Author: Лазаров М.  

Tags: история   археология  

ISBN: 0324-0533

Year: 2003

Text
                    1
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ ВАРНА
34-35 (49-50)
1998 - 1999
FJ
BULLETIN
DU MUSEE NATIONAL DE
VARNA
1
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ ВАРНА
34-35 (49-50)
1998 - 1999
FJ
BULLETIN
DU MUSEE NATIONAL DE
VARNA
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ ВАРНА
34-35 (49-50) 1998- 1999
BULLETIN
DU MUSEE NATIONAL DE
VARNA
Варна 2003
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:
Михаил Лазаров - главен редактор
Веселии Иванов - секретар
Александър Минчев, Валентин Плетньов, Веска Стоянова,
Станка Димитрова, Янаки Сивков
Компютърен дизайн Милка Христова
Предпечат и печат Издателство “СЛАВЕНА” - Варна
ISSN 0324-0533
СЪДЪРЖАНИЕ // SOMMAIRE
Иван Василчин - Двуобряден тракийски некропол при село Черна, Добричко...5 // A Biritual Thracian Necropolis at the Village of Cherna, Dobritch District...64
Алексавдър Минчев - Античните бронзови лампи от Варненския археологически музей...1О4 //Ancient bronze lamps in the archaeological museum ofVama...l35
Анна Хараламбиева - Рядка емайлирана фибула тип II 15 по Екснер... 136 // Eine seltene Emailfibel vom Тур II, 15 nach Exner...l40
Анна Хараламбиева, Боян T. Иванов - Токи с изображение на конник...141 // Schnallen mit Darstellung des Reiters und des Pferdes...l49
Игор Лазаренко - Нумизматични данни за датиране опожаряването на Одесос по времето на император Ираклий... 150 //Numismatical Data about the Time when during the Reign of Emperor Heraclius Odessos was burned down ... 166
Павел Георгиев - Бележки за Аспаруховия вал при Одесос-Варна...167 //
Notes on the Asparuch Rampart at Odessos - Varna... 182
Валери Йотов - За така наречената “унгарска сабя”...183 // Uber den s.g. ungarischen Sabel.,.190
Константин Тотев - Процесийни кръстове от крепостта при село Цар Асен, Русенско.,.192 // Procession Crosses from the Fortress at the Village of Tsar Assen, Rousse District... 197
Константин Тотев - За три процесийни кръста от Преслав... 198 // About three Procession Crosses from Preslav.,.206
Мария Манолова-Войкова - Ранна сграфито керамика от Варна.,.208 // Early sgraffito Ware from Vama...224
Георги Атанасов - Първоизточници, поява и разпространение на иконографията “Свети Георги спасява от плен юноша-християнин”...226 // Prime Sources, Appearance and Distribution of Icon-Painting “St. George Saves a Juvenile Christian from Captivity”...238
Лъчезар Лазаров - Съкровище с медни скифати от село Комарево, Провадийско...239 // A Hoard of copper Skiffats from the Village of Komarevo, Provadya region...245
Лъчезар Лазаров - Коя крепост е Ракнуи на Ал-Идриси?...246 // Which Fortress is Raknui of Al-Idrisi...251
Валентин Плетньов - Украсата на битовата керамика във Варна през XV-XVIII век...252 //The Decoration ofFolk-Style Ceramics in Varna in 15ft— 18ft centuiy...29O
Диана Тодорова - Маскарадни игри при гагаузите.,.292 // Masquerade Games of the Gagaouzi.,.296
Диана Тодорова - Малоазийските българи във Варненско - етнографски аспекта на поминъка им...297 //Asia Minor Bulgarians in the District of Varna - Ethnographical Aspects of Their Means of Livelihood...302
Лидия Петрова - Етнодемографска характеристика на населението в Североизточна България с оглед проучването на народната медицина...ЗОЗ //Ethno-Demographical Peculiarities of the Population in Northeast Bulgaria With a View to Folk Medicine Research...316
Тодор Парушев - Основни насоки в стопанското развитие на Варна между дветесветовни войни (1919 - 1939 г.)...317//BasicTendencies in the Economic Development ofVarna between the Two World Wars (1919 - 1939)...338
Мариана Филипова - Маринова, Антоанета Петрова - Ботаническа характеристика на Природната забележителност “Побита камъни”...33 9// Botanical characteristic of the protected area Landmark Pobiti kamani. .368
Янаки Сивков - Ихтиофауната на Варненския залив...369 // The Ichthyofauna of the Bay of Varna...376
Янаки Сивков - Остеология на морския кефал (Mugii cephalus Linnaeus 1758 (Pisces, Mugilidae) ...377 //Osteology of the Mullet Mugii cephalus Linnaeus, 1758 (Pisces, Mugilidae)...399
Янаки Сивков - Остеология на платерината Liza aurata ( Risso, 1810)
(Pisces, Mugilidae)...400 // Osteology of the Golden Grey Millet Liza aurata (Risso, 1810) (Pisces, Mugilidae)...420
Янаки Сивков - Морфологична характеристика на сребристата каракуда Carassius auratus gibelio (Bloch, 1783) Pisces, Cyprinidae) от България...421 П Morphological characreristics of the Goldfish Carassius auratus gibelio (Bloch, 1783) (Pisces, Cyprinidae) from Bulgaria...428
Янаки Сивков - Морфологична характеристика на бабката Blicca bjoerkna (Linnaeus, 1758) (Pisces, Cyprinidae)...429 // Morphological characteristics of the white bream Blicca bjoerkna (Linnaeus, 1758) (Pisces, Cyprinidae)...434
Янаки Сивков - Морфологична характеристика на рутилуса Rutilus rutilus (Linnaeus, 1758) (Pisces, Cyprinidae) от българските води...435 // Morphological characteristics of the roach Rutilus rutilus (Linnaeus, 1758) (Pisces, Cyprinidae) from the Bulgaria waters...444
Янаки Сивков - Морфологична характеристика на обикновената каракуда Carassius carassius (Linnaeus, 1758) (Pisces, Cyprinidae)...445 H Morphological characteristics of the crucian carp Carassius carassius (Linnaeus, 1758) (Pisces, Cyprinidae)...455
Румяна Камбурова - Биометрични изследвания на тънкомуцунестата игла Syngnathus tenuirostris (Rathke, 1837) (Pisces, Syngnathidae) от Българското черноморско крайбрежие ...456 // Biometrical studies of the Sygnathus tenuirostris (Rathke, 1837) (Pisces, Sygnathidae) from the Bulgarian Black Sea coast...460
Румяна Камбурова - Морфологическа характеристика на късомуцунестата морска игла Syngnathus abaster (Risso, 1826) (Pisces, Syngnathidae) от Българското черноморско крайбрежие...461 // Morphological characteristics of the Syngnathus abaster (Risso, 1826) (Pisces, Syngnathidae) from the Bulgarian Black Sea coast...465
Съкращения//АЪгevictions des publications citees...466
4
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ДВУОБРЯДЕН ТРАКИЙСКИ НЕКРОПОЛ ПРИ СЕЛО ЧЕРНА, ДОБРИЧКО
Иван Василчин
Некрополът се намира в местността Дургут, на 4 км североизточно от с. Черна и на 2 км югоизточно от с. Крагулево. Открит е при земеделска обработка на почвата, което дава основание на Л. Бобчева да проведе спасителни разкопки през 1973 - 1974 г., когато проучва 17 гроба1- два с трупополагане и 15 с трупоизгаряне. Разкопките са продължени от автора на настоящата статия след 1976 г.2
Некрополът е разположен върху билото на стръмния ляв бряг на Суха река и заема площ от около 8, 800 кв. м. Теренът е обработван продължително време със селскостопански машини, конто са разрушили някои от по-плитко вкопаните гробове. В югоизточната част на некропола гробовете са нарушили културния пласт на по-ранно селище, което принадлежи на културата Хаманджия.3
Общо през всички кампании са открити 142 гроба, в конто погребенията са извършени по два начина - чрез трупоизгаряне и чрез трупополагане (Табл. I).
А. Гробове с трупополагане.
Гроб № 3. Дълбочина 0,50 м от нивото на съвременния терен. Скелет ориентиран север - юг, с главата на юг. Поставен на дясната страна. Краката са свити в колената. а ръцете — в лактите, с длани събрани пред лицето. До стъпалата на краката - фрагментиран глинен съд (кат. № 1), покрит с каменна плочка. Дължина на скелета 1,60 м.
Инвентар:
1.	Съд, фрагментиран. Запазена е горната му половина със заоблени плещи, къса цилиндрична шийка и извито навън устие. Върху плещите -четири разположени срещуположно на кръст роговидни израстъка. Работен на ръка от кафява на цвят глина с примеси. Запазена вис. 7 см, диам. на тялото 10 см, диам. на устието 6,2 см. Табл. X.
Исторически музей Добрич. Инв. № А 1770.4
Гроб № 14. Дълбочина 0,75 м от нивото на съвременния терен. Скелет ориентиран север - юг, с главата на юг. Поставен върху дясната страна.
5
Краката са свити в колената, а ръцете- в лактате. Дълж. 1,10 м. До главата - глинена чаша.
Инвентар:
2.	Чаша с полусферична долна и цилиндрична горна част. Леко завито навън устие, отрязано косо, дъното закръглено, с пъпковиден израстьк в средата. На долната заоблена част на тялото - три пъпки, между конто са врязани коси канелюри. Дръжката е отчупена. Работена на ръка от глина с едри примеси, добила кафявочерен цвятслед изпичането. Вис. 7,3 см, диам. на тялото 10,7 см, диам. на устието 10 см, диам. на дъното 3 см. Табл. XI. Инв № А 932.
Гроб № 15. Дълбочина 0,60 м от нивото на съвременния терен. Скелет със силно прогнили кости, ориентиран север - юг, с главата на юг. Запазен е частично. По-цялостно са разкрити черепът и гръдният кош. До главата -глинена чаша.
Инвентар:
3.	Чаша с полусферична долна и цилиндрична горна част. Право устие и закръглено дъно с нъп в средата. Дръжката отчупена. Върху хоризонталния ръб, между двете части срещуположно на дръжката има пъпка. Работена на ръка от керемидена след изпичането глина с едри примеси. Отвътре чашата е покрита с ангоба, добила след изпичането черен цвят. Вис. 6,5 см, диам. на тялото 8,4 см, диам. на устието 7,1 см, диам. на дъното 4 см. Табл. XI. Инв. № А 931.
Гроб № 16. Дълб. 0,60 м. Скелет ориентиран север - юг, с главата на юг. Краката са свити в колената. Дълж. 1,30 м.
Гроб № 17. Дълб. 0,60 м. Скелет ориентиран север - юг, с главата на юг. Положен върху дясната страна. Краката са свити в колената. Дълж. 1,60 м. До главата - глинен съд.
Инвентар:
4.	Съд с биконична форма, къса цилиндрична шийка и право устие. Заоблено дъно. Работен на ръка от кафявочерна глина с дребни примеси. Вис. 6 см, диам. на тялото 7,7 см, диам. на устието 5,2 см. Табл. XI. Инв. № А 1761.
Гроб №18. Дълб. 0,60 м. Скелет положен на дясната страна, ориентиран север - юг, с главата на юг. Краката свити в колената. Дълж. 1,30 м.
Гроб № 25. Дълб 0,70 м. Скелетът, положен на дясната страна между четири ломени камъка, е ориентиран север - юг, с главата на юг. Ръцете са изпънати успоредно на тялото, а краката - свити в колената. Дълж. 1,40 м. До главата — глинен съд. Табл. Ш:2.
Инвентар:
5.	Съд с биконична форма, къса цилиндрична шийка и удебелено, слабо извито навън устие. Малко, леко хлътнало дъно. Върху плещите четири пъпки, разположени срещуположно на кръст. а между тях-две зигзаговидни плитко врязани линии. Работен на ръка от сивокафява глина с примеси. Вис. 5,8 см,
6
диам. натялото 8,9 см, диам. на устието 6,6 см, диам. на дъното 3,8 см.Табл. XI Инв. № А 1729
Гроб № 26. Дълб. 0,40 м. Скелетът е положен на дясната си страна под струпани на куп ломени камъни. Ориентация югозапад- североизток, с глава на югозапад. Костите са силно прогнили. Дълж. около 1,20 м.
Гроб № 27. Дълб. 0,50 м. Скелет ориентиран югозапад - североизток, с глава на югозапад. Положен на дясната страна, с ръце свити в лактите и длани събрани пред лицето. Краката свити в колената. Дълж. 1,10 м.
Гроб № 28. Дълб. 0,40 м. Скелет положен на дясната страна, ориентиран север - юг, с главата на юг. Ръцете изпънати успоредно до тялото, краката свити в колената. Дълж. 1,10 м. До главата и лакътя на дясната ръка - по една глинена чаша. Табл. 111:3.
Инвентар:
6.	Чаша със заоблено биконично тяло, къса цилиндрична шийка и фуниевидно устие. Плоско дъно. Върху плещите хоризонтален ръб с три пъпки, поставени на равни разстояния. Дръжката отчупена. Работена на ръка от примесена с пясък глина, кафявочерна на цвят след изпичането. Вис. 5,5 см, диам. на тялото 7,3 см, диам. на устието 7 см, диам. на дъното 4 см. Табл. XI. Инв. № А 2024.
7.	.Чаша с полусферична долна и цилиндрична горна част. Слабо извито навън устие. Закръглено, леко хлътнало дъно. Висока дръжка, която се захваща за плещите на съда и излиза над устието. По ръба между двете части на тялото - три малки роговидни израстька. Работена на ръка от кафявочерна, примесена с пясък глина. Вис. с дръжката 8 см, вис. без дръжката 6,3 см, диам. на тялото 8,6 см, диам. на устието 6,7 см, диам. на дъното 2,5 см. Табл. XI. Инв. № А 2025.
