало на дървото; sici iit
He;!schuhr von Sur Händen, de; Ring vom
Fineet - сеолям, махом 'и рькoeиuилc; изваж¬
дам пръстена ог пръста 'и- len Struip/ übet
las Bubn — нахлуз-ом, обувам си чоропо- die
Ä—eel in Sie Höbe — зопретеам си ръкавис—;
lic Kapuze über len- voe Kopt — нoхптсeo‘,
сваля’ 'и гуглата; Sen Magtcikuagc; In die
Höbe - -дигам си яката —а палтото- лов;, ein
Tiur - одирам животно; 3, нашорва‘ ' ивици.
нобраздяеам: iesitei/iu ^,1 райт по—голон; 4.
Оиол- доя; II. inir; h s I- сантим, блуждая, ми¬
навам- преминавам: durci viele Länder — ски¬
ти’- пре‘И]овом през ‘него строши; tt ist
durci /а, Garze Lael gcsttclll лей преброди
пяnoтa страна; In Zremdus Ge/iei — навлизам с
чужда земя, територия; воен- (за кавалерия)
über die Gtenee - правя ноС—г отвъд грo]!пo-
то; сп/ Km;eeciefi — тръгвам, оливам но рaзтс-
наеа—е; 2. h (сп eim'- ~) гранича '; uim. ,1—11'1
ans U;gIeu—11cCe нщ, граничи ' ц—с—роясшо-
то; 3- /1 (еп пет. ~) докосвам с', допирам се
де (в движение): an das Guläniut — юпнро’ сс
до перилюто-
SUriiZin m, —S. - 1- ивица, л-шла (.гaрмияj: но—
шивко (ош Друпоцвсенс мaморuяj; 2, текст.
райе (на плесм); 3, банатт сртвно ивипa но
шест; 4. филм (съкромвно см, Bi1eeIr1i/eg,
To;etteile;): 5. рази-: -е Спи - lauen, passe;
кар-‘ всичко наред ' другнс— (участвай във
всичко); къдесо другнс—, там и сой; е, passe
iin gicli ie du; - не му уйдисва.
SUreifurgerg m воен. обиколки, обикаляше иа
посрул.
eet1bf1nmibS1 ach; на нвицн-
Strub/ue т. —s. — 1- скитник, стро—ни); 2, восн.
конен рoсус—aвaч: учaстcтвaш е розезд-
Si—il/u—Ui / —п; — Sirciizug-
Setit/geng ш патрулиране на пелнций, ‘нлнцн-
ешер- —•Clul ш леко докосваш удор със сабя
(коймо само oДрcеkвcj;
st-uit-e adj, нaбрaсдт— но н-проснл]!/ ивици.
Si—iif/jege /лов;, хайки; —Uh1nc;ih п воен ле¬
тящ отряд; ~Uht'e п восн. рoсуснacac-лcн от¬
ряд; -Ibcii л жив. прeбпяськ, блясъци р!;
мимолетен блясък; обикнов. прен. = еп/ cim-
uet/er ‘Н‘ох;дюм оеcтcпяcoе нш,- някой
въпрос; ~sc’huee ш леко роша, одраскеонт (от
изстрел); —weiclt / потрул; — zmg ш 1, ссрон-
ссвува—с; 2. воен, шоС—г (обикн. за плячка).
Streik т. —s. —s сточка: zum — ап/тпТе; прнсоco-
вим към стачка; -е den — ireiir обявявам стач¬
ки- Ser — entclhelein издържим е ссачнасо
берСи докрай, до пеСедо; разг. c—n — abwürjcg
задушова’, потискам сточка-
Se—u-U//reche— ш сcaч)eис‘с]]!к; —Irscl ш
еcaчкоотсгьпн!ч-сcce

streiken
454
stttiUun inr h етaч)твa’ (и розг-): рсзи-: iut
Magen ,1—1*11 стемохът се бунгтвa (но можс
повече Да поеме яДвнвj: da stte-ke Ici тук ме
нямо. отпишете ‘е, не съм повсчс е --', нс
участвувам! пеесчс-
St—itUi— е. —s, ~ сточниа-
Su—1IUrfo1es [-фо] ш фонд за ст-ч)!; —'hsiun щ
сточен пост; —ure/stitnmun; / предварително
гпoстeoнc по оСявяеане ио стачко-
Strubi щ. -es, —e/StrciiieUlieir 1. спор, препирня;
пр—нне; )oрaинua. ризпро, свади, раздор, кра¬
мола: - um Wo—ie спор зи думн; ebn /eleirlet
—	диспут, научт— спор: iimet — in'injc; ви¬
наги започвам препирня; ebn — um Cie Ackct-
gregzu разпра за 'н—ор; muss ns -miit — —ui
uuci ge/ig? и-прем-нна ли сряСеи винаги до
се аарагс, розпросятт?; юр. Ie - -Inge; водя
процес, имам 'пер (с икт.)- 2. вис. борба; бой,
Сиска, война, брои; Сет - Сее Eleirree борби¬
те но стихиите- zue —е rüstu; гегея 'е за бой,
Strcitaxt/ооенг. ист. Соина с—кнро-
sireie/au adj. 1- еойн'твен, бесн (човек- настро¬
ение)— храбър (порой/. 2. побеиннчтскн, нали¬
таш на бой.
,1—11'1—* in/t: h refl- 1. кар-‘ ст; 'перя, препи—
ром ст. пenc’изирa’; нмом дтло, прeптс:
lafür, Segegeg sereilei Ser Umeecre зо, против
тево говори eСеcояcтпсcзece (чт- .-); vor
Geticli — седя дело; Sctübet lässl sbcb — зо ле¬
меж— до се сперн; 2. refl. sich eit e-e — ка¬
рам сс. споря- прен. sich ue ias Full des Bä—ui
—	мечката е торило. а дели’ кожата и- 3- бия
'е, Соря 'с.
Stuittu— е, -s, — 1- борeи, бро—ни), поборник- 2.
и разг- ЗетсИ/НсНи, -Патеи-, -111,1 ш кро-
молнюс, сзадни), побойник.
Sirittretb / —тп постеянно. -ечи- разпри. сс-да,
кри‘ол-’
SerulU/lall е. -/—agt/сперсш 'лучай. eьпрeе,
setriUhilU adj. = sireiu—ir-
SUrite/ncln m 1- птгeл-борeu; 2. вж; Strebte— 2;
—bammul. -bä—sei n вж. Steelic— 2- —Hämmer
t исе. воен- Соен чук; -naelel in I- юр, пре-
иc', дела- 2. koрaиuиo, кавга-
sUrilUig adj. спарен (= set*uuteO (точка); о'переои:
e-e ntw. — ncchun оспорвам «км. нш-
SiutiUljUCii/-пи 1. спорност; 2. р]. вж- Sitube.
Sirrii/doi—en ш ист- боздуган; —k—äftc pl. воен,
въоръжени сили; -lusU /1- eоинсгecноел; 2.
'трасл. желание за спорене.
eUtutteusUtg adj. 1. войнствен; 2- обичаш а; да
'пори; б. до кримолнич«-
Stuiii/iacht / -ае-но сили, армия- —punkt е
спорен въпрос- —ross п поет- боти кан (=
KeepZrhss); ~eaClr1l 1. обект но 'пор; 2. юр.
проucс; —scl—IfU / полемическо съчинение.
брошура; -smcle / сRадпиReег. кромолиичс—
стею-
sieuiUsücheig adj. '-—длис, крамелник-
Sttuitwcei— е (епaрaj беИна кола-
SUre1*Uzfe) щ, —сп, -сп сгрeлти ог гвардията (на
царя).
sUtc—g adj- 1. (gc/un е—п. mit е-е) строг (човск,
учител— присъДо- преценка— нореДбс)- суров:
ein -us Regiment fühten поддържам строг, су¬
ров ред- управлявам строго, сурово- 2. суров,
лют (зима- мраз); Cie -un EisCciilge— мрaсe-
ситн дни през мой- 3- точен, буквален, дос-
пюe-—, 'траг (смисъл): sich — еи die VorschttZ-
ten Celien точна. стреге ст придържим към
предписанията; sich — nacb der geusten Mode
Uleiee— обличам се точна, строго по нои-не-
васа мода; пет, — reime— взем-м нш- течно,
дeсповнe- — eenhm1er течно, буквално eсc-
то, строго поглтдноте, ссъшиасс; 4- остър,
лют. тръпчив (.uuрилмa- вкус лекарство):, 5,
.момшл- = sIru—gt1üseIg.
Strengt / — u Sireeghuit. St—ingigketl /1 стро-
.0'1; суровост (на дисциплина. роД, присъда,
зима); 2- острото, лютиви-- (на вкус, .мириз¬
ма. лекарство); 3. Дисл. хрема (и у конто).
st—iegin /г; опъвам, стягом-
sttengfLüssIg adj, мотал— мъчиеразтопим (мв-
мс.л).
Stut—ec. St—enzil / -п бот. зорничт (Astrantie
majot, ссй).
SUr1cehUhUUms т, —., -Uken мвД. стрептокок.
SUt1ctoeyzIn. StrucUhmycm (свстр. 'амо лака)
л. —S. — мвО- стрептомицин-
St—css in. us. —е псих, стрес-
stresste /1- стрест/ром. пр-дисe«keoм стрес. из¬
тощавам ('С) Н0пр4ТИ‘ ('С).
SUr1eeht е. —s --- öten стресов фактор,
SercUcn ш. —. — ссреч, много елсстично трико.
Streu / —еп легло ос м-кино, пляво (за Добитък).
SUrumbücHst / прибор за ръсеше със захар. пи¬
пер и пр.
,1—111— I- tr: (uew- enf cuw- A ~) посипвам, сипя,
ръся, порь'вoм, пръскам (сема— шума, цветя);
ceii-cm, разхвърлям (тор. торф; nenei); Salz,
PlulZur. Zucker — поръсвам със 'ол. чср пипер.
зохор; See Vinb SUtoH ~ педлагом, постилам
слама иа добитъка; разпространявам реклам¬
ни милериоли; рози,: r-e Sani In diu Augen —
хвърлям нкм. прах е очите (заб.лужОавам по);
u-e Tier Selz auf dei ScHmcnz — хсищам. пип-
вим. еткридвом животно; е-е Wuihreucb —
кадя нкм. тамян; II. int h воен. (зс пушка,
оръДиа) рoс'eиea; Streuung/
Strumur е. —s. — 1. = StrcubücHsc; 2. -ид рибарс¬
ко мрежа.
SUreurläktht ш восн. коeфuииeнт ни разсейване¬
то; —'tue— п воен, разс-яи опън; площоден
огън; ~gгecnhss п воен. шрaпнeп. карт—ч;
—erriet/воен трaи«ua ио разсеиеоисто-
Struuling щ. -s. —е плява. дреСии 'лома. обл. мт-
кнна-
sUtiuein intr- s, h скитам (се) (особено зс без¬
домни kучатaj— шляя 'е.

455
striezen
St-euet- /и. -s, — куче, каете обича до 'кити,
скитник (и за хора).
Si—em/'ZI*ciU f задължени— за посипваш— но
пясък (при полаОицс)} —ee;e in 1. сдър пясък
зо посипв-не на тnuuнcc (нспр. при полеДи-
цо); 2 остар- пясък за попиваше но пнсаню с
мислило; ~eerebüchrstrl’ шег. за провинция
Бранденбург; 2. = -Iüchsi-
SUtuusil п m помв. стърп-но тесто. счукошо га-
лтта за пюръсво—е (на слаДкиш)-
Se—iusulkuclin е потв. слоданш, поръсен със
Siгrue1I-
SireuueigsUugil ш воен. конус но разссйеоиего.
Se-tuzucUt- е снтно, пудро-зохор.
S'—ich е. —(e)s, —' 1, ч—рснчка, черта, ртзаа;
шрнх, лншня; грсм. снрс: in eгhI1— -tn
zelcCnc; рнсу-ом c грубн, едри линии- mit
wirieer. eit knapper —in c няколко щрихи, c
Отглн ли—нн (скицирем нщ.)} — Tür — etw-
recizr-cirer кюпиром, прeриеувoм нш, точно.
лншня по лншня, черта пе черта; — ie Kc—I-
ihlze резка ио раСюш; разг. c-n — n;iir dc,
Vergingcre ziehen приключвам. ликвидира’ с
‘нналего; Се, sielt mricti — това тю имо със
ф-Илето-а (на вестника). под лншня (в кни-
гaj: c-n - Cutcl uim'. mccle; зачерква’ нш.;
разг-. sic ist —loß ce — тя е 'уха като клечка:
c-n т—п — /such Cie Ruchgngg nccien
обърквам нкм. с’сск!ге, eеуecяca‘ му плана-
вегт; ich hebe roci k—n — giiecie още не съм
подхванел ниша, никакво работа; 2, = Strei¬
chen п: dit - mit Sem Bogen дърпаше;;, стг-
лт—есо на лъки пе струнен инструмент; с—п
e-cieгer — iabur имам сигурен лък; ein — mit
det Fiicr, mii dem P-reeI, nie der Büteie дрос—
воне c перете. ‘озвонс c четкали, сръ)ва]- с
ч—ткаса (за четкано); -и c—m — новеднъж. не¬
прекъснато; 3- геогр. .—110, зено, ‘cст—оет
край, страна (обикн. в сомр. Küetegelrlci,
Legisir-ci, T11me1ettIci): участък, райен: ein
— Waid учассък гори; 4. лов. прелнс-шс, посож
(но прелетни птици, но риби): ято пр—лнта-
ши птици; сп/ Се; — деЬеи отивам но лос за
птици; map. (за просмимутко) излиза ио лос
(за мъже), ди търси клиентели; проститутки
е; фсм. c-n enf See — Ьс-еи имим зъб но нас.;
вс-л съм икг- ни око- 5. посека, направлешие
(на вятър, облаци—, на жилките на Дърво, но
космите-нс нишките но сукно): len — heiter
поддържам ]oпрoзnтниcce (на иo.мпaее);
текст, dir — de, Зш'’‘es хоф но плато; текст.
rech Sem — по посека ио космите (на плamcj-
е прова посока; gigen le; — bütsiig чтсаам
ср-шу космите; рози. las Ist nir ge/un, uiCer
den - това ми е против сметката, обърква ми
см—танте; нс ми е желателно; len Tucle len
iuiz'c; — geben досам ипретуро, лъскавина, вид
но сукнето; рюзг. reci — und Feien порядъч¬
но. както тряСео; 6, минв/), черта (Давеща
характерния цвят) но минерал; 7- мор. ру’б
на компас (1/32); 8- [сезон ио] хвърляне иа
хайвера (на рибите); 9. шицки ио виме- 10. от¬
биване; късо разстояние, път: е—е — ins Feld
Ь-ис-п machen отбивам сс е полето- 11- рсзи-
е—п - Ьс—еп нещо ми липсва, съм 'мохиог.
дръпног; пнйнол съм; 12- сoч-рkнaго място (в
мекста).
SirbchäUeune f изк, разяждаше но щрихи при
еферго; разяждане при форми зо висок печат.
ee—Ichuen tir fзoOшрихоeoМ’
SUtich/fruit п овисц. бръснеш палет; -IIee1 f
списък ио nрнсъегeтRaшuг-- на явнлис— сс ио
събрание; —■mädcHcn п проститутко- -'unk' ш
прам, сечко и сoпcгa4; —-regen м сперодичен.
локален, —сповсемест-н дъжд; -vogti ш пре-
л—сша птица-
si—icHmcist adv: на место, спорадично, ne)oл]e -
Si-icbeeii = Sttrichzrii’
St-IcU т, -s. —е 1- въже. дебело връв: dir - Sus
Hunkees въжето иа полочо; eit —cn vetech;üгt
eвърсa— с въжета: рсзп.: Сс kenn ici mit gleich
de; — gclnen! не мн остосо друг; есетш
седшага да сс обеся!; du; — [zum Hän/cg] nicht
wer' ,.*— не зослужаво да си хаОн човек кур¬
шума. съжтте зо него: wenn alle —с reißen с
криеш случай; копито ножът опре ю кокал-: 2
примка, пран, копан, козни/)/.: in jis. - teile—,
/егсееи поподом е нечии примки, с копана му;
розг. е—т —е le/er поставя’ нам, примка; 3.
рсзг. (повсчс гальовно) ц—‘ирннк, дявол, лу¬
детини, обеснна-
Si—Ick-, обикн. за плетене: StticUneecibge f
Siebcd/ae/eli / ппeг!eо; —btiltl in торОнчаа за
плетиво.
si-icUun tt- 1- плето, изплнто‘ (с повече от сдна
кука) (чорапи, (фланели. мрежа)} 2. и iefl
(sici, utm- nm ctw-- um c—r -) сия (''). узнва’
(сс); вие. оплитам (в мрежите си).
St-icke- ш- —s, — плетач,
SiubcUtuUI f —еи плегочс'тео; плетиво
Si—ick/e;—n н прежда за плетене; —itliee f въже¬
на еcьпСo; -naschr f брнмко ос плетиво;
-11,11— п eбрaсeц, модел за плесен—, -ncCul
f кука за плтстшт (на чорапи плетива);
-mären pl. търг. плесени изделия: —zeug п I.
плетиво; 2. куки. прибор! за плетиво.
Sititgul ш, —s, — чссило за коне (и поО-).
ei—-1gгlr /г; 1. чеша. фисм. тимаря (кон); —з-
лъеквa‘, т прсн.; 2. восн. ‘тшртвa’; (фсм.
еснм-р-ам (нкг-)-
Stririnet/'n; Se—iemu— ш, -s, - кърв-восння иви¬
ца следа (от камшик- сопс)
ee—i1mbg adj. но kьрcoeоен]и иенцн, линии (ош
удари)-
Sitbezui1 ш- —s, — фам. хлапе,
Setiuzul2 ш. —S. —; St-btzue щ, -s. - обл. плетена
аифло-
ee—1eeгn //: фсм. 1- измъчва’, тормозя; 2, ел—
‘ЬKВО’-

strikt
456
,1—111 adj. п-да—тнчно точ—н, ссрикгси-
sirIUI(1] adv- кратко и я'не. категорична’
Strlktl—f -спмоО- боncснc]ю 'теснясанс, стрик—
туро-
Зигф ni- —s, -s 1- = SIt1pieeeu; 2. нарязан и сте¬
рилно опакоеон л—вкоплист^.
SU—ic'u f —п рсзп. 1- връв, шнур, коноп; шоп, се-
л—фонтш шнур. кабел: SametnS an Ser - iä—eun
вися постоянно ни лел—фани- ns rugnei ~п вали
ката из ведро- n—n an le— — ha—cn о- водя икг.
ката дете; б. говоря е икт- по телефони; 2. ухо
на ебу-ко. ботуш; 3. рсмъчко за обтяган— на
крачол ио па-галю—-
,'—ip'tn Ih/г- прася 'грнптнИз.
Sitippu— п- -s. — стриптизьер-
Siriptuasu [-’T!ИCJ ш или п стриптийз,
siuiiibe adj. спорен; осперван-
StrbzzI т. -s. —s свстр. I. сутеньор; 2. бесяк. хай-
то; хлопе-
Sirob п, —s. — слама. пляео: — scHütten иасипвом
меаино (за Ooбuмьиj: ~ zu Häcksel eci1nbSnn
режи слами на дребно (за добитъка); рези,:
1rrtne - druscne— преливам ог пусто е прaсио-
приказвам на вятъра- — Ie Kopie be—in нямам
мозък е главата си; die Suppe scbeucki wie —
тоя супи е като -ода- ~ ins Feme— werlci нoпи-
сом ‘осло с огъня-
SIthh//1II п сломена постеля- -blue. f бош, бял
смил (Gnipbciium); жълт 'мил (He1bc1rysmeO;
—•bündel п сноп 'лома; —lueUit / зимно мо'-
ло.
siror/unm adj. миете глупав.
strhbrt— adj. 1. 'ламт]—-: 2- пран. бездушен.
плосък. 'ух. скучен-
Stroh/fiuir п 1. прсн. краткотрайна ревност, уе-
лсченн-. въодушевление; 2. пушилки (която
но прави о-ьн)- —fLascHu f оплетена шише;
—hell е сламки: прсн. sich а— е-е - Ulemerm
ловя се за 'лайката-
strohig adj, 1- съдържаш слама; 2. жълт като
'лама-
ЗигоПНии м сламена шапка-
SUtobju—Uer ш рсзг. о'слочси деорян-чифлик-
чия- -köpf е фам, тиквеник. глупак. кратуна;
—тсеи е pl- ^ет 1- восн. чучело; пран. подста¬
вено пиuc, марионетка; 2. бюстанскю плаши¬
ла- 3. корт-, фиктивен играч; —naitu/рогоз¬
ка; - sack е сламеник: фам, Hcllieer, gurrclUr—
=s! ах. Боже Господи! Свето Богородичкс!-
пcп- мале. какво чудо’ - —schnridemasiCbne /.
-Schneider ш есд;-еm; епoморeсaчкa (мaшuнШj:
—• wisch m вързопче 'пa‘a (и капо продупро-
Оимслон сигнал); тат 'имеол иа правосъдио
власт; —ubtwe / резг. шап, 'лимена сдое«^;
—uiiuur е сламен RдюeeU’
Strolch щ- -s. —е скитник; хоита. хаймана. без¬
делник.
strolchen intr: h s 'китам- безделнича.
Stuoe т. -s. ^е 1- (голямо) река (напр- Волпа- Ду¬
нав:, Рeйнj: 2. перей. напор (на вълни), но—
плие- силно течение, и пран. бързей; струя: us
rue—ui In ^еп вали пороен дъжд- rebßnnirt —
порои; ~с Bluuns, ^е von Tränni пюгоuu кръв,
сълзи; -е — See Ze-U е потока на времето- sbcb
In ier — Ser Mn—echu— ilscbcn 'мтсвам 'c c
потека от хора; рсзп. nie dum -, gege; dun —
schwimme; плувам по, срешу гечеииетю. u
прен.; 3- сл. ток: den — eb—ec1i1err включвам
тока; grsci1hssuner. Uonseeiurr — зогвюрсш. по¬
стоянен. константен ток.
St—hmcbnubmer т. еч- 1- 1О)ЮRCСмa1cл; гоаоезс—
‘ач (лира— ролка- пснеопрсф на eлвк-мрuчeе-
ки локомотив, тролей,- трамвай); 2. потреби¬
тел но ток.
sUrhme—(uаrUe) adv; надолу по течението-
SUtoeiufiahei / ел. -ат-ж (нс уред, .машина.
ломпо); потребление. )юи'тмoиu4 но ток.
sUthlnа1sfimа—Us) adv ногюрс по, срещу т—ченне-
ТО’
Stthmriuslill е сл. инцидентно пре^'еоне но
токи; —bei;—/ ш нужди ог електрическо енер¬
гия- —ItUI п легло. русло но реки; -brrclir е
вид вълнолом.
sUrömue mir: h s тека оСилио; нахлувам; струи;
прсн. стремя сс: iur Rugue strömt miablässtg
дъждът сс лес непрестанно; sUTönunSur Rugue
переен дъжд; diu Menge siröei auf See Plauz
тълпата. множеството нахлува но площада.
Seroncr т, -s. — разг. скитник; хайто. безделник,
stromern intr; h разг. скитам. безделничи.
Sether1tz1mger е сл. генератор но тек; —eu-Iet
п речен ба'еин-
stroeintunsiv adj. ал: изразходваш много енер¬
гия (урсд)-
SUthekrete ш сл. електрическа вериги; —IrtUi— ш
ол- проводник.
Strömling т. -s. —е лooл; малък балтийски хсринт
(Sprattus Iä1IthmeO’
SUrom/ilnlunform/автом. обтекаемо. аеродина¬
мично форма (на автомобил); —•nessur е сл.
амперметър- -itUz л ел. електрическа мрежа;
-guille/сл. източник иа ток; —еeciteu е аччг
токоизправител. умфармер; -scemlur е сл;.
акумулатор; -scblcn. / жп- сл. ел—ктропро—
еюдникоса рел'-; -schnulle / бързеи ио река;
—schwelle /праг но река; ~epeert/ (временно)
'пирине иа електрич—'aoio енергия; —spitzt/
сл- максимална натовареност при променлив
ток; -sece/e / сл. гekeвсcмагcл—н прът (но
грамеаи)- - sehß щ ел- импулс на токи. токов
уцар.
Statömun; д/ -еп течение (морско. речно); пран-
иапраелеиие. течение (в липвро^муро- изку¬
ство): maumu -in les Mec—cs топли морски
течения- Ie Sie — erraten попадам с течение¬
то; прсн: увличам 'е ог течението-

457
Stück
Si—ömuieslilti f физ. асрюд!на‘!аа, гaсдннo-
МНКО’
Si—hшveгb—euch ш кош'у‘ация на електричес¬
ко енергия.
sI—hшu1ts1 adv; поройна, но петаци, но струи,
Stron/mendc— ш сл, прсвключс-ссл; —Zähler щ
-n-kгрюмcр.
StthneIum п. -s, -пш стронций
SI—h'b1 f—п строфи, куплет.
sithpbIecb adj;. ссрафнчсскн.
SI—hss1 f -е 1- мин, под на мннно галерия; 2, —
мин, водосточен улей е гил—рня; 3. стр. шрес,
писдрнс (на тунвл); 4. мин. eтетьп (при
стъпаловидното омкрима експлоатация).
eirhie1r int: h 1. (von ctw- ~) прелива’ ог.
препълнен съм ос —Ш-, пращя (ом зОравс.
сила)- тъ’жа: von Sclnnte - потьнon съм с
‘ръсения; die Klees1;ctbcit eithIzI von Fuller;
класното роботи гъмжи ес гртшкн; Сит
L;gieitrici1t eithtzi von Ungeziefer скитникът
е потънал във въшки; sltoizurS voll препълнен
до спт)зoн-; eirhtee—iue Eniit ]oпрaшяne
внме.
eIrn/ adj. шввИц. 1. чтсин—ст; сплъстсш; 2,
‘ъч—н: леш.
se—ubb(i)1Ig adj. сплъстен, сплетен, вълн-ст, рун—
тис: реши—, черлов- р-зрош-ш ^№0),
SteuCul in. -s, — 1- водовъртеж, т прсн.- прсн.
снхър: бушуванс- кипеж; бъркотия, безредие:
-и c—r - guteten попада’ със водовъртеж, и
прсн,; der — Cut Gesciä’Ue. /сг Vergrügnreiii
кипежът —а роСосата (сДслкитс)- вихърът но
удоселссснята; 2. потв. щрудел; 3- обл, потв.
бъркочка.
ei—u!u1*e adj. кипящ. бушуваш, ' водecьрт—жlI-
ш-спекосн. бур—Н-
StrnCr-kopt е рози. лудо Елози, лудетини:
объркано, ‘ъгна плава: бтсрoсеъдe— младеж.
eitn!u1UöpfIg. eI—uee‘1köpГbSch adj. рсз^- буен,
луд. б—срaзсъд—]- избухлив.
eermieln I, inti: / s u imp, (c, eitmSeIi) проси во¬
довъртежи; блика. кипи; (зо вихрушки) i/зеи-
во '—. внс cc; II- tt: Оисл. 1- потв. розбисо’,
ГoсСьркзa’ (' бъркачка. лъжица); 2, прн-
бьрсвo‘-
Se—uirlmn—m е зоол 1- млечна плонария (Р1а-
—eric Iccici); 2, pl. р—сничсстн ч—рвти (клас).
S^rnUl^i^r f -сп структура, стросж-
Si—uUlm—aГ1sne е. ~- — (филос- структур-т.—
зъм,
,1—1111—111 adj. структурен.
StriktleZO-mei f.mui. структурно формула (на
.молекула).
et—mken—t1—1r tt; определя, меродовти е зо даде¬
на структура, сcртк1трирo‘-
ei—mUiü—schaaci adj- —т Gibinie оСлассн със
слоСеразвито икономика, индустрия,
St—nnpf щ. -S- -е (Дълъг) чорап (женски, тури-
емuчвскu- спортен, но ацетиленово .лампа);
anserbcUn; наплисом черопи- фсм. sich enf
diu - mechen песмом, гръгво‘; юфейавом-
Si—uipZIag! п. —hcitu— ш жартиера; —Hclirr-
gü—Uul е (Дамски) колан зо жартиери; ~1 oo, j/
чорапогащи pl.
SUtunk т. -s —е 1’ кочан (на зелка и под-); 2.
дръжка, пънче ио гъби; 3, пън (нс дърва).
sitn'pirrin /г: преуморявам, пресилва’ (коне);
pari- si—u'pinti спорт, ссояш ' пресне! от
умери кюлсиО’
eirnppig. eetnc'icCi adj. чттинтст (кучв)—
щръкнал, чорлос- сплъстен (косо, брада, ко¬
зина).
siurmwclig adj. Оисл. = eitubbe1i/.
SI—uwu1irUhc/ е разг. чорлава, рaсрeшт—a- чт-
ти—тетa глосо; -peter ш разг. рошльо.
Sltychrln п. —s, — стрихннн-
Slubbu— m, -S- - - Siubbi f—п пън, дънер. чокон-
Stubc / -е 1. стая: С-е /пие — гасената; рзс^п^. -п
iur —lockt— кисна вкъщи, не излиза’ ос
къщи- 2. остар- Соня: 3. Оисл. тс—аф, цсх,
Siub1n/ä1iгeir— ш ссоршн по стоя; —cr-csi ш
восн. демошен арест (камо Дисциплинарно
наказание)- —^/^*11,1 ш восн. дтжурсссе по пе-
чнетвa—e но пeеeшe—!ece; восн aaсoрмe] на¬
ряд: —/ätbe / разг. ^41 на де‘ессд (нсзOревj;
~ge1eitir(t) е коСинеттн, книжен учтн;
-hockte е разг. домоссд, —niäicbi— п домиш-
на помощници, слуги-че.
seubui—iI— adj. разг. 1. невннен (виц): 2. чнсс
(куче)-
Stü/er т, -S. - оспор- 1- старо дребна ‘ешета;
2, лта удор по носо-
SIubegcse f = Stipsnasc'-
SiucU т- —s- — спр. щук-туро-
Stück H- —S- —е, рсзп. —er. рядко —cn 1. къс. аъсчт,
парче (хляб—, мссоо- хорпия. мeбсшuрj; чист,
откъс (от съчинение)- участък (праОина. ниво
порс- зсия): Stui - ZncUct сри бучкн захар: ein
—	ThtIn едно порче, един резен торти; uim- in
—т scinc-ic;, schlagu— режа, разбива’ нш, но
късове, парчето; cim- Ist au, c-n - нщ, c (но-
прсввно) ел еднн къс (камък, метал, Дърво);
—	für - къс пе къс, късче по късче; резг-: е—п
-е —с Напе; шапросим нкт. —а порчесо. 11; /1'1,
—	Wegs доста път- е*; дпее, - ZimrücU—Iul—eg
десто изо';-—-’, ост-сам ]aсaд; ei; /1'1, —
At/e-i доссо ‘ного р-Сеса; фсм. е*; iübschee
—	Geld лоста, хубави парички: фсм nm 'ruche,
-! —охолник!: ein — von c—n KU;eIlet еднн вид
художник, тъй до се кож— художник; 2 pl-
остар- и —ег бройка, брой, порче; гласи (до¬
битък)- —ю’—р (на списание)— екземпляр (в
ебuриaj; търг. pl, ценни книжа, облигоцнн,
акции: rech Cun — —rzchler плашим но брой,
на парче: fürl ~ Vieh пет гловн добитък: 10 —
Fiecie дтстс броя риба; рози —er zeig около
Stuck/arbeit
458
дeетт Сройкн; ein —uu 711,1—1 Gh11siückn 1000
жълтици; ein uerevhI1ee. eelie;es - ценеш,
рядък екземпляр (от музей; сбирка); търг, -е
Сет Sieeieagle*he облигации от държавния
заем; розг- so ebn —■!; ома че екземпляр!; eie
lebcillirttgrs ~ леко. лекомислено ж-е—а (но т:
лекомислено постъпка, вж. 3): 3. риСесо,
дело; постъпко; шеги, лудория. номер- исто¬
рия. случка: nin SiücU(chei) aus m—t jugend
euzählei расaaсeoм (еОна) случка юг млади;—
си години- ein Zriches — нахално постъпки;
разг- dcs isi nie betens — това c сече прекаде¬
на; e—m е-е mutwilliges — spielen изигравам
икм. лудешка, дръзко шета- разе. . - Sc, re—nn
Icb cm eI;tUns - - о’о че безсрамие!; ирон- Sc
hast Su iit minder nin [geiies] —, Stückchen
11-11,111! гн пик се отличи’; 4. тестр- пиеси-
муз. п!cекo. kоепосип!я, порчт: ubn
ereru1/u—S1e — трет-сслно, з-третс-ши
inucc-cbn ~ von B—chms композиция, пие'ко,
порче ог Брим'- las — iänfe Ale—S für Abcnd
пи-сиси сс дови -'яко всчср; 5. търп, (като
мярка) топ (плат, сукно); топче. чиле (прсж-
00); 5. — SioZl пес топи плат- 6- u StücUZeß п
(мярка) 12 хектолитри (вино); 7- оспор. воен.
оръдие, топ: е-с F—egeiii mit 60 -тп фрегати с
60 топа; aus l-ulun —тп пе собствен почин- е—
m In viulen —еи eluicle— приличам икм. с мно¬
го отношения; I; eilt; —еп nie c—i
clnve-siegden subn съгло'—] c нкт. със всяко
от-еш-нит- рсзи- sich D /thВe ~u enZ ctw.
e*r/bliir много 'и въобразявам; eroße —u cuf
c—n hclee; много държи ио нат., много то ^—4.
Stuck/arbuit/сер. тук-туро.
SIück/crbet/mfChтл робосо на парче, иа разueн-
ка.
SUmcka—iiltcr е ащр, шукотьюр-
Stückarbiilir е икон- работник иа парче.
Stmckattuu [-тор] е. -s. -е атр- шукотьор-
StuckatU— —еп тук-туро.
stücUili //: I. раздробявам (нс късчето); 2. и
stückte скърпеам. кърпя. съши-ам.
simcdii in/r. h свстр. студ- опъвам, работя здра¬
вата.
Stück/Zas, п еж. Stück 6; -gut п 1. жп. търг,
малък говор. дреСна протко; 2- стоки, продо-
-аии иа парче; 3- сплав зо оръдия.
sUucklirii in- ащр, прося, пюстосям тук-туро.
Stück/Unccht е воен- оспор- войник от прислу¬
гата на оръдие; - koHic f каменни съплиш— иа
едри буuu- —Ungul f воен, 'наряд- —lobe щ
икон. заплащане иа рoзucиkа- —verkauf ш
търг, продажба на дребна. иа парче-
stückweisc adv: иа парче- търп, иа дребно-
Stück/werk п 1. кърпеж, и првн-: пран- нш- не¬
свършена, откъслечно: ursut Wissen ist nut s
знанието ии е 'амю кърп-чс'): работа; 2- —
—tuleit; —-zahl f обем на продукuuятo с брои,
обем ио партидата- —•ziiscn pl, търп, лихви но
менителница (при сконтирано); —zuckeг е
захар на бучки.
Stu/iit т— -un. —еп 1- студент; 2. свстр- и гим-
иозис^т^.
Stul&nlerniiumu f боп. було (Tcguius 'ciula);
н—стн; —/itter п шви. стафиди, Сид—мн и
фъстъци; -iüizu/тудт—тсаа фуражка.
SIueUnIeeecbaZt/—еп 1. 'тудснг'аа аорпораш«я-
2. е1удтнг'TRЮ-
sUmiiiiisch adj- 'туд—нтскн-
Studic [-ие] /. —п 1- студия- 2. изк- ')«№. про¬
ект, егюд-
Sluiiin/e—sIclt [—иен-] / остар. дсеетоало'но
девическо гимназия; -cssessor in младши учи¬
тел е средна учнлиш- (е Гврuенияj;
—eusIauscb е размяна иа 'тудсити между д-с
държави; —liecUurg / студентско производ¬
ствена еьвтшoиue; -Ьгис—Ьсг е кандидат—
'туд—нт- —-bucH п студентско книжка; -!bttk-
iur in директор ни средно училите; —Zacl п
'псциално^, предмет; —'rcuei т приятел ог
студентски години; —gang ш = SlulbunZech.
stuliinbälicr (~u—и—J adv: зо uс'лeдовaгeп'ka. зо
научна работа.
SUueten/khle1g [—иен—] п подготвителен курс със
ен—ше учебно заведение (особено зс чужден¬
ци); -plelz ш студентско място (отпусната
бройка)' —rai ш 1. старши учител с средно
училище (в Германия) (степен и титла); 2.
-]'ш учебен сьeeт- член е съшия; -теТигспСсг
е стажант-учител е средно училище; —ttbsu/
пътуване ' научна цел; —wäb/ избор на спе-
u«aлнeст (за следване).
etuei1r1n ln/r: h /г. 1. следвам със виеше уч/или-
ще: -и Müicbce - следвам с Мюнхен; 2. шу—
днри‘. изследвам. проучвам (проблеми, хо-
рaимсриj- растчoeoм (роля, птссш); 3. розг.
обмислям; 4. разп, utm. suulbutt нш. се намира
е сaпeжнoтo къши-
Seuel1t111efr) т, -еп. -еп студент.
studiert adj- pait- итеслестееи. изкуствен.
StuSiirte(t) ш— —п, —п разг. 'ледсол със еитшс
училите- човек ' академическо образование.
SUullirzlmner п робетеи кабин-т-
Stuilkcr in. -s, — рази. шсп, студент, студент-ш.
Stu1lo1 п. —s, —s 1. ателие иа художник; кабинет
ни учен; 2. родиостудио; 3. тсатр. опитна,
репет^щионна '^—0, студио.
StulIO т. -s. -s; SUudlösus -щ. ~ - -st/- .sc— рози;
студент’
Studium п, —s - -ien [-исн] 1. 'пcдeoнe, учение
(във висшо училище): las — See Biologie 'лед-
сон—та по. изучаването иа биолегня- ,-е
SimStre luuedce присършвам учението си; 2-
проучваие. шудир-нс. изследване (на въпрос,
проблем): пран- dcs isi wirklich cl— — fü— sich!
лоса е мъчно да 'е разбере!

459
Stumpf
Stufe/, —e 1. стъпило (нс стълба): Acbtm—e! —-(и);
внимание’ 'пeдвo(1) 'гьпале(а)! (като преОуп-
рсжOeнuej: 2. прам, мое. степен; прен. ранг,
стъпало: Sie höchsIe — de, Ruhmrs. iur Voll-
Uhemrgir*I най—висшсге стъпало но 'пaRacа.
ноИ-еисшота степен но съвършенства; von —
zu — от стъпало на стъпало; 3. жив. июо—' (на
багри): е—' Fet/e In vielen ~п багра е много
ню-нси: 4. мин. къс минерал, руди- знак, из¬
дялан е минерала, рудата; 5, .пуз. ст—птн ог
възходящо тима; 6, каскада но водопад,
,№'1— и: степенувам (нареждам- разпреДолям
по степан):
Sluicn/Sccn п теросовндс— покрие; -tue п мин.
чист мш-срил, чиста руди; —folge / гродация,
поспcдювaттпноеc но степени. по'стпснност;
—/11-11 ш архит- френсон —а еcьпono (в
нецърковната потика).
SiuTcr/Ieiter /1. Г-рархня. степ—ни но служба¬
та; 2. .пуд. га’о; 3- внд етьco-’a еcьлСa;
—■'утаеeiil /Т—роа^с^1^и^^^но пнромнда (е Еги¬
пет)- —ге! п тсхн. зъбно колело но стъпало;
—Schalter ш ел, етъпanc— пртзa-лючeaг-п (но
трамвой); -ech1i/e/есхн, стъпално шойба.
sImfiimuIsi adv: пeет-п-]—о, по градация, от
стъпало на 'тъnanо-
SUufe1wideteUari е ел. стъпална съпротивле¬
ние’ кран (е трамваи).
siur-g adj. на стъпило, 'тълбасндс—-
Stnil е, —,. —' 1- стол: прсн. in— igctiigc—
Knelc; ü/er de; — icjce насупеам немирно;;
момче- рази.: sich zwischen zwei -де setzen седя
между два 'гола, гоня дво зотко; c—m Ser — vor
Cie Tüt setzer посочвам на‘- сратато (!стон-
вам го)- rt Uomne ricii zu —c ис мож'е да за¬
почне: нс може до сс справи, да я 'върши- 2.
трон, 'сдолишт (п прен. за €^^1^): det Te-111e,
Päpsliicie, Apheih1-ecie — светият, папският
престол; Set — /е, Richters съдийския; стол;
vor Gotic, — gctuTu; ucticn бивам повикан
пред Божия съд; Meistnt von - почетен мои-
ссор (npcdccdalneлj но масонск-са лежи; 3,
ссол с нощно гърне; ходене по нужди (крат¬
ко зо Stuhlgang): k—r — labe; имам зопек:
lintiger — ходеше по нужда с кръв: 4. техн
'10— (= Wc—stihi); 5. техн. ра‘а, сто—еа. лег¬
ло (нс струи); 6, стр. р-бра pl; мeрccпи pl.
под (на покривно конструкция); 7. жп. ртл-
сеса възглов—ичко, подложка,
Stuil/irerg ш нoпь] зо голяма нужди; -еи'-
luerung/. -gang е ходене пе голямо нужди;
к—п ~ ha—un страдам от запск; -veгsUhcfüne /
сaпca: —Zäpfchen п.мвд. стпос!TориИ, -ema-g
ш мед. белсз—е— зап—)-
SUukc е овисц. щука (SiireUcmpfl-ngzcu/)’
Siulu /- -и обл. филия хляб ' мармолад, масло,
шунка и пюд-
Siul'u /, —;: Stülp, Stui' т, —s, -е ’оншесо-
обърното горна част но ръкавица. бетуш.
stül'ue tr. 1- (ctw. aul uiw. А —) иoхnтсeo‘. ho-
хлугвам(. захлупс-м: Sun Hut eil Sun Kopf —
нахлупвам шапката- 2. обръщам нагоре, заг¬
ръщам (пвриферияпа на шапка); 3. слотам
капак (на Hm.)-
Stu1pfe1)sUt1Z1] pl, ботуши ' обърнати ревери,
SUüIcncs1 / чип нюс.
stumm adj. 1. ням (Дете, чoвeкj; пран, сoи-мял,
мълчалив, бcсглa'eи (Овижение- роля, сцена,
пантомима/. - von GebmtU ням ег рождение.
— vor Stiunen занемял, ням ог удивление- — ат
T-scb sitzen 'гоя мълчалив но мо'ато; — wetSen
онс‘явом- Set —е Diener (лвко подвижно), ма¬
сичка зо сервиране; вулп. u-r - mechen пречук-
ви‘ нкт.: 2. грсм -er Biclstabe няма буква
(напр. е в sic, h в Mohn), —tt Mbtiaul Сeззeтч-
но тa'плосивнo 'ъгло'-- (р, t, k).
Stumeil е. -,- — 1- кра—чс. угарка (от пура).
остатък от нш, {ош сввщ, отчупен зъб): Cut —
e-s Armes ест-тък, чоаан ел отрязана ръка; 2.
и SUummil'/iifi/Къ^со луло-
SUumefile е —ям филм,
SUunihe/I/. — нсмота; прен. дълбоко ’ьnчa-
ние. зoнс‘4поет-
SUimpei щ, —s, - 1- шумпо (нвмoнпuранеj: 2,
внд швeйuoрекo пура (без покривен лист),
Slümput т. -S, — нобтдеш майстор. оджамня, нс—
саопосинк, некадърник; бeсдoрннк'; прен. нт-
втжа, кърпач, дръскоч (зс лош писател)- ‘о-
сoч (за лош художник).
SUüm'1—li /. —cr леша. н-скопас]-, с‘oрпa‘a.
афнф работа-
sUüi'u—he/l adj. нткодърт], —текeпeсa— (работ¬
ник. лaнaяmчuяj- лош; исрoбeceн, шелоизпн—
пан (работа. преОмае)-
stün't—n in/r: h раСеся неумело, нескопосню,
аърпочссаи- афиф- трон, 'кепесва’- смарла—
днсво‘ (рокля): еп/ Set Geige, Cem Klavier —
стържи h— Huiym-To, дрънко’ на пно—осо-
sUuipf adj. (,111'11—, seunpfSl) 1- и мат- тъп. и
прсн. (ъгъл. поглед, изражение), изсъп—Н- нз-
хаСтн- изтрит, изтъркан (нож: игла. браовс-
мстла); пран. —тчтRегвнceлeн, притъпен, Отз-
чтвсcв-]- зосъпял (човек, сетива, ухо. слух):
ein —er Kegel пресечеш конус. —er Tnri плас-
а'- кула, кули без връх: —et Zcl; изтрит сьб;
—е Nesu чип. приплескат не'; — macic; из—
тъпяе-М’ прптьпясоМ’ 2, ‘осес, б-з блясък
(коприна); !сcecряn, Стзcктеe] (вино), —cs
Selz сал със слаб вкус; —tr P/iffet пипер Сез
тосиспна: 3, —tr Rebe мъжко рима
Sinnpf е. —cs. —е = Sliiici: ein Slümpfcicg
Licii угарка ел свещ; Set - ci—cs Bauers пън.
лънтр; der - c—s Armes чоаан, остатък ег о’-
птгирa—a ръко; вж. Armsiumpf; прен mii —
und Seici e1sthl1e; унищожова’ до корен, из
дъна-

Stumpfgeleise
460
SUumpZgilitsr n жп. глухо линия,
З!^'^.-' f, — тъпест. притьпено'т, тъпото:
gliseige - апатия-
^^^j^j^pTn^eseчип нос- —sine е гъпeтмиe, тъпа-
то-
sUueclrst—ei—g adj. 1ьпотмeн, тъп; -mInk(eOItg
adj. гъпюътъле—-
Stmide f и 1- час: jeSe. zu jeSet — [les Tägre] със
всяко време [иа деня]- In e—t hcl—ri — след па¬
лави] час; ап/стеПс./ —e/agCuuiicib — си-
eetehel/c — час и поло-нно; разп, с-е /eecble’
есее — цял час- е-е gute, sicrUc — посече ог ч-'-
е-е klelne. U—а'ce — па—’олка ос час; zu guter
—	е добър момент, навреме; was isi diu ~? кол¬
ко е чoсьг?; In letzte— - е последния час, мо¬
мент- icl koeme nut en//füt/ е—е — идвам само
зо един ча'- е—е ~ Wcg, -дин час път; die
schwere — Set Freu часът на раждането- in etnu—
schweche; - е момент иа слабост- das Grbhe.
das Gesetz der — повелята. законът но момеи-
са; von Sur — се, с— отлета-о нататък, етсего
иoгoтьa; von - zu — юг час на час, всеки ча'-
znr gelreerer, zut /пие— - тъкмо наереме; zm
eiirr —е -н-оти; k-c ruhigu, Truiu — meit 1c/e—
нямам сече нито минуса 'пeкюиегRuc. 'вебед-
ню времс; поел,: Sue GlücUlichur ech1äee k-c
—	зо щастливия времето нс 'ъшесгзува; Zeit
und - wirien licbe времето нс чака; 2. (чoстcиJ
урок; час (в училище): In diu ~. zut — диНеи
отивам ио урок. с час; in iur zweieen - hcbei
wir Gesciichie -тория чо' има’— история- -п
in Musik nebeun -земшм уреш« по музико-
sUuneu— ii: (e—m е—т Sueme —) отсрочвам. раз¬
срочвам (плащане); Stundung/:
StuiSei/bucn п църк. молитвеник за миряни-
—Zo—iu—une / мин. дюСнв, прeнсcодсгвe (на
сътлища) на час- -Тееи / приходящо домашно
помeшнииo- —glas п пясъчен чосасннк; ~hhU1I
п хотел, е които стаите се наемат зи няколко
часа (обикновено от любовни Двойки или за
проституирана); —krebs е сатр. часов кръг.
stunSiilcne adj. [траеш] ucли ч-'ове, с часове,
Н-прС'СОННЮ-
Stmiiun/pice т 1- училищно програма- 2. икон.
ча'ое график; —scHlag ш биене иа часовник
liu Sun 2 12 котило ча'асннкът удари 12;
—soll п задължителен брои часове (за учител);
—e^/ul / икон, часов трафик.
sUuлS1nrweIse adv. но ча'. по чо'юве; -mutt adv-
но час (часове) рoсего4ииe-
SemnSeeziigit е чо'юва стрелка (но часовник).
slüilig adj, толкова- и толкова часов: Zünf-
stü—iie-
stüilllcb adj. 'сав-ш -'ски час; adv. -сскичас—
ИЮ-
stündllcH adj. adv. ('1аeашJ иа толкова u тол¬
кова часа: 1—nIsUüeSlihn-
Simek т, —s. — разп- 1- koрaиuиa. раздор, кра¬
мола: — necien сея. предизвиквам скандали.
раздори, кориииц«- пускам клевети (еж. 2)- 2.
лъжи. клесета-
Stuet [сгoигJ /и. -S. —s филм- ка'кода-
StuiUece ['гаигмГн] п. —, --- nun филм, ko'ao—
дьор-
stmpil adj. тъп, гъпeтмcн, тлупав-
SUuptetUät /, — тъпата, тъпоумие. глупост.
Stucrum /?, -S. — обcсчe'С4eoиc-
Stmps м, —ns, -е; Stupser ш, -s. ~ разп- 1- блъсва-
ис. удар- 2- дребосъче.
stupscn. sem'cee tr- рсзе- бтceaм-
Seupsicsi /вирнато. чипо носле-
stue adj. (sim—cr. eeurse) разг. 1. твърдоглав, деСе—
потпoe, с магарешки «иот. опак: cr isi cie -гг
Bock сей е твърдоглава ‘-тире; - -et s-t
Arstclu —lei—un и- мръдвим от мнението 'и;
2, ниН uni — —eповратпив. бавен, с Сиено
мисъл; тъп; 3. втренчен. неподвижен (поплед)-
SUuee е. -S, —е буря, хили. и пран-; вихър- прен-
Сушу-аис. напор, вълнение, устрем: In — und
Regen с бури и дъждове- Се— — ier Leierr-
echefunn бушу-оиет; на сграстипе; nin — les
BeIZ;1Iee бурни ръкапляскония; лие- - und
Duceg буриите устреми (като литературно ни-
правленне с Германия е; 1768—1782 т.)-
рaлг;; - in Wasserglas буря с капка соди; sein
Barometer ,111' iruer auf — ис го бутай днес,
ще избухне- et Hat bemie — днес е побеснял- не
то бутои; 2. атаки, пристъп, шурм; прен- бор¬
ба- liu Zcinlibcbu Suullung ie — nubeei превзе¬
мам н-приятслското позиция ' шурм; zue —
ereriuin сaпeчвa‘ -токи. шурмусом; прсн.
geeun uiw., е-е — iiu/Ce атакувам. броя се про¬
си— нщ.. икт.; sie lat Cie Terznr Im —
/eiomeur тя завладя ведиито всички сърuo;
3- тревего- замаисаша възбуда: — —Iiec1. läuten.
scniaeen бия. 'сиря fсaO тревоги (но и: зо оса¬
)-)- 4. хитл. иau]сcau отряд (колкото рота);
5-	спорт. всички нападатели скупом-
Stutm/a—Uiilisnii/.—пш7. фашистки шурмое от¬
ряд (S- А-); -cngetti е воен. -сока, шур’,
пристъп; -Ьс—С л подбрадник на шапка;
—/спи хитл, фашистки отряд (колкото Дру-
жинс); —bock ш ист. еттноби1иa машина,
стенолом.
stütnen I- int h s /г, 1- s (nach, zu ciw. ~) -пус¬
кам се. втурвам 'е. пюиа'ям се. вихрено бя¬
гам (нонякъОв): cliu slü—mice enf lu— Plauz
всички 'е втурнаха към плош-да- 2. h обикн.
inp. us. las Wuttuu suü—ml буря бушува. вилнее-
las Mute stü—et морето бушува; 3- спорт. иг¬
рая като нападател- 4. осмср. (In с—п —) на¬
стойчиво искам иш- (ег hke-); (auf е-п —)
връхлитам върху нкт.; II. /г. т intr. h (еи/ии)
uiw- — атакувам, шурмусам. превземам ' шурм
(крепост): Sun Zciellicnce G-alue. Siu Tü— —
шурмусом неприятелския окоп, разбивам сра-
461
Sturz/hclm
caca; прен- Su— №111., liu B-idur ~ юпълчвам
се ср-шу, боря се ' штСтсе (искам нщ. не¬
възможно)- иkонобюр'гeтвaм-
Siütiur ш, —s, - 1- 'мел чосо, лудо плава, луде¬
тини; 2. спорт, фeртьрд. —aпaдaгcп (във фут¬
бол); 3- атуО- оапар. студентска шапа'— но’ ня¬
кои корпорации; 4. воен, щурмесок; 5. мор.
‘орск-а вълна, шахлув-ша е река; 6. ртсняa,
млодо кипящ; снио;. 7. оспор.. мор. срнъть-
лша шипка ни -нсш м;р'ан офицер- 8, техн.
мила'- кирко-
Stürmerre/IinCспорт, рсднцота но шоподостлн-
те. фeртърди (във футбол).
Stürmer uri Dränget е лит. пнсостл—
привърже—!) иа с—чс—н—с; „Бурните устре¬
ми" с Германия (1768—1782 п.).
seu—mfuei adj. нeпртвст‘oт‘; непристъпен,
Stn—ifliil / - мор. висок прилив поради буря,
seu—nf—i- adj. I- непристъпен; 2, студ— -е Bude
стоя с отделен (неконтролиран ом хазяите)
вход-
SUntn/gt'äck п восн. бейше снаряжение (за
смоке), —glocku/ воен. комбина за лр—сега;
—11116/1- воен. няаюгоштш бе—н шлем, аос-
ко; 2, спорт. спарт]- туристическа шапка-
бенс (зс буря, вятър): —lut е 1. бот. 'омо—
ангаа (Acori-uni): 2. воен, = ~Tcu/1 1- 3, мор.
югезоподеш вятър.
siü—т-иС adj. 1. бур-н, и прсн. (морс, врсме,
оДобрвния, протести), внхр—н, т'трc‘eн: —tr
Bei/cll бурни ръкопляскания: -т Лneuig-
eeCur.scteiiejcii Сур—н обяснения; —е Zeile;
бурни годиш/; 2, прсн- буен. избухлив (човек),
рози, nicht so ~’ не така буйно!
sInrnUlar adj. мор. готов ср—шу буря (кораб),
Sturm/eCerrni’втcротпорe— фенер: -länit; п =
—glocku; —lücke f воен. бртш. проСнс (при
стока)-
,'1—1—11/ adj. гага— зо отики (счеО артилерийс¬
ко поОгоеовка) (обект)-
Sluen/uIinn е подбрадник (зс вятър, буря):
—■ttsp' ш восн. шур’;-- команда; — и;/'
Огагщш, — u—e-D—ing-Ziii fnum. „Бурни ус-
ср—’н"- Щтрет]ддранг (в Глрмaнияj- —vn/ci
е зоол, Сурес—сс—нк (Ptocelletie- роД)-
Stuue m, —es. -V-u 1. сгромолясвано, [бързо, снл-
ню] падаше, рухваш— (на конник; скали)- съСо-
ряше, проподонт, т прсн-)- ein — ins Wceert, aus
dem fegeIet падаше във седато, ег прозорец-:
Сег — du, Berh11t1гe бързото спадан— на Со-
ро‘Т1ьрa; ein — du, Weiinrs c]eсaпно слеша-
више на вр—м—се; Сит — Се— Mogetcl-i. der
teektiorärr— Regierung съборянелю но ‘ошор-
хнясо, падашете но реакционнето пгacиcтn-
'1—0; ein jäler — сп, m-r I1lne-og вн—зопн; ару-
шт—не но шлюзнис— мн- 2- стр-. шури, шилел—
зорно греда (но врата, прозорец); 3, сер.
сврьсaa, прехваска; 4. търп. течно проверка
на касиса; 5. мин, ссесарнш- е ‘нно; 6.
стръмеи. ютеесси 'клош, стръмна 'aana, урва;
7.	отломък (ое еucдa): торсо (ош статуя. ио-
лoнaj— oепaр; пън. дъиер; 8. вн'оа стъклен
капак (напр. но часовник); висок. изпъкнал
(нагоре) капо)' ни съд.
SiurzaCkur, SlüuzacUcu ш еaлг-еш. разорано утор-
ио нива (ачсО първа орсн).
SU1—erlech е Суси планински петак'; -/е! п
душ; —■bh1b1— ш свиац. туки-
Stü—zt /, —е I. обл, потв- капак ио съд; 2. муз. р'-
сeнacор]a фуния ио ‘еден н-струменг-
Stu—zut. Siü-zcI т, -S. — = Stuminl- Stuepf.
eUü—eue I- /1; refl. 1. събаря’, к-тур—-’. шизверг-
вам, свалям, и прен. (правителство, монарх);
етгe’enясca’. тпoсea‘ (Ос падне): е—п -и,
Wasser, aus len Fenster — сл-сса’, Слъсвом
нкг. със водата, юг прозореца; е—п ins Elend,
Ins VerScr-c— - хвърлям нкт-. е ‘изтрия, cпaе-
вом го е гибел, съсипва’ нат.; 2. !сс!пвa’,
!спрoзcaм (коли, количка, бтртгo. сюсор е ко¬
раба); захлупва’, обръща’ (с долния край нс-
порв). ricli - - да не сс обръща (с иапско на-
Оолу)! (зс каса с чупливо смока): e-n Topt —
изсипвам гърне. тенджера; е—и PmSligg - нз-
'ипвам пудн—г (ош fформата върху чинията):
Getrcidu — прехвърлям жито ' nопaтa; търп.
Sin Kasse — изпрозвом косото (зс проверка):
прсн, отчигом к-сосо; студ. р-визнрам; разп-
ein Glas — гавръгво’ едно чаша; 3. сск-см. ein
Brcci/rlS - преори—-’ угар (за пръв път): И-
ln/r: s lefl. 1- сгро’еляссам се, събарям ст, аа-
турс-’ се. рухва’, падам (стремително);
блнкво, руава (зс сълзи, кръв); спу')- се от¬
весно надолу (зс скала)- препъвам се и падам:
vor dit Trupp., vom P'crCc, aus Sun f1—et1г —
падом. сгреме-ляс—-’ се ел ссьлОосо- ос коня,
ос прозореца; übct с—е Wnueul — спъв-м ст о
корен и се сгромолясва’; diu Preise — цените
падот гловоломно; 2- и refl, хвърля’ се. —тур-
сом се; връхлетя—-’: ins Zinier - втурвам сс
с '1-410; cu, den Teuee — нзскочам ос кълни¬
ло; sici von 1—1 fe1ee— ir Cun A—ern—C —
хвърля’ cc ос скала е пропоссло; sich enf Sun
Feird — хвърля’ се, спускам cc върху н—прн-
яс-ля; Verns etützte sici -1 ,11; Schwure Bep cc
хвърли върху меча си (зо До сс убие): Сет
Aili— ,'^—/11 sici eit s-r Bunte орелът сс спус¬
на. връхлетя върху плячкосо сн; sici -и
Gitclti; — подхвърлям cc но eпoе]осc!; sich
in Лneechwr-/nggen. UrUoete; — отдава’ cc е;
рaсгупc—. рoсптс—aт живот; —.лнзо’ е рaснe-
сан' разп- sici in с—т Aii/gcbc — сoпoвяе се
ссрассн; за рoсртшaвo]ece но сaдaчo-
S4u—e/Trigu / спорт. въртеж нопр—д; —fing ш
овисц. пикиране, [стръмно] спускане (но са¬
молет), —gnt п търг нoе!пт] товар. '10)0 за
исе!пвa]c е кораб. -lull ш пр-дп-зн- аосаи
Sturz/kampfflugzeug
462
(ни съеcтзocтn, ’eтeпи)лecисc); —keip/-
Z1u1/em1 п авиац- връхлитащ бомбардировач.
тука- - -U;—ег; ш обръщащо сс количка (за
изсипвано): -regen е перат— дъжд; -stu,
-Willi f мор. връхлитаща вълна (иоято сс
разчива върху кораба)-
Simss п- -es, — рсзг. глупости /?/.- безсмислици
р/.
Siutt /, -п кобила- ;'лицо; женско камила.
Simtu—ei f. -еп конезавод.
Siüiz щ, —es, -е спорт, опора,
SUmUz/äteul е къс —ръкас-ик; —baut ш поряза¬
но брадИ-
SUüUzbeti п спорт. юпорти крак (при пимноати-
SeuezbhcU е I- козел ' подрязани рога- 2. под-
стовко зо перука- -bücHst / восн: карабина;
—iceue т восн. късо шпага. к-юртик-
Stützc f -и 1- подпора, педпорка. подпорен кол,
дирек (напр. нс туртуозно палатка- цирко¬
ва конструкция- въжена линия), прът нспр,
за пране); педперие кюлче (за зеленчук. цве¬
те); пран, опора (нс Държавата, общество¬
то); 2. — der HcisZrcu помощници но демаки-
няса (различно ое Dicns/mädchen).
stutzte I- inr h (vot c-e, bub uim-) сепвам се,
сгъпнссом 'е, изумяс-м 'е, 'майвам се- (за
кон) наостря’ уши- спира’ cнтсoпно: las
nicht eicb — гево ме 'лисеи, озадачава- iin
PfitCe eeni/eeg vor Sun Grc/er канете се
стъписаха пред рови- И, и: подрязвам. под¬
стригвам (браОс- опашка, уши но куче), кост-
ря (Дръвчета, жив п:eшj-
SUuUz.ee in, -s, - 1. воен. лов. карабина- 2. иоръко-
сник- маншон; топлинки pl- иа китките; 3.
споре- ноглезенаа, н-коля-ка- 4- чаша ' късо
столче; 5. тсхн. съединително шийки, тръбно
ииставка, гърло. търлосиио. ‘a—шюи (зс скач¬
ване на маркуч илт тръба към котел— резер¬
воар); гръбюрoсkлeннгcn-
etüUz11 /г: icfl- подпирам (се). (клони- порутена
къща), крепя ('е). прен. подкрепям (прави¬
телство- мвърДенис— мнение); епиро’ се;
пран. посоeoeaм 'е. осланям се: len Eii(ue)-
—h/er cif Sun Tiscn — подпирам, опирам си
лакътя ю мо'ато; See Kopl -и diu Häelc — под¬
пирам си плавало с ръucce; s-r Meinung lurcb
Bumuise, G—üedc — подкрепям мнението 'и с
аргументи- sicb enZ seil euics Ruche — осланям
се на проеюгю '«.
Stutzer т- —s, — фронт, конте. деиди; 2. шввйц,
каробина-
stuUzitncfe. siuezernäßig adj. франтосск^и, кюн—
тешки-
SUutzetbcfttikilU	; Stutznrtue п. —s. — пей¬
ор- фронтю-шина- деидизъм-
SUuez/tlügui ш малък. къс, кабинетен роял- -glas
п := StUtzCi 4-
stuUzeg adj- (üic— cim. ~) 'mf'-H. истмcн, 'моян.
удивен; озадачен: u-e — nachu; 'писвам, изу¬
мявам. нсиeнaдвa‘ нкт.. юсoдoчaвaм икт.- des
PTurl wird — канят опеа, изправя ушите си.
Stutzgkuit е/ — епuсaио'Г. изученюст, емaяносг-
озадаче-ост.
Seue/docZ ш 1’ гласи ' подрязани кю'и; 2. 'ве-
ецросеи, твърдеЕл-в чосек-
Suüieiciter f подвижна стълба ' подпорко (=
Stci-c-tc—)’
SIüI/'u—UU е 1- опертн пункт. бозо (и воен.:
нспр. боза, крепост— силсОово); 2- спорт.
първична спарена ергонизоция; 3. химл-
пърсично ф-шистко оргoнисoцuя (е Герма¬
ния).
Seuezil—f 'соящ часовник (зс иаминс- маса)-
Seüizwecbeel ш спорт, 'мя—о ио юперото,
stylen ('тaи-’-] tr. проектирам, създавам модерен
дизаГн-
SUyltni [стой--’] п. -S. -s създаване иа модерен
дизайн, модно проекгираие-
Stylit т, -еп, —еп църк. сгълпиик-
Stylo m. —s, -s спнло (писалка)-
StyropOr п, —s, — еcиропор.
Suade ft — (свстр, само така); Suade/-— плав¬
но рсч. красноречие- словоохотливо';.
suIcUtte adj- 1. подчинен, младши (чиновник);
2- пран, огроничен, бсз полет (човек- Оух. го-
рckmсрj-
SuIaIeCriVIc;mec(r) е низш. младши чиновник;
-Offizier е млодши юфицер.
Sm—bntetU е, -s, -s (ГДР) съботник.
Sm—hsasSet lUön/“—е; публично продан (на Олъжни-
кови вещи).
sm-ncsilcre— tr: продавам иа публичен търп (по-
рсОи фалит),
SubjCUt п, —S, -е 1- личност; 2. грам, подлог- 3.
муз- те‘о на фута- 4. рсзп. пейор- субект. пер¬
сона, гип-
subjedUiv adj. 1. субективен, личен (смил); 2.
пристростеи, прcRсeг. субективен-
Sm-jukifviseus (~URJ т, -, — 'тбeкгuшисьм-
Smijukelvitäe [—ис—] / — етбcкпгвнeсл.
SubjCktsatz е прам, подложно изречение.
Subdoettneit ш пеопр- сoкрътлe—а чист ос кюн-
тиненс-
su/kutin adj- меО— подкожен (инжекция).
suilim adj. сюСлимси. възвишен.
Sublimat л, -s, —е хим. сублимат.
SublifnatUbo f —еп хим. 'тблuмaиuя,
em—i1mi1r11 /г. 1 хим. сублимирам- 2. филос.
биол, 'юблимирам. пречистим; -«-^—-0’,
облатюродявам-
submarln adj, пюдмюр'ки,
sulmlss adj, оатор- почтителен. покорен.
Smbmiee1öl/]e— остар- 1. почтителност. покер—
—0'1. подчиненост; 2. търп. с маnюнaддаeaиc
(зс обществени Доставки, строежи); в
463
süchtig
Държавната търговия: Rьзлaгa—e ио поръчки
при ‘острени изложби: -е Wege Set — чртз
търг ' ‘але—аддаса—с (в социалистическите
смрани); 3. оферти на търг чрез маленадда-
ВОНС-
SmbilUUl—e е, -еп, —сп тчaсceтвaш е търг чрез
‘алоноддоеа—е-
sibmleelutin Ih/i; h давим 'и ефтрсаса но търг
чрез ‘олонаддовонт-
Snlhr!ireiih; f — осмор. подчинение (и
гром-): послушание (в едужбamaj-
subn—ei—I1—1ni adj. рсп, грсм. подчи]!cтпт—
(съюз).
subsidiär. su—sieierlsci adj, 1. за помощ, подкре¬
пи. кого помощ; 2. пe‘aгaтспeн- 'помогателе—-
помощен
Substeic—Ismus е. -. — суб'пднорпзъ‘- ехвaшa-
не. отношение срещу центролнз’- и колектп-
внзмо-
Subsliium п, -s, . .lu; [-исн] остср- субсидия;
pl, и: порнчна помеш (но вОна Държава ое
Друго) .
SubsiseU—/ f -еп 1- (филос- 'тС'!етeнция, съшт-
етcтзa]ит от са’; себс сн. 2, оатор- препи¬
тание'; издръжко-
Subek—I/Гne т, —сп. —сп пюдпнснна- спемешс-
етвовaceл (но проОсмоящо за излизане книга)-
su/ek—-/Iu—un in/r; h tt; (ctw-- an/ eim- ~) тчoеccт-
вам е подписка, сoписвaм ст (за книга)
Snbskl—pllo)i</ -еп подписка (за книпи)
enIeee—i-UII adj. стбеcoнпиoлсн- с—штссзс],
сьштсcвe]-
Subsierilv п. —,. —е сьшeсceиcтn]e име.
subeeeneIvIscb (—Ив] — adj. кого {с качеството на)
CЬШТCСВИСТЛ]O.
Suli/Stne f -е; 1. филос: суС';-^!/; 2 - хим. ве¬
щества; 3. търп, рсзп. aaп!тaп: von Set - -е-е;
ям сн капитала, жнвтя от копнсоло-
suleeieutг—1n //: 1- (c-m c—n, c-t SecCe ctm-—) сa-
‘тсссо’ (нкт-. нш. c другнго, c друго Hm.). 2.
юр. (е—п —) 'Уб'С!cтирa’, определя’, ecбтляс-
во’ кило зомесс—на (но наследник. пътоиющ)
ник, нотариус): e-n Neciirle— - - определя’
стСсc!TУ!рa] наследник: SnbsitItUlie'uпI»Jr-
Sib.siilll//^/. -c—, —еп заместник (особено на
ПЪЛНОМОЩНИК).
Sule^l^iii^l^tl^nj/ —cn сo‘eеcвa—e. субституция (чрвз
заместник) (и мат, - хим.).
Su/strCU п. —S. -S 1- субстрат, eе—eвa, долен слоН.
носител; 2. биол- субстрат, среди зо песезан;
3- свл.-ст, почва, стб'грac-
sule11iu—1n и: (rem- i—ter ntw. А ~) включвам
(в шщ-); юр. подвежда’ (под чзсн на ДоОсн
закон).
Subeumetn— / -еп включвоше; юр. подвеждаше
(поО закон).
silsumulv adj. 1. включ-ош- 2. с-раяте'-.
su/UtI adj. I- етСт!пc]- фнн, нежен; грижлив.
‘ного в—!’aтeпe]: eit c-m — imgnher държи
се к-р-Ино внимателно с икт.- 2, 'ублил-и, из-
врътлие, сюфистичен; оегрот’ничсш; тъ—К'о
o]aп!C!рoш (разум).
Subt'liliäе/ -е— 1- сублилнюст, нежност; грижли¬
во '1. 2, юстрeтмиичeнe, ]зeрьглиeюст, софи—
стичност.
SubUrchlnS т, —еп. —еп мст. умanигeл-
subU—cili—in //'- мам. изеаждам-
S^l^te^i^l^ltl^nj/ —сп мам, извождане.
su—etnctscb. su/etnptscb adj. геопр. субтропи¬
чен. суСcроп!чтеaИ’
Subineutnihmu— ш подизпълнител.
Subv1—ttnи [—сен—] / -сп 'уСсенцня. субсидия,
фншиц'оса пемош-
subvr—eioniirii [—-—]—] //: пюдпюмогом финансо¬
во (особено за Държава)- субснднро’-
subvirslv [-всрсиф] adj. пртзрасоджнйса'!, под¬
ривен,
SurCiC— 1- днрент. издирване. търсене; ent
Sur — rach uim- sei; търся нш-' разг. ent Cie —
eeie; излизам да днря, търся; Cie ~ nach c-t
Sielln;/ търсене но служба, място; 2. лос но
яребици ' пснчор,
Smclt!,.— п меО. сонда.
smclt; //: 1. и ln/r; h (c—n’ rem-. nach c—n, eim. ~)
търся, днря (нкг.. нщ. загубено, престъпник,
робомо— жилище, ОсОсно смока, служба.
пори, ouiKU, гъби, зскризо правото си, исти-
нaпaj- Teue1eCr1t grencit сьрсн с' дем-ш-н
учител (в обява); прен. -и eilen cim- — във
всичко подозиром скрнтн. задни мисли (поро¬
ди 1н^(^^)варчивосе); рази. Cier hast Su gichts zu
-! тук нямаш рибета!. тук нс ти е ‘яслата!,
до тт ня‘о тук!; d;, Weite — пебятсом; разп.
so е—и [Me—eci1g| Uen—si Sn le—ee, mit Sur
Laiutru — сакиза хора мъчно сс намират: е*;
gisncitir Sill изкуствен, ]ccеттеcвe—, прeвсec
стил; ui; gtsscriur Schutz иссеткa]o ос
пръстите штга; ei; gi.siciiir Vcr/icici пр—си-
nт]О- принудено сроснтние: 2, тл—до’ да,
ссрт‘я сс до. ссорая сс до: описвам се до: '—
m en Scladen — гледам, стремя сс да вредя
нк’,; ег ,1^1 ihn zu ü/irriii— топ се мъчи,
опнс—о да то салешН’
Suche— in, —s- — 1- внзьор (на фотоапарат): 2.
саер- търсач (пeлвакoп)•; 3- подвижен фар (но
моторна кола)- 4. търсач (изобщо).
Such/gcrä' п 1. роД, раднолокосюр, уредба за ро-
днезас—чон'; —glas, —еoir п астр;. вж Sichet
2: —in;! ш зов- птичар; —-*,11 / списък на
търсени липа (изчезнели- военнопленници и
Ор)-
Sicht/ -т I- (eacl ctw, ссросс (към нщ.). мо-
-ня (за нщ.)- алчност, бenтснe'н ломс-ж,
сссроссснесс (към наркoмuзмuj; iit — zu
,1.111— клептомания; 2. оспор. мвО. болест,
ссродонн— (обикнов. в сотр-: Gelbsucht.
Wassersucht): /ai-cr/c - епилепсия.
süchtig adj. 1. болен (особено ом хроническа
болест)- 2, веcрaстт] към нораосицн.

.. süchtig
464
-. sücHeie 1- ссродаш ел дид—но болест: geil’
sücht-e: 2- оСзес ос дадени мания: e!feteühiii/,
1rfcIIeücHi!g’
Sml in. -s. — 1- сорсие. срене; 2. -арка (бира. са¬
пун).
Sül ш- 'V, — 1- ют; 2- поет, южняк (вяшър).
sül--, Süd-, юго--—-. южен: Sü1hse. süllu-gi—Ь^С,
SüSpuike in.
Südafrikaner т. —s, ~ южноафрикaнcп-
süSal-tkaitsch adj- южноафрикански.
SuSe—ut т- —s- - - SmdinUsu in, —e. —e етдoиcц,
smdanisbsch adj. судан')]’
SmSci in. -S’ ~ е. швсйц. черновка- 2. обл- лакси;
3- мръсосня.
SmlilCi f —еи 1- небрежно. мръсно работа- мръ¬
сотия- 2. рази- цопоинцо (зс лоша живопис);
драо-нищ! pl. (на лош писател).
suSilbc/e, sm1(c)lbg adj. мръсен, мазен, омозиси-
SuSeednch ш лош гюсвоч- фсм. ихчия-
suSeie inti: h /г: мърся. пипам, uaпeг4 (tt; рази-:
за лош живописвц-мазач): раза. драскотя (за
лош писател).
Südui in. -s- — раза. ют- южните страни: nacb Sce
- eubsee пътувам за южните стрини. Срсдизем-
но‘ориего-
Südländer in. -s. ~ южняк (жител).
Smllur, Su/ulet т. —s. - 1- раза, ‘азач, цопач (зс
лош художник)— драскач (за лош писател)
я—лъш мoиеcор (който вмaрлеДuсвaj; 2. =
SuSe1Uhhh-
süSiicH adj, южен: — vom Balken. Sus BaiUcrs
южно. ни ют ос Старо плаиииа-
Sül/osicn in югоизток; ~'n1 е Южният полюс;
—'Slawe е ютоспae4—ин-
eüSseäutscb adj. южнославянски,
SüSsecitcn pl- исш- южните шати юг САЩ (пре-
Ои войната ош 1861—1865 п.)-
sülucst oe/y- (von сет.) ютозопадио-
Südwustur in. -s, - 1. мор. непромокаемо моряш¬
ко шипка- лятна шапка с моряшки фасон- 2.
терман'аи колони';, заселник с Югозападно
Африка,
Sull т, —s. — —>пт- 1- 'мукаис. пияислвуваис: etw.
Im — iue върша нш. е пияно състояние; 2, на¬
питка: rirriu— ~! и лоса око е -иио!- и теса
било вино!
Sülfel m. —s, — разг. смукач (зс пияница)-
sü/fele ti. in/i- папиисом ('«)-
süffig adj. раза. писък. пискю (вино),
Süfftsercu [зифнз&ст]. Sülfiscnz австр.
Süf/leaehe (eифuзаeJ, ^^ZZ^tsc^l^ij^ — 1. само¬
мнение, 'амюдюRопегeю, еaмюмfнuтeлнeст- ви¬
сокомерие; 2. аротанг^иосл.
süHLsini adj. 'амюмниселеи, доволен ос 'ебе си,
'омодоеоле— (усмивка, лице)-
Suffix л. —es, —е прам. иостоека. суфикс.
Suffragette f, -п 'уфрожетко-
S^g^ir (штгьрJ in. —s. — прахообразен наркотик
(в езика на наркоманите):
suggerieren intr- h (c—m cim. ~) внушавам,
euggeetiln1 adj. достъпен зо eнтшeнuc. влияние.
Smgg1sUln1 f -ue 'уте'™/. внушение.
eu/1estlv adj- 1- еутeстuвeи (вьлOвйаnвuв- вли¬
яние, аила); внушителен, които енушаеа.
проси спеч-тлсние- 2. подеaaсeoш. суфлирош:
lu— Sicatsanmaet lugic Sem Angcklagtu— -t Frcenn
vot прокурорът постави пeдеaaсeaш]. иовеж-
доши въпроси на обви—яемия-
Smnie /. —п лов- блато. локва, мочур (пОвео ае
въргалям глигани).
sublii intr. h refl, (за плипани т сърни) върга¬
лям сс.
Sühne j/ —е 1. възмездие, uсктплcниc- иaкaсaнuc:
— Zotlrrg. 111,11; .'ким, дивим eъз‘cсднe,
удовлетворение; Scbuid und — престъпление и
иaaaсaниe- 2. помирение-
Sünnc/ge-icbt п юр. съд зо простъпки. леки пре¬
стъпления; -mcßnelmen pl- ноаозоиия при
дcиouифuцирoиeт0’
sün—ee и: 1. uсaупeaм (вино, прешкс— престъпле¬
ние)-	<^7/2. оатор. 06-^-143-’, довом
еъзм—здие. удовлетворявам-
Süne1rU1tmI1 ш юр. помирителна заседание-
Süh—npf1r п изкупително жертва.
Smlic ['Ийте] / —и 1- свити- 2, муз- сюити- 3.
ашуО- дявалия. номер, шсто-
Smiiicr ['-игИС] in. —s. -s 1- веселяк, лудетина; 2,
жсикар-
SuI/IS in, -s. -е самоубийство.
Smjut ['«жб] н. -s, -S сюжет (на кармина, по¬
етично творение): т—’о (нс реч).
smkUmielU adj- сючсн.
SukzCss щ. —es, -е успех-
Sukzusslhe / —еп 1- пeслeдоRа1eпиоег. последе-
сиаст (м биол-); 2- -—'ледя-оне (на алужба. на
престола)-
sukzessiv adj, последователен, постепенен,
suUzeee1ve [-Иве], euk/1es1v adv- пестепен—о,
малко по малко.
Smifät п, -S. -е хим. сулфат.
SmlHil n.-s. -а хим. сулфид.
Smllit п. —s, -е хим. сулфит.
Süllmeister е оатор- 'об'геениа (или надзира¬
тел) ио солна мини, 'юли«^-
Suldy ['ьпauJ m. -s. —s апорп^- двуколка (за над¬
бягване)-
Smlian in. —s. -е султан.
Sultaiäe п, -s, -е султансте; (достойнство, пе¬
риод нс царуване, империя),
Sullttinii— 1/ —п зид едра. фино стафида (без сем¬
ки).
Sülze. Sülze / —п- Sulz т, —cs, -е 1. потв. пача.
желе; желирана месо. риба- 2. 'юпиuuo; мин.
'юлно минО- 3- лов, пръст 'ъ' сол за ди-тчи-
4. вж. Su1zeh1лeU’
SuiгehHnee ш фири.
eüe/1n, süizcn /г- иотС; желирам.
SumacH ih, —s, -е бот-- смрадлика.

465
Suppe
Sumur T- -s, — иат- шумер.
suee! summsueesuem! inj брънни! (при
бръмчене)-
Summa/ - .emue остар- 1. = Sueeu: Suemc
Summitmm сбор. общ, брей; 2. учебник.
SummCnd in. —un, —er мат, събираемо-
eu11Ctisc1 adj, adv. е р-зю’-, резюмиран,
съкратен, н-кротке- adv. без мшюте ucрcмонии:
юр. е-с —с Strcln наказание по бързо производ¬
ство; ein —er Pгo/ees процес ' къса процеду¬
ра; ei— -cs Verfchree 'ъкрас—ша процедура; —
vetfcirnr дтИстеуеа‘ на бърза ръка, по съкра¬
тено проueдурa. без итрт’они!’
Smenätiue п, -s. . -inn остср- резюме; съще-
ствтносо, съшшесгта-
Suimety [сaмър!| п. -s. —s резюме, кротък об-
зер,
Sumee f- -е 1- мат- сбор, суми: пран. Sie — aus
ctm. z-nin; уетa—eвявaм ртстпcoгo ос нш,; 2.
суми (парична).
summen I. inti- h бръмча (за пчсю, мотор): и,
,1111 iit in den Ohte; бръмчи ми з ушите,
пищят ми ушите; II- //: сашоннаа’ си (мотив.
мвчo0uяjг
Simict щ, —s, — ei, зу‘—р (звънец).
sumele—ei. smeeen tr: 1. събирам, 'умирам; 2.
съ-дннява‘; 3. refl. —събирам 'е, —растеам-
Snnpt in. —cs. —т 1. блосе, и прсн,: —е
luocUcgicgcn пресушоеам блата- ie — eiehke;
(blei—in) погъво’, затъва’ е блолете, синяло.
и прсн-- -е —е ict GthBeieet nг1ier/cihn сoги-
вам е блогого. е тннята но големия град; 2.
мин. ст‘пф. резервоар (за събирана на вода);
3- псгН; място зо отпадъчни соди (при про¬
миване).
Sumpf/oUte-iume f бош. еСи)невен блат—як.
Сл-гнна, блат—нче (Cc-il; 'elnsiris)-
sumcf1— init: h 1. студ. гуляя; ‘итко’, keuкaру-
са‘; 2. остср. (за мteапнoепj сaблac4вa 'е,
син-сс- е.
sümclen tt: 1- отводнявам (.1010): 2. шехн. ‘ач-
ао’. юм—'вим, ‘—ся (плuнеj-
Smi'Z/tte п мин. утаечни руди ; -lieber п
мсд. ‘олорня- -да, п хим. ’—т-]- —T1r/bIeUU
п бош. милка (Pem;eeic pe11eiris).
SumpflnCn п зоол. блатно кокошка (Porz;—;
'ntгere); рсзп, туляйджня; коцкар-
sumcПig adj. блатист, тинест.
SmmpZ/moor п сртсасишс. ‘ачурише: ~nIir— т
зоол, волен пер, -ора'- (= Netz); —schn1cf1 f
- BcUassire: -eci—;/1 f бом. спирална волнс—
штрия (Valliegctic spitclie): —mure f бот, бло—
сокер—на (Ep1CCCtIs]-
Sums in. -s. — рсзи. дишдания, срява, патардия;
Срътв—ж, дрънкане, призни приказки, теткco-
ния: meci U—n - - нс дрънкай празни раСесн!:
viel — 1^11; вдигам голя’- да—доння-
sumsii inti; h бръмча- рсзи. дрънкам глупости,
Suil е. —s, —е проток. пролив (особено Скапс-
рaкj-
Süiie f —п грях; прегрешение: е-е — Iс/иСии. em—
извършвам! грях. сътртшавам; der - Trönce от¬
давам се на порока- роб съм на греха- us Ise
с—с — uni Schcner. Sass een das luilei 'р-‘ u
позор е. чс се търпи това- r—n miu Sie — lassen
мразя икт. кого чум-та-
Süilei/IocU библ. е разг. козел отпушения- из¬
купително жертва- —lall е библ. грехопадение;
—	gtid п разг. страшно много пари- —loln е 1.
—огради зо прeдaтeлегeо- 2. възмездие за гре¬
хове; —гigisUer п списък, изброяване ио гре¬
хове. прегрешения: las komm' auf suin s тава
е за нттюео сметка-
Sünict е. -s, — грешник: ein alter, veteeohUiet.
Ьсте geshiiegrt — закаровял тртшнна; Се— степ
—	осъденият но смърт.
Sündf-ui f — потоп,
süilij. süiSHcTl adj. 1. грештн, грсхюеен- 2. adv:
само sündbe/i разг. ссрошше. СeсСeж—о [мно¬
го]: sünliefi einer Сезбюж—о скъпо.
sündigte ln/r: h съгреша—-’, (gegen eiw-, c-n. cr
u-e -) греша: дс/еп die Regel — ш-рушо-ам
правилото-
Sündlger in. -s. — библ грешник.
Supcr n. —s. -s = Snpetlrl.
supt—b, sücU—b adj. р-зкошен, прекра'——-
Su'1—rb1—/i— п- —s- -е стптрDC]3!]; -lonlt f
воен. свръхмощна бо‘бо-
SupiuS-vtluiiu [-ви-'/'/^-; евръхднвидe—т-
sm'triUie adj. извънредно фин.
Sup1—1uU(u—neУ—11p/ine1—) е раО. 'уптрхтс'—
реди—ен прне‘ннк-
Su'urbnUinSurU ш църи- декон. окръжен гласа (у
ввcнпс:uеmuма)-
Su'Urior in. -s, . -löte; църк, !гт‘eн. прсдстоя—
тел но юрд—Н-
Su'u—in—!iäU /. — превъзходство
su'i—UIue adj. ирон. !свьнрeд]о много, изклю¬
чително у‘—н, ’нюгюз]аеш-
Supi—leUbv. Supi—IcUlv adj. грам, превъзходна
степ--’
su'u—1cU'iviec1 [-йв—] adj. прам. кого. з аачтсгсю-
со но превъзходна сстпеш-
Supcr/macht/почит, ссесеено сили: свръхснло;
—nerkt ш еупeр’oрaeт; —Iiaiutalbem1s т. ~, —
рuдoе- = S1'ri—e1uгelis11e: —giiu—er ш ос-
мар- свръхшат'] чн—овник. аошдидог за чи¬
новник- —potlt, SuprapOrtu / Ssp—;'hrI п
cргmщ; стпрaпорca (украса).
SupcrstitiOn / -тп суеверие
Supics п- -, — спорт, стппcе- хвърлян— през
‘юст (при борба).
Suppt /п супи, чорСи: е—т legintie — зассре—,
nюдбьркa—a супа; е—' — ansiöifuin изяжда’. пз—
сърСвом супи, розг- сърСо’ пепораса, която
съм дробил; г)озг-: c—m '-' schöne — rиrbtnhUnr
30 Немско-български pcinnK. г 2

Suppen/kasper
466
хуСосо киши сaСьркзoе —)’-- c—in Ciu —
vetsilzun прося на’. да му преседне, рaсвo-
лям. отровя’ на’. тдeвоnеcвиece; р-зсоля’
плановете му: las Ist aicr '—— - - -‘а чт кал,
киша! (за леша времс); ns ie die — bekommen
постоянна мн се навири е ноеo-
Suppen/kcsper ш (фсм. дете, което се храни шт-
приличшо; злоядо дете; -Urrnter pl. корени,
зеленчуци, трс—н зи супи; —scnües11. — le—rlnt
f супник- —leibe— ш супени чиния; —mü—tui т
потв. кубче кондензирани супи: —müreu/пра¬
хообразни. подпровкн зо супа,
supplg adj. чорбсст; гъст кого чарбо-
Sup'liiUeU п. —s, —е 1, допълнение (напр;. До¬
бавъчен том към многотомно издание)- 2.
мое- допьn—!гene— ъгьл (де 180“).
sup'lueeetä— adj. допълнителен.
SucI1m11Ube1e ш дeпъпнигeпe— гем-
Suppii;' е. -еп, —сп сваер- допьnнитeneн, по-
‘ОШ—н учнгел-
sup'rii—гп оамар. I, свстр. депълням- II- inti:
h (tüt 1—1 —) зом1—ссво‘ (в службата),
Supplik f —сп оаеар- молби, прошение,
Suppeike—U е. —Сп. -сп оатср- ‘олитсл.
S1cp1!zl1t11 inir: h (um ciw. ~) оапсср. моля на¬
стоятелно-
S1''(rrU т- —,, —е техн. суперт (но струи).
S1p'nsftinn/-еп предпоставка, Предположеине.
Sup'nsitn—iuш л, —s. .. -*пе меО. супезисориИ.
ссешнчаа пролив запек.
Snprc/leiee— е ол. еcгьхпрeвeд—иa; —netu—
—c1iem1s ш филос; стпрaнaтурanизъ‘. вяра е
откровението; —po—ir / еж, Suprt'o—'С-
SuprcmC' т, п- —,. -е; Su'timcUli /. ,-п [-reH]
върхос-нслсе. върховно —лост (на папата).
Su—t1cete1us [cüp—J* in. - - — изи; лип, сюрреа¬
лизъм,
snt/tn (съ--’J intr: спорт, каро.’ сърф- коми.
сърфнрам-
Surtir in, —s, — спорт. сърфист.
Surfing [съ.--] п- —s. — апорт, сърфинт.
sut—un intr- h бръмчи (самолет, колело)-
Su——hgeu л, -S. —е зaмтегиceл. cрсaц, сурогат.
Susi /. —п фам. певлеаоиа. з-туб-на. uоцo- по-
елеконест чю-ек.
suscekU adj. подозрителен.
suspineirrii //; 1- суспендирам (закон- конами-
туцтя)- прен. отменявам, eбeссuпeoм- 'пиром,
пртустаиевява.м (платки)- 2- c—n Beiiinn —
временно есссроиявом от длъжна'; чинов¬
ник; 3- хим, прося CT'ПСИCUЯ-
Suspetneön/1- суспендиране- [временно] отме-
иявоне; 2, уволнени-- 3- хим. стспeиз]4-
Susptesoriue п. —s - Je; [-исн] меО. 'T'птиео-
рий. биндожии торбичка (за кила)-
süß adj- сладък, и пран. (ску', миризма. 'ьн!-
шо. дест. момиче); прен- слодюсген. услож-
диш. приятен, мил: der Kuchne scHmucke —
кейкът е сладък- -е MmstU сладю';——, 'инти-
‘eнтaп]a музики; разг.: las isi — vhn ihe мно¬
го мило ог н—гю; was Isi denn, m—r Sü/u? как¬
во имо, сладаато ми? (нежно обръщение); ст
кае. vere1cii1 е, enf liu —е Tou— гои опита да
си послужи ' пгeс‘тcnивe дакорса]—; е*;
teihhl!hh -us Gciiche сладникав; стихотворе¬
ние- поел. - gelturUr;. ,111— /e/eh1u 'лодка сс
пие. мъчна се плаша-
Süßee/ —сладост,
süßte //; подслаждам.
SüBHolz п бот- 'лодних; сл-дка коренче (Gly—
cyrriize glebr;): разг. — tee'el; лоса*-/. ухаж¬
вам.
SüßHoLzraspler in розг. флиртаджня, ухажьюр.
SüetgUiIt /-се 1- обикн- pl, nааeметва. сладки¬
ши; 2. = SüBu-
Süßkt—sclii/бот, чертша.
süßlich adj. сладн!)'-—. и пран- (ромони, нoeлuи-
уемuвкajг
Süßlichkeit / -еп 'лодннкосо';-
SüBibeg е. -S, -е остср. елaдниaoc. пртсзтт чо¬
век.
Süß/etnZZ е хим. захорнш- 2. сoхoрнн втшeе;вa;
-wette pl. захарни изделия- —wassu— п слад¬
ко речно, -з-рна седи; —m;eeert!ur п зоол.
сладководно животно.
Suei—äi ш. —s. -е 'юзср—Н-
Smae/tbu f, -ke— свастики, пречупен кръст.
S^^^pgii^cHiäfi п търг. 'уап, етaповa 'делка,
Suaicb [суоч!/. -. —s или —es стюч. внд швейцар¬
ски часовннк-
Sweater [cyärip] т. -,. — спорт, свнгер (пуло¬
вер ом памучно трико).
Swimmingpool [суИ---пупJ е, -,. -s плувен ба-
сеии-
Swieg п- -S. -s муз. суинг (също т танц).
Syba—ii т, -сп, —тп оапюр. сибирит. епикуреец,
Syciit м- -,. -е геол. сиенит.
Sykophant ш, -сп, —еп тат, '.коф-нс. клеветник.
донасчна (у сторимв гърци),
Sylto/iseus т, —,, -sme— силогизъм.
Sym—töse/ — био.л. симбиоза. съжителства.
Syш—hl п. -s, -е 1- символ; емблемш.
Syeb/lme п- -s. — църк- символът ио вярото-
Syeböllk / — 1- 'имеоличност; 2. мат. църк.
символика.
eym—h1lecn adj- символичен.
SyшbhГ!Sшms in— -- —/. -sme— лие. еимeeписьм-
Sym—oList in. —ue. —ue '«м-алист
sym-oiisiisch adj. симeюпи'гuчcн (лирико. Дра¬
ма).
Symmetrie / —е (—иcнJ симетрия,
symmetrisch adj- '.метричен,
sympatHCtisch adj- 1- 'ттeстueeи; ~и Kut лечение
чрез сугеслия. внушение- 2. хим, -е Tinte сим—
пo1ичeекю. симпогично. гойна мa'1uпЮ’
Sympathie / —п [-Исн] симпатия: — für е-е ha—en
имам симпатия към икт.
Sympathikus in. —, - -tbbzl онам. симпотнаус
(нерв).

467
Szille
syш'CUbtech adj. 1. 'импатичен. обичлив, при¬
ятен (човек, черта—, външност), ui; —er Vor¬
schlag си‘п—тичио, приемлив; предложен«—;
2. онат. симпотичен. снмпилическн (нервна
снстeмaO’
syepiUhbsle—e— mir— h (mii u—e ~) си‘погнзирам
fнaм-0-
Syш'honi1r(]-йeт] муз. симфония (= SirZonie),
syшcnne!scb adj. симфоничен, си’фоиичеса!
(= Sirion-sch)-
Syшpnein1 н- —s. - Jc; [—h'h] 1. пиршество; 2.
събор ио учени, симпозиум.
SymptOm п. -s. -е (Hüt uiw,) симптом. белег. при-
зноа-
symcUnmeu!scb adj. симптоматичен, хароктерсн.
Syecgnge f -а синагога.
Syncntnnlsmus [—ар;—] -П —, .,11; сu]хронuзь‘,
-дноср-меннест’
SyieiUellseus п. -, — икон снндuaoл!сьм-
Sy—eikCt л, —s. —е 1 щърп—. монополистичен кар¬
тел; 2. профсъюз (във Франция и Орупи роман¬
ски страни)-
Syndikus п. -kcn/’ .zi юр. юрисконсулт, син¬
дик-
Sy—iStium. SyeUer!n1 -л. -,, - Jen [—«th—J тсш-
библ. сн—сдрион.
^^^j^^/^i^c^c^C^i^l/ —п лип, синекдоха.
Synergic f— — сн—ергня- задружно дтйссвит иа
юргани, 'ил/и
Synkope. Synkope f—п муз. прам, мед. сискеп.
Synkretismus м	ист:. църк- синкрсшпъм.
eynUtuUlsiisch adj. 'u—артгисгнчтн-
sy—nee1 adj. църк. си-ед-лс]
SyiOSi f-n 1 - църковен сьбер; 2, и Synöl т. -s,
—е църк 'ннед-
syiöSlscb adj. сстр- 'ишоднчески (месец. кален¬
дар),
Synonym н. -S- -е 'н—о—нм, 'инешимна думи,
syio—ye!scb adj. сишонимсш-
eyeeekeiscb adj. синтоатичсШ’
Syntax f — сц]саа'нс-
Synthetsj/ —и; SyierC,*,/ - -scn с!нтeсa-
SynU1ee!z1r (’’’CaйсьрJ m- -s. —s муз. сишсезогор.
sy—ehluisci adj. синтетичен.
synehiiisiu—in //: хим. сннт'гl!снрoмl.
Syphilis/ —мвД. сифили'-
Sypniri1U-dtr T- -s. ~ сифилитик-
Syrur, Syrier T- -s. ~ '«риец.
syrtscl adj. '«рий'кИ’
Syrliji / -и люляк.
SysUlm /1, -s. -е основно значение снсте‘а; 1. си¬
стема (философско, научна, рe.дuпuoлнaj- 2.
форми ио тпрaeптииc. строй. доктрина. сис¬
тема: das bolec11wiei-sche. perleme—ietischr,
Zeschisiische - белштвиша'ияг, парламентар¬
ният, фашисткият строй; ein Uortupeee ~ ко¬
румпиран. прогнил строй; 3. минор- система
(хткеoто—oлнo, кубическа, ро’б!чтска); 4.
модел. (пушки—, оръдия), тип (самолети- Дири¬
жабли); 5. план, рсд, системи, порядък, прин¬
цип: ршзг. -и s-e Verlalinn lie/t — е работаса,
държо—неге му «ми система. плон. намтрсиис;
—	In ntw. btiegi— снасям з нщ. рсд. 'нсгема;
Cintue i-isti Boslciten etehUt ~ е тая злоба се
крие план; 6- луз- петолиии'.
systimCeisch adj. 'исгтмасичен, 'истсмен.
systumkhr/o—ш adj. съглас-н ' пел|1тиче'аата
система.
Systemkrilikr— ш критикуваш политнч—скаса
система но ссро—ота-
sysitmios adj. —тсисст‘тн, Стспna]юc, неподре¬
ден,
Seunä— п, -S. -е: S/unä—ium п. -s,, Jun: S/1—ittn
п- —s, —s neamp- филм, сцс—арий-
Szennj/ -и neamp- 1. 'цена, и прен-: —ei n//errt
—	при вдиг—ота сacтсa; ein Seück /еНе In ~ пи¬
еси сс пестася; In ~ eeieer а !нецe—!рa‘- по¬
ставя’ (пиеса); б, организирам. предприсмим
нш.: пран. с-m е—е ~ machen устрой—-’ нам
сцена; das wer geechicUl in ~ gesiezt беше neв-
а*о арашжнроше; рап v1reieC1g, sich -е — zu
setzen умея да cc предссоея; 2. яелешие: in Sur
ersten — ec, zwuitun Лule.ugee е първа;- сцена
шо етерю действие.
Szenertet’-п [—иc]J 1. сценично карсино, сцена;
2, пейзиж. ло—дшафт.
seieiscb adj. сценичен,
Szeptuu л. —s, — = Zrplet.
Szillt, Zille / e- Szbll; /, . .Поп бом. еи—чeп
(Scilla;- ‘	*

468
I, T п— - - ~ 1- те. деадтсссасо букси ат немса-т-
азбука; 2. звукът „т",
Taicglc [—жй] /,, .Inn оатор;. пушалня-
Tabcd, Tabak ш, —(п).,. —е тютюн; емфит: — -сипи,
etnier, teicien, eci;1p/en отглеждам (произ¬
веждам)- Сери, пуши тютюн. смъркам смфие
(вж Tobak).
Ta/ak/trbuitu— е тютюноработник; -bei е тю-
cю—eпрe!свeдствe, отглеждан— но тютюн;
-leutr ш - —'fItLgzet; —/Icti п тютюнев пиег-
-fabtbU f тютюнева фабрика- -bcidtl ш търго¬
вия с тютюни; ~TäriIur е тюcюногьртeeтц-
—p11c—/i— ш плонтосор но тютюн (в колонии¬
те); -еcuci е тютюнев дим.
TebeU(s)biuii1 щ, оатор. ~blcer /) кесия зо тю¬
тюн; —•Cost / саСактро зо тютюн, емфит-
—'frbfi / лула; -'tri/1—sU—eucl е бом. вид
вълчо ябълки (A—isioIoclin sicbh)-
Tabek/stuuu— / бандерол, акциз върху тютюни;
—lecZik /"будки зо цигари. .марки и др,
TabeUilte [-тие-'/'-п то0о)'—ра за емфне (аватр-.
и за цигари),
iabilie—bscn adj. тaСп!IЧcи.
'1/1111—1,11—11 //: подреждам з т-Слица-
Tt HUlei-п тиблицО’
iibieiieHötetg adj. със вид- ферма на тиСлицо-
Telellejn/führt— е спорт, водач ио пнсcаco-
—irizeu— т спорт- спортист, класиран ни пос¬
ледно .място; -spiizefcnopr-: in Sur = sein водя
(в състезанието).
tc—elliirii /г- представям е табличен внд.
Tabiiriereascbl—e/тсхн, табулотар (машина)
Tcbit—äUil п, щ. —s. — I. срхит- малко декора¬
тивно фасади ог едно «то; 2, църк- дирахро-
иигeл—]UО-
Ta-Ueet/-п Оисч- вж; Tavcunu-
Tabers/ —uteO. 106—'-
Ta-iecu [-блб] п. —s, —s 1- платно, табла (карши-
нcj; живо картина; рюзп- -1 я, каква картин¬
ки!; 2. табло (зс обяви).
Tabin !’hnU1 (тaбjчдöтJ / — соблдюг (в роемo-
ранм. вапон-рааторонм— кораб, аамолот)-
Tä—iett п. -(u)s, —е табла, лобличко-
TablCtie/ -п мвО. таблета—, хапче,
tc—U. tilu adj. (асмо в прсОиксмтвнс употре¬
ба); рсч. табу (забранен, свещен. неприкосно¬
вен).
Te—U, Ti—u п- —s. -s речч. соСу (забрано—, забра¬
нени Действия- предмети и Ор,).
ti/uli—u— tr; реч. налагам табу -и ИШ-. ебяеява‘
нш- зо сaбрa—e]e. нтпрнкосневсно-
Tebmlä rasa: mbu riaa. — ecchun ликвидирам c нш-
TabuläUnr n— —s, - .orten габулотор (нс пишещо
машина),
TabuIieUr1rcn 1. лит. (поетически и музика¬
лен) канон—тоблицо у ‘oйстeрсингeр!гe (14—
16 в-)- 2. муз. гoСулaгтрa (атаро нотно пис¬
мо).
TebueriU п. -(hOe, —е оатор. 1- сандъчт ' чекмед¬
жето (на амбулантен търговец); 2. носилки
(нс гръб).
Tabulettkrämer ш оатор- имбулант тьрговcu-
Taburitt п. —fe]s, -е оатор. тибурттао-
Tacboeeter п, -s, — сaороетомeтьр (на автомо¬
бил), тохомстър.
Tachymeter п —s, — сохи‘—тър (в земемерство¬
то).
Tacbymetrit / гохимстрия-
tacbtrtscb [-цитС^ adj. тицитовски- тоцитеЗ’
tacd, IccUtacU. iIcUuccU intj- тик, гок-ток, тик-сок.
Tackern п. -s, — рсзи. тракане (нс картечни-
40)-
Täcks. TäUs, сватр. Täcks (гaкeJ. т, —es, —е ме-
галеи или дървен гвоздей (зс обувки).
Tcdcl т, —s. — 1. укор, упрек'. перицаиие, мъмре¬
не: е-е — jelun, etueile; провя упртк fикМ’O.
мъмря, тпртacaе. укорявам (—кг.)- е—п —
rticlie— получоео‘ мъмрене (обикн. зо уче¬
ник)- nin Mine hhnn — безукорен човек- mich
urtfZi knie — ие мота до бъда упрекни; з ниша;
нямам никакво зина; 2. неде'гатък-
Tädiill / -еп рази: постоянно мъмрен—. сечи«
упреш!-
ialullrui adj. = tälellos,
eadilHcft adj. укорен, осъдитeneн-
TeeiinilUlgkibt /— о'ъдителност-
ta1e1lhs adj- безукорен, безупречен (държание):
розг- ns hcu — gukicppi чудесно се нареди.
Tadellosi/keil /— бcсуaюриюст, безупречно';’
tadeln tr- (и без obj-) (u-e те/ии ntm. ~) упрек¬
вам. укоряеом. мъмря. юсъждом, гълчи, пюри-
^30’ (нат. зо. зароди нш.): се clium ctw. zu —
Zielen есе ше намеря някакъв недостатък,
нищ; ис ми е по угюдота; teSeIrSe Blicke,
469
Tag
BnmerUungnn нтодебрителии погледи, зобт-
лежки-
laSeiesm’ert adj, осъдителен. заслужаващ упрек,
пeриuaниe-
Tililsucnt f мания за аригикуваие.
icltisücntig adj. които вечно критикувО’
Tadlet т. -,. — критикар; недоволник.
TiSshh1Ue [-джй^ ш, —п. -п таджи)'-
icSsh1UIech [-джй—J adj. таджикски (азии)-
TceUunnSn [таe..-J п.	— спорт - таскуондо.
Tafele/ —е 1. черна дъски, оспар. собла; 2. плочи
(метално— исменно, Дървено)- дъска; тaгм-
панел: т—т — SciokoIeSr. Wecis, Gii, питка,
плочка шоколад, восъчно писа. лист прозо¬
речно стъкло; 3- плочи зо писане; 4, възпе‘е-
нас—лша плочи, гибели; 5, сроптза. мисо; ос-
тср. ядтис. угощение; —ui Set - übet e—m e-tzee
зое‘а‘ на трап—заса по—предно, пе—пючтг—е
‘яссо ос друтнго; zur - —itten (1eSen] пеаош-
сом но траптзаса; n/Zerr — leiien тесли -ина¬
ти си добре дошли но гропезото ми; ns isi hnnir
gto/u - in* HhZr днес има гana обяд, б-нк-с з
дворeпa; 6. табла (зс обяви и Ор.): Sie гоие —
почетното табло (за имената на уДарници,
oмдиlницuj; 7, тиСлицо (математическа.
грoнoдoпuчвеиеj— тaбn!ua—пр!nожт]!т (а фи-
пури. иортини и пр.) към книга- 8. биол, скри-
жол- 9. пеол- еж- Tafeibct/-
TiZ11fiuZs;ez е вид фруктиери (нс етажи). аюш-
ничка. фигура (капо украшение но масе);
-lerg е пеопр. столова плонина; —bislick п
прибор зо ядене; —/!-! п картини но дърво;
—broi п (пьгce)aчтеcce—] хляб; —biUict f
пърсеаочтссвс—ю масла зо чай. за закуско-
Täfelt!, —еп вж. Täfelugg-
tcZilÜö—mie adj- иа плочки, пиеceвт, плосък (Ди-
010,4’}!,): )'отю дъска-
Ta/cL/gcschlrr п фиш сервиз за яд—шт; -д-с, п
лисс;—;. прозоречно с1ьa'ло.
TCfulnnIe п аер- дървено обшнваа, дърсе—н пло¬
чи зо ломперия-
TaZil/klesse / авсмр- [клас ос] първолачсс-;
-lack е (= SclilIccU) шеллок; -1еи! п псопр.
столова ст’я; —leigte и фиш леш за покри-кн-
-1*еС /1 ;рaптснo песен; —пс-г-г* f коволст—а
живопис; -111,11 f ‘ус!ao при пнрштсссо.
бонктт-
tefien inti: h храня се но срапеза, пирувам,
täfeln //; 1. обшн—ом, облицова’ (стена) ' :л-’-
перия; 2. носсилам (поД) ' порк'—л; gitä’ellir
Bheeg вид паркет.
Tele1/n1)st п дтсерт—и плодове pl-- —öl п фино
рассистлше масло; —тпиСе/оомпония еьcрo-
пезшици: лит. Sie ~ du, Königs Atius ри/шарито
но кръглата ‘аса; ~ee1e п сол зо маса; -e'iie
ш свстр. порче юг говежди бут; —Uuci п [ге-
ляма] [бяло] покривка за мисо.
Tä/(ej)ung/ —еи 1- ло‘перия; 2, еж, eäielr.
Tafelwein in трап-зно вино,
UiZelwilse advr на плюч(к)и-
TafelwerU п ламперия.
Täf(eiirш;/ швсйц. = Täluluie-
Telt (и: TaZTet) т, —fnIs. -е тскат- тафти,
tä'Ice adj. тафтян, юг лафсИ’
Ta'iUiubl п гафгяиа рокля.
Tag т. -(е),, —е 1. ден, т прен, (зс сввтлuнaj- от
—с през деня; ici —е на светло-, in heutignn
—е днес; guier -! добър де—!; здрoвтй(тeI?;
сбогом!; Sun /crerr — [през] пeпuя ден, и4п
ден; dun — über през деня; diuset, rächstet —е
стзн /сия/ дни; з наИ-б.лизаи д—н; oепaр.
nähieie;, cnSnre; -(nIs но другия д—н; cliu —с
всеки ден (и: всеки момент, винаги, когото
поиска’); juie; ~, c—n — ue den enleten, jede—
Cultten — всеки ден. —стаи втери ден, всеки
срссн д-]-т—5 —es веднъж, тдн— дтн; u-s
sclögcr 41), един пр—крас—ш ден (прсн-)'; —is
еп/ 111,1- — де дс— днешен; genzu —т -с—е з
продължение на цели дни. по цели дшн; inuie
in cchi -cn. ieiie üict cchi —е след сдна с—д-
мица- — Tür — всеки леш, дтн из д—н. от дтн ио
дтн; vor — zu — ог дтш но ден; ein — wir eile
—с дтн кого ден; сп / /е; — точно ио eпртдeпт-
ния дтн; - u;1 Necii, -е* — und Necii дтн и
нощ- дтшем и нош—’; ein Ugt1tecCi1i wie —
und Nlcli разлика ос штб—сю де зтмяса; от
IciiicCiun —е посред бял ден; vor - . vor ~' но
розсъ’соше; es wir! — ]аеcьпco ден; Сег —
iämmute, grau' рoсвидслявa се, разсъ‘ва се: е,
-,1 roci früh ат —с роно утро е ошт; mii Сет.
An—ruhh des -cs, eil Sem -c c настъпваш-со
на деня: -is in iue ieller — schlafe; спя де
пладне. де късно; ctm. -uc—dc—, eh1ege1 1^1
—	bst завършва’ нш,- до аато е еше сстглю. е¬
— — um Sen anderen —стан втори ден; — um —
де— след лен; пииет ~, през деня; прсн-: jetzt
ultd’s ~! сети '10—- ясно!: an de; - Uomice
!сл!сa наяст, ша Сял сеят; геи. er Cun —
-ringcg, -cjur рaскр!вaм, нзаарвом нш, но бял
свят, iut Gruri liu/e em —c причинило е ясна
като Сял ден; Tür Sun — -е—е; живея днес за
днтс: in den — iire-g liber живея си Стзгрнж-
но. Сез мисъл зо утрешния ден; von n—m — an/
dun erCetun le/er жнетя ден за дтн: c—n /тепе
—	inben живея си добре; рсзп.- sici D е-п диесп
—	mache; изкарва’ си един приятен ден- Ser
—	eotecCIe1er тбивoм си вре‘ето; сг lat hriee
U—e eilt; — днтс нс е въз фор‘а; et wattei Ser
llr—rn lenjun — ast Nachricht сой чаа'о целия
дтш за !свтсc!т; 2, дтн (Оста); Сит - еп
З-еде, денят но пеб-д-со; jis- — прoс]цaьc
(рожденият ден) на икт,. дт—яс ио смъртта но
икт-- det Jüg/see — pei. [деня; но] Страшния
съд, ссоре приш-ссвит; 3, мин. (стм]a]
повърхност: ü/ег -(e'I но повърхността; urter
—е под земясо; 4. p/. прен. дни (врсме. гоДи-

tagaus
470
ни. живот): ,—c —e sirl erzähle дните му '—
пр-бра-нн; ent s—c aller —т зо. на старини; за.
но стари години; 1^1 in unseren —c; ош- з
наше време; in ine S're1et1n —еп е далеч];
бъдеше; leb; — wirl kommen: сс, (камо лекa-
нс) и но теб ше ти дойде времето!; в, и твое¬
то време ше дойде’; т—е —е, Lu-icge през жи¬
вата '«, през целия си живот- 5. дтношошит,
'сдст,, iceibn adv: веca! ден, де— из ден.
rfag/—hшbu— е овисц- дш-в-н бо‘бордировач-
—•CbtnsU е = Te1reSierse-
Taee/arbiii f оатор- шодничорсаа робота; -ет-
biiter е = -löl—un —lau т, pl. ——cue .пик. нид-
ст‘]a. открита т)еппоacaп!я; —laugeubt /
мин, кариера; —bicii п ежедневник; -born—
—inilueziug п дневен (лек) бО’Сардиревач;
-luch п днеениа; 11111111, s преглед на пос¬
ледните събития (при рcдиoпгс0евенсj;
—/uciriiirr/търг. вхадяш номер: —dbil ш
лентяй; —crze pl, мин.— повърхностни рудн.
Tage/Tahrt / вж. Teg/eire; —förCetung f мин,
транспорт но открито; -gang ш мин. афлюрп-
‘—шт, жило ornne до з-’Haca повърхност;
—eubbtgu п мин. лешовнд]!, плитки образува¬
ния pl.; —gilii— pl, д—есши пор«-
iceuin adv: вж, tcgaus-
Tagekrcez е мин. горна 'тъпка ио шахта,
'111111/ adv: дни —ар—д-
Tä/1ret1d п п''сн—поздров към ностъпвошия ден;
лие алба (нс трубсОуримо); —кНи ш иадии-
цо; -lühri— ш надничар.
lagiiöbitti in/ri h работя иа иoдниuО’
Tageec—scb ш восн, д—еве— преход.
исдие inti: h 1- заседавам (зо aeнфeрcииия. кон¬
грес)- 2, u inp-: cs, Ser Morenn icet расвидe-
лява сс, сaсорявa 'е- прен. ирон. es beginn' ie
s—e Kopf zu — зопочва да му просветва е пла¬
вало, да му става ясню.
Tagereise /1- пътуване през деня. д—евно пъту-
воие- 2, ед—од—ев—о пьттcaнe (на ион, с качс);
3. един дтн път-
Tages/an-rucb е но'гъпзанс иа деня, зoсор4вo-
ис. пукване на сeрaгo, рас'ъмeанe- -enge/i /
точно определяне. посочване иа деня. датата;
—crbrit / 1. днесен труд; 2. = Tagewerk 1;
-cuZgibi f належащи задоча. задачата иа деия-
—/eZiie е восн, ежтднеена наредба- (ваеиид-
невно) заповед по полки; —Itrlch' е 1. днеети
бюлетин; 2. дневни вессн, дшевна хроника
(във вестник)-
Tig(eIsdienet е днтвно служба- восн. дневно де¬
журство.
TaguSdurcbschniiet ш среден добие иа денонощ¬
ие- средни данни за деионешие pl-: nie s vn
300 Liier Milcb среден иидои юг 300 л мляко
иа дтношошие; —•1I1f1ües1 pl, атмосферни
(осрологтчсакт) влияния; —uret/nls п събитие
на деня; —fördcrung /мин- дн—зеи добив (нс
въглищо т Ор.); -forletmieun pl- изисквани¬
ят- на деня; -gischefU п търп. касово, кредит¬
на операция за изпълнение з тридневен срюа-
—gisclilin п текущи събития pl.; —gusptäch
п злободневна те’- на рaсгоeeр- —graut; п =
Teg1eegbtnci; —libi п дневен детски дом;
—hUtmscbmIl/ полуингернат (в ГДР).
Icgisbcll adj. вж. eeebril’
Tee1!e/le11lJ / вж. Te/ee1!che: —UerUc /С едноднев¬
на (абонаментно) карта- меню за деня- —kess.
/1. пастъпленис з аис-ти за един ден- 2. тс-
сшр- д—евно косо- -länge/дължини но деня;
~1risiunge дшс-ши продукция. прe]свое];тл-
носг. —-ici' п днев—о 'eeтпuнo; las s et—licken
раждам сс, появявам се ио бял евят; ans =
koeeer излизим наяве, иа бял свят- —ncch-
—tchUii /^>/’ дневни в-сти- -otlnuej/д—евен
ред (на събрание): eil Set = sielue сключен
еь‘, фигурира’ е дневния ред; еп/ 1-е =
e1e/u— сключвам е дштвиня ред; vh1 Ser =
ibseizer. ins det s setrihher свалям ог днев¬
ния ред- zut s ü—ereilin преминавам към
дневния р—д; пран, ü—e— ctm'. А zur ~ ü—ergehen
оссосям. етминовам нш-, не му ебръшом по¬
сече е—имо—ие- —o—dnnnge'urki ш точки ег
дневния ред- —'1;; е дш—в—ш режим. план;
-ptti, ш позорно ^—0; -pruee1 / ежедшес—а
преса; —peng—cmm п 1- тсатр, дшевша пре-
гра’—; 2. спорт, спортен бюлетин; -renn ш
обшо пометени— (зс болни, (Юбитстсчи на
старчески и Ор. домова); -eci2 е диези- сгов-
аа (зс првсмой в болница- Оом) ncгnодe—-
~ecien / преглед на деня; —schicit / =
Tagschichti-schichter ш работник на дитено
смяна; -scbtt'tsUuleit е злободневен пиеaгeл-
—snei п дневно норми; —siueCu/ча' ио юг деия-
—ium'eratur/лнесша температури- —verdienst
ш надници, днтв—о въснoтраждтниe; -euti /
време но деня: zu jeder е по всяко време ио
деня; leb Tuühn— s много роно- -ZCbun;/ежед¬
невник; —zuIItl ш бюлетин; --ziel п 1. ueл иа
деня; 2. = —soll-
Ta/ewasset п мин. повърхностни соди pl,
eagiueise adv: на ден. но ниди«^' по дии.
Tceem'erk п 1- всекидневна робота; робота, оп¬
ределени за един де—. зи деня- 2. робота (изоб¬
що): s—n — nihhgrhnn върша си роботи;-; 3.
остар- мярка (зсмя— изорана зо сдин Овн).
Tag/fHirl/1 = Tcenrrbsc; 2. Отсл. = Tu—eie 2-
—gebäudi п мин, иодшихтии пастройко.
tigbell adj. светъл като ден.
- -tägig - -дневен: viertägig (4iä/le) четиридисееи-
ecnztäeig ueлодиeRcИ’
tägeicn adj. 1. всекидневен (и: делничен) (нуж-
От, Дрехи), дневен (пари, проОуицтя): las -е
Luiee ежедневието, делничният живот- вивл-
das —е Broi насъщният хляб; des isi с-е -е
Eeschuinurg лоза е постоянно явление; 2. adv:
всеки ден- ' -'ски изминат ден- 3- adv. ио ден.
дневно: Melizin irnleci — nbinnheun Rсeмoм
471
Talerstück
лек-рслсо три пъти ио ден /д-т-ню/; 8 Suunirn
~ etbeitrn р-бося по 8 ча'о но деи.
-’-täglicl но телкава « люлкови дни веднъж:
seciseäglich föeägIichI’
Taglilie [-ие] f бот. жълтокафяв а*рии- еронжев
арнн fHeшeroce1I!sI-
iaenab adj.: Sie ~п Gegenwart оатуалнеге, н—пес-
р-дслс-ног; съвремие-
Uags adv,: - Cetcul един ден след това. на другия
дтш; — zuvor един дтн преди това, предишния
дсн-
Tai/sitzung/1’ оваер- опр-д-лсн ог съда срок;
2. оспор. швейц. съСрашие но прeдстoвитenн-
те на аа—сошнсе; -schicht / дш-вша смяно.
tegsübu— adv: през деня.
Uaglägibcb adv; всеа*н ден, -жедн-сше, ден из ден,
Tagtuämmu pl. сънища наяве-
Tcg uni Nichi бош, люСи’чипo- кокорче [гро-
дннсаа гeмeнтгo], cр!пвcт]o те‘е—уга (У-о-с
ericolnt)’
TegunenecbUgllicbi. Tag-uid—NccbU—GIlichi/ —
е аашр- равнодтшстенс-
Tajmie / —cn 1 ао—тр-с- събор: 2. сaстеoннe (на
конгрес и Ор,): сесия (научно и др.).
TagwicHu, Tagwacht/швейц. восн. утринно зоря,
Uagwcbsc adv; еж. te/nweisi-
TegwerU п еж. TagewcrU-
TcbZUn, Tuilüe т. —s, -е поопр. тайфун.
Taiga/, — геогр. саИга-
Taille [салйс] f. —r (—nИтн] I- салня. кръст: е—е
ech1egUn — тънко лилия: разп: man itäge windet
— сатияса пак е иа ‘ода: 2, корсаж, -лече; 3-
разкрнсоне иа карсисе (при ипрс на карти).
TcilJ^i^^u— [тойбр] 1- е. —,, —е шивач, крояч; 2, п. -,.
-s тойер (костюм).
1а*1Г*иеи— [тиГирен] н: 1- шия. !срoбecвам з со-
лня, -солявам (дрeхaI; 2, ризк*ривом (а*орсн при
!ГрoI-
ic-iliert [-лййрм] pari. adj. втane— (дрехи, рок¬
ля).	.	.
ee-lnt1ei1 (;тилър‘еид) adj, само p/Od- ушнсе
е; шивач (не конфекция)-
Takelage [-даже]/, -п мор. токелож.
Tck(1Il1— щ. -s- - мор. таатлажши)-
TakeI1ngrл, -s. -в .мор. прeдпaснa мяра*- з ария но
аорабне въже.
tckiln //; мор. съоръжавам аороб е мачти. въже¬
та и др.
Tak(e))ung/’ 'er 1. еж- teUule: 2, = TaUu-ajc.
TaUuluu—U п = Takuic/i-
TaU1-n// [сс-коф] п- —s, -s ссор; (на сс.ио.лвм-
рaиeпaj— вземоне но наркотик,
Täks еж. Täcks.
Taki т. —(1Ie, —е 1. муз. такт; ритъм (на стих). in
nach Cem - е такт, по такт; - Сс-ее; 'пазво’
сакта; der — crge—e— дава’ сокт; прсн. водя; е—
е au, dem — btirger объркам нат. е тоата; прен.
обърквам нат-, смуш-сом —ат-; ans dum —
Uomiir обърква’ лиати: прен. объравом се,
смущавам 'е; рази!. nach — und Notui порядъч¬
но. здраеата; 2, пран. такт. тактичност, чувство
за тоаг: Maigel си — липси —а такт. —етактич—
наст- len - vetleeznn. gegen /еи — versihß1n
проявявам нетактичиюст.
UakiTist adj. сигурен. прецизен е такта (зс музи¬
кант), и прсн- :розг-: ег ist In s—e Fach Sutcheus
—	лой владее отлично материята 'и; richt /си/
—	eil lut Brust sein гърдите ми ие са твърде
сдрoви, не са 'ъв'см е ред; niche mehr — sein
ноправил съм малко тловата, хса—оле мс е мал¬
ко ви—оте’
TaUlgulühl п 1. чувство за ритъм; 2. чувство зо
такт. делиаагносг.
Uckitiuc; in/r: h токсувом.
Taktik/. -сп восн, саксиаа, и прен.
Taktik.— т, -s. - ток-тик.
tektiscb adj. с-атнч—сан-
Iakii()s adj. нетактнчс] (човек, въпрос, Държа¬
ние),
TaUi1ns!ed1ii / —етаа-тнчнест.
TekUmeß п саатоза мярка-
icktiäBIg adj. 1- рис’нчтски, ритмичен; 2. adv-
е тоат, рнтмнч—е-
Takt/musseгfл-ш.з. ‘строном; -stock е дириген¬
тско палка; —Straße/ поточно лншня (работе¬
ща в определен mcum)- -,1—icl е муз. саатова
черто-
'сиемее adj. таатнчтш. деликатен.
Tal п. -(c]S’ —сг /поет. —е долина, низини: прен.
низиниpl.: zu — kommen, ТаЬгеи елизoе, ептс-
ком се е делн—ота, е низи—асо: ü/сг Berg und —
wa—Cceи сер-нсс-уе-м през планини « еenи-
ии. през поля и тори; .мор. sici zu Tod urd —
,1/11- пeтьcoм.
Uaicb. ee1(ebImr—es adv, надолу, ш-долу по. към
долиносо, по течението.
Tala— щ, —s, —е 1. мантия (на съДии, сОвоксеи-
прoфссoрuj: 2. църи росю (v протасмонми-
то).
eeIc1HyäreeI adv; нагоре по р-аата. по люлино-
ТО-
laiaus adv: !зn!сoйкн ес долината: - -ainn по
цялото дот!—-, по поля и долинн-
Tal/brücke/техн, виадукт. надлез; —buche/ =
Roi-uciC’
Ua-ein еж, ee1eue-
Talunge/геогр делп—но стеснени-,
Talent' п, -(c)s, —е тano—т, дарю—анне, дарСо: — zu
ctm- ie—rr има’ сала—с, дарСи зо нш.
Talint! п— —(eb- —е ист. соланс (като антично
златно или сребърно парично a0инuцоj-
tcliniiirt adj. толанглнв. дареент.
telUrilos adj. бeсеaрe]-
tcI1nivnI1 adj. = tclere-ete-
Talut n. -s, — 1- солер (.монета): 2, рсзп, пара,,
пори: sici —е* ctm- c—r iubeci1g — veri-erer
спечелва’ добри пари от нш-
Taiiusiück п = Teilt I.

Talfahrt
472
Talfahrt fl пътуване надолу към делишото. по
реаото; 'лисo]т със стадаго ог планни-то (Ал¬
пите) (праОи нсамъпвсна нс зимомо); 2- мин.
влълСовонт с руднично машина; 3- икон- ной-
иис)-;- точка е конюнктурното разенгис-
Tcig in, —(е),. —е лой (говажОс- овча).
Talgdrüse f онам. мастна жлсз—-
Uclgin1 tr- номазвом с лой,
'111112 adj. люсш,
tcleicbi adj. остар. = iclg-g,
iaiglg adj, плуващ з лой. мозеи- лют—- кило лой-
Til//Uerzef. —licht п лоена евeш-
Ti1teшi1 ш- —s, -е толис’ош. муска. амулет-
Tclju f- -п мир. сарипци pl. полнспаст^,
liljue tr- мор. повдига’ с пот/спост.
Tcld ш -(1Ie, — минер- толк-
Tcld1se1e ш котловини.
icikii adj. солаос-
TalUmestit [тюa’--J е водещ е 1юкшот.
Tc1kcud1Гf? тoпaeвa пудри-
Tciksbou [...шoeT/ шслсв- 1юкнюу-,
Täldue? еж. Talk.
UclUuelutii /t; песипва‘ с гала-
Tcieb п —s, — 1- толми, фре—сае зл-сю- 2- имито-
uuя (зс бижумврно изДслис), и пран, (за нщ-
ф)алштво- неистинско),
Uelmil (нссилонявмо)- свстр. tcimi ог голмн-
нeиетине)и. /1‘/1лоцня.
Talmud. Taleud /??. ]fr)s, — гaл‘тg (у старите
евреи).
ialeUdiscb adj. талмудийсан, по талмуда-
TcemuSiet т, -сп, -еп галмуди'Т-
TalemilisU'псопр. льжчииa-
Tilh1 [—л0] //?, —s. -s 1- талон (при ценни книжа,
при ипрс нс корми, домино); 2. муз. тonон.
жабка (нс лък); 3. ‘яслото иа сгъсии—со иа
джобно ножче.
Talsand ш речен пясък.
Taischalt /. -сп швейщ. нo'eпeнueтe иа сдна до¬
лина.
Tаlrennl1 / дъна ио долини: —sperre /зеовир-
—•йЬегГйЬггтде’тсхн. виадукт през дeпuиo-
Tatung/-ig 1- делчина-; 2. 'слищт е долина,
laimäris adv: вж, ес-с—-
Talweg in 1. пъг по долина- 2. псопр. талвег.
Tama—liCi / —п бое;- та‘ар!ндо (Taicrln/m,
Inlbca, роД).
Tamariske /. —п вот- рокисювица. боже дърво
(TceaeIx, роО).
Tae/our [-бур] т, -s, -с швсйц, -еп [-бурси] 1.
барабои- 2. барабанчик- 3- архит- борабаи ио
купол.
Taшbouretib [-бур-] е восн. полка иа баробон-
чик.
tamburieren /п, 1. бродирам 'ннджирси бод; 2.
зплитом косо между тюл и мрежа (при напра-
ео ио псрука).
Tamburierstich е синджирен бод.
Tamlmuln. Tee-mrir п, -s, —s/-u 1- дайре; 2. гер-
г—ф-
Tamburi1sUicker1i/гбpogтг^lЯ но тсргеф-
Tcmp м -s, —е мор. крои ио въже. верига-
Tiшch1 [лЗпО] щ. -s. —s маД. гампан (и шсхн-)-
Tamponädc /. -п гампониране-
tampn111tun /г: го‘по—иром-
Tcetce. Taetie 1. п- -s, —s гонг, гамтам- 2. т.
—s. — рсзп- дандания, сряси, (рекламен) шум.
TaiägraÜtgur / иат- стотуико (ом теракота),
танагра-
TaeS е. —(п),. — 1- дреСолия, дртболиико; праз’
ни работи?/., фриволности pl.; uillur, nicbiignt
~ празни, суетни исша, дреболии, роСоги р!-:
поет. лъжовни, измамливи неши pl.; 2. играч’
ка: Nütnbetgrt — нюриСeргеkи украшения за
елха, дес')! нтрачки-
TänCtlei */-11 1- празни. 'устни, несериозни за-
инмоння pl-, 2. кокетира—. флирт. любовно
итра-
TänCiitr ш. -s, ~ - Tändlet.
TäiCtlmarkU е б!тпaсaр-
Uänleln intr- h 1- mit u-e — играя 'и е нкт. (на лю¬
бов)- з—Оосля—ом сс, държа се несериозно с
икт.; 2. рaсмoйвoм 'е, губя си времето- 3. Оиол-
търгувам ' вехти иешо-
Täilulsclütze / прe'гuпчиuo (нспр. но серви¬
тьорко).
Tiilim /?. —s. —s 1. тандем, двуместен велосипед;
2. кола ' два коня, впретноти сдин зид друт-
Täilicr ш. -s, -1- лек. несериозен човек; 2- Оисл.
сехтошор-
Tceg т. —fuIs. —е вот. вид кафяви морски водо¬
расли pl. (Fucus)’
Tcejä ш. -s. -s бански коистюм бикини (Ооапа
оскъДен).
Tangens in. —, —мст, тонгеис-
TiigliU ш, —(и),, —е чукче (в .механизма на пиа¬
но).
TaigCete / —п мат. 1- сонтс-ти. допирателно; 2.
гаиген'-
UaigenUiei adj- гaиттнu]ancн, допиратслсн-
Tanger-nc /, -п вид мандарин-’
tangieren tr. доао'вам, прсн- сoсягoм-
Tango щ. -s. -s таитю (танц)-
Tank ш -fc)s, —,/—11. цистерна. резервоар; 2. восн.
лаик.
Tank/abwehr / восн, противотанкова отбрано;
-abwehrkanone / восн, противотанково оръ-
д«с-
tanken ln/i- h /п 1. зареждам, пълня, 'иабдявом с
бензин (автомобил. мотопед, самолет); взе¬
мам бензин: рсзи- c-n Füllet, nie Feuerzeug —
пълня ссило, запалка- 2. шсп. пия, пийвам 'и,
пюсръбеом си- 3- разп- Mui, HoHiung lei n-m
— черпя кураж, надежда ют нкт.
Tanker т, -s, -1. мор, танкер; 2. = Tankwart.
Tankflugzeug п свиац- самолет-цистерна;
473
Tapezierung
—scHIH n мор - танкер (особено нвmрoлoнoсaчj;
—sUtili f бe]зоетaиц!я; —асдс— in 1- аслюцис-
Терна; 2, вагон—цистерша; -meet п служиш в
Стнсeетoнuия-
Taee т— —(n)s- —е пост- —лев лес.
Ti11ccfe1 in шишарка,
Tcenät н- —(eIs- -т хим. ганот-
Taiii/. -и бош. черве—а ела (АЬ-е,- Pinus. P-cecI.
'сипеи adj- ют -ласо дърво.
Teiirn/bcue m елхи f—eeeгeднш—aI; -laui-
ktisUell in дтшдрнт (крuстaлj: —Harz п борово
смола, чoмсa)ъс; —hol/ п 1 - чам. 'пeвe дърсе-
2. вж. -wal!: -^n^eCil/^со^ш. игла (нс eлcj; —wel!
in -ласо гори: —wiCil pl. бот, оСнашевт—о
тръса-ивица (Hippiets vulgc—ieI; —zapfte е (сло-
--) шншарк-И; -zwcIg ш eпюee, Сореве клонче.
Tcnnichi п. -(е),. -е оатор- 'лози горичк-о.
ienilirrn /г; о0ро0асео‘ ' го—нн-
Tcieie п. —s- - - тошиш-
Tännling ш. -S- —е младо ело.
Tcnn/c'Tue е = Tc;—u;/;''cr-
Teitcl [1-—-- —с-л] п. —S. — хим. сашсал-
Tantallamppi coнтaпeзa пo’пo-
Tantelusquclun pl, мит прсн, сонсоле—н мъкн.
Tantu/ —е 1- леля, фсм. тетaa; вуИно. стрино (и
рсзи-- иемо обръщение към по-възрастни
жени)— разг. g-i Сег — Sie Hand! (казано на
деце) дай ръка но пeл!чкoтo!; was ist /пи; de,
Tür c-c —? шо за жениш— е тая?; 2. М—с - - D—c —
внд хoсoргнo итра но карти; Ъ-рази:. lei — Melet
sein е клозети съм-
TaiUU'Eimc—LcCin ш резг. Соаил—нцо-
Tcitilmi [-иеме]/. -п търп. сашлисма (и на Дра¬
матург, композитор за првДставленив).
Tanz m, —es, —' 1. coнп (и муз); ;a]тп, хоро:
Unliiecl1 —с култови ;oнпи, игри; gee1II’
scie/tlicie~' салонни танци; ein Mä/cinn zne
— cn''nrieгr, пе е—и - b-tier пеаанва’ момиче
зо 1-]^ Ser — e—rhi1e; приема’ поканото зо
сашц; Ccuin ist — im Klub днес имо танцово сa-
oaeo з клуба; eum — eufe'lc1rr зоссирво’ за
сонц/.жзг: r—r — h-rlegcr /виЕр-вом буен го—ц,
ca]птзaм ' жар; ein — еи//еп Snil eпaе]o ра-
Сюсо (начинание); 2, (н умил. TärzcienI рази-
сумосохо. бъркотия; сеИна. двубой; аовга, раз-
прозня, скандал; wenn et ein Tän/clug wegen
will, ich bin betu-t /ici e'I1Ie Ihe en// —ko cn
търси боя, гесюв съ’ да му !спясa ш-срешИ; с—
е c—n — mecinn прася -км. сцени; ~е icclc;
провя въртели, нпиа-лао-я.
Tanz-, сашцоз, тo—цтвaле—: Ten/ebend-
Tcie/alund е (вечерно) танцово забаза; осмор.
;aнптвaл—a сечсрншаа; —Ier / С-р—лошсннт;
—lär е дресирано мечка- -Irin п рози-: das s
eclu-nger танцу—-’, играя; -loCtn in то—цово
плащадаа; са—цоза сana; -Се—/iriurд/тa]ueз
номер (в прогромо)- —eiulu/оавсдсние, кафе’
не с до—'и—г. бар—дашс^ин^г..
iäe/uie inr h s движа сс. ходя ' лсаи со—цово
стъпки- 'тъпсом грациозно; рсзп. (за момиче)
eръuкo‘ 'с,
lan/ce I. inti: h;a]цтeaм, играя, и прен: eil 1cm
Sn-Ir — ходя. итрия по въже: mir tanzt cliu,, mir
— lin Bncieieber vhr Sur Auge; върти ми се
всичко пред очите. буксите играят пред очите
ми; /сг Kahn icrzt сп/ len Wogen лодката се
клати. люлее върху вълните- рази-: nach jls.
P/eb/e — итрия по гаидаса ио икт-- cu/s Eis —
деНеи рaспудувoм 'с: aus Сет Reiie — ааро‘ я
по своему, ие вървя е к-рок; mir ian/i des Herz
vor Freule 'ърц—со ми играе от радост; II- r
refl- 1- санцуеам (валс, тонио), 2. танцу-о се:
i-cr Ucr/t sicbs /пе тук 'е танцува добре, 3. sici
müle - ;a]птcaе де изнтмога, уморявам се юг
сашцуео—е.
Täiece е. —S- — танцьор, гaнцтcaч; бал-лист; нг-
роч (на хоро).
Tci/i—lb / -cn прек-лсно та—цусанс-
Täretrb; /, -nun тaнцтвoч)'o, со—цьораа; бanтри-
НО-
iä1Z1—!ecH adj. ;aнцьeрек!-
Taee/'usI п co]птвaлнa сoСaca; бал; —fläcii /
го—цесо площ-дка, дансинг.
Uei/ftiu!ie adj- = —ms'lg-
Tane/gcselles/ia/Z / = -fest, ~Un—eI / ;aнпeво нз-
)тстce, хореография; —Iritrt m учител по
то—ц; —liu! п хорюеед—а пессш-
ieielistig adj, аюйсю юСичо да со—цуво-
Tciz/miisti— е сонцмаиссер (ръководещ трупе’
ви т-шш]); —musik/танцово ‘узнаи; —picte ш
;a]пeco площада-- -puppe /тo—цтcaшo кук¬
ла; —,ее- in тa]цтconс] салон; -schul е бална
обтea'0, па—сефаа; -scin1J/aннцyв-чnнo шко¬
ли; билетно училите; ~echrt е сьеcтсacтп]и
ланци; ~et1neu/yрeк по са—ци: —sicht'/ страст
къ’ coнпиcc: —Irr in чии с сонци; —-уег-
eneteIturg/. -vergnügt; п танцувална сoСoвa;
—Wettbuui—b е съсгтсoшfc на двойките (но
танцово зсваво)-
Тор— [теМп] п. —S- -, магштсефеш]- лента. касети.
Tiputgeui, ш рози, ссарнчек- грохнал старик
tcpc-Ig adj. разп, шемештн, тртптрпиc, спънат
(старец).
te'1—r inn; h s рсзи. вървя спъни;;.
Tcplt п. —es. -е осмор- покривка —а сaсegaтeл]a
маса: рсзп-: uim, enls — Ьг-гдгг отварям въпрос
за —ш - поставям го но разглеждане; зачсквом
ищ,- new. komme aufs — сoговeрвo сс зо нщ.- иш.
нд—о но е—eзтн ред. постося се на рaснсaca]e-
Tapllu/. -п сопес (за стене): рсзг. die — wecHee1r
сменям декюрнсе: пртм—ст—о’ сс другодт-
Tec1t11/Пur1c--paз/c^ дървеница; —tür/замос-
аираша —рота (облепено с еспом).
Ic'ue.iietn //- евхн. тапицирам (смени, мебели) ,
Tcpt/iere— т, —s. - - Tapuzic— m. —s. —с тапицер.
Taj^c^zzirt^i^e^/тапициране, т-пиш/ров)-.

Tapfe
474
Taplc f, —n- TccZe1 m. —s. — следи от стъпко-
ic'fi— adj. 1- хробър, бeсегрoшe—, смел: sich —
Helirn държа се храбро, доблестно. мъжки; 2.
advr здроваса: — ir/eiuen, irbiker роСотя мъжки.
пия здраеага, порядъчно,
Tapferkillt/ — храброст, безстрашне, 'мелю'Т.
мъжсство.
TapbOUä /. — помв- топиоао (нишесте).
Tep!ikasucpe f супа ют тапиокИ’
Tapir [т——. -eltp] ш. —s. —е зоол. тапир (Tc'irblce-
сем-)
Tapisserie/. -п [—Ген] 1. бродерия на кръстчеси-
2. магозин за ръкоделия; 3, килим зо сттио-
Tecc ш. —(e)s, —е I. = Tips 1; 2. и: Tapp. = Tips 2.
Tappu/*диол. разг. 1- лапа; 2. следа ют 'тъпка (=
TepfiI-
tappcln inti; п s гспкам (зс малко Дете).
icppun inti; h s 1. вървя пипнсшаом. c —e'игтрни
стъпки: ie Dirklen — опипвом пътя си е тъмно¬
то; прен. блъскам 'с, лутам сс е тъмнини; ies
Wissur, ins Frnet — цопвам със содата; бухеом
'е з отъня; 2. eccb cim. — посягам «ипн-шкого
към нщ„ търся ИШ- пнпитшком-
Uä'piscH, tappt/adj. 1- тромав, тежък;резг. схео-
иат. вьрзaн. спънат, нспюхеагсн; 2. нелеп, глу¬
поват (шепа)-
'ap'-ig. Uc'—tg adj. вж: uаcrtig’
T^j^^/л. —es, 'вразп- 1- чук-оше, суп-оне, иaпвaнc;
2. фам. обл. льюхман, Сухтило, гарван: Hins —
бутни—колибо.
UiCS11 inti: h разг. изи- tepcr1-
Ucpsbe adj. рози; = läpp-sci 1
Tata f - -теп търг. гори, дора-
TarCnici / —пзоа?. гора-тул (Lycosc ucte1UuIäk: er
,'—1—1 aut wir vhn Cur — ecsioclen подскочи
кого ужилен-
TarcnUUlle / —s/. - llri горонтела (танц и музи¬
кална писаш)-
Ue—Ii—ri /t: 1. определям теглото иа торато, гори-
ра.м; 2. тсхн. гарирам. колибревом, ю'гирам-
Tariiuuaagc / прcuиз]u eeси] pl.
Tarif щ. -s. —с тарифа,
tctbZätlScb. iarlflscH adj- ~ icrtZmäßlg,
iiullgumäß adv: 'поред, по тарифата,
Uctbilitui tr- определям (цени, ншОнтцт. мшшо-
нaолoj.
Uc—iflscb, tarifmäßig adj. тарифен, по тарифата.
Tarifsatz ш тарифно ставка, норма; —-vi—U—cg m
колективен дотоеор по у';оиоеен] ueиu-
Tarlceci п- —s. —е швиат- стъклена батиста, тар-
ласои-
iau—cn /г: воен. маскирам (оръОтя- войскови чса-
тт), прсн- прикривам. скривам (факти).
Tare/dcppc /Мите- шапка—исеидимка; -nltici п
восн. маскировъчно средство.
Tarnung/, —еп маскировка.
Tarock л. т, -s. — гарюк (игра на kcрпmj-
taröcdcn, tcrnhd1ereл in/r h итрия тарок-
Tartä— еж, Tiict-
Tettc—us. Tartcrns m, —, — 1. мие, гарсар. иaр-
ст—ото но мъртвите; 2. асмо Ta—tarms трития.
Tarträt л. -(rIs. —с хим. тортирот.
TarU/chl!1’ -п восн. средновеаюве— ш«т-
TiriüHщ, -,. —1r—s тартюф, пииeмeр.
Taschi j/ -сп 1- джоб. джтб: utm. Ie diu — etnhkrn
слогом, пъхеом нш- е джоб- '«; sich ibn ~п
füllin пълня, тъпча си джеСестсе. и розг;-'
прен-: dir Fansi in 1er — mecHer свив-м 'кри¬
то. з безсилен гняв юмруци- Sie Hänle in ibn
—и eIrcUr; саръсс—ом ръце. нс р-ботя- UühHuig
Ie dir — eteiTer. Гаидеи müssen много се охорч-
вом (зо нщ.); рсзг,: c-n Ie die — stecken слитим
нкт е джоб- си- е-и -е Сет — Ьа—еи държи икт. з
ръпeтe '«; cim, -е Сет — Ьс—ri имам иш. е кърпи
eьрзaнe; ntw. wie s—e — kuenen познавам иш-
к‘отю петте '« пръста; 2. чонто- 3. вм. кесия:
рози.: cim- aus s—r — —r/cilen плащам иш- ют
джоба '«; Sie HäeSc anf Cur — icitrn стискам
си кесиято; e-e eil drr — 1!nge; тежа но нечия
кесия; орсик съм иа исчня кссия; in Sie ei/ere
—	ctbeiten роСотя само зо себе '«. за своя смет¬
ка’
TäscHilkrcui п. -fr)s, — бое, ювчарсаа торбич¬
ка- бобини гниди. етoрчeп (Cepsuil; burs;
'isioeieI-
Taschci-, джобен, джебеи: TashЬn1шrsser.
Tiscbin/eusgä—e / издание е джобен фермот-
-bucn п 1- бележник- книга е джобен формат;
вж, и: -Ualeniet; -Citi м джебчия; -guid п
пори за дреСни разноски; -keliniut ш джо¬
бен календар- -klcp'i /1, капак —а джоб- 2.
анст- джабоеидии клаппи'/-; 3. —Ureis е лooл-.
крив рак, к-минор (Carcue pceutms)- —laipt /
джобно фенерче; —•necii— е чаитаджня;
—11^1— п jwooao ножче- —ricHrut ш джобен
калкулатор; -spicgul е (Джобно) отneдaлue;
—spiel п фокус; —spicicr е фокуси«). и прсн-;
—spiclerci/фокт'иичтетRЮ, и прсн.
Uаecn11sc!elerи inti: h нн/гнЬ. показвам, прося
фоку'«-
TascheiV’tucli— (но'иаJ кърпичка; —пСе/джкаС—н
чисоеник-
Tascheer, Täecbл1t ш = TcehHu1mchn1!—-
Ta5ee1/ -и 1. чаша (c чинийиа) (зс кофа. чсй): с-е
—	Keffee чаша кафс; рсзи- nicht elln ~е Im
ScH—aik He—ue ие съм c всичкия '«; du—. las isi
ebnr u—e [irü—u] -1 ами че скучен човек!; 2.
свстр- и: табличка-
TassenkocZш чаша (всз чинтйксшс) (= O—erUäesu)
(като мяркаI-
Tastetur/. -еп клавиатура,
tastbar adj. = е—ei/bar-
Teste/, -п 1- класиш (нс пиано, пишещо маши¬
на)- бутон, копче- 2- телеграфен ключ- мани¬
пулатор.
taste— I. int. h t. 1. пипам, опипвам: nacb ciw- —
475
Tatterich
търся нш-, посято’ към нш, пипиешком; юпит-
вом почвата; Sie Hühner — опипвам кокошки
(-зс яйца); 2, работя ' телеграфен ключ; II. refl.
eihЬ nach det Tüt — търся да напипом -ралата,
вървя пипн—шкам към вратота.
TcsiunaurU п клавиагуро-
Tastu— т, -S- — 1- пипалц— (у насекоми); 2. тene-
трафе— ключ; манипулатор; 3- муз псч, кло-
виш- 4. техн, вид клето-иден пергел.
Tast/körpua pl, анат. пипатслши селца; —Ureis ш
си. втрига —а ‘ерзев ключ (в мeдeгрaфоj;
-nreer п снст- Ю'езо;слтн орган- -,!;;/« паих.
остсo]нe’
Tastung/, -сп работа ' (мелагрсф)ан) ключ.
Tet /. —еп дело; постъпка; остср- деяние: utw-
lutcH Cie — biunisin доказвам нш, иа дело; т—с
gro/c — vnllbri;/en извършвам велико дело; е—
с ecl1ln11, vet/ticCetiscCi — /идиПс; из-
вършвом лошо поссъпка, престъпно делобчре-
апъплониа)- е—е Uü—et11rtscC1 — голямо твор¬
ческо пе'тижт]!е; ein Mine Cur — човек но де¬
лото; sic rüCmien s—n -тп те словеха подвизи;—
му: с-п Ver/rcclcr ent Set ~- cs/ ftiecЬet —
ur/ruifUn, ert;cper хващам, улавям престъпни)
на мeеceпрте;ъплт]!тго: /1e-cC, ZrIecЬ rccb det
- с-днаго, току след извършваше но nрeетьпne’
—нете: /е; /пееи Wille; Tüt С-е — nehmen дюс’
с-тъчно ми е. че е проявеш- доСра воля зо нш-;
adv. -и /ег — дтйс;ви;en]о, —анслино-
Tata— п- —сп, -еп тагарнН’
TaterbiifsUiek [---б!фтcтa*J п бифтек „Татор“-
Tatä—irrecH—bcHU/лъжливо съобщение, лъжли-
си нови——’
ieieriecC adj, сотарсан.
teteutirin вж. täthwiet1r’
Tat/1—icCt е изложение на фактите.
Tal/icsicn! ш 1. фактическо положение (но не¬
щото), фактист, обстоятелствата (за нщ-); 2,
юр. фактически съссов; ~beetcr!eantnahme/
aо]егaгивтн протокол; —b/mets е деаазаттл’
'1—0 чрез фоатн-
iaice inti; h: аесмо з: taien und — помитам със съзт;
и дело.
Tatcn/C-ang ш устрем, стремеж към д-ла, деИ-
—осс; —Sna,' Т жажда зо дейност, проявление.
ieiin/!n—st-e adj жаден зо дело, дейност, роСе-
то: -troi adj. дт—н, деловит.
tet1nlhs adj. С-здеен, паснвеН’
TatenlosigkuIt.t/ — бтсдтПноеС’ п-сис-ост.
ietir—iicb. tct11vn11 adj. деен (живот)- Сога; '
д-ло-
Täte— т. —,- — извършител. -етер (най-чвсмо нс
nрeaмьnлснuej— еншее—ик. престъпник; слe-
ссершн)
Täle-schari/ — юр. исвьрш!;сл'гзо.
Taitonn/прам. = TällgUeiUsfo-^n^.
Tat/rage/юр-- въпрос но факти,
ici/eoh adj. = ictuniroC’
Taliiandlun—/ 1. юр, (рuзuчeекoj —aе!n!e; по-
сегателсгво; 2. [извършване ни] дело.
tätlg adj. 1- деен, октизсн (човек, Домакиня- уча¬
стта): спорт. —е Ruhe аативен отдих- юр. -е
Reue отказ ог епиг да се дюизеърши запечно-
ге престъпление; 2. — seil роботя, но роСота
съм: et ist als Arzi — лой работи кило лек-р,
упражнява лса*ар'аа професия, си е—г Zeitu;i,
ie n—n GeehHäTt — srin работя, но работо съм в
р-д-атия но еессниа, е мотозии-
Uätlgei //: търг, напраеям (покупка). сключвам
(сделка- Договор): е—п AbecHIues — 'ключеим
сдслко-
TätleUcii / —еп дейна';, gтяттпноет: eifrige —
сиеТс-ес; разсиса’ ртснессшо дейност; Cur
Buirbul ist in vonei-- предприятието раСети под
пълна пари, ' з пълен х’юд.
Tätigklits/bitibcH е сфери. оСсет но дейност,
Л-Гссзит; -IrricCi ш отче; за д-Гнослси;
—Сеаид е еж. Teie;dte;/; -fn—m / грсм, дти-
стe!тeпe— залог; -дс/Ьип. —krrls/л поле (кръп)
на дейност; —-rachmcis е (Документирани)
дош—н, сс-д-ния за gтИ]eе;тa. робесото (на
нии); —moet п остар- глагол.
TatkrcZt / енергия; активност,
iaek—ä/tbe adj. енергичен, аасивтш, деен.
UäUlicb adj.: gugcr е—и — uerdeg нахвърлям сс да
ударя, оня икг.; нолисом на бой; —er A—gtiZt
пеСоИ; с—т —е Beleid-gurg обида ' д-йссвн—’
TäUlicbkrit / —еп —опадостлшо действие, fпоIСой:
zu -in übetgeCir з-почвам да се бия. послуж-
за-.м си ' юмруци- cs kam zu —in zuiecЬeg iCncr
те 'литнаха до бей- еСнвoнс-
tit1ns adj, еж. teIerIoe-
Tei/ш11ecH m човек иа geпeгe; дeпоeн човек,—
ort ш ’теceпрeисштеcзит; място ша прс-
сгъпле]нето-
iäiowliuc— /г татуирам,
Trtnwleгung/-1n сас^'!ревао
Tai^cclc / —п факт: е—е \ ollielner — свършен ф-ат;
sici ent der Boden dir ~— ,'.111; виждам дей-
с;c!cтп]eст;a таааео, каксосо е, не 'и зас—О’
рям очите пред фаатнте; die — bleibi bisirHeg
фактът си е ф-кт, (cs ist) -! фикс'
TeteccH1r/I1ricHt ш изложение на фактнтт: де’
кумсшс-л-о изложение, доклал: -n;irr-;l п
фактически ‘асернал.
ecisächlich adj фактически, действителен: ein —cr
Fell gтиеcc!cтлт] 'лучий.
Tatsächlichkeit:/ —фа)т!чню'г, действителност:
се Сет — dcs Vorfalls ist nlcli zu zweifeln нс може
да има съмнеш/— з етисcв!cтп]оеттa но ;aсн
'луча-.
Ictsch! inj шляп! пляс! туп!
Tauschej/ —п Оисл. 1. разп. лапа (зо ръка); 2. туп—
санс. цопса—'; плесници.
tätschele tr; милеам. посупеим галено.
ietscHii tr: фам. борим, пипам, булим (къОето
нс трябва).
Tctti—bcH т. —th]e, — рази-. тртптрт—е (осоионо
старческо) -
tatterig
476
tcUtirie adj. рап треперлив.
ietti—r inn; h рсзи:. треперя. треси сс.
TetU1—ee1I /я. -s, —s 1. школа зо eсдa- 2. монеж,
teUtrie adj. = tciterig.
TatverCacli т подозрение за извършено пре¬
стъпление. unict — strbii сaподeср4— съм за
/□върш-но прeегъплe]!e-
Tei/c/ —и 1- лапа (на животно, особено на меч¬
ка) (и рсзи): 2, цопва—е, плссеонс; 3. тсхн.
куки, шип. запъна—, сьбeп (нспр-. нс преса. ваз
m Ор. уреОи);
Tatzelmisre ш мит, ламя, дрикон-
iaieun и; 1- х—ошам ' .липите 'и; 2. удрям с лопо-
ГИ-
Teu1 in. -(е),. (рядко) —с 1. роси: vht — url Tag з
ранни зори- 2, поет. слога: /пг — iur Träger
бпaгeдoттa на сълзите, облекчителните сьлси-
Tcu1 п, —(e)s- -е мор. тсхн, дебело въже.
tcub adj. 1- глух. и прсн-: cif е—п Olt — sein глух
съм ' едното ухо; et Ist ebn Tamlua. sie isi c—n
Teu—e глух c. глуха u; — /e—nrer глух ос режде-
—не; прсн, деди; alle Bitten — sein глух съм към
еснчаи молби, нс сс вслушвам з —иаааеи мел’
бн; sich — eIeIIer правя си оглушки, престру¬
вам се иа глух- прсн. —е— OCtun 'teSilur гово¬
ря но .пухнСтс); 2, Стсчтве;ee—, изтръпнал (от
стуО) (пръсти, ръце): ict Arn bst mir —
gemorde; ръката ми изтръпна. стона бeсчтв-
еcвт]a; Sc, nach' mir Sun Kopf дс—z — сови
еьcет’ ми надува плавало; 3. празен (орех-
клос)— безплоден, ялов (цвят); мин. ялов. мър¬
тъв. постен (скала): — -lüler цъфти, без да
върже плод (расмениа и Ор,); dit P'uZZcr Isi —
пиперът с изветрял, изгубил вкуса си; ein -rs
Ei нтеплодеие 4-^. яйце без зародиш; -1,
Mntell месил Ссз блясък; -е Suu-nUoHlei лоши
каменни Rьгпишa, плика; —е Nusscl “ьртвo кюп-
рие--
Tcu—i /, —п гълъб (и: гъnъСнua) (и прен-): mube
Täubchen i гълъбчето ми’
Tcubenet п гълъбово яИшс,
Uaubin/fit/be. -д—сп adj- гълъба— ^41.
tcubiibcfU adj. кротък (като гълъб), мил.
Teubin/beus п - -scilee; -hcre п разп- меко
еьрцe; -pec— п двойка гълъби (гълъб и гълъби-
цcj-' —'o,'/пош- с пешен')] гълъби- -^s^clicj
ш гълъбарник: рази; Ciu— gull’s zu wir Ie r—m=’
тук c uяn хан (постоянно влизат m излизаш
хоро), —zücHi /ргз-ъжди-с но гълъби- -züchier
е гълъбар.
Tam—er, Täubi— т, -s. ~- Tamiericn, TämicrIcb
m.	-(uIe, —е мъжки гълъб (аамец)-
TaubHcfir м вот- див есе' (Aveec laimc).
TeubHibU / — 1. глухото; рози; —iet lu eii —
grecH1een1? си да ис си нешо оглушил (глух);?
2- бeсчтвсгвeно'1. изтръпване (нс uрaйниkj;
Täubin/-nt— женски гълъб. гъпьбuuo-
Ttu/kn—n п боп, миши счемна (Hordeum
iitbnie)-
Täublbig т—, -s. —е 1- вот- сдлиса червенушка
fRuesu1c vusca)- 2. вид ябълко.
Tam—iissil/бом. мъртва коприва (Ьатшт,,)-——
дилниче (Beiloie nigra)-
UeubsUumm adj. глухоням.
TaubstummeinansSale /училище за глухонеми;
—iei-ca е учител на глухонеми.
TambsUueebitU / — тлухонямосг-
TemcH—nnU п подвод]ииo.
UeucHii I. /г, потапям: See Kopl ins Wisent. die
FuCur le die Tirtr — потапям главата (си) въз
сода. перело е мaе;!по;e- II. inti: h s icß- по¬
тапям ст. гмурвом 'е: diu Sh1n1 tcucHt ie, Meur
слънцето потъва е морето; cr denn ice/c — можс
до '10! дълга пад вадата; ie die Menge —
пeтьeaм. сaгтбco’ сс е сълпасо, нaвoпицoco-
(mlclcr) Ie ibn Höhe — изплувам иа повърхност¬
та; aus len Wasser — пeaaсcaм 'е —ад содото;
оатор- mii du— Haid -rs Wisset — потапям '«
ръката въз водала-
Tauchentu/зоо.л, петапницо (род Nythcc)-
Taucler in, -s, — 1. леководолаз, водолаз; 2. зоол.
гмурец fCnIymbus)-
TaucH1trc1/ug ш вeдопoсcи костюм- —giräi п
спорт- с)aфaндьр (на водолаз); —е-шии / ео-
делоз—н свъ—ти; —UrcgUCri / мед. ае'онова
белссл-
TaucH/gerät п спорт. дихолелен апорал и— содо-
лоз; -silier е бързес-р; —s'n—U е пeaeвeдeпa-
зен спорт.
Ucuri1 iH/t; Л s (рядко /п.) I. топя се. стопя-ом сс
(за сняп); 2. imp- п, 'сте: топи сс, рaсмрoсяea сс
(снопът лсОът)- времето омеква; 3. imp. под-
роса; пран. оросява 'е. е1aвo росен, и прсн-:
tcueile Augen овлажнели очи.
Ucuii2 tn- Оисл. тегля, алочи (uoрaвj;
Tcueele п мор. крои иа корабно въже: рсзг. las
- kneter шилото; мт ' въжето (наказание за
моряци).
Tauer щ- —s. — мор. влекач с зерити-
Tcuirli / -cr = TiuscH-fffaHrU-
Tamfiakt in църк. обредът при кръшсиис- -bccdce
п църк- купел; —bmcb п църк. ‘-грическо кни¬
га-
Teufe/ -и 1- църк- кръшение. нср, кръшеие: ein
Kiel ü—nr liu — Heitre. aus Cer — Hn—пи кръща¬
вам дете, ставам кръстник (кръстница) на
дете- разе. u-e Veerle aus ier — Не—cn съдеи-
'леувом за о'июеавоит1ю иа дружт'1ео. 'гавом
му кръстник; 2. тържествено есвтшова’-,
„кръщение“ на кораб. '-молел. камбана (при
първо пуаисна)-
UeuZii tr- 1- крътовом, и прсн.: das Kiel wu—le
[auf See N111;] Klaus grtauZt кръстиха детето
[но име] Клау'- n-n Glocku — юс-тщ-вим кам¬
бана- разт. шап. lee Wube ~- кръщавам виното
(за kрьлuaрj- lut Reece Hat uns tücHele grucuZt
дъждът ии окъпа, кокто трябва; 2- покръствам
(езичник): sich laufen 1eesen покръствам сс,
приемам християнството-

477
Tausendblatt
Täu/er T— —s. — 1- pei. Joiagres det — Йеон
Кръстител; 2. pei. а—оСапснсс (= WieeetuäufutI.
TcuZees1л н гощавка пр. кръщение.
UeuZiucCU adj. мокър ел реса, росен-
Tau'ee1lfhг/cтaксo зо аръщс—н—-
Täufiine in, -s. —с; Teu/UiiS п 1. дете зо кръщава¬
не; 2, аръш—лник-
Tau/j/iutti— f кръстницо (= Peile): —пост ш
кръщелно име; -'iit щ, -petig f кръстник,
кръстница-
Ueuf—iscH adj. рес—н, окъпан е роса.
TcuT/scHri— е кръщелно свид-телссве; -stein/?
= —luckce; —valca. -zeugt n аръстниа.
Ueugin тп- h струвам. чиня: ie, -cn/i rihCie леса
нищо нс струви: zu (für) eim- ~ годен съм за
нш, (работа- военно служба и Ор)- бива ме за
шш,; /а, есиде zu r-hЬte сова не 'сосо за ниша;
/-.,1 S'eiee langt Sun Kranken nichi лази хро-
но нс понося но болния
TcueiricHts ш- - /—cs- —е некадърник; негодник.
tcu/lIci adj. (zu ctm'- —) годен (зо иш-)-
Taugl-ehlu/t/, — год-есс.
teuie adj, рест—-
Tau/kletii—r- —-kllimin н апорш. аастрене по
eьжe-
TeuluZt f мек въздух-
Tameci т, —S, — шсмсс, сa.‘aИca—т, унес прен.,
опиянение, упоение, омая (но любовта, реОо-
атта): ein — befiel ihr лей се зашемети, тлаво-
ла му се сo’oя: *е — ,1*- зиш-м-с-ш, замия—
съм; з епня—е—не съм: ich —*; —^1 [wie] -m —
още съм като сa‘aяи, като е уш—с-
teumil-g adj. icb —in- mit ist - —ис мн се свят.
TaumiL/krenkbi-U f вее. cьрceгnaвит но ювцнле:
—InIcЬ е бот, отровно тптш!пo, пиязтп
(Lo-ium tuinicninm).
taumeln inir: h s елюлясам се, сoл!тoм; люшкам
се; сa‘aян съм. и прсн.: vom Sluil /nm Bum —
пристъпвам, елюляваИки се. ол стола до л—Т’
лоса; ит teuirltn zu Бheen сей политна « пад¬
на; in, Ziinur - палисвом към стояло: vht
Freude — з-моя] 'ъ’- опиянен съм е; радост.
Teumli— е. —S- — все. вьрcюгnoвo овца.
taumlig adj. = leiicilj-
Teu/pnrki n точки но орасяеинтсо; —reger ш
силен дъжд,
Ieu—iecЬ adj. гаернИскн.
Tausch ш. —ns. —е размяна; фам. срампа: c—r — (eit
c-m) mecHur, e/ecC1Icß1— провя размяна c наг-.
сключвам розм-нна сделки. ctm- -е - nchiun
получавам нш, чрез розмяшо: des Buci dutci —
iruitbl— пелучасом кшитоса сртшу друга
(моя)-
lauschte 1- ir; рaсмт—я‘, сaмeням, сменям: ei' '¬
m utw. — дазом нам. нш, е сa‘янa, разменям
нш, ' -ат.; sic taiscCtc— iCte Rolle—, mit /е;
Roller се си ро.змтшнха ролите; neu- gngrr /е;
A, lüt, um/ utw- - рaс’т—я’, сменям нш, сре¬
щу. за друго, досам нщ- з]. ср—шу друго; 2, in/i
h er tcnscCt mit U—e лей —е би се сменил ' ни¬
кого; ich löcitn gicht mit -hm — нс бих жслал
да съм но негово място, до 'е сменя с него -
täuschen tt; (и ваз, obj.) refl-1- r—n (iii.dircl ntm-)
-	мамя, измамвом. .лъжа, излъгаим, заСлуждо-
сам икт. (' нщ.): /eIä1ecCte Holfnirgir изми-
‘сни надежди- Cut Scicin tä1ecЬt hlt външна’
';;- често лъже, мами; sich leicHi — 1eseer лъж*а
се пeе—e; wenn ich mbcC nicCi trnscln1- . око ие
се лъжа--.: 2, refl- (sici in е-m, ntm-, ü—ir utm, A,
e—r —) лъжа сс. мамя се е нкт., цш-. сoблуждa-
во’ се относно нш,- икт.: ich Ce—e mici in ibm
,11— geiäuscbt много се излъгах е нсго; — wit
uns nicit übet Cen Eesu Cut Lage —ека н—' се
лъжем, н' се зоолуждавам— относно стриос’
нессло ио положението; 3. рoсeчaрeвoМ’
UäuecH1ne pari. adj. adw нзмомлнв: е—т -е АН;-
iicCul порaс!ceпнo. удивително прилика; е—с
—е NecHcCmurg съвсем сполучлива имитация.
TäuecHe— т. —s, - 1, измамни); 2. остср, джом-
Созн—’
TauscHtet* f -cr сромпас—онс, срампешс.
TcuscH/eiscHäZi п обменно, бартерна едen)a;
--Ьси!е1 е рaсмe——«a търговия, търговия но
рaсмe—]! начало; трампа.
Tcuscblee е зов. следа ос дивеч е роса,
TcuschrmiUi11? икон. рaс‘Т]—о средство; —objtki
п оСткс на рoс‘янa, —,111.1 f пункт, бюро за
обмяна,
Täuschung д/ -cn измама. к прсн.- илюзия, сoб-
луда: e-cЬ е—т — übet eim- А Cl;ge—er правя 'и
илюзия за нш.; с—т - esTtccliiulc-icn под’
държим илюзия, измомо
UcuecHm1-s1 adv: по пъся на размяшота. оСмя—О’
ТО-
Tansci/aTti е икон. гoсмтннo стойност;
—miri^s^cleZl / икон разменно еcena]стзо:
~mnCgnng/рази. жилиш—, кетсю може да сс
получи срещу смяна.
'1^1—/ пит. 1- хиляда. - Mursclc; хиляда душ//:
2. хиляди (много): — Dank, — G—uße хиляди
Слогедорнесли, посдрoc!, ein pcer (Teneend) —
няколко хиляди: uirlgi — MerecCer няколко
хиляди души: viele - - icitcri — (Tense;/)
Munscic; хиляди хоро. няколко хиляди души,
-	uni eiet — хиляди и хиляди
TaustnC 1- п- —,- — хиляда Срюя (ом нщ-j; хиляд¬
ница: elgiee — Zigetrer няколко поатла по ю00
пури; 2 - п, —s. -е/— vier vom - четири иа хиляда
4°/оо; шоИ—чсссо е pl- ['] хиляди (ксто израз
на нсопреДелсно голямо множество): eirige.
viele —е няколко, много хиляди; e-;i/e, ein paar
-	Mer.scCeg няколко хиляди души: —е vor
Menschen хиляди хора; —е ии/ а-сг —е хиляди
« хиляди; die Veriusic gingen -и die —е загубил—
зъзлнзохо но хнлядн; zu —е— c хиляди; 3.,f-ee
хиляда (лuе.штoj- 4. in, -s. — оатор- дявол: п*
Сег—! брей, аааве чудо! (уОивлонис)-
Taner;dbl;it п бом, лозуш (Myrinply11nn
eclcet11).

tausendein
478
iamsi—duin. Uiusiidibes = UeuserCiiCubr.
TamstnCt— T- —,. — 1. мат. хиляда (четвъртото
цифра от края на многозначно число); 2. розг.
хилядираа. бои (вониното).
Tausendert/eivanem-gдвижение ио хилядници-
ЛС-
tcusiide—lii adv; [01] хиляда -ида: ich Ьс—е 1hcH
- zu erledigir имам до свърша още хиляда ра-
Сютн-
Uiusine/acH 1- adj. хилядеарасе—; II- adv: хиля¬
ди път«-
Tiusiid/Zuß. -'üB(IIг— in зоол. стоножка (Му—
eo'hie); -gulirnUrcut. -gülSirk—cuU п вот,
ч-рв—] кансорион (Е—уеСгеи; ccrientinn.
Cerientbum umbhIIciuшI-
te1e1ndjäH—ig adj, хилядолетен,
Tausendkünstler in моИстюр но всичко. фокус-ик.
Ueisiniiel мои- хиляда пъси: viele - /vici-
teiseninel/ хиляди пъси.
Ueue1rimel!g adj. хнлядокроссн; извършващ сс
за хиляден пъл.
tcusiiesecUitminU! рсзи:. пусто до о';онт!, дя¬
воли тю взели!
TcusieSscsc. Tcmsгe1scsea м, -s. -r-s фам. дя¬
вол-момче, огън-момче, антика-
Tamsiedscböe п. -s. —е; Tаus1eSscböehne1 п. -s.
~ 1. бом. еСикназтн червен консорнен
(Eryilreec cegtenriui),нар. щпр (AncaenuЬ1e);
ечици р!-- паричка fBhII-e); 2, зоол. вид краси’
за дткоролнсше—пеИна плнцо-
tauseiisetUbg adj. хилядассринтН’
tiusiidsUi тип-: хилядният: dir — BusiclcT хи¬
лядния; песесилел-
teusгn!et11 пит-: ein — Greim Ri/lui или
TaiserSsUc1e—cei Rilium една хилядно юг гра¬
ма роднИ-
TcmsiiSsUee п (швейц- ш). —s, — едно хилядно,
Uius11eetimшtg adj. х!пядeглaеcн-
UcusiiiuiSibi. Uausinduiditis пит. хиляда и
еднн, хиляди и едно: — WeizugUorn /Wei—
/enkölner/ хиляда и едно житни зърн—- mie -ei
WeizelUom. mii — Weizenkömem c хиляда u
едно житни зърно; MärcHen au, Tineeri-
urSeirrr Nichi приказки от хиляда и едни иош-
Uäusiiluitsr adv; иа хиляди,
Tautologie f -п [—иен] ;аeгeпог]4-
tämUoloetscn adj. 1oвлопогичeи-
UаuUnm1t adj. хии говгомереи-
Tcuru—ncfe1 т капка реса, ресна копка; —werk п
мор. аеробни въжета- токелаж; -mutter п меко
време (топена но анспoвсмсj; -will е топъл
вятър (топящ сноповете); -зесПсе п апорш-
леглеие иа въже- прсн. опитване иа ешпu-
Taveree [-в<Д-]/ —п кръчма.
Taxaeeter п, е 1- таксиметър (на автомобил);
2. такси. таксиметър (автомобил):
Taxator in, -s, - .Ören 1oкеo;ор. юucиuтeп-
Taxe f -n 1- лак'-; 2. разп- - Taxi.
taxfrei adj. —подлежиш h— ;aкствo—т, освобо¬
ден юг таксн-
Text п- ~ (,). —(s) рсзп. лоаси (автомобил),
taxit-ie /г, остср. оценявам-
Taxieeunrgf -сп caкствaит. 0—)-.
Taxifahrcr е шофьор иа тиксн-
Taxistced ш пиаua. слеянка ио лик']10’
Tcxus т- -, - бот. лис, отровно ели (= EIlu).
Taj^i^c^o^eC’ тарифна гелтфонша зони.
Tey1n—sysU1m [тслър-] п икон. с—йлърова сие1e-
МО-
TazeJUu/ -п бош. аремоле— норцнс (Nerc!ss1e
tcziiie)’
Tazzelwure ш еж. Tctzulwmti’
Trak//cui [тик—] ш ликове дърсе (Tectnnc
1—1—11,); —Hol/ п тсхн, ликово дърво (матери¬
ал).
Tuce [тим] п. —s, —s 1- спорт—, тим, отбор; 2. кю-
пea‘;!в (за заДружнс работа),
T1aшunгU [симуък] n.-s, — колективно работа,
рибата е лим.
T1atnoш [гиИрум] т. —,. —s чоИиа-
TicheCibue п. —,- —хим. 1eхнcпий-
TecCnik/ — 1- лехи«)’- (моДернс. нова— остаря¬
ла, но Орамата- но клавирното изкуство, нс
nлувономoj- 2. pl. —сп техниао: а, похваг.
сръчно'; з работа;-- в. разг. (за виеше техни¬
ческо училище. политехника).
Techniker т, -s, — лехиик-
Tuchnikue п. s. - -Uc/-- kun техникум,
UecHniscH adj, ccх]!чcеaи: Sie T1cCgiecC1
HocbscHuIr. Mitte1ecCuIr виеш— техническо
училище- средно техническо училите, техни¬
кум- der —е LuIier техническият ръководител
(нс прсОприяшис); aus -1— Gründen по техни¬
чески причини.
iicnelsietun tn- механизирам- TechnltSecungj/
Tuchni/iseus т, —., .mu; технически исраз-
Ticneo (гcaноJ е, п, -s, -s техно (атил в люДср-
ното музика и шанц)-
Techno(dгat ш- -сп, -сп техиократ-
TechnoIögfeI е - -gen, - -/пи технолог.
Ttcneolo/ie f, — технология,
tccHnoiögisch adj. технологичсски.
TicntelmecHUri н, -s. — фам. шушу-мушу: et Hat
etu ihr nin — гои имо c нея „и—шо“-
Ticd.l т- —s, — 1- рсзи-. овл. док—л (= Dackel)- 2.
жари, жандарин. фонте.
Tully 1- снил- Тсди (умолително от Theodo/,
прякор на американски войник от Първото
световно война); 2. т, -s, -s мече (дсмаиа иг¬
рачка).
Ttd/y/bär in = Tudly 2- ——oy T— -s. -s младеж.
които копира модата юг 50—се години ио 20 в--
Tidlum п. -s, -s църк 1- „Тебе Бота хвалим“ (химн
m .музика)-' 2. бпaтe(gaр'1Reи молеб—и-
Тее/н, -S, -s чай (руски. ииесйакт— ош билии): ute
Glas. е-с Tassc ~ чаша чай; u-n zum - пт-сСпи
479
Teiler
коня икт. но чай; c—n — gc—er давам чай (каня
общество на чай);ролг;; ctsi c—mettrr. Caen —
trinken! спокойствие u силна храна; aimatinn
uni - trieUun: ш, гледам 'И кефа; в. рибата е
още з морето; im — srin: но троду' съм- симпа¬
тичен съм иа учителя; ,-е — Hi—er, Utin/nn до¬
вит ми пътя- lass iit — khcCe1! пий сдна студ—-
на -ол—’
Teu/Iam е производство ио чай- —bäii щ вж.
-sttencC; —breti п паднас, табло (за чай)-
—bücЬe1 f кутия за чай.
Tee—Et п ’e1anно яйце за пюпорванс на чии.
Tee-Erntc /1- чийни реколта; 2. беритба на чай.
Tur/ge—äcd п дребни сладки (за чсй); —guschir—
п чаен сервиз; —heule f = — eüt/e; —kennt f
чайник (от асрвuзj; -kessel е 1- чайник (за
възворявонв но воДо): 2, разг. глупак, прюслоа,
булило; 3. игра зо есгосвонт но думи; 4. атуД.
остср. дю‘ос'д- —licHU п под';осаа със сееш
зо подгрявонт но чия; 2. '-мисо сееш; —UöZfil ш
чайна лъжички; —^n^t^s^chbet f 'омовар; -mützt
f калпак зо чойниа-
Tuenager ^^нИшсйджъ] е. -s, — младеж, девойко
между 13 и 19 под.; девойче,
Teeete, Teeey [chühu] ш. —s. -ъсъкр. 1ийнeйджьр-
Tuet щ. —(n)s, —е катран-
Teer/erton ш стр. китен, косронтш Стлан;
—■/rirni—ui f техн- касранлжнйиипа; котроно—
добив—ш завод-
Uuiute н: аотрашосеам, -осмолявам; Teerung/«
Uii—bg adj, котраиист, смолист
Teerjacke f шап, ‘игроз-
Teerost/бот. чоИно рози,
Ттег/раррт/амр. покривна мушама; —иН./кат¬
ран-], пудро-сш сопун-
Teers!e— п целаи зо чии; —Strauch ш чое—о дърво;
—teeer / чосно чоша; -aacgei ш количко-поД’
нос; ~mn—et/фин ’сcвуреc (салам за .мазане)-
Tegel ш. —,, — саросисо глини.
Teich е, —(n)s, -т молко езерце; рибник. нзауст—т-
ию езеро: r-n - —espcnrer, -1,11/1— пълня ' -оди
/з-сирсам/ бoетин; зорибявом езере; роз?.. Cut
große — Атлантическият океан; übe—и gro/er —
ТсНгеп прехвърлям оа—ино (отивам в Амори-
№),
TeicH/feiin ш бом, Спa;нa пa]!хтпия (Zce-
r-cHill-c ceI1strisI; —ZIscH m eсeрнo. язовирна
риба; —НпС; п зоо^л. зтленоного водно кокеш-
ко (Gell-rnle cHIhtopneI; —linst / бот. водна
леща (LnmneI; —•rheг/бот. бяла -една рози (=
Seerose); -schilt п блатно тръстика; -wieischet'
/ eсeрно, язовирно риболюзссве; етeпo]иев0’
ие иа сaрибтни eсeрo-
TciZU— гсогр). т, —s. —е тайфун (= TciZun).
Teig т, -(hIs, —е ттсте. и прен-: /пи — kretin, гоНс;
меся, зомесеом, лочи с-'гюсю; прен. cu, cnletem
— sei; ел друго гтето съм (но съм камо Други¬
те).
Tui/lore /1 — — въз вил иа тесто, тeегоeбрaзeн-
Ucbgbg adj. тестен. тестяв-
Teig/imdc/Нюшенpl-- ~rnII1rСтoчил)o; -wctcr
pl. тестени пронсeeлeиuя-
Tull е (понякога пран, н), -(u)s. —е 1- чист (ое нщ;
на книга, машина, праО)- дял. пои, и прсн- (от
печалба, наслсОатво): gl^^i^l^e—^T ровни, слиоа-
-« части; zu /lubcln; —еп наравно, ' еднакви
дялов—, при равни условия (зоучсстие в нщ,);
der ZünZiu — von fünfzig isi zuln сдна пето (част)
ел петдесет е десет; zum — отчасти- ich Helu
den Roman zue grö/iun — gcleeer прочел съм
по—толямоло част юг романа; ebn gui — голямо
част; доста значително; nie gut — Frechheit го¬
ляма доза нохалслве; er, zu ,—m — zu ctm.
bcittcgni диви’ 'воя дял за нщ-. доприносям
ио 'вой ред за иш.; sei— - irbitc/c; дисом, ело-
гам своето, своя дял; ich Tüt mein — тю се ол-
—ося до мене; zu Cinsen Unsirn läcCeltn et und
Scchtc sicb D scir(cr) — лой се усмихна но тoси
глупост и си зaпaси мнението (за ссбс аи); ich
hebe Ucir(cn) — Сстеи н'причостен съм е това;
er CcI dcs bcssctu — gewählt, erwählt; лой избра
пе—дебрня дял (в живото); рсзи; et lau auci
snin — e——ckn1mrn и него добре наааслриха;
ich Cabc ihm s1-r(cgI — gceu/ur додех му
дължимото; разг. ниге—орих му, аокволо зос’
лужисаше; er hct erlrfer) (gcCorig1rI — wng
получи си дело, пая; разг. поссродо 'и много
fсдрoвeспоcнюI- 2, юр. страни; ec; muss —uidu
-е höre; трябзо до се изслуша; и двете слра-
НИ-
Tuil-- 1- = чосгнчен: Tui1f-nsthшie /- 2, означава
участие: Ttiila/e /-
Tti-bahn/псхн. еж. Tuilkrcis.
Ulilbar adj. делим (число): 6 bst — lutcC 3 шест се
дели иа гри.
Teibha—UtiU / 1. делимост; 2. цтп!;сп—eс; (на
минерали)-
Uuilun /г: (и 6ез obj.) refl- 1- деля (''I. разделям
('е) (число, плячка, ншал^Д^с^пи^о)- cim’- nntct eihH
А. nnter 3 Persoren - поделяме нш. помежду
си. разделям нщ. между трима души- da, Sch-if
leile Sin Whgrr кор-бът цепи, пери вълните;
sicb in P;rUe-ir — цепя с'. деля се но парлии-
Cicr irilt eihH dut Wcg тук пътят се разделя, раз-
кло—яса; лют 15: (деие*-' durch) 3 = 5 песно-
дссст, делеше ни три. приви 5; wir — uns ie den
Guminr разделям— си, делим си печалбата: sich
mit е—п ir Sie Arbu-t — поделям— си рабелало;
die Meirungen dcrübet sind gutnilu мненията
по лова са различни; eit gutriliur Gefühlen със
смесени чувства; u—r tot — считам нкг. за мър’
тьe, ис по имим предвид (при поДялбо); 2. (uiw.
mii c—m —) 'поделям (нщ. с нкс): деля (атоя—,
легло)- с—е Ansiclt, Anffcseu;g — споделям
възглед. схващо—е’
Teiler ш. —s, — 1. мат- делител- 2. восн, ]oи-’aп—

Teil/erfoig
480
косо измеримо роднолне о;ane—eниe, -сраят
но еталонени—-
Trtlrurln1g/?^ частичен, непълен успех; —•crge/ebs
п частичен резултат; непълни доннн pl.;
—FF lestiriis f чо'1ичню зосъмненне (слънчево).
TillHc—u f уч-слит, лял,
euillibcn* inti: h trnb- (an ctm- D ~) тчoеcвтвoм (u
печалби, в акционерно Дружество)- имам дял
(е ни/)-
Teilhaber е учо';]/!); съдружник. акционер,
коопсралор-
TeiihalerschcfU J- — учас;!—-
UlilHc/tig. осшср- iiliha/i adj-: c-t Sache G —
wurde; прндеСисом. прноСшавом се c нщ,;
полствoм сс е; нш-: det Zivilisation - wurden
пeлствa‘ сс ос придобивките но цнвилнзаци-
410¬
- -Ueilig ос толкова и селкееа части: I Oeilig.
Teil/ievcibli е непълен инвалид; -U—1!,/» шсхн,
1- градуиран кръг; 2. дтn!ceлнa окръжност,
делплепе— кръг- —ledunejвосн, частичен за¬
ряд; —ibrterun—/търп. частична досговао-
Tiilicbeu f — (~ап cum- D) 1- участие (в -1^)'
сьтчaст]!чт';вe (в прeстьплтииeI; 2. съчув¬
ствие, сьсcрogoнит; сьбencснeзo]!e: —
hervorrufe— преднзвнавом съчувствие, състра¬
дание; c—m s—c CerelicHstn — bueuugrr зосвиде-
ccnсcвтзo’, искoсзo’ нкм- ]oИ—сьгетч]e
съчувствие, иой—исаренн сьбeлeснeeaи!4-
U1i11inms1ns adj- безучасле—-
TuilncbeslosbgUubU f— безучо';ис-
Uii11cHшevo11 adj. съчувствен-
1и*1—иНеие* in/i: h tinb- (an ctm- D -) 1- вземам
уч-сгне (във война—, разискване, състезание);
2, споделям (скръб. яд, шaсcитI: an jCs-
ScHiitz - споделям скръбта но икг.. 'ьчтвеcRT-
вам му-
Uibliineiii part- adj. 1. съчувствен; 2. участву¬
ваш-
Te/tineheer е, —s. — (~ се uim. D): 1- участник: Cie
— an u—t Diskussinn учaс;ниии1e е дискусия-
Cic — си dun Lehrgängen курсистите, учo';eт-
вашите е курсовете; 2- абонол f1eлeфeиe—I’
Teilnehmerland п стрoиa-учoс1—иuo (в конферен¬
ция и Ор.).
Te/tl/^^puu^tii^^ f икон. отлелно операция (с мру-
Оовияпроцса)- -'гоСпк' имат; чосгичню про¬
изведение; mлчmсл: шсхн. междинен резултат.
Uilee adv.; ~ .’. —---. отчасти.-- отчасти---
Te/i1rit—uCdil. жп. участък ог жп. линия- 2- мин;
междинно галерия; —sieicb е деление ио ско-
лито-
Teite1ngJrl. делене (имсм,); разделяне, разделе¬
ние- 2. подялба, дялбо, дележ; 3- деление на
'калило (на термометър); трaлтuроeкa-
TeüimgSartlkci е грсм. частичен член (във френ¬
ски взик); —/eCitr ш грешка з дел-ш-са;
-gcuibc п виюл. мсристем, делители— тъкан;
—itibi f дт.мараапионно линия; —zcHl f мст.
делимо; —Zeichen п мат- зноа зо дeпeнe’
teilweise adj- adv-1- частичен (плащане); 2, adv-
но части; 3. adv. отчисли- но месси: — hasi lu
Ruch' лн си отчисли прие; с—е Kälic von — zehn
Gted eben, студ на место до -10°,
Ti/llzahlunggT- разсрочено плошоие (на части):
2- частична плашинс; -Ziit/ischäZUtguig f
непълно сac;eст; -zubtscnuei f професионал¬
но училите- вечерна училите-
Tu'ie п хИМ- ссии-
Tiiei [тЕ] in. -S, -s леи (нс лицсто)-
T-Ebsue п техн- Т-сломини, Т-оброзна '10’0-0-
T1ieU1 f -п зоол. киГри, вид ссз—рно п;нпa
(Ccpphns gry11uI-
tiiUe: фсм:. - gehen дух-ам. нсчeзRaм-
TikUontU f- — тектоника,
t1Uuneiscb adj- ссато—нчеи-
Tule/b-icf т телеписме; -fax н телефакс. факс (m
като пощенско служба).
tiiclcxcn in съкр. Taxe— прашим по ф-к'.
T1I1fne п, -S, -с гeпeфон-
TcliZonäiscbluss е телефенна връзка.
T11ufnnCU п, (-eIs. —с 1- телефонен разговор; 2.
телефонограми-
Tulilöe/Imcn п телефонен указател; —gus'täcb п
телефонен разтееер-
U111ln1i1—ue I- int h eit c—m — телефонирам на
икт.. газоря с нат- пе телефона, познавам нкт.
по телефони; II- /г, предавам пе ссл-фено
(нш-). съобщавам пе телефони (зо нш-I-
eilu/ontscn 1. adj- телефонен; 2. adv. по телефо¬
ни: — bst пг nicht zu ntrnicben c нспо не може до
се влез— въз връзка по телефона, нс може до
му се ттлефениро-
TulcZonist т, -сп, —еп телефонист.
Tulell^^j^ieiu f тслефо—но карта- -rimiit f те¬
лефонен шюмср; —■siilsotgi f телефон ио дове¬
рието- —sux е тслтфоиен 'екс; —zullt f теле¬
фонно кабина- -zu^l^ir^li^l/с—л—фациа цтнтра-
ла.
TuluZotogräÜtu / фолетелегрофиЯ’
euli/Un adj. телсттничтн; срз, фосюгеиичеи-
Telegraf е = 111/1—1'1-
eilegrcüii—ii /r; = tcIngtccHicrcn-
T1legгamш/ä1tues1/гcлeгрoфeн адрсс; ~bnU1 т
раздавач иа лелетроми; -Zoriula— п формуляр
зо гелеграмо-
TclegrC'C ш. —сп. -еп гтлетроф-
TclegrapHei-, тсл-трофси: TuIn/rccnrecшU-
Tclegräphcn/cmi, п —büro п телеграфно служби.
телегроф; -Ceabt т телеграфно жиuo-
teligräpneiligirnd adj, „де поискване“ (за лс-
пeтрoмo)-
Telegraphic f —телсграфия,
11111—1'111—11 tr- телеграфирам,
e1I1/rаcbIscn adj. тeпcтрoфuчcски. телеграфи—
чсн-

481
temporell
Telegrapbist in. —en. -un л—леграфнст-
Tulc/koeeug h ;eneв!сиe—eн образовотелсн курс,
система (с Допълнителни писмени момерис-
лuj: ~khm1urtkeu!or [ ;eптaо‘тни)oпия;
-konteren—/ = VidehUorlcrcrz,
Telemark т. —s, —, спорт, т-лем-ра-
Tuleeetir п, —s. — тах^н. лилскемер, воен- фот.
тепcмe;ър-
TtlioijtU'iv п фот. обектив ' дълго фокусно
рoсс;оянит; гтпcобтa1из-
Te1ihehgic [— — флилос, гeпeолeги4-
Uiliologbscn adj. гeлeопeг!чeс)!-
Tulepätb in. -er, —cr 1eпeпo1-
Te/ep'thlf 1/ — селепосня.
Ui11CCUbiscH adj. ттлспоснчсса!-
TclepHon n = T1I1fh—-
tili'non'bi—in inti; h - teIrZorierig
Teleskop H- -s. —е 1еле')оп-
Tclcsköp/cugc n зоол- 1тлт'кюпеae око- —^scb n
зоол. риби c телескопс)] очи,
tilisUopbscn adj. тenтс)опe—-
T1li/knpmest m мачти за телескоп,
TiIi/sc!i1 п компютърно игра; -spoi ш ;cneв]сн-
о—сн- рекламен клип- -text ш телтста-ст; —typt
/Д-rnскотис, телстнп-
Te1iv!s!nл [, — ;eптвнз!Я-
Tclux т- —,- — телекс, кореспонденция чрез тт-
.л—лойп (съкратено мвждунароДнс Оу.мс).
Uilexee /г. прошам по теле)'-.
Teller е, -,. — 1. чиния: /leche uni liefe - ат/le—
Tisch etelln; 'логом плитки и дълбоки чинии
но ‘асата; е—и — (vnll) Suppe esscn изяждам
една чиния етпa; 2. чи—нйко-подлежка за
чаши. шишето; 3, лов. ухо на дива свиня,
Teller/brttt п полица (за чинни); —rlscn п копан
(за хищници)-
iilli—fö—mbg adj, чинитеСразтн, във форма ио
чиния,
Teilte /ItcUer ш розг. презр- Слюдeлисeц;
—lickteг! [рози, прсзр. Слюдол!сиичте1вe-
iullern intr-- h спорт, плувам по гръб-
Ttlitr /schrecke [зоол- блатен плосък охлюв
(PIe—nrbis); -tici п кърпа зо Сьр'oнт на чи¬
нии.
Tellur п. -S- —хим. телур (елемент).
iillUrig adj. телуро— (киселина)-
UiIIUtiscH adj. ст’тн (влияния).
TtllUrbun п. —s - iue геопр- тслурнИ (ураО, посо-
6110)-
Tinpii rn, —,, — 1. храм (Онсвен, но но и
християнски), и пран, - розг. с—п /um — Cigens-
uet/eg, ligansjage; изпъждам, изхвърлям икт,;
2. пивильон, С-седко (' антични колони в
парк).
Temc1L/bcu ш храм (агрсОа); —Cienc— ш служи¬
тел но храм, —letr е ист. сампли—р (вж,
TeшcIerI-
1.1'111 inn- h корт. итрия хaсaргнa игри (по¬
добно ни „(фиро").
TeшpгL/nrdeи ш иат. с-мпли-рски орден (=
Tnшc11rotSn;); -scnä—eung/осквер—язо—т ио
хром. свс1Ю101';ео.
Tei^j^^/^ia^^^r—i[жив. тсмперо (воя); -meli—ii[
темперни жизоп«'-
Tempercmlet п, —(eIs, -е тсмперамтнт, иров,
Uгmc1tem1nU1ns adj, лишен юг лтмперомент.
флстмоличеи-
T1шpe—im1eUlns!gU1it [. — липси на темпера¬
мент. фneтмаcuчиe'т-
teшc1tcш1eUvo11 adj. темптроменттИ’
TtimperaUtchnik[жив. темперни л-хник'а-
Temperalur/, -пи 1. температура; 2. меО. гре'аа-
Temperatur/anstieg /л певиштиит но гe‘птрoтт-
рнле. затопляне; —bгstä;!!gk1!t/тoплeтсceи—
чнвесс; —erlöhung/ поа'ачеане но т—мп—рату-
рота (на болсн); -lilCi—ung / еж. —c—slbug;
—regier ш терморегулатор- -rückgeng ш по¬
нижение но температурите, зoхnaждoнe; —stürz
е eнтсaпно зaс1тg4вa—c.
Teшce—en/ees1lLsclnclU / въздържател ию друже¬
ство.
Teeperleelit е, —s, - въздърж-сел-
Teepe—/uss е метал- ковък чугун.
Uiepi—Iiri; /г: 1. 'м-ачизи’, трacнeeссяcaм; 2.
регулирам семптралураса. топлината: Cier Ise
ns mobi tei'etbe—i суа c приятно (умерено) топ¬
ло; 3- муз. стмптрира’: cin woil tuipetierlus
Klavier добре стмптросоно пиано; tim'itbetir
Stiminn/ семпереван строй.
TemperUhH11 [техн. олтрезен въглерод,
itn'er— /rr .мотал, темп-руси’ (чугун);
Temperung/-
tie'li—i— tr: восн. зарсждом з-полка новр-мт///«
снаряд).
Templer е. —s. — ист- т—мплиер (член но Tcm-
C11tntee;I (= Tuinpclbctr).
Tempii^itorCte е ист. сомплнсрски орден-
Tempo п. —s, -s/ . p- 1. муз темпа, и прсн,; темп:
-е — /uirger, r;cЬI;eehg зосшлсо’. забавям ;-’-
по; las — erhöben, 11—11,11/1— песишава’, ци-
‘алязим лемпеле; ule ecHrrIIes — h!;shHIegc—-
reCmrr вземам бързо темпо; разг. nun с/ет —-
—! темпо, темпо’; пе-жнве. пе-бързе!; 2,
спорт, скорост: е— - gimigne— набирам ско-
росс; 3- шах. хол: ein — gew-rrrr, vrtlierer спе¬
челвам- губя —лн — ход.
Tiepolbeit п огро—иче—ие —а скоростта (особе¬
но по пътищата).
t1m'ntC1 adj. 1. ср—м—нтн; преходен- 2, грсм;
;т‘пeрonт], за времс: -е Bnstimenng оСссея-
ттпстcт]о пояснение за време- 3. мсО, слтпоо’
чен.
TemporCI-ee [-исн] pl, църк; сс-сски праза и до¬
ходи но духовни лица.
TieporCIseUz ш прмсм. eСе;оя;тnс;ceно изрече¬
ние зо време
tг1'nгä— adj. временен.
Utmpo—lll adj. ертменен. преходен; зс‘ен-
31 Немско-бк.и арекн речник, г. 2

temporisieren
482
Uгm'n—-eiг—1— in/t; h //: остср. исчoaeaх(, гледам
да печеля врем—, Сивя се. протока’-
Tri'()/rückeue ш исeсcoзoнт е стмпестст;
-UtscHinticH п книжна носно кърпа; —Verlust
т: 1- загуби ио скорост; 2. !зоеcaeoнe; —wech’
sei ш спорт - премяшо на 'кюресте--
Tuepus л. —,- .рога грам време.
TtiäUil л, —,- — печ. г—шоа—л (на адoвoслclпcnlсллj;
TtiStez f, -cn тенденция: Cie Preise halu— e-e
siclgen/c, 'aiicg/c — има тенденция към покач-
син—’ подин— иа цените.
Tendenzdichlting/лиш, лтндтнцнезша поезия,
tieCteziös adj. ленденциозен-
Ttnltr ш, —s, — жп. мор. лс—дер.
Ui—iti—i— in/r- h клоня к*ъм —Ш-. проявява’ сеш-
дe—пи4 към Н1Ц.
Tin/ti (c-др) л. —,. -,оатср-: ein — Tür ntw. Не—е;
имам слабост. вneчeн!e към нш-
Tirnef —и; Ten;t;—cim пг— шввйц, Ttee л. -s. -е
хормон. гумно,
Tennis п, -. — спорт, гт—н'-
Tigebs/'lct/ ш спорт, тенискорт; —•schlägc— т
ракети за лтнис; —spiti п тенис- —Spieler ш иг¬
рач но тенис, лснисмен; ~sctUz1esctteer е мой-
ссюр но леши'и-
Tenör1 т. s-^c/accnp- -вмуз. тенор fпeecu. гno'I-
Tenor т. -s, — 1. съдържание, смисъл- 2. (pl. -
ötu,) муз. основно мелодия (при ионтре-
пункшj;
Tcnörlote п муз. ленорна аорио-
Tino—lsU т- —cn, —еи; Teиnrsänge— ш тенор (пе¬
вец)-
Tiiötscniüssci е .муз. лт—орез ключ.
Tunsionf —сп шсхн- напрежение, ногиск-
Tegiädee 1- т, п, -s. - бот. pl. лепливи елисинк«
но нoеe)омоeдни растения- 2. m, -s. — зоол. pl.
пипалца. ленсааули (но нсаеиоми).
Ui—tlirii tr. оатор- испнтвaм. изследвам; австр.
eъснaмeряcoМ’
Teeuis f -- nuus pl. прам, Сeссвтчни ea'плeснви
(р, t. d).
Tipp т- —s, -s Отсл. глупак, будала (= Dupp),
'epptte tn. разг. хвърлям (= wnrZeиI-
Teppicn /«, -s, -е килим. m прсн-: рсзг- auf ine —
suin ношреа' съм, eil dem — /lul/r— ие прека¬
лявам, спaсвoм си мяркаго-
T1pciclh/kentmiS1btи1/пoдeч!сcaчкaa —ULn'fe—
е тупала-; -naclir ш = -uiiet; -luserr п
шорка. фигура ио килим- —Stenge /лост зо ту¬
пане но килими; -arli—, -miaker щ съкоч ио
килими, килим-р; -Wciercl, —aabtdttei/кили¬
марство; аилимар'ао роботилиици. киилимор-
ски ^4-
Tequila [,-ки--] щ. -s. -s тскила-
Tetbbue п. -s. — хим, тербии (елемент),
Terebinthc/, п вот- терпентинов каучук (P!stih!e
ubr—rbintCus)-
Ttrn е. —s, -е мам. член (нс .математическа
формула и Ор-)-
Tutel— т- —S- —11- срок, диги: Сет Irtzte. änBrteie —
(für иет-) последният, крайния; срок (зо нщ.);
е—п — sirllnr, 11,1,11/1;- il—Ceken определям,
'пaсRaм срок- ctw. cif n—n ecäIeru1 — vutehHiuIcg
отлитам нш, за по—късна, зи по-късна дата,
отсрочвам иш.; 2. юр. [ден иа] насрочено дслю:
huniu lebe ich — днес имам дела; 3, търп. ден
на дое1aзaa1o, плашин-то-
UitminCI adj. краен. 'рочен, терминален-
Tetebnel [тъми—ъл] п. —s. -, терминал, атрогаро,
крайно тара; комп- периферно устрой-о.
Tertnjb—ereit/срочна робосо.
Uttшlиrg1maß, -ettccle аС/ [изпълнен] е уто-О’
рения срок. ссоесремтиен-
TermlieiscbäZU п търп. срочно 'Делко,
Uirminitten /г; определям срок, диги (зо Hm,)
Terminkalender ш бел-жни) за ттовeрcн], уста¬
новени ДОСИ-
Te—шienengie / —п [-Ген] терминология,
U1rш!и()1ng!ecn adj, стрмишологичесан-
Tereie/plcn ш плон но сроковете за изпълнение
на работата; -ste/lun—/ определяне срока (за
изпълнение на робомомо).
Tireiems щ. —,. .и* I. 'рок'- 2. термин: ~|/ecCgIcne
(pl. - .И- - -о) сптuиaлтн. технически термин,
сnтпиaлтн израз,
Terminverlängerung / продължени— на срока.
отсрочка,
turml—^11,1 adv: иа срокове-
Terrniinzälumge търг, плошонс з срок; плаша-
ие но срокове’
Termiten pl. лooл:. лтрмнлН’
TcrmltcnHügel ш мровуняа но сермгити.
'гт—Гт adj, ег три сь'тoвни части; тричленен; -е
Verbindung химическо съединени— ол 3 еле-
менто-
TerptnUln п (ряОко е) шег. -,. —е терпентин,
Terct1Ulиrft!t/t ш худюжник-цопач. ‘азач—бояд-
жия- -öl — терпентиново маслО’
Tertebn [-'/] п. —s, -s 1. терен; почви. и прсн.;
‘ест-осс: die Truppen gewarnun [се] — воие-
ансе спеч-лих- с-р-ш, територия; Се, —
sonStnrnn сондирам почвата, т нрон-: diu Idee
gewirrt — идеято печели почви; 2. строителна
плош.
TerrcUnuUe. Terrekdtte/1. (безpl.)изи- теракота
fмo;eрuaлk; 2- pl - -tuen теракота (художествв-
но изДелис)-
TerrC—Iue л, —s. -rinn (~иcиJ лсрарии fрaсвьднua
зо стм—оeюдн] и злечуги)-
Turaässt /. —п атр. паол- леросо,
Uitt^^s^sieZötetg adj. 1ера'оеидеи-
tr—rcsslirie t прозя на лсроси, терасирам (исс-
еноам)— изграждам геросоеидио (здание).
Turrlz/o m— —s -. zl. 1cрauо, мосoтчcи под.
1игг1Ьг1 adj, ужасен. стрихалсн-
Terricr [—«ер] щ. -s. — тсриер (кучс)-
eerrtgln adj. зсмси (наслоявано).
Ter—Ttinе/ -п супник.

483
Teufel
ii—uIioeili adj, териториален.
Teritorial/ge1V2CiU/1cригeриaлиo сила- —geuässtr
h териториални еоди.
Territoriali tät/, — териториално';.
Ter—!tot!c1tUäUep—!n/!p n територи-лен прuииип.
Ter—bUo—bum n. -s, . .eien (-иeнJ тсритория.
Terror m. -s. — лерер-
Terr^^/eUU n терористичен -ат; —;rg—i/f in ттрО’
рнсгнч—е —опаде—нс-
te—ro—tsltecn /г: ттроризирам-
Tertnrieшms in, -- — тсроризъм-
TrгtntIsU in. —er, —en терорист,
itato—'ieU!scH adj, лерорнстичсн-
Tertie [—^«0] 1-/ . ’tien четвърти u пели кло' (на
някогашното германско пuмнезияj; 2.f. — псч,
териня-
Te—t!C1 [-ци—л] п. —,, —с четирнместчне-
T erUiCnc [—щ|Ьна]у. —меО. .малария лтрцношо ('
втрисания всеки трети Осн).
TertiCni— (uиo]тр] т- —s. -отпор. чe;вьг;eкпaс’
ииа* или петокласнна* (нс някогашното герман¬
ска пиинсзия)-
te—Uiät [—пи-] adj. 1, пеол. терциерен; 2. треси е
редицала-
Tertiär [—Ш!—] «, —s, —псол, ссрцнтр.
Turtie [-цис-У —п терция (кило част ел секунда-
10).
Tt—z / —пи 1- муз. ;трпа; 2. спорм. треса (при
фехтовка)
Tetzel щ, —S. — дресиран ловджнИскн сюкюл.
Terzitöl п, —S. -е дж-ебен пистолет.
Titzeröe(i) т, -сп, —еп ’-лcс ос бял и мулоско-
TerzUti п, —(c)s- —с муз ;eрuт1. трио,
Terzine /. -п лит. серцн—О-
Tescnbeg п. —s. —s восн, ‘oпоaoлиСрc—o пушка.
Tesi ш- —(eIs, —c/—, проби. !спитзa]-;
Testael-I п, —(h)S- —е 1- сacтшo—нe: ,1*; — 11^1—
прозя сocтшoн!тce си; рсзи. wen; сг Cicl
erwiecCt. Uanrsi du ruhig Sui; — inacicr -ko ;—
пипне, има да потиш (и: жи— нямо да ст
отърв-ш); 2. библ. Sc, Alic, Neue - Сларняг-
Невият завет.
UesUceenUCriscH. eisUaminUilcb adj. по зосешонне.
според сac-шa]!т;о: с—с —е Verfügung посл—’
дни воля според завсшашитле-
Tes/atnen1eSr1rffngngg/юр. разкризо—е ио зав-’
шанитсо; -volI1ir—thkгt’изпълнение но зазт-
щашитло; -Vollstreckung, —Vollziehung / из¬
пълнени— но зассшонитсе-
Tistii п. —(cIe, —е 1. сеидеселслзе. удюе;ювeрeн!e;
2. заетрка (но стуОантскс книжка)-
T estätor ш, —s . -Örce остср. заз-шосел-
TestizUti pl. зоол, чсрупч—';! амеби (Teet;hec-
роО),
Trst—Iil п раД, пробна саСлнца (картина) за ца-
стройки но т-л-внзнюн-н —крин-
iisice tr; !спрюбвaМ’
Test//th—e— е (автомобилен) изпит-тел; —teirl
/пробен пробег, проСно пътуваше; —illi е акен-
срелен филм зо изпробване но aиноoпaрacт-
ро; —trequiieZрсО- честота ио р-довете (в
пe:свилuямaj;;
UisUli—en ti: 1. зоесшовам- 2, сaRcр4вaм (стуеенс-
ска книжка); удо'1оееряеам-
Ti^lt^i^irir е = Testator.
TiStlkei in. -s, - онат. тестикул.
Tcstlmonium п. —s - -и*пп [-исн]/’ -п!с 'вндессл-
етво, тдeс1ювeрeнue-
Test/c1rsnn /опитно лице (аъс или върху което
се извършва oпипj; —pllot ш лес-ц—нзпилас-л;
—sieSmng /рсО. пробно, изпнсал-л—о преда-
воне: -sin'p е сoбрo—a но юпнлнл— ' ядрено
еръжис.
Titanii/- —п [—Исн] мсО. л—сашия-
Titcnus ш- -, —меО. тетанус.
Titcnussr—um п мвО. серум пролив 1eтa]тс-
Tit—c-. челнрн--
Tet—ccHötC [—ko—] ш. п- ]feIe, —с муз. лслроаорд-
Tetraiit— п- —s. — мат. чеснрист—н. л—лраедър-
Tetualln л. -s, — ссср-лиш (разтворите! и мо¬
торно ПОривО);
T1tr;1ngI1 /. -п [—rc-] сстрология, ’-тириnогuя
(литературно- музикално),
егиги adj. 1- скъп (аеоки, времена, ивартирс-
пътуванс); и прсн.: - Uenfer купувам скъпо; —
аетСс; поскъпвам; dir Kan/eegg isi seit - eit
,—n Wcreg търгоccпъ; пред-со много скъпо;
doti -eie sici’s —- man -eit Sott - сам животът —'
са*ъп; Си -st nie viel zu — соса ми c много скъпа,
рази:. 1-1,1 Siele ist nin ееите, Pfieslut е тоя град
е голямо скъпогия: iit isi иЬ^е, zu - за нея няма
снaч-H!- ц-шаси (готово е Ое тещо и най-
високото цена); da, sh11 dir — zu seehen Uoimen
сова ще лн излезе скъпо, ще сн ссру-а еaьпe,
и прен., Sie Ware komme - zu ^111— стоката
излиза много 'къпа; Ьсч eiicm, wes c-n -icb und
- ist- sclwörug кълна ст е шоН—милосо (най—
скъпото) сн. 1^1 und — schwöre;, vetsptecle—
сaan-вaм с', еО-шо—ом ]o^^—1ьржестзт]о; et
sclan— teilte EICu сoкл- с' е ]aИ—еaьпe1о 'н,
розг.: еч; —er Preis висоаа цена; ит Нае 'пити',
LiCtgilC zahlen lüssun скъп; и прескъпо му
излезе тоя урок- wie die tunrc Zele ;userЬen из—
посс-лял съм кого светец; wie — кпппе /letr
das? колко струни соса?; какво му е ценило?; 2.
мнл. скъп (майко- родители. приятел) (об¬
ръщение, особено в пиама).
Tiui—kiie /, — -исако цено.
Teuerrinij j/ — поскъпване; еaъпecня-
Teuerungs/aulle/икон. вълна но поскъпваш—;;;
—nernicn pl. вълнения поради поскъпваше///«
живота)-—Zuschlag«? дюСовко (към заплама-
мо) паради поскъпваше.
Ten/u У —п мин, = T-r/r I-
TeuZil щ, —,. —1- дявол, сисона,/« прен.— лукие/ият,
бяс: рсзп.: win Сег — дяволски (сипеи, изкусен):
камо subjeef u prädika/: рази,: Cut — soll sie
loicg! до ти зз—’c дя-елът, дяволът до гн сзт-
Teufelei
484
ме!; Cor mici Sur - - soll mich ict - Hnlrg.
те—;--- проклет до еь‘, да пукна. око---; Се— -
ist in ihn /еТаПте; дяволът е слязъл з него, хео-
нали си тю бесовете; itt ~ siucke, isi in e—m гои
c съшинскн дявол, дяволът, сотаного се е все¬
лил е нсге- фсм. dich tnitei woil Ser - - хем до
ит си мръднал нщ,?; det — trbiee, plag' т-п дя¬
волът го лико. кора; warum musetn mich Cur —
reiteg. da, zu eun кой мт дявол караше до на¬
правя соса; ict — isi los страшно олелия сс е
вдигноло; det — Isi los eii ihm кипнали со му
дяволите- ф)см- da soll СшС Сет —
[Crr-geclI;gen]! дявол до тю вз—’—!; Сет — Нае
su*; Spiel ei' uim. дяволът сс с намесил лук.
дяволът имо пръст е лая робюло; dir — muss s—
с Hanl ie Spleie Hcbeg дяволът —спр-м-иню
имо пръст е тая рабего; in der No friss' Cer —
Flirgrr кило енднш зер, и днен киселици ше
проядеш; las !,' ein — -'- сено е; das ist eie —
vor r-m Wull това е ж-но—сотоиа; las isu ebue
Sur — то тук му c дявелшиш—ла, мъчноснята-
ксто obj, ролг:.; er hai du; — ie Lnibe дяволът e
в нега, (той) и- стои мирен- sic Нае See — ie
Leb—i лпното е буйно, гсмп-рамснгио; ich metlu
mit den — an/ lu; Hais lclun! не ми трябва Осля
ио гловата; не ми е дотрябвал- есе ShI1 1е; —
nicit —mien, се Sie Wcnl malen дяволът си няма
робота; оатор. фсм. See — metlu ich iun’ дума
да нс ссава (няма да по направя), до имаш до
вземаш; dcs wn—e dem — ein -usonlurus F—ussun
иа дявола само лава му трябва; в G: рози,: е—
ist ein Kinl les ~s гои е рожба иа сосоиало;
111,1 Weibcr sind les ~s тези жени са същинс¬
ки сотоши- icb will ins ~s seir. mene— ,. да пук¬
ни. проклет до бъда, око,--; list lu des ~s? какъв
бяс ле е прихванал. с ума ли '« '«?- man dö—iin
dcs —s mcrlcn човек маже до побеснее; In lus
—s Küchu khшm1n, b—tr/rn виждам дявол по
пладне, накарвам (икт-) ди види дявол по плад¬
не; ' ргр. рсзп.: luim — s—r G—nBшueiut mhHnnи
жнстя з джендеми; cs mUseee mii Sei —
zigeCn;, иете.. - цяло чудо ще бъде, око---- eii
lem — zur Schule gegcn/un suie и дявола мота
до излъжа- voe — guu-ieun wurden дяволът е
слязъл е мене. под кожата ми (то лудувам);
vom — besessen srin хванали са мс бесовете.
дя-елите- zum - eeHun. fcHrue ютивом по дя¬
волит—; es isi zue — отиде по дявалите; das
Gnid, euin Kiubl Isi zue - отидоха ми парич¬
ките; отиде ми роклята; c—n zmm - jceer. zu
ailun —и münscben пращам нкт. по дяволите;
вулп- scCere euch zum ~! вървете по дяволятс. з
пръждомиг'. пръждосвайте се’ - във възклица¬
ния, проклятия m поД- розг-: ui lut ~! pHmt 1er
~! дявол тю всeп!; zum -!, zue — 1^1 eineil!
по дявалите. поерото’; Toi uni ~! хиляди бе¬
сове’; ~ auch!. Sun — cucb! дявол то взел!; mcs
— ticlt dicb си какви дяволи '0 ле прихвана¬
ли?; в отрицания: фам.: kein — wer Sc жива
душа нямаше- wc-B der - - mct alles le wer [един]
дявол сна- (ш- с- никой не знае) кои « кокен
бяха лом; kube — karn las missnn дявал то знае;
Спи — davon missen хабер 'и нямом юг гюео;
Спи — lanach Zragur, e-cH le— — um cim. schutur,
kümmere пет пари и- давам. ис що и да зноя за
цщ,- icb wurlc Sir Sun - imn! ше го направя,
кого си видиш ушите без огледало!; ше го на¬
правя зер—дяволи!; /а, tauet len — nichi вятър
го носи, нишо ие стру-о; 2-рсзг;. чоeeчcu, клет¬
ник; наивник: so nin /numer-! такъв иоизник!;
глупок; de— atme — клетият, бедният човек; nie
emtir — добър чое—а; 3- тсхн. вълк (прув Да¬
рак) (еж. WhIZ0; 4, бот. Сет — Im Busch челс-
бит)а. псрушон (Ni gell и 1eшeshrgc)-
Tiufrlli /, -сп дявелшино. дяволия. дяволска ро-
босо-
Tiulilbn /. -nun 1- женски дявал, дяeюлиuo- 2.
дявел-жена. жсно—сотана-
teufilmäßbg adj. = UlufelsiäBbg’
Tiultls/a——iss т бом. еo‘огрисaa (Sccb!oscI;
n!вog]e е!—ьeглaзчт (Succisc pt;iegeie):
—атItii f дяволска работа (трудна рaбoмa):
-äuge п вот, 'лecиaeеo, горнцв—л fASon!sk;
-läui е бот, индийско смокиня (Ficu,
religiosc, Aeeehn!c scCoIertsI; —braten т рюзп.
нспопраеим мошеник, обе'ниа; —I—üU f изча¬
дие аеюею, дя-юлске котило; -datck m 1- 6ош-
фсрула (Asc Топ'!/^; 2. тсхн- вонящи гуми
орабиан- —ui п 1- яйце бсз жълтък-; 2. вот ку¬
чешко гъба. срамна гъСа (Phallus !шcud!hus);
-junge пхрюзг. дяволчс, палавник; -kt—l е мъж
на място; жиз дявал, майстор, факир е рабо¬
тата си; —kralle f бот балканско фигоимо
(Plylerei); —1^,1 f магьосничество, мотия-
-lärn е адски шум- —list/дяволска хитрост;
-iäSci п фсм. момиче иа мя'ло, огън—моми¬
че, дявол мюмичс.
temlilsmäßbg adj- дявелскн. сасоиинсан, кого
ДЯВОл, '010И0-
Tuuliis/wul— п 3^.^. ж-]о-'О1она- -wttk п
дя-елск-о работи. салонии'кю дело; —'Wir'scbäfi
/ дяволско. объркана робота; —zwirn т вот.
мерджоиче (Lyclie HcelшtZh1Iuш)-
temZie tn мин. тльлбяeам (шсхтс),
Tiufka-te /Мин. профил иа минно розраСолка.
teuZ1|scH adj. дявал')], сатонииск«; одски-
T1mtnиe ш, -п. —п мат. 1—310—^.
temtnиtech adj, 1ecтeнекu-
Tcxt1 щ. -frIe. -е текст (е книга, на реч): dce — zu—
Oput, les Lbudns оперният ick'i, либретого-
1ск'еът. думите на песента; рaлг-: c-m den —
11,11 чета икм. конско евангелие, июлаuuu- е—
е aus See — I-Ье/еп 'муш-зам, обърквам нкт--
ams lue — donmne обърквам сс. оплитам се
(за оратор); wuiiua Im ~! иа темата, ио въпро¬
са!- продължазоисе’

485
Thermidor
Tcxt2/ — псч. текст (шрифт).
Text/a—d—ucU/g дословно отпечатеоне иа (стар)
тткст; —■abzmg е печ. пробен отпечатък ол ;—)-
'10- набор; ~;uUnmeU ш зид aRломo;]C]рa—a
пишещи машина- -lucl п муз. лиОр—са (на
опера м Ор.); -Ciclitu ш либр—т^ис^г^-
Texter ш- -s, — съчинител иа рекламни или шла¬
герни текстов—-
11x1/11,1 adj- eпад-cш ceaетa; —gemäß adj. съоб¬
разен ' тексто, по, според т—кста-
UixUiitin tt: псч. поставям текст под чертеж, кир-
лиша и др.
icxUli adj, текстилсн-
Textebarbiiteir е работник е текстилна фобрико,
c-кстипeц-
UixiliT—ei adj, шег, необлечен, тюл-
Tixtiliee [-иен-р/, текстил, текстилни стоки,
съаоии-
Te:^Hi^^^<^i^j^1irbi f текстилна индустрия; -merke—
е лекссилец-
Textkubibk f т'ca]овяeaнe първеш-чали-то рсдок-
цня иа л!тcрoттр—о прензеед-нн--
UixUlicn adj. тт)етeв, но 1тaетa, по отношение иа
лсксто-
Textträgtr е електронен или матиит-н носител
на сеасс (.лента- Оискепа);
Textliu /. -cn 1. строеж, структури, гсаслура; 2-
тъкан; 3. (pl. и: - етта) вид готическо писмо; 4.
мин. стъпаловиден разс—д-
Ti'/ett (т——. —ц—т) п- —. — 1- съчссо—несо ..tz“ [тс-
цст]; 2. рсзг. bis in, - - bis zum — докрай; де
-тръсс-нс-
T—Foum f шсхн. Т—Обризна форми.
THailänit— т, —s, — сиамец, лойландец.
iHebläniiscH adj. 'иомсаш тайландски-
THellbum п. -s, —хим. талий (елемент).
TbcCtct п. -S- — 1- театър (Оържсван, граДски,
частен, модсран): ins — gele— оливам ио лс-
атър;/9нсг. zum. ans — gehen ориентирам '— къ.м
с—алъра, постъпеим е ст-съри, ставам ирси'1,
посвешосам се ио сц-нато- ich —in им/разгг aul
Са,/ — a/orrliti имам аСонамт—л е тт-съра;
г)aзг;. cm. —uim — sein работя, на служби съм з
с—алъра; 2. предссовл-ни-: icnie Isi Urin — днес
няма прegетавn-ниe, 3. рази;. '^-0; комедия:
laci* Urin —! н' прави 'п-]и!; ис разправяй
комедии!; нс се преструеой’; — sc-e1ur - престру¬
вам '—, лицемеря- es Ist rnt Sas t1igeie, e-n
иаНте, — сови е числа преструвка, комедия,
THiäUi—/cbtni т епeктaaъn; -brelchi т л—асра’
лен преглед, л-oлрon—o рецензия. арнснао, ос-
^3 за пиеса; —соир [-ку] ш ст-трал-н трик; -
—dbcCtr— т nисaл-л-дрoмa;трг; —dorrt—мрази.
гръмка р-клам-; —tZ/tUi ш сценичен ефект;
—Г-.т/п филмирано пиеса; -trumnC е ссотрал;
любител но театъра; -geräU п есер- р-авнзнл;
-glas п ~ O'etggics; —HocbecHuIt f висш ин¬
ститут за л-aлрaп]о изaт'лвe; —Uarii /билет
зо театър; -kasst / косо иа лcaтьр; —itiftr т
театрален ръководител, ръководител иа театъ¬
ра. —liiei pl. театрални рoбe1ниuи- —naitt
(псатралан) художник-дскоратор; —'1;; ш
програма но теосрите; —stück п пие'—; -lagt
pl. 1- дни. през които се дават л-итролни прсд-
'га-лсния; 2. преглед иа стагрнле, театрален
фестивал; — uneerieheur е директор иа час¬
тен театър; -vorrüüntm—/(театрално) пр—л-
'тасл—нис; —wtrkscmdtbU/сценнч—есс- —zcttcl
е програма (на преДставленив).
Tbtaieäibk / — тсагролнесс,
UHicttClbscH adj. т-aтрoпeн-
THibäni— т. —s, — 1!eoи-п: ul; Ui—Clget - есш.
изкусен спeпиoпис1-
Tbulsmus /п. —, — фило^. лсизъм-
Tn11et /п, -сп. —сп гсист.
THeki/. -п лcсгях-
UHiUie intr: h рсзп. нафирасам ''.
Thema п. -s. . .ее;/, -mal; тема (литературно.
музиката и пр-j: ein — biHcrSeIr разглеждам
дадена г-мо.
THimeuik /, — тсматиаа,
tHimCUtscH adj. тсмогнч—н,
UHimcUbstttie /г. превръщам з г—ма-
THtob—nm!n п. -s, — хим. т'аора‘!Ц’
Tnioiizli/,. - Се; филоа- л—юдицтя-
TH1oini1t т, —feIe, —е теодолит (в гвo0eлllямеj.
Tneogoeli / -п [—Ген] тсогошня-
TC1nkгäe ш- —еп. —сп т—окрас-
Thuokiretie/, -п [—йс—] л—оарация-
UЬ1nU—äU!scH adj. ссекротнчссаи-
UH1nU—IeiscH adj. 1'оарилеесаи. кого Т-окрил.
THenedg(1I /и, —сп, -сп теолог, богослов-
TH1nengi1 /- -п [-Ген] теология, богословие.
en1n1og!scn adj. т—елотичсски. бегословсан-
TCidrbt /, —п .птз- бaеовa люсня-
THtnteш п, —,. -е мст- теорема-
TCtht1U!ktt е. —s, — т—ор—сна.
UH1nt1tiscn adj. стересичен, теоретически.
UЬ1nt1Utst1r1e inn: h тсорсснзшра’.
Theorie / -п [—rcH] т—ерия-
THeosopb т- —'п. —е'п теософ.
TH1nsocHie / -п [—Ген] теософия,
un1ns(Opb!scb adj. тсосефски-
TCi—c'luU т- —сп, —еп - иаО, с-роп-вс-
Tit—a'iuilk/. — мсО. т-рап-стн)а-
TCi—c'luilUim/!, 'S..’’ кастрапесснчно, леч-С’
но средства-
iH1—c'1ueiecb adj. ссрапесснч-ш-
Thtrapit/ —п [—-——] .мсО, терапия.
THi—iek ш- —,. — остср- ссрнаа. л-аор'лво про-
сив всичко (е среДноввковието).
iCirmCl adj. ceр‘aпc—, топъл (извор).
TCt—mäer—cd п топла ‘и—сролшо баня; -quelle/
термален извор.
Titelt/ —п топъл мин—рале— извор,
THitmen pl, ист. еСшсссв—ни бони (в Древния
Рим).
THгrm!in— /л. —(s), -s иат. л—рмидор (ое френс¬
кия революционен kШleнДaрj-

Thermik
486
Tbt—mik f- — учение за лоплниосо u въздушни¬
те течения. причинени ег —огряванс но зсмя-
ЛИ-
ilieebscb adj. термичен, гоплннсн-
THi—mli п, -(cIs- —с хим. сермиит.
TH1—mtebh1b1 /оа пал и тел но, лсрмилна бомСи-
TtrmncЬ1mle / — с—рмехнмня-
eHt—mncHemtscH adj- сермехимич—н-
Tnernш/dynПIu//hppмoд*!н;микa;|-~1uklri7Zt'äU
/ cтр’eeптa1ричтстзо; —geäph in. —еп, —еп тср—
мограф; —lost /В аттиран. пюлплотен с вълни
по-галю] ;-kauU1r m’i//is!. гермокаул—р; -ittcu
п термометър.
tH1—mhm1U—!scb adj- cермомecричeе)и, термо—
метричен,
eЬг—mhrnkeгC— adj. термоядрен.
THг—mn'Hnr in. 'S. -е сермофер-
THг—mh'1ieU /и л-рмeппaел (вид пластмаса)
eHe—mn'leeUiscb adj. т-гм^оппaс;uчeн-
Tbiuiosieiscbc / т—рмос-
TH1—1neeCU in, -(c)s/-i—, -й-спфии: свтом. тер¬
мостат.
THг—mhUHг—cp11 /медг. стрмотсропня-
eHгecn—tr—гn tn натрупвам, събирам.
TH1seu—1e е, -- - .теп/, .и! 1. сnee—о бeгa;е;во;
съкрезишниц- но позиония: 2. пълен речник
но думите (на ОаДен eлmкj-
These/, —сп теза: е-е ~ auZsiellen. verfechten по¬
ставям (изнасям), поддържам (защищавам)
теза.
Tbcs*,/, THeeeg I. = TCeee; 2- муз. силно време (е
лакти); поет, слаба време-
Thespiskarren in шеп. пъту-ош- трупа, пъcтвaш
театър; mit See — CirnizbeHen скитам като
пътуваш артист.
Thb—g п, -(1Is, -е мат. нородню събрани— (съд) (у
пермонцимс— като славянското ,tввчв,ij;
Tbnncsшebl п ааЛг-ст тюмасово брашно (фос¬
форен тор).
Thoia-er in, -s, — ученик е училището към
църквата „Се. Тома“ е Лайпциг; певец ел мом¬
чешкия хор при съшиси църква.
Thor ш хим. вж. Thorium,
Tbo-; /, — вмвл. МоИссезияг законник, пссок-
нижи—-
THntix е. —(c)s. -е/, -ccu, анст. гръден кюш.
Tnn—!um п. -s. — хим. торий (елемент).
THtizict, Thraker ш. -s, — мат- 1рак]eu,
ihrc/bscn adj. сракииски-
Thriller (R---J е. —s, —s пнтеo. филм. роман.
държиш з напрежение. трилър.
Thrombose / —п.пеС. лрeмбосo-
Thron т. —(е),. -е трон, престол. м пран-: Sun —
besteigen 'тъпеом. feъзIaoчRaм сс на престо¬
ла; n-m eil Sun, See — Zhleue заемам престола
след нкг-; идвам иа престола 'лед нкт.- u-e von
— stoßt;, Ses -u, rnuseezrn сеолям нкт. ют сра¬
на; e-n auf in; — uehuin; възкачвам нкт. иа пре-
'лeпО’
TH—hn/1werb1r е претендент за престола,
UH—nrги inn: h '—ля, седнал съм на среша, цару¬
вам- седя царсгв-не (ксто но трон)- пран.
издигом сс (за замък); гюспюдстеувом: №11*1
'Сише an/ Ihrer Siir— иaрс1в-иe величие бе
изписано иа чел;;; и.
Tnrne/enie;gmee/’oтaaзвaн- юг трена, обдиа-ция-
—erbe ш = —folger; —folgt / прсстолои-слсдис;
—folger т пр-''то-пe]^;^(^J^^,д^l^l^*> —Hinecln бол-
дахнш (нсО трон); —ränlet ш узурпатор; -reit
/ лренне 'лово; -,111 е тронно. престолно сaпa;
—wicCstl е 'мяно но елодслеля-
Thuje свстр. и: Thujt/.- je; бот. боже дръRUc.
туя (= Libnnsbeum 2),
UHukySii1iecb. UbncyStS1tshn adj- лит- лукнди-
доескн, кого Тукидид-
Tlmit п Тулс (Оалеч някъДе ам на аввсрj-
Tbilbue /?. —s, — хим. тулий (ечеменп).
THmeflscb ш зоол. риба тон (Tbynnus vulee—!sI-
THü—bngr— т. -s, — 1- жилел иа Тюрнития; 2, лю-
рннгски-
ihü—Inglscn adj. тюрингски (от Тюрмнсия),
Thymian щ, -s, —е 6ом. мащерки (Tlyin,
vnIgcr-sI’
TЬy1uei—üer / мсО. ;и’тс]a жлеза (срв.
BrueiSrüsnI-
Tbärc. Tiaet/,- .run 1- лиаро (попско корона); 2.
иат- покривало за глава иа др-с—оп-рсиисап
царе-
Ti-cU т. —s, -s/r 1- зид вълнси плат- 2. кожа иа
тибетска 0-^.
ii—Ueiscb (ли-, гибЬ—); Ub—tUinbscH adj. тибетски
(ел Тибет).
Tick 1. и Tic т. —s, —, (нервен) тик; 2. т. ]fnIe. -s/
-е разг. чудо1е'т. мания. мониятнии. стран¬
на';: п—п — Hcbnn бръмчи ми, чилиат. малко
ударен съм; въобразявам си много; с—п — bis
Gto/u hclue обичам да се големея. до се ноди-
том; 3- притявко-
екиси int h цъка (зс часовник). чукам, прося тик-
ТОК-
Tickct ш- -s. — ред. бърз прскъсвач-
Ticdct л. -s, —s билет (вхоОен- самолетен),
TbcUiUecke / = TbcUtcck 2.
Ticktack п, —s, — 1- uьaaиe (нс часовник), тик-
ток- 2. (Остани азми) лик—лик (за часовник),
ticktack! intj. тик-ток!
Tbebrick (тaИlбрeик] е. п, -s. -етайОре) (таниа)-
iitl adj. 1- дълбок, и пран. (воОс—- аняг- аъО, ко¬
рен— рена, пропаст— сън. траур, печал- болиа-
въздишкс- причина—- мълчание, тишина. убеж-
Оение); простиращ сс иoзьлр-, номнрощ се
навътре (стая- сцена, праОмна- пора)— —е Wu/c.
Siraßcn потънали з кол пътища; -е GcläuSe
здания ' дълбочини (навътре); des Gr—ämSr
tsu 8 п — сдaниeго има 8 м дълбочини- ~с
Shn1аhHiгr!nnи бойно построение е дълбочи¬
на; -шсланирин боен р-д- ~е Blicke, —er
Versiaed проиuua1eпии погледи, дълбок. про-
487
Tief/pflanzverfahren
—«щос-лс- ум; ~с Blicke in utw, eu; вниквам
дълбоко е нш,; — I-icUerl прониuoлcлcн- ui;
—rr DerUct дълба). проникновен мислител; —es
Gefühl, MiigefüCl дълбоко чувство. дълбока
сь'трoдo—и-; in -tr Trauet е дълбок гроур; —е
Sciuctinl дълбоки, тежко ‘-no]хen!я; —
bewegt дълбока развьл]узан; — Im Bodu; ilngun
намирам се дълбока е земята; in —tr Demni.
Scham дълбоко унизен, сo'рo‘-н; Im -t— Waide
е дълбоката гора; ans —ut Бtnet cnteiiu;
вдъхвам дълбоко- ~c OCniecCt, GlilcCgül-
iigUiit пълна Сcссьз]a—!c, пълно равнодушие-
aus e*1/eirt Srele. tiefstem Hcte.cr ол гльСнннл-
на душила, сърцето; — 1mcfugS1r прeчтвслв-—
(алово): ,-; — empln—Ccre; Dank enseprrcCeg
исaaсвoм сзеясо горещо Спoтодoг]осc; —
1recCuit1rt потресеш до дънете на душала,
дълбеа'0 потресен; von loci ober bis — unirr
ec —oи—гeгe де —aй—дenт- uim'. -tt begtündeg
юСюсшовова’ по-задълбочен; нш.- anl, ilefstn
(T*e/steI erecCüItrп sein потресен съм де дъно¬
то ио душата си; diu Wurde gelt ,11— — рашаса
е м—еге дълбоко, - I— №1. ScCulSeg stecken
сaтъ—aл съм з ‘нсcрия, потънал, затънал съм
е; туши е дългове- — In Sen Well C*;ciggc1c;
нaenизaм навътре, задълбаси’ е герасо; eirlst
ei/üCliit Dc—U шай—терсша б.лaгeдoрноет; —
/cCerd а. мор. дълбоко тоз—ш (плавателен
съО): б. дълбок (рана: противоречия- разли¬
чия): в. силен (волиа): ~ /.külie дълбок; за’’
разен; — gtrIte—S осне—ен, дълбок, радикален
(преобразувания): - sciütZcgd с. мин. удълба-
ваш; 6- дълбоко з-трсСс-ш (осuaвемoрj: в.
пран. задълбочен, е'новсн (проучвано, изло¬
жение): ~ liegirSe Au/er: ш, потънали ]aeь1р-
очи; м- хлъснолн очи; рози: e-n zu — In dir
Aujeg ecCener, —licke; влюС—ом cc з икг.; Sa,
1;esi - —licken тук има нш. (но врсО. интерес¬
но)— сева нс е обикновено роСета, това кори
честа да се замисли; ies ji;/ —ei ihm nicll —
ис го сoсcг]o твърде; с—и — C*ghiggctltth— Cale;
—oтиaoп съм икг. е тинята- ваарол съм икг, з
тежки дългове; er lat zu — in, Gle, grgncUt
обърнел е много чешки; зо засилвано каче¬
ството „дълбок' м „тъмен“ (най-често в
superl-): cs Citr.scHt -sic Necii цари дълбоко
—ош; niteeg Im —siu; WIrtut посред зима; Ie
-sit; Vertrauen пол нoИ—гоnям с-крет; 2. нисък
(бос— тон, мeuнeрaмурaj- —е Vcrbcn/ti—/
дълбок, нисък поклон; Ces Bermclt—,
111—0111'1— et1l1 — Сoромccьръc, термо¬
метърът е подшил; ui; -et Feil нисаю, дълбоко
падаш-; w*u ~ ст 11,1111— -st! колко ниско е
подшил!; 3- шаситс—. плътен, тъмен (цвят): 4,
къстш: bis — in Cie Necii (bineir) де къс]- нюш,
ео късно през ношло; па; flg/el Sputen davor
—is — in, 17. JelrCi—Cutt 'ледн от тово cc ec-
кривил е; късна е 17 в.
Tic/ п: —s. —s 1- геопр. депресия; 2. мор. дълбока
соди между плилкюсини; 3. метеор, зена ио
ниско атмосферна наляганс-
TbeHeggti/f е овисц- атааа юг бръснеш полст-
—■cufscHleg е спорт, ниско тапка (при менис)
Uiiläugbg adj. с дълбоки, с хлътнали очи.
TiuZIaeete е кофен. лъжич—н екскаватор (ра¬
ботещ отпоре наОолу)': —len е 1- —(eIe, -le;
подземно съоръжение- 2. (без pl.) подземно
с;рю!лтnе;во; 3, (без pl.) полагаше иа кабели
под с-‘ялa; -erstrahlein—/ мсд: дълбоко еС-
лъчвон--
Ubit—lcm adj. носилсне синьо,
Tiefbunker ш восн, дълбок; прeтнвоa-ропnaн—
ио скривалите; -Cicktr е овисц- ииекоaрн—
лсн моноплан; —■Sril-vtr/elre; п ссл--см-
дълбюка ссисСа ' рcдюе-ялкa-
TieHernck е 1- печ. дълбок печат; 2. геогр. нис¬
ко —олягонс; -Crrickgtllei п = Tief- 3.
Tbu/c /- -и 1- дълбочина (на воДо, яма. зОснис—
чувство, мисъл м пр.), дълбина, глъбина: С-е —
dit Demüti/ngg. drs E1rgde, ier Olnmacht re-
л—миниса на т—l]ж-]н-;e, бcскрoИ]eеc;o но
мизерия;-, безмсрнас;;- на Стзеиnиcлe; In Set
—	ies Gertc—s навътре е градината, е дъното иа
гроднносо; Sie -е Cis Meeres глаъОи]н;с ио
морето, морските б-сд—и; in den —п Set Seele з
глъбините на душата; 2, пропаст: 3. муз. ни¬
зини (на тлсас): 4, ]aе!л-ноел. плътност (на
багри).
Tbefi—iei f нисииo.
iltZee I- //: у'-^"/--’; II. inir h .мор, изм-рсам
дълбочина (с оевас):
T!eftergest1in п лъпбeчи]]a скола; -giltCt-une
f восн. 'ш—леннрошс е дълбочина; -nits.se— т
.мор. дълбнномер; -r^t^m^s^ch е зомайваше. еп!’
яш—нне при телсми дълбочини (при водолази):
—	situta п овисц. височинно кормило; ^,1-^11—
m—g/otw- рoсеeИвoнc з дълбочина (« армило-
риятс): —Witun—ei- восн. ефект з дълбочи¬
на; 2. еcертeскeпическ! -ф-кс; 3. дълбок;
(въсIдсИслви-’
eie/Zer;,' adj. б-сaрaИно сериозен;
TleZZieitgnrn овисц. шурмов еo‘en-c;/;/. м, шур-
мова осиоция; —Tiug е авиац. ниско п-тc]c (на
щурмов ca - Moicn): -дсид е мор - гaс-]- ша ко-
р-0- ScCIt/c bis 10 е - коробн. газещи до 10 м
(Дълбочина): —geregt (-.-жс]/*подземен торож.
Iii/giZro—in adj дълбоко зомръз—Н-
Iitfe—üni-g adj. 1. прсн. задълбочен, прешикша’
сс— (ноучно !зслeдвa—cI. солиден; 2. дълбок
T!tZ/UüЬI/ecHf- камера зо gълбeкосa‘рaсявo]' (в
х•дaOuднuкj: —UüCIeruCe / н!скe;т‘перo;тр]o
рокли; .юндола зо дълбоко сa‘рoсe—и предук’
си; -küCIing/еълбоке сo‘рaсяca—-; —leeili nie
/Мор- тозарша вюдюnиния; -I;;! п H!C!нa-
Tbtt/'flen/v’i—fcHrrr п сол.-ат- метод но еълСе-
Tief/pflügung
48«
ко з-саждо-е- ~pZIügue//(C7-.—cm- дълбоко оран;
—punkt п най-ниско лечао; —scHlag in спорт.
ъпъркът. (нисък) коремен удар (при бокс).
TIcl/scHuss е восн. късо попадение; -,гг ш мор¬
ски ^к-aнсaи/двлlбоч]fнн (наО 200 .м). батис—
фсра; —eг1fntscnung/изcлeдca—- но морските
дълбочини; -х.пп/ч 1. прениаиювсние, зaдьп-
бач—шосл, дълбокe’!епт—eсc. дълбочина; 2.
сежаа м-пaнхюпи4. черни ‘нсли-
е!.',!;;!/ adj, 1. про—ианав—н, сoеьпСeчcн,
дълбокомислен; 2, рази; тъжен, ‘сланхолсн: —
wnrien изпадам е душевно дспрссия-
Tbifsir—bgktbU /, — 1. проникновеност; сж.
Tiufsirn; 2. дcnрllмшрoнeел. тежка мcпoихопия-
TbeZst л, Tiefstand е. -(е),. — ний-ннскю нива.
ноГ—шнсъ) троccн, и пран,; упадък.
Tt1ftnn ш грам- ииск*; ударение,
ibi/Uoebe adj. грам, ниска ударен (аричко).
Tiegel in, -,, — 1- титан; 2. метал, тяг—л, титла; 3.
печ. „шотискан“ (на плоско печатарско .маши¬
на); 4- печ. т Tbegeliruck'tessr/бързо плочна
преси (американка).
Tle/clofcn ш шсхн- гнгл-ио псш-
Tbik/emm ш лот. - TecUbeim-
Tbit п. —(nIs- -е 1- животно, м прсн,; твар, гадиш-,
скот, м прен,: —е beiten, plie/en. wcttun държа,
гледам животни; wilde —е диви животни, зве¬
рове; da, — in Sem M1gShЬen 'кют'колю, живо¬
тинското природа у час-ко- рази, nie grhBns,
hohes — важно псища, голяма клечка- поел. jede,
-ciu— hei suln Pläsicrcle; всеки сс зaбoвпяeo
по свой ничии; 2. лос. кашуто (= Hlrscikub)-
Ubitäbelbcb adj. сeeроподобeи, приличен ио жи-
еегне-
Tier/aei / вид животни, животински породо-
—е—egrlkuriu / ветеринарна ‘--.^—0- —atz'
ш ветеринарен лекар; —esyl п приют зо б-з-
дом—н кучето и котки-
Ubi—ä—eilicb adj. зстсрннор-н-
T!i—//äni!gi— е звероукротител; —IblS п жив.
картина, представящи животни; —ЬиСе / па-
ионрски менажерия; —cH1m11/зooхи’!я; —cpos
п лмм- епос зо жнсолни- -'alci / босия [с ге¬
рои животни], -term/ферми зи отглеждане
но живелии (лисици- птици)'- — irelginigi п
лесов. отглеждане но диви животи« ио сеебе-
до; —Turund е приятел, любител иа животи«;
—gctiue ш 1- сюопотнчc'ao тролииа; 2- остар.
сecр]пн!цo; —gt,i^C^ii:C^he / разказ за жизотии-
-Ьсп'/животинска кожа- —h1lletelle / сет—ри-
нарна п-чcбиuuo- —leim п = TbuTisyl-
Tbirbiit/ — жиеютиншино. 001^30. скоттина
Uletbscn adj- 1. животински (проДукем- мазнини):
—е Ge1üeue животински, скотски страсти- 2.
свcрскu. жестюк-
Tbit/koble/лед. животински въглен; —Ureis е
осмр. зодиак; -kreiseitcbce л зодия- -küidu/
зоология; —IrCrrr е ер-сьор на живютии-
—naitet! / жив. a]и’aпнстичнa живопис;
—Ornamentik/изк. звтринни мотн—и; -'стки
(голямо, модерно) зоологическо гроднна (без
клстии); —'Ziege / грижи за животните;
—pfleget ш аел.-см- жи-юг-отлсл-ч (в ТКЗС):
—qnälrr ш мъчител ио животни; -quälte1! /
жестокост към жисеснитс. измъчва—— иа жи-
еесннсс; —-eich п ж]во1ин'кю царство; —scbeu
/ скоса-ъе-о изложба. изложба но живегнн;
-schlitz ш закрили на животните; -siücU п -
—IIIC; —Veret/etung/подобряване живюлин')--
го пореда- -mellt / жнзосин'К] сеят /мир/. фа¬
уна; —zücht / ж!ce;нeвьдслeю, 'косювъд'1ео;
—Züchter ш жиеотиовъд, скюлювьд-
TtgiJt т- —s, ~ тигър.
UbgirZe—bre adj. напъслрен косо тигър, пъстър
(кон).
Tb/erHUee п тигрова кожа- -Ние/ е пъстро (ксто
тигър) куче.
Tigeri-e/, —nur тигрица-
Tigerlilie (-лu-J / бот- тигров крем (Lilbui
il/rtnum)’
tt/itn ti, 1. иапъстрям но /1-]^ (камо ммпрова
кожа); 1- рсзи:. тичам, крача бърсe-
Tbgtrwebbcntn п = Tlgntln-
Tlidu /. —п печ- тилдо
tilgbar adj. пот—'нм (дълп): прен. заличим,
tilgen tn- 1’ погасявам. изплашим (Дълг):- 2- из¬
плащам. ]сктпвoм (прях, вмнс): 3- унишожо-
зом, зачсргеом, золичисом. премахвам (пат-
нoj- е-п Phseue -е ShCu1SbmhH — заличавам, зо-
ч-рсовом едно перо з тсфтсро иа дългоссле-
Tli/ur in. -s. — пюго'итсл-
Tilgung/. -un 1- петошенис; 2. зж. iliee—-
Tilgunes/kasse/AAzw* пюта'игелно ao'o; —smeee
/суми за поташсинс-
Tie-tu [тгбр] л. -S. -s [-брсс] тембър-
itm-ritr' par/. adj- муз, звуково 0^-1-—, „гсмб-
рираи“.
iince [гой---] tr. измервам време ' хронометър.
съгласувом по ерсмс-
TInt-nuU [таИ---] л, —,, -s тийм oтт, кротко
прекъсване на итра.
Tieusnaring [таимшО---] п, -s, -s 1. 'ь'eбслeeнюст
върху имот е курортно 'елите. който се пeлсRa
за юпрсд—лсию време з годината; 2. иоит. кюму-
И]кau]] зремс-елси«- (.множествен достъп
при телефонни централи- терминали и п-)-
е1п11(1) adj- плах, сесилиз-
TiUf/i-ekl/. — плахост, 'RcнпиRОст-
Ttпntn11/ras, Tlnothygras л вот. симолсика
(Priemm 'raunиscI-
Timpano ш- —s --- и! pl, муз. тампони.
Tln/iltan/ee т— н, —s, — 1. шансон; 2- кръчмарска
музика-
tingieren tr- хим. извличам бояло и акти-нилс
части-
Zingert part- adj. 1. обагрен- 2. посребрен (мо-
нетс)-

489
Tisch/läufer
Tb—kibön/, -е; беядисвоне. обогряи—.
Tinktur /. —cn-iicl. тинктура-
Ttete /, -и мастило: Sie — dluckse мастилото се
розлнса, uапo- фам.: ie lut — siuzue з-газил съм.
аплсскол съм я; In Sir—gurcten сoгaзвo‘. закъ—
свам. забалочеом; шоп, klar wbc dicke - ясно
ката две и дс— четири- 1; 1üeeUe Ich je —
gnshflee Нс—еп! до ие ми е кукувиua изпила ума!
Tlilci/fcss п мастилница; —ZIscH е зоо!- сепия
(Sc'ic): —i1eecH1 f шише за. с мастила; —ZLicU.
—klecks in ‘остилсне петно; —klickst— е разг.
драскач, писач; —kmi* е разг. пнсорчт; вид пи¬
салки; —,'*/' ш химически молив; -etreH1'
d—uckrt in ‘aс1ил'но—с;ртcн принтер; -wcbn
in вид тъмночервена вино; -u!ecHг— in остар.
бърсалка зо пера.
tb—tbj adj. мa'липc—-
Tbp in. —s. -sрози: 1- ткoсoииc, m спорт-- предвиж¬
дане (ИзхоОс ое състезание. успеха на шц-):
c—m е—и	-S geben насочвам нкг - давам- му
съвети, ориентирам го (зс Ос спечели, особе¬
но при залагано на спортни мири): 2, лотари¬
ен билет и под-
lipp! in/j- —! lapp! туп' туп!: геп! л—п! (завървеж
на демвнце)-
T!''el/ru!i— in жсрг. скит-ч, скнлнн)-
Tlppcli! f шап. саиган—’
U!cpf1II!g adj. рози:. дрсСшов (= Ule-rlicC).
U-Cp11e I. in/:: h s рсзг. ситня, припкам; вървя,
бия път: сантим по пълнш-со- II. tt; дишл. шаря
но точа'!. копки: gee-ppcleur Stoff плот но теч-
КИ-
T!cceIscbtcUs1 / жсрг. скитница (просмимум-
kC)
tipptn I- in/t: h refl- 1- рсзг. до)е'во‘, бтлвoм,
чу)са‘. почуквам (' сдин пръст). булим, пн-
пам: e—m an/ Sie Sciu-ict - туп—-’, чуквам нкг.
по рамото; eIhC er lic Stlrec - чуквам се, бтт-
сом се по чcne;ю; dauer -st g-chis zu — лова ис
онзи да се пнпо повече; изпипана е. изробасс’
но е бcсупр-ч—о; пран- така — !, сярно —!; нямо
какво до сс въсрaси; 2. итрия Ducl/iatt; З-розг.
cif ntw. А — дегаж-.ла’ 'е зо нш,: нолучквом
нщ.; 4-рсзп. an/ uiw. А — сaлoгaм но нш,: II- /г;
розг. пиша шо пишеш- ‘ашн—а, н-чукси’
(НШ.).
Tbppi— е. —s. — 1- тсхн. авашсоз лост; 2. рсзп,
.-сюле—сц" (ипроч нс тото)-
T!pprftH1t— ш грешки иа ‘ошн—епн'. —■feäuitiii
п рози. машинописка
Tlppita щ, —s, — жарп. 'кнлннк, просяк,
Tbpp(/)se/, —п шап. мoшинюп!екo,
e-ppenpp adj- разг. ~ suie тнп—соп. екстра съм.
Tipee1r т, —s, - розг. който лази кого професнО’
-олисс указиния на участниц! е спортни за-
лага—ня и др.
TitCSe» f, —п тирада, спecо!зл!ЯH!e (и .иуз-)-
ei—blb! in/t; чурулик!
иЬпГье—еи in/i: h чуруликам.
tttö! inj лов. стреляй иатюре! (при прелитане
на птици):
TirOIct I- in. -s, — тиропcu; 2. adj, пfрюп'K],
elrnltscn adj. свстр-, ttrö1tr!shh adj, тирелски-
Tisch in. —ns, —c 1- маса: sich an Sen — sut/un, cm —
sitzun сядам на масата. 'сля иа масата; nin —
zue A1e/!nЬ1n разгеготелиа мисо; drt grünn —
сcп-]oтo ’aеo; etu, vom grünen — an,
entscHn-ien решавам нш. ег зслсиаго миси (да¬
леч от реалния, практическия живот); uiи;
win uln — равен кого л—псия fмcслнюс1k; 2- маси.
трoпeсa, ядене (овяО. ввчеря; оспор. гoeпбaj;
хро—о; dir — des Hureе църк. олтар; причисли—.
Cc; — CicUcn слагам мисисо; vom, von —
cufseeCeg 'товам ел мисисо, тропезата. софра¬
та- vor —, ici -, ncci — преди ядене, през време
иа ядеше, слсд ядене; — url Wolnune —ci e-m
Heben ио хро—а н квартира съм у нкт.; r—n guier
—	fuhren храня се добре, имим добро кухия;
ntw. Tür Sen 'eigen — иш, за ис!скoнo кухня; In*
-	,*1/1; седнал съм ио ‘ис-го (храня евj: sich
zu — setzen сядам но мaеa;o (Ос се храня); zu —
'ядайст, запевядайл- на ‘асота! e-n zu — ledun
каня икт. на обяд, но ядене. [до сcд]-J но сри-
п—засо; Gäste zm — Ceber имам тесли иа обяд,
вечеря; zm — läuten. rufen, gcier звъня, виком
зо оСяд, оливам ио обяд; von — u;1 Brie ercnncr
разделям (съпрузи) ес сраптза и легло; ciw.
ииепт len — Zciing lcseen изтървавам нш. под
мососо: рози:. слотам нш, пол миндсри; рози.:
r—r ng'cr dun — tnrUen нодпивам нат.. излизам
пе—гелям пияч ог него; urtur dir — feiler оти¬
вам под ‘индсра. е кошо; бивам препуснал,
«впуснис (за ноти при авuрснсj- Cie Bclnr nnlur
r—r /temdeg — eeehUen хроия се но чужда со-
фро. ям чужд хляб; Tilgen — mit ctw. macier
разчиствам -щ., ликвидирам ' НШ-, уреждам
нщ.: 3- техн- мисо- плот
Tts^lh^<^l^^i^ircU е подвижен с-л-фентн апарас (зс
маса)- —au/scI/ ш дскерасивна жaрд!ниeрo-
фруалнсра (ксто централно украшение на
месо при вониат); —lei; п крик но мисо: -Semi
/дамо иа траптзото (но иоято някой кавалер-
атвувс)- —deckt /'покривки зо ‘асо-
tlschie ln/r; h tt; 1. слагам нкм. да яде: сnaгa‘
масаса; 2. утюшовам се,
ilscC'c—tig adj. готов за с-рвнронс
T-ecCrgrggг— ш пенсионер; сceлтзaш (=
Kos'/äggir): ~geee ш тест иа оСяд; -etdicU п
прибори за яе-нт; — g1nose1 ш съcрaпeс]И);
—guschir— п сcрзис зо ядене; —gcsiIIscHefU/ком-
пиния но мoеo, сътрапезници /?/.; —glocku /
звънец: а. зо обяд, вечеря « пр,; 6- зо певикеО’
и- прислугото през врсме ио ядене; —kaute /
картичка ' името на госта (при банкет м под.);
-käsien е чекмедже иа маса; -lem'e/нассел-
иа лампа; —1ГпГг- е тншлайфср.

Tischleindeckdich
490
T!ecH11!eSгcUd!cb // вълшебна масички (в при¬
казките. която сома са отрупва а най-хубави
гост бм).
T!ecHlelr т, -s, - ссолар, мебелист: дърводелец,
TieCeietttгIгitI/г дърводелска рабеса-
Tlschic-tb / —c; 1- слюnaрсaa, мебелно. дърве-ел’
'ко рaбюл!л—!пo; 2, дъреод—лссве, ссоларстео.
TiscHler/bcnSmcrk п дърводелство; -nlг!e'c— е
мойссор-стол-р, дърводе-лец.
UiecHIetn т1г: h работя стопoрелeо. дърводелство.
Tiscbltjt/m'eitkstiit, —av1rUeUäUUt/мcб-лцo, дърво’
д-лска рoбют!д—нпa-
Tlsch/IIcl п трапезно песен; —Ortimm—/р—д, по
който гесснл— зо—мат ‘—слота 'и (на търже¬
ствено трапеза. банкет): —plattt / плот но
маса; ~t1Se/1- сос;: 2- рoсгeворн но .‘aеoca;
—eücUer п рoс!грoвo]c но масичка (за викано
на духово): —'си—is п спорт, сени' но маса.
пннт—пант; —incl/i покривка зо миси: прсн- las
й isi zu!ecЬng ihnen 1g'eucighecCri1'hg, ect-
ecЬgIeeer ле скъсаха всякакви връзки; -aviscbc
/покривки и салфетки зи ‘-си- —mibn ш леко
вина: —zeit / врем— зи ядене; -etug п покрив’
ки. салфетки и прибори за ’-'--
TilCn п, —s, — хим, тиган.
T*iCn(t) е, -(eIп- ](cIп мит. снсон, м пран.
tltä—rnCa/t, tl'anscden//. титаничен. лптa]!чcе-
ки. снсонск!’ вс.ликанс)и, и'пюлп—ск/1-
Tilil in, -S- — 1- заглави— (но книга)— нидслюз, ти¬
тул: /а, Buch rtecCirr пиеег Sun — --. книгоса
излезе под зогловис-’’: рози,- ich komme n-cHe
ent drn — нс си спомням заглавнето- 2. титла,
сca—иc: c—r - vetliile—, ст-еи/г;, etuetbee,
Tülrcn дози’ (приаъжОам)— придобивам, имим
/нося/ свa—!-, титли: спорт-: sich de; ctsic; —
e-kämpfen извоювам 'и първенството, звани¬
ето „шампиен“: s—e — си e—r vurlbutun отстъпва’
пърз-]еcво;e но икт-; рази:: ubn eCte—tültb/er
— обида; diesrg — lasse ich niche enf mir sbe/nn
—е мога до търпя, ди преглътна тия обиди; 3,
пигул. раздел (на законник и др.), 4. юр. прав¬
но основание; Rrclt uni — zm new.. ent ntw. A
Hcler имам право u есноеанн- за иш-- nrier
Clcsem — иа гаси основание; 5. търг, литра,
цт—ии книжо pl: оСлитauuя.
T!et1^an\y^^etr ш кандидат зо шампионско тит¬
ли; —euiiegr. —eiisgebi/псч. издание ' проме¬
нено заглавие- ——bld п печ. френгиспис, заГ’
nacнo рисунка; -bleUU п печ. титул, титулна
странита (нс книгс).
Tbtillb / -еп псч. загловнс, прсдгюеер, съдържа¬
ние но анито (преОи шокстс)-
Tbtil/Helti— ш спортист. носител ио звоиисто
„шомпиеи“: —bild ш герои. чн—то имс носи
книгосо; —kämpf е спорт, сьсccзoн!- за
първ-н'лею- -ko//?? заглавие, начала ио гнез¬
до е речник- —Unpict п сoглoвнa гравюра,
t!Ue11ns adj, бсз титла.
ilieli и: слога’ надписи (но филиш)-
TbitL/rtrr е минно) на титли; -rollt / твсшр-
роляси ио плавния герой (чисто мие носи пие¬
сата): —schri/i/печ, шрифт зо заглавия; - selic
/печ. загловно стриница; -snchi/мания за лнТ’
ли,
tieilsücHt-g adj- побъркан, вманиоч-н иа теми
титли,
TtUilverUrbibgrrm апорш, шампион. борсш се за
сoпaсвaн- зеони—с; си-
Tbtr— т. -s. - дим. тсиап- литър.
Tbt* п. —s, —s рсзп- бсбчс,
T!e—e'lhg/хми; снсруванс, титриране,
tbt—lt—in м: хим. ситрува’, лнсрнром
T*tniä— е. —,. —е титуляр.
TituiatUis—/ -ue 1, 1!1тлтвaиc; 2. сaглoвuc (на книпш)-
t*tn-bere— //: 1- титулува’; 2. eсaтnoвяco’-
Titnliir ungj/
t!e!en—hU adj. типиo]0зо червено (зо цвят но
№&).
Ubzbäebscb adj. снцианевски, типиoнeв.
Tjark/-впмор. -д—емочлева тесорна платноход’
ко-
TjneU /, —еп мсш. рнцарса'. двубой с копия (вид
турнир).
Tncst [10'1! т, -<г]e. ]rr—s 1- сест: c-n - es' е—п
ensltirjun държа тест з чест но нкт., пия НО’
здравнца зо нат,- 2. препечено филия бял хляб,.
tnest1n (тюс~J 1. inu: h държа лос;; 2. и: прспн-
чим (фнлийко хляб).
Toasttu [тест-] м тестер.
Tobak ш, —(nIe. —е (по-старо фюрмс но Tabak):
фсм.: las ist ein ,'1—11— -! прскае—ц; е; чик
дюли’ не бисо!; Aero — /TalaU/ е. ог дядо Ада-
месо врем—, ею срсмя ено, юг —езопомн-ни
врсм—но, много алдис—О’
Tn—11 т- п, -s, — о6.л. горска а*лисуро. дол,
tobte I’ inu: h бушувам. С-сн-я, вилнея (буря,
вълни, вятърj- бтП-cвтвa’. лудувом: С!е
LeISegshЬcit1g — страслнте бушуват, вилнеят;
et ioben /е— дап/еп Tag той бесня, буйслвтea,
фучо целия ден; vor ShЬшetz — вия се. мЯсто
не мето до сн намеря ог болка; де/е;, uldur е-
п. cum*, — б-енc4 срешу нкт., нш.: Sie Pusi Uh—'
чумаги вилнее, върлу—-- II- (рядко) tr; refl- Sen
Geist, sich meuu. müle — духът ми изнемогва з
буйство, уморявам .'е юг буйство.
Tobo/jae [«: тъбепън] ш. -s, —s себегаи. кaиaде-
КО спортно ш—ИНИ’
Tobsucht/ — буйства. (вуйна) лудост; бяс: in —
vetfclinn изпадам е буйство; Siu — bttcle lu! е-
п aus някой запечеа ди буйстсусо, да лтgтвa-
рoзб-еняeo 'е.
tobsüchtig adj. буИствуз—щ.
Tobsuchtsanfall е пристъп ио лудост. и-пран.: е—
и — —1khmmrn пелучовом пристъп но лудост,
прсн- испaдaм е лудост, розбе'няеам 'е-
Tochter/ ~ 1- дъщеря- потомко- Sie ~ n—s Lanles
491
Todes/keim
женил—. дъщерите но дадт—а страни; Sie — Sus
№^1, дъш—ряга но демакннята; ‘лидиго до¬
макиня; рази-, u-e Cölcre — момиче. следващо,
сoзьрш!ne средно девическа училиш— (е
Гсрменuяj- ~ lut Freude леки момичето, про¬
ститутки (еж. FrniSegläicCeg); 2, Оисл;. =
Mälchug-
Tochter/ltret;IU f търг, клон, филиал; —де—
scbmhS п -мсО мcтaеcaзo; —дts1I1scncftШъл?-
дъштрно дружсссса; -Сап, п филиал. клон но
сърто—')- къща; —-kin! п внуче ел лъшсря,
—1;;! п кюлоиня-
töchtcrlicb adj. дъшсрннски. кило дъщеря,
Tnc]nt1—rl!1be/гcицозцo люСас; -lern е оаеар.
зес (мъж на Дъщерята = ScHwiugersnЬgI-
Töchtcrschult f швейц [средна] девическа учи¬
лище
Tncht1—rs'—ecH1 f езикозн език, произлязъл ют
друг език: DeueehH -st е—с ~ lus GrrmcgbscCeg
немски е произлязъл ел праг'рмонсаия език;
-'Staat ш коления- —stadi / нее трил (израсъл
до апcрмяj-
iockiieen = 'nUU-er1n-
Tod т, —(hIs, pl. рядио пост. -е смърт: der — е-,
Hrliir’ Gcruchet; ,11—11— умири’ като герой,
праведник; е—п — кси; Cer MerscH nur ,11—-/;
човек мре само веднъж (две смъртм нямо. иоз
еДна не може): wie der InibCe/tige — cneeeCeg
изглеждом кого съшнн'аи смъртник, мъртв-п;
—1;se wie det — Следен кого смъртник, det umi/u
— всч—осе проклятие: остср- ict Schwarze —
чумата (в 14 в); int WciBu — бялото смърт (сред
сноповете), utm- ist jm!,- — соса ще го закара з
греба, ют ласо щс му е смъртта \рсзп. смърт му
е: рази;. /е— — siez' ihm еп/ dum Nacken ca’4ньc
му е на носи; Сет — er/reiZt. packt -in грабва по
смъртта; рсзе. det — -ГпН mir üburs Grab изпит’
вим смъртен ужа'- з G: des —-cs scHililg ,11;
заслужази’ смърт; осмор- cr werd Cis —cs
ecЬuISig befunden осъдиха тю на смърт; рази.
ein Kind. cin Man; ies —us ,/*;, Ses -cs sein
обречен съм на смърт, загубен съм; рсзп, ich
mbll ies —us ,/1—, wurg-, . да умри, —);---; sich
ie, -cs un—Cer; учудс-м сс де ]'мой къде;
остср- Sus -es ,'/—/1;, vn-bleicCer умирам:
(k]ei—ce g;eurIihC1n -es ,'1—111 (нс) умирим ос
теcтеcв-]a смърт; е D: sici, e-n Sui —е wc-icr
ебричам '—. обричам нкт. ио смърт; камо obj
du; — cr-ii/cr претърпявам смъртно шокиз-ии—,
Опеем екзекутиран: 1er — dsrcC du; S'tegg
irleiSir еС—с—ас м', свършвам но въжето- sbci
Се; — дс—г; самоубивам сс: Jnde- — wünschn;,
woll/g желая нам. смъртта; c-m le; - /ringer
причинявам нкм- смъртто. уби-ом то; Sen —
übet c—r verCägger осъждам икт. иа смърт.
—алогам нкм смъртно ]aaaсa—!-; е рир,: neie
em —е s/ir близко съм де смъртто; aut den —
verwundet смъртно рон—н; ent de; — krank sein
болен съм ио 'мърт. смъртно болен съм- рсзп,
Sen kann Icb anf S/e — nicit -nilen никик и— мога
да то понасям- anf Sen —, ряОио anf Sem —е
-lugen лежа иа 'мърсню легло; Kampl aul — uni
Lnier берСа иа живо; и смърт; оатор- пост.
am/ le; - (gefir/en) ,*1//- лежа е затвора със
смъртна присъда- —Is /ие -е д/ет/и, be'rü—'
всрси до треб, опечален до 'мърт; bis ülerSi—
— 1*—^, lieb/r обичам и отвъд греби, и след
смъртта; —I, а— dun — до смърт; —I, in du— —
verHisee омразен де смърт: c—r fü— den — nicbe
eisst/C/r. IeiS/r Uönnen съвсем не мота да пе-
иасям нкт-, проливен ми е до смърт- поел. gegee
See - isi kei; Kraul erwachse; за '——10 глава
uяр нямо- In — sinl wir cliu gl/IcH прсд смъртта
всички см— рав—н- Tür е—;. uim, in len - geii;
умирим зо ики.. нщ.' uiw. ist mit in len - znaidet
иш. ми е преливно де смърт; ряОио: раз?- icb
Cab’e In d/r — l-nein v1tgeeee— със'—.’ ми шук—
но из ума; mit (Сет) —(с) abg/leg умирам. оти¬
вам сп: рсзг, ei' ellem — uni Tcuiel c всичкнл-
му джу—джурни: c—n zm ~u ecCIe/er. prügel;,
quäle; Оня, измъчвам нкг. де смърт; sich zu —е
atbeiei—, ärger;, ien/uciicn, iecier изгр—пво’
се ол рабела (пропя се до уииршнв), ядессом
се. отегча—-’ сс де смърт, смея се де пукване
(умирсем ом смях): zu —с erkta—Ue ,11; смъртно
Селсш съм. zu —е 1recCrhcUeg изплаш—] де
смърт; sich zu —е irirUcn умира’ ол писне; In*
c—m Unfäll /и —t Uomi/g зогивом при сnопe-
пт)o; п—п /те -е vetureeilig осъждам икг-. ио
смърт; sici zm —е lallen умира’ юг. зсл-делc!-
—а подене; е—п von Leb/r ein —е btigg/n, прсн-
u „be/örierg“ умъртвявам —кг. (за nалоч)-разг—
прашим го но еня сеят.
Uoi - 1. страшно, ужасно, извънредно (за усил¬
вано): 'nS1rgse: 2. смъртно, смъртен, до смърт.
TniaueU—1ib1r п ..изгюнво—е но смъртта“ (нсро-
Дон обичай в СроОнс Германия)-
'oir—ieg(1) adj. изплош—н де смърт: -beaeil adj.
готов да посрещне смъртто; —/lese. —llcbcl adj,
= lolig/leß, -baig/tiiS adj. смъртенас-н;
—SroCreS adj. ряОио поет. зеплеш—аш със
смърт.
Toddy т, —s. —s внд грог.
tnC/гЬtIIcIl adj. бсзаройш; честен; —e-uei adj.
рсзп. ich füllte eich 's чтзсcвтeaх ст ужас];
зле: —/»-—!,' adj. арайне е-рност—-
ToCis/a—gsi / смъртен страх, —erzeige/ н—кро’
лот (и като съобщение във вссмнмк): —bttt п
смъртно легло (= Seitbebe''): -teil е смъртен
случай, -п ~ з случей но смърт, —Zsrchl/страх
ю; смъртта; -дrZahJt/емьр1нa опасност, —jehr
п тюлина на смъртта (на нкп-)- -kämpt е -ге¬
ния, пран, ‘ъчил-nнo борба. борба ио смърт;
—kareieat ш шоп:, (плавно зс слаб стуДент)
обречен на смърт; -kein е: sie träge d/n _
schon ie sich тя сеч— носи зародиша но смъртто
Todes/krampf
492
е ссбс си; —ктenpt in предсмъртна коивуn'ия,
Uhi1emueig adj. С-селрaш-] прсд лнцссо на
смърсле. презиращ смъртто-
To^e!^>^^:^^llr-cHU f скръбно вт'1. съобщение зо
смърт; —not f смъртно епасшесл: cr wat I—
Todesnöte; лей Сеше з слрохолню трудно. бе¬
зизходна положение, е одса*- мъка- —o'/ur п
жертва (назлополука, епидемия); —qua!f пред¬
смъртни мъки /?/-, отония; —sciiet ш сечен,
непробуден сън. смърт- —,11111 f (ряОио) =
To'egseill/; —■sUnB in смъртоносен удар- —sirett
/сммъртне ниа-зинис: anf cim. sicbu ~ нщ. сс
наказва със смърт; —ui = под стрих ос смъртна
наказани-- -sturSt r(-пpcдCcмьг;с— час; —tag
in ден но смъртто (на нкг-)- годишнина ол
смъртта; —urteil п смъртно присъда; —maundc/
смъртоносно рано-
UoCesmü—Sbg adj. наказуем със смърт (нраеmъпдe-
9^0):
Toliseeicnee п nр!снаk. Сел-п ио смърт-
TodHiil м кснц. = Toieefi1l- —fcInd in 'мърлен
-рит-
TolliinS adj.: e-e — ,/!- '‘ьр;-н враг съм нкм.
thie1m1iCt adj. ебрсчс— на смърт; —krank adj.
смъртно болен, болен ни смърт, ни умири¬
ше’
iöCiich adj, adv. смъртоносен (уДар, болест,
рана): cin —сг Unlall злополука 'ъ' смъртен
случай; /!; —-es GbZi смъртни, смъртоносна от¬
рови; Köt'irv/rlit/ueg niu —en Ausgang норо-
нявонс c neслcд!uе смърт- — verun/IühUen 'co-
сам жертва на злополука. загивам при злопо¬
лука; ui; —et Hass смъртна омраза- sbci —
len/milic— ессгчезам се де смърт; —е
Lagg/uiile скука де смърт. убийствено скука;
/'m, eie —er Sicberl/it bnbim'i/п твърдя иш- съ'
стопроцентово сигурност-
Töditcldibi /. — смъртоноснас;.
Uhd/matt. -müii adj. капнел ол умер--
Thdгttf1<fC1ce7.-fo^ еж. TnUt/tZ/’
UnSrscntck adj. рсзи,: строшно слегоилеи, особе¬
но шик, издокаран екстра; -sichle adj, рсзг.
ег сигурен пe—'иттрcн; —sUill = ehU/neU!1I-
Todsündu/рел. '‘ьрлcн грях.
UnS/ungeücde!cb adj- крайна, извънредно нешос-
тен; —mund adj. смъртно рон—И-
Thfüe1 т. -s, — резг. вж. Tölpel.
TöHtöff п— -S. -s рсзи:. шоп, пърпорстко (малък
автомобил)-
Toga /.- ’gen гого-
ToHuwa—nnm п. -s. -s рази. бъркотия. неразбо¬
рия. хоес-
Toil<rtte [100—] /, -и 1. тоалет (официален, вече¬
рен): *— g—hBer - eesclein/e явявам сс е офици¬
ален тоалет, въз вечери— рокля- его/п — nacbee
обличам се eфиuиaпио; 2, тоалет (миене,
бръснене и Ор): ~ 1^1/- прося тоалета '«- 3.
со-леси— (клозет); умивалня- 4. тоалетка (ма¬
сичка); 5. гардеробна (е театър),
Tniktt1(nIatt!U11 [10—-] pl. саил—т]! принад-
лсж-осеи-
Toiletten/papter [гои—] п тeaптcнo хорсия; —shTu
и^'юал—с—н еептн- -spiegel е то-леси; огледа¬
ло.
tob. Uoi, Uhl’: разг. до чукаме на дърво; до не ии
чуе дяволът!
Tnkаi1r. Tokajer in— —s, — токийско снию-
Tokkatei/ - .tc; муз- леката-
Töle/ -п Оисл- розе. пес. кучка-
To 1111! о arbeit/филснрс (вмО ажур).
UhleranU adj. селсронлсН’
TolerC—//, — 1- лолсрантне'1, търпимост; 2. pl.
—еп техн- тал—ранс, допу')-
UnI1гt1t1n и: селсриром-
tnI1 adj, 1- бесен. м пран, (куче); луд, лудешки
(темпо, нссшроснмс- идея- шапа)- безумен,
Сcсрoз'ъдcи, рискован (план): miu - като луе-
rin —гг M/nsch побеснял човек; рсзи:. шурок;
с-е —е Kuh луди. пющръкляли кроса; -е Freud/
лудо. безумно радост; с-с —е Saclu лула р-Со¬
ло; — w/rS/r полудявам, побеснявам; — merSie
ü—et uim. А полудявам зо. по нщ.. породи. сo-
роди. ол нш; — sein enf cum. А луд съм пе иш-,
побърко— съм на ияаокво леми; siu ist — nach
Männe—е тя е бясна, луд- зо мъжс (за леис
жонс); u-п — macber подлудявам. вбесявам
икт,; Си шahHse ns mit zu — ги извънредно мно¬
го прекаляваш- bis' du ~? ги луд ли си. или ше
полудяваш?; ein —er Einfall лудешка. щура
идея; las bst с—с —е WtteecЬi/U розе. тук ие се
знос кои пие, кои площи- лови е луда работи;
рaлП;: —es Zeug тури исшо. фонтасмагориир/-;
es geht Hi/r — zm стрешна неразбория е лук; us
gct zu - truib/e корим я лудешката; пускам му
кроя. карам през просото; las ist loci zu ~!
гюва е съвсем лудо работа; лоза е сече върхът!;
w/nn es gar zu — mitd, gciu Icb w/g ако се раз-
лудуват, почнат до буи';зтeа1. щс"си отида; us
ist. wirl mir zm — много, прекадено ми «леи; 2.
чудот. странен (случай, преживяване, иато-
рия): das Tollst/ Ici der G/ecЬicCue isi, Sass---
иаи—'cнсaциониe1о з тoси история е. че---; Siu
eo11eten ZumuUug/n циГ—чулазищцисе. наи-
нeRъсмюжнитe предложения. .'кания. прегеи-
uuu. ючокзоиия- 3-рсзп:. чуле'сн. зноменил (от¬
критие. иОвя, .младеж,— жана. рокля, фризу¬
ра- фмпурс- времс. автомобил): ui— -гг KCri
смeпчaтo; siu si/Ht — aus ля изглежда знамени¬
то; - mie lu dcs eichst’ чудно кок го просиш
— просто фантастично’; 4. розг. (зсуаилвоно)
ужасен. 'трошен (шум. лрeлиlцв- стуД); adv.
твърд—, страшно. ужо'ие, много. сдрaeo;a: с-е
—е Hbi/u иепонесимо жега; sie HaUU/ u—e -in
Dus/i страшен късмет имаше тя; er ici — viel
BücH/r тай има страшно много книги- резг.
sicb — и—1 voll ess/n und urbnkee натъпквам се
и се цаеря'квам; — und voll suie нарязал съм се
слрoRoлa’

493
Tönen
Toll/apfcl in рядко бот. 1. палладжан (ShIinuш
meIangegaI; 2. домат fShIanuш lyco'itsicum);
—-/tt—t f. —l-att n бое. еж. —U^it^s^c^l^e^.
Unlld—1!st adj. еж. th1IUüHn’
ToHe / -е рсзи, перчем: e—m in Ciu — faHt/n хва¬
щам нкт- за псрчсмо-
Un11eи I’ intr- h s лудусем, вилнея, беснея (м за
Овца). II- /1- гофрирам, иачупсом (със специ¬
ално машина) но бостички (яка, маншсмн-
рюш).
Toll/haus п лудница; -CCusbtr е луд (в лудница),
м прен.
Tollbeti /. -е; 1. лудост. безумие. бяс- 2. прен.
лудория, б-зрoзсьдсcво. щурегия-
Tolirki—scHe / бош. б-пaдонa. лудо биле, старо
биле, отровно биле (Atropa —hIIeSo—ge); -UöpZ
е разг- луд- глави; -kör; п бое. пияница
(LhIi1m tnininrtni); —Uaent п = -Ui-sclc.
TollküHnHeiU /безумто 'мелюст, дързост; —mut/
мсО. бя',
Tollcitehn in. —cs, -оразг. дърс—няк. дебелак. гра¬
ма-, недодялан човек; прессиа, ттckу—ин; тре-
‘ОВО дст—’
enIIpaUscbig adj. вж. iö-pr-baii,
tollwütig adj- Сесен, т пран.
Tölpel т. -s, — розг. д—белок. сързинаа, дървт-
няк, дръвник, лнав—ннк; преслаа, глупак.
TöipclU! / —сп д—С—лешнне, проссаши—а, .лупа—
ЩННИ-
UölpelHelU adj, дебелашки, льрв-—яшkн. преслаш-
ки.
tölc1le intr. h s държа се дебелашки. gьрзeняш-
ки, престаш)!-
Uö1p!shb adj. = IöIc/1CaiU-
Tomabcwk [—хак] п, —,. —S ломахавк, HHe!-—')-
СоГна с—кнра.
TomCiel/ -п домат: рсзи. шеп, du ete11hee ~! ех.
лн. Юда такъв!
Tomättin/ma—U п 1- доматен; пюре; 2. сърц—зН’
но но домат; ~shI1г/"дометен 'ос.
ToebiU т, —s, —матсл— гюмбак (епnaз).
e()ebaktn adj. ег сомба). люмОекев-
Tnmlolar, -s/--- 1/п томСюло-
Toeey т, —s, —s разг. Томи (за английски вой-
НMkj;
Thmngгi/!1 /, —п.иеЛ- семеграфия-
Töшc11 m, —s, — текст- ш!рekодърже;cп, раз’
пъна-. чимпор-
To;1 т, -(h)e- -' глини: прсн- ans gröbeten —
g/ecleffen напрасен от по-труС; л-ело-
To^2 т, -(е),, —е основно значение тон- 1. -пу?.
тю—- н прсн.: die Guigu hat c-n vollen - цитул’
кити имо плътен лен; ein gege/t, Ciil—ua — пял
лен, полюсина люн; gt/11/, klegegSe - О';рн,
ридаещи зeтц!; с—п - arscЬIeghr (по)давам люн
(на пвввц); с-п — von sici g/beg издизим ззуа-
к—и - von sich geb/g нс продума—’ Ш1/що;//лг зи.
е нс обелеом ни думи, —' обелвам зъб; к—п —
e/ba! ни думи повсчс!; ie allen ^еп gep—busur
werl/r пеят ми какви ли ие хвалебствия; фсм
Hase/ (1;,' du) ^е? кокв; ше кажеш ио соса?;
просто думи не можеш намери зо такава чудо’-
2. прам, ударение (нс сричка, Оу.ма); 3. прен.
тон (Държание): Ser /11/, l/ire - /tlh—iere us
добрият тон тю из.')--; Sori lerrshЬe ebn f—ui/r,
ngg/zo/ener - сом владее 'воСодсн, неприс¬
тоен тон; Sun - сп/е-с; давам люн (в обще¬
ството)- рази:. In —atscCem - s'r/hЬ/g говоря
' груб, рязък тон; е—и Cocliüeigeg — (c—m
g1g1gub1tI egecl1ageg сепeчзa’ до геверя
(нам.) ' високомерен тон; ich muss jutet e—n
enS/ter — enshЬIeд/g ще променя гони, рсзи,
ще обърна лсС—лия край; e—n san/ieren —
enseiimir смтачивам лена, сaговорвaм ' по-
мек тон; ich v/tbiie/ mit dieser —! сaбрa]явaм
да ми се говори ' сеаъв люн!; in HhЬen ~еп
r/1/r говоря -.'окоп-рно, високомерна; рсзи;:
iihk/, /гове -е ted/r приа*азвам за големи ра¬
боти, говоря ио едро; 4. жтв:. тон (цвят). от—
сенки: vn1le, ,1'11, gebrocC/ge ^е пълни, насИ’
лени, убили ле—ев-’
Ton/äi—ibeurM техн. адапсср, свтkeюл]H‘aлcл
(превръщащ механични колебания в промен¬
ливо нaпрсжeннсj- -aletag! муз. интервал,
ionäl adj, муз. тонален-
Tonalitiä / — муз. лешел—ест.
Unnang1b1ni adj. даващ лон-
Toe/aegiber ш 1- който даса лона; 2. муз камер¬
тон със свирка; —arm ш зcт)оен!мaлеп; —ег' /
1-.иух тоналност; 2. пран. тон: er reie'e in ell/r
==rr ent mich cin кок лн нс м' убеждаваше; изля
uяполe '« красноречие, за да мс убеди; 3. вид
ГЛИНИ-
tnna—t!e adj. глинест. глн—опедеСсН’
TnrVaufnahmc,-au/ze/chr1un1д/‘ звуаозепн'; —Ъа!
п фот, вираж; -/;;! п магнетофонна л—нла-
-/egiдгlräUfi ‘ит—нлофан; —betog/л тсхн. или—
нобтсец: —bllS п музикално корсицо;
~/iIiecCau (филм. прожекция сьс синхрони¬
зиран сеп!с но мегнисефеш. -Ь1и;!г / рсО
сошоз ретулотор з радиоаперес; -Ciclter щ
композитор; ~iicCeugд/чнз композиция; сим¬
фонична петма; —daick е псч цвелна печис-
но подложка (върху която с по-тъмно масти¬
ло св отпечатва образ)
tnn1n. törun' ti: фот. тонусам- осс'шва’ (сним¬
ки).
iö—en* I- Tt h (понякеге u ' obj.) свтчa, изли¬
вам звук; прен. пея: iit Glhcke töne камбаната
сeън!, звучи- ui; iuipt lö—u—d/s Geräusch глух
шум; е—с tögcn/u PCtaee през—а, гръмко, кухо
кънтящо фрази; бмвл. 'ögegdee Etz мсд, която
звънти; II- /г: опв-;явем, придава’ оттенък:
goIS—1ngS д/'ög'es Hier коса съ' слoлнсл ос-
с—нък; -—' gutönie Plastik юпв-;т]a скулптура-
Tnn1n п, -S. — звучене.

Tonerde
494
Tnee—dг f гли—юсcМ’ алуминиев окис: essigsai—/
— Стрeзa сода, воден реслвор ии алуминиев
-целил
iö—ite adj. глишеи-
Toe/Zaie in мелодия на речта; aaпc]л: beyt!ehH1r
säcCeIscC1r — биверскн, саксонски 0)^—;; 2.
муз. код-шии- —fä—bu/ тембър но сана —Hilm ш
звуков филм, се—филм; —l11nvn—tüЬ—и;/,—
aeli/e f kинюaпaрегтре зо прожекция на зву¬
ков] филми; —^ft^tqurne^'^E^^^^ece чте1отo; —füll.
./ззвукасо, сеноза пълното- пълното но звучно’
'ТГО-
Toegebueg / муз. сошопзвлнча—с (на нuaнuем-
цигулар). тон-
Tnn/gesch1гt п тлинени съдовоpl,; —eiscbeichi’i
-WO- цеклоцсцис, лад; -heile /ке—цтрт—а зели
(е Цюрих, Мюнхен)- павилион зо оркестър (в
пcрkj;
ennHa1U!g adj. съдържащ глина, ' примес ог гли¬
на
Tonhöhe/Муз. висечнна но тона,
ionij adj- = ehИit'ig-
Toniic/ - ,k/r муз. тониао-
Une!scH adj- мсО. 1. лонич-еa-ц [у)рcпвaшJ; 2. те—
ничс')н (спcлмuj.
Toie'/kamcra / зcт)осaпиеceш anaрoт; —kn;,' /
‘узнаелно исa-уствe. ‘тзиaa; —•künet1гr ш му¬
зикант; —lehre / физ. aктсcиka; —luten; /муз.
та.ми.
Uoelos adj. 1- бeзсвтч-и: -е Sibile безмълвие- 2.
ис носсш удор-нн- (Оума); исударси (аричиа).
Tnn/maI1t1! / музикално картина (програмна
ulулиkаj: —пи,, п муз. т-мпfeI- —iibsti— е зву¬
кооператор (във филмс, рa0иoмoj; -möltl п
шкаф зо ралиотромефен-
Tnииig1 [-ежс] /. — мор. тонаж, водеи:зм-'Л]-
мосг-
Tonnu/ —и 1- бъчва: рсзп- Scs isi aber е—п —! uяпа
бъчва! (за Дебел човск); 2. (.мярка): а. тон (1000
кг) (и мор.): ein Schiff von z/bn ~i един десет—
тонсн кариС;, в. оатор- = 100 л; е. оатор. с—е —
GnISee = 100 000 галери «ли гулдена; 3. мор-
шамандури; 4- имс ио охлюви- 5. вид воденич¬
ни колсло-
Tonntn/gthalt ш мор. тонаж'; -/.wölbe п срхмт-
uилиндр]ч-и свод; —kllomctcr т жп. ганки-
лом-сър; -ie/tr м .мор. хидрографски кораб
(зс поставяно на шамандури)- колектор-
Uoиneиwete1 adv, 1. е Съчви; 2. по 1000 ки, не те¬
нове-
’.ionner: Zwei-. D—/ttnnne— f2eonne—/3eoии/—) деу—
лоиеи. гритоисн камион-
tonnlägig мин, иоклоисН’
ThиrcZeIl//Тпшит]o лула; —'111'1/1- глинено пло¬
ча; 2. псч. плоча зо ^—1—— печал; —punkt т
точка кого знак за ударение; -sitz ш музикал¬
но фраза- —säule/рад. си'Ю)ютовориссл—стълб
(по улиците)- ео-колони- —Schneider ш 1. 'зу—
^оформител (във филми); 2. тсхн. тпuиюме-
сочко- -ecЬ—ifU /фонотремо; -suteur е иуз. =
-Cfclict: -sil/e / ударено сричка.
Tonsllle f. -п (най-чесмо в pl.) мод. еп]В]U] (=
Mcnl/i 2).
Tne/stühd п 1- къс глини- 2. ‘узнаелно пн-са;
—semlto п свтkосапис—о студио; —stu/t /муз- 1.
гон; 2, gиeпoсои; u—лcрean-
Tonsur/ —сп църк. лю—сурo- подстригване,
Unnsutt1—1n //: църк. подстригвам зо монах.
Ton/Uaube//^!^^^/»- глинено понички (при стрел¬
ба); -irägtr е свукeноcилcп (грамофонна то¬
ча, магнетофонна лента и п-)-
Tönung/ -сп оттенък, юцвслявенС’
Tnиus ш- -, — мед. тонус,
Tne/m'at1e pl. керамични изделия pl.; -willt /
звукови вълна- —mtei ммуз. звуково 'тюиноеc;
-Zttchti п 1. нога- 2, прам. знак зо ударение,
'op adj. рази;. мнето добър, фамозсн, зърхозен-
Tncis in- -cs, -о минор- топаз’
Topf m, -es. ^с 1. гърне; лснджсро; кана: с—п —
ansi'zen. cifs Feiet sui/en 'летим ;силж'сро;а.
гърнето ио отъня- е-е -. TöplcHer Bier едно
кина Сири; ei; — Kiffee кана кафе; den —
сп-геие; 1aescr еслевям до загори [ядсисле е]
л-нежсраса; рсзг.: clics in u—n — me—Tun иобут-
сам всичко з едно торба, з един кюп- us Isi 1^1
и-ciu le d/m —t- uo’s koch' рибетата ис е още
опечена, подготвено непълно- рибите е още з
морете- las Isi nicht Ie s—m — g/UhcHt лова не тю
е измислило нстевага гласи- judct — ürd/i s—e
Duck/. за всяко гърне се намнро похлупиа. зе
всяко момиче — мъж- 2. (ношнe] гърне. пуко-
ло- 3- саксия- 4. зид метоличс')- кутия ие бом¬
ба.
Thpl/biume/caкcийнo uRcлc- —lettt п полица за
'ъдевс-
tnpl1e ti: фсм- слагам не гърнето (Оетс)-
ThpZen ш— —s, — Оисл- извора-
Töpftt т. —s, - грънчар.
Töpfcri* /. —еп 1- трьнчoрнииo; 2. грънчарсте;; 3-
оатар- грънчарски изделия-
töplern1 inti; h провя трънш!. '—-.‘(0--’ се с
грънчарсте;.
töpfern2 adj. глинен (съО).
TöpfгtrscHгtbe / грънчарска калсла- —ton ш
грънчарско глина; —mä—t /Г ръничарска стоки.
трънчор'ки uслeлuЯ’
Topf/H1^<^]^(^it щ които попреся трьиин, кърпеч не
трьии] (с тсл); —eeuncbsft = pflanze; —gucktt
in фои- с- въз всяко гърне мерудия- в. локем-
ник (който отхлупвс тенджерите); в, дреб¬
но- човек; —•dmcHueni козунак въз високо фор¬
ма; -lippue е хеащелке за вземаис на порещи
тенджери: фам. c—n nie Sun s eckeicgt Пс—еп
пернат съм. ударен съм с мокър пoрuaп по пле¬
зели- —lecker т фсм. локомеол (който облиз¬
ва менОжсрмпс); -pZiinzi / расте—«— з сок-
495
Tor/sperre
сия; —scHeigie n нородно игра — улучваше не
гърне ' вързани очи; -vcrsucH in съдов опил
(бот- и в граДинарство/по):.
Toptk /, — фпмлос- лепи)--
Topinambur т, —s, —s/—/; —s -еп бот тулия, зсмта
ябълка (HeliertCus tubethS1sI-
Tnc/шaиag1шeet (мo—иджмьнтJ п, -s, —s ви-ш-
зве—о но управление; -manc/ta (мa—иджьрJ
ш ръководител ио висш- свcно на уприсл—ннс-
TopograpH. Topograf in. —еп, —еп лепогреф-
Tocngracb1e. Tncogtaf!1 / — топография,
UhpogripHiscH, Uopog—afbscH adj. топографски/,
Topp n— —s. —е/—, 1- мор. топ (връх на .мачта); 2.
рози, =TopZ 1 3-розг. шап; последният болкон
(е театрален acдoн)- ..при a—г-nчeтe;a“-
topp! in/j.: рази. хаирлия да е! (при сключвано на
cдe^кaj; да бъдс?. деетшю!. бива!
Töppul т, -S. - Оисл- к-чул но птица-
Un'c1n и: 1. отделям чрез дестилация бcнсин ос
земно масло- 2-мор. издигам (платно, настав¬
ка но .мачтата) ' прикрепено но ‘ачлала кю-
рибна въже; 3. спорт. улучвам топката зо голф
е гор—ала чосл-
TopcПigge /-иор- ‘ачсев флот (на върха).
'(»''Ьс,'!/ adj. авиац. прстюварсш отпред (саио-
лст) (= ko'il;seIgI’
TbppÜaterec/гиор- сигцелше сстсш/не на около—
мачтово плешедаи; —па,' ш - иор, п'ърза;а —а-
етae)a но мечта. сссшга; —stgel п -иор лепстл,
—ай-горшосо плагно-
Tnpcseast щ. pl. —сп .иор. моряк, '--; на „тепа“
(арв. Topp l).
tnps1Ct1U [-’-сиK’--J adj. строг; пов-рнс-лне.
Toquc [сок) / —s токче (малка Осисис шапка)
Tor1 п, ](eIe, —с 1. срита (на замък, крепост. плев¬
ник). перла: нср. -ратник (на сслсии Двор); 2.
спорт,, а. враса; в). гюл: Sa, — b/uacCir,розг.
rcinheitu; пoся, сaш!шaзaм вратаса; cnfs —
ehHI1Beg стрелям във врасала; ein — machen,
scHieBen, erzielen, v/rHü'/n ваервам тюл, есСи-
вим тел; em - iigUö'/ir з-бисем сепкола ' гла¬
ви; ei' 3 : 2 —tn ,*/111 поСтждава’ ' 3 : 2; 3,
яма (в ледник), дупка, отвор з скала-
Тог? т. —сп. —сп глупец. глупок-
Toreadn— т, —e/]1g, —-/—сп тореадор.
Toriir/ahrt / вход (за иолм и Ор-) през перси,
вроли-
Torf е. —(/)s, —е торф: ~ st/clc; изрязвам. сске
торф-	.
Tori., торфен, но торф: Torfkohle, Thrfs'IcЬ.
T Ьг-аСг-е/ = Thtu/д’
Tnrf/bni1n т 1- торфено почва; 2, торфище;
~гieгnr—e п блолно ж-пяс—e рула; -gröle— ш =
-steclier.
to-f*g adj, сорф—н-
TorZ/dohle/торфени -ъглища; —icger н торфен
залеж, серфишс-
Torflügcl е крил; на перси-
Torl/шno— п терфено блато- —^1^ п бот. тор¬
фен мъх fScHagrum cymbif’o1InmI; -mull е
дребен торф, торф ио прох- —siecHet т люрфо—
копич; —-stlcb е дебнво—е. вадсн- но горф-
TorgieteU п. —feIs. — атр. сюргамснл (мюмери-
0Л):
TorgeeS п мат, сходна такса (при гроОски вра¬
ти).
Torheit/, —сп глупост; щурелия: поел. AlterscHütet
vot — nicHe вьзрeеcгa не е гаранция срещу глу¬
постта.
Torlütt— е еж. -Wäcbi/r.
töricbt adj, плупоз, безразсъден, -—разумеи: вмбл.
iin -in Jing/taucn нeрoзтм]нce дсеи-
UöttcHUiryiisi adv: глупава, безразсъдна, ц—ро-
зумно-
Törin/, —иеп глупачка,
Torkel т- —s. — обл. 1, (и: / —п) преси зо грозд— (=
Weink/Ie/rI; 2, шемет. замаИва—-; прен. опия¬
нени— (еж, Ti1melI; 3. късмет; 4. разг:. дървт-
няк.
Un—kt1e inii: h sрсзг. сaп!ca’ (за пиян).
TorkttU ш- —S- — стр лорар—снраш бетон
Un—k—tUlt—tr и: стр. серар—гира’’
Tor/Leuf е спорт - слело’ (при ски)- —пап; т.
pl- експорт, зротор’
Torminetll 1. т- —,. — бот. прозорче, планински
очнбел—ц, лорме—лшла (Pn'hgtI11e eor^nhg'I1I;);
2, п- —s, — средство срещу диария.
Torei/o in. -S, -s геогр. торпедо (ураган в Север¬
на Америка).
Tor—istta т- —s. — войнишко ро—нцо-
Toi“n^i^1^(^i^-'Furke—i'' е воен. прислуга но пре¬
носима раднессашцнЯ’
en—'eilt—en п: 1. иор. тюрпнлирем (пореход); 2,
пран, ‘иширом, провалям (—eчц]a]ц-I-
TnrceSn т- -S- —, торпили, серп—де-
T<)rp11nr—n()U п.мор, сорпильор- торпедоносец,
‘ншошос—ц; —l^hnt/1—seö—1— ш мор. сскалр'—
‘ицонесец: -flu/ecue п свиац- '-молел сер-
п-<донeсти; —■mhUh—bnne п мор торпеден катер,
—Offizier е -иор. командир на ‘инотерпедша
Сейна чист.
Torpor е мсО. ц-падсижшесс; б-счузсcвтиое;.
притъп—ша чувствителност, отпусн-лест-
Tor/eaum е спорт. врaгaреко поле; —sclimss ш
мат. сe;зaря]- на градски порти; —scbül/c е
спорт, стр-ncп ((футболист).
Torelnr/ —еп техн- тст)зe]e: прcст)зa]С-
Tn—sione//гstlgk1it / тсхн. якост иа усукван-:
-пю/т е тсхн, модул на пъргави поло, но елО’
стичностси при преплъзсонс, ;орс!e]-] мо¬
дул- —aainkil ш тсхн- ъгъл —а тст)вe]-ce-
To—eh ш- —s, —sr-sl торс, торсо (в скулптурата),
отломък,
Tor—sppineeспорт, розлнко е броя но скароши’
се голее-- —spenteJ/мат, сaбрe—a да се злнза з
града-

Tort
496
Tort T- —fhIS’ (—-): разг. e—m n—n — animn пюгождом
нкм- номер, изитрезим му лошо игра, м—сва’
го- c—m сит- zum — tue провя нкм. нщ. на инат.
напук.
Tor-ei/ —п СЮрСИ-
ThrU111UU п, —(е),. —,: Tortclte'c J— —е 1- лерлнчка; 2.
подложка зо малка сорта.
Tott1иr/nite е блос зо сорта; —guss е желе;!’
нова глазури за торса; -Crlta /«. -scbaifti f
лопатка за сорсо-
TortUrJ— —сп мат нзт—зени—. мъчение, нназнзн-
ция. м прен-: е, uar Tüt mich е—с - - dies Bich zu
.1,1- цяло мъчение б-ш- за мене ди пречели
тази книгО’
Torus т- - - . .—t 1- орхит, валяк (при основата
на колона): 2, лшт;- ;eртC’ тор (геометричес¬
ка фтпура).
Tor/vcrbäiUms п спорт- 'ьоc—ошcн]c между спо-
лучлнснгс и пропте—aлил- гюлове- —Wächttu
in 1’ маш- пазач но градски порти; 2. спорт:- =
—wert: -meri ш спорш- —ротор; -Wärita ш =
^Wäciier; —weg е вход под свод (за иолм).
to-ucle adj. (много) широк.
Tory in, —,. —srceр! (от консервативното партия
в Англия).
loste inn: h буча (буря, вятър- воОа)- рева. фуча:
'oeegi1t Läti оглушителен шум; 'ne1ne1t
Beifall бурни ипледисм—нги, ръкопляска-ия-
/ot adj. основно значение: мъртъв: 1. мъртъв (не¬
жив—, безжизнен) (човек- тяло. слиkj : - geboten
‘ьрлeюрeдc— и прсн.г —е Bäuec, Zweige из¬
съхнели (мъртви) дърс-ло, алени; -е Fat—ue
убити. мъртви цветове, гонозе; -е Zifünte сухи,
поли uифри; —е Asche нзст«нaпo пепел- е—с —е
Saleor. Zeit мъртъв етзe] (в търговиято)-
икон. -es Kapitel мъртъв кописел; -es
ScCm/ig/n трюСно мълчание; с—е —е Ecke пра¬
зен ъгъл (в стоя); -ts Wessca нисък прилив
(при нспълнолунив)— -er Are слoриuа (речвн
ръкав с неподвижна воОс); —е, We—k am Schiff
неподвижни съоръжения ио кораб; -us Mntaii
окислен метал; прен, etw- isi aif Sen -cn Punkt
gekhmmen. ent lem -en Punkt aneelagg' иш- u
дошло, етигнoпо де мьртвofгoI точки; cr ua—
eil Ser Suciin — умря ио място; — —1/ib/n ис пре-
явявом призииш« иа живо;; оставам иа М4'те.
умирам ни място (при злополука); Icb mir m/Hr
—	als I/benSie бях кого умрял, ни жив, ии ум¬
рял; Tür — g/l'ir смятат мс зи умрял, мьр;ьв.
минавам за умрял; 2. пу';, безлюден, мъртъв
(местност, улица, граО): diu Straßen lag/e wie
—	da улиците бяха като обезлюдени. жив чо¬
век и- 'е мяркаше по тnиuuтc; 3. мин. ялов.
мърcьe. пуст (скала); 4. жп. nie -us Gl/ts глу¬
ха линия, глух коловоз- резервен коловоз- ein
—tr (ShHi/nen—)Strane глухо линия- 5. восн. -tr
Winkel fRauшI мъртво (неоватрелваемо) про¬
странства; 6, роДио -е Zone мъртва зони; 7.
тсхн- dit —е Ging: мъртъв ход- игра, хлабина,
луфл; -es Gewicht собствено легло (нс пре¬
возно средство); -е Lest ‘ърльe. нcпюп-з-н
товар; 8. .мор. liu Seg/1 — anehHIegen плътно
притстлям плолнала; 9, спорт,: dce —е— Mcn;
mahЬ/n остозям '— да ме но'и водело (при плу¬
ване по пръб); ui; -cs Regnen надбягване без
резултат- Set Ball isi — топката е мъртва; 10-
юр.: Sie Th'e Hanl мъртва ръко; —гг Z/uge се-
ш-ссвсно доaeзaceлеcзо.
tnU-, означаео 1. зосилва—е но основното зночс-
нн— (при глаголи. прилапстелнм): ehUatb/it/g,
ehesicH/—; 2. умъртвяване (и прен.) чрез лей’
ссвнслю ие основния глагол: ioi'aCeen, sich
'oeI;hH1n’
ШСГ I. adj. цялостен, тотален (сейио): Ser—r Staat
сосалисар—ало държо—а; —е Soggen/!geeetgle
пълна слънчево сeтвм—т—нc; II- adv: рсзи.
съвършена, ципълшо. съсс—’: — beetngUeg
съвършено пиян; das ic/c Ich - vetg1es1g
съвсем тю забравих-
Total- - общ. п4лостc—; пълен: TheiI—iIS’ Theil’
finsternis-
To1eeL/ansich1t/ общ изглед (на праО и Ор-); —bild
п цялостно картина (на нщ-j: —ebn!—uck ш
обща впечатление; -TtreU1—ris f аатр. пълна
сaлъ’нcн!С’
Totalisator т. —s - -tören тесализатор.
UnUa1!si1г1и tt: сумирам.
Untalitär adj. леталнс-р—--
Totilbuät / — цялос^-аст), тоталн;';. 'ъвауп-
ност.
TotälrtfliktontUir п техн. измерител ио пълна’
тю прсчупеаи--
Totäi/schadci е пълни щсти, среди; -sumne j/
общо сума. общ сбор-
UnU/arb1tUee refl- tinb-. разг. пребивам сс юг раСе-
ло. души ис ми оссеве ог роботи- -ärgern refl-
trnb- розе. ядосвам се до смърт, умирим ос яд,
Tntbttии1и п тсхн. „мъртво“ пържене. изпича¬
не (на руда, гипс и Ор.).
TnUe(rI е. -сп. —'п мъртвец. умрял. покойник: lic
—п мъртъвците. мъртвис—. умрелите. покоИни-
U]тe-
ToU/is п псопр, ледника— лед, покрит с пръст. на¬
сип и др.
Toten п. —S. -S/-U тотем-
TnteП!enue ш. ~, — тотсмизъм-
toicnlsUlscb adj- тосемистичен-
Theen’» tolci-- 1. иа покойник. мьрлвcu; 'мъртси.
мъртвешки: Tht/и—lase// Tot/nkulU ш; 2. погре¬
бален. сaтпокю-и: ToUene/b/u л. Tht/ne/IäuUu п,
Шие /г: убивам!, м прсн, (човск, животно). умъ¬
ртвявам (нерв):разг-: die Zeiu — убиеом време¬
то- lic ZtecTueue — смачквам (уио'ям) uuтарата;
шап. ube Gui—ä—k — унищожавам питие. зиж-
дом му смеската-
Toten/acker е поет- гробище (= Fti1iCnf);
497
Totschläger
—ЬеИге/сммъргсн одър- —■—uscHem юр. оглед но
труп (= L/IcC/gecHau): ——ett п смъртно лстло
(= Sterbeb/tt)-
tnU1nb1aes, ——itlch adj. 'мьрлнe, мъртвешки бле¬
ден. бледен като смъртник. мьргвeU’
Tnt1n/bläeee / смъртна, мъртвешка блсднино,
Спcд]оеc; -linme / оот. н-вян (Cele—!ule
nlficinaI!eI; кa’шииo (71111/,).
Uötind adj. part, 1- тбийсcзтн; 2. еж, uöten-
Thten/ehгung/чecтвтзo]т, почиташе паметта иа
мъртвите; —-tuit/зоол. вробчо (Древно) куку
мявко (виО сова, Sinx pass/rtreI; -Zeterf възпо¬
менателно тържество (за покойник- зс загина¬
ли); —'1,1 п църк. Задушница; -trän / жена.
която къпе, подрежда мъртъвци, —■erbt' п църк.
зоупюаоиц- молитва- -gtlälti п погр—Сел—н
свьн; —guit-i п съпрозеждеш—, нзпрошан- но
покойника (до вечното му жилище): c—m /с,
s geb/n изпращам икт. де в-ч—оте му жили¬
ще; —/trippt/i с)-nc;; —11,;;//— погребал—;
п—сшопсшнс; -gräber е 1. пребир (и: noсoч иа
треСише), гребокопач- т прсн-; 2. зоол.
оръмОар—требар (NccrhpHhtue v/splllo).
tnUгnHаft adj. мъртвсшки,
Tnt1и/Hius н дом ие пeкeй—ипилc; —Hrmd п се¬
зон; ~UrZrt е къщно ee]тшипo (Bieps
1oreisege]: —klagt / пеес]-оплeкзe]T, нар.
лъжички; —Uöpt ш 1. = —sclrC11; 2, зоол.
мъртвешка глези (пеперуда, AcCene'ie
a'to'oeI: 3. хим, колколар; -kult ш култ на
мьрcзилe, —lird п погребално п-е-н; -iahe п
пе.’ана. ядеш- след погребение; —nel п шаД’
троб—ш кo’ьa, помссшик; —nerscl ш =
TteiiriatscC; -11,11 /смъртно (гипсова) мос-
ko- —•messt / църк. панихида; —op/er п мат,
ж—рлза, принесено е памет но мьр;вcп, умрял;
—reici п мит- пaрегзe;e —а мъртвите, на се—’
кисс; —eciläiгl е мъртвешки череп; -ecЬau /
eезиg-c-летзтвaн-, оглед шо труп; —scbein ш
смъртен екс: ~ecCnene ш вж, —mehl:
-scHyiigie п гробно мълчание- -sngr';g ш
църк:- последната ш—есля на годините (камо
Голяма задушница); —starre/ вкечацявашт но
трупе-
UneensU!1I adj. съвсем тих, снх кого е греб.
TntterseiII1 / мъртво, гребна сишишо; -tenz ш
лаццъс но смъртта; —luci п сивош, —ulr/jo^fi?.
мъртвешки часезциа (причиняващ дървомо-
чини в .060^^) (Ano—inm 'erelnax]; -vogtl
ш зоол. (суеверно) еСикцезсша кукумявки
(Ati/nc noCina); —mache/почетно стража при
ковчега но покойник; бд—шнс крои кевчтго на
мъртвец: ~ iaitun стая буден, бдя, бюgьрсcвт—
земм до мъртвецо; стая но почетно стриже (при
ковчега)- —z-iita п ссояси, з която е пале’
жен мъртвецът.
entfaHrtg* //-- /rnb- пр-гасeам (н убивам) икт- (с
превозно сроОство).
Uotlillte refl. trnb. убивам сс при подон—.
UhUl—tsseи ref/- /rnb. разг. шиплюсквом сс до пуа-
ЗОНС-
Totgeburtf 1. мъртвородсню дете; 2. рожлане ио
мъртво д—с—-
ToHgi^;^l^:^initi(r),	е. -п. -п считани¬
ят зо умрял (когото са смятали, .мислили за
умрял).
thtgeH1e inn: (за вода) движи се бсз циклон; (за
трион) провя мъртъв ход.
UoUHeU/ie //; refl, /rnb- пребивам, утрепвам (ош
работа) (koнj: рози. et Haeuu sich Cal— toegeHetzu,
ue alles /u —esor/un изерспи се до лича, дека’
то наСави всичко- е—е RilnwcnCnng — нс ми
о’ръсвo да повтарям един и същ uсрaс-
eoI/dr-uien tt: 1гпЬ-^о^п'. 1, уморявам нкт.; 2. раз?
ликвидирам, унищожава’ (бюрократизма)—
Ser. Sc, !,е nicht eo'zuUncgerHi мож*—ш го съси¬
па, ие можеш да излезеш но гласа с него;
—	küssen и: tinb- сogтшaзa’ икт. ' пeлтзк!-
—lechtn гс/1, trnb- рсзи. умирам, пукам се ел
смях; е, ist /nm To'IccC/r! да сн умреш ел смях;
et lat sich lall totguiacii само дтсо не припаД’
но, нс умря ос смях,
Totlage/техн, мъртва точка (но засмой); —1eet
/мъртъв, н-пen-с-] левар-
UoUlauftn //: rcfl. trnb. 1. rcfl- залихво, прекратява
се ог само ссС— си ('пор); 2, cin agiires Scli/Z
-	изпрсворва’ кюроб’
ToUlbigeeSe п, -п. — гсол, ч—рв—н пясъчник (=
Rn'll/g1gi1 п).
toInaclt— /г; /rnb. умъртсяво’, уСисем, утреп’
вам, и пран-
Thtminnknn'f ш свтои. овсемаснчно спирачка
(Действуваща при пр^м^^шовонс па воОсчо)
TnUh ш (п; п) -S- -S рсзп, сесю-
TnercПüg1n п асч.-ат- влошаваи- но почвало чрез
—тпрeзип]o ери—; —pinU' м тсхн мъртво сеч’
ко; —riiZf/аечг-гт- мъртво зрелост.
toer—cdtn /г: tinb-: розг. lu Ucnnsi u—n — .мажеш ли
умориш човека ' прнкезантс сн!; -sagtn tr;
/rnb- обявявам зо умрял: вж. Th'дegl;1bee т:
-sauten refl- trnb рсзп. шатрясквам сс де 0-'—
помтсслзе; —scläien tefl. trnb. умира’ ос
срам, погъвем е з-мята от срам: —scliitßt—1 tt-
t/nb- рсзг. сeс;рeлвa’.
Tnescnlag ш уСшИ'све (но предумишлено): с-п —
vutü—nn извършвам убши'твю; рсзи;. wenn Ich
Cie Walth/ie sage, so gilt da, Mord nrl — -ko
кажа нссицото, убийство ше ссашс, кръв ще се
лес,
iotscbeegu—* ti: tinb-прсОнвем, утрепвам, убивам
нкг-:розг , С-е Zeil nie cim- — убивам срем—са с
нщ.. Cafür lass icb eicb — тле-осе сн отрязвам
(око не е пaкaj: du Uörnlest mich ~. ici weiß
ricCi leit убий м'. коли ме. беси ме, ис мото
да ли го каж*а е момента, н' тю помня,
Totschläger е уби—ц-
32 Немско-български речник, т. 2

UoUscbuebgie
498
UnescЬv ligee* /г: trnb. ше обелвам дум- (за нкт..
нщ.), атмицезам е мълченис (ини-а),
премълчавам (някоя работа),
UnUs1g11e trnb- 1. /г; den Sttoe — плувам срещу
с—чс—н—се, преодолявам несрсщцосо леченне-
2. п<у7- потъва’, загивам.
enesicHt— adj, = eoSeIcC1r.
UoUsUe'cHie* tr. trnb. пробождам '‘гърло-асцо ('
нож, кома, капне)-
UotsUürzun refl. /rnb- убн—О’ ст прн поде——.
lotstellu— refl- trnb. преструвам сс но умрял.
enUerettn* ti; tinb. стъпквам, смочквам (живот¬
но).
Tötung/.*. -еп убийство, умъртвяван—-
Toemаes1— п мъртво воли (в реим).
Torpti [туп—1 п- —s. —S !зктелв-—a плиска, пел-
плънка- полупсруао.
1()П'Ьегеи [ту-] //: лупнра’ (косес)-
Tour [тур 1 /, -еп 1- излет, пъту——, разходка с
кола. обиколка, рeс';eя—иc (изминат път): '—
' - lachen прозя обиколки, нзлег. пьлтвaн-;
ent (1*1) — geb/g тръгвам по обиколка; замн-
нава’ шо пътува]—, елиеам не нслтл; 2. шах.
спорт, тур, кръг: фигури (и при танц): се Ser
— ,1*- мой р-д е, аз съм ио р-д; 3, тсхн: еберет
(на машина и пр-): anf СоС/ -1— 1^11— ус—-
личези’ обореснс—: auf vhI1en —in arbeiein ре-
боля c пълен aanauитcт. з пълен ход съм. и
прсн-; рози-: -е с—г — послея-но; ie c-t — r/Sen
говоря без до млъкни, кило курднсон; c-n aul
—tn -tinecn ноаирсо’ икг- ли кипне, !скaрвaм
го ел кожите му; ent —in	увличам сс-
агН-сп sein чуестзувом се отлично; siu ici mal
uleiet ihte -in пак я е прихванал; неща. пек
се е разаопризннчила, целият 'сят ü е крие- 4.
р-л (при плетено): тскат, пастор но сплитка¬
та; 5. начин. държание, поведение: резг,: спТ
di/ krumme. /пее/ — —/ie/r описвам нщ. по
неч-сл-н начин, кат; се преся ио глупав- си/
/11,/ — nIhHe! саао не може. нс онзи!; e-n Sie —
v/reasseln обърквам плане-сле. 'мсса-нсс -км.
1^—1— [ту-’-] in/t: розг, пьгтeaм-
Tnut1иЛaig1и [ту—] ш 1- екскурзионен овлемю-
бнл- 2, каСриолсс; —zahl/брои но оборотите-
-Zähler ш техн- таксим-сър. соксам—р; брояч
(нс оборотите)-
7^—1^^ [ту—] ш- - - — шввйц. туризъм.
Tourise [ту-] щ. -еп. —еп ттри'л. скск-урзианг-
TnlntIst!U (свстр. и: TutisUtkI [п'-—^ ^1—tseus-
Toure. п. -S, —s тур-с (при миро но скат).
Tomtnie f, -s/, .cc— турне (на ореисе): aul — g/Hun
замннезам но сурие.
Tower [лоуър] е. -S, -s контролна кул—’
Thxikoihgie/ —мед- токсикология, наука зо ог-
ровнтс-
Toxbn п, —,, -е мсд. лек'ии,
ioxbscb adj. токсичен.
T—eb m. -(c)s, — тръс: — rult/n яздя з тръс; sbcb I—
—	siez/n тръгвам (зоязОвс^м) е тръс: рсзп,: с—п
es' len /*;/ — bting/g раздвижвам икт., мюби-
п!3!рaм тю, ссрссва’ го; строя тю до рабели;
Immer anf [Сет] — ,11— тичам юг сутрин де зс-
чер; wir weri/e [ееи-] - Sabir'ir mahCeg щ—
подлнаш—’ лая риСото-
Trail;' т. —еп. —еп 1- т-neхрeнн;eл; 2. астр,
епьcн!), сателит; прен- еaт-л^!т, 'ocтп!С]a
държави; pl- oнcтрaж, прнОлнж'—нн; 3. рсзи:.
шеп; pl. шумно кампания (Деца) (около ИkТ.I-
Trabän'1!Иsiadt / гaaд-caтcлиc; -ааг,ги п кюте~
рнйиосс-
i—alen nur; h s препускам е тръс, линае’ (за ион);
яздя е тръс; рсзи. личим.
Tralur. T—abeängt— ш- —,. — 1- кюн, пр—пускощ з
тръс: 2. вьрлeгnaвo овце,
TtaI/—rnn/aHn / спорт, хиполрем; —rennen п
спорт, конна недСятваш- (с впропомни конс)-
Tecchtt /. -; 1. биол. трахея (на насекоми); 2.
бот- pl. трахея, проводящи ц—сн (нс висиш
растсния)-
T—icHnm п. —s, —етсС- трахоми.
TracCC/-сп 1- носия; 2. облекла, дрехи, костюм
(от Дадено епоха); пост. премяна: g/ieeIicЬ/
—	ссещеннческо одежда: облекло ни духовник;
3- форми иа прическа и начнн ни подстригва¬
не но брОЛИТИ-
Teach'2/ -/; 1. неръч, север: е—е — Hei- SethH
един севор е-нe, слама;рози- с—е — Prüg/i -дни
порция пердах- 2. косило (кучото, котета):
3- кобилица; 4. реколта иа мед; 5, остар. плод
(вутробата); маг)'— (илов-): ue Sie - koee/e
помятам- 6. извива- иа седлата според гърСи
ио коня.
ieaclitn inr h (eccn ntw. ~) стремя cc към -щ.,
домогвам cc до (пари—, слово): c-m nach Sem
Leber — коня cc ли уСия икт., д-Сно случай да
.му есн-ма живата; ,/1; (ganz/s) Sinern uni
TrecHe/g gehe nut aut Guidurwetb (CIrausI мис¬
ли само как да печели пори, цял е погълна; ол
мисълта за печалби: —, /um. zm tun стремя се до
направя нщ.- впил, das DicCe/n url TracHeen ins
i/nscHIbcH/e Herzens помислите и желания;-
на чезсшаало луша.
TrccHii—ltsi п бнсюе прозннк (но носиите).
iuächi-е adj. 1. брсмсшсн (за животно): жребци
(иобилс- .мcгaрuцcj; лелно (крава, биволица),
при'—о (свиня), коти— (комис); кучне (кучка.
вълчица, лисица); 2, остср. Оиал- поет. пле-
дене'сн: eii /von/ ctm. - натежал ю; ищ., пълен
с НЩ-
euäcHiijci tr; оплодяеим (еОър Добитък).
Trächtlgkitl/ — брсмти—О'л (зс животнт)-
Tracbyt т. -(/Is, -е .минер- трохнл-
Tradumark [трейд.’--/търговс)е марка.
Traditio— / —еп традиция: Zinilbenge—ueSen/ —
семейно трoднu!я; die Pflege Set — поддържа¬
не, 'пaсвaнe иа лрaлнuuятa-
499
Träger/rock
e—aite!nrГ1e adj- сроднциенен.
ttaS!Uioeeg1пäß adv: по лроднция.
TeafiU J— —er свстр, будка зо цигари (вж,
Ta—akUraHik)-
Trafikl-t е, —еи, —еп свашр. будк-джия.
Trafo щ, —(s), -5 съкр иа TransZhtmetoг
Tra/t/, -сп голям сол (по р. Висла).
е—Сд adj. остар- = träg/-
Ttig/icHsi f, носеща ос; —eiter е порлативен
еллар-
T—agerU т- —feIs, -в хим. грега—С’
T—ag/IeH—i /"носилки (за (^^.лни): —lalkt; ш стр.
носеща греди- -Ian! п 1. въже. ремък за но-
с—не ио тсже'си: 2. пртвръзаа за поддържане
но счупена ръко; 3, тсхн. хомот.
er;g/ar adj- 1. персеснз—н (машина):. тgeСcн зо
шосеше; 2. поносим (дaньцuj; приемлив (за
решение)- cis Mlnletet Ist et nicit - кого ми-
]исcьр сой нс ' улеС-н; im Rahnen Сп
T—ag/arer woll/n alt eg'gegegUommin ще ус¬
лужим з рамки;- ио възможното; 3. плодаре’
ден- плела-оссн (:зсия- почва): 4- слоящ, есн-
сещ добре (вж; kI1ICeem) (рокля, Ореха, шсп-
кaj;
Tragt f- -r I- самар (зс носено можосми на грьбj;
2. = Tr;gbaHre: 3, кобилици-
trägt adj. I- л—ннв. мърс-nнв (ученик): 2. оспус’
-от, тежко подвижен, нн—рссн; баз-ш. муден.
Ttegrgnrt ш 1- ремъкът. ‘нназаш през хамуса и
евьрсвeщ возилото; 2. презра’—— ремък илн
въже (за носено тежести или теглене).
е—а/гп* I- tr; 1. нося, м прен, (мовор, Орехо, обув¬
ки, шапка. корона, очила, брада—- нескиш- оръ¬
жие, вино, отговорност, нио): ntw. aus Sun
S'cleeeim11t ins Ne/eg/iiier - зоносям нщ.
ес сраптзерияса е '‘ъстдшаса слея; /а, PZetd
irägt /—; inrcls Wass/t, übet Cc; Bach ке—ял
прсшося нкг- през водата, поток-- des Pakee etägi
Ser Stemp/i dit Zollb/Cörde ни пакета има пе¬
че;- ио ‘шгшнчссансс вnaеc!; Geil -ui sici —
нося порн у себе сн; e—n HucU/picU — нася икт-
—о гръС; die Naciticie vhr Haus zu Heus — роз-
—асям —овншала юг къща но къщи; den Kopt
getad/, ecHIe/ — ходя c нзпроз-шо. шовслсна гл-’
за; die Nase. den Kopf СиН — виря нос, ходя c
внрнола глава; пет- -т Hct/un, -п Ire/rn, Bueer,
-е Cut Sucle, In sici — нося, сея, пазя нщ. з
'ърпe;e сн. е с—0— си- den Rock schäbig, Sie
Wäsche scCii'zig, Sie Siicl/i schieС- истьрква’
си сакото, нзмърсяеам си б-льосе, изкривявам
сн обу-кис- ос нессше; sein eigenes Hact — ке-
сети мн е cеccсcecцo (нс перука)- прсн.:
BiCnnUe; —. uim'. zu tun кол-боя сс да направя
нщ.; für ciw- Sorge — грижа се, нмим грижите
за нщ.; 1/п VcrHäI'gIse1n RecCnung — държа
смеска зо обеcояг-ле;eoлo; Verlangen nach ciw-,
c—m — жадува’ за нщ,- копнея да видя нат.; е—
п. с-с Hotfrung zu Greil - погр—О—а’ -кт., цо-
дсжде; mm e—n Lnid, Trauer — лъже по нкт., жо-
лся икт. (нося траур за икт-); с—е Würde — имам
висок син; рсзи-: /а, Herz ап/ Се— Zunge — кек-
селю ми е ио сърцето, лозе ми е но сзнао; s—e
Haut zm Merkte — рнскувом кожото сн за други;
2. понасям (рознески. зии^^бо); s/in ShCihUsaI
eit Geduld — поно'ям c търпение учоссго си;
3- имам: e—n b/rüHme/n Namen — имам прочуто
нмс; 4. (и боз odj.) т ln/i- h отпращам (нс изве¬
стно разстояние). изстрелвам: das GeehHüte
träge Cie Granat. 6 ke weil оръдието изстрелва
гроиасола но 6 км разстояние; diesis Gcwilr
trägt ^1— weil ;-'. пуша*а бн— много далеч; 5.
[е състояние съм да] нося (издържам): da,
Decl wird von Säulen ertragen покривът се
епнра но aene]!; ias Fi—Ceiini 'гг/' kein
1aseiv/s Gelände eе—eвaлa ис ще издържи
масн—ша постройка; dliset Ma/ncI trägt 4 kg
лози ‘егнис удържа 4 кг. C-n Fü/e — ihn kaum
крикета му едва го държа;; diu Wcte trägt Cie
Versardkoe1eg richi стоката. нс си площи раз¬
носките пе транспорта; фсм. ег trägt s-r
agS/ttlelb ZuntnctTO— можс (спокойно) де носи
'сенс— 75 кт: 6. (и бсз obj.) (за Оърво, ниво)
рождом, дивим, —ося (п.лоО, зърно): пран. Zinsen
—	нося лихви (зс иеcпитолj- Ces tung т-с
i—g/Cin/te Erregugg in, Volk лева прeе!свнк-
во стрешшо вьсСтжg-]!c, —]-'— '‘(у; всред
наред а. 7. ряДко възлиза не (= beerag/n): II. in/r;
h 1- муз. свучa: '-' Si-iir trägt ,11— gui глосът
му звучи ’—ето доОре (в залата— по ра0uoмoj-
2, de, El, ttä/e ecЬog ледът е веч— здрав (може
Ос изДърже): 3. прен, сп пет, sciwet zu — ic/cg
страдам много юг, пораен нш.- III- rcjl. 1. —ося
се. обличам се (пр)осто- елегантно, по иодс-
таК 2 (за нш.) нося сс: ciu - etägi sich bequem,
unb/qiei нш, сс носи удобно. неудобно; das
Tich etä/i sich ecu- schl/chi, 1eIhCe, /eS1gecЬeinIg
платът бод— (остър е): лесно се изтърква; des
Uni/rrulinn etägi sici (sui/st) пр—дприялн—т;
сн плаши раз]eек!;-; 3, eihC mit new, — -ш, ме
зашимова: .sich nie irül/r Gc/cnkt— — eСсc; съм
ел мрач—н мисли; sich mit c—r A/sicli. c-n Plan
—	живея c цякаазо шам—р—ни—, c някакъв план;
4, sici shugSeo — имам лакове и саааза стойко:
осшср. имам лекези и сокове повсд—]!—.
T-igue п I. вж, етаде;:- 2, апорт, des — des Beils
пробежке (нс вратаря при футболен мсч).
tuigr—i рап. adj 1. бр-м-н—] (зс животно) (еж,
träcHtig): 2. тестр, главен (за роля).
T-ägtt щ, -,. -1- носач; 2. прсн, носител (но иОся
м пр.): die — Sur RecC'e'f1ege, ict Seаа'eg/w<а1'
нeсн;-nи;- на сьдeС]aлo ела';, предссознсс’
лнсе на държавната вла'г; 3, атр. трегер, пол-
пора. устой, стойаа; суперг; ферма; надлъжни-
цо; рамо; 4, презрамки.
T rägrr/takier /paкeтa-нос!п■-п; -rock ш сукмиш;
пола ' презр-мки.

Tragezeit
500
T—igtztit f период не бр—м—нно'т.
U—agtäHig adj. ласароспосоС—], тювороноснМ’
T—ag/tänigktbe/техн. тевароподсмнесс. товаро—
епособноет, —Tt/ur/тсхн- носеща пружини,
i—eg/usi adj. ловорюустюичнз; тювороспесебе—’
T—ag/ftsUbgktte / тeeaрeтсcоич!воеc; —flächt f
тсхн- опорно площ; нес-ш- площ (на ссмо-
лем)- -i1äcH1nbnnt. ~flüg1l/nnt-мoр. глнсьор,
хлъзга»!- плъзгач; -hulei т ел-юрамен-н лост
Trägitit/ — 1. физ. инерция; 2. н-ерс-ест, с—ж-
kопaев!ж—eел; леност
TrägheI!sSkratl /техн, ншсртшо. иш—рцнонша
сила; -1n1tnU п физ. инерционен момент,
инерция-
Trigbleeti ш Салдохин (прирелигиозна профо-
t—agiteun in/i: h и: тсатр, играя с трагичен пи-
лес-
Tragik/, — лрaг!CъМ’
Tragiki— т. —s. — трогна,
t—agikomiscb adj. лрагнаомнч-н-
Taee^l^<^i^n^CiU'[-«—] тратнаем—лия,
U—agчecH adj. срагич—н (съДба, край). трогнчесан
(роля, ирония).
T—eg/kntb ш кош (зс носене на пръв); —кга'' /
тсхн- товарепод-мнесл; педсмиа сила,
t—egk—äZUbe adj. (лeeoроIподc’cИ’
Trag/kranz/u 1. матсл- опарен ю'ное-н пръ';—
(но високо пощ); 2, пръслсн—педложка за но¬
сене тежести на главите; —lest/преносим со-
вар-
Ttagödi т, —п, -п трогн) (актьор).
TragöSie [-нс]/ —п трагедия:резг. nccb Socb licbi
e-nich е—е - daraus’ я нс преувеличавай!
T-c/ödm /. —e/n тротнчка (akмрuеcj.
Tuag/pfiug m сел.-ат— —стоплуи, моторен плуг;
-sattel ш сомар; —ernle/атр, подпорна, нос-’
ши колона; —schrambiefiug/eueп. ~ecC—;ubtt
е авиац- хеликоптер; —seil п техн. нес-ше
въже. носещ кабел, носач; окачило- -■sussei ш
пaпaнкнн, покрита носила— (на източни цо-
родворци)'
Trägspinner pl, лooл; тьбe;зeрк] (Lymenuriili/,
авм-)-
Ttag/eUune ш 1- техн, полстозка, подложка; 2. =
~eessel; -siüi/t/техн- конзола; —iit— п ловар’
но добиче (= Lastti/r); —uiiUi/1- воен. радиус
но дсислзит; дапeкобои—ос;; 2. пран, важност,
значение: cin Umsuanl voe nichi дсг-пд/ег/ оС-
ето4тcл'тво от не малка важност, итмoпоeoж-
ие обегоятcпегво- er Isi sich Cer-, s-s HanS/Ies
nichi inwussi сой ис със—oва последиците ол
е-йелвн4лo си - —merk п атр- носещо конст¬
рукция- —zeil/= Trie/z/tt.
Train (лра. австр- и срОи] ш, -s. -s восн,. o6o'-
Trainer [трО—] п. —s. — спорт, треньор,
trainieren [трО-J /п. refl- inr h тренирам f'ek-
Training [трО—] п. -s. -s тренировка, тренинг.
Ttabebegs/ae/ue [трО—] ш спорт. анцут; —Ccllt/
апорт, зала за тренировки- —m1UHni1/тpенu—
роeьчcн метод, метод зо тртннрова'-, —saal е
= —balle.
T—ibnbegurtUst—ibt [трО—] ш спорт- тренировъч¬
но сьс;cзo]!--
Ttabewaetn (трo-] ш восн. обозна кюле-
Ttabeeit [грст-ор] т. -s, -е помв. 1. рс'торо;ьор;
2. готвач —а фини ястия.
UtabUterin [fpä-] /г: третирам (вж. beHinS/1nI’
Trajekt т. п, —(cIe. —е ферибот (зс влакове, авто¬
мобили)—
T—ijikUö—ii [-ие]/. -п восн-- мсм. троеа-терия-
T—aklHnir т— —s, — кои ел грaкcнекa породо.
T—akU т, —(c),- —е 1. посока, напрозлеине; 2. рейс
(aвтoбусснj- тракт (пощенски); 3- крило (нс
здание); 4. плонншско вернЕИ-
UtiUtä/iI adj. лессн. разбран (човек).
Traktat т. п. -(/Ie, —е трикт-г.
T—aUUätcHin. Ttaktätlite н рсзи,- шап. [р—лнгнюз-
иа] брошурко-
U—iktletin I. tt; 1. тормозя. мъча; 2. оатар. уго—
шаеом- печ-рпзо’: резг, ici untii iit
Fußtritten '—aU'iett „угасеиха“ ме c ритници; e-
e nie Sen Stock — шапсрдошеам икт. c леягало-
II. inr h mii e—m - договарям се c нкг.
TraUUot m. -s, - .'örc; трактор,
Traktö-ii/b-igcStfccT'-cm. тракторно оригоди;
—^/üi—e—’^e = Traktorist; —pflüg е сел.-ат- трак¬
торен плуг; —Überholung / текущ ремонт но
троктериге-
TtikUntIsU т. —сп. -сп сраатюрист.
Tralje / —п пръчки —а решетка. парапет,
trällern in/r; h тононика’’
Tram/, -s, швсйц. n, -s, -s; Trambahn/трамвай
(= StreB/n—iHnI-
Tramp [грамп] m. -s. -е- [ер-мп] m. -s. -s 1- ски¬
тащ без работо (американски) роСютниа; 2. вж,
TrcmpdcmpZ/r.
Trampdampfer ш товарси кораб 6сз опр-д-лсно
розпнсониС’
Trampel т. п, —s. ~; / -п фам. „меча*-“ (зс тро¬
маво жено)- несиктичеи чезек-
trampeln in/r; h, и tr: 1. ходя. стъп-ом гремоее.
тежко: dnrci die F/ISer — газя през нивигс- 2.
тропам (а ираис) (за поздрав при влизането
нс професора в аудиторията- оДобриеслно
през врсма но лекция и пр). sbcb du— Scheu/
voe 1/n Sclmb/e — .'тръса-ом снето ол обув¬
ките 'И-
Ttim'tl/'faS е отъпкано пътека; -Ube— п 1.
лвттърбa камила; 2. рсзп- - Traep/I-
Utampie inti- h 1. скитам по пътищата; водя скит¬
нически живот- 2. рс^г^, пътувам с аегоссоп-
Trampolin п, -s, -е; Trampoline/, -п трамплин.
Trampollnsprung е спорт, скок от трамплин,
Trampschiff п = T—aepSanpZtr-
trampsen in/r: h фсм. стъпвам тежко, тромаво,
щапам.