Гроб № 32. Дълб. 0,50 м. Скелет ориентиран север - юг, с главата на юг. Долните крайници свити в колената. Запазен в лошо състояние - костите силно прогнили. Дълж. 0,90 м.
Гроб № 35. Дълб. 0,70 м. Скелет ориентиран югозапад - североизток, с главата на югозапад. Положен върху дясната страна. В лявата ръка, свита пред гърдите, държи нож. Дясната ръка свита в лакътя. Краката свити в колената. Дълж. 1,10 м. Пред лицето и до стъпалата на краката - по един фрагментиран съд.
Инвентар:
8.	Паница, фрагментирана, разлата, с извит навън широк бордюр, върху него - врязани линии. Работена на ръка от примесена с пясък глина, кафява на цвят след изпичането. Повърхността е огладена. Следи от горене. Шир. на бордюра 6 см. Инв. № А 995.
9.	Тънкостенен съд, фрагментиран. Биконично тяло, къса цилиндрична шийка и фуниевидно устие. В най-издутата част на тялото - хоризонтален пояс от врязани косо къси линии, под конто - триъгълници, запълнени с врязани линии. Под всеки триъгълник - по една точка. Работен на ръка от
7
пречистена глина с кафяв цвят след изпичането. Излъскана, матовочерна повърхност. Долната част на съда е отчупена. Запазена вис. 7 см, диам. на устието 4,5 см. Табл. XII. Инв. № А 2156.
10.	Нож, железен. фрагментиран, корозирал. Запазена дълж. 12 см, шир. 4 см. Инв. № А 2061.
Гроб № 39. Дълб. 0,60 м. Скелет ориентиран север - юг, с главата на юг. Положен на дясната страна, със свити в колената крака. Ръцете свити в лактите така, че дланта на дясната е пред лицето, а на лявата - пред гърдите. До главата - фрагментирана глинена чаша с черен цвят. Скелетът е запазен в лошо състояние със силно прогнили кости. Дълж. 1,60 м.
Гроб № 40. Дълб. 0,60 м. Два скелета, положени успоредно един до друг, лице срещу лице. Ориентирани в посока север - юг, с главите на юг. Източният скелет е на по-възрастен индивид и е погребай по-рано от другия. Положен е на лявата страна. Дясната му ръка е свита в лакътя с насочена към лицето длан. Западният скелет е положен на дясната страна. Ръцете му са свити в лактите, а дланите поставени близо до лицето на източния скелет. Под дланта на дясната му ръка - фрагментиран железен нож. Тазът и свитите в колената крака на западния скелет са върху свитите долни крайници на източния. Дълж. на източния скелет 1,20 м; на западния 1,05 м. До главите им - по един глинен съд. Табл. 11:1.
Инвентар'.
И. Съд с биконична форма и заоблен преход между двете части. Конично стесняващите се плещи завършват с издадено навън фуниевидно устие със заоблен ръб. Малко, леко хлътнало дъно. По най-издутата част на тялото — пояс от врязани косо къси линии. Работен на ръка от глина с примеси, със смолисточерен цвят; повърхността — огладена. Вис. 6,5 см, диам. на тялото 6,7 см, диам. на устието 6,3 см, диам. на дъното 2,3 см. Табл. XIII. Инв. № А 965.
12.	Съд, подобен по форма на № 11. Между горната и долната част на съда има хоризонтален ръб с четири срещуположно поставени на кръст роговидни израстъци. Работен на ръка от глина с примеси, с кафявочерен цвят. Вис. 8,7 см, диам. на тялото 10,9 см, диам. на устието 6,2 см, диам. на дъното 5,5 см. Табл. XIII. Инв. № А 966.
13.	Нож, фрагментиран, корозирал. Запазена дълж. 6 см, шир. 2,1 см. Инв. № А 2161.
Гроб № 41. Дълб. 0,60 м. Скелет, положен по гръб, ориентиран север -юг, с главата на юг. Ръцете са свити в лактите, с длани поставени в областта на раменете. Краката изпънати. Дълж. 1,70 м. Табл. 11:2.
Гроб № 42. Дълб. 0,60 м. Под могилка отломени камъни с диам. 1,20 м - скелет, положен по гръб, ориентиран север - юг, с главата на юг. Дясната ръка е свита в лакътя, като дланта е поставена в областта на рамото. Лявата — леко свита в лакътя върху таза, държи между пръстите си каменно точило. Краката са изпънати. Дълж. 1,72 м.
8
Инвентар-.
14.	Точило от пясъчник с тьмнокафяв цвят. Правоъгълна форма, дупка в единия край с диам. 1 см. Дълж. 11,2 см, максимална шир. 3,2 см, деб. 1,3 см. Табл. XIII. Инв. № А 1739.
Гроб № 43. Дълб. 0,60 м. Скелет, положен по гръб, ориентиран север -юг. Двете ръце са събрани върху таза. На шията - стьклено мънисто, а до лявата ръка - глинено съдче. Костите на долните крайници са разбъркани. Приблизителна дължина 1,10 м.
Инвентар-.
15.	Съд с биконична форма и заоблен преход между двете части. Конично стесняващите се плещи завършват с фуниевидно устие и заоблен удебелен ръб. Малко, леко хлътнало дъно. По най-издутата част - украса от пояс от триъгълници, запълнени с наклонени врязани линии, обрамчени от две хоризонтални ивици от къси коси линии. Над пояса - ивици от коси линии. Над тях на три места са групирани по три врязани кръгчета. Над пояса от триъгълници на равни разстояния са оформени три ниски израстъка. Работен на ръка от глина с примеси, смолисточерна на цвят; повърхността - огладена. Тънкостенен. Дъното е пробито преди поставянето на съда в гроба. Вис. 7 см, диам. на тялото 8,1 см, диам. на устието 5,1 см, диам. на дъното 2,3 см. Табл. XIII. Инв. № А 1005.
16.	Стьклено мънисто с кръгла форма. Върху тьмнокафяв фон между две хоризонтални окръжности са нанесени осем кръгчета с кремав цвят. Вис. 1,2 см, диам. 1,6 см, диам. на отвора 0,6 см. Табл. XIII. Инв. № А 1024.
Гроб № 44. Дълб. 0,20 м. Под правоъгълник от струпани ломени камъни с размери: север - юг 2,90 м, изток - запад 1,80 м е изграден гроб от необработени камъни, подредени с гладката си страна към вътрешността на камерата. Най-добре е изградена източната стена, като камъните без спойка лягат плътно един върху друг и оформят вътрешното лице с вис. 0,60 м. Гробът е ориентиран в посока север - юг; размери 2,25 х 0,50 м. Подът е от подредени една до друга необработени каменни плочи. Скелетът е по гръб, ориентиран север - юг, с главата на юг. Ръцете са събрани на таза. Краката са свити леко в колената. Дълж. 1,23 м. До главата — три глинени съда. На гърдите и около шията - 76 стьклени мъниста. От лявата страна до таза -глинен прешлен. Върху гърдите до лявото рамо - две железин двуспирални фибули. Между главата и лявото рамо - два силно нагънати къса от много тьнък златен лист и бронзово копче, чиято кръгла повърхност е покрита с тънък златен лист. Табл. 11:3.
Инвентар-.
17.	Чаша със заоблено биконично тяло, цилиндрична горна част и извито навън скосено устие. Заоблено, леко вдлъбнато дъно с пъп в средата. От устието се издига високо изострена в горния край дръжка, която с долния си край достига до плещите на съда. Върху тях - украса от плитки вертикални канелюри и три надлъжни пъпковидни израстъка. Работена на ръка от
9
примесена с пясък глина, добила червенокафяв цвят след изпичането. Повърхността покрита с ангоба със сиво-кафяв цвят. Следи от горене. Вис. 11,9 см, вис. без дръжката 7,2 см, диам. 10,4 см, диам. на устието 8,2 см, диам. на дъното 3 см. Табл. XIV. Инв. № А 1012.
18.	Чаша с биконична форма и къса цилиндрична шийка, завършва[ца с извито навън устие. Кръгло плоско дъно. Върху плещите - украса от къси плитки канелюри, между конто - четири надлъжни пъпковидни израстька. Работена на ръка от глина с примеси, добила след изпичането тьмнокафяв цвят. Повърхността покрита с ангоба с кафявочерен оттенък. Следи от горене. Вис. 4,6 см, диам. 8,2 см, диам. на устието 6 см, диам. на дъното 4,6 см. Табл. XIV. Инв. № А 1014.
19.	Съд с биконична форма и заоблен преход между двете части. Конично стесняващите се плещи завършват с издадено навън фуниевидно устие. Малко, леко хлътнало дъно. По най-издутата част на тялото - украса от хоризонтален пояс от врязани, срещащи се под ъгъл (тип “рибена кост”) коси линии, завършващ отгоре с две врязани хоризонтални линии с два роговидни израстька. Работен на ръка от черна на цвят глина с примеси. Вис. 7,5 см, диам. 8 см, диам. на устието 4,8 см, диам. на дъното 2 см. Табл. XIV Инв. № А 1018.
20.	Прешлен биконичен. В средата на тялото с косо врязани линии са очертани три ромбоида, а от двете страни около отвора - две врязани концентрични окръжности. Работен от глина със светлокафяв цвят. Вис. 3,2 см, диам. 3,1 см. Табл. XIV. Инв. № А 1010.
21.	Фибула, желязна, двуспирална. Силно корозирала и фрагментирана. Прав лък, в средата с три сферични топчета. Плочката на иглодържателя, едната спирала и част от иглата - отчупени. Запазена дълж. 6 см, диам. на топчетата 1,4 см. Табл. XIV. Инв. № А 1011.
22.	Фибула, желязна, двуспирална. Силно корозирала и фрагментирана. Запазен е лъкът с три сферични топчета, едната спирала и издължен триъгълен иглодържател. Запазена дълж. 5,5 см. Табл. XIV. Инв. № А 1009.
23.	Копче от бронз с кръгла плочка и халка за прикрепване от вътрешната страна. Плочката е обвита с тьнък златен лист. Вис. 0,4 см, диам. 1,4 см. Табл. XIV Инв. № А 1170.
24.	Два къса от тънък златен лист с деб. 0,01 см. Табл. XIV. Инв. № А 11 69.
25.	Мъниста стъклени - 76 броя. От тях 69 са със светлосив цвят. Едно е значително по-голямо и с канелирана повърхност. Четири са с кафяв цвят, а две - с черен. Табл. XIV. Инв. № А 1743.
Гроб № 101. Дълб. 0,45 м. В пласт с тъмножълт цвят - два черепа един до друг.
Гроб № 115. Дълб. 0,70 м. Под могилка от ломени камъни е поставен по гръб скелет в свито положение, ориентиран в посока северозапад - югоизток, с глава на северозапад. Ръцете са свити в лактите и поставени върху гърдите.
10
Краката също са свити — колената са поставени почти на гърдите, а стъпалата им до таза. Дълж. 0,95 м. Табл. 11:4.
Б. Гробове с трупоизгаряне
Гроб № 1. Дълб. 0,40 м. Гробна яма с неправилна кръгла форма, от едната страна на която е поставена вертикал но необработена кръгла каменна плоча. До нея - три урни, разположени в посока изток - запад, една до друга. Източната е с широки пукнатини, откъдето са изпадали горели кости и едно желязно ножче. Покрита с разлата паница, сега силно фрагментирана и невъзстановена. Западната урна, силно фрагментирана, сега е покрита с купа (№ 27), а средната, също фрагментирана сега и невъзстановена, е покрита с две купи (№ 28 и № 29), една върху друга. Сред горелите кости в западната урна - железен нож, фибула, мънисто и стрела. Табл. IV: 1.
Инвентар:
26.	Урна с форма на пресечен конус, право устие и кръгло, плоско дъно. По средата на тялото са разположени на кръст четири езичести дръжки. Между тях и устието - четири пъпки. Работена на ръка от глина с едри примеси, кафява след изпичането. Повърхността е огладена. Вис. 23 см, диам. на устието 23 см, диам. на дъното 13,5 см. Табл. XV. Инв. № А 2127.
27.	Купа с полусферично тяло, завито навътре устие и равно дъно. Работена на ръка от кафява глина с примеси. Вис. 17 см, диам. 25,5 см, диам. на устието 23,8 см, диам. на дъното 11,5 см. Табл. XV. Инв. № А 2003.
28.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и плоско дъно. Работена на ръка от кафява глина с примеси. Вис. 13 см, диам. 21,2 см, диам. на устието 20,5 см, диам. на дъното 10,7 см. Табл. XV. Инв. № А 2004.
29.	Купа с конусовидна долна и цилиндрична горна част. Право устие и плоско дъно. Под устието две срещуположно поставени хоризонтални пръстеновидни дръжки, а между тях - по един вертикален ръб. Работена на ръка от глина с примеси, кафява на цвят след изпичането. Отвън и отвътре повърхността изгладена и покрита с черна ангоба. Вис. 12,5 см, диам. на устието 19,5 см, диам. на дъното 10,5 см. Табл. XV. Инв. № А 2097.
30.	Гърне с биконично тяло и извито навън удебелено устие. Тялото стъпва върху ниско пръстеновидно столче. Под устието разположени една срещу друга по две дупчици, през конто е била прокарвана връв за окачване. Работено на колело от добре пречистена глина със сив цвят. Вис. 9,5 см, диам. 9 см, диам. на устието 7,5 см, диам. на столчете 5,7 см. Табл. XV. Инв. № А 1779.
31.	Нож, прав, изработен отжелязо. В единия край - кръгла дупка от нит за закрепване към дръжката. Дълж. 8,8 см, шир. 1,5 см. Табл. XV. Инв. А 1777.
32.	Нож железен. Върхът отчупен. Запазена дълж. 7 см, шир. 1,3 см. Табл. Х\. Инв. № А 940.
11
33.	Фибула от желязна тел с обло сечение. Запазен лъкът с част от спиралата в единия край. Сечение 0,3 см. Инв. № А 2159.
34.	Мънисто, крыло, от камък с жълт цвят. Вис. 0,5 см, диам. 1 см, диам. на отвора 0,3 см. Табл. XV. Инв. № А 2158.
35.	Стрела, триръба, изработена от бронз, с къса цилиндрична втулка. Дълж. 2,3 см. Табл. XV. Инв. № А 1776.
Гроб № 2. Дълб. 0,40 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 1 м е оформена гробна камера от четири каменни плочи, поставени вертикално и една необработена плоча за под. Размери на камерата 0,44 х 0,40 м, дълбочина 0,50 м. Върху пода на камерата - горели кости, покрити с две купи една върху друга. Табл. IV:2.
Инвентар'.
36.	Купа с кратеровидна форма, с полусферично тяло, къса цилиндрична шия и извито навън устие. Ниско пръстеновидно столче. Две поставени срещуположно дъговидни дръжки с кръгло сечение, прилепени плътно към съда. Работена на колело от добре пречистена глина, сива на цвят след изпичането, оцветена със сивочерна ангоба. Огладена повърхност, покрита с ангоба, добила след изпичането тьмносив цвят. Вис. 19 см, диам. на тялото 23 см, диам. на устието 25 см, диам. на столчете 10,7 см. Табл. X. Инв. № А 1773.
37.	Купа с кратеровидна форма, подобна на № 36. Работена на колело от пречистена глина, след изпичането добила тьмносив цвят. Повърхностга излъекана. Вис. 20 см, диам. на тялото 23,5 см, диам. на устието 24 см, диам. на столчете 10,9 см. Инв. № А 1773 а.
Гроб № 4. Дълб. 0,30 м. Под могилка от ломени камъни - начупени глинени съдове и разпилени горели кости. Табл. IV:4.
Инвентар-.
38.	Урна с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. Украсена с пластична лента с ямички. Под устието върху хоризонталната пластична лента - четири разположени на кръет езичести дръжки. Работена на ръка от глина с примеси, керемидена на цвят. Вис. 31 см, диам. на устието 21 см, диам. на дъното 13 см. Табл. X. Инв. № А 954.
39.	Урна с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. На 2 см под устието - четири езичести дръжки, разположени срещуположно на кръет. Работена на ръка от сива на цвят глина с примеси. Изгладена повърхност. Вис. 13 см, диам. на устието 12,5 см, диам. на дъното 9 см. Табл. X. Инв. № А 1774.
Гроб № 5. Дълб. 0,30 м. Петно от разхвърляни дребни ломени камъни, фрагмента от няколко натрошени глинени съда и горели кости. Диам. 1,20 м.
Гроб № 6. Дълб. 0,30 м. Разпилени ломени камъни с различна големина, фрагменти от няколко глинени съда и горели кости очертават петно с диам. 1,40 м.
12
Гроб № 7. Дълб. 0,30 м. Могилка отломени камъни с диам. 1,10 м, под която в гробиа яма с елипсовидна форма и дълб. 0,40 м - поставени една до друга в посока изток - запад три урни. Източната е покрита с купа, а средната и западната (сега невъзстановими) са покрити с по една паница (едната невъзстановима). В урните горелите кости са покрити с по една паница. До източната урна - кана и чаша. Табл.1У:3.
Инвентар:
40.	Урна с тяло във форма на обърнат пресечен конус, право устие и равно дъно. В долната половина на съда четири разположени на кръст езичести дръжки. Работен на ръка от примесена с пясък кафява на цвят глина. Вис. 33,5 см, диам. на устието 28,5 см, диам. на дъното 13 см. Табл. XVI. Инв. № 1945.
41.	Купа с тяло във форма на обърнат пресечен конус, леко завита навътре в горната си част. Плоско дъно. От външната страна на съда, непосредствено до устието са разположени на кръст четири роговидни израстька. Работена на ръка от глина с тъмночервен цвят с примеси. Огладена, на места излъскана повърхност. Вис. 13,5 см, диам. 25,5 см, диам. на устието 24 см, диам. на дъното 11,5 см. Табл. XVI. Инв. № А 1943.
42.	Паница с полусферично тяло, къса шия и силно издадено навън устие. Ниско пръстеновидно столче. Работена на колело от добре пречистена глина, добила сивочерен цвят след изпичането. Огладена, на места излъскана повърхност. Вис. 12,5 см, диам. на устието 25,3 см, диам. на столчете 9,1 см. Табл. XVI. Инв. № А 1944.
43.	Паница с форма на обърнат пресечен конус (подобна на № 42). Рабогена на колело от добре пречистена сива на цвят глина. Огладена, на места излъскана повърхност. Вис. 12,5 см, диам. на устието 26 см, диам. на столчето 9,7 см. Инв. № А 2120.
44.	Паница с форма на обърнат пресечен конус (подобна на № 42 и 43). Работена на колело от сива, добре пречистена глина, добила след изпичането сивочерен цвят. Излъскана повърхност. Вис. 14,2 см, диам. на устието 25,5 см, диам. на дъното 9 см. Табл. XVI. Инв. № А 2001.
45.	Чаша с тяло във форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Дръжката отчупена. Работена на ръка от примесена с пясък, сивокафява на цвят глина. Вис. 10,8 см, диам. на устието 13,3 см, диам. на дъното 9,3 см. Табл. XVI. Инв. № А 1771.
46.	Кана с издуто в средата тяло, фуниевидно устие и ниско пръстеновидно столче. От устието излиза нагоре висока дръжка, която стъпва върху плещите на съда. Работена на колело от примесена с пясък глина, добила след изпичането сив цвят. Вис. с дръжката 17 см, вис. без дръжката 13,3 см, диам. на устието 11,6 см, диам. на столчето 7 см. Табл. XVI. Инв. № А 1772.
Гроб № 8. Дълб. 0,20 м. Няколко ломени камъка със средна големина оформят кръг с диам. 0,60 м. Сред тях, върху малка каменна необработена точа е поставена силно начупена глинена урна (сега невъзстановима).
Гроб № 9. Дълб. 0,20 м. В кръгла гробна яма с диам. 0,45 - 0,50 м и дълб. 0,50 м е поставена глинена урна, покрита с фрагментирана купа (сега невъзстановима). Сред изгорелите кости са останали тока, прешлен и мънисто.
Инвентар'.
47.	Урна, фрагментирана, с липсваща горна част. Запазената долна част е с приблизително цилиндрична форма. Плоско дъно. В горната част е оформен околовръстен шнуровиден пояс. Четири поставени сревцуположно на кръст езичести дръжки. Работена на ръка от глина с примеси, сивокафява на цвят. Зап. вис. 13 см, диам. на тялото 14,5 см, диам. на дъното 11,8 см. Табл. X. Инв. № А 1765.
48.	Прешлен с форма на обърнат пресечен конус. Работен от сивокафява глина. Вис. 3,1 см, диам. 3,4 см, диам. на отвора 0,8 см. Табл. X. Инв. № А 1763.
49.	Тока, желязна, фрагментиран, елипсовидна плочка, завършваща в краищата с тесни, извити израстъци (сега запазен само единият). Диам. 4,3x3,5 см, деб. 0,2 см Табл. X. Инв. № А 939.
50.	Мънисто цилиндрично, от сива глина. Вис. 1 см, диам. 1,4 см, диам. на отвора 0,4 см. Табл. X. Инв. № А 1764.
Гроб № 10. Дълб. 0,30 м. Могилка от струпани ломени камъни с диам. 1,30 м. Под нея натрошени глинени съдове и горели кости.
Гроб №11. Дълб. 0,30 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 0,90 м - три урни, подредени една до друга в посока север - юг. Средната е покрита с две паници (№ 52 и 53), а северната и южната - с по две купи. От южната страна до средната урна е поставена чаша. Средната урна е пълна с горели кости, сред конто - глинено мънисто. В другите две урни горелите кости са по-малко. Табл. 111:1.
Инвентар'.
51.	Урна с тяло в горната част цилиндрично, а долната с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. По средата на съда четири поставени на кръст езичести дръжки. Работена на ръка от тьмнокафява глина с примеси. Огладена повърхност. Вис. 23 см, диам. на устието 29,5 см, диам. на дъното 14 см. Табл. XVII. Инв. № А 2006.
52.	Паница с полусферично тяло, къса шия и силно издадено навън устие (подобна на № 42). Работена на колело от глина с дребни примеси, сивочерна на цвят. Вис. 14 см, диам. на устието 29 см, диам. на дъното 9 см. Инв. № А 2089.
53.	Паница, подобна по форма на предидущата. Работена на колело от глина с дребни примеси, сивочерна на цвят. Вис. 12 см, диам. на устието 25,8 см, диам. на дъното 9 см. Инв. № А 2089.
54.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и ниско пръстсновидно столче. Работена на колело от добре пречистена кафява глина. Огладена, на места излъскана повърхност, покрита с ангоба, добила
14
тьмносив цвят след изпичането. Вис. 13 см, диам. на тялото 24,8 см, диам. на устието 24,5 см, диам. на столчете 8,4 см. Табл. XVII. Инв. № А 2091.
55.	Купа, подобна по форма на предходната. Работена на грънчарско колело от добре пречистена тьмнокафява глина, добила по повърхността тьмносив цвят след изпичането. Огладена, на места излъскана повърхност. Вис. 8,5 см, диам. на тялото 19 см, диам. на устието 18,5 см, диам. на столчете 6 см. Табл. XVII. Инв. № А 2093.
56.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, в горния край стеснена, преминаваща в право устие. Плоско дъно. Работена на ръка от пречистена сива глина. Повърхността покрита с тьмносива ангоба. Огладена, на места излъскана повърхност. Вис. 12 см, диам. на тялото 26,1 см, диам. на устието 24,5 см, диам. на дъното 10 см. Табл. XVII. Инв. № А 2090.
57.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и плоско дъно. По външния ръб на устието - врязана линия. Работена на колело от пречистена, кафява на цвят глина. Вис. 14,5 см, диам. на устието 24 см, диам. на дъното 10,5 см. Табл. XVII. Инв. № А 2095.
58.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и плоско дъно. Работена на ръка от керемиденочервена след изпичането глина, примесена с пясък. Тялото е наклонено на една страна. Вис. 17,5 см, диам. на тялото 30,5 см, диам. на устието 27,5 см, диам. на дъното 13 см. Табл. XVII. Инв. № А 2092.
59.	Купа с форма на обърнат пресечен конус (подобна на № 54 и сл.). Работена на колело от добре пречистена сива глина. Повърхността след изпичането е добила тъмносив цвят. Огладена, на места излъскана повърхност. Вис. 12,5 см, диам. на тялото 25,5 см, диам. на устието 23,3 см, диам. на столчете 8,5 см. Инв. № 2096.
60.	Чаша с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. От устието излиза дебела отвесна дръжка, която се захваща в долната половина на съда. Над нея - пъпка. Работена на ръка от глина с дребни примеси, с кафяв цвятслед изпичането. Вис. 14,5 см, диам. на устието 13,3 см, диам. на дъното 11,4 см. Табл. XVII. Инв. № А 2094.
61.	Мънисто със сферична форма от кафява на цвят глина. Вис. 1,6 см, диам. 2,2 см, диам. на отвора 0,4 см. Табл. XVII. Инв. № А 947.
Гроб № 12. Дълб. 0,30 м. В гробна яма с диам. 0,60 м и дълб. 0,40 м са поставени една до друга две урни с горели кости, покрити с паници, силно фрагментирани (сега невъзстановими). В южната урна, сред горелите кости -глинени прешлени.
Инвентар-.
62.	Прешлен с биконична форма, изработен от сивокафява глина. Вис. 2,3 см, диам. 3 см, диам. на отвора 0,7 см. Табл. XI. Инв. № А 930.
Гроб № 13. Дълб. 0,30 м. В гробна яма с диам. 0,60 м и дълб. 0,40 м -урна, заобиколена от няколко ломени камъка с различна големина. Покрита
15
с паница, сега силно фрагментирана и нападала наоколо. Урната сыцо е в лошо състояние и невъзстановена. Сред горелите кости - глинен прешлен.
Инвентар'.
63.	Прешлен, биконичен, от светлокафява на цвят глина. Вис. 2,8 см, диам. 3,4 см, диам. на отвора 0,8 см. Инв. № А 941.
Гроб № 19. Дълб. 0,20 м. Могилка от ломени камъни с диам. 0,70 м, под която - фрагменти от глинени съдове и разпилени горели кости.
Гроб № 20. Дълб. 0,30 м. В елипсовидна гробна яма с дълб. 0,30 м е поставена вертикално амфора. В нея - малко количество горели кости.5
Инвентар'.
64.	Амфора, фрагментирана - липсват горната половина с дръжките, шийката и устието. Керемиденочервена глина с примеси от пясък. Запазена височина 35 см, диам. на тялото 24 см. Инв. № А 955.
Гроб № 21. Дълб. 0,35 м. В гробна яма са поставени една до друга две урни, сега строшени. До една от урните - глинена чаша, сега строшена.