501
trans/kaukäsisch
Tramway [срамееИ] f (австр- ашмо тъй), е, -s.
—s. съкр. T—ae 1. гремзеи; 2. трамвайна кола.
Tran т- —(c)s, -е рибено, моруиюею масло: рсзи--:
In — suie унесен съм. като заис'ен 'ъм- хвана¬
ло мс е виното. качило ми се е з плазата; cim.
In - eacb/n прозя нщ. като ——'ъи, ' мътно
глас—-
Trance ГтрЮс]/, —п [-ссн] транс (прихипноза).
Tranchee [трЗшее] /. —п оатор. восн. траншея,
юкоп.
tranchieren, transchieren (cрЗшИ-] tn нарязеем
(печено, птица, рмва), транжир—М’
Ttaecbittmisser (грешИр-) п голям нож зо ряза¬
не на печеню-
Träne/ —е 1. сълза: H/IBe ~— m/tree плачи ' горе¬
щи сълзи- liu Aug/n vhI1 ~и Ьа-еп очите ми са
пълни със сълзи- с—е — еinne /läufi/ eit ü—er Siu
Wange тена сълза сс търкулва по бузата ми- е—
е k—c — nacCm/inen ие проливам сълза зо нкт.;
Ie ~п scHwImmen //1-/111/1—/ пютьea_м. юСлнвам
се е сълзи; nnt/r ~п със сълзи ио очи; ипе/т ~п
1rcHe|g усмихвам '— през сълзи; [zu] ~п lacCen
смся сс със сълзи- zu ~п gerübru срегнот до
еъпсн; разг- шап. mii с—г — *е Knhc/IhcH 6ез
осеС—шо (мнoпo-uнoгoj до сс трогне; 2. аопчи-
иа: lu Не,' пи— с—е — Im Gics имаш сама една
копчице е чашало '«; 3, сълзови-н- прозрач¬
но ceпчипe, висулке (пврло, скъпоценен
камък).
ieärun ln/r: h сълзи (оио, лозово пръчка), les
tränen/c Hetz бот- мамиш;. дамска сьрпe
(Dichrere e'/c'a—i1!eI-
Ttrntnr/ting анст. спъснa кост- -Stüee/нн^»?l.
спъсиe жлеза.
Utärin/eucHU adj. мокър ос сълзи.
Tränee/l1ues ш 1. мсО 'ъпсо;-ч-]иc; 2, поток юг
сълзи; -даи/ ш сноп- спъс'н конал; -gas п
сълзотворен .-'.
Utäinirltir. Utän1n1ns adj- бсз сълзи.
U—äninrticb adj. с обилни сълзи (рсзОялс, сбогу¬
ване): ein —es Lube— улов-н е сълзи живот.
Tränensack е снст. 'пъс—a торбички.
ttänig/scHme—, -voll adj, 1. пълен със сълзи (зс
очи). потънал з сълзи; 2. (зс.молиш) жален, съ'
сълзи но очи.
Ttän1nruгiS1 / воош- = TreierweiS/ I- -uinkel ш
вътрешен ъгъл но окото,
T—an'uneil/фсм. еж. Ttarlenp/ 2.
irc—'un/iig adj. фсм. 1- мъглив (лампа)- 2, зас¬
пал, скучен, муден (човск).
tuäglirtn //: = eriini/ren-
tucnig adj. 1- ‘изен, препис c мазнина (рибено
масло); ' вкус но рибена масло- 2. рази: зас¬
пал. мудсн, скучен, занcе-и, зелнсан (loввиj-
U—ärie adj, ряОио нoсьлсcн, пълен със сълзи.
T—aek Т- —(i)s, —е 1- пити— (особенолечебно, чу¬
дотворно). —апнлаа, нар. цяр (ош аварвни бил¬
ки т поД,); е—п Sceise und — /п-е; иахрешзам и
шопоязом нкТ’, дива’ нкм. да яде « пнс; 2. по¬
мия (зс свиня)
T—nиde / -и 1- водопои- zut — Züb—cn водя но во¬
допои; 2. поилки, поило; 3- = Tuand 2.
eränUti tr. 1. поя (Добитък. коне), 2- напоявам;
импрегнирам: Papier eit Öl — иопаязем хар¬
тия ' масло.
Trank/opler п pei: зъзлиянис: cle s darleЬи/ии
провя -ъзлияние- —■steit—/акциз върху иапит-
KU-
Träиd/sUh'/ ш импрегниращо естества; —trog е
поилка.
Tranlampe/1. лампа. перящо с [рибено] масло,
газеиичс- 2. рсзп- бусни-колиба, лсж'ка гемия;
заспал човек.
Trc—quilbeur (тр0иkтипoйсьр] е. —s. -s сраикви—
лонт, успокоително средства’
TrinsiUttnn / -enmьрг. 1. траш'-^./; 2, прего¬
вори р!,- 3. снaч]лcл]a (банкова) сделки,
Utinsra1''!n(!scH) adj. лгoнсaппнискu. e;зьдaл-
пийскн, задолпиИскн; -atlantisch adj. сронсас-
лaил!ч-екн. прcсок-а]екu-
TtanerpU е. п, -(/),, —е архит, трaие'пл, непре-
чен аюраб ио базилика.
TraisiC— ?;, -(s), —търп, превод иа 'ума з друга
eaптca, тро-сфср.
traislr-it-t— //; 1- търг, превеждам е чуждо --¬
луга; 2- свстр- преместс-м (служсщ).
Trareß-rscHwi1—1/11*1/мърп. валусне затрудне¬
ние.
T—insfign—iUiön/, —рсл. ПреоСрожеинс (ни Хри¬
сто).
Ttage/n—mae!hn/трансформация, прceбрaствa-
нс.
Treretonmäiorru, —s - -töre— сл. ;рo]ефeр’oceр-
Ttinetnr1äUn—a—Lage, T—irsfntmatn—cr;rIagt/
сре-сформ-торш— 'санция-
U—aes/n—1It—1r tn трансформирам, пр-eбрeст’
сом
Utans/unetetir tr; прелис-’ (кръв).
Trane/nsiönjUtcO. преливане (на кръв), cрa—е—
фузня.
Traneg—1ss!дn/гвол, мин - сронстрсспя
Ttaesieeh— е, -s.. Ör-te cрe—сисceр.
Tr;geietorradih » лрa—сиеcорен реенеприемник,
лрo]с!елeр.
11’11,1' м- —<e)s- —е лрeнси;; транзит—] през;' (нс
aшoкmj;
t—areltt1—1n //; прекарвам cрe—сн; (стоки).
'гаеs^li^-v. eraneitlv adj. грсм. преходен. лр-нзи—
СНВ—Н-
TransiUlv [-из] п, —s, —е грсм преходен глагол,
er;geleoriecC ndj- търг, икон, временен,
преходен, ;рaнс!торе] (перс, сметки).
T—ansitd—ium п. -s, - ,icn врс’-нне пере е еържо-
вен бюджет.
TtansIe/vtrbnU п забрано зо срензил—е прсмнши’
ваше; -verkehr ш среш'!;—] трафик; —wäre./
лраш'нс—0 сгоко-
U—insrkäe'!ecЬ adj- зод)а'пийсап: -Ueuk;eiscЬ
trans/kontinentai
502
adj- зодаоваазка; -kngel—гnee1 adj- лрашсаен—
лншешсолсн.
e—aesktb/tr—rn tt; транскрибирах! (и мул-)-
T—ansk—i'e!nr f cрa—екрипцня-
f rans1aei(On / -cn превел (на даден сзмк)-
Ttans1nkae!(On J— —е; остср. прсм-ссвон-.
t-eisma-ln(!ecH] adj пр-зоа—ашсан-
Ttanse!esionf -е; шсхн. тро-смисия.
T—ansm!esInne—!emtn m шехн. = Trel—tieiin.
e—ansmieelt—in in прсдозем-
TransmuUae!nn f. —en биол. превръщаше, транс—
‘т;aпия-
iranso/eanlscH adj. Trcise/tci- - презокеански
(парахед. самелтс)
trens'a—enU adj. прюзпр—н, прозрочсн, сронспе—
рс—л—н-
Trans'eetni и, —е 1. прознрсн плааа;—«поСрежс-
ние (носсн на манифестация и под-).
T—ars'ettrU'apirrg cрaнепaр-—cнe хартия (вж.
Pi1e'e'I1t)-
Ttanepa—1n//’. — прознр—есл; прeсрaчносc-
Тге—spiralion—/ — 1. отделяне не пот. пет—не; 2.
дншоне но кожите; 3. хидр- улечкИ’
e—ans'itlr—ig ln/r. h пося с'; изпарявам.
T—are'1;geatiog / -cn 1. виол- лра—спла—лацня.
присаждан— иа пъаанн- 2, сел.-см- присажда¬
не (но растснис)-
e—anspngtгt1n in, .муз. лрешспонира’-
1™-,'«^' щ, (hIs, —е 1- тро-спарт, превоз; 2. во¬
енен транспортен короб; воснен ешелон (злоа);
3- търг, пренос (в aчeшoвo0смвoпoj;
T—egepore -.- cгe—епeгc-], прсво'—]: Тт;—,-
poreml'i/l л,
e—ane'nreab11 adj. прc]eе!м, пюдсиж'——-
Trage'öгe/e—/titrr ш cрoцепeрл-] работник;
-Ian! п шсхн. транспортно лента, лснлое
транспортьор.
T—ans'nre1t in. -s. — транспортен пороход; транс’
пюргсш '—молел.
Ttars'()re1ut [—тбр] т. -s. -а 1. мат- транспор¬
тир; 2, техн пeдoвoлcn на ш-ено машини- 3.
търп,- —кспсдисор-
ttаnspntUfäH!g adj. превозим.
erare'hreltr/ar adj. зж. erags'hreab1l,
e—ereph—elг—tn fr, 1. прсво'ва’; 2. пренося’
(смелковюдси сбор).
T—agsph—I/1!UttI п сра—сперсше средства;
-unti—ruHmte п транспортно фирма; -wesie
п сро-спарсна дело, лран'порг.
U—arsrtb1näи!scH adj. олеъдрсй—ски; -sIb'brtscH
adj. лриц'сибир'кн: die TtanssbbirtscCe Eisen’
ЬсН; лрансснбирската жeпcзнuuo; —sflvnшscn,
—sylväntscH (~вn-] adj. лрансилеа—скН’
Transsubstantiation/, — църк- пр-осьшcстзлe-
ние-
transuranisch adj. хмм- тро—сураиое-
Transuse/, —е фсм. отпусната мудна ж—нодрон-
да. цоцо, „фл—г^га“-
t—aneve—ea1 [-вср—] adj. ист, напречен’
T—ansvi—saie [-вс—']/ -п l-иат приви, прссичо-
ща триъгълник или ‘—огоъиьп—ик,лрoнсвcр-
CОпО’
U—ansvtsetitin inir; обличам сс като лраес'лип’
TtaesvtsUlU е. -еп, —еп гравс';ит.
etans/tndtnU adj. филос. трaнецeндe]тcн-
etinseendinUai adj. флилос- трa]епeндc—лaл-],
критичен (философия).
TrenezendCngJ/ — филоа, гра—сцеид-—г—ост.
TtagUltt/ —п фам, - 1—1;^,/-
Trepiz п. —cs, —е мое- спорт, трапец: разг. с—е
AngiligegCeie еп/, ~(вм- Tcpei) /ringen повди¬
гам въпрос за нщ-
Tripi/iki ш цирков номер но трoпeu,
teapUetö-ibg adj. трoпeпоз!Д-—-
T—ep1znIS п- —(eIe’ -емит- срепсцоид-
Urapp! inj -- —! 1. туп, туп! (за тежки стъпки);
2. разг. хоп-лреп!
T-app щ. —(e)S’ —е пеол. трап (вулканични скали).
Т—а''11/ -п зоол- дропли (Oils eatSeI-
Ttappt'/ —и 1. мор. трап (стълба но порохоО): 2.
duai. (ката) следи. стъпки,
t—e'prin inir; h дребния, ситня; супурк-м (еж-
tT-''ui;)-
t—e''ig ряДко - etc's/n-
Taepptu е. -s. — лов. трипер (в Северно Амери¬
ка).
T—epplst т. -еп, —сп църк, трапнсл (член не ор¬
ден).
Tuaps е. —и,. —е сифон (под умивалник и под).
i—a'stn int h s рази;. вървя трюмово. 'пъното;
тропотя, тропам
tue—1! егс—t—trcra’ intj- су—гу—гу! (зс рог, тромпе¬
ти).
Тгс—С п. —s, —рсзи; (нрcлeн) шум. дандания. елар-
ма.
T—ess е. —е,. —е геоъ срие (скала),
Trcssä—' ш, -еп -сп търг, лросо—л. тeгnuтeл (на
менителница)-
TrassCt е. —сп. -еп търг; лрасал. nлa;-и (на мс-
нимслншш)-.
Trasse / п швсйц. п, -s. -s тресе (на шоас, жп,
линия),
Utisslitin tt- 1. трасирам (път); 2. (u-e Bet—ag еиН
/—; —) търг, тегля, трасирам (сума).
U—äti/il adj. остар. 'гюеюрчие, розСреи (човои).
Trät<Jur - .[-TÖp] т, -s, -а потс- = Trait/ur,
UräUli—en //: остар- третирам (вж, —chanl/in).
Traiscl е, -us, — рсзг; 1- клюки pl.: Klitsch und
— клюки; 2. брътвеж, (празни) приказки,
дръиканииu-
t—ctehb1e, tuätschte inti- h резг. дрънкам, бъбря;
кnюкaрствтeoм; сплсснича-
T—eUUi /. -п търг, троса-
T—auilte— m; /in Mälch/e zum — HüHree зае-ж-
дем момиче до олтара. венчавам се ' него.
Т—епЬе/. -е 1- грозде (обикн- е pl-): разп- liu -п
503
Traum/deutung
länger c—m zu НиН „кисело е тро'--;;“, козе¬
ло лнсицито; нс щс колони см—тоио; 2. чепка,
грозд (и зо аъцвстие): е-е ~ W/te, Bence/r
ч—пко (грозда)— един грозд б-нени.
Träubel п. —s, —вот. кукувиче прозее (Muscc—I).
Traubte-. гроз-юе. грозде--: Trcu—/rpt/sse f
T—eubee/ab'ell п прошини, джибри; —bin' п
поет— кърси-оч-ре-но енне, зееш)- кръв;
-Ь—ап! е аеЛг-сш- люсeв пригюр (бо.лсап)-
tueubietö—etg adj. троздевидсн-
T-am/tn/kami ш дръжка ио Еро'-;-— ч—пки;
—UitscCr f бом. грeсдт]a череши (вж.
Ah-kirschu 1, Prunus 'i/us); -Un—f троздолсч--
ние; -list f гросдоб-р; —ntl'an m вот. лъжли¬
во ‘ано, балс-ра fPIasmnpat; vie!ho1cI; —^,1
m 1. шира; 2. р-'—/); —pblz m вот. същинска
лозеве пптеc] (Oidium Tückerb. Boeryomyc1'ee
equi): —seti m 1. грезлоз сок; 2. поет. гре'-;-
—еклер, вино.
irambenweist adv, но. тросдюв--
Tte1b1rЛa!ckI1— е зоол, [/ekteizeet] — пeсов
молец (Po1ycЬrhsus —he;geI; -zuckt— ш гроз¬
дова захар-
U—aubig adj- грездювид-н.
iuiucn I- inir: h 1’ (c—e. e—r Secle ~) вярва’ (нам-),
/имам вяра. девери— (шкм-. е нк.-), вярвам з. иа
(нщ,): icb trau'/ kcui e-n Augur нс (по(зяр-
-их но ечите си- it 'тепе luicle лой е много ле-
зсрчис, itau, ehHcu, mim! отваряй сн очите,
кому сс доверяваш!;рсзг. ich traue Sem Ft1id/n
nlcli с—ърдт-свърд— нямам вяри е лая робота;
тук име риба роботи- Sem traue ich nicht ü/ct
Ser W/g съвсем нс му вярва’ ез на него; II.
refl. sich - р—шисам с', имам смелост: sici nichi
eim'- zu tur ис се р-шов-м, нямам смелост,
кураж да неправя нщ,; ici 'тапе micb (mit) nicht
Ins Heus, en' Sie Sira/е нс смея да вляза з къща¬
та. да излязо но улнцало; sich nichi in c—n — ие
смея до се доближа до икт.; III. ii: refl. —сшче-
сам, бракосъчетавам: sich en' dum SeinSisemee
fseanSeeemeIicHI. In Cut Kirche/kirchlichi- 11,.,/—
сключвам граждански бр-к, —енчевам сс з
църкви (сключвам църковен брои).
Т-апег/, 1, скръб. печел: Sie — ue Ser Vers'or-
/erir скръбта по умрелия; e—r in lie/e — vur-
sntz/n потапям е дълбоко скръб: ie liefet — дъл’
бюкю юп—чолеш (в. но некролози); зж. « 2; х oller
—	über etw. А s/in испьпнeн съм със ск-ръС за
ШШ-. шоскърб—и, нагъжтш съм ос нш.; 2, среур:
—	ета/сп, ariegen нося, слагам траур, черна, die
—	eblcgcn свалям траура; in liuZ/r - sein з дълбок
среур съм; ns uitdc eiCntägigu — eggeeege,
aggesi'/e оСявнхи л—с—сешсз—н среур-
T—;utr/enzeI|ie/ некролог: -/-гСг/траурно ле—’
ли; ~/heecCeHt / печална, скръбна вест; -Teint
/ траурно, черно '—амс- —Teil е 'мърс—н слу
чий; —Пес ш сроурца лента ол креп, черен креп,
траур; -/c/ol/e. —erlrit п еьпрeвeжеaшиcт
’ьрcзcпo; —gestalt / п—чал—н образ;
--дnttesS!1nst ш църк. опело; понихи-о; —jela
п 1. жел-йно години: 2. първа тодино 'лед
смъртта на съпруго; юр. 'рак, з които ж-ноти
след гaстрогвa—e но брико нямо прово до
встъпи з нос брак (и шап. рсзи.): —U^libi п
-kleidung/ траурна рокля, траурно облекло.
остср. жалейни дрехи; -kenee еразп. шег. -ж,
—maulCe 2,3; -maetil е 1. зоол. траурна мгенсия
(Van/ssc enuihpа): 2. бот. шопнч— (AIcCemillc
vulgaris); —matsch ш погребален марш: —musIU
/ траурно мусиkа’
t—auitn inir. h 1- (um u-e, ue, übet /iw. А —) тъжа,
тъгувам, жиля (по, зи шкт), скърбя (зи икт..
ищ.): ü—ir е—п Verlust - скърбя зи някакво загу¬
ба; nm etw- '76^—1;/, — съжалявам, мъчно ми
е за ищ. з-губсно; 2, нося траур, черно: ие '—
п — нося лриур, е среур съм сeрagн нкт., жалея
икт.; pnti- di/ ireniu—dc; H-itur-iln-nne; опе¬
чалени (в некролози).
T—cue—r'epiг— п хартия ' черни кринщи, —ееи!
е 1- черен траурен ръб на харсня за писма, ио
есстшна- 2, шсг. „траурни цокли“ (черно поО
ноктите): —ге/е / нодгроСца р-ч; —scbitiu— ш
траурен воал- -spiel п лим. лрет—дия, и прсн:
—mrlCe / 1- боом- плачеше сърби (Selix,
bebylnglce); 2. шоп, меланхолично есеСо: 3,
розг. р-сльо; —zeit/време на жолеико; —zsg/u
потртСолш; шествие, петреб-лца процесия.
ТгаиН / -и 1- капчук: рсзп. von Ru/cn in Cie —
Uonit— ос трън, то но плют; 2, саеассочшо
тръби; 3- стряха.
i-äm/el; I- tr; кипя: '-с FlüssIgU/Ie in. еп/ с-' Wurde
— капя, капвам течност з рана, прен. зслис-м
(утеха в еърцeмoj; II- inii; h s кипя (= tth'ieg)-
Ttauf'-nne/водосточно сръ»"--
Tran/gelühr /. gtid н сексо за c—ичоеои— («
църква): —herein;//бракосъчетание'. зсшчов-
КО-
tecniicH adj, 1- уютен, прнкъса— (дом): 2. инти¬
мен- 'о-уш—сен (разповорир beim —cn Sci/ir
itr Lai'c при топлата, интимно светлици ио
ломпете: —е Seill/ краски, меко тишина.
T-aui т. -ic),’ -е 1- сън. « прен - cim. -е —е ,1111—
-иждем нш ша'ъи, при'!,—-- ми се нш.; си,
Sui —е etwacle; събужда’ се ос сън: wache
—е съшише наяве; разг. so cim- uärc mir СтЬ
nicHe im —c ilggitelli— u -a сън —' бн мн дош¬
ло -е ума: ich Senkt nicit -m ~e dar;—, eu
koiien съвсем, хич и нс мисля ле идвам. и
през ум —е ми мннозо до еейла, nicit Itr —е и
дума не .може ле ссава!- 2. ‘счло, бля—-
Т-сипе п, 'S, - -in;/. ле-пе/. травми
eteu1CUiecЬ adj, мсО- тровмасичен
TraumatologieJUicO, сросмогюлотня-
T—aui/bili п вж. -gcbl1Sc; -luch п съневци/к;-
—Srs'ir ш сьнeтьлктeocеn- еьиeгoеoтеп:
—Sestung/тълкуване иа съ—нщи-

träumen
504
Ueäuitn 1- ии: h 1. (u imp.) сь]тзa’; von e-n,
utw- — сънузим ИКЕ.- нш ; mit erälmt/ von ihm,
/'m- сънувах го. лой ми сс явн насън, еьнтвoх
ищ,- нш, ми се пр!сь—и (също м; Icb Ьа—е -Не
jctränni съ—усох тю); mir (icH] träumen, sie wäre
g1eent/1r съну-ех, чс е умряла; Itänic süß!
приятни сънища!- 2, (vhn -—m-, /еи. —) мечтая,
бпeнтвo’ (за нкт.. нщ-): Su träuist wohl? a-окво
бълнуваш* 3- фантазирам: стИпп' zu viel лой
фантазира много: розг- laes das ewige Trännen!
я осси—н сия фанлазин!; II. //: е—п Traum, пет. —
сънувам сън, шщ. розл -• das hätte icb nur nicie
— lassur не съм u сънувал това (такава шщ.);
aut Cäliu e1cC’e - -es,/—, dass-.. кои би вярвал,
кой би сн помислил, че---. las soll er sich je richi
— I;eeen! съв'—м де и' 'и съобразява лозе (то¬
ково шш; Sn träuist moil ’? да нс сънуваш?,
кик—ю 'и съобразяваш?
Tränitt е, —,. — мечтател.
Tränierti/, —сп мечти. мечтание- унес е мечти,
зимечлешаст.
t—ä111г!ecH adj. мечтателен (очи).
T—cnni/gt/ilie п съ—оен-енне, сън; —g1eicCU п
съ—аснд—шнс- —ete'!rsU п бълнуване, фашсас-
метория; халюцинация,
e—aunbaft adj, като е сън, призрачен, цср-алеш.
]eд-Ис;з!c-ncц; приказсн.
T—ium/li/in п сънища, .мечти р!,: et ZüCtte nur
cm — сой живееш- 'имо ' мечти, и— стъпвош-
на земята; —spici п фонласмогорня-
ttaumATrlnreri-vr—suiUt; adj. тцте-ц, neтьиaл
е мечти, зам-чсон
Ttcum/aagSli— ш лунатик; —-will f светъл ио
фо—сазияло. на сънищата-
'тапи! inj оатар- пост, неистина!
Т-си/еtdc f рсч при бракосъчетанието. в-ичое-
k-co- —-//1,11— п регистър но цевоСрочцитс-
t—aurig adj. 1. печелен (воап- случай); скръСт—,
тъжен: — übe— ctm'. А s/in мъчно ми е, опеча¬
лен съм зо —Ш-- —е Zi-ien бсзрадостнн.гъжни
ср—мсша; in rucHe -u— Verbäluebss/r -rite жи¬
вея при плочсеши условия; las isi —, abit wehr
печелно, но факт; es Ist ~. Cess.. жалко, че.
2. разп. жалък, печален (а^ло^в^а)— с—с —е RnII1
spielen нгрия жалка роля- nin -е— K/—1, MhnS
нс'аюпю'ниК’ бутникюлиба-
TtiuttgUebU f, — печал, тъти, скръб.
Траи/т!—/ ш -тичал-и пръстен, халка- —scHuie
ш венчали; свидетелства-
е—euU adj. 1’ обичен. мил. скъп, любим; 2- уютен
(Осм)' интимен (кръп)-
Triueeg е 'затбсн -еи.
Trauet /. —нар. рсзп, 1- 'м—люсп. кураж; 2. дове¬
рие-
Triuibeit/. — топлото. задушевност (на отно¬
шения- чувства); интимност; уютност.
Trauung/, —тп църк- зсичаека. венчален ;6ряд;
бракосъчстанис-
T—eietuge ш 'сндсссл при сключван- на брак;
кум. KT’О-
i—avt—s [-в—рс] adj. напречен: -е Stoliu напречна
роира—н плотосе-
T—avtler schecd (cрaeьльр---1 ш пътнически чск,
Taavlus [-—Ср] п, ~, [—з—рс] п, - ’—e/s. — траверс
[при eл0о:];
T—avl—st (—в--]/. -и 1. атр. рoсnь]кa, тров-рса;
2, восн. трав-рс; 3. хтОр. напрсчиа лига, бу—.
i—avt—sltat; [—ве—] /г- 1- пресичам, прскюсяеом; 2,
сшр- пресичам напр—чна-
T—cvisUbl [——е-]/, -п [—исн] пародия.
U—evtsUlttie [-се—] /п. паредирам-
Tuawl [трол] п— —s, -s мор. трaпнa мрежа, трил
(за риболов от кораб).
Tuaaica [ср;-] т, —s, - мор. трил—н короб (рибо-
лoввнj— сроулер-
Tribigängi— ш- —s. -s резг, юноша. нзбягел от
вкъщи или дом. беглец, скнтииа-
Treberpl. 1. лжиОри, пращинн; 2, каши, утайка
(при всронв но 6ирcj;
T-uck е- —s- -S 1- поход (но колонизатори- аеля-
нм); върволици, колона; 2. емигрираш-.
trtckin 1- inti; s потеглям. вървя- 2. /г; тегля, слИ’
чи,
Treckte т. —s. — 1- enea'oч (поверен автомобил
или трактор)*; 2. - мор. буксир, влекач,
Treck/scbi/Z п, ^s^cbuti / мор. гемия. теглени с
въжето (ое бурлски).
Тте//1 п, -,. —s карт. спатия.
Trt/H ш- -(e)s, —е 1. удар (по тц.); улучванс; 2,
^е^^п^. късмет: Sa ist — Tuumpl печалбите е до
късмет- З-рсзг- = Te/Zlpunki: 4,рози;. /—е — Нс—пе
челнат. пернат 'ъм.
Treff-Ass п корт. ис 'патия.
treflin* I- //: (м бсз obj.) nefl- 1. улучвам (цcпгаI,
умерса’, тцтлeoм: dii Kugel Cat da, Wild
диего/'/; куршумът улучи дивеча; u-e mit Set
Kng/1, miu Sem Suebn - улучвам нкт. c куршум,
удрям икт. ' камък; vom Bl-e/ getthfl/n теaрcн.
поразеи от гръм; пран, wbc vom Blitz g/troffe;
кого трcеиaт. у-арси от гръм; ich bin диегоТТеп!
улорсш, ранен съм! - di— Scblcg Hat ihn geethfl/g
лей получи у-ор; разп, nich erblfe Sur Schice!
ще приподно!; дръжте мс, де не пе-ие! (при
uлнeнc0a): u-п bis Hetz. in Sie Brust — уucлвo’
икг- з сърцето, гърлите- прен- Ins Blcuu — ис
улучвам (целта), ins Schwatze —. розг. Сеп
Negcl апН du; KopH ~ пепа-ам з целто, улуч-
3-м, улучвам тъкмо лови. което трябви; прен.
IHi tubitt k/bn Vorwurf ник-къв упрек ис мож—
-а му сс направи; men erblli Stu Schull? върху
кюто пода зииаса?. кои е еинов-н?; 2. сполуч-
зим. прося сполучливо. улучвам: Set Maier Нае
Ibn, sein Bill gctroHH/n художникът то е нари¬
сувал сполучливо. направил му е 'палучлис
портрет- das Bill Isi gui eeUrhlf/e снимката е
сполучлива; in— Тп — муз. вземам гени (вяр¬
505
treiben
но); пран- пюпа-ам но тон. намирам сьeтвcтcн
гои. подходящи -уми; Sun Einsatz — зопечзам
вярна (за nсвсцj-рaлГ; e/U—hlHen’ улучи!. отгат¬
ни!- резг. е, gut ~ 'получ-им!, имам късмет.
щастие, попа-ом на добри условия (някъДе);
lu tuITHsu es Ccutu gii. scHIeche ти идсиш, не
идваш днес е подходящо време; w*/ man us
е—ifit кои коксю иим—ри. както се случи; 3. зася¬
гам (нип, с шапа- поОмпрсвиа и пр-): /-; си ,—е
scHwccien Stulln ~ засягам икт- иа 'либета му
място- die B/m/rkung UrtHHe *Си забележка;- сс
еснася до и—тю. '-'4.- иетю- 4. и refl- срещим
(нип, но улицата и пр-), срещаме се; сaвoрзo’,
свореам. икт.: wen— sinl Sie zu ~? кого може да
Ви намерн, свири човек -къщи?- e-n zu Hcuse
- сaвaрвaм. намирам нкг. -къщи-cin Brief Ii/fi
n-n an e-m Oeе писмо шомнра, цастиго нкг. —a
нсзтет]e място; 5. сполитам. постигам: /*;
Unglück, nin Fluch irblTt c—n нсщасти— спалите,
песента нкт., проклятие послито икг.; des Los
triffe mich но мене сс поло ---.-; Ihn ета/ Sc, Lm
нега сполетя соя участ; 6. в изрази (ионц.);
A—eec1e1g’ Vorlkebrngger, Ma/ralmer (MeB-
tegeln) — прозя приготовления, прозя, давам
рoспюр-ждaцuя. -'-‘10’ мерки; AgotSgirgeg’
Verfügungen, Die'heieinr/g — лазим нарсжде-
ния- разпореждам се; Eigleieiggir- Vorbetei-
inn/cn zu uim. — прася приЕото-ления зо —щ,;
Vorsh—g/ ~ вземем прeдвoриccnци м—ран: е—с
/ие/, scC-uclic Amswabi, Ausleee, Wall — провя
добър, леш пюлСер, нзбор; mie е—п cin A/Uoi-
men. ein Übet/igUoimeg — сключва’ спогод¬
би. песснгом споразуме-н- ' икт.; с-с EgeecCeI-
1п;д — —'-‘{-‘1 решение; II. in/r; h (еп/ c-n. uta-
-I срешем икт- случайно, попелам, натъквам
се ио нкт. нщ.; поло 'е: meir Ge/ntts'ee 'rbift
(Hälit) enf c—n Shnneeд рюж-еннят ми -е— сс пада
е неделя; III. nefl. (и impjeiw- erilZe sich нш. 'с
еСьдвo, !зпъпнявo: c, erllfe sici gut. sciiccht.
/;,, in Ciuee geUhm1er —ist деСр— стане, —c c
добре, чс дойд— днес; c, ета/ eicЬ, Ces,--- случи
'е, ч—--.; es triff' sich sh, dass--- eбсcоят-леcзece
с' стнчос сока, ссово сока, ч—-,-
T—iflee п, —,. — 1- пеп-дение; 2. среше (нс аксОо-
мпци. но младежта и пр.) (и спорт): ein —
eis'regi— провеждам среша: 3. еСnьекзo—т,
бей: len F/Inde ein - li/f/tg давем срож—шнс
но врого- ins — lübr/n въееждо’ е боя; пран, -
ctw. ins - /üirun привеждам иш. котю geae'e’
ccnетзe (за Ое оборя нип-): wrgr*e zum —
1^1'--- е кротн случай: wu;;!s /пт — 1^1',
ist diu Sacic inders екю се дойде детем, раСо-
ласо е друга- 4. воен. зълно, лншня (неучаству¬
ващи в воя).
U—i//enS pari. adj. сполучлив (лaбeложкa)- ум—с’
т-ц, точен: /*; —/г Wit/ остроумно, уместна
шега, шеги но място.
Trif/it т- —s. - 1. точно пюподс—ис (при cmpei-
60). сполучлив у-ор- сполучливо отгатван-,
изрисуван— ио Hm., 2. псчолбо (нс лотария);
прсн- сполука. шо'тис: n-n — In det ^''/—*1
eechee изтеглям печалба но лотария; прен. /т
Ьси с—п — пиzielt rg/1acЬt/ име kь'мcт. просървя
му- 3. спорт, тюл: c-n — пиzi/lin вкорвом гюл - е—
п ~ (dcs Gcgncis) /igseecU/п пропускам тол-
Treifgieimlgkitt f восн- сючнюст но пепадение-
то. —König е карш. поп 'потия.
tt^iZliicn adj. отличен, прекрасен, чуе-'-- (певец.
книга, яден—): с—с —е Rein превъзходно р-ч; пт
-/-,111 Tr/iHiihЬ/s гой пoвa отлично рабосе. «ми
чул—'—. постижения.
Т—if/licbkiit /, — прcвъсходнюст- достойнство.
ТисТ'/'-;'/ ш място но ср-ш-то (свиждането):
-pinkt е 1- място но срешела, яека; сбереш
пункт- 2. воен точка но пепидсшистю: -scЬuee
in сполучлив. точен изстрел.
I—гffeicleer^f//. сигурен, есрсн. точен (присмрол-
6а). и пран.
Triffsichrrbiie/^^^c^1—^;^^;^, сигурност (при стрпсл-
60)- т прсн
Тг—Пе [тр-фл] п еж, ТгеН п,
T—1!//ecЬe1 / тсхн. солеше ос; —anker е мор
плезеща аесеи; —er/eit /1, изчукееш— на ме-
тел (в студено състояние); 2. изделия ел ко¬
со— месал; 3, матаз отделяне ио елово, мед и
др. от благородни метили чрез юксн-оиня; —anZ
е предприемчив, неуморен човек;—Icut п сел.)
ат. перник; —tis п плаваш лед. —eise; п тсхн.
пребей, пробойина: молко длето (златарско;
T—ti—ti ш, —,- — сурово -ссрат-нсце кожа, кера-
кул.
t—eiere* I’ и: (и бсз obj.) 1. кара’. тласка:’, н
прсн,— гоня. прен. тикам, подснасом, педкаш-
--’, напира’: Ser Ball — тлосао’ топките (при
миро но пожф): лов. Will — топя дивеч с хайка;
Blüten- Kg(tep1r, B1r''et. Zweig’.. ScCöee1l—д1 —
{вкарвам пвтceз-, пъпан, листо, клепи, из-
лъшки; ins Laib - (за растение) избуя-- не
шуми; Zicgcii eeelne) — преливам oi ръка но ръко
тухли (но постройка!: c—; —, new. /и tun корем
икт- де напразн нш,; срир. (за означение посо¬
ката но дeйамвueтoj; sici ans Lend, von
Wirde — lässig есси-ям сс вятърът да .ме несн.
плеска към бр-то, оставям сс вятърът ле мс
носи, тласка; da, Vicb еи/ die Wciie — !скeр’
вам лоСнсъко но пиша: прсн. /em- ат/ /|. S'iizc.
eut, Am/utsiC’ HöcCe'e — люаорзем нш е; креГ-
—0'1’ до крайния предел: Sur Vater treibe ent
Ciu Heirat башесе шопнри, шессояее за женит¬
ба; n-n ans /um Haus — изгонвам. изпъждам икт.
ел аъши; е—и aus LhCn uni B-ot — нсгонвaм икт.
ос раСеса, отнемем му хляба; de, Vi/H In len
Pturcl — зкерзо’ добитъка з кошарите; Cie
Prele1 In Sie Höic - покачвам цените; u—n In
den Toi — плоск-м икт към смъртто; прсн е—п
in Sie Enge, in, BocUsio—g - прнсисвом нкг
Treiben
506
натясно. разп- цатиавом икт- е мишо дупка; е—
et les Blue ins Gesicht — шекирвом икт. до по¬
червенее. да сс нсч-рeн; u-e übt— iin Grun/е ~
пратошсим нкт- зад гре—нци; прсн ctm- üb/t,
Ziel — прск-лязи’ ' нш - преминава.’ всяка
гриннци; Ruilen ue е!; Fass ~ цабнвам обръчи
но бъчва, c-m das Blue zu Kopl — ссаеа’ при¬
чина да се кичи кръсти е гловота не нкт.: с—п
zum 0-11,1111 — доаорвам икт- до кражби; с-п
ent Ar—cie, Eile- Verzmcbtinng, /um Vcrb—ecCeg
-	карам, подтиквам икг- до работн. да бърза,
доаервем нат- де отчаяние, тласвом нат. към
пр—стъплсш/-;е1‘- /т mcii — прекаля—-’ с нш.;
die Verschwendung zu w/ie — пилея без мяра; 2.
сoб!зoм: e-n Nagel ins Holz. е—и K/il In еет. A
-забизем гвоздеи з дързесо, забивом, сбивом
клин е нщ, (прeн-j: 3. eеьnбeзa’’ дълбая
(шахта, галерия- тунел), 4. корем, двнжо (ма¬
шина м Ор - у- das Wasser er/l—e die Mühic еедого
кора во-ецни-со; die KinSer — R/if/r децосо
корил, cьрaaпят обръчи: 'teib/gde Ktcfu движе¬
ща. лзнгот—лшо сили: прен. двигател, подбуд!-
ссл- 5. '-].’---’ сс (със звиеделие- риболов,
акотовъОствО), пьрпoвияj— упражнявам (зана¬
ят)- върша (нщ - ): т—с Kurse. е—е Wtse/recЬefl —
занимаеам сс с някакво изкуство. с няаакео
ноуко; er ereilt ЬieecttIehЬe: Sinlice сoн!мaвa '—
' история, исторически проучвания; и/пете
Sprecle; — зоннмавам сс с, /изучавам нови ези¬
ци; Sco—е - спортувам;/?/'?. ma, etel—se lu denn?
кекс; правиш?: рсзи, Aiiouria, Ki—Sereien,
Kut/wc*- — върши глупости, д-тиншнин: '-6-3-
лявем 'с; Luxus, Aufwand — поддържом голям
розкюш; рaзточ!c-псcвo’; mit cim- Missbraucb
—	злоупотребя—-’ с нщ.; ,-п Muuwill/e mie u—e
-	поднасям наТ’. вз-мом нкг ио подбив, Phss/g
—	правя си шеги- върша лу-юрни; sein Spiel, s-
и Spoit, Sci/tz, Spaß eie u—e — итрия 'и. по¬
дигравам сс, шсгу—-’ сс (правя ам шепа)- за-
бaвп4вoм се ' икт.; фсм. ScninSIuS/— nie n-m —
тазря се ' икт.; итрия '. ' икг-. аокто си .'ким;
прсн- Schön/är-cre! — розкра'ява‘. украсявом.
рсзи .лакира’“ иш.; nin 'ilschus Spiel — итрия
дзeиетeтцo игри; Unfug — б-зчинствузам, ху—
п!lг—н'лвт'eo‘-t, върша безобразия, разпасал съм
сн пояси; превя пика';!, върши лудории;
Unsinn - върши глупости, дизесни, ,1*-
U—wcsce - б^з^!нств;^^!0‘;рс^п^. разигравам '«
коня- sein Wcsur ~ пю-ензе-ом 'е; 6. es - - er
wi—d ns nbcbe -с—е/ (псНт) — както я кори, нямо
до е задълго; нямо до кора дълго; es ш —. dass
-- карам я тока. че. -.: поел- abu man!s t—uibt. so
/1114 к-к-юто вършиш, гово ще номсриш; кек-
сото посееш, лови ще пожънеш- 7. форсиром
(рсатенмя- цвстя); 8. кози. изчукв—.м. ловим
релефни форми (на мешал): Metcli/ mit dum
Heim/r — коза. изковоеом, ]счткeам метали:
ge'rb/bege Ar—uie кована работа, нз-тлнс юг
косин метил. Figiu/n -и Mctcii — .'чукс-м, из-
кевава’ фигури е метил; 9. мин, e-n Sto-i/e -е
die Erde — удълбозо’ галерия; Etze — нзваж’
дом руло ' -олоп; 1О. .пс/ла-.?- купелу-ам. прс-
чиссзом или изсличим блогородни метали чрез
окнслясеше ша примесите; 11- rcß- ряОио (за
.множество— тълпа) носи 'е. тълпи сс- II. inir;
s /? I. нося сс. плувам; нася се стремително (за
воОс): la, Schill It/Iii vnr Anke—, vntie1 Winlu
/vor Topp uni 111/1/ корабът сс движи около
кетеото. корабът кора форн-вннд. сс н;'и ог
вятър-- las Eis Urni/e auf 1/m Flnss ледът с—
но'« по рекета; 2. (рядко): д—нжи '— (към оп¬
ределено цсл); (за оДушсвсни предмети) дви¬
жи сс, вървя- 3- набъбвам, егосзом: ias Bier
etei—e aus dem Fass Опрела нск]пявa. изскоч¬
ел бтр-тe; liu Hulu ereile мият- се налиго; 4.
(зaрaстlснuсj: покер-ом, рoссen-иязo.’ сс. раз’
висим се: 5. действувам мечегение, прсдизвиК’
вам ур!]!рoцc; 6. мела (зс виелица, аняп)-
Ttiieie п. -,. — 1- живот (ксто повсОенив— Дей¬
ствия- постъпки- прояви): ihr IeicCtfit'ig/e —
getäi-е iit —Ich' нс ми харесва нейният лткЮ’
мислен живот- das Leben und — dit GroBeecS'
вeдeвърc-жьc е големия трал- er nichi la,
gen// — verrückt сой подлудяси. паникьо'--
всички, кори всички ли пощуреят. полудеят;
рсзг.: wat das ein ehllee ~! ама че лудории, б-з—
чннство имоше!; icb Habe das eanzc — Clet siet
сн; съм шо еня дивотии, бъркотии, 6eсч!И'твa;
2. движение- юживлеиие (по улиците); етeт-—
ие; 3- (pl. ~) лов с хайки; 4. мин. пребиване (на
пслсрми); е-иокрагсн исeюс; 5- мстсл- купе—
лтзaи-- опрс-слсно количество олово зо ку—
п-пуeoцe (40 цсnmнсрcj; 6. шехн- рaсбтхвoнc
(но бстонс); тв-лuчeнue не обеми; 7. се^ч.-ам.
ферсираис (нс растения); 8. сел.-ст покар—
зонс (на растения): 9. вж, U—ei—en.
Trii/et е, —,. — 1- лов. гюноч; ист. го—чня; 2. кои¬
то коро животни (говеОар- псаеир. мулата^—
кочияш): пран, подбудител, д-иг-тсл; 3. мъчи¬
тел. -^—3——^ нo-зuрoтcп ио роби; 4. .иор.
Еловно ветрило; рсйкоею еетрилно съоръже¬
ние; 5. текат— пнаср. коа—лчс; 6. атр. цимент
' непостоянен ебем- 7. мешал- робосник при
купелу-ине ио метол«-
Ttitbe—eb/. -in 1. 'устия, з-лисия; 2. рсзг, по'те-
янно ръчконс. мушкаше (Дс св рaбoмиj; 3. pl,
пран. интриги. мoшuиouuH’
Tr1!brgie п роботен. изтласка-щ .—'- газообраз¬
но моторно гюриве- —glasн есл--ст съд, стъкло
зо фюрсиронс (на лалстс, зюмбюли); -gui п 1-
мор. носени ог -о-ато 'токи, коробно имуще¬
ство (слсд корабокрушение); 2- пран- бездом¬
ни. безотечествени хоро pl,; -laus п ссч-ат.
порник. оронжерия; -bausiffekt ш пориикев
ефект; -banscZicn/c/оранжерийно ро'гсиис;
прен. де;—. гледано кого цвете по- стъклен
507
Treppen/haus
похлупак; —1^/ n лвсов. плисе-, сплизян
дървен материал; Ча/С / лае ' хайки; люе с
обгражданс; —kua/I / = Tuicik-ätt- —leiung /
воен. боеви заряд- -eint/мор. плаваше мина-
—liitti п 1- мед- рoс'лoб]гeпно 'редс';—;' 2.
гопс- и-бух-отел; бokптпв-р. мая, амонячни
'ода; 3- шсхн-. парообрастR—ШО, гaсообрoстe——
що, разбухващо 'рсд'гео (е каучуковата ин¬
дустрия); —nei/ п мор, (рибарска) опънато
нo-опт тролне мрежа; -ofcnm метал- купсли-
uueинo пеш; —öl п техн- дизсло—; гориво;
—rftiee е техн. траи'миснанен реммък- -sand
е подвижни П4еъu] pL; -saie е р-аати—с—
з-рял; — scbcchi е зид ]CRОзнa шехсо; -scbicg
е апорт, дрейф (при тенис- хокей); —sUoff е
свшом- моторно гориво; -mt—k п задвнжваш
мсхешизъм-
Treidel ш. —s. -п въже зо сстлсшс ио шлепове. ге¬
мия ос брега (на рeкaм-aj.
Triidiili f — теглеис на шлспа-с, гемии ог брт-
те-
Ttit1(e)1it in. -,, — л!uc, което тегли плавателен
съд но въже ат брега, бурлок-
iuibdil— ti; тегля шлеп, гемия но въже ог брега.
Ttitlelwig е пъг покрай брега зо TriiS(/)Ic—’
Tttdkbng п. -s. — спорт, преход, поход зъз вн-
'окн плонинн-
T—tea п, -S. —,/—1; прам, лр—ма-
Uttioititin in/i: h муз. срсмолнреМ’
Tr1eo1n п, -s, -s/. -1! -iivx ср—мола, срсмелиронс-
Тгетшт m, -s. --ht/s мсО. тремор, треперене но
мускулите.
T—riulärU т- —сп, —сп-цгз- регистър ио аргон (за
мреиолиращи тонове-
U—riulIirrn (ряОио) ) ereiolie-ig-
T—tncHcnaU [трИнчкег]- Tuuncb [тринч] е. -s, -,.
шлифер. срсшчкот -
U—ern/er adj. делим. разделим, отделим (и грам-)
Tetee/aukubi /. — --п]‘eст. рoздeпимоег, осдт-
лимост.
T—teS п— —s. -S насока но (ново- модно) рaсзнтu-;
nie /*1,1— Frle1t li/gt sie vhll le — c гази фризу¬
ри тя е е кри)' ' последната моде.
trigiiln in/i- мосоя се. бавя се, лутаим се.
Тгепс/те/йеп—/съобщ-ши— за първите (исокон—
чoтcnннI резултати ел !сборuг--
T—rnisettrr in. -s. —s рсзи. иннпнaтор. начало но
нави моде. ни нов лрс—д-
ieun/y adj- рсзи. е крик с трснди. ' мо-осо.
e—irnin //; I- разделям, отделям; роз-дннява’:
nichts shll uns — нища нс щс нн риз-слн- Sun
Kopf vmm Ruipf — отсичам, отрязвам главите
(ое пялото); —-' Ein — рaсcрeтвo’ бр-а- Ciu
Ebelei'e ic/cn getrenge съпрузите живеят рaс-
л—лс-о- Sie Rauf/rlcn — разтърве’ бисщнт' се-
Ciu P/reon vhn Ser Sich/ — абстрахирам 'е от
личносста. ос личния -лем-шт (при разглеж¬
дана но ОсДвн случай, на шц-)- 2- refl. разде¬
лям 'е, отделям 'е (ог нки-, Hm.): ich kann micH
von ib/s/m b/uteich/i Anblick elcHt — не мога
до 'е откъсна ос ;-'« великолепно гледко; 3.
прскъсвам (пслефонне връзка), wir wieen
vh—Htи e/t—/eeu mhr1un прекъснах— и« прсдн
малко- 4. разпарям (Ораха— шсв). отпорям (яко-
мс ое блузата), 5. inti: h рад. имо ссл-ктис-
иост: dcs RugSHieUgutäe tr/eeu gut радиоапа¬
ратът е мноио 'елекси-си. има голяма сслск-
TURHO'T-
Trenner m. -s. — метал, с-поротор-
Trumn/Iiefe/ пcрфорou]оинo линия; —musstir п
ножче зо ризпарянс; —punkic pl- прам. трема;
-^haltet е сл. рaсcднннгcп-
ttinnscharf adj- рсО. селективен-
Turne/scHärfu f рсО, с-лсктивцест; --s^cbii/i f
техн. циркуляр (зс рязано).
trueescbltt/ee* //: un/rnb. режа ' uнркуляр-
Tt1reungd, —un 1. раздяла. разлъка; 2, разделяше
но съпрузи; 3- еж. 'т/пипи-	*
Tr1ииunge/g111 п добавки към заплети (но лице;
работещо извън местожителството си);
—linit/1- гранична линия; 2. восн. -е’ер)аци—
юнна лншня; -punkt е еж, Trirrpugk': —st-’bcl
е тире: —merS/вж. Trennwand- —Zibclie п 1.
= —siir-cl; 2, ']-)- зо разделя—.
Ttrnnwani / преградна слсно.
Ttiese /. —и 1- лски юз-а- 2. cр-исen (на конска
юзОс).
Trtnzi— щ, —s. — лов,, нсбрехcяв—’
Tri'araliOn /. —еп муз. срспешацня.
Trepang е, -S. —c/—s изсушена морско арассо—Н’
U0-
е—г'сп1г—гг ti, превя ср-па-ацня, отварям чер—’
по; Тгерае—е еип;/'
e—upp/äl adv. -—долу по стълбите; —esZ adv: ше-
тор— по стълбите,
Tutppu/- —и 1. стьпСa (със стъпала}. еcьлС! /?/--
етьпС!Щ-: —е ,111//; изкачвам стълби, качвам
се пе стълби; Ciu — nl—enZe'C|gc—. li—euZ-
epr!ng1n, Cigenie-iu—, l-ga—'clic; качсем се по
стълбете, нзсичвам по стълбите нетюрс. нзкоч’
вем се бързо по ссълСате- подем надолу по
сльлбасе: фсм С-е —(е) mecier печиссзом
стълСета; шоп. ich —ie die - IcTn—Icrgifäilcg
ефъках (подрязах) си аосасо- dit Ftie11t hei ~r
IcscHnittcg фризьорът подстрига кeе<eтa но
стъпело; рсзп, die - bi—aiffcilug имим ki,'’—; з
ц—шасснсте; уволня-ос мс ' повишение: 2.
резг:. стаж: wir uohn/n irei ~r loch живеем шо
третия тсож-
T—1p'гne/ectz е плошодка но стълби.
U—t''i;eetig adj. ссълбознд—н: с-ресовнд—ц-
T—г''tnree1LtJrC1unrg’eзceмocич]о освстлет]—
не стълбище; -111,11— п прозорец но стълби¬
ще: -giläniit п перило (нс стълба): -giu—el
е срхит- сгъполееид-ш фрошсош (в късното
потика и начшлнuярeнсaшlе): —Сап, п стълби—
Treppen/kehre
508
шс; —kehre/ сaвeй, нзвивко на ссълСо; —läuft—
ш пъс—ае за стълби; —luitta падзнж—а двойна
етъnСa; ~pnitet п. е = -e/sete: ~ecЬriUU in
спорт— еcьпСозиg]о исaaчвeн- (със ски);
—stuHe/стъпело не стълба; —visier [—сн— ] п воен.
стъпaneз!Д-н мерник; —wäret/спр ссрашн-
цо на стълба; —w’iie ш рсзи; късно рoсСрaнo
духовитост; (нaй-чeспoj лошо шега (на жи¬
вото- историята), er bat = късна сс дое-шa;
бивша загряво-
Ttte(Ot е, —s. —' коса зо ценности, порн.
Trtspe/. —п бот. озеснцо (Brh1ue echa1lnns)’
Uetspig adj- c плевели/.
Trcsss//, —и талаш; нашивке: ширне*: er Нае ibn —и
bekomme— произведоха го подофицер, пелу’
чн пegeфнп-рскa шашивка; cr Cee eie -е
v/tlorun розжолвахо то.
T-istuu pl- вж: Trubi^r^-
Ttet/e1Un/< (делс)!) eeтомоб!п c педали- —briet
m резг. —ассаГчиза цепомннсслно писмо;
—entir / каца за смачаеац- на гросдe’
ireitn* I- inn; л h стъпвам; пристъпвам: ieisu —
стъпвам лека, безшумно прсн. д-иетeузам ти¬
хомълком; der Gang sicrl so voll, ias, ean kämm
— Uoggic коридорът беше толкова пълен ' хоро.
че не мажеше ди сс пристъпи, де сс неправи
крачка; —-ein, Ureter Sic пСЬег! моля. елате по—
носа’!; приближете се!; вn-зтc, заповядайте!:
прсн. е—е Sacle näle— — разглеждам нщ. по-ос-
Слнзо- пю—педребце; пран. u-m /и исН/ - е-е
nein ~ засягам, обиждам hke.; ' pip.; en den
T-sci — пристъпвам към ‘есето, приближ-в-м
се до масата; ans Licht — !злисeм ио свстле-
!сnисo’ наяве, an jds. Stulln — заставам ио не¬
чие място- auf jSs- Fuß — настъпв-м икт. по
крика; рсзи. c—i es/ /е; Fuß —, tri Ciu
Hülgetangeg — —-стъпва’ икт. по мозол а; резг.
c—n enf iue ShCIi'e — обиждам нкт.- anf Sur
Stell/ — тъпчи но едно място. морширувом иа
място; auf Vordermann — восн. нареждам сс з
колона по един; aus dem Dinkel [ins H/Ilu],
aus Sem Haus, cus u-e Bund/ — излизам но свет¬
ло, от къщата, ат някакъв съюз (напускам
съюз); eiBer Kee/I — бива отменен (зекюн); Set
Mnn1 ttce bineit u-c Wolke месецът 'е скри зо-
облек- bis Haus — слизам з къщото; In jSs.
FuBstaclen — вървя по п—лнсс иа икт.- прен.
вървя по стъпкис— не шат,- ibt e—i in
Ver/Indu;/- Be/iehu;/. Verlae/lunge— — вли¬
зам въз връзка, допир, започвам претовари с
икт.; eie utw. ie Verbindungen — Rпuс—м е (хи¬
мическо) р-aкин4 с ИШ-- восн. ins G/weir —
зз—мам за почест; bis Gewehr - - (комюнОа) з
оръжие’; -земи пушките’; ie u—n Dt/est /in las
A1er, in lic Ehe, ins Gr/ieenile/r — постъпвам
не служба, всcьпeа.м з брак. нaeлuсeм е стар¬
ческата възраст; in sein 15—us Le—nnsjihe — зли-
'-’( з пcтиoиеeceтo си година; ie Aktthn — за¬
почвам ло g-йсcзтвo‘. влизам е окшия; in KrcHt
—	влизам е 'или (зс закон); in Streik /in Sun
Ansstani/ - оСявяво.’ стачка; ins Mie'/I — не-
‘-свам сс (като посредник); e—i in Sun W/g —
нзпрсчвам се ио пътя но икг-. и прен. Träne;
'т/е/п c—m In diu Ang/n сълзи сс появявег з очи¬
те но икг-, Set Scha/iB irite u—m in, Gesicbe пет
нзСизо по лицето ие икт.- прен. Hüt е-е in Cie
Scitcnden, -и Sie Benscht - '—стъпв-м сс зо нкп..
сaшншaзa‘ нкт,; In EtscCn-nnng — (поIяe4вa‘
се; -и See VorSetgtmnS, Hineergtuni — нспнзa’
иа преден плен, отстъпвам ио '-— плен (пре¬
димно прeн;): ins L/Iee - осъществява се; по-
явязо сс [на бял сеят]; in ,11— eiics Ruch' —
-стъпва’ з старало си праза; nacH u—e — рнт—
вам нкт.; ü/ut Ciu U/et /cus Ser Ulern/ — (за
рока) uзnuсoм из коритото си; et isi unter cucl
A jutrui/n лой дойде между -ос; richi wegen
nri/r jds- Aueen zu - ис смея go сс явя, мерни
прсд ечите но икг-; nntur die WcfH/n — оливам
по- '--‘—--1-; von c—m Fuß еп/ du; inSit/n —
местя сс от крик но крик (неспокойно- стесне¬
но); vnt /-; (Ь!п) — изсгъпеом 'е. зостазом прсд
икт.; mit n-m Anireg vn— diu Versammlung - из¬
лизам пред съСраннес; c предложение- zu—
Suite — осм-ссеем 'е, отстъпвам иоссрона; zu
е-п — пристъпвам, приближавам сс, прен.
прнсъ—лннязом се към нкт.; II. /г: 1. (c-n, utm.
стъпв-м върху нкт-, Hm., настъпвам (икт..
шш-): тъпча, рисем: des Spieere!, dli
NäHmaschinu, len W/bsemHI — корим (c крак)
чекръка, корем крачна шевно машино. тъка ио
крачен '1— (натискам поДножимта); Ciu
Kulte—, Trcu-un — тъпче, 'тъпк—ам грозде (за
вино)-’ /-; Blaee—alg, Sie (Otg/1)Bä1gu — нити'-
ком ' крак духало, педалите на ерген; u—n, ciw-
mie Füße— ~ тъпчи нкт., потaсeoм нщ,; u—e in
Sen Stcub — стъпквам нкт. з праха- (грубо) е—п
In Sun BcucH — рнлвим икт. е шкембета; imm/t
'/,' ~! нати'кой педалите! (при колосзДенс);
utm. zu Boden ~ стъпквам ищ. ио '—‘яти-разг.
[las] PflesU/r — шляя се по улиците; 2. u—e Wug
—	осъпавам път- 3. рсзи- с—п ~ гозя икг-: но-
ссейчнео напомням нам-, на'со4еом прсд нкт-
'- иш.- 4. Wisse— — плезим изпровтн; 5. dir
Hahn trlei lic Heenu петелът се к-ч-е ио. кочеи
кокошк-та- 6. 1/п Таке — токгуеам ' крик- 7.
refl- sicb D u—e Don. u-n Nagel ie Sen Fuß —
цибизи ми се трън, гвоздей з крак—-
TtiUet ш, -S, — шап. pl- ботуши, ф)ом- куидури,
хлопат-ри (зс груби или апори обувим)-
T—iturii/, -сп рсзи. постоянно напюмняиС’
1-11/11—11 ш техн- крочко. лю'с. педал; -kufe /
пестоз. кораб- -ilei / восн. контактен. чув¬
ствителен фугис; —1üb1t/гaсп. колело-долап
(Овипател): пран, diu з /cs Alluags едцееСроз-
иота, тежки -'Скидие-ии робота- nh—gen g/Ьt’e
wielu— ie Stu т утре колелото пик (отново) ще
се завърти-
Tretomobll п рсзи;. шап. - FäHrtcl-

509
Tricktrack
1rit/tai n техн- пс-елсн мсх-низъм; -Rнгoтcn-
ио калсло- -scH/nil е 1- педал {на орпсн); 2.
малко столче зи стъпване (ви. апьлбuчkaj:
-scH1!UU1n ш спорм, зид спортно шсИно-
—•eU—eb!tr ш велосипедно динамо, сoиcпeoиe
чрез крик; сeeтпооcрeжaтeп не пeдoпит--
—muak п = —nühle; крочие управление.
ttum adj- 1- вср—н (любов. приятел, куче): предай
(баща, емн)- u—m — sein з—р—ц съм нкм-; —
eree—/r нскрсню прс-ои- s-m Eid. s—t PT-icCu. s¬
t Uberzen/une—ll/b—er оставам верен ио клст-
вото си. ии -ълто си, иа убежденията си; — uni
bbeS/t честен « пресгю-ушен; с—с —е Seel / вяр¬
но, златио души- 2. тачен (прсвоО): ube —es
GeSäcbeets точна, сигурно памет; 3. юр, zu -сп
HänS/n ü—erg/—eg предавам (заДлъжняло, на¬
пуснато преОпрмятмс) ио десертно (на съДс;
държавата) лuu-; 4. рсзп- det Isi je —! как си я
мнслн сой гоя робота!
Tein fвж. Ттсие-
1tiu/——tcbtt е изменник, в-роnоми]к. преда¬
тел; -Itucl е измяна. вероломства. пр--ат-л-
'тео: s b/g/Ьеп извършвам измяна. прсдоссл-
слса, постъпвам з-ролам-о.
truu—tücHte ad/, uсмcннuч-е)u, вероломен, прс-
-огслски.
Trumi/ — 1- вярност, пртденесс: ilci-che —
съпружески вярност; е—е - schwören, gelob/r
кълца се Нкм- въз вярност, ебешовом нам. вяр-
ноет. да му Съди в-р-и; e—n Ciu — laiicn,
b/w;Ht/g е'таеом серен икм.; c-e die — -rcchnn
изменям нам., нзи-всряво’ ъту; cem^. anf Tr/u
uni Glai—in nulmen, ge—/r -%’-’, давам ищ¬
ци девери—. но зяри; оспор- е—е Tt/u! чтстна
думи!, цонстино!- in alter — Dein-’- твой зер—Н’--
(завършси на пишнoj: in — lest ' н—покелеСимо
вярност; швейц. In guten ~п ' доверие, 6—з -а
допускем лошо- бсз '—! мисли; 2- точност,
вярност (в превод- описснмс)-
ItimibS п клссво за вярност,
еигиег,!——' adj. верен, Слатоно-сжд-и-
Turu/nind / съкр. = ^lit^r^Cr^i^^’C^ii^s^chefi; -ländte
е юр. попечител (на нсалеДатво); вр-’-н-]
упроенс-л ио uсо'caвcнe от 'обслс-нна- или
сoельжияпо предприятие; доверен; (не
Оържавома;, аъОа) лице (обикновено член но
Trcuhandgcscllschaf/) -Ьrriгrmiгeschaef/мu■oм
система но посредничества; -ha—d/ebitl п
пoлмт- мендосно област; —Hagigisillscbalt юр.
организация ио IteiCänSir (нещо камо бив¬
шия институт и заклети счстовоДитслм у
нaсj; слсд промянеле ел 1989 г. « -.-—^«4 по
привecисaц!ягo ио държ-з-нтс предприятия
е бившата ГДР.
U—iubi—eie adj. чистосърдечен: —е Auern довер¬
чиви, ескрнгн очи. наненн ечи,
U—imlicH adj-- 1. adv: ч—сс—е, дебросъзсссше; вяр¬
но, сочна; 2, adj. вж. ет/и,
Ureulne adj. исверсн. вероломен.
TrculosS-gutt'иезярио'1. uзмcинuчcегво. есро-
лом'тео-
Treu/schwur ш = -eid.
Triade / -п фтлос- триада-
Trlagc [.. -еже]/, -п останели стока (от която а
поОбрано нсй-хубавото)-
Triärgel т, -s. — 1, = Dreieck; 2. лу—''- триъгълник
(инструмент)-
triaeeulär adj- = Sr/i1hkig’
TrlciguiiiiOi/. -пи псоО. лрнoигулauu4-
t—iangultttie ti: провя лриoнгтпoиu4-
Ttbis 1. /. — псол. лрнос; 2. /, — = Tubad/; 3. пт’с.
трuзeTH]-’
triässbscb adj. псол, лрueеов-
TrtbeSti /. — лссбнйска любов,
Url—ulli—tn tn, оатор-. фсм, до'ежла‘ е ]eпрeе-
лоццн мелСи- тормозя,
Tuible ш, —S- —е: —сп, —еп трнОун (и мст )-
TrIbu—11 п. —s, —с 'ь-нлншe. лрибунол-
Т—IbunäU н- -(/Ie, -с тсш- трибунал-.
Tui—ünt/ —п трибуна; прсн. присъствувошипс но
гриСу—-;- (зрители, алylиштelltj;
TrlbUi ш- —f/Is, —с лошък, трнбут, pl- аонлрнбу-
иши: с—п — cufutlugug иanoтa‘ данък: Сет MhSe
1п; — /hI1/n. ngericC'ng плещим --—(ъа)- слугу-
-им но молило; dem Ozcan - zahlen резг дера
лисици, повръщам з ‘ортло-
e—ibitä— adj. 1- вж. tTi—nt'/iicitig; 2. 'одължен с
лнхзн-
e—bbUUpiLicbUig adj, задължеш ' данъци, контри-
буци«: васал-н (княжество).
^^IcliJ^e^^ —п зооч. меО. трихина.
Trlcblere/schcm feem. ;р«1хш<опретлсд; —sclei’
tu ш все. лрнхн—апр—гл—д—еч
TelcCiur е, —S. — 1- фуния; тсхн- муфа, ушир'-
нис на тръби: рсзи;. enf de; — jcUomic; e1ig
открил съм пъся към нщ,; c-n am’ de; - /ringe;
иапьлеcвуee‘ нкт. вярно. проеилшо; шег. Сет
Nütgbiteir — Вюрносртскняс метод (за исим-
чсски бързо заучовоно- наливащ с (фуния в гле-
вамоjг 2. кротер (но вулкан)- фуцитеСразцо
устнс (нс рока)- 3. всривцa яма; 4- зооч вид
-нх-телен оргон ио т—соноп/-
TtbcCti—felS п восн, поле от ями (поради ормн-
лврuйеиo обстрелване)
U—!cbetrlö—iig adj фу—нсеСрезс]
e—icC'rrg /г: - uin'ricClcrg-
TticCeг—/sciиr1n^r. зоол зи- пояци (Age1/—ii;/’
сeм-): -wicklet pl, зоол. ли'сезевнсачи — xo—
белнн бръмбари (сей.).
Trick in. -s, -,/-1 1- трик, хватка (но Ожсичмя и
Ор-); итро, фокус; 2, похвол. мoшннeпия, хит¬
рост: Cigeet jis- — kommen розкрнвам мешнца’
U!илe. хитрините на нкт.; 3, корт, езялка свръх
ш-слала при зист-
T-ick/ilm е ’ултип.л!аец!енен филм.
Ttbck'reck п. —s, —, с-Сла (игра) (вж- Puff).

Trieb
510
Т-icl ш. —(e]S’ -ci- по-лик. педбудо. импулс; вле’
чешит: den — zu new. in sici spüren чувствувам
е с—Сс си вл-чс—н- към нщ.- - ent Ar/uit, zum
Sclaite;, /um Ver/reclne импулс зо рибета.
сверч-стзо, склонност към престъпление; /in
i!lit — олетород—н порив; utm. aus rigigen,
-ии/rcn - eu; върша ищ, по 'обслвеш подтик,
ю; вътрешни подбуди-разг- icb Helu k—n, richt
/еп get!gge'/n — dazu нямам ннаакво. нн ний-
малкю ж-пaцнe засее-; 2, инстинкт. наген (по¬
лов т Ор)-): 3- авЛг-ст- леторасъл); 4. остар-
нзкорсаше на 'сидоса; право но паша; 5. сили
но ре'т-ж, раз—нсне (на растение- дърво). 6.
тсхн. малко движещо кюлелю-
Triebadiesiтсхн. движещо ю'
tTlteariig adjf като нагон, инстннат; ио инстин¬
кти nin -г— M/nehC човек но !це;!нкc!;--
T—iibftii— /adj. 1 техн. двнгoгeпнa. сeдв!жцa
пружини- 2. прен. вътрсш]- по-бу-и. двига¬
тел-
e—ii/Ca/e adj, 1. ншссншкгнзтш; 2. първичен. нео-
буздеш, стихиен.
Таеб/кипНи/тсхн- движеше сили, и прен-; —luitn
« живот но [полеви] негенн, и—стинаги,
iuIt/mäßie adj. инссишкгиесш-
1tti/rmeescЬ ш човек но стрестисс, инстннкгн-
се; —ге/ п тсхн. движеше. седете колело;
—sanCn плазу—, плезиш пясък- ho—o'ch пясък;
-schtibe/техн. ребютно ш-йба; —scCraube/
1.	мор. корабно витло- 2. свиац- самолетно
витло, препел-р; —stcigu / техн. молeвunk—.
биело, шалуи- —з'^' е свтом. = 1r/IbethHf;
-me/tn ш мотриса (в жп. и троuвеuмej:
-mtrk п тсхн. сoдcижвoн-, прнвод, прелива—;
движещ механизъм-авиац. внтлo‘oтopнaтрт“
по.
Tt!idttb!nnUt1 п призматичен бинокъл за двсте
юч«-
Itiifiuge п сълзяща окю.
Utbifäugig adj. със сълзящи ючи.
i-bilun (м стоп) in/t: h s капя (пот- вода): Sie
Seine, Ser NacU/e trbelu vm Scba/iß челото.
търсът са окъпани е пот, па; сс стича. капс ог
челото. търСа- alt tri/ltu; von R/gen сяхме
внр—вю-о ос дъжда; mube Mcitei 'гоТН (trt/Ht/)
vnt Nässe палтото ми 6сшс внр—вела мокро, ол
палтото ми се 'тичаше -о-e; Sie Aug/n tut/H/e
Ihm очите му сълзят, текоп. рсзи;. vti Unter¬
würfigkeit — разтапям се ют уго-иичссгвю-
triitbg adj- копсщ. 'ълс4Ш-
Trlci ш, -(uIs, —е лooл- турили;, созоок дъждос¬
вирец (BUThb—us heSicneens)’
Triirrime [триЛ-] л, —s - .!/— [-«си] тригодишен
псрнюл ют време-
Triere/, —п мор, мат трисра (корав).
Tuitur [-6—] т- —s. —е, сел.-ст триор,
Urle/ie /г, фам. тормозя. пске на шиш. веля ду-
шети-
TrlfOliue л, —s, - Cie— [—uch] бот. грнл]еги!),
лист от летели]--
T—ife/. -еп 1. мор. морско с—ченне, причинено ог
вятъра (= DtiZi 2); 2. (нс)oрeoн- ио] паша; път,
пътека за добитък; упорни низа като ер-мсншо
п-'»^—, пасбище, ливада. пост. поле; 3. пра¬
во ио паша; 4, сплоеяц- ио дървен митсриол-
irl/itn I- /г, спла-ям дървен мотсрнал; II- intr- h s
мор. отклоня--’ с' ог пътя 'И (пораОи тече¬
ние или вятър), бнсем шестш ел содесе;
TritUure/.
triftij* adj. 1- юсновоттлси, тoeднc-лcн (доказа¬
телство- аргумент)- 2-. ус-жителсн. eеиeвa-
стл—н (причина).
'—Ь/'*/2 adj. носещ сс по во-ато, плезещ въз во-
ДОТО-
Tti'ebekiiU /. — о']овoтcnню'т, т0c-н;-пност.
Trigger ш трипер (в слектроникстс)-
Tr-elycbш. —s. —е; Trigly'be/.-пархит- триглиф
(античен орнамент по фризове)-
Tttgnnneetric/. — мст. сригонометрия-
tt!gnnomiU—!scH adj. срнгоцом-трнчсски/.
Ur!klln(!scb] adj;. минор, трнклннсн (ирuсmо:j;
T—ikn1n—i /, —п трикольор, срибогрсиик-
Т—bkol (грнкЮ. трико) 1- т, п, -s, —s трико; 2. сватр.
сом; [—kö]: се. п, —s, -s трикотажен предмет;
комбинезон; в. т, -s. —s трико (плаш).
T—iUnUägi [-ажс. свстр. —еж]/. —п трикесож; бе—
льо ют лрнао-
T—blle— Hi. —s, — 1. муз. трилтр, трели pl. (и за пе-
асн—- чурулмиснс но славей м Ор.); u-n — scniiern
пся трели; изеиеом, чуруликам трелнтт '« (зо
'лееси); 2. рсзи. cr Нае е—е — лей с малко „три—
ло-ло“. „то-ро-ръм“-
Utblltre in/t: h /r- поя c трели; иззнеам. чурули¬
кам трсли; тоианикам: разг. —ei ibn trblintt cs
гей не е c всичкия си. лой е малко „та-ра-ръм“-
Trbllirclibli / зил сремолироща 'зиркО-
T—!II!ne/ -еп мам. трилион.
Trilogie t/—— [—исн] трилогия.
T—tmtstcu п, —s. — трн’cеcьр- сримсс—ч«—-
Trieltc— щ, -s. — лит. тримстър (стмх)-
T-Ime м. —(uIe. мор. -иф-рент, нормална над¬
лъжни стаИка. стоеж (на кораб); uспрoвиe
състояние не кюреба-
Trien-lIcb—PZcd ш олея ио с-рoв-т0’
erlmmce I. /г; 1—3 мор, 1. триму-им, ураенее-—
'явим (товари- вc:aеш)- 2, поддържам е из-
проено'т (корав)- поддържам (подвоОница) но
-ад-ио дълбочина; 3. прехвърлям зьтпuщo з
помещението но парните кегли; 4. стрнж'е
(ксч—); 5. раО, ностройзом; II- in/г- h мор. (зс
кораб) издига несо или задииса си чо'Т-
Trlneer е. -s. — 1- .мор. помощник ио корабен
огняр- 2, род. тример. пелупромснлие кюи-сн-
сeгюр за начално настраико-
Тпттипе/, —мор, 1. = TuImm; 2. вж. ieinn/—,
t—-^—'1 adj. гриморфси-

511
Trochäus
TUlei: 1. аъир- юг KctH/eine; 2. рсзг. ft -n- dunen
~! .лупове тъ'ке.
ТитЛеше/— 1- трис-инст-о; 2- тро/ше-
TrteltätlsHist църк:. пра'—]) „Се. Троила“. първи¬
ят цс-слен -еи 'лед П-;д-'4гниuo-
е—bgkbe— adj. годси зи писне, питеен (воОс).
1—!nUrbecdiИ п градинско чешмички (зс писне
на воДо); —leu/ur in 1. п]4нuuo, пияч- 2, пияч
е комшиния, компаньон з писнело: er isi mein
= сей ми прави компания е писи-то- —Iruencn
/Гррадишсае, улична] чсшмо зо пнеие-
U—InUin* tn, intr- h 1- пия (воОс—- вино), с-с Tcssu
Milch, с—е F1cshЬu — пия, изпивам чаши мляко.
сдна бутилка- das Glas litt — испрeзвa’ чеше¬
те. изпивам я -е дъно; /im, kcii, Heiß — пия иш,
'лулсне, гор-ше; au, 1cm Glase — пия ел чеше-
га; ent jSe’ GesurdHcii, Wobi — пия за н—чнс
сgрeзe; отвръщам не нoсдрoвицa;e ио нкт,;
liesu Lbionalu lässt sicb — 1-'. лимонада ие е
лоша, пи- сс- das KinS will richi - детето ие
иск- де 'учс; рсзи-: c-n über den Durst — прека¬
лявам с пиенето, пртnнзoм; е—е nnect den Tisch
— надпнеем се с нкг-, доаато лой падне пол
мосесо; 2, пе//- sicb атп, krank — обеднявам (про¬
пивам, кривото tuMCM), разболявам сс ел пис¬
не; разг- sich ioil und voll — напивам се. но-
трясавем 'е сдрaвaтe; sici ue len Vuesta—1 —
зогуСеом си рoс'ьдъ)-e ел пис—с-
TrbrUt— т, —s- — пнян/ша. алкохолик: пняч,
Telnkeeieilstättu/диспансер зо алкохолици,
UtbnkftsU adj. който издържа ио пи'—с-
1—!nkrПaecЬ1/биСeгоц (шишej; —gulagt п гуляй,
писне; -gii! п Саашнш; —Halit /1. оса-рнса
курортно зали за разходка ио плещил— мин-’
рална вюдо; 2. бар зе писне но аро): -lein ш
сламки зо писне: -Ьh—n п рог зо пиене: —sp-iich
е тест; -eUubг/лоаол, гдего се сервира сомо
зн—о (= Wcigsuubn): —w';eeir п -ю-o зо писшс,
питейно вюдо-
Trleom /?, -,. -о мам- срнчлс—-
Тиш /1, —s, -sina. трие (като композиция и състав
но uзпълнume^uj.
ТгюСи/- —п рсО. сриод (триолвипроДне лампа).
ТиШс/ -и -ь— -?, триоле-
1—i' /и, —s, -, 1- нзлсг. кротко пъсувене- 2, готово
за употреби дози наркотик; 3- зашима-не; et Ise
zutznit auf ÖUhe—ip тай е ‘омс—то е но вълна
скологня-
T—i'tl' п. —,, — 1- = Derlicil; 2. (и: е) тройна пе-
чалбо-
1—iptl2. Trippe! ш. -,. — техн. трип—л, кизелгур
(за полиране-
Tubptl/anianz/ нат. трайният съюз (Германия.
Австроунгария- Ималия Оо 1914 п-); -trientu
[-a'n'1 / полип, трайното еьгпoшeцнт през
Първата свстювца войио-
irichi—tscli [-фй-] adj-: ~с KriegZüCtigg водеше
но вейшо със сухопътни, вьсgушцц и морски
въоръжени сили.
tricllitee /1- 1- утроявам (= vu-leriZachen); 2. юр.
провя възражение но -упликето-
Trlclld / —сп юр. отговор не uшeua не вторюсо
eъсрeж-и]c ие отеел—ико-
Tricibkät л. -fu)s. —е трипликот (Оупликст нс Оуп-
лииама);
TuIpp in, —s. -s/—u текат- вж. Trbc'(re)samt’
Uticciin пг- s h '«тия, тепкоМ’
Trlcc(ul)saet m шокат, р-ир-ню кадифе,
iricctn in/i- h Отсл. = ethcZuи-
T-ipptu m. —s. — мед- трипер-
TuicIbd п— -s. -s вж. Ttbc'yU’
TttctycHne n, —s - .sStne /- .cla жив. църк, трнп-
тик, гриптнх-
Tric'yk п, -s, -s разп. резрсшнсслшо ии моторни
коли зо ‘инезиис ио трaннuoтa-
Trirene./= Tebern.
'—-,' adj. I- тъжен, печален; 2. 'кучсн.
Тг!,'./ -п швейц. австр- обз купи сено или сле-
МО-
Trtst1seг [..-ст'-'/™-, меланхолия.
T—tUlui /1- -S. — хим. срнснй (изотоп)-
Tr!tn, Тлеш п, —s- —s севаер. ролер, тротинетка
(тпрочко) (= RnI1i— I).
T—ttng1 м- - - ö—сп. - ’ören мит. срнтош-
T—!tng2 п- —s- — ядро на Ttieiim, срнле—-
Tebii пг '(c),. -' I. 'тъпка (м като аледа)- крочко:
u—n Hilscher - iun стъпвам шокрнее, пран- пра-
зя погрешна 'тъпка. сСърк—а’- - Calieg вървя
е крак: — дnZaesu’ восн. върви е кроа!; поправи
краке!; -е — е крик (зс мaрширoвkaj; ohne --
marscl1 евeбeдцe. морш!; im gleicCcg Schrill
uni — е крак. з такт; 2, ритник: c—m c-n - gui eg,
vc—eieenr ритвем икт,; розг cr Uric/i du; — ииз-
рнтеот го (от работа), 3, стъпил; (на кола,
файтон); крачс— лесс ша тъкачсш етa], пол—
-ежа- (и на чекрък): стълбичае ' няколко
'тъпели: вил столче за крако-
Trilierete п стъпала (но коза, файтон м ор - -
полнажа--; педал.
T—ittcCrn п, -S- — резг пътъчан. обу—кн: ттрлнч-
КИ-
Trbttlei ter/двойно подвижна ссъ.лбнч)--
Tubiili—e т- —s- —с падпстт—а обу-)--
T—IUmpl т, —ic)s, -с триумф (камо блестящ ус¬
пех м като победно тържество) (и мст.) —е
Hnbnte жъни триумфи (зе артист), прсзр. ich
göggn ihm Ser - нс му завиждом ие успехите!
TriUniph. - триумфален: TrIni'Cboecg.
U—!uipC;i adj. триумфален
T—iu1'Ь;tn— in, —s. -örer ист. срнумфесор
T-IUmpl/o/cn е триумфалша ера*а.
U—iuipb!rttn inti; й тр!ул1фнра’;п»рж-ствув<0’.
T-trevirC' [—ви—] п. —(c),. —с мат- трнумзпрат.
e—bviei [—си-] adj. тр!3!eпe]
T—bvielieäU [-си-'/-сп сриенелшес^г^.
T—tzneГe!tи шап, З-падшо Гсрмоння. ГФР („Три—
зe]тсия“k-
T—ncЬä1S т, -. - -—сп лип. срохеи (стъпиш)-

trocken
512
Urockee adj. I - 'ух, m прен. (земя- времс- Орехи,
кашлицо, човек- ОоилоО- приви, Думи): -
uerlnr из'ъхеом; к—е -еп Feien iiir се Lei—/.
Körper Helen мокър съм до а;'лн, -ир—сюл-
съм; itocknen A1gee без де прелея сълза, без
ли сoплoчa- разг. Sa —li/b Uni— Ange - - всички
пликех-; ирон. смяхме се де сълзи; —cs Его'
сух (нсмcмaзaи) хляб; —е Nabe рони, х—е—ата с
лейкопласт: —е Fänini, сухо протниване; —гг
Fluss пресъхнало река- —е Farben постел! (бот);
-es Gc/ecU, —е MaC-zc-t, -t— T-sci ядеш— 0-'
питие; nin —гг Humor леконичеш хумор (при
иоИто авторът изглежда равноДушсн); Си
—е Lanl суша: —е Länder страни ' б-зелаохо’
леш режим, сухн строши; —е Werne белнрошн
'10).; Sie Kuh siche — млякото но аревото е
пр-етк]ene, прегоряло; рази-: 1^1 gicit —
iigict /е; Ohren ,1!; тсca;a мн още миришс
но мляко; с—е —е KcHie leben засъхнело ми е
гърлело (жа0вн съм): det Ist ~! сй. чс е см-’
шсн соя!; 2. сух, скучен. Осзн—ссрсстш (реч—¬
лекция): рсзг. /in -er Petit сух. 'куче—, безнн-
стртстц човек; 3. ' ргр.: aut Cum 1tncUrer
steCur, im TrhhUcrnr ,11//; стоя на 'ухо. но сухо
съм; ein SchHH isi еп/ 1/m Trockne; аоробът u
‘з-седнел но 'ухо; прен. in Trocknen sein но
зевтт съм; рсзп.: си/ Sei Trocknen sein закъ¬
сал съм (без naрuj; enf Sun Trockne; siez/—
естазам но сухо; е—п culs Tthcke—e sntzun eеce-
вям нкп но сухо; suln SchäfCbc; -m Trocknen
Cab/n, Ins 1-^111 -ringe; прибирам си псчол-
бата, скътаем '. поричанс— но сигурно място;
3. търп, cin —с— Wnchs/i сeпие но з-посед; 4.
тръпчи— (за вине)-
T—<)cUtn/cn1eei f техн. сушилни инсте-лоция;
—eeit п геопр. корито ио пресъхнало реки;
—-/ndtn е соеон зо простиран— (сушене на прс-
110): шсхн- сушилня; -/1ecЬ ш сух храсталак;
-dock п мор. сух -ок; -е! п яйца но прах, яй¬
чен прох; —tis п сух лед, твърд въглe-втea'нс;
—citrite' п ол- сух -лс.мсшт- —futter п сух фу¬
раж; -grbteU п суши- крой- —gemüse п сушени
зтлeнчтuu /?.; —/laicht п сухо тегло; авмац-
тегло 6сз во-оте и горивото- —gltlcl—icbiur е
ол. сух тe)eисnрaeн;cл; —СеиЬе/сушоер, кас¬
ка (фризьорски).
Tгhcktnhi/t /. — 1. суша, 2, сухота-
1tnckenjahr п 'ушеве подшие; -Ucenurf 'ушил—
ко, сушилно аимсро; -кит, ш подготвителен
сан—курс (в зала).
'rocdcrlc/ce /г: trnb. прссуш-вом (влсто, мочу¬
рище, площи); по-суш-зем (6060); рози; ebn
Laed Ise ttocknreilnet з сдна сгрена е въведен
'ух, безалкохолен рсжим; Tuocdeniu^i—д/-
Ttockie/itbee / съжс зо простиран-- —milch /
мляко иа прох; —milicl п тсхн. сушилно зтшс-
ссео, сушилен атрсгес; -nbsU п сушени плодо¬
ве pl-, -o^len е сушилно п-ш- —'lat/ е про¬
стор ии открито, място зо простираш— насън;
—r^t^^it—e— ш електрическа самобръсначка-
UrncUtnr1!bt—* //: /гпЬ. 1. изсушавам чрез търкО’
ие- 2, прася суха р-зсри-ко.
TrocUcescHleuder/центрофуги за нсстшoвaцc (нс
прано)-
ttnck1иs!Ue.1e* inr h tinb- рази; седя, б-з до пия,
1tncUir/spir!Uus ш 'ух спирт; —siubt— п ссл.-ат-
прссуш-саш- но млечно животно; —з'^' п
жив- сиа-сне- —tai п гвогр. суходолис; —wie!
ш суховсй (вятър); —^^1—1— ш шег. новоде—
‘1^ (обитател но нснапълно изсъхнало жи¬
лище); —^^-11 /зълна, цспопнеещо зоде-
Utncdntr I- tr: nefl- суша (прснс- Дърва), изсуша¬
вам (рсатения): sicb D die Händu — избърса—’
сн ръцете- прсн. ст utncknnen, -itr Tränen геи
пресуши сълзите И- sicb - суша 'е; sicH ап OHne
— lass/— суша се иа печа-со- ntm. zum TrhcUreg
imfhärgng про'тиром ищ. ли съхне; gee—ncUиne1
PZIcumin. Feige— u. е. сушени сливи. смокини
и др.; II- inti- s съхна, суша сс. изсъхвам;
Trocknung/.
T—hiiil / —п пискюл.
T-ö/ui е. -,. — 1- вехтории, стари н—що. боклу-
ш« p/i- 2- Teölc-Canlni; 2. разг. неприятност
тлозобелнс. ризпразня: icb Helu du— garzee —
säte дос-гша ми цялата созн разправия. исте¬
рия,
Ttöiie/buii / етхсешорско дюкянче; —buxt /
фам. бусни-колио—’
TrödclCi /. —еи 1- pl. вехтории, пaрuonu- 2. разг.
тTткaн-, мисис, пипаеие-
Trödel/fritze е фсм. - —luxu; -handel е всхсе-
шар'тее, търговия със стори нещо; —ктеп е
= T-öde- 1; —iitsu/рсзи. бутии-колиба; -таи;
е pl. ^ег = Trödlet 1; -markt ш Ситпизар’
ttöitle intr: h 1. р^с^^п^. туткам 'с. мая 'е. бавя се;
2.	търгувам със сгорн нсша-
Т—üde/evairi вехтошарски стока,
Ttö/lur ш. —s. — зсхлошир-
Ttot— [—oc'] ш. —s, — (= 1—411/0.
Тте т, —(eIe. ^е корито; нощви; копаня; кърми¬
ла (в
Trogscharre / огрибка (за нощви),
Ttng1ndyt т. -'п. —еп пещерен човск, гроплю-иит-
Utn!scH adj. = eroj;nishH-
Trojaner m. -s, —мат- троянец (жител но Троя).
trojanisch adj, троянски.
игои-ете— inr h разменям сток«-
1^11 m, —(/)s. -сиим. пием (е СкaнOинcвияj;
ТгоПЬИпее /■6(12’ ппoнuн'ku божур fTro11!us)’
иго-есе refl-: фсм. sich - измъквам сс, махам 'е.
офсИквоМ’
1—oel1ylme [трюли—] т, -е,. -su тропcИбу'-
T^^^ml^e^e/ -п пеопр. уроиои 'мерч.
Trombone /, -п тромбон.
Тп^теГ/, -и 1- баробон- тъпеи: dbn — scbiagcn,
rüHtne бия Оариоано; разп- Sie g—hBn — Hü— ctm.
513
Trost
—üHucn бия боробон зо нтц, (разпространявам
го наляво м нсдяано); Sur — Holgue олизим вой¬
ник- 2, тсхн- барабои uun]иgьр-
1tnmmeLfaиker е ол. боробонно котео; —^f^etl п 1.
снст- тъпоичс; 2. кожо ио б—р—Оин; —/tuet п
восн- барабоиеи, ураганен опън: разг- m von
Verlnundurgng порой. поток ат кn-в-т!;
-HöHIc f снст- срт-ио ухо.
I-oemuir I- inii, h барабаня: etu len Fäust/e аи
diu Tür, ei' icn Fie/urr aiH lue Tisch - тропам.
Сия. удрям c юмру^ по зратота; бар-о-ня (с
пръсти) по масата; liu 1готп/1 trone/it. ns
I—тпсеи бароСенът бис; разг. nicit auf sich —
lessnr нс сс оставям да мс яхат, ли мс рoсuтрa-
зог; лов. lut Hase trh11nlu заекът тупа с кра¬
четата; II- /г- нзСоробонясом (марш и Ор-)- из¬
дрънка-’ (нщ. но пианото)'; восн, /е;
Za'fnrsttuicb — Сия всчсрне зоря; розг. n-n aus
See SchleH - събуждам нкг. от сън ' чукане;
Goli eei!s gue—ominlu und eucÜbZHun’ слава Богу;
Trnnпc1rscHeаg m Сисне ни барабои; -Schläger
m = Ttoimict; —scHlä/el. --stncU m палка иа
бар-Оин; —■suche f cem. симпиния (у преживни
животни);' —wbtlti ш тремоло на боробоИ’
Т-шпкт щ- -s. — баробончик-
1—^'1 /, —п срхит- сеодеие. сoсзо-язoнc чрез
цод-авене (в ъплиес)-
1-^1116/ —п муз. тромпет, тръба: die —, eu' Sur
— —iasng свиря на тромпет, ' тръба; Ie iin —
,№/1; надузи’ тръбата; рсзи. leit -и iit —
st<o/cn резтръбясим ищ.
etomcCUin int. h tr: 1. свиря c тръСа, тръбя: u-n
MarecЬ — !севнрвa‘ c сръСосо, ше тромпет
морш; рази,: n—n aus ici ShЬ1c/, wach — роз-
буждом нат- ' тръСенс; utw. in alle Wcii - рас-
тръбясем нщ. навсякъде; 2. реви (ксто тръба)
(за слон м др-); 3- шап. секно '— шумно.
Trh1'1t1n//cum е бом. а-телпе (Big—n—ie
caeaUpeI; -binте/жълт нарцн'- —fiscb е зоол-
морско игла (Sye/geinns ecns: Ze—cin,
ChrgueueI; —rigbste— n муз. тромпслюз регистър
но оргон; -•etnß ш 1. 'аНрснс, CRTK. изсвирваше
но тръб-са, !стръoявeит; 2. рев (но слон);
—u’ttk л, —zug е = ——1/1,1/—-
Т-треНет ш- —,. - тръб-ч,
Trnmc1Uc—rgiиe е стр. Селаошче не кула (за
тръбачите); —reiUe— т воен- гръооч (в иевшле-
рtямa): —tfscb е -ei'ae мо'ичке зо хранене;
разп. (вж. Kalzcgeiscb)-
Trope/. -и 1. в pl- срепн (sing, троп) (в смилмс-
пикомо); 2. поогр. pl- тропици.
T-oper-, трeпичте)н: 1th'1gir/ug е,
Urnceиl1sU adj. устойчив но тропическия климат:
-е FirgZcbrz/ign приспособени за тропичес¬
ки климат риболовни 'ъ-овс-
Ttopee/Ziebet п мелория; -Huin е бяло планто-
тюр'ко шипка. тропически шлем- —kilic л тро¬
пически климат; —Un1ler е мсО. тропически
т—яз- —ptianzz/тропическа растение-
Tropf т. -fcks. ^с фсм, иоизсн, просто-ушсн
чюRcчcи. наивник: степи — клетникът.
Urhpfbar, UrocZIarfLüSstg adj, течсн.
TröcZcl1eJИlnfeiebh—rJ#^,- кепкюее uнфckиuя.
UröpHcheиwnIee adv, 1. ио keпчuuu, но капки- 2.
разг. ио малки части, е малки количество: u-e
е-с scHencltn Naci—ich' — letl—Ье/ее съобщавам
нкм. лошо иовиио ис ]сee-иьж, ^далскю-
1—■öpfcee I. Ih/i, h s imp- us iröpHrit прокапео. ръси
дъжд; (зс воОа) uьuрu- П. //: капя, капвам: с—е
Atzen* auH Zucke—, Ie Wass/r — капвам лскар-
'гвего ио (бучка) захар. въз вол—-
iroc'ue I. in/i- /1 s imp- капе: ns tropft капе. пре-
капео дъжд; c, 'горН' von 1/п Bäunen капе ог
дърв-таси- dir 'горНе Sin Ncsu носът си тече; II.
tn. еж. teöpZuin 2.
Tropfte m. —,. - 1- капка- рсзп. капчица, мънич¬
ко: rin — anf п—п bub/un Siubn, ins Mner копка з
мерете: 11^ dm noch c-n — Milch имаш лн ешс
мъничко млекце?- посл. viel/ — 1^11; п—п Baci
капка по копка вир етoвo- 2. шег. винцс, бира;
3.	pl. копки (лекарство).
TrohPн1n/Hrnger е коп)юулеент-л (наустато на
чайник)- -Hnt1 / свтом- ебс-ао-мо ферма (=
Sttoilini/gZoti)-
trhpH1иw1ts1 adv: ио копки-
TropTtreäHiiu е гутосор-
1topZrZeäscЬcЬtgfj шишенце за копан; —рНеиие/
тпганчс иа пържолина; —stubnш псопр. сталак¬
тит- —stil—iöhiu /пещера със сселектисн. ст-’
л-ГМНСИ’
Trophäe /. -п трофей-
t—npЬ!scH adj. биол. меО- подхранващ тъкатисс-
Ttnp!ka/—/(s;- тропическо мелория
Utopisch adj. 1- лит. пренесен; оoрeсeн (вж:
Tropc 1); 2. лрепичсскш-
Tuopospiäuc /. — грепесфера (етмосфереппа
около Земята)-
Ttnpus т- —-, реп зж. Tropc I.
Ttnss е. —es. -е 1- восн, обоз; мор. снабдителни
короои pl.: 2, прен. 'внто (ош цaрсдвoрцuj- шаб
(ом прислужници, придружители м нр-j-
тълпа, куп: 3, рази; шиико.
Trosse/ —п мор дебело конопено илн стомане¬
но въже- к—бел-
T—hss/Un1cHt е „eбос-н“ [войниа]; -рТгт! п юбо—
зсн кюн; —ecCi/t п воен. сренсперст— аероб:
сск-дрсн сронспорс; —ava/tn ml. ооозшо коли;
2. фургон.
Trosi е, -c,’ — 1- утеха, утешение; розтуха: — -и
/Uw. D ÜinCe;, eihH D — in utm- D 1^/- намирам
уТ-хе, розсухе е иш.; eie scH-rchicr. schlimmer,
eniliger — сл-Са утехи, n—m — nlnflößcn, euepre’
ciu; утешова’ икт., дивим утеха нам.; des gn-
mältte inr Krank/; - теза дедс кураж но бол-
н—то, утеши я- dcs giteicbee ihr /um — този u
беше тт-хoтa; това ü послужи зо ут-хе- —
-riggcrl утсшиссл—]; 2, рсзп. ici —е sein: lu
bist mhh1 richi (gene. tecC'I —ei -c? да нс сн
нещо мръднал?; хсм лн не сн със всичкия си!
33 Немско-български речник, т. 2

trösten
514
e—öe'in tr: lehl- c—g- sich übet ctm'. A. nm' utm. —
утешавам икг-’ ус-ш-з-м сс за нш-, ' шЩ’:/?«зл
cr trösteie sich teecC über Sur Verluse s—r Frcn
nie c-t arlircn Frau сой бърз; се утеши слее
сoгтСoтo но жено сн, кило се ожени; ein —iur
Gelenke тт-ниc-лцa мисъл; -St— ZseptucC
ут-шилслш! лумн-
Tröstt— in. —s, - 1- тсcш!T-п- 2, шап:, ш. сопе. сея-
го (за бюйj; 6 рокиИцо, бяло Радо: в. етoрo кши-
те; п. биберон, пел-цът но бебето (вм, бибе¬
рон); 3- бибп 'е, дух-
iröstibcb adj. утешителен.
Urnst1ns adj- I- бcзтc-шcн, ц-т;eни’ (майко): et
isi - über s—n Mieenrfo1д отчаян е от неуспехи
си- 2- прсн. бтсотрoдe] (пейзаж)- безнадеж¬
ден; cin -et Fall печален 'лучаГ; -—' —е Zukunft
отчайващо, б-зесрадцо бъдеще; —е läislicCe
VLr-nällgiesn плачевни домашни т'лоeня.
Ttnstlosigkile f — 1.Сезутсишосг. цеут-шимост;
2, прен. o-сотрoд]ос;; бcснogтждносг-
1—()eercПcs/eг/2/;нт. малък подарък, дребен жест
кото уссшсшнс зо претърпян ]-т'пcх, рoсeчo-
ровонит; утешително печалба; -риtis е спорт.
Tт-н!c-л]a ноградо, премия-
etnsU—i!cH adj- утешителен; обшадсждсещ. ютро-
дсн-
T—neetcnnte п спорт, тгcш!т-л]e цодСягвенс (за
неполучилитс плавните промит) .
Irösiscm adj. - t—öst-ich-
T—östunij/. —un 1. усеш-шн-; 2, църк. iin -ntzten
—en причисли— (на умиращ),
T—netanгU n тг-ш!т-п]н думи pl.
1—ntU m, —(e)s- —e 1- тръс: Cc, Pier! дпЬе ie — конят
зърен з тръс: 2. пран. русино. шоблош:резп. cs
//hi ellns Sen allen //1^1111— — всичко ('.)
съре. по стария, еончайшня път. по старому,
както дессго; вснчаю 'и зърен по рели- s—и citun
- gcbnr корем. както '. зноя (зс стар чинов¬
ник)-
T-ottt/. п Оисл. преса зо гросge (= WeinUnlunr)’
Т-шег. ш. —S- — наивник- разп- глупок; идиот; ос-
мор. кретен: ein eitet — !скуф4n стoр-U’
t—nUeгIHiZU adj. иоиенишки; плупашки; илиотс-
ки-
ieotiulbe adj. рсзг. исkуфяп; прен. нcвиuмaтeпcи,
Utntti1n in/i- h s шропуком, кретам.
t—ntt1n inn- h s шрепом, арстом; вървя тромоее.
' тежко стъпка. мъкна 'с.
ТгЩиГиг [—Öp]. in- -s. —s 1tnUeгm—scHmn in удобно
ебу-ке c нисък люк.
TrcOUtiiete /1. —s, -е швейц- трютине(гко) (мпршч-
КШ);
TtnUUni— [—оПр] /1, —s, —е гресюор.
Ito'/ pip. c G (по-ряОко cD) l. въпреки, без оп¬
лел не: — dcs Reer;, /Cin Rügen/ въпреки
дъжда; — allem, — aII(nI1cm въпреки всичко,
напук но всичко- 1-рсзп- норсд с. о'еен- ~ Pauls
/Ile е, с—с Wieeit Mol/ наред c. въпреки Па¬
риж има и виснске моде.
Тго'/ е, —е,. — упорство; инот (нспр. на Осес) -
n-m zui — напук -е нкт-- Siir Vetiot zue —
вьпр-a-! сaoрeнaтo; utm. alict Vernunft zum —
ein върши нш. 'ъ-сем без разум. б-з копка ра¬
зум- cus — cum. (и-cht) eun (нс) прозя ищ, от инат;
- grenz las Gi.sutz цсполчн—с—не на зоаоцо. е—
^c-T Sccbc — bin'en пресивя сс, инатя со- рсзп,
опирам се, вьзпрот!cям 'е, тпeрс;cтeaм сре¬
щу нш,. -кт.- о)озво’ съпротиви нам., досам
(екозеа’) отпор ио ШШ-; c—n - bi/eng т: ш. прс-
дизвиаве’ икг.; в. оoсaлaтa’ сс с нкг-. държа
6-с: /*1,/ KrenUb/it bot det är/l-iche; Kirsi —
тозн Сел-сс се опря но лсаирскютю нскуствe;
der Hölle — liiien опълч—ом се срещу —ло-
t—nUzi1m I- adv; въпрса*! тосо, при ссс тове; II.
conj. въпреки че. мекар чс. моаор и -а: /т /*;/
/h—е. — cs stärk rn/ztie леи си отиде, мокор чс
велеше сили;.
U—hU/iи init: h 1- (n—m- е—т Sacle —) оказвам съпрО’
лн—а, протнсед-йствне. преси-опесго-ям cc
нкм-. съпротивя—-.’ сс срещу нкг-- противо¬
стоя, тетоявo‘ но нш-- (зс растения) изтрий—
е-’, издържам. теceяca‘: itr Gu/air, Cut
VersucHung — противостоя но опосцессса, из-
кушсшнелю; den ^/е — презиро’ смъртта;
111,/ Ptienze eratzi jcScr Käleu тове ро'тсн!-
издържи, изтрайеа ио студ; ict Baum itotzt Cum
Wird дървото устеяве ио зялъро; 2. eil c—n —
uтпя ст, му'/ '-, сърдя сс НКМ-
T—nU/it е. -S. - = Tthezknpf’
U—nt/!g adj, 1- упорит. «нит. виреЕлие (Оетс): с—с
—с AnUunrU пгcд!свнaaт-лтц отговор; - ie
Wid/te'ani beba—-е; упeретвувo’ но 'вессе,
държа упорито но свюето; опъвом се неотстъ¬
пно, упорито, ис отстъпвом з съпротивило си-
2-	поет- -ьрзък; торд-
T—otzUncf ш гвьрgогпaвcи, короео Елово. инат.
ннотчия (предимно за Осте),
U—ht/UOpf!g adj. упорит, твърдоглав.
TeoIem'oiri п дръзко дума.
Ttnm/cinйr (трт6o-Tр] in, -s. —nAs лит, груСа—
ДУР-
1-^—1 [тробл] /и. -s. —трудности, иcтgюб'твo.
усилия,
1tnmss1am [трусО] т, -s, —s чеиз, труса.
Taub е, -feIs. — еинсно или Сирено улойко-
Urüb(i) adj- 1- мътен (воОс, вино)— помът—н (крмс-
пал и под-)- замъглен: ibn Leipn br/nnt — лам¬
пата мъждее; ~ wurlun зомътсом 'е, помътня-
зим- помрачнязам (еж, 2); ube —tr Spbueul мътна
огледало- —es Wntun— мрачно. облачно. мъгли¬
во време; dm bis' ganz —е Aueun ечите гн са
съвсем помътиели. мътни; рсзг. in T-ülcn isi
gut übsch/n е мътни вода риба лози- 2. прен.
мрачен, нерадостен, тъжен (.имали— времена.
нсамровнис)'. ~с ErHabrurgne п-чалсн опит;
рсзи;. damit s!nЬt!e — aus лоза е з-губен- робот—-
Trilln /. — 1- р-змъссио^, мътилки; тгeиko; 2.
мин. флотоциоиен пулп.

515
TTumpf
Trmici m, -s, — 1. бъркотия, 6ль'кoиuuo. ноее-
лицо; пран- водовъртеж- з-лисия: sbcb in 1er —
eischen 'мс'вам '— ' иoRaл]Uoтo- sicb I— dce —
siürzci прсн- хвърлям се зъз -ю-юзъртежи (но
големия трo-I- mit 1^1/— aus ine — nicli
Hctaus зъз вечно залисия 'мс; 2- суматоха. па¬
ника.
U—übte /г: 1- мътя, размътвам (веда):реза er sielt
aus. als dönnn et Urb— Wässerch/z — .'тсж-о
кротък като мушица. като 6южо kрoRИиo. и но
мревкото път струва- 2. пюмрачовом. и пран.;
з-мъгля-ом: kein Wölkcle; trübue dcn Hbieul
шито едно облече не помрочоваше небето; 1с,
hau mir die Fr/ude get—ü—i това ми помрачи ра¬
достта; Tränen urübunr den Blick сълзи замре¬
жиха. земъглихо погледа; 3. ncß- зооблечаса сс
(небето),
1tü—g1ce п матово 'пъкло.
Taü/brit/. — '—мътс-ост. nомьгeнeет- замъглс—
нюсп. сoюбnoчcнос;-
T—ü/nis/. -sc 1- прен- натъж-насл- тъга. печал; 2.
мрочне'л. пюмрачсню'г; 3. размътено';. мъгля¬
вост, зa‘ьгл-]eег; 4. мъко-
T-übscI/. -е печал. горе'т; ушицис:ро^п^. - llcsnn
югдоеом се но мрочии ностро-цня, юп—чалязим
'е, унизим, унил съм.
irü/stiig adj- ушил. пeчoп-н. тъжен, мcлaнхоп-и,
мрочсн-
T—übsbnn е- -(u]s. — уннние, мрич—ю цассрос-
нис; ‘слонхолия: хипохондрия—
Utü—sinnig adj. ушил, мрачен, печален; мсленхо-
лен-
Trü/ung/. —еи 1. зомъсвоне’ размътвано; пемъЛ’
нявоне. зомътлявон-: 2 пюмрочасоц- (и нш раз¬
съдъка), помрачение; сaоблaчaea]C’
T—übueee1iteг1 п тсхн. средство за мосирон--
TemcHsess т, -er, —un: —ns, -' гловси дворцов ин-
лс—даш; (в срвДновековиомо).
1—mck [трак] т, —s. -s голям кемион.
Trucker [ер-кър] /и, -s. — водоч иа голям, тежко—
сенежеш камион.
Trucksystem [трак-. трък-] п икон- ;рoa]е!е;e‘e
(но ленлощaнв труда аъс атоки)-
truitlr in/r: s /г: 1- рсзг. търкалям (се): iin Wü—lel
ttnCeite— unter den Tbscl зересттт сс търкулна’
хи под мо'ото: 2. свиац- леля е 'eр-д-п (зс сс-
молат): ins Trud/in geraeng. 1^1.; влисoм /
полетявам/ з 'вр—есл; 3. рсзи- розлокавом '—.
шляя 'е.
TYm/citrl'un ш разг. обръч (Осмсис ипрсчкс)-
Trü/feI/, -и 1- бот. трюфел (Tubcr cI—aиu1I; 2-
енд фоидан (бонбон).
Utüf'ile tt: попе, пълня,, подпросям ' трюфели.
T—mg е. (nIs, — 1- измама. и прсн-: Lug uni —
лъжи « измами; 2. илюзия.
1tug/—!1i п измамен обрeс; прсн. мираж, мечта;
сьнec!gтциe; -ColCe бом. с-ншикееидне
съцвслнС’
trügen* ti; лъжа. момя, зоблуж-озем: wuen mbcb
e/ln Gn1ahЬ'nts nicli etügu екю паметта ис мс
лъжс-
irügirisch adj, измамен, лъжлив (блясък. ншОсж-
00): cin —е, Mhor коварно тресавище.
trüglich adj. вж. urüenrIshЬ’
Trug/scniiss m 1. лъжлива (тмоIзoключ-нн-.
лъжлив извод; фмлоа- пoрeлогизьм; 'юфuсьм;
2. п/ус. лъжливо заключение; -Wahrnibnuej
/сетивни измами; —mtrk п 1- измама; 2. илю-
'И4-
Trubt/ -п ракла. сандък (за Oрeхuj;
TUmeic/- —п фсм. леко момиче.
Turm е. -(c)s, -е/ -er I. мин. шихсно олдслсннс;
чела (като част от зрбoйj; 2- мин. тънко руд¬
на жила; 3- тсхн. чист ог срен'мнсиеиен ремък
мсжду дс— шайби.
Tumitcu [трюмо—] т- -s. -s грюмю, голяма стен¬
но оглсдало-
Trmmm п- —(/)s, -t— Оисл. 1. .мин; — Тгип 1; 2,
крои (но рвмък, всрипс. консц— нишка и поО-):
In п—п - ио един път. нaвeдцьж, ц-прекъсца-
гю; len — vcti-ctez изнизвам кюнец (от игла¬
та); разг. загубвам —ишк-га; 3. част (и като
дял, пай). парче (ош мъксн. стъбло); голям
къс- ищ. огромно: ein — vhn с-rn Kerl пял велн-
кон: ebn - At—cle еднн куп. кош р-беса-
Trümmue pl. розволиши; отломки, м прен.. ос-
тинан (ош разбито войска. от koробj; in —
/rhen: рaсб!зa’ се но късове; превръщам сс в
рoсвaлuцн; разп- utm'- in — schlegu; рoсСиeeм
нш, но парчсла; in — elgkng, zctteiicg прт-
връщам се е рaсeonнни. рухвам, прсзръщом
се е съснпи!-
Trü111—/eeЬr/тccнcп!^нeйкo за разчнслвен- но
улиците (но бомбардиран праО) ол гeзвeп!]!’
ле; ~b1e•t!tigungr'paзч]lелce]с но рaзвaпннн (но
улици и Ор): -lull п: С-е деп/е Stadl war ein ??
целият трил С-шс е развалнни. прсдссосляе-’
ше пепелище. -Нтеп / шоп. рaсчнслвoчкa не
рaсвaл!Ц!С- (но боииорОирсн праО)- —gusitie
п ‘схашнчшо угойки (скалес).
t—üiie—Ье/е adj- косо развалини.
Trülit—bautrn ш куп рaсвoлинu,
t-ümiu-ig adj, резбис но късевс-
T—üinitr/ko1<ingt/Сритало за рaсч!е;вa]c (от
развалини): —neuio— ш мрамор ио парчсла,
мраморни отломки-
t—üinrtr /г: 1 рeсб!В0’ ио късове: 2 - ciw- zu
Bni1n — хвърлям, тръшаим нш, по земято-
Trümmcr-seiHir’пепелище, рoсcaлиниplг
Teiimsägc/Теолям трнон-
Truipi nr -(h)e’ —е 1- каре- а*оз, м прсн,- шон':
was isi - - коя корта е коз?: — ausspicicii- zug/bcn
хвърлям коз: tu sp-clic eile - aus нзнгра всич-
кнс— си );';--, м прсн.; прсн. noci с-п —
anfScteuz пусаим з хол. използвам ^'1 елин
коз; c—m gto/c -е in Cie Hczd /тсЬе; давам сия—
trumpfen
516
ши козов— е ръцете но икт,- розг е-е - enZ eiw-
eceznn слотам капак не нш.; er wird shChg ,/11—,
ich will ihm scio; /u-jue, was ~ isi ще -идн
лой. ше го нoтчo из, кои keмo]дтвo тук; 2. розг.
[нои—талямо] мада: gi.sirci/е isi in /11,11
Soiiir — россосо са ио моди соса лято; 3. атр.
всслю-
tuui'/cn inr It (деди; е—п ~) 1. корт, бия икт. c
коз; рсзи: цеком; 2, прсн- бия (икг-). излизим
пеС-диптл	(срещу нии-)- шадмицо—ом,
превъзхождам; пекезвем пртвъсхюд'cвeлю 'и
нед икт.: it 'rumpfe an' sein Wlescg передира
със снoц!я;a 'и,
Tuunk ш- -(e)s..-c 1. пнлнс; глътка: mir mar’, mii
c—m Uluirnr ~? да бяхме сръбнали нш.?; e—n —
Wasser in—- zm sich иеЬпеп сръбеом тлътко -оди;
da, Gii, ат / u—n — icrrcn изпрoсвoм чашасо но
един дъх; 2. писне. пиянство, алкохолизъм-
Ueunktn adj. 1. пиян: von Wele — пиян ог знио; —
wur/cn описа’ '—. -опис-м 'е; 2. прен. (vhn,
vor ntw. —) пияш, опиянен (ос нщ - ).
T—unkinboli е пнятшо-
T—urUerbrit J— — епнсашс, пиянства, пияно
'ьелюя]!c; прен. опиянение.
TtunUeuclet /пияшслее, страст към писне.
UrurU^s^chiig^i^^^^/. пнян'гвтeeш, прнссрасл-н към
пнснсло-
Тгпр' т- —s. -S 1. восн. отделение; команда. гру¬
па бойци; молък отряд; св-нe- 2. група- 3- ор¬
ляк (птици); след; (Дивеч):
Truppe/, -; 1- ееискево чист; отряд, pl. еюй'ки.
вей'ко: Dinnst hui ict — ein служа въз —;-')-’
ле; 2. (театрално) трупе .
t—upptn refl- лов. (зс Оивсч) съСира сс но сла-о-
Truppte/iisle-un/ / восн. ноОнроне но июза-
брeиuи; —•iiгnet е восн. дежурство по часлта;
—tüi-tr ш восн. командир не отряд; —gcItung
/род -0-')—; —körpta е воен. отряд; —-OlTIzieu
ш строеви офицер; -pere/t / перо- но 30-'-
анге, вю-нсн парад; -senitäusdtenstm мс-ике-
еeи!гoрнo служба въз войските; —scheu/пре¬
глед ио войските; -teile весни— чо'т- -vir/ced
ш восн, (e6шeIвоискece 'ъслине—нс; -уег-
beeiplcte; ш воен. басальонтн мcдuuннскu
пункт; —verecCtibmиe pl. рoсм-елвoнт. роз-
движвоие ие войскови чостн-
'игре^е) mctse adv. 1. ие трупи, ио тълпи; 2. соен,
ио ком-и-и, отряд«-
Trüsche/ -п лooл- мuхoпuo ^Шс IhUa)-
Trust (грoсг, Труст] Т- —(/),, -U/—S икон. тръст.
Trut/hahn е пуяк; -Henne/, -huhn п пуйка
Trutzт— -ns. —oешор; (нсй-чсато пост-) ^гои/:
zm Schutz und — зо осОроно и иопо--ииС’
Trutzbündnis п н—пo-—тeпcи. огресивсн съюз
trutzen inti- h оатор. поет. = trhUznи,
tтhtгlg adj. поеш- тежък, внушителсн-
Trutzwaffe /оатср- поет, иаподелелио оръжие
(=Angr!ZHsmаHH/I-
TschaUo е. -s. —s униформено полицейско шап¬
ка; оатор- вид високо во-цна шапка,
Ischarlcsch ш чардаш (= CЬärSrsI-
TscЬchHc т. —п. -п чех.
Tschechin/ -nun чехкння.
UsrH1cHiscn adj, чешки.
TscHicHbscn п- —(sI, —; TscHechische п. —и, — чеш¬
ки (сзик)-
Tschcka / — ист- Чека (политическо полиция
но Съветския съюз 1917—1922 П-)-
TschcrdUssc е, -п, -п черкезин,
UecH1tU1ss!sch adj. чсрксзк«-
Tscbbck m— -S. — оватр. фес (от цм-срс):
isclilpc— in/t; h иьрa—м, чирн)'-м (за врабче).
TscHieCiein pl. муз. чинели, сuлювc,
isclüs, 'scHüss рсзг. деснж-оит. чою-
Tsiisctetuge / мухата u-uС’
T—Stcb е Т-оорезшо стомоио-
T—Trägur ш атр, Т—образно 'то‘онена грс-е-
Tube/.. -iin 1. -е туба; 2. м: Ти—1 /. -п снсм.
тъпо-чс; 3. снст, яицспровод.
ТиЬе/, -е 1- cт60 (с воя, зъбно поста): рози; eil
Sie — 1rUck/n -овам re'--; e—m esf Siu — /rücken
розревовом нкг.; 2. — Ти/с 2.
TmbttUil m, -s. -, свстр. f —i-i/cd. pl- лт6cрkтn]’
ImbtrUeebizbieus m оатор. туберкулозен б-цил,
Uubtrkulös adj. ;тС-рктлозcH’
lubttduldsc /. -е тубсркулоза-
TuberUu1hselürsnrei/ обществени грижи pl. за
туберкулозно Солни.
tm/1tku1ns1krаиk adj. бален ол ;у6cрктлюсa-
Tm—cröen/. -пбОш- тубсреза fPo1yaeuHus umlc—hsi)-
1-/^ ш- - -Iur /. ’lussu 1- тръбичка, гърло (но
стъклен съО); 2. физ. лубу' (на далскоглеД или
микроскоп).
Tucb л, -fn)s, —е/ —tr 1- pl. —е (или TucЬatUegI
(вълнен) плет. сукно: las bunUn. zmctnrini — вой¬
нишкото униформа- вeии]uилc;, остср- die
Hnt—ue vhe zwuicriu! — то'пюдо eф]иcр]лc; eim.
wb—ku win das tour — нщ, мс вбс'яео; 2. pl. -е—
кърпа (особена з сомр-; Mm-limch, Hardercl,
KhcHtuhЬ)-
TurCcrt U вид 'уа-о. плел,
UuClittbg adj. приличен но 'тkцe.
lucH—allee ш топ плот-
ircnee adj- сукнен; юг вълнен плат.
Tüchut ш оатср. = 1uhЬscHnu!1ut; 1ucbmu—iT-
TmcH/Tüniunj/eoeH- усет за правилно ровнснис
е строя (непоарвОапвенр близост със съаеОо);
прен. л—ссн, н-по'рсдслзен допир. контакт.
непо'рс-'тзсно връзка (с нкт.): liu/incelc— —
nihnez тсcoцовявeмe помежду си тясно
връзка; -Za/tbk / фабрика зо 'укне, вълнени
платове; -/cscbäHt / мoиaсuн зе вълнени пла¬
тове. —lappte т 1- вълнен. сукнен nариaл; 2-
oепрр; лов, плашило от плот (зо Диввч):
—iicbtt ш тъкач на шаяк. сукно; —иiilui/игле,
брошки за прнбеждене не кърпи, шалче-
517
Tununel/platz
—tenhet in текст- к—р-ироеоч;- —rock m 1- 'око
ол зълиси плат- 2. вълц-на поле; —scHiciler е
остср- крояч; -se!te/лиuтce страни не сукно¬
то, плот--
tüchUbg adj. 1. кадърен. добър (работник. слу¬
жител, лекар); тол—и. сз—стси; 'юли-си (рш-
вотс): ^1— — Ie ,-п Fach s/in много добър.
способен. много добре пе-готеси съм з спс-
цнол—ослло '«; er Hit ctm. 1ücЬuig/e //-/—nt на¬
учил е нщ, хубаво. '-яссню;- zu allUm — snin
гюдсн съм. бива мс зо в'ичко; 2. (досто) го¬
лям. порядъчен- advr сдравoco. много, порядъ¬
чно: — ct—/iu/r роботя здровоса. робютя ' уме-
-нс. с-шино; ebn —es Siück Geld порядъчно
голямо сумо; рсзп- -е Scbcltc —nkoim/n каст¬
рят мс здровасо-
Tüchtigkelt / — ко-ършост. годност; 'пасоСне-
егШI, -елови аичесг—а, всщино-
1^1/^1111— in текат. сепеснчор- —mite; pl,
вълн-н cткеc!n; —meltr ш лькoч—ст)]oр;
-Weicrti /'ькcaчн!пe но вълнени плалав—-
Tückt/. -п коварство. интрига: die — les Objekts
кюеорнилс изнсиадн pl. ио обекти; рсзг. ns bst
iit nie List ind — giluggcg. /е; Зк// zu
-/^111- c голямо мъки успях до се добера
до плато-
imcUue inti: h тегля риСарска мрежи с плоснюхо-
ли-
luckcre in/i: h рсзг. (зо мотор) ;ьк*a-
Tucdlub— п пипи. кокошка (= Huh;, детски
език).
tücUiscH adj. 1. аееорсн (човек, болесм)- луков
(поглед): ui; —cs P/erd епоссн кюн; 2, Оим. ре'’
сър-си, 'ърднл: рсзи. eut /—и. eit c-n — sein
сърдя се, uтпя се нам-
lücdsch adj- раз?, сърднт-
tmcdtmcU! intj- кът-кът! (зс примамвано но кокош¬
ки).
Tüder т. -,. — диал въже или —срито за сoвърс-
-онс не посящ добитък.
tüCt—n /г: зaвьрзвeм с Tü/cr.
Тийте!- (сюлър—] е орхим. стил „Тюдер"
(1450—1550 --)-
Tnculi/—спрсзп. пртвс-мк)иpl,; преструвки/) Л;
деаереонс.
TUff/H, -S. —е; TmflsUibn тминвр- луф (аисм)-
TüTTui е обл. пантоф, чехъл (= Peg'oИhI]-
TuZgischüUz п зсшнтшо, протнвотанаево оръдие.
Tüftelarbeit/раза, cртднo. зocьрзaиo (умстве¬
на) робете (свързано с много премисляна м
анализи) „играчки“ рабесо (а която човск мно¬
го се блъска)-
TüZtuiUb/ -сп рози. гnoвоСльскeнс, бъхтено; „иг¬
рочко“
TüfUtlf—iUei е (фсм, дртб]ав, педантичен човек,
Uü'U(1I1ig adj. разг. 1. труден (изискващ подро¬
бен анализ и обмисляне) fрaoо;oI; 2, преци¬
зен. птдонснчтн (вреоомеме си)- 3, uз’ьдрт-
зои (план м пр.); 4. сoиoятчuйсkн, ръчен,
tüfteln int h рсзп. 1. блъскам си ангелите. тлоео-
ла. разбивам мозък (ноО някоя робота); 2.
мъдрувам; с—я не картна ряпа; 3. резя сс з ищ-,
взирам се з дребни подробности, р-Сося нщ.
педантично; „итрия сн“ ' ищ.
Tüftler ш- -s. — рог псдоиг. бткво4-cU’
Tugend/, -пи 1. доОрод-лел- остср- д-е'твсне'Л
(нс .момиче): е-с — ül/е проявявам -оОродС’
тел; Jugend Нае к—п — но младеж;- всичко е
пюсeeпcиe; 2, остср- еоСрн кочс'леа pl. (но
извор. вино), стайно'; (но скъпоценен камък):
liu ~ Sus Schmeains силата но мсчи-
Tugendbold млеко ирон. поклонник ио собстве¬
ните 'и добродетели; прекаден сecг-U’
tugendhaft adj. дeoрeд-;-п-н. испарачсн-
Tugendhaftigkeli/— де6родс;-лне'л, непороч¬
но 'Т-
Tugendheld е I. човек ' високи деСрод-т-лн;
стрет моралист; 2. зж, lug/giboli; -muster п
о6рeс-п но geСгоgeлen]eст (и ирон): —’-icittT
е съдник* ио —ровил—, ‘орелис;; —,'*1111 ш
прен, обризсц не добрegтc-пce; —-Wachet— in
рази, пoснт-л. блюстител шо —раенсе (м ирон.).
Tuilerien [тюйлернен] /?/- мат- Тюйлсрш
Tukan, Tukan т. -s, -е зооч сукош (южноомери-
kaнеkо птица от асй. Rei'Hesii/an)’
Tula/au/ubi/технико „шисле“ (тулско обрсиот-
кс на сребро), -sil/t— п сребърен прсдмс;, у)’
рассн ' „ннсло“-
iulIch adj, оатор. = einllcl-
TutifClu/J/оспср. = IsglicCUnl'-
Tulifäntchen е, -,, — 1- оатср- роклички зо пе—И’
то бебе; 2-д-;ск-а шопчнцо (- KizlurHäm-citn):
3. големец (нoДuпровPтвлнo^j.
Tulipan/. -п оатср- = lul'u-
Tüll in. -s. —е гюл.
Tüll. / —и I. шулсц (на кане, чайник и под.); 2.
подссаско зе свеш (нс свещник). 3, тсхн. втуЛ’
ко; —окюшсчшнк, цессевке-
Tulpe/, —и 1- леле; 2, Сирена чеше (във (форрмо на
лалс аъс атолче); 3. (фсм коса- но пртеa*! во¬
енен-
Tulpee/beum е боп. мeгноnня (LlиnCcg!tn—
'1IiptfetcI: ~пaтгu ист- побъркан ио лема -.л-’
леса“; —ewii/il/луковите но леле¬
- -tue suff- (pl. -- llict) но subsis—ознсчавсщи: 1-
еьoиретолнoеТ; Beiitr'ii- R-tlutinn: 2,
съсмояние: WehЬeeum- Wnacnium: 3, същинс.
хсрсктсрнс същност: D<tueecЬe1m- 4 инеми-
туцня- достойнство, Königtum- Papslium.
tummeln icfl- tt; 1- refl, ходя иeгeре—]oдолу- раз’
хождом се цaгорc—цeдопу; розг. лудувам (осо¬
бено зодецо); 2. refl,розг oьрсo‘: 'umilc dich!
побързай!; 3, /r; ei; PZer! — розаорвом. рoсхeж’
дам кои; рaснгрoвa‘ кои (в манеж)
Tummelplatz п 1- място зо игри, детска плещ-Д’
ко, игрище; сборище (често прсн,): ei; ~ Tür
Tununel/taube
518
jizgc Gczics 'редшцс не млели тении; 2. орт-
—o- ’-и-ж: —Icubt joo 1- еемашеш гъnьo-прс—
м-леч (Coluibe ilvic gyererix).
Tumilitm. —,- — ooi голямо еe’e!зпрoвящe 'c
чаши (вж, Stchaui’)-
Tüiili— n. —s- — зоол. 1- делфин (Pnhceega
cnmm1rls); 2. = Tiiiclleub/’
Тип» /л, -S. - -örcn-illSC. тумор.
Tüipil m, —s. - -нр; -з-рп-
Tmeibit m, -(n]s- —c Сeзрcgниo. сум-еох-- вълне¬
ние, 'МуС, ерЯЗО-
ТитикиСпе е размирник, смулнссл; скицдалд-
жия- мслсжннк-
e111Ieuä—isrЬ adj- 1- рaс‘нрcц. безреден: 2- шу¬
мен- буен.
eumuleiös adj. = 'u11IeuätIecC-
Tueilus m . -Ii прсист. мeг!пa~гробнниa. —ад-
граОшо могила, лумулус.
Uun* I- tr: основно значение върша, правя; 1. пра¬
вя, върша. извърша—’: wes 11,1 du? коксо пра¬
виш?- кик—ю вършиш?. кокео ще шапроанш?;
s—c Ar—uie,,—/ ИН-кСе — върша си робюлало, нз-
пълця-о’ дълго сн; ,/1— MogIicЬetne /,1- —
Beeees. /а, Suizigc/ — провя всичко възможно,
сснчао, което е по силите ми, което сn--вo до
шапровя; gihCee — нс върша /провя/ иншо.разг.
nichts ~ al, ecЬ11'iir сама ругая. das eu' nicC's
соса —нщ; нс значн- ие пречи; c—m etw. zu —
де/еи досам нам, да върши иш , ли се '-]!’-’
-е ' нш-. шамнром му някоази роботи (занима¬
ние)- sich utw. zm — icclc— намирам си, създа¬
вам 'и рабесо, върши нщ-. сoннмoвoм сс ' нщ.;
(често-, особено в отговори) зо Ос св означм-
че е извършено ДеОвно действие: hast lu las
Teligreii enZgcgibcn? — ich Hab/ es getan
подаде лн лелтграмосо? — пе-а-юх я; поел.
/1,1/1—1111—! рсчеше-стерсно!; 2. правя. нз-
-ърш-ом, струс-’ (сторя) (нщ. лошо):' et kann
glimendei /um. Bös/s — лой ие може никому
да стори. до неправи зле; wcs Нае der ermc Kurl
gn'en ? кеквю е сторил кп-cннkьл?; der Hund iut
dir nichis нищо нямо да тн ниприви, 'тори ку¬
чето (нямо Ос ме ухапа)- das lut ihm nicHts ис
му пречи. -рсди; З-рози- слотам (нш. някъде):
alles си s—n Plitz — слагам всичко не мястото
му; cim. In 1/и Schk, In Sie Mappu — слагам цщ,
е сорбоса, чонсасо; uim’- bils/itn — слагам ищ.
]aеcрaнo; s—c ТиНест in n—n PezsIon, Ie die
Sciule — давам дъщеря си е паиснюн, е учили¬
ще; разг. Selz -е /ип/ liu Speis/ — слотам сол з
яденссо- Geld еи/ diu Bank — вио'4М пори з
банаола- 4, в съчетания предимно аъс subst.
(чсато в конструкция: е—е cum; -): A—bietn —
моля за прошка. извинтни-: n—m. c—r Sachn
AbbrncC — -изрежда’ нам-, —а нш.: u—i
Bescheid - пия нoсдрoвица ' нкт.; п—п Biuun ~
помол-ем. изкезвом молби: n—m Bös/s — при¬
чинявам, прозя нам. зло; Bu/c — пок—Ивом 'е-
Dienst — дежуря. n-n t-iT/n Ein/lIcU -и eiw. А —
ешнавом дълбок; е шщ-- c—r Seche Einbale ~
пресичам, спирам. прекратявам нш,- е—т Sachn
Eintrag - ноносям вреди но нщ-, накърнявам
нш.- U—u Erwähnung с—г Sache ~ нс спем-новам
нщ-- с-с FuHi—Itic ~ нопрозно моля- /-; FnHigui/H,
Full'rlet — исвьршвo’ грешка, прозя погреш¬
но 'тъпка; е—' Feig/ ~ '—-—-‘1 въпрос, зопнС’
сом; e-n Fußlaii ~ пода’ ио келснс; n—m Li/—ee
— правя икм- добро, телтгo, еьсgoвoм нкм. ра’
досс. оказвом му винмоннс; n—n Missgriff —
сбърквам- прозя погреши— стъпка, ход- sich D.
c-m Scia/cn — ]она'ям си сом, нкм. -рс-а, НИ’
вреждам си. нам-; /-— ScЬIuhU, Scbrie'. Spru—e,
Schwur. S'ur/ — сръбсом глътки, прася крочка,
скок, дозам алтсво, хвърлям сс; n-m UntncCt —
постъпв-м несправедливо спрямо икт-. ои'п—
раедаео’ го- WidnrtncЬ'1thЬns — постъпвам про-
c!eосoaeн]о: c—m s-n Willen — изпълнясим во-
nялa. желанието не -кг.’ постъпва’ спорел
соляло но шаг-. ict Tadel Нае s—c WitUnng guten
упрекът има ефект. р-султaт; e—m ctm. /uliub/.
(zn LlebiI /ulniin (zu Leile) — върша ищ. зара¬
ди нкг- (зо хатъра не икт-), прнчннявом нам.
болка, строданне. прася нкм. зло: (прсн.) гю-
—оскърбясам нкт-. n—m, ,1^ uim. zuguee — -;'-
сасям нам-, не с—Ос си тдeeо•лстe!e ' шщ.-р^о^^т^.
icb 'n’ dir zocb mcs! ще мс зопом—нш ли мене!;
5. ns - - имам ефект. (-ъ')-—-';-.-, давам ре¬
зултат: das inl’s теза ще пegeИсccтвa. ШС
свърши робюла; Wort. uur’s и-cht сом; ' -уми
работи нс се върши- Arzn/i einrnCmng allein
tue ns nbcbt сам; c лcкeретвa не може; was tuCs
каке; пречи?- разп- es eufs nicbu нс върви; 6.
zm — Ccbcn: имим роботи, зо-с съм; viel. m/eig,
ilchts zm — Haien имим мноте. молко робота,
нямам работи- mit е—т ЗиС/ nichts zu — liier
нямам нищо общо с нщ.; (/,) nie u—m zu ~ He—un
имим рабесо c шкт: разп, m/nn lu les richt läs,',
b1Uom1ee in’s eie mit zm eun’ око нс пртсга-
неш. ще сс разправяш ' мене!; 7. new. zu е—т
Sich/ — пометем (допринасям) (с Hm.) зо нщ.:
was tut das [zur Sache]? кокво допринася лова
зе рооюсота. коксо пемато е случая?; 8- нср (в
Präs, и Impteif-) с Inf., ряОио с Inf с zu ^1/
Brl-in tue nt Insen лой чете без очило; -ccbcn tue
siu! (и отгоре на това) ля 'е 'ме-! - остср. е—
е cim. zu wisse— ~ у-сламя-ам нат. зо ищ.- II.
in/r: h imp. 1- (us Isi c-m ue utm. zm —-’-I желани¬
ето, ucлгo му е (до---): ns ist ihe nbcbu um las
Geld zu ~ ис му е до парите; 2. ' adj- кого оС-
слоялелссвсци пояснения: с, резг. даво’ си
зид, преструвам с'. държа се (чссто ' „als h—“):
--öle. löse. empflndllcH. 'rem!, ZrnunllbcC —
прозя се ио глупав. иа 'ърдит, преструвам 'е
иа чтвстз]тeлeи. провя сс. че нс поснaRoм нкт.,
. престорено любезен съм (преструвам се но
любсзeнj; iu nicHu so —ilublbgu! нс си давай зид
519
turbulent
иа обиден!- Umn Siu, cis ol Sin zm Hausu mä—/n’
чтeелвтвaигc се косо у доми '«’; е— 'm' eur so:
леи 'имо сс преструва- лой ие го прави сери¬
озно- в. ns tri mir Leid съжалявам- siu tut nie
Leid жал ми е за нея; ns imi nie web нщ. ме
бели- ctm. tut u—m Nou, nölig нщ. е нужно икм-;
sicb D in cim. D eüieich — хопеом си добре ог
нщ.: резг. er ici sicb eüuIbcH ae Beienn — -;6рс
си похопна ел печеното- rccli ictan — по¬
стъпвам правилню-резЕ- iul's ilm до cbilj? сол-
коз- ли му е бърза?- 3- ns isi nie е-е Sccbc /песи
(dic Sache ist getan) ищ. е свършено. приклю¬
чено, ликви-нраио; leib' Isi ns nicht ectae c
този рабелага ит се свършв—- eie Rnlen Ise us
nicht geter приказки лук нс поматат; 4. ns ist
um ntm- ge'en 'зършсне c c ит,; III- (ряОио)
icfl- розг. wiu giCe’s? — nc. ns imi sich кок 'u?
— каром kрнeо-п4eо; рсзг. ean tri sich leicbu
/сеan лово зързи леко. н' е мъчно- ns UuI sich
вьрвu. етoeo; sich molin — лязим сс някъдс.
Tun л, —s. — де-сссня /?/-, дейност. дело. -тла
pl- постъпки pl-, роботи: sein — uni Lassen,
sein — uni Ireiben н-тееняг нечии ие живот;
н-гевего поведтни-, нттовилс дтпo; las wat
sein — соса беше негово леле.
Tünchtf— —е 1- атр. варно мляко; Содата;2-прсн-
лустра.
lünchte /r; 1- варасеа’, ооланасаем, боядисвам;
2, апорт. отбелязвам. маркирам (торен- пло-
щаДио) прокорвом линия.
Tünchte т. —,. — беяежня-
Tmnire f —drer гсопр. ту ядра.
TYieer [тю---] е, —s, -s пехн. блок за настройка ио
приемник. аашал-н превключвател (тслеви-
лияj.
Tmilsur, Tu—Csiet [—пер] ш, -s. — тунисец.
UuetsiscH adj, cтн!'K'H-
TmeZIscb ш еж. Tbunflscb-
Tm—IcHigut е. —fcIs. —е розг- злосторник; нехра¬
нимайко; хоймашо. осзлслнна; шап, пакостник,
половниа'-
Tcnike/,- -ken иат- туника (туника).
luede f- -п поше- сос.
tunkin /г. 1. налапям (перо вмсстилницстс- пор¬
че козунак в кафе нщ. в аол)\ 2- (и без obj.)
лепя (' хляб м пp;j: ein Sciäiciu; KelZnh - из-
лепяво’ е-но чеша- кофс; 3- iefl- рсзг. сопеем
сс. гмурвом ''.
UmelicH adj. advr 1- възможен; изпълним: кснц.
mit -st t— BcecC1nurIgnne ' възможната на]-го-
ляма бързини, аолаеле ' възможно по—скерю;
ich --ein -st noch iunte zu eztworueg моля да
есговернгс по възможност още дш-с; 2. пре-
паръчнстл-н, подходят.
Tünlicbkcbt J- — 1. възможност- изпълнимаст;
2. цтлесъеСрозност.
Tunetl т- —s, - 1- тунел; 2, осмор. cтнтл. гас-
;нnцнцo е подземие-
Tum^eHungjS — прокарване на тунели.
Ibnte f, -п разп- дотеглива старомодна персона,
„леличка“.
tuntig adj. разг. 1. скучен; старомоден; 2, тут¬
кав.
Ihpf е. -(/)s. —е = Tuc'nn-
Tüpfel т. п, -S. — точнuo, точки: eil Sun - - —ts
cuis t—1üclnIhЬnn gencu лочен, акуратен до пе¬
дантичност- ' педантично гочие'т-
Tüpfelfarn m вот. 'пoдкa папрот (Ph1ypndi1m)-
tüpf(e)lig adj. иа точки. капки. ио точковидни
шарки.
tüpfeln /1: вж. iup/en 1.
tupfen ti; 1. ношорвом зъз -и- ио точки. копки:
nin gclupfict ЗиНТ плет но точки, ио 'нгши шар¬
ки (поДобни но точки); 2, дааа'во‘ леко, ту¬
ширам (нспр- а топче памук м поО-)-
Tupfen ш. —S- - леча*«-. капка, лечкеендна шарка.
Tiipfer ш- —s. — тампонче, топче помук и др. зо
пол]—-—--
Tür f. -сп врола; врелнчка: die — zum Heu,, ie Sen
Kcll/r, asi //; Hol’ вралела зо къщите. изболо,
-зора; eri'' enr — /*;’ слез през срасата’; а; die
- klhp'/n чукам но вролало- прсн-: ihm sicher
alln —in offen всички вралн са отворени за икГ’-
sici с-е — o/t/n iailez есс-сям си едно вратич¬
ки елвер-на; vw dit - sichcz: ш. (пряко) стоя
пред ералоса- в. прен прсд прати съм, чукам
иа вралало (.лятото— празникът), ict erste Mai
sielt vot ict — първи мой идеи; c—m die — wniseg
пeкoсвaм нам. враласа, in* /111'1—/ verecC1oe’
sencn —cn vnrbaniclr преговоря’- при закри¬
ти арати; /а-scinn — und Aneci: а. на бързо
ръка. набързо: и между чука « наковалня;-;
прнт-ец-цe, натясно, etu eлaiecCug - nzl Ang/1
,1/.; )—'—-’ нш. (важно) между другото;
рсзи,: e-n vor dir —-.cm /еи Stuhl vot Ciu — seteen
!сто]eoм, изхвърлям —кг.- neci C-c — vor
e—an/cz zu! до сс мохаш оттук!: ,bc lin/in ihn
Ciu — cm прото му пртлрихо; cHZc—c —tz
nirtngncg рило’ срещу отвореше —рало; glricl
mit Cut — ins Haus Ta-irr аозеем нш. напрасо: c—
t Secic — und Tot ö/tnen разтварям широко
сраснсе за нщ-. досам простор (нс промзволи-
злоупомраблония и rnp )-
Türangel f поила но -рала.
türaus, türein adv- вън-съгрс- вncз~пзn-с: 'itens-
eütiin gehen -.лиза’ и !зпнсeм поссоя-но-
Turban ш- -S’ -е сюрСаш. чалма
Türband п пансо (но врата).
Turbine j, —п тсхн турбина-
Tltt—o/gi-läsc п тсхн 1- сурСов—шсиласор; 2-
свисц- турбенап-тлат-.Т: 3. cтрoоaо’пр-еeр,
~etnereen— ш сл луроатен—ролер; -lokomneivi
f турбинен локомотив: —se—omi—etugi— ш сл, =
—-guzcueior.
turbulent ad). I. тсхн- cурСтп-н;cц. вихров: 2,
Отрcн.Оу—Н-

Turbulenz
520
Tu—bultne/. —cn 1. тсхн вихров; движение, лур-
булешл—осс; 2, 6тйс;eо. буйност.
Tü—irürUer ш дръжки но ерата (= KIinknI-
Türe/дисл- = TüT-
Uüttin. UU—e1e зж, iürcms.
TU—tigfaseeil—g/ касо но вролО’
Turf /?. —s, — 1- м-неж, пнсса е хиподрум; 2. кюн-
ни съе;cсa]ия-
Tür/ülliin—д/сооло (плот) ио ересо-
Tuгgn— т- —,. — биол. опносост, наСилос; ио
клетъчната лък-ш, сургор-
Tüe/д-*/' ш дръжка ио -расо; -Cütta е вратар.
Turlsi е = Tone*,1.
eü—k/lan adj- сюркеиз (цвят).
Tü-kt щ, -п, -п турчин-
tüekun /г: розг, подправям, фалшифицирам.
Tü—kгn/b—hU п сaхoросo]н фъстъци- -—mri е I-
бом петров кръст (Llllnn letta/on); 2. =
Tnr/cn; —Uulte / пр-gпeснo втрнго зо врете;
—UöpfcHtn н турско чаши (зо коф)е); —Uö—n п
остср- цер-еицо (= Mais); —säbul ш ясеган;
—teilt ./дворна гугутка (Метир^рс-*; elcceoctn).
TuaUcy [търан] in. -s. -s жорп. състояние при
иОслишснция (при норкомонн)-
Tü—kiz f, -псп гуркиня- кадъни.
Tü—Uls 1- ш- -us, —е .минор- гюрао-з- 2. /?, —, —
;юр)юoс-носнньо, електрна (цвят).
eütU!ec1l adj, тур'кн-
TütkiscH ?, —(s)-Tütkiscbe/;, —е—турски (сзик).
TU—k!ecH—ne /? (внд) червена помучно боя.
Uü-klsun adj. ел гюрко-з- ' цвят ие гюркоаз-
türkisZi-btn. eütkIeZat—!g adj. тюркеозеш (цвят).
eu—k!ett—in /г; петурчсим-
Tü—/k1!ggrl / сeънч- не врело- —klinkt / дръжки
но брези: жсрп. - putzen -нся но хорските
вротн (прося): et Caien scion Sie з ie irr Hanl
беше вече не врололо. тръгваше си- с-т дс— 1cm
c—lie/n Sie = Ie diu Hanl вървяха един 'лед
друг (за много пости м Ор-)'; -k1h'lt— е чукче.
чткeло ио врато-
IXrkeCec /и. -п, —п тюркме-.
em—UmintscH adj. гюркменски-
T/tdn е. —S- —s войник ел олжирск-исе части ио
фрснскас- армия-
'let^k^o^l^öe, Tm—dolögl т. -(е)п, —(е)п лурколои.
TütUh1opeor, — лурколотиЯ’
Tm—ksptacbie pl. тюркски 1'™]-
Tuuksiamm е гюрк'кю племе.
Trum т- —(—Is- —е 1- кула; апорт. кула на плавате¬
лен Оо'ейн; тсхн, кула; стълб ио електропро¬
вод: розе. kennst Sm Ciu Mubrzabi voe ~? -и ти
еидя гърби, до те няма!; 2, шсх- топ (фигура);
3. мст. тъмнично кула, трод'ка ;ьмиииa’
Tiernaltr е. -s. -е минср. лурмолши-
Ттгп/гсПкгаг ш пeгн- кулокран.
türeue I- tn, 1. иотрупеем. накем-р-ам; 2. швсйц.
е-п — тиквам нкт. з затвора. гюрмеса; 3- nefl,
трупам се. насъбирам сс (облаци): Str alunn
Möbel — sich enf dum Bode— сторил— мебели са
нa;ртпa]н с-нн върху друг но соеоно; II- inti:
s резг. er ist gceü—ie измъкни '—, .'фиря'-,
еф—Ико (без Оа плcтмj-
Tü—me— е, —s. — пoсoч но ауле- лъмничор.
Tutm/Hcikt ш зоо^л. керкенез. eтгртшкe (Falco
'|gn1—cn1ne); -lehn m ccлрeпeкoсeлтл (във
форма но ncmci но кула); —Htii in архит-
шопко не кула (особено в барок).
Uurmbocb adj. 1. висок като кули- много в]'оа-
2, а^^и c-n — üb/rrag/n 'тоя далеч по—вн'.); от
икт.- шедвишавам го във всяко отношение; —
über jt!i— Verleumdung stnlez стоя високо, H'-
днгнал съм се шал -'яке клсвсга.
Tu—n/krait п бом. оСикцавс— козор (1uttiele
е-с/тс); —ing е люк е сонкюво кула- —sclacl/e
/ зоол. бързалс; (Apn, ep1eI; —springt; п
спорт, скок ол кула (във воОопа); —mir / ча¬
совник ни кула; гри-скн часовник- -Wächter,
-aaei, — Wäriu— ш пазач на кула- —aigte е ei.
оварнйна кола за цaдсe‘нн електропроводи.
Tuen [търн] rn, -S- —, 1- овисц. бойно разпрът-н—
(нс авиацията); ^рози. състояние ио опияне¬
ние ('лед вземане не наркотик, хашиш).
Tutnineug ш гн’нeстнчте)н костюм.
Tmr—Ub ш- п. —cs. -е остср. = Tn—niut’
iuentn in/t: /? 1. нграя тим—асти)-. зонимосом сс
' физкултура- 2- рсзп- презирам се- прескочим-
Trunin /?. -s, — гнмносгнко-
Tu—rr— щ, -S. — гимнастик-
TurnurC! / — еж, Tut;/;,
tm—eirbscH ndj. гн’нo'гичтеkн, физкултурен.
Turec-scbclt/. -сп гимнастиците pl-
тmrnrlcst и физкултурен прасиua; —gttät п пим-
цастич-'K« уред; -CaIIerГиимнaстнчтск! се¬
лен, сaлa за физкултура; —bum! п спортно фла¬
нелка; —Hnec / спортни гащето; спортни пои-
;oпонн-
Tu—nlt— /?, -S. -е спорт, турнир (състезания,
uгрмj;
Türmer/Iahn/, -'leie in нат- ирсно на турнира,
tm-nlcuc— in/i: b 1. учo'гcтвo‘ е турнир- 2. тел-
роизам турнир,
^tn^uns1 7 тимно'тнко. гимнастическо «зку-
слве- -itCeut е учител, прeпe-oватcп по физ¬
култура (гимнастико); -'ici/ ш физкултурно
плюто-ко; —гегде/апорт— гимнастически от¬
бор- -seel ш = Tm—rbailn; -schul in спортно
обувка. гуменка. кец —spiclu pl, физкултурни
шири; —Sportler щ гимнастик; -eU1nS1/■чoс по
гимнастика, физкултура; -Übun—/гимнасти¬
ческо тпрoжиeиuc-
Tmrrüre /, -и 1- турнел (но някогашна Осмакс
рокля); 2, .'!')—-] маниери; сръчност. лов¬
кост.
Idm^ns т- ~. -sc 1- uuкъп: in victzcbe ungte/n —
cim- tue прозя ищ. всеки дзс '—-’«№; 2. смя¬
на (на летовници).

521
tz
Tbire/vatur m: — Jahn бащете, 0'иазелслят ио исм!-
'кога пим-стике Jabe; -verein е гимнасти¬
ческо дружество- —mati ш по^ач. уредник иа
игрище; -wuste п физкултура. физкултурно
-слю; —etrg п е тимиасгич-'ku костюм и обуе-
KU-
lüt/öZZei— т механизъм зо автоматично отваря¬
не не -рога (но жилище). - cfhstin е атр. ег-
3-'-- греда на зрели- -пг/Се /и резе ио ероло;
-scbließer е 1- механизъм за овлемолнчню '—;-
веряи— на ероло; 2. тсатр. рoзпeр-диceп-
—■scneoes ц брава (нс вропо); —sCn—aeej/ свстр.
— —Ulizki; —schucHt/, овсмр- -stc/Zci/праг иа
вроса; ~setгrHirIigi / домофон; —siubt— ш
-р-лар; —stnck е 1. ко'-, майка (нс врата); 2--
мин. подпорно рамка; —sUüre е аер. щурц.
нодотеерно греда (на врата).
inettie inir, h пукам, ттгуa‘oм-
TmrU11taubг/Зою.ч. ттргтпнпo-
Türvorluger ш изтривалки (прсд врото)-
Tmscn т- -ns, -е I. стуО. прc-исeикaгтлслeо зо
дуел; 2-. .муз. (pl- и -s) туш. късо приз-тсла-н-
мтсuкa (' фснф)сри- сигнал зо преДстояща
назДравица); 3. засягане но топката (удар) (при
билярД)-
Tusche/. —п- свстр. разг. T^s^s^C^l/ —сп туш.
emsclcl— intr- b фсм. шушуком 'и (с нкг-)-
UuecHce’ tr. рнствe‘. чертая ' туш, суширо’ (чор-
пeжj^: розг. рисувам ' ею-ии бои-
UmscHu—1 tt: Онол. разг. умирязам; пюлуш—зом-
Tmschlar—c/разг. водно боя.
imsclii—tn 1- тсхн- шаорусам, шaбeртвe’; 2- ос¬
пори. зесятам (обижОам); З-меД- туширо’-
imi, Int! jn/j- 1-ту,су! (сипнел но р^о^а^-З^.онб^^^^!.
(за автомобил) (детски език).
Tmi—lut п (Дамски eлиkj изломобил
TuicnC е. —сп, -еп педепсчсш (амуДонм, ученик)-
Tute/. -; 1. рсзп. = Tniine; 2. = Tüic-
TüU j/ —п книжни кесия, плик; фунийки (за ала-
ДолоО и поД-):розг-- ~е Uicbnn гледам през рт-
шстките (излежавай см нakaзанueмoj- nicC(e)
in Sie—!: и думи до нс ссеео!; im bist ebcrc—t -!
ама че си глупак!; шеп. ~n Still— бакалусеМ’
Tmitl / -сп опекунство, наслоГ—нч—';—;.
tuUtlä—iscH adj- ап'аушскн, нoе;eи]нчcекu,
Umtin inti: b ti: резг. свиря (Оовом сипнал)- тръбя:
еп/ n-m Hon — но-уеом рог- Fcuee-- свиря тре¬
вога за пожар; vhn Tulen und B1aenr k-c Alzing
Cab/r нямом хабер, понятие (ое нщ,)- съвсем
бас съм по въпроси; mit n—m In icssci/c Horn -
но еднн ум смес икт.
TüttrS-ult- ш разп. пейор. Сакanни-
ТиеЬггп п розг. остср- сигцoпнe тръба, реп
luUot т, —s - —öten ца';оГ]на', юпсаун-
lüttil е- п— 'S- ~ лечицо; кaпчнuo. зрънце (нщ.
аъвасм мъничко): рсзг: kein Tültnichnn vur—ciu—
ис ]с-aвaм ии -умнua (нищичко)-
Tmnel (ттu-] м. -s, -s/—u такат. луи- (спортен
плот).
Imiesnt [-сет]/комплект пуловер и жилетко-
luenller п, -s. — двегодишен кон.
Taisl’ п. —ns. —е 1. машинна прежда [памучно];
2. конци за кърпене не чорапи,
Tmist1 ш, —cs, —е луист (танц),
tw-stie int h ;oнитвo’ туист.
Tmostepc [ту-] ш. -s. -s ттеccп (танц).
lyeccion, Tyepaeun/i, -s, - .nc 1. срхит- сим-
понюн (но аесропръцки храм); 2. архит, поле
е арка иа- вроги. прозорци, ф—'ogu; 3. л/ух
лимпон (инструмент); 4. снст. cьпoнч--
Тур е. -S, —сЛеп I- тип, сид (асмолсти, автомо¬
били): 2. тип, образ: siu Ist ebcil suin — тя нс е
—сгазият снп (не е по вкуса му)-
Typp/.-r 1. поч, буква. тнпо- 2. розг. мостра,
екземпляр, скица; 3. австр тип (амросж;.
typen ti;— Uyp-elit1n-
1yp<^ir^<^^uC^!epp;auci m л-пeгрoф-] -пара; c бук¬
ви (нспр. хюпов); -gmses1e/meecЬ!n1 /псч. лп-
шалцп- пнноcнп]o; —les, п снпосе сгредо:
—UöpZ е букви ол пншсщо .машина; —iulre /
(филоа- лнпелегня; —Psychologie /фило1с- сн—
пологичсско психология. психология но хорок-
лсрнтс; —suieicsciinu/псч, лннюлипне-
iycbös adj- лифeстн, тифуссн.
TypHus е, -- — меО. тнфт', тиф.
TypiU / —сп липико (наука).
Uvc-scn adj. типичен: розг. das -,1 — Fritz лозе е
типично фрнпюв')о!
Uy'isiitin in 1. гипизнри’- 2. сландорлнзире^м^’
Typis/lг-lng/ = Тури;/.
TycngräpH, Typograf m- —cn- —cn типограф /н.
наборно печатарска машина),
Typre-cplic, Typne-cilt /, — кцнгопсчалаше,
типография.
ty'ngti'biscb. tycne-CHIsch adj. ;!пeгрoфеa!-
Typologie/ —; [-Исп] типология
UyChinglsch ad), типологичен, cипeneтнчcеaи
Typung/. —cn 1- ссашдорсизация; 2, типизация.
Typus t, - - - ’pcn еж, Typ.
Ty-len m, —cn- —ne тирен (m ист.), сирашин
Ty-сп;Ul / —cr тирания, деспотизъм
ТутСпиепеип n. —(c),. — сиренсс—;- тирания.
Tyranniu/’. — тирания.
ty—arniscb adj, сирацнчен, лнроннчсскп- лсспе-
лнчен; тнрoнеau.
ty—ageieI1—tn tr; лнрошнзирам.
tyaeНС—1^1 ad)-: las TyrtCi—bscCn Munt Тир']'—
ko море,
tz, Т/ (1-^;) n; пиа. bi, ins Т/ Uuznun поснoce’
нш. ле послсдносо подробност, е нoИ—ть]kи
подробности,

и
ii, U п. —- — 1. geog-с-с и първото букво но ——-
мсаосо азбука: рази; icb lasse mir Urin X ffünln
U vhrmecCer нс можеш мс ‘слна, !'’-’!; но
мсн сакиса —' мицизо;; 2. звукът „у“-
U-Babe f = Urtcreturl-ci;
übel adj. 1. леш (и: ]-прияc-]I (имо- компания,
новини, привичка, последици, миризма— вкус;
състояние, услуга/. ein ü—ict Guec11e епоссн,
'ъ’]нлтne] снп; rin üile, AueeuCen леш зил
(но лицето); -е '—г übicr Lage sci; ? леш; пе-
лож—шне съм; in ü—ier Lannu sein з лошо но-
спрас—нс съм;розг\ студено ми е, счупен мн е
кефът; /с, rimie ein ü/lne EzCu тава щс имо
леш кри—; е—п in ü/ln NecCrcin iringez създа¬
вам нам. лошо име: разпростр-ця—-’ лошн
слухов- зо —ат-- е—е übicr Ge/rancC von new.
eichen злоупотребявам c нш.: man hat ihm ie
/cr —siu— Weis/ ir-egnscinll много зле го носо-
дихо, зле му погалих-; лош номер му изигра¬
ха; рсзг. ,11— ~ 1(;)т;и en-g. cs gelt mir ,/1— —
много съм зле (в ioiuo положение съм); ns siebe
—	mit ihn. nm ibn леша му — реСесосо; aul u-n
~ zu sctnc'icri s/in зле съм разположен, настрО’
ен към икт-- nicht — -0'1- хубов; розг. Опее си
тю; das Mä/clun -,' g!hHt —момичсс; си го 6изо;
розп;: kein ü—l/r B-escn -ессо хубосе порче: dein
üblnt Butsch/деста симпатичен момък; и като
subst.: Ü/iu, сло. злншо, зли—н pl,: c—m vbul
Übles еп; прозя нам- голямо зле, много злит/;
Übl/s von е—п e'r1cCeg. rudu; геверя леш; зо
нкт-- c—m Übles wünschen, gönnt;, whll/п же¬
лая —км, слe; 2, зле (л0ррвoслoвнoj- ]трaспe’
лежен: sich — Hüllen зле се чувслeтвeм; mir Ist
—	повръщо мн сс, годи ми сс- 3. adv; лcьр-e,
много (зсуаилвснепри изразно нщ. нсприяе-
нoj; ~ scHu-tun, schmäh/ir много тълчо, хюкем.
коря; da, veti—i/Bi imich ~ лози ми е мнето не¬
приятно, дeеeднe; 4- adv; зле, лошо: uiw. —
-hin/n зле се отплатим зо ищ.; - e/lauet е лошо
—а';рюсинс; е—т — molinn желая зло нк’’, ерож-
дебен съм fнкм-I. мразя (икT’k- — wollend злю-
желосслси; er ас— - /ugntbcHe/t бях- ие строш-
ио ебсзебрознли-ро^^^л хуб-зю се го наредили!
(трон-); пет. ,1/1' п—п - ищ. нс еливо иа'М-, зле
му 'тон; розе, Sc, Ui/bdet *1— и-cbe — лова му
опива доспа добре, хубаво му стон; — е!1hЬ/nS
зла-аше-; рази. —Icb' — Lu,e zu niw. laben твърде
‘—юга ми сс нска нш,; n-m ctw. — reimen раз—
сърдси’ сс н)М- зо нш,; cim. - апТи/Нте; рoс-
сърдс-м сс пе повод не иш-- зле изтълкувам
um.; пт 1,е — beraten зле 'и го упътили, 'пcgeo
лошн еьeccн; utw. brUniie mit - ищ, ми дсй’
ствуво зле: Set Hendul Ickam Ihm - розпровня-
co свърши зле зе него; sci; Gell, s—e Zebu —
cruunlu; зле сн «изпел'—-’ парите, времето;
-	erjcitechi неуместен- рози. dcmbe —isi lu —
Ici bin ing/Uhnin— c лови ищ. си отишъл при
него но погрешен е-рсс (не що уапсeшj- наме¬
рил сн чсраво до се прекръстиш; er muss ns
wall oder — in— ще н' ще. солю—шеселю тряб¬
ва ли тю напрови-
Ü—ci /I. —s, — 1- зло. злино- непосс: vre zmul —r
ies Uliincre wällen нзбнрам по—’о.лкапа ют две
злнни; dir — Sieset Wult зл/гинсс не гея свят; с¬
е — zntügcg причинявам нам, зле; c-m —
wehten, s'ninrg боря сс с, преспвюд-Гствуеам
не. вземам мерки 'решу зло. нопо'т; 2. мед.
белка, строданис, бол-сп
Übtlbifielce п нcрaспопожcни-.
ü/tigea—ttt adj. зпоaoчc'тecн; ' лоши сaлeж6u;
-grsbnnU adj- враж-еОио -—'троен (към нас);
- злецемереН’
Ülilkubi f. — мсО. гадене. поеднтонс (зс по¬
" връщано).
Üb1i/d1iиe, Чат' т. какофония. исприятсн. не-
мтснaanсц лон,
übellaunig, übel gelaunt adj. прен. кнсел. с лошо
шасгре-ниС’
übt1^ntHe1r!ecH adj. обидчнв-
Übi|rei!r п = — bef|ncng; 'S'an1 ш злино. и-трc-
дицо (в Оържовния— обществения живот): =*е
e/shCiZ''nn, =иеп i-H/l'un прсмихви’ слuиu. из¬
правям, премахвам нcтрc-иии; —iai f зпeдтя-
нис; слючu]сгee; —tälta in зпeеторнuk. спeдe—
.- еU’
Ü|ui wh||ue п зложcпaгeл'cво.
übte tn. nefl- 1. упражнявам {памет раз^^Д^к^,
ръцс. очи. аилн- сръчност хватки, прифово
(но цигулка)}; муз. репетирам: Klivie—, Gelee
—	упражня-ом се ио пнано. но цигулка- е!;
Musikstück — упражнявам, учи, рoсучoвoм му¬
зикално пиеса-; .шу'- Ici muss täglich — срябво

523
über
до сс упражнявам всеки ден (нс пиано, цигул¬
ка); 2. обучавам. упражнявам (войници); 3. refl.
inti: Л fsihH in, an eiw. D ~) тпражн4зeм 'е. правя
упражнения: sich ie Klavi/rsci/1. in Vortrag ~
упражнявам 'е на пиано, з та-юрснс, рецисо-
иuя- fs!hHI се Reck — правя упражнения иа
висилката- 4. (ctw. ~) прен. върша. извършвам
(предот(Л1^(^ев^о); проявявам (великоДушие,
милосм- анllлхoж0eнue)— упражня-ем (наси¬
лие- принуОс— влияние): G/t/cCuigk/ie. G/wili
~ проявявам спр-зсели-ост. прибягвам де на¬
силие; GeluiC - проявявам търпение; Kritik an
c—m — критику-ем шег.— RehC1 си п—п ~ ог-
‘ьшавo’ (енI на’.: ül’ inner Treu nri
RiilicCUnbe бъди виноги верен и почтен!
über I. prp. DA А. зс означавано но нрoемрон-
смвсни отношения: 1. (пребивовоне но ДаДе-
номясто с D (wo)!: с. нод, върху: ebn Bill hä—et
~ dem Sali сдио кортина е юкачено иед аоиопс-
ге; ibu Walken ecЬw/—en - icm Bcrgu облаци¬
те 'а нeдeeеcнн иед планишото; п—п Mant/i —
iin./^rсг- übnrm Kicil етсд/п нося манто. бол-
тон върху роклята; er waCni ~ uns лой живее
[е стожо] но— ио'; — е-е sieben споя над нкт-, и
прсн.: Cut Ailct tli/ji — Cem Suu орелът сс ие'и
над —'з-ролю- liu GcZchr ecCwnbe — s—e Heuc'/
опасността види нод главата му; мин. - Tage
iteei'nr работя иа открило; 6. отвъд, оттатък:
- Сет SttcBu whinun живея н-ср-шо, ол —руте¬
те строно ио улицата- et ist ecЬor - dit Gt/n/u
тай е всчс оттатък. отвъд грoниuoлo; 2. направ¬
ление. Движение към ОсДонс цвз както и раз¬
простиране ош началото Оо крея на дадено
пространство. място—, площ, а А (wohin?)
върху, но—- --. по: les Bild — la, Sofa längun
юаочео’ керсншата нод канопсло- Sie Duck/ ~
Ccg’/’’/'.. ü—etn Tisch l-citin постилам покрив¬
ката ши. върху месото; lu; Sclitict — da,
Gcsicle, Cc; HazCscCui — diu Hczd zielte
смъквом, пускам зеела върху лице;; си. сл-’
том рьa*oвнцeтa ио ръкоте сн; Träne; Tilu/cn —
ilrc Winje; сълзи г—кос по сср-нис- и; - den
gcz/uz Leib sciw-i/u; цял съм облян з пот- '—
п mit Cut Hand - das Gus-cii ZCCtcn погалсем
нкп. c ръка по лицето; Cut Wcii dnCne sich —
de; gar/е— Alling eus торете сс простира по
u-nн4 склон;разг. п—п — len Muni Hilten плсс-
во.м икт- по теcoco; и-соля-ом то; Bäzlcr —
Krim/ lizCuz cрьсcoм връзки, панделки
—-кръст; прен. Sun Sici - c-z bricCnn осъждам
-кг.- ctw. - sicH A urguh/z 1eeecr, — sici A
nuimez понасям иш.. поемам нщ. върху си;
рсзи.: eicC — utm. lunnecle; хвърлям се но. зе-
лося.’ се нoбърсю за някоя робете- cs g/Ce — '¬
и iur нахвърлял сс върху икг-- c-z ~ /еи Häiiun
тг—пеп, ecЬinBig прстозвом икт.- розстрслво’
—кг-- 3. прескочено, преминавана, пътуване
през— преминаване омвъД ОсОсно -раница, пре¬
комерност през, отвъд, по. свръх (м пран.) а
А: - Cie Grenze gehn; мииовем през грoинua-
ло;—dbn Sitä/u д/Н/п прскосяеим улиците- Bie—
~ diu Se—ißu vredcuTue пролазим бира за вкъщи;
~ MceCciurg eich Bu—lbe еuts/n пътувам през
Магдебург за Берлин; ~ diu Brücku. den Fluss
Täbrne пътувам. мииозом по маста, през река¬
та; — Beug und Tal НаНгсп пътувам през плани¬
ни « долини- /е— Weg д/Не — Sun Berg пътят
върви, минава през ecгocьk плонинога; — Scu
HaCr/n пътувам през море, отвъд ок-оно; е-п
Blick ~ Sri Zaun mu—Znn хвърлям поглед отвъд
през огродоло- las Wasser ging ihn bis ~ iin
ShCu1e/rg залите му стигаше, стигна до нод
рамснстс; Scs Kicil —eihC' II, — Cis Knie ict;—
роклята стига ео под коленете U; n—m lin— les
Feil — die Ohrun zieCcn одирам кожито но жи-
301—0: пран- bis ~ die Olren in Schullen siccken
сe-пъж]яп съм -е шия- cr ist mit — der Kopf
eumihЬeng лой мс цедмишо но сой, по ръст-
качил '- е иа тловоло ми; /ег FI1es triie —
des Ulnr реките uзпнсo извън ор—говссс; les
^.,,1— steie' ~ duz Reni dcs Gcfä/cs зюлесо
прелива !сeьи съда; ctw. ~ BorC wneluz хвърлям
ищ, през оордо;/;ази. сaрясвoм, н-зесле-ям —щ,.
~ Baad деН/и хвърлям се въз водата (от корс-
60): - LcIcCnr jeher мин-сом през cртпов- (зс
До постигна целта си): - diu Dreißiger iineus
,/*- преминел съм триgтеттгт години (над 40
поДмнн съм); c, ist schon — cm Jelt lut оттога¬
ва има повсчс ол година: ies /eil — Sie G—czee
(las MaB) les Erian-te; сова минава грeц!пe-
ло ио позволеното: пран, das gebt nir - eile,
erlnrn пре-пючилом сови прел всичко друго;
c-n — illns lin—un обичим шат шие всичко, —
Gc—üCt, ~ suir Verdienst пес-чс, отколкото пе-
дюооео, се 'л—дза свръх сoсnтги;- му, /а, Werk
isi — c-ics Lob urHa/cz ссерсшиссо ссон по-сИ’
'око ог -'яко похвала- — alles Etwatlc'z glückllcH
много пю—тастлив, отколкото се надяваше- —
alle Maßen scHön с —ссросннма красота: des
gelt - m-c Kräfte соса е нз-ън силите ми;рсзп,:
er ist — alle Bcrgu сой за’!]- през планини и
-елини, много до-лсч: сой офсйа*о; фюм. с—е
das Full ~ Sie Oliun zirhez смъквам шам, кожа¬
та ос гърба; es /*;/ — ,-; Vetsiarl- Hatl/one
лей нс може —а тю разбере; ctm-- — /е4; Durse
tuInUei пепртхвърля’ (пийвам си повечко), Се,
дсНе — С-е HiUscCnur лозе е oртьa вече прека¬
дено; Б. напростронатвонс употреба: 4. вре¬
ме а. в А 'лсл: през; по. зо: icuin — acle Тсде.
Ire* Woch/n слс— осем д—н /една седмнце/. слее
три 'с—мици; iüzi M-rnicz ~ ewei лае часа и
пет минуси- übers Jelt слсд геднна- — Nicit
—icl—cn еставо’ през нощта- /е; Besucl —
WciCnacCeng —ulcilez задържим гостите '. за
Колело- new. - Mli'ag er; върша иш. по обяд: —
Sozziag eusrihc; оспачизам си з неделя; — Jelt
über
524
uzd lig weticn alt ur, ali/cr e1C1r някога
(след Дълги поОини) пик ще сс видим; — Untz
oiet lang 'ле— пю—крот); или пе—дълг; време;
раше или късно; 6. е D през ерсмс но. при.
покрий: — dir At/cle, Cuie Buche nIrecЬ1afc—
зoеп!eoм през врсме ио роОепето, при ч-ссн-’
то: cr ist — n-n D!U—eeaЬ1 bnlthZTc; wotlen '—¬
ре— е прн кражба; ~ lut Ta’UI. ~ 1!ecCn при яде¬
не; 5. причинносм, обикнов. е D: покрай, за-
роеи: - Сег Sarge пе s—z Fruunl kam nt nihЬ'
Се/п. en s—n iljuze Nrt em denUng покрай три-
жист зо приятеля си леи нс номери зрем— де
помисли зо сос';-]]-;- сн село; - dum Lärm
iTuaclc; сьoтжgo’ се породи шума; ~ Cut
Arbeit Esse; uni TtinUcn vetgneeer покрий ро-
ботило забравям ядеше « писне- — Спи и/пеи
Freund/; Sic citrn v/tgessen покрай, породи
—осите сн приятели забравя’ етoр]ce; ~ Aeirag
(свстр. канцеларски език) по предложени-; но
н а /1: рсзп. lass dir — Ciesu; Vorfall k—c gecucn
Heern mccbsun ис 'и блъскай главата с тая 'луч-
ко; нс сн създавай излишни грижи сарo—н и-я-
6, натрупвано е D и А: Füllet ~ FeClet mehЬ1n
провя грешки подир грешки; Wunder ~ Wundnr
/uscCrCc; 'сосос чудеса слее чудс'а; cinial ~
/е, crCuru /n'cunrg уверявам нтпр-кьсцoго.
едно след друга; ns falle mir eins ~ dum c—dern
ein, една след -руга ми идеал нoтм; 7. 01-0'’
но, за; ein Bucb - Käfer книга зо бръмбарите;
~ ein Ticic scltcl/cn пиша върху сдна семе;
8.	' пзаполи— съществителни м прилагател¬
ни- които изискват über— ксто sich bcklagen,
sich beschweren, sich betrüben, sich entsetzen,
sich erbarmen, eiscbiecken, fluchen, sich freucn,
sicb grämen- handeln, herrschen, klagen¬
lachen, muircn- nnchdenken, nachsinncn.
prcdlgen, reden. scherzen. schimpfen- schrcibcH-
scufzen, sprechen, staunen- /naucn, verfügen,
wnchen- wclncn, sich zanken. zürnen u dp.,
Aufsicht— Bctrnch/ungcn, Entzücken, Fteude-
Gcdankcn, Gewalt, Herrschaft- Klage, König;,
Mach/, Predigt— Rede. Schmerz, Spott, Tränen—,
Unglauben m dp,; bestürz/— böse. entzückt— fiob,
traurig и Ор. почти винаги cA (оатср. D)- при¬
мери вж, в съотвомнима пнезда; 9- вреДнцо-
слиптичнн възклицания или проклятия, сА: о
~ die Torheit der Menschen! ох, тая човешка
глупост!; ach - das ewige Einerlei! ох, това веч¬
но еднообразие!; weh ~ die Mörder ох, прокле¬
тите убийци!; о ~ die unartigen Kinder! ах, как¬
ви немирни, непослушни деца!; Segen - euch!
бъдете благословени; благословия вам!; П. odv.
1. прре [вррме на]: den Tag, dra Jahr - гп>ез деня,
през годината; 2. разг. e-m in etw. - sein
превъзхождам нкг.; 3. воен- das Gewehr ~! пуш¬
ки на рамо! (команда); 4. ~ und - съвсем, из¬
цяло: ~ und ~ nass цял измокрен; 5. рсзи:. das
habe ich ~ до гуша ми дойде; das ist nur ~ до¬
тегна ми, ша'нсих му сс; 6. —och 2 Mark ~ Cebnn
оссонахо ми още 2 ‘арки; 7, Онсл- развален
(зо ядене)— твяхнoл; 8. рсзп- дотягаш ми: lu
—Isi lir ~ нс иском —и ле зноя-
über... в аошр- с глаголи: I. /rnb- (уДорвниомо
върху über) има конкретен, пространствен
смисъл и означава 1. преминавано но друго¬
то страна или преминаване не сдна проницо
поарсОамвом действието но основен глагол:
übcischwlттeп- übcr/licßcn, übcikochcn; 2.
поставяно над нщ, Друго: überziehen; II. tr,
un/rnb- (удорвнмепо върху основния плопoлj
обикновено имо преносен смисъл м означава:
1.	прекомерно, прекроено извършвано на Дей¬
ствието на основния глагол: übcifüt/crn- sich
übctnibeitcn (часто = прв--); 2. преминавано
проз, отвъО. наД обсипа чрез Действието но
основния глагол: übe/schnciten. übciflicgcn-
überfahrcn überspannen. überschwemmen (че¬
сто провоОимо c пре--); 3. откривана, закри¬
вано чрсз Действието но основния глагол:
übcrscba/ten— übermüden, übeiwebcn-* 4. надми¬
навано, превъзхождаме чрсз Действието но
основния глагол: überbieten. über/neffen-
übcidaucrn. übcills/сп— überwältigen; 5. по¬
вторно. по-основно извършване Оойаевиато
на основния "лшпол: übeinrbcl/cn- überdenken.
überrechnen; 6. вопло, набързо извършвано
Действието но основния глагол: übci/cscn,
übcrprüfen- 7. пропускане- неДоплежОсне, не-
Оочуванс- nрeнeбрeпвонe; übersehen, übeiböien-
übcrgchcn; 8. обхващане но целия обвие чрсз
Оейсмвисмо на основния плспол: überblicken,
überschauen; 9. пренасяне но Орупо .място,
прехвърляне, проДсвенс: übergebcn,
übc/nchmen, überliefern; 10. изненада, внезап¬
но нападение: überhnllen; überrumpeln-
über. . в аотр. с adj. I. означава качеството,
изразено с основното Оумс. в по-голям, а най-
ввчв в прекомерен размер: übereifrig, überreef
(чссто = пре--, прекомерна); 2. свръх:
übermenschlich— übersinnlich- 3. = огвъден.
.. през,-: überseeisch— tiberrhelnisch-
Über.. в сошр- аъс subs/. 1. има обикновено зна¬
чение- сьoпвeшапвувощo нс онова но глаго¬
ла, от който subst. е произвоДно: Übergang-
Ütenjug. Überfa11, Versteht. Über/rctung; 2.
означеве в по-поляме стопен. размер
съдържанието но основното Оунга. преко-
морносм- провъзхоДсмво (често = свръх,
над..): Übcrkiaf/- Übcifiacbt- Übermensch,
Überzahl; 3. = връхен, прсн-: Übeikleid.
überackern1 tn заоравам (слоп. синор, чсат от
съсеДско нива).
überäckern2 tr, ора повърхностно, плитко,
überall adv. 1. навсякъде; 2. мор. ~! всички мо¬
ряци на палубата!
überallher adv, отвсякъде.

525
überdecken2
überallhin adv. навсякъде, на всички страни, по
всички направления.
überaltert adj- остарял (понятно).
Überalterung /И икон. 1. състаряване (но нсаелс-
м нисшо) - 2. морално износване.
Überangebot п търг, свръхпредлагане.
überanstrengen tn- nc/l. un/inh- преуморявам (се),
~ пресилвам (се).
Überanstrrnngiug/ преумора; пресилване,
überantworten tr. un/rnb- предавам (прв-
„ с^т^^шн^к). поверявам; Überantwortung/.
Überarbeit/наднормена работа.
überarbeitet intr- b /rnb- рази. давам свръхнор-
мена работа.
ü/irerbtitin2 tt: refl. uHtinb- 1. reJI, пресилвам
'е. преуморявам '': s-u Neuvc— ,1—1 ü-urarlcilci
нервите .му '— преуморени; 2. прсроботвам.
дооброОотзо’ f'тoтняI; ÜberCr/iIIiig/.
überbetonen tn, извънмерно подчертавам, ак¬
центирам.
Überärmel ш ш-рък-в-ик
üiiucus. ü-urCus adv. твърде миоте; прекюм—р-
„ но. безкрайна. нсобикновсню-
Ü-ur-cu ш атр. 1. издодсиа напред горно част
ио постройка- 2. (филос- ]ел'сройко; 3. ноз-с’
ü/it/iuir1 Ih/i, tinb- 1- 'грея из-ъи пеззол-ио-
ле линия- 2. строя !'—-——-- напред горно час;
ио постройко-
ü/i—beuin21/; uii/mb-. атр. нед'тр04ва‘,
übit—iftitdbgin tn- /rnib. пр-задеволявам- '-—0-
велявам непълно.
übitbibalein* //: trnb. 1- нс събличам (връхно-
та см Ореха)- 2. задържа’ (nориj-
Übi—bcbn п 1- мсд. скзю'лоза, ‘ърлве кост- ши¬
пове, костни нoрoсcьпн; 2, все. костно улсос-
лецнc. -ксостосo (у консшс),
übitbiUhmeir* tr; tinb- рсзг, 1- тупа-;. пух-от
мс: eins nie dum Stock — пухв-т мс c б-сгуша;
2.	(сет., c—n ~) -осято ми нш., някой,
übit-iltgte /1- препълво’ (болница- хотсл а по-
циснти- посши)-
übttbtlicbeie tr: /inb. фот. пр'-к'па—нр-’ (ше-
тагиеи. пюснcизиI-
übi—blssire /r: untinb. дюизглаж-ам, -онспилвoм;
провя последно тънко юОраОютко но нш-
Überbite п плюмо, пухено зовивко.
übir-iugtn. üiir/tegci* tr: пе//, гпнЬ- I. прегъвом
ша— нщ- - 2. rcJI- нодв-сзам се.
übl—bliUie* tt; untrnb. (c—r ~) 1- прсл-логом пее—’
чс ог икт. (при търг), ноддово’: im Scicli —
ное-аса’ прн игра; 2. недм/шевем, нод-
хвърлям, нодвншасам (рekoрдj: (c-n In uiw.
D —) прeвьзхeждoм: s—c FrccHC/il Ist nihЬ' zu —
]охал'свюсо му ис може да бъдс надминело;
3- leJl- надпреварвам сс: sie übcrlatc; sici in
HöflicbUni'ng се 'с надпреварвах- з тчлнceс-
ГИ-
übi—blliin tr; un/inb- прeтчeo‘. прекомерна мно¬
го образовам (за аметко на цялоатнапс но-
пурc): Überbiidung/.
überbinden* tr. tinb. връзвам (бинт) върху (нщ.).
überbinden*2 tr. uniinh; превързвам (рана)-
überbläsen* /г, untinb. муз, ein Instrument ~ npe-
надувам инструмент, изкарвам обертон (вмс-
сто основния тон)-
überblatten /г, unt/nb, атр. свързвам ((дъски. пре-
Ом, pelеuj;
überblättern tr. untrnb: 1. прелиствам набързо
(кннпс); 2- пропускам (текат) при прелиства¬
нето.
überbleiben* intr; s /rnb- оставам (ксто остатък
от нщ.): ctm. isi ü—crgn—li/l/n ищ. е оегaнanо
~ (нc!ся--ию, н-тпюcрe6-июI’
Überbleibsel п. —s. — остатък (ош ядено), pl. ос—
генкп (от развалини)-
Übltbllniin п, —s. —филм. преливане но карти—
-н—
Ü—trbltnier т. -S. — филм, приспосоСленн— за
преливенс на аорти—Н’
Übcr-lick ш 1- обзор; ебтлед: ui; — über dcs Tel.
lez ^,1'111/, das Ganze обзор ши лелиното;
плашило, на лържссл—асо. върху цялото; 2.
бързо обхвешещ. схващащ, синтетичен. общ
поглед, обзор: ns tChie bin Set *, а— ~ липсва
му юош. еннceгuч-] петл-д- /е; — verlicrig
загубеи’ обсeрo. ебЕлс-а- 3, сбит. кротък пре¬
глед. рсзю.м—-
übetbllckin tr; ин/inb. обгръща’, обхващам с
поглед; хвърлям поглед върху (нщ-I-
Ü—1—belгbten(—I т, —п. —п останел слее нечия .
смърт блнзък-
ÜbirbtiUUl п, -,, — с'тродси ccaгьр, киСорс.
ü—uriе1п/се* //: unt/nb. прелезем, доно'ям косо пра—
теник, куриер (Пмамо- всст)- Übe——tlngmeg /.
Überbringern 1- прите—нк, куриер; 2 търг, при—
т носител, предявител (но менимолншшс)-
Über—tlngitklausci е търг, клауза зе приноси¬
тел (но ЧСkj;
ü—uu/tücktn Ir; untrnb. 1. строя. построява’ мост
(неО река- долина); 2. прсн. преодолявам, из-
глождим (пропсап- nрoпнвoрвчияj;
Überbrückung ./. -cn 1. еж. ü—nrbtücUeg: 2, —!--
лукс. ‘ес; (наД рака- овраг. doi).
ÜbtrbtücUungsktiiie ш икон. краткосрочен
кредит (зс прооО	.
kр)uзшj-
ü—rtbütltn tt; un/rnb. прсгезарве’ прекомерно,
обременя—-’: Übcrbiü’dung/
Ü-iedccb п навес, тешеи.
ü—ttiicbtn /гг unt/nb. слогом пакриз-
Überieipf ш техн- нслuшнo пори,
ü-teClnta; tr; untinb- шеджнеяво’, прсжнзязом-
Ü-i—eickc / покр!вкo, поарнволе.
ü—ttiickir1 ti: trnb. пeстнnaм отпор—,
üliriihktn1 /г; untinb- покривам; зокрнва’. при¬
кривам.

überctem
526
übtrirm adv: оатср- при лози; освен теза: резе¬
на соса осторс-
ü-i-llnUtn* //: untrnb- обмислям цялостно, пре-
’нел4‘-
üb1—i!гe adv: = üicr/um-
übi—ioslr—in ti- прееознрам-
^еНи),! / еcръхдeсo-
ü/i—irebtr tt; untrnb. превъртам (прекомерно).
ÜlirCrncU m I. шсхн. сзрьхнanягoн', маномет¬
рично налягане (ом полкове и полково см-
мoсфeриj: 2- псч, преп-чагсоцС’ отпсчосзенс
отгоре (върхуму. вече отпечатано); прспсчоТ’
ке. (но пощенско марка), 3. такст- щимпо,
оес’о, смпри’—-
Ü/eritues е пресищаше, омръзване, долятенс;
—осоеа: с—е bis zum — gehöret Rniersete фризи,
станело веч— еосодша; посп. Üb/rZliss btine' —
изш-шсст-осо воли към прсснщинс. десоде-
übi—i-^üs^s^bg ad), G (А) (c—r Sechu ~) прссиссн.
оперете— (от nрeсищонвj: е-г Siche — sein нщ,
ми е омръзнело. дотcг]aпО’
Ülbee/üngung /. -еп сал.-ам, дeпъпцнт-п]e са-
р-]-, подхранваше
übi—iUrUcIg tt: untrnb- з-'^.'’-/—-’ ' oп4еь)o '.-
ü/i—Cu—cbscbnIttlicHad). но- средиосо иизе (по¬
стижения, uнпслuпснпнoапj;
üb1ticU(sI ad\: Оисл-; 1, косо. gнoгоцeп]e ——ср-’
що; з ъгъла; 2. ниарнсе; 3. ciw. — /tingnr ют-
МъК-ОМ, 01—0'4’ нщ.
Ü/i—tt/гг ш пресгoрeвoне- 'зрьхтсьрдuС’
ü—itlignie ii. untrnb- (c-m ciw- ~)юр. прехвърлям
(имот)'; Ü/e—lignurg/.
Übi—tili /1- прекомерно Сързонс; 2, прuRърсe-
ие'Г-
übt—ebltn /г, refl- untinb- 1. прнОьгсeeм. нз-
бързвом (c нщ-); ,-u Abrn*en — избързаем,
прибързвам c отпътуването си- prall- ü/irlteu
прибързан, необмислен (стъпка—, съвет, запо¬
вед- дейамвис— женитба, преценка- мяркс-
рсформо) 2. refl- прибързва’: sich in Relen —
казвам прибързана необмислено дума, изпус¬
ка*’ се; 3- (е—п -k * подтиквам (нкт.) към прскю-
мерно бързане; Übereilung//
Ü-irliitn п. -s, - лов. застъпване но дирите (нс
млади олсни).
übereinander adv. един върху -рут. едно върху
-рута- — fallne пода едно върху -руга- 'треме-
ляс—о '—; — greifen атр, техн. зoея-oл се, за-
хепвол 'е елши -рути (керсмиОм)- — schicere
кръсто'——’ (ръце, крака);; - m/aTun разхвърлям-
Übereinkommen* int s trnb- (mii u—e üb/— utw.
~) споразумявам 'c. 'ьгл—'явам се (за Hm.)-
ÜlcuCiikonnr— п, Ü—eritrkгrT1rCc-Iop^сумeи]c,
'ьтлaеиe: stillscHmuigunlu Ü/u—uiekmeTt мълча¬
ливо еьгп—'ue’
übereinstimmen intr. h trnb. 1. (mii e-e) съгласеи
съм c нкт.- 2- схожеиме си. сътл—'уземс 'е; хер-
монирамс си: nt stimme mie mb— vollkanmun
übe—ti— сей c сьтпeет] непълна c ’-—-
NcciZrc/c n—1 Ar/ubot Нитпее; ,a ziemIbcC
übitiir търсенето u прсдлаган-тю, може —а сс
аожс, сн еьюгcccслвтвахo-
ü/trtbesebeecel adj. pari. 1- вж, übereins/immen-
2- слнио—ушсн (мнснис).
ÜbertinsS'mmungj/. -ue 1. съгласие. сднню-ушие,
-линсс—а, унн'юн: Cie ~ /wiscicz Denker uni
Empfinden единствата между мислене « чу—’
стcтвaнe; 2, еъглoетcoнeсл. схюжла—с- хорме-
ння: Ciu Ticntic nie dit Ptexis In ~ btlngng
еьтnaстзoм теорията c проксикосо; iit
EizzaCic e-e int Ausgabe In ~ -ringen еьглo-
ствeм- привеждам е хармония приходите с
р—зхолнт—-
übe—tinUrt/fin* ln/r. s tinb- (iit пет. И съвпадам,
схеждам си, еьолзттелcузo‘ с«’
übi—1isU adj. рап- покрит с лсд. сenegтн,
übc—imcTbndlbcb adj, свръхчувствитслсн-
Üb1—1пpftnS1!rk1!t / езръхчузетcнгeлност.
üic-t-füllt; tn. uniib- пртнспълнявeм (план— но-
фяДj;. ^егег-ТШет—
ült—ernälrt adj. рап. прехронтн-
ÜberetrEeugenge,—сcрьхпрeнсвюдслce-
üb1t1es1и*| пе/l- untrnb. преяждам: tu Hai sich
ubcrg/gise/r повредил 'и стомах- ат прсяж-
--]-.
übt—rssce*2 tt: trnb-: sich D c—n Sp/Isc — втръсва
ми сс делено ясли- (ош много яДене).
übltlUiUmäßbg adj. сcрьхщалcн-
ü—ir/ibrtn*1 tinb- I. intr. s (прcIмин—вoм оттатък
(река) (а кола:- кораб)’ II. t прсзю'-—.’ оттатък:
Сет FäHrmeer Hau mich übntgufibr/g лодкарят
мс прекара през. eтпoтьк реката; разп- ,г е-е
üblrgnHiCrngn Persan! -ми чс луд човек’
üblttiHrin*2/;: un/mb- 1. пр-гозвом (Дата- амо-
рвцj: рсзи. е-п — слотем нкг. е ежеСо 'и
(превъзхождам го); 2. инн, пр-корвом гале¬
рия през залеж- 3. жп. прсмн—озом отвъд опре¬
делено място: lic Ha1tuetnI1u, dcs Signal ~ ми-
новам 'пир)ала. снтнеле. без до 'пра; 4. пре¬
косявам ' прcвосно 'рел'тзю (реки, улици)- 5.
леко иaмaсв—м, миназам (' чcлкak: ibn Tilci nie
ine Schwimme — минавам таблата c гъбата;
ns übetHuC— eisUelU ,-— Rücken n-д-нa тръпки
пeпaсн гърби му- 6- преуморявам (коне) ог ки-
ране; Т-р^а^^г- ощетявам. измамзам, нс]трoзaм.
иззезвам-
ÜbeeUHCrtu/ -еп прeaоеяв—иe, прсминаеон- (но
„ рекс- мюре).
Ü-urZci| т 1- исочокваио. Rиeсoпию нападение:
рсзп, vcezcIC/n Siu ib/s/n *! нзвинявойте зо
внезапното ми нахлуз-нс у за'!; 2- хиОр. пре¬
ливник ио язовирно сесии (зс пребивано но
излишната воОс).
ülnrfaiene*1 intr- s trnb: 1- подам към 'рсщн—го
страна- нoдe]евoм ио- нщ.; 2. подам върху (за
поло)-
527
Übergang
übitZäeein*2 tr. un/mb. н-педем иеие-сиию. c из-
н-но-и. зръхлетязем (т р^е^г^.^): восн, cin Lail
~ нахлузим е слгoнa- in— SciicH. K—ankbn!u
üi/eTici mich сън. Сале'; ме нaпcтиo; рсзп, die
NahЬt, ubn Gcwiitcr Hai uns — нощта ни свари.
буря ии нзшешеде; шап, mein Vetter ei' s—e
ganzen Fim-ile Hat uns ~ братовчед ми c цяло¬
то си семейство нахлуха у нас. изтърсиха ни
<т '— но тасти-
Überfallhose f спорт. понголюн ио тренинг кос¬
тюм, топлик.
überfällig adj, 1. мор. свиац. -—пристигнал по
розпнсонне (корав— аоиолетг)' das Sclllf Ist seit
3 lagun - корабът вече трели ден ие пристито-
2. търг, просрочен fмc]!тcлнuuo).
ÜbtrIillUnmmario п дежурно полнцсй'ка ко¬
манда (готово зо тревога)-
Überlnngiи* //; untrnb- тсхн- тл-джо'вем тънко
(аъО).
ü/i—tärbin1 /г: tinb- боя-и'В0М’
übl—färbrn2 ti; untinb- пюзлюрио 6о4-и'вом. пре¬
боядисвам,
übl—iCbltn /гг untrnb- прспнлявам; пран- ретуши¬
рам, оглеждам,
ü/iuZuin adj- пг-фuн-H-
übt—fCberrn tr- untrnb. префи—вам-
ü—ttiltcntie* ti; un/rnb- оплитам (дамаДжана)
ü—etlliegtn* ti: un/rnb- I- прелитам нод (проО.
аерона-, моро) Ilrc Wangen über/ih/ nin Rot
руменина заля строшил- U; 2. прочитам бегло
(писмо—, ввапнukj;
ü/ttt1btßtn*1 inti: s trnb. 1. прenнcaм, и прсн-:
ict Elicr. de, Wassu— Ist üb/rgh’loeshn кофата.
ве-осе преля; die Amern iließ/n über очнсе cc
—ат/зот- des H/rz fUc/e voe DerUbetUnie ü—cr
сърце;; прелива от благедорцюст; разп. vra
Höflichkeit, Friugdl-cbUc-' — прели—-’, рoсco-
пям '' от учтивост, любезност, 2, (за бои, крас¬
ки) прелиеол с' (еДна в Oрупоj;
ü—rrflleßte*2 tn, untrnb- (за воОс) новедцяво. за-
лиза (лелини, лизали).
ültaflügu-e /г: un/nnb. 1- пран. иа-мнновом (учи¬
теля аи); 2. восн. обхождам (неприятелското
„ Крило);
Ü—urilmss е (- an ntw. D) изобилие; излишък:
розг. ie — irlce живея е изобилие, нслишък-
Geli isi In, Im - vorlir/c; пори име з .'00!-
лнс, излишък; /11 ~ ио лоса отгоре, без де е
нужно, при тези зо лишен път.
ü—i—fiüssig ad), нзлиш-н. ненужен: mach dir U-c
~' Sa—ec! нс сс тревожи ;^eпрoсно!
ü—i—lLüssigi—aibsi adv. излишно, б-з нужда.
übi—fluttn1 iiitri s /rnb. прелива поройно (рока—
мора)-
üblrniUir2 tr; untrnb- 'атисем, назалня-ом и
прсн-: Cut Markt ist van nrnez ErZ'Iz/izgcn
ü/itfluene позаръс c новеднен ел неан изобре¬
тения; Über/lüftung/
überfordern /п, untinb- прекомерно изисквам;
_ искам повече (отколкото 'е пюпaтeI’
Überfracht jl жп- 1. 'връхлето над допустимия
безплатен багаж; 2. лексе за такова-
überfrachten /i: un/mb. 'еръхи—тоеиреом-
überfragen tr- untmb- пипам повече, отколкото
можс до ми се отговори: la Ibn Ich ülcrlaад' по
тая въпрос нс мото —а зи кожа нищо.
überfremden //: uH/i^ib- иоеюднявом ' чуждест¬
ранни! елем—нти (етнически- стопански, фи-
нанаови)- Überfremdung/
überführen t/г trnb- 1. прсно'4М оттатък, на от¬
въдния бряг; закорвам, пгe’теcco’. пре¬
хвърлям, прекара-’: Trippcn an, ent c—z
arCnr/n, —ach c—m az/urez KricдsshCe1'1itz ~
прехвърля’, прекарвам войски но —рут боен
театър- e-e KtcnUnr Ins KrenUnrbaus — сoцoсям,
зокорвом болен з белш/ш-ли- 2,	e—r Serif
aus dem Husen; Zustand/ in du; ilüesigcn — прс-
връщом вещество ос твърде е течно състоя¬
ние- 3- преустрой—-’’
ü—t—lüh—tn2 //: un/rnb. 1- пренасям (тържестве¬
но): Cie LcicCc ies FiiSlerrz antic i; ies
Ehrenmal üict'üCri (но u: ü-urjcHührl) лялата
на пълаеводсцо сн—с пренесеше е почетния
мовзюлти; 2. (c—n c—r Tal, c—s VcrbrccHcn, --)
изоСличо-ам, уличез-.м (в нш . )- -еа-зсам зн—о:
len AggiUleg'e— — изобличи--’ обвиняемия;
c—n Cut Lüge G ~ изоблича-—’ нкт е лъже; 3.
остср- (n—n vrn utw, ~) тОcждoвe’ ' —0)-'--
т-n'твa: er bst ü—nrrnii' uzi nicit überführt сой
е продуман, е ис убеден- 4. атр. пг-aoрвa’
(път- линия - канал) по мост (наД рока- Доли¬
на): 5, е—п Mauke nie Wate; —- Waren — пазел’
-яв-’, пр-гьп)зo’ позор със стюан, нотруп—
~ вим прекомерно 'теан но позора.
Überlüirung/.-cg 1- внодукт; конол шал —отше:
надлез- жп. пюллсз: 2. еж, ü-iuiüCucz I. 2
Überfülle/. — голямо изобилие; нзлншък*.
ü-uaHüllen tt; untrnb- препълвам, прслъпаеом
(еfм)могхa);pn1i ü-uriülit препът;—!] (театър,
солон т Ор); Ü/erlüllung/’
übiriüeet—п /г: untrnb. прехранвам (.-жнвотни-
пмици),
Üher-gibe'1/— 1- восн. прс—асаис. к-шпул-ция
(но крепост): 1. еръчеошт, пртдавиц— (но пнс-
. мс. стоки влсденио)
Ü/trgalle/вам, чума по гевсдасо.
Übergang е 1- преход, преходно време, съслоя-
нне. положение: dir — vrn Stsrn n—1 Drang
/nm K1eee-z-s11s преходът ют ..Бурните усп-
реми“ към клиснщ!'’-;муз. - ans c-t lazaut -е
с—е enSirn преход, пртмншо-ош- ег едно лепил’
нос; з друго; 2. и воен. преминаване (норекс
плонино)- Sur - Napoleons ü/сг din Alpen пре-
мниосонттю ио Наполеон през Алпите; 3. па¬
саж. премннееоне; проход: жп. прелез: восн
eile«» /uHurrscic; владея, аюштрелнро’ всич’
ки проходи. место зо преми—овоцС’

Ü bergangs/anzug
528
Ü-irgings/cn/ug m. -kleid n костюм. рокля де—
’!'-';]; —Bist-mnung / преходна розпер-д-
ое; —IrücUc/.жп, хармоника (между вогоннте
но бърз —лек); —sUciinn J ж п, възлово горе;
—siuiiey= Übergare 3; —verktir in трацзнгши
еьeoшт]ня pl-
üitTgat ad). .метал. преварен (преиоиерно ва¬
рен) (мсО, чугун, стомани).
ü/i—gi/rn*1 /г: trnb- 1. (c-n ciw- —) мятам отгоре
—Ш-, покрие-’ ' (нш-): n—m nin Tuch — мятам
—к.м- кърпа, Ho’—cca’ го ' кърпа, 2. рсзг. пляс-
ким, удрям. цопво’: gii bin elzs ü—ur! цепни
го. лупи/! му с—иц!
üblrglbtn* untrnb. I. tt: te/l- I. прс—озом (сс) (н
воин.) (крепост. проО, ръководство); връчвам
(ключове', документ): dir nruc StrccUt wutle
/um Verkehr - —овала линия беше пр-еод-шо,
пт'нoco з eкспnоeтeпuя; utm’- int Öttuni-icCUcil
—	диво’ гласност но нш.; с-' Sccbc Sem Gericht
—	предавам спарен въпрос но правосъдисте,
съда. 2, refl. повръщам-
^1-/1110' п по—толяма предложено сума при
—-—диване; ~gгbühe/сврьхтoaсa, допълнител¬
но тaкеa-
übitgiHrn* in/г; s trnb. 1. (zu n—m —) премннавом
ос'ртще, към. шо нечия стрина. з —рути ръце;
восн. прел---’ '': int des link/ Ufer — пртми-
нозом но левия бряг; cr ist zni Fe-ziu
üicTjcgeiigr; сой 'С предаде не. премине към
—спрнят-ля- Са, Gtnrie'ück ging ent Sie Söhn/
über имотът мине върху 'ннасстс; 2. (zu eia¬
—) (прcI’!нeвeм, пристъпвам към нщ.: wir
/ciu; zut 1111,0-11-/, zu e—m arlutnn Thema
übe— пр-мншоваме към днесння ред. към дру¬
га тсма; Scs Rcg-mune gebt zum Argrb/f ül/a
полкът ‘и—аза з настъпление; 3. прелива. из¬
лиза. нс'aoчe навън (обикн. за течност), м
прен.: ibe Augen ebner; Ihr über очите ü сс на¬
лях-- рсзи;. lu wirst eeiuiIun müssen. dass dir lin
Augur — ще трябва таке до работиш. че до ги
изскочел очитс-^с^п^. wenn er Sbcb sicbu, w/rlcn
Ihm die Auern — като те -«-и. ще облещи, опу¬
ли очн; 4. in eiw- findntnsI — (пр-)миновом з
друго палаж—ннс. съетe4ниc (и писп-): FIcIscH
geht In Fäuln-s übur мс'оте зепечза -и гние:
las AzCc—tc gubt aus G—mall tn E—Sur übur он—
---теса преминава ют сол миньор е ми можюр.
ü—itgCHie *1 /г: un/rnb- 1. (/-и. /iw. -) ис всcмoм
предвид, пропускам. нзпуске’ (нарочно)
(текат, пасаж в книга); пренебрегвам, '-0-
бнкелям. не 'ечие-м- зошсморяео’. ис об¬
ръщам внимание, отминавам (смълчание): с¬
— leb Sur B/Hördntrne — заобикалям нкт. при
повишението- u—n in Tusiaerni ~ ис уле'^-
зам нкт. з '—-^-—«—10 си; 2. е-с Rucbem-g, е¬
с Aibirliu—e. ui— Bucb — хвърлям още един
поглед но, преглеждам още веднъж 'метко.
статия. книга; 3. лов, не преследвам ('леда на
gивcчI; 4- оамор. нарушавам. пр—стъпвам
(зепев--, закон); 5- оатар. ('—п in ciw- D -)
пресъзхеж-о‘- ^trg^ung/.
übc—ginug adv: nрcдeстeтьчно-
Übt—grpäcU п. -s, — пътнически багаж свръх
—ерм-то (за безплатен провоз в някои стре-
ни). свръхо-г-ж-
Ü—tugtaalt f, — надмощие-
Übir/emiclt п— —s, —т 1- шал—ерм-ц; с-тле.
сcрьхг'глe: жп, dit Ko/Hur icl füzf Kilo — ку¬
фарът е по-тежък ' пет килограма (от нормо-
ма); розг, Cis — bcUomm/n сeгубвoм рав—авт-
сис; 2. превъзходство- надмощие, прeзeе: —
ü/cu c—n /nUommer -абнеи’ превъзходство не-
иаг-- das wit'ecЬaf'1icCn, m-1-'är-ecCn — етопoне-
косю, восшшесо нодмошне; ias — int hnme-
nis'iecЬ/n FäcH/t In Luhrc-en прсз-сът но ху¬
манистичните пртдмесн-
ü-iegiußce*1 tt: //mb. 1. преливам (от еДмн съО в
друг): 2- прeпueo‘. гoссипвe’. разливим (по¬
роди .много поливонс) (мляко, вино). 3. поли¬
вам ' шц.: die Turku - поливам със сос; c—m
Uciics Wieent — поливам икт, със етуgcнo BO-a.
ü—e—/iußez* tt; un/rnb. 1. полнзам алгаре—атта-
рс, малко (цветята): 2. заливам, обливам:
Backwerk iit u—m ZucUnrguss — золнвом с.лод-
киш с глазури- iit Gesicbl war von c—r /1cm-
lerder Röte übergossci лицето ü 'е бе сoч-р-
вило като божур-
übttgicfiln ti: un/rnb- лвсов. прс—ншавом (зи
дървеса), недеишавом-
übt-glpscn /ti untinb. гипсирам леко,
übt—glisin tr; itHtrnb- 1- потв. покризим ' глезу-
ри; 2. глсджо'еам-
ü—reglückllcn adj, пр-шa'гпuз-
ü—itglühee /г: untrnb. техн. прснотряеом, преио-
жсжовам; прегарям.
übergolden ti; un/nnb^. позлатявам. покривам лека
със злето-
übi—gtiblie*1 int h trnb. (eil /tm. -kI- разпрост¬
ранява’ '', гoспрост]рo‘ се; прехвърлям 'е.
преминавам оттатък: Scs Feuer grifi scbeuil aul
les NccHbctbcus übia пожарът бързо обхвани
u съседното къща; 2. прсн. намесвам 'е, -ме—
шатсnствузoм: in Hrrmde B/lugnbssn — навли¬
зам. намесвам 'е в чужди праза. -л-'п-
ü—etgr/tffen*2 /п, untinb- sbcb D dir Hc—1 —, sich A
.. ~ ноеяхзом си ръкато-
Ü/irgrtfl in. —(/)s, —c.. змcшaтcпетRe; превиша¬
ваш— на влест- пeеcгoccлсcee: ui; — I— ein
Hrenlus Gebiet ем-шагел'тве в чуждо обл-';;
-е von Vorgesetzt/— превишаване иа злост от
начeли]uu; 2. н-по-сиис: eärieebehCu —е раз-
байниче'). н—па—сиия-
übergroß adj. прекомерно иолям, огромен.
Ü-rr/rößu ’ рoсмcр но- иeрмапнu4 (зо орех^и—.
обувки)-
Übergurt т. -teta -е ремък които минава през
.. хамута.
Überguss rn L лазура, готе. поливка; 2. техн.
отливка.

529
überhören
überhaben* tr- trnb. рсзп- L er hat den Mantel über
той е наметнал палтото си; 2. рсзг. etw. ~ нщ.
ми е омръзнало, дотегнало; 3. etw. ~ нщ. ми е
останало.
überhalb а^и рядко = oberhalb.
überhalten*1 tr, trnb- държа отгоре (наО нщ).
überhälten*2 /п ип/гнЬ.: e-n - свстр. искам, пре-
„ смятам повече (пари) нкм.
Überhälter т. -s, ~ неотсечено, самотно голямо
дърво.
Überhand /, — остар. нодмешнс, през-' (=
ObutЬanSI.
überhünd adv, ciw. пеете ~ 3']’- връх, р-зре-
ссеи се, твтлuчoвo сс прекомерно. неимовер¬
но: die Ursicirrieii, int SereBcn1rri Cai ~
gnnommnn несигурност;-. уличният шум 'е
увеличи неимоверно.
Überhang ш 1. нaдвuенoлa 'кали; 2. атр, изда¬
дено напред торна част иа постройка (чиимс)
(напр. сркср)‘; 3. драперия ио- прозорcu. сaвc-
'-- 4. клони. плодове, н—]'нелн з сь'-диия
-зор-
Überhängen*, Überhängen* inti: h trnb. иа-си'-
шал съм, нодзсстш съм, вися ио— ищ. (зо по¬
крив. вряп, сислм- атряхо. клони)-
Überhängen1 tn. trnb- мятам. екочеом. намятам
(шал. кърпа. манто- палто- чанта): е-е Fibrin
~ окачвам пушка през рома- len Rucksack ~
мятам раннцота (на пръв).
Überhängen’ tn, un/rnb-: c—z, cim. mii ciw. ~ на¬
капвам!, покривам; мятам върху (икт.. Hm-): siu
baetn Cc— Käfig eit e-e Tuch über- bänei тя беше
метнело тена якърпа върху кафезо; de,
Gi-äz!er att nie g1eticUl1z Semt/rcUig
überbägg' перило;; 6-ше накичеше c вcсeин
кадифени поариваи-
überhärschen ti: untrnb- пеаривом сс с, зелавям
тъна- каре (рана, снят).
übtrbart adj. твърд, корав като камък.
ü-t—läeit— /п. un/tnb. с—тзьр-4зe.м, премного '--
а-лявам-
ü/i—HаeUгn t/: reß- un/rnb. 1- (cim. —) корем много
бърза, припряно. ускорявам! много (нш-):-пгз-.
das Teipo ~ ускорявам прекомерно темп;;;;
üectCasen' Spruche— поверя припряно; 2. nc/l,
. прибързвам, uс6ьрсвaМ’
Überbau е 1. лваов. изоставено сечище- 2. мин.
шедвесен плост.
ü-trHäult— /г: untrnb. (е—п, ciw, eit uim. ~) зат-
ртпзo‘. отрупа-’, струпвам, о6'ипво‘; пре¬
трупвам, м пран, (със зоОсчи- блсиоОсяния—
упреци- обвинения): с—п Sclteie'lsci nie
Pepi/rn; — засрупвам бюро с книжа; cr hat eich
mie Ar/cli, GnscHunkc; ~ претовари мс c риОо-
то. отрупа мс с подаръци; Überhärtung/.
überhaupt adv: 1. изобщо, въобще: Ich кси; ile
- —Ich' mnCt glai—nn изобщо нс мега повсчс
до му вярва’; 2, съвсем: ~ nlcli съвсем не- icb
habe ~ k-e Lust съвсем нямам желание; 3. осо¬
бено; освен това, още повече че: ich kann dir
den Vorwurf nicht ersparen, ~ wir müssen uns
noch über vieles auseinander setzen не мога да
ти спестя упрека, а освен това въобще трябва
да се обясним по много неща; wie schön ist
doch der Wald, ~ im Frühjahr! колко красива е
гората, особено през пролетта!
überheben* un/rnb- I. /г. (e-n e-r Sache G -) изба¬
вям, освобождавам, отървавам: e-n e-r Pflicht
- освобождавам нкг. от някакво задължение;
Ü. neJl, 1. изсипвам се, осадявам се, изкилвам
се (от вДигонс но тсжеати); 2. гордея се,
възгордявам се, надувам се; надценявам се;
въобразявам си: остср- sich s-r Gewalt G -
надувам се с властта си; Überhebung/
überheblich adj- 1. надут, надменен; 2. ароган-
.. тен-
Ü—r—HCbltcHUitU /. — 1- надуто';'. но-’енце'г. 2.
ОрЮГОНСНЮ'Т.
überheizen tr. un/rnb. сeлeпля‘ прекомерно;
Überhelzung/
übre/ni—, пе—рядкю —CCr adv; бегло, повърхност¬
но, отгорс-отгорс-
üit-hli/ens: un/rnb- прсшагряеа’, ногрязом пре¬
комерно (порен котел- нсчkcj- пран, übcri-tzln
Gnmüicr, Phantasier кроИшо рaсгюгтщeнн. роз-
полени -ухевс. фoцтaсн!- Überheizung/.
Überhitzer т- —s. ~ тсхн. пр-гр-вотел (в котел
но нcрохo0j-
überhöhen /г. un/rnb. 1. прозя (бент, зид) па—вН’
сок- пос-нга’; повдигам прекомерна- пран.
и'зи'яс—м: подеилвaм, 2. пр-твcп!чoвo‘ нзоб-
резявонсте но височини (нс мопопрс<фски мо-
00^); 3. спр. повдига’. прася по—висока
Външното страна ио завой (на път. манеж):
Überhöhung/
überholen1 /rnb. .мор. I. /г: 1. превозвам, прсн-’
сям но другия бряг: hol' ü—ct! хей, лодкарю’
(повикване)- 2. юбръщом (платното): II. intr.
h (зс кораб) шаклешясо’ '— много не сеното
'трона.
überholen- /r; untinb- 1. изпре—арво’, ноепрс—ар-
—ОМ’ надмина—-’ (автомобил- колоездач, пе-
шсхoдeцj- er ici alle suizt M-eerЬü1cr überholt
тоШ испр-вoри, иоемн—о —'ичкисе сн сътчт]н-
Ш! (по успех); С-е Streßun/el; wir! ruclts
ü—urhoit трамвая; трябва еи се цо-миназа вляс’
ио; рсП- adj. überholt аст-рял, отживял (но¬
вина. модсс, тсoрияj: 2. поправя’, привеждам
з изпровност. ремонтирам, проверява’, пре¬
глеждам (машина, мотор, кораб, лoдkcj—,
Überholung/.
überhören tt: untinb. 1- ис чувом, нтдечуво’ (по
невнимание, 1н^ерочно): -—' epöeeiecln Bcica-
Uing ganz ü—irHötin преструвам ст. чс нс чу-
-ом nоg!Грoвeт-nцa бслежко; 2. изептшвo‘,
преписа-’ (урок, нщ. ноuлусм);
34 Немско-български речник, т. 2

überirdisch
530
übtriteisch ndj 1- ]—'—’]—, —сС—ссц, свръх-тс-
с—сг—сн: ein Wesen von —tu SciözCcii същество
c неземно красоти; 2. цол''—’—— subst. Cie
Ü/ctiгi-ecCnn сотес—лс, духовете, ангелите-
Übe^cckt/жакет, яат (безръкссви}-
üitrjäC—ig adj. шо— —дни година (по възраст).
ü/i—kenC-iilU adj. рсзп. предвзет.
übcrklcbc—1 tt; /rnb. зол-пво’ върху шщ.
übtrkie/tn2 /г: un/rnb. облепям ' нщ, (прозорец-
Оъакс— плоkcшj-
Ü/i—k!ibS п връхно, торно дрсхо,
ü/t—kltiitn/-: un/rnb- облича’, покривам е плот,
хорсия (истр. сссшн. —роси)-
Übttkltiiungi ./ * = Überkleider.
Übcrk|ebdung2/ —еп покривка (по стена. в^стс).
ü/t—Ulug ndj- -'сзц-сщ. ‘ногюзна-щ.
ü-utkocHen1 in/r; s trnb- изкипяе^-’- прсн. анп-
ваМ’ исбтхвo‘: ег Uocii /ат zu iciclt über гей
лесно кипва, сей е много избухлив.
ü/1—khrЬ1n2 tt; un/rnb. 1. '—орявом малко. посви—
рявом; 2, сварявам повторно, geсcaгявa’: das
Kri'hlt zociiais — еоевaряce‘ компоти-
ü/i—khiitn* un/rnb. I- tr; 1. цоследясо’, полу¬
чавам по цосл—ессзо, сocoрвo’ (остo]aлeI по
тродиция: wir Habe; cs cr—ilch — получихме го.
пална —н '— по l-eеneлетвo-part- übr—khmiin
поптч-ц. предаден, зесерен по тродицня: сре-
Л11Ш1Юшсн: ü—nrUrmi/gn Sliien, Gc-räucic сри-
еициеш—н, сoceрcц! —реви, оСичеи; 2. (c,
überkomme с—п) еОхваща, eoс-’o (чувство).
цonягo, сполетява (болест): Ekel ü—n—kam ibn
отвращение го обзе, 3, imp, е, überkomme eich
ici/, kill огън .ме eoс-’o. 'судс—н тръпки мс
пелезсас; 4, оатср, (е—и, utw. Ч овладявам.
нодзнсам- II, int s D: Сс, ist iit von den
VorfaCrun — лоса съм носле-нл от дсдисс '«.
ÜberUre/U / свръхсила, прекомерна енno; из¬
лишък не сило-
ü/1tk—Ueeгn tn untrnb- покривам ' кори, корица,
übt—kügiln rc/l- un/rnb. преобръща’ се. търка¬
лям '—.
üicr-i^n/it^i^*^1 tt; /r nb- претоварвам (па Оруго пре¬
возно средство) (смока). жп. сронсперсиром
(пътници)- Übeгla!ungr-
übcrlCiin’2 tt: untinb- 1- претоварвам (кола)- пран.
претрупвам, обременявам (паметта): er Ist ebe
Arbliu — претоварен, обременен с работа; Ich
Habe mir du— Magen — претоварих си стомаха;
ubn übntleninrer Sill претрупан. много пищен
стил; 2. сл. пр-сeгeждeм (акумулатор);
Übereilung/’
übitlCgrrU adj. pai/. иа няколко слоя. н пран.
Überlagerung/ —еп псол. нoспоcни-; наслоява—
’. -е—
ÜbetligirmegSimpläeger трад- стпcрхcгcроди-
_ н[си приемник].
ÜbirIäed/IaHe / междугрод'К] тромеаИ [—];
—fing ос пел—с но далечно гeссceя]нт;
—UraTtacak п - —aurU; —ititung/сл. долекоп’
ревю—- -'ost J- — транзитно поща; -vtekeht
е междуградски (камионни) съобщения;
—ит-U п, —ztztTlit /Доалскопреседна електро¬
централа, lowm-’
überlang adj- cвьр-c. прекомерно дълъг, н пран,
überlappen ш припоарнсом-
übi—1asetn*1 //: trnb. 1. разп; оссизям (неупотро-
бено- ноизkoнсуuuронoj; 2. пуска’ ле мине
остатък (пътник).
übir1Cssrn*2 tr; untrnb, (c-m пет. Н 1- есстъпвом.
дево’, предавам; търп, оставям: c—n ciw-
ft/-wi11ig — отстъпвам нщ. нам. доброволно,
ies het tu mir bill-д ~ гой ми го ест-ви, даде
-вснне; 2, предоставям: /еа, s—m Ermessen —
предоставям нщ. но —ттозето усмотрение- —
S-c la, eit, m—t Sorg/ прсдоссасстс лази но мсн.
но моите грижи; c—m iin Wahl ~ предоставям
на’, —а посере; sici D eclbse — s/in пртеeеca-
зен съм не себе си; cr Hai cs mir —, zu nneecЬn-Cng
той предостави ие м—нс до реша; 3, refl- пре-
даеом ее, есдовом сс: sich BeerccC'igger, der
Freude, Sri Zorn — есдова’ сс на размишле¬
ния, ши реле';;-, оставям сс ши гнева си;
Überlassung/.
Überlast / свръхт'жс'т, саръхлювир; прекомерен
тесар, бреме,
ü-iuiasItn t/г untrnb. обременявам, претрупвам,
пр-cоcaгca’, н пран- (кораб, коло, машина,
аърцс- корем- номtспj- u—n nie At/ei'ng ~ ебрс-
мснявем нкт. ' много рисото; rin Bncl mit
Ein/n-in-ic; - прссезарвом книги ' излишни
подробности; Überlastung/
überlastig adj. претоварен (кола, корав).
Überlauf ш тсхн. преливни), пр—лиеша тръба (нс
мивки, тръбопровоДи, цистерни— воОохрони-
лнщо- резервоари и пр-); хиОр. етлнзшик (но
язовир)-
übtrlamlie*' inti; s /nnb. 1. восн. избягвом. дс-
зсртирам: zum FuInd — е-з-ртир-м. избягаим
при неприятеля; 2. (зс кофа, бъчва- монОже-
роj прелива- (за мляко, воОс, супа) «зкипяеи:
diu Augen iic/cn Ihm über очите му с' наляха.
нoпизeх— със сълзи- прен. din Gcliu lief Ihn übc—
излезе исeьц себе си от гняв-
überlaufen’2 tt; un/rnb- 1. н imp. обзема, обх-още
(зо чувство— тръпка): Aggee. ui; Sciauer
überlief bin стрих то обзе, тръпки го полoс]хo;
ns ü-rriänTt iin huiß. uisUcie горещо пет го об-
ливо. ледени тръпки ио побиват; 2. трупаме сс
(при лекар, в курорт)— препълваме. тъпчем 'е
(в .магазин): eirscr Atze wird ~ много пouиeн-
;« тичат. сс трупат при соя лекар; dir Kurori
Is' — курортът е претъпкан; /е— M-r-eeer ist von
Bitten übutleuf/n миниеcърът е отрупан c мол¬
би; liu Luutn wutlur Hl/т voe BriUlure — тук хо¬
рото нямат миро ют просяu]- 3. преглеждам
бегло (сламка- пнамо); 4- рядко изпреварзом
_ при ТИчИЦС’
Überläufer m. -s L восн. дcстртьeр. б^ещ 2.
лов. дивеч въз второто eo-uh-.

531
Übermut
^^lautertieR/ — претрупаност (ош клиенти.
,, поавштпв^т^и^);.
Überlauf/hahn ш махн. кран на преливник;
-klappe//ли«. клапа на отливник, преливник;
-rohr п тсхн, преливна тръба.
überlaut adj- премного шумен, громък; прони-
зителен.
ü—ieitlcn nefl- un/mb- 1- преживявам, юи-пяeoм,
надживявам: пи ici seinen Ruhm ü-cei/lu над¬
живя епaвoгo си- er bau den Tod scIe/s Sabic,
nbcHe üle—ln—U геи не може де преживее смъртто
но сине '«; dir K-ankc wird linse Nicli nicHu —
болният ие ще изкоро тоя нощ. нс ще доживст
де утре; et //hör' zm den wnn-gnn Ü—ntlnlnei/g
ict ScHIZ'skauisiTO'hu гой е ют молкю остоне-
лите жнзи ог корабната катастрофа; 2, refl- Ces
hat sich ü—ntlnle лоза е отживяло веч— вр-м-те
'И-
übnrlibeesgroß adj. пе-голям юг човешки ръст;
t по—галям ог естествени зеличиио-
Übcrlebsel п, —,. — е'тотък ат миналото,
üli—llbU adj. pari, 1- отживял, остарял; 2. зж.
ü—ntl/—/n.
Überlebtheit f -еп отживелица.
übi—ligin1 tn nefl- /rnb. 1- 'лапам нщ. отгоре: Icb
i/gu dem Pfcrd c—n Deck/ ü—/r покривам аоия,
земята’ го- ü/itgilngti Brutlur дъски, сложе-
ии с—ни върху друго със зoстьпca]-; 2. refl.
навсждем се, но-е-сзам сс (ноД прозорец, по¬
рило): мор, (за кораб) наклонявам 'е: er Нсеее
sici zu auie üiureu-cgt О-шт се ]oев-еил
премного (нод псрилoпoj: 3. рсзи;. натрупвам
(като го сложа но коляното &()-
übe—11gin2 //: un/rnb. обмиcляM',обсьжg—’мрсзп-
hin uni her — добре от всички страни, обмис¬
ля’ я и тъй. « и—очс-
überlegerr’ adj. 1. пр-възхеждош: c—m се Vcrstczd
~ sein превъзхождам икт по ум; /ciicniä/ig —
suln превъзхождам по СрюГ, имам числено
прeeьсхegеcce; 2. сoеотccгтц, спокоен,
ш-възмути’, хладнокръвен- ' чувства но
превъзходство: е—' —е Miene cmZsut/u; присмеем
самоуверен, невъзмутим израз.
Übt-lt/uibt*' /- — 1. пг-cъсхюдетcю (смопана-
ко- материално, военно. Духовно, нрсвственоо-г
ji, - ü/nr Sie crlcren izurUnnzu; прнз—овем
превъзходството му -и— другнс—: 2. хлолиак-
ръси—. нeвъз‘тcн‘ост’>
Überlegung/, —пи 1- вж. übcrlcgcr 2: ohne —
Ccziein дсГ'тзуво‘ необмислено; 2, р—сеъдлн—
-юсс: uim. nie ~ еп; върша нщ. рaссъgп!cо,
обмислено; 3. рaссъж--]H-: ^п cnstcl-c; про¬
зя разсъждения.
überleiten tr: trnb- превежда’ (през някъде)- пре-
носям (но Друго място).
Üi^^1iItun—g 1- преход- 2. еж'. ü/nu-c-iun.
übc—1ieiи* 1- прочитам бегло (писмо); 2. исеьглc—
ж—о’- прескочим, препускам при чстс—с-
überliefern ш untrnb- 1. (e-m e-n, etw. - предавам
(нс съОс; но неприятеля): 2. предавам (като
прсДанис- траДиция): der Nachwelt - преда¬
вам, завещавам на бъдните поколения; обик-
нов paii- überliefert: überlieferte Formen тра¬
диционни, унаследени форми; Treue ist uns von
den Vorfahren überliefert вярност ни c завеща-
„ на от прадедите.
Überlieferung/, -en 1. предание, традиция; 2. вж.
überliefern.
Überliegetage pl. търг. мор. уговорени свръхдни
за разтоварване и товарене на кораби.
überüsten tr: un/rnb- надхитрявам; Üb^^^li^tt^r^^g/
überm розг. über dem.
übermächen ti: uHtnnb- 1. търг- изпращим (ато-
ко), превеждам (ауми); 2, зов-щесам-
Ü—trmacHU /. — но—мощис, превъзходство; по—
голямо 'ило: Сее ~ ntliigng бивем нодснт ют
нилмощисто (нс неприятеля).
übermächtig adj. свръхмощен, извънредно ‘0-
ЩСИ-
übermalen /г: мп/пнЬ, Гжив. пюаривом ' боя (кар¬
мина. зо до нарисувам друго върху нея): 2.
махн- прсСояднсз—м, Оюялнсзо’ повторно; 3.
изк р-тушир-м; Übermalung/.
übermannen //: untinb- шо-вивом (вслukонj; прсн.
ов.лодясе’. еблодосо’. зacnogяcoм, —'-’-’
връх над нщ.: SnHgsnhCe’ Zorn ü/euiennte *1;
копнеж по обхвана, облада, тшя— го зoвпegя; ег
wurlu von s—n GutüCIc; ü—i-menzi чувството му
то зaвпogяхa. взсхо връх- Üleriarnung/-
Übermaß е свръхм/ро: пп — пряко ‘ярката, в
нсnишь). в исeСил!т, ui— ~ von FrcsCi-
Zärl-IclUcbi прсаемсрно, извънредна радост,
нежност; cin — си Hitze !свь]рcgцa жега: im.
ils znm — leehnäl'-g' ,111 претрупа— съм от
работа.
übt—mäßig adj. прекомерен. извв>]^мсрeц^;;сг•е(7eи
adv; прса-юм—рне. извънредно (полям. бoпомj.
прекееено [много], извън мяраоса (робота).
Ü—ermäßl/kebt/прекомерност, и'зъш‘'рнос;
Übctet-scb е свръхчовек
Ü-irni—scbieium п ссръхчен-ч-сссе.
übгt11gscHIihЬ ndj- 1 * еcръхчecсш)И (дела, уси¬
лия): cr lat sici — eggietг1—gt той положи
'врьхчeв'Ш)и усилия- 2. сврьх-сc-еnc-н: не—
t . Сессш (същество).
Übermikroskop п физ. електронен микроскоп,
übermitteln tt; un/rnb- (c-m ctw ~) испрaшa‘
(лиш. Документи); предазо’ (знания-, опит);
Übermitt(e)turß/.
übermorgen adv; вдругиден,
übermorgig adj. ставащ вдругиден,
übermüden ti; icjl un/mb- преуморявам (се).
Übermüdung/ -en преумора.
Übermut m, — 1. луе—шко пonoвосc, лудория,
ш-мирсл-о, -соСу'—-—;';; рoзптс]ecосc; ри-
сюсgoцост: /tu- cu, - tun върши нш. ос пола—
übermütig
532
вюст, лудория; 2, оатир^. надменност. гор—С’
ливесс: прc-исвикaгeлнa. 'aмe’нитеnиo сомо-
увертнасс: поел. - iue seien— gui високомерие¬
то рядко -оди към добро; 3- дързост, араганс-
нюсг-
übrrlüUbg adj. 1. лудешки пoпaв. лу— (ипрс, но-
нсрj' разюздан, рoсптснac- 2, шо-мешеи, внсО’
ком—рсн. горделив; еoмюмниcenцe самюузерсн-
3.	-рог-неен, -ьрзь)-
ü/trn = übet inr-
ü/r—necHtin ипггпЬ- inti: b прсшошуе-’.
ü/trgäcHebg nd) 1. умерен от безсънно цащр/а-
t век, очи. -nii/c): 2. троял цяло нощ.
ÜbernäcHebgkiiU/ — прекомерно умери (ош oeл-
сънно).
Ü^t^i^-^£^fC^1u^r^r^// —сп ]ощтвoн-; нощувка.
Übi—rcHmi, Übernähmt/. — поемеше, приема¬
не (нспр. служба., Длъжност; коиснДс, не-
следство— машини, локомотиви, корави— ао-
молстм— постройка).
^6^111/11111/^/111 pl. условия за присмо-
ие (нспр. но извършено робота—, но Достав¬
ка)- —Zblai / испиcoтeпно пътуване (нспр;. но
кораб), ■ юкомомив пради приеманото); -Пи/
е !спнcaccncц палел (нс самолет преОи при-
# смснсто)-
Ü/treemi ш оатср. швейц. просeищc, прякор,
übrtnctionel adj. нoднацнонапeц-
ü/irreUü—licH adj. свръхестествен,
ÜbernatürlicHkeit/, — свръхсстсствснас;’.
übitetHmce*1 t/г tinb- 1. намятам (петно); 2, воен.
вземам но рамо (пушка)- 3. корт, цокам с по—
голяма аорто; 4. мор. поемам. цотеварвам (от
Оруп кораб) (пътници, товар)-
üier—rbitg*2 ti: rc/l. untinb- 1. пе-мам,
натърбвом 'е (аъс алужвс, защита, ръковоО-
смво, гаранция. отговорност- задължение,
възложена робота— поръчки); 2. приемем,
получавам (Доставени стоки. извършено ро¬
бота. постройка- корав, самолет- локомотив,
оръжие)- 3. мор. приемам иа борда (от Оруп
кораб)) (пъпници. стоки)- 4. сe!’егвуcoм,
възприемам (мотиви, цитати, идеи-, схваща¬
ния от книга, автор)- 5. е-п ~ -'—’-’ много
високи mH] от икг-; 6. nefl- пресилвам 'е, пре¬
уморявам се: sicb mit Sirliern— — пресилвам
се в учението- sich ie Ess/n — преяждам; 7.
ряДко utm. ü-creiemt mich нщ. ме 06'—’—. юС-
хзещ— мс. нoпигa ме.
üiu-n-liue tr. trnb- паставям нод нщ.. по-висо¬
ко; поставям начело: е—е n—m ~ поставям ед¬
ното зо шеф. иачал'гво на -рутиго. поставям
то но- другия; с-с ü—n—gua—lnuUn Bchöelu по-
еисшо, по—иориа служба, ]истaиuuя. влесл (от
Орупс, ней поОчиненс); üiuegnael—ute Bngtlffc
подчинени, по—обхв—тии понятия (включващи
# Оруги. нo-нрoатнj: Ü^<erol^<^l^l^l^r5-/-
Überorganisation /1- съюз ие оргeиuсeuuu; 2.
пр-кае-не орган/пиронс-
ülurpcatibiscb. überparteilich ad), обективен.
]eттрoпeн, трсг'йски. стоящ но- партиите.
übu-c/t'Zure /г: unt/nb- прсселя-ом ' пипер,
übitpliinern tr: un/rnb. пгeеoждo’, и прсн- (ро-
атонно).
Ü—егсПаихип//, —/; 1. мвд- cрaцепno]coцня- 2.
вж. überpflanzen-
übc—'bnsiln. ü-u-'i—sti; /г: /rnb. un/rnb. жив-
бегло ‘ицавом c четките (картина, скица) -
ÜbercunCnUtin; /, —сврьхпгоисводсcво. серъх-
прюдукция-
übc—ctüTcn tr: un/rnb- проверявам (сиамки^Дан¬
ни. ДегОет случай)’ пр-пнгвом (ученик). Ü/cr-
'—üfung/’
übc—qutllen* mir- s trnb- (за извор- течност)
прелива (от изобилна)- н прен.: inr Teig, quillt
übet с—ссесе нслизa извън нещеис-;, пран- nin
vor Mii-c-C u/crqni11cg!ie Gumüi еьрп-.
препълн-]; от сьетрeеaнн-; ü/ntqielltgil
DazklarUcie С-сaгaГ]a, извънредно голямо
благе-оршесг.
ü/erque— adv; напречно, напреки. но кръст: us
jelt mit — удрям о камък. ис ми Rьрзи-
übttqii—rn /г. untrnb. пресич-’. кръссасзо’
(улицо)-
übe—tagin1 in/t: b /nnb- 'търча.
übi—tegin2//: un/rnb- недвишовом, недминовам;
прен. превъзхождам; воен. комаи-сем (висо¬
чини, мвемнoепj- п—п um Hen''es1änge. сп
Tauk—ale — нодзншозом икт. с цяла глава. над¬
минавам по по сиергия-
ü/ittagtni adj. pari- 1- много голям, извънред¬
но важен, първостепенен (значение); 2. вж,
ü/ntragcg2: восн- ein Sin Laniscbilt —пг Hüeul
хълм, комонееащ ’С'тнестге-
Überrä—du— //; unt/nb: (зо висщи ае раапення)
покрива с клонки. вейки. зслснино (знО, сма-
нс)-
übcrrаshH1n t/; нзнтш^^зем-р^т^. спипвам. сбор-
зам: u—e enf friecЬnt Tai — 'пипвам икт. ни м—с-
тюпрестъплецисге-
ültrrCscCeed adj- pari, 1. и-очакзан (успех): er
Uim völlig — лой -юи—с 'ъ—'см неочокзено; 2-
u вж. übet—ascbnr’
Über—CscHung ’. -ce 1 изнтне-а: zu m—r n-cbu
gntigg/n — зо не малка мая изиснедо; 2. вж,
übnrrescHnn-
ü/ttrtcHnie1 tr, 1гнЬ- търг, прехвърлям иа дру¬
ги 'метан (пора-, портиДи)-
üiu-tCchecn2 ti: unt/nb- пресмятам бегло. пре¬
глеждам. прев-рязам (смсткс).
ü/ittiiin /Г: un/rnb- (е—е zu ciw. тeeщae—м.
nрc-тмзaм, 'кланям: etcll zu ~. zu ü/nrznueun
eile*e касет сс нс —а прсдумаш. а де убедиш-
Überredung/.
überreich ndj- (~ сп /ит-) извънредно богат, пре-
бюгат.

533
überschlagen
überreichen ш (e-m etw. ~) предавам (нкм. нщ.),
връчвам (тържествено)- поднасям (като по-
дeръkI; пе-на'ям; Überreichung/.
überreichlich adj- предостатъчен,
überreif adj- презрял; пран. престарял.
Überreife / презрялост.
überreife^ tr. un/mb. осланявам.
überreifen2 /r: un/mb- тсхн, поставям юбръчи-
überreiten*1 mii- s trnb- мино-ом отвъд, яздейки-
überreiten*2 //: un/mb- 1. u überreiten trnb. пре-
.0'--’ c кон (= ü—urrcng/nI: 2. иадминавом c
кои- 3. преуморя-ом (koнj ют язлеи—-
Ü-rurcb/ ш прекомерию дрoзнeнe, Rьзбуж-oиc,
übltribzee tn 1- прекомерно рaс-рoсeeм. рoсдрoз-
нязам; пресилвам. преуморявам (очи. уши.
нерви- фонмозия^, мозък)- 2. ксрт, оСяеявам
повсчс (от преОшеспиврвюцимс)- 3, корт, rc/l
разп- изхвърлям 'е. обявявам прекомерно (м
лaгуввом); pai/- ülirrUi/t меО- преуморен. пре¬
комерно. бопcсиcнe Rьсбтдcн, ' преуморени
нерви, изнервен; Ü/rr—lbzieg/
Übertii/tHiit /мсд- прекомерно раздра'———.';.
въсбу-eню'Г, изнсрв-иосТ’
ü—tttinnin* /г; untrnb. 1. восн. прeгaсзa‘ ' кои-
-1«^ (противник. противниково позиция, цяла
ноприятслакс област- страна); прен- —адеи-
-ом: 2. ic/l. преуморявам се. пресиля’ '— от
я—снс; 3- надбягвам, яздейки.
Ü—errcst е асп-наи, остатък (и пеол:); обикн- pl.
Überreste отломъци. гeсвoлнц!: ibn —е n—s
a1egrichHiecЬen Тсшс/е, рoсвoлинитe, отломъ-
пиce не елoготгъпки хром; Cie ~' е—,
g/ecЬIee/r/n Huctne есгонкнте но разбита зоИ-
'ао; Sin s'/rblicbtg ~' лл—ншите оста-ан-
übittHitniscb adj, отвь-рсйн'kИ-
übi—rtrsrln1 int s trnb- преливам (зс чсшмс. из¬
вор);
übi—ri1eг1n1 и- unt/nb- 1. оросявам (ливоОн- гро-
Онни) прен.: las MorSlicH' ü—ur—icsulI Wiese uni
Will пунцaco с—сслнно оаъпсо поля и пери; cin
iilcltcr Scheint übn—tiesni'u mich лек трепет ме
полoсн; 2. imp. ns überrieselt 1*^ hei/, Ueli
облизал ме гортши. еcтеeни тръпки;
Überrieselung/
Übe—tock m, 1- палта, пир—''ю; 2. оспор. рс—нН’
гот. восн. мундир-
übr——Uipt1n tr, un/rnb- 1. изн-нодеом (особено
воен.). nр-зс-’а’ чрез иизис—адо- 2, прсн. хва¬
щам икт. н--^;ясц;.р^е^:^г^. сташвам икг-- из—снад-
—ам го (а неочаквано прсОложенно- искане)-
Über—lipilugg/.
übu-ulr/t; ti: un/rnb- спорт, —'-мам -лн- рунд
преднина (проО ни-)- '-—‘нновом ' 1 ртн--
ü—i—s р^о^^п^. =■ Übet lis-
übitsäin tr. unt/nb. прен. еСтясом, обсеИсе’,
еСсипси’ (със звсзДи): cin mit Lаgiläueitr
ü—ireä'nr A/Ceng ю6с'ян c вили склон.
ü/uesaii adj, прс'илен, н прен
übersättigen /п, un/mb: пресищам, н пран. (раз¬
твор); ÜbersättijEging/
überdauern /п свръхокислявам.
Übersäuerung/свръхогсидация.
Überschall m. -(0)5, — физ. ултразвук.
Überschallgeschwindigkeit / — физ- свръхзву¬
кова скорост.
überschatten tt: un/mb- (uim- 1. хвърля 'янки
(върху Овор, къща). н пран,; 2. пран- за'снч-
зам (нечия слово- лaелупcj- 3. бмвл- юсеияеом:
diu Keilt Sus Höclsiu— wir/ Sicb ~ силата иа
Всевишния щс те есени.
überschätzen tn. ic/l. untrnb- неецснявом-
Überschau /, -ne обзор. преглед ('бит, бегъл.
оСщ).
ülr-scblmtn tr. un/mb- преглеждам; пран. обхва¬
щам, обгръщам (с Духовен поглед)-
ü—t—scHäumin in/t: s (за точност) прелива бли¬
ка, н прсн-; пр-кипяеа: cizu von G/iee übnr-
scHänicnlu EreäCIirg рaзkeс, Сликащ от еу-
хезито'т, дух- ü-crsciäimrnlc Ln/ngslis' бли—
каша, пртлнсаша жнсн-рoдост-
Über-s:CicC1/’ 1. свръх'.'’/—-. извънредно смяна;
-. 2, наднормено рабетО’
Überschiebung/ ‘вппсол-, низлок; разкъсван- ио
пл—'тюв—’
übe—scHitBtn*1 intr: s tinb. 1. (зс мачноам- енер¬
гия) кипва. нскип4B0’ прелива. 2, (за сума) нед-
хвърля, явява се з излишж, изобилие: ein
ü/itscniiBn—Cir Bctreg суми з пев-чс, в нз-
nншьa-
überscHItßrn*2 tn. inti; h unt/nb- 1. надхвърлям
при стрелба (цалто): 2, reJl- преобръщам 'с.
премятам се (при пc0онej; 3. пресмята’ бързо;
4.	(с—п —) цодмннаво’ по стрелба; 5. восн. об¬
стрелвам (площ) шеелъж и н-шир: 6. in/i, h
Wasect U/etecHieBe солото зопечеи до сe’гьс’
за.
übt—scbifttn1 inti; s trnb- преплувам, пр-миново’
(а koрaбj отвъд,
ülir^schllfue2 t un/tnb. 1. пренеся’, превозва’ '
кер—С отвъд; 2. преминавам е кораб (проток).
ü—ctecЬIäcЬeig adj. поелнеси (= o/nrecЬ läclltig],
übi—scblclin* u: untrnb. (ciu —) естовя’ ле пре¬
спи у мсн- обмислям през нощта (проекти—, нщ
неразрешено)- = /necC1atng-
ÜbttscHIag е 1- приблизително, труСо пресмя’
тошс- грубо смеска; смр ес—нз; 2. спорт, пре—
скок. премяташе (но уреО. но кон): свнсц- лу’
пишг; 3- превес но в-снн; 4, вид пес——. трслн
но пойни птички; 5. мо—шес (норъксвна Оро-
хaj: яка; ревер- изобщо препънало новън част
но дреха- 6. мсд компрес
übi—scHIegtn*1 /rnb. I, ti. мятом отгоре (кърпа.
нсмеш1ко- uuичej:ml ü—utececЬ1agcg/— Bulnen
с преметнати слн— връз друг крако; П. int s 1.
прсоСръще се (вълноj- лава прcв-е (езиче на
везни); прск-турс- сс (демв)- 2 сл прескочи
überschlagen
534
(за искра. светковицо); 3 превръща се. пре¬
минава в нщ. друго: les schlägt von E—Ce/nn/g
ins LrcCiг1icCn übet тези сс пртеръщо ос зъз—И’
ш—ше е смешно; sein Lache; scCinj -и c-n Huse/r
über смехът му се прсвърн*- з аошляне; прен
des ecCIäg' ie mein Fach über теза минава е. е
ат маяла 'ncuшaлцоет.
ü/t—ecCICgin’1 un/rnb. I. tr- nejl- 1. (/tu- Ч прс-
смясем груба, приблизително (разноски), 2,
прескача’ (смреници при четене)— пропуским
нарочно (ядене), 3- -—.’'- Ciu Htzic (lein
Klevitts'inl) — свиря не пиеше ' кръссесони
гьпe; 4, гс)1- премятам се, преобръщам сс
(тройно или нс) (самолет, кола. кон,
спортист, вълна): рсзи. шС vor
LicI1gewUrdigUci' - скъса-’ сс. убие-’ се —и
люСезничо- 5. refl. муз. (зо глас) миново въз
ф-лп-с; (за инструмент) зз—мо’ внезапно
висок, крссли— тон; 6, покрива.’: mit »sCHimmcl
- покри; ' плесен; II- inti: л 1. покриви сс: ciw.
übirscCleg' nie Sciimiui нщ. се покрива е плС’
ссн, 2, в part- per/ Überschlägen: -es Wasser
отвърнало, хладко ведо-
übutschlägt/ adj, = übctscbläglicl.
Überschlaglaken n сн— юрганскн чаршаф (зо за¬
копчавано).
überschläglich 1- ad), кснц. приблизителен, 2.
около,
Übi—ecHIegs—icC—ueg / приблизителни. груба
сМСЛ)О-
übitsdimlitre м: un/rnb- сo‘aзвo‘, ,
übi—srЬniCCin int h 1гнЬ- 1- (зо брава) прсвърпя-
ео с'. прешраква; 2, (зо гло') мншава ——сзоп-
но въз фалцет; Ъ.разг. джосвам сс, превъртам,
смохвам '-: lu list wrbi übergescCgi'pe до ис
си сс побъркал?; къде сс сoцoсян?- репи.
übt-gcschnapptразг. всй-хайв—И’
übcrschelt/cn* //; refl- untinb- пресичам (сс) (лм-
ннuj- кръстоса-’ ('е): lin Atbnitege—!nen irr
—nideg BcHörl/n - sich компетентностите ио
дв-с- ведомство сс кръ'тю'вот-
übi—scb—äubUbi//- pai/- ро^п^. пюбъркои, нeлтgин-
чес. пгтeьгcяn, ексцентричен (вж. =
vcrschro—/п).
übitsrHrc!bcи*| tn trnb- 1- пише, написво’ върху
нщ.- 2. н übt—ecH—ti/1e un/rnb. търг; пре¬
хвърлям (но Друго сметка. но друго страни¬
ца)-
überschreiben*2 ti; untiHb- 1. испu'вoм: Paciu— mit
Nrti/nn, Zabinn — изписвам. изпълвам хартия
c бележки, uuфр]- 2. шадписеом. осатпаeязам;
оатар. адресирам: miu murlcn Sin das Drama
-? как щс юзaтп—витe драмата?- 3. шърг. Rъспa-
там (поръчка); прехвърлям (влсuонсj- 4. пре¬
хвърлям. приписвам (имот на близък човек):
s—m Sobru ubn Gui — пр«пи'вом иа сина си имот,
überschreien* /г, unt/nb- надвиквам.
überschreiten* /г: uHtnnb- прекрачвам, премина¬
вам (границата): пран. надхвърлям (аметис¬
та; мярката): s—c Macht — надвишавам cпeеT’
си сн- dcs Gus/iz ~ престъпс-м, шорушисо’
'икона; Überschreitung/-
Übi^cH—ift/^1’ сoгnaви-. надслоз (но книга- ами-
Х!^отворанис- статия); 2. адр-'-
Ü—rtscHuH е т-лош-
übi—srЬU1itt adj. рсп- претрупа— ' дългове, прс-
комср—о саgnъжн4Л-
ÜberschtUel ип—// — прекомерна зogлъжцяnост.
ÜbcrscHus, ш 1. излишък, изС/пък-; есс-тък, пс-
чалСа: c-n — cr/icicz пессит-м, добивам из¬
лишък. птчалСо; — Cut Kraft излишък ио сила;
2. шалс1Ш]азонт. прс—сс: Cut — Ctr Gulsrte;
превесът но режданнято-
übi—scbüssbg adj. I, нзnнш-ц. останел ]eисрoс-
холзон. з повече (водна, електрическо онер-
гия)— 2, цадсншавощ-
UbrrecCUteeg| /гг trnb, рoсе!пвeм, гoспнco’
(воДа).
übttscHütUtn2 /1. un/rnb- обливам (а вода); зосип-
зам. песнпаи’ (с пръст, пспсл- тор); прен. об¬
сипвам (с .милости, почсаши- поОсръци, любоз-
ноатн, упреци, подигравки); Übersdhiütitinngj^.
Ü/itscbaeeg ш прскем-р-ш изблик. прилив.
порив (особено но чувства)— Ser — Сег Ji/cnl
избликът, пeгивьт ио мne-оетca- voI1(ctI ~ със
силно бликнели чувства; in - е голям изблик;
bis /um — до c)сaпcaцнЯ’
übi—scHaänglicH ad). пг-eбилси- прелисош юг
нзюСнлис (особено но чувства). бликащ (твор¬
ческо аилш- възторг); прекомерно възторжен;
e)сancнгa] (човек): t—n iit Cun -sie—
AnslrücU/z lob/n пр-въснoсям нкп. c пг-кoлe-
HO вьсceржeн] думи; e-e zm —e A1f/eesung voe
„ cim. прекомерно вьсторж-ио схващане зо нщ.
ÜbcrscHwäe/lickcie / — 1. прекомерно вьсгор-
ж-нест; екзалтиранас;; 2, прcобнпнeет. из-
въимсрно изобилие-
ü—itsrHaipptn tt: inti: h s /rnb- разг- разливам.
розснпвом-
übitscHaCemie ti: un/tnb. новеднявом, сoлuвам.
н пран. (страни, палуба, позора със смоки):
Fubnlu, Frumin — les Lari неприятели, чуж¬
денци цоведняеат 'сраната; рсзп- den Magen —
-. заливам си аерсмо (а алкохол)-
Überschwemmung/. -еп навоенснис.
übi—srHa11mie* t un/rnb- преплувом-
Ü|ersrHwueg in 1- прсзс'- излишък. ]звънмср-
-- ио изобилие; 2. свстр, колеи-
Ü—crscc / оcвьдоkcaнсaигc земи pl- презмерс—
китс стрини pl,: In — lu—un жизся отвъд океи—
.. --'
Übe^ii//^^eCfe^ е прeсмeреки. пртзекеоцск]
пироход: —Hanlul /« прсзмор')— търтезия-
überseeisch adj. прсзморски (търговия); опeьgю-
„ ксонсаи (смрони)-
Überseer щ. -s. — I- ж’ител ио грaн'юкcaнекo стр—-
-. иа; 2. = Überse/CcmcleT-
Ü—irsiiverUcHr е презмор'ки. отзьдeкcoисku
съобщения pl.

535
überspielen2
ü—itscgile1 int s trnb- мор, преплувам (c плам-
нохоО, кораб) отвъд (канал. река); иьгП England
~ отпътувам за Анелия-
ü-rusUjcie2 /г- untiHb- мор, 1- nin SchiZH ~ чрсз
сблъскване потопявам кораС; 2- надминавам с
платноход- сoдмuиaзaм (целта но пътуване¬
то) ' платноход, кораб- 3. n-n Hclce — мина¬
вам край пристанище. без —а се отбия (за ко-
.. раб)-
übersChbar adj- обозрим.
üirrsinci1 //: untrnb- I. (п-п, cim- ~) и— еьтпcж-
дам, не сaС-п4ззa‘. пропускам (прсшkоj; не
обръщам внимание (на грешки; ноОосмопъ-
ци); игнорирам (икТ-): das Helc ich ganz — това
съвсем изпуснах из предвид; n-m die Mäzeni —
прозя се. чс нс виждам, з—тзорям 'и очите прсд
нечин недостатъци; 2. (uiw. -) оОхвищ—м, еб-
тръщам ' поглед. обзиром, и пран:. (площаО-
пейзаж): dir SecCIegn. iin Verhält;!,,. so
zlneiicb — —0'1- добре мото ли обозра, ли 'хва¬
на положет/сто, условиято; dce Verlusi. lic
Frigez, las Eteubnis - представям си ясш; '--
гтСace’ пeептgсccняca. рeзупceca- hl Scs
iögIihЬ sein wird, kann icb nocb и*гН1 — ис мото
още ли рaсбcрo. -а съдя. -или щс бъле възмож¬
но- 3- eim. — хвърлям бегъл поглед. преглеж¬
дам бегло ищ,
ü—tasilc—2 /г; tinb: преситим 'С ют гледане: dinsns
Musent sinCt man sich D shHgn11 übet на гея де¬
сен човск скоро се насища-
übt—sieiie* ti; unt/nb- изпращам (аумн, чекова;,
менителници, Документи)- Übersendung/.
übi—Sitein1 trnb- I- tn, 1- прехвърлям. прекарвам,
прcзосвaм отвъд р-ке, канал (войска, пъмни-
ци)-2- премята’ (крак) но- другия (при танц):
dir Fr,, euee In! dieser Figur ü—ctgneutzu muade;
при тая фигури кракът тряСво —а сс преметне;
il- inn; s прехвърлям сс отвъд (но оевъДнмя
бряг): прескочим ет-ъ—; Übersetzung/.
übt-sitee;2 tn- un/rnb- I- превежда’: en, Sun
RnesiecCen -ns Deu'scHe. ins BnIgetiehЬn — прс-
вежлом от руса'. иа немски, не българ').- Sie
witUlicHn Weil -и Ciu GeiegUi—w/le — пренасям,
превеждам дейстснттлцня свят е миро ио иде-
нтт- 2. прерабюгво’: с—т Ereäliueg ins Duimc-
tiecCn — преработвам разказ з дреме; 3, тсхн.
прс-оеам (Движение); 4. техн- пр-севарво’,
пртпьnceм (високо пещ)- остср, C1ieie
Hanlwerk Isi eii MeisIce übersct/t соя сaнoят
е прссо—орсн ' маИ'Торн- 5. (е~nI цо-взе‘о‘
нам. (в цената); 6. мин, cin Gang üi/tsci/t п—п
сп/ете; елша руен- жила преви рoсс-д но дру—
пл
Übersltetr ш превод-ч.
Übersetz/ti;// —си 1. е—с wrregietniu — верси, со-
ч—н превод- 2, техн. прсдоска. превод- число.
отношение. ае-фици-шг но прсло-онсто, не
трансформацията; предоватслеи -ел; тро—смН’
сня: ein FaHrrei mie Uiciz/r, groBet — велосипед
c малко, голямо зъбно прсл—зотелно колело;
с-е алСстс — /IeshniiUcи включвам друг (кое-
~ фиuиcнп на) превод; 3- вж- ülutsnUzun2-
Übcrsctzungs/büra п бюро. фирма за преводи;
-easchtec / (електронно) машина зе превод
/ (ош вОин език но Оруп):
Übersicht /. —си 1- обзор, uяnюстиo прс-'гава,
eр]cигаuия: diu — vreibruc— губя обзора, ори¬
ентацията- 2. очерк. кротък преглед- сбито
изложение- кротко съдържание (в началото нс
гюва но книга): резюме; 3, прегледност- пер¬
спективи; 4. спом-галслии. обобщаващи пре¬
гледни таблиш! з книга.
ü—etstcntig adj, лолскоглед-
Übersichtigketl/- — -алскотлс-'тсю,
ü—i—sicHt1IcH adj. прсглсдси, лек за ориентира¬
не: -us G/Iände местност, лесна за ориситиро-
.. не.
Ü—ersicbiitcbUcit / прегледност.
ü—i—sirdiln1 in/t; s tinb- преселвам '—; Über-
sbudlung/-
üb1tet1d1in2 tr: in/t: s ln//nb. \.разг. = übereledc1g1;
2. преселвам-
übctsluden* (u ciao) I- tn- /rnb- дестилирам; II-
iHtri s остср- ИC)!П4B0М-
übi—sInnllcn adj, 1. ссръхсссивси; 2, ссръхестс-
стаен. грашсцсшд'—;'].
Ü|ereinniIcЬU1It /. — L еeръхссcиe]eсc, 2.
сврьх-'ccсгвеност. тгeнси'нд'l^cно'т.
ÜbersüllmenggUикон- 'връхплонюве количество.
übrrsccenin1 /г: tinb, епъво’. облягам ши— -щ,
übi—scägnig1 п: un/mb- (cim.	1, опве’. епъ’
зем (покривка върху нщ.); поарисом (нш,) '.
епаем, пр-а-рва’ над. върху нш.: new. eie
Luigwagi’ Tuch — опъв-м плот—;, плат на нщ,
(срв. übc/spamncn9): rinn Brück/ ü—nrs'egne len
Fius, ‘O'T се !свиеяco нод реките, ctm- mit e—
n Kreuzgewölbe — издигам кръста; свод ша-
нш,; 2. прекомерно опъв-м, опвом. облягом-
обикнов- прсн. прекомерно напряга’: псе Сег/
dun Bager nicbe — лъкът нс Сива —а се епъса
‘ного- прен. нс би—а да сс отива до крайност.
до сс прсаеляси: Übcrecäenung/J.
ü/1teceneu adj. рап. 1- прскил—н, краен (претен¬
ции- желания); -кссревагацс-], ексцснтричсн-
сазелтиран (прсОамсви— хрумвания, принципи,
книги- хоро)- 2. напуд]ичoв. смохцат- 3, възбу’
ден, разш-бисеш от напрежение (нерви. момк);
. . 4. вж; übcгspannen2J
ÜbcrspanntHcit / —un 1. caецснтрнчносС’ скстра—
вагацтцест, скзолснронесс; прскалс-осс; 2.
налудничаво';- смахнатосс: 3. преумюрснюст.
рoснсб!cсноет (нш нерви, мозък)-
ü—ttscIt1en1 tt; tinb- муз. 'виря до зсръссашс (пи-
сска),
ü-ctspieie;2 tr: un/mb 1, игз. прес-ираем (ком¬
позиция); 2. прсуморязом. съсипвам; обикн
рап. üliuscluit: спорт- ü—ireci11ee Maz-schc/e
преуморен тим; ü—crs'-cltc Gclgu раздрънкаше
überspimien
536
пнгулкa; 3- шееитросам, шадеиза’ з нтро*
спорт, /е— Stüric— ülitecielli Ser Verteidiger
цoпoдac-nяc (във футбол} излез— по—силеш от
'-шнлни)-; 4, сaмaсeeм. пуш/ром, умело при-
кривим (смущение, напактично постъпка)-
üit-spinnt—*: и- luiti-nb- оплитам; обличам, по-
кривим ' плела'-: übetecornegc Seien облечено
струна; 1/iгepog—гgir Ki'ferireC' облечеше
жица; ui; mit Efin ü/ntsprznezus Haus Обвнса
з бръшлян къщо-
übr-spitet— /гг untrnb. пр-острямrлиЧ/)7rо« прен.
прекомерно заострям, прекоеене подчертава’,
пГ-енлвa‘ (забележиш-, внц),
ülu-spatclte* /гг un/rnb. сицхрошизиро’ (филм);
ein е1esiscCet Film, buIgat-scH ti/crscгüclceIiрте-
ки филм е български говор, Сълт-рс)- сннх-
ренизоцня.
ü/irs'—lnUilg tr- un/rnb- напръсквам, шпр!пe-
зим но сопоцн (плот, ешсноj.
ü/r—s'—irgre*1 in/r: s tinb- прескачам отвъд: ict
e1eUlt-ecЬe FuzUc ,'—*—1' ü—et -л-ктрнчс'ааса
искра прескоча; прен. von c—m llcic zu c—m
anl/rn — премине—-’, отскочим ел сдна тема
]agГTтe;птJе. ile Kranklcie Ucn; euf ubn anietee
Отдси ~ болестта може да '' прехвърли ио друг
юргон-
ü/г—e'—lgg1n*2 /г; un/rnb. 1- прескочим (ров;, зид,
поточе, клас в училище); 2, пгeпт'a'oм. пре¬
скочим (пловно ое бързина или невнимание):
ei; 'сст Sni'en, cin /еп/us Kapitel - прс'качом
няколко стрoнипи, цяло глези (но kнuпоj; 3.
Оисл- навяхво’ (крак).
üit—sp—mCuin in/t; s h tinb. прелива’. Сликом;
искнпяca‘; кипя, пеня сс. и прен-: Cer Sukt
,'11/1-1 übet шампонскюто се пени, прелива:
прсн. von jutee Eigfäll/n ~ изоб!лстзтзам '
хубави хрумвания; überspruinirie Heiu/rkeiu
бликошо веселост.
übu-siec'licb adj. нaддьржae-н-
Überstäniit е ло^с^ов-. на-стеИно -ърво.
ü/treeäriig ad). 1. изостанал; 2. лесов-. надссоГ-
но (Оърво).
ü—trselcHen* tn- un/rnb. каре- -0-^)--’.
ü-uusitbui1* in/t: h /гнЬ- uсдаeа се. палаво сс ио-
пр—Л, uспькзa: des O—erg/scChss ИсНе ü/nr тор¬
ният етаж се подаза напред; u—e Ub1reU/ЬenS/
F1üeeigk/ie cbgiuB/r отливам течност, 'тояща
над утайката-
üb1—eU1H1и*| /г: untrnb- 1- прекарвам. премина¬
вам. паиа'ям, изживявам (Мъчнотии, прижи,
ядове, изпитания)-, превъзмогвам. преодоля¬
вам, изтрай-ом (но болеат— опасности):, er Hat
ns übntsUinlun лой преодоля трудността, изпи¬
танието- той сс отърве. почина; sIhH van е—т
ü—utseanCcece AesUr/ngung /rbolee ^3']’-’ 'е,
почивам '« 'лед преживяно напрежение; 2.
из-ита се над ищ. (асмо pass.): е—п Quelle. die
van 1/п sclö—si/n La—Iu/—cn übnrsUind/n wir
нз—ар, шо— който сс ихдитохи шаи—краснснс-
пaвгeв! еьгeттa-
übi—seeigre*1 intr: srrnb- прескочим, преминавам
отвъд: Cie Dieb/ sind voe NccCbergtugislühU
ü—crgcsi1cgee крадците са прескочили ют съсед¬
ния двор.
ü/itstrigie'2 tt: untrnb- 1. искoчвoм (планина); 2,
прсскочо’ (зид); преодолявам (препятствия-—
3. прен. но-хвърля, на-'качса. превишава. над-
‘н—оса (всички очаквания): Cis ülersiuigl е—е
Krä/tc тези е свръх силите мн- de.s übcrst/ig'
alle BegriZfe лова надхвърля всички пр-—';-’
зи. понятия; с—с GlieigCeiU. diu alle Grunzen
ubnreeeчg' -дни низест, която минава всякакви
граници; Сет Verlust übeгeueigu 1000 М сaгтСa-
са иадминоса. нaдxвьрпя 1000 мерки; 4. ne/l,
;лър'аслясом сс; ^er^igung’.
übitsUtigttg ti: ne/l. un/rnb- 1. прекомерна пое.’
шавам. певдигом (цени, претенции): прекаля’
вам ' прeтcнпин. и'.')--—./; прeтc-nичaeaм:
с-' TeiIbgeicCe der Wule /пт GuecmeagecЬeuugg
~ чостнчно прcдетaвa зо ев-ca възлите’ де
общовалиден възЕле-; die Terlnrz ü—/teee-g/rU1
e-cH т-шдтццняса славиш— —сс по—пг-aoпcцa,
нотрапчиса; überseei/cries Su1—etbea1estsnIr
прсаиесно повиш-];, прекомерна сaмeчтв-
слен—; 2, (с—п ~) —оедос—м повсчс (ош Орупи-
по): Übe ret1iget■1nn’gd’
übe-sirile; tr; unt/nb- кснц. прсдасо’ (пре-
атъпник- обвиняем но аъ0aj-
ÜbersUtrblicndelt /. — прекомерно теляма 'мърт-
июсп.
ü/i—eUtu1tn /г: untrnb- рсО, препюзарзом, свръх—
рoскeлeбoвoм (входа не рa0uoлшмпоj,
Überstich е ксрт. свръхсзятае (в повече от не¬
обходимите, зо Ос ае спсчвли).
üInreU1tgeи adj, = überspanne: Ins ^/1,'!///;/
м Cbn/ingcreie; «'——‘1 *r големи кро-шестИ’
Üb erstiegenhuit /. -cn = Ü/ers'arneHeit.
übl—sUlmmin tr: untinb- 1- шастроИвам много ви¬
соко (инструмент, сcрт]aI; 2. бия. побеждавам
при гпo'тcaнc- 3. превалях/ (предложенис) с
мнюз]неcво на гласа-есе- Ü/irsUiiiurg/-
überstrahlen fr. untinb- 1. осoр4ceм c обилие свет¬
лини; 2. превишавам ' блясък, сaть’нявам-
übersU—rckre tn, untinb- фaлшифuuuгaм, подпра¬
вям със захар (вино)-
übltsUrilcHie* /п. un/mb. боядисвам. миназом
повторно. прсбю4ди'еам (ашано),
ü-ersirömcn1 in/r. s trnb- (зс точност) прелива.
н првн-: voe Freude ~ прели-ом ос рило';-
üb/tströlirl/r Dank uспu4ния ио Слотодар-
иост: von jSs. Lrln — разливам 'е з похвали за
икт.. разенпeам 'е —и хваля нкг-
überströmen* ti, uHtinb- ии-одия-ом, зелизам-
1 обливам.
Überstrümpfe pl- калци.
überstülpen /п, /пнЬ. иохлупзам. иахлузвем,

537
Übertriebenheit
Überstunde f икон. учил. 'eръхчo', иззъирс-си
час.
überstürzen1 trnb- I. intri s к-тур-ам 'е, обръщам
'е (напраО- назад); II. /tr бърз; сoхnтn-a’-
ü—erstüt/ги2 tn- refl- uH/inb- I. nefl- хвърлям се
прсзгла-а. преобръщам 'с- прен. прибързвам,
действувам прибързано, нсобмисл-ио; исnрc-
зар—от се. пенят '—. надпреварват 'е. бързо
следват едно 'ле- -руга: Wullue, de sich mill
~ вълни. които лудо. буйно 'е гонят, надпре¬
варват, обръщат- übirseüren Sici —ich'! ие дей-
'тзусеи прибързано!; sich tn /*1/ Rulez — го¬
воря припряно, нcрaсбрoию от бързане- изли-
сом поток ют думи. приа-').; Sie Ereign-ese —
s-гГ събитията се надпреварват. '— резвисат
треса-са бързо, II. tt; (uiw-, n-n —) избързаим с
(нщ-). прозя (нщ.) бързо. цера—;. прссил-ом
нщ,- на'илзам (икЕ-) да бързо: —ит eIhHts—! сомо
—и не сс прибързва ' нищо!- Überstürzung/.
Übe^garbeH/, Übertägebetrieb in мин. работа
ио повърхността. ио открито.
übгtunubгn tr; un/rnb. сaгпушaeaм. т прен,: Sie
Stille les Giwiseers - заглуш-а-м тла'— не
сь-eсттe; Übertt^älblJnrУ/
überteuern /п, un/inb- по').^/--’ извънредна
(етюкиI. песншасам прекадено (цени); (е—п ~)
р^о^з^г^. Ю'кт6вa’ (нкт.); Übertluerung/.
ü—trUö1ct1n /tr untinb- изигравам, излъгаим, над¬
хитрявам; рази. мслвам; Ü/ertÖlpe/eingg/
üirriö—t— м: un/rnb- сeглтшaзaм ' по-силен тю—
(родlloпр)e0овaмe.лj.
Übertrag т- —,. —с в търг, пренос (но анстис.
партида).
ü/trU—ag/e— adj. преносим- търп. прсхвърлясм,
който може —а се джиросва (чак. монитслнн-
цс)-
ü—eteragcnв, tr: trnb. разг. омръзна ми да нося
нщ.: sie Hit sich D des Kluid übergeetegeg ом¬
ръзна ü да носи роклята.
ü—cuirägen*2 //; leJl- unt/nb. 1. и остар- übe—tuegte
tinb- (aul, in ntw. A ~) търп, пренасям (смет¬
ка. перо, сума)', изк. нанасям, пренасям, пре¬
хвърлям (рисунки върху гравюри. плочи): Sie
Posten eus Sun Jourgel ins Henc'bucC — прена¬
сям перо ec —HTBHHkO в тлеенето книга;
SeicUn1ee/t ast din Lei—wanl - бродирам ;0-
ра'-!! върху плотне- s—n Sarge aut c-z - пренИ’
сям грижите си върху нкг-; 2. н tefl- (е—'
KrankCrie enf c—n —) предо—-’ (еcI, прсна'/’
(ст) (заразително Ooлeсmj: C-c K—azUicii
übertragt sich anf M/recHen тая Сел-ст с' пре¬
лези и но хоро; 3- пг-c-жлaе: еп, Сеп
B1lgbtiecCeg in, D1neecCe — превеждам ос
български ша немски; KsreschriZi -и
/nuöl—i-chu Scbrifl - превеждам сл—нографс’
ко писмо з обикновено; Pse-inen ie Mnsik ~
композирам музики към псалми; 4, прилага.’
(нщ. от вОнс област в друга): Se-lдeeh'/1 с—т
Krise dürfen шсН' eil e—n eni/—n — m/rS/e 'ти¬
лови '0)0—] не едно изкуство ис биво —и 'е
прилагат з друго; 5. само pari- übertragen
употребен з пренесен 'мисъл (Думи): ubn Wort
In —пг Bedeutung дума з преносен 'мисъл; 6-
роО. пре-евем, преливам по радиото (опери,
концерти); 7. пъри. (ntw- anf е—п —) пре¬
хвърлям, джиросвам (менителница, чак,
lинoшj; 8. (n—m cim. ~) зьслaгoм (и търг.) (ро¬
бота;, поръчка. служба. задачо): г—ш с—е Würdu
~ обличам нкт. е достойнство, '-и- 9. оатар.
~ зем-сс-о’, явявам се в '-‘4—0; превъзхождам.
Überträger т. —s. — сл. тро-сформ-лор.
Überträger е. —s. — преносител-
Übertragung / -си 1- раднопрсдосоис; 2. вж.
„ üb/r'tcgeg2-
Übi—U—äguzд,.. тсхн- рсО. жп, пртдасос-л-ш:
„ Üburttegunesbebel-
Ü—erUrCgungswcgir ш рад. препр-дозаща под¬
вижно 'ТОНцИЯ’
ü/r—U—etnii—' [—трО—] adj. pai/- спорт преуморен
ос трснира-аа-
ü/e—Urefftn* ti; nefl, untrnb. (c—n en ctw. D —)
превъзхождам, —о-мишие-’: n—n an B/gabnrg,
Ie Wh-esc—1gg — превъзхождам икт. по —оро—о-
иис, в скочане иа долечиша; de, übr-Ur-iTi eil/
Eractim—e/z тове нодминово всички ечексо-
ИИЯ-
übe—UrrI/ir*1 tr. tinb- прекарвам през нщ,
übitU—tb/en'1 tr- unn-nb. I прeт-enичaca’ (зоалу-
пт, стойност): üirriainbnre ScHilCetnn/en пре-
T-en!чeни, пресилени юп!еoшия; 2. и in/r: b
прекелязим: Sun Sprue - прек-ля-ом със спорт-
übir'tiibrei Spbrsemkt-'. BeUrnkiiclkiit.
Sirenge прсаилсно пeетenнcосл, ао-леСли-ост.
ссрето'т; Übertreibung//
ü—t—trttien*1 /rnb. I- inti; .-i- (zu e—i- ciw	прс-
мино-ам (към нип,- нщ-j; eum Friz/i — преми-
нозам към преливнико, zu c—u az/cren Pirlci —
миносам към —рути партия; 2, (прсk’H]e-o‘
есвъе. юттoтьк; еп/ '1.111, Gebiet — премина¬
вам! но чуждо територия; 3 (зо рока) !зnисaм
иззъш брегестсе; II. tt: изкривявам от ходеше
(обувки).
ü/irt—rttn*2 tr; unltnb; 1- sich D le; Fuß - иавях-
сом си креко; 2. шарушеса’, престъпа-м (зо-
повеД- зckoнj; 3. пр-креч—-’, прсстъпс-м: icb
werde s—c Schwelle nie winiit — нс щс прекрача
-ua'era -сче прати му; прен. lin ShЬtegUeg —
мина-ом гра—ицото (но позволеното—, благо-
ф приличието)-
Üheetreteern норушител-
Übcrteetung / —еп 1. нoгтшт]иe. простъпки: 2.
„ вж übertreten 2,
Ü—t—U—‘lUungsfcll е in —е при норушенне.
üirttrirbig adj. pari. 1- прекомерен, прскоесш;
о 2. вж. übertreibt; 2.
ÜiuriaiuiunHubi /1- пр'кenс]eст; 2, прeтв-п!ч--
ИЮ '1.

Übertritt
538
Übert—itt m премнцосоце (от едно партия, ре¬
лигия в Дрппю).
übte'—Unpfin tr. un/rnb, каре, наецакво’, опя,
и прен.
übu-tünchte /г. untrnb- бслосзо’. .'‘0'3—’, 'o-
‘—з—ом (с вар или боя) (стени, помно)- прен
nтслрeеeo’. прикривам, рсзи. '-‘-'—-‘1: /сг
Gib—/, in— das Eicni ü/etlüzcht блясъкът, при¬
криван; ‘/перн/со; ü-urtüzcCic Höll-cCUc-e лу’
ссрас-ша. n!пeмтгue с—жли-осл-
übu-üit-ih-gun adv: рсзи. след сри д—Н-
Ü/erver/—iucb ш прeрoсхe- (м сл,).
ÜbervÖllUern /гг intrnb- прс]а'еляеа’. свръхнаст—
лясам; обикн реп. ü/ttvölUite-
Übervölkerung/, -еп 'връхн-селснис; ссръхшо—
'слсшост.
ü/1rvöIkIecn adj. 1 евръxнal]нoнoпeн; 2, пейор
прскалешо ]oп!о]eл!сcичeн. iiie—ишистнчсн,
übervoll ad), препълнен.
ü/t—voTUibit— /г, un/rnb. ощет/сом (н)T-I за. себ-
сл—тш— .'.0-0. нз1гросом, измомеом; Über-
vhгe1I1uggr■-
übitmccH adj. много буден. зорък, бдителен,
übtrwbcbtn tr; пе//. untinb- 1. но-зи1ревем. ноблю’
досам, 'ледя зорко (затворник); контролирам
(изпълнение но заповед)- 2. ne/l- спя малко, ие
'и доспивам. изтощавам сс ос безсъние; рап-.
übitaCcnu исceштн, изморен ос безсъние;
Überwachung/.
übiгaаrneiи*| int s trnb. ряДко (зс Дърво, рее-
танне) прораствам, пускам клеин отвъд, от-
тecь). и пран.
übit^ae^c^e^i^t^r^*2 /г: unt/nb. 1- (за раапеннс) обра—
слеем (атона, хълм); 2. нoдгoеccа’; 3. ne/l-
е повреждам 'е от Сърз растсж.
ÜbcrwäcHungs/ausschuss/« контролно комисия;
-gteeit pl. овноц- контролни прибори; -еaui
е рсО. контролно поделение; -ecCreeU е сп.
контролен шкаф ни електрическо цеисрола-
-Vorr-chlungg/ контроли— уредбо-
übitmallin' in/п: s tr^ib- изкипявом. кипвам. прт-
nивo‘-
übr—aäUee*2 tr: un/rnb- 1. '^.-0’ ни вълни, по¬
крив-’- 2. лесов. iin Wurde am Baum wat
übetuelle рана;- ио дървата беше зoгаелa;
Überwällung/.
ü—ituälUtgee /п- untinb- н—«зом, сра'/-—’. пю-
розязом. преодоля-м (неприятел във война¬
та)- ecпeдяeaм. оСлое-зем: Wciiut,
Beschämung, Unw-llu üle—mältigen Ibn мелан¬
холия, срам ио обзе. гняв тю обли-и; du— Sciief
übetwäluletn п*гС сън мс налегне, но-еи; ein
übnrwälulennln— An—IIhk порaситeлно зрелище;
с-с üiurwäliierner MnHrHuIt поласл/вашо мно¬
зинство- Überw^i^igung/l
überwältigend 1. adv. необикновен. извънредно
голям. подо-ля-аш (мнoзннеmвoj- внушите¬
лен: s—n LuieUuидen ,1—1 licht eurcle — успехът
му не е твърде блестящ; 2. —-л1/чссл—ен, треш-
Д!осcц (плаОкс- впечатление)-
übrtmäl/ie tt; untrnb- прехвърлям. ссас-рсам
върху: Cie Mcirmcrts.s'cncr mir/ ent Cun
VcrbrancCcr überwälzt данък —абавт—о ссойшю';
се прехвърля върху потребителя.
übe—mrcHsile in/r: s /rnb. мино-ом, пр-мнцо—ом,
иа друго ссрени, в друга партия- прехвърлям
сс vom Mciizinsiudini zne Birlogieseilini —
прехвърлям сс ют медицини в биология (при
алсOвенejг
Überweg е прcлeC’
ü-u-uUIscn* //: unt/nb- 1- търг. превеждам [без-
косово] (еу‘oI; 2, препраща’: n—n Anlreg n—m
A1sscCnee, ar e-r — препращам! предложение
не комисия, -а.’.; 3, и ге/l, ' G оапшр. тСeждo-
-ом (сс): eihH n—s Irrenis — уС-жлезо’ сс, чс
съм 'е 'облу-ил.
Überae/iung/. -еп 1, пъри. превод; 2. вж.
ü—1tweieen-
ü—itutißee tr: unt/nb- Оелесеом (атона).
Üicratlt/. — с-ръхс'М'ц. нтбтеeн мир, 'вят
ü—itaatitlicn adj. н-бес-н, с-ръхземсн-
übr—ai—fin*1 r trnb: ш-мят-м, мслеем есгоре
(палто)-
üb1—a1tfгn'1 ieJl- ti: uHtrnb- 1- nefl- (sicb eit e—e
~) саарзе’ cc: 2, ti: ]oехвърп4.м; 3. rc/l- пртеС-
ръшом сс.
Überac-I m депълнистлше uc]нюст. стойност
übl—alrUin tt; untinb. но-ценяеем-
Ü—e—'wesee n 'връх'—’-; съществе-
ü—ttwtigie*1 int h rnb. тежа повече (наО опре¬
деленото)-
überwiegen*2 un/iHb- I. inr h прееСладосо, но--
делязе; нит-жо-о: Scs Gute üb/rmicg' доброто
прсюблодаеа: е—п Meinung, K^cft übetminge сдио
мнение. сдио сила пгeоблogoзo. надделява;
ü—ntwiegegie Grünie, Beweise силни, наеле-
л/вощи метизи, докезотслстзо- ü—urwIee/nSn
Muhrbet' пр-абл—до-ещ; мнeсинстeо; II. tr.
неесишозо, прс—иша—е, превъзхожда: det
ЗгНс/си ü—/twingt Sen Voeteil ере-ето преси-
шоса .'.0—-;—-
überwiegend adj, прсоблала-ощ- adv; предимно:
Sin Kurse sinl — ninitieut курсовете са предим¬
но пю-ии'ки-
übcrwlndte* ti; nefl- untrnb- 1- преодолявам.
превъзмогвам, иад-ивем. пюбсждавем (враг-
противник- чувство, страст- препятствие.
мъчнoшнmj: eie ü—urmigiene— Sic—lpunki пре¬
одоляно, естер/ле ссоносншс; cr Cat
ülctwuni/е тюИ свърши, умря; 2. ncfl- sicb s/llst
~ и-лзи-ом страстите. чувството '«; sich nicHt
— können, ns zu tun ис мога до сс реша. нс ми
-. лозе 'ьрue —а направя лозе.
Überwinder щ.	- победител,
überwendlich ndj, преодолим.
^erwrndung/, — L поСс—а (нсд нки.). иодвива-
539
übungsbalber
не; 2. вътрешна борба, душевно усилие: das
hat mich /mir/ große ~ gekostet водих голяма
борба със себе си, докато реших това.
überwintern un/nnb- I. intr: h 1. презимува (м за
корови)- 2. (зсрастение) прекарва, устоява на
зимата; II. /г. иззимувам (овцн- картофи);
Überwinterung/.
überwölben /г. unt/nb. 1. засводявам (църква, ку¬
Поли); 2. надвишавам с куполите си;
Überwölbung/.
überwölken nefl- un/rnb- заоблачавам се.
überwuchert imli- h /inb- (за растителност)
разраства, пораства обилно, буйно.
überwuchern2 tt; untrnb- (зарсапнтслноап) чрез
буен, обилен растеж обраства, покрива, заг¬
лушава, и прен-; Überwuchrung/.
Überwuchs е бусн. обилен растеж; ]с-ьнкитe
ио такъв.
Ü—itautf/n 1. наметки, наметало- 2- тсхн. бук-
'е, пaттриa втулка; 3- спорт. прехвърляне през-
глеза, през кръст (при 6oр6оj: 4. все. херния.
жнло у говедата; 5. техн- прeeeсло на koтaиeU’
Ü-crzcbl / 1- миюто голям брои; 2. по—толяма
численост. числена надмощие, превъзходство:
In der ~ sci— превъзхождаме по брои, имаме
числено превъзходства; Сег - wcbclen от¬
стъпвам прел численото но-мощие-
übie/äHicn /tr un/mb; плащам (нш.) мнотю скъпо.
ÜberzäHlee1 /г: /rnb.: ebn paar [Hielu] — иопсрдош-
ееМ’
üblteäniie2//: untrnb- прсСро/вом (зо проверка)-
übe—/äH1Ig adj. свръх юпр--eп-ни/ брой. исли-
шеи. лишен.
überzeichnen ti: untinb-. препокривам (заем)-
Überaeich i^un gf
überzeugen //; unt/mb- 1. (е—п voe utm. ~) убеждо-
зам: e—n van е—е I——tum, jds- ScHull ~ убежда¬
вам нкт. в грешка. заблуди. е нечия зине; ос¬
мор- ich ii; es ü/itennge. Ces(e1g) bin ich
ülirz/uge тб-дcц съм в лози; ui— überzeugter
Anhänger убеден привърженик; 2. nefl- ув—ря-
ЗИМ 'Т-
überzeugend adj. убедителен.
Überzeugung/, —cn 1. убеждение; 2. тСeж'-oзeнc.
ü-ruzbibu—*' trnb. I- tr: 1. обличам (неДнщ)— на¬
вличан (палто— nордeею); покривам ' нщ-:
lriecHes Leigegzeig ~ поставям чист чаршаф
но легла; 2. рсзг. c-m /ins, n-n Hi/I — —опуп-
—ом. ноп-рдашзам икт., тупвам му няколко та¬
ят.- II. in/r; s преселвам сс. премествам 'е: von
München nach Wien пресел-ам се от Мюнхси
въз Виена
ü/rue/iibun2 tt: nefl- un/tmb- 1. u neJl- обличам, пе-
крнзом (кресло с кожа); постилам, застилам с
бельо (лeплoj-. irisch ü—e—erjunu Beitcii легло '
чисти (е.мснвниj чаршафи- прен, iur Hinnnl
überzl/hi sic'C (mit Walk/;] небето ст покрива
c обл-ши; /*; Lcnl mii Krieg - нахлувам c вой’
ска в страна; 2. търг, ein Guthaben, Konto ~
~ надвишавам авоарите си чрез теглене на суми.
Überzieher ш- -s, - пардесю.
überzinnen tr- un/mb: калайдисвам.
überzUckern /г. un/mb, пошс. поръсвам, поливам
със захар, сироп, покривам със захарна глазу¬
ра (сладкиш); захаросвам, и пран. (бсОеми,
плоДова): рсзп. e-m е-е bittere Pille - подслаж¬
дам нкм. горчив хап.
Überzug ш калъф, чехло, покривало.
Ubiquist rn, -еп, -еп биол. животно, растение,
срещащо се в разни среди.
üblich adj, обичаен (възнопрожОсние- лонлопеj—
общоприет; обикиовеи: Се— üllich/ Qucisch
обикновените. обичайните -рънкониц«, клю¬
ки; las ist ^101 -arg/ nIcCt mehr ~ този отдав¬
на е излязло от упюсрсбо. ие се практикува. не
с обичайна; mie ~ както е обичаят, както се
практику-о; so Isi us — така с прието.
Üblic^eH/, -еп оСичаГ]Ю'т.
u-Bogen /н лътичко над и (в готическия luрнфшj;
U-Boot п = Untu—seu—aoe-
übrlg ndj- ессацол (пори, трохи—, лицс. хоро):
iiches [п/Нт] — helc— нямам нищо (пю)зеч'; so
vb/1 [Hüt] HeuUc, das Übrig/ zäcistczs толкова зо
-нес. 0'лашолюсе, другото з много близко вре¬
ме- utm- — beHalten '-държем. зопаззам. осто-
-ям 'и, ртсcр-нрaм; ctm. i-ni-i - естава. ор—
т«'—а; 11,,' mie voe Esscn ctm- — оставете ми
малко от яденето; прсн. für ciw.- c—n cim. — bei/и
десто юбцчом нш., някой ми с —есса 'нмпоти-
чси- ein Ülrigus Iun прозя повсчс от необходи¬
мото; in Ü—tignn впрочем, пночс; раза. пе ein
Übriges zu tun зе т'пeкюeниe но 'ьвcслтo
übrigens adv: 1- впрочем. 'обетзcно; 2. освен този,
при СОЗО-
Übung е. -си 1. упражнение (и муз. спорм.)- 2.
практика, праатиатeанe; опит: ебичийносС’
utnige ~ Hibnn имам известна проатико; von der
— abueihHhn отклонявам '' от практиките. оби-
чоинюстто; посл: ~ eachi Sen Meist/r опитът,
проклиаото проси. създосо моИсторо; 3. трени¬
ровка, сръчност, обиграио'Л- навик: си/ст —
sein сoттСиn съм сръчността; aus der — komme;
зoгтбвaм иазикО; -Не ТеН-е [lic тсгЬ1с] ~ липс¬
ва му тренировка, навик; wi/der In ~ kommen
пак доби-ом навик. сръчност- In [lur] — ll/iben,
sein сoп—ззoм си. имам сръчност, юбнгроиест.
цознк- 4. pl. упражнени/ (семинарни); 5. воен-
ерсменне обучение (но запесни войници, оф/и-
цсри): zu е—г — iing//ogen wur/un бивам пози-
кан, сеикаи не временно обучение- 6. воен.
t учение- моневрн pl-
ÜlmegSaezug/H спорт, тренировъчно облекло,
—еи/де/е / задача за упражш-нн-- —bncl п
'боршиа ' тпрaжи-н]4; —Zlug ш овисц учебно
летеше; ~gtscHoee п восн;. учебен 'наряд-
übungshalber adv; зо упражнение-

Übungs/platz
540
Ü—ungs/cletz m спортен плац. игрище; учебен
поnигe], ппeп: —stück п --у'- тпгeжцe]!e,
ссюд; кратък с-ксл (зо правоО- попълвано м Ор,).
UcUtieb, Ukelei in- -s, -c/—s; f- —е зоол. тkлтГкo
(Albueis 1^'111,)-
U—Eisee n мсеол- профилирано желязо c р-зре'
като U-
Ufer п. —s, — брят, кроГСрсжнс: ins — kamien,
gelergeg. ruler— стигам но брега, греба към
брста, det Fluss iriit übtt lic — рсаисо излиза из
бреговете; len, сп — еиеГсид lauHer вървя по
крайбрежието, по протежение но брето-
11г—П*п adv: към брето-
uli—los adj. б-сСр-жcн; прен- бeскрa-], нескон¬
чаем: —е Pläni н-'кенчосмн плоносе.
Uferlhsigkelll/безбрежност; пран- 6-сaрalИ]Oст,
]теaо]чeeмосгJ
Uler/schmUe-iuii— р( укрепителни постройки ио
брста- —schmc-bc/зоол. крайбрежно пeстоcн-
це (Ripe—ie r*Cbr'e); —slaei ш )роиСртжие
държа—-.
uTH! intj. ох! (при голямо напрежение, изтоще¬
ние или облекчение)-
UFO, UHo п, —s. -, съкр. зо unlnUegrtus Flu/objekt
НЛО. ]eнgeнтифипигaи лет/щ обект-
U—Hormi/, u—förnig adj. въз форма но лотииско U.
ml! int). ух!. ох! (заужас, мръпнене ммролj— ех!
(за уОивленнс— бложенатво).
U-Haft / = UntutsucbungsCif’t-
Uhr / —пи 1- чисовник: Cie — /ei' nacH, vor чисаз-
никът е, остава незад, -ьр-u иепред; liu — stuhi
чeеeзц!кьт c спрял; die — aulzleCeg. suellnr
носизом, нагласявам часовника; прен;. s—n — Isi
с/gnliulnn часът му с ударил (щс мрв); 1- че':
ns ist Urci ~ часът с три; wie viel — ist us? колко
е чесът?
Uhr/i-ilani п серижка но ръчен часа—иик-
—/еи! п ремък не часовник; —leckul ш капак
иа чо'0-иик-
Uhrci/ricbicr, —slcbicr ш р-тул-тор ио чисозник-
Uhu/Ztler/пружина ие чо'озн«к; —■gebäusc п ку¬
тия иа чо'оеник; -gewicbt п топу' иа стенен
часовник: —ксиис/вер^жке. пoиeu. пoии иа ча¬
совник; —lächta /и часовникар- —uiagu/вез¬
ни ' ^фрез тkасaтeп; —mt—k п чо'ози«кюз ме¬
ханизъм; —zclgcr е часовниково стрелка.
Uhu ш. -S. -s лooл. бухал (Buio ImIаI’
Uhuhütte/лов. гюме (= K—ah/eHüUtuI-
Ukas т— -us, -е указ-
Ukclli т, -s. -d-sлooл. уклсико (рива) (Al—unus
1uc11usI’
UkrOiner, Ukrainer in. -s. —1. тkрouнcи. мaлeрт-
'hh; 2. ndj. украински, мeлорт'kИ’
ukrainisch, ukrainisch adj- украински.
UlOn Т; —си, —пи восн- улан.
Ullärka/. —s восн. тпан'ko куртке.
Ulk т, -s, -е розг; лудешка смехория. шета: —
v/rzacice разправям смехории.
ulken inj h стуО. прозя лудории, шегувом 'с.
Ulkerti/, -еnрaзг. лудория, шета, смехория, май¬
тап; шегобийство.
midij adj. смешен. шегю-иг-
Uldms, Ulcus ш- —, Ui/nrc меО. цирей, ясea.
Ulme f. —п бош. бряст (UImeI-
Ul—IcH: фсм. /пи Ье-.-д/и — ситт/еи повръщам
(при ниснej-
Ul*^Htr in. -s, — 1- улстер (балтон); 2, поопр. Ул—
'сср (Северно ИрланДия).
UlUlna eciir последно 'рсдстсю.
UltieCime п, —s. -s ултиматум: ui; — siui-en досам
ултиматум-
Ulibeo ш- -s, -s (австр- аомо пckоj- -ei търп.
последният лен ша ‘eсeпa. ие 'рак.
ulUimo adv: търг, neеneдцн/т -ен не месеца: —
Augnet ие края ио август-
UliiHusm —, -.-mb па'лслннят. ний-слаби/с уче¬
ник з класа.
Ult—e м, —s, —, 1. лули глаза, буси човск; 2- полит
привърженик но крайна, непримиримо сече¬
ние (в партия)-
Ultra.-, ulU—b’-, тпcрO’-, премшеге. свръх--:
Ultteirgtagismus ш,
Ultra/fl-tur in ултроситен филтър; -du-zwelli /
роД, ултрokьсo зълие-
ult—eib—lr adj. ултрамарин (цвят),
Uftrcmaei— п ултрамарин (воя. цвяп)-
m1U—aiheeär adj. тптраkаталичcсkи. попски, ул—
траклериколсн (партия- течение— възплеОи).
Ultramontane т, -п, —п краси клерикал (като¬
лик).
niirc/roi adj. тлтрoчeрзeи, инфрачервен (лъч).
-^vinlute [-eu-] adj. ултравиолетов.
Ultraschall im ултразвук, сeрьхз-тk’
um I. ргр- А 1. просмрснатво— (място м Движе¬
ние), lсатo в конвни, а herum около, ю; крои:
Siu Etln läilt ue Siu Sn—ne Зсмяса се върти
около Сльнucтю: um las Haus lieg' nin Girin—
около къщата има градина- rn Cie Ecke оттатък
ъгъла. съвсем близо; Imen— ue u-e sele нами¬
рам 'е, навъртам се постоянно около икт.; all/s
seanl un ihe [b/rue] всички стояха около, крои
нспо; ebn Tuch ue Sun Hals ibnl/e -ръсзaм
кърпа иа -реле '«- re sich sun/п гледам на¬
около '«; n—e re len Hais falle— хвърлям се
(рсзп- мятам 'с) икм- не шията- ue Sun Baue
Hutue tanze— 10—^30’], «траем хоро около
дървото- dn— K-ubs ue Goutbu кръгът около
Гьотс- re cin Vorenlitgu. u—e Lanlzunen, п-е
Bu—e Н/тип НаП—се заеСикалям но'. планина;
пт muss ue lies/ Gugunl wonnun лой трябва да
живее тук наоколо. наблизо. ть-4з—; Омсл- ег
Ist re Спи Weg той е наблизо. съдя-о- прен,.
mlu senЬt*e ue ihn? кок стоят р-босиес му?; Stu
mlssue ilcbt. wbe’s mir ums Hurz Ise Вие ис зна¬
ете. какво ми е иа сьрucто; 2. врсме: около.
към. приблизително. чеашо в комв. с herum; з
541
Umarmung
(точно): оспор. 'лед: um WeiHnicbUnn, um
MIttae. ue ii/se Zeit hurum около Колс-е. око¬
ло, към ебял. по тосо -р-мс- um laut Ubr з три
чoеa- осмор- ue eie paar Тсд/ soilst lu ellus
wissun след няколко дни ще тснoeш всичко; 3.
послаДователносм: 'лед. подир: /—и Та/ тп
du— ап1/—/и —си 'лед -еи; /in Jahr ums crdet/
година след голина; Worbe ие Woche седми-
иа след седмица- Bot/n ие Boeun cnsscrdc—
изпращам прале—нк подир. слел прос-ник;
Schice um Srhice уе—Р 'лед. подир удар- е—т un
den bnd/rn едни след друг; 4, причини, цел—*
чвато в комбин. с willen н G: зе, породи, сoрo-
ди: um 1—s Sohn/s willur порели. сaрegн сине
ти; um е—т ЗсгСс millen сeрa-и нщ.; um 601'/,,
ue H-ii/Is will/; за Бега- cr kommt mm diu
100 M тай идва за, сaрoди стесе мерки (обече
срв. 7)- ns ist shHcSn ue ihn жила; е зо исго; cs
Ist mir Luid um Ihe съжалявам за исте; u-n ue
s—n Fr/iimi liubnn обичам икт. зе примолило му-
ue cliu, In Sur Wul' и!гС1, ue U—n Preis иа hü-
какво цена. па никакъв начин; mm jeinr Peels
ио всяко ^—0. зо всичка иа свеса; um ilchts ir
Сет Weit за нищо но 'в—со; un Loin ст-е-иеи
работя за пари, зо сoппeтo; ^сз^п^. mas tue man
г*гЬ' ums li/be Gull кокс; ис се прави зо па¬
рички- sicn um 10 Mark verricle/n 'Съра-ом
смттаете ' 10 мерки- Ang’ um Auge око зе око;
vi/l Läun um nichts много шум за нищо; liesnal
geCu us nm 1.-1, то/ път сс ка'е- зо всичка; ие
Ciu Welle -inir; иадСягвем се- 5. прм сравне¬
ния и означавана не величини, обикн- с аомраг-
а: пе die Hälfen. um ies Doppelie, un nie Drlli/i,
ne ein B/deu'en1ne gröBer c полюзиша. тресн-
но. снoчитeл]O пе—голям: um vieles —use1t c
‘него нш.. много по-добър- um dec* Millilutet
kürzer три милиметра пе—къс- ue е*п Haet по¬
чти- um c—n Sennin zu spä' r с—нш час пе-късно;
6, по еснош-ние не. осно'—;, зо (често без
nрeвo0j; G/scbicbtin um li/te рoсaoзн зо жи¬
веещи- icb Hebe um Stu ЗсгСс geshCtiebe— пи-
сох относно лея роСото- wie s'elt’e um С-е Sachn
как стои тая работи?; rs sicht übul nm ib— cus
'ле стои, опасна е рабосета му: us isi е—' etgsie
Seele um las Stet/ig смъртта е сериозно нщ.,
сериозен въпрос: es isi n—e sriönn Saelc ue ui;
gntes GeiäcC'gis хубава нщ. е силното пемст-
ici muiB um diu Seele зная относно те/ гeСe-
те, позносом, 'цо/ то/ гeСeтo; la, hat et nichi
um d-rh vcrCiint не c заслужил локеза нщ, от
с-С- 7. ксто израз но загуба- обикн. с глсиолм-
мо —е*z/cn, komme;, //,11/1/-, be'tüeeg. sich
urlen: r-n um eem, bttggen юснсмом нкм- нщ.,
лишавам то ос нщ., слово’ причини —а зогуби
нщ.; те пет. kommen зогуСвам нщ.- ums Lub/n.
um iie Ruhr komme; з-тубс-м живото. спо¬
койствието си- sich ue Cc; Kopl —eien загуб¬
вам главило си паради ‘нога прикозаи; es ist
um ib; gcshHeb/n свършено c r иетю. рибетата
му е 'пукано- 8. с рсОицс глаголи, управлява¬
щи тп, като sich bekümmern, sich bemühen.
beneiden. bi//CH; ersuchen, fragen, sich gnäTen,
sich handeln, kämpfen. sich kümmein. loben¬
losen, schelten; tadeln- /lauern, weineni; wenben.
wissen нОр. (примери вж. в съответните пназ-
00); 9. около: те 100 М около сло мерки- П.
adv, 1- тп und тп отвсякъде. ют всички 'тр-’
ии; съвсем, напълно: FelnSe me uni um непри¬
ятели отвсякъде- 2. проДиисмивно в: Cie Zeit
Isi um времето изтече; menn les Jaht ne ist
котето мине тодината- der Weg Isi un пътят
мноио заобикаля; 3. елиптично в някои коман-
Дн и Др.: um eii iiesim Baue! ет'ечете тове
дър-о!; т/сНе, un!. ileUs um! надясно!. цол/’
-о!- III. conj- в комвмн- с /т: пп - zu 1- зо ле¬
ти lirce zu beweIeen зо е- Ви декажа; 2. = al,
dass: er Ist zu klug, um sbcb buitügnn zu 1ceseg
много е хитър, те нс щс остави да го «змемяг.
um. з аотр. а глаголи trnb-. означава: 1. об)
гръщане- обхващано нс, обикаляно около нщ.
чрез Действието на основния глагол sich
umschauen- u/nbinden: 2. обикаляно— Движение
нагоре, наДолу. в различни нcгpовлснuя;
umgehen, umführen; 3. заобикаляно чрсз дей¬
ствието но основния плепол: unnel/cn.
umführen; 4. въртене;, зсвъртесно, обръщано
на поДлопа или Допълнението' umlaufen,
uTwä/zen, umkehrcn. umwendcn, uniblä/lenn- 5.
свслянс- събаряно- пшОсне— прегъване чрвз Дей¬
ствието но основния глепол: Umfallen.
umbrechen— umsägen- umrenncn: 6- виОомзис-
нснмс- про.мянс— рсз^мсатвсно чрез Действие¬
то нс основния закон, часто провоОимо чрсз
пре’-, рoс.-: umbauen- umpflanzen, umsc/zcn.
umdcnken— umziehen- във всички тия случаи
уОсронисео псОс върху um
um. ? в сотр. а глаголи unt/nb. означава: 1. об-
гръщанс- обхващано чрез Осйсмвието на ос¬
новния глагол: umgrenzen- umfliegen,
umwachsen, MTschnt/cn, 2. обмисляна чрсз Дей¬
ствието на основния глепол: umschiffen.
umgehen: н в Двата случая ударението псОс
върху основния плспоз-
Uei- - в сотр съа subst-, образувани от глаголи
от групите;, изброени при пт. .. има обикно¬
вено значения, съответстващи на ония на
pвенсkмивнимв глаголи: Umbau. Uinblick.
Umsicht- Umsturz. Umzug.
uiecUrtn tt: /rnb. рaсогaзaм, оСръшом (ниво).
umänit—r tr, trnb. преправям (рокля, старо в
ново).
ume—belUin tr; tinb;. преребетсем (стотня)- Um-
erbeitungj/
ипС-тие tr; untinb. прегръщам-
Umarmung/, —en 1. прегръдки, обятия pl.- 2. вж:
umarien-

Umbau
542
Umbau T 1. престрояваш—. препревяц- (нс пост-
poйkcj- ремонт (нс зДанис); пран, преустроя¬
ваше, пгeтсcроИетce: ei— — ies ScCuIweeegs
преустройство но учтО-ето дело, 2. ремонти¬
ране, педнос-ца, ебневеце постройка; 3, пред¬
пазно юСшн—)о от дъски; Ciu Palme isi in Winler
inrci c—n — aus Hal/ gescCüU/' през зима;- пал’
мото е зопезсцо чрез дървена обвивка; 4. шкаф¬
чето р!-- рома- около конопе-
umbaue^ /?: trnb- прсстреиво’. пг-сcрeяeo’,
препрезя’, ремонтирам (постройка); пр)сн-
преустроя--’ (администрация. к<^^опср}сция).
umbauen2 ti; un/rnb. отреждам с постройка,
umbehalten* /гг trnb- не събличам. оставим (с
палто)-
umbenennen* tt; tinb. пренмешусом-
Umber е, —s, —; Umbra f, — умора (боя).
umbeschreiben* tr: trnb. остср- мст, описвам
(кръг около (фигура).
umbesetzen tr: /rnb- тестр- прася преразпреде¬
ление не ролите-
umbetten //: tinb- прем-сссо’ но друга легло.
корито (болен- pekaj- Umbettung/.
umbiegen* trnb, I. tr; rejl. прегъва’, опъвам (с');
II. inti- s сac!зам (ио ъгъла)-
ue—Ildee /гг /rnb- преобразувам; реаон'СруИ’
ром (правителство- кабинем).
Umbildung/, — 1. вж: iibilieg; 2. р-aонеcруk-
^4, преустройства: des Kablneei isi Ie iut ~
begriffen праен се рeaeнелрткци/ не каСнн--
ТО-
umbinden*1 ti; tinb- връзвам (вратовръзка)- за¬
писвам (престилка),
umbinden*2 ti: untinb- (е*'. ctw. ~) свързвам, об-
ЗИВОМ-
ueb1asin*1 tr: tinb- събарям r gтхeнe’
re-ICse—*2 //: untinb- облъчва, -cc. духа (около
нщ-)-
umblättern int/г h tinb- /t; 1. обръщам стрoниuo;
2.	tr; пр]ли'тзам-
Umblick т поглед неоколо-
umbli.cken I. im/ri h 1. u пе//, гледам наоколо, ог¬
леждам се; II. ie/l- sbcb песН /ит.. u—m — оглеж¬
дам се за нщ., нкт. (търсейки).
umborden ti: un/mb, обшивам с бортове.
umbrassen tr, /гнЬ. мор. обръщам платната,
umbräusen tr: untinb-: ein vom Sturm umbrauster
Gipfel планински връх, блъскан, щурмуван от
бури.
nmbrechen*1 tr. /mb, 1. пречупвам (но Овс), съба¬
рям (обикновено зе вятър, буря) (Дървстс,
.мсчтс); 2- аелг-ат- преоравам, разоравам, об¬
ръщам (нива)- 3- прегъвам (хартия); Papier mit
umgebrochenem Rande хартия c прегънати кра¬
ища.
umbrächen*2 tr. umtTib. tnnb- псч. свързвам на
страници (коли): die umbrochenen Bogen
свързаните на страници, коли; Umbrechung/.
Um/utebeT е псч. ‘стронпаж’
umb—In/te* tt: refl. trnb. 1. убивам, потуСво’; 2.
розп- ри''!—’ (''), съсипвам (се) от прска-
мерно гaСeлo; !iieet Stoff, Azzng isi ricie
umzi—riggnn лази плот. костюм ие се съснп—о
ат пост]-, не сс скъсси; sici vor и-е-е;,’
wütiigUe*l ~ ров'.—’! се от люб—знасс; ^с^п^.:
bring dich nut —beit nm! ис -дигай талкова шум
около тоя р-Сосо!; ns —rirge mich noci ue, Scs,
ich nicli weiß. n—--- не мога до се побера з ко-
жоло 'И, '-.—-10 ис зна’, дили---
UmbtucH ш 1- псч. 'сързи— ио страници —абор-
еcьрсзaн- ио набор ие страшнц!; 2. оецо-eн,
духовен, психологичен « политически прслом-
прeтеcрeГеcce; 3, аал-ам- розеревон- ио пeлн-
на; розарана цслино-
Uibrnchkorrektur/печ. корекцииpl. не стра¬
ници.
mibmcHtn tr; tinb- сменям гeсeрвouн/; пр—’
хвърлям, превеждам (сума),
umbmble adj. par/- мнeгютхажcoи; eбno'kaн-
uiiäiitn1 //- trnb. стр. пол—ас/зам по-ежи (но
улица)-
umdammen2 //: un/rnb- атр. ограждам ' -иго. яз.
бент.
umdecken ti; tinb- препокривам (агрсОс- покрив)
/еп lisch — пременям приборите но мо'--
miiiekee* intr- trnb- сменям гледното си теч¬
а-е. мислеше;; си, мисля по нов начин.
nmdenten //: tinb- прeльпкузoм. тълкувам по друг,
июв, оригинален начин.
umdichten tt; trnb- пгт'ьздoзe’. прссзерязо’
(поемичеакн произвоДения, сюжет).
umdönnern tr; unt/nb-: etw. - гърми, тътне около
нщ.
umdrängen ti: untinb- тълпим се. натискам- се
около НКЕ-. ИЩ-
тт/—еП1п //: ncfl. /пнЬ- 1. обръщам, въртя. завьг-
лом (ключ в ключалка)- исeърт/вoм (штя): Sun
Hube i/e Hais — откъсвам главата на кокошки;
Ich muss jeinn Pf/neig ~, rhe beb iin eusj/le
броя всяко стотинка. преди де я пexapчa;рeсг-;
jnder Pfennig zehnmal - цепя косъме. обръщам
парола десет пъти (ош скъперничество); Sun
Spieß — обръщам острието; мииосом з контра¬
атака- mn/nlrelt mt—d nie Schuh, Stiufcl Sirius
тъкмо обратното c право- 2- nef/, обръщам '—.
завъртам 'е; въртя се (около нщ.): прсн. las
Hurz d—/bt sich mb— Ie LcIin mm сърцето ми сс
обръща, свие— (ош мъко, съапррдонис); рсзг.
sieb in Grclu ~ обръщам се е гроба си (от пняв,
възмущение); 3- разг. uс-ьртeм. преиначавам
(начин Думм)-
Umdrehung/, —ue 1. ебращение, оборот; 2. вж.
mmleub/i-
Uшdrehnngszahl/брой на оборотите,
umdrohen t un/mb- заплашвам от всички стра¬
ни.

543
Umgang
Umdruck т 1- прен-'/—] (но фигура, рисунка)
върху литотрафсн камък, тмдртk- 2- литогре-
фси, юфсстеи отпечатък; 3- пан, (подобрено)
препечатеане-
umirmcUee t/i tinb- 1- прспечите-м (подбрано);
2-	оллисопрофиреом-
undmfUen //; untrnb- облъхзам с благоухания,
medöstere nefl- untinb. помръквам. памричизем
'е.
mmeinändir cdv. един около -руп- една през —ру-
ГО-
umitziibin* tr; tinb- прeвьспитаco’; Umer-
/ithu—//.
umesiln tr: /гнЬ. фсм, I- обръщам c краката него-
ре; 2. коренно преработвам.
mmixCidttten /1: /rnb- препращам,
metänee tr. поет- = melangce.
uifbH—ie*1 rnb- I’ inr s заобикалям, прозя зоо-
бик-лки: belzel/ п—п Siund/ — тубя почти uяп
час от заобикол/нт- II- /г- 'валям. събарям с
коли (Държо), етoсвoм. пр-тaсcaм (Оешс).
птНеЬ—ez*2 tr. untrnb. 1. оСнколям с kопa.
препътузем (пpодj-' 2, lic Grenz/n n—s Lanles
mit ici Zeignsirck — ап«'з—м границите на
сгреша ' поа'азала'ата (нс географско кормс);
3-	обикалям (oаnpoвj.
Uelall е р^сзп. (внезапно) осмятан—. преСоядис-
соне (вж. uilelleg 2I-
Umfaller* inti: s trnb. 1. подем, припадам: toi —
падам мтъртъе; vor SrltecU - припадам ют уж—'-
2.	рсзп, осмяло’ се, пребоя-и'—-’ се (проме¬
ням ам уоежОениямо- ехвещрниятоj— от¬
стъпвам-
Umeac;/’1- обхват. окръжна';, обиколка, пери¬
ферия; Сет - ins Kreises дължината иа окръж¬
ността; 2, обем; обхват; телсмнна. размер: von
groBei — е голям обем, с големи размери- /1т.
giiiu е—п uggnHnuren ~ an иш- -']’- огромни
размери- dur - 1/, Buches, Cer Sie/', Set Eiche
големината на книгата. прало, дъби; Сет — n-s
B1griff1e оСх-отът, еСтмъс но пашятит; Im
vollen — з пълен размер, нaпъл]o;росг. u—e ganz
schörcr — Ca/ne Снва ме иа ——белина. еасте
съм обемист(е)-
ue/begee* tt; un/rnb- обхващам, обгръщам, оСе-
мом; прегръщам.
mmfangtilcH. ueläe/lIcn adj. обеми'т, обширен,
обхеатен; голям. широк (връзки, иореспонОсн-
цня): umleggteicbn Siulinn обширни исел-дcа-
шия, проучвай«/; eie ^111/111111, дс-иНте/,
Werk обширен научен труд; е—е umfengtnirbu
Stimme обемист глос с широк регистър; розг.
'—с umfägglIcCn Pc—sre корпулентен. деСел чо-
еек-
uiüätbin ti: /rnb. пребоядисвам.
uifassin1 r un/rnb- 1- оСх-ощем. обгръщам, м
пран, (научно област)-- 2- включвам, съдържам-
3.	обкръжавам. обхождам, обхващам (неприя¬
телски флангова, нoлмцммj; 4, стр. ограждам.
umfassen2 tr, /mb, 1. премонтирам (украшение):,
2- рсзи; хвощем от -рутете страна: sci/c Сее
Korb ib/Uer, icb muss easi cineal — сложи коша
долу тряСео и-И—иапрс- -и 'мсия ръката 'и.
umfässend adj. обширен (приготовления, значе¬
ние- програмс)- широк (исроприяпмв)- обхва¬
тен (дух) : cin -е, GisuänSnts bbleeen правя
пълни признаиия-
Umfässung/, -ue 1. восн. обхват- 2. опри-—: 3. вж.
mnaess/i’
Umfeld п обкръжение. среда,
untnes11r /1: un/rnb- оказазам въз вериги (вж.
aussuir D-
miflätUitn tr; uh/гпЬ- (за Дробно насекомо- папс-
руДа, koеaj лети, пърха, расзяeа сс около ищ-
umflechtin*1 tr, /rnb. 1. преплитам (плам)- 2,
плета, вия около: e-m n-n K—arz — еня 3——^
около нкг-
теП1сПи1и*2 tr. unt/nb- оплитам: umflocCtegn
Fiische оплетена. плетено шишс.
ипП1ед1и*1 inr s tinb, летя със сoобиkoл/н-.
заобикаля’ n]тeйkн-
mnTlegee*2 //: uiirHb. 1. летя около нш.- 2. об¬
хождам, летейки (за Дс но аращно нщ,).
uefllißir* tr, un/rnb: (зо рака— воОс) тече около
ищ.. обикаля, мие с зълните си отз'якъде-
mmflo—U par/- adj. сoбтпeи. сaмьглeи- пран. печа¬
лен (noплсД- oчuj;
Unflü/Uirng/, -сп воен, флакиране. обхващаше
ио флонтесете-
uefeüUte tr; untrnb. (за река, море) отрежда с
вълните си. мис (брегова. проО- остров).
rei/htece /г; tinb- прeeСр—ствoм- променям. пре-
роСотсом (творение); зи-еизменя’; ел- транс¬
формирам (пokj- UiTormung/-
UmHornetni. -s,—]?. пр—абразyвaтeл,тгeнcФeР’
мотор. умформер.
Umftcge / онаесе- обществено депнтсон-: —
liier; прася -наето. депит-анс. анкетирам
mnH-agt— inti: h /nnb- оатср. прося ашк-то. де-
пнт-аце. анкетирам.
тт'-тг/(*д)ги tr; untinb- ограждам, зотра-ждам,
Umfriedung/, -сп югродо-
umfülltn tr; /rnb. преливам, прeпрoсзa’ (съО),
претаком, пълня з бутилки (вино).
umluekUthelttie //; itn/nib. променям функция¬
та ио ИЩ-
umgaf/te refl. /rnb. зяпам насам. нocaтьк-
Umgangm 1- общу-оис. сношение, връзки/р/-; —
eii n—m iaiter, pflujer еСтузом, еношaзoм ''.
имим връзки с, другарувам ' икт.; gar k—n —
Hile; нс юСштce’ ' никого; 2. розп. кемпони/.
общество: et Ist cin seC-neCier — für dIcH нето’
-ало компания ис с зи теб. сой с леша. нспо—’
хюд/ща кампания за теб; seileelten — cllegen
-ружи ' леша кампания, имам лоши другари;
3.	тсхн. зъртене, оборот; 4- архит. галерия з

umgänglich
544
ро‘oнекo. готическо църква; оатср. галерия
около къща; 5, процесия, есеб-не р-лигие'’
но; обиколка, обхождаше; 6. опо'-ещ ремък (ош
сбруя, амуниция на кон)- 7, авсмр. кснц,' von
ciw- — rnlmcr отказвам се. аСссрахнро’ се от
нщ.; 8, Сореюр но дрехи, поле-
me/änglicH adj. юСщиc-ne;^-
UmgangsST)rrn /начин, форми, лош но общу—-’
ше; маниери /)/-: ~e'rärCr/език но ежедневи¬
ето; говоримият, рaстоcорc] с*зик-
umgirgecticC1IcH ndj, гeзтecорe] (Оумс. израз).
nm/Crnte in un/mb. прсн- оплитам- Umglänun—/
iigCikiln ti- un/rnb. fпcпeртдoI пърха, л—ти
(ефирно) (около нщ,, нип.)- и пран.
imgi/er*1 /п /rnb, 1. (c—m utw. —) намятам; 2,
корп. Kater; — роз-ово’ повторно карти-
uegebin*2 ti ic/l. untinb- 1- обграждам, '-06!-
кол/м. обкръжи--’: nie Mauern, von Wasser ~
загре-тц със зидове, заобиколен от -юли (-рсО):
c-n mii Lieb/ ~ обграждам. обкръжа-ом нкт*. с
любов; 2, refl- ограждам 'е.
Urngei/n—// -пи 1. околности pl.: е-с lurri-che —
великолепни околности; 2. 'реда; околние-р/.,
o]TTрoЖ’
Unjigced /. — околности pl.
uigiHen*1 mir: s irnb- I. (1*1 e—m —) 'иошазам
се. общувам, имим, поддържам връзки. сьСи-
ром '— (еработници- селяни. писатели, худож-
нмци)- 2- (mit n—m, utw. ~) държа сс. отнасям
'С. третирам; пра/ся—ом сс; боравя: linletlicb
mit s-n Saeler, virscCaeniutlscb mit dum Gull/
— небрежна, немарливо се осна'ям към вети¬
те 'и. прахосвам перите; mit PferSee, Wcffce
umzugeHnn wiesen умея до 'е ол]-'/м ' коне.
де боравя ' оръжия- 3. (mit uim, ~) нася сс.
зеннмавам ''. лелея (плачове, нОси. намере¬
ния): зъзн-меря-ом: et geCt dbi*U пе, seir
KicvbuT zm vntUaulcn той име намср-шие -е про¬
даде пианото '«- 4. н imp- (зс призраци) бро¬
дя. явявам се: cs geii in alten Srnloeee un з
стария замък бродят, явявал сс духове, при¬
зраци- 5. прав/ обиколка, заобиколя’: auf
Si/sem Wege guht mae nindust/ns n-n Siuele
ue по тоя път се заобиколя наИ-молко с един
час; 6. върти 'с, обикаля (зс колела): iut Kopl
gelt nie um главата ми се върти, cs guhl е-е
viules im KopHu um мноио нсщо мии-з-т през.
сс въртял е илазат— ни човеко; das Jab— gehe un
тодината отива към кроя '« (завършва кръгов¬
рата аи); 7. връща 'е: eii uiguHnnlnr Post с
обрасна поща- 8. (зс алух) но'« '].
umgehen*2 /п uHtnnb- 1. заобикалям, не минавам
през (ОсДено място)- 2- восн. обхождам (врс-
-0); 3. заобикалям, несъблюдавам (нарсОбс—
закон- апорсзуме^ния); отбягвам (арещс- обяс¬
нение, отповор)- 4. обикалям, обхождам (пра-
Оникс— имот, -раница).
umgehend adv, веднага, незабавно (oтnoвcpямtj;
UeglHmn/ / -еп 1- восн. обхождане, обход; 2.
вж. ип/сСс;2 3-
ui/tUeert I- adv. еСратше, наопаки; 2. ndj. рсп.
оСрасен (рсд, пропорция): im/cUchtte Sei'/ c—r
Müzzu, c-s Zeugs абрал—ато спрана —а монета;
опакото на плет- Um musst Sc, Bild nignUeCtt
iaitur (око а обърнат еглевсме нсДолу)- sansi
stebl es vutUeHrt сряб—о де държиш портрета
обрасне, иначе сей слан ноепеки; 3- вж,
mmkebrnr-
umgestclUen in irnb. 1- прeeСрaзтвa‘, пр-ебро-
зя—о’, пременям; 2. г-ортoн!зирa‘-
Uцge1/u11tmg/ —еп nгтобрoзтвoн!-; р-арга—н-
заш/я. р-)юнетруauия-
umgießin*1 ц цнЬ, 1- преливам (вино); 2. преса-
п/ВОМ (КШй бони)-
meglißie*2 п unt/nb. обливам (е воОс. светли¬
на).
mmg—b/in* /п irnb- прекопавам.
mmgteilie*1 1п/п- h /rnb- ряОио разпространява се
(злмнс).
umgreift;*2 in un/rnib. обхващам: des nm/rclil
euch--’ лава ебхзеша «.--
umgten/in tn un/rnb- 1. окръжава’. прокарвом
граници но нщ.; оч—рсосом контури; рoсгрa-
—ичасам; пран, точно определям (пълномощия-
права); 2, eСгeсузo граница, граничи с нш.: des
Dort wird Im Süden vor n-m Wall uigrnrz' ст¬
лала граничи иа юг ' тори: Uigrenrzin;/
mmgruppIirin tn tinb. преразпределям. прегру¬
пирам; Umgruppierung/
megmcUee nefl- /rnb. оглеждам се (зс нщ.); разг.
чудя 'е « моя: iit wcrlct nuch ~! има да сс ди-
зите, до сс сзeрuтe!
uigüritn1 tn trnb- пртпассам, сапoезoм (.мач.
шпага).
mngürten2 tn tcJI- un/nnb- (eit ntw. —) опасвам ('e),
зопа'зом (ас); прен. обкръжавам- Umgü’ruIlr/.
umhaben* tn trnb- разг. облсчсн, наметнел съм
с: u—e Mcreul — н-метнел съм палсо.
umhackie1 tn trnb- 1. прекопавам; 2. отсичам
(дърво).
rnhäcdu—2 tn unt/nb- окопавам.
mпHäeeeи tn untinb- прегръщам. хвърлям се икм.
иа шиято.
Unhaeg е. -s, —е наметало. наметка. псл-рии--
umhängen1 /п t/nb, 1- (/-е. strn D uiw. ~) намятам,
мятам ('.) (палто): раз-,: e—r Sccic ubn Mär-
Ueicbnn - з-гулям, зeмoекuрзам. прикривам
ищ,- 1er Kauz/ Ule Srlell/ — пъхам 'и тлозата з
тюрСата; * 2- окачвам иа -руга място. по друг
начин; diu BilUur е-е Aussu/llung ~ правя про¬
мени е окачеоиетю, нареждането иа картини¬
те не «зложба-
umhängen2 /п, un/nnb- окичвам, нокач(е)ом (ищ. с
нщ.): окачвам около fиШ’I-
Umhängetasche/чaнт] за през рамо,
umbauen* tn tinb- от'ичaм:pелп-; us bci eicb Hist
545
umkrempeln
mmguHcunn. cis Icb livon hört/ строшно 'е ужа¬
сих. косо чух лоза; de, G1äecCig [Weig.
Scbiccs] mied Ubeh riebe gluicH * ! една чашка
[вино, ракия] нямо -е те събери зсдиеио, я!
umhegen tr. un/nnb. отреждам (а опрада) пран-
обграждам (икт.) ' грижи.
итПСт adv. ]о'ом-носотьк. наоколо..
ипНГт--, в сотр. с глаголи tinb- иа'ом-иасасък;
цoгeгт-]ogолт; нeeкene: итheib/lеkeпt
unihe/hahren- umherlicgen-
unnCr/ilicdcn int h оглеждам сс наоколо, озъ¬
ртам се: nach c—m s оглеждо’ се зо нкГ’-
-ТеНгеп* iml/i s разхождам сс ' коли; пра-я
посещения ' кола: mit det Hczl s жестикули¬
рам- -llaUUr—n int h (за малки птички. папс-
руДи и Ор, насекоми) хвърчи нoеа’-нocoтьк.
трептя ' крилцата си; -tliigre* inir s леля но-
горе—на-юлу. насем-нотатък, наоколо (за пти¬
ци. листа), —/mcbiiie int h махам ' рьue въз
въздуха; -tüheги /г: роз-сж-ам; -/.Псе* imti: s
обикаля.’ нeеaм—нeтoтъ); -i-Tig imt s лута’
'е; скитам ногюр--надолу; -licgte* initi b (за
нощс) nтжал, рoзхcьрп/]н з Сeспeряеьк;
-lin/rrn mt/i s скитам в безделие иатюре-на-
—олу; —-sclacI'un int s блуждая. лутам 'е;
—setzte* in/t: h насядали сме наоколо, з безпо¬
рядък. непринудено; 'тоя без раСото, бeсцeл-
но; — treiltn* пе//- подвизозом се. сантим;
—тигТги* ti; разхвърлям; -zltbcn* int s ски¬
т-’- чeргoрстзтвeМ’
umhin adv е: nicht — Uönn/n. zu --, ие мога до
ие.--
umHörrn in/t: h nefl. tinb. разпитвам: ,*11 иссН
/um. — осведомявам '— зе иш-.
umhüllen tr; int/nb- заеисам, обвивам. зогръщом,
обличам.
Umhüllung/; -еи 1. покрисоло, заеизаа. обвив’
ке; 2. шсхн- оСшн-ко-
unkämcHin t untinb- борим '—. вадим СорСа зо
нщ-
Umkehr /, — 1. обръщаше. връщаше —0'0-; восн.
отт—гл/нс, отетьплтниe; зьсзрьшaнe; 2, прсн,
започвонс не нов (по-Оовър) живот. обрат: sich
zur ~ enterЬIinßur решееем 'с -и зопечно не¬
живо;-
umkehrbar adj. обръщаем, обратим.
umkehren /rnb. I. imt/i s 1. връщам се обратна.
—-'--: ier Waeun kuCtU nm калило сс връща,
обръща. потегля обрати;; man soll nicbt auf
Hail/i Weg — ис бива до сс -рът-ш ел сред
пъся; 2. првн. обшюзясом 'е, опомвам се. за-
почеим ио- живот; II. tr; reJI- обръщам наопа¬
ки (чорапи. ризи, 0жo0oвej- С-е Herd, die
Medcilln — обръщам 'и ръкосо наопаки, об¬
ръщам опакото иа ‘-gaпo (првн)’ Sen Brater
— обръщам печена;;; раз-, das дсп/е Haus —
аОръшом цялата къща (зо Ос намеря нщ-);
прен. Ces Hurz Uuluе sich ue vor Schmerz сърце¬
то се преобръща ол болки; pшлпr: ici Spi/ß —
обръщам острието; започвам контраелека; mir
kulrt sicb Sn— Miene ue стомахът ми сс об¬
ръща (ош ужас).
Umkehninn f, -пи 1- муз: обръщане (нс интерва¬
лите)- 2, мое- обръщане; 3. прен: обновление.
обиовявеис. иасочване към поправяне. към нов
жизют-
meklpcee trab, I. inn/o; s 1- fпрekk—лтрe—м 'е, об¬
ръщам се: mii lum Stuhl — кетурзам се със 'тю¬
ла; 2. разг. отмятам 'е (ош становища, убож-
ОсниС)- преСе4-и'еам се; II. /г refl- kаттрeeм,
обръщам (атол, лодка)- преобръщам: е—е La—u,
ein Fis, — обръщам загоиетка. бъчва (зс Ос пн
изпразня)-
umklammern /г- un/mb- 1- обхващам, обгръщам
'ъ' скоб«. клещи; вкопчеим 'с з ищ.; стискам
здраво: jSs. Hänin uiUIimi/rU iilici 'лискам
з-розе нечии ръue; 2. восн. обкръжиеом. об¬
хващам (промивнни)-
Umklammeron^ — 1. восн- обкръжение; 2. виа.
umklbmmne-
umklappbar ndj- което може до сс обърне (ио-
зсд' нсОолу- вж. m1UIbcc/eI’
ueUIccprn tr; tnnb- 1- /г: обръщам иозол. свалям
(kaгakj-- duz Kregen — обръщам. сс-лям.
смъквам якета; II. int s разг. 1. припадам.
с—личим сс но з-м/те- 2, подеиеом 'и опашки¬
те.
umkleiden1 neJI- tr: tinb- преобличам се; 'мен/м
(нам-) -рехнте. пременям ио-
meUIlidcn2 //: un/rnb- обличам, обвивам, —репи-
ром: Elin uiUI/id/t diu Maier бръшлян обви¬
ва. сс -не около зила; Scs Redrn—pult wir —rt
umUluIleu коте—рота на оратора беше драпиро—
ие ' черсен плит-
Umkllödunr./; -еп обвивка; -гoп-ри4-
umknicken tinb- I. int s nю-иьзoл ми сс ареколо,
свличам сс, подам не з—мято. пречупвам 'е; II.
t пречупвам.
umkommen* inti: s /гпЬ. зотиеам (от глад— при
лвмeмpьеj- пропадам: voe Lir/rweiiu — уми¬
рам ют скуки: niehls — lassce ие ессов/м нищо
до се загуби, рoсnнлee, прапо—не-
umkränzen t un/rnb- увенчавам, струпвам, по¬
кривам ' 3]—^.
Umkreis е 1- юкопнaтo мс';—;';. околовръст,
околност: lau! Kilrmnicr in — три километри
околовръст, наоколо- 2. мст. окръжност; ок¬
ръжност. описано около триъгълник-
umkreisen tr; untrnb- 1- обкръжавам; 2- кръжа
около (иш-)-
Umkreisung f, -un 1. юбкръжт—ит: die Тгеи;/-
seHbfulieCu — приятелското обкръжение; 2. вж,
umUreisen¬
umkrempeln /г. trnb- запр-ле-м. засукзам (ръка¬
ви)- обръщам (маншет)- рсзи; променям ко¬
ренно. превъзпита-еМ’
35 Немско-български речник, т 2

um kriegen
546
umkrirgce ti: trnb. рсзп; 1- c—r - справя.’ 'e c Hkr..
—ол-нсом го. смачквам му ф-сошо; 2. уто-ар—
-ом, скло—/’-
UmladebaCibnf е ceвoрe]гaзтовoг]a гара,
umii/ce* tt: innb- пресо-ораем (вагон, кола, смо-
№); Uelilm—ig/C
Umleg.f. ‘птион. разхвърляше, разпр—деляне не
данъци, суми.
um1cgern1 tr: trnb- прс'аледирзам; Uilugerun;//
итеС/ег;2 /г: un/rnb- ограждам, зегрождсе’, ак-
ръжосом. обс-же-М-
UUagerung/- — обсада-
umICurrr tt; untrnb- дебна fцкГ’I ют —'ичаи еcгo-
НИ-
Umlanf in I- обръщение, цuрктлouи4 (на кръв—,
пори, банкноти))- cum. in — /ringt;, ,/'//; пус¬
кам з обръщение; G/tüclte sini im — Ш1ркулн-
рат слухове; 2. окръжна, uиркуляр: СитсН —
Icke;;' gnben нзсест/во’, опо-ссля-ом с цир¬
куляр: 3. мсО. възпаление на пръстите; 4, пе¬
риферия на шапка; 5. сстр* обиколно движе¬
ние (но небесно светило).
Umlauf/bcHe/сстр. орбита; -Itrg ш хълм е за¬
вои на реаа-
umlauTie*1 tinb. I. int* s 1. (за пари— слух) обика¬
лям, l]нрктnигaм. е пигaтлaпня съм: т-с
BeUanmtmachuni/ im Be'ric— - lces/и пускам
оСя—о ле uüрkул!рa е заеода; 2. въртя 'е. оби¬
колим (слънце, колело); 3. (за времс) измина¬
вам- 4, рсзг. заобикалям. избиа-лям: II- /г; пре—
к-тур-ом при тичане-
Umläufen*2 /г: untrnb- ебикалям. тичам около
(езеро- игрище),
Umlauf/för-Cere— е погН; росолизно трансмисия;
—nbitti pl, икон.: оборотни сред'сво, пери;
—nrtne т техн*. готauио]тн мотор.
Umlamffs)schreIbги п окръжно. uнрктляр (пис¬
мо^).
Umlaut м грам прeтпo'-
umliuUee /гпЬ- I, inr h (зс глсанс— Оума) приеме
претло': las Wrai lareel Im Plural ue думите
приеме прсглос е множ-ст-сно число- II- r
смекч-зам (корсннспс гласно); ü Ist das umju-
lauleiu u ü n m c прсгле', смекчено u.
uelamtHäbig adj, грам. приемащ пр-тл-' (плоа-
Н0j;
UeIig(e))kaIenSir ш канueпaрскн ао.л-ндар-
бслсжиик; -dragcn е меко яко (н но нощно
пижама)*
meengen1 tr, ncfl- trnb- 1. поставял!, слагам около,
наоколо (превръзка, верижка); иомятом (пал¬
то)- 2- обръщам (яко; tuпbicgcпj- 3. преме¬
ствам (полафонен кшвел- лннтя- жп, стрелка);
размествам (вoмсkнj- прехвърлям (вельо, хе¬
ринги)- 4- н nefl. мюр* обръщам (платна— кор¬
мило- кopc6j; обръщам се (корав, вятър)- 5,
свалям, смъквам: iue Scbraisiute n—s ScHiffus
luim DurcHHiHrne e-e BrücUu ~ свалям комина
но кораб при пр-мнна-анс пол мест; 6, пево-
лям (Дървото); лов. убивам (Оивеч); вулп. пре-
чупеем (човек); 7* разпределя’, разхвърлям
(разноски;, ауми зо плащана— членски вноски);
8.	препокривам (покрив); 'мсням (корсмнОи);
9.	търг. e-r. Werbsel — отсрочвам мснителшн-
U0-
umltete2 tr: un/nnb- 1- отражде’. загриж-а’: е-е
Sille mit Truppen — огражда’ пред с войски; 2.
готе—, гарнирам: las F1eierC ist mii veгecCie-
innn; Gnmüs/r umi/gt месото е гарниране c
разнн зeпeнчтин.
Umlegung/, —cr I- планомерно рoзпрe-тпeннe на
орно земя между 'сляннте; 2. вж* umlngnn-
mmitbiti tt: tinb. пгтмeеcceм (съобщителни ли¬
нии- особено при нoнpcвkaj; отклонявам, от¬
бивам (Движението при ремонт)-
U1le1*eLrngd, (временен) зорнашт ио съобщител¬
но линия (при поправка нс пътя)*
mmirnkin I- tn- /rnb. I. обръщам (кола. коне); 2*
прсхвърлям (Овижсннето) по друга посока.
пътища; отбивам; II. inr А s tinb. 1. обръщам
се. тръгвам обратно:разг. шег. Ie /еп ScbiCcn
Uangsi Um — е обувките си можеш —а поместиш
по дво крака; 2. прсн. пременям слонозищесе.
мнението 'и. обръщам колата; отстъпвам, сло¬
вом отстъпчив.
meicrie— //: inr b сeпочeам отново да уча; про¬
меням начин и мето- иа робютато си; иaтчa-
вам сс на нови иеща- преустройвам 'е.
umirmrntre tr: un/mb* озарявам (Hm-),
ueetigeel ndj* patt, околен: Siu -tz OetsrliHien
околните селите-
mmlhcUt adj. обкръжен c къдри (лицс)*
umlodere, пиННси tr. uHt/nb* обгръщам. обхва¬
щам c плoмьuu-
тттасПии ti: /mb* рсзг. преправям.
menälue /г: //nb* 1- прeристзoм- 2. т memälen
un/nnb- ограждам c жu-опие-
umeiurre r untinb* зотрождом 'ъ' зид, зи-есс
f--орI’
menalcl— /г. imb. преправям. пременям (жи¬
лище. шопки);
mmnünzee tr: tinb* вж* uncräeue.
menäcnUrt adj, тмeпюмрaч-и. душевно болен.
Umnachtung/, -un: gulstlee — тмюпомрaч]нue’
mneänee1 tr: /nab* шия наново. преправям шева.
mmnäbrn2 /t; un/mb. юбшизом.
mnrCiuln tr- uatmb. покривам. обвивам c мъгла;
прсн. замъглявам (разсъДък): Ciu Stadt wie
umneiult градът бешс обвит ' мъгла; part* adj.
renl-itt рсзи: пийнел.
umnehmen* tr, trab* намятам,
umnennen* /п* imb. преименувам.
umnleten /i, un/mb* обшизем, заобикалям c ни¬
тове.
umordnen tn tinb: пренареждам; изменям реда,
порядъка; Umordnung/.

547
umschaue^
meotganlsirrre tr: trnb* р]оргaиисuрeм-
uececUre1 /r* trab* преюпокюзоМ’
uncärdcn2 /г; untinb* опокюзем-
U^pacC^ui^g/. —en опаковке.
mnpflae/ee tn /mb. пре'еждам; Umpflanzung/.
mnctilezen* tr- untinb: са'ажgам наоколо. отреж¬
дам с растителност; Uep/liinzung/-
umcflügrn1 /п; /nb. преора-ам- *
mncZLügcn2 tr- un/rnb* ограждам r бразди- изора¬
вам около gьрвeтa-
mepläeUie /г, un/rnb- отреждам с летен,
repoien /г. ci* 'меням пол/рит-се.
umc—ägrn tr; /гпЬ, прснасичом (мюнсен).
umquetitrtrn tr, /гнЬ, прcрoсkвoртuртза‘ (вой-
сkиj'- Umquartierung/.
umtägrn tr; untrnb- 'търчи, исвис/вo се около
(ищ.): Bäum/ — Sen Теприе високи -ързета 'е
нз-ися-от около храмо-
uitaHmrn1 tr, /rmb* сменям рамката (но кармм-
нcj*
uitäbien' /г; ua/rnb* постозям в рамаи; прен.
обкръжавам: iin Zr*cC;u;g mii c—r schmerze;
Lizi/ — тегля черна линия около ри'ункаса; lin
Vorträge unrler von 1ueiUbIIecHen Dar/it-
tnrgun umtcCiU преди и след докладите има¬
ше музик-лии изпълнсния.
UiräHiung/. —еи 1- р-мко- 2. вж* ие—сЬтеи.
ui—Ceire. uitänlr—е, um—äedree /г; untrnb* 1-
сnoгa‘. еСшиеом с бюрео—c; 2. юбграждом, ок-
ръжовом-
mnrangletin [-жи—] /г: /nab* (pari, uT/nnglent) жп.
пр—рошжира.м, пренар'ждоам (вагони- влак)*
miuCnkt— tr: un/rnb. вие сс около, обвива: les
FereIet Ise von Wuin nieanUt прозорецът c еС-
вит от люзатО’
uitäuire tt; /rnb* пренортж-ам (атся. жмли-
щс. мв6слиj: прибирам, слепим ио друга ‘яс-
ТО-
u1täuecHeи //: un/mb- шумя около нш-
umrecHnee tr; tinb- I. пр-'мялом, преизчислявам:
Sun Preis Ie Merk — пресмятам цешата в марки;
2. рсшасем наносо (зо0aчuj; Umrechnung/-
umriist; tr: unt/nb- пропътувам (авоес- мноио
лeмuj.
пшг1!Вии*1 //: tinb* събарям, пюзаn/м: r-n P/cHl
- повалям кол- das AuIo еiss n—n G—eie um о—со-
меСилът пюзanu един 'тарец-
ипиГЬВеп*2 ti: unt/mb* очертавам бегло, еанпиром;
Обрнсусе’ (политическа ситуации. амoпоне-
ко положение): 11,'. ,111—1 umtisscrc Ansieltc;
Haine имам ясно, точно определени, форму¬
лираш/ възгледш
ni—i!tcn*1 tr: /тЬ. 1- събаря’ ' кои: 2- з-оСики-
лям с кои.
iiutblc;*2 tr; untinb: обнколям иа кои (земли¬
ща).
uitennre*1 tr: trab, поволям тичайки. препус¬
кайки-
тпгСиисе*2 ti: un/nab: обхождам. обикалям пре¬
пускайки, тичайки-
meuiestln tr- unimb- оросявам.
murirgile /г, unttmb- (за змия) увива се ие пръстен
около ИЩ-
metlngne tr. ua/rub* отреждам. заобикалям: dic
M/ngn umrtgeu/ Ib— множеството ио обгради.
Unriss in 1. очертание- контури pH: in gtol/и.
H-ücHeig/n -uz u—u Sachn Ucesiulic; излитам ищ.
з груби, едри. бстли щрихи; 2. 'кнца; ючсрк.
UmrisszeliCiiiiiri—/изи: екuиа-
Uiritt е 1- обиколка не кон- 2- к-велкоде-
mnrollin ti: nefl- inir h /rnb: търкалям f'eI- ко—
neс-eм ио зеляк (яки)*
ui—üb—ги tr: trnb* добре разбърквам, рoс‘e'зoм
(кафе, коша) (и техн-).
U1—üeiee /г* trab, превъоръжавам,
res рсзг* = um las, um es.
uneicUiи tr: trnb* пресилвам з друго торби,
mnsägtr /г: trnb* свалям. прерязвайки с трион,
mmscUUrle intr: (/п.) /nb* пр-ос-длово’ (kанj; по¬
чти вмнопи само рсзг*: прехвърлям с' но —ру¬
ти специалност (за атуОснт)- меня си Соят-
(увсжОениямс- мнението)*
Unsa'/ е търг- оборот,
Unsiiz/cice икон* оСорютен план- —sieutr/икон*
данък върху оборота; — vecgüüunig/ — —oeis
tn, —реämit f, ,—provision /Оннификашия,
възнаграждение за по-толям оборот,
umeäueinl tn* /nab* палтъв-м, пра-я полтъв-
umsämmee2 /г: un/rnb- поръбвем; етраждом. '-0-
бикаля’-
mesaueie /п, untinb: бучи около (нш.)- обиколя,
бучейки: det Runnuage; 11,11’1 Ciu Bal—
'ъсc]зaт-п ската кола обикаляш— ' Сучеше пи-
'ЛОТО-
mescbiifce* ti; trab* претворявам, пресъздавам
(произвеДенив- творба); Uischalluinjg/-
^,1111'1— /г* /rnb. сл* превключвам; свтои*
пременям саоростте; Umschaltung/
Umschalter in сл, 1. пресключсин, кeмтcoceр.
умшеллер; 2. н UiseCe1Iiaei/. Umsilciemrj /
клавиш не пишещо машина зо смяна но шриф-
то- 3- кран за душ в банска или умивал]- нн-
сcапeц!Я’
Unscrcle/nilil m ci, ласт зи прсключ—онс- —saei
in опарасна зала (но тслсфюннс централа):
—■scHucnk ш шкаф—лелефон но uтитрoлa, сaaги-
то комутационно табло.
unerHäezin tr; un/rnb. восн. обграждам ' окопи.
uesrhCiUie мм: unt/a^^- хвърлям сянка около (нш.):
u1erЬiiieIn Augur премрежени (от росните)
ечи; очи с пръстени и-околО’
Umschau / обзор. преглед: - ia-eun оглеждам не
всички страни-
mmeeheuгn1 rcfl- in/t: h /rnb. 1. nefl* (sbci nacb u—m,
cim. ~k оглеждам ec (зс нки*— еиц), търся: sich
rach c—r Slellugg — търся място. служби; 2. гле¬
umschauen1
548
дам --'0—; првн. епприс/м поглед назад; 3.
глсдом наоколо: ,1сС in /ег Weil - пътувам по
сзето-
unscliäuen1 //- un/rnb* преглежда’; обх-ащем.
обгръщам ' (Духовен) поглед (— übere1Ьauir),
umsiHaufrIe //: /rnb. I. обръщам с лепели (жито);
2, прекопавам ' лопата,
neseläueun /гг un/rnb- плискам ищ. осес/къде '
разпеш-ни зълни-
Lmschicht /^(/1. смяна-
umsiHicHUrn tr; trnb. пр-сne/ca‘; прегрупирам,
пр-цaгтжgo‘; Umschichtung/.
umsiHirHUig adv: посмешно, на смени; onттг]e-
;!-—;.
umsrHiißrn*1 inti s /nab- 1. мор. (за вятър) про¬
меням внезапно посоката; 2. восн, събарям с
артилерия.
umerHIгßгn*1 tr* un/rnb. 1- псч. подреждам; прт-
нареждам неберо но стрoнипи, 'сър'-—’; 2.
воен. eСетрeлee’ отвсякъде ' артилерия-
mmsrhiffen1 //: trnb. прехвърлям, пг-тоcaр-aм в
друг кораб, лраш-Оар—нри’ (пътници, товар).
umscHiffei1 tr; untrnb* обикалям ' кюроб (земя¬
та)— з-обикол/м (нoеj.
UesrHIag щ 1- еСснвко. опакюзаа; обложка иа
киита; 2. ме0. компрес; 3. внeсaпцo, рязка про¬
мени (но времс, настроение), 4. плна; 5. по—-
иьзaa, параменс ио панталон, маншети, подгъв
на дрехо- 6. търг, пренатоварване иа стоки; 7.
ряОио търг, оборел.
UnscnicgSecdee е (предпазно) обложка ио кии-
та-
umschlägen*' /rnb* I. /г- nefl* 1. немясам. мятам
иа себе си, обвивам 'е з: u—e Mceiel, ui— Tuch
—	——‘ятом си палто. наметка; 2. обръщам
(лист, страница)— прели'т-ам (книга)- 3. от¬
сичам. повалям (Дървата)- 4. -дигам (яка).
затем. запретвам (панталон, ръкави); 5* търг.
претоварвам (стоки, товари); 6- поставям
около, еСвнво’. епакеса’ з нщ-. увивам:
RniHnn, ein 11^/, Tuch, ein Tau — иоби-ом об¬
ръчи (нс бъчва), увизем в 'ту-еие кърпи (за
koмlнpeе)- узисом корабно въже: cin Pcpi/r ~
обвивам в хартия; 7- търп, обръщам (кспи-
пaлj— прозя оборот на. пласирам (стоки); 8.
забиеом накриво (nвoлДeu)- II. in/t: s 1. падам.
к—турвам сс. обръщам 'с (лоОкс— kopшбj; 2. ie
ctw. — променям се (рязко, бързо) зрсмс, вятър.
настроение; вземам друг, (особено) лош обрат
(зс волесш)- вмел, отмятам 'е: Scs Weti/r ist
(швсйц. Нае) ^/1,1111//— времето сс преме¬
ни. обърна; suir Glück Isi mmeusihlagce щас¬
тието му 'С обърна, изневери му- ins Gnec—tuil
—	променям сс е противното; Une1Heagun von
QuartliäU in Qraliiät преход от количество з
качество; 3- (за питие. течност) рoсeаля 'е: Sie
Miirb scilägt um млякото се съсирва; in— Wcle,
las Bie— schläei re виното, бирите сс зкисзе-
Ulпschergee*1 ц, ua/nab* 1. абеисем, обгръщам.
увивам, опаковам (леко); 2. псч* обръщам (иолм
при печатана)*
Umsihligituin п шал. ном-лао-
Uesrniag/nalin емор* пристанище за пресозар-
зонс; —'leie ш място за пресо-ор-оис. зе пре-
десоше ио 'тока-
Ums1neägsrgгschwiи1IgUett / икон. бързина иа
оборота; —НеТсе ш = UlsiCIagbaleg.
U1S1hlagetil1e/восн* обменен птнkT’
Umschlagsverkehr ш морско—сухоземеи транс¬
порт (с нpвнaпoвapвaнej -
ume1n1et1Hiи* //: un/rnb- (п—п, пет. —) дебно. сле¬
дя лаИна (икт., Hm-)’
uescbeUiutn tr. unt/nb* сa6улeaм.
meecHelißin* tr; un/rnb* I. заграждам. ограждам.
обкръжовом (аъс атона, обсада); обхеощом:
u-n eil s-r Arier - слисаем някого з ебяти/то
си- 2. свързвам: dbuutrde Banin — ги, тройни
връзки ни свързаис; 3. залюч—амг (ОсОонс
възможност); 4. печ. подреждам набор не
псчотно кюле-
ume1netngin*| tr; trnb* намятам (кърпа, шал)-
m1e1nllngiи*2 tt: un/rnb. 1. обгръща’. обвивам:
Ef/u uee1CIini Sun Uleen/cue бръшлян се вие
около бряста; 2. пгтггьшaм: .— ; 11,1
umscHlunge; Ciltcn стискам нкг. е оСятиято '«.
unsrnelbcHuie tr; ua/rnb* отрупва’ с ле'котел-
слео, юблaекaeaм-
unerhпiißiи* tr: м int b trnb* разг. прекатур-
-ом. н прен* (маса- атол). Scs ^1^1/1 /еп
ganz/— Plan re лази преваля u]пи/ план-р^и-
las G1äe1Ьne mirl Cbcb —Ich' glcicH — та няма да
се опиеш ат една чаши, я- ier Sänger lau
1egns1Cmisenn певецът обърка пеенето-
unsrhniezir* tr; тпЬ* претопявам (метал, кам¬
бана. съДове).
unsiheillin /г: tnib* препо'-—’. записвам (еовяj;
refl* слагам предпазен колаи (в ашмолет).
uescbrürii /1* un/rnb- завързвам, оС-ърз-ом (па-
исш)*
ume1Hrit—eи*| tr: tinb* 1- (аиН е—е —) прехвърлям
(ипотека, uuoтj- 2. преписвам ионозо ' пре¬
работки (писмено робота. съчинение. смо-
етя); 3. жп* поправям билет ' друг маршрут-
4. транскрибирам; 5. транслитерирам.
unsihreilee*2 ш untmb. 1- обяснявам описател¬
но, с повече -уми, перифразирам; 2. разгра¬
ничавам, определям точна, фиксирам (права,
задължения)- 3- мсО- локализирам (волно мя¬
сто)- 4- 'иаб-я-ом ' околен иа-пи' (монета).
umschreibend adj. опu'атeпeи-
Umschreibung1 /, -еи 1. трoи'kрuпuuя- 2. вж.
uпech-u*iben,.
Umschreibung2/, -eil- вж* uesrn—nllne*; 2. лит,
перифраза- 3. муз* перефроза-
UieshcifZzt/1- околен нелп«' иа монета- 2. ози-
koлu: трaцеkрипuия-
549
umspringen
rnscbmi/ti /г: trnb- конвертирам (Оъли)-
Umschuldung/, —ne икон* облекчение ио задъл¬
жения; конверсия ие дългове.
mesinulee tr. tinb. 1- преквалифицирам, обуча¬
вам з друго професия; 2. прсмс'1вем в друго
училище (учeииkj*
Umschüler е слс-вещ прekeeпuфuk—uuоинu кур-
'oee-
UeschülerkuTse pl* прekзoлифuaeиuюниu курсо¬
ве.	*
Umschulung/ —en 1- прек-опифuкaпи4; 2. пре-
минавенс з учебне заведеиит от друг рол. от
сдна професия з -рути-
uischütteee ш tnib* чрез рeстьрсcoнe смесвам
(.меОиксм ichtu):
uischütUie1 /п- trnb: 1. пресилва’- 2. [к-тур-о’
и] нс'uпзам-
unecnüfter2 //: un/mb- насипвам около (нш.)-
mescbwörmcn /г; un/mb- 1. (за насекоми) летя;
иа рояци около нш., м прен-: Cer Ros/nbusib
wnrlc vrn Bieecn ueschwä—nt около розовия
храст летяха рояuи пчели- пран. len F/InS ~
безпокоя, напа-а’ -рапа ют много 'лрони; 2.
е—п — тълпим сс около нат. като ентусиазира¬
ни обожатели.
mne1nwi—in /г; un/mb* лет/. витея, нося 'е око¬
ло икт., ИЩ-
Unschuible pl,: rhzu — tuien товаря без '-00.’
калки; — mahlen говоря. усуквам то със '-06.-
келки, 'имо приказвам-
ume1nuiиkiи in/t: s h inbr сoкри-яea.м. '--]-—’
(наляво. кaДяенoj- 3'—’-’ обратна посока;
прен. провя сазeГ з убеждения;- си- Um-
S1nwinkuggd.
Unscnmuej м 1. спорт- въртснс ии висилка- 2-
прен. прелом. обрат: it— ~ Сег öHfenil-iCig
Meinung обратът з обществ-носа мненис-
mesrgeln1 tn- Hub* еьбeрям, пла—аИкн ' лодка
(плавок).
uesrge1e2 //: un/nb- сaоби)oпям, плавайки (ноа),
unsincn* nefl- trnb- 1- (,*11 narC e-m. uim. — er-
лтж—ам се (за икт.. нm’I- търся: du 11^1 Sich
leid eacl г—г Fran - време c сеч— ео си
потърсиш жено; 2. sbci an c-m Orte — расглeж’
—ом. eпeсцoceм град; er bat ,111 In dnr W/ie
m1gue/C/g -оста сеят c видял; много с пъту¬
вал; paлп-: iir w/rdui euch lange — име до ст
чудите и моете. до се ди-исе; Um w*tsi /ich norb
— име —а съжаляваш; има —а ме търсиш; 1с капи
et sici -enge — има еи чико- 3, поглеждам ни¬
зи—: еНи mie sich umsieHi, In Unsuhce е мит.
изведнъж-
uesiiUig adj. намираш сс иа спeднoтo. -рута;-
страница: siul - виж на другото етраиuпа!
unsubis adv: на другото 'сраница-
unsrtzee1 /п, rcfl. imb. 1- прeмeетвeм, рaсм]'тea’.
пр-шареждам (мебели- ученици. пости)— прс-
'еждом (растения, Дървета)— 2*муз, транспо¬
нирам- 3. търп пролазам-купувам. правя обо¬
рел (нс стоиш); 4. (ctw. Ie eim. А ~) превръщам
(в Hm-), м пран*: SuätUcecHI ie Zurkur ~ пре¬
връщам скорбялата з захер; Geld In Münzen ~
'ека златото на монети- е-е Roeer In ube Duсес
— преработвам ромон з —рамо- Bngr*lln in
IntuIUtaeen ~ превръщам понятията з иитуи-
№]. иаиледности; u-e G/lendni in WirkIthHUcIU
~ осъществявам идея; u—n Plan in liu liu - при¬
веждам план е изпълнение. дело; рсзе. sei—
ganzes Geld In AlkhCai, Ta—ek ~ изпивам, из-
пушвом си пирите; 5. nefl* (и intr- h) (за време,
вятър) променям. обръщам сс- Uneizzri;e/
uisiU/ee2 tn- un/inb* '-'ожд-м наоколо. окръжо-
-ем. отреждам (нщ. с Оървепш).
UnsicbgrilHee п рoсрo'твaиc, разширяване-
Unsicht /, — 1. блoтeрaсумue, рaстмиo прс—зил-
пивeет, рaссьдлизост, бпaгорaсумнo предпаз¬
ливост; съобрeситeлиюет; 2. тактичност.
mistintig adj. 1, разумен, разсъдлив, блaгораст-
мси; 2. съобразителен; тактичен,
mnstelel— tinb- I. tr. преселвам; II. in/i: s пресел-
зам 'Т-
Umsied(e))ung/, —пи 1. пр-']леиие; 2. преселва¬
не-
mmstekir* in/i- s /nab. подем баеше (ош умора).
ueslU/en* tr; un/mb. е-днoпu, несядолн сме око¬
ло ики,- НЩ-
mnso konj: - grö/ur толкаво пе-голям; ~ nrht, ~
wegigur толкава повсчс, толкова по—молко.
unsois' adv. 1. напразно: eirH — bimüCen непраз¬
но се трудя, 'тарая; 2. без да ми сс зоплети,
бeсппaтцо. безвъзмездно: eim. ~ tun върша нщ.
безплатно; 3. 6-з причина: nicht - Cieli er sich
vet—hrgie лой се криеше нс Се' причини,
mmsougu— /г: im/nab, обкръжавам ' гриж«-
uпepаnninl ti; tinb* 1- (/—и Wager, Cie PfcrSe ~)
сменям аюнесе (на Koia), пгeсoпгягe’: ier
KutscHcr misst/ ~ кочияшът трябвешс до '’—-
ии кеиетС; 2. сл* тронсфермнро’-
uispännin2 tr: intinb- обхващам, обгръщам: /т
Hi/Ii blrc Hazd lceI 11ecbиnu той стискаше здра¬
во ръкото U- ein Sie Will 11epannegiir GeIei
дух. обхеошош, обгръщаш птп!я свят;
Umspanner ш сл. трансферм-тор.
Umspannwerk п сл* трансформатор]- станция,
mmspidti—еи ti tinb. търг, препрашам,
umspirlie tr: un/rnb- 1- игри/ около нш,: ui;
Lächeln mescielie *Hrcn Muri усмивка играе¬
ше около устато U- 2. апорт. заобиколя’ (икг.)
з играта.
mescii—ce* tt: untinb- еплитом. обмесосем, ;6-
-«вим, м прсн- (с паяжина, лъжи): nie Seidn
umsprnnene— DreCi облечен в коприни тел.
Unspinnung'/. -uz 1. еж, U1ecingie; 2, номотао-
misp—tegie*1 in/t; s tinb- 1- променя -незопцо
посоката 'и, обръща се (вятър); 2. (е-е е-п Ч
umspringen
550
рсзг постъпвам, държа сс: türUsieCisIrs eii с-
п — geГеcву-oм. постъпвам безогледно, б-з—
церемецце е —кг.
uis'tlrgrn*1 /гг un/imb. (c—n ~) скочим около
(икг.): /е— Huri iis'rang 'rillig s—n Hurer ку¬
чето подскочишс родослш; около господаря си,
umspulu— //- tinb- пртшоенсо’ но ролка (филм,
мшпнимофюнне лента),
umspülte tt; ua/nab- плоано, мия (м зе вълни).
Umstc—1 in 1. оСеcояcenеceо (важно—, решава¬
що- щсатлмво- нспраОвиДено); pl. и условия:
п—еет /е; r-uiitczCc; ~еп при 'ъщтссеу-ашн-
се оСеcо/ceлетвo, условия: in /пие; -hn -п-сп
жяетя при дебри тспозня; den ^и RncCning
tregen държа смеска зо обстоятелството, тслe-
виято; nähern —е подробности- юр, iiliet—i/
смекч-саши об'тюяc-летзe; прен. in inderer
-un sein съм бременно; unter k-n ^п по ни¬
какъв начин- uzict ^еп ев-штуалие, може бн;
ииепг aI1г—-eп но асяао ^—0; 2, обикн. pl. фор¬
малности; церемонии: : iichur церемоня се-
nacht; Sie ieigelm/g/n к—с gro/er ^е ит сс
прнгосв/Гле сптпüoлнe, нс се присесня-аИсе.
не 'н пгoзec] осебсн труд зороди мен, ие се
безпокой;—!; nichi U—c ~с mie Ihn ис се цере-
‘о—ссс ' него; 3. Оисл* попе, ‘-т-ри-ли за гет-
зенс-
mmsiändrHalbrr. m1stindeЬа1bi— adv; породи,
прс-еид особени о6стоят-пст-a’
m1einei1i1H adj. 1. обстeял-пстз-н; подробен,
дст-Илен: um nicht — zu ,1*— за до ис сс спус¬
кам е uслuшнu по-роСнести- 2. церемониален;
боесн, мулеи. н—пох-осен, абслоятелствсн (чо¬
век).
Uпs/andsЛ)es/Ilnmun1j/пpрu/. обсто4тeп'тc]но
пояснени-; ~UreUгg, —krämer е резе;
иeр]’ониeл-н, боз—н, непохватен, обеcояceл-
'тссн чевек- фармали^л, п-динт; —kirii п рок¬
ля зо бременно; -sei/ ш грсм. eбсce4тen'cв--
ио. ogвeрбнaпнe изречение; —mnei п грам. на¬
речие’
mmsUamrn tr- /nab, мор* преиорсж-ом (товар в
kopобjг
mestrebc—*1 /г- t/нЬ* прекопавам ' пeпатo-
nestCenc—*2 /г, un/nnb* поръбвам (край но Дре-
хрj*
unsteCUin1 tn, t/nb. 1. пр]сoбожgaм (коас. мили);
прсбюждом (прическа): e-c Verbindung [auf Ser
SrHalttal/1] ~ лазим -руто телефонна връзке (по
таблото)-- 2*. забождам пробно ' топлийки
(при шев. прсОи Ос шия).
mmeue1deи2 tr. инПнЬ* (eim- nie ctm. ~) забождам
наоколо: Ute Pflanzmne eii PTählee — 'отреж¬
дам насаждението с колове’
11etiHenl inti* tinb* 'тоя наоколо viele Lunte
sicbre ne наоколо 'гоят много хюре.
mmstihee*2 tn, un/nb* (зс хора) споим около нкт.,
обграждаме, обкръжаваме; (зс Оървсшо и Ор.)
излита; сс около (шш.): eiz von Pappel—
niseinCtnua Sei eсeро. около което сс излитат
сополи, е—с gtr/c MeeeeCi—mnege 11etagd IC;
голяма множество, голямо тълпи го обграж¬
даше, го бе обграднла-
^,'111—/ pari- ndj- 1- 'леде-щ, отсъден (стра¬
ница); adv. но отвъдно;- спр-ница- 2. iit
Umse/lcrdcn стоящите нооаоло хоро.
UmsUiIg(c)katti / билет зо смяно (във влак. ко¬
раб. ерамвсй)*
mmslet/ie* in/r* s trnb: сменям (влак, трамвай,
кораб и нp-j— пр—качвом с',
üesiciger ш - Ume'eig/kettu-
Unstilibcbrbof in жп- мeнecгeнa гора,
mmsUrllin1 /г: nefl* /rnb. 1. размества’. премсст-ом
(мебели, книпи): ibn F1Bbe1I1arne1ЬifI mutie
iaiernd iigrsinlll футболистите з тима сс раз¬
местваха постоянно- 2. т nefl- (anf cim. —) пре¬
устройвам (с-I. реформирам (валута, моно-
/110): нагаждам (еeI: Set Beitln/ mi—i anf die
Herstullurg azlerer Auebkci uiges'elli сe-egъc
er преустройва зи производство но други ар¬
тикули; ei1Ь richi — können и- мага —а сс наго¬
дя (към условнято)*
umstCllen2 tr: uHtnnb* 1- обкръжавам. ограждам.
сoгрoж-o‘ (дивеч); diu Polizislun ^,'/-111- Ses
Hau, полипoнст обградиха къшето; 2. н
uestriirr /rnb- псч. размест-ам (букви. думи);
Umstellung/.
Umstellung/, -un 1- вж* nistellig1; 2. преус¬
тройство: diu 111,1/111;/ dcs Rm/elkursus anf
Go1S—eeIs преустройство иа рублата върху
злотио основе; 3. мст, пермутоция-
üпeUeeemиgs/ei1her п псч. коректуреи зи-к зо рoс-
мествоне (ч_).
mmstruern1 tr, mb. 1- мор* променям курса, на¬
правлението (на корав):: 2. тсхн- сл, променям
хода (но .машина)*
umstiuilrn2 /г* tmb- мор. сoо6ukenя‘ ' кораб (нос).
Uпeteneтnиgr^Jе^-л. 1. промяна ие иoпраRпcиueтю
иа движение; 2. обратно кормило но локомо-
ЛИЗ-
mnsibeeen /п- tinb* 1. прен, променям (нам.)
ностроенитто. мнението, убеждението: рсзг.
давом икм. друт ум; 2, .муз* преустройвам, пре—
нагласявам (uнaпpумснтj.
nnstoßen* ti: /гнЬ* I- събарям, kaттрRaм (съД—,
стол)-: 2. прсн, отменям. анулирам (закон- на-
pвДбоj: отхвърлям (договор): юр. касирам
(присъДа): променям. отменям, еборзем (за¬
вещание, план)-.
unstößilih adj* ютмсиясм, промснясм.
unstrCbiie /г- uH/iHb- осaрязeм-
mmsUr|ckrn1 ti- /nb. прсплилом.
meslrickun2 ti- uHtinb* прон. оплитам (в мрежи¬
те си)- пленя-ом, еб—Изам-
mnstritten adj* о'порзеи. спорен.
mnstтüeeи 1г: uHtnab; (за рскс) юб«к—лям. тека
около (праО)*

551
Umwelt/schaden
unstülcun tr: trnb- преобръщам, обръщам наопа¬
ки. обръщам ' -ъното нагоре: Ser Wiel hie Sen
Selb—n umg/stülpu вятърът обърна чадъра на¬
опаки.
Unsturz е. —es,^ul. преврат- рeeюnюuuя; 2. съба¬
ряне. рухване (нс зиДова, къща)*
Uestmrzliwegueg / революционно g-ижтнис.
революционна партия-
meslürzun trnb- I. tr- 1. 'ъС-рям, повалям, сва¬
лям (трон, стар строй, Дърво); катур-ом
(бъчва):, diu Suаeievu—fäesugg — отменям, от¬
хвърлям, рoсртшeeа’ еьm]'твтвoшия държа¬
вен строи; unsiürzegSu Verärlnruneu— ради¬
кални. ртволюшионни промени; 2. оСръшом и
изсипвам (торба); II. intr: s събарям 'e. рух¬
вам, пропадам. повалям се. подам: las Hau,.
let Zern eUü—zi mm кътото рухва, отредете сс
съборя. подо-
Uesturzlieie pl* р-зелюциацна и—еелютня-
Umstürzicr ш. -s. - 1. учессник е. привърженик
но преврат. иа ра-т/колно. рcволюuиоинe дви¬
жение. р-eопюuueн-р; 2*р1* подривни елтм—н-
ТИ-
unstüt/lrtlsin adj. рcзюлюuuюи-И’
Umsturz/partii /революционно партия; -Vorlage
/ мат. сeкоцeпрeeкc прати— Германското со-
цнaлgeмeкрocичтеaa партия (1894— 1895 --)*
Unitar/c/преименусанн--
ueiaulrn tt; //mb. I. nрcнмeнтcoм; прекръст-ам-
2. църк:. покръствам.
ueiimmiln tr: untinb- въртя 'е около нщ. сoпИ’
леикН-
Unicusib м размяна. аСмтия—онс-
ueiauscHin t/i tinb- разменям, обменям: Pepier’
geld gegen Goll — обменям книжни пори срт-
щу зпaтю,
mmtbCCee tr; tnab* преписвам [наново] ио пиш—’
ша мешина-
ueiObtn, meiOsti tr: ua/rnb- (за буря) бушува
около (Hm.)’
ueeopHie ii: trnb- прсс-ж--’ (в Ору-с саксия).
umiriI/гп* /г; Tib. eim. tr/bli eich um неща нс
ми ласо пакеи, мир.
Umtrlcb ш 1. /?/- машинации, интриги. казн«,
'плесни; 2. лесов. тур-ус (на държо): 3. остср.
вълнение, лзижсшис-
umitimmin /г- /nnb* мор. ре'’-';--’ (товар)) з
трюмо (за уравновесяване),
Umtrunk ш пиене в арът. обикаляща чаша (при
пуляй);
umUun* ti; refl. //ab- 1- разг. номятом. мятам от¬
горе си (палто- мснтия. uонсшkcj; 2, nefl, (sich
lech uim. ~) оглеждам! ст за, пюсър'се‘, търся
(прислуга, служба): рсзи-; разшс;--’ сс: Си
muss' diel песН c—r иепе; Sli-inzg ~ трябва до
потърсиш —ово робота- du nusst Uiel —, von
ciinir mbrl тсНе, тр/Ссо —а ст пeсoи]т-гeст—
-еш, —а сс гoсштcoш, сомб —' шс деИде-
U-Musik / - ^11—111'111^^11-
umwachsen* tr- (зс роапимелноап) расте около
нщ.: Gust—ärcH mewärnsi Sun Aed/r храсталouи
'— пораснали около нивата, заграждат иивета,
umwäldet adj* опро-тн ' тори.
mnwäil/и tr. uniгнb; 1. ограждам с залозе, ук¬
репления; 2. (зс вълни) заобикалят. плискат 'е.
прииждат около (нш.); 3. (зс флагове, знаме¬
на- коса) раззязат се около (нш-), окръжово;
fиm’I-
unwäl/u— /п. trnb* 1. пртcърkупвo’. търкалям
(голям камък); 2. пран* корению. радикално,
революционно преустрой--’ (обществен
живот, апoнонепвo- нсукс): uiwälz/eS/ Nuu-
c—u—j/r радикални ноеозъзе-тния-
Ueai^^:^i^i^g/, -еп корсин—, редиа-лш- промяна,
преврот. рe-олюuия (стопански, обществени
и политически): е—е miesnnsrHаftI*rCn — преврот
з науките: -—— — !гг gieгI1ereetIl*rnгn
VeгCä1UgIsee презрат, резолюция в ебщессв-’
нит— отношения.
Unwael т, —s, —нар. licner — живачно мис (про¬
тив въшки):
ueaieSi1n1 /r: nefl* променям (коренно). транс¬
формирам; пран- преобразява’: cr war ule
umg/wielili гои беше кето пртюСрoс-н; Um-
aae—(e11u—д/
mmaänii1n2 /r; untrnb- обикалям (нщ-)-
mnuibee*1 ti: t/mb* (ислaOj пр—пъково’-
ummebie2 /г: ua/rnb* облъкавам, м прен:.
mnwiiHsii— /г: /rnb. разменям- резг раззел/’
(сОри пори срощу Дребни)'; üewechsScC]umr/*.
Unwcg ш заобикалящ. околен (по-Дълъг) път,
'оаСикалянс- прсн. заебикалк-е. с-е — пссН/и
заобиколя’; пран, вървя по кризи пълнша,
служа си ' казни; ,/1; Ziel amt -cn zu rrru-eicz
,1111- гледам до постигне целси 'н по околни
пътища.
unwigig adj- ' ‘нега зaоСнкonя]Hя, сeоб!кeп-
ки: *— —ег Fore по околен начнн-
ueaibig1 /г: /гпЬ- еьбoг4м, сеолям с еухоне.
повалям: Cur Pichl war voe Siurn umgeaebl
worin; колът б-ш- поcoпeц ос бурята
meuibu—2 ti; unt/mb- (зс вятър) оСлухси. -'е
(върху нщ-I eтc'якьдe.
meaiHten tr* unt/nb. восн, отреждам със зошит-
ни знеесе. укрепления. укреп/сом (лагер),
Umwehrung/
ümaehnuпgginacsг/защитни знде-е pl.
Umwelt/околна 'реде; лит ‘«лъо.
Unwril/brdlngmegin pl. оаръжееащн телоcня.
среди; —cnrnikilir [.--и-]/екалотпчш; вредец
химикал, осресо-
ümwaIi|steiн1illee ш злиянието —е средето.
mearltIteundllrH ad). пoсcm, щедящ околното
срсдо, еколегнчен-
Uom^^/il^l^autt / еСонаментне карта ' намелешн-
зо еСщтссстни^е прeзeсни срeделco- —scheit;
Umweltschutz
552
т тзрcжgeн- но околно;- среда; ~erЬüie ш
опозеонс но околното среди; екология;
—sclsIzpec-er п гтпикnигeнo хартия;
—vcrscheni/ung / замърсяваше не околното
среда.
umwenden* (и слаб) /rnb* I. in I. обръщам (коле¬
те. ионото- страница. лист); mur/cr Siu /iile
ие! моля, обърне;—! (Оругете атрсно нс пис¬
мото). 2. refl* (,*11 nach е—п -) обръщам сс;
отлеж—ом сс (зо цкт): er ucrliu, munU/tu sici
zach mir ne лой сс обърша към мен, огледи ст
за мсн; II- - inr s h обръщам (сс): itr Wegen
wunCuie un калето обърна: 2. лов. (за Оивеч)
връщам сс, побягзом-
umai—brn* tt: ншгпЬ* ухажва’, демог—о’ се де
нечие рaспопюжeн!--
итасиТип* п: 1. сcaпям, събарям, поваля’, ко—
пур-ам (коне. чеше)- резг. провалям (плоно-
вс):*рсзклсщси (нpmнцинuj-разг: die Nach—bchl,
ier Wein mbrl ihn nichi — извессиесе нямо до
го съкруши- виното няма —а тю събори; 2. но-
м/том, метеом отгоре сн (палто, шал)' II. in/i*
h s рсзп, nie Utm Wager — обръщам (ксеур-
всм) колета.
umwerten tt: /rnb* преоценявам! (пори, ценноа-
Umwertung/, —сп прeоueцa0’
umwickeln1 /г* /tmb. I- носнвом около (HЩ’I; 2,
прснаеиеа’ (кълбо, бобнис— трансформатор)-
umwickeln tt: un/mb- у-иса’, обвивам. обмота—
сам: iit Strni — еСзисом със еnа‘а- Um¬
wicklung/.
umwinden*1 tt: /rnb- (u—m uim. -) мятам около—
нкт-, увивам ' (въжс. шнур).
umwinden*2//: untrnb- о6зи-ам,узиса‘: jls. Stbeи
mii n—m Kranz, mii Larlieren — тзeнчe-oм ис-
чис чело с еснец, лаври-
umwittert adj. обгърнат. обвит. заобиколен. за¬
булен. свьрсoи ' иш. тaИнел-]ио. зога-ъчию-
umwogen /ti un/rnb- (за вълни) обливат, окръжа¬
ват, плискат от всички страни, м пран*: umwogt
von der Menge заобиколен от вълнуващите се
маси.
umwohnend adj, part* живеещ наоколо: die
Umwohnenden околното население.
Umwohner in. -s, - жител от околността,
umwölben tr; un/mb. засводявам.
umwölken tr. nefl* un/mb. заоблачавам, заоблача-
ва се: прсн. помрачавам (се): der Himmel war
umwölkt небето бе покрито с облаци; s-e Stirn
ist umwölkt челото му е помрачено, мрачно.
umwühlen1 /г; tnab* разравям, обръщам (земята).
umwählen2 tr- untrnb* ровя, рия (около нкг.).
Umwurf m наметало, плащ, мушама за дъжд-
umzäunen trr un/mb- ограждам с ограда (нтвс—-
пpc0иноj;
Umzäunung/, -еп ограда,
umzeichnen /п, /гпЬ. прерисувам.
imzirnrn*1 trnb. I. tr* reß. 1. преебличам(сс)- wir
lüsser rr, erst — пгяСзa цеГ—нопред до 'и сме¬
ним обл-алото- 2, с-и Mantel — номятем пал¬
то; II- in/r; s пренасям 'е (в Друга kвcpшupcj;
mm/luHie*2 tt; neß- un/гнЬ* 1. m reß. покриви (се)
r: lut Hiemui umzieht sieb eii Wolke; н—бето
сс з-облаче-а; 2. ограждам': c-n Seedi nie c—m
Grclcn — ограждам при— с рее- 3. мини-ом по¬
край, преминавам: dcs Giaiii/t imziuli Ciu
Stadt бурята ми-о-о крой гра-О’
uezlngrie ti: un/nnb* восн. обкръжи--.’, зогриж’
дом (неприятел)-
Um/zngetung/ -еп восн. обкръже-нс-
Umzug//1. прсмссс-он- (вжилтщс)— 2. шествие,
проueсия: c«IiiieeCet — ’0]ифeстaп!4; дт’ен-
сср-ци/-
Un/njsgeldcr р/. пари зо пртм]'т-оце.
im/mgsHilbir adv; пароли премсстсоне. по слу¬
чаи пртм—слзан—’
mnziiijee— /r; un/tb* (за пламъци) обкръжавам с
племенни —'11«-
rn - Ui- - като prüf, нс subst-, adj- означава от¬
рицание- липса на означеното с основното
Дума качество млн съдържание- противопо¬
ложност — нсй-чссшо преводи.мо с нe..,eсз-.:
unanständig— Unbarmherzigkeit. Unbcdingtheit.
Un - като prüf, нс subst* озчочово 1- усилване До
бвз^^1ерноат, пракоморноап: Unmasse, Untiefe:
2. най-лошо. отрицателно; проводимо чсамо
аъс зло. . , лош: Unart, Unfall, UtI^i.
un.. като prüf. нс някои part. приДсвс значение
ргр. или conj*:- unnngesehcn— uaerach/ct- В №-
вечето случаи Un* ,— мп* - носи главното уОе-
роние.
unabänderlich adj* неотменяем, неизменен (ре¬
шение)— окончателен.
Unc—ändr—etcbUitt / неотменяемост. иеизмен-
HO'T.
unabdingbar adj. безусловен, обязателен, задъ¬
лжителен (норМИ);
unabgeklärt adj* нeuзби'тгтн, ‘ът—н, н прен*
(течност)*
unabhängig ndj, независим.
UnabhängigkeIt/независимост.
unabkömmlich adj* 1. незаменим, необходим за
службата; 2. възпрепятствуван да се яви, нс
на разположение на военните власти (служи¬
тел)*
unablässig, unablässig adj, непрестанен, непрекъ¬
снат, постоянен.
unabsehbar, unabsehbar adj* необозрим, необя¬
тен; неизмерим, безкраен (последици, нещас¬
тие): die Kosten steigern sich ins Unabsehbare
разноските се повишават безкрайно.
unabsetzbar adj. 1. непродаваем, непласируем
(стока); 2. несменяем.
unabsichtlich adj* ненарочен, непреднамерен,
неумишлен.