Гроб № 22. Дълб. 0,20 м. Под могилка с диам. 1,10 м от ломени камъни с различна големина - урна, покрита с разлата паница.
Инвентар-.
65.	Урна с тяло с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно (подобна на № 51). Работена на ръка от кафява на цвят глина с едри примеси; изгладена повърхност. Вис. 23,5 см, диам. на устието 31 см, диам. на дъното 12,5 см. Инв. № А 2045.
66.	Паница с тяло във форма на обърнат пресечен конус, фуниевидно устие и плоско дъно. Работена на ръка от кафявочерна на цвят глина с дребни примеси. Изгладена повърхност. Вис. 11 см, диам. на устието 30,5 см, диам. на дъното 11 см. Табл. XI. Инв. № А 2044.
Гроб № 23. Дълб. 0,55 м. Три големи ломени камъка оформят полукръг с диам. 1,55 м. Под и около него - разпилени фрагменти от счупен на място глинен съд и горели кости. На 0,40 м източно от камъните - череп на кон, поставен върху подредените една до друга долни части на четири конски крака с копитата. Табл. V:2.
Инвентар-.
67.	Кана с цилиндрична форма. Фрагментирана, сега възстановена. Липсва едната половина. Право устие и плоско дъно. Дебела отвесна дръжка започва от средата на съда и стига до нивото на устието. От двете страни на дръжката под устието - извити пластични лентички с ямички. Работена на ръка от керемиденочервена на цвят глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 17,5 см. Табл. XI. Инв. № А 1000.
Гроб № 24. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,60 м и дълб. 0,25 м е поставена глинена урна, сега счупена. Запазена е долната част. Около нея -разпилени горели кости и фрагменти от малък глинен съд.
Гроб № 29. Дълб. 0,40 м. Могилка от ломени камъни с различна големина с диам. 1,20 м. В северния край на могилката - частично запазени глинени 16
съдове, част от урна с незначително количество горели кости и железен нож.
Инвентар'.
68.	Урна, фрагментирана. Запазена е само долната част с плоското дъно. Четири поставени на кръст езичести дръжки. Работена на ръка от кафява на цвят глина с едри примеси. Запазена вис. 23,5 см, диам. на дъното 15 см. Табл. XII. Инв. А 992.
69.	Купа с тяло във форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и равно дъно. Непосредствено под устието - четири срещуположно поставени пъпки. Работена на ръка от кафява на цвят глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 9,7 см, диам. 24,5 см, диам. на устието 21,6 см, диам. на дъното 9,5 см. Табл. XII. Инв. № А 991.
70.	Купа с полусферична форма, право устие и плоско дъно. Под устието - украса от две успоредни отвесни пластични ленти, поставени на четири места. Работена на ръка от тьмнокафява на цвят глина с примеси. Огладена повърхност. Вис. 16 см, диам. на устието 32,1 см, диам. на дъното 14,5 см. Табл. XII. Инв. № А 993.
71.	Нож, железен, фрагментиран. В единия край е запазен нит за закрепване на дръжката. Запазена дълж. 3,5 см, шир. 3,1 см.
Гроб № 30. Дълб. 0,30 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 1,10 м са поставени две глинени урни, едната от конто е върху каменна плочка, сега строшена и невъзстановима. Урните са покрити с по една глинена паница (сега невъзстановими).
Инвентар-.
72.	Урна с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. Под устието -четири разположени на кръст малки езичести дръжки. Работена на ръка от кафява на цвят глина с едри примеси. Грубо огладена повърхност. Следи от горене. Вис. 20,6 см, диам. 14,8 см, диам. на устието 12,8 см, диам. на дъното 11,3 см. Табл. XII. Инв. № А 994.
Гроб № 31. Дълб. 0,20 м. Сред струпани на куп ломени камъни с общ диам. 0,80 м - фрагментирана урна, покрита с паница, сега начупена на големи фрагмента. В урната-значително количество горели кости, а между тях - накити и железен нож.
Инвентар-.
73.	Урна с биконична форма и плоско дъно. Фрагментирана, липсват устието и шията. Непосредствено над най-изпъкналата част на тялото -релефен хоризонтален ръб с четири, поставени на кръст роговидни израстька. Работена на ръка от кафявочерна на цвят глина, примесена с пясък. Запазена вис. 33 см, диам. на тялото 35 см, диам. на дъното 13 см. Табл. XII. Инв. № А 2062.
17
74.	Фибула двуспирална, с три'ьгълен иглодържател. Изработена от бронз. Полустопена от огън. Към нея прилепила се бронзова триръба стрела. Табл. XII. Инв. № А 2022.
75.	Лунула, бронзова, с дупка в средата. Шир. 3,3 см, деб. 0,1 см, диам. на дупката в средата 0,2 см. Табл. XII. Инв. № А 1737.
76.	Нож, железен, фрагментиран. Запазена дълж. 5,3 см, шир. 1,9 см. Инв. № А 2021.
Гроб № 33. Дълб. 0,30 м. В кръгла гробна яма с диам. 0,70 м са поставени една до друга две урни, сега силно повредени. Едната е покрита с фрагментирана купа. В другата, сред горелите кости — фрагментиран нож.
Инвентар'.
77.	Купа с полусферичнотяло, право устие и плоско дъно. Непосредствено под устието - четири разположени на кръст малки роговидни израстъци. Работена на ръка от кафява на цвят глина с примеси. Огладена повърхност. Вис. 7,4 см, диам. на устието 23 см, диам. на дъното 12 см. Табл. XII. Инв. № А 1635.
78.	Част от железен нож, корозирал. Запазена дълж. 6,2 см, шир. 4 см. Инв. № А 1636.
Гроб № 34. Дълб. 0,30 м. Начупени глинени съдове и сред тях разпилени горели кости. Диам. 0,40 м.
Гроб № 36. Дълб. 0,40 м. Могилка от ломени камъни с диам. 1 м. Между тях една до друга две глинени урни. Източната е покрита с една, а западната - с две купи. Сред горелите кости в западната урна - два фрагмента от железен нож.
Инвентар:
79.	Урна с издължено, леко стесняващо се в горния край тяло, право устие и плоско дъно. Към средата на съда - две срещуположно поставени луновидни дръжки, а между тях-по една пъпка. Работен на ръка от керемиденокафява глина с едри примеси. Огладена повърхност. Следи от горене. Вис. 34 см, диам. 29,5 см, диам. на устието 27 см, диам. на дъното 13,8 см Табл. XIII. Инв. № А 976.
80.	Купа с конусовидно тяло, плоско венче и пръстеновидно столче. Под устието-две срещуположнихоризонтални полукръгли дръжки. Счупена по време на използването й преди поставянето в гроба, след което поправена чрез четири двойки дупки с диам. 0,4 см, в конто е прокарвана скоба. Работена на колело от светлокафява, примесена с пясък глина. След изпичането повърхността е добила тъмносив цвят. Вис. 18,5 см, диам. на устието 36,6 см, диам. на дъното 14,1 см. Табл. XIII. Инв. № А 977.
81.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и ниско пръстеновидно столче (подобна на № 54). Работена на колело от светлокафява на цвят глина с дребни примеси. По повърхността -тъмносива
18
ангоба. Огладена повърхност. Вис. 11,7 см, диам. 22,5 см, диам. на столчето 9 см. Табл. ХШ. Инв. № А 973.
82.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и ниско пръстеновидно столче (като № 54). Работена на колело от кафява на цвят глина с дребни примеси. Огладена, на места излъскана повърхност, с тъмносива ангоба. Вис. 7,8 см, диам. 21,3 см, диам. на устието 19,1 см, диам на столчето 10,1 см. Инв. № А 967.
83.	Купа с тяло във форма на обърнат пресечен конус, леко завита навътре в горната си част. Плоско дъно. Подобна на № 42. Работена на колело от кафява на цвят глина с дребни примеси. Огладена, на места излъскана повърхност, покрита с ангоба, добила тъмносив цвят след изпичането. Вис. 13 см, диам. на устието 27,5 см, диам. на дъното 9,5 см. Инв. № А 972.
84.	Нож, железен. Запазена е изострената предна половина с дълж. 8,4 см, шир. 2,6 см. Инв. № А 1990.
Гроб № 37. Дълб. 0,35 м. В гробна яма с елипсовидна форма - диам. 0,60 м, дълб. 0,20 м, е поставена глинена купа, използвана за урна, покрита с две други силно напукани купи (възстановена едната). Сред горелите кости в нея - два фрагмента от глинен прешлен. От северната страна до урната -глинена чаша.
Инвентар-.
85.	Купа, използвана като урна, с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и ниско пръстеновидно столче (подобна на № 54). Работена на колело от сивокафява след изпичането глина, примесена с пясък. Огладена повърхност. Вис. 17,5 см, диам. на тялото 28,5 см, диам. на устието 27,5 см, диам. на столчето 13,5 см. Инв. № А 970.
86.	Купа с форма на пресечен конус, право устие и равно дъно. На нивото на устието - две срещу положи и, косо поставени пръстеновидни дръжки с по една пъпка от двете им страни. Работена на ръка от кафява глина, примесена с пясък. Вис. 14,5 см, диам. на устието 22 см, диам. на дъното 8 см. Табл. XIII. Инв. № А 975.
87.	Чаша дебелостенна. Фрагментирана, запазена е долната част с форма на обърнат пресечен конус. Плоско дъно. Работена на ръка от кафява глина, примесена с пясък. Запазена вис. 10,3 см, диам. на дъното 9,7 см. Инв. № А 2162.
88.	Прешлен биконичен. Фрагментиран. Работен от глина със сив цвят. Вис. 2 см, диам. 2,8 см, диам. на отвора 0,17 см. Инв. № А 969.
Гроб № 38. Дълб. 0,30 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 0,80 м е поставена урна, покрита с два глинени съда. Под урната - два железни ножа.
Инвентар-.
89.	Урна с тяло с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно (подобна на № 51). Работена на ръка от керемиденокафява глина с едри примеси, неравномерно излечена. Огладена повърхност. Вис. 20,5 см, диам. на устието 28 см, диам. на дъното 13 см. Инв. № А 971.
19
90.	Купа с полусферично тяло, къса шия и силно издадено навън устие. Ниско пръстеновидно столче (подобна на № 42). Работена на колело от кафява на цвят глина с дребни примеси. Огладена, на места излъскана повърхност, добила след изпичането тьмносив цвят. Вис. 12,5 см, диам. на устието 28,3 см, диам. на столчете 9,8 см. Инв. № А 974.
91.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и ниско пръстеновидно столче (подобна на № 54). Работена на колело от кафява на цвят глина с дребни примеси. Огладена, на места излъскана повърхност, покрита с ангоба, добила тьмносив цвят след изпичането. Вис. 10 см, диам. 23,1 см, диам. на устието 20,5 см, диам. на дъното 9,1 см. Инв. № 968.
92.	Два железни ножа. Силно корозирали и фрагментирани.
Гроб № 45. Дълб. 0,25 м. Две строшени глинени урни. Едната е била покрита с разлата глинена паница, нападала на едри фрагменти наоколо. Сред горелите кости в другата урна - глинен прешлен. От източната й страна е изправен биконичен съд, а под нея - две железни ножчета.
Инвентар'.
93.	Урна, биконична, фрагментирана. Запазена е долната част с плоско дъно. Върху най-издутата част са поставени срещуположно на кръет четири езичести дръжки. Работена на ръка от кафява на цвят, примесена с пясък глина. Запазена вис. 30 см, диам. на тялото 31,5 см, диам. на дъното 13 см. Табл. XVIII. Инв. № А 2042.
94.	Урна, фрагментирана. Запазена долната част с плоско дъно. Дебелостенна. Работена на ръка от тъмнокафява след изпичането, примесена с пясък глина. Запазена височина 13,5 см, диам. на дъното 15 см. Инв. № 2043.
95.	Паница с форма на обърнат пресечен конус, къса шия и фуниевидно разширяващо се устие. Плоско дъно. По вътрешната страна на устието -украса с врязани триъгълници, запълнени с успоредни линии. Работена на ръка от сивочерна след изпичането, примесена с пясък глина. Вис. 13,5 см. диам. на устието 36 см, диам. на дъното 11,5 см. Табл. XVIII. Инв. № А 2041.
96.	Урна с биконична форма, цилиндрична шийка и извито навън устие. Плоско дъно. Върху плещите - срещуположно оформени четири релефни триъгълника. Работена на ръка от кафявочерна на цвят глина с примеси. Вис. 10,5 см, диам. на тялото 7 см, диам. на устието 5,2 см, диам. на дъното 5 см. Табл. XVIII. Инв. № А 1019.
97.	Прешлен биконичен, от кафявочерна глина, примесена с пясък. Вис. 3 см, диам. 4,3 см, диам. на отвора 1 см. Табл. XVIII. Инв. № А 1026.
98.	Нож, железен. Дълж. 12,3 см, шир. 1,4 см. Табл. XVIII. Инв. № А 1028.
99.	Нож, железен, фрагментиран. Запазена е половината с дръжката. Запазена дълж. 8,1 см, шир. 1,2 см. Табл. XVIII. Инв. № А 1029.
Гроб № 46. Дълб. 0,50 м. В гробна яма с диам. 0,80 м върху необработена каменна плочка е поставена урна, покрита с глинена паница. В урната -горели кости и железен нож. От източната страна - купа с железен нож в нея, а от южната - глинена чаша. Табл. 111:4.
20
Инвентар-.