553
unbeabsichtigt
meabwris—at, n—älwCislicn adj* I. неотложен,
повелителен (нсoв.гo0иuoаmj; 2. неопровер¬
жим (Ооксзстслатво, мотиви).
nnibaindbat adj, неизбежен, неминуем, неот¬
менен (поалаОмцм).
mncinusam adj, и]Rнuмoтcпeн, непредпазлив;
нсбрежен,
UnechtsanUeJli/, -еп невнимателно ст, цсвиимо-
иие; иcпрe-пoспueо'т.
u—äbiiieb adj* исполюбеи-
unanfechtbar adj* неоспорим. Сeзепeр]и. ие—
от-ку-м (пpcвoj*
U—äiZUchtiirUcit/неоспоримас;; безспорно';,
uningibriiHt ndj* неуместен. неподходящ (за¬
бележка).
unangifhcnUin adj* 1. —соспар—он (фсие); 2. H'-
зодя-он: оатср* icss micC -—! оетaвн мс но
мира!
т—аи/ипсе/ге adj. 1. бсз предизвестие; 2. вж,
cnielSen-
nnaeginessie ndj. I, неподходящ. нey‘eетeи; 2-
нcсьрaсмeрeц. иесъотеетси (заплата).
UnangemcssenhnIle/1- нсум-стиост; 2. несъраз-
мсриосп. несъответ'тзнс-
тпапдееиПт adj. 1, неприятен, (миризма, изне¬
нада, разправия— общество, арсщс)- 2- груб
(човск); 3- доседеш (пpeшkоj;
mncngeeenгn I. adj. малко сaчuтoи. незочитон; П.
prp D А кснц- бсз оглед не; ~ /ег ümsiär1i.
diu Umstände ~ без оглел на еС'те4лел'тсата.
mnangrUesUrU adj- нeсaеeгнaт (чвае, право)-
unirgtiitbar adj* 1- нeacaктc’. непристъпен. м
прен*; 2. восн. нсприаосшоз-ш (ланос);
Urcig-tb/barki!' /. — ]eacakт-’юст- м прсн.
unagim adj. —лишо-ушен-
Unaelmleäu /, — единодушие,
ueinnibibar ndj. неприемлив.
Uiae-ihm/erkt!' /, — ш—присмли—аст
UnaneiHmlliHkiiU /. -сп неприятност,
ueaesiHnllcH adj. 1- нс-зречен; 2. дребеш. ц—зна-
чнселсн-
UearsiHnItiHUrit /. — 1. н'cзгачност- 2. ш-зш-’
читслност.
1gegsirgC*g adj. неприличен, н-приспе-н
(държание, поведение)-
—еп ц]блoтоnгun!чис. непри¬
стойно 'Т-
unarUCstlar л/// неприкосновен,,///;*///. (ланоaj-
Uieantasli—a—keit /^н^^^пр^тк^^г^с^н^о^с^н^о^т.
ueipCtibtiicb adj* -топслнлсн. т пран.
Unart /, -е; 1- ]тcъспитo]осл; неприлично
държани—. 2. леша привичка; 3. немнрстсо.
Unat'2 щ- -S- -е рсзп. н—мириик-
unc—Ulg adj* 1- н-посnтнтн, немирен (Оста— уче¬
ник)- 2, цевъзписаш. ——учтив, груб.
Una—iIgUrti J— —сп вж. Unart1 2,
uni—UiUilierU adj. иeчлe]eрaсетлe] (звук); прсн.
ц—разСирот’
uиamZHni1tg adj. иебиет иа очи, нcсoбeлясaн; adv,
без да се забслсжи-
meamfHieibar adj* иеюскривосм, иенамир—ем-
unamlgeforSere adj. 1- —]'--—. некоиси; 2. adv. без
покана. по собствен почи—.-обро-юлио-
nncuageklärt adj, 1. иeуяеиeи. не«'/'—]—, неясен;
2. иепросзетси-
nиimZhnlteаm adj. неудържим, бeсепuрeи (поток—
нaатьнлснuej;
üeamfHälesimkett/нeyдържuмост, бeзепuрност.
meculHörllcH adj. непрестанен. безспирен, не¬
прекъснат (бъбрене).
rncmZiösIar. n—äuZlösiich adj. 1- хим- неразтво¬
рим; 2. прсн- и-разривеШ’
ricmlet-Usam adj. незиимателен-
UeamHmetksieUilU /, — нсвнимателнюст. исеии-
моиие-
uiirZebebtbg ndj- -сискр']. исетарю—сн-
UnarT-bebl-gUtle / неискреност, пиueмeрнe,
niin'scbitbbar adj* неотлажим-
meimsbeitbllcn adj. нтнзСежен, неминуем (поа-
лсдицр- резултат) *
uecmeaü1rbe— adj. неизпълним (задача)- нсрса-
лисусм, ц]-ьсмeжeц-
Uncusfüirbarkrit /HниIЗзпьлн!^^^ост: цeрean!зт—
смосг-
mnimsge/tldiU adj- 1- необучен. н-образе-он; 2.
ис(дeIюформ'н. намираш се з шочолне фaсe-
meamsgilülee adj. непопълнен ((^^ормуляр. квитан¬
ция); нттппьтнтн (време).
mnamsgegllcHin adj. цттрocцe-eсeн.
n—cns/esti/I adj. —спр-слаис-, непрекъснат, пю-
стоянен.
meamsglibig adj. недоходен
meamslöscCbit, nnir^s^iöscbiicb adj. 1. шсугосим
(опън, жажда); 2* незаличим, шсизсривет’
(текст, .исашило)- пран- поизглади’ (впечот-
лснияj;
urbmernielа— adj. неизкореним (пран*)-
mnbmesp—ecHbb— adj. -рсм, -сизгозорим (звук).
r—cusscrtcHibch, ureuesptгcHIIrH adj* н-изрО’
зим (щастие. мизерия); шеп Cie Uzens’
spruch-ichu; гащите, кюлюпнст-
^1^,1111111. uneuesiiЬ1I1H adj. нтпашаси’,
нетърпим (loввkj' рсзг, nie —tt Qnä1giiet
нетърпимо дж'гe’с.
mecusaitcHeicb adj, неизбежен.
Unlc—e т. —s- —' лу-етино- палозник’
unbändig adj- 1. неукротим, —соСу'..— (луОсмм-
нс- половина- пняв. омраза)— 2-резг adv. строш-
ню много, лудо: sich — enf uim, /геги; ро-в-м сс
лудо за нщ, предсле/щю
ue/c— adj. търп. Сезналичсш (плащане- че*к).
ииЬеетНг—eig adj. Стзмнлосстш, безжалостен.
безсърдечен; нe’иneсcl«c
Ur-i—mlit/igkeil / Стз'ьрд-чиe, kорaceеьрдт—
чн'-
mebiabsirHilgi adj. непреднамерен, нeу‘!нптц
unbeachtet
554
urbcerbiri adj* 0'1-3-] Сез сшнманнс, —-—'-;
преден—, пол сьeСрeж-Ц!e’
unbгereianiгi adj. без зьсрaжeнue, без рекло-
‘-цн/. 0-' коцсеслоци/’
unbr/auU ndj, н'сoстроен (площ); —собребол—]..
нeсo'яc (нившj*
un/rierbi1 adj. Сез покрие.
unbrCerCi2. un/iiecbIsem ndj* необмислен. .л--
кюмиелeн (постъпка- Осйсмвио- Оумс, изявле¬
ние).
Ui-t/cclI е. -S, -е 1- лекомислен човек; 2- нее-
бмиепт]eсг’ б'зрaзеьgетeо, лекомислено.
unbriicHli—meist adv* ц-оСмислено, лекомисле¬
но.
unbrCbrHiseii—a'itsi adv* = 1rbi1crC'itwiiee-
Un/ribiCiSbmkiiU / — п-aо’!спüe. н-оСмисле—
пост.
unbrirrki ndj. непоари/с. открит.
unbcirnUlicH adj* 1. ц—булеш съмнения. опасе¬
ния; 2. бneгeнo-eж--] (човек)- 3. adv: без ко-
леСоцие-
UebciinUlicbUilisbesrHrinlgueg J удостовере¬
ние зо [полнтичс')—] Сnaгeнaд]жлнюст.
urbt/euteri adj. —eз]aчüT]п]И, нeеьщт'cзтн.
без значение; нсеаж-и- дребен.
ün/edcurendheIl/—eзнaчüтeпност, н'сьшeеcвe-
ие'Т, цссожцо'т.
unbiiingU ndj* 1. Сeстспec]]. бeзпгткeепоcт]
(подчинение. вярност, блсгонсОежДност); 2.
абсолюлеш, пълен (почивка, апокойапвио); Спи
Atzt hat —е Btitrnhu verordnet лекарят предпи¬
са абсолютно лежане; 3. adv: нспрсмснио-
Uebriingi^]^iej^ t/безусловност, а6'юлютне';-
unbrelndrucktc—// it/IirC von iiesei ScCeuscIee
-тая '^—0. гледка нс му направи никаква епс-
чотл—нис-
u—iilcbte— adj. 1. (мяато, местност. път) къде-
те нс е пъсувоню; 2. мор. н—опитсш (моряк); 3.
итобясдeн, —и— (кон).
un—ifiegee ndj. 1. непринуден (държание); тс-
тeелc-н. непосредствен, нтпрестюр—н (човск,
обноски); 2* н]nр-cсeт. безпристрастен, обск-
ти-тн, цenр]дтбe--н-
Unbeeaaggnrnit/ 1. непринуденост нспресто—
реносл; нeпe'рeдеcceнeст. -сс'стс-несс- 2.
испресзстост. безпристрастие. обексизнест-
nnbefiedert, unbefiedert adj* без пера.
niiiHeicdi adj* чист, неопетнен; църк- непоро¬
чен: църк:- Sie —е Eepläreeis det Jurgltau Maria
чистото. непорочно зочетие ио Дево Мария.
unbefriedigend adj* и]сa-озоnuтen]и, иeтдоeл]т~
-орителсн (успах) (н ксто oцснkaj:
unbefriedigt adj, И]сeеовоп]И-
unbefristet adj. б]с'рочeи (креОнт— паспорт).
unbefugt adj* испраеоимаш; неупълномощен,
И]aRлeрuсирaн; некомпетентен: UiicZu/eci Isi
det Einurtii vur—riun за външни лица входът е
забронен-
mebefmgUr—aeise adv: без разрешешие.
Unbringtnrii / — цeoвлeризигaнeст. ]еупьпню—
‘ош-наст; неао‘песентне'Т-
ппЬгдггЬНеЬгП, mn—egtriniiH adj. ц—по—ясеш, н-Ю’
бясним.
Ui—tgrtbZ-IebUtbi, ^-11—11111111111 / ш—по—ял-
нюсп нсобясннмост-
niitgtunz««#. ц—агроничеи (пълномощие, сроО
аmвaj‘; С-згрошнч-н (Оовсрис); las Lied Син-еп
MöglicCU/iieg сср-шиси на нтетреннчтцисс
възможности.
U—iigrt—etniii / неегранич-ност.
ur/egrürirU ad), необоснован, топeспece—
(твърОенмв- рошенма)— —сасиа-а;сл-ш (упрск.
обвинснтс- опасение) .
Unbrgrünirtbrti /, — ]тосновeтeпнeет-
U—iibc/ce п* —s, — неприятна чувства, и]тдо-
еалссвис-
me/eHagliiH ndj. 1. нстюce]. неприветлив- 2.
ш-лосък (зс положение)— с/госпе— (зс чувство,
нсстроснис)- siel — füllen чузствтвa’ '' не¬
ловко; ilm wnr/c — слано му неловко. с/тесс-
но; рсзг. dir wirl lei! —, me*n Lieber! скоро ще
лн слешс тясно, мои любезни!
UnbiHegllcHdriU / 1- ш-уютност; 2. неприятно
чтeстз0’
пиЬсНаис— adj. итдялан, груб (камък, дърво)*
r—ItHcusi adj, бездомен.
nnbenriligu ndj- неоСтзпоаоязан: е-п - lcseen ос¬
тавям нкт. номиро, ие го трсвожо-
mn/гHerterЬt ndj. невъздържан, и]о6ус-aи,
niiinteZilih adj* 1. Сeспомюш]н; 2. иепохзотен.
тромов-
unbehindert adj* бeспрeпятст-eн, иecьсnрen4т-
слзу—ан, не'пъзоН’
пг—1Пп1'ги adj* испах—етеи. тромав, пипкоз. не¬
ловък fчоз]кI-
^—11011111111 /. — непехватиост, трюм-вест
иeпо-kO'T.
unbiittbir «/ непоколебим. неотклонен. твърд,
un/tirrt adj* уверен. непоколебим. сигурен- ие—
смутим: adv; без де сс смутозо-
unbekannt adj. имам, нeнсe]слeн (лице, величи¬
на); н]пюсиaт, незнаен: Ich -Ie Cier - лук съм
чужд, не мс познават- с-е -е Geö/e-uc/m- нсиз-
ве'тно -eлuчииa;рeсгJ н]пюснaто величие- das
Grci les -uz Soldainn гробът на итзиаиния
зоии-
UrЬekаnnre/. -и 1- мст* неиззе'лно- 2. и]цос-
носа жецо-
unbekannterweise adv. без до пезна-ом fик■Т’I.
въпреки че ис съм познат ' (нкТ’I: — е-е grüß/—
icssur пращам поздрави нам,, 6сз да съм лич¬
но пю'——т.
иeпосиoтосп, н]изз]стно'т.
unbekümmert adj, (ue cim. ~) 1- нехаещ, неи'—
кощ до знае; 2. безгрижен.
Unbek^immeerheIi / 1. исмареис. нтхаснс. не¬
хайства; 2. безгрижност.

555
unbewacht
ui-tiisitt adj* нтобрсмсиеи: polItlscH — полити¬
чески блатои-лсж---’
unbelaubt adj. бсз листо. бсз шуми.
unbelebt adj. итоживен, безлюден (прсд, улица);
нею-ушезеи. мъртъв (природа).
Unbelebtheli/, — 1. неодушевеност; 2. неожи-
веност.
uebrlehr/ar adj* непоправим, неподдоеош 'е,
нсобръщаш внимание на 'ьe]тu-
unbeliebt ndj, неабичан: омрезеи: ,!сП — песНеи
ставам непопулярен (между колегите ат)-ста¬
вам омразен; — l/tm Voldc непопулярен. нео-
бичен от народ—’
mnbrmannU adj. мор. восн, без екипаж (kopc6j;
un/cierkt adj. нeсo6]Л4зaи; adv. без —а (.;) за-
6-лсжас. неусетно; без -и приви -печ-тленне.
mnbriiUUrlU ndj. без сред'сса, бс-сн-
UnbieittilUHelt f, — бс-нест.
inirrenrt adj, 1. (-'.‘'—(еи), исиозо-он- 2.
мое* неименюзон (число).
тиЬииоетие adj. позволено, предоставено: es
lleibi iit - - u, zm in— olea zm lassen 'забоден '«
-е го направиш или не.
unbrnmU/U adj, н-нспeлзca]: U—u GelegenCeti —
iessc; нс пропускем случаИ-
u—lcquem adj. неудобен (kpвелo- обувки); непри¬
ятен (пoсмj: wir siuzen — ние седим итт-eбнe-
Uiibiqmrmliindiit f иеулоб'тво.
mr/r—rrHrrlar adj. неизчислим (зс-увш. щатс):
пран* er isi ganz - ос нспо можс —а се ючек'—-
всичко.
mnbr—icbUlgi adj. 1- нспраееимеш; ]eeccориси—
ран; 2, нeспрa--gпнв, без прасе. бсз причина;
неоснователен, необоснован.
ue/i—IUtre adj, 1- пеш. без кои; 2. нсобяз-си (кои).
ur/itmiCn adj. 1. без пр«'———.—; 2. непозикон,
нeс-aн. некоиеш- 3. adv: inj- - uni inbcscCrIcg!
до ие чуе дяволът! (заклинание).
un/erübtt adj. 1. непипнат. нeдокоенeт: et hei las
Ess/; — stehn— -assen сой не сс докосни -е я—т-
нтсо; 2. десслв-Ш’
uebischiirtр-р. Gбез ущърб (зи нш,): — s—s gmter
Rufus, s-s Ruchtcs без уитърб за доброто му имс.
зо прасата му
un/rsiHäliigi ad)* н]сaeл. без '-]/;-], без ребе-
та. бсзрабетен-
me/csrHriSee adj. нескромен (искания); —свеж—
лис. арогент-Н’
Un-usCl e/deieireit/ — нескромност,
meliscnol'i— adj. 6-зупречен, бeзткюриснeн.
ün—гscholtгnHгiU f С'зтпр-чно'т, б-сукорисн-—
ност.
ig/rschränUU ad). ш-егрешнч-Ш’
UnbeschränktbCI/неограничен оси
un/esinret/ItrH ndj. иeопиет]’. нси'р-'1«м.
Unbrschtri/IIrHUitU f— исeпиетe’e'г■-
urbrsrbtlibin adj. 1. ц](нakписoн. чист лис;
(хартия); 2. ]еопн'ан: ubr —tr Fell —сюпнсан
случаи.
uricsih—in— adj. еж. uilurmHun 3-
ui-usinwirl adj. исупежнен- нсюбрсмснти; лек:
ein —cs Guwiss/n чисто съвест-
mnlisehin adv, бсз преплел, без проверка. 6-з -а
видя: et nimmi cil/s — Hl— той приема всичко
иа доверие; ~ uiw- /.си—пи -яре-м. бсз —а про¬
веря.
u—iusetzi adj. 1- незает, '-060-]— е-е —е Stell/
eeкаиuuя (незаето .място)- 2. без украшения;
исгариираи-
riitsit/bcr, mebisirglat, nebeslegllcn adj. нс-
победим.
me—esIege adj- ц'побсде—- непрелърпял пореже’
ИИЯ-
me—rsheeen adj, необмислен, прибързан, бeзрoс-
съден,
üиbesoneгиheIt /НнеоСМ/исленосл, бeзрoзеь-'cвю-
un—ishtgi adj, безгрижен. без грижа: ,11/; Sin
—! не се грижете, ис ст безпокойте’
niltscbcie ndj. utze —е KeeseIIu празно аасета (ис
която нямо нищо лcнmсрнoj.
Un—esUied е променчи—а';. промснливосп. не¬
стабилност.
ue—гetäniig ndj* прeмeнпнc, —eпоетeяцт] (вре-
.ме): неустойчив (характер), —тетoСüлтн-
Uи/cstnи1IgUгit/промснлнсесл; цспо';./—'™;;
неустойчивост. нестабилност.
mebrsUicHlicH. mn—isiriH/et. mnbrsiriHliiH adj.
испе-купсн-
U—Iistcrhlichkeit/нсепол куп шест.
un/гetil1baг ndj. 1. което и' маже до бъде еассО’
-сне. нтдeеcaв!’ (нмемo— mс■лвгpaмшcj■- 2. —';—
СрабетсееМ’ негоден зе обработки (почва).
u—ItsIbmei ек//’ 1. неопределен (и прам.) Cct-1
Ari-Uni иеопределиселнияс член; 2. неясен.
смътен-
ünbee/Imnnheie/1’ нтепрееелс—есл. 2. неясно’
ти. смътност-
ипЬ^—еТе adj. бтснaкeзoц, —сцаказиш,
unbcstrCItbar adj. безспорен, неоспорим (фак¬
ти. заслуги, способности)-
un—istttiirn adj. нсюспорсош- цсаспорсн, С-сепо-
рен.
un—iirI1*gU «—//. 1- цeпр^]чacтc^—цттчoсccтcoш; 2.
безучастен, раснодуше—-
nn/iioni adj, грсм, —'уларс—- без улорсшис-
U—eitn—iHubi/нуударсшос т.
n—lit-äcltiiih adj- нeснoчиceлeн. маловажен: е—
' richi ~' Simin —;';- порядъчно, снeчил-л-
ио сума.
mnbiiriiin adj. и-покълнат, къделе и' е стъп-ел
човешки крик, неизследван,
uebrigsem ndj* нeпрe)ne—тн (воля, характер);
нссъкрушим, нсслемим (енергия); —гг WICu—’
,111/ упорито еьпрec!en-Ц!-, ]сспомпмo
съпротиво.
Uebeugsimki*U / — -'сломимост. —спр-клоН’
ност. н-съкруши/мост-
uniiairle ad), н-н-блюдо-ан, —спозеш. н'о.хро-
unbewandert
556
—явиш: -e n-m -ce An/un-i-rk в момент не т--
леченне- но сna6юсг-
in—imenCeri adj. н-сce-тш, ш—епнсеш,
un-iwe/gliCnu Kbewaclitu*^/- 1- ——подвижен; 2.
нед—ижнм (имoтj: 3- ц-по)оптСüм; -тпр-алО’
нсн; 4- « re/tmu/i рoвнодтнтц; безссроссен,
невъзмутим
Un—iarglilHUrli / неподвижност.
unbeueI/U adj* неженен (.мъж).
unbiaoHnU adj. нсюСитасац (.жилище. къща).
uebeaölki ndj, С—зоблоче]-
unbemuesU ad), 1. несъзнателен, ш-осъзнас- нт-
прюизсолен, нцеcицктнc]и- 2, итпредшемер-н.
]]'ъс^^aceлт']^.
unbreebl/ct, unbreählba— adj. С—зцс—тн, цeс—п-
лали/М’
urbien1пlleaг ndj. нeтa*роcuМ’
unbrelehbar adj. ш—годен за жн-тенс; необита¬
ем (къща/-
me—ezaingbct. mnbizwinglbt, nniczmlegllin adj.
непобедим; ]епрсвзсмeем (крепост)- н-прео’
долнм. неукротим (желания).
urbirgsbm adj нсeгьcaс‘. нспр—си—а—м, нeиьc—
кос. ]eenoеc!чeн. и пран*
Unbiegsamkeit / ]'тъскасесс. ]сeгьвoe’eеc-
прен- упорство.
UnbllUr f, -и 1. = UilIII; 2, само р/.
Unbilden/;/, промешлисости; несгоди: diu ~е der
Wlutnrung ц—сгадитт, неприятностите иа лоша.
дъждовно врт‘е-
-—образованост; иe)уллтриeет, лип¬
са на култура,
Unbill/,. ’bilinn, остср. също и Unbild н, -(u)s.
-е; Unbild(e) -и 1. несправедливост. неправ¬
да, ошепревдосон'- 2. прен* иесрета, преврат¬
ност: Cie Un—*liee ие, 811*11,1-, пресроснос-
тите —а съ-СосИ’
unbillig adj. н-справсдлне-
Unbilligkeit / несправедливост.
ir/luUlg ndj. С-з)ръз-ц (peвoлюцияj- т-е -е
Oc/ralior безкръвно операция.
unbotmäßig adj- непослушен, непокорен.
Unbotmäßigkeit / — непослушание, неподчи¬
нение, непокорност.
unbrauchbar adj. негоден; непригоден; неизпол¬
зваем: восн* ein Geschütz - machen демонти¬
рам, повреждам оръдие (прсОм дс го изоста¬
вя).
Unbrauchbarkeit / негодност; непригодност.
Uncle Sam (ънкл Сам) шег; чичо Сам (за смори-
kшнсцj;
und conj* 1. и: e-n lieben - ehren обичам и уважа¬
вам нкг,; в постоянни комбинации: - ähnliche,
- andere, - dergleichen и [тем] подобни; -
anderes mehr и прочее; ~ so weiter, - so fort и
така нататък; so - so и така, и иначе, и така, и
така; с уДвовн сотрог за усилване: er wird mir
immer lieber - lieber той ми става все по-мил
[и по-мил], Immer — Immer ioCer —се пе-шесИ’
сок; (и пе—ша-нсюао]; при отрицателни ком¬
бинации: kein Geil — kein Brau нито пори. нито
хляб; зс комбинации cn^ncli м zwar вж, пнeл0о-
мо па послеОнтее; 2* е- ами: -hl singe uni nein
BriUer löte zu из пт/, а брат ми 'луша; Ich —ie
gee1nU, - wie gelt ns Ihrer? из съм добре, е.
ами вие кок сте?; alles reist, - Icb sollte alle-n
zu Haise b1i*—/n? всички пътузот, е -' 'ем ли
—е естено вкъщи?; 3- в нсроДнсшс рсч при раз¬
казвано често в началото но изреченията ле
и: — so gie1CeЬ cs се лока ссана; 4, в комбина¬
ции а durch, ülut, um, nach (зоусилване): durch
~ Intel, üler — übur, ue ~ um съессм, иaпъпнe;
—immer — niimur по ниа-къв начин- пасН — eacH
посс-пенно; je — je -инати и еинатн. 5, остар-
и те: so cCetaUiu—Isieti Ihn der Veraissur, — —icHi*g
лака го хероатеризнра авторът. и то ' право; 6.
(понякопШ) ли, и: su* so gui — reich/ mir ias Burl
бъди caka добър и (ти) ми подай книгота; -ег/
bin — scee ilm зовсечи се, те му кажи- kam —
iolie mich ab сой дойде. се (и) ме -зт- 7. елип¬
тично; а въпросително а? - - е? (коксо слани
по-натаcьk?); рсзи, па ~? е. има ли ощс?; б.
ирон. cr — Frucht icb/n! тай и 'трих!; Ich —
Einfluss! из и елняшне!; 8. вмг in/: sc! so gut —
Hilf e*r! бъди тока добър —а ми помогнеш!; 9.
рсзпреОелимелно по: sie g*ngen zmc! — zw/I
вървяха по -вамо; 10, концасивно (чеато в ком¬
бинация с wenn или ob) око и -и: du müsse! —
kosueu ns du*— Leben ти трябва до тю сториш.
око и до ми струва живото; 11- Set — der тоя и
тая (боше тси); das - las тозо и юиюво- da—I —
dotu там и тем, е—икъ—т 'и- Her— so — so госпо¬
дин сди кои '«¬
Undank е и-благодарност: — е——ееи 'рещом ис—
благодорност; eii schnöd/e — loHnee отпла-
щим ' черна нсблаголарцест-
undankbar adj, цсблагюдорен, м првн, (човек—
заОача- работс)*
Undankbarkeit/неблагодарност.
undenkbar, undankbar adj* невъобразим, немис¬
лим.
undenklich, undenklich: enIu, vor -tz Zeltue от. в
незопомнеши зремсно-
Underground [андърграунд] е. -s, — 1. подзе¬
мен, престъпен свят, хора извън закона; 2. ли¬
тературно течение в Америка.
Understatement [андърстейтмънт] п. -s, -s ома¬
ловажаване.
undeutlich adj, неясен, смътен (произношение.
очертания- снимка, прсДстава. роДиопреДо-
всна)*
UndenÜlchkeIt/, -еп неяснота, смътност,
nndentsce ndj* ненемски; недостойно за неме¬
ца; противно на духа на немската реч.
Undezime/, -п муз. ундецима (интсpвелjl
undicht adj* неплътен; пропускащ (нokpmвj;

557
unerfindlich
Ui/Icnintte. Undich 11*11111/и]nльтню'T-
niliielicb adj* нeu]лe'ъю6рeз]н, иeпюпeс]н; кой¬
то ие можс до пю'лтжu: us mäun nliHi ~, mun—---
ис би биле слe. око--.
Uelln/ п 1- бeс'мu'лuua. абсурд; нщ. невъзмож¬
но: es Ist ein ~. so ctw. zu v/—1agg/n съвършено
б-зе’нелe]о е до се изисква. очаква леков¬
ит-; 2. оатар* нищото, хаос. небитие,
mn1te/t'liniert adj* иe-uсuuппuцuрaи,
mndmilsam adj. иетюлсраитен-
UndmldsänUrit/нетолерантност. нетърпимост
(pслunиoлнa- политическа)*
mndutinUringltrH adj- прен* 1. непроницаем- 2.
непрюхю-им (пора. Джунгла)*
UnlutibUtinglliHkelU / 1- и-прeниuoтмосc; 2,
н-прохо-нмост-
mnUutib/ülerber adj. н-нспъnин‘,
undurchlässig adj. непромокаем. испропускош-
undutibshCCubb— ndj* нш,, ик,, който нс можс
до се предвиди. ли 'е проумее. непре-'казу-
ем.
undu-dbsiiHilg ad)* 1- н-прозречен (шъксн- мо-
мормя); 2- првн непроницаем (лнцс, мимиис-
мoмивuj;
UeUutibsIinuIgkrtt /. — нeпросрoчно'т,
гее/ге adj. 1. нтгла-ьk. неравен, грапав, и пран.
(почва. хapakмepj; 2. рсзи: licht — --лош; las
Ist kein —ts FrcneneImmu—cber биса си я жт-
ннчкосо; kein -ег Mursci симпатичен човек;
das wäre richt — сови няма до с лошо, ще бъде
—0'1- добре; не би било зле-
Unebenhetl/. -еп неравност, и'™-—);';. тропо-
-ИЦО-
иписНе adj. нтнссннскн, фалшив. подпресен. не-
е-сснснчец':]/л/]- —гг Brich неправилно дреб,
UrtclIle!' /- — фалшивост. пegпрecс]eеп’
нeaвтент!чносл’
uneUel adj. 1- нтеaъпоueнс] (мотал, камък); 2.
неблагороден (постъпис).
uncHclIcH adj. извънСрачсн. нeсeaюцорegeц-
Unehгe/бcзчcеcие- позор.
nrtHui-eiiiig adj. непочтителен,
urrH—lIib, unilri—laft adj. Сезч-'Т-], непочтен
(постъпка, човек).
Untl^iTl-rHUtilt/. -еп бсзчсстис (м ксто постъпка)-
uniIgienüU/ig ndj, бтзаерисс—Ш-
UnrigcnnüU/igkrlU f- — О''корнстност.
urrigei—'liehe«// пренесеш.фигур-сне-ш i— -cm
Sirnu е прсшест— смисъл,
unrigbtinglirb adj. нтсъбнрос’,
u—ibn/idcek adj. G: c—r Siche - sein h' 'ü спом¬
ням зо нщ.. сeбрec!л съм —Щ-
unriggeschräekU ndj. штотрашичтш.
unilngraeibU ad). —спесаетсш,
urcIelc-illcl ad). —ехеметенеи- нседнорюдеш.
uneleig ndj. —' в съгласие. разеднш-ш; нссе;—;—
рен, скорош: - sein но различни мнения сме:
нямоме 'ътласие, имаме р-знаЕл-сис; - wcrlcz
изпа-аме в разногласие; скарваме сс ' нкт.- nie
sich ee1—si ~ suin раздвоеи 'ъм, з противоре¬
чие съм със себс '«,
Uee-rigkeit/разногласие, р—с]дuнeии-- раздор,
u—tme.hmbar ndj. воен* и-прuсcьn-и. И]nр]e~
зсмаем (крепост)*
uneins adj. (аслю прсОиксшивно) несъгласни (по¬
между си): sic wätun — те бяха иа различни
мнения, имаха расиeглаеu].
unempfänglicH ndj. (~ für ctm.) н--ьзприeмчн--
^^'•31111111111 /- — нeзьсnри-мчueюсг’
nriepfliClicb adj. нeчт-сceит-л-ц; прен* нт-ю-
стъпеи: fü— Linie — н]дeсcьn-н, цтчу—'тен;т-
леи зи любов.
UerecflnUlIcHdilt /, — и-чус'твит]лне'т.
u—tiUibcb, merndlliH adj. 1. С-зкратн, безпре¬
делен. нсебятсш, бeскюнeчeн. нескончаем: -Is
Ins Un/id-Iche до безкрайност. Сeз)юнeчноет;
2. adv: безкрайно (зс усилвaнej: — viel/ Lunin
безкрайно много хюр—'.-^. ~ klein Осзкроиш;
молък-
№1—111111111. UnГeUII1HkгIU/бcзкpaин;ет- 6-'—
пр'еслнес-'; безконечно';
mиiиU1icn(гImc1, 1иГи11*сН(г)ес1 adv: безкраИ-
ио много пъти. многократно-
uereibrH—lieh, ипепиЬГН—1*1П ndj. [крей—о] необ¬
ходим: cr HI/lu ,111 tür — сей се смяташе зо не¬
обходим- —-'-’]]!’.
mnreUgriUliiH adj. безплатен, безвъзмезден,
unrnt—igrbe—, nrizte-zzla— adj, неизбежен,
mrrntsibirUrn 1. ad), нерешен (окончателно),
шикящвъпрос); 2. —ср—шилслеш, кюлтб;и/с ^0-
pcкмсpj; 3- adv* спорт е равен рeсуnnaт: ies
Spiel jIzj — aus игрите сoзършн наравно
U—i—iscbbtltn п спорт- ров-— резултат, ничий.
з ничия полза: Schm-Se erteiiCte lei Sclwarz
nie — 0:0 Шмид постигни при играта е Шсерц
нулев рeсуncoт 0:0.
mигnis1H1nesгn adf. нертшиселен
üиentscht(is,sг —Hub '/нерешителност.
irtrlschUiil—tu adj. непростим,
uninUsrbUlUigi ndj. ]-исв!]e]’
unenUaigU. u—r—talgt ndj- цтопалоцсн, твърд,
непоколебим-
unrnUallUili adj. недоразвит-: фот. испреязсн-
izcrtairr/ar adj. кроине сoпnтлтн, мноте
объркан; првн. ]eрасрeшн’-
uneterCiiU. irieCcltii prp* G остср- въпреки,
без —е се гледа но- цeсoc!е!мe от: — s-r Mängel
въпреки! недо';-;™/!;— му.
unitbriin ndj. ш-ко-сш, —сжсле—-
mrieeiililci, inr—IlUUlilb adj. неумолим, шс—прс—
КлЮ—СШ’
Uni—/Iii1iiHkriU. №€^111-1111111/- — н-умо-ли—
мосл.
unrtfaH—in adj* штепнпеН’
ü^<^1^Hi^l^r-en1^ei^_t’ неопитност.
unrtTiellIrb. mnr—airUlirH ndj, непонятен, нсо-
urerforsclllice
558
бясшпм. —сотаривосМ’
mnitfh—siblilb. unntlh—scHItrH adj* (обикн- реч)
нeнзсn'-уе.м- нез-лом-
mnr—l—tullib adj. ш-р-еослтн. нсотрадсн, непри¬
ятен (състояние, положение) .
uni—/üil/:er adj- неизпълним.
mni—gIr—Ig ас/. 1- цeппeдюро-e— (почва)- 2, без¬
плоден, бeср-зуптoт-] (разговор, нpвгoвo^иj.
inr—g—ürU1*rC, unitg—ürdlliH ndj* непонятен,
н-достъп-н, непостижим зо снo—иece, шеобяс’
ним: ins e—m Anlass по необясним повод-.
unitbrblliH adj. шссъш—стссн, штзшочиттлтш,
uni—Hö—i. urr—Hö—i adj. 1. нeчт-oн. бсзпримсрсн;
чудовищен, —т—ъюброзим, възмутителен: er hat
—cTcicz voIlbtclCu сой извърши —счуво—н —ела;
,11; Verhall/; ас— ulz’ach — —ържаннтто му
6-шс просто ц—чу—оно. възмутително; 2. не-
чут. неизпълнен- s—c B-utez /l*n/en — ц—гювисс
молби ест-шеха нeчттн-
unirkennU ndj. нeусн—T’ ш-пюзнас; инкотннло-
^1*1*111—1311111 / цстсцoвoс’осc- нспeснoзo-—
‘Ю'Т-
unr—ktnnilliH ndj* нсблагю-ореи-
unr—U1ä—1IcH, unr—klä—ltiH adj. неюбясним-
U^i^irklä^eir^Ue!'. Unerklärtc-kell f -—обясни—
MOCT-
ueitlässltin. uncrlässlIcH adj. крайно, абсолют¬
но неебхю-им-
uri—lei/U adj* шепо'-«]—’
meetmissitin. r—tenlssiicn adj. неизмерим. бе'’
‘ер-н- необятен, безпределен-
UeetmissItrHditt. ünireieseIcHUeIt f ]eисм]рu—
мост- безмернест; необятно';, 6]спр--eлио'Г’
meetmüdeiin, nnitnülllin adj. неуморим, неумю’
рен.
UeermüUltcnUilU. U—nenüllicndiil/неуморцест,
mnerqmlidlliH adj. нсродестен. неприятен,
ипгггГЬсНЬа— adj* иедестижим. недостиг-см.
uieruiicbt adj. недостиги-т. без ровен но 'ебе
'«.
mnersäUUllcH, uertsäUilliH adj* ис-оситс- (човск,
желония, алчно';).
ünetsätt1I1nUгtt. UnersättlichRe/iy. — ненасиТ’
HO'T-
nnerscelossen ndj- неразработен, неизследван,
непроучен.
пие—sciöcZeicn. плетscnöctllcn, adj* нeuсч-рпo-
ем. -—изпотим.
Unerschöpflichkeit, UnerscllЙpflicekeit/нe^зч^ер-
паемост.
unerschrocken adj. неустрашим, безстрашен.
Unerschrockenheit / неустрашимост, безстра-
шие.
unerschütterlich, unerschütterlich adj. непоколе¬
бим; непоклатим, твърд; невъзмутим.
Unerschütterlichkeit /, — непоколебимост,
твърдост.
unerschwinglich, unerschwinglich adj* недо-
спъп—н (цени. глоба—, разноски)— чрезмерен,
—споснл—Н’
^11,11/111. 1111,11/111, unrtsrUellcH adj. незо-
мешнм-
mnг—epгjeßItrH. ^1—,'—itßlirH adj. бeзр]зтлтe’
тен. 6eсппe-eн (Дейност).
eeг—eteIg—et. ^11,1111-11. ueetsurigllin adj. не¬
достъпен. н'uсaaчuм (планина- връх).
nzerUrägiirl, urt—i—Г/ИсС ad), штпешесн’,
нетърпим.
Ü/eritäglirnUtit/непоносимост.
une—wb—iri adj. неочаквои, н-над-тн; внeсon]н:
la, kam ganz—тево дойде еьв']м нсочаквено,
u—i-wibsitin, mee—mlbslbch. uer—aitsbi—euj/- не-
-eaeстeМ’
uer—m*Urri adj. без отговор (писмо)- нсзърцот
(вuлимlC))'- несподелен (любов)*
mne—aüee1CU adj. нежелателен,
mget/ogne adj. невъзпитан,
mn/äbtg ad/’ (zn сет.) неспособен, нтkaдьрeн: —
zm atbe*ier, zur Arbe*U ц—спасоб—ш за робота-
Unfähigkeit /- —un неспособност.
urfait (унфор) adj. 1- некоректен. нсспортсмеи'—
ки: —■cs Spiel апорт. грубо нтра; 2, непочтен
(повеОсние)—- недостоен. шерицарски-
Unlall е -S,—-е злополука, нетостсн случай- -за¬
рия: ein löClicher—-злополуки 'ъ' смъртни слу¬
чаи; ein — eit len Aula азсамобилиа злополу¬
ка. ОЗОрНЯ-
Uifcil/anio п меО. = -wage;; -Cnrurgie JUteO.
спешно хирургия; —П111е / служба за бързо по¬
мощ; -veгtit:hhгтmr/осигуровка срещу зло¬
полука- -station/zud. пункт. станция за бързо
помощ; —ис/.— е меО. кола зо бързо помош-
niHassiar, unfassbar adj* 1. непонятен; неразби¬
раем; 2. нсуловим.
r—Zibibät, ur/ihlbar adj* I. бтспeтрeшeи, непог¬
решим fчо-eкI- 2. adv. нeмннтeмо. непремен¬
но: falsche VoraussnUzurgee /—ее—еп — Hascbu
Schlüssu погрешните предпоставки -олят не¬
минуемо до погрешни зоалючсния-
UrHrhlbatkrtU. UeffelUarduit /. — непогреши¬
мост (особено на попапс^)^.
n—ZcIi adj. 1- незсжлиз- неделикатен, бсз фиис',
нетоксичен. бсзтоктси (овиосии); 2* груб. нс-
изтънчсц (вкус).
UnleieHeit /, — ит-ежли-ест- неделикотиост,
И]тoктuчноет, бсзтоктиост-
теНг—п р-р* G, D- adv* цед-леч. близо -о. набли¬
зо: ~ Cc, Pictz/s, — dum Platze. — voe Plauze
недалеч ат плюша-О-
uelertigadj* н]сoRърш]И. иеготоз (смокарисун¬
ка. равома— образование).прен* незрял, иезак-
ръглси (човск)-
Unflat т- -s, — 1. нечистотия, мръсотия, и пран--
гадост, гнусотия; неприличие, циничност; 2.
= Unfläter.
Unfläter ш. -s, - 1. гад, мръсен, гнусен човек; 2.
559
^gedeihlich
чо-ск. който обича- до позори uuиuсмu. до раз¬
правя иuнuчиu 3]^-—-
uiiläelj adj* 1- пиу']—, нечист. мръсси; 2* непри¬
стоен. uuнuчeи-
UrZiätlgdntt. UnflätcrCi /. -un 1. ину'ота- мръсо¬
тия, главно пран-; 2. uuиичио'г. uuиuзьм-
№•11!/ е. —ns, — леност; иeмaрпu-ю'г,
unflektierbar adj* -рои* неспрягеем. несклоня-
ем.
nnaolgsan adj. непослушен.
unHörnig ndj* безформен, уродлив’
Unförmigkeit f, — уродливо, безформено нсша;
чудо-ищнюст-
melörmllrn ndj- 1. 6-' формалности. и-спазе-щ,
недържет иа формалности; непринуден, нс
във ферми, неформалеш; 2. = uglö—mij-
ünfötm1t1ЬkгiU f, —сп липса но фeр’onнeстн-
иeпр^I]T-eнe'п-
meltcgllin adj* несъмнен, безспорен,
unf—anUIrtU adj, нсоблспсн ' мерки, н-франки—
рон (пиамо).
пиТтс! adj. ц-с-обод'Н. зови'им; 2. пран* спънел
(Движения- държание); 3. = mnfrcrkierU’
UnfrciHeit^робство, сaзuснмо'т.
uiZ—ibwIii*/adj* неволен; не-ебро-елсн.
ni/uimed adj* (само npв0иkaпивнoj осшср* ис-
приял—лса«-
unltrmeUliiH adj, 1. неприветлив, цeлюСeс]нЗчо-
ввиг* тон. физиономия- прием); 2, ——мус-—, на¬
мръщен (човск, време. Осн),
^'¥0110(11111^1111/ —еп н]nрuз]тnuвeет. нeпюбeс-
нест; иаму'еню'т-
unlttunUsiHa'UlIiH adj- -р-ж-тбен. н-дртжтпю-
б-н, цт—рупарскИ’
Uifrlcdcn е; UiZ-bi/e е несъгласие, раздор,
рoсногпaсия р!,; врежде.
uel—ItUIIcb adj. размирен. 'eeдпuз-
infrirbU/ar adj, 1- н-пло-орюден (земя, почва),
6-спподeн (женсш); 2. н пран* безполезен, 6-'-
резултотен-
Unfruchtbarkeit/- — 1- —'плодородие- бeсппe-
дит; 2, 6-срeстлcaтнeст-
U^l^i^-^i^lribi^iuiecHnrg/. — ст-р!п!зoц!Я-
ün'l]grл, —s- — 1- Сезчннство. ОсзоСразит; grobit
- хулиганство: graben — ircl/cz преся големи
пeрaс!u. хтп^«гa]ст-тзaм; 2- немирство, полоз-
шнна, пудувo]e; 3. нслспе';, глупост.
unfügsem ndj. н-покор-н; сзо—шро—тн, опърнн—
чие.
nrfühlbar ndj. ]'остзасм.
irlunUIrtU adj, 1- необоснован; 2, нкон* штабез-
печен. шетараштнроц. цско-сет-дира— (Оълг.
зсам. ценни книжа); —с ScHuld висящ -ълг-
uggengba— (mngäng—itI ndj. 1- непроходим (за
пешаци)— рядае uсполс-oн (/1™); 2 излезли от
обратен и еИ1г</и£’//шЛ 3. търп, н'cв>рc4щ, труд¬
но ппа'uру]М (стока).
Ungar adj. 1- потв— н-деп-чсн, нтдесарен; 2.
тахи* непро-ъбси, нс-ообработеи (кожи)*
Unger т. —п. -п уитaрeu. маджарин,
n—jariseb adj, титарсku.
n—jäsieicH adj* нeтоетопрu]М]и, пран* непривет¬
лив (мсамносТ; прироОс):
üиgesUltchkeIt/нeпpивcпгливeст, негюсгоприем-
стзо-
megealHUeU I- adj. —су—ажозаи. нсзочитон- П./лр.
G (оатор- понякога D) въпреки. 6ез оглед ие,
без до се тлели иа: ~ d/t Geicbt въпреки опас¬
ността: — dcs Schmutzes въпреки болките; ~
1/,,/— при -'] тюзо. въпреки таза; III. conj- и;
- lass макар че, макар и -о; cr ici c, Urei, ~ Icb
ns Ihm veriolu; Hcttu гой те нопровн, макар че
му го бях сaбрoнuп’
megreHnUri ndj. н]нo)oсoн-
megreHrU adj. ц]по-оснрoн (възможности); не¬
бивал: er Heien —c Erfolge сей имаше н]бuзoпu
T'пeх!
megrbätUIg adj- 1- юпърничо-. сиреглов; цeоСус-
дон, лудешки- adv; нe-ьзпuтoнe: sich ~ ЬпгеЬ’
muz, slrllun държа сс н-зъзпитоно, кaпрuсцю,
uegebtirn Ladj* —ск-иси, -свикаш (пост)- II. ad\:
бсз покои-, по соСстс]—; жслаши—-
mngibrugU adj. нс'ло‘еи, иeело‘!‘; —'ебезау—
реже—; 2. грам, неспрсгног. —еса*лоцeн-
ungi—ildrU adj* ц—абразосо]-
ungr—tegnU ndj* непечеи (кафе); —е Zingel кир¬
пич; -е— Kalk шсптчтша зер; разг. cs де— —с
Ascic нс мини без бюи.
megrb—äurbllrb adj- н-тпоcрсбиcсn'H-
mngtirochtn adj. цял, ц]'чупсш. обикн. прен.
-'сломси
üngib—hcЬenHгtt /’ — нeепо‘eност.
Ungel/ürt/— I- неправда, lleспрo-e—пI]зe'т.
eн-пра-даcане; —-р-ли;'л; 2. шспрнссеГнесс:
с-с Bueurc’Ugg ип/е; — некезоши- зо н-прис-
тоГ—о държани—; 3. оатор- zur - schmähen хуля
прСКО—СНО’
mngibüH—rnU. urgilül-ibcb ndj. 1. н]подeбoзoЩ’
]ттетсne]: 2. непристоен, неприличен
(държание).
Ungebühr-bclkcit /, —еп нспристеГцест.
ungr/ueUen adj. I. —eeСтсеo—. волен (веселост.
Държание); ссоСе—тш, рoсптс]eт. ра-зю'--—
(яcмватj: 2. н'пю-върсeн; 3. ~с Ruin немтрс—
но реч. просo- 4. 'еободсш, цeeСзьрсoц-
Ungel/isindenlicit /■н-обвър'!-—.';’ свобода,
ungrUelUi adj. 1- непокрит. нсз-крнс: der Tisel
isi — ‘асото (eшeI нс е сложено; 2. восн, ——'-¬
шилен; без прикритие; 3. търп. цeоСeспeчe],
непокрит. без покритие (кроДит. чак* менитеч-
ница).
UegeUetb е: enf Gcdi-H п—1 — във всички слу¬
чаи; при успех и и]T'Ц]х. при 'поnтк•o и нс-
епопу)0-
nr/idiiiebcb adj. неприятен; бeзрeзтптoтeц. 0—'-
смиепeн (розповор).

ungedient
560
urgiUbini adj. восн. неслужил. нсслужнвш,
№/./11/ f —стърп—шие: vor — Ьгггиеп горя ел
шетърптшне-
urgtiulCig adj. ]-тьрпenuв-
ungrt*gerU ndj* штпеехедяш, непригоден: für
1*/,. At/e-i ist er — лой нс с подходящ зо 1—.
раСосо-
ungrt—drU ndj* еи*. цтсoсeмeи-
urgiTäht ndj, 1 . adv- приблизително, около: von
—	еnтчaГ]e, н-норочшо- — ue Miiiig около
обяд; 2 . приблизителен: dut -c Bedarf приОлн-
зис-лшнсе. ecтцcтoп]итe нужди; 3. случо—н:
Са, -su nlcli von — geUoiieg лоса нс с случай’
ИО-
Unge/ähu п* —s. — случоИно'с.
ungrfäH—UrU adj. н-застрошеш, номиращ 'С /в-ъ-
епо'—.';: - —icl—cr нс сс излетим не опаснас;.
mngt/äli—1Iib ad). б-сenасeH’
ungefällig adj* нслюбтсeн. H'тептжлuв-
UegeÜälllgUitU f нслюбсзност, и-услужпивюст-
urgelä—bU ad), 1. нтСеяднсен: -c SeiUn сурово,
—ееСреСетеша коприна; шанту—г; 2, прен* не—
рaскрoссн. и]ткрeетн. неприарне-
megifüge adj* 1 груб, миснесн, безформен, иею-
дялен (особено за Дървен материал); особено
првн. ш-долял-н, тромав; 2. = nngc/ügig-
uegrfügig adj* 1. несго-орчис; непедотлиз. не¬
послушен; 2. —сгъва-—.
uigilügi adj. шехн. без фути. без длебовс-
m—gi/iütUt—I adj. без подплата.
mиgigiesiи adj* 1. неизя-сн- 1. не/л. ' презсн
'томих, гладеи-
u—giHaiit— adj* разсърден. рoздрoс]]н. 'ър-ит;
н-гоgтзeш: enf е—;, ü/ct uiw. — mcr/ue роз-
еьрдвeм сс иа икт.. за нщ.
Ungehaliiebrie / — сьр-uтюсc. разсърде-ост-
исгодузаиие’
megrhä—Uit adj* И]зoкoпeн (стомана)-
uegenrißee adv. доСрезолно, по сеСстзсна инн’
циолнсо. без зопозтд. без да с ц-каран- 6сз де
с викан; 'амовопнe-
mngebeeet adj* нe-ьзпр]пятетву-oн; adv. без¬
препятствено. без пречка, сa-рьжкu-
n—giHtutr adj* 1. огромен, громоден. гиг—ит'ки.
страшно голям, необикновен (величина. Дълбо¬
чина. болка— усилия- лнaниаj; иeчтвoн; чудови¬
щен (размери- план): vor е-г —uz AuHgib/ siuben
намирам се прсд и-еСикнюсена. гигантска за-
-ача- 2. adv, ужаси;. страшно. неимоверно: —
viele Ncmue неимоверно много имена; sicb —
aul. übur ciw. H—nuen страшно много сс ро-з-м
зо нщ.; die Kasten stuIgure sich ins Une/Humre
рeсхо-ит] ро'сот и-имозсрно-
Ungeheuer н— —s, ~ 1- мит* чуло-ише- 2. првн*
«ззсрт, чудовище; cin — von u-e Mr—scHc— иял
изверт, чудовище; 3. раз-, (за означаване на
нщ. необикновено голямо мли остаряло): ubn
—	von u—e Hui -опотопи- шипка; cin — von u—e
B/s/e! що за чудовищна метла!
mngrnrurrltcb ndj. I. огромен, грамад-н; 2, чу-
—авищ-ш; 3- възмутит-ле—-
üngebelner1IchdiiU /, —еп чудовищно';.
n—gulhiriirU adj* вж: urguiimei-
megrbhbrlU adj* 1. н'одялеи, нeрeидeеoн (Дъска.
псчкс);, 2* разг. груб, нт-о-ялои: /I; -е— Munsch
грубиян, мсчок.
ungeHörig adj- неподобаващ; Н]при'тоти, непри¬
личен (Държание. поведение): er bei sicb janz
— cu/g/führi държа се много непристойно.
Ungehörigkeit f- —еп цeпрuетeииюст. нeприnич-
HO'T-
megгno—ei1 adj. нeпeептшeи. непокорен: — scbe
ие слушам.
Uegrborsil m. —s.— н]пeептшaнue. непе-чице-
ние. непокорство-
Un/ntsi m 1. лнп'о но духо-насп. н-духовност;
2 прен. ц—здраз -ух, съмнителни духовни про¬
яви pl.
ungeklärU adj. неизяснен.
megrdüesUrli adj. ]стeетcтн, безизкуствен, прост,
нспедпрос-н, непринуден.
mngrLaUtn1 ndj. неконен, незвон-
mngeliUte2 ndj. восн* нтсaрe-eц-
Un/uil п Оисл. огромно сума; разгг* луди пари,
mng/eegie I. adj* нeт-обeн. нена-ременец, недо¬
бре дошъл, не иовреме, идващ е неудобно вре¬
ме (посещение- пътуване. плсщсне): zu —cr
Suunlu в неблагоприятен, неудобен ч-'. в не¬
удобно ереме- II. adv: ие назреме: lic Reis/ Uce
mir höchst — пътуването ми -ои—е съвсем ие
незреме-
№/111/6—1111 /. —сп цспр«ялно'л, сaтруgиeниe.
-осода: п-е —cz —etelien навличам. създавам
нспрнялн;'лн иа нат.
mrgnergt adj. разп*: —е Eier нeетaнaлu ощс рабо¬
ти; —е Eber suchen рибето още въз водето. а той
слага тигона-
megelrbtlg ndj- иесхзотлиз. нспо-атлив зо уче¬
ние.
megrieed, megriiekig adj* 1. нстъзков; 2. иепюх-
еетеи. иeловьк, несръчен.
ui/ilerii adj. необучен, иekRoлифuuир—и (ра¬
ботник).
Ueg^l^i^rniurlrlir m заплета не общ работник,
mreelagee adv, наистина. без преувеличение. без
лъжи: ~. Sie Sachn ist so! но«стиио работата
'гои тако-
ungelöscht ndj. -er Kali ]ега'ена зар.
ungelöst ndj* нерешен (пpoблeмj; нeрeсгaдaн
(тайна).
Ungemach л, -s, —с неприятност- тревоги pl.—
несгода.
mиgгnnch1I1h adj. 1. и]тдeСeн; 2. = тпЬ/Псе11сЬ’
üиgenncbIIckeit/, -сп н]т-eбетвю,
mngenäß adj* несъобразен.
ungemein adj* adv, 1. adv. необикновено. из¬
вънредно много. зъз —«'ши 'лепен- 2- необи¬
чаен. иееСикиюзси: —ur Hub/. Eblue необикно¬
вено трудолюбие, усърдие-
561
ungeschminkt
neennelUet ad)* без (пpe0вcpмпо:нoj съобщение.
regcnessen ad), 1. безмерен, н-uзмeрu‘- s—n
Forl/rungen gbig/e bis Ueeumcssege пресен-
ииuтe му оснаехе до безкрайност; 2* неизме-
рен.
ui/cnisibi adj* ]]рoсмe']н, -сприм—']-- без
приме'«-
megenütllcn adj* 1- и-уютен (мяапо- жилища,
стая)- 2* рази,' нелюбезеи, неприятен, ие'им-
пагичсн (положение; ко.мпания— човек),
Uz <^<^е^1И11ьС^НиС.*и 1. и-уютност- 2, Неприветли-
зюсп.
ungenannt adj* Сeсuм]нf]иI, нeнасвoи, непе’е-
нат; —ионимтН’
пи/еиси adj. неточен.
Ui/ciami/Urit f. —еп неточност.
ue/1—ei/t adj. 1. и-6лаио'клон-н; 2. и-склонсИ’
uegrnrert [—же—] ndj* 1- непринуден, нестесшил'-
п]ц; adv* направе, открило, без сте'нение: lu
lerlsi us - segne мажеш до ио кажеш без ст—с-
нсние- 2. б-зu-р-монeн (Оържание)*
meginIiß—ir. ungenießbar adj. 1. лош, иете-еи
(яОана- вино); рaсвoлeи (съсашсн проОукт); 2,
рсзп-. нетърпим, испене'.’. неприятен (човек).
Ungenießbarkeit, Ungenießbarkeit/негодност зо
кои'тмaцuя-
megenügenU adj. иe-eетaтьчeн. иeсeдозопнтeл]н
(реколта, прехрана)’ неуд<езлетзориттлтц (уа-
пах- обяснение)— I; Rnee*S1n lei tu
„UngerügegU“ по ру'ки език той има „спaб“-
megeeügsie adj. ц]зe-юзюпязaщ 'е с малко. взи'-
кaтeп-]. пртсенциозен-
üngreügsimkiiU / -'«'котел-осп, прeтeиц—eс-
НЮ'Т.
unginuUzt. unginützU adj* нe!зпоnсвoн, нтупес-
ребсн: utm'- — 1eseug ис исneлсвaм ищ.
mngrcflegU ndj. —епо-държаи, зонсмореш, нечист.
ungeriUe. рсзи. често mngitaUfгI ndj- I. пран*
непряк (реч)’ 2, мат* исчстен (зс число)’ 3.
непрев. крие-
nngtrcUt; ad). 1- непрекепсец (еuнj; 2. вж,
gn—aune-	.
nrgt-erCrei adv-. без —и се смяло: — ei-t(r)
saneiigng Ausgi—en без до '' смяс-с всички
—рути разходи-
ungcrich' adj, I. н-спрев-длнв; 2, пристрастен
(нpeцанкaj’ 3, вмбл* —'правелсн: Gir/cCiu und
Ungeteilte преведни и ц-про-с—нп’
ungerriHUfe—iIgU ndj* необоснован, неоправдан;
нeсправ-дп!B (ooвинeниejг
üngerech1tgk^elu/ -еп иeепрoвeдливост, непроВ’
-е: '-е selrrlizdc — крещяща, вепнсшо штспра-
всдливост- die —c— Сее Kh1on*el*e'г— —-провеИ’
сс но колонизаторите,рразг. 111,1 — scirc-t /пе
Hlmicl сия нтпревда крсшн към н—бсто.
ungeregelt ем// бeспорялъчcн,цeпоgрeеeн;-^тур'-
тулнраи-
mgge—elmU ad), нтримувоц-рпзп. безсмислен, шс-
nen, глупав: —е Verse бел!, шсримуво—н стихо¬
ве; -us Zeug schmalzen дрънкам илтпоетu, не-
пeпо'тu-
üegeriimliCeit/. —еп рсзп, нелепост
regere adv. иеохютно, без желание. по неволя:
nie — gcsebeeer Gcsi нежелан тест- gu—и rU/r ~
золю не-олю- щс ие щс; et Hat ns — »wenn паи
ile —esucHu ие обича до пе посешоеот.
nnge—ocnen adj* оатар- неотмъстеи, нсиакезан,
regerührt adj* непипнат. не'—'-.——;. ие-юко'иат;
пран- разиeдтшeи; пран* er —leibt In! Неnmlem
Luid — гои осгоза рeвиоgтшeи към чуждото
страдание-
ungeruplt adj. иео'куб—н (м рсзи*): розг. — davae
Urimne измъквам се, без —и мс оскубят-
nrgrsal/ee adj* безсолен. и-осолси. и прен.
uigisätiigi adj, ненаситен (и хим.) (похоти- раз¬
твори. аъсДинения); исиохронен. иедоиохро—
иеи: nie — vom Tiscb euHsUubee зиноги ставам
от трoпeсaтo с«т-
ungcsäuert adj. шеподксасен. бтсквoсeи (хляб),
mrgesnumtt1 ad). шепаръб-н (рокля, Ореха- пола).
ungesäumt2 adv: незобозцо, зс-иота.
ungeschehen adj- исстаиел. цсепучuп 'е: поел
GuecЬeC/res капи есе eiche - mccien ссана-
лето ие маже до 'е зърис; стeцoпотe — стаца-
ло-
mngescHruU adv, безстрашна. Сeсбeяс]eцю-
UegescHicd1 п нссръчнюсс. шспеха-ецост: с—'
Arbe*u eie — a—tinge; започвам несръчно еа-
Л—шо р-боси; рсзг. — -äs,' grüBer какъв 'и ми
вързои з ръueт]. в езика! - посл* - Hai des т/ь,'/
Glück не несръчния нои-мното му зързи-
^/15011112 щ, —S. —е рсзп* вързан в ръцете. нс-
сръчен чезек-
Ui/rsihiiU-bibdcbi / —'сръчност, н'похзoтноет,
]'TМ'.ло'г-
mngгe1HI1kU adj. 1. и mngrsiblikl-ib несръчен,
непохватен, неумел. —сскепе'-]: ciaa. — segn;
казвам нщ. неумело- 2. нс немясте, —' шосрс-
мс: Ciusu Anin—urg kam ibe —ich' — сози пре¬
мяна му дойде тъкмо навреме.
mngteib1einu ndj. -слал/лаш, тромав, груб. про¬
сташки (човек. виО. повеОснис- израз):
Uirgeschliichlh eil./, — тромaвeеc, нтдодялено';.
11/1,11-11111*11 adj бeспюпов
megrsibll/fre adj* 1. ——шлифован, m прен: исизг-
ло—'Н’ !епeп!рo! (чата—. камък)- 2. прен груб,
нe-eдяпoн. етров, прост (човек, вкус)* 3. ввж*
siHiubHcn-
Ungrschllffenhcit/Ннсшлифовонюсс, и прен.: ц—-
—одяланас;, трубост-
Uegrschmark е 6сз-)^гсица. леш скус.
uegiSchmälerU adj. нтнokьрнeн; —сномолеш, цял:
et bekommt ,/*— Geleit — получови саппocoтo
си цяло-
megrscHnrlcnrli adj* 1- ——поласкан; 2. —'укри'']-.
цeрeсхтбeвтн (особено търп*): с—е —е Probe
ц-рaскрaсeнa мостра.
mggrschminku adj. 1. шегримнреш, —снач-рв-]
36 Немско-български речник. ‘ г 2

ungeschoren
562
(лице); 2- пран. чист. истински, неподправен,
—]Tкр—сeн (прнроДа): с—е —е WeCrHn*u сомаса,
голото истини.
mrgrsrHo—re adj. 1. —тастригош- 2. рсзг. нтоСез-
поаоясон; -ass mich ~! оспосн ме намира!; —
UivonUommer излизам, измъксо’ 'е носре-
—им. б-з до мс сo)eч—т-
ungrsiH—irbrn adj* шеписош, ненапнсан-
uegrsrnüUzU ad), ——•зошнлсш, 6eссoш!тeн.
uegrsrnaärbU adj. —сетслас-Н-
111/1,111— adj. ]eсoбeлязoн, шсенд/ш: /*. Ware —
kcuiin купувам 'пааоло, o—' де я силя.
ungrsreilg ad), штобшнтелен. сомежи—-
ии/iSii/licn adj. ——законен (постъпка. Деяние).
üng(^.Sl^1^:^^i^I^1^CUei^^ ^Нтз^^^1^о>1н^о^^г^.
mngesitUrU adj. —'цивилизован; н-блатюшровтШ’
ungrsialU adj. бeсоСрoзeц, крайна грозен; урод-
пив-
Ui/isIc-i /. -еп изрод, урод-
urgestelUrU ndj. 1. неоформен; 2. = ingcsueli-
un/cstä-kt adj. 1. цсколосин, мек (яиaj’ 2. н-зо—
ешл]H’
urgrsiIlörU adj. н-O6]споко-], ш]оС-спокюяcoи: е—
и - 1eesnr еста-ям! нкт- ца‘нро; cin -ts Zlimur
jusicle търся тихо '104-
urgesiгaff adj. б-знaaeсaн. ненаказан: - аиздеПе;
ост-с-м шешакозен. отърса-ом се без на)езо-
ние.
uegrsUüm adj. бтeц. стремителен, Сурен. ссихн-
сн, вихрен (нопсОение- Движение)— нeюбтз-aц.
лудешки. рoспoлт], неукротим (човск).
Ungestüm п. -(/Is, — буйно'с, 'тихнИшост, вих-
ренесс. сcрсм!cтп]оеc; рaспoл-ноет. ие- обтс-
донест, нeт)рeт!‘eсг: s/lz — macht пи, Sorgn
ц-га-аса 6тГноет ни тревожи; nie — безразсъ¬
дна, без —и му мисли.
uegrsuiHt adj- естествен, итпришуе—н, непр-'-
тертн, бeз!C)T'твтн; прост, нонвен-
ungesund adj. 1- шез,Д]^г^^, нездравословен,.« прен.
(климат, стопански условия); болезнен (цвят
налнцсео); 2. -реден: Rcnchin !,' — пуш-нссо
с -ре-но; посл- cilzu viel Isi — прекаленето.
многоло вреди-
uegeUae adj, -с-опр-вси. и]испъnнeц. нтизвър—
шсн.
megetrtit adj* 1. н]рoс-]п]н, uял (страна- об-
лаат)- 2* ]дицо-тш]и. всеобщ: iit Gesang Teil
—е Bnwundntune пеенето и бе посрещнато '
естеСщ зъзторт-
Ungetetiehetl/1’ неделимост, uялe'гно'г, интсг—
релнюс;- 2- единодушие.
Ui/eticr п, —s, —е шоп* = Uellu--
mngrUtrm adj, 1. неверен (любовник- приятел)- 2.
испочтеи, безче'тти. неверен (чиновник).
mrgetrü/t adj. непомричеи; безоблачен. ясен. и
пран-; безметежен (време- иaатpoснuсj.
Ungetüm п. -S. —е мип* чудовище, страшилище,
н пран.: Sie —е Uns A1Unttmme (DuесНеп. Zentei’
tun т- а.) чудовищата —— стария свят (дракоши.
а-шсаври « др.); ein wahres - von ulzei Sei/
чудовищно изр—чс—ие-
mngrü—U «//- 1. -тепнсеш, ]еупрaжц]—; 2. —ссвна—
нan, испривикнал-
urgrwenUU ndj* ц-похвот-ш, несръчен.
Ungewandtheit / ш-пехсоснюст, нсерьчнюст.
ungemischte ad), нсисмнт. ц]!спрoц, мръсен;
рсзи. глупав: фам.: —es Zeng reUeg плещя,
дрънкам глупости; -es Maui Ceben имам ре'“
пре—е. »мръсно усто; плещя м—юго.
u—giaiss adj- шeе!ттрeн. съмнителен: über ctw.
А ie Uzgcuissi— ,1!- съм е цедоум-шие. ни-
миром сс в цeисвeстцeст. съмнение относно
цщ,; c-n ü/ct /'а- А in /im/ Ungewissen lassen
ессася’ икт. з иegотмe-^f^e. ]т!звeелцeсл ос-
носно нш,; es Ist nrgcwlss, o— wir grhun неси¬
гурно. еь‘Ш!тenцо е. дели ше отидем- ei',
Ungewisse --'лука, иа 'пюлтaa’
Ungewiss. п. -п. — не!зве'тцест, шеопрсесле’
несл: е-е Febat In, - пълтшесссие в нен'——';
цессто-
üиgemissireIt / нeеигтрцоеc. нeнсвeслшeел- -ТО’
предел-шест.
Urgiwitte— п буря със 'илен дъжд, трoгaц: е*; —
einCt C/ranZ нодига се, зедове сс буря; трaгoш;
ns е-ссН wir /*; — übet -in Herul; връхлетя то
кото буря-
ni/imöl—iieb adj. необикновен (човск:, явление,
снлс— жапс- Държание)’ и-обичoeн- las Isi loch
ganz ~! лоза c съвсем -—обикновено- der Junge
Isi Tür suie Aller — groß момчето е неебикцовт-
-0 високо зо зъсрeс>cтa си.
Ungewöhnlichkeit / 1- неебикцов-цост. неоСи—
чоиноет; 2- нщ. необикновена, рядко.
ungewoOrnadj* с Gl, ц-при-ик-ил, н-свикнал:
er wer dessen — таи ис беше свикнал ' тево- 2.
шеобичоец-
mngiuhllt ndj. н]зопeИ’
ungezählte—/// 1- неизчислим, безброен; adv: без¬
чет; 2. търп. иau4лЮ’
Ui/t/ieier и. —s вр-дни насекоми, пoрoсит^< pl.
(особено Дървеници- бълхи, въшки); .--,
üngizlelfeгbekäeplmиg/борбe ср-шу паразиси-
ЛС-
ri/i/icne—/ ndj* непю-ебазащ- непристоен,
nege/ogee adj* невъзпитан, непослушен (Оете):
des Isi eicbt — von liu! нахално, невъзпитана е
ос своя 'трона!
Ungezogenheit/. —сп н]зьзпuтoноеc. иeпeелтшo]
НИС-
mrgezügeet adj* и-ю6ус-аи-
unge/mmngtn ad). ц-прнштет]. 'заСелеш
(Държание- обноски)- тетeсcзeн, прост (жи¬
вот).
Ur/t/mnn/eurCi-t /тприин^-сенас;. естестве—
ност, простото.
üиgein—e(иI ш иееерие. безверие.
563
UneeU(s)stifter
meglembHilt adj, недестееср-н. невероятен,
mngläm—tg adj. 1- недоверчив, скептичен: ute —сг
Tloma, иеверии Тома- 2- църк* невярващ, нс—
христия—]—-
UnglämllgknlU f — 1. ие-юверчивосп, 'асплич-
—аст; 2, безверие’
rigiir-liin, ri/iämllicn adj. 1- нeчтзан. нечут
(ншхслатво— предложение); 2* невероятен (ис¬
тория, случкс); фаисастич-ц; 3. adv* розг.
ужасно много. неимоверно.
ungliu—aütUig ndj. цедестовтрец, н-в-рояг-и
(история. човек)- ио когото ие може до се вяр-
30-
mnglitrn nd). 1. неразсц, и-eдцoaьв. рaспuчeц-
ц-равцем-рен (нулеj: —е B—ülnr различни по
хароктер братя- Person/n —сп Glauices лица '
различно вяра. религия- - lieg различно дълъг;
поел-: —е ScCüeee1n machen ,111/111/ Augen
ц-разенсгвето сьздaвa, буди сaвн'г; mii -сп
PfetUen g*bt'e —es Ackere с различни коне нт-
ровном-рцо, лошо оран; 2. цегло—ък, иероеен
(поО. плот на лlcаaj; 3, -чат цечетеи (чмелo):
4. adv: с аот^е^я ц—сросн—шо, много: — scHöncr
много пе—ара'!ва-
mrglrliln/atUlg adj. 1- разнороден. нееднороден;
хетерогенен; —eilig adj. втол* х-cсрос!гeгeн;
-Zötmig adj. с расличца ферма. с р-зт-чеи зил;
—тс—ноаСрезен; 2. ц-разнем-р-ш, ш—ровен. не¬
симетричен: фмз* =— BeecCIn1gig1gg церовце-
‘—р—о ускюрение-
UnglcicHHelt f* -сп —троа—шссеа,
mngirtcnmäßig ad), цсрос—омерен; непропорци-
онол-Н-
Ungleichiä/IjUt-t / цсрeвцeмeр]eеc; —спрепор-
П!eнaлиюеT’
иид-с!с1/и11*д nd). раз—онм—шсш; -se-IIg adj.
резцессрац-н (триъгълник).
Ungleichung/. ист, штразтнссзО’
Ungliic/ т, —S- — 1- цeсnрoв-gnнcосc; оскърб-
лт—нт; 2, позор, 'урове'Т.
mngllmpfIliH adj. 1. несправедлив; 2. ескърОн-
л—лсш, позор——; етров-
U—glücd п, -s.pl. UnglticUslällu 1. шещессие. спe-
полткe, катастрофа; бела: — laben —тшесс—ш
съм; с-п — етЬгдсп нося -км. нешеслие: cr iciir
Са, —, suizcz Fuß zu ЬтпсСп; зо шешестнс топ
'и 'чупи крока; len — cnl/ult— изплъзвам с'
ас ц-ща'ти-то, исбягвoм го; — über — штшес-
лис слт— нещастие; zum - зо нещастие: - necii
nie Ь-ие/г нещастието често озлобява; c—r *;, —
stüu/cr (——ir/uz, 'ti*benI ]oвпичoм нкм 6—ла;
2, kттстзптк.
unglücklicH ndj. —ешастеш (любов—, аточенис нс
oбепoяпслапвcшaj’ злополучен, ф-салс- (па¬
Дане): '—е —е Hcnd Haler шс ми вьрзи, спори
при работила-
u—eiücUibibiruiisc adv; за нешоссне.
unglückselig ndj. I- п/Селс—, фес-лен, сnопenт-
ч—н (Och)— 2* aпeт(]иaI-
üид1ücksгiigUeit / — фacaпню'T- слопeптчи]-
üид1üiUerlhUe ш ъсститеп не цсщ-'т«я; —/111 щ
зпeпeпткa. —еш-ссен случай; катастрофа;
—ge/üHrUe. -•geerss. -genösse е другар по нс-
ma'cue; —Ube! п. —•mensch ш исшостшик, —nri
п място не нещастит. злополуки; ‘сстепреиз-
ше'сзие; -—е/е е = -Inte-
nneiüeUsscbwa—ger adj. -еш-сш големи нещос-
сия, злюкобеи, 'лосеш; пълен с гибел.
Unglüike/sUetn е итшостно. фoлaпиe свeсдe;
-,'^/1 /фет-лен час; —'ед е фот^ен. злопо¬
лучен -ен-
Uniialr / немилост: Ie — Hille— изпада’ з неми¬
лост; ,111 сп/ GneUn uni rhUntr — etge—/g пре¬
давам сс исцяпо. С-суелeвиe —км.; sich jis- —
/nzirhez навличам са нечия немилост.
mngnäUtg ndj* иeблагeрoсположтц, ц'бпoгоскпо—
неи: in -е— Leuen в нсблaтюсaпоцню —аслрет-
Ц«С-
negötiilcH ndj- ис6юже'твеН’
педта/с nd)* разп. - nr/uradi-
Ungtmrd m 1- неебе'-.—-—;';; 2. прописл.
ungiül'b adj. цeвenндeц: Сег Pass Ist — поспорсъс
c н-велнд-н; c—c Ein. UrUnr/c (Hüt) — erkläre;
обявява’ брок, документ зо шт-али—с-’
Ungültigkeit невалю:шосс.
^1^,' / 1. н'6naгeрoсneлeжсш!C’ —еСпaгюск-
лешшо'т: die — der V1rhälir*sen, der Wliiirngg
н-блегеприятшиле тслоc!я, ц-блотепрн/с—Ю’
те време- 2, ущърб, -реда: /п e—n —тп з моя
вредо, з ущърб ио меш-
megüesUig adf. неблагоприятен (времс- отговор,
peшснuвj- in —sic— Feil з наГ—лешня, е -ой—
—тблагапрнялни/ случей: Cie Verlhähnissu ii/g/n
—	тсnec!яce се —сОлетопрняснн; ,111 ü/cr с—п
—	eneecrecЬi—, äußern !скoсвo’ сс —еСлогепрН’
ял—е зо икт.
uegiU ndj. 1- иеНтии S-c cs nichi für — —' ми сс
сърдете; r*cЬ'e für - без обиди, меля!; 2, не¬
добър- лош: —с Worin лошн —умн,
unieiulet adj. 1. шeоешоcecтn]н, шeсь'cоятeпe—,
—сüсgьржeш критико (твърдения): —е ZueiägUe
ш-търпими --ще; 2. н-тдьрж!м (позиция/.
U—CälUliTkiiU / 1- цтеьсcоятeпцост, неесшоео’
телцас;; 2. !судв»ржи’осc- штпв»рпн’;сл^-
unberUlIib adj. неудобен зо ‘е—ипулнроне, ше-
практичен (урвО).
U—bibi п. -S- - гибел, н-шоссис; беда; — —ringen,
,11'11;. ezTiclicz —аносям. причинявам бела,
нтщoетнe- — -ringend носещ бт—о, --щастие,
фecane]; — vcrkündcrl 'лекоС——
unbtII/a— adj. 1, -тизитри’. неизлечим (рсим-
вoлсеп- злини): 2, рюзг: штпоправи’ (човск).
UnHeilbarkcIt/ниитеч/мюст -спепро-нмосп;
—	Iriggcrd носещ Седи, н—шессит, фитил——.
mnHrllsiHmergit ad), фoconeн, гибел—ш. ■злеае-
б—Н-
UeHit1(s^^tiftr— е внневшиа, причинител но нт-
шессня
unheilvoll
564
menuIlvoll adj. гибелен, пaгт6-н,
meHrtmtsib adj. —суюлсн, цтпр!e-cn!з; чужд.
ueHiimlicH ndj. 1. зловещ. страшен (човои); зло—
косен: ns wird zur - (zumuiu) обхваща мс страх.
ужас; 2. разг. гремодтн, чудовищен. сгрешен
(етpог- разсипник), c—n -тп Hnzgc— Ье/е;
страшно съм гледен- 3- adv. рсзг', страшно (за
усилване)- !свь]р-gшe: cr vurUbeze - viel GelU
лой печели луди пор!-
uenö'lIcb adj- нев-жлив, неучтив-
UnHö/IIcHUrIt /* сп невежлиеест. ]стчc!воет.
uiboid adj. пост* 1- —едоброжелотеле—, исбло-
гесаклошеш: e—i ~ sein ис съм деСрт розполо’
жен към -кг-. нс обичам —кт.- 2. —сприя'———.
враждебт'].
U—boid т* -,. —е 1- мит. бяс. дявол (н прсн*. зе
лош човск), 1- етрашиnишт, чудовище (загро¬
зен човек).
Unlol/in / —ren вещнца-
uel (uhu) ndj. invi само проДиисшивно тд—оцвт-
лтн, гпoдьa, 0]' ш-раи, юии (плам, тъкан)*
Uni/ -ч-ризи, = Ur-v/us-täl.
Uni/katicOn/, —сп унификация, у-днаавясашс,
ueI/iz'iiten in унифицирам, уеднаквявам’
Uni/h—m f, —еп adj. униформа (военна, служеб¬
на); униформено дреха: In det - eUecU/— служа
войник, войни) съм. нося униформи; din —
ens/*eCnn свалям униформата, ш-пуским соен-
нато служби; рази. е—п In iin — stncU/r обли¬
чам икт- е униформа. прося то воинна-
nit/o-miite— ir; 1- обличам въз воеццо унифор¬
ми, 2, унифицирам. т]Дшakзявoм; Uetforeli-
—пид/;
uniformier' adj, във —осш—а униформа.
Uetfo—mlsmms т, -, — стремеж. еaлeшшeет към
ун!фиuирeц]. усд—аквяваис-
Uniformluät /. — т—н-кзосс. eдцeeСрaсн-,
untgrlf^r—U (Гни-] adj, едноцветен. Сез шораи-
U—ikai п, —s. —е уникат. единствен eкс-мпп4Р’
Unikum л. —s. -s/-- kc (австр. само така) 1- унн—
кум, тлишсссе—а, изкпюч!лeпнe нщ.; един
сднцслвсн екземпляр ют книги; 2. особняк.
melnUrttssenU adj. иeинт]ртеeи (лекция, човск);
безнштсрестн (paлгoвopj.
mnlnUr—rssierU adj. (а— eim. D) незаинтересован:
sich leb е*ие— Siche — zeigen показвам 'е -]'--
инттре'овон при нщ.
Unloi /, -un 1. съюз. сьe-üнeи]e: liu Union det
ShzIillsUiscHnn SomjeUr/ciblikun Съюз на съвет¬
ските социалистически републики- 2. само
sing. църк, църковно уния (особено мсжду
лютерани м колвmниепm);
Union Jack [юииъи -ж—к] щ- -s. -зрази*. нар* бри¬
танското национално знаме.
Unionsfreund е член иа Християндемократичес¬
кия съюз (е Германия).
Uniöns/ministerinm п обшeсьюсиe министер¬
ство (в СССР)'- Unlans— und Rn'u—IIkmIgt-
sUitium 'ъюзно]рeптбп!aoце)о министерссво
(в СССР): -republik / съюзна република (в
СССР).
uni/petäl adj. бот слшоли'С'—; -polar adj* едно—
полюссн,
Unipola—meeiCIgгfei. мошино за прав лек.
Unisex [ю-.-] е. — или —cs, — ушисскс (залича¬
вано но рсзлииимв във външните проявления
нш Двама пола- нспр* вОноиви панталони— фе-
пелкм).
unl/sexmäl. —scxuCll adj. едиюпелоз-
Uibsh—o п, -s, —s/. - rnb лгуз. унисон,
Unita-ismus m. — полит* стремеж към це—про-
пизьм (във фоОвративни държави)*
Unitat /. — 1- -лн—сс-о; -дн-с-ие- 2. единствт—
но'т; 3- ист. пн—спелично религиозне обши-
—о; 4. съир. за U—IvcrsitäU-
UniiiS NcIboes [юнайтид неишъи'] pl, = Vtrebnen
Neeianen-
unlvcrsCl [-стр-] adj, уннв]р'алтш, B'-oom-
üniveгsä1fbгgгIff [-—ср] m юОше, тшивeр'oп]e
пенятит: —ii'/ängr— е моО, уш!зeреeлe] рт-
ципиенс; —urbe е ушна-рселт— цeеn-дшик;
-есшс/* тЦ!вeрсoлeн т—ниГ; -gcscHichte/ere-
общо исторня-
Unlversillsmms [-в-р-] е,	— уццв]рсaл]зь’-
Unlversa-tuät [-сер-]/ — уцизтреoл<цeе;J
Unlvcrsei/Icxlko— [—вер—] п ецш!клоп]-ия; ешцик-
лeneд!чтек! речни)'- —scrnUrt тмеО. у—нвтр-
еoлeц донор, уннз]реoл]н кръсюдариттл-
universell [-зер-] ndj* = uglv/rsal’
Universität [-—ер-]/ -еп университет (лaвcOанмe-
л0aнue- професори— смуОвнми): in' Сет — seir.
сп Сет — stulI/t/e сп]-зoм в университсто-розт.
enf diu — gehen ходя. студент съм в ун!3]реu-
тето; Ptolessor an der - професор в унизерси-
Л—ТИ-
UibvUrsme 1 -зер-] п, -s, — з'-пeцa-
Unke / -и 1- лooл- бума- (жаба) (Bomblna tor
IgnumsI; 2* рсзи. предвестник —а бе-о.
unken inti* h 1. азоком. крякам (зaжcбоj’ 2* рази.
вещая, предсказвам бсло-
unkennbar, unkenntlich adj. цeтзнaзeт’: eim. —
mcih/n правя нщ. и]тсиaзae’0-
Unkenntlichkeit / — и]тзнeзaeмо'T-
Unkenntnis/Ннезцание. иезиаеие. исю'зс-;меио'п^,
н-зе—сние: ctw. aus — tmn правя ищ. по иезца-
ние. u—e in voll/r — lassce оставям икт. е пълно
шезсдсиис; ~ scbüizi voe SteaZu richi нeпоснoe—-
непю иа закона ис отменя иakaсaиueтO’
Unkenruf ni 1. квакане (нс бумим); 2. разп* про-
кобяеане: lass Ui/su — т! р^с^^^, ис крякай!
unkindlich adj* ит-ет'ки; adv* ие по лсл'ки,
unklar adj-.-ея'сн (ашил, ОоклсО); мътен, мъгляв.
смътен: ich Hab/ Ccui/ u—e —e— Kopf дне' ми е
мътно плавате; über utm. А im Undia-ce sebe
нямам я'—о представа за нщ,; съм в невс-сиис
етню'ио Hm.; u-e Im Uiilct/e lassen оставям
565
unmöglich
нкг. з недоумение, з иeuсз]'тио'т; mbu er ns
/птссПе nat, Ist mir — кок го е направил, ие ми
е ясна. непонятно; раз-, nie -er KopH обърка¬
но плазе.
Uiklcrbcit /. -еп неяснота, мъглявост. 'мътнаст^.
mnkeellsae adj, иестоящ добре (облекло).
unklug adj. иeрaсумeи, исблотюрeстм]и. иeoбмuе-
лен-
UedImgn^^t/^iHej^<^^)^M^o^^c, исблоторезумие,
uidoieeglae adj. иеколсииелси (характер, Държа¬
ние. повеОение).
mnUhnUthir'erbar adj. неподдизещ '— но контрол,
проверка (слухово— нoвмниj:
U—doseui /?/, разход«, разно')] [иа вятъра]: diu
— —nettnit/n —ося. покривам eoзнe'a!тe- спН —
von п—е зо 'метко но икт.; рсзп, u-e. sicb in —
eUütгun заорзам нкп.. зпу'К—м 'е в (полеим) раз¬
ходи, харчовс.
trag ш дял. участие з разходите
(напр* при овщи вечери- овсОи),
UnknZU J- — безсилие-
Unkraut п* —S- —et плезел. плевели pl*. бурен, бу¬
рени pl.: - zielen Jäte— скубя. плезя плезели,
бурсии- првн. la, - mii dce WnrznI iusr/IBin
изскубвам злото с картнитс/р/-; посл. - vergehe
richi чср голото— не '— тубн-
U^l^iucmt/i^i^i^j^^f^i^i^e'аелг-ае* борСи с плевел!-
те. 6тр]цuтe’
U—Utl-e /- — църк- м!рeпoмасвацe, мпропемо-
uekultIvierU [-из—] adj. 1- цекултнснрои, неабро’
бален (почвс); 2* пран, нekтnттe-И’
unUünUba— adj. иe'eoчeц. неподлежащ иа пре¬
кратяване (Ооповор, заси. служба),
unkundig adj. ' G цeевeдтш. -c'—о-Щ. нeсaпoз-
нос с нщ,: des W/ges — непозновош пътя- du,
Lueugs — sein негр-малс— съм.
unleeg, unlängsU adv нтетдовно, fцo)екoрo.
urleiUrt nd), недобросъвестен, иечтстсн, —спач-
ттн, нечист, нелоялен: —гг Wcil/nwu—I н—ло’
ялше кoцkтртнuи4’
Unlauterkeit f, — нeдeбрe'ьвe'T]eст. испочтс—
ио'т. нелоялност
meltlUIg adj. —осолен. иeпeцeеим-
unlrllllrn adj. непоносим, нетърпим, —спрнясе—
(човек): du musst des ^11-/1*111 luiUun тряСеи
де понасяш непоносимето.
unIrrU/i—. m-lcnksam adj. мъчно тпeaвnятм,
който мъчна сс —юли,
unirsurllcn adj. нечетлив (нoчcpкj: ~ ,1111*11;
пиши ]]чecn!вo-
ünluserIIcHkгIU /. — ш'''™.-.';’
unleug/at ad)* 1- неоспорим; 2. Сeсспoрeи,
uiiicl adj* (само нpа0икaпивиoj штприятен: е,
ist iit —*iht ~, Сс,, er komm' рое—ом се. че тай
И-ВО-
igliibsem adj. шeпe!ЯС]Ш. десеетн, с/тосст—
(случка- разправии- обяснение): -es AulenCnr
uraujun прeдисзиkвам тятоспио внимание. ие-
приясеи шум- sbub zu. Сси Sm liebe - anZTn11sU
гледай до ие правиш леш; впечатление.
unlimitiert adj, неограничен.
unlösbar adj* 1- неразрешим (гатанка, лcOcчa-
проштворечие); 2’НСрезпрогеаем (брак); 3- т
nnlösilcH хим И]рoстeeрuм-
ünlösb;atkiiU /, — 1- н]рaсрeшuмo'т; 2. нерезт-
регвоемосп; 3. —сразт-ор«’.';.
Unlust /, — 1- психоЛг неудоволствие; 2. неохо¬
та, нежелание: nie — ' нежелан«—.
rrlusIbg adv. неохотно, без желание, търп; вял
(борсово дейноап- сДелки):
Unmacht/. — остср. Се"^.] (= OHneаcCuI,
meieelerIliH adj* без маниери, ' лоши маниери.
бсз обноски, груб. ц]дe-япaн, невъзпитан-
UeeaeterllibUrlt / ие-одялано'; -тз-жли—осс;
лоши маниери pl.
memännllcH ndj* цсмъж-слеен- немъжки; неда’
'тетн. испедоСовош (постъпка).
Unmaß п 1- прекомерност; бeс‘eрнe'т- грама¬
ден брои: In — прс'аюмср—0- твърде много; 2.
остср- -—пристоИ-ост, нспо-ебазацс-
Unmasst / рсзг. огромно количество, хиляди,
бeсбрoи- громаде: '—с - BücCut гeа.‘eдo книг!-
п—е ~ Feilet гъмжила ос грешки.
Unmaßen adv* = unmäßig.
unmaß/ciltch adj. и]’]eoдaз]н- шсоссюри1'ссш:
nacb m-r -in Meinung пе моето скромно, -'—
‘тредоене мнсиис-
uniä/ig adj* 1. цeснoeщ мярка. иeт’eрeи: er isi —
ie Esse; той ше знае мяра- з яд-ие- 2. 6-'’-’
рсн. прекемсрсц. uсвьш‘eреи; adv; прекомер’
ио. прекадешо много, без мярка: - ese/n. lirUc—
ям. пия бсз мярка-
Uemäßlgkiit/'неумерен-осс, невъздържание
Uimee/i / зж. Unmasse:.
Uine-scb ш иззерг, чудовище, звяр (прсн-):разг.
icb bin Urin ~ е. И' съм ос камък. де.
memcrscHi-iC adj, 1- нечовешки (смраДиния-
б()лkмj- 2- Стзчозечсш (постъпки— сиап юапи-
мор), eaрвoeек!. жтсле)-
^^—,111*111111 J — ц-чав—шп—о- 'в-рщиш-’
зверство.
uniirkbi—. mnmetkllrH adj. незабележим. неуло’
вим- нсзаСтлязон.
mniissvirstägUlIcH ad), иeдRуе‘üсnтц, ясен,
uniittrilat ndj, —eпoертдетзe]. диe-)T]и. пряк,
прям (началник): —е Verbleiung нтпeерeдетce’
но. пряка връзка: - denecH. devot н-посредстс-’
но след. преди тове-
Unmittelbarkcit /'прякосп. ш-пoеe-gсcceнoсСd
mnlöblierU adj. —]мтС]n!рaц-
ueihUrtn nd). излязъл ec мелото, -смо-ерсн-
асс-рял.
mnnögibcb adj. 1. иeзьзмeжeш: е, ist mir - . Heile
zu kaemen невъзможна ми е днес —и дойда; 2,
ш-вв>з’eжeн. —стърпим. непоносим (човек.
Unmöglichkeit
566
иоостюм))— c—n — machen провя нкг- невъзможен,
и-зл-гом, компрометирам нкг.: 2, adv; по ни¬
кои почин, невъзможно.
UnmöglicHkriU / невъзможност.
Unmoral /, — цe’eeanшюет, липса ио морил, Отз’
цeacствт]oст-
mnmh—illsrH adj. С-з-р-сссс-н. неморален,
unmnibvbt-1 [-ви—] adj. ——.мотивираш, нтеСесне-
зен-
unrmünU*g ndj. мололтл—ш, шeпъп]eпeтeш-
UnmünUIgkrlU f непълнолетие
Uniui in 1. ]eгалтce]üe. яд, /досишост: in ursten
- е яда сн- udlcr - бпaгeeoдцe ]eгo-тcaниe,
възмущение; 2. досада; лошо настросш!—’
unmuUlg adj. ядосаш, сърдит; цeгeдтвoщ.
ueemUsvoIl adj. пълен с нeгoдтзацнe, негодуващ,
сьe-^IT’
unnirCebnIIcb. unniibiHilliH ndj. нспо—рожИ’
см (мскост, прсцмя- величие)-
unnacHglcbig ndj. н'ос'съпч«/в-
unniiHsicHUig, mиnerЬeIinu1Iin adj. строг; —-'--—
сщ сннзхож—енис-
ülieicHsiiHtIgUuIU J строгост, нeсн!зхogитeп-
ност.
unnaC/c—. пиеСС/е— ndj. цтприетъптш. —ege’
стъпен, -ловно прсн. (началство, вслмчис)*
Unnal-c-kti', Unnahbarkeit f, — прсн* —сдо-
спъпшост.
Uz natur /прсевзттесл, неестествснас;. изкусеве—
ност. изкълчено ст.
mneeUütlliH adj. nр]cс]т, н]-сг]'твеш, uсkу'твeн-
Unnatürlichkeit /, — прeзс]coет. изкуствено';.
unnreebi—. unnCnnbar adj. н]uсраси‘^. обикн.
adv: иeнзр—снмю.
unnhUlt—U adj. търг, цekoт!eoн (но борсстс),
minölbg adj. ненужен. излишен (рсзхоОт, -рижи):
rug’ dIcH nicht - iut! нс ст безпокой н—nрoсиo!
unnötigerweise adv. шaпeaзнe, без нуж—е.
uenüte adj* 1- Сeспeл]3]ц. ненужен. цanрaс-ц:
рсзп* —ts Zeug ruUin говоря празни приказки;
ei; —es Biiül/z шaпрaснu усилия pl*: 2.
дърсък; невъзпитан. непослушен, немирен:
mccb lieh —bcht ~! ис 6ъ—и нахален!; les Kind
Ist rciht — детето е деста нспюслушию-
unordentlich adj* 1. з б]спoeя-ьк, разхвърлян, в
б-зре-ис (бягство); 2* eeзгурeн. рoсnтсиат;
небрежен, немарлив (работа- облекло)*
Unordnung / безпорядък, безредие: etw. in -
bringen довеждам, докарвам нщ. в безредие,
безпорядък.
unorganisch adj* неорганически.
unorganisiert adj* неорганизиран,
unorthograpeisce adj* c погрешен правопис,
unpaar adj. нечетен (число).
Unpaar/hufer, -zeher pl* зоол. нечифтокопитни
(Perissodactyla, pшзpc0j;
unparteiisch, unparteilich adj. обективен, без¬
пристрастен.
Üg'ettгIIiiЬUtit /'безпристрастен, оОсклившост.
unpass adj. 1. сеемо предииапивно нeсдeeз: ich
II— /Uwes — не сс чтcетвтвo‘ —аОрс; 3. adv ис
шо—рсмт; и' но ‘4'со: cr Uim — тай дойде И'
наврем-.
rzpcssiii ndj. 1. —c^oO-H, неподходящ: zu —ег
Zele, In* -гг GnIngunCui' koiier идвам з ——¬
удобно вe-м-, при нсстедти, неу-оСец случай;
2. неуместен (зебс^^лс^ск^р); штпадобаващфър—
жанис).
nz'essierba— adj. непроходим,
unpässlich adj* цeeoзпoлoж]H. нeс-рaв-
Unpässlichkeit /, -еп иeрaспoлoж-ши].
Un person/, —сп бившс величие, чнето «ме не се
споме-осо след подентсю му (в тоталитар¬
ните Oьpживмj-
mnprtsöelliH adj. 1. прам, Ссзличтн (мосмоимо-
име- плапол); 2. С]сл!ч-ц, юбсклнвтн, нсиш—и—
e!етenтн; делови, првн, сух, хлодеш: Си
Gie'rärC етид nin -ts Gcprä/c eазтoвeeът има¬
ше делови характер; е—п —е— Stil scbr/ibeg имам
О-злич-н стил.
unpolItlscH adj- 1- аполитичен (човек, въпрос);
2, -'политически; 3. шеполиснчсш, недипло—
магичен.
11'111'^1,11 ndj. непрактичен (човск;, праО.нст
машино- ураО)*
unpünktllcH nd), ш—точ—ц (зс време).
ue'rhduUutv ndj. цeпee!ззegнт]лти (труД), нс—
сеерчески (рсвотс)-
unquili/izierba— adj. цтчувец. бсзпримереш,
gьрсъk, н-хале— (повоДение, Държание), иса-
качествнм: sicb ganz url gar — —егиЬеип държа
се и-чуеи-о. —сок—чесесимо-
unqualifiziert ndj. нeквanифuц!eeи,
unrasiert ndj. не(е)бръснот. брадясал.
Unrcs'1^ — всчие. постоянно вълнение, 0—;-
кеИство, вечно възбуда. пeнпeянюет: von —
/ileiiir; spring е— anf тласни; ос вътрешна
С-сnoкeисгRe. сей стоио-
Unrast2 /п, —s. —е раз-. не‘ирниа. папазннк- жи¬
вак (за Дато).
Unrat ш- -s. — 1- 'мст. итчи'теси! />/., м пран* ~
wittcri. murU/n пюдушзам< нщ. нередно, нечи¬
сто; 2. оспор. бе-о, беля. исшостис-
mn—eUeem, ип—ätlIcH adj. непрепоръчителен: Scs
wär/ — не бих зи 'ъ-тссал това; нс Оих тю пре¬
поръчал.
unrecht adj. 1. потрсшсн. неи'гииски, крив; нт-
подходящ. неудобен (момент, времс): си Ute
—е Türe UIrclne почуквам ие погрешно ерата;
In diu —en Häieln Helle— попадам е петрсшнн,
чужди рьue; utm. се dum —е— Enlu anfingnn
зопочзом ищ. погреши;, обратно; разг. mir isi
uim. tn lin ~c Kcbiu eukoemur попадна ми ищ.
в криволо гърло, за-ових 'с- рсзп хвана ме яд
за ищ-- се —c; Ortu не иа мястото си; die -е
Suitu опакото спрено иа плота; си Спи Unicchtne
567
unschicklich
komn/n 'Оъркзом адрес—, отивам тъкмо при
ош/. при когото не трябва, разг. попадам не
вълка з устата; c-n — vursiulce криво расOиeам
икт- - 2. иe'nрaeeдnuзfo). иепраз: — tn—. Hailuln
постъпвам цеспров-елизе; — de—in tun по¬
стъпвам несправедливо по опиешение иа нщ.;
поел. — Gui ged/ibu nliCu ос чужд имот добро,
прокопсия нямо, крадено именс ие трос.
Unrecht п, —,. — неправ——; ош—л/еане. щ—со;
н]епрoз]дпиeeст: ebn —itu/r/s, eiC—eIugdes —
горчиво, въписшо. крещяща непров-е- — baien
а. ие съм приз; 6* «мом грешки; е—т — /ulcn
кoсeoм нам., чс е крие; — leinener uскaрвaт
мс крив; бивам онеправдан- n—m nin — intun-
zufügun причинявам нкм- зло- Im - sein нямам
право, ис съм праз; ui; — miiutfäH—е e*e, iriZHl
mich извършва се непроз-о спрямо мсн, он—п-
раедоц съм; zu — цeпeoвuлиo, без право- ]]'--
конно. цепрееемерце; nbcbu eie — справедли¬
во, правилно; поел, beeeet - luIUnn cis — tmn по—
добре е до понесеш неправди, отколкото -и
извършиш иеправдо-
riricliibcb adj, претиееправсн. nрoтиlзюсaкюнeц.
ur—tcbUiäßIg ndj* иeпeoвo’eeeц: ,111 etw. —
ereignen при'вюяза‘ си нщ. иeсoкoцию-
un—ГiHeeäßIgгrauteu adj. и]заkoциo- несправед¬
ливо.
üntгiHtmäßigkгIef иепровемершост.
un—rcHUsiHef/rn adj. непочтен. цтчeеnтн-
UnticHtsiHiHrnHrtU/нспочтснест, С-зчессшост
ги—сС-ЬсП adj. нечестен, цeдo0рeсьвeетeЦ’
Ün—гCIIiЬUгti / цтдeСрeеъвeеcцeст-
пп-iiii adj. рсзг. 1. цтgoСeo'ьвeеceш, и-чсст-н;
цссалн—т— (човск)'; 2. ——реален (цена).
un—rgelläßig adj. I- непревилсш; 2. цередевтш,
н-рт-с—’
U—ui/ilmäßtgUuit /1- цeпрoвипцe'т; 2. -ср-дес’
шест, ]-eтенeсп: ,*11 -tz /msclniCcz (en
ScCnIS/n) koimcn leesnr превннявем се в не¬
редности, злоупотребления.
ug—tif ndj, цeср4л, с]лeи, и прен. (плоД, .млаДсж)-
nrreie ad). нечист т пр)сн-; мръсен, нечистоплъ¬
тен (човек, воОс. кожа, тон. мисли) im
Unti-ncr. ins Unreine ,1111*111 пиша иа чер’
—03)0.
U—eil—bcli. Unti*eIgUгIU/H]tчи!сcoлo, ц—чистоси/,
un—rInIIiH adj. нечист, -собичаш чистотата- ше-
чнстоплът-—’ мръ']—-
Ur-c-rebclir*'/- -еп нечистотия,
ur—rnUibrI ndj. ц-р]шcoСиneш-
пггГее/е— nd). 1- сeгуСeц (по-южснив)— н—спосЯ’
см; 2. adv; Стзвьсзрeтцe: — vnriotug sein сeту-
0—н съм Сeсвьззeeтшo-
ur—iiHUlg ndj, н-в-р-н. потрешец: —е Ange/en
ц—вср—и данни«-
Uie-*cit!edi*i / цевсрцест, nюгe-шшoст, —спра’
знлносг-
Unruh’ щ. —,. —е палоеши), немнрннк.
Unruh2/ = Unruh/ 3-
U—uuli /. 1- бтспokeйстeи], неспокойствие.
вълнение (вътрешно— нервно— вoлвлнeиo)' тре¬
вога: lic — си/ der Sl—c/e шумът. движението
иа уnuuaта- — lumäibitgun sicb пе!;/— юОзе ме
Сезпекюйстзие- ns kam — In liu Versammlung
настъпи смут в 'ьбраиueгo; die — dcs Wcssurs
вълнението иа зю-ато; 2, pl. рoзмирuuu. Oтит.
вълнения- in Lenin btecHen aus е 'Граната
избухнаха безрс-ици- 3. обикн* само Unruh
балацсfиe) но ч—'ози«к-
Un—mHfгIrni—i е огнище но рaсмирцuцu. вълне¬
ния; —stiller ш причинител но вълнения. ме¬
тежи, метежник; смугнтeп; виновник зо скин-
дол-
untuHIg adj. неспокоен (Дух, човск;, живот)’ 0—'-
пекеси. тревожен: размирен: —cs Blue буйно
кръв- — wiu Qiecksil/ut подвижен кило живак;
—с Zuiteg ц-спекоИ-и. eaзмüрн! вeт’eцO’
un—üHi-brh ndj. бс''лоз-Н’
^,1111111 nd)- нс-словн, неооективеш, пристро’
сл—н-
mnseglir, uesägiicb adj, 1. неизразим, н-oп!ст-
см: tu isi ~ етапи!/ лой с безкрайно лъжеш- et liit
unsägliche SilmcT/c; лей ссрадашс от неепи-
'усми- н'изкозони болки; 2 adv; бeскрaйнo.
Unsägba—kiiU /, — неизрoспмoст-
^,3-'' adj. рязък, груб, —сд-лик-т-н, осзцсрс—
мошен: u-r — czHcsscn, werken хващам нкт. Еру-
бе, разбуждам го СссIrсрс’oнцo.
uneeu/i— adj. нечист. нечиссоплъс-ш. м прен.
(ръце, крика— аОалки): —е Sarin нечисто р-СО’
та.
Unsauberkcit/'нечистото, ]счнсceппьтнoеc.
uesillädllcH ad), б]сoпeетц, Сезврееец, o-•зeoИ’
д—н: ein —cs Mltini оезертд—е средство: с—п —
maclur e0eсceeдяco’ икт-
Unsr ICädllcHkrit/0 бсз вр сд шест
Ünsrl1äilicllmerhungr’ — ooeсeeтдявaцC’
unscharf ndj. првн. неясен, неточен, цeкoцceaе-
с—ш, смъсен: —е Konturc; неясши, смътни кон¬
тури: -е LiceiliiCtu неясни снимки! —е
E*ns'u1lurg See AccarcIis неточно —оглос/соно
но -парило - —е Ttnrnurg ——добро сепеaтнel<eст.
1gecЬirt/b<er adj, о—зц-ш-н, неоценим (помощник,
заслуга- епoйнoспj; et Hai —е Vcrdluns'n um Се;
Steel лей име неоценими сo'птгн към държо-
3010-
UnschätzbaricU/негцстимост.
1ne■rЬгinbar ad), невзрачен (човск); шсзшачи;—’
лен. —р-о-н, ш-изпъкваш: ui; —ts Aufretcz
скромна държашиС’
UrK^^l^i^^/^iberieie/нсвзричшесл- иeснeчllceлнocт.
ÜnsiHIcU т* -S- —е швсйц, 1. глупоза, неприятна
Отля, случка (особено при счупвано); 2. -ърве-
няк- чукан. лръвин)’
^,111111111 ad), —сприссосш, н]пe!n!чeш; нспо—
добавиш-

Ursdlicklicekeit
56X
Ugsch1lCk1fCHuIt/]'пр!n!чи], шспрнстюГшос^л^.
urecClagba— adj. неюОорим-
Urschlittz. -г^, — лой.
ünelc]e1lttldrrzc/лоена сееш.
urscHlüssig adj. колеблив, нeeeш!ттлeн: — sein
не сс решавам. колебая сс,
UnscHlüssigir!' /, — кол-близост, ш-eeш!ceп-
ИО'Т’
1rerhlmackha^f'aarf О-закус-].
^,'111^:21111 adj- ]-eeстoпu’-
mrerHöe ad), шекрасис, грозен (лицо). ш—прият—]
(случайО*
Unshhul<e/^1- шт—и—шесс; юр. !св!]ee—oет: s—c -
beweise'r —еа-звим невинността си; Ihr/ — ,11111.
sici -eii irrens ]ec!шшoеcco ü cc тстaнoe!,
потвърди бьрзe; пран, s—n Härle ie - weecCng
измивам сн рьueтe, не съм вншестц зо соса;
sie is' Sie te*ne - тя е въплъщение но сомосо
невинност; Sie' giUtä—Uie - spluiuz пeeетeтco’
сс на шсвишше- ie eile— - О-з всякакъв умисъл;
шoГ-ч!стoеьр—eчнe; 2, наивност, прoсcogт-
шит: е-с - vom LezCt прoстoдтшнo селско
момиче; 3- дт-ссс-шосс: n-m MäUchen die —
zciien, tiubng осшемам дecсcвт]oегce не мо¬
миче.
11,1^1/11 adj. 1- (си eiw- D ~) —свинсн; несишо—
-сн: — verirUellt -свише- осъден; Sara; isi tu —
не е вншевтн зо лоса; ирон* не е негово дело; —
ein, sich - ,11111— провя се но —тсннтн; 2- неви¬
нен, чист ц-пeквeреш (Оемс); етcеcвтц (моми¬
че)’ О—зсрт—тш, —таиш—— (лекарство, удовол¬
ствие)*
üиsillmI1erгegie ш, —leim п прсн- еo’oтa невнн-
ио'т, свесе вода не-апите-
üeeegee щ, —,.— проклятие.
mnei1betanetg, uesilbsisiäedbg adj. шт'—’.';./-
т-лен, зависим-
Unselbständigie!', Uneelbstsiäи1igUгIU / ]]'-’;-
стe4T]лнeегJ
Uisiiig adj. гибелен, погубен; ф-лелен; ]тшeе-
тти; проклет: ес, ~е Lasier der 71-1,1111 па-
гтбни4T, проклетият порок но nияцетcoтe;
Unselige^)! иетостиице!. иетостиикю!
11,1— I. pron. poss, а, амрибупивно nzsur,
urs(e)re, 1;,.— наш. шиша. наше; ни: 1;,^
GcTien нашета предина. традицото ни; бсз subsi*
(което се поДразбира) Ucr, diu, des mne(n)tn;
uns(cIru—. 1nefnIrus: lu—, liu. des 1ne(/IrIge; 6.
првОиксмивно uns(e)r(er). uee(n)tn. uee(u)t(ns);
в.	камо subst* Cc—, Ute, Cis Unsere. ües(uI—Ign:
des ^5(1)—Igu имуществото ии- Sie ünsfuIrIgen
домашните ии- wir Ccicn las ^,/1 grien нит
изпълнихме дълго си, иопрозихме, което мо¬
жахме (арв* 1111); II- pron* pes Gen, от wir
uesnr(ut): ule matun — (sul—st) и!с1е mäcHtig не
се ел-дсехме- wir sinl — Srub ние сме тримо-
unsereiner, unsereins pron* inde/ е—ии кела и—',
човек като нас, юг иашала черта, нашето бра¬
те: - Ucr; sich Sa, nlcli -rist/z честа като нас
нс може до си позволи сови (този лука)*
uneгt(гtIsгiie adv, ос -ош- страна; що с' отнася
ДО НО'-
1nsfeI—гsglctchen,mnsгrg1г!cHгg ndj. lav* такива
като шос. подобни иа —а' херо-
une(г)—esUгI1s ndv; що сс oтнaея до -0', доколко—
то зeвüе! ос но'-
insr—Ige pron, p>oss* вж, ueser-
urse—'rhi1br,n. —аедгп aUv. заради в-', зо нас.
породи —ос; -aaiiitn adv* um — сeрeен нoе, за
—ос-
unsichu— г^к// 1- несигурен- -—положителен- не-
тceр]ш, колеблив (чувство, човек): ich Ibn -,
ob *eh dcs ein werde нс съм еигтрeц. —ели ще
-опро—/ лоса; les Kird Isi nach - eu/ 1/z Füßcn
е—с—со еше нс c ситтeцo - хае-нсто- с—п —
ibcicn преся икт. —суверен; 2, сьмнит-лeн.
нтнодежден (човек): 3. цe0тзeпoеeи. несигурен
(гора, път): шап* —-' Giern/ - тесЬеп па—си-
сaзo’ с', мяркам '— някъде,
UnsicCnгTn1tJ'цeсilгуeнeет.
unsichtbt r adj. невидим: ,111 - пасНе; скривам
сс, прикривам се ос шат., üзчeсceм; et iiicl du—
/erzen Tag - той нс се показа делия дсн-
ünsilCnblrkuItU—eBHgu’e'T.
uesbibeig adj. мор. с лошо видимост. неясен (вра-
мej*
U^!^i^i^1b^i^l^l^(^/I/. — мъглявост. шеясносг (за вро-
мej: леша зи-имюс^т
Unsinn т, -S, — глупост^О, o]сс‘иелицa. абсурд:
— tedne. еесНии. sibtei—en говоря. прозя. пише
глупости. -сл-пости; cs wäre —. so eeues zm
ЬиЬсирееп o0еурд Ou Сило -а ст cзьр-и то)ева
нщ.; разг. des ist Trieur. -iüCrniir — лоса c Елу-
паст но кза-рат- paлг:* — verzapfe— плещя ди¬
вотии, плупести-
unsinnig ndj. 1. безсмислен, oтсразеъд-н. глупав
(план. мсuaнej’ рсзг. безумен- —е, Getede глу¬
паво бръщолевене; с—с —с Frin/e лудо. О—зраз-
съд-а радост; 2. рсзг. тжaеeн, етeoшeн (рaс-
ц;'ки. цeцнI; многа. лудо, безумно (зи усил¬
вана): /-; —-тп Du—st Ье—пп имам ужасно жаж¬
ди; е—п - lieb Нс—еп обичам нкт. —а полу-и. Ое-
зу.мне.
UnsinetgUebU /. -еп бeземиспeнoст-
mnsIiiltcn adj. несетнстн, исмасернален.
Uisineliclikiit/H-ceceTHiB—аст, н]мотериелне'т.
Unsitte /. -еп лош навик, лоша привички. лош
юоичоГ-
mestitltcH adj. неморален, Сeзиeaвстзeи (разго¬
вор- пиеаа, предложение. постъпила)*
UиsittUcHkiit/бeннpавcтвeнeст, иеморолнест.
mиsheld(nI adj* 1. непорядъчен, с леко пове-еиис.
иес-риюзен, рaступeн- нeOeзтпрeчeи (човеи^); 2.
лош (стока)- 3.. търг. иeOпaтeнaдeжд-и. ис-
'олидеи, стабилен (фирма. прсДприятие)*
unsriji pron* poss* mлк* u—surigC’

569
unter2
unstarr adj. овисц- мек (Дирижабъл, възДушсн
кораб).
unstät adj- вж* uisiul’
Unstäte/доеи. непрестанно движение, вълне¬
ние, променчивост, непостоянство (вж.
RiHelrsigUnbe)-
unstatthaft ndj, недопустим, непозволен, исуме-
'ТСИ’	•
unsterblich, unsterblich 1. adj* безсмъртен, (бо¬
гове- класици. герои); 2. adv. разе. безумие,
!ззьнрeднo: dm Casi lieh — blimie—1 ти се изле¬
жи нззьнрeдцo миого-
Unsterblichkeit, Unsterblichkeit/безсмъртие.
Unstern in. —s. — пран. лоша свeс-o; противно
съдСи. фаталнюсг: unter n—m - gnbatun ре-сн
па— нсшоссно звсздО’
1^111 adj. 1. цспасла/н—н, праменчиз (човек;,
характер); колеблив (нулсj’ Олуж-оещ (по-
глеО)’ 2- 'китииче'кн (живот).
UnsUiihetU fl- непо'тоя]'тее. пременчиве'т; 2.
екн1шгч]стзe-
unstetig adj. 1. = urstet; 2. мсм* прериеси (вели¬
чина).
Unstcti/Uiit / непо'тояшшю'т, праменлизосс-
11,111^15:^11 adj. неутолим, м пран. (жсжОа, же¬
лание- копнеж).
mnsUbeebg ndj, ц-съглacyвaIцеe. нехормонирощ.
eaзнoглoссH’
Unstimmigkeit/. —еп обикнов:. pl. 1. eoзнoглaсиe',
противоречие; —се im Vorstand eoснoтлoсн4 з
Tпрeвoce, цeстoяттлетвeтe. ръковод';-;;;;
Btsiitign—g van ü—et*mn*gUe*tг— I— Str
Ricbtscbteiburg oтсceaшявoнe но прoтнзeee-
чия з презаписа- 2. ш-съепзес'свие; грешка:
l/i der Nielc—ülurg van Kass/ red Büchern feed
men g—oße —in при проверката -o ka'OTO и кни¬
гите се еткриха много грешки.
ugsUtifbe—. ureUtäfii1H adj* нсн-казусм.
ugsttiiUber, unstteItigtfr//. неоспорим. 0]с'пoeeu,
11,^1 nb au adj. иeисктпим (грях).
Ursren. f огромна етма; рази. лули пари,
uneym1it—iscC adj, не'!метрнчтц.
m-sympall-siH adj. ц-симполичсн-
uesystieiUisin adj. несист'мотичеш, исснслсм—ц-
Oeсплoцoв.
unteerlHifU. unUii(гI1!g adj. Oeсткeртц. б-зтпe--
чеш (живот, повоОсимв- ръководство, убсж-
Оснис)-
Uzte' / 1. престъпление, злодеяние; 2. обикн.
умолително Untätchen и рсзп. петна, т пран.
nriätig adj. 0—'—]]—: — znscHcucn гледам о—зучо’
'тно- Осз до мръдне пръ';^.
UrtäuigUriU /. — Oeс-]ицeет-
unteugllrH ad). шстю—тн, нeпe!гegeш: — zum
Militärdiegsu —сгоден за еот—шо служоо-
Urier/ebclic-i f- — негодност.
nriibilät. ineiillt— ad). шт—елнм (число).
UiitriIlba—ki*i. UntCilbaric-If неделимост-
mniriehäHe(tg) adj. G иeтчoс1eтвoш (е ИЩ-)-
rnit— adv. далу: —icb — (Нт) иа-onт; von r—cn
bis — огтюрс до долу- weite— — пю—иa1oгьk. по—
иoдюпт (е книгата), пo-goлт; van — oт-oпт; —
wabeun живея е долния етаж; - Hervor uспoд-
рсзг*: icb zog mit uew. Wcrnus - . drun'e— си об¬
лякох си отдолу нщ. сепло; tr le/t scho;
ieHtc—e Jahrc [Satt] ~ ат няколко падини той
живес иа юг; Icl e—m — iurcH suie палнал съм
ниско е очите не нкт-, загубил съм Oпoтeзeлe-
нисто му; et lau 1.1/, van rbcn песН — jckuirl о.
сой сьр'и иав'якьдe- б* обърна всичко с кра¬
ката неторс, — ermähnt, — gerenet делуспоме’
нат; — llueegi долу лежиш; — steHegC -юпустe-
ящ.
ueiin/l— adv. цoи-люпт: г siUzun седя иа ний-пос-
лс—нютю място; —lu, adv: иоделу- —CCr adv:
отдолу (но'о‘); —Ь1 надлъж по делната стeo-
НО’
nrttr1 ndj-: lut, Sie. ia, ugU/te (семо ашрибу-
мивно)- без compar.; superl* ng'1гe1 geптш,
низш: Sie —tz Stockwerke долни;— тлажн; die
-tn Kliseeg des Gy1ges*ume —елшите класо¬
ве на гимназията- lic -tn Släzit, Scb-ihicz
дeпнит] съсловия. слат—с; npen* ias Unlerstc
zm Ob/TSU Uclren обръщам нщ, c ели-ото но-
-олу
urica2 prp. D AI. А. за означавана на простран¬
ствени отношения, 1. nzIct Cun = рсзи.
unterm;Jueетoнегoж0cнuer пробивение
(ma?)} с* пол: — dem Tbsci -iu/c; леж'-. съм.
намирам се под м-соса; — Wasser slub/n заля;
с (от реки — нива. поло)- nie c—m — c-m Dccic
wohnen жнсся с нкт по- един покрив; - lucicm
Himmel но открило; — det Sorge пол слънц—’
те; 10 n — ici Miiries'iegi1 10 метро под
морското равнище; Cie Hütlc iiugi с-е SluzCn —
Сее Gipfel хижите сс намира но един чис роз-
'10/—!] ел върха; das Eis lr*cbu — s—n Füßen
ледът сс счупва пол кракето му: — dem iulzunc;
Hemde ui; mollenns 'tagen нося вьnнeнa риза
пол neшeшoca, ias GneicCu ist — c-m Sciinier
vcr/orge— пипece c скрило пее coan; cia-
gcscl-che — jis- Augur нщ. 'теса пре- нечии
ечи; — Sri Tisch Hervor kommun нслисo‘, нз-
скочим изпод месило; прсн.: n—m deg Baden —
Ucr Füße; wc/eicicr отнемем нкм- срс—'n—oco
зо еьшeслcтcaшиe; осштмом нам. Oaсoco но
деаозотелслвото- cm Kiel - 1cm Hut/c; tregeg
—О'я рожба з утробата 'И (за бременни жени);
~ /е— Waffen ,1111'; номиром сс пол снoмeшono
(нс вовнна служ ба съ и): — l—emdet Fehle scjci п
плувам па— чужд флот; — dem Joch ,111/1;
пъшкам пол игото; — Scj/I srin, — Dai'/l*egnr
под пара съм (готов зе път); ~ Su/ui /rien
отплавам; — Сее Sitich фтиneтoшшo, сaoaвшo
чис; но зтстн нк-.и^/. Ar—cil - Tage робота пад
сe’ятo- ciw. — Verschluss hc-eez държи ищ. пол
imtcE .
570
ключ; в. между. измежду- -'ред, посред- ют: е—
siani - ,—и Dturerz сей стоеше посред 'лугите
си; ein Zaisi — ECelim'er. Freur/c; раздор, ка-
ea]ипo между съпрузи. приятели; des ist —
Btüiern 100 Mark wer' тави като между прн-
яc-n! слeтвo сто мерки, зо пр!ялтпеcвoтo ти
го досам зо 100 марки; la, llei—i — uns тове
ессаса помежду ни; ui— sind — un, ние сме си
помежду сн; - un, gieegi между -ос казано; —
vier Asguz между четири очн; ~ icizcz
Pi'ietnn fand sich /11,/— Brief между книжата
ми се номери сови п!'мо- Сет älueeue — -1;/;
шaи-еnoe!яc (ис)м-жgт сях; оатср. ~ zwei
Übuin ias Uleirere wähle; ос —ст зяпни изои-
ea’ по—молаоса; c, war Uubn Verräter - ibrnn
измежду тях нямаше пред-тел- — arC/rcm меж¬
ду дeттoтe. Unkraut — lem Wuietr плезел з
житото; мърша е стодосо- 2. ' А- nzi/r len =
uzlurn (раз--)-’ nrlur ias = 11'11, (разп ) направ¬
ление към ОсОсна цел (wohin?) а, под: cim. —
Сп; ТиС -е/еи пъхом, слогом нщ. под м—'ига;
~ /е; Tisch sigUen па-ом, посъв-’ под мо'ото:
uiw. - Wise/t sui/ez иаво-нявом —щ,; с—п —-sei—
Dach -ade; поконвом икт- пол покриви си. з
-ом- си; Sun Kopf ~s Wasser lancicn гмурком
сн г.лавото под eogoca; die ShCeure Ist ib, — das
Dach voll gnsuopfu плтвнято c напълнено чак
до покриви, die Henne niiiu Uic Küken - Siu
Flügel коаошкоте прибиро пиленцосо под кри¬
лата си; ctm. — diu Fü/u truien стъпквом ищ. с
крокото ем:нpан; пoгaсcaм нш.;пран*:е—е eich'
mehr — iin Aueen kommen lütf/r не смея -а 'c
/ся, ди ст м-рше прел нечии ечи- e—i
Bniütfuigen - Ule Arie greifeg подпомагам
нужда-ш '' (пряко значение: хвощим нужда¬
ещ се по- мишниците); das Heer ~ Str FcCnen
ruHU; ев!aзoм зойскога под зно‘еното; — Ube
WciTre ttnunn 'тавам войник. -оен-н; ebn Volk
—	ein Jrib bungen педвивам врага ио норол по-
ярем; р^из^^- u-e uiw. — Sie Ncse teibin съзирам
нщ. нкм. е носа. натривам му носи; e-n Tacller
—	Sie Hembu —rbngeg омъж-ом дъщеря; — liu
Hcnle Unme/n (нс момиче) омъжвам 'с; — du—
Hemmer Urmine проливат ми имосо, в—шисе
на публично пре-ои; ille — n—n Hui b—Ingun
wollen «'ком —а оСе-ния всички; с-п — liu E-ln
bringen вкарвам нкт. з гроОо. сoкeпoвoм то; о.
между, по—мсжлу sbcb - liu Z1e1Ciuet sciz/n
'ядим между зрителите- diu BnuUn — sicb А
iniien делим плячката. трофеите помежду си;
ризи. папо-ам между разСоиници, ‘00-.^;
резг. GelS, utr Guaüihe ~ liu Lcuir labreci пус¬
кам пари, слух з обръщение- Wisse——Спи Wubi
tue ре'’—'--’ вола зъз виното; Höllc-ibn gclöti
—	diu Klassike— Хьолдерлии спада към kлoеи-
uuг]; us kommi ~ Sin LCriu това ще се рeсчу]-
u-n ~ s—c FrcunUu /äbiue Ороя нкт. между при¬
ятелите 'и, считам ие за приятел; Б- в иепроа-
треенстванс и праноанс употреби; 3, с D (вре¬
ме) при, през врем- иа: -ъз времето ио: — Sun
Ess/r, Ctm Mail/ през време на яденете. пи-
ртвoн]тe; — Sem Lusen clnsch-cHun заспивам при
чессшс; — Cut Arl/iu при раооса; les geerCeC —
Karl Sei GroB/n ceca '10—0 въз вртмсте иа
Карл Велики- /ег Kinde lei — dni 10, Mai
iu/ciie клиентът плати на 10 май- ein Brief —
dem Cnnilgii, ~ HcnUigcm Deinm писма c днеш¬
на допи; 4- c D (начин u обстоятсламвс) под.
при: ~ Sem ScCuizn du— Nicli под сoкрнлoтo иа
нощта; — li/s/r Veгhältniseen при сия тспecия;
~ 1ineer, — eilen Ü1etäg1гr при тия e0етoя-
тeпстca, въз всички случаи; — U-t Bniireune
по никакъв начин, при никокзи т'necня- —
Verzicht aut капо се отказвам ют, при осказ от--.;
~ grr/ur SiCmnrzen при, ' големи болки- — der
Hl/с 1е*!с— спрелем е; жегите; eia- ~
Krem/bcnd vursuzlen испрomoм ищ. с Сондт-
рел; — п—п Namur но мое имс. оттозерцесг- —
Cem Wlric ,1/1.1 плевим ' попътен зятьр; 5. с
DA (зс израз нс по-малко количество, ни по-
Оолни стойност- ценност— по-долен ринг): по-
малко юг. под. пю--ол^' ют: unierm E!rUiu/ecrn*e
vntUiulir. пролазим под покупното ц—шо; — 70
Jchrun под 70 го-иин; K*gde— - 5 JeCrer деца
под 5 гол«—«; icb капи len Mantel п*сЬи ~ 120
M vntUiufen нс мото —а продам полтесе по-
долу ос 120 мора«; — 10 Glas Bier irinUi е— ibchi
сой ис пие пе—молко от 10 чеши Оиро; ~ s—t
Würde пе- неговото десгеиистзо; — s—e Sicndu
luiTCtcn женя 'е зо човек от по-долен произ¬
ход- — eilet Kritik, рсзп: - ciler Kcernu по- вся-
кокво критика- — /—1 ,1/1/— стоя по ранг пю-
—е^ от нкт.- ~ Спи Нт/Ь, кси; Icl etcli juben
пo—-eлт е; тоя ^-0 не мото до слязе- 6. ' D А
(поОчмнсноат— нaдлopj; Str ScHulun ,1/11— —
Amfe*1Hu les Sicctes училищата се намират по-
но-зоро. контроли ио държовото- — s—r Fühlung
под негово пeeдзogнт-псcзo- ~ Queteruägn
ibegeg номиром се под, позя короцтниа; —
ärzulIiCe— AufsIcHu по- п]koр'ku контрол, но--
зор; — Gee1HafUsemlsi1Hu ,1/11— търпе-скосо ми
предприятие се номнра по- нaдсeр; icb ес/
nichi — s-r B/Hcbl eecice нс желая до се по'товя
пол нсгезитс саnoв]-и. под неговото комонд-
заие; nie Volk — s-n Heu1,11111 Irli/cn подчи¬
нявам народ по- злостта 'и; 7. uim. — det HcnU
Не—пп ш* имам нщ. з робата, р-Оотя е момент¬
но— нщ,- б. имам ищ. под ръка- ctm. ~ ier HcnU
kcuHue. erfiHtun тоИио, скритом. ктпувoм,иoу-
чавем-
unten J в еoтp; с глаполм trab*. tr* m intr. нима обик¬
нов- пространствен т конкретен смисъл т
означава преОнмио: опивана. слизане, епa0a-
нс. псОанс— изчезване- поставяне под- отОолу
нщ* с Действието не основния глагол:
untergehen- untertauchen. unterkriegen¬
571
unterdrücket
unterhalten- untcrordncn; уДиреииепо паДс
върху unter.
unter. .2 в аотр* c плополи untrnb*— ний-вачс tr:
приДави обикновено нс останалите плаголм
преносен смисъл (но имс и аотр. с проатрон-
ствон смисъл. ксто unterschreiben,
unterwühlen н поО*, къОето unter сс превежда
най-вечо с под..): unterbrechen— unterlassen¬
unternehmen. unterhalten- unterbleiben.
unterhandeln, unterlaufen; уДорониемо пиОи
върху основния глагол*
Unter т, -s, — корт, момче, фанте (в немски
игрални кcpтмj*
Unter.. в аотр. с отглсполни subst. 1. има значе¬
ние- аъотвомствуващо на основния глагол—,
ом който е образувано съществителното, 2.
еeneн, делша. долно: Unterlippe, Unterzähne—
Unterkleid; 3. (е обозначения на служби, рен-
uoвej = младши. низши. помощник (често
провоОмио с под-): Unteramt, Unterart.
Unterbcnmecr- Unterleutnant* Unteroffizier- 4.
означава Долното чсаш ни ОсДен преОмот:
Unterarm* Unterkörper— Unterlauf.
UnteraHte/being/!. подразделение; 2. по-отдел.
ugUrteiki—n tr; trnb. заровям с плуг
U—tcr/amt h пe-нисшo служба, по-долно иш';-]-
ция- -arge/oI п недостатъчна прт—лагошт,
цeдe'coтьчти асерси’-]; (на стоки}— —tum ш
анат. пю-пokьтницo. ръкат- от локътя -е кит-
)—то- -artfouoi- подвил. рoзнeвиднeеc- —atze
е младши леа*ар- —-cusschuss е пю—кюмилет,
по-комисия; -lalUt; ш по-ложно трели: —beu
ат 1- стр. осшаво, фундамент, м прсн-, цокъл;
2, комешно настилка, платно иа улици, шосе
(поО асфалта)- 3. жп. долно сceeeц]-
unir—biurn tr: untrnb, м unie—beurn tr: trnb, под-
'нждом, фунднром-
Unter/Icante— ш мла-ши, су0oптeрнeц чншо—’
HUK- -Ittihishaber/u воен. помощник но глав-
шекеман-вашня; -/tlöe/t/по-лелно н—ссен-
ция; —bcgai/Z м филос, подчинено понятие;
—birinkIriC п - ~Chei-
unti——t1esUtn tr, untrnb. тсхн* икон. ие дотевор—
вам!, не нacocoeвo’ напълно- ^11—1111,11-1/
unUr—biligU adj- с штсoтcи всички мтсто; /а,
KraiiUcn/iime— -st ~ з болничното стоя имо ещ—
евoбo-н! леглО’
unterbelichtet adj. pari, ефопг, шegoстaтьчшo —)'-
пешнраш, нсдeсkспoннeoн.
Uiite-bcschäftigung/, — икон* непълно зоетост.
ч-стична б-зрабетицо-
Unter/cti е, —cs I- пухен Дюшек; 2, долно легла
(в спален вагон. в перихоДни кабина).
Uiner-etie— tr: trnb;. пoдпoгoм иш за лсжош—-
Unter/etting/ -еп подложка.
urie—/iai—Urn tr; trnb. оценявам под реолнасо
сло-носс, штдеюцешявом. подцешявом-
untitbгamsei adj. пoдсв>сшaт]пeШ’
Unterbewusstsein п подсъзнание,
unterbezahlt ndj. зле, нископлатен, платен под
тарифата.
unterbiegen* tr. tmb* подгъвим иодолу.
unterbieten* tr; untrnb- 1. прe-пoгoм по-ниска
^—0 (ом Opупj- подбивам (цената): с—п
Miu—nw/rber — предлагам пю-иснoсни у'лозия
ел конкурент; 2. пониживом. 'иижовом (ракор-
Оно врама).
UnterbÜHnn/търг* 1. поснеси Оолон'; 2. —тфи-
uиг.
unterbinden* tr; tmb. връзвам пол нщ.. отдолу
nnterbinden*2 tr; untrnb. 1. прeзърсвoм отдолу
(нспр* рана): Ad/rn, Ute Nabelschn—г-— зръсзoм
oeптe!!. пъпа; 2. првн. пртgoлceaтяcoм,
зъспрeпяcствтвoм, 'пиром, пресичам; парали¬
зирам: der Verkehr — спирам лсиж-нн-то;
M*eebräu1Ьu — зьзпрeпяcетзтвaм, слагам края
ио нере-шессН’
Unterbindung/!, irtut/*gdeg- 2. моД. по-връз)--
meUe—bllt—in* intr* s untrnb* н' '— състои, н' с;И’
за: das wirl -е Zukunft — сови повече нямо —и
'— повторя-
unUr—b—teil—* tr: untrnb- прекъсвам (пътуванс-
съобщения- оратор- првОсшсвлснис- толоефо-
нвн разговор): die HocCHläcic mirl von lic/ce
Tälc—n uetet/tacbnr високото плато сс преси’
чо, прекъсва ас дълбоки долини; Unter-
IrCcliungj/
Untcr/tUchir е, -s. — сл прекъсвач
urUe—/—iIirn1 tr: trnb. постилам. подлагам есде-
лу (оДеяло).
irUe—/—iItin2 tr: untrnb, иенц. прсдсл-вям, пред-
лагем (за утвърждение); —оалоевом, внасям
предложени—: Set Behörde e/*n AscHindsg/sucl
uguitbteiuug подшосям ша сптжooпa оссовкасо
си; Untcre-eiling/-
unii—/—Iggen tr trnb. 1. ша';-—/—.]’. приютявам,
подслонявам (гости, пътници, бежанци): шо-
‘тслеам (багаж', нcкcмнj- ризи-: c-z Ftnu—d —
цoеcацява’, приясел/ сн но служба: s-n Torheit
— настонясем, омъжвам дъщеря си; 2. търг-
пласирам (смока): ügteт/—Irgugg/.
ünUerbt*rgurgeecЬu*e—*gUt*Uгr тртднoеc! при
носса—язо——.
Untcr/tuch е швейц пeeaъезaцe.
Uett-Uick п мор. долно пonуoo,
unter des, unlueClssei adv: между тесо-
Unter/iück е пехн. 1. ниско шoпягaшe, пол но-
лятенс; 2. вакуум«
untr—S—ücktr1 tr* trab, натискам нелюлу потапям
(във воОс).
untt—e—ückre2 tr; untrnb- 1 потискам, тн—пя, 'o-
gтшoвa’’ и прсн, (нароО- класа, малцинство.
чувствама си): пocтнaвo’ (въстание): s-r
LniScnschcfic; — заеушасам. преодолявам, но—’
знаем стeaеcил- си; 2. скривам, спесаисом,
прсмълч-сом (новини—, име* .мисъл): сподавям
Unterdrücker
572
(вик* смях). c-c Zeluigg — прсчо па !сn!сaнтco
шо сессшик; Unterdrückung /,
üntг—!tUckc— m, -s, — подти'ник. лнронин.
ueit—eurktn п: refl. trnb* повеждам (сс), свивам
(ст) ио—алу, потапям; сгуш-ом сс-
uricre ('винаги с чвен) adj, (само в compar: м
supcrl.) долният (редица. слей, копче, 'лепен,
еcъпane, кла'юceI: рсзп* Сс, ürunreue euobersi
Uchte; претърсвам всичко- eoeьшoм всичка '
)eo)oтa нагоре.
unttreinerirr adv; един друг, помежду 'И, —'--
нм—О: sic ct/*eHir sich — вьспunocoт сс —'0!’-
НО-
unte‘—/спеи-сксеи adj. слиОо развит (Осма) м пр-;
—e—grCrt adj. излющен юг н-дояжда-с, шт—е-
хре—е—-
ügteгeгgäCrungrHнeдoxeoнeoше’ нтдояждоне-
n;ttetei—t;1 tr* untrnb* 1. атр. подзиждам, роз’
ширявом (oснoвнj} 2. мин. р-зр-бос-ом (жила)
пeертдеcвe’ подземно полерия.
urii—/eb—си*2 trab* I, tr: вкорсом (коча) пол спря¬
ха но подслон; II. intr: s пълусо.м надолу.
unUitfaegte* refl* tr: unrnb. 1- (sich c-t Sicbu —)
смея, осмелявам сс. позвол/зим си: was — Sin
sbci! коксо си nюсзюnязaтe!- 2. укрепявам (^0).
Untir/bigie п, -s. 1- иачиноиие- 2- вж* uniir-
1а;деП’
mnUt—fiee1n tr; trnb. хващам под ръка: mii е-е
1rtetgeleseu деНе; вървя с нкт. пол ръка.
mnUi—eaulin intr. s untrnb* зогиисом отвътре.
UeUitleldwilcI in восн. младши фсл—феСсл-
igttr/e—iigtg tr* untrnb, иинц* подписвам
(документ): dnr Untcrlcr'le'c пю-писоин^^.
Unti—fi^i^^ungJ, -un шсхн. псш c долно едозоие-
unUirfeiiHtcn* in trab, вплитом-
UetirfrucHif аел.-ст по-културе, посев. сят под
покрив-
unicHüHtin tr. untrnb. 1- прекарвам (жп. линия)
под мост- 2. по'тазям кавички под повтаря¬
щи се -ум«-
Un teralüenngg' път под мост, пoдп]C’
Unterfunktion /ллаоо, н]дo'тa'пьчнo фун)uиe-
нираие .меО- хипафуиация (ис жлеза м Ор,).
UntcrTitei— п подплата-
nzie—tütter;1 oеnap; ugier/nUUrtg tr: trnb.
поставям кого по-плата: Seide — подплатя-им
' коприио-
miietfüeUern, оатср* nnitrZüeicrn/к trab* подпло-
тязим (Ореха).
Untergang ш 1. пиОсл. потъване (нс корав)- и
пран.: dur—u—s Volkes '—.«-———10 иа народ; 1/е
— —ahn suie близко съм до кроя, гибелта 'и; 2.
зoптз. з-ник, и првн*: dut — dcr Soz—e, Се,
Mondus. du— Grsiirec залезът иа Слънцето.
Луната. неОе'иите еeeпuпа; d/r — U/s Ab/nl’
iandus залезът на З-по-а. иа сaпaдиaтa култу¬
ра.
untergärig adj*: —cs Bin— -олио ферментираща
(6мрс).
Uric—gettungnHh.vv. пю-енл.
unii—gC/ir ndj. (n—m —) пюдчннен-
UnUc—gCbcer(t) in. -n. —е подчинен (нeнaчш)i:тco)*
Unii—gibi—gc n пали на планина-
unit—gtbin* intr- s trnb- 1- залязвам, захождам
(Слънце, Луна— звозОи)— 2. пoтьвa’. зативом
пeoпaдaм: das Srii/T Isi ugietgugegg/g коробът
пeтьнa; er gebi ueuet, wenn wir п-rhi Cullen ще
пeeпa-н-, -ко не му помогнем; s—n Wo—en eir/cn
ie Lä—e nnler —умилс му пoтьнoхa е шума.
шумът заглуши думите му
irii—gintdrti adj. 1. подчинен (м пpaM;j; 2-* вто-
eoеттпeнeш-
Unti—gi—IiHi п пю-ши')- съдебиа ин'танция,
unittgisrnobii ndj. подменен. фалшив.
UrUctgгs1noes п партер, приземен стаж.
UeUi—grsiill п 1- шехн*. подстозко- 2. жп- еотен-
но ромко; 3. ша'и (ис свеомобил)-
Uieu-graced п долно дрехи.
UeUitgiwIrHt п по—молко тегло (под нормално¬
то).
unei—giitdi—n tr: untrnb* подразделям.
urIe—g—e/en*1 tr: trnb* сoрoe4м, сaкoпaвoм под
нщ.: dun Dünger im Gart/; — зoeacям тор з тро-
ДИНОГО-
unUi—gtebee*2 tn untrnb* подризом. по-коповам.
розклишам, и прен, (дисциплини. рсиоме, ав-
тoe!гeт): sninu Gcsm—UHcii ist — сgрaeeтo му е
eoсклaceнo; Untergräbu—//.
Untergriff m. -(uIs. — спорт— подхвап-
Uitcr/rrnd е 1- авл.-ат* по-почее, мьртзиuo;
2, жнв* фоя. Еруи-; 3- фундамент. осноса- 4.
утайки; 5- = Unuu—ermnl—umugune-
Unteri-inC/Iah; / пoлс-’шo жтптсш!пo;
—'IbheCn/ е спирка ио пoдсeмнo жслсзницо-
—Iгye1gmgg/'ьпрeтuзигeлиo, по—молно дви¬
жение: In due s ii/cItu— работя нелегално.
uric-grün/ig adj* подземен, по-почвен; првн*
па-молсн-
Untergгuccirгrгoдгрупo-
Untergurt е атр- дюлен пояс (нс .мост)*
Unterhaar п текст— пухови влакно,
meiirnelen* tr: trnb* I. нося ют-oлт (фланела- елек
м Ор.)} 2- покорил съм (нкт.).
mnirtbikii tr- trnb* вземам, хващам под ръка:
ueiu—euHekU jcbue вървя пол ръко.
unetrbcib prp* G под, по-долу от: ~ Uns Kniu, под
каляното; — dcs BrrgCalcis под планинския
хотел.
Unterbiet е издръжка, прехрана, препит-ние: е-
е — ermälrc— ловим икм. издръжката, прехра¬
ната. «з-ържам тю- s—e — hclcn «мем '« пре-
питаииС’
иеегиПа111и*1 tr. trab* държа исщо ищ.- поста¬
вям под ищ.: c-n Krug. Eteur. liu HcnU—държа
стомна, кефа, ръката '« по- чучура.
uиtгtnnleeи*1 tr. rcfl* untmb* 1- поддържам з ред,
изпра-ност (улици, паркова— пътища); des
Fei/r In OHc— — поддържам огъня з печката-
573
nneerlnsser
BuziuHmneun zm u—n — поддържам връзки c икт.;
gui ~u Sirc/cr добре поддържани улици, пъти-
ша; 2. ис-ьeжам. поддържам (поляно прислу¬
га): c—n. е—е grOBu Fimilie — издържим икт.. го¬
лямо семейстсю; 3. m refl, рaсзпичoм (се). '0-
бовлясем (се) (поляма ko.uпcиuяj- lin Musik
uni/rbäli rn, guu музиката ии сaOaзпяea -юОре-
ет hai sich gui — той прекара ерсмесо си добре-
'с сoбaeпяco доОре; 4. refl, беседвом. рoсгoco-
рям; sich mit n—m ü—e— A eim-. van. ctm- — Отстд-
вом c нкт. върху НШ-
unUitneieied. unti—nelUeem adj. зошнмот-л-н.
!!нтeeeе-ц.зo0oзeн.
ÜnUiгni1eebiIttägi pl* част от 'умо зо издръжки;
юр. елимснти-
unUe—Ьe1Uebi—irЬUIgt ndj. които има прозо ио
-ръжко-
üntг—neeusrgibe / дae-H!T зо издръжки; -dheUin
pl* разходи, средство по ис-ръжaата- -ctlichl/
дълг, задълж-шие за издръжка.
mnUr—HeL^s/CiiirHilg. —vtrcilliHtiU adj. задължен
да издържи (децото 'uI-
№(1111111;/ /, —еп 1- поддържане: Ute — drt
SUteßun пю-държанете ио упиuüГ]. пъпищата
(в Добро аъапoяниej; 2- издръжка. по-дръжка;
3- оеседа. рoсгeceр: е—п lulurru - скучно О-сТ’
—и; 4. рoсcптчeн!-. сooocлeннe, зобозо: diu —
mit Musik /ueUtuIuur eoсвлнчo’, сoСoзляco’ '
‘TсикO’
ürtitHä1Umnge/IгI1egг / сoбaвшo притурка въз
етссник, спис-н!]; -gäbe /'песаС—;';, дорОе
да зaСoeпяeo’e; -knnet—U / сoСocтц концерт.
—стродеш концерт; ~U1—etJгизFтст■eo —а зобез-
ля—амс- —nusiU / сaбocнo музика- —orclcstu— п
-стродеш оркестър.
mnietHendiln intr. h untrnb- -а—/ пeeгeзюeи. пр—’
гавор/м: mm den AbecЬI1ee е-ге, Vrrireg/s, nm
Sun Fti/dr; - преговарям за сключа-н-те ио
—оте-ор за мнр,
UntitHändlu— е по'р]Д—!К. емисар, порломеш—
тьор.
Unler-ränd/einn //обмин- pl*: —in ZüCtur водя пр--
говори.
unUe—neuin* tr; untrnb. 1- мин, подкопавам»: 2.
шеп. подписвам но Оързо ръка (дoaтмeштI-
ü—Uг—/Ьius п 1. камара -а общините (в Англия):
2. долното час; но къшо. пaeтeр- -Ctmd п —ел’
не ризо-
u—tteböbic— tr untmb* пе-копавам, пюдрнвам.
рaсяж-a’ отдолу, и прек.: des Wasser mnuerböblt
e-r BtülUc—'fcilur зодата подаепосо един мас-
сов стълб; прсн. liu Fnzlanrnlu Sus Siebtes —
подкопавам есновнт- но държези;-; Unter-
i^hiir—e/’
№Uc—Hh1z п лесов. .‘леда, ниско гюea-
№ttrnOSt / ДОл—! теши.
unUi—I—disib ndj, 1- пo-сe‘eн- 2. прсн- ли—н, под¬
мол'—. нелегален.
Unturjegd/лое но -рсОен дивеч,
metctjhiHcn tr, untrnb. поробвам, покорявам,
подчинявам- UnterjöCiungj/
nieirju-ubi tr, trnb* пъхвам. мушзом скришом
икм. ищ. против волята му (нcpмj: приписвам
(прашиш)*
mntc—kCllcre tr: 'троя изОи: des Hins isi nilbt
ugUirUellu—I къщата няма изба- Unterteilt’
тиид./-
U—eirdirlcr m делии челюсп-
UiiirdbtHrriti— п анст. долна челюстна кост,
emertktinig adj* лoал* по-хрилсн-
UntcrUei п двейно Ора—ичаи-
UetcrUlcil /1. aoм0ин]сoн; 2. -олша поле ' пре-
срoм)И- зил стар комбинезон; коштош(/5—19
в-); —Ultidun—/делио облекло. долни дрехи.
UnrerUoeeei* intr s trnb, 1. приютявам 'е, но¬
миром тбeжuшт, пю-'пoш: us Ist а-.е, —es/t/t;
o— uir — wrrUtr? всичко е зеесе, дали щс номс-
рим място. пю—'люи (в хотел)?: 2- прсн* шасси-
ш/сом 'е (на служби): е— Isi lu! /*1,11 Firme
gut ueU/tgnkominr той сс н-стони добре ио
робата при тази фирми.
UnUi—khemin п 1- по-слон. убежншт: r-m е*; -
gewähr/; досам икм. убежишс. подслон- 2- [но-
етoн4зoнe но] роботи, служба; препитание.
UnterHrcre е делносо чест на тялело.
ueUe—UricrHue* intr. s trnb* рсзг* пропълзявам,
педсленявам се (поО камък),
unUr—U—ltgin tr trnb* рсзп.: r-e - педсизом нкм.
вроса. накарвам го ле омекне. —а клекне; siel
niche — -assen —' се —осем, шс пртснсом зрат.
u—ituUünii— tr; untrnb пр-ахлажд-М’
Unterkunft/, —е 1- подслон, убежище, 2. квор’
1!ea, жилище: 8 DM für — und Verpflegung 8
г-eман')и марки зо квaeлнрa и хроио-
üntг—U1nftsЬi1s п хижа (в планина), подслон (м
туристически)
Urtcr/Iege/1- пюдстовко. подложка (м но пеле¬
наче): с-с s eu, Ludet. Kork- Peppi- Gnemi-
Holz подложка от каже, корк, корсеш. пума,
дърва; с-е s eim Seiri-bc; подложки за писа’
не; 2, сел--см пръчко—енсочаи (камо основа при
облапородяванс); 3- пран, еoкoсаc-nетco /?/..
дон—н pl-, eецeeoшue: С-е = zu е—и Bce1Ьwntdu
доншисе за еплок-анс; e—i - vurseieff/n дос-
тосям нам, еошшн. goкaсoceлслco еекумешпо-
ция; —ier! п равницо. низина.
ügtг—1ägdгt е жител ио ра—шнша, ].'.--
U—iiticss т: obre - нeпрeaь'нaтю, шспрсслонно
mnUtTlissui* tr; untrnb. нс извършвам, нс изпълня’
вам- оставям; пeoптеaoм: 1nuutlese les! отка¬
жи сс ют ласо!; пиесНа,, Cin Ai—iriilclecn! ос¬
тави тия глупости!; с—г Arle*u, Re*en - оста¬
вя’ р-Оета, пропуски’ пьттзaцe: nee Hit —,
diu Seihe ггс il/u-eij zu 'rüfnn пропуснело е до
сс провери свеевременне соя eoбoтo; Untcr-
lees1ng/-

Unterlässungs/fall
574
ünUctIässunge/fe1I m* im — з случай но нтиспьп-
ц—шит; —ZUC-tr ш опуш—]!«!—.
Unterlauf е долна течтшие (па рока).
unUitieufin* untrnb, I. inti- s 1- промъква сс, (за
прошка). изплъзва се (0умaj- 11— ist ein Filier
mnt/t1дuIleu’hg промъкнало ми се с грешки.
допуснел съм грешки (случайно, несъзнател¬
но). Sics/s Waat ist -Cm rieter1gc)lenfe— сози
—ума му се изплъзна случайно; mii — минава
покрай другото, шeзoбeлясaшo; З-кeьcяевo’.
опичам: Си Ange -,' mit Blut — окото с кръвя¬
сало; II- //: спорт-: /е; Gcjrcr ie RirgUcip/
— oб-сcр-gявo’ противнико 'и при ОарСа, кого
се промъквам по- нечо.
ueUirläuiig adj. подливно (колело на малницaj;
Unterleder /т гьон. подметки.
unert1igtn1 //: trnb. 1. слагам под, поставям пе-
НШ’. подлагам: Sur Hunnu Eier znm Brüiir —
поставям яйца по- кокошката за мътене; на¬
саждим кокошките; icb labe roch '—е DerUe
imutgningu подложих още едно е-сяле- Сет
MusiU wurde nie Text iiierguiuee съчинен Ос
текст към музиката- 2- прсн. припи'—ом, тълку¬
вам н-пeoe!лшo: с—п Auee'rucC '-е fe1e1Cu
Brlcueung — влагам погрешно значеиие е из-
каззанс-
untcteCgrn2 tu untrnb* подлагам. покривам отдо¬
лу, отзад: irr Spi/ec- ist mit Sic—Ioi пии/г-ее'
огле-алюсо с покрито отзад 'ъ' станиол-
mntrt^lCgte5 adj. 1- (u—n ~) по—слио. стоящ по-
дeлт (от Друг по способности, знания и поО-);
2, вж. unterliegen2’
Unterleib е корем.
UeUureeils/IctSce п меО* гинекологично заболя¬
ване; —Uyphus ш меО. коремен тиф.
UnUirliiiniei ш воен. младши лейтенант.
Uniutitl п делен клепач.
meUttTiigie*1 intr* h untrnb, 1. претърпя—-’ по¬
ражение. Сизим побелен:. er isi iur Krcndlcil
ueeurlug/n не понесе Оол—стто. умря от нея-
апорш- knapp — сoгу0вaм, претърпявам поро-
жсние с малък прсе—с на противника; 2- h под¬
лежа: int WeHrp/licHu — подлежа на ееенна по¬
винност, ns urUerllugt U-e Zwnilel. 1ise-’- не
подлежи ио съмнснис, че-.-
unterliegen*2 intr. h trab. 1- лежа отдолу, под нщ--
2- служа като юсиюва-
Unter/lippe / долна устна; -luft/долният пласт
на въздуха.
unterm рсзг. = unier Une.
untermalen tr* untrnb* 1. ируц-иром. слогем ос¬
новния тон (нс рисунка)- 2. скuuирaм (рисун¬
ка- картина); 3. прен* обрисувам пю-подреО-
ио-
ünttrmäIung g 1. прун-ир-ие, трти-ирoзкa; 2.
прсн* фои.
Unter/mann т. pL ^пт 1- по-чинеи- 2. спорт.
долният [човск] (нс пиpоми0cj: -maß п пад—
нормални размери pl*. тсгло.
unUt—ieii—g tr; trab* педзиждом: uim. iCcarriisci
—	обосновавам ищ. сеерттнческн.
niittmut—iscH adj. пол морското повърхност,
педзе-си-
metitmengin. meUurmingue tr- trnb. untrnb. зоОъ-
рквом. подмессим, смс^с^ом-
Uniurnluиe1H ш малоценен човек (умствено м
нравствено)-
Untt-mbcIt / пeeнoe’oнт: zu /in/ — waHzcz живея
като пр'цасмат'л’
UntcrnicIcn intr* h trnb* пренаемам (квартира),
Untermiete— m пeeнaeмoт]л. рсзи. кзартиранг-
mntrtminletin tra. untrnb. 1- минирам; поставям
мина (поО ищ-)- м пр)ан*; 2, прен* подрисим,
по-копавам, UntiretnierungrJ
r—itrmlscbt— = uniuticn/cn; Unti—mlsrHmng/.
urtcin рази; = izict Sui-
üetuteärHti pl, 12-тс нощи слсд Колс-а.
mnUrteCHecn* tr untrnb- предприемам (излст,
пътуване)- наемам сс ' нш.: er Hie ns nrett’
ronmuz, die Fra/c zm klären лой сс нос до изяс¬
ни въпросо-
U—iiuitnmtn и. Unternehmen;/1- начниание:
ui; gewigeee, Uülrus — риска-она. смело начИ’
нание, дела; 2. предприятие: nin ten'eb1ee.
,*11/11, - eeнcaСшлцo. '.турна предприятие;
nie — ringeln; lassen eaзcап4‘, п!кз!днрaм
пре-при/т«]-
mnti—nUHmiiS adj. предприемчив.
UiiUirelHei—ш. —s, предприсмач.
UnternchmerUue п, -s, — прсдприсмочсстве-
üиUunihnmnge/gutse е оух ии предприемчивост;
—insS/ предприемчивост.
nnictиCnnmиgeImsU1g adj. предприемчив.
üиictoZTizier е пoдoфuu]р, 'ержаит.
üиeuтoH/tгieгwicnu/.—-офицерски. 'сржонт'ки
караул.
mnii—o—enin tr: re/l. trnb* {(sicb) e-m —; (sicb D)
u—e ~) подчинявам (']),
meicro-Ciiid adj* грам: подчинителси (съюз).
UititpliiS н салoт, гoрaнu]я: dcs Kinl. Ses —
iCrer Linie —стега, зaлeгьт иа любовта им.
mnUu—'fäiU1tiH adj. като залог,
meUit'ilügie tr- trab. = ueturiiU/n-
Unterc—imi/предпосл-еен клас на 'рс-ию учи-
лише (в Германия):
u—et-rl/t— rcfl* untrnb: Oc'e-еам. расгoвeрям-
ünterrrdecг ш еьбe']—нuк-
UnterrC/ung/, —сп рaстoROр. Oe'c-a: c—n wicbiieu
—	vurmliinle уговарям важен рoстeзoр (за Ору-
-u-о); оатср: nie c—n — р/Гидии преговарям с
НКТ-
nnirrti'täsuetiere ndj* слабо. иe-oсгaтьчиe, нс-
прoпoeuuoиaлиe. малко пр]-епaзeи (партия
в парламента).
Unterricht ш. -s. — преподаване, обучение- заня¬
тие. урок: ncmsc—ссНИсНет — препо—азоие по
новите eзuии; u—m — g/—un, пиeriinn дазам икм.
уроци р/.; lut c-n ~ bcl/n, иеНт/п «мам урок
575
unterschlupfen
при икт-, вземим урок от него- - im Я/сПи/е.
in Grsrhbcbiu, Ie S'-äibu— чис. урок по смята¬
не. история. ]'«№; nnutu isi dein — днес нямо
занятия.
unterrichten in refl. imtmb* 1, преподавам, обу-
чевом: lin Schüler In Dcutsci — препо-азом ио.
оОучавом тчeииuu1e по немски език; 2- осве¬
домявам, информирам: das Bucb unictеieluce
(uns) ,/1— gui üler diese Fragen книгата ни ос-
ве-юмязо много добре по 1-'. въпро'«; sicb
übur uiw. — осведомявам 'с, ориентирам сс зо.
относно нщ.; UnterricHtungT.
unic—rliHieUcar/. 1- осв—ломси. ориентиран. 'ве-
—ущ; 2- образован-
UnterrlcHtcr е остар. младши 'ъ-нЯ’
Unter—trHUsrineti1U /учебна заведение- -arbtiU/
уч-Сше работа: Stu Ugeett*1Cte—ure Er/ich-
1neea—buIu учебно-възпитателна работа; —britfc
pl, писмо за кореспондентно обучение, препо-
досеие; —ТссЬ п учсСен предмет; —Hilm е култу¬
рен, научен филм; —•teegt / въпрос ио обуче¬
нието: UnleeеIcCis-und Etzi/bungsftigce въпро¬
си иа обучението и възпитанието, учeбню—RЬзпu-
сатслни въпро'«; —ging е ход иа обучението-
—■/ilbtt п учебно oбnoет; -giguesUine ш пред¬
мет иа обучението; -gtsptäcl п 6]']--. диску’
сия по урока; —■kündu / —иеектике. неуко зо
оОучени-то.
1-11—11111,11111111 adj, дидо)гиче'ан-
Unter—trHts/ku—sus е учебтн курс; —neUe—bei п
уч-Осн материал; —ntlbo/e / месо- на обучт-
нисто; —тип!,'.— ш министър ио пресветоса;
~ep—ärЬe / eсикьc. но който се пeeпe-аco;
—siurCt/ учебен чoе, урок; -mtsen п учебно,
про'вепю дело. прю'В]та- -ziel и цел ио обу¬
чението.
Unterrock е долно фуста,
11'11, разт — nzlur das-
unii—sigie tr- untrnb* (u—e cim'. ~) сaneтшaвo’,
сoСea]яca’ (пушене- влизане в лстищо):
Untersagung/.
Unter/sängct е стори глас певец; —seie е 1. и
Untiuscteur е пе-ложко. палсгазки (нспр. на
саксия, чайник— чаша— ютия)- 2- филос- вто¬
ро прeдпeеcoвko, прсл'нлаа (нс силогизъм). 3-
ирам. подчинено исe]ч]циe; —schelt/чи-нийки
зо подложки (поО чаша или поО асксня).
unUu—scHätzre tr: untrnb* н-деоц-нясам, подце-
ш/зам (силитс аи. нечия работа, помощник);
UnterscHätzung/
unUe—scHUieie* tr- untrnb* различ-сам, рoзпюс]o-
сем- отлнчовом; рaстeoн!чacaм: Sie Zwillinge
eInd sehr e1Cwnr zu — Oл!сиoц!С- много труд¬
но могат да сс розлнчат; du 1n'crs1C/ieeet Sici
1— niclus von iu-rnt S1Ьwuetit ти нс се eaспu-
чoeoи пе нищ; ют сeеceo 'и; iin Bc/ri/fc eind
richi //пап genug ug'ere1Ь*ndeg пенясиято ис
се еостисъчно точно розгроннч-ци; er hau ein
fein unterscheidendes Urteilsvermögen има тънък
аналитичен ум; Unterschfcidlnrgв/.
unterscheidend adj* 1. отличителен; 2. вж* unter¬
scheiden.
Unterscheidungs/gabe / -vermögen н способ¬
ност за различаване; -merkmal л; -Zeichen н
отличителен знак, белег,
Unterschenkel е анст* подбедрица.
üetits1ntdCt/1- долен пласт, слой; 2- по-почва.
irUtrsiCIebtn* tr* trab-, 2* т 3-. ряОио
mniiTsinicbee* untrnb* 1- пъхам, мушкам под
НШ-, подлагам: Scm K—ank/n cin Kise/n, inr
MuUUut c-n Fuß—enk — подлагам но болния
зьзтпaзниuo, слагам иа майката столче за кра¬
ката: er scbai s—n Are [Ici *1—] urtn— лой я хва¬
на под ръка- 2. подменям, подхвърлям: BubcHu,
UeUir/c—, ein TueUimeиU — подменям писмо,
документи, зозешошие; ein Kind — подменям
—есе; 3- придавам, приписвам (фолшив сми¬
съл): s—n Wa—U/n п—п Ha-schcn Sirr — изопача¬
вам думите му. зпoгo’ нтзeeтц. погрешен
смисъл з думите му; Ueti—srlbibung/
U—ii-scbicl ш- —s, —е разлики, различи—; отличие:
det — !,', 1ies,-, рoслuкoтo с в сова. че--.; ein —
wie Tag und Niche разлико ел неОстю до зем/’
то; рсзг, е, Isi ubn — /wischen Arbnit u—l A—Iciu
ел робете де риОето «ми разлика; ias lache k-
и — бeсрaзличнo е, все едно е; mii — с ‘елки
р-зли)-- zmi — von c-m е отличие ют икг.
^'.1,1111/1— adj. 1- различен; 2- т остср-
1—Ut—erCteelirЬ кснц. зсякокеи. eoсши.
в'eвьз‘южц« (хopcj;
metetsibirdeirb adj, кснц- н-колт/но, —ассо
(хоро); някои и лругн-
unUitsiHicIslns adj- --некъв: adv: без [никакво]
распикO’
UnUr—siblfl п иор долно чест но кораб (която а
във водете):
unUctecHIäcHtIg ad), педлизеш (колело ни мсл-
ница)*
Ueiirscilbj е печ, (Долен) крои иа страница;
с—д—ж с кeъ'гoеoш! крика. „по cтeс)и“J
uneitsib1egin*1 tr; trnb*. пю—пъсом; пю—визем:
ibn Bc-nc, Ciu Arie - подзивом, кръстосвам
(по турски крака)— кръстосвам, екeъеceo’
ръцс-
ugUi—e1H1igur*| tr untrnb. 1. зneтneтрeбязa‘.
eт)eaдвo’, присвоя-ом (пори)’ укри-ом (пис¬
мо. документи)- 2. пртмълчосом: Tcisacic; ~
премълч-в-м, укривам факти«-
^1.1,1111111/ /- -еи 1. злoтпoтe-бпeиue; хло-
упeceeСa; 2, вж. ug'/rsiCligug*’
UeUire1Ь1uif е, -s, -е измама; злoтпoce-бo. краж’
Ое: c—r — injuhce извършвам спeтпoтрeбo-
UrtiescHlrct т- —s, -е 1- убежище, педслен- 2.
воен- леко прикриеше; зe’nян)0-
un'i—siHlu'lrr. unirtsiHlücfue intr* s trab, у)’
ривам '', номиром тOeж!Щ-, пюеелoнявaм '',

unterschneiden
576
untu—seb—eilte* tr* untrnb. мели- педрязвом косо
отдолу
Ünt1rsrHetidung/рхн/ш. косо исeязoнo долна
ссрино но корииз-
mnUu—sebaCbbee* in refl* untrnb- подписвам (пиа-
мо* Оокумонм- пълномощно); подписвам 'е;
прен. одобрявам: Siesc Meinung, les kirn ich
nicli ~ нс мото до сс съглася с лозе мнение, с
сови- UnterscH-C-bung/
untitsiHtriUie* tr; untrnb,; с—п Preis ~ предлагам
по-ниско цена ел предложената; Cie Einnahme;
Cal/; du; Voransehlae uglctscCti'tun приходите
са по-малко ос nee-з!--нec0’
Unterschritt /подпис: s—c — 111,1/1 подписвам. па-
стазям подписа 'и; търг, '-е — clrCoii; вземам
подпис; c—r Bti/f /пт ~ voricgun пe-иoе4‘. пе-
давом писмо за по-пи'- кснц. Ciu ~ ie Nein;
/е, 8'11'1, vallzinbnn 'лигем подписа си з име¬
то на -ържозото; ^е ee1muln съСирем подпи¬
си (за резолюция)-
UnUutsrH—IlUilsainImeg / 'ъоиране ио. 'ъСeaши
по-писи (напр. поО нcпмцияj*
mnti—srH—bfUs/i—crbttgU adj. имащ право ио под-
пи'-
Unterschr-fie>pp-)be/тьpп- образец от подпис (нс
шаф—, Директор, прокурисм)-
UntcrscHuss е. -/,. —е дефицит, недостиг.
UиUcre1Hаc11u/—юлтц праг.
metetschwilltg adj. паих, ссаващ под прати но
CЬЗИ0HU]1Ю.
UиUirrsrhaungrи апорт, по-мах- —sutlnrt п мор*
noлзo-нииа: les s teucHt unter подводницата
сс потопя.
UnUirscibhhI/lalle /мор. капан за ne-зo-ииии;
-jäge— е мор. изтребител на пo-зo-ииuИ’
Unterseeboot(s)krieg е пе-со-иа -ой—-. еоино с
пю-cю-ииuИ’
unterseeisch adj* подводен.
Unter/sekunda / шести кла' (на дeвeмoклaенu
германска гимназия); -sekundäner т шесгак-
пa'ник (вж* Unctrsekundn).
untersetzen1 tr; trab* пю'лазям, 'логом ют-елу.
под: s-e Nceun — по-писвом 'е- icn Eimut —
подлагам кофата.
untersetzen1 tn untrnb. (eit cim- ~) смс'еам (c
нщ)-
Untersetzer m вж* Uetereet/1—
untersetzt adj. 1. набит (фмпурс- човск); 2. вж*
mntu—snUzce-
UneeräleEtheIt/, — набитост (на фигура).
untersiegeln tr: untmb* подпечатвам,
untersinken* intr* s trab, потъвам,
unterspülen tr. untrnb* (зс реки) подмивам,
подкопавам (вряп); Unterspülung/.
Uneersennessekreeär ш главен секретар; помощ¬
ник-министър.
Unterstand ш 1. восн скривалище, каземат; 2.
убежище, подслон: e-m ~ geben давам нкм.
убежище.
ueUctstärebg adj, 1- бот. долусто/щ (плодник);
2. зоол. носочеи много шoсo- (проДон крои не
кои, повоДо)*
unUu—sUirUin tr; trnb. пъхам юг-елу.
ieUctst1Hir*1 intr; h trab* подсленя-им 'e; —a-
мнром подслон-
ueUc—sttHie’2 intr. А refl* untrnb, 1. (c-m	по—чн-
цясо.’ се, съм подчинен, покор/зим сс, нами¬
рам '— по- ръководството но нкт.: er 1—1/1,11;!
mir лой ми 0—шс подчинен; 2. подлежа: Са,
Vergehen intutsteHt dem Gerichl простъпките
подлежи ио съдебна разглеждане; 3- rcß* смея,
песмяеом, пeсeonяcoм си, eтнoca’ се:
urtuteunH Sicb! посмей 'ама!; mcs — Siu sicb!
как 'местт!
uetutstrilue1 tr; rcß* trnb. 1- поставям (нШ’) пад
стряха, на зозет: ein Fiirrcl, n-n Wagun ~ по¬
ставям колело, кола под 'гряха, ио завет; 2- по¬
ставям под ищ. отдолу, подлагам: ein Fass ~
поставям буре eт-oпу- le— Partie— Krippen ~
слагам ио конете подвижни ясли; 3. refl. под-
'ленявом се (нспр. при ДъжД); Unterstellung/,
uilutsUtllce* tr: refl. untrnb* 1- (n—m, c—r Sccln, uiw.
~) подчинявам, пестозям пол нечие управле¬
ние, зе-е’'гвю, шо-зор- refl подчинявам 'с.
по-чи-с- съм: e—m Vorgesetzern. e-r Bnbö—lu
ugt/rstellt subn подчинен съм на дадсн начал¬
ник, л-е-не в]дем'гзо; sieb c-m Vorgesetzten
— полчнн/сом се ше началник- 2- (c-m cim'. ~)
приписеом: п-е c—uTci, c—n Ansicht. е—е AbsbcHu
~ припи'--’. обвинявам нкп. е л—янис, мне¬
ние. иомереиие; 3. приемам (временно), -опу'-
ком (ОсДен случай хипотетично)’ Unterste¬
llung/
unterstellt adj* 1. вж. mnuu—sU/ll/n2; 2. подвсдом-
ствеи-
nnteгsereiceen* tr; untrnb. подчертавам, изтъквам,
и прсн-: e-e Stelle im	подчертавам пасаж
от книгата; er hat s-e Ansicht mit wenigen Worten
nntersericeen той изтъкна мнението си с някол¬
ко думи; Unterstreichung/
Unterströmnng/пoдмолно течение.
Unterssufe/1. долен курс (вучuлuщej; 2. низша
степен.	’
unterstützen tr- untmb- подпирам (главата си,
овошка. мост); подкрепям, м првн*; пран, под¬
помагам (безработен): e-n mit Geld - подпо¬
магам нкг. парично.
UrtersStüzunr/I. поддръжка, помощ: ~ bei der
Arbeit помагане при работата; e-m е-е ~
gewähren отпускам, давам нкм. помощ; e-m s-
е ~ ^gedeihen lassen оказвам нкм. помощ; 2.
восн* поддръжка, подкрепление: mit - von
Panzern с подкрепата, на танкове; 3. вж,
unterstützen.
unterseüeznngsbedürftig adj, нуждаещ се от
помощ, поддръжка, подпомагане.
Unterstützungsempfänger ш получаващ помощ,
издръжка; -kasse/спомагателна каса; -satz т
фиксиран размер на парична помощ.

577
unterzeichnen
untersuchen tu untmb. 1. проучвам. исспe-вoм
(и научно): cim. eul s-n Wu—t - изследвам ищ-.
за до установя 'тейио'тса му; 2- меО, преглеж¬
дам (волен), 3. рoс'лe-eaм (и юр.)— nрoшсз]ж-
-ом. прозя ^--'13«—: с-с Klag/sccbc eurtcbeibcb
~ проучвам, рaс'Л]-вaм 'ъ-сОно жалби, оплок-
заие-
Untersnceung / 1. юр* 'ле-'rcuc, ра''лслеанс:
с-е ~ Züircn, vrrieHmce -о-я следствие. пред¬
приемам р—'^---—-]' е—с-gegen е-п ebglnbtnn
зозеждом сле-'гви] срещу икт.: 2- изследва¬
не: -cn ü—ur uiw. А uз'n]-зoни4 върху ищ.; 3-
моД* претлед.
Untursmrnuegs/amssinmss м юр. 'лсдств]]- кю-
ми'«я; —ЬгТп;/ е 1- -ловно меО. резултат ют
изследването; 2. юр* резултат от слслст—нссо;
—■giliиgгиcfгIr, е пюл'лсл'лз—н (а)--grfaegits
п сoтcoр за прe-eeриттпнo епe-'тзиe; -Ce/U /
прт-еорителен сo1eeр; -kamicr / юр. 'лел-
ствсно отделение (нс аъО): ——briet— е съде¬
бен 'лe-oзoтeп. сь-И4-сп-лoR0ceп; —-stcIioe /
опитно стoнuи4; —sUtllt / пункт. място зо про¬
верка; —virfeHtir п юр. 'n]Д'тз]ИO прoисвoд-
сТВЮ. 'л]-'С3И]-
UntirUägi/atbiitct ш пoдсe’]н работник; -/еи
е подземно стрoитenеcвo; итн, па—'—’]— из¬
работка; —Itirbtb ш мин, подземна експлоало-
^14.
Uiitriätilt [-тИлис] /осмор- елече; корсаж.
nnttelan ad), подчинен. подвл-ссен-
UnUi—tan m. —s (—еи) 1- остср. поданик; 2- мат.
кe-neстelH’
mniitiärbg	adj. 1- покорен: Ihr 1gtuttä—-geuut
Diueur ваш покорен слуга; 2- оспор* подвло'-
тец. подчинен.
urUi—Uir"iIib adj* падт-рифен, по-нисък ат то-
рифосо: — nztiobri wcr/ur получ-сом по-ши'-
ко от тарифното вьзшoгрaждтцнe (за извърше¬
ната ое мен работа).
Unterlasst / чнниИко зо чаша.
unietUauiHee trnb* I- tu петопям; II. intr. s 1- гмур-
ком ст. потапям 'С- прен. зoтьвaм; 2- прсн, из-
ч]сeo’- сaттocoм '': bi lut Graßstc/i — !зчeс’
вам. скривам сс е големия трил; 3. ссазам ——-
neгaлeн-
Untittiil ш дeпнo чо^т.
mntr—tiIIun, unUirtlllen tr: untrnb- розчленявом.
eoсдeля’: diu Skala Ist ir zehn Teile unuergctnilt-
nglu—tcilt сколаса сс дели но десет части;
Urt1—t1IIurgr’
Uilr-IIicl in подзаглавие-
Unter'«— m 1- л/гз. уцтертон. 2. прам. отс-цък.
нелко: е-с Suimme rizu - du— Euru/ung тлес - бсз
никакъв ост-цък на вълн-нит; tr sprccl nie е-
е - von Egtrüeeugg е думите му сс дeлoзянe
нютко ос възмущение-
ugUc—Uribbin* //: untmb*: eiw. — прсдстовя’ ищ.
зо по—молко (отколкото е всъщност).
nrte—trcecn* inlr, s trnb* noд'nюияeам 'е, 'кри¬
вим сс под НШ- (при Дъжд).
ürU1—t—tUhtagc [-оже] /Тррикотежца Оельо.
n—lc-innitLn tr* untmb- прекарвам тунел (поО
планина— .ишаив)*— есе Hai du— B/eg uiictUmirnii
под плоиииого прокараха тунел-
nrtiuuäcbscnadj* part.: мод* mii m-ldnm H/bscl
— c рoзeoснaлo трoитлаuия; гота, mit Fuji —
прoрoенaлo c мaсиuиo fм]'юI-
ugii—mä—is oетa^p; 1- долу- 2. надолу- 3. =
n—iurHälb-
üeiгtaäs1n1/бeл ьо.
Unterwäschen* tr; untrnb* по—мнеам, полкопо-
зам- пю—ршеим Оряг (за реко)-
Uиtirraisser п подпочвено -ю-o; -bcHinllung /
подею-ен масаж; —■loibt/мор. пю-зодио Оом-
Оо- —Uraitutrk п пюдво-на -лeктрoпрoисвo-—
ио слoцuия- —nikaoplne п хиерофаш;
—'Schalle—legi / подводна oaтстичeскo съо-
ръж']—«-.
пиес-аГ/, adv: 1- по път/. през време но пъсуза-
истЮ:’ рсзп* von — uim, песН Haus. sch-cUe; през
време но пътузаиесе испрaшoм нш. вкъщи;
cim. — miUnuCmug по пътя ззсмом нш.; ciw, —
lassen пран* тосто-ям ищ. (наполовина); и'
то десършвом; 2- шо пъс (зс наасм- зи някъде):
der Atze Ise schon — лeкaeят с ио път зо нисом,
mnic—wCt1ti adv: понякога; междувременно.
unictwCisun* tr: untrnb- но'гослязом, получавам,
-овом указание: с-п !и пет, D — упътвам икт. з
нещо. Untt—wltsung/
Uiliuucle / 1- мит* ;—/- отвъдният '341. цир’
'1-010 иа мъртвите, античния; ад (особено -у
старите гърци); 2* пран, die — I; /пи
GroßseälUnr измести, ттoикoтo (престъпници¬
те): .дънело“ з големите тродювс-
mnii—maritn* tr: refl, untrnb* 1. пакар/сом, под¬
чинявам; зороСеам (народ. 'трoшeI: ,*11 с-п —
паааряаом 'е, подчинявам сс -км,; 2, подла¬
та’- палх—ърлям: c—r c—m Verlöt — по;длога‘ икт-
на рoспн1- c-n c—r Prülueg — подлагам ик^г. иа
uсп««г. но нзпнлоннс; UnteuTvetTingg/
Unterwerk п ei. по-'Л-иш«я.
nneermt-Ii; tr. untrnb* подценявам, Unter-
uertmeg./-
unii—aerUIg ndj. малаце—ти-
Untcrwcitl/Uiit / — малоценност,
ueliraai—ice* refl, untmb. ногьросем сс c нш-.
наемам се.
Ueiiry'biCsebUr /мор. полветрецо страна,
mnicrmöelii tu untmb* архит. сoсвo-яза‘ под¬
земно помещение-.
mneermühlie tr* untrnb, вж* urtnretele—,
mnii—müttbg adj. 1- покертн, 'мшрсш- 2- рooene’
пси.сср-илсн-
U—Itrzchn ш долен сьO-
meeetzllcHece tr. untmb* подписвам (писмо, ео-
тозор, присъда); UnUiter^^llnung/^'.
37 Немско-български речник, т. 2

Unterzeichnete
578
UntitetirCeiUi(—) ш, —r, —и подписалият; gonт-
подписаш«//;’
Untiterug a б-льо, долни лрехн-
ueUc—eitHin*1 u; trnb. 1. обличам бельо, обличам
отдолу: тегни LeibmäecЬ/ — оСличам топли
долни дрехи- 2. атр, пюлзиж—ам отдолу: е-п
Balken - подзнжеом ' греди; 3. провирам по¬
иш.
ueUtreItbin*1 п: refl. unti-ab* подхвърлям. под¬
лагам: sich c-t Kur, е-i Elngri/Z — подлогом сс
но лечение, не операция- er ти,, sich rrci c-t
PrülUzg ~ лой тряСси —и '— подложи не оше
ели— изпит.
unUil/ ndj. ше-ълСок, плитък,
Untie/i1/ плитко място. плисаознна-
Uneic/c-//miW-o 0]:—-, громи——- дълбочини,
UnUir— п звяр-чудевишС’
urUilg/et ndj* 1- неизлечим (нeпнoj; 2- икон* ис-
нзплосим. непегосяем (Дъчи)’ неескупнм (ипо¬
тека):
intrigier adj. 1- непенесим. непосилен (Дъл¬
гове— положение); 2. невъзможен зо несене
(рокля. Драха).
Untragbar-ce/Ij/ шепонос«’.';^.
urt—ernba— adj- неделим, иерозделен. н]рaсnъ-
ч-н- «раа- шeюcдeпяe’ (праОстовка. частица)-
Unt-tzn/c-ktbe / ц-дeпи‘eет. ]-eoспъчцoст;
грам. —сотделяемаст.
u—iatu adj, (u—e, e—r Seele ~) н]зeeeн. вероло’
мсн: c-m ~ wcr/cz изменям -км.; c-n s—r Pfi-rli
~ macien накарвам нкт. до изменя на дълго 'и.
UeU—cuc / нeвярнoеc; измяна. нси-вярo (в бра-
кcj: втролом'лсе: е—е — an е—т /пдпЬпп изме¬
ням нам.; die — erCIägt theun cigeneg Hc——; ве¬
роломството се зръщо-
miU—öeU1!rH, meitöeUbit. uiUrösU1IrH adj- безуте¬
шен, неутешим-
mnttülgltcn. untrüglicH adf непогрешим. който ие
лъж'е (вкус- чувство)- -Осолю;—; точен: mil-tt
Geneu-gU/IU ' абсолютна точно';-
UrtuÖglichkeli, üиUtügIIrnditU / непогрешимост.
rrtücniig adj. иетодси. иск—лърен, Н]'по'о0]Н-
üиiü1nuIдU1it / н]кoдьрнo'т. иетедио'г.
UntmgieU/лошо привичка; порок.
mrem(rIItrn кснц, оатср. неудобен. шсумсстси.
unübi—brück/ar ndj* пран* непреодолим. неот¬
страним, непримирим (противоречия).
niü-iult/i adj. необмислен (постъпка. Оуми),
прибързан-
ürüIctecgUHeIi /. -еп н]юбмиеп]нoст-
riüicrsdHrUitbau adj* нс«^.-«’, непреодолим,
r—ülirsthbar adj* иеобозрим. огромен. необя¬
тен (страна), неизмерим: ~с Folgee неизме¬
рими ПOCЛ]ЛUUИ’
üиülers&hbardett / исоОятию'1. нeю0oсрuмoсп,
иeuсм]ршмюепJ
unüberaitzbar, unübersetzlich adj. непрезю-им-
unübersichtlich adj. иeпрeтп]д-и, труден за
орн-неиран- (мcеmнoсмj- неясен. и—пр—тлслсш
(таблица)-
unübereUeIgbir, mnü-i—stIfglliH ad). цепреодо-
лИМ-
n—ü—crtrefZlIcH. ueübi—Urti/bir, niültetre/lIch.
unübirUrh/fin adj. неш-дм/тат. Сезподеоеш-
meübt—aineiirn. u—ü-t-aiedlirb ad). 1- непрео¬
долим (труДности)’ 2- непобедим; штпреез--
мосм (кропоат)*
mimmgängl-rn ad). 1- необходим. неминуем, н-’
шзотжен. oСязoгenтн: i-es Isi - rotuuz/ig лова
е абсолютна необходимо- 2- нсeoшиceп'н, со-
межис-
UeuigärgltiHUitt / ш-‘ннтeмюсc. аСсалют]-
необходимост, неизбежност.
mnuisrCränkU adj, неограничен,
mnmmsuößlirb adj* 1- цеепревержшм. Сезспюрсн,
необорим; 2- неотменяем (лcкoнj.
ünmmeUöB1IcnUiit /1- иeoпeюeeржимoс1; 2. ис—
осмснясмасл (на закон).
геишии-Сси adj. откровен, прям; adv; —опра—
зю. без заобикалки: eiucs — seenn казвам нщ.
прямо, откровена, шапрозо е очите, Оез '—0-
Онаолки-
ununUt—b—ochci adj. непрекъснат, ш]пee'тoн]H
(шум).
mnvuränei—lIiH adj. непроменлив. неизмсиим-
-ршм— нтизменяем (чисти на речта).
Uivi^^äiCceebibicie / нтпрюменяемест, -].'’]-
ня—мост-
mnvitinianttetrH adj* Сезолговюреи (Думи, Дър¬
жание); —е Rndn—utun безотговорни приказки.
дрънкалия’
Uevi^rcniunrilichdibe / безютговюриосс.
nevctämßctilcn ndj. юр. и—агчужлаем, и—про-о-
засм-
nrvcrIгeecretcH, urverllsserllch adj* непоправим
(злоОай- престъпник- подлец- оптимист).
nivc—/iniliin adj. H]сo-ьпж]т]пcи.
üиver—!иd1irbUcit/неоадъл жител нос;,
rivi-blümi adj* прям. неприкрит; adv, без '00-
Oикoпки, иопреео: c-m ~ diu WeHtbetu. scIru
Meinung sa/un казвам икм. шсгии-ги, мнение¬
то си неправо, Оез сooбшкапкU’
unvitbtbr/U adj* непо-крепсн с писмо документ.
nnvcri—üeieicn adj. ненарушим, непоклатим
(лakoн); непюкюлеОим: ~- Tr/un. Versehmbu-
eenbniu ненарушимо зярно'т. -«'кретиост-
Unverbrüchlichkeit /ненарушимост, непоколе¬
бимост, непоклатимо ст.
unverbunden adj* несвързан; и]nр]зърсoи-
unverbürgt adj* и]пoтзьрgeи; истарантираи (ка¬
чество)-
unverdächtig adj. невнушаващ подозрение,
unverdaulich adj. несмилаем, трудно смилаем,
и прен. (ядене, четиво).
Unverdaulichhkit/несмилаемост.
unverderblich ndj* неподлежащ на разваляне
(стока).

579
unversteuert
uevcrdtteU adj* нeзoелтжeн.
uevc—Sterecr/eißin, —ие!,. adv, и]сa'луж]ию,
uevctdh—lii ndj. непорочен. непюкзар-н- нeрoс-
eon-н (стока),
Ueverdotbcnheti f нспоквореност. ц]рoсвaпe~
ност.
mevcr/rosscn ndj. ц-умереш, пессеянссвош.
търпели—. издръжлив докрай (в работата);
невъзмутим; adv. Оез -и му -отстис-
UiverSrossenhett /^i^o^^'^c^/^H^^r^^o, търпслив;';.
unvctcleli adj* 1- неоОлатюрюдеи, непелоОрен
(ПороДа); 2- техн* неоОогатен. нсоглемсрувон
(руда). .
n;veeTn(i)-!ciU ndj. неомъжено, цсюжеиси-
mnvitUtdtgi adj* ш'пoneжиn клетва,
urvirtinba— adj, несъвместим: —е WllntscrücCc
непримирими противоречи/-
UeverCinbatkcbU / несъвместимост.
unvu—/ä1scbi adj* н-подпр-сен, шсфолшшфипи—
ран: нoтурoпeн. чист (мшс.ло).
mnvetfäigeirH adj. безобиден. Oссхüтрo'ceц; бе'
—дни мисли- ш-зи-сн, бсзвред-ц (сроДство).
UnverZängeicliUtiU / бeзхитeoетшeст. 0—00!—-
НО '1-
unverl—otte adj. 1- рсзг. дързък- безочлив- 2-
цeвъсмтти’. н-смутим (нему иипи окото)-
Unverf—h—tnHibU / 1- дързост; Сезочлнсост' 2.
шсс’тcи‘eет.
unvergänglich adj. нетленен, иепрехо-ец. вечсн
(слaвcj.
UevergänglirHUibi /истлеииесс. нeпрeхe-нюет.
ieve—gess1*cn, uevirgtsslIcn adj- цeсoСрocн’, по¬
метен (часове- преживявания. внclимлвнuя);
üиvergгssliclnlU1it /^Н^<зо^с^р^*^^1М10^сзт^.
mnve—glibiHlbin. ueve—gllbcHItiH ndj. —ссро—ним,
0eспюдoСeи; шссровшеш (мисловно вогашашво-
чср* пpcцuяj;
i—virbäiinlsiä/ig adj* ш-еърaз’тртш,
unvi—noffe adj* шсшаесеш, неочакван (срощи).
ц-предсидеш: поел* — komme oHu коксесе не
очакваш. теса ти 'е случва.
unvi—HhHIrn adj. яс—ш, --скрит. -сскризан.
urvc-hülli adj. неприкрит, /——— открит; liu ~'
WcirC/ie палата, чистото исти—О’
urvcrjäb—U adj. —смишол е ловкост,
unvr—käuiiirb ndj. —спрее-ео-м,
urverktnnia— adj. очевидец. явен, цe'ь’шeш,
urvirkü—e.e adj. ш—съкроссн, —'скъ''—-
invctlCUelicH. n—ve 1-111/111/// н-приа;'—;-——-.
цeшoртш!м (зокен)-
UnverlCUzliiHkilU- Unverletzbarkeit / ш-пeи-
коснестносп (ни личност, жилище), шс—
]oeтни’oсc (на закон).
ugvcrlct/t adj. пял, шсвредим-
igvcrmäHIt adj. неомъжена, —сожс—тш, незоео-
мсн-
unvc—eitdlicH «е// шензоежсц, неминуем: sich ins
Uiivcrmniilicbn Zugen примирявам се ' —сиз0>—ж’
НЮТЮ-
UnveпmeliПlcheeIt/ нeшсOeжиюсп, иeминт]мoст.
unvermittelt adj* внезапен, Оез по-тетоека.
Оез преход; adv. иапраео. иеца-ейио-
Unvermögen п безсилие; неспособност.
unvermögend adj. 1. бслен, итимотен; 2. без¬
силен. --способен. не з съслюя—шс -о.
Unvermögendheit /бедност.
Unvermögenheit/безсилие, исспасеОнюсп^.
Unvermögensfall е: in — при неплотежоспо-
сюОиосп-
unvermutet adj. неочакван, непре-еш-еи. внеза¬
пен (ревизия- срещи): wir Ure/en uns —нит
сс срещнахме шен-дей-о.
unvernehmlich ndj. недоловим, неясен. нeчтп, ис-
рoзСeoш (Думм- тонове).
Unvernmnlt/бсзразсъдссео- неразумню'Т-
mnvereüeltig adj, оезразсъдти. шeрaсумeн (човек,-
Думи)*
unverrichtet, unverrichtet adj. цeизпьnшeц. Н'-
исeьрш]ц, шс'върш—ш; —tt Dirge. Seche без до
'« свьршo. б-з -е съм си свършил работата,
б]зeтзулcатшю, нaпeoзцe: — e/e-clir отивом си
' призш! ръце, 0-' до съм свършил ННШО-
uevir—ückbet. mnvi—rückbe—, urvtr—ürkU adj. —e-
поколеОимс. твърд. непоклатим (цел. фшит
понятие); цeecкпeцeш: cim. — im Ange /ebeluen
не снемем очите 'и от нщ., следя —ш, штО’
ткланна ' поглед; еп/ sein Z-uI — irsj/hnn eьeвя
ш—алклошш; към целта '«.
unverschämt«//// б-зсрем-н, нагъл-
UeversrhäiiHcii /, — oeзсea‘!e. наглост
urviusibuliti adj. 1- оез дългове (имение); нс-
зоел7>ж].^.л;2. шeсo'лтжeш, ис по своя вино: ein
—cs Unglück цeзoсптж]нo нешосги—’
unvctsrnmiiieet/meßrn- -metsu adv: шeзoспуж]’
но. без еино-
unvt—eiHcns adv* вш-зопше, ненадейно.
unvcrsch—i, unvr—srii—U ad), шепонфе;]—], цял. —'-
иокърн—и- —терс—нМ’
invrtsirlir—i adj- —'зоспрохесан
unversiegbar, mive—slegbet, unv/r.sicgl!ch adj.
нeпр'еьхвoщ, м пран (извор, източник): т—с —с
Qnelle ecelieclcr Starke цт!счeрпoe‘ извор но
-ухоешн снлн.
uevit^siigeli. ulversicgcli ad), иезопечотон-
invc—söHnlicH adj. шепримнрнм-
UnversoHeIIrЬkгit/нnпpимнpи.мouг.
uevc—souji adj. необезпечен; С-з средство (за
съществуване).
Unverstand е 0есрaзсъgеcвo, н—разумшост-
unvc—sUinitn adj. шерозбраш. непрнзноп irtülii
sici - сей сс чтeетeтeo ш]рoзoea].
mevctstäneig adj. —срозумен, oтзрaссьдтц, штрез’
Орен- глупав (човек, ж-'—-. леле, мпoдeжI.
unvcrständlicH adj. непонятен, —с/сен. ше-
резОрон (Опми и Ор,)-
üeversUäeelirHkгit /цепoшятшoеc. н-ясност-
Unverständnis п иeeaсбuрaнe.
mrvr—sUrui—U nd), н-обложеш ' данък

unversucht
589
unvctsmrnu adj. нснспнтaц, нсисnрюoвoц: nichts —
lass/n опитвам всички сре-'тво-
unvc—iilg—i—, mnvctttigba— adj. неизкореним,
нсушнщожнм. ц'изтр'0им, и прен,
invetUräglliH adj.	1- еeoдлнв, несго-орлив;
оатср. ——понеси’; 2. несъвместим,
Unverträglichkell/L сведливосг; 2. нeеьв’e-
сГИМЮСТГ.
unvcrwiedU ndj. вторачен. всрснчсн. вперен.: е—п,
etw. ^и B-ieUe, 11,111— —' ссел/м очи ют икт,.
ог нщ-; гледам икт., нщ. втренчено, вторачено,
mnvc—weiHselbar ndj. който нс можс —а '' сбърка,
който се познава веднага (плас, почерк)*
uevctuehri ndj, ns isi j—m — zm всеки c 'еоСоден
ЛИ’--, никому нс е сoСрoнeи0’
un verweilt, mnve—wiilt adj. незабавен; adv; ec—’
него-
mivi—utldllrH, u—virwCikibcn adj. иеувяхвощ.
пост, неуес-аем-
mиveryie1tcn, rnvcrmisibcb adj. негниет, цeрoс-
пaгoш 'е- поет, нетленен.
mevctmuedbet. unvcrwSndbat cdj- неуязвим,
шсшороишм-
mrverwüsUlbch adj. 1- троен, з-раз; неразрушим:
nin —e—Senil много здрав плат (няма скъсване)’
2* н—съкрушим. иесломим, неуморим (човек,
зОрово); неизчерпаем (енергия, хумор).
üиvermÜsietcHkeie / ц]'ъкртшимюст. ис'ломи-
мост (на анарпня): траинест. с-рoзинo, якост
(нс плат)*
unverzagt adj* непалиш духом, неотпускаш пла¬
за, --губещ кураж; цеизиеметсещ, иeo0]зсь—
рчсн, твeртц. ' упюсацие: sc! - - нс туби кураж'.
пере главата!- — in liu Zukunft lilcden гледам
уверено, ' упюсаиие з Оъ-сщсто-
Un veIzangeeiI/ нсоОтзсърчсиост; увсрснас; в
Съдсщсто, упюзаишС’
unverzeihlich, unverzeihlich cdj. непростим
(грешка).
Unverzeielichkeit, Unverzeihlichkeit f непрос-
тимост.
unverzinslich, unverzinslich ndj* безлихвен, без-
процентен.
unverzüglich adj* незабавен,
unvollkommen adj* несъвършен.
Unvollkommenheit/несъвършенство,
unvollständig ndj* непълен: nach -en Meldungen
по непълни сведения.
unvoraussehbar adj. непредвидим, който не
може да се предвиди, да се предугади.
unvorbeпeteIa^/ неподготвен,
unvordenklich adj*: seit -en Zeiten от незапом¬
нени времена.
unvoreingenommen adj, непредубеден, безпре-
взетост, обективен.
unvorgreifice adj, кснц, немеродавен, неком¬
петентен, незадължителен (мнснис); adv, без
да желая да се наложа, да влияя.
mevh—nctgrscHrn ndj, цепредвидец.
unvo—säUellrH adj. ц-пeтДЦO’-р]н, неумишлен,
mivh—sbcnttg adj. нспредпезлив-
üevh—sIrHuIgke!i f итпре-позл«!вюст.
uevh—sicllla— adj* шeRЬoбрaсим. много голям,
uemäglu cdj- неподлежиш, иепеддозош се но
измерване. не—ссоМ’
unwahr adj. неверен, лъжлив, нсистннск«-
Un wahnbe/tU неистина.
miaiHtsiHiilebin adj* неверюятеи-
Unman—siHciniichkcit/HeBepoa;HocT.
unaänielbar ndj* неизменен. -]]'’——]’, н—прО’
мс—лис (вярност).
Ue ^^^t^r^^lba^irdeiU / ие«'’-——.'!.
mиaegeаn, unwCgsam adj. непроходим. без пъти¬
ща. ' лоши пътища-
mnweigerebrn. miwCigereicn adj. неизбежен, безус¬
ловен. неминуем (послеДици): —сг GeHrreim
сляпо послушаи«—-
uiutii I. adv: цeдoпeкo: — vrn ict SladU не-алско
ат грели; II. prp. G недолеко ют: — des DorHes
недалеко ог 'еласо-
unwelkbar adj. иеувяхвош-
uimeri ndj. а G недостоен: nt isi -iret — ие е дас-
лаен зо нея.
Ueueri е нщ. незначително. без ^—0.
Unwesen п 1. пoраснш pl-, бeсчииетзo pl*. скен-
дали pl*; немирства//.-— s/in — ircbbui O]счши-
ствтзaм, прозя пoрoсшш- пo.еRИсaвoм се; 2- чу-
девише.
unwesentlich а^. несъществен, нeсиoчuт]пeи:
—tibi - сиeчшгeлeи; adv, дюста.
Unwetter п, -s. — буря; лошо време,
nnwilceli/lcr, nrwtUe—ICglirh cdj, неопровер¬
жим.
UnwiderlCgbardeU /. — неопровержимо'!,
u—ai/er/ruilbib. riai/ir/tUietcn adj, неотме¬
ним. категоричен (заповед)-търп* неотменяем
(акредитив): разг* пт— isi — ScHluss! сега най—
после наистина крей!; -sprbrneirb cdj. неоспо¬
рим («'1«-—, аргумент)- adv. Оез противоречие;
-sp—НеПси adj. иеоспорен. без възражения: s-u
Är/renngcn Uäin tcH rnefa =* tass/e -е мото -e
—е възразя но исяeпeиияcа му- —stchlicH,
-,1111111 adj- H]oгрeсuм. испрсю-юлим (нспс-
Оонис- ОовоОи— човек); пран, покоряваш: st
Nuiguee непреодолимо елечеи«]’
unwiederbringlich, unwiederbringlich adj. без¬
възвратен, незаменим (загуба).
Unwiederbringlicekeie, Unwiederbr^nrgictleeIttг
бeсeьсeрoтнeеc’
Unwille(n) е негодувание, възмущение, недо¬
волство; яд, гняв: s-n - unverhohlen äußern
проявявам открито недоволството, негодува¬
нието си; in - geraten разсърдвам се, разгне-
вявам се.
nnwiШäerig cdj- 1. непослушен, непокорен; 2.
неотзивчив; неуслужлив.

581
üppig
nrmilllj adj- 1. и]тe-тзeщ, възмутен- рaс-рaснeи.
рaзеър-]н. гневен: übe— ctm. - suie и]тo-тceм.
разсърден съм от нщ.; ~ übur c-n — mn—lue рeс-
'ър-еем 'е икм-- 2- adv, ' и]тo-твeиu]; с ис-
удоволствис.
niwiUkonncr adj* нежелан.
uimiUküTlich adj- исеалсн. машинален; иеио—
рочеи; adv; без —а «'Ke’
unwirklich adj, нереален. недействителен.
Unwirklichkeit/недейспгаително';. иeрeaпнe'T-
memiudsan adj. неефикасен, 0eзрeстптoт]И-
üиwirdeankelt /неефикасно';, 0eзрeзтл1aпнoст.
mrubrsen adj* груб, рязък. сърдит (тон, обръще¬
ние, държание); намръщен, ие пюOeсeи-
mrwiriilcH adj, иепоспопри—мен. иeтoстюпю0шR.
м прои*— неприветлив (къщс, климат, странс-
мteсmlнoсмj;
nnmtrtschilieicn adj- неикономичен, иерентебш-
лси-
Uimessen п иевежессзо,
uiwlsserl adj* 1- нeснaeщ. нее'зе-ом]И- 2- не¬
веж*.
nиw!secиdctwe!ee adv. О-з до знес-
Unwissenheit /, — 1. невежество; босото (прек*):
e—aße, aeie/eetn/ — голямо, всеобщо невеже¬
ство; 2- нeсиoнue. иееедснис. неосведоменост:
е—п in - HelUnr. Iäsecn държа. оставям нат. в
незс-еише; aus - породи исзианшс. нее'зе-е-
мсиост-
mnyissershCalelihH adj. нсиаучеи-
memieeertetcn adj. 1- неумишлен, иепрсдиамсрси-
2-	adv. Оез до '—-]. порили н]сиoниe.
nemoHI adj* неразположен, Оолси: ich fühl/ ebcb
—; mit ist - леша ми е, ис съм дооре; — sein и:
имам м-ц'труаци4-
UnwoHLseln п 1- неразположение- 2- меиструа-
UШЯ’
uewol—itch, m-wohnbar adj. 1. итоСнтаем, ис за
жнз—сит; 2- цсуюгс—’
unwürdig adj, нс-остоеи-
Unwürdigie/it у -е—хосто-шосе.	~
UnezH---'‘—1—; количество. иалям брой,
un/änibi—, rizänibg adj. 0-сСрoтн, От'''/^])!,
не'метеН’
untäbibge Mal, Male ОсзОрой пъти,
uz/ähmbar adj. ——укротим, м прен.
unze—U adj, не-ст-кот-И-
Unze / -и 1. унии/ (мярка); 2* зоол. ягуар (Fuli,
опса)’
Unzeit / в: zut - komnen идвам з неудобна зре-
ме.
mezeiUgcnäß adj. несъзр-мснен. цеегговаряш иа
съceeмтццe'ттa, но зрсмего-
nrzetelg cdj, 1- иесеюевременеи. неназременеи.
неиавреме; е неулабио време- 2- незрял (озю—
щия).
ur/irbhi/i adj. нeрeзртш-Ц ат бомби,
mezctbtccnitch adj. нeчтппшв-
mrzcrligbar adj. исризложим, и]рaслaтa]M’
unzerreißbar adj- цере'^'-—-’; пран, н]рaсри-
зен (Оружбс^).
unzerseör/ar ndj* нсразрушим-
ünzuteUö——ardeil / исрушимо^.
ui/irlrinnbat	adj* неразделим- неют-елшм
(шСв):
nizerutigrilcn adj. нeраслъчeн. неразделен.
ürzIälIucHetaI/ т- ünzlnu/, —п унииeл, тлеене
печатно Oтквe’
nnzt/nenU. urzbenllcH И]пюдооавеш,непршстю]И-
ünztnnlichkeit/н]приетoииoстJ
Un/ucHi /1. раз-рис: — irutlcn рoсeрacишчo;
gumu—lseäßteu - itebbun упражнявам профсси-
онолтн рeсзрaп, е—и zur - vu—luiice. vc—Hübeen
еь0лeсн4зaм. увличам нкт. е разврат: 2- конку¬
бинат.
unzücHtig adj. рaсзрoт]H’
ürzücntUIиg т- —s. -е рoсзрo1ишk-
un/uHube/ti adj. недоволен: er ist — mie питтай e
н—давол—и юг мене-
^/^11111(11!' / не-евелстзю.
mnzugnegetch adj* иeдeспьп]и, m прск.
Ür/mgäиgLicnkeit/ — нeдe'тьпнo'т,
nneneneg1lrb ndj* ие-0'гасъчеи, незадоволителен
(тепeх. па'тижсин4, знeии4I’
Unz1lnиglilЬktet /. -еп иело'тотъчнос^т^1 не'--.-.—
пИ1]ЛH0CЛ-
mr/meässbg adj. нeдюптстнм, н-позвелен-
ürznensstgdelu / недопустимост,
mи/uturnиmиgsHnbIg adj. нсвмснясм-
Unzm—/rnemigsfänigkeit /. — шсвмсиясмюсп,
unerrcichtnC adj- иедостотъчец.
mrzmeieeiиnnиgceS cdj. цe'cьрзeи, без 'връзка,
разпокъсан; иeюOрaстcaш U4пo-
mrzmetnиdIg adj* некомпетентен, нeнa-пeжeш
(власт— служба).
miznsUcLIbar adj. недостоен’ (пратка),
mnzmirägltchadj. иeOпaпeпрu41]н. шс:^^р^ае. итздре-
зюепeз]ш (климат).
Un/mträg1IrnUrIi / штздрaвeелecнeет (ни кли¬
мат).
ии/иегг/Тгие adj. шeеъocвecсcвтвaш; шесечтш,
н-нoпьлиo 'ьoтe-cеcзтвaш.
mr/mvc—eäesig ndj. ценад-ж--ш. шеблагюнодтж-
ден (човои. елемент); ]теeсcocтeeн (из-
гочник); и-'игтрe—-
ürzmvcrIäsetgUcii /неблагсшодеждносп, иссигуР’
ност.
mezwcrdmäßtg ndj. и-и-л]еьoСрoзт]’
UnzwcckmäßlgU.!' / шeц-n-еьoбeaзнo'c,
mr/ucIdemUig ad), недзусми'лтН’
UnzmniSnmelekeiU / нeдзусми'пeнoст.
unzweifelhaft adj. иe'ьмитИ’
UplcIc [апдейт] n, —s. —s нова преработено. актуО’
пuсшранa програма (зс компютър).
üppig adj* 1- пншен, обилен, изобилен (яОене, го¬
щавки): eie —es Mali рoсkoшeн оО/л; 2. рaсз-ит-
Üppigkeit
582
'закръглен (бюст'- Ст]Ш, тучен (растителност,
растеж, ao'u): —е Fertasin буйна фантазия; 3-
резтечнлслсн. с много лук', рoз)'юu (живот
облекло)- 4. чуветc]]. сnoдюсcрaсcтш. тънещ в
]aспeдe и удоволствия (човек) - 5* рсзг, -ьрсъk,
aтe-сиceш (към жани): wurdu richt ~ —' пощу-
рязоШ. н' сливоИ дърсьa, ш' пe-aaляceй; какво
сн пoсcюпяcoш?
Üppigkeit/, -сп пищност. изобилие.
mp in /а'. [aптьд-Гcl - ар-к е ар-м-ле, молеи-
(Jr ш. —s. —е -зоок тур (Bo, nrus спт-дети,)’
Ur., prüf, означава обнкиоов- 1- пьрвобммноам-
прснсчшчо- произхоО- Древност, най-чвсмо про-
воОммо а пра..: Urbegmn in, Urgesellschaft J: 2.
прототип- първообраз: Urgestalt/
Ura-sU-iHing / 1. пeeдcoeнлeпнe гласуван—,
рeф-eeшдт’; 2- нeпeеeeдеcceшo гла'увонс.
№111(1) in. -S. —(п)п 1- прадед, прaрe-итeп- 2-
проляло.
Urahnt/; —; 1- пeaрe-нтeлka; 2. приО-б-’
Urcil п. -S. — прaвсen-—O-
irelU ad), 1- ересен. простор: seit ~ее Z/ii/z пред-
еекосеш, ел помтивсао- in ^и Zuieer зо време
оно, е дe-знu ар—м—шо; 2- пeeсcaeял (ДяОо,
бабичко).
Urcieit п- —S- — -ресно'т. най-стара време: von
nrc-iers Ье— от помтнзеко, открой зремс-
Uraiei-Ium п праисторическото епоха.
U-ämlt J— —п [-исш] меО* уремия.
Uri— п. —S- — хим, уран-
UrCnc-e п урашово ру-о-
№11'1—1 in: von ~ еи от пра-ечало-
игс—Та—i/iieb cdj. първоначален -
Urinh/g—i'lili/Oo писание ио н-О-тю; —Ir/ie /На¬
ука за нсСело-
mucrbseb cdj* neaaрии'ки (сзнк. роОмнс)*
Uräi п- —ns. —е хим. трeтJ
n-cufZübruitr- trnb, (употребило ашно cin/. и p^irt,
pcrf nTcu'euiüntl) тсатр. представям изобщо
за пръв път (нueсаj-
ütiuHüinrmeg/Пързю представление’
r—ЬСп cdj* 1- общителен- вежлив, учтив- 2- 'вег-
')«, изтънчен- 3- трagекu-
mtbaelsic—еи trn* ур0aнuсuрoM’
U-bcrbtät/. -еп 1- образовано'; истънч]иeет- 2.
общителност- 3- ряДко вежливо';-
u—le— adj* юОраОотваем: ~ тасНе; рoсрe0oтвaм.
култивирам (почва)- разоравом (целина)-
Urbar л; -s. —е (м: Ur/är) остр. 1. кo-aсcрoп]н
регистър- 2- рснто от земя-
Ur-crnacben п, №—агпасНше)8Г/11е"у. Ur-cti’
siejTin<j f разоразаие (но целина)*
Urbiepl- лooЛl pl* шароиови риби (С/р—teus otfUes.
еcM;)l
ütIlC^<^1^Гulm^e^grпървоначално значение’
Urieginn п = U-неНсие-
Ur-egrl" ;л 1. = lelcg—bfü- 2- o'hobho понятие.
Urbewohner т pl иои-сторите обитатели (нс
ашрана);
Urbild п прототип, пьрвeooрoс. първично изоо-
рожс-и—-
Urbn—n п пъeeoисceчннa-
mtSruUscb adj нслннс)!, е мозъка не костите
——’')«- м
urti/te, utclgceUüilIrn adj. соСслз—ш открай
ceт’e. -Осолю;-; пeнеьш (—км.), напълне
eeнгишaпeш. нсаон'н. коренен; врю-ен-
Uteigcntümlicndcti / исаюшне'Т, корсиност.
U—cinahhnct е — UtlcwoHnet-
Urt-tire pl, прародители-
Urenkel ш прacнтк■
UriUe— т* —s - -1/r/g снст- уeeт]р.
UritC-c J * -тсп анст- тр]трa’
uriliscb adj. пнкочетоисш-
nriubg adj. правечеш. прс-зсч-Н-
Ur/arberr j/ pl* основни цветове,
utfill adj. ‘ьрзeпив до мозъка на костите-
UtZci/efuem- клетва зи прекратяваше на зeoж-
лото: — schmötc— есказвам се е клетва ют ол-
мъшеннт-
№Не1п1 ш смъртен зрат, И')онсн врат. врог юг
помтиве)а-
UrTcls е пео.л- първично поро—о (скала)-
Urform / пьeвoшoчon]0 форма. проформи.
Ur/tiir/c п псол. шаГ-ссари планински пласто¬
ве pl*
Urjintinnis п сaтogko но зселеното-
UrgcIst м мировият -ух.
mrgemütlirn ndj, крайно зо-ушезеи. сърдечен,
urgine adj. неотложен. OьрC’
Ur/Cn/ /. —пи 1- неотложност- 2- търп. напомня¬
не, пр]дтпрeж-e—и]’
Urge—mine е праг]eмаиeU’
№/1,11111'1 / праистория.
Urgesellschaft / първобитно о0ще'тзО’
üгgee/tle^= Ui—I-/-
Ur/iseet— п първично парола (пранит^)^.
Urgewelt/пьрзшчнa. шесломеша, стихийно мощ.
mrjcuiss adj* абсолютно ситуреи-
mrglirin tr. шаслоязам, ноОлятам. карам —а се
бърза, нoпнeaM’
№g1imbc(i) ш прозяра, иои-слероло вяра. ре¬
лигия. прорелигия-
Urgroßeltern pl. про-ядо и проОаОо- —mutter/
проО-Оо; -vetct ш проляло.
Ur/tril е ос—оз—о. пърее—очол—о причина;
първопричина-
m—beli adj- първичен.
Urlahi m лooл; -шз петел. глухар.
Urbrber ш -s. —1. инuишoтoр, причинител- пран.
винозник; 2- автор.
UrHiicrrccbi п авторско право.
ürbгberechaltr, — авторство.
ürncletsrhetи е авторско 'ви-еселстзо.
UiTne^i^i^ii^^ npapo—u—и.
№ПиПе п женски глухар.
Urian е, -s. -е 1- дяволът. 'атаната- 2. рсзг. шап.
нежелан гост (напр* смъртта).

583
Urteill
Uriasbrief mt уриево писмо (гибелно зс пртноам-
щеля)*
urig adj. чепат, с чувство за хумор.
Urin ш- -S. -е тршнa, пикоч- ~ ttniburU пшаочюте-
неИ’
urinieren intr: h уeшнирaм-
urinÖs ndj. 1- кого пикоч; 2. съдържащ пшкоч-
Urkanton е елин от ней-сторите 4 ш—сицар'ки
кеито-а-
UricIn ш първичен сoрo-иш (на нщ*)— зачатък,
mt,komIern ndj, 'ъс стихийно комико, извънредно
'М-ш—Н-
Urdhmnmnlsmus е първобитен комунизъм.
UrU-c/I /първична сила. стихийно мош-
Uriunie /. -и 1- документ; тeoмoca. хорто: '——
miebu-gn, alle — вожсн стор еокумсшс; 2. исто¬
рически документ
ÜrkmnienfälesCemge подправки ио документи,
utkmeSIrb cdj. 1- като документ, почивош не
документи; 2- adv: -oктм-нcoлнo-
U—kunis—cemi/(t) е осмор* писар, секретар ио
'ъ--
Urieml е. —s. —е отпуск; re — —ieu/g. /inUommeg
прося постъпки за оспу')- - /eUommcg.
/tCeluer —овал ми отпуск; Сее — спетсеег изли¬
за’ з отпуск; du; — ,'.1—1; пe-kрoc4вoм (зe]-
менше) отпуските; anf — деНе; отивам з отпуск.
an" - ,/*— з отпуск съм; von n-m - ииСпи; сСе-
гузим сс ' нкг.
Urlauber т. -s, — ютпускae-
Uricrlcriruseuucnh/?? [международна] обмяна ио
-емирати се е отпуск трудещи 'с-
Utlimbs/geli п парична доО-ваа зо eтптск- пери
за отпуск; -gcsuch п сoявп-шиe зо отпуск.
1tleube—tif adj. изтощен. нуждаеш сс ел почна-
ка,
Ur1ersn—g първо публично ч—леше на ]eптС-
л!)тco—o nнceрacурню творе—ие (от автора).
UrlirHU п първен-чел-о 'сетлнна-
Urnc/ п —сален, ueр’onнaco м/рко-
Urne-scb ш първобитен човек; прачовск.
Urmutter / промайаа, Ево.
Urnt/, —п тeшa (м uзбupимвлниj: zur — jui/r оти¬
вам —а гnoстcaм-
Urete/Z-Ii/Hot е. -lei— е требиш- за тe—!-
—helle/ koлумoaeнй (при kpeмоnopuумj-
Urnie/ е, —s, —е пт—eрaет, хe’oсe)'Toпн'T’
Uroebse ш лooл. суСьр (вж. ÜrI-
UrhIög(cI т. -с-L -сп моО, уролог.
Urologie /, —-mer). трeлeг!Я-
Uroma /- -s — UrjToßmnlicr--
Uropa /л. -s, —s = UrgtoßveUe'—-
Ur'nc—ec /1- пралпп но ресс-нис- 2. бот* сд-
шe)лecьчшo росленис-
Ur'Häromen п филос, прифсшомсН’
ut'löUelicH ndj. съвсем c]]сaптш. изшсвиделнцО’
Ur'-o/iilion /производство шо 'тeoe!ШH-
Urqucll е -quellt/първоизточник.
urrein adj. извънредно, абсолютно чист.
Ursacle / —п причина: ohne cliu — без всякакво
причина- Ube — von. für, zm utm. причина. позю-
за иш.; Сет — сп" /пи Gruni enlu— /kommen/
uсяс—4вoм. откривам причините; - und Wir¬
kung причина « (пe)спeдстeu]; us -Inge k/Ine ~
Tür ciu- vor нямо причина за иШ’:pпст’ U/bnu -!
нямо '-m; (до се Олатедарш) (омповор при бло-
поДсрноам): was ist Ute -? пе какво причина?
ursächlich, ursäcHlicH adj, причинен, каузален.
UrsärbltrHUrit /. — причини.';, каузално';'.
Ursaet/ -п легенда ос прастаро време-
utecnг(IIn tn рсзг. прахосвом. зя—осеом (проДуи-
щи),
UrscHlcIm ш първична пролеплозме-
Urschrift/ -еп оригинал. първоначален текст.
11,11—1'11-11 ad), -описан сo0ствe—oeьчнo. ери-
тшнолен-
Utsc-en1cfs) п* -п. — филос приОитис-
ütsc1/si п* —е,, -е прототип, оригинал-
ürsee—en—g нaГ—пьeвa пр]ми]eo по радиото:
нoи—пъece предасаше (за нщ.) по родшотю-
Urs'—acht/ —п сзикозн. 1. проезик, 2- езикът ие
оригинала: uim'. In icr — 11,1; чета нщ, е oe!-
гинал-
Urspenng е. —ns —е прeнсхю,д: ,—; — von еет'-
иеЬтсп произхождам, воля пeouсхoлo си от
НЩ-
m—sprüngl-rb adj. 1. пьeвюначал-н: Сет —е Pier
пьecoшaчonшиял план; 2. симеонт-н; 3- adv:
първоначално, з начелото.
ürsp—üngIIrbkгit/ — самеонс—ест. пързичнесл;
оригиналност.
ürsptmиgsrlind// сгрaнo—прюшсвegиceл: -zrugnis
п търп, тдe'тoceрeш!] зо произход (нс стоки),
Ursprungs adv; първоначално.
Urslame ш първоначално племе (роДоночолнии
нс прупе нороОм).
n—si adj. рсзг. разкошен, стnтр, екстро, зном-шит
Urslcnd ат = Urznsicni-
üгsUän1 /- —остср : /röCIieCn — tuiurn праснуeaм
възкресение; рсзп. вьс)рьсвaM’
u—sUäeilIrb ad), помириш '' з първобитна състо-
янит
Ursioi" ш хнм. елемент.
Ursmiini /- —е. Uusuiini-i; /- —;/; монахиня ог
ордена ша се, Урсула- тe'тпнн)a.
Urtc. ÜrUc /- -п швейц. ряОио 1. гуляй, гуляй——
жнйска компания: рсзи. au, dir - ianicz из¬
мъквам се (от кръчма), без до платя; 2. смес’
ка зо туляя-
^^Ueil1 п- —s. —' 1- юр. присъди: ein ~ spT/elc— пре-
!'—-'/’ пр!сьеaca. осъждам: дс/е— /ш —
BctiTuzg nie leg/e обжалвам присъдата - ui— — in
AlwesegCeiUsvetiaCtig задочно присъда: 2. пр-’
цснко- мнение: et hat Cer-lut Uein — сой нямо
мн—шн— за тези; siel it, —s übet cum', unila-ien
въздържам сс до изкожо МН—НН—СО 'И 'И НЩ--
Urteil2
584
bei gebe eim. aut suie — ез ценя нетозото мне¬
ние; /е—ü/et nc/c ich mit Urin — en ез не се o'-
мелясим.решавам до —ом пe]uтнko за лова; си"
suir — кси; mir sich vuricssc— можс до сс eсno-
н/м— на шстосаса преценки; ie — Set Fachwelt
по прeueнкaтa не сптциалиссите; 3- фнлоа-
съждени— (синтетично- аналитично).
Urteil2 т. -ns, —е най-малкото чассицо на елемент,
mricilcnint: hсъдя, преценявам:исеН sninnn ReUcr
zm — --- ока се съди по думите му; —ici Sun
ScCein, nach len Er/olj — 'ъл/ по външността,
съдя по успеха, rinn Ansebun ict Pereon — съдя
бсз отлеел ша т-цето.
u—ie-isfäHIg adj, способен до съди. прeu]H4вa’
Urte/biSkuiT/(/ли лос. 1- ц—нилелна способност; 2-
спосаСшос; за oшoлисирoнe, рaслшчазаш]-
mrUiilslhS adj, --'посеС]- за преценка. Оез соо-
стаено мнение.
üriciIe/s'—urH е пe!съ-а. еьgeбнe рсше-ис;
-Verkündigung / оСявясин— но прнеьдoтo;
—viamögen п = —U-eül; -voC1s/reckungrг/oc- из-
пълнешне на присъдете.
UuIexi и вж, UtecЬ—ilU-
U—ebta. -ИстсНс; п зоол. първак (тип),
Uriikärie/. — .исО* коприви— треска.
U-irbtb е първичен нетои-
mtiümllcb adj- първичен, 'амюОшгеи.
Uriypus ш* - - - .реп прототип.
Uruguiyct ш. -s. — тeтгвo-ц.
utmgmiyisrb ndj* урттeoй'кu-
Urutebn ш прапраре-ител’
Uru—liiere pl* прaпрaрeдн1]пн-
Ururcnkel m пeaпрaзну)-
ürutg—hßmuiiгt / пропробоОа-
Urutg—nßvaUit ш прапроляло-
UrurvaUir n праoт]U-
urverwinlt adj* праро-стзеи-
ütverwiиiUernifi / праро-'гзо-
Urvrid п 1- прaнoeo-; 2- първобитен народ.
Uuucbi / пръв тур иа нзОюрш (при сложно из¬
борно анатема)*
UrwäHlcr ш избирател при пръв тур-
UTwail е -ев'тзена гюре-
UTweil / Еви. първата жени.
Urwelt/ първобитен 'вят, най-старият свят.
Ur-musin п 1- първото, иои—лрсеиесо същество- 2.
филоа. meaнeчeпю-
Uraori п езмкозн* керенна дума.
m—aüinstg adj. симобисен. оригинален (сзик. чо¬
век:, алса), eсc-ств-н,3eз!сkтсcвeн: nie —u— Will
нспрохолима. еевстзена горо-
üтwürnsIgUcIi /. — самобитност, оригиналше';-,
първично';’
Ureiie/, — пьрвo0нcниc- времена p/. (ое начал¬
ната атшрокшмсннс cpрj;
Ürecmgungd'caмoзaeaждo]с-
^/1,1111 ш първобитно, първично сьстoяниe-
Ur/aied е - nьрвюцтn-
Usance [üзns] /. —и- Uso m* —s. —s търп, юзoне,
тьeгoвсkи оОич—И-
usänrceäßig [И'—'—] ndj, по търговски оОичии.
Usllic е, -п. -п усO-) (нсроОноат)-
UsbeUisrn adj. узбекски.
User [юзер] е, —s. —s 1.резг- нараюмон; 2- комп.
noce]0итeл-
Usr м. -S. -s търп, обичаи. обичайно приксики,
usuCil adj. обичаен.
Usukapion /- —еп	доСисане не собственост
по дазнест. тзукoпн4-
Usur/, —сп .мсО. наяждоне на тъкан-
UsurpCio— е. —s - -бгеп устрпocoр,
usurpieren tu: узурпирам
Usus е, -, — обичай: das ist In! uns so — такъв е
обичая; у -—', les Isi ici uns nicht — лозе у ио'
ие е прието.
Ususfruktus ш ппo-oпoпствoиe-
Utensilienpl* прuнa-п]жнoспи. (кухненски м Ор*);
uн'тртм]нти, прибори, сечива,
mtetle adj. маточен.
Uterus т* —. - -п анст* метке,
ulilisier/i trn* испoпсзaм.
UtilitärIsmus ш— ~, — филос* усилит-ризъМ’
utilitär adj* пoлeсeи. ттилитeр]H-
Utiie-täti/, —сп inTega. полезност, тгилипoрнoст-
Utopii /. —п [-исн] утопия,
mtöpIseb ndj* ттoпшчтски-
Utopist т- —еп, —п утопш'1.
Uvlöi [-си]«. —s, —аъкр* зс UeerivialeUi (чсап от
електромагнитния спектър).
Uvula [-ву-—// - .Лиснат— мьж]U-
Uz/и. -ns. •ъpcлп* закачка, -рaснeнe- подигравка,
mzue tr- рсзг* шетувем 'е. сakoчeм 'е. дразня,
подигравам 'с.
U^i^i^-^e./. -тп рсзг* закачки pl*. подигравки pl, (с
нкг*)*

V
v. V и, -,, -s феу, двадесет и второто букви но ие-
мсаис— озСуке.
va binqmr. Vabaiqmu [--OO)]: — ,'1111— нграя
—оСинк('/а цслия заюп)- прсн* рискувам —снч’
кю- слотам всичко на корто-
VabanquespIel [забйк—] п игра ни -ебана:
прек* рисковано итро-
Vachcleder [вoшne-] п техн* тънък гьон.
Vachetcde/ги [сашл—] adj. ют тънък гьон-
VeSimldun [ви—] п. -s, —s джеОси спривочник,
зо—емсаум, м прам,
VegabnnSägc [за. - доже], нср,. Vega—miSigc
/. — скнлане, скитничество-
Vaga—Und [зо-] щ— -еи. -еп 1- скитник, прозшос-
кнтащ; 2. нeхeoшl!м<oi^ae-
VagabünUt—iumlue—] п- -s, — 1. скитничество; 2-
саитннчсскн живот. цр-В’
vegu/irCIetci [зо-] mir* s 1- скитам сс. Сродя: 2-
рJUЗ; -Ctr Strom Олуждоещ ток-
Vagant [за-] м. -сп. -еп мам. зотент. стренссву—
—ещ пост, студент, октьор-
väдfcI [ви—] adj. нeeпр-еene]. мъгляв, нe4еeH’
Va/Hcii [за-- / -сп ш-eпрeд-л]нoеc, мъгля-
еост.
vcgittc— [ви—] intr* h s мат. стрaн'тcтвoм
(ксто пост. смуОент- актьор)-
Vagina [за-]/, - .irr; скот, влагалище, зигпио.
Viens [зо—] ш снст. Служдаеш нерв, л-с-тияс
мозъчен нерв. сотус-
vcieni [ви-] adj. ееконтен-
Vekiee [за-]/ —се 1. соаанцня (кcзоeмoмяспoj;
2. оатср. = Feting-
Vekmlliiz [за—] фот. сзеткоешцо с шгку—крушаИ’
Vakuum [за-] п* —s, . -kuc 1- физ. вакуум, без—
въздушно прeсceoнсcce, и прсн-- 2- прен.
прoснeлe’
Vakuum., [ве-] вакуум, зоауум—ш: Vtkuum-
stabi т,
V'ukuunm/ippareU [во-] е тсхн- зокуумопо-
рес; —psmnpUco)TTMue помпи; —röhre/ ел*
вакуумно лампа. ролнопомпа.
Vadzin [ви—] п, -,, -е сак'шна-
Vak/iiiiln— [са-]/ —сп сок'иноц!4’
Vakzine [ea-'/яж- Vakzin.
veieleir—cn [зо-] tr, сокснннром-
Valeinrienncspitzc [canaс!-н-] п —-—село за-
данснсн-
välUni adj, валентен.
Valliz [еи—/ -спхшг вале-пню'л, вaл]HU!4-
Valie [зе-] и, -s, —s сбогом, м прен*: — ,1/1— коз-
вам сСагом. сбогувам 'е (с нщ-, нкг): e-m dcs
- gnien отпращам, тзoпн4cам икг.
Val/i2 [залС] т, —s, —s 1- корт, фансс. момче. за-
лс(cI. 2, камериер.
Valcur [силЗрР/ —, 1. търг, вoпьee. стойност; 2.
обикн* pl. търп, ценни книжа- 3. само pl* .изк-
отсенки.
vcliU [ва—] adj, волил—Н-
vilidtrtin [за-] tr; аС/ся—ам зо, прася вoпüдeн.
—осем вoп!gшe'c (на тц,)-
Validiläi [за-—/ — зaлuднoе;’
Valorbsalioe [са-J/, -сп салоризацн/’
vclo-islcrcn [зо—] tr* вeпюрüзuee‘-
VtlUia [за-'/. - tun залута; /;/. често чуж*до caпт’
ТО-
ValUtc/ilcusel [во-— /търг, клоузо зо дад-шо от
ремитснге eoвнeеcoй]eсc срещу c-rптшo ме-
шиcтлнüпa- -mnnopnl п вonттeш монопол
Vtnp [вимп] е* —,. —s разг. вамп-
Vtmpi— [ви-] е. -S, -ьиит. зоол. вампир: zum —
wir/cn вa’п!ряеco’-
Venidln [ве—] п. —,. —: Vanadium [во-] п* -s. —
хим. вана-нй’
Veelilc [ва—] е «ж WcnSaic.
Vanille [-0—-^]] / — вонилия (плоО— рсашокис-
подправкс)-
Vanillin [си-] п* -s, — хнм, --шилиш
Vacciits[B;nÖpc]/;/ моД- ’'тсoрисьм (газове/;/--
пр)сн- копризн- шерси-
V-aporlsiiihi [са-]/ —тп uзпaeяeaшe,
vepor-sii-tn [ви-] п: нзпорявам.
Vt—Ii [ви-- .] pl. различни ш-щ--
vi—iibil [ви-] adj* вoeuрoщ, променлив- кодсб’
лнв: с—с vetie—in G—ö/c пром-нт/с- величина.
Vtrbc/biiUäe [са-'/. - промснш/сост. пременчн—
3О'Л
Ve—Ii—le [ви-] / -и мат- пeo‘eнnнзa величина,
варианла-
Variä—Uc [ел--/. —п биол. езикозн. мст варионт.
VariiUinn [ВИ']/ -тпмуз. мое* биол. решp- coeн-
aU!Я- вИоЛ- ЗИ—ОИзМСНСННС’
Varietät [за-]/. —еп 1- вмол- розшесидцосл, 2- р-'’
нeoСрaс!e. многообразие-
Ve—Ieti, Vtrliiii [вae!ec—] п- —s. —s -ористС’

variieren
5K6
ve-ilircr [ве-] intr: h tu вариром-
Vasäll [за-] rn. —er. -en иат. еосол-
VasälleiistcaU [за-] m с-солше държе—-’
Vasallentum [ви-] л, -s. — item. положение но ca-
'ол. но подвлостеш-
vcsäiibscb [--—] adj. caеaлeн-
Väschcn [cc-]; Väsicbe п. —,. — сазичко-
Vesc [ca--/, —п —озо
Vesclie [са—] m* -s. —; V^t^i^lli^iiy. — в-зелни.
vasenförmig [ве-] adj. е форма на возо, вaсoпe-
ДООСН-
visoeototlsrn [ви-] adj* скит, вазо.мотортн (нт-
eв!I-
vcsi [са-] ndj, ряДко обширен. Сeс)рoтH’
Valer/u- -e-- 1- сеща;рсзп* лас—, лолка; нар. ксто
обръщение дядо: рсзп. er isi deu jar/c - - gaz/
Сег —; cr -st det iul—iblii/u -! Цял О-шнчко c!:er
ist ,-m - win ans inn Gusicie geecCgiee/— отря¬
зал тлавото на С-ш- 'и (много л у > прилича): -
Kreise дядо Кроузе; - RCein ссорнят Р-йи; 2-
pl, прилели, ес—и, отци: Сс, Lari srseiter-ссра’
шосе ни пре—е—нле иш; cr antie zu s—n ~;
vetseiiele сей се пeeстn! при е—ешс— 'и
(умря). die — der Sied' 'caeсйшиннт- на трили;
liu — /1, Vertrages озларнле на деговера- 3-
рсл. осец- обръщение: отче: dir Huilign — папа¬
та; — unser... Отче наш--’- 4. лик; нахе-ищс; 5,
тахн- птoнсoИ’
Vater . Сищин: Veie—imge.
Vält-chi— n- —s, ~ 1- татко, тотешце (палено): 2-
clt/s — дядо, дя-ао-
Vaterre—be л бащино иaспeдстeю; пран* тродици«-
— geuIedr п тсхн* външни. мъжко р-зОи; —Haus
л Оашина къща- —Нгт—er1lcHt / пасрнорхал;
—Нгт/ п башине 'ъeue- -lani л осечеслео, ре-
дина- ряОио гаткюеино. остср. Оошини/я.
vaterländisch adj. родолюбив. патриотичен, отС’
че'гс-ш (opпcкилcции- псани): ~ gneirrt sein
eogeпюС!C 'ъм; itr VaterГägdiecCe Kt-cg
Отечествено;- война-
Vaterla—lsliilc /родолюбив, пocрueтисьм, лю¬
бов към ро-шнога-
vaterlands/liebend adj* родолюбив, патриюсичсн-
-los cdj. безотечествен: презр* sc Guscllne ро-
дююгстъпнuиш, 0езо1ече'тзеници-
Vneerlаndsverrnt ш родоизмсишичсство-
väterlich cdj* б-шии, Оеш«н'ки (съвет)\ като
Оаще: die —е ScHrliu Оощшиата земя; ui— —u—
Freuzi Сашиш')! сarрuжтш пeняcтп- —е
ReUecH1age бащински сьc]тu-
väterlicherseits а^и от бащина страна.
Väteriichkek/, — бащинско отношение,
vaterlos adj, без баща, осиротял.
Vaterlosigkeit /, — о'иропялюст. сираче'тео-
Vater/mord m юлu]т0иИслвo; -mörder ш 1.
ocu]у0шeц; 2-р1*— шег, високо твърда мъжко
яка.
vatermörderisch adj* на, като отцеубиец.
Vatcr/ncmc е оощншо име, прeс!‘-; —pilicle /
бащин дълг; —гecCI л 1- 0-шнню право; 2. чет:
патрнорхо^т^.
vcictrtrbullcb adj. батншюправсН’
Vatersbru/et ш остср* Оишин Орел, чичо.
Vati-schale / — оощннссвЮ’
VatcrecCifuS/imssrHImes ш ]п!‘!нuрaнe но Се-
ти-слво- —bestiminng/т'тaнoв4зaнe но оа-
mu—'T—o.
Vatersitic / стар обичай, тeoдuинЯ’
VtUt—snamc вж: Vetemamc.
Vater/sc11wee/cr / остср. О-шиио сестро, леля;
~eie!U/рол-ш трал- —steil/; -stt-it/: s an c-n
vetit/ueg отглежда’ нкт. коте '—ec десе, грижи
се за икт. кило втори башо; втори оощо съм
нам-- —teil л С-шншо ]oелтестзo; -uistr л. —s.
— „Отче шиш“: шап* ct sicb' ans- als könnte man
ihm Cis s Intel die Wczeen —11,/- зилът му е
токъв, че -е го духнеш, ше по—нс, като чс ли иа
умрелите -о-а —0'.-
Vait щ, -S, -, палено тит);-
Vatidie [ва—] т* —s. — Ватикан.
vcitUCibseb [за-] adj. ватиконски-
Vemlevieie [вод—Гл] л, —,. -s menmp- Roдтвuп-
Veda [зе—] вж Wudi-
vellsrn [ве—] вж; wclbscl’
Vedtile [зе—] / -п oепаp. воен. етрoжeзu посг-
коиен асангор-’
VeCric [зе—] / —п —т—ута, почти лапаграфична
сечен изплел на трад или пeисaж-
vngeia—ie. v/getäl11lech [зе—] adj. растителсн-
Vegeta—illen [зе—] pl* ро'тиселни (хpрнмпaлumj
ссщ—стсе; зслеичуци-
Vege/ltrier [зс-] - Vegeiariäier е. —,. — вегетариа¬
нец.
vegetariscH [зс-] adj* зсЕел—риои'К]-
Vegeiartsems [се—] ш - - — сегеторшан'1зе-
Vegetailon [ас-—/, — eo'T!T]лню'т; ceтeгouш4-
VegeJatbö—sziii [вт-^/всгсгацнентн п—рио-,
vcgetailv [зс—] adj, 3—гстатнв—н-
vi/etiiren [ве-] inr* h зтгети!ром. т пран*
vininUnt [ec-] adj* Oт]н, нee-ьржoн-
VehceUrz [вт-]/, — 1- буйност. н]'-ържоиюст- 2-
мощност, '«ла-
Vehikel [--—] п. -s. — 1. превозно ср]Д'тзо- 2- че-
амо презр* горатоика-
Veilchen л. -s, -бот, теменужка, знолегка (Viola
odori'cI-
veilchen/licm adj. тсмснужсио—, зиюлетозо-син;
прен* много пиян. тuпешрaн- -/ä—ltn adj. с
темс-ужен ^/1-
Vetlchenwuuzcl / мед. коренище на перуника
(Rhizaea I—IdIe)-
Veks/bahrn / бош. обикновен фасул (Faser-ms
vnegirIsI; —tc—e е ме0* хорея. зитозо хора.
Vektor [зе-] m. —s. -сп физ*. мст. -склор.
Vektoriialyse [зс]/^.-]^. векторен aиeпис.
vckiorfeil [зе-] adj* мат* векторен.

587
verändaartig
Veiitr [ee—]/u., -s. -s; Vetaris [ве-—// - -ici- Veilärlanl
[зе—] in сзикози* зелерсн, сa-июeсuчeи сcук-
Veilettäi [зеле—] / —еп колеблив. сл—Оювалез по¬
рив; прищявка.
Vula [зс-] л, -s. —s велосипед.
Veloüтfe) [зeптр] т, -s, -е велур (плат. кожа).
Velvet in, —s. —s зид памучно кадифс.
Velozicll [зс—] п, -f/Is. -е остар* швейц- eeпю'и-
пед, колело (= FaHrtcl)-
VendetUe [ве-—]/ - .iiue венлста. кръвно отмъще-
нше-
Vene [зс—] / -п снст* зено,
venCUIscn [зс—] adj* 3]—^«——')]’
Venenentzündung [зе—J/vel. възпаление и— зено,
флеОит-
vur/eÖS adj. мсО, отровен.
viierä—te [зе-] adj* оспор, почитаем, ластю—- зо
почит, -0'топечтсн-
vtitrbscn [зе-] adj. венерически,
vencziärisch [зе-] adj* з]H]пиaн'kU-
Venezcn-tnet, VenezuCler е, -s- — вeнeиуeпeц-
vcncznClIshli adj. зeшeцу-п'kШ-
vunös [ec-] adj* в]нeсeн-
Veiili [зс-] п, -s, -е тсхн* клапан, клапа.
VentilatlOr [ас-]/. — веитилация, проветрязан--
Ventillttor [се-] е. —s. ..Öre— вентилатор,
vcntllierci [зе—] tr: h 1- проветрявам, проз'трям-
2, пран, обсъждам. разн'кзам (въпрос)*
VentiLsteuerung [ве—]/тсхн* клапанна непрозля-
зонс. разпределян— (при парно мсишнс, лоио-
.мотив)*
Veuetrldcl [зе-] т. -s. — .мед. камера (на аърцс-
мозък); кухиие-
Vcntrlloquist [се—] /л. —тп.—тп зснтрlиnoквн'т'rec-.
Bauchredner).
Venus/-ве-] - мит, сстр- Вснере-
Venits/berj [зе-] ш 1- - итш* Венерина планини;
2- анст* Венерин хълм- —Нает п бое- богоро¬
дичен косъм (Al-cnlin cc'llius vcgerieI-
ver. - - Veu.- prüf untrnb- означава: 1- отОслочо-
ванс- оесерсняванс: verreisen. verschicken
vergraben’ 2. контрастното понятие но основ¬
ния -лс-ол или засилвано нс значението му .
verführen. verachten; 3- погрешно извършване,
sich versprechen- sich verschreiben; 4. изчсрпво-
не нс Дейсмвивмо или на нощо: verschmachten.
verhungern, verblühen. verduften; 5- приОовсне
но свършен виО на глаполномо Действие или
засилвано не значението му: verloben,
verheiraten, verändern, vei lauschen; 6- пре¬
връщана в нсщо. прнОобивонс нс качествата
но основните Дума: verbauern, vergöttern,
versohlen— veerdiiinnen*
verlesen,ряОио veräcssce фсм* првн* I. tr; rico—
п-сляс-м; прохо'вам; розхншасом; II- intr* s 1-
прок* пропадам (за човек); 2. eазnaгaм 'с,
vieällrigun tr: кснц. —изим, изливам, пре--’
вам: пет. си е—п - liesnи нареждам нш- да 'е
прсдо—— нам.; VertibflheeIГlrigf
virälreSue tr- rcfl. (сил. - - stcH mii u-m ~) тпoeo-
рям; уреждам '« 'реще: mir mat/e Hür 5 Ul—
veril—ul/u Ояхме се уговорили, определили
'реще зо 5 че'-. Ояхме уговорили до 'е срещ¬
нем з 5 чо'—-
vcräbtclcUctmißce adv. кснц* както е угавю-
реио-
Verabredung/, —еп 1- уговорка; 2- 'реще,
virälriieben tr. (c-e uiw. — даеам) (лакоратво):
рaс-aeaм (.милости^^): рази, с-п nies ~ пля'-
зам нкм. сдна плесницо, удрям икт.; Verii-
ишсСиипщ/
vcrabsäumce tr- пропускам (до направя нш.):
кснц-: Ich wurde nIcCt — zu., - нямо да прeпт'шa
да---
¥1111,111^— tri, н-ноеиж-ам. мразя, отсроше-
зам 'е (от ни?.. нщ*).
vcrilsrncmeeswcri. vcräbecn1muиgem'ürdtg adj.
ютзрaтuтeпeн-
vcti/scnirdri 1- refl* sich (voe, lui n-n) — сбогу¬
вам сс (е нкг-k, вземам си сбогом (от икг-I. про¬
щавам сс- 2- tr; узелнясам. пенсионирам (чи¬
новник. oфuц]рI- ирон. нокорсам нкг. —а сш оти¬
де: raci 5 Minute— fe—deg wir uz, Ьöfl-cne'
vere—sriiedc' 'лед пет мuнттu наи-люОезно ни
показ-хе зратаса- 3- ubn Gesetz - приемем за-
кои е пaeлo’eшca; Ver-üi/scCHi/cng/
vctebshluilctrn tr. обселюсизнром-
viräebtu—л; презирам; ие зачитам, пренеОр-гвом
(човек, опасност): iieset Wuin is' дет nicli zu
— виното си тю Оизо.
vгrirЬUгgea'erU cdj, сaсnтжacoш пe-сe-шит.
жолък-
Verächter т, —s. - човек. който пe-сea, -е зачн-
са нщ-
vcräcHtllcH adj. 1- nрeсрuтeлeн (усмивка, жест.
Думи): е—е ~ azsei/r тле-ом нкт с презрение-
n-n, /'а. — пасНе; излагам ищ, но [общото] пре¬
зрение; сn]пo'тoзям, ю—умсом, охулвам: 2- пре¬
зрян, ж-лък, ш!сък; нищожен: ci— —tt Kerl
жалък тип; нищожно еьшeствe .
Vcräc1etlichk<eitd, — ннзюст. жалаост- nрeсeяuoег-
VerärHUlIcHmerHmng /- -еп !сnaгaн] но пeeсeт’
-ис- зneпoстoвянe. олумвонс. охулзаи'-
Verttchlurng/. — прeзe]uue: e-r. ctm'- пие — sutifeg.
отвръщам на нкт.- нщ, ' пр]сртиue, -'обръщам
-икок-о зншманис на иш., нкт.
veräH—ibibu— tr; прозя подобен. наподобявам, про¬
зя да прилича (нс ни-:)-
verCi/tt— п: рсзг. прося икт. смешен. поднасям
нк.-. моигопя 'с ' нкг; V^/^tMl—^r—^i^r^j/
verallgemeinern tr: ЮбОбщавим.
Verallgemeinerung f, -си ооюощсннс-
virCeitz intr* s есс-ряс-м (изрюз. моДс): осжнся-
зим: veraltete Azsielic; отживели възгледи,
мнения, /-; v/te1u/uee Lcider сcoeo, хроничес¬
ко болест.
Verandc [ec-'J, - -Се; всрендо.
vrrändiirelg [зс-] adj. пюдеоеш но, кило —ср-H’
да, чорлок-

veränderbar
588
v^^^;är4^<^^—:^i— adj, пременяем. нзменяем-
vcrändcrlicH adj- 1- променлив (вpeмej- н—пос-
тю/нтн, аилсолиз. променлив, изменчив (хариа-
сер): 2, изменяем (вcличмнcj-
Veränder-Ichkell /. —сп 1- пee‘сшлueoст, измен¬
чивост; 2. нзменяемосл-
vi—ändrtn tr; refl- 1- променям ('—). изменям f'eI:
diu Fet—e - променям ц—тсо си. пеоледшясом-
зечтрсясом се; 2рсзп. uiz Aiiensiiiiicr nöcllc
,111 - служиш желае да промени 'лт/ебaтo сн.
търси —руга службо-
Verländerreg/, —сп премяна. измснсшнс—
vc—ängsUlgU ndj. ш-пл-шеш, ooязnнC’
vr—inUc—rfluiop. зааотзям; 2- тсхн. скрспям;
зоаотсям; прсн: зокрепсом: im Geei'/, in der
Kore'*tut*OI1 vctirUuric Rechen просо, утcв>eдe’
ни. сaкр]пe]!, зan-гшoл! з 'икюно, e kohctii-
cтц!яco; Verankerung/.
viuC—ia/c— tr. кснц. e—n Tüt c—r, zu c—r Stunct —
определям -км. [размери но) дошъ)—-
vtrC—iagt pari, adj. (zu ctm'- —) пe]Дeoспeneжeн.
склонен (към, ло...): eie gui. sei-ich' —es Kiel
—ec— c —оСрн, лоши залежОн; UUnsuIeriecЬ —
s/in имам артистични дoeби, склоннас; към
изкуството.
Verttnlaignni/, —си (/и сит-) 1- заложба- склон¬
ност (към, дo-.-I- пe]-рaспoлoжeнue; 2- вж*
vnrerlbg/g-
vetinlcssin tr: 1- [u—z (zu ntW’I накареам (нип.
Да нспреви нщ,); досам нам. повел до---: dir
Grür/n, iin eieb dazu — причинил—, които мс
аорот до непрозя теео---; icb ,11/ mich vercn-
1eeeu zu. - . виждам сс принуден ——-. -' die
Umsuär/e. diu des veranlasst Ca/ur o0еcoятen-
стсато, които до-оха посед зе тосо, конто 'то-
ноха причина зо сосо- 2- нарсж-ом. разпореж¬
дам: icb —iuun Sin, ilies W/it/t/ zm — моля Вш до
'' разпоредите зо всичко останало.
Veräilcssur т, -s, — инициатюр-
Veranlajssingj/. -un 1- (zu /uw.) повод, причина,
nю-0тgа: ~ nebecn ззтмам павол; ns -/sicht
Ucize — zu BuHü—hCumngur нямо никакви причи¬
ни за юпа'ени4; 2- почин: die ~ zu cim. g/b/n
досом повод за нщ.; еи/ ~ dus KamtUues по по¬
чин но комитета; 3- разпореждане: zur wubiet/e
— зи пю-иo1eтьшню eaспoрeжgaн]-
vetlisrnauetrnii tr: онагледя вам: ciw. СитеН ube
Beispiel, а— u-m Bcispi/1 - онотледявем. поя'-
нявом ищ. с пример; Veranschaulichung/-
veranschlagen?/: оценявам, изчи'лявом. калкули¬
рам (часто проОвсртшелно): liu Kosice murl/n
HelscH vcTiischiae' eaснe'kU1e Ояхе uсчu'п]иu
погрешно- прсн* llese— Vorteil dann ibchi hach
genug vneinscbleel merlnr лоса преимущество
нс може до се 0^-. е истинския му размер.
Veranschlagung/ —еп предварително изчисление.
0^-;-. пресмятане. кeл)тпouuя-
veranstalten tri устройвам (празник- концерт.
лc6cвc- изложба)- уреждам. организирам-
Verltizstaltir in, —s. — eрroн!зeтee (но забива,
тържество- конгрес и нp;j-
Veranstaltung/. -сп 1- усceoйceн-. организиран—',
eргeнисeцшя (но заоава. концерт, тържество):
2- уредОи, мероприятие (зобове, концерт, бшл*
тържество- компрес)*
vira—ianeti— tr: refl* 1. отговарям (за нш.), по¬
емам ocгecoeнoст (за ИШ-); 2. rc/l- (sici vor c—m,
für- uujcz ntm. ~) отговарям, опровдовам се
прел -кт., за нщ.: für e/ie Verbrechen Ceete et
sich vot dum Gerillt zu — за пр-еcьплeн!ттo
сн сой сряСсаш— —е осговоря прел съда- Scs
läeet sich nicC' — тосо нс може —и се оправдае,
virC—ianrilieb adj. оттаворси: Tür utm. — sei; от¬
говарям за нш.; отгевореш съм зо нш.; c—n Tüt
utm. — nccic; държа икт. етговертн (зинoзeнI
за нщ.- —и— Scbriftleiuet отгозерсн ре-еклер;
търп. ~ zeirCn/r (зе фирма) подписвам 'С-
VeränUwh—U1icHi(t) m,/ -и. -п югтювюрнш)- отго¬
вор ншчко-
Veräntmorilichket-l/ — [чувство за] югговор-
ИО'Т-
Veräilwo-inig f. -еп юггееюрнест: еп/ п—п -! иа
моя осговарш;';!; die — Hüt uim'- ibluHren ет-
aeсзам да поема отговорност за нт.; c—r für
пет, zur - z*uhn; привличам нкг- по- олтозор-
шо'т за нш.
vcraniwh—Umegs—ewmssU adj. ^зноват отговор’
носело 'и, 'ъзностлсн (човек, ^^^л^О^с^ж^;;
Veräiewotemigslemnsstselr п 'ъзианис. ^вс^ео
зо отговорност
verantwortungsfreudig adj* готов до поема отте-
зорносп-
Verantwortungsgefühl п чузство зе оттозорию'т.
vitleiwhtimeesihs ndj, Oeсoттoзoрeи. Оез чуз'тво
за отговорносТ’
Verä—euo—iU—eslostgdete / осзоттозорно^.
vcraиtahrtuиgseenwгг adj;. сзързон с тежко от¬
говорност; - voll adj. [много] отговорен (рсбо-
ПCj;
veräppeln tr рс^и^- пал—0'ям. сoкeчaм. сaнa'ям.
verär/iitbar adj- който можс де сс оОриОотва. пре¬
работва, пререОотвосМ’
Verierbiitbatiilt/, — оОр-Оогвасмо^.
verC—bittei tu 1- пр—робалв-м- абрабатвам:
Zucket—ülu— zm Zuekur - прераОотеам цвекла з
захар; 2. изработвам: Lul/t zu Schulen — из¬
работвам коже за юOтRku; 3. смилам; асими¬
лирам. и прен-: dut Mcgcn kenn las ebcli — сто¬
махът ие маже до смели лоза; прен* п/ип
Ebnlrücdu — асимилирам нови зпсчатлсншя.
verarbeitend adj. прероОопзотелси (мкОустрмя)*
verarbeitet adj* 1. сeхo0eн. сaтртOяп (ош робо¬
та) fрьueI; 2. вж* vu—crlcttun-
Verj^rbi^^l^i^^^/, -еп преработване; обработка,
verargen tr-, e-m etw. - вменявам нкм. нщ. в грях,
вина; сърдя се нкм. за нщ.
verärgern tr: ядосва, дразня: das hat ihn verärgert
това го настрои зле, го раздразни; това му раз¬
589
verbergen
вали настроението; er war verärgert беше ядо¬
сан; Vellä•geernr f.
verarmen intr. s обеднявам.
Verarminny/,—обедняване; икон. пауперизация.
verarzten tr. рсзг. шсг* 1. лекувам; 2. шап* нагуп-
вам; скастрям; 3. обслужвам (публика в учреж¬
дение и поО').
veraschen I. tr. опепелявам; П. intr* s спепелявам
се.
verästeln refl* разклонявам се (нс тъним намкмj*
Уе^^!^/, -еп разклоняване; разклоненост.
Verätzung /, -еп мед. изгаряне (на кожата) от
киселини, луги и под.
verauktionieren tr, продавам на търг; Verauk¬
tionierung/.
verausgaben tr. rc/l* изразходвам, и пран- (среО-
севс— сили), похорчвом (пори): розе. /*1,1;
Moret lein ich mici ganz vercuege—t тюзн мс-
е-ц съвсем се охарчих- пран, sici — изчерпзем
еuпuт] сн; Veгlnlssgltbxnrg'-
vieämsiaiun tr изразход-ем, похорчвом зо —рути¬
те (заемообразно зс кротко врсмс) (пори)-
vc—äußi—lien adj. про-аеосм. отчуждием (имуще-
атво)*
veräußerlichen I. tr: тe-т!рoм пoзьрхшeетшo.
плитко. пре-ссосям (с-амо) зьишнeтo стeaшa;
епошлявам: hiir irsrlti—i Siu Kr—Hiikt
vurän/nrilche суко конфликтът се явяси 'име
откъм външната стeoнa. опюшлсн- опро';]—;
—ui ihm isi alles vcränBur-iche у него нямо нищ;
зодълСечешо; всичко у него е външно, плитко;
II. inntr: s 'тасам пюзърхносс-н. плисък.
V^i^l^i^l^c^e^-It^C^i^u^Z^g, — прсн. загуосаш- но дълбо¬
чина, значсн/ис-
veräußern tr: продавам, юр. отчуждавам (иму¬
щество).
Veräußerung / — прю-ежое, отчуждаване (на
имущество)*
Verl [е—-] п. —s. -п грам, глагол.
vit—Crkin* /;: 1- измессим- изразходвам зо мс-
ссшс (брашно): 2- ряДко опичам лошо (хляв).
verbal [-'—] ndj* 1. грам, глаголен; 2- т'ceш, 'ле-
вeе]H’
Verbeiinju—ii [в—-]./, —п юр. словесно аОи-а, оби¬
да с думн-
Verlaliseus [-'-] ш (празно— — абстрактно) мне-
гoелoвue, мнoгo'noeнo'т.
Verbalisi [зс-] п. -сп, —сп многословен човск.
virbeliUir [зс—] adv: -уми по лумо-
Vcr—äl/noeen [зе—] п прсм. отел-голно сьщ]еcвu-
телно; —nnUt / вербално иото-
verbCeiHhtecn tr: рсзг. рaсзaлям, нзюпочозом,
нзпюртвом (текст, дтмoI ют желание —а пюпee-
вя- „вместо да изпише вежди. исвoждeм очи“
(вж* verschlimmbessern )*
Ver—Ced м, -(е),. —с 1—.мсд- прecрьс)e; 2. съюз,
ф]дeeeпu4 (ом няколко Дружество):
1hno|polIs/'feCc~мюиonюnu'Пlчиü обединения;
3. восн, войсково съединение (ошряО); 4. атр,
превръзка, връзка, свързване; 5. аcл;-еmon.
(триъгълно; квшОрстко м пр*) посаждаме (иш
дървета. зеленчук, м пр:).
Verbänd/kasten е шкафче, сандъче и пре¬
вързочен материал; -päckchen п меО- восн.
лично пакетче; -platz т восн* превързочен
пункт.
Verbandsabzeichen п съюзна, дружествена знач¬
ка.
Verband/stof т: -zeug п .мед. превързочен ма-
тершел-
verbannen tr; сoтючaзaм; и стар, прокуждом.
прашим е изгнание- прен* прогешво’.
пропъжлом (черни мнслм):
Verbänntefr) т. —п, —п сeтюч]ннk. изгноишК’
VerbänrlLlnrg. —'п нзгионие. зетечешие. прокуди
oешcp*: in liu - scCIcUc; прощем з !сгнaн!e.
на сa1eчeни]-
verbarrikadieren tr: refl* барикадирам (сс), зиТ’
раждам (сс).
verbauen tn 1. шзрeсхoдвoм з. за строеж (мате¬
риал- пори): 2- зотсерям. '—гулям (с построй¬
ка): резг- препречвам. сeтвoрям: e-m diu Amssicbu
— сakeuвo‘ нкм. гледката ' постройка; du hcsi
mir Sie Zukunft vce/anl лн ми сoтвoр!, пeeпeт’
чш пъдя към бъдещето; 3- 'троя лош;. погреш¬
но: 1*1,1, Haus isi vutbeu' соя кълни е сбъркано,
лошо пестреено- Verbauung/
verbauern intr; л епрессявом, оссл-ч-ом 'с.
Verbeamtung / — рсзг- бюрократизираш—, Ою-
рokрaп-зouня-
verbeißen* tr: 1. (sich D) elw. - преглъщам, по¬
тискам: c—n Scimc—z — слиском зъби прн бал’
ка; пол«'аом болка; рсзп*: sich '-— Antwort —
сдържим сс до ие отгосоря; sich Cis Leriuz
kann — Uörren сево сдържим смеха си; /а,
wc—dur mir uns — nüseen нямо до може*’ до си
позволим лоса. от сево [тдюeюлсгcнe] шс сряС’
зо да сс лишим: 2- refl. (sich in ctw А ~) зехоп’
зем зероео. зеонсам сьoи. впивам сс (в шш-I:
првн. вкопчвам се е нш,. зoneвям сс, държи упо¬
рита но нш.: Sie Hugde ieilun siel *ис1пь;/иг
v/t—iseer кучттасе сс бяха захаполн сено еeт-
то- рсзг- sich ie с-с AnsicCu — сeлocя’ се упори¬
то зо еднн възг.лед;3. sicb /*е Zäirc an uim. D —
счупвом си зъонт- a нщ.; 4- tr; лов. огризвам,
verbellen tr: лов. (зс кучс) лес но дивеч; обождо.
Verbene [ве-]/ —п бот. съронш)- (VcrbcneI.
verbergen* tn refl. 1. скривим (се), спотайвам
се. соя (сс); 2- (c—m uim., cu\s- vor e-m —) крия
(нщ, ел нкт): utw. vurio—gc; Ccluue ария иш--
държи нш. з тоГшо; sich vur-rrge; iaiier ария
с'. спесоГзом с'- - е Veriorguzu; —ini—cn оссо-
вим 'крит. нс uсnuсo’ шо/cc; sie vcriarg ihr
GusieCt in lu— Hä—Cer тя похлупи лицето си '
ръце; cim'. ie Ve—botgenun iun върша нщ. скри¬
шом- wiu cm Veiiclez ie Verborgenen blüCen
Vcrbess
590
цъфтя притулено като теменужката (живея
скромно т уeOuкeкoj;
Ver-tss(e)rc— щ. -s, — 1- прeoбeoзтвoт]л, оо-
носител, реформатор- 2- пeпeaвяШ’
vetbisst—eirb adj* поправим-
virbCssi—и tr. rc/l- 1. пю—оор/вом (битови
условия— квалифииоция- рекорД): розг. er
nöchlc sich — сой Н'ае —а номери по-добро
работи; 2. поправя’ (eeI, oпeaв4M (грешки,
статия, диктовка), коригирам (се) (набран
текст на шпслти): ich muss lici - лряб—а
до се коригирам, попреся (в това, което
току-що съм козеш)*
Verbcssi(Uогln<j/1- вж. vetbeeeetg; поправка, по-
провяне; корскт/я.
Veir—rsserungsvn—scniae е роцнонелнзотерсао
предлежсшит-
vir-tmgin пе/. (siel vor e-n —) пакланямсс.
Verliugurrgy, —еи поклон.
vut—e‘m1ee мм: очукзам (метален аъО)- 'мочквам:
/In vurbuulic— Hui 'мачкана шапка; рсп*
virbCmIU шсхн* побит (съО).
vcr—icgcn* tr; refl* 1- uскриcязeм при прегъва¬
не (теч- лшмap>uнcj; 2- rcjl* изкривявам 'С,
]'’/;-’ се; Ver-lcgung/-
verbiestem re/l. tr; фсм, обърквам се- сбъркаем
пътя- pari, ver—iestcti сл!еoн, объркан,
втренчен- я-ю'аан: -е с—е Meinung vurbiusuett
s/ir хв-нил съм се зо сдшо мнение косо слепсц
зе сеято-
verbieten* tr* (ряОио rc/l.) сooрaш4caм, оспор.
зопрешаво’: c—m /еп Muni — зоСронявом икм.
де говори; e—m las Haus — зоОренясом нам. -и
пeтетьп! прага не къшата мн; пран, da,
vetb*u'ui пе*; GuiebeuUul кесията нс ми позво¬
лява лови; dcs vurbiuiui sicb von selisu тава 'е
изключва ог само 'ебе си; cim. —ci Surafu — '-0-
ранявам ищ. под страх ют наказоншс; Eintritt
vutlhiun! ехо- з-Оранси!
vetblllie tr: 1- изкривявам. оформявам лошо,
погрешно; 2. скот* вмол* --формирам- 3.
рядко доеем лошо, итпрозилно -—'око и— об-
разосеишетю, uсnюргвoм оформяването (но вку¬
са. ума. характера).
veTllllltcnee tr- 1- представям o0рoсиo. картин¬
но. онатпедявем; 2- 'uмeoпuсuрoм-
V^e^-^111^1^1^11/, — 1- лошо, погрешно оформява¬
не; 2. pl- —сп снст* биол* м пран* -]фoрмeиu4
virlieilger tr, прозя по-свлии. поевтинявам,
намалявам ^—1— иа ищ.
V^riiUi^l^i^g/, —поевтиняване, иомолснис иа
^—1.
verbindbar ndj* 'сър'-——’, съчетаем,
verbinden* tr: refl* 1. 'вързаем f']k. съчетавам
(се): las Isi mii Schmiueijkubic— vu——ue1ue лоза
е свързана ' тртgнoеcн; tiic'lnrbsrC —
свързвам по телефона- "lisch ver—mnden! греш¬
ка! пютрсшси номер!; 2. (sicb etu u—m. д/дс— u-
и —) съюзявам сс е. пeoтнв —кг.: оатср- siel
cHc-Ich - сключвам брак; 3- превързвам (рана,
ронен): e—i diu Augur — завьрзcoм нкм. очи;—;
4-	eСвърсвo‘, зодължесом: sci; Wart vurligii'
ihn znm Schweig/; додешете дума го задълж-’
во —а мълчи; beb —In Ihnen sehr v/tbunden, много
съм Ви задължен (блспоОсрск): оатср. sich zu
/Um, — садъпжoвoм сс —O-, .. обвързвам се ' нщ--
5-	re/l* хнм* съсеинязам 'е- 6- сл. тсхн. 'кич—
вим (проводници); 7. атр, свърззом (жслвзс—
талпи, -родм)\ 8. пo-eъeсзeм погрешно, лошо.
ve—blndllcH adj. 1- любезен (Оуми, (фрази. усмив¬
ка): кснц. denke vurliel! -сНи. verlinllicb/g Dank
блaгюдoe4 ной-учгнвю; e—m vi/l Verbln/IicC/e
segne аазва.м нам. мнага любeснoс:тиf; 2- об¬
вързващ, сo-ьлж'acaш. зeдьлжuтeлeн (съгласно-
спопоОбс)-
Verbindlichkeit /, —in 1- любезност: е—п vi/l -тп
,;//— aaсcoм нам. много любезности; 2- об¬
вързване, оштожимешт: -еп einguHun поемем
зодълж-ния. eocьрззoм се- oi—c — без енгежш-
мент;3- солидност (нс коапсновзекие— арбит¬
раж): 4. търп. сaдьпж-нue-
Verbindung/, -с; 1- връзка (съобщително—
телефонно, жeлeзonътноj: еь-Д!]T]!-,
свързване: sbcb mit u—m ie — seizur устошося-
вом връзки с нкГ’- 2- връзка. отношение (м
търг-): с-с еС/1*гСе — elnguCur в'тъпвем з
броа; пран, guic -тп hciue имам връзки ' вли¬
ятелни лица- die —eldun Sicbu; sieben In U—r —
miteinander между тия —се нсш- нямо никакво
връзка; 3- хим* еъe-uнeшu]- 4- съюзяване; 5,
студснтско кoрnoраиuя; 6. ел* тсхн* окачване
(шо провоОкици); с^рзвонс (но железа, прсДи,
талпи)-
Verbindnngs/ЬаПи / жп* съединително линия;
~/iinei е восн. еRьрсoчиo служба; —färbte pl*
отличителни цветове но студентско корпоро-
^4-	—-gcwirbt п хим* грем-еави-валент;
—grc/tn ш восн* съобщителен ход; —псип т
pl* «ег лицс, войник за 'зрьсao; —stürmtr щ
апорп- 'връзке; -tuup' е воен. 'сър'.'—-
част, комоила-
v/t-1esuи part* adj- 1- упорит.	ожесточен
(npoпmвнukj- 2- 'ъ' спотаена 'лоба- спo0]н,
озлобен, жлъчен: /in -rs G/stcht озлобена
лице- Unglück macbu rZi — нешостшесе често
озлоОяза-
V^rbi*eeurllri|/. — 1 тпoРUтю'т, ожесточение.
настървение; 2- (спотаена) злоСа; жлъчносп.
oзno0n]нue-
verbitten* refl, (sicb D utw. ~) не пeсeoлязoм, не
разрешавам: разг. Icb veriluue mir /!/,/ Tancri
не позволявам до ми се позори с такъв тон-
1с, nöcbtu ich eit v/rlet/e balce нс поззюля-
--’ текозо държание, такива -уми-
verbittern tr, intr. s огорчавам (с-)- озлобявам
/-п Ucs Lu—cn — отразям икм. живата- las
591
Verbrämung
alles v/r—iiUetUi -Ни всичко тосо го огорчи; nt
vet—iuiu—in той стоваше -сс пю—отюрчеи, по-ро-
сючарocан ос живото-
verbittert adj, pari* 1- мрачен- недезелсн, сърдит;
2- вж* v/rbiiuurn-
Verbittcrunj /. — огорчение. озлоОлсиис-
VerblCser* tr; rc/l* 1- uс-тхзaм. рoсдтхeeм (пра¬
шинки, .мъгла):, 2, метал. продухвам; вдухвам;
3. тсхн. раздухвам (стъклю): /пт Glee/1äset
vut/1аei diu Glasmesse zu ЯссНси сгькло-у—
хичът рoс-ухco стъклена;- меса ио шишето; 4.
(за аmъклo0\хaн) рас-тхзe‘ неправилно: v/r—
—lesure War/ -ефектна стъкларско стока; 5-^з.
т rc/l* свиря фалшиво ного (на Оухов нксеру-
.мент): 6. жив, нанасям леко. преливам (Oo])-
vit—lcesin inn- s избледнявам. uсбeпявoм. и прен;
(щст, краски, аncmenнj: пран, re-uz Sun s—e
vut—1aseuun nns/ru LuisUungun e ерaeш]нн] c uc-
тавите вашите по'сижени4 бледнееха; seie Siu—n
v/—/1ceeie звтсдoce му залезе; оатор* et isi
verliesst топ издъхна-
vrrblätietn tr: сeтубвeм (атрскнцштс): e-e Suiiu
im Buch—сaгуoзoм, пропускам (страница) (при
првлиамвснс на кннисс).
Verblattung/. -еп тсхн. [съединение чрез] есшча-
не ше -ър—сни слсменти-
virl-äut— tr; боядш'зем, обагрям [със] синьо,
ve-bläucn tr* резг* шо'!шясам (нкт.) от бой, но—
шaece’- нопереошсом-
virlilebc— tu kaлoйдиевaм (сгомонена ломорИ’
иаI-
VerliCII» —(cIe- — ‘ссганохаж—енне. мтстопр-’
Оиваване: Irl uni/ ziries ülcr Се; - /11,1—
PaUcic н' 'ne/ къде се eеcoшenlI тeси колет//-
übet ,—; wuiiutir — wulB ici nirie, къде се заг^'’
ош, къде с бил пe—)ье]o, нс зноя-
vitbltibii* intr* и — —1e‘ib/r: lei s—t Mciznzg —
е'тавам но мнението си; кснц* (в нuсмcj: mit
den bieue— Grüße; vcr-iii-c icb Iit--- c ней—
сърдечни поздрави oеneeo‘ Ваш-.-
Verbieibee п* -s. — I. асл—воше: Cier -st ncircs ~s
nirie lä—gce'yK и' .мото (пeIвсчс до остени; nin
— des Mirbsters im Amu wer unmöglich 0-ш-
штcьз’eжнe министърът де естент повсчс не
паста сн- 2- остср- /а/ci ins, es s/in — icl/r
трябва до си аслаш— сако, както 'и е, повсчс не
меж'- до сс непреви. прюм—ни-
viri-Cbchui* intr: s 1. вж. vurl-cssi'—; 2- пост уми¬
рам: Todes — склепям очи.
vur—ieien tr* 1. тсхн. поолоа/зам; 2- племСиром,
запечосзо’-
vcrl-CiSci tr; 1- сa'лeпяceм; (пpeН;j омагьосвам;
2. стр:. облицовам (с каменни точи).
Verblenderт* —,. -сер- камък зе облицоване (вж.
Hlcndxlcia).
Ve^-Iei^<^idi^1ili/, -п стр- оОлицозъчно плочо.
Verblendung/. -rr 1- зaсл'пfnIсн!с; замояно';;
2. стр. oСпниoek'e-
verbeichee part, adj. uсOeпял. uсOп]-нял-
Ver-Iicncnc(T) т, —п. —п оатср* покойник, о
Oe'e пючизш-
ve—beö/in I. intr* s tr, paлг. еилиотязим 'е, оглу¬
пявам, '—тъпяв-м. 'лазим кръгъл и-иют-
пощурявом; II- tr- провя -а оглупее, зогьпее-
Vi rin/ung/, — 1- оглупяваие. сacьпязeнe. сaть~
пялест. пощуряс-не; 2, uteO. нлнагия-
vet—eüflen tr; списвам, изумявам, поразявам: с—
е vutblüHlendu ÄiribcCUnli пoрeсuтeпшe. изу-
мнс—лна прилики- рс^и^. icss C-ch —Ich' ~ дръж
'—!; нс се 'мойваи. 'писвай!
VerblM/jtij/.— бсз- pl. 'ли'—.'; изумление,
'маяносг-
verblüren intr; sпeeцьфтяco’:uр-/п е—с vutblüCee
Sclörluie пeoиьфт4пe aeaеacuцe- ризи. er ist
verblüht той духне. офейка- v/rblübe! вдигай
'и чуковете, махай сс!
ve—blüei ndj* иносказателен, ф!rтрoтиceн, але-
гюричсн (стил): ~ spreche; говеря със затаС“
вения. ' недомлъвки, 'лужа си ' немеци-
virblUUen intr* s refl. изтича мн кръвта- умирам
ос кръеонзлиянне: еп cizcr Wunde — умирим
от eанe; прсн. ,*11 für п—п — проливам кръвта
сш за икг.; drt Fcini vcr—lnune sbci -е guuzloeeg
Angtiflen вратът се нзтещесе, пeoлuвe кръста
'И з Сeзпeneзн! шопо—тшшя; V^e^iee^tui^;^^
vcrloeiee tr; рсзп* -зпoeceo’’ развалям (рабо-
1110); сОъркво’-
ver/hb—rn 1. re/l. ризи, (sieh In uim'. А —) държи
упорита но нщ,: et lau sich in /*.,1 AgeicCi
verlobte хванел се епяпe n сови мнснис (и но
признава Opупoj: 2. tr: шсхн. прeсcрсппям по¬
грешно.
vir/oH—t part. <и1)-репг* упорис, твърдоглав, вма¬
ниачен: ein —гг Mensch опак човек.
ve—bol/ii н: тсхн. 'крепим е ооллов—-
ver-o-gcn1 tr: досам шезотм, '-—’-’ нщ
vcrboegc—2/w’’. ad) 'крит, посети (вж verbergen).
vi-IOtgunu-m t-st adv: рядко скришом, тоГне-
VerlO-gcnCc-i /- — 1- екe^lтeс•c; сe)ьтa-oст: 2-
нензвтсснюсТ’
vurll.S [сс'| ndj. сnюcooo!лe]- ' много нзлншнн
думи-
viulöstrn tr; шоп; с.лошоее‘ (вли. v/tscCI-mniern)’
Ver-oiU п* '(c]e, —е зебро-а- остср- зопрсчи—нне.
verlolen <»//. рап. 1. сoСealHc/]: l-ptm --невъзмо¬
жен”’ '‘-ш-ш, „фантастичен“-
vcu-htinus [зс-] adv: остср дословно, бтквoпню-
Ver—ois/prozuss ш полит, пропее зе заораняео’
не -а порти/; —srhbiS п тоС—ло, зшо) зе сeСeo-
— 0-
vг—/hieai!—ig adj. ueпe'ceneн-
Ver-ois/zi-clc— п зеорешнтслтн знак (за Дви-
жонма)- —zcl-1 зов. сeoрe]тнe среме-
veubtänw; //: 1- обсючвем- oбeъoca’ (е кожа).
2. прсн- т)рoеяce‘-
Verbrälmungr, -'п 1- облека (кожена)- 2. првн
T)рeсяcoшe’

Verbrauch
592
VcrbrCurH m. (иХ,. — (cr uim- D) нсрoзхoдвeнe.
кенсумоция. noтeeoлeшue; разход (на въплища,
енсррпия- воОа).
vi—bramibin tr: 1. uсрeсхe-ceм. консумирам (ма¬
териали- мои. воОс, парм)' 2- uсхeб4зам, н прен-
(норв10 - 111,11 Mensel Isi völlig verbrauiCu 10'!
човек с непълно нсхeoeш-
Ver-erbucHet е, —s. — петреОител, аонсум-гор-
VerbräuCner/genosesnesCctlur пютрeoитeпнa КОО’
переция; —sclüte т защити -а потреОнтелЯ’
Verbrauchs.. пюceeС!т-neш; Veir/rJ^iiurHsj^<rUlrr т*
Veгbгäu<re^ecbg1—ie pl* нeпeзu върху артикули
зо потребление (в ГиР); -artiUei, -grgrnsiir/
е артикул зе [-ж-ен-зно] пocрeбпeш!e; —gUIcr
pl, стоки за (широко) потреОление, консума¬
тивни 'тоан; —гсдГипцд/ икон. eeц!eш!рeшс
но консумацията; -rei/t / пoтeeбuт]nшe зре¬
лост; —slenet / кошсуметиз-ш geшь). акциз;
налог върху 'сок. зе широко потребление-
vcrlulust— inr* s 1- оатор. пeeеceceм до кипя-
преанпясем- 2. првн. т1!хee‘. отшумясем. ута¬
ложа-’ 'С-
vet—rCinee* tr- 1- извършвам пр]'тьmлeнkс’pелп:
пра—ин/сам се з. шепрезям пако'т, 'грешевом:
розг. was lab’ Ich denn nmn wiei/t vur—torHun?
какао съм сбъркал, 'Грешил пеа?; шеп. с—п
Roncr, ubn Gu/icCi verbrocbeg ia/un и— съм 'е
по'--—^. шмил съм куражи -а напиши ромон,
'тихосворе]ие; 2- шехн* скосявам- 3- лов. отбе¬
лязвам —ир/ чрез пр-аършвене не клончета.
Verlriebee п, -s, — престъпление: /I; - cm Volk,
се ier MegecЬЬe*i престъпление спрямо наро¬
де, еe]шт човечеството.
Verbrlrhei—ibekäinpZung/, —ОюрСе ' престъпно-
стло-
VerbtirHer т, —s, — престъпник; jngerllbcbu— —
малолетен прсстъпник-
VeгbrГrЬeгrc1bne п картотека не прe'cьпн]uu
(аъа снимки) —-gie!rHt п пресгьпниче'ке лицс.
лшиe но престъпник-
vcrItCcnet^ecn adj. престъпен (Осянис, uimeu);
престъпи«'—')« (виО).
VerbrCcherinm л. -s, — пр]'тьпнo'т.
vetbtiiiee tr; re/l* 1- разпространявам ('е) (новн-
ис- слух, растение- лоpолa): разнася сс- 1!/
NicbrbcHu verlrelUeie sich незшнете 'е рoспрo'-
тронш. разнесе се- 2. пран, (sich übur cim. —) раз¬
простирам се (отно'но иш-)-
Verbriitur ш. -S, ~ распрo'траиuгeп,
verbti!Ui—n tr* разширявам. рaсшuрeчeeeм (път.
канал и пр.); VerbrCitcrung/-.
Verbreitung/, —резпрюстреиеиие- рeспeoстрe-
нязане: 1!/ — Сет Aиetehkmne рoспрo'трaняcaиe,
раз']изаие не сaрeсaтa-
verbrtnnen* I. tr- refl* изгарям (въплнщс- Дърво.
ръцете см, лнвсОи- посеви— .магьосници, ере¬
тици)' rc/l, опарвем 'е. и пран,: van 1C— Saeen
v/ei-cnni сaтeeяп. почернял ют 'пьиu]тo- прен.
ich miil mir die Finget riebt — н' н')ом —а ст
опаря (да си изпатя)- искам —е стоя пе—долеч
ас отъня; sich D den Muni — а. опер-ем 'И ус-
тесо (ош горещо яОсис)- в. изпускам сс (Ос кажа
нщ*. което но е трябвало Ос спомоновимО:
раз—, ich will iit diu Znz/c nlcli — —a 'е живи
пee-н!С] зъби; II- ine. s нзторям (зс въглищс-
лдокаj*
vrrbtieelicb adj. зеполит-леН’
Verbrlnnuzg/, —еп изгаряне’
Verb—ienungs/entot е двигател с вътрешно го¬
рене-
vcr-elcZc— ir* 1.; прен. Ich Hebe es vur/rluft uri
vers-ugeli имим тю подписоне и подпечатено
(обещано ми е сто но сто ампурно); 2- по-
сеърж—оеам с гeeмeca. документ: vet/rIefee
RuchUc проса, потвърдени с грамота, ' хрисе—
-ул; пран, 'тарш неоспорими праз-’
vtr/riegce* tr: 1- прекарвам (време, зaaeнuuяI:
Sun Tag im Fruien — преа-ерзем д—шя не откри¬
то; 2- остср. пропил/вом-
ver/—üdi—n re/l. пеСретнмязем 'С-
Verbtülitmng / —сп побратимяване. побрасим-
'130.
virb—ünin tr* rc/l- попарвам ('« Hm.); изгарям 'е:
sieh D 1-u HänSu mit bebrun/n Wasser — попар¬
вам 'ü ръцете c зряло зюло-
vcu-Uibei tr: 1. търг. иешасям, зпи'зем з счето-
во-ии книги; 2- отбелязвам (успех— иапр^сО^и^^).
vteiübii part* adj. остср. рoсбптД]И-
Ver/übltHcbt/ — оатср. рeс0луднo'Г-
Ver—mn [зс-] л. —s - -Ьатрам- глагол-
ver—mnflelcei, vcuIUnZebcn tr- раз-* 1- шспюртRaм
(нш.); оставям си ръцете (в нщ-I. похабявам
(нШ’)- 2. прюгтп4зaмf, пропилясам-
vitbnmmiln резг, I. tr* 1- пилея (времето ан); 2-
губя. зeгтOзам (порсОм pозеeянoсmj; sie Hau
sehon wbe/cr Sun SeHIüeeu1 ver—imeele пек u
сабутeлe ключе някъде; 3. забравям (араща,
oбeщcнuвj: ccb. Ucs hebu Ich vu——uemu1i! ах.
ласо ми шукно из ума!; II- intr. s рoсхeитвoм
'е; проливам сс; пропадам: ebn ve——umme1ier
SImluni рaсхoйтeн студент; ubn vu—lneeultus
Geeb/ пропаднал псишИ-
Verbüil m. —(u)s, —c 1- превръзка- 2- атр. мо¬
тал* er. връзке, свьрсвaи]-
Verbüed/IamweiSe / сглобяемо конструкция,
'плоОяем строеж- —Sanpinesclbne/HcrW’ ком—
пaти-мoшииa.
verlüilei re/l, съюзявам! 'е.
Verbr—Si—1eit/. — 'зьрзeнo'г- зрьз)e; прси. об-
вьрсaиo';J
Ver—ünl1eee(rk щ, -п, —« съюзник.
Verbünl/fcnster п атр. прюзeрeu ' -зойио ос-
тъкленис; стъкло. гриплск'- —•glas п много¬
слойно стъкло- гриплек'- -guss ш тсхн* лее¬
не на плотирои материал- -limeHuew съсли-
ишлелие линия- -Irdonollvc / жп* кoмпeтн-
593
verderben
(локомотив), разп. комполки; -—uie п ел, ком¬
бинирано рeспрeд]литeлиo мрежа; —•nZue ш
метал, коксове пещ (с понораморак или висо-
иопещен пaл): —тölrc/елл. електронно лампи с
2 или повече ]пekгрo-нu '«'лсми; -ul—tScHali
/ (свързано) обединено (енергийно) стопан¬
ство.
verbürgen in rc/l, (u-e ctw. —. sich für utm.. u—n -)
тарантирам (нкм. за нщ-. за нш.. И)Т-I, поръчи¬
телствувам: mobi vcrlüre' -остоверсн (новини).
vc-lü-ecrllrbcn tr. 1- обуржоазя—ам; 2- intr, =
verbürg/n-	•
vc-lü-gcritebi ndj. юOуржюeс]H-
vcrlürgtrn intr. s обуржоаз/зам сс; поеснефчсом
се. 'гевам -сшеф
verlüßin in понасям неказание за нщ.; с—с Sircle
~ излежавам наkасeшu]-
verlülice Омол- разг. нegeрoсв!п, смачкан, 'бу¬
тон (чо-ск)’
verbUtUctn//: 1- бия мляко но масла; 2-: фам* G/I1
—	пропилявам пори; пет'- — uспeртcaм. пехеСя-
сем нш.
vetrbthmrn tn тсхн* хремнрам-
Vcrdlrbi т* —(uIe. —е подозрение. съмн—шит: е—п
*—. Im - Calen, — еп" c—r Caben пeдюсüрeм икт.-
дедеп с—п — schöpfen теъмняeaм се з нкт-, зо-
пюлозирем шат: in — komme—, geraten зьсOтж’
дом пo-юср]HU] (у хорстс)— ссезам по-озри-
селен (за хopaтaj; /iw. lelzgt mich In — ищ-
порежде пoдюсртши- към ‘—не; сиеН dir -ulsnsle
—	и най—молаосо пюgюсрeнue-
ve—läcbttg adj. съмнителен, пeдeсршт]neн (тип,
робете, симптоми): e-s Mat/ee - зоподозряш з
тСuГстcю; siel - eichen вьзбуж'дeм пoдюсрe-
нис. ставам подозрителен’
vcedäeHibgc— //: (c-n r—r Seele G педе:шрам
(нкг. е нш.), хвърлям пoдoсрeшue (върху икт.).
Veiteärhelgueg/. -сп 1- подозиране:!, пюдозрснне-
Ver/äcbes/grin/ е повод. о'но—енн— зо подозре¬
ни-- --rhminU п юр. ф-кт, който събужда подо-
зрецие. съ‘шuтenтш факт-
verCbimin //: 1. проклинам. прокълнете’) (и
църк-); църк енот-мосвом (учение, пиасния):
вулг, vcrdamii! проклятие!: Gniu verdann
mich! Господ до ме убие!; шоп, verdummt ии/
zuienäCi! де сс нс -и-и макар!; грубо /*.,1-
virieimti Kerl! този проклетник!; грубо
vc—Uiiilcr Mist! мръсотия!: 2- ('-п zu ciw, —•)
обричам (—кт. не нш.): c-n zum N-chlslun, zum
Lciier — обричам икт. не Ос'——™!]. стeoеeшue-
sic тате; /пт Tode vurSannl бяха оСр—чт—н
-е смърт- 3- отхвърлям, парица-ом. сeапeй’Я’
зом: ein Bueb - отхвърлям книги- s—e cigcre
Mnlnuzg — отричим '' от сеСссстнете 'и мне-
НИС-
verCCmminsmert adj. осъдителен; заслуж-а-ш
порицо—и—-
vtriämicun 1- inti: s пост, пасне, uзчeсce’ (в
зОрочо), губя аoнcтрu е мрики; 2. tr, Сет
Gn—nsn—du v/riäme/—ie viulu Stun/un Ucs Tagus
оздровязотияг прекара много ча'асс в у-е',
verdämmlich adj. осъдителен. за порицание.
Verdammnis/, — внвл. [зсчио] проклятие- осъ¬
ждане на зсчни мъки.
verdammt adv: р^с^з^п^. ужасно. страшно, лявалс-
кш: — kalt ужасна 'су-еио- е-е ~ CüberHe Frau
дязeпеau хубаво жеиа-
Verdänetc(t) т, —п. -п прокълнат- 0'ъдсн,
vcrdCmcfil I. intr: s изпарявам се, н пран-; II-
tn изперязем-
Verdänplur е. —s. — техн* изпарител.
VerSänpZr—g /, — /вперязене; изперение-
Ver/äeclungsaä—mr /топлина на uзcoeяcaшe’
ТО-
vcudä—dc— in 1. (e—m cim. ~) дължа нкм. ищ.. имам
ищ. Oлaгoдаeeшue ш- нкт.; 2- Оисл = danke—.
vi-ea-btn in ряДко пee)aeвaм е лишения
vet/etUrtU adj.рсзг. сли'-—. втрещен: icb war дал/
— съвсем сс слисах, шашнох-
vit!1uin in rc/l* смилам (хреио): utw. ver/auu sicb
leicbu нщ. c лесно смилаемо; резг,: uiw. п-сЬе —
können И' мето да смеля нш., -' мота де сърп/.
де по-е'я.м нщ.; er ist ziehe zu — лой е нетърпим;
des пи,, ici .1,1 mal — сряосо —ой-непре— до го
'мсля, де го проумея. сряО—а преди всичко до
с' примиря с ласо .
vrtdeuItrH adj* смилаем, н пран.
Veit<!Cme*cHicii /- — 'мнлесмюст-
Verdauung/ — храносмилане-
VerdCumegs.-. хрено'’илет-л-н: Verdauu-gsU;’
—11 щ.
Verdäuungsbeschrvatde/‘MyuiTHHT не храшО’
смилошссо-
vT—deuungslürdc—g! а^^. подпомагащ храна-
смилането.
Vcrd1uungeo—gcn п хрошо'‘нлалслс— ерген.
VerUUrd л, -(с),- -е 1- торшо пoптСe; 2- чергило,
vca/trit; in сeaрнвa’. з-тул/м. скривем
(ое поплоОс): прсн- s—c ScCul/ — потулвам си¬
напа си; ein vet/eeUuet Gang покрит хол,
кюри-юр, тол—рня; восн. vcrl/eUic Baitinun
зекрнсн. oп!HЛ!рaш! б—сор—н-
vcrSUiken»- in (e-m cim. -)сьрея се (нам. зе нш-).
тпр-кee’ (н)г. -сeрeе! нш.), сменявам (нкм.
нщ.) зъз сине: la, kenn icb -in r-cii - никок
нс то тпр])ce’; рeсСllрe‘t го непълно; не мог¬
ла му сс сърдя за този.
Verdlu— ш, —,. — гибел: sie Isi ul; - für *1; тя c
гибел зе негю-
virSUt—cn* ти слаб I- in 1- развалям: sich D Се;
Magi; (а;, nie ciw-) - рaсвanя’ си стомаха с
нщ-- sich D Sie Augeg — повреждам сн очите;
e—m Sie Freude, de, Spill - рeзcaпя’ —км. у—О’
вюпсгвu-co. игрите; e-m iin Lus' zu cim’- - уСи-
сем нам, жслошнесе зо нш,; us mit e-m — ре'’
валям си отношенията е нкт; r-п Се, Kon/ept
38 Немско-български речник, т 2

Verderben
594
— обърквам нкм- планевсте, см-ск-то; реп.
verUoe/t; eoсconтн (хрсно- човек)- verCl-bi
пран, eoзeoптн, пeк'caecнl: vcrSor/rnc—
GnsihmaeU покварен cктс; zum ScCeis'ieler -st
c— vurSorlu; развалиха го като артист, артист
ос ш-го нямо веч- да излезе; ui; vcricr/lc—
Mcnsrb пoaceeeн, рeсcрoceн човек*; 2. е-п ~
пoгтбcoм наг.; II. intr* s гише. з-тна-м; препа’
дам: er Ilm isi ui; Meint vn—Urr/c; ел н—то
ш—шс —а стошс дебър художник* (но не см е
развил заложбите)-c‘i; vet/rtbenes Gcg-e пра-
паднал гениИ-
V'eriitbin и. -S- — тиС—л, пюгнбсд’. in sci; —
rennen осисом към потиб—л, вървя към гибел’
10 'И-
V'erder/tr т* -s. — 1. пост, губпс—л (но врагове)-
Ouör сесоне- 2. разсрогнтел-
vcuSitilieh adj. 1- r!бen-ш, пeгтб]ц; 2. подл—’
жапт но рeзcone-
V^гt^^r-bIl•CCuCitl— пeгтoнeст, гпб—лност, ерс-
-е.
Verdir/iis J* —; VerderbtbelU /. — пoacoee. рез-
вротешюст. рeсвaдo-
vi—dimteiebie пг преся пo-яе-н, uсяеняcoм, ос¬
ветлявам (прсн-); Verdeutlichung/
vceUtrUschun tr: пeтeeждa‘ но немски -']).
Verdeutschung/. — 1- превеждан— на немски сзик;
2- през;— ио -]’'). —']).
ver/lcltce tr; re/l* 1- сгъстя—-’ (пcлoвe, точнос¬
ти). сгъстявам '— (.мъгли, Дни)’ физ. )ен-ен-
з!ee’ ('е): првн* ui; Elzlruek verdiclt/i sicb zm—
GewissH/it впечатлението ec превръща е уве¬
реност; die Verdacbtsgtüneu ~ sich причините
за подозрение слоеол в'е пю—аонкретнн; sicb
zu е—п Programm - оформявам се з пeeгeeмa;
2- атр, уплътнявам (бcnюнj; Verdiente— п-
Verdichter т, —s, - техн. компресор; тппьcнu-
тел-
Verdichiueg /. -еп техн. 1- сгъстяваше, конден¬
зация; 2- уплътняване,
verllckui tr* 1- сгъстявам (соа, сироп); 2- refl*
'тевам по-дсбсл: du— Suäng/I verdIlUu sich cm
ini/—eg Eide стъблото c недсбслено з долния
си креИ-
V^e^-^^^^i^ir//, —еп на-ебелеиие-
verUleeen tr: 1- печеля, спечелвам (пари): [sicb
DJ s-e Uruerbclt — искeрeaм пр-хрената 'u- miu
viel vurStensU Um Im Monat? колко си -окерсеш
месечно?; си uim. D — спечслзом от нш.; dc—uI
Ist elehu viel zm — ег тове няма де се спечели
много, тове няма де даде голямо печелСа- пран*
sicb D lu— Ruf n—s Gnicbri/n — спечелвам си
името иа учен; рсзг. lirdu Gull/r — печеля пт-u
пари; 2. сoслтжaзeм: les Helu icb lieht mm Uicb
vutdiceu ие съм заслужил такова нсщо ют твоя
'тeeнe; er Hai sbcb re cim. v/rdb/ni g/mcebt лой
има заслуги за ниу-рсп* verUbeil заслужил (и
ксто титла): vueUiueiur Külstl/— заслужил ху¬
дожник; v/rSiente— Meiste— dcs Scores — сeепт-
жил майстор -а спорте-
Verüeee— т, —s. - който печели. )'юйтю има зеп’
лип-’
Vet1iee1st, т. —(/Is, — 1- п—чалСо; 2. вьзнeгрoж-
Л-нис, '-плисе-
VerSieesi-2 н, —(e]s, -е заслуга: ,111 D große ~с ге
utw. e'rwe—beg имим големи заслуги зе нш.; ulm.
jc—clriu c—m zum - нш- може. ср/бае -е се смес’
И- -км. за (голяма) з-слуга; нш- проси —)'М-
чтст.
Verdicrst/adci ш наш* 'лужебно eрuеco)рeцuя;
-grunzt / тесан, трон/ша но п-челс-ли;
—kreuz п орден (кръст) зе зeсnтгe’
vcedbCisieiih adj похвален, з-служа-аш по¬
хвала, достоен зо похвала.
vi—/IiиeU1oe adj. който е Оез поминък, няма з-п¬
лисе, нс псчелн-
Verdiensispаnne / eасп!кe мсжду (Малки н
пoдcмlиj зоплоти. печалОи-
vcuUie—siv'oil adj. 1- похвален; 2- заслужил,
vcrdic—iirmaßtr, vt—dbietirmrbse ad\; сeспуж'eнo-
коате сс слс———-
VerdiUU [зс-] п. —s. -с юр*. решение. пр!'ьдe-
Verdlig т, -(cIS’ -е осмор. 1- дегевер. акорд; In
— не акорд; 2- ценясешт. тспaвянс-
ver/tngin (и силен) refl* tr, 1. (sieh in! u—n. sicb zm
etW’ ~) ценявем ec при икт.. улавям се до, - .:
,111 cis Magi — цтшявем се като репейки-я; 2-
tr; оатср- (uiw; —) спoзeeявeм (шщ-I: с—е Bau —
спoсeрявaм строеж; Verdin<g.ingj/
VerUiiger щ— -s, ~ остар. дрегоманин-
verlligllcbii tr; конкретизирам, давам (ие
ищ.) конкретен. материален uсeoз; Verline-
eiehnig /
vc-UOintisebti tr* 1- прс—тж-ом; 2- тълкувам.
eСяенязаM’
wrdönneri tr- фон* (е-п zm uim. -)дpтсceм(н)‘f-)
неаезенит; осъждам: er wurdu /m 9 Morcten
GcTärgris v/rioincre дртснeхe му 9 месеци зет-
зор-
verUoiriti pari. adj. фон, като гръмнат. слисан,
смаян, зaгтбuп ума и -тмa-
verdopptl— tr: refl* удвоявам (се)- првн. зо'нл-
зам: s—e Ansururgmrger — удвоявам усили¬
ята 'u; eie vutlocpulier Krali ' —воине силе-
Verdoppeteingy-
Verdorbenlct' /. — раз—алсносг (нспр. но зе¬
ленчук- овощия); пран* поквара. рaсзaпa, пю-
квереио'п-.
verCorut— I- intr* s изсъхвам; изпар/м (трева.
поссв, ниво); II. ряОио tr: uсстшaзaм-
verdösri tr* заСрее4м (Ор свърша нщ.). про'пш-
зам-
vet/täegen	tr-	1- шзме'тзам. изтласквам-
рсзп. избутвам: ein SrCHf vuriränge 2000 t
Wasser да-ен кораО има 2000 с ведеизместн-
мест; 2- псих, потискам (представи, напоки и
поО*)- VIrdгlhlrgnrJ/
verdrecken 1* intr* замърсявам сс. «^0—’ 'е;
2. tr* иeпeм. uзиaпRaм-

595
veröden
vtuC-lHte tr. 1- пран* извъртам, изопачавам,
преиначавам (истините, факти. думи): die
GeecЬIeЬiu — изопачавам историята- 2-рсзи;
c—m Sen KopH ~ сaвьрт4зaм икм. плават—, тмo-
пебърквем икт.. вземам икм. ума- 3- шсвьргя-
-ом. изкривявам: sich (D) Uen Hals (eccb /tw-)
~ uсkрuвявeм зрете си (Ос глсОси кщ;j: Sie
Argun — въртя очи.
Verdrilir ш- -s, - които uсзъртe, uсюпaчoвo,
ve—d-lbi part* adj. разп- 'мехнас, побъркан. джас-
нат. превъртял, дръпнел- RьргoтпeR-
Ver-Crehibiit/, -е; 1- 'мехнотост, побърка-ост;
2. нзеретенюст- ткспснтрично'т (нс мo0шj*
^^/^(СгСПипд/. —/; 1- вж* v/rlrebcn; 2. тсхн* тстk-
ЗОИ—-
Ver1tihuиesfieiIeUitt / техн. якост на. при тстк-
заие-
vi-e-lITcrbt— tr: ттeюявeм-
vi—Ctisrnie* tr* розг. иотуп-ем, иоптр-ашзом-
vitCrießen* tr- 1. (eim. vurlrb/Bi mihbI люляиом.
досаждам; ядосвам: Scs ici Ihn seCt v/tlross/n
лева му рeсвoлu несгроеинттю, от тове лой 'е
ядоса; 2. sieh ciw-. cs nicli — lassun нс жиля
труд. усилия: erließ cs sbcb richt — uel Tine van
rcium се той не сс огчия, и сoпoчиo отноео-
vc-ieIcBltel ndj, 1. незъ'сн, е лошо носсротшит:
c—r ~ mcehen ядосвам икг.; рeсзen4M нкм. шо-
строешнтсо; 2. дeеaд]ш. oтттч!тeптн-
Verdricßlichke/t/.—tz L шезъсенест. нему'-—.';.
лошо —еслросшне. 2- често pl, ялов—, непри¬
ятност/!.
Verdrillung/ -еп = Ver-SrcHnnj 2, Verwbniung.
vi—Utösscn adj. part- 1- шeвь'тш. начумерен, —o-
мтсeн; 2. adv* неохотно, без желание.
VeгC—heeigHiiU /. — ш-със-ност- естгченест,
лошо. кисела —-'Троешн-’
viri-Urit; tr; отпечатвам. печатам погрешна,
ve—i—ürkee tr: refl* 1. смачквам (сс) (плaмj- пe!-
тисаем; 2-резп изяждам: de, mi—1 et eeЬrn nach
- и сови ше ноти)-’ натъпче з 'томеха сн; и зо
тове щс нам-ри място з стом-хи 'и- 3- rc/l* рсзи*
//'мък-ам сс нcсeбcлясoшo; 4. мин. eiz Gc—j
verdruckt sieh (руОкс) жило с' етeенявe, шз-
тъняа--
Verdrückung/— мин. uстъ-яcoшe (на руОкс
жила)-
VerdtUss in. —es, — 1- яд, нтпe!яcнeст: досади:
c—n viel — leeicz. Ьетп-ecr създавам нам. мно¬
го ядове, штпрнятне'пи; e-m ntw- /um — tun
пeecя нш,- зо -е /дес-м нкт, прозя -км. на¬
пук, не иш-т- 2. ш«1. тьрСuпa-
verCUleen intr: s 1рсзгг. нсneрявe‘ сс, шзф!ряе~
вам- оф-Гавом- .'—.'—-‘1 се; 2. |гз‘нр!!'зе се;
извстрязи (за.мирис); Verduftung/
ve—CUiiie I- intr; s сecр!ce’, отлупявом; П. tr:
прося ле оглупет; Verdummung/
vcrdümpHc— inn* s епeeceм се. замирисвам не
мухъл; пюлтчeвe‘ лъх,
verdUnkeln tr, re/l, 1. затьмнявам (атая, про¬
зорец; проО)- прсн* помрачавам (слава; успех):
der Himmel verdunkelte sich небето потъмня;
2. прен* замъглявам, потулвам (слеОн от пре-
апъплан^но^— фактическото положение, фак¬
тическия състав на Делото)*
Verdünkehing/1. затъмнение (на атая, прад при
война); 2. засенчване, помрачаване; 3. юр, вж*
verdunkeln 2.
Verdunkelungsgefahr /юр. оп-'-осп зо потулс—’
не ио прсстъпленис-
vetCüeeie tr- refl* 1. резрс-я-ам (тcнкoапj: 2.
nefl- uсгъняeeм; «'шилеем се- Ver-eiüTniing^
vetCürrlsIi—ie tr: refl* разг. тихо. нeсeбeл4сeнo
'« тръгвам, измъквам се нeсeбeпязeнe-
verCmesien intr- s uспeрязa‘ сс; Verdйгneinтeiдr
virlünsiue tr- uспaряcaм; Ver—/£üizSeiriij^
virCUusIin inn: s умирам от жижла-
viriUteUeU adj* 1. умрял от жеж—о; 2. роз-* ожод-
нял, умиращ зо вю-е-
ve-düsscln tr* (фам. (пет, зобревям,
verdüstere tn, rc/l* пемрочевом ('-). т прсн, (неСе,
живот, хoрeкт-eI. помръквам: ,.-; Gcsiril
v/rCüstitee sieh лицето му сс помрачи.
VerdüiSerung/- — пемречееонс. пeмeaчeни-
virlUi/гп tr: рсзг- сп«'--*!. обърквам, стъпис¬
вам, eсogeчaвaм; part, verCUtet слисан, стъпи-
'он. езедоч-Н-
V^i^<eUU/iHi!U /. — 'лисонюст- объркано';, 0'0—
деч-ност; 'мейеонт-
vcuC-Ic— intr: х (за прилив) спада. првн enеneС’
зе, з-плъхви. '-‘«р--
vcrCScie tr, и ceii-cm. 1. облагородявам! (човек-,
вкус. крави, дръвчвмс)- подобрявам (пopo0aj,
2- махн- RoCeuofTe — cenee!сшрo‘ стeecи]lu3.
мотал, обогатявам (pvdn), Vered(e))ung/
Veredlueisverkibt ш икон* e''кспoрc (-импорт)
но юСлогорол—ни продукти, —нос -е суров/инн.
полуфоСрнкесн и износът им като феорнаети-
vcuClt-IcHce refl, оженвам се. омъжвам се; заео-
мя—ом ''; 'ключаим брак.
Verehelichung/ -п ж—ннсоо: сключване не орик.
vcrCH-tn tr, 1. ус-жо-ом (човек), обожавам (бо-
помо); ui; Mädchen — ухажвам момиче, разг.
mein Vcr-cha1/,'/—! м—агоу—ажа'’«! (ирон-): 2.
(c-m cim, ~) педерясем (—км. nm*);pnit* virCCri
и: у—ажосм-
Verehrur т. -s, — 1- печнсос—л (на писател- ак¬
тьор н поО): 2. обожател (но момиче).
vcuCbrt.mcKpvculHueirh ndj. уеежеем. почитан.
Veer/erng/1. уважение. печнсошис- 2-мит. обо¬
жавано (нс мОолн- вю-ове)*
verlbtuigs/voil adj. изпълнен ' у—ож—шн— (по-
тлсд); adv: с твoж*-шue- —aarrU. —mü-CIg cd)
уважаем. почитаем; —оссотш зе тваж*eн!!c,
vcrCidin tr*- vc—C-dbgc— tr; зea*ncce‘ (чиновник
войници, свиДстсли)- cr wn—iu еп/ sei; An'
vcrullie' лой положи клетва за служСесо сИ’
Verein
596
pari, vi—tiCtgi сoкn-т (вещо лице m пoД*j:
Veriid(ig)ungd.
VerCInin, -(cIs« -e 1. -ртж-'твo« едртжcшue- съюз;
2-	im - eii--’ съсм—ссше. зеслна '-.-
virlinber ad). (~ тИ сьв’-ст!’ (с),
vi—iIn/с—гп tr: refl 1- тгoвeря‘ (се). епoeaст’Я’
вам (''); vcrcln/bten Bulingurgen тгeceeтн!
условия; 2- 'ьглa'увoм, еьч-тece’: ies 1äeeu sich
mit nclrcr Ehre rille — coco c шeсьe’теcи’o c
маяло чест; Si/su WiSerspüclc lcsecn sieh rleit
- 1—1 пeoc!coe-ч!я се непримирими.
Verein (-агиид/, —сп споразуменит: е—е» - mit c—m
üict ctu- A tr/fT/n епeрeст’яcа’ cc c икг- зо
Н1Ц-
vrrCiibe—m—igsgcmä/ adv: според спoрaзт’-ншc-
ЛО-
viulIetn tr; refl* 1- аС—енн/вом ('—), съсднш/зем
(cc): mit vurnbzic; Ktäfeun c оос-нш-ши. спло¬
тени сили; liu Vcteinu/n Nationen оО—дин—ни-
c— нации; 2. ctw. in sich - съчетавам з 'сст 'п;
3-	съгласувам-
ve—ibelcrbii tr: опростявам, опростес-ор/вем!
(’стед)-
Vereinf/ichu;//, -сп опра';/--]],
vi—iinbitelicnrr ir. 1- тcднaacяca’ (снссем-),
унифицирам; 2. стендерснзиреМ’
Vereinheitlichung/, — 1- уеднекеявене; ушифи-
)-№/- 2- еceн-oрт!сeu!Я-
vctiletgee tr: rc/l* 1- съединявам (се). обединя-
вом (ет), сgeтжeceм (сс): C*isee Projekt
vereinigt alle Vorzüge in ,*11 10'! проса; обе¬
динява всички nee-u‘сcвe; 2. съч—тосам: Ucs
-ässe sich —lebt eit unserug GtmnCeauzeg - лозе u
несъвместимо с нашит— пeинп!П!; part.
vcrCinbge сьeguш-н, оослинен; Sie Vcr-ebnbe'/;
SuacUcn Със-шнените щегш
^^rei^^ij^—e^, -un 1- 'ьe-ннявaн-, юб—линязан—; 2-
сдртжтннe. geтжтстco. аО—дн-снит: — ict
eueensuIU*eun Bau/nHillu 'елско -руж-слво зе
взаимно помощ (в ГДР).
Veriinigmиge/ltitHitU /евoбeдo« право на сдру¬
жение; —'uiUi ш 1- воен* сОор—и пункт; 2- фмзг.
фокус.
vcrCii—cbecn tr: кснц* получавам!, събирам
(данъци, пери)- Vereinnahmung/
Ver/iinsalnrU ш дружеств-иа вечер- 'рсщо не
-ружестзо-
veretиeaniи intr, s. ряОио tr; refl, 'тазем семе-
ссш, теe’oпяee’ ст- ттдиняca’ се: ст
vu—u!recmiu ciimäbliel егaвaшc R'c по—сомотен
« пю—семоссн; sich veru!neaei Zühinn чтвствт-
зам се 'амотси-
VerCinscnmng/yca’onie—uc. 'емюте-
Vereins/Irnlcr ш -рут-р, приятел юг дружество¬
то. съюза ни- -naus к сирело. клуб ио друже¬
ство; —UodU п дружествено, клубно помещение;
—ntier ш шап* филu'пьр, побъркай ие теме
дружества; —nulltet / рсзп* филистерска ма¬
ния зе oСрoстee-т но, членуване е дружества;
-Slzeuig /дружествено зо'с-онис-
ve—tbei adj. pari. обединен; Vt—eiii/ Naibanun pl*
Обе-иненн нации (ООН),
ve—ibn/clt adj. единичен. ослсл—н (случий, -кз-М’
пляр): — aiTir/ic; явявом се (по—) единична,
vcrt-sie I- intr, s 1. злтдтшязе’ ''- сaлтдявo’ се:
Ule Straß/e waren vereist улици;] б/хо сon-ет-
ни; 2. зo’рьсee’ (зе реко)- II- ’.- заледявам (н
-МСОг).
Vee-ileng/сал-дязeн-: — van Flugzunger аоро-
зтceнc не лсдеш пласт върху самолети.
vi—lbitin tr; oетeтязaм (плен, -очин-нис« лоши
шo’cecн!я), провалям; VeeTli-tn-s—g/
vi—riii—n inn* лзотшеясем. нагноявам. гноясвем:
diu Wurde isi vere*uett рошела е шегноиле-
vietUti— tr, (c—m eiw. —) ас—рашавам икт. ол нщ-,
рeсвeпям нкм- удоволствието ог нш-, вау'— към
ИЩ-
vi—titeCu— intr- s изподим е мизерия. е нншсте.
немотия: vcrelegCctc VoIksmeescn тъи-шш з
мизерия широки моси-
Verelendung/ — изпа—о—с е мизерия, ннтссо,
немотия; икон. пeтп-eисeuня-
vi—Cedie inn: s лов* (за животно, Oивeнj умира,
ve—ingte, verleget— tr; refl* сccеняcaм (се); пре¬
ся пе—тессн; refl. слезе па—сесен-
VerCeg(er)meg , — ст-'шснис (но отвор, тръба).
vetCr-cn/j: refl. 1. (е—е /иа- —)осгазям (икм, иш-)
кого неследстео; 2. refl* cim. vcrnrie sich eut e—
и нщ. се fo)нaсп-еяca от икг.: /*.,/ Eigur’
,111'11— Halen siel eu" ii; vererbe лой c feIнaс-
ле-ил тези качества; uim. vererb' sieb voe ulnur
Gizcraibn; en' die cnCutu нщ. се пee-oвe по
наслс—';—; юг поколение иа поколение.
VerCr—neg / — прс-еване по нaсJЧc-етвo, като
нoспc-'твo: — erwotbinct Ebecnsibe'uen преда¬
ваше на придобити аечеспзе (нш алоДващи по¬
коления).
Verir—mngsleHtc / генссиае.
vcuitztn intr* s -сол. ерудява се-
Verr—eung/.шн/. юрудяеане-
vu—Cwbgcr//: rcfl* 1. TRСкoeeчaReм. o0eс'мьртяeaм
(името '])- refl* шсг, увековечавам! подписи си
(наДписвам се по атанитс— ко спари памет¬
ници): 2, разг-— wir moii/e uns Hier doeb nbcHu —
нямо до сску-оме гука, я!
verUwigl adj. покоси.
Vгrаwitgte(rI е. —п, —п остср. покойният, покеи-
НШК-
Verlwigung/, — 1- еж. verewigen; 2- остср. пре¬
селване зъз вечността’
ver/antee* L intr: s 1- refl* пo'nьпceм. дeисгcт-
зам; прeuc-шрaм: mit u-e, gugcn u-и [zu strung]
— постъпвам [прекадено строго] с, спрямо нкт--
gc—IcHulbcH gueue u-e — възбуждам дело срещу
икт.; есп vu-Habre miu Hole' пeсcьпвe 'е, риба-
ти сс по 'лс—ншя ничии---; 2- refl- обърквам пътя
597
Verfnnleheie
(с кола): Icb He—u nbcb In Cur Sicli — сaСпт-шх
сс е града ' колата; nie Vei"aH—en Ist kämm
nöeiich почти невъзможно е де сбъркал— пътя
' колата; pолП:; cr Hai sbcb g—ürlibeh — сой стиг¬
не -о зо-ънеше упшua. пой 'ъв'—м сс обърко-
Ucr Kcr—/n isi — колата зecьнo е тинята: е-т
vctfcbrun/ Sich/ сбъркани, изпаргсие, сaгуO--
не робота; е-е vu—HaHr/r/ Sitnetbor шспуснaгe,
испюр1eнo положение- II. tr* 1- sci— Gull, viel
Zelt — харча многи пори, губя миете зр—ме за
пьcтвaнт- 2- Sie W/ge sbnl verZchrc; пътищата
'а искъртcни. рaснeбит-нш ют коли- 3- мин* е—с
Schicht — изкарвам смяие.
Verfahren л. -s, — 1. метод, начин, способ- про¬
цедури- [нечии ио] пoсcьпeeш-, действие: хим,
Cis iesIsehu — то‘о'осски способ; saures — Ос-
ссмеровски способ; 2. юр. [gu—ihHilicbus] —
[съдебно] дело; сьдeпрюизceделce; [съдебно]
процедуро-
Verfahrenstechnik / технология на [рoслшчн!]
методи (в произвоДатвото).
Verfährungsweise / начин на постъпване, ме¬
тод.
Verfall т. -(uIe, — 1- уп-лък, сoпaдeшт (на импе¬
рия* култура, изкуство, сили, зОрове); пран,
залез, разруха: In — Uonnez, gcreier зепееем;
2.	пюсс—п—ино рушене, рoсртхe, рeспeдeн- (на
апраОн- зиОория); рoскoпco]e, рeсcл-шн-; 3.
търп. падеж (на ueнипeлкmцaj: 4* пропадане
(но залог)*
verfallen* inn: s 1. тпeдe‘- западам (кароО. чо¬
век- империя— култури, изкуство)’ еспода
(14*™): руши 'е. разпада се. срулво сс (сграда,
сидoри4I, и прсн** ul; vutZaIIerue Hin, полу-
сругсне къща; der KrcrUu vuri'iul /uecЬugCs бол¬
ния; ясно оспадеше; прен. ein vtrHniltzcs
Gee*clu повяхнала лице; 2. utm. verZelli c-m ищ-
мнневе зъз владение но икт-- иш- попее- въз
cnаеcтe не нкг.; иш. елeвe жертва не нкг: /*1^
Gelier — /еп Staat/ ;—'! 'уми ессосес е полза
но държесесе; прсн. sie isi ihn verTe-ic; ля c з
——теса —ласт; Cem Tode - eбe-ч-u съм ши
смърт; пет, ve—Hällt dir Vcmicbuung нещо е об¬
речено шо унищожение; 3. пропило (залог). сс-’
ве нcвeпи-cн (купон, кaргeI: die (Morees)UarUc
Isi vcrZciic; месечния; билет. керсеса -' -ежи
вече; 4- (за арок, паДсж) изтича, преминава:
Сет ^/11,11 Ist vurftill/n а. палежът на мени-
тenшнцoce с минал; б* м-ш!гcпш!ueла е пра-
срочено; еж, 3:5. eut utm. А - попадам на нщ-.
сещам сс зе шщ-, хрумва ми нш.: еп/ с-п
Gudcrkc; - идва мн нщ. на тмa- хрумва ми
мисъл. попа-ом но идея; еп/ Diimbc-ееп —
идват мн [распичшн] rптпoсcи ши умо; -п
Gclagic; vurfellun ,/*— пeльнeп съм з мисли;
In с-п eliinz ScHief — песъв-м е дълбок еьи-
Verfnll(s)/daenm п —аса не срок но годно'; (за
лекарства' .хранителни продукти); срок но
съхраняваше; —«^j^ie^^n—j/iy»;;»^^^'- пeoc-еc!ee’
не поради неплащане; -erscheinung/уптадъч-
но явление; -klausel / търп. клауза за падеж
(като елемент на .менителница); -tag ш търп*
падеж; —zeit/1. време на упадък; 2. търп. срок
за плащане; падеж.
verfälschen tn подправям (вино— подпна). фалши¬
фицирам (банкноти, подпис): die Geschichte —
изопачавам, преиначавам историята.
Verfälscher т. -s. — фалшификатор.
Verfäschung/ -еп пепрезке. фалшификация,
vetZäegce* I- refl. 1. fs*cC -е cim. D Ч заплитам
се; омотаеам се, и прен* (въже. знаме): Ser WlnU
ici ,111 Im ScHornst/in — вятърът 'е с зe0лъе-
)on, сoптcoп е камина; пран,: ,111 *;
Widu—sp—üchu — заплитам сс е противоречия;
sich -и c—m Wein - з плен съм иа сдна мания;
въобразявам си иш.; 2. ряОио гълтам въздух,
сogeвям сс; II. intr; п (ntw. ver/ärgi —ci с-п) има
действие, ефект върху икт.. влияе -км.: C!ce/t
Trost vurlängi п*сНе сова утешение не (му, ми)
е-йстcтзe: VcrsprerHnngcg — —ui ihm nicli с
обещания при -сто нищо не се пастнго; розг.
обеш-шня не хващат място у -сто- Billen — —ui
bin nichi молби се -опразни при него. нс го
третзет.
veuaäijibcb adj. 1. щскютлшз (въпрос): деликессн
(положвнио)- еeтемисn-н, ' намеци: !-.
Unic-bel'ung mirdu clwcs — рaсгeeoръc ссошо
малко рискован, д-п!)ec-ш, —е Blicke лъстиви
погледи- 2. съмнителен (опасен}.
Verfänglichkeit/ —еп дзусмш'лсно ст. деликатност
(ис положение); щ-кютпиcoст
vi—"ä—brn refl. 1- изменям цз—се, акроскето си.
пюбледнявем. 2. !Cбeляca (плот); 3- юг сме-
—яза косъм: Verlär-n—g/ вж. vu—fä—ееП’
ve—iassee tr* съчинявам (книга. поезия). напис¬
вам- пише (пна.мо)-
Ver/Ztsserш, —s. ~ автор. съссовнп—л: осмор съчи¬
нител.
Ver/iisserscltatf/ — авлорстсю; оатср. съчини—
тслстсо.
VerHussmeg / -еш 1. конституция. oенoвтн '0)0—-
2. състе/Н!— ((физическо, душевно); нoегeeт-
нис: In übler - ,/*; з лошо сьслeяннe съм. 3-
воен- -ух (на войнкиме).
vcriassurig/clced ndj. учрcgнт-n-н-
VerTlssungs/e-mib е шeeтштшиe ше )oшcг!cт’
цняса; —е!С е клетви зо вярност към ке—слН’
пуциясо- Сп; — 111,11; зeкптceм сс е конститу¬
цията.
vc—lässunge/mäßig ad) конституционен; —treu
ad), сереш но конссисуцияло-
Verlässuggsurkundc	/ )oшсn!лтпнялe (Доку¬
мент *
verfassungswidrig adj. прoлшce)oшст!лтu!o--н
vce/lulun inn* s гния. изгнивам. m прен.
vetfeuleezin tr, ризи прекарвам е мързел (вре¬
мето см).
Veriauiibtbi/ — пошлосг. н прен*.

verfechten
598
viTi/cntei tr: прсн* защищавам (кауза, мнснис);
бeeuя, отстоявам (правото си)-
Verfechter т. —s- — защипниа. сeстъпни) (на кес-
уза- .мнение, право)*
VerfCclltueg /отстояване. сeщ!тe, защищаване.
viriClitn tr. rc/l* 1- сбърка-м, н' улучвам (цел¬
та)- les vniZuhii s-n Zwick c лоса целта нс сс
посп/та; Ule Wirkung richi — произвеждам шуж’
ни/ ефект; 2. сгрешазем. сбъркаем (път, про-
<рcаuяj- Ces wär/ С*/г vur/cCIt лук соса ош Спло
погрешно, не не място; 3. пропускам (елек,
случ-ИО; е—п — пропуско’, ше '—арсом икг,;
ei—e—ict - разминаваме се. —' сс сварвам-- ici
wurde rlcie - - zu--- -е ше пeeптсшo ео---; 4. refl.
оатср*-. int:, h (jcjcz uim. 4 шeeтшece‘ шш-;
стрсшесем 'прямо -ш : sich an c-m — сгрешо-
вем спрямо нкт.- празн—ясам се прсд икт,
verfehliс/l/, погрешен. ебьр)eн; несполучлив; зе-
гтб-H- пропилян (ж^uвoтj.
VerZCnimiig/*' -сп 1. провинение, простъпка; пре¬
грешение: sbci -cn zu Sciniduz kommen icsscn
просишяв^гм cc; допускам прет^^тшсння- прозя
опущения (ора. 2); 2. опуше—н—-
vetZCIi—r tr: пр-)eeвам е пeaсн-нстco, е туля«,
въз веселби (врзема); прюттлявaм (пари);.
vcutliisebun tr; пролазим 'лед -ълтн пaзaрлъuи,
vcrfUIeCcn refl- tr: 1- (sich eil c—n -) 'кoeзaм cc,
рeсвeля’ сн олнаш—нияла. '‘разяеам се (с
нкГ’); 2. и: смразявам, скарвам (дваме)-
vetaiinirn tr: rcfl* префшиям, шстънчecим (се)
(нрави. вкус).
Verfeinerung/. -сп 1. прсфнн/нс, шзтънчазанс;
2- изтънчсн-ост-
ver/imens: обявявам извън за ко не (чест опран.);
протенвем. оатср. прокуж-ам юг о0щ-'геогю-
Vnrtentc(r) т, -п. -о пран- прокуден, прокудеишк-
Verfemung/ —сп оО/в/воше извън '-);—-. прогон¬
ван— от обш-'1сото. прокуждашс- мат* прю-
скрипция, остср. прокуда.
vtutCrlbgci tr; исeeOeтce‘, пeoизвeж'дa‘ (дре¬
хи, м—О—ли. уреди); Verfertigung/
Verfertiger m, -s, ~ прюшсee-игcп-
vertUsIi/си tr: 1- укрепявам (= be"usU-eurI; 2. зак¬
репвам крея иа кюнcu (за Оа не се разшие)-
Veet/tstijgung/
verZettcn I- intr* sсecпъсгяRe‘- П- tr* неме'л4зем,
сeпaпвaм ' мaсншнa’
Verßttmeg/лс?;., сeгл■ъсгязeнe (на органи)*
verfeuern tr- 1- изгарям, свършвам (дърва. въпли-
ща); 2- ис'трcлвeм (барут, муниции*
verlieben [--фиш.-] tn- ками, записвам иа мшкрю-
фшш.
vcr/lleci tn. филмирам. екраиизшрам-
VerHlennung^ —еп филмиране, cкрaишсaпия.
verfilzen tr. rcfl, 'п^'гява f'ck. еппьчкee (']);
стспза сс; Ube Wolle ist vu—Zllzi зълието сс с 'ле¬
пели; Ver-Hiezune/
verfinstern refl* tr: 1. помрачавам ('е). т пран-;
начумсреам сс- иамръщеем ''; потъмнявам: der
Himmel vcrlleslcren sich и—Осто потъмня, сс He-
мръщи; s/in Gesiclt vcrtbrsinrin sicb лицето му
потъмня, сс помрачи- 2. сашр* зoть’H4вe fс'I-
Verflns/erung/
viefbi/te tr: разп. обърквам, заплитам.
vi-fläcHin I- intr; 5 сласам (пo-)ппиnьк; прен* спа-
ве.м повърхностен, прaсcн (ис)тсгзo, живо;);
II- tr* прозя по-плитък; опошлясам-
VerHläcHihcbi /, —; Verflachung /, — прен*
пoвьрхнoст-o'г; епросгязенс; g/!st*gu - духов¬
но оСеднясоне- — int Kurst. des Lebens опош—
л/вон' -е шзкусгсюгю, жнеоге-
virH1Crki—g intr: s (за ссеш) трепвам и утессам, и
прен;.
verTräticr— inn:. s rcfl. 1. Сиво олнесен. етее/н юг
cяnьea, eeсшoся сс: Ube -clelcz WöiUeic;
vc—fleut/rthe послт-ингс облечете сс рaси-сюхe.
резпръ'ноха: 2- re/l. 'Оърксем пътя (за птички).
vi-Tilellce* tr: refl. 1. преплитам (ст) (коас, кло¬
ни)- 2- пран, (е—п in пет. А —) заплитам (нкг. в
ищ-): in cim. vcrl-ocClc; metd/r шам-'ват мс з
шщ.; Ich bin -е /*/,/ Saeie vcrT-oeltc; заплетен
съм е тия работи; 3- изплнлом. свършвам ма¬
териал при плетене (нспр. на кошница),
Verierchtmng/ -е— 1- преплитане- 2- заплсл-ност.
п прсн.
ve—Zrtegen* intr; s rcfl* 1. нззсгрязам. излстя-ом.
исnaрявaм се (миризма)- прсн. минавам. -изпа¬
рявам 'е (пняв, лошо настроение)- 2. отлсся-
вам, минавам бързо (време)- 3- sleH — '00-
птждacaм се, 'бъркаем посекат- (за летец,
асмолат).
vctHlcßee* intr. s 1. (за време) изтичам, мина¬
вам- pari verflössen изминал. изпекъл; розг.
Ошзш: рази,' s-u VerHIoesceu бшешела му при¬
ятелко. годеница. жсне; 2- прелнеи сс (бои,
бапри- -раници, понятия): -gebncndu— - прели¬
ват, е‘cеceл 'с; сп" ecЬIucЬuee Pepict ver/lbußt
Cie Tinte на леша хартия мастилото 'е рeсли-
за.
verflixt adj* рсзи:. 1. проклет, пуст; дяволски. ад¬
ски: ebn —ег Kerl! проклел чо—та!; т-с —е
GesiCliCic проклето история; —с ScHmut/nn пу-
';]. е—ски Оолки; — unU zmgunäbu! до сс не зш-ш
макар!; 2- adv; зс усилвано страшно, много
силна: ~ scHncii 'трешио Oьрсю-
Ver "loch tenhelt/преплетена ст, сonneгcиoсг.
verfluchen tr* проклинам. прокълне-ам. кълна,
virHIUrbe part- adj- 1- грубо проклет, пуст: CIueur
—т K/tl! — този проклетник!; ~ [ircb те]’]; —
eocb /ins! дявол да то вземе!- — uni zugcnäbt!
трижди проклето -а бъдс!; 2- adv, разг. зс усил¬
вана: миото, силно: е— Haetu es — eilig страшно
Oьрсашe- а-'кш зор имеше.
verflüchtiger tr, refl* 1- изпарявам (тачноат, ете¬
рични маслш)- 2- rcfl, извстря-ом, шзлттязем-
прак- изпарявам се. (за гняв) минавам; 3- rcfl.

599
vergangen
шсг, шзфшр4'зам, изчезвам (човек)*
VerflUss in, —es, — оатср* шстичeнc (ис еpoкj;
verflüssigen tn- рmЛ; техн. втечнявам; Verflü¬
ssigung/.
VerHolg Т- -(e)s, — 1- кснц. хол. гсчсншс: !е —
lut Sache з т-чсншс. хода ие работата; 2- ос¬
тар- I—, In - meig/r Eu/ähiurg з про-ължеиш-
на мая рeскас-
ver/rigin tr- 1- преследвам. гоня « прсн, (непри¬
ятел. престъпник- Онвач, нарушения, цол, Оа-
дена полиенис- правото си, mзпoоcj’ 2- про¬
следявам. следя (.инсъл- някоя работа- слу-
чaйj’ следвам (път): u-n mie Cun Augur — следя
икт- ' очи.
Ver/Ol/cr т, —s. - 1- преследвач; 2. гонипсл
Verlölgte(r) т. —п, -п прc'пc-вoн. тонсн-
Verfolijiinie/ -си 1- пe-сп-gвaшe: Cie - euHnebnun
сoпoчзaм прcспcдвoшcгю- 2- гоиенис-
VerHoljgnngs/Heuier п воен. огнево прcспc-вeнe;
-асЬ; е мания на преслсдзонс-
vc-znumun tn* 1. деформирам- 2- излизам, еna-
гам въз форма. калъп; (zu ciw- - - оформявам в
Hm.. досем (опредсл-ша) формо.
Verformung f. —- —u; 1- тсхн* внол* деформация-
2. вж* verHo—meg-
Verfdreungs—iStärdigkibU	/ съпротивление
'р—щу; усceйчивeеc ие ——фюрмоцн/-
vertulclucn tr; 1. !зпeoщa’. поверя (стека зо
превоз); 2- плещим фрохт. таксе зо пeтceсea’
не; З-мор, ul; Seii/Z — фрeхnтco’ кораб.
VerfrtlcClu 1—1’1- вж. vetfrecbueg; 2* търг, мор.
фр-хС’
vtrZeCnzcn rcfl* фам. 1. обърквам ст, 2. = sich
vurHIi/geg 2-
vtr/räu/ee tr: рядио исeпoчeвoм, пршдевем трО’
1-')-— ЗИЛ-
vcr/rtnCcn I- intr; v стасом чужд. юлчужлосам
се. ох.ладнясем: sic metun vurftuiCeU 0/хо сто’
нали чужди елин —а ерут- II- tr, прося да ох-
nagш-e. еи сс есчуж'-!-
VerfrCmdung/. — отчуждение-
ve-TeCsstn*1 tr; фам- исяждoм. излопвем: ,/*;
ger/es Geld — харча зснчкисс си пори зе яде¬
не, лопои'-
verlrisseii2 adj. рсзи. локам, яш—ш, ш-нeе!гeш,
„глее—нк“.
V^r'risi^i^i^l^<^i^^ /. — лакомия. ненаситност,
vurfrieren* tr; sряОио зa’рьзвaм,
ver/totcn adj. 1. нсмeьзшaп; 2- зиморничав,
vc-Ztübtn refl- ряОио tn* падрон/сом; върша шщ-
мното роню. прeждтce-’cнue. нзСързвам ' нщ.
verl—üht pari adj. преждевременен; пр!Сьeсoн;
ndv; ncьeет. много рано: eine e—!gü1l1gt
Eniscbuldung wäre — една окончателна р-ш—’
ни- би било прибързано; ‘нега решо е до сс
вземе окончателно решсн-ит-
vitlügba— adj. но рoспenoжтншc- eaспeпaroт’
(исторнс^лн- аpкOсnlвaj'
Veri/ü/iarlUeit/. — eeспe.лoгaс’oсc
verfügen I- tr: (ciw- —) нареждам. распoр-ждoм
ищ-- юр* постановявам; II- iHtr* h (ül/T c—e, /'т.
-) рeспoлaтaм с икг-, нш., рaспoрcж-aм се '
ищ.: ~ Siu ü—er nbcH! не Вашите тсптгш. иа
Ваше разполож-ни- съм!; über Gull, Vorräic —
разполагам с. имам пари, запа'Н- III- refl* резг.
(sich ~) упътвам сс. отправям 'е, отивам: lllie,
vurlüg’ dbcb еп/ duln Zbmncr! моля, «ли 'и в
слояла!
vurfüglicH adj. рaспoлaтa-м, на разположс-ие-
Verfügung/, -/и 1- норсдОа, нареж-анс; 2- разпо¬
ложение. разпореждаше: (1-13 /ит — sUcbin съ.м
иа (нечие) рaсneлoжeниc; ietztiW-1-ie завсшо-
нис. търг, е-с Wirr zur — sU/Ilur оставям стока
иа рaспoпeжcншc (но я приемам).
VerfUjunggS/gwaili /, —recht п (— ü/ur utw. А) власт
'а, право иа рaспoрcждaн- ' нщ.
ve—fün—tn tr: I. (c—n zu /Um. ~) пе-втжеам, пол—
момвом, изкуш-вом, сьСпaзняceм (нкг. към, за
HШ’I, прелъстявам (момиче): sich zu ntw. —
lass/n eетeвя’ се да мс изкушил, !саушoвам
'— да шапрася нщ.; 2. оатср. извършвам, пра¬
вя: großen Lärm. großes СescЬte* — -дигам го¬
лям шум, голямо вряса-
VerZüCrur т* —S. — съ0лoз-птсn, пр-пьст!г-п,
vtr/übttuIscb adj. съСпaс-иг-лcн« примамлив.
пртпь'Лüлeпc-’
VerHZüirung/ —un 1. сь0лoсьн. исaушcн!c; 2. вж:
vne/üHren-
vcrZmHtu'tudt— tr- швсйц* развалям. испюртeeм
(= vc—lpl1srCur]-
vurZÜHen tr* пълня. запълвам (ямс): иепозорвам (ка¬
мион).
vitfümirbin tr: разг. = vcrlnmaicicin.
vetaülrHacnun tr; тпeтoряcaм; умножавам! пес m
vr—"ütte—r tr: досем като фураж, кърми:: Сег Mals
wntie er die Scbmubnu ve—lüttere цоревицала биде
упелреС-ша зо храна ио сснлнлт-
Vergäbe / —: — von Ar-cllu; cъсnаroнт но роСе-
10’ аонтраатуване но роботи
vetgC—ee tr: швейц. 1- роздосом. полорявом; 2- за-
атшевом; Vergabung/
vetgCllen rcfl. (sici in uim. A- r—r - ф/снг запл'с—
вим сс (в нш.. по нaг-I зазяпаем се (по нщ.);
.\лъсвам.лаг1—а’ съдии каса. елюовом ''.
vcr/älice I. tr 1. прсн- c-m new. - превя нкм нш
да опротивее, осровям му го: e-m la, L/ben —
oceeвя’ —км, жнеосо, 2- c—n Fisch — пуквам
жлъчката -е риба при чи'лсшс'- 3. Spieln, —
gcllanуellрoм| спирт (провя по негоОок зс пив-
нс)— II- intr s —горчиви се,
Vcrgällei /1 вж. vergäll/«: — vor Scm/n згерчесо-
-с на е-’cнa’
vcr/ainp'ltecn re/l- рсзп* ебьркca’ з oьрз!]a’
ле; избьрбюeвo‘ сойно. !зпnъсce мн сс нщ, ос
езика, изтървам 'с-
vi—gammiln intr* .гр)азп- разхайсаем сс; нзауфя—
зам-
vergangtn pari- adj. мншил. бивш: in -tn Jahre
пe-с м!шene;o години-

Vergangenheit
600
VergangcnncH /. — 1. минало; ‘ннолн времена;
2.	-ром, минало (свършено) време. перфскп.
vi-gäig-tcb ad). преходен. тлсн-н, сeм-н; поаш-
оатарг Ор—] (слава).
Vergänglichkeit / — преходност: die - clles
IrdiscCen преходността на всичко земно.
verganten /?: Оисл. продавам —е публичен търг;
Vergarntlnrg/
Veгlgärrlnr/; — ecаеcаш-« зкисзен—; фермента¬
ция.
vergCsin tr. 1. физ. техн. гaсиф!П!ea‘. пр]’
връщам з .-'; 2- восн* eo'cрcnвам е химически
снаряди; сeрaсявoм е отровни газове- тoшвoм
с отровни гезоес (вхимлерисмии кoнцлигepuj-
3.	!спьпзa’ с таз; 4- оС—ззорозя—ом ' .—'0—]
(помещение*
Vergaser т, —s. — свтом. aaeoурacoр. изпарител,
см'сююбр<езувасел.
V^i^1^£^s^s^i^Z^ü^ss/свтом. жшкльор на карбуратор.
Vergasung/ 1. гeснф1iкaпия; 2. вж. v/rgas/g; 3.
= Vcrgas/r.
vergattern tr; 1. воен. събирам (по аипнсл); 2. об¬
граждам с решетка, с телена мрежа.
VergateerцnrУ: —пи 1. воен. Ооробон—н снЕ-ел, ко-
‘ошло за сбор при рaсcog на караула; 2- ограда
ат решетки, пе.лено мрежа-
vergeben* tn. rcfl. 1. (u—m /Um. И прощавам (нкм.
ШЩ’I; 2- (utm. en c—r -) eaз-aвaм, давам; ich Hc—u
die At/eiu cn e-n irdurun — дадох рабетото не
—рутнто; die Stulle -su ~ мястото е дод-не, зеело;
остср:- das Mädcler bst — момата c обещана.
сгадеша; 3. (sirl D eia, ~) уронвам де-
етoйuетcece 'u: Cemil vergibst lu Cb—, C-m
Ans/Ьее elchis c ceca нс се унижаваш. пре¬
стижът ти нс сс трoшeа, er wallt/ s—г Würlu
ricHue — нс искаш— -а урони -естоин'сзего '«-
Camit vergibst du U—m RecHt ricbis е това не ос-
стъпваш (ошс) от правото '«- 4- rcfl. погрешно
рoс-aзaм (карти за игре).
vergebens cdv* напразно, O-зпюпcсню: eberet Uae
~ но той дойд— нaпрeсню.
Vergeber т, -s, — който раздава, разпределя (нап^.
работа).
vergeblich adj. напразен, безполезен.
Verg^bllcHceH/ — безполезност.
Vergebung / — 1. прошка: um - bitten моля за
прошка; 2. рел опрощаване, опрощение; оа-
тср* оставление (на грехове); 3. раздаване.
vergegenständlichen tn. представям кoнкpетно,
илюстрирам с нщ., давам конкретен пример;
показвам нагледно; опредметявам.
vergegenwärtigen tn- (sich D etw. -) представям
си, припомням (си нщ.); vergegenwärtigen Sie
sich die Lage представете си положението;
versuchen Sie, sich den Fall zu - опитайте да си
припомните случая.
vergehen* I. intr. s 1. минавам, преминавам (Оск,
време, болка. желание)' 2. изчезвам; замирам,
(oтI’Hшaвa‘;рсзп* c-m vergeCu Höre; uni Suhrn
свят 'е засисо но човека, зогубво ума и -умО;
-ir verginge; Ute Sinne тя пални е He'e/'T, шсгт-
0« свяст; сaшc‘тт! 'е; Cut Atun vetgebt mir
дъхът ми спира, замира: ibn Lusu zu cim. Ist mir
vu—gcrgur мина ми желонн—то, охотесе за нш--
отш/ ’« се; dum wlrl lis Lceben -! ш— му пре—
ссд—с 'мехът- ряОио ich vetgebe vor ibn чув’
стeтea.‘ 'е нищожен. безкрайна малък пред
исто, онемявам пре— него: 3- првн. умирим, з-’
гивом: vor Hingit, Hiezu, Du—sU — умирам ег
глад, жега, жажда- vor Argst, Ung/ln-l. Selim
~ умирам (прен-) ос страх. н-nьeпcииe. срам;
II. rcfl* 1- sici се D. geger e-z. uiw. — npetce-
шасам по отношение ио нкт.- пeoвинявa‘ се
спрямо икт., нш,; нарушо-ам (нареДбс. закон,
нрави); e*rЬ läillri сп е-п - пoеягaм но икг--
slch in e—m MädrCun — по'/гом не ч—слто но
момиче. еб-''—';/--’, езлечестясам моми¬
че- 2. Оисл* разе. siel D die Beine - пeрeзтьп—
КВОМ 'С--
Vergehen л, —s. -. ряОио V^l^l^g^I^L^n^rg» -e« 1. про¬
стъпка, прегрешение, превшнсние: е-е — /где;
Ces Geseuz провинени- спрямо. шoeтшcншc ио
саkoна- 2. вж; v/reebun: des Wu—Cun uni — der
hгeegiecЬeg Fo—mun развитшесе и изчезването
на органическите формш.
vcr/Chrce tr: тсхн* съ—линявом не ско'.
vergehen intr. s вот* шсOу4ea, исрaстea на висо¬
чина, изтегля 'е, шсцупязa сс; Vergeilung/.
vergeisten tn- вж* verge*st*ger-
vergeistert adj, 'лшеaн. замаян; като етрещеи;
загубил ума ш —’-¬
vergeistigen refl. одухетзорявам 'е: Ihr Gnsiebt
vergeistigt/ sbcb пшueno и сс одухотвори- ein
vetge*si*gtut Mensel човек с духовни интере¬
си; Vergelstiggnr g/
vc-jUlecr* tr* (п—п utm- ~) 1- осплошом, отблаго¬
дарявам '— (за 'торено дoбeoI: wbc soll icb dir
Ces —? кок —а ти сс отплатя зо това?; Gmues mie
Gutem — на -обрало ютплощам. отвръщам с
-оОро; остар* v/rgelt’e Gali Бот до те зьзиaт-
роди!- 2. отплащем (за сторено зло). отмъщо-
зем.
VergfeItunrg> — 1. отмъщение: blutige - кървава
разплата; - üben отмъщавам; 2. ряОио отплата.
Verg(nttmgsS/пannrnmeI/ често pl. репресии;
-spiel п спорт— мач-реванш.
vergemIinschnflichen tr, обобщестаявам.
vergenдssenschnfe (lich)en tr: превръщам в коо¬
перативен . имот, кооперирам; Vergenos-
serschaf>tUchunr/.
vergesellschaften tr, rcfl* 1. обобществявам; одъ¬
ржавявам, социализирам; национализирам; 2,
търп, ein Unternehmen - превръщам частно
предприятие в дружествено; Vergesell-
schlntunr/
vergessen* tn* refl, 1. (остср* поет, e-s Dinges -)
601
Vergnügen
заСразям: les uurdu Ich dir nie ~! никого нямо
до ти забравя тево!; us soll clles ~ ^1;! —и '-0-
ревим 3'ичкю! ülur C/r Arlebt /Не Arbebt/ cllus
aidure — ог робота, покрай, зароди раОепела
забравям зсичко друго- les ver/Issi sicH iuIcbe
теса лесно се зоОровя- оатср* v/retss ти!г(иг)
пЬсПи! не мс заОразяи!; 2- само refl, сомозиС-
равям сс; рап- vergessen ш, заОразтн- б. =
vutguesIIcH’
Ver/jCsseZieUl /, —; Verguss/« п. -s. — 1- заОраза-
пост, заОзеишс: sbci —cnülun. ciu- In — zu Innen«
мъча се до салшча 'помени зи ищ,- 2- ряДко =
Vergessi-cldc-i: ileiru ~en —eg/bin случва мги
'] до пeсeбрaвя, де проявя някъде малко ис-
тактичност.
vergissllch adj. л—'но сa0рaв4ш, раз?. зеОраеан:
ich lin - зеОравен съм. мнето лссна зеОрезям-
Vergessi1chkerier. —еп лесна заОрасяш-; слабо па-
мст- поляма резсеянест: Ihr/ — mbrl von Tag zm
Tag größer тя от дтн но ден в'с повече з-Ор-зя.
става все пo—рoссеяиo,
ve-girici tr; рeстoчшл-лслзуca‘, прахосвам, пи¬
лея (пари, време анли): Mct/rlcl - хоОя могсри-
ел-
Ver/tuicr т- -s, - прахосник, рeс'шпиuк.
vireCrdcrbscb adj. рoсгeчшлeл-н, прахoсннчeе-
ки. рoссппншчсск!’
Vcrgrmimeg /. — рoслoчнn-лелce. прохосниче-
'гво, рoс'шпиичтслвo. пшл—еиС’
virgewäilbgei tr: н-'/^-’; нсна'нnceм. и пран.
(момиче):. Sie dnulscic ScreiC. — насилвам не¬
мския език; VergciWieiginge/
vergewissere 1- rcfl* (sich c—r Seche G. über cum'.
A- van uim'- —) уверява’ ст е нш-- ус—рявом с'
въз втрнoептo (но нщ-); прос—р/сом (Доли, - ,):
ich nöiilc mich s-s E*gveгsUägCn!eeis ursI — онх
«'кол —и се твceя« че ' 'ъгл-сс]. да през-ря,
дали е сьглo'-н- icb will m-cC s—r — искам да
проверя нсговете Слогонад-ж-шосс; 2. tr: ряО-
ко - vurslcbc—n; Verße1mlsif1rtngg*.
viugiiBtr* tr. 1. противим (сълзи, кръв);
2. рeсnшзeм: er vereoss vutseCegUl*rH Ciu Hili-
I/ Cut Milci гей разля порели н-сннмеши- пе-
лосшшато .мляко- ризи: Bimnun ~ улавям цветя
(ош .много поливане); 3- тсхн. разливам.
virgilet— tr: rcfl. отросям (се)- тровя (етI, и прок--
Veireifungj/.
vtr/ilbt— intr. s пожълтявам (зс лист- шума, хар)-
тия. снимка)*
vergipsen tr: резг. гипснром.
VergissmeInnliHU п* —s. — бом. ]-сaoeacкa
(Myasaibs^-
virgilicrn tr: слотам решетки: diu Funsicr weren
vcrglitu—t прoзeeпнт- имаха решетки; llzler
v/tg-UtetUen Fcrsicr; за— решетките (в затво-
рр)*	„ ,
VcrgitUe—urg f. —er 1- вж. vcug-iucrz- 2- pl*
решелкн-
vergias/и I- tr, 1- слагам, поставям 'тьaпa« зи—
стъклясим. остъклявам (прозорец, нoкpuвj: 2-
тсхн, остъклявам- П- intr. з остъклявам 'е: cin
vurg1ceuer Blick изиьkпcн поглед- vcr/läsie Aren«
'пъклени, шзuъклeиш очи; Vee—eHUsin-g/
Vergleich т, -(uIs. -е 1- срозиеиис; съпоставяне:
In - zu, nie ctw,, u—e з срезнеиш— c нщ-, икт.:
u-e — zm*scHce zwu! Dtneun /iuCen. cnst/llce,
durcblüH—en правя 'разнсншс мсжду две нсще-
zwiscHun li/s/n —cilun ist icin — И' можс до се
презш сравн-шшс мсжду два‘ато; eim. Ist oCne
übur jeCin — (urHc—cg) ищ. е н-'равни‘о; im
— 'раеншгслно: las Isi In — —/,,11 gcrcicn сова
c сeocншг-nиe пю-сполучливо; 2. юр, 'петодбе.
помирен«—, коикорлог: ubn /ülibeier ~ деСрО’
волно, мирна 'потелОи.
vergleichbar adj. срозиим-
VergleliCibardiiU / — сравнимост,
vergllbincn* tr- rcfl. 1- сроснявам; съпоставям;
2- помирявам (сс): Cie struitigeg Perue-eg - по¬
мирявам ев—л— страни; sich güulicC (ü/ег cim'.
A mit c-m) — епoroдязo‘ 'c go0eocenню, по
мирен ночшн (зе ищ.. ' наг.).
ve—gliicHenC part; срocнил-neш (езикознание,
анатомия).
vitgliIcniiiH ad). срасним,
Vergleichs/aebcm е асл.-ат- стандартнн, сро—’
ннстл—и посеви pl (за опне)- —pnzU' т: ich
w/rCu IHnrn ein-gu =c gu-cr ще ви цитирам ня¬
кои цифри, факти за сeacнcuн-; —sei/ е -ром*
подчинеше сeocниc-лue изречение; ~etnZt /
прам, 'рacн!л-пнo ел-птн; -vi—ZeCrtr п юр,
пeмирнт-пшe прoнсeogсгce-
vetgeeicHsaeisi adv: зо сeeвucшн-, косо еeacн-’
HU].
Verglifchung /. —сп ерocн-шиc, 'реснявен-. съпо-
спез/н—-
vcu/llmeci* intr. sдогоря, зогосса.
ver/iünc— intr, s еoгaeя« прегаря, изгоря; сoгeс-
во. изстива. т првн. cin -Ucr A/cnCCiinci ве¬
черно сoeтвo.
vergnüge— tr, rc/l. 1- сoСecnявo’ (crj; доставям
(сп) уеoвenсcc!c: sieh mie. en uim. D — сeoacпя-
-ом cc c нш,; 2- оатср- заеюволясам.
Vergnügen m* —,. — 1- тдeceлсcв!-. розел-чеЧ1И-*.
заСовл-Ш!-. Sa, -su ihm rin — сево му достося.
праси удoвoпсcвиc; лева тю сeбecпяce; sei« —
си eia. D Hilcr. linlen нсп!cca’ теoвoлсccит
е; нш-; нш, ми прави, достося тдeceпеcc!т,
Сс, — Ст ScC1iUlscCnЬ1euHene тgecoпеccн-ce ос
ката—нссе; sieh ubn — aus new, machen нш. мш
проси уgeвeпслc!-; ирон eiz 111/1111/, — де¬
тинско удоволствит; vi/l — приятно пртa<oeвo-
не! (пожелание)- -а,, -Ье ,11; ~! оссеси го,
щом му проси удoвonеccиc!; нс му рoсcoпяГ
удавелстс!];;! ein - rcisur пътусом за 4;;-
вюпеccиc, рoсcптчтши-; 2- т VVr-gnlügug.A -сп
[го-цеео] сeoaвe, тccс-лт-!c; рaзвпcчe-иc: sic
vcrgrSgсrshalber
602
nein an cliu; Vergnügung/— 1ie.s/s Winters icii
ся тчoсccтceшc във всички саoaeл-шия. сабo-
еи. резел-чени/. тсceo-ни през тая зима; zu е-
е - geC/g епи—ом ше (танцова) заоова, ус—'—’
лешнс.
vergnügensinalbi— adv; зо тД<oeenсcв!-, зе eoс-
влсчение.
vitgiüglicli adj. сooaвтш (история): весел (на¬
строение): - ,11111« гледам ccсeпo-
vetgeügsem adj. остср* скромен, ]-cзие)a—c'-
леш 1= ge—Ugse1I-
vcue—üji adj. cтеeп. засмян; доволен: motgee
wollen ui — uns c—z -in Tag niche« утре ще сс
c-е-ли’, ще сн устроим елин весел ден-
V’ergnlüjung/. —сп рaсRпeчeниc. тв-с-пcнн-, сoбa-
30-
Vcr/nügunjs/;erssibuss ш уe-с-лшлтп-ш коми-
пет; —telrU. —-^11,1 _//з^^^с^^. пътуване за у—озол“
еcc!-, зо развлечение; —peud ш тc-с-лиccлeн
парк- —steuer /данък върху доходите ег срe-
лнщни ш увeсenилcлшн мероприятия; ~e1cCu/
жажди зо рeсвneчeшия.
vitgeügngssüchtig ndj. жаден зо розвлечения.
vcr/Oilei п: позлагявом (и поет*, прен.).
V^r—göll!unJgd, — 1- пюспoтo; 2. пoслeт4вoнт.
vtr/Öenc*—//: refl. (u—m uim'. ~) 1- нс завиждам нкм.
'- нш,; желе/ нкм. нщ. (ош сърца); 2. поз—а-
лясам. блегювелявем: et vergönne sich D kubn
Virenügen той нс 'и noсconяce никакво удо¬
волствие; es wer ihn nichi vergönnt! не би!- нс
му Ос съдено; wenn е, mir vergöret ist екю ми е
съдено-
verghtiee I- tn, ряОио 1- почитам кого бот (напр,
римските mмnаpamopмj: .божсств/сам (при-
роОни сили); 2. аСоталсар/зем, аСажес-м- II.
inti: s eСeьшaм ст в, сласом Сежтспсо;
Vergottung/.
vergöttere tr: 1- .боготворя-ам. обожавам (чса-
ео рсзг)- 2- еСожс'тс4вам;
vergraben* tr: rc/l* зааепавем (еcI: заро-ям ('е):
sicb In ,—п Bücher - заразям сс е книгите си; ис
вдигам глова ог книгите си- sie ve—erm— Ib—
Gusicbt Ie dun Hä—due тя покри лицето си '
рьueлc; вибл* sein PHunU ~ погребвам. крия
дoeб!nc 'и. ие испeпсвам дорОштс '«¬
vergrämen tn 1. обиждам. з-'/.-’, 4ДО'зем-лоз.
растeивoм, рaспъжлaм (по невнимание); пран.
1*/,/ Umstände v/tg—änten ihm liu KmeCscncHt
тези обстоятелство р-зпъ-иха клиентелата му;
2. sbcb D [mit ctm.] Ucs Lulci - помрачавам
жиеюго '«. тровя си живото [с нш.]-
vergrämt adj. измъчен. угрижен; огорчен, шз-
тeрсoн- мрачен-
vergrasen intr* s грсзясео-
vergrüUlen tn, разп* прогонвам нкп., капо то дрoсня,
ЯЛО'ВИМ-
vergrfcifen* refl* 1. хеощом, вземем, вдигам (ит-)
по погрешка; прсн* обърквам пр« шсOшрaиe, е
«пОоро на нш,: iu hast /ich v/tgtilfen! 'бърка!;
а. подаде ми пoгeeшнoтю, дeуrю, нс нсканюсо
(порче- писмо. ккмпс- рокля)- в. удари петреш-
но —есе! (нс пиано)- изеeиeш фалшиво нота (но
цигулка)- sbcb in. —ci ict Wähl — пeаeя патр—’
ше— избор; sieb -и Cur Mluiuln — ис умея до из¬
бирам подходящи сe--ствo; разг- et hat sieh in
dir Tonart vergeb'"/; не намери подходящия
тон; сбърка поне ((беше малко прув, нaхолcкj;
2. (sielen u—m, uiw. D~) посягам върху. не икт,,
нщ.: ,111 uätlicb а— е—т - удрям икг..; sbci сп
Zrendcm Gut — посягам но чужд имот, крадо
от чужд имот- sich an e—i Mä/ehun ~ посягам
ие [честта на] момиче- шап. а— /-/,.1 MbseCiru
vergreife icl mlei i-c/cr nicbt предпочитам ga
нс '- залавям, до не '« итрия ' са/ мешнно; 3-
назяхсам си ръката (при хващано); 4- рядио и:
lic Seit/, len Tr— ~ е0ьркзo‘ слруиата. гони;
5.	part* vi—gtlfHie//: изчерпан (интпс- нлOcиlte).
vcrgrCIsc— inti- s зaетар4cа‘ се, остарявам (преж¬
девременно. патологично): nie Volk v/tg—eist у
—аден народ ссарцнл— прюпeрuиoнonнo 'е ув—’
пичacaл (а рожДанията номелявaмj- Ver-
grC^-^i^t^^^j/
vtrgeö/еги I- tr: прозя по-тру0. по-едър; II- intr:
s refl. сaтртС4eaм; Vergröberung/
vergrößern tii refl- 1- уголемявам (сс); уселнче-
сом (снuuиоj- 2. ттеeяcoм. eoсшнeяco’
(търговско праОприятис- клиентела): розг. siu
Hci/n sich vergrößert разшириха се (влязоха в
по-палямо жилище).
Vergrößerung/, —пи 1- вж* vu—etÖB/tn; 2- увеличе¬
ние (нс снимка, лупа).
VergrÖßermngs/geräi п фош* узтпшчшгeп; -glas
п, —ibesc /увеличнгелша леща; лупа-
viгgrößetäCUetn innn* s добнвом психика иа жи¬
тел на голям прал; Vergröße^ä/tuntig/.
vergrü—ееи ряОио tr; 1- прекарвам (врсме) з раз¬
мишляваше (често безплодно, относно Дробни
неща); 2* refl* потъвам з мисли, размишления.
virgtü—ile part* adj* замислен, потънал е мисли,
vergücdie refl- разг. 1- сбъркаем (плаОайкн)- ис
виждам прaвшпшo- lu hasi Sbcb vurgucUi криво
'и видял; 2- paлП; sbcb -и п—п, cin Mädchen —
сaппe'зoм 'е е нкт-, е момиче.
vergölden tn пост* - vergolden.
Vergйnse/, — оатор* учтиво: eii — рaсрcшcг-.
ако позволите. с Ваше разрешснис.
tn- оатср* вж. v/igöeic—. uriani
Vei-gür^1i^3e^^^l^,/. -СИ 1 отстъпка. немолсншс: Ute
EisuelcHn IluteU. gewährt -tz жeпeсишишгe пра¬
вят различиш иамиления- 2- привилегия, юбло-
тo-ereпстзтcaнС’
Vergünstigungs/klausel /икон, облагоприятству-
ваща клауза; -zoll ш икон, преференциално
мито.
VeгlУisй^m2nse/шeхU; (метално) маса за налива-
не, за уплътняване.