100.	Урна с издуто, стесняващо се в горния край тяло, с право устие и плоско дъно. Към средата на съда - четири, разположени на кръст, езичести дръжки. Работена на ръка, от сивочерна след изпичането глина с едри примеси. Вис. 27 см, диам. натялото 24,5 см, диам. на устието 24 см, диам. на дъното 13,5 см. Табл. XIX. Инв. № А 1997.
101.	Паница с форма на обърнат пресечен конус и фуниевидно разширяващо се устие с плосък венец. Върху него - украса от вълнообразна линия между две врязани окръжности. Пръстеновидно столче. Работена на колело от сива на цвят глина. Излъскана повърхност. Вис. 13 см, диам.на устието 31,5 см, диам. на столчето 12 см. Табл. XIX. Инв. № А 1996.
102.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и ниско пръстеновидно столче (подобна на № 54). Работена на колело от сива на цвят глина. Вис. 12 см, диам. на тялото 27,5 см, диам. на устието 26,8 см, диам. на столчето 12 см. Инв. № А 1998.
103.	Чаша с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието - околовръстен пластичен пояс с ямички. Работена на ръка от керемиденокафява на цвят глина с примеси. Вис. 11,4 см, диам. на устието 14 см, диам. на дъното 10 см. Табл. XIX. Инв. № А 1017.
104.	Нож, железен, фрагментиран. Запазена дълж. 3,3 см, шир. 1,3 см.
105.	Нож, железен, фрагментиран. Запазена дълж. 3 см, шир. 1,3 см.
Гроб № 47. Дълб. 0,30 м. Урна, поставена върху необработена каменна плочка, заобиколена от ломени камъни, покрита с глинен съд (невъзстановен). В урната - незначително количество горели кости.
Гроб № 48. Дълб. 0,30 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 2,60 м - камера с квадратна форма, оформена от четири вертикално поставени необработени каменни плочи. В камерата - урна, значително повредена, невъзстановена. Била е с биконична форма, цилиндрична шийка, фуниевидно устие и плоско дъно. В най-издутата част - четири езиковидни дръжки. Покрита с купа с форма на пресечен конус със завито навътре устие и плоско дъно (невъзстановена). В урната - горели кости и бронзова фибула. От западната страна до урната - две глинени чаши.
Инвентар-.
106.	Чаша с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. От устието излиза дръжка, извива се над него и се захваща за средата на тялото. Върху извивката на дръжката- роговиден израстък. Работена на ръка от кафявочерна на цвят глина, примесена с пясък. Вис. 17 см, вис. без дръжката 12 см, диам. на устието 14 см, диам. на дъното 9 см. Табл. XVIII. Инв. № А 1015.
107.	Чаша с тяло като обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Дръжката с кръгло сечение излиза от устието, извива се високо над него и се захваща за средата на тялото. Работена на ръка от кафявочерна след изпичането глина с примеси. Вис. с дръжката 11,8 см, вис. без дръжката 7 см, диам. на устието 12 см, диам. на дъното 7 см. Табл. XVIII. Инв. № А 1016.
21
108.	Фибула двуспирална, с триъгълен иглодържател. Изработена от бронз. Дълж. 6,1 см, вис. 4 см. Табл. XVIII. Инв. № А 1023.
Гроб № 49. Дълб. 0,35 м. В гробна яма с диам. 0,60 м и дълб. 0,20 м е поставена урна, счупена и невъзстановена, покрита с паница, също счупена и невъзстановена. От източната страна до урната - глинена чаша.
Инвентар:
109.	Чаша с полусферично тяло и висока цилиндрична шийка, с извито навън устие и заоблено дъно с пъп в средата. Плоска, високо издигаща се над съда дръжка, която излиза отвесно от ръба на устието и се захваща за шийката. По най-издутата част на тялото - украса от пояс от коси канелюри и три пъпки. Работена на ръка от сивокафява на цвят глина с едри примеси. Вис. с дръжката 11,5 см, вис. без дръжката 5,2 см, диам. на устието 11.1 см, диам. на дъното 7 см. Табл. XIX. Инв. № А 1008.
Гроб № 50. Дълб. 0,30 м. В гробна яма с диам. 0,60 м и дълб. 0,20 м върху необработена каменна плоча е поставена глинена урна, заобиколена с дребни ломени камъни. Урната е разрушена, сега е запазена само долната половина. В нея - горели кости.
Гроб № 51. Дълб. 0,30 м. Петно от начупени глинени съдове с диам. 0,80 м. Глинена урна, запазена в долната си част с незначително количество горели кости и четири фрагмента от железен предмет (вероятно нож), поставена върху малка необработена каменна плочка. В горната си част урната е имала луновидни дръжки. От южната и северната страна на урната - по една чаша.
Инвентар:
110.	Чаша с тяло във форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Дръжка с обло сечение и роговиден израстък се захваща под устието и стига до средата на тялото. Работена на ръка от керемиденокафява на цвят глина, примесена с пясък. Огладена повърхност. Вис. 11,7 см, диам. на устието 12,9 см, диам. на дъното 8,5 см. Табл. XIX. Инв. № А 1006.
111.	Чаша с цилиндрична форма, правоустие и плоско дъно. Под устието - две пръстеновидни, срещуположно поставени хоризонтални дръжки. Работена на ръка от примесена с пясък глина, кафява на цвят след изпичането. Вис. 5 см, диам. на устието 6,8 см, диам. на дъното 6,8 см. Табл. XIX. Инв. № А 1741.
Гроб № 52. Дълб. 0,30 м. Петно от начупени глинени съдове с диам. 0,60 м. Сред тях горели кости.
Гроб № 53. Дълб. 0,25 м. Петно с диам. 0,50 м с фрагменти от начупени глинени съдове и разпилени горели кости.
Гроб № 54. Дълб. 0,20 м. Сред разпилени дребни ломени камъни и фрагменти от няколко глинени съдове-дребни горели кости, конто образуват петно с диам. 1,50 м.
Гроб № 55. Дълб. 0,35 м. Начупени глинени съдове и горели кости очертават петно с диам. 0,60 м. Урната е имала биконична форма с езичести дръжки в долната си част, работена на ръка от керемиденокафява глина с
22
едри примеси. Запазени са фрагменти от купа от глина със сив цвят, с извито навън устие.
Гроб № 56. Дълб. 0,40 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 0.80 м е поставена урна, покрита с два съда. Сред горелите кости в урната -каменно точило. От западната страна на урната - глинена чаша и купа. Табл. VI:!
Инвентар:
112.	Урна с издуто, леко стесняващо се в горния край тяло, с право устие и плоско дъно. Към средата на съда - четири езичести дръжки, разположени на кръет. Работена на ръка от сивокафява на цвят глина с примеси. Вис. 37,5 см, диам. на устието 30,3 см, диам. на дъното 13,5 см. Табл. XX. Инв. № А 1002.
113.	Паница с форма на обърнат пресечен конус, къса шия и фуниевидно разширяващо се устие. Плоско дъно. Подобна на № 95. Работена на ръка от кафявочерна на цвят глина с примеси. Излечена неравномерно. Следи от горене. Вис. 13 см, диам. на устието 31 см, диам. на дъното 12,3 см. Инв. № А 1013.
114.	Купа с тяло във вид на обърнат пресечен конус, леко завито навътре устие и плоско дъно. Под устието - украса от околовръетен пояс от коси широки канелюри. Работена на колело от сивочерна на цвят глина, примесена с пясък. Вис. 12,5 см, диам. на тялото 29 см, диам. на устието 28 см, диам. на дъното 12,5 см. Табл. XX. Инв. № А 1518.
115.	Купа с полусферично тяло, завито навътре устие и пръстеновидно столче. Под устието - две хоризонтални пръетеновидни дръжки, поставени срещуположно. Работена на колело от кафява на цвят глина с дребни примеси. Покрита с тъмносива след изпичането ангоба. Вис. 16,5 см, диам. на устието 29,5 см, диам. на столчето 11,2 см. Табл. XX. Инв. № А 1995.
116.	Чаша с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Лентеста дръжка се издига над устието, сега запазена частично. Работена на ръка от тъмнокафява на цвят глина с дребни примеси. Изгладена повърхност. Вис. с дръжката 12 см, вис. без дръжката 8 см, диам. на устието 13,7 см, диам. на дъното 7,5 см. Табл. XX. Инв № А 1007.
117.	Дръжка с правоъгълно сечение, извиваща се високо. Над извивката - пъпка. Тъмнокафява на цвят глина с примеси. Вис. 3 см, деб. 1 см. Инв. № А 2166.
118.	Нож, железен, фрагментиран, с полепнали по него горели кости.
119.	Точило от сив камък, с цилиндрична форма. Фрагментирано. Запазена дълж. 4 см, диам. 1,8 см. Табл. XX. Инв. № А 1003.
Гроб № 57. Дълб. 1 м. От северната страна на вертикална, необработена каменна плоча с размери 0,57 х 0,47 х 0,11 м е поставена глинена урна върху малка каменна плочка. За урна е използвана купа с форма на обърнат пресечен конус, с право устие и плоско дъно Под устието - две срещуположни хоризонтални дръжки. Работена на колело от черна на цвят глина, примесена с пясък. Фрагментирана и невъзстановима. Урната е била покрита с купа. Табл. VI:2.
23
Инвентар'.
120.	Купа с полусферична форма, завито навътре устие и плоско дъно. Работена на ръка от керемиденочервена на цвят глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 19,2 см, диам. на тялото 28,5 см, диам. на устието 26,3 см, диам. на дъното 14 см. Табл. XX. Инв. № А 1993.
Гроб № 58. Дълб. 0,20 м. Петно от дребни ломени камъни и фрагмента от начупени глинени съдове с диам. 1,30 м. Между тях силно повредена урна, работена на ръка от глина с керемиден цвят. Невъзстановена. Сред разпилените кости до урната - железен връх на копие. До урната нападали фрагмента от тънкостенна купа със завито навътре устие, върху което се виждат малки роговидни израстьци. Невъзстановена.
Инвентар'.
121.	Железен връх на копие с форма на удължен лист и конусовидна куха втулка. Дълж. 23,5 см, максимална ширина 4,2 см, диам. на втулката 2 см. Табл. XXI. Инв. №А 1030.
Гроб № 59. Дълб. 0,30 м. Петно от начупени глинени съдове с диам. 0,95 м. Урната е била покрита с разлата глинена паница (невъзстановени). Сред керамичните фрагмента - разпилени горели кости.
Гроб № 60. Дълб. 0,30 м. Между два големи ломени камъка запазена долната част от дебелостенна глинена урна с горели кости.
Гроб № 61. Дълб. 0,20 м. От северната страна на изправена необработена каменна плоча с размери 0,70 х 0,50 х 0,15 м върху малка каменна плочка е поставена купа, използвана като урна. От западната страна на урната -фрагментирано гърне. Над каменната плоча - счупена амфора.
Инвентар'.
122.	Амфора с конусовидно тяло, полегати заоблени рамене и висока цилиндрична шийка. Работена от тъмнокафява глина с примеси от черни непрозрачни частици. Фрагментирана, сега липсва част от устието, столчето и едната дръжка. Върху шийката - правоъгьлен енглифичен печат, нечетлив. Запазена вис. 68 см, диам. на устието 10 см, диам. на тялото 24 см. Табл. XXI. Инв. № А 1896.
123.	Купа, използвана за урна, с полусферично тяло, право устие и плоско дъно. Работена на ръка от кафява на цвят глина, примесена с пясък. Огладена повърхност. Следи от горене. Вис. 13 см, диам. на устието 21,5 см, диам. на дъното 11 см. Табл. XXI. Инв. № А 1899.
124.	Гърне с издължено цилиндрично тяло, право устие и плоско дъно. Работено на ръка от кафява на цвят глина, примесена с пясък. Огладена повърхност. Под устието - четири срещуположно поставени езичести дръжки. Вис. 19 см, диам. на тялото 17,5 см, диам. на устието 14 см, диам. на дъното 9,8 см. Табл. XXI. Инв. № А 1900.
24
Гроб № 62. Дълб. 0,20 м. Долна част от фрагментирана биконична дебелостеннаурна с малко количество горели кости. Околоурната на пространство с диаметьр от 0,80 м са разпилени много горели кости и фрагменти от съдове.
Инвентар-.
125.	Урна, дебелостенна, със запазени в долната част две езичести дръжки. Плоско дъно. Работена на ръка от гьмнокафява на цвят глина, примесена с пясък. Зап. вис. 13,5 см, диам. на дъното 13,5 см. Инв. № А 2029.
126.	Съд с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. Под устието -релефен хоризонтален пояс от хоризонтални ямички, в конто са разположени четири поставени на кръст езичести дръжки, раздвоени в краищата. Работен на ръка от кафява на цвят глина с примеси. Огладена повърхност. Вис. 21 см, диам. на устието 18,7 см, диам. на дъното 11,8 см. Табл. XX. Инв. № А 2030.
Гроб № 63. Дълб. 0,30 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 0,80 м е поставена глиненаурна, покрита с две паници (невъзстановени). Сред горелите кости в урната - желязна брадва, три ножа и точило. До урната, на запад -глинена чаша.
Инвентар:
127.	Чаша с тяло във форма на обърнат пресечен конус. Право устие и плоско дъно. Извита високо над устието дръжка с пъпка отгоре. Работена на ръка от тъмнокафява на цвят глина с примеси. Вис. с дръжката, 10,3 см, вис. без дръжката 6,5 см, диам. на устието 10,5 см, диам. на дъното 5,7 см. Табл. XXI. Инв № А 1670.
128.	Брадва-чук, желязна, с кръгъл отвор в средата. Дълж. 16,8 см, диам. на отвора 2,5 см. Табл. XXI. Инв. № А 1644.