603
VerhEltnis/wahl
vergütbar adj, метал. подобряем.
vergüten tn, 1. (e-m etw. ~) обезщетявам (нкг. за
нщ.), заплащам (загуба, вреди), възнагражда¬
вам: sie ließen sich dafür etw. ~ за това нщ. те
поискаха малко възнаграждение; 2» мотал, от¬
връщам, отпускам, подобрявам, облагородявам
(мстол- стоиснс); 'З-хми* насищам (разтвор).
VergÜtu njg/, -en 1. обезщетение, възнаграждение,
заплащане; 2. техн, отвръщане, отпускане (на
.метач атомсна);3- хим. насищане на разтвор.
Vergütungsstahl е матсл, закалена, термичес-
ки подобрена стомана.
Verback е, -(e)s, -е = Verhau 2.
verhäcken tr* свЛг-см* разреждам, пикирам
(цвекло- слънчо-лвО. кореноплоОкн зеленчуци),
verhackstücken И: фсм. правя на пух и прах.
Verhaft т. -(e)s, — оатср^.: in - nehmen поста¬
вям под арест.
verhaften tr: арестувам, задържам.
verHCilct part* adj. L aрeсcтзaн. сa-ьржoн; 2- e¬
r Seel/ D ~ ,/!« сра'нот, 'вързаи съм ' иш,,
привързан съм към нщ-- c—r Idee — suie привър¬
женик съм ио -дни идея- Ucr Scholl/ — sein 'ре'-
нас съм с (родната) земя, със земята-
Verhaftete^) е, -п, —п аресгонт- aрc'гтвaиияг,
з-държ-ният.
Verhaftung/, -е— 1. ар-сс- 2. aee'cтвaш-, сogър-
жанс. аре'т.
vcriägt-i intr. s пoстea-cа‘ ат градушки: liu
Ernte ist verhagelt р-колс-т- е унищожени ог
гра-ушко; nin vetbagel'er Weinbutg гра-еОис—
но лoсc- рсзп. Cem ist Cie Petetsilie vcrlcgclt
потънели му гемнипе-
vetHekrn tr* re/l. сo)oчa’ (сОно o Друго) c куке.
verhielte intr; s ecсвучaвaм. сarпьхcaм, сaгшхзaм,
замирам (зо звук, посви, шум); юлшум/зам
(0^0).
Verhält т* -(uIe’ — остар. състояние (но шещо-
тaI: Cer weite — der Digge истинското състоя¬
ние но нещата-
vi-hbetcn* I. tr; 1. сдържам (амях, сълзи, гняв).
сoдьeжaм; зопаява’ (дъх): mie vtribiiczcr
Sl-mme със сдържан, 'нижеш глас- ,-и Sclriti
— забавям кричките си: Cun Ham ~ задържам
урннасо сн: ict Jockey vcrHielt euir Pferd жокс—
яс сoеържa(шсI коня; mit vcrlcit/rc; Zügel;
със стегнели юзди- 2- ряДко зanтп4’- сoптш-
вам (очи, уши)- II. rcfl- 1. държи сс (смело. па¬
сивно, изчaквaпclкoj’ отнасям 'е: vutCelUeu
/пеН still! ссеИте мирни’; де/еи ibcC, iit
/c/czü-cr ici er sici I mie— izsiäz/ig — спрямо
мене вииоги се е държал прилично. почтена,
винаги '' е отнасял почтено към мс—е-З.имш -
хим. отнасям 'е; хнм* реатиром: а v/rhä-e sich
zu I mie.-- и сс отна'Я към 0 като---- Säuruz url
Basen — sieb verecCie1er jc/un, lui киселини
u основи рeoг!eoc различно 'прямо, при--.; 3-
uuw-, cs verCälu s-cH [so riet crdcrsl н—ша. ре-
ботата, въпросът стои [така или инак]; mit der
Sache verhält es sich so... работата стои така...
Ш. intr* п постоявам, поседявам, спирам за
миг, поспирам.
Verhalten п. -s, — (gegen, gegenüber, zu) 1. държа¬
ние, отношение; поведение; 2. хим* фmл; реак¬
ция, реагиране.
verhalten part, cdj* сдържан, затаен (Оъх)’ спо¬
давен: mit -er Stimme със сподавен, сдържан
глас.
Verhaltenheit /, — сдържаност.
VerhältenrS/f гschhnr/ етология, поведенчески
изследвания; -weise / (начин на) поведение,
държание, отношение, начин на реагиране.
Verbältrls п. -scs. -su 1. отношение. ^отноше¬
ние, тсхн. аесф-щис—т; мат* прoпюрuн4
(аритметична- геометрична- архитектонич-
кс- права— обратна): Im - 1 /.и 5 з отноше¬
ние 1 към 5- des sUeHu In umgekehrter — zu--.
лови е обрасне neeпeрцшoшoлшe на.,.: im — zm
в сравшенне '- ict Lol; siele nicit im ~. I—
Ucizei — /nt Arlclu ввсшaгeoжд-шитce —'
съoтвec'твтca, нс отговоря иа р-Солила- url
111/, Übrige in — u всичко друго съотвесно, з
съответни рaсмeрu; 2- (nin — zu c—m) есноше-
ишс (към нкт.): nie /пие,. gäneгee — /и с—п
деиьпгег 'ьзgoвaт се пе—прнясслсаи, пe—0nнЗ’
кш отношения между мен и иат-, ein -zr-gus —
eil. zm u—m, zw*scCc; zweien ля'но връзки c —кт..
между ееома. I; c—m tucneCsinaZiilclir.
eeepenrueg — zm e-m ,'11/; oтнeнeннягa ии
c шат- са приятелски, еСс-тноси; 3- pil.
Vcrhaltgiseu тслoзшя (материални— политнчса-
ки- kлuuетulcекмj: eСеceяcтпсneo: in
äre-ieCc; -sc— lubur живея е мизерни тепo-
-ия; über ,11;/ -st lubur живея свръх възмож¬
ностите 'н: m-c —sc crleu—un les «leit, des gehe
üint m-c -st .мелтрнолшит— ми възможности
ис ми позволяват сева; siu le—uer in e/ordrelc;
—seg материално жи-апът мн беше тр-дeu;
untet Cies/r —scz при пия тслecия, e0еcoяn-п-
'тва; iruet Cun Zuazg Сег -st цршнтеeш, '-'-
лос—н от oбегoяc-лсcвaтa. Ciu räinrer -sc
,11*11/1« описвам оС'леясел'сваса е подроб¬
ности- 4- разг. любезна връзка. rin — nie c-m
Mä/ehen Ce—ur имам [любовна] връзка с
момиче; рсзп* - sich D ubn — crecCefi'/r шами-
рам си приятелка, симпатия; ег /eie nie s—m —
cus гой шзл!са c приятелк-т- си.
V'erhälUnis/artiil ш квота, пропарш-анална
чест. пропорционален дял; лнзнетшт;
~trgänzlJnz/гpau- предложно дапълн—шн—:
—•formri /хм и* емпирични формули; -gltirHmng
/мшт. пропорция
vitnäeUniemäBig adj. често adv: сeacшнneпeш:
adv; относително: рсзп* sic Ucm/n — Trüb при-
сснЕ—охо еeacниceлнe р-не-
Verhätniis/wahl/избор по препорциошал—асо
VerhEltnis/wort
604
сисс-мо- —avnri н прюм- пeeдлeг; —zcHI f
пeкaсaтen но 'ъот—еш-шне; тсхн. число но
пeegacoшece. пeeдacaтeлнe ос-ош-ние-
Verhä1t1nge/1cß—г/ci / тпьcвaшe. шн'ceткцня,
препоръки за [доСро, еьecв-cшo] пю—е—снис,
държание; ег де— ihm uinige =и лой му до—т
няколко тaазaш!Я. препоръки, кок —а '— държи;
—Vorsclub/i J !неceт)пия. ]aелaвneи!Я /?/. [зе
постъпване (в ДоДон случай)].
verCCndtln I- intr* h (nie c—m übet utm, A ~) пре¬
говарям, -оля преговори (c нкт. зе нm’I-
II. tr 1- юр. разглеждам (е-лe]; 2-рсзг' (е—т /ет¬
ап с—е пeюдaвoм- сключва’ 'лелаи (с нкп. зи
нш.)-
VerhänCli— т* —s. — пeеecенна- емисар; парла-
мтнлъор (в.ж Uriurlä—Uier).
Ver-hendlirng/ -сп 1- преговор (често pl.); -сп
führn; водя преговори; 2. юр* рaсглeждaнe (ис
Осло)—
vi—HenCIungs—i—iiU а-- готов —и води nр-гюeюeш-
VcT-nanC1urgs/—erritschaft /готовност зо водене
на пeeтoeoр!. -iermbn ш юр. ласа но насроче¬
но g-пe; —mug н: еп/ Сеп - по пътя на прего-
вoeн. чрез прегосарш-
verlCngt— part, cdj. покрит, зооулен-
vcrHängc— tr: 1- пeкeнвaм, сaтул4M (прозорец).
сo0улвaм: la, ^«,'/1 wir Sicbu vn—Cängi прозо-
рcцьn беше зотулеи с плътни засеси; int Himmel
ist nie Wolin; vutCr;gt небето е зa0тneиo с
облици; небето е новъ'сно; 2- (uim. über е—е —)
нoпaгa’, присъждам нам. (наказание-— Sun
Bulegerurgszustarl — обявявам военно поло¬
жени—; поет- Са, wir ibn, übur -Ни vcrhäne' тове
му беше огре-сне. тикаси 0-шс неговепа ор«'-
3- re/l. губя ферма ос тзш'зaнc: Cut Anzug hat
sich vetCärgt дe-хaca, костюмът е проси'нел;
4.	nii vetHäneUun Züg/Ir c отпуснали юзди, з
пьпeш, С-с-ш гилап; 5. лов. съединявам,
'cьрсвaм (еж'. verkoppele 1)- Verhännging/.
Verhängnis//, -scs, -eeнeисOcжна 'ъ-Оа, тш0cп. зло
участ, зло орн', фаталшост: das — Irach übur ibn
Cet/In спол—ся то зло участ- seire Luirlt-
gläu—igkuit wat suie ~, mu—le ibn zum - леко зе—
риело му Оешс иетоеаге тиОсл, спане съ-0оно'-
ио за нега; les — irTCaleun woli/n искам да спра
наближоващага катастрофа. до предетератя
злата 'ье0a; er siubt m—t/r c-m — преследва то
някаква фетолност’
verhängnisvoll adj, сь-бoнo'ию (рсшсинс- 004),
фатален (грешиш); тшОелси.
verharmlosen tr* омаловажавам, недооценявам,
предстявам като безобидно.
verhärmt adj* измъчен (ош -рижи, псчал. по-
pcстj— горестен.
verhärren intr: hs 1* (bei auf etw. D -) оставам
(нс миениепо еmj: упорствувам; in Schweigen
- мълча упорито, продължително; 2. оставам
неподвижен: in e-r Stellung ~ не променям
пoсaлa 'и. 'тю/ з също;; положение, застивам.
vcrblesibc« intr* s 1. (заруини) хвсщси коре- праг
diu WunCe ist vcrharscHe, eoнoлa зaeoсгвo- 2.
—твърдяс-м с', хващам кюре (за сняп); Vet—
HätecHurg/.
vcrCä-ien inti; s refl- I. сaлeърД4caм, екоравяеам
се (и uieO.)— зnзьреяcaм (се): sich /пее; !*е
Stimm/ Cur M/necЬIicЬUuit — ше искам да сс
вслушам - гласа на човечността; ui— vcrHärtetcs
G/iüt сaкюравялa душа; II. л: ,1*; Hetz g/g/n
e-n, ctm- — сoгeoeя’ сърцето 'и за нкт.. нщ-
Verhär-eung/, —er 1- еж. verЬrтteи; 2. ecвъe-cшю
’Я'ТО-
vcrblezc— I- intr. s refl, техн* осмелявам 'е; ';--
вам ни 'моли; II. tt: пртврьшoм е смоло.
vcebäsccie rc/l- tt: 1. rcfl* разг. заплита ми сс
езикът при гeceeeнe, оплилом.сс. обърквам сс
(ое oъpлонej; 2- tr; обърквам. заплитам, опли¬
там (npeж0cj*
veгnаesi adj. о.мразеш. н-насисген: sicb — песН/е
'ловим омр«-']]; карам хората до мс нaмрaсят,
ненавиждат.
vtrhäsesrncln tn. разглезси’ (--;-)- Verhät¬
schelung/
VerHäm ш п, —(/)s. —е 1- и воен* засека. преп/Т’
спаие; лесов- лов пeeгeaдa; 2- мин. нскonoea-
-е. лаоизон— ел рудник. кариера (на руДе—-
въппюцр— kомьнuj: 3. прои- разпи. уж-'—- Ocспo-
рядък. хаос.
verhauchen tr; пост- 1. из-ивам. шсmт')ам (ми¬
рис. Оъх, блaпoухaнuвj: 2. ,1!« Lubee, s—c Snein
— издъхвам. умиреМ’
vertäuen* (рази, и алеб) tr: refl- /—3 роз-* 1. на-
луп-ом, нопердашвам;2- т refl. /(uim. ~, sich (Ie,
mii uUw-I ~) обърквам ищ., обърквам се, оплсс-
квам я: la hat cr sbcb cbe— v/rHcu/r! как я юп-
леско! си. чс тиф иапразн!; liu ganze Scciu ist
vutHcuee uялага р-бега е сбъркано, шзпюeтcнo;
et hat ,—u Klassurarbeit ~ сплескал е. объркал e
класната си работа; 3- sein ecnzus Guld ~ про¬
пилявам. прoфткзeм всичките '« пори; 4- и rcfl.
удрям погрешно; ударът ми ис улучва; 5. пре¬
граждам (аъа засека т нo0;j; 6. мни* шсkoпaзaм»
-оОшвим (руОс— въглнща)г
verhauet adj. part* фсм, ein -er Kerl знаменит,
хитър, смешен тип; голям тарикат,
verheben* rcfl* tr: 1. refl, повреждам се при вди¬
гане на тежест: er hat sich daran verhoben ста¬
на му нещо, като го вдигна; 2. tr. (sich D etw.
повреждам си нщ. при вдигане.
verheddern tr- refl* рсзг. 1. etw. - обърквам, омо-
тавам (конци т нo0;j: er verhedderte sich опле¬
те конците; 2. вж; verhaspeln.
verheeren tr. опустошавам (аерона— нива).
verheerend part* adj* 1. опустошителен (опън,
иcвo0иeииej-раз-, etw. wirkt - нщ. се отразява
катастрофално, има катастрофални последи¬
ци; 2. рсзп. ужасен, страшен: sie sieht - aus тя
605
verhungern
«зтлсж—о уж-'-;; uяna карикатура е- Ces Ist je
~ страшно неприятно!; невероятно!
Verleerre/ /, —еп oптелoшeншe: Cie —е— Се—
K—crkbulU пораженията на бeлcелтa- g—a/u —еп
bzrieHiu; причинявам големи юптетoшeншя-
verHCHlci tn* (e—m cim. - - крия. скривам (испи-
ката- убежОскиямо еи)’ прикривам: icb mlii
dir Ule WiHrC/ie eicht — нс искам да скрия ис¬
тините ют лебе.
vu—neieui intr* s сaс-рaвявe. зареслеи (за рскс);
VerhCilung/.
vcrlciHlicncn tn* (e—m ctm. ~) скривам (ищ, юп
нкг-I. държа (нщ.) е тайна: Се gi/t’s drei nicbts
zm ~! нямо каква —а се крие!; et ließ sbcb - гои
поръча —и кажат. че го няма (вкъщи); Ver-
CtiHlichung/.
virHli—iIt— re/l. tr, (sicb mit n—n, ряОио e—m ~: /-
r in c-n A ~) оженвам сс. омъжвам 'е; амъж-
b—м» оженвам-раз-, du hcsi Cieb moll iezmtscC/n
vcric-Tit/i? до не Ош —е си 'е оженил мcж-тзec-
менно? (много св бавиш)- къде се мотаеш!; mb—
,1—1 drei ricCu n-teincriur vurHciraUuu! -а нс 'мс
се пък венчали (ес да немюжен Да сс розОв-
лин)- '—— verl/irctete Fici омъжена жено-
Ver-ih/ertunzg/ -сп женитСо-
vi—HCIßcn* tr; (c—m ctw- —) I. оО—шовом, дивом
обешанн- (особено бuвл*j: des e-iCu rcclt
vcrCc*Bnzd cis това име —;';- еб-щас-ш зил;
соса звучи твърд— многообещаващо: 2. пeтд-
сетасам. вещая: Cis vcrl/i/i и-сСе, Gutes лови
—' пр-дсешава -оОра.
VerbCißu—e /. —с; 1- оСешоин—: des Lari ier —
еСесесаната земя; 2- предс'ссн-; пророчество,
verheißungsvoll adj. многообещаващ.
vcebUI/t— tr. изгарям (топливо)’ првн. розг-
Trupp/n ~ хвърлям безогледно войски з соя.
vc-bCifir* tr: (е—п zu utm. ~) помагам. подпома¬
гам нкт. з нш-. съ--йстcтeaм (нкм, зо нщ-I: е—т
Siche zum Siege — съдеГстзуеам за поб-дото
ша една koуса: e—m zu е—т Freu — помагам —км.
да 'и номери жеша-
verCCiUtri adj. ругатня птет. д/золса*.. преклет.
verherrlichen tr в-пшчaя. прeепacя‘, превъзна¬
сям. възвслич-сам-
Ver-rerribihcr е. —,. — осмор. въсхвaлптcл.
Verhir—lIclimng /, —си превъзнасяне. eeлшчaсне.
съзвелнчосашс; пeoепава; вьсхзoлo. хвал-с-
'лаис-
viriruet— tt: —-'ъсксам, ]aеceoГвaм арожд—б-
но. нoo'ceям. ц-дъхв-м: Cie von le; Fascnieiur
verletzte Juguri ша—ъханало ег фашистис-
мледеж; Verheluungj/
Verheu(e)rcr /и. -s. — мор, 1- който ласо кориО
под наем; 2. посредник за риОале на моряци
(= Heuu——eceI-
vi—Heur—е tt: .мор- 1. дивом кораб по- наем! 2.
взс.мем, наемам (моряци).
verlluil adj. рсзп.: — cuseeCe— вижда сс. ч' съм
пл-кол. резил. изглеждам подут ос плач.
vcrhCxc« tr. омагьосвам: роз-*: las -st dach mie
vcrh/xi! като че лш някои ии е урочасал!; с-с
Uhr Ist wie vu—Huxt като че ли нещо прихвана
ча'овншка ми (всс uл6ъpлвш остсвс назаД).
Verhlul /л, -s. —мин. шзкопазеие, —юОнв.
vcrhiHeeli trr розг. превъзнасям до иeбeеаnа;
обожавам; VerHinnelungd.
vcrni—dtTn’//: 1- (c-n an D ctm. —) възпреп/тслвем,
преча, попречеим (ким* Оа направи нщ*): Icb
Ibn cm Kreeen vnrCinCnrt възпрепятстван съм
—а доило; des müss/n wie ie Zukunft — ие бива
да —опу''-’- тосо зо з Оъ-сщс; CiigeUlicC
vurHIriutt 'лужсбно възпрепятстван; 2. пре—ю-
cвeaгяви‘ (нещастие- иомоемpoроj- Ver-
Hln!i—urg/.
vi-bhcbdcuisibt— tr; пe-дaвoм. превеждам иа
лиceрaттр-ш немски език.
vitHöffie 1. rejl* {sicb uim. (vor c-u Sache) —)
надявом се на нщ-, очоасим нщ. (от някоя ре¬
вюта): ие. vbul verloTTc Ich mir n-cCu levo;! хм,
големи ша-сждн ие въсnoгaм ио поза!; 2- innlt* п
.лов;, (за дивеч) души,
VerbötZi—//. —s- — оатср* ечоксане: wiCit 1111, —
преси— —'якакео очокеаце.
vcrlolic— adj. скрил; потасн-
vtrlÖHec« //: пegигeaвaм» гавря сс (с —кг-), про¬
зя нздевотелспсо (шод нкг-)’
VerbÖhnm—еЛ —е— подигравано- подигравка, газ—
Р-;
vcrbniri'-pei—//: фсм*. —‘0’ (нкт.) но пю—Онс,
сaнoся’, поднасям (H)Г.I-
vtrhöktrn tr. предасам но др-Сне (нс у лицатс-
ко пазара).
Ver-idli/ere// -пиоор. плаваше котви (шоuшн0уpеj'.
vcunriii ir* мор. буксир-’- премествам (короб) -
verHOlze— I. intr* s —дървесин/со се; II. tr* рог
шапердашсам-
VerHÖr п* -(eIe, —е юр. рaспиn, —азшоннт: c—r ins —
reCmer подлагам икг- но р-зпис
virlött« I, //: рaсп!cвaм (обвинявам- свидетел).
II. refl, погрешно чувам; счуса ми се: ich Ье—е
eich verlöre криво съм чул.
Verliönnng/. —сп разпит.
vrrbICeln I- int:, з швейц изпаеом, пропадам;
II- tr. фсм- испoрлcaм, розаоля’ (нщ,).
vt-nüilte и: refl. 1- забулвам (сс). покривам. зак¬
ривам (''). и прсн-- 2. ссмо прсн. прикривам -
т—т Uenm verHüilte Drohung едво прикрито —-
лехо-
Verhüieing /, -е 1. зaСтпcauo; 2- Оуло. и прсн-
vrtHnnir—tferbie in rcfl* тceличaca‘ (се) ссо’
кр-тио.
vetHl—gi—n intr: s умирам ос плел; е—п — -esse;
уморявам нат от плод-ui; virCirgerter Mensel
исcoштн ес глад човек; истпaе-ял; рсзг-
v/rCu;getU ein рoспeaeя’, чс и за хляб пори
нямам (скъперник съм).

Verhungern
606
VerliU—jtt; а. —s, — плодни смърт-
vcrble/ii tr; фшм. eпeюпaсcязeм (от лоша. не¬
умели робота). смарла-исеам; oбeсeбрaсяca’
(плен); Verhunzung/
\ t—Hö—tn остср- грубо tt; 1- sei— Geld - препил/’
-ом парите си по (паОкалт) жени; 2. ebn MäCelue
— oпeзoeяca’, eбссчсст4вa‘. рaззeaшeзa‘ ма-
мнчс-
vcrhö—t adj, вулг пропаднал (морално)* рeсврoneн.
vcubü'cn tt: прeдoлceacяcим (злополука, нещас-
тис^)и AneiecUungur, KtcrUHeiueg — прилагам,
вземем профилактични мерки проснв заразо,
болести; остср- des vurhüic Gaue! пaсш. ооже!
vcubüiiid adj. профилактичен, nрe-neсcн.
vcubülii« tr; мстсл. плаз/- изплезим. разтапям;
обработвам ’ecaптргичнo (руОн).
VerHÜliung/m/tHeL?- 1- топене, разтапяна -/ - руОии)-
2* ’ecaлуeг!Я’
Verhütung/ — 1- пe-еюnзрacязaн-; 2- профили)-
сико, прeдпaсвaue (ощ болести, зараза).
Vcrhütungs/Häßrc/cI /предохранително, пре-поз’
но мяра*-, -ilttil п предпазно 'ред'тзо; мсд-
прoc!coзoчocьчню сред';—;, aoштрaueпnшз-
vcubülecie inir: s състхря‘ ''- patt vcrbUU/cii
съеухрeп-
vcrbtbzicrci tr, —оказвам. потвърждавам истината
(за um-)» нстншнестта (но ищ-); иденпшфищирам,
просерявам-
vctl—icriirbc— tr; refl- 1- углъОязам. прася по-
съдържателен; 2. refl* вглъбявам 'е, вдълбоча-
зам 'е.
VcrinnitlirHueg /. — вглъбяване; eгпьбeшoсл’
virirrin rc/l* 1- (siel eia. D -). заблуждавам се»
зaгтСвo’ е-. '-^0—-’ пътя (нспр- в пора),
'Съра-зам пътя- 2. (sich ie utm. А Н пепа-ам
(някъде), пристигам по погрешка (някъДв).
Ver'rreit(r) е. -п. -п саoлу-eн. загубил се пъсник-
Verirrung / —еп плавно прен. сaonу-a: ~еп du,
GesrCiicUs -с-оразумсния на вку'--
Veriseus [зе-] ш лит, изи- муз, -—ризъм (в Ита¬
лия около 1900 и,).
Verisi [зс-] л» —сп, —еп привърженик ие вeршсмa’
vetlstiscn [ве-] adj. еерш'тшчси-
virltäbil [зе-] adj. оамср, истински (често
роз-*)-
vereUgen tr; 1- прогонвам, пропъждам. и пран,
(мухи. птици, неприятели, крсОцм, -рижи)’ ре'“
гонеом: c—n von Haus mel Hol—прогонвам нкг.
от имота му: 2- refl- ряОио загубвам 'е (на лов).
vereährbat adj. подлежащ на дееио'т.
verjähren inr s 1. юр, погасява се по -изност
(право. дълг); изтича (Оавкоаш за пр^^^^пже-
ние-г е-е vu—jäHrtc ScHulU дълг, погасен по дав¬
ност, прен* юп-азие сa0eoccиa зина; 2. само
verjährt part, oетcp: престоял.
Verjährrnr/1- -оеиа'1- 2. вж, vu—jäh—ci-
Verj^üwunrgSfrit/ срок зе лавиосп.
vereämнern tr, (s—c ZetU ~) прекарвам (времето
'.) е плач. зъз заИкане-
vcujle/t« tr: муз. розг. джазироМ’
veteUbi1и tr. (Guid ~) прахосвам (паримо си) по
гуляи и удоволствия» прeтупявa‘» профукзаМ’
viteUиgie, tr; rcfl- по-мло-яв-м (се); попълвам
(личен състав. организация) с млели кадри, с
по-млади хоро: sie ist eie vnejüzgi/s Abbill iHr/r
Muttet тя е подмладено копие на майко '«-
vr—jüegen2 tt: rc/l. 1. пр-делaз4M з номал-ш зид:
-и vn—jün/U/m MiBsial з иамол—н размер;
2- refl. изПън/зом» изострям ('е): Cie Säule
ve—eüget sicb —ici rin— колоната шстьнязo към
торния '« край;
vcrjUxe— tt; разп. = v/rjubelr-
vceillcin tr. полагам кaб-пи; c-nc Wolnune ist
verkabele aпaeco‘-нcът е свързан c аабелна
телевизия.
vrrUäCmin tt: техн. ки—мнрем; Verkadmung/.
vi—kei/еп intr; а пемятом (зс кpcвcj'
verkalken int s склерозирам 'е (иразг-): прен*
v/rUclUue Sysiumu закостенели сш'тсмш;рязт.
ui; vetUelUuer Ttoutel склерозиран старшк-
Verialdmng /. -еп скл-eoзирoш-; склероза (ш
разн.).
verUc-Uuiiirc« refl* прозя греша- при калкула¬
ция» изчислявам погрешно; излъгвом 'е з пре-
смягонията си- ирон* арнею 'и прозя смепкота-
vi—dämnie tr; атр* съединявам на гребен.
viriCnUen и; восн. вземам крива мушка (прн на¬
клонен мсрник).
Verkappen refl, tr: 1- пчавно прен. прикривам се
(поО някякво було, зоО някоя маски): eiz
verkippter SuccueleIn1 прикрит, таен държ-се—
арат; nin vetkecplcr Ptteetut преоблечен свеще¬
ник- 2. стр, e—u Meuct — покривам сстне с ред
плочи отпоре.
vutdäceiee tr. rcfl* 1. слагам з капсула; 2- rcfl* меО.
!нкап'тл!рам се; 3- пран. sicb [in sich sul—st] —
сonRaрям 'е е себе 'и, з черупката '«.
Verkapsclung/ -е—.и/С- инкoпстпouи4-
vtrUC—eUig intr; s псол. егaвa’ карстов, пe--
ерът-м се е керст: las Lanl ist vurkirsi/i по-
чсос—» '—‘яси е geСиnа а-рспо- характер;
Verkarstung/
veriäuicn tr, събирам донни върху юг-слиш пер¬
фокарти или з картотекш-
vetdäsen I- intr- s 'лозам иа сирене» сь'шpзaм 'е-
II- tn. преработвам иа сирене; Verkäsung/
v.rt^de t загворям [косо] з к^.я (= eig-
scHacHt/eeI-
verdästen t. мин* ткрeпзaм с рамкоз крспеж.
vcrkCtcrt adj- разг. махмурлия.
veriättin tr. мор. прикрепим малка котва към
поляма.
Verkäuf т, —(c)s,^e про-ежОо- про-ан: Wa—c zum
— стока зе продан; ctm. siebe zum — нещо е за
пролеи-
verkamHei tn- rcfl* 1- проливам fсcI, и пран.: cim.
[Hüt» пе е-е Preis] u-m, аи u-e - продавам икм.
нш- [иа -адсна ^—0]; пран* sieb vu——atun meU
607
Verkehrs/schrift
v/—kemlt lüblnn чувствувам се съвсем безпомо¬
щен» изоставен от всички; виждам 'е з чудо;
резг,: c—n Tür Uumm—'мятам» имам нкг. за глу¬
пав; Um millse micH mobl für Синн — ди ис ме
смяташ зи 0теaпа» белим-- du— Hau П!пт eicHis zu
-! пои няма думата тук!» нямо работа тук!; 2-
refl* рсзп. прозя лоша покупка» '—елки» из—
лъг-им се: mii llusun TcppicH Habt icb Hieb
v/rkeult c поя килим се шзпьтeх-
Verdäuler in, —s» — продавач.
verkäuflich adj* 1- продаваем» за продан: Cis Isi
eicbt — това ие се пролози; 2- пран. про-ожеи
(човек, политик, журиалиам): продажншчс'кш
(политика- мшптшлитет):. ein -гг Mensch пре-
дажник-
VerdämfllcnielU /* про-ожиосп.
VerUäuHSauIoeai m аелюмаг за прюдазоис (но
Орсвнн апoкиj- -ktett /търп. продавач» прода¬
вачко; -kultur / културно обслужване; -prcis
ш пролежи— цени; -,11«! ш търг. 1- щанд; 2-
'ергия- —sltilc/ магазшн» клон (нс търговско
прсОприямие); —-stelirnliilUer ш търп- зае-ждащ
матозии-
VerkChr е, -(/Ie» — 1- движение, uшр)тлиранe
(улично, трамвайно, железопътно): an" den
Su—eBur 1111,11' ,^—1/1. -е—НеНе/г — по упшuиne
цирш, «ме голяма движение; улиците си мно¬
го оживени- der — er' der Liniu Ist regilmäBig
движението па 1-'. лиши/ е eeдoeнe; de— — der
Authbueee wurlu rum geregelt има hob; eaс-
п!'ош!е на aзno0т'H!тe рейсов-; e-e Bahn Sun
—	ü—itge—en предавам (нова) жп, линия зо екс¬
плоатация; 2. съобщения, /?/-, траи'перл, тра¬
фик: uit sicien tu ZiicHer des —s живеем въз
в—ко но съобщенията; ell/t — eit dem Ausicnd
Isi cbge—tocCeg всички съобщения c чужбини»
всички сaдгрoн!ч]! съобщения 'а прекъсне¬
ли- 3- общуване, 'ношешнс: gusuIIecЬcftIicHer
—	clleger движа се е еСш-стсото; iclnez —
Cebe; -е оОшувам ' никого, нямам приятели и
пeсuocu- eller — eit e-m ebbtecC/; прекъсвам
всяаокеи връзки ' икт.; Сет — mii Сен Pu-Iikum
съприкосновението с публиките- Im — eit е—т
Bclöt/c е олнештшияпо с н/ае/ служСи;
—riellicbet — кореспешл—шция; gescblecCtIicCet
—	полови сношения; 4-pd. среда» компания: dc,
1,1 kein — Hüt dich лова не е подходящи ерc-а,
кампания за себс; Ici sieh/ mir meir/r — lieber
sul—eu eus предпочитам сом —а си исO-ea срт-
еапа, ' кюпю да o0щтвaм; 5. обръщение, пнр-
ктпаuш4: GiI1erttu—. BtiuZmerUig aus Cem —
/teCir иззаж-ам Оа—кнотш монети» марки еп
оОрошснис; 6- търп, in lue-un — но с-оСе-ння
пaсaр-
virdCHucn‘ iatr; п 1- (за превозно сродство) дви¬
жа се. ПJ«e)упиeo’: dir AuUh/us vcrUcltU
ruguImäBig eile 15 MinuUee eil Ciueet StrecUe
acтoСт'‘ьт се -енжи» минава ec-юeнe всеки 15
минути по лая линия; 2- (eit u—m —) общувам,
-ружа (' нaп-I- in u-н Haus, bi е—т Fceliin —
посещавам (чcешo) с-ши -ом» съм приятел не
дадено 'с‘си'ссо, опивам, ходя често у едно
'емс-ст-о» -ружа ' неие; in c—n Lokal» GаeuHeus
—	ходя честа з един локал» рс-о-еи клиент съм
на даден локал» ресторант- bi diesen Lakai каел
нае —beit — лози локал ис е подходящ [за иa'I-
lriefllcH — кореспондирам-
verkiHrei* tr, rcfl* обръщам (']); превръщам
('е): uiw- ins Gugcnicii — обръщам нщ. наопа¬
ки; —ивам тъкмо обратния 'мисъл но нщ,;
Fruulu in Trauer—превръщам радостта з скръб.
Verkthrs/adtir /Ccъoбшит-пшo линия» магистра¬
ла; -cmptl / 'зетофор; -ent п [keмтнaпнo]
служОа по съобтеншята- пран'порсиа служба.
verkiH—se—i adj. Оез много движение» тих (ули¬
ца, квартал).
VerdeH—s/bisderäekuegr0olрaш!чснис на [гeaд-
'аите, уличните] съобщения, но дснж-Н1-тто;
-/tU-bt/t pl. (прсОски, обществени) предпри¬
ятия зо пъсшнч—')! превоз; -lurtan [бйро],
-lüro п пътническо бюро; —CeliUt п н-рушС’
ние но пeocиnoco зо уличното движени-;
—•Clrhtt /^«ил^с^н^^^нвнесс на -ешжснн-тю по пъпи-
щите; -rrz-ehun—/изтчacaнe ши пeacилaca зо
-внжешн-со по пълишота- —Cisziclie / спозва-
нс на р-ле при улично движение- —Flugzeug п
пътнически еa’eп-т; -Zins, ш лeoшспoec-ш
поток.
vcuUtHrsZ-c! adj. Оез движени-» сзоСод—и ес ;-!-
жени— (улица)
VerdClrs/Turi ш радиослужба зо ——нж—шнесо,
—eericlit« съд-оно аамара зо дела по -aртшc’
нш- ие -вижснисле- —■i;ge;Iiu— м [—жс-] ин¬
женер по cрaнспoeca; -msel / oсceoвч- зо пе¬
шеходци (нс широки улици, шошсОи). —lest /
техн. подвижно наповорсанс; -1i;iett—I1m н
министерство ие трашспeecа; -mitttl п прccoс’
но средство» -ztte и съеОшис—лно мрежи,
-h—!;nzgr’pcл- правилник зо улично данж—’
ние; —pianusej пnaниeaшт но (гeaшепeecнн]
пътищо; планиране но двнженшесо. —•poi-eti /
тра-сперл—и, пътно полиция» —•poilzisi е пътен
полицай- —rcgcl / превило за уличното дви¬
жение; —rigeleszj тecrтл!eoн- на —внжт-
ии—то
vcudthasreirb adj. оживен (улица, площаД). '
голям; дснжсние-
VerUthrs/sehrbfi / кореспондентско елeшerрa’
фия; -schnt/mii« е остср. сср-ж-р по дви¬
жението» -scbuIzaizcIcbe— п предупредителна
значки на /сляп/, иа инвалид; -Sicherheit/бе-
зoпaешoет на -сшженнето, —spräche ц/ език на
оСшусане; —■stiir— / икон. данък върху път¬
нически билети и стачни лecaeилenн!ци;
-	sto<^C^i^ и^д/ временно спиро-е -а движението;
-eU(t—1;g/paзc;рeиcaн-, [сремешше] прекъсва—

Veerklh rs/straße
608
нс ши движението; —streßt/ оживеше улици;
~eUz!e— in рсзг. нарушител но правилото зо
е—иж—ши—се; —toIed) е сaгинan при пътна спO’
пoптaa; —türm е Оудка, кули за милиционер по
—анж—нитго; -ült-I—гU1ngr'нapтшт]-ис но пре¬
силила за д—иж—шнесо; —■Uifall ш пьcнe-трa]с-
персшо пeoизнтсccиe, катастрофа, злenenткa
по —сиж—шиесо: —•vt—iin in —руж-сп-о за - ту-
рнзъм; —aeg in еъoбшнceпшo артерия; [важен]
съeСшиn-п—н пъп; —wrsue п съобщения pl--
лрauепoрc- MInIeuerimm Tür ~ Министерство
ша ceoнепeрno-
verkiHtsmii—ig ad) пролив прaвипoco за —си-
женитсо.
VerkiH—e/iIcHee п [уличен, пътен] знак за двн-
жс—иесо-
vcrkChrt ndj. (вж. verkehren') 1. погрешен (отго¬
вор- път. npe0смовcj- /е, isi — соса е погреш¬
но '-рюзпг /е, 1,' gar nicCu so — тави —се пак ис е
толкоз-- лошо, Онзи си го; lu Ib,' woCI mit dum
—en Buir [/111,'] eu’gueucg!un хем cu 'ü елашал
д—сс ' левия крок (много аи кисел)!; 2. абро’
пеш, опак; adv* наопаки: Cie —е W/Iu епик свят;
len SiorU em -in Erde cr/cssuz хващам ne/-
гаги зо долния край, ноопоашр^лз^г^. Cie—е Sciee
Ces Senft es опоаисо стeашo но пл-ла- du Cr1ueu
des Bich - Cnrum гн държи кннгаса ноюпаан-
Kiffee — мляко ' [малко] кофс-
Verk.h—tbtiU f, -тп петртшносл: c-z vor Сет
— eiizit A;eicCter, MeBzelie; übet/inge;
Tб-ждoвa‘ нкт. е пoгeен-eеnna на зьзтлc-и-
ле» мерките му; über Cie —е— Сег W/lu lecHun
смея сс но объркоността. глупости;— но свсто,
vtrUCbic« ti’ rejl- 1- мохн* зoaпншca’: рсзг. sicb D
Се; KnpZ - сanьпяcoм еп много учт]!—;
Veriiilung /- 2. разе. грубо н-бъхт-ом, но—
Слъскаим (икт.).
verdienen* tr; —' виждам, нс —00^-430’» не пр—’
^—430’, не оценявам привили;- нс присиaзoм
(нечии ценности- заслуги)— криво рoсСнрa‘
(икт., думите му); die UlUsäcblicHu Lag/ — преце¬
нявам неправилно фактическото положение; не
си -осем 'мстке за фактическото положение; mir
wrii/e —icnt ~» dees--- нс можем ди нс призна¬
ем. чс-’-- ,11—1 Alsbebe war nicht zu — ие може¬
ше до ис 'е види, какво беше намсреншстю му¬
си wurCc von cllcr vcrkä—nt ншкой не тю разби¬
раше, никои ие тю 0^—4300; nie v/tkaeetcs
Guniu иcпршснa1, --0^— тении.
Verkennung /непрезилне, криза оценка- —-0^-
иявеие» —спр«'——-——) (ис панти— заслуги— апо-
сoвкoашuj*
verketten tr; нcешo прсн* 'вързаем; 'копчеем, окач¬
вам (ксто брьики нс варила).
Verkkitlt1nng/; — с-е unglücklich/ — Ser Unstä-dc
нещастно стечение» преплитане ни оОстоятел-
стзата-
Verkitzerer т. —s» — хулшпсл-
verkCizcue I- tr: 1. клеймя; оч-рш/м, жнтосвом;
хуля: zu s—e L/bzettin vcrUniz/ri» eech Cum Tolu
v/unire приж'«в— охулен, слсд 'мъртта си личен,
почитан- 2. оатср- юоязявам зо еретик; II. intt: s
оатср. етaзaм ер—тик-
Verketeermne/ -сп заклеймяване» очерняне, хула,
virUIcscii I- inilr; seeot 'шлнаатнзирам; II. tr; хим.
тсхн. еиnнкaт!lснрa‘» нопоявом ' кремъчно
киселини; Verkieselung/.
verkippen tr: изсипвам (обръщайки съОс а Дъно¬
то нагоре).
verkitibejibrn/л- пec-oeaм на църкзопа; подчиня¬
вам на църквата; —авим (ни Hm-) клсрикалси,
църковен вид; VerklitсШИсНипЕ/.
vi—kltecnie tr. рсзп, 1-опош ля вам (художестве¬
но пeoшсвeдeн!eI: ui— v/rUitschter Gesciierk
опростял вкус- 2. тор. „eеecбряca‘“, пра—а-
зам-
vttklUUie tr: I. маджунирам (прозорци); 2. лепя,
слепвам (порцелан).
vtrUiage« tr; I. (п—п lei. vor c—i» wegen uim. G, D
—) оплоквом сс (ат икс.. прел нкт. за нeщeI,
оСвннявам нкт,; er verklagen iHn beim Lehrtt
ебали то на учителя; 2- юр. дасам под съд
(гражДансин или кркcзcтcдкoj- 3- ряОио s-u
Tag/ vcгec1lzcn п—С — пeт)aрвaм еннт— си в
„их“ и „ох“.
Verkläger т* —s» — тъжител; чaеncн eбeиниn-п.
vitklännin (patt, peif. и- vutk1ö11ueI: inti- s
вкочанясвам се (от стуД).
virUeäentrn tt: съединявам» саечвам 'ъс 'ао-
бо.
Verklämmung/, — R)oчaн4езoнc- -кочеи-лест-
veuUeicse— tr; фсм* поднасям икг,, правя нкт. не
балами: ich lasse micb n-сЬи — и— метат мс Са-
ламосо-
virilic,' ndj. фсм. пернат, блъснат, шантав- сли-
'-—¬
verklärte tn, мор. -авам aп-nвcнш пekaсaния за
пароходно злополуко-
vcrUiärc« tt: refl- 1- про'з—тлязом. одухотворя—
вам. озарявам ' духовно сияние; изпълзим с
пьч-зaeшoст- rcfl, прасн/сом: s—c Ai/cn
verklärIn— sicb очите му просияха, се озариха
от блажен'пво; suie Gusbehi vnrUiätiu sicH [.'¬
раз на] '.зрьхс—мню блаженство озари лшucno
му- лицето му пра'«я; les Alin— vurilärt oder
vursuuinctt зьзрoстта «ли одухотворя—:» «ли
-кестенява; 2-рол* преобразявам: suie vu—keättct
Luil пр—eбeaсcиoтю му тяло; 1neur vcrilä—iur
Fueu—1 нашият Oпaжeнюпючшзш приятел,
^rWänrng/, —еп с^—сб—о следствие» -oсиa-
ншс зе пор-холно спoпoпукa-
VerHfa-urng/; -par преображение.
verklatschen tn, 1. (/-— bei u-m ~0 наклсветя-ем
(цкт. пре— нкт.I- ю0—ж—ам- 2. и rcfl. 1!/ Zei' —
прекарвам времето '« е клюки- Icl ПсЬс etcH
vu—k1äUscbt са—рь—kах сс ш ис у'стшх как мина
времето.

609
verkommen
verkläuseln, verklausulieren tr* внасям много
кnатсш» ограничавам чрез уговорки и клоузшч—
кш -(0oпoвopj: u-e Vertrag ~ прозя, пиша дого¬
вор с безброй уговорки и т'пюзшя; Verklau¬
selung/,
verkeilen tr* refl, сапcпeaм (']); слепеем fеek:
nie Lori im ^1,1/1 — салтnзoм хартия не дуп¬
ка не прoсoрcu- liu Ba—Ia—s mc—ue von Sur Hitze
vutkicbu бонбоните '— бяха 'лепили ат папли-
иали; Verklebung/
vc-klUckere r rcfl, розг. 1. поакапвам (Ореха а
нщ;j’ 2- suie Gull — пръскам пори за дреболии,
за ненужни нещо- er bet sicb v/—klcckcru той '—
похаби е дреСнш начинания. разпиля -арОшс-
ш силите '«-
vcrdeCcisii tt: зацапвам ' мастило» мoетипcни
петна-
vitdlildce tn- refl* 1- преобличам f'eI» предреша¬
вам ('е): als Frau vctUI/id/i преоблечен капо
жено; 2. токи, оСшшвом, oбпиuювaм fсneиeI-
Verkliidung/ -еи 1- пр—юОлшчаис; прсдрешзанс:
ricmezU erkannte ibn ie ,—a Verkleidung така
предрешен никои ие то пюзна; 2- ма'карад'н
костюм; 3. атр. обшшзанс, o0лшueceнc; обшив¬
ка, юблшueeae’
verkleinere tr: re/l. 1- намаляве’. умолявам (раз¬
мер, ммещсб): Ie vcrkl/iectU/m Mcßslcl е ума’
лен мош-0, размер; 2-мшш* 'ъарашавам (Ороб):
3. пран* намалявам, омаловаж-сем (елaвc- зас¬
луга).
VerrUIe/neinmizg/. —cn 1- намaпяcaш—. умеля—],
намалено, умалено нещо; 2. грам умолително
съществително’
VerkliinermиgsflrrнI умалително форма; -woet
п грам т‘aл!тcлнo съществително.
vcrkiCbsitt— /, paлг 1- = vctUlcIcn: 2. прсн* за’
‘<-'--‘1: Sie Gegczsälzc in Cun AnecЬeu1;gi; ~
сo’aсca’ контрастите зъз eьзгп—-шnc-
vitilimmcn rcfl* бпoa!eo’, заяждом (вромо-
ключ).
vitkeinnt adj. пран- п'шхшче'ки<. сексуална нсо-
'—аОадси. са-рьст—H’
Verkljcker т. —s, — -иор. еттрапоаизот—л.
virkllegie* intr-. s заглъхвам» сaмüрaм (за
свткI; отшумя -ом (слова)*
vcrdioppci. ряОио vetilöpHce tr: refl, фон. 1*
нопсрдашсом, потупвам» бия fе'I; 2. студ. пра-
-осом, осребрявам; залитам (книги)-
vitklültee refl. лов* крия се е дупките; зоравя’
'С-
virUlUm'ii intr, s сливам иа oуuш-
verd—äcUcn tt: map, 1- —руссам нa)aсaшнc (нам.)
(осъждам): /е— le/c— sie zu fünt Jalucn
vctUnickU gртенoхo му пет години сanзoр; 2-
зонасям» вземам но подбив (икт.).
virknicksie tr: фсм, 1. (sici D uiw. ~) -асяхва’
(си нш.)- 2- = v/rUiicU/; 1-
vcrkeilic— tr: розг. 1- шсгьрмяcaм, исхaСязa’
(бeру1I; 2- refl* рсзг. sbcb ie n-n ~ влюбвам сс
-o ушит— з нкт., тпъгзем зъ-шuaтa» зomлcезeм
'С з нкг.
verknappen tn* причинявам юскьдшua (на атоин
на пазар): verknappte Waren дефицитни
споки-
Verknäppung f, — ю'кь-шиa (нс апоки но
пазар)*
verkneifen* tr, ранг* 1. 'лържам, потискам (бол¬
ка, 'мях); 2- (sich D ciw. ~) отказвам се ог ищ.;
ис '« позволявам инт-Сс, mt—1 er sich ~ müss/n
ще трябва -и 'е лиши от певи удоволствие; beb
verU;-/" mir Ule Bunu—kmne задържах зе 'eOe 'и
забележката (която щях Ос направя): 3. 'зи-
вам» разкривявам (лицс).
verdnlHZc— cdj* расkриeeи (лице). 'вит (устни),
прен, пу)ae-
verknittern t rc/l* 'мочквам (се) (Ореха- иат):
nie vctkrittcttcs GceicЬt сбръчкано пиuc-
vcrdiÖrbcri inti* s вмол- eкeет'шявoм- прюн* за—
ко'т—нявам: nin v/rUgöiiciucr Bürrkrai '0)0-
'тcшяп бюреарат-
VerU—ÖdCcrung / -сп биол, акосте-ялас;;
прсн- закoеnеuявoн—; закеспсцялюст.
vcrd—Örpc-n iatt: ибиол- o0eoсуco’ хрущял- прТ’
връщам 'е е хрущял-
VcrknOrpclung/ -еп биол* 1- eбрaсувaшc иа хру¬
щял; 2. хрущялно eСрaсувauиcJ
vcrd—nucn tr; връзвам ' възсл.
vc—keüclcn//: евърсзoм. ипрон*; Vcrkntü>"nng/
verkrUrti; refl*фсм (sicb mit c-m -I'кaрco‘'— c
нат-: cr isi verknurrt ядосон е» яд тю c,
verknUsen tr: фсм, само: las, 1-/,.« Mnr.ecЬcr
kann ich nicht — лоза. пози човек —' мото до тю
търпя-
veukOiHc— I. int s 1- иззиро. шспaряca с'. ипрен-:
Ces Wasecr isi vurUocie зо-еса извря. ' исвряna-
прсн. sni; Zorn verkocht -с-С ядът му бърза сс
!спae4ca. пe—aипяca: Оързо му минава: 2- раз-
с-ряси сс (золе, месо)- II- tr, изготвям, израз’
ходвом (хранителни продукти)
vcrkOHIc— tr 1. овъглявам:рап, verkühlt овъглен»
'лишал ио въглен. 2. рсзг. с-п ~ зоносям икт.;
майтапя сс ' икг.
verkoke— и: коксувам; Verkokung/
vcrdoHHii* intr. s 1. пропадам (морално и /фи¬
зически): пекзорязом сс; «впоеим: tiz
vnrUoiicrcs Gcnic прапоенол тс—ий- 2- зопа’
дам: unlur s-n Hände; verkam Cie W-rlschcfl з
нсгеенс- ръце 'топо]'свопе запоеше» зопадо’
ше; cm verkommener Gerte; сaпусnялa. зош-’
мae-шa градина; пет, — 1eescz зошсмарявам- -'
гледам, оставям нщ. да препае-т: -;,,' С-е
MilrC riebt ~ нс ессоеяите млякото да сс раз’
вon!; 3. отпадам (рмзuчосkмj; das Kinl vurUem
Immer mciu детето отпадаше —се посече ш пе-
вече, 4. разс. кръшкам, измъквам '—. клинчо;
map. 'чуп-ам ''.
39 Нсмско-български речник, т. 2

Verkommenheit
610
VerkdmmtnCciU f. — I- eeсcana. поас-ре-ост; 2.
зон—морсносс; упадък.
VerkÖHimebs п, -ece, -sc швец* споразумение, ge-
ГОВОР-
vcrUonpi*eicuce tr* тсnюж'Ш4cам-
vcrUopptin//: Елов. евърсca’ —-едно, еьтдишя-
вам; 2. ссл*-ст- aoмaт-eo‘-
Verköppeluiig/11. сел.-ст- комас-ци/- 2- евьeз-
зоне-
viukoukt« tr* запушс-м с папо-
verkotkete и: фам* испoecвo‘. eeсвoл4м: les
Kicil isi vnrUarUet роклята е сoьeкaшa, иа нищо
-' прилича; sich D len Meg/n — eoз'трeйco‘
стомаха 'и,
vte—UÖrpce—1:\ въплъщавам» въплътя вам, oлипen-
соря—ом: е—с Idee, с-п Begtiff - въплъщавам»
олицетворявам идея, пошяпис; sie verkörperen
Cie Gceue1u dcr Iplignnin тя въп.лъшасаше обро-
зо на Ифнтсння (играеше Ифmпcкmяj'
Verkörperung/, -си въплъщение, onнп—твюрcниe.
virUosicn tt* вкуса-м. описвам но вку'.
Verkoste— е, —s. — пуст-пор’
verköstigen //: храня: wir wcrd/n In Erboli—gs-
Culm verköstigt хранело получаваме (храним ас)
е пачисноса сло—цн/-
Ver1U^öiU|1lJni1d, — храна: Tür die — dir Touristen
isi gesorgt храшасо на турнссне— е 0'штуртиИ’
Verkostung/, -сп дегустош1Я-
viri-beltn фсм. I- intr: s пeoпo-0’, фалирам: c-
с vcrkrailln Exieucrz пропаднал, фалирал чо¬
век; II- refl* 1- sicb nie c-m — 'карсам 'е ' нкт.-
siu sini iiuc-re—Cct v/rkracle те си саир-ни- 2-
sich In с—е ~ влюбвам се е нкт-, сaпoпвaм се»
хлътвам по икт.
virk—äftrn //: 1- електрифицирам. моторизирам,
механизирам. cьccж-aм овлоСусни сьoСшe-
ншя- 2- разп. 'пeoвям '— (с нкп., нш-I, излизам
' нкт- -агпаза- VerkräfUieg/
verkrämue//: фсм* сaтурeaм, мушвам, -явим (нщ.
някъде).
virktänclie rcfl* I- свивам сс 'пезмагичио; 2-
напрягам 'е» напрягам мускулите '« прекеес-
ио: Um darlse Sieh -nie Tanz nicHu ~ ие Ошва -е
се вдървяваш при ланци; sein Micrnrecicl wir
verkram'"' лой гримасничеше» гърчеше лице¬
то си; 3. пран- ute v/rk—ämeliur Sill -—сстсствси»
измъчен, чудиа-от 'гил,
VerkräncHung /. —си 1. спазматична 'зн-иис»
гърч- 2- -апрсинатюсп, 'зигпосп.
vcrdtleihen* re/l* скривам 'е- завирам 'е, муш-
вам се (някъДс): Ubn Ki—Ser Haii/n sbcb uetur Scs
Buti, inucr l/н Bciu vu—k—rcbnn -^-1— се Ояхе
скрили, зaeрeпш под кревати- прек.: sbcb ins
MamsulacH — 'кризем сс е миша дупка- sich vor
n-m — müssen нс мото до сс мери с нкт.. трябва
да отстъпи пре- нкт.
verd—ÖpHir tr- тсхн* съединявам (профилираиш
леген) със сглобка ие 'юо'.
VetTkirÖpfnizg/» —сп архит. продължаване на кор¬
низ около пшлoсcьр, ъгъл И под-
virkrüHrle//: rcfl- рс^г. 1. рoшя,тeoшa. прави ио
трохи (хляб)- 2- rc/l. отпилив-м сс, запиляси’
се- счупвам сс (изчезвам иeуаcmнoj- das Geil
vcTkürnuil sicb порил— сс лепят шcуеeт-o.
vi-k-ümitn t: refl* шскeивяco‘ fсck; Ver¬
krümmung/
vcrkrüppclr inti— s tr, 1- oеa)aт4вам (се); 2. закъ—
рнивом (и бот-)*
verkrüppelt adj. 1- асакатен; 2- закърней, неео-
розе-п’.
Verkrüpplung/1- осоаит/занс; 2. з-кър-яваше»
сoиьрнcлoсг
viriuUsitn intr, s refl. покривам 'с ' аоре-
VerkrUstueg/ —се 1- -eепoгeшc (на кора); 2- шо-
слаго-
vc-Uüniii rcfl. рсзг. простудявом се: er hat ,1'1
v/rUüiie изстинал е» простудил се е.
Verkühlung/ -си простудо,
vi—künmrtr I. iali; s 1- зекършясем- не 'е eoсcн-
зам (зс орган); 2- линея, крея» изсъхвам (за
човек); II- tr: n-m Uns Lnb/n - отравям нкм.
жнвюти-
Verkümmerung/, —закърнени], шeдoрaсвштeсг.
virkÜed(igIce tr* еповсстявом, зьзвcсn4зoм; роз-
гло'4зом: /*; UricII ~ пречнтом, оповест/зом
присъда; Uil/ii — вещая зло.
Verdündi/c— т. —,, — възв-спитсл-
Verkürd(ig)ung /. — опюсестяво-е- църк* Mariä
~ Блето-сшс-нт, Блaтoecu-
virkö1z/uniiaSsr нссспсспзсн, мaншcecн, nрc-зсeт
(стил).
vcrUnpfere tr: техн, помедязам. покривам с
меден слей; Verkupferung/
vcuUrepei— tr: 1- (и шехн.) свързвам, ^сешни-
вам» скочом (вс-они, волове)- 2-ризи*- свеждам»
събирам (мъж и жена зи 6pcкj’ пайор* сеал-
ничо; Ve rklippli)lu;g/'.
vcrdür/i— tr; 1. 'късявам (рокля): 'crscnkilviscH
verkürze додсн е р-курс; sicb D die Zeit — уби¬
вам 'и времето; 2- съкращавам: das Hai scie
Lcbne verUiürel паси съкрати живата му;
verkürzt/ A—IuIteznIt сьaрoтcиo работно зecмc-
3- смалявам» нам-лизам: c-m das Gehnii
оатср* е—е се s-n Lobe ~ намалявам икм. зап¬
латата; c-m s—n Rechic» jds- R/cbin - огранича¬
вам» и-кърия-ом, орязвам нечии проза-
Verkürzung/ —пе 1- 'късива—]: pu—epiiiIvIscЬn —
рoктр'; 2. вж* vcedürzui-
vcreäcncn tr* (с-е, ciw. ~) осмивам (самохзил-
стео» иogмcииeет)» по-штрозом: dic G/Zcht ~
на-'мшвам се и-- юпо'июстпа-
Verläl щ. —s швайц* = VerlcSuee-
Verirädubrücke/мсхи* кран за товарене, прссе-
зерзоне; -ctnriditungj/ мин* съоръжени— за
товереис-
vcrläScn* tr* натоварвам (стока, войски); Ver-
ebSrig/.
Verlaser щ. —s» ~ Е тювароч; 2. ек'п—днпор.

611
verlatten
Verladeschein m товарителница.
Verlag -(e)s, -е, свстр: ^-e 1. книгоиздателство;
2.	издаване (иа кимпи): ein Buch in - nehmen
приемам книга за издаване; den ~ e-s Buches
übernehmen поемам издаването на книга; 3.
oемиp' вж, Verlngssyseem: 4. остар. вж*
Vertrieb.
verlagern tr, rcfl, размествам (се), премествам:
пеол- verlagerte Schichten разместени пластове.
Verl^ngelnnlrg/; -еп -еол- м<еО- разместване.
Verlägs/artikel ш печатно произведение на из¬
дателство; ~buchhngdlnng / книжарница на
издателство; -kosten pl* разноски по издава¬
не на книги; -recht п издателско право, право
на издаване.
verlägsrechtlich adf по, според издателското
право.
Verlägssystem п мат* промишленост с раздава¬
не на работа на отделни лица по домовете (при
ранния капитализъм)— домашна промишленост:
-wesen п 1. книгоиздаване; 2. иат. вж*
-sysiem
verlammen intr, п (зс овца) помятам.
verlanden intr* s (за азеро, ракс) затлачвам се;
Verlandung/
vtr-bzgcn tr: 1- (/tu- vrn c—m —) искам» поисквам
(нщ. ют нкт,): wie vici vcricrgu cr für s-n Wern ’?
колко иска зо стоаита си?; Um hist /ат rlchis zu
~! ти нямош право да искаш нищо!; Scs 1,1 zm
vinl vericngt! много искаш'; тово не можеш да
и')ош ег мен—!; 2. изисавом (робота, мърпв-
ние, познаним). 1*.,/ Ar—uli vctiengt Sun дсп/и;
MnrecCcn тая eoбoтa .'ко до й сс ет—оесш
цяло; сг verlange viel van s-n Suudnntc; пои изис¬
ква много ос студе-гипс 'и; много е в'.''-^
лен спрямо студенти;— сш; 3. т intr; h imp* zcci
uiw. ~» желая ищ,- иска ми сс ищ,; ns vc—li—gt
eich nech uiw- жо-увом за иш,; копнея зо нщ,;
лит* er vntlergtn necC SitThZ пожела до те види;
tr veriengic c—n Arzt, nacb n-m Arzt той пожела
до повикат пт)ae; ecl. wie cr zaci Rnlc
verlangte! ох, кок жagтcoш- лей зо спеа'оГ’
сгвит! ; ein vntlergiricr Blick жаден» жaетвaш
потлед- жадни ечи; 4- търся» снаам: Ciesu Ware
mird jeizi sclr verlangt ;-'! стоа'о сс търси ’—;-
то: dm wirst [von Berlin, cm Tc-epion] verlang'
викеп» търсят те ют Берлин, по гсл—феша-
Verlangen п. -s, — 1. Ш'канс» понскееис: еп/ nein
— [Hin] по ме— искане» жела—!—; esH—Sit Karenz
vorzeigu;! Сшпenигc да '— пекозвап при п;и'к-
воис! ; 2. желание; жажда, копнеж: ein - /ifüli/z
!спълнязa’ желание- eie gro/cs - zeel uiy-
iclc;, He/ce. trage— имам, —!;—-’ хр-шя
голям; ж-пo-н- зо нш,; жaдтca’ '- —Ш-- ns ist
mcir scЬrIicCetcs - - zu--- мост; шaй—еъкрeз-шe
жтлиние е» -a.--; mie — nach c—m, cim. cueecЬeucz
c копнеж гледам да видя, съзре нкт., нщ-- ос-
тор. wes ist dein ~? каке; желаеш?
verlängern tr: 1. удължавам (рокля)- продължа¬
вам (срок, отпуск, .менителница); jds. Qualen
-	продължавам нечии мъки; 2*разп* e-e Suppe,
e-e Tunke - разреждам, разводнявам супа, сос;
Verlbigening/ —.
Verlängerungsschnur{ел. удължител.
verlangsamen tn* rcfl* забавям (ход, крачнитеси),
намалявам скоростта: in, mit verlangsamtem
Tempo в, c по-бавно темпо;
verlängtermaßen adv. кснц- както е /беше/ по¬
искано; съответно на Вашето желание.
verläppern tr: фсм. пръским, рoспипяce‘ (нcpиj:
Verläpperung/
verlärven tr* refl- 1. ряОио ‘-'кир-м (се); 2. биол
пeeceъшa’ ст з коаасида. кa)ac!енeaм;
Verlärvung/
Verliss ш- —us, —: us ist Urin — an/ Ibn иа него
честа ис може да рaсчнтa-
verlaschen tr: шсхн- 'ъсдишявом ' накладка, плО’
ча (рас^и^.
verlassen* I. tt: 1. напускам (стая, къща. ком¬
пания, училище, служба)’ - wir jcueU licsc;
Gegcrsierd, eineue Tlnie, diese— Purki сега да
«зосто-нм 10'. сюжет» поя т—ма, соя точка» Се,
Bucl bei d-c P—ceeu - анигасо излезе от печат;
Cie Kräfte vctIicBcn iin силите му го шaптешo-
ха» той отмаля; !*/ Bce1rzuzg vcrli/B ii; пей
зoгтСн еъзuaшue- 2- изо';-—/’ (къщата см.
жено см, Осцомо смj; ест-вя’: с—п In der Not —
изоставям икт. е нужда; siei — ,11.;, Hühicz,
sicb — D vorUonmen виждам с'» чтвсnзтвo‘ се
и'.'™-——» сaбрoвeн» самосен» безпомощен-les
Dorf leg — de селата Сеш— сoптсcялo. безлюе’
но- рсзп. lu —isi wall /еи/ vrn Grit. vor eilt;
giUnr Gn1eUnги —! съвсем си си зoгт0нл ум-!;
II. rcfl. (,111 eu" c—z, cey- ~) расч!тa’- тпювa-
ва.м ']. осланям '' (ио ике., не шщ,): sieh euf
sei; Glück - ослои/м сс шо шестисто сн; р^о^^с*
verlass dich daran’’, les,’-- бъди твeрcш. ситу
р-н» че,--; deren/ Uezzst lu dich ~! з поза мо¬
жеш да Съдеш сигурен!
vu-iCsstz adj. исoстoвc-, пуст, зaoeacт-; vor Gote
—	'-бре——— от Боти.
VerlCsscnHtii / — теoмenсшoст, самата; зoпте—
сялесс; безпомощност.
Veriässciselcfi / -еп Опил. нa'n-есcce (= H*;-
tcгlcesn—sclefu]-
verlässig, verlässlich adj. (блaгoIшaеежесш, си-
г^'реш, верен» шо когото маже еи сс eaзч!no,
еeстecтeтш (новини- öе^иииj'. cr *,1 'oi—iscl
durchaus — теГ с политически напълно Спaгe’
нел—ж—сн-
— 1. надеждност, —ярша'л: [па-
лисиче')-] блата—ое—ждносс; 2. —юссовсрно^т.
verlästern tt: а—ум—ом (нкг-)» спeелecя (зо (—).,);
охулвам-
V^i^l^iä^l^i^rung ( -сп спeелoc!-’ хула» юдтмao-
verlcttre tr. оСшнвом ' лепсн-

Verlaub
612
Verlar-m. —s. —аамо визрази като: nie —с -ош—
позволение- Uns *,'- mit — /и ,1/1«--- сови е»
!—!]—;- за дт‘ana, за изpгoae-;ooвa. ' Вош—
рaсрcшcш!c» е,--
Verläul ш- -(е),. — 1- пропичо—с (нс химическо
реакция, ис празник, тържество): ход (на вой¬
на* събития, болест paбoпшj- разсей» вървеж:
du; weitere; — ict Dinge c/ucrtnr изчаквам па-
uoтoтьш-o развитие но -тшети- den ganz/; —
/ег Serie crzän-c; рoсkoсeoм целня развой нО
риоотосо; -т - /ег Ar—eit е хода но eaСoтono; 2-
сече—шт. нзмншасене; изсичане (нс време): *-п —
von с-п Monet е с—ч—шие шо сднн м-с-п; ncel —
neircrur Suunlin 'лсл [кило мниохо] няколко
ч-'о; 3- посоки, цопрозлсннс: ,/1/« Sic Sun —
Cinect Lirin, ict Grenze вижте» кок, къде върви
пея лиши/, грaш!пeтe-
vc—liufCn* I- iatt: s 1. протича (зс реакция, про-
цса, болест)- (из)мншаво’ (зс време-— wie ist
die Siele - - как мине» как свърши eoбoтaтa?;
с, ist ellcs gleut — всичко мине ило—ао; Ciu Zeit
isu mir ecЬncII — ce-мccю fшзIмuнo, изтече» пра-
тече oърсe; Ciu Krerinuiu isi garini ~ болест;-
се рoсeн нюрмen-o- 2. въeз4, минавам (в опре¬
делена посока): zmui Gcbitgezügu — 'i—allnl псеН
Sül/n две плонннсан вериги вървят у'пюe---o
-а юг; die Gruneu vnricuft dce Fluss entic;/ гре-
-нцаса миноза пе(а'рей) ртаето; 3. гтoн ст: die
Spur vnricuft im Sarde gнeятa се губи з пя'ь-
ко; разг. dic Sache vcriin/ in ScrSn реСютега '-.¬
лъхне; роОетасо беше погребеше (остана без
последица, без резултат): 4- протича» рaслu-
ва сс (за боя-— die Fctbne — ircigagict пвcтoвc-
с— сс преливат; II. rcfl, 1. сaгтбca’ ст,
зоОлужеевам се (в пора, гриО): остср- v/rici’
/1—1, Gcsielnl бcсдeмнa» скитническа сбирщи¬
на; 2- разотивам— се» рaспрьсвa‘c 'е. рaспи-
лясеме се: die Mn—gn Hat sicb — тълписи се
пръсни, рoсoтн-т 'е- la, HocHycssnr hci sich
schan — волите '— отдръпнах- вече; III. tt; 1.
розг. viel Zeil» c-z eanzci Tag — истуСвeм мно¬
го време, uял ден ' тичаис- 2- sieh D Ciu Grillen
— р-зхож-ом се» зе до ми минет черните мис¬
ли» лошото иоссро—нис; 3- ряОио остар. n—m
Sun W/g ~ препречвом нкм, пътя,
vitiamsie intr: s въшпя'вoм-
verlaust adj* въшки-, въшлив» въшлясал: utz —tu
Junen. Kurl въшльо.
verlautbaren кснц- I. tr- съобщавам» eoстпo'явaм;
II. intr: s ns vntleuulcri говори сс» чува 'е,
твърди 'С.
Verläutbaning/, -еп кснц- съобщсние-
verlаneeg intr. s imp* товари ст» чтeo 'c: us
vuriauict» 1ise--- чува 'С, че--,; ü—ur utw- —icbts —
lassee ие лазим гласност ио нш.. не съобши-
зем ищ.; рсзп* darüber bau er eicnis — Icssci зо
тове зъб нс обели; кснц. mbu vceicnlct» isi Set
K—ciin /usirrlui както научаваме, болният е
починал.
vi—eibiz tt: прeaoeco‘ (време, ваканция): пре¬
живявам: er vctIn/Un s—n Jugend enf Cum Lande
леи преживя. пec)oeo мло-нните си ие села,
verlebendigen tr: пран, прсдсгоеям живо; eъс)ec-
'/--‘1: nin CietntiecCct Film vctIi/irCIgU die
Etnigrieen Hüt uns един исторически филм пра¬
ви до оживеят събитията прел нос, зьзkeтс4вo
събнти/го прел и—'-
verlebt adj. преждевременна истoш--, изх-Осн
(ош безпътен живот).
Ver-elbiieItU/ — uсхабeнoег (от безпътен живот).
vr—liCi—n tr* фон* натрупвам, нопсрдошваМ’
vcrileun1 tt* 1- загурям» зaгтрeoм, слотам (нщ.) нс
шо място- разг. зобугвом- 2- премествам» пре-
]а'/м: e-n Wohrs-tz von Xeich Y — премествам
местожителство;; 'и от X в Y: Ute Handlung е-
s Ramars in die VergangcnCcit — пр——о'ям дей¬
ствието но роман е ‘шнолотю; 3. отлагам: е—с
Versammlung» ubn Krez/rU сп" c—n cnlnrnr Tag
- а* отлитам събрание» aeшu-рг зо geтт —е-- б*
променям деня не еьбeaинeтo» ko-ueргo; 4-
тахн* пелегом (речси, ксвсл. тръби)-- наспезям»
нареждам; 5. шз-осам (кин-и, аниаaнuя): 6. (u—m
cim. ~) препречвам, преграждам икм, нш.: е—е
Cun Rückzug — преграждам нкм. пътя ио от¬
стъплението; 7. рядко eaзквaрcнртва‘, ---
етoиязo‘; II. refl. (sicb an/ cim. А ~) 1- зел-вям
сс ' нщ,: er vurlngtn sici aufs Mc—kcneamнcln гой
сс сaпocu ', се пристрасти към събирането ие
мерки- 2- удрим го на нщ,: er v/riceie sicb cuHs
Bluten геи то удари ша молОо; er verlegte sbci auZs
Lnmgzce геи започна -а отрича- Verti/eingj/.
veniUgur* adj. 'муп—и; е сo1рт-иcиuc: ~ mu—lcn
'мущавам се; sicb — aübicn чуесгеуеам се не¬
ловко» спеснен- las eichte ib— ~ лава ио сму¬
ти; cr war пн п—п Artmr—t ~ не можа, можеше
—а намери отговор (вмоменмо): um n-n Artur—t
niu — snin имам попов отговор зе З'«чкю-
Verligenheit/» -еи 1. бeлpl* смущение» ';]'—]—]—:
c-n Ie — brirene, scizue смуш-вем нкг.- поста¬
вям нкп. з сaтeтднтниc» натясно (вж* 2); 2- '01-
рудиенис» неловко положение: c—n -еи In—eiic—
създавам —км. ядове» посгозям нкт. е зепру-не-
иис» неловка положение; Icl уа— In gro/cr —
намерих сс з много иeтеeOию положение- бях
много 'муле—.
Verllger ш- -s» — 1- (киипо)из-ател; 2- икон, ра¬
ботодател е реинии кeпиnoлизьм-
vcreCentIech adj, faнитe)uз-eгeлекш-
vitlCIScz tr* u-e ctw. — развалям» отравям. уби¬
вам икм. удоволствието от ищ.; прави нкм. нщ,
да омръзне» опротивее: liu Siadi mau ibm veuiublut
грИдът му опрепизя-
VeriCih ш- -(cks» -е 1- бюро» мoиoсuн. къща зо ло¬
вене (вещи) по- наем; 2- зесмаис» р-^-азеи— в
заем: der — vor, Bücbcte се Ubn Lcec— рoсдoвa-
н—по на книги на чигет—липе-
viTii|hnn* tn' 1- -—зом —а» 3 заем. засмом: -евам
под насм: Bücler [an u-n] — заемам [икм.] кни¬
613
verlieren
ги; alle Bücher sind verliehen всички книги са
раздадени; Boote, Badeanzüge- давам под наем
лодки, бански костюми: Filme- разпространя¬
вам филми; 2. давам, дарявам, придавам: e-m
Gefühl, Ausdruck - давам израз на чувство; е-
m Mut ~ давам, вдъхвам нкм. смелост, кураж;
3. удостоявам (с орОси. звснис): Ämter - разда¬
вам служби; Verleihung/.
Verleiher т. -s, ~ 1. заемодавец, заемодател; 2.
разпространител.
verleimen tr. тсхн* проклейвам (фурнир).
Verlorner т, -s, - техн* проклейвач.
Verleimerli / -еп цех за прокленване.
verleiten tn. (e-n zu etw. ~) подвеждам нкт. (Ос
направи нщ.), подмамвам, изкушавам, съблаз¬
нявам: e-n zur Sünde, zum Spiel, Trunk - съблаз¬
нявам нкг. към грях, картоиграчество, пиян¬
ство.
Verleiter in, —s» ~ «зкуснссл-
Verleitung / —сп пю-мемсо-е, подвеждоне, исkт-
шеиие-
veriluetz tt; сaбeocям (ищ. научено): sie Haute das
Lneie; ve—i/rzt тя беше отвикнало, '-Орезили
вече —а сс смее.
vi—1isi—*1 tr: reß, 1- прочитам (нcглcа)- Cin Nnecn
/er SiCülcr - 11'-.'-—’ «мените -а уч-цицит-
по сп!сь); ich lin ibebt mit — wor/cn ис си чух
името; 2» прекарвам врсме з четене: c—n ganzen
Tag — прекарвам цял ден е чесеше; 3- rcfl.
обърквам при четенето» прочитам потртшно;
Ver-ctung/.
verlesen*2 tt; тр—оя, чистя (лсща, прах): Seiet —
подбирам листо -е 'елото-
verletzbar adj* тясвнм-
verletzen tr: icß* 1. (с-п —) -aeaняcoм; посреж’
дам. увреждам; прен. зесягом» уясвяeoм- оскъ¬
рбявам: leb halu н-eh си Сет Hail, mir lic HcnU
ve—iutzt норо-шх 'И ръката; п-е an icr Eire —
заситим честта но икт.- sieh verletzt fühlen чтc-
'сеусам се зассгшот; sic !,' iuleht verletz' ти лес¬
но сс зосяго; vnr1iU/cnCn Bueeriunec; извисел’
ши» oскьeСнn-пшн сo0cлcжkи; ntw. vcricuel
inircr ScHönbnitssi—n нщ, обижда, дрoсшu —'-
т—тичтсаото ми чус'тво; 2- (ctw- —) шокърнЯ’
вам» н-рушее-.м (закон- договор), влапоприли-
чисто): '—е PflicCt — пecнcбр-гвo’ дълг.
verletzlich adj. 1. увредим, уясcнм- 2. нежен»
крехък, чувствнгcпc-’
Verlelzllchkeltt/ — у/'—..’.';; чтветcитcл-oст.
VerleItuIlgyr —tn 1- раиа; 2. нoeoняcaн-» и прен-:
пран. оСндо, oеaьeСлт]u—; 3- ]oeтш-ннc,
ш-кърни-ане-
verlenggeg tt: rcß. 1. отричам [сс от]: seiz
Valerin—C, Cin WaHrinii — отричам '— ог роеи’
пито си» есрнчом исти-ето- s-r CCarbUtu— nicli
— н' !'’]—/’ ио хоракп—ро 'И, пюаезеом ис-
тнн')ия си хароатср; iltc Netnr vutinngrntu siel
riebt нравът и явно пролича; sich sul—su — из¬
меням на себе си, отричам се от себе си; 2,
sich - lassen нареждам да кажат, че ме няма,
че не съм вкъщи;
verleumden tn- оклеветявам, очерням (нкг.).
Verleumder т. -s, - клеветник,
verleumderisch adj* клеветнически.
Veri|lumduIlrga, -en 1. клевета; клеветничество; 2.
оклеветяване.
verlieben refl* (sich in e-n, etw.	влюбвам се (в
нкг., нщ.): bis über die Ohren verliebt sein влю¬
бен съм до уши; разг. e-m verliebte Augen
machen, verliebte Blicke zuwerfen гледам нкг.
влюбено, хвърлям нкм. любовни погледи.
Verliebte^) mf -n, -п влюбен, влюбена.
Verliebtheit / — влюбеност.
verlieren* tr: rcfl, губя (сс), затуО—ом (ссХ шзгуб-
зам (се) (пътя;, кръв* мощ. влогово lcaiie. вой¬
на- процес, псрн— м-ре. равновесие— времето
ан): lu; Willnr. die Lust — изгубвам воля, ж-ла-
иис; Са, Bcwmsetsuir» len Verslerl — сaгуСзa‘
съзна-нс» уми си; den KopZ - загубв-м глезете
си, пран* тт04. сaгтСceм 'oмoo0пoдoнштno си;
рсзг. die Sprich/ — енсмявом- затуСсом и уми»
и думи; iirü/nr bteucCt пап Ueize Worte zu
vutlictcr излишно е до си хоСнм думите зо теса¬
ни Baien — сeгтСвoм перен; den Boden nzier
Sun Füßen - губи поч-га под араката си (глав¬
но прен,): icl Ьс—п 11111, neir zm — няма киавю
до губя вече; In Ciesur BuicieCtune vn—lintt Scs
Bild—лови осветление кортииоса туСн-Сс, verirr
-Cm lic Acntune s-t Miubütgu— c сова» от лази
гой загуби твeжcниcтo но съграждо-нсе сн;
прсн. Са, GгeicЬu ~ сaитСcoм престиж, достойн¬
ство; die Klären v/rirau« sici -и Set Feme зcт-
uнг— '— зeитбнхe. заглъхнеха е дол-чн-аса; Сет
GuTici vurliu—I sich мирнзмото изчезва» сс ттбн.
щс сс изгуби' е—е- ciw. vntlornn gcbcr. acCice
'мятам ики.. ищ. за загубело );/;езл sic hat ,1(1
vurioru« много е загубила (от външността
см)- рсзг. in CasU Hier niiЬte vntlotnn! лн нямо
какво де търсиш тук!; нямаш работа тук!; разг.
roch Isi Prien nicli vcriarce! нс е з-губе-а, из-
губт-о- пропаднело всичко'; еnpc0лoзu - uim. си
е-n - загубвам нщ, в печи/ пoлсe:. er hie suie
Gnid се с-е FiIecЬs'icIcг veu-ar/n еднн нзмам’
ниа му —зс парите но комар; еи ScbönCcit. еи
Be/entu—g - апи; h) зoгтбвoм ел )eoсecаne '«¬
губя ют значението си; an ihn hilen wir c-n guunr
FreunS vur-ore; е негово лнц— изгубихме добър
приятел» Сетни. Saini vcri-ctsi Su eiehts от паса
нищо —с губиш» е-;, /uw. ans Спи Augn— — .'-
тубзом икт-. нщ, ос очи. и прсн-; /Um. сп, Sun
Gedäciinis — изчезва ми нш, ют паметта, сeСeo-
—ям нщ.; sici in der Menge - сorтСзe’ сс е мш.’
жтспсосо, тълпата: sici I; Tгrnmiz. In
GedanUc; — туби 'с, унасям сс е мечти» олян.’
ве» потъвам з мисли; sich -е Ein/cibnitcn — губя
сс з подробности; uiu- vcriicrt sieh ins Sagen-

Verlierer
614
infic um, се губи з церствепо но легендите; siel
in n—n Az—ilik - зохла'——’! сс е някои гледке,
Veriierc— т* -s, — коНто уби. губеш: е— ist ci—
jni/r - -той умее —е запози до'тюй]ствю при по-
рожение; сой не гуСи спейки прн пор-жен-ие,
Verlies п* -cs. —е ист* тъмници, пe-сcмe- сocceр
(в замък).
verio^^<^iztt* refl- (sich eit c—m ~(')re-/30‘ сс (зо
нат-):осшшр. c-m s—c Toeilur — сгодисем дъще¬
ри сн за икт
VeriÖlibs п, -,/,. -sc остср- гел—ж-
Veгl(öbUг(tI m,/— -п, -е то-еник, годеница.
VerleObung/ —пи го-еж: -—' — rüeU/äZ/ig nniCcz
разселя’. сръщом го-еж.
vie-ocitn и* съСпoснявoм. пeн’O‘вa‘» прИ’
лъгвем-
ve—IhckieC adj, сьoпoзш!T-лe-» примамлив-
Ver-eOckung/» —сп сьСпoзъш- примамка,
vi-ildir— intr* s пост— —атасвам, дегорям.
ve-IOjce adj. лъжлив-
VerlOgennc!' /, — лъжл/ивос;-
vi-ioli— intr s пост- - ve—iodcr«-
veriOb—te tr; refl, imp* ns vcr-rlnt [,111] еnртвo '.:
es verlohnt [sici] zieht dir Mühe G» cs v/r-rhei
sich nirie Ciu Muhe нс '« сгрузо труде-
vteiort— part. ad). 1- зaттб-н» m првн*: —c Mülu
напразен тeуд; ои6)л* dir —е Sohn блудният син;
гота* ~е Eier иГцо по пa]oгюeеaн; ui; —cs
DötHcbcn зeгтбт-o. зoтьшn-шo селце: iut —em
Posen; s'eiin. kämpfir з-шиш-с-м неудържим
(ссриж—сн) по'Т- прсн дeйстeтвaм нeпрaсиe,
0-' зея)aaви изгледи зо успех; е*; -гг Blick
безпомощен, тъжен петле-- cinee1zc,~c ScHrciu
/cr Möwen зeпттoшн крясъци но чийкисс; 2-
вж. vcriicrnr; eiw, — gnben см/сом нщ. зо зoгт-
б—ию: das Spiel ~ ecaoсco‘ сс ог итрапа; — деН/е
туОи 'c, сoгубeoм сс, шсттOзам сс: einige Briefe
sird — gegangez никои» няколко писмо са се из¬
губили; an ihn Ist nin ScHeuecinIc— — j/eang/n
от нега щеше да излезе деСър актьор-
virlöseher* inti: s 1- тгoезoм, и прек,- -огасвом.
догарям: ,1*— Zorn vcrirseb scHinll гневът му
бързо премина, утихна- 2» (за иш. писано) '—-
личовам 'е. uсблe--явoм-
virlhsen tr* рoситeoзeм на томбола.
VerIösungd, —еи 1. томбола» лотария- 2- тираж.
vcriöicn tn махН: зопюязом-
verlottern I. intt* s 1- занемаривом 'е, отпускам
'е, пропадам (за чoвcкI: ein vnrIaUUnttn— McnscH
изпаднал. проподиел» безпътен човек; 2- alles
— Iaesue оставям всичко —и сс опропасти; с-с
vcriauunrtc Wittscbaft сaнcмaрeню» зопаднало»
зoптсшaгю стюпeиегзo (чифлик): П. tr; оатср-
прахосвам- VerlöteeпmgJ/
verlödern, verlumpen рсзп* I. intr. s tr. изпадам,
пропадам (мlopcлиo): отпускам се, изоставям
се; швейц* банкрутирам; II. tr* профуквам (па¬
рите ат)*
Verlust е, —(uIs» -е 1. сeтуOa. и прск.: den Fcb—1
—е zufügez -ашаея’ сeгтСн но —рога; с-п —
utetul;<cneвaaк(^вe^м сaгубa- m — gcrctcr ft- ЦШ-)
загубвам с'. гуО/ се- корт- Im - srin иа загуби
съм- гуСя; — —еb—gund иестщ, причиняващ зогу-
Оа; 2- фиро-
vtrlusttitti rc/l- сaбавnявa’ 'е.
vteiUsUbg adj. иинц, - c—r Siehe G — jeice» muricz
зaгтСca’ нщ.- c—z ecInct Reeiic — irUlätnr eO/-
—явам икг- за лишен от привети му
Verlustliste/, -п воен* списък не убитите.
vr—lUsitclib cdj* ' много големи сorуoH’
Verimst/stüUeueg / фин* ст0еи-ня. 'т0в'нции:
nie '1cz1rBigcr е er—nitnn роСеси ' планово
загуОа; -zeit /загубено» н—нспюлсcoшю време
(зо машини)- -vn—t—ад ш търг, пасивен ес-
солъ) (за пренасяне на ново аистис): сч—те-
со-но пeaeнзaнe и- зотуОо-
vtrnCcbc— tn (е-е cim- зес—щезам-
VernächUnts а. —scs, —,е сacтщoниc; пран, '—зет.
vcrmäHlcn tt; смилам (жито).
vcrmäHlcn rcfl, tr- (е—е, sich miu n—m —) ожсшзом
(''), омъжвам (сeI» женя (сс) (зо икт.); прен.
съчетавам, сьc-ннявам-
VermählungJ, —'п - женитба.
vermählen tr* (n—n zu ctw. ~) прна*ашвем (икт. към
Hm-)- -опомням. пре-упреж-озам-
Vermälemng/» -сп иопомнине, предупреждение.
vrtmciciriir tr* оатср- проклинам» пустос-ом.
vermaliCitt cdj* оатср* проклет, пу';
Verealedil/ung/» —еп остср* проклятие.
ve—maice tr, нсрoзхo-зoм при рuстcoнe (вон)-
vitHinzIgfarHnn, vitнnenlgüаlutgcл tr, рoснeeб-
рoсизaм-
vrtmärelliniz tr* прш-азам мъжки вн- (иа же¬
ните)*
vtrmä—die tr* епр—дслям грeниии (на селски
имот, мори и поО-); Vermarkung/
veriititin tr* изкарвам но пoсoрo (за проОан);
фиг* j-z — прави икт. нсз—сn—ш « печеля ог него
(апормисм- певец)*
vcrmCsscle tn- фсм* нспoргcoм, рaсвeпи‘; пре-
залим-
vi—inmitn tr* сoснж-oм; Vereäm(i)rmig /.
vi—ellnt— tr* rcfl* 1- умножавам (']) (Орюи» Се-
гопстсе). тc—лнчocoм (сс): vnt/neecrti und
vc—mchric AuHIcgn подоСр—шо и депълнтшо
нс-аишc- 2- виол, размножавам сс» плодя се;
V^j^r^e^eirt^t^U/
VerH/htuz/S’’ eaсмнюжштeпcи,
vcrmCidbar adj* = vu—ни1111сП-
verHUIScr* tr- отбягвам, избягвам: Unfälle—пре¬
дотвратявам злополуки- Verimetdun« j*.
vcTH/tCilcH cdj* които може ди се избегне. прс-
дютвротшм-
vermeinen tr, смитам» допускам» вярвам (по-
прашно).
vcrHClrteicl cdj. мним» погрешно 'мятан за
никакъв-
vermllden tr: оатср* съобщавам.

615
Vermögen
vcrHCngne tn* re/l. 1, см—'ве (сс), m пpeи;: рез-
’]'—- (']); 2- оатар- zmui BcetilHc mitninanlnr
~ смесвам -в— (рaсличииI понятия; 3- rcfl. ос-
пор, sieb mit cim. ~ занимавам се, залавям сс '
нщ- - ^^е^т^^^зд^пе/.
vtUHlnsebibcbce tr. 1- давам човешки зил» об¬
раз (ис божество)’ приближавам до чювеко-
eлшиcгзoриeaм (свръхестествени 'или); 2- очо¬
вечим» вчоз—чвом: VereeirssCiibCiirirj/
Vermerd т. -(u)s, —е бележка» oт0cписвoнc (пшпр*
в шевпсрче— кслеиОсрчс- паспорт).
vc—mi—iin tt: 1- конц*. oт0cпясзoм» бележи- 2- с¬
е utw. ülci — oг0eпясзaм нщ. като грешка» пр-’
гр-шение; държа нкм. 'м—саи за ищ.: 3- рядко
зоб—пясвe’ (= bnmctkce)-
viuetsste*' I. tr; 1- ‘—рязгзм-рвом- 2- 'бърквам
при мерене» мери погрешно; II- refl. (slrC ~.
ulm- zu UunI дръсзe‘» ю-ърсoсcявoм '—. осме¬
лявам сс (до шопроеи шm’I: sich c-r Tal G — ю'-
м—пявам сс да [твърдя, че ще] извърши някое
дело; Vermissung/
viteissie, adj. дърсък» еръзнювсн (човск— Оумш);
сомошодсяш; рисково— (начинание).
VcrnCsscencit /, -сп дързост» еръзнев—нне; 'о-
мош-дсишест-
vitmissieUlicl adv: оатср- -ръс)•ю, дръзшезс—
ио; сомо-едсяшо-
Vermessungs/battitii / восн, топографска Оо-
coeeя; -ingiriiu— [-и—жсниер] е н-ж--eр—сe—
мем-р, г—о—т 'нст; —küeit /геодезия;—srlU
хшдрогроф'ки кораб; -tuпрр ш воси, топограф¬
ско есеел—ниС’
vitmlekitU adj. фсм. )')--, хилав-
virniesce tt; фсм. (c-m utm'. —) рeсвали’ (-км.)
удеволссснтсо (ос —Ш-); уонсом (нам.) ехоге-
са (зо ищ-)-
vcrnictci tr'. refl* I- досем пол наем (.жилище,
мспозик- автомобил, лоДкс, щснО) Zilmct zu
— дова се под -осм слоя- 2. refl, остср. глезя—
вам 'с, ^-4 сс, пaсoeи сс (зарстаИ- слугиня);
Vernietung/
Vernieter m, -,. — иe—’eдoтcп (иа смся, жили¬
ще и поО.)’ хазяин. хoсяйae-
vi—min!itr/]- refl. номолява (сс)- пeшижoвa(ссI:
viriizCittrs Izturvcll немелен н—л—рсол-
Verminderung/ — н-мол-ши-» понижение.
vermiete tt: восн. мнн!eo‘- Verminung/,
vermisch.« tt: refl. 1- см-свам, раз’''сом: zwei
Vrlksstäimc — sich i-unircrCct две племена с—
рoсм-евoт; 2. прен. vu—mischle ScliiTtir. Aul’
Sätze eaзnнч-н съчинения, статии- VermiecCuue
хроники „рaсии” (съобщения във вестник)- 3-
оатср, sieh mut е—т — имам полови ет-ошсншя
' —кг-- Vermischung/.
vermissen tr; чувстcтвa‘» сeСenясвaм липси, от-
'ъсс—н— (нс ни-- ни!-)- -1C vntiisen u—r Löffel
von DiUe.cnC —-ши лъжица [мн] -лнп'за ел —у
'.—-;-; ich vnrmissc Са, r-iCiije Verständzis lui
ihm чтз'гвтзoм» чс му лшmеeo испин'аю рeсOш-
р-ие- uir Hclce dicl seba vu—eisse ги ни лнпе-
-ошс много- als vu—Hisst enmnICnt обявен зо
[0cс'пc-ню] uсчeзнeл-
VerнiestefrI m, f— —и —п изчезнал (във война)-
VeitmisSunntn/lggU съобщ-зенс з полициите зо
шсчcснaлo лиuc-
vcrUblluir tr* 1- посреднича (за Hm-): е-е с—е
Sueiluzg — песред-ичо икм, зо намиране но
мисто, пю'с; c—n /—е ^<^t^nuг^l^ -— иомирем нкм.
жнлише- Geschälte — дсиспвувом кого посред¬
ник при сключеине ио 'лслаи; ubn A—Uamnnn
— пе'рс--шча за сключване иа спогодба; прен.
/mIerCгz den StriiUiz!t— — посредничи.
иитceeeншeoм между спор-шитс; помирява’
саароиигс; 2- прен. спe'юO'ceтвам, съдcй'гвт—
вам (за Hm-): in— VerUebr wi—C lurel nuirerc
BrücUcn — няколко моста обслужват движени¬
ето; 3. преливам. -асам: ^11—1«*,,/ — досем
зиашия; nin есет/пе, Bill Сег Vorgäzgc — лава’
зяeшa картина но събитиято,
vermIiitI—С adj. 1- пoсe-gшшч—еk!- 2- пран, по-
мнршсслси-
vctHlttils. Оисл virniiliist prp. G посредством
Vermittler т, -s, — посредник,
VerH-ttlmeg / -сп 1- пe'eсgннч'Ш'; 2- пасред-
ничтспсе- 3. n-n-фouua птшneoлa; 4. вж;
vn—iIutclz-
Vereittlmegs/amssrliss е пe’ир!тcпcш коми¬
тет, -ve—sucb е опис за помирени—; —Vorschlag
е предложение за посредничество.
vc—iölile tr: фсм, шап. 1- неп—реошсем: 2. „ес-
р-Сeяco‘”, изпро—осам, етървосом сс (от нщ
чрсз проДажбс); 3» прахосвам, пропилявам.
vermodere intr; s тлея, изслеГ—ам; гния. изгни—
зем, и пруси.
vermög. prp, G пoсe—ееneoм. oпaгoдaр—ниc не
ИШ-
vuumögti* tt: 1. мето, съм з състояние (Ос по¬
стигна нщ), 'ъум/вом: ег veriochic |cs| ziele.
sic zu ü—itzcugcn той н' можи. нс еьт’и да я
уСсдн; viel» menij Ici с-п. üict c—n — имим го¬
лямо, малко влияние над икт,; етмana ми сс
чузо, едвам се чу—- при икт.; siu vericg Ici iin
е-Ге, ся може -е постигне всичко при —ета, *11
Habe е, gicle über miel vurmocl^t, iin zu
ver/eiltn не можех —и надвия чтветcana си и
де му преспя: 2. (п—п zu cum. —) скланям, съумя¬
вам да иекором нкт. (Ос направи нщ)- и— btt iHn
Sczu vermach' пой то склони. шекери да тю —o-
пре-!’
Vermögt— п* —s, - 1. състояние. имущество; ein
Merz von — състоятелен, -з-меж-ш човек, zu —
kommen '-мот-ом ее. сп-ч-лсом състояние;
резг. das Ise ja rin - w/ге! та лови струва цяло
сьсcoянuт': 2. способност» прен. възможнос¬
ти. сили pl-: Ces /ule üict snin giisuigce — това
нодхзърли т‘ств——!т- му спасабнеспн; reib
vermögend
616
-1,111 — (-oIкenкoгo мото, колкото мп пезве-
ля—ос cьзмoжJ^oеnнn—, силите; üict ,1*1 —
ег/ciUcz работя свръх силите сн; soviel in п-*л
-	iiegi доколкото сoc!с! ес меше, локал);;; ми
се прoсnнeaт възможностите; Ст siehe zielt in
n—n — сево не зависи ел мене» ис е е мю/то
-.лост.
ve—eögcil adj* I. заможен, имотен - 2- оатср- viel
—	впняncпeн, силен; 3- вж; vernö/cz-
VerHÖgen^arläll е юр доСиване но имуше';—]’
но прасе опеедтн повод; -сп/геСпс/опис' на
!’TШ-сccecю; !шc—штae!сoцня; —•bгeUaz! т
имесшо шon!чнoеn- —liieirg / oСeaстeoшe,
създа-оше на състояние; —■rlreiebing/кошфис-
аоция но имущества; —izI/ie/tun—/опнем-]-
но имот; —diliUt п имуществт]; престъпление,
vcteögceslos cdj. С—знмопсш-
VermÖgens7nac1wcis е—клeeaп!я за имотно
състояние- —reclI п и’тш—етcт]e пeoce;
—,'111—/данък върху имуществото» -uisUänCi
pl. —verЬälUrisei pl* имотно състе/Ш!—; —-vtr-
таПигд/упраел-нит но имуществе-
vc—ioosce int s ряДко покривам '' с мъх.
veeno-srbi— ini: s.'.—.--’. шзглсиеам (предим¬
но за Дърво, рматитслност)— н пран,
veriottii adj* изя-тн ют молци; прен. отживял,
остарял,
vcrmUmme«//: refl. I.сaгрьщe‘1 (с—)»забулва’ ('с)
(с шал, плоещ)-; 2- пee-рcшзoм сс, преобличам
с': als Fran vermummt преоблечен ката ж'тно-
Vermunnmung/, —пе 1- облекло, дрсхн pl. 1. siu
waren nzler iCtct — kaum zm eui/zzen те оихо
лока '-3!;! с [топли] дрехи» чс ——вам се по¬
знаваха; 2. пр-дe-швaн-- ut wirt ,—е — е— uni
slazi bi ,-г waCrcr Gestalt Се лей отмахни дре¬
хите. с конто беше преоблечен» и сс покози в
истинския си юСрoC’
vcnUtte//: L-мор* зокотсим [здразе] между -ас
котви- 2- бисем зa1ртnoн» опустошен ют 'ипси.
vcrmütisci tr: фсм испoрnвoм. развалям.
vermUlie tr, предполагам, подозирам, депу''—’:
des ist, sl/ie zm — този е твърде —сро/тно, тосо
е [напълно] -опу';^.' това приОза да се очак¬
ва; ias -ässe sbcb —ut — лава можс сома до 'е
предполага» човек можс само до 'е —огожде за
пюво-
vermutlich adj* предполагаем; з—реятсН’
Vermutung/, —сп предположение; еота-ко: с—с —
Heilen lissce и''-'--’, па-хвърлим предложС’
ние» допи—)-; sicH In -е— nrshCöpacn прозя. спо¬
менавам всcзьсмoжнш прс—полож—нни» догад¬
ки- aller — —ach по зсика зсроятиосп^.
vermutungsweise adv. като предположение, ве¬
роятно.
vernachlässigen tr* 1* занемарявам (рснс, об¬
леклото си, работата)} 2. пренебрегвам (жено
ат. прияшел- службата); V€rgachlässigngg /-
vernädern tr- Омсл, раз-, наклеветявам.
vernageln tr; 1. са)0зocoм (а пвозОсИ): ризг. Hier
isi die WulU mii Br/Iiir« vu—negniu тук сме -е
кроя и— сс—со; тук свърш-о светъл- оттук нямо
път; 2- шарошясом (конско копито) при по-ае-
заванС’
virzi/cli adj.рсзг, шур, пъп: ег *,1 [mie] — «- пруД’
шю 'хаиша; в. корозо глава е; нс ше —а рeсС-р-.
vernähen tr: нзшнсом ();—№); зошиеом (рана).
verne—/tn intr- s зареспвом» н прен. (рснс).
ver—a—utn rcfl. (sici in utm-, -— e-e ~) прен* влюб¬
вам сс [до пoпт-a] з НШ-, нкт,; истубвeм ум- '«
по нщ., нкт. твличoм се (по икт., ищ,): !е е—п»
/uw, vutnettu влюбен е цки., ищ.
Veen—ra-heil/ — прсн, увлечение, сeхла'.
veriaschci tr* похарчвам (перите си) по леком-
ство-
verebsibi adj. локам, аСичаш лeke‘егcaтa (=
ennäscbie)'
vir—l-eln //: 1- сe.‘ъгпивa‘»н прен.;2* воен, спус¬
кам -нмна зессса- зодимявом; Vereibtluzg/
verntHmbar пт// 1- доловим (за слуха); 2. е състо¬
яние до бъдс рoспнгaн (обвиняем, свиОатвч)'
vi-elbmie* tr: 1- чувам. дочувам; -onoзям: miu
псе vnrzinncaoaTo се чува, както говорят; sicb
— 1csecn обаждам сс» вземам дтмaтe; 2- разпис¬
вам (обвиняем, авuдeшeлj: 3. остср* ,*11 liu с-
н - спoрoсумизe‘ сс с икг.
Vereilmce п* —s. — 1- Син — naci по слухове,
'сслснни; [gutem, slcbcrcm] ~ —ich 'поред де-
'тозериш 'вс—сшии» 'лухозе; 2- споразумение;
рaз0шрaг-пствo: sich nie п—п ins — sutzcn спо-
розумявам ст с икг-
vernehmlich adj. доловим (за слуха)’- ясен, си¬
лен (плaаjl
Vernehmung/, -сп разпит.
vernCigen rcfl* (sicb vor c—n ~) поклоним 'c» u
праи*
Verneig/ti;/ -сп поклон.
vcreitnie tr; 1- (u-e Faaec —) отговорим o■nрuue-
тслно: n—n vcrnnincnic Aitma—t oгрииaгeпeн on-
тозор; mcs w/rd/n Siu in vctznizczCnn Feil
aetwrtucr? какъв ще бъдс eттoceeъг Ви з слу¬
чай -а ocаас?- 2- eтeичa’ (и гpоM'j: ei;
vctrnincnCcr Saiz югршuaгcпию изречеи«)’
verneinend adj, отрицателен.
Verneiner т, -s, - отрицател.
Verneinung/, -еп отрицание (m npшн:j:
Verneignngsfnll ш случай на отказ,
vernichten tr* унищожавам (реколта- враг, Доку¬
мент- прспмакш- план, наДсжДс); съсипвам.
vernichtend adj. унищожителен (артилерийски
опън). съсипателен (поплаО- критико)— ein ~ег
Sieg съкрушителна победа.
Vernichter т, -s, - унищожител.
Verachtung/, —унищожение: der - anheim fallen
бивам унищожен.
vernickeln trmcxH* никелирам; Verack(e)Iung/.
verniedlichen tr* омаловажавам, украсявам (Оей-
617
verpflichten
атвимелиоамтс); представям по миловиден
начин.
vernieten запитвам, нитувам.
Vernissage [вернис&е]/изк. вернисаж.
Vernunft/, —разум (т филоа*): ~ aggehmen вра¬
зумявам се; nimm endlich ~ an! разбери се най-
сетне! ; e-n zur - bringen вразумявам нкг.; zur -
kommen а* вразумявам се; в* поумнявам; nicht
bei - sein не съм с ума си; e-m - predigen съвет¬
вам нкг. да бъде разумен; das gehl über die, über
alle - това човешкият разум не може да (го)
побере; това е безумно, минава границите на
всичко разумно.
virimeHtbigcbi cdj. ии-орсн ' eoстм, рaстмeн
Vernnnfeleuiism умозрителна gюkaсaгeпстзo-
VereüifZelcl/» —сп умуванС’
vtreü—Hiuln inir п умува’. мъдрувам-
VereUnfUgcbnU п повели не рaсумe.
vitnUiftgimäß adj. разумен; според з-ризня
рoстм-
Verzün/U/glcm—c е вира з рoсумa, религио¬
зен рeцнeшonнсьм-	—Hii—ei / Срок по
разум (и по амвnlкcjг
vernünftig cdj. разумен (човек- същество,
въпрос. отговор, прмОложонис- Оържсине);
eau!eнoпcн (мeмo0j; рсзг*	рaс0рoи: -
uer/cz eeeсумяeoм се» паумн/вом-
vc—eüelilgc—wiiec adv* Oлoтoeaзтмиo-
Veretaftler е, —s. — които умува, [прекал-ню] раз¬
съдлив човск-
ve-iU—Zilos ndj* О-з разсъдък» без разум (жнзес-
ио).
VeriünfUlhsIgUitt / — б-срaзеъешo» бcсрaз—
съдство; липса но eeзум-
vr—eüilteäßlg adj. рeuнeнancш- рaстмeн» 'поред
разума» рaзеь-ъчcш-
VereünliaiSin п еьштстce е eoсу’» рoзтмнe
същ—'тсо.
vir—m—fUwi/rbg adj проснати ио з-ревни разум»
несъвместим ' разума, н—рeсу’—H’
VernüefiuiltIgkcIi /несъвместимост с р-зу’
ма; н-рoсумнoег’
ver—ülcn tt: техн. сглобявам ии длоб (гльбj и зъб,
но нуг и фс—ср; Vernutung/.
ve-nüt/t« tr* ряОио uсхeOязaм-
vcrölti inir —5 1- опу';/--’!, зaпт'гявa’;
oСтзпюдязo’ 'с; 2- ряОио tt: oптегeшece’;
Ver&/ung/.
vctÖffceUlIcncn tr. пуСлшктвe‘ (книга, етoтня»
o0яcлтин—I; обнародвам fсo)юиI-
Vet—ÖflenlUlchung/» -cn 1- вж* veuöHtiri-*c1ez; 2.
публикация.
Verozidc [cc-]/» — бош. великденче (Vcгoeic1I-
vcrordncn tr; 1- (u—m uim. —) прелп«'—ем
(лекарство, диета и пр-); 2- (ctw- ~) нареждам»
eeзпюe—ждам; 3- оатср. (c-n zu uiw, -) но-
зночовом fнkТ-I като» зо нш-
Verördniii(t) m, f, —е. -п оатср- делегат»
дcпттoт-
VerördnuIlg/■eg 1. предписание (лакcpакoj; 2.
нареждане, наредба; разпореждане, разпоред¬
ба.
verördnungs/gemäß, -mäßig cdj. според нареж¬
дането, съгласно наредбата, по нареждане.
verpachten tri давам под наем (чифлик, ниво.
пора); давам под аренда; Verpächtunny/
verpacken tr* 1. опаковам; 2. разп* ich bin gut
gegen die Kälte verpackt увил съм се както паш¬
кул, за да не ми е студено; З-фсм hart verpackt
sein мъчно схващам.
Verpackung /, -en 1. опаковка, амбалаж; 2.
опаковане.
verpnn(tIscheg tr. фси. „кръщавам” (вино)*
verpäppeln tr. разг. разглезвам (оаобоно по
отношение но яОекето).
verpisse— tt: 1- «'пу''-’» пропускам (влак- слу¬
чай): с-п — пропускам среща ' икт,- wir Cc—nz
uns verpisse разминахме сс; 2. восн. прогонвам»
стъкмявам	но войници)’ em Morj/n
vcr'cesucn siu ins Cin Uniform 'утринта иш про¬
гониха униформите; фсм.; n—m е-е Oir/ii/c»
eins — с-рвнeoм икм- плесници- der ArzU hat
iit r-c Spritz/ vct'eseu лекарят ми сложи елша
инжекция; войн. rinn, nizs vnrcassu Inkrmncn.
Ueiugun улучват мс. решяеег мс с куршум.
vi-pCt/c— tr; фсм 'бъркаем, отсск-ом (рово-
мемо); рaсcaля‘, нспoрnзo‘.
vntpCencn и* rcfl, map. пропуск-м породи
Tспнcoшс (= vcterCIalnz)» пeoеп!coм-
viuplsice tr* 1. .'мърлявам: die Lull — озоня—ом
въздуха; 2. прсн. отровим (семосферс): 3-
сaразиcoм ' чума-
viupli/ii tr: учен, обиждам» доноснича (зо
нкт,)- ов:г никоелождам (съученик. Ору-ср),
verpfände—//: залагам (часовник. честтаемj: sein
Häm, — ипотекирам къшето сн: пран, suir Wrui
— -евом чсст—осо си —ума; Verpfändung/
viupTt/fiue tr: ряОио подлютизем повече»
отколкото тр/Озо.
vitpieilce* //: map* излезем (нат., HШ’I-
vctpiläz/ce tr, прссож—оМ’ прехвърлям рост—шия
т прекг- пecшaеям,	в)ор'нязам дртгoеc
(иден, култура)» VerplTänzung/
vcrpiiUjei tr прюдоеолспеувам ' храна» храня (вой¬
ската)’ грижа с' за нечия храше: uir slni in
Hcbm snCt guu vetpHitji wordez много дeСe-
нш храних- в печизшего сго—ция.
VerpflCgne/ / — прехрани; преееволсгснс (т
восн-)- nie voiliT — с пълен пенсиои-
Verplliguegs/rHU п кo’неoрстзo по пр—хришоса;
служба по прo-юзoлегвн-гo; восн ншт-нденп-
'тео: —gtid (pl. -eu) [кo‘aн,днрoзьчнн] пори зе
хeoнa; рaсшeски зо пeoдeвюnсncшт» прcхeeнa;
г /allen плещим за хeaшa, зо пешснон» -Station
/. ~eUtII1/ восн, предееолспвсн пункт, ~troee
ш восн. продоволствен юбоз.
vcrpZeirnUce tr. refl* 1. e—i- (sbci) für nin Anu —
иeсиeчeeeм икт,- нaснeчoвaм сс ие служба: der

Verpflichtung
618
Schrnscitic— lei sich. ist —eil Dtie!cz
vu-pieicl-ci актьорът се ангажира з Дрезден;
2, сagьnжaca’ (се). обвързвам (се): c-z zu utm-
- '-дълж-в-’ нкг- —а напра—! нщ.: dien II;
ich gi/hi vurpt-icliiu -е съм —лъжеш до шапразя
тоео. песа н' е мое сaеьпжeш!e; bei karr mich
/и —ichis — нс мото —а сс обвържа ' иншо; ис
мото —а поема ннкоксо зодължешне; c—m zu
gtrBci Dank vcrpfUcCtnu s/iz дължи —км, голя¬
мо Спoгoеoрнoст; много съм задълж—— нам.- с—
е ei/iieh - обвърза-’ икт. ' кп-тco; 3- sich für
/—и — отговарям. raeo]n!ea’. поръчителству-
сом зе нкт
Verpflichtung/, -е; 1- сeдълж—шн—, обя-шосс: е—
е ~ uiegclc; потмам сoеьлж—нит; s—n -сп
gnchUoniir изпълнявам з-дълж-ши/ла си (ш
търр-); c—m hohe ^п eiZitIcgcz възneгoм. ше-
пaгo’ —км- големи задължения; 2. сe'птceшo.
клееве; die — ict Beenicz ast Sc; Stint, Sie
Vcrtessuzg заклеваното но чиновниците въз
вярност към държ*осото, кou'тuттu]ятo-
vc—eftünCie tr: (с-е ~) швейц* овл. oс!ттрявeм.
плашим пожизнена eтнne нам. ср-шу пeт-
хвърлеш; имуш-слво.
vc—cl1erЬie tt: розг eoсcaпям, нспeртзa’: nin
vnt'fuecЬuus Leicz пехоС—ш, пропилян живот,
vi-pirht« ir 1- н-смол/в-м; 2, ризи. rnt ntm-
vctp-сЬи sein ]aеnьeв—ш съм зе нш-
vcrpimpcl; tr: inlr: фшм- -вш-ж-ом (сс); разтлез—
зем-
ve—clbnin tr: плa-тзo‘ погрешно, често штпeo-
внnue сключа-’ з плац» с<aплaнтвo‘-
virpebppiu— rejl- фам, 1. «'пуск-м 'е. нздрънквом»
!спп-с'caм (Hm-); 2. сaдрьшacaм сс и зaкъеня-
вом. зaбeacя’ сс ' приказки; 3- tr; губя з пр.’
)—')] (времето см, еОин чшаj*
verpläUen tr; облицовам ' плочи.
vcrpianic-e 1- tt: прекарвам (времето см- еОин
нcа) е пршaoсaн; 2- re/l. зоСавям се ' приказки.
vcrplCmpcr— tt: refl* фал, пропилисам (време,
пари): sici - пилея силите си. пропилявам
живото '«; sich mit c—m Mädrhun — туби cee‘—’
то си ' някое момиче,
verprellen tr. по—плашвам (0uвeнj, обърквам»
'плошеим-
verpönt cdj. оОи—сн» считан зо зеброшеи» непри¬
личен: linscs Ware ist in* ihnen - тоя думи се
счита зе непозволено» -е '— търпи у тих-
verprassen tr; 1. прогулявам. прахосвам (ncpиj;
2. прекарвам в гуляй (време).
verproviantieren tr* rcfl* доставям [си] провизии;
продоволствувам (се); Verprowantienmg/.
verp^^eln tr: остар- обърквам при плетене,
verprügeln tr. набивам, напердашвам.
verpuffen I. int s хим* техн, излитам, изпаря¬
вам се с лека експлозия; изфущявам, избух¬
вам слабо; рсзп* изфирясвам: резг: der Witz
ist verpufft вицът не хвана, няма ефект, die
ganze Sache ist verpufft цялата работа завърши
безславно» Сез сф—кп, II- и: изгърмявам» из-
'тр—лсам (барут)-
vtupm-vte— tr; фСм- прахосвам. пропилявем, прю-
фухзом (пори).
verpUmpcn tt: рози рoсдeвa‘ но зеем (пари).
vcrpUppcn rcfl. зоол- пe-зръшa’ сс з а-к-види;
Verpuppung/, — зоол, какасиднраш-.
vtt'IsUte refl.ризгг отдъхсом си. поемам 'и дъх.
VercUiz т, —us» -е атр. мазила—’
vir'Uizt— tr: 1- стр- !смaсвo’ (къща, смени); 2.
фсм. нзлопвом, !сnaпcaм (яОсне- нapиj’ грубо
вспnюс'вa’; З-ризи, с-п zielt - könne— не мото
—и търпя. понасям икг.
verqualmen tt: 1. опушвам» сeди.мивoм, око-явом
(слея); 2- розг- sein Geil - изхорчвам парнсс
сн зо тютюш-
virquClI adj. исn-рсoш, измъчен.
vurquästn tr; дисл- рсзп* пропнл/сом.
virqiCUsrIin 1. tr* прекарвам (времето аи) з при-
козкш; 2- refl. нзтърсосам 'c- нз-азам шcвonшo
(приразповор); запри'-'--’ сс» зoдрьш)ce‘ сс.
veuqullicn* ian: -у шagтco’ се, шооъСвем ел влог-
(врата, пpoзopeцlj.
verquer ndj-рсзг- напречен;adv. ноепаан (= quctI:
разп; ciw. /ult mit — ищ. —' ми върви» н' тспя-
сом ' нш.; ищ. мн върви наопакн-
virquieUcn и: сcьeсcoм; преплитам:C-iec Diz/c
sind so cng liunircnCct verquickt п—зн нешо се
тъй с/сно свързани» 'е тъй сeплcтcнш. препле¬
тен!- VerquttCcunijg/
verquöllen adj. подут (очн, лице).
verrammeln и: refl. зaneегeo’ (врата)- Оириао-
днeaм ('])- преграждам (врата, път).
verramschen tr. рaспрoдeзaм ио ^'^-^0 (сто-
КЧ1)г
verrännt cdj- 1- (in cim. А —) побъркан (по нщ-)-
фонатипираш, зосл-п-н: er Ist ie /*/,/ llnu —
хванал се е зо гея идея косо 'лcncu; 2. вж*
vc—renzez-
Verränntheit/ —з-слепт]!-» фoиaтI■!чнюег-
Verrat ш- -(u)s, — измина. вероломства; пре—о-
тenетвe. шзеойничсстве: — се n—m, uim. üben,
bigcCcz !сeьрucaм измяна, прсд-тслст-о към
нкт., нш-- — n-IitätiecЬct GcCcImn-eec издовонс
но военни сойни-
vcr-Cice* и: rcfl* 1- издавам (се) fгaйнaI: s—n
Spreche vnrrtut s-e Hcrkieat говорът му ]'——-
ваше прeшсхoдa му- licsns Wu—k verrät Taluzu з
тая робота (nRoрбoI проличава гал-нт- 2- (е-п»
cim. -)измсня’ (но икт., HЩ’I» предовим (икт.):
er hat *hn s—n FcInlcn, се s—n FnInCn — лой то
пр—Л-де но вротюеегс .му; er hci ,—u Ideale—гой
измени не и—тилнс— 'и; рсзг* sicb vnr—etur uni
vcrkimfu fühle— чувегвуceм се прс-оден- шеп.
чтeсгзувoм сс като зaттбcна Сгеике-
Vermer щ— -S- — пре—алел. шздаИиик. ]'’]—-]'.
Verräterei/ —еп шздеиничс'тзо» пр—лелелство, шз-
мяне.
verräterisch cdj* прe—атcпс)ш, из-етически»
преи.- изменнически, вероломен.

619
verrücken
vrurirclte L int пран- -впорявом 'е. преми-
иазам:. suie Zarn wer scln/il vcr—iucHt гневът
му 'кюре се изпери- II. исрaзхoдco’» .'-
хвърч-ом зе тютюн (пари).
virräurhtre tr: рсзгг опушвом» ок-дявам, '0—]-
МЯЗОМ-
ver-curhi adj* опушен. почернял ют пушек,
vieuiusclcn inr s сenшхза‘» стихвам (ръкоп¬
ляскане, рсдосм)’ отшумивом-
verrtcnnii I. tr* уреждам» отчитам» трoзняca’
(по 'м—1'0), прс'мятем (срещу насрещно взе¬
мане): sieb Hit п—п — уреждам» разчи'пео‘
сметките си с нкп.- des iönzcn wir epäunt — мо¬
жем пю—кь'нo до уредим пая сметка; II, refl.
егecшoco’. сСърксом при 'мятане: sieh mm
c—z Tag, um 1 Merk — обърквам (Дамата. в
сметките си) с еднн —си, ' 1 мерки: првн:. Са
base lu lieb vcrrcchnne! излъга cc з сметките
си!. криза ги е '‘стаила!; ich Cabu mich tn ihm
verrechnet излъгах сс е непо-
V^rutrbeueg /, -сп взаимно рoсплaшанe, уреж¬
даше, уравняване иа сметки: baгgu1CIaec ~
С—сшoпнч]e уреждаш—; пe-ccжgaшт. пре¬
хвърляше; -сп von Frtdurmnguz (в ГДР) 0—'-
касове ур-ж—ант не плащания- грешка з см-с¬
ките- смсско-
Verticneungs/ibUrmeie п икон* клирингова
спогодби; —bileze/ търг. eecшeсмтткa;
-дeerЬr/t п клирингово eптeoцня, взинм—о
рaсплoшaнc; —реti, е плоново цена ио мосе-
рнал и вложен срул; —sebeed ш Ocсaoсoв. о—з-
иenичcш чек; —vtrUib— е икон. търг, осзша—
лични плещанни-; клиринг-
vtuairkie inr s (за 0oбитькj умирам-вулп- пук¬
вам: rlcit um, Vtirucd/n! да пукне, ио
нямо еи то нопрози!
vrert/in 1 ряДко tt: сoр!чo’ се» ле и' neaвя —ш,:
man sali n-cCts — човек не бива —и сс зеричо;
II- re/l, 1- изпускам 'с. козвам нщ-. без до ис¬
кам- 2- = sich v/rspriiie«-
vtretent« п: iatt: s развалим (ccI. пассра-со’
пюро—и дъжд: dir Sonntag uirl uns —дъждът
ще иш eoсвanи неделята; Ciu Fr—iin sind un,
vcrrcgzcu през цялото —еко—ция валя дъжд; uiz
vcrrngrctit Ausfing eке)трс!я» -- която воля
цялото зреме-
verrCIbci* tt: 1. (utm. enf ctm- D нотривом (иш.
c нш.)- разтривам: /er Krem witl rrit irr
Heut vc—tieben кремът cr eазnр!за -- кожите;
2- (ctm, zu uim'- -) стрисом (-Ш- —а —Ш-): ctm- zu
Pulver — сne!вaм нш. не прох.
VittiIein inr s '-‘№—0“: sic si—1 -ns Gibitgc
vctrcieu замнналн се» сo‘!нoхo зе плонинопо;
dicsns Jelt können wir —ichl — гоя години ис
можем —и пътуваме, до отидем никъде,
vir—llßen* tr* 1- късам, !снeсco’ (дрехи); прен*
ршзг. съсипвам, унишож-с-м (чрсз критики-
рецензия): rin Tlurlc—siürU in dir Bes'—icCurg
-	пише унищожително критика за пиеси; 'рн-
зем писсега със земята» преви едно пие'а не
пух и прох з рcucнсuяna сш- 2- (зс купувачи)
рeстрoбзeм (китим- стоиш).
verreiten* L rcfl, 1. сбъркай’ пътя при езда; 2.
прен* - sich vnr—nnrcn- II. tr- 1. прекарвам
(времето си) з ез-а- 2. ube Pacrd — развалям»
сьешпeeм кюн (чрсз неправилно яздено) ; III. intr:
s оатор*. OucДl потеглям но кои.
vcrrinUie tr* (sieb D eim. -) изкълчвам (си Hm’):
рсзи; sich ine Hais —icb uiw, — !скрнcяee’ 'u
ерата -е тл--ом нщ.- sich lic Zingn — къле си
езика; Verrenkung/nn— siel di— 1icen —cz an!
гледай само как сс кълчат! (при меиц и поО.)-
virrt—ice* I. rcj/l- розг. (sicb -е ciw- А) хвашем
сс (фонетично. упорито- сляпо) за нш,: cr Псе
sieb ie dies/ Iler vuura—ni хванел се е зо лози
идеи кого 'лепец зо ле/га; sich in '—— SecU/cssu
-	попедом е сaдьнcнa улици; nin vcrteznuct
DrUutizät фонетнзнран» упорнс еоктрннер; II.
tr, оатср- c—n den Wcg — препречвам нкм. пътя,
verrichten tr* върша, uсcършзa’, изпълнява’
(работа)— s—c ArScelU — чето мenuтвeтe си; ,-с
Noudirlt - ходи по нужди-
Verrichturg/, -сп I. извършва-—; 2. робота» еби—
сeиeсг-
vireitgtie tr: зaпoсncoм» запворям ' резе: прен.
сeтceeя‘, препрече-м (пътя).
virriisein intr: х (за вода) изличи. сeгтбco сс.
ver—irgcr; tt; шамелясам (брой, скорост, обси):
понижавам (пвмпвpопуpcj: Vetr-nggu—in<j /
virrinnte* iatr: х изтичам. сorубcaм сс Wrssnt
verrbzzt im Sardu водосо re загубва з п/съко;
пран, die Zulu verairre времето тече. мишосо.
лтти-
vir-öcHein intr- s умирам (често зс одър (Дивеч ,
Дoбимъk^j; издъхс-м- «глп пукаем-
vitrOie1; iatt: сстacoм [пo—]брттoлтчr- осаос/зом.
oрутaл!с!рaм се, подивя сем; Ver—oinzg/-
vtren-ltn iatt; s 1. (за гръм) сo’uрaм. заглъхвам:
прт'паза’ —а гърмя: 2- псnърк^rлвo‘ 'с (прен.;
отлитам зе (времс).
vtrensIin inn- s ръже/ссим. перъжеазязом.
verrollt; iatt- s резпадом се. рoслaгo‘ се. eaсeт’
шезем 'с. eoс)aпcoм се. рaспnтca’ сс. изтля—
ВОМ» .'.—]——’’ и првн.
Ver-nhUtn—g/ — 1. еж. vcröiicn: 2. разложение:
розтле-шс; г-илюсс-
vterlchi adj, 1. безбожен, нечестив. еaвce—u: с-
с —cTet злодейстсо- злодеяние- екcеe!o дело:
2.	проклет: /I; —ег Mörder проклет уои—ц. зло’
Д—И-
VerrUcbUbeit /-. -сп сквсрнас?, нcчcсnиeoеn- про¬
клета -тло,
verrücken tt: 1. рeсмcсгвeм. /вмествам (иостро-
40). премествам (маса, гранични колове); оут—
-ом; 2- остср n—m du; Vcrslerd — подлуди-ом
икт.

verrückt
620
vitrüCke adj. честоразг- смахнел, побъркаш» луд:
ich werde - - ше полудея, ше се пoСьр)aм!; —1,1
Сп да —е сп луд?; /а, necii mich ~! ласо мс
подлудява, ризи.. • еп/ /1а- Л - snin лу- съм за
шщ-, умирам зо ищ.- ns ist ienic wie vnrtückt
днтс* Ники) -' вървн, -' '' т-oвo; er ist - ent
in, Mäicltz пой c пoпудяп, пашур/л по мо¬
мичета: шоп, - uni drei //ür// inehu rnurn! a*
nu си съвсем пюoьeкaш!; 6* сокоса шуросни!;
c-z —cs Hui; пернат човек, чешнт.
Verrücktheit/, —er 1. лудост» '‘охнетю'т. побърко-
ност; —is ent - до полу-о; 2. щуротия (ксто
постъпки)
Verrli е, —(с|,- — лошо име, леша слиса: I— —
kommen излиза ми лошо име; c—r, utm. ie -
brizgnr създавам лоша име. лошо слиса ша нкт.,
—ш,; търг, -е — ctUlä—cz обявявам бойко; (сре¬
щу ниг-): студ, оатср- c-z in - irUlätnr аСявя-
сом икт. зи недостоен до 'е Сн' но дуел,
viu—Ueen*1 tt- ряОио 1- g!екрcgнnнeeм» зпeспecя
зи икт-: 2- оатср* тeoчaеco’ (вж; /crmfnr 4I-
ver-n't—2 ad). ' лоша спeco, съмнителен; ' леш;
име.
vtr—üH-cn tr. разбърква’ ((нспр- брашно в сос—
воОс, захар в яйцс)*
vt—el/c— tr* спим; s пe)eиco’ fетI, изпълвам (се)
'ъс еoжд!:/м/г7- ndj- verrißt покрит» !спьлн-ш
със сажди; акеден- oптш-ш-
ve-rUssc— 1» п. при-авам руски характер; 2- inti:
-V порусвам с'. з-прилича-м но русн-к-
vtr—lUsrHin/;/«.- -v uсмeствe 'е. пeeпльзвa сс: dein
Hui ist C-t verrutscht шепколо лн седи криво-
Vers ai. —cs. —т 1- стих (и бивл.) - е -'п з 'тихове,
въз з—зошо р-ч- разп —е еасЬпп, srCminCcn коза
(поезия)- сnuхoпn-cсncтco‘ (често нрои-): nia¬
*— —е klu-!ir ебличем шщ, е стихотворна фер¬
ма- wiu /I;/ loci Сет -? кок тлaе-шe гои стих
пe-шoтaть)?;pcлГ'-• ,*11 s-n — rn/ utm. A ncebuz
обяснизим 'И рооютото по моему» тълкувам»
eaсO!рeм кеаво т/Сеше/ роОетато; ich Ucen mit
k-n — Saranf ncch/n не мога —и го рoсСeрa. про¬
умея; 2. често строфа» [късо] 'тихат-юр-цис-
versachlichen tr: правя по-конкретен, по-дело¬
ви; овеществявам; конкретизирам; третирам,
изобразявам по-реалистично (сюжст)’: Ver¬
sachlichung/.
versacken I. inr s rcß. 1. потъвам (kopcбj; про¬
падам (самолет): шег:. er ist wieder einmal
irgendwo versackt той пак е артисал в някоя
кръчма; 2. запушвам се (за шлюз), задънвам
се, и пран*: восн, ризи;, der Vorstoß versackte
настъплението, ударът се запъна, запря;
Gewitter - sich oft in Tälern бурите често се
задържат в някои долини; П. r пълня, опа¬
ковам в чували; Versädkung/
versagen I. tr; reß* 1. (e-m, sich D etw. -) отказвам
(нкм. нщ.); отказвам си нщ., не си позволя¬
вам (уОоволамвтс): e-m e-e Bitte - отказвам да
изпълня нечия молба; e-m die Hand s-r Tochter
~ отказвам де дам нам. дъщеря си зо жено; е—
е den Gilouscm - огаозвом Д- ст по-чин/ икм, ;
sich ciw. nicbu — köneen нс мега де нс нопразя
нш,; ich Urzztn mit /*1,/ BnicrUuzg п-cit — ис
можах до сс сдържа да не —опрася тоя —6--
лежко- cr kenn sici nicils — сой нс можс да 'и
откаже нищо; е-н den Dinzst — on)oсвe‘ —а
служи нк’-- прсн* die Fü/u vcrseguun *Hr duz
Dinnsu кракота отказаха де и служил- sic versne'/
siel ibm пя -е му '— ас—о-с; 2- (cim- ~) оС—шо-
вом (нш-): die Stille isi sehan virsn/i миспопо е
оС—шо—о вече (ис Оруп): 1*1,/« lenz. Cebc ich
v.11^11 ;С—шах пози пашц но -рут; für i11IC
Aluzd -in ich vurscji зо ;-'! вечер съм -—ГО’
жиран; II. inir- п преси зос'чко, сгосе '-'счаи '
нщ.» ютаизво до роботи (мотор, рскато- пуш¬
ка, машина): н' издържим, раз-- кoпитупнeoм:
scizu KräZec. sninn Nerve; vntsietce '«лигс го шо-
пуснохо; нервите му -' издържаха- bin— verscgi
m-c Kraft тук съм безсилен; I; 1*1,11 Fall Нс'
lic Scbuiu versag' е пея 'лучеи училиш—то ис
успи —и се епeoви; Uic Knin vcreagtnr ihm коле¬
нете му се подкосиха; vor е—т Aulgebn — нс съм
з състояние да сс справя ' дод—ша садoчo-
Versagen п. -s. — 1. отказ, засечаи (нс оръжие,
машина): 2-. вж. vcteegcr II,: wie erUläru; Siu
/а, — les SuuCcnunn [in Cut Prüfung]? кок ;0/'-
иязоге проподиитто» сeгeсcoнeгю ио студенти [не
изписа]?
Versager т, -s» — 1. и-пзтъeмип п-пран. неекспла-
дирол 'нари- « под.: 2. пран. нcт'ncх, иcепe-
лткo; les Bucb mar nin — кшггега ие се хире'-,
нямо успех; 3, и—уличник» неоправдан очаква¬
нията» надеждите» оказал се негоден (за ищ.)
човек- еп" liusum Postnr Isi er cin ~ иа тоя по'т
пей сс окози нето-сн; 4, шcт'пcшиo» несполуч¬
ливо --Ист-ит:резс* ilus/r Versmcb war uie rnircr
— този опит беше съв'—’ несполучлив.
versalzen tr* пресолисом; рсзп* рeсвалям, oneo-
зим: рсзп, c—n din Suppe, dcs Vergnüge— ~ раз¬
валям нам, тдoзюле1виeтo; обърквам нкм. пла¬
нов—пе» прозя да му пee'cди-; dem wcrSc ich ns
schon ~! пее му дом —и рaсOcрe!- pari vu—sCIzu
пр-сол—н (само конкретно: супа, яОене).
versalzen cdj* пресолен, т пран.
versammeln tr* reß* събирам(е) (се) (членове, уче¬
ници, слушатели).
Versammlung/, -еп събрание: er ist auf е-г ~ той
е на събрание: er sprach auf, in der - той гово¬
ри на събранието; zu e-r, in e-e - gehen отивам
на събрание; e-e offene, geschlossene - открито,
закрито събрание.
Versammlungs/leiter m ръководител на събрание;
-recht п право на (евoбo0нuj събрания;
-redner е оратор, говорител на събрание;
.докладчик”; ~saal m зала, салон за събрания;
-teilnehmer ш присъствуващ на събрание;
-verbot п забрана на събрания.
^rs^d ш-	— изпpощоне, експедацот (ир
ашoкмj;

621
verscharren
VersändfabteiIung/mlрг.. експедиционен отдел,
експедиция (нс фирми); -aitikel ш търп, ар¬
тикул, който може да се изпише, предназна¬
чен за изпращане (в провинцията—. в чужбн-
иа); -bahnhof ш отправна гара.
versandbereit търп. готов за изпращане.
Veгsägdbnchh;ngdel/g книгопоща.
versanden intr* s запълвам се, засипвам се с
пясък, зотлочвом се (уапив- пристанище);
пран* die Sache versandete работата заглъхна;
Versandung/.
versändfertig adj* тгърп. готов зе изпращанс-
Ve-sänd/geschäft п търп* 1. търговско къщи» ко¬
ито изпраш-, —0'1034 'имо по поръчка (арти¬
кули на клиента); 2* т -handel е търговии по
поръчка (без проОажва в мcгcлmнj; -baus п =
Versazignscbäfu; -ие/ ш търп.: BueUu11unenn си"
Sem s ueiuSIg/n изпълни-ем поръчки чрез ек'-
пcлиuия-
VersaiTaig е начало (първите Оуми) ии стих.
virsatie [зе-] adj. подвижен, гъвкав, многостра¬
нен (Оух, талант),
Versäiz т, -es. - 1- зoпaгeнc; 2- залог; 3- мин*
сoпълceнc (ко изчерпана мина); 4. атр* кос
—лаС (в преОа); 5. тсхн. щоееис иа кожи, нир—-
д—ни но пластове е —60’
V^j^i^iätz^ami п заложна служба; оощссгв-но зо-
лежна къщи- -slürk п тсатр- пе-сшжси дс-
кор-
VerSJteneg /, -пи 1- зeпeт; 2. атр*. по-пнрошс,
зокр-пеан- чрез пеянте, ко'а. по-перо « пе-.
versauen tr* вулг. 1. пюхеСивем- р-з-олям (npаН'j:
er Hat uns das vursaui! тоя свиня иш го разсе¬
ли!; mer ici dcs Hi/r vcteeui? кои е шопревил
тоя с—иншн—о тук?» 2- сo‘ъeеяceм, измърся-
зам кого свиня» сeuaпcaм.
versauet— Muc; s 1. прсн рс-з-.. „мухлясвам”; 2. зкнс—
вам сс; прсн* слизам кисел; Versau(e)rung/.
ve-säuerm tr. пe—кн'cлиca’, прен- прозя (нкт'.)
кисел.
versaufen* I. tr; грубо snin Gell — пропшвем па¬
рите 'и- nin vnrsrffnncr Mezsel спииич—ш чо¬
век» пиииицо; '—е versrit/nu Sulmmu- Nase пи¬
янски глос» нос; vnrso/fincs GegröCle пиянски
викове и п—'ни pl; II. intr: s рюзг- удосям 'е:
мин. u—e virsrZZuzu Grubc иовюдн-но МИИО-
versäumen tr; 1. пропу')-м (елек, поща, 'рак,
'птчeи. шо—', мем—нто. лекции): Sun Untnr—leit,
din Scluie — прeпт')a’ тeeк, егсъ'тзуеем ют
училиш-;рсзг* icl Cali richts zu - не бързам;
нямо зо какво да Сърсo‘- Се hast du —teils
versäumt! -нш; нс '« пропуснал!» нищо ие
зoттСш (концертът, лекцията н пр* не струвс-
ше); 2. rcfl. сoкьснявoм, пропуским време;;»
сoСoвям '': üluu Cem Lese; iniic sie siri
versäumt улиса се е четтис « закъсня; 3- швейц
г)елП; с—п — О-ся, сaбocя’, з-държ-м нкт-
Versäumnis /. -,/; n,-scs. —sc 1. пропуск, опуще¬
ние: er bat um Verzeihung für sein - той се из¬
вини за пропуска, опущението; 2. отсъствие
(от училище); 3. закъсняване, забавяне.
Versäumnis/liste /списък на отсъст^вуващите (от
училище); -urteil л задочна присъда.
Versänmee(s) п. -п, - пропуснато: das - nnchholeg
наваксвам пропуснатите уроци, изгубеното
време, пропуснатата работа, поръчка.
VeZs/bau ш стихосложение; -brechung /лит,
анжамбман.
verschachern tr, пейор* продавам с дребнави па¬
зарлъци (чссто прснсвр- за verkaufen).
verschaffen tr: (sbcb D, n-n ctw. -) набавям, -ос¬
тавям, номиром си» икм. ищ.- dic Büche— icin
ich die — книгите мога —а гн и-О-зя» да тн на¬
меря; sicb Nrbrune — намирам, набавям си хра¬
на; е—е u—e Stcliung — изд-и'твувом нкм. мис¬
та, служба; n-m Zula-II — шздelйсcвтзaм прoпт'к.
достъп за икг,; sicb Recht — извоювам правото
си; sihi Gnzugtuuzg (für cim.] — зосгавям да ми
сс —ад— удоелстеортнит [зо нщ-]- sicb Gcituzg
— иокорвем еeутunc да м— сoчlитeт» узажовет;
sich Geiö— — номиром начин до ме llзелтшoт;
sich GnmiesЬcit über ciu- — узновом И'Т!нота
otho'ho нш.» събирам сигурни, течни 'з—дения
зо нщ.» твcрявo’ сс 3 ИЩ-
virscbäicr tr* атр* обшнсем ' дъски» тюфeн-
ром-
vi—srnaiitin tt; мор. сanвeрям люков—;—.
verscbäiit« (и слаб) intr: х (за звук. -лас) сaмиeoм,
заглъхвам (вж. u verschollen).
Verschalung/. -тп стр. техн. кофраж; юошн—ка.
vcrsrbäHi cdj, срамежлив. свенлив: —е Anne, стес¬
нителни бедни (обеДнели— конто са срамуват
Оа пpoеяшj; -cs Elnel прикрило ншщспо-
VerechäntnгIt / 'рамежливост, сесил11во'п.
veuselä—dei— nippr-z, сoтрoсивa’ (fрaаcOc- шзплсО-
площоО). oбeсoбeoсяeoм. рози, eoзeoля’;
VcrsCCäi1(c)Imng /.
veuselä—ze— tr. rcfl I. восн укрепявам със земен
окоп (позиция. крепост-— 2- refl, воен, укрепя¬
вам '', окопвам се, укрепвам позиш-яси си:
преи- e-cЬ bizucr ellcriii GtüzCcz- Aisrudez —
извинявам 'с. опрев—овом сс с uaй-eaзшu при¬
чини» прибягвам до шeГ-рo•зnични опроздонии.
прcдnoсu- sich i-rlur c-i — прикривам сс. крия
сс зо— гърСи не икт.
Vcrsdiär/meg / -cr восн. 1. укрепяване (с око-
нmj' о)опоза]е; 2. укрепление (ое окопи): окоп
vi—seHä—fin tr* refl* !зо'срим, сoснпвoм (противо¬
речия. (борба); т'кoризeм (темп): Ciu polItlscHe«
Spcn—uzgc— — изострям» зосилвом политнчес-
кюло напрежение; с-с Sirale — налагам по-тежко
иакoсанue; viteeЬrгZUit Arгceu строг aeтеn;
vcrecHä—HUi ZeHInngsIndingizgcz по-строги, пю-
тежкн платежни услевшя- Verschärfung/
¥111,1131-11 tt: сoрacям, зокюпозом (пронобр ш за
мьртвeиk; сoршвoм-
verscheiden
622
vetsrICICcn"' Hur: s почивам, издъхвам (умирий).
vtusrbUbene* изсъхвам (преждевременно, за
рo'ncнняI.
vtrscheinkin1 tt: раздавам (като поОсрък): /ta¬
ue п-п — подарявам нам. 1^,; ,-/ Gunst ~ дoeя-
вем, роздосом олеговеленн-по си; sein Herz —
пю—ирявом сърцето си» влюбвом се; рсзг, der
vitecЬnzUu «1'11, сой шишо нс —есе дaeo’«
нищо и— преси 0—' сметки; ich Haie шсНе, zm —
нямим шише излишно; б.лaгoтвoeитcлнeсcгa зе
’——— —• лук'.
verschenkter и: продавам» соча Сuea» вина.
vi—scHi—biln tt* раз-, продасем. „eеe-Сeизa’”
vi-srCl-zun tt: 1. (н: steh D uim, ~) проигравам
ищ,: u-e G/i/gu—hiit — пропускам блoгoпeuя-
ссш случой: er Hau sich s-e Gu;,' vershier/i гой
загуои нсгевопо олотесолеши— (по собствена
вино): lu Hase dir ec1—et Sein Glück viterЬir/t
nu пee!гea шо'лн—с; си; 2. прекарвам (врт’cI
з ш—гш, ccеcnбO’
vcrscHCucHcn/i: пропъждам (птички, мухи). рaс-
тонсем» пренг прогонвам (грижи)*
vr—srbCurbU ndj. плах, поеплош—ш, сз/!Т.
vi-scHCuet— tr; рсзг. map. проливам иш. скришом»
-а черно барсо-
vcrscHicdcn пп: 1- пeaшe’, рaзneaщaм (стоки»
пoкoнuI: KizCrr *и ЕгС^и^Нейтс- изпращам
деца но neттвaшc е почивни спонции; 2. uсс—п-
сом. запечосем (политически престъпници)’
Verschiebe balinlr" е жп. рeзпрт-cлuncпнe, сер-
nнeюзьчнo, прнежше горе-
vntscninbcn* tt: rcfl, 1- ри'’—';--’ (се)» шс.мcстeaм
(сс). пр—мт'1вам; тсхн. пр—плъсcoм еe- die
Untnticeu, Cin Naiisicliu Hai steh vurscbalcn под-
noжкono, шевът са се ис’—сги!лu; жп.
EisunbcCnmcgnn enf cin nndnrne Gicis — излет-
лям вагони не -eтиа линия; восн* Trupccr —
прехвърлим» eeзм—стca’ войскови чoетш; 2-
rcfl- променим се: Ule Lage hat ,*'1 v/rseHrb/n
положението се промени; 3- оглатом: cim. си"
spät/t» сп/ n-n äninrne Tag — оглатом нщ, за по-
късно, за дeтг дс—- Stu Sich/ bau sich vc—scHr—ur
eeбoгaтo е променеше- utw, —ie ruf ScrUt-
rImmnt1cinetag — отлагам нщ. за кукоз -еи; 4-
розг. Dcvisnn» Wa—ue — върша нeсaaюниe търте-
вия, спекулирам ' зелусе, стоки- VeitsCilebiueg/
vtusrnieder adj, 1- р-зличен: —ег M/tiu—e G sein
ио различно мнение сме- siu sind von ganz -in
CCntakunt ле са със еьвсeм различиш характе¬
ри: vrn uiw. — suie различавам се от иш,- das
ist uim. VerscHi/Scrus лозе е нещо -руио: розг.
da höre [sich] loci Verschiuduies am"! иаи-пю'лс
в'ико нещо 'и има грoиuпa!; лоза е вече
върхът; 2- pl* или капо subst, рoснu, различни;
някои: Icb Hclc —т Grüilc Srlür имам разни,
различиш причини за тове- Verschieden/ von»
untnr Ilie— някои от, между тях- beb hcbu dir
Vcrschi/Ccncs zu eegcn имам да ти резпреся
раснн eoбoт!; Versei-cl/nus разни (във вест¬
ник. но Оиевак рсО м поО*
VerschIiCiec(tI т. —п» —и покойник.
vi—scniidieartlg adj- eoснoeбрoс-и (въпроси,
проблеми); рoсл]ЧcH’
VerschredenarUigkiii / — 1- рeзшeeбрaсшoст; 2.
розличие-
vrrsrbirCinirlcI 11// iav* рoзпuчши pl.— резни pl*
[ш—ша]-
vTrscbiedenfrrlbg cdj. рeснюцв—n—И’
Versehiedinbubt / -er 1- р-'™)-« различие;
2.	различ-осТ’
ve-sebieliiietcb adv. 1- иа няколко пъти,
неведнъж; 2- оатср- различна.
ve-scHIeßin* I- tr. refl* 1- изстрелвам» uсгъeмя-
сом» !схoбивoм (барут, муниции, патроните
ан): der Tripp Hbitu sich vursrlossen отрядът
С—ш— изстрелял всичките 'и муннции-ро^^г^. er
ict s/In ganzes Pulver vnrscHosecz изстрели пиг-
eoнитc си» uсхвъeли сс (няма какво да каже
повече); 2. рсзп, sich -и г-—~ влюбвам се з икт.»
заплсссом се по икт,; II- inr s uс0cляcoм: Ciu
Vorhänge ,!«/ vnrscCrsscn птe-cnoга са избе¬
лели, uсСeляхe-
virerHIllie tr: 1- изпрашам по воден път (сто-
кcj' 2. теворя (стока- войски) не кореб; Ver-
erHlfHungr’
viescbllZii inr s еСраспсем c neьеn!кa: c-n vur-
scHillUc SUnllu място. еСресло c тръстика,
verschimmeln intr* s плесен/сеем, мухлясвам,
и преи*: u—e vc—scHImnnlUn i-ие Münz/ зелени—
сала 'тора моисге-
vcterniec/Ietcл tr; розг. охулвам» oпoсeри-
з-м- o0eсo0рaсиeaM’
Verschiss ш вулг- войн*: n-n Ie - tmn изолирам
(бойкотирам) икт.; I— — s/In з немилост съм»
нс могат да ме тл-дог; I— — koimcr ш* излиза
ми лошо име; в* изолират мс, ие щат де имот
сзсманедавашс ' мене,
vtescieäcUte I. iatr* s rcfl* сaпъпзaм сс, 'опуш¬
вам се ' шпек; II. tr: шлаку-ом; Ver-
scl^l^i^c^i^i^i^r^j/
vctscn1elcи*! 1. tr* 1- прюптекoм поради у'пнвошс
(уОобкня случай. среща. влскш)- 2- прекарвам
з спане, проспивам (целия Оек, времето ам):
3.	премахвам чрсз сън: er lat s-e RauecH« s—c
KopHsciinu—zun — главоболиете му мина слел
съни- s-n Kmmmcr—забравям грижите си е сън;
11- . rcfl, (м intr* п) успивам се: Crutu Нс—п Icl
[eieb] — —и—с се у'пах-
virscHeaice2 adj- сънлие» сънен: ~е Augu— под¬
пухнали ат сън очи; пран* ubn —es SuältcHnn
сoспeлe. сagримaлe гродче; резг. so ctw.
VerscHlaaueus! такъв 'ъильо!
V^irscn|ag щ—	^] 1 малко пoмcшeншe, отде¬
лено ' дъски (но тавана, поО стълбата, в мш-
лcпo— в oбopj: 2- -ь'ч-иa препрало-
623
verschlingen
verschlägen*1 I. tr, reß* 1. заковавам (буре,
асиДък); сocтnям ' дъски (отвор. прозорец,
врама)-прен* сemъвaм» сaneтgиявeм: п-е Raun
mit BrcUtc—и ~ отделим» оирождом място с
дъсчено пр-тeoлo; es» cum. verschlägt eia dce
Ai/m, diu Siimec» die Ruin нещо ми пe—'шчo
дъха. залавя тле'— схваща ми се езикът- 2- (sbch
D uim. —) uспт'кам нш. [по собствено вмна]-
проииразам ищ. (уДовак случай, шанс, щас¬
тие); ,1'1 s—n KinCnn ~ отблъсквам»
пропъждам клиентите си- 3- прек, (ntw.
vn—scHlägi) НШ- «ме сиoчeниe« от п;.лз— е: das
vn—scHlngt -Ь'^ тосо и/ми сиoчcиue» поза нс
пречи- wc, virseilug das ilics? каква пoлсo юг
3'нчкю песа?; 4- и reß* eгплe'вa‘« опклюнясам-
passiv: (зс сcналeш- корав) Опеем отнсс-и. от¬
клонен (от морско, въздушно тачанма): с—п
Ball — прощам» удрям топки ие отплес; /I;
Schuss v/rsehlägt sich куршумът 'е отплсссо;
ynbdmnnlc Tin—n - sicb рошен -шзсч 'е зeттб-
во; din Scbiaf—tücCigir murine nnf n—n Insul —
aoрo0oaртшeшuuтc Сяха шсхeьрncиu не един
остров; cr wurdu Ie cle Ulci«/, Dor" - 0'030 cc
в едно мела; село; 5. c-t Sebic, e-e Stnilc tn c-m
Buch ~ Calun изтуОил съм етeaшицeтo1 съот¬
ветно миста е книги (при чепскс); 6, rin Plurd
~ подаовасом лошо, погрешна кои- II. iatr: п
1. прсн. ciu. vurschlägi [lut c—ml нщ. дcйствтзa
нам, дeСe-- uedur Bitte— nocC Drolligen
verschlug/« Ici -Hm и' му пе—дсй'геувохо ниго
молби» нисо сaппoхи (срв*. tri 3); 2- Wisset ~
inssun оставям ['пудсн-] -ода —е '' отвърне;
vctecCIcguzce Wnesnr хладко, етмъртв—ио зодо-
vc—scHIlgie2 1. ad)* хитър, прикрит. лт)aв:r;aст.
„лисица”; 2. вж, versciicge;1*
VerscllC/iibclI f- — хитрост. пуaaзсncю« при—
крито';.
vt-schlämmen ши* s 1- (зарека) сeтпoчcoм '—; 2-
разкопзам 'е (път. улица).
verscHlämmte tr; reß. зоплочзом (рака, канали,
тръби н no0гj: запушвам. зaерьстca’; Ver-
srHIänimrg/
virsrH-Cmpte I- tr- фои, зои-маривам; естевям
до зепадн-« да fпeIтъ]с е мръсотия; II- intr s
фсм* пран- сoтьвaм е тини-
vi—srH1echti—e tt; re/l. влошавам (соУразп, er hat
,1'1 v/esel-eeHi/ге лой заема пю—лоше платен»
пе—малезожен пю'т« има по—леша р-баси» е по—
зле (.мcпаpио:кoj: УесгсСНГсСНистт—/
vi—scHliiiri tr: rcfl. забуле-м ('—) (за иeocшoj-
прсмр—жвам (очи): пран, '-с scii-mic Nrri-
—behu — смсачасам лошо новина; M*ssetänCc —
потулвам не урсд-ши: Cier lässt sich nlelis mcia
~ тук вече нищо нс може да 'е прикрие» поту¬
ли; part* vcгerH1iieri прсн, премрежен (очи.
поглед)- сподоесн (глас); Verschlelerung/L
viesrltliCc— tr; лу з,: c-z Toi — удълживом и сли¬
зам тен еье следващия,
verschleimen tr- rcfl- напълвам (се) с лиги, слуз,
храчки: рсзп* vu—scllubet s/in имам катер; s-u
SiimHU Uline vurecHenIei гласът му нс беше
ясен, Оеше хрипкав;
V^it^4^^1I^1ß т, —us, — 1. изхабяване» шсхн. шзио'-
занс; 2- свстр* лъргозиико; продажба ио ер—С-
НЮ-
vcтecheCIßnл* L tn. 1- изхабявам, изно'-—’’ (и
техН:); 2- свстр* (и алсв) пролазим ио дреб¬
но; ii- int s uсхаOизeм се: nin vnrscHlIsscnnr
Aezuj изтъркан» износен костюм.
vcrscHICißlcst cdj- тсхн* иснo'eу'гайчиc-
VersebieißTcsti/diit /тсхн. изнo'oтсnoич^«вoсг.
virscneiHHiz trr пропулявом (пари, време).
vcrscHICpptn tr, 1- рoсшoсям: Ubn Rnitnn — Cin
Sunehe плъхазтлс рaсшaсят епи—тми/по; 2-
оталичом (заложници, Oапcj: 3- протокол! (Осло.
нpeгoвopнj— прозлич—м: '—е v/tscCl/pc'c Grlpce
упори; (нcдoилlckyвaнj грип- Verschleppung/.
Verschleppr—istädiik /Тоакешко не протоканс.
оплотоне, Оес—н—-
versrniiu!irn tr; 1. търг, пeo-aвo‘ ио 0—'^—.-
ue« ио зoитOa; 2. прахосвам; 3- ряДко хвърлям,
'-покитсом« УегБсСНеиПсгипд/
verschließbar adj. който може до 'с заключи.
заncюeн-
vtese1ittße«K н: rcfl* заключвам (стая, къща,
чекмедже- пари, пpипaемj; сeтcaeям ('с)- и
пран. (аъО. отвор)): sbcb in ücln Zinner ~ зет
вирим сс е 'таито си- првн, die Anger vor utm.
— зотверям 'и очите зе нщ,; ,—с Gi/nrke— In
sici ~ пазя мислите си за себе 'и. пея мислис—
'и- sein Herz gegen c-z, gcgnz utw- — еспоеом
твърд спрямо нкт.. шщ,- глух зе нш.- sich allem
Nunen — и- «саим —o 'Ha/, да чуя зе шише ново»
глух съм зо всичко шосо; пран* .'iw. —1ni/u iit
vurscHirs.su« нш, оспаво uтрoсoиee-’o« ш—ео’
ссъпшо за м—шс: рап, Cizucr vcгern1oeeizcz
Türe; при сoкeиnи ceonи. прои- ülcrrii
vcrseCIhssnnn Türe; I*zCnz нocеяkьеc ми '01-
в-ряс врелите; блъскам се в сencoр—uн врати;
ein vnгeeC1aeeczit Mersci- CCetnUtn— зопсор—ш
човек, характер.
vitseHГimmbieeitn tr upou рoсeeпям (нш,)- вме¬
сто —а поправя: рсзп* —место еи изпиша с—ж-
-u, заля очш,
VeгscЬlimmbis.ecrung /пакеспшо попро-)-« ко-
рскция-
virseHlimmitn tt; rc/l, влошавам (сс) (съссе/’
иш—« положение); Verschlimmerung/
vi-scHIingc«*1 tr: refl- преплитам, и пран* (кон¬
ци« нишки, въжета): vntecnl1zgczi Pfadu лъка¬
тушещи пътеки; прен, кризи« потайни пъпи-
ШО-
versr1il;/ii*2 tr; поглъщам« и пран*: розг из-
пългв-’« излапвам (ядеше): рсзг- с—п. ciw- eii
len Anger ~ поглъщом c очи. тлслим нщ., икг.
жадие; ein Buch — изчитом к—иго но еди— лъх,

624
V^1^^^<cllIlIlgngg
V^i^i^<^^H^I^l^(^n^ie./» —cn преплитане,
virsrbiissc— adj. !сшoстн« !стьeкaн« овехтял,
virscniossc— рап. adj. прен* зопвор—н« нсебши-
cелен- мълчалив.
Verschlossenheit/. — пран- запсор-шо';«
vrtscHlUrkin tr; rcjl 1. плът-ом (залък- костилка.
г^^си): ризг. преглъща.’ (яОи ат. съинте си):
разгг ег vrrscblicUu gnzzn Silbe— той изяжда
пели 'рнчаи; 2. sici ~ 'задявам се. плът-ом но-
криво« c.лисo ми иш, е кривото гърла-
vi—srHIUCi—n 1- tt: ризи, с<oгуoвo‘« сaтeивaм (по¬
роДи кeбpeжкoапj; 2, ialr: s рсзг. пропадом
f.iiopcmo)t neьгco’ по лош път.
Verschluss е, -rs. —е 1. с'икокве приспосоСл-’
ние зо засееряшс (нспр* запушалка. капак ко
висока пещ. капачка но инвис- (фсрмоар на
чантичко, изепс- цмnj; сeключanкo:
1111.11,1111 - херметическо сoтвaрии-; ксиц-
uta. In« ilntur« izler - Hclicn« Ьг-ид/п държа,
паставям нщ, под ключ- с—и ~ 1öecn юnвoeям«
eeсптчanca’ сoпeчanaшe. з-ключене ищ.; 2.
тсхн. восн. зaтвee (н на пушки): фот,- oбттea—
тор. сonвeр не фото-п-рол'.
vt—s'Hlüssiln tr; шифровам; V^rsc^lü^i^i^e-^i^jg/-
VersclilUsslirut inпрам. експлозисше съгласно (U«
'.D-
VerschlUsssacHe/разг. секретен документ,
verscbmlclit— innlr* - гина« изнемогвам» чcсшo«
умирим (ош жсжОш, плоО- копнеж).
vrts'HmäHin tr; отказвам до приема» отхвърлям«
отблъсвам. прешсСртгсам (предложение): er
vcгecCnäCu U—e Aule-е той приеми ссиаоаза
eaСютa» ше се ерaмтca е; никоква р-Оола; jds-
Frcuzds'bnl't« L*nbc — отхвърлям, отблъсквам
нечие при/л—лссзо« любов; ег vcгe'HmäCtn ns«
sieb zu tc'Ct/nttIgnr не счете зо нужно, достой’
ио до се опревдоза; Verschmähung^
vetsrnmäusie tt: изяждом-разг. излопзам«
virsenHClziz* I. tr; 1- метал, 'плавим; 'топявом»
смтссом чрсз спливянс (метели): Kupfer eit
Zink ~ спл—в/м мед ' цинк; мин* Erz — плезя,
изплоз/м руе—; 2. прсн. 'лизам, оСе-ишясом-
II- iatt: s 1- (mii cim. ~) 'лизет се (Оом. моко-
вc): Ie Eins - 'лнзоме се з с-но, проникваме
сс взаимно; 2. ряДко разтопим се« стописам сс;
Verschmelzung/.
verscleUu/ci tr- прсжолзем (загуба): розг. das
ist länesu vurseHeurzi! тове е огдовна забраве¬
но! (зс някаква зспуба).
virsrleierce tr 1. сaмeсвeм (пукнатина): 2, зо-
uaпзo‘; part* vcrsdCn-erl рсзг. сaиoneн» ома¬
зан» омърлян; 3. «'мазеем» изразход-ем чрсз
м—зене-
verschmitzt adj* дяволит, хитър, луков: ~ lächeln
усмихвам се под мт'тaк.
луко-ост, -язюпшnает, хитрост
verschmutzen t int s замърсявам ('])- зацап¬
вам ('е)» потъвам з мръсотия: ubn vu—scHemizius
Klnl иегледеию» немито д—тс-
vtesrbeä''en rc/l* рсзп- изпускам сс (нpcИгj; .'¬
съра-сом сс» кoсвoм ищ,« което ш' сряСсо-
ve—srHnemfrn int h reß. разп. юл—ъхвом си« по¬
емем си дьх-
vtrschrtiCee* tt; 1, пegрясвам« пeдкaсceя’
(Дърво. жив плат— храст): 2- скроявам лошо.
шзхооиеем (плет): Ces Kicil Ist vctscbe-ttcr рок-
л/со с е)eec-o лошо; 3- вот* скоп/вом« )-';-
риром- 4. Wcle ~ смесвам вино с по-делноае-
чесccешe; 5. oетоp, оклеветя—-’ [хоро]'
Verschneidung/-
Vcrsdriiidc— е* -s. ~ кострогюр-
vг—erHeiIt ndj* 'оснсжеш« зогрупан със сняг,
vtrsrHntllerno: усаорязом.
Verschnitt ш. —(u)s« — 1- техн, отпадъци (при
рязано): исecзки« oтрязьuи; 2. поеприа—но
вино, подпроссно ракии; нечист наркотик.
Verschnittcni(rI т* —п. —п скопец« косграт« езиух-
vcrschnörkclt ndj. зecъenян« със заврънкулки
(поОпис. орнамент): преплетен« ' много нз-
ВИЗКИ-
Verschnörkelerng/. -сп зaврьнктnкo« извивки.
vг—ernnUclen tt: 1. itr* vurscCru'/t srin хрем-в
съм« имам хреми; 2-ризг. ctm. vcrscCnup/u mich
нщ. мс зосяг—« оонж-о« /-0'3-: Cnrü—cr war sie
vctecЬzu'fu тя сс нацупн ел теса- part* vtr-
,11—1''' обиден» засегнат, нoиупти-
Verschnii'Zilibl /« — 1. хрсмозо състояние; 2.
разгг. аби-сиаст
vieseliürce tr: 1- свързвам» завързвам ' коноп»
връз» сляпам (пeкcnI; 2- оатср- оСточвом ' гей-
пан«» шнур; Vee—sCinlütingj/
verscHölIci adj- 1. шзч—сиoп О—зсл—дно» загубил
се (човск, кораб): 2- зоОрозсн: Ie ~un Zeiten з
етдознашши времена; 3- вж* v/Tschalien’
Verscholliehiit/,1’ кснц* нотзветнокт (за лице);
2. сaoрoca-
vcrscHöiie tt: (е—е mit ciw. —) пеща-яеам (икг- с
Hm-): рсзи. verschone eich dnmiu! не ми дотя¬
гай с соса!; шмей милост [ис ми тю рaскaсзoи)!
vcrscHÖiin, verscHÖnct— tr* rcfl: 1. рaсх^бaзязa‘
fеcI; рaзкeoеяeaм» и пран*: cr iie/i us» liu Dinge
/m — гои оСича до резкресязе» до »лeк!ee“ не¬
щата- 2. шег* примирим ('е); VerschHnziuгlngf
Verschönerer in. —s« — главно пран. които обича
да рoзкраеизe нсщог—-
VerscCböner-mngsSrat m шеп;. брь'нoр. фризьор-
аозмстшк; -vielte m оатор* дружества зо
рaсху0aвивoиc но 'ела» пра- и околностите му.
VerscCiönzmgg/ — пюша-0’
vctscnrrHci iatr* s покривам сс ' кюре (рснс).
стртпeш-
veusehösser cdj* part* I. избелял; изменил ^—10
си; 2. фсм* влюбен- 3. вж* vnrseHIußun.
^^!tSehtäZitr tri 1- екeьсгзaм. и прсн. fръиe)- 2.
преплитам но кръст» кръстосвам fкoииш» лет-
зиk: ub—c Miscle [rneHie] vurecHrärdt c-strlckcn
изплипом —-но [лицево] бримка пресите«
.Сърцато-

625
Veпschwendungs5uche
Veгscbragcшgg/; -ел 'кeьсnзaнc; кръстоска, пре¬
плитане иа кръст.
verschrauben tr, зозиитзом, сагвeрим-
vrrsrnrCIbcz* I’ tr, refl, 1. (c-m ctu.	предпис¬
вам (лекарство. вшии, облъчвания)- 2* (sieb D
cim. изписвам (книги— апарати): sic Haine
sich c—n Sänget aus B- vcrscHrl/Ice докараха '«»
шсвшкaхa '«« розг-. шзпи'оха '« пeeeи ют Б.; 3.
пршпш'сом« прехвърлям (къща, имущество);
4, refl* прсн* ют-авом се, првн*: sich ganz lut
Musik - ияn се оплазам на музика;—; sicb Cum
TerZei — пролазим се иа дяволе; 5. изписвам
(много хартия); 6* аюно rcfl. обърквам, стре-
шовом при писане; 7. rcfl. (sicb für u-n	поръ¬
чителствам (за икт,)- VerschrCibie и-
V^i^-^(^1^i^<^1^i^]^g/' -'п 1. търг, запис иа сeпюe--»
пeлиuo (вж* SrCisldvet'schrriien—1)2. шсnиеea-
нс (на поръчка)- 3. (лексрако) предписание; 4.
вж* vcrscHrctlun-
verschretbnggspfltchttg adj* само с р-иcптa (ле¬
карство).
viusrbelbce* tt; очерням» изваждам (икм.) лошо
име4: vuTSöhn/n ,1*— имам лошо 'neco- er wurde
als IgrrTäii vctscCrinr юбивихо то (несправед¬
ливо) зо нев—жо-
veescHeo/er adj. чудо; (човвк). налудннчас
(идея)- ексцентричен: е*; —ег Mersch чудак-
Verschroben« t^ett/ —сп чуд-гост» cк'п—итричнeсc»
пебъраашесп» нилу-ничи-осс.
versrbroIce tt: 1, дреб/« шрoттeoм (зърнени хро-
hu); смилим не булгур; 2- шоп. излопеим» изяж¬
дам- 3. нaneвaeвoм (товар) ' пемошла -е
дървени поставки и въжето-
viterHrhttie tr; мотал. eoздeeСяca‘ (старо же¬
лязо. oтпо0ьцмj ше жencс-ш шрот;
Verschrottung/.
viuscl-nnciln« vrrs'H—ümpfin int sрсзи* сьстх—
р/м сс (за еnoрeцI« 'перужв-м '— (човек« плел);
VerschrUmpclung/; VerscCin—iimpPfiniij/
VerscCrüb/u« —(e)s.-r 1. enпeгoнc; 2. преместваше«
ve—ecnüchtгrn tt: сплашвам» шаплошсем (Осцс).
Verschüchterung / —е 1. вж* versrhücCuean: 2.
неплеш—но'Т-
vieselUidt— I- tt; refl, сливам. 'ъм винов—] (зо
-Ш.)- причинявам (нш лошо): er ici cs sn1/eu
vcrscliiS/i сом е зннас—и зе песе; er Hai dcs
Unglück vntscbuICnt пои спане причина за ——-
шестисто: was ict er virecH1I1cU? е какво се с
провинил?; sich а; c—n« g/g/n c—n — провн—я-
вом сс 'прямо икт,; зиневсш съм пр—д» 'прямо
икт.; шося сине за икт.; пe-гecнocoM’ сгeтнa’
вам спрямо икт.; вмвл- da, Helu— m it in uzscrcn
BruCnr vnrscHuICnU но«';]—- сме синовни '0-
ре-н ниши/ Орат, II- inn* re/l* з-длъжн/сам: '-
н vtгern11!it sci— дължи —км, пори; cin
vctscC1I1cUue Gii имение« обрсм-ш-ше с дълго¬
ве; lach vctscbuICcu sein много съм задлъжнял.
V^rK^hUISt— п, -S- — зина.
verschnldeeeгmaßen adv. кснц. както се следва,
сaелужcию-
VersClüdung/, — сo-льжиявaиc; иaneтпвeнe иа
дългове.
verschülen tr, аeл;-ет. рeссaж-oм (фнОсиин в нова
леха)’ Verschulung/.
versebüll adj, рсзи* ~ д/Н/п сoту0eoм сс» сaтр«-
зам се; нар* ютизем е пaилисa: der Ist -1 про¬
паднал е! map* з дрьнтeлишкo зил решетките!
v/rscbüttii tt* 1. рoслиcaм (воОс. мляко)’ разсип¬
вам (врашно—, аол); 2. зопрупзом» засипвам: пт
wer v/TscHülUit 0-шс зaтeтпeи (в окоп от из¬
бухнало мина); 3- рсзг. us eit c—m ~ eaзвaпям
'« отношенията с икт.; elln VeirsltänCieunesmög-
ileiUi-iu; slni virerCutUcU -c сьш-сncтeon
вече възможности за eaзбuрaneпсcвo; Ver¬
schüttung/
vitsrHaägi—n refl. спосам] еcaтoc—: nie c-n
viteclwrgcгU sniz ссапев— см— c —кг.» Ver-
selajägerueg/
vi-senaä-te* intr: s гнея'за’« покривам '— c ци¬
реи» язси; VerschwVäun;/
vi-srnaätnie I- rcfl- сeгубвa’ се (зс рояк пче¬
ли)’ II- tr: прекарвам въз възторг» възторжен
(млаДинима см)- пр-)орвам във ceс-nС!» гу¬
ляи (.млиДини- сОна нoщj*
vi—erЬarreen tr* 1- почерням. ноч—рням ( =
schmä—z/n): 2. конпроСондирам« сиа'ям контра-
ООН—О (сТОКИ).
vi-selaäu/te« vetscb wälzen tr- refl. 1. u refl. рoс-
дръшавом- исСьeСeeceм (тайна); sich — н’зпус-
ком сс» кезсом шщ,« което ис тряС—о; 2, пe-кae-
зам е пeикaск! (еОин чaаj; 3, refl eaзoв»брям
сс и зaa'ъеняca’-: 4. шoкn'cеnявaм-
virsrbuiec— initt- .v пост, 'з-туС-о сс. рeсс-йca се
(облак), заглъхва (тон. звук).
ve—scbull/cn* tr: (c—m new.) пртмълчизем (нщ.
нкM’I- арии» скривам нщ, ос hki^.; Ici heiе п-сСе,
/и - нямам каксе до арня-
virscHmi*ßce tt: шах, сae-ряca’« !сcaeяca’«
vursilwlzlu— tt* прохесво’« пропилязим (пори):
рoзе!ПШ!чa: die Kohl/e — хоби въглнщата Сез
нужди; Lbche ~ горя -n-кne!ч—сnceno оез смес¬
ка; прен* s—c HIl/u an с-п Uliwütligcz - поме¬
тем -а вятъра иа недостоен човек- eile Mül/
Isi cr ile verecЬwcrCut есяааа'ви те!Л!я при
нето се иа вятър--
Verschwender /—» —s. ~ прих.'-.)« рaсгoчнnсл-.
vi—srHuin1c—Isrb cd), рeзcoчиneпcu (човек)- пра-
хесничссап (живот)’: tr wer von Sc— Nnint —
nuegcsteutnu природило го б-ш- н-дарила щед¬
ро: -е —сг Fülle з голямо изобилие; разкоши;«
щедро.
Verschwendung/« — рaсneчиncnеnco« прахосни¬
чество; nie utm- ~ i—ui—cz рaстoчüneлстзувo’ с
Н1Ц-
Verseh wenZdrizgssshr/ спрас; към рaсnoчиneп-
стве’ към разкош.
40 Немско-български речник, т. 2

verseh wegdnggssüchtig
626
vitscHmCnCmegssüchUtg adj* необуздано рoстeч!-
тсл—ш-
versiluli/cn adj. I. пост- патоси (.място, нощ):
скрит: пет. lici—i - шш - оспосо е тиГ—о; einen
—ez Ort cn/eurЬizrксг оливам е гooпcnнana; 2,
е!скe—n—u (човек).
Versrhuiijenlebi /. — 1- дискретност: nzler Sun
Siegel /и— - пол знака« печело ио мълчанието»
по- секрет; сп" m-с ~ кс;;,' du rneCnez можеш
да р-''!;-!!! ши g!е)eтnшeетna ми; раз-. et isi
Sie — ,/-—,' гои е cьпдъш-шllc ши д!екртnнoеn-
со; 2. поет- мълч-шие: -и der ~ Uns Wildes сред
мълчанието ши горите.
ve—scCmiumulU ad), рсзп, подпухнал« недо'пол
(ое пиянство).
viusrbmieeci* inn* s 'лиза сс (за oнаpмcкияj-
’—eжcл—— се: Cin Bcrgu — in Dnnei oч—eгeния-
та ша пл-шш-со сс розл/иват» се гтoяn е e‘aea-
па; ellns vurecCuen1 ilr vor dun Äugnr пи виж’
—ошс всичко като през мъгла- всичко 'е м—р-
ж-пт-шc пред ечите и; причерня и; c—r mit е—
е vctecCw*1nuzCur Blick czscCuz гледам нкг
през сълзи, ' насълзени очн-
vieselaiidtn* inir* s из'—'--’» зaгтoco’ сс« нз-
гуСеом се: Im Vergleich nie c—m« rubun u—m«
gugur c—z — туО/ се, нс пр—дстаслисам нищ; в
сравнение ' шат.; nie vuterCa-zCuz!iz
AnezeCnuz с нтз]oчuncпши изключения;
vurecCu-zCuzC Uicln, wenig съвсем ш-зшачнп--
лсн« шишежсш- съ—'е‘ молко; резг*: von Сит
BliC/läclu — нзчсзвом ог хоризонти (иикъДа не
се виждам): wie von Erd/rCnn vurecЬw1ndue
кого потънал з з-‘/та- Ich euss eal ~ тe/Свo
—а отиде не едното място; vcrscHwiiiSc! мохай
'—-- 0—ж —и те нямо!
VerschuindTaluytri? авиац. прнСшре—м колсс-
НИК-
vtrsrHaisteri nd)-: — s/bz ос едни eeд!тcnи сме»
Ороти и с-сгeи сме; прек* кого редни оротя см—.
verschwitzen tr; 1. измокрям ог пот (дреха» шап¬
ка): virsrbw*ueun KIniCung мокри, пропити ог
поп ер-хи- beb wir ganz verschwitzt пcл!яг 6/х
—нр вола от пот- 2, гфсм* заОровим: das Habe Ich
ganz vn—scHm*tzt! това ми щуки— из уме!; ос¬
таря. Ciu Angst ist vntscHyit/U страхът е заСeа“
вен, мина-
verschwommen adj. неясен« мъгляв (прен*),
'мътен: рази- dtled dicH nieie so ~ aus! ис по¬
зоря сока мъгляво!
VersdCwönme—bclt/липса на /'—01—; мъглявост,
нсюпрееслсио'Г’
verscHwÖrerT1 I. rcfl* 1- съсoknятнш'a» сaтeвюриш~
че» конспирирам: sicb etu c-m gegen c-n — про¬
зя сaгoeoр» конспирирам с нкт против нат.;
пран* clles ,'1/111 sieb gngnn uns v/tseHwre/e
zu Habui сякаш в'«чка сс е обърнало 'р—шу
и-'; 2. саклeзам сс» заричам се: icb Helu nbcl
veeschya—cn« dcs ebebu wluln— zu tun '-рекъл,
заклел съм 'с, —а нс превя сова ш—шо ош-
веднъж; sich hoch uni 'euer — сааncвам се най—
nъeжeсncтue; 3. пран. ос—оса’ се (иа музики,
ксукс): II- tt* 1- (ctm- ~) заричам се, сakптвoм
се» (чс нямо Дс провя ввче нищо)- 2. отричам
се (ос нш-): duz W/in - отричим сс от виното;
Gott ~ отричам сс от Бога,
VerschУörcl1ufrI е, —п» -е, Verschwörer щ— —s» ~
сьсa)пятшик. зогеворннк» aoнспиeoneр’
Verschwörung / —еп загевер« съзоклисит. аонс-
пнрация» аомплог-
vceslbei* 1. tr: rcfl* 1. и rcfl* снабдявам; юСсaceж-
лам, техн* съоръж-сам: ,*11 mit NeCt1zge’
lituulr - сшабдявам 'е с храна;ризи, danke« wir
siel nie ellni — благодаря« имим— вси').« кое¬
то иш сряЗва; 2. изпълнявам!« за—тж—ам (служ¬
ба): cr \ u—e*uЬu i/n NnrCtCiunsU сой имо нощна
дтжтeеcвe; jls- Stilli - сoмeеncaм нкт,- Cie
WiгtecЬcft — зо—сжлом, грижа сс за домокшш-
ссвосо, зо степенспвото, чифлика; 3. (utm.
егренaco‘» греша« Обърквам: сг Нае viel ~ лой
дoптснe много грешки; es l/i c-n - зeгтбзaм
нечие onaгoвeл-нит; II- refl- 1- обърквам, про¬
вя грешки (от неОоглеждснс): Verzelhune, Irl
Cebu mich ~ üсв!н-т-, 'бърках от недоглежда—
ше; ,111 -ein« im W*ugcr, mit dem Guulrhl ~
oСьeacoм при тегленето; 2- првн* c-c
Seiwengeru versieht sieb an cim, D Ортм—нши
жено сс заглежда з imi- (поради което Осмо-
шо й серождо а някой бела-); 3, (sici е-г Seele
G - ряОио siel an" utm- А Ч надявам сс иа»
очаа'вам нщ,: Ici Hatte micb с-пе, Bcssurnz von
dir — очаквах н—ще по—добро от тсОс; ' Akk*
ehe men sicl’s vursbuit докато се тсeтuш-
VtrsUnez п. -s» — грешка» недоглеждан-: aus —
по погрешка, ог -евшим-нис» нсдоглеждане;
elz ~ knnn jeden izucrinnfcn —'—)! може де
дeпт'нт» пропусне (нeлaбeлялонaj трсшао-
vitsCHcnUlIrH cdj. погрешен« сгрешен (по невни¬
мание): adv: пе погрешка» по невнимание» не-
-отлеж-он'-
viustlece tt: пост. шеренявом« м прек-: повреж¬
дам (телесно)- пран- накърня-ам-
Versehrte(r) щ, -п, -п ранен, инвалид.
Verseh TtbeH/, — 1. телесна повреда; 2. накърне-
ност.
verseifen tr* inr s осапунява (се); Verseifung/
verselbständigen, verselbstständigen refl. ставам
самостоятелен; чеспо; основавам собствено
предприятие, фирма; VerslIlbstägdtgngg,
VersIebsSeSendiggng/	_
Verselei/, -еп псйор. стихоплетствуване.
verseln mr а пейюр* стихоплетствувам.
versenden* tr. и слаб изпращам, експедир(в)ам;
разпращам (стоки).
Verslnder т, -s, - изпращач на стоки, експеди¬
тор.
Versendung/, — изпращане (кс стоки). експе¬
диция.

627
versiegeln
¥№1(111 tr* опърлям- прегорим (за слънце); part*.
vuesungu обгорял; VerSenjgisizg^
vireirkert ndj. техн* прибира—м (ноДолу),
попъв-щ: —е NäHmcscbleu киОинстно шевна
машина-
Verstnk/lüneu/театр. потъваща '^-0- —Inh—
—е— е вж* Verscekn—.
VerseelUe/« -п тсхн. дъбене иа -уба- -уОе-
vc-sUnki— tr- I. потопявам (кораб): 2, 'пускам (в
троп): c—n Säte — спускам ковчег (в проба): 3.
тсхн. u-e Schraube—поставим 'критоппаз винт;
n-n Nagel — сoбивам .—0'-]- з [uuлши-ричeн]
фeрсcшk; 4. rcfl. пран* ,1'1 In cim- — задълбоча¬
вам '— (в лшали- чстанс- UHHnc).
Versenket m. -s. — техн* сcикce-
Vcrscnkunge 1- вж. vnrsnnkne; 2. театр. троп (в
сцена): пран:- *е Сет — vn—ecCyinCun сли'-’ юг
'^-01-, зегуОзам се - прен* cus der — cnZuincic;
пеяеяеем се пик не '^-—1-« изизем 'е» изли¬
зам пак между хорала -рлзт- Ciu DaUumcnUc sbeS
-е der — vcrschwurlcn документите шз'cснaхa
мшст—ршoснo; 3. тсхн* ферзсик-
VerecscneIcd ш шап* 'n!Xoпл-тcU’
versCssci cdj* (— еп/ сит'-) жо—ен (зо ищ.) з'трас—
тен« змениоч—и« разг. зoпeптн» побъркош (по
нш,): cr Isi StirnU-mit der TunZei an/ die .Seile
лой е жилен за лови. коато дяволът за гртншo
-уши,
V^i^i^<^s^s^s^i^Z^nCle/(;n/ ntm-I жождо; вмeниeчcшюеn«
встроспешосп» побърка-ост (по нш-)» сeпan—~
июсЛ’
vt—stte/a— cdj. 1. заложим; 2. който може -е се
месии.
vtrsCizu— I- tr: refl* 1. н refl, пр-меспвем (преД’
мел» чнневник)« по'та—Я‘ ('—)« преносим (сс)
(в Друпа споха. в ОсОоко положение- състоя¬
ние): in Се; R1CcetnrC — пcне!oнuea’; /пт
ScCüIct wird versetzt ученикът минова е пе—то-
р—и клас; Сег Roicz vcrectet uns in е—е futec
Zciu ромонът ни пe—шaся е дол-чно вee’e.
прок-: c—r -е die Lege vcrsctz/z. zu.-- даво’ нам.
възможност —а---; с-п In die NriwirCIgUcil
zu принуждавам икг- до--- С'П In den Anklage“
/1,111/ — зев-ж-ем шakaзan—пшo дело срсшу
-ат.; c—n In Angst« ScCrieUcn — уппaшcaм» ужа-
еяcaм нкт.; vureitenn sie sici ie m-c Leg/ сл—'’
се ми в положението« постостт- сс ие мост;
място; vctenU/Un Persrrun лице» отнесеш/ от
соГ—ата з чуждо строши« з-губили връзки с
рееншата» родната място, ра—нн—ит—; 2, асл:-
се. прсс-ж-ом (растения); 3. отмествам, eaс’
места-м, !3’сстзaм;пнн- пермугирам: WöuUca-
BurHeUebcn — потр—шн; набирам« рoсм—сnca’
думи. Оуаси- die Fuguz c-s Mauerwerks — ре'—
метсш—о’ фут-ne не зид. зидам не застъпва¬
щи сс ec-ecc; 4, пр-пecчвoм: n—n E*ngnzg eie
Stu-zuz ~ пe—пe-чвoм ехе— ' аомъ—н; cim-
versctzt iit den Alun шщ. мн пресича дъха« 5,
зелогом (в заложна къща); 6* (наolaквcкoj
удрям (ким* плесница), иои—'ям нам. уоер:розг.
n—m Utes« е—п — ^—0’ икг.- u—e u—n Fnßluiiu —
давам икм- ритник» ритам нат.; фсм* Cum Hal’
beh’s v/es/izi! дадох му -а расOСрc!- наредих
то!;- 7. (без обект) отвръщам» отговарям; 8. (н!'
uiw. ~^) примесвам« прибавям (нщ. към ищ.):
Rot mii Gull — смесвам жълто ' 'срвено- Wubn
eii Wnssn— — смесвам вино с вода; 9- фсм (е-п
~) зрьсвaм, ениожирам« остевим нкг. до мс чака
(иaнpcзкoj: И- int н лов, пом/там.
Versitzung /» —еп вж. v/rsulz/n; мст, пермуго—
цни.
VereUtzmegszitcnce плуз. диез; О—мол.
vu—stucHin tr; сaрeсяca’« внасям -пне-мия-
Verseuchung/.
Vers/Zore / стихотворно форма: bi s з 'тихот-
сериа форми; -Zuß ш стихотворна стъпки,
ш, -S» — oеuттрüгeп. за'трехезоп'л-
vc—sirHtun tr: rcfl, 1. (c—m utm. A« c—r c-t Sccle G
~) увсрясам (икт- з нш-): n—z s-г Fгu1zCecln’t —
тceeявoм икг. е приятелството '.; Sc, -su mir
versleiuri wat!iz уверих- М' асове; Ich möchte
mleb ,—r AzwusunCu*t — искам до рoзб-eo '!’
гтeшe- чс е тук; ,/*/ vcrsbclcrl« drss-’- оъ—есс
тв-рc-u« еuгуeи!« '', ,--2- (,*11 jUs- ~- с-г Seche
—) слотам ръка (но икт-. иа шш,); oс!гтряco’
'и ищ.; разг. пegснгтряcaм се: uit leier un,
,—r Zusu-miirg veuslclert eсuгтрuх‘— си ц—го’
вото съгласие- 3. (sici- c-z- ntm- деди; cim. —)
oс!гтрявa’ (е-I« зaсceaхoвe’ (се): ,111 guge'n
E*nbturC — зoеnрaхoeo’ се срещу кражСе с
BCЛOM’
Versiebet'т(г) т. -п. -п сaетeaхecoг
Vers/cher-1ngd. —е, -е; 1, сeсnрoхecкe; er/*alu —
еСш—ссстнн oситтeoc)! pl-- — cs" Giдnzeii-
t-gUu-U аооп—ротнсна зaсneaхoc)a; —!’];—
сaсneoхeeen-лeш дeгecoe; 2- тв—ртuит: - еп
EiCt, steil клепасше д-кпaрaп!я.
Vers/c1lertinJes.,, зe'neaхoвoneп—u. юситуeит—птн:
VersicHetungerzeua1u /
Versieheгungs/anetclt/застрахователно друже¬
ства; —betrug.» юр. сoстeaхoвan-лшa измомо«
-/eil ш сoсnрoхoconcп-ш 'лучеи: —gt/tr ш зас—
neaхoeon-п- -gigtreUcrC е обект. пр—дм—с ши
зoсneoхeвкo: —neimcr/u '-'прахоса]: —pflicht
/задължително сaеnрaхeвкa« —•vieleeicrn сoе’
тeaхecan-п-u ите—n« -mesen н зoеneaхocaттп-
шо дело.
ve—sickerr inti: s пeoс’тквe’ се: /е, Weeeuг
vnte*cUiГU in SezdbrCuz -одата сс просмуква з
песъчлива;- почво.
viesli/cn tt; (фам сeСeacя‘; сoгтСвoм. зoбтгзo’.
зanтря’: wo Cast Sn de, alcder vnreiubt? къде
пек сн то запилял« зoбтneл?
vursiug/in tr: зоп-^ют-ом (колст. писмо, атая):првн
m/inu Lippen siel vnreInguIu устато ми е зопеча-
тоно (трябва Оа мълча): VMuSbig./li^i^f^j^:

versiegen
628
vi-sitgun intr; s пр—съхеом« и првн*: ein zlc
viгe-igizCcr Humor неизчерпаем хумор« merz
C-n RrhserfTquriirn — когото се изчерпят излюч’
н/шите —е стрecuuH’
vtesieri [c—рс—l adj. —em« доСрт ос—сеемтш« епи-
Л—'Н-
Versierllcli [верз-]/- — осведом-носс« опитност.
VejusiZikaibo« [ceрс~] j\ — 'Г!хeспoжcшuc; пee’
eaбoncoшe е спихос—-
vi—sifi/iitin [c—рс—] и и: пр—роСос—ам е стихове,
viesilbcr— tr: 1, пoеe-oeяca‘:разг* с-п die Här/c
шамезвем нам. ръцете (поДкупвом по): 1 шоп.
eсe-бряce‘ (проДевом): V/erS-beitingj/
versimpele I. iatr. л опростя—-’« оглупявам; II.
ряОио tt; опростявам (нш-): VcrsimppUuгlz f.
vt—stngtn* rc/l, пея фалшиво; tr* обърквам нос’
ко. м—ледияпо-
vc—elnkin* intt: s (in ntw- Ч потъвам. н првн. (ко¬
раб)); затъвам (коча). прен* унесям сс: Ciu Srrre
vursazU еп Harizonu слънцето u''—зно« потъне
'-— хоризонти- -z c—z Anblick vutsunUun sein
T]-с-ш съм е ияаои гледка; In Gluck ~ плувам
в тестис; In AnCecbt vursnzUe; углъбсн« тш--
']] в еъс-рцoш!-; In s—c Arbuiu vute1zUiz s/in
цял съм попълнел от eaoюneтa сп« улисош съм
е работете си; In sich versinke; ,^1 углъб—н
съМ 3 с—0— 'U-
vttslnnblldllcbte tt* е!’ceп!C!ea’; Verss—i’
/ildllchunig//
vu—sinne1;* refl, тнaся’ се е мисли« размишл—-
ШИЯ-
vitsInellcHue I- tt: преся нагледен; ан-тле-ивом;
II- intr: s rcfl, словом по-чувствен; Versize—
lidtun—g/
VersIOn [вт-] f. —еп 1. сариешп« р-докция (но
шскаш- ръкопис)- розлнчно пecдoвaнc» версия
(на факт, събитие- алух): 2. пecвюд (ко чужО
език).
Vcrsicpc— refl* сред/вам 'е; розг. v/rs-ppi sein
'ватове сме; siu ,*«/ ellu miiilgcn/cr vurslppi
те всички се рел—ят; Vers/ppunze/
vcrslizte* tr: 1- Z/it — губи време (в саДено) Оез
работи; розг. „виси“; 2- rcfl, ряДко сaс--ивaм
'е, н пран*: 3. износвам» «'м-чкв-м юг с—денс
(рокля, фуста).
vi—skeCvue tt; перобсам; virsUibvt поробен;
Verskillvung//
Veeas/uunst/стихотворно изкуство; —ГгН—г/(ти-
хю'ложснис» метрико; —пе/ п размер ие стих,
vinsirece [...слъм---] intr; s сenoдaм» сoпусгиeeм
(проО): Cin Stadt verslum' Сс-нишантс кворго-
лш е гради сто—от есе повсчс» градът сaпршлшч-
зе но Ос-нишко прс-градшС’
Verso [зс—] л» -,. —s гръб, опако иа лист.
vcrso [зе—] adv. иа гърба» на -рутете страна иа
лиета-
vuteafHiи ndj, рсзп. епшинчси« пропил се- пиянс¬
ки (глса).
Versöllenheitf. —рсзг* -пи/шч—шаст.
versohle— tr, I. фсм. шепупвом. нептреешзам:
n-n des Fell — шашорвом —км. гърби- 2. паста’
—ям по—м—паи (= bieal1nn)-
versÖHnt— tt: rcfl. I’ примирявам fccI. oдю0eявeм
(сс); ,1'1 mit ntm'- — примирявам се с нш-- des
SciirUsil — омилоссивявом 'ъдботе; in viteöC-
g/ndii Tor с примирителен тон; 2, рядко: е-е
Seiuld — изкупвам зина.
Versöhnler m* —s. — полип, прим«^——^
Ver-SÖmiLn‘tuI1me. -s,—полит. примиренчество.
съгnaшoт—nс;'вo-
vi—sÖHn1IrH cd), прнмнрштсл—н-
VerSÖhrlielUcbt / — примирително';.
VerrSSönr nge/’ —. /и помирение» олоор/зане.
vi-sonnie ndj- сo‘нсn—н« eтnьOcи (в себе ат. в
.мисли): сeмcчnaш
Versonnenle/l-i/ — зом-чтешесг- вгпьo-нoст-
viesoegen tt; rcfl- 1- (c-n» sieh mit ciw. —) дестесям
нам шш,« шосавям ('« шш-); с—еСд/сом (граО—
кcсe:cкивj’ 2. eС-спcчaceм» шестенизам: s-n
TreCu/r — омъжвам» шостаниво.м дъщеря си; s—
' Kin/cr sird versorge —^-1- му са eСcсп—ч--
ши; 3- (ciw, И грижа се (за Домакинство, кух¬
ня): sein Alt, s-n Dlezst — изпълнявам служ-
Сеге '«-
Versorgir т* -,« — често пран, баща» глези ие
семейство-
vtrsorgi adj. угрижен« измъчен.
Versdrzging/, — 1. сноСдявон- (главно на -раО-
нcаeлвииcj; 2* об-зпеч-ни-» юбезпсчосонс-
versдrgnngsberechetge ndj* имащ право на помощ
ат службите зо сoпиoлни грижи,
Versдrguggsbetriebe pl* прс-приитии за задесе-
ляваше но обществени нужди (воОки центра¬
ли- ТЕЦ. болници, комунални преОприятия).
viusötit— int s ризяж—о сс ос сажди (за тухли
ис комин).
VersiOttungd, — нагор е камини (ое сажди).
virspCrnUile tt: шпакловам« сaпьпeaм« изплождом
(с ‘о—жун н поО-): разг. испaпзeм» оплюсавом.
verspännen tr, затягем» зокрспвом ' въжето« тсл-
V^]^l^I^2^r^nr^nr^gг, -еп 1. вж. v/Tspirren; 2. въжета-
то» използвани зо сokрeпeoнe-
Verspannuggsdrahe ш раД. оОтижко иа оигсна.
verspüren tn cim. cuf u-e erluru Zcii — отлитам»
пози зо друго време« за друг път-
virseätie L nfl. (stcH mm n—n Suuecn ~) '—къ'ня-
зам (c един че'): vurs'äi/i ulnurnffnn присти¬
гам със зaкьенcшиc; part* verspätet зokь'нял
(рози, пеперуда); 2. trr сo0oвям-
Verspatung/, -еп закъснение,
verspeisen tr. изяждам.
verspekulieren refl* \.pшлп; излътеам ст (в смет¬
ките аи), прозя си криза смстаи; 2. зoттбзaм
'рез погрешиш 'п-kтпouшш: sich не /пт Börse
— провя лоши спckтпauиш иа Оорсето-
versperren tr: I. преграждам, препречвам (пъп):
629
verständigen
n—m diu Aussicht ~ сeтулим икм. тлс-аете; 2.
зоключзом (врата)’ 3. псч* шп—иирем« разреж-
дом (= spu—rnnI-
vinsciceun i’ tr; 1- проигравам» н пран- (пари на
комар): Kopf url Krag/n — проигравам всич¬
ко, каквото имам» живота '«; 2- прекарвам (вре¬
мето енj з «пра« спорт; П- int h туОя» н прсн*:
Um hast v/rscb/ie! загуби!; пран, свърши се '
тебе!; проигра зора си» 'ь-0oга '«!- роз-* Int
c—m vurspl/ie Hile« зaгтOшп съм нечие узожт-
нис» влиянието '« върху нещо; някои нс ми
обръща внимание; pari* cdj. verspiele: vcespI/it
sein а* нсс—риозен съм» тлс-ам не всичко кого
но игра; 6, (зс Осме) мисля само зе «тро-
Versc'iiitntil f. —1- ш—с—р!eзнeег- 2. зaлшсaнoе^‘
е игри (за дете).
vtuspieiiu— intri sem; vc-gclitn: Verspltier-sng/-
vursplneii* rcß- tr. 1. пран, (sich In ctm'. ~) пютъвом
(в uuслuj; er Heuuu sich geze In !-uei Idee
vursconnu; беше се -живял непълно з тая шл—и;
2. (с-п In ntm. ~) оплитам (икЕ’) като е паяжн-
но; 3- изпридом (вълна, коприна, синтетични
нишки),
virsclizii reß* разг* sich in" uim- А — сaпaлвaм сс
по ищ. (пран-).
versponnen adj, побъркан« чу-нозат« ексцтнтрН’
ч—н«-aсaлтиeaш.
verspotte— tr; пеенгресам (нат-)» поднгроеом ''
(с ИКЕ-« НО ШЩ’I-
Verspöttiinßy» -еп пe-i!гeoceшс; пюдитровке.
viusp—lebtn* I- tr; 1- (u—m ntm'- ~) оСсш-в-м (нам.
шш-): utm. nie HbndseC-ag« in 11/ Herl — по—’
ae-пceм оС—щеши—г; сп със стпскенс но ръко,
оо—шовам търж—спетно; ult vnte'tocCuz- -,
както обещах.. ., прен., er versprich'« etwas zm
werden нод-ждс— c« оС—шоса. че щс излезе
ш—ше ег -—го- sich auz-e« viel vrn ciw- — —'
очаквам много, очаквам много еп нш,« drs
vutepticCu «1111, Gule, ласо не пр-дс—ш-со
шише еo0ee:peзт’- с—п sonsI (сиЛас,- Sa, Blenn
vom Hlie/i le—uztet, golCuzn Burgn ~ еб-ща-
сам икм- какво лн нс. свалям икм- '3—'—.;] ос
нсо—то; Ich уигСп С-г sonst mcs ~! щс шмеш до
eсe‘oш» ш/ма го ’aистюeъn!; 2, рюзг- sich c—i-
ebl с—п - ловим дума нам-. сгодя сом сс зо нат.;
II. reß- казвам шщ. по погрешка, eбьркco‘-
Veгep—irHie п- —S- ~ 1- еосшонит: eiz ~ Cel-cn.
eruchun удържам« ис удържим еСсшоннт; 2 -
грешка шо сзнао (при говорено).
VersprccHer т. -s« ~ гe-шнe !сгoвee--a -ума»
греш)- при гювор-
Versprerlu—j / —сп оС—шония« сonъгзoн!я: Inutu
— голи, празни оо—шоння-
vi—sp-lngt; trr 1. прсн. рaспръс(к•)co’; восн.
vuts'ruzguu Tnipeun- SalCitnz откъснали ос ча¬
стта си вой')!« войници; 2, Wasser ~ тпonр--
Ся—ом« !срoсхюдco’ село зо пелис-ше (а .мар¬
куч).
verspritzen tr, refl* разпръсквам ('е), пръскам
(воОс. воя), пролив-ии (кръвта аи); ns Isi viel
Tbein letü—nt vnrscriuzu war/un за лозе е изпш-
'ино много мастшлю-
vcrsprorlc—irnäßue а^и кснц- както е оС—що-
ИЮ-
vursc—übte tr, пръскам fпрcпaрaтI» разпръсквам,
и-пръск-ом« пулeceuзшрoM’
vcTScUilii tr* 1- сoптшeaм (бъчва с чап)’ 2. техн.
вж. ec*nCun- Verspätung/.
verspüren tr* усещам« изпитвам» 'TRCГвузoм (умо¬
ра, плод, волка- желание): е!; mirecCIirCie
RüCtuz — изпитвам съ'тредание» трепвам 'е;
шсп. ш. почвам до отлол—язим» яде ми 'е: б.
ходи ми сс по итж-a-
vcrstaatllcHcn tr; одържавявам, нoцшeшaпuсирoм-
V^n^i^l^i^^tli^l^urg/» — одържавяване; шeпuoнoлH’
'0^!/. нецнюшализирашс-
vtrsiäCiiu— I- intr: у добивам градски облик; де-
она-.м грa-еao психиао« пегрожеонясам ''; ст
1,1 vnteUäCuutt пеграж-енил ''; II- п: пe!Дaвaм
гeoдеaн облна; погрожеенявам,.
Verstädterung / 1- урбонизираш—- 2. вж. vcT’
stäCuurz-
verstä!t1irber tr: отчуждава’ е ползи но градско
обшише; VerstadtlicHung/.
vtrsUäHlun tr: псч, ’—палнзирам- плокиром (мед¬
ии п—чолши фюр’oI. Ver-Stäbei п—у
Veretend т* —(cIe« — 1. разсъдък, интелект, у’«
расу‘: -ui vril/m« Uletni —е su-п непълно ' ум-
си 'ъм; lu; — vurliutnr загтбcа’ си уми- па;
HüiiCere Tür s-r - опасязоп сс —а ис загуби ума
си; c—r um du; ~ brirgnz подлуд/вом иат,: ich
Гние/ ihm i/hr — /igcuteul 'м/сох го зо пю—умтн«
за по-резСран; utw- gule ü/tr n—n — умът ми нс
пеСире нт-.:ра:пг /е siehi n-m dir — sliil! с умът
ми нс може да го пoС-e-; в, .можеш лн да рaс’
Сереш тааесо н—шо!; rinn Sinz und — Tide—
говоря 0—зс’!'пcuн« —ерезСрон! eoС>eти-pо?<г
говоря —и —рели — ши кипели: /и - Uonncz«.
пoт’]яcaм: 6. ceeзт’явo’ '', опомням сс: с-п
uIc/iT zu — /tizgi'z еризум/вем икт.: рсзи; сг
Heu nult Glück als — късметът му роботи пес—’
че, отколкото умът му; noct, Cut - kommt nie
Sun Jnlrcz е годините човек паумц/ва. 2, ос¬
мор. смисъл: Im ilec—'ilelc; - е истинския
смисъл; 3- Онсл* оатср- рaсС!рo-c': е— hat - tüt
P/utlu той eeсС!рe ел ко—С-
veusUCnciesgcmäß adj. рaсумe—-
Vcrstä«/^^^^ е шоп. )уфoлшниo.
Vitster!iemäßIg adj. рoзеъдъч—u.
V^rstaeSiseciseb е р-зсъ—ъчтн човек'. чес—а не
eeзсъдък'e-
vi—sUän!Igjit// I- eoзтмтн; разсъдлив; 2. рoсСрeн
(чес—а)-
vu—etänCIgin tr; rcß* 1. (е—е von lew,, üict пет. A)
— тзтдe’явo’ (нкт- за нш,)' съобш-сом (шкм
шш,); 2. rey?. рeсo!ee’— '— (зо шш-);3- (sich ü—it

Verständigkeit
630
eia, а —) спoрeзт’яcoм се (зо шш,): sie Uonricz
IciCe genug 0111,11« um sich zm — u —вомата
•зшотхе досп-пъчно немски» зо де с' разб-рот;
siel Intel Zclricn - рaсСнрa’— се със 'знаци;
uc/un .Suötizguz ie dir Lilunzg krzzicz mir uns
srbWci — перели смутения з кеС—ло мъчно
можахме да сс eeзСтрe’-
Verständigkell/« — рoсу’нeст« eoзсьдлнвeеT’
VeetitLäZibguzg/— 1. вж* vnteuäz!*guz; 2 роз-
ouрoтeпствe; споразумение, епoeoзт’яceш—: е¬
с Frage ent dui Wng Cut - lösen eoсe-нoce’
въпрос чрсз пeтгювee!; 3- тc-Дeмяca]т« съоС’
ше—ис-
Verstärebguresbestri-ung / стремеж към р-'’
O!рon—nстce’ ~*zetr11tnt е. -mltirl п средство
зо [взонмцо] рeсС!eoтcлсnco.
virsUänIlIcH cdj. резоиросм; пошитсш: 1rch1u'п—с-
но достъпен (език- автор)-- u—m еит. — тесЬпп
шзясшязам. оСясшясом нам- нш,- -е- /*1,11
Lärm Uenz man sich rbchl — meehen при соаъв
шум човек нс може —а си чуе прикeсaoтo; ит
sprich luisu. niet dori — говореше тихо, но ясно»
р-зорано.
Ve er t ändlichkeit f; — eoз0!рo-’e'т; понятност«
-eеnьпшoст.
Verständnis п, —scs. — 1- (- fü— ntm-I eoз0нрoнe
(за ШШ’): тс—т: — "ü— tue, für c—r eifbt-zgiz
мега —а разбере нш.- влизим нкм. з положени¬
ето; е— hie kein — Tüt MusiU гей нямо устс зо
музика- 2, ряОио eaз0uрancлствo. спoeaсумe-
ЦИС-
verseägdgtsiggig adj, 1. пълен ' рaсСиeoшe (по¬
глед» тс‘!вaoI; р-зоириш напълно дeСe-; '
дълбоко eaзСнeaшe (на нещата)-- 2. розг. съу¬
частнически.
verständnislos adj. лишен ел [всякакво] разби¬
ране- н—gют’изoщ: c-r Sache - gugunü—utstnHun
нямам eeзСнрoнc« усет за ищ.
— липса на разбиране,
verständnisvoll adj. пълен с разбиране (поглед);
съчувствен.
Verstandskasten т шеп* куфолницо (глава).
verseänkerg tr* грубо а'’^—/--^ езонизо’’
verstärken tr; rcß- 1. уae-пяcaм« подсилвам ('тс-
ие» пюзшuшяI; т--0-лязeм (апьдвj; 2* н rcß*
усил-ом (се). сaсunca‘ ('е)» н прсн- (караул,
гoeн!сeн» енергия« шалятент): е-е Zuii/il
libun ,*'1 verstärkt съмненията ми 'е у'и.ли-
ха- Cur Stu—m verstärkt/ sIcH буряте се усили; 3.
m reß- увеличавам (се) (капиталовложение):
vnrstärUtur Verkehr засилено улична деижсиис-
Verstärker in. -s. ~ рад- усилвател.
Verstäkeröhre/pad, усилвателна родиоломпа.
Verstärkung/, -en 1. восн. подкрепления pl*; 2.
вж. verstärken’
vers^tten tn, оатср. позволявам, разрешавам;
VeгsSäteung/.
verstäuben/iatr* s покривам се с прах, събирам
прах.
vi—stäubrn I. tr: 1. н intr: s разпръсквам (сс) (точ¬
ност. нpaхj; 2. тсхн. рeзпeeнвo‘« nулвeeuзu—
рам; ll- intr; s ряОио = vuretнnbin.
virsUäi—t adj. прашен« изпран—ш« потънал е прох
(книпи, вехтории); разг- отживял, eетaeиn
(иДаи. мироглед. зкскня); разг ^т Lorbeer от¬
минела слоеи-
ve—eUemrCгn tr. ,111 D еит. — наеихеам си (ръка,
кpaкj’ Vet^t^1^U^i^<^l^i^i^i^./.
vr—steuin tr; намествам (мовор, 6югcжj’ сме-
сс—ом (и pcзП'j (бс-сж. хоро)- Verstauung/-
vereticHun* tr 1- е—п Feduz — зaaeтпя‘« сoшивoм
кроя шо конен; 2, корт- s—c Irünip'c — изигра¬
вам козовете '!- 3. мат. Lärzer. Spurre - счуп-
вим копия (но турнир); 4, W/in — подпро—ям
-!—;.
Verstici п (и е)* —(nIe» —— 1. скривелншс» уС-жи-
щ—; восн*. сeсaдo; 2. криеница« жмичае (н-рс):
прсн. mit е—п — spielen итрия си но ae!eн!пa '
икт. (не съм макрек спрямо ии-*)*
vcrslCric; tr; rcß* (ntm- —) арии (Hm-); (sieb vor u—
е ~) крия се (от нкт-)« скривим (сс): dir Brief
hiitt sici /ulsei/п спСст/п SrirlZic; vcrsiccUi
писмото сс Сеше зaСтnano» сonурипe между
geтг! книжа; пран* sici linier Worten — думи¬
те ми служат» зо до прикрия -Ш-; прнСиг—ом
към прeсши фрази (за Да не издам истинско¬
то си мисъл. зс Оа не откажа неправо); търг
vuгetirUUi Rieitvuz скрити eтстec!; ,1'1
vutstnckt Heit/n спотойвам 'е; рсзг-: du ^^1
dbcb vor -le — ис мажеш да сс равниш с исто;
wie -гнисНе« uns nie ursutun LuIsturgun п*сЬи
zu — нямо да сс по'ремим ' нашите пестиже-
НШЯ-
Verste-ken п— —s» — = Verst/ci 2-
Verstlckspiel п aeucиuua, жмнчао« жуменке« н
прсн*
virsiCcii cdj. прикрит» сaтeeи« потосн» 'кри;; нар-.
сарнл—н (човск): ibn -гг Mensch потайник; /*«
—сг Blick сарнш—н потл—д.
Verstecklthetl/« — пршkрuгюег» еaритeст (иа чо¬
век).
viusl11cn*1 tr; reß, 1. рoс0нрoм въобще ('мисъл»
-ух» творба« нкт,)« схвощом: bist Sm vcrseindcn?
рoсСeo ли?- dcs isi von jut/U an v/rsUinSni! раз¬
брано» нали?!; етсеге нататък лозе се смита зо
eoсСeaню!; w/ni ich rncHu vcrseindcn babu... екю
добре съм (Ви) разбрал---- er versieh' luicbi гои
схваща лесно; enf’s liiln Ware — разбирам ют
едие -ума; u—m uim. zm — gule— н-мекс-м икм.
зо нш.- ловим нкм- -е разбере нш.; прен. knieun
SpcB ~ нс eoс0нрaм ат шета- in ibusen Dingen
vutstnHt er icieun SpcB е тии р-Салш зо нспо
-4’0 ш—та; с тия нешо пои нс се ш-гтee;
ClurmrUur« urica linsen Wat' vutstuHu icb riw.
in1n—us пюд 103a» под г-я g^fo eoсбиeoм —руЕЮ
нещо; търг, diu Pr/isc vu—stuHun stcH Z—cb Haus
п-ннn— се eaзСuean франко къщи; puлг.:
711,1111 s!c1! р—зСир— 'e!- фсм* !eh vutstubu
631
verstöpseln
Immur Bcnrlol» Kattofleln! хич ис «скем до те
разбери!; er —udut» wie er us versieb' гои товори,
както си 'ное; галаове му е акълът (глупав ст
с)- 2* чтcoм» рaсOuрeм: kö—n/n elcb liu Hörer
~? могат ли до мс eaсOcрeг« чуват ли мс добре
слтшaтcлиnc?- Ich kaentu vor Lä-m dein Wori —
порили шума не можах да разбера ниго дума;
3. refl- разбирам— сс (взаимно); 'пoeeстмяRa-
мс се: sieb nie u—m -е ciw. ~ разбираме се с нкт.
пю нщ-- sbci Hit c-m üict ctm. — разбираме 'е,
'пeрaзт‘ивaм- сс зе нщ.; 4, зиея; говоря, рoс“
Опрем: Russisch» Dumlsrh — eaсбuрeм ру''.»
иcм'k!f;poсг’ vcteiiЬst Sm kuln Duutsch?™i нем-
'кн» ос дума ис рoсСирoш ли?; 5. rcfl* tr. умея»
р-зСир-м» пoснaвa‘ (основно) (ОсОан локaяп-
Оадена специалност). мога —а Оорови (' ищ.):
sich enf utm- — разбирам ют нщ.: siel eul Sie
Rc'irilur von RinCHuzUgntä'un ~ умея -и по¬
правим ра-иеапораг/и: viel Miel/mcilU ~ рaс-
Снeам М—ОТО ос мептмелико- sie vuteUcCi zm
reden тя умее» знае да говори; фам. utm.« sein
Hcr/werk eus dcn Ettel/ — печен съм е ищ,»
рaс0ueoм си ог зонаяпо; -iss bl— spr/ebcn» и—
verstell siel dereuf 0'1-3! го да говори« гей
зно— как!; sich еп/ s-e Vortnil — гледам '«» зная
'и ннперт'а- фсм. sbcb си", Schwindel; ~ Сиво
М' да мс]тoеcaм; 6, розг. sich zu cim. — съгло-
с/зем се иа нщ,; скланям до напразя нш.
vurstinie*21. tr*; s—c Zull - гуО/ 'и времето е сто¬
ене« зъз ,.зисенс*‘ (pолггj; II. innn; Л резг. (зс
питие) /изветря-о» става блудкаво.
VersiCbin и* —s. — I- вж* v/TSl/hc; 1; 2, филоа,
тьп)твaшe« !шnceпecnaЦ!^•
VerstCHste /. —; VerstiHsUielrH in. —s. — фсм.
шап. пипе» акъл,
vtusiCbHtz I. tr; I- укрепвам (знО, мост, мроперна
конструкция), II- refl* 1. 'х—ошом се. вдървя¬
вам '—: Сет Ari, das G/i/nk bat sich vitetuift
ръката« стосота cr схване; 2* пран- сaтcърдяca
сс; споеи лcьeе; ict Wi!iteuer! Сег Asf-
eläz!*ecCcn hai sieh vutstui/' 'ъпреливоса но
cьсnaн!п!тc ';-]- пo—ccьeеo« пe-уnoe!no;
търп. dir GciCmarUe v/rse/IHl sich порнчшата
борси се сaтcьрдяca« лихвените прецени« сс
покачвот- 3- (sici сп" еит. А ~)прен- тпoрстcт-
вам (зо иш-): носпоявам (на нш.); зоинативом
сс; Vei—SiUffitiiij/
vitstiigie* re/l* 1. заблуждавам с' при кочван—»
обърквам пътеки при нс)oчcaнe (за ссзпиннсп-
kотepочj. пран. Um Нам /ich zu hoch vnrst*ugnz
амбициите лн '- пр—коесни; 2 - првн. (sich zu
ntm. ~) одързостявам сс —а ’.: er vctst-ug siel
zm Cut Bcini'iuzg. lass--- лой осн-с делим« —е
твърди» че.,.
vi—stiigi—n tt; предавам иа търг-
Versteigerung/, —сп търп ноддосаш-; публично
продан: Са, Haus kam znr — къшеси Ос оСяв—ио
за продажба шо търт-
verstetgern intr, s вкаменявом се, окаменявам:
versteinerte Muscheln вкаменени миди; прен*
wie versteinert dastiben стоя като вкаменен.
Versteineirung/ -en I. вкаменелост; 2. пран- вце¬
пененост'; 3. вкоменяване.
verstellbar cdj. подвижен, спъваем (койтоможе
Оа са нсглас^и^- Ос сс скъсява. удължава. амо-
ляво м нo0j;
vcrsIlilci tr, 1. ре'’—';-—’» премествам» нагла-
'язем: Sun Gürtel — oтптекoм или 'пятам ко¬
лен; фот* dic BlunCn ~ нагл-сяе-м Олсндага;
2, нереж-ом погрешно (книги); 3. препрсч-ем»
прегр-ж-ом (врата—- вхоД. път); 4« н rcfl- пре-
провим» престореам ('с)« прт'грува’ се: mit
vu—stulltnt Stliiu ' ne—nрoeeн« престорен глос-
s—r Sehi-Tt ~ преправям почерка '«-
VetrSl/Lengg/— 1» преструвка» престорс-осс;
прнтверство- 2, вжс* vursuulluz-
virstlppe— int s псопр* пeeвръшa‘ се на 'ссп;
Versteppune/-
vitetiui—n tr; 1. плещим данък (за нш,)« 2, обле¬
пим ' данък; Versteuerung/-
virsUlibin* intr: s разпилявам cc, рoспрье)ca’ cc
(прох, вo-aI; 2. превръщам сс е прих,
vcrstlcgc— adj. ск'ц-нпр!чен. nр—cс—л« -ксceoco-
тонпсн (възглед)-
VerstiiginnulU / бсз pl, с'спснnрнчнo]:n- -кспра—
затоипнюст« прсeс'лoет.
viusllmmtn tt* rcfl. 1, eoссneюГca’ ('') (пноно—
ци-\лкиj- nie vurstimntue Klivie— рaсслрю—нo
пиано« ein vursubniier Mbgez eoсеnee-ш (роз-
вален) стомах; 2, пран, разсъресам» раздра'’
вам« сaсигaм* über* ctm'. verstimm' sci; е лошо
носсроени— съм зо нш,« чуcстcтзa‘ сс обиден»
зос-гнот от нш,; diu Bötsu wer vutetin1t не
борсото имоше лош; шaеneoc—!С-
VeгsttmImtheUtr- — рaзеneeсиoел; рoзеnрeиеnвe-
Verstininmeg /, —'п 1. лошо наспротние: 2. eoс-
еneeиеnco (ио стоисх); 3, eaзспeешoсc (нс
ииепpу.мeнпj*
virsihckt	\*р)сззг. сaинancш; закюровял (прош-
ник): аеров: 2, с пожълтели место ол слога (бе-
льо, хартия— стори сннмкс)-
Verstocktheit/'упорство, зааорасялест« короен—
ИО-
vu—strHIrn ad). скрит (поглед), 'ариш—н« adv: сой’
но. кродешком« скришом: sich — näin—z пре’
кред-ом с',
vttstöbicnrrmnßir. viesihtiiieitu'ibsi adv, скрн’
шом. крадешком« лоГ—а-
virsInplt« tt: 1- сoпушcим (Oупkиj: сagрьслco‘
(канал, тръба): ,*11 D U-e Öhren — запушвам
'и ушитс; der SureßinvcuUci— -st vcrsio'iu дви¬
жението е за-ръ'теию; 2, мсд. utm- vuгetopZi нш.
сoп!чo« причинява сaпca; vurstop/e ,1*; имам
сoпc'-
Vers/i)pPanzg/ -ezi- - ист). ——), 2, вж. vursUrp’iz«
vitsUÖ'eu1e tr; сaпушвaм (с тапа).

verstorben
632
vt—s'O—ec; adj. умрял; пеке—ш: mein —tr Vetur
пекоИшн/с ми бешо-
Verst<Orbcnu(t) m, / -е» -е покойник« покойница.
virsiöui adj. объркаш (от уплаха). потрес—]« зо-
гуошл ума и думо.
VerstÖrthcIt J— — обърканост.
VersIoß т* -cs. —е 1. (— деди; ciw-) нарушснн—«
опуш—шн—« пeec!]—н!—: е*« — /еде; Cee Guecu/
нарушение но сo)oн; c-n — gigni die дииип Si'tun
begiliz нoeтнaco’ блaтoпeип!!чи-ce; 2,
свстр. кснц. -п - jerclen з-туС—-’ 'е,
virslOßue* I- tr; юлрнсаем. нсгeнca’« пропъждам»
нар, шалирвам (жено сиj- отказаем сс (ош сини
си): vor eilen versio/c; oneитнan от вснчкн;
Verstoßung/« II- inir: h (/c/cr utm- —) шoeушo-
сам- нo)ьeuяca’« нс съблю—овом (правило-
лшu(Нi)- Са, vuretößt деди; diu jite Slttu паве
]oртшoва добрите -рови» е пeoтиcнo но деб’
рис— нрави-
Verstößter(r) и» —п, —п пран- прокуд-ши)'; С-е ~п
„шсмшл/ьнедрапи“-
veгeUtГbin tr; атр* опо/нтвом« укрепявам ' ао'«
греди, Vers/гilung/-
vcrstrilrHie* I. iatr'- s (за вр>сио) минова» измш-
нозо. премина——: us ucr n—n lange Zeit vnrstri’
eii; беше uсмuнano« изтекло много врсмс- II.
tr, 1- сo’oсcaм (пукнатини, .малко Дупка в сто-
кс)- 2* uс’aзco’ (цялото масло, всичкия иар-
мелaOjг
viret—Гuin tr; 1. разпил/вем (сол. брашно)- С-/
BücCur ,1;/ über la, gereu Zinner verstreut
книгите гн са розпнл—ши из uяnaлa стаи; 2. рaс’
сейсом« рaспeъеca’: vcreuгc1tu Hüttnr роз-
пръ'ша;и колшОи-
vctsUtlriun tr rcß, I- юметоеом (се). сaплитo‘ ('])
(в мрежа); прсн- (е-й. sich In ctu- —-) сaпn!тoм
(нкг-« стСс си з HU’); оплитам: е—и in et;
Gce'—äcC — увличом нкт. з дълъг резгосор; sich
in Lügen» W-lursptücbu ~ оплитам сс е лъжи.
противоречия; in Sündn vureUrIcUu потънал е гре¬
хове; 2, die Walin ~ изплилам е'И'кета вълна;
3. rcß. обърквам плетката; V^j^-^l^i^^^l^i^izgj^
vctstudictre tr; 1. изразходвам (време, пapиj зо
учение- 'ь'unвoм (здравето си) ' учене; 2.
versUuCitrU побъркан ют много учене.
viuslüHeeir tr; юеokoтивaм» н прек*-’ пран* обе¬
зобразявам (пекат при съкращение): ebn vnr-
stümmultns Tuieg—amm осакатено (ош пощата)
г—neгрoмa; Vestümmn Геги g/-
vteslUHmcz inr s онемявам» зонсмисом« сoмль-
кзем; сoтльхвoм (nлcе: шум, музика).
versturzen tr: почиствам (при шсв) (подгъв, eъбI-
Versich т- -(nIs» —е опит (физически« химичес¬
ки» п'шхюпoтичc'кш» интерес-н» рискован, ус-
пcшcиI: c-И — mie cty.« üler uim. A mcch/e«
nnstullne прави» провеждам опит '« върху ищ.;
ns käme auH c-n ~ а— би триС-ало до се направи
опит» —а се епитомс- Str Sache Isi tz Sun —uz
seucUun /c/ilclez работило си естано е сгодни
на опито.
vc-sUrbt— tr*. rcß- I- u reß. опитвам (сс): vursuci.
r— cs juhu епипой» Д-ли е възможно; sein Glück«
Hili — опитвам шастн—то« късмети сн; wir
wallcr es mit Ile — ше опитам— c и—го (Ослм по
бива зо мази pcбoпиj; ще видим, как ще '—
погалим; siu vure1cltu es mit Güun пя епнто с
дoСee; sich. s—c Kräfte an ntw- D — епитсом си¬
лите 'и з нш,- sici ie Khmpon-u—ir — епитсом
стла композирам- sich ie c—m Betnt — опитвам
H/K-a—o професия; 2. опнг—им ио вкус» вкyе-
сом (яДене, пимив)- 3. ашмо tr: !с'тшaeaм: Са,
hulße. Scs Sci-cUsei — лоса зно'! до предизвик¬
ваш съдбОТО’
Versmrbs-, опитен« пребсн: V^n^1^1^<^1^!^1^<^1^1^<^n/.
VersUchtr т, —s. uзaтсигтл-
Versucha/testi-t / шoy'шo-исслтеecoт—лсaн ин¬
ститут; —Ir-ior ш метеор, сонда; епнт—ш Oa-
лен« и првн-: —FelS п опитно поле; -^gilänCi п
ядрен полигон- —Keilnenc— п н шсг. опитно
зайче: —■oljeki п прелм—т на опити; —person/
подопнтию лице« ' което се проа—ждет —аспс-
e!n‘e]n!« опити; —strzU ш изпитсоттл—ш
сс—шд; -rcbhe / серия ос опити; —•Station/опит¬
но станции; —,'—1'11 / uзnuтвoтen-ш тчoсnьк-
—Uier п опитно жнвотне-
vu—emcnswitsi adj. зе. кого опит: е—; — eneuullun
наспонявам икт. проСно на раОото-
Versüchung/« —еп н''^]—.]: вмв.л* Tülrc uns nicbt
In - нс иш въвеждай з нзкуш—нис-
vi—eü1u11 tr: остар. изцапвам» '-^—‘1..
versöhnen tr* остср* — vcrsöhnc«-
virsUHcZen intt: s 1. Слатя'ва’; превръщам се в
мочурище- затлач-ем се (за река)- 2- прен. про¬
падам» води безпътен живот: разг. Ciusn Nacht
Ist er wiulur versumpft тази нощ пак се е запил
някъде; Versumpfung/.
vcusürSb/ci refl, ^.сСНеи c-m« cim-) - - исвьршвoм
грях (спримо икт,« нщ.) пecгecнава‘: ,1'1 сп
Сет Seriell — прсгртшавам спрямо cсuae-
VerSüir/igirng/» — прстрсшсние« грях,
VersiUzlUenhell/« — 1. унес» eгnъ0eиoсг; 2. ули-
'ИИ.
versüße— tr, подслождом» м прен.; VersüßungJ-
Versziieu /сих,
vuriäZuli tr, пе'совим ламперии.
— 1 ле‘пер]и; 2. оСшиваис ' ла’-
п—рии-
vertagen tr* refl: отлагам (зассДание, кокпрес); Sie
Sitzung vu—tagte sich» murCu vcria/i зоссдани—’
то се отложи; търг—, оспор- ebn vertagter
WecHsue м——uтcn—uцa c настъпил. минал пе-
деж; просрочено менителница;
vertägdclg I.tr* ттби, пропилявем (вреиепо см.
перите см) ' иcснaчштcлии неща; II. rcfl.- пи¬
лея 'илите си, прапиливом животи '« (= sich
vnreinmcutn)-

633
vertragen
vertä—et— tr- ряДко пe-кaрeoм з гoиптвoи- (вре¬
мето см) (= du—cHUbnzur21)-
verläimt: [ве-] псч* обърни!
Vertinl/ung/,—мин. обеднивеи— иа руе-та«
vertäuen tr. мор. 1- привързвам, прикрепим кор—0
(към пристан); 2* вж. vuttc*un- V^r^lt^i^i^i^i^j/
vertamsrhbar adj* 'мен/см, рeсмeншм«
veriCusrncn tr 1- расмcняceм: Sie Rallen — резме-
иявеме си ролите; 2. 'меним по погрешка» ие-
зално (шапко, чадър. палто)- 3. сменим: SaZIc
eii Berlin — сменим Софии ' Берлин (премо-
амвам ав от С, и Б*).
Vertauschung/» -/— 1- смина (иаи-всчс по погреш¬
ка); 2. размяна-
vгttämeгnCrfcrHie» —faltigen tr. rc/l* увеличавам«
умножавам хиляда пъги-
vcrUc! [зе-] обърни!
verttb—Ce [ве-] cdj* снст* тръб-очсн» всртсОра-
л—Н-
VerUibra1i(eI [зс-] pl. зоол* тръОиочни жнсос-
ИШ-
vt-ttbetgin tr. rcfl. зашипасам (се) (и восн.
снopП;j- Срани ('eI« епОрашивом (пюсuuuI-
VerUiidlgir е. —s« — зашнпиик (в юр. апорт.).
Verteidigung/« -сп '0^;- (и юр,— спорт)- отбра¬
на (и воен-): Cun Fuird ie die — dränge; при-
нуждоеем неприятеля до мише към ютОрана-
VerlCIdlgmegs-’ сaш!ттu» eтСрaнuттn—ш: Vertui-
Cigirgsuaffc/
VertiI1igmnge/nn1agie pl отбранителни сьeрь’
ж—нни; —■nzetcIUгr pl. прuгoтoвптння за осСрИ’
ио: -Irlttng е сaеъпжuc-лнe тчaети- иа --не
спраша з oтСрaннтeпшнne 'или но пакт за ос-
брено; -IcrcbUsrCn/t / готовност зо отСрана-
—lünCzi, п ютOeaнuneл—ш съюз- -grün/ in юр.
есновонне ио зошнтага; -krieg ш опорашип-л-
на сеишо; —liebt / onСeoниneл]a линии;
-ic/reintn pl. юсОра—нс—лши мерки- —теСе/
зощнтно рсч (н юр)- —',(1—!//пп олетия« юр*
пн'‘-н- зошнта; -sten! е: utw. c—n ins ,1'/.;
привеждам иш-« —ат. е сь'тeин!т но отСрашо;
—ste/iunz/ восн. ecСeo]!n-лнa пoсипии;
-werkt pil- восн. oтСраш!T—nнu укрсплении;
-eustarC е съ'ла/нн— но отбро—И-
vi—triin tr* мор. 'икаса/м (корав) между ——— кос-
еи-
verietltn tt; rcfl* 1- eaспрeдeлим (сс): Ciu Poll—
/n*—cnmtnz vurtniluuz ,*11 über len Pietz поли¬
цаите сo—хa [eoзл!чшu] место на плошеда; utm'.
mii vuttuiltun Rrlluz 11,1— четем нщ, при рaс-
прсделеши рели; 2, (cim- се А» intur А. D —■)
розде-ам нщ,: Geld се diu Annen« nnier Си;
Armen - розеасам пори но бедните- 3, само
rcfl- разши'/ с' (оток- облаци).
Verillili- т. —s« — рaспecдeп!ттп (и тсхн*)*
Vertciler/dose/e?, eoзпecд-п!n-пнo куп«/; —«tt/
п рoзпрegeп!гeп]a снстсмо-
Vertillmeg /« — рoзпeegcп—ниe» eaзпрc--ляш-:
рaсдaвaш—-
vcrteuern tr, пескъп/зем« eс)ьпявa’; Ver-
iiuejrungj/
vu—tUuluet adj. -явол'К«» а-ски:рсзг. ein -сг Kerl!
голям дявол!, тюлим майстор! - —-sclaur дивon-
скш тeт-нo-
verilifei tr* rcfl, 1- .'';—-’» uсgьп0ocaм по-
дълбоко (ров. шахта); вдълОавам- шехн, ю—ъ—
лОизам (жлеб); part* vcrticll з-лъби-т» хлътнел»
в-идеи: vu—ii/lt guseCn-Itenc Sl/Ine -ълОекю гро-
вираии камъни; 2. (cim'. - - ,111 In utm. А —)
здълСачезам (ст). задълбочавам (се); утлъСя—
вам: sich In eie Buch - -лълОачевим се е кинто-
S—U Kcrrinlssc — зo-ьл0oчaвa’ зионнито '«;
3- муз. Cus Ist Cur vuri*ufuc Hcibu Toe zu C -o
С—мюл е пониженото ' полутон до.
VerfjeHtbttI/прси- задълбоче-ост« едълбочеиост«
уЕлъбеносг-
Vertiefung/« —un 1. вдлъбнатино» па-нно« gon!н-
ко. ямички; 2- вж- VertiefiCebt« vuri-c/c«’
vi—ttr—re intr s есаетива’« сaпрuпuчвo‘ не жи¬
вотно« на 'ког» но звяр: ui; vitt-eri/r №/1,11
'оприличил —е звяр« жесток човек; зоприли-
чал ио жнветне« сoгьпял 'овса-
Vertiertle!' / — oеaeтяпюеn’
viuIbkCi [се—] ndj. елв—с—н, ceeтнкaп—н-
VertliCIi [се-]/ -плют* eTc-L'HO« в—ртиаг1л(о).
Vertiuäiktits [ве-] ш сстр. всртнкол-
Verlbio [в—-] п- т, —s» -S [висок] скрин ' укeoс-шa
горшо чест.
vcrtllgcn tr- 1- уиищюжовам» uслрe0вoм (порози-
ти)-: 2. разг. ислaпco‘« нзиждом» „тш!шoжa-
зам“ (хpикоj; Vertilgung/
vertippt« refl. tr; рози 1 пра-и грешка, юOв»eacaм
при писан— ио пишеща маши—-: ins Ware ist
vertippe думата е сбъркано« 2, прави погрешно
—его—ао» обърквам (ши пето « пo--I-
vu—UöbarUre tt: рсзп* нoп—eдашcа’.
viuIöbt— I- intr* s '-.лъхс-м» премншавам fOтря)-
II- /г прсаареом е лудории diu Kin/ur Haben
Cur /ereez Tag d—inßcz vcrtobi е-паса лудува¬
ха целия д—н вънаа-
virtnrin tt: пиши музика (нс* към стихотворе¬
ние. текат).
viuiÖncn iatr: s (зо to]) заглъхвам. зaмueaм-
Verth—cr ш- —,. — ряОио композитор.
VettherJng, / —сп yrx ae’пeснпни; композира’
ие,
VertOnung2/ -сп иор. аарпеграфсаю нсeoрoж—-
—ШС-
vcr'—bcit ndj. ризи 1, 'оплетен« оплетен- сложен;
с-е -е Sprach/! сaпn-n-ш (пpуOeнj- опок сзиа!-
2. шcпe!иnтш; опак: с-с ~' At—c*u! опако роСо’
те!
VertrbrUiiiit/ — ризи сaпJЛ—т'шeст« сложност-
Vert-Cg м— —(u)s« —е дoгecee» контракт; пиат: s-n
Ver'flirllszgcii 1^ c—i — zncCUoinuz из-
пълиивам еeгeeeeн!n— си з-дължеш/ти« -си' —
съглосно догевюре-
vu—t—1/се* I.r/: 1- понасям (игшиае- жспс- стуД) -

634
verträglich
suie Megez \-crträge Sc.s nicht стомахът му и' го
noшaсяГn/х'f/ new,. c—r riebt - könzur не мото
до понасям« да търпи шш . икт-- paзГ'; der кси—
c-z Putt - лей може до —;'н. —е пeшaея« име
широк гръб; Ur, Ue«; der zulnic nlcli - - кой
може —а нзтърпн тааеса ш—що!; от желязо до
си. пак нс можеш —а издържиш- 2. ряДко ib-
иосвам (Орехи, обущо): 3. ряДко отнесим; II-
re/l* 1- (,*11 nie c—m —) погождом сс (е иа.’)-
ееeСряca’ се (с икт.); прен- las vcrlrägU sieb
zielt eii s-e übrigen Are-cЬtuz лази ит е е хар¬
мония, е з eасeeз ' дртгнтc му схсошошни;
Ciuece Grü; und /*/,1, Bicu — sici nicli neco
зел-шо и лоса синьо нс сп описа;; 2, оатср-
дoгocoeя’ се (е икт.)
vt—I—ägIlcH adj, дoгecюecш (споразумение- отно¬
шения). по —ютесер-
veritä/ibcb ndj. 1. 'гeвoe-ш« сговорчив. сговер-
п!в; 2- прен- съвместим- 3, пон;'нм: Clcscs
Gcrlrhi isi siiwit ~ сова идеш— е тежка, трудно
смнлитмо-
Vert—ägl-rHkcit /- — егocoeпиce'т. егoвeeчивoст-
Vertrags. - дoгeвee-ш. на» по договора: Verltcge-
bze'türCu pl-, VcrtragsutUurCu f,
VerUtägerceerHI1es m 'ключсин— но договор;
—IrirC in нарушение« неизпълнени— иа дого¬
вор: -/гücЬigi(—I ш нарушител иа договор;
етeaнo« -—изпълнило договор.
vr—UtngscHIirBrnC ad), еютecaeяш сс ('TрaиoI-
Ver(tägsrЬ1IißinCu(—I mf —е. —п юр* -югевори-
що 'тeaua« съ-огеворитсл« контрагент’
vt—U—llgsgrnäß adj. = vurircgsmäß*g-
Veгt—äge/gгttrЬU а aр0нтeoж—ш съд (в ГДР);
-iCrbti p/. geгoвaeящи се сили» държови.
veriulgsmäßig adj. по. съгласно догеворо; дето-
аортн-
VeriirägSrcchl/i договори; право- -st—alt / оО—з-
щ—тснш— за ш—шзпълнснис ио дюгоеер» неустой¬
ка» аонвснциенална глоба; - Verte Jzunggfиарт-
шснис иа дотовюр; —Veucflicbeu—g / логавор-
но зo-ъпж—н«c-
vi—UtCgsaICtIg adj* пратисодоговор—и.
veriubitn I. imr h 1. (c—n, c—r Scelc ~) имам go-
вceш- (е —кт.» в нш.)» зирсам (нам,, е иш-)- 2.
(еи" е—п —) упа—асам се, ослои/м 'е: enf suie
Glüci - раз'.™’ не шасти—то '«- II. (u-e utm.
дeв-eяco‘» поверявам (икм, нщ-)-
Ver1t—Curn л» -,» — (- zu eim.» zm c-n) доверие (е
ищ.» и)T-I» вира; упюсеишс: е-н - schenke; оке'-
вам икм. -оверше; jeiind« cim'. urmucUu — ни¬
кои, ищ. вдъхва -озершс; u—e bis — ziele— спо¬
делям [по- 'скрет] ищ. ' аат-- довсризом икм.
ИШ-- nin Wrru ie - - in - g/scet казано между
нос; im — aul Ihn c тпeзаниe иа —сто; ^11 — tn»
eu" c-n sutzne осланим 'е. уповавам се иа нкт.;
zu n—m» ctm. — Hassen -оОизам доверие з —кг.,
ищ.- никои» ищ. спечелва доверието ми; Urs
PctIciunU scTicH du— Regierung sein — ans пор-
пa’—штьc глaетва —острие шо пeac!т-пствone;
ciw. voll — bng-nrnz сaпoчcaм нщ. ' пълно упО’
сашн—; - irwleUcnd будещ еос—рнт: liu Siele
siubt nlcli seit — uruuckuzC aus ea0oтaтa И'
с—ъхва —евтрит. изтn—ж—a доспа съмнително.
vtrUrburr! pari*. adj. и: доверчив-
Verttäuins/c—stImmmeg / полне* гласуваше но
доверие; —rrei т щатен [доверен] лекар (ко
(фирма, осигурително Дружество н поО-);
-beavtls ш дeaaзoт-пстco« пeисшoa но дес-рие;
—Irnch ш спeупeтee0o ' девернт; —НтцдС по¬
лип- cьпeo' шо доверие- —пеип е. pl. —ег до-
сереше лице; -pheUtn е = -stullung; ~sacCe/1-
съпре' ио —езсрие; 2. eo0eтo» исисaвaшa —о-
ссрсш човек.
vertulutekssilbg adj. доверчив» л—кювсрти-
Ver1treuгneei1IgkгIt / дос—рчнсест. пcaoc—ри—;
—Steilung/певернпсл-ш. отговорен погсТелс-
ло в търговия, рмконеиj; пов—рит-лно» ОЛГО’
ворна длъжно';.
vcrianutnsvoli ndj. изпълнен с ge—трнт« упово—
ии'; еoвeeч!в.
Vert—Cminevhtum [co-J п полип, гласуване« вол
ио доверие-
verU—Cutnsaü—Ctg ndj, дeетe-н зо дeв-eн-«
verU—euirr tr- sein Leier — пр—аервом живели '«
е скръб, е н'редо'Т-
vcrU—CuItrH ad). I. поверителен: ,111—1 — строго
поверително; 2, шилим——« за-ушсвсш» приит—л-
')«-
Vertraulichkeit/ —сп интимност- ф-милиериост:
sbcb -еп gustcttun« Hureusrubmur пюсвoливaм си
фамилшариюстш« интнмностш-
veriuäumi— tr* пр-кaeвoм '» е мечти feecмe).
vert—äiiU adj. сa’тчnoн« ’eчтaтcпeн: ebn —t,
Städtchen зоСровешо от врем—то тра-чс» сaдря-
моле« н—шшч—о разположено традч—-
VerträumtHcit	мc'тancпиюсnг.
vtri-äut adj* 1- интимен- близък (приятел): mie
е-е сп" —сн Fu/u ln—nn« vnrkubrun живеем с
икт. като близки приятели; —uz Umgang mit u—
н Hiben« etiug/r —ружа« оОщувом c нкг- като
интимен приит—л; 2. добре зепюзиот« 'викнел:
sieb mit uiy. — meehu— сaпoзнoвoм се ' ищ.;
вииксом з иш.- свнквам с нш.- nie utm. — sein
ищ, ми е —еСрс позиото« позиовам нщ. етСлИ’
зо- CI/sc Lbider sind mir suie "rübcster Jugend —
eтeaеьл съм c лези пс'иш; 3. лов* исплашлив
(Дивеч).
V^eU^ränte(r) т, —п» —п интимен приятел, доверен
човек« деверсие nиue-
Vee—trämincil /— 1. интимносп« близост; 2. зо—
ПО'—-;.';-.
vetlrli/ce* tr* 1. изгонвам« шсnъж—oм. прогон¬
вам, пропъждам- пран* рoскoрвам: е-е aus Sun
Lande — изгонвам —ат. от страната- u—e von
Hcus mnl HoH — изпъждам нкг- от —ома, от чиф¬
лика му- прсн*: Wcbn vurutuIlu Sie Sargc« зина-
635
verurteilen
те пропъждо грижите; Fbeler« H1etcz»
ScHnicInn - eaсkaрвoм тре'ка» кашлица» хре¬
ма; sicb D, n—n Str Z/ie nie cim- - са0oвлязам»
рaсвnuчaм '—Се '«» нкт.» убивам времето с —ш,-
sicb Sun Hnngu—» Sun Durst — сoльтROM .леле»
жаждото си; sicb Sun SeHJa" ~ прегонзем съни
'«; 2. Wa—un - пласиром« пролазим 'тока (ис
Дробно); разпростр-нивем (книги» вc'тниuи»
филми); 3- жнв, Fä—lun — eoзмивaм боите;
^^t^1triI—ueg/^
veri-tila- adj. 1. които може —е се поддърже«
зa'cьпвo« да сс защити« приемлив« сomиnи’:
Cbrse Arsleht isi ntcHu ~ теса мнение и— можс
—а се поддържа- 2- —е Seehun юр- сaм—етимш
вещи-
vcriritin* tr; 1, замсстсом (икт- е служ5aI: /-и
großer Sie!« vu—tret die Sicllu Uns ^,'1/, един
телим камък служеше за месо» Vaterst/iln а— с-
н — съм нам. но мя'сете ие боти; 2. представ¬
лявам (фирма, атронс)’ сo'тьпвoм« сoщищa-
сам» поддържам (нечии интерсаи- кауза, мио-
иис): е—е Meinung ~ застъпвам« поддържам
мнение; ,—r Serie snl—eu ~ сaшшшaca’ сам кау¬
зите си» ншттр-'нтс 'и- е—е Ptrfueeut — заемем
прoфcстрa- C*usns Fach ist lu! urs richt — тоя
специалност ис е сoстьптшa у иа'; 3. sich D
Cur Fuß - ио—яхвом сн» uс)ьnчвaм си крика- 4.
разг* sich D ibn Füße — пoeaстьпкeaм сс; 5. c-m
Cur Weg — прспрече-м нам, пъти» изпртчсам
сс икм. на пъти- 6, исиeсea’« похабявам» из-
)eucиco’ 05^-: рсзп. Ciu Kiz!iterC1ni
vurttuUuz Cebun не съм вече д—пе; 7, е—е Spur»
Ces Guts — з-пъпа-ам 'л—go; «зтъпквам треса:
с-п PZ1C — eoсвaли’ пътсаа от ходене-
Vertritt— in, -s. — 1- зa’-еnш!a (в служба н поО );
2. пe-Д'naвит-л (н тър)г)- застъпник» сaш«n-
ИШК-
Vertrttung/ —сп 1. сa’тет!!'eсnвo. сoмcствoн-:
I— — (преД поДпиа) като сa’—стш!a. сa---; из’
пълш/ваш —лъж—еспла; in — jds- еи е—т Sitzung
tu-lniCnuz учaстcтca’ з сoс—дaшиe )'-тю нечий
замс'тник; 2, пeтдстacнт—пствe (и търг-); 3-
вж. vcrirci/z.	‘
vi—ttitгlzgem•iiei adv: 1. като сa‘1тсnник« по '0-
‘(-ссши''';-;; 2, като пр-деnoвJlтcп.
Vertrieb in, —(uIs« -е търг, плaснeaнc« пласмент«
предажСо ио дребно; eaспрeетрaнcниc (де кни¬
ги- филми, вестници)-
VerttIгbieг(tI m,f, -е. -п !'.;]]—« прогонен.
VertttteerleiUt— ш търг, тпeoc!nтп иа отдел
„пласмент“; —rtcCU п прове ио продажби ио
дребно- —,11.-1 / търг - могозин-
verU—Iimin tr; 1- мор* измествам погрешна дн—
ф-р-нса но кюреО; 2, ризи, нancegaшвa‘.
verU—Inkiz* tr. прюписом (псрн, нмот).
vertrocknen intr: х изсъхвам, пресъхвам: првн.
ein vurUrocknu'ue Gru-sureusicbt изсъхнелю стар’
ческо ли—с; nie vurttrrUrn'it GiinCttc— сaкoе-
теиил» сух учен; V^tttthckemeg/.
vertuÖluln tr- разг. 1- пропшливем (времето аи);
2. загубеем« посявам нщ.; 3. остср- пролазим
иа дребно» ио вехто; Vertrödelung/.
vertrösten tr- refl* (c-e im" ctw. A И утешавам«
залъгвам (икт-I c оОсщаиши« c на-сж-и: n—n cif
scrUu— ~ утсшозем« сoльтeoм нкп. c оОещонии»
надежди» давам нам- но-сж-о; VertuÖstre//.
vrrlthttiln ian: s разг. изкуфизам» изглупизем»
изветряеом.
vcrtrUstc« {-труст-, —тръст— (свстр- само та^о^^}
tr- оО—дннявом е тръст; oСрoзтвaм тръст; Ver-
1—1,11—1/-
Vertuer е, -s. — пeaхeсник-
viriniriseh, virlülien cdj. резточител—и» прахо'-
НИ''''!.
vertUe* tr* 1- преха'—ам« пнлси (пари, вг>eнej; 2.
оатср. вьeшa« нсcьршca’ (= tun)’
vitUUscHre tr; потул-ом; рсзп. зомозвам (нечия
-решис, постъпка— иepc0иoсмj: Ver-ürchunz/
verüliie tr: (c—n cty. —) сърди сс (нам. зо на );
докачам се (ос нш-)-
ve-übte tr; uзcьeшco’ (престъплени—. крожСи«
зneдcяшии« жестокости): cr Cat ecChr mczcCus
verübt доспи лошн ш-ш- е извършил’
virUiUtn tt* разг. вземам (н)т-I -а подбив» мой’
топи '— (' нкГ’I« подмятам (нкг.).
virü—ibte— tr о0сзч'стисам« oпeсeeяcaм: Verl—’
гСгигд/-
vitUeitnigin tri- 1- роз—дишиса’« снасям раздор;
2, rcfl, екaeвaм сс; Veruneinigung/-
vitUefclIen inti: s швтщ. = vntizglücUcz.
vcrUngllmpfcn tr очерним« юп—л—исом» зосягам
нечия чест; VenUzglitnpPa i—gf
vcrUnglückte iatr s I, пeтcьeпяcaм -зnюnonткa;
загиеем при злополуки: mii- aul - dir E-scnbeCn«
mie dem Auto - пострада-’ при ж-п-сeпътнa
)anaстeoфa. катастрофирам ' автомобил; 2,
ризи. пe—тьрпяco’ неуспех: ein vcrne/iückicr
Versuch. A1e’lng злополучен опис, 1'^;^.
Verü—gIüiUtt(u) т- —п, -п посср-дол (enзлeпeлт-
koI.
verUzUrentrr inin* х Стрeнясвo‘: VeriUnkreuUung
vitlnrilzigin tt- зомъфсивим (воОм, възОух, об¬
ществени место)’ 'Verimnti-n-guzg /-
vu—UnsirHitz tr, проси несигурен, рaс)on—Сaca’
vt-lnstel't« tt; eбтсoСрoсиco’: '—тро/в-шм (по-
апройко- лица); Verйzs/ul1eung/.
vr—Uzt—епип и: спoтпonр—Сиcoм (пари, зо^ло^г^^.
Verünttiuueg/« —сп зпoтпoneтбo (но пари*, зшлоои).
virm—ebiTtn tt; зогрозивам; Ver-Un/eer-mg/
verl—sbcht; tt* причинизи’. пр—еизсиазом;
съсдaeo‘ (cртешoети« и—oee); VerllrsacCiiinrgi/
VeriUrseciie ш* —s. - кснц. прнчнннстл«
ve—UrtriIrz tr; (c-z zu ciu ~) осъждам (ко зат¬
вор, смърт): прен jds VerCeii/n - осъждам
нечие държание« cim, ist zue Sch/Il/ni vu—uric-il

636
verü/ce
шш- е осъдено ша ш—тепcх« шо пропел-не. пре¬
селиш—; V'eetiiTclber пцу.
verüzen tt* розг- зaнaеим нас
Vervc [ссрс(с)]у- — замах« вьogтш—зncи!c; cum.
mit - tu; върши НШ- 'ъс сaмaX’
vcrvlilfiebii tt: rcß. умножавам» уееличавом ('])
(и мст): die Prolukiio; lat ,*11 vcrvlc-faili
пeeнззoдеccono се е увеличило многократно-
V? rvjilLabC titigg/ — умножение; уc-пuч-H!c (па
производство)
vervielfältigen tr; rcß, умножавам« рaс‘шoжoвo‘
(омпечотвам в много екземпляри)-
V^iiv'i^IlHäJ^lUigt— т- —s« - тсхн. циклостил, х—ксег-
р-ф« шопнрегроф.
VervitUe/neUgung/I- тмнeжтниe; 2, рaсмнoжтннe
(и на циклостил)*
VeгvieU1lir1igungsSapparct е техн* х-кcoгeoф»
нoпиeoгрaф- -/nhi/v/eaa. миюжит'Л.
verviir/nrlu« tr; reß, учттcoeяeo’ fссI-
vetvhllihmmntn tr; rcß. тсъcьeш'шеnвузo’ (по¬
знания, машина- уред). sich in utm. D — уеъвь-
eшc-'cвтвo‘ сс в шщ,: Vervch-kominm;/.
ve—v<Ol1stänCIgin tr —опитам» попълвам. комлек-
ттзo’ (ебир)a)-
ve—uCcHtn tt* прсаорсом буден (една -ош)- пре¬
карвам з Сдснис-
viuwlelsce* I. innn* s 1, ерaствaм« н прен*: вот.
diu Ku-ei-lälic— sind lituizcziit vntwccЬeur
п!сnч—тono не чешките се ерaешoт!; лooл* mit
vcraerCs/nen Z/Cun със 'ро'нолн пръсти- пран,
cr -,е mit s-n Ali — лой е ср-снел със службите
си; 2. еброство» пюарн—o се ' рослнлслн;'т: mit
Gras« UekrciU« Mors vcryncisc; обрасъл c сре¬
са, бурени» мъх; 3- заростса feaнo); 4. ро'то
нтпeac!Л]O. uскрнcязo’ се: Scs Kind Isi
vutwccneur —тстсе е гъeбoвo» изкривено- 5.
рсзп* das verwächst sicb лови (този недъг) ще
се изправи« ще се поправи ' времето- тосо ще
му мине» като пора'ие; II- tt; Kleider» ScHuCc —
смалявот ми дрехи» обувки (защото расти).
Vetnväch1urlzer
virulrht adj* ш--eспап (виО), умерен ют б—тнис
(Очиj*
verwackeln tr. фам* нoттпco‘« нап—рдашвам-
verwackelt cdj* paлг: Cin AuaecHnn Ist - 'иимко-
то е мръднала-
verwCgen rcß* оамор* (sich е—т Sarbc G —) едър-
сoстявaм сс (Оа направя нщ*)*
Verwägung/претегляне (на аmoкaj;
vcrwäHIci reß. 'трсшавом при набирането иа те-
л—фаштн нe’ee-
Verwahr /и» -S« —: utm- In — ncleer» ecbun взе¬
мам, давам ищ. иа съхранснис-
verwahren I. tr: съхре—ивом, noси: дп' vnrwcntU
добре запасeию- П. rcß. (sicb дедии uiw. ~) Ора¬
ни сс (ср—шу иш-)« протестирам: sicb д/дс—
Verdächtigungen — отхвърлим пю-oсрeи«и« Ора¬
ни сс срешу» прюпе'тирам против пю-озрсниИ’
Verwahret ш- -S« ~ пазител- ток. държател (на
Депозит)-
vcraCH—loeie I. inlt: s 'савом рoзптс—ат» невъзпи¬
тан (Осше. младеж); дюбнсам заштмарсн -н-
(стопскаево- -роДииСг)- сoпусnивaм; Ii- tr: '--
ш—морявом- nd), pari. vutwbЬtIreU зошсмортш
(Осее; ираДинее)- изпт'иaт« бeсприсюрcн (Oeтej;
запустил (гриОика, спoпaнсмвoj; Verwahr¬
losung /
Verwahrscn е* —s« — остср. cim. ie — иеНтеи
сземам иш, иа съхранение; c—n In — псНнее
задържам, aрeеcтзoм нкт.
Verwahrung/, —1- протест: ecjcz ciw- - ubzi/jen
oтхвьeпям шш ; браня се ср-шу -Ш-- претсс-
n!eo’ прели— нш-; юр, gige— ein UrtuIl —
c-nlugun обжалвам присъда; 2. съхранение; 3.
заеържаш-» ерсст: u—e In ~ n/Cm/n з-държ-м
икг по- етрoжa-
Verwähruzgsvert—cg ш юр. -оговер за съхране¬
ние (но всщн)*
vu—aCIein inir s оснропявом« н првк.: ebn v/rmals-
ics Do—f обезлюдено стла. rin vu—mcIe'ut Thron
eеиeoтяп» езакоипеш трон; VerwaUisti«/.
ve—ulikti tr: рсзг. напспвам» шoчeезoм (набивай).
vcruälirn tr; тпрoвливaм« ag’нш!стр!eoм: /*—
Amt — сac-ждaм служби; ein Gut — управлявам
ИМС—НС-
Verwalter т. -s« — тпрoв!тeл» ръководител» ад-
миии'neonoр-
Verwältueg/« -uz 1- aд‘ишистрouuи» тпрacп——!e:
ut Isi Ie Сег — tätig той роботи е управлението»
з eдминисnрouuитo; 2, управление« сaccжgaшc
(нс имот. имение)- грижа зо нш.
Verwäleungs. . --‘инистратиеен: Verwaltungs-
epcaeit т*
Verwältmegs/akt е юр* одминн'сратизен икт;
-1uesrЬmse е управително пяло; -färb п ад¬
министративни науки pl-- —тисС' п админист¬
ративно проза; —st-ifve-'iH-ii п юр* едмини-
сneoт!cнo н-казанис; —-Zwangsverfahren п юр*
oдмuнистeатuвна принуда-
vutuameгe tr; фон. и-трупе-м« иaжтлeoм-
vitaendcl— tr. rcß. neeeбeaзязaм» и прек*; про¬
меням (и тсатр,); (in, zu utm- превръщам
(ие, е нщ.) (н мним-- мст-); трaнефoрмнрaм-
мепомерфезирам; преобрази-ем: Z/us vntyce-
lul'u sich Ie c-n Siir— Зсзс се превърна з бик;
тестр* Sie BüC—c vu—mcndulu sich сцената сс
промени; des ganz/ Lcel Isi wbc vu—manlult uя-
naтa страна е [сякаш] преобразен—.
Veгwägdlngg / —еп пecoбрoзивo—c» преобръща¬
не (и мип*); преобразуване, трансформации (м
физиологическа); премина (и пвамр.); пре¬
връщане (т мaТ'j; 6мол-— медг метаморфоза;
рел- пeeoсьщe'твпe—«e-
Verwändlungskünstler е зид илюзиои]''; (в кс-
вapej;
verwandt cdj, ро-стзс—« близък» ро-ии——; сро-
637
verwClken
де— (вещества- растения, явления- eлuцu—
Души. чувапва. убеждения): yb— sinl mtuuln-
еи/пт ~ —ие 'мс род—ш—U-
Verwändte(r) т. -п» —п род—ино; 'родник: er Isi
null -г« ubn ~т vrn nie лей ми е рол—шиа» 'рол-
иик; ute wn1ulämüieur ~г -елечеи рюд—шиа-
Verwandtschaff/, -пи 1. род—ш—стею» родство; 2.
роднините (събирателно) pl.: Sie geize ~ wi¬
ll всички родинии» целият ни ре- беше там-
3- сре-ство (но езици, убежДвния, Оушн)*
verwandtschaftlich adj. роднински.
Verwandtechaftssbezelchhrug/означение, наи¬
менование но роднинството; -grad е степен,
пояс на родство.
verwärze adj. разг. пълен с дървеници (стая,
къща).
vi—аГгпсе tt* пр—дупрсжеизом-
Verwäritung/, —еп прсдупрежденис: gubüHtin’
pHlicCtigu — предупредителна глобе.
vi—aCrtin tr: s—n Zuti — губи време е чаконс.
virubsrbti cdj* 1. избелил от прано (рокля. рнза);
2* рaсмит (цвят. Дcаанj- е-е -тIrscЬrIft uсбnc--
—ил надпи'- З.рсзг. розво-иен, мъгляв« -—4'—-
(схващано, тълкуване): ubn —ег CHiriklue н—е-
прелслеи« шотков, незиачит-лен« 0—зличеи хе-
ракт—р-
viraässetn tr* рез—ол—исом« и прен. (супа« вино«
учение)- пран, опошл/зом: Ces AktinnUcpItel ~
понижавом 'тoйшeеnтo иа окцннпс чрсз уст-
личоваше на копнтела; рсзи. so е—е vurwrseurti
Brühe! помии! (за лош бульон), токаво р-з—о—’
цена!- Verwässerung» Veraäsrung/.
virwlice* (и аилан) tr- 1- изпъаасо’ (прсжОа);
2, пeтппиnaм« спъкасам« сплитам: /ае-
MuioCIc; ,-«1 n-tuizezlit vcrmoic; —ст меле’
дни се преплитат; in Ciu Erzälinng sinl kluinu
LiuCur v/rmo-c« е разказа 'а -плетеш« малки
пссии-
vitwicHsiln tr; (eins mit Cum ezdute —) cс—мa’
едно в’—етo друго (по по-рошис)— смесвам«
бъркам (Ове нощи, лица), обърквам (оОко а
Opупoj- Cm vu—mncHeuIst nbeb mit m-r Sciwnsier
ти мс бъркаш, месиш със с—етea ми, ти ни
бъркаш; icb Cr/u Sic mit c-n Bekr—zic—
vcrwceiscii взех Ви за друг пeсиaт» припознах
сс; wir Ccbur unsuru Hüte vnryucCsult смених’
мс си (по noпpeшkaj шапките; sie s/ien sich
zue VcrwecHseln äin-ici пoeазuт-пшo си при¬
личат (на можеш Ос пи сбъркаш); шег. mein
und Srin - имам обичай до пипам, кралл«!— съм;
рсзг. Sic — mrhi С-п Bcgt-’fn! Вие, май» обърква¬
те па—яти/са? (мой, но сте с всичкия си);
vcuwicisic« vutmeebsic ias BäliulcIz ,'*11111
играем но „ножици“ (Детска мира)— н прек.,
Veruechslung/.
vcrwCgc— adj. безогледно дързь) (човек); -ръз—
иевсш. рискован (начинание):рсзп, lu sielst ~
aus! много —кстровогацссн изглеждаш!
Vermeggniinll/, —сп [безогледна« бeсeaзсъе]a]
'мcnю'т, дързост» дръснoвcиoст- рискован осп.
verwegegtlich adj. остср* = vu—mcgue«
verwlheg I. tr* (зс вятър) разсейвам (oвлшцmj-
ютиа'им» отвивам- 2. (за вятър, виелица) зас¬
пивам съ' снят» преспи» писък (улици, пъти¬
ща); иезивом (^пяи): vcruclic Spu—ue '-34—«»
сeсuпа—ш ат зитъри слели; In ScHnnnetu—m sied
din StrnBnn vcrmcbt еислицата e сaтртпaпa улн-
№1— c преспи; II. intr* s пран. Wo—tu — min Sprcu
Ie WInCu —умит— биват отвсиин като прох»
плява ют вятьрo- Cut Scinuc vu—muht вятърът
—осива 'нега на пр—'пш; Verwehung/.
vieulltte tr- (u—m eiw. ~) отказвам» сaбрouиcaм
(нкм. иш.); Орани: wct vnrwubtU ns Sir zu trtnknn
кой ти сoбрa—иce до писш.
vinwCichlbebcz tt: refl, нзн—жви’ ('е). ре'™—'——’
('—); Verye/iCHlchrimeij/
viraeicCbieCiic—i// 1- !сиcжcи« рaсглeзcи; 2- мс—
ктшoв-
vitailgirn tr, (c-m utw. ~) отказвам« не еози’
(нкм. шщ.): u—m Sun Gcirrsam — отказвам до сс
пе-чишивом нам,- die Trup'/z Heb/n Sun D-uneu
v/uwu-jett частите аскезохо до '— подчншявоп;
AnzcCmu vcrw/bic—1 алкозво —а приеме пeaT’
като (бележка ое пощите върху пратис):
иреп- sic vcrwc-gnrtn sieh iin ти -' му се отдалт-
Verwelge г-ипл/. —сп отказ« eт)aсca]С’
Verwiigeruejslall ш случай но oт)aс.
vuruiieun intr- h refl* 1- пртон—асам; прсспаива’«
еставим (някъДе)’ (—/! ctm. ~) спирам се (нс
мисъл, тсмо): al, Gase lei c—m ~ пр—аорвам (из-
воамно времс) у нкт- като гост, гoсnтcoм нам,«
2. re/l. спор- сaстoяcaм 'с. зос-еасам сс» Оа—и
сс (иякъОс).
virul-ei adj. зочервсн еп плеч (очи)’ подпухнал
от плеч (лица).
VerwUis' ш- —es. —е сaб—n-ж)o« мъмр——]« укор: '—
н е—п — irtuilir прося нам. зaС-п-жкo« укор;
мъмря. т)oрявo‘ икт,: е—п — cizstccUcz nüesuz
принуден съм до преглътна забележка» укор
Veraibs2 т, —и,- —е препратка. отпроско (за справ¬
ка в книга- указател)‘ ит scC1res mit с-п - ни-
äCzIicCu Versuche сой сoвьeш!« кило посочи«
T)aсo —а подобни опнт«-
verwCisc—*' tr* 1. (c—r си c-z. auf ctw А —) оспрО’
в/м- носачв-м (икт. към нкт.- шщ.)- mir verwies
miri en Ihre DiuzeUsUu1Iu отправиха, --сочих-
мс към В-шосе служСи- 2, пe—пeoшa‘: Cur
Luser еп/ с-с enCuru Stullu in Buch — neтпea’
шем читателя към geтг пасаж на книгопа- '-п
еп/ С-е gueuUzIicЬuz Bistiinuzguz ~ посочвам,
припомним -км, рaзneeтеб!С- но '0)0-0« 3,
испьждoм« пратен-ом. ншс—рниром: c-z Scs
LerCue — прогонвам наи. ос странато; -)еn—e-
ннрам икт,; c-z von Cut UnivursIUäU - изключ’
вам —кт. ат тш-в—eе!nтco; Verweisung/.
vi-uliste'2 tt: (c-m da. 4 тaюeяcoм (нкг. за —ш-I.
провя (нам.) 'обсл-жа-,
vcrwClkt— iatr- х увяхвам, и прсн,- пос/хаим,

638
vcrwelscheg
vtrulisrbte u: oепap. eoмoн!3!рoм^« примесвам
думи от ремонсаи произход з немски език:
vcrwciscltc S-tUun нрави« подрожасашн —е ита¬
лианските» френски;]’
viraliilbrltn tr; с—ктnaeнзиea’ (мснастмрш-
църковни имоти); II. inir; s дасиса’ светски
характер: die Gcis'I-clUile wer e'etU vutwuItl-cCu
етхocтшсcзono беше тсзe!пe nвьege много
еc-nс)! —реви; V^t^i^^4*Ue'1i^C^i^u^r^j^l
verwendbar cd), uспoпзвac‘« приложим, кейто
може да послужи гюлсш-
Verume« Carkuil/употрсоимест^. нзползва—месс.
vr—minCin* (и слаО) in I. (uty- zu« nut utm. А ~)
тпone-Сяca’« !спoлзeo‘ (за нщ.); припaгa‘:
viel Zeil еп/ пет', — тпeтртСяcoм много зрем—
зо нш.: viel Fici/ auf пит. - полетим много труд,
теъeg!- зе —щ,; davon isi «*111, iuCt zu ~ от
сови шише —е можс вече да се използва; 2, re/l*
(,111 —ci e—i« für е—и. für utw. ~) сaстъпвo’ cc.
хoдeтoйетвo‘; 3. Uni; Auge« k—n Blick von uew-
- —е отвръщам очи, нс си оскъсвом очите от
НШ-
Ve/nvan«сг—д/ -cn I’ тпenр-Сa« приложение» ]'-
пoпзвoшe: кснц. zur ~ Uoinur слнзом в упот-
e—бo« намирам прилежен!—; бивам исnoлсcaн;
in Cut Verwaltung ~ /inCun бивам назна'—н в
-—министр-шиято- воен. O/fi/ictu zu bueondutur
~ офицери за особени поръча«; icl Hibu dafür
U-e - нс мега да испoлсcoм» да шем—ри прило’
ж—ши— но тоса- 2. застъпничество, ходотои-
'1—0: auf s—c — Hin по нетево сaстьnшич—стce’
vi-wCrlci* I- tr; 1- отхвърлим (мнение- учение,
миаъл— план): c-n Zuuetn — ес-тж-ам свиде¬
тел; 2. сaпрaшa’« з-хвърл/м (та се изгубва)
(топки); lI- rcfl, 1- корт, пeaвя мол—он^)«
хвърлим погрешно корта; 2. (зс Оърван исто-
puaлj uс)oртСRa се» измита се; 3, пеол* (зо зе’“
ни плессо—с) резмсссзат« прсплъзвет сс- III,
intt: h (зс крава) помитем.
Verwerfen п» -s» — всш. мед. аборт.
verwCrflich adj. осъдителен; подъл» безбожен»
низък: solche Mittel ,*«1 — токиво 'e-детвa 'е
недопустими, се за пер«^—«!)’
Verwerfllchkeitf осъдителгост, недопустимост.
Verwerfungg, -er 1. геол* разсед; 2. вж. verwerfen,
verwertbar adj* използваем, употребим, годен,
verwerten tr: използвам, употребявам, оползот¬
ворявам (изoбpeшeкиej’ V^in^i^i*ftir^^Jb
venwesegi inir s разлагам се, тлея, гния: розплу-
вам се; Verwescngb
verwesen2 tr: оатср. управлявам като регент, за¬
местник (сшрана- империя),
Verwesen т. -s, — регент, заместник (на влаОс-
тел. но управител).
venwlslich cdj* тленен, т прсн* податлив на раз¬
лагане.	.
Verweslichkeit / — тленност, податливост но
разлагане.
verwetten tr, 1. загубвам (порите ат) при залага¬
не но коне« eoсeлoгaнc« бaе; 2. залагам при 0-с;
разп. Kr't п—1 Ktigun ~ зoпoга’ живата« гла¬
вете 'И-
vcruIrHc— ad), остар. 1. минел; 2. само adv: нт-
опдавша« наскоро,
vuruielsen Ir; фси, 1- (е—п — —отупвам, нo0ьх-
твам. —ажулвом (и-Ои-ам) —кт-- 2. ctm. -) про-
фуавам« пeoттnязoм (пори)-
viruIcUil« tr. rcß. 'оплитам '—« и пран, (праж-
Он). омотазам ('е)» оплитам (''); пран* опли¬
там: das GauiUräuci ist verwIcUuli кълбото е
объркеню; пран, sbcb in Widersprüche ~ опли¬
там '' е противоречия; (I— eim. А) vuryicUult
suin сanлcncш« забъркай съм (в офарс- исмо-
рия, акcн0о:j'
viruIeUclt pari* adj, рсзп, сложен» комплициран
(случаи, pa6oтajг
Ver-We*C|e)-uirj / -се 1- сложност; 2- телeжнc-
ннт; компликоцни; бъркотии: cnl-Uierlг«
UгiugitierCi -еп полилич—'ku» во—нни телeж-
нешИи; 3- лит. '-връзка (в роман, Драма): 4-
вж* vutaicUuln-
virulijcn rcß. проси (неволна) грешки (при пре¬
тегляне, измервано).
vc—aiiiSiirn iatr; s педививам« н прен-: utm- — lcseun
сoш-’aeязo‘ нш,; nie verwilderter Bari сa——мa-
рсно» сплъстеше Орада; vurailCuttu Haarn« чор—
лева. сплъстено ко'—; nin verwildericr Gertur
зoнтмoe-шo« oСeoелo с Стe—]! троеино;
vurmilCiruu KinCur изпуснели« рaсхoит—ни« по¬
дивели деца; vu—mildurtu SIttun загрубели» ра¬
зюздани» рoсптс—aтu нрази; Verwilderung/.
verwtgdeg♦, tr- 1. преплитам; 2. тсхн* усуквам;
Verwindung/.
verwinden*2 tr* nр—ю-onявoм« пe-вьсмeгвам (бол¬
ка, скръб); пр-жaпceм (загуба): siu кси; dun
Ver1met ihres Mc—nus eicbu — тя —е може до пре¬
жали зотуСата но мъжо 'и.; sie капи es ricHt ~
ти —е може —а тю преодолее» де сс примири с
това; Verwindung/.
verwinkelt cdj* 1. с [много] ъгли: schief ~ с коси
ъгли; 2. ъглест, ъгловат (=wige(e)ltg).
verwirken tr* загубвам, изгубвам, проигравам
(живото, честта- свобоОсмо с^п): ссг Recht —
проигравам, загубвам право; Verwirkung/.
verwirklichen tr- осъществявам (нОся, план Лlоl-
ма)- реализирам; VeInvirke]chlшg/
venwinnen (part. pef, u verworren) tr- reß* обър¬
квам (се), заплитам (се), сплитам (се), и прек*:
sie senkte verwirrt den Kopf смутено, обърка¬
но, тя наведе глово: verwirrtes Haan оплетена
коса.
¥егакг1Ье11/ — обърканост, смущение.
Verwirrung / -en 1. бъркотия; безпорядък: е-е
heillose Verwirrung anrichten причинявам ужас¬
на бъркотия; 2. смущение, обърканост: in den
eisten ~ wusste sie kein Wort zu sagen в първо¬
то си смущение тя не можеше дума до коже.
verwirtschaften tr, опропостявом, съсипвам
(имот) чрез лошо стопанисване.

639
verzärteln
veruiscnuz tr'. rcfl* 1. '-‘—зеем» сoгnoжgам (очер¬
тания): vermischte Kanunten смътни» разлети
контури; liu Uztu—scbriat uer vutaiecHu под¬
писът беше зa’oсaн« рaсцaпaш- прен* Ciu
srzlei/z Untn—scHtedu lässee sich nicli — 'oии-
anн!тc различни ис мегат —и се сатпа-ит« из¬
личат; жив. Fetbue — сливам» рoсмaсвaм беи;
2. заличавам (алсди- граници): Cut urezgU’
n/hmu Elnirmci yurlu vermischt --приятното
впсчотл-ни- се сaгпo-ш; virаIerHtu E*«SrücUc»
Erlnne—uegnn 'мътни, иси'—и епсчатле—ши, 'пю-
М—НИ-
vi-witic-e intr: s 1- псол* исвстривo; 2. руши се
под атмосферни влнянии (зиДария)- Ver¬
witterung/
vermittln' ad). 1. пеоп исвeтряп; 2. пран, овехтял
(палто)- порутен (амарс кула): ui; —es GueIcCt
сбръчкаие» зaгeубялe ат бтeитe (старо) лице«
verwitwet intr; s юв-овисом-
vtuuÖnzte tr- (ui; Ham, ~) иснeсвa‘ чрез оСито-
вонс (къща)’ part- viraöl—i изнесен (къща)-
viraöbite tt; refl- рaсгпcсвaм; изнежвом: ein
vu—aöi—lct Gcumur изтънчен» прилирчив, кап-
рис—н вку'; ich Hnbu mich In dir lutzUun Zebu
clwas vurwöi—U з последно -р-м— малко 'е из—
—ежих; Verwöhnung/.
Verwöhntheit f, — eoзтл-сcшoет.
viraOefi— cdj- порочен, рoсcрoтc—« презрян« мо-
ролша паднал (човск)*
Verworfenheit /. — порочност, рaзcрoтшoет; мо¬
рално пел—ние-
verwofren adj, part* 1. мъгляв» смътен, —-/'-]:
—ts Zunj те/i; мутonecи« говеря мъгляви« нт-
свьрсoни робети; —es GuecЬtui нт/сни викове
pl,- 2* объркан» хаотичен« е 6-зпoeи-ък; з-П’
леле—: nin —ct KopH объркано глава- -е Lage
сoпл-т-нo» объркана полеж-ии-,
verwUndbar adj. уи'-.’« и пран.
Verwundbarkeit/, — уизвимю'Т» н пран,
verwinden tt: —ора—ясом« н пран*-- пран. тясвя-
зам. засягом: c-n cm Bein — нaeaшяca‘ -кг. з
крик--
vefwngdeflicb adj. учудват» чу-си: Сс, isi rille
[ти-еит] — нищо чудио нямо е тове; Са, isi dreh
scli ~! чудно —сщ;!; теве много м' учудва!
verwngdIfg tr; refl. учудвам! ('е), теиeляeaм (']):
de, vutwirlu—t micC« ich vutwnzluru iicb gnt
nicHu lerübct песа ис ме тчтдea. -ик-к —— сс
учудвом шо това; cs -,1 zbcil zm ~. Cass--’ нс е зе
учт-eoнc« —яма нищ; чудно е песа« чс---*: ос¬
таря. с G: sic vurwinCnt'uz sich des Kreier чу-
д—хо '— —а момчето; рап. vcraünCtri учуд-н«
oсaдoч-н; cr hat sici ,/111 vutuinCurt dnrübct
n1egue'tocCur лей доспи тчте-ш« с и'——';—;
нт-0T‘cшиe се иза— етно'—; пева; VenvUi’
Cernzg/ in — jcTCle; у-ивлявам ст; '—п -и —
sci/cn учуе-ом икт.
Verwügdete(r) т. -п. —п ea—-H-
Vefwürdet'in/nbschub е. -tnnrsport ш —е-аг-’
иии —е ронени; —ui/cIcHie п '——'ке и— ран—и
войник.
Verwundung/, —пи 1. норониванс- 2. раио: cr isi
s-n —еп nrluenn лой умри от ронитс '«-
vcruüisebce cdj. пост, омагьосан (замък. прик-
цcсaj- зълш—Ссн-
vcnwü—srntr tr- 1- проклинам» грубо пустосвам:
verwünsch'! проклятие!; diuec— vcraünscCtu
Kerl! 1;'] проклетник!; /11,1 vutaUzerCtu
Bcgcjnine този проклето среща; 2- 0’0^0'-
е-м- part, и virmü—selci-
verwünscht 1. part, прокълнат, проклет (вж,
virmünscHneI: 2. adv- рсзг* страшно» дяволс¬
ки: рс^г* sie ist — gcseh/iu тя е дивeпек!« строш’
но умно.
Verwünschung/ -е— 1, проклятие: —cz /еди; е-п
äissiaßcn кълна« проклинам нкт« '.пя прокля¬
тия върху —кт.; 2. оматъюсвашс-
veraUtsiiln tr; разг. оплитам« обърквам«
viruUt/iln intr; s (in ntw. D ~) пу')-’ корени«
вкорсня-ом сс» н прек*: eie cim. UisI viTWUue.cii
sei; зераве съм ерaешan ' uu-; Ciu- b-n ich
vn-wir/cit ту)- мн е коренът; ct verwur/uil nur
icngsan in du— пипип Uigulnzg лей Оо—но пус-
ко аер—ши е неволи ср-да- Vermut/ilnre/
venwünzen tr: остср- -още-. 1. пр—селясам- сла¬
гам пeткaдeшю много подправки не ял—ш—те:
2. слОГОМ ПОДПрОВКН (= Wüt/UZ)’
vezwUschelt ad). ризи, рoзчeрnc—.
verwüsten tt: 1. опустешовом (стрини)- 2. пран*
съсипвам (зОревомо ан)- ci; vom Lesict ver¬
wüstetes Gtsirlu eб-сoСрoзт]o от порочен жи¬
вот» пeeaзт-e ел пороците л/ипи-
Verw^üIung/, -сп eптстeшcнн—: -се еиг-сПис;
причинис-м ОпуСТОш-ШНИ.
¥11x0,1. inr s епчоГ—ом сс, т-!вa‘« подам ду¬
хом; губи кураж*: е; сет,- vor utm- I) — губя тпo-
еошнс« спасим малодушен пред шш,: се sich
selbst - -зoитбeo’ вира е себе си- cm Lilin —
отчайвам сс от живото.
verengt adj. 1. ушил, есп-енал духом« отчаян.
oСтсc—р-ш (вж. vuezb/cz): 2, тпnoн-—-
Verztjtlieit/ — малодушн—; тш!пeст: юлчеи—ис.
viueälit— rejl- Оиал: da, vcrzäiit sici r-cCu пое¬
не сн струсо (мруДи, разноските).
vtrzäbie— I- refl. сгeснoвa’- обърквам при Срас¬
не- П. tt; осмор- eaскaзca’ (= ureälicn).
verzahreg tt: 1. тсхн. свързаем шо зъо и длоо
(Дървени части. Oъаkнj; 2 техн- зoп-пco’ (сс);
3- првн. AuiiUci е—, Lexikr—, СпгсС Verweis/
miie-zcr/ur — сcьeсвa‘ стесни но речник (по-
иожОу ии) чрез прспрошашии- VeitetHguzj/
veixarker rejl, (sich nie c-m -) ск-реем сс(е икт.)
verzapfen tn I. точа« носечвам« продавом шиn!c-
—о (бмрс, вино): разг* и—,*;« - говори глупос’
лн; 2. техн. сглобявам ' лиолн-
Verxapfung/ -се 1. вж. vutzcpfun 1; 2. п/Слоси
сплеСка-
veieäftelr tr; изи—ж—ам- Verzärtelung/

640
verzaubern
vereaubit— tn омагьосвам- пр—връшом чрез ма¬
гия (е uщ-I; sie vcr/cubcttu *1— in c-n Frosch чрез
.метни го пр—вьрuo —а •жабо« Verzauberung А
viueäuici tt; ограждам със ссоСор» дървено ег-
радО’
Verzäunung/. —е; 1. eтeaеa (= Zein); 2, вж.
vc—eäizuz-
vc—zCcHie in проливем« прогулявам (пери),
vi-elli/aibt— in rcfl* улcе-nвeриca’ (се); тc--
пнчaco’ (се) десет пъси,
Verzehr т* -(c),- — aoшст‘aц!Я (врсстюринт,
лоии:).
ven/Ubtc— и: 1. нз/ж-ом« н прек.- )oшст‘иea‘-
прок* поглъщам: '—п nie du; Blicken - по¬
глъщам —кг с очи; 2. (зо uoiccm) съсипвам»
uснтряco’- истюшaco’; rc/l. чезне, линея« лепя
сс: sich vor Gram- Kummer. SuЬgeucЬt — чезне«
лнн—и« попя сс от мъки, копнеж; u—e vnreeC—ezlu
LciCi—ecCeft вссизгарища стeaсn; е-е vcrz/h-
тсгСс Krazkicit нстeшuтeпшo« изштe!тeпнa
бел-сс; von Fiu—ur vurznCrU изпит« съсипон от
среса-; Verzehrung/.
Verzehrer т. -s. - aoш'тмaтoр (обикн, в лoкaлj;
пonecСuттл —а съсс;—! продукти,
Ver/llir/uang / задължителни keш'тмация (в
локал)-
ver/lieheur I. tn refl* опОелиззем« записвам, за-
рeгнстрнeaм: Wäsriu« I—venrucPrrise/опис-
со.м« прося списък, опис но 0—лью» инвентар»
цени; es sinS 3 Trdue/ä11u zu — ceяСco до '— от¬
бележел 3 смъртни случая; с-е groß/; Erfolg
zm - Cciue отб-лязвом« зорегистрнрсам голям
у'псх; II. refl. обърквам при р!ствoшc» норш-
сувом» o0eи'увo‘ погрешна: прсн. die Hullin
/е, Rrmces Ise vurznicCnuu героинята на рома¬
на е обрисувано погрешно; oСeoзь>т —а герои¬
нята ит е правдив- Verzeichnung/
Verzeichnis п, -es« —е списък« р-гнстьe- опи': ein
~ mccbnn« i—iege; 'ъстазям 'п«'ък-
ver/eihbat cdj* простим» шззиишм-
vcezlinun* tn (u—m cim. ~) прошевом» апрош—“
вам (пpeхoваj- извинявам (простъпка. обиДс-
исспрсвсОливоат):las iann icb eicCu ~! не мота
—а простя» —и извиши това!; das su* dir [eacb
п-етс.] vcrzicH/z за 1.'] пъп ще ти прости» ще
те ]'-«—/ [още веднъж]; за учтивост: vu—zut-
Hue Stu! шзвш—стс« простете!
verzeihlich adj. простим, ]'-]—]’» шсвш—итeлc—-
Verzeihung/« — прошка, прощаване; шззшнсишс:
-! (зсучтивост) шзвш—стс, моли!- пардон!- тн
— Ibutci и'ком» моли за прошка- u—e - gcmälr/n
прощавам икм.
vcr/irrci tr, rcfl, I. (м рнл;j рoскршзивeм« изкри-
визам (уешc- лицО)- «'юд-ем: las Gesicht ~ гри¬
маснича; uiy. ins LäcHcrlichu — юkaршkoттрвeм
—Ш.' nie vcrzcrrtus BilS lur WbrUlielkuit ec—ne
довем изопачено картина не действителност¬
та; 2. o0cсo0рoсявeм, изопаче-ем (за приема¬
тел- високоговорител)*
Verzerrung /. -сп нзкризявоше (м фuЛ'): ——фор¬
мации,
vc-zieicl— tn rcfl* 1- пилси» рoспнливoм« пропи¬
лявам (порт, силите см): sieh In KluirigUuiUuz
—	туби 'е е —р-бални!- 2. кaeтeт-кирo’ (кни¬
ги); VerizCtiteiri—j/
VerzicHi т- '(uIe« —е (~ еп" п'У- А) eт)oс; р-снгнa-
ция: an' cim. — InieUir юткoсco’ '' от нш,« ли¬
шава’ сс от нщ.- Cut — Zb/I ihm ecЬwut —е му
С-ше лесно до '— откаже; i—tur — enf jcCc
^^qiuilirCUiit осаез—оикн се, лшшевойки сс
еп всик-кен удобстсо-
virzlrlUc— intr; h (euf uim. A епкозвем 'е» ет-
ричам се, лишавам се (от Hm-): еп" s-c Ruchte
~ eтaeсceм« етричем сс ос просото си; tut ellcs
Ver/nü/nn ~ лишавам с' ют всяко теювюпств]c-
Verzichtlr щ- —S« — който се on)aсвa от нш.
кснц- отказ (от възнаграж¬
дение- право).
ve-zlibce* I. in rc/l. 1- ч refl,- р-з^ърп—ом ('])«
eaсeпнчaм (сс): nty. buim Strickue — разтеглям,
рaс)ршcивe‘ ищ, при плетене; 2- изкривявам
(сс): Cun Muzl — изкривявам устни; Ces G/sicHt
—	проси гримаси« шeuуnceм се; das GceirЬt les
Kindes verzog ,111 /un Wuinun лицето не де¬
лете ст искрнви за плач; U—c Mi/nu — мускул —а
лицето ми нс трепва; siel D е—е Seinu — —овях—
вам си сухожилие; 3. шсх. rcfl. мести погреш¬
но, преви погрешен ход; 4. re/l. исkoруСeo‘ се»
исв!ca’ се (Оъски, Оървон иетормол); 5.
Pflanzen - eoзрe-иeам» рaср-ждaм рaзеaд; 6.
пран- рaсглcзвaм (Оста)- 7- само refl* ризи* рaс-
иосим сс, nрь'eaм се» рaскaрeaм се, разсейвам
се (мъгла, облаци- буря): der Schmutz bat sbcb
vurzogue Оолкаси премина« сс рoснcсe; разг.
jetzt v/rzi/b Sich« litte! сега сс рaсkoраи оттук»
моли!; нзфирясвай’;8. соно tr. протакам» Оази;
II. 1. innin s пренасям се (в Оруго жилища), пре¬
мествам се (в Оруп -рсО): Ad-essai. Empfänger
verzogen получателис се е шсм—стил (като бс-
лежке от пощата върху ноДостсвенс пром¬
ие)- 2. intn h остср* спои» бази сс (някъДа).
virzitte— tr. украси-ам» кра'И-
VerzBerung/« —сп укр-'o; ерномс—ти; украшение
(н муз,): рсзп* ирон- I—Ich Sir i-n — ab! внима¬
вай» —а —е те 'метнат за прост човек!
viu/ieeeri tn 1. атр. обшизим (а Дъски); cin
Seh!"" ~ поправим -ьрвcиштc части —а короб-
2. мин, укрепизам (а дървени части) Verzin-
тсгиед/.
verzinkcen1 tn 1. пехн- поцинковам- 2. атр* =
vu—ztpHce 2.
vir/lrkcn2 tn. пер* и^^—зим (иа пюпшuшятo. map*
обиждам. издавам (па властите)— Vefzigkuggb
vtr/irrei tr* пехн- килаиди'зам; Vee—znnung/,
vurz-isbar ndj- юлихвисм.
vureinsun tr. refl* олихеивам (се): u—m c-u Sunec
mie 3% ~	цкм. 3% лихва Rьeхт 'тмe-
Verzinsung/.

641
via
vezeigslich cdj: лихвоносен: e-e Summe - anleger
инвестирам сума, за до ми носи лихво; diese
Aetter sind nicht - тези окции не носят лихво.
Verzinslichkeit / — олихвяемост.
verzögezg trr rcfl- зобовям (се), протакам.
Verzögeren е. -s, - тсхн* забовител.
VeizÖgeizing/, -еп забавяне, закъснение,
verzollbar adj* подлежащ но обмитвоне.
verzollen tr- площом мито, обезмитвом; Vez-
eollung/.
veizopft cdj* старомо-с—-
veizottele adj. розг. сплъстен» рaс'oрпcн (ко'—)»
vereUckein tr* поръсвам 'ъс зохор; потопим з
зохаре— сироп: ve—/ucdu—ie Frücllc зехоро'--
нш плодове-
vureürkt adj- прехласнат» унесен» е eк'тас: sie
-11,11'1— min — слушаха прехласнати« като уис-
'сни (в блян), като е скспо'-
^^1-/^1^1111111/» —; Verzückung/» -еп екстаз; пре¬
хлас» тиcс-
VerzUj щ, —(uIs. — 1- зоОовине» сoкьсиc—иc- про¬
срочван— (на платеж): ahne — иeсoбaзню; eii
uim. In — ionmun» /craice шзо'тосем, сoкъсни-
вом c нш,; просрочвам (плащане): liu dun
Steuern in ~ sein 'окъснял съм c -а—ъцисе; d-u
Scihc icbSci U—e — роботето нс търпи оплете——-
2. прсмтстеоне» премини —е квартира» м—сто-
житсл'твю; 3- рсзг. талс—нк« тone—иuo; тoпe-
—шчс; пюOшмти» любимко: sie Isi Vai/es — ти е
голсното д—тс» люСимаито но татко 'и- 4. мин,
укрепизи-е; 5- ns isi GuleH— In —(е) грози иш
опос—юст, oпo'нeет —оближ—во-
VerzUgszinscn pl* търг, лихва за про'рючко-
vutzuicdi cdj* вж* vnrzmickU-
vi-zwCiTcle intr* s (an eiw. D» über eiw. A —) от¬
чайвам сс (ат нщ-I: прек. ein vir/weifeii/r
Kripl етчоино борба; vcrzwu-Hcltu Aeetrug’
gungen mecbun прави отчои—ш усилии;рeсг’ liu
Sccbc sicht vcemuifulU scii/cbt тая робота е от¬
чайваше« положението [ио раСютото] е отчай¬
ващо; cs ist zue Vei—zmcifcle! човек престо до
сс отчае!
verzweifelt I. adv. (крайно- извънроОко) отчай¬
ващ; безнадежден (положение); 2* вж* vet’
zwuIHuln-
V^er^^i^/t^ii^u^Z^g/ — отчаяние, отчаяност: е-и zur»
Ie — brtggun а* дokoeвa’ нкт. де отчаяние- б,
разг. в0е'ивом» подлуеизам нкт.; !е — е/тс'/«
1——-’ е осчо/ннс; die — über du« Verlmsi
отчаянието ат сaгт0ono- н*' dem Mui der —
käme'/« Оня сс c отчояно емcлeет-
VerzwiiHungsstkl in акт ии отчаяние«
vutzwCtgue re/l* рoскпoнявoм 'С.
Verzweigung/« -еп рaс)пoнc—ш--
vurzwicit adj* разг. сoпптт—н» 'ложе—» „сoвьрзoн“:
с-с —c Gnsciicbiu сaплeтc—o» объркана истарши-
dic vnrzwIciiusUun AuZec-c— lösen р-ш-зим и
шой-заплетсшитт зодачн; — uni vu—/wcckt ат
сложно по-сложно, „играчка рабесо“.
Verzwicktheit / -еп зоплетеност, забърконост,
сложност.
verzwiefachen tn* осшср* удвоявам*
Vu»per/« —е 1. [църк* вечерни: zur — lärlcn бии зо
вечерни (комбините); 2, [следобсдне] сeкт'кe;
3- почивка зо еne-юOc-нe сeкт'ke-
VusperlllS п изк, Пиете; —bunt п [филии хлиО за]
сле-ебсдио сoктекe
v/spuri int h сиkтсзeм сле- юСя--
VestClir [ве-—/« -п/е иаш- зе'т—лк—-
Ve^tc/ -п оапар- крепост (=. FusUcI-
Vcsüiüe [ве—] л» -s» -е вестибюл; хол.
vueüviscH [зе—] cdj: 1. от, не, като Вcсузши; 2. чс-
аео: еулконичеи-
Veteriz [зе—] т. -сп, —тп ветеран,
veil—i—ät [зс—] adj. сетср«иар-и-
Veterinär [ве—] т* -s« —е зет—ри—арс— лекар,
vituti—äeäreilbrn [зс—] cdj. от» —а вет—рииоре— ле¬
кар.
Veterlnär/Hcdi/ie [се-]/вст—ринорша ‘е-шцш—а;
-uesen п зcтceн—oр—юмcдициш'кю дело.
Veto [зе-] л, —s» -s вето: sutn — uinlueur нaпoтaм
вето-
Vetoriebl л [ас—] право не вето: von ,-m — Gu-
—гниеЬ macCun използвам правото си —а вето.
Vettcl/, -п презр* грoс—e бобище, стаeo -^>№0»
дърто Ор-ИТНИ’
Vetter /л’ -S« -е 1. Орото-чед- 2. остср* —елечеш
рюднино-
V^lit^t^-trJ, —nun» Оросо-чс-ао, оспар- далечна
сродница-
vcttcrl-cb adj. —е. от» като ре-нино; adv. по род-
НШИс^КИ’
Veller-bairiscHcZU / швейц* = VeuemmiriscHbfu.
vetttrz tr; обръщам сс към нкг. ' „Оротосче-е“,
наричам нкт. Оротювчед-
Vetter—schaft /I. род(ннн)стсо между (но) бра¬
товчеди: wie ,1/111/« nrsc—u — lusi тстoнeRШхмc«
чс 'мс Ората-чсеи; 2. всички Оротювче-ш- 3.
розг. В'Ш'ки ре-нин«« целият рол,
Vetter—mtrUScnäftenainp. и—пoтuзьм; ссмсГстве—
ие'т« сe‘eГннчcн-:eeсг’- шуробеджа—ач—ст—о:
Се - ЬurreeCt с-с üble - том всичка се нарежда
пе шуреОоджонашки-
Vettuulz [зс—] /л» —s« —е -'турн-о» итoп!oнекн ко¬
лар« кючшиш-
Vexattön [з<^^-/« —сп остар* дeазн—нe« ядове pl*—
неприятности pl*
Vexieribll [ве—] л скрито картина,
vcxicrei [зе-—//: зокачом, дроз—и» я-юсеам-
Vexiererii /. —еп дрознтне, и-о'зон--
Vexier/räisci [зе—] л = -/--!; —se-bloss п секретно
заключалка със секр-тно -уми» '.'ло- -spiegel
е огледало на смеха (изкривяващо образа) (по
увеселителните завсДения): -scitl п ело-оо-
льскaницa (= Puzzlu)-
Vezier [в—-] е. —s« -е з-сшр (= WCstr).
via [зи-] adv, през: Pceis — Köln за Париж през
Кьоли.
41 Нсмско-български речник, т. 2

642
VindUkt
ViaCUit [сн—] in. —s. —c cиo-ткт’
ViaUikum [-!—] n— —s- —Ur/- - Ur— 1- църк. пe!чaс-
TU— но умираш (у като шушна)- 2, пори зо хар-
човс по път/-
Vibratln« [еи-/. -—птртпп—ше. -ибрици/,
vi/ulirc— [cu—] intt; h neтпnя« вибрирам«
vier vtrsa [анц— вeрсa]- und — и обратно,
vidi [вие] виж! (зо препратки)-
Vilco (—!-’.] /?. -s. -s съкр. зо видсотехши)-’
Video/aulzc1chnuиg/видeoсoгuс; —/;;! п (маг¬
нитна) ле];- зе видеозапис; -Hilm ш —ие—е-
филм; —ktncrr / видеокамера- -Uaeeгtti / вн-
Л—екос—по; —ioeftttre /Ттллмюст; -еeco—Cer
е видеокасетофон; -UthniU / видеотехники;
—Utic/on к —ие—ас—лефош; -text е -н—'атсксл;
—lick / видеото—i.
Vicen п- -S, -ег розг. жнсатна (м ксто ругатня)*
^^<^<^^i^ir1i/ —еп фам. 1. подлост» свинщина« скот—
шиша; 2, вол'ка (тежка) eo0юnO’
Viel п. —(cIe« — 1, добитък (обикновено сДър.
включва н овцм, кози); говедо pl,: Сте* S'ück —
три тлееш добитък; 2, (pl* розг. ViurЬurI жи¬
вотно (н като ругатня)- 'кот, тил; ризи*. Се,
стее -! бедното жнвопи—аа!; клсти/т човек!:
грубо: du [lummes] -!; so ein -! говс-е токо¬
ва!; ризп* Cbus/n wie Се, liuln — живея като
живет—е; вулг* er bnnimmu sich wie rin — държи
'— като 'кот-
VieCn/rUe/t/грубо волско eo0oтo- -tuzi е встс-
eинoр-н лекар (= Tierarzt); —eufeuebU / отглеж¬
дане иа млее добитък (Оо положение но зро-
лосм); -11,1;«/ е наличен брой добитък;
-bttnse/сooл- тев—ж-о муха (Ti—crusI; -fliit—
п сеЛг-ст* фураж, кърма- -Ьееиигд/Огттлтжда—
—е но добитък; -Cta/t/следо [едър] -оСнтък;
—Hof пг клa—«иa-
viehisch adj* прен* скюл'к«« животнис)«.
Vielbki—e м грубо 'кот, говедо; —-incrbi ш ратай
зо добитъка; гоз—л-р- -пад! / ротайкини зе
добитъка» тюес-арка; -sci/ п (непречистена)
каменна 'ол; —SiurHi / епидемии по добитъ¬
ка- -siini е = —nstced; -aajei ш вж* зото— зо
жшвют—ш; -eürbi/животновъдство« 'кoтювь-—
стео; —Züchter е жшeeт—oвьд; —zurCi'aei /
жиеют—юеъдио, племенно фермо-
vi^^HL- cdj. (н/Н—« mnIsU) обикн* помии, accus* sing.
преО subst., кспрсДшссмвано от член млиргоп;
кефлсктнраио (обочо: —uz Dank) 1- миотю: ~
Zu!' много врсме; mie säet — Grins« -ts Guic
von Ibe за нето се говорят много хубави рабо¬
ти- -(е) Mühn много труд; ~ Volk много народ¬
— Gull много пари; les —е Gull! сх, че много
пори; Stu -tz Saugei! рсзг. сх» че много гри¬
жи!- lurch —es AeptuIsue 'рез постоинне» то-
nямa реклама; — Glück! желая ти мноио ща'-
тшс!- — Glück eu" Sun Wcg! —е добър час!- —еп
Dani! много блато-ери!; мноио Onoтo-oриo'-
ти!; — Vergnüge—! приитие прекарване, с—0oe-
пeниc!- Че) Briuln много писма; voe lue -uz
Ri/cn ос многото дъжд; die —е— McnseHnn! ех,
чс М|—юто хоро! - ~' Minsch/n много хоро» МНО’
зина; ^с) bi;du—1 Mcnselen сnoтнпи хоро- wie
viili Meie? колко пъси?; е— Псиеи ell/s —е
BcdczUu; той имаше премного съмнения; 2.
субстинтивироно: —е ‘нoсн—o; —^(1^,) м—ото»
eaзн! неша; ~ много иш. (и камо цялостно
съДържание): -е wIsecr !ee мнозино —/t
лози- Сн, ist ci—ut. mir us -e gibt пази е един от
мшегепе, ‘нозишо има кого —ета- in —en lei er
Richt е мнота —еша« е много отношения той е
прав; sie ict mit —cs euzälii ти мш рoскoзa ‘—e-
то —emo; sic ist in —in urfiC—un тя е опитно з
много неша; е G: — AmZCubu—s voe cia- iccH/n
вдиго голям шум около нш,; du, Guunr zu — tun
пр—аолясем; оатор. red sinl Cur Fctndc —oci
so —,-- колкого u до са срогосст----; З-ризи* eii
ilm ist ricCt — los гои —е е нщ. особе—е; ни Cun
BirC isi zIrCu — кннтота не чини твърде:
soundso — еди колко си; so — w/iß ich толкоз
зноя; win -? колко?; ut weiß zm - Cerü—ut лей
знос прекадено много зо гово; рсзг. ins Isi ebn
lisscl/z zu ~! лави е м—южао!« миюжкю и-во!;
wir He—ur i/uiu reell. zlum-beh — guir—u-tct днес
ееста (много) пероСетихме; us hätte nichi —
gufnilt» u—l ut wäre gcHcl-cn носмолкю» без мил’
ко щеше —а подне; II. adv- много; често: —
crbnitun роботи м—етю- cr kam — zu uns лей че¬
сто ш-зешс у —ос; ~ außer dum Hause sein '—'¬
то ютсьсгeуeoм ют доми- рази. er "acet — dineeh!
миотю го интcрe'твo!; хич» никак ис пито за
тове!- разг. ieU m/iß ~» mie siu buißt! з—аи ли
как сс '—'——!- откъде да 'h—/» кок се '-'3-!; —
zu — премного» прекадена много; — zu munig
твърде малко- du ii,' — zu gui Tür Ile ти —е си
за него (ко то Оавсм за капо); ' compcr, - -esset
много пе—доорт; — пеНт мнаго пов-че- icb
blui/u — liilur zm Hausu предпочитам до еста-
—о -къщи- les ist mir so — liicHti— така ми е
дол-ч по-лесно;- □ epart. — buscbälUigU много
заел- — —ue'rhcHur cdj. за което сс повери мне-
то; — Insnibu м—ото по'сщазо—; — urötUurU мно¬
го« честа разискван; — gulriucbu 'сст; упот¬
ребим- — gulIu—u мнюгооСшче—; — ennczet често
споме—ава—; — gcprüfu пран* исстрa-oл» мие-
гoстрoдan—н« преживял много шсnштaнши- —
дет/!,' мнота пътувал; — euecHeän1 често» м—о¬
то охулван- — sagend многозначителен- мно-
торе'«-; - unmarluz много ухажван; ~ ver-
mÖgneS зли/тслси; — vu—sc—ucbnel мнотеюО--
moeam-
viel.., vie]., мннох.: vielphsasigatd/, Vielseitigkeit/'.
vielbafmig adj. мног°рък; c много розклонения;
-bändig adj* многотомен.
Vtelbnnknfbettef m пекат. многостаночник.
vie|deutig cdj: 1. многозночен; 2. двусмислед.
VieldeutigkeH/ -eg|. многозначност; 2 двусмис-
леност; двусмислие.
Vieleck п 1. многоъгълник; 2. воен. полигон.

643
Vierblnee
viclccklg adj* м—oтeьиьлcн-
Vlilcnu / многобрачие. полигамия»
vicleht/ cdj* мнютюСрачси« полииомси-
vbclenoris adv. рядко = vicIcTaets-
vlulutlut ad). различни» рoс—ooСрaс—ш: nul — Aul
по ризи«» eoспш'ни h—'ü—ü; ~ Wären различ¬
ни» рaс—oeСрoсшш 'токи; ich Cale - eneuЬun
силих нaй—рoсли'—ш —emo.
Vielerlei п. -,« — рaснюeСeoс]c«
vleleroris adv, ни мнота мс'та-
vlillccH ndj. 1- м—отоаропеш: ein —ег Millionär
мултимилиенер; ~u Mabnuegn; мнотократнш
напемнинши- auf —en Wunsch по многократно
из'-'-—; желание (нс публика, читатели): 2*
м—отекагсн: е-с —е Schzit мнотоаотсн шнур-
3- adv. многократно» мнего- често: sein Naic
yutdn — eunan—t името му често 'е споменово-
шс- - —nsebäluigt sein '0—1 съм ' много рoс-
личин нещо.
Vbiifäcbc п* —п, -п мат- крели;: sich un ui; ~s
erhöhen твeпнчoвoм сс ’—отекрагшо; mm ein —s
Uiü/cr suiz als мнего пъси по—умсн съм от...
viilÜäcCtrbg adj* 1- ' м—ото отделеш-и» отделни
рафговс- 2. бот* мнoгюг—-с-c—-
VielTach/geräi п махн. тuиcceсaл—ш уред (със
сменяеми чоспuj: —stucker е ei* мнотошиф—
лов шекер; —Umschalter е ci- т—птфeш—н пре¬
включван (при ръчно свързвано): -zanjt /
тсхн. фрoнптз)И клеши.
Vielfatt /» — многообразие» разнообразие.
vtil/faeuig ndj, с много гънки, дипли« плохи;
—HälUij ndj. 1- многообразен» разиеоСрозеш; 2.
ссмо adv; чссто.
Viel/ialtigkitt / — ’шeгeeбeазшc« ‘—eгeeСрaс—
—0'1» рoснoeСeaзи-» рoсшoeСeaз—eсn: —"nrlcn—
Stick ш мнeгoпcencш п—чог-
vIclZar/Ig cd)- ’шeтouвeт-н-
Vieliar/Ijiilt / м—огюц—'c—e'T-
Viclflacn /?, —(c)s, —c; Уни/екИпеи m. -,« — мам,
минор* ‘негосгс—« пeлиедьр’
vicl//lär1itg adj. мат* ‘—огосс—н—н; -HÖ—lig adj,
мнeгeeбeoзcш-
Vicliraß in, —cs. —e 1- зоол, росемах (Guir eulo):
2-	разг. н—шисисшик: ct ist ct« — яд— като ломя.
vielgestaltig nd), ‘—оголи)« ’шeгeeбeoз-ш;
-gIied(e)rig adj* многочленен (и .нае-)-
Vielgöttcrii f. — многабежие.
VielbciU / — голям брей, голяма количество;
множества, .’шeгoСрeйшoеn (н филoс;j'
vbelhu—duuIeal adj. миете 'топиш пъти. спокроп-
—Ю-
vitl/jährig ad), мшогюга—ишсш; дългогодишен
(приятелство. труО): —Uöpf-g adj. м-отопл-в:
с-с ~с Menge ‘нетеСреГно тълпа,
vielleicht adv: 1. маже Ош: — — isi Cm so gnt? (поОкс-
{0) би ли Оил тъй -оСър?- — /-и GIäecCun Wcin?
бихте лн пил чешко вино?; 1. зи усилвано ома
че: Su —ist [т!—] — ui— FtücHtcHun! ама чс ми 'и
^—1—, стока!; das wc— - ui— lummus Zeug! ами
чс глупави р-Оаги, глупости^!
vieUieb adj* м—етееО«'еН’
Vielß/Irh/r п, —s« — 1- оатср* поет любима; 2.
-е— 'раснели ядки (на бсОем- орах): cin — [н!и
е—е] ussu— еОин вид „хващам се на ядец“ (оби¬
чай)-
vielmalig cdj, многократен -
vielmals cdj* много пъти; често: ~ lenken миете
блото-оря-
VieJemänneetä /. — пoпнoндршИ’
vielmehr adv* по—скеро- напротив: nein« ich mürdc
—	sceuz« dass--’ ис» аз по-'корю бих кeсoп» че----
ut ist nicit duem« w/iß - alles той не е глупав,
—опретнв» e'U'ko '—oe.
Vielratiorаlitäterctant ш ‘]eгe]aцнeшoпшo
държо--’
vlcIscHicHtig adj. мнетоплонес.
Vielschreiber/« плодовит« посредствен пи'от-л.
vbel/seiUbe ad). мнoгoстeaшc— (т мем) (фи-урс,
талант, интереси, човск): е-е st; Wizselu
nrtecrneCuzC..- по жело—и—« изаизоно ел резни
стрини; —sbibbj adj. многосричен; —,'—11111
adj* м—eгю—сичcш; -sUinnIj adj. M]eгeгпoесн;
лrус’ полифонсш: —■sthrktg adj. мшогоетож—н;
—иси,.—dUöpilg cdj. ’нoтeх!пядeш (тълпа);
-tiiuee;!nc1 adv* хиляди пъси; -111^1!-
sibmnig ndj* c хиляди Ел-сее]- —e^özijw// мно—
тoсвучeи-
ViiJ/mtibi—tt / многоженства, полигамия«
—wisei— е мнюгознойкю: —zell / голям орои-
—zeiitt ш втол- ‘шатоклесъчен ортоннзъм-
vielzellig adj* 6иол* мнeгoкnтnьч—H-
vitt пие* четири: zu -tz, zu ~е ч—пнрнмо;. ,111 zu
viere nnsi/ii/n нареждам— 'е, строявам— се по
четири- оатср- е— iahet nie —сп кора с четири
ко—и; ialb — три и полазиш- ч-се, '-с Sonrte zu
-	Hänlu; сеното за четири ръце« прсн cim. н
alle — Winlu //—,11111; разпръ'вом нш. по -сич-
кш посоки —и свсто; nntur — Anj/z между, но
четири очи- розг.: ruf tii/z -е— дсНеи ходя —а
четири крака. пьnся; фсм. rill —е von ,111
suricke; хвърлям пепелите (умирси): ici
sttieUtu [vor MüCIgUu-U n—1 Erseiö'fung] eile
—e von iit праснех се цял ос умори « !стoш--
Huc- фсм* suie dicC rn/ C—u — BucЬeUb—ur! сед¬
ни —o '-n!eune 'и букви!- мирувай най—сет¬
не!; залосн 'с ' уроците си!- in s-z - Wände;
Ь-eIbc; остосом 'и вкъщи; sich in ,—с - EcUcr-
Pfähle vctiügun прионром се между чтснрнт—
'« 'те—и-
Vier /» —сп 1- чссверко (цифра, тромвойне линия,
игрална корта, на зорове): 2 улевлствeeнт-’
лен» срт—ен (бележка)*
vIir/trHeIJ adj. мст* шсхн- ч'тириессн» -Itizbj
ndj. ч-т!e!нoг: cin —es Tiit чстнришоге-
Vierlleit n 1. бое. срошсае око, аръсгач (PerIs
qiaCriHolIa); 2. архит* = Vicrcese-

644
vierblättrig
vierblätU—Ig adj. четирилистен: /in - c, Kleu/Iati
ч-тирилис;]- —стел-!]-« рoс)oвшн'—-
VierlunC m чат- чтс-орният съюз (в Първата
световно война).
vicrCimirsIh—He ad). 1. мое, ч—тирим—рен; ' че¬
тири ис’трcшия; 2 от четвъртото (свръхасто-
апвeкooпoj измер-ние’
Vitetek //- —,« —е четириъгълник,
viereckig ad), ч—n!e!ьгъn—ш« четвъртит,
vii—ileng adv. остш^^. - Hahr/n корим с четири
коня, с четворка-
viurcn //: = viericlic;-
Vierea /л. -s. — 1. рсзг. = Vi/r; 2. спорт. четворки
(лоДкс)- 3 aвneoуе по лншня 4; 4. чстверао (бв-
лefжkcjг
Viererbob ш спорт- чстнрнм—ст—н оюбслн.
vierieici ad) ют четири -или.
Vierer/paki е полнт. ч-сзереш пакт; -reihe /
редици от по четири -уши: Ie si ertrctur стро-
я—оме се, сaсnaco‘- з редица от по четирима
-TШ!-
viirrfirH ad). —"Clibj adj* четирикратен, четсе-
рен-
Vierlar/cedtnci е псч, чcтнe!Цc—тcн печот.
vii—ZieCij adj. ' четири полета« плеска';!.
^^ег/НеагЬ п, —ns« е; -feärCit— т. ~ мст, n-nea-
сдър; -Züßf1)it ш зоол- ч—тнриного; —giS'Hee
п —са впeягo« четворка (коне).
viirrgUiitIeHiи nd). муз. от чeтeъeno окпаво;
-gltid(i)—ig cdj* 1- четиричленен ' ч—тирн чле¬
не- 2, мое* чстиризшочсН’
Vier/gilter—öluc /роОг чcтuрислcктeeенo екра¬
нирано (uшpuгшnepнcj лампа» тегрод; —Hä—itt
ш лooЛ' чcтирнрькe жнеотне (маймуно).
vlcrHändlg adj, 1- ч—гирнрък; 2. муз. за четири
ръце; — spiulun свирим —и четири ръцс.
vierHu—Ci—U пит. четиристотни.
Vierjbluis'ic— е икон. четиригодишен плен«
'стирилстко-
vi(^r/jä1e!g nd)* чстириге-ишсн; —jährlich adj,
спев—ш всеки четири години-
Vierkant ш, —s» —е четириъгълно, четвъртите
дърво» желизо-
VierdнлtiIeir п метал- аводрот—о сломене,
vierUielij adj* 'ттириръСест: раз-, c-n — Hinaus-
mutHue шзпъждам нкт. —oи—бeсцcecмo——о.
Vierllig Т; —s« -е елши ет 'етирш Олиз—cno (и
жнвотки);
Viermächtepakt/n иаш* четворното съглашение,
vier/ncl adj, четири път«- —-malig adj* четшрик-
ратси-
VieгrnteUerл; четиримечтозе платноходка; -pass
е архит* 1- '—тирикрътово розетка; 'етшрш-
листник; 2. поле иа кетлисе; -pfilndi—m които
тежи две кила (риба. животно); -rid/rcisi
/ четворно кале——— спирачка (авпоновтлкс);
-röb—eeepcHCi т. rÖnteigerät п четирилем—
пов радиоапарат- ——üdeutt ш спорт. четворка
(ЛоОкС);
vietseHtöiij cdj* як. едър, ниОнт; н—дадялош» с
грубо телосложение. тeo’aв (чев—к).
ViersSlzer и. —S« — чстирим-ссие кола. ч—тиримт—
ст—н oсeeппo—-
vii—stU/ij adj, четнри‘е'т—ш.
Vierspänner т. -s«- кола с —са вприга» ' четири
ко—И-	.
vii—/eUIn1ig ndj- четириглости; —stockig adj.
'-пириетаже—-
vicri пип. zu — (по) чстириме, по '—тири.
vii—tägig adj. чeтиeидн-втн-
vietUiusrnC лит. ч-тшeш хилили-
Viertaktcr т. -s» - - Viertaktmotor/» махн. чети-
eнnaкгюc двигател« могор-
vieric пит. четвърти: ebn ScCülur dir ~п Klessu
чcтвьртeклoснн) (ученик)*
viertrHelb лит. advr три « половин—-
vlcrtcIlci tr: 1. деля —а четири- 2. иат. eoзкъ'вoм»
резсичам (на четири) (наказание но пре¬
стъпници),
vli—titllg adj. но- от четири чисти; чcгнрндcпcш;
четирикрилен (врата- -ap0epoбjj.
viteici cdj. чeтeьрт: ei; — Huhn ist noci übtig
(———е) чствърп пиле остани: nin — P/u—l 'cгeьen
пфунд; с-с — Stuzlu чттвьрт час- irui — acht
о'-м оез четвърт.
Vieriel п* —s« — 1- четвърт» четвъртина:рсзг, ein —
Lilnrwnrst» —iutu; моли» четвърт пфу—л лебср—
зтрст- S—c! — Scs Weges три четвърти ют пъти;
us isi [ube] — vor acht [Uba] часът е осем без
четвърт; cs ist [ube] — cuH» ecci achi 'асът u
седем и четвърт; Cut Zcignt sinh' amZ — 'осов-
никът показва четвърт; 2. квoргoп (на -paOj;
Viertete/nateе» спорт, чeтзьeгфшнeл; —gtviert»
печ* чет—ърп квадрат; —jrlr п тримесечие;
-jebrbun!i—U п четвърт -ек.
vitrUil/^jäHrij ndj* neи‘-е-'eн (Доме, срок);
—jäU-IIrUadj. 'газещ -'ски три мcетцo» натри
м—с—ца-
VierielU ter ш четвърт литър-
vlertcli tr* -ели» реже но четири '—'лш-
Viertcl/ehtc /муз. четвъртина ноти; -pfmeC п
четвърт пфтид; —sinycidnzg / восн* апорт-
[завнсан- с] дясното« лявото рама -опре—-
—etmnCi/четвърт ча'-
vlittil/stüiCtg cdj* чет—ърлчасое; —slüiieirU
adv* всеки четвърт ча'-
ViereiiutiCrig ’ 1- воен. спорт. вж. Vie—-
tuescHwuekmng- 2. обръщане —а 45°.
viertcrs adv* четвърто (иа четвърто място).
viirt1ctzUcd)* чcгзьeтш ог крои —а рeеиuoтe,
vitir^nScbrhall лип* четири и половина,
Viermig ’ -С( 1- орхим. пре'транстеото пр]
кръстосването —е uc—тралнии кораб с траисеп—
то (в бшзикшлка църква); 2. оатар. Siu — Scs
. Zirkels квадратура на кръга.
vieг(nrSIuIrhael пит четири и половина.

645
viczefnl
Viervir/aeC m мст- '—твори; съглашение (в
Първата световно война).
viirzubi пит. четиринадесет: ~ Tag/ две седми-
UШ-
vlirziHeUu пнт* четирш-е'сги-
Vicrzcilcr т. —s» — лне* 'eтшриегишшe.
vict/Ig пит- чeтнeш-e'en’
Vierziger е, -s« — човек на 40—50 тюдшиш-
VietzImmгtwoHnmee/чeтиe!сnaeш апартамент.
viitzylied—Ig cdj. техн* чeти^eнцшпинерюв-
Vietianisi [си—-] щ, -а— -п 3!];'——’]^
vtuU—cmisisrn. viuU—amtscH [вие-] adj* внетномс-
KU-
Vieilic [еипилие]/, —п църк- зигилни« 'р—д—ощна
Оленне (у католиците)*
Vig—iUUi [cн]ЪCтe]/, —п винетка. сoстocк0-
Vigo/ec wolle [сига—ьс-]/текст. -неон-вълни.
Vikar [еи-] т* -s. —е църк* -икорнИ (а* помощник
но католически '—сш-шик; в* заместник (по
служба).
VikariCU [ви—] п. -(uIs. -е църк- викариот (вж;
ViUcr)-
Vikariieren [еи-] inli: h църж. изпълн/вом 'птж-
бо не викарий-
ViktOric [ви—] (Л побели: — —ufun викам, гърже-
етвтвaм з чест но побсдопо; — sihi/Bun лавом
попосни гърмежи е чест не пеО-до -
vikUr—ICntsrn [зш—] adj мит* викгернашскп« ог
вр-м-го но англиИскего кралица Виктерии-
ViUiuälbc— [ен—] pl. съ—ссни продукти-
ViktublieninarUi [зи-] ш осмор позор зо сътет-
—ш про-укти.
Villa [ви--]/ —ier виле-
Villen/Icsit/ir [сн—] е себств—шиа но зила:
—•viertel п вилно зоио.
VinCbUaiioe [зи-—/. —сп претенция» пре-ивявец-
не праве- юр. си—-.'-^4-
vbeSizie—e— [ви—] tr* пре-явявом претенции (върху
прове)-
Violc [ви--/. - -lcrajyx -«юли-
Violaiboi [сн-]/. -си 1. шорушенне; 2, ис—aсшnвa-
НС-
vthlint [ви-] cdj. шаснл'твтш. Oт-H’
ViolC—z [eu-]/« — сила. буйност.
vin-ltl [ви-] cdj, cиoпeneв« темтнуж-—.
Violie/o/c— [ви—] ш цигулка- лък-
Violjzc [eu-]/. -п цигулка, внoпинa-
VioI<oиiei [ви-] п, -еп, -сп uшитпaр» виолон!1ст.
Vloinsrniüsscl [зи—] е муз- ключ сол.
Violrr/rUelfrI [cиeпeш'eпel п- —s. —s, - Ili« виоло—-
чело; -cellisl [-чс-] ш виолончелист
Viper [ви-'/-п:pl, лooл* различни отровни змии
(= OUtCГлI’
Virjigiuäi [си-'/. — д-сствешест.
vi—ll [eu-] adj. мъжки» мъжествен:
Viri|Itäu (ви-']/ — мъжествено';.
Virtucliiät / внeтуeпнюсT’
virUrtii ad). виртуален,
virtuos [зи-] adj. зшeгуюсe—’
VirtuOse [ви—] т* -п» —п виртуоз-
VirtuOs/elne [ви-'/техннческе еьзьршeнствe
(на виртуоз).
V-riuositäl [си^/виртуоз-ос;« иелимо маистор-
'ГЗЮ-
virrllii [зш—] adj. .меО. eиeтпcнne—-
Virmlinz [зш—ЬпеД’ виртпe—гно'г-
Virus [зш-] п. е * .геп мсО* в«рте-
VisCgu [внз£жс] / -п фсм* физиономия« л«пc;
грубо мутра: c—n vutboUcnu — ——възможно мут¬
ра (гeюз—aI; u-m /Ins tn lic — Неие;« n—n die —
Criiutug шляпвам нкм- e-u— по мттрaга-
vte—a—vle (3«—-] adv. -.'-3.« носрешо« с-и— 'ре-
шу друг.
Visavis [cшсoзГl п. -- — внзази-
vbsilcl [еи—] adj, видим.
VisSer [си—] л, -,« —е I. чат. шоличник (но шлем):
прек. eit offnnun — kämpfen бори се ' открито
чело« водя '—'m—- берба; 2. воен. мерник.
Viss inriiischniti е воен. пeoрcс —е мерника,
vbsii—ce [-«—] I- intr* h (cif cim- А ~) 1. визирам
(иш.)» прицелвам '' (а нш.); 2, eисирoм (при
рисуване); II- //: 1- зoceeявoм« eисшeeм (пас¬
порт): 2, мoeк!рoм» пeeвтeяco’. сетрявом
(мерки и теглилки).
Vis/cr/fJгnthЬt п [ви-] восн* оптическо мерне
тръба; —ensituiirt л техн, внзьор- з/пира-;
—körn л восн. мушки; -keine и кръст (в зри¬
телното поло на оптическиурвД)- —-izit/ви-
сирна линии; -srCuee ш восн. през изстрел
Vistai [вш-/ -in 1- ензия» видение« еьшoe!дС’
ние- приви-ение- 2, вътрешно пeeсз-nneши-.
visionär [ви—] adj. 1. който имо —нл—шня; 2, ясно-
еи—сан (пютлсд)-
Visionär [зш-] ш ясновидец. човек» които имо ви¬
дени/- пран, мечтател« фантаст.
Visitation [зш-] /. —сп 1 претърса-шс« обиск: 2.
ucd. визитоция; 3, пес-ш-ш/т но инспектор.
visitirrin [ен—] tr; 1. пe-тьeсвaм« е0и')шрво‘« 2.
посешовом (зс провериш).
Visite [ви-] / —и 1. висиne« пес—шешие; 2. моО,
резг. = Vieitrtior 2,
Vis'steieU^—tr [си-'/визитно )oemич)o.
vtsiOs [еи-] adj. вш'козеш« лепа-с.
Viskose [eu-]/. — хим сн')озо-
Visihsität [ви--/. — -иске'—;^.
Vista [ви—] / -си 1- изглед (към шц*); 2-. търп*
пре—явл—шн— (ноиоиитпелницс)- 3. лпз. е prbic
vieuc spiulur свиря прима —]';-- без репетиция,
VisiHwiibsci [cu-J ш търг, ‘ст/тслш/то ши nec-
еявлсннс (= SicCuyurCec1)-
Visicliee— [e!суoлaГзърl е, —,. —s худeжшнк-тeа’
фик (в областта но реклаиама)
visrCII [зи-] adj. вшсуaлe—. зр«™-—: -ts GcSäcle-
nis зрители- памет.
Visun [в!—]л. -5: - ^1 млм ---,; виз']//- поспорт)-
viszeril [витue-l adj. меО. чecвeШ’

646
vitäl
vitCe [ви—] ad), cunaneш. жизнен.
Vitalismus [eu-] m фшчос'* -ит-лизъм.
VitiiliäU [си-'/« — жизненост. cитoпшo'т.
Vitanln [ви—] е. -s« -е вигамин-
vitaiie/erni [ви-] adj. Oege— откъм витамини;
—beltig adj. випаминозсш-
vitcniniitin» vitinbnbsiire— [ви—] in. еСегатясам
с —ИТ-МИШИ-
vitaminreich [eu—] adj. Сетел с зил-мини.
Vitrine [ви-] / -п eнтe^!нo (зш* а украшения).
Vitriol [сн-] п* -S- — хим* сярно )Н'—ли—а, вит-
риол: ризи- — ,'1*1/141 провя жлъчни зоС-л-ж-
KU« бълвах! чисто OTe0B0’
Vit/lipuIzl! т- -,« — плашило; —явел-
Viväriun [——а-’’-] п- —,- —icr вивариум.
Vivai [си—-] п- —,. -, ноздров|«11а: nin — 11,11*«/^
пия шoздрoв!uа» —дигам тост» —наем „до жи¬
вее!“.
Vivisekiboz [визн-/, —*иаО. e!висeкu!Я’
vivise/leruz tt: [ви-j mul. проси висис-кцшя-
vizc [ви-. разг. ф—-] виц—--« пол--« сa’теnник» по-
‘ЮЩННК-
ViziHeldwclui, VizewachtHiisteir; Vlzu [зи-] eeсг
овмик* фи-] ш- —s» —s рази. воен. с-eжo—т; ос-
тор. старши подофицер.
VizinälbcHe [в1и—/жп- остар. лес-юли-сИки зо
м—сл—] трефна,
VlcHi е, —п, —п флo‘aшдcu (вж. FIemuI-
Vlics л» -ns» —е; Vließ п, —es« —е 1. руио: dcs Goilc—u
—	злелшос; руно (и ксто орОен); 1. таисш- рш-
'« uo, флор.
Vojul щ, —S« ~ птици (иразг. зо чoвcкj: H—ci mir /in
—	ie dcr Luit велен кило птичка; лooл; — Bülrm
oвпитo (птнцс)- Cer — mird H-üggu псича-са '—¬
почва вече до лети; пран. (за млед човск) сла¬
ва еoмeеneятeлeш;pазп: Сет — juie Ins Gern, aul
dun Leim птицата се хваща е примк-са (и
раз--)-- ubn eu1uunur — рядко ^1^0« н преи-- резе.
чудок; резг*: cin laeur» lockerer — лекомислен
човек» eeзвeипрaх; ш-т-джия« веселик; ut bau
Sun ~ i-g/scbossen лой шзлcс- пръв при сьстe-
сaниcтю- 'печели първасе и-ираде- прек* лой
сс отличи; der — ist cuseuHioein птичката е
хвръкнале (крадецът- затворникът е избя-
гaл): ~ uetur 1cm Hut Cibun пюсдраe4зaм» без
да 'вали шапка (кеДоОялсн съи); er Нае е-п —
хлапе му сл—еса лъска» има бръмбари е илава-
га. побърка— е- u—m len — z/i/cz (жест) досом
—км. —и разбер— (като почуквам с пръст чело¬
то еmj- че му хлопа -ь'кoта; "—iss ~ niet stirl!
щеш —е щеш, щс ие —оправиш (нямаш извор).
Vogel. . птичи, птице. ., за птици: Vogelge¬
zwitscher п*
Vogel/bnuez п, -s, - (ряОио е) кафез (зе птички);
-beerbaum е вот* калино; брекиня, дива ос-
круша (Soibus aucuparia; Sorbus tofmignlis);
-beere/шгод на калино; -dunst in лов* ситни
сачми.
Vojg(^i)ler т. -s, -; оатар. Vogelfängen е птице-
лов.
Vrgui/Utug’H птичи полет; -nuj1inie/= Lmftli;ic.
vogeHr/i adj. ист. ооявсн вън ос сa)oннтт« т пран.
(чoввuj: шeсaшитcH’
Voge/irre/ställt /оов. зопозсшо зона за птици.
(иъОвпо мътят ксовазпокосни); —gar; п лов.
мрежи зо псицсло—« примки зо птици; -CbnClt—
ш ппнцтпродав-ц- —Неп, п ряОио куeни); ве—
nиeрo; -iänscit— п гшeсg!Л)a» къщичка зо
с'^! (= Nistkasten); —bccic / развъдник зо
(пойни) птнuи- —Неде / мерки зо oпaсвaнc но
пoлтсши или редки пеиш!- -ier! е оспор*
място зо птнцелез; -kirsibi/Гол/.. 1. —и-- че¬
реши (P—unns cvium); 2- бот. e'кртшa» офико
(= EbutnecCu); —knÖttuich in вот. почина» ко¬
кошо, пачо тртсо (Phlyjozsn bv-r1lbгi];
—künde/ орнитология; —lein е лов. клей зо
лесен- но птици (с лепкави пръчки); —nieia1/
бом. зсезднцо» -р-Счови чeтcцo (Stclietir);
—lilbe/зоол. си— кекоши—ко (Accerc); -mblcl
/бот, бenтшкo« гареонскш лук (Ot;ilЬogcImmI«
—nisi ш (птичи) аур—шки; -ztst п 1. птиче
гнeсдo; 2. бот* гнсз-оеи-но коренче (NiotCic
nblus evis); —pcrsctkUive / = —seien; —pHiil",/
лов. свирка зе примомво—с —е птици- -erЬeu/
птичи поглед, поле;- —scheuclt /ебостанске]
плашило» и прен-; —siHbißue п 'ъетeзoниe —а
стрелци (ловен npcзникj' -schülz е мерки за
сaкрипo не птиците; —spIrit/лooЛ: паик—пти—
ц-лев (Avicuictie): -steile— млов пг^щелов-
Vogel Stucnß е зоо^л* аомшл')- птици» щрaт'-
VogeiiStrauß-Politik/политика не 'емаизмомо»
но самоуспокоение» щраусова политико-
Vo^i^ie/^l^rlcH т 1. място» къдсго се пeетoeят приш—
ки за често прелиташ« пищи; 2. =~zme- -wc—tu
/лов. наблюдателно '1-—^/ за [прелетни] пги-
№- —wirkt / вот* птичи фий, —не фий; злак-
несга глушина (Viele ЬitS1UeI; птичо глушина
(VicIe ctrrceI; —eug ш прeпunoшe (на прелетни
птнци),
Vogler е вж* Vog(uIIu—.
Vogt т. —fuIs» —е нсш. 1. к-стсл-н» интендант (в
замък. Дворец); 2-* нидсир—meп (на имение)-- 3.
oепcp;- протектор- сoмcстник на феодален
владетел.
Vogtei f, —еп иап* служби» 'сдолище» къща но
Vagi- 2. злоде—ше« управлявана ог Vogt.
Vojun [вот] /рсзи. „пасле——- мода“: uim. isi /;
vrgmn [ä вот] нш. е последна мю-о-
Vrilu [зойл] е, —s» -s таксП: фолвоал» зоил.
Vokalel [—е-]/» —п отделна -ума ог чужд език: —п
I/—rce уча думи (от чужО cликj; due Lcirca Н-ае'
diu —; al учителят изпитва думите (в чаа по
чужО сзнк).
Vokabelheft [во-] п тетрадка-речник /зо Думите
на чужО език].
Vokabulär [зо—] л» -s» —е / свстр. * -ibui речник на
крои —а учеб—ик-
Vokäl [зо-] ш, -s. —е -роим, тласна, вокал,

647
volksfremd
Vokalisaliö— [во—/« — езииози* зокелизеции-
vodiiisih [eo—] adj, 1. прал. отнасяш 'е -ю глас¬
ните- вокален: —tu Amsleri гла'иа като оконча¬
ние на дума; 2. муз. песенен» заколе—-
vodällsicrcz [зо—] tr* зoкилuсшрoм-
VoklkVkonzeri п векален, певчески кюнuтрт;
—1^11 [во-]/векилии музика; -stück п -окол¬
ии пие'ка-
^^l^^llöz [зо-]/, -пи 1- присвoниc; 2* иезначеиш-
—а службо-
Vokativ [зо-] т. -s« -е прам. свoтcпe— па-сж-
VolazS» VoHazU: Jmnkur — дяволът.
Voläzt [зюлЗ] in, -s. —s 1. волан (но Орехи); 2. св-
тол- кормилно колела» волан (нс автолюбилл).
Volapük [зо-] л, -S« — вол-пю' (межОунароОск
език)*
Vrl-au—vlzt [волозЬ] ш- —s попе, волова—.
Voliere [еелйере)/« ~п волшсро-
Volk п- —(г^.^/г 1- —ора- (н ксто широки нсрод-
нн маси, множество— хора, навалица), разг.
хоро, —орал: ein — tz WalZee народ на Ооино
нете; viel - - оатср- viel -es мното —оред; las
guliizu — простолюдието- die SprccCu in,
eumuieur —es езикът ио простия нара-; Siticr
Uns uinHccHun -cs прoеmoпюднü нрави; eie Mcrn
des —es нероден човек; внвл* las eisutmibllc -
изорания; норе- (евреите); das jnzjc - ‘ле¬
лите хора; les ki/inu — малките» п—п—лчукът:
cin lustiges Vöikibc« весело бандо» с-селе дрт-
жина; frucCns — иохолии хоро; Ces gen/c — mar
Се всички« птпнят народ б-ш- там; ист.
Hibruglns — пътуващи артисти» uиркoвe (в ареО-
нoвeкoвиcмoj' скиmнuuн« чергари, поел- -ts
Su-iiu. Gnute, Seliic или' народен« глас
Божи; 2. ято (яревмци- гълъби); рой (пчели).
volkaum ndj. мололюде— (амрако- област)— сла¬
бо носеле—-
VölUebu— п- - s- — малък нород- (групи) хора: /*;
-1,1*11, — -—'ели хоро,
VÖlkir/Iaii е спорт, наро-ша топка; —lu«! ш
нае* 0^—';—; но —аре-ип-- -"—e1n!erha"f/
дружба» прнятeп'mвe между —оро-ите; —HUbidcn
ш мир мсжду народите» —сеаСщ мир; —Uüzde/
етнология-
vÖlkerUurlibil adj. 'гнолажки-
Völker/morl ш ге—ацил; —^p^*^y^c^C^ing!t / еСшт-
'тс-шо психология- -rrrbt п мтждтнaeoднo
правО’
^^li^^e^ric^tl<^]r/«« -s» — специалист по ’-жетшo-
рОДШО прОВЮ’
völker/rirlulirh adj* ‘eждтшaeeешeпeаee];
~rtchtewi!—IJ adj. ц—есгосаряш —а, противен
на международното празе-
Völkersilafi /» —сп мст* голямо племе.
VÖlker/srniernu f, diu - -ui Lcip/ig битката —а
ш-реенсе при Лайпциг (а 1813 .-)-
-Vetbeüdeeun;/ пебропнмявоне но наредите;
—VersSändigun;/рoзбиeaneпстeo между шоре-
—нтс; -Wanderung/нст - [великата] пeeетпт-
иис —а народите«
vrlkhäHt cdj, народе—» норюдию'тс— (само в шо¬
винистичен смmаьлл);
Volkhuil /, — = Vnlkstme«
völkisch cdj, —eu«ю—eпe—« ——№0—-листичен (шо¬
винистичен).
volkilch cdj- иоролен» нарю-носпсн.
volkreicH ndj* многолюден (аерона, o6лaстj:
гъсто и-селси-
Vo)k(s/]’. volks.. наро-си, иа и-родо.
V<ak^abstieenig / ппeбшсцит; референдум;
—lusgebi / популярна (евтино) «з-а—ше (на
книги); -brmct / нароена ормии (в ГДР):
~eer1/UrbJUe(—I е. J ш-редт— етптnoт;
—Ie/raigii—е депигване до —аро-а» рефере—-
—ум; -buirtlungsi—mci/нapoдeeеeeСoеиneл-
но армии; -ЬсдсЬтее п [кoнcтиттциюинo] пред-
лож-нше за референдум относно даден зако¬
нопроект; —-beglückt— ш ирон. утопис;; демо-
гег; ~beeiUz ш притежание но шорееа-
—Iitwegiin—/прек. cе-шaрogнo движените,
volds—llduni adj* нoeo-ooСрaзoвaтcлсн.
^^^1^^/llil^<!mzg / норюдшо просв-щ-шне« юбразо-
соние (ГДР); —blrUU п шорее—ш вестник,
-I—bnclt/;/. народ—! обичаи; —buch п Х^лит.
чат, сnaeoпeчoтни книги не ш-роло (рмцараки
т овентюpмеммlнм ромони, книги за
Eulenspiegel- Faust, Melusine н поО- - l4—16вгj:
2, популярно книга« а—нто зо иоро-о- —IiücHt-i!
/ обществено библиотека, —lüint/,,народно
сцена“ (като културно начинание и ксто зОо-
нме — театър на оргснизациято): -dinoi—e-
iit / наредшо демокрация.
volksdemokratisch ad). ]oeoднoе-‘0)рanич-ш-
Vnk!S/Celm11ecHuit) е немец по -aрeднeет« живе¬
ещ з чужбина (проОимно шовинистично по¬
нятно); -Ce‘UtsrHi(—) ш ист* лице ' герме—'k;
потекло, живеещо извън гроннцнте но Гермон-
скии Райх (до 1945 .-): —Siulune/ езикозн-
^utYirlogic; —•!irHtr / гьетonono —а носел—’
ииелю; -!irbti;j / —орално поезия« народно
тсорч—сс—о.
vrldsntgez adj, (ГДР) принадлежащ но шаредо.
—аро-е—« одържавен: —tu Bcencb държавно [ин¬
дустриално] предприятие; —cs Gnu държавна
з-‘eдenс)o 'попанстсо» държ-сни ферми; —ег
HarCul държавно търгевнЯ’
V^^i^^i^i^l^i^ntuH п норедшо собстсенесп; норо—’
ша, дьeжoeшe имущества (в ГДР);
-iiniommre п нouиoнoлeн доход: -impZärjct
ш рядко сипе—« норед-ш eaдueanoean.
-cnUsrHilC е плеб!'цит- -'енореешо гпoстзo-
—с; —с—Нг1ип<е/—орално въстани—; —utymoiojii
/езикозн- наре-цо стшмолюгия; -liinC е шоре-
ден врат.
vrlis/liiedltrn cdj, прописенаре--ш (noлuмuиоj
VolkeHiSt п парадно» ма'ово тe-с-пт—нe. норе’
-сн празник,
vrlis"—imC ndj. чужд (на народа)- неприсъщ но

648
Volksfront
[немското] напия (предимно шовинистично
понятие).
Vo(lls/frhnt / коалиция ша ляво ориентирани
партии« нарю-сн фронт- -дсп/г п цeпeктпшH’
ял нoeюg; —11*^ е наш- шaeogeш —ух, —орю-еш
гений; ~JeniinecCe"t J нередно общност;
-grrössi е хнтл- съотечественик; -jt-bchi п
нереден съд; —gisurCHilt J народно сдeoвe;
-jlen/t е шородне eяeвa]e« поверие- -gnt п
народно творч—сс—о. фолклор; -her— п войс¬
ка. cтрСтeo]a от широките нaeeдшн меси з
Германия към кроя но Вперело светевшо вой¬
не; -Cer—ecЬe"U/Hнapoдoзлoст!е« ge’e)рoпия;
—CorisrCuic/народно виеше учнлнше» вече¬
рен тuueтр'!гeт; ~i;eгl/обособено шородшо-
';]. ’onц!H'твo; - justie / 1. нароено пра-
-осълие- 2, сa’eeaзпeaвa (на короДни .лиси и
пoдj- линчуване; -kennier/ народно съСро-
шие (в ГДР); -UorrtsphrCtnU ш —aeoдcн карес-
пондешт (в предприятие, служба): -kürbc /
осм- —ерадшо кухня (в която се осигурява ев¬
тин обяД зе мизерстващи -рождени); -künCt
/-nнeгeaф!Я« фолклор- -UurCIer е етнограф»
фолклорист-
voLskmedllcH cdj. етнографски« фолклорсн-
VotkSkmesU / норюдшо« битово изкуство» фолк¬
лор; -UugsUj—u'Ci / самодеен ко.лскпшв-
vrldsläulIg adj* иоре-ен« употребим (израз, по-
поворио):
Volks/lt/uz п —aeoдeн бит; —1гС—г— ш —аре-е—
учител; —llul п народна пе'——-
volisliederHcfU ad). нaрoднoпeеc—'Ш’
VotlüS/nacht/нароено власт- -mätcHciп нaeo--
на приказка- ~nlceeiи pl. нарюдни м—'И-
volUsmäßig adj. норо-е—» отговаряш на иорол-
нии бит.
Vot-ks/ecdi/Iz / широ-но ‘—-№.—0- -mcngc /
[много] наред« множества, тълпа; -тип! т:
wic der s scgi както народът казво: liu sprich’
wöttl-cbur Ru1u;ecttu; in s пeелecициne и
поговорките з народиата реч- —-pniin п оатср.
Демократично република Полша; -'neizei/—--
рол—е пюлиuши« милшuии (в ГДР); ——al ш не¬
роден съвет (в ГДР)- -nedgei /ш оратор (кой¬
то ас обръща към широките народни маси);
-—tpu/lik/народно република; -'Sage/народ¬
но nee-аншc- -schaHei п норедио творчество;
—schicht/обществен слои; —■srlnlc/основна
училишс (в прогимназията — преДи т при
Вайм1сракама република); —selmllehrer е 0'-
июесн ш прюгшм—осиaneи учител- —^sn^i^s^^itäl
/ и-ро-иа солидарност (орпснизсция зо взаи¬
мопомощ в ГДР, аепа включена в борбата за
мир); —•s'-ädie/и—рюдсн, простои-ро-еи език;
-stane е иauиoнaлнa държава; -stamm е пле¬
ме; —■siüri п шасер- Онтова драма« пиесе;
-tcnzg—ipCp/сомю-се— колектив за —ароднш
1—™«- -ton т: im s е —ухо не —аро-иого твор¬
чество; —'-‘trlt п народш- носии; -tribuz ш
ш-рее]- трибун; често агитатор.
Volkstum /?, —,« — народностен хорекг—р» дух;
нaрeдшoеnшeст-
VoCkstümelel/ —пейор- прекадеша« с—шестро]-
чиви с)neншeсг към всичко битово; искуствe-
не съживяваше« пeдeoжoвa—e —а било не селя¬
нино- бИТОВИзъМ’
Volkstümler е- -s. — ист, neнвьржтншк шо —о-
ро-шнч-стсето (особено в Русия),
volkstümllcH adj. 1- —арюеностсн. шароден« Онтов;
2. пoптл4eeн« eaзпeocтрoшe— между шаро-а: —е
RuCcrscriir шорал—и поговорки» —орално фра¬
зеология.
Volkstümlichkeit / — наредностно'т» бита— хо-
eo)т-р; популярност.
voIksverbmnCie adj. 'eърсoш ' —арю-a« Олизъа де
норо-о-
VOksSveiUeundenhe/I/ сеързонест ' народи» Сли¬
зест —ю норода- —vermögen п нациенел—а иму¬
щества; —v’i—rct е «измяна към норо-о- —Ver-
—äUt— е нереден предател; —ародеол^п—нк;
-verrsimriuu;/1- съСрошие —а норе-а; 2- на¬
родно събрание; —•Vert-ciir е нороден пред-
еnoeнneл; депутат но народе; —Vertuliueg /
пecдсnaв!тcпствo —а иарадо; различиш пред-
'позистлни eeгo]! з ГДР (Volkskammer,
Bezirkstag. Kreistag); —А-описПте/ / театр.
пec-'гocпeшиe зо нaeoдa; —wcgcn ш авто.м*
и-ро-иа кола (фoлкавc-eкj; -utlse/мууз. на-
рю-иа мелодии, норю-е— мотив- -mbllc е на-
ро-на воли; —ylttsrHeft ^народно егoпaн'гзo;
икономика; —abrlsebcfit— ш политикоиомист»
м—креиаономшсг-
valiemirtsrnc"1etcn adj* нородестопо—скш-
Volk^wirltsdiaZtslehrc/политическо шкономия-
—alrtsrbtftspecn е шoрoдшoетonoшски план (в
социалистическа държава)’; -wobl п благото
—а норю-а- -Wohlfthri / остар. народно бле-
госъстоиннс; -^Ниип;/прсбреиз——с ио иос—-
лтнисто-
vnli adj* (voll/—, vailsi) I. (~ von« остар. - c G,
ряОио D млт А) основно зночокио пълси; 'е'то
voller (iavan) 1- пълен (с) (шкаф', куфар, кофа,
чаша, Ожоб. чиния. зала, вспон- атся): — [van]
Mcrsiicz. —ег Mc;ecHun пълен с хоро- —
Wassers пълен с води; ei; Gesielt —ег
Srmmnrsptossuz лице» покрито с лунички- es
у;т sehr—In lu— VeitsaHelmeg събранието беше
м—ото посетено; dur Saal war [gulrängt« разп*
/isucrUi« gi'Hrr'lu» gerappelt» дитсптсее] —
MunsrCun солонът беше препълн-—» рози.
претъпкан ' хора; театр- cin —c, Haus пълен
соло—. пълен театър« пълен 'бор; er HctUu Siu
Hcrd — Kto'111 ръкат— му беше пълн— ' 'ере-
шш; Ie —е; Zügci е—bzUce пши жадно, ' големи
глътки; прек*: See Kopl — Sa—ece Hcluz «мам
много грижи на плезил— сш; ct— — er Weil гь'no
649
Woll/bezechtigt
eu—o; las Maß ist — мяркате е препълнене- [вни¬
мавай] чашата да ие прелее: mit -uz Hänlue
gnice« sp/rd/e -аеам» рoс-oвoм ' пълни шепи;
cliu Härlc — zu imz Halen глава не мото до елит¬
но ог работа; раз-,: mii —uz Scg/ie с опънати
платно» егр-мигcп—o- In diu Vollen ecb/n съба¬
рям, улучвам м—ото кегли наведнъж- Sun KopH
-	Hebei запалило мш се е плезите (ина хиляДи
нещо. зо които трябва Ос мисля); aus 1/н
Volle— schöpfen черпи с пълни шепи (ос ищ-)-
im Voll/; -ciu; живея нашироко; au, —еп
Hiisn« cus —сг Btrsi с U4лe пърло» колкого му
глас държи; u—e die Obren — sclr/iu— прослуш¬
вам —км. ушите ' викане; Cun Muni [ailzm] —
nuHmun геворя —а с-ро; diu Nasu — bclun до
гуша мш -ои-е; фсм*: eit -е— Bacdun Uaucn
ям, ти мш пукат тuитe; ctm. mit —in Back/e
cus'rstunur eaстрьбязoм ищ.; bi, r—ur — sein
—aтьпкап съм се до туша; -рубо - sein напил
съм се де козиркат—- — füll/; напълвам, пълни
—етер—' — gupfth'fu« — guetopHt натъпка—- —
jin/un иелисем» непьпвaм догоре (чаша. копа);
-	Urli/ui; исписcoм (а Оршакулкт)- издра'кзам
(лист .хартия— плот на мосaj; — mecHun а*
допълвам (брой)» сoкрътnяfвa)м ('ум—)« допла¬
щам: ue Ces Unglüri — zm ессСсИ’-- —и uяnютo
нещастие отгоре; « кого връх на шещаспнето-’
,; в* (и геАгразп* м Детски език —апълсам (га¬
щите); - laufen напълва се (от течащо воДо):
-ess Sie Wcenc — iauf/n eеnoeи —о—ото до 'е
непълни- — pftapfun н-тъпкаем; — qicilun- —
таисН/и напълвам с дим (от цнгcpmj- зоенмя-
вам (етая); — sicb — scbliirCun раз-* пия като
мех; — srCrci/ur изписвам (цяла страница);
-	,10'1.« н-тъпази’» шопълсом догоре; —
zeichnen испьnea’ ' рисунка» рисунки (ли'п):
Cut Bogen isi — /i/ilclrct листът е изeнст-
саш- етте нaпьпco гащичките: 2- само првн*
изпълнен: voll ( cr) Friide« SiCmcrz- A;get
изпълнени с eageсn« е)рьС« пъто, белки,
страх; jt« truyartiti ct — Freuie да» onгecoe!
лой родессше; — des Lobe, ü/cr c-z, utw. suie
—е мото до нохеоля —кт.» нш.; ut -su — von s—z
Eг1i/giseug сей е ещ— испъпшe—« напълно
сoвпaдяш ел пeeжuвeл!П!ne сн; ег ,1/(11 —
von DniiCciUcg лой мисли '-’; за лудории;
'-’; глтпeеn!« лудории 'а му е глависи; 3.
пъл—н» сaкрьглeш; етСтл; гъст; зе цветя: кн-
ч—ст: ein —es GceirCt пълно, кръгло лице; ein
—ег Mied пълни тсnшн; -rs Heer гъсто ao'o;
—ег FiIc/ег аичс'; люля); 4. плътен» сcтч-ш
(глос- мон); 5. пълен» ——нокършеш. цял: е—с
—е Stn;!c цял» пълен час (60 минути); е*;
—rs Jrlt цяла, пълна те—нно; Cut Zeiget ,1111
rn" — часовникът пe)oсca цял час; eile
M*;muc; necC — 10 ‘!штг! след пелия час;
резсг cs erЬ1ägU — бис целият (кръгъл) час;
ict Mond ist — лунис- е пьnшa; е—т —е Zahl
кръгло числа; u-e Suimu — пссЬип закръгли-
вом сума; /I— -е, Duizcnl цяло -тсинo; c—r in
—сг G—öBu enl/n рисувам нкг- з естс'гзе—а ве¬
личина» з U4л ръст- in —сг Rüstmze е пълно сии-
eяжcишc- прен-. diu —е WiHrHnit цялата истина;
Ict -сг Bnsinnung sein з пълно 'ъзи——]] съм¬
!— -tt Blüiu е пълен рoзuзeг- icb sage das iz
—um Enst казвам това напълно сериозно; Im
—in Sinn/ les WatU/s з пълния 'мисъл ио ду
мага- eit -um Rucht с пълно право- nie —сг KraHi
ar-uitun наприпам всички сили» роботи ' пълно
пора; In» uricr -гг Kueztels Cut Lage при пълно
'ьснoншe зи положението ша —ешапа; Icb euss
-е GcwieeCiit Cale— тр/Сса —а зная всичко,
да съм непълно тceрeш» сигурен (в ОсОвно
нщ-); cim. ist I; —/н Gnzge ищ. е е пълен ход»
е рaсгoeo си: рози,: I; -ен Lauf« Gain''
сикопте; пристигам е пълен кариер» ' бърз
Ояг; с-п ziehe Hüt — nuCinn» nnschen не считам
икг- за пълнeп-нeш; 6, (земяркс)— c-n Löl/ci —
сена [пълно] лъжици; с—с Hcrd — една шепа;
'—е Mussuteciieu — колкото не върха по ножа-
ui; Tullut - Suppe е-на чиния супа; II, adv:
напълне: — пи/ gaz/ непълна: tia- —
1—crUur—c; непълна присшaea‘ Hm,; so Uneni
les Kluid. Ces BilS» Ciu SiHözicit — zur Gc-enng
лико роклята« aaeтишaтa« крaеeтaтo нспъaвa
шaи-geбe-. нма пълен ефект; — Hüt etu
u*;eUcЬu; непълна гoeaнтнрa’ за нш - ; поемем
цялата enгeвeршeеn за —щ.
voll- - , Voll.. изразява обикн* пъзиотс- цялост,
често проводимо а пълно- .. цял’ изцяло:
vriillüttg« Volljcs-
vall-. ъсотр. е глаголи означава untrnb. напълно»
изцяло шзcьeнeaш-« закръгляне —а ——-'1—!--
го: voi-crler« vrll/iuCcn-
Vütllakademikcr е висшист (със завършено об-
розовиние')- —11,1311/ средно училнш— ' пълен
kтр'.
volleu"adv: нaпьnнe« съвсем» пeтеoстaгьчшo: /е,
genügt — лови е непълно —остатъчно« cr ist —
—iecЬa’uIgU ш* той име целодневно роСето- б
цялата му врем— е '0—1;: Ctr Beiriel Ise —
—iseläHlijU предприятието р-баси с пълен ко-
поцит—с; ici Helu Ar—uii — работа имам еас’
тотъчно и пe'ДocтaтъчнoJк/пт колкото искаш»
е— ict — zu lu—un лей нма пe-еeстamъчшo еeeД’
'псе, за —а живее.
vollamtonäilsrn adj. тсхн. нзциле азтоматизшран-
VfOI/Ial п мед. баня за ц/лота тяло. пило ба—я:
—behz/.eu нормални линия; —Ir—U е дълго
брада; -lent— ш остар сспяшп——ч!фпuкч!я:
~bi1eeU1;g/vrcлm пълно наneвoecaш--
vnll/biuirCib/I adj. пьпшoпeoceш; —bterCäfUiJt
cdj. нопъл—осoeт, oнгaж!ea-; раСетсшт пълен
копацит-п: nescre BuUtiu—u siedis нашите преД’
приятни работят с пълен капацитет.