129.	Точило, каменно. Единият край заоблен, а другият - уширен, с дупка в средата. Дълж. 10,5 см, диам. 1,6 см. Табл. XXI. Инв. № А 1645.
130.	Нож, железен, запазена режещата част с дръжката. Дълж. сега 6,2 см. Инв. № А 2126.
131.	Нож, железен, извит, отпред изострен. Дълж. 10,5 см, шир. 1,2 см. Табл. XXI. Инв. № А 1646.
132.	Нож, железен, с извит нагоре връх. Дълж. 8,8 см, шир. 1 см. Табл. XXI. Инв. № А 1647.
Гроб № 64. Дълб. 0,40 м. Амфора, използвана като урна, поставена в хоризонтално положение. От нея - петно от разпилени фрагменти с диам. 0,60 м. Запазени са малко количество горели кости и фибула. От северната страна до амфората - арибаловиден лекит.
Инвентар:
133.	Амфора от светлокафява глина, примесена със сигни черни кварцови частици. Фрагментирана, сега слепена и реставрирана. Липсват по-голямата част от устието, едната дръжка и столчето. Конусовидно тяло, полегати рамене с подчертан ръб между раменете и тялото, висока цилиндрична шийка. Вис. сега 51 см. Табл. XXII. Инв. № А 1727.
25
134.	Арибаловиден лекит с широко сфероидно тяло, лентеста дръжка и пръстеновидно столче. Горната половина покрита неравномерно с тьмнокафяв фирнис. Устието е отчупено. Работен на колело от фино пречистена глина с керемиден цвят. Запазена вис. 12,3 см, диам. 9.7 см, диам. на дъното 6,2 см. Табл. XXII. Инв. № А 1664.
135.	Фибула от бронзов тел, “тракийски тип”. Лъкът след извивката завършва с топче. Дълж. 2,4 см. Табл. XXII. Инв. № А 1682.
Гроб № 65. Дълб. 0,30 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 0,90 м -фрагменти от амфора и дебелостенни глинени съдове. В източната страна -урна, поставена върху необработена каменна плочка. От северната страна до нея - глинени съдове. Табл. VI:3.
Инвентар'.
136.	Урна с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и ниско, плътно столче. Под устието-две срещуположно поставени хоризонтални пръстеновидни дръжки. Работена на ръка от керемиденокафява на цвят глина с примеси. Вис. 19 см, диам. на устието 24 см, диам. на столчето 9,5 см. Табл. XXII. Инв. № А 1635.
137.	Купа с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Работена на ръка от кафява на цвят глина с едри примеси. Огладена повърхност. Следи от огън. Вис. 16,7 см, диам. на устието 23,7 см, диам. на дъното 13 см. Табл. XXII. Инв. № А 1639.
138.	Купа с форма, аналогична на предходната. Работена на ръка от кафява на цвят, примесена с пясък глина. Огладена повърхност. Вис. 13,5 см, диам. на устието 23 см, диам. на дъното 13,3 см. Инв. № А 1636.
139.	Арибаловиден лекит с яйцевидно тяло, къса цилиндрична шийка и устие с форма на обърнат пресечен конус. Къса дръжка и пръстеновидно столче. Работен на колело от кафява на цвят, примесена с пясък глина. Огладена повърхност, покрита с черен фирнис. Вис. 13,6 см, диам. натялото 7,8 см, диам. на устието 3,5 см, диам. на столчето 5 см. Табл. XXII. Инв. № А 1665.
Гроб № 66. Дълб. 0,25 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 0,80 м е поставена върху малка каменна плочка урна, която съдържа малко количество горели кости. До урната - чаша и железен нож.
Инвентар:
140.	Урна с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието - две срещуположни луновидни дръжки, а между тях - две езичести. Работена на ръка от кафява на цвят глина с едри примеси. Вис. 23 см, диам. на устието 33 см, диам. на дъното 16 см. Табл. XXI. Инв. № А 2035.
141.	Чаша с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. Под устието -четири разположени на кръет езичести дръжки. Работена на ръка от кафява на цвят глина с примеси. Вис. 11,5 см, диам. на тялото 12,5 см, диам. на устието 11,3 см, диам. на дъното 9,2 см. Табл. XXI. Инв. № А 1676.
142.	Нож, железен. Дълж. 6 см, шир. 1,3 см. Табл. XXI. Инв. № А 2137.
26
Гроб № 67. Дълб. 0,20 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 0,80 м върху каменна плочка е поставена глинена купа, използвана като урна, покрита с друга със същата форма (невъзстановена). До урната - фрагментиран железен нож.
Инвентар'.
143.	Нож, железен. Запазена е половината с дръжката. Запазена дълж. 10,2 см, шир. 1,3 см. Табл. ХХП. Инв. № А 2141.
Гроб № 68. Дълб. 0,30 м. В западния край на могилка от ломени камъни с диам. 1 м върху необработена каменна плочка е поставена урна с горели кости. От западната страна до урната е изправена каменна плоча. От другата страна на урната - два глинени съда. Табл. VL4.
Инвентар:
144.	Урна с цилиндрично тяло, леко стесняващо се в горния край. Право устие и плоско дъно. Към средата на съда - четири, разположени на кръст езичести дръжки. Работена на ръка от сивокафява на цвят глина с едри примеси. Огладена повърхност. Вис. 34 см, диам. на тялото 28 см, диам. на устието 25 см, диам. на дъното 13 см. Табл. XXIII. Инв. № А 2039.
145.	Съд с тяло във формата на обърнат пресечен конус и завито навътре устие. От горния край излизат две срещуположни пръстеновидни дръжки, леко повдигнати нагоре. Ниско пръстеновидно столче. Работен на колело от светлокафява глина с дребни примеси. Повърхността покрита с тъмносива ангоба. Вис. 13,5 см, диам. 28,5 см, диам. на устието 27 см, диам. на столчето 9.4 см. Табл. XXIII. Инв. № А 1720.
146.	Съд, кратеровиден, с издутотяло, цилиндрична шийка и издаден навън хдебелей ръб на устието. Две дъговидни дръжки с обло сечение прилепват до стените на съда. Дъното е стъпило върху пръстеновидно столче. Работен на колело от глина със сив цвят. Вис. 19 см, диам. на тялото 18,5 см, диам. на устието 15,2 см, диам. на дъното 9 см. Табл. XXIII. Инв. № А 1719.
Гроб № 69. Дълб. 0,30 м. В средата на правоъгълник с размери 2,10 х 1 м, оформен от бели ломени камъни с различна голем ина- малка купчина от горели кости с диам. 0,30 м. Сред тях - бронзов връх от стрела. Табл. VII: 1.
Инвентар:
147.	Връх на триръба бронзова стрела с кръгла втулка. Дълж. 2,4 см, диам. на втулката 0,4 см. Табл. ХХП. Инв. № А 2138.
Гроб № 70. Дълб. 0,30 м. Под могилка от ломени камъни с различна големина, с диам. 1 м - две погребения в урни. Първото погребение - в южния край под могилката, е в урна, покрита с купа. До нея, от източната страна-още една купа. Второто погребение - в северния край, е в купа, използвана като хрна, покрита с по-голяма купа. До нея - друга купа. Между камъните -фрагмента от начупен глинен съд и разпилени горели кости и връх на стрела. Табл. VII:3.
27
Инвентар'.
148.	Съд с полусферично тяло, право устие и плоско дъно. Под устието -две срещуположни луновидни дръжки, а между тях по една пъпка. Работен на ръка от тъмнкафява на цвят глина с едри примеси. Вис. 14 см, диам. на тялото 22,5 см, диам. на устието 22 см, диам. на дъното 12,5 см. Табл. XXIV. Инв. № А 1653.
149.	Купа с тяло във формата на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и плоско дъно. Използвана като урна. Работена на ръка от тьмнокафява на цвят глина с едри примеси. Вис. 13,5 см, диам. на тялото 16,6 см, диам. на устието 15,5 см, диам. на дъното 11,8 см. Табл. XXIV. Инв. № А 1641.
150.	Паница с полусферично тяло, къса шия и извито навън устие. Тялото е стъпило върху високо пръстеновидно столче. Работена на колело от светлое ива, примесена с пясък глина. Покрита със сива ангоба. Деформирана. Вис. 13 см, диам. на устието 24, 2 см, диам. на дъното 9,5 см. Табл. XXIV. Инв. № А 1704.
151.	Купа с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Работена на ръка от червенокафява на цвят, примесена с пясък глина. Огладена повърхност. Вис. 15,2 см, диам. на устието 25 см, диам. на дъното 12 см. Табл. XXIV. Инв. № А 1713.
152.	Купа с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и ниско плътно столче. Работена на ръка от кафявочерна на цвят глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 9,6 см, диам. на устието 15,3 см, диам. на столчето 8,7 см. Табл. XXIV. Инв. № А 1714.
153.	Купа с тяло във формата на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и високо пръстеновидно столче. Работена на колело от тьмнокафява на цвят глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 12 см, диам. на устието 21,5 см, диам. на столчето 10 см. Табл. XXIV. Инв. № А 1935.
154.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието - две срещуположни езичести дръжки. Работена на ръка от кафява на цвят глина, примесена с пясък. Вис. 8 см, диам. на устието 16,5 см, диам. на дъното 10,5 см. Табл. XXIV. Инв. № А 2036.
Гроб № 71. Дълб. 0,20 м. В елипсовидна яма с дълбочина 0,20 м е поставена урна с горели кости (сега запазена само долната част на съда). Сред костите -три фрагмента от железен нож.
Инвентар'.
155.	Съд, дебелостенен, с плоско дъно. Сега запазена само долната част. Работен на ръка от кафява на цвят глина с едри примеси. Огладена повърхност. Запазена вис. 11 см, диам. на дъното 14 см. Инв. № А 941.
Гроб № 72. Дълб. 0,15 м. В гробна яма с диам. 0,50 м (сега разрушена) -урна с малко количество горели кости. От източната страна на урната - чаша.
28
Инвентар-.
156.	Урна, фрагментирана, запазена само долната част. Дебели стени, плоско дъно. Работена на ръка оттъмнокафява на цвят глина с едри примеси. Запазена вис. 12,5 см, диам. на дъното 17 см.
157.	Чашас форма на обърнат пресечен конус, с косо отрязано устие и плоско дъно. Дръжка с обло сечение, извиваща се над устието. Работена на ръка от керемиденокафява на цвят глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. с дръжката 9,8 см, без дръжката 5,5 см, диам. на устието 10,1 см, диам. на дъното 5,7 см. Табл. ХХП. Инв. № А 1715.
Гроб № 73. Дълб. 0,20 м. Пет погребения в урни. Две урни (кат. № 158 и № 159), покрити с по една купа (№ 160 и №161), са поставени от източната страна на три големи ломени камъка, а третата - от север, покрита също с една купа - сега невъзстановени. До третата - железен нож (№ 164). На 1 м южно от погребение № 3 - четвърто в урна, сега счупена и невъзстановена. Под нея - железен нож (№ 165). На 1,50 м западне от погребение № 4 - пето, в счупена сега урна, покрита с купа (и двете невъзстановени). Южно от погребение № 5 - съд (№ 162) и купа (№ 163).
Инвентар-.
158.	Урна, фрагментирана. Запазена е долната половина с две езичести дръжки. Плоско дъно. Работена на ръка от тъмнокафява на цвят глина с едри примеси. Зап. вис. 29 см, диам. на дъното 16,5 см. Инв. № А 2105.
159.	Урна, биконична. Фрагментирана, липсват по-голямата част от устието и шийката. В долната половина на урната - четири езичести дръжки, а по-високо между тях са поставени четири пъпки. Работена на ръка оттъмнокафява на цвят глина с едри примеси. Запазена вис. 40 см, диам. на тялото 28,5 см, диам. на дъното 13,5 см. Табл. XXV. Инв. № А 1920.
160.	Купа с тяло във форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и плоско дъно. На устието - четири, разположени на кръст роговидни израстька, между които - коси канелюри. Работена на ръка от керемиденокафява на цвят глина с дребни примеси. Огладена повърхност, добила след изпичането черен цвят. Вис. 11 см, диам. 27,5 см, диам. наустието 25 см, диам. на дъното 8,5 см. Табл. XXV. Инв. № А 2107.
161.	Купа с форма подобна на предходната. Фрагментирана. На устието -два роговидни израстька. Работена на ръка от кафява на цвят глина с едри примеси. Огладена повърхност, с ангоба, добила черен цвят след изпичането.
162.	Съд с цилиндрична горна част, а долната- с форма на обърнат пресечен конус. Право устие и плоско дъно. Под устието разположени една срещу друга дупчици за окачване. Отгоре конусовиден капак. Работен на ръка от кафявочерна на цвят глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 11 см, диам. 9,4 см, диам. на устието 7,2 см, диам. на дъното 4,5 см, диам. на капака 8 см, вис. 3,1 см. Табл. XXV Инв. № А 1921.
163.	Чаша с тяло във форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Лентеста дръжка, издигаща се над устието, сега запазена частично.
29
Правена на ръка от кафявочерна на цвят глина, примесена с пясък. Вис. 12 см, диам. на устието 16 см, диам. на дъното 7,7 см. Табл. XXV. Инв. № А 1678.
164.	Нож, железен. извит в средата. Дълж. 14,7 см, шир. 1,4 см. Табл. XXV. Инв. № А 1694.
165.	Нож, железен, извит в средата. Дълж. 10,5 см, шир. 1,5 см. Табл. XXV. Инв. № А 1706.