650
Voll/beschäftigung
VoCllbesdtält-gmzg / 1- р-Сос- c пъл—'н аопоци-
т-Т- ио пълеи р-Сюлеш ден; 2- ц—ло—нсашо ре’
Oona« — ees-te е пьnнe елод—шие: im = s—t Krä/tc
st*« розпе.лата’ е всичките си сипи, е разцст-
та но силите 'и съм; —/*.! п 1. снимки не цяло
сneoн!UO; рид- ко-ър« пълна !сooeoж-Ш!-; 2.
мсО* цялостно картини (ио заболяване); —blnt
/г» —b-üier е рис;—« чuсnoaeьceш кю—-
vrllblütlg ad)- пълнеаръсен« и првн.; моД- плете—
рнчеш-
Vol-blüti/Uiit / пьnшoкръз—eсn. пъпнeкeьc!с-
меО. плесоро-
VolIbliitpHc—1 и = Volilini-
vrilbtlzgun* tr; untrnb. исвършea‘ (подви-, Осло);
библ* es isi vall/ticHu! свърши сс!; Vollbrin¬
gung./.
Vollbringe— m. -s» — извършител.
VbClbruCer in роден Орат
voll//tüetig« -lusij adj, търл''г.
Voll/bürgt— m лице c пълии граждош')! праза;
-Simpl’/? тсхн. mit ~ c пълно пори» н пран.;
-deckt— иор. (тип) кораб с пълно пeлтбo (ле¬
жащи върху водонепронициоми препреди).
Völle’ /—рядко пъл—ола-
vollendu— //; рядко iatr: h сoвьршcа’ (пиамо. из¬
речение, Oeлoj: приключс-м feтч): cr Cet
vallurint свърши« пючнша-
vollenlui adj. 1. сeьeшeш: е-е —е Tete1cЬu 'вършен
ф-кт- 2. съвършен« завършен: —е Kiese 'ъeъe-
шене изкуство; е*; —ег Künstle— съвършен аe-
ги'т- разг. dcs ist —u— Blödsinn! този са -0'0-
люсши идшoгщишн-e/-!
vrlltnls adv- непълно, съвсем: разг. Sn bist moli
— verrück'! май» чс съвсем '« се побъркал!
Voll/eiZ/mge/ — 1- съвършенство; 2. засършеа-
не.
voller вж, vale.
VöUerib / — 'ecвютгoдиe- туляеше« пиртвaшc-
Votlejitumesrntnu / ея-—-/??, комбайн
Volleyball [-юли-] ш. -s» — спорт, волейбол.
vr/littl adj- пълномаслен (съДържащ 45 % маз¬
нини).
V^tiiai^^^i^^^r in. —s« -лют* пълноплешшнк» хюлю-
сдър-
vollHÖiren—r- untrnb* 1- заeьршeам- 2. исзършcaм»
прася: п-е rCtun/uUäu/undur Lärn« Skcnlci —
з-игем оглушителен, ужасен шум, —дигам га¬
лим- вряза; п—п LuHUscturg — праси голям 'как
въз Rъс-тхa-
VoHe/eäs п: ~ е/le« давам» пу''-’ пълен .—': рсзп*
—изим фюрuа; -gniUr— п тсхн* ——решаелс— го-
тср- —eefübl п: imss-г Mach' с пълното съзна¬
ние зо злостта си- -grHelU т пълно проОе (зс
метал); пран, съдържателност; —/ezussm: In
s s-r Keäliu snin - рaсцeeтa —а силите '« съм-
In s sninnr Rechte притежавам» «мам пълни»
неограничени праве-
VoU/gewalt / неограничено —лост; -gewicht п
пълно гетлю-
vollgültig cdj. 1- непълно вали-ен (npeтeнцияj.
2, пьnнoптнeш« eoeшeсneтш: ui; —ег Bey/*.,
напълно убедително доказопелсгео; —сг Erscle
напълно разнеслеИ]- сa’яшa« еОезштпение-
VoC11eliieUgkeIiI /, — пълшоц—ншост« равно'гюишю'т«
пълно салидше'Т.
VolIejirimHi—ibZen ш свтом бандажно (плътно)
автомобилни пума (на тежки товарим коли)-
vnie^nltig ndj. пьлшeпeштш; -Ьr;!IJ ndj* мор.
оуртн« ecтeeel^т (време).
V^CIlh^liy» — 1- пълната; 2. ряОио —-'нта-
Vrtlhering /// ш—изкормен хери—г.
vollHoletg ndj- [почти] прав де сърхо (ствол,
стъбло).
völlig adj. 1. пълен: —е Freiheit пълно свобода-
bis eur-c— Wic/urHcrsecilung der GusnrCCuit —o
пълна възстановяване но сдeaeттe- es ist n/in
—tr Ense съвсем стрио']; мисля» говоря; 2.
cdv. напълно« съвсем:. Cne 1,1 ц-г - eluicCgültig
тези ми с съвсем С-сeaспнчнe; 3. осмор.
възд—С—л» пълничък,
vnll/iniciiibrh adv* напълно« исцяne (относно
цялото му съдържание), —jälrij adj, пълно¬
летен,
Voti/äh-i/duie /- — пълнолетие.
vnllkinUig ad). вж* vollHoIzig-
Voil/kasio / пълна аетемеСилша заспрахоеко-
—кет/ ш зоол. името» непълно рaсвиno насеко¬
мо- —ktiUinfnhuzruj’H аолг-ст- гъсеничен трак¬
тор; —-klang ш пьл—oзвтчиe-
vollioHmun» volliommiz adj, 1- съвършен (и
мат- за число) (ироаото): пълен (еОинашво-
съотвоматвие, авобоОс): adv* напълно: cin —е,
MissvutstärCnis uяno нcдoрoзтмeншc; ich kann
dcs — vnrstnbun разбирам лава напълно; 2, ряО-
ко [твьр-e] широк (за Ореха); 3. розг. oеnlap.
сакрьглc—« дебел (човек).
Vrlikdmmenbibi /. — сьeъeшeнетce-
Vrtil'konserve/Т'роино fсгeрилнзнрaнaI консер¬
ва; —■Котпл восн. високо» голямо мушка; —коеп-
Irni п пълнeсърнтст хляб; -Un—nptn!uktt pl*
прo-ткги от пълноценно ж'ито- -Urnt'/: tz Cur
з s—r Jahrе е розцеего но силите сш.
vrlieuI—Ig cdj. пълен (Освел)*
VoUmadH/» —un 1. пълномощие: u—m — ctlelicz,
gui/е упълномощ-вем нкт.- -осем —км. пълно¬
мощие; Ie - zn-ehre; подпис-ом по пълноме’
щис; 2. пълномощне-
VQiienachtgeber е уnъnнoмeшиmcn.
VoCImachleSschelir//?« -u—Unn/t/пълномощно.
vollecsi adv, мор* — "liegen —дигам e'U'au фла¬
гове- еп" — sU/iue плавам ' зсички платна раз-
ВСТИ-
Vo(|U/natroec т сторши морик; —n^1^rb^g|siitung
/ пъл—о fкю’плeкснaI мeх—низauши; -mill'H ’
пьпиouc—иo« —eeбeсмaспенe млеко; —monl е
1 пьп—oлтниc- 2’ шег. лисици. плешиво'1»
плешиво място —а семето- —eihz1(s)gistcnu п
лuue като месечина» кръгло лшиe- -пате ш
651
von
пълна. цяла име (мие т фамилно име);
—pcnsion [пИ—’-. пен-’. шc^H/]/пьлeи пансион
(а храни 3 пъпи нс Оси); -'11,111 /, безpl* три¬
измерна пластико-
Vol^iau^ch щ силно опшянс—шс (слеО консума¬
ция на алкохол. наркотик); -reife / аел*-сп1.
пълно зe-лoсn (нс зърнени хpaкu);-relJeп т =
VollgiseiirelHun; -nente / пенсии е пълен раз¬
мер; —srhiff п люр* тримачтов кораб ' ^^4
теаележ-
vollschlank cdj* резп* сoкрьглeи« въздсОел» със
заоОле—и форми (фнгурс)\ шег- тoнгтрeст: siu
isi — uяnа лунди е.
Уо^е/кеит;/ ппeнoeиo зо'едоние; -,'1— / жп,
нормален релсов път» нормално мeж-трenсшe«
vrllspurbg adj* жп* ' —eрмoпнo мeж-трcлсш-.
voll^!^i^;äeS!/ ndj. 1- пълен» комплексен: ~с Angilun
пълни данни» сес-ении: /'у. — mccHu; попъл¬
вам« допълвам» комплектувам ищ.- 2. вж*
völlig; 3- adv: —aпьnнo-
V^Cie^Si^i^iSigl^^il tf» — пълнота: — nnsttn—nn стреми
'е към исчeрпoтcпнo'n (нспр. в нсучок шруО).
VoIlIstocd ш мор, = —nrsi.
vollstreckbar юр, подлежиш иа изпълнение«
vollstrCcdil //: untmb- юр. изпълние-м (прнсъДо);
привеждам е нспълн-—иe (заповед).
Vo(1s/ricier п. -s» - юр- uспвлнии•тeЛкa приаъОо).
VoC1sSгeckuzgr» —еп юр. изпълнение (нс присъДо-
заповоО).
voll/töiciC ad).; —e^ö^zbg adj. пьnнeсвтчeш« сву'cн-
VrCI/t—iHHer е воен. прикю пепа-ешне» м прен..
—ituiekrnHriU/(състояние на) пълно пиянство;
—veel п грам. плавен глагол: -Vcrsammleiniig/
пп-шoeнe заседание: —wabse / кръгъл сирак-
voll/uangtg cdj* 6тзc'TJ
Vol I wascnn!' tel» унис-рсален прах зо пране (зс
различни температури)*
vollwertig adj. пълиец-нс—-
Vaiwac—'i lui t|> — пълноце-ност.
voll/uirllij ndj. а пълна тегла: —/äbibj cdj. в
пълен състав: sinC wir jeiet —? '—го з пълен
състав ли 'ме?
Vr(l;/ähli/kiit / пълен Сраи, пълен състав,
vniieithcn* tt: rcfl, untrnb- L uспьлняcoм
(поръчка): Ciu TolussuteHu [in c-m] - испьл—я-
вам смъртно присъда- Cin voil/lciuzdc Gewcle
!спьпшиn-пнona власт; c—t T—nsnzg - шз-
eьршeaм в-—'оеко; 2* uim. voIIzluCt sici шц-
споео» сс извършва: liusu ErUwicUlugg vollzog
sich Нс,' urbuiurUu соса рoсвиn!- сс извърши
почти —-зa0eпясaшe-
VrlizJetrer е, —s« — испъпнитeп« тазекутор.
Vollziehung / —; VotlzUg е. —s« — изпълнение
(ие при'ъле)-
VrtizügjSanstali / юр, .място зо нстьeпяcoшe —е
ши'-'-—.—;;; —geaalt/изпълнително злост-
Votontiär [зо—] е. —s« -е 1. и—плосеш 'ложонс; 2.
восн. еoСрeceneц
volonf-t-cii [во-] iatr* h постъпвам доброволец.
Volt [во-] л, -(e)s, - оч, волт,
voltäisch [во-] cdj, сл, волтов.
Voltä/meten [во-] п еч* волтметър; -отреге [во-]
п ел, волтомпер.
Volte [во-]/ -г 1. апорт, волт (при езОш- фехтов¬
ка); 2. ксрт. волт.
voltieieg [во-] intr*-, h провя волт (при сзОа- фех¬
товка).
Voltigeur [волтижОр] е. -s, -е волтижьор, цир¬
ков ездач.
voltigieren [волтижи-] intr- h s волтижиром.
Voiemleer [во-] п еч- волтметър.
VolUmeigheit [во--/физ- обемна единица.
VolUmen [во-] п, -s,. .mina 1. физ* мат, обем; 2.
том.
voluminös [зо-] cdj. оСеми'Т-
Voluntarismus [во-] т. — филоа- залуигоризъм-
VolUee [во-'/ -п ср^хит, солуги (орнамент, осо¬
бено в барок)*
vom - von Cun.
VomhUndertsatz m прецент (= Prr/unuseuz)-
Vomieiv [зо-] a. —,« -вмсО- средства за пееръшо-
ие.
Vomtäncerdcatx ш премил (= P—oni1Iusnt/]-
von prp. D (von dum = voi) ат- —а; зо; по; '« ;'-
—-'-ва: 1. а. посоката- ош която идва нщ,:
Ciu Lenle können von Marke хората и-з-т юг
пазари; Сет Zug könne — Burlin влакът идва ют
Берлин; er Utm — tucCus сой дойд— отдясно;
auchis von F/zseca —0—/'—; от прoсeрcпa; rccils
vom Wcgc ад/']; ог пътя; — wo? откъде?: —
nah und "urn от Слизо « далеч; — wciici есеО’
л—чт- — vorn ютпee-; zach c-zici« wii!ct — vorn
cgfengur сaпeчea’ еш— веднъж, пик отначало;
рази.' sic ise ,1*1 u—m Jelt — zu Hcnsu wug on
--—- гедн—а тя е зоми—ела» е шaптсшana ломи
'и: er ist — Cier« vom Lenlu гой е оттук« е от
'—ло: Сс, Utm vom Hun/un това дойде от сърце»
—	ginzui Hcuzen юг все сърце: ich koiic —
bin идвам ог —сто» ос жнлншеге му: win vom
Hbiiel дп/lllu; като подшил от нсСеге; в ком¬
бинации: - -.- aus ют, -: — iicr nu, siehe псе /ии
оттук сс вижда еeСe-; vom Fu;eUut си, kurz
па; с, ,11/« от пeeсoeeцa може —а се вие.
fтoc—I; прсн* Сс, ist - Gaur! tu, "11,11 лоса е
напълно погрешно; — Haus aus; по рождение;
по начела» -'ъш-о';« рсзп* - iit сп, шо се
ос—0'я -а ‘сне- - s—m SuendpuzUu aus ос него’
во тлелищс; — .,- bis от -., до: - Aria;/ —is Erde
отначало докрай; von Anfang —*, zim Er!. ат
ночалете де края: —--, Hirnb отгоре: првн. с-п
—	obre Her;/ ensiCug тлелам —кг- изенсекО’ ви¬
сокомерно; -— те/, Zot': gell« ait — l-cr wug!
да се махнем оттук!« - --- zu от --. но. е: von
Hins zu Heus ог къща но къща; burzlicCu Grüße
—	Heu, zu Haus сърдечни пeсgраcн on ве!чaи
иш ио всички зш; прсн- — Senfe zu Sem lu ,11111'—
подем есе по—ни'ко; — Frll zm Fell urtscCniCur
решосом« сземам eeнтнит '- -'—)! елтчoГ

652
voneinander
поотделно; в* отделяне- откъсвана, които и
означаване но чаат ом нщ*: von Wege
nluciclc; юлклон/вом '— от пътя- ui; Blett vom
Suängul rui/cr откъсвам лис; от стьСлono; cin
Kicil van HrUcn nuCien етаачзом дреха от
сoкoчалаoтo; ctw- — Set Erle aifU/bc; вдигам
нш. ос земята; vom 71,11 11/etcCn; слезем ют
месото- ег irazU - Sui Weir сой еспн от cu—O’
то; nt eß - dum Apfel тоШ хопша от ябълките;
iiecr — du— B—üdcre елин ел бротято; jtCur —
uns всеки [еднн] ос нос- la, B/stu — cil/i ной-
ееСрес; ос всичко;/*«?--— er ist [п-е] — Cut Pcriic
« лой е ос компани/со; и пой ще бъде с нос;
рсзп- 1; isi je la, Eric - arg! теза е вече
върхът; 2, източник, произхоО. свпоратво:
причини: da, GnCichu ist — Goclle стихотворе¬
нието е от Гьоте; виол. Cee isi Bcie — i—ru Bei—
und Flu-scl - i—iz FluisrC тосо c кост ег костта
мн и плът от плътсо мн: — sci—st от само себе
си; Ces isi ,1(1 'rcnn/ibch - ibrur поза е много
любезно ос Ваша стeaнa; — Seiten С/г Rugiururg
от стро]- но прaeитeпсneono: — Rciiis m/gun
пю просо; müde — Cut Arbeit уморен от реОота;
Cie kann' von viulur Lneicz« Lusn; emo този
'10—- от ‘шег; смях, от много чтс-ше- las
wntlu i-т vom Igstituu zugnschicUe лозе ми из-
пeanихo ос института;розг. - wugun! до имеш
до вземеш! - 3, време (в комбинация а проОлози
или кормчия): - Heute« j/i/1. Montag an [nl] от
дш-с» отсега« от понеделник [н-г-тък]- in der
Nicit - Sonntag au" Morung през нощто ср—шу
понеделник; - Ulnir an" ел малък, от дете; —
nliuts Cer още от старо eeeмe» открой време,
ос пом1тистао; von 20. lis zum 30. Jannct от 20
до 30 инуари- — inute bis mo—eur от —ш-с до
утре- — Zeit zu Zele от време ио време; — Stugdn
zu Stirdn от час но ч-'- — Tag zu Tag ас -ен —е
-ен; — ecuum етноео; — votrHnrnin ат самото
начело; 4. материал. части. от които нщ. а
направено. съставено: ~ Holz ют дърва; — Stuin
от камък; cin Bucb — 500 Snitcr книга от 500
еnраницш- е—е Grupp/ — Sehüi/rе група учени-
uи; cin B/urig — 100 Mari ['ума от] 100 мерки;
ut; Dort — 300 EInwaHruti село с 300 жители;
5, качество. свойство, есспссспво: eite Mann --
CbernUtur човек с характер- n-n Frau — Formal
жена от класа» забележително жс—а- Ciu Frau —
Ьпиеп д—сшната жени (жената Днес): sclact
— Bi/rifl мъчно 'хващаш; разп* cr Ist ul;
Btocknn» Bull/ — u-m Mcnn гои е цял Оик- ein
TuuHul — c—m Weil жешо-сопоно- e-e Scelu —
Meescb -тшo—чoeeк- ui— Mae— — Hüelzig JcUrcn
мъж на пстде'ет голини; Ul/iz - Siaiur дребен
—а ръст- - Sneki/r HnmtZarbu ' тъмен» мургав
^/1 но кожите- cie Bure — j—oßu— Hole миотю
висока планина- n-u Frag/ — g—aßur WicHtleicIt
въпрос от толимо важност; Burllzu— — Gulutu
по рождение берлинчанин» роден е Берлин;
At/U — Bern/ пю професия лекар; er Ist — A/ui
Слaгeeoеник '; c-z Künstler - Gattes Grnlur
художник по пeизcaншe» бетепемазеш худож¬
ник; ein WisscnscbeHtlur — Rang« ~ Formel учен
от ранг, голям учен; er ist vom Fach от бранша
е; разп. cr ist vom Bin въгр—шеш '» от зашия
бранш; cs 1,1 — Nitze; ют полза с; es isi - Vorteil
Tür urs има преимущество за —0'» з наша пол¬
за е; lei Uurru bin - Putsae пезшаеам тю лична;
6.	(Вместо G): die Vorstäliu ~ Berlin предгра¬
дията не Берлин; ier Don — Köln Кьолнското
)oneдeano; Cut Köz-e ~ EnglenC кралят но Ан¬
глия- ein Frunzi ~ nir (един) мой приятел; 7.
частица „фон“ (проО имомо иа блa-opoдкuкj;
—	Schiller фон Шнлер; розг, sic -st c-e тя е
Слогеродшичао; сг ,11111—1 sieh „—“той се под-
пи'во с „фон“; 8. вън юг: er ist — Sinnen. K—ältun
той не е но 'ебе сн- силите го иепу')ет- фон*
beb i-n — Cun Sacken’ съвсем слш'он съм!; 9-
катороиция ни роДицо глаголи н прилагател¬
ни. ксто: erfahren. erlösen, crzählen.
Jrcisprechcni— hören. reden. schreiben. stammen—
wisscn: angenehm, fern, /rei, lcdig. los, voll,
überzeugt и Ор,— често зо» от: разп* lu Uez;ei —
GlurU sag/n! можеш до кажеш« че си имал
късмет!; Herr« urulirnt — далече юг- Оруги при¬
мери вж* при съответните Думи*
voneinander pron* adv- е-шн ют друг» ели— за дртт:
—	-е—ие— учим един ат -руг- — yiesn; '—оем един
за друг; liu Häuser iicg/n y/it — /ril/т«I къщи¬
те са диле' с-иа от друго- рази; docb» wir laiun
/Uwes ~ —се пак оСшуво—ето —«» Rсoимнoтo
-ружСа иш -ево нещо; — g/bee разотиваме сс.
vonnöten: - s/In нужен» необходим съм» трябвам:
Uber ist HilHu — тук помощ е -уж—-’
vonsCitcn adv, агсН: von Suiten G от строио (ио
НЩ» —kT-I-
von^iUätUrn adv*: пет. gelt — ищ, проличи» върви»
извършва 'е: clles ging gicii — всичко протече»
мина тле-кю-
vor I- ргр- D А означава: А. в конкретна и про¬
странствено употреба 1. пребиваване, пре¬
стой с D (уо?);рз^сзп. vorn = vor Sem прсд: Icb
siche — Син SpIueul стои пред отледелете; — n¬
n» — GcticHt utecCui;ue явивом се пре- икт..
пред 'ъ—а- — е—е riuCurHillur па-ом пре- нкг.
ие колене; — len Wiel sueuln плувам с попътен
виmьр- Scs Ziel — Auern belce —е шспт'кoм ueл-
та из ечи- пран* mcs gebt Hin— — sicH? какво спо-
ее тук?; рсзп, le sc! Grii — пози» Боже!; 2. на¬
правление към ОсДанс цел с А (wohin?): bei
suullu н!еН — Sun Spi/gce застаеом пре- отледе-
логе; 1ce Voi—Haee — Sce SeIugce z!cHnn дрьпeeм
сoRтсoта прсд огледолютю; — u—e Htet—utun зес-
тавем прсд нкт.; u-e — dce Kopl siaßue прсн.
обиждам» зе'игом нкт.; sbcU ~ Ciu StI—1 siaßue
удрям '« челото; — Ankur дсН/е хвърлим кот¬
ва; Kormm mir zielt eule — Siu Amgue! ис се
653
voräuc/bedtnger
мяркай вече пре- очите ми!; разп* ciw. — sbcb
bin btummun мърмори нщ. по- носи си; Б. в
нопрострснспвек или преносен смисъл озна¬
чава: 3. време преди: cr Isi - mir gukonmcn
гой е дошъл прел« м-ие- * е-е Tag преди сдин
ден; irrte — е-е Jrht точно преди едно го-ш—о-
— viel/; Jrhrur прели много педш—ш« м—ото от-
довша- - Zcbice« — der Z/bl iluum oеmoряR0м
прeждeceeмeннo- — clt/rs з —cсoпoм—eнш ерт-
м-ио- — 11,11/— Zuit—ucHrirg прели нашата сра¬
— CH—Ь^! Gcluti преди Рождество Хрн'тове«
преди Христо; 4. преОпочипсиис- праДим-
атво: - illum» — allen Dingen прели з'ичае- е—
isi — viulun dut Acitung mutt от всички сей сoс-
лтжaea —aй—гonимe уважение- dun Vorrc—e — e—
н Ccbcn имам прелим';—.» приоритет прел
икт.; поел. Giutli jubt — Rech' силата поб—ж-
дава провесо; 5. причина: от, пюра-u: — Anest»
Frunde« Schen—z- Sehen« Äug/r от стрих» ро-o'i»
Оелко« 'рам, ид; — Neil ut—lnssun nюз-n-—4eaм
от сaвнсn: сп, Flicht - Sircte порадш 'срих от
шaкeсoшиe; — Kälte zlllerе треперя от студ- —
MüS-ginie —-ehe iuCr wi-l/r können нс мога вече
еи върви ос умора- — Inutur Ar—cit vergisst ur
Ces Esscn ют мнато работи сo0рacя до иде; 6.
кошо роиция на редица глаголи, съществител¬
ни и прилагателни. като bcwahren,
erschrccken- sich fürchten— sich hüten, schützen¬
warnen- zittern: Achtung- Ehrfurcht, Schlulz,
Vorrang— Vorzug: bleich- blaß. sicher (иой-чвс-
то) ют (обаче в мнопо алучои преводът зависи
от контекста): примери вж. при аъоев. Оуми;
II- adv- 1- преди: nccl mir — сега, коате и пе-
преди; 2, напред: komm -! ела« нз;<-с нопред!
von, - ' глаголи trab*, означава. 1, Движение не-
праО: vorgehen: 2. пребивавалите н извършване нс
Действие пред ти-- ни-.: vorhaltcn. vcrlegcni-
vorcrzählen- vorlesen: 3. нроОворимснюсм:
vorbcdeakca- vorbereiten; 4, образцово показ¬
вана, демонстрирано: vorzcichacn: 4, пре¬
обладаване: vorherrschen. vorschmecken.
von- - . Vor- - в сотр- аъс subst и ndj, означава
преОимио: 1 местонахождение проО Друго
нщ-, отпроО: Vorgarten. Vormann* Verberge;
2.	вог0яооНонс нни месони инв снеме:
Vorabend* Vorarbeit, Vorbedacht. vorbcsagt-
vorlctzt: 3- преимущество, нсОмощна- по-ви¬
сок ронп: Vorrecht. Vorarbeiten;
vorab adv; шoГ—нoпeeе. преди -а-чко.
Vor/a/i—C е навечерие« и првн.; -adrcssef кснц
пeeд!шeш oдe-е: -ah— ш често pl. —cizi;
пред—]« пра-еди-
vnrrhnt; intr. h = voriuseHrur-
Vorahnung/, —ur предчувствие; —alrtn m пeeg-
вaриmcn—a neeeeгO’
vorle adv: отпред. печело» —опрел: /ег Sri— -.
Cut Vater lizlurltuir синът нопред» начело« Са-
шата 'лед него- ie irr TccbniU sinl sic ycie — те
се мното —anee-—anш е техниката; шап- -не/ь
larescm — ! какво сте сс зoСьрсaлн mюпкюс?
vorle., в сотр^. с глаголи trab* означава 1. Овм-
жоние, поДтиквоно напраД: vorangehen,
vornnlossca; 1. праДшествувсис- извършване
но действието начело, проО Оругито:
vornnleuchtcn^*
vorän/utec— inr s = vatiuscieur; —grHie* intr- s 1-
вьрcя отпред» —ечсло: предхождам; прсдшс—
сmзтeaм« прен:. mii guice Buiscuil s -озом
пръв личен пeи‘-e, aus Sem Vorangehenden ist
/m crscinn--’ от гореказаното re виж-а-- -2, не-
пре-вом: Sie Ar—uIt gehe gut voran« mii Ucr Arlebt
guHt us gui varae раОютата напре-ео« cьрв« доб¬
ре- -kommt—* intr- s напре-еам: k-n Sclriit =
не —апре—вом нито с една кречко- —-lasst«* tr:
оспася’ някого —а мине напред« пред мене»
пръв- —laufen* intr; s изсичвам напред: ci—n
Gruppe Kizder ilet Ihn/n vatrn едно трупе д—цо
личиш— прел тях; -icichtt« inur; h (n-m —) '-—¬
тя нкм-- вървейки прсд —его- —-nacht« inur; h
рсзп- Сързом-
VoranmcIdunge пр-деар|1пелшо сoписвaшc (зо
курс, иззет, билети)* поръчка за п—лефен—н
eaзгeвoр
vn-är/tcilte* inti; s яздя отпред; —schicke*« ttr
прошам -напред. прсдсорнтелню: /а, GcpäcU s
!спрaщoм Согажо прeеeoe!nтлшe; прен. ein
рест crU-äTCg/е Worin г козвом предварителна
няколко пояснителни думи-
Vo—nnsrHIng ш necдeaр!ncnшe изчисление (нс
разноски)— прeеeoeuтeпшa a<aпaупoиия-
vh—ärreti11in tr. епaгo’« казвам е нoчaпeтo;
-Urei/tn* tr; текoeяco’. mпoекo’ -oпeeg: фор-
'ир-м.
Voг/inziIgcrПпpeеlпcтсnu-. обяви (за предстоя¬
щи филми, писан. koнцepмиj; —нг/eit / пое-
гene!тeпнa раСетО’ подготовки; пeттдcaeит-п’
-и изследзення pl (зс киучен труд).
vornu/iltcn iatr h (c-m —) подготвям eaСenaтa
(зо -кг-I; пран* подготвям почсота-
Vrcutr-ibei— ш I. Срито—ир« ‘оИ';;р (във (фибри-
ко); 2. заготосчнк.
vnrbut adv: вж- vrrans: е— Ist ins nilnz weil — гой
е много пo—]oпeeg ет всички ни, и прск-
vö-Cuige'lce* intr* s = vorireuCur« vornneguCur.
vn-lus adv: —опрел: in. eui — пeтgcaр!тeпшe•.
мор. volle Krill’ Volldampf—! пълно пори! (ко-
менOеj; -e Deulseien in; endctur ueie — ,/*«
долеч превъзхождам ертгuтe. мнота пе—шо—
предноло съм от —рутнсе-
Voräms т, ~, — юр. чест от на'neдсneo-
vorlms--» Voräms-« обикнов. означава 1. преОве-
рмтслкоап- vorausbcstellcn— 2, избързвоно ие-
праО: vornuscilen- с глаголи винаги trnb.
Voгäue1bUiII1ng (восн. челен« преден отряд.
vn—äus•r/i!Ingin* //- (sich D пет. ~) тгocoрям
пр—л—ирнттлню; пюетoeя’ кило пр—лворнсел-

654
volanc/bcctcller
но тспoc!-; -lestcllce //: поръчвам - пр—л—о-
рнселно: —/rslimncn tr: предопределя’« прел-
назночоеем; pari, voreusbusuilit често пре-
дeпр-еeneш (от съДбама).
Vor-tusbestinimmng / — предопределение- преД’
назночешне-
v^räis/r/nHlre tt* плащам предварително« в
-—-]'-
Voraus/lirU е петле- към бъдещето.
vorCns/i-ckeii cdj, вж* voteusscHiiunl.
eht1usri*lie intr: s избърза-’« бързам напред:
првн. ,—r Zill ~ !зпeeвaeco’ ce-‘eno (си);
—geben/еп c1W--] спорт, давам аванс —км.;
—-grlt*—* iatr; s 1. вървя отпред« пре-шсстеуеом»
и прен*: 1- исбъeсcaм« минавам шап рее:
wäirend ihr ynuict« wurCu Ich ,110; е —окото
чааоте« из ше ecu-o« мина —опрел; прен. iin
/-и/ /сг Rn" voraus« d1eS’-- зо него пр-еcaeн-
телно се гевюртше. че, - .- пe-дcaeнтeл]^o 'е
несеше 'лозосо му» че. -. : pari- vo—1meginceC
пeeдeaрнтeлuo; in V(otan.eguЬun1un з гoeeкo-
занепе« гoeтислeжeшoтю-
vh—eusgrsctzi adv;: ~« Sass при прc-пoеnacкaтa«
"че. ’. ; око---
voräusnibin* tt: (utw- votu—n utw- ~) превъзхож¬
дам (нкт- е шщ-I« имим прeи.мтщeсnзo (прел
нш,)': et miss Inner newa, vor Sun and/t; - лей
иска винаги до оъ-е по'таеен по—добрс ют geт-
ЕНТС’
VoгäusS/lasesUпредплата; -nähic/ вж* Vormue-
nciin; -,1/1 ^прелскозееш—. прогноза (зе вре¬
мето).
vo—ausrsngie //: прел''-—’; —■scCei/nt adj. ко¬
ето може да се прсдви-ш; —srHiuinC рап. cdj.
гледащ з Оъ-сщ-те« nрe-eшеn!e. -srhbikti tr-
вж- voränscbirkun; -,1(111* tt: пр—лвижлом-
VorlaiLissehungy, — 1. предвиждане; 2. рел, про-
вшдснше-
vnuärsstizii tr; предпоставям; допускам' setzen
ult vorcus» Srss.. - да предположим« до дoпте-
—ем» 'е.- - ; utw- cis b/dannt — приемем« че
ищ. е пoснoтo-
VorttusseJzun<j/» -еп пр—лпаста—ао: nzter dur ~«
Scss при предпоставката» че--,; ~ Ist« dass-’- при
условие» че..-
votämssclzmigseos ndj* бсз пре-пюспоеки« Сезус-
nюec—-
Voräiraschi/« — 1- предвидливост; 2. прс-ешж-
доне: I— Сит -« lass- -- предвиждайки» че» -.- в
очакване» 'е.-.
vorausstchtltch adv, вероятна» както «стлeж-e-
Voräusvezmächtnis н юр, пр—лваритслно зоеещ—-
иие-
voläus/wtcser* tr* знае предварително» пec-RШж-
-ом със сигурност; прc-'тe'тeувeм; --zaH/te
iatr: h прсдплащем-
Voräuncxhtunrg -еп прс-пло;—’
Vorbau m срхит прс-'трюике-
vorbauen I. tr* строи —щ. отпред; ваз* obj. строи
издадено част но '—-].—; IL inir. h прои- (с-г
Seele D —) препречвам пътя но —Ш-; —земам
пeтдoхeoшиneлшu мерки против —Ш-: Sinsum
MiesvuгsuärCrie mms, men — лова ш-goeaзT’-“
—не тряСси до сс предотврати (навреме)-
vor/tdarht adj. neeдeoр!menнe обмислен: nach
п—п -rz Pie; по е—и— прелзерит—лшо аСмис-
л—] план- поел. -1,,.— — cis recCbcCecCt дтс-с
пъти мери» се-н-ж режи!
VnrlrdarUi т, -s« — предумисъл' mit — Cerduln
Л-Йстсом с предумисъл; предумишлено; des Нае
/г eit — jutcn тосо -оправи преднамерено; ahne
— штпeeдт‘!шптшo« нcпр-днoмeeтн0’
vot/cCärHiIg adj. оатср. кеШто обмисли (всич¬
ко) пeeдcoритeлнo; снимотелен- -резбро—-
Vor/bedeutung/« -'п предзномснесонис« знаме¬
ние; -ItUIngungg' предпоставка» пeeдвaршттл-
—ю услесие; —•lehelU in 1. тгoeoркo« ecзeрвo' '—
' M/Idu;/ nie« izte— = miulurgubur преливам
еьeСштниc пол рeсeрco; ui; ,'11111 s лайно»
нc!зкoсaнa резерв-- юр. gciciiui"“ шетла'шо»
мълчаливо угоеюрко (за себе аи); 2. зопозса—с«
р-зтрeиeoшe: unteus ciirr RnehUe всички пра¬
во сaпoстни-
vntbrHelUre* tt: I. (sich D utm- —) '————‘1 си (про¬
зата зо, —а нщ-I: ,1'1 das Rcibt -. zm-.- запоз-
зам си прасото до--,; diu -nizlu £11,11/1/1—/ bat
cr sich — той си запози» е зoпoсиn просото не
последното решение; cliu RueCle — всички пра¬
за ——'——!; Irrium — без отговорност зо евтн-
ттoлни грешки; 2. отреждам» саnoзeoм' С!/
KI1esu« dur Ciu GuecЬicCtu п—п füHrunlu Rolle —
hat aлoеoma» —а която И'поршяпо е отредило
ръказо-иа роли,
vör-iUalilirb р-р* G кснц. при т'лeeиe» ' уго¬
ворката (че),
vnrliUniiios adj* 0eзрeсeрceн-
Vor/iHälUs/gui п юр. зопазсн имот (нс един от
съпрузите); -u—UrI1 п юр. тспeB—e« зременню
решение«
Vorbehannuur/пeeдeoeитeлнo обработки.
vorbtt ndv, остср* р-р* D 1. (си u—m« пит.	по¬
край' не Ihm« vor ibn — покрай —сто; розг. Си—
Zug isi - влакът [току-ще] ми—о; рсзг. schnell
~! карай!; продължавай!; земииозой!; 2. (от¬
минало» 'вършеие; раз-, us isi 4 Uhr — четири
часът мина; dbn ZuIucn sb—1 ~ минаха лн/ ере-
мсно (тосо време)- н!е Ibe isi es — с —сто е
свърш-но- — isi — мш—олюто е минело; ans uni
—! свършено» край!
vorbeii. с плополи trnb* означава обнинов*. 1. нз-
вършвеке Оейатвмето ис основния -лс-ол по-
крой нкп*- нщ-; vorbeitretca; 2*. попрсшно. не¬
сполучливо извършвано но Действието:
vorbcischicßcn*.
vOTbiVbenehm^* refl* рсзи; прови гаф» шзпaтaм
се (с повеОениемо си); -drücken re/l. 1.
промъквам се покрай иш,; 2. разп* sich ни utm.
D s '^ш'-’» ю^о-’ се (ош възложен0
655
vorbildlich
заОсчс— pоОonaj; нс искем до поеме оттееюр-
—ост» да пю—ссе noслcдиuштc от иш.: —cilcn inr
s бързам покрай« —/nirie* intr* s (ни eiw- D —)
пътувам« минавам c злак» кола покрай (ищ-)'
-Hlicgui* inti* з минавам» лети покрай' Huutu
eIeC viele Vögci hier varluIguHIague дне' пре¬
летяха много птшu« оттук- -"llißci* int 5 тека»
протичам покрай; —fLitzcn inir разг. профуча¬
вам fпюкрeйI; —"Ulein I, intr: h минавам по¬
край: Cut Wcg 'üCri cr urscrem Haus vo——uI
пътят миназе пекрой нешота къша; II- tr* воля
покрий: er füheec res се lum Musuum voelc! лой
иш преведе пекрой музеи; -gehen* inr s 1-
мшш—вом покрай' ur ging in mir vorlui« rien
micH zm sehen той мина fпeIкр—й ме—с» без до
ме -иди; 2*раз-. In* c-n на‘иновом при 1-)..:
юлСнзам се при икт.' 3- минавам (зо вpcмejt
отмин-сом: die Getrir ist /iücklici votbi--
gc/cnge; oпаенeетта (юnI‘ишa» се размина
благополучно; 4. ищ. нс успива» —е у'.^'——: Cur
Schuss gieg vot—uI изстрелът нс улучи;
das ist mir votbiiguge;eun не успих, не мш сс
у-од-- 'бърках,
Vorlilgihii п: -е — мимоха-ом, и пран-, —а мн-
неване-
vörlCI/eiite/ce* inr. sрсзг. шег. (ctw. gelingt mit
vаt—uiI нс ми сс тgoce« -' сполучвим; —komite
ми—овом пекрой: sizl siu Ciut var—iigcUomriir?
минаха ли оттук?; прен. Ceran kammsl lu nicht
varluI не можеш до изО—гнеш сова: нямо да
мине б-з тева; -Uön—ce* inir. Л мото —е мншо-
—lassen* и: пускам да мине- --си".«* iatr: s
личим покрой-
Vor/rimn—srH in дефиниране; често парад.
vnrbei/me—srbti—ee inti: s дeф!Л!eo’: си ict
T—ilü—t — дефилирам гeтg тeибтнono;
-müssen* intr: s neяСco ди мина покрай» от¬
някъде; anf len Wug /u--- muss cr en unsutun
Haus varicb на пъп но.-- гой тряСси до мине
покрий нашоса къща- -taUez‘ iatr: h рози- не
уnт'ca’ (при отгатвано ио ищ-): -pissbirе—
ialt; s = —'Zilien- —uc/tn inr (an А) 1. ar dur
Dlnjcn — —' говоря по същността шо cъпeoси-
те; 2. ,11 rudur irelrrr/it vorle- тс товарят«
спарят« Сез до '' 'луш-г« eoзСиeoт с-и— —рут;
—rellce* inr* h ми—озом шо ко— покрай —кт., —Щ--
-scHicßcn* inr h: пс улучвам цслеи при спрел’
Си, есплесва ми '— ктршт’ьm: —scHIigrn* inn;
h теeям neгeтннe; -' тлтчcaм ' тдae;
—Ure/fcz* inti; h шоп* не тптчcaм птпna:
—y cr/en* inr h хвърлям петр-шш;« аСърк—ом
при хвърляше; —ziehen* inr. s минавам пекрой!
(зе войски, швапвме- облаци).
vo-bclisIci cdj- прeдвoрнтeпнo оОрсм—нт— (на-
алеОствоио- с наказание).
Vor/bcmetkun—/тeeднo. пр-дcae!neлнa бележ¬
ка» арота*о прcg!'пeвиe- —/i—rtung / пeegca’
eитeлшo 'ьвeщa-!С-
vnr-tuiIit« u: reß. приготвям (се), гетея (сс),
подготвям (']); sich Zür» an" uim- А — пригот¬
вям 'е. тегеи се зо —ш.- Ic—utiun Stu sich сп/ п—п
Üluttiscnung voe! тетветс сс зо [едно] иснeнa-
до!- Selüler für diu PrüHune - полтолзим уче¬
ници зо «—«1- new. zme Fusi» Hü— Scs F/si —
приготвим нщ. за пра'—.)-' пран- us InrcItet
sicb ciw. vot неща се готе«« подпетеи.
vorbereitend cdj* пo-гoтeитcпcн (робота— коми¬
тет).
Vorbereitung/, —in 1. приготовление: —en truHHun
приз/ приготовления; utm. Isi tn — иш. се при¬
готви, готви 'е- 2. пюдтетевка (зс изпит- ко
ученик).
Vor—i—uitmigs/koHteuc п палгасентел—н коми¬
тет; -111—11—1/» подготеителсн курс- —pirböic
/подготвителен пернод-
Vor/Iutge pl, геопр. прт—пло—ина; —br—irCt т
уводен« прс-еорнтелеш доклад« уводно изло-
ж—нис-
votbisngU adj. остср. гореспоменат.
vo——isegtr—mHßie adv. оатср- както е козено по-
горе-
Vorliselicil ш 1- прeдcaeнmтлшю« времтшше ре¬
шение; 2, осмер- призовки; 3, оспор. -
Vnrlniäii’
VarbcsicIlUigmeg / 1. прegcaр!ттnтш преглед; 2,
мизи* ceeн!сaж (но изложба).
Vor/Icsitzcr ют предишен притежател; —/tsp—t-
rhun—/ пр-дeaрнтenнo съсешонне. eСсьжеa-
не- —1^111^—/ пр—л—ориселшо онтожнрош—«
зanaсвaшт« рcсcрeaпия (но мсас в распорснп—
ио книги м поО.).
vo—bcsUinmie г предопределям.
Vorbestimmung/. — предопределение.
vor-ist-cZi adj. осъждан (no-pонoj. имаш пр!’
еьд!. —-)-'--] (зо обвиняем).
vo—r/гUin и: (e—i (utw-) -) чето« )-—.’ нам, мо-
лштса (за Да я повтори): ризи* набивам —км.
нш, е гло—ото- опявам нам,; -betigtn I, inr h
(е—г Seele D	прeеonceaтяca’: езтмам пред¬
пазни мерки (срещу иш.): var—uigun!c M-ei/i
префнлоктич—н 'ред'сао; II- rejl. ft; навеждам
(се) —опре—’
Vorbeugung/. — пecдoтceaтяcaнc» пeтепaзca-
—с: мМ профилактика,
V'orltiigung.smaßieHmcn pl. пeeвaштиcш!. пeeд-
пез—Н’ префнлоктич—н мерки,
vöTlezibrU—ci ndj* оспор. гореспоменат.
Vrrrlbil и* -(е),« -ег oСрaсeп. пример: sici D ''п-
nim- /пе — пеНе/п —'—‘0’ —кт,- нщ, зо пр!’
м-р. зо eбeeс-ц; c-m - nrcici/cn- znilsircbcn
стремя седи подрожовом но икт,« но някой при’
мер, oСeaзeu; пост, ui; iunrCiez/cs - светъл
пример.
vatbilCin tt; 1- поттепсям (ученик): guu vatgub*ldut
' доСра педгото-а*-« е нужните пoснaшня- 2,
сьсеoca’ образец; 3 - пeeееnoвя’ наглед—;.
сьсдaвoм прсд очите на икт-
vou—l-d-irl cd). оСразцес« примерен-

Vorbildlichkeit
656
V'or/blSlIcnUcIi - - — еСрозиесост« прнм'рнос^е^.
Vorbildung/, — [пeтеeoeuтenшo. пo—eaншшa]
по-гого-к- fпeeфeс!oшaпшa« но тчcн!к).
VorbilCungSarstlei /. —■schule / подготвително
учебно '03]———!—-
vor/bigdeg* tn 1. siuC D. cum; — прсписе-м ']-
връзвам 'н нщ, отпред: /in!u dir с-е Schütze
vor! препиши си престилка!; 2. разп. siel D с—
п s мъмря« шерутесам- ш-соля-ем, аолойдис-
вим нкт.; -blasen* in е—е new. ~ изссиреом икм.
нш- —и духов инструмент.
Voiblick т. —(c)s« — поглед към бъдещето; над¬
никваме з Съл—шесо.
vorbohfer in I. пробивам пee-eeритcnшe лупае
(зо винт. -воздей н поО-); 2. рсзг* —ui e—i —
подготвям сереше у -кг.
Vor/böise / прeвoeпnenн! Зарсови сделки pl,;
-boti п прegeeетни)» и пран-
^чи/ЬгСгусг* in I. изнасям, изкарвам« придвиж¬
вам напрс-: Cut Huri war zielt H-nitr dem Oien
voTzu/tirgiz никой не можеше до шсaoрa ку-
чете иссeд печаито« 2. нзказсам (съжален!«—«
молба), излагам: s-n Sich/ = излагам случая
си; ErtsrbnICigizgur е изеиниеом сс; s—c Frrlc-
—urgur = пee-яcяca‘ искания;- си; Bumcisu»
Grünic е привеждам goкaсoтenстeo» доводи; sic
Uorriu knie Wort = пя —' можеше до каже« -а
пeeиснcсc нита ет’o: wr, läse du rnri
von/i-ringer? и какво имаш още —и кажеш?;
-bnchctаbieler in казвам буква по букво.
Vor/bühne f mecmp* авон'цтно-
vorclrisiiteh adj. (станел е. произхождащ ел)
ce-мeno преди Христа-
Vordach П НОВС'.
vozdatiereg in онттдапирам; V^l^l^^^a^ti^I^l^nr^yC
Vordeck п мор. предно полубо-
vordem, vordem adv; 1. някого, по-роно; 2. пре¬
ди [това].
vorder cdj. преден (крик» ред» 'тая)' der Vordere
Oriuni Близкият изток- прен*; -е der vatCureUue
Rnibn« LIniu stubur съм не предна линия; unsere
Vnrdutue пea-eеиmc иш-
Vordel/arcicht / фронтален изглед (но зДанис);
-arm in 1. скат, предлокътник; 2. преден крак
но кон от плешката до коляното.
vorderasiatisch ad). западно-, югозападноозиат-
ски.
Vordez/bein п поол. преден крак; -blatt п. -bug
е предница (ко кок); -bühni / = Vorbühne;
-deck п мор. = Vordeck; -ende п преден крой;
-front/фасада; -fuß т преден крак; -gaumen
е сисш* предно небце; -gaumenlaue in прам
преднонебен, полатолен звук.
voldelgаnmtg adj* ирси, палотален (звук),
Vordei/gestell п предница (но колс. плуг); —glied
п 1. зоол* преден крайник; 2. мат* първи член
(но пропорция); 3. филм* първа предсилка; 4.
восн- предна редица (в апрой); -gliedmaßen
pl. зоол:- пр—ешш крой—ици- -grü;! ш (и жив.)
предт] плен« и првн.: die Frage rrel c—n
FtIc!ursvct1teg iränet [siel]» rück' liier mehr
ie Cur — въпросът за мирен догееер все пове¬
че исnисo« изскочи —а преден план-
Voidei/hagd / 1. сиот- ръката от кнтката до
пръстите; 2. каре* играчът отляво но eoздaea-
щия- 3- ксрт* = Vn—Herd 2.
eoгCt—H1r! adv* [сега] засега; —е първо зрсмс-
Vorder/lcus п предно сдoниe« зданн-mo към ули¬
цата (зо жилищен блок с Hinterhausj— -iriti//
1- предеш ръб- 2, овмсц* водсш» aтa)твaш ръб;
—IrnZ е лов. преден крик (нс заек)-
vntdr—lestig «Т// мор. пр—тозор—ш отпред fкoeoбI’
Vorder/mang т* pl- -ct воен. стеящият отпред (в
anpoйj: s Cniu/n! е тил’ (команда)’- rn" = U—utur
зоспавам е тил; прсн. icb Cale noch viel/ SC—
име още мнего пред ме—е (които чакат на¬
значение, повишение н поО-); рсзи- u—e nu" s
brirgur скастр/м икт.; —nicit— ш розг. иеемо-
тел във Vorderhaus, —е оп-рт-мсит« стоя към
улиците; -rrC п предно колело; —-атн in мор.
пec-нa част —е трюм; ~eete ш 1. -ром. при-
стаеше исeeчeниe« предшествуващо тлоеиото;
2. (филоа. премиса» пeeдпeсmoзкo- -eгIUt/rlecе-
ио страни (но къщи), горна стeoшe (но моне¬
ти); —silz //I предно ми'то (в автобус, сомо-
лcnj; —stcvce [-bch—J е мор. шесов зълиорез-
—tibi т. п пре-но част; —trc/ite п восн, предни
линии» вълна з боен ред; —maagcn е 1. предни
кола (на влак, трамвай): восн* предник ие оръ¬
дие; —zcln in преде— зъб- -/time— п предно
стои, стаи откъм упшuome-
vor/dlärger refl* ряДко и: пробутвам се, прози¬
рам сс нoпec-; прен* гледам да испрeвeря —ру¬
тите» разп. тикам се нопрс-« навирам се —а
първЮ мя'тю; —dringen* intr* s нопрс-еом» про¬
никвам f—oпрc-I (и воен): dur RuIeu1Cu 1—cnj
bis ins Irruru Cus Landes vor nътeшe'твeникьт
проникна чак във вътрешността ие 'праната-
vordringlich adj- неотложен» пръв (зсОочо): Ses
Ise uesu—u vorleteglicHsiu AulgalcTOcc е първи¬
те ни» най—шалежашато сoдaчa; eia- als —
vormurUue зепш'вам ищ. кетю неотложно.
Vordiuck in формуляр.
Vordruckkalte/карта-формуляр.
vorehelich ndj* предбрачен.
voi/ilen inti: s = vofaretler.
voreilig cdj, прибързан (поатъпк^о— решение мне¬
ние- чoвeкj;
Vor liligceit X — привързаност.
voi/mägder pron- adv. един пре- -руи: siu HiUtue
dIu g—ÖßUu AcHuiee — мцото се увожезехо ед]—
-руи.
voiemgenommen ndj* L feegen e-g) предубеден
(спрямо нкг.); 2. füf e-n, etw. - пристрастен (в
полза но ^1^^—):
^reiLgenomme^eü/; — пристрастие; преду-

657
Vorgehen
Оедс—ост- ~sendшligrnрcдeeриneлню шзпреше-
ис (нс пори н пр*)*
voTitszuitllcn adj* псол- прсдлс-ншкоз-
Voieltern pl* прародители» прe-uш-
voiempfinden* tr* прeдчтвсneузим-
Voremp £1С10ипгУ~ пре-чуе'тешс«
voienthalten* tr* (e-m etu- сo-ьржaм» —е ло¬
вим (нкм. нщ,); mit HöhHi/e les ueeutue Lcsute
iicii — нс искаме -е скрием лоза от иешит—
читетсли- —е Ш'коме до лишим нашите 'иго-
тели от у-eвoпств«cтю -а тснaят-’- ; Vorenl-
haltung/.
Vor/enlssCinlbcn« j/1- прсдворителио решение;
2, апорт- полуфинал; —erbt е привилегиро¬
вай нoспe-иик; —erbe п 'ессло не привилеги¬
рован наследник {нспр. иа съпругС)},
vort-sU а^и. 1- първа» на първо място; 2. но първо
врем—« зосето-
vnr/rrwäbeU adj* гeee'пo’тнoт- -ermäbziea-
mcßci cdv* кснц* както '— 'поменове по—тарс.
VoreruerbsticHU п юр. права но привилегия»
предпочитани— при покупко-
vo—/it/äH1ie, -'nliln tr: u—m utm. — рoспрaeя‘
нкм- басни» измислици.
VorZrhr т— -ии» -си 1- nрoюmeц;гoГf/^м- pl* VorZäl—ue
пр-дт-и, прe-uи; 2. pl. остср- пр—лш—ста—ии-
UШ-
vh—HiHrcn* intr: s 1- приститам ' коли (проО къщо,
mвоmъpj: Cut Wc/cn isi voteuliCtur кonamo при¬
стигна пред ератоте; 2, испртeoecoм (дeтгo
кола)» минавам. карам —опр—Л-
V^n^^rlhre / свтом* нспр-coeea—c; предимство
при движение; ~"eilrterгcЬt п свтом. предим¬
ство» просо но шзпeeceeвaшe» —/eil е 1- случ¬
ка- произшествие; 2« мсО* пролопс» испoдoшe»
'—личиш— —а вътрсш-н юрган.
vörlillte* inr* s 1- случва се; us Ist «*'11, vorge—
lellun шнщо не ст е случила; —ями прoнсш--
стсия; 2- подам (преО ищ,); Се— Riegel isi
votguHillur ртзтсо падна« сптснa 'с: 3- моО
прел-бирам« 1изпа;ом« с-лич-м '— (ориси)*
VrrHrllieizHeit/« — оспор. случаи-
VorU/Zeet// малко прaсшeш'nco преди сватби« гю-
дтж и поО.; —/eilej/mevK. брусо-ке- —Feld п восн
прeдпeжaщo местност; —-/eiCUcn'/ ш восн.
стълкновение, срожешнт е» на VorlclS- -lгgeti—
п зимен презерец (двовн)- -illi е аъсам—сро-
жен филм преди тласни/ филм,
vot/findci* tr. rcfl* намирам, зоворсом« -fiirUcan
tri: c-m ctw. раз-. eaспрacя‘ нам. лъжи: зoль-
гвом нкт-
Vrr/flmt /1- мор, ш-чело но прилив; 2, етпок-
-Hliita е водоприемшик; —trage/предзорист’
лен въпрос; ~Hri1!e/пpeдвктсзa]- шо ре-о'1»
р-дессно ючаквон--
vorHttstlg adj. пре-'рочеш-
Vrr/Zruebt / соз--ст- предштствсш!)« пecешe—
спвуеоше aтлттрa; —ZuüHlirg е риние пролеел-
voifühlnn tr* 1. сондирам» nрc-пaсnивo проучвам»
шсспe-cим; 2. оспор* предчувствим-
VorHUnr1iHi/fжc—o—)мo—eкc—-
voifühznn tr* I. показвам» -cмoнетршe—м: u—e Film
—	пре-стевим филм; nie PHcrl ~ пю'—'--’« пecд-
'товим кон- nie Kluid — показвом рокли, обле¬
чено от монекеи; е-и Dtuseutäiu — показвам
номер ' дe-сирoни животни- 2. u—e GuHineunun
—	довеждом ореслонс (зш разпим).
Vori/führir е който показва ищ.; gcмo—етрomeр;
кииомеха—ик; —'füHtmjegsbiaib ш заповед зо
довеждане (капр* но свиOeшвлн): -Та;/ е иснц*
констатирано ш-личност; -gäbt / 1- апорт,
аванс; 2. —gnliecIi / зanлoштвaнe зрем— (зс
нормиран труд); -Uebirr/кинoпрoжeкuиoн-
иа кеби—О-
Vozführurg / показ» пр-естасление (ко филмj;
дeмeшсmрoпии-
Vor/ceg е* —(iIs- -е 1. процес, ход (но Дсйствио),
протичане (но събитна): seibi/ut— Sic» -bttu« len
—	моля, епншете хола ше раСетата« 'птчкamo«
розеитнетю —е нещото« стеналото: 2, пример'
—ach s—m — сле-еойан неговия пример-
Vor/ä—ger е. -,» — пeeеш-ствeш!I)-
Vrr/gae« п мекат- пecепр-ждo; —geritz п пeeе-
—о гра-ино-
vörgiidtie tr: (c-m cim, —) .момя, золъгсом (нк^т. с
еб-шашня. шa--ждиI-
vorgibtn* ir; 1- твърдя нещо ш'cяeнe- твърдя«
че уж--- (зс Ош нзвиня, опровОся), довам катю
претекст: cr gib GuecCäfUu vor тcьeд-шт. че
имал eoбona; .'-!-] сс ' робота; sic geb vor- '—
е Milliazär*n zm ,/*« тя твърдеше, че било ми-
пнoштeкo- представяш— с' зо милионер)-; 2.
апорт- досам аеошс« преднини; шах* еовом з
езонс (^^тгурр^а]^'- 3. полазим (нш,) нопред: /*—
drs vor! подой тю шопр—л!; 4, слотам (ос)пр-е:
dun Kinl cin Lätzcic« — връзвам лигасче шо
д-тт; dem Vi/l ^1111’ - слагам но добитъка
хрошо-
vot/gibilCiU ndj. с (по-раншна) подготовка Ciu
Siidizien ,111 /ги — студенсите имот еeСeo
ерc-шoшаen'кa пю—гюловкО’
Vorgeblrge/1 поогр 1. прcnплoшüши; 2. (скалист]
нос.
vor/guIlIcU cdj. мним adv. рази; уж. —gilrcht adj,
коки, тор-спем-н-с» —gtCnciUernrBc; adv;
кснц. кекго се кози пе—торс. както е спомен-’
те- —11/;,,' cdj. I- ш—аС—ативе—’ прecс-т: т-с
—е Muinurg прeдтСeжл-—нc; 2- пe-еcoeиn-n-
—о оСмислсн, решен (план).
Vorgefühl п- —s» —е 1. прeечтcсnc!e; 2, пeegватс’
зиме: in — Си Glücks пe-gca'Усeaйк! Съдеше’
то щoеnиe.
vrrgiUcn* iati-s 1. изл!сoм отпред, !зетъпeo’ с'
нeпe-д: jcier Sic, l-iie. vor [en Ciu Tn/ci] моля»
излезте [не дъските]: воен*. zim Ang/itt — на¬
стъпвам '—. ми—овом е етика: 2, вървя отпред.
42 Нсмско-български речник, т. 2

658
Vorgehen
минавом пръв: biliu« jchtr Sic vor! .моля« ми¬
нете пръв. прел мене!; 3, !зСьeсeo’- вървя
-oпeeд (зс чисовпнк)': 4, прек. идвам шо първо
място, имам пeтg!меnce пред —кг.« шщ,.
превъзхождам па зшочешис« саж—Ю'Т» по—сожен
съм от нкт.» нш,: Ciusu Aufgrbu j/hi jciet ellcr
nrdircr vot пози задача сети пе важност спои
пре— вснчки -рути; Urs Aii/r gell vot спари;—
хоро име; просо не привилегия; 5, пeсnьпca’«
действувам, процедирам: ,1/1-1 ~ постъпвам
строго' voгe*clt*g ~ д-йеneтca’ пe-дпaзпиeo»
jigcn utm. - дeйеncтeo‘« вземем мерки прО’
си— нш,; guticCulicH gugur е—п — -осем нкт. по-
съд; 6, cim', geil vor |sicHl нш, спава» исcъeшeo
'е: ас, gule Cier vot? кокео '1-30 тук*?; /*.,/
EztwirUlngg geil lergsrm vor ,1'1 соса розеи-
cue« пeoяeяcaнe спаси боеше; ан, gchi mit ihm
vor - ? aoa—u спава c нега?
Vougcbcn a. -s« —1- начин —а пастъп—о——« но дей¬
ствие; действие« постъпки: cin srielcs — wär/
Hier nicht aggubtecCu подобен начин не д—Г-
стене пук не би бил т’-сneш; 2, вж. votgubuz.
votgcigue tr; (с-п utm'- ~) изсвирвам на цигулка«
virgile/tri cdj. поогр* лежащ. прeстиeoш се от¬
пред (планина, хълм).
Vor/grIänCi п восн. пe-дnтжoшa местност;
—11-1/1 п техн, предовко« пeecoдe- вол« фер-
гелеге; —grlc/cwcHe//лхнг вол не предаваа’
те; —•griech п = —-zimmer,
voi/gemildeta*/'., -genarrt adj. остср. гeeeспo-
меноп-
Vory/russ ш neeдваусвoш- (ио удоволствие)-
voi/geordgit adj. прe-шcствтeaш; -,1™™™^
adj* мст. предгермоисаи-
Voigiricht п -ото. ee-ьoвъe» пр—лястие.
vorgeiückta*/. —oпрe-нon: ie —cn Aii/r з нaпee--
нono зьсрo'T.
VorggrsClcCleCI. мае. пран'торня; 2. предисто¬
рия (иа въпрос, случка)-
vöirgisiU*r1Ui!e1 ndj. мат* праисторически;
necдш'тюричc'ки-
V^rgiu^i^lhiici ш пре-вку'еоис: la, дс— uns е-е
kiei—iz — von Cur ScCulirlgkcitcz« die uzs
u—witUutun лова беше малко предвкусване —е
трудностите« които —и ючоквохо-
votreiscHobce adj. 1. из-оден нопре-; 2. восн*
пре-с— (поат. позиция); —gisclrbllt— cdj. но-
пeeднeл (робота— възраст)', -gtstHte adj
прсдвш-сН’
Vrrgeset/e(r) т. -п» —п но'алник: е-с —п ночил-
'теосо мш.
vorgnst/rn adv* за вчера.
vorgestrig cdj* зовчер—шен' lic uwig Vorgnsi—bgc—
веч—ю сeкъ'нeлштe» изостаналите от времето,
voigieifen* intr. h I. (n-m, c—r Sache D -) шзпре-
eoecoм нкг.» ищ.- «'бързвам с нщ.« предреша¬
вам' ahne der ZnUurle — zm wollue Оез —а искам
да испрecoри о—юва, което бъдещето може да
деш—']; icb löchte llrce nicit — нс искам —е
!спeтвaeя отговора« р-ш-ни—со Ви; е—т Fur/c
—	предреши—-’ въпрос, 2, узурпирам» меся с'
с-мазол—; (в чужди права, роботи)- 3. ряДко
протягам ръка —опре— (зо Ое хвана lицj.j*
votgriinicH adv* испр-eoрeoйки« пршСьрсaнo-
Vrr/griHf/a прибързано действие» e-шeниc; пр—Д-
решосоне (вж, vаretuifu;I; -gründ ш пр—л—ш
плаш-
vo—gmrkin int:; h педовом сс изпод ищ.
votHibce* tt; 1. вьзшo‘eр4ea’: was les' in Tür
lusic Abc;/ vor ? какви сн са плашевете за де-
c-ч-eo?; diese Woche Hebu ich vi/l vot (сoI 1-'!
седмина имам много пре—кгн» ш-мерения; er
liu viel vot той имо големи планове« еъзнаме-
р/зо много риоосн; mcs hast du mit iin vor?
какво възнамеряваш до просиш с нете?; разг.
c-z vrrjclcbe Cale; а* шакастрил съм —кт.; в,
--бил съм —кт.; 2, '——.‘0-0’ се [понастоящем]
' нщ.: jctzl icicn sie s-n Fall vot 'сто разглеж¬
дат неговии 'лучай; кснц* оатср. Sun vorCt’
bunCur Fall е наетeищии случай; 3. имим, но'/
eтпeeд' '—е Letvu - нося маска но лиueтe- с—т
Srbützu — ' престилка съм,
Vorhebie /?, —s« - 1- шам-рение; 2, проект (сnee-
итслен)’
Vor/bc/ti ш мор. външно пр!етoн!щe; —Helle/
вестибюл; пре-дс-рне- —Helu ш 1- муз* форхолт»
предясен тои; 2. = Vrrhaieung-
voihaltnn* I. tt; 1. прен* (u-m uiw. ~) шотиквом (икм,
нш.)» упрек-ем (пат- зо —Ш’): u—m s-n PZibcUic;
—	напомням икм. зодължсниита; 2. държа пре-
Hm.: mein lu gäbest» Heliu Sie Hc—d vor! котето
сс прозивеш» дръж сш ръкито пред тстaтe!; е—
н u-п Revolver — носючвом ревел-ср срещу
нкт,; прен. der Gueu11scHi"t е—и Sci/eel ~ отра¬
зявам (в произвеДвниемо ан) кото з отлсдоло
живото но обществото; II- intr, h продължи-
со’« срия, стига: ule -enge Hat Ucr Vorsitz
vorgeCelUin? докото продължи лова шамере-
—нс?; рсзп* Scs wird Hüt cizIjc ZuiU — това щс
стигне зо !сeeет—e времс; разг. това ще (му)
държи cnoтo (зс известно време).
Vorhailung/ —еп нотяксоне« упрек: е—т —еп
тасНе; укорявам, мъмри нкг-
Vorhand/ — 1. зоол* прe-—шu— но кои; 2. търг.
пeиcнлeгиeecанe положение при покупки»
предимство; прсн. предпочитание, пршвшлегн-
роеонест: liu W*rtscHifi mmss vor der Politik diu
—	Helu— 'топонстеото ср/Ово до име предим¬
ство пре- политиката; In iue — bluibun зoпoс-
в—м си прс-иш—-« надмощие; 3. спорт. ксрт
liu — На-се имам право до «трая пръв; ксрт
ii Cut — siizun седи наляво ат «три'—» който дава
картите; 4. апорт. форхс—д (при тсниа).
Vorhänden adj, наличен» еьщe'твузoш, нeлиuc'
ctm- isi — ищ. е иилшиc: us Isi U—e Gclahr — ис
съществува никаква опасност.

659
voi/konei/z/g
Vorhändens/in n. -s, — наличие.
Vorhandschlag m спорт форхенд (шекиа).
Vorhang :h— -(n)s, завеса, перде (u mcamp-):
dur — eubi am". Urch сoeeсomа 'е едите; Cur ~
fällt« sueit sicb» gehe nicdur сoвcсатo се 'пу')-»
и прек*; Cur ~ tuIli sicH сoвeеoma се отвари; dur
ScЬe1epii1cr hciiu Viele-cu артистът Oe извикан
много пъти ио сue—oтo (чрез проОължитолни
ръкопляскония); dir /1,1—11 — ж'eписнoтo зоее-
'- (е театър' т прек.. нoлmш*j;
voihärgin in окачвам —щ. отпред» пред' nin
Schloss — слагам кегшиер.
Vorhängeschloss п келинор» куфар,
Vor/haue/анат. прeптuиум« остср. кроекюжше-
-himd п нагръдник-
vnultr» vorbtr cdv* neСД!» по—роно.
voe ЬГ——isUimeen ti; пр-дoпр--enя’-
Vorhirisi in eoш—o есен.
vorbCugebcn* inn; s D пeeдшe'тeуeo‘’
vni/Utueili—d cdj- пртдше'тзувощ» преходен Im
VrrhetgeCunlun е гер-излож-но;.’
votHttig« vörlC-i/ adj* кснц. предишен« —;'—.--
шен, по-ри—шен-
votbct—,'11« inti: h пeeюone-ocoм« гeепeдсneт—
вам' diu -Ct Meiling пe-eСлaдocoшene« гос-
пeдстcтeaщeтю мнение; nnter Sun —en Vcrhälu-
rissur при гoспoдетcтвoщитe тсnocüя.
70^1,(11/' /. — пe-ю0пogoeaш-« шедмощи—«
господство (прсн*)-
Vot/llrsigi/- — предскозение; прогноза (зо вре¬
мето).
vo—Het/segie tr: пр-ескaсзo‘; -scltn* ti: пре-’
виждам- —messen* tr* '—0/« уСеден съм. че н—ше
ще етoнe; зная пр-дeaритeпнo (без Ое мм е ка¬
зал някой): пр-дчувстcтco‘’
vo—Hiurbiln tr* (u—m uim. - - симулирам нщ, пред
нкг-' er HcncHiiUc Miulull vor тай се пe-сneри
но сьсnрaдoтeпeш-
votniulun tt: (с-п utw- ~) разп, плоча» резе (нам,
зо иш-)' усип Sn nir guUoiiig 1*,е« um mir
etwas vorzuhciUen. .. око си дошъл само до мш
ревеш» —и се опликсаш» до сс вайкаш. -.
vo—Hin adv; преди молко-
Vnr/Uof ш 1- пeeдeн —зор« прeе-e-e!-. и првн,’
2. снст- прegеърди'; -nö11ed/e:.7- пe-деcтрuт’
се но ада; -lügt- е геогр. предпnoш!шеae
възвишение; -Cüt / воен. oRoшгaeД-
vorlg ad). предишен» по-роншен; минал: —еп
Mozat мишелия месен- menmp* Cie Vorigun
същите (лицс но ецcкоmcj;
vo—InCngr—meeiscH adj. пeсдпнgoсcрeпсйскИ’
Vorjahr in миналато годнио-
vorjährig cdj. мишелетодишеН’
Vor/kutacne/ скот- пр-ееьрgис; -Uen'/ in
спорт пeлтфuнon (в лекото еcмлeмикоj;
—Uän'Htr е прсн* поборник, рот—иа« радетел«
пионер,
vorUiuc« tr: (c—m /iw. —) доеом [нам. нщ,] с-ъеко-
-о (често прсн.).
Vor/kauH е призилетшрове—о покупки (нс имот,
вещ); —käuZt— ш прианл—иирозен ктптeoч (по
Ооповор): -UiuHs—urHi п право —е привилиЕ]-
розо—о покупка (по силата но Oonoвopj; —Uli—
/ ОмсЛ: = —-кеС-и;/-
votitHtun /л 1- изваждам —е пoкeс, демонстри¬
рам (= Curiusiun—un); 2. остар. преви прште-
тюелении« вземам предварително мерки.
Vo/UcUrrigii pl,: - truHZun прави приготовления«
-зсмам прeдвoритcпиш мерки (Ос првОотвро-
тя нщ-)-
Vor/dubn ш Оот- споро-осно стъбло» пелози ге¬
нерация (но хвощове, папрати н np'j: —debete
п рътене; —кип-е—!, / главно pl. ~icenUnieei
предварителни знония« досегашни подготов¬
ка, ксалнфнаецня за нщ.; —■Ut—n е зоол. ядро
но яйue; вот* стмешно клетки преди епложда-
нс; -keilt / поогр. пe'дппoш!шекo стрита;
—-kicgi/юр- 1- първа жалОо но съжител; 2, по-
пeтеuшшa жалСо (ом ДоДвно); -U1teee;-
giSillsrHelU / пecдкnaсece еоштспсо; —ilcsst—
Ucr/— лит- пe-дш-еnвeн!к —е 'лисиците« прел-
кnoеик; —•UntrCt е старши ратой-
vn-kiÖc'c« tr; рози: ,*11 D е-п - еьeпoм нкм,
ушнт— (мъмря нип*)-
уогкотнее* inti: s 1. излизам нoпeтд (испр- нс
черното Дъска); 2. срешем сс» намирам сс (зо
животни, заложим): Pleuiz Unnau wenig vot
пnonншoтa се —емира рядко: in 1*1,11 TtxU
kommun rucCu viulu FuClut vot з тоя с-асс се
сe-шaт доспа грешки; 3, ставам, случвам сс:
Ces Uriiu HänZig vot а* сова често сс 'лучае;
б.	теса се среши честа; so cuucs isi mir ziehe
vateuUonnun! такова н—шо —е ми сс е случае-
ла» зо пръв пъп виждам токово нщ, (' възму¬
щение)- les, mir so ciaes richt ale/cr vot’
kommt! показа нш, —а не се пecтaeя geтт пъп,
4, вижда ми 'с. струси мн сс: sie kommt mir
buUenrt vot пя ми изтлежло пюсшaтo: cs komme
dir nut so vor! сом; ти се струва тока!; разп*
Се, копие mir 10^,11« sce;ierЬ vor ласо ми
сс вижда много стрит-;« mir kommst lu mir
Ccrn vot? какво си позволяваш9; cr Uoeiu siel
D sulr srlicu vo* той се нма зе голям дявол; 5,
исписo’« стоя но —шевен ee'л: 1*1,1 Frage конте
heute vor Tod« eъпeeе е, спои днес е —н—сшня
ред. ще бъде рoстл-дoш днес. 6, ряОио lei с—п
— нзмншосом» отбивам се при -кг.
Vorkommen п. -,« - псол, находиш—« залежи р!.;
вж. Vorkommnis-
vh—io11cn!tnlelle adv; кснц е ептчoй» че. .
Vorioemnts н* -,/.,- —sc произшествие. случка:
U-e InsrnSnte« -su HuaeacH 0'06-]! пeeuсшc’
ссзия-
Vorion/iten//’п(gггeт-шт cnна конференция.
vot/könnin* inir h рхсзг*; icb karr —*111 vor нс
мото до излязо« еи лаГеи, ле си пробия път
напe-е; -Unntitrir //: търп. пише, снасям
nрeеcaр!ncnшe по сметки.

660
Verkost
VordostJ\ — готе. ордьовър, прсдя'™'’
vhtioetin и- 1- прсн. пeeдeкуеco’; 2, опитвам нш.
на вкус (прсОм Ос по яде Оруг)*
V'orihetgгerHäHt п остср- деликатесен магазин»
vo-Urigie innn. h срхит* 1. издава се -ипрс- (чаат
ош а-раДа). 2* ряДко tr: издавим шопре--
vorUuicgs/ibUibrU adj. от пр—ево—ншото време.
voelidcn* tr: 1. юр. призесосам прел съда; 2. воен*
сoрeжgo‘» пълня (минохвъргсечка).
Vnuln/isiUi!« ш юр. призескО’
Vor-eediunijy» —сп покана зо ивясанс; юр, neuсoз-
КО-
Vorlagc / -и 1- .мелел« образец; езикозн- пърса’
аОразеш (но ръкопис)- 2* зoaeшeпeoткт' с—е —
i-zl/ig/uz вносям сoкeшeпeo-кn; рсзп* о-в -
!i—rl/ti;gu; прекорсом зoкoнeпeeeкm; 3, хнм,
реципиент» прн—мниа (но Дестилат. газово):
4, спорт. зодеше но тепа-« по—о—ош— но топка
напред (при (футбол); нoe-/ееaшe —а сял;;;
—oпeeд; 5. килимче« пъттае пре— легло- 6. техн.
eOCH! ВИДОВ— пр-Гр-ЛИ’
vnricgirn //: вж; vrrgu-ijnri-
Vorln—C п переш прел планина» дига« eстрe, н пр.
vne-ärg,' adv; остср* отдовшо-
vatlasscii* tr* I. пускам [икт.] да мине напре-- 2,
^'ком [нат-] -а вn-зe; приемам; 3. ризи - ес;-’
-я.м (нш.) да ви'. отпред, прсд ищ.; -iss diu
Vorhänge [ruhte] vor о'тави пердетата спу'--;«.
vorlcsiig ndj. вж* vardcr-nstie’
VorlauZ m I. тсхн* първо фeoaцня (при Осатило-
ция): 2, спорт. ксолнфнкоциошно бягинт-
vö-iiuZee* inir s trab, нзтичвом» тичам —опред-
Vorläuftr т— -s« ~ предшественик« предвестник.
vorläufig adj* 1. вр-м-н-н (.мярка н пр-). пре-со-
e!тeлeш (съобщение- решение)' ——окончателен
(резултат): 2. adv. засега« —а първо време: ~
liugu nicCUs vor засети нямо още нищо налице.
vorlaut c^^. нескромен« -ърсък« нагъл (Осее, ило-
Осж). тикаш сс нacсикьдe» нотроплив« детег—
лив« —осолен' —t, Wesen нескромна« дръзко
дьeжaниe« нотроплив —рев- sui и!сНе so —1 хем
до нс знаеш толкова!
vorlibie tr, u—m /'m- — досам —км. пример с жи¬
вото 'Ш-
Voriclcn п миналият. десетиш-иит- живот« мш-
—anютo (нс човск).
Vorlege/blatt п нзк* вж. Vorlage 1; -bestick п
готе, прибор (лъжица, вилици) зо 'ерешрон-«
vorlegen tr: 1. слогем» поставим (Hm-) прел« от¬
пред: Schios, uni Rlugul — слагам кaтaн-ua и
рeсeтo- здраво заключвам; е—е Siubn» Kioiz —
запъвам колело на коли ' камък. чоаан; слагам
камък» чока— пред нш.; 2. пре-ставим (ОоклсО,
проект- план, робота. свиОсеелство- препис¬
ка за прсплеО- одобрение): u-n Wccbsui /и—
Annclen, Zehlung- представим мe—«тcл—шuo
за пeиe‘oш-» плаш-не- dum PerlenueU u—r
GusutzuntwurH — представим не парламента»
снасям зааешюпрескт» прсн. c-m u—e Fre/c —
поставям -км, въпрос; 3- попе- сереиром (но
чинията): розг. ihr müsse crsi nty. OtdcntIicCce
—	тряСеи преди всичко здросапа —а си хоп—ете«
да си подложите; 4. търг, по'-'--’» нареж¬
дам, eoсnвcам (стоим зс избор); 5, reft- sicH [nut
Sri ^1’1] — навеждам сс нопред [но коня]; 6.
спорт. розг.: uinigu Purk'/ — постигам никел’
ко точки; с—с sehr jUtu Z/iU - тичам! много бързо;
Tempo — —осом газ- темпо- ei; гesu;1ue Tempo
—	корем бясно; Vorlegung./;
Vorit/er m, —s« — 1- килимче» чер—ж—нце (проО
легло), всис): пътека; 2, резе (иа врата): 3. кой’
то еcecиea (при ядене).
VoriiguscUirss п аелонец’
eo—1iii—n tt: рсзп* издекломирвом ‘енетоншо»
оатср- изааштрзом.
Vorie/sSeing/ -сп икон. оеонс« оеансосо плаш-’
—е. подготвителни дейности pl*
Var1u.su /1- начолепо но гроздобера; 2. пре-ва-
рис—лна беритС- (но отбрано грозДе)-
voticsun* tr: чето« пречипом гласно-
Vrrlisepmet п катедра за оротор« 'казчик» чcтeU’
Vorleser ш църк* чemcП’
Vorlesung/ —еп лекция (във висшо училище): I—
die — деНе; отивам но лекция; '—е — Celtun чела
лекция; е—т — Ьп-c/cr сoписeaм лекции.
Vorlesungssnan luskripU п ръкопис —а лекция.
vorletzt adj. nр-gпoсne-eн-
voil/uchter inti; h 1. (u—m ~) свети —км.» прел икт.;
2. служи кого светъл пример.
Vorllebey, — (~ Hüt n-n, UUW’I пре-почитоние«
voiliib advr mii nty- ~ nuCiu; зодоеолявом се (c
малко): рсзп* ut muss selan mit mir — nubmun
лой триСва да се задоволи ' моята компании«
vrrlbijce* iatr: h 1- налице е» 'ьщeетвува; «ма; us
liugun U1euänCu vor» Ciu für Ihr s'rneHcn нолш-
цс со. има еОстюят-лстео« които товоряг е не-
тово пeлсo- дед/п -Ни -*cgt —ichts [Bc!uedlirbus«
НасСие!-!//,] vor нима» нс същестзуеот никок-
еш [лоши— кеблопоприятни- колтромоптирощн]
дон—и« никакви улики. оОеиненши против« сре¬
щу —сто; des Buch liugu vor книгата е нoпиuc»
излезе от печат; 2. намира се отпред« пре- нкт.»
нщ.» з не'«« ръце' Sie Seche -Inge -u-niis Sim
Rcktoa vor въпросът е всче - рьu-me —е ректо¬
ра; птъри*. Ihr Scbtui—un von 1- 1- M. lice' uns
vor е притежание сме —е писмото Вш 01 1 т.
М-- воен* Sie vnr-bignzCun Werke предните. .'-
Л-е-ннт- напред тaeeпл-нш4- воен. Str votliu-
gcrdc Gugued предл-жошато местност- ie
vhtIiugu;Cu; Fellu е —а—еши/ случей; Ucr
varliueunlu T/xt ——стоящият. даденият гексг-
тек'тът» който е пре- и-с-
vorlüg/n* tr* (e-m ntw. ~) казвам нкм. някаква
лъжа, рсзг* мятом; метвом нкг. с нщ.
vorm рсзп* = vor dem.
vormnch/n tr. рози- I. nir Schloss, dnr Riegel, din
661
vornehmer
Kuttu« ubn Breit ci dur Tüt — слагам катoнcu но
-релета« сoрeзвим и (а резе, верижка)— зало—
ством и е лъска- 2. е-т еет. — показвам нкм.
—Ш- ——илс-но (кок се neoвшk; 3. сoнoс4M» ми¬
гом (—кг.), разправим (—км.) басни» зenьтROM'
mit knense Um ;icЬte ~! —а мене такиео —е мш
‘инават!; нс можеш мс геена!; cr läs,' sich
rbclis — —е мюж'еш то метне; wir wolle— uns lach
nicHus ~! до '« говорим открито, откровено!
до —е се зелът-оме един -рут! да —е си пeoвим
илюзии!
Vormacht / надмощие.
Vo]nnach tsIeiluIllgг хегемония.
Vormagen in зоол- тьрбух (= Panser) (у прежив¬
ните).
votmHiie tt; (c-m eim. ~) 1. обник. прек* розкро-
'/-0’» преливам з розови светлини; 2. нoeиет’
вим (зс oбpозeцj: sich D uta- ~ пр—дстив/м 'И
—Ш- (за в бъдещв).
vormalig adj* биеш» предишен« по-роишси; ня-
коташеИ’
vo—mils adv, прели» някого» пе—реше- оатор. з
миналото, з старо вр—мС’
Vozmann /л» pl, -е/ 1. търп. прeдшcсmвтвaщ жи—
рошт (исмониителницо): корт* предш-ст-увиш
итр-ч- 2. старши рабетник; началник но eo0e-
тилниuo- 3- пръв кораб е конвой; 4. етoршн з
трудовото повинност (като чин): 5. оамар.
Vordu—ninr-
Vormarsch е восн. шепре-ва—c« шaстьппcнн- в
походно колони: die Truppen ,1—1 scCon enf dce,
Ie — войските вече ——'лъпвос-
vormarschi/i/n inu; s восн, настъпв-м« ——прел¬
еем е походно колона.
Voimäiz е, -. — лип- исш. периодът от 1815 г.
до (революцията от) 1848 т.
voimäizlich adj. 1. мст, пe'дмoртeнсaи (преОи
революцията ом .море 1848 п-): 2, сnaeoмe-
—си-
Vormast ш мор* фюкмечго (но платноход).
Vormauer/пe-дпoзшo защнтша спено; восн. ряО¬
ио Ooетиoш; прсн- опари« затнпа-
Vormeistei ш прс—'с—ат—л но uc.х, еснаф-
Vortn/dunge пр-еcaрнnenшo съоСщенне; пре’
лупреж—е—н—-
Vormersch ш necдш-стe-ш!) но прече-са*-» пи-
текaштрoп (групи A1etгaIa'itCur1eI-
Vormerkbucha търг, бележник; к—нго за [епис’
—е—с не] поръчки.
voimifker tt: 1. (sich D cim- ~) сoпи'eoм 'И (зс
изпълнение, зо сведение); вземам си бележка;
2. пъри атм—лвом (поръчай); 3. и rcfl- (с-п ~)
зопн'сом ne-еeaрнnenшo (зо вмлсшн- зо посе¬
щение но голял шоф, началник): sich von
Sekretär /1, Mirlsiurs - lassen сeписeo‘ се при
секретаря —и министъра (зо Ос бъДо нpиcшj:
Vormerkung/.
VormerkkilunCir ш kaneндae—С-n-жшиK’
Vormilch f, —леО* коластра.
Voimietng п пре-юОе-: les ~s« не ~ преди юОид;
Ucmic« но-д/п — —не'» утре преди обед; sich Ciu
—е HtuICaltue зeпoсROM сш предоОс-ите свобод¬
ни.
votnItineIg cdj* пр-деОеден» 'товощ някой пре-
добел: Сет ~е GatiusCiunet пe--oбc-—aтa пнmтр-
ТШИ-
vormieeäglich cdj. прс-оОс-е- (ставащ всеки пре-
доО—д)' die ~е Visitu des A—zUue пр-добед—ото
вшсиmaиии ио лскари-
vormittags adv. [всеки] прсдобсл-
Voimittagsunteiricht ш предоОсд нш зашития (в
училища)-
Vormund т. -S« с/—ег юпскуи» настойник: с—п ~
uinsutzun, luetullun определям» наз—очасом на-
'10——!)-
Vormündeiir f, -nun —астей—ица-
Vormundschaft /, -сп опека, eпткунеnвю» настей-
ннч-стео: unter — senlun —амнром се по- оп-’
ко; c-n uruu— - slciiez посгозям икт. под опека;
liu ~ übernehmen поемам oпeкунеmceтO’
vormundschaftlich adj. oпeктше)и« шаетoйннчeе-
КШ-
vorn. рази;. vneec adv* отпред: — се E*—gnzj прел
-хе-—- — im Buch/ з начаnoтo не книгата; von
~ inirrg/n сoпoчвoм отначало« прсн-: ~. |zccl ]
—	Нетни, уоЬпие живея към улицата; nach —
ziulur местя '- (вквартира) към улицата; von
—	an jTilfcr нападам по фронта; ре'«?. - пет.. j itl-
inlle iit Clnlcn nnd — чтcсneуcoм постоянна
липеoтo на нкт-« —Ш-- jilei wi—1 cr Herr Baron
H-iIen- Hurt Beton — /е;;——' сети новс/аъл—
господин барон го вдигат» господин Саро— тю
'легет-
Vo-neHiu f. -п пре-при-манс« сoпoчcoнc. из¬
пълняваше (ко ДоДонм pcбomcjг
Vorname е лично. малко« кръщелно име-
votnfi]in adv; нaй-eтпeeд (съм асОнол, смюя)*.
vorn(i)hir adv: напред: пиу, - rückcn ис0утco’«
местя ищ, непр—л,
voirihm adj. I. '—0;]]; аристократически« —во—
рянски (оСш—стае» свят): Ciu —е Weit висшото
оСш-сссо; оспор. Vornehm/ und Gerizge 'нос¬
ни и прoсnoе’ьрnни' ein —tu Besnci d]-;-—
те'п; посешешие но зноснн особи, личности:
—-— -е F/au '—-1]- еомо; лверянае, С.лотероД’
ницо; ризт. — Uun сажннчо« левам сш вожен -!—.
провя се на -риссекрат; 2. прек. блогороле—«
рнцор')! (помисли. Оържание- хоршипер-
кpовj- 3. аристократичен, фин. изиска— (виО*
външност- облекло- уkpaсоcj’ 4, (само вsitpci• l)
най—саж-ш. най-главеш« пъecoсn-nт'штн« —ей-
пeьe (заОспа— дълг); dcs votncCieuu Gi/oe най-
-ож—есо запевел« повеля.
vornehmer* tr; 1. (,*'1 D uim. —- sich D uiw. zu ein
~) -‘-‘1 се- сoпaeям се с (нш.)- р-ш-з-м ле
прося« до —оправя; предприемем; поставям си

662
Vornehmheie
зо зодоча: rinn diu ziclis vor. aus lu nicbu
nisTüHic; Uernst h— '' сoлocяй за ешово« кост;
ис можеш до изпълниш- е—с Prüfung’ At/uiU-
01'11,111111 — проверявам» р-Сотя« нз'л——с—м
шu-: ici Cibu mit vrrjnrrnmcn» eiil zm buseutn
роших до rr пeпeocя; 2. c—n — золоеям се зо
—кг. (за Ос го поправя- възпитавам); чето нам.
шепоцпн. аюн'кю евангелие; 3, (siel D ctm', ~)
слогом сн. връзво’ си (престилка» салфетки»
мос)—)-
VorzcJeimlleit/ —I. снon]^o'T- oрuстoaрoтllчнюет;
2. Слогоредстео (ко помиеш)- 3. изисканост«
изящност; 4, важност. пьeceсmепeшшeе'T’
en—;eH1IirЬ adv пe-ДH’шo, н-й—с-че, пe-ди
всичко« главно
Vorrileircrui /. — вежшнчтшс- ‘ония зе орис—
nOKe0T!ЗЪ’-
\,hrniigiii refl* новеж—ом сс и—прел-
V'orneigun//« —сп 1,ряОко, вл—чс—ие. слабо'; (към
ШШ’)« прт—пачнтошнт; 2. вж* vorncIeun-
vornHe—uin adv* von m по начало. от семето —еча¬
ла (= а 'tiorl). ее-нагО’
vornüber раз-, vnrntübrr adv* ш-клон-н» новС’
дтн напред» ——-'-—’
vornweg« рсзп- vorneweg adv; рсзи; ней—отпред«
нoй—шaпe-е' — ,1*; мшеге съм напред (проО
Другите) ,11’ miu dun Muni — s/in устат съм¬
не могат мс ноедума-
voioidrer tr: шореж-ом пeegcoритenнo« сртме—’
—Ю-
Vorordni— т търг. класьор.
Vorori е 1- прeдтeаднe; 2. сegonнщe ни съюзно
ръаеводстее; 3. швейц- 'слалнш— —е ш—ейцар-
'аота конфедерация-
Vorortbahn/край градски ж,п- ли—ня-
Vor—□rt-BIll п мин. 'кицо« снимки —и участък в
ек'плеатоцшя-
Vorort(s)verkehrni жп. локални съобщ-ти//?/-;
'ъобш—нни ' предгроднито-
volpf/tf/n* tr, ис'вирвoм (пред икт.) с усто-
Vorplannug/преектопло—« предварителна пле-
ншронс-
Vorpiäi/ ш 1. площи— пре- зеа—не; 2. вестибюл-
стълбишшо площадки-
voiplaudirr tr* (u—m utm. ~) издрънкаим!» из—
Събрим« шзпршк—звом-
Vorposten е восн* пре-ен по'т« м прек-;pl* стро-
жево охро—о: rnl ~ sUcHun« subn 'тое» съм —е
преде— по'т- ~ buziulin опивам —е строжсзе
охране- — liHsUullun» e1setc1lcn розстосям 'тра-
жесо юхре—е- Ciu — utnzluCun 'иемем» приби¬
рам строжезата юхроие-
vozpreschen int* s, спуском» втурвам 'е —опрел;
действам пръв- епу'ком 'е (в нщ* рискова¬
но)*
Vor/projekt п стр. и-ейна екшuo- -piogrnmm п
прeдвaeиmcлиe крепка програма (праО плавна¬
та).
vorprogrammiert ndj. предеарнптлно програмн-
рон; пран- оч-ксин-
Vn—c-til"^първи изпит във виеше уl«lп!lШ-.
vo-quassile» vouqriiscbi— tr- фсм. нз—рънасом«
дeьнao‘.
votqmillce* innn- s изблиаво (отнякъде): vorqicl-
iunCc Aueun изпъкнали очш-
vne-n/e; inn* h изпъквам (== ЬutvhttegcnI« стърчо-
Vorrang m първ-нссс;« преднина (м спорт-);
прсн. па—пр—лна. по-пър—о миста; предимства,
превъзходства: c—m dur - u*——äiiun, strcleig
inchcz епспъп—ом» прнзшоеом» eепoeeoм —км.
първенството; Sun — [vorr-i, еит,] bebun имим
пр-енмеnce» пeecьзхeдсnce [пред —'..» нш - ]»
превъзхождам икт-
vorrangig nd). първостепенен, вожен-
Vorrci m. —s, —' сonoе: — ни Lubine1iuUiIn сoпaе
от еъе'nш! продукти; utm- -е, -е — Hnb/n (по-
ОоОре vottäuig inien) имим ищ, з запис« eeз-р-
ве; enf ~ kantuz сaпo'яeo’ се; розг. —е bimsicre
трупам зoпoеш-
vortäUig adj* е запас« нолицс» наличен: ciw. —
Cebun имам ищ, е сoпoс» налице» —е рaспoлo’
ж—нис; търг, ellu nacb -сп Wcrce всички но-
лични стоки- търг* пет. — Ьс-ееи имам нщ, —а
склод; wir Cn-tc; Си licht — нямаме гю —е склад;
davon *,1 r-chts пеНт — сова е изчерпано« р-'’
продадено« нямаме го ио са-лод-
Vorrнter1cHsi/peз-eeшa ос- —Hans и търг. склад«
депозит» мотазин; -kanita / полов« килер;
—Politik / (стопанско) политико но сaпaсявo-
—е- -Ueni ш овисц. свтсм. e-сeрвшo« сoпoсшo
цш'тсрно-
Vorzaum е атр* онтре« ——'тибюл’
voueirlnen tt; (u—m utm. —) изчислявам ищ. прс-
ИКТ-
Vor-iilt п привилегия.
Vorrtltпpcдгo>eee« прeдиеneeue’
vnu-t/en ti; (с—п utm, розг- нитовореом» eит-
шаеом —км, ищ, (често пъпи кевярно); sicb
richts — icss/n не се 0'10-4’ до ме сaпьтзaт.
VaurcSitr е прсжд-гоеорившиеп еротор-
Voreiilc— е техн. запъна-» eeс- ио прoзюрeu;
ласт на ‘оргиики-
varrcblce* I- intr- s 1. с—п» c-m Wagen — яз—/ прсд
ики. (големец. .монарх). пред кола- 2. изля на-
пре-- 3- е—т - изпреварвам нки. —а кои- 4- т с h
п—т — из-и по'-'—. пред икт. (а учебно цеч);
II. tt: 1. cin P/urd ~ /зле кон« за до го покажа,
ne-д'тeвя- 2. u—m Cun Galopp« Trab — дe‘eнеn-
ршром» показвам икм. как се езди голоп, тръс;
3.	атуО- показвам кок се пие- 4. разп. e—m utw.
~ пре-стазям нкм. ищ. разкрасено ' хубави
Keaекш» п-ра-ио» кого —а пера--
Vorriitei е кеи—нк пре- колесници (напр. ко
монарх): пран- Sun — mecbun проправим път.
vorrennen* intr* s тичам напред,
vorricheer tr, нагласе-им (оръДие)- приготвим
663
volcchnetd/r
(Орехи. бeльoj— нареждам (жилище, стая); пю-
'1—-/’ з изправност (машина): Ses Beit - про¬
зя, оправям леглото (зс енокe):
^тсНСте// —ие 1. шсхн. nрШ'noсoСn-ншe; уст¬
ройства» меха—изъм; е-е — zue sul—sttäUlgun
ScHließen Ser Türun приспособление за евтю-
метш'но сanвoр4иe —е вратите; е—е sten—uicHu —
елши остроумно иепразе— мехо—шз^м- 2. вж*
vor—ieCini-
vor—ücicn I’ tr; 1- бутвим« мести» премествам нщ.
—апр—л: lu; SehrezU -(vordie Tür) премъквим
шкафа пред вроласа: Sie Stübic — Oтnвeм ст.’
пeв-тт нопре-; dic Ule — слагам 'осевнико
н-прсл; 2. (c-m cim, -)разг. новшром (—км, ищ.)
е очите; II- intr: s нопредв—м (и в учение): восн.
придвижвам се —опре—; нoетъпeoм: 11,111
Divisionen еückien vor нашите —.—«'.. —опре—’
нохо. се придвижих- нопре-; Ciu Zeit isi
varjueücke- времето нопре-но;« Ie vareurücUtut
StueCu е иепр—л—ол чес; кьенe през —ещто- In
vorgerückten Aller —0« e напeeенoпа вьзрo'т-
Kurs für Vorgerücktere курс за пe-нoпрe-нeпи-
Vorruidufwopm- прeдcaритeпe— кръг,
vo—s рз^сзп, = vor las-
Voreiä1 n антре« -—'сиОюл-
vo—sigce tr: 1. (u—m ctУ--I пoдскoсco’- 2. кoсвoм
(нщ. преО нкг); 3. (оатср* прeдскoсвoм-
VorsiIeo1 [--.сезон]/прслст';], зремелю преди
започваше —а сeсeнa-
Vorsäi/er ш сanccчик (и в църква).
VrrscIz е 1. номсрешис; прe-шaмee-шeст, уми¬
съл: с-п — lнeeu; възнам-рявом нщ.» вземам
e-шcшнe за —Щ-- nie ~ прeд—aм-ee—ю« умиш¬
лено: 2. обикн* к и VorsatzblatU п псч* форзец
(но поДвързанс кuиncj;
vorsäUzllrH adj* пр--нo’eeeн« умишлен (oби0cj—
предумишлен (убийство).
V^i^i^j^^i^l^l^i^^l^l^^li./, — прел-ом-р-нес;« т’инne—
—ост-
Vrrschäler ш аел.-аш- прeдплтжннк-
vorsrHiltin tr: ei. пресключвом (реоаташ)-
Vor.scieallUaiderstänC ш ел- пред'ъпретнслснпс
(зо пригожОсие към mouoнзnoчниucj*
Vo-srlem / 1. пe--coрнn-лтш преглед (но пред¬
стоящи новости в твстъро- книжния пазар—.
музикалните зали); 2. рсО* - lut Sundungcz
прогромо зо сneдшoтo седмица» преглед не пре-
гримаса-
VorscHcIn in: /um — komncn пюкезвом сс« я—я-
зим сс» виждам се; излиза —а/зе- прояа/ве сс
(качсспвю); /um - bringun пюаеззом« разкривам..
vn-sclIrdi— tr; изпращам -опре— (нкт.I-
vouscUiilce* и: 1. utm. - бутсом- тиквам ищ. пред
gртгe иш-- .———’ нопред: Sun Riugcl ~ Сут-
вим рeсeno» ‘oшдoпoтo« сeрeсеco’; првн. е—г
Sncin с—п Rlcjci — спирам» преча но. възпe--
пяnсnвтвoм ищ.; diu Unuurlippu — излезем по¬
прел дoпнaта си т'nнa; 2, придвижвам, изно¬
сим —опре— (военни чоашиj: vo—gusrHo—unu
Stellungen« Fo—ts» Postci -0-0-]—] —опрел по-
сшuшш, фортове; !с—eсeнш —апрс- лостове- 3.
прек* (е-п - (поставям f—кт-I- (сит. ~) nрegеmo-
вим, давом като предлог: c—n Strobeae— — по¬
ставим марионетка —е отговорно място (ксто
прикритие); vo—guscbobunu Pursoe по-'тосе-
ио лице; u-e Reise» Silzu-e — изви—есем се '
пъту-е—е» сoсeдo—шe-
vorernlißuл* I’ tt: (c—m c-n Sumeu ~) осонсиром»
заемам (ау-нс): ii. intr: shl.s еne-лcoм се» усп-
ремиеом се напред (изпреварвайки Другите);
остар. подавам се и-прсд: ias Dich schießt е—
е Elin vor покривът излнзо ' еди— лекът шо-
пред, 2. h (е—н ~) пекозвом (нкM’I кок '' сnee-
ли,
VrrscliHT п мор, пee-нo '-'т. —ос —а кораб’
Vorscbla/ш 1. предложение: c—z für nin Amt In ~
Irineun предлогам» представя икт- за ледена
сптж'Сo; ксиц. utm. in ~ bringun пре-легом нш,;
nut с—п ~ cingchcn съглос/вом с' ' дадеше пee,;-
леж—шие; еп" е—и ~ по мое пeeепeжт] нс: розг.
Сс, ist doch cin - - виж. пю тосо може да сс го¬
вори» лава с' козсо прeдпeжeшн-,: 2, муз* фер-
шлот (орншменм): 3- техн. форшлог» преден,
пръв удор (приудряне с чук); cei.-cm. пьрc!ят
удар (при (вършитба); 4. псч- пeoз-e място ес¬
тер— —е иочолша стринице или з началетю не
нево гласа' 5- Оисл. отстъпа*-« дебита чрез по-
зoрnьк.
vorscHIagre* I- tr* 1. (c—m utm'. —. c—n eu ntw, ~)
пe-gпaгo’» предсте-ям: u-r /и c-n Alte —
предлагам. прсл'тавям нкг- зо е-е-но служ¬
ба; 2. муз. Cun Takt. Cun Ton- c-c Note - Оня
текло (—км,)» еово’ пон. удрям ното (иеписно-
шо); 3- търг покачвам (ц-но, зо Ос направя
впоследствие отстъпка при пазарлък). ешГ е—
е Warn 10 .Merk ~ нском (в началото) зо стока
10 мерки посече (зс Ос ги отстъпя при пе-
зерлъко); Cier wird «in vatgcsrblegu— тук се
пeeдaвo '0’; но твърди пени; 4. техн, зеаесо-
вом пред ищ. (зее)« ио закрия, покрия), rin Bruuu
- зокесесо’ дъски (зо Ос закрия отвор) II.
intr: s h 1. h удрям« оня, чуа*вом преди друг: 2.
-V (зс ncглuлиоj ш-клонис-м сс; 3, надделявам;
налита’ се; 4, пeaoсвo’ се, пеяеявом сс; прО’
явявам сс
Vorschlaghammer/// тсхн. голям кевошки чук,
Vorsdha|gs/f1sSu1/оен: списък ше у—а'сотнн за
па—ишенн—« за спeпиaпшн —-'значеш/я; -ггсН'
п просо за предлагане« удостеясошт-
votsrlleblci* tr: neoeя първа« труса шлифова-.
Vo—schliissrun!i/спорт полуфинал,
VorschHcek е остср- - Vorgeschmack«
vonsrtieicire innn* h* пр-oбnoеaco във вкуса» уст-
шо се по—'нлно' ict Paprika ,111111' vor яде¬
нето има силен вкте на пипер’
votsrnniidin* tr; готе—, рoсрязвo’ (печено, пти¬
ца, месо).

vorschnell
664
vnusciicii adj, пр!Сьeсoш-
vorschncllu— mir. s отскочим шoпecд (като пру¬
жини)-
vn-srC-iblce* tt: 1- предписа-’» шертж—ом« да¬
вам норежлошия (относно нщ,): *ch irssu eit
richis — нс —асам до ми се предпи'—- шнще» до
ми сс зоповядво: търп Sie Lic/uta—е ~ -осом
ш-реждеш/я за —ечиш- шо дес;-—)—;-- 2 (е—т
/ит- ~) пeкoсeo’ (нк’-) кок сс пише; /еп
ScCüIctn Sie B1cCeU1bcn — пиша прел T'-HU’
цисе буквите (ксто образец).
vo—scHriiten* inti: s 1. шoпe-дco’« съре/ нопред:
dic Atbciu isi schon acie vhtgcecC—iuuun р-Сеса-
To вече много —апр-ено; -—' vctr/esiCuIUtize
Jrl/isetlu шaпe-gшaпo гедишно cee’т; in
vö/gisririticrc; Alter з напреднало възраст; 2.
c-i — вървя прел нкг.
Vorssi Cir-Tt/» -cn 1- предписание; нере—Со« нортж-
еаш- (религиозно- полицейско. но лекар); sicb
,1’.;/ а; е-е — Celtur сгрето се придържам към
дадено пр—дпнсонис; —ich ~! (зо лекорстве)
както е предпнсошо; 2, oбрoс-ц. модел (зо пи¬
сана)-
voгerCri/Us/gгnrß» -mäßig ndj* сьeСeaсшe
пeтеписoннeno« наредбопо; восн. по устово: е¬
' —с AusrUeUung сшoeяж-ниe по устава; — jukict’
die формено облечен ({^поуатювс): —wb/tbg ndj.
противоречиш —а ш—ee-битe; воен. противоус’
товен-
Vorsibub е 1. пейор- u—m» c-t Secin — -nisten
съдействувом« подпомагам» подкрепвам» обло-
гoпрняmетвувoм икт.» нш.; 2. техн* подаване (но
uоnвpиелj към режеш мeхан!сьм; пю-осочен
механизъм-
VorsiC1u]Ie1l/ul1l;gaпсйор- подпомагане« подкре¬
па« CЬ—-ЙCnC!--
Vriuernm1l ш предница но ботуш« обувка.
vo—ecЬunгe tr: сменям пре-ницото (нс вошушн—
обувки)*
VorscUule / 1. долен кур' -е средно училище;
подтетвнтелио училиш-- 2. елемент-ре— кур',
c■ьceдeннe (в наука)*
Vorscliulejtzbhunie/предучилищно възпиташ!].
vorschulisch ndj. предучилищен.
Vorsibrss е 1. е-е—'; предплата- '-]’: ие 200
Mark Im — su!; иадвсeп съм 200 мерки- 2. Siu
iclnn Cun — Вие ще стрелят- пръв» имате
пър—ши изстрел; 3- и Vorschmssnuhe п най—
финото орешшю-
votsrnmseyiteu а^и като е-е—'- -е заем,
vorschütton tr*: u—e eim. — «''ипвем, --'«леем
ищ. пред икт.' d/н ViuH Fituu— — -а'ипвим фу¬
раж —е добитъка.
vorscHülzen tr, 1- давам косо претекст' K—aniHuii
- еправдоеем сс с [изми'^—-] Оолест; 2. по¬
ставям отпред зе закрило» з-шите' ctm. ~ зок-
ри—ом сс — нш.; Vo<tshüfuuu)ng/
Vorschwarm е пръв рой (пчели).
vo—scHuä—mee tr,, intt: hрезг. (c—e cim.« von utm.
-) разказвам възторжен; (зо нcщoj*
vn-scHailecn tr; рсзп* нопесорсом« издърдерсом.
«'бъбр/М'
vo—srHuibi( intr* h uim. sciw/bi u—m vor нш. се
мерки« се явяво« '- върти прсд нечий (—ухо-
вeнI поглел: nie sciwuie ui« inCurur AusCticU,
ein 11/1’1, Bild vor geтг изри' ми сс зъртн з
гловото« друг eoрoс си пре-стосем- les ,'1^/1
iit dunUul vor това мш сс мсрж—лте смътно
пeeд очите: ins eie; int iit voгgcecHai/u
тъкме лави имах пре-си—-
vhterHaInCi1e tn* u—m viclus - натоварвам икм-
куп лъжи,
voisihen* I. tt; re/l. 1. предвиждам: e1lue ist
vrrjcsnlu« всичко е предвид-не« -'—10 пр——’
вид; das ist ie Grselz» im Pinn richt vrrjnsuhun
тава —е е пр—евидеш; е зокоше« е плана; Maß-
Tcgclr - предвиждам« проектирам мероприЯ’
тия; поел. vrrjnsuCc; ist buseit als eneignschrn
——'-1 пъси м—рш» е—нъж режи! - 2. refl, пози 'е,
нoшe-к съм« внимосом: vo/scle—! пози ''!;
вншмавой!; —ui, eit ibe muss men sich - при
—сто честа тeяСзo до сшимосо« -е бъде наш’
рекЗ. rcfl* (sieb eit ntm- ~) сшоС-ясам 'е. зоп-’
ся—ом сс; II, intr. h поглеждам. подавом се из¬
под нш.: Cuin UiturrocU sinle vor комбинезонът
ти се виж—-« подове.
Vor—sUci—e 1- провидение; 2. [предохронител-
иш] мерки, мeрeneияnи4 (зо нщ* бъдещо) :
обезп-'овоне-
vofsetzer tr: rcfl* 1. ctm. ~ постос/м нщ. отпред»
пред друг; нщ.: c—n □'czseiirm« е-е speniecЬu
Wiel« cin Btutt — поставям поровон« дъски прсд
ищ.; dun тееНееи Fuß — издавим» премествам»
пю—авем 'И десния крок —опре-; с-г Natu /*«
Kreuz — паста-/’ еи-з пред ното; s-m Nimue
nin von — пе'павя’ пред името си едно „фон“
(титла); 2. готе, предлогам. сервирам; с—е
ubn Gin, Webe» nin Gcabiht — 'ервиром —км. чеше
вино« едно блюдо- прсн. Zuituneun» Ciu ibtun
Lusurn SuneatIoeun — вестници, които сeeвн-
рат —и читат-литс '« '-—зouии; 3- u—n u-e AeUn
—	паставям икт. ——'ело иа служби; —aснaчaвaм
го за ръководител» шеф» началник но служба;
4.	refl* '/дом отпред- 5. оспор. sbcb D u—e ZmueU
-	поставим си ueп-
Vorsetzoz п оатор* параван, предпазител (праО
прозорец); пепелник на печка.
Vorsitz/papiei п — Vorsaiz 2; -cilbI/граu. рядко
прс-стезао-
Vorsetznng/,1. и Vorsetzurgszeichen п муз* диез.
бемол- 2. вж* vorsutzue-
VorfIchtf,— 1. предпазливост, осторожност;
внимание: äußerste ~ най-голямо предпазли¬
вост; ~ über постъпвам, действувам предпаз¬
ливо; e-r zur - oimahnor препоръчвам нкм.
предпазливост; -! Stufo(r) 1 внимание! стъпа¬
665
vorseockeg
ло (стъпало)!; рсзп* ei ist nur mit ~ zu gonießor
човек трябва до бъде нащрек с него (мъчен- нс
особено приятен е зо o6щувcнcj: 2- предвид¬
ливост: allo Anstalten mie ~ tieffor всички при¬
готовления извършвам с предвидливост; -
waltor lasser проявявам предвидливост; поел-
~ ist besser als Nachsicht десет пъти мери,
еднъж режи!; 3. оатср- - Vorsehung 1.
vorsichtig adj* 1. предпазлив, внимателен: -е
Äußerungen предпазливи изявления; ~ handeln
действувам предпазливо; 2. предвидлив (чо¬
век): раз-, or war - in der Wahl s-i Eltern пред¬
видлив е бил при избора но родителите си (из¬
брал си богати роДителм).
Vorsichtigkeit / оатср. = Vorsicht 1, 2.
vorsichtshalber cdv: от предвидливост; зо всеки
случай.
Vorsichtsmaßregel / предпазна, предохранител¬
но мярка.
Vorsilbe / —ром, представка.
vorsirger* tr: (o-m etw. ~) изпявом (нкм. нщ).
vofcirtПntlich adj* допотопен (и првн. раз—.)
(възгледи, моОс)*
Vorsitz е прcдсeдon-псnвo' /еп — Helun« "ührue
ръководи« прeд'cеameлеmвувoм сьСрa—иe; niica
dum — van--- пе- председателствало —o--.; Sun
— riudutlugug пю—овам '« есповкато кого пред¬
седател« епкозвам се ют nрeесeеonenстceno.
vorsitzir* intr; h D: u—t Versammimre — пр-де-дo-
тeпстcтвa‘ събре—и—-
Voisiezerde(i) m. Vorsitzer m пee-сe-anслстeт-
e-m« пecд'eдoneл-
voisohlir tr. мор. = vorlügin-
Vorsommer m ранно ляте.
Vorsorge f, — [положено] грижа» пр-дcoeиncлнo
мярка (зс нщ. въдещо): "ür ctm. ~ (rcgcn по-
грижвам се за нщ.- Ciu nötige - Urnflen политам
предварително необходимите грижн-
vorsoiger inur: h (für uiw. ~) потрижвом се (проО-
ваpиmcлнoj за иш.» приготвям нщ-; '—абдивам
'—» запо'явом с' ' —Щ-
vorsorglich adj* I- грижлив; 2 adv. за всеан слу’
чай- от пeeдв!длиceст; зо до име зо -втнттoп’
—ш —уж—и-
Voispnnn п 1. (впрогнее отпраО) допълнителен.
спюмотот-лен епрет (при нужОе): пран. по—’
крепи« пo;кeeплeннe« помощ' c—n c-t Serbe ~
luie'un еъд'й'твтвaм нкм-» ио нш,; ,11*1 cis ~
дсЬгсисНи; lasse; оставям се да мс нзпoлсcam,
—а мс /хит;/;^:^?^. niem - - хайде« по-жизо! (поО-
кеснване при бавно говорено): 2. филм. списък
шо еътeтд—ицнтe« форшпон (прожектиран
проДи фнлме)’ 3- у-ол ио журналистическо
'ТОТИЯ-
vorspannin tr: I. впрягам« зопрягом (конс. воло¬
ве)—, 2. eпeягaм отпред (при нужда, зо поДаил-
воке); прен използвам (—кт.) (= voteeCiuIun)•,
3- епъвом пред нщ. (плот« въже).
Vorspannung /1. рсО, преднапрежение; 2. вж*
voispanrer.
Vorspeise /гюто— ордьовър.
vorspi/geln tn* (e-m etw. ~) заблуждавам (нкг. c
лъжлив външен образ, с илюзии, неверни дан¬
ни; o-m solide Absichten - представям се нкм.,
че уж имам сериозни намерения.
Vorncieo(<elnrgJI 1. вж. vofspiegolr; 2. илюзия,
заблуда, измамо: ~ falscher Tatsachen предста¬
вяне но лъжливи, изопачени фокти, изопача¬
ване на фактите.
Vorspiel п 1. муз. прелюдия, н прсн-; въведение
в музикална драма; увертюра; 2. mcamp* про¬
лог, и прсн*: das wni nun ein ~ това беше сомо
началото.
vorspicler tn (u-н uim. ~) изс-ираем —ш. прел нкт.»
иа нат.
Vorspinnmaschine / текст. Сонкаброш« прсд—
предочко, флеер-
vö-sprieUii* I- tn- 1- u—m /ел. — исгoeoрям« про-
иснoсям —Щ- пред икт- (нспр. мъчно Оумлс)—
педс'-'——’ (мисъл)- 2, eeцитиeo‘ (в мвcnъpj;
II. int h lei п—п — есСизем '— при —кт. (зомол-
№); ряДко хegoтoй'твтвoM’
voispringen* inti- s h 1, s скочом напр--« нсскo-
чим: cus dir Dcciurj ~ из'кочом ел прикрити¬
ето« 'aрнeonнщene» Ciu 1'1,11 Isi vong/spern/cn
kлac!шьn е отскочил; 2, -v c—m — !зпeeвaрвa‘
—кт. със скок; 3. h (и tr* c-m — 'качим прел нкг
(показно)- 4. s изпъквам» шсеoвoм се напред
(зс сркер- аколс): varspaineunCu BicUurUnocCun
изпъкнали скули-
Vorsprung /1- из-асин-« издо-ена» шспькшono
част; 2. пe-дн!]o« н прек*- nр-еимеnce«
превъзходство: c—r ~ vor c-n He—cr имам прсл-
шнна прел —кт.» изпреварил съм го (по мясео-
по времс); c—r — gcuizz/n спечелвам пe-дшн-
но» пртвъсхoд'nвo; е—е с-п — nl/iwinzen —ое-
ми—ово’- зодмншавам нкг.« с-п Cun - lasse;
оспо—ям нкт. до ме сo-‘инс
Vorstadt ^пр^c^ЛI"г^^;^!e’
Vorstädten е жител но пре-традис.
volctädttsch adj. от преегро-непе» от арейшитт
кварт-ли!-
Vorstand ш 1- управа» ръаовюдстве, настоятел¬
ства (нспр- ко Дружество): 2, прeз!дит‘;
пe-дс-gonтn; 3, началник» шеф, директор; ша-
чолстве; 4. ряОио оатср- защити« юправлашне'
mcs кае; /е— Herr zu s—e — ,;//; коксо може
до каже гюепeд!шът за '-;- oпeocеoшнe?
Vorstandsmitglied е член ют упeacana» ръковод¬
ството, настоятелствето-
vorst/chin* I. tr: техн- «'бож-ом (дупки)» II. intr.
h бия на очи, изпъксом-
Vorstechir ш техн* обущар''. шило (зс дупки).
vn-sUiiiii tr; 1- забождам отпред: е—н, ,*11 с—п
Sircnß. п—с N11/1 ~ зобождом —км.« на ссо— '«
бтaen« Сeeнкo; првн. !ee eoгgee1erUte Ziel

666
Vorstecker
itruieCug постигам пoетacтнana цел; 2. педа-
вом» !сеoca’« пec‘eсnвe‘ —опре-: du; Kopf —
подасом 'н главило напр—л-
Vrrstecker е техн. колче, клии.
Vorsticknedul /карфица« брошка (украшение).
voesiilce* inlt: h 1. (c—r Siche D —) ръководя,
тпрocляeaм« стоя начело —и нщ,, въсгnoвявoм;
завеждам« водя: с-п Heusbelt« с-п GuerЬä/u« и—
е Amte. е—— GciiizSc — -оля» зовсжлам дома¬
кинство» стоя начело ша» ръководя, тпрoвпя-
сом служба, търговско къща; упрoвпявам« стоя
начело шо община; 2, изливам се, издаден съм
нопре-« стърча; изпъквам: las Haus sicht zu mcii
vor къш-со е много изе-е-ш- нопрте; —Ct
Zähne« BriUegkgnilcz изпъкнели зъбн, скули;
3- —емир-м сс пред, преди нщ.; преехождом
(особено в киигaj- Cis Vorstden/c герекозо-
шотю, Са, Ist im VirsicCnzSun gusegi тосо е ае-
зо—ю пе-горе; 4. ряДко спои пе-торс» превъзхож¬
дам
Vorstele— ш шачолшнк- шеф, енe-а*тoр« упрови-
тел (но търговска къща. бсениш- канцелария,
гирс).
VoгsteheгC—üei /анит, праст-то-
V^c^-^tcl^h^iuil ш лов. птичар (куче).
vorstellbar ad). въобразим» което можем -е си
предстовим-
vh—siillie tr; 1. н rejl- пестовем пре- нкт. —ш,« от¬
пред; 'лого’« прс‘С'твом» тиквам —опре- (сто¬
лове, шкаф): refl* сaетaвo’ етпрсд; die UC— —
слого.м [стрелките —е] чо'евнн)о —опрел; Scs
Buin - изнесем, слагам крик- си нопре-; е—п
Schirm — по'тавям поросон пре- ищ.- 2. пред-
сее-л/вем« пре-стовем (и тватр-): les BIIS soll
c—n Will — пая кoeтшнo пe-дстocпиca перо;
1iusue Gebäude stullt ziele vbul vot тево ——]]
не прелст-слеве« не е —щ. особено; cr stullt uew.
vor той прeдстoвпяea ищ, особено, «ма ищ.
о'обено з себе си; -ежи— лична'; е- iemu— mbil
ut cim. BusonCutus« mes Großus — той претен¬
дира вшиогш де представлява нш. особено» «ска
до играе роли —е толе.м човек; Scn Mc—quis von
Pasc — «троя ролите иа» прe-стoвпевoм мар¬
киз Поза; cin Siück ~ «трои пи—'а; mas sali dcs
-? коксо зночи това?; 3, (sich D uim. —) пред-
'лавем 'и, въeбрoсев—м сш: Irl kein mir liu
Szenu lubHilt — мога и'ню —и сш пee-еmoве 'цс-
иото- sbcb c-n lu—HiHt — прс-стевям '« есие (ат—
състеузиш« пeкюйникI; Sn Uennsu dir ~» win
uringurubi miu diu Sache met можеш ga '«
представиш» колко мш Осше неприятно тоя
истории; ich Haut/ us mir viel icbcCtc— va—eieUu11i
бех си въобразил» чс е мноио по-лс'—.- 4. и
rcfl* (u-н n-n u—e ety.	прелста-ям« въвеж¬
дам' u-e e-e Frcu—1 - прс-стевям нкм. при¬
ятели '«- sich als irr numu Db—ndtar ~ прс-сте-
вем се като навие» иoвoиoсиeчcн«и -ирексор-
stullu Sich vot! прслстози се!- 5. (и-н ety. ~)
обрисувам» изобразе-ам» предспивем' er si/lli
ibm Ciu Seclu van Cur CciUitun Stile vot той му
представя ребосота откъм втс-паno й строшо;
6. еСясиясом. разисняеом. изяснявам« пекоз-
зам; ег ,'1-111 ihm vor« mes für seCIimmu Folgen
Cet11e untepr1;gun Uönruun той му пoaoсo« кок’
зи лошн последици биха могли да пeeнзл4зaт
ес ло—И-
vhteUг1IIe adj. 1- кснц. Ье* c—m» c—r Bilör/c —
werden оСръшом се —о икг.« —е учреждение,
инстанция (а молба- жалби илн протест); 2.
~ nrcCcz пe-еетaвям. изобразявам иогледне-
Vor—Stiluuge 1- тестр* пртд'товлсние; 2. паих.
прсе'пава (ясно, объркано, фoнтoстичнaI' siel
D е-с — von utw, nrcHur получавам пeeдсnoca
за —ш.; Ces guCt ü—ct jede — това c нeвьeСрoси-
мо; ievoz Ue;;et Um iit U—c ~ nceice ис можеш
до '« пe-деnoв!ш тосо нщ.- 3- пee-стoeешe«
предст—елешне« сoпoзшoвoнe- 4. протест, съзро-
жение; (за)С-лежко; укор» мъмрене: е-е —сп
ecilui тпeeaca-‘ икт.» нотеавом му 'а иш-
VorstellisngsSkriHi, -Fähl/Uiii f\ -vr—mögie п
паих* предстовна способност-
VoreUiVcл [■- зе-] е ллор. предеш Rълнeрeс.
VorsIoß ш 1- (~ gegen c—n« еп/ ube Ziel) воен, бърз
удар« —епелсние« и првн,: nin kührur — смел
удар; е—и — тссС/и извършвам« прави бърз тдoe-
Cut Vorstoß In lu; Weluteum isi julin/cn —o-
спъпленн-пе е космическото пространство се
удадс- 2. борд» кант (но Ореха- пс—он- фураж¬
ка); 3. апорт. oткь'вoнe (при колоезДачни
състезания): Set RidZiHtut stHttutu Ie dct viuri/n
Mirutu Sun utstun — —e ae«^^-'--'- първото от-
късаенс се удаде е 'епвъртото мJи—ттa-
varsioßci* I- intr* s 1. восн. ноносям бърз» нена¬
деен уд—Р« нападам« отокувом; 2. спорт- з'^-
вом се и-пре-« откъсвам! се от другите 'ъстт-
'отсли; II- ии; обточеом ' кант« бор- (ръб на
Ороха).
Vu^i/r^S^irclefKjp. necдш-стeувaшю« предишно ни-
коз——ше’
vnrsIrtcUc« tt; 1. протягам —опрел» държи про¬
тегнат (ръка)’ «злъч-им (корем); Спи Kopf —
протитам шие- 2. eeoнсиeeм« засмеем (аумо).
VorstriichHarlc/rCe/ зо грундиране (при бояОна-
всис но поОове т нp.j.
Vorstudien pl. прe-вeeитeли« проучва—«/ (към
научен еруД)- прe-вoрштcпнш скшuш (зс худо¬
жествено еворснна);
Vorstufe /1. прeдcoeитcпeи» прс-ше'твуващ.
подготвителен етап (овнкн* прек-)-- 2* пюдтют-
виmeпe— кур' (в училища).
vorseulpin tn, из-овам —опре- (у'™и).
vorstüimen iatr, s воен* тстe-мизaм сс напред,
атакувам» штрмтзoм-
voiseüizen inr s ^^зам 'е, хвърлим 'е, зпу'-
ким се стремително иепрс--
volcuchin tn, исeoждaм от —/къде (= iervor-
sucHue)-
Vortng ш предният -c—.

667
Voiuneorsuchurg
Vor—tän/er ш хорово-; откриващ тaиuшme,
vortäuschen tr: = va—sciuguen- Liu—е — престру¬
вам се но влюбен; VritläiussCniiii д/
Vorlcil m 1- печалСи» изгоди» ползи: c—z —
intnuslöle; нсaaрвaм пcчaпбa- разг* е—п —
ЬuriuescH1egun искoeeaм облога» прт«’^--
'тее» полза ют нщ.' розг- ruf s—i — aus erpicht«
InSccbU sci— мисли зо» грижи се зе собствения
'и интерес; im ~ sttzun —омиром 'е е истo-и;
ctw. g/TcIchi nie zun — ищ. е ют полза зо мси-
s-n — yeCncCmce тледом, позе '« инеере'-; 2.
преимущество» пре-шм'тзе- пecRЬCXO-етRю: -н
— s/in имим прeшмтшe'тзю» превъзходство; sicb
zu п—е — von u-m unUutscbuICun отличавам се
ос нкп. е Oлoгeпeияneн смисъл; siu hai sich zm
bCrum — eutandcrt тя ст е променило з СлагО’
пeн/neш смисъл; diu —е urd NerCtiilu c—,
VerfaH—uns uewäge— обсъждам» прcucняeeм пре¬
имуществото « н--естапъците иа —иде— метод,
спесеС; cliu —е gciicn всички преимущество,
привилегии 'и е сили- 3. оатор* похват, -'-«
чалъм» трнк' cus Cun —c— s—s HigSw/rks rin
GnCnbizis enilen пазя з гейша чалъмите ни
сa—aитo 'Ш-
vortrtlHi/e adj* —е 1- изгоден» пелезеи (аОелио,
праОложснис); Слагопри/пен (положение); 2.
приятен, пeиeeтлив (външност).
Vortitel ш псч* шмуцтитул-
Vrrtuai ш кавалерийски ово—гор-; рaс-с-и pl*
Vortueg т- —s« -с 1- 'козка, лекция; доклад: е—п —
übut cim- Hillun държа, чети 0000» доклад зо
нщ.; cr empfing Cun Migistur zum — тай прие
министъра ни -eкпaд; 2, рeu!тoп!я; муз* из-
пълше—нс (нш nвеcнj: ebn Liel zum — —ringc;
шспьлнявoм песен; 3. днкцня: ebn ailußunict«
siiöz/r — плавно« хуС-зе -нация; 4. търп. пре¬
нос- салдо на нюзю.
vo—U—ngie* tt; I. нсшoс/’ (сказка, лекция. ОоклсО)-
шспeгaм (мнение); изпълня-м (пcсcиj- ci—
Geeicht - ртцитиром стихотворение; VOrtragei’
/сг Rat референт; 2. изна'/‘ напред: восн. с—п
ArgrHt уи*1 — извърша-м« рoсcнcaм оток- до-
леч —опрел- Ces Finne — пe-нoсям aenи-neрнйс-
кия огън напред: 3, c—m uim, — —ося -щ, пред
—).,: die itbuntitin Feizi— amuitz iin
votgiutegu— нес-ха плен—шнс— снo’eнo прсд
него; 4, търп, пренасям (салОо) ио ноеа см—Т’
КО-
VгrttiginCг(tI ш I. —оалодчиа» ски''!)' 2. из¬
пълнител (но пасни, рецитации м поО-)*
Vortrags/ari / начин но испъпш-H!e- —икцня;
—e)izcieHnmngd.;JS’ оСезшочосаш- —а фрознрес-
ко ш дишомнка; —Tnigt / програма ше изпълня¬
ваните ню‘-eo; —^111,1 / художествен товар;
ораторско» рсцитатер'ко« -'кломаторско изку¬
ство; -Uü;etle— in учител по художествен го¬
вор- -reiht t цикъл ос лекции, сказки» лекто¬
рия; —Zciibce pl. муз* з—оин за фeoс!рoвкa и
—ншамико-
vortrUHffeirn adj* отличен, превъзходен (човек,
работа)*
^^rtTU//1IcHke^iU/« -сп опли'но'т» презъз^х^юдне^^.
Vortruppt/мздка външни, входни 'тьпCa.
vortrutie* intr, s излизам —опрел; заставам (прсО
нщ,); рядко шспьквoм-
Vrrirltb е 1- типа» движеше '«ле; 2- мин, про¬
карване (нс изработка- на тунел); 3. набива¬
не (но тръба в торен)-
Vortritt ш предимство: c-m dun — 11esun от¬
стъпвам —км. първото място» първенството,
преднината- давам му мистю до мине пред мен;
Ihn gnlüheI Сит — нему се пода, слс-ве първеи-
'ТВОТО-
vhttrhrUere tr; пю—сушезим-
Vorl—orinrt ш опорот за прел-ар«!;—™«; стшeнe’
Vortrupp е восн. преден отряд (от авангарДо).
vhttmn* tr: разг. 1. пюстовем» слотам отпред: '—е
Schütze — 'летелс, песпосям» зопосвом престнл’
ко- dce Riugul — зoр-сяcaм вратото; 2. приСър’
звом (' нш.); поел, var/nlan uni necb—udeeHu
btt march/z ii groß Lull де-гсеНи Оързо aoCu-
ло слепи родила; 3, (c—m ciw. —) пoкoсвoм« ее-
монссрирам (нкм- шщ-I- 4- rc/l* н-тиса-м сс до
изпъкне, до шслясo нопр-д-
vortu—ntn tr: inr: h спорт, дeмoшстрueo‘« по-
'0'30’ гимнастически упражн-ннИ’
Vorturner е спорт. дe‘oшстeoнт, треньор по
гнмиасснкО’
vnrülce tt; прозя подготвителни, предсорит-л-
нш упражнения; Vorübung/.
votübi— adv* 1. (зс време) отминел: Cut Sommer
Isi — лятата мине- Sie guier Zeitig einC — хуСо-
енте срсмешо минахе; 2. (зс пpoсmpонеnвo0j ос-
минал: des Guwituur Ist — Oуeяnа отмини« пee-
МШИИ-
vo—üict-, е сопр. аглоголи trab. 1- = покрий. про,.:
votüburfliußun. vo—ü—ureensu—; 2. означсево оп-
имневано- зеимпевипв- преминавано:
vorübergehen-
vorUburri1Iißcл* inr s (зо e-)o) тече покрай:
—-gelte* inti' s (1; uim. D -) 1- мншасам покрай
(къщото- училището); отмишовам: ег ging ни
Ihr vorüber тай мина крий —си. гой е отмине;
aheu Gruß s минавам« без да nюсераc/: првн.
се CiiSit TeusecCc kann пее iiil 1ги11т = тоя
факт И' може повече —а бъде отминат« да нс сс
вземе под аннмонит, 2, ми-овом« преминавам:
niics giCt \htübtr —'нчко (пeс)мuнoзo; dit
Nicli« Ces UnwuUUir ging vorüber нощта« буря¬
те миша-
vh—übe—gebtn! ndji pari, преход—]« зр—м—нт—-
,11-111 — мимолетен (явление, рсОосм)’ С-е
Vorüber/nicn/nr ’иштвaч!тc» проход/шитс;
adv*: des Tlcrict isi — eueeCIoesi; n-aтьрьт с
затвереш временно.
votü—i—rsemsie inr s профучавам; — /*cbc(* inti*
s ‘ииовом покрай.
Vocrunlcrsuchung/K/;. предаерилелно сnegеnвиc^

668
Vorurteil
Voi—n—iiil n 1- пeeдeoссьдък: e-m — unigcgrn'tetur
опълч-ом ec пресна« Сери ст е до——] преД’
eoссъ-ъK; cin — nllcgcn oеeeCюждoca’ се ют
никой пe-ерoссьеък; 2, (nin — gcgcr c-п« utУ-I
пeeдтCcждeшнe-
vorueittis'act« -in, ad). свободен от прeдрaссъ-
gьпИ’ Сез прcgтCcждcш!/-
VürutUii1e1hsIgdc*U f, — липса шо пeeлрaссъеъ’
цш; нcпeсетсeд-^^oст.
vorirtiilsvoei adj. пълен е пртдeaзсьеъиu-
Vorvatc— е обник- pl- Vorväter пeaдeлн« пр-дци.
Vorverfebue— п юр, пр--eoeнmcлшo пeeнсcog-
'ТВО.
Vorvergangenheit/ром; мннало пe-евaeun-л-
ню врсме« плусква‘1п-рф'кп’.
Vorverhör п юр. прслворнлтл—н рaспиm« пр-д-И’
e!TTЛШO —ОзИ-ННС,-
Vorverkau/ ш пeeдвae!тcnшo пролежСи (иа Ои-
лcnмj
vn-vtritgte tr* 1- пeeнaс/’ на пo—eaшшнo дата«
срок: die Tagung um Sin* Wochen — свиквам
конгреси три 'с—мнци по-роно (отколкото е
уговорено, оповестено); 2*. восн; Ces Fiuut —
преносим отъня е дълбочина нопре-’
VorversiUrrkertöHtгрод. прeдуешлвaneлиo лам¬
пи.
V^i^'v^e^ltuig е прeдcaeитcлe— дегосор.
vorveri—triirn tr. осъждам пe-еcарнncпшe«
прибързана’
Vorvorltr— pl* = VorZiHr/e.
vorvorgesitr« cdv* пози-чсра-
votvorbg adj* па-прт-сн' Ciu —c Woche по—пред-
нота» пe-мншaпona седмица-
vorwcgci re/l* e'м-пявoм 'е. ртшозом се до из¬
ляза« да се подем иопре--
Vorwibi / 1- пeeдcoриn-п-ш. пребеш избор- 2.
пръв етап» тур з изборите- 3. тел. кол: Sott;
hat liu — 02 кодът за» —е Софии е 02,
vorwäniie tr. ниОирам (телефонния) код.
Verraahinrucmct—номер но телефонния код,
votwHetie iatr. h 1. nрee0n—зoм; 2. 'ъще'пву-
зем« нaпи'eн съм- гю'под'теувем (= a—uietueI:
uetur iue votmiluunlun UнeUä;Cue при съше-
'твувощитс oC'тoитeп'тз0’
Vorwand in, -s« з. предлог« претекст: nrler
irgunduIncH — под никакъв сш предлог.
Vorwand2 / предно стена (преО друго); -ео-р*
сееше пре- главиата скала.
Vorwärmer ш техн, иканомайзер» ведепед—
трев-тсл-
Vorwarnung/, —пи 1. прc-вoeштcпиe прeдтпрcж-
-снис; 2. пeeдвoeитeпиe тревото-
vozwärts cdv, напред (направление): — ’ иепрел!
(команДа. поОвиквсиа); хий-с! (при тръгване):
d—ut Sch—ittu — mecHue« inn преви три крачки
иепрел- Се— Drä—g — устремът« стремежът на¬
пред- апорт- Rump" — —umgt! наведете тялото
—опре-!; lut Marseiile Vorwärts маршалът На¬
пред (прозвища на маршал Блюхар)- пран* las
uet nie größer Sciriit — пози Сеше голям на¬
предък; - b—irgun поощрявам (развитие)— из¬
дигам (предприятие); донасям шoпe-е; —
gchez, - Uommun а. нопре-вам; в. пе-еОряво.м
сс. успявам' ich komme In e—m Beeи/ riebt echt
~ —С мога —счс —а се издигне е прeф-ен4тo си;
cs geil wliUut — eo0oтaтa пак тръгне; в. оти-
в-М, върви шeтomьк« и-вем шапрт-)-^— eeЬtciUc;
а. шапрсдвам (постройка—. болест); в, краче на¬
пред-
votwig adv: пeeеceриneлнe; ос—опр—Д' С1л-
vot c-m — in/cz имим пре-нино« преимуще¬
ства пре— —кг- е нш,; фсл1* nie Cut Zuneu — subn
много cc обиждам« много зшии-
Vrrwegnahmc/кснц. извъeшвo—e прeдвaрнтeп-
ио, преди срока, нспe-вaрcaнe; -илиш/пат-и'
nrict — vor с оглед но —ш. (като се Допуснат
евентуални очаквани възможности. перипе¬
тии:, възражения- оpгумвкnиj: като '— eс-м-
пecеcаритeлнe предвид (ищ.. слеДващо по-
Оолу в Дадоно изложение)*
votwigeiHmcn* tr; trnb* 1. прeдвoeитeпню юлСт-
лясcaм във връзка ' нш.; aштиuum^рoм (ищ*.
слеОвсщо по-Оолу в изложението- нщ* очак¬
вано, евентуално)’ 2. предупреждавам, пари¬
рам« испрeвaрcaм (очаквани възражения— ар¬
гументи, Действия).
Vorwebi ш първак (вино).
voryiteuи* tr; покеззем« предстоеям» н прен* (пас¬
порт— легитимация; пътнически билет опиш,
знайте); рози:. Cur Ucin sclon /iw. -! гой име
знания!
Vorweisung/ —еп пр—лявя—е—е» показе-нс-
Vorwill /1. -сол. светъл преди илтRиanиш/ пе¬
риод; преднсторичсскиет сеят; 2- прe-uш-
votwietlteh adj* -епетюпен: резг. И/,/’ Gndi—iu
Isi gu—idu/u — тава е буквално —опотопие идеи«
voe wunder* tr, остср* лазим кило претекст (=
vörsclülzcz)’
vrruerZee* tr* 1- (е-е ciw. ~) упрекв-м» иитяквам
(зо иш,): таи warН iin Untruuu ie Ane vor об¬
виниха то е сnюуnonрe0nc—шя з службата; 2.
хвърлем иопред: Sie Bciec — вдигам високо
кроаото при моршироека; восн* Venstäriungue
~ хвърлим подкрепление е предните линии; 3.
хвърлям (ищ.) пред нкт.: See Hühnneи Körпет
— хвърлям ^рно, хроио ие какошките.
Vormerd п 1. воен* външни фортозс pl. —е кре¬
пост; 2. аeЛ;-еm* малко стопанство» лежаща
извън плавното 'тюпе—стзю (ош което състав¬
лява чсст).
Voryiderstirl т сл, пeeд'ъпрonивпcниe.
vonmicgcn* I, intr- h преобладавам; П- tr- (n—н etm.
~) меря, тегли» прстеглем пред (куптва'ek: е—
н lic Wit/ — претеглям —км. етoкeтo-
vozwi/gerd adv. предимно» преимуществено' е—
е Gnennl eit ~ läidlicHut Buvölku—иед област»
местна^ с предимно 'ел'ко и-ссленис-
^i^nter ш 1- иeчeпютю и— зимата- 2. преж—]з-
ремеиси мраз.

669
Voucher
Vorabssen/: [прeдзиeшmenиol '—иние' Scs e/schcl
eie e—m ~ този 'm——— c мое знание; ohne sei— —
без нетовю зиаише-
Vormitz m 1- нескромно, не-шскрстию, иаприп—
ничезо, досадно любопитство; неди'кретио'т-
еeеaенe мнегоз—инш-: вибл* mcs gbcit 1-s
Amtes Ist« da lнes S—e — ис се ме'«« плето не ти
е работи; 2. нехокан c'-снaйкe; 3. оатср-
дързост.
vorwitzig adj. 1. нескромно» нитропишчозю« де-
седно любопитен« многюзнаещ; 2* иехакен-
VoryrcUc / предната« минелота '-—’«—¬
Vorwort п 1. (pl*-c) предисловие« предговор: 2.
(pl- ^л)Пр^с^м. предлог; 3. оатср. хедотий'тзо-
Vorwurf е 1- упрек; укор' - wegen /iw. micCun
правя уnр-uu зо иш,: eie ~ ins LuieHtsingus
упeeк зо лекомислие; рсзп* 1*1,/« — 1iesu ich
nieHt auf nir sitzun не мото -е търпи този уп¬
рек; ше пюзволевом —а мш се преви този упрек-
2.	сюжет {в литературата. живописта); Cur
-	zu c—m Bill, u—e Drain сюжет зо картшша»
драмо-
vnrarm—"srltui cdj* Ccзтпрe'eи« безукорен- -лa1e
adj* укорителен» укарсн-
vn-zäHlt— tr: (u—m u'y. Ч 1- наОроизом (нкм
аула); 2, изброив-М-
vhrzam/rtn tt; (n-m utm. поаизвим c вълшеб¬
ство« магьосница« eьnшeCннпИ’
VrrzeicUci n 1. nрeдснa’-нoceншc: пршснaк' ce
löse, - лошо прeдснa‘e—ocoн!c- n-ierbanC ~
für u—n strezguz Winuut веeзьсмeжни при^сшouи
за люто зими; 2. .илз сиauи за тoшenшeсm (Оиез-
бемол в началото на петочтниепю)- 3, снoк
(+, —): nin positivus« icgct-vcs ~ плю'« минус.
vnrzeiilit— tt: 1. (е—т uim. —) ри'уеим като оСри-
сeц; по'—'--’ кек —и се рисува: nie Silckeisin—
-	шочерпосом модел за брeд!eaшe; 2. прек*
предписвам» предначерта—-’« отСеле'—-’, оСо-
снaчoвaм' c-m s-n Wug. s/in Verbelle— — omOc-
лизсам« юСезночазом нам- пъти, предписвам!,
определям държание;; му» к-к да сс държи;
воен. van/uicbnu;1us GcscHoee nрaснeaш сна¬
ряд; 3- муз. поставям» ебозначивом сшaцитe зо
тоналнас;;-' Vor/zelchnum//
vörzibgui tt; показвам (лсгнтиисцня- псапорш-
бнлст)- Vorzeigung/.
Vor/ciger е прe-4cштeп: търп* ~ u-s Wechsels
пре-исипсл не менителница-
Vorezlt/пeeдистoричe'тe cee’т« дълСеае —рев-
—0';.
vhrziliie adv. пове. много отдазша-
vnueibiig adj. 1. пeeжgcce-мcн-н (рсжОсис-
пристигане, оповестявана); прибързаш; cdv:
мнота р-на» пeтждecрe’-шнe: !ee Feil —
—useciic; сoсивaм много раню иисоти: s-e Ueliul
-	rllr/elcn пecкь'вa’ enптски 'и пр-жд-ce--
мешне» преди срока; 2, пeeждтcрcм-шнo зрял,
VoreeltigkriU 1- грои. пр-еeаe!nтnнeсn; 2,
при3ърсaнoет.
vonziiliieb adj* пee-шстoричeеки; първобитен
feпoхиI-
Vorzensur /учил. предварителна« нcoкeн'aтcn-
не eucнки-
vonzbeUce* tr* 1. шс-ьeпзeм» изтеглям напред« пр—л
иш.: lic Fußleni unUur С/н Tiscb - издърпвам
столчета изпод месата; Autlllcriu - прилзиж-
вом артилерия е бейното 'oHa- 2. дърпам»
geьпвaм« тегля пред нщ.: Ube Voriär/c —
-ръп-ом, 'пускам сaec'итe; 3- D А предпочи¬
там' —ct der Busitzmng dur Siniin wnudu ur eit
vorguzoeun при '--‘0-- но местото той биде
пре-печетен прсд мене- diu Musik dur Dichtung
~ предпочитам мтснкaта пре- пoтсн/тa- beh
zluCu us vor« zm ^1,/ zu blutlun пре-печштам
до е'тоно -къщ]’
Vorzimmer п чакалня« aнтишoмбър- антрс« втс-
тшСюл-
Vnrz*necn pl. търг. -и'аент-
Vrrzmg ш 1. преимущества« предимство, -аспой-
ш'тво: vuteeЬiuCu;u Uötputliebu uni gulstigu ~с
НаЬ/п имам рaсни физически « —ухоа—н пре-
имуше'тво; розг. dcs int scHon s—c зс това си
има предимството: 2. пe--пoчнтaниe: е-rп« е—т
Scche din — gubun предпочитам икт.» дадешо
нш,; 3- жп. помощен» исcъирe-eи влок« пъту¬
ваш прел редовния' wir sinl eit len — guleCtur
пьттcaхм- c извъ—ре-шия —лек (пътуващ проО
рсДовния).
vorzüglicH cdj. 1. превъзходен» отличен (хоро.
заложби, постижения. оратор. артист)’ из¬
ряден (вино, вкус)- 2. cdv: чудесна« извъшреД’
но: е, bau uns — g/sihm/cUt «ззьнр-дшo много
нш сс у'л-лн- 3- advr прсднмше» преди всичко»
пр-имушс'тв-шю.
Vorzüglichkeit /. — пр'възхе-ност» отличшосс;
изре—цост.
V^c^-^i^j^jS/^i^^Ie/търг,. пeиcün-Г!eocaшa -кцне-
-CIvi!inCi /дивидент на VorzugeeUuiu: —nibiil
/екологично мляко от крави« отглеждани пол
ветеринорен контрол» -prel, п специално цена
(понижено зс привилегировани)’ —rtrCU п
право —е прианлегня: —ит-ап/ е восн. извъ—рС’
—ен oтпт'к (за отчичие^^.
vorzugsweise adv: предимно; особено.
votieren [зо—] I- iatr: h ряДко (Hüt c-n, eim- ~) во—
mиea‘» гnoствoм (зо икт,. ищ.); II- tr: гласувом
('0)0—).
Votiv/IilS [вотйв—] п църк; аартина» подирени —е
цьeквa (по повоД ис обае); —gäbt /сорочси
дор (на цъpквaj; -gelCta pl църк, оброч—н мо-
н-пн- -Unptiie / църк. eCeoчeи параклис»
-Ui—rCt / обречна църкви; —mess. / поръчо—о
литургия (пожелание но частно лице); -Uä/ti
f църнг обречна плочи.
VrtuH [во-] п- —s -- еип/. Ли 1. есес- 2. присъди; 3.
зют» тлис-
Voitcher [саучър] ш пи п* -s» -s ваучер» деку’
мен; за пр-есорнтелне платен« резервации-

670
Voyeur
Voyeur [B^jüöp] in, —,« —c вeoйoe-
vulgär [вт-] adj- eуnтoр-—; пeeсnoнкu-
VulijärJatite [ву—] езикозн- вулгарен (= просто’
шoeoдeш) nanинск! —'!)■’
Vnl/ibtä [еу-] /, — църк; вулгата (латински пре¬
вод по библията- .мороДсвон у католиците)-
vulgo [ву—] inn: 1- оСнкневеше- 2, (проО имена) тъй
нaeeчeш-
VuUUiii [ву-] 1. мит. Вулкан (боп): 2. т, —,« —е
вулкан: ein tätigit — еeйстcтcoш вулкан,
Vulkäin/ausb—mriC е цсрнгвeнc ио вулкан- -П-г—
/; — махн. зулaaнфшCьр (материал).
Vuikarniralbhi . [ву--/. — зулкaиüсoция.
vuldäiisih [еу-] cdj. вулканичен.
vulUinieIi—in [—у—] tt* тсхн- вулканизиран;
Vu1kanIiiSei-mgJr.
Vlrlkaele1us [ву—] т. -« — втлканисъм-
vuleirl—il [ву—] cdj, —-роним.
W
л. W 1« —(eI« —(s) 1- вт. евае-сеп и тeтnaтa букви
но немската азбуки; 2. звукът „—“¬
Waage /- —и 1- ——'—! pl; теглилки' diu — schlägt
an, стрелк-ла —е с—зннте сс нaкпoняca; пет. сп/
Cur — wägen меря, тегли ищ, но везннтс- пренл
jcUc, Wort еп" Ciu - -идеи меря сш думите ни
<апт'корса- вcсши; е—е diu — Heiter ровня сс»
мета —а се мсря ' ики.- но едни вeсшш сме е
икт,- itzezUer Ciu — Celtun урaв-eceс/ca‘е се
cсa!мшe, —е пoсcoпявoм до --—дел-с —ругнят-
/1, Züngluir се Cut — sutn имам реш-сащо '—--
че—ис« играи ecшaвaшa роля; etucs lällu sclwnr»
iubche in Ciu - нщ. нотежава —o вeсшнтe» наалО’
нива вез—нтс« ищ, е т0e-иmeлшo; нщ, нямо те¬
жест« ш— тежи, не е уCe-итeпшe- ciw. llcgU еп/
Сет — ищ, е изложено иа риск» ви'Н ше косъм;
се dir — liugt das große ScHirUsel u;ectus Vnlius
решово се вслиа-то съ-ба —е наши/ шарол; 2.
тахк* нивелир« ватерпас; 3. м Wcgsc^cit п НИ’
пречна кобилици (нс кола, зи тегличима); 4,
сатр. съсвeз-шeтo Везни- 5. апорт- вез—о-
Wai/t/ani л служСи „Мерки и теглилки“; —gilC
п токсо зо теглене но есшсств-ш кантар; -knici
п спорт. кали—на везни; —mt*sitr т инспек¬
тор« началник по мерки « теглилкш-
waag(/)recht cdj, хоризонталс—-
Wäag(i)zechte/.van. хоризонтално лшние-
WaagsdisJa/C^-o —а вези«: suie /ап/п, Guyiebt
in Stu — mu—lue залагам целши 'и —втюршпет-
Wabbel in, —s« — пихтии (= Quablui)’
wabb(/)lig adj* пихтиест-
wabbeln int r- h клати се» люлее се (кошо пих¬
тия): cs will/ie ii— поли мш 'е.
Wale /. -п пчелно пипа-
Wnbezlohe /мит* трептящи пламъцир/; вълше¬
бен огън (около БрукхтлДииато скала).
ис/г—п mit: h вия се, извивам се (плcнъцнj; треп¬
тя (се-ш)-
wach adj. буден« и прек*; б-ищ: ~ sc!« Cт-eн»
бодър съм« —е спи; — тстСе; разбуждам се; —е
Näcltc С-зсънни нощи- —ut Traum сън з Судню
състояние« наяве- —е/ Kopf» Sinn буден ум-разт
er isi nirCu - zm kriueug —е можеш тю рoсбудШ’
WacCh/blllssmggвосн* смя—- —а часовои, —а ка¬
раула; -euleug ш [пърж-спвена] '’/—— на ка¬
раул- -booU п воен. мор. патрулиращо кораб—
чс- —SitnsU е караулно 'лужбо-
Wache/ -п; оатср* поет- Wacht / -en 1. воен.
часовой; паст- стража» киeoтп: Ciu-n emssuullun»
cinziuCun« eblösun расстав4M» 'ьCшрoм« 'меним
пeсnoceтe« ч-сесите; Sie — ziuCt еп/ 'асювоит»
стeoжoтa« караулът сaетъпca но пост' die -
präsinUiutU des Gcwcit '-'030/1« етрoжomo вз--
ма зо почест- 2. короуленс» позене; 'тeaжa»
пост (ксто алужбо. боДърствувенс, пазена);
enf — zbchun отивам« зoетьпвaм но стражи« —и
пост- — ,111/;« Ciltun« in" — sein стаи ии стри¬
жи» пост» каeoтпе; liu — Uclun —-жури« дежу¬
рен съм; Ciu — buziubun отивам но пю'т« стри¬
жа, вахта- войн*. ~ ecHic—си опъвам но кaeaтn-
—ремя на пост; 3. караулно помещение; поли-
ucйек! участък' c-n епН diu — —rinece« scHlcppcn
завеждам, зиелшчом нкп. е караулното поме-
шение« в участъка; 4. мор* сехта (като кара¬
улно. Дежурно сляпо, време нс караулене); 5.
б—снс, бодърстеузоие (зо опрвделена цел)-' ряД¬
ко бу—узо—с» ие'пане' |/t u—m Kriniue — UhIu/и
Оди при болен; voe ic—e/e - /еHülut уморен ют
дълпо б-еие» неспоиС’
WH1U11 tat h 1. бo-ьр'тзтвaм. Cтдузo‘:: Sie
ji—zc Nicli — Coдърстзтвoм» стои Сулеи цели¬
ло —ещ: ie Wccbue U—ämmun съитeaм е будно
671
Wächeraum
състоиишс; 2. (üina ?ел. А» редко D» остср. си"
uim- A ~) дежурен съм. 0-е —ад» зе нш.- nисе«
е—имизим зо иш.' —ui u—m Kranke— — С-е при
Солен- 3- мор. по—ивем се над -o-ama (зс пло-
вок, пясъчен нанос).
WacUZeuct п Сиви'е— опън.
waclZuit cdj. 'зеОоле— ют караул’
Weilbaleidt(r) ш кореулеи началник»
uicHhiltii* tr* trab* пран, поддържам« държа
буден» жив» ие остозям ди зого'не (инеарса към
нщ*)*
WacH/Hnnl е стражево куче; -ворию куче; —Lokcl
п восн. кaрaтп—e помещение« кирoтлкo- -тапи
е pd. WaeHIumtu свстр. пет-ц-й- -nennsrHili
f сьетoв ио карауло-
Wachotder щ. —s« — 1. бот* хвойни, смрика
(]1п*ри—usI; 2. ракия ос х-юй—и-
WirbölSt ./—11—1 / плюл но хвой—о; -dгoest1 /
зоол. хвойнов —раз— (Tiidus pili—Is)-
Wichpa-eCt /восн. uтрeмe—и^aлeш раззе— ии ка-
р—тпo-
аесН/гиНге* trr trnb* прен, Судя» еьCтждoм»
вьсaр-еявoм (апомсии); пробуждам (амбиции;
жаления), прe-исзиквам: -rütteln tr; tmb- роз-
еeтсвa‘« рaсnъeеca’» събуждам чрез eaс’
cврсcaн- (обикн- првн-): diu NeeHncCt heu ihn
eus s-n Träuiun yiebgurüetult невинато го рaс-
търси« рaз-eт'a. изтръгна то ел бл/невете му.
Wäibs п, —cs. -е 1- восък-: Kur/cn» Figu—un cm, —
jicßtz лея св-ши» фигури ег восък; 2,
spi;ieeЬie — —;]— восък (зс поОпсчстване)-
WacUs.-» wach. - обнкн* вeеь'eн' N101,1/1//.
wHcUsae cdj. бдителен (кучс). зорък (очи): ü/ct
ctm- А — ,/1« бдителен съм» нащрек съм зо —щ--
оде ши— нш,
VVarUsanUtbi /. — бдителност.
WarUs/Ibid п восъчна фигура; —bluie / бот.
богородична ne-ca: проклетия; мт—ешиа
(Ccriziic mi—at); —■/ohne /Вид жълт бюС.
ueeHece*| intr. s 1- раста« перастсам (Дърво, цве¬
тя, puемcнuя- животни— посовИ- сеитби—
Oeцоj: расрастcoм сс» нораствам (граДове): Сет
Baum wällst -е diu Höhu дървета рaет- нагО’
ре» но височина; ,1'1 den Bar — leeein пускам
си бea-o; er isi zum Mein euwbeCeun лей с
възмъжал» изea'ъл« станал е мъж; ict Suite
wächst /ие Orkan бтрятo 'т рoсрoстcа е трa-
тош; das Wiesut wäcist водата приижда, кечво
сс; разг. er -su aus len K-eiderz guwecilec; нс
му ст-вот вече дрехите; waiCscndc Schnulli/kuie
р-спяш- бързина; ueiisir/cs I—tu—useu песн-
ш-еищ се интерес; gut /^1'1,1; geOee сле’
ж'сн- u—m übct/iz Kopl — шидвншовам икг- ни
рь'т-/n«зт. качвам '— нкм- ио главете; пран, sic
isi iit ers Hutz j/meclsn— тя ми е оживяла —а
сърцето; пeшeърсoш съм 'нл—а към —еи- die
Arlcii wällst mir ппесг Cun HärCug колкото
певече риОотя« толкова повече се тc-личaeo
р-ботето; Ciu Ar—utU yäcbst mi— ü—ur le— Kopf
не мото -и се 'прозя ' роботите; раз—:, ülue с-е
Geschichte Gras — iassne пред-вем история ио
сoCeeниe;рoзи. ma du— hinbiut« mäclsi kuIn Gans
къ-ете стъпи кeaкьm му, трева ие никне- pari*
g/wächsin и; —.расъл; (зо руОа, метал) само¬
расъл' с-т AuHgcic richt eemHClscn suie ис съм
доросъл за ледени сoдaча« ие мш е по силнтс-
jidur scbwturtgun Lag/ e/yaclsen е сь'mo/шиc
до се спeoeш ' всеко трудно положение- и-т
[an Versta-l] ricbi guwicbsun suie —е мото ga
се меря ' икт- [по ум]- guwbrCeunur BoSur
cci*-cm* иeл«иа- 2. (за pоаmumcлнoашj вирее«
срешам сс, eoсna: Mcinzcz — ruirblirl In
uzs/rcH Lerdu дини и пъпеши растат» виec/n
е изобилие з сneaнaта —«- 3, тсхн. кристали-
сшea-
uacbsen’ tt* натривам» търкам» —амеззам« из—
лъсквом ' восък (поО. паркет, акт)-
uärHsire adj. восъчен (ое восък; камо восък)
(сърце, ръue« крааа, пшцeI-
Waebs/Hlgimrf = ——-1C; -iIgmrreUebintUi а панеп-
тикуМ’
wicHegi1— ndj. жълт като восък-
WicHe/licht л восъчна свещ; -nielerii/живопис
на ceеьa» Сатака; -ш)oтетикa; —pepier п
восъчна хартии- -stork е —еснто е дод-ша фор¬
ма тьнкa вeеьчшa сс—ш- —UäHil / 1. антично
восъчно плочка (зс писано); 2. пчелно пито.
wirUsUiUiid ndj. стоящ на пост» караулещ.
WacHsIm-c/tnu/t-. карoтлнo пом-ше—uc-
WнrHeUueH п мушами зо ‘—са.
Waihsimm п. -s, — растеж: gclsul/ts« Uörpnr-Iclcs
Wachstum духов-—« физически р-стеж-; clzu
FIeeeЬu Wuin nigcres — едно шише вино сеС-
'с—сша преизведстсо-
WbeHsUmms/nhtmnn п вмол- хормон но растежа,
—rrte/икон. коефициент но шaeaсncaшe-
uacUsuibeU adj. мек кото восък.
Waebs/iihcr е св'щор’
Wacht /- -сп = Wncic-
WeenuCiunsU е караулна 'лужбо-
WieHltl / -п зоол* пъдпъдък (CoUitrix еоп-
eu;Is).
WнcHti1rHundIл.70tiJ пъ-пъдъч-р (куче);-Uönig
е зоол. лнеедеш —ър—осец (Rc-ius eгex]; —rnt.
-sibiej е вик- песен иа пъдпъдък; пъдпъдъче—
не; —wubetn ш бот* полско тойсонико
(Mn-empyrum e—vuneu); —zug ш прелиташе -а
пъдпъдъци,
Wächter т* —s« — [нащен] naсич.
uHiHlCrbt— ndj. восн, дежуреш фото)-
^1'11/101;- п восн, караул]; пем-шснит;
-leistir е 1. воен caх‘нттър; 2, спорши ми¬
лиционер; 3- шоп: пушилка (от тютюн);
—CirrCe/воен. цсремешшолеи ра'звод но кара¬
ул (с музика).
W'aehtTium ш сън но/вс-

672
Wacht/schiff
Wrrbt/srHiZZ n-шorn еneaжccп кораб- -etubtrCжJ
WicHsUibe; —türn m еmрoжницa- --Слюд-тел’
но кули (в замък—, но пожарно коисиДо н Op.j-
WccU— пеС ScH1IißgceгlIiicCueZt/ча'т-{а фирми за
oхeaшo ши ломове« магазншн и п,
Weel/usiceS е будно 'ъспоя—н—-
Weeic J- -е геол воко-
анск^^еЬ/ ad) eoскпaтeш« халтав« р-зхлоб-'—» и
првн, (лосо- атол. поОковс- фнрис))— рсзг. ui;
—е/ Zeig разклатен зъо« — еп/lu; Beinen senh/n
ше съм енгтрeн е аракото си; проп*- положени-
ело мн е рoсклaтeшe.
Wackelkontakt ш сл, нтснгтeeш аюштеат.
uicUeie ian; h. 1. юлюлявом се (прихоДенс); кла-
туша-м се: сг *,' Sie Straße lIzauH guuerUult той
ecu—c ш-торс по улиците» eлюn/вaПк! сс« кла-
пейки '—; Set Alen ueeUult bi; url hu— сnaртuьт
въран« .люляв-пан сс; 2, клети ''« рaзкпaтeш е
(зъб- стол. .маса): нс!п Zehn mccUull зъбът ми
се клатн; cs wickele mii ,—r GueugCCui' здрое—’
ne му е eaсkлaneню; mii Sun Kopfe — клати '«
гласопа (ом амироам— елебюетj; рози,: ict
Thio; wecUulU тронът сс клолн; In* deir eoll’e
aeeUuln розпровят« че му сс клет/т крааата (в
търговията)- шег. da merUulu Sie Wczd! голя¬
ма роботи» гелимо чу—о сто——!; дръж мс, -а ие
подши!; 3- (an ctm'. D ~) клася, рoсклoщaм (ищ.):
mit ctm. - махам ' нщ. шаеa’-шoтonъ)-
werier ad). 1. честен« почтен» доблест—— (човск:,
-рижОюкин)); дoCрoсьвeсn-ш; сnoрoтeпeш« ри-
ботлив (занаятчия); 2- издръжлив, Оо—ър; 3-
с’-пчaгa« 'пoвeш (боец- войн); sieh — Celtun
държа се сло-ню; sci — und lass Sir lieht етниеп!
съ—н смел и не се бей!; ui; —гг Kumpce славен
дртгoр- 4. adv, разг. здравоти» твърде; спaв—e:
- BcecЬu*d еи; сдрoвanи ям и пие; е—е — СитсН-
prügnin шапер-ошеам з-росата нат.
WiCi -п лют* прасец: п—п Krampf in liu —п
buUoimun сх—ещее мш се прасинmc.
Wedun/—iI( п шише, тънко пo-0e-ршиa; -Stecher
ш зоол* хапеща муха (вж; Siuch/IInec); —sttmepZ
ш късо чорап'] (Оо срсДспс но прасците)-
WhZHu /. -е 1- оръжие, и прен-;-lazic — хлади;
оръжие- i—u — Zübrue —е не'и оръжие (аъс себе
ан); прен* Sie ~е sUrueUun 'летим оръжие» ке-
питупирoм- intu— Спи ~е sein пе- снoмeнoтa
съм- von —и stetrunCu Völkur въоръжени —е
зъби —аро-и- zu Sun ~е rmHun призовавам под
з—оменето- 2. род вюй'ки: рсзп* In! ycichcr —
las' lu gudiunt? е кой род оръжие '« еnтжиn?-
3.	лов. зъби pl. иа тлштен- лепи pl* и зъби .pl-
ио зверове-
Waffei/ -п попе;. вафле.
Waffel/iser п уред зо печене ни вафли» тюфрес-
ИИК-
Wnffen п, -,» — остср* мсч-
WäZa/Г’’» miZHui-- 1- военен« Соен; по оръжие»
не оръжие: Walt/i^i^l^i^l^iHi./;; 2- оръжеен: WiTlnn-
Zilrik /
Willcn/ib/iirHte п воен. отличителен '—-) но
реда но сейското; -/cs-te ш пeнneжacaшe но
оръжия: ururleubuur« uililn/ter ~ нeпoсcoл--
ню. -езикешно пe^lт-жoвaн-« шес-не но оръ’
жие: —Irietr е Сее— дeугoe; -Ьп«С е ео—ш—н
съюз; -CIineU е сюеншо служба-
uilHirläUIg adj. то-е— зо сос——- служСи. ~
Walt" еЛ/анТеГотличителен цвят зо роди —е вой¬
ските; —genj е 1- (проДимно нат.) Сей« бштаа-
перип—сия е Соя- 2. спорт. фехтоволна сх—ас-
ао; —giliung/род вейско; -jr/üH—Ui« - genösse
ш - —I—uUcr; —jtklire п пран. дрънкане —е оръ¬
жия; -jimnii / зо—нно сили; -glück п во-нно
щастие; —Heilt /« —Hru, п oр'-нan; —kzerbe т
ист. .ръже-ес-ц; -leiste- ш воен. (ръже——
.майстор (oрицвp-neгкuкj; -ol/izier е оръжей-
—ю-пехннчесан юф!п-р; -pit'z е воен. гарни¬
зон; —recht п 1- со-нно прозо; 2, пeaвo —е
съоръжаване и веИс'—- —rock е восн. куртаа-
—rnCt / вee’-ннe примирие» затишие е Ооя-
-erHeu /1- соенен преглед« инспекции; 2. пре¬
глед но еръжи—те; —srUtbe п eaзeeшит-лшo«
позволително зо носене но оръжие; — siUmltd
ш майстор ни оръжия; —spiel п ист. ттeниe;
—sililsiiid ш воен. примирие; —trne т ;— не
мечовете- —UH / боен пю-зиг- —Uräger ш тст-
eръж-нoсeп; —тссНс / мат* нетно од-нс не
благородник (проДи посввщсвспемо .иу е рн-
цорсшво); -atsen п оръжейно -сло-
yalHeci t: refl. въоръжавам (се)« н прсн*: sich ubt
Gcduil — въоръжавам 'е ' търпени—-
wägbar adj. който може да ст претегли; изме-
ршм.
Wäjc / остср. зо Wncgu-
Wägchäls е смелчото; безрес'ьдиe 'мел човек.
mäg(uInä1sIg п лудешки смел» луд-
Wä/elenci и. -s« — 1. кoштaeчe; 2- количка (и бе¬
бешки).
WHgUHut ш кураж, смелост, бeсстрoшJ-e-
yigiemitg cdj* 'мел» решителен« безстрашен,
magen ti: rcfl.* 1- .'мел/вом 'е, 'ме/. позволявам
си (ШШ-« до шaпeacя шш.): c—t Bitti, е—т
Buliuptung« nin Wort» n—n Sprung — осмелие-м
сс —и отпрови молби» до т—ьр—я ищ., до кожа
е-ио —уми, -а непрози 'кок- Сег" irl's ~? мог¬
ли да '' осмеля?; siu wcgin Ucum« 1/е Ncmce
iuszmscrucHun тя е-во сс осмели —а изговор«
името; sich nicHt aus 1/н Heusc» Ins Hers - —e
смея да излязо ел къщи; нс смея да вn/сa
—къщи- sicb nicHi unUut liu Lumtu — —ямом ку¬
раж до опш-а между хората; sicb ни u-u Auagibu
— осмелявам се, 'мее до се нагърбя с л-еешо
зо—ачо; sieb cr ScHIllur ~ о'меляеем 'е ди ит¬
рия Шилерово роли- 2. (сет. не cim. А	ршс-
kтeим, шзпагам —а опасност (живото ат, пли-
вотс ат): suie Vereöeu— an ein UriceicUenn —
рискувам 'ьстeеншcтo си« влагайки то е едно
прс-приетшс; all/s — всичко рискувам; g-oße
Sueeui — рискувам големи 'уми; utm. cuf gui
673
wäblig
Glüri ~ рш'ктвaм ищ. ие късмет, ни сполука;
cin /ewaelns Uricaeubmun« Spiel рисковано
начинание» предприятие» опос—и игра- ebn
g/wcgent Scherz съмнително» uшничнo шета;
поел. Н—isci gnmagi Ist hall guureeue който
смело рисктвa» е спечелил ——полое«——-
Wagen т. -s» - 1. кале» кoeтuo; автомобил; ко-
лc'ншиo: Plurdu voe Sun — scHenun зпр/пим коне
е ко.лосе' Cur — lämfu gut» ii/gt gii auf Ser Streßu
колата» автемеОшлът върви —аСре» има лек«
гладък ход; s—n — in du— Hcel luhcltc« владея
кормилото; Im — mitlüH—un вози е колата си
(нщ-); прен* рсзг. Icb liseu mir von dir nicbt ни
Sun - ТаНт/п нс мота да търпя такива нещо«
леки—— тртбoсти от теб; ich 11^/ eiel nicbt vot
s-n ~ spennug —имам време -и върша неговопо
рибата;разгг ias Plurl CinicH — spennun запеч’
сом с ищ, от епошкито« наопоки» оСресио; 2,
жп* вегон; 3- сстр. Кюлоти« Гюлямото мечка
(съзвсзДио); der Kluinu — Мonkaтa мечки; 4. der
- си iur SeC—ui—miscCinu селякът —и пишсша-
та машини-
Wagii/älltii п купе е жп. затюн- -ecUsc f ос ио
кола» ни вагон; —lener е колар; —bäun е
стърчиш'— (aeьшI —а кoртцa; —leCeckung/
черпила; -lutg/мс/л- Оариаода от коли; -'eite
/пружини» ресор —е коли; — fit' п смазки зо коли;
-^f^ln—er а: 1. кочияш; 2, вотмаш; шофьор;
-gcsicli п шаси на коли; -Hallt / тираж; —Htler
е техн* крик (зш cвшамавuлj: —Uämp'tr ш мат.
Ce-п з Сейша колесница (в aнnuчнoеnmaj;
—käsitn ш 1. коснно —а въздушно ж-neзшшцa;
2. 'анлък иа стерн—на коли-купе; ~1e!nпgJrя^л
търг, нотюварен —иго]; елин вито— (кемомяр-
иа за товар); —lizkta ш 1. = - F^J^c—cr- 2. мат.
изкусеи водач —и Сейша кола (в античност¬
та); —Hite—irl н подвижен парк (и жп-);
—neieUer ш воен* ш-челник —е вез-рска (пре¬
возна) колона; —prrU ш acтeпaрк;-еc.п- подви¬
жен състос; -р/гг! п впрегот-н кои; —plane/
черпило; ~тi1*ee / ное-с» хешЕ-р за коли- ги-
р-ж; -,11111 е вротичка но кола, оетемеОил;
—•srCibtat / с’oскo зо коли; -spirntr ш текст.
сeпфaaтoe (машина); —sUindsin/iigrr ш ж.п.
табло ' разполож-ние на вагоните на перен-'
—UriUU е стъпала но кола; —tüt / сротнчко не
екипаж» колесница» автемеСил- -vt—Serk п
платформа —е лилижон'» юмниСу'» автобус (със
седалища); -mirSe//^<^по^^л^. арик-
Wig(i)stüci п смело« рисковано дело» начина¬
ние- смел подвит.
Wiggoi, Wijoe [-rö. -гЮн (австр. асмо така)]
ВОГО—-
Wagner ш- —s, — колар-
Wijeis п, —sc,« —su ри'кевоно л—ла-
Wcbi f. -ue 1. вез. pl, избор; ис0ирoшe' mir —liub
U—e спС/те — —' ми естосаше —ищ; —руга, друг
изход- '—е gitu — ttuflun прося добър избер; е-
н С-е — -;,,/; nрeдoеnaвя’ —км. —а нзбиро-
дезем му 'зюОоде не избори; völlig Htuiu — Halen
имам пълно 'еюСодо ие избор- l-pl, -eп избо¬
ри' zur — е/Н/и» scU—cIien преми-изем, при¬
стъпвам към избор; -uz 1^,111/11/« иoсиoчo-
зем, обизевом, и—срочеем избори; er bau sicb
zu— — buHsicII/n» лот!—!/—un eieeen пой се кан¬
дидатира зи изборите; Siu —еп Häil/e eünsibg aus
изборите сaвъeшвaт благополучие; пп/с — ба¬
лотаж; поел. у/т Sie — lei« lat liu Quai трт-нo
е до се избира- 3- търг, качество: Wir/е nrsi/t»
zwciicr — стоки от първо» втора качество.
WiUl/ägu—t е агитатор при избори (в капита¬
листическите атроин); —äUi е гло'оподова-
ие; —Hitrr п избирателни възраст- —eni п оа-
тор* изборно служба- —an/nit е пec-нс0oрcн
пoсив» аОръшенис» вьсeaншe; -emsTali е избо¬
рен резултат- ~нuserЬues ш изСорна 'емисии«
mahlla— adj- исбиeoe’-
WäHlbe—kcit /. — И!сCирaeм1OCT.
uHlilieteblbgi adj. имащ !сoирoтcпнo празо,
W^l^ie/^i^l^ürt^s/изборно 'лужба (зо поДпотовкс
и провеждано на uзОopunej; —IrrerCiljmng
/,— исбиритeпню прово. -/reI—U ш ис0üрone-
л—н окрът; —bürn шсO!рaтcлшe Оюро; —cbUt—z
p/; свстр. оснносителн-
wäHlci tr; 1. «вОиром (жено- приятел, нoдcpьк-
ръководство- нсродии пpeOсmcвmmeлиj; под-
Сиром (Оумипе си): е—п in Се; A1secCuse zum
VorsitzunCcn — избирам икт. з настоятелства’
се, з кe’иен/тa за пe-ее-еan-п; е—и ein
AbeuotCrcUun« PtäsiCigtur — нзбирим икг. зо
депутот, зо председател; 2. гna'увaм; 3. изби¬
рам номер не телефон: hast du schon gewällt?
исCрo ли номера (на meлe|юнcj ?
Wählte е, —s» - избирател,
WällirinTtucg ш изСироселен маи-от.
Wenii—gibnis п избереш резултат.
uälli-iseb cdj* взискателен« приднрчнв (вкус);
siu Isi tn iHtur Mittel;« in iHtun Ueenng liehe
seir — тя —е подСира много средството си- при-
/селите си-
^111^11,11 / изОнротелен списък-
Wälitesclnli /. — исCиратeлш р).
Wälieesclebbt / = Wälisel/ili’
WiliHccb п свoCe-нo!сoиeac‘ предмет, енсцнп-
лиша« фoкуnnaтившo нзучован предмет-.
WHUItähig ndj. 1- имот !Cб!eaтcпшo пeaвo; 2-
нмащ праз; на uс0нрacмoст’
WahlIlneIiekIt/пeoвe —- избираемост,
waCIZrt! adj. шeсa-ълж!тeлтн« пю избор» факул-
татисен-
Wahll/Tutbe/t/своО;—— не избор: —■/U—eU е 1. из¬
борен '—/'- 2. ист. курфюрсп; -gang е изби’
рan-пeн тур: *1 lircUtum ~ wählen избирам
чрез пряко гласуване: —•gcscte п избирателен
закен; —1ie;!Ii;j/1- псих, д-Исс-и- по свеСо-
—ен избор; 2. гласоподаваше; -ii-ibi/'po—UHo
по избор« чрез опции.
anHetJ adj. = wälle—iscli.
•13 Немско-български речник, т. 2

674
Wahl/karnpf
Wahl/kampC ’»» W'ahlkaenac;J—/ пee-нзбoршa
берое» аомпошня; —UerUe /избирателше карта-
—UirC/i есншевено дете- ~Urr'e— е нзОиротел-
но колегия; ~U-^eie п u•зC!eoneпшa околия;
—’Unjti /бшютажша топа'-; —1IeUi / !сC!рaneпeш
списък; -lokal п нзСнрат-леш пункт» избирО’
селне пом-щешнт-
uahlios cdv* CeзрaзCюeeШ’
VVhlmieni е* pl. —/г избирател при вторни тур.
wibIeünCIg adj. пълнолетен зо избор]’
WeHl/r111' п нзОирас—лн; право: ellgumcinus s
аСша !зo!рaтenню право- -reSe / пpeеисCee’
-а реч; —ridner е юeaтoe —- пe-енсCeeшe
събрание; —uejistrr е !сCuрon-ncш списък;
-runmel е рсзг—* шум, изборни машинации pl.
WäHisrHii/t/‘кадрон. цифр—шнк но тeпeфeШ’
WbH1/srHitn е теeеnoeceт]ue за тпaствaнe;
-srhiirlit/ изборно аомпошня; -Spruch ш дт-
-!'« ма)'!’-; -,1111. / нзоирателеи тлес;
—sysice п !сб!рoтeлнa 'истемо; — tag е ден но
!зCeeнтe; -unUtiibi pl, пeegнсoeeни мошев-
ри. ‘ашншац|ш- -птие / !сCüрaт-лшa урна;
-vtrjiht; п ]aртшacaшe но нзОорнш/ ред» из-
барне нaртнcшиc; -Versammlung/ прcд!сбoр-
но еьCрaш!С’
wahlveiwardt adj. -уш-вшо среден-
WaHU'veruandUsrHHHt / Lmu. афинитет- 2. прен.
'ред'тве но душите; —Vorsteher ш предс-да-
1^ но «вСерни комисии; —zelle/исOиeamcлшa
стаички; —zeiiti е [нзонрателна] бюлетина,
Wahn е, —s« — 1- заОлудо; илюзия: iitlur — nрeс-
на илюзия, химера; Tix/r — идея фикс; с-п —
zcrsiörcz рaзeушocам илюзия; van sln-zum —
gublunCut '-'лепен от еуeтнa гордост» ос теля-
мо aмOиuи/; in u—m — —ulengcn ,/!« е пле— съм
—а иякакво илюзия- 2- маиия-
Wahnbild п химера. мираж- халюцинauши«
währen tr* re/l* I. 'мятам погрешна зо —щ.; зъоб-
рoс4вoм '«« втълпявам си (нш. зе нки.)« приви
сш илюзии (че.--): steh glückllcH — еъюбрезезом
сш» -тълпи-м си. правя си илюзии, че съм
Ш-селшс- Icb wälzte eich vc—lessue von ilier
Weit 'мятах» бих си -тълпил, че съм изюсто-
вен от целия 'сет; 2. предполагам.
Wahi/ilce/ нaптеии'—cи «дси- —Uente/ крие ръО»
вдлъбнат«—- (нс праОс)-
Wahnsinn ш тмoпюмрaчeншe« л^л;'т; безумие, и
прен*: In — vu—lillun изпилим е Ocсумшc» тмe-
nюмeoчeн«e» пт-o'т- us Isi Huil/r — lu* soich/e
Wetlur iuszuecbn— истинско безумие е да 'е
излиза з токево време- las isi jr - - ти паве е
uила лудост!
wahnsinnig ndj: 1. тмoпю0ъркаи« и прек*; безу¬
мен, луд» обезумял- рсзп* глупав» Сез'’.^]-'
Um -ist jr -! то тш '« лу-» побъркан; раз—. cii
-es UniureuHeun Oeстмнo начинание- us ist zme
— ycrSun просто да полудееш- 2. разг. уж-'-—»
страшно телим (плсО— жсжОс. волиш, атрах);
adv. ужаси;« Ceзт’шo« еneoшнo много: cr isi —
verliu—u гой е безумно« лудо -любеН’
WaHn/vorsiiilung/илюзия. химера; холюцн—о-
ция, -mite т б-зт‘и-» лудост; абсурд-
wahnwitzig adj. луд, Ссзум—н« н пран- (приказки—
майския, начинание).
леП— adj. I. исти—са']« истинен» серен« прав (вяра,
религия, любов. приятел. човок. причини- ща¬
стие; наука, изкуство, култура): das ist ~! сова
' истини’; sei; -cs GceIeCt zuigun пюкозвам
истинския сш лик- /ата; Ist kein -rs Wo—' з по--
нямо нито едно е/рша -ума; das ist Uriier nur zu
—	зо съжаление гаси е повече от сярна; seit —
много права! eicht -? нonн?;eeсг’ Се, ist schan
leid nirbt iilr — са—a е епдовна минало; по¬
пов. — im Waru, urum in Rt'« "11,11 i« Cut Tci пeав-
див ие думи» c при/пелсан съвети ш бърз —и
дела; 2, л—йсс—нс—лс—« истиш'ки (случка- ис¬
тория); der —е Sici verhalt действителното« ис-
тиш'копо положени—« състо/инт —а нешоси«
истинските о0сто/пел'тва по с.лтчкаno» —ей-
етc!т-п—o еnoнaпoтo нщ.« и'тинскота случка;
eia- — mrrCur есъшестс/сом иш.« пeeeръшa‘
го е дeйсnc!neпшoст; cim. mirl — нещо стосо
д-йсте-1телне'т« се eсъшeетв/co; 3, настоящ»
същински (приятел— аcmоucj; nin —/г OrUcn du,
Bcl/ells истински тeaгaн от аплодшсм<е—ти-
разиг. das Ist das cir/ig Wahre само лоза е нс-
пш—'ко» 'ъшннскю; des ist dur —е Jacob тове е
човекът» който ми трябва- Ciusue KbeS ist u-e
—е Picgn това дете е истинско напа'т; 4. в уве¬
рения н клетви: so — mit Gott H/lln Бет мш е
'вшдстел; кълна ст е името на Бега; so — Ich
ubn ubriirbur Mie— —In кълна се е че'тта си!; so
—	beb lcbu» Hiut sicbu! кълна се е живота '«- как-
т; сети стои ' теОе; 5. откровен« провдшз (чо¬
век): bei mill In Ciueur Sache janz - gegen Sich
s/in пю тоя въпрос искам до Съда напълно от¬
кровен спрямо теб; 6. пълен ' жизнена прие¬
ла, пeoв-иe (образ, художсамвеио творение),
wahren tr: refl* остар. intr- А ' G 1. пaсе» зaпoс-
вам (есйнс- интересите ан. честта, Достой¬
нството аиj: спазв-м» съблюдавам (формю-
1*10)-- 2. rcfl* пози сс (Оа но върша нщ*)'; таи
УнЬ—in sieb» das zm tun гледаха —и ие вършат
лова; рсзп* wehr’ CIclu пази 'е! - 3. зешшшоеом
(право- ннncpаамj; Währung/
ЛГЬгсп1 inti- h трои» продължавам (живот, ща¬
стие, скръв. аудиенция): us mäh—t —есНи cabg
in Cur Welt нищо но свети и- е с-чшо- In
mährender Zuit през теса време; поел.: uHrlteC
yäHrt не längsten честността е иой—тр—й—оте
нщ.» сс налога накрая; ans Icngn mäb—i« mirl
gui добрата робота «ски зреме.
wähi/n2 intr- h швейц* (Hü— utm» ~) теро—тшр—м.
wähi/nd I. prp* G— поняко-c D през време иа; з
продължение на: ~ /1/^’ Lutlue през време
иа сия 'троданше- ~ Cruiu— Stmniun« Jibte з
675
Waisen/pflegez
продължение ио три 'есе, години; — ci " Monate
е те'енис ио 11 мeсcua; П. conj* 1. през време,
котето; -окито' ~ wir nßue докато идехме' —
тнлсЬиг nach Geld sirc—e« sucCu ubn nnCuru—
guisiigu Gmiu— zm uryurlue -екипа еди— се стре¬
ми към парите» друт гледа да придобива ду¬
ховни Олети; 2- копито пък, люкито-
wähiirddem, wabzinddess, wähzinddessin cdvi-
между лозе« з лоса време.
wahrhaber* tr* trab- приемам за истина« за вяр¬
но» призновом: ut will las nient - той —е прш-
знаво тозо-
melrHi'U 1- cdj. истински» --йстеитсл-и- 2. cdv*
—аиспино» -cйстзитeпнe: nie — HürsilieHus Mill
едно наистина uoр'aю упешеиие-
wahihäftig 1. cdj. обичащ истините« прям» от¬
кровен; оатср* = wcithiTt' —u— Gote! прави
Боже!; 2. ndv, -cйствшncпнo» нашстинО’
Wahrhaftigkeit f, — истинност» прас-иео'Т-
Wahih/it /, —еп истини: o-m liu — ins Gcsichi sagen
кеззим —км- истините просо в лицето; necitu»
1-11,11^11'/ — тели« —епо-прое-иа истини;
Cigtut Sie — Uammun -оСирам сс -о истините;
разг.: u—m diu — ecl/n« кaсвoм му ио е очите;
у!т Hb—un ihm o—!unueicC Ciu — gc/cigt казохмс
му пе напроео е ечите; ui— Uammun seine it—iur
C-u — ше е разбер-м сия работа, шс eазбee-‘
истините; siu isi Ciu — in Person ти е въплъще¬
ние —е !'тишата (никого но лъже)-
Wahrheitsbeweis е юр. дюa'aсoт-пствe на И'ТИ’
ната' lin - ngtrulun пристъпвам към устано-я-
ваше на нстншата; Ser — Hühren привеждам
дoкoзаneлетвa зо т'танoв/вaнe ш— истишато-
aiHttleIUsrgimaß« —^gti-ти cdj. провднз« съеоро-
'—— ' истините; adv; както 'и е истишота-
Wahrhcitsliebe / любов към истините; прав-ш-
восп-
wahгhciitc|tlebcld adj. обичиш нспинота-
Wahlh/ttc/cigr п - —Lic/e.
wvh^rr^€^Iit^^^^i^<^rig nd)- противоречиш —а истини¬
те« лъжлив.
wahrlich adv: вивл. 1. наиспншо; 2. библ, (ксто
възилицсиио) амин!
wahrnehmbar ad). силим« саocлcжим» възпрнт-
моем, ос—за—М-
wahir/hmir* tr: trnb. (осшер. iatr; hG) 1. дола¬
вям» възприемам (предмети, -п-ч-тлснне); зо-
б-n4свa‘ (аъс сетивата): uiw. In dir Fcee ~
сaбeп/звaм« —олос/м нш, е делечинато; 2, зас’
тъпеем, пeс4« зощшшасам (почин нкmаpeеиj:
полагам грижи за нш„ спазвам (арок}- reieut
ier Kig/it walt погрижете се зо е—цопо; subru
Pfljche — нзпълшивам дълга си- юр). c—n TctHbn
[In! GutieCt 1 ~ /вивом с' —е пeeцe' кило сoеnь-
пшик —е клиент: '-— Pto/uesut ~ зо-мом« имим
прeфсстeo; 3. използвам грижт/сю» възполз-
вом се ос нщ.; не препускам (случай}— rinn
diu StnrCu malt, nie sic untscblüpft !зпoлсcoй
момента« преди еи отлети.
WahrncHmung/ —uni- паих- зъзприитис, пeрucп~
ции: схеищонс (но впечатления): sinnllcHe ~
'спивно възприятие- 2* наблюдение: с—е —
есеНеи и-Слю-о-ам, зoбcпесeам —ш.; 3. зoсть-
пзеис, зошшщавинс, зипа'-0—]: eit dur - mescte—
leturussun Iniraui упълномощен зи сoщшmaтo иа
интересите —«; 4, уреждаие» разпореждане»
-изпълнение' ишиц. zur — des Weitu—ue за по-—о-
татьшнo eoсnoрcждoнe; 5- шзпeпсвaиc, възпел—
'30——; 6. восн. резултати от наблюдснии-
wahrsagin tr, trab* прт-екaсвим» прoрoктзи’«
педи/» -речу-ем' aus BoHnun» Kittun» aus Cut
Hand» aus Hnelllliun» aus Kclfcnsctz ~ гледам
—o OoC» но карти» —е ръко» ио кафе- siu hai sich
— 11^1; ходило е при тпс-ачка- Wahrsagung/.
WaC—sngct in гадател; пeoршuaтcл-
unnrsigirtsrn adv; пророчества» прeрииaтeл'K'U-
WäЬ—erhbHt/ швайц; гаранция» поръчителство.
Wabrsrlau /- —мор. 1. —! зшнмонн— (при опоа-
ност): 2. прeдуne-жд-ниe- 3- пeeдтпeeДünc-
леш ситнил.
aelrsiliuce tr, Hntrmb* пe-дтпрeж-aea‘.
WinrsrHiinllrli ndj- вероялс—-
WanrsrHilnllrHiciU /. ~ всрюипшост-
Wrntsrnitn1icHiiIter—гacis m еe)aзan-леnce«
oенювaшo но вeрeятшeет; -rcrCnunj /мат.
теории —и ceeo/тшeсnнne-
WeH—e'—urЬ ш юр. вср—икт иа съдсСшн сaе-еa-
тели-
Währung/, —сп вaлттa' Hiric — твърдо« теneйчH’
зо вaлттo; прек спойне';: Gold von nilict —
злате от чисто пребо-
Wäl—ungs/lcek /aчл-тн— бана'а; —ei—Ctit /ве
лупно сенници; — inzCs [-..фО] е вaпттcн фонд;
—gtbiit к валутна зона; -jutie/tn п азо-ри в
чужда вoлттa; -'olitiU / вaлтnшa политика:
—гtun ш = —gceict; —retOan / зaпттшe—финaш-
соса реформа- -srU/cd е чек з чужда caлтт—;
—S^t^l^ll-sit^i^nunze сnaб!Л!сaeaш- -а вoпутano;
—Union /валутен св»к•с (при въвеждане ис зе-
поДно-гориопсксто марка в бившите ГДР па
1-07-1999 ——*}.
Waltziiilci п отличителен оелег« знак; ембле¬
ма» 'им—ол (нс проО): Sie Ftbuu—UitrCu isi /е, —
MüicCcns църквата --Св. Богородица“ е 'им-
волът« емблемата на Мюнхен,
Wiid е. -S, —е 1- бот. снт-л—на» сърпнца (Iseul,
uinciotlei): внд сю/ индиго.
wii!blem cd/ нн-игюео синьо.
Wibsc / —е 1- сирак« снроче; 2. оспор* нтриму—
зо— стих з e!’твaнo стихотворен/ие-.
Waisejransia1tr- -Crn,/* снрeпнтoпищe« приют
за сирauн; -Ubri п, -Uza/t ш еиeoчe« сирак;
рсзг. иовек« профан: ег ist ein s jcjun l-us/n
SeCwimmut« im SrCmiiicg тай е испн—сан
—ое-' в сeaвшeн!- ' то/ ппувтu« е плуваше;;»
—iäUrHin п ‘омичт—сироче; —mitttt /дирек¬
торка но приют; —p’fegjl юбшeеnc-ш! грижи
зо сираците -'flegir ш шо-зиротсл« възпита—

676
WaisciVversorgung
т—л на сироци; —VLttSürjung/Тгрижи зо спра’
цитс-
Wakt/. —п обл*. дупка. изсечено з n-да (от рибо-
ри)-
Wal т- -S. -озоолг кит, pl. Wale китове (Cileenac,
сeut-j.
Wil2 пост* вж; Wilstc''-
WilCrbe е. -!« —п влах.
ailärbisrb cdj* слашки-
WaicUт. —s- —ci- бое. диво жито (Augilops ovale);
2-	зоол. зил изчезнал голям гълъб (D*!—e
inupt1eI-
Walci /п. -cs, ^url- тори, и прсн., лес: !cг-1ccilweil'
горило ' бcсмъпeшo; di—eC — uni F/id scHwuIfc«
скитам през тори и поля; ein — von ^11/—«
Mbetun гори от зшомено» мечти; рсзи* Holz -и
Cun — tragen —ос/ соло е мерете; noci, y*u ein
in Sun - lirelreft« so selciit c, wiiCut Ccteus
каквопо познаело, такава сс отзовало; 2. го¬
ристо планина: Cut Tiü—-и/ег -Тюрингийсан—
яс лес (планини).
WilCimcIsc/зооЛ' горски ‘рова- (Formiei rulнI-
VValCni'fi— ш китоловен кореО-
aalScum adj. с малко тори.
ucil/cus« -ei; cdv: от. из герата-
WaiC/ЬсЬе/Ггорски път, тесноли—ейао (за извоз¬
вано ни Дървон иеториол); —Irn ш лс-
севъестве- -/em1ecЬmet / eoссoеннк за гер'-
ки дрьвчeтo- —/гсгс / бое. тер'ка боровинка
(черна); -biteiUrr ш .лесов. коне— герски по¬
за'; -11,';—! ш лосов. —-'ождешие ат тори»
горско Сататслео (ис аерона); -liU—icl ат гор¬
ска еneпанетce; -ксплeanaп!я ша тара;
-ЬгупЬпг— е горски жител- —IlOße /Л осеов.
голини; —I—;«/ е горски пожар- —lri!i— ш
отшелник» пу';«--.); —-dCanebgrnn е вот*
горско печурко ^,11*011 eIIvetIcнI-
wHeCcIi adv, навътре е пюрето (арв* ^1/11,)-
WalCineiг е. —s» — мат- вoлдeeu (от валОсйаис-
па аскта).
WilleSluiiel п горски мрак; —rcuscbt« п шу¬
молене на перете-
Wall/Hrevcl е лесов* непезселене 'сченс —е
дьрвa (в пора); иорушеине но закона зо горш-
тт; —/гНи/с /1 ——зе— тeeеки пeв-н т'O'тъa-
-1 gitst т мие* горски -ух; —-jiiäidt п горска
местност- -eercirHiи п 6от. крътnonи'тнo
звън'] (Санрспи1с rrlmn—li Hoita)- —jü-Itl m (за¬
лесителен) тор'кш пояс- --Н^еис/тс^хи* бъчеер-
'ке бра-ва; -Ннтгп п 'ече—е —а торите; —Но—!/
ш мел от диви пчели; —ha—n п муз* вил—харии;
—■HmfenChrf п крайпътно село с швично рoспo-
ложени перпендикулярно към пъти имоти;
—Uüite е тор'к« иe-с«рeтcп-
wcllig cdj* торшсп» ле'«';
Walündmstriu/IO)eсaa промишленост; -Ucrtc /
1- ръб —е греди» лъска откъм корете; 2* пcрeeс
иа тора; -komplex е пер')« комплекс; -lauf
ш апорт, крo'кьнтр«- -ibclenig / полянки в
гора; —пеп, / пелско мишка (= Fc111b1e):
—1111,11’ е 1- вот. същинско naсаeкишя
(Asperuia odo—nti)- 2- горски инспектор; лес—
шнчей- -muesil е 1- горски жител; разп* еи-
—ок- 2.зоо::. орангутон; -огСпипи/лесое пeo-
-тлник за гарите; —ее/с/ бош- повет (ClueiUls)-
—еcrie п 1- горско право; 2- праеоползвоне от
горит—-
wrldtilrH ad). горист« с мнота гор«-
Wald/riitur е гор'ки коне— надзнрот-л« пезач-
—säui е поет- окрайнино иа гора; -siUecpfc
/ зоол. герс)! С-кис (Sroinprx —1,1*111;);
-srЬгeU(tI/илfШH- внд гермоисаш фавн; -silmic
/горска училише; -siatt?/. четирите —ай-сто-
рн кантони ша Шecйпoeекono ф-gтрaпu/;
-stt—It; п измнранс иа горите; ~eUteu/лeеoв.
гoeекa нaетиn)o (от шума. иглн, мъх. клонче-
тcj; -siürk п геричка; —ttufil е 1- мит, =
-Jcie'; 2. зоол* мон-рил (мойuунеj; 3- ви—
книжна въртел-жа*- (играчка); —tlea п горско»
—нво ж'шсетшю-
Waldung/. —сп тер'ко насож-тние» лес« гари.
aal/uäris cdv- към тората-
Wald/ai-Isrlc/I / 1. гeетнлнипo» засе-е—ие з
тори; 2- nтеoвьднo стопан'тее; 'noпoн!еcoнe
ио гернте- —aoili / влакно от дърво; —алоИШ п
Соросе ма'ло; —’ZubcUe— п .лeеoв. зшок но дърве¬
та зо се'сне-
Wclc /п» -п» -п оатср- 1- чужденец (главно ош
романските нароДи); 2- чeеno штолнансан
амбулантен nьргoвeц- 3. слатютьрсa'-
Wal/Täij ш лов —а китов-; —ünngbont п китоло¬
вен кораб; —Hänget е ловец ио китове; кито¬
ловен кор-С; —flsrl ш к«п
wal/schartig adj- кштеобразен-
wälgei» aälgere tr. Омсл* точа (а точилка)*
Waljcrbniz п вид точилко-
Waihall, Walhalla /мит* Валхила» ч—рсет ио
Ветои « па-шалит- з бой бeoн—«цш-
^Valhallajf ГИшт—он при Peтc—сбтeт.
Wall е. -S» —s вилни.
Walkiin—г / оръдие ио китоловен кореб-
Wälde /- —п техн* 1- тепанс» -олене (но сукно и
поО-); раз—, пер-ох- 2. теповицо (машина),
Wald.— е. -S« - 1- т-посшчар- 2- зоол* юлски мра¬
морен бръмбар (Ра1усПу11н am1IoI; 3- Омсл*. =
WälgurHolz-
Waliutlu, Walkerurle /Тбито глина-
WaUkeitet/» —un = WcIUhüIIc-
WaHkhaemimer/u теповш'сн чук- —nüHIe/Л ехн.
тeпee«иа (зсвсОанне).
WHekic—Ta/eSc [у;к« токи] /г. —s« —s тeкн-тoкш.
пертативеи радиотслефон-
WalkHg [тoкшитl п— -,» — бързо хо-сие.
WHkHH1	m— -s» -s уюкмси. малък касе¬
тофон със 'лтшaлк«-
WHküt/. WnUü—j/ -— мит. валкирие. fy-шно
-ее—-
Wä|e’ щ: -(/)s» -е оссм-с'еп бройки (мяркс зс
риба),

677
walzon1
Wall2 m. -(/)s, ^e восн- насип, вал, m прек,:
und Mauern schützen die Burg валове и стени
пазят замъка; auf den ^er kämpfen бия се по
валовете; e-r Wall gogen der Feird bilder об¬
разуваме стена срещу врага; oir - von Beigen
стена от планини.
Wallach е, -(e^Gon), -е/(-еп) скопен жребец.
Wallachen tr* кастрирам, скопявам (жребец).
Wäll/ankir ш мор* брегова котва; -b/iri pl, = 0-
Boiro: -büci f мат* вид крепостно оръдие.
WiI1u(1 intr* h 1. кипи (воОс, мляко); ^шувем»
вълнувам сс» т пран- (море;, извор, псра, кръв,
чувства. гъpOuj’ ио'« се като вълни: Cut Topl«
Cut ^,^1 mnllt тенджерата» котелът зри; Sie
MilcH ~ lässun възеарясем млякото; dcs GcitclSc
aeli житото се е eoзnюляno« пост—нс— сс
вълнуват; mit uillundut Brust със силно рoс-
еълнувонш гърли; 2- поет рeсз/вoм 'е. подам»
'm-ля сс на вълни (коас. къдри, привс. знаме¬
на— платна- облаци, мъгли): mHllundus Geyerl
диплсша се но вълни одеяние- wriicr/cr
HeiniluscH розвевош се кичур —е шлем.
wallci2 intt: s пост- оатср* стeаисneтeoм; ходя
на пакла—ени— (като пнлмгрии): zum 1/*i*ecn
Gribe uciiee отивам не поклонение иа Божи
гроб; ша—: 11,^ uns lieh Hausu — хайде -а 'и
вървим -къщи!
wällen tr: зъзворявом» сверявам (воОс, картофи);
еспов/м —а кипис-
Wallef1 т, -S« — оатср* = Wc-lHarrer-
Wall/f1 щ, -S, - зоо.з. сем (Silu—us eIнnisI-
wallfähien intr; s untrnb* църк-- ходи шо поклон—’
ние (нс, към светите .моста)— т прек.
WaH/fahrc—in. —s» — пилигрим, nekneшник-/rHrt
/ пьттвaнe но поклонение (по свети- свещени
место): с-' ~ gcio/cn досом обет до етила на
свет]«;— место« но хa-жипък-
aallfaH—tin intt; s остср. = wnlllbCrug.
Wallfahrtsort in свято» сс—ш—на място» миста за
поклонение: SchipUe ist irr ~ Cus buIgnnseHun
Volk/s Шипки е св/тепю място ио българския
иорол-
Wallgiab/r е воен. плавен ре— (ис замък; укреп¬
ление)*
Wallholz п готе, сш- точилко-
Wallisir т. —,« ~ жител ио нв-йU- ка—тош Вел—'-
Wаllmitster ш восн. главен техник —а ткe-пл--
—ИЯ-
Wallore ш— -п, -п валонсц.
wallonisch adj* вадонски (език).
Wallung/, —tnl’ кипеис (но сода)- 2. силно еълне’
нит» вълштвoнe (но море)- пран, кипеж» кипт—
ие; вьсбтдa« вълнение (но кръвме. сър^цето):
ii — —ringur възбуждам; силно eaзвъл—увo‘;
ii — ecrcucn изпилим е 'илио вълнение« във
възСудо- das Lari In — вълнувошапа сс ссро—о;
3-	вж* те11иП’
Wall/wird е брягов вятър (от аушимс към .мо¬
рето)- -wurz/ вот. черен омаш (SyH'HyUuie
officiarle).
Walm m, -s, -е I. стр* триъгълна плош на
Walmdach; 2. водовъртеж; 3. еeл;-ат откос; 4.
ссл* -ат. част от хамбар (зо силсОнроне нс ато-
№).
Walmdach п атр, четирискатен покрив,
walmen in* атр, nin Dach - строя четирискатен
покрив.
Walnuss / орех (плоО)-
Wälnncsbaum е орех, орехово дърво (Juglärs).
Walpurgisnacht /мит. Валпургиева нощ.
Wal/iat/н, п техн- китова лой; -ross п зоол. морж
(Trichechos .osmarus); -statt f (pl, —Stätten)
поет. бранно поле.
walten intr- h tr* 1. u tn- (oетcp; c G) разпореждам
се» редя (по собствено усмотрение), управля¬
вам- -сйспвувом« хозяй'тсуеа‘- стопанисвам'
der Vater miilel *н Hausu Сещате 'е разпореж¬
да е -ома '.» е хазяинът вкъщи; nie s/becm
Eieurimi sciaile« uni mait/п» mir ns lir Iciic—t
разпореждам 'е със собствеността 'и, както
намери за еoCe-; GraCe — -1,,/« проявявам
милост, пемнлвом; la, meluu Goli! Grit me-tu
ns! дой- Боже« до лале Бет!, -мн—!; Ciut spür'
ein la, sibiit Wiit/e /ег Hcms/ecu тук ec чув-
ствуво шов'иаъде ръкото —и домоаин/по; ,—s
Amtus — нзпъл—ивам» върши '! служОасо« из¬
пълнявам сnтжeCнш4 сш дълг; Ces Wcitc; lut
NнU1tgueutzu вло'пто« го'подспвото» g-йспвш-
тTгeI« силело —а природните сoкюнш- es Ist mahl
/uescг Vorsbcli — zm I1esue пе—добре е до Съд-м
прс—пи'™-!' 2. (ülut /иа/. A« D ~) прен. цери«
влодее, знсос, съш-сnвтвo« имо» е: ui; Unstntn
wiluut übur Cinsui UntcreuHmnn зло орис вие¬
не над лос- иа'иионис- cin GuЬnim;Ie wnitut
übur diusur Tei върху таза деяние uaри няаокво
тойшо; '—' ^*1—111—rin weltiU üb/e Cui gHrzun
Ort празнично тишини цери —ад uялютo град¬
че; rin Rätsel weilet Ciur тук има няаоксо —.0;’
ке; urtnr Su; weilende; UlstänCne при съше-
сnвтвaш!тe еС'тоятел'тво-
Wälttife pl. зоол. китеве (Cniae/eu- ризред)
Waleiappi / = оспор. чул (вж. ScЬibteeUuI-
Wnlz/blich п мотал, eaлиувaнa лoмaeншo; —dorr
ш.метал- шип, пробоп—шк» лори: —-eisc; п вип-
пу—o жeлясe’
Walze/« —и 1- техн. стр* муз. вoп/к« цилиндър,
валц (и ко пишещо- псчсеаракс- книговезка
машина, в прсфиксмс, провьорството— ксто
част ис разни машини- но орган, латерна т
np*j; често съкр* зс Straßenwalze, Ackerwalze:
рози-- cim. enf lut — Cebun имам нш. зо свире¬
не« пеене; iime— Ciu alt/ — —се спората п-еe—;
всс сторопа Солаи» жалби; е-' anScrc —! друго
теме! (зс разговор); 2. мст. цнлн—дьр; 3. есн-
воше ио гурбет, странствувашс (но занаятчий¬
ски калфа): an" diu — guCun (зс занаятчийски
калфи) neьгca’» отивам —е иурОст-
wälzen1 tr метал. техн валцувам (мотал, ле-

678
walzin2
мирипо- каучук- 1Н^р^(фн^тм —рвОй); Cur Teig —
разточвам с-ссото; 2, шсхн* смилам« рoс—eo-
бя—о’- с-лцу-ом (жнто във валцова мелница);
3.	взриеевам, eocшя« !сглaж-oм (ниво, улица);
4,	техн- прося цилиндричен (цев иа нушкaj-
заоблим чрез пилене (зъбци нс часовниково
колело),
ail/ce2 iatr; h s 1- conттвoм« eoл-пeoм (е Оама);
2.	разг* еnрoшствтco’« пъттco’ (зо заше/ечий-
сан кonфoI; m-nl/inCc Guriiliu подвижни съди-
лиши; 3- wni/endu GrirdstücUu свеСодшн зо
продажби пoрucnи.
wälein tr* rejl, 1. и rejl. търкалям (е-I (аемък.
ствол); въртя (с'); валям« върдалям: Fi/isci in
Meli - волям мтс; з Ceaшшe; ^,,1— ie Sun
Kcii/г - пъраелим« свел/м бтрeт— з избели- der
Seron uäl/t s—n Weilen Cum Mccre zu р-аосо
носи вълните си към морете; sici im Seiiue/,
Stau-, ent Set Erde — въртел/м се з мръсотия-
ти. прохо« но земято« sici sei-cHIos Im Butt —
въртя с' е леглото з Ceзеън!цo; фсм. sich vor
Leihe; — пр-анвом се от смях- фсм. Sc, ist jr
zum Wäl/u; просто до сс пукнеш от смях!;
ирон. GuderUcg« Probleme — решавам сеттеЗ’
—и прeблc’l!;eeсд Bücbcr« Foliiruun — рев/ сс
е дебели томевс- 2. пран- sich D nbzc Lisi von
Hnrzun - свалям Среме, камък от сърцето '«;
3.	(ntm. an" е-п ~) прехвърлим (вина, отговор¬
ност върху Ору-мпо).
Walzeerapparct е Сеяджийски валяа; -Сеti-
кпор" т дръжки не —елек —е пишещо машини;
—-!ü—.Jг—eU—tui— т аол.-ст- волцово тeрeрoсп-
рь'квo'ao-
ual/i(förn!g adj. иили—-ричeн-
Walzeir/fräset ш шсхн* цилиндрично фреза (на
фроз.исшинсс); —mühic / ваnцoвo мелница-
-presst / техн* преса ' и!л!ндър; —mtb— п
подвижен из с uнлин-ричии зотвори-
Walzer е» —s» — 1, валс (танц); 2- м Walzertäe/ur
ш танцьор на зил', в—лсьар-
Wäl/ег m. —s» — разг* дебел том, „тухла“.
Wil//jut п; -реnCuUi п метал- вonuтзo—и изле¬
лия pl*; -hülfe/метал*. - —werk.
wälztg cdj* цилиндричен.
Wälzlager а шсхн* лагер за бьрзeвъртящш се ве-
лазС’
Walz/slcbl т в^цувано '10’0—0; -stuaßc» -,'11-
cku f вилцтз—чкa; -wt—d п 1. метал- прокат——»
вoпuтвaчeн иcх; eoпцувo'кo (ма-(тшкс); 2.
сер. вилиюв— камс—етрош—чка-
Whhhu. WeHpc / -е 1. висеше туша у гюведо-
2.	разп* шкембенце-
Wnms п. —cs« —м-г мат* късо мъжко ике- фсм с'л-
imHs — Urice/1 ем пердехе.
wamsin tr* раз—* опухвам нкг.
Wand /, -0 L (ш сист-) стене (но съО, санДък,
колШ), зид: ,'111,111 — поравои- diu —е dcs
Mce/ns спешите —а 'тамаха- — не — lubun«
уоЬие; --—- '1]—- —и дели; рсзг.: е—п Verräuut
an Cin — s'/iiee рaзстe-лeo‘ предател; е—п н;
/in — drücke; пeетoвям нкг- написно; изме¬
ствам, изСулс-м икг.« у-рим тю о сe‘ятo - (а по¬
Добри резултати, постижения): in s-n vicr-cn
з себст-е-ня си дам; Ci-См/ boebsptingu— под¬
скачам -е тасошо (от pcдoеn); Се, ist um die
-е, не dun —е— ilzruZ/nkii'Ucan просто да по-
С-сне-ш, —е нсneсeш «звън кажете си от яд, от
мъка; пози е просто непоносимо; zu iinren
Wände; rel/n говоря но стените; er sicht Silo—
zu, Urss/aicC ct niilii Rücken en liu — iomet!
търси си eu—oTU нсгeеaтa!; iit ici Kopf
clsoini CntcC Cin — wrilun искам не в'/ка цена
невъзможно —щ.- 2. геогр- oтe-енo стена; 3.
ммп, голям къ'« ссено еп минерал; 4. лов, ре¬
ди— примки нлн мрежи; 5. мор* зо—т; 6.
апорт- гимнастическа 'тена-
Wandale» WiiSCIc m, -п, —и ист* вон-ел« и прен.
uan/ällsch cdj. вонделскш
Wai/cllseus т. ~« — coш-aлисъм-
WaeS/enei—Irn т Сюи, боядисване не стено; -син
е аплнк; —beläzi е aecьee за стене;
—bckleidung/oбпниeRao» облицо—о—с (нс ств-
пите а ламперия, плот); -lese— е метли зо сте¬
не (' дълго Дръжка); -bclimrHUmnj / -плик;
—■/ispHnnung/драп-рия- —beamt" ш атр. грубо
мазилки; —btuti п nonшuo» етажерки не сссио-
WanSel т, -&, — 1- промяна» изменение (на поло¬
жението, нс мненията- убсжДениято— прин¬
ципите): c-n g—mnllueunlun — nraiUeen претърпя¬
вам коренна» родшаелце промяна; — sclHlZcn
правя промина» променям; biet emss — j/scHilfi
ус—Sue тук треОза (непременно) до се вземат
мерки за пю-обренше- 2. позеде—ше, държание»
но'«— на живот; u—e "татееи — Hührce води на¬
божен живот- 3- HcnSel uni — търговия; езсмо-
не-даеоие; 4. лов* Сро-ене —е -шсе'- 5. оашср-
аНи/ — без трешкш, нe-юстeтъuш-
uanlelbar adj* прeмeнпшв« проме—чие, —епас-
тюиисн» преходен (щастие).
WandetbarkeJlu/» — промсичизосп» нспо'то/и-
'тею.
Wa11cl/—ün1UJШ^(отеp. въртища сс сueиo; -ging
ш засеодена алея« колонада» „пергела“; кулоа¬
ри (в mccщьp);
wandelhafe adj* - minS/IIeU’
Waelilbalk/ippuun покрито галерия- тестр.
кулоари pl; фоайе; -loiaU» —ное1 пс брезен
(оаторг нар* зо април); —ние е кoпc0пшвю'т.
нeрeшштeпиюеT’
uar/cli I- iatr* sht пост, ходи» върви- движи 'е
(бавно, зе удоволствие), разхождам 'е: Sie
A11uc cuH ueS н| — рoсxoж—oмe сс ноторе — h—-
—олу по олеят—; lic Sonn/ yciSnle Ihr/ Bibn
'лънueтю си върви, епc—з— пътя '«, орбитите
'и; dtnen1 Weg —in ich olu euwiiSeli 'есто съм
минавал по тюи път; au" See Wcgc Sus RmUms
679
Wand/spiegel
- върви по пъти ио славел ер^озге; maiSuiedus
Luxikon подвижни» жива eшuшkлeпe-ши; siu isi
cin yendulelns Gerippe ля е 'имо кожи и кюспш-
2. прен, живея: In SünCnn. 101'10,» In Tug/nl —
живея е грехове, безбожна» з добро-стелш; 3.
швейц. иеяеам се (ДуховеС/ II. tn- rcfl. {(БесН) Ie
uim, A — ) 1- променим (се) (за еремеио, вкусо¬
ве» тC-ж-eни/k- превръща (се) (з нгц-k: alles
yerdulu sich 3'и'ко се промени, нища ие е веч¬
но; s-u Linbu hai sieb ie Hc,, gnye(!u1t любов¬
та му се грcвьрнo з омраза; 2. rcfl* зърен се:
Cier wen/nit ns sich gui сук се върви -o0ee-
Wrelil^obllgeiioi/търг. юОлнтоцн/ но кенвер-
'иа—ен заем« (която може Оа сс замени сре¬
щу Други ценим книжа); -stt—n ш планета;
—tü/H т мст* обсадна кула (поДвнжнс)*
Wand(ej)un;f -cn = Wenllune-
Wiidilan—S f тсатр, сменяем лекор-
Waidcr-. странстваш« пьттвoш« пю-вижен» ом-
бтлoштeш; ттeнетнч-сaн: WHn/urÜ*scHu pl.
Wände r/a—beit/саи-—ч/w. сезонна eaOeтa (вън от
.мсатожителатвомо* особено ис еeлякнмe):
—•bele*ier е сеч*-ат. ']';—]— роСотник (обикн
селянин); ~1ue—UelUlJn<jJr екипировка ио турист-
—nnsstUiun—J пьттвoшo нслoжбo- —/IblloUHiU
/■mтттcoшa ОиСлиосеко; —-lineU ш геол ератн-
чси Слюк- -euch п анижко —а ссрашсссаш кал¬
фи- —büi—t/тсатр* пъту—ощо n-oтeanшo neт-
по; —-/uгscЬ(eI ш ист* 'тeoнеncoш калфа (в
Германия); -!rnseel / зоол. ера'-—''!™-/!):
—Cüre/подвижно —юно-
Wanderc— т* —s. — 1. странник. пътеш-стз-шик
(обикнов. пешо); 2. турнст; 3. мст, = Wer/ut-
butscCu-
Wander/lahne/ преходно зноме- —Telit е зоол.
сокол скитник (Frico ссгсдики,); —HilrU /
странспсошт« пълтштссвнт; -деат—Ьс п икон*
-мСулошстш сo]0/т« oмбтnoшnнo nьeгee!я;
-Ьr—/1er ш -мСулентен търговец; -jeire pl.
мат. годн—н но стeaшеncaшт (особено нс кал¬
фи) WilHnIm Muieuuгs s сneoшсnвo]!яna —а
Вилхслм Майстор; —кете/Дисогр. туристичес’
ко аорта (за пътищата)- -Uinn п подвижно«
'трo-стcтceщo кино; —kitiC п ттeнсnuчeск'a
рокля- —Uleidung/туристически екип- —irjeu
п подвижен склал но стоки; —librn п скитни¬
чески« ч'ртoре)! живот; —lebet/моД, пед—Н’
жен черен дроб; -ieircr е сneoшсnвoш« пъту’
—иш учител (бсз постоянно ностожитсл-
атво); -1*1/ п туристическо пе'ен: —ins'/же-
лошие» стeaст към стeaнстcaнe. туризъм« пъте¬
шествия
aan/i—ImsUig тя/Д обичаш стре—сс—онтсо« ттeнз-
ме.
леп/г—п int* s h стeoшсnco’ пешо; правя !слe’
ти. правя туризъм; пъл—ш—сс—ам« и прен--дс.’
жо .се; отнеом; прен. Служа-я: iin uen/u—ndu
Jn/uzi мnoднne nтeисти; ditrC Duitsriirr/. ie
diu Bcrgu — спранством през Германии, отивам
з плании-та- diu Wriiui - не Himmul облаци¬
те сс не'ят по небето; s-, W/gs — върви сш по
пъти, пътeш-етeoм; die Dünun — дюните '-
-вижот- s—n Blick/ — lisscn оставим поЕле-о '.
до блуждае; фсм.: I— Sun Arrest — отивам» по¬
емам з oee'тo- liin Gcdicbtc yendnriun ins Fcn/r
сси'кш стихетсорс—ии хвръкнаха е отъня; diu
Sachen wen/nrtin zue TröCI/r вещите отидоха
у вехтошаря- 2. 'китим« странствам, ч-рт-ру—
сам« 0-' пестея——; м-сложнс-лслее 'ъм:
gen/u VölUnt — uenи нареди скитат» солят чер-
горс)« живот; wen/urn!u VölUnt чeргoeс)!«
скитнически народи- Knitureütut — културни¬
те Слога 'тро-'л-ог» мигрират- mit Mühn /u—cbs
L/icz - прекарвам живата сш с мъка» животът
ми пр—мншаса е мъко.
Wnidir/ibtte /мед. плевиш ОъСрек« -pokcl ш
спорт, прехедшо ктna; -preis е апорт. пре¬
ходна шатр-еи (вдnoгo0мшнaj: —qneetie— п ту’
рисл/чсс'- Coсo- —rite/ооол. сне плъх (Rriins
111'1,); -rost /мед- червеи вятър
Wandet/scCia"'/. —еп 1. сneo—стcтcaшс; пътеше¬
ствие; an" die — gehe; тръгвам но път; 2. мст*
стрoнсnвтвaн- на зашаяпчийскн калфи.
Waneirsrhrifi/търп- подвижно светлинно р-к-
пoмa-
Waneeter1enn т. pl. —Urntc поет, странник«
пътник; оатср- саилол—ц-
Wee/irrs'ori е туризъм- —siel ш път—ишко лея-
те: den s ctgciacr тръгвам до пьn-ш-стeтcoм«
—teile /ззоел. стeoшсncтcoщ гълъб (Ec'opieUus
ligtetoie).
Wanderung/« -се 1. [nтeнсnнч-ски] излет» раз’
ходко- 2. сnрoнеnвтвoшс« пътешестви—« н прен. ;
3- миграция (п зоол.): пe-сeп-ннe-
Win/cr^/vhgil е 1- прелетно птица; 2, мат ттр’
мошскн младежа! туристически съюз, член но
съшия; —-volk п чсргорсан --род; -ei—Uns m
ссро—сс—аш uнрк,
Wie//fcgi— m = —^e^u^s^r^n.
wend/ist adj. зокеван« прикован но стеносо-
Wiel/eitiäiit п сn-шeпuе. фреск-; —kiilcrCten
стенен кoпeндoр; —Unrit /стенна корта (учеб¬
но nouо-aлoj: —konsole/орхне. стенно кешзо-
ло-
Wandlr— м— —s, — 1- пост, строш—на« с)!тoпeц; 2,
сл из‘eeит-л-н тeo]сфee’anoe; пe-юCeaствO’
тел,
Waneliinchtrr ш оплнк-
^Vandllulz^id. —е— 1- промяна« изменение; пре’
връщо—с- прeeCрoзтea]-« 2 реч- neтeеъшеетc—
лс—ис
Wend/milr—rif стенопис. фр-еaиp/’.- -pHtiler/л
срхит. стълб« пнnoетьр (за украса)-
Wandrt— ш= Winlutri-
Wane/schium/z перосин; -erЬ—1nU т 1 - вгрие—н
шкаф; 2, 'еа-циошеш шкаф; -^,1^-111- е спешно

680
Wand/tafel
юглсеоло. трюмо; —täfui /черно кnoенo дъска,
пеол-« —teller е geкeeoтнвшo чиния (зс сте¬
ни)’ -ti'pbcb е кееьор- ^1— /стеснен часос-
—нк-
Wailung * —сп спеши (нс шсхшс- съО, аноряО,
тръби, нс цев нс оръжие)-
Wazl/vcrU-ii/iiig / стенна ламперия; —Verttc’
’ünnJlcдnьoшaтншa е '1]]-« ниша- —eeibun— /
еnс;^e-етl^нк-
Wi—c е, —и. —п .мит Вон (бог от диносмияпш
но Ваните) -
Wiege /, —и 1- особено пост. оузо» етe—; mit
Höhlcz —п ' хлътнели бузи (ом глcOj: giüinzCn
~п пламнали oуси- 2- техн- сneoш!чнo дъска
ио стълби; сneo]o шо легло, —а 'тртг« шо острие
шо Сред—о« но ренде и пол.
Wengcnfbcinfi- —■Urnchiin/л спст- скуяа;—j-üb—
ehre п тeoпчц]аo шо бтс!ne (при усмивки).
Wänglrln п- —s. — Оузичко-
Wcni ш '0’0 е: ohzu — без келеСашше-
Waniilmmt ш aoлeoлиcoет- шceeшиncпшoет« ие-
пeетe/шствo.
^—111^11/11^//^. колеблив» нерешителен, непо-
слоянен,
Wankelmütigkeit/« — вж* WHnUulmut’
aaidcn iatr; h s 1* политам» залитам» опъвам 'е.
и првн-- клатушкам сс;ризиг клепе 'е. )oиgнп-
ком сс (зо пияници): äus Sun Zimicr ~ изли¬
зам от стаята» золнтойкн; lu— Turn wankte uni
seüreic cin аулите 'е р-'^-;. « рух—-- nb—
wiiUicn iin Knic коленете мш cc под)Ю'ихо-
прзаи- TCtoeu — прешесе се клатят; vor dum
FeinCu — огъвам сс пре- преливнико; 2. прси-
(Ii utm- D —) колебая се (в любовта- вярата
аи). нс сс решавам» нee-шитeлcи съм, н—пос-
лю/нтн съм: — uni scHwanken кел-боя '].
лаел I- adv. 1- кота?; von — еи? откога, ос кой
момент иататьк?; 2. Sann uel — поникюго« ст-
гиз-тегиз; П. conj. когато: es sc!« — us wolle до
Съде» котето ше,
Wanee /» —е 1- -ене- раз-, in lin — jchun влизам
въз ва—ато- 2. швсйц. авЛг-ст- решета за зоб-
3.	(Оърван) съд като корито« иешви.
у31(1(1 I-п швсйц* отсявам« пресявам (жиито);
П. inti, h (за птица) e«'« въз въздуха (6сз Ос
лепни)*
wannt«2 cdv* оатор. 'имо е: van — откъде?
WreicziiS п [къпоие» Оо—и зъз] вои—-
Waest е, -ns» —е 1- шкембе; рсзп* търOтх» нар.
тумбак' вулг* sbeU lue — voll scUeaeue иenьпkз—м
сш търбухо, ц-дъне-м 'е- фсм, u—e eins cmH«
vor lei — jclui« е—е 1/л - voll Uäu/e иопер-
дешсем нкт.; 2. зоол* търбух (у преживните);
3. вулг. ттлтм» дебелак (ру-смия): Сп [н11и—] -!
ттптм текъв!
wcrsllj adj, 1- шишкев- 2- рсзп* шкембест-
Wänt /» -еп мор* винта (но корав).
Warze/» -п 1. дървеница' розгг lu« so е—е — дърве¬
ница токосо! (зс натрапчив поотован)- 2. шап.
гoCьрч-; 3. шап. миниатюр-ш микрофон за
пogслтшвoнe „oeь’Coe“J
Wan/eiV/rut/rHueu, котило еп еьece]UI^и:~tne
ш еeт-ствe» прох против дървеници-
maizigeit/j 1- пълен ' дървеници; 2- дърв-ничив
(миризма).
Waplii е. —(sI, —s зоол. кo—a-екн еле] (Ce—vns
cene1nns*s]’	.
Wappen п, —s« — герб: ninun Hirsch -е - "ührun
имим -лен —а герСи '«-
Wappin/emt л хсрал—нч—о служби; —brii//— дип¬
лома, гeo‘oтo '- —есен— ио герС; —-url п кни¬
га зо гербовете; —Feld н поле но герб; —kürSe/".
—кип,!'/'хералдика; —Schild т, п шит ио герб;
--spriil т дтснз не герб; —tier п животно з
гeeOa-
Wacpiti п- -,« ^п) свстр. шап, пoщeнекo марка-
Wappler е, —s, — оатср. войник ют ехронето ио
три-.
uipc—ce tr; re/l* пост, въоръжавам ('])« н пран*
(а немързпеиие— а нв0oвоpuоj: gugin utw-
gnwi'pgut ,1*— подготвен съм зо, срещу иш.
We-ägit т- -s« — мат- вирят» —юрме—-
Wetdili е. -s. —е проверител но монети и мо¬
нетни проби-
Ware/, -п 'тека; изделие; деüec« -тСип/ — з-леш-
чук- трънш pl* - euIdunc —п копринени изделие;
търг, liu ~( ÜüHrue wir lichu нямаме то/ вш-
стеки» ие предаваме, —е cъргтвoмe ' тих; розг.
1!/ — jchl al min тате/ Sueenln 'тока;- се
продава кило топъл хлиО- aul s—e — sbizee ll/ilci
не мш върви стокот—-
Warti/älsäiz ш пласмент на стока; —angiboi е
предлагане» оферта на стоки; -tnzfeug ш асан¬
сьор зо 'леки- —nusaihl / избор иа стокш-
—■HuUnmHt е автомат зо продажба ио ереО—ш
стоки- -Iig1iIierniI( е жп. търг, фрехт- те-
вoрнтeлншп—; —bistHn/ т наличност« щок иа
стоки- —•ixpori п износ но стоки; -Сет,« оа¬
тср- —giaölbi п тнив-рсone— мoтoсш—; би-
сoр- -Import т внос иа 'токи; -kündt / сто-
коз—о—ше- -irjtr п склад; -11,11— п търп, ме-
стea- -piribe /» -'0,1.1 е търп, п-рсида-
—еfiSirIijt/f/иърт. склод» е—трепозшт —е сто¬
ки; —ртгЬе/търг, мостри бсз стойност (като
пощенска пратка); -—есСтте/търг— фокпу-
ре; -uhshU/ ш стокооборот; —wtttsrbeft/стю-
козо 'тюпа—'твю; —ZcbcUcr п ф-брично мерки.
War" е» л» -S» —е текст- —исиосезои—’
Warl(t)/« —сп насип зо къща иа Хилиг'китс ост¬
рови (Северно мopej*
uare cdj* топъл, н прен* (печка. атая, легло:,
Орехи- ястия- ОъжО, вятър, атрони. чувство,
шокове)- пран- парещ (Слатю-арию'т» препоръ¬
ка, сьчтзсcзшek: —е Häiln» Füßc lab/i топли
мш са ръucтc» краката; eir Isi—топло мш е; nin
-tr FöeCcenr порещ» рoспeпe— резиит—л; Ich
681
Warp1
löchte utycs WitHus ussun яде ми сс топло
хроно; dcs Eesun — sUullcn« ~ Hiii/n държи иде-
иете топло» ио топло место; Scs Esse— - енсНпе
'топлим я-еисто; — yurlun стоплим 'е- прсн*
разгор-шявом се: пранг Ihm mi—S lu— Kopf gluicH
— плавате му вс-наго пламва; лой еед—аго кип¬
ва- е-п - тесЬип —oкaecaм никого —и кипне- us
yitl mit — ums Herz 'топли мш '— сърueтo; -е
MIciu наемът включително отопленисте; ро^з^а^.«
е*« —гг Brm/ur пе-ерес;« хомосексуалист; Int
е-е ricbt rnebt — w/rl/n Uönnnn ис мега до се
почувствувам иитнме— с нкт.« до се отпусна
прсд него- — sitznn седя сн но топло» жнз—е '«
уютно« охолно- ирон. с-п — sitzen хвърлям нкт
е —ре—гелнико« но топла; utW’~ illenche; з-’
палвам перут-ш- постройки (зароди застра¬
ховки).
Warie'pereU е тсхн* 1, oтonnнт'n; 2. кoпeрн-
фср-
Wi—m/lai п топли минерални бани р!.- —Ьт-
Hin!1ueg J тсхн- термоеОраОепко» сапли—не
обребатка; —Ciit ш топло» стоплено Сири (със
захар н поОпривим); -/lüter ш зоол. 1. теплок—
ръв-о жшветшо; 2. н Wrtm/luU п сн- кои'ко
расо-
we—iblütlg ndj* тoпneкeъв-ш (животно).
Warne-nrnin е топъл минерален исвюр-
Wä-mt / -п физ. топлина: пран. ж'Ор; топлото:
vier Gral - 4° нод —улиса« е/ ecticЬt voll - тай
позори много сърдечна» топла; für c—n nie -
cinttcucn зoеcвпco’ се гореше зи — кг.
Wi—mt--. uäumi’’ 1- топлинен« иа топлините);
топло.,: Wär^mcäquiv'el^i^i^ii/r», 2. тсрмнческн. тер-
мо--' märic'IcUt-bscl ndj-, WätHcisoliutnir—gf.
Wä—1irebJe/i / техн, тoппeпрcgocoш-; —eul-
rihii/тсхн. поглъщаше« аСсеронроше ио поп¬
лините; —ersjUrirC ш техн* компенсация но
топлината; —riusstueliung / фнз. излъчване не
топлина: — leiä-Itr е термос; -btbereinrj /
шехн* тeр’oeoeoCoт)o« топлиш—- оСраОотаа-
—!äimunj / топлоизолоции; —СгЬииид / физ,
разширение от топлината- —uinnciUt/ла калория.
aä—niiiikirisib adj. т'рмoсne)^•ричсс)H-
Wä—mr/ilekt—i/ität / еч. т?e’e-лектeнчeстee;
—enteignтсхн* поглъщаше« абсорбираш—«от-
ш-маше но теплн—о; —дтеС е степен не сепли’
ноти; -isolicriunigj’шехн. тсe’!чeск'a «полиция:
-Ue'eeiUrt / фнз, тсхн. тoппec‘к■oет- лепли’
нен а-п-iiHcec; —Ure/Ulthre p/nfс- терм оди но—
миаа; -Uгafmleec’CigtJТeхнr топлинен деиго-
n-n; -UreiUmtrU п топлоелектрическо пcштeo-
ла; —lehre/n-р‘onoгн/; тчeниe зо топлината.
лг—пг-с!1г;1 adj. физ. пеплопрос;——]’
Wärzit/ieittr е праведник но neгnинoта;
—liitigj» —leb 'fäHi/UriI / фнз, neглeпeecee-
шо'т; —LrlU/eHl / фнз. ке-фнцн-]; ио теплеп-
eocoднoсттo; -iieett е физ, кaлeeи’-тъe;
термометър, —iessgi—ät п физ. тoпneнс’-р-
eaтcпcн тeeД-
wärmin tn* rc/l, топля» стоплим, треи» и прен. (лет-
ло» истис» питшcI- ,1'1 не OHun — топли 'е, грея
'е ио печкот—; dur Oien mätmt gut печкота топ¬
ли, етеплиеа лоСре-
Wäim/z in- —s» ~ шсхн* отоплителен уред» ото-
плитсл-
Wä—mi/riglerm тсрмюстот; —sam/beitt е тсхн.
термосифон; —srhtiibit т тсхн* термотроф-
—scbüie е теплиш—о изолация; —spiirlc— т
техн. топлинен акумулотор; —UrrCnii/Тгепле-
техншко- —UlteapitJUtcO. лсрмолсропня; —zcilc
/ физ. термоел-мснт-
Wäium/asclc/шише, грейка (зо лагло)*
WirmrltoeI'/vIe/nuop- топъл фре—т; —le/Uif/csebt
/ тeeмoе-
uermUilicn* //: trab. рсзг* sich D c—n — запозво’
нечие Cлaгeрaспюлoжeни-« симпатия (обаче:
/;, Es,/« merm Ciiinn ——'--‘1 я—тнесо топ’
ло).
WaTi/baltct ш попе. тe-Д '- запазваше —а сеп-
nннaтa не съд; —Heus к сел*-ам. парник; топла
ора—жерни-
wernbire.bg ad). тeппe'ърg'ч-ш.
wHtmleulin* rcfl. спорт. загрявам» e<aздcижвo’
eeгaнис’a (пради състезание)
Wiueliulte п 1. техн сoгoрсщявaшс (попр; пи
ос) ет л—нжт—нт; 2, спорт- подгопоеаа но ортО’
ннзмо зо прcдеneяшe състезанне-
We—maeesгt/rt/г1ei—. —-Ursstl е котел« аезаш зо
топла —оди; ~ЬtizUr—'гr е техн. рaeиanoe —и
зел—о отопление- —Heizung/солно отопление;
-spcicHet т Coйлee; ~vet-sггg1—g[u^^сna;<o-
—!/ зе] с—аСея—ан— ' пепло золо-
Warn/tiliHe»/ сигнoпшa трe-oa; -UrtbrcU п ав-
еом; прeдтпрegнтcлeu триъгълник-
легпси и: 1. предупреждавам« еСръшом ——им-’
ние (за oncаиoстj; с-п vot cizet Gefeit - пре-
дтпрeжgaca‘ —кг зо предстоящо юпоснест' vor
TiecCu;1iu—ug wird guueii! пазете се ос джто—
чии!; cin marz/rCes Bciep*cl шас!дaneneш при¬
мер, т-с airzizdc Suiliu прcgтпeeднтeп—н
глас; 2, Cie Uhr watet часовникът н-екр!пт/ca
(преди Ос уОерм).
Warn'arbt / зоол. зашнпеш цз/с ша животни,
—'детт п тртg за пр-дтпр-жgacaшe: —гпН ш
пeeeтпрcд!тenc— -иа; —sch-ii п - Warnu;e.e-
'1/11' ~ecЬ1ee т пe-дтпр-eитe*п-н !ссne-л«
—slgnci п пр-eтпe-e!тeлeш ситнил; ^s^t^t^eiU т
пeegупрee!тeпшa стачко-
Warrunjg« —'п прceтпрeжg—шиe; еьccт: -;,, dir
/е, zur - Clcetz пека лн пeеnтж! за трeк;рпсг
с-с - in lu; Wirl ecC1egun нехая при пe-eтп-
ртж—т—нс.
We—nungsUefuI) соСло« eьеao« плача с пeeдтпрc-
gитen-ш зшаа
Wi—n/iicHce п пeeдтпрegиncптш знак« снтнол.
War'1 м* п* —S. —е мор* I. н \Уагр111|(1/|ъъжс за

682
Warp2
еличенс но кoeoo (- пристанището); 2, сомо
ш: и Warpanker ш спомагателно ко^л-ича-«
верп (зс влачене ко кораб).
Warp2 /- текст. 1- аснас]- нишка; 2. смесеше
тъкан (за нpeеnнлuиj*
ле—рги и; .мор, влача кораб ' ——рп,
War—erU [вирипт- уере—т] ш. —s. —s търп, 1. ви—
ронтне еcиeeneпеnco; 2, пъпнo‘юши--
Warsrniuta е. -,« — —оршовец-
у- ersrbeulsrb adj с-рш-сски-
Wart м- -S- -е оатср* пазител (Онса само в аотр:.).
Warte/» -е; W^i^ltoriT наблюдателница» ноблю’
дателна аула» и прек- • von HoCut — (eusI от пе—
високо, от идейна глелищс-
W'arUc/'—cu -/ 1- бовачко; 2. fooпнoIгп'дoчкa- 3,
прислужт/iua' —gtii п 1. ертмснно (намалено)
заплито прели шезначоса-е или пенсиониране;
2, восн, половин •заплата (ксто временно по-
юuеeкисj; en" s s/izcz поставям ни половин
заплата; —ini-c/» -НггксНги п чикалшя -и neaм-
вий
martin» int: h 1. (еп/ с-п. cum'- —: оатср* c G) ча¬
кам« очаквам' еп" sich — lesscn корим до ме ча¬
кат; Sie Kriulk ließ rIcHu euf sich — 'ритнаето нс
закъсня; осмор- С—т исте/е с—с Ü/uttescbi—g
очок—о те нзн-ноео- wirte inel» 'окай! 'екой!
(закона):рсзг*: du Uignsije, dc 11—1,1 dm linge
— чекой. око 'и нямаш рибеси; Sc kanest lu ~»
lis lu sclaa’/. mitet ще чекош до второ прн-
шествие; waren —ur, Sich Uriug» ieb ,'10—! ча¬
кай« 'окай. ще ст пипна из тсое!; 2. оатср* (а
G) гле-ом» изпълнявам- обслужвам: er wetucu
s—s Amte,, Bututue той изпълниси« гледа еnтж-
оото 'и; cin Man; wcricte lut Fähre едни човек
обслужваше соло.
mtrtin2 tt: гледам« грижи се (за Деца, болки,
коне).
Wärite т. -,« — 1. пазач» надзорник« иaдсиратcл;
прислужник (нспр. в зоол* гpеOuиcj; 2. н/сО.
бoлшoтпe-a'-
Wä—tt—bu/if -Cäusrbrn п жп. коштои-
Wä-ii-In /. —nun 1- бевочки; 2, оатор- (Солно)
тле-ечко- 3. приспужниua-
Wirlr/siil е жп. 'околни (на пора); -sinni щ
временно полеж-ние ие иeсa-noет не рибета«
—е служби; —et!'/ перне— ио чако—е (ис ксиОи-
Ост зс служба, paбonоj; -zimmir п чоаилн/
(в болница, учрежОвкив- при лекар); —zug е
шах* очаквателен ход,
.. wärts означава посоки- направление към. на-**:
ostwärts.
Waztturm m - Wätie-
Wartung/, — пршептжвoнe» тле-онс» o0сптжeo-
ие (нс 6oлкmj: ~ е—т MiscHieu поддържане но
мешинО’
Wareungcdtenst е свтом* tnebnisebur — ссрвшз.
wartungsfrei adj. който ис се нуждае от грижи,
поддържане.
We—um п. —,- — пe!ч!шoтo.
aernm adv* '-£110« за какво: — Сеп; rIcHt че 'am;
пък нс-резгг — zieht gar!; -ми!- кок лн нс!« имо
'н хас! и то/ хубаво!
Warze/, —е 1- бро—оанц-- 2. зъeшo ше гърло- 3,
6ощ, oeaдocиua; oрogoв!пюпogo0eш израстък.
ue—etnittij adj. oрa—acппeo0eaс-—; юриеовице—
по—еСеш (израстък).
witzig ad)- с oрoДocнпИ’	.
was I- pron. inten:. 1- шо?« коасе?« какъв?: — ist
io,? коасе става, е стaшanю; какво им-?- разп-
си — 1/11,1 Сп? (вм, wo—;;...)'— кокво мислиш?;
рсзг. — Um nichi saes'! и, гледай лн!; кокво '—’
-ош!; коксо говориш!- остср- zm — würCe us
uns Cuiten? за какво би —и послужило?; — Scrn?
са какво?; - 'ne9 какво —и се пeaви?; — 1,1/11111
ICzer dcrn? какво имате. какво ви сто—о саб’
стаено?' — Ist Sei; Valet? какъв е Сеща лн? (по
професия); разг. das isi е-с 0-1’11,111;/- —?
тесо е нзнене-о» нил!?; рсзг, ne - bind/lt us
sici? за какао се косат?; ~ -nUnniez Siu?
(въпрос към проОавач или келнер) какво зи
дължа, колко тe/Cco до плот/?; моли« плаши!;
~? Cr, wciße du nicHt? каксоею?- кок!; нима не
снo-ш (камо израз на уДивлснио); all -» « -ум-
до ис слиса?; и. гледай ти (изиenиДc): е. па как¬
во, ел сево?' — Ise los? коксю има?« какао е '10-
шeпo?; 2. обикн* - tüt плюс subst* какъв» кокео«
какво?: — für е-е ScHulu hest lu bue1cCu? е кок-
зо училище сш ходил?- — für uln Minn ist ur?
какъв 'евек е лой?' резг-: — Tür c—r wir /е? що
зо човек беше сой?; рсзг* - sind Scrn das Tür
SieUcn? koaeu си собствен; лн/ неша» робо¬
ти?; а-)-« раСеп- стовот тук?; остср- zu — Enic
зо кокео ueп; ~ Wmninr« и/пп er nicCu kommun
will? какво чудно нма з лоса« че не .'ко —а
дойде?; 3- колко?; кок?: - kostet d*ueut Sehai?
колко стeтce гои шал?; — Isi diu Uhr? КолКо е
часът?; във възклицания; — les Tür cin läetigut
McnecH ist! ux. ч— десаден чесек!; — icH mich
freue? колко много cc р-е-ем!: - cr nicbt 1.11,
vcriargi! е гледай» колко мнего иска- какво ли
нс «'ко той?- ~ Ьн—un mir ecincbi! сх, че сс смих¬
ме!- — Се— Junge loch "äh—i? и» кок каре момче¬
та!- ich ~! хайде де!; и думи —и ие става!; 4.
зощю?« какво?' ~ -icbst Um? коксю» зещо се сме¬
еш?- П-pron, rel- {отнасящо се до цяло изре¬
чение или пък във връзка аъс аубатинпивирс-
им adj* (прсОимко в supcrl.) млм pron. indcf- м
demonstr*. но не н съа subst.) който, което, ко-
сто; кекъвтю» какеюпе- обобщаващо коквото и
-е: "rüb ü—i sicb» — rin Mnlsicr mutlun will кой¬
то иск- до сл-нс майстор» сoпoчe— опрано- les
Scnrestn» ~ *cU д^111 Hi-c нoй-хт0oeoтo. )о-
eno съм ен-ял; er sage das» ~ ec— *1h —cstclii
111 тюй казео сомо tor—. коепо се му пюрьчoлш;
ut Uci sicU —nri1nr 1essun. ~ fc1 inH mn vcTzc!Ue—
mcric т;й с] ] ;сле-ил —а тю 'клонил — —cm;»
683
Wasch/zimmei
което никога ис щс му простя- ~ HicU lut—IZZU-’»
що, коквето се отно'и до меи.--- — Ib— ereb
inm/t tue кекзоте и —е иопрезитс; us Ursi. ~ es
molln кекзото и до струзо- раз—*: е— läuZl — е—
Ui—n той бито, колкото му сили държи- ~ Ich
mir Carams nacbc! пет пери ие —изим!; Ш.р/юл.
indef* разг. вмссто etw; нещо: las 1,1 iHHC-bi«
— есе пак това е ищ,; Sm kenesU je — c—ici/n! щ—
преживееш ищ. шнтерс'ио!; Cis Ist — Hnlurns
това е ищ. друго- so * -eit nlcli! текове —ш. ис
е виждане!; jcsetrn« Не/еи wie — ECeI*cbts
gclecHu ами че се смяхме e'cea!; IV- ксто subst,:
lieht das Was» soidern las Wie не е важна как¬
во е. но как -а се иоправ]’
mrsrhädttv adj* миеш» п—рищ-
WнerH/enIeei f мивка (нс воДопровоОа); авто¬
мивки; —rneteUU / перелше- -eppe—rt т перал¬
ни (машина); -cuton;'автоматично перилия;
—bär ш зоол. миеше мечки (Prorynz 1oUoгI;
-birken п [Сосей—ч' ие] мивка; лспеш» обл.
лис— за мн—ше; —lieu п еш—кo (зо прене);
—bliuel ш валяк зо пране; —loci е -ървеше
магаре (зс кориито); —Inti т мор. преден Саре
ио лед'-; -lülzt/.и етсл: м-'- за промнеен—
ио рулата; ~eüUte/чcCтe« '—— '- пране-
Wäsche/ —е 1. пране (Дейността)-- Сипеи НнЬип
wir große — днес имаме голямо пране- eim. I—
С-е - - /пт — gci/n давам нщ. зо пeoнe- 2- 0-льо«
пране; die - aucHsnIr сменям сн бельото- Sie
,'1111/1/1 - мръснето Сельо; ризи-: ec*nc
selnitz-gc — vor liien Lcnicz 11,1’11'1; изна¬
сям кирливите си ризи но пeкoс- süße — шсг.
жс—са'; Сельо' da gicUtu ег zb/eiich Summ an,
ict -! ел .']————- гледаше опулен; като теле!;
3- мапшл* мин, промиване (но въплнщс- руда);
4.	тсхн- миячки (машини)- 5. мин* обегопит-л-
но фабрика« инсталация.
WascЬur—ieguI :н тупала- за пране; -/tuttl т
торба зо —-чнетo оелье; —bnCen ш товош зо су-
шеш— но пране.
uescHirnt cdj. i-'i-зОтлявош- —-птсaaш Соят- сш
при прош— (плат):разп: ebn —ut Bryce настоят,
шaттeaп-— OaeaрeИ’
WrsCCil/iit т миеш (перилен) ефект-
WäscHi/geschäli п матаз«— за Сельо: —kicnica
/щипка за neaшe; —Unrl е кош за проие» Се-
льо: —/eizt / въже за простираше шо пeoнe;
-нenjej(e/= —гп111-
aiselui* //: rcfl* 1- мия; пер- (със сапун. прох;
сода); sich D, Sn, Gcsicii« lin Hindu« von Kopf
I-, Fuß — мн/ си лицето, ръц—те; мня сс от тле-
вопа -е кeoкono; siel Uclt« warn — мия сс със
еnтeт]o« сепло сода; рази,: ,-' Häzic in
01,1111! — умивам сп ръцете (исмо Пнлот)-
с—1 'ücCuig lu; Kap" — шатрнвом сge—тa —асо
нкм-. ]oсaптншсca’ тю; mit nlicz Wäseiгg
giweecCun еъeеe’ oneoкoш» исп-чeш; зрял и
кипял- ins Cat sici giueecli; сне- си тю. ос-
лично« 'лоено» —е място е- 'noвнa р-Оото; /т
gcl ibe п-u OHrauigu» lin sich enwнecHin Uitlc
тай му еcрвшea ел—о свтчиo ппc'—иuo; sicb D
liu Gm—gcl — плакна '« гърлото (пия); 2. техн.
промивам (злато- руОс)- 3. рсзг* нотриеом
(нкт.) със сняг;4. ОтаЛ: дрънкам« бърбори, пле¬
ЩИ-
Wäscher/л» —s» — 1, мшеч- 2*. разг. дeь—aaлo« клю-
кер.
Waschende / хума.
Wäsilerii / —еп 1. перални (зшведаннс- рово-етл-
ницо); 2. мин.- флогациеино фабрика (зс про¬
мивки но руДи); 3. ризи*, брътвеж. клюки;
geьшкан-- 4. разг. поспаеш—;» шcекeнчa-’o
праис-
Wä,rl^i^irir / —е/е перочко-
Wäsrnirtoeec / -п соля'—- плод-ч'-- —srHIiudi—/
пeнтрoфутo (зс преко); —srheazU е шкаф за
Сельо; -trrnnei/баробеш но перил—/.
Wisrl/Tass п корито« 'сбур зо пране; -tren /
перачка- —gezg е юпeeапн/ ос пратромасо ио
астоматич—оса пералня- s 1 cinecCeItc; пу'“
ким първо претромо; —gcl! п парн за пране;
—•jetäu и. -11,(1^— п nр!наgneж—oетu за мие¬
не: —до./ п премиен; зпaтo; -Ьe;!erЬ1C е
рькocшиo« кесия зо миене (вж* - —Ггррс;): -Ьеп,
п- —Uü^C^iC п-ралня; -к-еч/ п рокля« която се
пере; —dommodc/ = -uier*il; —Uürhe ./ - пералня
(в чистен Оои- кooncpоцняj- розг. мъгливо.
меаре -рт.ме-
WHsrblipein т 1. кесия за миене, 2 - фсм. меау—
шиетц« парцал» лига (зо безхарактерен човск).
uaschlappigcdj. розг. лиги—» мекушав« CтсхaeaK’
лсре—-
WäscH/Icugt / лншня за пронс; —Jtict п кожи»
което сс пере, 'омши-
№,1111011’1 adj еп земши-
Wasch/narUt е разг. клюк-рске тнтсдe,
~nrschme/I- пералня (мaнинaI; 2, техн* ма¬
шини зо промивен—- —ilUttl п перилен пe-пa-
рат- —puIvcr п [сonуц-шl прох за пране; -t^rni
е умнсолня- —seinn е оСш-спс-ни пералня (а
монетни автоматични перилни)- — schussel/
лсг—ш' —eгI"t/caп-н зо пране; ~sUrgecr /и умн-
—ал—иа (поОвижвпР- -streße/поточно лншня
зо миене ио коли; —tej т ден за пране; —tisch
ш* -toilitti [-тоа-- /умивалник
Waschung/, —еп премнсоне (и meхИгjг миене,
промива-’
Wasch/uan—c/ - кепе 'за прош—'' —№,,1— п 1- вола
зо мнеше, пране; 2, мед- течност за премнзаи:
3. разг* помня (зе-юшс супи); -^тсИип 1- перач¬
ке- 2. рази; клюкор. дрънкало« Съ^срицо: —wolle / -
вълнен плет« който се пере: —zuttri т 1. 'писък зо
дие—шо Оелье (за прано); 2, прсн, рекламна
съ-ърж'0—uc ио киите з подгъви иа обложките (ош
нзОстаия), —euug п принадлежности зо миене-
—zimnur п т’!ваn!я-

684
Wasen
Wisce m. —s- - 1- мерово- 2. мясте за клоне но
доонсъ).
wcsii an! wett [уош сн— усър! „п-eилнeеn“ (оз¬
начение зо исисчисоно облекло):
Weesit п* —,- -/- 1. ве-о [и минерално); пост*
море« телим— р-,ки: gcuulltus ~ ссттс'- води;
eicCu;1ue — сaсnoялa —годе; KölnIscHus - адско -
лен; - ,1111111« поглъщам« глътвом вола; ~
,1101/1«« Crien черпя» греба« данас/м вола; —
tr/i/z плавам« задържим ст във вю-опо- ходя з
студ-шо -о-a за лечение; рсзг, стъпвам ту ша
—лншня» т^' ио gртг!Я кeoa (от смущение); /а,
Dort ,'/11 uzrer — селата е зал/то« шо—о—шена;
Krieg zu — url zm Lazi зейна по море и па
стmo, хим guburdu—us — евъeсoшo вода в ма-
лекулн; раз——* die Sonne /*иЬи (eenguI — слънце¬
то прилича шо дъжд, С-е Strümp/c /icicz — чо-
рапнте ш—' споя; опънопн; ein Gubiut nzter —
setzen наводнявам област; de Hiesse ioch viel —
dur Be/д. C-n Donau, inn Riel— Hinuntur« Cinei,
bi, Uns kommt още много вода ще изтече« де—
аато '1-]— пози; е/ Uern ihm richt des - /eichu;
поп не може да му розвърже оСузаитт« ие може
—а сс мерн с малкия му пръст- грубо Rouz und
—	icuicz рт—o« кило че ли ме колят- Sa, — echt.
,1/11 ihm —is in le; Hais много е натясно; c-n
ent — und Brot setze; пoетoв/‘ някого ио хляС
и вода; ins — grien хвърлям се з рекето. море’
то, у-ее/м се; пран, des isi — enf ,—u Mülle лоса
е воли зо шегесото соден11ца; — in inn Wubn
gießt; палн-ом (икт-) със студено -ол-« ахлаж’
дом въодушевлението му; Sie ganze Siihe ist
ms - gu’HIlun цялата eo0oтa пропадна« се осу-
ecu» рух—о; ein ScCieg ins - дупки з морете-
daru wird eicC zur mit — gekocht « том хорото
и- метат пев-ч- ел —-'; sich kenn ü/cr — Helicn
Uörrur -леи свързвам л—ато края« с-ва се кре¬
пи; übers große — "ihrun минавам голямото воли
(Атлантическия oиecкj; е—е über — ii-len ар—’
пи икг.- zu — wneien осустяво се- 2, означава
рсОицс воОки секреции и Ор. воОопоДобни теч¬
ности: розг,: les — aus dun Au/un сълзите; das
—	liuf iilnn ie Munlc /isinnir —е всички по¬
тече слюнката- les — liua« UropHUe ibe von int
Siirn пости кипеше ет челото му; мсО. рсзи*. пт
Hat — [in Sun BuI1unl той име вю-янко; 3. [сте¬
пен ио] блясък» проби ио скъпоценни камъни«
н прен-: von ruinsUum« ^'11 — с най-чист» с
—oй-гeпям блясък; nin Li—urilur vom ruinsUun —
лиС-рол от —ий-чи'та проСо; 4, рсзп. за урина:
—	I1seun« Hbscbleeun пускам зо-—.
Wasser.., wаccez.. овнии* 1. зо-еи: Wiss/rSimc"
ш; 2. хнgрoвпи'eн» хидро.-« вало--: W1esur-
UtefflmateCHlln/
Wasser/abfluss т водосток- -ablass щ* -abschlag
т вoдeшсптскeтcп (е риборозвъДник н поО*);
отлиз—шк; -adir / 1. пo-сcмиe река- 2. auam*
лимфаси'—; 'ъ-.	1
yessir/aiielclteS cdj- хигроскопичен; —егн cdj.
C-сceeтш. ' малка сода (страна, pвk(cjг
Wasser/cem е реч-] ръкав, морски канал;
—enflereblizj / прсчисте-нт ша сее-са-
-iilnibniefäHijkiiU /фнз. хигeoскoп!Ч]oст-
—/еС п хим. водно О-ня- —lall ш спорт, водно
папаи; —■/ellspirl п спорт- нгро ио аю—но топ¬
ка; —len ш х!дeeneхн!чeекo еnрeнneпсncю«
съоръж-]]!-- ~brnkuneit’хидрoтeхнн)o; —Ьт—
rUtz п Соссин; -benä-Ier т eтс-eзeаe;
—leirzdein—/ ведел-чсние; -/1,(1^11110(1/
хиeрeгeaфu/; —lerj ш .иор. високо вълна;
—biUt /11, корито ио рска; 2. леО. о* вид баня зо
eTн-знeCeп]!; в, водна пeгпe; -litze /
пърпей-
aeeetгe*neгne ad), хндeocпнчcн-
Wasser/bltne /вот. ведшо круша (сopmj- -/lest
/1, кoсaнчe ио стори печки- 2 мед. воден ме¬
хур. прншко- ~blrtteг; pl меО- cариueлa; —/11!
п минер- 1- графит- 2. молиоденшт; —lode/
воен. ею-но оемоа; —Irense/мехк- хндровлш'-
но спнeaчaa; ~btUcki/е/-/n aaвeдтkт; —bürg/
мат- крепост« еОгродсно от eзeeю« реки« мор¬
или ров, пълен ' во-о; -Camp" е -олио пори,
aisserC*ibi adj. непромокаем, непропусклив«
вegюпnътcн-
WнsserrdIrntIgiitt. —SleliUc* I / непромокаемо'^
-in,' ш бое. = —Cr nf; — CTuricrissc / х!дeoв-
лично преси; —SrsclUeUr—/ хи-ро-иномике-
—/ГСги pl, бот* нишаесн—шн ceeeeaелu
(Confervc bom/yci—e« сeм*j: -/rhaI/пътуване
по води; -Hall е во-опод; —lang ш водоем« ци¬
стерни зо сьбиeo—c ие вода' —fäult/жнв. ак¬
варел (воя); твеш- темперо; —fer/cebtie п жнв*
окворел; -Hessung/к-пт-ж- —/с/tu/вот. олет-
но хютонии« плевеш (Hhttonie calustais).
aassinHusi ad)* вeдoт'тюйч-fз-
VVaeesi—raeäCnU 1. во-ио повърхност- 2. водно
престронствю; —"lisrHi / аорофо (шише); -floU
ш зоол. водно бълхи (DepCeia 'ulux); —ierg/cug
п мор. овисц* хидроплан зо-ох-ърчило; -HiuI
/1- зълно; 2. —оводнеии-; потоп; —•"—ösrb ш
зоол* вю—не жоОа (Rene uscmIunt1I’
aHsserf—iI adj* несъдържащ зоде: -сг AlkoHol
чист спирт.
Wässiz/fuiche/оггочна канавка; -galle/1. геогр,
част от полудьга (при ОъжО); 2. аелг-ае* мо¬
чурливо, водно място в нива; -garg ш мор.
попътна следа (но кораб)'- -gefahr/опасност
от наводнение: -geist in мит, воден дух;
-gerechtigkeit / = -recht.
wassii/geschütz pari- adj* защитен от вода; -gie¬
rig adj* хигроскопичен.
Wass/r/glas а 1. водна чаша: рсзг. Stuim im s
буря в чаша вода, много шум за нищо; 2. тсхн.
водомерно стъкло; 3. хим* водно стъкло (раз¬
творило); ~gleitClr/с/лр. водна терзия, водна
либела; -giabir т 1. ров, пълен с вода (и
685
Wassez/scbnoUe
иат); 2* спорт- водно препятствие (при нсд-
бягвоне); 3. отводнителен канал; -grübi/щер-
ня (вкопана); -giss т пороен дъжд, дъжд из
ведро.
wässirhäft adj. воден; мсО* серозен.
Wass/r/hahn е водопроводен кран (но чсшмс,
мивка); -halturg/лши. изпомпване, отводня¬
ване на рудник; -hämmiz ш хидравличен чук;
-harf е бое* дъбравник, конопка, цицания
(Eupatoiium cannäbirum).
wasserhait adj* изсушен на въздуха; непромока¬
ем.
тсхн* закалка във вода: -haus-
hält е водно спюпонш'зоне» зелен режим (но
реките); -hiilanstalt / меО. во-олсчтСница;
-CebimiihnSt /мед. водолечение' —1e*ivir—
fahrig п мсО. вegeп-чeшш--хueeeлтч-ш!е;
-Ceieung/волно отопление; -10,1 /поогр. во-
--Н 'мерч; —Hub; п зоол. сеене кокошки, лис¬
ка (^-1'1 сега); —Ни;/ е птдeл (куче),
wässerig» wässrig adj. 1- волен» с [много] соло
(картофш)- разг* с—п du« Mund zacb utm- —
iicCen съ0пoснивaм икт.» отеорям му опетите
зо нщ.; 2. рaсвo-шcн (вuкoj’ вюдиш'т; блудкав»
н прек*: -е Au/un сюднистн» 0eзuв-тии ючш-
мед. -rs Blut стразно кръв,
WässitIgUilt / — 1. eaзвog—e—oст; прек, бпт--
коеост- 2, -1гc^сk» 'сро'—.'; -о-исто';
Wasser/installatcur [-Töp] ш ведепреседчна;
—jurgZi—/гпа7. зод—е конче (Li—cllnle); -käft—
pl, зоол, веднш Сръмбори (HyltopCIlis piccus«
роД); -UelU т хнеролша сер- —krzit/крайбре¬
жие; —кг—ее/поогр хидрографско корта- —kiti
т сер, хи-розлшчен цимент; —Uinsiit п стр.
клозет с се-шю промиваше; -dnucCU е зоол-
пояк—косач (Pliiczglnm opi-bo); —'inhttn е мор.
Срамшкетев въсeп- —köpl е меО* хнероксфол’
aнsei—irpfig adj. хпдрeцефaпеш-
WtsserUkraHt / во-—о сила« енергия; -UrifiycrU
п е?. вoлшoeпekтe!чeскa централа. хидроелса*-
nрeетaшц!/- -Urng ш стомна (зс вода); -küb-
imn—/свтом- зол—а охло—ясонс (и като сис¬
тема): —^1^11,1 /1- обикн. pl, фонтани, )—')--
дн» шадрова]!; 2. техн. —едни !сктсnceши
съоръжения; З-мин, oтвe-шнneпнa инсполоция-
—kunsSpringen/i апорт, скок от кула. от neoм-
плин (във воДа), —Uuu/вo-eпc'eни-: —inibc /
локва; -lenf е 1. река« воли; поток от вода: 2-
мин. подпочвено во-a- -läute— т зоол, водо—
мерки (Hyitonclrа):~1eiltung/lI’C7’/ч. вадепре-
вол; 2. мивка ' лечиш- аю-о- -lilie/tom/- бяло
водно ре'- (Nylpbeue el/e); —l-zie/.мор* -о-
—юлииня« з-терлиция; —IineirЗoш- водно лещи
(Lcmnc)-
wissir/los ad). бсзве-ен; —Löslich cdj, co-oeaсn-
ворим-
WrsK^i^i/meli—ti/акварелна живопис; -пеп; е*
pl, —ег 1- несоч но сало- 2, еомр. Водолей
(съзвездие); 3. меО- розг. Васерманова реак¬
ция; 4. ммш* oещшp; воден дух;-^п^с^^о^п//^д^»^ня^;
-mi^s^i^i'M водомер; хидрометър; -типелдюр
подводна мина; - mLÜhl//Bвoдeница.
wassern intr. s h L свиац* (зс аcнoлcmj кацвам
(ис воОс, ка аcма:eмoкoсшчj; 2* h жп. вземам
вода (локомотив).
wässere I. tr- 1. иомокрим» неквесвом» нивлеж-
нивом» —оки'вам зъз вода (бурс, мeеoj: liu
WIusui — —апоивом ливадите; 2- раз‘-евeм с
зю-а« eoзрe-/вaм (вuкoj: 3* текат, мюарирам
(плот); guyäesurtur SUoHt меаре- II. inntr; h 1. —И’
алежиивем сс» пълни се с вода: diu Augen —
mir очите мш текат» сълзят» иoпнвon се със
сълзи; рсзг. mir wässuri Сет Mini пссН uiw.
нещо ми сс пющяза, липите ми текат зо —щ.; 2.
амр- ns wässeuгU eoен« воли; 3. уринирам-
Wässerung/.
Wнssurr1нeu / стр. откопник- —eUteirsehläju pl.
волсжи- —nUxc/. -nyiphe/ русалке, нимфа- -not
/безве—нт (вж* и WнesursnoUI- —;use/Oгeн- пла’
вещ -юдеи орех» джюлюн« морски дявол (Тторо
netнneI; —prrile/разходка, излет по еюла-
лeesг—pнss adj* Омсл. хeeнсoитaлeн» водоравен-
^Vassst/pptUeiизкуствен бисер; -pest/бое. ао-
шодске водно чума (Elodce Rich« cн;e/unsisI;
- 'Zähl m атр. —од—н кол; пилот; —pftift /—ор-
гиле- —p/ülzt / —pfuie е локва; -pockun pl.
мсО* = -bläuicre; -p—nie/нат* !спитаниe чрез
-е-е (при инквизицията)- —puipt / водно пом¬
пи; -—;С п колело« движено с веда« —rette/1.
зоол. ве--— плъх (Arviiole UcггceUes): 2. мор*
морски вълк' (зс опитен- стар мopякj: раз—*
момиче« лес—« което сneoсnшo обича —а сс къпе
и до плува» „еСнчо вoeano“:
y-asser-iitiU adj. ео-юраве—-
Wasser-icbi п водно пeacoпeпсвa-'.
y’isseu—ibcb ndj. пълио-о-ен (реис). ' много реки«
eзeea (област)*
Wasesitrrjtu1—/спасяваше —а давещи сс- —тtt-
tmigsdicisi m -оди- спасителше 'лужоо -eöhaе
/сер- водопроводно тръСо; —-*0,1 /бов; -едно
лилия« водно eoсo ((NylpCrne); —r^ui H^rC bahn/
се-но пьeсoлк'a-
uassersiii cdj. тсхн —-'ите— ' воде,
Wassee—reä]L/-o-си 'сьлб- —schrei; е щети ют
носод-еши-; -scieide/геопр -одо-ел« водо—
разлсл; —selciicl е стр. conoбрoн« оплизшш)-
wissi—scHum ndj. 1. Соят сс от зо-о; 2* мед)- еneo’
дош от хидрофобна
Wisset/silb/T п козончт ша кухненска печки;
—schlängt/оолл седшо змия (HyetopCIeI:
—srniiurh т 1. маркуч; шлошг; 2 бот. ооиК’
шовешо волшо мeхтeхo (Uutcnlr—-е vnlgeгis];
~S1n1nse пхиОр- I- uсрoeшнn-л-н рeсeрcoae (нс
хиДроатскция)- 2. сю-тн сoncoe; —schloss—
i—efUae—k п хидрослошция с нзрacнитeпcи ре¬
зервоар; -srHiuni т воли- бездни; —sclzU-e/

Waccer/cchöpf/l
6X6
бързей; -sciiöcHct m черпак зо воли- —srb—eu/i
/тсхн. орхимедосе внтло; -ишл- —ski [ши] т
водни скн-
Weesi—(s)eot / шо—юл—ешн—-
Wesser/sprli— ш улук -— покрн—« -- балкони;
—scIc/ti т водно площ, зо-не повърхнина, -.-’
ню ниво; морско eacнишe; ~epntt tu воден
спорт; —spaЬеге/СулумСо. пръскачка; —Spülung
/ седне премнвошс; —slezS ш сеене ниво;
—^s^Ue^e^Citbr1/^^^*ш(/^. хнлeeсnoтuкo; -etetinn/ея’
помпена станция (зелокомотиви): -sttln е 1.
вдлъбнат водосточен камък (н<cмuвкшj: 2. )'от—
лен камък; —stbt/tl т шепромека-мо oCтcao«
ботуш; —stoHT н - vm-u. водород,
у assersUo/fllonI adj. ризи, оасиженираи (косо).
Wasscr/seoffbioiSbii/шег. екснжсширо]- жено;
—sl^otZbonbr / соен, водородно СемСо;
—sio/tsuperoxyU п гuм- кuеneeeд]a сода;
—,1—eil т ведно струя; -streße / воден път/
—st—eßrnne'Ue п мрежи но —елшите съобшенни;
—sUrri/tn ш водно наи— —st—öi м со—шо се¬
чение; —siüre ш = —/teil; -,1(11.Мед: водя—)--
y'aesi—sücHtig adj, страдащ. опекъл ет ею-яна-’
Wasse гГ/itucCier /« водолаз- -11пТ//гъ’1ж- кръща¬
ваше във во-о; —Uitr п солно животно; —tonne/
1- oьчca за соди; 2. мор. шам-н-ура; -Urrje/
кобилици; —träger е вeдeшeеeн.
aнesi—t—it/ene adj. дитeст!чeш» пикочете———-
Wasser/trrUin /апорт. плавоне прав- —treuer ш
спорт- водно колело; -tritemnuk п воден ме¬
ханизъм- -eirlize / техн* седша турСи-о:
-türn т водоснабдително кула; —mir/водо¬
мер; —■11,11111 е меО- кампр—'- —mel Lend-
Hing/cug п овисц. сомолтс—омфнбия- —Vei—’
Стгилгг—/ ceдeнсмeстимoст- eeдeнз’-етco—
—е; - Virsebiuss ш саден кран» сифон; -Versor¬
gung/ водоснабдяване- -Virsh—eunesanlige /
стр. во—ас—ебенл-лно инсталация- —wiegt /
атр. равнила» задно терзия« нивелир« либела;
—mcn/i/зооз, ведсн скорпион (Ncpc cinurue);
—weg е търп; in" dce = по во-а- —willen pl*
вю-но о-дул-ция (ио косо); —лгг/г— е поли-
ueй'кa зо-не пръск-чае (против Двионсмри-
цнн)- —mc—k п пемпт—а 'сешция; хидротехни¬
чески съоръженияpl.; —m*elti е вeдoвьртcж;
—mitisrCn/I / икоп. водно стопанство; —mui /
мсО, хш-ременшя- -ZäHler е водомер; -ZcIcben
п саден знак (нcхоpmuяj: —/iehii п гсопр. про¬
никваш. през oCлouштe с^нче—н лъчи«
wässrig adj* вж. yässurie-
Wat/. -еп оатср* плат, облекло.
meti( innt hs (in D« lurcH cim. —) този' im Kain —
—0’, шляпам из келта; In« im BluU — T-'/ з
кръв (проливам много кръв)*
wnt/zproof [тoтърпртф] ad)* eo-юиeпрюnт'kлшe-
Watsche/ —п Оисл* пneс—шuO’
watsch(/)lig cdj* клатещ се (при вървсне)*
Wate' л, -s, — ел* ват (мярка).
Watt2«. —(с),« —сп гсопр- плиткови—нонс/ща меж¬
ду )eoйoрeж—и eетeecи и бeтгo (в Северно
MOpejг	,
WHlut/» —п сола (// ueДгj; памук: mii — ше'.’;
пе—плотисом с cитo-р^nсг- cr euss -е — gnylrUulu
wut/ur тряСси много до сс пазн (изнежеп с),
тряСео -а то пипаш ' ръкавици; in lest mohi —
ie dur Olren? до не са ти зaптнeш! ^11] (та
не чуваш)?
Wrtti/euscH е мсО. томпон-
Watltr/HtHutu т мор. —н— плоскодънша лодк'-;
~f1ecЬгtti/pиCeлec з плитки места е Севершо
море; —нге— п псопр* вати рК; кeaйCeeжши мор¬
ски плитковиши (певоДнонм сено при прилив)
(в Северно .море); -rock е сатирици мъжка
дреха-
meiUliutn tr* сетиром (ge-хa):рсзп* u—e liu Becke—
— зашнсам нам- плесници.
Wattierung/ -еп 1. подпл—т/сане ' —или- 2. пее’
плота ' вато.
Watt/mitit п ел. —олмстър; ^sinzCtJ^t^^T^. вот-'-';
—-verlaencl ш сл. машно';« валеж' (но слсит-
рически уреДи);
леи1 adj, мор. irr Wiel isi - «ме Осзв-трие.
ueu2 intj. бау! (поОрижсиис но кучешки .лaйj'
War ти- -S« —е бот* бояджийско рсз-да (^,1/;
liUuole)-
Wiuucu щ. -s, -u(-sI 1. беу» сoт (за кучо нш Детс¬
ки език); 2. ризг. шеп* eт-шя (= Agetegee’
miuyem)-
Wey о" lile [усй оф лойф] ш» ~» — —очшн» стил ио
живот.
Webblatt п текст- бърдо но стои-
Wubi, Wcb/парче плотно-
Wibiluine /люр- кръстови-с- въсcп, виСло-не—
че— вьз-л-
weben* I. tr: rc/l, тъко» изтъкав-м« и прсн. (кили¬
ми, сукно. Дантели)- (зс паяк) плето (.нража-
мо еuj; првн. еъсeacaм« ncoe/« провя' dee
MueUur те/е sicb лсСлст то/ шарка се тъче
мъчно; miu cilus sich zum Ganzen wnlu кок всич¬
ко се еппнna и eCeaстea -дн; цяла; Сит
Nu/ultHUcH y/bt und/ui-bcle Gusteluun мьтпoтe
изсайса» нсcькава. еьздaвa смътни оСрозн-
прен* mes liu Pitzun — коквотю изтък-т» юрнсол
oрисишиштc; II. intr; h L (обикновено в конвм-
ниция с leben и wirken) -cй'TRтвoм» движи 'е,
з [ш—пр—къснесо] движение съм» твар/; i-ics«
was ln—t uni mell веи'кo« що живее и твари;
dur Frülib—e wu—U In 1/e BI—knn пролетта влива
живителни сокове е брезите- er leit und mube
Ie suinum Geschäft той е предо-еи шсц4пo ио
търговията '«- 2. nin PTcrd yubt кои си клати
глезете нализо « но-ясню (кe0oеmcmьк).
W/bez т- -S« — съке'-
Webei/baumy« текат- кросно; -blatt п =
W/Iliiii; -distel/dom. птиa'ka« чешлика, 'с-
селко (Dicsecus)’

687
Wcchsel/note
Webirii/1. тъкачна фабрика, тъкачница; 2. тъка¬
чество.
Web/r/oirscblag, -iireiag т вътък; -kant in =
Webblatt; -knidi/бо?п. = —distel; knicht m 1.
зоол* паяк косач (Pralangtnm opilio); 2. калфа-
тъкач; -kroten m мор. брамшкотов възел (зс
привързвана кроя ка въже към ухо нс въже),
WebeiZlane/текат- ватали; набърдила; —litzi/
текст, нанищелник; -Schiffchen /?, -schütze
е совалка на стан; -schlichte / тскат— скраб;
-schuli / тъкачно, текстилно у-ще; -spuli /
текст. масур, бобина; -Stuhl т тъкачен стан;
-vog/l е L шсксш- пикер (зс стан); 2. зоол.
птица-тъкач (Textor alocto); -wäii / текстил¬
ни стоки, изделия pl.
Wil/ZUCIer т 1- д-ф-кт е тъкин; 2. шоп* ulnun =
Cebun липсва мш нщ,; —е съм ' всичкия 'н; —
—kaztt/текст. кенар; —srlüie.t« ш текат =
Weberschiffchen; -stub in лъки'—— стаи-
WicUsci т- —s. — 1- премяна' - ii ict Luitirg. Ie
Amt промяна е ръкове-стеопе» з службите; *и
-ng'cm« суьдсп — е пъстро рoснюeбрoзн-« в
штпeтеnoнни промени; eilcs isi ici —
untermo—fun всичко подлежи ши премине; siu
liu—U Sun — тя оСнча проми-оса« рoзшoeoeaснe-
то- 2- смяно» рeдтcaнe: спорт. замяна (ка иг¬
рачи): Сет — von Tag nid NecCt» von Hit/u url
Käiic« ict JeCtiezuiuu; eтeтcaн-тe« смя—ото но
ge— u Hem. но жега и ссул» шо годишните ар—’
меша; Ссг — ict WecHnn е’/нoтa не стражата.
караула: Сег - dir Sul—stleuuu im Alibi' 'м/шо-
no но гло'-итс е отглосо; 3, eoзмя]a (но пори,
нс пръстени): - van Br!/"/« размяна но пис¬
мо- 4. търг, менителници: ciz/z — /ugi/un«
niniösc; пу')-’ R eOeaшeшuт« плащам мени¬
телница; търг, ein inbugubbrtur — неджирес-
--'ма менителница; е-е — übutt—egur джирос¬
вам ‘cн!тeп—ицo; eigener« 'rocUnnir — сoп!е но
заповед; дсегдспс— — тeaтo« мс—итсл-нца- — еп"
iärge« Unr/c Sieht дългосрочно. краткосрочно
менителница; ei; — rs" Siebt ’-шиneпшипo«
платими при пe-Д/вп-Ш!c; 5, атр. късо греда»
лежащо върху —ст други греди- 6. атуО. ч—)'
зо месечни издръжка но 'тулент; 7. лов. пъте¬
ка» къдста минава;, преко'/воп слени- 8. авапр*
жп- стрелки-
WicCisuieakzeptieeU штърг. прием-пел ио ме-нн-
л—лница; —■eziezj ш търп, оло—ж ши мешител-
ннца- —eppi—bU т сл. комутатор; -irblttige J
търп- ожнотеж; —•eueetiili— т търп. излотел не
’eш!тenшицa« просеше; -ЬеС п eeeуcaнe но го¬
рещо и студен- баня« дтн; — le/j т 1. дсст-
урол; исчoдшe- 2. мил'!») дявал (ру-сппя нс не¬
послушно грозно Оето): -Ье-и / търг, раз’
мешно О-Ш)-« сорофшнцо.
WceUsii/Iig-iHe pl- флилоа* т—нозночещн (по
обем) пеш/тня от различни рсдеве; -erstezi
е тгърп. портфейл- —bewegung / физ рецип¬
рочно движение; ~bcziehnng/Bвзaимоотъоше-
ния pl*; -börsi/ фондова борса; -briif е оа-
тор* менителница; -bürge е гарант, поръчи¬
тел по менителница; -domizil п търг, място
за плащане на менителница (означено в кая);
-einlösurg/щгърг. (за)плащане на менителни¬
ца.
w/chselfähig adj, юр. имащ право да тегли и под¬
писва менителници.
WechseifahigkItt/юр. менителнична правоспо¬
собност.
Wcchsil/fall е пee’-нчнвoсn« eCeoт; Cbc
WucHenIfä1Iu les LC/uns прссреп—о'тште» обра¬
тите з живото; — fesSigkeit / атр* граница иа
издръжливостта; сраИно якост; —■title— пивО,
мол-ри'—- тр-екa; шег, тe-сao ио длъжник пю
много пюnшuш- —fnigt / р-дувош! се промени;
—fordcrungeюр. пек по менителинцо; —Нт-з.,/
търп* сраа» падеж но менителница- —jtlta е
търг- 1. трасашт иа менителница; 2. —жнронс
но менителница; —■ji/rlnrlt pl. търг, ме—п-
т-л—нч—и юсoшсн; —gull п разменни» др—ошн
пори- -11,1-1 е църк* аштифешшо пеене;
-gescHä/I п търп* 1- смяшо ио пари; caлттшa
eпeeoп!/« сд-лао« 2, кoштeeo —а еаeафнн;
-11,1'1 п юр. '-);] за менителниците;
-	jesptäci п —полог; — gtt—itbi п свтом м—хо-
шшсъм за смяшо но екeeo'nи: —•giäne*je— ш
търп- аре-нтер по менителница.
aechselhafi adj. променлив« ш-постоянен
Wiclste/bius е, —СепС-пид / търп, сарафско
aa—лоро« —jrire p/. кл!’oктeр!т’ (у жената)-
—kleji / юр. иск по менителница- —Uirmscl/
търп. oCeсшaчeш!-тe „мeш!neпш!пa” (като
слвивим пи нопuтcлпuцеj- -kmiinr / —
-ai/UschiZi; —Unrs т търг, eaптn-ш ктec:
-merkt/спорт, тропично лншня (ко зоните)
за пред-сонс ше щофстопо-
aueUscii I. и; сменям. променям (Орехи, обувин-
зъби- жилища, коне- персонал- мнения, възгле-
Ом)- разменям (пари, писма, поглвОи— Оумн,
комплименти. пръстени) las Tlcia - пром—’
ням с—мосо: Cie Fer—u — посл—дня—ом» duz O—i
—	сменям мяспопе си. отивам но друго място;
II. Hur* /1 п. паш/кюга re/l- 1. променям ст (зс
време, луна); mit wucCeuI;!u1 Glück ' промтн-
^3; щастие; des Weiler acciscie —csiä—Cij ceт-
мелю се мени постоянно; ^(1,111/1 BiiCcr
'м—нязащи се аортиин; 2, (eit c-m. /иа- —) сме¬
ням се (' —кт.« нш-). рeдтвaм се; Glück wuchscle
eit Unglück шастнесо се сменя ' —-шест!-, 3
(mie ntm. -): nie Ссг WoCnnng — сменям 'И жи¬
лището; 4, юв. (зо дие-ч) пр-)oе/ca^1« мин-’
сом» dcs Will Cat- Ise ülerSic FilrsUTcßc guacch-
,1-1 дивечът прекоси шосето« прек. über liu
Grizen — миносом« преминавам гeoницa-
Wcchsel/niChect ш търг, пoc‘onел ио мтшистл’
ницо- e-’пncшт« -rott / «тз. шото—ерша’-шп-

688
Weehssl/order
—Order/търг. ордер« запоссд (като елемент
на .менителница): —Orrduin—g'юр, пeoR!лшик
зо менителшицнте; -'-nie ш търп. пе—зночИ’
теле— ueшnъe ' фондово бор'-- —'roUts' е юр.
прeneстнeaшe и- менителници; —-а! ш тсхн
сменяем; колело —е сnртг; —rerizu пе/търп.
см-ткo—исч!'лeн!e при смяшо но валута; —utrHt
п ’cш!n-пн!чшe прове; —rtUe/1- рoсгoвeр- 2,
енсаусия; -tubmc pl. лит* кeьсneсaшo рима-
——titt— е търп. нз—етел но мешнтсл—нце Сез -
покритие; —еebttr1! / търп- снстсмопнчшо нз-
ее—ене но менителници без покритие; —rit! п
мeчтрnивo лн—о—о; —srCritt т сне панцесо
стъпка- —schulUS'търг дълг пю менителница.
aicHsilsiltIg adj* взоимен«
Wüchse JisIb'u lult/. — —зеим—ест-
Wгcneul/sctul п сменящи се перипетии: -е - 1/,
Li/г—e е прeеенчпceстunc шо живели;
—■stillmeg / восн. сременши (описва) пюс!Ц!/;
-setöi т- ел* променлив тоа; -,'1/1 /търг,
бюро зо смяшо ии пори; раз—. чейиежСюре;
еомешеш пункт- -,^11 /търг. сума» зо което
е нз-а-ешо мeш!т-л—иuaтo; —■tit—rbtn п зоол.
омеба (Alocbine); —Verlältebs п всaн’eeтнe-
шт—ие; —vee/äärrn—e търг прeсeeчвaшe но
менителница» сагт0coнe стойност не менител¬
ници пю -изнесе.
ateUscIvall adj. променлив; по—зърг—ет ни по-
сто/шни премени- пр-вeaneи (съООо); -те—п
adj, зоол. 'ттдeнюкeъc-и (зс -ръби. животни)
—meist cdv: 1. ии 'мени» сменяйки 'е- илтерша-
снано; 2. сзонмшю-
WicHsce/wbiS in 1. н-песпоян-ш вятър; 2. перио¬
дичен в/тьр; —winkel pl. мит* кръстни ътли-
—Wfkitng/взанмюде|йстсне; -aIrUshHelt/huv/-—
ат, пnoдeсм-шшo етeпаи'тeo;-zah1 /ввтом.
брой на скоростите ио мeneeна кола; -zehn м
млс'—н зъб-
WIchcl/l е. —s» - сарафи—’
Wechle/ -и 1. псо—р* нодвисн^о 'нежно миси иа
високопланински връх, требен; 2. сиежио пре-
спе-
Wuck ш- -s« -е; Wicke/« -и- Wuckue т, —s« — Село
('« ‘ш-ено) хлебче-
Weckapparci е апарат зи кюиссрвш-
wuckue tr; Суее« 'ъОуж-ам» н пран*; пран. пре¬
дизвиквам (хора, короОи- ниОежДи- любопит¬
ство- аполонм); iSs. Trotz ~ предизвиквам не¬
чие упорство; dcs Intu—ussu Uns Pulltiuis —
предизвиквам» Суде ниттре' у публиките» в
обществото; part. cdj* enweckU: ubn enmucktus
Kill 'ьCу-cию« буди;« отворено -етс-
Wuckur п, —s« — 1- будене» сьбтжeаиe; 2. восн.
люр, утринна зари.
Wecker т- -s« -1- m WcckcTnhr/öamuHHHK://« —
sUulInn нагласи-ем будилника- 2. електрически
свьиeu-
Weck/jlas п кои'сре-н буркан- -glocku/зeъиeи
зо еъoтжда]e; —tuttn, ~trnimeI/= Wecken 2.
—пПт/будилник.
Weda in, —,« -- Сеи/-, лит,; Велил— (нс мн-Оусм-
ТС').
Wclel in. -s. - I- -стрило от перо; 2, бьрсaп)a от
пeeo- 3. бот. п-р-ет лис; попрат; 4. снопчт
'ъчкн; 5. лов. опошко не елен; 6. църк* кротко
зо ръсило (Spruggwu1uII.
wiScii init- h tt; 1. (Hit utw- ~) —ся (c ветрило); c—
h Cie Flieger vom Gesicht — се/, пропъждам
нам. мухите от лицето; din Strib von Cun
Büricrr — избърсвам» изчиствам прох— ет кни-
тнтт; 2. (.соСен; зо куче): mbe dum Schwärze«
Scluil/c — махам c опошаото сш» върти опаш¬
ката си; пран* рoConeпшнчo.
ас/сг conj. само в комбин. ueSun...» loeb --- (оа-
map. medsi --.- yneur’--I нитю.-« нито. -.; ни--.«
ни.--: er ist — fleißig noch /1,111'1' лей ис е нито
прилежен« шнсо ерьчeн-
WicUerl [т!кeн-] п» —,« -s ункен—« почивка ие
края ио седмиц-то-
Weg т. —(uIe. -е 1- път» и пран, (прав, ровон,
стръмен, лек. прохоДим. мруОек- npияmcнj:
пътуваш-: ein utClItunu—. unU/rCel'uncr — —0¬
']—« поддържон (изправен) пъп; ciu iisgu-
irbtunur — рoсeeлeн. исрътeн път- ict iclzic —
посл-дният път (към гроСо); Ser — Uns Ruhmes«
Сит SehiiSc, le, Lesturs пътят но слисат-« на
позора» но порока; библ- dun — cil/s F1uIecЬus«
alles IrliscCig» 111/, Zuiulicbun guhrn тръгвам«
зомшиовом по пъте не тленното» умирим- Cier
erbt iuin ~! тук е сeбрoнcнo мшнаваистю!; yrHin
"übte» jeht ier ~? нoкьдe води. отисо тюе път?-
С-; culcrie — uinecHIegue тръгвам пю друг път»
н прек.; s—i — ScU/rkönm/n« g/hen и—зам» върви
пю пътя сш- u—m le— — Trub nieh/n« Tuuigu—un
ловим нкм. път» пуским го до мшие; u-e Sun —
yniein посочвом нкм. пътя; изпъждом икт.- е-
и iangcn — Hietnr« vor sicb D Hi—un минел съм»
fизIeъeeяп съм дълъг път- предстои мш дълъг
път; прсн* s—n — тсеН/е преуспявам- пoетшгo’
целси '«- рсзг* Сет — sttucUt siel пътят не
свьршвo: в G: mahcr« wähle Scs Weges? откъде
цокъл—?; s—s —ts gchcn отивам« върве '« спа-
койно, невъзмутим по пътя- s-s ~s koimun
върви '«, н—вем- eie großes Stück -s emtüeUlieu—
минавам доста път; insscllue —ts h!u u-e gcb/e
върве c нкг. по същия път; раз—- icb guHu Itu—ur
e-r —е не «'ким де се меси з пои роСота; резг.
j/hi uu—us —е, вървете '« по пътя. махайте 'е
оттук; ризт icU juhu m-— ~е мене ие мс м-'ет-
повсче з тия робота; ис .'ким да имам пове'е
ишщю общо с —0'« с таи ребото; с prp,: еп —е
се—цел 'ъм» с]—4 кр-- тота; c-n am" sum
—т zmt S'11' UruHHue 'рсщом икт. по пъти з- гр--
--; си" 1/н —с em c—m surn и— пъл съ’ 'а нкг.-
Huf 1um —с iccU L’ пю гата. прсз зреме но пъту-
ваисто за Л«; er isi sclon eul Sem -е той е вече
689
weg/bleiben
не път; sich anl See — eaclcn тръгвам, отпра¬
вим 'е ие пъс; euf iclb/e —т sicbu— —luilnn спи¬
рам но полов шиете път; прек, icm Gnenu— си"
iiilce —г unUgnenidaeeee опивам но полози—
път иисрещо ие противник— (улеснявам спо¬
разумението)-' еиип LuH—ce etu си" icn — gclun
-ееем добри поуки зо пъс; Glück си" Sun - - не
добър чес!; щастливо пътуване!; си" lum -е
suie« ctm. еи еил не път съм да —оправя нщ.-
розп- eil dum lusiue —е em cim- s/bn не път съм
много 'кюрю до постигна нщ.; c-л tu" ~ mnl
Sieg tuctfci срещам нат. под път и не- път; е-е
Sicbu сп" Sun - irizeuu подемам« сonoчвoм нщ.;
u—m aus 1/н -е euHun нсбигвoм до срещна икт.;
/*1,.’ Fraec кси— нсп licbt aus See ~u gehen
и— може —а се шзб-тне [рoсглeж-eнcтo ие] тоя
въпрос; lut Arlcit er, due ~/ ecien клин'- ат
робота; прек;* las licet aus m—н ~с сова ищ. мш
е чуждо- ризи*. [gut] In! —е sein но крика съм»
доСре съм [със сдрoвcтo]; er isi In* ~е дости¬
жим е» може до се -иди« -а му се позори; /-п
tu len — trutun препречвам —км. пъти, шзпр''-
сем се —км. но пъти; sich n-m In Sun ~ siuliun
нзпречвам се —км, но пъти- спирам нкт.; п-п !е
Sun — leuaun« kommnn натъквам '—» пеподам
случайна икм, но пътя- u—m im -е siuicn пречи
—КМ-- прен, uim. -и Sie -е luitnn подготвям ищ.;
c-m nicCt ü/i— Sun - ttluun нямам вири е икт-
(пoся се от иeгoI- пран. ibn Ist с—с Klien ü—ur
Sun - guliufur лшсипe му мине път; von —е;
jSs. от 'трона« от «мета —е някого (теворе); voe
—е HbwcicCun етклен/вем сс от превие пъс» и
пран-; рсзи,: Ciiit lat ns ioch gute —c 1-'] ро-
Cono не mc '10—— тъй скоро, още много воли
ще изтече» лекето стане таси робето- тази ра¬
бота ие е толкова бързо (имс ощв врсме зс нея);
itr — nzict Ciu Füße« ea*erCu— Cie Bilnc
zciicr плюл 'ъм 'и ше петите; вървя и не
спирам; —е inchur» Icsar/cn правя покупки;
испъпн/вo‘ поръчения; с—п — zu тасНеи babun
имим до извърши нш, възложено; нмам нзли-
зонс по роСето); 2. ерeдеnвe» нечнн« спосеС»
път: in c—r Frrgu п—п — eci/uz посочвам начин
зо eaсeтшocoнт но въпрос; Rrgriugg rn"
gusitelirCui -е уреждане по закон——« юриди¬
чески път; c-n Nelrnzg rn" Uü;euIirCui -е
eilüCtun досам нам- хeoшo по /вкуссве] но-
чнш; (nimiecnu Srli*eszg еп/ ;ieeim«
itreUczem —с химически анапшс по мокър. сух
начин; Mittel n—d ~е средства и шечн—н;
Verbenllingug ruf /1'10^11,11^ -е прего¬
вори пю дипломатически път» ред; рсзп. еит.
rn" Uiitcm —е nr-ciigc; свършвам нщ.» без да
вднгом много шум,
wcj [век — кротко е] cdv* 1. раз—, на'троша« go-
леч- зоедшо ' meie или обикновено в елиптич¬
но употреба— с поОрезбирно ка Ору-и Оунм-
особоно глаголи; - sein а* ие nри'ъетвoм« неми
мс; в, не съм ие ссбс 'и (в безсъзнание сън); в,
von uim- — s/ir тeлe'eн. възхитен 'ъм (ют нш,);
глътнел съм Rъeиuoтo (влюбен съм)- wuti — von
lu— Slraße ие-елс' ют тлиuoce; Sie HänSe ~!
долу ръиcтc; - Sa! махай се оттук;сг wat scban
~» älS’’- пей 'и беше вече отишъл» котетО’-- üina
bl— — минавайки ио- нспо (6сз Ос го зоас—нс):
~ Hit Sei Kamell—Huetnn! престои-тс ' кемп-
лиме]—тштС!;— isi ет е елши момент шсчeсиe; las
Buch Isi — книгата и неми- er isi gcee - той е
зъи ют себе 'и; съвсем си е сoттбшл уми (от
възхищение, любов); 2. ü—nr cim. — suie зо-ми—
нил съм» преолюлил съм, прекарал съм нщ,;
'тоя вш'око» нс ме сас4ти е-но реСото- Ich lin
—111 übur Stu fünfzig — скоро ще прехвърли, ще
мине шестдесет fгю-«и«I; 3, раз—-: frisch van
Ser Lu/ut — иаприею» еткреесно (разправем»
говоря); Hrut — неправо» открито» откровено;
dH—nzect — sutz зо смих съм не хорото; bi n-m —
нcпрeкь'нaтe« иепр-стииио- Sa isi les E—iu von
~! пюзс'— ат лови здeoee му кожи!-
m/g.. в аотр. особено с глаголи trab. означава
обикновено отОалсчовскс- отстранявано.
отОелянс, отаъапвив- отнемана: wcgJühiren—
wegnehmeH- wcgblcihcn-
uuj/trbiItie tt; 11. свършвам (раСотота си. нш-
за-ае-ио); ,—u Aulgebu — приготвям тпрoжшe’
нисто» урок— сш- 2« oтстeoн/Raм» премахвам
(грапавини, исОостсмъци): —äUeur tt: 'цвам;
мед. коутеризнром-
WegaulniHmi / 'кица ии път. мирсIртт.
uigbar adj* вж, mcjsci’
wcg/lcgclcu* refl. етшвом си« oтдon-чoвaм сс;
-IcIßcu* tr; отхопвам; прен- ('—е ~) измествам»
изтиквам (куче:, човек)- -/cb/tz tr; = —itecn.
—•bekommen* tr: разп* I. т'п/ca‘ е- отм-стя»
олстраня (пeeIмoхшa (нш ); 2. разбирам« сьoс-
eoсяco‘, догождам сс (зо шц-); проумявам
(правило). 'сщом '— '-- схващам цокат- не ищ,:
diusn Regel ici cr —nli s поп скоро eизCea този
пeoв!лю; 3- ша—- ui—, s еен-с/м пл-'инпa; из¬
пищим си- пипвам болест; 4. свършвам» успя-
вом —а свьeши (ИЩ-)- 5, с^тлеж—ом: icb -nkcn
es nicHu m/g» wer in mir in Nc/czzline— —'
можех —е 'ътлелом« разС—ро кой беше е съсед¬
ното стоя-
Wcgberiitue т пран. пионер (на новото)*
wcg/lcii— tr: пропъждам, пeoтюнвoм ' молитви;
-linste* tr: издухвам' отсявам, р-з—осям« пре¬
махвам седшоги: lin Rcncl tu graßer WolUun s
исдухвo’ пели облици —им (от цигарата);
рсзг-- ,1111 scCönn Leuze аст wiu wuggu—lesir
хубавото му настроени- всешаге '— изпaрш- сг
urt win ucggu—lisun тай беше изчезнал» изфи¬
рясал като —им. Ceзсnceнe' —Ililbin* inn: s —'
сс ив/сом« не сс връщам» и' шдвом« и' дохож¬
дам; er lliub van Set Fnlcr лг/ пой нс дойде ии
прозшенспеепе; enZ n-zncl /liu— tr weg ]'-
-14 Немско-български речник, т. 2

690
aig/blickir
веднъж пeeсnoшa е- идва; Ciesus karr = това
може да се изхвърли« —а отпадне; —ii-len Sie
je null wug! хем до лай—ест непременце» -а
не арен'—;-- някъде; icb acrlu zielt -arge =
—яма до се Сивя мнота; /luibur Sic mug lavon!
ше oттaйтe nтк« не се бъркайте з това!; diese S—
е Warte wätun /iseur wcggubliu/in пo-eoCee е-
нс беше козел пи/ думи; рсзг* sie —liu/ weg тя
сoгтC! съсшoп не; рсзп. -Не -iiel diu SpucUe wug
пей си глътне —'знае ос учт-вoнc; —bitricii intt;
h поглеждам шaетeaшa. юnceьщaм петле- (от
шш-); -/reihen* п: 1. олчупсом« откъртвам; 2-
изпосръщом (храна); —Irenrcn* I. tr; -неО- из-
торям (росна): II- intrr s нзгар/м« опожарявам
сс: de, gazee Der/isu uuggubrinrU цялото село
изгоря« —bringt;* ti: юсм—сс—ом, у'п4ВИ’ до от¬
местя. пe’eьecaм« успявам до пe’eьeиa
(шкаф); пeeнис/м; исвaждo’« нскaeвам» пре¬
махвам (помно); Weghnnjn—g/: —Ссикип* tri
refl* (ctm. —) абстрахирам се* ел нш,« предста¬
вям сн. че ни- го нямо«—] е тук; siel voe c—m
Oute == пртgетoc/‘ сш. чс нс съм но до-ешо
място« че мс нямо но додеше място; -Uränjer
tt; изтлосавем« изтиквам» !с’cетвoм« oтетeo-
ш/вом (насила); —itürUtn и:, отмахвам» oтсneа-
нявом чрез нотисконе’
Wege/ami п служба« управление не пътищата«
—len е строеж на пътища- пътна стреител-
'130; —birti е. —Itiit ш» п бот. жнвовл-)
(Pieziijo): —Corr е бот* зърник (Rhamnus
ce'Ьertic1]; —jcben п ходене по покупки« пю
позор; - gii/ п пътен данък.
yuguilii inti; s ютeапeчaвaм се, тръгвом бърз;
н-ш/кь-с; üliT eia'. — етмншисом нщ. иoбьрсe’
Wegelagerer е тробител« рисCoйшнa (по пъ-тм-
щато);
wc/c lagere inn* h розбейшнчеспвувом« дебни пю
пътищата зи обир.
Wege/ageruij/ТрраСсж« разСойи!ч-'пво (но го¬
лемите пътища*
wegelos adj. без пътшшо« непроходим.
wcgce prp- G* ризи:* Омсл- D 1. зоро-и, породи
(пред или слеО управляваното Оума: ooale
аамо eube/uwce/i« bUrcemcene« lusmueun): — U/s
Kirlus« U/s Kie/us — пюро—ш» зароди —тсесо; —
Mizg/is се.-- nюeидш липса и—-’.- - em vinlur
At/uit перели много раСета; ~ ,'111'1'1;
Wntinte пори-ш лошо време; — MauorscHHiuns
Uonntn lic FiCrt eicHu Hortensntet wcrS/e поре¬
ли (валеОапвив) повреждане ие мотора пъту-
венстю ис можа ди продължи- 1-s F—nunSus —
(пср* von — S-s Fr/nnS/s) сaрe-ш приятели тш;
sicb — s/in/s Bcichecis neUecHue1ieun извшне-
зем се зе пюес-сишето '«' Ich —ie luInutyueun
gndammun дой-ох заради теСТ- 2. относно, що
се ао'ас -е: резг. - uns kanise Sm jclni що се
отнася до и-'» доколкото сoeш'ш от не', мо¬
жеш де отидеш- 3. va—’-- - в постоянни съче¬
тания: ел еnрoнa но. от името не: von Amts —
служебна, van Sintis — ат стeaшo« от нм—та на
държа—-;-; van Po-Ieci — пю нареждане но по-
лицият-; von НссСе, - по провю« по сикoн -разг.
всъшнесс» по почело.
Wigcubrh пг —,» —е бот. жилевлек (Plertc/o).
wc/eue tr* оСкесосом ' дъски отвътре (корио):
Wegerung/.
Wtge/siäs1ei/1- аипo’еnршч'скн стълб; 2. оатср-
пв>n-пeaaзaтeл; —srCäijträiл стр, грeйgеe (зо
строеж нс пътища). ~srhrankui"0oр!eрo-
mugiesn(* и: рнсзп- нз/ж-ом« емнтом: ninum suieur
Anuuil — нз/ж-ом —км, —яло» пои; е-е FecnnS —
гуляем е чест ии сo’!шoвaшeтo ни при/тсл-
Wugu/sUite ш кuлo’'nр!чеекн кoмьк (по шосе-
те): -sinzSe/Мишо, —ли— че' пъп
агдНаН—ип* I- iatr- s 1- отпътувам: über utm- —
мн—осам над нщ.; мншасом ' ръка по нщ.; (зо
кероС) ü—иг '—е Klippe — мнноеам но- подмол;
II. и: еткорсом ' коле.
Wegfall/п асп-лошт, премахване» опмииовоне' I—
— Uomiu;« —rirgur ищ, отпие- (бива отмене¬
но): отмен/сом-
wij/Halicr* intr; s отпадам« бивам олм—нен; lin
Furiur sinl ycjg/fii-c; cикашинятa е отмене¬
но- —Hingt—* п: хвошам« уловим (ищ* тайно- с
хммpoсмj: —Tcgci //: измит—м» помитам» изчи-
'1—0’« м пран- (прах. снет, сняг); Sie WiCIen
Cebur Sic Regierung u/jj/Tue' изСернте поме¬
тоха правителството-
wigfertig adj. тютоз за път-
wig/fischen tr: раз—* u—m uim. = троСвам» отнемам
—км. иш.- n-m diu bneuue Bissen = троСвам икм.
нaй—хтCaвитc къ'чсти; n—m utm- vor dum Muni«
vor dut Nasc s гeo0вeм —км. ищ, пее иоса-
-fiieeuu* intr: s 1. оплитам» хвръквам. н прен,:
ins Humd ist von inr Luinu wugguHIoeun ризата
хвръкна от въжето- 2, прелитам, прeхRъeквo‘
--- нщ.' Сет Fciku flog über Sun Well weg со¬
колът пe-хврь)нo над горето; —fließen* (за
вода) изтичам сс; тека но-ил-'- -frisst—* tr- h
(зс животно) шсяждaм; вулп* (за хора) излап¬
вам» поглъщам, унищожавам» оплесквам- ри-
зяж-ам (за кнаелмис); Sie Rettun Hclnn сПе,
wueguHruesun плъховете нзпоядохо в'ичкю-
вулп* u—e ctm. е оплс''--’« шслипRИм —км. ищ.;
Sie Säue. Hie Sie Fcrlu yceen'ans,/— киселица¬
та е резили Соята; -/übtte tn- отвеждам» ет-
кирвам; Wegfühning/.
We/e/Jietienge разклен-шшс- ие път; —jenj m.
-(/)» -s трьтвoнe» зиминивеие; излизане; —utm
s aus Ser Univu—eItäU при ииптскeнeтo ио тнш-
есрситсто-
w/gec|cr* tn: —авим (0рупо0с- за да ае отъ^с
облекча): sein Kiel (tu е-с PnneIan) — -ав-м
детето '« з паи'июи-
Weggefähzt/ ш 'пътник.
Weggehon* iatr. s 1. отивам си. тръгвам си (сър-
691
wcgschaffcr
dum. яДосон): obec Abseltel - осшзем '«« без
—е '— 'Сапу-ем; j/b muj! михей 'е!« върви 'и!,
ие мс -окосз-й!; Icicbi ü—ur uim. А — ютмшио-
зем ищ. леко. без до му .Орът-м внимание;
рсзп* д/1 mir mcg Samte! махай мш се от тлеви-
си с това!» остави ме намира» ие искам —а слу¬
шам за това!- д/U mi— mcg nie iUe ис ми тево-
рш зи —сте!» ис ми то хвали!; 2- излизам (от
къщи) (= нmsдnHcnI- 3. (зс амока) eeспрюдиca
се; 4. (за петно- кал) маха се« исп«зи: dur Fleck
j/ht nicbt (^1’) mcg петното нс може -и се
ечшстн-
Wcg/juhun п отивене« сoминoвoн-; -gcnössc т
вж* W/ggcHäb—tc-
yiggcyöllicn fr, refl.: c-n (sIcCI von u—e O—tn —
отвиквам —кг. (себе ан) да ходя иикьдe-
wiggewohut cdj- свикнел ' пътя.
игд/СаЬсл* tr; р)азг. 1- получавам 'и. отнасям
(заслуженото), изпишем си; е-е OlrHcl/c з
отнасям плсси/шопо; er ici suie Fcie» suie Teil
mcg получи '« частта« юпн-'е пердаха- er Hei
ebur е—е mcg попрехвърлил е» пийнал е повеч¬
ко; нщ. му липсва« «ма —и —аса ни М—халя; 2.
проумявам» сешом 'е» —отождам се» рaзOшeaм:
ctw sofort = всдноте прeтм/вим« схващам; dcs
lat ut wug той зиас« разбира тосо —щ,; 3. (е-п.
ciw- s) отърсим 'е (ат икт., нщ-I« махам (пом-
кoj- ici eöcHiu ihn s искам до се юnъeви от
него; —Hiltin* tt: държи ши'neиши» иа риз'тая-
ние» ютмихеом« отдръпвам (ръкомо ан): dun
Kopl з изврьшaм си плаваси; —•Heut—* tr. от¬
сичам; —icbce* tr. rcfl. 1- tr; свалям» отмахвам;
занасим —ругае—, пр—м—сл—ам (ми'-» шкаф); 2.
refl. lein Sich mcg! махай cc!; -Hciltu* intr h
(n—m s) помагам (—км.) да 'е махне; —Cnlte fn
ue-ам« вземам « зашасям« отивам до —’-
(нш,)- (е—п =) отвеждам; -jag/« tr; прогонвам;
- —keiaer tr: 1. «'‘.10’; 2. Sa, GcsIrii s от¬
връщам поглед« липeno сш; -klappt; tr: жп.
шзто'еим (снгншл); —kommen* intr: s рсзи. 1.
етивам ('])» тръгвам 'и- отделям 'е. отлъчвам
'е: с— Isi «och ziele muit wugguUominn тай юшс
ие е отишъл далеч оттук- нс се е отдалечил
много; er krznic voe Ligingte/ rieht = той —'
можеше да шапу'не Ленинград; von Fezstcr
richi s körnen нс мега до се откъсна ат пре-
зoрeuo- пас;;/—]; вися ша прeсeрeиа- niehe«
dass in wugUo1met’ -е те нямо!, тръгвай по-
скюро!« рoз)oeeй сс; 2. загубвам се« пропадам'
nein RIeg isi mir усддскоптг; пръстенът ми
ис'eснo« загуби ''« прюпи—ио някъде; 3. lirü/ir
Uinn ich nicCt ~ ис мото —а пр-въсмeгна« пee“
адюлея« прежаля соса нщ.» до 'е примиря със
сaгтCaтa му; 4, првн. icl —in gnt l/i uim.
wueguUammun ea'i- расCeих ос нщ.; отърсах
се ' малко (загуба)- iei —in In* /ел.» Ini Cer
Teilung seh-cclt w/g/cUanm/z нища —е раз¬
брах ат нщ,« мнего малко нщ, получих при
подялСосо; зле сaгизих ' нщ.; -Uenietn tr- шз-
драсквам, изчегъртвам; -kricgcr tr- разгг 1. =
-bekommen; 2. = -bringen.
wegkundig adj. познаващ, знаещ пътя, пъти¬
щата.
w/g/Iassen* tr. 1. пускам нкг (па свобоОо); 2.
прюnт'ким« «'пу''-’ (Дума, изрази): -laufcr*
intr* s изб/твам» пебетсам; резг. офейксом-
— ligue tr: по'тав4М» слотам иа'трана; юспавим
(гъба. тсвсшир); -lcugnir tr; отричам' Scs lässt
sbci nIcHt ~ тава ие можс да 'е отрече; -machcr
tr* rcfl. раз—; I- махам» отстране-ом; шсeaж-o‘
(петно- мръсотия): п—п Fluck = шсвaжeaм»
очиствам леке; 2. (е-п=) изкoсиртвaм» аткезш-
руеом (за вoаканj'; лежа ни топло« излежавам
(е затвора); шскирeим му е—и- дрямка; виж—
ничо, изтъкс-м се» итрия пю-чсртеию е-ио роли;
олюлявам се кето пи/и- 3. rcfl* нср, отивам 'и,
офейквам» юдухвом-
Wugнeeser т кречкем-р-
mn/Hüss/n* intti h, триС—а до 'и nрьгнa; das muss
mcg тюво тeя0co де сс махне; lut Brief muss
HcuIn nach mcg писмата трябва да се изпроти
ош— ене'-
Wegnahme /1 отиемине (на ввщ); 2. ютешчoнe
(но ъгъл); 3- запор» с-квeстъe» aeифн'капши (нс
аmouuj: 4. восн. сoвзeмoнe» завоюване (нс ук¬
репление)-
wcj/icUmeu* tt; I. отнемам; восн. сoвзe’a‘ (кре¬
пост позиция)- розг. грабвам» пипвам; разг.
n—m cty, vot Сее Nase« uzter Sun Här/un з гeoC-
сам нкм. ищ. пад но'-« ат ръцете; 2. (зо .мебе¬
ли) зо-мим« ангажирам (.място). 3. махам» вст-
мам: u—e von Сет Schul/ = -']’-’ икт. еп учи¬
лището; сc)в-сnиeo‘» сапeрирa‘» конфис¬
кувам; —pickte ti; rcfl. 1- прибирам« махвам- 2,
rcfl- нср* махвам ''» пръжде'—-’ 'е; pick Sich
mcg! махай сс» юCнeaй 'и aртниne» перкалс—
шиле'; —ртektte-irin tr фсм, 'о—нтом; —putzen
tt: очиствам (прах, мръсотия- потно); фон* с—
и Tcllciis омнсом» облизаем чиния; е-е s очн-
'твим —ат- (убивам по): —-н/С; tr: грабвам« от-
——'ям: int Tnl ici ti— теддегеТТе смъртта тю
троС—e« елшс']’
Wejriiel ш стeoшo« откос на път. шо'—' еп —
пекрой път/-
utg/räinti tr, опстронявом« рaсчнстcoм (раз¬
валини); премахвам (противник; пречим- нс-
Дopaзуueиняj- —rebCtn* tt: 1. !стeьгвoм» от¬
късвам; 2. сривам« събарям (къща. зид): —rü¬
cken I- ti* refl, епмеспеам« пecмe'nco’ (мвбе-
лuj; II- intr: s отмествам се; -ruft«* tt: eтсeвa-
зим« повиквам» извиквам (отнякъДв): —sickin
intr* s (за кораб- моат) петъв-М-
aigsiH adj. проходим» достъпен (страна— об¬
ласт. гори, планинс); удеСт— зо пьттco]e
(път).
WejsamkilU /проходимост« goстъп]oеn (нш ио-
атност).
wijscUalic— tr* 1. премахвам« епстранязом (но-

692
Wcgscheidc
0opизyмeнuяj; .ист* елиминирам (нс—пoсшona
в-л!чишoI- 2- = wueräumur.
Wegschcidt/кръстопът» eаздcoяcинe -е пътя.
uigZschiiice tr- пееарявам« рoсgaвoм (неща—
които по .им трябвам); —srhtetn* (н алоб)) tr:
refl. 1- остригвам; 2, rc/l* рази* (груво) пръждос-
вом сс, мохом с'. омнтом 'е; —scHIckt— tr* нз-
прашо’; отпращам; тcen]яco’« изпъждам
(слу-aj: —scHIißin* tr: eтаьсвoм чe-с изстрел
(ръка. крак): —schlibebtu* inti; s refl, измъквам
се (незабелязано. .мълчешком): —er'HIiißin* tr:
зиключвем; —^s^clnippt; tr* (за животно) хва¬
щам ' теna: рсзп. c—m ciw- vor /и— Nasers траС’
вам нам, нщ, пол шосе; —siHe^eidi—* tr* опря'’
вам. 'рязвам-.пе«). ампутирам; —■srUitiii« I. tr;
запеанпсим; 11. intr: s хвръквам, отскочим кота
стe-лo; !ст!чco‘ oърсo- —sriupstn ti* фсм.
бутс-м шaсneиша; —•siHa’rmmrn tt: (ctm. s от¬
вличам« ат—-'/’ нш, (за воДс); -suie»«* iatr; h
юnceъшaм потлел: üict utw. s правя cc» ч' нс
виждам нщ,« затвoe/м си ечите пред нещо«
-’Siimtu rc/l* и— seine ,*'1 van Cint uug той коп’
не— —а напусне ласо .‘/'10; -,1'111 I, tt; refl* 1.
'летим другаде; rcfl. '/дам дртгадe; 2, приби¬
рам, вдигам (чаши, lикиuj; 3. rcfl. рази. sicb
üict utm. = издигам се над нщ.- не обръщам
внимание ни нщ,- преодолявам« превъзмогвам
Hm.; И. intt; s: über c—n Gtebun s пре'аочом
ров; —stillen* tt: refl* Хразп* алара—сом- 2, rc/l.
измъквам ст (кpи0eшиoмj; -sittlcn* intt: s из¬
мират (сОии по сОин)— -streichln* tt: L приглож-
-им (кoеaj- 2. сичeрaco‘ (Оуми)*
Wegstück п част от пътя.
wcg/tauchcn intr. s. и''—'—-.’» измъквам '' (алеО
тежка- кеприяпне случка): -tiitir* inti* s
отдръпвам 'е —озод« -острено (алеО упражпе-
{[10); восн. = -css/n разпускам« досам „'—ебее-
не“, печнеки не войшиците (е:eOунpaжнeкиlС—
учение); -trinken* tr: изпивам де дъно; -tur*
tr; рсзгг. 1. 'логом настрана. отделим» спестявам
(пари); 2. прибирам (съдова ое масата, нещо¬
то си, книги—, замърсено вcгboj’ 3- зопеззом«
слагам иoстeиии (стока за клиенти); llttn» iue
Siu mir Hür bcuic AIcel nie Kilo ^1,(11« mcg
моля» запазете мш за довечера кило череши!
Weg/übelfühlnng / надлез (коД жп* линия);
-Übergang е проход, прелез (през шосо)
-и^егГШнгтг/подлез.
wogvezlogen tr; восн* пренасям на друга цел (опъ-
ня)*
Wcg/wazt е надзирател, кантонер по шосета;
-warti / бом, синя жлъчка (Cichorium
inthybus).
weg/wchcn tr- отвявам, отнасям; извявам; -wet-
son* tr- отпращам; отпъждам.
wegweisend cdj* пътеводен.
Wegweiser е I. пътепоказател; 2. пътеводител
(книга); 3. водач; съпровождан.
wcg/weilci* tt: refl. отвръшом (''); —wirfen* 1.
tt: хвърлям« изхвърлям (нш- нeпonecoнo» из-
пишшe); пилея, пeaхaсcaм (пиpuj- кирт.
хвърлям» числя '— (от непотребно иирпи); е—
и BucCsUiicn = !схвьрл/м» исnтскoм буква«
Сс, Lebens самоубивам се; пиле/ безполезно
живата сп: 2, rcfl* уиншожавом сс» уронвам де-
'тейнспвопе 'И-
ucjuerHcid adj. пeeзeиn-лeн« пeeнcopeжи-n--
пeн: cdv* атснс;);' е-е —е HizS-cmcgmng пре’
шeбрeжитeпeн жест; ü/ut c—n« cim, — iruuilug,
ессис;). съдя зи нкт.« ищ.
Wegwer'uaec / стека« аenнктп '- egнoкeonшo
употреби’
urjzais/ern tt; enеnрoш/coм« пee’oхco’ чрез
могн/-
WeggzChungj/. —еп пeoвисии за път' църк. diu
icieec - последно причoет«e (ни умиращ)-
yigeiuHie* tr: re/l* отдръпвам« дръпвам! нoеnрo-
ио (зовсас)- вдигам (вoaлj; II- intn s местя се«
пренасям с' (в Друго жилище)- изселвам сс;
ютnитoм (за прелетни птици): vor u—m Möget
sind wind wir wc/gczag/z преди елин ’-еeц 'е
пре—есехмс-
Wc/eng е 1- трьгвaнe. земнноваш-- преселване«
изс-пcoшe; преместване з друго жилище- 2,
отлитоие (но пойни птици)-
Wegeoll е пътен данък-
wcU(c) I- ndj, 1. бол-н: рсзг е-п —тп Я-дет Hebun
бели ме пръстът; 2. оел-зшен» гнетящ (чув-
аmвoj-: nie —е, GcHühl НнЬип нмем тежко чтв-
'тве« недобро прc-чтв'TRиc; mir isi — necH
С/г H/Ihhu мъчно мш е зо рюешиоти; advr бол¬
но, жел' us imi nie — бюлию мш е» жел мш е- n—m
-	imn причини-ом белка нам.; пран. огорчозим
нкт.; sicb D - tue причинявам сш болка; у—рем
ст (о —m-), шaeииявам се» ттeenвoм 'е; Cast du
S-г — gntcn? удари ли се» ттecпo ли се» зеСол/
ли те?; mir Iut ier Kopl — боли ме главата; ns Ise
mir — eumutn (ne, Hute) тежко. болно мш е не
душата; II. intj- 1. узн!« горко!» фам олслс!: а
icb Armer« mir Aueum тежко на мене бед¬
ния; eil ии/ — über u-n« eim. еuHun« ,(11/1/—
вайкам 'е. тюхкам се зе —ки.» ищ.' оплаквам«
окойвам икт.- — Сет NecHkoeennscHHiU» Sie Stil
vutkugnt! горко ио потомството» което ие те
пршснoвo!; 2. [а] — (ü/ut е-п» «ли ' D) прокля¬
тие fнкм-I!; ю — dur Lüg/! проклятие не лъжа¬
та!
Weh(e)1 п, -s, — 1. болка, страдание (и Душев¬
но): 2, нещастие, зла участ: übni das Wohl und
—	lu— M/esclen /—',(1/11/1 решавам 'ь—бoтo
иа хората- les Wall und ~ e-s Lulnes ро—ости-
те и скърбите з живата ми; 3- вопъл' — und
AcU вопли и жалСи-
Wehoz/ -п Mc0- родилни мъки pl,: ig dic ~g
kommen, оатср- fnller, die ~r bekommen хва¬
щат ме, почувствувам родилни болки.

693
Werz/se/uel
W/Ue3 f, -и преспа (снажна, пясъчно): hob/ -п
RU'OKH прсспш-
Wuhu4/« -п авл.-сТ; откос.
aeheer I- int hl, духом» вея, ипрен. (вятър, буря,
нов дух): us w/be /In ,11;—"/— Winl зее суров
вятър; разг. началството, прoRШтeпеccoтe епва
юздите; nie Sun Tuche ~ вея» махам ' кърпич¬
ките; разг es wuhu HuuUu kube gntut Winl днес
зее лош вятър» началството е з лошо настрое¬
ние; разг* er yuiß депни» moier irr Winl mchi
знае сочно« -акъ-е -ухо вятърът (кок е поло¬
жението); 2- (за знаме, коас, воал) рoсeевoм
'е: wuhnnde FiHn/n раззсси зним-ша; II. tr* (за
вятър, буря) отвивам, гоня (ceйKиI» рисиaсим«
натрупвам (спопс- пясъка): Сег Lufteug uiite
des Blett ns" dun Bolin вьсдуш—ene лечение
свели п!еna на пода- ict Wind hei duz Schnuu
enf u—n Hiulun j/y/hi e/тьeът низи 'нтта ни
куп-
Wil/lran / остар* акушера—; -gcsieg е жална
песен; — jtsiUrc! п 1- плеч. оплакване» жалби;
2. плач ос болки; —kligu / плач» вопъл« ридо-
ние.
ailkiagin inti; h unnnib. (ü—ut c-z. utm- ~) рш-оя»
оплаквам (се)» плочи зи икт., нщ.: siu ici üler
mich guwcCUIeet ля оплака съдбата ми-
uuniuIltg adjt хленчещ» плачлив (човек, глас).
WiHluilleiiiU /. — плачливо';.
WUhmui/ — снхи меланхолия» тъга' in stillut — с
безмълвно, тихо тъга» меланхолия
uiUnüi*g» Winemtevo1e adj. мeпoнхюпeи-
WeheüU-jdi*' /- — мелеихалност.
W/b iuUtt—f оспор. aктнceaa« боСо-
Wehr’ п- -,. —е яз, бент-
Weht2/« —сп 1- оръжия/;/.. въоръжен/!-' mit - und
Welfer« tn vrli/r — nnl Weiten c пълна еъюръ-
женис- 2-- enбeашe« зашити» съпротива: sich zur
- scizen вземам пoз!пuя ие отбрано« асСроня-
зам ''; 3- вюй'ао за етороио- 4. укeтпn-ннe; 5,
пogпoeнo, предпазно ст—ши: е—е — gugur Сее
Schzet ет-шa« пoсeщo от еueжш! преспи!- 6.
Оисл- in lut — sei; е сили съм. готов съм (за
работа)- мага еи роСотя- blies isi -е ict — всичко
е з ре—« з порядък.
aehr/a— adj* = wuCrle’l-
Wehr/Inum in еocoк; -11*1—rg m исcънрee-ш
данък зо нореенати onCeaнa; —btei—k ш восн.
пелкювю сеешне окръжие; -Сгпп е —иго« яз:
вьпнoпoм- —^/*11,1 ш военша 'птжбa; ekllvcr —
e-йсncиn-пнa ве-нша служСе.
achrSliisi'/ilehibj ad). = mulrcflicCuig-
W^lct/tinstvrraiigere— m восн* отклонил се ет
сотш—а службо-
uiHrce I- ti: inn- h 1- (u—e uiw. —) преча (нкм. зо
нш-)» пe-п/nеncтcaм« зaгe-шaca’« бeaшя:
nicicnd kirn cs mit — ннкой H' маже до ми
зaпe-nи лова« —е мш попречи —е сова; wir mill
с, ei/ - - кой ше мш го сaбрoнu?; u—m Sie Fib/gen
— брани нкт. ют мухите; 2. (u-e, п—т Sich/ -)
преча (икм-I» не дапу'кем (нш.); зъзпрепят-
ссзуеом: c-m Ülul — ие допускам» бори се сре¬
щу зло' 1/е Fuuu— —спирам отъня; П- rcfl, (sicb
g/gce u-e, cim. —) бране се, сoшишаR—м се ас,
против икт.» нщ.; 'ъ' s sich ,/1(11 Hcut« sninus
L/Iuus — брони» пазя кожата 'н. живота 'и-
рсзп- sich aus LuIlcsktältun« eit Hände; uni
Füß/n gugur uim. — съпрoтивпевам се c всички
'или, c ръue и крака против иш.
Wehгurs1ter—ihör/ur« —/ÜczsUslitlt/восн* служ¬
ба по пепълване но войската- —Inscidiin« /
восн. ноборна шн'пcкиии-
WehrrtHi т военен бюджет,
aehrfäUig adj. способен до носи оръжие» то-ен
зо ееениа службо.
Wihгrfo—meiihn / еоешно фeрмauня; -ZuibHibi /
право не отСро]о; -дс-д/— мст* пакрнса гале¬
рии ' Coйииu! (в крепост, залък. на граОски
смвнн)- -gelänge« —gelenk п восн, колеш зи
соСя и др. оръжие,
WiUrjeid п =Wu—ecI/-
WiHrrgiSiUe п сaкoн зи въоръжените снли- —дг-
sUit] п восн* пироми—о (за пушкт); —gui п мат-
ф-eeonшe именит със зaдьпж-ниe —а —одт
въоръжено снли (за защити но смраисмш).
atCrUcTI adj. 1- го-еи до но'и оръжие- 2. гедеш«
гетов зо отбрано (апропо- нороО)- - machen
RьeрьживoM’
Wrhrbiftljirit /« — 1- годност зо нос-не ио оръ¬
жие; 2, годност за отброшо-
WiH—rHIib е спорт, етсетеш уе-р (при сфах-тов-
ка); —Hoitit/суверенно право (на Oьp-жовоj
до се поддържа вюй'ао; —-kircCt /ист. ар-посп»
църква; —Ute"/отбранително мощ; —•Urtis ш
палко-о военно окръжие-
aibrins ndj* Ссззащнпен: c-z — псеС/и oo-зoeъ’
жазом икт.
Wunriosigiutt /. — o-с■зaщнnнeст■.
Wehr1acht/П/нч7. В'рмехт- съоръжени;— сили
(иа фашистки Гирмания).
WihгnlнcЬi(s)/1egtHr—ige(r) пхиел* вoeннoепу-
ж—ш (във (фсшиамии Гер.микия); —Irtfclt е
хитл- ве-ш-н бюлетин;-Zül—irscitin пхитл;.
сcшдeтeпстcю зо прoвeепoеeCшoет —а -;-—-—
шофьер-
Wchr/mii— е* pl. —сг остср*. войник: 0;— от
сoпoсa; —melCreit п восн. ]aCoeшe Сюра:
—pess е сасишо книжки; —'Zücht/са—ншо пе-
вн—насс: s—t ~ genüge; алсизам саешшото сп
пезнншюст.
arHrpfiicHUig adj. подлежащ ша вееншо повин¬
ност» во-нно задължен.
Wihr/piiiUt / мст* платформи шо Сейша кули;
—Sport е 'пор; зо соенно отбрано- -stHii-
bmcH п восн- нооор-ш списък- —sienC ш оатср
ве-шшю съепoвиe» —о—ншитт; ~ete1eг /В ооснсн
дошък-

694
wchr/tauglich
atht/timglicH adj. ~ —-ia-eig; -una-ü—eigudj* хмел.
недостоен зо веешша 'лужСе (но политически
и Ор, npнчиниj;
Wehr—veгtaiseu;J'воен, организация ни —арол-
шато юсороно; —mirisrhifi / военно стопонстве-
—Wissenschaft / се-нна неуко; -zeig ш лов.
бой—ици» глини pl- НО ГnИГOШ’
WuHruiH, —• arbeit— п (детски e3гj бoлннпo;
място, къ—сс; оол/i-
Wiib п- -S- -ит жено (и като съпруго); рсзп* cin
tolles — Суйша« темп-риме—сше жено; mit - п—1
Kizl ' жено си « деца;-, със с-м-йствете 'и;
ein —е пиЬппи вземам зо жено; рсзп* sei richi
solch litis —! не бъди лаказе баба?
WiileUce п. —s, — 1. женичко: sie isi zu— ui; — пя е
сома едно же—чс; 2. женско (у жи-вотнитв).
Wibici ш- —S- - 1- остср. фcпgфcCeп« ссржошт; 2,
швейц. рaзсипeш з сь-O-
uci—uln inn: h швейц; правя пропаганда; съсдo-
зем нoсneoтшu--
Welbee/aite/ = Wci—csitU; -"lind е жтномразсц;
-111-11,(1 п разг* женски клюки pl,; —hcii.
-ketclt ш герой иа понтефо« мъж по- чехъл;
—ГеНси п мст. лешно зл-дение» премнневошо
и върху жени (= Kmnkul1eHcn1); — nrrr е влюб¬
чив мъж; -reclIlcr!« / остср* феминистко;
-rijInt—I п нат- женска упeaвл-ииe; режим
но фaвoeнnau; раз—* женско цор'тво-
uii—utrs(Him adj* спрохуващ се от жени; -Unll adj*
(кито) Ст'СН пю ж'СИИ-
Wci/er/voli праз—* жс-ори- —/wlnjet т хорсм-
Wtibesari / ж'еискш иров» женски нечии ио дей-
ствше-
ueibheHi ndj* = mc-l-ich 2,
Weibbuit / — = Wui—licHkcIU’
-.wellig adj* 6от* c телкози « толкова плю-нико:
irn-wubibg.
wciibseh cdj. 1. иснcжcи; прен* мекушав- 2. презр.
женски« но жените (Държание- клюкн, приказ¬
ки); ОаСешки-
wcillicU adj. 1- женски (и грам. лит.) (-лос— ли¬
ния. роД. рима— облекло- прическа, pa6onиj:
пеН' — чисто по жснски; Er—laleu I; —ег Linbu
наследственост пю жснске линия; 2. жеи'твеш-
dis Emig-Wu!—ibehe вечно жеи'тзсиото-
WelblicCHUeilt/ — женственю'т: шап; lic Halln ~
всички nр«сь'TRуROщш жени и момичссо (в
общество).
Wciietug е, —s» -е рсзп* женски мъж» мскушив
мъж» женчю-
Wuils/IieS п нар. Weilsen п, —s« — презр*. жени¬
те- —Itnic pl, жените (= Weile—vald); —'itson
/= WuibsIIll- -siürkn пруво п-ч-зр—- зло же—о-
-volk п = Wctin—vali-
Weibtue л» -s» — женското- същност, ко'е'тве
иа жено-
mticU adj. мек, и пран* (възглавница— коприна,
ксОнфе— мъх. възОух. воОс, кожа, ток, сърце,
-лaе): ~е Eiur рохки яйца- ein/ —е B/mcem—g
плавна движ-шне; ннат- Сет —е Geuiur меае-
то небце; воен. eine —е Seiiic слаСо място; les
Ficisei - Ulop/un шoчтквoм м—сото (Оо омокво-
{0)- — gekorbtes Ei рохко яйце; — gusottinue
GiHüsC 'cаe-ни (Оо омеиванс) зеленчуци- ein
-rs Heue be/п« имам меко сърце; ~ untdcn р-'’
меквом 'е, рeсueжвa‘ се» рaзчтвствтco’ сс;
ршизп;. емексом» етoeoм oт'cьпчив- zur nicbu —
ycuSen семе до ис отстъпваш!; ~ gistlemU eoз-
чтcсneaш, разнежен; резг.: ег Нае с-с -е Bitnu
—е му сече пипета« кратуните; us uirdu ilm« ut
murin — in dun Kninn крааопо му се поекюсихо
(от страх или слабост)*
Wiirn—ill п чертите» л-рисернято не традо' las
—	Ccr Siede buurutnn минавам» влизам е чсртото
ио града.
WcirCli1/ —« 1- снст. слабини pl.; 2, ряДко ме¬
кост- мекото-
Wu!rbc2/ -п жп— сnecлaO’
WuI(Hiieue п махн- меко жeпясo-
mutchcn1 I- tr- нокшсеом (пране)’ размеквам, про¬
вя да ам—ане; II. inti: s омеквам» размеквам се:
iin Wäsciu uuicbt in Wisset пранета омеква
във зюл—-
wcbclte*2 intr. s oт'тьnвo‘« oт-eьпвам се: си" liu
Snbic ~ отстъпвам« отдръпвам се» отмествам сс
нaстeoшo; vor Sem Fuir/u — отстъпвам пред
противнико; der Bol/e mlcb mir mrtn— Sun Füß/e
изгубих опере по— кeaкeт— сш- las Blue wir cus
ihr/— Wangue eumbchc« кръвта 'е беше дръпна¬
ло от Oуситe и (тя беше праблаДняла): du—
Notyu;1ieUnit ~ отстъпвам пред необходимо¬
стта; von scinnm Ruebte — oткасвoм се от свон-
л— прово; diu Nicht wich Cum Tag/ ношта от¬
стъпи иа дене» съмна 'е; рсзп* nicHt vom Fluck
—	нс мръ-вом от мястото 'Ш.
WuiciheribrrrU пг моО- хернии но меките части;
—gcgcnd/спанв. сл-Сините /?/.» спoбиннoтo об¬
ласт- —,11111— е жп* стрелочник- —'Stullre/ /
жп. аОръшанс но стрелкото-
WuirH/lass п техн- каца за иокисвоне (нс кожи).
Wcicn/flosscu pl* зоол. мекоперки риби (Мо-
1eco'tutyeiens»p«3pud/- -"nittrz сеЛг-ам* меко
храна (зш животни).
WcicUgnss ш мотал. ковък чугун-
WciehUull / —пи мекост» н пран, меката- прек*
крОТЮ'Т-
WUi*^lCHitete ^У/. ме'. 'увстRштcпeн, сь'трo-oтe-
лен» ' меко еьeue-
^^<^1i^C^1^e^er/|J^ue^iU,—мипюслшRЮ'т, сь'трa-e-тeл—
ИО'Т.
Wci']u/däsci мска сшреие (uaнp. лакпи); —kä"tr
pl* зоол, испои'кш мухи (Са—еНн—idHu, аомой-
сnвoj;
adj-1 мекуш-3. иснeжeи, 'лабо-01 (чо-
ввк);2* неприетно мек (нс пипане).
WuiclHltchki|t ’ — 1- «'—]жсио'т. мекушево'т;
2.	мекота» мекост.
Wetcrltng щ. -s» -]; раз-. Wcichmann, щ. pl* -е—
695
Weihnacht
1- изнсжен 'ев-к; 2. сneбoхee—ктcрeн» 'трох-
лив чозек-
Wcicheacher ш 'мcкчитeп, пластификатор«
wuichHütlg adj. 1. мекушиз; 2. сантиментален-
WUIdinütleiiit /, — мекушазе'Т-
Wuichsel/, We/bCUse/kursCiC/6о/п. вишнево дърво
(Peius теЬн1п—); вишни
WiicUscl/opH т меО* сплъслаоне но косото (бо¬
лест).
Wuiclh/spüler т юмекютшп-л (зс прана); -teilt pl,
анат- меки '—'ти не тилето; слабини; —tfi—/
pl. зоол. мекотели (Mollnscn« кnие/; —wasstr п
меко (кeвоpoвuтaj зода-
Weid/, — оатор* лю—-
ael-Sbar adj. у-аб-и за паши.
Wciii1/» -п бот, eьрCа (Salix).
Weide2/« -е 1. пиша» пасбище; 2. поет- иослаж—
дс—н'» луховшо хране-
Wcide/acicr е стърнище (като паша); —gtl! п
такси за паша- —1еп! п пасище; пасищно мера-
-lorci п тeeв-ш (остср- иор* зи мой).
meidel I- tr* паса (сто-о); II. intr; h refl- (зи жи¬
вотно) по'с: Sie Kühn — епН Сет Wies/ кровите
пасат по« но лнводапа- 2- (steh не ntm. D —) —a-
слож-есам се. радеем с'. любувам 'е: meine
Auge— — sich се 1*1,111 Az/IieU очите ми 'е
наслаждават« любуват ио nаси тле-ко-
uU*1i(2 adj- върбов.
Wcidcn/ItcU ш ручей» оСгр-е—н ' върон- -/;«/
к вързоп върбови вейки; -last /и върбово лико;
-läin ш върбово -ьрвe; —Inlrer т зоол* ми-
риз-лис дьрвeпeeCucaч (Cossus lig;ipiг/e]'
—jc/icrie п върбес плет; -Uäteciin п бош.
cьeсeea р-со; -rrerC1; п бом* cьeCecка
(EciIobiumI; —rnUe / въeCoвa пръчка.
Weide/пиС/пед/ползвашс от паша' -pirle щ па¬
сище; -rech' п прав; ио пише.
WiiCiricb m, —s, —бот* eьрCнцO- Слотня (Lyth—
ru*rI-
mtiScyrel nd) лов- = weidwund.
wiilgeticHU adj* лов:. 1- спaсcoщ -лоените пeocи-
пo; - 2 adv- по прасилата, по /пискай]!/;- но
леви« по ловджийски: п—п Rehbock - ausnclniz
изкормим еъeнcи по пoв-ж!Йе)!.
WibSgcstiic е лов. = Weidmann.
Wcidirht п. -s, —е върбелоК’
atbSiirb ndj* 1- adv- порядъчно« здравата; 2. ос-
есрг- як, лържелис-
WiiSilng е. -S- -е бот. тъoa—пeчтрaa-
Wii1r1hcn п лов;, опус но -ис-ч; -merz т. pl. —сг
[нзкт'eнl ловец.
uiidmäinisrn adj, лес—жийски-
Weidmаnne/hiiI! лов. ——'лука! (ловджийакш по-
зОрав); —nгsei— п пeв-ж!йскн нож: —sack т
1- ловджийски чинса; 2. лов. стомах ио дивеч;
—sp—ich ш лов-жий'ка сcшn-шuu/« ловджиИс-
кн афоризъм; —merk п лов, ловджий';—;-
uiilwunl adj. лов. 1- ронен е корема (Оивеч)’ 2.
'’ъeтнe ронеш-
WuIHu /, -п текат, мотовилка,
welZer tn мотая на мотовилка.
Wcigcrl т. —s» —е оатср* бранник» витяз«
weigerr refl* tr; 1- refl* (оа/пар. c G) отказвам ('е):
sich - - /ел. em tmn отказвам» противи се —и на¬
правя ищ.- 2. tr. (по-часшо vcrunigu—r) (c-e utm.
—) отказвам, ие давом (икм- нш-I' n—m lin Biitn
— оскезсам да изпълня нечии молба-
We/geeaung/« -еп oтkaс-
Weijeruijslaii m: in — з случай иа отказ« —а
—eсьиno'иc-
WciU м— -s« —е, остар. —еп« —сп.
Weib./ —п зоол* блотар (Rai ctrcmsI-
We/tHallier е църк*. оСрючеи олтар- християн—').
оброчище: —•liricz п църк* купел зо свет-но
-е-е (за богомолцнмо в кепюлмчесиа църква);
—■/*1/ п църк- оброчна икано; -bIscHhl ш църк*
зикирне— епш'кеп; -I/oi п църк* пршчoетиc
(поО фюриатс ио хляб); нафоро- —/rotlthäliir
gaрeхрaшнneлшиlua;-bгиnп е църк*. = —m^e^s^s^i^u^-
WiiHu,/» -е; щ. —п» —п зоолл- = W/ib-
Wuinn2/.-^z 1- е'сетавоше (но църква, къщи)-
ссетенс (ис воОс)- 2* ръкополаган—« мирепо’
‘асва—a (ис свещеник- спнакоп)- iin ~г criaitez«
umplirgur Снаим ръкоположен» мирeпoмoсo]
зо епископ« 'всщсшик- 3. ж-enвeшe -ерение;
педор/воне (но църква)- 4, вис, nъeжсеncсшe-
възсншено религиозно настро—шие: Seinien
Сит - 'асее- но cъсвиш-шю зглъбл—нит- състe’
цонне; 5, вие* првн. осснясаш- със свещен
пламък; 'зялюст: c-t Seciu Ube rueile — vcri/iln;
давам но нщ. истинска светост; 6, вие пран-
'вещенедей етвн-
WciUcb т— -S« — църк. cooп на монахиня ос орден
ucbbii tr: 1- църк, (u—e ciw. —) посееша—о’« по’
дарявам (ис божество, сввтия)- 2* (c-z em ulm.
-) църк. ръкополагам (епископ, свещеник)-
миропомезвом: Сег Giun-Ctc des Huri« миро—
пемазаинятоп Бега- 3. църк, оса-шавам (цър¬
кви, с—рсОс, паметник. знсис); светя (вода)’
освепясом (пpulеамuвj; благословя’ (младо¬
женци)- 4, и rc/l* пран, вие; песв-шавом. ес—О’
сам: обричам: sei; Lu—cn dcn Valeriens - по-
свешавам» отливам живото си но отечество’
no« sie аст Cem Urtcrgczg gnauICu ля бе оСр—’
чене но гибел,
Weilet ш* —S. — изктствcшo cс-рпc: поет. нар*.
eсeрe» рибник-
WeUil1irrice ока. тьeжт'ne--e слае; прн аса—’
шаване но нш.; —sinr/tn р/. вие; тържестве-
—!« 'з—щт—н часесе; часа—с на с——щтшоетй-
сс—ие (пран.);, но възвишено еглъбленшс-
wibUevaii ad), вие. тържествен. възвишен; 'вят«
пълен със святюет (часово. глоОко— тишина) -
mir ist — zumute съм във cъсв!шeшo» свещена
зт.лъол—шиС’
Witl/jili f- —jtsritek п еартннт —а пъeaвa»
манастир; —geseng е оСрт—но псс—'Н-
Wiiliiebt / —; Wiibiiilic« p . Wcibiichlcn

696
Weihnachten
u.	_s* — (обикновено Оез член) 1. Колело» Рож¬
дество Христе—;; -rz isi da дойде Колело- sich
еп/ ——п Irenen eoдeaм се« че н-с Калели; ebn
ftrC1*c1li(eI —тп! Весела Калели! (пeсgeавлe’
нн—« бnaгюпoжcnaн!сI- еп. еи — не, по, за Коле¬
ло; 2- сома Weiliaclic— //» —,, —рсзг\ коледен
пogaрьк-
Weliinachten um:: h untr-nb* u—ca« бл!сo e« мири¬
ше но Кюл—ли-
we/iiriebeiich adj. коле-еи-
Welhnecints/HbtiiS е Бъдни вечер; —läim /ш ка-
леешо gъece; -/1,(11—111 / (eaз)gacaше ни
пogaрьц! но Бъдни вечер нли Кюл-до- —Helei/
прoзнтeишт ша Колело (в с 1ужватм* проОпри-
ямието)); —g—etiibkitinn / извънредна въснaг-
раждение зо колело (но служащ): —k-zi п де¬
сета Христос; —kripptj'църк. коледни яслир/.
(в католическата църква); —iici п колс-на пе¬
сен; —nenn е* pl* —сг Дядо Калели- —pyteniCt
/паст-ски зи 'стши ш колс-на тaeaсa (в. иесшо
eixu); —rose / бом, алпийски ктктeяк
(Heiic/orns rigur)' -spbti п лит. eeжe-етceне-
ка. коледна м]'лерн/ (като вид форис но ко¬
нското ароОповсковии Дрино: —sihllin м\
—stoier/коледен кейк- —leg е Коледа; —t*scb е
ма'- ' колслннте пe-oeъци-
Weihrcurl т църк. тамян: прек c-m — ettuuu;
'noвю'лoв4 прекомерно, превъзнасям нкт.» кадя
—км, ломя—’
yelhräuricte innn* h untrnb*: n-m — кадя —км. та¬
мян« угоднича. рсзп* клети шипка —км-
WelhrHurn/lassп; -iieetl/n; -Schiffchen« църк.
кадилннца-
WciH/scbci п обредно нгро« еСреден санц; —täfcl/
юСречша плоча; —■^,,1— п църк. светена вю-о:
nie s bue'rn;gun поръсвам със '—слени вю-о-
-avcSci п църк. ръсило (за светска воОа).
w/il conj. 1. защетю» понеже; тъй като: er t/ilt» —
er v/ru/ise Ise отсъ'твува» зещото е отпътувал;
—	es rujict« yili icH nIcHt lus/che; ис искам да
исл/сo» тъй като вали; 2. оатср* пост, -окото:
поел- das Eisen scbmiulue« — cs eocl wire Isi
кози желязото« дока;; е торещю-
aeilaeS adv, поет, иякюиеш» прсд«« по-ра—о- Сив-
шш; покоен' — Ptäei1n;t ict AkcScmiu бивш
пред'едотсл иа ака-емшяпа; lut — König Htbn-
—Icb въз времето иа покойшие крал Хенрих.
W/Iin /. -п [изве';—;] време' е—п iluien« durze —
кротка време- das mähet/ /Inn — лова трия изве¬
стно« малко време- üi/r е—е — след малка' Icb
iäii us поеН u—e — insin-l/n мога -е ио изтърпи
оше малка; — Ьн—ип имам врсме- wieie е!«
Weilclce почакай малка» мъничко!; laeti Hat
cs guie — има още мегдан» има още време зе
това; ие е салао-о бързо; Zulu mel — eii etm-
vurllurun туби си времето ' ищ.- поел,: Etln nie
—	който Соено върви» лале' отива!; gui Ding
mili — Ьн—е— хубавите неща 'тават безна-
weilen inr h 1. пребивавам; 2, бави 'е, сакьеия-
зем: ус—um weil' ег so lange? зашо се Сиви тъй
дълго?' 'Г anile riebt ncir nz'ur г«,- nnle— Sun
LcIcnCn« той —' е вече между ш-'« между жн-
зисе; ,11(1 BiirUc auilicr enZ dun seiözcz
An—ltck очите му се бяха 'пe-пи —и ара'ивита
тлес;)—-
Weiler пг —s. — 1- селце» колнбн- мехоло- 2, еп-
делно (от другите) стл'ао еnoпaиствe; 3. =
Wui(b)nl’
Wuiemisklulir» Weymoutnsiti/u— foorn, сейму—
лов бор (Pizus ,1’01^).
Wci( m. —s. —е I. вина' e'tiU/igut — щипещо» рез¬
ливо ви—о; ot/izer — иалившо вино- dir — steigt
ihm -е Се; Kopl зинело му се кичва е глезете:
рсзг,: Weseut ii s—n ~’ I— See — gieße; охлаж¬
дам нкм. огъня (eьсneeгaI; c—n Uinrcn —
cinscCcgku— кaсвaм нам. самата истии-' 2. лази;
граз—е: — -сп/; отглеждам лози; ~ iis/e бера
гроз——-
Wiin/ccHtl ш кисело ябълка (за вино)- -lau е
пoсaeствe« вннор'твю-
ueii-ercil cdj- лозар''! (страна, .местност)-
Weinbauer е лозар« винар; —becre /зът^р^н; (от)
грозд—; -Icrg т лозе; —lerjschnecCuC/ зоол,
гри-ии'кш охлюв (Helix pameuie); —bleUULtluu f
зоол. филексера; —llunt / Cтaeт —- виното;
-eilte/ цъфтеше ни лoсиne; -b—еи! ш ракия;
коняк; —/^,,11 / зоол. червен дeoсд (Tnrlus
iliicus)-
ye-icu inr h r I- плоча: ü—ut c—z» ctu- — пла'-»
ридая зо икт., ищ,; ue u—e Trenn — плача за
мъртвец; bttiutn« bimuteu Tränun — плоча» рони
горчиви, кьрвиeш сьпси; sich D diu Augne rou —
'-'ервивот ми се ечите от плач- sich tn Schic"
— заспивам от пла' (за -епе)- 2. пран* Ctu Relc
wuint лозата плаче« пуска мьст—-
Wuiiui л, -s« — плач» плокане, пле'сие-
aeinurllcn adj* плачлив (тлес, тeнI' mit *,' —
zimmtc плаче мш се; /in —es LusUspiuI сълспи-
зи» сантиментална комедия (18 в*).
WciiiribeUdtbi /. — плачли-ест,
Weineunic / гроздобер- — cssbg пс винен оцет;
—Tis, п [винена] бъчва-раз—, пияница; —gb—itn
ш лозе; ~ecgin1/плoзoeекн р-йен; —gtisi е ви¬
нен спирт- алкохол- -gieä1/itfi [па-пора, ске¬
лет иа] пoси«uи; —glas п чаша за зина» рсзп*
-инене чаша; -gnUI т мие. Бакхус-
ueiegrün adj. 1. с —41 ио лозев лист- 2. мири¬
шещ не вино (бъчва, пияч)*
Wciiz/grüi п вот* зим'^— (ViecH)- -gut п име¬
ние ' пюси-
wcinhäli adj* = muinig-
Wci(/Uäns n; —Ь1(eeunJrнньeг. зинирске къщ-;
'Ъ.-.r in ‘^'уч 'o вшио; -Cüie— е пь-ар;
—'bügel е [хълм. покрит '] пюси.
mulnlg adj* като вино» вшиопю-ебси; винеи.
Weinjjah- п Еа—]и— ' Оагот— зине—- рeкoптe;
—'иеГИсПсее/игопе. студеи— 'упа ' зина; -iäne
ш озебина чепка трюсдc; —кетис/лист зо но-
697
weiß
питки- —Ueu" m капаро» пей при cьргecекo
сделка; почерпке при '-елка; -kcllcr ш винар¬
ско изба- -kiltcr / пре'— за гeoс-e- -Urai'" т
медг истеричен плеч; -krenkHitU/еeп-—е/п- бо¬
лест па лознсе- —kühler е съд ' ле- за изсту¬
дяване —а вн—а (е първокласни локали); —Icgcr
п 'клел —а вшии- —Ic—S п лозарско страна- -eerb
п лозови шума; —leubt / пюсишue» асма- —liunc
/ припеедигното —асторенис (при пийваие);
-Itsu / гроздобер' г bciicr прави трюзлюСер;
—Uisc/ilt / трoс-oбee.
Weinling/н« —s» —ul, кисел като вино плод (особе¬
но ябълка); 2. вот* кисел трън (= BntburttzcI-
Wcir/eodäl п винор—а; —попе' ш месец иа гроз’
дюСера (октомври); —most ш (вн—тна) шира-
——есСсгепес/склае ии вина» вшша; —cinsrUcti!
/Р-'-;«-—«--!]-, фалшифициране —а ен—етю-
—presse / преса зе гeeсдc; ——с/с / пoзo-
uciiruirb adj. ' шзюбнл—и пoси-
№1!—/—nsc / Оот* виштшецвепна» ч-рв-ннаово
шипка (Rose r1—iginoeeI; —säure f = Wcin-
S1ui;eä1tu: —srbini m пролежС- на вино ио
—р—бно; —e(1äeic = —-scCceUc; —schenk m 1.
(-рeOeнI кръчмар; 2- Rн—e'eрпeu; —scHcikt /
кръчма; -sihaärmtr е зоол* лoсoвo всчерии-
— (Spiirx sp. cipcnorI; -sttin m 1, neигн/; 2.
зъбеш к-мък- —•eUcineäuti / зннтно киселица
(лl!MoитузуI- —sUnrk е пeсa; —siubt / локал
[ee'neрoнт]. кьдene се сeрвнeo сомо вино» вн-
нарно; -trcubc / трeсд; ирoсдc; -tre/t—- -'—/,'1—
p/. джибри, праши—и (от грозДе); —trinUcr ш
който обича зн—ото (пияч ко вино); —yb-USrC;"'
/ кeьч’a—гaеnl!пнипa« eншaeшнцo; —zriz ш
раз—.: sich /е; s emssclilegcn оскоз—ом се ос
виното; е—п ~ Ьн—п— обичам« нмем слеСесп към
вишоте: -eave—j щ задължително кo—еу’auн/
но сн—о (в опроДелвии заводския).
weis ndj. oеmоp Оисл* знаеш; есведомеи-
wcisc adj. мъдър (съвом, Оумн. поуки- зсОсзож-
кс, хорее): ристмeн: die — Freu акушерка- гид-’
т-лкО-
Wciecl е. —п« -п мь-рeu: внвл- diu Сге* —п vam.
eus Sem Moreunline тримата влъхви, мъдреци
от Изтек; ict Sluie dur —п философският камък.
Wn!sc2/ -п 1- начин» спосоС« метод' .моннтр: си/
jeCe —, rn" liusu — пю вс/какъв —очнн« вс/кок-
пю 10'1 —очи—« т-ае- ist Ueizu — по —икокъв
начин« никак; ns ist so su-ие — тaaьв му ' не-
викът» оСнчаят; jcUct ziel s-r - -с-аи пю са;—’
му» по свой мошн—р» вкус; rieh сГеиг ~ по ст-’
рому» по стар обичой« наспа; Are uni — н-чин-
аватр. /а, -su cus dut — това —' подобава;рсзг.
/а, ist loch Uninn Art uni - сови но нищо ие
прилича- шсп. In Uui;etct -! по никакъв нечии;
2. муз* мелели/« напее: Wart und ~ текст ш МС’
лодия-
wutsu в аотр;. с ad), н subst. обикн- начин н об¬
стоятелство; glücklicherweise— cuszugswcisc-
haufcaweise— kreuzweise.
Wubsul / -е- оатср* m, —s« - цeриue ио пчелен
кошер.
y/isen* I- lr* rcfl, I- (c—H uiw- - по'-'-—’, посоч¬
вам» указвам (път, къща); Salletne ins Qua—tiur
—	посочвам квартира ие зойи^ш; е-е епН Sun
rucitur Weg yctsun насочвам икт. към привие
път. посочвам му привие път; рози** u-e vor ibn
rechte Schmied/ ~ посочвам нкм- лочние ол-
ре'« правата места- розг. u—m Sie Zähre« diu
Zungn — oсъбвeм 'е —км, - исппeсвoм нкм. език;
2. отприщим» пр—прашом: п—п nit ,—т Bilie сп
lin ruehUe B/lördu — (eтIпрaшo‘» препращам
нкт. с молбите му до съответната «испанци/.
ело'т» тпр—впeииe; пран*: п—п ins dum Hiuse«
cus ict Stadt« cus dur Seiuic — протон-ом» из¬
пъждам икт. ют къщи« ат града« ат училите; е—
е eur Ruin» in liu ScCrinknn - иокорвом нкг- до
млъкне» до пази тишини; смъмрим -кг; поста¬
вям тю но място; 3. utw- von dct HcnU — от¬
хвърлям. отблъсквам нщ.; И- intr; h 'очи: liu
Mb/rttnrlci uulst necl Norien могшит-ата
'грсла- 'очи но север; Set Z/igur y/ist enf /wölf
еnрenкoтo показво 12 'оса; eit Sun Finger eu"
c—r — пoaoсceм» 'юче c пръст нат-
Weiset m. —,« — 1- слртлаа но '-'оз—нк; 2. т)aсa-
тел- показател; 3. = Wuisul-
Wuisheit/. -е; мъдрост пр>ен. сиoнн-: liu — [anf]
/ег G1esu улично» изтъркаше мъдрост, торикот-
ска мълро'т; diu — ins grüncr TiecЬns бюроа'—
eanнч-скo мъдрост; разг. icb iin mit luinut
WcisCube zu Erle изчерпи ми '— ’ъере'тпа«
-олук се снoшш/na ми; рсзи,; er ici iin - eie
Löffeln gugussur —ове си вид не мнота учен.
пe-n-нднрo да е е; нaй—т’ннтe; er ici 1-u — in
Erl'eeii gepachtet лей име монопол. пест—с за
’ъeeoеттa-
Weishe1tSlehгu/фln^aсaфllя: —-sp—icit е е-шn-Ш’
ция; максима: —zniz ш мъдрец (зъб).
uibsiieU cdv* мъдро« бпoгeрoзумнo« умна.
ucIsmicHue tr: trab* (с—п u'y- -) рсзп. занасям;
сoлъгвo’« кaшлaр-1евoм- рoзпeacям (—км-) Са-
Сини дсссти-н« ins emsst du е—п bn/urn — eaз-
прос/й ти ти eeтгимт; ие можеш ме кондор-
диса: iir ncclse Sn das richi weis но мене пия
ше миноеоТ’
wcbß ndj, 1- бял (цвят, ocibo, платно- хляб. косо.
хартия). sie ist /пие — пя е сьве-’ пoocл/пa (с
бя.:п кoеcj; Сет —е ToS билето смърт- lic —е Frau
CяJлano жено (призрак)- мед* Сет —е Fluss Сял;
течение- Cie —е FrHnc llsscn вдигам бялото
с—o’e (е зкек ка прсОаванс)- —е Kölle волно
енергия; Сит —е Spore Селият спорт (танна,
ски); пран- ui; —tt Raic голямо рядкост; —е
Mäusu бели мишки; шег. милиционери пе —ci’
женнет о; iin ~' Wache седмица но рaспeeeaж’
Са не сетине Сельо; Си W/iße Mner Била море;
/е, W/iße Haus Белиит дом (САЩ); See Weiß.
Sorriej Темш—о неделя; рсзп* utm, sehacre. enf
—	inlcz имам нш- черно —а бяло; — eäCnn шш/

698
Weiß
оелье (като шивачка): резг. u-ii ziel' ins
Weiß/ ie Ange görren зловиди ми cc всичко у
—кг.. c-m ins Weiße im Ange zeigen гледам икт.
е бялато ио очите сн (пренебрежително- стро¬
го)’ c—n —е Weste leben имам чисто« ш—ап—тн—’
но сьceст; — wie c—n KniUwrni побледнял кота
плесна (от атрох. ужас): 2. неписан« прaс-ш.
бял (чист хартия)-
Weiß п- —(cs), — 1. Сял цвят« Сяло памида. бел
грим: шах. - int ,'11., lu; Anzug Селите (фиту’
ри) внноти почват пърсн; 2, юв. мас, nnъсnи-
шо. лей ша дивсч.
wuIssHgue tr: untrnb- (с-п uly. —) пecдеaeзcам»
прeрeaтco’« предричам» предвещавом: s—c
Hnieurj mcissiji zichis Gites дьржo]uene му
—' пe-ec-maвa нищо дaбeO’
Weissager m прoeи—oтcл.
Weiisstgn;e пред')-'-]!]« пророчества« пред’
рнчо—а
ueißbnrdcn adj:. —ts Brot сьве-’ бял хляб.
Weiß/bäcict ш хлебар но фн—и хлебни ис-enия;
-eärUc—ei / продавочшнца« хлебарници за фн—н
хлебни нзделня; —11’1 е 0слeCeoд човск-
yeißbä—'Ig ad)- o'noCрoд-
Wciß/btcr п бяло« пшенично бнра; —bicrl п Сяло
noмaeншo; -e-nttz п; прсн. с—п —*, еип ~
biscrussu— изсмуквам нкм. паслт-иата копка
кръв; ~bIUtUgJkC/ 1. мсО- левкемия; 2, вот.
C-neкeьви- (у кокошките)- —/url п Сяло кни¬
га (Оипломамичвакт): —liehe/6ое* бел габър
(Cr/pinn, /ctslss); —Сотп пг бом, глог
(Crntrugus)’
Wcißi /« -и 1- Селата; 2. раз—. [чаша] сстсло
берлин''- бира; eine Bntlinct — mie Schuss една
берлинска (бира) ' молинов сироп.
Wcißc(r)2 т /бял^)« Ccлoкoж(aI’
weißen tt: 1. Оелосаем« ба-ошо'еа‘« Ооядн'вом с
било- 2. избелвам (nрoнeI-
Wciß/erz п мин- 'рсбърио ру-о- —"tsrUIc pl* зоол*.
шореиевш риби (CyprtniSnc« аенг = Kn—plun-
"*,'11); —aUch, in зоол. 1- бела пeпярнo лис/що
(Alocux 11/0'1,)' 2. кул-ст кон-
ueißga— adj, техн. -ьCeи със 'тшпu—’
Wei/ß/jarSIst ш мат* бcnюгeaр-ccц; —glut/ техн.
била )aлeнe.рoст е—п ie — Itineen 36]'/——’ нкп.
wetßglüherd adj* нажежен де било-
W/iß/goIl п било спeта1 (златно сплав с пломи-
ка т палаДий)- -käse ш бяла снренс« шзваро-
-^/№^11 п зоол* Cтпагьскo« )O’-шaeчe
(О/пспеНс onnnntbu); -ki—,(11/бяло 'среша;
-iob in бяло сeлc; —köpf е белозле' човек;
—Urem inостар. бслью- -kupfernнинар- бяла
мсд (= Numst1bu—k-
wcißlich adj* RъсOип« Oeлeси«каз-
Wotßliog/rdc п гсол. терен перм» ROйсп«тeид-;
бели утаечни матсриали-
Wcißlirg т- —s» -е 1. зоол* p/. бели пеперуди Сзсл-
иа « —р-) (Picrilen» аеи-); 2* зоол* = Weiß/Iscl-
3,	вил гъби; 4. какерлак» -лОнна; 5, (ряДко) шоп
кон-идол-.
WeißectnII п мотал- вoйcм-naп« цннаове еплнс’
к—-
acißnäice tt; trnb* шия Сельо, долни лр—хи-
Wciß/pHecrl / бот. 'р—Сършо топели; -р!—,.. т
чета- зо ослосзои— но слени ' зор; —nusst т
белоруски; -enn—c п пото- -не студено месо '
пече; —srIieHcl т бял аощ —siiCt« п шехн-
изС-лс-н- но метални еecOьршн предмети;
—-sti(Uc—ci/бяло Срод-рия; —smcht/vcl-. олОи—
низъм; —terzt / бот. Сяло ели (A—ics nI—bI:
-WatcngcscnäfU п магазин зо Сельо; —auitt/
бит момково сълзи (PolygonnUim, роО).
Wcistum и, -S« ^e мат. селски правни норми
през Сe-днee-)‘ac1-ne’
Weisung/, -'п уaaсoшн-« шарежданс, предписа¬
ние. eaспoe-ж-o--; pl- диeeкnнcu-
yuismegsgcmäß adv; по нареждане-
yuii adj. 1- пeoсnoeeн. oCшиe-— (площоД. поме¬
щение- зали, рсвнина); широк (понмолон—
ръкавици- улица, сърцо, Душа. понятие,
смисъл); Сс, —е Miet мерскнтс простори- ein
-1— UgtcrscCicl голямо розлиао; Sun Rock —u—
псеНе; eoзшнрe'aвaмf. отпусаем полото« фус-
лоса; -е yuiUustcr Sinnu les Wo—tcs е —ой-ши-
рокии смисъл ио думопо; In Cie —e Weit д/Не;
тръгвам по широкия св/с; es wurde mir — ums
Herz oтптсшo мш се сърп-ne; —е ^1*,. ict
ÖffngUlicbUcit широки кръгове но оОшествене-
стло; las Fcnstnr seanl — rHlen прозорецът бе
аг-арен широко- — uel —rulu надлъж и иошир;
прсн. Sie B/yceune zag —е Kruisu движението
-'e широки eoсмeри« разпространи сс ноесекъ-
ее; — vut/rultut широко eаспрaетран-ш —
rubeHund Ш- широк» обширен« обхватен» про¬
стиращ се далеч» ' далечни пce'ncaтиeш (пла¬
нове» мерки)- 6* воен. - weittragend;-— reichens
C* широк« еОшнреи» обхватен, простиращ се
далеч» ' -ол-чни перспективи (планеве« мер¬
ки); 6* восн* = weittragend;;— ruicbunS Ш* ши¬
рок« еСширен« еОхзотеи« простнрощ се далеч«
' gone'ии пср'птасиз« (планове, мерки); в-
восн- = wnitttHgnrS; 2. —елсчеи« от-елсчеи- п^и
далеч' /in -t— Wug -алсче—« дълъг път- ciu —иг
A—stned голимо. долечно разслоии«]-рсзп* го¬
лямо различи— (в постижения- межОу бедни
и бo-cmнj: е-е -е Ruieu дълго« далечно пъту-
-еит; е-е —е Aussicht тле-ке на-олеч» далечно
перспектива; emc! MuIlun — -олс'» ют-алс'с—
-зе мили; — vom Schiss suie -оле' съм» не-о-
сегоем съм от изстрел;,рсзп* sich — vom Schuss
Hilicn държа се иостраио от ищ,- /—— von -еп
crUizzen паснocaм икт. eтeoп-ч; 1;,.’.
Mniemegun eubc« — HusuInHnSur нашите мне¬
ние сс различ-зел мнота» коренно сдио от —ру-
ио- ins Gcsclüiz t—ägt — оръжието 'трели неда¬
леч; wir Hälce ebcli — nnci Hause ие е далсч —о
699
Weieorontwicklung
-къщи; mbu — halci wir nocH? колко «ми още
до eъeeим?- us Isi ricbi неНт — малко юссоно»
ис е далсч; wic — Isi us инсН X-? колко километ¬
ри име до X-, каква е раз';;/-.-™ до X.?- mbu
—	wöli/n Stu ии, buginttue? —акъ-е щс нш при¬
дружите?- mbu — list du eii i-r Arluit? докъде
стигна c работата '«?; es — Uammnn inssun 0'-
товим нещата до отидат много д-леч; Ist cs so
~ gukonmun? -атом ли -ай—с работата?; so —
isi u, nach nicbt дотам ощс ие се с 'литнало;
реСот—те ощс не е гатю-о- sag mit« men« ns so —
isi кожи ми, когасо е гютюео- es nicCu — bringun
—е отивам много доле'« ие успявам (в —m-)- es
In Сет MnlutuI - Irl—jur ютивом м—ото —опрел
з живописта; ~ von eim. nnulu—nt sein далсч съм
ос нщ.« и наум не мш н-ва зо иш.» —«кок ие
мисли де пeoeя —Щ-- diu Tränen уп—un п-сНе ~
малко оспосоше до саплeча; das gehl ioch em —
лози -ечс ютиво много далеч« 'таво прекадена;
разг.: eii s—n Knnntniesun ist ns nicbt — Cur зна-
нняси му ие си кай снae какви; irci/c c, richt
zu -! ие прeкoпявaй!; des ist ein —cs Feld er
поза може много —ш. до ст каже; e*uec
BuCnucturg Ist — HcrjuHrli лава nвъeдтииc е
мнего пресилено; 3. само adv, (зс усилвана)
мнего» далеч; съвсем: — lesscr доле' пе-доС-
рт; — gcfcCIu! съвсем гeгeeншa- е-п —
übuttrullug далеч« м—еге шаеминовам« ш-д—Н’
шевам икг.; -е! —ен ;*сЬе далеч ше, съвст’ ие;
von — Cur из—ел—а; (по-питвом); von —cm Cer
излел-ч- раз—,, eit ihm isi u, — guUomlun тай
изпадна мнота- ег ist bismnilun seit — mcg той
понякога е тcьeдe много зaнeеeш; 4. adv- l/i
wuitui (' co1pnt’I дoп-ч« много: In* yuiuul
buseut далеч пе-деоър« мнота па—лаорС’
uiit/cb adv* далеч (оттук—, оттам): -es, adv*
(зоусuлвaнej далеч, мнота: Сс, isi = /е, Besin
лоза е далеч шой-хуСавоте» —ей-лоСрато-
a,ciltfнustcIcЬued adj. простиращ се на-алсч, —o-
широко- обширен. прастар——; —'nues(1nmtee«
—	ausschcnd adj. гледаш нoeапeч е бъдещето, с
оглед не дaпeчнoтe Съдеше» далечен (плен): =е
Picre ialtn имам обширни плоневе« големи
амбиции; —'brrübit ;;dj. прочут, ‘нoтeисccетcи-
Wciilltcd е -алновшднест.
ucitlllricnd (и ucrU b1icUu—dI adj. делшееид-ш;
прозерлис-
Weite1/. —е 1. шир. ширина; прастар» обширно
ров—н—a; прсн. широта: in diu — zielen полет’
лям по широкия свят; 2, широчина (нс Дреха):
обширно';’» вътрешс] оСем (нс помещение; съО.
понятно); калибър (нс цев. opъжuej: Siu l-chiu
—	c—s Rohrs вьтр-шшaтo широчина но тръби;
прен. - Sus Heuerns широта -е сърцето- широ¬
ко сърце; 3- дoneчншa. далсчност: Cie — des
W/gu, делечннопа ие пътя; Siu — s—s Blicks дел-
шовидшоспто му» aръгюсaрьт, хоризонтът му-
WciUu2 щ —п. — шир« ширина; долечиното; обик¬
новено в изразите: las — лигСс; пеС/твом; /а,
— guwinnnn 'посивем се чрсз битс/во; las gebt
ies — този отизе де безкрайност, ми—ава гра¬
ниците» стига до —ешмозсршест- sich ins —
vnriiurnn туби 'е з пe-рюбиoетш; откланив—м
се ат предмета; des ~г med B—ctinz ur/ählun
рaсправям надълго « и-широка.
muitne in rcfl* рoсшшрeчeROM» ре'шири-ом ('е)-
разпягам (се) (обувки. ръкавици); das Tel muItut
sicH zue Kessul долинопо се разшири-— з коп-
леви—а; der Blick wciiit sbcb Sutcl Er"cUtnzge;
погледът» кръгозорът 'е розширяво от епште-
uCitcr adj* 1- compar- ос muit (вж. там); 1. пе-
шaтocьшeи« 'ледсощ« друг (претовари» проуч¬
вания» отстъпки» думи» поръчки): iIIc —еп
Foriern;//; всичаш пе-—атотъшши исаения»
пeeneшциш- aine —се AmlecЬu— Оез пe-шaтocь-
шно отлагеис- ahne —е Umständu без пe—иoтoть-
ш—ш u-р-’юши1; wueun —гг AusUinft wcrUn
neu sich in--- за пo—нenanьшни« по—подроСни
сведешни сс еСър—ете до., ; rhzu —t, (свстр. м
оЬпи yuiuu—sI —aпeoвo» б-з туС]—] но eee’-» без
церемони«!« Оез приказки; —is enf -ts до второ
нареждане« до допълнителна тaoзoшиe« сaеe’
го; Sus Wuitnrnn wird gumniduu, dass’-’ 0'-]— лови
сс съеОшасо» ']--.; 3. adv: пе-шотопък; певечт«
още: тс, —? кокве ещ-?- wer ~? още кей?. —
niunnnd иикой дртг; пи/ so — ш тока —ототък; —
srguu ich nicЬUe —um; посече нс кoсoх; aut - cis
Su kenn dcs jcucstz sein кой eeтг о'втш теб
може —а с бил?- es wer nicmnnd — iict нямаше
Дeтг тука- — 11,1111« продължавам да съш—’
стеувом; розг. — ie Text’ продължа-ой!; ~! пит
—! продължас-йте!» ziele - - спр—;—!; bÖrnn Sic
-! слтнaйтe пю—шототък’; gichts — ! песа е вснч’
а;!, mcs ist dcrn dn -! рсзп, че коксо ет лоса?;
телим- раСето!; 4 косо subst.: Wcitutns Hlz/ce
sich ent ict näcCeUun Sclic допълнителни« eeт-
ГИ- по-подроСи] —o-ни се помирил но слееш-’
па стeoн1пo; les Wuitntn morgen другото шс
зилим утрс-
wuiUct-. в аотр. с -.лаг. trab, означава оОики. по¬
нататъшно проОължшвеис Действието па
основния глагол. uclucrgu—cr-
atiter/t/örecu« tt: препращи’; превозвам пе-
—исетък-
Wc^terbгarrderm;J/n^pcпр<O!цoш-: по—иесетъшеш
прeceC’
muitcr/lti/c— u* rc/l, тсьeьршcшствувoм ('])« кса-
n1фиц1e(cIoм (с') пo—нonenьк.
WгUterbildu;J/'пo-]laтaтъш;^a развити—» тсъeъ-
ршснстсувопе-
лсисг/Ь—Ingen* и; придвижвам (работа): пее’
кр-пям« помагам (нкм - до шoпe-e—т): diu
SeCüiir = пазишасом подготовките но т'тш1-
ците сш; —dcrkti* bin: h мисля зо пeеn-guп1-
се» зо Съдеш—то: —enp"iblrn* tr* препоръчвам
и но gртг1’
Wci^tc—cnUutrklung/^e^i-^i^u^^Te- по—шотопъшшопо
роз—нпис-

wIitcl/clzärlcn
700
a’eitcгrctzn11cn tr; eaспрeстрoшявaм» рeзтлaеяcoм
(c-iyx); -tri—tz* inn: s продължавам [де пъ'^-
вим]: Sc— Zug fältu ucitur вл-къс продължава
пьттcaшcne сн; Ссг LuCrut HuCt in ,1111’ Rudu
wuiUit тчнn-пят продължи е речта '«¬
wellerfort adv: есе по-нотатъ) (обаче- ur mau —
tote al, ici сой беш- пo-шoеneoнo« по—шатопък
ат ’eнI’
aelterfülree ti: 1. водя по—нототъ); 2. продължа’
—ОМ (;11ИНиЛ)-
WelluerHiüeuii—g’продълж-шис, удълж-сан- (ка
линия) —gäbe / пeтeaвaн- (по-потомък);
—jaej е предължсшне» рaсвнтнe« па-шисисъ’
ше— хал.
meitcr/gc-cu* tr, пр-досам по—нопатък; —gebe—*
intr s пра-ължевом (До вървя); отивам пю—но-
nanьк« —lute -? моля» движете сс!; не стайте иа
е—ш; място!; с—т Serie Uenn nirCt so з р-ОасИ’
то не може до продължиси соао; у*/ soll /е,
ппг s? кок ще свърши всичко сова9; -eh werde
diu Seche s 1nseun ше сс оСър—а ле по-високо
инстанция, р)озг. ,1*1 Gchrit gubt [trotz in,
Uг1nn/sl uuiuct зоплатата му 'и вьрвн [въпe-’
ки oтптека му]«
weiterher adv; ос по—далсч-
mcitcrHIe» weiters, Scs wuitc—ie ndvr 1. гor——тaтък«
сашапртд« e Cьgeщc; 2, освен тееи-
aeitiu/CiiTie* ian* h (e—i —) подпамогом икг-
go шaпeeднe« —а ивaненрa; -koeie«* intr: s
нопртдсам« издигам се« преуспявам (в служ-
6aj' —können inti- h- мога да продължа (Оа
рсОотя- Ое вървя); —111'1« li* 1, пeeeaeaм по—
нататък, пeeпрaшaм (преписка, пpcnиеj’ 2.
пeтпeтeaзoм (зе реОио, тропслециопеп
възел)’ -inrHen tt; воен. =! продължавай! (ио-
макОо)*
meittrn tt: rcfl. рeсшнрo'acaм« рaсшнр4eaM’
WeiteгruIsu/пoнгaт-lnьшшe пъ•nтвииe» продължС’
ние ии пъттвa—cтe-
ao/trn/saecn tr. = —uTzäCIun; —seUIrkui» —■senden*
ti* пр-neищи’; —tönt« inn* s продължава да
звтнш-
Weitermigie pl* кснц* зетрудисшши» —епрнитши
усложнения, пoелe-нии« кемплшкицши; рoстa-
кивиния (пороОи бюрокрация).
aelterverbtitUil tr. eoспee'nрa—явим» eисиoеям
(новина).
Weiterverkauf е прспрадаваше-
aeUter/verkiulin tr. trab, прспрода-им- — vurHlu-
tue tr. пренаемам (Давам под наем); —/иеНси*
intr, s продължавам до пътувам« зърве-
Weitiirg е свиац лел—чен палет.
aeiU/gelczl ndj. (и weit eu1uedI (weitgehenderили
wui ict jclczi; лиНееНсеи,' или unitnst д/ПелС)
прен- отиваш далеч; значителен« широк« з ши-
раки размери» обширен: =c, Entgugugkommun
много голямо oтснвч1cюст» услужливас;; sc
U;tu—euüue1;g широко, пълно пeдкeтпи; scs
Verständnis Tüt ntw. Ü-zlun ср—шим дълСеко«
голяма eoсCиeaшe '- —ш-- weiter gcCureu
Ärdutingug пе—оОширни» дълСакн« есшевши«
eoeикonни пee’eшн- Urs Arge/ot ai/C
ynitguCcrest butücksicbtigt wurde; на пeeдла’
жението ще се обърне ний-еcриoзнo зиимоиис;
-JгtгIeU cd)- много nъnтвиn (човек); -j—t!"t—d
ndj.: nin »es Eiend широко пeoстиeoшo сс ми¬
зерия.
ueitHc— adv- осеелеко.
wiitli—guloeu ndj. дюш-с-н ате-лсч; пресилен«
шттсeдuт-пeш«pезп* нссмткa— от пръстите (До-
воОм- apnу.мcкmнj'
uritbiu/bj adj. с широко еьрue; щедър« велико-
-TшeH’
WuitHcrelgicit /В великодушие« ще-раст,
ucit/UIe» —Пиеи, adv. —oдoпcч, мнего далеч; в
далечно бъдеще,
wtiiläm/ig cd), 1- прскаееие« излишна подробен,
разсечен; eCеno4n-пеnc-ш; дълъг и шнрек;
м-опаслеве— (изложение обяснения- извине¬
ние); Siu Seihe ist eu - раСотото е много сaппe’
лена; 2. eиздoлcчeни —л—о от друга (Оървспа,
pc0oвcj: е-лечт] (роОнипо); sic ,* — / —
iltuignrdur vcrminie те имот далечна срод'тве
пe’eжgт си; — buecCгiueunus Pepicr хартия,
нспиеaшa ' широки нштeecaпи (ножОу родо¬
вете): 3- еСширси« прастар——, широк« н пран.
(помещения- познания).
Weitläufigkeit / — 1, o0етeяneпетceшoет« разг;—
чсно'; ’нeгocпocшoет (на изложение, oбяе-
нентя); 2*. раздел-ч-наст; далечнас; (ко роД-
нuнаmвoj'
wibt/eisiblg adj. ' големи, широки бримки (пле¬
тиво): eii —es Nutz рядко мрежа; ——г*(Нгп! (и
wult rnbihczd); ш* широк, a0шиee]» обхватен«
простиращ се дол-ч« с далечни птрспекснзн
(планове« ’eрaиI- б, вовн. = aeiUUtegujie;
—srHnucnd adj, = ——licUczU; —srhirCilj ndj. 1- =
—läufig 2- 2, = —ГГ1'1/ 3-
WuitscUmse in восн. ието'-н изстрел породи ви¬
сока мушко-
yuItscUyutHig adj. eизтeт—oт« рaстeчeн» претова¬
рен ' излишни па—раонасти« ризведнен (из¬
ложение. разказ, емuл); м-отоплителен ('рв-
wci'läuf-e I)-
WritsrUycITigkuiU ft — разтегн-тост» розседне-
—a'T« eисnoчeнoеn (но изложение- стил); мно¬
го слювшс-
№^,1(111/ cdj- 1- мед. дoпeaoтлeд- 2. долновИ’
ден» прюзoрпшe-
We1tuschltgke1I:r. — 1. мед* -елекеглед'твю; 2.
далневидие'т« прозорливост.
Weitsprm—g in апорт дълъг 'кок.
atiiUsprrij cdj- жп. шшeoкeлш—cc—’
Weitsteuerrug/Ттелеупразлешнт« диеnoнциeнню
тпрaeлcиш--
aeltt—HgueS (ш weil ЦедииС) adj, 1. восн. —алека-
бееш (оръДие); 2, прек* ' вожшн, големи пос¬
ледици, з—oчитcпe]« важен (решение).

701
Wellen/berg
'We/tung/, — рoснир4coнe» разшир-инс.
Wui/ui m, —,« — пшеница: рсзг, enin — —lühe ро-
Сепит- му отшсат добре« въeвш му.
mcich: 1- wilcUcr, wcicUe, wulcUcs« pl. uCIcHtpivn.
inten: (в преки н напреки въпроси) кой. кои.
кос; )aкьc« кокса« каква» каквн?: ш* атрибуенв-
но: wuieicn Mauz mninsu du? кай мъж« чесек,
ката имаш предвид?; iit uulrCcn Rillt
/ubeipUut ct des? c какво право лей твър—н
тосо?; ни ycIcCcn Te/c bist Su gnbarcr? кой
д—н си ре-еш?; еп, mc-iici Grigdu ist ut nicHu
guUomnug? по каава причине —е е дошъл?; In
Wilcher SUureu ist des eue(CuCu;? з колко '-'0.
по кос време слени лови?; в* със следващ ро-
Дитслон поОсж или (fпo-чeетoj еквивалентен
израз с von или unter; yuieie dicecг Dame;?
коя от гни дами?; Ус-сПет von S-n Brüdern« von
euch -c*Cc; кой от бралите лн, еп двама ви?:
wuIrCut nrtcr Siueun Miic—z? кой от тня жн—о-
пнеии?; в* следвопо от субстантивирано ad),
или part-. (фл<^^^1^т^чрано или ка; uulrCur ScCwct’
eue(Cä!1JUU- wclih S(Cuutbue(Cä!igUur? кай.
какъв тежко пострадал?; mc-che AlguotSnuUun,
Abeuotdnu'u каквн« кои ——пусоси?; и* проДнке-
мивко или ауватонтивмрано (в такъв случай
и welches); yuieict« mc1(Hce isi dtr urulicndstu
A1e!tucU? кай е шoй—епenтчлнeияn нсeис?:
mcieie« mclchcs ist din -1,'/ Artworu? кай е ний—
добрият отговюр?: wc-eics ,*«1 C-n Gi-ündn? кои
со есназонияпо сн?; 2. yrlchtt» yelrhe»
wulcUcs« wilcbc във възклнцстелни изрази или
изречения много често welch кикьc. какво»
какво« какви! а. непосредствено проО subst-
флоктираио (пред eubeU’ еп среден род е Nom-
Aik. сл. числа често сома mcich)' welche Freu!
аокве жена!; wuI(Cue« m/ici Kinl! кокс; лес—!;
yciehes« mcici, Wunler! какво чудо!; wciehu
Aeitune flöß' nt mir nin! колко голямо у—ож—’
нит мш енушаво той!; б. със алеОвощо съче¬
тание ио adj. т subst-- флоктироно (cdj- '—
склоня твърдо или меа'е) или ие (clj- се склоня
сомо твър-юI; око проО cdj- стои ноопроОсли-
телният член. винаги нефлскмирско: welcher
ecC0;c Tag« wcici [uinl ecnö—ut Tag какъв ху¬
бав леш!; wuIcCu scCo—c(nI Tcgc« лс-сС schÖze
Tage!; аоазн хуС-ви -ни!; wcici [еь;] 1’111111,
Los isi ibm //,(11111«! киава печална участ му
с oтeeд-нa!; sehet« y/ich ei; Mensch! вижте
аааъс човек!; 3. aclebtt» wtiehe» uiiebts«
wcirUc pron, rel* (постепенно измествано в
поя функция ое der; dic. das. dic m Онеа почти
оспор) който« което« което» конто' ibn Dien.
wuIcCur wir jcsehriubug Helen дамата» но която
писахме- Siu Mitnr—uitu—. ohze mulchu icb m-c
Arbciu nicbt vrii/zlu; Uini сътрудници;]« Сез
които не мога до довърша раСопата си; 4, pron.
indef раз—- сомо weirbe, малко« нещичко (=
uUuns); pl, wiicbu иекелциша« и/келко« някои:
ici —tnucCc Guld« les' du wcielcs? тр/Ссос ми
пори» имаш ли?; *eh Cale wcielcs нма.м малко;
us sinl ycicic hier» Sic zielt Iu/abit lilen тук
има —eaeлuииa« които не са платили; er mii-
Aplel Hilun, sinl nach auiciu de? иска ябълки»
има ли е'та—алш шикалка?
welcherart adv* остар-. както и ge.
a'iicherjistcli adv: остср. ат какъв(те) зил
aclinirle! cdv: 1, кекъвта и —и; 2, който» която»
каело и ди: ~ sie ,/11« каксито и ди са; - eurh s—
е Grünic sni; mögen ос кикзето естества и до
со мотивите му
Wulf п. т- —s, -елов. кученце, вълче. лисиче.
Wulfc е* -п» -п мат* принадлежиш» пeнвърж--
ина иа дишастията но г—слфнт—-
У1!Т1( intr: h (зс кучкос, въпища) окучвам '',
wti/bscU adj, мат* теслфск/и.
meld adj, повяхнал, твяхнoл« и пран,— пeсьрнan
(цветя, шума, листо- тяло, кожа, ироаото-
виО); —е Händu 'Оръчаашн« повяхнали ръцс,
Welkheitt/ — повяхнелост- твяхналoст« посърна’
ле 'с,
atlUue I. intr: s пае/х—ом« тcяхeo’; прен. пeеьe—
-ом; И. tr: 1сетшacoм« прозя до тc-хш-« е-
посърне,
WulL//nek / тсхн. тезгях —а етртгae; -länn т
тсхн. греда« деижешо сс около еста си (нспр;.
в .мечницо); —Ъ-ссН п въл]ooCeaзша пo’ae1—a’
Weilt /« -и 1- мор. фнз. рсО вълни« и пран- - dur«
diu See ulrft Coiu ~1 езерето« морето проси
високи вълни; des Mect ecC1äeU —е морето сс
вълнува: diu	IrceCcz ,1'1 вът-нсе сс eoсбU’
е-с- рсзи:. tut — 30,5 н ui'/rr/cn, senic; при¬
емам, слушам« предавам ии вълна .30,5; diu —(
des Hrrevorlendcs вълнисто мтсснасс в пред—
планините ии Херц; Siu —п iirur Locken вълни’
стил— и кь-рu; diu ~п dur Bueuieuutn;g дсНеп
loch вълните —и възторга сс ingiTen« int Setten
деünu —п з—лсшисе вълнуващи се посеви,розг.
тпсЬ loci U—e ~п е. нс сс вълнтcaй; 2. техн.
зил (ка машина); валяк« цилиндър ши кладе¬
нец: guUrÖcftu - коленчат вол; 3. апорт. върпС’
не иа зиснлае; 4, воен -ш-naн (ка бойно роз-
почожеиие)’ 5. Оисл. сноп съчки» фашнио.
wcllce I- tr'* 1. прося ии вълни« вълнист. вълшо-
oCрасeш: gcunllucs Birch вълшee0рaсшo лома’
рнша; 2 )ъeeя« oшeтn1eaм: дсис-Пеи, Hirt
нокъдрешо каса; 3. тсхн. ниш-сом на валяк»
цнлиилър (въже); 4. текат- с—пам (= yeIUu;I;
5.	I- Оисл. въсвoряви‘ (воОа): II, iatr. h ври»
кипи (воОс).
Wellenantric— е тсхн. салеве» осово зодсижво’
ие, вanoca предавка« трансм.'!/-
aellein/artlg ad). сълнаоСразеш; —äUmcr! adj.
поет. окъпеш във вълнии.
Welltnr/e! п къпан— е рoсcьn]тeoни соен»
-11—11(1 мред. д1oпoсeш —и вълните« —bcrg/H
1. гитантско вьлнo; 2, требен ни вълна; -Ьс—
Wellcn/bcwcgurg
702
uugungy-физ- вълнообразна движение; -/ig’
dcn п евърсcoшe на фешннш- —IrесНет млюр.
вълнолом,
uullcn"Ö—mIg cdj, = —nrtij-
Willen/Zrcqucn/ /ред. вълна—— честата; —Hole п
1- сноп съчки; 2, дърва зо цилиндри ио кли’
де—ци; -Ugnitn е въnшoeCрасeш въс-п (в Ошм-
ако ръкоОолис)- -kup'lugj / тсхн* със—инн-
стл —а вал; —läng. /род. дължини иа вълната;
-11111—1 тсхн, транс’uе1я; -li—ie/мат. физ.
въпшeeOрaсшa линия- —rcItt; п спорт, оспор-
зални ски; сърфин.« сърфиране; —reiler1тршзп-
аoпe1с-] eoe1eептнoт-л; спорт, сърфист;
-,(1-11 ш .мор. въпнeшиe- пляскане« блъскаше
ни вълцис« приСей- —sbtb п ред. филтър за
вълни; -eIttirC« —'прсдс* е зоол, малко вълни¬
сто попогалче (MuIo'e*uue(1s mrdiliUus = Sie-
'ich); —tri н падина но вълна; ~snedlailung/
род. превключвател ии вълно-
WcHier е. —s« -1- стр. пълнеж (ош глнна и аламо)
зо поянса; 2. зоол. ви- сом; 3, техн. цилинд¬
ричен къс глина зе лули.
wcllu—e inr h атр* 1. градя поянсе; 2. бърком
поянсно смес (ом глини и алома).
WcilHIuisch п попе, свинско пресипне.
uiiitj adj, eьnшeeбeoс-ш; вълнист (ро—ннно« ме-
'пносп. кeсoI: восн. -es GciänCc пр-еeчeшa ме-
сл—ост.
WuiligiciU /— — cълшooбрaснaет’
Well/pappt /‘llълlшeeCeaзнo мукава« вслпипе; —те!
п соля)'« цилиндър на кnoдoнeц-
Wulp ш. —s» —s« Wclpn т- —;» —и = Wuli-
Wcis т- —е,« —с зоол. сом (Зи-гш e1ee*sI-
uciscb adj* I- романски (преОинко френски- ита¬
лиански)): diu —е Sclmcie френско« рам-ш')о
Швейцария- —сг Hehn птяк; —us Huin nтйкo;
-cs Korn пaрeвипo; -c Nuss орех; 2. остар.
чужд (въобще), чужде'тронеш-
Wclsche(r)/; остар. чужденец« особено фран¬
цузин, италианец (често презр-): Sin -п рюмон-
сансе иaeo-ш-
uclscUcn inti: h говоря чужд език; гoвoeя —eрaс-
Сироемо« ' много чуждшu1-
WelscCH/ircmi п савойско зелс; —körn п uиeec1’
— -lene п остср- Фришпии« Италия; -itroi п
1тoл1инеки Тирол,
Welsdhtue п, —s« — презр. фришuушшни-
Wult/—еп 1. свят (= Земя; Веeлcноj: е-е RuIeu um
din ~ пъcтвa—e около сеета; II, ins Enlc dut —
до кроя —е свето- dutcH Siu wciic — ebuhcn строн-
ствтвaм по белия свят- псо-р. Siu Alt/ url Siu
Neue - Старият и Новият свят; рсзп* er Ist in
Се/ gr;/c— — le—miguihinun обиколил u«
стeeш'тcтвoп е по целни свят- Scs Isi r*ehi eu,
Cer - това нещо не е не Марс, ие c -ал-ч; Scs
liugu jr in Erde iur — паве е накрай света (мно¬
го далсч); diu — eis Wille unS Vorstellung свeтьт
ката воля и представа; е—е — *н Kluirun микрО’
космос (човекът)- diu ltdIscCn — земният, гре-
ховшият 'вят» живот« /пг — Uoilur« btingur
раждам се; раждам« създавам; das LicCt dut —
utbicUur раждам сс« ш-вам ии свела; aus dur —
selifZen пee’ахвам. п1кв1Д1рoм; aus Cer —
gubun умирам« напускам еceтo; поет, icb He—u
U—e blui—urdu Siätle es" dicsut — нямам ии дом«
—и ра—нно ша пея еcят- прек, us liugun -се
/wiscbun -izen цели свстеве ти рoзeeпят (тол¬
кова ас розличн^и възплсОито им); 2, с—етъп (=
човешкото общество)- хорати; хоро от дод-н
(по-песен или по-широк) кръг ша дсйио'т« ср—’
да« и пран*; првн. мнр: cliu« diu jcrec — u-п1иn
'—ет. светъл« всички [хоро]« —'ски- Sc, scgi, weiß
ellu - лова козва» з—ае в'еки» пcлиит свит; von
п-Гег — ibenscbniucn ,/*« откъснат съм от сс—’
та« от ueпия свят« er stbtb von rilut - /1'111,1«
uni gufuluti той умря честсуеаш u елавeн от
пeJЛии свят; от всички;раз—- Ihr kennt Gott und
ellu - нямо човск*» който до не тю з—ое; раз—, de
ian— dreh Gott uni cliu - ricCus dbgugur Cebun
по кой можс да има нщ. против ласо?; in е-г —
ziele Heimisch uuilcn können нс мото да свик¬
не е додеша ер-дa« 001^';—;« свят; diu Alec —
Европа« старият свят» етaриnт» ee-c]eсnтa«
антич—оспта; Siu Neun — Америка« навият 'вят«
новото 'eceчeеnce« оСшестсе« —ю—нте хора- diu
jn—gc — мпae1т-« младият сеят; С-е - due
Di(Ьtute« 1/, Files мирът но паста, иа филмо-
diu wieeu;scCeHuIicCu, Uü—su1cr1scCu« —ütgcrIicCc
— хор-со —е науката» 1зктетвeтe« грaж-oнетce’
тю; ie Sttoi« ie GuUrIcbu dut — във содевърпе’
же» з шапрежешн-те на живото- dic 11(1.0,1 —
долшнте« подлеците- Kinder Сит — хора —а НО’
сладиитеЗ. [отбрано] оСштссво\пран* изтънче¬
ни маниери» изтънчено държ*-].]: nin junges
Mädcbun in Siu — ei; tührun въвеж-ам млада
момиче е еСшеспвопо; diu ulugirtn. vrrzciic«
groß/ — eneгaштнono. знопшюто» висшепе обще¬
ство; nin Mcnn von — човек c фини» изтънчени
обноски, маниери; светски човек- 4. куп, мно¬
жества« eтee’шo количество: u—e — van At—uit,
FrHgun« Eicnl, Kummu— етремно eoCono» 0-'’
брой eьпрoеи« o-сдши от мизерии« скръб- е—с —
van Vor-uttuilnn планни- ат прegрoссъдъпи- Сс,
wird die — nicbt Uosuun тава ие ще 'срузо Сот
знае колко; 5, зоусилване: wer -е liier — hau dit
leze Ses gesagt кой» за бега, ти кези сова?; mc,
in ellur — soll icb imn? кекса са0'сз—шо тряСва
да прася?; ue ellus In dut — eicbt зи нищо ие
'вети; Ich /ugruifu ie ellur — nicUt за бота» нс
мега да eисOeeа —шщо-
Wcli--» weit- - означава обикновено 1. ссетювен.
миров» не св-со« от 'вети« м-ждтниeo-eн» све¬
то-’« мира-.» световно.-: Weltkonjunktur/; wult-
bisto—tscH ndj.
WclI/icbsc / саер. —еОссна» мирово ос; —all п
В'тncшa« Всемир« Космос; -rlier п епоха» сра-
—11111« pl. полюси —а всeпeнити-
uultiesrbimlirH cdj. мирогледеи, евстeгл-д'Ш-

703
Weit/ordnung
We1eUenecCemmnJ- -b;ei(Ct / мироглед. свепог’
ле—« -нn^scHнmun^g^sscHuIcr'yn^njunIг за пeи—aд’
л-ж-ши —а различ]! c-ee1спecтgoш1я (=
SinilUensrCulc); —tiUiStteeu;J/Гcв(тгoc—e. изле-
жтние; —Inii е земно кълба: -lezU/cBemoie-
шото Синка —bei т 1. —селен-- 2, спра-ж»
структура но всемира; ^е^е^егЬгпНгЬи^с^ъ^е^и^т^иТ
от световне значенит; -bcj—iH е филос, по-
нят!- зи Всемири-
yeHel/tU;;;' cdj. евeтoвнoизc-еneш; -le/ülni
adj. еcenecшe пeeчтт-
WeIee/teti u« ~/eet1e1siш1ggспорт, светевеш рт-
карл-
aclt—cacgcnd adj. от еceтoвнo значение’
WeIt//cytjinj / мтждтшаeoeшe движение;
—brewIngt— е пo)eр1nсп но '——na' —bii! п фм-
лос- прсдста—a, схващане зо свето; -IrezU е
пост. еc-necшo войне; -/пнп-ет е турист,
път-ш-ст—-]!)« пeюпъттcoл целия сви; (Glo-
—cUtoUlut). —enz! е всемирен« свепев-ш съюз;
сеттеено фee-eoпuя: s Сет Du1oUtruiecCc—
Jigezd Световно федсрош«/ не дтмоаратнчес’
кота младеж.
WeUlieü—jer т )eс‘eпenнn; —bütge—tnn п кос-
мoпoп1тнзь’; -Сетс / с—тпско домИ’
Wcltce/cii п = Wuiinli: —/ileueg / кесмогошня;
-ЬипшГет?/ чевек. който мнето пътува« пъп—’
штссзтник по еceno; —111’1 / аасмолоп/я;
—тест н всемирният б-зкрой; -uinn е Все¬
мир« Вс-neшo- Космос; —slrul ш саер. а;'мн-
чен прох.
aeltenteüeki cdj. откъснат ют eeйеnc1n-пшeсn’
по; пeтъшап« унесен е мечти-
Weltc—rignis п събитие от с—тса—н; снoчeшнe,
mell erfahrt« ad). ' ж1сшcн опис.
WeUltutHaЬгugg/жизнен опис
Wellti—gcwIcHi п спорт, сee-шa категория ии с—Т’
ло (при вока).
urltersrinütUc—nd ad), eoзтьeсcаш« рeсдртсcaш
свста (сьОumиej'
We/lUcsclt/мировият /'-— (е германската .ми¬
тология)- -fcstspiele р/. 'сепосеш фeетивил; =
dct Jugczl und dut StrCunte; 'в-пез-] студен’
тски фестивал; -fiurlit/бягство от свето« ОТ’
ш-лиич-ссса-
aeHtZcrn, achcelt-e cd). исвъ—e-днe далечен.
Welt/e—nemt? мcжeт)eнnншeнтeпнo тел-фа—]-
цeшneапO’	_
wcltZrcm/ cdj, чужсО ио. enкъенaт от действител¬
ността, отчужден от свепо: н-епнп-н. непраа’
личен; ис от мира 'стю-
Wilt/"-cuCi« pl, земни« светски радости« нoелo-
-н- -/tbeic е сзспов-н мир- —TrUticeskoigacss
ш мсждуш-роден кешгре' -— призърж—шицитт
—о миро- —•tr-eCtnsrat /ш Св-товен съсел иа
мири; —■"rliCinstcg т Международен ден ие
Сарбето за мир; -jcjenC /геогр,: Cie vier srz
Четирите точки не 'В-па- ~gгIstII(Hгf—) ш църк.
свет')']» мирски духовник (ош бялото Духо¬
венство); -gil'ung / das bau schan s лови се
належи е иeпня '-/1« получи светювно призна¬
ние; -jt—IrCU п 1. рел* втере пe1шeеncнe;
Сгреш-нет съд; 2. присъда» преценка иа чо-
зтчтстсате за с—тсе—ннс- съСипия; —gc-
—ielisln" т Хагски мсжеуширодеш съд; —jt-
scHiUue п '——соените« ‘-жeунaeoд—нтe сьoи’
тия pl.: —gcscili'reC —стобщо история: роз—:
de iö-1 loch Cie = auf! ортък паса е вече пe-кo’
дс—о! (при възмущение).
y'elt/gee(Hi(CU1i(H nd). еeтnoвшauеnae1чтскu
(събитие): —giatzCi ndj. ' жи'—-— опит;
ловък-
WellUgcy'rtkscbHftsbune ш евenoc-a ф-д-рацня
но прeфeс1e]oпш1ne съюзи« ’-ждтнaрoднo
федерация но профсъюзите; —Cnnicl е меж-
—у—ареешо, евeтeв]o търговия; -СП;Сг1 pl.
мтжeтнoeeeнl« тепaжш-шuя» конфликти;
—CeresrCr/t / еc-тeвшe таспа—сс—а; —11*1',-
,'—1'11 / нсaусnв-ш Tdia (^сспсрснто- воле-
ток), -iöcistl -CtSungg’ евeneceш e-)юрд-
Wdtjujcnd/felcr/ —и: —•"iS1epiclipl. сстлосе— мл-’
—ежан фестивал; —1*11 п хим— ии св-тесшато
демеаротичша младеж; —otgenlsatlar / ев-noв’
на фт-ср-ция ии демократичното младеж.
VVclllUerUr / геогр. с—тса—шо корта; - kennteI, /
пeсшaв— ни сссла« Ж1сшcш опит; -к*;С п чо-
вск' ио земните радости, иoсnoди- сс-пски чо¬
век; —k^i^s,t / спорт, сз-‘сю—ша класа; dicece
Oreicsict *,' =? тозн оркестър ' —е с-его—шо
ШН—О-
mclUUlug adj. 1. ' житейски опит; 2, палитнчси-
Welii/kiigii/t/I - житейски опис; 2, полнтнч—ест;
—körpcr т сстр*. нтoeешe т/ле; -krieg е сст-
песшо» c'-eCm- войне; —kugt. / земи; кълбо;
—lägt / мeждтнoeee]ane полежеше; -leit щ
хал но с—сла—ннт— съСития-
wultlicU adj* 1. сeмeш: плътски. чтветce— (удо¬
волствия, ксалсОи- мисли, благо- сустМ)* 2.
мирски« трижди—')!» —-духовен; светски, ле—
ичесан (училища, имотн)
We/lUHeclt / велико снли- -irzz m-pl, —п/'--1’
ски 'овек-
uclUmä;eIscH adj. светски (живот, мaкиcpuj'
WeI1tne—Ut т търг. сз—пе—тш пoсoр: —neer п
ектош; —•1iiett— е спорт- светевеш шампнен;
-ntieti—erCаft/апорт, свстесше първенство;
св-тов-н шампионат; -111,(1 е презво мис¬
лещ човек» реолнст-
acltnüCe cdj. уморен от животе-
WuJielvuam п [—во] икон, евeтeвнo eaвнuщe.
wultoflue adj. 1. 1итeр-ствaш се зи ‘eжeтиoрeg’
нш връзки (рюботи); 2. пран, будси (ум)’
WilU/oTTiilcie / 1- ннсср—' към м-ждушиeюдн!1
въпроси- 2. пран, бт-нoст- —öHeniiluCikklt/с—е-
пев—а аСш—сласиест; —Ordnung/с—тсозен пе-
рядък.

weltpolitisch
704
yeU'/lItlsch adj, сc-тocнeпen1тuч-ск1: —e;
Umschau преглед ио мeждтшoeюднeтю поло¬
жение-
WelU/posUvctuIn m С—есе—ен пoшeнеaн съюз;
—prlcsic— е = -111,111111—; --nun in Ве-лe—a«
eсe’1eнo« ко'миче'ае пространства; freier =
опарил аосмо'- —reuniliijcr е космоноеп
-rruniflujeeuj п космически кераС;
/uirggtus — космически кораС ' екипож-
—riumschb/t п свиац- aстeoнac« м-ждуплоне—
тсн аосмич—''! кораб; —^t^^rim^s^(biH""a^]/U / о'п-
ронастнка« ао'’ошовпика; мтж'gтппoиenнo лс-
тене; —еinasieiin« / еронтелна космическо
станция; -—tici п ссетювша империи; -^,1 /
околосветско пътуване- —тскот! е евcтювcн ре¬
корд- —•revoluUlon / светос—о революция; —tut
т световни изс-сснас;; —schitte in лип* ми¬
рово е)рьC; —srbntreler in рози*. песнмист-
—sichtrhtii / м-жeтнaрoдшo Oтсeпoснeет» ']-
1урнюсп; —^sii^l^f^rHci^it^ret in Със-тъп зо с1гуe-
наст (при ООН); ~e*—; ш светски дух;
-sp—äcit / 1- мeждушаeoд-ш« всемирен език;
2. език» рaзпeeетрaн-н по u-пия свят; -steei
:п 1- миро—- държаси; 2, полип, велико сила;
-st;!' / всемирен« ‘eждтнaрeдeн пра—« мет¬
рополия- -,1;«! т икон* с—тсоешо равнище«
шнсе; —11*1 е ка—снн-шт; -titelUämp/г pl*
спорт— еъсneсaш1Я за ев-тoвшe първенство;
-ton е светски то—« маниери« свет')- изтънче¬
ност-
yeltuefbssred ndj- —стмир—н» тниceрсaл-и« аб-
хващаш целия свят (планово-, тОси)*
Wel-tumseggliurnJ’ окелосвепсае плаване.
uelit/nnscineced cdj. = —nnffassurd.
WclU/unict/cng in рели—- кроят ии евcтa; —unI—
vrtstuäussplciu pl. ссстовнн стул—шлски игри»
световшо универсиади; —Veritsserer т рефор¬
матор ат миров мащаб; —vc—cIn/ir1ng/Mleж-
eтнoeeeнe сьгпoшc]1T-
ucltvurecssue ndj* забрав-н ос 'зето' зaтьнтeн
(кът, село, страни)*
Weltverkehr in ’eж-унoeogни търговии; меж¬
дународен трафик» международни 'ьo0шeишя«
wcli/vcrlässci cdj- изостовеш от всички; -ver¬
löten cd)- далеч ют свело» сecьитc—-
WultwiisUctt / филюсофии-
yultyutt adj. свстосен» миров« обхващищ ueпши
свят (тктсрссн, планове, Движения- еърповия-
търговски връзки).
WeJl/Wrtsrieft / еcтnac]a етaпaшеnca-
—wirtechalteiтtsu / криза з 'зепоз—ото стопен-
'тва; -aundtr п чуло иа 'зеле; Sin sinici s
седемте чудеса иа 'сети; -erb' / 'еетовно вре¬
ме- —■eibiUlr / карта иа местните еремено иа
uяпит— земе-
Wemfall т прам. gитcпe— падеж.
Werde1/, —е 1. зиеой- пран* обрат« (рязко) проме¬
ни» повреп (нспр-. но съдбата): 2. спорт заеН’
воне» зисой» сaeърna—e» обръщане не кънки; 3,
грашицо между години« столетия' um Siu — le,
JнЬrne е самото насечерие ие носи;— година; з
(самия) крой но гюди—ата-
Wcile2 т. —п, -п вж, WunSun pl*
Weelc/boji/мор. поверепша в-ха- —liis т зоол*
въртошнйао (Lynx lötqnille); —Ueti, in I. гсоирг.
тропна» тeeп1чeеaи арът: = ins Kreises« Sus
SuuirbocUs Тропна —е Р-а-« и- Козирога; 2. ов-
поМг свиац; [роОиус но] вираж.
WcnSul/bimm е тсхн* = Welle 2- -slcbj in висша
се пътека; —'псрс/внто стълснш—» зи—шо се
стъпCa-
WindiniscHInc/сел*-ат* ссшосушачко-
annlcn* (и слаб) I. tr; refl. I- н сеч.-ст- обръщам
(сeI« н прен. (конете, колапс- страница, кос¬
тюм. жито)- иззръшам (лица); подмятам (се¬
ното): bittu« ~! моля« оСър—елс! (лиатш- стра¬
ницата); dun BriUun — ооръшам п-ч-ноте (ка
Оругопо сnpеноj- c-n AcUct — оСръшим ниво;
првн.: е—е dun Rücken - обръщам нам, гръб;
jis. Sinn« H/rz — оСръшим нечнИ ум» съриe«
рози,; das ^111,11 пасН о—ип — оСръшим нщ- с
ар-коте нагоре- ,*11 em dtuCur und еи — у*,,.«
умея до се шетеждом; ein Uinn us dtuCun und —
wiu man will както и до тю въртиш; 2. насочвам
('е)« отправям (ст) (в известно нопр^авленис);
пран, вземам лакъв и сокъв обрат: s—c SrCriutu
zum Ho". s—c Blicke eni Hinnul - отправям
крачките 'i към двeeo« погледа си към неСс’
то- siel eutTüt« zm s-n NeiH-ern — отправям cc
към вратата, към съседа си; diu Wc/Tu gugur
,111 sulbst — насочвам оръжие;; просне» към
себе си; sich ent Flucht — улр/.м но бяг- 3. rcfl.
оСръшо сс» премени се (за вренс, вятър)— прен.
взема такъв и тoкьв оСрог: Се, Gespräch« dnt
Len" dut Dinge ici sich jcwczSct (gcwindtI раз’
говорът —'] дeтги нисеаи« се промени» холът
но н-шата се eCьe—a; ntw. uugduU sich zum
Gutun нщ, се оСръша, насочсо към —еСре; dut
GudenUu isu ins Trij*sehc guwureut идеята има
третнчеш юбрет- cum. Ins KomiscHn — -овом но
нщ. комшчс— обрат, обръщам та ии смих; разг*
des Bleue« Urs BläUtcCun lat ^сЬ guuuneut«
gcyazlt иещата сс оСъриохо» взсхи друг ход;
4. ,*'1 не е—и - обръщам 'е към —кг-- ,111
ecЬrIltIIcH» mündlich» eit е—т Biitn ни с—п — об¬
ръщам сс писмено« тстнo ' молба към икт. - сп
wen soll Ich micH —? към като —а се обърна?;
Scs Buch mnnlet sich nnt in Fecbicuuu к—нгита
c прeд—ас—ач-иo сома за спeп1aлнсти- 5, ,*'1
von n—m; cim. — отвръщам 'е ел нкт.» ищ,; kuin
Auge van u—e — ис си отделям погледи от икг-;
6.	(eim- an« enf utm. A« in" /-; —) пехорч—ам»
изрисхюдRaм» употребявам; пран, посвещава’«
пожертвувам' viel Geld« Keilt in ctm- — много
пари» енергия изразходвам за нщ,; viel Mühe«
Zu!' au« eu" utm. — много усили/« време посее-

705
wenn
шавам но нщ.; cim. an" sicH А — прося рисхogи.
похарч—ам нщ, зо себе 'и; 7. (понякога) откло¬
нявам« пр-дотвротявем (зло. злнис)- И- inir- h
обръщам ('])« eс-‘e‘ дртта посока: dur Wcgcn
wurduu калета обръща» сoвивo; mit w/glclSc—
Post ' оОратши пющи-
WciScn pl, (sing. Wende m. -и) мат* вси-и,
Wendc/plaUtc / зо—ой иа с-рп-шпишо- -'inte m
място зи аСръшонс ни кали; ухо« колела за еС-
ръшане« въртележка (нс тpaмвcйj: -pinkt in
1- повратни точка (имот-); критичен момент.
криза (н меО;)- прелом; 2. астр. слънп-стоя—
—ис-
Wender ж, —s» —1- ел. превключваш» ко‘>,типер; 2.
ссл*-ап- сешоаСръшач)а; 3, тсхн- ooeъшaч (е
пивоварството); 4. готе, шиш (зс печете).
Wende/riclte— е спорт, съдия но обръшанепе;
-sitz е сиъваемо седалки -и (o)pъспоpекuj 'тол.
windig adj. 1- подвижен; п-'шe o0eьшас’ (лод-
иоj; 2. пьeгoc« eoCe- ooeсдeш (ион)' првн.
ловък« сръчен (човек),
WcndlgUriU f* — 1- подвижност; пъргocoеn« 2.
ловкост« сръчност; 3, техн. повритлнвест« ‘о-
шeвe-шюеn.
Wendin f. —ree зс—лко-
uiediscH ad)* —'ш-саи-
We ndeng J. —cn I. ооръшоше« сacuвa]e« зо—ой (на
кола кои— кораб); 2. прен поврот« обрат. с—с
gUneUieu« lisslicCc. 11111,111 — [Сит Li/cJ oпa-
топрияген, нсблотюприятт—« критичен eCeaт]a
положението; е—с - zui Bussutun eбean към
подобрение; Sun Gcsptäcl c—n irdc—u — gelt;
давам на разговори друг обрат« хол, ш-пр-алс’
—не; 3- лит- юбрат —е р-что; 4, асЛг-ат* ‘/'по¬
край но ниво« къ—сто се оСръшо плугът
WiiZäii т грим. винит'лсн поееж-
aieig adv* cdj- (обикн. invcr*) 1- молко« малцина:
— HrfTzung« Vertrauen Cilen молко шед—жее«
eeвтeн- имам- das kern па; iit - Müic
uttuicCur човек може до пасснтшт соса ' малка
усилие» das GuCuinnie isi *н BcsiUe —ut Personen
сия тай ша - де'паяние но милцшиа; -и —c— Tceun
ist ut wludut zurück след няколко» н-м—огю д—н
той пик ще се върне; Не,/ Tatsecln -,' «пт —г—
-cUrnzU поя фикс е извeеneн само ио .молци]-;
mit —um eusUriiu; прежнвяса’ ' малко сред¬
ство; las —c« wes beh busiten« genügt n-г zielt
малката« което имам« не ми е -eетoтьчшo; те
cin —es а* за дрсО—а еу‘a; за много малка» б*
скара, е скоро вee‘e» след малко- но'’^).;
i-n-jc ~с малък Срой, ’aпп1нo; cs isi de,
wcni/siu« тп, Su imn kannst лова е най—ер-Сшо-
ло нщ.» коетю мюжсш до направиш- — ü/tie Hür
с—п lil/z нк. не ми хoрeевa« нс та обичам. —'
ми сс нрави» не ми с мнето симпатичен; uni
у/п; с, посН so — ist колкото и до е молке\р(сзп-
er y*tS Iilur — пт сой всс повсчс 'лобтс; ~
/uliin uni ut wäre mignUonlun —-'малко той
шеше ди сиг1шc; das w*seu; die uu;igetu;
'ъ-сем малка хора знаятгозо; 2. adv: cin (к-и-п]
—	малка нщ.» .малко» мъничка: ici "tcuu eich
rin - ре-сом се доникъде (обаче' ich T-uun eich
—	н— се eaeca’);C—e Hilfe wer niemals-tt
unububtlirH als jeiel тзояти помощ нс c била
никога то)а необходима кота 'сто; las ist -гг
Surr cis ibciis това е абсолютно ниша; das -su
-t— w-cit-g това c по-мелезажшю; ut wir ricHus
—ur ci, euTreut той беше всичко друго« —а ис и
сaрoeвaш, zu ~ прекаден; малко: 3, compar-
wuzlj/i мое. 6]': 10 -ег drei ist 7 ——'—1 без
трн прави 'е-ем-
Weit/ п. -s» — малка» дребна количество« мил-
КОТО-
WeniJUeit /» -еп 1. дреболии» дребно роСета» ни¬
щожна шщ,: (етapoнo0кoj п—е — моята екeo’’
—и личност- cs Uosuuu mici (mirI п—п - струва
мн ер-Сш- роСопо. 2. молко количество» малък
брой-
yun*getuns cdv. поне; шoй—мoпaone: wer« 'г —
engctmiCn läiic поне до беше телсфаширол-
усее conj- 1. в условим изречения око (може дс
со изпуска, като со зсмсатн сли); — /е, Weitet
günsUig 1,1. yutdun wir ang—uisun ако времето е
благоприятна« ше neьгн-’» ше еппъпусо’е; ~
те— Tuici isi. Нае man gut eu viel Frenzic богат
ли си« имаш прекомерна много при/ссли; —
ich können, wütlu ich ICnen Culfcr око можех«
бих ви пометнал- — er mich vurstä—eigu Hälen« so
wäre -eh sr/rte jcköimcz око ми беше съоб’
шил» щях —едното да лейди; с по-особен пре¬
вод: - mag Siu hört« ecllltu men jinn/cg-’- косо
(акoI Ви чуе човск» би помислил--’' es isi richi
gui« — man em viel scClä/t H' c goCee до сс спи
мнего; c, sali mici /tuuun- — Icb стНеНте Оих cc
радвал до Усшaя--: — ich liz/n diu WiHrluie segun
Sri---- —а зи кожа правопо-’-: 2. в оппитивни
изречения [ох] —и; дано: — er loci Uänn! ох. ди
еойе-ше!: ах« —а еейде!: поне —е дойде!; 3. за
врсме (при сегашно или бъОсщо действие)
котето; котю- щом; se/cz Sic с, IHm- — ег könne
кажете му та» котю дойде; — dur Hut—su /ijlzzt«
"liier diu Blätter el котю 'започне -'-нта« nие-
тито окопвот' — er копие» Ь—пеСее wir сп" щом
дойде« ще тръгнем; 4, за времс (при мннало-
повторящо се Действие) аегапе« колчем:
jieie1b1. - din Fuirdu engef/ur» iaieen Sin sich
blutign Köpfe всеки път» кет-со (кюлчсм) не¬
приятелят ни напиен-шс» онваше oтбль'нaт с
кървави зогубн; 5. в комбинации: cis - - wie —
като чт лн (вж. als = wie); — euci« — gleich- —
schar« uni — ока и —и« макар u go' ~ ns schon so
ist oaa « до c леко; — us nuch nrcH so w/rig isi
колкото и —и c малко;разг. - buch? дори и тек¬
ло е (пои не е извинение); [ис] — sehoe! нске!-
нищо« нища!- каква от лава?; резе; — scHon«
Sunn sclr«! oa'O щс Съде» да Съде;разг. ins ine
45 Немско-бъ.чгорски речник, т. 2

Wenn
706
ich nicCu« uni - ct sich en" Sun Kopf ,11--' нямо
до то нопровя« аоквоса и до прави той; — arders
ако впрочем- eul—st ипС - дори и до; — пит
'11.0 само -а-- ; 6, Оисл. резг. кога?
Wein п. ~, -: - und A/ut! тгeвeрка: keizu — und
Abur! '-‘0 без угеворки!
ween/giibcl conj. око « —o« макар « —o« макар че
(вж. wenn 5); -e(Hon I, adv; ризиг (ен] s! че
какво ат го—-?; s dcnrscbhn! екю щс бъдс» —а
oьдe!» {Leon)- око и --,
Wcneul т, —s, - корт- момче, фанте-
wc— 1. pron. inten:: кой?: — тсг Сег Hutt? кой Осше
господинът?;-— Ist de? кай е тук?; воен, lall! —
Се? (вик по часовой) стой|! кой е сам?; ici weiß
gleit« wen cr c-ics cingulrecr Нае нс зноя кого
ли нс с поканил; — könnt Cnrn liies? кош ще
—айеег?:розг* ici Ce/c cs iin schon — weiß win
oft /1,111 кой зшат колко пъти съм му тю каз¬
вал; 2, piron* rcl- (оня) който; — сиеН който и -и:
— спсЬ des ent« Hat diu Foljun em ttreur който
извърши, шапраен това» ще носи пoеп-eици-
те; - е, auch lenut isi който ш до е; — auch immut
da sci; mag-’- който и еи с там- 3. pron. indcf*
разг. някой; i,' — jcUhiicz? дошъл ли е« дей-
де ли някой?; — drcH des köntien! ох. да можех
до напровя т-аези нсщо!
Wг——iribtcI1unJ / e-a'лoмeш отдел; —-ejrntir /
рекламно аг—нция» -ckelon. -re/г!'/ воен. нае.
акция по сероуеанс, e-a'eутиeaн- -- зойни^ш;
полит* агитация; -rrtlkei е eeкnа‘eш мате¬
риал- -be—bti— е ка—'^;--; пю рекломипи-
—birtU п търг, плакат, рекл-мш- листа—)-;
-In—епи [—бюро] п 1- восн. ист, бюра» служба
за рeкeтnирaнe; 2. рекламно Сюро- -Unit J
търг, рекламно итентаа; —/псЬпепп /л« pl* -cr
специалист пю р-клеми« пропаташ-а; -Шт т
рталамен филм» клип- —tunk т рекл-мш! ре-
днепр-довании; -gceS п восн. мат- пей—асиш'
при ангажиране (ка войник); -kosten pl* търг.
рекламни разше'К1; —LiiUe— е търг, шеф не
р-клам-та» препогондата; -iileriel п търг.
препагошден« рекл-мен мотериал; —n!UItI п
рекламно» пропагандно средство.
wetbie* I’ iinni h 1. (пн c-n« utm- ~) демотвим се
да икт.» нщ,« ухажвам; гледам -а спечели» при-
-обия; um Liubn« um ctu Mädcbun« mm Siu HcnU
dut ThcHt/т — търся любов» ухажвам момиче»
искам ръката ни дъщср/ги; um jis- GunsU» ин
Ruim« Eire - домогвам '- до нечие блигове-
л—ние« диря 'лоса« почести; 2. (für c-n« cim. -)
правя р-клема (за нкт.« ищ-); печели» привли¬
чам (привърженици); für е-е Flume« rin BucH,
с-е Erfigdmng — рекламирам фирма, рeспрoст-
ранявом стоките и- прави пропатан-и зо кни¬
га« изобретение; diu ynrbcrdn KriTt uinu— Iduu
печелещото» притегателното сила иа е-на «дся-
II- ti; I- (е—п Tüt cim. —) eeрбтвe’« събирам» рек—
руmиeам (н восн.) (Доброволци. наемници. но¬
вобранци^- войници, привърженици. р>0ничо-
puj: MItgliudut Tür е—п Verein — запи'——’» съСН’
ром чп-нoce за дружество; библ. ,—е Sneie —
изпълнявам 'и мш-еияma- 3, икон* uiw. — —;Сн-
вим; нася (лихви. доход): ynrburdu Kapitillur
—a'—шн -юхо-i кaп1тaпШ’
Wcrbcprils т търп. р-кла’]- ucнa-
Wutbi— //. -s« —1- воен. и Werbt oOfHzier е вербу¬
ван; икон. който събира робатинци (особено
замини); 2* жених, кандидат (намомо- жека)-
'—0103—1'; 3- търп- e-aлoм-ш от—нт.
wcrbrtlsrH adj. рекламен« препогошден (Оей-
коат)-
Werbel/shellf f рекламно печитно ис-aш1С« про¬
спект; -lexir— е съчинител на рекламни тек-
'товс; —егäjer/л носител иа ecaлaмaтa (вест¬
ника, телевизия); -tunmnel/ооен. наш* Сера’
бон зо вeeбтcaнc ни ша—мниш!; розгг- панаир—’
жийско реклами' розг. Sin = еülrun реклами¬
рам» Оня Оаробаша. върши рe)na’aджийскo«
препигандна робота (и при избори).
werbewirksam adj, cin —es Pickae силно eъсeeй-
'тсувош реаламеш плакат.
Werbung/« -е— 1- сcатeеcашe; ухажваш—; 2. втр’
бувоне; [масово] oшгажиeoн- зо раОопа; 3, рек¬
лама; препетен-И-
WcrluigsUosic— p/. икон. необходими еСши раз’
хю-ш (включително роклснс)-
Werda п. —(eI -s- Wt—detmf е воен. питане (ио
часовой) „кай сом ?“.
WerCcjcej е 1, ход ни рaсвнnн-no» ни нсгрaж’
дашспо- 2. поприще, кариера« пeeф-снoшeлшo
развштне-
wurdun* I- inti- s (ins ctW’ —) 1- слиза’, раждам
'е, Сивом сьздo-eн» бъди (особено 6н6л*)- про¬
излизам. получавам 'е: aus nichts uitl zbcils
от нищо неща не слава« нс произлиза» не '¬
ражда- c-ics bst nocC *н Werden всичка е още в
периоди на еъс-oвaнeno (ко ии: ни развнтнепо»
вж. wutdin 2); was wirl Sereus? каксо ще '10-
ис» пeeизлeсe ат лоса?; eeteue« ans dir kenn
песСи, — от лоса» от сеС— нищо нямо до излезе!
11111, wirl nicHts това няма —е тю бъде» рсзп*
wirl's —al!? e« го/ ще и бъдс ли? (енергично
поОкана); тс, nicCt Isi« kirn nocH — косте нс
същeствтcи« все още може до стене; библ. es
yctdu Licht uni us mird Liebt —е Съде светли¬
на! « стана свеплино- ellu Tage« diu Goli mcelcn
lässt всички —ши» които Господ съзлева, всеки
божи —е—; stir— mii mutdn! умри и сс nр-'ьсeи-
вой!;2- {(eu) cim. ~) ставам (някоаъе« нщ.): Arzt«
Offi/iur« LuCrer« Ar/uItur — спазим лекар» офи¬
цер« учител, рабосник; er лиеСи m/i« ewuiUut
Vater той мш стиши втори баща; Mutier — '10-
-ом майаи» реж-ам; was sali aus ibeun« Ihm ~?
какви ще станат те« той?; 3, (er utw. ~) разви¬
вам! се е» 'лава fиаI» обръща се но. з. прeвeъшa
707
werfer
cc но нщ,: Set Jüngling mird uin Main« emm Menn
юношата слава мъж; din Ausnahmu mlrd zur
Rugul изключ—шнсто 'лава привила; ut mird mir
iniur muCr eum Rätsel тай все пов-'- етиea
зогодко зи мсн; diu SptecCu isu uim. Gewordene,
-знкът е нщ. етoнoпe в прoueс ни историческа
рoсвитиe (а не изкуствено аъзОаОено), was soll
dinit ~? кекво ше спане с тево?; 4. (cs wird
eit-’’I става ми (нщ,): u, wird mit so srhucr ue,
Hute слава ми ти)- тежко ии 'ърueno; wie wird
us iit dit? kok-o етoвo c теС?; /Um,- е—т wirl mit
ent Ltse нш.» някой мн -отсжово; 5. обикн. резг
вьрв1« отива (Добре), ще го бъде: dut Kranke
w-ri wilder Солш-ят onico« cьрвш —абрт« ще то
Cь--; ict Junge w*rd момчето вървн добре« ще
тю Съд—; diu Siele wirl роОотато ще и бъдс:
ризи- ier Kueicn wird кейкът 'ласа« розг. та,
ricCt *,е« кси; [ja] noch - каело н— е. може да
еnaнc; win т*г1 diu Erzte? кок есн—а жетсопо.
реколта;-?; 6, в прсдикстивии съчетания с
Доста adj., subst-*. а Дожо и ndvr чвсто со про-
вежДо а глагол* образуван от проОиисеивно
употребеното Дума: ntm. -eich. /1,1;!« krank.
vur—ücUt« alt — оСееш/сом« сaCoгoтявo’. eсдeo-
вявом- заСол/сам» пeдлтдиco’. оспоря—-’' es
wird Tag« Nichi’ Al/zd съмва« мeьквo» 'всче—
риса сс; u, wird W-z'/t '-'.‘/-0 се; Sie Zeil
wirl mir -arg сливи ми скучно« емръзва ми; cim.
juwelt — съпл—ж—ам шщ.; guter HriTzung — сoC-
р-м-ц/сом; /1,111;/.; (eu ScCe;Su;I — рoзеип-
сом се; провалям се- Sa Ucr; Reu ~ тук може —а
се помогне; разг. cs wb—d scloz u*cic— ~ ще се
еправн ся; cs wird Cöcbsuu Zeit ссесо веч- aeoй-
—o сремт; cs mirl Ze-I стиво вече време; cs e1ee
erduts uu—du; сови ищ. триосо —а с' промени«
-е ссаше дртгoячe- irrgun mird us uin Jahr, diss--
- утр— н-сърш-о» слезе тодина» юлкокгю--’- 7. etw.
wirl nir —оса ми 'е, пonтчoвaм: съдено ми е«
—о—тше ми е; пeнпада ми сс: cs uc—d jcici ,/*(
Teil —'])! си пenтч1 еcoeтo; iit wird/ U—n
AgtwotU /utuil не получих шl«aaa'ьe отговор.
Rcrie ,0-- Curl ~ ще си получил— пeoвeno; was
soll mit defüt ~? какве mc получа засесо?; uiw-
yitd nir ein Dank« ein Loin« ent Sirrfc —m-
ми е отсъдено» oтe-e-нo '- благодарност« за
ногри-и« за —окозашне; II. спомагат глагол зо
оброзувикс но бъДещо вр., условно наклоне¬
ние т ванчин времена ко апроДопе^чеи залог:
wo werde ich znr dun Scb-üs,/- Cale;? къде ли
ще е ключът?; е, mird ihm drcH i-ehUs pise*utU
sei n! -oho нищо не му cc е сnт'шлo!; euch yutdu
ich! (елиптично) аз ще ви —ом —- розС—ртте!
Werden п- —s« — 1- възникваш—« раж’доне« създа’
—е—е; 2. eизc1T1-» оформяван]’
werdend nd), part. [ш-мир-Ш сс] з разснт!-;
(юше) нсзивършеш: ein Werdurdur който тепъ¬
рва още се сьздoвo« се рaсcшea; wurCczic Muller
бъдеща майко (зс броионни)*
Werdet т- -s« ~ острюечс (на peкcj*
Wurlail п грам- именителен падсж,
wcrHce* tr* rejl. 1- и int. h (пет.« c—n - - sicb an" е-п.
utw- ~) хвърлям (се) (топис, камък, бомба,
котва- отпсОъцм— аяико)- изхвърлям (икт. от
къщи); мятам (ст); восн* enхcьрпя’» от¬
блъсквам (иeпpuяneлj; спорт, трьшвeм- по¬
валям (противнико анj; eucЬs ~ хвърлям шест
точки (със зapj: ризи. 1bes lieh z-cie — нс сс
предавай - ' предлози:ризи*, sich 1—111 dun Hais
~ хвърлим 'е. мигам се нкм- на ерите» и прен. -
ict Sturm ucr" das ScCHT ar du; SiTizd бтeятa
изхвърли кораоа на Срега- рсзг. n—m seiyeru
Buluieigunec—« Vrrwürln ни Sun Kopf — обсип¬
вам икт. с обиди, упреци; Wiruz eu" in; MirUt
—	хвърлям стоки но пазара« носе-шявам —-’
ри със стоки; ,1'1 ent dun Feizl. eufs Pfurd —
хвърлям се върху шeпeuяneпя. мята’ с' на
коня; sich ent din Knie — подам на колеше; с—'
KrinUCuit art" *1; nuiS Kre;Uu;bult Ooлeет та
'вили на лсгло;/;«зг ebn An// es" nir MäUeien
—	хвърлям ако не момиче; CtoCu;!u Blicke ruf
с-п - хвърлям сaстрoш1neлш1 погледи към - ат.;
,*11 nie E-Het rn" Cie Pliirsopiir« ScЬtif'etuIIurci
—	н-хвърлям cc e-cнeсnшo« c жар на филосо¬
фия, пиеonспеnce, тgeям тю но философия.
П1сaтeлетвe; прен. les wir"' Uulu gulus LicHu eu"
ii; поза —' хвърля eeCea светлиш- върху него;
dun Briet In dcn Kisten ~ пускам писмото в
кути/со: diu Tüt ins S(H1ose — прътси’ ceono-
та; ,*'1 im B/ui Hin uni Cut — мятам cc насам—
шononьа e п-гпeтe; frisrhe Truppte in Ciu
Sellerie — хвърлям нови честн з бея; прсн* е-'
Ftbgu« с—п renn; Gelinkt; in diu Di/ette ~ под’
хвърлям въпрос» ноео идея е деоотите; разг*
sieh in diu Вrneu — шиeтeoм cc« пъчи сс; пран*
dun Kopf in Cie Höie — изправям глези (npeН'j:
виреем глава; првн. sich ins Zeng — залавям ''
сgрaeaти зи нш,; п—п eii Stu-nnn, mit Siu-zcz
icrh c-n — сaмeрeaм нкг c камъни- спорт,
11(111, Buin пасН тесСе, ~ изхвърлям десния
крок надясно« Sun Menuel über diu Scliltntn —
мятам си полеете ни ea’-ш-тe; Beliesi übct
Brrd -хвърлям Сал-сл през бере-: прен. осее’
Сежеоеам сс е; исn1uшo Oe-мe; ризи; ellu
BcCcnUcz ü/иг Brrd — сoхeърпям« оставям ас/’
каквн скрупули' eile Pinne. Vorbereitungen über
in; HeufUr — «поспае/м вснчки плашове« прн-
гonoeneн1я- eie Geld« Ftuieyörturn mm sich —
пародирам c пилеене ни пори« тпoтр-0яeoм«
къ—ста тряСее ш не тряСеи« чужди —умн (за Оо
со покаже)- icl аегН Cie Klc-Cet voe mir
хвърлих дe-хнтт (бързо се съблякох); s—r Weflu
van sich — сoхзьрnям оръжие;; си- diu Srreez«
Bud/zUe; van sich ~ отхвърлям» юcьр'ea‘ от
себе си грижите« колебанието; ,1'1 vot Sun
Het—seher ist duz Badun — хвърлям сс ни земя¬
та пре- алae-n-nя; ,*'1 vor dun Zug - хвърлям
Werfer
708
сс под елека;раз—, n-m dun /пиеси Ktee- Bct'/i
vot diu Füße — захвърлям нкм. цялата eooena з
арокато (т аи отнвам): сoeясeи’ всичка и се
махвам; ризг. Purlun vor Sie Saue — сoхcьрпя‘
перли не Оуниш-то-разг. Ciu Filzte Ins Korn —
захвърлям пушкаси; sici in Preiuut — заемом
cъeж-еnc-нo елужeCнe държошне; sich in diu
KlniCer — навличам бърза дрехите; eilcs in c-z
Topt — хвърлям всичко з един кюп (не правя
paзчuкоj; 2- пeиeя« eбeoсуcа‘: din Sun wirft Hohe
Wullun мерепо eoрaстea. —дига —1'0)] вълни-
Ccs UreCezic Wiseut wirft B1ieun кипящото вю-о
eсeaзтeo мeхтeч-na; dee Tnel ai/te Feile;
платът eCрaсуco« прави тънки; diu Haue witfl
Binse; по кожите се па/сясат прншкн; 3, на¬
хвърлям (скици) ■ c-n SUieeu aufs Pepict — НИ’
хвърлям ек1пo; 4. (зожнвомни) хвърлям« раж-
-ом (малки); 5. rcß. (зс Оърво, Дъска) измити
''. 1скoртoeo 'Т-
Witltr н/, -s« — 1- воен, х—ъртач (мотстолними-
шнио)-: oo‘биee- 2. спорт- хвърл/ч; 3. зоол*
пe-‘стач (виО пълъв).
Wertf ш. —s. -е пекат- eешoeo.
Wtrft2/, —еп мор. кopaCeстрeиnenнlицo-
Wirg п. -,« — кълчища-
Wer-jdIilUein;/пехн. тпльnшяeoшe с кълчища,
WitguId // исш. откуп за уСийстсо-
ue—gue ndj. кълчищен.
Weri //« —s« —с 1- рооото, труд» -сло: nie ecЬyinrigns
-трудно роСето; ans - guhez« Hanl сп, — lugun»
sici ans — nrclun пристъпа-м към« зопючеом
роСело- da, — eiche ГottecCriltu eaCenaтa пра¬
ви прегрес, —опр-део; utm. ist am — ш-шо спа¬
зи« върши сс; нщ, д-йетeтca; прен. mir sind се
—е работим нш,; Сс, löelic -nid ins — /1,11/1
уптСеп лава зероятно 'коро щс се зопочне- klug
em — guCur подемем умно роСюлоло; es ist in —е
работи се (нm-I-- uim, ist -е —е нщ. '1—-—; diu
Zirstö—s—j Сг/ Fe/riU an— !ee — i-zijc—
AugunblirUu eoсрунаcанcтo не фоОрнкета беше
рибеси за неколко ‘ига; 2, neeнзcтgтниe- т—а-
рснит» съчинение; труд; sing, Wirk (ксто съби¬
рателно) теерческе дела: Си — s-t Hände» s—s
Fleißes преизседението« тваре-нето на ръце¬
те му» пeил-жaшшeтo му- Luesinge eä1Uli(Cu
Werke всички творение« съчинения но •4—'.—.-
R. Wignuts Werke творбите на Вагнер; las —
vinlur Jahre -елоте на мнюго години; ciu — ü—ur
Marx труд за Маркс; 3. обикн* pl. дело (мо¬
рално): nin — dit Bi—iCut/ijUnit е—ло ии мш-
лозлиеесп« Слотаде/иие; рвл. gutn —е деСрн
дели; Koiplilunti sinl nIcCt muin — не ми е з
хораа'^- ни праси комплименти; 4. '—-0-»
фабрики; 5. механизъм (обикнов. в еompг): ме¬
ханизъм ши чососннк (кротко за Uhrwerk): 6-
воаН; [предно] ткe-пл-ннe; 7. мап-рнал за еб-
рабетка (пой-вече в аотр.).
Weri/ibUcIlunj/цех (в завоО); -erIti/работи-
-r—briter е '-—адски роСас-ик; -er—U/роСе-
тен тезгях; -bitt п тсхн* ишeтетeнaпшo олово;
—lücher-t/ заеодска библиат-к--
Wu—iul П; —s« — Онолг пoтeрни-
ui-Utn оатор. 1- inir: h работя; 2, tt: роботи (—m-)«
еораоетсом,
Werket щ. —,« — остср. роСетник-
Werk/tührtr е ръкecegнтeп ни цех; —"пик е —¬
30—')- рaднeтрeдOa- —gcländc п сер—н не '-¬
вол; —jrmrinscHifU/= ——kollcU'iv.
ui—Ujitriu adj. муз. е —ух- -- сварС-со« съет-
eeтстeтcoш —а замисъла на кoмпoснтoрa-
wcrdlctetg adj. фарисейски« лицемерно, вън—шно
набожен (смятащ со за набожен сиию зороДи
фюр.иално извършено бло-o0ояиuejг
WtrUhiiligke/I / — ф-рнсей')-» л/щемерно на¬
божност» тортюфши]--
Wctk/Uöl/ п техн. дървен реоотс] материал (за
ДогромеДжийска рсОомо); -käsler ш шехн-
сандъчс зо инстeт’eнтн; роСо;]. еaшgьче-
—•Uoiitkibv // сaee-ек1 колектив; -Icitr— ш ди¬
ректор -а сиcoд- -itutt pl. поет. рooonшнпн«
зонаяпчиИ’
wc—klirb adj. швейц. 1. сфтклтш, сфикестн; 2,
исяш-н« художествен; 3. сne—ш. чудноват.
Wc—Urlu"UsrUute е сaeegскo пeeт1ceзъсgтншo
юсСроша; —111,111 т цехов ръководител, май’
стор з заеод- оат. Срито—нр; —,'1111 /сoeюдс-
кю (промишлено) училиш—’
uutisitgie adj* сеСслае— ни заееда« зoeegе)ш
^Verksiedliung^ работнически кeoenaп (към зс-
воОс).
Wcrks/dü(Hc/завeде)■Il стол; —-е-еет т —нр—а-пор
но зоеол-
Wirkrspihnigi [-оже]/изеозаш— но зоео-сао« пeo-
мншлтшо тайно; —sUbtte. —eUrtu/ ателие« eoCo-
n!п]1цa; —х з сaeeд; -etein т стр* дялаш
а-мък за еСлнцееао; -stnff е материал за еС-
роСетка; —stück п техн* сoтeтee)o; ooeoConca-
см предмет. нздслис; -simCcui е 'тулент« ра¬
ботещ зи издръжката си; — icg е делник« eoCo-
теш -сн-
wititäglirb ndj. делничен«
леикис/, cdv- з —тлннчен л—ш-
wrrktäUig cdj, 1. трудещ сс; 2. акпнсен, —-йстс-н.
WerkUätIJiftI т- —п. —п meтД-Ш сс- тeтжcшнK’
WeritätIJcndepuiiгrtг(—I е gcптnaт на nртg-Ш!-
те сс-	’
Wnui/IIsil ш = -Ьппк- —urtir—bcCi е oбт'-нн-
пю ръчно робата» за сръчност; производстве¬
но eaтчcниc; —vertilg in neтeec дете—
Borc-wahizu;/ еедем'тесно жилище; —zeug
п инсnртм-нт; —2^111,11/1/склад но н—сТ’
руменпи з заеод (къОето со рсзДсвсм таки¬
ва); -eeu|gmaesCUIlg//лeл'и« м-nилoeeжeщa ма’
шина,
Wermut в, -s» — 1. вот. пслин fAttumieIe ;)—
sietCiumI; 2. вермут- пелин (вино); 3, прен. гор-
чиснна-
Wer—t/ —п швейц. {.мед. ечемик на око; 2. зоол.
пепесе neoеe- 3. Се' (обзалагана).

709
Wesen
WersS/ —un верста (мяркс);.
wert adj: 1- (соло предикативпо c A tau G) не
токасо « токоеа стюйне'т- з-служ-с-ш (обаче
почти винеги в комбинация с глсполн. затова
превежДано струва« заслужава)' viel« yunig,
nicCUs — snin много» малко струвам» шиша ис
струвам; dcs ist т/Нт — als Hiles indutu таза стру¬
ва повече, отколкото всичко -руго' vi/r Mctk
~ на еneй]eет мерки; nicCu dut Müle« Rcdr —
snin не си стртeo труда« не сoслтжaeo да се eo-
еори- er ist nicCt - - dass ihn Cie Sonrc —cscCuint
той нс сaептжoeи -е го тр—т 'лънцепо; des ist
illtt Achtung — госо сoслтжaca шай—голяма пе-
хе-ле, увежтннс; моето усож-шне към, не този
нщ,- des Ist mit /1, Opf/r — сови сш '-служ-во
жерпвата. която напрознх; des isi dun Preis —
зослужоео« струеи си ценете;рсзг. et ist ,—с 100
000 Mark — той име 100 000 мерки, имуще¬
ството му се изчислява но 100 000 мoe)H- dct
gcbtencCtn SUiu/ee1gut isi noch gut und gutn s¬
c 150 Merk — тпoтр-0яeaшana пeaхoемтхoчкo
—сс още етртco най—молао 150 марки; an, ist
diu BriiHibtUugseiiln—g uztet Brüdern -? зо
колко m— еа—ссс аолекцнято от пощенски м-р’
кш аото зо приятел?; фини* ins isi U—n roicz
PZuznij. k—n Sclis, Pulver—теза нс чини» сneу-
ee пет пae1« лула тютюн: -е си зослужаео Са-
рттa: 2, скъп« —рог; усажоем (обикновено в оО-
f>ьщeнuяj;* почитаем: —ег Gu—oeei! дeoгu»
'къпи eeттoeю’, nein —е/ Ftuird !скьnи- geO’
ти пeнятeпю!; —и/ Herr! уважаеми геспо-нше!;
търг. Ihr —es Scl—c*-/; vom 1 is, M, почитае¬
мото Ви писмо ос 1 Т- м,; wie isi« ucr Ihr —ег
Nenn« eiiUc? кок Ви c» С—шс- моля« имсто?
Wert' т, —cs« —е 1- ц-ншост (културна. Духовна.
стопанско, научно, .морално): сшoчeш1e; стой-
несп: —е siicf/cr« verzichte; създавам, унише-
жа—ем ценности; Cem Feier fielen große —е zum
Op/ut толсми цсннесс! стошоха ж-ртва не отъ¬
ня; s—t Verletzung U-n große; — builceur не on-
давом голямо снoчeниe на eoнanи си; großer —
еп/ cim. lugun отдавам голяма значение но ищ.»
много държа ио нш.; s—, -es b/wus,' sein съсша-
вим си стойността. значенн-по« зше/ '. цена¬
та; las lat U—n — лова нямо ннааква стойност«
зшачсние; an — euwi;nu;« vurilurez печеля, иусе
стойност» значенит; Umwertung eilet —е пре“
оцешаи но всички цcннoетн; 2. цени« стойност:
Wer/ im —е von 500 М. '10)0 на цена 500 мор-
аш; diu Gütet suuigun, "i-lcu ie — ц-нато не сто¬
ките се аечво« поде; uim. nn'cr [s—e] - vnUUinfcn
пeogoeo’ нщ, пол стойността му; iin ver-
scCIudurur —е dur Br-uZmitU/z различните 'гай-
но'пи но пощенските марки; търп. Mistut obne
— мюстра Оез 'тойшо'т; 3. физ. нам - 'сойност:
—е ш е-с Gic*eiuzg cinsuu/un постиеям стойно¬
сти е трacнcннe; /—« - [не е-г SUcic] 1-11,1;
отчитам ссайнасс от екoлo; 4. коефициент« по-
козипсл; 5- гмu* вoпeнnнoст-
Weri2 е. -us« -е остар = Wurdu—.
yertirbitr tr. trab* —]/« тcажoвa’; Wert-
сгНии—д/.
Weni/iugclt / юсначиванe» деклариране ни стой-
ио'тте (на пощ, пратка): Htis ' оОивено стой¬
ност- -е-Ъс1' /-висококачествена ри0ото.
airi/crm cdj. нс много ——]—; —IcsUändig cdj.
със стабилни« твърдо стойност (ценни книжа,
облигации—, заем)*
We—ur—cstäeeIgkiIU/икон. сnaCнлнoет (но стой¬
ност); -bcsUlmmueg/Ooue—ко; —belang е [обя¬
вено] парично 'тайшoет- —’/iieung/икои- 'ъз—о-
зане но стойността; -/—ief е ценно писмо.
Wertu pl, 1- данни; 2. ценности» ценни аниж'-«
airite tt: оценявам, пeeцeияeaм.
Wertri—siUe ш еквивалент; -grgtnsiind е —]]
предмет« ueшнeсc- —gcstte п закон за цт—нос-
т!пе; —e—Oßt/ величина» размер ни 'пюйнест.
.. ae—tie adj. * ’Beпeштeш: /rc*miriij’
VVeriigUcit/. —un хим- золт—тност.
WertIcHrcfфнллoе- т'eшнe« сторня зо цешшостнте.
ai-IihS adj. Сез стайнас;; прен. презрян (човек).
WcttlasieicIU /- — ш-значитслност
Werl/musser е м-щ-С [за цтшше'пн]« aр1тee1Й-
-рекеи п колет« пакет ' еСяс-шо етoйшeеn-
—pepitae pl* търг, ценни книжа; —po1itIk/«Ko/-.
цтноса политнаи- —snehue pl. ценностн-
wertscbäUecn tt: trnb. fcнеo)eI ценя» тcoжoca’;
WeгteCnat/u;g/-
WerfSendung/ пратка ' оОивешо стойност; —stü-
ciu pl. ценни предмети, всити; -tlio—bi/икон*
т—орня не ценностите-
Wertung/ -е— oueнкo: спорт. ~ песЬ PirUtun
оценка пю гочкн-
Wertunjstifel/cun/лл’ оценително таблица.
Werlu-Icbi п прсценко-
uurtvöll adj. (дрoгo)птнсш (човек. качество, кни¬
га, картина, накит)
^^^—1/1111 спорт, оценка; -Zcliben п икон пoeu-
чен зшиа- —enli ш икон, аecаnoрнe мисо, —z.n-
wccbs е прираст но стойност.
WcruollТМИТ- вид вълкодлик- вълколок« върко¬
лак.
weser intr- h оатср)- съм« 'ъше'твувом: поет, mut
west Core? кай се подсизаса тим?
Wesen п- —s, — 1- същество (слънчово, нсжно,
тихо, Ообро. приятно); uin crscHrfi/ncs — твар-
uin mu;ecC1icCcs - човешко същ-слзо- les сит/
— ^,,1/ richi ins noch ие оедноте същество
не сшa-шe коксо —а призн. никъде да трътнт«
и- можеше —а сс oпeиви; 2, характер« нрав-
природи« eеn-етeo' маниери р!.: gnsut/Uus — ус-
ташесен характер; ftuunelicCce — приветлив»
люCтсeш характер» нрав; i/e'hßг;eus — еп-
апъсaзoщ характер- kinelicbus — -спски хор-'’
пер« маниер«, euzairgurus. gekünsteltes — пр!’
иудешш» изкуствени маниери />/; des ist s-m —
gemäß това 'ъютвстсnзтвo —а природата му- 3.
същност; des — vom Scluie urUurscbnidun от’
. .wcscn
710
личас-м същността ас външността; s—n
innutsUug - ппсЬ по ший-съaeeвсшити си същ¬
ност: da, - viulit NiUlrUräf'tu isi un, cin Räteu1
съш-астс- не много приeюлни снли шш е за-
га-ка; dcs — dct uchten DcnhUreiic 'ъшнестпи
на истинското дт’eaрaиня; 4. прея—о« държи-
ние: s/in — Utuibun пogcнсaco’ се; Ciut itci—cn
Guietcг iit - тук бро-ят« се пeecнсиcит духове-
5. —ошлония; порядан pl.- viel —s си,, nie, vrn
c-m сей-« mm c-n« rem- miiCen вдигам тел/м
шум» създавам голямо сeшсauuя зе, около икт.»
нщ,; Cics — Ciut miss/ällu mit тня парядан pl* не
ми харесват: ziehe viel Ч,) mie u—e mecCur
мшоге—мшеге ше сс пeрe’oшя с шкт,« 6. нм—шне,
имот (= A;unscnI- 7. Се, д/пг*;/ — eCшeеnce-
пю; аСштсс—тшнс— интереси pl- - 8, оатор- мсд,
/е, boeu — спнлсп'///’
— -wcscn а -eno: Fo—suwueun-
aisenHifU ad). 1. eтoпeш« д-йспсипсл-]; стбетaн-
цнален» n-пeсcш« материален; 2. характерен«
съществен (пeиснак)-
WesenHifUijiiit J, — 1, e-aпшeеn; мол-риол—0'л,
стCсnaшu1ипшeсn; 2. хораксер—есг« еъшeсnce-
НО'Т-
Wesenlcii /. — фнилоа- 1- съшнесп« същини, ядки
(преИг): 2. нщ, ——плътно« дух» душо.
Wcseeliluc /филос; антология.
wesenlos cdj. шер-олеш« пeисрoчeш (еянaа); прсн*
пeaс-ш. етcn-ш» химернчеш-
WcsciiösijUcii / — нeрeoпнo'т« химеричносл«
призeoчнoст.
WusentuIrU п eeaлн1ят« видимият 'вит.
Wej^(^ir^/^/^^t / характер« ссеИш-то« природа; —-Ьт—
Cirgun—е плавно« осневне телecиc-
аueuns/cigг( adj. присъщ; -frtii adj, чужд по
природи; -jliirH ndj* egнoкьc пю характер, тс-
теспсо» тъждествен-
WusunSgleichHiiU /Лъже-тстс-шест; —sclair/ фи-
лос. фе-ам-нелогично« интуитивно гледане-
еъсeрцаванe ии съшиното (нс нещото); ^1/
е хoeaкл-eши черло-
u^suiteirU ad). съшeелвeн» осносен; важен« '—0-
чнлeп-ш (ослазн- Оании, признаци, ср-ументи,
разлика, загуби- промяна): ie Wesentliche— па
сьш-сnвe« е еснезопа си- —същност; Се,
Wesentlich/ 'ъш-елe-нoлe; съшне'пла« ядки¬
те« еснюсала: des WesentlicHu voe Zufälligur
scCuidun отделям същността от случаИната.
WesentltrhkuiU /. — 1- еъш-слceшe'л; 2. нщ-
съш—стстно; реалност.
Wesfall е грсм1- ре-шлелен падеж.
wesläils ndv, поради косто» з какъсто случай«
wtshlli I- adv. защо?» па кекво причина?; П- conj.
породи което' ich irr' Stu nicHu» — Icb yuitu—reiste
ие еи сверих« паради което продължих пъту-
вансса '«-
Wcsit т- —s» —е [сслнк] везир-
Wesirau /1, -S« —е вcснр'твe-
Wuspe /» -п осо-
Wuseir/nisU л тш-с-o не осн'^^. -и ein = gtcifin,
seuchen разбулвам гнездо иа есн» засягам щс—
коллнв въпрос; -eUIcU т ужилваше от оси.
Wessi е, —s, -ьрази- жител на зопаеннл- превнн-
ши Германия (ГФР).
Wusi т. —s« — 1- (6сз член) запил; 2. поет- мор.
зопадняа« западеш зитър.
wcstliuIscb adj. сoпa;шoгeр‘анск! (ивофмц. от¬
насящ ас до ГФР Оо 1989 -*)*
Wcstc/» —п жилела-:ризи, с—е reize« siubutu. weiße
—	He/un имим шеепегненю« чисто им—; c-n utm
nzict diu — scCiu/un пeипиевo.м нам, —Ш-
Wcetun е, -s, — 1. запад: im — jcicjcz рaспene-
жсн но сапog; im - DuntecCIines е Западшо Гср-
мени/; 2, Зaпaдьn, сaпogнuлc 'тeoши« зопадннял
'ВЯТ.
Wuetгne п сaпиe]a част но голям грал-
Wusten/luttce п подплати ни жилетка; —Uisrht /
—жеСчт но жилетка: ризи*, u—n wiu s—c s Uenzen
пeснocaм нкт. капо петле си пръста-
Wusttu е. —s« — 1- вид моряшка шапка; 2, ви—
детско шапчица.
yueUläIIsrH adj. вeетфoпскu-
Wcsijcil п рози- мст- = —netU-
Wcslgoii е мст. всслтют« еизи-тот.
wcsIiscU adj. пра-теждеш ол —0;, —0;—]
(роса)*
yuetIu—IscH adj. ' подчертано сaпoдшa ee1eнn!—
резка» съ' сaпoднo cnняни--
WiStllrH I’ adj. 1- —-—-—: -е Länge сaпoeнa
дължини- 2. adv. западшо: ~ von MürcCun за-
падшо ол Мюнхен; II- prp. с G западно ат нш.:
—	Sus Ricbns зеподшо ол Р—йн-
West/mächte pl* сoпaднил- снли« държави; —natU
/ розг. западшо морко (вшлиОие в ГФР 1948¬
1989 г-)*
Westover [---осер] е. —s. —s пуловер без ръкави.
wustr0mie(U nd), сoпoднoрнмсa-!: das —с Reich
сипaдшалa римско нмперн/-
WusUeüdwisU(i1) е зanaд—югoсaпoд.
wustwäris adv: но» към сoпoд-
Wustwerd п архит. сaпoдшa част шо Ooсиnнкo.
ynswijin 1- adv: сaшe» породи що; 2, conj. поре¬
ли КОСТО’
wtti cdj* (аамо npв0uuоnuвнoj квит: - enin, иет-
Спи сме, еливa‘e кеше.
Wettapparei е лeлoпнсалeр’
Wettbewerb е 1. еьрeвшeвaшш-; кю-курс- еьеnc-
сoннe' — von Brigade zm Brigadu сьрecшoвoши-
мтж—у бригади- in — seuCcn, suie« trete; нам!’
ром се» алиизам з еърcвнoваниc; c—n - i1secЬtui-
bun оОявисом конк^р'- 2. търг, конкуренция:
u;leiuntur — нтлоялно конкуренция-
Wettbewerber т сьслeзoлeл- конкурент.
ucti/caurbsHäHte cdj. търг. кешк^]^еш'^(оспес0’
Сен-
Wettbüro п пункт за приемане ии заnатания (зс
конски нсООяпвсния н П-).
Wett. / —п обло.» 0-'« оСзалагане: е—с — uii/cCe;
711
Weeter/zug
хвощом '' не бис; Siu — Hiltun по—държим 0-'е;
wes gilu diu -? ни кекво» и— колко 'е оСзилаиа-
ле?; icb gnCu jidu - ein oасeлaгoм се. не киквю-
то искаш; ue diu — плюа глагол нодпр-ворво-
ме се до;. сьсn-сaca’- се е ищ,' um Cie —
ecЬwin1u; еьет-зoco’c сс е плуване, иaдппт-
заме '].
Witi/iifur in 1- сърсвновони-; съперничества;,
конкуренция; 2. eeвнoсл. тсьр-иc; -tb/tttr in
съперник; конкурент.
atttiifitn intr* h untrnb- (mit u—m in cly. D -)
съпернича (c икт- з нш,); 'ьр-cнюcивa‘ 'е. но—’
прс—ерво’ '',
ailicn inti' h tr; (mit u—m um« aul ntw. ~) eCсoлo-
гам сс« Сосиром 'е, зanaгe’ ии: ue 200 Merk,
cnH ebn Plutd - eCзoпoгaм сс за 200 мерки» за¬
лагам не дае-н кан: ich weite [ditiil']« dass-’’
e0сoлaгa’ се« че,, ; рсзг. so icbur wir nicbt
juwcltci пaзaрлъkьт нс ни Сеше тaкьв' ich yciin
eul; gu/cn cirs сто ни сто съм тCe-eш« че; си/
KopH« Scie Hi — хвърляме езн или ттрa-
WetteU п, -S- —-1- сртмт (слънчово. мрачно- про¬
менливо): ЬоНТее wir ruf gutes — да сс ша-явим-
ше eюCeo« хтoaвe —реме; разг. —е се ши-явим-
не хуСисо шоспре-шн-; ризг. um gutus — —Ittun
моля зо нз—нне—нс; моли зо енизхoждeни'; was
Hüt — bti;gu; Sic? аикве ' ср-мсто?резп. какъв
вятър вее?- 2. буря: ebn — elcCi sich /1,;^/«
буря се -одите; Wird u—S — хала; oтрш « веп-
рове pl,; прек. men; dut Alte komit« isi Scs —
los ако —ей—т спорни; (бищс 1^, Суряла щс
1сaтхнc; Ъ-ризп. ксторугатня, проклятие или
възклицание: ellu ~! дявол -а тю вземе!; и гле¬
дай пи! (възхищение): 4. мин. рудничен въздух:
ecЬ1bgindu ~(pl.) .—' гризу: diu Grube Нае b0eue
— рудникът ис е прoвeлeeH’
Wette—2 т* —s« — кейло се oCсoпoга, басири (осо¬
бено апорт*)*
Wetier-« често = мcnтeeeлeг!чтски: Wet-
tcr-cneht’
Wetterini п ‘епсеролюг!чно служба.
atUtirir/äliig adj. неустойчив иа климатични
eп14Ш1Я’
Wettitriussi(Htгe pl. изтлели» прoтнeсo ио вре¬
мето; -lari е порой; -11—icbU т мcneeeoлo-
тичес)! бюлетин,
wetUi—besUändig adj. непод-иваш се иа еп’а'фтр-
иш влияния (мрaмoрI-
Wclltitr/ubг in ризг. дявол момче; -СесН п не-
вс'« козирка; (особено наО вхоДно врата): хан¬
гар; -Cicns' е хиgрeмeтeeрeпeтнчшo служСи;
-tihet / в-лрепокизалел (и ризг*)-
aitiieZcsi adj. устойчив но бури« дъждеве» ат¬
мосферни влиишни (постройка. Орехи- 6ои.
лакова- материал)-
WetltrZrosrl in шап* мет-оралат.
uitlurfühibj ndj* чу—'^.;-^— към олме'фсрни-
т— промени-
Wetltutr"ülrmng /мит, просстрштелно иистало-
шии» вeнтшnouшя (но руОкии); —geuöli п бурт-
но'нш o0лeии pl*; —glas п оатар. С-ром-гър;
-НнНп in = —•НаЬпс-
aetterha—i adj. свикнал иа аури и еелрюве; те-
ЛЮЙ'ИВ-
Wciticu/hänsenii п фнз. хитромесър» влагомер
(уpeOj; —hütte / ’-nceeeлoгнч-с)o будка;
-kirUi / метеорологични« сннеппнчна корто-
—künic / метеорологии/.
uetUi—dmedig cdj. е-щ з метеорологията; позна¬
ващ ерсметю.
WetUitkuedIguft) т метеоролог.
wctir—kuedllcH adj. метеорологнче'ки (нзслоД-
вония. нcв.люOeнняj:
Wetter/lcgi / сьсmeиншe на —ремсто (в ОсОен мо¬
мент); -lampt /иин* бензинов руд]«']— фенер.
wctUc—/eauniscH adj. = —aacgeiecn’
uetUu—ecucbUrn innn- h untrnb- imp, са/тко се на-
-ел-ч (без гръм),
Wcteit/eturUUu—tii далечно сесла-сица (бозгръ и);
—ГосН /1 поогр* пукнатини з скала ' въздушно
ттчтшнс; пункт ни хeрнсeuтa, ас)ъ—'ло нзли-
'-1 бури и дъж'—;——« —nechtt е рсзп. магьос¬
ник« пременяш ce-’-ne (зи ucтвopoдoгj;
—nerttl/л реглан (палто)’ непромокаемо пил’
то.
yeticun intr; h s 1- imp- има Cтр4« Суршо е; 2. (си"«
üi/r« gugur c—r- ciw, —) рути/» nетcaм« ареса-м,
фуч-’
Wrlicr/prognost / = -vh-Uctsrjc; -proplet in
претности); раз—* зо оареметър« -rost / бот.
1- сл—з (Malve); 2, зи- Сами; -Sitillit т м—тсе-
рonoгичeн спътник (ис Земята); —sän-t / 1.
поогр. 'мерч (= Wcss/rlasc); 2, колони ' ме¬
теорологически уреди; —erCe(Ht т мин. етн-
лилациенша шахта- —scheibe/свтом* пe-eпaс-
но стъкла но мюгарно кале; -ecCtidedмeтco-
рenoг1ч-ски раздел; —■sch-tßcn п 'nрeпoo про¬
тив традушао; —srll/" п )'ораС« събиращ м—ста’
рологнчнн дан]н: —sclüte е зашиси срещу
дъжд« снет« традушаи: —sei tu/навстрсна 'ТрО’
ио: —Stange /Г рръмоотеел; -,'11; е м!ннср. 6е-
^‘—0;; -ettrCI е мълния: ~et1-н е оуря-
~etntz /л силна барометрична етпрс'./» бързо
enoшaвaнe но времето; -trupp е восн. мелео’
eeлoт1чнo отделение: -Umschlag ш рязко про-
м/не но вр-мето' -votiuesigu, voгHiteigc /
neeгнeсa но времето; —те—ее/метеорологич¬
но стонцне» -wrilsci т 1- премяна на вре.ме-
ло« 2. тсхн. прoвeneявaн- -е подземни и—'та-
пaиии-
aiticuaiidisrU cdj. ш-пeеnoяш-н« промен'.—;
кaпeнзeн (човек. хориитор)-
Wuiiitruo1kun pl. Сур-носнн облици- —ZcIcben п
приснaк» зш-к зо -eCeo« лошо време- фии- зо
промина е политическата палеж-ние- -/uj т
мий. проветряване ни рудник-

Wett/fahrcr
712
Wett/fahrcr m спорт, сьсneситтл c коли; —triTt/
надСягвашс c коли; —•i/bigcn n- —Hing in авиещ,
еoмeп-nнu съсn-сoшня' p/. -jeler m спорт*.
скарохал; -gcsang in ша-пясоше- -Uiip" in*
съст-сaшнe» сьрeвнecаниc; апорт. мач; 2. икон*
конкуренция; —•Uäi'/ta т спорт. еьстeсaтeл;
—-еп/ in. —/сп/гп п спорт— —оео/т—оне.
aetUliufun* iatr; s trab- {само в Inj.) надбягвам
сс,
Wettläm/i— in спорт еьсneзaneп з надбягваше,
wittmarbcn tr* trab* uсрaвняcoм« компенсирам;
eCтсщeтяca’; насокссам» cьзстaшeвяca’ (за¬
губи): е—с Schlippe — cьсстoшecязo’ полежт-
ни-ло слсд пoeaжeшиe; ich wutic us wilder —
щ— cъсетaшocя« пoпeaвя сaгтCaтa; ще то eпeO’
вя; ше го изкупя,
WetU/miiesclic'I/спорт, -лип-н отбор ни състе’
залели; —nennte/? спорт, нoдпрeптекcaшс» кон¬
ни еьет-синuя pl,; скача*] р!,- шадСягсашия pl*.
н прек-; —rnSe—и п спорт, гecoшн еъслeсoння
pl.- -rüeUen п шagпe-caeo -ъ- въоръжис-н-са;
-schlißen п спорт, съсе]'-]!/ по сne-лoo;
-scHw'imien п спорт. пптcн1 състeсoння pl.;
—■spiti п апорт. състeсa-и-, среща; меч; -siriit
е 1- шадпресарса]е; кoнктре; 2. спорт-, еъe-з-
шевашне, състeсoнl!--
WelUstrciicz* intr: h (асмо в Inj.) сьетeсoca‘ се»
сьeecшeзoзa’ сс: i*Uui;ig!ut — ]ogпрeзoeв0’
ме 'С.
Wetutcmitl еризг. сaпaлишкюceп на eбсoлaгoшuя-
Wetittuert; п спорт, еьеneсaшнe з спареше тнм-
нослики-
wut/ue I- tr: 1. сече, остри (нож, мвlj; клепя
(коас); in/ Vogul wc'et dun SrC—ebul птицата
си течи чевката; Сеп GuieU’ Verstczl - нзесс’
рим духа, ума си-раз—. diu Zähre in u-e — чеша
'u езика а икт.» слeслeвя по нечий -ерес; 2, и
inur. h s осптор. естовям —а се -лочи (рокля-
ао6яj- З.рспзг. dut kenn ebut ~! ама че тича!; II-
тии: h лов*, (за тстерав) токуваМ’
Wite/siaUI т тсхн* спемаштно тачила; -,11!« т
брус (за точена)-
WUIj [вит» уиг] п— -S. —s полит. сит (в Англия)
(наш*)-
Wbbsdy [ун')!] т— -s. — уиски.
Wbisi [зист, уи'^ —» -,. — корт, -«'е-
WHIiirCol1ar-Kгiнtnilität [уайт колър...]/ико¬
номическо прС'ГъпШО'Т’
WHo!e Wbo [ху' ху] п. -s годишен справочник
за шой—сажшнп- личностни е еСшестсеш!/
живот» „кой кай е“.
Wirbs т- -cs« -с атуО. оатср. парадна« голо уни¬
форма не керпоршрон 'nтдcнm: sici in ~ т/тН/п
обличам се голо« дeкoeвeм се; in vollen — в
пълно тало-
WichsbürsUi/чепка за вакса; рсзг. п—п SeCiag eit
Сит — иип нщ. мн липсва« пернол 'ъм,
WicHeu/ —п 1- вoкеа; тсхн. ср—ессс; за лъскане«
пen1рoшe« съра-не; ризи. das isi alles /*1,11/1 —
-дно и съща с» една мода е; 2. крем, помел- '-
мтетoпн; 3. ризи; пердах» ne-пoшe: es ,1'/'. ег
/nUonnt — шс им- c—поше« ше яде псрлох-
aI(Hein tr. 1. в-ксе-м (o0твкиI; птсnрoеco’«
лъскам, полирам« търкам (пoдI; намазвам ne-
трнсам« нсcьр)ca’ с восък (aoнeцI; помодюс-
вим (uустcцuj; розг.; ein gcaicCeUuг ButecCu«
Jizge 1здoкaeaш« пемадесош« nтсneoсaш млО’
деж; дявол момче, oneaкaшe« eп-eeнo момче;
2, ризг. нелагам« шошорвом« —оп-р—аш—-’-
Wicbu т- -es« —е 1. дe-Ceсъч- (и гальовно Оете)-
нит джудже« гном; [ер—С—о« нищожно] твар;
нищожество; (като) съштссво: nrict« ulcz/c—
— клето същество; клет» жалък човечец, жалко
твар; 2, подлец, слeдeГ; —ттодшнк: е*; сг/ггп-
iliiet - мизерен« жалък слeдcГ; шегедшнк; е*;
"c-jer ~ сnрaхeпъсльo; uin gtabut ~ труСия—!—-
Wiclir/. —п физ. специфично тегло.
WicUiil е* и. —S« — 1- m WirhtulmHee т, pl. —-11-:
WicbttlmäencHee п нит* джудже» гном; (ус¬
лужлив) домашен —ух- 2. кутре; 3. вид куку-
мяско; лов, момец-
WicHtcI/пр/ т ме0* спльсnяcoш- на касета ( =
WuIcHsuI/.oc’0.
WbiHIiecli / фнз- пeкaсaтeл но специфичната
тегло-
uirHtlg ad). I- вожсн (мотив, решение', съве¬
щание;, новннс— съобщение, писмо, закон- про¬
мяна—, личност- пост, служба): е—т —е Micnu
ennilncn cсcмa‘ важна !сeoжeши-; ,*11 —
nieCcn, — Inr, sich - gclnez сажннчо- досем
'н важнас;; siel D nggciui; — vatUoilur
струва мн се, '— съм, смятам се за мнего co-
жтн; 2. ост; ' пълна легла (= vollguuicltig)-
WicHUijkili /, — сожносл: sici [sul—eul groß. —
Zuspruch/; опдосам» приписвам си голямо —еж’
на'т.
Wichtigtuer т сожшнчащ« пeн-aeиш си важност
човск; рсзг. надус пу/к.
Wichtigturrti /» —еп сажшнч-ше; нa-тnoст-
aichUlgUmu—iscH adj, вижшнчош« шодменен« шо-
-ус-
Wicke/ —п вот фий» ура- (VicieI: ризи, in dic -п
gni/n исчeзcа‘« пропадам цикъле.
Wiedel т. —s« -1, еСвиеки; пслс—)о (зс ecoe); пе—
вой (ни oeoвj; мсО. компрес- 2, нщ, тc!лo;
къдрици (около ролка)- самото ролка; къделя;
свитък» 'плитък лен; пълнеж но пура; готе*.
сърмичко; 3- перука« каси; разп. перчем: рсзг.
c-z bnim — Uecgez« nuCmug, lbeeun хаиш-м икт-
'- перчеми» зо вeoтo (зо ди отповорт).
Wtckul/lHed п повой зо Оебе; —leit п порп-Оебт«
плик; —teSer / тсхн, епueonнa пружина;
-gbnie(Hce pl. гомошн—навшв)!; -kind п пт-
леноче« кърмо'е; —kisscn? = —-/etu- —kommode
/с скри— 'е Сельо и пови—оне но пeпcнoчС’
wicdeli tt: refl* 1- (/tw, ent A« un ety-« eu utm-
713
Widersacher
навивом: Zigertur« Zigeruuuug ~ вия, свивам
пури« цигари; Gern cuH« In ctn- zu u—m Knäuul —
шавнсам прежди но кълСо; Haetc In« zu Locken
~ невивам каси —а къдрицн-резЕ- bUn капи ein
um dur kluinun Figgur — чоз—к може да та върти
на молкии си пръст, —а тю комаи-еа, както '«
Н'ко; 2. и rcß. (in А, ue ctw. ~) увнвом (']): е!«
kregkus Buin — увивам Солен кeиa- амотесом;
пювнвом fпeneшoчeI; des Kinl in Winduln — п;-
снвам детето е пелени; sich in Sun Manuel» in u—
u Decke — увивам се а палтото си. е одсяла-
c|m- -и Pb—icr — твнcaм ние в хартия- фам. du
list ,1111' gcwicUulu много сс мамиш, мнота се
лъжеш; ше арнв пъп си- 3. m reß. (с—;, ,*11 —)
разснсом« разгъвам (сеI: utm- aus сел. ~ рoсeu-
вам нщ, ют нш,- рсзг. ,111 aus dum Hendul —
отъркам сс ос н-прнят]а история, ат разпр-’
еия-
WbcUei/siby'aez е зоол увиващи се (около дърво)
опашка шо животно; животно ' такаеа; -'ich
п външно. торно пелена- —ztug п пелени pl.
Wicklet е. —s. — 1, />/ - зоол. лuеneсocuзoчкu
(Toriricidec- сcмcйатвoj* 2, вж. yicU/ig-
Wi^lUli^i—ß./« —сп ел. намотае-
Widdru /и. —s- - 1- есен; 2, астр. Овен (съзвсз-
Оис)- 3. восн:. 'тора сп-шеСитно машина; мор.
кораб—рушител ни Ceoнeшeец!-
Widdctrbin п, -,» ~- WIddut>s^cbwarnt— т зоол.
ви— цнтанаи (Zygecne)-
aider I- prp. А проснв: — i-r Wunsch против
желаннете ми; wer zicii Zur mich isi. isi — lieh
който не е зи мсн. с против мен; — Will/; про¬
сна сюлята си; — bussctus Wiss/n Sie UnmibrCniU
sag/; касвo’ неист!]-« макар че зноя съшнес’
тпа- — Erwarte; противно не, въпреки очоаво’
шеле; раз?, des gule mit — dun Siricl лоза нс ми
е по волите« тгoдanи« не oтгoвoeя —е 'М—лкнте
ми: ше ми с приятно- Sa, Für und Wider erwägen
обмислям съображения, доводи за « проснв;
II- adv: в комбинации: HI; и—С — —-'-’ (н) на¬
татък (обича: и*« и«/ у-пСеи па—якота)-
aider . - е сотр, със subst, и adj* обикн прати—
—0--- прасис-ш« шаеeeшeш. контра--- актн - :
Widcmeisr /-
wider- - е сотр- с -лсголн untrnb- означава 1.
врожОабност— противодействие- опозиция:
(.sich) widersetzen, widerstehen; 2* Овйствив-
обротно па значението но основния глагол:
widerraten*
aiCcu. - в сотр—. а глаголи trnb, означава възра¬
жение;, реакция, отвръщане със същото Дей¬
ствие; Widerreden. widerstoßen.
widcrbh—sUlj adj. упорит« лcъeдoгпoc« опак» ——-
покорсн-
WiderrHeisi т църк. антихрист»
uid^relubsIibcb adj. пролнвохрн'лиянскш
Widere—ucU е I. прописошопнск» прописаш-ля-
ганс; 2, мзк* негитнсеш отпечатък (= Gcgcz-
illtucU); 3- псч* аОратен печат (нс гърба нс
листaj*
wilirlCHren* int s случва 'е, сполстесе; поло
'е: nir Ist е—е große Eher« uin Unglück — 0'—'-
мш се големи чест; 'полепя мс нсшаспи-; е—т
GutccbtigUult — lbesnn въз-исем икм. 'прасее-
лизосп» правда- c—e Gnade — icssen помилвам
икт,- оаизвем икм. милост
WIdtrgcIt п швейц. обезщетение.
widerbeetlj adj. упорит, епок» eпьрннчaв (мои-
че. хлапак)*
WiderHaiebjUcbt / упорите'; oпьрнllчaвoст-
WieгtrU1iin т техн* кукичка» зьбч-: —Crii т
асззук, атЕлис- ехо- фнз. рeсoшaшс« ютриж-нн-
шо звукО’
и*11иЬн111; iatr*. h trab* отеквам се» кънти- ртзо—
ннрам; физ. (зс звук) отразявам ''.
Widerhall т опера« устай; прек. по-крепа.
aiderbbltig adj. устойчив.
WieerUligc/юр. шаерeшeн иск.
WbCtuirjt— п атр;. лот-р, контрафо^рп-
widitltgin tt; oпрoceeгaca‘ (възглеО, мнение.
аьoбщакucj'
^ViUeriiji^i^jgj^ -сп опревержешне.
wIdttliglIrU adj, апросержим-
aidi—lirH adj. против—]» юпврапип-ле- (човск.
вкус, Държание)-
W*Ccri*clke/t /« —сп пропнсшюст-
Widi—Iing т- —S. —е претнсен» —сприят—ш чевек.
uidute inr h D tt; ntw. aiCit' mici; u, yldutu mit
vot /iw. нш, ме етерашисо-
uideririÜei*rh cdj- прoт1вocсneеnc-ш-
Widerpa—t m 1- протис—!)« оштогоннсп; препис-
шал— стрино: c—m — liniier« —iiUur. /г-е; прося
eпoс1Ц1я« сьпрenuenяcа’ rc -км,; 2. корт
партньор: /е; — nniiez итрия претие (—кг-)-.
wiSertC'c«* tt: c—n пет’, — със—свам икт- до нс
прави нш. (= i/tetur)-
widcu—ccHilbeh adj* претиееправен« прoтиcoсaкo’
нен-
WiCeretiHlilihitit / -еп препивюзоаеншост.
WiCtretit /Bвъзpаж-Ш!-« противоречие» опонн—
реше; юр. реплики: olze — бсз възражение« 0-'“
пeeaeсnoв-o: U—c — Си-Се; не сърп/ противО’
рс'н/-
V'iilerridie inin; h прonиceeeчa» епеннром« ес-
връщам. —ъзроз/вом-
WiderrbsI т зоол. хола'- (нс чатupmнo-oj*
Widerruf т 1- етм-няваш- (и търг), осмяно (иа
нсрсжОоне- зсповеО- Договор); ii, сп" — леко—
то сс етмешн; 2. опрев-ржсние (ко собствено
изказвана)*
aidrtrUfre* r 1. отменям (и търп.) (зиповеО,
нарожОснс- поръчка); 2. опро-ерт-сам (еoo-
ствоно твърдение)— оттеглим (ооиОни Думи).
widu—rUHlIeh cdj- отмсии—м (н търп.) (aкp)cOlтnивj.
WiderrUHung/, -ue = WISu——ul.
Wi/ersicHer е 1. противник» н-приятел« онпо-
гюншст- 2, злият дух, 'аланопо-
widerschallen
714
aidu—srHillie int h trab- от-ксем-
WiditsrUiin in опроженис (на свстлинстс)- ел-
блясък, рефлекс,
V'iderscUcilie* intr* h trnb* отразява се (свет¬
лина). Ciu Sonnt ,'111«' ie Гt—etct wiCtt
слънцето сс oлрасяca е neeзeeeца-
wIdi—e(ЬiIeu( tr* отризяе-м das ГunsUu— yidutsrbuint
diu Sonnu прозорецът отризясо 'льнц-co.
Widerschlag m aюнлeoт-ae-
aiditsrniigin* tt; oтвeьщo’ е удар; отблъсквам,
W*ei—eii /мюр. обрасна връщан- но eoсбuтo
вълна-
yiCc-sCi/tn rejl. I) съпротивл/зам сс; проснае-
поспоея’ се (ка мнение)-
uidctsCUzIirU adj. непокорен, упорит» твърдоглав;
опърннчов,
Wiei—sit/lirbkciu / — ш-пекарстс;» шспедчнне’
ние, твьрeeглac1--
Wieireinn е Ccзсм!епuпa« aCстрe« нсл-посп.
ai(Si—eInnig ш//. оСсур—сш; нeп-п.
a•idiгspcnetiJ adj. eпьрш!чac« нcпeкeeeн: —ts
Heer тпoр!лa ko'—.
Wiec—spinstigkiit J— — опърничовес^г^.
aiditspitgcln//: rcfl* trab*, oлeoжoвa’ (сс),/пран.
Wid e rsplcjjg/eing / eтeaжeшнe’
Widi—sciul п 1- оСралшопе« противополож-ноте;
2, ксрт. -игра -но партньоре,
widi—epгerbt;* intr: AD I, вьсeoсяco’ (по
пвър)Оснне- мнение): 2. пресн-ер-чо: ,*11 D
eulleu — противореча но ссот '.- dcs widursp—*ihi
Сег WeCrCulu соса прenнcee-чн но истините«
widersc-irlund adj, part* проливер-чнв (!'——'-
сит, еьeCшcшuя« чтeсncoI: von iin ai!it-
eptucЬunee'in GufüClun Hin— und Cutgutiesu;
разкъсван от най—протисоречнви чтвсnвo-
Wiei—sprucH т 1. пропнверечнс: U—1eeut — рязко
прoтшceeeч1-; sieb ie —е vuruickuln оплитам
сс е противоречия, mie cum. in« ie — ,1.1/; на¬
мирам '— в пралн—аречи— с нш,- 2. въсражe-
нис: en" bultigug - ,1081« срещам силни eьсрa’
жс—ни- olze ~ Сез вьзeaжeния-
wiSc—epü(H1i(H adj. прeтнceeeчиc-
WidcrscturHsgcIsU е дух но противоречие.
aieitspt1cHsIne adj. бeспe-кeелeвcш; adv* б-з
възраженше-
aidi—sp—ucbsvöll ndj. пълен ' прасн-ар-чия,
nрeлшвeeeчнe-
WiSursiend т 1- съпeeт1вa (упорито- активис,
пссивнс), еъпрenивлeниe; восн. binCiluundut —
‘ашеврсшо eлCeoшo; е—п — luietu— eкoсca’
съпротива нкм-; k—n — nn/brirgun не намирам у
ссбе си снли за съпротивление- 2. сл. реостат»
съпротивление-
WidctsUHnds—cuigung/zeei///!- съпротивително
движение.
aidcrsUHndsfäHig ndj* та-ен за съпротивлсние-
T'nюйч1c (зс растения- животни).
WidersUanesrTäHtgkiit /съ проти -шт-лни спасаС’
ност. сила; тетoйчнceеn; -bti/ung/Uv. елопл—’
нит чe-с -лcкneич-скe сьпрenизп-нuc;
~Uänp"cr е полит* Сар—ц от съпрeт!B!neп’
—ото движение; —ктеН' /съпротивително сила,
устойчивост.
aiCi-sInnis-os adj. Сез съпротива, сьпрon1cn--
-ие; Ссз до се екаже еьпрeт!BO’
WiCtesUieSsetsi к восн. опереш пункт,
aidi—eUiЬcn* iatr: h D untrnb- 1- пeen1coеneя;
еьпeoт1впяco’ сс, тетeяcим ии нш.» ш' сс под¬
давам; Сег Versucbine — устеявом —а !скушe’
нисто; 2. (зс храна) пралн—но е» юпсрашави«
никъртя; süße Spuieun — mir сл-дки я—сшссо се
мн прюснс—и-
aiCtesinßcn* //: trnb. опаръш-м —е уД-Р- ел-
блъскаем ' aeнnрaтдиe-
WieereU—eH1 е отблясък, епрожешне.
aiCerst-niiee //: trab- атроз/сом.
aiUirsi-iecn inti; h D uatrab- праснаоспоя« про¬
тивя се, съпротивлявам се: s—m Willig — пee-
лися сс но воляса му' utW’ widutst—ubt mir нш.
ми с прати——;« шeпeняnшe« асСлъс—о ме,
a’idirst—Cbund adv- неохотно, ' шeтдoceпслcн--
Wideгet—гii/— I- противоречие; спор; 2, еnъn)шe’
венне« оороа-
aidi—et—CIUin* inntt; h untrnb. 1. cs ^•1/11,1’11111 mir
шeпeиятнe ми —» enoпъсвo ме; 2. пeeтиcoeeчo.
'ьпрoт1cпявoм се; бар/ се (срещу нщ-).
a,idersU—ГIUen!^/л/■f- cdj. пeeт!ceрcч!c (мнения).
WiCtetnn е бот, сн— мъх (PolyterCii соп-
m1nuI-
yiderwäeiijf///. нeпeнятeш« encрanитeпeн« пр.’
ливен.
VVideryä—tijkeii / -пе I. голямо шcпe1яnшeсn;
н-сeeno. несгоди; pl, теглило« ядосе; 2. само
sing, пeeт1cшeет« encрaт-lтeпнeет.
WISitwieli(eI е (gegen с—п. пил,) онпнпатня« леко
отвращение« противеис.
ailiuabiitg cdv* с прасиас——« ' —еж-лонис; —то-
хосне-
uidmin ti: rejl* 1. (u—m uiw- ~) посс-шоеам (книги
но живели 'и): ,1*« Lebe; с—т Antjibe — песс-’
тесам живото сн на еие—шо 'ол—чо: u—m einige
HiutUurrugdu Wrutu — песвещосо’ не. козвам
зо икг- няколко похвални -умн; 2, reß. (sich е—
н, с—т Sache —) поса-ш-сам сс« етдовам сс: ,1(1
dir Wiesu;ecЬelt — по'в-щавам 'е не нoткaтa;
jtl/t Uene icb mich dir jene midncn — стта Маг¬
да посветя времете си !зпяne ио тсб-
Widnunj/» -сп по'еешешие-
wid—ig«//;- 1- пролисен« нeCлaтoпeиятeн (вятър);
пeeвeиneш (съОба)- 2* отвратителен« претнееш;
годеш (човек. вкус).
ui/ub/ie'clis adv; з противеш случай’
WidrlgUen/« —eni- сомоsing, nрoтиcшoет« нeCпa-
гоприяпност (но вятъра); вражд-Оносл« пр-’
вeатнocт#/a съДбата); 2, oтврaтнm-пшoст» тил¬
но ст-

715
Wiederaufrüstung
wie I- adv; в преки н косвени въпроси ии във възкли¬
цания 1- зс начин кок?' — isi las /eUannen?
кок '10—0 тево?« — kömmt ns. dass--- кок 'теса«
чс_- 1- кок леке«--?' — jeUi us dir? кок си?- — guHällt
cs Ihnun -и Berlin? кок ви хоресве е Берлин?»
харесва ли Ви з Берлин?; — bittc?« — bullu—u? —
muinun Siu? меля [каксо кeсихтe]? при неОо-
чут въпрос- 2. зи етапен, размер във връзка с
adj. и adv; колко?: — länge? колко вee‘e?; отко¬
га?; еекога; (и зо учуОвонв- удивление) - —ruit
ist diuscs ZliHtt? колко е ширека стаяло?; —
groß isi пт? калка е голям?; — eit ,1-1 Siu? ии
колко сте тодиши?' — vi/l колко?; колко мното?
(като възклицание): — viel —in -eh ii— scbuldig?
колко ти дължа?: — viel nnzützu MÜhe gubnn
Siu sich! калка исnишcнтруд си просите! — sicrk
isi diu Krncariu? колко души нма ролати?; —
oft? колко пъти (на Осн* на ссОница)- - späU Ist
cs?; колко е часът?; — ioch kommt /сг Anzug?
колко еи стртвa костюмът?: - hoch spiulun wir?
на колко ш— играем?; — mcii Ist cs rech-- ? кол¬
ко има ео---? — iln/c—swüilij Sic ,*«/; колко сте
люa-с-ш!; —H/rtl wir ich! колко бях eoдeслeш’;
ризг. ег isi mie dum Red eustÜtzt und — iber
той пиене c калелата« и как ome!: II. eoнJ' 1.
кота: weiß — Seinen бел копа сняг; ein Mann —
ct чов-к котю него- ich lin — znrscClegug котю
смаза—« eoз0!T съм: 2, както: какъвто; ich will
е, gnbun, — iit CciscCuU ше та дим« кокса иска’
те; ризг. ich gule gIcicC, — ici lin отивам вед¬
нага« както си съм- рсзп* cs Ist - nlr—e\s zinne
то с както тю ехванcш; - e*(C's gchöri както
пюдеСаса; ,(1111 — er ist кo)ьвno мш е хитър;
поел, wie Su eir, so ich iit кокъв си лн към мен«
такъв съм и из към лсС; поел, а-к-ото викна’
ле, такава откликнало: 3. комбинация е auch
конц-снсна аеавето и да; колкото и до; коксо
и да; — schlau Siu inch unter колкото хитри и
до Сяхте- — dum cnci sci, ilmurbir-.- коате и до
c« —'— пек«. - ,: - seimut us nir cnci izUrmit кюл-
кото « до мш сnртca това (душевно). 4* ката (зс
време), щом: ~ les gcsciil котю стона тава; 5.
оатср* швсйц, sagt/ uns, — ut bndeiutn лей ни
коза« че съжалява; 6 като subst,: е, komei esl
des Wie en каси— 'c, как -и спошс» важен е на¬
чинът (кок нщ. со прзсвн)*
Wie п* -- — иочнн» вид» ферма; es kommt an" des
-	en важен е начинът
Wiubul m. —,.— зоол. pl- бръмбари хаСосш—цн
(Cnrcniir» аен.).
wiu—ule iatr; h тъмжа-
Wludu/. -п; Wtcdcl m. -s« — връзка от лсско, върба
(зс връзвано ка анопи).
WitCubop" е зоо.л. папуняк (Upn'i epocs)-
uicdet adv* 1. пик; повторно' euiS iit ,(10« — da?
пак ли дойдехте (с-ч-)?; ecCon ~? пак ли?;
—	e—drmcUun прспсч-свам; - eiHIeinn отиеве
построявам« -ъ'';-—;—/—-’ (постройка); -
пиНкотпеп а, привеигом се. oсдрaвявa’«
еъз'ташовяво‘ сс- в. отново се поязевем (за
.мода): - iiliclui съживисом се» оживявам, и
прен. възраждам 'е- ~ nuHn/Cmun а. възобно¬
вявам (рооотс- отношения, преговори- Осло);
в* приемам иаиюве» възвръщам (в орпопнзсцня-
дружество)- — eufrnbucn ободрявам» уг—ша-
зем; повдигам (качий кураж)- - uinfellun пак
мш н—во но уми (сещам се): - u*;ent/un« —
1*1,11-11— cьссno]ecяeo’ {(в преДишно)
Олъжност, влиОанна}; - urUu;nun пoсшoea‘
нщ.» пe-eoнo видяна» чуто« исвeсnнo (вж.
urUnn;nnI; — erzähle; tt: а* прeрaскaзcaм (при¬
казка): в* пecдиeo‘ по натoльa (Слух новина);
—	finden —-‘игр-м (нщ. сoтуaeнoI' sich — aiedun
намирам себе сн, съвземам сс, екопитсам се«
юале—исем се- и-вим но ссбе си- — gu/orun
въсeeдeн; — loi/z връщам [си] eCeаnнe; —
iipTur рс1мтш131рaм; — tuZun виком еаротню;
—	segu; а* певлорим- б* разправям« пр--ава‘
по—напалъа fcnx новини): - ,/1/; пек« повтор’
но анж-ом (роДнинс. близки): wenn seien mit
uns - коте ще се видим пек?' — ии; повторям
нщ; изпадам е 'ъщото грешка- icl уетСе cs
rieh' ~ in; нямо да та провя всче- — vctiinuu—
пренаемам« отдавам пад наем; — wäCi/n пр—’
1сCирo’- — де/отеи възeoдeн; 2, (зс уанлвснс)
съвсем: Hür nicCus und — ziele, за ниша« име
със'—’ за нищо; 3. е hin unS — пен/кото« ''—
тнз—тати'« ттк-no’e; 4, оатср* ряДко от друга
страни: es wat mu liu/ nnl drei — irengcruCi
Сеше ми приятно» а ос дeтги строша — ц—прн-
ятно.
wieder.. в глаголи винаги trnb* (е изключение ис
wiederholen = пeenoeям. eoсп!чшe от
wiederholen) oснoчocа: обратно връщано чрез
Действието на основния плопо.л, wiederkcujcn;*
Wludu—-. в subst* означава: 1- ооропно връщеко;
често провоДимо чрез зъз - .-- Wiedereinsetzung
j; 2, повтаряна- често провоДим спре. -, зъз. -
: Wiederverkäufen т*
WIiderebd—urk т печ. препечотвоие- пр-издаво-
нс но книги —-право от пee'шeлu 'тирн оппе-
чaтьцш-
Wiedeet/iblt—Cung д/ преотстъпване« —рътин— иа
ищ, отстъпено (по—риню); -euibeu т възсти’
шовевине (ко постройка) и прсн-
WiederauHaünungjmcc/пр. възобновяване» нюео
послошоска (нс пивас).
WIudcteui1i—cn п съжнвиване» ожнвясане» въз’
кръ'—-——-
WiederemleeUmi /1, въсoCнoвяcoнc (наработс-
ка прекъснати проговори—, но дипломатичес¬
ки отношения); юр. CI1 — е—, gutirCulicCug
Vcrfahr/zs —иепегндп; предлагам» искам възоб¬
новяване на еслопо' 2. повторно приемане (в
партия. Дружество).
Wiei/eraufrüsSungJ' превъоръжаване- рсмилитн-
CИЦИЯ’

wiedcrau is innen
716
aieSiuiuisIchte* int s привдигам cr« пепросям
се (за тежко бoдeнj (ooale wieder nn/sicic;
пек елoco’I’
WitCteiu/sUbcj е по-ем, cьсстaшoзяcoшe (ис
еnoнcнеnвoj слее eeпecеuя.
WiederimHt—etrn п mcamp. пастаршо ясявош- (ко
артист).
wiedcr/cu/ycttc— tu; нкои* рсcaлee!C1ea’ (цоп-
кoаmuj: —bekommt—* tt* получавам oбeaтшo
(обаче aii!ut bcUonmug пак пonтчocaм);
—е)г1е1е; tr: съживявам (уДевпик, епопин-
ствoj: подновявим (спори обичаи, ипспипу-
цuuj'
WIuSi—/—u1tbungsvi—sic1 т опил зо съживява’
не; ~biU-tfnngsfeII е юр*. *н ~ е случа! но
e-циe1c; —/earH/runj / eсмllлнnoeнзaпня,
прeвьoръжocoшe-
ule1c—/lczibic« tr 1сплaшoм (задължения) (оба¬
че wiudut /ueiHInn пастарша. пек заплащам);
-bringen* tt* връщам ооротшо.
Wiederdrnckm псч, пeспсчancoше« пee!здacoшe.
wieCer/t*zeT*rjtn* ti: h шосоатвом (загуба);
—urleiljtn t: пюnт'oвaм оСролшо.
WliSrtiröHnung / песперше eтcaeяш-« откри¬
ваше (но пвипър)- воен. -ъ';^.—/—-]- (по
опъня).
ylcdir/i—sitzin, —uteUrU'i; tr: заплащам (разно¬
ски, зсОължения); eCeсщenявoм (зо загуба)-
yieder/orCetn tr: искам обратно.
Wiedergabe/1, ceъшoш- (ко Иг->н)— 2, cъзпeeнс-
сеж*еоше« предасашс (нс съдържание, иДеи):
mcnmp; нспъnнcшнe (по писас— рот).
uicdutgcbrn* ti; 1- (c—m /iw. ~) връщам (ини-c—,
Hilf— заето— свoooдcmaj-pccзг. könn/z S-c mir—?
мажете ли ди ми върнете дребни пари?; 2. пр-’
—осем« възпроизвеждам (роля:, нОси); !спьnши’
вам (композиции« спнхотвюреннс); прср—''-'—-’
(съДържание); превеждам: !iueue Woti lässt sich
*н Bilge—*,'11« ,11^/’ miudutgu—nn тoс1 -ума
мъчно се пecceждa -а бълторскн-
Wiedergeburt/, 1. въсраждoшe; 2- прераждаше.
yicduteiuinnun* tn връщом си (загубено- загу¬
ба); рсзг. насакссам; спечелвам, придобивам
eCeanшe (приятел).
wieder/grüßcn tt: отвръщам ни нечнй поздрав;
—/петнсНси tn, impcrf mrcCtu yicecr jue; 1.
зьсетaнecяca’« пепросям (загуба- нoвpe0aj-
оОезщепясам- 2. досам cъзмeсдиe зи пeeвин--
нис« простъпко-
Wiedergutmachung/, —сп обикн* pl. възстонесЯ’
ване- рeпарaпи1 pl.
WiediremUmicbungsiömmlssIhe/нсш, рeпаeo-
цианна комисия-
wiedet/Ui-te* tt; пюnтчиn съм обратно- —Сет-
stullci tr: cъссгишecяeaм (зОииие)- реставрирам
(художествено произвеДвнио); реституирам
(еooетвe'иoстj: пран iit Elrt, Се,
GluicCgcwicIt« diu eltcn Buz*uCi—gu; s възета-
носивам честта« расшевесн-то« еnaeнne отно¬
шения*- ut isi nocC nicCu gen/ uicdctCutguetuII'
сдрacene му н' е cьссnaшee-шe напълно; Wit’
di—HitetiI1ungrJ
wiiCrelnitn2 tn uHtrab- повторям (въпрос. отго¬
вор, заповеД).
yiidirUölieilicH adv* оатор* неедноаропне.
wiedi—bölt adv*, pari— повторен« нeeднoкeaтeш (на¬
помняно- съвет, преДупрежОение- рокли.ии-
ция): ~» zu —en Miln; неедшеаратне» няколко,
мнего пътн.
Wiederholeung/—еп пocneeeшнe; муз. eспрнсa’
WiederChlnngsSZcii т: -е ~с з случай, че сс по-
впорн; юр. при р-цидна; -Z-cirUte п муз. 'знак
зо пecлoe-ни--
WitCtrCöetn п: еп/ ~! eeчтcaн-! (позОрав по
тслсфоио- в раОиопредавакс)'
WiiSir/inbisit/niHmi / съзсташесясаше но ело-
ес—нс; ~I—standce1uzn1ecьсеnoшocяcoш-« р-’
монт (ка а—рсОс- машина)-
Wiederkäuen tt* преживям (за животни); рсзп.
пр-дъв)вам (все вОио н също).
Wieder/käne— pl, (sing, WiudurUälur in) 1. зоол.
преживни жиеатни (подрсзреО)- 2*. рсзг. кой’
те предъвка- пестея]]О едно ш също нш,;
—kant е (oбpcnпoj 1сkуптcaшe (но нш, проДа-
Депо): —UrCr / 1- връщане (от пътуване); 2,
псрню-ическю пocnaeяш- (но —оОмшиикс)- 3,
стр* прeчтпвaнe ' 1сg<onъa (ии корниз*
wiiCrr/drlttn iatr* s връщом се (от пътуване);
с—с so gü;euigг GclcgcrC.i' Uciru rin aluCtt
такъв бпaгoпрuятcн случаи н— ще сс пecтeeн;
—kommt«* inti; s връщам се» пак идвам: ich
werde » ще (но) мина пак; рози Sinl' Urin
mit je nicli u*udi'r! —' мс занимавай c сево amc
в-дшьж!; ict ,011 iit nut s само да ми дойде
гоя пек! (заплахи).
WieSer/kun/t/-връщане; —zäCne/'обратно e'—’
мише, вьзcрьщашe-
WbcliuscHiuiii сено в ent —! довиждане!
Wiidu—e(11iJ е = Widnrscblcg-
WiiSitsulin п [пoвтeршюl —«ждошт: rn/(An/)—!
довиждане!; рсзг. ins — /uglußur полис-ме
сртшато си (почорпвимо ас по този случай).
WinCirecu/c /рел, пастор—; кръщаваш— (у оно-
виптиспита);
Wiedertäufer е рел, ашaбoптllет.
wiederum cdv. 1. пак; повпоршю- 2. ол eртта елeO’
ни« ат евoя етрoшa, пък.
Wiidirvc—cinigmeg/Ообееннсши-, поспоршо еьe’
лн—ешнт: dic — полит. аСтеишсшнссо но Герма¬
ния ат 19?0 т.
uiiditvirgultii* tt: етплошом 'с, давам въсмeс’
—не (= vnegciice)-
Wiedeг—veiгgIt1um;J/ отплати, възмездие; —ver¬
kauf е препредижби-
WiedervertnieJungj/ ne-ни-мoнe-
WlidiraiHe / прензСнрине-
717
Wild/bad
wiefern cdv: оатср, доколко;; (1eyicfut1I-
Wicge/. —n 1- люлки (зо Дото)- m прек, - 2. пюпиз-
шo—пe-'o; 3- = Wiugumueeut- 4, спорт, люлка.
WIcge/autoeat е автоматическо теглилка; —I—/tu
п готе:, дъски зо рязане, kълueнe (ка проОук-
^1)- —-11,1« п изк* вигсoйс-н; —treu / оатср.
Сизочао; -HänsrHie п жп. пом—щенне зе с—т-
леше ни Сагажн« ';;)«» —■mtesir п 1, попе- гет-
вaeсa'1 нож ' дъговидно eсneнe (замесо, зcлej:
2, изк вж. -11,1; (зс поО—отовки нс метали¬
ческата плоча зи мецотинто*.
wiegee1 1- люлея (в люлки)— и пран* клети (гла¬
ва)- Cis Kinl in Sur SrCluilut - приспивам
етсс с люлееше: lic Wullur — Са, Boni зълннт-
люлсят» клотял лодк-са; sich in Sun Hüllen —
кърши хошшовепе прн хееенс: ui— wingnrdut
Gang кръшно, слессично похю-ка: прен* ,*'1
in ecC0;u; Ho/Z—irgur, Träniuz — лелея се,
залъгва’ сс е хубави шоесж—н, съшита' 2,
къшем, —окълнсом (зеленчук- зее е. мeаo)j.
uicgce“21- /t— тсгля, претеглям« премервом (месо-
зеленчук- захар, op)uзj- dic F1ciscCctsltii mlc/I
еи Uzappрозг. мссоркаса икономисва при сст-
лсшето' II. iatr: h тежа; пран- имим neж-ет: dut
Seck wiegt 50 P’U—d перСито тежи 50 фунто; s—
е GtünUc- El—aä—du — schwer aргт’-нт!T,-«
вьзрaе<cш1яno му има; тсж-'т-
Wiegetndrrtck /н псч. ист* екземпляр ос ной—спо-
рипе п—чолшн книги (иикупобулт* до 1500 и.);
—fest п рожден е—ш (празник); —1*;! п псл—но’
че; —liid п приспи——- песен: -р/ет! п -ърв-шо
кошче (зс линеене) (ScCauUulpferd)-
Witji^^i^i^^lc^iIt/e^j^K^ee но —сзши-
aiiHire uh:, h цвиля- ризи:, смея сс гръмка» na-
—осем хюхот: рсзп. le, isi je zum Wiubutn! та
лоса с да сп т’e-н ат смях!
Wie/n т* -S- —е. Wieinec/ —и: Wltete/r. -s,-диолл.
прът е ауршика (зо кацнано)- пръчка за суше¬
не но мсс; (в комик)-
Wbenct I- ш- —,- — вн-шчашшш; II- adj. 31——'']’
Wicnctwciß п винервайс (воя).
WIus—сте т дълъг прът за сoaрcпcaн- ни с-ше в
кол-’
Wicsu/» —п ливоло: [quer] üict (СитсН) С-е -z gnicz
мнновом непряк; през nиeиgитe.
Wiesel п* —s. — зоол, шт—сслулао (N11,1111)-
wiuscle initi h s стрелкам сс» -виж- 'е бързо (капо
невестулка)-
Wiisen/beu т асч*-ат* лисаеарслво; —grünC т
т-с-ео [е долнна]; —kiente /ооо!. лн—а—сш
еър——ец(= WccCuulUö—ig)- -kröptm бот, лин-
че« eoсcoлc])a (Se;gn*eotbe); —rrste / бот.
—исн кешшичаи (TCelIctrnn iqi-lngi/oi-ui),
обичниче (TCeIiCttmmI; —srhaunikrtui п 6от-
п1cagшa горво« меареш (Citdenigu ptaUunsisI;
-trp'irb е сeлcн килим (от тровс)-
W!is(ii)wrehs т ливадно треса» ливадно сено,
wlrsO cdv* кок таао?» как тъй?' ~ durn? чс как
таке?; - weißt Su ins? откъде зшаеш?
wicviclHii cdv, колко пъти? (н ксто възклица¬
ние).
wievielte, розг 'wievielste т/п cdj* кай по ред?:
Sun -и lälce mir Heut/? кое дата е —не'?
ylcwlit conj. доколко (Оо какво атспсн)- -олн'
ich weiß zielt» — ur s*rh -е-е ис сная» дали той
греши (оСиче: wbu mebt isi us van H*cr iis-- ?)-
mb/mOUl conj- макар чс« макар ш» ако нс-
Wlgwam т. —s. -s вшгсом» индианско кална—’
Wikinger pl, (sing. WiUirgur m, -s; Wiking m. -s)
item- вшаинги-
Wbicjti n» —s- —е вилас;-
ybll nd). 1- див, нсюпилюмт— (животно, свикя-
лозс- круши:, розе); пьрeeOитe]« н'uиRиn13o~
зен (нороО, чoвeкj' —скулписиран« н-оСраСо-
лен (земя, почви); viele P/irzzt; wichse; —
мнота eаст-шия е —u—e състояние; — aneisenC
—н—ерост/щ; с—е —е Gugund диво, шепрохе-н-
мо« девспвсша« ромошпичшо м-еnшeеn; —tt Biel
ртштoвa, шс—ч—сона Ceaea; мин. —rs Gueuui—
пуста, —'рудюшосшо пора—-; dut Wille —нв-кът;
Cic WliUtn дисацнпе; 2 бтcн, oтрeн, стихнеш«
нeeOтздaш« перли—« и прек* (Оецо— прави—, буря,
море, сражение, пламъци, времена, (фанта¬
зия. атрост- смях); рсзп, лу-- рoзяe-ш» разгше-
сен: розг. ,1*! nicbt ,а - - —' лудувайте тoпкe-
--!- uin -rs Leben /Ührcn воля атeeш« рoсюсдaш
жи—ат (вж. 3)- Сс, Pierd mird — канят сс пол—
плош—о, рсзг. duz —си Menn ,'1111— провя се»
играя лул, пoCьрa'aн; рсзп* — en" c-z. utw« sei;
луд съм пю икг.« шц,- встро'тен съм до побърка-
шо'Л- пеСъркаш съм '-« по нщ,« нит* Ciu Wille
Jagd« 1;, Wildu Herr бясната (нeвeскoj вай]’
слса ша Вютиш; мит, Cut Will/ Jäger резтнез—’
нн/т ловсц (Вотсн)’ рсези, mach mich nlcli -!
нс ме карай —а поСеснявом» и' ме гневи!; —е
Blicke гневни погледи; Sa könnic ес; — mntdnr
чо—тк' Си могъл да се пукне от яд, ли полудее;
cs ist ellus lall so — нс е чак телкева лудешки:
3- шcoрганисиран« стихиен (стачка); шeeeгт—
n!eoш« сън еп реда« шередеш« CcсeoсCoe-]« ре'’
ттрcн: —е Ttii/i- S(nöeel*—Ju еи—очан (из¬
дънки)’ —tt Hiig/ci шceceocшo« н-лстално
търговия; е-е —uElt евeбoдcш, нерегистриран«
—]'-';]]] Срок; —rs PirUuz бeсрасCoршo« н'-
рсгулираш; гoeнeaшe (но ивтouoбuлuj; —е
SicCingjen (бсз план) разхвърляш« селище- us
ist ,(10« с-е —с Seihe работата слиса всче опис’
но; мсО* -ts FluIscC лисо месо (иа рони, ци¬
реи): ein Wildnt н-oeгo]нсирoн студент (вън
от корпорация, организация), дeпттаn вън ют
партийно eртaш1сoп1я; явяващ се на изпит« без
до с поссш-сал учнлищс-
WI1S п, -S, — лов. (и потв) —u—сч (и отОслио
животно): Hohes - едър —«--'.
Wild/acier т ливади (зс животни) е зоолог.’
'—ски парк; -brri е планински порой; атeн«
пороен планински паток; —IrC п минерален
извор е eетcеnc-]e съетoиннe (използван за
Wiid/bahn
718
къпино)- —bahr f 1. ласс— райе—; 2. път« алея
за дивеч е nакьc; -/teIC; е гота, псчен ди¬
веч; —1’11 п 1. потв. ‘есе от дивеч; тютеешо от
дивсч; 2. дивеч; -i-tb п Ор-конп-р-
Wilddieben inti: h untrnb- лов. oрoкo]ueрсmcтвaM’
WI1dd*i/u—UI f. —un лов- Ceaкeшнeрстce.
WilCt/« -n 1- пустош« пустиня; 2. швсйц. нсaтn-
пнвироша лизо—о; 3, понякога = WlldCuiU-
WI1di(—I т- —п« —п —иво)-
ylldiln» uilduneue intr* h осшар- мирише« имо
вкус не отстоял дн—еч-
Wildciic /'диво патица-
Wiliereti//, —s. - лов. Ор-коши-р.
uildi—e initt: h L-ioc* брaкeшн-ретcтca’- 2, държа
се косо -из; (зс растение. животно) педнвя-
вом: wildutndu Huidc, Kel/un, падн—ели куче¬
то« кюлки-
Wildfiej е 1. луестншо« oт-н младеж; 2, опито¬
мен кюн нлн сокол- 3- лес с кип—ни-
wIId"—imd adj. сьве-м чужд (човек),
WilC/jtrUcr in; -jibtjt п пeceш парк (с Ouвочj:
—деНс— п атродо но сeeлoгнчeс)и градина, ле-
вен порк-
Wil/Uiit / — 1- —u—ало« —нс; сьеneяниe« [сьетo-
я—нс не] дивoет; 2. cиeвoрсnвe« —u—ошнно« н
пран.
WbiS/Uiu п с-шо от недостъпни м-еnи; —Uenrcm
който коси WildCul- -Cüter :а пазач иа ласс—
парк; —-Ueli п сърне; —Jede— п ccnтe ет кожа не
блaгoeogcш -и—сч» зомш--
Wbilibij in. —s« —е 1- -ивочка (Дърво): uin eihecs
Reis ent c—n — '"горТс; присаждам питомна
клонче ни eueo'ko; 2- шеопнтомено животне-
потемък от такоса- 3. копеле» —-'-'0——; дете-
4, Wiie/angl-
Wildnis /» -st 1- пустеш, пущинак; 2. [местност.
eCрoепи '] бурен« пъсто); 3. пран, хаотично«
дива» нeeCтсдaнe еъшcетвтвoн!-
WI1d/h/si п диви а—ошня- —perU е = -jeitcn;
—1-1' а = —’btuU-
willribrU adj. Сегот ни -и—сч-
Wild/ru" т лов. подвиксашс но дивеч; —^sru/^-^u^eo
свиня; -,'11/1« е повреда от дивеч; —schür/
труС вълчи кожух (с козината ковък): —srlütz
in арекюниер- —schweie п глиган; —,'1«/ in лов.
шаличност ас дисеч е лоссн район-
WllS/wcrbscI тлов- пътеки« път зе —«веч; —aus'«
-^,'1— in дceелceниnc сaпaдши еСласти но
Северна Америка; -wustfile е филм. уестърн,
Wille е. -es» (-п)- по-рядко Willen in, —s» (~) 1-
воли: er soll s—e ~n Hile« нека бъле coп4тo му»
да aь-c» както той желае; yidut (s—n) ~п прО’
пнв валяте с«- u-n zu —и ,/!; шспълнявoм« по¬
пов съм да изпълни нечия воле« покорен съм
ни нечия -юли; necC s—m -и birduir дeйствт-
вам по валяте си; cim. cm,« mii H—uium -е tun
върша нщ. -обросолно; es ,^11 ie s-m ~( за¬
виси ол него» ат воляле му; cim- nie —( uun
вьршa нщ, нарочно« предшамерешо; er ihm drei
Sun —и и му —оправи тдecenеncu-ne!; 2. жело-
ние« намерение; voll guUur — rs ,/1« пълен съм
' добри желания» намсре—!/; MurscCcr gntc'—
—rs хоро ' дебри ж*-лония; Sur Tust/; —( habe;,
siel zm äneutn имам тсърдопе жел-нис —е с—
пеприся; Се; /пие— ~е Iür lic Tat zciiez при¬
емам eeoeono ж-ло—нс —’—';; есло; е, art je
dcI; uigcgct — поли лн сам го пeжeпa; /1, isi
-cim —ustun —r nicht möj-ich въпреки най-еаС’
рото ми жслошнт сево не е възможна; trotz
-cstez —ns ist Hiur 11(11, zm iurien въпр—кн най—
доСрепо (ми) желашнс ту) нищо не маже еи сс
научи; sic ист ibm zu —и си му се отеиет; 1;,,
es missleng« lag nlcli en -öscn че не се успя,
нс ст дължи ни нежелание« ни зло валя; willngs
,1*;. utw- zu eun вьс-aм-р4eoм« гетее съм до
направя нщ,
yiieue в ко.мбин, с umprp. G пороен« сoeaeн (вж*
пт).
mlilielns ndj. б-сзeл-в; бсз соля; С-зеод-н; -е
Wcrkecn// ict Willkür Ccсeoeн! оръдия не пре-
нзволо-
Wiieielhsigkiit /, — Ceсconнoет« липса -а воля«
ytllcis cdv* - sein толое съм зи нш,. възнамеря¬
вам» искам —е шaпeиcя нщ.
Wbiiiis/idi е coneв екс; ~äsßcrn—g/!юлe:u-сяз—
ленис« преислеш!е« !сяeлcниc ни coпялa; —Ьс-
stlemmnj / шореждоше е сoc-щaшн-: ~erU1ä-
—ung / юр*. шзяcпeниe но во.лята; ce.пeuсяcп--
ншс; —/еiIHibi/свеСе;- ии заляга: —ntlcpliysIU
/ филос. eeптнnириеnuчнo метафизико; —nti-
—nig/ = ~erU:Irгn;g; —sriyärht/табовелис.
uIllietllcH cdj. —орачен» пe-дшo‘cр-ш (дело« ет-
яниeI-
wIll/еН—г; (part, aillHel—t); yiH/nletn (pari.
JcuitelfahrtI inti; h D изпълнявам» уeюcn-тce’
рязем (нечия воля, желание): Се— Bituu ji,- —
удeRлeтcoeявo’ нечия молСи; Wibi/ahering/
utllfj^^-tgcdj. услужлив, любезен- салешеш до се
подчини- u—m — sein uспъnняca’« отстъпа-м ни
нечие исконе, ж-лошия.
^VIllfäHtlgkcit J— — nюCcс]eеn; готовност; от¬
стъпчивост.
willig adj. (еи uim. И 1. пра/в/ващ goCeo воля,
стирател-ш» послушен (Домашно помощници-
чирак): ' гeтeeшoеn изпълнителен; услужлив«
пeелтш-н (кок)- внвл- dut Guiet ist —, e/ct des
Finisil isi ecCwecЬ духът c послушен« изпълни¬
телен» но плътта е 'либе: zu niicn - съглос—ш
но всичко; iin Wirr lirduu ~е Käufer стекоси
намира добър пласмент» се купува ' тотеенест;
2. adv* охолно« ' тотевнест.
mlieigue intt* h ie uiw. — съгласявам сс ио ищ.
W!II*jUi!i / — готоснест« пeслтшшeеn; eeCeа
соля-
W*llioee m. —s, -е- WillU/Het— п-п- —s, — пр!’
зес» привет'тсие, люСсз—н прием, „-еоре лош-
719
winden
лн“ c—z [ftöClicCug] — liuiun» zutului окизсом
[ро—Ю'С—н] прн—м« отправим [р-дослно] neи-
ceтелeнc; с-п Bueier Weil eis — rnicCun поли¬
вам чаши вино зо дeбee лошъл-
willkoeece adj. дeCee дошъл; желе— (пост по-
воО, случай): suie; S-u mir - Съдете ми добре
дошъл; е—п — Hciß/n прнеепстеусем с „доСрс
дошъл“.
Wllliöeeuns/beciner т чеше зи приветствие» зо
—юарс дошъл; —gruss е присстслен- зе доСрс
дошъл; —ncil п тешо—ао зо деСре дошъл;
-IrnzU /л нoсдeoc1цa зе доСре дошъл.
Willkür f. — 1- пeю1сeon; сa‘oвпoслнс: FtniCulU
ued - евeбogи и произвол- Keipl gugur — uni
UngutccCtigUniU СорСе сe-шт прeисвюл и не¬
правди; 2, пeeизeonшo деяние; ——-'1—!- пю
соСсте——- веля; 3, остср. нар-дОа ни общинс¬
кия еьceт.
Willkür/ekt т дело ио пee!сcoл« —Htrusihnii /
деспотизъм» '-масл-стн'' снро—ня-
uillkütlicH cdj. 1- сьзшoneлcш« порочен» ша сво¬
бодно соля- 2, пee!сcoпcш« самовелен« 'имо—
eпoстcш; деспотичен
Willkütlicbkrit /- — пeo1сcoлшeст; л—спаснзъм-
Wiljkü—rtгgimunU п = —Hurrscic/t.
wimmeln intr, h v imp, гъмжи; e пр-пъпш-н« пзо-
Cнпстзтca c: dut Platz wimmclu vor Mnrsrbun,
c, wliiciu vor Mu—ecЬun es" Sun Platz пло-
шаeьт гъмжи ол харо; с, uiniulu Ь-пг von
Fischen гъмжи ол рноо-
Wimmu— m* —s. -1, чеп: 2. швейц. грeсgeCeрач; 3,
(ш Wilmrtl ш» —S. —) свстр;. пъпчицо; ораде-
ви—-
Wimmert— т, —,. — хленчещ« ст—н—ш чю—ск-
Wbnner/Hnie н ризи, eoзeeьнкoнa пuгтлка;
—käsle— е рози: eaсeeъ]кoшe пиана; eoс-
дрънаан грамофон-
uimmitn intr- h 1- сст—a« ридая тиха: vor ScCncr-
zug, Keluu - спеша от Зелки, студ- 2, хленча; 3,
(зс куча) скимтя.
WimmutsclIeiieтрсзп* eиздeьшaинa мо—дюли-
НИ-
Wlmpii /л» -S- — 1— мор. симпел (зномоицо): 2.
църк. нагръдник но кoлтгeр)И-
Wirnper / -е 1- мигли; ohne nie ict — zu zucken
О-з до мш трепне околе; рсзп- mit kenn U-t in
Cut — Uilnper; нс позволявам до сн шгeoял '
мсн; 2. бот. ке'ъ’чепи по псриферн/т- —¬
лист.
Wimptag т- —s« —е; Wimperg./« —п архит* малък
готически фронто— (над икони. олеорчотс-
врити- прозор^^м^]^.
Wimpcr^um,1 и/козм. т^ш з- ‘«rn«.
WbecirUiirelcn pl. зоол. ннфузерии» първецн
(Ciltta« клас').
Wind /и» —s» —е 1- вятър, и пран*: ~ und Wette— в—т-
ре—е и бтeH; pl*: -писа — 'ефир, тих вeгрeц-’Hаp'
CicHe —uim —е ,1/11« отивам —а o'тьe вятър« не
бсй—езиид; *иор- nnte— dum -е segeln плези’ '
попътен зетър- разг,: c-m — vorеесН/п правя
нкм- витър» занасям тю- заблуждавам тю- das
isi — ti s-e Seen- теса е во-а е н-гоеата мслни-
—; раз—. in du— — rudue пазоря ни з/съра' сел.
ie Sun — scHleeun не оСръшим виимаиие ни ищ.-
шгнюрирам, пренебрегвам нш.; — тссНеп 'о-
мeхвипствувeм (пран*) амнсъл: муз* на-тceм
меховете (но орган); — von ctm. InUamiun пю—
М1рш'вим нщ- - тснaROм за нш,- ich weiß« murUi
schar« wohnt du— — muhe зная« подушсом« on-
кьд- все вятърът; ahn» debur uult dut — значи
сака Сили eaCeлaтa« отсам идва шевииито- 10
Mute— geg/n dun — riccicz воня ат 10 ‘cтea; 2.
тезаве е червите- е/дг. е—п — ZnCren« sUtuicbur
leseun пръдсом; 3. сватр. потс. epeniscCut —
вил цcлтca'и (слаДкиш)
Will-.- mied-» овнин* вятърен« сепрся« зо вятър,
против eяcьр« на вятъра, сстр;--« ката вятър:
Windgeschwindigkeit/« Wнn1ss1iuir
WInSbimUil т Храз—г сетрогош« в/тър—нчов мла¬
деж; фонфарюш« самохвалко; 2, потв. еклер-
Wlndbimtciei / -еп рсзп* 1- eяnъeннчаeюел- фон-
форошстсе- сa’oхcипсnвe; 2. шмекерия.
V'indbeuiile intr; h untrnb* рсзп* 1. шмe)eртeам-
2. зошо'ям« зoпътeoм; хваля сс» фo]фoeoшсneт—
зам-
Win!//latii—n pl. -над. = —pockce; —b-iume/бот.
= -rösche—; —■/I1eг/= —jerUc; -/—icl m .леаювг
I- пocипeш1 кланн« дъреепи» буeeпo’; 2, меО.
херния ' cьсдух; —bürhse/восн. пневматично
пушка.
wvnddürt adj, 1- uзетшcш ос вятър; 2, ризи
мършав« сух кого клечка
Wbridüsi /метал- фурма. дюзи, лула (но висока
пещ. вcгpякишj-
WIndi, /«« -и. -п оатср* сnoceшeц-
Wtndu2/ —и 1- вот, песепипо (Corvolvilus); 2,
техи* лебедка'л/о/л руден; еднтачко- 'крипеu«
макара; СераСан -а кладенец» крик» 3, текат.
мата—нло (= GitnwinSu).
Wirde* п 1- яй— Сез черупки» голо яйцс, 2. шсо—
пло-ено ейце; сипърcь); З-меО* мела, нар. кухо
яйце; 4. прен. нар. яnoвo илея.
WlnCci / —п nencнo: des Kind in -n. сп, dun ~п
wirUuln певисам« eaспoeuвaм пeneшoчe; розг*
Cie Serie liugu roch In Sun -и раСюпоти тепърва
почва-
WIndce/beed н повей -а пелена; -Uin! п пeпc-
нече-
uleduln in повивам (Осее).
wIedueuuicH adj. рсзг, с—п — scllegnn ниправям
нкт. на пестил» пито ос бай.
ат!.«1 imp. in/n h 1. е, wirSut зее вятър; 2. лов.
за (Дивеч) души-
uiidcn*2 tn refl. 1. зши (венци, пнрлякОн); наеш-
вам« увнвим: Bimmen zum Krazz« zur Girinnd/
—. Krärzu, Gitlendcn — вия eeнeu» гирлянди ют
Windenschwärmer
720
ц—еся« сн/ венци, гиeляндu; ebn Tuci um ctm-
~ уснвом кърпа около нщ.; Gc/n ent diu WinSu
-	шовивом« шомотосом прежди но ’enee1naтa-
Cic Arme mm c-z — аСтръшом икт- c ръце« з ооя-
лн/то си- u—m uim- cu, dun Händu— - нсcиco’,
1сnръгco’ нам. нщ, из« ос рьцeтe; 2, излитам,
повдигам« кичвом (а макара. скрипец- руДон);
Suuinu еп" Sun Beu- Wessut cus dum Brunnun —
качвам камъни ни постройкас-« ео-я вода от
кла—снецо; 3- refl, вия се» увивам се (змиорка-
змия- червей, бръшлян); търча сс, превивам се;
-лъкатуша: ,*'1 vor ScHme—eu; ~ търча се ос
болки; ui; Bich wineuu sich inteis Tal поточе
nъкonтш! пр—з лотин-са; ,*(1 wie cm Ael —
тьe)ae съм като змиорка; ,*'1 иитсС, Gu/üe(Ь
—	провирам се през хeoсnoлoкo; дсаипСс—с
Gänge, Pfade изент! коридори, криволичещи
пв>тea*и; архит. guwu—dunu Säulun терзирони
колони; дслигСсгс Rudur« Sälze усукан«!« не¬
ясни думи« фрези: с-с дсаипСсгс Erklärung
gubun прася смътно, мъглява« ecтсмиеncнo
декларация-
WirCerscituärmtr е зоол. сфинксове пеп-рул-
(Pthioperca corvolvill).
WmCerHttzer/и тсхн* [кoупceecl cьсдтхoшoгрe—
силел« eeктпeeoлeр-
WiedisuIlr /пран, скорост ни вятъра.
Windr"irdil - / факли, торящо и при вятър: -feint
/ cетрeпoaизитсл; -Hang е 1- стр, малко антре
пре— входно ерата- стъклени стеша (н Овомо за
преДпизвоко от вятър); 2, свиац- ат—ар ии
шагeacnяcaщa герСи но oтee'non (воктури-
тръОиД; 3- лов:, не' ши едър ди—сч; 4, лов. дуп¬
ки за звук- не ловджийски рег; —'едГ/Гп77.-с»-
зс/лко-
winSftil adj. —-']]« '-^-1]— от вятър.
WirC/Zrbschapparci in матсл- кюнеертор; —/alle
/иор. светло око не eoпик- —gisriiamlst/мед,
'мфизема- —■ЬеТг— е 6от. див осес (Avec liiuc);
—lette/муз. Еолово арфа; -hauie/i, плаии—
царско калпаче против вятър; 2. авиац. копот
не самолетен мотер- 3. воен. оалисп11чсш НИ’
аройинк; -Hnnch in полъх ше вятъра; —Но,. /
геопр-. смерч; -Cur! е 1- лов, хрътка; 2. =
-/unuul-
ulndig cdj. 1- —строснт (Дон. вренс)- 2,рсзп* в/тъ’
ршичое (млаОсж); пeaзe]« не'ериезен: е-е —е
A1eгudu нcеeeнeзcш« измислен претекст; 3.
mnp. опо'еи» шe'нгуeeн; dHett siubt cs ,/1’ —
си, тееи е несигурна рааела; е-с -е Eciu опис’
но ‘4'10- войн, жежко мисто (много oбempci-
вони позиция),
Windigkuli /, —еп кухата; прек. нcсceиeсшoсn»
фошфирошстсо-
uiediscn adj. словенски (език)-
WIndIscHi(—) /п, —п, —п словсшец-
W!(1!seh(c) п* —п, — спeccнскн c'«).
Wird/jccic /ппорпне яке от импрегниран плат,
тре—ко« остар. —ншс/то; -kessel т техн. 1,
вншдкессл (зо изравнявано ни струята в бу¬
тално помпа); 2. cьсдушнo камера; —kolik /
мсО, гoсeeo колика; —LeCc /1. муз* ccлecнo,
въздушно камери но орган; 2, мин. ccшnuno’
пор; —leitung/ техн. cьздухeпрecoe; —loch и
1.	метеор- пукн-син- в скала ' въздушно пс-
чснне (= Wciectioci); 2, муз. сneaш!чшo дупка
но флейта (за възДухо); —mechere//, -еп рхсзг-
шaрпanин1и; шмекерия; фишфaeoшеnce; - mis¬
st— т техн. cъсgухoмcр« aшc‘e’emьр; —нпппе
т вeштeс (от (френски н революционен кшлоп-
Oрpj- -lotn— т техн. сетрсн двигопел; -mühlt
/—/сърна мелиица.
uindnüllirn intr; h untrnb. рсзпг ‘aйnaпoеcaM’
WieC/pocic— pl. uueO- смф1с'мonoсшo caр!пeпo«
пeщeшкo- —гöerЬi; п бот, съсънка (ошсмоша)
(Arumoru); -rost / -со-р. раза не сепросепс«
румС; —sack е л/уз- мях ша оргиш-
Windsbreui / 1. уeaгoш; cнхeтшкo; 2, метеор.
смерч, шавал.
WtnSrs(Ьe(Ьt т мин, ccнтuпaпuoншa шахта;
—,111!.« е поврели pl. ют буря, уригаш; ~ecCet’
ici /71 посспрсшшо ';-]- (запазени от вятър).
——;-.
windsrllif«^//. шзариесш от бтри (дърво); мнота
крие.
^Vinesch1r1fл пара—-] (зс запазвано от вятър),
winSsrUüc/ig cd), асроеишамичсн-
WbrC/seHrtl-tr in oш'‘oгeaф; —srЬutzUeeti;
матсл— o‘0рoзтрo но —емсншо птш; -,'11'/-
,'111-1 / свтом. вcneooeaш- пecд—o стъкло;
—still/--еветреше сneaшo; —,'111 п лов. хръта*-’
windstill adj. ссзсспреш
WinS/stiile /.иор. Ccсccneиe; —stoß е перна ни
вятъра; -,1-111) т мор. румб» точка -е сеспо;
—sleön е; —st-öiung / вьсдтшшe с-ч-шис-
—surbU/леО* тимпoшись’; -su—ling ['ъ-., ] п* -s.
— спорт. сърфинг--
Windung/» -еп 1- крнвeпяco. сoвeй, пъaanушcшс
на път, река- 2. извивка« коляно» кривул (ко
тръба, канал)- 3. тсхн* вилки« ш-сиеко -и на-
рcс« спирала- ет. шоснвко- восн. шaрeс но —
на пушка: 4, вж. yindun’
uinduäris adj, пю посока на сягъра-
Wbel/ucic, —weht /пряспа.
Wiek in. —s« —c 1- зноа (c ръка, очи. глaвиj; прсн.
у'-'-—!-» на.мек» подсещане; пр-лупрсжлснис:
c-n — gu—un досам зниа- pteUtiecCu ~е für diu
Ruieu практически съвети за път; uin - von r—un
указани— етгерс;рсзп* ein — nie dum Zeunpiail«
Scluiruntot мнего асе'-;^-— намек; 2, разг-
мит« момент' im —, In е—п - е е—и— миг; 3, ер-’
Оолне« др—Сие реСоло-
Wbikei е. -s« — 1- кът' ,'1111» me1uriecCu — тихи,
живописни кътчето; nin vitscbwiugunut — па-
логно кътче; ie liien Ecker unS ~e snehen търся
по- дърво « камък; восн. Im eaten — Неде; шо-
721
winzig
мирим се е ммърпею (нeooаnpeзвонoj пре'^он-
ствю: пран* ie — siUzin се-я е 'янки» нcзaCenя-
'-—« шссoчcлcш; ins Glück im — тихо щaетиe; 2,
моТ; ъгъл (остър« прав« пъп); 3, воен. нашив—
ко във форма ни ъгъл (нс ръката, яката); 4,
техн- eaсши подобни на ъгъл инструменти за
мceeнc« напр- синкел-
Winkг1fidvokit [-во—] е раз—- ерсОсн« сoттаeн
о—сеа-с; и-веа‘отче; aдeoкon—ифeeнсn« мcнтae-
джия- фсм. зайкоежня» търчи—лъжн; —/IätUr
cCtn прези, локално« ш-значителна се'тничс»
-Ьп!1п т .лост- дъги ни ъгъл; ~/oreг/пайор-
ч-рш- берси; -d—urki—ei /пейор- пойно печат’
цица; —cCe/Таен бeoa; -г*,.« п 1. атр* винкел
(мярка)’ 2, мотел. ъглева» caлпocи сломено;
—НешоС’ п воен- мор. перископ' призмопнч-
но лeъCo; —Funktion /ист. фтнкц1я но ъгъл;
-J4ieeг/’криeo сoть—тeнo уличка- задъше]о ул!’
ца- -jc'—it/t н тсхн* ъгълни рсмъч]- прсди—’
ка; -Unken е 1. псч. компас: 2. тсхн- ьглoмeр«
c1шкeп» тю—ня; —lulbiereeisJe/./«//» Oиlееaтрl-—
си« ъглепелосяша-
uieiillg adj- 1- ъгловат' ъглсст« ' ‘него ъгли,
крив (тп1ци); 2, техн. коленчат.
-. wbidciig ' толкова н толкова ътлн: druiyinUclig.
WinkcliknelbPi/псйор. зaCтnaшa кръчми (с неле¬
гална npo0ржОрj; -naß п -соД. са—р (зо из¬
нервено); ~1test— п мат. лрoшепoрnнр; —mess—
gerät /I гсоО. пседолнт (за uзuвpвииej; —zeit /
сноп, шсв но теменните кости; —теС п техн.
кеиичне зъбно колело.
uinUcl—ccbU adj. пра—оъгъл—Н-
Winki1rsrHuIbu / сстр. oетeoпoC(ня); -,(11111
(—-scliärUc) / еж. —kni-ре- —schrti/ca е рсзп*
П!сoeтнкo' -schule,j,пейор. шeприснoтe« шт-
разрешено училище; леша училище; —sptcgcl
е огледален скср (прибор в топографията).
avikrlstänCig ad), бот иксшлoecш (= 1'1,11’
etr—dig)-
Winkri/smcHet е фот. ъглов cисьeр; -Urt'pt /
скрито (зидна) стълби; —zügc pl. нсвъртoшuя»
залъгсошня« шс‘и'лcни прстексти.риз- шнкол—
коеешия: = miclen клишче» извъртам. разг.
шикалка-/.
uieitn I. iatr: h 1- (u—n —) -a—-’ знак (' ръкес.
пръст- плава- очи. кърпичка), махам (с ръка,
кърпичка)- кимвам (' глава): mit duz TücCurr
- махаме ' кърпичк/ит— (на заминаване зо сбо¬
гом)- Scn Kcll—ur — довом знок« кимвам ни кел¬
нери —е —еГес» 2, пран, ntw- y-nUu mit шщ (ху-
бacoI ми '' усмихва« ючоааа ме, сс очертава за
меш, ми прegетo!' Gewi;—, großes Glück winkt
dir псчолбо« голямо щасснс тн се усмихва; 3.
восн. мор. mit dcn Fleggur - с1Г—anuс1рa‘-
II- tt: (п—п zm ,*'1 —) повиквам« —наем със '—-'
(нат-); StillscCwuignn — давом зшак зо мълча¬
ние; разг: *сЬ исгСс dir gluici '—— - - е- сети
ще тн зашлевя едно-
Windct т- —s« — 1- воен* сии-алист; 2. свтом-
показател за нeпeoалcншenю- пoкeсипcи; 3. мор-
семофюр; 4- зоол* вид сааршла-
yirkltg cdj. - m*gkui*e-
WbisiiCI / —пи [пoетoяинe] хлснчене, 'кимпенс
wI1s(uIeIg adj* който много скимти, хленчи.
winsele innn* h хленча; (за кучо) скшмтя.
Wi—tcu е. —,« — I- зиме: mittun *е — посред '«’-;
dun — ü/ut deblul—ur оставам през '1’010 лтк;
2.	= Jahr: ich lin ,'10« dun Sabliu; — hint гу)
съм сече срссо зимо-
WleUrt/iufintUelt е зимно пребиваване: 1/п =
in GermisrC п/Сте; прсаервом знмота з Гор-
миш; —bei;/спорт. зимно кюnюпш'ти; -/1!;—"
е зимнини« пeeв1зии« запи'! pl- зо с!мaлa;
—rin/—url е вшeсoпшe —-'пъп-о—е ни зимно
време« ни зимото; -/eC—'Ien щ знм—е рoсписo-
ние' -/11,111 зимен пeeсeecп (Двoвиj;
—btsUillung / ec1.-eT' сoеяcaшc ни зимнишн;
-"lid/uj т* воен. '!’—- компании; ~"riecCe /
зимен курорт; ~fruchl/du/--c7л^. зимни пeеcc1
pl*; — jette— п '!’]- тро—н—о (при Оон); -jtür
л вот* зимсeлсн (Уе-са).
uirtt—Cnfi cdj, знм—ш.
winterlari adj* бот. сnуgeтслoГчиc-
WlntcrCems п салг-ат- зимно гeogнши: геплнн—
НИ)'.
Wintr—/nil"i/; -Hil/sui—k п хитл. знм—е подпо’
мотане (но социално алабита)*
ainti—kibl adj- листодосн (пора).
WIntit/k0(Ief; зоол орехче (=Zes;könig); ~коге
п cci.-cT- — -itucll-
wintr—lenj adv: е печенне но цялото зима,
winUc—lIrb adj* ']’]— (обзокло- neмnepрпуpcj.
adv: k-amo зиме: us wir/ scire — '-'.‘/—0 сс
вече.
Wiriiriing m, —s« —е зоол. снсжшо есссар)о (=
Scbruueniur)-
wiiltrmäßbj cdj- = wi—UurlicC’
Wintr—mhneU m '1’—— месец.
uintctn I- innt; h imp.: cs yinuutu шостъпва зиме-
II, ааз -cm* иззимявом.
WinUi——tbitn m овтон* зимно <7’1-,
ainUr—s adv* през знмата.
WieUct/siet/ueT.c/iw. зимни па'——!///-; —snilci
pl. зимни дрехи, зимно облекло; ~scЬIe" е зоол.
зимен сън; —Schlussverkauf т търг, зимни
риспeeдaж0o; -sehläZtr е жнеетне« пecaoрca’
що зимен съш« —■sneitnyieic / остр. зимно
слънц''™-]-- -sport е зимен 'порт.
y'i;ttreüber adv* през знмота« зиме.
Winiie-uout’зимен излет.
WinUi—fsI/iit / зимен 'езен; 'имно времс, '1’0-
Winterurg/« -сп сел.-ст 1. зимни посевиpl.- 2,
исс1‘тcaнc« зимна съхранение; 3. еж, wintu/r
II.
Win/u— m. —s« - 1. лeсaр; 2, гeoсдoCeрaч.
wbi/Ig adj. мнюгю -реб-н (човече—, животинче*
46 Немско-български речник, т. 2

Winzigkeit
722
количество)- шншежен« незначителен; рсзг.
микроскопичен.
WIezigiult J- -сп незначително';« нищожност.
Wtc'cl т- —s, — връх но дьрвe-
wicTcibj adj. е връх (Дърво).
ubcZcin I. tt* скърша-м« отсичам върха иа дърва«
ростсшне- II- inti: h rcß. пост. (за Дърво) 1'—!-
с/се вършиш!-
WippcHcn п. —s« - обикн. pl. ризг. 1. д/селин«
фокуси, номера- 2. изeьenoння« лъжливи прС’
сексти; СиСншн лесепншн: mach nir U-e — vor!
не мс сa]oсяй« нс ги eoзпeaвяй тня ши мен!
Wipp. f* —; 1- кш/муша- (люлки): ent Сгг —
,1111111; люлея (еeI на клнмушка; еп/ dut —
,111'« съм е палежст/е ше шcтстoйчl!вeел« кла¬
ся се, люлея '—; ru" dit — (zu cim-) sei; тото—
съм да.--: 2- = Wippgr1gc—;3. тсхн. пeсл—)oC!-
лнци; ecтeo’e]eш лост; 4, техн. nрaнспoeлcш
улей; люлееш се лeo]спoрnьee; 5, мотел, срс—
сочае; 6, воен. фешнно; 7, спорт, вegoeoвшo
писта; coдюeaвcш шоклош; 8, тeeg '- пружини—
р-нс; ‘cnaлcnшe пр1спoеюCпeш1e; 9. Оиал* еС-
рътища се еогешетко (за изсипване)*
wippte I- intr: h rcß, клети 'е, люл—я 'е (но или-
мушкр): Ооланснром: mie dun Fußcz« enf dun
Zchcr — пeтж!ш!eaм но пeьел!; ict Vog/1
wippe mit inn Schwänze плнцосо 'лети епош’
коти 'и нoгoec—шaдenт; II- tt; rcß, (c-n 1. кла¬
тя, люл—я; 2, катурвом (нкт.)» н прсн-; оСръшим
(вагонетка), 3. мат. восн. нзneсoeoм ни Wipp—
gnijez'-wopz потапям oьeзo шсколкоаретно зъз
водо (за наказание); 4. мат. kippen uni — oeяс-
зим (.мокети); 5. ризг. изпъждам« —огнрвом
(уволнявам).
Wippi— m. —s« ~: ист. Kippet uri — eCecзcачн
(фолшификетори) на ман—тн (особено през и
слвд 30-гоДишнстс война).
Wippc-ti / — мст* подправка ни монети (вж;
KipputuiI’
Wlcc/jaliie е мат. вид бесила- зо нсncсoшиe
(при която лицето се изДи-о със акрипец и
воДкспа се спуска надолу)- —Urei е тсхн* ен—
по— кран; —stcrz е зоол, еnьeчueпoшка
(= Be(CsU1Iz1I; ризг. припрян човек-
Wireti т- —s. — 1- сoмoГeoщe eьencшe; —;-
—овъртеж, вихър, вихрушка' Set Rnuei« Siiub
stuigt ie Sicbtin	еп/ -имът« прахът се извиси
нагюрс на гъсти кълбо; dut - Ccr L1id1necЬef't
еихрснапа сnрaел; 2. теме' vom — bis zur Zulu
от илава до п—тш; 3. муз* тремоло« лрнлср ни
CaeoCаш и ер. тдoршн инеnрт‘cшnн: с—п -
scHin/cn опи тремоло иа барабан- 4, муз* ключ
иа струнен инструмент: 5. сноп, прешлен; 6-
техк. въртящо се дръжки на прозорци« крано¬
ве (зо затваряне).
Wit—cl J— —п спирали-
Wir—ul/bcti п прешлен; —/-111 п муз* триф (но
струнен инструмент)*
wt—bclig. прек*. wiriiilifi ndj. I- сa’Oйcaщ; ■за¬
шеметяваш« шеметен« зашеметен: le, mecbu
mich« ns wirl mir jene - ласо ме сoшc’cтяcа;
ос соса мш се вие свят; 2, въртящ се вихрено«
лудо: сл. с—е alr/uligu Bcaujurg вихрово е—и-
же]нс, еаиженис ' вихри; 3, aaпрнсcн; 4, -ts
Heer касети но тсмето-
Wi—bre/kesUin е муз. глава със е!елcма на клю-
чюселе (но струнен инструмент)- -кппсЬгп
т скот, прешлен.
wl—bclios adj. CcсгрьCшoчeн.
ui——i1n I- iatr: h s rcß, 1. ooрaстca ceдecьрncж«
вихрушка« кръжило; ви— сс« върти сс вихрено«
но гъсти стълбове (зо пушек): ict Rauch y-r—cii
Übur ins Diel пушекът re сне но— стeяхonи;
Cie Tänzerin witbcluu über Ciu BüCrc ooпcрнш0’
по мина« въртейки се вихрено по сцснапа; 2. ns
uitbilt nir (vot dur Angu—I свят ми се вне; 3,
(за чучулиги) нсвиco трслн; 4. и tr: муз, прося
neтмeпe, тecмeлueoм (пи боpcбонj; Ciu
Trremil yit—ciu бoeoCoшъл прави ср-моло; /ег
Tei—ont uitbult iin Trommel« enf dur Trommel
— Coeoсoнч1кьn Cic премело но CaeoCo]o.
пъпен--
Witbгereäu1if сснат. гръбначен стълС: —schlag’
еСее /анст. гeъбшичнa« сертсСролшо артерия;
—,1-^^ т е:, сок ши Фуао; вихров ток; —sturn
т вихрушка, вихър; —и-ете pl- зоол, гръбноч’
ии животни (Verleitete« тип)- -а'*;! е вих-
рушко,
ai—blie ad)- = uir/ilig’
Wi—k/benk /; —Ireit n техн. тезгях за ’cеcшc но
хл/С (е хлебарница).
ai—icn I. intr: h основно значение действам; 1.
eoCenя, ши роСесо« ши служСи съм (камо ня¬
какъв)- разенсам ——-];';' als Arzt — р-Сося
аило лекар; sebrn 30 Jahre [als Leiter] се c—n
Gyizes-um — сече 30 голини съм не р-Сапо«
но сптжCa е -дни Г1мшoсия [камо учител]; 2,-
(rnHc—r« new. ~) (въздействам, пoвп1явам« влияя
(ни, върху нкт.« нщ.) подействам (осовото зи
лекарство, аpвдсmврj; постигам« нмим резул¬
тат, ефект, прася такези ш тиково впечатление:
Cie Arer/i ict scCnull juwirUu лcaaретeeno по-
дсйстсо бърза; s—c Wo—in mitUuun думис- му
поеейслесохо« имаха ефтат; Set Sturm wirke
virCiituge Cтряno действа eптеneшиneпшo;
läcH/riicH — пeoc4 смешно« комична впечолле-
ние; си, Сит Ferre — действам, вьсgeйстca‘
отдалеч; Siu Musik en" sicC — leeeun есеас/м се
под въздействие;; на ’тзикaла; des wirkt enf
Siu Nerve; т;—- —-Гссва но шсрвнте; da, Hau
guuirkt! теса спonт'и, имо резултат; wirku—eu
^,1(11 действашо причина; 3, (für uiw. —) ра¬
тувам«: für Sun Friidin url ins Wohl dit Mei’
,1111*1 — ратувам за миро и Слетего —а чоесчс-
'леело; iI- tr; 1- 'К'--30’» сзюри. прозя» върше.
пестите’« пeceнсeн)ea’; прoисccжga’: des
723
Wirt
witku Wurdet тове прави 'уде'—- Gutes« ScCicci’
les - върша доСро» зле; 2. текст, льки (ръчно)
(килими) - плета (трикотаж)- 3. меся (тесто-
хляб),
Wirkt— е. -S, — тъкач (но килими); плетач (ис
чорапи:, трикотаж)
Wirkerei/, -е; 1. тъкачни—« ашлимарница; ра-
солилни— зо трикотаж; 2. тъкачество; трика’
пож'-
Wirkle/iSung fei. активно мощност.
Wi—kliitaert т ел. октн—на проводимо'т.
ai—klirU adj. 1. дeйелcилeпeн« реален (жuвonj-
шапичeш, фактически (притежание, запаси,
пoлoжвнuej’ 2, нсси-сан; adv- —оиссншо« —си-
сncuлcпшe: er Uonmu — сой шанстнша, положи-
тслно ше дойде; ich weiß w-rkl-cC nicbt« wo ut
ist наистина не зноя« къде е пой; des isi uirkllcb
,11’ ftuu—dllcH vrn ihm лоса е —оисгнно мнего
люС—зно от негоси строша; — uni uaCrbeftig
gcГетe!лcпнo; непълно вяeнo; — nirie; есъ-
щсствявеемЗ. Омсл. adv: зосети« понаспеящс’«
е момснпо-
Wirkl-bCikelie/ -сп дейспзнтелнест« eeапшoеn ISnci
uzd — идеал и дcГсneнтcлшoет: in Sie - 11,11/1«
есъшеспеясом« претворявам е дeйстeиneлнeег’
Wi—UIicЬUciteHгr1/Tрe-w. нн—иает!—« изяeuтeп—
но шоклошешнС’
uitklicbkiiUs/ftieS ndj, чт'жд« шcсьeтв'лсnвтeoш
но eeйсnc1ncп]oелno; осчуж—сн оп жн—осо;
—gtlreu adj. правдив (ромон, изкуство); —nei
adj. ecoпuслuчcш (изкуство).
Wi—kmiIstct т майстор ни трикотаж'- осмор той-
тошежпя-
Wi—kiHsrCIne / техн* Cинлтcaч)a« аС—изачко
(МашИШ-).
wirksam adj* 1. ефикасен (срсОатво, лекарство,
марки); дсйспссш« рcзтлnaтcн; 2 аксивсн: —ей-
сс—аш- деен-
Wirkseikrit./« —сп 1. eфeкгнcшoеn, —'-'13—];';»
ecзтлтaтшeет, сфнаоснесс; 2. дсяпе.лшосл« дсй’
ност, действие; tugc - cnu"e1uc; развивам ожи¬
вено —cr];';; in — sein з действие съм« функ¬
ционирам« действам; (за зcкoкj е сили, зил!’
—сн съм; außer — sc'/cn по'тос4М з бездействие«
1свoждaм от спрея» и првн.; отменям« стспeш-
—нрам (зоаош): In — itni/n започвам —е роСотя«
до функционирам; (зо закон) слизам е сила.
WIrU/stoH т биол- хормон; снтомнн; еш'!’;
—tättl /, -tisch е = —beizU-
Wi—kunj /« —ue I- сneeсncue; резултат» сфекл:
Uusecle u;d — причина « спcдслcнc« uim'- eni s—
' - ищ. има ефса'т« резултат; d-c A—zrui tat *irc
- пcкaeслcoлo подсй'тси; 2. —ъ'—--';—!-, елн-
я—нс: п—с EtmeCni—gin- Woruu hcetcr k—c - на-
помшяшнято« дт’1тe ми не упражниха cьздcй’
ссвнс« Сяха напразни; с-' — nusülez упражня’
сом т>здейстеие- 3, дсГ'твнс« 'нла« солндио'т:
е*; GueuU/, ei; Vurlnce mit — voe 1. Juli '0';—«
-етовор със сила ют 1 юли- bi — ircien алнсa в
'Ила.
WIrim—ijs/lcrcten т воен*. рa-итс ни действие»
зони не перажснне, но обстрелване; обстт ии
-ействше; —grad т пехн. коефициент ии по-
лcснono действие; —Ute"/ сили не действие¬
то- ефект; -kreis т крът но дсйше'тта; 'феро
ио алнянис-
mitimegslos cdj. бeсрeсултancн-
WirimegseheIgkutU /« — аcзecзуптeлнo'т» нссфск-
тивнесТ’
ут—iuegsvoll nd), ефектен« сфекпиесш» рcсултa-
тсш» у'псшсн.
WItkuingsyiisc /*дипсте11с, начин на действие»
eъсдeйеncнe-
Wi—k/ae—гп pl, ne1кenажш1 изделия» трикотаж;
—we/trst;«/ е е:, актисно съпротивление.
mir— (н: учни/) cdj. 1. з Ссзпоряеъа« разхвърляш»
бсзрсдсш« е Ceсрcд1e- сплетен (косо, нишки):
с, CiutscCic ci; —rs DurcbiinanSur цареше пълен
бcспoря-ьa« хаос» las Haar Cine ihm — um die
Schläft; касети му се 'пускаше сплъстено» рис—
чeрлешa ши— слспнте очи; 2. прек. ]:/'-]»
оСъраеш (глези); заплетен; 'мутен: -с GcrüeCtc
нcяеш1» противоречиви» объркани 'nтхoce; —
im Kopie sein тле-ото мн е еьeсe’ оСъраошо-
гласете ми е з-маяно« върти '' (нспр, алед гу¬
ляй),
Wirre/», -п 1- oCьркaнoет« бъркотия- кoнфтсня» 2
pl, рaсдюeu- телюжнeнuя« кo‘пл!)aп1u« сму
ласс« рaс‘ириии' Cie ~n ent Sem Bn-kcr eaсдo-
eнтe- усложненията ио Бoпкaшнтc; 'öIiUiecCc«
ЬäueI*cCi -сп политически, домашни раздори
wirrtn ir: rcfl. остср- oCьркcа’« eaсCъe)eo’«
смущавам.
Wirr/jar; /1 'плетено« смотана прежда; -leer п
сплъстеше, 'плетеше« черлиса каса; -Uöpt е 1.
eбьркoш човек, мътни тлее-; 2. черлова« сплъс¬
тена- сплетено каса; човск ' пакоси-
uirrköclij ndj, объркан (човек).
Wir—nis/. -sc- Wiг—ei1 п* —s. —е; Wirrung/« —in 1.
eaьeacа]e, Cьe)oлия; хаос; 2. е’тneec pl**
вълнения pl,- усложненияpl.
Wirrwarr т- -s. — бъркотия» суматоха» шсрозбО’
рия. хоо',
wits» aitsrl adj* Омсл, рязък, 'ърд/ит« гшсвсн;
вьсбт-eH’
Wi—sbig т- —S- —; WItstnjkhni in бот. къдeиco
сeпe (Bгeeeice ölcrecue vat- se—eueeI-
Wbrt in. —s. -е I- съдържател на зоведешнс« рссле—
рoнnвeр« гостилничар, хопелиер; аръчмар: dut
— zum „Gr-Cenc; Löwin“ съeьeжoneпяn ни
„Златен пьc“; раз—, Cie Rccinnzg ohne lin —
macbun прозя си смслаото Сез крьчмаря- 2, пла¬
за не домакннстее; ломикин (у копомо има
пости); Sun — spiulur итрия ралито ни —омо-
анн» дo‘aaншстcтca‘; 3. стопени—« 'люпански
дссц; nin gutut - лeбъe стопанин; 4. хасяшн» 5.
бнол* гe'nюneи'мнna (но паразити)*

Wirtel
724
W-tici in, —,« — 1- къжел не вecтeшe; 2, бот. възел
ол ешeпчcna« израстък з сшопчс (но иглолист¬
ни растения); 3. готе, бъркачка.
uitUlIcl adj- 1- ебнпаем; 2, теспеприемеш« тюncш»
приветлив (стоя)- 3- къщав—н, дeCee спепо-
—ИсВОЩ’
WiгtecЬaHl/, -1—1- икон* стопошспсо« икономика;
giS(Ь1oeecni — зoлceecнo спепошспсе; iin —
e;Uit/uI; сacъeтиcoм« раздвижвам стопанския
живо;; 2. домааинстее: u—m diu — 'üHrun водя
нам, ge‘aаннеncone; раз—; ugdlicC mal tiinu —
песНип eaсч!слca’ шoпъпнe сметанте; 3, спО’
понис1вв--н];/;лл гласоСо.лия/)/.. дондиния; бeс-
порядък« ирон управия, паря—кн: ризи* das isi
н*‘е-с srHö—c« 11*110,1 ~! хуСаеи поря—ки!« ху-
Соса уneoзuя!: Sic labe; de c—r e(Co;u —
nr/utiiCict хубава бeп4« каша сте сoCърaaлн!;
nach U—e so-ehu —! нс в—нтей токаса —ан—ання;
mach С*г [u—suttw1gc—l licii so viel -! не си
съзеосой толкова раСето зарил —-'!- /а, mecCt
nir viel At—ciu uni — noco мш създаси много
труд и главоболия; 4, сaccдeшнe« гостилници:
рсзг* —! прислуга!» келнер! (повиквана)- 5, сел’
ско сnoпaнеnвo-
Wirschaltui I- inti; h 1. стопаннсвам« домакнш—
сneтca’: an е—п Gute — стопанисвам« експлоа¬
тирам имение; тпрocnяcа’ имение; 2, хизяй—
нича, правя пакости« причинявам бcспoрядък«
бcсчишсncуca‘; 3- —ърж'- хотел, гостилница«
саccдeш!e; П, и; е—е Hol'eugru;du (zu Grunin)
~ разорясам имот.
Wiгte(Ьe"tt— m. —s, ~ l.aeanp. управител ни сло-
пинстсю, иконом; 2, свстр*- швейц; икономист.
Wi—Uscbe"tr—in/—nun домакина-» икономко (ксто
нcpаoкcлj*
Wi—UsrHeftli— m. —s« - 1. икономист; 2, етoпaшск!
дсец-
al—Uscleftllcl adj. 1- стoпaнеaи« икономически
(успехи- грижи, съобрижания, плоДищс— жи¬
вот); 2, eeнnaCипeш; cdv* сnoпaнек1« тъeтocе-
ки: — linken« Cigd/ir мисля» дeйслcтзaм« пе-
'тъпвам етeпaшеaн« тьeгoeекu правилно; 3,
икономичен (артикул); пестели— (Домакиня)-
Wi—tsrHeftlichkell/» — 1. стопански дух; 2, И);-
немнчнест; ecнnaCилшoсл« доходност,
WI—iscUHfUS.» спопашсан« нке—юмичеса*.« зо ссО’
пoшетeene« ши етeпaшстзeтe: Wirternr/ue’
iaeeut-
WltisrUefiSemi п интендаштспею; управление ии
gьeжacшиne имоти; -iuescHuee е спепашски
комисии« 'тепашски комитет- —ЬгЬЬЬНс/икон.
стопанско подпомагане; —•iufsrbyung е ико¬
номически подем; -lurb п книга за стопан'-
ки« домакински eисхюдш- —dueiit п 'топишско
престъпление; ~^l^l^ гг^пе^ J/ водене не стопен-
ст—асо; -gt/äric п сел.-ат 1. стопанска по¬
стройка; 2. тпрaeлeниc но 'топанслсюто (сгро-
Ос); жилище ни тпраc1тcля; —gile п пори зи
демааннскн нужди; —gnt п 1- имушсстсе« сеС’
сс—с—есл; 2. мaтeрнaпн-! алого; -Н--",/ икон,
стопанско по-пемаганс: gegense1ilgg~ стопан¬
ско взаимопомощ; —jelr п отчетни тю—нно (но
предприятия); —1-^11,111" т икономически
цикъл; ~Uriee/-iкюл икономическо, стопанс¬
ко крuсa; -lt/in п стопански живот; —•ordnunj
/ стопански строй; —piee е икон. еneпaшек1
план; —р-етте/нкои- пnaшнeaнe -— стопан¬
ствата; -'niitik / нкои- стопански полилиаи-
—CrÜZir т cкспceт—счcneзeguтeл; eeuтee;
-rückgezj т икеномически спое; —siböUHgi
[-Оже] / стопански сабесаж'; —srH—iip/unj /
нкои: отсл-Сса]-« пешнжсшнс не еneпaшекн4
живот (в страната); —systcm п икономичес¬
ко сисс—мо —Wissenschaft /стоп-нски неукн/у/.
Wi—ts/f—eu / тeет1nш!чaeaa; сьeъeжancпн'a но
зассесшис; аръчмарко; —irn, п рcсneeaнл, го-
стилните; -lenic pl- 1- съдържатели ни гостил’
цици; 2, еомикншн (при поканено общество)’
-bausic/t— п живот по кръчми и сaccgcшuя;
—stubei'[сaпa е] кръчми (селска); —111’ п зоол.
гoсneпeне‘]!) (живеене« на аоспо жизсяп
пирисlпuи).
Wisrb m. —1,« —е 1- парцал» бърсалка; 2, cьeсeп
слама (като знак —указание ни локат, заве¬
дение)’ 3- розг. презр*. парцел (за къс писано
или печатано хартия- писмо, дoиумcнтuj*
wtsrlii I. и: Cьeшa« избърсвам« eCьeсca’ (прах.
мръсотия, пот): ,*'1 6 din Murd, Cie N1,1 —
Сърше сш тстana« И'''.';--’ сн —есе, siel D diu
Trbzcn си, dun Anger - !3бьрсca’ си еълснт-
от ечите; sich D mit ict Hcrd üict Cie S'irn —
поглаждам 'и челото c ръка; ризг. Ur körne/«
Cnr/'c icl iit dun Muri — еспошах c пръст в
уетaлa; II- intr. праз—; плъзвам сс Cъeсю« шмут—
сом се, дeaсca’« изплъзвам сс: zur Tüt hizrus
- —росаем през ceanana навън; dum Rän-cr aus
dun Hä—dun — 1зппьсвaм се ос ръпcne ни eoз-
Сейшика’
WiecUct m„ —,, -1- Сърс-лаи« «перис-лаи« парцел
(изобщо) предмет за !стe1caшc; свтом. чис¬
тичко (при Оъжд); 2* восн, бонник; 3, жив* ре—
сгушо—)- (за пастелни боиО; 4,раз—. аалаГ« ко—
naйg1сeoнc« дялаше-
Wbscbgril п тсхн- зпonю но лисс;——« сирак.
WtscU/khIbce е воен. прът за чнетeнc на канил
(ни oгшeслeeпнo оръжие)- —leppe« е почаера,
бърсалка» отрепка за бьрсaнe; —tnrh п кърпа
зо Cьрсaшc; —w'isrb п ф)си- Срът-сж; галими—
тне.
Wisent т- —s« —е зоол. eвeeпeйски бизон (стбърI
(Bisre bonesueI-
Wismut ш. п. —хим. бисмут,
wismutinar/'. бисмута--
Wispii, Winspci in, -s« — оатср. еnaрa мярка зи
жито (14 хектолитри).
wispe—e» wIsei1( nur, ь ш-п—о. шептя (и за вящър).
725
wittern1
Wlss—igieiaCc/любознателност,
wissbegierig adj, .люСознатслеш«
wissem* I- tt: 1. зшам« знае (пътя, средство. най-
новото): las weiß liin Welt това тю 'Hoc цели¬
ят еcяc; ici muiß us eus ,1'11—1’ Qnciic знае то
ел еигтee] източник- Сс, Gcdirlu weiß ich
rnsaizCig зная сn!хoлвeecш1cne нинстст;
soviel icC У1iee -eaoпкoтo знаи; was -cb ellus —
srii колко много ср/С—а да —/; каксо ли ие
тр/оса да зшия; е—п in Gnfilt« I; Slei/rictt —
'—-/« че никой е з юпа'не'т« че е зaпaсeш» з бс-
зeпaешeст; с—п glücUlicC ~ '—-/« чс някой е
щастлив- yise1n Sic es e1uise? сшacne лн то
сигурна» тceрeш! ли сте е песа?; sie weiß noch
11(11, vrn Sun Uzjiück тя нс знае ощс ншщо
за шешаслнспо; Biscicii üict utm. А« in utw. D
- познавам« зная нщ.» юр!cшлueaш съм от—ос’
но нищ з сечение съм —е нщ.; BuecCuiS von,
mit uta'- — мота —a бoeaeя с нщ.; Buseici! nie с-
н — пез—осам деСре икт.; u—m Dark — алагоди’
ре— съм нам-- e-t Wue U—e Greizer — т—с—ьт ми
ш' зшас граници; sici D k—c Hilfe — нс мото до
си помогна, нс намирам изход; остср- sich D.
s—m Lille U-e Rai — Ccспe‘oщeш съм« не нам!’
рам нзх;—« памет» нс '—0/« ааасе —е прася
повече; ich weiß kein j—ößc/cs Vcrenüein —e
зная по-голямо тдecon'твнe (от вiъnpoскonoj-
-eh weiß« wc, ich weiß ']-/« какаото знеи (не
могат но.разхбсОи)- zieht - [ur] cu, zarl uin
—е зноя накъде —а сс eбъeшa« накъде —е тръгне.
е безпътици съм- ше намирам изход- c—r utw, —
1eseu; осведомявам икг. зо ши.; с-п cim. Unnl
nnd zm - епи тьeжcетe'шo извсспясам ии —кг¬
—Ш-; van е—п г-сСе, — wollu— н' искам —е чуя за
нкт,; davon mill ct riells missen а* нс иска да
чу— за леса; б* твърди«'' нищо -' знае за лоса;
1-11, /ieeut - wolle— искам» претеш-иром да
зшая —'ичке пo-дoCee от дeттиne; розг.; was
weiß ich откъде —е 'шия« е и лоса нс м' интере¬
сува; weiß Golt« ict Himmel, Са, weiß diu iic—c
Zcil сдин Господ зш-с; weiß dct Kuckuck,
HuzUct« Tuntel« wie di, gckonic; isi e-u— дя¬
вол зшис« ко) е спешело тезо; ct weiß« wo le—
Hu—S /ugtebur IlugU« aoier ict Wind w/il« wic
dur Hase läufu лой умее да сс нарежда« '—а—
какъв вятър вее; 2. wir wuiß, wie viel; mcs weiß
ich’ win vi/i; muiß Gall wc, (вметнато в глав¬
ното изречение) кой з-ае колко, Бог з-ос кол¬
ко- 1сeьшрcдшo много; er -su wer weiß wo ко¬
го снae« къде e; men kann mit wur muiß was llnicn
кюлкото « мнота -а ми предложат; als ob mit
wer weiß wes direr jili/cr wäre като че ли кой
зшас« колко много държа —а гаво; ct ureällt dies
url mc, weiß ich nocC cil/s той р—')-'- го-- и
кикее лн —' още; 3. в съчетание а други глаго¬
ли в inf. Оез zu: ich weiß cum. ,1111«, liugun зная«
къдс сс намира —Ш-- ich muiß и—п woHnin '——/«
къде живее никой- 4. з съчетание с zu + Inf.
уноя, 'ьумиceм» мете: zu ini/n« zm scbyuigin»
zm —idin« zm Händeln — умеи да жшвси, ди мълча,
мето да товаря» да деГствам- ich wirlc Ilm
sebon zu Tindue ~ ще съумей да то нимceя; sicb
eicHu em Hies1n — не мото —а се ела-ея; s-n Plauz
zu i/hciptu; - съумявам еи си запазя място’
то- II- inntrr А 1- um u—e Snehu« von c—r Sccic —
зноя« тсшaл съм за нш,- weiße Su nacb? 'пом¬
ниш ли си?; was weiß icb? wer muiß? —c '--4«
ютдс до зная?« знаи ли аз?» кой знае?- ксто нс
съвсем категорично отрицание: ich wüsste
richi« z-cht lass beb УüseU1« dass ich nicbu müssle
ие съм чувал тиаова —щ.- доколкото зноя« ис-
2-	розг* (вмъкнато вpelmиj missen Siu« УIseuns«
weißt di- „weiße“ сшacш« с—acтe« нали?
Wisse— m. —s. — ']-]]]« 'шишии pl*: uin те-сНи, —
labe— имим богати знашия« oinu mein — без
место зши—не, без да 'Ha/- ciw. eie — s-t Eit/rz
Uun върша нщ, със зшашиепо на реднтелитс '.'
mit - nnd Wlllun съсшoncлнo ш нарочно; m-s —s
ist ur zrci ziele enguUoiiin доколкото 'Ha/«
още ис е пристигнел- wiCcr bceeutcs ~ против’
но ша тCcжecшuяno сн; ziel 11,1.1 — uni
GcУiesu; iituuilun« CerSuIr съди, дсй'тсуса’ с
шой-чиста съвест.
u-ssteS part. ndj* 1. вж, wIss/z; 2. посветен в
тай—а-
Wbssensclia/f/- —си I. ниуа'и: diu srhözcz -c— ху¬
дожествена лнneeaтуea; enguwe—!tu Wise1n-
selrf'u; приложни иaтки- 2. зноння pl*- уче-
нос;« осседемешост' разп. е, -st nicbu muit Cut
mii s-t — сшaш1яna му нс са нщ, осеСено« нс гш
он—о' 3- оатср*. сведенне: ici Cale U-c — levo—
нямам никакво свсесшис за лоса: рсзи:. wrCer
Нн,| Su !iueu ~? откъде знаеш теза?
Wissenschafter т* —s. - свстр, = Wiesu;ecCef1Iut-
Wissenschaftler m, -s. — учен, ча—са на —ау)ала-
научеш ребетниа*-
wissenschaftllcH ndj. научен (спнсиние- Друже¬
ство, Дейносп- нзслсОвскня- резултати, тру¬
дово- мисъл. лекции)-
WissenschaftlicHdili / — н-уч-осТ’
Wissensdrang, -/11,1» ^t-^ic/ т жажда '-- спрс-
меж към сна-1И-
yissens/uert» -wütCig ndj. зaептжacaщ еи сс
3—	ОС-
Wlssueszwuig т клюн ют —aткилa.
uisseiilbib ndj. 'ъ'—-;^-—» нарочен« пec-нa‘e-
ре—-
WIseitUi / — ‘шогозшаене- мнегозшаГннчсспво.
wtei(cI! intr; наляво! (ксруцирски вни)-
WiUf—еи« оатср. Wiibb, WitUt— остср*. J- —е рсзп*
= Witwu.
WiUminn т— pl. Wiliä-nr- остср* = Wiuyur-
wittir—1 I- tr: подушвам» —aдтшвaм (алсОи, Ди¬
веч)’ пee-угaж-aм« предусещам (опоаносп-
праДопечопво- капан); разг. Ma—gurlnit ~ по-
дтшeaм« помирн'зам благоприятен оСрат; II.
wittert
726
intr h 1- душа« мирише (зо Oивelj; 2. —сеН utm.
— мирише —а —ш-
aittirm innn: h име такюса и токова ерем— (обик¬
нов. лошо): cs yitturU име» бтштвa бури- nec-
щш: прен. cin CnmpZcs Mirtur y-etcrt -е Sici
глух poiOT се пешася з 'anaтa.
Witterung/« —cn 1- времс (хлсДно, топло, про-
мепл-шво-г diu — schlä/i um врсмепо сс променя
(рязко): diu Unbildun Ссг — несгоди;] на леша’
са сремс; 2, оСешяшис« нюх, и првн--. ~ tüt utw.
Ce—un имим нюх за нш,; 3, лов. миризма» днря
ши днесч: ici Hinic — gcbcn давим на кучето
до помирише слеентс ни дивеч- прен. ~ von
utw- biUrmeun пюлуш—им» помирисвем нщ,- 4.
мин. въздух з ру-иик-
^ViUtituegerenziIcЬi1l п ‘етеоролегичесаи сим¬
птоми; —berlchi п ‘спсерелюгичесан бюлетин;
—■UürCt /» —11111 / ‘enceрonoг!я; -11,(1.11 т
промяна във сремепо; —v1гЬäIUeiseu pl, ‘епсО’
eoпeг1чcс)и« 'лим-енч]] условия.
Wittum п- —s« —ст нае* наспeдсnceнала част ии
сдовнцати-
Wblwc /, —п вдовица’
WiUacr/gcbilU п п—шсия ши вдocипи- —jelt п та-
дина ни трaтр; -keesi/в-овишки киса-
Wltacnscbifi / = Witycrsle—d-
Wbiair/s*'/ in жилище но вдoeицa-дceeянк-;
—ste—C е едоеслсе; —siuhl in: остср. dun —
verrücke— омъжвам се пecтeeшo.
Wliacntum п, —,« — = WilyursterS.
WliyCt T- -,« — 3—0——’
WitaerseHäfi/« —; WlUar—stied m съ'саяннс иа
cдeceп«cgecстce-
Wttz in, —/,« —c 1- виц« духовнси шета: ризи,: -е
rcißci» Ioe1esei— eaспeacям енцо—с; lese С—е
fiulin ~е престани ' тня плоски виueec; ecci
i—c —е! па соса е нceceeятшo« —е се шcгтвaГ!;
le, isi dur - dur Siehe там е раСолала» и!- des ist
dut gczze ~! зо сова именно се касае» песа е те
роботите! (в нищо Друго)- Сс, *,1 dacH nut uin
-? вит сс шегувате, соса е снтурне шеги?; 2.
духовитост, остроумнс» хумор: nin sptübindit
~ бликащо духовитост; 3. оатор- иехюд'шео'т«
остроумие» досстлисе'т» ум: dizi rcIcli sein —
nicbt eus умът, остроумне;; му ие етштa-
WiU//bleUU / хумористичен вессш!); -Cnii е
плитък шстаджии-
miizilm inir* h слезем духовит« острюумнича-
WtUzueit J— —еп послюиишо o'тeeумшичcнe; плос’
кш вицосс pl.
wtt/ig adj. 1- -уха-иг» остроумен, шеговит (на-
атроекмс- забележка— рсч, хрумвания;, човск-
глава, ум); 2-, интересен« 'улеи, 'сранс— (чо¬
век): das ist jr ~! 'у-но!- 3. остар* умс—-
^Vii/i^l^i^<^1I:i^ — духовитост, o'тeoтмuc-
Wiieliej т, -s» -е пайор- = WltzbrlS-
mblzirs nd)- 1. нce'трeт‘eн« иe-тхeeшт; 2. 0—'-
'мислен, Оезцелен« —еобешиващ тсneх-
WiU/aorU п виц;, острото« пюашта.
wo I. adv. 1- къде« т-c« рсзг* де (ко не при посо¬
ки); рсзи,; vor wo? откъде?; wo ist c—
enrcCguUonic—? през къде мина лей?; то
uutdTcH [des eun]? няма да тю —оправя; оскълс
накъде —а тю направя! (н наум не ии мuирврj;
ach wo!, I wo!; и дум- —а —с етae-!« как не!; 2.
къесте« т—сто« рсзг, етсе: /е, Lc—d« wo ici
jubotcr ii; еne-шan-« тдсте съм реесш; wo
iiiit ег euch sei; та/ къ—ссо « да Съде; 3,
рсзп. = Itg/rUyo: iin— wo пи,, u, ,/-« тук някъ¬
де» тъдяса тряСеи -а е- 4. аютото: die Stu—di,
wo сг sie eim ctsucn Male sch часът« кюталю той
и сн-я за пръв пъг-/хазг- in Fällen« wo Ses nicbu
zuUrifHt ?» при случаи« кюталю този ие е лаке; 5,
Омсл* как?: wo wirl dut Herr Dor/—icCUit? аик
можс (Оо коприви това) те'по—иш селският
съдия?; 6, Оисл- pron rcl* който« ao/mo« което,
които: Сс, e(ЬIucCuusUu Messer« wo сг ici най—
лаш]/; нож, който лой «ма; inr« wo das sagt
който кaсca сева (= wer das ,;/'); II- coa).
оатср, 6мвл* раз—, око: wo bei zieht irtu око ие
се лъжа; то löglicC екю е възможшо; et möge
Urnien« wo r-еНе« wegi/siczs ecCгuibu; шсаа
да еой—e« е око лн не« пе—с да пише; Su musst
d*cC nisttc/cn« um ihn eu urri-ilcz, wo nicCu zu
ü—urutuf/ur лн лряСва go нипeaeнш т'илнe« ако
И' —е те надминеш« пане до го наспиг—еш-
уо. - . пред гласни aor. - (гДароииото псОс кой-
вечо върху алвОващата съставки) в комбина¬
ция а рир* н adv. образува cdv. conj (Inten;: или
rel-) и pronadv-: woraus- wovon, wofern*
aoanS.—, adv. някъде -рут-д^е^.
uoändrrsbln adv; нанякъде дeтгagc-
uöbbien iatr* h рсО. (за вълна) променя фрсаетн-
цнята« '—'салас--
walCI adv. 1, при косто; — eit cinHällt при което
ми идеи наум; 2. при ше? къде?: - isi сг siele;
gi/1Iu/un? къле се спря пой?
Woche/-п 1- седмици: — Hüt« ue - седми— слсд
седмици; in» nacU zwei ~п 'ле— две седмици;
Н/ие/ In, übur drii ~е след три седмици от ——-'-
рсзг* ellut —п всяка седмица; viurnel die - - I—
dur —, jiic - vier mal четири пъти седмично;
dIi Grün. — сeneшaти седмица (но сжсгоДнс
селскостопанско и ловно изложба в Берлин);
2. шестте делнични -нш: wältenl dir - ist er
,11'1; dort zu truffur е делничен ден човек
мъчна можс —и го среш—е тим; 3. pl. преи. Cie
Woehin родилно легло: in diu Woehin krnn/z
раждам» освеСождасам се ос Cec‘eшнeел- -е
din Woehin liugcn« sein родилка сьм-
Wnenii/iuswtbs m търг. седмичен тьeгoeски
отчел» баланс; -li-brit in седмичен бюлетин;
—-brsurH е песешенне пр. родилка; —bet' п
редили; лстле; —briUlit/tr п меО. родилно
трeе)a; —/1;'' п седмичен журнал; -Cltn,' щ
седмично дежурство; -cnd(uI п ис-елни почив’
727
wohl
ко (ом събота след обяД До понеделник);
-!Ie;eU т седмично дежурство; -1-/111, п
виличка (извън греОе) за нсделие почивки;
—UHrte / седмично аСошамсштна карта (зс
трамвай. автобус); ^11 п новеродено.
wochenlang cdv. цели 'сдмицн-
Wocncm/lohn т седмично заплата; -nirki т сс—’
мнчен пазар; —'f/tgc / грижи pl. за родилке;
-ecЬe1rrccдмичтн претле- (във вестник-- жур¬
нал. кино); -,'1’1'1 /еe-‘шчнo списаннс» жур’
шил; —,11)1 feno/ зо ee-илкa; -stUiCt / седми¬
чен зрей часове (учебни).
Woche-Ul/ е I- седмичен —сш; 2 дтлнна,
wocliinUäjlirH adj. спасиш всски делник,.
unchteUegs adv: з делничен лс—-
wörbie'lirl adj. седмичен; cdv: седмично.
WocCtenübersicCit/ссемичсн преглед:ризп* шап;.
jcC/ägjtu - аулимеч (за супата в събота). пре¬
глед ша менюта;- (вростооринт при съмнение,
че готвачът а употребил остатъци от сто¬
ри ястия за иoвнj'
wochenweise cdv: седмично.
Wocbieeiiici е тсатр* седмичен репертоар.
Wöchnerin / rП'П ре-илка-
Wörbei—ientnliini и родилен дом
Wöidcn m* —S- — Оисл. хурки.
Wodan« -s.uurn. Сегът Воден- Один,
Wodka т- —,. -S -0—)-,
yo/CÜtrh adv; 1. чрсз коксо?' ma.-- СпасН’’ през
къде (шс мишо)?: 2. чрез« бл-гед-рсшие —и ко¬
ст;; —Ztr— conj. остср- дюkenкeтo« е случай
че. -КО’ спите само еи; ~ ziehe око ие: s er
gleit kommen ,0-1'1 е случай« че —' дейес« —Tür
adv: I’ за каква» за що- ’: = -st ег gut за аиксо
слава той?; 2. за коазего. зе aикьeno: et ist nicbt
Се,’ = ег ,1(1 enegi—t н' с онези« зе каксепо се
пecgсnacя; 3. коицвсивио = amcb: = et auch
guCel'i— wutden пад а-квоте и е- мислят за
него« каксепе мнснис и —е име за него.
Wogt/« -п [голяма] вълие» и пран- bre—dc—du —п
рaсбucaш1 сс ю Cecгa вълни: dic -и ,111111«
übers Sril/f вълните сaпucaт кериа—: diu -п
д/Нс— iansCocl вълните се излитат аого ппa-
Ннши; прсн- diu — Cc/ öiten'liclc— Errcgn—/
cьпн1тc но оСщеспсенопю вълнсни—-
уодСдее ndv 1. срещу шо» кеаво? 2, срсщу кос-
те, спроти което, е 'омя]- не костю-
упдсе intr; h 1. ряОко rcjl. вълнтeим сс; зилнси«
Cтшуcaм« люлея се» н прен, (морето- вълни¬
те- борбима. множеството, нивите): Сгг
Krnp" wogte hin url Her поСсдита клонеше ту
но едшапи« ту ни дртгaтa сneaшa: dut Pinie wogt
vrn Mu;erCun площадът прилича не eaзeълшт“
вашо море; cs wogt tn ihr vor EnpöTUzg uni
Seien дтнaлa и сс разтърсва от възмущение
и ерa’; uoju—!u Seetur развълнуваш! като
море —н-i« пасези; mit unjuzlci ScCriUU с
плавни крачки; sie ,1'11—1'1— uni wogtin ,-'1
enf Sun kristHlIunin Flitcn те се шcгтeаха, лю¬
лееха по кристалните сълиш-
Wr/en/burg т 1- високо като планини вълна- 2.
тeeбcш ио вълни- —geiösc п бученето« р-вът ие
вълните; -prell е Онтне —и зълнитс-
m'ogigtuA: 1- eaзвьnиув-и« вълнуваш 'е (тодипЦ;
' вълни- 2, вълнообразен,
woher cdv; 1. откъде?- ризи- се употребява рез-
Оелвно: wo könnt ег Н/т? откъде иде?; — Scs
Wujs? откъде идваш?; ~ Cast dm dis,/ откъде
имаш тава?« eeсг’ откъде то сшacш?; рсз—r ссЬ-
—	[Се;;]? откъде накъ-с!- -и нме(ш) —и -']—
’а(ш)!; 2. enкьдene; sic jelez Criin’ — sie
euUommun sind те етивал том, откъ-спо си —ош’
ли: ~ и— null Uren/z те/ епаъдспо и до «л—а-
wnHerum adv* пю кeкьв път, алкъ—e (До минем)-
пр—з къле?
wolle» фам. уп, - - bi— adv; 1. (нaI)ьдс? (при нс-
нpрв.лcниcj: ~ Uammun« gehöre; diceu BücCir?
къле ще отиеал -тия книги« къес им ' ‘ясла’
те?; '1,, си". wo сг Cin giCi! внимавай« къде
отнва- 2, ш-кълсго: — auch —екъдсто ш --,
an/hinäl adv: откъде« пecс къ—с? надолу9;
—С-пНи, cdv: през къде« ол коя страна9: првн ~
jill ins? накъде вади сова?; какво ще излезе
ос песа?; ' какво шс свърши това?' —-birjigcg
eoпj' -екато- котило ноепоки; патове, котето:
напретнв: Ich bleibe immer tnllj- - cr iulcle
anZ-reust из —-'—0.’ —н—ати епeaeйеnвнe, ao-
гето» неопеки» той -сдш-то 1CбтхR-; —ПЬ—иега^^т.
1- —— каксо?; 2. зад което: пран- des Ise ciw-- ~
Ici nicHt komme; Uenn това е ищ,- косто нс мото
—а рисCтea' —С-гигеет ndv; къде надолу?
woUl (-ur- —su) ad). само пр>с0нкатнвно- но най-
чсато adv: 1, сдрac, ' дoбeo сee-cc adv: —оСрс«
приятна« хуСасе, Слагетеор-о: sie е,' ulcCe— —
тя е пек доСрс« oсeeaвя; mir -su [n*cC'] — eeCe—
ми е. еоСрт се чтcетcтca’; ие ми е лесрс: sich
—	"übicr чувствувам сс доОре« здрав' -е— На/е
ich mici nii ju/Ülie никото нс съм сс чтcетcт-
вол по--обре; Cier isi mir em woCIeIc; тук ми е
-аГ—деСре« нaи—пeнятнe; mir Ist — uns Here«
zumute (zu Mut/) доСрс» хубаво мн е но gтшa-
ло- сърц-се; c-n - luiSur können някой ми е
прия;]]- des tue nir — соса мн действува Cna-
гетсоршо' icl wünsche ICzun- — zu ecЬIelun жс-
лая Ви приятен сън- приятно почн—)-; des
Klima Cicr bubuUoiiu mir — тукашния; кли¬
мат мш —сГссзо, ми сс oтeaсяea бnaгeтcoрнo«
деСрс мн понося; - IcUnin*, низдравс!; да Ви
е сладко! (при почерп«™^- остср. [icl
wünsche]« — juTiii, gusp1iet zu Ьн/и; доСрс 'ne
'. починали!; —аздраес!» Зълсте гостени!; Ii—in
Siu - сСетам;ризг. eirC’s - su!« lessun -оСрс си
тледим живото; гледам '«« сдeaccтю» не сс прн-
лссшясам« н' си досам м—ют; зор» - оСет ü—ui
eisstu cr nerCgi—un волю-ис-елю« той тряС-
ваше -а есстът/' сг iut — Сетс; -оСрс проен-

Wohi/gebaut
72S
пeстьпca (в случая)- ~ /udecbU (^о^ро) аСмис-
л—ш; — bugrürdut дoCee оСесшосаш; — Ithülct
грижливо ———» зaaeнляш; — biUengt [много]
ееСрс известен; - /iticlnuu —.Орт пресмет¬
нат; — urbiluun = wöCIbcCeluu—; — gubeit стро-
сш, снажен, доСрс сложен; стр. eoCec поспре-
ен; — gieliuCurU лeCee съчста!;« ' хуС-зи пeo-
порции; ~ guliuuur приятен, дoCee гледаш« (ни-
всякьOвj еоСрс -ешъл; — juncizi geбeoжcл--
пелен« бnaгeнa’eрeш (съccnI; с1’пaт131eaш;
—	guördrcu еаОрс подреден; — jup/ii/U дeбec
тлели— (гроДипс, парк); — tun а, действувам,
onрaсяca’ сс oпaгoтвeeшo« еолеа-чнсслно: Са,
iue c—n — соса действа ше човеаа бпaгonceeнo«
облекчителна; 6* правя дюCeo. бпaгeecяш1e; в.
пeегьпca’ дeCec; — überlegt eeCec oC’нелc—;
—	inucttirCucu eeбec есзсдомеш« eeиeшлнeaш; —
7crpecUu доСрс юпоаован; — vnesorgt. деСрс —-
пессш» снабдеш« юСсзпсчсш; — verstände; еоСр—
eaзCeaш; adv; e-сCuea '—; - v/rueCte деСрс
съхранен, дабрт пaсeн; c-m — wollin Cn-гoсклe’
—е— съм« дeCec« goCeeжcпaneпшe съм eaспe-
лежсш към; пeкрecunспслcтeaм; 2. шавярне;
какпе изглежда« доколкот; сп спомням; май
кило че ли; пр!бn1C!neлшю (н ксто израз на
скромност от страна но говорещия): du —i,I
—	z-rit gue(C1iu —асярне 'i сс побъркал; *,1 ег
—	UtrnU? до не би до е болт—?; ес, ist - vier
Wrehu; iur еттогаса нма четири седмици, —е-
колаото си спомням; us Ist — uin Jelr Cut олтО’
гаси има почти« е1гтeшo година: фсм* Um last
—	е—п Vogel?« Su —,1 — ziehe bui Trost? да не би
—а не 'и на сеСс си?- 3. като поевържОокис'-
усилвонс; тeьeec ееорс« шили (чеспо неправо-
Оимо): Siu wieeu;« vureuuЬun ~» lis,--- Вие зна¬
ете« рaсбирanc nвьeee доСрс» чс,--; übuticgu ~«
wc, iu sagst обмисли дюCee« каете касcaш; us
gingin Stu* Jäger — tu" Cic Birscb оти-оха при¬
ма ловци ии лов; siuЬeU Su ~« inss ich Ricit Cebu
-иж-аш ли (m. а* иолм виждаш), че нмим про¬
со- Си 1;,' Ihr — /ueliituu нали тн те пeнeeT’
жи; ins kenn cr ~ nirCt tun лей пeneжнтenшe
ие може до шапрови сево; ,.(’ ~! мнего деС-
ре! (съгласиеj: je — ea« тааа- воен. тъй eяe-
—о; рози. ailise Сп - ,1111 eci;? хайде да
мълчиш!; 4, със слсе—ащо nbcu« riieiz шан-
еnннa« gcйеncнncпшo (= zwar« eIIcгd*ngeI: Cie
BotscCeft Cör’icb ~- riicln iit feilt ict Gleubi
н-иеnншa елтшa’ eeетna« семе че мш липсва
вярати; las ergeu de —, e/ut wes ,01-11 wir eun?
ти ноиспино eeбeт те aaсcaш» но каасо да
пeacнм шие?; er Ist — teich« r/cr jilzig той
gcГетcнnenшo е бот-т, обаче и скъперник; 5,
кипо вОин вид intj- Слазе!« хвали!« —а живее!«
ди е блaгeепeecн!: - ihm Cпaсe му!; — dun
höcibcjlürU'11 Hans« ur des *,' Uliizi Gnle
да е Сл-тесле—-] щастливият дом« аъ—ето сс
лоса тоя малък е-р!; 6- и aohläu! inj хайде
напред, Солро шaпeeg!
Wohl н, -S— — Слага (Душевно, зонко, общоствс-
по). дeCeo; йeeтспяcaшc: des — Cc— Uzti/tezcz
бnaгeтю« добро;; на поданиците; les jisehei
zu— zm d—m — лоса етaшa само за лвес лоСро;
ies rllguiii—u — общото блато; — n—d Weil
щастие и н—шасснт; ich Uti—Uu an' Sui; — пня зи
ncec сдeиce; zum ~! нозлро—е!
Wobi--» Wöll-- 1. благ;--« дeCec-’, goелa-, мнего:
aöHijiZö’il, Wohiiaul m- 2, служи зи усилва¬
на- uoCiecluIbU, uoClbcleibU-
aOei/adit/ra ndj. eeеneпeчт'ш; -enstä—eij cdj.
бnaгeпeнсnocш-
WohlansUäneijkilU f— — Слотюпрнстаишост.
aohlaut cdv: 1. е деСро здраве: ег ist — топ е доС’
ре и зeeac; 2, - много доСрс! хайдс!
Wohb/etCnrhi е nie s inzSelz дcйеncтзaм след
зряло оСмнсляшс; -/ill;din п —оСре сee-ce-
WöHeiiHigim п —оСре с-’eчтвстc!т« пeиялшe
шaсneecш1С-
uhЬ1fbuЬe1Uгn adj. з добре еьетeяшuc« geCec '--
———, шсаре—нм« —IcUrin' ndj, [мнете] eeC-
ре 1сзcслeн; —•/ikölmlirl ndj. сgр-ceепeceш,
добре eeИсncтcoщ (хeaшa); -eclrnbt nd), '
еСнлни шуми; -/ilel/U ad), ncъeдe пълсн« кор-
пулснтен.
Wnhlicleibthiit/'(Орпулсштнест« пълната,
uoCIbiscbiffue adj. е geCee сьстeяшue« ат дeCьe
вид ш аачестею; деСрс енибeeш; ~eгetellt adj.
ни пoеneяшнa« щатна служба, ши geаea служ’
бе, пegс1гтeeн; -/twendi-U nd). (in utm- D)
епнтеш, деСрс е'——-.’]— (в нщ,- някоя об¬
ласт)-
Wohlehrwürde; / (титли но, обръщопио към
духовник); Eint (Em.) ~! Ваш- бnaгoгeecйш-
ствю!
y'öbl/ehnvütdig ndj. Cпaгeгoeccш (за Духовник):
-er/nCre; adj. епнтен-
Woll/ctjilin ndj. а I- Cлaгюпeпучиc; 2, здравс.
whUl/itwojim ndj- дeCee обмислен; —euworle;
adj. сaкюншo« рсеоешо придобит; —erzogen cdj-
блaгecъспиna]-
WohtLaHeTt’I- бпaгюпoлтчнe« благо: Sie öf/un'licCc
— общсстсе—епо Олатополучие« благю; 2. по—’
пемигане, социална подкрепа: раз—, — /i/iubur
пeптчивe‘1 помощ от сптжoати за 'оцшалнш трН’
жи; im iin - komme—« dir — zur Lese /ilice подам
в тсжест не еСшеспесиопо педпомагинс.
WöhlfahrUs/emt п мат. служСи зи еoпнaпни гри¬
жи, за еСшествен; подпомагане; —eussrHmse
е мст- кемитст за .Ошестс-насе спасснит
(Франция, 1793—1795 п.)- -tinrirCtungen pl,
мат* (’eрeпeняnня« служби за еСш-стсеше
подпемигаше); -tn'/änjir е получаващ па-
мощ ас „Сoпнaлни грижи“; —та-ке/пошс]'’
ко марки (а по-високи стойност): -pi/ije /-
ист* общсслссне подпоматаше, сoп1aлн! три-
жн///-; -'Staai е еoциan-a държаси,
whie/Hiil ndj, евтин: пран. s ur Keifs devag-
kniic; пeсшo, лса; се enьeea’ (еп нш,);
729
wohnlich
-gerutet cdj. c дeoъe нрав; —jr/biCtt cdj. geC-
ре сложсш» еneoc]; )e-еue; —jr/oTtn adj.
остср* Ол-тередеи« ел дcoeяшск1 прeнсхeд,
Wöbigebötun п остср. Сл-торо—]-; Eiet - В-ше
Cлaтeeeдиc (обръщение къмлицс от буржоа¬
зията, и то само в nuамoj*
Wobl/iZcllcm п 1- тдeвoлстeшe« шaсп-ga (естети-
чсакс- ху0oжeсnвcнрj- snin — ни пет, D "*;С1п
нa’иeaм тдeceлслвнe« наслада е нm’-рг^в?. cem.
lö,' sich -е — ent нщ, зacьeшвa с еощ; тдecпcn-
еортнис» зо юСщо зaдoceлетco« пю мирен н-’
чин; 2. втвл Oпaгoceлcшит; ^11/. an" Erle;
mrd lin N1111,(11« uin — мир —е '—N1/10 ш не
хорото олагосолеш!С-
uoblgifällle adj. 1- (изпълнен) с нaепaga« досо-
.леш- със симпатия; благосклонност; cdv* ' удо’
ceлеneнe; 2, сомедеселсш; 3. оатср. приятен«
харесваш сс. ееспазящ шaспagи-
WoHIgufüHl п пeиятнo сa’eчтcеnce- goвoпстco«
anligemut cdj. весел, ' дeoee носсрас]!с, роз-
полож—Н’
Wohljtini п бот- 1. риган, чceнeeeьх
(Опееше); 2, пюреч (Bor—rgo o/"*c*;r1ie)-
woli1/g<^]^Tc-kt ad).; ~! езсмсте 'н eo0ea Сел-ж-
ка’. -Jг;rCrU ndj. охранен (най-чоато шег)-
—geneigt ndj. Слотосклонен; —je-nien ndj- спе-
лтчnue - uin —cs Kind ееСра лстс-
WnHi/jtrucb m o:<aгютх-ш1c; —■gee(Ьneck m при-
ясен заус-
ипие/ес,!—«' adj. C.лaгoрaзпoпoжeн« олагонамс—
eеш« —jesiutrt ndj. бпaтeшeaccш, апaтecьсп1naн-
yohigJccit1^titk adj. oл-тoюCр-стш-
/'üлaгeeoeaзнc« кросна- фигура,
w-ohl/jetan/tt; ndj, спeптчлue (портрет);
—gewogen ndj. oпaгoсклeшcш« сuмпanисue-Ш-
WöUlguuoginHrit /. — симпатия, oпaгoсaлoш-
ност-
mnl-Hn/ind adj. 'замажеш сьетeяттпт]-
Wohlhabcnhe/t/. — сaмoжнeст« сьсneяneлшeст.
wohlig ad), тюncш« пeнятeн (чтcеnвe« настрес’
нит, спек';-'/-!-« eтмeсфce-); n*’ 1,1 so —
zniiui (zu N1111) сако мн е топла« приятна не
дтшaт-’
Wohligkeit f, — тютнo'n« пeнятшюст.
WnHiUling алегозвучне-
anlil/Ui-rei—C’ -innerrc cd). аn-гoзcтчт]« хор-
мошичеш-
WhHi/IeuU е = -Ulenj; -lt/еп п бпeгoпoлучиc-
eхeпсnвo; живот не насладш
woUlr10—IicЬ adj. кснц* (oopъщeнuej мнютаусаж-—
см, почитаем (= löllicC 2); —liigind ndj- деб-
рeжeлaтeпeШ’
Wnltliclet— п кснц. еъ!звeпeш1'’
aoli/ui/ced cd), кeeенeрeчнe: -riecheri cdj-
Cпoгoтхaнcш» ухаеш; -^s^cHnrrkcnd ndj* вкусен
Woll/scin п [дeCeel сдрacc: zum, rn" Cc!— - - --’
здраве! (и при кихане); -,';;! т бпaгoсъстoя-
ш!—« олагодешстеие; —stindegгsellscC1a/l/об¬
ществото иа сдна 'оци-лше държави; — 111/1.
алагедеиние: c-m е—п s urmuisir прася нам-
oпaгoeeян1c; 2. бпaгoдaт: liu = е—, Bedie
euriußin ш-сл-жлез-м 'е от Олатедатта иа Са-
ияте- Сет Rugun Ist е—е wiHrn s дъждът е ис-
лннеaa олетедат
Wohltäter т алатоделел-
woHltätig ndj. 1- Oлaгoтeeeнлeлeн« Oпaтe-eтeлсн
(човск; бол. концерт^; 2* бпaтoтвoрcн
WohltälijUtii f, — апaгoдeтeлиeсл- олегепео’
рнтелшо'т.
^^^l^^UäUleUcils/ea^^^ir е Cп-гoтeeрнтeлeш oaсaр-
-viriin т блaгenвeeнтeпшe дружества.
wabilucrl cdj. 1. Oпaиeтeюрcн (тишина, авсжсст-
прохлоДо— топлина): 2. приятеш: von ctm'- —
üb1rteecЬu s/in приятно съм нзнешадан ол нщ -
wohlverdient ad/. 1 шайьn]o 'аслужен- 2. ‘ного
с-ептж1п (човек; oбщвсnвeиuиj- ~7e—С*СП’
tt-naßt« cdv- с-сптжт]e
Wohl/verhcilen п —аСра пасе—сшие« дъeжeш!c-
—vtT-tii е бот. ор—нки (Aeice 1o;UineI-
wöHiwcbsi-eb adv: блaгoр-зт‘—o.
WnUIwölien //eeCeeжcп-•тcпсnce; бп-тocoпeш1c,
бпaгoсклe]нoет: jds- — 71tsc11rzun зетуоеам по
моя вино и—чия апeгoсклeшшoст: с—е — buzuigun
засеиеелслспеуе-м -)’, C;]-гoс)лoншoст.
yohi/anilumS adj. дeCрeжтп-nтпeш« Cпoгoскпe’
иен- с—г Serie ~ gigu1ü/uгeUuCu— гледам Сла-
тесклешне» отнасям се eooeeжeпaneпшe към
шщ,; с—' = е Bcntec-innj блaгoе)лo-шe« алото-
пeняn]e ртпeнз1я; -eJemird adj. бпaгoпрне-
noe—’
wohnle— ndj. обитаем.
Wohnbarkrit / — oбиnaсмoет.
Wöhn'biu m ~ -jclänic; —1111'1^1'1^1^1^—/право
ие ’eетюжнneлсnce; —IlnrU т жнлншсн блок»
квартал-
aoCnte inti- h живея (в жmlищc- улица, праО-
сею, но мор>вто, в хотел, във вило)- ie* din
Ellurr — живея при родителите си, in uilrlcu
Streße mal;,' in? ши кая улица живееш?; ie
drillui Stock. drui Treppe— ioch - живея ши пре¬
лия стаж; mö—liitе — жн—ся з ‘eбeпиeaнa 'те/.
’cCcпнрaшo жилиш—; -е -.Löyun" walzt mcn
gut з хотел „Лъв" сс ж'иеее« сс прсаорса е;С-
ре; —/* е—п — живея у» при -ат. - so walt uin Gote
in Himmel malzt з името не живия Бог-
WoHnf1ä(Hc/жнлнщ]a плюш- — ji-änUc жнлиЩ’
на егрage: -gii! п социелна еоСаека зо наем,
—jtitirsrheft/кeмт^;--
wohehn/i cdj. живееш« тсneнoceш (някъде): sich
in с—п O—Ic — ;iudc—1eescn успанесяса’ се —е
жн—ся ше дадено място.
WoHn/hcus п жнлищ—н -ом; -Ctii п еОшсжн-
тис; —kürie / '10/ с шиша за кухня; —kn-Iir /
жилищно ктрттрa» култура ие живееше; -läge
/(paзrпeлeжсниc не жилището (спокойно, при¬
ятно)- —leube /традишсаа барака« прнге-сше
зо cec’cншo жи—ее—С’
waHelicH adj* у-Обсн« уютен (за жuвeeнej*

Wohnort
730
WöC—niri m мcсneжнnenстeo; —rrun m жилиш-
но помещение; —sitz m ‘тслoжилeпеnce; юр*
сeдaпнщe; ~etette f = —пг'; -Stadt /ппредимне)
жилищен кcaeneп; -siiit/= —-еппсг-
Wohnirng/« —un жилиш—« апартамешл« ксарпнра:
u—e ~ iit ellui Zn/iiöt« Kom/nte жилище c
всички прншegпeж]eсnн« c пълсн комфорт;
iruiu — Cebun имам бсзплотше кcaрnнea; с—п
Kost und - jcbcn еавам нкм, храна и асорснра;
dii - isi n-eiwoHnl eпaeтe’cштъn c изно'ен«
извехтял ют жн—ссше« оСнс-с-шс; с—п с-е —
vurliuuclr намирам -км, жилище,
VVhhnungSamU / служби зо жилищна наспешяса’
ис; жилищно комисия; —•enzeljt— е списък,
уаез-пел ше жилища- —bau е жилищно спро!’
ncпсnce; -gild п квартирни пери (на чиновни¬
ци): —not / жилищно криза- —sschi/ търсене
не жилиш—: еп/ Set s ,/!; търся азиртирИ’
Wöbi/wcgcm т фургон-жилише; —vcrHäIUeIseu
pl. жилищни тспeeuя; Wniz— п—С Luitis-
vctCäIt;ieeu жнлишно—битеви т'лoвuя; -zin-
mit а —шевно стая; -eins in ш-см зе кзерлира-
WoilarU, WoIloi n. —s« -е восн. потник на кои,
Wöjwnl(i) in, -а, —п немсстши)» войвода (е Пол’
ше),
Wnjwodschalt/. - сп войводство (в Полша) ,
Woi in, -S« -s тенджера със сaoCлeиe дъно«
wöllcm tr: re/l* 1. стр. архит* с-сcoeяca’« 'трая
з еceдcслa« заоОлсиа лнння» и пран*; давам за¬
облен, сседе'т« изпъкнал профил: dii Deck/ е—
s Sille, — сaсceeяea‘ песаше но зала; 2, rc/l.
сaеcegяc- се« нсдитa се aупoлoeбр-снe: с—е
Brücke wölb' sicb ü/ut din Fluss сводест мест
ст нсднтa« ео-и над рекепа; ict StcrnnnCiiicl
wölbt sici Über uns сводът шебесен сс нс-итe
ша- нос-
Wölbumg/» —un 1- архит. сведтс; тееаш« свод; 2,
сaoблeнoсл: dic — u-s Wegs профил не път-
Wolf ш, -S. —е 1- вълк: uin ruißundit — свиреп« хи¬
щен вълк; nie RnCel—е глутници вьnии; ji—grr
- вълче- прен. et isi uin - Ie ScCnZspciz те- е
вълк е овча кожи- поел.: mie dun —un muee men
Ciulun c вълците човек трябва де е вълк- у/еп
man vom -е sp—icbt. so ist er nicbt wuil за вълка
говорим се* е той е з кошарата« б* и ело то н-’
среща нш; 2. неО. а, вълчеики« лтпте;б. смъ-сж
по задшике (от Дълго язОене)- пруриnтс: sich
D п—п — liufun дебиеам лтпте от личене; 3,
потв- машина- зо мелене не месо; розг* е—п
Curci Sun - dribun измъчвам« тoрмeся икт.- 4,
такст- 'спа-ла, —араа; 5. атр* олеелни ите
(полета) ие кембеиаршйне дърсеше кoн'тртк-
ции; - стр* тeeм0oвaчкe; 7, млечни сьби pl,;
8.	метал, шлок« съдържащ eтe—; 9. такст- eOe.
yoll/m tr* влача (вълна)*
wöifin intr* h (за вълчица) вълчо 'е, куча '],
Wölfin /, —nun зъл'«—-
wölfisch cdj- вълчи.
Wolfram п, -s« —— хим. волфрам.
WoltrimtiCce in волфрамово жичаи-
WollfS/eri/1- вълче порода; 2, вълчи нeac- -belg
е вълча кожа; —■/оЬ;г/ао>лг лупин« вълчи боб
(Сир-пи,); -tisee п 1- лов, копан за вълци; 2,
мвтал. расесеч (желязо); -jaü/t/.оов. воек,
вълчо яма; —InzS т кучс вълча перела;
-ligger/rn вълчи апслис; -Ui—,'11/аЮ/// еби)’
неесне споре Силс; eaсзaлнuчc (Atrnpe
bclleSonni); -педеп т вълчи 'помих; пран,
нснаснпсн стомах; —ni-cll/бот, вид млечки
(En'Cörbie tiubynelis)-
WolfspiUz е .лов. куче вълчо пюради-
Wölfs/iebe— е 1- вълчо пост, вълчо тетa; 2- меО.
вълче неОцс (цопнато); пcпнene торна тслшa-
Wol"(s)sch1ucht / —ел — еcъen-пншe на вълни«
вълчи -ол-
WölJediuUerH ad),: Ссг Whlgeeu1^e(Ьu Rruueueru
съветско рcптCл1)e не пoвeпжc)нлe —смци-
Whlke f« —и 1- облак« и прен,; —е Inilcz sich ебли’
щи се струпсат; ~n von Hu1ecЬгccUc; übunzogur
/е, Lari еблоцн ол скакалци пеа'р!хе еnea]--
та; прен. п—п ie Siu -е urCubun прccьзшeеям икт.
з нcocеaлa- рсзг; C*eUc qnn-nc; нзпуш—ам
гъсти oбneuи тютюнев дим; au, ellun "hIIu—
капо ет нтбспо паеам (неприятно изнснаДсн)’
dee ist е—е ~! сшa’eш!ne!« чудесна идея!; 2.
текат- cьлнeo0рeзшa лъки— (зо пврДетс) (на¬
брана по специален начин): 3, л-)'- мътилки
на пaeцaлчcna в течност (нспр;— в урина): 4.
прен: з-етeeш-ceшe опасност.
aöücm I- tr; rejl. зee0пaчeee(мI се, покривам сс '
eблauш« помрачавам (небето): II- н wölkce intr*
h 1- зaюOпeчae-м се« пo’eaчecaм се, покривам
сс ' oбneпи; 2, (зо ефирен плот) падам кило«
ше eблauи-
wolkeeie. —rnt cdv, към oблeuнne; чак —е eoп-’
U1лe-
Wolkenbrurb т снл—ш проливен дъж'—, дъжд из
—едро; —’Cerkc/облочшо покрива---Jereine]—
cъпшeeбрaзнa гарднне (пepOej: -Uiiiei е
еСлечне неае-
УоИсеПосП adj. висок -е eбпau!лe; ndv. чак де
юCпaц1Tc-
^^Cl^i^in/^i^^tzir т небостъргач; -iuckucksnilm
п утопия; аъзеуш—н кули» —ъ'—^]- сeмък.
woldum/ens, —iter cdj- СезоОлечеН’
WotkenlosigkeItd, — бcсюбпeчнoсг’
Wolken/eeer п море ол облаци; -sibiebir т 1.
шв—- сценичен работник; 2, ризи, кескел ' прИ’
ве напре- козирка; —sijtim и спорт. еи- Сез-
мeлoe—o лепене; —'SUö—t (-щор) е = —'gerdirc;
~/mg т eървeпицe o0лeuн pl*	’
woldij» wnldi(Ue cdj- 1- облечен. 'оасла'тн« кетю
о0л-а; '2- сом; uold!ehi висок до eOлeuитe,
whlläUmibeU adj. пюдюОсн ие вълна, кетю зълно,
Wnllartcm pl* видове вълни,
wnllarilg adj* кетю вълна,
Wol||(en)/beum т боТ- чceшa пепели« )0В-)
(Pocu1ms nigte); —b1umt / .от. цeeеaa св—щ.
731
wollen
е—чо епошко, лепт], сстщнлник (=
KonieeU1tzuI; -dccki / вълнено олеело.
Wrllc />—; Wollartum I. вълна' — van Kinincbin
сacшкa козина- прек*. In Cut — gnfärbu sein 'u'm.
неподправен» чисто проСе съм; фам.: In dur —
siu/un седя сш ше топло; живея сш охолно; е-п
im Ciu — btingue eaссърeвaм» рeстшecяee‘ нкт,;
luicCt |е diu — jctet/z лесна кипвам; c—n In dii
~ gtillUg досаждам нкм.; вкарвам икт- з разно¬
ски« Ceъaвaм му з ассияла; ~ leseu; müsse;
пecтъeпяca‘ шсте; viel Gcscbtii nnd wenig —
мнего шум за нищо; siu Calur sich euä—d*g ie
Сит ~» ,11 /стсеи; euä—die ie Cie — ne поссоя—ш;
се хваща; зе aa'umc; 2, злос (по сукно, плот);
~ ri’WctHin eeнee! се« cnaсen с (за сукно,
плиmj- 3. вот. мъх (но някои pраneкияj'
иоПие*’ I- mod* 1- искам; желе/ (възнамерявам.
проектирам):раз—; Se7on will icb z-cits misse;
нс искам нищ; —а 'шия за лева« не нскем и да
'—e/ зо соса« —' го желая: wir — n-chis mit ihm
zu tn; Cr/un -' жслесм до имаме нища общо с
нсге- ich will us iit jirrtiz Cebu— поза мн е
еъceтьт; имим песа пecдв1д!; запомни тоеа!
(лока заплаха); ег will lilcs и*,,/; той прст—Ш’
—ира- чс 'шие -снчко- ici Ce—u us ein — нещо
желаех« съзшамсряеах —е тю свърша« напрася-
сг hat nicCu kommun — лой —е пожела да дойде;
елиптично често с поДразОирон inj-, особено
с глагол- изразяващ Движение- испровлснио:
ct wollte zael Rnsslczd пей искаш— де опн—с з
Русия; zu w/n — Siu? при кото жсластс да ел!-
—етс?’ кого желаете да видите?; icb will псеН
Heu,/ искам —а 'и върея; mert! ich will lieh!
чакай« ше ле нау'— аз; Cem sei, wiu ihm wolle
каасепе и —е с; et will Corl Hineue пей име ге-
лсми aмC1П11« плоиесе« хвърчи шacнеoaю; des
will nir —icCt in dun S-r; умът ми ше маже -а
поб—рс тоеа; diu Stein will rieht vorwätes ра-
Оотала шс иска да върви, ис eьeRH» —е шeпece-
зе; m-c Buire - ziele тиПг кe-к-тe ми се 01'—-
зат до ми служел- u—n ie din Heern ~ търся де
се заловя с нат. (до се корем): 2, тлеся се, тотея
се (тъкмо) —а--- каня се де-- ; es will Neelt
у/тС/п готви сс —е мръкне; ns mill rugnun топ¬
ен сс до вели; ich uolluu eiredu 111/1,1; тъкмо
щях е- прътна« до отпътува’; ich uölltc eben
zm dir kommen тъкмо сс кешех» ших до —ейе-
при стС; nuir Fruind wollte ,11—11« пeняnenяn
ми бсш— ие умиране« —а смъртно легла; 3, с
безличен subj* и inf. pcrf, piass. ср/С—o« изисква
(по прироДсеи аи. по начало): diu KrerUCuiU
will sorg'alii/ —uCendult sci; белесте- изисква
грижлив; пeктcaшc; Cie Gilijcincit will
ei/gusucCt suin Oп-гoпeиялшияn случай тр/Сва
да бъде потърсен (ие иДва но попово)- des mill
eit Ruhu guian snin тове изисква, тряаве да Съде
—апровен; спокойно- /а, mill ü—crlcgt sci; този
изисква (сдeece) оСмислянс (арв. и II); 4. пле-
оноатично (обикновено бсз апацислаи правоО
но wollen): ш,усилващо, поОчсртрврщо- кото-
-орично- las will icb mutnne тъкмо лоса искам
-а кожа, тъкмо тове .ми е мнението; в* аъс смек¬
чаваща текДекцня или като израз ка некит-
pинluвoсm. скромност, които м бсз такива
ще ми сс де» Зих желал ли--’ (или Оез nрeвeдI»
les mill Ich g-iulci« lass--» вярвам напълно« че-
Ses mill ich CaHHun не-явам 'e- Sc, will mit песН'
jifi-len соса някак сш нс ми харссеа; mir will
seCuine— струва ми се никак (че); des mill zichls
segnn« /udclUne» Ucißcn това нищ; нс значн«
няма сначeш!c: с, ,'11*;' cin ecC0—c— Tag
yurdun zu — изглежда, че ще име хубав -сн«
—снят оаешева да бъ-е хубав; diu Ar—uiu mill
nir Ccute ricCt schmecken днес никак'! нс мш
се рибели; в* а inf peif ich will nicbts guseg'«
gelöTl Cebin нищо ие съм aaсan« нс съм 'ул;
есе е-ню« че нищо не съм козил« ис съм чул; 5.
preis. III лице sing*. I. II, III plut; в заповоДни
изречения (с молба, покапа млн зрнoвe0j: —а---
иска--- дано,; хайде да, неае -а: men uolic Ciu
Vrrsdri"' guneu bcecCunn [нека] да се еъCпЮ’
eoeo почне пeтeпuе-нucтo- ie, uolic Gott
verhülir! Бог ea —11!; ~ Siu nir bittu Cul/u—
моля до ми пемотшете» — wir in tirjen! хайде
до почваме; cr wolli ,010/1 zu lir Uoiiu; —ед¬
ното до ееиес при мен; wollt iit iieur/tc;!;
ютгезеряйте (веднага)’ 6. твърдя« претендирам
(аъс или без съмнение от страна но говоре¬
щия): er wollen mici nicCu Uunnun ссърлсшс, че
ие ме neсшaca; ег will с, richt деас,.— suin, cs
eicht jcicn bebun твърди, чс (уж) -' с бил пей«
чс (уж) не тю е шaпeacил, ег will ellcs /1,11.—
Celc— пeттcнeue-« че Сил видял есичае;
e-umczd will cs guw1e1— suin всички отричат
тт еа са били- 7- ошх желал (= nögur): ich will
ns /ит; jciojin НпЬе; 6нх желал да съм нз-
льгaл- —а е лъжа« косто кaс-х; wir wollte siel
Hit Grillin pinge—« solerg uns Lcre urd Jngunl
ilühn ?юй би се измъчвал с напразни грижи«
-ea'-To ии цъфти; пролетта и млаееспта; 8. =
sollin: mir aolli’ us еисЬ zu Oirun Uoniun как
така може ea е стигнал; тое- до уши;] вн?«
Сап*' will rieht gusegt wcti/z« 1;,,--- е; тня
думи и' тр/С—а до сс смяла, 'е-.; лоса нс зна¬
чи. ч'-,; 9. = 1üesun:« des mill zielt Übereile
wutdu— c паве нс тряСеи —а '— прибързва; 10.
вм, werden за образувано по въОсщо времс: wir
— Silur шс видим- Се, mill ich mii seien! ще
анднм (заканително)- mc, des zur ynrdin mill
какво ли ше спаш' от fcеич)-eI сова; des Heus
will ni—fellcr кът-со щс се събори: II. tr: 1.
искам» желая (нечив приятелство. моимчо зи
жанр- правото см)- 1сuсaвaм: ~ Sie Wen odur
Bier вина ли» или бира желаете?; er mill Suin
Glüci« duin BnsU1e те- жсло— щастие;; ти, деС’
рало тн- was alllst in von mir? каква искаш от
мен?- cr will. deee ellun M1;ecCi; eubhifu—
muric лой иска -а се пометне ие всички хора.

wollet
732
Su Сем ger песСи, eu wollen ги няма шо —а ис¬
каш; раз—: iic— isi nicb's zu - тук нищо нс може
да сс шaпeac1; 1*1,1 P/ii—zc will UrocUu—ir
Bode— лова раслсшнс изиска- суха почсе;/^^«^5^е’.
Su last ger п-еСе, zu ~ тн нямо аекво да .'кош»
да нeeeждaн« да зеповядсеш; dir seltene Menn
will ,11'111, VertTiu/п редкия; човса изисква
осеСс—е дocee!c; ег weiß« was ег mill той знае«
кака; !')а; 2. е оптативпи изречения —0-,,
дашО’-, дано да,; бих желал' ulll’s Gott« so Gatt
will лошо даде Cor!« око даде Бог!, -ай« боже!;
des wolle Goet! дай« Сежс!; /а, wolle Goll nicbt!
ше-ай си« боже!; icl wollte« Su wäiise —ui nir
Снх желал до Съдеш при мен; ualltc Gott« us
wäre var—ul де си дал Бег тосо да мнне; III.
inti: h ризи, искам« желаи: wert! dir will icl!
чеа'ей« ще сс —уча из с—ос!; ег kann ,'10—« mnnn
cr zur will сой може« стига сомо —е fпюIискe;
so Grit will« kommun air wiudnr око даде Бог»
пек ще дойдем; ег will nmn eil nicbu нс желае
човекът ш туй со; ег whiitu nie dir Sprecic nicbu
ricie Сетеи, тай нс нскаше де тю каже неправа;
Cun sei« wir ihm wolle« dui;u Schuil Ist 1^11,1—
aeamo « да е» синапа лн е деаазена' us sc!« wie
cs uölic аеаеело « —e c.
wollum2adj. вълнен (плот, костюм. чорапи).
uOilem Intr* Ьлов* (зо Онвеч) пeceъшaм несмила-
смеле храни-
Woll/ertraj п деСив ие вълна- —Та-г-и /фабрика
за зъл-ени изделие; —fätler т бояджия не
вълни« cьnнeни пр—дм—гн; -tett п мeснишa от
зълни- -дет; п вълнено пecж•ea; —J—ee п бот.
пушица (EriapCörum); —Нает« I. вълнено ал-К’
ше; 2, cьпшнетa каси (кипр* но квгpuтвj-
-ibriti in търговия ' вълна-
wolllg adj. 1- н uoIlirUi вълни'; косо вълна; 2.
бот зоол. вълню-есш» влек-ееееш (растение,
животно)} 3- ел-с^ат-
Wolll/ndusitubi / вълнена индустрия- —juckt /
зълшс-е яке, вълнено жил-ска; -känn е
текат- трсСеш зо решене не вълни- —kretei /
текст— иглена гарнитура за вълна- —ктеи' п
бот, евче опашка« еceт!лкa (Verbescu1I;
—/еррсп in вълнен парцел; —pule in вълнен;
руно; —schrm - стриженс но 0—1; -Spinner т
преде' ие вълна- —scbmiiec! / зъл-опреда'—
нице; —-sioff е вълнен плот; -inpeit/тапет от
вenтрcнe хортия-
'^VoCIirsS_/1- следестра'пшс; плътско нe'пeдe; по—
хет- 2. остар. блаженство; нe'пe-a-
wollüstlg ndj. слaдeстрaетeи; похотлив.
Whllüselieg т, -s» —е 'лаеострастен» похотлив
човек-
woHit adv. 1- с аекво; 2. ' кеквопо« ' което,
yoHö/IIeh cdv* може би (ию: wo möellcb ако е
възможно).
wonben adv. 1. (ПревоОът зависи от глаголи) към
шо?« накъде?' ~ iregu cr зе кекво пиле гой?; 2.
след костю-
uönebce adv* -о койте» коите, което (отнасящи
сс само зи проДиоти); —ар—д ' които (м т* н)-
Wonne// —п блаженство; върхавшо« висшо насл-’
де: in — ,'^^11« тъна е блаж-шста;; раз—.
icb wüT/c ihm eii — е—е OCr/u*gu ju/cn c голя¬
мо ехото Снх то зашлевил,
лоииг/еи/гпС nd). препсящ ат Cnажcшсnce;
—/turnsrhi adj* = —i-unkcr.
WönncrJu"ün1 а Сложена чтвстco; -leben а СлО’
жсш жизес; —по;;'. -поп! in пост!- мий;
—еeuecЬ :п опн/нсии—-
wonnesam cdj- оатср- поеш* = wann-g.
Wonnc/schauer m спageстшa« Сложено тръпка;
-tbuiti т упоение« възторг» юпнянешне« ек¬
стаз-
wonnetrunkcn cdj. опиянен от възторг»,
апие!/ остср* поет- wömilgltcH adj. ближеш«
лот,- еж. то-.
worin adv: 1. (превоОът зависи от управляемия
плапол): — liugt es? кое е причниете?; — //«,1'
Си? за коасе мислиш?; ici weiß nicb'» — ich bin
нс знае никъде съм, не кексо мото еи се наля’
вам« да разчитам; 2. 'o. не кеесо, кекзоте (в
зовнаимоат от глагола): Sc, Buch« — ich er—uiuu
книгата» над които работя-
worauf cdv: (превоОът зависи от плaпoлрj 1. но-
зърху кой» кои» кос? къде?; 2. не» върху което
(и пp'j- къдете; 3, слсд косто-
anräus cdv- 1. откъде? ют какво?;2- асаъесто- ос
коего-
логНиТНЬ— adv* c'лeeетвиe на каело« пoea-и, '-’
ре-н косто-
Wori in, -S« -е ссл*-ат* дръжки не косо.
whrUie cdv* където; е каело.
WorZileisibbne/ссч.-ст- ceяn)•e-
unefUie tt: отвивам (жито).
WorZtlschaufcl/сел.-ст. лопата зи олвявенс-
anrie cdv* 1, е какво?; къде?; 2.« е който» е ao/-
то, аъ—елю-
WorUnUhibi [тъaeхonнкl /«« -s« —s шеп. раСолохо—
лик,
Workcaep [тък)С‘пl п» —,« -s лагср за младежи,
з кейто дасал дюCрoceпcш труд зе осъществя¬
ван— не социални и пoпнлнчcекн проекти,
WordsUnp [тъкшoп] е, —s« —s дискусиен—- eeбeт-
не трупи» тьeaшoп-
Whtldcmc [уълдкеп] е, -s« —s спорт, ссетевна
купа« международно сьсneзeниe.
Wori п, —s» -е— /-е 1- pl. —/г (ошДелкс) дума. сле-
зо' —с/ prägen съсдaвeм« кози нави думи: mit е—
е -е с сдне дума; — für — думи пю дума, дес-
лоено; dcs — ureti(Ut1 ihm ie Mnzlc« /1*1— bin
ie Mmndu sticken дтмeлe зe‘рьзнa е у'леле му-
разг. ins — lieg' mir nn" S/r Zungu думата мн се
върти не cси)e- las — isi mir untecЬ1üc"t нз-
търсех дт‘aтe» шсппъзнe ми се думата: vor
Argsu i—s —es mächtig snie не мото думи да пре-
тевери ос страх; 2. pl, -е —ума» слюве (ксто
част но израз); думи pl*; вибл. 'лова; тексп:
733
Wort/laut
preUcn/i» euisuruicHn« HrrUiözc—du« Uri/firSi ~u
сeтрoгвaши« -ухюснлн» помпозни« 'пeлт'пиви
думи; gcfügului -е крилати думи; dir Zenbir
les —es вълшебнето не 'лозето: lei dinsnn —in
при тни -уми; ie — url BilS c тса'т « илюетрe-
ш««; in — nnd SeHaile т'nнo и писмено- Lluier
ohrn —е пссши Сез -уми- url Titen думи и
-ела' ~c und Wurku -уми « добри дсле- necH
dur —un dir Scbrifi според лcкелa ие 'ветето
писание; das — Gottus словото Божие; rnt ui;
—	моля зо едша дтм-’; er CörU culs - лой чтвe«
'лтшa» рaзбнea ос сдне —ума' с, wer mii k-n —
dHvag Sie Rein « думи не сгашо зе теса- wer hau
diu —e eu /*.,1’ Musik guecCriu—in? кой е писал
текста ие тая мтсикa?- /*; — gab le, izCcrc ют
дума ие дум- (и сксиДслъм избухна): c-n Се,
—	ins Cem Miriu ruClur вземем нкм- дтмana
от тсnaтa; рсзг* er la' debni null uin WörtcCun«
uin — inl'zuiuCcn и лой има да си каже думапа
по лая р-аете-;«?«?« Ich wurde norl cm Wörtcle;
nie -Cm zu ruSu— Cebun ще го н-соля сдeaвeтe;
Sa, — inir—, urg-u*’U;, ипНпеп имим« вземем
eT’an-; c-n ies — диЬе—« u;u/iuCin довем. ос-
шемам нам- gт’an-: uns - bittun. ,*(1 zum —е
iciiez моля за —умита; рсзи Сее Sm -е? имаш
ли думи за теса нш,? (уДивленис)- е—п PtojeUi
das - Tiien застъпвам се за дадсн пeecкл' sic
mill us zieh' — Helu; ля юспeeea тосо; gii ilm
doch ci; juics —. uinigu gute -с! кожи му —д—о
goбea приказка!: für c-z /*; gut/, — ninicgc—
застъпвам сс, хo-enaйстeтca’ за икг.;рeст. iur
Stö/H -su Tür Geld urd gute ~c ziel' zm iilen
милиони ea даваш» нс можеш ea купиш гоя
плат» große —е uulu— товаря големи думи«
гръмки елoвa; viel -с есеНси мнoтeгnaгюnству-
вем; er ließ niemals des luiscstc — fellnr. 11,, ns
,'111(11 nie iin stani пей и дума н' е продум—
вал« чс му е лош; положеннепю- ,*/ euss iimur
Ses icieic — Haie; разг. тя -е в'нчк! слети ко-
пак; c-m liier ins — fii-cz песпо/ншо прeaъе’
вам иат,; n-n nicbu zu —е Uommui lassen нс ос¬
тавям някой —а —з—м— думите« л- сс обеди; Са,
große — lülrur ш* рядко итрия ръкове-ше роля;
в-— рсзг. пестояшшо си onвaeям тслana; Са, —
führe— госоря от нмелю не труп-« мнозина -
фам. ,*1 lei iiiir ui; loses — cm" Ссг Zu;// ля
е молко цепнато е т'тaтe; поел- rin jutus — "induu
е-е jili Seiet, c—n juten Out Олеге реч жcлясшa
—роти ютвaeя; 3- [чс'сна] -ума; ебсшашис: ,1!—
—	gubur« 1inlöeu;« brucCnr давам думи обсша-
нис, нзпълнявам си оОещешнепо« изменям ие
лумосо 'и; ici Hebe suin — имим думата« еСе-
шаншсто му; ci; Marn» ei; —: ein Man; vor —
човек не дт’-тa» оОсшашиссо; е-п —1*1 —с
пиЬти; хс-шем сс е —умит—« кеза—ете дума но
икг-; ctw- nicCt — Hiien mr-ic; не искам де при¬
']—/ ищ,; 4. дума« думи pl-, сентенция« мъдри
gT’! pl; йeгecee)e: drei —с gern *(h cuel
igbeltsscCwnr ще -и каже три много съдържа¬
телни —уми; rin mahrus - умно зааслсжке« пра’
зе дума; 5. воен. парол- отзив: д/Ье las — дайте
парола; 6, Im —еп словом (при обозначаване но
сума),
Wori--« woti-- 1- на еу’!, eтмa- antle/n,
Woreerkläiting/-
Wnr/raüUt'irmnu/(?3oo-37<- 1. oарaзтвaиe ие пра-
изеод—н -уми- 2. пeoисвюдиe -ума; -ckzcn' т
-ром тошнчссао ударение-
aorintn adj. бедеи не думи (език).
Wort/ari /пра^М— част от речта; —bei т сзмкозк*
ссрасж» 'трткnтрa ие думите- —-btdimtungs—
lelhre/зииоозн. ссм-нпнк-; —/tujurg/грам г
спр—жснис» склонение; —bllSinj /грам. сло¬
вообразуване; —■blieungsleHti/езикозн. стимо-
лотия; —Blindbct' / мюД елeceс]e сncпeтa;
—laich е шc!спъnнcш1e» нстgьeж-Ш'« прС’
стъпване не -едсиа -тмfe-
aori/tÜrb-g adj, който —ерушасо» нс удържи» не
испъnшив— еумопе 'и,
Wortb—ürbijkrlt /= —btuil.
Woriiicrhcr е птетeслoeсн« бьCр!цa-
WörUi-/irH п речник-
Woriutguss е елeвюислuян^«e.
^Vörtг—rs•enl11unJ / -Vcr/cIrHnis п указ-ссл«
индекс (на Думи* нииивновипия в съчнненис);
речник -е краи не учсСшнк.
VVoreHessueg/редактираше, рсеакцня (но изло¬
жение). —frrCtiril / елoвoбoeеnco; спор ел-
ше'ню думи, eстeoт’шиченс; — FetC п семан¬
тично поле; -Tii/cepl. откъслечни думи: —-folgt
f?pcui. слоееред' -fhrscЬu;J/'eтимoJIeтuчте—
ан» 'емашпичшн нзсnтдвaшни; —HÜiun—J* прам
съчетание» 'вързва]е не думи (в изречението);
остср- синтеас; ~fügmegeeгH—c/-pрм- снштекс;
—tülrer т говорител от името -е дадена гeT’
по. йаenuя; — ge'erhi п слeeeaee'nee;
—дгодтерС-г / л!нгсистичес)а тсетрофня;
—ji'-ängi п Сомбессична рсч.
wortgcstiltun //' inirmb. формулирам» оформивам
(идейно 'ъ-ържeннeI е думитс-
unre/gte-tu ndj- дo'пoвcн« буквален (нpввoдj-
—jiaen/i adj- крeснoecчнв; обигран з гово¬
реше- -Ьс/спС ndj. който име думата; предс'-
дeтcлетcуcaш.
Wo-t/hiie т герой не -уми; -Urnp" т прения»
-ебитн-
y'ortkerj nd). мълчалив» egшeсeичeн» скъп» ес-
kь-eн не -уми» лекоши'ен-
Wort/kerjbtiU / naкeшнчнeст« сeнeерuчшeеn;
-Uleneer е буксояе» пе-ант; -kleu/i—cI/бук—
воядетсо« псдентнзъм; -Uran т мнегюглегол-
слео» многослоен—« фeeзш/?/.; -kunet/пoc:шя;
изкуство не изискана реч; —Uü—siili! / изку¬
ствено';« мешисрничеше» машиериост» превзе—
тост; aфeктeu1я ие стила; -IrnU т дословен»
бтквaлeн тскст: lieh Cem — dcs Veturegns спо-
Wortflehre
734
рсд сексти не детесора; —lehre‘арфа-
лотия-
wöriiteU adj. 1, букеелси« дословен. точен (пре-
воО, възпроизвеждане); думи па gтмe: с-п
BuZchi — eis/üHrue изпълнявам запеве- Суа-ил’
не, точно; 2, слеве'сн (обида)- 3. -ром пряк
Оеч/
WöuIlbilkiti / — бтквeлнoет-
uötilös cd). Ocселeвeеcн« О—змълс—н; adv* бсз да
проговори, мълчаливо
Wort/macHtt е рсзи; слесюехютлнвтц« бъбрица;
пeaснoслoecц; -lerCtrii / 'necoeхeтлиcюсn«
бъбрнсест« прeснoслocнc; ~mt1den1g] искане
не думепа« изказван— (но Оиакусмя. събрание);
-rälSii п шареда. логюгрнф-
unritibil adj. I- ' мнето думи (сзик)- 2* елeвee-
хаплив-
WöгtrscHiiz пг елoвeенo Оютапство» речник, реч¬
ника— съ'тев (на език, автор); -schöpfum—/
спoвoлвoрчeслвo; —srlacii т поток« порой от
думи; 'лавои'™/-.]; -selunisi от бoмбeелич—
ност» пeenoвaрснoсn« внсоаопарносп не стил-
—spiel п нтро ие еумн« играслези—« кaлeмOтр;
—siemn т пран- корен не дума; —Stammkunde
/езикозн- enн‘oпoгия; -steliun%/грсм. 'люво-
рел; —sirebU е 1, пeeшиc« 'пор; 2. 'пор за думи;
-Verdrehung/ исeърneнe ие -уми; -Versetzung
/грсм. 1нвceс1я; -VerweeCeiusmJ/ объркване«
смесване не -уми; —avtibsti in пecрcaeниe-
uortwörteirH adj. съвстм буквално« дума по дума»
раз—- остср. лоч е то'-
Wo-l/uite е - -,'*11-
uhrÜbc— adj* (npввo0ьn зависи от управляващия
-ла-ол) 1- върху що, как—;? за що, за кекво' ~
-с'^' dm? зе кекве се сме—ш?; 2. върху който«
кеяте» което; зе коело' ~ ich sehr ärgerlich uer
зе» пора-и което 6их мнота 'ър-нг^.
uorüm adv. зе какво?: - Händel' es sbci зе какво
'— ка'ее?
aorUetct cdj* (пpeвoдьn зависи от управлява¬
щия глагол) 1. по- що, под какво: — Cettust Sm
lieh v1tet1ciu? под кеквю се Сеш— скрил?; 2.
пед койло. които« кеето; между кошто' die
Insekt/;« — cucb Siu ScHeitUitllnei euböacn на-
сскомштс« към които принадлежат и пеперу’
дште-
wosill—st adj* идето« къ-ело-
wovom cdj* (нpeвo0ьт зависи от управляващия
глагол) 1- ют що» ос какво? зи кekвo?- ~ iu—st
Sn? от какво живееш?- — ,'—1'1,1 in? за какво
говориш?- 2. ют който, която» кюетю, какзосо;
зи който« което« което« каквото (не за лица): -
Sin Rill wie за косто спеше -уме-
anvör cdj. (преводът зависи от управляващия
плр-oлj 1. пре- кос» прс— що? от що, какво?: —
TürcCtcst Sm Sbcb ют какво се боиш?- пери?- 2.
пред« от коего-
лоеП cdv* 1. зи каква ueл? зе кекво?' — —riucHsU
du Geld? зи кекео ти ср/а—ит пари?; 2’'- което,
при което,
atcrk adj. мор* негоден; бракуваш; рeсртнeш,
аварнен: тсхн* ~ giußun лея, отливам пОГрСш-
НО.
W-eri п. —s« —1/—S мор. 1- стар« изнесен« шсгеес]
кар-о, н прен.: et isi nur noch uin — пей не е
нищо освен eaзcaпишa; 2. остонкн ос рeсC!n
кераб« семолтл: des — ttiub niCet останките не
рaсбнлия кораб плуваха нeoкюпe; 3, есклешс-
ние ос пасоа-со.
W-erki- m, -S. - търп: Cрaaтвeч (особено но раз¬
валени херинги).
Wrack /gmss е техн, погрешна, —сфсасша отлив’
ке; -jni п мор. прслмстн» '10)1 от aoрa0oaрт’
шсшие« !схcьрncш1 не Орете (= Stre—dguU);
—atrit п мор. брегове превО’
wringen* //: 1. 1'31—-’« нсеnиеaca‘« изцеждам
(octbe); 2. кърша (ръце).
Wtlnjirsrbini/техн- машина за 1ссn1екcaшc
не пране.
Wrukt« Wracke/ -п 6ое-. алаСаш (Bгeee*re пн-
рп,)-
Wncher /л» —s« — I. |шeпoч'тcшo] пuхcaреnce; спТ’
кулаци/« експлоатация' - Utuibig зашнмев-’ се
с лихверспво; е-п dirch - i1eee1gu— изсмук¬
вам нкп чрез л1хвaeстco; les -su je ~! теса е
безбожно иcиe! — ei' Gut—c*eu спекулация с
жито; 2. оатср* библ. лихва; печалба: пран* е¬
с WaCIteU Hit — vu-jcltcn отплатим сс зе Сл-’
годсяннс ' лихзитс-
Wurbir/liir / Оот- мaeгaeunкa (Cnгyer1-
iCuHue).
WucHutrt / — лиха-рспее.
Wucherte m, -s, — лихвар, Осзбеж'ен сп-кул-шт.
uucHr-IscH» aucherlutfi ndj* лиха-рски, eксппo-
aтeтюреaH’
wmcHc—n inn: h 1. пнхcaeетвтca’« спекулирам
непочтено: mit s—m Geld« Kic*eci — лихceрсncт-
зем« спекулирам ' парите« aaпнnaпa 'и; прен -
библ* eii ,—1 PHindi - използвам пoпсeтcee’
ио -арОипс 'н- 2. (за растителност, особено
за бурен) eeетe бтйнo» нзау/вим; буксам; бу—
ecни'вим (и заглушавам— заДушавом околни¬
те растителност)- н пран*; Has,, Zu-clrrcle
wucHuTt im Volke з народа се eaсрaслcaл .мр-’
за, раздери; мед- ^(111-11, FIuierЬ гренула-
^4 на мссо; wucHutndi PHnzeisic СуГне« ]-;-
ау'—— фаштазня; 3. (за капитал, проОприя-
шие) —ю'я Зет-ти печолСи« -ебнви: snin Geld —
icssun спекулирам успешно ' перите 'и, изпел’
звем ги зе големи печолби-
Wm(Hctrcliнnzi / бо/н. бурен. плевел; ~preie т
кожодерска ucиe’
Wucherung/ —um 1- внол, Reгeлeuи4. uteO. прю-
nнфcрauия; 2. вж* wuchcrп.
WmrUutetes in кожодерска лихва,
WmcUs т- -s« L рeелcж'- респенс: Roct von c—m
735
wunderbar
~ 'днеколянне тръ'лиае; 2. ръст« 'леи« снага'
nin Minn von idlum — човек c блегоредне фи¬
гури; 3- лосов. мла-о шесаждсшне« полра'сзо-
щш дръвчето' uin — jirgur KjcHuan насаждение
ос млади борчете-
aurHsUifU adj. орташнческН’
у-ücUstg adj. рази*. добре eaсRHвeши 'е (разплоО-
ни животни— културни растения)-
Wucht/« —еп 1- мощ. сила- сеж-'c' mit vollur - с
всички сили» ' в'с сили; Cut Sici; Ute/ ii— etu
igntbötUUT — камъкът ие улучи с нcчтвaнe 'или;
nziii Сет ~ duT Bnwnisc ui — G1etä;d;*s ellugun
преся пeнс]aшнe под тежестта ие eeкaсaлeп’
'твете- 2. ф>ан- порция (яОвкс- бой); товар« кола
(порДог): '-с /степ — цяла гeaмaдa« цял куп; 3,
тогн- аншспичша енергия« ж'нве сили тт2
2
WurHU/emm е тегн* лост — пecдeвaтeл ие ешер-
тня-
wurHUun tt: reß. 1 1.ризи* повдигам (нщ. тежко)
' усилие« голямо н-преженис« ' лос;; 2, сър)-’
л/м« изтиквам (гочами тежести)- 3, reß. из¬
дигам се внтш1тcnшe« мешшо« 4, тсхн, урав-
-е—сс/саМ; Ii, mn* h l-ризг. работя е b'] сили;
2, (tu/ utm. D ~) пост, сстна« н пран*
wuiUlig adj. мощен« енергичен; тежък« смазваш«
и прсн* (удар, похоОкс); прсн* внтш!ncлcш« с
cштннncпш- мещ: nir -es Denkmal меш—е .'-
дитощ сс« eштшuncптн памттшнк; ei; —es
Kunstwerk художествено тварс-не ' мощна
създей'псис' е—е -е PitsönlicCUliU cшушнmeп-
не личност; човек ' тежест.
WuchtigJu/te/ — внтшнтeпнo'т, мош—аст-
Wühlnebe/tfпoдeиcнa —тинест
wühlen I- inir; h 1. (in. zacl ciw.	ровя» (за кърти¬
ци. мишки) търся, ревейки- и праи*; —ълСая: *1
diu EtCu песЬ Schätzen. Witeuln — рося земите;
копая за съкревнша« аер—нн; Schweige - mit
din Rüssel Im M-se евншenc ровя; със зтрпaтa
си е Секлу)-; песЬ WüTicr; - ровя за чeeвeи'
прси* In е—т WurCe — рaсрaвям« 'евъркам« р-з—
чевър)ве’« разсрсжеам рони« и прек.; in le;
Heetin — резрошвам си косете ' пръсти; -е blue;
BücHn/r — реви се з етaeи книги; wülicgCcr
Schmutz рeскъсceшa белка- vor Selicue -е Sun
Kiee1; — ос белки зoeacям тлес-то 'и във
cьзглaeн1U1тe; dcT Srlietz wühle mit in Su;
Eirguuuidun Зелката ми рeскь'вa 'ерв-па;/озг
im Guld — рине парнсе си с лапата; 2, прен.
подстрекавам« ровя« пeдeивaм; II- tr* rcß 1-
ревя« eъnOaя« копия (зсмято« почвата« лтнтnн),
издълбавем: dir Fluss wühlt sich D uin «111,
Bell рсаапе 'и дълбае, ис-ъпOaвa ново корито;
2. rcß* (зе къртици» мншан« червен) {sich (in
dut Erin) -} заревям cc» прoпeeвям сш пъг чрсз
ревене (в земята).
Wühlt- т- —s« — 1, по-риеиша« пoд'трcкeтen» под¬
будител- 2. зоол, ревсшо» зaeaвяшo се живот¬
но (нспр къртица).
WüUIurit /. -1 1- (постоянно) ровснс» дълбаеш-;
2. пран*. подстрскепел'тве-
wüHeitiscU adj. пeдстгeкeтeлeи-
WüUlrUm—irn рсзи- пo-'тecк—meп« -сметот- —11^
/зоол* мп-шка полев'- (Microtineu« сем); —’tlscU
е м-'a» тезгях с преоценени стоки-
WmUec, Wune/« -п дупка е лед (зс риболов).
Wulst е, -ns« -е;/. _с 1. шaдcбeпявeнc (напр. нс
устни). изпъкналост« издутина- иш, бухнело
(в облеклото)- 2. пeьеnтшecн;шa uзeтn-
възгласннчка пюдстаеаа ( зи иоавне ии това
ии главата)- eьзтлeвничкa (но животно); 3.
внд кок; 4- архит* пeъеncнecидн- из-тт1нe з
осиовапа не кюлоиа.
wmlsUcm I, tr; 1'—-——’« превя бухнат; II, inn: h
издут« Сухиат съм-
wmlsUig adj* пс-тn; шageCcлеш» Сух-ел: -е Llppcn
д-бслн« из-^и» юСър—оти тстш1 (като у негри¬
те).
Wmlsitcifcn т свтом, външно гуми (на автомо¬
билно- самолетно колело)*
wued (-па, -ist) adj- 1. нзeaнeн» н-ранеш' охулен»
педбнл (от търкана, жулена)- и првн. (ръка,
крак, сърце); Cict Ist Cie —е Siciic тук е бол-юго
м/сле; dutcЬfe) Lingen /с—е — ,/*« разрешил съм
сс ют лежеше; sirl — llugin протривам с'« рeср-’
нязам се ле лежане; sicb Cie Fingua — srbtii—un
падСн—ам« рaсрaшяв-’ си пeв>етune от писане:
sich — гс-Ьс; охулвам сс от съраонс; прек Сет
—с Punkt болшопо ‘яелo; 2, лов. ci; Tita —
scbicßir ранявам животна.
Wunde—/t е остср. хирург, фелдшер.
Wund. /« -п рана' с-с töClicbu - с’ьeneнeснa
раше; е—п е—с — buib—ineur нанасям нкм. раша«
наранявам икт.- an s—n —п stuticn умирам от
раните сп; не п—т — Cu/mnbobtur човъркам eaиe«
и прен,
windinl-ii adj, бсз рени-
WunCct п, —S. — чуло (иа прироОсес- пвхиики-
та); nicCt сп - giribun —' вирвам не» е чудеса;
Zuiclur nnd - знамения и чудеса; е*; — еп
Scbönbiit нсоСиашовене аресоте- - не Ti'fnt’
Unit vctmuirc— извършвам чуговшн подвизи«
чудссо на храОресп; diu Aaerui wirkt — паве
пeк-рслco върши чуде'а; des 1,1 kein — не е
чудно- wes —. dass--- какее чт-ию име е лоса«
чс---;ррзг. ,1'1 WunCer was an" ciw. A, uir—ildur
зъоСражаеам си кой зшае кеквш чудесни зо нш--
разг. ct Senke WinCea was guter eu irbun мис¬
ли си« че е извършил Сот знас какви чудс'ии-
WnzCcts Cel/ut поради рядкас; не сптчaя;
р)озг-; du wirst Suin —leuus - criubur ще видиш
иш, нечуван;« несиждано; eecH mir nicbu so
vi/l - не преви таанва церемонии- ис —дигай
талка' en-eмe’
wueSit--1 adj* често зе т'шпвeнe' wieduascbön-
Wuneir1--» wunicr-. вълшебен« магичс'ки; чу
——'——« чудо.’-: Wnul/awa/Hu /
wunderbar cjj. 1. чудесен, необикновен (авръхас-

Wunder/baum
736
тестван); пoрeсштcлcш« феноменален (ефект—
Действие); Са, Wi;dc—bitr чтдcешoтo; 2. ве¬
ликолепен« чу-ен, чудесен« пecкe-сeш-
Wunei—rbeun е бот. 1« кърлеж. рицин (Ricinis
cammunIeI; 2, акация (Rabi;ieI; ——Ild п I- църк*.
чтдencoeнa икона- 2. чудно карпина; -Cirj п
чудно нщ-» чудо- —е von n—m cazäCIng eeспee-
с/м чудеса за икт.; -Спкепат лeч1neл—шeрпe-
пешнш; —gleubr е 1- сяра з чу-есато; пейор-
суеверн—-
ainet-jläu/lj adj- вярвах з чудесата« пейор*
суевсрен-
WmrCirbnr— п вълшебният рог: Des K—i/ur —
ротът не нзебилиете (пи Бpeнтанoj*
aundi—HübscH adj- ючаросепелсш-
VVmndi—/kr—zu f бcшгaпскu огън; -kizi н eene—
чу—o« феноменално делс; —kreitu/l- чтeoдcйнe
снли; 2, гигантска еипa; —кит/чтдoтcoeиo лс-
чсшис; —/спре,/ - вълшебно лампи; -lend п с;ee-
на ше чу-ссас--
auediallcH öt//- 1. сграшеш (приключение. нороО);
чуди;'« евoeoCeaсcн« причудлив: фсм, ei; —tt
Hiilieir. Kaue чудак« чешит, е)ипa; 2. ризг.
кaпeизeн (стирик- старица): 3- оспор. библ.
= wnnditbet 1: mir — ,1—1 С—е Werke колко са
чудни дenaлa« л—ерсши/та ли fГoспo-иI!
Wunei—lirbitiU/ -сп странност« чу-ето'Т-
Wuneitlinj е. —s« —е чулак-
Wunei—/ienn т- pl* —tt 1- чудесен« удивителен
човса; чудсн« елрaшcн човек; 2. чудотворец;
-liutri п чу-е-сйно сecлсnco.
aundr-n п: refl- 1. utm- munSitt eich нщ, ме тI^у;-
co« у-иаляси мс: ns soll mich Cnci o— ег
können wird люСепитсш съм, дали ще дойес;
2. rc/l. (eicЬ ü/ut еит.« c-n Ч тчтeвaм сс. чул/
се. дивя сс: sici nicbt genug ü/иг /um. - нс мога
да сс нечудя ие нщ.; Ieesгn Sie sich nicCt ~»
wurn--’ ис се чу;елс» екю-.-; разг. Sa wirst Sm
dicl [11/’] ~! име да сс чудиш ш мо—ш!; lвсmo
pari, präs, 6ез sich: mit wnndcrnSum Bilckn c
учуден (чуДещ со) пюгле-- 3- rc/l* швсйц. у-ив-
лясам сс; люСепиле— съм» ннтeecствeм се.
иииСггисЬтсе* tt; trnb - wunicH 1: des nimmt
micC /ат nicbu липСеи сова съвсем не ме учуд¬
ва' des briirCt SicH gct ibcli wi—dutzunubnun
—ями зешо де те т'У-вe този« няма зашо -а 'е
чу-шш не това-
Wmedirr01 п рициново ме'ле; -quellt / вълше¬
бен« омагьосан исRюe-
wnedirs adv. кой зиес колко, Бог знее колко: ,!/
j-iu—t -. mii scCön siu sc! ле 'и м«'ли« Бот знае«
колко е крeеивe-
aunditsim adj* пост* 1. чудесен; 2, 'лeeнeш»
чудноват; s—n BnfuHIn» win — siu eucl sci— eÖgie
запеведнте му» колкото и -е са чуднюв—тш-
uunSc—ecH0n adj* чудно кре'ис» очарователен»
прскресен-
WundirrscIugi1 in митическо огледало; —11' / 1-
чудо; 2. ист’итeпcи по-вит; ~trtct е чу—ет—а-
рcu-	.
wundir/täUtrierH adj- не чудотворец« чудодеен;
-tätig ad). 1- чудотворен (икони); 2* стешал по
'у-о: —е Ginusu—e eс-раc4cашc по чуло.
Wu—eer/Uii- п шег, шееСнкносеше живопне« фс-
немен, рядка птица (за човек): раз—. engcsieuni
werde; wie ein ~ тчу-вeл ми се кете не живот
ше—фсшемсш; —tüte/: ризи, des wat rin G—ii" in
diu = лоса беше истинска хлъсванс-
ameSctvolI ad). чудесеш« чу-но хубав-
WrzCiuattk п чудо (по техниката. изкуство¬
то, прироДато— uзoopemиnалнoсnтиj'
aundiaalaUinC ad)- 1. чудодеен; 2. църк. чудот¬
ворен-
Wuedi—erlrHin п снe‘cш!e» пелнчСИ’
WunC/fährir п лов, епce- еп нара]—] —н—еч;
—tbe/ta п меО, ср-ско поредш шерашявене-
yunejidtürkt adj. ежулсн.
WurdHciU /,—шaeaшe]oет; моД. neac’aт!чнa«
ударно повреда; риз/'—'-.'/^.
WuiCditc т- —Urant п бот* римешик (ЛпеСу--!,
v1I;urнriiI-
Wuner1Iгgie п мсО. пролежан pl- (/ern—itss);
—nel п белег ол eaнe; ~piieetea п -ш)ерпneет;
-то,./мед. червеи вятър пера-н прелсжкн;
—•starrUriip"пмеД* тeт-штс-
WlJnei] —е = WuCnU’
WuescU е, -ts,—е 1. желание: inir ,/1—11'1,11— —
най-съкровенете мш ж—лоише; Calum Hä-une Sie
noch u—n - - жсл-стс ли ош— нщ. -?; еп" ,—— — по
нсгесе желонис: е, ging ellus reih — всичко
стане« кокса сс желаеше; ge—e« jt песЬ —
напълно« пю според желанието (Вн): ias //Не
ü/ut ellu п—п -е сова надмишесе cе1ЧK1лe ми
желания;ризи, dit große, Uluinu — голяма« мел’
ко нужда, расото; 2 fCлaгoIпeжeпaнне: /1,'.
-е еит JeCt1ewc(Ьeu1» ein —uuun Jahr шай—ху’
Сови пожелания за шювапе толнио.
WmnecUbt1S п идеал» мечти,
WüeecHc1/Uut т cьпшcoшe шапка; шепко—нсвн—
-нмке- —tsIc /‘вълшcан- пръчица (за откри¬
ване но поОзсмкн воДи, бопотатва— руОи)- ncе-
кове вилка; --nlUn1JrnJta т рюзг. тьреaч« ел-
кeнвeтcл не подземни Оетосстса (поДпочвсии
воОи)'
aüiseUcm tr. (u—m utw- ~) желая» пожелавам: c—m
ellus Giic — желе/ нам, всичко хуС-со, деСре;
gut/ Bissiamne« glürUlIcCu Re!,/ - neжcnaвa‘
скорошна юз-раеяванс, -ебър път- *eb wünsche«
wall zm spuie1n пeжcпeвeм —еСър апетит; das
lässt viel em — ülrig лава c твърде шcсogocoпи-
телно» oелaca още много да сс желае.
wunscHcnswert adj, жeпaтcпeи.
WmnscUlöre/треп/. жслатслшо н-клюн-ние, юп—
ГОТИВ’
ynmsebgemäß cdv. 'ьeCрeсшo« съгласно желани¬
ето-

737
Wurfweite
WuisiU/dbed а ж'елано« искано дете; —koner—t н
раО- концерт по жcneниc; -kost /меню» храна
по избор (нспр. в санаториум);.
wmescHlös cdj. без ж-лония; -озолси; безмсте-
жен.
WunsrC/sete щ грам. еппетнсшо нсрcчeшнт;
—It^änn ш мечта; —11'111 е лист със списък но
жслошн неща (нспр. нс КолсДс).
auppl, umcpdIcU! intj* нзвeдньж» 'веткавичше-
Wupcdbrb е, —s» —s 1. раз—- шоп.: im — с е-ин за¬
мах. ‘нгшевено- 2, Оисл. глътки реаня-
WuppCI/Itä' /« —сп ризи име сa’aX’
WütCt/. —п 1- дюспейшспсо' mit — in'irutun -ъeж-
се с дeеneйшстce« постъпва.’ дестейше- bat
ellit - осз ссяаекво доспойш'лве; лншен ол
всякакво дoсneйнеnвo; diu — ies Лltuae —0'10—
печтешестие не сл-растт-' 2, сан« ранг; степен«
снпла; 3. внбл* остср. качество« стеГню'т; zach
—п колкото. кекте зослужова’
uüe/iihs adj. недостоен, Сез леслой-стсо.
WüaCгntarJe— т с-шевшик« велможи.
würdevoll ad). 1. пълен ' достойнство« дестоеш
(държа-нс); 2. тсжък, отмерен» еeрнoсeш-
aü—CIj adj. основно занятие; десгосш; 1. с еес-
лойшслсо« тсжък« еeриoсeш (Държание похоО-
№)- вежен (= wü—euvoI1I; 2. (е—т Seele G —) де-
стос] за« сaсnтжaвaщ: d/s Tiro;/,« Lobus« dur
Ehre - —есто—ш за треша« похвали« чсстси; 3.
—0'10—]. (дoсnoIпoчлcн- почитан (Оър>жсвник,
личност)- 4- (jds, -) равностоен« достоеш (про¬
тивник- нaслcOнuкj*
würdigen tr: 1- пeeпcняce’« оценявам (обикнов.
положително. по обективно) (заслуги- Оос-
тойнспвс- ценности- Оейкост- постижения);
ciw- песЬ Vcrdiu—su« пасН s—n Wuati — прсцсни-
зем икт. спор—— сeсnтг!лc, 'тойностте му; 2,
(А G) у;о'тю4вам: c—z U—t Antwort« k-, Blickus
— нс тдoетoявe’ нкт. ' oтгюcoe« ' поглед; 3.
уважавам (нечии ОовоОи)-
Wü—CIjkcIt /, — достейислво.
Würdigung/« —еп 1- (обективно. спpcвcOлuвcj
пecцcш)a« оценки» оцсшивашс; ——« призна¬
ване» прнснaш1c (но стойност. Оостойнатво):
—ui i-ict — s—t Verdienste’’- въпреки пeнзшaca-
нето не —снчанте му сeслутн--; 2, честв-нс-
Wur/ т, -us, —е 1- хвърлишс» хвърлей (но пнкс.
камък, копне- вомба, при игра по каглн- зеро-
вcj: zum — bisiriu; засилвам сс де хвърли; ut;
glücUlIcCca — щастливо« сполучливо хвърляше;
щастлив зер» и прсн*; dit — ist gulungun« guglücUt
хвърлянето успи, 'получи; пран, планът успя;
nie c—m — ellu —cu—n wirte; сьбeeя’ ' едно
хвърляне ш дсссптс (kenn)- Sun .—,'/« - Нн/un
хвърлям пръв (ка кегли- зарове); c-ics an" u—n —
e1Uzu— зелегам всичко ие е-нн хвърлей« сдна
кeeл-« и првн-- пран. dut — Ist jutin жреСнят е
хвърлен; прек* u-n gtoßun — eun удиви ми се
голямо пe'тнжcшнc;eeсг n—m im Sue — koemur
пепедем нкм. не мерника; 2. хвърленото —o-
веднъж: uin - Eadu ел—а лопати пръст; 3. дип-
ленс ни тьнкштe (но заваас); 4. лит* мзк* за¬
мах: uin Gemälde« u—n DicHuung von großen —
картина» поеми със смел сeмeх; 5. раждане ие
малки Oeзaйниuш- родените нaee-ньж малки»
напр- котило» просило; 6. атр, мазилка: еи"
nassen — miiez рисувам не мокро осноее; 7.
свл--ст- дръжки не косо-
WnrHämgci / обикновено вь-шиe; —eppcre' т лов.
машина за нсстрeлeeнe ие паиички (при строл-
кови състезания); -I.аи/пед/мст-телна дви¬
жение; —bild п nрoeкии4» образ върху eкeeнa;
-/—iit п атр, ‘ел-маша-; —cbscn п восн. ви-
примитивно метателно оръжие (ксто буме-
pcкu^jг
Würfel е, —s» — 1. мст. куб: Spuck- Sunm/in ie —
ecC;uidu; режа сланина« хлебчета не кубчето;
2, зер: ~« mii —m spiulun играя със заросс; ein
Säte — серия» комплекс зарове; dua — isi» diu —
,!;/ gcHellcn жрсСнят е хвърлен.
Würfcl/errlct т чеше зе хвърляне ие сeeocc;
-/ein п анст- ктаocн-нa кост; -ereil п дъско
зе хвърляне не сeрoвe; ~bsdc/lIeшa-■rрджшй'-
ке Сирако за игра ие сaeece- —-/all т Сроят не
хвърлените точки не з-росс- -/пап / кубичес¬
ка форма; -Znß т 'уСн'-')- стъпа— (мярка)*
würfelig ndj. 1. кубичеса'!; 2. кaр1eaн« иа )вад-
роти (Оосан- шариш)*
WütfrIinHelU т кубатури- оСем ие куа.
würZcii I- mir* h нгрее ио, хвърлям зeeoвe« um
uim. — хвърлям сeeeвe за нш.« II- tr* 1. потв-
реже ие кубчето (сланини. зеленчук, -хлебчстс)-
2. вж* gumüTluIt-
Würluerspii1 п игри не зaeeee; —zcll/vc/m- ауЗ
не число; -znrUtt е захер не аучке-
Wurf/tuic/насип, -jt—äi/i воен. метателно оръ’
жис (минохвъргачка, пранстохвъргочко- окоп¬
но оръДне); —gcsrUöSs п воен. гeeнaтoхвъргaч—
не гeaнeтa- примитив—; и модерно ‘eтaтcпшю
тяло (въобще, напр. бумеранг- камъни)- -gt-
wirhi п спорт тежест зе хвърлеше; -j—e—ete/
воен. гeoшene за гeaшaтeхcъeгaчaa; -UreHu /
метателна '«ле- —-IiH-u/ote//. балистика; —krti,
е спорт, кръг« ол който епeen!етьл хвърли
(тежаат Оиак)*
WÜrticu м— -S- — итрач не зарове.
würiltg ndj- = wüiHu-*/’
WuriTUniu/изетecпшa линия- -1asch1tl1/i- восн.
метателно машина» )eтeптлт (в миналото); 2.
= -еррегси- 3. аел*-ст* веилке; —nint / воен-
мина за минохвъргачка- —псие/* eнOeрскe мре¬
жа, 'ак; --srHeulil /сеи.-ст, пoпaтe зе отеясе—
—'- —■srlii/c /порт. -.'а; — srUltigu /оов.
ласо; —seniет—дме'озо рeспрaшaнc (ис пе¬
чатни произвоОения) по потете- —specr» - spbcß
е мететслно копие- —Unu/t /оов. асфалтово
поничка; —weite /1, апорт. рaсеneяшиe иа
47 Немско-български речник, т. 2

Würg/apfel
738
хвърлей- 2. восн. лел—аоаино';-
WÜ-j/ielci :п силно тръпчиса ябълка; -/irre /
силно тeьпч!вa круша-
Wü-jti т* —s« - фон. креслю« рселю« плачлива
ДСТС-
uürjiie I. И: 1. немарливо епаа*ов-’; 2. текст.
етчa, усткca’; II. inr h швсйц, върве« движа
се тeo’aвe-
uÜ-gte 1. tr; 1. едва гълтам (я0внenoj: 2, удуша—
вам« за-ушесам fнкг.I: dur Bissun würgte ihn
хапката« сanъ)ъл му засед]а е гърлете; 3, вибл.
пост. нзонса’« тC!вa’; исnрcбca’- 4, швейц.
пeeгeьщa’; II- inr h rcß- 1. зaeтшeвe’ сс; за’
дасям се- певдиге ми се; едва—ееве гълтам: а;
c—n Biseun ~ за-асям се със сaпъ)« пeeеяee ми,
'-'яда мн залък в гърлото-раз—’, сп е—г Atbnit ~
мъча сс ' някоя eaCeлa; реОопепа сев-—едв-
върви; ct int Siu Prüfung [пит] mit Hänenn u—S
Würger /iete;di; издържи 1—110 c присте
мъки; 2. швейц, u—m — педарявем нам. пед-рък
зо нмт—ня ден-
Wü—gceeil п eнгeл-1слрc0иncл-
Würjtt т- —s, —1- поеш. изтребител» душсгуосш
пел-'- смъртта; 2. вот. еолозо-сц(ОооЬапсйе);
3-	зоол. pl. сврача/т (Linideu« аеиг).
Wü-jcuti /« -еп туСнс-лст—;« душилслслве« —у-
шегуОспсо; изтребление’
würgt-Isch cdj. изрeаитeпeш; смъртенас-н« уЗнй-
ствеШ’
Wü—glilir т зоол. ловджийски 'окол-
Wurm т— —(е) s» —е/ 1- чeeвcй« н пран-; глист;
зоол. pl. Wütmur червеш (тнп);л«се. тении: ,*'1
windnn wie uin — гърча сс» вия се кетю червей;
—cr r/'tui/un искaрвa‘ глнслн, сепни; Сег
rijczic — des Guu*eeu—e гeнстmaтa 'ъвссп«
чтeeтяn на еьзтсnтo; рози.; c-n cin« Sie
WütncCun е/'tiIbin вади —км. -ушапа (с кв-
прокьанспо Досаждаие); е—п dur — sugrur
сдрacaтa нетривем нам. и;'—; 2. и п чсрвейчс
(за беззащитно Осме): das атпе - - клспопе
4—	рсейче!; 3. еОшюупютрсОителшо име за пъсе’
ниши (в овощия), пaрвн, врсдилели пю дьрcc-
лате« влечуги« змии: dut — si'zu ie Cur FrucHt« ie
Cer Blütu овощияте се чeecивш» цветът е НИ’
па-нел ют гъсеници; 4. мвО-:~ се Fig/ct пано—
риций; вет* frissundut - „червей“. „къртица“;
ризг* е—т Cbcs/г aus Sir Nasc ziubun изтръгвам
c хитрост лайиа ол икт.; 5, щура« 'тд—'тe идея,
мания:рсзг* бръмбариpl*,; ^c— im KopHu baiuz
имим бръмбари е тле-ото; 6. и Wurm/outse'e
е крой не слипосо черво; 7. оапор, '’]--
wunecle-tiituS adj. мсО* изкарващ .листи (араД-
атво, лекарство)-
Wurmir/nci futed. пeкeретco против илисти.
wurmcm I. iatr; hi. раз—:. wu-mtsicrcm 1- роси (се)
е ссЗ— си« троша сш уми; 2, 'ереи'вем; II, r
rcß- I- и imtr: h ntw. wueml nicH, In ebr« ищ. ме
гложди« мъчи, лeрсae; раз—- ищ. ми е шупе; 2.
rcß- рсзп, ~ коси 'е, ям с' (вътрешно).
Wurn/trr; т Оот, йeeтнceгnнсnн- попрас
(D—yoptutisI; -Fortsatz/л вж, Wurm 6, -Hrrß т
чтрсоедина’
yurm'—äßig adj. = —-sticlig.
aurmig adj* червив-
Wuri/krenUbtIt /мед. глистно зa0on4caнc« ек—
с!тeuoсa; —krisI п Оот, ендезс п!)euе
(Tenicc'im vulgare« роД); —ралито; -kurii; т
вот. Снса—нс пролив глисти; -mihi п прах ат
чсрсосдише; —,11'1 е чceвoe-инa’
aurisUirHIj ndj. чсрвоедсН’
W1—mrUhd т бот. пелин- —trocknii/изсъхване
не проядени от кероед gьрвeтa-
wuruitn intt: h долитам периодически (бръмче¬
но но самолет).
Wursi /. -е на-сшнца. сena’, лукенае« 'т-жук:
Ьe1eecC1ecCtu;u — демашне наденица; рсзг. -
тссЬип прося шадешнца; ~ widut ~! око за юао-
съб зе 'ъа- cs’ ist nir ellus ~. WurscC'! есе e-в-
ню мш /!; е, jcht jetzt um dii — ссге е рсшилсл’
нш/с момент-
Wu—str/1itU а фсм. мтсссн naрпan (незначите¬
лен вестник) (= Käsub1eUlI; -Спин т черва p/.
зо надешнш«-
Wurstti m. —s, — Оисл. смешник« пелячо.
Wurstele//, —еп фсм. нcбecжнa« немарлива« не¬
скопосано р-ООТО’
wutsUrle фам. I. iatr- h 1. Омсл. тутна се« лута’
сс. р-Соси Севно и —сСрежно; 2, карам« както
си знаи« пю елeeю’т; 3. = wirseen; II. tr: е-с
Arbnit — прася« върши ——Срежно, -сскопосше-
пр—з куп за грош раоете-
wnusiin inr h праси наденици, селемш-
Wurstcu m, -s, - Оисл. еaлaмeж•|lя-
au—sUig cdj. фам, au—scHUIg рсзг- рaвнoeтшcн«
0cзрaзпuчeн, флстмо-
Wurettgkeit / — рсзг. Oeзрeсличиe-
W1гe1/U—eui п бот- тр-еинс)- 'убeшцe (Siinteir
Hnrtune*s); — Icij т пълнеж зе иа-сннцн: —ave—cn
pl, келбесн pl*; -z-c'ci in кро—че ша салам-
Wurz/, -еп оапор. 1. билка, eaелeншc; 2. корен.
Würze/, -п 1- потв. по-праека« н прен.: посл. In
Set Kü—zu liugt Sie — калката пю—крелко« телка’
за по-'^-);' 2, техн. 'пaдae бира (като сшоп)
Wurzel/« —и 1- бот. грам. мит корен» н пран,;
-п seCibjin« fessin хващам керен« и прен.; diu
— d/s Fußes, dut Hanl, есновета —а кeeкa» но
ръкале; Sin — des Zahns» le, Woris коренът на
сьаa« ие дтмeлe; Siu — aus е—г Zahl ziehen седя
корен от число; првк, dii — ins Üicis ilstottun
шзкoecнивeм злото -ю аереи; diu Axt in diu —
ice/n премахвам ищ. от корен- разг- du у*--,'
wohl C*ur ~е scbeegnn? лш мой .'кош —а хва¬
неш кюрен тук (ош Дъл—о чакана)!- 2, аерешоп’
ледеш зenтнчтк (оп роОс ни морковите):
(дп-Ье) -п маркози.
umr/ulirHt cdj- бот. изрe'ьл ат семе, '('тила-
(дърею)-
Wmt/il/cxchnint т мст* радикал не кeecн;

739
Wyandotte
—tuscht/вот. корснепло-; -"üß((eere/. зоол.
корсшошожкн (Rbi/opodi» клас); —gcmüsc п
бот, кореноплодни зеленчуци pl.
ar-ziiHiZi adj. кoeeнcн; истински; вкоренен«
mur/elig adj* 1. keeeшoпeдeаcш; 2, корснис;
(пътека, земя).
Wureil/diial т скот, канел ие корен не зъЗ-
-kiin т шачсшкнр/. не корсн; —-Unolltnz* вот.
кoecнoвa грт-кa’
wurzellos adj. 1- Зез корени- лишен ет корени; 2,
прси* Oeзeлcчeетccш; без опора-
Wmreillösigkrii /. — Осзопсчсслвсшесл.
Wm—zilnienn m—р!*— _ег 1. С-шлаер; 2, мит. манд—
роторо-
amrecln intr; h s refl, 1- корсн/ се« m пран*; хва¬
щам корсн: diu E-ehu wirzulu "esu дьoъл c eaO’
решсш дъnCeao з 'смяле; 2, рсзг. трепи 'е з
рабопа-
Wutzre/rebs п, -’ScHöss« —scUösslIej т издънка»
младок от кореше; -silbt/пра.и, корсниа срич-
КО-
Wmteu1rsUo(k т вот. тласен корси; —werk п бот.
аоренова система« керсшише: корените pl* (ис
оДио растение)- —wort п езикозн. adioe]-
—ума; —zrbi/мат корен ие чш'лю; —Zibcbtm п
-нсш- радикал.
wütete /т- -оте. подправям« слагам подпреса*и
(но супа, печено)- и прек : mit Hnior würznn
подслаждам» eaзнoo0рaзяc-’ ' хумор- Wür¬
zung/.
Wü-zja-it; т траеишо зе пegпeaвa*и; дом-шне
сcneшчткeca градина'--
uüreUi/I« uü-eig ad). 1. аромелнчсн (възОух); 2.
пeeпe-вcн ' мирис’1-
Würz/nclke / карамфил (пoднpрвкоj; —wein т
арематнзнреше вино-
Wuschelhaar п рeсчoeлсш- косо
wuscht-*/ adj. рсзг. чeрnaв (косш)’ рошетле—-
Wue(Hг1ko'" т чeрпace плеви.
wuselig» wmssilig adj. ризг. 1. подвижеш. чевръст;
2. епрeтнeт; 3. гъмжиш» пъплещ.
Wust е» -es» -е 1- безреден куп- бъркотия, С—о-
рядьк» хаос; 2. смес, мръсотия.
wüst adj* 1- пуст, призсн, —скулеи-ирен (стра¬
на, местност): des Le—d siel' - земята с нео-
0ee0eтcшe; —cs Lend пуши-аа; 2- объркаш, Отз-
редеш. сeшeмeлcн« сaмeяш: -е Heeru рошаво
косо- uin —е, DnTciulgciicr хаос е Oeсрeднe»
хаотично обърка-ест; vom vinlur Lueun -st nie
ict Kopf ge—z - глесате мн е замаяна от мно-
готе челснс; 3, eeзпуснan« Oeспълcн (живот)-
развратен (човск) шeeбтсдeн« -улЕ-рен, труЗ,
-ИВ' ctu —ct Kurl» Gusuiin дне» тeтб« втпгeeeш
пнп: ti; -ts Wei— eaсвean]!пo; ci— —ts
Zieijiiegu кeaйнo ро'.^-; пи^шсслво; 4. cdv.
раз—* твърде, миоте; 5. Оисл. гедсн« мръстн«
отвратителен (времс); гнoесaп’
Wüste/« -и 1- геопр* пустиня, н прек,: Sa, Sehil/
dut - кораОът на пустинята (камилата); 2.
пушиник» пустош; uin Lend zur — mrehen епу-
'лошевем стрена-
wüsUce intr* h 1- mit ctm. — пeeхoсeeм (нари, вре¬
ме. зДравсто ан)’ опустошавам (аерона)- 2.
жився O—ъпно« развратничи.
WüsIteti / —еи пустош« пущинак-
WüstimkÖlIj т иaрят на птсn!нялe (лъвът).
Wüstheit / 1- пустош« пушинак; 2. еаъркано'т»
бeсeeдшc« х-о'- 3. Oeзmьт'лзe; 4 - стрeвoст» 'ви—
репю'т« Срутелно';-
Wüsillng т- —s« —е 1- безпътен човек; рaсврaлник«
2, зоол. ппице—коприварчс (= Grasmücke).
Wüstung/ -un сaпусл4лo« унищожено» изоспа’
вене селищс-
Wute/ — 1- ярост» (необуздан) гняв« и првн,: rat
vor — пoчceвcняn от гняв; рсзг- var — Uocbun«
CleU/un кипи, избухвам от тияв- s—c — си е—п
e1s1eseun ислив-м си гнсеа не икт.; Ciu — des
S'u-nus яресгло не Cтeята; 2. фанатизъм; сил¬
но твлeчeш!С» 'тра'п. sie hct е-с wiCti — zm
te—zur бясше c за танц; 3. меО. 0/с» пт-увaнc (=
Tobsucbu)-
WuIllTlil е пристъп ие гняв, ярост» бе'-
mnütun intr: h 1- (Üict ntm. A» gc/cn u—n cim-- vor
Schmutz» Zorn D —) беснея, свирепслвам« вил¬
нея» лудувам ет ярост» тнив; 2, бушувам« вил¬
нея (зи буря, море, опън, чума—, спнОсмия- вой¬
на)
aüUc—1« wüIbj cdj. по0е'нял« яростен« силнееш,
wutentbrannt cdj- поСесшял от ярост
WüItuIib е* —s» —е 1. исвcрг« тиранин« крьвoлoк;
2. и Wüttr щ, —s« — eeсгнeвcн« ярoелcш чевек-
wstU—eni cdj. вот. Сесен (куча); рсзи поСтсн/л
(човек).
wmtsrU! intj- бързо!
amUsrHämmcnd adg. eeзпcнeн ют гняв, ирю'Г.
wmtsrUcn iatt- h рсзг. профучавам,
WuUsrHirtlleg т, —s« -е (бот. беле-ран« буч/шиш
(Conium 1ecu1euunI-
uuisrlinuliid adj. розир—ш ет тняз-
Wutz /1, —us« —е рсзг* пр-'е-
Wyandöitc [еейаидют] —« —s; /« —п виендот (ко¬
кошки).

740
X
х,	X1 -п - - - ике, двадесет - и четвъртата буква -иа
немска;- азСуае» писмен С-лет ие звтaeсъчe-
ташисто „ас“-
X2 п- .. — римско дссел: рюзг:. с-п ebn X fü— nin
U voriecbu— измимвом« нзлъгвам икт.; '-‘0'-
вем нам, очитс; ,-'1 D Ueiz X Tüt ei; U
vormecHun liesun ис сс оставим —а ме мамят«
де мс превят ие оалема; не мсн такива ие ми
минават.
х3 п* -, ~- хиac;eпст- Сезорей мнего, —' 'иим кол’
ко '«-
х4 ш, ~» — хикс, хнкс—шгрск« е-ш кой '«: Siu Sende
X iismehi; посешавем еди кой '« пред- Hua—
X господин Хик'.
X-Achse [икк-—/- плют*- аЗсциса-
XrnUHie и, —s« — хим* ксант (воя),
XeniUicpt/ -п 1- рсзп- асанлипа (зс зла, авиОлн-
вс жено): 2. Ксансипа (жекспр ни Сокрит).
X-Bein [ша'-] pl* криви (навътре) кeeк—,
x—iibibj [ик'-] adj. крнсокрак-
x-bclieblg [ик'-] cdj. който и де е, произволен (=
bnI*n/igI: juCir ~с който и да с, всскш-
Xcibe [-ис]/, -п (свстр, семе сака); Xilioe п. —s«
’-iue лип. астние (епиграма).
Xeiienstrtbi т дискуси/са около ассниите (но
Гъота н Шилер).
Xceom п- —s хим, асеио—-
XiioeUölit / — )'сшофе0ии-
Xirts [хcee'] е, -- —; XcruswcIe [хcecс—] е хе—
рсс (вино).
Xeroform п- -S, —меО- ксероферМ’
xieogrefitrc— tr* ксерегрефнрем-
XtrnUnpit / aетрoгрeфскo копне, ксерокопие.
x-mal [икс—] пСг-рсзг, CeсOрeй пъти» суми;- пъси:
Ich Не/п ns ihe ~ /1,111 [не знаи] колко пъти
съм му то казвал-
x—St—eUlce [икс-] pl* физ, рентгенови лъчи.
X-Stteb1tnbI1d п решпгешосе снимки (= Römt’
gun—ild)-
Xylograch in, -ue« —un мзи, ксилотраф« гравьор
ие дърео-
Xylographie/« — мзи* асилогрефия, травюре не
-ървО-
Xylol /1, —s» —хим* лехи, aсиnon (зсразтваряне)-
XylolitU т- —,. -ъстр- ксшлалиг. gъeвe—кa‘ъ) (ог¬
неупорни носа).
Xyloefctct л» —s» ~ кснломепър (зс измервана но
кубическото съДържоние но Дървесно маса).
XylopUOm п, -s« —с муз. ксилофон (инструмент)*

741
zackerieren
Y
y,	Y’ - n -- - 11 ии^п^и^^е^,д-—-^-с'е и ппетеп боу:)-
не нe’екaлe eсбукe; 2. писмен белсг: а* е чуж¬
ди —уми сeи, j- в. швсйц, зе дълте I (отговаря¬
що но високонеиско ui); в. оатср. кснц зо I,
у. Y2 п» —- — мое* «грек-
Yacht /- —сп ихте (= Jcelt).
Yani(s)m'isuzil» Jнn(sIuuteiI / вот* диоскорея
(D*ns(nt1eI-
Ycd т. -s« -s зоол, як (= JiUI-
Yandec [Панки-] т* -s. —s инкш (поДмгравстслко
зс севвроимврикснвц от Щитттс)*
Yankeetum [йанки—] п, —s« — 1. инкитс pl.; 2.
празр* янaевшииe-
Yerl п, —s« -rrS ярд (мярка).
Yellow P-tss [renoy.-’-y« — жълта преси» Зул'-
вардна преса-
Yrmb [йоол] / —c’—s мюр. 1 — малък съд за край0-
ртжно плаз-нс- 2. спорт, вид -сум—'™-- плат¬
ноходки.
Yh-Yo п. -- — йо—йо (мпра^).
Yoga п = Joec-
Yoirn/ster [йан.--] т, —s« -s младеж,
Yoghuri /и, п- -S« — кисело мляко (= JoeburO-
Yoirngpice [-ъи.-] е полит. Пленът Пънт (слаО
Първото световна война);.
Ysop т- -s« -е бом, нсеп. исeп (Kyeeh'se
öl/icineIisI-
YtUi-bIum п* —s» —хим* ипсрОшй (елемент).
Yttiti-dt / минерал, дебит от YiUnr/ium-
Ytirbun п, -s» — хим* Итрий (елемент).
Yrcic [кука-]/ -s Зот- Юае (YmcceI-
Yucebe т- —s» -s юпш, млад« оОитрен светски чо¬
век» правещ кариера (в областта иа макиОж-
мънпа):
z,	Z - п -- - L - пес/ поеллдната букка -ш ннммкаеа
aзCткa; 2. звук „ц“: von А —is Z ол —ечалото до
краи, открой -окрай-
Zi/ibhic [,-йо..]/ -п готе. ениен крем.
Zcck бсз член in" — suin вншмевем; роботи бързо
и -оСрс; ntm- eul ~ bttreun раздвижвам, им-
пуллиeeM’
Zibig е. п, ~. - швсйц, в—чере (= Лbunduseu;I-
Zirde /. —е 1- зъб (ис гробен— вилица. брака- вило);
зъбец (иа колело- корона)— шип (ис рог); pl:
астровърхи '..'-.. (ис нщ, назъбено. начупе¬
но- нарязано); бодли» връхчета (ка иристали):
ризг. cs mitl iit k—u - cus diT Ktonu IrucHnn,
wu«; Su ciimil пила, weticn eusst нищо нима
да ти спане» неми де ти пе-шет eкuшнne» око
почакаш веднъж малко- 2- зъбср (но скали); 3.
шоп- чушка (за ноа).
Z
ZHcictsce п поен. длета зе метал» дърео-
Ziedul п- —s» -сел-ст* овца ют поро-е иeкcп (-'1-
eт'кaI (Ovis sttucipHiros)-
znciule tr. шасъаeeм-
Zarkiisrhal а зоол, = Zi'Uni-
ZäiUce m* —s» - вж. Zieku«
zHciue tr. н-'^-—’; сшаеСивом съ' съаии-
Zäckie/engriff т восн. -тек- с -клинис—ие ие ня¬
колко участъка; —blitz т иe'тпeиe 'eenkeeшue;
-bolz п Омсл- вързоп» куп съчки; —каöec/нори-
зене е '«тзат кореио; —ilriu/ начупено» сигзагю-
юСрезне линия; —llizu / сштсaтeoaрeсcи ширит;
-meißel т тсхн* чук за бтчeр-e- -ar! п тсхн*
зъЗно колело- —sclnte /бот, сьрOииe (Bumles
0111—1111,)- —walze/техн. назъбен вал/k-
zacki-lurun intr. h (mii u—e —) Опал* ризи*- карам
'С, „опявем“’

zackig
742
eccdtg» остср- eHrkirUi adj. 1- иeсьoтш; зъбчат;
2. рсзи. воен- спретнат» стсгшет» напел; есри-
—нст (движение. жвст)-; —е Musik бодро« мар¬
шово музика; З-рсзг. ns wau ~ чудесно« екстра '
осшс-
Zacklgkeit/ — 1- ]езъо'несп; Ъ.рсзг. шaпeneлn;
бедро';-
ес/ adj. вж, епеЬа"'-
Zagil m« -,« — Оисл* 1- опашки; 2- плитко (кoлa).
ес/си intr. h колебая се» ше се решавам« боя се от
нш-: mit ZiU'crn und Zignn c лртпсс и бю/зън-
ZHgced pari. ndj. плах, нcecн!neлcн,
/igHHiU nd). плах» нерешителен« Сеизлив-
ZigHi'tleicit» ZijUcii/ —; остср* ZegeisJ пла¬
хост« штeeшнncлнoсn» oюязпнceст-
/äb ad)- 1- жилав (месо)- твьрg« « пран—’ 2, упо¬
рит (съпротиви- старание— пруО): van -сг
At—uiteUte"u, AmsdHiur ,/!; мнота съм работос¬
пособен« издръжлив (но рсОопо- труО); et Hat
uin -ts Lubin той нма жлиласи душа; nin —es
GuCäcCunis силно помел; разп:. ubn —tu BuгerЬu
жилав« упорит човек; o'oC—як; uin —гг Filz нс-
поправим» невъзможен 'къп-р-на; 3- таен*
пeecn-чeш« тълnenтчлш; тъст; пcпк-c (вж*
/äЬH1üeeig)’
ZäUIrstijkiit / — тсхн- 1- пeeапeчнoст- 2. злра-
вн—о не скъсвене-
eäU/ilüssig adj. тъстотеч'н; eискoсcн; гъст;—irrt
ndj. техн* жилав« сн'кезсн« устойчив.
Zähheit/вж. ZäCIgUcit 2« 3.
ZäbigUilU /, — 1- тпoe1тeлл« нсдрьжлнceлт«
твърдост- 2. жпло—ест; 3. техн- гъстото; лсп—
кавниа; прoeneчшeлт» еискозиосл.
Zahl /, —еп 1- нит* числа; ирон. числа (но
съществително— прилагателно— глагол н пр-):
eu—rorbunu — -роС; 2. брой» чнсла (но гори,
прсОиюти): оЬп/ ~ СсзороГ« Ccс'cт: sie werun
/uenzie in int — тс биха дзagcлeт ше Зрей; in
vol-ct — uтecЬ1inun ивявемс сс всички« з пълиия
'.« е пъл—ачисл—н състав; Siu — ist nun w*cCct
voll числото пак 'е попълни« е пeпъnнeшo: *—
großer — з голямо множество« количества; 3.
uнфрa (= Ziflurr- 4- остар- (ряОио) ксто ияр-
кш: връзке; грешчс (прежОа).
ZiHlidvi—/ п -ром. числително наречие» нар]’
чие за количества’
Zähl/cppa-ci е брои' (апарат); -epptli т из-
еиаваше пю «мс» пecбрoявa-c по имена,
ziHIbн adj* плотим-
ZeHIbetkilt / nn—тuмe'г-
zäUl/e- adj. преброим.
Zibe/lox/косо (кутия, в която ае пускат пори¬
те за трамвайния билет); —burbsiH/c е 'нс-
лo-бтквe-
znUIu—Ig adj, жилав (за човск), държ-лив (ста¬
рец): er isi kiink» е—cr — болеи е, ню нс се лава,
zellen tr- intr. h плашим (Дългове- сметка. мито:
лихва, глоба-, исОпицо): (Ьи) -ст — плашим е
брей; durci Poetenwu*sune — плашим '« чрез
пощенски запис; -leie Плаща« меля! (врсс-
торапт и поО-)' рсзг. diu Ziele - плащом раз¬
носките (зе —Ш-)- ricbu gitn — —е обичам —а
давам пари (за нщ-)-
/äUlcn I- tr* 1- (и бсз obj.) Зраи: von 1 —is 20 —
бра/ ол 1 е; 20; Се, Volk — пecOeeявa‘ нас—’
ncш1cno, провя преОроя-анс ие нaлeлcшиeлo«
првн. Ciu StinSun — броя ча'оеспс (чакан а
нетърпение); разг*: ziriu bis 3 — Uö—zcn не да—
моторсто сеното не мото до разделя; u—n Siu
Bissen ie Mi—du — броя нам. зеещите- Iji -le
Uen— mcn ellc Rippin — Сроял му се рсСрепа,
кокалите (толкова е слоО); е, тег vorbui, uin
een —is 3 — Uanrtu eoaeno се еСърнеш и всич¬
ко се свърши, мина: 2- броя« имам: diu StHdt
zählt 15 000 EinaöCnct градът Срои, има 15
000 жители; и*п 10 Millia—u— zäC1undue Volk
дссслмилнашсн н-рю-; er eälit 50 Jniru пой име
50 години; dic Unlälln — псеН Diizcmic; зле-
пoптк1тe иаЗроевот« са дeлcтк!; 3- и intr- h Зроя
'е» считам сс» смятам се; имам сиeчcниc» важа:
Siu Eins zäHIte bindert единицата се брои зи
сто (в атапиапнчеакн таблици)’ Scs zähle nicCu
лева нс се смяло« ис се Срон« —е —лиза з смес¬
ката, —е играе; jiCt SiUngde zählt ссяа*а секун¬
ди с о; сшeчcниe; 4. ctw-- с-п zu ntw. -- поняко¬
га п—п u—Uit /'m- A — причислявам« епнасям
(нкт-« нш.) към» Орея, считам« смитам икт-« ищ-
зе- - ; приши—лсж*-« спадам« Зроя сс, числя се
към. - : ici zähle bin (ег eälit ,1(1) zu n-n
Frcindun аз го считам зе е—и— ос моите при¬
ятели« той с» влиза е числото не приятелите
ми; ег wirl zu Sun Bis'cn gc/äiit причисляват
то към шaй--eCeнлc; II- intr. h (int c-z« new,
разчитам не —кг-« нщ,; (ziel ciw- —) срия«
продължавам (сакунОи- минути- часово): dcs
zählt псеС StunScr сова продължава часове-
ZiH1rr/enge/i/свсдешис, информация за Срой,
числен състав; ~e1ee—urk т мст. числен из¬
раз- —ЪcIepIгI п пример ' цифри; —Holge/пас-
ледосалелиосп не числата; —große / числена
в-личин-: —loIIn п държаеше лесирня з ГДР.
eiHlineäßle adj* adv. 1- чи'лен« изрaсeн е чис¬
ло: ctm. — —nwuisun дoaeсeaм нщ. ' цифри; —е
Übut|ugnnbcit 'ислеио neСRьзхo-сneo; 2. ста-
тиспнчсскн-
Zineii^ecbe е хрoнoтeaмe; —scHeöes п лcкрcnшe
Орава« заключалки с U1фрu; —VerUältnIs п чнс’
л—но съотношение; —weei т числено 'тoйиoлт.
Zibltt е. -е» - 1. платец' ebn gutur. schicclter —
-оСър« леш пп—лcu; 2- кюечтжишк; платец. аи-
'«ер-
ZäHi1U т— -s. — 1- ср;/ч (уроД)- пeeсрeнnтп
(лицс); 2- мст- числител (нс Ороб).
ZäHIkammer/rn/e—- бронтслша камери (за изчис¬
ление ка кръвните телца)*
ZeH1kirUi ’ фoрмтляр 'а внесае по по^нс)-
чекева 'мета-.