Гроб № 74. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с неправилна кръгла форма, дълб. 0,25 м и диам. 0,40 м, върху каменни плочки са поставени две урни (№ 166 и № 168), първата покрита с купа (№ 167), а втората - с разлатсъд, силно начупен и невъзстановен. В първата урна - железен нож. Табл. VII :2.
Инвентар'.
166.	Урна с издуто, стесняващо се в горния край тяло с право устие и плоско дъно. По средата на тялото - две луновидни дръжки, разположени една срещу друга. Под устието, в срещуположните на дръжките страни -две пъпки. Работена на ръка от керемиденокафява на цвят глина с едри примеси. Вис. 26 см, диам. на тялото 24 см, диам. на устието 22 см, диам. на дъното 10,5 см. Табл. XXV. Инв. № А 2098.
167.	Купа с тяло във форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие, ниско пръстеновидно столче. Върху стената - две кръгли дупки с диам. 0,3 см, пробита допълнително за закрепване на съда след счупване. Работена на колело от сива на цвят глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 12 см, диам. на тялото 27,5 см, диам. на устието 25 см, диам. на столчето 10,5 см. Табл. XXV. Инв. № А 2034.
168.	Съд с тяло във форма на обърнат пресечен конус, къса цилиндрична шия, извито навън в плосък венец устие и пръстеновидно столче. Под устието - две срещуположни пръстеновидни дръжки, долепени до тялото. Работен на колело от сива на цвят глина с дребни примеси. Вис. 12,5 см, диам. на устието 25 см, диам. на столчето 9,5 см. Табл. XXV. Инв. № А 1648.
169.	Нож, железен, извит в средата. Дълж. 11,4 см, шир. 1,3 см. Табл. XXV. Инв. № А 1648.
Гроб № 75. Дълб. 0,20 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 1,10 м е поставена урна, сега силно повредена, покрита с две купи. Съдовете не са възстановени. До урната - три глинени прешлена. От западната страна -второ погребение в купа (№ 170) с малко горели кости, покрита с друга купа (№ 171). Сред горелите кости - железен нож.
Инвентар'.
170.	Купа с тяло във вид на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и високо пръстеновидно столче. Работена на колело от тъмножълта пречистена глина. Изгладена повърхност. Вис. 7,2 см, диам. на устието 16,5 см, диам. на столчето 6,7 см. Табл. XXIII. Инв. № А 1934.
171.	Купа с тяло във вид на обърнат пресечен конус, къса шия, издадено навън устие с плосък венец, върху конто е врязана вълнообразна линия. Леко 30
вдлъбнато столче. Работена на колело от сива глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 13 см, диам. наустието 29,3 см, диам. на столчето 9,4 см. Табл. ХХШ. Инв. № А 1941.
172.	Нож, железен, фрагментиран. Запазена дълж. 10,6 см, шир. 2,1 см. Табл. ХХШ. Инв. № А 2154.
173.	Прешлен, биконичен, от глина с тьмнокафяв цвят. Вис. 1,9 см, диам. 2,9 см, диам. на отвора 0,7 см. Табл. ХХШ. Инв. № А 1718.
174.	Прешлен, биконичен, от кафявочерна глина. Вис. 2,9 см, диам. 3 см, диам. на отвора 0,8 см. Табл. ХХШ. Инв. № А 1931.
175.	Прешлен с форма на пресечен конус, от кафява глина. Вис. 2,3 см, диам. 2,8 см, диам. на отвора 0,8 см. Табл. ХХШ. Инв. № А 1933.
Гроб № 76. Дълб.0,20 м. В гробна яма с диам. 0,60 м е поставена дебелостенна, сега фрагментирана глинена урна с езичести дръжки и плоско дъно, покрита с купа със завито навътре устие (и двете невъзстановени). Сред малкото количество горели кости - фрагментирана бронзова фибула. До урната - чаша с висока дръжка (№ 176).
Инвентар-.
176.	Чаша с биконична долна и цилиндрична горна част. Право устие и плоско дъно. От устието излизалентеста дръжка, извива над него и завършва върху плещите на съда. Работена на колело от сивокафява пречистена глина. Огладена повърхност. Вис. 7,3 см, вис. с дръжката 13 см, диам. на тялото 11,6 см, диам. на устието 11,7 см, диам. на дъното 6,2 см. Табл. XXIV. Инв. № А 1698.
177.	Фибула, двуспирална, с триъгълен иглодържател. При извивката лъкът е уширен. Изработена от бронз. Сега фрагментирана. Дълж. 7,3 см, вис. 2,3 см, шир. на лъка в най-широката част - 0,5 см. Табл. XXIV. Инв. № А 1717.
Гроб № 77. Дълб. 0,20 м. В кръг с диам. 0,60 м от ломени камъни с различна големина е поставена купа с малко количество горели кости. Купага е с форма на обърнат пресечен конус, извито навътре устие и пръстеновидно столче (невъзстановена). Била е покрита с друга купа (също невъзстановена). И двете купи са работени на колело от пречистена глина със сив цвят.
Гроб № 78. Дълб. 0,20 м. В неправилен кръг с диам. 0,70 м, изграден от ломени камъни с различна големина, е поставена дебелостенна урна с малко количество горели кости. Урната (запазена само долната половина) е работена на ръка от керемиденокафява глина с едри примеси (невъзстановена). Била е покрита с купа с извито навътре устие (невъзстановена).
Гроб № 79. Дълб. 0,25 м. Купа, използвана за урна, е поставена между два големи ломени камъка. Купата е с биконична форма, право устие и плоско дъно. Под устието - две срещуположно поставени хоризонтални пръстеновидни дръжки. Работена на ръка от керемидена на цвят глина с
31
едри примеси (невъзстановена). Урната е покрита с купа със същата форма, но работена на колело от глина със сив цвят (невъзстановена).
Гроб № 80. Дълб. 0,20 м. Сред могилка от ломени камъни с диам. 0.85 м са разпилени фрагменти от глинени съдове и горели кости. От урната е запазена долната част с плоско дъно. Работена е на ръка от сива на цвят глина с едри примеси (невъзстановена). Останки от малко количество горели кости и част от нож.
Инвентар-.
178.	Нож, железен, фрагментиран. Запазена дълж. 10,1 см, шир. 1,8 см. Табл. XXVI. Инв. № А 1932.
Гроб № 81. Дълб. 0,20 м. Върху каменна плочка е поставена дебелостенна урна, от която сега е запазена само долната част. Сред горелите кости в нея са запазени частично два железни ножа. Западне от урната - петно от въглени и спечена пръет с диам. 0,80 м. Вероятно тук е била извършена кремацията.
Инвентар-.
179.	Урна с биконична форма. Фрагментирана. Сега е запазена долната половина, с плоско дъно и четири поставени на кръет езичести дръжки. Работена на ръка от кафява на цвят глина, примесена с пясък. Запазена вис. 28,5 см, диам. на дъното 15,5 см. Табл. XXVI. Инв. № А 1897.
180.	Нож, железен, извит в средата. Част от дръжката и върхът- отчупени. Запазена дълж. 11,2 см, шир. 1,6 см. Табл. XXVI. Инв. № А 2131.
181.	Нож, железен, с отчупени части от дръжката и острието. Запазена дълж. 6,4 см, шир. 1,2 см. Инв. № А 2132.
Гроб № 82. Дълб. 0,25 м. В гробна яма с елипсовидна форма с най-голям диам. 0,80 м са поставени две урни една до друга в посока изток -запад. Западната (№ 182), покрита с паница (№ 184), е поставена върху каменна плочка. Горелите кости в нея са покрити с купа (№ 183). Източната урна е значително повредена (невъзстановима). Около нея са разпилени фрагменти и горели кости. Под урните - по един нож, единият от конто силно начупен.
Инвентар-.
182.	Урна с тяло във вид на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието - четири пъпки, а в долната част - четири, поставени на кръет езичести дръжки. Работена на ръка от кафявочерна на цвят глина, примесена с пясък. Вис. 25,5 см, диам. на тялото 32 см, диам. на дъното 14 см. Табл. XXVI. Инв. № А 2028.
183.	Купа с тяло във вид на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и ниско пръстеновидно столче. Работена на колело от пречистена, кафява на цвят глина. Вис. 12 см, диам. на устието 27,5 см, диам. на столчето 9,5 см. Табл. XXVI. Инв. № А 1925.
184.	Паница с полусферично тяло, къса шия и силно издадено навън устие (подобна на № 42). Работена на колело от сива на цвят глина, примесена с 32
пясък. Вис. 12,5 см, диам. на устието 27 см, диам. на столчето 8,5 см. Инв. № А 1927.
185.	Нож, железен, фрагментиран. Запазена дълж. 11 см, шир. 1,5 см. Инв. № А 2142.
Гроб № 83. Дълб. 0,20 м. Под могилка от ломени камъни с различна големина с диам. 1,20 м е поставена върху каменна плочка биконична урна (№ 186). Покрита е с купа (невъзстановена). Сред горелите кости - железен нож. Южно от урната - глинена чаша (невъзстановена), а северно - гърне (№ 187).
Инвентар-.
186.	Урна с издължено, издуто в средата тяло, стеснено навътре към устието. Плоско дъно. По средата на тялото — четири разположени срещуположно наклонены надолу езичести дръжки. Работена на ръка от кафява на цвят глина с едри примеси. Огладена повърхност. Вис. 31 см, диам. на тялото 25 см, диам. на устието 22 см, диам. на дъното 15 см. Табл. XXVI. Инв. № А 1728.
187.	Гърне със заоблено биконично тяло, тясна шийка, извито навън устие и плоско дъно. Под устието - две разположени една срегцу друга дупчици за окачване. Работено на колело от пречистена, сива на цвят глина. Огладена повърхност. Вис. 10 см, диам. на тялото 9 см, диам. на устието 8,5 см, диам. на дъното 5,4 см. Табл. XXVI. Инв. № А 1669.
188.	Нож, железен, корозирал и силно фрагментиран. Запазена дълж. 7,6 см, шир. 1,8 см.
Гроб № 84. Дълб. 0,30 м. В гробна яма с диам. 0,40 м е поставен арибаловиден лекит (№ 189), използван вместо урна, покрит с малка купа (кат. № 190). Горелите кости в лекита са покрити с осем фрагмента от глинена чаша (кат. № 191).6 Табл. V1L4.
Инвентар-.
189.	Лекит, арибаловиден, със заоблено тяло, полегати рамене и пръстеновидно столче. Устието, шийката и дръжката са отчупени. Работен на колело от примесена с пясък тъмнокафява глина. Запазена вис. 21 см, диам. на тялото 17,3 см, диам. на столчето 9,9 см. Табл. XXVII. Инв. № А 1638.
190.	Купа с полусферична форма, право устие и плоско дъно. Работена на ръка от примесена с пясък, кафява на цвят глина. Вис. 12 см, диам. на устието 22,5 см, диам. на дъното 9,5 см. Табл. XXVII. Инв. № А 1726.
191.	Чаша с тяло във вид на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Работена на ръка от примесена с пясък тъмнокафява глина. Вис. 5 см, диам. на устието 8,3 см, диам. на дъното 5 см. Табл. XXVII. Инв. № А 1939.
Гроб № 85. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,40 м е поставена урна (сега запазена само долната част) с малко количество горели кости и железен нож. До урната - разпилени горели кости и фрагмента от съдове.
33
Инвентар'.
192.	Урна. Фрагментирана, запазена само долната част с плоского дъно. Работена на ръка от кафява на цвят глина с едри примеси. Запазена вис. 11 см, диам. на дъното 14,5 см.
193.	Съд, фрагментиран, запазена долната част с пръстеновидното столче. Формуван на колело от черна на цвят, примесена с пясък глина. Запазена вис. 4 см, диам. на столчето 5,2 см.
194.	Нож, железен, извит. Дълж. 13,6 см, шир. 1,4 см. Табл. XXVI. Инв. № А 1705.
Гроб № 86. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,30 м - погребение в дебелостенен глинен съд с плоско дъно (сега запазена само долната част). Работен на ръка от черна на цвят глина с едри примеси (невъзстановен). Сред горелите кост - железен нож.
Инвентар'.
195.	Нож, железен. Върхът - отчупен. Запазена дълж. 12,6 см, шир. 1,1 см. Табл. XXVI. Инв. № А 2155.
Гроб № 87. Дълб. 0,25 м. Разрушен. Сега на площ с размери 0,80 х 0,60 м са разпилени фрагменти от начупени глинени съдове и горели кости. Могат да се отделят фрагменти от два съда: единият с право устие, под което хоризонтален пояс от ямички, с плоско дъно; другият е с извито навън устие, оформено в хоризонтален бордюр, работен на колело от керемидена на цвят глина, примесена с пясък. Съдовете са невъзстановени.
Гроб № 88. Дълб. 0,15 м. Разрушен. Сега на площ с диам. 1,20 м са разпилени фрагменти от глинен съд с езичести дръжки и горели кости.
Гроб № 89. Дълб. 0,20 м. Разрушен. Сега на площ с диам. 0,80 м -разпилени фрагменти от глинен съд с шнуровидна украса и горели кости.
Гроб № 90. Дълб. 0,25 м. В гробна яма с диам. 0,40 м е поставена дебелостенна глинена урна, покрита с фрагментирана купа. В урната- горели кости и бронзов връх от стрела.
Инвентар:
196.	Урна с биконична форма. Фрагментирана, запазена е долната половина с плоско дъно и четири поставени срещуположно на кръст езичести дръжки. Работена на ръка от кафява на цвят глина с едри примеси. Запазена вис. 31,5 см, диам. на тялото 36 см, диам. на дъното 15 см. Табл. XXVII. Инв. № А 2038.