743
zahnärztlich
Zälnlkaгter*epабpoиnтл]- керле (е атитисти-
кото);
Zäh1Гu1eeU аспюмепичша '—са (вж. Rug*etгtuг-
Uessu)-
ZrЬ1kг11ec- е тлассн кcлнee« кслиср-шикесепер.
zäbeios adj* Ceсаeюeи» Ceзчиспcн« нcлмcлeш (свет¬
лини, лампи),
ZbUl/miistir tn ковчежник; —pfinnij п жетон,
enli-iirU adj. мшогоСрееш» многечнслен. много¬
люден (лъCeaшнeI; adv. в голямо ’ноже'пво:
-е/ B/suci много гости; многеСрейнн пeлe-
лилели-
ZäUn/ritm т рн‘тcaшe 'трефа за рaсч1т-иc (=
Ab/äCIrt*1I; —roCt п физ, тeeд '- тлneшeeявa-
шс не рееноектненн лъчи« [Гайтср—Мюлсрюз]
брояч,
Zire/sUtilc / каси (пишс); -trj т платежен —сн-
есн не uсплoщ-штne (пи заплети н Ор,)-
—йИсг^детек/чнслсно прccъсхeдслвe.
ZäCluhr/Среяч (уреО).
ZeH1rumetenesmn-t п = —rdvcr/-
ZeC1s;Jd, —еп 1- вноска; плаши——« платеж: т—т —
111,11— правя —];')-« cш-ля’ сума« плащам —Щ--
gugc— '—' — vor 200 DM ср—щу [сума ют] 200
маран; срсщу заплашеше ше 200 мора«: търг.
s—c -tn uinsicllin прeтстeшecяca’ плаш-ши/’
та; an Znllu—js eueut e’eллo заплащане; 2- нз-
плашеше (но заплати- аули)-
ZäUiurg /« —сп 1- вж. zähle; 1: 2. прсСреясаше
(пи насслснне);
ZrЬlllnggSrnwv1se1;gтърг. ордер за плащане»
косо— ордер; ~e1fsrHme т отсроче-ше по плИ’
щ-нссе; мораториум- —никдег-сН е икон. кли¬
ринг; Bank Tür -zue—(ni-öielc— == Синка зо меж-
eтшaeoДШ! плешашня, клирингово ое—аа, Оо-
naнл« исрacшяceшc —а плещаниете; —bieinjue—
Jim /търг. условие на плашенсте; —bcsrltb—
zigun—Jтърг, рaсп1скa; ~bcstäIigungm///?/d?.
йeneьeжeacaшc пeптчac-шcтe на плостж;
—’Ь!1сее/Пкен платежен белишс; —ci—eUгIIung/
търг, прeтсnaшecяcaшc на плашо-ня;--
zeHluegsfäHIg ad), плeтeжoлпeлoбcш; пюдатеш (за
Данъкоплатец).
ZeCIungg/"orderu п<д/ платежно искане, нeecждe-
не; —"-1,1 /срок зи плащане; —mi'lUi п обикн.pl*
платежни срс-'теа; пери' —от' т м/'со ие пла¬
щането; —-üicksUäeicp/. неосъществени плаща¬
ния, дългосе; —spt-tt / сeCрeнa не платении;
~etu;e1;g/oтcрeчc-]e« рaслeoчвeнc не плаща’
ие; -trriin т сра), ден ие плат-нете.
zeH1unJeunHaHiJ ndj- шeплeneжoлпeсeCcн-
ZeЬI1;gs/7'г—kгЬt т плашании /?/-' betguldlösur
= Ccсшan1чн1» безкасесн плащания pl*’ —avieU
т покупно цена; —atrigeez/t/ икон* контин¬
гент по стойност.
ZäHlai-k п броячен механизъм» Зро/ч,
Zeni/aori п прсн. числително име- —Zciebem п
цифра; -zettel е касоеа З-лсжае (в магазин и
Др-)-
zäbe (есНееа« ZäHnsUk adj. 1- питомен (зе жн-
вотню): — тасНеи юпитюмееем» пран, укротя—
вам; 2. укротявем- 3- кротък (укротен). мек,
пран; с-е —е KeItik мска критика- раз?.; lieh
Uriugu *eb nach —! ще ne неправя аз с—Зе мек
като памук, ще ле укротя, шс ти превия eee-
ла!; ег Ist schrn дспе — geworden омекна като
пaмтк» украси сс съвсем.
zäHn/a- cdj. 1- (за животно) който лсс—е ''
по—лава не опшпомяване; 2. прен* укротим-
zäHece tr* 1- опитомявам (животни); 2. ткрeтЯ’
вам (опърничав човск), оауздавам (страсти);
,-u Zungu — обу'-—’ езика 'и- sicb — 'държим
сс» ела-си се- Zäinung/.
ZCliir е, -S, — зесреукрепител« опитюмилел’.
Znlmltbe /, — 1- питемносс» юпитоменосл; 2.
кротост-
Zain е, -(uIs» —с 1- зъб» н прсн; 1*. c—r Säge,
BriuZmnrUu» n—s Riies зьбцнтe -е лeиoн« м-Р’
aa« колело; - lukhnmc; пон!)еел мш зъби;
sieb c—n — ziubnn« 111,11111« ricCUu— kesser из¬
важдам си, пeлnaвя‘ си» поправям (пeacяI си
зъб; рсзи. ,11111— — хубава момиче- diu ~с
zuseinun/lißcn слисаем сьCн (при Оолка)- и
пран*’ sicb D an uim. D dic ^c ins/iißc— счуп¬
вам си» строш-в-м си зъбите ' нщ.» н прек;-
рсзи*; iinge —чс тссЬип, die мз Helu— одъсквем
сс (ио и; eit Пеп/сп ~с; /,,1— ям кетю вълк); С-с
~е mirdnn c—m lang сочи си съCнлe (зи нщ.); е—
н dii ^е zc*j/n, anisun пюкaсeaм нам. зъбне—
си. озъСсем му се; грубо u—m Iue Ueli - weh ие
усеща ас'— нищо« нс го боли сече« умря; с-п
tallun — dteu/bebc— карам« леля ' С/сно скорост;
вулг. Cie -е се diu Weil Ccuir пукам ол глад: с
prp*; bis се diu -шз buwel/nut въоръжен съм де
зъбн; ins Wiesur juhu -Cm —*s an diu —- сое-те
му ссита до тсn—лe; рсзг. u—n enf dun — lüClur
пoeaзпиnвeм икт., опитвам печеета прн икт.;
прееерявем нкт. ол -'шчкн страни (за подго¬
товка, знания); раз—, Heran an" dur —чси Ье—u;
зъбат съм, обичам —а сс нелегам;/;/??’ c—m eia.
aus dnn —чги rücUnn испeecaрea‘ нкт-« —'-.‘-‘1
нщ. пре- несе му- рсзг- с—п СигеН dic—*с elulcr
ям пeeпaп!лe —км.» рсзг. des ist —ut lür dcr
boblun — теса е-зим щс мш сс зекечи ни зъби«
рсзг- ciw- bintit dun-чсп buCiItu— държа си ези¬
ка зе- зьбитe; Im ,-— —хп CurrmsbochcH чо—ър’
ким си зъбите; раз—. C-esu Spuieu —liu— ile In
Cun —ие— längen eлрьснa му се лоса иденс; mit
-rn u—d Kleuun 'ьл зъби « некли; eit le— —сп
U—irscCce« kiipcnr— лkърпaм със 'ъСи (от гняв).
тракам сьл 'ъСи (от стуД); - те ~ зъС зи зъб;
uta. zwiscUue Sun ^т nurnuln мърморя ищ.
по- нeла си- uim. kommt mir /wiscbin diu ч—c
нщ. enшсa» попада между събнлe ми» иаСиеел
ми 'е зъСнлс ' ищ.; 2- техн- зъб« събcц; 3- бот,
зьб'С-
ZbUmtrzi е зъболекар.
eibeätetllrH ndj* зъCeпcкaрскш-

Zahn/behandlung
744
ZeCn/eehnneeiru—g’ зъбел-чешие- -/ein п снст.
дс—тиш (но зъб). -bogt— т стр. зъб]—;- дъги;
зъСчет сегмент; —bnCrtr е Зорче. зъConcкaрс-
ке спе’ане]а атргнйae; —Ireclre т остср.
зъСер {leеno прсзр*); —Itückt/мост (зъбв/н):
—lÜrsit / четке зе зъби; рсзг. му стачки; -Сот;
е зъбовиееш проаивечеш еорн, шип, проби’
веш; -СпасН/тисН т пешикване« прoeясceнc ие
зъб(нле); —eingri/' е техн. зъбна запeпeaшe;
—ibscn п тсхн* 1. Сучарде (каменарски чук); 2.
флешке- 3- резСюмер-
zäHnc/IctsrHind ndj* показващ зъбите си (жи-
вошно). езъбеШ’
ZäCniklep'r—n п neaaaнe не зъби (от студ или
стрих).
zähneln« zähmte tr. нeзьocaм; jueäCnic Brict-
letUui- Bläute— шeсъбeш1 пощенски мерки« ли-
'ТИ-
есП—гп Intr* h 1- изкарвам зъби, никни; ми зъби
(за Оето); 2, (ряОко) part, gczaUni назъосн-
ZeUe/ttseUz щ изкустссшн зъби, зъбна прoлeсa;
—/ich п зъCeлeкae'nco; -laulc /мед. кaрнeл
(загниване но зъбите): —litlsch п снст. всшец
(нс зьo)- —tÜlInzi / неО* сьа]- племСо;
- jtirbrlc п вж. -rrdgu'rir/и; —НгИкипСс/сто-
‘етелегия« сьOeлcкaeлnce; —Ho/el in техи,
фелцосник» кисфалц; -1^11 /стст. зъСно ку¬
хина.
zilrig adj. зъбчат« зъбчест: със сьби; зъСесл (исй-
вele првн-).
ZiHr/k—euU п бот. зъбник (Dunterle); -kröne /
снет. съOшa коранаи; -lent е грон. зъСша
съгласна, дешлел (1« е); —lehrt /зъOe‘ceтн аа-
лноър« съ0o‘eр- —lilie / бот. юСнкноесше '0-
мeg!cл)e пвтne (конски зъО. крив ДяДо)
(Erytbronium Suns cenisI-
/HUnlöS adj. OeссъO-
ZiHnlnsijkrllU / — 0eссь0иe« липси ие зъСи-
ZaUn/Iückc / празнини мсж-у зъбите« щрьбкe;
техи* прeснинa мсжду зъбци; -Uürkcrp/- зоол.
малезъбн (розроД бозайници- вмО EduntetH)-
/HUilückle adj- търЗ-
ZnCi/mard п пулпа; —peete« —ре^е/паста зо
зъби- —р/Гсдс/рижи pl, зе зъби;—« поддържа¬
не ие зъбите- -'iitii/тсхн, требен« тр-Сенест
прът» съЗшe р-йко- —pulvir п прах зи 'ъЗи- —те!
п тсхн* зъбно колело; —ri/bahn—зъСчата же-
ncсииue; —rndjeirie/t п техн. събнe прсдос-
ао- eeeт)nee; —reißt; п (лош) сьCeCeп;
—srlnciz е сьЗeи смайл; —srHecrz in зъСоЗюл-
—siebtl/—-'bOc— 'ърп; -sici— in 1- зьбcн камък;
2. атр* зъб (при превръзка но зъО)): -,'0'11 щ
клечка за събш- —stumeti е остава ют лчтпeн
зъб« корсн; —■IirUn*kt— т зъботехник; -Uctimng
/тсхн 'тъпка (ка зъбно колело н Ор*); -Irbt/
е 1- вж* —eurcCbtucb; 2. тсхн. пиньон; пре¬
водно кeпcппc; ~Ut•rsU in Оот, сьaчaт)a
(OSontiuus suraulei)-
ZiHnung /. —in 1- вж, /еЬппп- 2. техи- снспемо
не събциne« зъбците не зъбна колсло-
ZiUermicHsi1 т смяна не съC1me; -weh п вж,
—scliitz; —wirk п техн. зъбци« зъбчат меха’
низъм; -aurzil / карен и- сьЗ; —еепде/НсОГ
съCeпea-e'к1 клещи« кл—ши за сьбн-
Zrlгi/ —п поет. 'ълса.
Zein in, —(c)S’ -е 1. техн* ллиnьк« пъшка мcтeпн-
пръчка; O-пceнкe; 2- въeOeea пръчка; 3. лов,
ряОко мъжки пелос оргеш (но слон н Ор.): опаш’
ке не язес—ц; 4. слaea мярка зи к-фиси камсШ’
ни въглите-
Zalnej/ -п швсйц. кошница,
/Н*п1п intr. h швейц. 1- приготвям материал зе
1сплнтeнc не кюшншии- 2. tr, тсхн, изтегля’
(изковавам) —а пръчки« ивици (метал)’
Zcm/n ш- —,. —, замС;« потомък не шeтьe и нн—н-
анке
Zen'ano е. —s« -ьжарп* главатар« тaртee (но гру¬
па). който важничи« който име успех; '-‘0-
хean)ю.
ZtrCte е, —,« — зоол. бяла рнО-, смило) (Lucio-
putce licinpurce)’
Zcntiic in, —s« -s текат— си— лъскаво тъкан (за
чаДъри):
Zange/, -е 1. кл—ши pl: щипци pl: маши: прен.
c-n in der — Cibum хванал съм, държа нкт. з
ръцете сш; рсзп. des möchtu -eh nicbt eni eie
Сег — en/iseun и c -илаф нс Снх тю cсeп (толко¬
ва е мръсно): I— diu — rubnun воен. хващам в
)птщu;pрзГ' склешвем нкт.» пипвам нкт-» при¬
писвам икт. шатясшо; 2- ррM' куки« драка (зс-
яОливо жспс): 3. шипци» рето« онт—нн (пи
бръмбар н поО-); 4- лов, предшепе част ни слс-
—ево кюпило-
/Hngcn» /äegue tr* отделям шлаката (от авироч-
но желязо) чрез очуаваше« caлцтвaнe или пee-
стcaнe (в нажежено състояние).
Ziegci/Hegrtff in воен. илика от две фленте« „клс’
ши“; -jtlurt/раждане ' форцепс; -käter т
зоол. щнпалке; тхoлeзкe ( = OCtaurnI-
Zink in. —s, — аеренице« р-спрa« раздор« р-сйe-’
вие« раз—* кевга: mit u—n in — guretun скареам
се с икт.; ilnur — uni Sttuiu Halen —счно се ке-
eeмc и резпревяме-
ZHeiiplul е прек. яСълкете не раздори.
/iiduu Intr- k rcß* 1- тъл'-; 2. карам 'е: sicb nie
c-m un, ü/ur ntm- A — корим се» распeав4м се с
нкт. зе нщ,; wir - uns inturuinineut караме с'.
Zänki- in- —s» - рсзп- сводник« ааегеджни.
Ziniittl, Zä—kertil/, -сп aaрeн!ua» eeзпeacия,
ZiiUgibst in рсзг* дeaкa« арамелник.
zämdbsrb» /endHefi ndj, свeдnиe« заядлив.
Zeedlmst/вж. ZenksucHt.
/irklustlg adj. вж. zäniiscb-
Zanksucht/, — лвeдлиeo'n« сaядпивeсm«.
zamdsürbibg nd). = zänkiscC-
Zнekriimli1 in фсм страшно дeeкe (н зс жвки):
745
Zauber/künstler
uin Uluinut = мела- —реа-о (за Ocnee-— -wo—' п
ртгeтeлшe -уми,
Zapf т- —(u)s« —е Оисл* 1- = AisscCerU; 2. = Zeplun;
3- шег* смукач« пииница-
ZäclcHie n« —s« — 1. скот* мъж— 2,умалително
от Zec/ur; 3- л/сД« сеешнчаа« супознторий-
eiC"cn tr. (и бсз obj.) точи (вино, бира от бъчва¬
та), източвам: остар- Blut — вземам« пу'аем
кръв (и прек).
Zepire е. -s« - 1- чеп» овл* презеей« канела (но
бъчва)' з-тул'-» запушел)-» лапи: Wein« Bier
vom — вино» Опре» нзточенн нaпeaee ет буec’
то; 2. техи, цапфи; шип, шийки; палец: ос (ше
часовниковите слрcnки); 3- бот, шишарка (oo-
рoceI; 4. лсдсно cн'тпкe (= E*e/ecHnn)-
Zic'in/Iegut п тсхн, папфeнo гшсзее- шар—нр«
/сълки; -,1—11'1 е восн* ccчтeнa саря« вечерна
йeюceeкa: 1.« = trommel; бия СараС-на за про¬
верка» сбор' —trägte т бот* ши шера'ови дърве¬
та (Со;*"сгес, резроО): —mein е вино« !сneчe-
но шaйeаcю ас oьчeaтa.
Zb'/cr е* —S. — кръчм-р-
ZapfT/Säl/i ocшсeкeпoнe; —stelle / 0eшз!нoллaш-
UИЯ-
/ephniitce tt, намазва’ с ZeponlecU’
Ziporiack т сaщнлeн лиа зо месели -
Znpc(c)ict т = Zeppilpiilicp-
zep'(u)1ig adj. 1- неспе)осш« рсзг- швръклнс; 2.
трепкаш; мяташ 'е.
zappele Intr; h мятам се» трепкам: ei' Händun und
Füßen — махам c рьпe ш крика« размахвам ръце
ш ароки; риским (зс 0000)' dut Fisch Zippel' се
ArecIbeUc— eнoena сс мята, ср—паа не въдици¬
те; ризг1, vor UnecSild — лрeпceя ос нcльрпe-
ннс- ие ме лcъena ие едно ‘/сте от шcтьeпe-
ние: розг. с—п - liseun оставям икг.. до чака (в
безпокойство. тревоги— неизвестност, е
нетърпение).
ZeccrIpCtIipp е ф)см* жнсок, овл* шceъaпьO’
eeppigCnsItt adj. рози. сьeлc’ ть’cн: url de—r
iet’e ~! и тогава крий -е всичко!
Zapplig [ц-п,--] п, —s« —s чcлne прссалючсешс ие
пелеснзненшнтс програми.
Zer е, —cm« —сп (и: —s« —е) цер-
Zerrefintilli / царско семей'пео.
ZeTcntui п- —s, — 1- царство, цaeлaи ншсnнттт;
2- царска goлneйшллвe-
Ze—gcJ -ппеен, царга (наноси— стол н Ор*)- каса«
рамка ие пeeзoeeц» —рит-; обиколна спсннчке
не цигулка« aилeee; луо« околиите (ка борзобон-
сито и поО.); обкова- (ко скъпоценен камък).
Zitjeithet т бъчварско ау')'И-
Zarin f, —пеп царише-
Zealsnus м. —. — ueeисьм.
zetIstIecЬ ndj, цар')]-
erit cdj. 1- нежен (кожа. чувство, багри- исло-
Дия); е-лик-ссн« крехък (зДриве): Се, —с
GusrblucCu нежният пол: uin —cs Alter крехка
въсрeлc- ui— —es Gewissen Нн—ип имам чувстви’
лсл—о 'ъве'т; — -cscie/i чтвстRИлeлeн; нежен¬
— 'üC-umd 'TRсmвитeлcн« деликатен; тактичен;
2. крехък (мс'ю)- 3- ефирен» нежсн (нишки,
cькeш)-
ee—t/itUu— cdj. леко горчив и тъмсн (шоколоО).
/е-tbleu adj. иеж'но'ин« па'тслиосин« бледю'ни.
Ze—tr1/-. —ряДко = ZeriHuIt’
Zi—tt2/ -п зоол. косат (Aliceis vinbe)’
Zäriulii /« —um розг- глезене» иежшичсшс; сонси—
мcнnenнuчeнe.
eäuIeie tr* 1- разтеле-м- 2. шзнежеам; 3. теля«
милвам (за влюбен).
ZHrtgi'üHl п делнаетшост» нежша чтcлтc!лeп-
нест- такт.
/etUj1Ii!eaig ndj. ' тънки, дсликелни крайници,
стаси-
ZeuIieit / — нежност» -eпиaалшoст« крсхкосг;
ефирнас;-
/ätilirH adj. нежсн» ласкав (Оуми, пнамс- съпру¬
га, прзиятслкс): с—п — 11,0111; (Окръж'-—-’
икт. с нежни грижи- — umn иежниче-
ZätUlIcCkiii /» —er милувки« пaлкa (нс любмм-
съпруг)- нeжнoлn: е—п —in urai-sc; проявявам
към икт. нежност.
ee-Uanee adj* -сж-еро'.-« oпegoрeзec-
ZnuUsbrn т = ZirtgulüCl.
/etteIentJ ndj- чувствителен» еслиаапен, такти-
'ен.
Zäsimn п. -s. — хим, цезиГ-
Zestia е, —s«—рсзи, пори, пораляк; map, кинсн«
мaшг!C1’
Zäsur/ —еп цeсуee (в стих) (н муз*)-
ZeittIt-erUU /вид 'eegшoвcкocнo облекла.
Zei/tr е. —s» — 1- метне, н праи*— чар, oчaeeca’
нне» оЗи/нис« вълшсбсссо: dur — Ces Gu1dce
магичсскето снли иа пирнсс; - truibcr, eusü—ur
сaн1мaeeм 'е ' мигни, с магьосничество» пра’
зя матии; ~ iusü—un и: очаровам, geйлтeуeaм
като мития; dun — iÖ,/—« -пипе; расceпям МИ’
гнила; wic von — gube—n' като омегьосе]; 2-
фам- Нсп-ет — шишма» шaeлaлaшня» песН doch
k-n -., остави шишмнгс« фокусите« шомерата!:
Sur — Uurrun mir! зше—’ ги тия шошми» шом—’
ре, фокуси!
Ziubitburb п митическо кните.
Zin/ret* /, —сп магьосничества, чародсИс;—;«
матня-
Ziu/irr- т- —,« - 1- мотье'—!'« вълшебник, ча¬
родей; мит; 2. фюaт'ниa« илюзионист-’
Ziubt-rlI0Ui / зълш-Сна флсИпа- -'ntnti / =
-Spruch.
enu/iulaZi« /11/1-1,11 cdj- 1- матичс'кн« вълше¬
бен; чаровен« чаро-ссн; 2- метьюсшшчески-
Zeubi-rkisUin т кутия« комплекс с принедлеж’
-О'ли зо фокуси; —Urr/t / магическо, зълш—С’
ие 'или; —Uiint п вълшебни, черюдейше билка;
-111,1 / фоау'ничсслео; магия- ~küneUlcr т

Zauber/kunststück
746
фокусни), илюзионист; —Urlnstetü(k п тeнa«
фокус; —leUtene / остср. митически фсн-р-
-iiU/ling/остср- ученик» чнрек у магьосник;
—näuchen п сълшеСне прикaс)e-
eeu/c-n intr* h tr. eм-гьeлea’, пeaeя метни;
eьршa нщ. като вълшебник, ' магия« като '
’eг1чcлae пръчка: Töne cus Suie Klevinr — нз-
трът—ам (ксто вълшебник) свтuи от пиенето;
ризг. ich капи loci nicbu ~! нямам магическа
пръчка!; не мото де върша чудссо, и!; остср*.
е-п jn—g, ein Jüngling'- подмлалязам икт.» пре¬
връщам тю е младеж с мети/-
Znueru/irirh п сълш-Сцо царства; —■,'1110,, п
сълшеоен л—арсц« замък- —spIcgcl е вълшеб¬
но огледало; —spemrh т сakлннaннe« мегичсс’
ко формули; ~eUr/ т ‘оп/чесаи пръчки, мити¬
чески жезъл; —'tank е вълшебна пнтнс- —mnrt
п сeкл1наш1c; чтдoдcйнe» вълшебно дума-
Zeiert- т вж. Zau-uteu.
/iub-Isrb ndj, вж. zembut1,сС-
Zeuetati/. -еп колсбливас;» ]eрeшитeлнoлтJ
Zeude—ст?/« —s« — колеблив« штрcшилcпcш човек.
/nrCteCnit adj. колеблив» шсрешнпелсш-
eeidc-n intr. h (nie neu- —) оов/ cc c нщ.» нс cc
решавам» калсСия re (Ос направя пир): part.
eeudc—nd шeecш1ncлcн« колеблив,
ZnnCutT е = Zander/i-
Zium tn. rc(sI« -с юзда, и прсн.- c-m P'urd« пран.
c—n Sur — enlugun 'лагам юз-a на кои; пран:.
хващам икт- за юздата, тa'рeтяeaм тю; ntm-« е—п
Im — Celinn оОузеавам um.« държи нат- зе юз-
gune« ст/том нкм. юздите, държи то серете; nin
Lanl ie — ballen дьeжa з подчинение с—ни
слeeшa; sieh eul/ur Im — Critun eOтсдece^^ сс«
'-ържам '—.
zämece tr, 1- слагам юзда, н прсн.- рсзп. /а, Pleil
—uim Siiwinz — върша нщ- отзад напрс-« на¬
опаки; 2. остср- G/flügci — десам нужната
форми на птици зи подше'яне ие тeaneзane’
eäueios adj. ряДко, I- Зез юзда (кон), 2- нcoCтз-
-ан-
eiUHUtibi ndj. eOясдcн (кон),
Zimi/ecmg п = Zaue; -zügel т повод не юзди.
Ziue е, -fuIs« —с oгeege (н от жив плат)- '1;-
Зор, плсл: uin -е/еиСи’ — жив плет; lubn—eieur
—	стена ет хоро; u—m ülci Sun — Cullun пометем
нкм. -е прескочи еграеата;рсзп. пометем нкм.
ди премине моста (Оа ае справи а положение¬
то- с труДноститс)—-раз—.; das isi bintct jcdei
—	zm findun лоса маже де се номери по- път и
над път; ntm- vom —(е) -тесН/и' nрcдисвикceм«
започвам бсз е'4кекъз пое;— (спор, кавге» вой¬
не); преся нещо ненадсйшо« не бързо ръка-
импровизнрам; din GcIueu—CuiU van — ЬтисЬип
cъспenсcа‘ се от пьeвana възможнас;» от
първии случай (Ос направя нщ*); u—e ülur dun
—	ji'Unz иидииквем з живото ие икт.- проивя-
вам нескромно пюCoпиnлтco към икт-
Ziun/eintr/зоол, чершогуша (Em-tri/i cirlis);
-/IlleU п: рсзг. uin = nuCmun гледам нш- Сез
Силел (пряк смисъл; проз огрсДсми)-
eeurdür— ndj* сух като пръчка;
zämncn tr. отреждам,
Ziun/gesU т ризи- зрител oтвьи, бсз Снл-т (зри¬
тел през огреДете)^ зяпач- -könlg т зоол.
орехче, ’тнннnръшчe (Troeln/yin, Utoelody ins);
—lückc/пролука« лупа- з ссоСора; —pfähl т
кол (от о—рсОе)^: резг, c—m е—п Wink eii dui =
gu/cz правя нам. груб, льeлe’ явен (неОвус-
мислвн) шамск; -ие/е/бот. диво пoсa (Salenul
dulrenete); —rost / бот* аСик—евтша шипка
(Rosa cн—i;eI; ~rübc/бот, днеа ти)-- (Bayo—ie
iI/eI; —melde[бот. ооианос-но пгнчс грозде«
мттлп—ки (Ligistaum vnIgeтuI; —winleC бот.
по—стнце (Corvolvilus irvuneis), повнеки» по—
—лек« съск—р (Convo1vmIue suc*1nI’
/Huste 1- tr* дърпам нат. (за косите)- скузя; ег-
лозгеа.м (кокоши кокал): dur Wind /11,1 Cie
Baumkronen вятърът брули клоните ше дърве¬
тата; проп; mich Hat Ses Lubu— UücH'ig gueens'
животът доспа мс eCeтп!, eчт)a; 2- refl.
лдьeпceмe 'е, 'чепквамс се« сонзем' с' (зс
Oeцcj'
/11,11 nd), свстр. eaсgьeпaн« eaсeoшc] ( =
euienust, вж, zuгzeusunI-
Zezlkl» Tsatsiki п, е. -s« -s п-ролер.
Ztl-c п- -s« -, зоол. зебре (Eqnus g/uvy- Equn,
qiegge от сом* Eqnldec)-
Zcb—ieUtuIfun m пешеходна пьneкe „сcаea*‘J
Zrb—nid а, -(c)S- -u: —un« —un зоол. зиoeил-
Zibm т. —,» —s зоол. сcбу (Bas indicis).
Zcchbrudit m ризи, пияч, гуляйджня.
Zcche/« -re 1. сметка» консумация (врестороснт
кръчма н поО.): резг: [dun W-ге um] diu - prullun
измъквам re« 0-' —и платя смсскасо си; Sie —
(bcIzeЬ1u; nüssen ср/осо до плот/ с-e-Д! eeт’
тнте, тряС—о —а отговарям за чужди бели (зс
чужда амстка)— ез опирам пешкира» оссасам
не сапа ше тсneтa; uiw. in" ict — in/cn -е ми е
чнсла съceллna; 2- мин, рудник» шахта- 3- ос-
тор- ueх» еснаф ( = Zunft;; 4. гуляй; 5- осмор;.
(6ecpl-) ре--
zccUie intr* h 1. пия- 2- тул/е,
ZicUue/gHs п кек'ое .0'' -grntlnsrili't / мин.
кooпceenивню лдртжcннe не миньори ос руД’
ншк; —^inks т еисюкопещси кок'; -Verwaltung
/управление не рудник; —etug п мин. раОолш-
мишьорске дeeхa-
Ziibcr вт. -S» — тулий-жия» пияч,
ЯссИеи.!/ —еп- Zich/iicgc п, -s« — пиене, гуляи,
егеПТгс! adj. комуто плащат кoнст’euиялa: '—п —
Ciie/n черпи нкт-.
Zcrbne/» -п мст* цехии (златно мономо),
ZicU/crcllcrjT кoнстмeлoр-муфna-жш4 (който сс
измъква— оез да плати): —prellc—tl/ нcппaщer
ис не keисумauшя, измъкване Зсз заплашаш-;

747
zehren
—,11*; m геол* цехт-йш (от пермаката фор¬
мация)-
Zcci п —(е),» — гоненици (Детска ипрс).
Zirkc / -п; аваер- Zcci т. —(n)e« —с зоол. кърлеж,
zuckte intr* h рсзи:. 1. итрия ни гонешице; 2- ераз’
ИЯ-
ZtdieU е. -сп, —сп търг. ueдcигJ
Ztder/« -п Оот. кедър (Pizu, ccdrms)-
/rdctn cdj. ке-ров-
ZiCiueloie н acдeoco —ърее«
zcdbi-i« /п* търг. прехвърлям вземаше« ueдирeм-
Zedräi п, —s, —е еж. ZitTöne'’
Zcb е, —(u)s« —еп (ряОко) = Zele: eaсГ’ us Ie kluInun
— iipüru— подосещам сс зе шщ,
Zibe f- -п 1- пръст ие крака' Cic große — палецът,
големият пръст не крака; van Wirb/- —is zur ~
ат тлеси до псти; u—n еп/ diu —m euniue нaсmьпco‘
икт- пе кeaкa« рсзг* шe'тьпвa‘ нкг. по мазоли;
in" Се; ~п /сСс; ходя не пръсти; sbci eni diu
—и senile; нз—итом 'е не пръсти:рсзи.- ü—ur Cie
große — jchim« I1Uecnu— кeнвя сн кeак-n-
шавътре, патрав съм; 2. 'аилидае (чесън и поО.).
Zilie оатср* = геС«-
ZгЬt(/epItec / връх ие пeълn1лe' еп" Sun sn
jcicz хол/ не но пръсти' -et1—! е спорт, зос’
пасоше не пръссн.
ZcHrnU е зж. ZuCrtu т*
ZrUrnU/gcIS п* ~Urтn п мат* десятък (в пари- в
натура).
егН— пит. —-'-1: diu — Г*neuг —-'-11— пръста (ии
ръцете, ни краката): разг* zu ^1 euie ;-'-’
лиша 'ме; beb weite — gegen ni—s« /1,, ut Urmni
'то но сто съм сигурен« eOсaлaгa‘ сс» чс ще
дейде; библ* din — Gu—otu geлcnлc Божи сaпO’
в—ди: грубо: c—m din — Gebote Cin'nr diu Olren
e(Ctu*bun сaшлecяcaм« юбъe'ca’ нкм. два- c-m
mit fü—f ie diu Zehr dividluru— цaпeeдeлcaм икт.
по мутрата« рeсCнвaм му сьOuтc; рсзг, dm mirst
ii— noch ellu — Finger de—erC IccUur шспи пот—’
кол литнтс за певе ит.
Z11« J- —сп 1- лтсетииа« дcлялкe (и тртмвсй №
10); 2- десяпка (карта)-
zibmi ризи* = zihn-
ZtUrcid п g-сcтeьгъпш1K-
/iHnirkie cdj. десслеъгълсш.
/cHnrinbel/» erlinundeinHel/ вж. icl'u-ihc-b.
Zilicnder т лсстто); елсн с д-лenocьрхи роти-
ZtHrtt е* -s« — 1- нит- -есетнца; дeл-noeаа» 2-
рсзи- дсстпачс« ессепаа (монети от Оосот
пфениго): 3- десялаа (корта за игра): 4- нат.
—тцсмеир; 5. второто десетилетие (от 10 Оо
20 поОиии) (за възраст); 6, автобус № 10« ;т-
с/ТКИ’
ZtHnttbaurH т мит- десетично —роС,
zehnerlei adj- (неиз.мвняемо) [от] ессс; зила-
ZclinetpciCun—e пакетче от 10 късо (ци—ари и
Ор• ): - sysiiH п мит- дeлcтнчшa 'ислема-
zcHn'irH adj. geлeлoкрaтeш» дессторен-
ecUitäiilg adj* = zuHnifecb’
ZuHlÜiigctsysiuH н десслепръ'лие системи (ка
машинопис)-
ZcUi/ierb п —(uIs- —е; ZrUeHlärHnct е. -s — мат.
десето'тсн« дe)eeдьe-
ZcUnfüß(1Ict pl* зоол* десстоа'реки (раци и Ор-—
разреО)*
ZcHnjнUr(csI/cUer / тържество по случай дeсenr
тодишшшиа (ни ищ-I-
eiHijähebj adj. десетгодишен,
ZcHn/ieepf е апорт. ет'есооой; —k1iSscnerHm1c
/Ддесетоклюсне (ареОно) училншс-
zilimai adj. десеп пъти.«
eiUnHiibg adj* ес'епекратсш.
Zcli/moriesi-ed п дeлcnaчe» —есе; мессца из-
иосеане бебе- —-p/tnnijie-Ui / пощенсае мир’
ко ет 10 пфенита-
zrHnstünSIj adj. ecлсnчaлec-
zcbni' zm — по —ссет.
Zilei е. —сп. -сп еж, Zchntu ш*
/iliiä/ig adj. еесет-нсссн,
/11—111,1«/ пит, дсс-п хиляен: Cic п/сге;
ZuЬnte1eune Cуржoeснeтe върхушка« „деселпс
хиляди по върхесспе“’
ZcHntc т/п пит- десетият« дссстапе, дeлcneno:
рсзг:. las kirn Сет — nicli verlre/cn малцина
метат —и пошесел (изтърпят) тюва- las weiß
ict — gicht малцина» малко хоро знаял това-
21(1—1(1) ш- —п« —п дeл4cъa' (Данък)-
zuHeU(cIHe1— пит- —сетс и полюенша«
/11—111: uin — едно gcлeтa (‘^и).
ZiUniti п швсйц. т- —s« - gслeт!Ш)a (от нщ)
ZUhnteUpaeCuun J, пакетче от 50 трима-
zubntin tr* (и бсз obj.) остср* 1. иат- плашим
—сс/тъки; ряОко съсирим десятъка; 2. e)с-aт-
лнрим ие -секи дтссс души сдин,
ZtCrite ш осеарг еаелня, окрът» eaйeш ( =
Buzi—к),
ecHntiee adv* еессле« не geлcno място (при из¬
брояване)-
Zchrlet е* -S, — 1- — ZuHntbutu; 2- 'ьOнeaч не ес-
с4cькe- 3- лице, косто плаща —с'/тъ)’
euHeUl—cI ndj. освобеесш ос десятък.
ZcHnt/f—öert е наш. з-дължсн -е плаши десятък;
—• jr./ п = zcigu/cli; —Не’’ ш нае* феодал, ко¬
муто 'е плота д-ляnъa'; —Uc)—— п = ZeieziköH-
etlinicflbrlil!/ ndj. оОрсмснен ' десятък,
ZiHntni- е = ZuCruHut—.
zcUtcn iatr* h 1- (ни u—n, ntm- - - m без obj.) /вло¬
шавам (нспр. за лр—саи« вю-eI; рсзг. грнзя« им,
eaсяж'дa’ (икт.« нш-I; Sucinft eci—i морският
въздух шстeшaea; zehrendes Ficbnr нзлошнпсл-
не трески; dur Knnecr zehre in ibrur GusunSCuiu
мъката рeзлипва« разижде з-разссо й- zubrnndur
Kuenur разиж-аше мъка; 2. (van cim. ~) им«
храня ст» живея ол нш,' ici Bär eclit von
uigunun Futt мечките сс храни ют сюбстзснапа
си слъстина; von Sun ilicz Vorräten — жнв—я ос
Zehrer
748
стaeuтe сeпaси; von dun Et*nnurn—gun« voe
Ruhm ~ живея съ' спомсшнпе 'и. ' мннелала
сш сnecа’
Zchrct т: поел, cim Spercr will c—m — leien един
птстн« друг ги Я—Т-
ZcHt/"ir/c— п неО, изтощителна лecскa; —gcid п.
—■p/enzigm остар- л—сс—н паeн« кe‘aнднрoeь-
ч—и перн« пътни резносан (главно зи консу¬
мация),
Zthrnng/. —пи 1- ризнесан зо храни и пр. (при
пътуване, вж, Zubrgnid); 2. хрeш1тeпин при¬
паси« храни; 3. църк. C-c inieie — последно прн-
чассит (но умиращ): 4- остср- ехтик*- ( =
AneeuC—п—д); 5- изфирясаене (ка вино). 6. еж.
/иЬгсп-
ZrH—au—eul / Оот. змнИса'! пaпae« змиярник,
козл— (Arue)-
ZcIcHce п* —s« - 1- знак (писмен« пecпинeтcлeн»
орнсмссичсскн» ‘тзиaaneнI: uin ZuicCun dut
Zeie сшe’eниe ие времеле; ,*'1 D uin — miehcn
поставям си зиаа« oлoenязeaм 'и; dic — sut/un
пeлnacя’ пeeпншan-лшнт- сшeцн; des — dcs
Kuiuecs necHcn правя кръст« прcкeьлnвeм '—;
ci,« eun — ict Гrunnescle/t з '—-) не приятел’
ства; zum —, Sess. -, з '—-' не ласо« чс.,; *е —
/е, Vcrktlrs« des A/гüst1neegude;Uu;e, Sc,
FгIcdu;e, Sus Uosmiscbun Flug/, под снeкe не
съоошенияпа« не н-еяте за разеръжасенете» ие
миро« не космическия плет- е—п nie dut Heil»
nie dut Tiompceu uin — zum A—He—g gule« ea-
вам —км, '—-) c ръка« ситнил с тръЗосо за за¬
почване; vcte/rudutc — успocнн знаци (сипна¬
ли)— ies — Сег Fabrik мерките« зш-къс не фаСри-
кета; 2. Зслст» прнзна); 'нмптем' antu Berkun
sinl nin - vom GesumSC/ii чceceннтc Зузш се
пeиснaa не з-раве; Scs Ist uin gutns« scCIucb'us
—	тоеа c дo0ъe« леш прнзнек« добре« лошо тaa-
'-—.—« пре-знаменесашшс; Sins 1-11, isi uin —
delür« Sass ,, есичае теса е белег» пeизнaк не
това« че. ,; diu — Сет Zeit [nicUu] vurstnbnn [не]
eaзoирaм^ харектсршиите oeneсн не времете- 3-
остр* '—-' не сeднeкe« зо-ии: /а, — des Willcis
сo-нятe не Остно; ег isi nnier cirue glücklicHcn
—	gu/otcn той е род—н пю— шесплнсе звезди- 4.
6м6л* снeмeншe» поличОе« прc-снeмeшocaниc;
5.	оспор, (отличителни белези но) професия:
er Ist s-s — s/rcch s—e —/ Seinster пю професии
лой е (Суш-р- 6- оатср- жшг' dum Viel cim —
uinbrunnun дамгосеем« жигосвем дeOильк; 7.
лов* - пасНеи (зо ударен дивеч) ' движенията
си паказво къде и кок е раиен-
Ziienim/Ilncd ш рисувал-лс— Слок; -erett п чер¬
тожно дъски; планше;; -lurl п книга« папка
за ск-щш (= SkizznnbucЬI; —StuIir е те-епсл;
-"edet/ncpo за 'ерпеие; —fbii/н еж. —etiUcUflim;
-gelung/лuгнапнзeцие; —Cift п тслредка зе
скиuи; -kohlt / вьтлeн зе ри'увенс; -ltC-е- е
учител по рилтeaнc; -nesrbini / черт-жша
машина; пeшлoгeeф- —pipier п eнлуcanспшa
хартия; -rollt / регистър на - папсштесашнп-
nъeгocл)И мера«; —seil ш e!стcaлcш сaпoш;
-schrill/Uиcpoгпифшe писма; —srHuli / р!ст-
салне училище; художествено гимназия;
—schütz ш '0^1- —а nьeгecлкano марко;
-setz/inJ, поставяне не пр-пншапелшип- '—а’
ии. nтнaлуeиu4; -sprächt/мимически език«
език но мимиката; -'!' ие глухонемите; -sitiHt
е ‘oпнв зе чсртанс: —sturCe / час« тeea по
рн'уееше- —Uintc/тш; -'tisch е чсрпожна меса;
—trickfllm ш мултипликационен фил’;~vorli’
дп / eисункe — молел зо рисуван—; -unteaTicCt
е обучен-!- по eистceнc.
zi-ehmce I tr* (и без ob).) 1- р!стee‘; скиш-р-м:
песЬ dur Natur — рнлтeaм ол н-ттea; utw liÜehelg
— скнцнрам, нахвърлим нш-- прен* паеН dun
Lu—un — o0р1лтceм рeaп!стнчшo (гcpaктepuj:
pari, jretiebrei: н-рuлтcaн, лкипueaн;
шапъстрен (пеперуОа- животно, кожа)- 2. чер¬
тая; очертавам; остср. rcfl. ечерпее-м се: си,
"uiiir Herd — чертая не ръка (без парпел): Сеп
Riss zu c-m Bau — праз/ чсрпсж на стрела; 3-
enCeпясceм с някакъв знак« белег« Оу')-!« ’ae-
кшрем (стоки:, бcльo): c-z VcrbtucHua« Viel —
дамтес—ам прeлnъпшик« деСитък; ег иет voe
ScHicUsil gueuicC—ct той беше белязан от съеоа-
ла; 4. подписвам (Документ т Ор.), пeдпилвeм
се: --- url euirl—u HöcHicHuu;gevoI1 N. В, ос-
тор. оспасем (поОписвом се) с дълСок; тca’
ж—нне N. В. (в кроя на пиано); greiicCre': пю—’
пил-нe (ом вОи-кого си); diu Fiint — подпис¬
вам за фирмата; et zuicC—n' dc/ür vc/e—Uuor'Iirb
подписът му ангажира (предприятието): 5-
сaписвим (засм, акции, сума при поОпиака):
(ряОко) uta. in uin Bucl — зeйuсвe^1« ono-nяс-
вем нщ. з книга; II Itr- 1-лов. (за куче) въран
по диряси; 2- dcs Wild euirCrct ена-чът оспаея
'лед ссос си кърсаее -нря-
Zilrbnta е, —s« — ристeaш; художник-трафик:
UucHniecЬur — чертежниа--
euirhmctiscH adj, eилтшъчeн, трафичс—-
Ztichniung/« —un 1- eилункa« лaипe; чертеж-, фи¬
гура; 2- рисунък*: 3. изоСр-жсш!с« eпилaшиe;
лип. обрисуваше (на .характер); 4- ш-раи (на
пепвруДа— животно); 5- зeпнлeeнe» по-пнско
(но акции. заем); е—е A—luiCu zur — enTiesnr en-
аривем пе-писа- (за заен).	"
ZrirUemngsformula— п формуляр зо подписка (на
заел)-
Zrldilbä- ш мсдоя-не меча- (= Haniebär),
ziililm tr* (и 6ез obj.) изрязвам пити (от коше¬
ри)*
Zt/de/eva/dsi горски пчелин.
Zilller т— —,« — пчелар (= Biu;un/ücCuutI.
Zibllcrli f, —un пчелар'™.’
ZcIgcfieger in пюаазалтц (пръст).
zutgu( L 1г* 1 (u-m utw- —) покезвем (път. а-рт!-
749
Zeit
но), посочвам: разт-' c—n lin RüeUnn« Sin keltc
Scbiltur« diu Zälrc — обръщам тръс —км,« не
опе-еам нужнето сшимашие нкм-« пeкaсcа’
нам, зъЗитт си (озъОвшм му еcI- Sun will irl’s
aber ~! ще му кожа из на нетю!; n—m Sun Hut—/е —
досам —км, да рeсOcрe« че из кеман-уе—м» че ез
съм гeспo-ee4л; 2. праи-исам (нитсрас- лю¬
бов, смелост). пе'-'--’« ле'——’' Haltung —
проявявам ссб'ебладенис» сгоНко (зе осъден«
uспaдшan е шсщаспне)- [nun] /uigu« wes Su
Ue—nsu! [xc] покажи сето, какво можсш!; s—c
Werk/ — vi/l Telurt нетееиле произведения по¬
верят зе поля.’ лeпaнл; II- iatr* h пoкeсвaм, соча:
diu Ule eu*/' [си/] 9 часовникът показва д-е-п
чaлa; diu Meg;ut;ednl eul/t пасС Nrr/cn маг¬
нитната стрелка сочи не сс—ср; Си Tlcreo-
mutnr euigU еп/ 18 Grad сермемтсъръс показва
18 трagтлe; nut u—n- ciw. [ei' dun Fi—gnr] — пе-
казсем c пръст -кг., нщ,- Cic EifiCrum/ Cci-
gceclgu, Unss -- опнсъс noкeсe« чс. - :рсзг- dum
will ich —, was c—u Harke ist ще му дам -a eaз0т-
ре; III- rejl- 1- (sich —) пeкaсвeм сс (на прозо¬
реца, на улицата); н прен: проявява’ се: sich
dcn Lcntcz — пoкeсce‘ сс прсд» между херата-
siel ’tuu—dlicC zu c-im — показва’ cc любезен
към нкт,- sici edelmütig, urkurntlicH« dinUbet —
пoкeсcaм cc Onaгoeo-eн« йeuзнencпcн« блато’
дaeeш; sich bcrcit — пeoяcяca’ гoтocl^ocт;п]aсГ’
sie mill ,*11 mut — тя ]')- семе —и се покаже; 2¬
cs wird siel jr —- rl, -- ще сс ен-н» дали. - ; с,
eclgu ,1'1« /;,, ur sich guuä1ecЬu Cat ясно е» нз-
л!сa- чс саН сс с лътал
Zcijit ш- —,. - 1- ллeeлкa {нс часовник— не измо¬
рителен прибюр н Ор.): 2- ткaсeneл« показател:
ист- индек'; 3- = Zcieus'ocU' 4. = Zclgnü-njct-
5. нам- втатор« рад1у'ссктер-
ZcIgi-iussrHIeg ш отклонение не пoaeсaneлшe
сnр-пкa {но изморителен апарат)-
Zitgustoci е показалки (пръчка),
ztlhem* (ряОио слаб) tr. (с—п c-t Stehe G	юс—!-
ш/сом (нат- е нш.)
Zcilcnd т* —(n)s« —е биот* с/сно дърве« вълчо ята-
—а. —и— люляк (Diplzu псее—спе)-
Ztbii/, -е 1. рел (в печатен текст- в ръкопис) си'
~п scCtuibnn пиша не (начертани) редеве; utm'.
eit с—г - - zmui Лbeti—d ,1111/111« пиша иш- с
пю един —са eeдe интервал {ис машина): с-п
nin рест ~е ,(11—11—1— пнши» дра'са’ нам. ня¬
колко реда; er ist U-e — wurt ис сa'лужeвa (Ос му
пишеш) ни ред; 2. редици (ош къщи); (вн* Straße
при имено по улици в някои греДове пипр-
DüCrIegzcilu)- 3- рел« Oрeс-e: Sa, Kecul wirl ie
~п ensUccUt сeлeтo '— 'иди ие рс-о—с; 4. е—е —
Semmeln слепени е-не зе -руто хлсбчсте-
Zrilen/abstied ш ’eждтee-н-- —■Cenrktu ш пе¬
чатащо тслрoйсnee пю ре-ове; —'rtqucne/cce.
редово чeллoлe (при телевизията); —gerriu/
бот, чтn!euecgтш ечемик; —-girßiesrbint«
—■gussmasrHtec / псч* спoвoлшвнe машини за
отливане иа uип ре-« линотипке; -innora- п
хонорар за рсд, -Uäigu/Дължини иа реле; —maß
п псч- рeдo0eюич; —Schalter ш пoлc—рcгтлenoр
не ‘eж'-трeдoeoлю eeсстoиниe (при пишещи
машини); —Schinder е разг* ее'тникер—дрес-
кеч (който гоим печатни знаци): —,'1111— ш
ласс за определяне мeждтрcдeвeтo р—''!^;/—«]
(при пишещи машини)*
zuIluewuIsu cdv. —и рс-оес-
Zi*limeihl /раз—, число ие рсдоеепе (в телеви¬
зията).
.--zciler in ст1хoncoeeниe» 'ъ'лоишю се ол юпре-
дслсн брой стихове: Vier-— стихотворение ат
четири стихе,
-, - zuIltg adj. 'ьgъeжeш апрслслс— Зрой рс-о-с' ubn
lic* G —cs GuSicCt стихотворение от лрн рсда.
Zcisc f, -п остар. митница (егpидaj (= Znil-
gubänduI-
Zuiscl е. -s« —п зоол. л-лтгee, ту/) (СНсГ-п,
ciucllus)-
Zcbstg е* —fuIe« -е 1. зоол. скали/ (Spirns scinis-
от роО Cerd1u1is;; 2. рюзи. ui; lockeret — леке-
мн'лсн човек» леко aавапeрн4-
zuIsijg—ün adj. сcлтпoсeлc'H-
Zuieigkr1ui п бот. ’eясъпч' fSIdcriUisI.
zcIstscU ad)- цеИс;— (от завоДите нс Карл Цайс).
zcbi prp. с G: — n—s Liburs през живата мш.
ZcIU /« —сп основно значение: време- 1- врсме (и
прам*— муз. ): Siu — vurjuhe« drängt времето ми-
шава« шoп1ea (нс чека); Cic — vcгp1eeuи,
versäumen пропускам времето; sich D — gönne—
-асем си врсме» ие напирам» ие сс приneлня-
вам; sieh D — zu eim. ппСпип ие бързам с нш.;
отделям» намирам време зи —щ.: lass dit nur—!
ис се пропирай, не се пр1n-лшяeeй!; c-m d-c —
vi—Uü’/c—, vcttrnibcn eaзcл1чaм, e-злeйc-м
нкт.» ,1(1 D Cie — mit utw- 7urlгc*—u; убивам 'ü
eecмeno c нш.: ellu — винаги; uinigu — нзееспшо
време- с-с, cizi/c — lene 1сceстшo вeeмc; '—'
Uirec — leng (сaI арата'. ce-м-« diu janec —
HIndmtcb» ü—ur през пялото« всичкото врсме; —,
U-e — zu ctm.- Tür cum, Ce—un имам» нямам вec’e
зе нщ,; ellus ici s—c — всичко '! нма ерсмепо;
Се, lau — нма cee‘e зи лава« нс е бързо; dcs Het
— bis потдеи лоса може -а почака да утре- laebl
bau us [nori gute] — има ощс време за соса« не е
чак толкаво бърза; us Isi — време е (Ос ас по¬
прави ищ*); е, ist« u*id höchste — кeайшю време
е; cs isi nocH — има още време; mit mird diu —
icre дeсктчeea ми; — kü-eunl заЗевеш- —.еаи/спС
U'i'Kcam« отнемеш врсме (робота): слеОргр*—
несвързани с глополн; ciw. isi си Сст — вeeмe с
зе нщ.« дошло му е cee‘emю; es ist nach Trüb се
der — рено е още (за —т-); enf ninigu, kurze ~,
си" с—е — von zwei Mnnetun зе известна» за късо
времс» зе -се мс'еце времс (е бъдещето); cußtr
Ссг — не е оЗикневеноло« опредслешюлю време-

Zeit/abschnitt
750
Ie eil Ссг — Cclnz wir sic nirCt gusuCcn през ця¬
лото среме нс е видяхме; in кит/ст — wer ст
zurück скоро той 'с върша- in voreurücUuur — в
късен час; н!' dur — с вee‘cmo (ще утихне мъка¬
та и пр-I; паси Ui/eut — слсд малко, не 'лее
мнего време; ие /*.,1 — пю тосо среме; voe —
еп — ол вр—мс на времс; von Set — еп от лоса
времс« елтегаеа- vor der - пeeждтceтмeшнo;
vor Uur/ua» дстсппсг — ш-олдо—ша« преди много
среме; zu ellur« jcCtr — по 3'4)0 среме; zu det —
[сечше, тъкмо] по ешева cec’-« сетазо; еи
reeller« gniugurct, p1seunecг — е улабне, па—ха’
д/що вee’e; ellus zu s-r — —'4)0 нщ, ' времето
'.; zu U—i — никога; 2. eeeмc (период от вре¬
ме): епоха)’ сeсoш: diu — /сг Rosen времето, сТ’
•зонът не розитс; ,1*111 — мъртъв ссзен; 1*1 —
Ссг гomiecЬu; Keiect —ремесо [епохата] ие рим-
скнсс императори; ent — 1/, Krieges пю време
на вейшете- /пг — Не, ,, по времсле« котелю. ,;
zu -tz großer KnacpCuit във време не голяма
eл)ьeнцe; zu —тп ^*,/1 Kcris по времето не
имйceanee Кeeп; Cic /i—eucгcи —re Ct,
Mittuliluurs тъмните —рсмсно не средновсаоси’
сто; in n—eluu— —сп з -ресни« пeа'noрн вecмc-
не; suit unvordenklicher — от незепемнени арс-
меше; im FrüCline m—u — з пролеете не моя жи-
вол; vot —еп з ]]—(.’———] времене (много
отОавка); vor m—u — преди мене (првОт Да Дой-
Оо Оа рсоомя, живея тук); zu e—r« uneutcг ~
по мое« наше време; сг wir er s—г — uin bnriiCnucr
Gi*jct пой бсше не времето сш прочут цигу¬
лар; 3- час- oпeeдcпcню време' wniciu — ist е,?
кос вee’e е?« колко е часът?; дппепи — точно
врсме- Ьс,' Си /спаис -? имаш лн в-рен чалoв-
шиа?; nach Ссг — können идвам пe—a■ълшe от
oneeдencнoлo среме; iHrn - ist ескоппс; —ей’
де и зремеле« часът (Оа ражОо); s—c - isi
gnkannun дойде му срсмелю (Оо умрв), удари
му ча'ъл; cs sind scHon 2 Tage über Cie — мина¬
ха -ва дни от определеното врсме; Омсл* п—п
din — Ibciue поз-равяеем икт.- 4. търг. 'рок:
ни"—срочен' c—u AbnecCure an" — сречно спО’
рeсумeниc« е лиcec; 5. менструация: siu Нс' !Ьтс
— тя е з мcшслртeция; 6. във възклицания; du
m—u —!; liubn —I Боже« лccлe Богородице'; 7-
мор- прилив « отлив « ceeмeneecшeno «м- 8-
Siu viur ЬоНсп —еп 'елириле велики прeсни)а-
ZciU/HbsrHeItt е период ос вee‘e; -i/sIeri m
интервал (ош време); -ritei п век« спаха« ера
(и -сол*)’ das = der TicHuIU вcaьл ие тсхниаапе;
—ingabe/обозначение не времете; —11,321/
[-асене не] сочи; врсме (по роДиомо и по
телефони)- —■еа/г!' / повременно« срочно ea-
Зого; -emlnebmi / фот. '—има- ' дълго експо—
——]/; —аиТаспС т изразходване» рeсхe- не
ерсмс- -euihietiU / фот. еспомепи'но на¬
стройване иа продължителността иа асв—ся“
ванс; -/111 ш мор. снтнenшe тапко зи течна
времс,
eriU/rdirji adj- o0тсneccш ос времето.
ZcIl/iiert / вот, черно фр-]')о гроз-е (Ribc,
rbg—rn); -/eieit ср-менне шсшо. ce-‘cшшe
средства; —11-101111111 нсчнлпeшue ие срс’
мсто: хрeнeпeгня-
/ciU/rtönU ad), със сьвecмcшcш хaрeктee» сьceт’
мс—е—-
Zcitrbi1d п картина и- епохепа« срсмспо; -bombt
/ СемСе със сaкьлш!nсл (и нpeНгj- —Crnct J
пeeeълж!ncJЛшeст; eeт’cneaтшc; —Crenr п
театр. лъвee’cшнa драма; —UrncU ш -01!')
не зec‘-no; wir ,1/1.; п—есг = пeилнснaти смт
еп ceтмcno« тряСеи де Cърсe’e: —гЬ—НгИ/еди-
ница среме-
ZcItcnwcndc /начелото ие —асото лтсооро—н-’
ZeitUrгтsP1-1s/икономия« спестяваш- на зрсмс;
-ГаСте; п спорт, аараше по чaлecшик (колоез¬
дене);- —Holge /хронологически ред; йoлneee-
вaтeлшюлл пю cee’c; -ром, съгпaстcaнc не cec-
мен-та (cn—sccitin 'cnpormnI; —forte C грсм.
—рсме; -Нтедс/въпрес ше врсм—-
eiitftemd adj. чужд ша лъcee’cшшeлттИ’
Zcitfuni ш рсО* злебее—тс—н насини,
eiitgebmndce adj. свързан ' врсмепо« oCтслoccш
ет среметО’
Zcitgcist т дух на срсмспо.
ecitjieäß ndj. льoбрaсe] ' срсметю» съce-м-н-ш«
aaттeпeш: /11^’ Seil« diusu Benwcisc ,*11 nicCu
— този 'тил. пози нечнн не лтeo-ж не ептес-’
ря; ши времетю-
Ziiljimossc ш съвременник,
/clUgceössisrU ndj. съcee’cшeн.
ZiiU/jiscilä"' п търг, срочно сделка« —gcecЬtЬtn
п сьC!лuяn- ие деня, -кттaпши« льcee’-шн!
съС/пг]/; —11,11*11'1 / съce-м-шшa история:
-gгecЬeick е моди; —guybnn е пeч-п-шc ие
среме« лпcлтявeшe не зee’e; —•jlcirbung/pan-
ппк-na между сe-eшoтo « течното вecм-;
—gaüzU щ; Cic DieUneein— аигСс e1e See
ebeubrarlu— дискусията ос прcтстaнeceнa пе-
р-дн нeeoлnнг не време; —Ca/tn е пристан!’
ще, .—(^—-—‘0 сомо при прилив.
zcillg ndj. 1- рашеш: се -tz Nicbmiuueg eaнo слсд
ебял« з eaшния следас-д; ndv. eашe/zu ~ пртж’
дceec’cннe» миего р-ню; 2- лcecce-’-ш-ш« н-’
вeтмcнcн; 3- свстр, рози. = zuiulicb; 4- оспирг-
срял; 5. остар- канц* сегешсн; вре.менеш.
zcitigce I- tr* давим« проявявам; аерам, правя -е
усece; FtücHtu« uin günsel/cs Etgu—ris - дава’
пла—ювс, добър рeстлneл; II. intr* h s усрявaм.
ZtiU/iatUi /1. аСенам-нпиа аарле (за трамвай,
влек)- 2- тсхн. хранем-грижно к-ena;
—kertertrir—arg.— щ тee’вайшe мотриса за
пътуващ. ' аЗа—аме—тни карти и кар-ет)//:
—к;пН т покупка ' eпe-дeлeн срок не пeпучa-
вене; -kürCe / хрешелегня (= ССготп-о/Ьс);
—leng/копнеж.	"
751
zeitwörtlich
Ziitlau" /л» —s - -1ärif(t)u време« време——«
zritlibiis adv; през живели 'и, през ueлш4 '«
живот.
zcitlIcU nd), 1- вeeмeн-ш» u преп*. прехо-еи (цсш-
—ости)« земен» тn-нeн' Siu -tz Gülur земните
Слота; църк. -е SirHfun епитимии (у католици¬
те)' восн. ~ nrteielicC eeт’e]шe н-тюдеш-
праи*; das Zc*ei*elc ,/1-11 завършвам земния
'и пъг. умирам: dnn Weg ällcs Zubtibclen gii/z
вървя по пътя ие з'шчао тленно« свьeшвeм като
всичко тленна ше сe’елe« умирам; 2- от гледна
точка« по елшаш-ни- ие cecмcmю; 3. свстр*
резг, = zuitig-
ZiiUlIrHiriU f, — реч. зем!]] живот» зсмшетю-
Zcii/IoUn е икон* еъз]етражесн!е за !срaCoл--
ию eec’e; -iölzte ш раОелшнк« служиш« кому¬
то сс плаши зе изeаCoлeшo врем—’
zeitlos adj. наесре’ешеш- исзъшврcмeнeш« 'връх—
сременсн: —е ScHönCuit вечна красоти-
Zeitlose /. —п бот, ]'—] минзухар (Coicbicum
euuninelc)-
ZciU/upc'C'кино скоростна« рапи-но аино-маши-
ие {зс изачеДвонв по бързи процеси)— лупа не
срс’сло« -lupi—til'oп; ф>илм- брой не сним¬
ките е секунди: dut Film läi’U ie = филмът се
върти Сивно {обретно ZuitгeiTuгI; —niingil т
липса не cec‘-; -naß п 1. мярка зе време' ко-
личсслсо врсме; 2- муз, сиат; 3. = dur Sil/ur
квиштнт'л не 'ричач/те; —■miseirе хрeнeмecьр-
'скушломср- хрo]eлaoп; —nussm—/измерва¬
не не времето-
/гИпсеНс) cdj. aa'nтaлeн-
Ztie/näHi / връзка съ' львee‘-шшoлnтa (е живо¬
ти). eк^yaпнeсn; —zähnt / хренометриранс«
хрoнюмeтeaж*; -ziCnta е спорт, съдия—срс-
мсизмсрвач: слкyшдo‘ллрилn; -zoi /1- неде-
слнг на среме {вследствие првтовареиосп);
2. цаиснос {при шах): —otSnuzngхрoнoпeт!-
ч—ски ред; -^рг-^i^nrii п вe-’-нeн пeрсoшaп«
пeрлoнал« нисп за eпрeecпeнe среме; —pirz ш
жп* трафик; -pnzUi е момент: dur ricCtignn»
güneuign; = wälle;« i—'1seu1 иса1рa’» нсeeo-
ва’ пе—ха—яш!/« апaгoпe!яnн!я мемснп;
—теН/гт ш кино Сившо« uaИneaфceнe кншосшнм—
ко pl-, дасеше при прожекцията ефект иа бързо
двнжсшие-
Ziit/unum ш пернал (от време); -rгrЬ;n;JdJ<Cr
теСраснс« лcnoчи'ленuс: vor u—sutur = прели
шашапа eea; —исппгп п апорт. Сятонс пю вре¬
ме; —ncntr[търг- ешюилсп; -аопеп ш ромеш«
възльзgaвaш —идеши епохи; !л'тeр!чcлки ре¬
ми—; —se'e ш грам, пю-чии-но исрeчeниe зо
ce-м- (= Tin'o—11seteI: —Schalter ш ел,
пeckъ'вeч ' часовников механизъм; —sd^iUfi'/
лп!сaшue; -sIcUtwurHsce е търг. менителни¬
ца« платимо /Bec'e-o eee’e след nec-яeлcшиc;
—sinn ш тлcт зо eee’e- —креи—с [ период от
вecмc: (еж. ~tнnliI; -sieön ш поток не ерсмт-
го- — stück п теотр. 'ЬRрeмeннe пшeлe; -täfil
/1. хренюлогшче'ке табли— 2. воен- плеиева
таблици зе aoepдинeuшя- -toischiägit ш пра¬
хосник не еремепе сш; —übutsrb-ilturj f.
~üeeaerCritU е пресрочваш-« пресроч)-;
-mesUänec pl. обстоятелства {характерни за
ОаОен момент. зи ОсОоко време).
Zeitung/« —сп 1- ве'тншк' е-е — lilice, ilbnstnilun
получавам« отказвам се де получавам повече
ссслник- icU —in» lein an" din — eloeniurt або¬
ниран съм» aбe]иeeх сс зе вeллник; mcs —ringt
diu -? какво пише вестникът?; п—п Attikul im
Siu — snteun [brineur« (nieIгücUnn] помествам,
напечатвам спатия въз веспшшке; das stene im
dur — сови то пишеше« Осш— поместено, има¬
ше то във c-лnшнкa;ризг;. lei, се с—т — suin р-’
Зоти, пиша е редакцията шалаееш зе'тшик; von
Ссг - котпс— идвам ол eeдaкцията не в-ллнн-
ке; diu — kisslcre; инкасирам аоошаменли зе
всспннци' 2. остар. вс'г, нзвcлтнС’
ZiiUmejs/Hne.iljc /Осява, o0явпeниe зъз ее'Т]ик;
-batikt- ш вeлт]1кaрсaa статия- —eneUeäjet ш
риснeсceч ии вестници- -iissrHnlUU е изрезка
ет -есенна- —billigt / притурка въз ссстшна;
-11—Irht ш дописка във всссннк« кореспендсн’
ция' -It—irCUersUetUr— ш дописник« аоре'пюн-
дт—т на сессник; -riett / шап. з-слшиаирс)-
лъжа; —telre— е eaсшeсвич не сссешицн ' зе-
лоснп—е; —"гни /рсзг. продавача-« eизнюсвaч—
ка не вестници- -geld п (пари зи) аоонамснп
не eeлтшнa; пери зе (купувано но) е-сгниш;
—■11-11—» —spairit ш рамка зе вестни)	пи¬
палия, локал); —Ьг/г-г' п вж* -н—ecbgc; —klosk
е зтсnшнaaeсaa бу-ке: -Uöpt ш заглисне не
втспник« -пап; т* pl, - 1- ecлnшнкaр« жуР’
иелшст, кepeсйoнgeшn- 2* рсзп. зсстникопроео’
e-ц« разнесвич не вестници; —пес!^!^**-'^)/-]'’
тши)aeлa'o сьeoш-шнc« носиша; —-eite ш неОи-
eeнe ни зеслш«); -schuii-ia е рсзп. --'лшнаир
{журналист; —/pellt/ [ (нечетни) колона зъз
—тстник: im dun =п е колоните не печете- -stand
ш сестникарскн щанд, будка, шиш— зи вестни¬
ци; -wusin п eс'mннкaeстeo; -vvissensclilU /
журналистика (като наука)-
Zuчt7vureimdunrrЧ(tнö’77Cзrfa) гтoeнe« пилеене
ша ср—мс; —Vialn/t ш сигтaи ша зрем-;
—VerscCirvanzIcnnj/ = -Vuiguuln—g; — vt-Iatil ш
пecaaрcaшc« тбнeинe иа времето» забаалсн11с;
zue = зе по—прнятше йeeкaрcaнc не времето»
за eaзeneчeн1c; зе да мине ерсметю-
zilUwiille adj. eecмeнeн (отсъствие- забавяне).
teilweise 1. adv. от време не време- понякеге; ие
ншnceeaлн; 2. ndj* = eniuauilig-
ZcIt/wcndc /1- преход между —се спохи; 2- [око-
ле] началото ие ноеете ера- —meri е aкnтeлнa«
текуща спейност; -anal п глагол; -ao—U/ori/
тлагелне форме.
zcbiuöuiibeb cdj* .летален-

Zeit/zeichen
752
Хсии/иесНси н сигнал {порадиото) за сочно —рс-
мс; —еои./геогр* часов паис; —zünCit ш восн.
запeпка 'ъ' зaквсш!n'п« не eeeмe {ис Ооен за-
ряО); —Zündschnur/ тсхн. Онкфордюе фитил,
Zelebriet е, —еп, —еп църк. котоличесан '—-111—-
иик, 'луж-щ лиeтртии-
etleb—lurue tr, 1- oтпeaснуcaм cьeжeсnceшo; 2-
църк. служи питтргия-
Zrlebriuäu / 1- cьeж-слeeнoлт; 2- ряДко нзceлn-
ност; зшa’cш!noлт {прочуто личност)*
Zella /,- -lä архит* цСли {но античен хром).
Zellaein-j/gm-iHT чрсз клспкитс-
Zullu /. —'п 1. внол* клетки; 2, килия (затворни¬
ческо, мcнaаmupскaj: 3. килнйка {на восъчно
пито)- 4. кемера- ааОн—а- 5. полит- ядка« ядро;
6.	еч, cпc‘eнл; 7. свиац- кош» тон-ели {по аеро¬
стат, Дирижабъл)*
Zc11iergu/a1g1Is п зетсор с килии {зс поеДииич-
но затваряне); -jieössc е другар ол сeneeр-
шнчссаисо килия; —/tut/i п вж, Zcile/wcbt;
-gia'ölbc п сер. клетъчен, )eлcтьчeш 'вол;
—ithre / ц1тeпoт1я; —■сПапеги pl, остар. пе—
лусши рaлтeния (Piiiac ccllulirns« по-голямо от
клса),
Zuie/jiuc-1 п клетъчно тъкош; —gilt п = Zello¬
phan- —-juieii ш порьозни гума- -ieui / =
Zuilgies; —Una; а = Zuilnioil.
zellig ndj, клетъчен, не клетки,
ZillUitn т клесъчио я—ро.
Zcllocbie т- —S« — целофан,
ZclI/stoH :т ueпупoса; -itilun—/дeпeнe ие клет-
кете-
/cllmläT» zellular ndj* биол* клетъчен’
Zillmlöll {рсзп- ZuIIu10idI а. -s« — иeлтлoшg-
Zcllulösc / -е иeпупeза-
Zellwolle f цeпcoлe-
Ziloi in. —un, —е; {рслипиозсн) фанатик,
zulötlscU nd)- фанетшческш-
Zilt т- —(и)/» —е пелата—« шaлee« шатър: dic —c
eulscHIegun разпъвам паласки; рeспoлатa‘ 'е
ие лагер; прен. поссле—м се {ияиъОе); у'тено-
сяви’ се ни кceeтнрe {пякъОе); des — die
Hinnule, u-e Banne/ н-Зес-ия; шeeьe«
шатърът fкюeoиeлeI не дървото; рози- s—c -т
ibbrucHun е-итем 'и чуковете {напускам Да-
Оено място)-
Zill/balm / Зрезент« платнище {и на палатка);
-/itU п пюхю-ие легло.
ZcetcUul» Ziliicbm п 1- умолително ол Z/ii; 2- и
Zultc е. -п, -е- Zclicm т. -e« -Дишл- ви- ЗонСеи
(= ZuckuгpIäUzcHueI-
ZcltdHcU п сер. шет^ееш-сн покрив,
eultem Intr* h. живея е пenaткe (нс екскурзия).
прекарвам (ваканция) ие пелот'—’
Zcitem е. —s« —; Ziite е, -п» -пиомв* малък плосък
кейк,
Zilieг ш— —s« -ряОко раво—лши кон» кюн зе дамско
eс-e-
ZulI/laget п палатко— лит—р; —-e/nefвъже на п-’
лотки; -пе/' т вж. Zulueiock; -pflock ш кюлче
ше палатка; —pinnt/вж- -InCz; —sUock е под¬
порен прът не палатка; -eio/f е Oeeсeшm; -sirli
ш лгъee-.‘ 'сол ' платнена сeдeпишe-
ZceCni е. r(uIe« —е 1. цимент; 2- скот* ш!мент
не сьб-
ZcmentatiOnТехен- ии’cнлаин4 (на стомана).
ZcnentbHHn/спорт— пи‘eнлcшe писта» цнме—’
псш кюлолрум-
е.тп—И.гги tr. пн‘eнлнрaм (т спомена)-
Zementierung/, -сп поен, ци’cнлиeанe« цнм——’
тецни-
ZcmCniwitk п uнмeнтoe завое.
Zun п. -,» — (философ, зсн (форма на буДизма).
ZeiäUci п министнрс)- neапeзaрия (= Zö;iUulI.
Zeeii in. —(cIs« — астр. '——.1« т пран*
zcnsiirie tr. 1. eиeняca‘; пиша Сслсжки (пеучс-
инк)’ 2- цeнзуeирa’-
Zin/or е. —s, - -Öre— цензор {и uет*)*
zcneöttecU adj- цeшсoрсaи-
ZtnsSir/, —un 1. бележки (нс ученик). бел» 0—-
ке- сeидencnлnee {зсуспаха иаученик); 2. (бсз
pl.) цcнсурa-
Zimsrriueb п у'eничeл)'a книжка — бележник
(за тспcхa)’
eiienulitin tr* свстр. цcнсуeирeм-
Zi—sus rn, ~, — 1- прсСрояееие на нaлeлeннeлe; 2-
нст- кaтeтoриз—пи4 по имущество (с Древния
Рим).
Zeilf ист* ag’ишилтрaтиcшe—съд-бeш р-йюн от
100 лc‘-йлnee {в средновековието).
ZinUiu- е, —сп, —сп мит, кентезър-
Zinitnär in, —s« -е столетни)' (човск).
Zintertr/e/er /- ZinUinä-imi п. —s» - -inn стете’
дишшине (ю0м^ле^и1^.
zinUi-n tr, австр. спорт, цeнлриea’» насочвам
игра към цeнтьра« шулшрам е центъра (при
футбол)
zcmtcsIeHl ndj. рeс-encи иа сто части» грaдунeaш
не 100.
Zuieieleäiuiigcrueнлимaп {зе теглене на коли
с товар)-
zcniftct ndj. оатср* неподсъден ие ZnieeeuichU’
ZiiU/ju-irbe п нае- нaкeсaтeлeн съд не Zur';
—111"т мст* управител, съдия не Zu—i-
Zuet|fölie/« —п (бот. „лтeпилтнa“ резе fCueuiiaIieI.
Zumif/jräen п, -s« —е 'иштнтр-м- —niete п, ризи.
швсйц* е сенпимегър-
Zcnüeitireiß п (шивашки) сaнnимcтъe.
Zcetnia т, —/« — ueнлнeр {мярка, ревна на 50кг,),
Ziiliiulcet / фи—- тежко грижа: mir Ütei eine —
vom Hurz/n от сьрueлo ми падна тежък товар.
eietnc-scHair adj. пран* много тсжъа. тежък
като железо» камък,
zieteUtwilsi adv. не ueнтиeрш-
eietuil ndj- ценпрелен-
Ziiztuäl/abi^tur п ueштрeлию проеедсне. еСщо зе
всички мeттee; —/еп е ueштрeлнe стрели-

753
zerfallen
Zentrier/, —cn 1- ucнтрeлa; иcнeьр (на организа¬
ция))- 2- eneклрoцcштрene; 3- телефонне цент¬
рала; 4. нам* централа (иа Два окръжности).
Zietteigcailt / централно eпeлn (особено във
фсОсрслна държава); —it-zune j/ пeнeрaпнe
опоплснне’
ZinU—HlIeHUIhe /» —еп централизация; лъсeegoлe-
чаеаие (нс оОко място, в еОии пункт).
eineuiibsiiut— tr* цcнneaлнзнрeм« 'ь'ee-ютютючe—
вам; Zentralis/ecam—д/
Ziiiuiiismue е* ~» — ueштeeлнзъм,
eiei—allsUisrH nd). ц'штралнспичс'К1!.
ZuiIubi/Unmilti и централен комитет: —oajin п
жури, иeнтрeлeн артош« (фицш;'-
erntririrn tr. ц-шлeнрaм« ueнnртceм-
Ztntritrsng/, -'п цт—ероеко« иeнnрузaнe- ц-нл-
рнроше-
eiri—ifmgei ad). пeштрoбcж•cн-
Zintri/ugHkre/t / ц-штреб-жше 'или,
Zini-i/Ugc / цcнmeeфугe’
eimerl/igittt— tr, цeшлeoфтг1рaм«
etitebpitli adj. l]-штрeлnрe^^нтcлeн.
Ztntri'tteik-e/t/физ. ueнлрoлтр-миncпнe сили,
etiieierh ad), техи* цeнneичeШ’ сeсдoneчлш-
ZrnU-Iairiil е мат. ц-нлралеш ъгъл.
Zt—Uaum п, —s - ’ГСп цeшcьр (на гред н Ор*)— лр--
еишс» н првн.
ZenUUtir [—ис]/, —п ист* цс—турня-
ZenUUaih щ* -я, - .опеп цент^’рий« стотник-
ZrnUUalmi п, —s» —хим. цcнгтрнй (слемешп)-
Zio-itl ш- —(/),/(;- -о/сп минор* цеoл1T.
Zi'hit 1- и Ziphyr е* -я« — 'ефир (ветрец)- 2-
т- —s, -е (австр*. —-тс) текст— 'ефир.
erpC'ieisii« eipUyebseb adj. поет- оатср- лек« не¬
жен кило 'ефир.
Zippclbe ш- —s« -е; Zuppti*niu"1/cnif' п цепели—’
Ztptcr п— т- —s« ~ скиnnъe- прен. Сн/ — HüC—ur«
scCaineur държа тпрacлeш!eтe (скиптъра) в
рьцeл- '.« тпрaeпиeeм» cлaлneтea’« господ-
слеусам-
Zia п ' вж. Zutiue-
zur- - prj* untrnb; със значения; 1- разОсляно на
части, ризДробявоно- разкъсвано, разла—онв;
zerteilen— zersplittern, zerreißen-zerlegen- 2- Дви¬
жение но резни строим — разпаОана— раз¬
пръсвано, разтичано. разлитоие- zerfallen—
zersprengen, zerfließen. zerstieben; 3- разрушо-
пио* унищожение- zerstören. zcrschlagcn-
zcrtrcten; 4. при re/l. пълно изтощение; sich
zermürben*
etriektre tr* рaзeeeeaM’
еггЬеЬг!'гп tr. rcfl, 1. eaзcanя’« пехабявим ищ.
от eeCone: eich — eaзлийeaм се ет раСете; eich
D dun Kopf - Злъском 'И глеееле- 2- рсзи- '-п —
шалагам, —ипсрлишво’ нат. сдрaeaтa« както
тeяOca-
eceiiecn ti: рeсяждeм ' ки'елшши» сцеам-
eirlibßue* tr* пecхeпeeм« резхепее’-
zutbr—siie* intr* s рeсптkeeм '—¬
Zerberus: 1. mut* Цсрбср; 2. m* ~» —su шап* ueр-
бер-
zcrbtSsce* tr* резпръсе—м ' духане» отеез—м-
/itblltUtrn tr, 1- oкь'зeм листите (иа цвсте); 2-
еръфаем (книга) еп много пeeлш'тeeнe.
zct—lämcn tr* розг. иешарсем» несинееем нкт. от
оюй-
zctloebcn tr. eeсрушeea‘ ' ЗомЗи; еитЬоп-ес
Häuser eeсртшeн1 ет Оомбердироеки 'трили,
ztt—гСсНге* I. tr* счупвам« стрюшазем (чаша);
поет- 'neeшaeeм» разкъсвам (окови):рсзп. sicb
D Sun Kopf (ülii utm. А) ~ Слъскам си тлееете
над нщ,; IL intr. s счупвам 'е- прен. 'лам/вим
се (съпротива); et isi am Liier zctbrocbun жи¬
вотът тю сломи.съсипа
zit-tich-irC adj. трешлнс« чуплив» крехък» и
прек.
Zi—ettrhibebkebU /, — тeoнnнcoлл« 'тmпиeoлт»
крехкост.
Ziueetrlunj/» —сп 1. лчтпeeиe» строшеане; 2. юр,
взлом.
/crbröciiln I- tr* среша (хзяв)- растeoшаeaм« рaс-
дреоясем; роня- II. mir, s 1- рони '' (зс стона
н Ор)); 2. слом/ви се (съпротивително соса).
zcrdrücki— tr* смачквам (картофи, Ореха, насе¬
комо). смазвам: uin Ei« cin Glee ~ слрошаеем
яйце» чаша- -—' Träne — fшcзaбeл4зeшoI изтри¬
вам сълзи; просълзива’ 'С-
Zirib-tin [—.'—] pl, жито« жито (= Gn'tCiduI«
etuib-Пе ndj- мозъчен» церсбрелеш«
eiui-unepbeii adj. трьCшaчнo’eзъчeн-
Ziurinm'ie/« —п [-йеи] [или - -lö—ic [-ие]/. —и]
церемошия-
ecuieomblii adj* цcec‘oшиeлeШ’
ZctienelCll т. -s* —е церемешнал-
Zi—inonlrnmristir [-исн—] е цсрсмонналмой—
сгор.
ziriHoebös ad)- цeec‘oшиeлeш; държащ не фор-
миси» външността» церемониите-
Zieisln п* —s» — церезиш (изкуствен восък)*.
Ztrevls 1 -айс] п* -, - остар*. стуО, мела- фураж’
ка Оез козирки-
егг"ППеип*1 tr, резеелям, рeснcoнneeм (път, кола)
от много пъпусанс« аироне-
eieZlHri—1 pari* adj- рази, 1- (крайно) раз'сян;
рeспнпяи» разхвърлян- 2- разнебитен» резе-лен«
разори—« изрътеи (пъп).
Zta/eHatnUiiU /1, рaзлcяшoлл- 2. шс'eърсaшю'T-
рaсхcърлянoст.
Zee/aii ш- —(с)/« — разпадаше (на съставните си
части)- м прек- eaспeжeниe; eeсeухa-
eirHliite* intr. s 1. рeспeee‘ се. eeслaгaм се» рух¬
вам- 2. дели 'е» разпаде 'С' dcs BucH zurHällt im
vicr Tuiln a—нтиго сс дели ше четири чести- 3.
(nie с—е -) скарвам се» скъсвам' е— isi Hit dct
де—есп Will zurlellur скаран е с ueпия свит»
злоСн се не целия 'зяг-
4Х Немско-български речник, т. 2

Zerfallsprodukt
754
Zer/1II/pro!iUt h пeeeткn ет рoсйo;-нc;
redioiU'ivu —е продукти ет ре-ноактнсеш рaс-
пал-
zitfCUecn tr. 1- рeзaълceм не парчето» късчето
(хартия): (е-сП las Kicil — 'ълнрам сн дреха¬
та не пaeцanн; п—п dH/ Gcsirbu ~ издирам ли-
цстю нам-« рсзг, eurfutet jein; ходя скъсиш; 2-
фон* с—п in ict Life — преся нкг- не бъзе ш коп¬
риви (' критико)-: aenaйд1сea’ икг-
etrflaUUt-n intr. s рaспшne се« eeзпръсea се; eaс-
]-'/ ст (ом вятъра))— прсн. Cie EtzäCii—g
zeiflreinre van /сг Miiiu ci рeсказъn от срс-ото
напетъа се р-з-оеш/вИ’
/itf1id(d;ian tr. нспoкьлea’ (кшигaI ос много
пecпилтeaшe’
et-HitlerCrn lr* eaз)ьсcaм« и пран.; Utt Wolf
eiiHlni/ehlc /се Schn/ вълкът e-зкълa оецата-
/crfllißce* intr- s (зо точност) разтича се; eaс-
папя сс (шоколоД- масло): In NirlUe - uni
ecrfellc— пръсва сс. рeсшeся 'е кетю енм« пре¬
връща се з нищо; е—и Vorwürfe zet/losenr In
Nicli, нс eлna]- нншо ос тйр-пнe- му- im
Trägen — сenнeа’ 'е, обливам се е сълзн; in
Milluid — разтапям се ет 'Ъ'neaeaнuT’
ect/tisste* tr. (за ръжДо, киселина) резяжее;
пeюяж-a’ (зо молци, мишки)*
eiuTUtcli pari. adj. шaбeaздeн: с—с ~е Seite н-бe—з-
—сш; от бръчки чсло-
/crgCHin* Intr- s топи 'е. 'тип/ '—: dut Seizic
zutjclu in« en itr Sonne снегът 'т попи ие
слънцс; eu’/igjurci ScCncc мокър 'няг; Butter
ie Tlcjui — lessnn слепим масла е тнтоши; ctw.
есгдсСе u—m eu" Сит Zungn нш. (крехко) се тапи
е т'тena-
Zt—gliteerer е, —s, — eнeлнсaтeр-
ei-jliidrrn tr. 1- резчлси/сом« -нелиснрeм« рaс-
лотом не съслиа—нле части: п—п Setz ~ разчле¬
нявам изeeчeннe; провя рeсOee не изречение;
2- снст* сeпнeaм (труп).
Zc—jriejierung/, —un 1. разчленяваше» eeспaгe]e
(на съставните lоатu): eнaлис« рeсбeр (нс
изречение): 2- скот* -исекц!/-
/ttbirktn tr* разсичом» насичам: спорт, zur-
Нсскиие Eis шесечен (от кънките) пeд-
егиГСиге* (и слаб) tr, 1- ре''.'-’: првн. Сее
[jnrSiecCc—] K—oUur — eeслнчaм Гордиевия
възел; 2, рсзг- = euteeHiieun-
ZieiU пг. —(uIe» ——минор, иcрl!m.
Zirium п— —s« — хим, иeрий (елемент)*
/itkeuce tr. рaсдъcкcaм» 'дъвка-м-
zirdliteitn tr* раздробявам; нeлнти4eeм» надреО—
ниеем; нигрешееем; 2- нeрясeeм ие парченца
(плодове); насичам не парчсла (Дърво).
zurUiöcltm tr. рeсчуaeaм« разтрошасим-
zctilÜTtcU part. cdj- иецепеи» пeoрясaн от цепна¬
тини (скала); несечси ' пропасти (планински
мcеuвj; нарязан (крайбрежие).
ZitkeHrkcn tr. ссрешивом« резчупеам (с клащи,
със зъбн).
Zirknäll е експлозия« исбухeaнe,
etrinäilbir cdj. нзСухлне« експлозивен.
eitknillin I. Intr. s e)спneдиea’» пeъсeа’ се с
трясък; II- tr. e-зOшз-‘« пръсвам; рсзг. счуп¬
вам« сneoнeea‘ (ваза).
Zitinilltn п вж. Zurk—äll’
ecrieäll/äHig ndj. зж, zurUnellber.
er—keiitsrHre lr. ф)см, н-мечаеам (Ореха); «'мач—
кеем-
ec—UnlaerCt pari, ndj* gъпoe)Ю разкоии-
Zi-krlascHnng/, —; ZiaUniascЬtЬttid, — рaскa-
/шо ст.
etrkniUttan lr, 1- !см-чaceм« смачквам (еортия-
Орехе))-розг. ui; ei’U—Ittittcs Gis-ehl шeCрьч)a’
но, шeoeaздcнe (от бръчки) лнцс- 2. рсзп— neci
/си S'nefprcdigu wer сг gerz eitUrlU'urt след сова
конско ссангслне з—шс съвсем л’aз-ш» смач’
кен-
ei-knüllu— tr, смачквам ие топки (хартия).
eiuiorhii I- trr eaзc-eяea’; прссир/сом; II. intr*
s рeзc!ea‘ се- превир/сим 'С-
eirUöurtn tr* метал— гранулирам« eзьeшяcа‘ (=
jtiznllitc; П-
еегкипгЬ.п refl- рсзп* скарвам се, р-злъeecaм се
(с нaт-I-
eirUubiztn tr* издрасаеем« !спoдрaс)зaм-
eirktÜHele tr, р-з-робис—’; шaтeoшeca’ (хляб)-
eiuiissti* tr* слепясам (масло): zurlbsscnc BuU'ct
рeсneпcшo масло«
eteilricn* Intr- s = zuriHußun-
eirilj/aa ad)* 1- разложим (есщсслса)« 2. eaс-
тлеСнм (’eхeш1зь‘)’
ecriCgcm tr* 1. eaзлaгам (mхим*); рeсчneнязa’ (нз-
речение); 2. рaсгпoбяca’ (механизъм)- 3- на¬
рязвам ше парчета (Дивеч. печено).
Zc-lCgscIcl п вид депс)- игри не търпение,
eiriisii adj. pari, las Buch isi erhör jc—e /cricsu—
a—нтоси е сече съ—с—м изпокъсана ел челснс-
etriöclhiri trr шa-тпчeeм. нзпа-упчвом« —опрасим
(нш.) не лупан,
eteiUipt pcH' adj. пaeцenиc« дeнп-e» o)ьлeш (чо¬
век).
etuelbitn tr. смилим,
ег-milire tr* смазвам« смачквам» « прен.; сдра-
о/вом« ссрисом (нс прха.х): ct wurde von Cun
hUTc/eiüTeinCun Fulscn zurei-nt лой Сн—с сма¬
зан em сeтт1лaтe се скеле; рсзг— с-с -Sc Ruin
съкрушително« унищожително реч; разг— icb
wcrdc Siel (gInicH) — ще си л’aжe тли—иса« ще
те нaпeecя ни писо-
eerie—tr—e tr* refl.разг.: sbci D dun Kopf Cis Hier
(eit uiw-) ~ троша '«« блъскам си главите ('
ищ,); /ich — измъчвам се« терза/ сс.
eireiUsehin tr. фон* 'пилеем» сплeлa'ea^■f,
еггне/т-.и tr* 1- 1снурязaм« 'ъ'нпеим; изтоща¬
вам« ам-ламеш-в-м (противник): Unrrl
srbwuru A—bciu zuTeür/u !зштрeн» сь'ипаи ол
тежък труд; ui; durcb Sun iinejäh—Igen Krieg;
zermürbte/ Volk народ» съсипан« излюшсш от
755
zerschmeißen
дългогодишни войне; 2. eeсяжge‘; руши: ubn
von det Witterung euiiürlicr Siri— р-зя-еи от
атмосферни елиинии камък.
eiuulji— tr. прегризе-’« истризeeм- изпогриз-
зем; р-зяж—ом« ии прен.
eirrliliii tr* поет. унищожавам [напълно 6ез
остстък]:
ziurirutn tr* воен. обкръжавам« ограждам бло-
киром (крепост).
Zernf- —S- п- —/« -s нула (при игрс ии рулетка)*
Ztaoj-b'Hli» Ze-ogrc/ie /. —п [-нси] изи. ueрeт-
рефия» гравюра не восък,
ZtTh'1r/tIU» Ktropiä/Ibk / л)уnпттра със« от
восък-
/i-pflücken tr. 1- скьлea’« изпeкьлee’ (цвятj: 2-
рози— разчепквам (критически) (ромон—, сти¬
хотворение); '—е A—Ule/c PizUi Tür Punk' - оСо-
eeам обвинение точки пю тачко-
eiepilietn intr— s 1- пуква се« спуква '—« пръсва
се (сипушен мехур« 'ъд): cm eur'liuzuce Kleid
ер-хе със лйтк-]ц« eaсйeoш! шсзесс: е-е
eirpliuetc Haeu съдра— панталон; резг, vai
Lacher, Wut (ect)'litecn скъсвам cc ел смях»
пукам сс от яд; 2. e)лпnoднee (прокопа т поО')*
zitpülvie— [-фс—] tr, = pn-veri/Iuu/z,
eiuquliseUie ti. смачквам, рeсмeчaeaм: 'мaсcaм»
сплесквам; eaзпneскeaM’
eie-bu/t; tr, нспoскубeaм« изпоеърп—им« рaс-
дърпеим- eurriui'lc/ Haar рaсчoрnсшe касе-
Zi——/iie п кариaeттра; изкрнссн« eeс)рнceн еС-
рeс: пран— исюпaчe] обрез (на епохи— истори¬
ческа личност).
есг—iI/Ie— ad), спри сеем» 'милеем.
eiueiitn tr. истьркee’« реззалям от много при-
k-'KU
eiteCibin* tr. 1. разтривам (бои); слe!ea’: zu
Pilvet — стривим ни прах; 2- 'мнлитм (жинто),
ш пран, смазвам» унишожавам-
еге—tlbilch adj* еж. znrrnibben-
etaellßtm* tr, rejl— intr— s рaзкьлea’« m прен-
скъсвам (пнсмо, сметки— кcнапj: р-з-ирам»
'ъдирам (панталон, рокля, чаршаф)); къса сс»
разаълcа '': Siu Kuti/n — eaз)ъсea’« строша—
вам« р-скьлea’ eeeигнлc: резг, sici vor viclur
Atbclu« vor WuU — скьлcaм се ел много работа»
от ял: грубо легии zerreißt ihr curn Mänica ü—ca
nich защю ми /дете кокалите?; part. ztetlset«
скъс-!-« eaз)ъсaн» m прсн* eeзДRюeн: das Volk
i/t irrcrIicC ectaieecn нaрoдьл c рeскъсca] от
въсрешни противоречия, вътрешно е e-сдco-
еш, ui; /CTn/scrce Geiül разкъсаше« eeз-coeнa
души-
Zeraeiß/fretijUiit / меен. якост не сaьсзoшe;
-prnlt/тсхн* проба зе изпилваше не лкъсce-
ие,
егаагп tr, (и бсз obj) 1. дърпам« тегля (иарвио.
грубо): c—n cus lin Bult — издърпвам икт. ют
леглото; in der Glocku — дърпам (тревожно)
сeьнeцe (нс вратата); бия пресюжио камби-
нете- Sun Mund lieb' — «скeизязeм тстamа 'и в
широка усмиске- праи* dur Lärm /urrtc ни bh-cn
Nerven шумът и -kьсeшc» рeс'тeoйзeшc иереи-
лс- cim« am din ÖTTcnulIcbUuii — шзкaeeeм нщ.
(аканОално) не Зел свят (пубпш'нe)-ряст’.: niw-»
u—n direl len Kot« Schmutz — овалвам ищ.» нат.
з кал;—« oкапceм тю; 2. мед. рeсneтлям (сухо¬
жилие, муакул)-
Zitt/jesich' п нскeиecию« )eeикeлтрню» гротес¬
кно лицс; —greUelU / кeрнкeлуeиa» гeeт-лкшa
фигура’
eurtleete* intr- s топи сс (аня—)— лnoпяea 'е. рез-
т!'и ''« стопя сс. и прен— (пори, състояние): s-
с Pläne sbil im N-clis ecr—r—rcr от пленеесте
му нс остане —ища-
ZctriseurHrii /- — разпакъсаност» рездеюеиюст»
eeзс-инeню'n.
Zi-ts/piigti ш криво огледало« н прен.
Zir-inj/. —'п 1- еж. есггип: 2. меО— разпсЕл/не ие
сухожилие; 3- техн* пуашатинн pl, по ю0eaзу—
caтeпнene’
zerrUpfir tr* 1- лктб4« (нсп)oскубзaм; 2- = zct-
pl-Ü'Uin.
eettÜUUin tr* рeслипcим (състояние), eeснcOнл—
—им (зОрсвото си); eeзллeeйe-‘; /crrÜ'Ucuc
Nurvur рaсслрoeш!, eeзиcoилcнн; с-с zu-rüiicic
Ehe рeссnрoeш брак; zcrrüttc'c V^t^^;äler*eeu раз¬
клатено« рaссneoeнo фишииса—о положение.
Zerrüttung/« -еп рeзлтeeйслco; рaсшeCитснoлл;
разрухи-
ectsägin tr. —ир/звам ' тeнoш (греОо, Дърво).
ectscHClIce I- intr: s расбиcа сс' in uiw. D — риз-
CHBO се o« е нщ, {нспр- m пран* за кораб): Siu
feinSlicUun AngttfHu zcrschcllicn ce bnuiräcUIjc;
Widct/Ui—d dut Bcsetei—e нeпр1яneплкнлe ana’
au cc сломиха от упeeнnаne льпрoлиea ие гар’
н!сoнa; II. tr. рeсбиea‘; лmрeшaca’: cr inj
znreclullu той лежеше с’eсaн (при поДеио оТ
високо).
zctscHIcßcn* шедупчеем (' куршуми н пр.)^; рaс-
снпеам« разрушавам! ' пушечен (тъи-
zi-scliC/cm* tr* 1- eeзбиee’» 'тeoшaca’, счуп-
сам (съО, стъкло. чиния, o—лe0aлoj: len Fuird
— разСивим» рeстрo‘яee‘ неприятеля; sich wic
ent/rl-bjcn "Üh-un чтeсneтeeм cc като с’aсaн«
разбит, пecбнт; библ, pari. ecTeeiii/cn 'ъкрт-
шсш« сломен; 2- (зс грсДушка) oчткea (посе¬
еш); 3- eeздcлям« eeспoкьсeaм (имение); II. reß.
1- разбивам '', м прек;; претърпеве неуспех»
крах« пропада« проваля 'е. юсуспяза се (наОсж-
Ои— планова— изилоОм)- развел/ се (поОсж, ня¬
каква pcooтиj: 2- ряОко пръсва с'« рaспшляea
сс (зс прупа)*
eu—scHICIßcn* ttr: Scs KInid ist /UTecblieeun -реха-
ли е иснoсeшa, прeкьсeнa« протрито« шацспс-
ИО-
zutscUeCIßci* tr* русзи* eaсбшeaм, спрешивам-

zerschmelzen1
756
zctsrUnC1zcn1 tr* eeзnoпяeeм-
zc—ecHmilzcn*2 Intr- s разтапям,
eiuerUmlttiu— tr* разбивам« eaзлeoбяce’« смeс-
вам: dic G/izeie eurerCecUtcrUu -in das B/iz
тринилипо му р-з-раСи« смаза кeaкe; inn Fuind
~ л’eсea’« рeсгрo‘яca‘ ерото-
Zirsrl^i^t^jl^•^1'1—51/1’ вж. enu/elmuitirz; 2. eaс’
трем,
zc-scUnCteie* tr, eaсрязeaм (плат хартия) icb
Hnbe mir [an c—u Seherin] Sic Hcrd ecrscCni'Uc—
пюeязaх сп ръката от чшрсп; eurecIt—i'Ucri/
GclägCr пeeлcчeнa мeлтнeст-
eirsCCrinmU part. adj. нзпюлриско—’
/crsrHriedct part* ad), —апуаон (скали)- шалeчт]
(планини).
ziuslIeie tr. eaзл-тeм (химически- m /феи*): Sc;
Secci« See Hurt — ена'ям -ух не разложение з
дъeж-eaлe« върши разложи п-елша расото срсд
зейсаил-’
ei-eiteind pон* cdj. eaсneгaщ« eaзлeжнneлcш
(главно првн-).
Zr-siUeung / -еп eeспaгaнe; разлож'——!]; геол.
рaсйaeaшc-
ZtaseteungS7öagenJ е eaзлeж!ncлeш процес,
прeпcл не eaзлeгaшС’
zuuslujii* tr. uin Liud - пахиб/вим« изопачавам
(съдържанието н мслоОиято на) п-лcш от
много ч—сго 1зпъnшяceнc-
/i-sr—Jгe-t-.: pari. zi—soagU съсипии» шаСръчкан«
състарен от грижи (лице).
eeuepliit— tr* —ацепвам (Оървс). рaсцeпeeм; прек.
-е Pirtuicn — рeсцcпeш« разделен не партин-
erespletn tr* оформям (Hcmc:) чрез 'neтжc]e;
Zerspiiniungg/
etespUilem tr* еж. euT/piiIß/П’
et-splllcm tr. разпcпeeм« '——-’-
zi-splCißin* tr* нецспсе.м (намънко, ио трески),
ereepiitUeun I- tr. 1- раздробявам; рeстeoшece’
(на късчето) (стъкло). пран, eeзпюкъ'ea’: Scs
Voli ist ie vicic PiTtuiu; zcrs'IlUUcrt нaeeдъл c
рaспeкъсaш ни много партии; 2. прен— разпи-
лисам« разпокъсвам (силите си—, времето см),
пръскам (състоянието си)- siel ~ пилея сс;
II- intr* s разСизо се ни къ'чсле« слeoшece се
(стъкла).
Ze-spIItterung/« -сп раз-роС-наст« eeспe)ъсa—
несл- (еж. zuтspIittnrnI-
/i-ec-ingii tr. 1- пръсвам» рeсC!caм (и а взрив),
едитем във eъс-ухe: Siu Ketten — страшасам«
разбивам веригите» екеешпе; 2- пръсвам» раз¬
пръсвам (множество).
zirsc-lngin* intr, s пръсва сс« пуква се; 'чупва
се' ins Gins bei entspann/cn чашата сс 'троши«
е строшени; cim zcrecru—gincT Spiegel строше¬
но огледало; dut Kopf zuTepiinge eir Hast vor
SeCennzu; тлееате мш ще 'е пръ'нс ол Золке-
zursIämc'tn tr* стъпквам« смачквам; нзпогъпк—
вам; utm- zu Pulvua, zu Brci — счупвам иш. не-
ситно, не прах, смачква’ то не кеше-
/i—siäubin tr. 1- eaзпрьл)ee’« разпилявам, eaЗ’
сеиеам; техн* р-зпраш—ом» пул—сризнрим; 2.
пeьлк-м ' пуncтe1зaлeр (твlнoет}’ Zer¬
stäubung/.
Zi-stäubt- е, —s, — пупeceнсатoe-
zurstlcUerf 1спoнaдтпчcaм; нежилеам« нзпежнл—
сом« нзпохапсаМ’
ziiS'Iilii* iatr* s разпръсква се, eeсnнna1Лe ие
—снчан строши: ie ’uincn Nu—ul - ре''--—- сс
капо водсш прах (за рсзОивсщс со воОс)—
eiisiör-ca е-//. eaзeУш1M-
euesiöete tr, eазeтнace‘ (проО- крепост, инста¬
лация, телефонен кабел): jSs, FrisSt,
HrfTnu—gnn — eaзeапям« тЗшc—’ родеспте» eaс’
Сисем ш-дежеитс шакм.; Zi-st0rungrf: рaсeт-
шсни-’
Zieetört— т— —s« — 1- eaзeтшнтeл, рушител- 2.
восн, мор. e-сeтнuncп« aeнnьртeрпuпьeр'
овисц- истeeбитeл-бe’Caрдирюeaч; многоме-
'1'— нзпребнтел-
ZiesIÖrir/ali/vv/hartUfleг-е/мор. воен— артиле¬
рии пeenиe разртн1тeли- -liugeiij п овисц*
вж. Ziuseörit 2.
ZiustÖrunjSar/cit/1- воен— риоото по eасeтшa’
вашето (ие шш-); 2- пoee!cш- eаooлe« —сИнесл;
—"111- п воен. рeсруш1лcлcи (тъи: -giiet е дух
не eeсeтшeш1c; —wirk п рaсртшнтeлшe дело;
—ти' оспърссшне- Ся' за расртнeн1e» заш—ол-
ШИНО-
zctsUößce* tr. счуквим.
ecastrtitcn — rcfl. лкарeaм сс: siu lebe; eiri
ecrsuritucn скираха 'c.
eieetrlutn tr. refl, 1- eeзпeьсeeм (сeI« пръсвам
(сcI (тълпа- войска), eаспиnяc-‘ (сeI; 2. ре-з’
сеГаим (поДозронио; съмнение, светлина): с—п
рaслeйeaм, рeсeл1чeм нкт.; sicb — ри''--—-’ се-
рeсcлнчaм се.
zer/titu' роп, adj* 1- разсеян« « прен— (свемли-
нш): розг. ci— ects'rcuucr Profnssor рaзлeяш про¬
фесор; 2. воен, ecteutuuuc Ordrire eaзс1пaш
строй; ecte'tiuuce GuHUcit бой е eeспeъсшan
перядък; 3. вж. /c/sutuiun-
ZcreU—tutHilU / — прен— рaзлeяшeст; ряОко eaс-
прьснeтoст.
ZcreU—tuung/, —сп 1- прен— резс-Исаше« рoсcпeчe-
нше- зеСаслешнс: sich D — vir/eln/fun намирам
'« (съзОсвим си) разслеч-шня, развличам ''¬
2- рессcянюсn; 3- еж. entettuuun-
eu-sUÜcdcli tr, рездрооясем. нee4зca’« насичам.
накъсвам на eecбин късазе-
гегиЦ' ndj- насечен ют долини (за мвеnнoсnjг.
ecriCIlce tr. rc/l. 1- разделям не части, рaзрясea‘
(печено- птица): Сст Winl zuttcilt das Gewölk
вятърът eeскъсзa оСлецнте; 2. rejl. .мед— разше-
'и ('])' diu Guscbwuisu zcruciltc sieh пееутиша-
ne« туморът се eaзшeлe; /crUciIcndc Miutcl роз’
носят. сре-слеа-
Zerteitiiii;g'1- еж. eutte-ien- 2. мсО. разнасяше,
eirilpptu« tr* фан* 'чуп-ом, строшисим.

757
Zeug/meister
Zi-Uifikii /?» —(u)s« -e узcecии-« сертификат« сеи-
детел'тее» удостозсреиие-
eiriaiipiln tr. стъпквам,
eiuiuiiit« tr. рaспaри‘ (Драха),
zirlrlicn* tr* стъпквам» 'мечкеам c крек (лсхш.
животинче); прек. das Fnuue d/s AufrnHrs —
пе'/^---’ (гъш/ ие аунте-
/irtrümni-r tr* рeсбшee.‘ (оплсОало, cтаumj; рaс-
трошиеим' IHm wuilc Sic Nasu ziti—ümmcrt рас-
бнхи му шаси; uin Reich — разтремясам държа-
-o- eurt/üiiirtcs GusUuin р-зтреше]- 'кола;
Zcrt^Üemi-ung/.
ZcavtliUau-sU [ссрвс-—У- швсйц. Zirviläi [ccp—
вели] m-h- —. —s стрвслот
etruUr/ii* tr, (sicH mii u—m ~) саирвим сс (е икт.I-
/ttaiakin tr* лов. одирам и ширясcим дивеч,
zcrwÜHlcn tr* eaзeaeя‘; рaзбъeкceм-
Zitaütfnis п- —/cs« -sc скъсване но юлиошсшияпа«
разрив; скaecaнc« свали.
zi-eHuscn tr* рaсдърпe-’; розраш—ом« резчорлям:
dir Wimi hei Cie Biuie zcreiist вятърът oбрт’
лн лър—ттито-
Zcssioe j, -cn —'!/« прcхeьeп4шc на еземене-
Zis/*nmät« Zessionär m* -s» -e« юр* цеснонер.
Ziiim а* —s» —е хим, цепен (въи.лсгмОрсп).
Ziiielin pl. зоол, китове (сем.) (вж. WalZiscU)-
Ziitt а* —s. — —ик зи помощ, писък; само в изри-
за: — und Mot!(io; seiu/iu; крсщя« пнш/ зе
памащ-
ZrUitgcsrHtii п енк за помощ, писък» oпe;<ия: nin
— bz/i-mmen на-ес-м вик де Сото» р-зпищя—
вам се зо помощ, колкото ми глас -ържи,
Zriiumöuibn п остср* — sebruien wegen utw., ü/ua
ntw. А пищя. крещя де Сото зо» против иш.
/rUi—mötdlo! intj. остср. хей, но помощ! убий¬
ства! (вж. Zeter)-
/ttirn Intr* h кeeшя- рaсcикeам 'е; гълчи; пищя
за помещ-
Zuitti ш- —s- — (свстр. и; -т) 1. лисс хорсня» лис¬
тче; записка« бележка; фиш- 2- аО/во» афиш-
3. етикет' utw, nt' с—п — vursuHcn етнаспирем
иш,; 4- текат- осневе-
Zitiriicum ш текст— кросно (= KctUbeul)’
ZitUiI<^i f, —un 1- = ZceielUtcm; 2- кaenюncaиeaнc-
Zittil/iettii / aoenoтcae ет фишове; -Uä/ttn m
картюпса-« картотечно кутии; -'kbtiloj/л аото-
лет—аарлелск-» картотечен каталог- -Urai щ
пейор* 1- педантична шcппoeencoeшa (ноучне)
р-Сото (с фишове): 2. прекадеше тeупaнe ——
фишозе-
/11'11« intr* h 1- такст- ие'шее-сем; 2. картоте¬
кирам; 3- пилея, пропилее-’« розпнлясем вж,
(= vurectuuln)-
Ztug /е» -(c)s« —е рсзг. 1- материя« nькoн« плет-
мопериал' прек. cus dciscibcn — suin от също¬
то сссло съм; bintus — mische— пере —елшо
пране; 2- всщн pl-, шешар/,« принадлежности«
прнЗор (пcй-lвстo в аотр-: ScЬrui—enugI' suin
— Ie OrSnung liii/1 поддържам нещата сн з
ре-- des — zue Flsehlare пeииo-пeжнeеeи за
риболов» ршбер'кш принадлежности; лов. ibcbic
—е мрежи зе лае- SulUie -е тъмни кърпи» плес¬
на зи отреж-онс иа пoeeн т'а'nък; 3. m Zungs
розг, презр. нещо: uns soll Ich nie dun ~
infereun кокво де праси c този нещо?; Sueeus»
thilus — ’uC/m товари глупости» gueonu«; erlies
~ mache; върша лудории» штeютшu- was Isi las
Tüt uin -? що за глупост е този?; icb» dcs ~!
остави тия глупости; 4. прсзр* паплач' liuduT-
licHus - '.——» 'бирщш—о; 5- съдов—; irSnncs —
плиисни съдове; 6. рсзп. ао—ъриост: Scs — zu
/'у. Ьс—сп «мам всички -ишни« способности«
'или за нщ.; ii-uiter« wes Scs — häli раЗеея,
колкого ми сили държат- 7. фам* з изрази' с-
н uiw. am — Hibcknn сaиж-aм сс ' нкт зо ищ.;
sich für u—n Ins — icgnn '0]’-’ се ' р-аотета ие
икт.» с-стъпвaм 'е зо нкт,- tüchtig ins - gcicm»
sich UürHuIg Ins — lueun залазим се с-eaзo за
роСото« расо;/ сдeаватa; gut an" Sun — suie
доСрс съм 'ъс сдрoвeтo« чувслвтcaм 'е -оЗре-
остср* gui In —е sieben живея з деселслво; 8-
ннспрумс—т (= Werk/uig); 9. мор. т-ксл-ж; 10.
прсзр. пcкaрстce- 11- материи« плат за Зояди'-
воше (в ОояДжийствопю): 12. остср— воен.
оръжие« 'иaeяжcшue» топове.
Ztug/amt /* воен. арсенал; вешсвш склал- —bäin
ш кроене; —СтиСкт текст. 1. шампессане; 2-
щомпасиш плет.
Zeuge т- -п, —п свидетел: eim- als — ens/ijen да¬
вим пoкaсaния аото лв!Д-тeл; ein fel/rCut —
nъжe'вшдлceл- -и senilem» inTüHrcn прeлетaвя’«
посочвам сен-стели- eis — euTuruUur, vriecicl/n
wurde; я—явам се като свидетел, бивам пeисю-
ван като '—н—стсл-
zeugie I- tr* създавам (Деца) (преОимпо зо мъж¬
кото начало); И- нпг* h; а* von utm. ~ свидс—
ncnслcтвa’ за нш.; б. юр* Tür- gier; с—п - с—н-
депел'теуве’- еовим показении за» против нкг;
ziguneUu— von u—m — сcнgenсп'nвтвa’ з полза
но икт
Zcnein/iussc/t / сендстслсао пеаазашнс; -InzU
/свидетелско скамеИко.
ZiUgenschafH /. — [ясявашс е] аичсств; но с—Н’
детел-
Zrmgcn/stind е място за диво—— ие свиестел'к!
пек-зония (в аъОеонато золш); im dun s unfum
призовавам свидетел« im Сгшр uiiicr ловим сви¬
детелски пааизииня; -verbö— п: -■VerecUmmng
/разпие —е санесссли-
Ztrgtr е* —s« — оспор* създател (= Erzuugnr).
ZrrgHius п арсенал; 'бира- от оръжия (музей)-
Ztugiin /, -исп сви-encпкa’
Zung/kcimt- / склад за спортен и]вeнnoe-
-nil/ict е 1- восн. опгювериик зо въоръжени¬
ето; оръжейник; 2- пе'—' не пoeниne мрсжи и
кърпи (вж* Zeug Ц- '

Zeugnis
758
Ziugels a. —s/s» —sc 1- сcи-cnтnслвe (п училищ¬
но), уeeслoвeecшue; свидетелство» oлeллaцня»
eoaaсoncпслвo' c—m ui« — iiss'cilur нзеовам
нам, 'cи--neллтeo« тeoстeecрcшиe; *eh Unnn ihr
nir des bueuu — lusstc-ien мото да дом най—доо-
ри с—ее—ння« да кажо всичко шой—хуЗаве зе нея-
епп — dnssur като eo)aз-n-пллвo за тосо; 2-
сc!eeneплкe йe)aсaшue: — füi c-z« vr— cim\
iblcgun --вам пюкaсaшия зо икт.« ищ,
Ziugs п вж. Zeug 3-
Ztuj/erUebtl nt ж•eпeзeр—кoвaч —а инструменти«
ссчиво и др-- -scHuht pl* платнени обувки^.
Zeugung/, —сп ииоЛг създаван- (и прен.) (вж,
ecugun I),
/tuguegsHäblg ad). спосоосш да апложло-
Ziujmnge/ÜäHigiiit / аплоднсслшо спесоСш.'^
-glicS п мъжки палав 'лс—’
Ztus-ншП’ Зсвс-
Zibbi f— —п обл, зайка; осца—майаа’
Zi/i/c/. —п Оисл. едра 1спaшлкe стафида.
Zibciinc J- — текст- знбслнн (тъкан).
Ziert in. —е, — пuCсn- цизсс (секреция— нс
Zibetkatze).
Zibrtkitei/зоол. циЗс;)— (VivcraiI-
Zibo-iim п, —s, - -ier [-исн] 1. църк, дарохр-нн—
телшици« потир зо съхe-нявoшe не йeичaслнС’
те (г католиците); 2, аиверий; коменен (или
Дървен) Сил—охнш на- олтар.
ZbrCotbi [и: —корнс] / —п бот. [синя] жлъчка»
цикория (Cicboriii -nty—ие).
ZicHö—iceiiffic [—исн-] е кафе от цикория,
Zicke J. —е; 1- кознчко; съриешцс; роз—- е—с elUc —
каза (зс неприятно жена): 2. фсм. (pl.) глупо¬
сти« щуроти«: ~п leeCen« Ьспс— сърше глупо¬
сти; ich wuadu dun Biida-tu url—kn« ,, Ccilu H/In
Hinz k-c ~e leehe ще изпия валериана. -, зо до
нс ми непразн никоя бсли (Оо не ми изм—рос
някой номер) сърц-со ми.
Zlckcl п- —s» —(п) кюзлс« ире; шеп* кош зо мотоцик¬
лет.
ebcduie intr. h о';'--’ 'е,
/icdtg adj. чудат» 'теремюмишски (повоДснив-
маниср)—
Zicd/ici tn, —(uIs, -с '«тз-г.
Zickzirk/Uuts in; с—е = /е/исг; карам е зит-зат»
криволича» н прск.: —iiitu / сигсaгeeЗe-сшa
линия.
ZIdit in. —s» — лeйeeр, фруктов;« ибълкесе зи—о.
Ziege f. -п каза: резг— есе/-« ncueinrig« mäliciisch
mie с—е — сух (мьршaeI като кроите» любопи¬
тен кетю ж'сна» при-иeчиe fкeпeшзeш) като спо¬
ри моме; грубо; so с-с cliu дърто кюсo!- ки-
K1мoee поаоса!; поел— Gott iä/st Сст — dcn
Schwanz riebt zu icre yicCscn -'ea; нещо c
мярка.
Ziugei tn. —s, - тухла; керемиди« uитпe' — struicbun»
brnnncn преви« пека тухли, кeeeмf«д«-
Zlrgelbrennit in тухлир.
Zltjelibrennereil/eтхпaeшицa; —Carl a )cec‘!-
gc] покрив.
Zbijult* /, —си тухларница, ттхлaeшa фабрики-
ZbujrieuUi п смлени, очукани керемиди.
Ziegeln Intr* h прося тухли, керемиди-
ZicgilroUbiu ш стр. шc1смaсaнa тухлена зиеО’
рия-
zligiltot nd). )eeсм1-cнoчcрccш-
Zlcgcl/etcIi е тухли; —ytrU п вж. Ziceclci-
ZlcjeinbarU in 1- козе брада; 2- вот. кокоши гe--
осн (Cievetie); —lock ш козел- —fuß ш 1. кози
крик; 2- боп— кози краа (—ъ6а) (Pöiyprrus pes
ce'ГbcI; —Снет а кoс1иe’
ZitjtnCb*iit in. -s« — (фам. ч-поти тоита-
Zlt/te/leder а тсхн. шс—ре« '('4 кожо; -mt-Uir
ш зоол* ко'.—;-« ’e-чтнuк (Ciprinsigne
uirocicus); —milch /Козе мляко; —ptier ш разг.
заушки р/.
Zbcjir, швейц- Zigte т— -е« — Омсл* '0'— сире—С-
Zbijict in = Zicecl/tcnnct-
ZIrh/biei / шахи* 1- лneтг зо изтегляше; 2. внд
рсш—с; -/—urrcn ш герош-
Zille/, —п Омсл* отглеждаш—: uin Kind ie - ju/cz
еи—ом —сте зо отглеждан—; nin Kind in — СаЬсп
отглеждам чуждо —ссе (хранениче).
ZbtCilUtr« pl* родители ио хри—сниче-
zlrUci* I. tr, 1- тегля (колос, лоОкс- трактор—, ндуnj'
дърпам; алске: ci— Los« u—n Gcain— — петле ле’
торнсш Зилет« жреоии, изтеглям печело—' dic
Louucnn mird g/er/cn пeтoрueno се петли; de/
Schwurt — изтеглям« нзсаж-ом мсча (от нож¬
ницата); dcn Buuuul - изваждам кесието (Са
платя); Was/iT — садя соди; diu Sonne zicC'
Wese/’ спьнпcno предизвиква uспaecшия (от
земята): D/iht- Fäden — изтсглем тел, нзпеч’
вам нишки; Sie ZucUutlösurg ei/ii Fädnn си-
ропъп сс точи (но конци): dic Spirnu zieht Fädcn
паякът сочи, тегли —ншки; B-isun — прeднс’
виавем мехури (по кожата): рсзп. das etil'
Blisen тово ше дoкaeа (Довлече) шeпeняnнeл’
тн; с—' Wä/eCn-uizu — връсcа’ въже зе пресеп—
раше; c-n Zclm - вае/« нзсаж-ом зьo; dcn
ScHuituI — преви път (нс коас): diu Folg/;, diu
Konscqiu—ecn — т—тля пoслeднuиne' алТас-рем
зе паследиш!;—« пoсп-gстcиeno; diu Bbiane —
прося баланс; прен— провя eoвнeс’eлao; лсгля
сa)лючcн1cлe; с—с Peri-i/iu — пра-я паралел;
'—п Vcr/lcicU zwi/сЬсп zwei Dinge; — приз/
сресшсшие между две ——ще; nty. gilti« /ureff« Hest
—	eпьcaм» опъвам« сonягe‘ нщ,- dun Kof/ct
ипдст — степам aтфaea (сренъчки); new, iczj —
изтеглям, източвам ищ.; diu Warte« Sil—nn [iaig |
-	протечс-м думнлс» прeнсшoся‘ удължено
'рички; die Sui—r Uecus — нeOьрчcaм« 'Oeьчcaм
чeлe;eeзг- cliu Rugisuur — упeneeбяco‘ всички
срegлтca; рсзг*: du hist daiiu des große Los
gezogen c лоса ти удари кьоравето« Имаше eo-
лем късмст; Lui—c — офейксам; измъквам 'е;
759
ziehen
жсрг, фъсаим- Sun Uüizur/п ~ ю'тисем шслът—и»
нс улучвам« нс сполуча-м; c-n Hun/rl ~ цупи
се; 2- ' ргр* {в обстоятелствени пояснения а
различни нюснаи в превода): с—п се [lei] Scn
Hier/n« си Sun OCrun« не Äenci ~ тегля« дърпам
икт, за кeлoтo« ушите, eъкaвe; ebn Seii/H ние
Lend ~ изтеглим кор-С на 'ушапо; пет- еп/
Tijue-Ichu — изкарвам нщ- ие бял 'вит; c-n« ciw,
in sich — привличам икт.» дръпвам нш. към 'ебе
си- c-z au" Siu Subeu« пи" s-e Suite - олвеж'-ам«
дeъйc-м икт. настреше« приeпнчeм нкт. иа своя
спрано; Seitu— an" diu Geige — опъвам сnртши
ни цигулк'-;-; Wuin« Bier an" FiaecCen ~ нали¬
вам е Сутнлкн» бутилирам! —ншо, бнре; с—п
Wcebeci nut с—п — тегля м-H1Tcпнииo лecшу
нкт; '-е Folgeru;/ nut сит'’ - водя« прося сн
'-''лючсннс зо нщ ; jds- AuTintUsieknIt еп" uiw.
—	привличам нечие —нимонне върху нщ.- jis-
Hne/- Zote ent sieh ~ нaeпuч-’ сн oмeaзana«
т—с—о на икт.; Purlur nut c-z Fiiun - —0—1—’
перли но конец; aus (със значения: изтеглям,
шсвaждe‘« измъквам). исал1чo’: Nägel ine dce
Hole - 1с’ьквeм« исвaж-aм .-;';]! on gьece-
eo: dur Kr—U eie der F-iecle ~ изтеглим, нз-
саждом« изкарвам еепопо ог шишето; n-m Gull«
die Börse eus der Tesche — измъквам —км. пори«
кеснета от —жаба; UmU-cut nie Ссг Erde ~ из¬
скубвам буре— ес з-месо; dic Picric aus due
Senil — 11’за-рвам конете ос кенюшнееи; резг.
c—n aus Ссг Peteeii- Kiciic- Not — исмьквaм
нат. ос сaeeтeн-]!-« ос отдо; in; Sc/I« 11/
i'Ccriscbc Öl aus PH-izee— — 1звпичe’ сока» ете¬
ричното масло ос ростсшне; suin Geld eus dun
Ge/eläft — изтеглям 'i парите ос търговското
пре-прнятне- c—n Nnizen- Vort/ii« Guuinr cus
[von] utm. - извличам полза» изгоди» печалби
от нщ.; с—е gi'c Lui—c aus uiw. — извличам е;С-
ре поука ос нш.- Folgerungen- ScClüe/u eus uem-
—	содя си заключ—шнс« прося си изведи от цщ--
ризи* uin Tlub'uu/'ücU tue dur Mottenkiste — из¬
важдам сабраe-ша писсо от -рхп—ат*-- с—п FHdin
Cuarbs NidclöCr ~ пeeaeрвo^f конец през игле¬
ното ухо, вдевам конец з иглата; c-n Sntch Спи
Schmutz —. рсзи- с—п dircC duz Kakao — ec—’
-ом« очерням нкг« одумсом го- uim- In diu Höie»
im dic Läng. — изтеглям шц- нагоре« —ознсоаю«
преточвам um,; ctm. ie eich — в'^'—-^ поемем
UU-- dic Stlrz in Fbi'cz- Rnre/in — сoeъчcaм
чело; u—n in c-n S'riCcI, Wbelii (l-zi-z) ~ въвли¬
чам -кг- във cegecьeтeжа; e-m eit eich ine
Verderbe— — сacnuчa’ нкт- със ссСс 'i з пропа¬
стта; utw. In dun Staub« Schmutz ~ смъквам ищ,
з праха, кenna; uim. In diu ÖH/c—tlicbUuiU ~ пea-
ви нш. птCпнчнo деспоение; пет; Ins Läeiir-
lirCu- KoliscCn — пред'еавя’ нш. е смсшсн,
аомичен си-« пeнeac-‘ -- —Ш- комичен от¬
тенък; 1—;« пил, (е*и) ies Sp*/- ~ привличам икт.»
нш, з итрата« т прек:— ctw. in Betracht« Erwägung
—	вземем ищ. под е—иминис» з еъoЗeeжcииe»
оСмислем, обсъждам -щ.- uim- ie ZwuiZ/i -
подхвърлим ищ. не съмн-ине- прен- ciw. инеН
sicb ~ влско нщ. сл—л сеЗе '« (ксто поалеОи-
цс): п—п Ball ü/ет Sun Kopl ~ хвърлим топкото
през глава (при футбол): uin Kicil übur die
endnTC — ци-личам една дрсхи върху Друта; с-п
Srbiricr ü—се uiw. ~ хвърлям Зуло върху —Щ-.
сeЗтлв-м то; Weirsiöekc übet Ciu Leubc — по¬
кривам беседката ' лози-рози- u—e Scs Full ü—/е
diu OCr/п — а-ирам —км, кожата (обирам, из-
ненвеи по). uin KIcien—gee'ücU п—tce ci—
inderus - обли'—’ дрсхи по- дртгa; dun Ring
von Finger — иззажлем пeьстeнe от пръсти 'i-
с—п iin Mceke, dur Seiiiitr von GceirCu —
смъквам мeлкoтo« булото от ^—10 ие икт,- с—
и VniHcee- SeCiuIer vot utm'’ А - -ръп—им '-—С’
'а, Зуло пред нш,- u—n vor Gcrlclt ~ па—всж-ом
—кг под съдтС-о oтгoвoeнoст; с——, utw. zu sich
—	привличам —кт.» ищ. към лeбe си; ctw. eicht
u—n zm Baien нщ, (капр* товар) тегли, дърпа
икг. към сc’ята; /ел*. zu Hille — привличам ищ¬
це пемош« прибягвам до помощта не ши-- е-п
zur Telci — поаансам нат, но ебял (зо високопо¬
ставено лице); u—n en— Veriirlwo-lii—g. Sirr/c —
привличам икт, пол eтгoceршoлт» към наказа-
ncnшa oeгoвeрнoлт; 3- imp: а. влече ме» тегли
мс: cs zieht mich ie Siu Berge« cm dic See ищ, ме
тегли« алсчс към плени—]!;—» морето- в, мушка
ме« Соде ме: // zielt eich [п-г] In Cir ScCmiecr
имим бодежи е рамето; 4. мит— '-- Wurzul (aus
с—т Z1CII — кюрс—увам число« исвл1чa‘ кoeeн
а—олролс— ол число; 5. отглеждам« развъждам:
Gcuäih/c« Scidcrwüricr« ScCwci—c« FuCu—vicC
—	отглеждам ро'тс—1/« суби» сзн—н- ломашнн
плшuu; cin Kinl — отглеждам, възпипевем детс;
6. търп, u—n WncCsci« с—е Trcttc — тетле мени-
тслш!— троса; 7. петле, очсрловом (линия,
бразда). прокарвам: '-с Gtureli—ic« Grc—eu ~
очертевем« прекарвам трошнчша линия, троши-
ц—; пран- zaiscbcr dun EpaiCrn lässi sich U-c
scCe—/u Grcrzc — мсжду спохипе не може до сс
прекара ссрото треница; Gräle— - прокарвам,
aorn-e ро—еве; Mauer;- ScCrerUu— - прокарвам
ссс—н» издигам прегрели» и првН: 8. рсзи uim
schiefes GcsicbU- Maul. с—е Filter — праве кисе¬
ло физиономия, мутра (вул—-) свивам тсna; с-п
Fiunecl - цупя се (ву:—’-); 9- лвane’ fшoпкoI (зс
поздрсв): 10- Kcrzun« Llriic ~ лее свещи» 11-
текст, diu Kulte« du— Zuiici ~ шосшосавам (при
ръчен стик): 12- dun Leif u-e GcscCüuecs ~ —o-
брoсgeвoм —— на оръжие» правя нaрeс1 ие цсв’
та но оръдие (обикн- в рип. gezOgum); II. rcß,.
1- (прс)минавам, точа се ; простирам се; е рир.
при различни нюанси в превоОс: sich guseiieUt
aus der Affäru« ine е—’ Vcrl-ieunC/Ii ~ измъквам
сс левао от аферата« от някакве трудно поло’
жешис; Sin Iler e*uhe sich win cin rrtut FHdun

760
Ziehen
CutrH dun Ronen и—т/те премиш-с- k—to ч-Р’
вена шишко прсз ром-на- diu Fcnchel/Unit zieht
sich tu diu KluiCur влитасо (постепенно) прО’
ниава е лртхнтт- utm- e-cit sici in diu Länge
нщ, се преточва (във времето, пространство¬
то-: eiel *;/ Klciic« in Cic Enge« I; c—gc
SeCTizUin — свивам се, прибирам сс з тссши
роман; 1а/ Gu/Ir/c ziuCt eich nnrb Südun пла-
шиното се простира не ют; das Giwiuuut ebcli
[е*сЬ] necC Wusucn oтрятo елминаво не сaп-д;
2- рeст4га 'С- разтегля 'е: dic HendscCiCn zluC/m
sicC песЬ Ссг Hanl ръкивнцнсс се розлстлет по
ръкие-« вземел формите иа eъкaлa; dic Surünpfe
zicCun sich чорапите cc рaсnягaт» разтеглени са-
3, извивам се, !зкeиcявa‘ сс (Оърво, атомо-
на): нип. las Gu/tuin int sici j/eogcm скални;—
ппaлnoce со се рaс’eслнп!; III- intr- А. с h 1.
тегля (зо комин н Ор-): Cic Zigarre« P/uifu el/he
nicCu птрaтa» пупeтa не тсгли; 2- търг, еп" е—п
—	пстля (менителница- трето) срещу икт,; 3.
ших. месте: Su nus/t — твей ре— е еи м—стнш;
eie с—п Sei*;« dcm König — мтстя пул» uaрe- 4-
смучо:ш. map. смуче» иoк'a‘; дръпвам (—лътка);
б—	des Kinl e*cit д-лело сучс, дърпа; 5. кш'нс:
dur Tue muss nreb uinigu Zeil — чаят тряСва още
молко да пoа1лшe« до по'пеи- 6. рсзп. теж'-» и
пран*. сетно« еаозв-м влияние (на возно) ' тс-
ж-лnna 'u: dli/ct Giumd ziult in* nir riebt тосо
oлшeвaш!c нямо за мене тсжест» ис играе шн-
каква роли- нс хееше -икшш; das zieh' nicht гас¬
не важи« не игри—; 7- имим ефект» харесвам сс
(ни множеството) (фм^^лм, пнеас- рекле.ма):
Сиг TituI zielt заглавнсто привлича; 8. iiank«
von Ludct — 1стeтпeм» оЗиажвом сабя« ш прен^.—
сп uim. — (и zutrunI дърпам нш, (въже и др.);
изтстлям: си Сст Tür/Iocke — дърпам ceъвтa но
звънcпa на сратето; си е—т Zlge-iu — смуквем,
дръпвам вс—нъж от пура- an с—п Au'oie'cn —
дръпвам автюмот; 9- imp. es zlcit духа« '103—
те'ешне; В. съа s 10. движи 'е, вьрви- нася се;
dic Wolken — oбпaпилe се -вижот« плувал« но¬
сел ст; MuiU/i« lese eicH -! майко» пусни ме де
вървя!; e—u Strcßu [s—e Зи-сВи]« s—n Wug [s—s W/gs]
-	вървя по пътя сш- Cic Fi/che — flußiufwärts
eшбeтa пътува иотюре пе рекето- kreuz uni qu/r
-	кръстосвам« бродя- elcl’ (H*;I in Friudnr! «ди
си с мир!; е prp. еи" die Wach/ — отивам но
стрижа« караул, пост; luls Lend - етшвам» пре-
мeлтвa‘ се —и селю; cus Sur Silit« Sun Hcue»
dur WrHrune — напускам иeаge (преселван ае в
Оруп —роД), кътала (премествам се в Друго
къщи), жилиш—те (излизен ам); CuarH die
Lendc - лтрaшсncтвaм» пътувам!- Iciec zieht
dircC ecin Gcnüt liullicbcs GiiäuIc тихо 'e
р-злис- 'лaдьк звън е gтшaлa ми; ScCmntzun
—	luiel Sun Körper усещам болки по цялото
тело; Rauch ziuli Ins Zinner пушек влиза з
стоите; in l/enu Läedua» im Sin Fennie« In Sin Weil
~ зомннов-м за далечни 'neoши« потеглим за
чужСино (чужди атрини): тръгвам пю с—спа;
In Sun Kriug. ins F/id — тръгвам, отнвем на ваГ-
—а, ие сойнето пале; иссН Leipzig — пee’e’
стаим се, отивам е Лайпциг; Ü/c— Lind« übet,
Muci — пътувам из странили« отвъд мoecno; dcr
FrcmnS ist vre uns gczogun при/тслес —u —a-
птсшa; zu c-m (Ire Haus)« ie Sun Dic—st - пee“
места-м се (Оа живея) е кьщаna не икт., прн
нкг.. пee‘eлnca’ 'е но служба прн нкт.; еит
Miese, zu Markt — neьгca‘ —е пaшaиe» —- по¬
зор- zu Fciec — потеглим не Сойноле пелс (сре¬
щу врага); /се Wild ziult er Holze дис-чъп опн-
b- е горете; 11. отлитам (зс прелетни птици):
12. (зс наемател) излизам си, прсмсстсем се»
(зш пршалу—а) ш-птскaм-
ZiiUcn п- -S« Lmuh. ~ ü/сг Tage маeкшаГgeрлaa
снима- не открито; - пписг Tag/ мaeкшeйд-e’
са- снимки з рудника- 2- стр, ~ Ссг G/siin/c
дьрпoн-« теглен- не корнизнтс; 3. вж. /iuHcr.
ZitUtt е. —s« — 1. nнрбтшeн: 2. шосесш слсаоч; 3-
вж. eiuCcr I» III.
ZltU/eet— п телим— риЗорсаи мрежа; —gnat ш 1.
прeзeaмcн ремък зо тетлсше но лодки« тсмня;
2.	рсмъчен —отръ—шн) но куче; ee’ъчнa час;
ет конски хемут; широк ремък cмeллo xcseyT-
—Ue—no—iUe/хармоника; акор-сон; —Нит/ ш
куче зе впритаие; -Ute! п хранениче; -k/beetn
п спорт. кетсрсшс с пe!Xвaшaн-, прис-тля-с«
неЗироне; -к-1Гееег’’е1Л71- ш/кле; -Acutcpl- разг,
преноса-чи (но багаж при смяна нс кварти¬
ра); -пиНст/жсно ' хранениче = Pfln/cmuetcr;
-scharbt е мин, пе-емше шихте; —etil п лne-’
нич—о въж-е е хамуснсе не кюн; ^(апис/шс..'..
теглич; ncгл!лcпeн- тракциа—сн прът; -lag ш
1- рази. есн/т ме шaптсaoшcлo но жилище; 2.
есшес но псглешсло на лоперия- ~7eter е Сашо
но хранениче (= Pflugcvi'ur)-
Ziehungy» —un 1- теглене но лесорне, тираж; 2.
пеглене иа жреЗий-
Ztui п, —(/)/« —е 1. ueл (нс желания- стремежи):
восн— цел, прицел: eirH D ein — su'eun. senrUum
постевем си цел: ес*; — птгс*сСс; постигам ц—л-
по сш- tu" suin — loeeurucH тлтec‘eco’ сс към
целла сн; die — ti/ffcm попадам з целта« тлтч’
вам целта« обекта. мише—его- воен. — iu"Sitenn
ii/sun! целта да кацнс на мушаете! (иомскОс):
dcs - c—t Ruis/ )eeйнeлe цел не пълусоне (мяс¬
тото- за гОето се пътува): ans — können ее-
'11.-’ целта» пристигам ии ueпта (при екскур¬
зия, апорт); преи— üb/rs — bl—iueecbiußcn пр-—
лтaрaвeм се; отивам много далеч; преи. еип —
dcs S'öttus wurSu; ста—ом прицел» пe-дмcт н-
подигравка« смях; 2- спорт, финиш: СитеС/ —
juhin пристигам пръв не финиши- 3- траница«
предел» крей: Miß und — Haltcn спазвам мярка
и троии— s—e Lci/z wer /!— — g/sutet Зе дошъл
кроис му (умря); 4- търп. срок не плашен—: си"
— ио от'ро'-но плащай—-

761
.. ziff(e)rig
Zite/äi/Irg m авиац* прилитенс към, напа-ешис
на ucnта; -iuflem :т воен* по'ласяшс ц— мише¬
ните; -111! п спорт- лт—си иа фи—ишо-
zlclbcyrsst ad)- ueлeoсьсиeт« 'ъсиaeeлeн- ucлcт-
'трем-и» цслеиа'очен-
ZIrl/breUt п спорт, щнт (при боскетОоле)-
—■disUene / разслоение де uenтe; -г-ге-гНИ'!!^/
воен. мерни приЗори за и—сочсенс-
ebilue intr- h 1- (nnf ciw. A« nccl utm-» In uiw. A — )
цсли се, приueлвa’ се е нш.; 2- пран* си" ciw,
А, с-п - цели« ]')—’ -а засегна» Rнсиe-м шu-«
икт.: прек— Ich m/iß, uotaul s—c Bcnntku—e ziele
'—oe накъде бие, кеаво цели саCeл-жкanа му-
ztulunl рап, ndj, 1- вж. zlclu«: 2- грам, преходен
(плcгoлj*
Zitl/Terzinia п вооп, целесо« сизирни neь—
6r;-fernrnUt—ürUsc/воен. кореЗине ' далеког¬
лед- -Toin п спорт. фосаф-ниш- -gi/iiU ш
восн. район ии аСстрсло» цел; -gerade/спорт-
фн—ишно право; -jirs « воен* колиматор (при¬
целен телескоп): -grupp. /целева трупа; -kaut
е търп— 1- покупка на отсрочено плащаше; 2-
покупко но креди/т.
ebilklar ad)- ' /'—- цел, иeлeнaлoчcH’
Ziil/iutvi [-вз]/спорт- финелс— завей» саceят
ие nр!лneтa метро-, —1*111 /пооре, финиши—
линия; -Uöllui ш воен. -нскау'-')—
ziellos ndj. безцелен: uin —е/ Mensch чевск бсз
цел (е живото).
Z!iiios*jUi!e /, — бсзцслнас;-
ZIrl/mliirl п вж. Ziilui—tIrC'i—g; —'Hniocp'eeci
ш спорт, фonoапаeaт —а финиша; -pnnUu ш 1.
цел; 2- прицелно печка; -puppt/восн, 'тчcлo-
-rirCtta ш спориТ: ль-ня шо финиши; —riehirnj
/—-'0'— но цслта» цсл; —srUribi / мишс—o« прсн-
прицел; —schwatzt п център на мишени;-;
—-se/tzin—Jпрек* пoллaвяшe на цел,
zicl/eicher ndj. сигурен» увер-ш з по'пигешсте«
улучс-нссе иа пcллo« ц-nсулnрeмсШ’; -sUrtbij
ndj, uсллтслрeмeн-
ZiiU'strtbijkel II /- — цeлeтслe-’eшoсc; —sUrtlftn
ш спорт— лешеи на финиши,
Zbim in, —(c)s« -е готе, гориала част ет товеж-н
Зтe-
ziiece rcß, D остср* intr* h прилича« пюдоСеее»
подхожда: -Cm ziumt M*iic прилича му, под¬
хожда му да 07>де снизходителен, —а прае—и
милост; cs ziuiU sicb Tür ihm« das zu tun сncдco«
подоСево му —а поправи лева; cs eien' /ich
nicbt« Sass. -- шс прилича» —— е редно» —a..; er
weiß rieh', mes sich zbcei тоШ (ис) '—oe кос можс
ш ке' ис можс; uTleubi ist« wie sici zieei пазсо-
лсне е. какаото по-обева-
Zbimit е, -S, — 1. парчс м—се откъм гърбо (нс
Оивач); 2. полов член (но вик м поО-); 3. вал''-
жнло (зс бой).
/IrelicU I. nd)* рсзг— зшачнт-лсш» дoлтa голям
(число— обои1); порядъчен (възраст, плаО- ко¬
личество); siu Нае п—п —е— UeHaig люспа юОе-
мисто е- II. adv* 1. дю'ле' — jung situ до'те млил
съм- 2. пoчти;рeст- приблизително, иоре-лел^:
cs Ise — ecu то е почеш ново; so - im m—m Ait/t
приблизителна» горс-долу не мои въсраст;
разг— ich lin — Tuiite почти бсз 'или 'ъм-
ZtiecIcUui« ZIcpcHcn п, -s« — пшпcиue.
zicpcm 1- tr-paez* скубе (косото не икт-)- 2- intr- h
пшюком; 3. Intr* h Зюли, боцка (при чсасис)—.
zicr adj- остср— пост, ..'--3» тeaишoзeи» изете—-
Zbte /« — поет— = Ziuadc-
ZiurcHu е рсзг. прcфърцтнcиo дсвейчс (илимло-
Оаж).
ZturcU« Zieren' е. -(c)s« —е укeeшcишc; украси«
ернементи pl.
ZIctr—iue ш дскоретившо -ъeвo; —Iungil е резг.
конте» фронт« пeeфъeuтшcн младеж'- жари*.
лъскоч-
Zlir/c/« -п украшение» и пран-— уаро'а.
zlirce I. tr* краси« украсявам (нщ.)« накичзем: sich
mit c—r Bluic. u—m Order — иакичвам cc c ц—С’
tt» ардси- II- rcß. пecвзcмeм се. резг* ц—рсмю’
ни се (при яОвие и Ор*); дюкaeвa’ 'е: zicrcn Siu
sich nicbu ! ис cc 'лес—иеоите« ижте! ;рсзп. guzlurt
eile;« 'un товари пр-вс-тю» пee'neр-нo« прТ’
-']’-’ се« докарва’ се- ризи, bei segle е-с
Muirung» oCnn mich zm — козех си мнението»
Oe' да сс иcрc’0ШЯ’
ZiererCi/« — превземаше» дю)—рване« пe-вз-мки
р/.	‘
Ziit/ji-iin ш градина ' -cкeeanивш! цветни
л—хи; —111/11 /1, архит. ткрaснa л—ева; 2. псч.
вн—слае- 3. свтом. пaИслиo--
zbiribcb adj, 1- малък и фии, гeauиюсeн (сматуй-
кс- фигурка. иpинemaj: кросна (nolcpкj: 2.
1'1''——» изящен: -е Wonn изи')-]! —уми« нз-
рeс; 3- остср* кснц* лържеспвен-
ZIctllcHkrii /« — грaииoснoст.
Zbur/cfiieeu / ескеротнвио растснит; —puppe /
прок- прссз-те кукла« пe-cзcno момиче; —rrU
ш = Zi/rci; —scH-ifu/'—литр-ф'). писмо- —siirU
ш укросие'лсн Сол, дскоретивен шев- -Strauch
ш декоративен храст.
Ziesel е. п. —s« -. ZItsc1nlnus3oал-. лaллттcp, —у/к
(SpuimopH-ius ciiuI11sI’
ZicsU т— —ns« -с Оот* ронилият» чнлт-н» ел—ш
(SiicCys, роД).
Ziffer /, -и 1- цифра (срсОакс, римска); еп"’
gc/eu/cbtn —п шoдтeи цифри; с-с Zahl eii 5
пслюцнфреио« петюзначше число- првн* ju/tu
Einzelne dcr Klasse wer dce LuHt/r nicCt nnr u-
c — в'ски (ученик) ос класа oсшaчeвaшc зи учи¬
теля нс семе един номер; 2. шифър: In ~п
scCrnilcn пиши ' шифър» шифровам; 3. точка«
пушат (в параграф)*
ZIfferblaiU п 1- uшфcрбпaт (на часовник) ; 2- ризг.
мутри, физиономия.
-, eif/(ejr-ti. -uифрcн' zwi*z*flurig¬
ziffernmäßig
762
eb/fermnäßlg I- adj, uифрoв« цнфр—н (Оснни).
числсн: II- cdv* в» ' цифри: ctm, — Cetsicllcr
изразявам нщ. е» ' цифри
Zb/lerscHub/I / шифър, шифровано пнсмо,
zlj пит. рсзг— много. —еопрее—лс— брой: es устеп
— Leute dc имаше 0-сoeeй хоре-
zbj--- в сотр^. бcсбрoй» неопределен брой; ich Cibu
—mal juki*zjuit звъних бcсбрoй пъси- ich Cebu
се —nrl ji/сеи сто (хиляда) пъти кeсeх; се mercn
—utust—i Lcmic/Zigibiscndc da имаше хилели
хоро-
Ziga-tUIt f— -n цuгaea« пoп!eeсa: eicC D c-c—
drcCcr свивам си п1гoра-
ZIjeaiiUin//tbäIita m цнторшиа; —ciu! n т-оакС’
ри; —kippc/ = ^sinincl; —peciuinnJ пакетче
ц1тaeи« -srliditui f П1гae-нa кулни; -spilet/
nrerpi;^^imeeci m ут-рао; -lOlta т тaлнne зе
U1гaрн-
Zlgetlllo т- n- —s« -s; розг. и:/, -s молко пуре.
Zigla—с / -е 1- пури: /Irl D с-с — 1;Ьгс;;с;,
insiucUnn сeпeлвoм 'и пури- 2, резг. колай« КЮН’
ска -e-нттnuт, мьмe-ш-: е—. (Ci(UiI —
/cUoilur нааастрип мс« ям колея- c-m е-с —
vcTCbsecn кастря« )aпaйдилcaм нкг.
ZIJä—tгnre/erHnгI!гr ш урсд зо пoдрясeaнc не
пури; -bneürCtr е ——лка за пури!-
Zijtisitu е. —s« — циганин (и прек. зи номоО-
скитник, чаpгcpj.
Zljeuier/iuit /бот. Оисл. uшкoрии.
zijeiuineiubcTi adj. цигански» капо цитошиш- чтр-
гaрлки« кило чсртор-
Zigeunerin / —nun цитенк—,
elgCmmcrIsrU ad), цигански-
ZigГmeгtrincc11c / цито—'ki oркcсcьр (в Румъ¬
ния и Унгария): —11/1« п чсрт-рски» скисн!’
ч—ски« цНТОН')! живот.
z-geuiten intr* h разг— жив—/« к-рим по цити—с’
ан» 'cртeeлaн; 'кнтем-
Zigtunir'aiibe е дирите]; на цигански ер’
acсeьр (същевременно н цигулар в същия).
ZIgCunerime п. —е, — uиганслcю; uшгeн'ки» Зше»
живот» хороктср-
Zlkldc / -п зоол— цики-а» вид шурсц (Cicidn.
поОразреО).
Zbiiii [-исн] pl* (sing Zi1icI 1. клепки pl*; 2. зоол—
аемшн'ссо« реснички (у най-низшите живот¬
ни)*
Zbili, Zülii/, —п мор. рнОарсаш шлсп.
Zbn/11 /» —п чемЗалю» цимбал (= Zyebн1I-
ZieClIc /, —и- ZtmCetre а, —s - -tun [—исн] 1- скъпа’
ueннoсл (накит; част от църковно съкрови¬
ща)’ 2. —H—- кн«те; скъnoиeшcн ръкопис.
Zlnier п. -s« —т;/ -сп украси ие шлсм,
Zlmmet п- -s« — 1- стои: nie — nach von binbus
(С.тсие)« nceh ibnlen 'таи към улицата« към
дворе; les — HÜten пози 'еиято (ксто бoлeнj’ с-
с Fiieht van ~п ишз ол 'пои« анфилодо; 2- ос-
тор. връзка ют 40—60 кожи (ксто Л1яркс в ко¬
жухарската търговия).
Zinner— - 1- спаси« ии, за стоя« стан: Ziiictgyi-
in/iiU /; 2. eъecegтллкн« зо eъeeegтплnзe:
Z-niemi—nsaxt/.	.
Zi11гtrinUгnei/Ccт-йша антени; -babcil/дьeвe’
eтплnce« eьecee-плкo р-аеса; -rxl / поен.
дъecoд-пс)a Oeaдвa; -Сгскг/тазон —е слоя-
Z-nntti! / —сп eървe--лллce’
Zinnere1ll1tlC(url—g/мeC-пнрoc)a но, зо слое-
Zinnerte е, —s, — = Zinicrienn.
Z*nmee/finrbi /срхит. низ еп спин, инфилоео;
—lcrr/ш сваер- к—ирсира—л—бтаириш; -giSillm
gървe-cпсaш калфи; —hoie/j дърводелски« стрО’
1тcпcш материал; —linlell—Ue/умерено сила,
—и';'!—- на 'ву)- (ис рсдио- mcлeвизopj'
Zinnetling ш- —s« -е мин. eъeвoдeл-ц-
Zlnnrt/nädrHre п камсрисраа; -пеп« е. pl*
—lemit (ряОко —пг—и.г) стр. ;ьecee-пeп;
—nci/tir ш стр. мaйсneр'дьрвoд-п-п-
zliie—n tr* дървeeeллnвтcaм; еСриоет—а’, еб—
eeпвa’» сковавам« сглебясам (Дървен строи¬
телен материал): строи (кориС); пран, градя,
исгрeжga’: sieb D /i*—c ZnUnnf' /clb/t — сом
си градя« създавам аъ—сщесо-
Zi11c-rcflnnzi /';--—; рост—шит*; —''inte ш стр—.
площадки за дьec-ни конструкции (при пост¬
ройки); —-•1*1(1/= —fiicii-
Zinrnerung/« —се 1- стр*. —ървае—лсаи раоопа-
паеипа- 2- мин* еОлнцоска на рулнн); 3- вж,
zlieurn-
Zlmmei т, —e« — остср. = Zine.
zimpcrlicH adj- разг, (обмкиов— зс ж—но) пейор.
пр-вз-л; пeccзcne сeaмcжп1c» Cпaгeшeac-ш;
тевезе: diu Zil'ctIicCc scicic— правя ст но оо—
гeнeacнa» превземам сс; тл—зе ст, тс—езя сс; —
in« превземем сс» .———'/ се« заш-сям се.
Ziicrrlichkeit/ -п розг. презз'пюсл« преаае-на
сeaмeжлиee'т- г-вез-нс-
Zinpre-iest/ -п ризг. глcсaиa’
zlmpitn intr* h рсзг— йрceсcмaм '], тезе'/ сс,
Ziil е, —s« — 1- канело« -ърчнш: - in Siei/cm ко-
нели на пръча*]; 2. рсзи— пeaсни приа*езки />/.;
шишми р/,; дандания; врcпн—ш-кипcли« СиСн-
нш —светини: eich r*cht so vi/l ~! '11.0 сш
-ър—орил!« ис преви такива глупости! нс в—.’
тай толкова шум!; mach U—n — нс се тевсзн!; 3-
фсн- паeuaли» -eипи, вехтории pl*
ZIndt- ш» —е, — ной-вele pl. ко''-
ZInirä-Ib» ZlierC-Ic [-шс] /, - - in— [-исн] бот.
циш—рорие (Cincti—In pilusirls)-
Zbnd п- -s»— хим цш—k-
Zink/äleung/нинкoгр)aфнe- —bitch п поцинао-
зи—а ламарина- -blcele/zшаср. цинк-бпeндa«
цинказ сулфид; —darl п стр, покрив от по-
цишкееаие па’арина; —druck е цишкотрефия-
Zi;ke_/. -—; Zteice m. -s« — 1 зьбcu (иа ви:ици.
гроОло, вило, —ребен); 2- стр. зид дьрc-]-
връзки- 3- муз. корнес (инструмент)- 4. map.
'——' ие тарикати» прeлcцш» мошеници; 5. шап.
м ZInkin е, -s» — патладжаш« чушка (за -олян
чорвап иoе): 6. оатср. вид махала (селище).
763
Zirkulärsäge
einkin! 1- tr, 1- ctnp- Holz — изрязвам« вж. zinken
2; 2— твхн— 'летим зьЗuи (ис вилица, правен,
гребло)- 3- корт- бележа карти с (тайни) зна-
U«; II- intr- h муз, свиря не корите-
zinire2 adj* шишко-,
Zilkcnbläscr» Ziidtubsi е муз, 1- кeeшeтшлn; 2-
само ZigUumisi Оисл— мус!!кeнл-
zbidbg adj. със събuи-
ZinUnt— е. -s, — = Ziekcniet-
ZinkögtepHiu» ZIikög—HÜic /, — цникегрефии.
Zinkrsie—i'-гv/ud- цинкози помоли; —muiß п цинк—
вейс (боя, велило)-
Zinn п- -S, — хим, калаи-
Zinnisrhe/.мм. uинeш (калаен окис).
Z*nnt f, —и 1- ист* воен— pl, събп1« зъбери но кули,
на aecпeсn-н '.—; 2- гсопр- зъбер (планински);
3.	швейц. оградена покривно тcрeлa-
/ji—ece tr. атр. слагам зъЗсрн-
Zlnnrn/Uren/ в- —krönt; -Urö—ung/стр. сргнт.
в-ш-ц ол сьб-eи (на кули, зиО н ксто украса).
eimmirm adj. кanaeШ’
Zinerfo1Ic / aaпacш лист; —jterhirr и колиеин
съдест ///’- -grü/c fuum. кaпacшa ми—а-
Zinrir [-не] f- —п Оот. пиния (цвств- Zlrrla
cIcgb;eI-
Zinri-bul п бот. х—еш, прешлица (Eq1isutumI.
Zinnobi— е* -е» — 1- минер. цннобър- аи—езор
(минерал. воя); свстр* п. —s — само зо Зои; 2.
фон. глупостир/; т'Tкcaии4p/’, брътвеж'' песЬ
U—m -! не дрънкай; нс то усуквай!
Zin;eoldii е алас-ш войник (шречко).
Zins т- —се, —um 1- ний—сечс pl. лихва: Geii еп/
—in juiun, -1-Ccz -асим пари пю- лихви; 1*. -си
jihez voe 15 Cs лихвите сaпoчcaт да т—аат ют
lö-u с. м.: von s—e —tn lulcn жив—я ос лихвите
сн; cm — bTinecnCcs Unicriclenr лихвоносно
ночинонит; (но е*; /г1г ei—ebr*—gi— Cts
Ur'crncbicn висок; лихвено']; нечшнашнс);
ризи, eia- iit -tn, nie — n—d Zi—sceeli/c—
zirücUgcbcn« helimzaCIcn връщам нщ, c лихви¬
те« тъпкано (зДрсвстс си отмъщаве^и); посл—
— url Miuiu scl-i/un —Iehi лихансс и шотмът си
стаос (непрестанно); 2* иасм; аренда; 3- нат.
оспор. налог« данък (и в натури).
Zins^^b/rltniti ш търп. ктпoш за лихви (нс об?и-
гоция); -ьи/fbll ш сагуOа ша лихвн-
/irs—Ht« zinepHlIrUilg cdj. облатаем« подлежащ но
ш-лот« -ишъ)’
Zies/Iautt ш ист. порнй, кe-пoслeш; -/cUtrj ш
сума ол нaч1ллcшштc лихви; —еИеСитид фар-
мнринт иа лихва-
einsbtlngrnd cdj. лихвоносен; вж. Zbne 1.
zinsce tr* плашим лихви» наем« налог.
Zinsenberechnung/MomL 1сч1слcишe на лнхви-
Zlnsis/Ins ш сложна лихва-
zinsfrei adj. 1, свеОеесш ет налог« -иж—ня« насм-
2. безлихвсн-
Zims/fuß е = -/ree- —■j-oschu; е вибл- данък;
—111- ш наш* феодал (комуто сс плаща ДоОсн
налог); —LilsUc / салон (но акция, облм—ация)’
—liutc pl, мст* крепостни; —nergt [-apж(f-;l/
= -краетс-
Ztns/ticUereg/ЧлшM’ лихвено превило; -sitz ш
търп. прoиeил; -erltim е купон (но акция,
облигация)’ -ерсие. / разлика между лих—Т’
интс nрeucнтш» морж; —it-mbn е падеж ша лих¬
вите; -сн зи плащане на наем, налог; —wurhit
ш лихвар';-;« високо, кожодерска лихва; -zähl
/мит* лихвочнсло; -ZHhiun—eпогасеванс но
лихвш-
Zboe ш- —s« — библ- Сио— (хълм при Ерусалим);
прен. Еeтсenшм.
ZtnnisHms е. -. — цшюшисъм-
Ztneist е. -сп, -еп циоиист.
zloelsUtscU cd)- цио-иста..
ZbonS/bnuCu—е църк. сскпанп-цнонист; — Wächter
ш вибл* пазител не Снон; трон* фанатшк.
Zipfel е. —s» — (островърхо) кро—че» връхче (ко
кърпи, покривки зо маси, боне, шапчица— Дре¬
хи- ухо. селен); резг. niw, bcii tcrCic— —
enfiseur. aepeckur залазя’« сaпoчвeм ищ. киа-
тю треСва; ntm- не cliu— vier —и Ci—un имим нщ,
з кърпа върсaнe (нp)eкj*
/др"..!/ adj. 1- ' зръхч—та« краНчето (уши, шап¬
чица— фишу); 2. зъзЗу-сш« разсълшув-н-
Zlpfil/müteu / шапчица ' ухо (зс апоко, якобинс¬
ко); -tuch п фишу шелчс-
e*Cpt( intr. (зо птичка) ueьрчш« църао-
Zipptrit*— п- -s« —ноО* податра-
Zbppus е, -, - мст* 1- граничен камък; пътепо¬
казател; на-гребеш паметник (в онтичиост-
тс); 2- eстeeвъeхa ч-лнрнъиъпшa колона.
Ztcc7ctsrHImss е цип,
Zbu/iiieüst/анст. шшшеркозндша жлеза« хнпо-
ф-ВИ-
eirUi adv; около« прl«Oпl-силcл—о.
Zirdil /и» -s« — 1, пергел; 2- .мое. окръжност, кeьт:
diu QuiCriiur dcs —s acaдрaeтeeтa на кръта; 3.
кръжок« клуЗ; 4- крьгeeCръщcшиc; 5- спорт.
кръг (волт. в конния спорт); 6. ашуО- моно¬
грам не сттд-нnлк- кeeпeрaпиe’
Zi—kellrbrer» Zi—kellciirr ш eькeceeнтcл на
аръж-ек-
ebeUuie t) r 1- почне измервам (с пергел)’ 2- нае.
описвам окръжност; З-резе— измьeртeaм.
Zl-Uil/Ucnon ш муз, (безконечен) кенюи.
ebeUtieunC adj, крьгeoCрaсcш-
Zi—kilreägг/Лuxx/(. ul!eкуляр fтeuoиI- —sibiuss ш
фило^. лъжливо сaключeшиc» зо-ещо до ома¬
гьосан кръг-
Zitkönlim п, —s« —хим* uиркюишЙ (елемент)*
eirdulär» eIrUuInr cdj. кръгообразен.
ZI—ku1äa П; —s, -е; ZlaUuläterHtiibtn л циркуляр-
окръжно-
Zitkmiätsägt / техи* циркулярен трион» цирку¬
ляр.

Zirkulation
764
Zirkulation / —си циркулации« циркулиране» оЗ—
рашсшнс-
zirimriCTne mir. h шfркулнрaм (пари, слухово): Scs
ScCrifteiürk ziTiuliutU излежснисто» -eктмcштът
оСнаоля« е з дсиж-ннс; ZI—Uuei<^rungj^.
Zirkumflex т, -ns» —с грам, 'иркюшфлскс-
Zitkiiphlärstitn е остр* юколопелю'на '——'¬
да (назатязвощс зо известни месата)*
eitkmnvrnictce [—зе] tr* остср* tr* 1- обграждам;
2. надхитря—-’« исмeмвeм-
ZitimmelsIön/ —сп 1-рсл. ебрезсаис« юбрcсaниc;
2.. наО* опсроснвшо oбeязвeнС’
Zb-kus е, —« -sc 1. uшрк (прсДставлснис. агри-
Оо): ризг:. Ьсьт - ecin р-бел/ з цирка; фсм.
eich loch U-e -! е нс -дигай лакава данееиии;
das ist (ja) dcr ruinn — сови се шишми; теса е
цял цирк!; 2. ист. хипа-ром,
Zirpe/« —п щурец (еж, Z-Unld.
eitpim iatr* h tr* (за щурци н поО-- птичвкцс)
ивьрчa» с—ираам-
Ziruho/е/ -Г-исС- цирози,
eir—Höli/rh adj. *ucO. цнeoз'И-
Zirrus т- ~ - ’T’ne 1- u Zl—tusahlkirйпeecсn ;C-
лек- 2. кьдриua; мустечки pl* (но роатение)*
et—zlnsbsiU adj:. мст, ~e Spille uшркюeи зрелище
(c стария Рим. Византия) *
el/elpIelscU ndj* цизелпнйскн, етсом-лпийски
(към италианско страна).
ZiscU е— —es« -е съ'ааис» изсъскаенс.
ZIecUcICI /. -сп штшткaиc-
zlscUulm tnntr* h tr* шушукам (зюалловя)*
zbseUum I- intr* h 1- сь'кaм« изсъскаем (зо змии«
тъ'аа); (за козавряло още водо) шушне; 2- тс-
amp. освирквам (= iueziechen);3- фсм* zieche!
-а се нямо!- II. tr* фам-* е-п, — тaврьтRам му
с-не (Сиро).
ZIscUliui е —раи- съскащ звук ('» шI-
Zlseteur [—0') е, -s» -е мзи* м—сеnoрcзбeр« uисc~
ляр-
zbsuliirue tr* изк* техи* uшзcлнрaм« и прек*
Zista/,- .'/е; Zlste/, -п ист. пшлшн-eшчнe (ст-
руска) кофа- уриа-
Ztetirec /. -п цистсрио» щсрна-
ZbsIuuzbCmscr т. —s» ~ u«'тcрцcнски монах (от
еОноиненния орДек)-
ZiiHineic /, —п воен* uштадeпа, и прси*
ZtiiU п» —s» —е и«coт’
ZltatiOn/ —сп 1. юр* пр«'.-----] (е аъД. учрож-
Оепие): 2. сaкпшиaишe (но Оухова)*
ZilUct/, -п муз, uшeрe' diu — scHIce/i» spiulce 'ви¬
ри ие uитee; zur — singen псе « '« акомпоии—
ром ' uшeea’
zitieren1 tr* 1. иштирeм (тcиеm:сmиx): 2. приза-
везем (проО съОо; в учреждение); рсзг* icb Нн|с
*1« zitiuTt поканих го —и сс яви пре- мен;
Zitierung/
zitieret tr* заклинам (Духове); Ziäenmg/
Zitronat п. -s» —е (захарсни кори ое иe-eoт’
Ziitoii / —п лимон-
Zltrönci/Hclteu, -vogtl е зоол. лимона— (Ganapic—
аie lUeeei); -Urini а = M/ii/su; —апееги п лн-
мона-а. цитрен—’
ZitaUIli/, -« бое* линя (01-1111, Nnrkur.pod).
ZitrusH-urbt / цитрусов плюд.
ZiUUc-r1i1 т зоол. слектриче')- змиорке (Gym—
pgaiue linierten/); -isrbi» —ispc /бое* трепет¬
лика« осн)- (Papilis Uicnnic); -jrrs n бот-
лecдшe 'ълзицо, трeпсeтшка (Brlza euStaI-
eitUi—tg adj. розг. треперлив« (постоянно)necпc-
ртщ (осоОвно ом старост) feьцт): -е
HbndecHTiHi разкривен печсрк-
ZiiUi-/1äHiunj /мед. Сал-сс на Пaркиилeн;
—päppti /= —-u/rhi-
/iiUtai Intr. h (vor u—n« uiw- ~) трспсре- (за пои)
тр—пся« виСрирем' ни dcn Händen — nрcпceeт
мш eьцcтc; се 1111— Glindu—r — uen съм се рез-
трeпeeаи» трептя; vor u—m« ue u—n — трспсре ют
икт., зи икт.: vor Zorn« Angst — тeeпcри от тняз»
'neaх-
Zttii—torbce ш зоол— електрически скит (Tarc/do
nirkuI-
Zitwer е. —s« — бот. ктeкумa (подправка) (Cm—cu-
mc cuSoirie)-
Ztiz m— —ns« -е текст. вид чceвcнe дскералшвие
тъка—-
Ziizi /. -п uшцкe ии вшмс-
zlizilm iatr- h (за животно) 'учи-
zivil (-вил] adj, 1. uшвилcи; 2.разг— (за цена) уме¬
рен« нисък» приемлив’
Zivil [-вил] п, —s»— 1. тражданстзе» траж-еи'ке
съслевие (в противовес на военните м духо¬
венството). 2- ишeшпию облекло' In - gubun
ходя з цивилни дрехи- — leicgcn обличам uш-
зшлнитс —рехш-
eiv'iii -, Zivbe - 1- uиRшлcи« незосисн« нcuьрke—
есн: Zivil/cvöllUening/; 2- траждан'ки (и юр):
Zivi-eurich' п. Zivliptreces т*
Zivil/comtc/c [—кураже] / трижееи''- доблс';;
—Cltm/i т алтернативни зесниа служба (обик¬
новено в социалното афера); —ult/роажеош-
'ки бр-к- -gcscl/IucU п юр* преждои')] зо-
'(—huk, колех'; —hiben розг* фсм* uип«и-ьe.
Zivilisation /. -еп uиRшпшзeuиe-
ziviUisernr е- uиRилuзoeeм« ишRшлизирaм (народ);
ZlvilUjsetTung/
Zivi/bet т— -сп« -еп 1- uшRшпcн fтрaж-aишиk; 2-
ц«зилн'е» професор по преждеи''. право,
Z|vie/d|Hgc ’ юр. трежееи'кш «''- —krrtdmng /
uшвилиo юСлекло; —lisic / uшвшлиe ли'те (ио
монарх), -eirbt п триждии''. право; —saelc/
юр* тeaж-aнскo дело; —sibüiz т траждаи')—
защшта- —'есииид/склпючвошс ие траждеи'ки
Зрак.
Zo|c| Т— -s» — 1 зоол* 'амур» созел (Mu/idc
zllclten)- соОолеве кожа; 2. н п прсзр. жсншщс»
Tnичишua’
765
Zopf
zocdule inur* h s фам* лълeи 'c« вnaчa 'c.
zociue inr h, розг. «трае не пори« хазарт.
Zodlaems е, -. — остр. зо-иак-
Zo/i /. -п камсрисрке-
Zoff е, —s« — жар—, ид« ялов— pl. неприятно';,
ge4стa» спер-
Zögerer /л, —s« — = ZiuCurur-
zögirn intr* h бавя сс» забавем се- кол-Сие 'е: eii
dur Antwort» Zcllum/ ~ Завя се, зибивем отто-
cee-« плащан-пе« nie erguги!ii Sririui.
zögitrdcn ScCrIitcs c Савна« кencoлнвa 'пъпка;
Z0Jerungr-
Zögiiij т, —s» —c възпитаник« питeмcи (ко учили¬
ще. учител. нcкеuoкj*
ZöltnUc-äiin pl. (sing. Zö/enturäi пи —1«) зоол.
мешесси (клса, вж. HoCIiiurI-
Zöib—Ce т* —S, — църк, и'лuбaт« бсзСрочнс (па Ду¬
ховници).
Znir пи —s« -с иon (,-ияркш): zwei - stcrk д-б-пo
—са иoпa; првн* jticr — uin König ол тливите до
кракапа пaр« крал; nirCt c—m — —tcii нито санп!-
мcтьр-
Zoli2 пи -s» —е мита: дaньк« еаждне; прек* ден: —
ent сей. luhtl.— льаиe-м мис; зо шш,- —
CinUurziuCur прсаарсам ('теаа) O-' мито» кон-
триОишди; прен. Sun — dur DarkbirkciU unitIcHicn
плашим ea— но Зпeгюдaршo'т.
Zoll- . 1 zoll- - 1. митнически» за» не» ет мито:
ZnllCuUliteuio—/.
Zoll’ ; zoll сдин цол: eo-i-c—g« Zo-imeß п*
Zoliirbt/ e-l|gnig мнтннч-скн преглед« митии-
ческо оСроСотко; -eni п митнице-
eoi/relibrb adj. митнически,
enllibau ndj. = zriipHl-eielj-
Zo11rbiimiгftI m ‘ипнически служител« чинов¬
ник- митничар; ~/tCradt/митнически злис-
тн pl*
/пПЬггЬе adj, шира) един цол-
Znl1/—iIi е, rs»- enf Uuinun - Lirins vuTzicCinr
не сс отаезвам ннто от педя '-.‘4-
Zolliinniliii- ш митничар.
zriice tr, 1. прен— въсдaвaм« олеавам -ин (ни —ктI;
u—e AeCuung, Dirk ~ олдавам нкм. узажс—нс«
cьсeаeoм нкм. блoгaлoeнeлn; с-п
Buwi—dursne. AncrUu—rnrg. Teilnahme— изра¬
зявам» изказвам нкм. възхищението« одоОре-
шиепе« льчтcствият- си; 2. oетоPгг плаша’
(Данък, колоп); прок- Cur Neinr е—п Tribii — пла¬
шим данъка си иа пeирo-eтa« умирам,
Zol1UrrtdUr1JngJ’‘f1nничcлкa д-клаeaция; —'/1Ьnr
Сипе/Серао ' контраОендепе-
zollTtil adj. ссебоде— от мито; 0-'^;—— (вноа):
поел. Gndi—knn sind - за ие—нт— —е сс площи
мито« дeшьa-
ZoI1/ftcIjc/*ct п З—змитно зони; —Hreihei/UNom
Ocс’!тcн« своЗе-сш вню' (на стоки); необмит—
ca-мeлn; с-еСо—- ни съшшшапи nьeгec!e;
—11—1(1'111111 /митническо право; —jui п сто¬
ки (pl*) зо еОмштевенс.
zöllig cdj- -ебел елши uюп» елин пeь'TJ
ZoШehaltseгilarregrrMYСHИч-лкe —склер-щие,
zolllang cdj* дълъг сдин uoп-
Zöe/gut е. -s» — внвл* митир-
Zollmbt/crlcgu/търп. митнически иисрепозис.
/öeieflicUilg adj* юЗмштвесм» подлежиш но мштю.
Zoinrivbsbh—/м^nг-ичeлкн преплел; —/rCtamit /
мипничс'ке боритро; —/rhüIe е икон. митни¬
ческо пeeтcкцши; -sprichir е мнтничссан
склад« eштрcпeсит; —sUe/. —siork ш стьвaeм
метър; -Ire!/ е митническо тарифа; -Über-
wirUunj / митнически нaeсee; -unlnr /
—viu-cmi nt, нкои- полит* митнически съюз (нс
няколко страни): —vu-ibn т; dua Dnutseie —
Германски митнически съюз (преОшеатвувол
обединението на Германия в 1871 —*); —•vtrjün—
/Идите/митническе облскч-ние, привнлстшя-
-VerjüIueg / връщан— иа вe-м-шиe събрано
мнте- ~7c—UeCa е M1тн1чcлк! eпceaп1н;
—'Vereebluss ш пломба (но обнимвоенс сто¬
ка) с митнически печат (зс Оезнимон тран¬
зит)-. Ware nricr s пломбирани сеаки-
ZaH—Ic пи -S- —s 1- зомЗн; 2. жсрг. (младежки)
слаб« Сезволсв 'о—са» мухльо- ссниф-
zambign-Т/ жорг. чудесен» супер.
Zöiikii» Zi-ädul п- —s« -ряОко маш-ст1eлаи neи-
пезирни-
zomäi, еопаг adj- зюнелеи-
Zome/- —п геогр. —сол. жп. сoнe’
Zaicn/uimec /зеналша траница; -ran! ji/iti п
(Сл-сс па протежение на границата между
ГФР и ГДР (1949—1989 —): —инт-Н ш жп. за-
налша тарифа,
zolkcd [зонке] adj— жорг. опиянсш от наркотик«
-ртсии-
Zoo ш. —s« —S раз—- (съкратено зо) зоологическа
трелн—о-
ZoogtipHli» Zoogtiüii / -п [-Ген] сeoгрифн4,
onисen-nша зоелегие-
Zoolat—ii/мит. оЗежаване не животни-
Zoolog (австр- само тъй), ZorlOge е, r(cIп» —(е)п
зоолог.
Zoologie /« — зоология,
zrair/iscU ndj. сeonoтич-'ки-
Zooeo—jikUlv п фот. варнеоЗсксиз-
Zhoplyi пи -s« -un sl —е зоол. 'оофие, животно
коео ро'стннс (напр. корал).
Zopf пи -es« —е 1. плитко (коас); кок- мст* мъжко
кеспчки» плитко елза- (къскорококо); das Hier
ie ^е TIccCeun« dic Haare ie Zopf trigum преви,
нося ao'oee си ио плитки- оспор*: u—e с-п —
S’/Hun« ireiucUun слатем икм- опашки (подиг¬
равам 'ьл лъюeв- ж—'т» бал-масс-м ио); п-е пи"
dcn — Uammun, нар. spicknn хе-шим икт. зе
ко'ета« нахвърлям сс върху нсто- 2- пран* [сим¬
вол не] бездушие ск-мсн-лесп» изостаналост«
'леромоено; отживелица; сaкoрaв4л педаи—
т!съм: das Isi — това с от врсмспо ие дядо мш и
боба ми; ризи, eiter — aeх-eлoт1e« остарели
zopfig
766
порядан; 3- особено Zöp'rbum потв. плетен
кревей; А^лосов— връх не фиданка; 5. ф)ам* siel
u—n — imi—inUcn опепвам се (напиван се)- ид¬
вам но грeдтс.
zopfig» zöp/tj adj. с плиска« плитки/;/.; прен. '10’
рамо—сн« oлn-ряn, нсeсneшaл.
Zo'T/tbi ш аъсню рококо« прcgкпeл1цизьм (е Гер¬
мания): -nin/Uia п плстснице (орнамент).
Zotts е. -. — ф^^м1: Сели« Зсде; я—евт pl*
Zoen е, -ne« — гняв» ел: сеаа, ans- im« vor - 'un
прасе нш- ос тн/c« е еди си; розг. vor ~ pleu/cr
пукам 'е ет ял.
eorr/entb—enn'» —glübinC ndj, силна рeсгшcceн,
eneebj nd)— тнта—н« eaсгшcecш-
eote/nüUij ndj- т—-сл!в: -srbnbibird. —aüibj
adj. йooтсняn ос гняв« разярен,
Zoti f, —п нтцeнсуршeсn« мръсотия« u1Ш1съ’: розг—
-n rcißcn eeзпeaвe‘ ‘рълoлuн-
Zoiinucbßer е който обича —е разправе ’eъсo-
тнн« цнннзмн; цапне; з улnaлa чосск-
eoi!/ ndj. мeьсcн« шeйeипнч-н» ш-u-нзтрcн« ци¬
ничен (виц, история- Оуми).
Znlit! f- —е; ZnUIii j -и кичур ке'’н; перчем«
фъшдак« вълмо-
Zolle2/« —п обл- шулец (но стомни)’ р-ш-таи не
леГао-
ZöIUtiti/», —сп фсм. сътрс—с« Савеж« рeстeaeвaшc-
Zotitlhaae п руштаве« сплъстена» черлоса косе.
eoiUclig ndj. руше-с» чeрпaв; 'плъслсш-
ZöiiilUn'/ ш eтнтaвa« чорл-ве тлеве; чeeлec«
рунлас човек-
eniicln intr— s фон. съгря сс» —лича се; разсека’
вам 'Т-
zm I- prp* (zu dum = zun« zu Ссг = /1’) D 1- на¬
правление към» но, прн» у: komi zu eit! -ли
при мсн; zu с-е euf/cCiuc—« din Angur zu u—m
enf/cCligcn вдигам поглед към икт.; zu c—m
sprucher« ru/cm, aufcn тевюри ие икт.» виком към,
ие шат; eicH zu n—m sc'znn 'и-ам при нкт-- sici
zu u—n ynndcn« kuHr/n обръщам сс към —кт--
eum Abn—diibl« zut BuicCiu« zur HocCeuii« zur
Kircbn« zur TciHu juh/n отивам не причастие«
не изпа—сд« отивам« хе-и ие uъeквe« отивам ие
сватба« ие кръщене; Siu H/rlnn eiuCnn zu Berg«
zu Tal стадата потеглел зе плашишала» 'лисaт
към -юлинапе; zu B/such guien отивам не пе-
стщеннс« иа госпи; zu Butt« zur Ruhe gcCcn ля-
том си» оттеглям сс да печисам; zu Bodum
stüiz/n, liilun подем не сeмeлe; zu Erdn jeher«
kommun привърш-ем» свършвам (нщ,); ищ. сс
свършва; zum Brunnnn« zum Markt« zur ScCulu«
zur Sende guhun аснвом не чешмата (кneeeнe-
ца)« ие пазар« ше училише» в трели; eum Essen«
zu TiscC(nI« zu Wutnu« Binrc guhun опивам —e
ядене« да сс храня« отивам иа fчашаI вино»
Сири; n—m zu Füßen seützun подам —км. е кeaкa-
си; есдс— /—« zu Felde einCc— потеглим не бой«
соИна ср—шу икт,; преи— взсмим мерки срещу
нкт.; u—n von Kop" zu Fuß mueeUrr пec‘cрcaм
икг ют гласи —е псен; eum FenseiT bi—iu/scCc—
тлсе-м (ковък) прсз празарсци; cim- kommt mir
zu Gi/liCtu« zu Oiien нщ, дeлтигa до поглт-а
ми, до ушите ми» дoчтва‘ —Ш-- zu Gott liiun
моля се ие Бога; von Hans zm Haus юп къща з
аъша- viciu Grüß. van Haus zm Heus много пю-
здрасн ют всички ни скъшн до цялото ви с—’
’cГлтco; zum Haue CincingcCc— слизам е къща¬
та; dee BluU einige zu Krpfu кeъena нахлузи з
Еловето; с—е zu Lul—c есНсп нахвърлем 'е върху«
шоп-дим нкт.; er Markte it-zgum дена'/’« '-’
—осем нщ- ши пaзae» '- праде—; /'m- zu Pi'iur
/—Ingun нахвърлем« ]апн'са‘ нш. но хортие;
zu Pfutdu s'cieun качвам се на кюн; — Srbi/Tn
juicz качвам 'С, оливам но керао; еиг ScCulu
juien ходя но тчun1mc; vom Stufe zu Suite от
стъпало но стъполе; van Tür zu Tür ет арата
но —рота; zun Tore Cinri/juCcr излизам из
вратника; също н поставено слоДуправляемия
ош него обект: dut Hciiii« Kü/ic zu към роеи-
иале« брста; прен*: zum Film« Tluntir jein; сс-’
вам кннеартнсл» актьор; des gilt m-г zu Herein
лова мс сaс4гa« трегва- sici D eia- zu Huren;
nnCic— нш, м—ютю мс опсчелеви« —осъживе мс«
мъчна мш '10—- зе нщ.» —'—‘0’ иш. навътре,
посписем. слагам нш. но лърпcтo сн; i-t Sieiti
zm Lui/c gehen зерасапа се сaлиceм зи —m.- mie
utm- zm Rinle Urincn довеждам ищ, eo край,
справим '— ' нщ.; eii sicH zm Rite guhir eC-
мислим нщ,; разп*: zu Kt/uec UriucHur преда¬
вам се, подчинявам се, шав-ждам« пe-aлeшя’
тлеси« рaсaаиcа’ сс- Ссг Et'o-/ /iulgt mit zm
Kopie сaCeacя’ се от успеха си, успехът ми
замеИсе глас-со; 2. цол- намерение, предназ¬
начение зо, не: Ser// eun Anenj плот за кос¬
тюм: zum Bu*/plui, Musiur псЬесп вземам зо
пример» oCeaсcц; nia. zu s—г BuriCIgirg iur«
sijir върши« казвам нщ. зо '—;— тлпoкoeш!-;
utm, zu s—e Bcsicn eun прозя нщ. е негова пол¬
за» за негово дооре; een kann ihm ricHus zm
Denk/ inel/n човск не може c иишо ea го '--
доселн; zm Ehtun u—e Kün/ulcrs c—r Fcict vite«’
siilicn тсneoйca’ чeслeтвeнe не ху-ож'ннк; zur
ErCrIu—e зи етпечиване» почивка; lu! c-m zu
Gesue suin на гю'ти съм у икг-; с-п zm Gn/tc ie/cz
каня икг- на го'ли; -Um zu GuHellcn за нттове
у-еволслвие; пет, jueeCIcCe zm т—т Glücke ищ.
слава зе мое ша'тие- zun HubtiUc; zm ciu мнота
стар за женене; търп— Buitcg zu IHrur Lister
сума въз Ваше задължение- търг, die Verpi’
rUirgsUrsucn gule; zu Le/tum /enirs'ci/ ies
Käuf/rs опакоскита е за смеска на купувачи; ct
Isi eum SiCnZfui gu/ötin той c ре—ен зо твор’
чеса- ea0ona: eum Scherz ие шсто; Wasser zum
Trinicn eo—- зо пи-ше- /еу. /пт UnUnrCeleung trn
прозя нщ, за развлсч-нн-; zur Unucrsuüi/une li’
NöeluiSunSin за педкрспа не нужеаешнп- сс;
767
zu
често съоОинено с овакта: cim- c-m zu Lbcle
(zn1*c/cI« er Gnz/Uim fenen;eicnI« zu LeiCu
(гиПсИс) iun върша нщ. зи ——чий хатър« за, в
полза на икт.» прнчншиеам нкм, Сол)-» зла,
лтрадан1-; cs kommt mit zugutu тоса мш е от
полза» е мае пелзе; 3. промяна в състояние,
резултат от Оойствие ши, е: ciw- zu Brci
vurUnrbun сварявам нщ. —е киши; zun Gi/pöie
dnr Luuic miiScr '1—-—’ посмешище» зо подиг¬
равки не хората; с-п zue Krüppel scCIiecr 'маз-
вам» осакалявам нкг ол Сей; с-п zum Lcitct с—г
Fbl/IU carc—rcr незначав-м икт- зо директор
ни фaбeн)a; eum Ne—rin wurde; изглупясам; е—
и zum Nbrrn— Halt/; подигравам се ' нкт« взе¬
мам то но подбив- u—n zue Obureiur /uTörCurr
пезишезом шкг е полковник; /и Гики/
7cгeeoßc; счу)--’ —а прах; He—f zu Scilc—
vctitbuiec— прeea0oтcaм коноп във въже; е—п
eum Stndeeci mäli/z исOирa’ икт*. за градски
съветник; zu Secub wcrCnn пe-връшам '- иа
прах; /ich zu Tale gräiu— умирам en 'aрьC (по
икт,« нщ-); скърби де смърт (зо икт, пю нщ,);
zum Vcrräiur en s—m Vaierleiidu wur!u; слова’
предател не en-ч-лnceтe сп’р>озг* drs i/U jr zum
Verrückt—- RieurdwurCun! преспо до поС-сш--
тш!; резг. dir Pinn isi zu Wesse/ gcwotCcn
планът се просили« юсу-лн; 4- прибавям към
нщ, към, при« —и« е: ZirUct zum Tue ncbmnn
пне чий със зeхae; MilcC eum Keifer reiner
шanиcaм мляко но кифсто 'i. пия кафето '« '
млеко- uin Buch zu Sun ir/u/е« seullu—« -ngcn
пoлnacям« 'лот-м -дни книги при —рутите« des
Geii zm dci übTignn lugun слагам» прибавям
пори към ерутнт-; 5. означавано но Орой, цено
по« за, ': zu zweie« zm dTiii jihez вьрc!’ по езо-
мо« по трима; wir /eße; zu Hü;/U- FünTur an c—n
Tisch седяхме петима на едно ми'и; zum urster
Male за пръв път; die SuücU zu Srui Mark Зреят
по три мора«; zu Hurdcriur. TiisurCu; със сте-
Л1П!« c хиляди; ici l-e eii ie— A—bcii zu c—m
DriiicI Tnriig 'върших едно тр-na от раОепапа;
Bui/e —Is zu 1500 Meili Höll планини, BU'oau
де 1500 м; Ki—dcr bie zm 14 Jähu/I и) —— де 14
гюдинн; 6. отношение, срровнснис към« на, по«
с: 6 vutiäli /ich zu 4 wie 9 zu 6 се асшосе към 4
кекте 9 към 6; ie с—п fruinCeclifilIrlun Vcrhält-
nie zu u—m stnCn— намирам се з приесслски ei’
нош-ние ' нкт.; *н Vergl/ich zu dit ist et nin
Riusu е сравнение c леС лей е великан- Nuigirg
zu ciw. слсчсннс» 'kлoшнeлn към ищ,; zur Hälltu«
zm u—m Duiiecl не пелевнна« и- neeтинa; zum
Teil отчасти; dis Spinl secCi ziel ict ct/icn
Hii/ziit 5 zm 2 'лсд пъeвeтe пeлтcрc’c нтeитa
е пет към —вт; u—m zum Trotz напук —а нки--
биОл. Gott /cin" Sun Munecbcr ihe zun BilCu
Бог създае- човске пе ссей образ и подобие;
7-	местопребиваване, меетонахождонии в, на,
от, откъм: dur Doe zu Ulm Улмскити калc-ea-
пe- zu MüncHue enbornn реден з Мюнхен; zu
Hiu/c -къщи- wo -Isi dm zu Hause? -скашсш
'«» откъде си?- Ich Ibn in Stuttgart zu Hauen от
Щуетирп съм- leb uns zm Laiin c нос» з нашито
стрени- zm Land/ uel zm Was/ur по 'уши и по
вола; eu Gurlrii sIi/un з-лegaви’« съдя; zu
u/intt EiCu woCrcr жив—/ e пeисeм!-ne«
партери- zu TiscCn sbiz/z хро—я cc (обяДвол-
всчсрям); zu Bcei(uI liugur е леглото съм- Со¬
л-ш съм- розг— diu Hecau seindnn IHm zu Burgu
косите му Оеха шасneъхшeли (от страх- възму¬
щение): еит Rueiicz, L-nUun siteer седя« сед¬
нал съм oтдeлнe, отляво; прен—. zur ii—Uuz Hani
Cciriic— сключвам ’oргeшenичслa! Oeaк; zu
Füßun, zm Häuptu; Sus Bctiue откъм кракете«
откъм тлесото ие лсглето; /пт Hanl sei; пол
ръка« налице съм- с-п zu— Sn-Ur, zm SuiUce eiul/m
стои —страни от —екюто; пран. помитам икм,;
zu /—ci/TierC suin храня сс; zur Sun "аНтеп пъту¬
вам пю море; 8. врана на; па: von Sunr/c zu
SunnCe от час ие ч-'- von Tag zu Tag ос ден иа
ден; vor Zeil zu Zuii ет вe-’c на вee’e; zu
Osiur— пе Вслна-т—« er jcii ein ntslez April
лой шaпулки служС-то« сo’ннaв- ши първи ап¬
рил; ent Zuii GociCus« пю времето но Гьоте; zu
AnHang, zm Enlu е начелото« накрая; znr iicltcm
Zeit« zur Unz/bi Urninn тъкмо шиcecмc« съв'-’
нс навр-ме н-в-м- zu Abcnd« zu Nicbt« zm Mliicg
nesun всч—рем» еЗядвам; znr Stnr/c —е 'асо; 9-
срвОство— начин но Движение а. ие: zu Fuß
gcCun върси пешо; zu Rad« zu Seii/f c колело« c
кораб- hoci zm Rase kommun идвам на кон; 10.
при титли и иозвония но чакали: G/et zu
Mb—sfulC мaнсфлпeск! триф (титла); cin Herr
vor u—S zm голям е—оря—ин; рсзп— шап. цел го-
л—мец! големи клечка! (важно птица); zum
Seluntzcz AClur e-сnoрaнn „Чср oecл", „Прн
черние ор-л";11. съ' superl* (често писано по-
сОпо сadj, «ли adv.—) alles Isi zun Bce'cn есн'-
ко c нар--« е ний—-eCьр ред; zm liicricizt съвсем
накрая; eui;enrs'« eua-ctel ний—отдюлу« най—от¬
горе, 12. слеО някои ndj-, изискващи zu. кото
bereu. fähig- geneigt, geschaffen— rasch (вж.
съответните пксзОо); 13- слоО някои плополи-
изисквещи zu, кото beitragen. bestimmen,
laugCT— wählen, verpflichten. verurteilen (вж*
съответните гнезДо); 14. алвО някои subst,.
изискващи zu, кото Liebe, Neigung. Recht (вж,
съответните гнвзДа); 15. с Infinitiv до: ich
—tuilc micC- lin/n Glück zu wünscCnr Зързим
да ви пожелая щассис» zu Uoemun vnrsptucCun
оСсшасам ди дойда; et echt« Hilf/ zm Halur лой
опива зо памет, —а дев-дс хоро за помощ; so
unvorsicCiig zu suin! -а бъдеш чек тюла'ов- нс-
пр-дпeспив» —тпрс—зиели—!; mich zu -u-üenn!
мене —а излъжеш)!, с um. . zu« ohne- - . en«
iisii'i’ - - zu вж* съответните гнезДо c ue,
ahru, instr/ie; 16- в комбинация sein + zu c Inf.

768
zu...
hohen + zu c ItJ- срв, ииозОсти но heben- sein,
17. c pari, ptCls- за образувано ни парунДивно
бъДеще: d-i — Cbllc—dcn Vorlesunenn лcкu11тc»
които ще сс ч—сос; II. ndv. 1. в комбинации; с-
uni /и лсгис—тoгиз« понякога; nir zu, iiiur zm!
давай« )aeaй« Cьрзeй!; ризи, mici zur so zm!
пeeeъпжacaГ, продължавай! (чо щв виОиш
после!): /chrci« /cilit nur zu! знаой 'и! иьлчн
си!; Glück еди! но —(Сър час!; 2- сonвoрeн: dic
Tüt lei zu врапапа c заnвee-ша; 3- е комбин* а
други ргр—: —icC Heu/c еп към къщи; mach
Norden /и към ссвер; дп/с; diu SttaßczccUc zu
към ъгъла —е улицата; 4. пред, ndj-, adv. зо пре¬
комерно усилвано пр-аае-шо мнего: zu wenig
много малко; viel zu тси*/ нсcъшecдшe малко;
/и viul« zu //Сг прекомерна много; /и groß пре¬
комерна голям- еи Сппп сneaнню глупав; ~
echön« mm wehr zm suin мнего е хуС-ве, за до
бъдс истнше- zu spie много късна; las ist zu
viti Cie Gnetn паса е всчс пe-aa-тшe; ui;
Du'ecnd zu viul с—шо дтсншa з повсчс; cr hei n-
— zu viul сената му — ъс)- хлопа; шaeeзan се е,
zu. . в сотр. а глаголи trnb. означава обикнове¬
но; 1. Движение, занасяне, приДвижваие към
нки,- нщ. поарсОством Действието но основ¬
ния пла—ол: zuerkcnnen— zt fliegen, zurechncT—
zutrlnken: 2. прибавяно към кщ. оОпороОко:
zunckeim- zugesellcn— zulcgcn- zuztehca; 3. при¬
готвяно, Дообрабопвсив- правене ищ* годно
зс доОенс цел посреДством Действието но
основния глагол: zubcrcitcT- zurciten. zurlchten—
zustutzca; 4. затваряно поархОством Действи¬
ето по основния -лс-ол: zublndcn. zufnllcT,
zuhctlcT— zuwcijcT—
Zu.. в аотр- аъс subst. 1. най-вече с произвоОни
с глаголи от горните категории: Zuflucht*
Zufuhr, Zugabe, Zusage, Zuschnitt; 2. със зна¬
чение но Добивко- прибсвк^с: Zukost,
zuackern tr* 1. сaeeacaм« пeиoeacaм (към ниво¬
то си) (къс зомя); 2. зепсарям« пекрнвам (Дуп¬
ка, троп) при еринс-
zuällir/irsi adv. нeИrшaпeeg« но първо места«
преди всичко- -leiel cdv. съ—ссм н-кроя; шай-
* пасле.
zuäußerst cdv, най-отвъш-
Zuäve [-ве] щ, -п» —п зуее-
zuballern и—розп* тръшвам« хлапсам (вралати)-
Zubau tn. s, —inn пристройка.
eubimrn tr* 1- прнспреИвим; 2- затварям« закри¬
вам чрез neистрeИки (изглвО)*
Zubehör п (овстр— сомо мока) е. -s« —е (швСйц* н
-den) 1. и Zubehörteile pl. принидлсж-ности;
сьпришаgn-жнoллн; с-чнве ш прибери (към
ОсОенороботи- към оръжие, към облекло, към
спортни уреди): 2- всички сервизни пом-ше-
ние (към жилище): Heus mii ~ къща ' всички
съпринадлежшостИ’
zubctßce* зихипсим; eeзт. сдeeвили ям; wacker —
хапвам сн поредъчне.
zubekommen* ризи. 1. тлп4eи’ ди зancoee (вре-
тата): 2. пeптчaca’ кото деОаска-
zubenamsen tr* измислям» слагам (нaм-I прякор
прозаишс-
zubenannt ad). part- лака ниeeч-н« ' пра'-!^
тю. . -
Znlet е, —s« — чcOтр« к-чс (с Две уши)*
eubrteiern tr. сготвям« пригопсем. пeuгoneзля’
вам (ястия. ниmuej-
zubetonieren tr. (сaICсneн!рa’, покри—-’« с-пь-
лвим с Остен .
Zubettgehen п n4гaш-’
zubilligen tr* eaср-нacaм, пeнзшacи’« ю—юСризо’
(пкм, право, отстъпка в цени): юр, /сп
AgjckibjUc; nlldurrCu UesuinSu - признавам
ши ооснне-мне смекчаващи eCлneяn-ллnc-;
Zubilligung/.
zubinden* tr, сaвъeсви’ (торби-, ним* очите)*
Zubiss ш ’—'—« хапка» ищ. зо хоп—оше: uin Sriop-
pun Web; nie — чаши вино с м—зс-
zublasen* (с—п ctm. -) 1- прек. вштшиca’« под—
шушвам (нам. шш-); 2- тсхн* зencaeя’ ' eтxa-
ис (стъклени mpъ6uj- 3- /1;/' —пт /и? свирн
си, духай '/«! (за вятър).
Zubläser т. -/» — пoeштнcич« клесслшик. интри¬
гант- дeшeлш!)«ea/зг- стфпьoр’
Zublaserei/, -еп клсвсто« !илeнгa« клюа*-,
zubleiben Intr* s oлnaви’ ситcoecш (врата, про¬
зорец).
zublinzeln, zublinzen inti; шимнгсам-
zubringen* tr, 1. прскорсом (време- Дон, нощ): S—
е Zeit nie Lu/сп — прекарва’ врсмсто сш е чт-
стне; 2. (с—п сит, Ч приш-сям» данося’ (зест¬
ра, състояние): zigu-tecCii KinCur ееседешн
деца; е—т е—; Trunk — пне нам. шез—ривицо; 3-
розг— успявам ди зиncoe4: Sun KrtT/г zielt —
Uönncn нс мога ди сн запвере куфара.
Zubringer е. —s« — 1- тсхн* пнтатсл- подхранвам;
пиеиселс—« пeeхeаш!лсn-н клапиш (по наши-
но): 2. восн, падивателше пружина, подасич (е
зетвор но пушка); 3. клсвелннк« клюкар; с—еД’
ннк; 4- аееемоСил« пр-вeснo срс-стве до осроп—
рисл-инт-те» до гnacнaтe линия-
Zub—tnJг-r!ii;eU ш aвлeoтсши (и под.) eeьзa- с
a-eeтaрa или морско пe1лnaшншc; —/ließt /
път зе връзка 'ъс« зе нзлнсaн- но ’aг!лne—ла,
Zubrot п 1. продукти зи ядене ' хлео» за со—л—нч
(масло- салон н н*j; 2, пран- допълнителен до¬
ход; 3. оспор. зeлтнчткeви т-ршн/ура (ко яс-
лнcI-
Zu/ußirгдoплaщанл; дeпnaшaни сума,
eubuUUt-n Intr- h рсзг. —исам» плашим ел джоСи
'«,
Zucchini [цу'.--’] pl. тиквички.
Züchen е, —S« — свстр. текст, вид амсрикен.
Zucht/, — (остср— --k 1. дисциплина; [строго]
възпитание: sUrifTc — степната« строга g1лц1П’
лина; in — unS Ordnung Cilinn« — iiiicn по—’
eьeжим e1лп!плuшaтa; рсзг— die ie' jr c-t
769
zuckersüß
scCönc ~! ами чс дисциплина и рел! (трои*): 2,
Слагюнравие« Слагюпрнлнчи-; целомъдрие' !е
-cп ucлoмьдрcнe» 'кремно» чинно; uin Wei¬
nige Seien ип/ ~ ж—но без —с/какъз срам» 0-'-
сeи’H!Цa; ризи* nnute ~! що за м-нш-ри!; was
isi des für е-с ~! що зе б-сюбрaси-!; вулг* vu/’
HlnehUc- vctdeilUu -! що зи пюeядки!» прокле¬
ло рабопи!« -/вал -и го вземе!; 3- асл*-ат* от¬
глеждаш-« ризвьж-aнc» култивиране (но жи¬
вотни и растения). култура; рaспneд; — van
Ticrcn. PHlinzcn- BeUiUTicn еттл-ждешс ни жн-
ветни» рост—нне« култури не бактерии- Hundc
van i—г — кучсси от едно пароди; zur — Heilem
държа зи разплод; 4. cei.-cm— pl. Zuchten при¬
плод, пo)oneш!c: din gcsilic — Ciusne Jeir/e
иeп!eл приплод ат лае година- Cic jnzgi — мл-’
дало пoaoпeн1c (животни)*
ZurHur1usIгeг / биол* раса— подбор; -/ullt ш =
-sicr.
züeCUte tr, аел.-ст enгптждa’« eaсвъж-a’« кул-
лнвиром» 'ъ'—---’ шовн видове» м пран* (жи¬
вотни, растения, асменс, ноОиснност- омра¬
за): UünsilicC gceürCiu'c PZiereursretc; по нз-
кустс-ш начин доСипн лeeтocc рисгснне; Züch¬
tung/ лeлca•uнe-
ZücCitr т- -е, — лa'eneзьeтп; вж. PTIr—eu—-«
BIu—cneücH'cr-
ZirHU/jibiit— cei.-cm- рaсвъeшa eoлaлт- -Urne п
зитвер: юр* 3 Jcite — прн години спрат nь’шн-
чсн сaтвoр, —Ubieiea ш сaлceршнк» —Htnjei щ
жр-C-ц—рисппogннa-
zücHiig ndj* oп-гeнeaccш, скромен (дьpжониcj:
целомъдрен (жена, момиче)*
zücHUigin tr, наказвам ' Сой; ZürHiiJunJr-
ZürHUijkeli/, — бпагeшeав1-« целомъдрие.
eücUi!ji*ch adj, оатор— = eÜcCilg’
Züchtiinj е, —s- —с = ZneitCän.elcr.
eurHilos ad). eaспaсиш« eaзгл-стш; шceнсuuпп1-
шнрин- нспеаерсш- рaсптсшит’
ZucHilnsigiiiU /, рaспaлaшeлЛ’ e-сюздaнeсn;
н-пeкeeлnco« ш-днсul!ппнш^eaнeсг.
Zucht/irister п ['трот] възпитател; ~perlг/ктл-
T1виeaшa перла; —аtsec/сел.-ат* ктnnтрши по-
ро-а (ко животни): —rnic /пръчко за наказа¬
ние; —sci;"п ра'ова осци; -sUbte е бик зи eaз-
плюд: -sUiiiburH п cci--cm- племсш]- книга
(зс животни): —wähl/подбор при развъжда¬
не' «atür-iche s -ллeслceн по-бор.
Zuck е. -S- —с ризи- моментно nрлпв-шл' *е —- -е
с—п ~ е елин миг; ciw. In n—n — tu— пра-я —Щ-
‘нгнев-шо. ’o’eнлanнo; mit Ruck uni — чев¬
ръсто, ' еди— замих-
zued! Inj хе! хайде! (бързо!).
zurkcle intr* s разг— 1- дребни« ситни (при вървеж,
мръс); 2- = zack/-—’
Zuckritrb/ ш розг— ситен тръс-
/urkcn iatr* h tr* 1- трепвам« neeпка’; бнол* неО—
с—нсом сс кошвул'!——;« търчи 'е: палпнпири
Сшгслпя« тяло): mit den Murd — ne-пв- ми тл-
тапа; ue -leim Mund eucUiu us устата и потреп¬
на (болезнено)— сви 'е (иронично): dic AcHsn1;,
eii dun Achseln - свивам» вдигам рамси— (като
съмнение или незнание): рсзи. oire nie ict
Wimper zm — без де ср—пии» без да мигни« бсз
да мръдна- las sunrbcndu Ticr zuckic nocb ciimil
умиращата животно петртпне am— ве-нъж; Sur
Fisch zuckt ar dci Angel рибата сс мята ие зълн-
—1-; es encUi п-т diTcb ellc Gliu!ut« ie len
GlIcCctn [eтcмат1чши] белки мс пронизват,
късат; прен. възторжен тecпcт мс eбсcмa; eeстJ
es euciU nir tu dcn HänSun сърО/е мс рьпenc
(До бия нии*): 2* (зо светкавици) лccтca« Сл/с’
зо» пeeн1сви въздуха: eucUundu Bliizc блясва¬
щи лвcт)аc1ЦH-
zückte tr. изтеглям» издърпвам, изваждам (мсч*
асОя, нож); рсзп- die PotUrnnneiii, Cic
BTic/eiecCc - воля кесн/то (зо Ос плащам- ку-
пувом): шоп- dur RcCrer zückte Ces MarusUaipU
oeитeeьт 1сcид1 ръкописа '.,
Zucker T— -e« — захар- jc/loßcrer — захар но прех-
- ent dun Kucbcn /UTcncn поръсвам кейка със
зaхee; eeсг- - Ье-сп нмим сaхaрши болест.
Zucker. - з-харси» ет зехир» за сихир: ZneUcipelic
/. ZirUcrwesser п.
Zu(ki-//ä(ki— ш сладкар; -/äcUcrei / сладкар’
ниu—-
ZmckitrHie п, —s, — Оо—беш-
ZuiUte/e-ni п козуначен п'смст- —lüchse« — dn/i
/ захарните; -ct/st / 1- млел« сcлcн трах, 2-
дребни Оа—Са—чсло; —/ricli / сaхaрoсeш плод;
-ge/t е зоол. люсп—шица (Lc'ieni siccHirbna):
—■ jtliii ш зихаршо съдържани-» захар (като
съставно част); -juse е готе, захарша глaзт’
Р0-
emckurbiliig adj, съдържаш зехир.
Zm(ki—/honig ш таен. меласа: —-lüt е ктллс '-¬
хор.
euckitig ndj- 1. = eirUurbel'ig; 2- ол зaхae« заха’
рен.
ZucUtr/iinC» —-kandisa*; Оисл. -Ub;elfi кандил,
шсостшс)'р; —kinC п розг, слaeтeчc (гальов¬
но)- ми—ьо—чс« сладко депешце; —итнеиНеИ/
мсО* сихир]и белссл« лнаС—с
Zmrkurl п- -/« -!(п) австр. обл. ба—Сон-
Zm(Uu-rm1m1; -läuirbin п; —nilont / пъпеш,
-пи;! мрази- сладко т'T1nИ’
enrker«1 tr* подслеж-ам» поръсвам със зехир-
еискегт adj. зих-ec—-
ZucUtt/pH1r—en;j / сoхoeна йлoнnoпия;
—pläUeiCtn п ен- Зонбон; —püppchcn п разг.
сладурче; —rnT-rtn-t / зах-рша фeCeн)a« рафи¬
нерия- -roie п сaхaeшa eeъ'n1ки; -aüle п '-’
хор—; цвекла; —rübteplinUigt [-Оже] / плаш-
1—1/ зо сихeрнo цвекло; -гаЬг-игС. енабсс«
-schälchen п понички със захар (при сервира¬
но); -spIejil ш пeeцcшn ни захар з кръвта,
—stürmet ш зaх-eш1цa (зо ръсено)-
eueictsüß ndj* сладък кото сaх-e; прен— лпидъa и
49 Немско-български речник, т. 2

Zucker/tüte
770
ме-си (усмивка. приказка); adv. след-н)-—;«
пр-)алешо любезно.
ZurUtr/tüti / фуния ' ОешСенн и сладки» която
'— досо на пъeceknaсш1Ц1 на пъeвнe учсбсн
дтн; -усте; pl*. —wirk п зoхoeшн излслне-
—zungeCшипцн pl, зи с-хeр-
Zueifuß» ZucUcn/ußm все— пстлюв ход» етекси/-
eurd!/» zucdtscH ad). конвулсиас—-
Zuckung/, —сп търчешс, ер-псашс; неО. 'пезмн
pl-, кoшвтлс!1 pl. {вж. zucken)-
zudänecn tr. сeтвaря’ c дига, Зенл, сeприщвoм.
zuSucire tr- 1- n rejl- —!—-’ (ccI« покривам;
похлупвем (текджера); RosuzstöiUc« Rc—cn
nie Suroi« Erde — сacнcaм eeсeвн стъбла, лази
със слама, сирнcи’ ги с пръст; 2- рсзг. осоку-
вем (' въпроси— упреци): шипee-ишвaм (икт.):
dureb fii—dlirbc ArtIlIcTic läiHtij ziju/icUl
wcr/uz ]-пeняncл'aana aeтнп-eнe зеравали нш
пcрдaни-
emdie adv* прн сова« осееш лю—О-
zudrnirn tr* 1. прибавям нш. наум: 2. (c—n uim
—) определям« пe--шазиaчaвам (нщ- за нkт.I-
Zu!—bnj е шипер« нипли-’
zudrehen tr* 1. u—m du; Rücken ~ обръщам икм.
гeъб; 2. сивьeлa’ (за затваряне), зепверем« зе—
—н—твом (ключ, кран).
eudtingie* intr* s напирам» —eTi'KO’ сс.
eud—IngllcH cdj. нeneaпчив-
Zud—tejlIrHkiit / —еп шиneaпнн'-слco-
euCtüriin tr. з-тварям c нети'аинс (врата, ка¬
пак): п—п Veretorbc—cn Siu Augun — сaтвaрeм
ечитс иа починал; ризи, cin Auge [in* сет-] —
силвaрeм 'и очи;— (от анизхожДакис)-
emcigecm tr* (u—e utw. ~) посвещавам (икипс— съчи¬
нение); пю-еривом-
/псетт-й/, —сп пессещеин--
zruilci intr- s (n-r Sache D ~« an" n—n, ciw. ~) бързам
към (шщ.» икт.): e-m Verderben ~ личим към
тнСелло '«.
/uuinanCc- adv, сдин ни, към -рут.
zurrkuieue* (с—е uiw.) 1- прш'ъж-ем (показа¬
ние- ногроОа, възиогрежОвиио): 2. признавам
(зослу—м); Zui—Utnnmnj/-
zuerst adv. 1. ний—шипрсд; не пърсе места: ~
koemcn пристигам пръв; 2- отначало» з първии
момент; ~ CcaieeCle Ruhr етнечало беше спо¬
койно» еихе.
zufacheln tr. (u—m uiw. зее (нкм,)- u—n Lufi —
все —км. хлед-
zufahren* intr* s 1. корем [към икт.» ищ-]: Scr Stale»
enf dcs RiiCiis — корим към греди« към кмет¬
ството« гридскии съсел; 2. кaeeм [no-]бьeзo
(oеoocпo е impcr-)— кoeи’ атслпueшe,
продължавам да кером: lehr ги! карай; карай!
кaeaй! (насърчително)— 3- (enf с—е, ciw- ~Icттe-
вам сс (към икт-): прен. blind еп" /tu- А ~
хвърлям се прсзглева» бcзрaзсьgнo ие нщ.
Zufahrt f, -un 1. паваж от улицата към сгради
(нспр. тостър- Дворец)— рампо; 2- и
/^□Ь^^Ве/път — отклонеше от гласния
път към страеи, засод и пр,
Zufall т, —S« —е 1. случай; случайност: glücUlIrlit
—	шанс; cin Spiel Sne ~s игри но сптнaя; ein
blinder — сляпа случайност; durcb — сптчaйнe;
/сп Lennim dcs ~s inucrmarfUr поевъргшип ие
прищ-скитт HO лnтчaйшeлnna; с/ iti —
üburlbescn йрcдeлn-вeм но лптчoe; 2. ряДко
случка, прcживcл1U0« произшествие; 3- остср-
пристъп (но болест).
zu fallen* Intr— s 1. зотворем cc (от само собо си).
хлопсом сс: n—n fillur die Amgen zu нам. cc
з-псорят ечите (от умора): 2. (с—п ~) поде с'-
eьзлaгo се- dic Ilm eugcfblli—c Erleclc'e п-е-
нoneтo му сс нaлп-дллco; mir Т-с- '—е /rCuctc
Aufgb/n zu падна ми се, възложи ми сс тежко
'0—0'0-
zufällig ndj. сптчo-] (забележки- среща, резхоО-
ки. ксщш): Сне Znialllgc слтчoйнono.
zufälllgu-uiisc ndv; случайно.
Zulalligkeit /- —сп 'лучойшост.
Zufällst-t/Ttr tn воен* случайно попадсшнс,
zn'is/c— tr. песятом» хващам, пипам (зДравата).
emfrtUigre tr. (с—п ntw. —) изпрошом-
zufliegen* Intr* s* 1. (c—m Oree -) летя, шосе сс
към, прилнеам, долитам; првн. идва мш ет лo’o
с—Ос си, б-з усили—: рсзг. Sie GcderUcn /Ihjun
ihe nur so zu мислите му идваха сако лтсшо;
ризи, dir "-!сее i-lcs so zu всичко тн ст удиви
n-снe (при учение): iin Zio/cn eile Huteum zu
тай сп—'—™ всички сърца; 2. (за врата, про¬
зорец) хлоп—о сс (блъсва се) и сс золсоре (от
вятъра) *
zufließen* Intr* s ' D 1. (зо воОс, рока) ттчс» сти¬
ча сс към нщ.; втича се, enнвo 'е, приижда ии
прек: ie Bad "ließt СспсггС /rIscHcs Wee/ir zm
в Оишято поссе/нше тече, сс стича пресно вола;
преи. din GcdbnUcn fließen dce Rcdncr zu мис¬
лите, H—ciTc прoллo прииждат, сс леят« тск-т
ио оролоро; 2- (c—m —■) fнщ-I Сиво —о—т—о« пра-
лене е голямо количество, песлеенно: с—п utm-
—	ii/een —осем« eлптскoм» пращам (постоян¬
но) —км. ит,; viulc Gcbcr "l*ußun ibncn zu по-
ллo4——o им ст пращат много дарсшие« памо’
щи.
Zuflucht/, — прибежиш—« убежище; пюg'noн;
пран* закрило: zu с—п, uim, s—c ~ геСти— при-
бягсо’ де икт.» нщ-» полърссом тбcжишc при
икт,; In! с—п ~ sucbcn. Tindnn посърсвом, на¬
мирам закрило» педслон при икт-- s—c — zum
Alkohol ncHmcn прибягвам до алкохоли,
Zufluchts/ort е, —Stätte / подслон« убежище,
Zufluss in 1. прнтек (= Ni—cnZ11eeI; 2. приижда¬
не, влшчоие» прилив, пeиnoк« н праи;:. uin großer
~ am« voe Wee/n« Ki'ieil aus due AuelinCu те¬
лим приток« толемо прииждаше но стоки» ка¬
питал ет сnрoиллвe-

771
Zug
zuflüstern tr. (u—m ciw. ~) прнштпсам; рсзг. под—
шуш—ом (клюки» кознш)-
ZuffüsterunggL -enoouKH.pl-рсзи* кознир/-- пол—
шушваиия.
zufolge ргр, с D (проДшоатвувощ)- G (алаОвощ)
съобразно, съгласно; 'перс—: /ст Nneltichi —
според« съгло'не нззсстисто» съоСше—и—ео; —
des Bc'chie съoCрасшe« съгласно з-пессдто-
zufrieden adj. 1- (mii u—e« пет. ~) -ocoп-н (от);
сogeceлcш; nie s—m Los — suin деволен съм ют
жреЗня си- ~ псеНсп за-оволевам« mit riclte —
scin от нища шс съм дювел-ш; 2. 'ьтлoлcн: ich
bin us — 'ътлос-ш съм с това; sici eit uiw. —
gule; зoдoвoпecaм се, успокоявам сс зо ищ,;
пelu’нeeca’ се с нщ-; — -assen оставем ио спе-
коИспвис- нo’ueo; — eicllc— с-дeвonяcoм, тдeв-
п-nвeeязo’' s—c Ku—dur — sicllcn задевеляео’
клиентите си: — senllunCu Lnieeurgur уле-лес’
вернпелен успсх; сeдeвoл1тcпиш пе'пижсшне;
Zufriedenstellung/.
Zn/tledenbe/!/ — задавелств;; рсзп, дoвoп'твo:
s—n Dicn/t ent - s—t Vorges/Izln— tun върши '«
службите за сeдocюлствo на нoчeпствoтю- търг.
Ciu Liitirsnj i/i zu mz/irir Zs/riiec—Cri'
busgc/bllur дасса—кото ни сogeceлн; euin gcmzce
Wesun lUiei ~ цялото му сьш-ллco диша ee-
еолстею.
euTtIrtin* Intr- s (за река- воДо) с-мeъзcoм (по¬
кривен со с тсС)-
eulügin tr; (с-п еча'.	1- пeичнн4B0’ (враОс,
болки- зло), 2- прибавям (= H-nzn/ügc—).
Zu/uhr/ -in 1- 'шаС—евошс« пе-еоз (и восн,)- под-
ceсвaшc: diu — von Lc—cnsiii'u1n« Mnriuiön пол-
coсьт не хeoш!n-лш1 приписн« ша муниции; е-
г Siedl diu ~ b/scC—cidcn oтрeсceм на три— пол-
coсa не прип-'и; подаване« сoхeoшcoшe; прн-
со) (ко възОух); 2. пoeceсcнн провизии и во¬
енни материали,
zuführen I. tr. 1. (n—m utw. -) дешосем. достовем»
лос-ж-ом«; воли, пo-coсeoм, лшoCдecoм (с при-
псан); /сп KeniHen— Kun—ссп-да—сж—о’ кли¬
енти не eьeгeв-ц; /сп Frui—dc с—с Breie — на¬
мирам» довеждам то-сшнцо» шccяллo не при¬
ятели си; dcm Hurgs' с—с Stute — ле—тж—ом ко¬
Силата де жрeC-пa; c-m Mount Bc—zir — '—00-
ея—ом мотор ' Cc]'!]; с—п KremU/z UüneilicC
NiCaing/ilUuul — храня болен по нсктстccш
ш-чин- 2- der Diub witic s—г Sttaic eüge/Ülti
-o крод-iia се шелаж*. шeкaсaшн-; II. intr* h (auf
uiw- A -) (за улица, път) —о—н (кь’), Zufüh¬
rung/
Zufuhrbahn жп, лиши/ за прешосешс ше стоки
към главна лн—ня.
Zufuhrungsrohr лшаCд!тenша тръба.
zufüllen и. 1. допълвам, -оливам (съд); 2. засип’
вам« запълвам (рое)-
Zug ш- -S« -е 1- дърпаше, дръпване» теглеше« из¬
теглеше (нс -мрсжа)- мес;]—— (е ших, Дена н
поО*)- с—е — нп С/т Glocku inn дръпвам» Зш/ ком-
Сонато« звьнeцo; с-п UrrfUIgir — -нсргнчшо
дръпване ' R-сnoтe (прн гревакс)- Sic Fiscbcr
unten п—п emtun — рнОорил— иaпeacихo добър
улес« нoпeв1хo много риСо; c—r - bcsucllu—
поръчва’ една мрежа рибе- c—z — zirltnUncb—
ein оллстлим« връщам фигурите« камъко (при
шах. Доно- тавло)’ u—n fnisrhe; — iun погреш¬
но ’-ллe пул» фигура- пран, прозя петрсшсн
хол, стъпка; сг ist еп ~ негов ред е да мс'ти-
/пп —е kree/z ред ми е да месте; пран, зи-
почвам -а -ейслсусам (живо, енергично)- nie
с—е —е inUurscCrulbcn подписвам се, бсз -е в-ш-
гем псроте; прсн; in — Uoieun увличам сс е
eoCeтoтo (обаче вж. 10)- jui In —е, so тссНе !е
-n, in -neuen ~с ecln съм з eeсгoeo ио eoCeлo-
по; ciu. -е — —ringcr гласе-м нш, напред« досом
му тласък; in c—m —с непрекъснато« —е е-ин пъг»
н-есдшъж: ~ um ~ бсз пecкъсвoнc» —езобо—шо;
търп. — ие — —едното: — Tür - -czeller плащам
з Зрой; 2. прсн- п-жш-Ш!-, тcш-cшпиe; вncчc-
ние« порне' des ist Ссг — Ссг Zeit соса е лсжнс’
пиело ио врсмсте; Sem — s—s Herzu;/ fölecnd
слее—оГан влечението но сьeптno '.; 3. ec!-
жс—нс» ход- рази. полет» замах« размих: рсзг>
Се ist — drin е тоса ищ, има замах- Sic Snciu isi
gut ie —, blui—e gut ie — роботото сс намира з
дeCъe хол, сс рoсc1co дeCec» върви добре; 4-
[въ'—^!—;] лсчсшис; тяги; канал за лета (но
наlка): dcm -е in/ju/cteu snin изложен съм ио
лечение- Ссг Ofiz Нае к—п — печк-то —' тегли»
неми лято; ein — /leer— седя не тсчснис; ici —*е
ie /сп — jcUrmnen престуднх '—; dir Ofcn Нае
zu inje ~е псчкото име ‘—ет; тесни аонели: 5-
похНг (— е; ctw- D) вeъв« шнур зо тсглсше.
лпъcoнc« зетягешс (на Орехи. качулка. анорак,
завеси— звънец- комбина- вp)еешоj’ 6. шсствис«
прeцтлиe« кюлоне- cърcen1цe; стрито (плони-
нии)- обиколка: ci; iirger — vor LuidUregcrdnr
дълго шестант ет опечалени (при погребеки^с^>^;
ubn с;С1п/сг — von Wegun б-заeoйшo върволи¬
ци коли; -и 4 —еи jeher движим с' е 4 колони-
7.	пррлитлнс. пpeмuнaвaнe, ппеаж ((кс иптици
риби), ято (птици); ebn - KrrnicCc ято жерави;
cin — von WriUiu върволица облаци; 8. восн.
поход, марш; експедиция: с—' Aieec ie 7аllnn
— армия е пълен марш- Сит — Herzlilie ü—сг
dic Alpe; пюхю-ъе, пec’инoвo]cтo не Хo]нбoп
през Алпите; розг— c-n — Curci din GcmcirCc
iicHun еСиколем кръчми;- з селото« общи¬
ните; 9. восн. сззол; 10. жп. cпoa» сртш: Ссг ~
Cält еп" fruict StTcrUc елокъп спира ие открито
поле; du; — сг—uicbcn« zun —е zirucCiUoimcr
'тнтом ноер-мс зо влака; späu /пе ~е Urimun
сoaъл]eeo’ за влеке; с—п eum —е, tu dc— —
bringen изпращам« придружавам икт. до вла¬
ка« иа гаeoтo; преи— ie — -t-zger Urmmuz —кир’
сам (икт-k з релси» влшсaм е р-лснтс. з пътя:

772
Zugabe
раз—* wir aurScr der — nicbi craiscCcn нс Ш—
у'псс‘ до хванем cnoкo; c—r im —e Ci-cn дьeж-
нкг. е релсите« държа то зо юздите- розг, е-с
ScCülut -е ~с ЬеЬсп държа учешицисе с-рaвe«
поддържам лттгнano дисциплина; 11. глътка«
тлътееше« с’тквeнc; —ъх, дишане: c—n gi'cn —
Ьп—сп пия доспа —и един път; рсзг, е—« jnien —
tun здроеепо му дрьпeo’; ie lengcn« bcdärbtigu—
~u— 'r*;Uii пне c йeeдьnжunтnшu, C-e—u
глътки; die Glee ent c—n — -сигип изпразвам че-
шопа ше един дъх; c-z — ins le— TebiUsp/c*/u
in; сму)—-’ -gньж ет лулас-; dii aützigu
Gubirgsln/u ie vollcn -—ti ciriuicn вдишвам c
пълни гърли ароматичния планински въздух;
прен— in len ictet/n ~cn ii/gez n-жo е посл—е—н
псe1хoншя« агонизирам; првн. da/ Lebe— In
vallun ~cn gu—lußc— ш-сложде—-’ се нопълне
но живата; 12. лншня, ч—рто« щрих; с-тленс не
лн—ни; черпи на характера: diu ^с e—t SeHri/l
лининтт ие почерка му; Maßnahmen Im - See
Ar—cius—iscbef"ungs— ind Scs AufbiuprogTeeis
’-eeпрuenиe по лннието ио пeeгeам!т- зо
eл!гтeeзa]- раСесисо и сnрoнлcnлneene; in
bllguluinnn ^un ecbildctn рисувам c общи щри¬
хи; ie Uureun —се е малко думи; 13. ч-eти ие
л1пттo: scCit/ jnsri—lttime ( рязко очертани«
изрязани 'сртн (ио лицето)— ~ Tür — с—е äHriich
scCc— приличам дeлтш нк’-; 14. Зеле.» хоро)-
тeeшo чсрсо: cin /eiö—ui — s-s Wusins хуС-со
черпи не хoeoкn-ea му; 15- воен. норез не ^3
(но пушка- оръДие), 16. уклон: uin — ппсЬ links
уклон ' леса стн—ешция; 17- муз, uin — Sillc—
комплект струни; uin - an iur Org/i ecгистър
но аргон; 18. впряг (волово, коне)’ розг. с—п еп"
dum ~ inlin имим зъС не никого.
Zugabe J —п (безплатно) прибова'—« -юбовко (осо¬
бено тъpГ'j’ пoeчe ио бис (нс концерт).
Zugabruf ш жп. извиасонс иа neьгcoшилe зло’
КОЗС-
Zugang е 1. goлnъп» вхол; воен. пю-стъп: der —
zum Bcu дeлnъпът към пoллeoйкатo; dcT — /пг
Grufi -ходът з троСннцола; k—n - zu c-m Cnbe;
нямам достъп до иат,; Сст fiele ~ eum Ägäischen
Muni ссоСеднияе излаз ие Бяло мoec;яаcн- ich
Clin« find/ k-n — zur naluinun Milcrci —имим»
не намирам допир с мoдeeнoтo живопис; 2.
прииждаш—« прираст» тв-личcни-; нави по¬
стъпления pl.; ~ an BücHcrn новопостъпили!,
новодоспасеши киитн (е библиотскето); nin —
van 20 Minn нoceпeиллшгшenи 20 души« тв--
личени- с 20 -уши.
zugängig adj. конц. нecoпeллъпип« пристигнал
(стока- ким—н);
zugänglich adj- -(стъпен (планина, иватност,
човак:); die Musuim isi jcCun — музт/т е еес-
пъп——« открит за всскито; utw, — пееСее пeаeя
нщ, eeлnьйнe (зо всички); cin sriwur —с—
Mensel мъчна достъпен» зancee-н« н-еСшие--
лтн човек; /песи Reu - /uin cллтшeaм сс з
еоСър 'ъвсе-
Zugängl^i^«^!^!^«^^^./; — достъп-осс« поспнжимесп .
Zugangsgraben ш воен. съeCщ!ncne] хед (зо
окопите).
Znj/rrUtr е стр* еаптточ, кес—о (скоОе);
—rr/chine/ш жп. вeъскo ' доесн влак; -ertiUei
ш търп, бьрсo рoсгe-Ccoшo споаи, шлагер —е
пазара; -/ilUtn е атр* оСлиж)- (граОс); -/;;!
п 1- шнур за теглен- (нспр- но зсвоса); 2- стр.
ллсг-л-пeш пояс; -/пик / Оисл* gърceg-пск!
псзгех; —leemspruchun—/ тсхн- напрсжсшн-
при oпьн; -brjIrlUpt—Shnel и —лико— персонал;
—/rücke/1, ист- подвижен масс (накрепост:.
2. вдигащ сс .мест; —С-пскпе/сИпе/Тс<кг
машина зо !спитoшиe ие опън, шитис)-
zugeben* tr. 1. пeнсшoвoм (нш-)« съгласен съм
(че), приемам: des gcbc *ei [llnez] zu пe!сшo’
вам [Ви] тосе: sic uallUu nicb' ~ . di/s siu i—rucb'
guCbndcle Cetec ne ис иса-шс —е пeисшoc« '' е
пeлnьйuno нтйeoeuлнe, погрешно; т—т
Möglichkeit — ;eйтлкoм зьзмeжнeлn;
гпдидиЬс—, diss et Reclt hie ea eeптл]-’« чс
име право; 2- пeиeocoм« приСосям (Осрон, в
ОобавкоУ; !спълшeco’ но бис: е-е Arie — псе ше
Сис ория;3- дeптскaм, пoсcoлecoм: emgc/nber!
додешо!; съгласен; ст /пгHeu Scs —*eit — лей и—
сме-шс« нс биваше до goптлшc« позволи това:
4. корт, хвърлям (корта от искан цвят);
Schwatz - играе чceнo кaeтa;eeсг- Uluin — под¬
вивам опашка« отстъпвам-
zugegebenermaßen ndv. кокс; с прнснono.
zugegen ndv. Icl neu- — suin пeнльствувoм но нщ.
zugehen* 1н1г- s 1. (за врата, прозорец) золсоре
'е; резг. можс до се зопворн: dur Kalter geh'
ziele zu aтфoeьл не маже до сс зотвор/t; 2-/isf
c-n« uea- —, съща и с D) опивам« отправям, запъ-
с—о’ сс към (нат-» нш.): us gilt en" Osuctr eu
ноблнжосо Велнк-тш; Sic Arbciu gehe Cem Endc
zm eaбonon- отнса към крея си; Сст O—ulieU geht
epi'z zu eC-л!Л)ьe зaвьeшвe c eсeьр връх; 3-
стаса, случаи сс« ': lot' gi—g us lusuIg. bune zu
том беше много ccл-пo, ширсно; Wie bet des
zugcge—gur? kok лтoшo« c лтo]oлe това?; розг.
ics geht nicbe eie tccCicn DIneur zu дяволът
нма пръст з гоя eaбono; 4. (зо прстко— писмо—.
известие) пeпучoвo се» праща сс, оепросе 'е:
u—m jelt е-с Mii'uilure zu пр-ш- ст нкм. лъeC-
щенис; dct Brief echt ihm nocC bcuiu zu пнлмe-
no ше му сс отправи още ——ес; търг. u—n n'u.
— Ii/scn изпращам нам,« нш.; 5-рези. geh zu! е,
0'10-1 ме!; до е- нямо!; в* я тле-ой тн!; -ма чс
си и ти!
Zugeherin /, —nue; Zugehfrau /прихо-яшо чис’
mo'ko-
Zugehör п- —s« — = Zmlulör.
zugehören Iatr- h D принадлежа към,
zugehörig ndj* D спаеощ, принадлежиш към: die
773
zugucken
Heus eie dui —tz Girier кътате c прнна-лт-
жищата« лnаgoщала към или гeoдшнe; оапор*.
de/ e—m Vater -e Haus принogпcжoшono —е
Сашо мш къщо-
ergcdiöpfU adj— разг— 1. зекопчен (Догоре):, 2. ре¬
зервиран« сдържан; 3. разп* 'писнел (скъпер¬
ник).
ZugtUiöpTihibt /. — рeсeрRирeнeеn« 'държаност.
Zügel е* -S« — [повод ие] юзда: Sic - Hiit/n държа
юздите, т пран-: dic — in diu Hind псЬпсп пе-
-мом юздите; прен- поемам ръководство;;»
упрoвn-H!eeo; eit vcTCängiun ~е тс-i/z яздя з
пълен т-лап- Sun Pfurd -и dcr« in dic — Hiiice
дръпвам силно юздите (за до спри коня): dic —
kurz billig« [/Ис"'] апе-сНе; опъвам юздите« и
прен; рсзи. inecrc— BcgicrScr« LciSunscCiH'nn
dic - srCiußcn iesecn досеме воля но сереслип-
сш- Ciu - /cCIcifc— ies/с; прек, отпускам (иаМ’)
юздите; i—z« е—и Lc*!i—/rCrfic; in — ieitcn
oCтсдaco’ нкт.« сneoсnиee '«,
Züjtlhand/ляво ръка (но сздсч).
zügellos cd). рoсюсgoш« нeoCтсдo—-
Zügcllosigkeit/». — eoзюсдo]0'e» иeюбтс-eиo'e.
eüjuie tr* oбусeoea’« и прсн* (кон, сзик, страс¬
ти). Zügelung/,
Zr/teüsc п готе, сeлтнчтк—гeрннnтрe,
eugeninri ndj, шеречтн с прoсcищeтe,
emgueuigU adj— (с—е —) бпoгeсклoшeн-
Zmgieiglilsung/;дерайлираш' ие злак-
ZmgiatisUi(t) ш иecoпeнстнтшaл« нeвogoшъп«
zmgcsciece rcß. lr* sich i-t Gruppe« Gcscllscbbfi —
присъединявам ('е) към труп-« компанне-
/igestinCiri-iißrn ndv. както л nр«сиoл0’
Zujisiär!;!/ п кoшпeлнe« отстъпка: с—п ^1
nrelen прося икм, аю—цссие, елстъпкн-
zmeustiHcn* tr, (u—n uiw. -) neнзшoco’ (—Ш- у
икт.)« давам fнк’’I право на нш.» oл'eьпвoм' е-
н Gn/riieck — пeизнeco’ —ку' у икт.« призна¬
вам« чс никой имо вкус- dcn Käufer Ri-eit —
oдoбeивe’« превя оп'пъпке иа ктnтcaчa’
zugtia— adj. D пec-eн« привъeзaн; рoзпenoжтн«
симпепизнрош-
eugiuandU adj. 1- швейц. (зо кантон) спадаш,
пeисътeинeн (към Швейцария): 2. отдаден шо»
със лклeшнeлт към нш,- възприемчив: liiem
Schöner - възприемчив зо всичко аросиво-
Zug/Häher/жп. ф-рибот; -ТгСс г/техн. спирал¬
но (разтягащо ав) пружина; въззраене пружи¬
ни- —tesUijkeit/тсхн. яко'; не опън; [предел
ие] устойчивост —е рeстягeнc (напр- нс тъкан):
—tisrl е пасажно риба; -'п-д./р^с; но ветешн-
тс (на влаково композиция): —fübata е 1. жп*
ночолник шо влак; 2. восн, 3'30;——
командир^ГишК т 1- радиоуредба зъз влек; 2,
’cждтвлa)oвo рaдиoeeъзкa; -дстп п = -mulz;
-glockt / [домашен] звьнcu (зо топлено):
—■j—1/tn пг отсо-нитслсн. вюдо'точсн канел;
—е-*// ш дръжка иа верижко зо пт'aeнe —— -о-е
(е клозет): -baken in 1- асз—-сп— тетлич (но
плуг); 2. техн- тегличи— кука- -harmonika /
ряОио акордсеи- —UeuerU-ucii/ооол— nрcсcn-
ишк—'кокалсц (AcrtSIiH ebe-itr—IumX
znglcßue* tr* 1- -оливам; 2- maxu* запушвам« за-
пивoм (Дупка):
/neig adj. «злежси —е псчсише« ветрееше.
zügig adj* 1- съ' самoх» -иceп^'cн; 2. швейц* мио¬
тю еърс-н» привличащ, лесно продаваем (смо¬
ка).
zugittern tr* зотверям ' рештеко-
ZrgrUI1oeitit ш еорифе— километър- —к/н"' /«
притегателно» ecтпиneлнa сила« разл-таеелио
'или; лига« eттпcнc; пран* приел-коселно сила«
zugkräftig adj, привличащ» булсш инл-рсс (пие¬
са).
zmgiCbeb adv. лъшceec’cшнe« -дневрсмсино» за¬
едно: — eit ilm зосдшо ' иего,
Zug/lcine /.мор* въж*с за пстлтнс; —егИите/жи.
упeaвп-н1e« eъкeвoдсece но жп, движени--
-loch п амр. отдушник- -lütt/въздушно тече’
—не' dcr = inegu/elei излежт— ие с—ч—нне;
—пппг/сЬаНи/жп злакове Зриго-о; -nisiliee
/nрoaeoe» -ztie п трал» риб-рсае мрежа» вла-
'сно по дънело- трално мрежа; -—иптсе/жп*
1- номер ие влаке; 2, успеше— номер (в цирк,
вариете): —ochs е впрсг-есн вал; -prasoral п
cnа)oв птрсонол; -р/г-С п cпe-гoт-н кои;
—pfIbsUrr п неО— пластир за изтеглене ио т—ой»
—pnet / жп* подснжно пощенско писолише;
—rannt/техи. 'е—еске (нагскичке прамОо-
вclко).
zmg-tIfce* intr. h 1- посягам (1н взело); ecCnuII —
Зързам -а 3'—.’—; iblic« ginb'un Stu zm! моли, взс-
мспе« яжте« хапнете, ис сс стеснявайте (под¬
канвано към пост); 2- нам-свом 'с, дcйсncт’
вам енергично; изпoлсвeм случи/' H*cr H/ißt us
— тук тряСси да сл е-йстеуво енергично; Ссг
Sicat missen — държава;- тр/С—оше до сс ho-
меси; 3- мор. с-neвя« зех-пв- (котва).
Zujui"/ е 1- посягаше; шем-'-« вм-шoтcnствo;
пюсcгoтлллтco 2. изпoпсвoил иа случая- 3. комп.
дoлeьп; нзЗнрешс« по-бшренс-
Zmg—iffserit/г^омп. време зо де'тъп« (Оо памет¬
та) зо поеСнронс (но Оонни)*
eug—ündr« zu Guumdt ndv. е комЗшнециш ' тле-
толи: — д/Нс— пропада’» зетивем» си uiw- — gu-
lum препод-м породи» сaтнeo’ ое нш-;- luge;
поставим е еснов—еа- е—т Ruin е—« Text — inen—
поставям е е'иоеоте но р-что си едни т—кст; —
TicCicn ^'нпвам; пoгтбeoм-
ZujaündCiugmnJ/ поспавяне з основата (ие ит,)-
Zug/spineunj / техи* напрежение не опън;
—seiegc/1« техн, преносно ос» бутало; —stänkt
/ жп* брой иа вегюншст- —elfifil е обувка с
лисс«'; -siüri п mennp* ка'еве пие'-» шла¬
герно пиеса; —tiligrilm п телеграма» пee-а-
-сшо 'ре' мсждувлокюее ро-новръзко; —Пет п
впрегатно жшеюено-
zugucken intr* h (/-е, е—т Seele ~)рсзи- = zusuHun-
zugunsten
774
zugunsten, zu Gunsten präp* (c G) з пелзо но-
zugute adv. D: u-e uim- — Hilucn считам ищ. нкм.
като плюс, актив« пeнсшoco’ му нщ. —(Оре
(кото извинение зс пщ, отрицателно): /се
komm' ile ~ теса М1у е ют пелзо- snin Gcii Sun
Arnun — könne; icesun тпeтecCeco’ пoeuл-
си в йenсo ши Осените; търг, i-n ciw, —
scCrui/nn миносам нщ. —км, е кредит; с—п ciw.
— uun оСезш-лево.м икт,- eich D uim. — 'пи тгoж-
дом сн« пoзвeпиco’ си у-ocoплneиe« розаош-
sich utw, (euf uuw-; А — еп— тюрдся сс ' ищ.» -ъоб’
резево’ си —Щ-
zm guii- Liiei —--—послс« накрай-
ZmJ/7iг/1nd ш нвО— -)лn']снeшшo пecceъз)а
(вж* S'rucUvcr—b—d); —Veiten—сп—j/ —леко—-
връзки« алокюво льeCщeни-; ~7crUtC— ш жп.
циркулация« движение не впeкoccлc; —-vt—eurb
е техн* изпитание на опън« eaзe'гocмeсneo«
на разкъса-шт; ~7iгH п —претотен goCuтьк;
-vn/cl е прелссно пснцо (и розг.): —vn-leng
ш 1. порснтро; 2. зaвcлa« която се тетли (наля¬
во или нсОясно): —wijce е аомиен зо д-лсчен
прссоз-
ergwutsi ndv. на колони- воен. повзве-ше-
Zug/uillu/шехн* вол- eeCeecш сомо на eoстягo-
ие (опън); —aind ш силно сечение —е сятър-
-winCi / тсхн* колела (Долап зо веДоио но
воОа).
zuhaben* tr. разп- 1- държа сoтcюecн« сeлcoр1л
съм (магазин- Дюкян. очи); 2. сшио в inf. Icb
will — и')ем посече (пари).
zuhacken intr. h кълва (за птица)*
zuhaken Intr* сoлcoр4’ ' куке-
zuhalten* I. tr* държи затсор-н» затварям (вра¬
та- порто— уста)- закривам» заптмвам (тръ¬
ба): sich D die OCrcn. Cin Nase — сoптмвa‘< 'u
умнec« носа; II- iatr- h (an/cum. A ~) (зо кораб)
приближавам сл, вз-мам» държа шaпрaвп-ниc
към нщ.
Zuhälter in- —s« — сутеньор-
Zmbä1Ui—iI /« — сутеньор'лве-
Zuhaltung/, —пп 1. техн. пeстrспнeeчка но ]'.)»
на ритла (но брава); 2. вж, euCilinr’
zuhämmern tr* зо'уквам ' .-0—.-
zuhanden adv. 1. по- ръка- 2. н zu Händen (съкр*
z- Н) (зо ина^^ю, пратка) лнчне (Оо ас преОаОе)*
zuhängen tr* сoкриcoм със зев-'—-
zuhauen* I. tr* об-ел-ом» —/лом (камъни, Дърво);
разрязвам (свини» говс-а); II. intr* h 1. си" u-n«
uim. - удрям сили;« посетим съ' сила, шо-
хвърл/м се (върху икт.» нщ,); 2. рсзп* здравата
ЯМ-
zuhäuf adv. вкупом» накуп' — копесе пристига¬
ме» и-ваме накуп« иа тумби-
Zuhause п- -S« — дом, домашна огнище«
zuheften, zuhefteln tr. приЗеждем» забождам»
приарспям с топлийки-
zuheilen intr* s (зо рана) зораспво» затворя 'л.
Zuhilfenahme /, — eit, rini — vrn c« Сез помощ¬
та ие-
zuhinterst adv* най-отзад, най-послсден.
zuhochst adv, 1. най-отгоре; 2. във висша степен,
zuhorchen intr* h D слушам внимателно; ослуш¬
вам сс.
zuhören Intr- h (c-m, c—t Eteäbln—g ~) слушам c
внимание (нкт.» рoскас)’
Zuhörer m. -s, — слтмoтcл (въобще).
Zuhörerschaft /, — лnтмoтcлнтc (в ауОитория*)
zuinnerst adv. шаИ—етвътре» нoйrлькрeвeшe-
zujagen Intr. s D сптл)а’ се към ищ.« икт.
zujauchzen, zujubeln Intr- h tr. (u—n ~) акло.ми—
ром (нкт): c—n BciTiII — 1срoзиco’« лнкувойки.
нкм. одеСр-шие» —кломиром нкт.« ръкопляскам
нкм.
zukaufen trr прнктnтeoм; нoaтпуcам (много нещо
зо кротко врсме); корт, купувам« вземам още
(корми н пулове при домино).
zukehren tr. rcß. 1. обръщам към икт.' c—m 1сп
Rücin— — eCeьщ-м —км, трьб; 2. зoпумвa’ съ'
смет (Дупка)—
zuklappen I. tr* зетверим (а клапа); затръшвам
(врата, нpoзopeцj: И. Intr. s зоеворе се. хлоп¬
ай (клона, врата).
zukleben tr* зoпcпвo’ (плик). еОлепвам,
zuklinken tr. затварям (врата).
zuknöpfen tr. закопчаси’ (палто)*
zukommen* Intr* s 1. (ciw. kann' c-m em) сn-дco
(ми) се, нмем при-o« ие; по-оСаво; дълг мш е:
des kommt nir von Rceite wegu; zm соса ми сс
следва по право; us kommt CIr nicC' zu» zu, . .
—е ти по-еСаво -o, - ,; cs komit iin nicht zu«
A—eprücbu ditiiT zu urlubu— нямо пe-вo ea
йe-eяeяco пe-л-шц!1 за саво; Cii/cr Tiiil
Ureei IHm nicCi zm созн титла нс му се палата;
dct Urlbu— könnt lizen zm onптскът Ви сс по¬
лата- поел, jc/11« was ihm /uUoiei вс'к-!1’у«
кеквюео му сс полаго; 2- (/iw. kommt mir zu)
идва ми, пристига мш; обикнов- — inss/e: с—е
Geld, n—n Brinf — iissun пращам нам. пaeш» пис¬
мо; пран* c—n ärzilIrCc BcCen/inr/ — les/cn
окозвем нкм- лeкoрлкo помощ- 3. (euf u—n« ctm-
~) отивам към, пристъпвам, приближавам сс'
wir Uoneen nach enf diceun Vorsclieg zu ние
шс се '-—.‘10-’ още с саво предложение; 4.
Оисл* diu Stu isi zngckremcn '—iHei- е покри¬
та» оплю-ена-
zukorken tr. затварям« запушвам с топа (шише¬
то^).
zukriegen tr. = zniukonnun-
Zukunff/, —— 1. бъдеше (m грам): ruhig ie din —
/иН/п« /licUue гледам спокойна но бъдеще;;;
In [Сит] — е Съ-сщс; ;;'—.— нататък; Ie cliu — зе
Вечни сремена; für die» liin — за е бъдеще; 2-
вивл* присеигоие-
zukünftig cdj* бъдещ; adv, зо е бъ—сше» eeлcгe
налаеък: розг— iit Zukünftiger гoдcникьт и.

775
zumessen
Zukunfts/forscher m футуролог; -Forschung f
футурология; -musik f розг. музика на бъде¬
щето (хубави обещания, ксОежОи)'
zukunfts/reich, -voll cdj. с мнотю шсгnc-и» мно-
таСсшоаищ« ' бъ-еще; надсждсн-
Zukunftsroman е утопичен ромон« нeтчшюфeн—
постичсн ремен-
zukunftsträchtig ad). сочещ з Оъ-тш—то, носещ
C-neз!лe иа Оъ—лщ—еа-
zulächeln intr- h (c-m -) усмихвам се нкм.
Zulage/, -п 1- доСаско към сoплeтeтo; позише-
ншс на зoппoлалo; 2. готе, пeиlбeвa-« доСиса-'
FIcIscC nie« rizu — месо '. Сез -еСос)о (ош ко¬
кали); 3. атр* 'ксли (при строеж).
zulangen intr- h 1- песятом към нш. (зо До взе¬
ма): —*ttc« lirgcr Siu zu! моля» 3'—’];] сн» хоп-
шссс сн!« нс '' стсснесойтс! (подконвонв при
яДоно): Uräftig — хубаво си хапвам« нс сс ссес-
невоМ; 2* рсзи— —естосъчно е. сснто (пори-, яОо-
zulänglich adj. eeлnoлъч-н; сogeвoпнтcллн-
Zulänglichkeit /,— дестотъчшост.
Zulas, in, —ce« — оспор* дoлnъп, дeйтлк-шc,
emlissce* tr, 1- (с—п zu cim^. ~) дoптс)e‘f; --сом
дoлльп: c-z zur- zm с—г PrüiUzg — дoптскa’ наг¬
ло ]—];; u—n zu c-e Amt« c—r Stclic — приемем
икт но дое-шо 'лужба; du; Wager« dcs Auer —
eaсрeшoвo’ цшр)ул<0U1И но кюлеее; WutupipIc/c
zum Börecrbn—dcl — люпу'аам цс—шн книжа на
Coeсano; 2- (cum'- —) позволявам« допускам; не
отричам, съгласен съм с (нш.); da/ ke—n *ch an"
U—n Fell — пю —иаикъс начшн не мото -и депус-
на- до eьeпя тове; An/gciicn — допускам из¬
ключения; die läesu U-e ZwcIHcI zm тосо шс ee-
пулкo никакво съмнение» изключва всеа-аво
съмнение; З-раз—* о'посям сoтвoрcн (прозорец.
врати. Дюкян); 4- аел-ст- пускам (но съчета¬
вано- зо—онвокс): c-z Hines' [zur DcrUurg] —
пускам жр-С-ц прн кобила; Zulassung f
emlässbj cdj, допустим.
Zulässigkeit/. — допустимост.
Zulassungs/nummer / регистрационен номер;
—prUHungJfпeн-’cн нзпне; поен* приемно нз-
йнnвaш-; —eriibn е рaсeeмunтпшo« бележка за
geптсаoшe (н зо известно категория влаково
при голям исплив);
zulasten, zu Lasten präp* (c G) за см-лае —o-
Zulauf in. -e» — 1. неплнв: — Ce—ce много сс по-
стща—o« nъeс!« е желан; die GusciäTt hat großen
— е пое матознш име голям ш-пп1в« големо кли-
-нпсло; 2, подаван-« сoхрoшc-ш--
zmliuTun* intr- s 1- (еп/ с—п —) тичам, сanичo’ сс
към (икт.): ci— esgcliiTcrct Hunl прнCeтнaпo
Ccсдoмшe куче; 2-резг, Icnt zu! тичай« колкого
мюжсш!- З-прен— spitz« -е n—r Spitze« eng — сoвър-
шво с остър връх, слесшево сл към краИ’
Zulegemesser п сгъваем нож.
zulegen I. tr. 1. (sich D etw. -) рсзг, доставям си,
взсмом си, пoсeюпявaм 'и (някакъв разкош):
sbcb с-п DinnuT» uin Auia» ui; Pl/rl — позеоли-
вем 'и разкоша до '« —'—’— 'лута, асеомобшл»
кои; търг. sicb с—п Arelkul ~ неСовим си даден
артикул; розг:. ше—- sicb с—п Seieit/nuch —
пускам 'и шкембе; sich е—с Gulic—iu — езсмем
'«« поддържам пршие-лко- 2- приЗазем; -ои-ж—
дом» деСосям- повишавам (зонлотcj’ Ьсьп
Wicgcn 50 Gramm — дебовим 50 прима при тсг’
пcшcлo; in! Cum Gn/elält lege icb [GuISl zu при
соя едcпкo -онеждом ет капитали 'и (губя);
псп ici ihm was /igcIcgU повишиха му малко
зоплотете; 3. стр, 'вързвом (сграда); 4. зопвО’
рем, сгъвам (ножче); II. intr* h розг— пoвнмa-
вам« (пeIкoчe-’ ттмпа; С.г Ьгп/ст Нс' [еп
T/epa] с—п Sei—bei, Zehn еи/с-сд- б-гочът по¬
качи темпото '].
znilidu« en Lilie adv. с—п cim. — tun причинявам
—км, Золка» зло; нароняв-м» обиждам —кг: разг*
ur kenn U-e Flicgu ctuce — 'in тай и на ’eecкoтo
път праси; поел- niciind eulic—c» g-ciird —
никому хатър.
zuleiten tr, шоправляса’» насочвам към (нщ)»
док-ре-М’
Zuleiter е, —s, — = Zilclunrg I.
Zuleitung /, —се 1. u Zuleitungsrohr а сл. род.
тсхн* сeхрoшc-ш провел» проводник (с шок)’
2- пoрoпeoceД; 3- гозепрееод; 4- вж, zulciicn.
zulernen tr, научавам нщ. ново,
emliizU ndv, 1. най—песлс« нaаeoя» не песле-ио
место; кото последен' er Utm — лей дойде пес-
лс—ен; zilci/i sci Ich iIcH gcnö'ig'» ns zm eun
шeИ—noллc се —идех принуден до тю сторя- 2.
нoпeллcдъa, зо последен път: we—n schsi du ihn
—? коти тю видя зе пю'лелсн път?
гиГьс—. ndv, с-п uiw. ~ ипп провя нщ. сoрoди нкт.»
зо нстово утоло- удoeoплecиc-
Zm1Iiferiedusi—ii / пeoнсceдстce не междинни
продукти-
zülpen intr— рсзи. дръпвам 'и (пия).
Zulu т- -S« —(е); Zulukaffer ш 1. зулуски кофър;
2. ризи, пресее'-
zumachen рсзи. I. tr. саeeeр4’ (врата:, куфар, пис¬
мо— —ниша. дюкян); сaкoп'oeoм (Ореха:, понто-
лoнj: песЬ le; Mund zu! затваряй сн тсnoeo;
sic Uorric kein Ange — ля нс мажа до мигне; II.
Intr* h песЬ zm! хайдс, побързай!
zumal I. adv, 1. О'обсню: ii-с elnd derin ecHild« —
du всички се виновни зо moca« е особ-не ти- 2.
-еносре’еншо (иоедко)’ eile — всички шоедню-
II. conj, талкове посс'с» още повл'с« чс; тъй
като; das kinn ici Dir richi b—scblbgun- — dm
-nmur so gnfällig —ieu ис мете до ли откажи гюва»
ещ— повсчс« чс си винаги токо люОтзтн-
zumauern tr. завиждам-
zumeist cdv. ней-вече; о'еблио.
zumessen* tr. 1. (u-m cim. —) отмервам» ловим
припадащото 'е- прен. опр-д-лям» enecж-oм;
zumindest
776
c—e des E/scn Uzepp — оскъдна храня икг-« да¬
вим нкм- малко до ege; das ihm zuecicssnrc
Luid eтecgeнeтo ‘у лnрaдaш1e; 2. олеавам«
пe1писвoм' u—e Sic Schuld — прнпнсвом -км,
ВИ—ИГО’
zumindest adv. поне« шeй—’enкone’
zumute, zu Mute adv, nir isi woCI» —irC' gut«
/ciiccht — —оСрс сс чувствувам« нт ми е доСрс
ие дтшaлo; зле сс чтвслcтcoм, е лешо шoлne0’
с—ис съм; mir isi schwer — т—жко с на дтм-тe
МШ-
zumuten tr* (с-п /'и. ~) 1с1скco’« искам« очак¬
вам« шоспоевом (зо ищ. неоспровеОливо- пре-
полско- па по силите по ни—-); пecт-шднрoм без
просо (зо ищ. от нкт-k: wie Uennei Su nir so was
—? кок можеш до искаш eoaeco ищ, ют мсн?;
ich kenn iin ricH' - zu Uonmen нс мога -а но-
ссоявом пей до дойде- ein eutut siel zm viul zu
ея сс nocoe1 пр-кoм-eшo м—ато-
Zumutung/	пр-кeмceнo» прткалсно« нескром¬
но, дръзко Н'!''—-—:« искане, претенции; пред¬
положен]!-: с—с - си е—; et/llez настойчива ис¬
кам нт, прекомерно от нкг-; die !/' '—] /intUn —
тосо л всче много и'коно; с—' ~ zniückwcisun
eтхвьeпя’ пee)eм-eшe« нескромна исаинт«
предложени rc,
zunächst adv, 1. (ряОко G при алеОвощ обект)
льcс-м близо, штпeлeтgсne-шe де: — dci
Pfuilnr« due PfuilcT — нспю'р-ествс]ю -o 'гълЗи-
dne Sun ~« - dcs Suus eulugen eазпeлoж-н де
семето сзтро; 2. ноИ—напрсе« преди всичка: —
gilt ns« s—c Anecbrifu Hcsizi/inllur пe-ди всичко
требва -а сс тлnaшeвe aдрeльe му; in dunksi —
in Sich ти мислиш прс-и вснчко« шоГ—напред
за стО— 'и; 3- сeсeгo dirir dc—kn Ich - nach nicbu
зoлcг- зо лова львлe’ ие мисли-
Zunächstliegende п най—шолежошепо» шaй—Cлис-
кОТО-
zunageln tr* зокововам с гвeсдcш
zunähen tr. зашивам (торва)*
Zunahme/ -п увеличеш]] (на силитс, внос, из¬
нос): т-с - dcs GcwicHi/« in Gnmicbi тcтличc-
ние —е теглото» е тсгло-
Zuname е 1. презиме' Vot- und — имс и презиме;
2- прoсe1mc-
zündbar cdj. зaпanитcлcш-
Zündblättchen п копсичк—-
Zündbolzen ш воен. у-oeникoвa игли» «тленна,
zünden intr* h tr. 1. (зо кибрит, барут) сoпance’
сс; прен* възпламенявам« иecлcкcрисирвoм' dcr
Bliuz hat ec/ündui мълнията падна « сaпoли;
zündund/ Worte възпламс—е-ощи думи; 2-розп.
под-йствуеам» съз-ейсееусам: jueet ici cs In!
nir g/zündet сега разбрах -счс; 3- Омсл* (с-е
~) 'всея (нкм-); раз—, дивим —км. до рeсCcрc-
Zunder, Zundel е. —s« — 1. прахен' ^11’ Напеси
win — пламвам кае; пeoхaн» кибрит- nür—n wie
~ трeмnшв каею праха—; 2- розг. пердах; воин.
cs wirl — gcbcn шс пердаши oртнл-eияno; сг
дс/ iin iürC'ig — той го пoлтoce нотясшо- 3-
мошт- аСтор ие мстал.
Zünder е, —s« -1. воен. сoпaлкo не снеред; 2 рсзп*
кибрит- 3. Оисл* вътл-ишорско клало; 4- Оиал-
дъeco за горен-; 5. Онол- прахеш-
Zunderschwamm ш проханко (гъба).
Zünd/lioie« -böi/cUtn п киСрнт- -lütrhtn п воен*
възпламсшнлслсш кaп'уп (не патрон. мuuоj’
—kelcl п свтом* кабел зо високо напрежение
(зо сввщи но свмоноомл): —kt—ei/-77- сaпonu-
тeпнo свсш (вбанзинов Двигател)'- —loch п восн*
аoп'Tллш възпламенителен кeнeп (по патрон);
-re/ti / восн. ударнико-- «тла« уа-Р-н' (ко
путки. пистолет); -pinU' ш точка« ncмп-e--
ттeo —а зополсонс; —erhlüssil е свтом* кон’
токлсн ключ, ключ зо зononcoш-тe; —sclnur/
воен, техн* фитил за взр!веве; -sioff е восн.
заряд; -/i-erk ш воен. фитил (зс някогашни
огнестрелни оръжия’ —Vor-irl'ung / восн.
запалка (ио бонос)—
zunehmen* Intr* h 1. увеличавам се, иoрeлтco’;
изпълнявам: /ст Mond nimiu zu nтн-no роспе«
нaрaлтca; -е- enruCiurCum Morin аогепе лу¬
ните нaeoствo; Sic Tegc —iCnc; zu —шип— нaea-
'таел; In* zuncbiurdcn Jihtun c шопрсдван-пе
ша годините- е—е Ktäfic ncbmcn w-u/иг en си-
пнnc му сс cъссnoшececoт (постепенно); cr
Giw-ihe — напълнявом; 2. ноддосом (при пле¬
тена)-
zuneigen I. rejl* D наклонявам сс« клен/: die
Glück ncigi sicb ihe zu шoлn1cтe му се усмнх’
ea; Uns JeCr nuigi sich e—m Endu zm тюдншосо u«
отива към кроя сн; II. intr. h клоне« 'клош——
съм до приема: с-г A—sIcCi« с—т Per'ni - клен/
към ео—тш възглед» към дадено парти/-
Zuneegunn f, —сп блaгoлклoннoсn« влсчсшис« с!’-
патия; е—с ~ zu u—e /esscn. zu с—п« gcgcn /—; —
um'Tindun пoчтвлтвуcaм влсчсн!е» изпитвам»
храня симпатия към —кт-
Zunft/	1. ист, цех» сс—оф; Sin mbutnibienii-ehun
~с средновековните цтхювс; сaдртгa на май¬
стори« сeшoeтчни; 2- обикн. ирон. корпорация»
сьллeв1e« гилдия (ко учените- поотипо, пи¬
сателите и поД—); рсзп— сс—оф; прсзр. тойфо.
банди« клика: пейор. Ciu jcezu Tuiecndu — всич¬
ки 'лнхюплесцн; раз—, von dcr — suin от -лнo-
фа» гилдията съм» лптциoлн'n съм (по нащо)-
ирон, с—с есиЬитп — seil *hr толемн хубостници
'те ми вшс;, прсзр, '—е -nrkuru — пойфо« посми-
и—-
Zunfi/—tIif 1т .р-’010 —0 ссц-ф; — jCtsi щ керпо-
ритн—сн -ух; ~Ji1iHtUг(—I ш сп-циoлист-тчcш.
emifUgceäß adj— adv* какео триаеа« по про—цл--
те; 'ъeбрoснo еснафския просилни),
Zm(figi(öSsc tn оат- 1- чл—— —о ссноф'К0 'дeу-
жтшис-- 2- 'ъСрет ег сс—офо.
eü(fii/ adj* 1 прoфтл1oнaлcш; ют пeeфcл1ятo.
777
zuppig
от лп-цнeлшe'ттe (майстор. калфа): uin -ег
Giluirtur спeп!eлист у']—; cin -t— ScCIfebrcr
майстор скиор; 2. ио 'псцнелнсе« по превило¬
то —е изкуствето« розг. изктсeш» майсторски:
die —т WisscrecbiTi —ауаит- и- специалистите«
учените; nтснeтeьeo нoтк-; рози;: т-с ~—
OCtfiigc bcUoincn зoмнхo ми свтчшo плсснИ’
— icb Нс/с с—п —tn Scb—ucfnr имим класичес¬
ко хрсма; wii finSusi Su des? —! кок' намираш
соса? сшoмcш1eю!
ZunfiliCi/"цехов шкаф« хранилище (зо книжа¬
та н уставите).
Zünftler ш- —s, — = Zinf'ec—os/c 1.
Zunfe/nrisii— е майстор еп еи—сн -лн-ф« додсшо
задруга« тнл—ня; -rolle/нае. списък ие чле-
нес-п- на есш-фо; —avist« п ист, цехова ергО’
H1зап1я« цехов спрей; прoф-'нeшoпшo« цтхО’
за дело,
Zunge /, -п 1. тзик (н готе): мсО. с—с /uiu/tc —
обложен edik; nie /сг Zunge scC—blecr uъкoм с
език (от удоволатвие- зо поДкарвонс но жи¬
вотно): des Fiulsch ecrgcC' an" Ссг — месата сс
топи е тлтаno' eit С.т Zunge ir/toßen фъфля;
прен: с—с Huirc — Cibcr имам изтънчен вктс«
.астроном съм; рсзи* eil ecepel'cnct — acdnr
лъжи: с—с есНтеге — Crbcn мъчно тесеря; ризи.
н-лсо-лял ми л -с!къn (от пиене): '—е fcriigc —
inir; лека и Съре говори« пeнкoспllв съм» с—с
epi'ec« scharfe — inir; имим остър сзик; с-с
filecCc« /leite — Hebe; имим лъжли— -d«)« дву-
лнчеш съм; спogкeeт’cш сън-рези можи и тла-
-я; suin« Uns He/z еп/ Ссг — Cebun розг— коавото
иа сърц-no« покесе но тстoтo (прям, откровен
сън): ein wenicrdce Waat leg ihm enf Ссг — ho-
смелко щеше до кажс пр-дтпрcдиneпнат- -уми;
das Wori ecCwcbi mir enf /сг -, cs ent /er — hrlen
думало мн сс върти не cснao- е/ -те;;' п-г еп/
Сст — розг* сърби ме cснкът (Оо кожо ищ*): Su
niiisu nir dce Wori von Ссг - всcмoм ми еу
мото ос успете; рсзп: nir Ulu—i Siu - am Gnun/z«
mir iä—gt dic — [zue Haise Ccrjeus пecсъхнoп
мн c -сuкьт (ом жожДе); Cie — wer iin
ei/gctniecC' 1сcьрco му се сзикъс; 2- поет—
ed/)« гевор: Сее Lä—dcr /ciiscina — стр-шнпе«
тесто '' говори —смски език; 3- таен- някои
езикопоДобии праОноти или чсат ош такива
като: езиче не —]'—!« тзичт ие портфейл» шип
на люка« -'Н) ша оЗувка- муз. ерганово neъб-,
пискун не юСой, кnoрнcn- воен— см«’'] ие спусък;
жп* сзнк шо стрелки; 4. зоол. лисия (Piuiro-
rcctce); 5- зоол. ’eeлкн -dfa (Зо-се vnien-ie,
РоД);
Züngelchen п. —s« — езичс (и техн-)-
zünjule intr. li 1- (за '’./) въртя сш сзнка- пран*
въртя с'« еня се« нзвнвам ''« движи ст кеею
—'!); првн* züngclndu Flammen« Bliizc« Wiepul
извиващи сс кетю езици пламъци» лвcтaoвип!«
рoсcяв-Щ1 се юстeocъeх1 флагчето; 2. оатар-
зпoллocЯ’
Zuiiim/ecud п скат* по-сзшчншк- —Ьг!п п анст-
подезично кост; -/—irlia е 'кoрeпoгoвoeкe;
—CrcsrHtt ш розг— ЗьCeшцa-
zmegiifc-ttg cdj- 1- с Зьeс« обигран -']'« плевне
товюрсш- 2- ЗЬCршe» приказлив» 'пeвoюхeтлшв»
иахо-'шв-
Zuejrnfe—UlgkciU / — 'пeвoeхoтпшce'e« прнаез-
лиео'е« ОъОризост.
Zungen/kraut п бот, с-лилn (Rnecns Hypo—
/10/11^- -irut m —раи. езиков сeук; —-pfitfi/
муз* 1. eeгeнecа тръбас-ира- ' плоспннае (ка
тролвои— обой, клорииет)’ 2. ебой» клeeнн-т;
—erlicj т език (прост, Овоен) прн духови нш-
'тртмcнти (особено медии): розг— u—n gnt/n =
НсЬпп тсnona ми мели деСрс» —о—о.м всскнму
плесен отговор; —wirk пмуз— eeгoшeв регистър
' Zurec—pTcifc—-
Zünglein п— -s« - = ZÜngelchen¬
zunichte adv: — nicCn« eeзсипco’« съсипвам;
осуетявам (пленове, нaOcждuj; — wctCun Сн-
вом рoссuп-ш« льснnoн« oлу-nтн« преподам (зо
наДсжДи).
zunicken Intr- h tr, кимвам нам,' c-m Bci/ill-
Zus'iiisrg — кимвам —км . з знак —е oдoCe--
нис» съгn-лиe-
Zünsler е. —S- - 1. pl. зоол* си— дрсО—и пcпceтдu
(Pytei-dc« сам*); 2, Омсл* алпийско рeсo; 3- Оисл.
блуждаеш oгьн-
zunutze, zu Nutze adv: siel neu- - nnclun изпол¬
звам нщ.» cъзпoлсcoм сс от нш-
zuoberst ndv. 1. шoГr0ттoр-' Uns Urierste — Unhiue
еСръшом всичко ' крек-no нoгeec; uim- liegt —
иш. псж'« нoИreтгeр-- 2- но първо ’/';(« пeт-
-н е'ичкю.
zuordnen tr* придавам« причислявам: прнкомен-
ЛНрЮ—ОМ’
Zuordnunn/.— 1. филос. нам— координацие-
CЪй0Лn0CЯ]-« съглосувонс' 2, комп. прис—оя-
вошс (но сДрес)- розпрсдслсн|1с (но палат)*
zupacken tr* пипам» сграбчси’» песягом: kräftig
— пипам здросото-	"
euplss« zupissu ndv: dce komme nir — песе ми c
geCe- лешле» идва ми съкма н-cec’T’
zupfen tr, re/t— 1- дьeпoм, тегля: c—n ei- -rin
Ärmel - дърпам икт. за ръкосо; Ciu G-tc—er —
eeьнк-’ но ансоро; c—z in- bn* dcr Hiirun-
OCrc— - дърпам —км. косите« тегля му ушите:
dcn unetiigun Schüler cm Olt — дъeпo’ ухото
ио немирен ученик; eich 7ur1ugc; сн Bari — ют
смушсшн— сн скубя Oeoдoтo» ‘устоцнпе; Un-
Utrui — 'ктOя бурени; фон— enpt’ dich an S-t
ciecrcn Nie/! гледай си твоето роСоте!« ис се
меси з чужди роОетн!« погледни —аи-шипр—д
стОт си!; 2. нищя« разнищвам (плитко):
ScCercin ~ рeсш1швoм морля-
ZrcTgcIgu/муз— антора- ~insit11i;i п мтсик--
лс— инструмент ' дьрпан- иа стeунитe’
zuppbj ndj* 1- чoeлoR; шо'пръхшел« наежен« ' из-
пeoвcнe птрушнно (птица): 2- разтурен« Сез-
рсдс—-

zupfropfen
778
zupfropfen tr. запушва’« з-св-ря’ със зoйтмoл’
ке,
eipaoeiin Intr- hрозг. пия нам, —аз-роснцо.
zuraten* intr. h tr, (c—n -) съвета-м икг до шо-
проси нщ-: ich mill iit unCur zu— noch ebreicr
нс те съветвам —пло до го сториш, нито до нс
то сториш,
ZnrrteziehunijJ/консултация« кeш'уnn1рoнc,
eu—eunen tr, (u—m uim'. ~) ш-тспсем.
Zu-icbrn/i—krii / — = ZircrC—ungs/äCigUuii.
еи—гсНеги tr, 1- прнсмятам« прнСевем« причнс’
лявом: dic ZInecn dem Kapitel — пeuooвe’ лих-
—нсс към aoп!nono; 2- (c—m ctm, ~) смснесом
(нам, Hm-)« слагам (нщ. не нсчия л’-ткoI« пe1-
пнс—ом: dii Lulrcr С-с Fuller dir ScCülcr —
смсшесом не учителя грешките шо учсницис,
em—rcbeingsfäHij adj. юр, вменеем.
Zm—i(HnungsfäCigUrit/. — юр, 3’——/-’;';^.
enulihi adv. пeoc!nшo, ' право« рт—а—ша« з ред, в
-.Сър ред; както neeCco« коксо пю-юбев- (обикн-
в сотр-)-
zurecht. . в аотр* а —слип- trnb- ознечево обикн,
намествано, оправяно, ориентиране— zurecht¬
bringen— zurccchtkomTCT*
/1—1'11/11,111; tr* ризи, измойспорив-м (по върза
ръка): -/iigrn* tr, 1. огъвам« зо до получа нс-
оСходнмеео ферми- 2, фтп— опр-сям« изглаж¬
дам (противоречие- нщ- сбъркано)- -/ringtn*
tr. при—ежлом е рел» наeeждам; —-bügeln и-рсзп.
’TШртвaм; —findin* rejl. eeн-нnиeoм се« оп-
eocя’ 'с: прен* eicC ie Lebuz —*eht iclu =
Uönnur не мето в-че до сс oпeoc4 з жнвоте-
—•fummrin п—рсзп- поправям; пои-гласис-м, по-
шoeькмeвaм; -Uniitn“ intr* s 1- пристигам
носрс’-; 2. (mit ntw. =) справям сс (с ШЩ’I- (iit
c-m =) спогаждам 'е- -kriijin tr. успявам -а
свърши, де 'е справя ' нщ-- —lujun tr* пeнгen-
в/м (Дрсхи, вещи зс път, рсбома)- —ареж-ом«
стъкмявам, и прен.: sich dic Seehe so е сако си
представям роСотата; sicb с—с Auseign« Au/rcdc
= н-тъ)’/—-’« измислям си пoaaс-Ш1С» пре¬
текст; —nerhte рози. tr, rc/l* приготвям (яДо-
нв- солети, легло. Оспя), стъкмявам ст,
ш-тъкмис-м (сс): rejl. (за жсно) провя си тео-
лесо« декорвом сс: merh dicb еит/сС'! йрнгen-
ви се! (зс тръгване, еоДоно); /icl D е—т
GcecHIcCic« Ai/Tcdc = измислям« нaтькмeea’
сш рoсaaс« нсeишeниe; —srHusittr tr; ризи, оп-
eoce’, пe-c4 нш. коа до е, enгee-—enтeрл;
—türkcn tr* нареждам (ле—ло), намествам (мсаи,
атолове), юпeoв4M fврaeoeрьскa« вьзглoвниua):
разг.: uiw. а1е(Сег = апрезям никоя роЗоте- с—п
Sun Kopf = cрoзтмecaм икт,; —stUein, —eltiitii
tr* нареждам, спoтe’ сред« епровям:розг. п—е
dnn Kopf = врaзтм4в-м« мъмря, дялам икт.;
-stutzen tr. стъкмявам» опрасим. оглеждам
(статия)’ —wilste* tr. 1- 'мъмрим; 2. oпeo-
вим« посочсем (пътя).
—un 1. ’Ьмecн-« укор; 2. вж*
znTCcCiwcisc— 2,
zurechtzimmern tr. нагласявам« сглюоесом« нзро’
Оотвом« и првн. (стоя, къща, врата).
zureden intr. h (c-m —) тcтщacoм« пeтдтмco’»
склоня.’: /ici D —IcCi - leseur -е —зем-м ат
съвет» от думи; errez nlicn Zirudn— въпреки
вснчкн тc-шaннe« съвети« нестоявення-
em-iIcUin I- tr. (c—n ntw. ~) пало—ом (Дървата,
камъни—, чиния); II. Intr- h сенто« дeлnoeьчнe с:
dicece Geld tcIcCi —IcCi zu тия пори не '11^0^;^.
zureichend ad), еоспетъчеш: филос- /сг Setz vam
ei—cirli—di— Gtn—dc принципът« з-кешът со
дост-пъч]; ас—асоннс.
zureiten* tr. еояздсо’ (кон).
Zürgel е. -s» - бот. кoпeucкo (Ccltis eue'relle).
zurichten tr, 1. пeнгencям« нoгпoляв-’« пeee-ж-
дом (ястия зо варвие- печсие): с-п Hasen zum
Breinr — приготвям зоса за печене; uin Gnsticii
- приготвям. подреждам Зашаст« пиршества'
/сп Site zum Druck — подготвям шooeeo за пе¬
чел; рсзп- ирон. it аег übel« arg eigirirC'c'
wou/cr хус-се« зee—тa то бяха шатлосили,
ш-nтпonu; С.г K/rtiurjin art srlucrkiirl
/igurtcbiui мепорнето кола o-м- лтeoмнe пе’
страдало; 2- тсхн- oпрcnнeo’ (плотове» кожи)-
Zurichter in. —s« — техн. опрстьер.
zuriegeln tr* зотсорям c рсзс-
zürnen intr. h (u-e« mit u—n, enf e—n- Übei, ne uim.
A сър-я с'. тнсвя сс (нам. зо нш,)-
emtollce 1. tr, търкулвам към (D); 2- Intr: s. търкул’
вам сс към,
еигаг« tr. мор, '-''рспе-м не палуСосо (.лоОко.
котва).
Zurruhesetzung / пeшлиeш1рoшc-
Zurschäusleilllng/нспoгoш-» нзсаждошт не пе’
'0'- презр*. пeeoдueoш-- паро—-
zurück adv. 1. —озол; eoeonшo: sici — ucnCcr ea-
ръщом сс назад- ~! шoсoл!; — zur Natur! шoс-g
към пeнeeдono!; се gibi Uni; Zurück [mehr]!
ш/мо вече сръш-шс!; ei; рест JcCtu. Sectionc; —
няколко тодини назад« преди няколко торн; Hin
uni — нотоеъ) и шосам; за отнвонс « cрьшoнc;
2. (елиптична) 1зо'пешел« зoaьсшeп« назад: ст
ist In dcr MiiCciiiik seit — мнота е нозод по
мет-мотнке- Sic Ernte ist roch weit — жетвето
мшето сoкъ'ня- 3- елиптично вносмо съответ¬
ния глагол в аотр. с zurück: ict Bote -su zorb
nicCi — курн—рът още нс се л вършил- bei kirr
nicCi nult — не мото до сс зърно обратно,
zurück. . в сотр- с глаголи trnb* означава про-
Димно 1. обратно Движение посредством дей¬
ствието но основния глагол: zurückdrehen-
zurücklegcn; 2. изоставено, изоставяно:
Zurückbleiben, zurücklassen *
zurück/behalten* tr* задържам; e-n Teil des Geldes
= задържам част от парите; -berufen* tr. от-
779
zurück/halten
зевовом- -bleiben* intr* s 1. oлnoвo’ незод (зо
часовник), нзессисом« нс иопредвом (и зо уче¬
ник- успех); ie Wc'tleif = изоставим при цо—’
Оегвошспе; H*ri/i с—е = изоставам след икт--
gcIsiie ziTückgc—lic—си умствено исo'тoнал- С-с
Einzelnen —liu—cn binicr innen -н vorige— Jchic
euriicU приходите 0/хо по—молкн от ми—алато-
euм]!тт; c—z /nrÜrUgiblic/г—г— EilCtirU
machen 1стлeждoм eлтaшoл —озод (от време¬
то си); 2. остосом; нс тръгвам ' другите' dcT
Ring licliu cis Pferd zurück пeъсncшьn oлnoвo
кото сeлeг; von n-t KregiC/it ist u—c Schwäche
eitückjc-ilclcn от оелестта мн еспоша нзв-л-
пшо слобест; -blicken Intr. h поглеждам нeсoд:
Ii Cic VirgengcnHcii = хвърлям поглед върху
‘ншалоса.
eutück/lickind ndj. e-тeoспcкc1в-ш.
/m-Ürkr—rinJin* tr. връщам« дешосям юорепно: с-
т ins Ln-uz = връщам нкт- към живата; с-п еит
Pnicii = шакарвом, сoсn-в4’ икт. до сп изпълни
дълго; Cic Krankheit ha' -in ie s-г ErUwicUling
eilt enrücUgubrecCt Ceneсeтo много спъни« по¬
пречи но раз—итн—с; му; —Сгппги tr. йрттрoж’
дом пътя но (сълнн« ш-вюдшснис); првн. o0тз-
довом- ocnoeяcoм (етpоетuj; -!iUie—er tr. пе-
ссо—Я’ по—зоешо (по-раншно) —ата« оштсдотн—
ром (писмо- Ooкунeптuj; —diekcn* Intr. h (en
/'у. —) спомням сн, мисля (зо ищ, мишсло);
-Crämgr— tr. нзeлoлкcoм [шoс-,-l (тълпата« ши-
рoeoI; 1сoлъскceм« етСлъсквом (неприятелс¬
ки lосmuj: сдържам« потискам (чувството,
сълзите си); /е; Fui—d in Cic VcrteI1*jnne =
принуждавам проенвшнко ло мише е атОрошо;
-Сеeie; tr* въртя. с-cърno’« оСръшом ———
(часовник— колелото пи историята); —tlitn
intr. s oърс-’ до сс върше» връщам се бързо-
eutÜikin intrr h (D или: an utw. A -) прс’-'лвом
сс към- де нш,- с‘'ссс-‘с се (за Оо сторим
място): !rrTür(c) — пecм-сncoм се към срото-
ЛО’
eutück/rrbi'iin tr. измолвам ебролше» моля до ми
върн-т; —1’111-11«* tr— пелучосом o0e-nнe;
-erstatten tr. връщам o0eonшe (= uirCcrrr-
elH(icn);-fahren* I. Intr- s 1. връщам re (свлек,
корио- коли)- 2- препеем, лтьпuсзoм сс,
дръпвам 'С Сър';« отскочим —0'0— (ом ашрох);
И. tr. сeкoрвe’ oCeoтшe (с кoлоj; —'ailie* Intr-
s 1. подам шoсog» съзнек; прен- !сп-go’: in
dcreul/ur FuClur = нзпоеем е лъщono грeмкo;
ir с—с K—i;UCciu = повръща мс Ceлcлn; 2- за лъч«
свстлнна; eneасeco сс, и пран;- die Seiende van
s—n lösen TiUcn wird rn" uns = пeсoeъn от ле-
шнтс му —сения ш' по—нт върху —ос; 3- (за
имот) ceьщo сс' die Heue fäll' еп dcr el'cr
Bceiizut zurück кьш-no сс врьma на стори/ сеС’
ссстннк, апорт- Cut Fivori' (bnim Wc''run—u—)
isi piöielici zntücUgcfellcn челният съст-сoт-л
ш-ечоасошо изе';-]- много ———; -finden*
intr* h s, rcfl. тлпeeoм да намеря пъти зе връща¬
не; преи* zu sich selbst=намирам пъп/ към себе
'и, юсъзшееем 'с; прен. Sun Wug in Sic Hntmei
= връщам се е ро-иноео; —fluirn Iatr- s ллчс»
връща сс юОролно: diu Beeidung fluiuic zurück
прибояе потече ——'—— (слаД развиването о ско-
лнес)’ прен. Cur gnscHlegnnu Fninl fluiu'c zurück
масите не eoс0ития шcпршитcп сс e-збятoхe
—-;« —■'oeCiem tr* искам« изисквам еОроено-
—•'Übet« tr* 1- воля« завеждам аброт—а« въсвръ-
щом; 2- (сет, еп" ctw. А ~) отдавам на» оОесшя-
сом с: die Explosion -st rut c—c FbCTiässigUciu
zurücUzufüCrun експлозията cc дължи» neяCco
да се отдаде иа шеСртжшасс; 3. (cim, enf ciw- А
~) свеждам« редуцирам« шoмoпявe’- ctm- in" /—
т wiCrun Wn—t л свеждам нш. до нслин'к*оее
му лneИ]eлn; 7iГУirUг1ti Probleme ist
cIrfecCe'i Fnmecln = свеждам комплицирани
пeeCп-’! е; шoИrпeeлnи фeрмтпн; нам*
BrücCc ru" Sun gIcicCun Ncrrcr = привеждам
—реЗн към тд—окъс зш-мснотсл- des Hc/г es"
len FecCcr/eterd = шомалявом саГс)-;- до
м/фновремен-н съсс-с- Zurückführung/
ZmtÜrkje/i/ceъщoнт (но кнн—u. пори).
eutÜck/ji/1«* tr. Intr. h 1. връщам! оЗротне (ка¬
питал, пoриI: c-m eii« Wort = есвоСеждовом
нкт. ос лаесш-с- дума; връщам то—сж нам.« 2.
отгеворям (ио нечии Думи); -gtHte* intr- s 1-
връщом сс« опивам (си) ]—'-—• Weren = 1es/i;
връщам спокн- wuie in dc— Gc/clicltcr връщам
сс —0'0— з историята; резг. die Vcrlr/ung Isi
eurücUgcge—grn то—тжът cc развали; ru" dcn
Ursprung, dic Qnullun =- отивам —o. cлъпCoч-—
сам ст з произходи, йьeceнслeчннao« 2- спада
(приОошло река)- номолеса сс; с-п-go« вървя
низи- (цени, пртхоОи— разхоОн, курсова): Сст
Wulzur Ist zirücUgcebrecn пeш-тa не пм-шн-
цоле спално' Cic Gc/eiuni/l gcC' zurück су-
мeeьn спала, намалява; Сне Gieelä/I i/u
zsrücUjrji—gci фирмата сoйoднo« 3- en-
лeьпв-’, въeвe« on-eъпвo’ сс зодшсшаюм-
/mrürkgc/ogie nd). pari. т-днш-ш; еж, eirücU—
ziehen.
ZnrÜrkjieogenbLct/. - - тлд1нeн1e« у'динс—ио'Т-
/mtückrgаiifue* tr, 1. йeлeг-’ ]—;« eлсaeс '.
(за До хвана- взамо нщ,). 2- (enf сит. -) връщам
с' назад (вразказ); -Cilitn* tr* rejl. 1. задър¬
жим (Оъха аи); възпирам» удържим- сдържам«
йenuлкaм (чувството си), с—п vo— с-п
Ü—cruil'cn ScCaiiU = възпирам икг- ол пe!Cъeсo-
не сeьйкo« ich Cicli ihn gcreCc nocC [vor Sem
Abgtm—d] zurück успях до го з-държ'о нспес-
рсеств-ню но ръба ие прюпассео; wir mollcn Sin
ziele längcr = —е ш'комс посече до Вн задър¬
жаме, до ви Оо-нм- /ein Urteil е въздържам сс
(резервирам са) ' пртцснаоте си; 2. rcfl* държи
сс не спроно« уединявам! сс- държа сс резерви’
роно; сдържам ''; II- intr— h (iit сил, -)
zurückhaltend
780
въздържам сс; рcсcрcирa’ сс; nie s-m Uit/ii =
въздържам се дом йe-U-нк-; eit s-n GufüHle«,
Vorwürfen« mi' s—m Unaillcr —icCi = —c er
сдърж'-’ чувствали« упреците« шc-oвon'твono;
Ule LenCIcu'c Celucn mit iHrcr Verkaufen zurück
селск«!;- стопен«! сс въздържат до пре-евел-
Cie Kälter Cel'cn zurück куптca'илc сс ecсeр-
в-feee-
eu—ÜrUUiitu—1 adj. 1» сдържиш« ecсceвue-ш; 2. вж.
erTürkbe-tc«’
Znrü:kUi1tui—g1. сдържаност, e-сeрc1рaшeсn;
въздържаше; 2. вж. e.urücUHa1enn-
zurücld/kileii Intr* s (zu cim'- —) връщам ст« и преи*.
(Къ-Ш природите. към първото си любов, към
темата); псеН Heus/ = връщам сс вкъщи;
—-kommen* Inir- s 1. връщом се (от пътувспе)-
2-	(ни/ ctw. А -) връщам се: ich wurdu СегепТ =
ше се вьршo на тоя въпрос; 3. рсзг, сoпoдo’;
uсeлтocoм: ie /—е Gusriä'l« ui' s—r Ar—iiU =
пъргавия;- ми сeп-дe« eeCenene ми нсoстeco;
ui; eirücUguUölicrcr Mnnech сoпoдшoл 'овтк;
—■körnt« inti- li- мата до сс зърно; пран; ici
kc—z nicli mcit zurück шс маги вечс до сс отка¬
жи, трясси до то шoпeoc4’
ZuaÜrkkunfU/'aa връщан- (= Rückkunft),
erTÜrk/Iissim* tr, 1. еспесом (слоО себе аи); ил
—.‘0’ със с—Сс сш (багаж): s—c Uhr cis Pfand =
оставям часа—нна— си като зелет; c-m с—п Zctiri«
с-с NecCrIcCi = естасям нам. бележка, нз—с'-
пит; Ci— Filz! iiiß 500 Tote ist /сп
ScC1ecb'"c1dc zurück пралнс—нкъс остав! 500
убити на оойноло пале; сг ließ nacb /—е Tode
drui KinCcr zurück той e'eeci след смъртта си
сри дтпo; Ci. Wi—Cu lei U—e Nn/Ic
eitücUgcIi//cn раната нс ассосн белсг; 2- (c-n
Ciniur siel —) естасям зод себс 'п, шедмн—е—ом
(кoнкypeиmj;, —iijin tr. rejl. 1- т refl. облято’
(себе син, главата см)'— шазод (л кровсмо. крес¬
лото)- 2. р-зерснрвом» запозвом« слагам шо-
лneoшo« спcллeco’« 'кълвем (пори); е-с Ein’
ue*UteUbitu für u—n = рeзeрвиeo’ '- икг. входен
билет- 3. прсмншосам (път) с—с SutceUe = пре¬
минавам нз—сслшо резстоеннс- ZutÜcUlcgung/»
—LIigre* Intr- h лежи назад« далеч: Sie ii/gt
scban 30 JeCtu zurück олеогосо нма вече 30 го¬
лини; -nüsstn intr: h* треб—о до сс върши, цщ,
neя0вo ео Съде въeнoлo не место-
ZurücdialHi/, — всcмaиc обратно« оттеглеше (на
ОсДокс Оумо- овтОс); отдръпвант (нс фронта)*
zm-ÜcireuHeu1* tr. 1. вземам оЗротшо (нщ, про-
еоеешо« пю-aрькI; прек. отлстлем (дума, обе-
щанис« обида, поръчка, пeceлeжcш1c« ж'oпoo);
2. восн* ое-ръпвом» оттеглям (во-иша 'есе» кри-
пoI: и—— Zig ie ScbicbspicI = вeъшe’ хол при
шах; 3. отменям (мерки, нареждания« зебро-
на); -реblitz intr* s 1- ac'a-'o (за топка)- ол-
лeъпcoм бързо нeсoд: vor Sehi/ck = от'ке'ом«
'еъпнсвом се ос стрих; 2. (за австликс- звук)
етрозясе 'с, елсксо: Cic Hluec 'teilt von Ссг
Menet zurück ж-тосо жари ол ноп-чення зид,
-ти/г;* tr. 1- повиквам» «извиквам еоратно,
eтсeвeceм: преи* sich cin Etlul—is I—e GcdäiHl—is
= спомням '. пe-жuвecoнe; 2. нзснасом (нщ^.
нам.) з олговор; -schaffen tr, връщам« сo]o-
сям eCeonшe; —есСеПс; intr h* есткзам;
—/cibiac-z Intr— s (vor utw. ~) enлnьпeам«
стъписвам сс ужoлcн: —scUlibie* tr, алмсссвом«
тикам« 1зЗтncoм шoсoд; юр. c—n Beweis = из-
пюлзвам аргумент —и противното страна е ш—Г’
но среда; юр, u—n Eid = ceьmo’ рcм1n-nшo
клстае; —srblegin* I, tr. 1- enхвьрлe’« ocCu’
вам. оп0лъ'сом (враг, иоnодвиuej; 2. хвърлям
еоратно (топка)- 3- загръщам, отмятам нoсoe
(пали на палта« одеяло): dic Hactu = отмятам
косите си назад; dcr Kregcr = свалям еднгшо-
со яко (но палто); II- Intr— s l.uieO- (es" uiw, А
(за волсст) onрoсeca '—, досем отражение,
Tспeжш-Ш1e, рcпcс1рo’: die Ktrikiciu scllägi
ent Siu Lnije euriik Ceп-лnтo дава тспeжнc-
ния е белия драС; 2- търг. (зо нека) спое-: 3-
oърсo oллaoчeм и-зал; 4- виол* (зс пороДа, виО)
сръшом сс към пo—лтoр1 форм/и на розентит:
!сe-жe-’ ст; -erbrcllen inti: s* есса-чам;
-schrauben* tr. смъквам (фитил); прон.
—ръщом нозед« ш-миля—-’« с—олям, смъквам
(претенциите си): die gulsel/c E;uuicU1n—g =
зръщ-м ]aсae духовнете р-сзunue;
—srCetrUcn1 tr. uсппoмco’, пegппoмco’: с-п
van с—г Tat = внушовом —км. ссрах ет някоя
(преДстоящо) —стово постъпка; d—c Drohungen
ucrSun mici nielt ^зеитс сoппoмcoш1я нс ще
мс уплeмen; -sr1utrUie*2 Intr* s I- уплашс-м
се, пебеесем сс (Ос попровя нш*); vor с—г Atleit«
Meßzclic nicbu — не сс посеяс-м. пnoмo —а
извъeмo някое e-Cono« ео пe-дпeн-’o —екю/
мярка; 2. 'тьп1свaм се, еръпсом се уплаш-ш«
тжeсcн: ich bin eirückgcecCrackcr« Н-s icb ihe
sch ужасих сс« кого тю cu—ех- -/eiein I. tr* rejl.
1.	по'тосем« осм-сссам ———« нослрошо (.маса*
сселезт); пест-сям eCe-nшe« врьщo’: Cic
Glä/cu wicdur tu iHrcn Plauz=посеас/м« връщам
чешит— ооралшю не мястото им; sulec dich ntw.
zniÜck! седни молко по—нозад!; die Datum =
песласям пo—сeдшo лисо; търг. Werun & сл-’
том стек. шeллрeнo« броаувом ти; /tw. tüt e-r =
от-сл/м« сnoгeм шаслeoна« сaпoзcoм цщ, за икг-.;
2.	првн— панижосам« снижавам (п-]и):
ziirickgu/uietc Wir/ преоценен-« 1свън'лoндoр-
г—о 'сюки; 3. прснеСр-твем» нсзочнпем« онеп—
ревдовам« зoлeгo’: sicb zurürUgueiUeu fülle;
'твсnвувeм 'е прсшсЗрсгнат« незечетен- II. Intr;
s 1-ЛО6. (заслон) пускам по-малко връхчетата
не eoгeлe '« (отколкото преОнепо —оОино);
2. ü—ur п—п Gre—cn - прескочим оОралне рюе-
-sinken* s 1. подом ноз-д (в
леглото); 2. рсзг. повторно изпадам з: I— Uns
781
zusammen
Liste’« Ie Sun ilinn Scbicndrien = пек 'c отдо-
вем ио пoeeц1лe си» връщам сс към сгoeнлe
прнвшчаш. пик карам по се-рому; —sitckte Iatr*
spa3<— отстъпвам, намал/сом пecт-шпннл- си;
-eiuHtn* intr. h 1. (Cin'cr u—m» ntw-, gngcn n-n-
n'w- s) отстъпвам (по качество- атойкоат);
ii е—т HInsicCi linect u—m = - сдио oлшoм-ниc
'10/ слее икт,« сой мс превъзхожда; 2- стоя —е
'0;]— план; enлnъпco’ дртгн’т, елаозво.’ се-
-siiiite tr* 1. връщам нoсog (часовник); сла¬
гам oбeenшe« спага’ шoсmeaшe; зепозвом« рс-
сcрвuрeм ('поае); поставям ша зедсн плен: diu
Suüilu uli/ci an iCrcn Pinte = връщом столове¬
те аСролша но мястото им- ellu BcdcrUcn =
сснчки кoптCoш1Я потискам, асп-сям не '0—
план; 2- вооп отлитам (поОлежащ ио военна
служба); —treten* Intr- s 1- асгстлям 'е, on-
стъпвам« eneeъйвoм сс (назад): /11^1'1'1^^110!
атеръпштс— 'е! (извиквано ио порони при при-
стигеие ио влак); Сст Fin/e tuiiti -и enin Bult
en—Uck ecaeтe се отдръпва з леглото 'и (слеО
ковоОкокио): 2- оттеглям '—. отказвам сс (ош
служОо, покупка); von s-t Btlbipin—g = 0;)-'-
вим сс ос ncьeдcш1cne '.; 3. шом-лясе сс (вли¬
яние): gujurÜ/сг dcr Bcduu'ing dieses Vcrticg/.s
'геи/п Cic п—Сегег AbUoiici zurück e сeocшт-
—u— със снoч-ш1-тo но тоя eoгecoe —рутис]
спетоеСн описол но зо-ти план; drgcgnr i/nier
eile Bc/c—Uez zurück пe-n гея факс» довел оп-
поеоп сснчки 'ъмнсние» ко.лсбенне; —Unz“ tr,
1.	= s SiUluei:2.Cin Ss1n1li = ппрес -'речк ншоад;
—vu—stieen (r* rc/l. 1- rcfl- прcнeлям се (в.мино-
лото); 2. връщам назад: c—z Sclülcr = връщам
ученик е пe-;en-] клес (зе лош успех);
ZmtÜcivr—seUeu—g j: -verwvt*sce* tr 1. полит*
връщам (ориси; (законопроект в комисия):
—wiistn“ tr. отпратим« отхвърлим (поОсрък,
искано, оплакване, авнОстол) :c—n rn s-z Plauz
= (oл)пeaшaм нкт на ме'еоло му- 2. (enf ciw.
-) пр-пeeшaм към, укaсca’ (но нщ. по-ранш¬
но); сечи към ’!шonone; Zn—Üriarisurg /.
—wvtrfcn* 1. тласкам, хвърлям oCeonнe (поп-
ко); воен. отхвърлям fврeгoI: in; Srilciur =
отмятам веело' Cur Krpt = отмятам тл-со-
спорт- /сп Ball Über/c— Kopf = (при футбол)
хвърлям лопаото прcсгпoзa: прек: с—п ins Eiend
= тлoлвo’ отшосе икт. з мизерия: с—п пе« еп"
Jilac = връщам икт. с го-нши назад; 2. физ.
eneeсяco (пь'» сcук); ZmtÜ(kл^r"unJd; -waluicz
inti* h (tu" ctw, -Ionрo•зeco’ с' (не —щ,); —avollun
Intr: h* и')-м до сс върна; -avü—eiUte tr, обик¬
новено rejl- искам —а.« нт, пак да сс вьрнc' ich
uÜrscCc п*г Cinec Zeit ricit zurück —' нском до
сс връща соса срсмс; —ziubun* I- lr. rejl- 1. оп-
петлям (молба- ксиОиОстурс- проОложенив—
оферта, оосщепие)— вооп* сшсмом« отдръпвам
(Hoсmj: дръпвам —озод (юргана, плавате- ръка¬
та си); 2. re/l. (sich von- eus uiw. -) оттеглим cc
(зс противник—, враг): sicb voe Gnscbäfu« van
dct Büb—c = юлг—тл/м 'е» напускам« търговия¬
та« n-onьрo: sicU ins PrivatieUicr is оттеглям сс з
чoлeння живег- das Gericht zieht sich zur Bett’
iurg zurück съдът сс оттегли ие съвсшоиис; sich
von с—е = от-ръпв-м се от икт.- И. Intr* s по’
теглим« връщам сс оСрег—о (е спсропс къща):
Siu Zugvögel zinbcn sclon zu—ück пeeп-nинл-
пл1пи пат-плет вече обрасне.
Zurückzieher m; c—n — mecCun eлnавe’ топката
до се върне нозод (при бил^рО);розг. опкезеем
се ют думите '«.
Zuruf ш вик» викане към икт.» педснквомс; икло-
моция' Ule Abeulmnmng ctihigu CurcH« еп/ — пло-
'Tcaнeтe стова явна» чрез -клa’oulle.
zueu/tn* intr. h lr, [(с—е ctu-) —} викам към икг.;
(нпТ п—п —) виком слсд» пюл—нксом: u—m Bullcll
—	изрaсязoм —км. юдобрс—нсс; си ' викове» '
оаломоцнн />/.- dic Weil urtaigl dntcil Ziun/c;
1сCeръn '103- чрез тслшo eдeCeeш1c «ли en-
хвърлянт ша кош—и—onun-’
zurüsten tr* intr. h приготвям (се)« сnягo’(ссI«
стъкмявам: für des Fuet, C-c Rni/c, Ccn Krieg —
приготвям се» прося прнгoлocn-шнe зе тьржe-
слзе. за пътуване: въоръж*-—-’ сс» прося пр!’
гелослсшне зо войнО’
Zurüstung/, —'п приготвяше, прнгелеслсння pl-
—tn tuulTUm правя приготослс—ия-
zurzeit ndv. паи-ссе/шем» е мом-нт--
Zusage/. —п съгпa'иc« приемаше ({0 покана- пред¬
ложение); оСсш-шн-: '—с - gcbu—« luncicn ео-
вам —уми, аСсшашнс, съгласи-се си; шoeтшa’
сам —умило« аСсщоннело '«,
zusagen I. tr. I. m Intr- h [(c—m uiw.) —-} досам сьгпo’
Л1cтo, думата си. съгласявам! сс; оЗсшосом: с—
н nut s-e Eirirdirg Hin — приемам нечия пак-’
но; сг bau nir eii; Kammer Tuet engese/i aCcmo
ми пeneжuлcnнe до дойде; с—п e-e Llctc—ung
fcsi — оС-щосом положително еосто—)- —км,;
с—с zueejurSc Antwort положителен отговор«
'ъглоснс; -е zisegciCcn Feile при съгласие« з
случай но съгласил; 2- розг. c-n uim. nut du—
Kopt — хвърлям нкм - епкрита« нопрово з очи¬
те» з лнц—то еовишсшие зе нщ.; II. Inti; h (c'y-
sc/e c-m zu) харесва (ми)« по вкуси мн с« —апе¬
ли« нрави се (к—нто« дейност» ш-ио).
zusammen ndv, 1. ное-шю» зае-шю« задружно: wir
erbci'cn — работим заедно, '-—ружно- wir sind
—	gukrieen —не дойдехме сocдшo- vcr/zügt —
s-tzun веселим се зoдeтжнo- wir eind inner —
ви—отн сме зеелше, wir ilelzicrcn - сенрнм 'и
е интимен кръи« зо собствено у;ювoллmc1С- 2.
общо« вкупом« wes iost/t lilcs znsenicn? кок¬
во стртco общо всн'ке?- dii Auegebcn buuregcn
—	200 М e-схoд!nc възлизат общо ша 200 м.; ст
isi mii— wert cis liic endcrun — тай л па-центн
отколкото в'1ч)и други иосдно-
zusammen. . в сотр, с илаполм trnb* означава

782
Zusammen..
обикновено- 1. съоиропе, съвДиняванс, слива¬
не, свързване чрсз Действието но основния
глагол — zusammcn/ligcn. Zusammenhalten.
Zusammenhängen. Zusammenkommen (изразено
мcсшo но бълг- а проДстевките с. ;.
zitsnmmcnnngeln); 2* счупвано, ругвеив-
сблъсквске чрез Действието нс основния гло-
—ол; zusammenbrechen- zmu^fTTcastoßcH; 3, сви¬
вана, стягано: zusnnunenztchcn- zusnTTen-
fnsseT-
Zusammen. . в сотр* със subst-, произвоОпи от
глегол- име съответното значение:
ZusnmmenkuT/t*
Zusämmenarbeit/ льcмeллшo роСоло» сътрудни¬
чества.
eusäiiun/i-/uiUre I- Intr; h сраСолсомс сс; II-
tr* 1. 1сeoCeтвe’e« нзкорвемс« спечелвам- чрез
сoeртж]o eoCeno (къшoI; 2. eCoCeoCeлc-’;
рсзп. нeпceдoмce’« нomтnвo’: dun Teig = .'-
м—ссим- e0eeoenвo’ ттспасо; -Icrkim* Intr. s
h 1. спичо cc« сливи сс (при печене): 2. слспеи
сс» л—пе се (сня—j- -/ellin tr, rcß. 1. смачквам
ио топка (.хартия): свивам (юмрук)- 2- rcß.
ш-кълся—— се» лneтпвe сл« сгъстява сс (зс обли¬
ци— сняг): ]атeупcoм 'е, тълпя се (човешки
маси); акумулирам сл (капитал): die VerHängnie
—ellu eich über s-m Hiupie zn/eiien гибелта u
шодсшснол-« нодвисв- шил тловепе .му; 3. воен.
сьсeeдeлeчeceм, струпвам, моснрем (войски).
Zusammenballung/, —сп 1- oкт’улeпия; нoлрт-
пани« нoкьnбeш1« отрупани м-'Н pl; сстр-
шаneтnceнc (наноси); 2. еж, eieemeui/rllur-
Zusammenbau е (pl. —icn) шехн* монтаж,
zusämmen/bauen tr, силаС/сом!« мeшлнeoм;
-beißen* tr* rcß* 1. dic Zahneaстискам са зъби¬
те (при болки): 2. rcß. рсзг. с—нкеемс л-ин '
друт (в вракес): -berufen* tr* 'виавем (но събра-
има): -betteln tr* ль0нeoм чрез пра'./« нспрoс-
зам; —litgcn* tr, 'гъсом (ламарина); —bIn!cn*
tr. 'cърсв-’ (ка връзка. сноп, покап); -bleiben*
intr. s аслосам— наедно- -bnagun tr* на'ъОира’
чрез заеми (от попово- от оиогово); -breiir
tr. своривом и-л-ио; преи. зeCъeкcoм (коша):
es /raut sich uim. zusammen нщ. (лошо) сс гот¬
ви» тъкми; ci— Unwetter —reui sich znsinnn;
буря нл—o« Зури 'е ноднга; —brcchte* Intr* s
срутва сс» рух—- (а—рсОс, моат); преваля сс»
'громол4'ве 'е, пропада (фирма, атака)-трох-
сим (стlоpeцj- проп— n—i Knie l—trlen
zusHemnn кoncнaлa елказеат да ми 'лужие»
пюдке'ивет 'е- unUur dir Lest dur Beweise = Зн¬
аем съкрушен ел тежестси но дoкaсaлeлслвo-
ло; -bringen* tr* съЗирем» съединявам (псри.
хоро. състояние): diu ganz/ Steit Cci lic Kost/n
für len TCcHUctbHu zi/einurecbricbu целият
трал уч-сссу—- е съСнрин—со иа лрe-слвo за
ncaлрonнana сгре-о; рози, din —cidcn EnSun« л-
i Knrtnn nicht = Uönncn не мото до съединя
—сола арии, до вържа зъзе.л;р^—'с’. к-с Stu* Sete.u
= нс ‘оте ео кожа ——- ДT’!» —- oo-пя-зъC (от
възОуДо— страх. глупост),
Zusammenbruch ш сгee’юпeсзaшe« eтxco]c«
сeтnвoиe. пропи—-—-; крушение« )onoлneeфo
(прв{-)-	„ .	„
/m/äinmie/dtäegrn tr. rcß. 1- rcß, натискаме сс,
тълпим сс. тъпчем сс (но тясно място): 2*
лo!coм. резюмирам- -CutCen tr- тлт)coм« ша-
—НВОМ ШОСДШО’
zusämmendrückbar adj* физ, ссисосм (гcзj-
Zusammendrückbarkeit /, — св/нваемгост.
zusammen/d rücken tr. 1. притискам, сплъстявам;
2. сплесквам; смачкаем; -fahren* intr. s 1. (за
превозни ароОатва) лoлъсaco сс« м прек-; првн.
Cin biiCu— McrscHc— "nlier Cufuig enernnu;
дсомопо сeeoвo се спрсчаехо« скорехо: 2. neтп-
сом« сспеем се, ссрссаом се; 1спnoмco’ 'С-
Zusammenfall е 1. лъcпogтшнc, льcпaeaшc; 2.
срутваис.
zusämmen/fallen* intr. s 1. лeттcoм се« рухвам
(къща, чoвeкj: (за балон, тесто) спада: deiit
leilt Ciusc Behauptung in /ici zi/eiicr прн тня
еаншн лов- твърдени— рухва ол сома '—0- сн;
2- западам« лnoocя« юспадо’; (за егpо0оj руши
'е: dircC '-— KreiUbciu eueeiic—eciallci /cin
eтпoдшon« апсл-Снел съм ол бал-сс; 3, льcйO’
диг се (Ове събития); пeкeнcen ст (плоскости)’
-falten tr. сгъвам« лeuпля’; —'n/ein tr, 1. еС-
хсашом« лъ-e1]явoм, юбтеншяаим« свеждам
(еОикици, по-малки поДсления. групи в по-ио-
леми- по-висши групировки, кето-ории) (и
воен.): л!шncзueам (нДан— мисли): des Ganei =
оооошавам. обхващам цялото; е-с Gu/izUe— =
оСеСщ-с-м« събирам сш мислите; Sic Rug*mune-
ur wurden zu Divisionen eueeimcrgcfee/t пел’
кевсл- со оосеин-нн« сведт-н е днвизнн; die
zuueiuunicn Kräfuc zm r-г eäcCuIgu— Buucgirg =
оО-еншявом рaспeълшanнл- снли з мощна дви¬
жение; 2. e-сюмuea’« аСаСщазом; сСнсом-
прсеовом сОнто (разказ- съдържание): Ulte =
резюмирам нократко-
zusämmenfassend реп, cd)- 1. еж'. eieemiu—-
'е//ип; 2. цялост—— (изложение).
Zusammenfassung /1. резюме; ’ 2. вж, /пееш
icn/essu—-
zusammen/linden* rcß, събиeамe сс: wir Cebc—
uns In Moskau zieiiincnecli;du; лъCр-X’e,
намерихме се е Москва; —liirkin tr. скърпв-м;
розг, компилирам; —l/iußin* iatr. s ллнвa 'е,
стича сс (реки, воОии).	'
Zusammenfluss е лливo—c (по Дво реки): стича¬
не (ho oбсmoятeдатво).
zusämmen/fügen tr. rcß* лтлoCeвoм« 'ъс-шнявом.
нотлосевам (еОио към Орупо), тсхн. монтирам:
illus lüe' sicH schön zuseiicn всичко е норС’
де—о хармонично; -führen tr* събирам, —;'’
шавам; —gcHce* Intr— s имаме» лл--coмe обши
783
zusämmen/lesen‘2
цели» оСшо каузи« интереси; вървим зoeeуж-
ию. е сьтлoс1c; —-jiHöttn intr* h образуваме ищ-
цяno, спо-аме елин към друт» едно към -руга»
oCeазтcon —зайко (ръкавици).
zusammengehörig adj* съпришo-ллжoши (едно
към Друго, към доден комплект, Дадено оОщ-
кост)*
ZusiiningiUöttgkili / — съпeншoeлcжнoсn:
првн* близост.
zusämmengeraten* tnttr s лрcш-’c сс« сблъсква¬
ме се; праи* спeтчкco’- 'с.
zusammengewürfelt adj, рап* oCeeстваШ! пъстро
л’тс!пo:резг. съCe-Ш! ат кол ш въже: с—с —unu
-е Gc/cII/cCe/U пъстро оСщссссе» шортне ком¬
пания,
Zusammenhalt е спoлш!-- лпeeв-шc» спойка» и
пран: фнз* кохезне, лцcйnтнuc; преи. лппen--
—ост-
Zusammenhalten* I. Intir h държа здрозе« дебре;
прек. държим шас—ше еднн зо друт« сплотени
сме: die eclcilUcr Brcuucr Не-еси gui ei/eiicn
'лспсшнпе дьл)! сс gьeжon деСрс: mit с—п —
дьeжo с —кг,' Urin uni tust — държим сдрoвo«
сплотеше с—нш зо друг; II. tr* 1. държа, садьр’
жом шос-ню« лвъeзceм« споявам: les Fieeberd
Häli las Fass zisbiiez обръчът свързва, държи
бъчвата; See Heer — държа coГ^лкoтo. —' е eeз-
пусаам- '-——-’ воГскопо капо цяло» сoдьр-
жом и ноедшо' Сн-ec; Sic diu Gruppe /иееппсп
—' eeпул)OйЛ- до сс пeълшc гртпoлo; прен. dic
T/iic iäle Cic FreunCr euseilur ceeшeлттo
споя—о» лвьeзвo приятелите;!« съпeлл-вe’ (за
сравнение); 3. ризи, пестя (нcpнj-
Zusammenhang ш 1. cрьсa-a« лзьeзoшoлm (логи¬
ческа, npcмamиtчcакaj— з-в!Л!’eлn: las Hit k—r
- е песа —яма никакво връскa; ie — Stiie във
връзка ' лов-; Ercigrisec in — —rirgcn свьрзco’
'ьбuл1e сдна ' —руте' scin Unglück sucb' In k—
h — mii dum VorHaii шешастнсло му няма —н-
каква връзк;- със случа*оло; in iir Eieäliing ji/i
cs U—n - e рoзкaсa нямо шнкоксо ниша*-, връскo.
лзъeс-]eлn« пeлпт;eзonтлшeлn« nlec - не¬
свързана: 2. цялост (особено в сотр—): кон¬
текст: !icecr An/CrneU ist —пг пие dun — еи
vneetulun лее израз може до ст р-сCcрc сом;
ое, з контекста; -е d-u/tm — във cръскo е коза’
ного« с пия нещо.
Zusammenhängen*’, Zusammenhängen*Iatr* h 1.
(mit utm, —) намира сс във взо!’шо врьскe« зо-
с!'!’осп; лвьрзaш с ' нш.; die Sicie Hä—g'
nitiule c—e /einricz LrideU—u*iCi/ mit /en
Fcsile—dc zieeilur градът c свързан 'ъс су’
шала чрсз тясно нзицо ']’/; dul— Unuablsui—
iä—gi nie dur Erkältung eueeimun н-eaзпoпo-
ж-нитса ли H—ca от шoллнн)*one- 2- win hängt
Siu Gc/eiieitc ensenic;? как стои риОатоло c
поя история?
Zusammenhängen2 tr, оаичвом насдне (нсще).
zmsämecm/Hämeced adj* adv. свърза—« пoсп-дe-
ватсл-и- -П1(/(/)1о/ ndj- Oe' eeъск*a« О-з ниш’
ко, —есислсмсн. несвързан.
ZmsäeнinHille(sI1ösIgdutt /» — нссвързаносл«
иссистсмиосе.
zmsimecnUHmue* tr. раз—. 1. рoсnрeшoвoм« иа-
mрoмoco’; воен, унищожавам« 'мазвам» розСн-
вам» рoспръ'квo’ (неприятеля); 2. скововом»
!срo0oлca’ иодес—иолрш резг. през куп за
треш (шкаф, носа); пран, шодросазом шеСързо
(сmcmияj; 3. (с-п ~) смазвам от бой- —Ct/Itn
tr. съмucoм» neeneлcoм; Срошнром (китиш);
—Urner— rcß. свивам 'е. сгтмвo’ 'е клекнел»
-keilen tr. шocьрсвoм но верите- свързвам с
ВСрИТН-
Zusänmi1li1eng/’уз’ лъсcучиc« акорд«
zmsämminilip'in I- trr спъвам (ножче, ветри¬
ло)- II- Intr- sризи- 1- кепсам« грохеом (ом умо¬
ри, изтощение); 2* чупя си кръста (зо Дървен
поклон); —kieibt; tr* 'ъСиром -л—о пю едно-
—-kielt« I- intr* h лсп—с« зил-пш-ле л; II- tr, слсп-
-ом; —klinjcn“ iatr* s 1- зсучо хармонична- хор-
мю—нром; 2- h eit dun Glä/ern = чукаме 'i ча¬
шите; -Uoinnie* Inir: h събирам се (eit c-m
-) срешем cc: all/ Ueicn enermic; сснчки 'с
съОрохо; le/s cUwee Gui! = пoлъo'eu малко
пори; 3- розг, Sie —cidun könne— nicH' = e—a’o-
To никак нс 'i схождот« нс с' eaз0ирaл» нс мо¬
тае до сс спато—/;- —irt-Tue* tr, пe!лc1вa’
(oмии, устни); -kratzte tr, = —•есСег-е—: -Urteilt;
inur- s рухвам; ~Ut■ü11en reß. търча сс» '—!-
вам ст- прссисом сс-
Zusemirniinfiß —с 'ecшa; 'ъСрошнс» сбирай«
eusämmin/läppc-n reß-р^сзг- шaльбupaмcлл« шо-
тeупв-’т сс малко пю малко- -insscn* tr. eлno-
вем зосешо.
Zueälienlei/ ш 1- стичане« шoneтпcoш- (но
хоро— навалица: 2- сь-g1штнuc» сш!--]- —и
р—ан-
zusäeeue/lHifun* intr- s 1- 'тнчвоме се, нoтeтп’
сомс се« льOирa’С сс накуп; (зс реки- линии)
слиса; сс. съединя-ос cq и прсн..
ziseiii—jrleifc—ce Volk сo!emинo; Ferbcr
lilfnn zusammen Зон сс р-злие-т. л’cсcoт: ризп.
des Wesecr laufe nie in Mundi zusemncn rr—
eccнтc- ’u '-« парсз—о ми сс нш.» вулп- поп!’
час ми лиги;—« 2, рсзг, (зс мляко) пресича 'с.
съсирва ''; 3. (зо плет) лл1вo сс (при прана):
-Irbin Intir Л живеем наедно; —legi; tr* 1. сСи’
eo’« 'иьcaм. надиплям (покривка- 6езьо- пиа¬
но); събирам; ent п—п Heifu— = съЗиром на¬
куп« шaeртпco’; ; - See Geld = лъC1eaмc аОша
пери- 2. сливам (Ово класа): 3- аел*-ст* кюма-
сиром (киви- земя)*
Zuebnirnenlegguig/1- се:*-ст* камас-ци/- 2. вж*
Zusaeeunlcgcn-
zmsämmin/eustn*1 tr. съСирам (плодове- мнОн,
жимии класове); —list«*2 розг. snin garens

zusämmen/Iiegen
784
Wissun hat сг zm/eiicnec1uscn шeсъOean е ця¬
лото cn с]aн1e чрсз много чстснс; was Нс' сг
ricHi eu/eniicngelcsen! какво ли нс е чел! (обс-
мe: sie СаЬпп Sun Ronen eiseinc— guiu/cn те
чспохо романа с-e-нo; —iir/ti* intr* h 1- (за
ниви, —родини) граничил си; 2- л—жим наедно;
(зс войници) квeрnнeтвo’c -о-дно; —lügin* tr.
cs ist cliu, zimm/ngc-ojc— всичко л само лъжи;,
—^—ГНс; tr, съшис-м; —ntbiin* tr. rejl. 1- съОн’
ром, сСиром, сгроСчсом: eile /—е Gide—Uin«
Kräftu = съСнром, —опъвам« напрягам вснчкн’
тт си мисли, силн; liies znsemic—gcnomncn
einS us 50 Mark вснчао смелшосо» вснчкю нос—’
ио просн 50 мерки; Sic Kctluz = neнOиea’«
сбирам кoeл1лe; 2» rejl. eaпoдивa’ сс» сдържам
с'» опомням се, оаопилсам се; 3- rejl. ризи.
nimm lieh /useeecn! вшнмовой!» пози сл!» Зъ-н
нoшeca!; -parkte tr. опааовам [з сдин куфор]-
—peseen I- intr. h схождом— 'и, отговаряме си»
съonвстслвтcа’e си» прилягаме 'и- (за хора)
подхождаме сш- розг. пара се' din Hcgd/chuiu
pessun —iche zusemin— ръкавиците ис со чифт;
II- tr. нагаждам» пaлвo’; —р/сеriin« —pfeoplin
tr* ризи, шопнквом« шоолъ'квам като 'aeдcли;
-рггеег; tr* притискам [' пре'-]» стискам« на¬
тискам» сплесквам; -refft; tr, 1- 'тeaoчвoм«
събирам набързо; 2. rejl- = zuseimcnicHmn—
2; —гггЬпги tr. съонрам. приЗосям към нщ.;
—reimt; I- tr* rejl. разг. 'ъгло'увам (лcI« и пран:;
прен— розонрам; ich ксеп s—c Wart/ uel s—c Tilce
ziehe — ис мога да съгласувам -умите ' еелоса
му» не мога до го рeсбeрo; tcilcn Sic See zu¬
sammen« wenn Sic iönnnn! рсзп— идете, чс рaс-
бeeenc лоса! fлъгпa'твaйл- гово« ако можслс)-
II- intr* h римува сс' Sonnu uni Wonne тс-е/п
zueeiner „Sonic“ « „Wo—rc“ се рнмув—т-
—rebßcn* кг. раз—г 1. съборим« срут——’ (къща);
2.	rejl. = —псНпсп 2: reiß lieh« т/iß Ciu Knaeien
zusHincn дръж 'е!» събсри си 'илнтс!; —-01-
ice tr. 1- навивом не руло; 2- rejl- 'висим сс (на
кълбо); -еnittn rc/l* струпвам сс (метежници»
буилювншп1I; Zmsieeenrnttmngd; -rück.« I-
1н1Г- s 'М-'Г—0М- сл (зс до сторим място); II.
tr. смссл-ам; —ггНгп* tr. свиквам; —rührin tr*
забърквам« 'мссвам: рсзп— da bat сг wcs ScUönus
zieenicrgcrüC—е! хубава каша е забъркал!;
—■seckin int s* подам» смъквам 'е (ис земята),
рухвам; -erCn-Ttn tr. (обикн— зо скъперник)
натрупвам« н-събирам (порт).
ZmsiemciscHHn/^1- 'бит прсглсд« обзор- 2. общо
разглеждан]’
/msäeecnschamfdIiгe Intr- s изтръпвам (ош уп¬
лаха); -srlicUli— tr. нaпnaллecaм; —-srUIißim*
I. tr* 1. воеи. разрушавам» сривам ' аренлсрнИ-
'кн огън (грсО- село, крепост); 2. шсбшeaм (ма¬
сово): '-'ср-лвом; 3. сoдртжиo сбираме« вио-
'/мс (сумси)- II. intr: sMuaep* сро'лва сс (крис¬
тали); —echingcn* I. tr- 1- спр— скевов-м
нa0ъeзo (скеля, столче)- 2- удрям едно - ю geт-
то: муз, die Bucker = бие лосювеее; воен. Sic
HickUn« Aisäuze = ^4’ еоковеле (при отдс-
всие но чсст): diu Hä—dc = ппcсвoм с ръце; din
Händn ü—иг Sie Kap" = хващам сс зо еловото
ет тд1влcшнc; З-ризи, рaсoивoм« стeeмaвa’ ие
късчето. прсОисом; 4. лтьca’ (вестник. пис-
нoj’ 5. търг, aus ctw. Gell = нanртпвa’ п-рн
ел нш,- II. iatr. s връхлст/во« стртпca се; прсн-
les U—e-ücU schlägt ü/nu iin zusammen шешо-
стисто връхлсеево« лтртпва сс върху главато
му: die Wullcn schlage— üict c—m zi/anni—
вълните поглъщат нкт-- —scHlippcn tr. нoдe’ь-
квам; —srHIiißun* rejl. (eiel zu uiy, ~) със—!’
иявоме ec« оос-ннявамс с' (в Дружество- аъюз):
vcrscCiuCulu Firlun Cebcn sicb zisinicngu-
schlossu; няколко фирми си се ооедннилн-
Zusammenschluss е сьeд!Hяван-« 'ъееншенне.
00СДИНСШ1--
zusämmen/schmeißen* tr, нахвърлям иoктп« —o-
лeуnва’; розг. обърквам; —srUnrieem tr. сте’
пивом но--ше (‘ссел1/); —^srHmt1/in*2 intr* 5
топи се» слепее- се, номалева» сподо. и прек:
Ссг Siizei -et In Сгг Sonic emsrnnczjt’
scCmoIzcn сн—пъс —омаля, се стопи ио слънце¬
то; преи— las Kip-tel« das Heur sclebizi zuseemcr
капиталът« армията сс стопява; —srHmliCun tr.
споявам чрез кевош-« н пран— -schnüren tr* '1/-
гам« свързвам« завързвам [сдрacol (Соло« по’
кет)» н преи: dic Angst eclnürt ihm dic Kehl/
znseilur лneoхьn му приписка гьeпene;
-schrauben tr. зесншпсом- -schreiben* tr* 1.
пнша слято (в еДна Дума) (Две Думи): 2- шо-
лртпвo’ fлъслeин1eI чрез пилoн- (зс nucnmei);
З-рсзи. компилирам; пиши Ссзразоорне (глу¬
пости); Zusammenstellung/; -schrumpfen
intr- s свива се» нoCрьчкco се» спoртмвo се,
съсухре сс (кожс, нлo0j; пран* нoм1oneвo» сто¬
пява се (капитал, резерви): Scs Heet Ist scCr
zieHiimunguecb—ni'/t вой'кало много се сто¬
пи; -schweißen tr. 1. техн. зоворевам« спае-
зам (метални късове). и прен:; 2. првн. спле’
левам-
Zusammensein п съвместен» задружен живот,
zusämmensetzen tr* rcfl* 1. лъслoвnяcoм (от от-
Ослни части)— сглобивом» монтирам (машина);
лклад1eoм» натрупвам на копа (скопн): восн.
GcwcCtc — съллaвям пушки иа реготкн; uin
/iseiicngcsuu/uu/ Wate сложно думи; dii
Decke bei eus Fuldeie /usenmcneusuu/u ла—о—ъс
сс състои ое аисттаи; 2. rc/l. състои се, сьллo-
всн с: die Uhr /eiet sicC eu, viciu— Tcilc—
zusammen часовникът се сьслoи от много чoл-
тш- 3. refl- седеме заедно (на носи): 4. лъ01eo-
м] ']« съсдниивомс сс (зс някакво общо цсл),
Zusammensetzung / 1. състав- 2. —рши. сложно
ДTмa-
zusämmen/sinken* iatr. s хлътвам» рухвам, льбo-
785
zusehänden
рем cc; —’/btetn* iatr* h седим» седнали сме зо-
СЛНО-
Zmseeninspiul п TeaTp. муз. aш'aмЗьn- спорт*
льгп-стcaш- игра; лътлoсувoшeсn на играта«
прсн. съдействие (ио сили. въздействия).
zusämmen/stauchen tt; розг* шaкoстг4Mf» нехо'—
сом; —eltrktn I. tr* 1- забождам« с,ла—/м« сь--
диневом ' топлийки (плот при сpo6c); 2:рсзг—
събирам, 'Слижасо’: diu Köpfe = шушу)—’--
II. Intr. h но—дна смт: eie /iirUiz inier
zuscnncn ne синог! со —;](; seuckt ihr schon
wieder zuseiiue пек лн се слтми^х—/'?; -stellen
tr* 1. песгасем« испр-cя’» групирам» нореж-ам
с—но е; друго (Дъски, атолова): песЬ Kie/eez
= нареждам по kл-лocc; 2. лъллoce’ (свтрио-
сиотко- неню, про—ронс): снсг-мoлuс!р-м' л-
' MueUurecnCirg = лълтaвя’ колекция» притаи
ол мостри; жп. ui— RmndtciecCcii = съслозем
обиколен билет (в мовторчо); 3. съпeлт•ocя’
(зс сровпвнив).
Znsаmmensleilunz/1. списък« опис; 2. 'бита из-
лаж—]|]с; 3- вж. zueeiecneicllun.
zusämmen/stimmen I. Intr- h хoр’oшнeoл си, з
хормони/ со (зс uнстpyutcитuj; аттавор/п сн»
'ътnaстc-n с'. сьenc'nсnзтв-n сн« подхождат
сн. схажлот 'И (зо краски- еаpекmepuj: спо¬
гаждам— се: Cie Argibcr wollen eieht = данни¬
те шс сн льeл-лnллзтвan; II. tr, лътп-стco’;
-stoppeln lr, розг. скъeпз-м (стари нещо).
Zusammenstoß е 1. сблъскваш- (иа кораби- вла¬
ково): фнз. колизия; 2. прен. 'прсчкс-шт«
сгълаг-а—с—нт« конфликт,
zusämmen/stoßen* I. intr, h s 1. д (зо влаково,
моторни коли. кораби) сCпълкзaт 'с: mit dem
Fein/ = 'Cпъс)в-’ сс ' претив]нао; 2. h трО’
ннчал- т прек* (ниви- граДини); 3. (зе учебни
чo'ec-I 'ъвп-дат; 4. у воен, съм. влизам във
връзка« поддържам връзка (зо сосннн чoллн);
ll- 1. чукам (чеши зе иcз0pовuцcj: 2. съединя¬
вам» силеб/сим (проОм. части иа дpоxcj: 3.
счуквам (сaхaр, пипср); —strömi; intr. s сти¬
чам сс« 'nнвo’ сс (роим- тълпа- множество).
Zusammensturz е 'гeeмoпeсeoнc- срутваше« рух-
ви—с. пeeйoeoшc« н пран.
zusämmen/stürzen intr* s сгромолясва се- сртnвo
лл- пeeпoдo. и првн. (зо здания— .мостова);
-suchen tr, (наIльa!рoм -е—е пе с—но (с
проДължитолио лутане— търсене); -tragen* tr,
(шо)дешосем» шoлъoнрам накуп (Дърво, плодо¬
ва, нpmncаm); Sioft zu u—n Vo!rrag=съCиeo’ ’—-
л-eнaп (от книги) зо -оклое. 'кaсa'o; -trefft;*
iTtr- s 1- (mit c—n -) срсщем re (c —'.,) (слyмон-
но); 2. (зс събития, случки) сьcйaдoт ''-
Zu/innini-cHin п 1. 'реще; 2. съвпадение; '1]’
чс—нс: ein inglücUlicCcs — dir UmeUänSc штшо’
'т—о стечение не o0'eeит-псnвona.
eusämninttiibun* подаарвам« за до събера (до¬
битък)- лов. стиш—ом (0mвeчj: пран* събирам
Geil, AußunsuänSu =- събирам« пори» сакъснcли
Rсcмoиии- —iurlce* intr: s (зс парламент) съби¬
рам 'л. 'викеем се (нс сесия- зсссОснис): Сит
RcicCsiie ist eusHinunentrnicn РаИхспагьп сс
съЗра» C-шс свикан ие сесии.
Zusammentritt ш лъoиeoшc; '—сия (но порло-
мене): търп. ~ dct Gläubiger съ0иeoиc на крС’
днmeeшлc (при несъстоятелност).
zusämmen/trommeln tr. събирам с оороСаш (н
шап*); -tun* tr* rejl* '^-дннивам; сдруж-воме
'С- съсдншисамс ст; —wcihsum* Inir. s 1. сe--
'геоме се: 2. сарoствo (рони); —aaiuTte* tr* 1-
нахвърлим но едно мя'го» накуп« расмcстco’;
2- събарям; —wi-ktn intr- h съeсИллвуc-’c сн.
сътрудничим си; дcИлneтcaм- '0];—;« съвмес¬
тно: zu uiw- = сь-сйллвтвoм за нщ,
Zusammenwirkuun/ сь-cИ'тeиc» лъeру;ин-члнe;
восн, съвместни —]-';-!/ pl*
/msäeminrw'ütTi11 tr* ш-събирам набързо (ош-
гДемо завърта): /I; /ieeiic;gcwüa"c1uce Heci
ш-бърза сьCрoшo войс)-. сбнрщ|«шо. раз—* сой-
ска ол кол и въже; -eäCIie tr* 1*нст. събирам;
2- пртл’eлa’; —е-гЬге* I. lr, rejl. 1- сгъстявам
(сс); 'висим (sc): мсО— запегомг dcn Muni. diu
Augunbrenu— = свнсом 'i т'лono« '—ъсвом си
веждите, dun Manl/i« dic DccUc re siel = зетЬ’
-ом сс c палтото сп. сocuзo’ с' ' юргана«. ui—
Guaiuucr ziele sicb /иееппси буре cc сгъстява,
исc1вa» u—e; Kälte zielt dic Körper zn/rnicz
студът '—130« шo’oneco лcпoлo« dic WunSc hat
sich /useiii—gczogc— рошото ст (е) свило, зас-
зориле- меО* en/rnicrelclczdce Miii/i затя¬
гащо« одспришгснтне лeeeсnвo; мор, die Segel
= снемам плилнато- физ. eieeinc—zicIciCu
Krale 'снсишо сила; снли но кo^нгрoкпняno;
Truppe; = съСнром« сълр-дoлeчoca’ войскови
части; 3. прек. скъся—-’. 'ои—ом, резюмирам
(статия. сказки), 4. прсн. льCueo’ (числи,
агни— пори в смстка). II. mir- s асисомс з юСщ;
жнлнтс-
Zusämmeezieeunßg 1. грсм, сливане» ка—ер-К’
шии- 2. вж. /ueeiicr/iuCcn-
zusämmenzwängen tr натъпквам, наблъсквам (нс
малко— тясно място)
zusamt prp. D с, 'з-едно '« включително: - eit
-Cm зосене ' —сто« включително —стю,
Zusatz е* —us« —е 1- еооосао. допълиешнс (към
този- закон— пара—раф; стремя): - zu с—п
Te/tbiize юр* '(лишил. пeиO-cкa към зав-ща’
ние; 2- примес (н захар- брашно, пипср); де-
Зовка; (но насло, кафе).
Zusatzbesttmmuu z f допълнително кnoусo«
zusätzlich adj- eoпълнит-пcH’
zuschänden, zu Schanden odv, e: — mecHun 'ьлшп-
зим; c-u HofH—nng« Eraerumrg — песСсп осуетя¬
вам нодсж-о; cin Pfcad — тс*ис; съ'нпвам кои
ос езде—с; sich — erbciucn съсипвам сл юг роое’
го; - guCcr« wctdcr 'ъснпвам сс. сoгшeаM’
50 Немско-български речник, т. 2

zusehanzen
786
zuschanzen (c-m uim. ~) розг— 1. лнасом« бтnв-’«
шатрапвам (нам, някоя ш-при/лшо. еас-еше
eooon-I; 2- бтnвам н-'-^/'-]. нкм, нщ- з
eъпen-; шареж*да’ икт, (а някоя привилегия)*
zuschärfen tr* 1. изострям, подострям; 2. изко-
севом-
zuscharren tr* сoраcям« зоривом.
zuschauen intr- h (u—m» п-г Siebe —) тлсеем, на-
Слюдовам: с—п Ici Сст Ar—uiu — —облю-осим икт.
при рооелала му-
Zuschauer е, —s, ~ зeнтcЛ’
Zuschauer/bühnefлe!oтшo (зо зрители); -raum
е тсатр— зрително зап0’
zuschaufeln tr, зорнсо’ с лопото-
zuschicken tr. (с-п ciw, ~) !сйрoщам; Zu¬
schickung/.
eu/cUIelte* tr* (u—e uim- -) 1- Сулам, енксом (към
нат-) (книга-, чаша); 2. рсзи* прехвърлям!« шо-
neaпca’» тиквам —км. (вика:, отговорност; но
ии: облспс): юр. с—е c—z Eil ~ предлагам нкм.
e-миn-лнo клспе-; Cun Gc/zc— du— Eid —
сръшом р-шпелш-то клееве на прасивнико-
ваео сneoшo: с—п .—е Vergüneuigirg — нареждам
нкт с някокво eoпaгo; З-ризи, лайничколо» лн—
хом-мълком бу/сом —км. ищ,- 4. зoтcaeeм (чак-
наОже): dun Ricgcl — буе-ам резето« монеоло-
ле (затварям).
euscUiußue* п—сГ’ I. tr. 1. доСове’« отпускам« да¬
вам еооовъчше» досам ол ссСс си (допълнител¬
но) (поpuj;- 2. (c-m utw- —) ризи* слe-пвa’;
хвърлям лnр-’1л-пшe (тoпкoI: с-е Blicke —
стe-пвoм —кг- ' погледи; И- Intr* s (сп" с—п —)
ризи, стрелвам 'е, втурвам сс» впу')ом сс (към
HKT-I-
Zuschlag ш- -s» —е I. 'връхт-к'-» добовко (с пори)’
пeв1M-Ш!С (//е цена); —алоаско: dur Sehnci-zug
Ur/ict - за бързия влак се плаша goпълшнлтn-
но лoклo« деоовко- 2- метал, стр. пълнител
(Ообавъчеи материал) (при топене в ноте-
лурииятс— при поО—отвяно на хоросан); 3.
присъждане прн търгове' bei urbiuli dun ~ аз
получих, взех прсдмсте (по търп)- 4- възлага’
нс но поръчко-
zmscHIieue* I. tr* 1. хлопвам, лрьмвa’« сomcoeя’
с хлап—о—с (врсме, ккu—aj; 2- (п—п ctw- -)
хвърлям« подхвърлим» по-овем (икм— топка¬
та): 3- (с-п ntm. ~) присъждам« давам прн търг
(къща. скъпоценности. ващи)’ 4- (пет, Ч 'И’
кевавам (сандък, буре); 5. търп. 10% еп/ dun
Preis ~ пoвнмacaм ucиaлa ' 10%; II. Intr; h s 1.
5 хлопве 'е. meъмco 'е. хлaлвa се (врата. про¬
зорец); 2- Л удрям« нахвърлям! 'е (' юмруци);
——0’: eehirg zu! тgрий« у-oeи!; piöteiiri
scClig ur zu исвcднъж лой сoмaхиo u тe—рш-
Zuschläger T— —s. — кecaмки калфа.
zuschlagfrei adj, бсз пoвнмeшнe» без 'връхтак-
са» Зс' —aCacao е цешеле (влак).
Zuschlagkarte /иен допълнителен Силел зо бърз
влек-
zuschlagpflichtig adj. подлежиш иа дeпъnшunтn’
на лoклo (влак)-
zuschlammen Intr— s зотлочва се ' лнши.
zuschleifen* tr* фoсeш!eo’ чрез шлифесонт
(скъпоцеини камъки).
zuschleppen tr; (с—п uim- -) ламъксом (пийнич-
исте)—
eu/rhleudirn tr. (с—п uim. —) хвърлям. зопрощом
(НК’- HЩ’I-
zuschließen* tr* заключвам (врата, шкаф)- зат¬
варям (очи).
zuschmeißen* tr. рсзи* лръмco’» хл-лcoм (вра¬
та).
zuschmelzen* tr; сonвaрe’ чрез запой)-« сocoeя-
ЗИМ-
zuschmieren tr, 'зам!-'—-’ (Дупкии, пукистини)—
zuschnallen tr. закопчавам!« ллeгaм ' тока» e-мъ-
чае (дреха« рониш-« колен).
zuschnappen тн; ,v h 1. з сancaря се (врата- нож¬
че); 2. // посягам до лопшо. захапя (куча); Сст
Hued ici znjnse1—b''U кучето песстно до лай¬
не [мръвкото].
zulchzeidcz* tr* 1. скреясам« крее (костюм,
плот, рмзи): Sun Stoff - скроявам плота- 2. нз-
рязаим ' триеш (дьл)1); прен, ellcs ucr nut Се/
Zinl euguerbilutc— —си'). б-ш- шoтлoлeшe с ог¬
лед но ц-пm0’
Zuschneider е крояч.
zuschnden intr* s шиволяса снет« с-сштж-c- се
(плавно в pctfl);
Zuschnitt ш кройао« ф-сои; пран* форми. стил
(иа нечий живот).
/uerHnütir tr; зовързсом» лcъeсco’; сс/то’ (па¬
кет- обувки)- пран* (ужас, страх) прит1ЛkO’«
зoдтмaвaм (гърлото): прек. се schnüren ibm dic
Kubic zu кило чс лн нщ. тю eум-м-’
zuschrauben tr. завпштвом' Ses Gins ~ сoлвaeям
аопок на Cтрaoн-
zuschreiben* tr, 1. (e—i, с—г Sicbu eia- —) пeи-
пи'вам« отдавам« вменявам (вино, причина):
äilce i/i s-r Ü/cTuili—g ziziscbrcibun всичко с—
-ължн на прн0ъeзвoш-ne му- 2. (u—m uiw. —)
приписвам. прехвърлям (и търг*) (имот, сума);
3-	търг. ne!Ч1'neca’ (сума към ДоДон фонД);
4-	прибавям. доСовям (в писмо): icb Ьс-с nach
ci—Igc Warin zuziscCtcibun нмим до -оСовя ошс
некелко -уми,
zuschreien* 1. (u—e uim, —) кeeщe« викам към икг.;
-извиквам! нкм- мu-; 2- крещя, виком продължи¬
телно» нс пecлnocoм до крещя: есНте! /и! хе.
крещи си!
zuschreiten* intr* s 1. (enf е—« ~) пристъпвам към
(нкт.)' 2. напредвам» върви сн: lüchlbg — зеро-
ваео върсе» напредвам-	"
Zuschrift/, -cz 1. писмо; 2. осеар, пeлc-ш-ш!-,
zuschriftlich ndv, с писмо.
Zuschub е подеоз (= NнcЬscЬu—I.
zuschulden, zu Schulden adv; siel D ciu, —
krmmn; tesen	се з иш.» аСъра—-м«
прстрсшавам-	’
787
Zustands/energie
zusilupsc« tr- (c-m ctw. —) фам тиквам (икм.
—Ш-)-
Zisebues :н 1- -оОавъчна 'уми; суми е помощ» за
дешожд-ше« субсидия; 2. и Zrecbrsslojue pl*
печ. свръхоппсчотонш коли (зо покривано ка
мскулотуро1та).
Zuschuss/betn-ci е нкок 'т0влшцнoнирoнo« под¬
помагаше (ом Оържевсте) пeтeпeнenu-;
—w'i—t/rCefi / икон* спепанспво« нуждаещо сс
от субсидии-
zuscHu/tian tr, (с—п /ет, —) фон. тихомълком
Супвам- еосом (нам. нш.); вж* ии гиесСс—гсп.
zuscbüUiun tr, с-сипco’« запълзим (яма).
zusubte* iatr, h 1. (с—е —) наблюдавам» тлс—ам
(кото зрител- свидетел): c-m In* dur Ar—ciU —
шеЗлюлавом» тлс—ам нкг. при раОюеала му; —uim
Wcii’u—zc— — наОлюдовам шаеОятсонняпо; 2-
изчаквам» чоком; търпя: ich ac/ic noci с—с
Weil/ — ше почакам още малко; soll ich de trlbj
-? до търпя ли това нш,?- 3- ризи- снимасом.
пазя сс, тлс—ам до: ich wurde Zuschem« dcss ich
komm/; Ue—n щс гледам до лейди; seien Sic
eu, Cees Siu ricCu Tellun! тлсл-йтс» пoс-л- сс до
нс паднете!: Се пс/ сг eu/uCcn това е негюва
роСосо (кси до по направи)*
/uscbirds adv, ендимо, чу—сссиесл—o« ясно' us
jule ihm — bcseur лой /зш; с пю—лоорС’
/usciiun. zu Sciicn pip, G* от двтл- слeoшн, ол-
слeoнн: — dce Alters от —вест страни ио олтари,
/mscndin* tr* = en/eCIcUcn.
/usci/ie I- tr. 1. прнСовям« доСасем. приме'--.’'
Wiese/ [zum Wein] - лnoгo’ ею-а [но виното];
2-	разг. еешожлом. сoгтOвам пори: in* с-п
Gneelälu [viel Gc1Sl - —.^'С—а.м много пари при
някое сделка; Ърозг* Sm lest nicbu/ /uzusuuzu—
нямаш откъде до шoд—лм (в топюмо си -
толкова е слаб); 4- слота’ на отъня (ястие):
II- Inti - h (c-m -) зое/сом« пe-сn-двo’« nee’e’
зя (нкт); -елягом (—км,)« ис асто—/’ намира»
измъчвам: c-m mit Billun stark — нс oллoceм
икг. намира« песлеешне го зодев-м ' молбите
'«; c—m so lengc —. bis u— gueiult измъчвам« nee-
’('/« н' оспозем икт иaмиeo» лекото (шс) пр!’
3—	о-- den Fcl—dc iniß. eeCctl» litt — пeтсп-g’
сам усилено« шcпeт'тoшшe нeпрнeлene« 'п-д-
вам тю по пстнгт-
zusichee« tr* (c-n ctw. -) оЗещаеем« гoeoшn!рoм,
zmsicguln tr* с-птч-nвoм ( = vcrsi/j/in).
Zusptist/готе, т-рш-пуро-.
euspcruc— tr- залворем-
eusp*iiin 1. c—m ciw. — прек- н-тл-mнe« уж слу’
чиГш; бут—-’ нам. —Щ-- 2. спорт, с-п dun Bill
~ палав-’« подхвърлям —км, лопколо-
/is'iizin tr* rcjl- 1- сoeсneя’ (оаобско првн—)
(Оърво. Оуми- вицове. ДоклоО): /сг Vortrag isi
Cribebsch euecspiuei 'казкало «ми политическо
сенеешцне; 2. re/l. изостря сс» слиса критична«
апосша (положението): Се/ jtjtg/i*iiji
VerHälUeie hau sbcb Inner icCr eugu/eitzi взо’
1М—ЮТЮ (нм) отношение зсс повече се влоши»
3.	rcfl* зое'лрим сс нoгoec (кол, обелиск- връх)
Zusprache / = Zuspruci 1.
zusprechen* I. tr* 1. u—n [Trost» Mut] — ул-мoвoм«
тв-шoвa’» успо';/--’» ободрявам« еаурожО’
зем нкт,- 2- dui Amt uin Tuiugeeei — предо’
вам по e-п-фoнa телеграми иа телеграфното
служби (за по-нсмомъшно прсОсване): 3. (л-
н ciw. -) присъждам (иссеедство, прелия при
тъpгoвej: II. intr, h 1. (с—п —) екуражевом» ус¬
покоявам, уссшосом (икт-); 2- пран- рсзг— хап¬
вам си (зgeoвemoI. пийвам сш ет нт,: See Glas«
dur FleecCc -резг. обичам до e0рьшo’« гавръ-
лсом чашката« пийвам сн; Sun Eesen iÜeiilg —
хапвам 'i здровато-
emsctlngcn* intr- s 1. (ет" u—n. ciw. ~) скачам към
ике,« хвърлям сс иа нщ.- 2- = /iscC—rppcr 1:
С/т DncUci springt zu капакът се золсоре (с пру¬
жина)*
Zusp-urH е, —s» — 1- тт-мoв-]-« оОодрясош-«
eкуeoжacaш-» при/сслски» тлтмнnтnшн -уми:
eci/UlicCcr - утеха но gтхocшнa; 2. [голямо]
посешт—ис» м—ото йeлтn!лeлu« клиенти« галя-
ма клиентела» иеплнв: viel« großen — bebc—» sich
n—s guuun —s ct/tcic— (зс.магазин, лекар) имам»
eoдco’ сс не голямо клиентели« мнего поцН’
снгн; (зс баня- курорт) имо много посесист-
ли« голям н-плив- 3- nъeс-н-« хoр-лcoн-: Ссг
Wciz« das Essen lanl viel. ellgcicl—c— ~ вино’
ne« едсн-то сл хoe-'o« успа-! много но —снч-
KU,
/mspunSin tr, 'опушвам (бъчвш)-
Zu/ti—C е, -s, -с 1. лъллoeш!-« положение (Ду¬
шевно. телесно): лъллe4ннc; рсзп. тпрocня«
поредки: Uui—UlrZtcu — ooлeлтнo съслеешие;
рсзг*: die sinl ZueUändu! ома чс упрос«/« по-
ря—кн!; des Ist loci Uci; -! лока —' може до
продължава; 2. рсзг siu lat —с изпада е ислТ’
eнe; levo— Uc—n nin je dic ~n кт-пдеи тосо нс
можс до сс изтрае!
eustledc. zm Stindl cdv: new- — /ringun пост!’
том, —оправям. създавам нш.: успивам до на¬
правя« до пестит]-' c—dlicb brecCun сг с-с Eiri’
gurg - —ой-после гой у'пе до пoлтuгшc съгло-
сис; iiclie Richli/ce — bringnn нищо рaст’нo.
свестно нс .мото до шопрове; - komme— сгосо.
e'ъш-лтзяco с'. реализира с'. льслoи '',
ZmsUärdebaineur п рeoпuс1eoшт. асъш-се-яси-
нс» постиган—’
ZmeUindeknmiie п oлъщ-слвявoн-.
zuständig cdj- компстсштсш« м-редов-н« но-лс-
жсш (учрежДенис, влааmj*
ZmsiänSikiiU /. —un компетентност« м'рюдаe—иoлe.
euetärliirb adj. иа (ДсОено) сь'лo4ииc- ^аг—'т-
'тcтвoщ на 'ьллoяи1-; нсакт!вен.
Zustands/drama п тсатр, статична пиеса;
-energie / физ, потенциална енергия;

Zustands/gleichung
788
—eitichtin—/ физ. тeoвшeш!e -- сълneииштлe»
—gthßt / физ* пaрo’eeьр (в тсрлоОинамика-
mc):
zmeUiiUin adv: c—n — koinul идвам нам- тъкме
носр-ме, но сто--« дeOee дошъл съм нам,« юе
ползи съм му
zustechen* 1т1г* h (еп/ Crn ~) нелнтом но нкт,« '-¬
махвам към икт, съ' '00/» —еж» пeлягo’ до
’Tмшo нкг.
eusUiriun tr* 1. забождам ' топлийки (скъсани
рокля); 2. u—n /'у. — ’тмвo’« Сугвом скр1Ш1не
нам, нщ, (пналю, порт)*
zusiclie* I- intr* h 1- рсзг. сoncee-шo е (врете-
тс); 2, cs Silit u—m zu право е нам,« компетен¬
тен е» следа- му сс: us senil eir nicli zu« darüber
zu ittiilcn —' съм кемп-п-шптш до провя пр-’
ц—шаи зо гюва; П- tr* = /пдееиеС/п-
zustellen tr* i-рсзг— засвиря’ (врата- прозорец с
шкаф); 2- eeлnoce’« връчвам (писмо, анстис-
призовкс- жалба),
Znsleilunz/1. вж. zisin-icz; 2. техн* подовачсш
механизъм.
Znstelluzgsgcbühr//пoщeкскc) 1-)'- за еасс-’
ВЯШС-
ZueUiier / — пр!cнoлeнe« дeпeншaсeнc-
zusteuern I. tr* ризи— дeпeншoся’« привнасям«
додавам (ст’o); II. intr* s D-irp- (зс корав) шо-
'ечвом '' към: des ScCiff eUcicrt dut« enf Siu
Küsic zu кoрoбьe се насо'во към брега.
zustimmen intr. h (c—m ~) съгласявам 'е c (нат-);
oдю0eяco’’
Zustimmung/, — съгласие,
zustopfen tr. запушвам (Дупка—, ушита)*
zustöpseln tr. запушвам (шиша).
zustoßen* I. tr* 1. залсорям c блъсваме» лнаваш—
(срепа); 2. (п—п dcn Eicnl -) тикам» блъсвам
икг. з —ещоспис« мизерии; II. Intr— Л s 1. h sUoß
zu! удряй!« мтмкай!» 2- s D спалтс/во (иaг-I«
лптмва сс (нам.): ihm ist ui; Unglück zigceuoßin
сполетя то н-шосенс-
/ust-i—се intr* h c-m Ziulc - спрем/ се към даде¬
но ucл-
Zustrom ш наплив-
/usUtömie intr* s D [0тйнol сече« слнчо сс към
(рака, воОс)- прииж';-: las Volk strömle Sun
Rillens zu народът '— стичаше към еОшнна-
no; diu Aufträge sitöienn -in zu пюръчкигс
хзърчихо у него --ни слсд —ру'—« гюнсхо сс с-на
дру’-.
zustürmen 1пиг s (пи" c—n« ntm, —) eeтрвoм сс към
(НКГ.« НЩ’)’
zustürzen intr* s (еп" u-n -) хвърлям се върху» сре¬
щу нкг.
zusiuUzie tr, 1- пoдрясвoм« подсеригвом; 2. ne--
прасем« нагаждам, aрoнжнeoм за додеша uen»
и праи.
zutage, zu Tage adv* наявс« не Сял 'вял: сет. —
—airgcr« Tö-Suri изваждам, изкарвам ищ, но-
явс« но бял 'вет; — können, urcunr ислисo но
бял свят; е—п Seiuli liugu rffcn ~ аншато му е
евшо« оч-сн-нО’
zutappen Intr- h 1. еп/ п—п Ort — отивам пнпшсш—
кота нанякъде; 2- пес/том« хвощ-м н-скопас—
но,
Zutat /, —сп овикн— pl. 1. потв. пeдneocкo« прн—
праска (ис яДоно); материали зо neлn-ш! лпog’
киши; 2- копчето« х-стae и др, помощни мете’
eн-лн за мce-
zmUitl adv: - werden —оса се« по-a се: ctw- wird
mir — ищ. ми сс —асо. получавам нщ,
zuteilen tr* (e-m nim. —) 1. досам« възлагам (робо¬
та— зсОсчс, роля); 2. рoспр-дeл4м (поОсръци,
Дялово—, акции): рoсgoco’. еосом кото наряд
(съватни прпшааи)- снп—ом» eoзgocoм (ее—шт«
пeeи1н); 3. причислявам« прнаеманднревом«
пeидacoм: с-п с—п RcgiinlU ~ причислявам«
прн-асом» прикемонднресам икт. към —идеш
полк¬
—е; 1- търг. рoспр-дтлeни- по шaeиe
({0 съссмни проОукти); 2. вж. /utullin’
zutiefst cdv. 1. ший-ослолу; шой—дъ.лооке« нoй—сo—
дтм-вшe; 2- много, твърдс-
zutraben intr- s c-m - - en" е—— Otu - корим neъл
към икт.« нанякъдс-
zutragen* tr* rcß* (c—m сеу. -) 1- сoшoля’ (—км.
нш,); 2. прен. —ошас/’» долагам (слухово, клю¬
ки); лошо'—.'-; 3- rcß. слово« случва 'е: cs urmg
eich zu« Sass. - - случи cc« чс ,.
Zuträger in, -s« - денесшна« кп-вcлшнк-
Zuträgerei /, — дo]oсш!чслnco« клев-пшичеслво.
zuträglich ad). D oпaгeпрнeт-ш« сeeаceлпec-ш«
зерое (климат, въздух, хeoшoI; пoл-с-ш« който
еаСрс пенис/ (нкм-): Ciu/ue Klint iet -Сг.г
GcsinSCciu scir - лея климат много понося но
сдeoвcno й-
Zuträglichkeit / — зeeавoспoвшoлл. Cлaгoпeн—
/снесс (но климат)-
zutrauen tr, (n—m new, ~) смет-’« считам икг- спо¬
собен» тюлен зо нш.« очаквам нш. от икт.: so
wc/ häut/ ich iin —in zigceteut шс очаквах. TO’
кове нщ, от нете« не го считах лпeлeo-н за СИ’
кова нщ.; s—n Ktä/ecn nicle viul - нямам лвьрд-
вери з силнсс му« з силите '«; sieh D er viel —
—е—це—е—ом силите« въз’eжнeлnиnc 'и,
Zutrauen п, -s, — (zu c-m) доверие, вяра,
zutrauensvoll adj. доверчив.
zutraulich adj* 1. доверчив; 2. питаме—« кротък«
аСшнлслсш (зс животни)*
Zutraulichkeit / — дeceрчивeлг’
zutreffen* Intr- h 1. ;)— сс в-р-и« е истински;
истински« прав л (твърдение, Осини, показа¬
ния. изложение); diu RucH—ung i—if/e zm смет¬
ката c вярна; Sa, düTTtc —-ehe ganz ~ това [като
чс ли] нс опговаре напълно но истините» д—Г’
слвнлелносгта- diu Verordnung tuiZHe für m—n Fall
jcnau zm нарсдОапа важи» се ютна'4 лъкма« лоч-
789
zuwege
ио зо мое случай; Сне ui*fle für ellu Siudunuun zu
соса е вярно» -ежи» отнесе се зо всички сеу-
—снси; 2- сСълво сс, изпълзи сл (предсказание)—
emt-iffied adj. зсрсн» прав« истински- подходиш»
сполучлив, 'ъomeлnсcRуваш- тм-'тcн (отповор-
зсОеложко); ZuUtcffcnCcs bbUiu unicTSUruIcbcr!
моля« съответното -а се подчсреее!
zui—rTTuedrefiies cdv. канц* 1. ако л тоао« екю ,л
вярно; 2- е случай ч' 'сине» -втшnтaлиO’
/mUaiibre* I. tr* кeeам« подкареем (стадо) към
нщ-: '—с Hutdc ict Weidu - корем« подкарсам
сгидо на паша; diu PfcTdc — подкарвем (no-cui-
ко) кон-лс- II- intr* s D (за кораС) —0'1 сс (към
поОмоЛ)*
/uU-rUen* I- Intr* h s 1-5 (nut n—n -) приближавам
'—« върви към икг-- 2. h върви т—ерп/ч—ю- на¬
тискам (с крак) продължително; II- tr* застъп¬
вам« затъпавом (дтпкaI.
euUrbnUcm* intr* h (c—n ~) пие шaсдрaвицa —ам.»
вдигам чеша за нкп.
ZnUilii in* —s« — eoлeьп« вход: dic FlÜs/i/Uiie
vc/Cnneici -ei - von Lu/i т-чнoлттa сс изпаря-
ве прн прошнксанс на въздух- trcier — ссаС;-
деш eeлeьй« бeсплaл-ш —ход (в музеИ* шатър);
Ucin —; тук —яма —ход'; леса шс ' —ход!; —икок-
со слиза]—!; ~ 7C—bhtc—; —хал сaCр-штн!;
rirgcnCe — /IrCen всички зрели ми са зaлceeт-
ии«
zutscHi« Intr- h fr, фон— Сезае« суча,
Znlsrlt— in. —s, — фсм- цицка иа Зиосрош«
euIulIrh ad). 1- ло'кос. гальовен. галещ сс {oеo-
Оеио зс Дете- коте)- 2- -юсерчнв; 3- мил. лю-
C-с-н- улnтжлuв-
eutimv tr, rcß. Х.раз—- прибавим» доСезям: Milch
zum Kcftcn - шалнсом« доС-сям млека на ка¬
фето- 2. зaтвae4’ (oмнj; резг. Uni; Ai/e — и'
мето да мигни- dic Augun für -iicr — 'клап-
вам очи. умира’
Znium п- -S- — съд-Гссзи-: помощ» пю-а'рспа.
enturilrh ad). = euiuibrH-
/uUngmnsUin. zm Ui/ursit« adv. G - във врс—а He¬
ue - пenсa ие.
eilnUi—eU adv. наГ-юп-олу.
/uvi-lässig adj- благонадежден (служащ, курит
cpj- 1спнл-н« с1гтртш (пушки); —асеа—срт— (но¬
вини, иизвeсшmcj'
Zivi-Iässigkeit,/» — Слипанадсжл—аст« из—пнла-
ност; goллoв-ршeсгJ
Zuverlässigkeitu/aint/техн. пробно пътуване
(но корсО- самолет- локомотив- кола),
euvcrlässlIrH adj- = /uvcгlrssig’
Zuvi-sirht f— — упос-нис« твърда« крепко тc-e--
носг» надежда« вяра: s-n ge—zu — enf n-n eni/en
възлагам цело;; сш упаза—!-« всичкото си на¬
дежда на икт,; in /ст - , Crss. -. ' пълна тc-ec-
шю'л» чс. --
em7C-sIcЬiIi(U ndj* пълен с тпeвашиc» твърдо на¬
дежда« тc-Р-нoлт (псатросниС; очаквано)- adv*
напълна» твърдо (вярвам); selr — seeuchun то-
воре» пълен с упози—]—,
ZmvuusbrllibrlUcbi /. — — Zmvcesbcbi’
envht adv. прс—u« пе-рашо, norцапрeд; преди
всшчко: wir Hilen eic и-с — gnscCcr пе-раио ис
сме и виждали; wir wrilun uns — zmrccbtHtnSnn
па-напрсд» преди в'шчко да 'е орн—итираме;
cI;Igc Zuii ~ известна време преди еюва-
ervörCcrsi ndv, ией-отпред.
envÖriCiusi ndv. осшср>* иа първа мя'ло» прели
3'Ш'аю-
/mvötkoeetm* intr* s 1. (u—e c—r Scciu ~) нзпрт-
варсам (нкт-« нш,): с—е Bnschiuse ~ испр-caр-
вам рeмтш1т; ji/, WÜ—echun ~ нспъnнeвaм
прcдвaрнncпшo нечии ж--лание; 2. с—п UiHcii —
прслег—ритясим спoпoпукa-
/mvhrdoemtid adj. (gigun с-п ~) любезен» пe--
дупр-guлeптш» зннмателен.
ZmvhrkoniinHtli j — предупредително се» лю¬
безно';« внимание» вежливост.
zuvörime* tr. (се c-m cz« ii utw. D ~) подмина¬
вам» пeeвьзхeждa’ (икт- е ищ-)-
Zuuicgt J— —п овл* австр— прибавка на кокали
(кън ласото) (при покупка)-
Zuwachs ш* rcs. — нараслвенс. уголемя—-—-» тc--
лнчешне- прираст: — en BieiUz. Vcrnög/n уто-
лтмя—онт ша името; ci— Vcrci— lat e-r —
—cUoiini ga—T—o дeтж-слco нaeaсшa» име
прираст; шоп. nrscrc Feiilic ici — ecUonmun
ролн —и ст gcec; рсзг. n—n Aneig ent — mache—
inss/n поръчвам костюм ' отлл— иа ристсжо (но
дамо)-
zmaiehste* 1т1г* s 1- с-e-ллвa (рана): 2. (с-п
wäcist ctw. eu) прираства» яс/зи сс, поео с',
нл—о кого прираст« узслнчешн-« порастване«
поражда сс [често и пран.); /сп Lr—dmrrr
wäcisi der Frmciicruaeg en с-’яna лоза на з-м--
д-пeпа плод; deteus wäciei iin Vorteil« Niizun-
Necbinil- SeCe/cn zu ат гаси '' евева« поражда
за н—тю eCпaгa» изгода« сaгтбa. вecдa-
Zuwachsrait/нкои- прецент» темп на прира'ла,
zuwä/ce* tr* (c—n cum- -) 1- отмервам» претеглям
(—км, нщ.)» и прсн;. Lob n—d Tedcl ~ отмервам
похвали ш мъмрения- 2- търг, приСягвам« сст-
лейкн-
zruäieti tr* 1. DA търкалям« нася нанякъде; der
Strom wälze eci— Gewässer dci McnTC zm e-)a-
to носи водите 'i към мортло» 2. прсн* (u—e
utm'- —) пe-хвъeлe’» 'лазарви’ (вина, отговор¬
ност)
euaer/ct— Intr* s 1- пeниж-ам (ксто пришезец—
емигрант)- 2- пъe-м-ллcуca’« 'meaнстcaм на-
—ЯкЪДС-
euwerUc— Intr- h чакам си търпеливо. спокойно,
шзчакзам-
eraäris adv. [оСърнел] нанякъде,
znwCgc« zu Wu/c ndv. utw- - —rinenn тспяcам —o
извърша» —оправя« свърша нш.; gut ~ enin geO-
рс съм съ' сдeaв-eю- здрав ш чнт*е— 'ъм,
zuwehen
790
zu uiUce lr* (за вятър) 1. навева» залнпвa със
снет; 2. залръмза се. хлопва (прозорец).
zuweilen adv, понякога, ссгмз-лoгuс« eлce-м-
иаерсмс-
zuwuisum* tr* (c—n eim. —) 1. oлпeaвeм« препра¬
щам (ким- клиенти)- 2- пртдoлnaвe’. eaзпр-’
делем (су.мн); отпускам (стипендия, аубсиДия)-
uln Zilicr zuguwic/ci b/konnen досег мн
'сия (копр* ое жилищните комисия).
zuwenden* tr, rejl— 1. м rejl. насочвам (сс)« ша-
пeacляca’ (се) (K?>.-n ОаДено място); diu Mode
annduu sich nuuun Frinez zm модата се насоч’
eo« шaпeacnяca към нави форми; 2. (с-е uim.
~) еЗръшам« исcръшa’: C'i dcn Rücken« des
Gesielt — оСръщам нам. тръС. 1свeъшa’ ли-
ц—та си към нкг.; 3- пoлзeщaвa’ (сс); оедавам;
eich dui cicm-eilen Sendinn — песвеш-сам 'е
ша [uстчacaшe на] химията; с-п е—с ger/u
Ai/nutU/iiknii- Liu/c ~ посвсшасам иялeno
'. вшнмашне« олдавам люСесто си —км-- 4- ее-
'лос/м« лосом (икм. пори)- възлитам (поръчки).
Zuwendung/, -сп дортинт« лтCсидия» парична«
’an-euaпшa пoд)e-йa; пo-aeък; нсж‘носп» еаС-
ре onшoмeшнe-
zuwenigst adv* поне.
zuwerfen* tr, 1- (c—n uim. -) по-хвърлям« хвърлям
към« ии икт.: c—m du; Bell« с—с KusebinS - под-
х—ърлям —км, топката« пращам нам. въздушно
целувка- c—m Hunde cin Siück Ficiscb - хвърлим
иа куче парчс меса; 2. (utw--) тръшва’« сaтвa-
рем шумно (врати-, прозорец- капак); 3- сaпь-
лвам (ров, mpcпj’ 4. а*г" /и! хвърля— '.)!;
Znwerrunz/.
zuwider I. adv. adj— 1. шсСлитапрнитти: das GlÜck
-et mir — щастието ми е нcЗпaгoпeняnшo; сьдCa-
ла е против мсн; 2- преливен« —тпрн/тсн; ас-
врaл1лen-и: сг Ist eit — тай мн л н-прнялсн«
onвриг1neпeш; diueu Spciec Ist nie — лова и-еш-
мш с преешено- ILpnp- D (поставено слеО обек¬
ти) препие« зьпeткн: /сп Bcfcll« Се/
Verordnung ~ противно не сaпoвeдma« въпреки
рaзпeeeжeaнene« нae-gбaлa; des ist d—m Vcr-
sprccbun. dct Pf-icht — лова л пролив ебсшашн-
стю ли» против дълга,
zuwider/handeln intr— h trnb* D --И'лcтвaм пре¬
ливно ие нщ-« нaрумaca’ : ine Guseiz« u—n
Bu'uhi« Veriri» s—r PTlicbiur s д-йллвaм пee-
лнешо —a« нaрумaвa’ сaкюиa« c-—a сanюв--» заС-
раша« д-йлnвувaм з разрез със задължението
'1- ZuaidcTCindclnCu wuTdcn busitefi ш-руши-
селист ст ]a)aсcan; Zuwiderhandlung f\
-laufen* intr* s trnb. D противоречи ио» е пре-
сн—орсчнт е е ищ.' les iäult due Gnsctz zuwiSit
лова л е противоречие съ' зекоиа-
zuwiegen* tr, (u—m пет, -) пр-м-рвам» отмервам»
претеглим (нкм, нm-I-
zuwinken intr— h (u—m —) махвам (нкм) с ръка«
zuwölben tr* зaлвюgeза’-
zuzahlen tr, еаплашам; Zuzahlung/
zuzählen tr* 1. прибавим (opoйкuj: приСов/м е
см—ткила; 2- (c—n ciw. ~) нaЗeoeвa’ (—)’-)-
zuzeiten adv, поняаота’
zuziehen* I. tr* 1. m rejl. (ctw. —) слято’ (сс) (кор-
Делс—, възел)’ 2. дърпам« петле (зс Ос затворя)
(савcсаI; 3- (с—п с—п Ott -) повличам» дърпам«
тегля (шат.) —якъ-т: c—n Sun A—erund« dcn
Wis/cr ~ петле икт. към препастла» содата; 4.
(с—п em ctw- —) привпuчa’. поканеам (нс съве¬
щание) (лекар, експорт); 5. eich D utw- — спе¬
челвам '.» навличам 'и (простуОс:, болест- уп¬
рек, ксксзскмс); II. Iatr. з преселвам сс. тллa’
носисам 'с никъде (зс прсаелиик): пe-нaсe’
сс (ко квартира); сг isi —un-irh еи/сго/сп еай
се —-——'— наскеро; Zuziehung/: mit — cirigct
NeeHentn c пемошси» лъgcйллвиene не някол¬
ко със—дн-
Zuzucht / приплод.
Zuzug е 1- пeлл'лeшц! pl; (в ДоДонс атресно, в
асзищс) прииждане на пр-л-nш!пи; имитра-
U1e; 2. восн- noд)e-пл-шиe; 3, зоол, митрацие.
прелсе-
Zuzügler ш- —s« — nр-лсn-ш-ц; пришeлeп.
zuzüglich prp, G търг. '-—;]( '« плюс: — dus
Partre плюс пощенските разшасаи-
ZuzugsgenzhImgguz/eазр-шeши- зо имигeaииe
(в дадеша ллранa)-
zuzwängen tr* затварем сева-еева» насила. (ка¬
пак; куфар).
zwacken ш-рсзп, прнщипзом» защипвам (а щип¬
ки)-; щипя; прек, лoрмoсe-
Zwang ш, -cs« — 1. принуда» при—уж-дс—нс; —o-
снлнс« цалнск; -асл-шис- задьпж1n-пшeлт: Set
— dct Neui/gcenuzc C-стспoвнana —еумолнмост
—е природните закон«; der — du/ Guect/es. Scs
Dic—suu/« Ссг GuscIIscCefu прннуеала» саeъл-
ж1лenнoслna не саaюна« задълж-ешиееа иа 'луж-
бепа« oгeaш!чcн1ялa ол лтрaнa на еСщсссса-
то; п—есг /сп — Ссг Verhältnis,/ пол принтдaлa
не oCллoяneпстзaлa; uiw. cus — eun вьeшa ищ.
по принуда; dcr AngcUIegUn hat uztet - gnbinScIu
аСсиш/тмият с д-йлneтcaп влл-дллвн- на на¬
силие; — insü—un упражнявам насилие» нати'К‘«
давлешне' п—п - сиеип упраж'—/-—’ иосилис»
прншу-а върху, спрямо икт.; sicb D — enuun не-
naгa’ си. насилем се; вьрмa ищ. иеехюпие;
ризи. tun Sic eich k-n — не ис се стсснясайт-!;
п—п — eufntluenn шaлилвaм пeннуж-aca’ икт.-
us —ustelt — eum B/srci duT Verseeelune пе-
'ешсшнете —е събранието с задължитслНе; 2-
nрнл-лш-ши-« 'лссн-нн-: /Ich obre — —cwcgcn
движа се непринудсне« 0-' сneлн-инe; З-лов.
дълбеки следи ег слсн-
Zw^nn^^e/, -п мин* напречно пеславтин подпори
pl-
zwängen I. tr* rejl* 1. приен''-’« напискам» саар-
вам сдза-сдва- вЗнеам; 2- rejl- промъквам с'«
791
zwecklos
пeeмтмвaм се (през нщ. тясно. проз навали¬
ца); II. Intr- h лов* Cur HirscC zwäng' eneнъл
eллaвe дьпCea! слт-и-
zaengHiTi adj. принудителен- принуден.
Zaiee/Cuf in все, се-'н-но копито; -köp" трозг.
д-C-пa тлава« твърдоглав чоеек-
Zueegläuüijkelit/техп, огранич-нил иа -виже-
шн—тю на мошншно '0'1,
Zaa-gliu/lthei/тихп. ограничително лскело^.
euHigioe cdj* —спринудсш. без притес—сннс. Сез
п-ртмoш1н; ссаС;——— (дъeж-шu-I; ndv. Сез
oф1цшaлнoлnи. Сез формалности. без еснас-
цше: wir koiicn e—cnds ~ гп/аптс; вечер сс
льCuрам- без oф!пшaпшeлn1; Cic ulnzilicn
LlciU—mngun See W/rUcs crecHcircr in -eu Folg/
ют—слннгс '—нсъцн ша труда излиза; без апрс-
д—лтн срок- —е PleuScrii своС;——-» непринуде¬
но O-ЛСД-’
Zucn/s. - . zwangs. - означава 1- зеOьджumeл-
ност* принуОе; Zwangsmaßnahme f,
Zwangsbewirischaftunngj- Zwaiigsprcise: 2. ноД*
натрапчивост; свтонестичноат: Zwangs-
erschcinungen pl.
Zaengs/inlilCc / садълж1m-ncш заем- —HrbeiU /
принудителен грул {в мини— -шлори— ксто на¬
казание); —•Ьиуедтпд/.псС. авломатнч-ско —ci’
жешне; -BewilrU/cCefUi—g / eькeceg-шe ел
дъeжaзana слoйaн!лвaшe; -Cbtest е ист анта—
рне; —tlnvc-sung/ принудитслно н-'ланясаш-
(в Дом. психиатрично болници); —11/101111111/
остср)— cьспunaнuт е йeпe-cнnтпт] дом;
-trefeЬmnJeenstelt/nс7л-e. пeпрaв1лeпcн дом;
—11—1.1—1 / ивО нaneaйпuзe eтйлnз!т-
-lerr/rhr/I / лиeaння« e-лпenнсьм- -jarke /
неО* тлмиeuncлшa р!сa (л луДницс); -iues m
зaдьлжиncлeн курс (но валута, ценни книжа)’
—läge/ пe!n-лш-шo« ллcлш-]e положение« по-
лежлнит но ^;cисбeж*нo'Л-
zyang(s|äiiiili ndj, 1- прину-ип-л-н« пю прину¬
да« ш-нзб-ж*-— (pизвuтuej- adv. нсоОхо-имо»
н-пe-мcшшe« неизбежно: des "Ülri — zu u—m
fe'elin Erle соса соли ш-исб-ж'нo» нcйр-мcн-
HO към фитил-— крой; 2- тахи* аспематнч-н«
acnoм-Л1чcлаи (движение)*
Zweeg.SkolIckkUv7U1unfgf принудително кел-ктн-
B1сaц1я- —•läufi/kcil /- — 1. н-изС-жносп- ——ъ’
пжI!Tcлшeсл« принудитслнас;- 2- тсхн* авпома-
личност-
Zwcigs/mcßre/ii / принудително мeeкa; —иги—
roscfueO- и-ср-плисе и-вeoса; —pese е 1- сaдъ’
пжun-пcн. предписа] маршрут- 2- сaeьnжнn-’
лен паспорт; -/rhirt ш хипноза« —7ia"e1latn п
юр. изпълнително прoисвeдслcю (' принуди¬
телно изпълнение); —virgliicC е юр* съдебен
ао—корлог; - veri/t/iirun«J“юр, публично пра¬
ла—: —Voll/Iueihun;/юр. лaст)упнe» прннудш-
n-nшo 1спьпш-ш!c (от съОия-изпълкител);
—-Vorsiillmnj/ивО— —атреп—нчо—а прслсто—-«
идея
ZwiegsairescHifi / ръкозо-сно» напразлевано«
дирижирана (ош Оържсвстс) сгюпашсево-
/WHigsactsu adj- принудителен; adv* пю прину¬
да.
zuci/ig пит. двадесет.
Zacm/ig/« — 1. числото 20; 2- —ва-сс-тор)- (зш
трамваи).
zwieziger пит. in dun - Jclicn« tu dni Zaae/igern
между 1920 ш 1930 т.
Zwenelgi- е, -s. — 1- чевск иа 20 години; 2. ос-
тир. мюнсто ол 20 пф—нито« хcпcрa- 3- войник
ол 20-и пола'; 4- вино ос. - . 20 (капр. 1920)
Еолнио; 5- числото 20; 6- авnюбтс № 20« двай-
селнна-
zaHnzigHHrb adj, дcадтл-лeкeатcн« дв-дссс—пе—
рс—-
ZweneigfiirHit» Zyen/Ii"äcCiner muucm* двадт—
'спест-н-
zaHezigst пит eзaд-л-n!-
ZwiezigsUil п* -s* - дзодссслнма-
ewet ndv 1- нонстнна. д-йлncuт-пшe (концеаив-
ко със следващо ober, dennkch- doch): euer ist
ct iuIch« b-ег eclr geizig лей —анстнша c богат»
не мнего стиснат: Сее Bnel i/t - jui
gcecbrcii/cn е—cr arm in Gcdr—Uc— кннтала —ei’
слнна е е издържан стил, ало зсдно откъм нллн;
2-	е кюмЗииацне ' uni: u—S - и то; сг ici sici
Ser Fuß verstaucht« und — /ulr /elilim навсх’
иал сш c крака« и то твърде зл—-
zyaizcli intr* Ьрозп- Оисл- месим '-« лe-пaaм (вяC'
zippe-—)’
Zwick т- -s« —е 1- цел; намерени-: de/ Z-ui m-r
Rei/c ist Bctiin urd icin — isi du— Alechins/ u—e
Herdclevcritegus ароИш-с- точка но пьeтcaшc-
me ми c Берлин» е целта ми е салючси—есо но
eьргeвл)1 еоговор« zu wiielci -? зо какео?-
поол- Ссг — heilige die MiuucI целси eпeacдaвa
срcдлтc-na« 2, 'мисъл' 11/ lat U-п — песа нямо
смисъл; was in' Ses lüe c—r -? какъв смисъл
има лева?
Zweck. -« zweck. - зо целта« на цслсо» ' ucл. цсле-
,' zuccUgnbindn— ndj.
Zuiii/Ieu ш стр* цeпeсьeCрaсна постройки (вез
украса); -BeslUinmlliiU / филос* фн—олшосс;
—Serke; п пeaкnичeсa/l насач—шо мн'л-н-«
уnuп!naeшe мисл-нС’
zwucUd-inlbrb adj, ц-п-съeoрaз-ш« подхождаш
на целта (Осиатвис)*
Zuirit/. -и 1. клечка за oЗтвки; 2- тоСърчс.
zAVucdii ir. тсхн* заковасам с клечки» закрепвам
' гаСърч-па’
zweckentfremdcI nd). part. упопр-о-ш зо -рути (но
пруяксто) цел,
zwcclu/enUsptirHceC» —gemäß adv* ц-лc'ьeoeaс-
но; епгесарише на цслео-
zwcriUifU cdj* а цел» оСмисл——« планомерен« с
оглед иа oпрce-п-нa цел» ц-пcш« целенасочен.
Zatrklehrt/филос. лелеолотн/’
zwurdlrs ndj— бeсц-пcш» C-зсмнслеи« 0cзпoпcс-н.

Zwecklosigkeit
792
Zwccilösigdcit f, — o-зцcnнoст« бтссмисп-шoсл«
C-зпoлcснoсг-
zweckmäßig adj. п-пcсъoCрeс-Ш’
Zaurk/näßigkili j — пe.лeльeCeaсшeлт; -mti—
Sunil/c-HecHmi;']; сьoCщ-Ш1e; —-ntnscb tn
Te!Л1лaeсш чо—ск-
zwueds pup G c цел '-- -
zwcck/voie nd). смислен« c дадено цел; -т*!а*1
ndj- нeцeл-лъoбрaсeн; шепо-ходяш« просн-с—
ша ucлma-
Zwcckwidrigkeit/; — шelI-л-льoбрeсшoсл.
zween пит— остср. = ewni-
zwui, рсзи. zwiii пип. —са. дсама« —сс: zweien
Hureer Siu—u— служа на —сама гeсйeдaрн; zu
Zwci(cn) е—ома по двама; es isi Hel— - часът е
един « пeпec!нa’
Zwti /. —си 1- лаейки (корта. пр>(Н1вай); 2- пл-
тюрка (успах, оочежко)-
Zwei- - , zwei- - lветo дву .' zwcietlie« Zuci-
HufCu-
/uuIicUsIg adj, дcтoс-Ш-
ZvtiakUt— mmecm* д—уоксна пиеси.
/weL/itnij adj- дсурам-ш-ш (палилей); —/ilnig
adj, —зунот« -cткрaк: ризг. 11/ LuxIUo— жива
тромотнко (за чужДенка. приятелко)'-/läuteij
ndj. бот. лвулислеИ’
Zaii/bued ш —сееш съюз; —!trUtt ш свиац— -ву—
площннк- Сипло—-
zwcidimilgа—// 1- двусмислен. и првн*. (виц, Оумш)’
нсе'сн (Оумии, израз); съмнителен (държание);
2- 1нeл)aсaлcлeн.
Zweideutigkeit /. — дcтлмилneшoлл- д—аГстсс-
HO'T.
/u1IfdiecneIönнe ndj. двунзм-рсн; —tilg adj. дву—
яйчсн-
Zutier in. -s. — 1- —вейка (чuелo); 2. войник ют
втори палк- 3. вино ел влера то-нш- иа стеле’
Т1С-
zweierlei nd) [ют] два вш-а' ~ Seliic rnziubcr
oCтcaм —в— eaсл1чни ебускн (погрешно); -
Rudcn TüCrun тoвoe4 веднъж т—шо« друг път —
друга; пран, nie — Maß ncesen меря с —за ар-
шнио-
zwei/fach, -faltig nd). двоен, двукатен.
Zwei/fachkondensator проО. дсосн кондензатор;
-familienhaus п дeтфa’илнa къща; -Farben¬
druck е двтuceлeн печел.
zweifarbig adj. двуцветен.
Zweifel in, -s. - 'ь’нcниc' über utw. In. In suin« —
Uugun съмнявам ст епнесно ищ,; ns etcigcr nir
— cul« cs kriinn nir — поражда; се у мен
съмнение; U—n — in jde, Woruu ectzcr« jCe, Worte
nicbt in — ziiiun« sUullun —е се 'ъмнивам з не¬
чии думи; deren bet Ueli — з теза няма никакве
лъ’н-ниc; *eb Ce—c SicC übct е—с VerCältni/su
nicbt ie — jnicee/n ис ославнх у ттб никиксо
съмнение опносшо моето положение; rh—u —
С-з съмнеш!—; las isi eißir ellcn — теза л вън
ел —сяаок—о съм—с—нт; s—c EC—IirCUciU isi ü/сг
judiz, eile; — crle—cn печс-шестта му е шил
ссяааксе съмн-нис-
ZyrifeldcrairUsrhi/i/сел.-ат, дзтпюnшo стопан¬
ство.
Zweifelei J, —еп пойор* пeтaaeтшo. пeллeeшшe
съмн/сонс; ’ннт'лшюст-
euiifulftci adj. съи от съмнение. ——съмнеш,
ewcililliill ndj. 1- ль’ннncл-н« несигурен; прО’
Зл-магичсн« ue ieU noch ~» ob ich fiiru още л
съмшun-nнo. дали шс пътувам; cin -tt Erloi/
шeл1ттeeш« съмнителен успех; 2. пoeoсeшг--
лен« сь’шиnen-н (човск, Държание).
/wtlTcilrs adj- ш—съмн—н; cdv. б-з съмнение.
ZuuITcleui ш шcр-нIИЛЛЛl-eст« aюплбпиco'т.
/wtlfciHÜtig adj. 1- н-р-шил-л-н« аалеСлис; 2-
сасплич—н-
zwiITile 1п1г* h 1. (an с-п. пет, —) лъмнявa’ ст« нс
в/реим (в —кг,« нш--); 2. кел-Зоя 'С-
Zweifelsfall ш: in —е при аолсби—i-c« съмнсннс«
з случай! но 'ъмн—нил« аелсСашис-
/wcIHilsöUeu adv, рсзп- б-с съмнение-
Zweifelsucht/мания за сь’няcaнc« ‘1Ш!л-пшoлn:
скептицизъм.
zwilfilsürUitg ndj- миилтл-ш; сктпсичсн-
ZuctHler ш- —s« - сксптша*-
zweiflerisch adj- 'атптнчсн-
Zwei/flügler pl. зоол* двукрили насекоми (риз-
рвО); -füßler in е—уното жи—осне (човек).
Zweig in. —s» -е клюн /oт полян клон) (н жп——
спшТ:)’ разклош-шн-: отрасъл (но науки- мех-
пика- стопанство): -е Ссг Sieeievurweliirg
eтe-лnu но ;ьeжocнene тпрaзлтшит; Сгг
c*;/clnn — е—е Gcecblucb'us отделния; клен —е
рол; разт- in" U—n grünen - Urmmun нс прокоп-
сва’-
Zacig/i1stiIu/Hulnl‘i■((кeI; —11111 (/леш. клен ол
жп, лншня; слe-Ш1чшa« в/eeeсneпeшнa линия;
~/enUJШ!ьeг- клон» филиално еп банка-
zw1Ig(cI11isIg adj- жп, двтпoлeчeш (линия)*
Zaiigiseng е мугз* дуел.
/a1igesch(echl'gнS/-гeaH’ от —са ра-о;з^еа^7- бош.
дcтпoпoc« хермафродите—,
Zwei/gespann п двтaeл)a кале; впeeг (Двойка
коне); прен— 1/']- geтжбa (между Двоиа)-
-gespräch п = Zwicgus'tärC-
zweigestrichen cdj- муз, ол влeeа оатаса (нота).
zweigeteilt adj— eaздeneн на -ве.
Zautg/gisrhä/i п търг, клош ос фирма, пeeдпe!-
елис; филиал,
zweigleisig cdj, двурелсов.
Zweigieiiuuz fe:, техн, ел)лен-ни- —а nрьбeп-
рове-« каЗсл-
zweigliederig adj- двучленен (и зоол, нае*).
Zweig/niederlassung / търг, филиал, клон ол
фирма,
ZweiigsägeC*грaдuнар'ки трион; -Station/жп.
поеспанцие« клан юг гара-

793
Zwetsch
ZvTHhändrr in восн. чст, 'серии—— мсч (за из¬
ползвано а Ове ръце).
еагЬ/häedig ad)* двурьчeн; ' -се ръцс: муз* =cs
Suürk клавирно пиеса за ——— ръце- —häusbj cdj.
бот. двудомси (ростоктс).
ZuciHiIU /. —/; филоа* двейнест« -еоико^т^.
euiilimUrlig cdj- с —зс дръжки (гърне, чаша).
Zuii/höcde— /и- зоол* -вугъeбo к-мило- —Cufu—
p)l* е зоол* двткoп!тни животни (свмойатво).
zaeibhundert пип - -в-спа- -jährig adj. двегоди¬
шен (ис Овв- зс Две гоДним);
ZauiAaemerlu/tSrurk—ruesu I техн. дcтка’ce’
на въздушно спирачка; —ieiiiasysUil ш по-
лит- ecтa-м-eн- пaena’-шларнa сисл-ма-
—kam///? gвтCoГ, eт-п; —iriniblätilcrc/. бот.
двтл-’снegслш1 e-стeнии (клас)*
/ueii/Uelmblättrij ad), бом. двулт’-нeдтпeн (ра¬
стение))- —-lippig cdj. бот. -вт-слсш
ZviilnchlUermo—ikH /муз* у'лша хармоника (=
MnndCetiorlUi)’
eutbeci adv- двткрат]o; —за пъти.
zatinillg adv. л—укрос—Ш-
Zaeimaster :т мор- дсумачлес платноход,
zaii/mhnitig adj- дcт’eсeчeш« на —си месеца:
—HnneUlicb adj, спасиш двтмcсcчшo-
Zaeipli/iesIeom ш се, geтфазeн ток.
euiIphibg ad); —еупалюс—н- -
ZacI/rcl п велосипед, колело- —асдг« ш gcт-
колка (кола).
/wei—tibig ndj- двурл-сн-
ZweUröCarngeräU п рсО* двулампес приемник.
zwiisae adj. оспор. л—амишо« деамца /шcn* зс
гоДснишко или бсзДсмпс аъпружвакс Двойка
н поО).
euiischaiiij adj. геогр* ' л—ойно сенки (е тропи¬
ческото зона).
ZviiscUiekcleliz ш спорт- gcтC-дрcн с'-сж-
evei/schiä"^^ ad), за —сама души (легло) -
—srH;t*etj adj. с де— остриета« двтeлnър« и
прсн. (мвчj; —srlütij adj. g—o пъти косим (ли-
c-дaI« два пъти стрижем (овце—, вълка); =л Wriin
вълна юг влоро слрижсш'; -stbibg adj- ecтсnea-
нсш; -eilbig ndj. прсн. дeтлeнчcш-
Zm lisitzir е двумссп-н самолсл» автомобил и пр,
zwclsitzigr/d/'. лвумест-н; —spaieij ndj. печ, ' две
колони» мпапn1-
Zv'iispännit е ф—йтеш за -си коня«
zucispäeelg adj. —сукашс— (еж, Zwuispär—cr)-
Zatispiiz in 1- мор. двтзьeхa (офицерско) шап¬
ка (официално); 2* таен* дcтвъeха кueкa-
zv'ii/sprerHig adj. л—усзикоз (речник). дву-зичеш
(наДпиа, население): оилинтснссичс] (нсасзе-
кмс— Държава)’ —eiiniig ndj- -cуглaл-н (пое¬
не)— -,10'111 adj— двуетажен; —-sUünCIg adj. дву¬
часов (рсч— лекция); —siÜrdiirh ndj- 'паваш иа
е—и часе.
zweit adv: zm — пе двама: -самина; сст е c'e,
euii/Iä/ig cdj. дeтднтвcн; —itällirH adj. сгосаш
дзу-шлвшю-
Zweitakter in аъкр* за двутактов мотор.
zweitälteste(r) adj* втори по възраст.
Zweitausff ertignzg’ дубликат.
zweitbeste(r) adj. първи слт- —ой-лоСрия« втори
по успех (ученик)*
Zweitdruck ш псч- вторичен отпечатък.
zweite пиш* втори: се Zwciicn [Uns Moncle] —и
второ числа иа м-л-ца- die — Ralle splcinn ши¬
ри/ второ« подчинено роли; рсзг* uiw- aus -r
Hnnl wisse—« kcenun зная ищ. юг трето ръка
(на като очавиДсц); тестр. dcT - L-uiCi-ci
згорнит любовник (ксто амплоа); utsI In -г
Linie сдва иа второ място- des — Gu/Ichl яс—ю-
вн-слео-
Zwiitiblir е шие* дреха ас де— части (особено
бански костюм)*
emcIIeilij adj. двтgлллн; ол —cc ча'лш« два —яло,
emcilces ndv. но всоро место (при изброявано).
/m-uifgebo-ci ndj* втори пю рождени— (Остс. сми);
-Höris' cd)* -тори по височине (Bpbx);-jüngst
adj* предпоследен по въсрaсл (-cmcI- —Uliss*/
cdj* влoрoкaчллnccн; —-ItUeU ndj- прcgпoлпcдлш-
ZwciteädcUie п помош—нца иа -eмамшала пе-
мошиица-
eueitiächsi ndj. вторият ол слт—сошнтс (Oku)-
Zaiitomrieeesrbiei / печ* -вултeна мaмншa (зс
ноlимcнв ис вестници).
eueitua—jlj ndj- ол стори eaит« вгoeeсncпcнcн
Zuiit/sdhuIZi / копие- — уедип ш втори кола (нс
сОнп н същи пpиmneжcmc^лj'
Zv-il/vieriuiioic /муз— пoпoвинa нота; —асЬ-г-г*
/ — -вуж-шлтce» СнЕИми/-
zwil/uiibig adj* Оом* остср. с е—а плодника-
—wtttij ndj. хим* дсувал-шлсш-
Zwct/uerttedctU /« —хим. двувалснтносе; —anchs
е неО* остср— eахшлшзьм- —zack ш дcтсъб'ц;
—ztlitt е лит. -cусeимнe-
zwel/zitei/ adj* 1- лнт- дзтллпштш- 2. Оот. е-у
р-д-н» — eiUti—ig adj. gcтцнфeтш; —züggig adj.
дcу-с1ч-ш; прсн. фeлм1c« -вулич-ш» т/цсмс-
реи-
Zverdbaxt /техн- атр* Зр-деа ' напречно ост¬
рил; —Teil п анст* диафрагме-
zv’ircUfellerscCrütturnd ndj- тромък' — incher смля
сс тромко» неудържимо» истерично.
ZyereHlcue п стр. капандура’
Zwerg в, —//’ —е джудже« и преи.
Za irg. - като джудже» мното др—Стн« дрeЗoльк:
ZucrgUinfcT f.
Zan/g/trUcCi/архив, тдecCн-н— аeкagа (е ро-
нанския стил); —bäii ш -ьрco-джуджc.
ewerjUc/i» /witgig adj- капо -жу-жс.
ZaurgbH/iigduit /дребосъчес/ве« нлдорасло'Л-
Zuiul/staat е държава-джуджс; —volk п пшт-
меи pl—, джуджето pl* (ксто нароО. рисш)*
/yirjwürUstj ndj- дреСен« ' ръст иа джудже»
ииеьк-
Zwetsch(g)e, Zwetschke/, -п бот. слива, особе¬
но бордошао ллшвa (Prunus Sölueiice)’

Zwetschgenschnaps
794
ZaiiscUgunscHeeps in лливoвипa-
Zatcd in, -s« —n 1. шипванс» ошипсаи-; 2- нимит-
сешс« миганТ; 3. кeаИ иа камшик; удар с п-къс;
4.	= ZwccUc-
Zaickbohret in тсхн— буравчик-
Zvicke/« —п 1- еСущарски кл—ши; 2. алншовндсш
връх но гвоздей за полаов-’
Zwickel м- —s« ~ 1- срхит. чесвъртишо плащ от
aeъсnал рeмaнлaн или готически лвoд; пазва
но лвoд; пaeтC; пандонтис; 2- кnuшeш1gшa
—сси—ко но риза« но п-сало ио чорап или ръка¬
вица« 3- m Zairkelba—U е засукани мулe-U1;
човек с тикн-а; 4- ризи. 'махнат» мaшe-в че-
еск-
zaiciue tr, 1. щипе« юшипсам; 2- сашиne-’» при-
щипвам; прек. лoe’eсe« измъчвам; 3. поде’
слee’ (клинци); пeдрясc-м (мустаци. Орсдс)-
4- (зс обущар) eпьca’ (копчово) —и калъп- 5. и
Zwicken m Intr- h Оисл*- dic Augur« mit /си
An/un - мигам« 'внеам очи; 6. дисл— превъртам
(Зъчви).
Zwicker in, —s» - 1. пс—сне- 2. кл-чкенаСивач (при
фабрикация нс обуща)’ 3- тахи* пeлл иа мар—
пишаи-
Zalck/läll ш = Zwirgeligc; —mühit /—вей—- во-
——].— (при играта Осно): рсзг: *1 Сст, *— л-т
= siizcn« eici Ьс"*;Ссп налясие съм (с безизхоО-
но положение); с-п In dut е Ье—ип нс ео—ам
миро» покой нам.; сп с—п с—п /ие/ =/ На/сп нк.
ми е дойно кроса; —/engu/eбущaeсaн клещи.
/wie. - оатср. = zwei- - /аcмo в сomp'jг
Zaiibecd е. 'S» —т/ —л сухар« пссмст
ZuIibil /. —е 1- лук; 2. луковица; 3- и Zwlc—cerr
Ccu/i« —■kupptl/архит* лукоеи-сн купол (но
руски църкви); 4. фон. хлопка» селц/шо (зс го¬
лям- Давел ОжоОск часовник); 5, фал* кюк,
ZwIubcl/amgc/i бот. луковично» луковично пъпки;
—Zisch ш зоол. укл—е (= UicIciI-
zuiibellifl» zwic—cllg adj* лукови———« nткooЗea-
зси-
ZaIubuU/ЬнтЬс« -kupptl/срхит. еж, Zwic—cl 3;
-lueirr а пт)oви-eи молне (ко порцелскони
изОелия).
euitlclm I. tr* 1- фам. измъчвам« върти» neeмeзя«
ва-и (нам-) думaea: u—n in dcT Piülung — ваде
нкм. дтмeлa на изпит; 2. потв. пюgлтчвa’ (яОе-
не); П- intr* h имам вку' —а лук« мириша на
лук-
ZaiibrecUc/селг-ст* ]']—-- оран не ттaрнa низа.
eaie/erblg nd). Оиол— х-л-eoцигon-и; —"есН»
-fällig ndj- деесн-
Zwiu/grsaeg е дует; —iispuäeh п рaзгювюe меж-
-у дваме насамс; ^lisiltn п сатр* двойно '—]'-
-а; -gutH е спорт— смесен хват; -irii е пран.
дифтонг; —etrhi п сумрак« полумрак» здрач.
zaicliclebg ndj. -—уличен; лъ’нил-л-н» подозри-
ncпcн-
Zaieeaedil/техн, мнота дълго рс—ес-
zmier ndv. оатср* = ewc*nni,
Zubtsel/. —п; m— -s« — 1- eaсдвo-ниe« чатап; 2- пe-’
есш, '0;—— край не седла; 3- п Zaierelieet-i/
сш— дива '—р—ша; 4. Омсл— стори мома.
zwicsel!/ ad). чaлaп'ЛГJ
Zaitselketti/иин. синджир (свързващ въжето
с кофите)—
/wiesele Intr* h rcß. eaздcoяc- се. oCрaзтвa ча-
лал-
Zabcspiii е разевесние« р-з-ер« несъгласие; р-’
стg!]T]1T« съгрст]; пeeтиceр-чит- църк.
схизме,
/wicspältig ad)- ризт—инен. разесе-ш; ' вътреш¬
ни пeen1eeрcч1Я (Оух. xcpектcpj.
Zuicspältigiiti / (вътрешно) рисдвecнo'c« р-’
з-ДИШСНИС’
Zaiг/spгirЬerп;□eп^ рaзгocoe насам-: eie с—п —
ibilen« pHlugci e-стeзoeя’ с нкг- нос-мт;
—1’1'111/раздор, н-сътпасuc: ~ säen сее роз-
—ОрИ-
ewieträrUUig ndj* е раздери« рaсcgишcШ’
Zvilie/, —п малко праша--
ZailllrU» ZwIicb in. -е, —с текст. док.
zwbiibebti cdj. дочен-
Zwillleg е. -e« —с. ,1. Слизнак; /ieic/isrbc —е '!-
омсан Cписшaци;сатр. dic Zwillinge^?/. лъсc-с-
листо Бп1зшaпн; 2. дсуц-сша пушка; 3. тсхн *
съee1нun-n« ктпптнт; 4. минор— сраснали кри-
слaпU’
Zai1Iing^(daipf)easchine / тсхн. двуцилинд—
рова машини; —gr/rUv-ister р/, близнаци /6pcm
т сестра): —рнет п бпшзнaмк'a дсойаа; —rni/tz
е двойно азпюмеСнлна тумо-
Zmingleuti/воси— укрепен замък« ар-пюлn« 0-'-
лшлшя» м прек.
Zain/c / -и 1. техн* ръчно преса« щипки« винто¬
во '1/.-« сснс)-- 2, ’-nanнa оСковка (ка Осс-
тук; инструменти — зс запазвано)-
zuIi/ce* tr* rcß. 1- (с-п zu utw, -) при-уж-ив-м«
сaслacя’; rcfl, ша'!™—-’ се« Tйene-Cecaм
cълe-шню нaлшл1c« зо ea--; с-е —» ctw. zm tun
заславем» пe/^штждaвaм нкт. до направн ищ--
sicH zu nichis — lessnn нс допускам до мс залna-
зяе на нищо- неп кс«— niciinCun zur Lic—u —
никой нс маже да бъдс принуден да оСи'а; л-п
euf» in Stu Kiin — засласем ики. -а падне -- кю-
пeнe; sicb /пт F—cunSIirbUnii« zu u—m Lächeln —
нaсипcaм се до бъда люC-с-н. усмихвам с—
шисшло; icb muss mici iczu - - dic Atznub zu
guhien тряС—а до се насили« за да взема лс-
к-р'лвопю; 2- рсзг— 'правям '— с ищ.' Icb kenr
Sic At—cii liehe — ис мота —и се справе ' риСо-
лата- des E/s/n nicCi — körnen нс мета ea се
лправ4 ' яденета (Ор —о изям всичкото); 3-
притискам» иаеи'кам; 'косаеам; остср. втвл.
потискам, държи з ярем; ciw. in с—с bcsiiniii
Farm — присиском» 'кюеаеом ищ, е oпр-g-п--
иа форма; das Lcdct üini dcn Lui/ice — oпьвaм«

795
zwischennehmen
нaлилкa.м кожето върху калъпи;бнвл* und zmc—g
Sic Kii/ci Iseaui nie Gewalt zwanzig Jahre И
потискаше 20 годншн д-цато но Израел; 4.
остср— (т-п —) еслад/зам« шодсизом (=
—czwingun)- пероСв-м« подчинявам: nir Volk
ins- и;'ст/ Joch — зароЗва.м —орел» педчинивам
го з робство« иго« под ярем; Sun Ruck/z zwang
/es DirsUcs Not жаждата надси виеиза-
zwiegieS adj, part* 1- наложителен (мотив, об-
аmoяmeлсmвcj’ 2* уСедитслс—« неопровержим
(Доказателство. развръзки в Оржио)—
Zalngi— е. —S. — 1. восн. мст* вънте— —вар иа
са’ък; място между вътрсшнии и външния зи¬
на сa’ъa« ae-пeсл; 0aллнлнe- пeeсneaнсnce
м-ж(-тгр-длк!n- сгс—u и рови; плаша—« улино
де гeад'aаna ллcна; 2- нае- eиeaдc]o м/сте зи
диви зс-рев- (oлoC-нo мечки); пoвнш кучета;
3- юв. отраесшо место за хайки; 4. сатвoр; 5-
Дeссe-шс)ana художествено галерия.
Zwing/herr ш Л1/раш/1Ш« дллпen; —Пети/сКеН'/
д-лпenлnce« тирания (ксто форма но управ¬
ление)- йen!сн!ч-лnce. —lot ш ист. сgрaвo
отр-е-ш есер аоте зотвер-
Zuinjliiimta е. -/» — църк* пв1нгпиaнcи-
/yvinUern.ewiekrn« zwimzuli- еате/ег— intr* h (nie
dcr Augcr -) примигвам« мигом; трептя-
eairbiln» zwirlue tr* Intr, h с-лукe-’- суче» тстк-
зем (се).
Zaire m, -e. —c 1. конец:ризи- Mcieecr - шивачът;
резил ~ Ье—ип имам пe1T’ШUu; Ul’ — jchU ibn
aus а. лcьршихa му се порил-; 6- изхвърля сл»
няма аакве още до каже» изчерпа ст; ис/
eeeicz Sic für - - ще за шуросии пe-cuтe!; -
ie Kh't Cebcn сече ми умът« пипето; 2- шап.
breunur — Сиро- lieuir — върло eaкиe; 3- свстр.
ризи. воен. мушрес)а-
Zvie—ee—C п текат, памучен шшур-
ev'irnen1 1- tr. 1- суча» йр-сткc-’ (пe-жлaI- точа
fкoпeu]aI« 2. прен. мъчи» тoe’eсe; II, Iatr- h 1.
(за )onкaI предо« мъркам- (за птичка) чурули¬
кам мешепешне; 2, dl. Wolle zwirn' сълшата (е
руното) 'с лпn!na-
ewirnen adj. от ао—цш-
Zvi—ne-ti / —un; Zvir-tcl-bk - f eаCen1пшuцa«
фабрика за кю—ци-
Zvian/kräuti ш кълбо конни; —nesrHInг-~1üЬ1г
/ предачно машина; -ео-it / макара; -sridi J
копринени конци pl-’ ибришим,
Zaian(e)fidt; е конец' рсзг— em — iä—eez виси
—а конти; Über c—z — eiölpur— нaй-’-nкeno ищ.
мс спьca« спира» разкол-Сосо-
Zmiri/'biee ^Д^г^г^т^ело от ко-ши-
zuisebii prp. DA между, пемсж-у» измежду; 1-
зс.място с D (wo^?); ~ и*- ги/ !*— ist /*« /roßet
Unucrerbicd има голяма распика между мен и
ттб; — zwei Pertciun vc-nbei/in пе'рсднича меж¬
ду д—c страни- es komme zum Bruch — bCnen идва
сс до скъсване мсжду лях; прен* ~ dcn Zullen
lesun чтсо мсжду ре^^^:^<^тс; рсзг. utm, — Tüt пи/
Angel /пдее казвам ищ. н-Сърза» на крак» на
тръгване- посл- ns wächsi viul Unkraut — dum
WuIzin —яма жита без плевел, неми лта-o Зс'
мърша; 2- зс направление към ДоДопа цел с А
(uaHin?): ebcb — sic u—S ilrc Muieur snUzun ся¬
дам мсжду —еи и майка и: sieh — —cidc sunllc—
сaлт-ca’ помежду им (и прек*; за да попреча
на спoeaстмcшш-тo им); — din Siaciecrdnn It/ten
зaлт-c-м между спер-щигт- Su euie/i C*eh
inner — zwei Stülic си сядаш винагн но два
стола (и затова се смразяваш с Овото спре¬
ни); 3. зс времс D: — HcuI nnd noegun мсжду
днес ш тmр-; - 5 url 6 Uli между 5 и 6 чеса; с-
с Freu — fünfzig und sccCebg JrCtc— жено между
50 ш 60 Еюлини-
Zvischnte -, eyischnti - 1- обикнов. м-ж-нш-ш«
промеждутъчен« между - ; Zwiecbnrwe—d /«
ZaiecCc—CiH п; 2- обикнов. в ndv. между» по¬
между: zuisrCc—drcIn« zalecCurCIrcin; 3- озна¬
чава шц. вмвтнсто. вмъкнато. странично—
второстепенно- Zwiecbcnicxi т*
Zvieihim/aii ш тестр. антракт« -eni п междин¬
на телефонно« телеграфно станция;
—■rueIe;!e7urkeЬa ш тe-]C!nш1 льeoшcш!я-
—111’*'' ш филос. междини; понятие«
—Itmerkungj/ подхвърлено« 'тeaннчшa; епоро-
лn-п-ншa бележка; —Cick п мор*, лр-дша, меж¬
динна пanтao (зс третокласни пътници);
-Ci—j п нщ. средно.
/aischem/dtlie adv; = eciirge— удрям помежду,
з 'р-дола- —Сп— ndv; = scin шaм1eaм се по¬
сред« е лрe-aлa; —dnerC ndv, 1- напряко помеж¬
ду; 2- пен/а-оте; —ui; ndv. помежду, c'ecg-
ZvisrUrnitgcbmls/i междинен« зрсмснтн ecзтn-
лал- —esst« п потв. онгрмс; -teil е u—цц—тнс«
-tuncH'Iru ш cci-cm. астлтжеон— не межди]’
нш култури; -li—irCi/i готе ви- о—срме 1^мо^^’-
Оу cvnoTn н второто влюОо); -giseng ш муз.
ишл-e’e-uум- —-jtsrbo/s п ‘——1— (.-иелл—у
партер н първи етаж)- -giiil п междинно
зв-шю; —Ье/сп е мор. aнne-пeс1nшo приста¬
нище; —Hnmiel ш 1. тър—\ кемнсиюнша« паср—е-
ническа търгас/!/ (межДу ск—росист и Дотой-
зисш)’ 2. тeaшсuтш- търга-ия- ~Cr—elta ш
търг* 1. nьргeв-ц« комисионер; 2- посредник
(= U;UuтCän!IcгI-
zwischenhct cdv. ’-ждтee-’eннe« з същото вee-
мт; между лева; -Ci— ndv. мнмехоеом; —irrt
adv* между теса; между —се —рути нсшо-
Zyisrbtr/knnrbre е онат* междинно кост;
-Urcie ш рсд. Со—лфилтър; —Пеп/ипи/свиац.
мор - междинно аацаш- на с-моле-е. спиране не
кюраб не прo’eж<дтcь'иo пeшлташuшc; —Lösmng
/ вe-’-шнe р-м-H1-; —спСке/Ьи/ второ. сл——;’
Зе-на закуска-
/aisrbinnebnun* tr. резг. шanaгa’ сeeacaтa
(Депа).

Zwischen/pause
796
Zwiselui/ccnsi / ннсерсал-, -'-odmUi а пелуфоЗ’
ршаес» —тапа m 1- мсж-шнио прoсneaнсnвo»
инл-рсал (и псч*); 2- (зс време) промеждутък«
ншл-рвaп; —-гСг/aпoслeoфuрашe« прcaьлвaш-
(нс говорещия); —/пН е апослрефира]с; —un—Ce
f (порт.) полуфинал- —eile ш 1. грим см-Л’
напо -преч-нит; 2- a]neтeьe (в броОории)-
—erlicht/междинен лпюu: -erlieg е псч- раз—
e-gаa; —/tnCte / рсО— eaдuene-шлпaцue]eн
възел; -spci/t/готе— = —дет-сСи; —epIti п те-
отр— U]n-eмcпe,» прсн* (зелшловежни стра¬
нични случка).
ZuiscHeistnai ш буферно държава.
evischensteeilicb ndj- мcжeтшaeee-ш« меж¬
дудържавен’
ZwiscUun//UeUlnn / междинна 'танци/« 'пира-;
-siorUveik п м-п-нuн; -/tronir—S«
—sU-öegibirt п ’-ждтр-'ue; -/Iurie/межди-
нт— чо'- ссобо-тш ч-с- -i-äita е -ошосшик»
клюаор; —'FäiiiC! / eeшeлн!чтстce- клюка«
)пю)aeлnвo- —игис*. п юр. йeтecaeит-л]e
(съДоОно) р-M-H1С’
zubsenumvöldisih ndj- мcж-тнaрe--и,
zwIscUcn/cIltg adj: —e ÜbuTscieure uшлeрпши-a-
рсн презал-
ZaiscHun/elt/промеждутък« 1шnceeап (от вре-
мс),
Zubsptl/ -п Оисл. лисо черешо-
Zabst е. -es« -л; Zwistigkeit/-пи раздор« разпра¬
вия» крамола- dun — builugnr уe-жeа’, тглaж'—
дим eaзпрaлa« спори,
zwisitg adj* 'порс—-
ZaltscUcaling in. —s, -е зоол* каиепорчс (Fringilli
ce;;ibi;eI’
ewitsilir— I. intr* h чуруликам; II- tr, map. ree—
рътс-м (ракия).
Zaitiia m. —s, — 1- зоол. хермафродит, хибрид;
мeлeс; 2» преи— 'ъщ—ство с дсейспссна приро¬
да; 'нмвал иа -вюйсев-нюсл, нeхаeмoн1чиoсл;
3- моторни кола ' колела отпред ш в-ршта-гъсс-
-.— отзад; 4’У»w- тeaeчнa цинково eуge-
ZaiUter. -« /matter— - обикновено х—рмофро-иеси»
хибриден« -втnюлoc' ZabUIcifotm /.
/aittere—iig adj- = zyiiictCefi’
ZaiiU1r/It1Smee/xep‘aaфeegиnша« хибридно фор¬
ма- -IlÜIt/бот* хермафродите— цзит- — Sing п
нщ. смесено» н-опредслено; разп* нш риба« иш
рак; —gcschöpf п = ZwItlet 1»2,
zaitti—11'i, zwitU(i)rtg cdj, хнСридти« Оот* двт-
полов; прек. -ву'’/'^;» нлялcи» неопределен-
ZyitUrtbefUigkeii» ZuitiebgUtti / хибриднас;;
прек. двтсмuслeиo'т.
Zaitteuium п. —е, — х-рмeфрoдшnшзьм-
ZwIiUc/^/acsin п 1- = Zw-Utie 1; 2- слаСоволно ко-
л-банис» люшкане, нeтсmанoвeнeст; —mnri п
пран. изку'лвено словообразуване» хибридно
дума- изкълчена кoмпoзшии4-
zwr пие. остср. = zmci,
zwölf, рсзг— zwöile (ако не слаДва subst.) zum.
дзaшaд-лen: liu Zwölf Näeitc, diu Zwölften вре’
месо ют Калели до Богоявление; рсзг; • cs isi
fünf MInlicn vor — aeaГнo вee’- n; nun bi' ue
ebut - jn/riingcz! c« стига сече!« мнего лтaнa!;
das rcicCu vrn — —Is M*etnj от дтн ea плодн—-
Zuöi"/» —un числето 12» gзаиagcлemee)a-
ZwöiTcci п нам* gзaшaд-ллneьгьпш!K’
zyölTicilg adj. gcaнaд-с-тeьгъп-ш-
ZuölTendet m, —s« - 1- лов, елен ' по 0'1 рaс-
клонешня иа регата; 2- ршзп. низш чишовнн),
Oucм свръхсрочен подофицер.
Zaöllct w«—s, —1- eoecш е 12-ата голина на века;
вино ют същото геенна; 2. воИннк ют 12-и полк;
3-	келшч-стсо от 12 пeeдм-ла; 4- числото 12;
5.	12 крaИпeea (мокета)-
zwöi'iriii ndj- inv. ос езашо—сстт сила-
Zaöl/TngeriSarH in анст* eвaнae-с-neпeълт]e
4—	рсе-
Zyöit/ngeriCarmjiscHyür н неО— ясca« рак не
ecaшaд-л-тeпeълтшene черса-
ZwölfTicrn п Zuöltffächmer е нет- никер* —а-
дcкacgъe-
zwölH/läcU adj. дсашадсс-теа'рап-ш; —jäHrig adj.
дванад-'стто-иш-ш; -jäHrlich adj. славаш вс—’
кш 12 голини; cdv. дзанадесепгодишшо; -malig
ad)* '103-1 за 12-и път.
zyoeTt(cI пит— есанадес-mi: ie —ег Stunde Urnmez
идвам з песле—]./ момент.
ZyölfiHTileiSitz п мст- сакoшune на 12-тт п-СлИ’
ш (в лmaрия Рим).
zwöIHtitltg adj— ос 12 часпи« -ял--
Zwölficl п. —s» — дcaшag-л-nuшкa-
Zwöl/Uue pl, еж, zwölf,
zwöllicis ndv. не 12-о место (при изброявано),
zwoHil ndv* оспор. — zweimal-
zmoic пит— осмор. = zwcieu-
Zyäe п- —s« — хим, циан-
Zylnt/, —п бот* метличина,.
Zyeniä1I(meI п. —s« — ши, иuaн)алнй-
Zyanlaugerei/добиван— на блаторо-ши метали
'рез промиван- ' циен-
Zybioec/. — неО- цнаноза-
Zygäne/ —п зоол, чук (риба) fZygeuneI.
eygoeorph ndj. —тпривнлеи.
Zygote/, -п биол- юпледена клетка, ситюта.
Zydibet— л, -S, — бот, ш/клама-
Zyi|iiet /п« -s« — цнална (пост),
zykliscU ndj. цнклнчтн-
Zykloide/ -плет* цшклош-.
Zykloi in. -S« —е uшклюи-
Zyklop е. —s, -смит, циклоп,
zyklopiscH adj, циклeплкu-
^Ш^ептаиег/з-- о; ]е-ялини камъни.
/yUIolhyH cd)* циклелимен (характер).
Zyklus in. —,-- inn цикъл,
Zyll—der m— -s« - 1 .см. цилшидър- 2. еехн. цц-
лн—дър (и ко лампа)’ ——лик; 3- и Zylinderbui
Т иuпнндьe (шапка).
Zylindern tr* U1лии-рювaм« лaтинирам (плотове)-
797
zylindrisch adj. цилиндричен.
Zymbal, австр. Zimbal n, -s, -е.муз. цимбал
Zyniker in, -s, ~ циник (u филос,).
zynisch adj. циничен.
Zynismus in. -s,.. men цинизъм.
Zyper1/ -n; Zyperpflaume f вид дребна слива.
Zyper in, -s, -; Zypriöte m, -n, -n кипърец.
Zypergras n бот. вид кисела трева (Cyperus
oscnlcztns).
Zypresse/ -z бот. кипарис.
Zytostatikum
Zypressenkraut n бот. кипарисово биле
(Santolina).
zypriotisch adj. кипърски.
zyrillisch adj. кирилски: ~e Schrift кирилица.
Zyste f, -n мед. киста.
zytogen adj. цитогенен, клетъчен.
Zytogenetik / цитогенетика.
Zytologie /, — цитология.
Zytosom z. -s, -е/. . ata цитоплазма, клетъчно
тяло.
Zytostätikum n, -s, ...ka фарм. цитостатик.

798
II. ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА - GEOGRAPHISCHE NAMEN
1.	Тъй като се касае за географска част на речник, който служи преди всичко за културното
разбирателство между българи, от една страна, а от друга, ония народности, чийто матерен език е
немският, в нея се обърна малко по-голямо внимание на географията на България, двете германски
държави, Австрия и Швейцария.
2.	За немското правописанис на българските географски думи беше меродавна формата, коя¬
то дават немските енциклопедии и речници, особено Meyers Neues Lexikon, а за ония, които липсват
там, се опряхме на номенклатурата на немските географски карти на България.
3.	Общоизвестните географски наименования са дадени без всякакви обяснения, освен там,
гдето едно и също българско име има две значения и означава едновременно и страна, и град (напр.
Алжир).
4.	Допълнителни транскриппионни знаци, употребени за означаване произношението на някои
имена:
5 - между д и з, както в английското that
Ö - между тис, както в английското three
з - глухо е (между е и ъ), както се изговаря във Vater.
Aachen п Аахен (граД)*
Aargau tn Ааргау (кантон в Швейцария).
Abessinien [-иен] п вж. Äthiopien.
Addis Abeba п Адис Абеба.
Aden п Аден.
Adria / Adriätisches Meer т Адриатическо море.
Adrianöpel а Одрин.
Afghanistan а Афганистан.
Afrika п Африка.
Ägäisches Meer а Егейско море, Бяло море.
Agram п Загреб.
Ägypten /I Египет.
Alaska п Аляска.
Albanien п Албания.
Alexändria (и: - xandria), Alexändrien [-иен] п
Александрия (граО).
Algäuer Alpen p/. Алгойски Алпи.
Algerien п Алжир (сшрске).
Algier п [алжир, алгир] Алжир (ираО).
Alma-Ata п Алма-Ата (атолицо нс Казахстан),
Alpen pl* Алпите.
Alster / Алстер (рока)*
Altai ш Алтай, Алтайски планини.
Amerika п Америка.	~
Amman п Аман (атолицо ка ЙорОскмя)—
Amsterdam, Amsterdam п Амстердам.
Amu-Därja, Amü-darja ш Аму-Даря (peкcj.
Amur ш Амур (peкcj.
Anden pl* Андите.
Andorra и Андора.
Angola п Ангола (в ЗапаДиа екваториално Аф-
puкcj'
Ankara п Анкара.
Antarktis / Антарктика.
Antiochia, Antiochia п ист* Антиохия (—рсО)*
Antiöchien [-иен] п наш* Антиохия (княжество)*
Antwerpen и Анверс.
Apenin т. -s, -en pl* Апенините, Апенински пла¬
нини.
Apeninenhalbinsel ^Апенински полуостров.
Appenzell п Апенцел (кантон в Швейцария),
Arabien [-иен] п Арабия, Арабски полуостров.
Aralsee, Aralsee т Аралско море.
Ardennen pl* Ардените.
Argentinien [-иен] п Аржентина.
Arktis /Арктика.
Ärmelkanal е Ламанш.
Armenien [-иен] п Армения.
Armenische Sozialistische Sowjetrepublik/Ар¬
менска съветска социалистическа република.
Aschchabad п Ашхабад (плавон греО па Тюрк-
нонската съветско социалистическо репуб¬
лика)-
Aserbäidshan, Aserbaidshän [-жан] п Азербай¬
джан.
Asien [-иен] п Азия.
Asbwsches Meer п Азовско море.
Assyrien [-иен] п ист. Асирия.
Asuncion [-сион] п Асунсьон (столица на Пара¬
гвай).
Athen п Атина.
Äthiopien [-иен] п ^иот^ Абиснния.
Atlantik ш Атлантик, Атлантически океан.
Atlantischer Ozean т Атлантически океан.
Atlas ш Атласки планини.
Augsburg п Аугсбург.
Australien п [-иен] Австралия.
Australischer Bund m Австралийски съюз.
Azoren pl* Азорските острови.
Babel, Babylon п мст— Вавилон.
Babylonien [-иен] п мст* Вавилония.
Baden-Württemberg п Баден-Вюртемберг (фв-
Даролко провинция в Германската фоДорал-
кс рспубликС)*
Bagdad, Bagdäd [бакдат] п Багдад.
Bahamas pl* Бахамските острови.
Bahrein-Inseln pl* Бахрейн, Бахрейнски остро¬
ви.

799
Cuba
Bibdaisei, BcIkClsc. in Вайкол,
Biikcm m 1- Белки— (плокикс); 2- Балканите (по¬
луостров).
BalienHeebInsu1/Бaлкoшлau полуостров-
Bendmni п Банеунг (гриО но остров Ява);.
Bingkok п Бангкек (столица ис ТайлокО).
BineliScsrU» Bii/ii DusU, BregiHdcsU а Бант-
лодсш-
Bcisko а Бои'ао.
Bee/adns а БирбсИдос-
Beueiihic [—цс—] а Барселона’
Basel а Базел (кантон м грсд в Швейцария) *
Besmuolind [—лОш—] п Бeзулeпaшд (в Африка).
Bayern п Бавария (феДерална провинция в Гер¬
манското фсОершлкс република).
Biyebsrlt Alpe— pl, Бaвaeск1 Алпи.
BayrisrHc— Wald е Бaвaeл)! планини-
Beirut» Belrli п Бейрут
Belee-us п Б-naртЛ’
Bulgicm [-исн] п Белгия-
Belgrad л Бcпгрa--
Bcltzc [-пипc] л Бслнз (столица нс Британски
ХонОурос)*
Belorussland [СГО-] л Бслорусия-
Btit /л Бел; (Овети пролива межОу Датските
острови).
BclUtsch-slHi« BtlmisrUie'in л Б-пу-жистaИ’
Benzins/ Bciiluxstaili— pl. (Bcigic—. Nindur’
1e;!c, Lnxii/1—g) Б-цслю)' (митнически
уния).
BcngHlun n Б-нгалие-
Berlngmuer n Б-рпнгесе море.
Beri—istreßi/Бсринтаз проток.
Betibi /i Б-eл1H’
Bernudiinsuln» Bermudas pl* Бермудскш остра’
в«, Бсрму-u-
Butn а Бер—-
BetschuänelenS [—лонт] a PTnUrkihrrt а Бсчуа—
—ален— (в Африка, британски протекторат).
BCuia« п Бутон (княжество, инОнйскм протск-
тopumjг
Birne л Бueмa-
BirmlnjHin п Бирмннгам-
Biskiya (вж. Golf van Bi/kcyc) Билкaйскu залив.
Biz.eric [-зер—] п Б^u-тeлa (гроД-кропост в Тушиа)*
Blijörugrad« BlijölvjrHd л Благесстра-.
Bodine п Бюхум,
Boduescc ш Бо-сн'ко eсeрo-
Bh/otä п Бегота (столици но Колумбия)-
Böhmie л Бохемия» Чехия.
Böheiruiil ш Бохемският п-л« Бохемските пла¬
нини pl.
Brlivium [-—.'—] п Боливия.
Bo-ojiä [-лони] п Балони.
Boebcy п Бомбий-
Bnee п Бон-
Bordcaux [——0] п Бардо.
BotnvcUz [—влц] л Бороесц-
Bositur [-или] п Бoенe-
Bosporms ш Босфор.
Bol/uaic п Бот'з—иа-
BTindcnbu—g п Бранденбург.
Brasieice [-или] п Бразилия: Verewigte Stibtun voe
— Съединени Cрaз1ллки щеен.
BrHmesrUuiIe п Бр—уимвайг.
Braeeivlliu [-сeвun] л Брaсaвшп-
Brueie л Брсм-н (фоОерслкс провинция и проО
в Германската фсДорелно република)-
Brterct е Бренер (про.хоО).
Buitcjec [-.- г^^н^Е^И^т] Бретош-
Brlibsihus Coeeoiaucilh [кюмьитлл0l п Бри¬
танско общност.
BrIilsrU—GmiyänH [-<7-4—] ш Бe«Iтанска Геш-иа,
BtiitsrUrHonCmtiS п Бр1лaнлк1 Хoн-трaC’
Btiiis(UrNhrdbö—nuh п Британски С-в-р-и Бор—
и—о,
Btnricn е Брокеи (връх).
Buüsscl [Орй-] л Брюксел.
BmdHccsi /1 Будапеща-
Bmkiuisi л Букуeтш-
Buijl-bi— [-исн] п Бълтарие-
BmrCiS-cpmbllk Dtuiseliied (BRD) Гeрмaшл)a
федсрална eтптOпuaa (ГФР).
Brugis н Буртас-
Bu-jiilciC л Бтргсилaи- (провинция в Австрий¬
ската феДерална република)-
Bm-дПпС и Бургтндиe-
Bu—klnH Fceo Бтркuнa Фа'о.
Burma [Зърмъ] п вж Birni-
Bm-UnSi л Бурунди (африкански Държава).
ByzHiz п мст* Виза—ги/’
Clints [кол-] п Кале (проО).
Cimb-Idji [кл’0e1Дж] л КемОридж*-
СнпнСн п вж. KierSi-
Cinberae [кaпCсрс] л КошСтро (столица нс Ав¬
стралия).
Ceeircs л Кaea)aл (столици но Венауели).
Cuyloe [цай—] п - Цсйлон.
CUenpignu [шИ^ань ] л Шампан (област във
фурскция);
Cbetbin [хар-] п Харбпш (проО)—
Clerkoa [хор-] л Харков-
Climmie [а'—] л К-мниц /Knrl-Marx-Sindi в
ГДР).
CUtcl/o» CHbUlgo [ин-] л Чикото.
CUilc (чилт) п Чили,
CUInH [хи-. -сстр- аи—] л Кигей-
ClundiC T—mjIllo [0^-тдa0 трухиль;] л Сьюдад
Трухильо (столица ко Домикикснакатс репуб¬
лики)*
Costa Riri п Кюспе Рико-
Cöie C’Azur [котдгийиР/Лазурнияе Зрят’
Cöle !’ ivoit [ксгтдивоерРуКал ;’Иеоар» Бряг на
сленовата '0'1,
Coitbms л Кomбтс-
Crli и вж* Kuba-

Dahome
800
Dahome (у) [-mü] а Дахомей (африканско Държа¬
ва).
Dalmatien а Далмация.
Damaskus а Дамаск.
Dänemark а Дания.
Danzig а Данциг.
Dardanellen pl. Дарданслитс.
Daressalam а Дар сс Салам.
Delhi [дели] а Делхи.
Den Haag [ден haax] т Хага.
Dessau а Десау.
Detroit [литройт] а Детройт (—рсд в САЩ).
Deutsche Bundesrepublik (DBR) / Германска
федерална република, ГФР.
Deutsche Demokratische Republik (DDR)/ ucm.
Германска демократична република, ГДР.
Deutschland п Германия.
Dimitrowgrad [-оф-]; Dimitroffgrad п Димитров¬
град.
Djakärta [джа-] п Джакарта.
Dnepr [днйепр] е Днепър.
Dobrüdscha / Добруджа.
Dodekanes е Додеканеза.
Dolomiten pl. Доломити.
Dominikanische Republik/Доминиканека репуб¬
лика.
Don in Дон.
Donau / Дунав.
Donauebene/Дунавската равнина.
Donaueschingen п Донауешинген (проО при пс-
чалото но р* Дунав).
Dortmund п Дортмунд.
Dover п Дувър.
Drama п Драма.
Drau jf Д рава.
Dresden п Дрезден.
Dschakärta [джа-] п вж* Djakarta.
Dublin [дъб-] п Дъблин.
Duisburg [дйс] ~ п Дуйсбург.
Dunkerque [докерк]; Dünkirchen п Дюнкерк.
Duräzzo 7i Драч.
Düsseldorf п Дюселдорф.
Ebro е Ебро (pcкcj*
Ecuador п вж* Ekuador.
Eifel / Айфел (планинско плато в ЗспсОис Гер¬
мания).
Eire [е:ри, езрз] п Ейре (Ирландия)*
Eisenach п Айзенах.
Ekuador п Еквадор.
Elba /Елба (остров)*
Elbe/Елба.
Elbrus е Елбрус.
Elfenbeinküste /ТБряг на слоновата кост (Афри¬
ка).
El Salvador п Салвадор (Централно Америка).
Elsass п Елзас.
Elstergebirge п Елстергебирге.
Ems п Емс (peкcj*
Engadin [сг|гадин, стадии] е Енгадин (Швей-
цсрия).
England п Англия.
Epirus п Епир.
Erfurt п Ерфурт.
Eritrea п Еритрея.
Erlangen п Ерланген.
Er Riad п Ер-Риад (столици ис СсуДиеска Ара¬
бия),
Erzgebirge п Рудните планини.
Essen п Есен (гриО)*
Estland п Естония.
Estnische Sozialistische Sowjeirrpunlik/Естон¬
ска съветска социалистическа република.
Euphrat in Ефрат.
Europa п Европа.
Färöer pl. Ферьорски острови.
Ferne(r) Osten, Fernost пг Далечният Изток.
Fichtelgebirge п Фихтелгебирге.
Fidschi п Фиджи.
Finnischer Meeresbusen е Фински залив.
Finnland п Финландия.
Flandern /1 Фландрия.
Florenz п Флоренция.
Föderative [ - ве] Volksrepublik Jugoslawien [-
иен] Социалистическа федеративна републи¬
ка Югославия.
Frankfurt am Main п Франкфурт на Майн.
Frankfurt an der Oder а Франкфурт на Одер .
Fränkische Alb, Fränkischer Jura in Франконс-
ка Юра (планина)*
Frankreich п Франция.
Französisch-Guayana [-яна] п Френска Гвиана.
Friesland п Фрисландия.
Frisco, Frisko п рсзп* зе San Francisko.
Frunse п Фрунзе (—ловен гриО нс Киргизката
съветски социалистическо рспубликш)*
Gabrowo, Gabrovo [-во] п Габрово.
Gabun п Габонийска република (е Екваториал¬
но Африка), Габон.
Gambia п Гамбия.
Ganges е Ганг (реката).
Gardasee т Гарда.
Gdynia п Гдиня.
Gelbes Meer п Жълто море.
Genf п Женева.
Gent п Ганд.
Genua п Генуа.
Georgien п Грузия.
Ghana [га-] п Гана (е ЗапсОнс Африка).
Gibraltar п 1. Гибралтар /upcd)‘ 2, вж.
Gibraltarstraße.
Gibrältarstraße/Гибралтгарски пролив.
Glarus п Гларус (кантон н —рсд в Швейцария).
Glasgow (-0) п Глазгоу.

801
Kalkutta
Gobi /Гоби (пустиня),
Goldstrand m Златните пясъци (ис Чсрноморе).
Golf in von Biskaya Бискайски залив.
Golfstrom in Гълфстрийм.
Gorki а Горки (граО).
Gorna Oriächowitza, Orjächovitza (-ви-) Горна
Оряховица.
Gotthard in вж* Sankt Gotthard.
Göttingen h Гьотинген.
Graubünden n Граубюиден (швейцарски кан¬
тон),
Graz а Грац.
Griechenland н Гърция.
Grönland а Гренландия.
Grobßritannien а Великобритания; Vereinigtes
Königreich von - und Nordirland Съединено
кралство Великобритания и Северна Ирлан¬
дия.
Großglockner in Гросглокнер (е Тиролските
Алпи).
Grusien [-иен], Grusinien [-иен] п Грузия.
Grusinische Sozialistische Sowjetrepublik/Тру-
зинска съветска социалистическа република.
Guatemala п Гватемала (Държави м атолицо).
Guinea [ги-J п Гвинея (държава в ЗапсОнс Аф¬
рика),
GUS Gemeinschaft Unabhängiger Staaten/Об¬
щност на независими държави, ОНД.
Guyana п Гаяна.
Haag ш вж. Den Haag.
Habana п вж. Havana.
Haidarabad, Hyderabad [хай-] а Хайдерабад 1.
град и държава в Индийския съюз; 2. град в
Западен Пакистан.
Haiti п Хаити.
Halle п Хале.
Halligen pl. (sing- Hallig/) Халигсн (острови).
Hamburg п Хамбург (феДерална провинция и
авоОоДок ираО в състава нс ГФР); Freie und
Hansastadt - свободен и ханзейски град Хам¬
бург.
Hanoi п Ханой.
Hannöver [-оф-, -ов-] п Хановер.
Harz е Харц (планини)-
Havana, Havanna [-ва-] п Хавана.
Havel [-аф--/Хафел (река)*
Hawaii pl* Хавайски острови, Хаваите.
Heidelberg п Хайделберг.
Helgoland п Хелголанд.
Hellas п мст- Елада.
Helsinki п Хелзинки.
Herzegowina п Херцеговина.
Hessen л Хесен (феОерслкс провинция в Горма-
кснскстс фвОаролна република)-
Himalaja (също и: Himalaja) in Хималаите.
Hindostan, Hindustan, Hindostän, Hindustan
Индустан.
Hinterindien [-иен] л Индокитай.
Hiroschima, Hiroshima [-ши] л Хирошима.
Holland л Холандия (вж. Niederlande).
Honduras п Хондурас.
Hongkong, Hong Kong п Хонтконг.
Hunsrück е Хунсрюк (планинско верипс в Зс-
псОнс Германия).
Iberische Halbinsel / Пиренейски полуостров
(вж* Pyrezäezha)bizsel).
Ibiza п Ибица.
Indien п [-иен] Индия.
Indischer Ozean ш Индийски океан.
Indonesien п Индонезия
Indus е Инд (роксте),
Inn ш Ин (приток нс Дунава).
Innsbruck л Инсбрук.
Interlaken л Интсрлакен
Ionisches Meer л Ионийско море.
Irak ш Ирак.
Iran /л Иран.
Irland п Ирландия.
Isar /Изар (приток нс Дунава).
Isker, Iskar [- р] ш Искър.
Iskerdurchbruch [- р-] е Искърски пролом.
Iskertal [- р-] п Искърска долина.
Island л Исландия.
Israel [израел, израал] л Израел.
Istanbul, Istambul п Истанбул, Цариград.
Istrien [-иен] л Истрия.
Italien [-иен] п Италия.
Izmir [из-] (ел/. Smyrna [сми-]) п Смирна.
Jakutien [-иен] л, Якутия.
Jalta л Ялта.
Jamaika л Ямайка (остров).
Japan п Япония.
Java л Ява.
Jemen ш Йемен.
Jena л Йена.
Jenissei е [-сей] Енисей.
Jerewan л Ереван (столица ка Армснакстс ре¬
публика)*
Jerusalem л Ерусалим.
Johannesburg п Йоханесбург (грсд в Южно
Африка).	~
Jokohäma, Yokohama л Йокохама.
Jordanien п [-иен] Haschemitisches Königreich
Йордания.
Jugoslawien [-иен] л Югославия.
Jungfrau/ Юнгфрау (в Алпимв).
Jura е Юра (планина).
Jütland л Ютявняня.
Kabul, Kabul п Кабул (столица ка Афганистан)*
Kairo [кай-, Kai] п Кайро.
Kalifornien [-иен] п Калифорния.
Kalkutta п Калкута.
51 Немско-български речник, т. 2

Kambodscha
802
Kambodscha [-джа] н Камбоджа.
Kamerun, Kamerun а Камерун.
Kanada n Канада.
Kanaren pl-, Kanarische Inseln pl* Канарски ос¬
трови.
Kanton n Кантон (е Китай),
Kap Verde, Kapverden а Кабо Всрде.
Karatschi, Karachi [-йчи] n Карачи (столици но
Паиматск):
Karibisches Meer н Карибско море.
Karl-Marx-Stadt/Карлмарксщат(Окос Келшиц):
Karlowo, Karlovo [-ово] п Карлово (в България)*
Karlovy-Vary [-ви вари] pl* Карлови вари /no-
роно КсрхлсОсО)*
Karlsruhe п Карлсруе.
Kärnten п Каринтия (провинция във феДерална
Австрия)—
Karpäten pl. Карпати, Карпатски планини.
Karthago п мст* Картаген.
Kasachstan, Kasachstan п Казахстан.
Kasanläk [-л к] Kasanlik п Казанлък.
Kasbek, Kasbek :т Казбек (планини).
Kaspisches Meer Каспийско море.
Kassel п Кассл.
Katalonien п Каталуня.
Katmandu п Катманду (столица ко Непал)-
Kaukasien п [-исн] Кавказ (област).
Kaukasus е Кавказ (планини)—
Kavälla [-ва-], Kawälla Кавала.
Kenia п Кения.
Khmer п Камбоджа (вж* Kambodscha).
Kiel п Кил.
Kiev, Kiew [-не-] Киев.
Kioto п Киото.
Kirdschali [-джа-] п Кърджали.
Kirgisien п [-иен] Киргизия.
Kirgisistan п Киргистан.
Kischinjöw [-нйов] п Кишинев.
Klagenfurt п Клагенфурт (плавен -роД нс Карик-
ТИя);
Kleinasien [-иен] п Мала Азия.
Koblenz п Кобленц.
Köln п Кьолн.
Kolombo п Коломбо (столица нс Цейлон).
Kolumbien п Колумбия.
Komoren pl* Коморски острови.
Kongo п Конго.
Kopenhagen п Копенхаген.
Koprivstitza [-ив-] п Копривщица.
Kordilleren [-дилье-] pl* Кордилерите.
Korea п Корея.
Koreanische Volksdemokratische Republik/Ко-
рейска иордиодемократичиа република, КНДР
Kostarika п вж* Costa Rica.
Kottbus п Котбус вж* Cottbus.
Kreta п Крит.
Krim /Т Крим.
Kroatien [-иен] п Хърватска.
Kuba п Куба.
Kurilen pl, Курилските острови.
Küstendil [-сте-] /1 Кюстендил.
Kuweit, Koweit п Кувейт.
Ladögasse е Ладожкото езеро.
Lahore [лаИор] п Лахор (провинция н гловои —рсО
в Пакистан)*
La Manche [-маша] е Ламанш (пролив- кокал
вж* Ärmelkanal).
Laos п Лаос.
La Paz [-па] п Ла Пас (атолицо но Боливия)—
Lateinamerika п Латинска Америка.
Lausanne [лозан] п Лозана.
Lech е Лех (приток нс Дунава)*
Lechfeld п Лсхово поле (при АугаОурп)*
Leipzig п Лайпциг.
Leningrad, Leningrad п Ленинград.
Leopoldville [-полтвил] Лсополдвил.
Lesotho п Лесото.
Lettland п Латвия.
Levante [-ва-J / Левант, Близкия Изток.
Libanon ш Ливан.
Liberia п Либерия (е ЗапаДка Африка).
Libyen [-бисн] п Либия.
Libysche Wüste / Либийската пустиня.
Liechtenstein п Лихтенщайн (княжество),
Lima п Лима (атолицо нс Перу).
Lindau п Линдау.
Linz п Линц.
Lissabon п Лисабон.
Litauen п Литва.
Locarno п Локарно.
Loire [лоар]]/ Лоара (рака)*
London п Лондон.
Lorraine [-ран] п Лотарингия (вж* Lothringen).
Los Angeles [лосйгилиз, -анджи-] п Лос Анже-
лес.
Lothringen п Лотарингия.
Lowetsch п Ловеч.
Luanda п Луанда (столици нс Ак—oлcj*
Lübeck п Любек.
Lüneburger Heide / Люнебургската степ.
Lüxemburg п Люксембург.
Lyon [либ] п Лион.
Maas/Маас (рака)*
Madagaskar п Мадагаскар.
Madras п Мадрас (е ИкОия)*
Madrid п Мадрид.
Magdeburg п Магдебург.
Mähren п Моравия.
Mailand п Милано.
Main е Майн.
Mainz п Майнц.
Malakka f, Maläische Halbinsel / Малака, Ма¬
лайският полуостров.
Maläische Föderation f, Malaiischer Bund in
Малая [Föderation von] Malaysia Малайзий¬
ска федерация.

803
Osaka
Miliys-c n Мanaйсии-
MHliStvue pl* Малл—нзиге» Меп--ueскuтc O'n-
рЮВШ’
Mii-otc; а Майорка (остров)*
Milt n Мали (африканско Държави),
Mritc п Молго-
Menegie п Мaнaгтa (столица ис Нниаропус).
Menrhuster /1 [’Инчeсnср] п Манчс'тър-
MintlH п Манила (столица ис Филипините)-
MinnUlie? Ми—хоГм-
Meultec / Марица (рока)-
Marne-niit- п Мраморно морс.
Meent / Марша (рока).
Marokko п Мароко.
MH—suillu [rсСйl п Мер'1лн/-
MitUinlqui [-—нк] п Мартиника’
Maskat п Масаал (атолицо Олюи).
Meu-rienirn п Miu-ieenisrbt Isläesrlu Rc-
pnbilk j/ Ма—рнтансаа ислямско рспублико-
Me/idoniue п Македония.
Mtikle—butj п Мcклсибтрr-
Mutßun п Майссн (в Саксония).
Mil/ou-ni [’сnOь(e)н] п Мелбърн-
Miesopotäeiun [—исш] п Мссопепамня-
Mixbko п 1. М-ксике (Държави); Vereinigte
Sueelen van =/ pl. Съ-д!нен!т- мс''.'——').
eьeж-c1; 2- Мла'шко (столица но Мексико)-
Minsk п Мишс'’
MiesIssIccI ш Мнсисипи-
Mliiilcmto'i п Срс—но Европа.
MliUilIänCisrbis Miet» MiUItimiir п Средизем¬
но мерс-
Mittiirir Oslte е Средният N'10'-
Möldem /Молдасия.
Moilco« Mouiko п Монако-
Mam/oili / Монголия.
MoigolIscUc Volksrepublik /Монголско н-ee-’
не р-публико-
Monuovin [-ви] п Монровия (столици ис Либе¬
рия),
Mhnibienc [мОЗло] е Мацал-н-
Moniu Cerlo п Моигс К-рло.
Moeli—ijuo п Черна тора-
MoeiuvidUo [——и-] п Моштеви-ее (столица нс
Уругвай)*
Mhntriux [мОштро] п Монлрьо.
Moseeibi» Mö(aebtqui» Moseebiquc [мозЗ—
Си']« Mözie/iqmu [мoсaм0икl п Мозамбик.
Mosui / Мозсл (peкcj.
Moekem /1 Ме'кеа-
Mnskaa/ Маскви (река)*
MoeiyH—WoCga-Kamel ш аеиолъг Ме'ква—Вол-
е—’
Müiebte п Мюнхен-
Nahiu OsUun» NeUnsU е Близкият №tok-
Ni*rol* п НоГроби (атолицо ко Кения).
NeHlble /1 Намибия (в ЮгозапаДко Африка)*
Näikieg п Ие—кинг.
Neipel п Неапол.
Neckar ш Нлкер (река).
Neiße / Ниса (река)*
Numae ш Н-ман /pcкc),
Nipil» Nepal п Непал (Държава в Хималсите)*
Nessebar [-бър] п Несебър (курорт)*
NcmsiilaeS п Нова Зcnанд1e-
Numyord [ишиарк] п Нюйорк (вж. Num Уотк)
New Уогк (цип-орМ] а Нюйорк.
NuuH / Нсве.
Nicarijnc п Никаратуа-
Niederlcr/c pl. НuдeрпaндняtХeландue-
Niideriiusbiz п Долно Лтзuишя (е ГДР).
Niiderösteruitcb п Долно Австрия-
NiederrUuInisrHu Ticlcbimt / Дюлнорсйшска ни¬
зина
NiedersirUsun п Долна Саксешие (фоДсролне
провинция в Германската фоДоролки репуб¬
лики)-
Nigei-1 ш Ниг-р (реис)-
Niger2 п Нигер (републики в ЗспаДно Африка),
Nigeria п Нитсрне (в ЗапсОнс Африка)*
Nika-biuc п Нн)aeaтт- (вж; NIcirig1eI-
Nbkosia п Н.';'./-
NII е Ншл.
Niz/c п 4«—.
Njissälcid п Малави (в Югоизточно Африка).
Nordceindc /1 Сcвceшa Америка-
NorddumiscUiS Tbctiinl п С'В'рюг-р’аш'аа нн-
C1нa’
Nordu-iUy, Nördu—ery [-най] п Нoe--ршaй (oе-
тров)-
NörSlirUcs Elsetur /1 Сcв-eтн п-eeв!л екс-—-
NordrUrim- Westfalen п Сcв-e-н РлИн—Вссгфa—
лия (феДерална провинция в Германското
феДерална република)*
Nordstejf Северно море.
Natucgcm п Нервсгии-
Nütnbitj п Нюрнберг.
Ob ш Об (реке)-
Obi-ösiittcIcb п Горна Австрия (провинция във
фвОерслке Австрия)—
O/ir'/aie / Гюрсн Пф-пп (планина).
ObcttUcietsrHi Tii/ei/enni/ Гориортйи'ка низи-
ИО-
ObctscUlcsIie п [-исн] Горна Сшл-сuя-
Oeutvnlti [-во] п Гори- Велпа (република в Зс-
псОнс Африка).
OCer / Одер /peкcj.
OdCssi п О—С'--
Olyep е Олимп.
Oeae п. Mesiei red Oecn п Оман (аултакство
в Арабия).
OnCgHscc ш Он-жаето сзсро-
OuSte ш Оeeлcр (връх в Тиролските Алти)*
Oseki п О'0)0-

Oslo
804
Osta/j Осло.
Österreich n Австрия.
Ostsee /Бштгийско море.
Ottawa n Отава.
Ozeanien n Океания.
Pakistan, Pakistan n Пакистан.
Palästina n Палестина.
Pamir, Pamir т Памир.
Panama [nä-s панЬ] n Панама (Оържово ии сто¬
лици).
Panamakanal, Panämakanal т Панамският ка¬
нал.
Pankow [—ко] а Панко (район в Берлин, сеОсли-
ще нс правителството не ГДР).
Paraguay (парагвае, парагуай) п Парагвай.
Paris п Париж*.
Pas de Calais [па де кала] е Па дс Кале.
Passau п Пасау (не Дуксви)*
Pathet- Lao п Лаос (вж* Laos).
Pazifik, Pazifik m\ Pazifischer Ozean in Тихият
океан.
Peking/1 Пекин.
Pernik n Перник.
Peru n Перу.
Pfalzer Wald in Пфалцки планини p/.
Philadelphia n Филаделфия.
Philippinen pl* Филипините.
Phjongjang t Пхенян (вж* Pjöngjang).
Phnom Penh н [пномпен] Пном Пен (атолицо
нс Камбоджа)-
Phönikien, Phönizien [-иен] п нае. Финикия.
Pilsen п Пилзен.
Piräus п Пирея.
Pirin in Пирин.
Pjöngjang [пйот^Т|] и Пхенян (столица нс Ко¬
рейските нароДно република) *
Plewen, Pleven [-вен] п Плевен.
Plowdiw, Plovdiv [-овдив] п Пловдив.
Ро е По (река)-
Polen п Полша.
Pommern п Померания.
Port-au-Prince [портопрБс] п Порт-о-Пренс
(атолицо нс Kaumu)*
Port-Said п Порт Саид.
Portugal п Португалия.
Portugiesisch-Guinea п Португалска Гвинея.
Potsdam п Потсдам.
Prag, Praha п Прага.
Pretoria п Претория (столица но Южноафри¬
канския съюз)—
Preußen п тст- Прусия.
Puerto Rico» ПуертоРико.
Pyrenäen pl. Пиренеите.
Pyrenäenhalbinsel /Пиренейски полуостров.
Quito [кито] п Кито (столицс ка Еквадор).
Rabat п Рабат (столица ни Мароко)*
Rangoon [раг^], Rangun [рангун] п Рангун
(столицс ка Бирма)-
Raslog [раз-] п Разлог.
Regensburg п Регеисбург.
Republik Bulgarien Република България.
Reykjavik [ракйавик] п Рейкявик (столицс на
ИалскОия):
Rhein е Рейн.
Rheinisches Schiefergebirge п Рейнски слюдени
планини pl*
Rheinland-Pfalz/Райнланд-Пфалц (фвОеролнс
провинция в Германската фвОвралис репуб¬
лики).
Rhodesien [-иен] und Njassaland [-ланд] п Роде-
зия.
Rhodöpen pl. Родопите.
Rhodos, Rhodus п Родос (остров)—
Rhone/Рона.
Riesengebirge п Ризеигебирге; Исполинските
планини.
Riga п Рига.
Rilagebirge п Рила.
Rio de Janeiro (рио де жанейро, риу де жаней-
ру) п Рио де Жанейро.
Rom п Рим.
Rosental п Розова долина (в Бълпармя).
Rostock [рос-] п Рощок.
Rotes Meer п Червено море.
Rotterdam, Rotterdam п Ротердам.
Ruanda п Руанда (република в Африка)*
Rügen п Рюген (остров).
Ruhr/Pyp (рака).
Ruhrgebiet п Рурска област.
Rumänien [-иен] п Румъния.
Russe (преди: Rustschuk) п Русе.
Russland п Русия.
Saar /Саар (рака)*
Saarbrücken п Саарбрюкен (граД),
Saarland п Саарска област (феДерална провин¬
ция в Германската фвОвролнс република).
Sachalin, Sachalin п Сахалин.
Sachsen п Саксония.
Sachsen-An hak/1 Саксония-Анхалт.
Sächsische Ebene/Саксонска равнина.
Sächsische Schweiz / Саксонска Швейцария (е
Саксония):.
Sahara, Sahara / Сахара.
Saigon [сайгб, -гон] п Сайгон.
Saloniki п Солун.
Salvador [-ва-] п Салвадор (Централна Амери¬
ка).
Salzburg п Залцбург.
Sambia п Замбия (Афpuкcj'
San Francisco [cäH фрзнсиско], San Franzisko n
Сан Франциско.

805
Tananarive
Sau Jost [xo-] а Сан Хосе (столица нс Госта
Рмка)-
Sau Juen [ху-] п Сан Хуан (столица ис Пуерто
Рико).
Seiki Geilem п Сенат Гален (кантон м проО в
Североизточно Швейцария).
Senk' Gottlna! ш Ст— Готе eл-
SenkU Heitre п Са—со Елтно (остров).
Senke Moeite п Син Мерн«-
See Mieino п Син Марино (малка Държавица
нс Апеиииския полуостров).
Semeibar п Зaнсuбaр.
SenUiHgö du Cbili [дечнлс] п Си—т/те (столицс
нс Чили).
Sir Paolo [си поулу] Сао Пооло-
Siu!I—A-ebIrn [-нсш]-Seudii-ibirr [—иен] п Са¬
удитска Арабия.
SiHn/Thaiecn п Шaфхaтссш (кантон и греД в
Швейцария).
ScHiugla!» SHiijHn! [ши-] п Ша—тхаГ-
SCCipkipiSs ш Шипченският проход,
ScUlisIin [—нен] п Силезия,
ScUlisalg-Holsicie п Шлезв1/т—Хелшайш (феДе-
рилие провинция в Германското феДерална
републики)-
SrHntUierd п Шотландия.
Silumin п Шумеш-
Selyi-in п ШвебскО-
SrUaäbisrbr Alb/, Selwälisibit Jure m Ш—оС-
ско Юри /слcкuнc)*
SeHaet/ts Muet а Черно море-
Srbwe-zyeld m Шверп—олд-
Silai/ue а Швеция
Silvitz /. SeHyt-eirbsrlt EIdiinnssrnsrbi"i
Ша—Ицари/’
ScHweieit Jsrr in ШвтИцарсаа Юри (планини)*
SrUairin а Швериш (—раД).	_
SeUwye [шанц] н Ш—иц (кантон в Швейцария)-
Stimi [сснз]/Сено.
Seet/аП п Сенегал (република в ЗспоДна Афри¬
ка)*.
Sueigi|2 щ. —(/) - Ссн-гол (рока).
Sivillc [—вильо] п Севиля.
SiuHSloeol» SuwisIocni п Сeвaлтoпюл-
SiyrHellrn [с-ш-псшl pl СтИмсп! (островни
Държави в ИкОийския окасн).
Sicm ш Спим (старото имо нс Тайланд)
SI—irIu; [—исн] п Сибир.
Sb/ety [—ей] п Сили—й-
Slibrnbütgie п Се-метра-с); (Трансилвания)*
Sierra ['ht-J Lioni п Сuсeа Леене (ooлcет в
ЗапиОис Африка)-
Silistri [си-] п С«^пиллea-
Stn/i—uu п ЗнмОиСее (Африка).
SbepIoe Симплеш (проеоД в Алпите)*
Sbeeiliilbesti /Син-Иски полуе'прюв.
SIngapm— п Сннгапур-
Sbziibce [—исн] п Сицилии.
Skaiar п Шаюлро (в Чарка пора).
SiieSteivIsrUi [-ви—] Hilbimsil /f Скандише-скн
полуостров.
Sirpji п Скопис-
Siiwii» Setvcm [-есн] п Сливси,
SlowakCi /Словакия.
Siouliici [-исн] п СлавсниЯ’
SoHIc п София
Shlbi/ii п СолингсН’
Solothurn п Сeпeлурн (ксимок в Швейцария).
Somaiic п Сомалия-
SonälibHl/Iesil/Сомолийски полуостров.
Sonntnst-end е Слънч-е Срят (курорт).
Söul» Seoul [ссул] п Сеул,
Snavetunlön / Съ—тпсанис 'ъюз.
Spenlin [-исн] п Испания.
Spissaei е Шп-лoen /nлcиuиc в Германия).
SpIi/bi—jie п Шп1цC-eгcн (оатрюв)
Spill» Sciiath [спа—] п Сплит.
Spute f Ц^^р^^т.
Sui Lemke п Шри Ленао-
SUeae Planinä^Стара плениш- (вж* Balke; I).
Sletn Sijöue» Stare Zejötc а Стори Зaгoea’
SteUbcrneU/Щирие (провинция във фвОврслнс
Австрия).
Seb-itt Oecen ш Тихият оатон-
Sinckböle п Стокхолм,
Stiiß/u—i« Sl—iß/öi—i [—Cтрт] п Стeaсaтer’
St-eßi vre Cilite [кал—] / Пе де калс (вж* Рее
du Geleie)-
Steaßt vom Gibraltar /Гибp-ллтoeл)l/яn пролив
Stenie / Струма (река)-
Stniigeat т Щутгарт.
Sü/b/uIkc а Южна Африка.
SüCcfelkeibsiht Union / Южно-ффикашският
съюз,
Südeiitike н Южна Амсрнке-
Suden m Сулои-
SmdtUie pl, Судспск! планини,
Südostii-npe т Югоизточно Еврепа-
Südsic/Южното час; но Тихия океан
Süduestafubka п Югoсапаeша Африка-
Smuz» Sues Сусц /—pc0).
Smizkieil» Suiskieäl ш Ст-пкияn канел-
Smed е Зун— (пролив при Дания).
Swisilied п Свазшл-ше (Централна Африка).
Sylt [знлт] п Зил; (остров).
Syr—Sä-jc» Syr—Darjä е Сър-Дoee (река)’
Sy-bl— [—иен] п Сирия.
TadsUIkieUHn« TiCsUiilsiHn [—-жи] п Талжнкис-
ГОИ-
TäiuHn п Тайван (остров- по-рсно Формозс)-
Taillee /1 Талии (по-рсио Рсвал, столица ка Лам-
вийаиомс съветско социалистическорапублм-
кс^.
Tarcnc—Ive [-рис]» Tariicuivo f-во] п Танана—
рив (плевен граО ис МаДагаскар)*

Tanganjika
806
Tanginjiii n ТангашаИаа (в Източно Африка).
Taneänii» Teesenii н Тaшсaш!я (африканско
държава).
Trtnowo [eьр-], Ti-ihvo [—со] Тършове-
Tischiini п Ташкент-
Taui—n pl* Тасрите (слпийакн масив в Горко Ав¬
стрия).
Trurbs /наш* Таврида.
T—Iibssi п Тбили'. (Тифлис).
Teheran [тcсраш» n-срaшl п Техсран.
Tul—Avlv [—авuвl« Teil Awlw п Телавнс.
Tessin п Т-син (кантон в Южна Швейцария)—
Teutoburger Wald ш ТeвnoCуeгскuem лес (пла¬
нини)-
Tlilicnd п Тайланд (бивш Смил).
Tltnsu/Тсмзи.
TlissHlii— п [—исн] Тесолия-
Tbteeiie [—исн]« TH-aUbin [—иен] п Трекня-
TUteeisrbu Е/пг/Тракийската равшниа-
Tbu-ieu п Ттeгaт (кантон в Североизточно
Швейцария).
THüebrjt— п Тюриштия-
THütinjit Wald ш Тюрингнйскиял лес (плоим-
НС)г
Tiltt е Тибър (река).
Tibui» TtlUi п Тибет.
Tigris ш Тигър (рока)—
Ti-ene п Тиeaнa’
Ti-hl п Тнрол (провинция във фвОершлне Авст¬
рия).
Tissa» Thtiß /Тиса (рака в Ук—cpuяj.
Tajo п Тото (област в Мали).
Tokio» Tokyo п Тюкио,
Trtus Mttu п Мъртво морс,
Tonlhmsc [eуnусl п Туnтзa- ~
Tгe;/Joтer;ie; [—итш] п Йордания (вж,
^гСс«!^’
Trimskiukeelie [—исн] п Трaнлкeвкaз!Я-
Tritt п Трир.
Ttlusi [триС'^ п Триест
eyiibdad п Тринидад (остров)*
Tripolis п Триполи (столици ис ЛиОия)*
Tschad е Чад (езеро в СуДак м овласе при иаго)*
TschccUtscUc Riemblti/Чешка р-nуanиae-
TschcchoslouakUi/ЧехосласакиЯ’
T/iegtar п Цинтгею (граО).
Tübimgce п ТюЗи—гс—-
TUmUsium [-исн] п Туни' (атрокс).
TUmis п Ту—Н' (атолицо ка Тунна)*
Tütilb /TyeI^uя-
TtirdHCiicn [-исн] п Туeкмcииe-
TuukeiiisrUi SozbilbsIbsebu Souj^tuipu—lik /
мст. Ттekмcн'ka 'ЬRemскa сюuш-лш'eичeскe ре¬
публика,
TyrtUlelsrUcs Mitt п Тшрсн'ко мюрл.
Ugäida п Уганда (атракс в Източна Африка).
Ukraine, Ukraine [-а^/Украйна,
UirHinlscUu SnzialisilsrUc Sowjetrepublik / мст.
Украинска съвелска сeп1алuсл1ч-с)a e-птC-
лнка.
Ulan-Bator п Улан—Батер-
UngarlscHc Volksrepublik / Унгарско наeoeшa
eeптбnuaа-
Uegatn п Унгария-
Uiboe Ute Sn/ia1IsUlscUue Shajet—tpubllUte /
(LJ/SSR) мат* Съюз но съв-nлa1л- лeп!aл!л-
тнческш e-пубпuк1« Сьвeлл)1eл съюз, СССР.
UiUcrwildti п Ушт'реилд'и (кантон в Централ¬
но Швейцария)*
Uräl ш 1. Урал (овласт); 2. Урал» Уралски пnа-
—!—!; 3. реаата Урал-
Urb п Ури (кантон в Централна Швейцария)—
Urygmey [уругв-c« урутсаИ] п Уeтгвeй-
UsiCUistie» UslujUbsile [-'0]—] п УсCcaиетaш-
VatbUie [ва-] е Виешкои
VenUSIg [-ес] п Вcн-uuи-
Veni/nUIa [зс—] п Вт—тцутло-
Verdie [серде] п Вср—юн
VerCIiIgti AtiblscUi Rccubltd (VAR)/ Обеди-
нтна оребс)- република« ОАР.
Verlbet/Ii Slciitn voe Anirbkc (USA) Сът—!’
нтни aм-р1кaшлкш щати« САЩ.
VerscIIlcs [зерс—й] п Версайл-
VesUv [ве—] п Везузий-
Vitniieec [еитпниан] п Витнтяш (вж.
Wluneiscben)’
VieruaidstäUtitsiu е Ф^«рвanдшeлс)O сз—ро-
Vietnen« Vinteln [зитс—] п Витсшам:
DnirkriUi/cCc Republik Vietnam Д-макр-лнч’
на р-пуСлнае Висл—ем-
Villech [фи-] п Вилах (проО в Австрия).
Vojlsem [во—] pl* Вютcсunс-
Vorarlbitg е ФорарлСсрг (провинция във фсдв-
ралис Австрия)—
Volksrepublik Al-cetii Народна рспуСлики Ал-
ЗаишИ’
Volksrepublik Cbbie [ku—J Наeoднe р-публика
Кнгой-
Wacham/Вах-у (Оолина ис СреОния Дунав в Ав¬
стрия)*
WalacHCi/Влахия,
WäldiiUöUi/. Wäiliiböhtm pl. Вол-айс'; плос¬
ко eъсвим-нue-
Weilis п Вели' (кантон в Швейцария).
Warda- е Вардер-
Warec, Varel [зо—] п Вaeиa-
WHtscUiu п Воршаво-
Waribu—J/Baр)тCтeг (замък в Тюрии—ия).
WisUteglom fуeмu-] п Вaмшнгmeш-
Wuiehsul/Висла.
Weimar п В-йм-р-
Wulßes Muit п Бяла море,
WullImgUom (вслшт| тон« уenшт|cьнl п У'лингтои
(столицс нс Ново ЗенлскОия).

807
Zypern
Weser /Везер (река).
Westfalen n Вестфалия.
Widin, Vidin [ви-] n Видин.
Wien n Виена.
Wiengtschan [вие-] n Виентян (столица на
Лаос).
Wiesbaden п Висбаден.
Winterthur п Винтертур (град в Северна Швей¬
цария).
Witoschagebirge п Витоша.
Wittenberg п Витенберг.
Wolga /Т Волга.
Wolgo-Don-Kanal т каналът Волга-Дон.
Worms п Вормс.
Wraza, Wratza, Vraza л Враца.
Wuppertal л^упгертал (град във Вестфалия).
Yokohama л Йокохама (вж. Jokohama).
Zagreb [за-] л вж. Agram.
Zaire л Заир.
Zentralafrikanische RepublikJЩe^тр)ашно-афрu
канска република.
Zetinje л Цетине (е Черна гора).
Ziskaukasien [-иен] л Предкавказие.
Zug л Цуг (кантон и град в Швейцария).
Zürich л Цюрих.
Zwickau п Цвикау (град в Саксония).
Zypern л Кипър (остров).

KOS
СЪКРАЩЕНИЯ И АБРЕВИАТУРИ -
ABKÜRZUNGEN UND ABBREVIATUREN
c Ar <ae-
c. се, an dur: FrenUfuri e. M. (rn Mei—) Франк¬
фурт на Мийн-
A Ampere физ. имптр.
Аа, АА Ai—ulsenit Сарси на трула-
АА Ausaäui-ics Ami М1нилn-рлnce иа вьншн1’
ст рабелН’
а. а. О. и а. О. се eggcZüliUc; (engceubu;u;I Orin
но посеч-шете ’4ЛTO’
а.	а. S. ruf angeführter Sciiu иа пeлeч-шana ллрa-
шиц--
AB Amis—Ieee eъeжaeeн вестник.
All. Albil!u;g фигура« исeCрaжтшн-» илюст-
рaп1e (е евкст).
ibds- ebcnC/ вечер’
ABF Aгbu*tcг—1nd—Beucrn—FeUnIere eaбoтшнч-сae-
сeплк1 факултет« р-Сф-)' (ГДР).
Ab". AbTeCre тeъгвaнc.
AI/- Abeuörd—cect д-птmaт« народ-ш представи¬
тел.
ABGB Allgcicinc/ BürgcTiicCcs Gesetzlich (Ав¬
стрия) еСш граждански кодскс.
AbgH A/eenesHefc— отправна присс-шиш-.
AbgSt Abeengsseiiiön тара за nрьгвaн-« eтпeaв-
ио ЕИрИ-
ABI (е:/:*) AгIci'ct—1;d—Be1cгnrI—spcUeo; Инс¬
пекция но рaCюлн1пune и селешипт (ГДР).
Abk. Abkürzung съкратени—« aae-cuamтea-
AKfz ArbciisUre/efeCt/cigc рабепни моторни
кюли-
A-Bombe Airn/onbu атомно ЗамЗи.
АВМ AniirBeIIi/ii(rMis/iIu« AbycbtreUcic е—ти-
Caпнлn!чшa ракста-
АВМ Arbcli/bcscCrffungeießnrbic мерки зо
създасане на нови раСоеиш месла-
Abs. Aisntz елинси-
Abs. Ai/nnier изпращач« подоетл-
Abt. A—icIlune 1. (гд-лс-нт; рас--л е книги; 2.
воен. отделение, Оисильон« —fie/nu/-
ABV AbecbniiUebuvoIlläcb'IgUcr кварталсн агто-
ворниа — милиционер.
ABz. Aiis/uzitU аgмин1сmeaлнвcн окръг.
а. Chr. (п) liic CCrtsiui («1'11) лот* до реж-т—
'тео Христово« до невапа сро-
а. d. а diUr юг д—тс, от указание -си.
а. d. си Сст ио -,- (с указание нс река, нс която а
разположен —рсО): FremkTuTU е, 1- О. (FienkHuii
не der Odca) Франкфурт иа О--e-
а. D. al Datum иачшиае ое еди кои си лесо-
а. D., А. D. сппо Domini леш, с-и кое сш по-нио
ос и, е.« от лее; поспо-ис-
а. D. eußet Dicnsi е есеи-)-; о. з. (от зcпcеcj.
а. d. D. ни llusen Dntim иа пози лило-
ADN Alijunulrir Dint/rCit NecCricClc;!iii/U
Гcр’aилaa тсл-траф-о ат—шция« АДН (ГДР).
ADP At—ci'/!ic;/ipieicbi neу-eca песшнне'т.
Adr. ACtu//u agр-Л’
ADSN Ai-geicinct Diceee für SpczielnecbricCecn
nтлeгeaфнa агенции (ГФР)*
а. Е. се Ende —е арии.
АЕ [е: л: ] Arbciiui—luie единица роСосо (в ТКЗС),
трудел——-
АЕ Aresttönuirbcii физ. ангспрьюм-
АЕ enti'oxi/cCc EinCcie пролнвюпоксичес)а (ск-
титоксическа) cgиш1пa-
АЕ eslronomiscbu Einbuii алтeoнe’И'-ска —еи-
Ш/ЩО-
AEG Allgnmninn ElcUutiziuäis—Gc/cIIsrCefu ОСе-
динсше компания за слеатрич-ство-
а. f. спи! iulu-i лае* идущото .;-]—-
AFL Aicricrr Fc/urielon о/ Labor /cк—л.) Амс-
РНкишске фcдтeaпия -е труд- (АФТ),
aFö AUedcltscbn Fölcietbo; Öeiurunirhs Авст¬
рийска иа-есмнчсск- фс-сраш«я (съюз нс сту-
Оеитакитв организации),
AFP Ajunce FrHncc Pruesc -геиш-я Франс прс',
afr eiguiieehur Frcnr алжирски франк (парична
сОнкица)*
AfS Ami für SiendHrdisicrrng тпeавлeшиe '— ссои-
дaeeизнрaш--
а. G. cis Gesi като тост-
Ag Ar/unlue хим* 'реСра-
Ag, A.G. Atomgewicht атемно тегло.
AG, A.-G., Akt. G. AUeicngcscIIecCi/u	акцио-
нceнo geтж-'nвe-
Agfa Akeicneusnilscbefi für A—Ilin/ebrIUiUion Аа-
uиo]тршe дeтж-лnвe за анилиново прeмимл--
—o'i» Атфе.
AGL A—tcilingegnyurUscbi/esIcieung профсъюзен
комитет иа иcхe’
ags. ingnieäcbsiscb антлюсак'он'ки-
Ah Aipurusei—dc физ. -мпср'-'-
Ah. AnCi—e лобава-« допълнение» приложение
(към икипс)*
ahd. litHoiC/cnt/ch сларовисокюиемскИ’
AJA At—ulieguiciesrbeTi Jungut Auiotun кръжок
иа младите —втерн-
AJK Duu'ecbca ArbciinfjugcnSkaegTCss конгрес ио
т-eмaнлкaлa раболнич-саа младеж.
air. elilri/rb стaeoирnaидлки-
AK Akiiunke'lUil акцшенерен копнеел-
AK Ariccirrcs воен* арм-Иски кoрпт'-
AKh AtbcIu/k—iTisinSu 'озскоча' (чч)-
AKK Ami Tüt Ker—fotecbu—g uni Kcrricrb—IU
служба иа изследване иа едрото и я—ртшито
е-хиики,

809
В. В. к.
Akku АaK!mu1atoтaку’уnanoр-
Akü Abkürzung съкрище—и—-
Al- Alincr aпнн-я-
ALGOL АЛГОЛ, Алгол (език за пропреимри-
по):
altgr. ellgriccbleci лnaeeгeъцa•и-
Alu Ar/ii'eln/c—nneuretüuenng подпомагаш- —е
C-сeaбenшиnc-
Alu Alnnizinn алумнниИ-
o- ш. entu icriSici прел плодис-
Aeg-V Argcsiullic—vcrsicCc-n—j oлнгтрoвкa ио
'nTЖ*ИШI/ЛС’
Anh. A—Ce—g ееСа—ко, допълн-Ш!—« приложение
Към КНИГИ’
Ank. A—Ui—Ze прилnигaн-,
eil’ enliugunC прилежен.
Anm. AricrUing зоб-лсжаа,
anord. el'nordiscb сnaeeлкa;^лJ!шacлкu--
Antw. Antwort елтозер.
AO AnotCnnre рaспoe-ждaш-« нар-дСа’
AO Arbci'snr!;i;g прасил-на зо вътрешния рсд
ша предприятие.
AoGes. AsßirorCurtlIrlur Gc/r—!'ct und be-
volliärCtig'CT Mlnisic— !сcъшр-gcш пълномо¬
щен ’1Ш1лnьр.
AoGubM Außurntdcn'lirCir GesinCeit url le-
völliäcC'igiCT Minietc’ 1зcънe-e-] пeлп-н!к u
пълномощен мнннс^р-
AOK, AOKK Allgcncl—c OrUsUterUcrUeeec оСшо
eс!ттe1лenша болнична aaлa’
ао. Prof, enßcrrrCr—'lirbcr РгоТсеео— нсвъшe-Д-ш
пeeф-лoр-
а. р. enni prectcrili лшт* ’ншаnаnа тодина-
АР Aeeorie'c! Ptees си—ч* а’-eикaшск- u—фар-
м-п!eшш- oгcнп1и« Асeмнтйтce прсс.
АРА Anetme Ptu/SrAeu;'1t Австрийско аг-нцня
по печала« АПА.
apl. enßeteirznäßig исвънпnaнeв-
аро, APO eißcrperleni—teriscbu Oppö/Ieiör из-
сънпарламенпорша опозиция.
Apr. April оприл-
Äq. Aqietnr савотер’
AR AifeicCus—ei шо—зор—н сьвen-
AR Anßc—Ce—dc1//ucC' въишшoтьргeзс)o пeaвO’
ArbG A—builsguticli съд за разглеждан— на neT’
давил— конфликти, труда- съд-
arm. iTiciiecC арменски
Art. Aut-Uni 1. спаси/ (във вестник); 2, пункт»
тачаи (от Оо—овор); 3- артикул.
As Areun ae'СH-
as. elisäcCeiscb слaeoсa)сoшс)'И’
AS AlpctcscUiiCn a’йтрс-ктшдa’
ASA-Leder Lcdur für Arbui'eecbiee.eTilUul пред¬
—]. кожени срт-стси (ръкавици- престилка
и Ор.) прн р-Зоси.
ASE A—uciling Suihi n—1 Eiscn ог-сл за 'темане
и желязо.
Ass. Assessor сесеос-
Ass. Aesislunu а'И'тснл-
ASSR Anlrnrnc Soe-bileu-schc Sowjc'rccn/liU
автюиомна сoпиenи'm!чeска съв-пска рcптб-
лшке-
а. St. eile; Seile пю стар стил.
äSTZ ältere Suulneuit мст стареаам-шна 'ра.
A.	Т..Alics Tcs'eicru реч* 'торият завсп-
äth AeCiopIscCur Dollet абш'инск! делар (па¬
рично сОнкица)*
atm, Atm Auiasphäre фнз. атмосфери-
ATZ enuoieilsrbc Tcic/r—zunurelc автематнчша
л-п-фoшшa централа-
Au Gold xuur слamю-
а. и. d. Т. eurh п—есг dum Tici нсз-сnшe същ; пол
сaглac1-nO’
Aufl. Alliier из-анис; Л1eaж•.
Aug. Au/ieU -cгтлт (месец).
AUMA Aisslc-iuzge— nnd Mcsst-Ansecln// dur
Dniu/ili; WitiscbeHi Комитет по тслeoИлтвo
но изложби и пашонри зо г-e’aшсaeno шаред-
но сmoпaнлnco.
Ausf. Ane/iit износ,
Aueg- Anege/c птчасно издаш-ис«
ausschl. eisecClicßlicC изключително.
а. V. er/ci'evctyc;!iiige"älig e-бeтeспoсoC-Ш-
а. V. u. rt—uiuevc/mc;di;gsi;"äbie нeрaбoлeлпo’
соб-н-
AvD Ai'oiobilclib van DcuUscCle—d Автомоби¬
лен клуб иа Германия-.
а. W. el W/tk франко завое--
а. W. rn" WiCcrruf ео егменявенс.
AWA Ans'el' zur Wcitn—/ Cur Ai/HüCrsnge—ccCUu
ruf dcn Gcbic'c Ссг Musik Институт за защит¬
на изпълнителските права на композиторе
AWE Anloio/IlyirUc Ei/czaci АШсeшaхск1 ас-
ломоСилен завел.
AWG AtbuIecraoliurgebengcroesciecCfu eaCeT’
ннчтски жun1шнeсnрoиn-лшa кoюптрeпиe’
а. Z. rn" Zeie срсмсннО’
AZKW Ali Tür Zoll uni Koet/oili Ute
WercrvnrUnCre Дирекция зо контрол но стокЮ’
еСорот-
Azubi Ai/zi—i1dc;dc(r) подлежащ иа (Суч-ши-’
fпр-)кcanшф1циe-ш сл.
b Irr Сар (еДиници атмосферно налягано)*
В Brr хим* бор,
Ва Berlue хим* С-рий
B.	А. BiUUrienTine бокалазър.
BAdW BeycrIerCc AUidclic der WieecrerCrftcn
Б-еарс)-та око—тмня но наукшле’
Bat Be'eillor батальон-
Batt., Battr. Beuucric бaлaeeя.
BBC Bil'iscl Broedcieei—д Crrpruiiirri нннч. Брн-
;-]')•- eeлнeeaспрълквamслнa кoeпeр-uия Бн-
Би—Си-
В. В. К. Bcaufsvnr—e;S Bildurdct Kürstiue Про¬
фесионална еСедишсни- иа д-йпитc иа нзоС’
разип-лнитс изкуство-

Bbl
810
Bbl Bnibleee приложение към псрноеичс'ао нз-
данис-
BCG Bund Cii-etlicHer Gcan—Uscbeficn ОСедине-
нш хр!лл1яшл)и преф-'ионалн1 съюзи-
Bch Buch книта-
Bd. Beni том.
BdA Burd Dcit/cCcr ArcbiucUuci Съюз на гер¬
манските ирхилсксн-
BDA BnnCcevcrcI—Ignng Сст DcuuscCcr Ar/cli’
gulitvcr/ä;!c Фe-ceanшo аб—дишенис на съю¬
зите не р-Оото-отслитс-
BDDV Bun! Dciieenc— DhIici/cCcr—Vcr/ärdc
ОС-диш-ши- ше 'ъюзите иа т-рманскнт- пee-
вю-ачи-
BSc Bä—du томов—’
BDJ Bunl DcitecCcrJngc—C Съюз не гeeмaнс)a-
та младеж,
BdK Bind Ссг Ki-ngsgrgnci Съюз иа Сойциле
прати— сеИшило-
BDKJ Bund der Dcnt/elcn KetCaliscbur Juiund
Съюз на т—рми—скосо кanonичcсaa младеж.
В. d. Ph. Bund Scl'scCcr Pbileiilisucn Съюз —е
гceмaшлa!ne фшлателнсси-
В. d. R. Bind duu'ecncr RellnCre- Съюз —а тер-
минсаил— ccпo'ипeeисnИ’
BDS Burd DuioU/et-eeCut Stulizien Съюз ио
студент/ icc—дсмааротн-
BDSV Bu—S DcioUteuiscCcr StmCcnic—vnrcieigun—
gui Съюз но д-’eкрan1ч-лкиn- студ-не''.
организации.
begr. bcerrbcn потрсСен,
lubl. bcifalgu—S приложен към (пиано- препис¬
ка).
beil. /cillcgc—S прилож-н,
Beil. Bcileec притурка« приложение’
BEM Bnndcs—Eeäl-urgs—Mi—isiuriin ф--eeanшo
Мишнсстрстсо не предосолспвитто-
Bue. BciutUi—e сaб-лcжкa’
BENELUX сигл— Buiginn« Nuulutierde end
Luxnnlnrg Митнически икеноми'С'ки съюз
на Б-лтне» Нидерландия (Холандии) ш Люк¬
сембург« БЕНЕЛЮКС.
—cs- luerndcrs осюСсно-
betr., Betr. /u'rcffunS опносно.
bez. —uzel-t платено.
Bez. Bczcicbnung обезначсиис-
Bez- Bezirk окръг.
bezgl. buzüglicb otho'—O’
Btzsi. BnzirUeeeSe акръж—и aд’1]илnean1з-ш
цcшeьр-
Bf. Beb—Cof тара» лnaнuиe-
BfA Bi—dcsvcTeIcbuTungei—slili Tür AngceUclIeu
Федерален застрахесалллен институт за слу-
житсли-
BfE Büro für EtTinCunge-i—d VorscHligswceun
Бюро за изобретения и рацнoнапизaтeрски
прсдлож'—./ (ГДР).
BFM BinScs - F*ni;/-M*;Ieeutiun Федерална
мнш!сmтрллвe иа фиии—ситс-
bfn brutto Tüt netta търг, бруто за нсео-
BfN Buuticbsbüro für dic Ncictcrbuaugurg '0—;—’
'кю бюро за рauнeшaписaлoрскomo движение
(ГДР)*
bfr Bcigisricr Frank белгшй'кн фeaнa (парника
сДипицо).
Bg Beuct—gie селски имот (стопанство).
Bg Breun псч* кюпa-
BG Bi—dnsgcbici тeр/!moeия —- Гермаи'ката фе¬
дерална републике-
BgB Be1ct—rСcwct/c—und—BLlrgcгpiгtci С-л'ао—
зашаелч!Йс)а и гeaждaнск- пaeтия (Швейца¬
рия).
BGB Bürgutlicbus Gusu'/bicb граждански кю-ск'.
BgBl Bi—Cc/jcscizeie'i
BGH BunCesgctIcbisCof Ф-дерал-н ль--
BGL BcitIcb/gcwntkerbefUelcl'irg фaCричшЮrсa-
зо—сан профкемнлсе (ГДР).
Bgm Bütguriuis'cr кмсс.
BGS Bi;!usgtcize(Cu'z Ф-gee-лнa гранична
охраие.
BH Büsicrneluct лтmшcи-
ВНЕ ввж* GB/BHE.
Bhf BrC—inf тири« спнрки-
BHG BäucrIIrCu HenCe1secno//c;scbeTe селско—
търгeзлка кооперации /ГДР)'
BHZ Birli—ir Haidel/ecitrrlu— Бтeпuшлк!
mъргeзл)и пeнлрапш (ГДР).
Bi Wisnui хим* билмуcJ
BI Bi—IiretepniscCus I—eiieue Б1бпиoгрaфлк1 нш-
сешпус-
Bing Bctriu/singueicnt зacoдлкн инженер.
BIP Baiitoielends'rrCikU —ъ/р-шен Ceтneпee—
-укс» ВБП.
BIZ Bank für (ntutne'io—elcr Zeblungseuegicicb
Банка за уреждан— на международшн плаща¬
ния (клиринг),
BK Binkombb—ае слeo1nтn-ш комбин-г-
BKK Bueticb/UtenUcrUessc фaCeичшo—сaвeдлкa
болнично eлитурш/eпша каса-
ВКР BuIgeriscCn Koimuniseiscbc Pcriu* Българ-
сае комунистическо портня« БКП.
BKV Buialce/UrllcUeivvct'teg фaCричшe—зaзegЛ’
ки аолскписсн -юговор.
Bl Bille пнлт, е-стник-
BIvd. Boulevard аулс-ер--
BLZ. Birkie-t/chi башкее кол-
ВМ Bundcsmini/uuriii ф-дсрелше мншнлт-р-
'СВО.
BMELF BunCuselnisturlun für Ernährung« Le—d-
m-tischcZu url Fauste; Федсрел—о мини'^';-;
но продоволствието» селското и горското сто-
паи'тво-
BMF Burdusninisicrile duT Firenzcr Ф-e-eaп-
ио миннлтeeствo на фшианситс-
BMI BmnSusiinisinaiue les In—crn Фe--рaпнe
мшшнсгeeлnee но вьтр-мннт- eaбoтU’
BMJ Bindceil—Isuurlii Ссг Justiz Фе-срал];
мuнисeeeлnвe ие правосъ-н-то-

811
CDU
Bedg BcictUurg O—лсжаи« забележка,
BMP Bsidi/niil/'u/isin für Cee Poet— und
FcrnncICcuceun Ф-д-eaлшo министерство ио
съобщ-ци/ти-
BMV Bn—dusiiris'uriii für VerU/Hr Федерална
м!H!ст-eсnce на транспорта’
BMVtdg Bnrdcsii—is'criii Tür VeiauriSigung Ф--
g-ean]e ’ншнсneeстзe ни опСрашата.?	"
BMW Beyniisei Mo'atu—wcrUc Бaвaeлкн маши-
шoстeo!n-лш! завади, БМВ.
BMWi BinCu/iini/ecriii für W*n/riile Фед—-
e-пшo мнннсп-рствю на —ира-нюта лneпaнлтвo.
BMWo BunScsiiri/icrtii für Wab—uneeben Ф--
e-e-пшo миннст-рстсе ни жилищната лneeu-
п-лсс-е.
BND BinCcsnecCttcC'ciCicne' фслсролши инфор¬
мационни 'луж*ба-
lo Bru'eagcwicbe бруто тсгле-
ЬР bcscCIcirigecr Pc—eo—cnzue ускорен пълшН’
ч-ски влак.
BP Beycr—prrlci Б—рско партия-
BP Dnuieel Bnz/espoe' германско фслсролши
поща-
ВРА Bi—dns'tc/sceii Ф-д-ролно —с—омст—а по
печата-
ВРКК Bc/itU/—Prrii1Uon'trI1Uoiiis/io; окръж¬
но комисия зи пaeт!-н контрол (ГДР),
ВРО Bu'Ticbepe—icioteeiise'lon п-eтнйшa oeтa’
низация е пр-дпeняnн-no (ГДР).
Bq Becquerel бта'лрел’
B— Brom хим* бром.
Br. BTiiUn географско lшиeннa-
b.	R i*IIc RüeUe'ieeic меле за съвм-спше еС-
льждaш-: моля да пe-гeвaря’-’
BR Bcriincr Rund/nnU Радио Бсрлнн-
BRD Bu;!csTU'u/I*U Duiteelir—d Германско
ф-eeрaпшa рcптбл1a'a» ГФР.
BRG Бcerubse1äncgceclz закеш зо сacegлaнт- ко-
мнтспсаи съ—ст!-
brosch. btr/cCicr' орошнрошо.
BRT Bru''rtcgieecruo;;( Cртeoрeгп-cьр еюн-
BS Bule-ulsciuiz засоеска охране-
BSB Biociciisricr SeiurstoTlbcCerf Снохнмич-
цо нужда от кислород.
BSG Bctrii///por'iiicii/cniiH' Профсъюзно
сперс—а oргaш1зaп1Я (ГДР)*
BSK 1. BtiUsprrUe//( сптсте-но косо; 2.
Bu'ric/ss'etUeesc спсстевци ааса на прт-прн-
ЯТНЛ-
Bst., BSt BiHreiilio« ж-п-сeпьтнa станция,
bt Bit Зит-
ВТА Bni/briselc Ttiegtblug—Ajczisr БТА,
btto бруто.
Btx Bildscbirni'cxu 1—)'; —и екринИ’
BÜ Burecr Ü—ctui;Uu;Hi zue SeCuize von Werken
Ссг Litcue'ir un! iit Kurse Бернско междуна¬
родно спoeaстм-шнe '- '-111- —а aвтoeскoтo
пeавo е област;- иа nнтcea/’Tрana « нзку'тсю-
ТО-
В Vers BmndcsvnTsemmluee федерално съЗр-нит
(периоДически авиквсн орпон зс избирано нс
празиОонм - ГФР).
BVN Bund dct VeitZolgulun Scs Ne/irngiiue Съюз
ни лнцапа» преследвани през нaиш'eки4 режим
I. w. liiic wunlcm моля, обърни« потлл-нн но
слсдвашата стeaнниa-
BW BuirinbewirU сп-пнaлист по орташизацня ии
прoнсвeд'твoтю.
BWR Bn—lcs—WbreseCbTesrnt Федерален иконо¬
мически съвет
BWV BecC-Wurkc—Vcrzcicbnis 'писък на пeeнс-
в-е-шияпа на Й. С, Бих,
bz, —/zahle платено.
Bz. Bn/irk окръг.
Izgl- —ueü/iici епносно« епшоснтслне.
Izw. bczl/lung/wcisc или« с■вonccтшo« рт'пектн—’
НЮ-
С Ccleiis толкаво и толкова гeaeтсa Целзий.
С Ceml —ht (моката)-
С Сипе рсО. кюри (оОнкнцс)-
С KoCIcns'afH хнм* въгл—рол-
С Zcntiin център ни трил: Berlin С ц-шeьрьn иа
Берлин,
са eilen чат около» прнCпuснт-лшo.
Са Keieium äw/. кaпиuй-
Са. Kin/izoi аарцишома-
CAJ Cii*/Ii*chu Ar/ciunrjngcnd Хe1лтueш'ка ра-
Сосническо младеж /opгcнuзuцuя в ГФР).
cal Kiloric физ. кaпoрнЯ’
cand. jur. cirdideuie jsrle лит* 'туесшт—днпло’
минт е юрнлнчс'кн факултет.
cand. med. re;d*Ce'ne ecdicineu лее* сnт;-шт-
дипле’ант з медици—')! факултет
cand. phil. ce—dlde'ue pbilosoplirc чат. сeтд-шт-
еиплеме—т във фнлесофскн факултет.
cand. rer. nat. cendICeUne teuum reuureliii лае-
лтудcнт—д!плo’aшn въз факултет по ссссстзс’
ни науки-
cand. rer. pol. cerCIdrtie гетип poli'ice—nm лешг
лnудтнn—;uйne’O]n със факултет па
eCщeсnc-шe—пoл1T1чтлк1 —иу)н
cand. theol. cenCideuue uCcolaglec лот сnтgeнт-
енплюми—т з бeтeспoв'aи фткулгее.
CB Cliy ЬсН— крaйгeagскн влак зи —ърхавнс— ча¬
сове през раСетни л—н-
ebkm остср* KubikUiloicicr« U1J ауЗичтсан кн-
пo’-nьр-
cbm оамир. KibiUicecr кубически метър«
ccm 1. Ki/iUzn—tiicecT куСич-саи сaшn^м-гьe’
CD Coipec' Disk компакт—!')-
CD Coups Ciploie'iqic диплюмапнч-'ки кeрптс-
cDm KiliUdcziicinT ктoI/ч-сaн -тцнм-тър.
cDm KibiUScUeic'ct кубически ескамстър-
CDU CCti/iIicb—DcioUre'iscHu Union (DcuiscC’
1endeI партия “Хрнстняш—демюкратнч-')! съ¬
юз з Германия”.

CDU/CSU
812
CDU/CSU Ch/i/Uilie—DinnU/HUi/rli U—inz/-
CCriellicH—So/ielu Unian Хрш'тпeн—дл’oкр-ти-
чесан u Хe!лnняш—-ou^Ieлнлnнч-лaI/ съюз-
CENTO ок—,л Curtrel Trcnty Oree—i/e'ir— Ц-нс-
рел—— пакт в Близкия изток.
cf.; cfr ro—Zir 'росни,
eg Zcr'iereii сeшт1гee’-
CGILCoiiiCdlr-ei/io—c Gurctelu Iueliinadci Lavota
um* Обши илилнинсаи конфедерация иа труда-
Chem. Ing. CCunicirgc—icut ншжснср—химик^,
chm Ku—iUlcUuonc'ur куСичтски хеаеамссър.
CIA Cizurri Iz'ui-iinri Aju—cy “Zei'rrli
NicCnelucgb/cnuur” Централна юртеш/зоцня не
лайнело рaстзнaca]- на САЩ.
се Zu—uinuuc/ ситим-сър.
rn2 Qnedrr'ec—liicuut асаерос—н синтим—тър.
cm3 KibiU/criimc'cr ктCнч-лк/l сантиметър
emm KibiUliliic'c/ куб/чс')!! милиметър,
cm/sii ZcnuiicUct/iUi;!c сaшт!мтnърrс-ктшд--
CNC сипл. Coipiuirilcd Numnricel Cor'rol циф¬
рово уйeaзпcшuc« c помощта ио компютър.
Co Company компании (nъeтeв'кa« промишлено
и лр-).
(öS Cn/- Ur/ux кюдлк*'.
СОСОМ, Chioi Coordi—eeing Crii'cu "от nn/t-
Wcsl-TгedcrPr1icy KnnrCi—Icri—geUoiiUcc für
dun Os'-Wcs'—Hi^iCnl Координационен комнт-т
за мнeгoсnea]тш контрол върху иснoсa’
COMECON ентл- еж, RGW.
ers Kosinus кoл1шт',
coi Ka'enecns кетент'нс-
C.	P. V. A. Chctniscii-PliYsI-kiisciic Veeritchsanstail
Фно/ке-химичсск!« -a'П-eн’cнтaл-н инсти¬
тут.
Cr Citom хили. хром.
ert Unrenu вали-сш« e eCeьщeнн- (за моменти)—
CSU CCгts'IirЬrSozie1c Union Хрисгиeнrсeцlf--
лт— съюз; зж, CDU/CSU-
CSV CbrieUlicC—Sozielu VoHispnile! ХeиIсnиянскo—
сeпнaлшa иaeoднa пиртни-
CVJM Cbtls'lirbcr Vern!— Jigger Mär—ut Хрил-
1!/—')] съюз —a ’naдeжтa (нежОуиеродис
организация)*
D Doktor еоктер-
D Scb—ullzug D-Zug бърз влек,
da Dc/iet д-ци-р 0,1 ee-
DAAD Dcui/rbcr AUedumiscCcr AusieiscCCinnsi
Служба за р—змина иа сътeт-шнцш и научна
инфермация-
d. Ä. der Aleere старши.
DAB DcuisrCus Arz—ulbucb Герман')- фaeмaкe-
птя.
DAG Deutsch/ Angneinlliue-GcynTkscbiTe Герман¬
ски профсъюз но служ-щипс е тьeгecн4та и
еехникета-
dag mu dkg D/Ui/iamm декатрем-
DAI Dcuisrbcs ArcHäologischus I—sii'ui Германс¬
ки археологически институт-
DAI DcuuecCus AuelinCsinelieu' Гeр‘1aнлкн инспи-
суе зо вeъски ' 'тжбlIнa-
DAI DciU/rCu/ Aгrli1rUl11rnиe-Iи1r1i1ntt1'
Vcrbend Дртжeсnзo но г-рманскнп- -eхиn-к-
nu и н—жсн—рш
DAK DcuUscCi AUrdulic Ссг Künste Германска
oaeg—’ue на !зкт'ncana-
DAL Dimt/rnt AUiCinii Ct —
Lr—CwI/ierbefusmi/scnscCeT'i— Гсрме—сае ака¬
демия —е л-плкoлnoпaшлa1n- -еукн-
dam DcUemcU/г дс)aмeтъe’
DAMG D/mlsches Amu "üt Meße u—d Gewillte
Германско п-пana за мерки и n-гп1лa!-
DAMW Dislsrlis Alt Hür Matt/iil- n—i
WercrprüZnng der DDR Упрасл-ши- за контрол
не к-ч-стсете на ‘laтceuaлнт- « —а стоките е
Гермаискаеа дe’eкe-n1чнa републики-
das. Ce/ulb/I том« ио това« на съшопо место.
dat Спепп дата-
DAV Dcnleeiut An'otcrvcrberd Съюз иа термин-
скит— естер!’
DAW Dir;sie;wiisi;g служебно рь)oceeлnвe«
инструкцня.
DAX DcniscCiT AUliunirScx Германски индекс но
акции.
db Dizl—cl фтз* д—циС—л-
DBA Dunt/chu BeueUeSciIu Герман')- академия
пю архитектури.
DB Dcnisiic Bücherei Германско gьeж-cшa CuC-
пнoт-)'a-
DB, DBB Deutsche Bi—duebebn Ф-д-релш/! жс-
лсзшици.
DBB DcuUecCc BeucebrrU Германска сeм-;тпс-
ке Оаша*- (ГДР).
DBD Dciokre'iscCc Beiitrpe/iul Dciu/elirrie
Демократическа с-лско п-en1e е Германия
ДСПГ (ГДР).
DBG Dtnl/rli Bucn-Expori- пи! Import'
GceclIscCeTu Германско еружтспсо за ’тж—^,н-’
eoдшa кн1жaeскe тьeгec1Я-
DBG Dunu/eCe BucIgumuinscbeT' ООслн—енн— —е
гceмaнлa'!тe aш1ГO1зganспсau и книжарски
oргeшисaцuu (ГДР),
DBJR Duii/eie— Bi;dusjuec;Crt;e Ф-д-ративно
еСт-нштннт на г-р’ен'китс млолсжки oeгaш1’
сeц11-
DBV Dcu'scicr Beict—vnrberd Съюз —а гce’aш-
санс— селяни-
DDB DciesrCct DöI11i/cCutrB1nC Съюз но г-р’
манскитс прсводачи-
DDR Dcuescln DumoUreii/rCc RcpibliU Германс¬
ка демоаратичш- република« ГДР.
DDr. dncUnT Corio’ - за е—т дoкnoeлкu сиелн-
DEFA DuiescCc FiI1rAUlicn1csu1IsrCe"l аи-есеу’
дие “ДЕФА” (ГДР).	~
DER Deutsches Rciscbüro Герма—'ко пътничес¬
ко бюро.
desgl., CcsgIcicHur също.
DEUTRANS Dcnt/riir Trei/port Гee’aшс)u
трансперг.

813
dm
Diz, Dczcibur деаемсри-
Df. Doti село-
DFB Duniscbur FißbiII—u;S Гсрмен'ки футболен
съюз.
DFD DcioUreuIscCct Fteucnbi—d DuliscblerCs
Д-мeкeaт!ч-л)1 женски съюз е Германии
(ГДР).	К
DFF Duui/сЬит FnrnenCfuik тсрманса— лcneвuз1И-
DFG DciU/ehe Farscbu—esgcmcirecCefi Германс¬
ко нayчнo1ссп-goвaтeлл)o друже';-..
DFL Dnu'scHu Frr/cCung/enseele für Lult/nlrt Гср-
машс)! шaучшeuслп-дecaт-лск1 н—сеитус за
възeтхюппaвaн-’
DFS Deutsch/ FarscCi—geeneeele Tür ScgcITIue Гер¬
мански шaучнe1слл-eeeancпскu институт за
С-змопоршо лст—шс,
Cg Dczigteii eeп!гeaм-
Dg DcUegrimi д-катрам-
dGb Diiieclui GcwcrUecbif'sbi—S Оосди—сннс
но гeрм^aшлк1ne профсъюзи.
i/i- Ictg-cieCcz en пози ee-« « -рути полоСни-
DGM Dcuu/cle Gu.sclleriiefe Tür McteilUnz/c Гср-
мaшлao дeтжeсnвe зо ’лnaпoсшaшu'.
DGMA DculsrCi GcscIIscCefe für Mnss'ccbriU url
Au'ome'i/iCTine Герман'); eeтжтсnco зо изме¬
рител]- технико и изсамелизоция-
d. Gr. der Große ззвтшки (с.лоО име инс крал инли
инперемор).
DGS Dnnl/eie GusciiecCble Hüt StHzleillsic—ung
Гсрмаш')о eртж-лnвe за 'maн-рaт1сaп1И-
DGVN Duil/ile Gc/c11/cCei*t fü— i-c Vercinucn
Ne'ioncr Гсрманса'о оСщеспзо за сьeтИсncиc
но ОН-
DGZ Ccuuerbc jc/utziirle Zuii т—рмо—са; офици¬
ално време-
d. h. die I mißt това зннч’н тоест.
d. Н. /гг Hcuine/c/it (забележка нс) издателя.
DHB DcnlecHc Hb—Ccielank Германска тьeгoвс-
ке Си—)и.
DHfK Duu'/rCu Hrei/eiile für KöT'ciUn-'ur Гер¬
мански висш 1Ш'Т1сут за физическо култура
(ГДР).
DHfM Dcu'scCc HocCscCuIc für Mu/ik Германс¬
ки висш инспитуе по музика (ГДР),
DHG DcnUerCc HrrdulegcecIlscleiU г-рмашс)о
търговско gружeлnвe, компание-
DHI Dcl'scCus HyStrgTe'liscCus In/'leu' Герман¬
ски хидрографски 1илтшnтc.
DHZ Dnilschu Hirdcl/zcnerilc Германско търгов¬
ска цсштроло (ГДР).
d. i. Сне isi тоесп.
Di. Dic—s'ig вторник’
DIA Diu'ecCur Inzen— uni Aißcnie—Cnl Гcрмaие-
ko вътрешно « външно търговия (оргопнзсцмя
в ГДР).
DIHT DcuiecCut Indisirin— uni Hi—Sulseee Вър¬
ховно оргашизацие —е германските 1иeустe1-
aпш1 и eьргeзл)и камари-
Din Dinci линор (паричка сОиницс в Югославия).
DIN D/iescCn IrdiseatcnorH; Deutsches Ies'iiul Tür
No—нипе тсрман'ки промишлен стандарт; Гер-
мо—'Ku «н'литут зо 'тaндeen1зaцue-
dipl. diclolic—е липломиреш-
Dipl. Diplom диплома.
Dipl-Biol. Diplonliologn дипломиран биолог
Dipl.-Dolm. DiploidoliulecCur дипломиран прс-
зодач-
Dipl.-Ing. DicIoninguilciT дипломиран инженер
(вишист)-
Dipl.-Kfm. Dlc-anUimlncr; -ипломираш 'сърто-
з—ц (ßuutucmj.
Dipl.-Ldw. DipIanlenCwiri лп-п1aлплл-C!Ш1сn
по селско ллeпaшллco.
Diplom-Chem. DiploicbuiiUcr дипломираш хн-
мик,
dir diruUu лир-кт-ш
Dir Dirck'or директор.
Dir, Dirg D*rijc;i диригент.
DIZ Dcn'ecice IreliUui tüt Zuilgu/cCicl'c Герман¬
'). ишлn1mтт по съзр-м-нно истерия (ГДР)*.
d. J. diese/ [Ciesulbun] JeC—ce; 10'1 голино-
d. J. Cc— Jü—je/c млади, младши.
DJH Duuieclc JigciClurburec Германски мла¬
дежки хижи (<орпс{изсция)1
DJV Dcnisclcr JuSr-Vcr—end Германски съюз за
ОорСе “джтeo”’
DKFZ DcuUscCue KrubeforscCnngse.cl'rin Гер-
менски онкологичен ценсър
Dkg DcUegreii д-а-траМ’
DkgD Dun'scCc Ko;zcri-i;C-Ge./'epiC1CitcUuion
^‘10—0- концертна лнр—)1Ш/.
Dkl DiUeli'cr дcкaлlиeьe*
Dkm DuUnncitr лс)■aмсcьe-
DKP DcitecCu Komiiiietlscbi PiTtei Герман')-
кo‘‘TH1сn1чeл)a партии.
dkr Dä—iecCc Kron/ датско арона (паричка еДи-
нице)-
DKV Dcnisricr Kü—e'Iut-Vcrbe—d Съюз не гер¬
манските художници.
dl Du/ili'ct eeп1лunьр.
DI DcUeli'cr дсаалнгър-
DLB Dicrusicieiirgsbcuric— предприятие зо oCme-
ствсшн услуги«.
DLK DicrusIcieiirgsUon/iree комбинат зо oCme-
спвсни усnтти
DLT Dru'srHcr LriCiiscbi;cn—ind—TreUearcn—ei
Германско с-’ce-пскo ’aшинoneaкmeршo стре-
СИС-
dm Dcziic'cr етт-м-лър.
d. М. CIuscs Maries ;('. месец.
Dm DcUbiuec— —скомсгър.
dm Ditcbecs/ut Д1aм-nьр.
DM Duu'scbn Maik т-р’анлaa мира- (парично
сОиницс)'
DMI Dunisches MoCcin/li'i' Германска модна
централа-

DM
814
DN Dcu'scbc NoiunbenU Герман')- смисио-ши
Co—ae (ГДР, Оо 1967).
DNA DuiusrCct Nrriuneisscns/s Германски ao-
милст по шермисе и сeaн-aeлa-
DNS Dc/nxytl/örurluinsäutu дсзeкснрllCeшткпe—
иноса )нс-пнша« ДНК,
d. О. dut Obiec торсспомт—осияп-
Do. Dnnrutsueg четвъртък.
Сан Dömi—iUenierbut Puso -омншнкан'ко пссо
(пcpulиc оОмпица)-
DOS еж, MS.—DOS
Doz- Dozent доцл—с.
Dpp Doppel— езо—ш» дсоИно-
DP DeiisiCe Pose Германско пешо (ГДР)-
dpi DciU/eCu PTce/c-Agcniur Зепадног-рмашска
итсшцие, ДП А (ЛФР).
d. R. Scs RiCesten/c/ псшсиюнираш-
1- R- der Ru/crvc a. з,
Cr G/bcci-sche DtecCic гръцко драхме /нcpиlиc
вОниице)*
Dr. Doktor лектер-
DR Diuu/cCu RnleCsIil; Гceмaнскu държавни
жen-зш1Ц1 (ГДР).
DR Dunisclis Ruich uce. 1. германско империя;
2- термоиско лържа—О’
Dr. agr. Coeior egTonoliec лом* доктор по л-л-
с)ослепашс)1ле иауки-
Dr. des. Corio’ 1cs*gealus.7rwjL лице« ка—гю '-11-
шаса докторска д!л-eтaц!e (но звашиепю му
еше ил с уeвърд-нюI-
Dr. disc. pol. Dnruot disciplirerii 'all'lretri
—оатор по лoц!aпнune нeтк«-
DREB Dcl'ecCut Rat iit Europäischen Bumugung
Германски съвет не “Европейското движение”.
d. Red., d. R. din RcdeUiian (забележка но) рс-
лиаци/со-
Dr. hab., habil, Coriot Cr—b-Ilalus лит* доктор ие
неуките, хaOl^пиcиleeн '— пртпе-аватсл във вие¬
ше учтСие зав-дсннс-
Dr. U- '- doceoT Honarls ceuse лот. доктор хешо-
ри' кауза« почетен локсор.
Dr. Ing. DoUtrt Cut IrguriuurwissunscbiTuin леш*
доктор по т-хн1чcлauт- иaтkш-
Dr. j, u. Creloa jirie niririsqice-dWL -оаеор по граж¬
данско ш нeкeсаneлиo пeaee’
Dr. jur. dortoi jurbs лом— доктор пю при—o« лек¬
тор по юридическите науки,
DRK DuuUscHus Rates Krnuz Германски 'ерз—н
кръст.
Dr. med. docen’ nudicineu лот. доктор по мсен-
цинсашле иeтк«-
Dr. med. dent dociOT mnl-eincn duniitlec лот*
доктор по 'тюмаnoпюгшя-
Dr. med. vet. docirT euSicIneu vuiurinetieu лом.
доктор по встсринаршипе неук«-
Dr. oec. drrert oucr—rmiic лот- доктор по ико¬
номическите неуки-
Dr. paed. Doetri inr Pädagogik -оатор пю педа¬
гогическите иeткШ’
Dr. pharm. Doetot der Pieiina/ic доктор по фар-
мицие-
Dr. phil. Sortot pHilasapCieu лее— доктор по фи-
ле'офи!/.
Dr. rer. nat. dncUnr тетпп neUuteliui лот- локсор
по -лn-стc-шнn- науки-
Dr. rer. pol. Cncloi Turin ph1i'irersn//e/u- док-тор
по eCшллnтзс]ю—пeп1n!чслк1n- неук«,
DRSV Dcnterict ReC/pnte—Vct—enC Германска
дeтж-слco зе коле-здач-н спорт-
Dr. theol. Sortor uCcnIngirc лом* дексор по Сото-
спoвuc-
d. s. Ses sind пассл, т. e,
DS Deipfsrbif/feiru пирохадшо дружество« пори¬
ха-]- компання-
DS DciU/cClendscrdut Гeeмaнлaa eи-1eпe-gaвa’
лтлшо сеанцня-
DSA Dnnteiiet SpticCe'Ies германски дuan-кn-ш
атлас-
DSF Gt/eiischi/t Tür Dim'/rl—Snwjiui/rli
FrcunSscbe/i Дртжeлn-e за гeр’aнл)e-съвemл’
ка дeтжCa (ГДР)*
DSG Dcniseie S(C1rf—s;C'Spciecaegc—-GiScII-
scHefi Германска компания за спални ветеин и
caгoн—р-лтoрaшт!.
DSLV Dcn'ecicr SUiläu/ct-Vct—end Германски
съюз но скиОрИС-
DSR Dun'scHu SccruCcrci Гтрмеи'аю мер'ке по-
рахедстве (ГДР)-
DSRK Duntschu ScCif/sTnvisian—mnS-UlessifiUe'Ion
Г-e‘^aнлаа проверки ш клaсuф1aau14 —е кюре-
Зшес.
DSSV DuuuscCcr ScCainnspon—Vctbind Гсрман-
'ки съюз зо сперлно плуваш—’
DStG DcuiecHn SUiib/ui/elc Gu/uiieeCife Германс¬
ко статистическо дружество.
DSV DniescHcT Scbrif'sUullcrvutbinS Съюз на т—р-
машскипе пи'игсли (ГДР)*
dt. CciiscC —см')!» термо—ски-
DTB Deutscher Tuebund Германски съюз за гим-
насти)-’
DTC Dunu/eCur Touтi;grCIu/ Германски nуeннг-
клтЗ-
DTSB DuuierCur Tue—und—Scö—ibund Гермаи'К!
съюз за гимнастико и спорт.
Dtz, Dtzd DuezcnS дузина-
d. U. dut UrUcrzcicCrcii долуподписан-г/т-
DVA DiUunvcrerbuiinngeenleeu услрeйлтco за ;0-
раоолванс не даннш-
DVA DciUerCu Versiehe—unesensialu; Германски
за'траховеп-л-н институт (ГДР).
d. Vf. dct VeiTassnr автор» льславuneл-
DVP Dcii/сЬс Volkspolizei Г-рме—''- народна
милиции.
DVRA DciökriiIscHu Vhlksrecu—lIi Algcticn Де¬
мократично народна република Алжир.
DWV Dcmisclut Ver-не Ci’ WIeecnecHefucn Гер¬
манско научно издателство.
dz. Sutznii e нaетюишo вe-мл» сaсcгa,
dz DrcpulzunUncr мeтeич-сaи цс—тн—р (- 100 а)).

815
ESA
DZB Dcil/cCu ZcnUrelercCiv Германски ц—нсро-
лсш архив.
DZB DiiUecCu Zn—Itilic—k Германско цeшлeaлиa
Oa—ae (ГФР)*
d/l- dcTZcii зас-га, noн-ллeяш-’-
Е El-eug бърз елек-
Е E-gwoi—cr жител,
Е Erg физ. ерт- (мяpкcj*
ЕАМ Griuclierlu Netioiili BccHriinii/f—nil
Гръцки нaп1oшапeш oлвo0eeнn-п-ш фронт.
EAW Eiei;/eli-Ane/resurs;i/—WcrU( Желе¬
зопътен рсмешптш завод.
EAW ElcUeToepperetU'WurUu, Bcriin сacoд за елек¬
трическа aпaр-ттрa е Б-рлиш (ГДР).
ЕВ ulji—ct Bcti(C'ct/'e''ct наш (сeCлтeтшI корс—
па—леит-
cbd. c/tzCi на съшесо място
ЕС Eieleifkln/ Клуб но кънкьорнтс.
ЕС Eniorily Евросш! (бърз влак)*
ЕСЕ сипл. Uriiel Nations Ecrrrnic Caiiissloi
"ar Eiropc Икономическа комисии за Е-репи
при ООН-
ECOSOC ск—л, Eeozoile c—d Social Council
Икономически u сoпuaneш льccn при ООН,
ECU Entopce; Cntru—cy Ueli екю.
Ed. E!*e*o; из—а—нС’
edd. cdldcru—' издадоха (книгата)—
edul uzu/egcn len UCuzcigcTieif оСрапне —а дви¬
жението не часевш1)есала стрелка-
EDV E1cU'roii/cCi De'u—7cгeгbuitn;e cлcкneeн-
—o оСраОоп)- на —o—HU-
EEG ElcUuroc—cc'lelogreii uteO* -п-кneo-шп-—
фапoгрa’а’
Е. F. Eieunbrl;/äCrc железопътен ферибот.
c.	G- cl—gi'regunc Gcros/ciiscCe/' регистрирано
(търгеВс)--« прe’uмп-шa) aoeпeр-п!e (и eeT’
жcслceI-
ECU Europium Cittcnr*y Uiiu екю-
EG Europäisier GuiriiscCeH' Еceoпcйлa'a еСщ-
-0'1-
EGKS Ei—opäi/ric GcicinerCrf' Hür KoCie—n«!
Siehi Еврoп-йл)o еСее/т-шие за —ъглите и
сломона-
EGmbH cilgcUregcnc GcenllscCeZ' mit bcscCrä—Uucr
Helling e-Г1лnр!e-шe (еърговсао-премишлс-
—0) eeтж-слзo c oгeaш1ч-шa emгocee^<oсл.
tb» л. H» Е- U- cCrurlelbut за почи/е» почстсн-
—- h. т1|1(^п1ПГг^с^111 т'ба'1е:{оръч1-о.
EH Eire.ulCerdcl търговия —е gecOшю,
ulte ciciels па—ри—o« —екюто,
eigtl. cigcrillrC соОств-шо; 'обсс—т—-
Eing.Nr Ei;ge;ge;iii(r кснц— входящ номср.
EinhW EirCciesycre нмущс'/'-—] ц——'-
Einltg. Eirluilung съвсдсшн-« c'тьпn-шu-.
einschl. uiiscClicßlirC включнтелна-
EKG,Ekg ElcUu/nUirdiogteii мсО. 'лсктроаир-
диотрома-
EKKI ExcUu1ivrKö1ieu1 Cnr Kniinrie'ierCci
Inucreeeioreln Изпълнителен комитет на Кому-
Ш1лnшчтлa'14 инт-eнап1oнeп« ИККИ (1919¬
1943).
EKRI EinlciesUo;ecnrHCicn dir I;dis'rlc Еен-
нен отчетеш плен за иидт'eрияca-
E-Kohle lc*;Uö/r*gc EreÜärbu—gsirbIc дeeOшeсь-
рнести оосзцсспнпелни —ъглища
ELAS Гръца'- нaрeeooсвeCo-1т-пш- армие.
ELAV Eldgi—öeelerCcr Lcicltr'C1ct*U—Vcr/e—C
Шз-йпaрлки съюз по леко -слепна-’
ElHz nluU'tiscCc Hui/urg -л-кne1ч-сaю отопле¬
ние.
Eltwerk EicUiiteiläUsuurU тл-кeрoлnaшц!Я-
Eni- Eii—eiio; физ. смаш-ция.
EM ElcUtromolor cлc)тee’oтeр-
emE uluUUronegictiecbc Ei—Cciu електромагнит¬
на C-Ii]/!—
EMK cluU'toio'otlscbc Kille слс)тeegc1жcшa
'ила-
emo uirnoeorie сд—оматюр--’
EMW ElcUiroiucCerierli Werke cпc)трeмcхa-
шнчшн заседи
En. Ei/cggenc сoCлтc-шe нмс-
entspr. u;Us'rccCc;C 'ъюлвтлсн« отговарящ,
entw. c—'acdur «ли---
E. Nu- Elr/uinnniti епдсл-ш брой (ко вестник,
списание).
E-Ort ErsrCcirireeöru място но нздавашетю (ко
икипн).
EPU EntO'äierCu Perleiuruirleric Union Еceo-
п—Г'К! пaрлaмeштaeeш съюз.
Ерг. Eireul'rcie единично пcиa.
EMK cick'roio'oriecic Kuc'e сnсктрoecнжcщa
'Ил-’
EPZ Eiirpäiechc Pгo!sUlivi'r's-Zc—i—r1u Еceeпcй’
ска ц-]neana по cьпeoс!nc —е произзееиг—л’
шoлnтa (Орг-ннз-iiue за -ceoп-Гс)ю икономи¬
ческо сътртд]uчcсncoI’
ER E1rocerRet Е—реп-Гски львcт.
ER Enrope—RcUord спорт, -вeeп-йсaи рекорд,
Erdg. Erdjuscnose пр1сc’cш cc-ж« перс-р,
irj- er/är/c! допълни!
Eug’-Bi’ Ereaneuresberd дoпъnш1n-ncш пом-
Eulj- E’iänlc—пи/ оСиснт—HC’
ES EuUczin—j/si/zel снтнол зо eaзпюзшaвaшc.
E-S EipTä—eur'Sundcr рсаеноспашцие зо приема¬
не и прсдавашс-
ESA сн—л Ei—opcer Space Ajc—ey EuropäiecCc
WclireiiInCöTdn Европейско кесми'С')а ат—]’
цни,
ESC Escudo cлк'тдe (португалско паричка оДи-
ницо)—
esE iiiUlth/UbUierlc Ei—Cci' cnтктрeлnan!чcлaa
с-иницо.
Е. St. Eiec—Iebi/'e'ion ж-пcзeпъeнa 'тaшuия«
etc. /I cutcre лот. и е-)'- нanaтьк« « т н.
ЕТА eeгaш1сaция за oлзю0юж*-cин- ие ои'кн;с-

ESC
816
ETT ci—luielirlur Tti—eituerif т—и—но трешзнт]-
тарифа-
ETV Eldgc—öe/ierbur TirrvcrcI— Шз-йцарлкн
г!’настнч-'аи съюз.
EU Eurrcäiecbc Union Европейски 'ъюз.
uv- uvHnguliscb nрoтcсnантл)H-
eV E1ukerön(c;)völu слсктрон-валт.
n- V.; Е. V. cireuureenicr Verein р-гилnрирaшe
дружсстве« съюз, оосдишсннс» корпорация.
EVG EutöpäiecCu Ver-e1iSigunesgnmni;/cbe/i Ев¬
ропейско асбра—нтелша еЗтно'т.
evgl. uve—gclierb cвaнгтnисnки-
EVP E—C7cгUentepгcie аканчилелна пред-жш-
цсна-
evtl, uvuruucll cecнтуaпшo-
EW E1ckUtoiurCini/cCc Wcric завед за спскnрo—
М'хИШН)О-	.
Ew- EI—woHnur •жител-
EWF Europäleclur WäHrin/elo«! Евeoпcйл)u
вaптncн фо—Д-
EWG Europäische WirtscbefesgnicinscCe/e Евро-
пcИлкe икономическо оОщшост “Оощ пaсaр”J
EWk ElcUurl/IUäusuctk -л-aтeeлтaнцнe-
EWS EirrpäiecHce WäCrnngs/ysuci Европей')-
валутно сисс—мо-
Ew. Z. E*rwoC—ni/rii Срей иа жиселнсе-
Ех., Expl. Exulplet скзсмпляр-
Ех Exprc/e/sg експрес (влаaI«
ех. f. cxurefcin cклтра качество.
Exz. Ex/illu—/ прceъзхo-иe-nлeвo (титла)*
EZ Eieunzciu ист* желязно лпохо-
EZU Europäische Zibimngsunion Европейски пла¬
тежен съюз,
F Filicrlc-e (телкюса и талкови) градуса пю Фи-
рсихаит.
f (url) irigundu (Seite) е следс-щ-са 'neaницa’
F Feted сл- фара- (мярка).
F FoTi/nt/ung продължсшнС’
Fa. Firie фирма-
f. а. В. frui си Borl франко Зора,
Fab. Fibtik фабрика» сeco-’
f. а. F. f/et тН Faäetk фpeeнк) 3'030;.
f. а. Н Ffui тН Harn фpee]к меcлгю]eхжждл-^и.
fak. TikulUi'iv факултативен» по избор.
Fak. Fikniläi факултет-
Fb. Fälrik фeЗeшка« '030-,
Fb. FciC-ih; лс'но преместим- тcсиюnинcй)a-
FB aгecHlbaica тюcaрнecпницe; мор. коиосемснт.
FBI шмер* FuduTil BurcHU of Invusiigiiine Феде¬
рална бюро за резузневан- (САЩ) ФБР.
Fbl. FörnbliUU Злеики,
FBW aot/(Ьnne/e1i1*ne(le"e für Beucn u—d
Woleun Научнoшсспc-oв—тcпскo дружество за
стрюштслссво-
FC Fuß—ell-Klub футболен клтЗ-
F. D. auнdurcCge;gezne Oъeс директен злак зе
далечни 'ъоСщснии« ск'прс'-
f. D. 'ici Dock франко док,
f. D. G. für DIunslec—теисН за служеСно ползво-
ИЛ-
FDGB atuiuг Dcueecbct Gcwcrkeclc'e/bu;! Ост-
дн—т—нс на '—оСол-!;— гceмaнскн профсъю¬
зи ^ДР).
FDJ Freie DcuUscHn Jugend Съюз на лeo0e-нana
термин''— мла-тж (ГДР).
FDP Freie DcmokreUiscCu PaTieb СееОодна демок¬
ратическо пaeтшЯ’
Т. d. R. Tüt Siu RIclilgUui' кснц- вирно (удостове¬
рявано верността).
Н. d. R. d. А. für Ciu RIcbUigUcIe ict AlseCt-fe кснц.
за верностси ше преписа; улессюеерявине вср-
иoлnтa не пe-пнсa-
Т. d. R. d. U. für din RicCli/UcIl dut Untnrscbri’U
ксиц. пе-писът се удeлтoc-рeвa-
Fe Eisen хим* желяза-
Febr. aubtuet ф-eртaри-
HT- uni /olgcrCn (Suilcn) и слсдваш!тс ссраинцн.
ff suir '/in много cьнь)» малък« фин, много Се¬
чен-
F. f. Foui/ctzung Talge сл—лва про—ължеии—-
FF fren/ösisebur Freie фр-иски франк Снcpulнc
еДииицс)*
FF atu1STuгiieu;g чужл—строшн; прoнсceдлnвe-
FF aunkfcncг ри—нюситнол.
ffr Frerzöel/rCct Frinc френски франк (паричка
еДиницо)-
Fg FcrngcepräcHu (’cждтшaрeeши) телефонни
рeсгoeeрШ’
Fg. alicHecyicHu и-нтeeocжнa силе-
FGS aiscHuruiraiHtzcuecrUnd-Gcrälcs'euIon eиCe-
лесна станция за плавателни съдове ш уреди
FIFA фр. andntнuirn Inuurneeiönelu de Frot—cii
AseocliUian Inenrmeeionilnr FußbellvcriHed Меж¬
дународен футболен съюз ФИФА.
FIR Ii'rrilUioiilr aöCuгr'*nи Cir WiCir-
/UerdekälpTut Мcждтшaрegшa ф-дсрацне ио
Ooeц1тc ос съпретивнтслнопе лвиженис-
Fk Frbtkeruu Силел за пътувай—’
FKK Ftclkörpcrkuluut нудизъм-
FI FligUucCniscCus Institut АвIиeтcхничcлки нш-
'титул-
Fl. FiueUcn шаселси пункт» пeпaнкa-
fl., Fl. alarin фларнн (английско сребърно моне¬
та).
Fl. Fllugcr пcncц-
FLA aliugcrelerm eъсдумнa трсвота-
Flak Fllcgcte/ycbtkinönu зтнипно оръдие,
flgd. falgu—d сле-ващ-
Нн аusi1ctc— плътен куОшчсскш млсър (зс Дървес¬
но нсас);
FM FläcHunliß ави—рел—o мерки.
FM FTcqiu—'enSuliiian чcлтeтнa мo-улaиuя.
fmdl. futrmürSlicH пю телефона.
Fmk ^««11’1 финландско марка-
Fmt FöaeeibczuIcHnung o0oснaчcниc иа формО-
ТО’

817
Ggw.
Fn. ae1*1icnneeu фамилна «мс.
FNL (Sic) für" ecuun (BunSusI LHndut петте hob«
прoвиниии (бившото ГДР),
fob 'tue on iri’S [фрии oh бор] търг, фюЗ, фран¬
ко борд: Hol Siutebn франко бор— Щлсии,
Fol. Folio полипр. фолию—формее» 1/2 лист.
FORTRAN снел; "отни-с tTi—eietot ФОРТРАН
—!) за претрамиране.
FPG Ptn!nU'*öi/iuiö//iisclrHe werUiätijir
aisrCct РиСоловна eртдoвo—пeo1звeeштcлшa
кooпcрauиe (ГДР).
FPÖ ^d11*11*111 PiTic* 0еипт’с*ссе Acсnрийлкa
пaeтия на свюОю-епе-
fr. fte—zö/iscH френски
fr. ter* търг, френко-
Fr. Freu тоспожи-
Fr. FrciUeg петък-
frfr frecCuftui търп. франке мс'ееназнач-ииспо.
Frl. Frällui— госпожи—’
"го "rr—Ur франко; б—зплитно.
Frt. Frille фрехт- наело.
FS Fctneubc—- aueecC--- телевизия» ncn-cизиe-
НСН---
FsP Frirspriil е-лсфонотрама.
Fspr Fuirs'iciict лелефе—-
Ft Forint форинт (парично еОииицс)—
FSV asß/e11spötivctcin футболен 'портсш съюз.
FtS I Funklnlugtifcns'Heion раднот-лстр-фна 'т-н-
uиe-
FV., Fv. FirCvcTui—ieung oтрaллoвo (търгюв'кю
или промишлено) оО-дшнснис-
FV a1ß—e1l vite!« футболен съюз-
FW Fcidwu/ul фcnдфтOcn« старшино-
Fz. FeCrzuig жп, единица от пол—ижния съ'тав-
g Grad тро-ус-
1 Granm грам.
1 GrivlUeUia— [—ви-] физ, гeacшeaции-
1 GrrecHun тeoм (cвемpuйакc моката)*
G Geiß фнз. геу' (мяркс)*
G Gcy-cCteeeCmcipinUt център не тсжсстеи.
G Gruppe тртпe-
GaMM, GAMM GceuII/cCeTu für A—guue—duu
MeiluncliU uel Mnehnnik О0шcлтвo зо при¬
лежно милеми;и)и и мехииики-
GATT англ. Gu—urel Aeruuluni rn TiaiTfs eni
Taidu illguiulnus TatiH— u—S Hindulsebkanlun
ООшо спаризуменис по митническите тарифи
« тьeгeв14 ГАТТ.
GBA GuecUzburH dci At/ciu Кюллк' ие труда»
jbl- gc—iedn; пo-върсaи-
Gbd. gcbundun пe-eърсаи-
Gbf Gütct-nhzln" жп. сточно тера-
Gbl. Gneniz/ibii -ържавсш —c'thüK’
GAU größter HnzunubiunduT Unfill максимална
предполагаема авария (в стомните центра¬
ли).
g—yt. питеЗойе.
gbr. ec—täucbltcH употребим.
GDCh Gesellschaft Duuuecbu— CHueld/a Съюз ие
германските хим«uш-
Gde GnmntnCu юЗтшна-
GDL GcininecbeTu Deutscher LuCauTvurbänCu
Обединени— ие германските учителски съю-
']-
GDN GnscIIscHeHu Deutsche’ Nnurolagun Съюз ие
тсрмен'кипс шceрeneсШ’
GDT GnnassunscHiHu DuuUscbcr Trnsctzur Друже-
'tbo не тср’аи'К1тс кeмпoсштюeш-
GDV GisSynielscbu VcrsucCsäisialt Ек'пceи’cш-
тап-н гaзoeтр0ииcи шнлтшeуe-
Ge. В. guoeTepHiscbu Brni'n географско ширина,
gui. gcIoTin родсн,
gui- gn—urdun по-вързаи.
Gebr. GcbaüCcr Зрете,
guH- guTellun подиел е бой.
GEFO Gueullerlefi für Os'CriCul Хамбургско
дружсстве за търговия ' изпочнисс страшн и
ГДР.
geh. guCuTeue бeoмнe-шo*
Ge. L. guogripHiecbu Länge г-югeаф'кa дължи-
ие-
gugr- euerürdu' юсноваш-
Gtl- GubuilSHcln стар—сш; нщ.
gu/n« guiäß съобразна.
GEMES GcsuIIecCet' Tüt Mcesugu/uel'nrg-nnC—
OtgHnieeUiön Дружество за абзи—ежленс и eeтa’
инзиция ии панаирштс-
gen. gurerrU н-рсчсн; 'поменат.
Gen. Gurossu —рутир-
gcsib- gnecCiudun юр. раз—с—сн.
ges.	gesch. jcsul/iich gnscCüUzi сaкрипян on зако-
не,
ensi- ecstoriси умрял.
Gestapo Gulcinu SueiUschlizci тстеопо з ———1’
ко Германии (майно Държавна полиция).
Gus- W- ecseilulun Werk/ сьCeaни съчинения.
get.	guUilfu кръстен; покръ'тсш-
GewO Gnynr—nardnung юр* Ко—ск' зи прo’им-
лсно'/;]-
gez. gueuIeHzui пюлпи'-л (л-и кой '.)-
gez. BI. gnzäCIUu Blätter количество издателски
коли.
gg eueur прес--в.
GG Grm—SensuUz юснювсн сaкoн« aoисп^ттuuи,
ggez- gcgungcznicHnci припoдnи'an-
ggf, ggfs gcenbcnunTills з даесние случай; при
шсecсnи1 т'пocии.
ggl., gglb. gottgläubig вирееш, ию нс пeшиа-пc-
жащ към църкви.
Ggs. Gngcnsrez прютшвоположшю'т» контре'т.
Ggw. Gegenwart 1. прам 'сташию зреме; 2. 'ъeec-
млииост-
GHG Gtößne;deleju/uI1/(Ce"i eeтжcлтce зо
търговие не л-рю-
gldg. geländegängig всъдеходен.
GIfl. Ginie/lug авиац* 0-смoтюрню п-n-иc-
52 Нсмско-български речник, т. 2

GHG
81S
gls. eleubc—sihs нссерват’
glt gültig волн———» е сило-
GM Göldiirk златна мора- {условна парично
еОииницс)*
Gm GigeiuUcr тигамстър-
GmbH GnsuII/сЬе/е mii buscbrä—U'ur HnTiirg еру’
жс';-; c oгeaн1чcнa отгееернест. ОДД,
ges. enluinsen съвместно.
GmuH Gusili/elnfu mit in—uscltäiU'ur He"eu;g
дeуж-лтвe c неограничена отговорност.
GO GcecCäfesotdri—e 1- тлтaв -- тьргecскю пecД’
при/тил; 2. регламент» праc1nн!к.
GPG Gät'ncrtscCu ProCiUlIoreeuroesurscCi/' три-
eншаeсаа производител]- кеепсрацня (ГДР).
gr. gtetis гeат!с« безплатно-
Gr. Gros троса (.мярка)—
Gr. Gruunwici Гринуич.
Gr.-Bln Groß-Birini голям Бcenин-
GR eeten'iuri rum гaрaштиeaшe чисто.
GS Gusuuzeeiilu—g лooeннк от закани» за);]’
Hua-
GS geprüfte S-ciitCiit превсрсша 0cзeпалшe'т ({0
нзДолия зс Oeцcj'
GST Gu/uii/'ii'e Tüt Spore und Tuchnik Съюз за
спорт ш техника (ГДР).
GtrBhf GüicT-cirCot жп. стечна тиро-
GnA GusiidClil/— und Atbuie/scCuiz охрана на
'—ровело ш труда .
GUS Gniclnscbefu Uri—bänjiect Sliiten ОСщ-
—0'1 на нcсaв1C1’1 —ърж'изи ОНД (бившият
СССР).
GV Gcrurelvcrseinli—e обща съоранис-
GV GülutvctUcit тюc-eшю двнжсннт-
G VD Gueurel Vcckclirsdirukuiön u-штраnнa дuecк-
цн/ за пълншито ш съобщ-ния;--
GVP GtnßberScIsvctUri/spruis продажна цена з
едрата гьeгoвня-
GVV GuenirCuvctbänCu еосдинсшия ша еошини-
ес-
GVVG Gubicisvutuirieing Volkseigene’ Gü'ur
Областно оО-дин-ннс ие държавнитс зсмсдел-
'ки степашства (ГДР).
GW guuöbrIirCct Wis/ursicnd оОианоссшю ниво
но вю-ете-
gwh G*giwiiisun—Cc гигават/ч-с-
gz. juzn*eCrct кснц. подписал’
GZ Gülctzung noвaecн —лак-
Н. Hili брой« свитък« книжка (ис списание)
Н Höiu вш'юч«не« тюлемшии-
Н Hydtoeunilm» Wessetsta/T хим* вo-oeo-.
ha Huilat хектор-
h.	a.h nnairiTc-и гтоеиШ:
НА HenCuIsebkaniu; търгевсаа 'пегю-Oa-
HAd W HuiCuIbutgur AieCueiu Cut WiesunscHHTlun
Хай-слО-ргска академия иа нaткитC’
HAL Heip'inscblussliriu мeгнстe—ли, тливно лн-
ние.
Hapag aen/n—g-Aнe—*Ur—ierlc PerUi'telrU-
AUuiu—-Gusu11ecle"U Акционерно пaeaхeдшe
eeтжcлnco Хa’бтрг—Амcрuaa-
Hb., Hb. Hell— пegт-« пюлеешН’
Hb. Hindbicb 'призочшн)« ръкюсодствю-
Hb. Herberge 1. туe!лтнчcлкa хижи; 2. хан.
Hb Häioglo—in хлмеглеСии-
H-—Buz- He;CnIsbu/n*cb;une търговско шaсeaниc
или оОезшачсшис-
Hbf. Heu'tbeC—lhf ц-штрanшa гaea-
H-Bombe Wassursloffbhibu водородна бомоа-
НС HocUcy—Klub хокей'— клуб.
h. c.hon—ass' aumaeoeшюрuкayтa.
hd. Chcbdul'erC —нсаао—смсан-
Hd. Herd; Hanl— ръ'сн-
HDV Hucruedlunsuvhr.ecirif’l восн-ш т'тaв-
HdWb HendyötUur/ucH нaeьчcн речник, 'правоч’
ИНК-
Н- Helium хим, хелий.
h. л. Нос сее тосст.
HF HocCfruqnur/ —H'aao ч-'тепа-
hfl HoIlänCiscbcr ^0’*; (GuISnn) холанд'аи фле—
рн—« гулден /пcpulкc еДиницо)
hg H/Ulo/temi хектогроМ’
hg. CurHisecgcbu— издадено; нсдa--нo под e--
дa)П1яna -----
Hg QuucUsilbuT хим, живак-
HG Heisguininerbifi жилищен кoпc)euв-
Hg. Huriiegu/ит рт—еасер не изданнс-
HGB HinCuIsgnsuuz—icb cьргocсaн кодскс.
Hgbf. HaupugüteriHbnHof цcнтeeлнa« тпaвшa стач¬
но гори-
HGS Hiupignscbäf'sslnllu главна канпер-’
HGVV HöcH/ict Grmnduesscrsiend шеГ—снсакосо
роснище ии педпечвсната воло-
НН HinCuIeHhcbscbilu висшс търговска учили-
ЩС-
Hi. Hills- спометоселтш-
Hi Fi High a*Ci1*uy ск—л* cuсe)e)-чcлn--нe
възпроизвеждане ио звуК’
HIV [хай фоу] акплг Huma; Inii—Ccfiriciuy
Vitus iunecClicCus ImmunscHwäcbu- cнeус не
имун—о шедоспапъчност у чевске-
Hj. Hii—jelr пenтгoд1c« семестър-
hj. liiljälilich (сnаcашI ие в'-ки 6 месеца-
HI Häl-irse- йoптюстeoC’
HI Hy/TO/iipCI/chus Ins'iluU Хидрографски нш-
сентуп-
hl HcU'hlilnr хектолитър.
hl. luilig свспн« 'вспе-
hm HcUlOi/t/i хсктюмлтър’
HNO Hili« Neeur« Oirui--- тшнo—нoсшe—гърл-ш---
HO HenCulerrjeri/eUir— (gържacшaI тъeгeзлкa
oргaш1сaции (ГДР),
Hon.-Prof. HonorercroTussoT хоноруван професор
(в университета)
HO HoeHo'/n rü'oko пещ« дом-шна пещ-
Нр. HHlUcpirku спирки« малко тора-

819
I. G. H.
HPG Hi—dycrkut-Prnduiuionsecno/scnscbef' —’
наетчнйска трудoeo—прoизвo-итcJлнa коопера¬
ция (ГДР).
Hpt. Heupt- плазси-
HcisU. HeipieueSi стол-ш--
H.Qu Hiiptqurrtlii илившо кc—eeuрa.
HR Hi/sisclur Ru—dfunU Хсс'—'); радиа (нс
провинция Хосеи).
Нт. Hute госпюдин-
Cu/g- Сстни/дсдс-с; un-aacHo; излил—но пю— рт-
доациясо ио,--
Hrsg, HcTin/ubet редактор не изданилле.
Hs. He—S/cHtifi ръкопис, моиусарнпт-
HS HocCscCiIu виеше училище,
HSG HhcCscCmIsphTignmcinscbHf' вузoeлка 'поре¬
на oeгaшисaцшe (ГДР),
HTA Hii'ueiin/tb/cncil главна тслстрафно тп-
равлсшиС’
HTL Hölcii TucC—iscCu LuCte—sUel' сeтeшo тех¬
ническо тчcCнo завсдснис
Htl Hole- хоссл.
H.	V- Hrr/vniUrnl ръчно продажби
HV Heipivursreilurg юСшо 'ъOeaши-’
HV Hinpivctaeiinng гласно упрaeп-ши--
Н VB Hauptverwaltung С.г DuiiscCun BunduebeC—
Главно тпeaвпcн1- h— фееерал—нте жcпcсш1’
ц«-
hVV Hck'rwiil хеклови;
hVV iöeh/iur Waseurseend нaИ—вилoao —юди; иизо-
HWK HenSwu/UeUiinct сaнeиnч1Йскa камара-
Hz Hceiz херц (оДнннца честото па трептеки-
ямс):
HZA Henpl/hlleei гласна» цтнтрапнa митница.
Hzg. Hcleung ютеплснн--
i. in I (iH т.
i.	а- i in al-nimain—е твъ^О^г^с^.
i. A- ie An''’;/ по нар-ждашс-
IAA Irtcrneein—elus At/ui'e—Aie Мcж-ушaeeдшю
бюро за труд- (ис МежОукароОнстс оргсии-
зеция нс труОс)*
1а рпто първокласен.
IAEA Ireurneuin—elc Aeri1;utg*CrBuCötdc М—ж-
дтшaрegнa отс—ция зе мирно използваис но
етемноее лнсртие МАГАТЕ.
IAF снел; I—lnrmriio—Hl As'rnneseicel auC1гelIh;
М-ждушародна aлтрoнaвтлкa ф-дтeaцни-
I.	А. I. I—'ut—eeirnelce A—'CtopoIogisCue I—sUbint
Международен институт по eнneoпoлaтня-
IAL I—iuTnelio—elc Arelsten-ogn “Мсж-унароеш-
лежа не цирковите артисти” (организация).
i. alg. Im illgueci—un нзюбщо-
IAO I—'ur—elinirli Areui'errjrilerlini (/.’
Vcntiiecn Nelir—nn) Международна eртaн1сa-
цня иа труда« МОТ (ООН)-
IARU Irict—iUirnelcr aunUe1eecnгvcr—en! м—ж-
gтшaeeдcн съюз не р-днoлю0нтcп^и
IAU IntCTneUianelc AserrnriiscCu Ueian Между¬
народен астрономически съюз.
i. А. и. f. R. in AuTireg uni Tür din Rueinueg io
иeecждaиc и за сметка не лли—кото '«.
i- I- !н leson—cifejz, i—sSbeoolleJuc a'oC—HO-
IB InHatniiirne—leUt «ифармошиоити лшсс» ш—фор-
м-шю-си Сюлесии-
IBFG Iriureetioriler Bind aгcint GcwurUscCef'ci
Мcжeтнaeeeнa ф-дтeaцня иа лвo0eeшunт
профсъюзи.
IBV Iriurne'ihniJur BureH——uiiUT—VurIen! Между¬
народен съюз не ми—ьорнсе-
IC In'urciUy—Zme Зърз влак» свързваш тюлсми про-
дювс.
ICE Inluacl'y—ExpTuee/ie скспрс'сш злак» евиж—ш
сс мсжду полем! тредовс-
i. d. in dct з-
iD. ie Durchschnitt 'ecднe.
ID ireUiecIcr D*rcr ириа')! дннae (парички еДи-
нмцс)-
IDFF Inet—nrtionelu Dciokre'iscic ate1cnfödc-
iHUloz Мсж-унаредша федерация но e-’e)ea’
личните жс—И-
idg. indheurieniscC нилюгср’ански1.
IdK Intur—rlirnriu dut KriugsdicieegcgnrT Интер’
нацнашал« артишнзацни не пeen1cш1Ц1n- ни
войиепа-
I. d. М. In du— Minute толкова ш толкова е мину-
ЛИ-
i. d. R. in deu Rugei оСианессше-
i. d. Sek. Ii dur SuUundu толкова и полкеса е се-
кунаи
I- 1- Sid. in Сст SenzUe толкова « толкова е ча'-
t. Е- inlurni'ihnilu EinCuIl мcждуш-eoдш- (стан¬
дартни) сдиница-
IE Iin1;i'reerEiиCc*l« Iniiiisiuti;e/-E*;Cii'
биол. нму—изироша сдиница-
i. е. S. -е ungurun Sirzu е 1—'—] смисъл
IE V Iniur—eUiönilur EieunbeC—-VuT—end Мcжeтнa-
ролтн жcлтсeпътcн съюз
IFH I—eur—eelorelu aöduгeiio1 dce He—duurUe
Мcжgу]aeegшa федерация« Съюз не зашаелч1И’
итл.
IFL Ir'ur—eliörelu aтc1;CscCi"us1ige Мcждт]aeo-
дсш съюз за дружба между младежи ите-
i. G. im Gold изчислено е злато .
IG InduelriieuyurUscCiTe професионален съюз ие
ea0onн1цunc е пeo’1млcшeлтcа: IG—Mcueli
Профсъюз иа млселурз!;—’
IG IntnrueeuignnuirecCefu ОСсдншсшис за заши¬
та на икономическите ишлсрс'и, кюнпcрИ-
IGB Irlutnriih—ilur Gnnoesu—scbif'slind Между¬
народен кооперативен съюз,
I. G. Н. Irturielionilur GurtcCu/Cof Мсж-уи-ро
ден съд (в Хага).
IGU InictTielir—elu GuagripCiecCu Unia; Между¬
народен г-oтрaфла•1 съюз,
IGU Irlurieilorilu Guwnr—uunian Мcж-ушаeoe-
но прo’нмл-нe оОс-ишсшнс-

IGU
820
IHB I—icineuIoreic/ HyCroeri'CiscCue Büro М-ж-
-ун-eeднo хидрографск'; бюро.
IHI In'urni'iönelus Herduleine'ieuu Мcж-тшaрe--н
1нсл1ттm по cьргюв!яma-
ШК Induseriu— uni HendclsUilmcr Търговско-
промишлено камара-
IHK Inintneiirnelu Herdulekimlur Мcждтшaeo--
h— тъeгeвлкa камера,
IIP Il'urrr'ihrrlue Prussuinsiilue Мтжgтн-eeдcш
и—стнлуг по печат-’
IIS Irturrriiorelue Ine'leii für SueliseiU Мсждуш-’
ро—тш институт за ллaлнслнкa-
i. J. ie JaHre e« през (едн—аоя си) тю-нне-
IJO Ir'urieliorelu Jaieelisicnoteeii/eiion М—ж-
eт]aeoeшa ерт-ннз-цня на жтeшanuлnиn-
(МОЖ).
ikr isIä—CiscCc Kran/ исландско арена (парично
вдииицс).
IKRK Il'ueeiionelce Kom-icu van Rouen Kruu/
Международен кемнпсл не Червения кръст
ILC I—tct—e'io—elc Koiiissihr für VölUurtnrIe
Мтж-тнaeegнa комисия зо международно пра-
зо,
ill. IIIieerluTi илюстрован.
П1- I1lueirei*on 1люллрau!e-
ILM Ineurne'iorelu Liga für MurecCunricHeu Меж-
eтшaeoeнa лига зо пeacaлa на човск--
IM Iio"fiziullur Mieer/uleur нceф1Ц1ancн сълeт--
нн) но Щози (Държавно сигурност в ГДР).
IMB Iniu-ieliorelur Muiellirbuiiurbund Мсждуш-’
родна профсъюзна фcдcрaпня не e-CюnшнцH’
лc—’cлaптр^с!’
lmp.	Il'ureior импceameр-
i. N. im Nuburene по лъcмfcлmиncлстзe.
i. N. ie Nencn е името (но еди ко. '«0-
I. N. С. i n nniln—с Chiles' лат. т им мел; тн Хрис-
10-
lng.	Ingenieur инж'cнce-
lnh.	InCebur съ—ържоттл-
inkl. inklueivu лсш* включително.
Inst. Insienz .—'1—14-
InvV Irvelidun—Vursiclurung зaлтeaхecaa з слу¬
чай иа инвали-ност.
i. О. ie OTCnung з рсл-
i. О. b., i. О. В ie Oilnung bufundun нaмcecнe e
рсд» проверена.
IOK Inen—leliarilus O1yiciecCcs Komiiuu М—ж--
дунаредсш олимпийски комитет МОК.
i. Р. tu Pursion з плисни» з ассесаи-
IPI Iruurneiianelue Prcssc—Ins'iuuu Мcждтн-рogcн
инллucут по псчесо-
IPU I—icaperleiunleriscbn Union Международен
пирломе—сорти 'ъюз.
IQ Iniulligunzqialiuni коефициент ие интелиген¬
тност-
i. R. Ie RnCuslend е оссеска-
Ir Iridium хим* ири-ии.
IR Irfenturiuruginune псхюлсш полк
IR In'uarugla ’-жeтe-Г!eнeлcш влак ' певише]
комфорт (ис Германските железници)*
IRA Iiieh Rupiblicen A-ny Ирландско р-публИ’
канско армия ИРА-
IRK Irtnrni'ionelue Raine Kreuz Мcжeтнарeecн
Ч-eз-н кръст
Ir IrlecCcs P'n—d нрnaндскa лира (паричка вОи-
кuцc}*
IRO Iilcrrc'lorrr-c Flüclilirg/argrilselion Меж-
gтнaeeднa организация на o-жaшпиnc (1944¬
1951).
IRO I—e'ienl Tüt Re'Ihrelieiurure und Orgeiiee'lor
Ишстнnтm за e-ц!oшaпнзaци4 и ергашизация-
IRV Iriurre'ihrelu Rsi!"i;Uvurcin*en;e Мсжду-
шaeeдcн рaeиeпecдacaт-лcн съюз-
ISB I—icuerUIanelei Sln!uneu;bn;d Мcждтнaрegcн
сcтлтштлaи съюз-
ISBN Ininrnelirnelu SernCird/ncCruiiut между-
шираден сnaшe-en-ш шомср на 'шитата-
ISF Il'UT—eUih—elcr SiiCun'unbinS für Föderation
Мcж'дтшaрeдcн лcудcнлск1 съюз зо съсдacaш-
ho “-вeeп-йскa фcg-eaп!я”’
ISH I—'urie'Ihirlur Vur/rni /сг Scciinlu und
Hifu—erbuieur Мcжgтшaрoдcш профссиеш-леш
съюз но мeeeп1тc « пристишнш—нсе eaoonшH’
Ш!-
ISO I—'c—;ieih—r1 S'riCerC Orir—iee'ior англ*
IniurreUiarrlcr Noiiczbi/eeiuss М-жeтнaeee’
ио eргaн1сaц1e по -n-нeaenисaция-
IT I—Uuj’biii TekifeC—pinn интегрална рaсп1сaш1-
ho кeaйгрaeлaиn- алааю—с-
ITF, ITWFf I—'itii'inirli Trri/pnrtrrbiii’
cTödnrHiIrn Международно профсъюзно ф-ес-
рация на риСас—нците по лрaшлпoрта-
1.	Th i it Thüringen т Тюррнния.
ITI IntcTnr'Ir—ilu.e TCueuur—Ineiilui Международен
n-aneoп-ш инлeнcул■
ITK Inlunieeionelus TreneportUhmilcc Мсждуна-
редсш комитет но ж-пcсeпъnниe ср-спорт.
ГГР Insiiini für TurCriscCu Physik Институт зо
техническо физнк-’
i. u. F. im imgcUcC-iu— Fellc e eCeanния случай-
I.	u. HK lI^c^t^u^1u^1t^--^r^<^- HanecIikammcu Търговс¬
ко-промишлено '—‘ИрО’
i. V., I. V. ie Venrcu;/ кило замсстшнк; '----
IVF In—vieto—FcrUillseelon (плажа-нс инвитрю.
IVG Inicrnilihrelu Verei—igurg dct GiwctU/rCe"’
eun Мcж-тшaeoднo оОсеин-шис на профсъю¬
зите, моП,
i. W. In Wruinn слевем (зо лумa)’
IWF IrUcaniiianeIcT Wäbaurgsfande Мcждтшаeo-
лен золуелн фон-.
t. w. S- in wciUcrci SInnc е широк смисъл.
i. W. V. ie Weier von не 'гюйио'т.
J Jihr го-шне-
Jan. Jenner е—уори-

821
K. Kw
Jb- JeCrbucH годишник; лелопис,
Jbb- JeCrbücCcr тюдишнl^uш; лелаписи,
Jber. JelruebctIcCi годишен отчсе.
JD JeCtcsdircHscCnIi' средно годишно келш'с-
'лео» 'нсло.
Jg Jäger шзер-Оиесл-
Jgg. JiCteäegu 1. гoднмнo /h'-ohic» лечение; 2.
годишнина ша списо—ie« вестник« пcрнoднчcл-
ко издание; 3- восн шaбoe« C1птл)■; 4. cиптск
ол учтО-е 'овед—шнс-
Jh. JebrCn—dcte сnoncn1c« bco-
Jhr.-Abo JiCriee/n;;cnu;e 1. годишен -Сена-
м-шл; 2. поднш—о пeдп1еaa но пce1eдичнo ]'-
данис-
j. J.jсиСсс т Jbc тс'/а ттоедин- тт^^е^т^^д^н^.
JM Jn/iieni—i/'i—isn М1Ш!сn-eлnзe на пea-
сосъднспо-
jiC- jene—/ някоГ-
J.	Nr. ^пг—ее^пппсг шомтр« Срей но журнала»
но ст/се-нсто.
JP Junge Pioricri Млади пионери (организация
в ГДР).
jun. jr jnrior« jünger« dir Jängerc младши.
j.	w. d. Fann walt т/гиПсс ху-шор дшнеил тн: т))Р^я
на с—лги-
i Kira' кaeaл 200 M1п1Tрaмa-
d Kilo— кило— (е сюжпи S--.1лI«
К Kiliin хмн* калий
К Kcivln градус ше К'лвин (сОтницс)*
UA Kiloeipcri кнлоамп-р-
КАВ KeeCoIIscIc Ar/i*lcr/cwcen;j WcstCcil-
/cCIirds Католическо раоепшнчтсао еснж-нн-
(орпсннзсция в ГФР).
KAJ Ke'lrli/rCu A—bui'utjngu—d католическа
eaOeлшичcлкa младеж (организация в ГФР)*
KAJÖ Krulnii/cle Arbuieurjsjild Öe'urriicCe
АзсгрнГсаа )етоличс'ка р-0eлн1чcлa- младеж'
(организация].
kal. GurniUelöric молко кaпee!e« грaмaaJ<eр1Я-
Kal. K*1hgteiiUe1o(i голяма кaпee1e« кило¬
грам калория.
kan KineCisrCcr Dniler аен-дски eeлae /пcpul-
нс оДиницо);
KAP Kamnunis'iseCu Arbni'c-peruci «1'1’ Комуни¬
стическа рa0onш!чcлкa пaen1Я (Германия),
kb, KB Kilo—yln к1пoCaйm-
KB KsIenr/nrS ent !iihk’eulecli— Eugni/eu;/
Dcl'srCIenCs Съюз за дcмeкean1ч-л)o оСнас-
пcш!- на Германия “КултурСушд” (ГДР).
k-Bombe Ko-ilu/oibu» съшо и КстЬопЬт ко-
Салтава« ядрена (атомна) бамЗи-
kcal KilhgreieUilrrin големи калории» килогрем-
аолории-
KCs Ko—une ч-хeспoвaшкa арена (паричка вОи-
кицо)—
KDB Krniurelcr Diurselcisiu—ecs/curic— кeмfт-
налшо пe-дпр1ee!c зя Снсеан услуги
K.	D. S. Е. Ketlhii/ile Dint/rlu SenCuiecr-
Eii/nng Католическо облдиисшнс ие термаН’
'ките 'лудсиси-
KdT Kiliir Cur Tteizik Т-х-нчсса- пanaаa
(ГДР).
Kf. Krelt(wegcn)ZaCtur шофьор.
KFIH Kombine zur aörCnгnng Sus InucrmiUiOieln—
HenScIe Комитет зя съ—тИссзи— иа мсждуш-’
редиего cьeгoв1e (със СССР ш народнодемок¬
ратични— 'срини).
kfm Ueiflänriecb търгювскИ’
Kfm. Keufeenn nьргoc-ц-
Kfr Kargo Ftenc контеашски франк (парично
сОиницс).
Kfz Krifetihrziiig автомобил,
dg Kllagremi килограм.
Kg Korsuigcrosscisclief' потребителски кеапс-
рация-
KG Komieidiiguenllscle"' комашднлно eeтжт-
'1—0-
KGB Knniecc für SurrU/elilnuluie Комитет за
лържевна C1ттршeсn КГБ (в бившия СССР).
igl UörlglicC uар'кU’
kgm, kg-m Kilogremnc'ur a'шлoгea.’’cnър
Kgr. Körigrcici крaпсаce.
k.	g.V.k lclneiucgieaclieestacc Vie-lHnlcr i {шЯи—моик
обща кралнО’
kh., k. H. Uir/ctHe;d наоралке» c малко думи,
набързо.
Kh. KrerUcrCeis oeпн1иa’
kHz KilabcrUz физ. кнлюхтрц
KIB Kh;/irnUtih;/—i;C-1ngc—*cireuta шнжснср-
шo—aoшсcртaтoрскю сюро
KIPA KetlnllecCc I—ecr—rU*o—i1i Pru/ecegu—'sr
Католическа мсж—ународна агснцие по печа¬
ла и ннфермациете (Швейцария).
k.	J. dkü/igjii т j1 ruc т ида-а година.
Kj. Kelnrdcrjeir калсндарне гюдина-
kJ Kilojailc килодж-ул-
KJI Khiiu—is'iscCc Jiicrdi—ictre'ihieln мст,
Кeмтш1ллич-соu млаесж)'! инпсрнационал.
KJVD Kommunisti/rhi’ JijriCi—'rrirlioielc
Dcu'scbelnSe (До 1945) Германски комунисти-
'—0'1 младежки съюз.
КК Komcess—Kire курс по компаса.
К.	K.Krrнnuu;u1seбс.oл;IUнaooиигтРlиne:л]к)aсo
ККН KruieUilinrHeie окръжен лом ша кулcуeaea
(читалище).
К.	Kw Krankcnkrafluagen линейка, санитарна
кюпa-
kl Kiloliict килолнгър.
Kl. Klass/ клас« р-зec--
Kl. Klessifikeuion класификация,
KIE Kliniscic Einicit-ucd. кл1H1Чcлкa сдиннца-
KIKw. KluimUte/uweecn мaпoл1eрaжшe моторна
кюле,
km Kilometer километър.
k. M. Uünf'igcn Monats е следващия мcсcи«
km/h K-iomcUir jt S'urdc лелаова километра з
час.

kl
822
km/sck Kilhicicr/cki—dc к^/nю’cлър—л-кунea.
kmt Kiirnuuuiio—ze лошанлом—еър-
kn KirU/n мор. сдин1ща за скорост - 1,852 ом/
Kn. Р. Knoeurpuri' арaшлпoрлcн Rьсcn.
Ko Konroescinnl търг. мор. кеиесамснт.
К. ю- UnackouU сн—л- спорт. иoкaтлJ
Uri Kolum—iscHnT Pisa колумбийско песо (парич¬
на сОиницс)-
Komp. Kompanie кемпания-
Кор. Kopeke копсйко-
kp Kilrponl оилопои—-
KPD Koniunie'iscCn Piiit! DuueecClende Кому¬
нистическа партия ша Германия.
KPdSU Khiiuris'iecCn PbuicI der Sowjetunion
Кo’yнилnиlчcлка пaen!я ие Съвcтлa14 съюз
КПСС.
kpm Kilo'anCmulnr фнз*. килeпoшдмcnьe-
KPÖ Khiiunisliscic Pit'ul ÖelurrcicCs Комуни¬
стическо парене не Авлne1Я’
Кг. Kro—c кроше-
Кг. Ktnis окръжа;';; пран, крът.
Krabus KteTirini—us евтеЗус’
Krad KTHTited мотошиолет.
Krf. Kref'/eCrrt шофьор.
Krfw Krefiweecn моторно коло-
Krh., Krhs KrinUcnCeue Cюлниua-
Kripo KrinirilphliznI криминално полиции.
KrP Krimirilproecee кe1’1шancн процес,
Krst. KTniseuedi oaeьжcн иcильр-
KrV KrcisvcrbHnd окръжен 'ъюз-
Krw Kib'iwrgc; моторна кюле-
KSV Kг1/'/poг'7itb1и! nтжоe-nnтn!чт-о1
спартс— съюз.
KSZE KonTnrcnz Tür SicburbciU uni Zusammen’
iu/ciU ie Europa Сьзcшaн1c зя сигтeшoлn и
съmрудш1чcллco е Европа, СССЕ.
Kt. Kira' кaeac» 200 м1Л1тee’a-
К. Т. Kebniunicgteii аоСлотр—мИ’
Kto. Kania смлскя-
kub Kibeni/cCnt P/so куОниске песо (парична
сОиницс)*
К. u. F. Kost und аrecHl стойност и иaвпo-
kV Kilovolt кuпдвюпe.
KV Kauici- vurbieS картелно оСсеин-ии—-
KV KöcCuIvctznicHnis темисичен спи'ъа не пeo-
нз—еле—н/со но В. А. Мouaрл.
KV KrenUcnvuTstcCcaire болнично о'игуровка-
KV Kricgsvca/rucHcr вюснлш престъпник.
kVA K*irvoiiemc/iu K1лoceпcaмпcр-
KVAE Kog'uuize für Ver-rasc;/ei1dnie nnd
Abrrsuüng Конференции зя мерките зя ткecп-
венс ие -оссриспо ш литурнoсnлa и по резоръ-
жазансло е Европа
KVDR Koe/aiisch/ VolIisdeHokriitscCc Rccublii
Корейско народнодемократическо рлптЗпикa-
UW KilawiUU кшпoвec-
KW-Stoffe KoClunyessnasUofTu cьтпcхшдрaлш-
KW Konsum wäre потребително ссдое.
KWE Kureacllcrcip/änjnr приемник ни къси
вьпни-
Kwf Kreftwreun/üCrcr шофьор.
kWh KilowiUlslurdu килдв-счис-
KWS Kirewcllu;su;!rr пeтeaзaа-п но оъсн
вълни.
KZ Ko—zertretior/legct коиц-нлрацшюш-н лоттр-
K.	Z-Kirs/uiUc1 курсова лa0п1пa» куe'ee Серсес
бюлстин-
Kzf Kire/orn оролко фюрми-
I- Liter u п1eЬ'
1.	laatu ъ^^л-'—гВ cльюnccnлnRUl
I- lius! чети!
1- lieks шaпяce; зле-О-
L.	Luxu/zug птксoсcн Сърз влек-
I.	Länge фмз. дълж'ина-
1. А. leul AUien 'ъглас-о дооумсшпнпс» пю доау-
меигигс-
1. А. -ent Angibcn юр* льтлaснe пoкaсаншятa-
LA LcirHieuCIcuIk леко атлетика-
lat. liUiiriscC лaт1ИлкH’
1. В. leul Bcr-eCt съгласно опчспа« 'ьooшcш1-ne.
Lb. LcHtburH учебни)’
Lb. LuHublld -сeюфonoснимa--
I- с- лот* loco eiteio но цнснроносо мяссе-
Ldg. Ler/u—j 1. лссонс; 2- св, приз—мязоис-
Ldkr. LrnCircis eaй0И’
LDPD Liburrl—DueokTiUiecHc Pertci DumlscHIenCs
Л10cрaпнe-д-мoкрan^и'cскe пореше (ГДР).
Ldw. Lan/mirt земеделец» л-лск1 степашнш,
iud- ledig нсжснсн« неомъжено-
Ifd. ibuHced тскущ.
lfd. J. lemHcndcn Jehrce с-куш-аа гддина-
Ifd. M. al. I. M. leuTcndcn Monats аскушие мс-
'тц-
Нн leuHcndis Muiir; lemHcndin MtUcte лишеен
метър.
lfr. Luxie/mTglscHcr arenc люа-сс’оурт'ки фeaнк
(паричка вДиницо);
Llw. LrZiaiHriwcsnn -ъ'—^]; траспарс» асроиав-
тпая-
lg- iöjei*ibmus лeтaeшnьм-
LH LenCwirUscbeaulicbr HrcHsrHuIc сcлс)o—лne-
пен'ке 3.-0 уч|-шл1«щс.
L.	H.D.L Иьгашгт 1^111111101111 Dorlor-aokion п
n1n-eamтршилc н-уо«’
Lic. ('HuhI-I LizcezteU ли'aилиc (по теология).
lim. Linie лим-с,
lim. lielicS отраиичси« пим1лce-
liq. Liquor моО. течно пcкaрсnвo.
Liq. LiqmIdiUion лик-иа-ции-
Ш- ItUeuiscH лиловски-
li!t liuuriaisci литсратур-н,
Lit IUelicniscHu Lire ит-ли-нсоя лира (паричке
еОмкица).
1. J. lemTcnSci JeHrcs текущата тд-шно-
Lj. LicHtjeUa свстлинии поаинО’

823
MfF
LJR Lendrs-Jrecmd—Ring Обе—шнеинс ие младсж-
оилс организации (ГФР).
Ids. linke налязо-
Lkm, LKW LesiUtiHimbgen кемнои-
11. 1c*cCl iösiieh хим лтсше рeслcoриM’
1. н- Länge -и Mcic/r дължини е метр!-
1. M. leuHcndun Monats текушия м-сcu-
Lm. Lumcn nт^fcш-
IMG icIclics Miscbbiuigumchi леко кaрт-чн1иа,
log LngetieCeue лотарнгьм.
Lod LoUoiouIvu локомотив.
lp, LP LuHlposi въздушна пашо-
LP Lereepiul'leiic eългeсc!ecшa трамефешша
плочо-
LPG Lr—!w*r'srCeT'!*cCc-PTn!iUi*nnser;neec-
n/einHl eeудoвo—)oeпcрaл1внe зсме-тлсое '10-
пи—стаю (ГДР^.
L.	R. leuHcrdi Ricb—une текуща лмcлaa.
l. S. enf ir—gc Sicht фин*, дългосрочен-
LSD Libirelit Semdcn'unbmnd DcuUscHIenCs Съюз
не нcмлaитл сnт-cиn1—л10трenн.
LSD ЛСД (ниркотик)*
Lsit. LenCe'aeßc шосс.
ii. leui съгласно, спор—Л-
Lt. LuiUnenU п-йncшaна-
Ltd., Ltd limi'cd лимит*];,’
LT LuHeirenecnri зъ:з-ушсн лрансперп» авнопран—
спора-
Ltg. Lcieune прд—од, ръкоеодство-
Lu Li'ceilm хим* лютеций-
Luth. lullcri/rl лттcрaнлки-
LVL LcCa—und—VctsmcCsgmi учсбшю « опнг—е сте’
панспвю-
Lw. Ler/weili роди; -ьnт! вълн!«.
Lw*. LicClaci'u тсхн* светъл югвюр-
Ix. Lux физ. лук'-
Ix. Hr. LixcnbmreiecCir ate;c люас-мОуртсаи
фрашо (паричка еОиница)-
LZB Lendue—ZcnUTel—BenU Ц-нлрелна аанк-’
е Mu'ct .мсгър’
н Muhtue—е даСя—сна 'тюйност.
п? Qsedrreicica квадрап-н метър.
пГ KubikicUiT оуС|ичтсо1! месър.
М Milli хиляда.
н Minute мшнтcа-
н. mit ',
М Miliu център« сec-a-
M.	Moeei календарен м—ссц-
М.	Mooz<c1u-/ф.гoeеnд;;и,
М.	Мо1огд;;-итеал.
mA Mllieiputc 0W3. милиампср.
МА лот- Mij-eUer Ariiue; Miseer nf Are cun:-
мeги'льр (университетско спопен)—
МА. MiUUclillir 'рс-иювсаювис .
ma. liueclelUctIlcH срсдневсковсН’
MAD Milllä-IseCi’ Abecbi—iCiursi
Mag. MeglsUct мотнсгър-
m.	A. n. ma/bmt iAirSchl nach по мое тмтение.
MAS MeerHincnemelutUsUeithn маш1шозас’ша
'танш-е (ГДР)*
MAW MImtsuurImm Нит ^^^1—11(11'1 Министce-
ссее не външните икономика.
m. а. W. mit тнИссп Woo—un т дррут« думи.
Mb. MncrcsbncHt морски сeлив-
MB McgrbyUu мстебейг-
mbar Mlllilet милибер (сДипицо мярка зи ам-
иосферко нсляпаке).
Mber. MoniUsbuTicHt мс'счсш осчсп.
Mbit Meei-it мстеОит-
Mbull. ManelsbuIluUin ежтмтссчси бюлетин,
m.	с. mnneli тси-типие лат тт^ек^Ш тм^]^с^eи
mctr. MuUntzr—UnuT мссричсски ц-нnш-e« 100 кг.
Md., Mrd. Millterdc милиард
md. milUcIduulscb ср'-шонтм'01-
MD Miximri/rsis максимални лоза.
MD Musiki* rckior музикален директор.
M. D. Dokeor iit MuCi/in —еклер пю мсднцнно,.
MdA., MA. Mlie-ici der Akn/cnii член но Ака-
-смията-
M. d. В. Mi'gliiS ins BunCueirgus д-пттan е Бун-
——'СИТО-
М. d- I. MinieUcTiui Scs Inner« Министерства ие
сътрешнист роботи (ГДР).
Hdl- lündllcH тсnшo« 'лoвcлнo,
mdeU- lindcs'cne минимална.
MdV Mi'gliud dct Volkskammer д-птт-т е Нирод-
нале камера (ГДР)
т. Е. muince Erecbicne пю мое м—е—нс-
ME MrcHu—EirCuii махове cдинипo..
Hid. muCiziniecb мелнцинсон-
MESSZ do'pcilc п*''с1с1горг*/сСс Sonnutecii
сатр. евоГно 'р-дшocвeeпcИсоe лятно зрсмл-
xMESZ litinluurocäieciu Soiluuzule сатр-. сред-
шесврепсйскю лесно врсмс-
MeV Mugeiluk'rhrurvoli физ. мcгa'n'оceeнвюлл.
nix Mexikanischer Peso .мексиканско пссо (па¬
рични единици),
MEZ mieuulcuropäi/cCi Zu*' сeтgнeccрoпcГс)O
времс.
М£А Miris'utimm tüt Ar—ciU Министерства не
труда (ГДР).
M'Aa Minlseuaiui ^1 auswärtige Angulueurbuilun
М1нисnтeлmco но външните р-Солн (ГДР).
MfE Minisiurlim für Eisun—rbnyisur М1Ш1сnce-
ст—о но железннцнс— (ГДР).
MfF Minisuurlim "ü— ainenгin Министерство не
фшшeнлиmc (ГДР).
MfG Mini/ictiui Tüt GusundCuIesyusce Миши-
сnce'лco -a з-eaвceпeсвaшcno (ГДР).
MfHV Mini/'utiii für Hin/ci und Vcrsrreung
М1H1лn-рслco иа търговията « сшидЗдявашс-
no (ГДР).
MfJ Miris'urilm für Justiz М]—истер'тво но пре-
восъ-исло (ГДР)-
MfK Minis'utlui 1^ KulurT Министерство но
културите (ГДР).

MfG
824
MfL Minis'c—lim für LuicCuinSisUric Мuнисnce-
ст—о но леоито индустрия (ГДР).
MfLI Ministerium Hü- LubuesmiUUcIinSusUriu Мш-
шuллcрслce но хeaшилcлнeлa пeo’1мл-нoлл
(ГДР).
MfLuF Mi—I/icuiun für Lezi— uni aoгstaIг'scCeHu
Министерство но селското и тюрсооте лnonaш-
ллco (ГДР)-
MfM Minisuurtri 1^ MeecCinunbem Министер¬
ство ша ’aм1шoлnрo-шcлo (ГДР).
MfPF Minis'criui für Pos'— und auтI1mu1Cuwcscn
Миниллceсmco на пещите« телеграфите и лъeO-
шсшнято (ГДР),
MfSI Minisluriii Tüt SrHyurinCusiriu Мннислср-
'1—; но сежаито пeo’1мп-нoсл (ГДР)*.
MfV Mirleinttim für Volksbildung М1Н1слср'тво
ие шaeюдшaтa прoлccлa (ГДР).
MfV Mirisiuriii für VerkuHrsmceun М1H!слce-
'1—0 но пълншапа» сьo0шcшияna u лрaнспoena
(ГДР).-
eg Milligreme милиграм.
MG Mr/rCirurgiwuCt аиртечинцо-
Mgl. MilgliuC члс—-
Mgr. Mrrsuie—cir фр., Mon/Ignoru um, Ваш—»
нсгюво прсосссшснсе-о-
mhd. mieuulCnrbdruUsrb 'р-дновнсокеш-мскш-
MHz MceeCcTiz радио, ei* ’cгeхceц (вОииици
lватomc)'
Mi. M-timoch лр4g--
MIAM Mi—ieUcrIii für innnndnii/cCn— Herdul«
Außurbindul nnd MeiuriilvireoTeung Мн—н-
слceсnco на въne-шнanа « вънмиaтa търговии
и не матсриалнето сшаОеивешс (ГДР).
Mill. Millinn(ce) милнои-
min Minmic минуса.
Mitropa	Millг1гnгnpri/rCe Srhirl—izi—
Spiisiwegcn—AkuicngcsilI/rHiHu Ц-цсрелно св-
eoпcй'кo aкu1oшcрнo —руж—ста; зя експлоа¬
тация не спални вагонш и вагош—р-'теранти-
MJ Mugijnmic мет-джеул.
mkg McUcTiilngTemm килетрамем-лър-
MKS MuUcr—Kilngreme-Scimndc-Sy/Uum метър-
)илoтрaм—сcктндa (аиатвна-вОикицо)—
MKS Meml-mrd-KIemcnecucbu мan-
ml MillilllUT ’ипил1eъe’
mlat. eiuuulleUuieisrC ср--шoпan1нск1-
mm MillimuUUT милимстър-
mm2 QuidTeUlillimcUCT авадратсн милиметър.
mmJ Ku—iUmlllimiUcT кубически милиметър-
шМ Millimol м-^литрам-мoпcкупe-
M. М. Mcssicuts фр* то'по-—-
Mme. MHdemn фр* госпож—’
Mmes. Mcsdemus фр*. уважаеми доми-
m.	rn. FH Millimeter м^1uп^м‘cл>ь жииеечн т';^.
МММ Mcssc duT McieliT voe нот/пе панаир ие
угecмнилc майстори (ГДР).
mmol Millimol мипштeaм-мoлcкулo-.
Mn хили. Mengen маиган-
Mo Monlee пюнc--пшиa-
MO, М Mcgeoim физ мстодм.
möbl. möl-itrl мебллироН’
MonG Monhpolgnsulz закон за монопола’
MOZ miuulcrc Oii/zcii сecднe млстна времС’
МР MescbincrcieUhIc шмайзер, изсомот.
МР Miliiery Police американ. вас— пдп1uuи-
m. р., т. рр., т. pr. nenn proptl; лe0лnвcшoрьч-
ИО-
гр MilliporC фнз. милипо—л.
Мр Mugepo—d фнз. мстапоне-.
MPF еж. MZPF.
MPG Mex—Ple;ck—Gcsullscbifi /па Fötic/nig /ст
Wissc;/cbefUcn Дружество зя 'ьg-Иллв1c но
eазc1nи-ne ие н-ткшmc “Мак' Плана”-
mpp. есип proptl; леш* сe0лnвcнeръчиo-
MR McCizinelreU медицински съ—елник-
Mrd Milliradc милиард.
ms MilliscUnnSc милисткуш—а.
Ms. MHnuekricU ръкопис.
MS, M/S 1. MotorscHiTT моторен aopoO; 2. Miete
Schilf лр-eana ио кореЗи-
н/s Meutt ji ScUunCc голооса мcлea e лcктнga-
MSC Moeoi/poreU-nb клуС по моторен 'порт.
Mschr. MoneUsscHriHi сжсм-'счне 1сдaн1c.
m/sck MiUcreckrnCc ’-лъe—сc)ун-a (вОиницо).
MSG MhUorsportecmcinscCeHl пе моторен 'порт.
Msgr. Mhnecigncur фр., Moe/i/gore um* монст—
ньор.
Mskr. Mirmekripu рьоoп1Л-
Mss MenmsiTicic ръкописи.
MstG MIli'ät/UrHaecscUz вo-ншo—шa)aсan-nтш —¬
KOH,
MTA mcSiziniscC—icclniscCc Assieicr'in пaaoрaн—
1'0-
mtl. HoniUllrC cжc’cлcчтн« —])] ’cсcu-
MTS MiecCincn—mnS Trekihrun—SliUion машншне—
тракторна лnaши1я (ГДР).
M. Т. S. MciCT—Tonnr-ScUmnCcn—Sysice м-сър—
тюш—секушдо (аистемс-оДиницо)*
Mts.-Abo. Mo—eU/ebnnnuicn' м-лcчcн аСешо-
млис.
MTV Mä—niTimTnvctcie мъжко пима-спическо
ДРTЖC'TBO-
mul eit Sun UiTZuIjcuieu" (в шaпeaвлcн1c) по
часевшикосета стрелки-
MV Megavolt мстеволс.
mV Millivolu мил-и-дле.
m.	V. mii VVC-Pf/eging т храна.
mW Mllliwelu оч* милизег-
m.	W. meines Wiesens доколкото ми е иивсстно,
дoкenaютю знае-
MW Mcgeweuu оч* млгевее.
MW Miutulmcilc 'редни вълни (рсОио).
mWs Mcica Waesnrsäulc мсгър во—сн сльлC-
MwSt McHrmcaisstcucr дaньк доОав-на слейиосТ’
ДДС.
Мх Mcxw/ii физ. мeкстcп-

825
NW
N Ncmdrnrk нозо сссрсесипио .'-——]]-
N Noad(cnI '-cce-
N Norm 1. норми; 2. 'леи-ер;--
Na NiUTmil хим, иосрий-
n. A. neue AiSingi ного иидлние.
NASA он—Л; Neiio—el Acrh—euiice eni Speer
Aemiliei—r'ihi Nelinne-i Ln/i—nz!
ReimfeCribcCötdc dcT USA Нauшoшaлшo управ¬
ление по а-ронаетшка и космически изследва¬
ния е САЩ, НАСА.
NATO сипл* Nr-Ii Aileeilc Tenciy Oteeniseiinn
Оeт-шисaц14 ие Ссссреаплашлнчсские пакт»
НАТО.
NAW neiionrics Auflemmuak нацяенално строи¬
телно леле (ГДР).
NB —ole—cnu лот— шатиСтне; обърни внимание!
NBL —сис Bindceländcr невшлс правинцин (бив¬
шото ГДР).
n.	Bn FirTlIiCc BraCtu тсвернш шиника.
п. В. и. Z. инеН Bceine mnsctur Zcii—ucbnmng след
започван-со не шашеса летоброене.
NBL die ncucn BunCc/ländcr иовиес пров-шшш
(бившото ГДР).
NC —mmcrIsrCc Konirrllu u!фрoв контрол-
NC лот. Numu/ne clemsue oтeeиич-н брой (на
исиДиОетима);
Nchf. NerCHnIgur —ледни)» приемни)’
п. Chr., n. Chr. G. пссН CC—islI Geburt от Рожлс-
ссво Хриссове-
11. nciCcrCcuUecC дonнoш-’ски-
ND Nuuce DuuierHIend вестник ‘'Нейсс Дойч—
лона” (ГДР).
ndl. riuCcrIändiscC хoпaи-'кИ’
NDPD NiUioreldiirUreUierbc Pietc* DcuiscCIinds
Нau1oшaпшo-дc’eкeam1чcлкe партия е Герма¬
ния (ГДР).
NDR NrrCdumlsrCut Rmedamrk Ссесротсрменско
радио.
Ndr. v. NeiiCiuck vcabnUcn прспсчелвансло заС-
рансно.
Nds. NiuCirsrCtift зaп1лвaнc (нолекция, Диктов¬
ка)—
Nd. Was N*udriewee/ut hü'ko ниво —- eo—aiO’
n. d. Z., n. Z. nich тес ZeJt'enl waule тяле та-
сcьпванcne ие шовата cee-
NE-Metal NIcC'rleunmiiell uвcтcн месал-
NT- NerCfoIgur наследиш); приеми«',
NF Nrlinnrit aгnиu Ces CrnoUreli/сПг;
Diul/cCIenS Нaц1eнaпcш франт -- демокра¬
тично Германии (ГДР)*
N.	F.n;u1FаCg1ншeвcсeРf!; т—е.
е. Е D. т—u Tar dcc Diene/fiCe/ainC тсмм зз тлп-
жебно пюлзвашс-
Nfl. Nc/c—fiuee приток (ие рска),
NH NrtielCöbuepmnUt юперие топотрафичссаа
точка.
nhd. ncmHncCScrIscH идвоеи'окои'мски-
Nirosta nicCitreUieCur Sinh- неръждаема стома¬
на.
n.	J.,n/Jn «ährien J ]Нпгги«аущеаотго;;н]:
NJB Neri JmgcnSInyugueg Ново мпa-лжкe дви¬
жени— (организация в ГФР);
eit NarmugiscHu Kranc норвежко кроне (сcpul-
ua еОикицо)*
NKWD Nitndniy knmieerrieu ynmUruinirC Sei
Народен аомш'ариат не вътecми1тc роботи«
НКВД.
NL NIudnrIiesmee опдслсншс» филиал,
nm Neromcicr иeиoмcnьe•
nm. nrcHmiUUigs 'лс- дЗ/л.
n.	М., п/М dläCriun Мс/пеи т^лт^д^за^р^я ммсец.
nn и/еио псеио търг, нсео-
NN поти— euecir лот- имс н-исв-сeнo-
N.	N. Nontinlnell инeмеалн тн^^^г ммерскг иeeзн-
щс (при измервано ко височина).
N/N licht ra'iurue фин. нс се котира,
NNO NordnOTCos' 'ccce—сcвтрoшзnюк-
NNW NnrCnnrCmusi с-зcр—лcвcрeсапа-«
nö. ;iudurrslir—uicHiecЬ eoпнoacсmeшйск1-
NO NorCnsi сcccрo1сnдк.
NÖ. O*uduröeuurrui(C Делни Австрия.
NOK Oiiin;elcs OIyicierHus Kniilcc —10]--
лса олимпийски иомиссс-
nordd eordduulscH сcв-рoгсeмaшск1« л'в-рeн'M—
ски,
n. P. nieC тит—1ип тп ттечи
Nov. Nnvcmbcr —юември-
Nr. Nunetr иомср-
NRT NurnrugieicrUainc мор. чисс рстястров то¬
наж-
n.	S.n—iCSicCt исле ппee-ивввe]ecллe в зид-е]:
NS NiiheeUriHe пдстсaриплтм-
NSDAP	Oalinи1l-Snei11ieli/rnu Dtsl/rli
Arbciiut'eriiciхмел* Нaп1oнaплoц1aпшсл1ч-с—
ка раСетиячс'ка партия е Гсрмоня/-
n. SStnпипе тик тп н—е тслил
NT Ncucr Taimen Doller нде лейс—нсон -дл-р (пс-
pulиc вОииицо)*
N.	T.^NcsгTcttaн1u1( SiIBibil) ниезиез сeзлт
NTG NelirsrCii/guliui природозашитиа зюна-
Ntzl. Nuie-c/t полезен лозар.
n.	u.Z. n—rC umec1reZe1tгrcCtl1ln1 гзп,cлпд ннаш
л—аоброенТ’
NVA Nrlioeelu VolIUsa—ecu нaияoшeлиa иаре-не
армия (ГДР).
NW NoT/meei '-в-розапед-
Nz. NiUrazcIlilosu шилрou-лтлoзa-
NZ Nnreelzuiu нормално вecмл-
nz. numzuiilicb hob« 'ъерсмснсн-
O Ort място; м-'тшест; носелси пуикс-
О Osi(un) изсюк.
ОА ObcrelU окръжна тneaаncииc-
OAS Otgenleiiinn Cur AlurikeriscHue Sieiten
Съюз ио американските -ьржавш» Пя—амери-
к—н'кш съюз,
OAU ши—лг Orgilisiltai nf Afhcen Uetiy Орга-
иизиция зе африкан'ко cg1нлтeю-

Nz.
826
OB Obutbrtect1i*elit главен омсл (ис голям
—рсО).
о.	В. ohne Befund без резултат	изслоДвано-
,* то).
ÖBB Ösli—ri-rl-ecit BmrdcsbeCncn федерални
жcл-сш1Ц1 е Аcстeия-
oll- obctCculscH торнен-мсои» юдшoнcмски-
OBew Obcrbcuuruune спорт. високо юцл—оо-
ÖBJR ÖelurtclrCierCct Bindc/jugcrdring Оседн-
нсшис на aвсnрийлкшлc ’пaдcдкш ергашизеция-
OBL Obitbcltir—sicilung дирекция не прсепрне-
ТИЯТИ-
ОВМ Obut/rtg1tнcisU1t ом—с не ц-нлрanшa об-
щи—а-
Obus Obcticiumegsnmnibus neoп-г0тс-
о- D. ohne Datum без дата.
О Oersted физ. ecрлnсe (абсолютно оОикнцес на¬
прежение ио магнитното пoлcj*
OECD опил Orjeiierliol Нпг Ernioiic
Coopcteeion ind Dnvcin'mcni Orgeriei'inn für
Zneeiicnerbuii und EniylcUmlune Оргашнза-
U14 за якеномичс'); 'ълртдш1ч-'лce и разси-
пис ОИСР.
OEZ oein1tocriecЬc Zcii изтечшесвроп-Исао вре-
МС-
OfJ O/ctecCulu №1 Jungun мьдкa тимшaсии-
OfM ObutscCiIc "üt MädcUce девическо тимша-
зне.
Ofo Obctfötsucrii Главно лтсинчеИссзо-
OG O/utsits Girbeli Върховен съ- (ГДР).
ÖGB ÖsirrtiirHisrHct GcmcrkscHeHisbund Обт—и-
шс—ил на acлnрийс)1лc професионални съю-
'].
OHG OfTcnu HieScIsgnsclIscCeTl търг, лъOиea-
ттлшо дртжcстce-
OHV n—CcnilIrCc Heupivutermilire рсеесае
оСшо (гоДишио) 'ьOрaииC’
о.	J. ohne Jahr без година тна издаване).
ÖJRK Ösict-cIrbiscHce Jugcedroik—cmz Австрий¬
ски млaдcдaш Чсрвсш кръст.
о.	J. и. O.ohne т Jieund Ог— баз укоозние та тоди-
-1- и ми'лого (но 1сдaвaнcI-
ÖJV ÖsUcrrcirHIerHce Jungvolk АвстриИско мла¬
деж (ор—инизация).
о. k., О. К. rkey (англ.) —орла-
Okt. Okio—ct оисамерн-
О.	L. Oberiausilz Ооерлаузигц Горно Лужишко.
OLG Obctieedsgc—tibi прoв1шuиaпcн върховен
.. съД'	„
ÖLJSTA Ö/lcuTt-rhi/rhc/ Knnliuu Tüt
InlurneUionelue Sirdlu—ersiemscb Австрийски
комитет зе международно аСмено на научни
шнформецие-
ОКК Otieireeiceieesc мести- болни']— oсштт-
ригел—о '-'-.
oKw ObutUoimirdo dur WiCtncclt воен. 1.
хмел- тлавио командсаис ни всрмахте; 2. щаб
не вой'кево оЗлдинснис-
Ö. L. ö/llIrCut Länge (толкова грaдтса) източно
дължина-
Öna ÖeicttiirnisrCur Ooticni1sscC1ß Асслрей-
'ки комитет по иермитт и стишеирто.
ONO O/'norCosi исnoк—лcecрeшзeea-
OÖ Obctös'crrcirb Горно Австрия-.
о.	О. пОси ОгГиан(11с таз т^к^о^^а^т«1 т' ммясоео
(но из-eвaнcI.
о. О. п F. nöl— Ort тиИ Jin таз т мето т года-н
(на исдeeaш-)-
oe- Opi/ лае* прe1сccgcшиc« съчинение-
о.	Р.оОпп тгт^Ссе.баз ипрenсеTиирeнC1
о. P.oгTcui<icCcePгo0тtssгpрe;eвн тпeOф-'0Р
ОР Opcrrilneeeeil oпcрaп1oншa сan--
O.	Р. Otieinelcecineg oрит1иипшa« фaOeичнa опа¬
ковки-
OPEC англ* Otgiri/eiinn п/ Pcurolcui—Exporiinj
Coirtrics ; Otee—ise'in— c—!ölrx'ntuictcn!cr
Läneut Организации иа стриинте износителки
но петрол, ОПЕК.
OR OlylciscbcT Rikard олимпийски рекор—-
ORF Ö/ic-tcirHiscHut RundTnnd Австрийско ea-
-](•
öS ÖsUcT—cicbi/сЬст ScHilling авлnряйск1 шилинг
(парична сОиницс)-
Osch. OriscHeTi нaлcлcш пункт-
OSO Osisü/ost изток-югоизток-
OStA OentsUeeisenaeli сърхавси« тласзн проку-
РЮР-
ostd. ostdeutsch изтечшетсрман'ки« излечнешсм-
.. ''е-
ÖSV ÖeiiaacIrCiecCct Skivutberd Авсneийлки
съюз по скиспор^г^.
OSZE Orjr—I/eiloi Hü— SIrCitClIi пи/
Zmsemmn—Hrbnil ie Eurape Ортaнясaцшя за се-
ттeшeлm и съnртgншч-лnвo е Европа, ОССЕ-
OV OrisvurbinC меспен сьюс-
о. V.o 0н;VvrpPeceueбaзxpe—а:
О V D, О. V. D. OffizicT vom DiunsU ecйллзaш
офицер.
OVN Otgeniseiion Сст Vereiruun OelIrnce Opra—
инц'ацне иа оОс-еисннтл —«.« ООН-
ÖVP Ösir-TcirHiscUc VoliscertcI Аcлnрнйскa ho-
ро-шо партии,
o. W. (Mmstcr) rb—c Wuri (мoслeаI Сез 'люй—о'т.
OZ OiUen/ebl оипаносо ч«'лд.
OZ Orlszcii мзслшю времс-
Р Personenzu/ път-ече''] злаи-
P.	Pegi—e ллeaшиua» сгр-
p- Pcrsnnel пcрлoнeп-
e- PPuileшо. тпунк.
р Victnem-Piesict ви-тиамскш пшeсnьр (парично
сОниица)*
ре. criee eксгea (сорт, кcмeеmвo).
р- а.р coанne<зловз 'гоо—«;] телиш—.
р- A.pccAAeeese на] елен—оекъс лUaдee-.
PAF PolyemiCaisur полшемшдио елекию-

827
qm
PAK Penzite—ycbtdenonc пресн-ас-ние-о оръ’
-не,
PAN Pa-yceayiniiril пoлиакршлнитeип» ПАН.
P Anw., P. A. PosienmuIsmne пощли'ке запи'-
Parsek Perellexcescimndc пaeaпeкmи'шa 'лкунда.
Pbf Puteonu—babehoT пьлничeлкe тора-
PC Putsneri Coecuiur пeрлoналeи компютър,
p. c. ncu ccuiurc ,тл/т тпрпсннт тш т'/).
р- c'e^ppeciäliaappn KooP"aгтлав]зoннaслллнu
СТО-
р.	Chn( n)p crlChitsluuc (n—etm).■)jнc(тaaз - т таен
тоднна) след Христо« ол невата 'ре,
Р.	cd. Р. FD nг-lv1tioi:eП тчас^пс- тог^^с^н^; тoeнфр-
ваи -юц-нт-
PDS Perlt* Cus DriokteiisrCi— Snzlrlisiue
Парии/ но eeмo)eaлячш1e сoцнaпясъм (ие-
слаДник иа ГЕСП).
р- е: т'сссег^р^1е^и^ 7лат тао^п^р^и^с^]^.
Pf Pfunz-g пфеиит (немска моката)—
Р. F. PcreoninTäHru фсряОюа зя пъишиuш-
PF PostferC пеш-нски кутия» ПК,
Pfd. Pfund фуис» 500 тeaмa-
Pfd. St. PfUnd Suitl*«/ фунг сиeeлянт (парично
сОиницс)-
pg. 'eglrictt питн—нра—« иа сиeaниц1-
PG PtoeukeioregunoeeurerCeHe прoезcoe1иenшa
кooпeeauеЯ’
PGH ProCuUiionsecnreecnecCeHu See HerdmcrUs
сaнaecчийскa ирудeвo—прoнсвeдниenшa кеепз-
рau1И-
Pgt. PosU/ui пощенска преика-
Р. Н. Pädagogische Hochschule -1^] пс-етоти-
чс'ке тн1лищл-
pharm. pCirHezumiisrC еплеоирски-
phil. Р. PCIlIppIeierHut Peso филипинско п-со
(парична оДикици)—
PI PäCbjrgI/rhcs Insiinri пе-аготич-скн иаспе-
луа-
Pin ccteönlicHu Idneiiüikiiionenummct персонален
ид-нлифнааш-онен иемлр-
PK Pautdck—eHl кoнлкa 'ило-
PK PtiveUUnn/cselne частна aoацeляя« чaлтнe
пре-приятиие.
PKZ PctsrncnUun;/eC1 единен трaддaшске но¬
мер» ЕГН (ГДР).
Pkt. Pumke лечаи.
Pkw Pcteoncnkteauaegcn автомобил, л—ка кюn—-
PL Ptclelisuc цсноразпн'’
PLO снилг Peli/ul—i Libctriio— Otgeileriinr;
PiläslirceeiscHn Buaruimnesoternisilloe Органш-
—14 '- oсвo0oддeшиe ие Пaneсcяшa» ООП.
р.	ш.рсо/па тасп-тлее т лeслacлиeрвннo
р.	т.р ротатаГантлоеп преммм(Ре.
р.	е- pro lillu лот—. не хилиле-
р.	М- pro Minmin е минус—’
р. т. pr/i nortemлот* посмъртно» 'лед 'мърстО’
PO PettciotgeeiseUion партийна oeгaннсaпия-
Р. О. Ptnaissoe OTdineTime р-досен професор.
Pos. Position пoзиuии; местю.
Рр, Ppbd. Pecc—red картонена no-вьeсиe-
РР. PbilicciniecHc— Pisa филипиш'кю пс'о (поpml-
на сОнница)*
рре. рс— р-оситн плр прюктea» по пълномощне.
PPR Poleki Petit; RiboUniczH Пюn'и— раОопни-
'T'ko пeem«e’
ppt ргопси 1. -)трaтcн» лочлн; 2- без сaкъснcниc»
е срок-
PPS Polski Partie Sncjilisuyczni Полско социа-
лнспнчсска пореше.
pR PekisUenisrHu Rupie пеинссинсоо рупии (по-
рично еОикицо).
PR Pn—Ilc Rc-ältan шип:* ea0oтa, връзки ' оСшт-
сcвcнoлana-
pr- Adr- pia A/rcssc ио (сдш-кааъс сн) адрл'-
Prof. Proa/ssoi професор.
PS PTur/cstäiUu тсхн. кoилкa л1л-’
PS Plc/iszil плеЗисцип-
Р. S. PrsieriIclun-71»!’ пестсарнптум, послспис.
P/S Putlodun jc Suknndu телко-о п-рнедо е ст-
ктндa.
Pseb PosUsrHurk пощенски чск.
PSh PTutdusUärUu jc SUnedu (moп)oвa) конски сшлш
е час
PT Türkische’ PiisUct nтр'ки пи-сmьр (парично
вОиницо);
pUe Pc/uia пезети (парично еДиница).
PTU PolyIcclieiscHcT Uneutricil йoл1иcхшичcлae
o0тчлнuЛ’
PUR Pr-yniulia; nonптрcтaн-
PVC PolyvirylcCIrnd пeлl-cинипхлoри- ПВЦ,
PVC-
PWV Pitiui dct Wetkuäeiecr V-iimiHS Виетнамс¬
ка партии не грудсщнсс сл, ВПМ.
PZPR PolsUe ZjuCeoczane Piitia Rebaeniczi Пол¬
ско оОтдин—цо рабосшеч-')- портии-
q Quirle- квишиел (100 кп).
Q Qinriität коли1чл'иве-
Q Quuezel ост'ал (паричка еОиницо в Гватема¬
ла),
qrn Qmrdteezc—uimcuct квадрапсн 'aнтим-cьр«
qde QueCteUdczimcUut кве-ратси дециметър,
qie QieCreUkilomuUc— и—и—рел—н километър«
qe Qii/’imtici квa-eaтcи метър.
qmm оапор— QueCrrUillliiceca овиер- мили¬
метър.
Qu. Quereal тримесечие,
Qu. Quelle шсиючник-
Qu. QnctscCnieu тсхн* напречен eaсрcс-
q.	v. quod vidu лот. виж'.« зж,
r,	R riCims рaд1TC’
Г- luchts -/'но» е -исию.
г.	Rönegnn фмз. ртистен (сОнкица излъчвано).
R TucoiiirdS прлпоръчаие-
R Rmpiu рупия (паричка еОнница в ИкОня)-

qmm
82S
"R Rueumu— гe-дусш по Рсемюр-
RA RrcCueenwelu едеоке-т.
Rab., Rtt Rebeeu рибас» oи'cьпкa-
RAF RotCrAtmcc—atekuion фракция Червена ар¬
мия¬
та/"» TeafirictU рафиниран« прсчислсш-
RAW Rcirbebebn-Au/bcsscrnngswctdc рсмошснн
заводи ие Гзрме—')нтс държавни д-лeсшецш
(ГДР).
Rb RcrCesbcerCacTCc юр. жалЗе-
Rb, RB RcirHsbeHn -ърж*—вн1 железопътни ли¬
нии (ГДР).
RBD RlicC/bebrSItcUutnn Дирекция ио германс¬
ките дъeдавши жлллзни1ци1’
Rbl. Rr/ci ртOna-
Rbz Rcgiirnnes/czitU -Д’нннстeaтиc-ш дирът.
rd. rnnd крьглю-
R.	d. FB Rat dec Berte—a то^к^Р^^^н тъвет.
RdErl. Rmndctirss циркуляр» окръжнО’
Rdfr. RmeCTtegu —наста-
Rdschrb. RunCerHrcI/re окръжно.
Rc. Rimesse търг. рим—-
Red. Rcdekeinn ec-акЦ1e.
Reg.-Rat Rigicrnee/теи терм—'. дъeжaвca спт-
жнтлл от пo—вилш рaсрc--
resp. ruepcUulvu лее* сьonв-nшo« р-спеипивно.
Rf Rmndaurk ea-иo» рaeиoпecдaceнC’
RFB ист* Rhiii FronekäipHit/mnd Ч-р-знеят
съюз ша фронтовецнп--
RFT Rrdin—und acгr1cIdcUccHnik техника зе да¬
лечни радиесъеСщ-иии-
Rfz. RmaziirCun пeвиквaneпeш ситнел-
RGI мст- Rote GuwctkerHeau/inUcHeUinnilc Чce-
вен инл-eшeц1oнaп но профсъюзна—» Профнн-
серШ’
Rgt. RigbncrU полк-
rGw Rat Tür giecesculgc WttU/cHeau/biiac Сьвeл
'- икономическо взанмепемещ« СИВ.
Rhld. RHuielenC Рейиска област.
Rias, RIAS RmnSHmei In emrtiksniscCce Sektor
eаД10 - американския сектор (ЗапаОвн Бер¬
лин)-
R. I. O.rri]u1eeaei i n pcicl мат тм] ишппeea^fм-
г.- к. (австр-) röнIscUrkeUHoIiscH кaтeличcлкШ’
RK Rotes Kreuz Чeeзeн кeьлn (Дружество).
RKP Rleäeiscbc KamemnisUtscHc Pittc! Ртмьи-
'ие комунистическо партие« РКП.
rm RemimcUcT ктOичл'кш мстър-
Rn Redan хим, ре—еи-
RNS Rl/onuciclnsäuau ри0oитклeинoce кисели¬
на« РНК,
Ro. RohetoTH суeoвинe-
Rp Recpue рапеи (1/100 швейцарски франк).
Rp Rm'ieH рупие (паричка еОикицо в ИкОоне-
зия).
RP tUcansu р—тCл (фр.) Rückintaaai детевор пле¬
теш (телс-рснс)—
RSB Rcgioeel/rHecIIbeCn eлгиoнaлcи бърз -леи
(ка порнсискито железници).
Rschr. RcinscCtifi бллюва-
RSFSR Ri//*eilc So/irll/Ui/rlt a()!tг1Uivг
SnyjceTcpu—lik Руска лeциaлялa1чcс)a фтет-
ратееша съвст'аа eзпуЗлшaa-
RT Rcgistcteoi—c мор. e-гнлтъртoш-
Rt Ri/ctu търг, aг'иьпкa е —-» реЗае.
RZ RccCc—zcniTmm изчислетenлш цcнтьр.
RZA RcicC//eHe/cnireIeei Централне тпeaeл--
нис на ттрмонсоит— дъeдaвни жтлззшицН’
S Schilling асстрийсаш шилинг (парична оДини-
цс)-	~
s- Shl 1*1ппшинлинГ и(нeuuмнeСдuнuа; tu Веелнио-
ритоимя);
S.	Sslbu т. ос^/^р^а^н^г^г^; т. тсс^Р^а^^^-
S. Sse— тЗеП тватти
а SckmeCc сскун-a-
S Siuiun/ фнз- симт—с (оДиницо).
S SüC(ce) юг¬
а. е- stehe rucH виж също.
Sa. Sornibued льCoтe-
SA StmTmibiuilune нaпшсnки шурмов отр-Д-
Sa. Suema сбер.
S. А. SonnuneuTgene есгecc не спънцcno.
SA SüdeHtlUrnlerHcs PHnnd юдшeaфeяо'aшло'!
фуш; (паричка еДиницо),
SAH ScbycizcTiscUcs At/clict—HIITeycrU Швзй-
uaрлкa oeгaшисaцши за рaooaшичeло'a ззиима-
помощ.
SAI SozielleUiscHu AtbilectiniUHeUlanelc Соцеели-
сnи'ллки раОоенич-ски интeршauшoнaл-
SAJ SrzielieeisrUu Ariu*icujrguud Социели'тячес-
ке eaOeeшичc'aa младеж (1922-1933; сепа ощс
организация в ГФР).
SALT SutbUc/ic Arms LiniUreln— Talke англ—,
Verlrneinnjtz Übtt Vcr-iirertu—icn ent
Bijrnnzu—e siteiceisrHia Weffie Пр-геворе за
дграничавашс ие лnратcгеч-скитc въоръж*——!/.
SAW SäcHsIscCu Akedumic des WisscescHiHlcn zm
Leipzig Саaлoн'ка академия иа нaткштл з ЛаИ-
пцит-
s— Stil— фнз* 'ТилО (сОиницс);.
si- sni—seändie сaмeстoeилпeн; отдслли-
s- Bu. sÜCIirHc Bictlc южна ширшна-
Sb. Siizungs—iticHi протокол не зас-данис; отчет
не слсия» с-сл-ани--
S. В. SaeSiTbiZcicHnmng специални маркиросоа
(но стоки).
SBB Scbylizitlsrbu Bmndie—eCe Шccйпар-ки
федерални жллcсниuш-
SB-Laden Scibsi—udicemeesledne митозии зя си-
мooCсnтдвaиC’
SBN ScHwuizcriscHur Buel fü- Nbimieehutz Шв-И-
uaрлки съюз '- oпaсeaиe иа пeшрo-eтe-
SBZ SaлcciIscUc BcseUzmng/zreu Съзтл'оо оку¬
пационна 'aH- (1945-1949).
sc sebibeci лот* имение« тос'и-

829
SSSR
SC ScCIiliecCuH—KIu— иъ—кьорски 'порсен клуб,
SC Sprttklmb спортен клтЗ-
SDAPR SneieldcnoUteii/rCc Atbciictprreci
Russlieds ист* Ру'ке 'ouшилдeмoкрenн'eскe
перси/-
SDI Sitelugic Dclnnec Inieieiivn снпл** SiTHUugiscHu
Veirtcidiemng ImiuiiUivc Инициативи зя 'тeaиc-
тичeлкa юсСраио» ИСО.
SdP SicScpmniti точка ие ишпсилсо-
SDR SÜCduuUeCur RmnSZnni Южнотлрманске ра-
gue,
SDS Sozleileilsehnt DcmisrCct Stmdueiunbund Со¬
циалистически съюз иа т-рманскнте 'eyacH-
СИ-
SEATO ShulC-Ecst Ae-iTtnaly Orjinleee*on ск—ллг
Съюз на югоизточните азиатски сгрени, СЕ—
АТО-
sic SiUmnCc слкуиде-
SED SnzirllellerHi Ei—Huileperiui DcmierClerCe
Германска сдшшша лeц1ил1лиячcскa парене«
ГЕСП (ГДР).
Sui- Sekunde сcктндa.
sei. eciig покели-
Sept. Scpliibit лeпт-мври-
Sept Septime сепенмО’
SEU Sc;Cut—EmpTengct-UimHntnnT присмо-прсла—
вaтсл—тмфeрмлр« умформер зе прилмоис и прл-
даеанс-
SEV SrblununcrsiizviTkibr аееобуслн cрaн'пoeт
при р-меши иа рллсов път (трамваи, метро н
Ор—)—
SFB Srzielcr aaemcnlued Сoишaлcн дcилкш съюз.
Sfl. SugilfllugiT лес-ц не Ocсмeтeрcи '-молел,
slr. Scbyuizct arinc швейцарски фeaнк (пшpul-
ка еОииица)*
SFRJ Sneiiil/Iisrli arCit1Uivc Rips/liU
Jugoeirwicn Сoпнaли-nечcсaa ф-дсресн-но
репуОлика Югославия.
slrs. scbmubzcr arendce шecйцаeски франко-
s- е- sngueeeni лика иарсчсншяе» е. нер-
SG SpotUecmcie/cCeHe 'порено дeтк-'тce« 'порт-
ио о0--ннен1Л-
SGAE Siidiu—eusulI/cCefi "üi Alamcrcrgic Дру-
жсстзо за изт'eвaнe -- -сом-оте cш-eтня (Ав¬
стрия).
SGJ SrCwuizutlecbu GcmcrkecbHfesjmecrC Швлй-
царсое профсъюзно ’пaд-жкe oeтaиясaиия-
sh Srbilling мuлшиг (паричка вОикица но Вели-
кoбpuмaиияj'
SHV SuI/siHiiau-VurbieS Съюз зе всанмeпoмem«
sigm- signeimi подпш'ано-
sin Sinus синус.
SK Spoutkiml спортен клуб-
SKB SiuinkrCIunlutgyuTk кaмcнoвьтлcнe мине-
SKE SiulnkoHluuHbuiU мери- c-UHu— за количе¬
ство топлина, получено ют изтареиспо —— 1 ит
eьипищe-
sku ScbwudiecCu Ktrnu мecдсиa крона (парично
еОикицо)'
а- 1. sine laca (кишпе Oe' указание за мя'сос; на
ingaBaHcro)-
а- 1. л- е- sbnuiaco /I не—а лат— Oe' ткaзeишc ие
тдеинитл и ме'сосю (иа изОавакс)*
Slg SHmelirg кoллиишe,
sh Sccicilc мор'ке мили,
S. М. Suin/ Majestät Негово Величество«
SH/U Sucicilu/Sumedc морсоя миля е чи'-
SMV Schülere-ivu-wcltene ученическо тчaсaи-
з управлението ие т'ипищcтo-
а. о. а-'^^ r—un! виж тoe-.
So. Sonriig нс-тля-
SO SÜdose(un) ютоизиек-
sne- sagnnenri лико нарсчснши» е. нар,
SOS Scvc Oer Souls au—л* лпaс-тc нишите души
(мсжДукароДон тревожен pc0uoеи—нcл)*
Sp. Sciitu полипр* шполси, колдне-
SPD SozieldumoUteliecCu Peele* DuuUsrHIende Гер¬
манско сeuеan-cмeаeaиеч-са- партия» ГСДП,
Spk S'erUeseu сп-лтoвнa aa'O-
SPK Sueiliichu Plenkoeiisini Държасна плашо-
ee комисии (ГДР).
S. Р. Ö. So/IillsiiscCu Piiin* Österreich/ Лвлтeей-
соя лeциалшст1чc'кe пaeт«e’
SPS SrzieldueoUriilscCu Pitini dut Schweiz Ш-сй-
цaeса— 'euиan--мeaрaии'-сaa партия.
S. Q. Status quo .лот. лтaeукco-
S—bl Sowjet imbcl 'ъзтиска рубле-
SRFK SleellicCue RurCTinUUriiicc Дьрдaвcн
комитет пд радиепрсдасанияиа (ГДР).
s.	S. siuCu Seite виж (иа сдя-коя сш) лтeaницa’
SS ScHii/elHfTuI (dct NSDAP) ОаГии трупа не на-
uнeнen-лoци—nн'тичcскaтa пaecия« СС-
SS SolintsciusicT лттти семестър.
SSD SieHtseicCutCcilsCiunsi Служба за дьрдacиа
'игтeнeсa (ГДР).
SSO Südsüdoel юг-югоизток.
SSR Sr/ieli/liscHu SoajuiTupubliU лeпнaлисиH’
'—ски 'ьвлтскa рлnтOnиикa’
SSSR U—Ian dut Sa/ielisliscbun Sraj/le/crlilkcn
Съюз ие съветски лoциaлисcшчcлке рcпуCпи-
ou« СССР.
SSV SrCacieutl/rCut SUivct/ind Швcйuaр'кя
съюз ие санспариа.
SSW SÜSsÜSausi ют-югюзапа-.
s- I- si—u uenpore лом— Сез аиaдл’ичcлк— члneьeT’
St. Slnndu час,
St. Stück ков'. перчл-
ST ScCrclletine'ortet-uop бързо пр-вoснд лрcд-
'130-
StA Sieiesenweli прокурор; SueeisenueliecCefi
прeктр—eтрe-
StAng. SieeisHnenböatgUcti трaд-eи'TRe’
Std, Stde Seuedu '-'.
Stf. secuntTrui шлoЗп—т—cM’
StGB S'rilju/iiziuch -о'—'-^]; кюдлкс-
Stgm. SeidigninlnSu трад'ка юбщиио-
Sidt. Siedikrnie гра-лкш eaйюн-
StPO SttHTptn/nßardnune —оказяселио съдопро-
шсвo-ствo-

SSV
830
Str. SuihCc улици,
stud. S'mdcne 'лудсни.
Stud.-Ass. Siidic;i//cssot младши прcйю--ватcn
е германска сec-шa училище,.
Stv. Sicllvu—eru'ct сa’-стшек-
Stv. Sied'vutmelei—g три-ски народен 'ъвст-
StVO Sereß<unvutiubTsatSnung правилник зи улич¬
ното двнж-нес.
s. u. siuЬ(uI unlui! еж*. долу!
SU Srnrcrunictge—g сancс спъшил-
SU Sawjciunae Съветски съюз-
SV Sr/ielvcteicCurie еощеспзтаи oлигуeocа!’
SV Spati7cruin спарсен съюз-
s. V. а. sovinl eis с дртге -уми (казано)-
SVB Soeieli/'ierHir Volksbird Сюц1eл1сcичcлаи
народсш 'ъюз,
SVFS ScCacI/cti/cCc Vereinigs;/ ati*/*——ieut
SeudcniunecCifeun Швлйиaрсaн съюз не сзобед-
;; миспcш1иc сттдcшии-
SVI S'idun'cnvnrbenS DcuescHnr Irjci*cursc1n-c;
Съюз но студснинте ос висшите исхнич-сан
учебни зазсесния-
s. V. у. eit vunii v/tbo лет* извишете зя шсрeзa«
svw ervici wie тъй до сс к-дc« ' други -ум«и.
SVZ Sn/iiIvc—/icCctung Zn—Utiivctue-enng Цент¬
рално тпeавп-ннc и- лauиaлшиac oлигтрeвки-
SW SüCwusi(c;I югозапад.
SWA ShujcisUbja Wojnnniji ASminisereeie съсел’
'оо зоснна aдмиинсиeации-
SWAPO Somuh Wusu ATriccn Ptoples OtgHniziiian
скии*. Двидcш«- зя н-зaвили’aлт (е Намибия),
СУАПО.
SWF Südwusifenk Ютeсaпaднa ридиа (ФР^*
Syr Syrisches PHuni 'шрий'ке лира (парична еОи-
имцс)*
s. Z., s. Zt. euinuTZciU ие -рем-са '«,
Sz. ScI'unzcil брой иа 'иeaницaтa.
SZ Sammctzcit лятно вec’C’
Т ibsoluic Tcl'uteiut абсолютно исмпсрагура.
Т Tcimln срок,
I Tnenc тои-
Т Tiirspnrl тeaи'noрг’
Т Tricbwegnr жп, мoтeecн вагон; евтдмоири'а-
Т, Tst. Tenk/iullu бcшсишaвa стенция-
Та Tara -ера-
Т.	А.Та1аСсс;нта^11)/ДД^с^0^з^н. и-з-еие.
ТА Telcgtifunimu иcпcгрaфшa 'лужЗе,
tan Tinecns иинтсис’
TAN eucbniscC bue-üeSuiu AtbniU/nntH пехни'-'-
иш аОасноване ирулаза иорма-
Tb, Tbc Tu/crkuiose туберкулоза.
ТС Tnnnis—Klmb еснис—клуб-
Tct Tieiiut тинктура« спиртен eaзиeoр-
Те Trauer търп. срете-
Tul. TuluHon иелефон-
T/I. Tu-i/renm тслстрема-
tfr TinueiecCnt Frc—c туши'кн франк (парична
оДиницо);
tg Trneu—s ташгcнл-
Tg TuIugteT итл—Ероф; Tclugtef(cn) = тспcтрaфo—-
TG TitngnmcinecbeHi гш’насeич-лкo дртд-'иeeJ
Tgb Taeciuci дн-внна-
Tgb. Nr. Teecbucbnummcr пюредсш номер е дас—’
НИКИ-
tgl. eäglicC cд-днcвcи» ес-ки-н-в-и.
TH TceCii/rlc HorCscCnIc визшс иcхннч-лкe
T'ил1ЩC’
Ubüe- eCÜriiigiecC тюрннгски-
T. I.R.'Гаrieap<tt nlecunliinzl КооГигиТрл т nicc-
neilo—elut aut—ite—spnti Мсждушере-сш пec’
30'-
Tit Titel 1. лнсло; 2. затлаенс« титул.
Tit.-Prof. Tieulet'to/neeat титулярен професор
(Oe' кетсдра)-
Tit. Verz. TiecIvcrzuicCris съдържание (на кки-
—C);
ТКTu1puti1tkrufHiгInne темперелурт; коефици¬
ент.
t/km Tonnenkilometer тoнкилoмcnьр-
Tkm Teusend-Kilaictcr е хиляди километри.
ТКО TucCniecCc Krnirollotgeniseeirn техничес¬
ко контролно eрг-ннзап14 (качсствсш кент’
рoпI’
TI. Teil 1- 'ест« -ял; 2. юр* слри—О-
tm Tonrermntnt тенмлгър.
TMDN linsc—d Merk (dcr DcuisrCcn Ooiunbenk)
хиляда марки (но Немското смисионна OaнкeI-
T/Min Tau—un tn dua M*entc (телкези) еЗерето з
M1нттe-
ie Tanz/ иои-
lo Toneu СОИ-
TO TccHniscCn O—nTecCulc сe-gнo иcхннчcлae
училище¬
то Tnriufrinmc звукюсaпшс-
TOM eccH;i/cH—atge;iseeoriscbc Meßnebmce ттх-
шечсске-органнзациониш мсрепри/тии-
TOP TegusorCrurgspmnUe точка от д—сз—ея ec--
Тр Tte—S'oti търп. пecнасянc (иа слоДнете
стракицш);
Т. R. Rcgi/inrian—un мор. ecгисaьртoнoeл-
Trafo Tii—e'oinethi тсхн* тeансфдр’aaoр.
Тгаро Transportpolizei транспортиа д-лcзoпъинa
полищия (ГДР).
trk. lürU* sei ттeскШ’
tsch. isrCccCiscH 'сшки-
Tsd. Trusenl хилело-
TSG Tuh- mnl S'ntUgcmuinscCeTi тимнa~'aич-с—
ко—спортно -ружесизо-
Tst. TiusinS S'Üci (толкова) хиляди пae'-тa-
TSV Tetz— e—i S'ntivitui— гн’аaлnич-ло'er
'портен льюз-
Tt iemsced Tarnue (толкова) хиляди to;-,
TT. TiscHiunnis лен«' но миси» пиет поиг.
ТТК Ti/cCiu;nis—K1u— клуб зя игри ие 1——]' не
МО'—,
TU incC—iscbc Uilvursbeät тcхнш'-лки уннв-eсИ’
ССТ-

831
UTP
TuS, Tuspo Tutn-S'otivutcir гн’аaлинчзсae—
спорисн съюз-
TV TcInvisIon еслсзшзии-
TV Tit—vctcin спортно друдcстeo.
TWU eccCniecC—yiti/rCeHilirCu KunnzifTut асхнн-
ко-ноонемечл')] пек—заисл-
n- und т ш
U Untcterm—CbeC— по-зсми- дcлcсшипa« ’cтeo.
U Urintsnnbnoe пю-солница-
U UTScCriHi (ритн-ил-
u. е. uni endurc и други» и прочсс.
и. а. пиест enCctni между дeттoтo-
u. ä. uni äinlirhe и полюСне; n—d ähr-iclns и исм
педоОни-
u. а. m. u—S inScrcs пеНт и пeo'cc-
m- ä- е. und äi—iieh и изм подобни,
и. а. О. ued Hndnrcn Orts и на -руто място.
и. А. w. g. um А—lwoti mied eubueur c мелСа зе
oигeвoe (но поиска).
U-Bahn U—tctgru—CIrC— пoдс-’шa дcn-зняц-,
метра-
übpl. Ü/ut'Ieniäßig лcръхплaнeв-
и. D. un/cTus DefürCel'cns по наше мнснис» наше
прсцснаа-
u. d. ä. und dci ähnliche и сем полоЗни.
m- dusel. (h) uni Cu/gIcicCnn (111’) и тем педеС-
;«-
m- d. T. url dic faleundcn слсдващитс-
u. dgl.(m.) med CcrgIcicCc;(mcCtI и сем падеб—н,
u. d. L. ur'ct ict LclUi—g пол ръ)oвo-ливeиo (ии---).
u. d. M. nn'/т dcm MuutueepIugcI пол морското
ризнищс-
ü. d. M. ü—nt dum Muuacesciugul над морското
равнишс.
UdSSR Ueiae Sei SöziiibsU-scic; SryjUtrupu—liUun
Съюз иа лъвcиск1иc сациилиссичтскн р-птO’
лшин« СССР-.
u. d. Т., u. d. Ti., u. d. Tit. unitu dum Tiinl под
назсанис» по- заг:лавнс-
u. Е. unsctcs Ericltc;/ по наше мнснис.
u. е. а. uni ulmi/c endctu и някои другн-
UEFA Urion EnropUe—c du fonelell—Assneieelor
фр.; Europäisch/ FmCbнII1;Ion Европсй'ка фут¬
болно aсouиauня« УЕФА-
u. ff. ип/ ToIgcnSu и 'ле-вишелс-
UTTz- Untuto/fieict падофицер-
UFO, Ufo in/cUHnneue nngoljcUe нсш-сштифИ’
uифaн лстящ юбске« НЛО-
ugf. u—gufäCt приблисиecлиo« примерно» около.
U/h UmdtuCi—g/Seu—dc обороти - чя'-
U-Haft UneuTsicCi—gsbefe 'лcдлтв-н ирс'с.
UHF Ultra Hieb Ftequ/ncy енпч— UlUiabaeblenqucn'
свръхвисока чс'иоиа-
UKW Ultrakurzwellen физ, упиeaкъсш вълни-
ULA Unirn Cer LniecnCnn Argnseulliun ОСелене-
HHc не aдмешнсиeaиoриnc (h— льюснnc) (но
търговските и промишлените преОприятия
в ГФР).
nlL ultimo улеима (послеОният Оси нс масацс).
U/min Umd—ubreeun ji Mlnnlc (толкова) o0eeo-
со з мшнтиe-
uml. u. R. umlemTund ппепт OUcUntIiieu;e цирку¬
ляра; ' молСа 'лед пречиленс де 'л върис еС-
ритио-
UN UnieuS Neiians сн—:* Ортaнисauия иа обз—н-
нсниис иецен« ООН.
UNCTAD Uni'uS NiUbrns Canfu—crru an Ttidu arl
Duvclopmuli енгл—. Khztutcnz dut Vereiniur
Neubrunn üict Hand/i u—S EreyicUlung Ко—фс-
рснцшя ие ООН по сърто-ие и риззнтис-
uNeSCO Uniicd Nriions Educeeioril« Scicneific
cud Cultutil Ot/arizi'lo; аналг Ортaшесaцея по
въпр;лятc зе просвзиата« иаукаеа ш културата
при ООН» ЮНЕСКО.
пт/Н- irguTäCt примерно« около,
ungz. ungczäC—e нcназьo-Ш’
UNICEF UnieuS Nieiors I—Uur—ilirzal rli-Crcia
Enrijt—cy Funi англ—* Ii'criieiniile/
KirCctCil/swutU dct UNO Мcдeуи-р;gcн фонд
за па-пам-поис но еецото при ООН« УНИЦЕФ
UNO UeituS Neiires Orei—Ieilio; снел*. Оeгaне’
зацея ио оОздянсшиис нации- ООН.
unpg. irpigiriu—е иcпaп^шеeaш.
UNRRA Uni'cd Nation, Oc1icf a—d OuCebiIiietio;
ACni;i/etetio; Аeмешисnрап1Я за помощ и
'лсдвеснне зъз'се;ес/зеая/ при ООН, УНР-
РА.
u. R. nri/t RücUnt—ieeurg с молСа ео 'е вьрнc
U.	R. UaCcbit—ucCe ивиорсоо пeaвo-
u. s- Т- nnd so Нат' и пооа иeтaeьк» ш е. н.
г- sp- url später и п;—къ'шо-
USW UletescCillwclyr ултрaззтa;eи вълни.
nsm. und ea auitut и сока иenaтьк« « c. h,
UTi Ulictiiiul подзетлавнл.
UTP Unicrncbeseig ie /ст Sa/Ielis'isrHur PtodiU-
U*on уч-Оса лен e сouеaпесc1чc'кoao преиз-
e;длиce (произвоОствена практика)*
u. U. nztut UleiänCur при нзеестне тслocея;
-вcш1Taпнo-
u. u. R. itecCri/ilicC пиеса RücUntlieuung с молба
;регешaпъи ea ст вьршc обраснд-
u. V. п—lct Vor-beCele при тсл;cил« ' уговорки.
UV i-trivlalelt физ* тлcрaeиoлcиoв-
UV UnfellvureicCuau—g зaлтeaхocкa за спoпoлу’
иа-
u. V. а. und viulu rrdutu « много —рутя; eni viele,
induan и много друго, ш мн, ар-
u. W. unsirus Wissuns доколкото иш л нзес'сн;
u. Z. unsuacr Zeit oc« иа нашето зреме« иашата
сри-
UZ UCr/uli вecмc пд часоз—нк-
u. zw. uni гина е шмсиию-
V	Verdünstung шзпирлише-
V- vurmundungeÜäCtg годен за упесртСо-
V.	von, vom от, из.
V	Vce/bn еЗсдииснис« съюз« оСщс'твю-

u. и.
832
V	Voll физ. воли (еОииицс).
V	Volumun ебем-
V	Vers 'тих.
VA Verlag/insie-e ез--илnсиc;’
VA Voltaeputu фнз* вoлтa’псe-
v. a. nor т11иеп тп^р^с^и твсичко.
V. А. Vcrsicb/inseiie cклп-ре’-ши-л-ш 1]';!^;;
опнсне сиашцея-
VA oot1änTIgu At—ciesroti вр-м-ша- норми зя
рибесИ’
var. Variueäi биол- рeсшocндн;ст« варисест.
VAR Vereinigt/ Ari—isrCu Ocpu—1iU Обедиш-но
иребска e-птблеоa« ОАР.
V. А- л- von Alte ие/сп па служба.
Vb. Veriinl 1. съюз, оОщ-сисе; 2. восн. съеди¬
нение-
VB Verwaltungsbezirk адмнннсиреинссн дорът-
Vbd. Verbend 1. съюз« ooщ-лиeo; 2. воен* сьcд1-
ШСННС’
VBK Verienl butlincr KonsumeunossnnecCeTicn
Съюз на Cceпннсaниc п;иecOетcпше кеапери’
— 1 (ГДР);
VBK Ver—end —*1!cn!ct Küneilit DcuiecClenC/
Съюз ша гcрманлaеи- художници з o0пaсииа
не !сooрaз!иcлн!mc шзку'тва’
v—1- oerie—ul променлив» ш-постоянсш-
Vbr. VerbraucCut п;eрeoнтen.
V. Chr. oat Ci-isti до Рождс'ив; Хриспава» де
ноеапа 'ри« пe- и- е,
V. Chr. G. vor CHri/ti Cubite прс—и Рожд-'ec;
Христово-
V. D. vom DIursi -cдтрcH’
VdA, VDA VerlcnS dut Auiamo—ili—Sueitiu OOe-
днштшее но аеиемоСилшаи- nр;мншncнo'т.
VDE Vcrlcnd Ccui/cbct EinUuroUnciriUir Съюз ие
гсрмашскнис cллкmeoиcхниц!-
Vdg. Veroilnnne разпореждане, пe-дписaшнл-
VdgB Vereinigung dut gcgc—ecieiecn BHUCT—bilTn
OCe—HHTHuc за селско cсaи’oп;м;ш (ГДР).
VDI Verein CuliscCct IngueiuuTn Съюз не тceмaш-
скисс инженери.
VDJ VerlcnS /er Scui/cbcn Jrut—ilisecn Съюз ие
гсрмаш'китс дтрнanисиш-
VDK Verland dciescHit KorsuigcroseunecCifiue
Съюз не терм-нсоии- пoиec0ииcпин коопера-
(ГДР).
VdK Verienl Cut Krings— und Wehtdiunetocfnt«
BuCirduticn und Srzietlu—inut DnuiscHIenCs u,
V- Съюз ие жертвите и пострадалиис ют сой-
иеее и при восниата служОо и но сouиaлиии-
пЛН'ИОИСрИ’
VdN Verloigje Sus Naziiegiecs преследвани ос
нaиисnкиe режиМ’
VDR VolksdcirkteiI/сПс Republik нae;gн;дe-
мокраиична република,
VDS Vereinigte DuuiscCu Semdueuue/cHefiun Осе-
дишсни гсрман'ки студеше''] аруж—слзо-
V. d. Z., V. Z. vor dct Zuiiynndc преди намаea сра-
VE VerrecbnungscinCnie услевна eaзчcинa —лиши’
— (ка Европейския платежен съюз).
VEAB Volkseigener Eг/ees1;Je—1;!rAnfUee"-
—iUtic— Tür lenduiti/cCrfilicCu Et/cienissi Но-
ро-но пр—епреетне по сaктпувaн- и- с-лсоас-
иoпанл)! прoесc-дcния (ГДР),
VEB Volkseigene’ Buttiub gьрдaвшo прeдпe^-я-
лес (ГДР).
VEB (k) Volkscijc—c Bctriu/i Cut ö/ilirCt—
WirtscCef' държавни пe-;при4mшя ии месене¬
то си;пaшлиceJ
VEG VrlUsc*eurce Gut eьрдaвшo сиoпaнлиeo-
VEH Volkseigener Hendcl държавне cьргocи4-
VELA Vcrei—*ee;g Cut iciiirdcr Aigueeillec—
Съюз ши ад’^иаисnраи;e^lnc не иъeг;зл)H и
промишлени предприетия-
viul. vcrCcirrece oдeнcи« омъже-о-
Verh. VcrhenSIurgun претездри-
Verlbh. Verlees—ucHbindlire издаи-лса*- книдaр-
ница.
verst. vcr/eot/nn умрел.
vert. vu—Ubier оСърии!
verw. ocгw*iuci еедееил-
VEW Volkseigene Wiei/chc'e държавне (зсмвОел-
ско) степенстсо (ГДР).
Vf. Verfügung нaр-ддaш-« noсиaшoвneнн--
Vf. Verlässe’ автор, съ'таситсл.
Vfg. Verlügueg —ир—ждоше« посиановлсш!е-
VfL. Verein für LubeHieiiictbk Съюз иа пcкanа аи-
п-тикa-
Vg. Verleg шсдaтcлсив;,
vgl. octgIcicCu 'ревии-
vgl. o. vureiutchu rbun сeacни торс,
v. g. u. ooteulueun, eu—uCm igt« unectscbnubcn пре-
'стеио« oдo0ecнo» подписано.
v. H. vom Huedutt прецснс« ня 'co-
VHS VolkshochscHulu нарюд-н ушивсрс-!иеИ’
VHS ViSua Home Sy/Iem лили-’a за домашно
ЗИДСО-
VI Verlagsinsiieue шзеаисл'ки иист-итуС’
V. I. А. Vertreter !н Aei зaм-лишнa- по длъжност’
V. i. А. Vertret/’ !н Auftrag зa’cлnник пю шарзж-
данС’
VIP vu—y impattcni pcrson ски:л. много важне есо-
оа» ВИП.
V. j, voiig/n JeCtcs миналаиа то-ино-
Vj., Vjhr. Vierteijiir ирнмесечие-
Vjs. ViertcijrCtnsscb—ifu тримесечна сnшлaинe,
vk. virdützi съкрясеи-
Vk. Volkskorrespondent нaeo-ли кер-'п;шд-ши
(ГДР).
Vk. Volksimnsi наро-но творчество« нaeoднa ху¬
дожествено 'амодсйно'е.
VK VersicЬ(nIтungskissn ;лигуршт-пиa иа'И-
VK Viznkaesml Rиueкюисуп-
VKU VerlanS komiuniluT Unuurznimei Обеди¬
нени ие ко^мунелишил прс-приетни.

833
WD
Vig Vealeg книгои'--;-^;-;’
vh. vrtHi'iegs пee-ш o3e-.
o- M- vorigen Maneis мшиалии мe'eu-
VN Verein'/ Neiir—cn Обеднненн ;—]].
v- a- von obnn от иoec-
VO VerotC—ung рaсnoрeжgaн-» пeeдписaии- (r
Ated*); указ; .ned* рeдим--
VOB Vereirieung öijenleeelh;ecijugur Betriebe
еСслеат—не на предприетия« сeблnв-нeсm не
oргaшесaц1И-
vrl. Volumen том-
Val. Volumen юбем-
ootm- vntiels пре-u« пе-раио-
ooгm- oot1iitie/ преде оЗ/л-
Vors- Vorsitzuiidcr прeдлe-aтeл-
V- Ö- Z- VcTuin öelcrtc-eiieriit ZiCnätzeu Съюз
иа aвлиeиГл)ииe съ3oлcкaрu-
VP Volkspolizei иaeoдшa полиция (ГДР)*
VR Volksrccu—lik нaeoднa eeптOлшкa-
Vtb- Verbindung ceъзa-« съедишение.
otgt- outgп"/u; рaспрoдae-н;« изчерпан; (изДо-
ИИв);
Vre.» Vtek. Vctmurk бeпeжa-, зaCeпeжкa-
0’ R. w- oan RurCts wcgcz пю лилaтa на сeaoнa« по
'-)';]-« по привд-
Veza. Verzeichnis списък.
VS Volkssolidiriiäe Нaeoдна лeли^eaрнoлn (орга¬
низация в ГДР)-
Vs VoliseUunCu солес'аунда’
V- S. Vcrschles/snclc секретен дооумзии (непе--
лeдaши но пуCпио'увaнe» оСявяване)-
V. S. 1- v'rn Scitnn des--- ос страна h—---
V- Si- Vereinigic SUnntcn Съединените шаеи-
VStaB Vcrabiiing eteeelicCut Fntei—yir'erCeTie-
buitIc—c Упeacл-ниc не държа-шит- пр--пeи-
яли/ за тюр'ко сиепашсево (ГДР).
у, V. Т- Teusnrd хил/ено-
Vtl/- Vertretung nр-длтacииллсивo.
V. и. orn u—eu— отдолу.
v. m. Z. vor i—sutur Zui' де нашаие ера; де наш-
леаеОроене-
V- V. VerglcicCsontTiCгu; пoмнeеиeпнo праи'-;—-
севю.
VVB Verma-lung orIUsuigu;ct B/'ilubu Управле¬
ние не иae;днииe прcдпeшяeия (ГДР)-
VVDSU Vet—end Сст Verein/ /ciusehee Seuduniur
Федерация но немските студентски 'ъюсш-
VVG Vrrmaleune ooIUs1iguncт Güict Управление
но народиеис «моли (ГДР).
VVMTS Verwcliu;/ volk/cijc—ut MescCIncn—п—
TteU'ntc—ste'Io—u— Управление ие нероднит-
мешшиии и тракторни стоици« (ГДР).
VVN Vereinigrrg dur Verfoleiun Sus Nezitueilcs
ООе-яшение не лицата» neeсneдв-ни от иици-
споне р-жем {ГДР),
VVS Vermeliung Sus vr-Usel/cnen SnuscCIH/liue
Управление на иироанесо м;р'ко кoea0oсирo-
-нс (ГДР).
VW Veruileune lut valisuIgunun Ver-cec Управ¬
ление иа иароднштл излилтлсгзо (ГДР).
V VW Verwaltung duT oaldsuteunun W/Ticn Управ¬
ление не широаинсе a;рaCeсиeeяи-лшuпе
(ГДР).
VW VoCksmägun фол)'ветен (норка кola).
Vm Volksmiaи иаоидмисс-
Vw Vorm/id сел.-ат. фсрма-
VW VolksyitescUiTu -оре-ио 'иопан'тео« «оюнд-
МИКЯ-
VWR Veruriuizg dct Wirt/rlrtU/CiltIn-с Cut
011i1гuиe Ссг Oc1'ecncи DumnUtr'i/rnul
RupibliU Упрaапeннe иа дърдaeш!иe стопанс¬
ки пре-приесне ше Гee’eн'кame лсмеарисяч-
ио eeпт3л1кa’
VZ Vorausziliung пeeeвaeит-лн; сaплaшaшe-
V- Zm- vor ZuieunyciCu до н—шата сра.
W Weit ел, вал (сДиктцс)*
W Werk 1- зевед. промишлено пре-при/лес; 2.
прeнсcegeннe.
W Wut' стойност-.
W Wus1(unI запад-
WA WittecCi/eeibUnilcn сиoпaшлкa спатю-За-
Wb- WürUct—icC рсчни)’
WBDJ Wclelund iit duioU—etisrCur Ji/erd Сат-
люзни фт—ерацн/ но —смоорилич-ет- младеж
Wbct- WocHnnbnrIcCi ежеседмичен отчет» -ж-с--’
мече— оюлеиен-
Wbi Werbtiuf ———; писмо» с аС/зс—а стейнест-
W—1- WrcCcnIIe'e седмечнна-
WBS Warcn—ugIcieerCuir търп. eocяреиeпиецa-
WC WessutUIo/uti клозет ' водно премисене-
WD Wesu/unt/illcrd Запа-ша Гсрмения-
WE WätiucirCuii единица оолерня« топлини.
WG WoinngcluirscCrfe 'ъдииeл'иc;« комуна,
well» wc-iHnd някегашсш« Зивш,
Wc SZ wustnernpäisrCn Samiun/uie сападиo--в-
e;птйлao лятно времс.
WEU Wieuirz Eitrpiii Urlor оигл*
Westeuropäische Unlor Зaйagа;ecр;йeИсaн
съюз« ЗЕС-
WEZ wcseuurr'äi/cCc Zeit зaпaднo-cр;плилкo
време (по Грипвнч)*
WF Wutk "ür FuTnicICumusnr '-3;- зя ee-!ooп-
лшчтсаа aпярaитрe-
WFR WeltfriuCnrsTie Свтсез—н съвет ие мера«
ССМ.
WFW Wele/öduTieIo; lut Wisaenecbe/iint Свеиев-
не федерация но неучннис риболници-
Wg Wegun 1- моторно коля; 2. ватоН’
WGB WcleenwutUscHiftebind Свеиовша федера¬
ция иа профсъюзите.
wGo Weltjrsi—dCcitentje—ieriinr Свеие-вна
з-eaвиa ерганнзацея« СЗО.
WH- Waitsiurdu з—ечо' (вОиница).
WU- WirtsHeis гo'mнnниua» кръчма,
53 Немско-български речник, т. 2

WE
834
WH WitisrCeftsCocbecCuIn внеше 'топанско учи¬
лище,
Whg. WoHnung жилище, квaрииea« епирт-мент.
WHO Wotii aceI'C Otgeilerilnr енил—.
Weligc/u;dCcie/nree;iseeIn; Световна сдрaвнa
организация» СЗО.
WiFO WItUscbefilicCu FatecHunesgusullscHife Дру-
дeсmвo зя наеиемечтскн изсne-вaнии4.
Wkr. WablUruIs изберестл-ш дорът.
WKW Wessctkri/iwutk содне електрическо цен-
иeana» ВЕЦ.
w. L., westl. L. uusUileh/t Länge —ео—р. западня
дължини-
Wm. Wass/imÜCIc вю-на мелница.
W.	NnWer/ra-miHi зсаeoл'кннoмe.
WNW Westnordwest зanae—лeв-р;зaпae-
w- OrWieoO/ик оeиmггюecоaсeн;и.
WOM Wnlentgeniseeia— fü— McUurrö-ö/iu Сз—аез-
на мeиeoeonoгечна oeтaинзaция» СМО.
W. O.M.A.N.Wel eb-nidei—Mtter r leie No1ionnn
Ссеаовен съюз но майкиие от з'нчкн —яци«-
WPV Wel'pnsivctcin Свеиовен пощенски съюз,
ЮПЮ,
WR Wit'ecCe"iSr und Sn/Ieltee (dc— Vereinten
NeiiancnI Икономически и 'оциол—н 'ъвеи при
Oeтaшесaцнятa иа ООН.
WRD Wes/ctaceeingediui/e coдш;—лпaситeлшa
ллтж3a-
WS Wassersäule водеи 'сълб-
Ws Wett/nkindc сл* ееисекунея (вОтнтца).
WS W-gUnteunueiii си’-н сcмc'1ъe-
Wschr. Wacbc;/cHriTi ежессдмичншк-
WSR Wcl'sIcCutHciisaHi Сеетеееи лъв-e за ситтр-
;д'С-
WSV WintctecClusevcTkriT земни разпe;дадCe’
WSV Wi—iuts'otivctuin Съюз зя зиме; 'пюре-
WSW WeeisüSwusi запад-югезапа--
WV WöTtutvctzuicHni/ 'писък иа думи» 'лозник;
индекс« ткязaиeл-
Wwe Wieyu в-oвшuа.
WWO Weli—Wettet—Oree;tseiio; вж* MWO-
WZ WerunzcicHun oCoсиaчcишe не 'токата; сто¬
ков знак; търговско мариа-
WZ Wnliznii време пд м-рш-иана ше Гриизшч,
шсмeeeиo е полунощ.
Wzg. Werkz/ug ин'/^’-;;-
WzuN Wusi zu Nrrl-
WzuS West zm Sül¬
Z. Zill 1. число; 2. uшфeа’
Z. ZuIln ee--
Z. Zuii врсмс-
Z Zuieune всстншк-
г. zm към, иа» 3» пeи-
za eiikn около, приблизително,
z. А. zu dun Akinn към -eпo-
ZA Zri-iie митишиe-
z. B. zum B/ispi/i например.
ZBIE Zr—ttilbü—n Tür ietcrirtinirire
ElscnbeCnirens'aai Ц-ниeaпшo бюро за ’eдeт-
иaeoдeш железопътен ери-спорт.
z. b. V. ent lu/o—dutun Verfügung за особени раз’
noe-ж-aния-
z. b. V. zur /csnndutun Verwerdurg за особена«
сп-цналне употрсбИ’
z. D. ent Di/posiiIan ;e рaспoлoжлншe.
z. d. А. er dur Akt/m към —сло« езпълн—шо-
ZDH Zentral oct/ind du/ dunierCun Hinlwu/Ue
Цeниeaлнo о0е-ишеш!е» съюз ие гермешскни-
занаяичии.
ZDK Zг—etr1ocгe1иC eiSU/rht—
Kr;suigu;r/sunscCe"iui Ц-цсрилт- съюз не
германскиил потребителни -eудeсивa-
ZDF Zwcieue DeniseCns Fntiscbnn Втора гер.маш-
'0— eeп-визшя.
г- Е. zu ECrnn е чтст (на---)-
z. Е. гпп Ex/np/i наприм—Р’
г- Е гп Fuß пcмe-
Z. f. ZuiiscCrIfe für--- списание зе---
Zg. Z*cji-ui аухлерншца-
z/l- zugicicb -днoвeeмeшшo-
z- g. R- em— gc"äIIIgun Rücksprache c молба за лич¬
но всaимнo o0сьддаиc.
z. Н. zm Händun ля ст ceъ'Ш т-чно-
z. Н. zut Hälfen шаполовина-
z. К. zut Kcerinis кснц. зя сетатнис-
ZK Zune—Hiköiiueu ucштрencш комитет.
ZK SK. ei1ite1u Kruiiesin— "üt /'iri-irlt
Kanernlln Централно к;ми'ни зя държавт— кон¬
трол (ГДР)*
ZKK Zc—itelu KortTollUomnieelo— Цтниeялня
контролна комисии-
ZI Zrhi 1. число; 2. uшфрe-
ZL. Zloty злоиа (полако парична еОикицо):
Zn Zink хим^* uшнк.
ZNS Zcnetelnitvcneyeeui иcнирaпнa нceвнa сес-
лемо-
z. Р. еит Person--- ют—есно лицсло---
ZPKK Zurerelc PeteulUor'toIlUoniIsion (ict
Sozieli/'IecCcn Ei—Cciiepetiui DnnU/eiii—Ce)
Централна комисии зе пирсн—н конирол (ка
Горнеискате вОнипс сoцueлuетulcекe
партия).
ZPO ZIviI'tozcCoтdnune трaждaшлки прoцeстa-
лс— правилник (кoдcк'I-
zr. zahlreich многобреен-
z. S. zut Siche пд повод» пд пози въпeo'’
Zs. ZuIescCrIfu спи'аншс-
ZS Zciircl sekreti-bai Цeнmeaлeн 'скрепер нит.
Zs. f. Zcbl/cHrlli aüe--- спи'аишс '---¬
z. s. Z. zm scinut Zuii ие свеепо време» ие зe-мe-
ТО-
z. Т. zun Teil часпично. oeчалcШ’
Zt Zuii врсмс-
Zte- Zeitung елстишк-
ztl. /utUlIcH еременеи-

835
Zz.
Ztr. Zcrlzci ueнmиeр-
Zto- Zciiunesour1ie еессии)ер'ко исдamмл'тeю,
zim- zcbiwcbsu ос времс ие време; ерсмснсн.
z- U- zur UnU/tecHuifi зя пюап«'-
znm- zumubic— понекоти-
znz- zuzüglich плю'.
z. V. zm vcteicCiun за тишm;даeeиc-
г. V- ent VerHüeune ие рaспoл;жeниc-
ZV Zuretelvctiend u-нmр—лно ;3с-шнснис» ueни-
рален 'ъюс-
ZVS	Ztitrrl/eillt Tüt Cic Vetjibc vr;
SiiSicrcläizcn u-ширaлнa служСи зя разпреде¬
лян— не мс'пи за сncдReнe-
ZW- zw/cis ' uлЛ’
zw- zmtscbnn между
Z- л- V- zur m/bl/Tc— Veiernlissuie зе по—иетеиъш-
но рaсnoрcддeнc.
Z- Wv. eur WindnTvurmnndune '- повтори—» пю-
иaeaeьшнe употреба.
Z- Wv- zur WinCcaoa-eegc за пoceoe-ш -оилед-
z. Z. znr Zcii з насед/що ерсмс» зе'сте-
Zz- ZIneziUI търг. прouлап-
Zz. Znilun рс-оел-

836
rt o o rt ..
Й
JD X X X X X
о
Xi X X
ü o o л rt
X X X X X
Q 4) O U
X X X X
с
4) _
x o
‘p jd
X x
-o
"o O
«c’g
= .5 7=
/—ч X 41
tn
4) _7±:
bhtö
ö .5 ±
XXX
“>ÜS
— wj ~
O O
f X X
4) 4> 4)
JZ '-—' x.
S.5 =
u< ‘ü 4) ■¬
X X "O T3
■o X
CJ 1)
_ _ 4) E
ьо an ад q
X
o
С
cx
Р
—
£ tß
•O CJ ... *74
£tߣc2ö(uut>
лч .z*\ •/*'.	’;“
O ;Ö X :rt irt U
;E
X
Й :S •.«

X X T5 -O ”O "□
G-
= £
-O o
c
1)
Wt G c
= c £
E S.5
X -O T5

erkiesen
erkiesest, erkiest
erkor
erlöschen
erlisch(e)st. erlischt
erlosch
essen
isst/issest, isst
aß
fahren
fährst, fährt
fuhr
fallen
fällst, fällt
fiel
fangen
fängst, fängt
fing
fechten
fichtst, ficht
focht
finden
findest, findet
fand
flechten
flöchte
fliegen
flog
fliehen
fliehst, flieht
floh
fließen
fließ(es)t, fließt
floss
fressen
frisst (frissest), frisst
fraß
frieren
fror
gären
gor/gärtc
gebären
gebierst (gebärst), gebiert (gebärt)
gebar
geben
gibst, gibt
gab
gedeihen
gedieh
gehen
gehst, geht
ging
gelingen
gelang
gelten
giltst, gilt
galt
genesen
gencs(es)t, genest
genas
genießen
genieß(cs)t, genießt
genoss
geschehen
geschieht
geschah
gewinnen
gewann
gießen
gieß(es)t, gießt
goss
gleichen
glich
gleißen
gleiß(cs)t, gleißt
gleißte, gl iss
gleiten
gleitest, gleitet
glitt
glimmen
glimmte/glomm
graben
gräbst, gräbt
grub
greifen
griff
haben
hast, hat
hatte
halten
hältst, hält
hielt
hängen/hangen
hängst, hängt
hing
hängen
hängst, hängt
han<gte^iing
hauen
haust, haut
hieb/haute
heben
hebst, hebt
hob/hüb
heißen
heiß(es)t, heißt
hieß
helfen
hilfst, hilft
half
kennen
kennst, kennt
kannte

erköre
erlösche
äße
führe
fiele
finge
föchte
fände
flöchte
flöge
flöhe
flösse
fräße
fröre
göre/gärte
gebäre
gäbe
gediehe
ginge
gelänge
gälte/gölte
genäse
genösse
geschähe
gewänne
gösse
gliche
gleißte/glisse
glitte
glimmte/glömme
grübe
griffe
hätte
hielte
hinge
hänge/hinge
hiebc/haute
hobe/hübe
hieße
hülfe, hälfe
kennete
erkiese!
erlisch!
iss!
fahr(c)!
fall(e)!
fang(e)!
ficht!
find(c)!
flicht!
flieg(e)!
fiieh(e)!
fließ(e)!
friss!
frier(e)!
gär(e)!
gcbier/gebär(c)!
gib!
gedeih(e)]
geh(e)!
geling(c)!
gilt!
genes(e)!
genicß(e)!
gewinn(e)!
gieß(e)!
gleich(e)!
glciß(e)!
gleit(e)!
glimme!
grab(e)’
greif(e)!
hab(e)!
halt(e)!
häng(e)!
häng(e)!
hau(e)!
heb(e)!
heiße!
hilf!
kenn(e)!
erkoren	°°
erloschen	'■J
gegessen
gefahren
gefallen
gefangen
gefochten
gefunden
geflochten
geflogen
geflohen
geflossen
gefressen
gefroren
gegoren (gegärt)
geboren
gegeben
gediehen
gegangen
gelungen
gegolten
genesen
genossen
geschehen
gewonnen
gegossen
geglichen
gegleißt (geglisscn)
geglitten
geglimml/geglommcn
gegraben
gegriffen
gehabt
gehalten
gehangen
gehängt/gehangen
gehauen
gehoben
geheißen
geholfen
gekannt

Infinitiv
Präsens des Indikative
Imperfekt des
Indikativs
kiesen
kies(es)t, kiest
kor
klimmen
klommm
klingen
klang
kneifen
kniff
kommen
kommst (kömmst), kommt (kömmt)
kam
können
kann, kannst, kann
konnte
kriechen
kroch
küren
kor
laden
lädst (ladest), lädt (ladet)
lud (ladete)
lassen
lässt, (ässest, lässt
ließ
laufen
läufst, läuft
lief
leiden
leidest, leidet
litt
leihen
lieh
lesen
lies(es)t, liest
las
liegen
lag
löschen
lüsch(e)st, lisch(e)st, löscht
löschte, поет, losch
lügen
log
mahlen
mahlst, mahlt
mahlte
meiden
meidest, meidet
mied
melken
melkst (milkst), melkt (milkt)
melkte (molk)
messen
misst/missest, misst
maß, maßest
misslingen
misslang
mögen
mag, magst, mag
mochte
müssen
muss, musst, muss
musste
nehmen
nimmst, nimmt
nahm
nennen
nennst, nennt
nannte
pfeifen
pfiff
pflegen
pflegst, pflegt
p Л egte/p flog
preisen
preis(es)t, preist
pries
quellen
quillst, quillt
quoll
raten
rätst, rät
riet
reiben
rieb
reißen
reiß(es)t, reißt
riss
reiten
reitest, reitet
ritt
rennen
rennst, rennt
rannte
riechen
roch
ringen
rang

Imperfekt des
Konjunktivs
Imperativ
Partizip der
Verganganheit
köre
kies(c)!
gekoren
klömme/klimmie
klimm(c)!
geklonmmen
klänge
kling(e)!
geklungen
kniffe
kneifie)!
gekniffen
käme
komm(c)!
gekommen
könnte
gekonnt
kröche
kriecht е)!
gekrochen
köre
kür(c)!
gekoren
lüde (ladete)
lad(e)!
geladen
ließe
Iass(e)l
gelassen
liefe
lauffe) 1
gelaufen
litte
leid(e)!
gelitten
liehe
leih(e)!
geliehen
läse
lies!
gelesen
läge
lieg(e)!
gelegen
löschte, lösche
lösch(e)! поет, lisch!
gelöscht/geloschen
löge
lüge!
gelogen
mahlte
mahl(e)!
gemahlen
miede
meid(e)!
gemieden
melkte (mölke)
melk(e)! milk!
gemolken/gcmolkt
mäße
miss!
gemessen
misslänge
misslungen
möchte
gemocht
müsste
muss!
gemusst
nähme
nimm!
genommen
nemUeXc
nenn (е)!
genannt
pfiffe
pfeif(e)l
gepfiffen
pflegte/pilöge
pfleg(e)!
gepflegt/gepflogen
priese
preis(e)!
gepriesen
quölle
quill!
gequollen
riete
rat(e)!
geraten
riebe
reb(e)!
gerieben
risse
reiß(e)!
gerissen
ritte
reit(e)!
geritten
rennte (rennete)
renn(e)!
gerannt
röche
riecht)!
gerochen	oc
ränge
ring(e)!
gerungen	oo

rinnen
rann
rufen
rief
saufen
säufst, säuft
soff
saugen
saugst, saugt
sog/saugte
schaffen
schaffst, schafft
schuf
schallen
schallst, schallt
scholl/schallte
scheiden
scheidest, scheidet
schied
scheinen
schien
scheißen
scheiß(es)t, scheißt
schiss
schelten
schiltst, schilt
schall
scheren
scherst/schierst, schcrt/schicrt
schor/sehcl■le
schieben
schob
schießen
schießfcsjt, schießt
schoss
schinden
schindest, schindet
schund
schlafen
schläfst, schläft
schlief
schlagen
schlägst, schlägt
schlug
schleichen
ischlich
schleifen
sclhlff
schleißen
schlciß^s^, schleißt
schliss (schleißte)
(schliefen)
schließ(es)l, schließt
(schloff)
schließen
schloss
schlingen
schlang
schmeißen
sehnmeiß(cs)t, schmeißt
schmiss
schmelzen
schmilz^t, schmutzt
schmolz
schnauben
schnob/schnauble
schneiden
schneidest, schneidet
schnitt
schrauben
schraubte (schrob)
schreiben
schrieb
schreien
schrie
schreiten
schreitest, schreitet
schritt
(schrinden)
(schändest, sch rindet)
(schrund)
schwären
sehwarte/schwor
schweigen
schwieg
schwellen
schwillst, schwillt
schwoll
schwimmen
schwamm
schwinden
schwindest, schwindet
schwand
schwingen
schwang
schwören
schwur/schwor
sehen
siehst, sieht
sah
sein
ich bin, du bist, er ist
war
senden
sendest, sendet
sandte/sendetc

ranne
riefe
söffe
söge
schüfe
schölle/schallte
schiede
schiene
schisse
schöltc/schältc
^^^lh^ircj/^^lhcric
schöbe
schösse
schünde
schliefe
schlüge
schliche
s^lhiffe
schlisse (schleißte)
(schlöffe)
schlösse
schlänge
schmisse
schmölze
schnöbe/schnaubte
schnitte
schraubte (schröbe)
schriebe
schriee
schritte
(sch^ndc)
schwärte/schwöre
schwiege
schwölle
schwömmc/schwämme
schwände
schwänge
schwüre/schwöre
sähe
wäre
sendete
rinn(e)!
ruf(c)!
sauf(e)!
saug(e)!
schaff (c)!
scheid(e)!
schein(e)!
scheiß(e)!
schilt!
scherte)!
schieb(e)!
schieß(c)’
schinde!
sclhafte)!
schlag(e)!
schleichic)!
schleif (е)!
schlciß(e)!
(schliefe)!)
schließ(e)!
schHngte)!
schmeiß(e)!
schmilz!
schnau b(e)!
schneide!
schraube!
schreibe)!
schrei(e)!
schreite!
(schrind(e)!)
schwei g(e)!
schwill!
schwimm(e)!
schwind(e)!
schwinge!
schwör(e)!
sieh!
sei/seid!
scnd(e)!
geronnen	g
gerufen	40
gesoffen
gesogen/gesaugt
geschaffen
gescholten/geschaHt
geschieden
geschienen
geschissen
gescholten
geschoren/geschert
geschoben
geschossen
geschunden
geschlafen
geschlagen
geschiiehem
geseNiffen
geschlissen
gcschlofTen)
geschlossen
geschlungen
geschmissen
geschmolzen
geschnoben/geschnaubl
geschnitten
geschraubt (geschrobcn)
geschrieben
geschrie(e)n
geschritten
(geschrunden)
geschwärt/geschworen
geschwiegen
geschwollen
geschwommen
geschwunden
geschwungen
geschworen
gesehen
gewesen
gesandt/gesendel

Infinitiv
Präsens des Indikative
Imperfekt des
Indikativs
sieden
siedest, siedet
sott/siedete
singen
sang
sinken
sank
sinnen
sann
sitzen
sitz(es)t, sitzt
saß, saßest
sollen
soll, sollst, soll
sollte
spalten
spaltest, spaltet
spaltete
speien
spie
spinnen
spann
spleißen
spleiß(es)t, spleißt
spliss
sprechen
sprichst, spricht
sprach
sprießen
sprieß(es)t, sprießt
spross
springen
sprang
stechen
stichst, sticht
stach
stecken
steckst, steckt
stak/steckte
stehen
stehst, steht
stand (stund)
stehlen
stiehlst, stiehlt
stahl
steigen
stieg
sterben
stirbst, stirbt
starb
stieben
stob/stiebte
stinken
stank
stoßen
stöß(es)t, stößt
stieß
streichen
streichst, streicht
strich
streiten
streitest, streitet
stritt
tragen
trägst, trägt
trug
treffen
triffst, trifft
traf
treiben
trieb
treten
trittst, tritt
trat
triefen
troff/t riefle
trinken
trank
trügen
trog
tun
tust, tut
tat
verderben
verdirbst, verdirbt
verdarb
verdrießen
verdross
vergessen
vergisst (vergissest), vergisst
vergaß
verlieren
verlor
wachsen
wächst, wächst
wuchs

Imperfekt des
Konjunktivs
Imperativ
Partizip der
Verganganheit
sölte/siedete
sied(e)!
gesotten/gesiedet
sänge
sing(e)!
gesungen
sänke
sink(e)!
gesunken
sänne
sinn(e)!
gesonnen
säße
silz(e)!
gesessen
sollte
gesollt
spaltete
spalt(e)!
gespaHen/gespaltd
spiec
spei(e)!
gespie(e)n
spänne/spönne
spinn(e)!
gesponnen
splisse
spleiß(e)!
gesplissen
spräche
sprich!
gesprochen
sprösse
sprieß(e)!
gesprossen
spränge
spring(e)’
gesprungen
stäche
stich!
gestochen
stäke/steckte
steck(e)!
gesteckt
stände (stünde)
steh(e)!
gestanden
stähle
stiehl!
gestohlen
stiege
steig(e)!
gestiegen
stürbe
stirb!
gestorben
stöbe/stiebte
stieb(e)!
gestoben/gestiebt
stänke
stink(e)!
gestunken
stieße
stoß(e)!
gestoßen
striche
streich(e)!
gestrichen
stritte
streit(e)!
gestritten
trüge
trag(e)!
getragen
träfe
triff!
getroffen
triebe
treib(e)!
getrieben
träte
tritt!
getreten
tröffe/lriefte
trief(e)!
getroffen/getrieft
tränke
trink(e)!
getrunken
tröge
trügCe)!
getrogen
täte
tu(e)!
getan
verdärbe/verdürbe
verdirb!
verdorben
verdrösse
verdrieß(e)!
verdrossen
vergäße
vergiss!
vergessen
verlöre
verlier(e)!
verloren
wüchse
wachse!
gewachsen
840

wägen
wägst, wägt
wog (wägte)
waschen
wäschst, wäscht
wusch
weben
webst, web
wob
weichen
wich
weisen
weisest, weist
wies
wenden
wendest, wendet
wandtc/wcndetc
werben
wirbst, wirbt
warb
werden
werde, wirst, wird
ward/wurdc
werfen
wirfst, wirft
warf
wiegen
wog
winden
windest, windet
wand
wissen
weiß, weißt, weiß
wusste
wollen
will, willst, will
wollte
wringen
wrang
zeihen
zieh
ziehen
zog
zwingen
. zwang

wöge
wüsche
wöbe
wiche
wiese
wendete
würbe
würde
würfe
wöge
wände
wüsste
wollte
wränge
ziehe
zöge
zwänge
wäg(e)!
wasch (e)
web(e)!
weich(e)!
weis(e)!
wend(e)!
wirb!
werde!
wirf!
wicg(e)!
wind(c)!
wisse!
wolle!
wring(e)!
z.eih(e)!
zieh(e)!
zwing(e)!
gewogen
gewaschen
gewoben
gewichen
gewiesen
gewandt/gewendet
geworben
geworden
geworfen
gewogen
gewunden
gewusst
gewollt
gewrungen
geziehen
gezogen
gezwungen

списък
на думите спроменен
правопис
А
gestem/heute/morgen abend: => gestern/
heute/morgen Abend
Abfluß => Abfluss
Abguß => Abguss
abhandenkommen => abhanden kommen
Ablaß Ablass
Abriß => Abriss
Abschluß => Abschluss
Abschlußsitzung => Abschlusssitzung,
Abschuß => Abschuss
absein => ab sein
Abszeß Abszess
abwärtsgehen => abwärts gehen
in acht nehmen => in Acht nehmen
8fach	ocmaea.’8fach
achtgeben => Acht geben
achthaben => Acht haben
Sjährig => 8-jährig
der/die 8jährige => der/die 8-Jährige
8mal => 8-mal
achttausendmal => acht Tausend Mal
8tonner => 8-Tonner
über Achtzig => über achtzig
Mitte (der) Achtzig Mitte (der) achtzig
in die Achtzig kommen => in die achtzig
kommen
die achtziger Jahre => die achtziger. Jahre,
auch: die Achtzigerj'ahre
80er Jahre => 80-er Jahre
Aderlaß => Aderlass
Adreßbuch => Adressbuch
und/oder ähnliches (u.ä./o.ä) =ф und/oder
Ähnliches (u.Ä./o.Ä.)
Akzeß Akzess
alleinstehend => allein stehend
das allerbeste das Allerbeste
im allgemeinen im Allgemeinen
allgemeingültig	allgemein gültig
allgemeinverständlich => allgemein
verständlich
alliebend =» allliebend
allzulange => allzu lange
allzusehr => allzu sehr
Alpdruck => Alpdruck auch: Albdruck
Alptraum => Alptraum, auch: Albtraum
als daß => als dass
alles beim alten lassen alles beim Alten
lassen
alt und jung => Alt und Jung
Amboß => Amboss
andersdenkend => anders denkend
andersgeartet => anders geartet
andersgesinnt => anders gesinnt
aneinandergeraten =£ aneinander geraten
angst machen => Angst machen
anheimfallen => anheim fallen
anheimgeben => anheim geben
anheimstellen => anheim stellen
Anlaß => Anlass
anläßlich => anlässlich
Anriß => Anriss
Anschiß =» Anschiss
Anschluß => Anschluss
ansein => an sein
anstelle => anstelle, auch: an Stelle

Arbeitsschluß => Arbeitsschluss
arm und reich => Arm und Reich
As =$ Ass
aufeinanderbeißen => aufeinander beißen
aufeinanderfolgen => aufeinander folgen
aufeinanderstoßen => aufeinander stoßen
aufgrund => aufgrund, auch: auf Grund
Aufguß => Aufguss
aufhaben => auf haben
Aufriß => Aufriss
Aufschluß => Aufschluss
aufschlußreich => aufschlussreich
aufsehenerregend => Aufsehen erregend
aufsein => auf sein
auf Seiten	aufseiten, auch: auf Seiten
aufwärtsgehen => aufwärts gehen
aufwendig => aufwendig, auch: aufwändig
Augsproß => Augspross
auseinandergehen => auseinander gehen
auseinanderhalten => auseinander halten
auseinandemehmen => auseinander
nehmen
auseinandersetzen => auseinander setzen
Ausfluß => Ausfluss
Ausguß => Ausguss
Auslaß Auslass
Ausschluß => Ausschluss
Ausschuß => Ausschuss
Außenstehender => Außenstehender, auch:
außen Stehender
außerstande => außerstande, auch: außer
Stande
Autobiographie => Autobiographie, auch:
Autobiografie
B
Ballettänzerin => Balletttänzerin, auch:
Ballett-Tänzerin
jmdm. (angst und) bange machen => jmdm.
(Angst und) Bange machen
mir ist angst und bange => остава: mir ist
angst und bange
bankrott gehen => Bankrott gehen
bankrott sein => остава: bankrott sein
Baß => Bass
Baßflöte => Bassflöte
Baßschlüssel => Bassschlüssel
Baßstimme => Bassstimme
beeinflußbar =» beeinflussbar
beeinflußt beeinflusst
behende => behände
Behendigkeit => Behändigkeit
beieinanderliegen => beieinander liegen
beieinanderstehen => beieinander stehen
beisammensein => beisammen sein
Beischluß => Beischluss
bekanntgeben bekannt geben
bekanntmachen => bekannt machen
belemmern belämmern
jeder beliebige jeder Beliebige
Bendel => Bändel
Beschiß => Beschiss
Beschluß => Beschluss
beschlußfähig => beschlussfähig
Beschuß => Beschuss
im besonderen => im Besonderen
besorgniserregend => Besorgnis erregend
bessergestellt => besser gestellt
das beste => das Beste
aufs beste =* aufs beste auch: aufs Beste
das erste beste =» das erste Beste
bestehenbleiben =* bestehen bleiben
Besteiliste => Bestellliste
zum besten geben/halten => zum Besten-
geben/halten
um ein beträchtliches um ein
Beträchtliches
in betreff => in Betreff
betreßt => betresst
Bettuch => Betttuch
bewußt => bewusst
Bewußtlosigkeit =» Bewusstlosigkeit
Bewußtsein => Bewusstsein
in bezug => in Bezug
Bibliographie => Bibliographie, auch:
Bibliografie
Biß => Biss
bißchen => bisschen
bitte sagen => bitte sagen, auch: Bitte sagen
blaß => blass
bläßlich => blässlich
blaugestreift => blau gestreift
bleibenlassen => bleiben lassen
bleuen => bläuen
Bluterguß => Bluterguss
Blutfluß =* Blutfluss
Bonbonniere => Bonbonniere, auch:
Bonboniere
im bösen wie im guten => im Bösen wie im
Guten
Boß => Boss
braungefleckt	braun gefleckt
Brennessel => Brennnessel
buntgefiedert => bunt gefiedert
buntgemustert => bunt gemustert
C
charmant =* charmant, auch: scharmant
Charme => Charme, auch: Scharme
Choreographie => Choreographie, auch:
Choreografie
Comeback => Come-back, auch:
Comeback
D
dabeisein => dabei sein
dahinterkommen => dahinter kommen
dahintermachen => dahinter machen
dahinterstecken => dahinter stecken
Dammriß => Dammriss
darauffolgend =» darauf folgend
daraufkommen => darauf kommen
darunterlegen => darunter legen
daruntermischen => darunter mischen
dasein => da sein
daß => dass
datenverarbeitend => Daten verarbeitend
davorstehen =■ davor stehen
Dein (е писма) => dein
mein und dein verwechseln => Mein und Dein
verwechseln
die Deinen => die Deinen, auch: die deinen
Dekolletd => Dekollete, auch: Dekolletee
Delphin => Delphin, auch: Delfin
deplaciert => deplaciert, tzw^/^/c^c^i^ll^ltziert
dessenungeachtet => dessen ungeachtet
auf deutsch => auf Deutsch
deutschsprechend => Deutsch sprechend
diät leben =» Diät leben
Dich (в писма) =$ dich
dichtbevölkert => dicht bevölkert
dichtgedrängt => dicht gedrängt
dichtgeschlossen => dicht geschlossen
dickfüttem => dick füttern
Dienstag Abend => Dienstagabend
Differential => Differenzial, auch: Differential
Dir (в писма) => dir
draufsein => drauf sein
drei => вж. acht
dreiviertel => drei Viertel
Dreß => Dress
drinsein => drin sein
jeder dritte => jeder Dritte
Dritteil =* Drittteil
die dritte Welt => die Dritte Welt
Du (е писма) => du
auf du und du stehen => auf Du und Du stehen
im dunkeln tappen => im Dunkeln tappen
im dunkeln lassen => im Dunkeln lassen
dünnbesiedelt => dünn besiedelt
Dünnschiß => Dünnschiss
durcheinanderbringen	durcheinander
bringen
durcheinandergeraten	durcheinander
geraten
durcheinanderlaufen => durcheinander laufen
Durchlaß => Durchlass
Durchpaß => Durchpass
Durchriß => Durchriss
Durchschluß => Durchschluss
durchsein => durch sein
dußlich => dusslich
Dutzende von Menschen =» Dutzende von
Menschen, auch: dutzende von
Menschen
Е
ebensogut => ebenso gut
ebensooft => ebenso oft
ebensosehr => ebenso sehr
ebensoviel => ebenso viel
ebensowenig => ebenso wenig
edelgesinnt => edel gesinnt
als eigen haben als Eigen haben
sein eigen nennen => sein Eigen nennen
sich zu eigen machen => sich zu Eigen
machen
einbleuen => einbläuen
Einfluß => Einfluss
einflußreich =$ einflussreich
einiggehen => einig gehen
Einlaß => Einlass
einläßlich => einlässlich
Einschluß => Einschluss
Einschuß => Einschuss
einwärtsgehen => einwärts gehen
der einzelne => der Einzelne
jeder einzelne => jeder Einzelne
bis ins einzelne => bis ins Einzelne
einzelnstehend einzeln stehend
der einzige =ф der Einzige
kein einziger => kein Einziger
eisenbewehrt => Eisen bewehrt
eisenverarbeitend => Eisen verarbeitend
eislaufen =* Eis laufen
Eisschnellauf => Eisschnelllauf
ekelerregend => Ekel erregend
enganliegend => eng anliegend
cngbefreundet => eng befreundet
enggedrängt eng gedrängt
Engpaß => Engpass
nicht im entferntesten => nicht im
entferntesten, auch: nicht im
Entferntesten
Entschluß =» Entschluss
Erdgeschoß => Erdgeschoss
Erdnuß Erdnuss
erfaßbar => erfassbar
erfaßt => erfasst
Erguß =* Erguss
Erlaß => Erlass
erläßlich =ф erlässlich
ernstgemeint => ernst gemeint
der erstbeste => der Erstbeste
der erste => der Erste
fürs erste => fürs Erste
zum ersten, zum zweiten, zum dritten zum
Ersten, zum Zweiten, zum Dritten
die Erste Hilfe die erste Hilfe
eßbar => essbar
Eßbesteck => Essbesteck
Eßlöffel => Esslöffel
Eßwaren =ф Esswaren
etlichemal => etliche Mal
Euch (в писма) => euch
Euer (е писма) =» euer
die Euren => die Euren, auch: die euren
Existentialismus => Existenzialismus, auch:
Existentialismus
Exposd => Exposd, auch: Exposee
Expreßzug =ф Expresszug
Exzeß Exzess
F
Facette => Facette, auch: Fassette
Fallandung => Falllandung
fallenlassen => fallen lassen
falschspielen => falsch spielen
Faß/Fäßchen Fass/Fässchen
faßbar => fassbar
du faßt => du fasst
faßlich => fasslich
feineinstellen => fein einstellen
feingemahlen => fein gemahlen
femhalten => fern halten
femliegen => fern liegen
femliegend => fern liegend
fernstehend => fern stehend
fertigkriegen => fertig kriegen
fertigmachen => fertig machen
fertigbringen => fertig bringen
fertigstellen => fertig stellen
festangestellt => fest angestellt
festhaften => fest haften '
fettgedruckt => fett gedruckt
fettriefend => fetttriefend
Fettusche => Fetttusche
feuerspeiend => Feuer speiend
fleischfressend => Fleisch fressend
flötengehen => flöten gehen
Flohhiß => Flohhiss
Fluß/Flüßchen => Fluss/Flüsschen
Flußarm => Flussarm
flußaufwärts => flussaufwärts
Flußbett => Flussbett
Flußkrebs Flusskrebs
Flußschiffahrt => Flussschifffahrt
wie im folgenden => wie im Folgenden
folgendes ist... => Folgendes ist...
Fön => Föhn, но като търговска марка:
Fön
fönen	föhnen..
in Frage stellen in Frage stellen, auch:
infrage stellen
in Frage kommen => in Frage kommen,
auch: infrage kommen
freibekommen =» frei bekommen
freihaben => frei haben
j-m freund sein j-m Freund sein
Friedensschluß => Friedensschluss
frohgelaunt => froh gelaunt
fruchtbringend => Frucht bringend
fünf => вж. acht
funkensprühend => Funken sprühend
Funkmeßgerät => Funkmessgerät
G
im ganzen gesehen => im Ganzen gesehen
gaßaus, gaßein gassaus, gassein
Gebiß => Gebiss
gefahrbringend => Gefahr bringend
gefahrdrohend => Gefahr drohend
gefangenhalten => gefangen halten
gefangennehmen gefangen nehmen
gefaßt => gefasst
gefäßverengend => Gefäß verengend
gegeneinanderhalten => gegeneinander
halten
geheimhalten => geheim halten
geheimtun => geheim tun
gehenlassen gehen lassen
geistbildend => Geist bildend
Gelaß =ф Gelass
Gemse => Gämse
genaugenommen => genau genommen
Genuß => Genuss
genüßlich => genüsslich
Genußmittel Genussmittel
genußsüchtig genusssüchtig
Geographie =* Geographie, auch: Geografie
geradebiegen => gerade biegen
geradesitzen => gerade sitzen
geradestellen => gerade stellen
um ein geringes => um ein Geringes
nicht das geringste => nicht das Geringste
nicht im geringsten => nicht im Geringsten
geringachten => gering achten
geringschätzen => gering schätzen
Geschäftsschluß => Geschäftsschluss
Geschoß Geschoss
gestern morgen /abend/ nacht => gestern /
Morgen /Abend/ Nacht
gewinnbringend => Gewinn bringend
gewiß => gewiss
Gewissensbiß => Gewissensbiss
Gewißheit => Gewissheit
glattgehen => glatt gehen
glatthobeln => glatt hobeln
gleichbleiben => gleich bleiben
das gleiche tun => das Gleiche tun
aufs gleiche => aufs Gleiche
gleichlautend => gleich lautend
gleichmachen => gleich machen
gleichziehen => gleich ziehen
die Goetheschen Werke die goetheschen
Werke, auch: die Goethe’sehen Werke
Graphit	Graphit, auch: Grafit
Graphologie => Graphologie, auch:
Grafologie
gräßlich => grässlich
grauenerregend => Grauen erregend
Greuel => Gräuel
greulich => gräulich
griffest => grifffest
grobgemahlen => grob gemahlen
groß und klein => Groß und Klein
ein Wort groß schreiben => ein Wort
großschreiben
großangelegt => groß angelegt
großdenkend => groß denkend
im großen und ganzen => im Großen und
Ganzen
das größte => das Größte
großgesinnt => groß gesinnt
Grundriß => Grundriss
Guckindieluft => Guck-in-die-Luft
Guß => Guss
gußeisern => gusseisern
Gußform => Gussform
Gußstahl => Gussstahl
guten Tag sagen => Guten Tag sagen, auch:
guten Tag sagen
gutaussehend => gut aussehend
gutbezahlt gut bezahlt
gutgehen => gut gehen
gutgelaunt => gut gelaunt
gutgemeint => gut gemeint
guttun => gut tun
H
haftenbleiben haften bleiben
haltmachen => Halt machen
Hämorrhoide => Hämorrhoide, auch:
Hämorride
handeltreibend Handel treibend
Handkuß Handkuss
(zwei) Handvoll (zwei) Hand voll
hängenbleiben => hängen bleiben
hängenlassen => hängen lassen
Happy-End => Happyend, auch: Happy End
(без разделителна чертичка)
hartgekocht => hart gekocht
Haselnuß =* Haselnuss
Haselnußstrauch Haselnussstrauch, auch:
Haselnuss-Strauch
Haß => Hass
häßlich => hässlich
du haßt => du hasst
haushalten =$ haushalten, auch: Haus halten
heilighalten => heilig halten
heiligsprechen => heilig sprechen
heimlichtun heimlich tun
hellblickend => hell blickend
helleuchtend => hell leuchtend
hellicht => helllicht
heute morgen/abend/nacht => heute Morgen/
Abend/Nacht
Hexenprozeß => Hexenprozess
Hexenschuß => Hexenschuss
hierbleiben hier bleiben
hierzulande =» hierzulande, auch: hier zu Lande
mit Hilfe mit Hilfe, auch: mithilfe
Erste Hilfe => erste Hilfe
hinsein hin sein
hinterbringen	hinter bringen
hintereinandergehen => hintereinander gehen
hinterhersein => hinterher sein
hintertreiben => hinter treiben
hinübersein => hinüber sein
hochachten => hoch achten
hochbegabt => hoch begabt
hochgelegen => hoch gelegen
Hochgenuß => Hochgenuss
hochgewachsen hoch gewachsen
hochschätzen => hoch schätzen
aufs höchste => aufs Höchste
hochstrebend => hoch strebend
Hosteß => Hostess
ein paar hundert ein paar hundert, auch:
ein paar Hundert
viele Hunderte => viele Hunderte, auch: viele
hunderte
Hunderte von Zuschauern => Hunderte von
Zuschauern, auch: hunderte von
Zuschauern
hurra schreien => Hurra schreien, auch:
hurra schreien
I
Ich-Roman => Ich-Roman, auch: Ichroman
im allgemeinen => im Allgemeinen
im besonderen im Besonderen

Imbiß => Imbiss
im einzelnen => im Einzelnen
imstande => imstande, auch: im Stande
im übrigen =$ im Übrigen
im voraus => im Voraus
in betreff	in Betreff
in bezug auf => in Bezug auf
ineinanderfließen => ineinander fließen
ineinandergreifen => ineinander greifen
Inkrafttreten => In-Kraft-treten
innesein =» inne sein
instand halten/setzen => instand halten/
setzen, auch: in Stand halten/setzen
irgend etwas irgendetwas
irgendjemand	irgendjemand
J
ja sagen => Ja sagen, auch: ja sagen
2jährig, 3jährig, 4jährig... => 2-jährig, 3-jährig,
4-jährig...
ein 2jähriger, 3jähriger, 4jähriger => 2-Jähriger,
3-Jähriger, 4-Jähriger
jammererregend => Jammer erregend
jedesmal => jedesmal, auch: jedes Mal
Joghurt => Joghurt, auch: Jogurt
jung und alt => Jung und Alt
Justitiar => Justiziar
K
kahlfressen kahl fressen
kahlgeschoren => kahl geschoren
kaltbleiben => kalt bleiben
kaltlassen => kalt lassen
Känguruh => Känguru
Karamel Karamell
karamelisieren karamellisieren
2karäter, 3karäter, 4karäter... => 2-Karäter,
3-Karäter, 4-Karäter...
2karätig, 3karätig, 4karätig... => 2- karätig,
3-karätig, 4-karätig...
Kartographie => Kartographie, auch:
Kartografie
Katarrh => Katarrh, aucA.'Katarr
Kellergeschoß => Kellergeschoss
kennenlemen => kennen lernen
keß => kess
Keßler => Kessler
Ketchup =» Ketschup, awcAKetchup
Kiekindiewelt	Kiek-in-die-Welt
im klaren sein => im Klaren sein
klarblickend klar blickend
klarmachen => klar machen
klarsehen => klar sehen
klarwerden klar werden
klatschnaß => klatschnass
klebenbleiben => kleben bleiben
kleindenkend => klein denkend
um ein kleines => um ein Kleines
klein schreiben => kleinschreiben
kleingedruckt => klein gedruckt
kleinhacken => klein hacken
kleinmachen => klein machen
kleinschneiden => klein schneiden
bis ins kleinste => bis ins Kleinste
knapphalten => knapp halten
Knockout => Knock-out, auch: Knockout
kochendheiß => kochend heiß
Koloß => Koloss
Kommißbrot => Kommissbrot
Kommunique => Kommunique, auch:
Kommunikee
Kompaß => Kompass
Kompromiß => Kompromiss
kompromißbereit kompromissbereit
kompromißlos kompromisslos
Kongreß => Kongress
Kongreßsaal => Kongresssaal
Kontrabaß => Kontrabass
Kopfnuß => Kopfnuss
kopfstehen Kopf stehen
zum kotzen => zum Kotzen
krank schreiben => krankschreiben
kraß => krass
Kreppapier Krepppapier
kreß => kress
kriegführend => Krieg führend

Kristallinse => Kristalllinse
krummnehmen => krumm nehmen
Kumyß => Kumyss
den kürzeren ziehen => den Kürzeren ziehen
kurzhalten => kurz halten
Kurzschluß => Kurzschluss
kurztreten => kurz treten
Kuß/Küßchen => Kuss/Küsschen
kußecht => kussecht
Kußhand => Kusshand
du/er/sie küßt => du/er/sie küsst
L
Ladenschluß => Ladenschluss
laß! => lass!
läßlich => lässlich
du läßt => du lässt
zu Lasten => zu Lasten, auch: zulasten
auf dem laufenden sein => auf dem
Laufenden sein
laufenlassen => laufen lassen
Laufpaß =$• Laufpass
Lebensüberdruß => Lebensüberdruss
leerlaufen => leer laufen
leerstehend => leer stehend
leichenblaß => leichenblass
leichtbewaffnet => leicht bewaffnet
leichtentzündet => leicht entzündet
leichtentzündlich => leicht entzündlich
leichtfallen =$• leicht fallen
leichtmachen => leicht machen
leichtnehmen => leicht nehmen
leichtverdaulich => leicht verdaulich
leichtverderblich => leicht verderblich
leichtverständlich => leicht verständlich
jmdm. leid tun => jmdm. Leid tun
der letzte => der Letzte
als letzter als Letzter
bis zum letzten =ф bis zum Letzten
letzteres => Letzteres
zum letztenmal => zum letzten Mal
liebbehalten => lieb behalten
liebenlemen => lieben lernen
liebgewinnen => lieb gewinnen
liebgeworden => lieb geworden
liebhaben =* lieb haben
liegenbleiben => liegen bleiben
liegenlassen => liegen lassen
linksstehend => links stehend
Litfaßsäule . остава: Litfaßsäule
Löß => Löss
Luftschloß => Luftschloss
M
2mal, 3mal, 4mal... 2-mal, 3-mal, 4-mal., .
maschineschreiben =» Maschine schreiben
maßhalten => Maß halten
Menschenhaß => Menschenhass
Mesner => Mesner, auch: Messner
Meßband => Messband
meßbar => messbar
Meßbuch => Messbuch
Meßgerät => Messgerät
Meßgeschenk => Messgeschenk
Meßgewand => Messgewand
Meßinstrument => Messinstrument
Meßwein =* Messwein
Metallegierung =» Metalllegierung
metallverarbeitend => Metall verarbeitend
miesmachen => mies machen
Milchgebiß => Milchgebiss
millionenmal => Millionen Mal
nicht im mindesten => nicht im Mindesten
mißachten =» missachten
Mißbildung => Missbildung
mißbilligen =» missbilligen
Mißbrauch => Missbrauch
Mißerfolg => Misserfolg
mißfallen =ф missfallen
Mißgeburt => Missgeburt
Mißgeschick => Missgeschick
mißglücken . missglücken
Mißgunst => Missgunst
mißhandeln => misshandeln
Mißklang => Missklang
Mißkredit => Misskredit
mißlich => misslich
mißlingen => misslingen
54 Немско-български речник, т 2

mißmutig => missmutig
mißraten => missraten
Mißstand => Missstand
mißtrauisch => misstrauisch
Mißverständnis => Missverständnis
Mitgenuß => Mitgenuss
(gestem/heute/morgen) mittag => (gestern/
heute/morgen) Mittag
alles mögliche => alles Mögliche
sein möglichstes tun sein Möglichstes tun
3monatig, 4monatig, 5monatig... => 3¬
monatig, 4-monatig, 5-monatig...
3monatlich, 4monatlich, 5monatlich... => 3¬
monatlich, 4-monatlich, 5-monatlich...
Monographie => Monographie, auch:
Monografie
(gestern, heute) morgen => (gestern, heute)
Morgen
mündigsprechen mündig sprechen
Mundvoll => Mund voll
Muskatnuß => Muskatnuss
Muß => Muss
ich muß, du mußt, er muß => ich muss, du
musst, er muss
ich müßte, du müßtest, er müßte => ich
müsste, du müsstest, er müsste
Myrrhe => Myrrhe, nwc/rMyrre {без h)
N
nach Hause => nach Hause, в Австрия и
Швейцария auch: nachhause
Nachlaß => Nachlass
Nachlaßgläubiger => Nachlassgläubiger
(gestern, heute, morgen) nachmittag =>
(gestern, heute, morgen) Nachmittag
Nachschuß => Nachschuss
der nächste => der Nächste
als nächstes => als Nächstes
im nachstehenden => im Nachstehenden
(gestern, heute, morgen) nacht => (gestern,
heute, morgen) Nacht
nahebringen => nahe bringen
nahegehen => nahe gehen
nahekommen => nahe kommen
nahelegen => nahe legen
naheliegen => nahe liegen
näherbringen => näher bringen
näherkommen => näher kommen
des näheren => des Näheren
näherliegen => näher liegen
näherstehen => näher stehen
nahestehen => nahe stehen
nahetreten => nahe treten
Narziß => Narziss
naß => nass
naßfest nassfest
naßkalt => nasskalt
nebeneinanderlegen => nebeneinander legen
nebeneinandersitzen => nebeneinander sitzen
nebeneinanderstehen => nebeneinander stehen
nebeneinanderstellen	nebeneinander stellen
Nebenfluß Nebenfluss
nebenhergehen => nebenher gehen
nein sagen => nein sagen, auch: Nein sagen
neubearbeited =» neu bearbeited
aufs neue/von neuem => aufs Neue/von
Neuem
neueröffnet => neu eröffnet
auf ein neues! => auf ein Neues!
neun => вж. acht
nichtamtlich => nicht amtlich
nichtchristlich	nicht christlich
nichtmetallisch =? nicht metallisch
nichtrostend => nicht rostend
nichtsbedeutend => nichts bedeutend
nichtssagend => nichts sagend
niedriggesinnt => niedrig gesinnt
niedrigstehen => niedrig stehen
Niß => Niss
notleidend Not leidend
in Null Komma nichts => in null Komma
nichts
auf Null stehen => auf null stehen
numerieren => nummerieren
Numerierung => Nummerierung
Nuß => Nuss
Nußbaum Nussbaum
Nußschale => Nussschale
о
obenerwähnt => oben erwähnt
obengenannt => oben genannt
obenstehen oben stehen
obenstehend => oben stehend
das Obenstehende das oben Stehende
Obergeschoß => Obergeschoss
offenbleiben => offen bleiben
offenhalten => offen halten
offenlassen offen lassen
offenstehen => offen stehen
des öfteren des Öfteren
Orthographie => Orthographie, auch:
Orthografie
Oxid => Oxid, auch: Oxyd
P
paarmal	paar Mal
Panther Panther, auch: Panter
Papiermache => Papiermache, auch:
Papiermaschee
Paragraph => Paragraph, auch: Paragraf
parallellaufend => parallel laufend
parallelschalten parallel schalten
parallelverwandt => parallel verwandt
Parlamentsausschuß => Parlamentsaus¬
schuss
Partys, Parties (мн. ч. на Party) => Partys
Paß => Pass
Paßbild => Passbild
Paßgang Passgang
Paßkontrolle Passkontrolle
Paßstelle => Passstelle
Paßstraße => Passstraße
Paßwort => Passwort
Pfeffernuß Pfeffernuss
pflichtbewußt => pflichtbewusst
Phantasie => Phantasie, auch: Fantasie
phantastisch => phantastisch, auch:
fantastisch
Phonotechnik =» Phonotechnik, auch:
Fonotechnik
Photographie => Photographie, auch:
Fotografie
planschen =» planschen, auch: plantschen
er pißt => er pisst
plazieren => platzieren
pleite gehen => Pleite gehen
pleite machen =» Pleite machen
pleite sein => остава: pleite sein
polyphon => polyphon, auch: polyfon
Pornographie => Pornographie, auch:
Pornografie
Portemonnaie . Portemonnaie, auch:
Portmonee
Potential => Potential, auch: Potenzial
potentiell => potentiell, auch: potenziell
präferentiell => präferentiell, auch:
präferenziell
Preisnachlaß =» Preisnachlass
Preßglas =>' Pressglas
Preßkohle =* Presskohle
Preßlufthammer => Presslufthammer
Preßstroh Pressstroh
du preßt => du presst
Prinzeß => Prinzess
privatversichert =» privat versichert
probefahren => Probe fahren
Programmusik =* Programmmusik
Progreß => Progress
Prozeß => Prozess
pudelnaß => pudelnass
Q
quatschnaß =» quatschnass
Quellfluß => Quellfluss
quergehen => quer gehen
quergestreift =» quer gestreift
querlegen =» quer legen
R
radfahren => Rad fahren
radschlagen => Rad schlagen
zu Rande kommen =* zu Rande kommen,
auch: zurande kommen

raß rass
Rassenhaß Rassenhass
zu Rate ziehen =» zu Rate ziehen, auch:
zurate ziehen
Ratsbeschluß Ratsbeschluss
rauh rau
Rauhbein => Raubein
rauhen => rauen
Rauhfutter => Raufutter
Rauhreif => Raureif
recht haben => Recht haben
recht behalten => Recht behalten
recht bekommen => Recht bekommen
recht geben => Recht geben
recht sein => остава: recht sein
Rechtens sein rechtens sein
recht sprechen =» Recht sprechen
Regenguß => Regenguss
regennaß => regennass
Regreß Regress
reichbegabt => reich begabt
reichgeschmückt => reich geschmückt
ins reine bringen => ins Reine bringen
im reinen sein im Reinen sein
Reisepaß Reisepass
Reißverschluß Reißverschluss
Rezeß => Rezess
das richtige => das Richtige
richtiggehen => richtig gehen
richtigmachen => richtig machen
richtigstellen richtig stellen
Riß => Riss
rißfest => rissfest
Rißwunde Risswunde
Roheit => Rohheit
Rolladen =» Rollladen
Roß => Ross
Roßarzt => Rossarzt
rotglühend => rot glühend
Roßkastanie => Rosskastanie
Rückschluß => Rückschluss
rückwärtsgehen rückwärts gehen
rückwärtsgewandt rückwärts gewandt
ruhenlassen => ruhen lassen
ruhigstellen => ruhig stellen
Rußland => Russland
Rüßler => Rüssler
S
Salzfaß =» Salzfass
Samenerguß => Samenerguss
Samenfluß => Samenfluss
Saß => Sass
Saudiaraber => Saudi-Araber
Saxophon => Saxophon, nucÄ.'Saxofon
Schallehre => Schalllehre
Schalterschluß => Schalterschluss
scharfblickend => scharf blickend
auf das schärfste => auf das schärfste, auch:
auf das Schärfste
scharfzeichnend => scharf zeichnend
schätzenlemen => schätzen lernen
Schauprozeß => Schauprozess
Schenke . Schenke, auch: Schänke
schiefgehen =Ф schief gehen
schief liegen	schief Hegen
schieftreten => schief treten
schießenlassen => schießen lassen
-Schiffahrt => Schifffahrt
Schiß =$ Schiss
Schlammasse => Schlammmasse
schlechtgehen schlecht gehen
schlechtgelaunt => schlecht gelaunt
schlechtmachen => schlecht machen
auf das schlimmste => auf das schlimmste,
auch' auf das Schlimmste
Schloß => Schloss
Schloßherr => Schlossherr
Schloßpark => Schlosspark
Schluß => Schluss
Schlußakkord => Schlussakord
schlußendlich => schlussendlich
Schlußfolgerung => Schlussfolgeren^
Schlußsatz => Schlusssatz
Schlußwort => Schlusswort
sie schmiß => sie schmiss
Schmiß => Schmiss
Schnappschluß . Schnappschluss
Schnellimbiß Schnellimbiss

Schnellauf => Schnelllauf
Schnelläufer => Schnellläufer
schnellebig => schnelllebig
schneuzen => schnäuzen
er schoß => er schoss
Schoß, Schößling => Schoss, Schössling
schräglaufend => schräg laufend
Schraubverschluß => Schraubverschluss
SchreckschluQ => Schreckschluss
schuld haben => Schuld haben
schuldbewußt schuldbewusst
Schulschluß Schulschluss
Schuß => Schuss	*
schußbereit => schussbereit
schußlig => schusslig
Schußfahrt => Schussfahrt
schußsicher => schusssicher
Schußwaffe => Schusswaffe
Schußweite => Schussweite
schwachbetont => schwach betont
schwachbevölkert => schwach bevölkert
aus schwarz weiß machen => aus Schwarz
Weiß machen
der Schwarze Peter => der schwarze Peter
schwarzgefärbt schwarz gefärbt
schwarzrotgolden => schwarzrotgolden,
auch: schwarz-rot-golden
schwerbeladen => schwer beladen
schwerbewaffnet => schwer bewaffnet
schwerfallen => schwer fallen
schwemehmen => schwer nehmen
schwerreich schwer reich
schwertun => schwer tun
schwerverständlich => schwer
verständlich
schwerverwundet => schwer verwundet
schwerwiegend => schwer wiegend
Schwimmeister => Schwimmmeister
sechs => вж. acht
segenbringend => Segen bringend
jedem das Seine jedem das Seine, auch:
jedem das seine
die Seinen => die Seinen, ш/cA’die seinen
seinlassen => sein lassen
auf Seiten => aufseiten, auch: auf Seiten
von Seiten => vonseiten, auch: von Seiten
selbständig => selbständig, auch:
selbstständig
Selbständigkeit => Selbständigkeit, auch:
Selbstständigkeit
selbstbewußt => selbstbewusst
selbstgebacken => selbst gebacken
selbstgemacht => selbst gemacht
selbstgeschrieben => selbst geschrieben
seligpreisen => selig preisen
seligsprechen => selig sprechen
Sendeschluß => Sendeschluss
seßhaft => sesshaft
Sicherheitsschloß => Sicherheitsschloss
sieben => вж. acht
siegesgewiß => siegesgewiss
sitzenbleiben => sitzen bleiben
sitzenlassen . sitzen lassen
so daß =£ so dass
sogenannt => so genannt
Soll-Bestand => Sollbestand
sonstjemand, -wer, -wie, -wo sonst
jemand, wer, wie, wo
soviel => so viel
soweit => so weit
sowenig => so wenig
Spaghetti => Spaghetti, auch: Spagetti
spazierenfahren => spazieren fahren
Spazierengehen => spazieren gehen
Sperrad => Sperrrad
Sperriegel => Sperrriegel
Sportdreß =» Sportdress
Sproß =* Spross
Sprößchen => Sprösschen
Sprößling => Sprössling
an Eides Statt => an Eides statt
Stammutter => Stammmutter
Startschuß => Startschuss
steckenbleiben => stecken bleiben
steckenlassen => stecken lassen
stehenbleiben => stehen bleiben
stehenlassen => stehen lassen
Stengel => Stängel
Steptanz => Stepptanz
Stewardeß . Stewardess
stiftengehen stiften gehen
etwas im stillen vorbereiten => etwas im
Stillen vorbereiten
Stilleben => Stillleben, auch: Still-Leben
Stillegen => stilllegen
Stilliegen => stillliegen
Stoffetzen => Stoffetzen
Straferlaß	Straferlass
Strafprozeß => Strafprozess
Straß => Strass
strenggenommen streng genommen
strengnehmen => streng nehmen
Streß => Stress
der Lärm streßt => der Lärm stresst
Streßsituation => Stresssituation, auch:
Stress-Situation
Stukkateur => Stuckateur
2stündig, 3stündig, 4stündig... =» 2-stündig,
3-	stündig, 4-stündig...
2stündlich, 3stündlich, 4stündlich... => 2¬
stündlich, 3-stündlich, 4-stündlich...
Stuß => Stuss
T
zutage kommen/treten => zutage kommen/
treten, auch.zu Tage
2tägig, 3tägig, 4tägig... => 2-tägig, 3-tägig,
4-	tägig...
Täßchen => Tässchen
ein paar tausend => ein paar tausend, auch:
ein paar Tausend
Teeei => Tee-Ei, auch: Teeei
Thunfisch => Thunfisch, auch: Tunfisch
aufs tiefste => aufs tiefste, auch: aufs Tiefste
tiefbewegt => tiefbewegt
tiefempfunden . tief empfunden
tieferschüttert => tief erschüttert
tiefgehend	tief gehend
tiefgekühlt => tief gekühlt
tiefgreifend => tief greifend
tiefstehend => tief stehend
Tiefpaß => Tiefpass
Tintenfaß => Tintenfass
Tip => Tipp
Tolpatsch =» Tollpatsch
tolpatschig => tollpatschig
Topographie => Topographie, auch:
Topografie
Torschluß =» Torschluss
Torschuß => Torschuss
totenblaß => totenblass
totgeboren . tot geboren
treuergeben => treu ergeben
sein Schäfchen ins trockene bringen sein
Schäfchen ins Trockene bringen
tropfnaß => tropfnass
trostbringend Trost bringend
im trüben fischen => im Trüben fischen
Trugschluß => Trugschluss
Türschloß => Türschloss
U
übelberaten => übel beraten
übelgelaunt => übel gelaunt
Übelnehmen => übel nehmen
übelriechend ==» übel riechend
übelwollen => übel wollen
Überdruß => Überdruss
übereinanderlegen => übereinander legen
übereinanderliegen	übereinander liegen
übereinanderwerfen => übereinander werfen
Überfluß Überfluss
überhandnehmen überhand nehmen
übermorgen abend, nachmittag
übermorgen Abend, Nachmittag
Überschuß => Überschuss
überschwenglich => überschwänglich
ein übriges tun => ein Übriges tun
im übrigen im Übrigen
alles übrige später => alles Übrige später
die übrigen => die Übrigen
übrigbehalten => übrig behalten
übrigbleiben => übrig bleiben
übriglassen => übrig lassen
umeinanderschlingen =■ umeinander schlingen
Umriß => Umriss
umsein => um sein
um so (mehr, besser) umso (mehr, besser)
gegen Unbekannt => gegen unbekannt
unbeeinflußt => unbeeinflusst
unbewußt => unbewusst
und ähnliches (u. ä.) => und Ähnliches (u. Ä.)
unerläßlich => unerlässlich
unermeßlich => unermesslich
unfaßbar => unfassbar
unfaßlich => unfasslich
ungewiß => ungewiss
unheilverkündend Unheil verkündend
im unklaren => im Unklaren
unmeßbar => unmessbar
unmißverständlich unmissverständlich
unrecht haben =» Unrecht haben
unrecht behalten => Unrecht behalten
unrecht bekommen => Unrecht bekommen
unrecht sein остава: unrecht sein
unselbständig =3 unselbständig, auch:
unselbstständig
Unselbständigkeit => Unselbständigkeit,
auch: Unselbstständigkeit
die Unseren die Unseren, auch: die unseren
untenerwähnt unten erwähnt
untengenannt =* unten genannt
untenstehend => unten stehend
unterbewußt => unterbewusst
unterderhand => unter der Hand
untereinanderstehen => untereinander stehen
untereinanderschreiben => untereinander
schreiben
Unterlaß Unterlass
Untersuchungsausschuß Untersuch¬
ungsausschuss
unvergeßlich unvergesslich
unverrichteterdinge => unverrichteter Dinge
unverrichtetersache => unverrichteter Sache
V
va banque va banque, auch: Vabanque
Varietd => Variete, auch: Varietee
veranlaßt => veranlasst
verantwortungsbewußt => verant¬
wortungsbewusst
verblaßt => verblasst
verbleuen => verbläuen
im verborgenen => im Verborgenen
Verdruß => Verdruss
vergeßlich => vergesslich
Vergißmeinnicht	Vergissmeinnicht
du vergißt => du vergisst
verhaßt => verhasst
Verlaß	Verlass
verläßlich => verlässlich
verlorengehen => verloren gehen
vermißt => vermisst
Vermißtenanzeige	Vermisstenanzeige
Verriß =ф Verriss
verschiedenes ist... => Verschiedenes ist...
verschiedenemal => verschiedene Mal
Verschiß => Verschiss
Verschlimmbeßrung => Verschlimmbessrung
Verschluß => Verschluss
verschüttgehen => verschütt gehen
verselbständigen => verselbständigen, auch:
verselbstständigen
Vertragsabschluß => Vertragsabschluss
vertrauenerweckend => Vertrauen erweckend
V-förmig => V-förmig, auch: v-förmig
viel zuviel => viel zu viel
viel zuwenig => viel zu wenig
vielbeschäftigt => viel beschäftigt
vielgebraucht => viel gebraucht
vielbesucht => viel besucht
vielgelesen => viel gelesen
vielgereist => viel gereist
vielsagend => viel sagend
vielversprechend viel versprechend
vier => вж. acht
aus dem vollen leben aus dem Vollen leben
volladen => voll laden
vollaufen . voll laufen
vollessen => voll essen
vollfuhlen => voll fühlen
vollgießen => voll gießen
vollpacken => voll packen
vollstopfen voll stopfen
volltanken => voll tanken
volltönend => voll tönend
voneinandergehen => voneinander gehen
von selten => vonseiten, auch: von Seiten
vorangehendes gilt => Vorangehendes gilt
im vorangehenden heißt es... => im
Vorangehenden heißt es...'
im voraus => im Voraus
vorgefaßt =■ vorgefasst
vorgestern abend, mittag, morgen =>
vorgestern Abend, Mittag, Morgen
Vorhängeschloß => Vorhängeschloss
im vorhinein =* im Vorhinein
das vorige gilt => das Vorige gilt
im vorigen heißt es... => im Vorigen heißt es...
vorliebnehmen => vorlieb nehmen
(gestern/heute/morgen) vormittag =>
(gestem/heute/morgen) Vormittag
Vorschuß => Vorschuss
vorwärtsbringen => vorwärts bringen
vorwärtsgehen => vorwärts gehen
vorwärtskommen => vorwärts kommen
vorwärtsweisend => vorwärts weisend
W
Wächte => Wechte
Waggon => Waggon, auch: Wagon
Walnuß => Walnuss
Walnußbaum	Walnussbaum
Walroß => Walross
warmhalten => warm halten
warmlaufen => warm laufen
Warnschuß =» Warnschuss
wasserabstoßend => Wasser abstoßend
wasserabweisend => Wasser abweisend
wäßrig wässrig
weichgekocht => weich gekocht
weichkochen => weich kochen
weichmachen =» weich machen
Weinfaß	Weinfass
aus schwarz weiß machen => aus Schwarz
Weiß machen
des weiteren => des Weiteren
bis auf weiteres => остава: bis	werteres
weitgehend => weit gehend
weitgereist => weit gereist
weithergeholt => weit hergeholt
weitreichend => weit reichend
weittragend => weit tragend
weitverbreitet => weit verbreitet
weit verzweigt =» weit verzweigt
wenigbefahren => wenig befahren
im wesentlichen =» im Wesentlichen
wettumen => wetttumen
wiederaufbauen => wieder aufbauen
wiederentdecken =» wieder entdecken
wiedererkennen => wieder erkennen
wiedererstehen => wieder erstehen
wiederfinden => wieder finden
wiedergeboren =» wieder geboren
wiedergutmachen => wieder gutmachen
Wiedersehen => wieder sehen
wieviel => wie viel
wie viele => остава: wie viele
wildlebend => wild lebend
wildwachsend => wild wachsend
Winterschlußverkauf =» Winterschluss-
verkatif
wißbegierig => wissbegierig
ihr wißt => ihr wisst
wohlbedacht => wohl bedacht
wohlbehütet => wohl behütet
wohldurchdacht =* wohl durchdacht
wohlersehen =* wohl ersehen
wohl fühlen wohl fühlen
wohlgemeint wohl gemeint
wohlsituiert => wohl situiert
wohl tun => wohl tun
wohlüberlegt => wohl überlegt
wohlunterrichtet => wohl unterrichtet
Wollappen => Wolßappen
sich wunder was einbilden => sich Wunder
was einbilden
wundlaufen => wund laufen
wundliegen => wund liegen
wundreiben => wund reiben
wir wüßten gern...	wir wüssten gern...
du wußtest => du wusstest
X
x-beinig => x-beinig, auch: X-beinig
Xerographie => Xerographie, auch: Xerografie
x-förmig x-förmig, auch: X-förmig
Xylophon => Xylophon, auch: Xylofon
Z
Zäheit => Zähheit
zartbesaitet => zart besaitet
zartfühlend : zart fühlend
2zeilig, 3zeilig... =^ 2-zeilig, 3-zeilig...
eine Zeitlang => eine Zeit lang
zeitraubend => Zeit raubend
zeitsparend Zeit sparend
zur Zeit => zurzeit
zielbewußt => zielbewusst
Zierat => Zierrat
zigtausende => zigtausende, auch:
Zigtausende
Zivilprozeß => Zivilprozess
Zuckerguß Zuckerguss
zueinanderf mden : zueinander finden
Zufluß => Zufluss
sich zufriedengeben => sich zufrieden geben
zufriedenlassen => zufrieden lassen
zufriedenstellen => zufrieden stellen
zugrunde gehen, liegen, richten => zugrunde,
auch: zu Grunde gehen, liegen, richten
zugunsten => zugunsten, auch: zu Gunsten
zu Hause => zu Hause, в Австрия и
Швейцария auch: zuhause
bei uns zulande => bei uns zu Lande
zuleide => zuleide, auch: zu Leide
zumute	zumute, auch: zu Mute
zunutze	zunutze, auch: zu Nutze
zupaß kommen => zupass kommen
zurande => zurande, auch: zu Rande
zurate => zurate, auch: zu Rate
Zusammenfluß => Zusammenfluss
zusammengefaßt => zusammengefasst
zusämmengepäßt => zusammengepasst
zusammengepreßt =* zusammengepresst
Zusammenschluß => Zusammenschluss
Zusammensein => zusammen sein
zuschulden =^ zuschulden, auch: zu Schulden
Zuschuß => Zuschuss
zusein => zu sein
zustande : zustande, auch: zu Stande
zutage =3 zutage, auch: zu Tage
zuungunsten => zuungunsten, auch: zu
Ungunsten
zuviel => zu viel
zuwege => zuwege, auch: zu Wege
zuwenig => zu wenig
jeder zweite => jeder Zweite

БИБЛИОГРАФИЯ
Sanders-Wülfing, Handwörterbuch der deutschen Sprache. Achte neubearbeitete und vermehrte
Auflage. Leipzig 1924.
Hernann Paul, Deutsches Wörterbuch, VI Auflage, bearbeitet von Alfred Schinner. Halle a/Saa-
lc 1959.
Hoffmann-Block, Wörterbuch der deutschen Srrachc. Leipzig 1943.
L. Mackensen, Neues deutsch-s Wörterbuch. La /heim 1952,
Deutsche Akademie der Wissen chaften zu Berlin — Institut für deutsche Sprache, Wörterbuch der
deutschen Gegenwartssprache, heraus gegeben von Ruth Klappenbach und Wolfgang
Stcinitz. Berlin 1962—64, I—XII Lieferung.
Sprach-Brockhaus, VI Aufl. Wiesbaden 1955.
Duden. Der große Duden, Stilwörterbuch der deutschen Sprache. Mannheim 1956.
Der große Duden, Rechtschreibung. Leipzig 1959.
Der große Duden, Bildwörterbuch der deutschen Sprache, herausgegeben von Dr. O. Basler. Leipzig
1935.
Fremdwörterbuch unter der Gesantleitung von Heinrich Becker. Leipzig 1958.
Brock ha us. ABC der Naturwissenschaft und Technik. Leipzig 1955.
Küpper, Wörterbuch der deutschen Umgangssprache. Hamburg 1955.
Wörter und Wendungen, Wörterbuch zum deutschen Sprachgebrauch, herausgegeben von Dr. E,
Agricola unter Mitwirkung von Herbert Görner und Ruth Küfner. Leipzig 1963.
ßorchart — Wustmann— Schoppe, Die sprichwörtlichen Redensarten im deutschen Volks¬
mund, VII Auf]. Leipzig 1955.
Eberhart Lyon, Synonymisches Handwörterbuch der deutschen Sprache, XVII Aufl. Leipzig 1910.
P. F. L. Hoffmann, Synonymisches Wörterbuch der deutschen Sprache, VIII Aufl, Leipzig.
Deutscher Wortschatz, VIII Aufl. nach A. Schiesing: „Der passende Ausdruck“ von H. Wehrte.
Stuttgart, 1942.
Rudolf Eisler, Handwörterbuch der Philosophie, II Aufl. Berlin 1922.
Franz Fr. v. Lipperheide, Sprichwörterbuch, III Aufl. Berlin 1939.
Sachs-Villatte, Enzyklopädisches französisch-deutsches und deutsch-franzözisches Wörterbuch,
I Teil Französisch-deutsch, III Aufl. Berlin-Schöneberg 1911; II Teil Deutsch-französisch,
32. Aufl. Berlin-Schöneberg 1958.
Murct — Sanders, Enzyklopädisches englisch-deutsch und deutsch-englisches Wörterbuch, П
Aufl. Berlin-Schöneberg 1908.
И. Я. Павловски, Немецко-русский словарь, И изд. Лайпциг 1902,
Немецко-русский словарь, под редакцией В. В. Рудаша, III изд. Москва 1947.
Немсцко-русский словарь, под редакцией А. А. Лепинга и Н. П. Страховой, Москва 1958.
Русско-немецкий словарь, II изд. под редакцией А. А. Лепинга. Москва 1948.
3.	Футеков, Голям илюстрован немско-български речник. София 1942.
Нс.мско-български речник от д-р Ж. Драгнева, Б. Шанов, Ст. Станчев, Л. Владова, Изд. „Наука
и изкуство“. София 1954.
Л. 3. Бинович, Немецко-русский фразсологичсский словарь. Москва 1956.
Жана Николова-Гълъбова и Константин Гълъбов, Немско-български фразеологичев
речник. София 1958.
Немецко-русский политехнический словарь общей редакцией проф. Л. Д. Белькинда. Москва
1963.
Краткий немецко-русский словарь по ядерной физике и ядериой техкике, под редакцией д-ра Д.
И. Воскобойника. Москва 1958.
Руско-български технически речник от П. Герганов, Андрей Анев, Г. Киселов, Петър Бил-
дирев. София 1957.
Немсцко-русский словарь по физике, Издательство Московското университета. Москва 1959.
Meyers Neues Lexikon.
Wörterbuch und Leitfaden der deutschen Rechtschreibung. Leipzig 1969.
Gerhard Wahrig, Das große deutsche Wörterbuch. Bertelmanns Verlag. 1967.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
1.	Deutsches Wörterbuch, Wahrig, G. Bertelsmann Lexikon Verlag, Abagar G.m.b.H. Veliko
Tarnovo, 1999.
2.	Duden, Deutsches Universal Wörterbuch, Dudenverlag, MannheiiWLeipzig/WienZürich, 1989.
3.	Немско-български речник, Сугарева, Тл, Атанасова, В., Наука и изкуство, София 1986.
4.	Немско-български технически речник, Писарев, А., Попов, Г., Стаменов, Д. и др. Техника,
София, 1984.
5.	Немско-български икономически речник, Стоянова, Д., Смиленова, А. и др. Библиотека
48, София 1993.
6.	Немско-български минен речник, Драганов, Л. ВМГИ, София 1979.

НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК
Том втори
Художник Б. Драголов
Коректор Фани Жекова
Предпечатна подготовка ИПРЕС
Печатни коли 54
Печатница - ДФ ,Д. Благоев“ - София, ул. „Ракитин“ № 2

ЕМАС
Създаденият от колектив на Българската акаде¬
мия на науките двутомен Немско-български речник
може да се нарече речникът на германистичната
традиция в България. Той е настолен справочник на
поколения студенти от специалността немска фи¬
лология, ученици от езиковите гимназии и на всички,
които изучават задълбочено немски език.
Като се отнася с преклонение пред грандиозния
труд на неговите създатели - проф. Ян. Арнаудов,
Анг. Димова, Г. Минкова, Л. Андреева и М. Наумова,
като съзнава отговорността си пред тях за съхра¬
няването му и за продължаването на традицията и
като спазва задължението си пред своите читатели
да поднася винаги актуални справочници, настоящи¬
ят издател реши да отрази промените в развитие¬
то на немския език през последните години. Затова
целият речник бе преработен с новия правопис и
бяха въведени много нови думи от областта на на¬
уката - електроника, компютърна техника, физика
и др., от икономика, финанси и банково дело, както
и множество думи и изрази от разговорната реч и
жаргона.
Двутомният Немско-български речник отразява
съвременното състояние на немския език и съдържа:
• най-богатият немскоезиков лексикален запас - от
Лесинг до днес
•	примери за приложението на словесните единици
•	думи и изрази от всички области на езика - ли¬
тературен, специализиран, разговорен, диалекти,
жаргон
• указания за правилната употреба на думите -
произношение, ударение, граматична и стилова
характеристика, ортографски варианти, синони¬
ми и омоними.