197.	Купа, фрагментирана, запазена само долната част с плоского дъно. Работена на колело от кафява на цвят глина, примесена с пясък. Диам. на дъното 0,16 см. Табл. XXVII. Инв. № А 2031.
198.	Връх на стрела, бронзова, с листовидна форма. На късата кръгла втулка има завито назад шипче. Дълж. 4,2 см, шир. 1 см. Табл. XXV11. Инв. № А 1693.
34
Гроб № 91. Дълб. 0,20 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 1,40 м, в южния край е поставена глинена урна (сега запазена само долната част) с горели кости, която е била покрита с глинена паница (невъзстановена). От западната страна на урната - чаша.
Инвентар:
199.	Урна с биконична форма. Запазена е долната половина с плоского дъно. Над него - четири поставени срещуположно на кръет езичести дръжки. Работена на ръка от гьмнокафява на цвят глина с едри примеси. Запазена вис. 34 см, диам. на дъното 12 см. Табл. XXVIII. Инв. № А 2040.
200.	Чаша с биконично тяло, фуниевидно устие и плоско дъно. Лентеста дръжка се издига високо над устието и се захваща за плещите на съда. Работена на колело от пречистена, керемидена на цвят глина. Вис. с дръжката 10,3 см, без дръжката 6,2 см, диам. на тялото 9,6 см, диам. на устието 10 см, диам. на дъното 4,6 см. Табл. XXVIII. Инв. № А 1716.
Гроб № 92. Дълб. 0,20 м. Под могилка от струпани камъни с диам. 1,10 м са поставени три урни с горели кости. Сега от урните са запазени само долните части (невъзстановени).
Гроб № 93. Дълб. 0,20 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 1 м -урна, покрита с купа. Сред горелите кости — железен нож. Източно от урната - чаша.
Инвентар:
201.	Урна с тяло с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието минава хоризонтален пластичен ръб. В долната половина на тялото - четири поставени срещуположно на кръет езичести дръжки. Работена на ръка оттъмнокафява на цвят, примесена с пясък глина. Запазена вис. 35 см, диам. на дъното 14 см. Инв. № А 2139.
202.	Купа с тяло във форма на обърнат пресечен конус, леко завита навътре в горната си част. Плоско дъно. От външната страна на съда, непосредствено до устието са разположени на кръет четири роговидни израстъка. Подобна на № 41. Работена на ръка от кафявочерна на цвят цвят глина с примеси. Запазена вис.7 см, диам. на дъното 16 см. Инв. № А 2136.
203.	Чаша с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. Дръжката е с обло сечение, изострена и леко издадена над устието, достига до дъното на съда. Работена на ръка от сивокафява на цвят глина с дребни примеси. Вис. с дръжката 12,5 см, без дръжката 9,5 см, диам. на устието 13 см, диам. на дъното 9 см. Табл. XXVII. Инв. № А 2101.
204.	Нож, железен. Фрагментиран, запазена е половината от режещата част с дръжката. Запазена дълж. 9, 5 см, шир. 1,6 см. Табл. XXVII. Инв. № А2135.
Гроб № 94. Дълб. 0,20 м. Разрушен. Разпилени на петно с диам. 0,90 м фрагменти от глинени съдове и горели кости. В южния край - малък глинен съд.
35
Инвентар-.
205.	Съд с форма на обърнат пресечен конус, със завито навътре устие и плоско дъно. Работен на ръка от тъмнокафява на цвят глина с дребни примеси. Вис. 10,3 см, диам. на тялото 15,7 см, диам. на устието 13,9 см, диам. на дъното 9,3 см. Табл. XXVII. Инв. № А 1695.
Гроб № 95. Дълб. 0,20 м. В яма с диам. 0,50 м върху каменна плоча -урна с горели кости, покрита с купа.
Инвентар:
206.	Урна, дебелостенна, с биконична форма, право устие и плоско дъно. Под устието - четири срещуположни релефни медальона. В долната част на тялото - четири, разположени на кръст езичести дръжки. Работена на ръка от керемидена на цвят глина с едри примеси. Вис. 34 см, диам. на тялото 33 см, диам. на устието 26 см, диам. на дъното 20 см. Инв. № А 956.
207.	Купа, подобна на № 153 - тяло във формата на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и високо пръстеновидно столче. Работена на колело от сива на цвят пречистена глина, покрита със сива ангоба. Вис. 13,5 см, диам. на устието 24 см, диам. на столчето 8,7 см. Инв. № А 1673.
Гроб № 96. Дълб. 0,25 м. Разрушен, сега само петно от натрошени глинени съдове с диам. 0,70 м. Различават се фрагмента от дебелостенна урна с езичести дръжки, с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно, работена на ръка от керемидена на цвят глина с примеси. Горелите кости в урната са били покрити с фрагмент от глинен съд, а урната - с купа (№ 208). До урната - глинена чаша (№ 209).
Инвентар:
208.	Купа с тяло във формата на обърнат пресечен конус, фуниевидно устие и плоско дъно. Под устието - две срещуположно поставени езичести дръжки. Работена на ръка от кафява на цвят, примесена с пясък глина. Вис. 12,5 см, диам. на устието 25,5 см, диам. на дъното 10,5 см. Табл. XXVIII. Инв. № А 2146.
209.	Чаша с тяло във формата на обърнат пресечен конус, с фуниевидно устие и плоско дъно. Дръжката е с елипсовидно сечение, фрагментирана. Работена на ръка от тъмнокафява на цвят глина с дребни примеси. Вис. 15 см, диам. на устието 11 см, диам. на дъното 8 см. Инв. № А 2153.
Гроб № 97. Дълб. 0,30 м. В северната страна под могилка от ломени камъни с диам. 1,40 м - урна (№ 210), покрита с купа (№ 211). В урната -горели кости, покрити с купа (№ 212). Сред горелите кости - два къса от каменно точило. Западне от урната - изправена чаша (№ 213), покрита с фрагмент от глинен съд. До урната - железен нож, а от западната й страна - забит в земята фрагментиран нож.
36
Инвентар:
210.	Урна с издуто, леко стесняващо се в горния край тяло с право устие и плоско дъно. Към средата на тялото - четири, разположени на кръст езичести дръжки. Под устието саоформени четири кръгли ямички. Работена на ръка от керемидена на цвят глина с едри примеси. Вис. 34 см, диам. на тялото 28 см, диам. на устието 27 см, диам. на дъното 13 см. Табл. XXVIII. Инв. № А 1930.
211.	Купа с тяло във формата на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и пръстеновидно столче. Работена на ръка от тъмносива на цвят пречистена глина. Огладена повърхност. Вис. 12 см, диам. на тялото 30 см, диам. на устието 28 см, диам. на столчето 11,2 см. Табл. XXVIII. Инв. № А 1929.
212.	Купа, подобна на паница № 42 - полусферично тяло, къса шия и силно издадено навън устие. Ниско пръстеновидно столче. Работена на колело от пречистена керемидена на цвят глина. Огладена, на места излъскана повърхност, добила тьмнокафяв цвят след изпичането. Запазена вис. 11,5 см, диам. на тялото 27,5 см, диам. на столчето 9 см. Инв. № А 1928.
213.	Чаша с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. Под устието минава хоризонтален пояс от ямички. Дръжката е отчупена. Работена на ръка от тьмнокафява на цвят глина с едри примеси. Вис. 11,3 см, диам. на тялото 10,9 см, диам. наустието 9,8 см, диам. надъното 7,6 см. Табл. XXVIII. Инв. № А 1696.
214.	Нож, железен. Фрагментиран, запазена е режещата част с дръжката, върху която са запазени два нита. Запазена дълж. 10 см, шир. 1,5 см. Табл. XXVIII. Инв. № А 2147.
215.	Нож, железен, фрагментиран. Запазена дълж. 5,9 см, шир. 1,1 см.
216	Точило от сив камък, в единия край заоблено. Фрагментирано, запазени два фрагмента. Шир. 5 см. Табл. XXVIII. Инв. № А 2143.
Гроб № 98. Дълб. 0,25 см. Сред едри и дребни ломени камъни - разпилени фрагменти от няколко начупени на място глинени съдове и горели кости.
Гроб № 99. Дълб. 0,30 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 1 м върху каменна плоча е поставена урна (№ 217), покрита с купа (№ 219). Горелите кости в урната са покрити с паница (№ 218). Под урната - железен нож, а южно от урната - кана (№ 220). Табл. 1Х:2.
Инвентар:
217.	Урна с кратеровидна форма, удебелено право устие и ниско пръстеновидно столче. Върху плещите - две полукръгли дръжки. Под устието минаватдве врязани хоризонтални окръжности. Работена на колело от глина със сив цвят. Покрита с черна след изпичането ангоба, излъскана до матов цвят. Вис. 30 см, диам. на тялото 29,5 см, диам. на устието 25 см, диам. на дъното 12,5 см. Табл. XXIX. Инв. № А 1666.
37
218.	Паница, подобна на № 42 - полусферично тяло, къса шия и силно издадено навън устие. Ниско пръстеновидно столче. Работена на колело от добре пречистена, тъмнокафява на цвят глина. Огладена повърхност. Вис. 12,5 см, диам. на устието 22 см, диам. на столчето 7,7 см. Инв. № А 1651.
219.	Купа с полусферична форма, право устие и ниско пръстеновидно столче. Украсена под устието с две врязани хоризонтални концентрични окръжности. Работена на колело от пречистена, сива на цвят глина. Огладена, на места излъскана повърхност, оцветена със сивочерна ангоба. Вис. 12 см, диам. на устието 28,2 см, диам. на столчето 10,8 см. Табл. XXIX. Инв.№ А 1672.
220.	Кана с биконично тяло, фуниевидно устие и ниско пръстеновидно столче. Висока дръжка излиза над устието и се захваща с долния си край в плещите на съда. Върху най-издутата част на тялото минават две врязани окръжности. Работена на колело от светлокафява, примесена с пясък глина. Повърхността излъскана, оцветена със сивочерна ангоба. Вис. с дръжката 18 см, без дръжката - 15,3 см, диам. на тялото 13 см, диам. на устието 9,9 см, диам. на столчето 7 см. Табл. XXIX. Инв. № А 1642.
221.	Нож, железен, фрагментиран. Запазена дълж. 8,4 см, шир. 1,5 см.
Гроб № 100. Дълб. 0,20 м. Петно от начупени и разпилени глинени съдове и горели кости. Сред тях - каменно точило и мидена черупка, негоряла (табл. ХХ1Х:А).
Инвентар'.
222.	Точило от кафяв камък. Правоъгълна форма, заоблено в двата края. В единия край - дупка с диам. 0,3 см. Дълж. 11,5 см, шир. 2,6 см, деб. 1,5 см. Табл. XXIX. Инв. № А 1680.
Гроб № 102. Дълб. 0,15 м. Натрошени на място и разпилени глинени съдове, заедно с горели кости на площ с диам. 1,20 м. Между тях - железен нож, част от лунула и глинена чаша.
Инвентар:
223.	Чаша с приблизително цилиндрична форма на тялото, стесняващо се в долната си част, право устие и плоско дъно. Под устието - четири срещуположно поставени езичести дръжки. Работена на ръка от примесена с пясък тъмнокафява глина. Вис. 10,1 см, диам. на тялото 11,3 см, диам. на устието 10 см, диам. на дъното 8 см. Табл. XXIX. Инв. № А 1723.
224.	Лунула, желязна, фрагментирана. Шир. 1 см. Табл. XXIX. Инв. № А 2140.
225.	Нож, железен, извит. Дълж. 8,5 см, шир. 1,3 см. Табл. XXIX. Инв. № А 1712.
Гроб № 103. Дълб. 0,25 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 1,10 м, в североизточната й част върху каменни плочки са поставени две урни една до друга, покрити с по една купа. Горелите кости вътре в източната урна (№ 226) са покрити с паница (№ 228). До нея - три глинени прешлена: един от южната и два от северната й страна. В западната урна (№ 227) сред горелите кости - два фрагментирани ножа. Табл. VIII :2.
38
Инвентар-.
226.	Урна с форма на обърнат пресечен конус, с право устие и плоско дъно. Под устието - две срещуположно поставени луновидни дръжки. Работена на ръка от тъмнокафява на цвят глина с едри примеси. Вис. 22,5 см, диам. на устието 25,5 см, диам. на дъното 14,5 см. Табл. XXX. Инв. № А 1681.
227.	Урна с тяло във форма на обърнат пресечен конус, аналогична на № 226. Работена на ръка от керемидена на цвят глина, примесена с пясък. Вис. 26 см, диам. на устието 24,5 см, диам. на дъното 17 см. Табл. XXX. Инв. № А 1722.
228.	Паница, подобна на паница № 42. Работена на колело от сива на цвят пречистена глина. Излъскана повърхност, оцветена със сивочерна ангоба. Вис. 11,1 см, диам. на устието 24,5 см, диам. на столчето 8,6 см. Инв. № А 1650.
229.	Купа с форма, подобна на № 56. Работена на колело от сива на цвят, пречистена глина. Вис. 12,5 см, диам. на устието 24,3 см, диам. на дъното 10 см. Инв. № А 1652.
230.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието - две срещуположно поставени луновидни дръжки. Работена на ръка от сивочерна глина, примесена с пясък. Вис. 11,5 см, диам. на устието 24,5 см, диам. на дъното 13,5 см. Табл. XXX. Инв. № А 1901.
231.	Нож, железен, фрагментиран. Запазена е предната част с изострения връх. Запазена дълж. 5,5 см, шир. 1,5 см.
232.	Нож, железен, фрагментиран. Върхът заоблен. Запазена дълж. 9 см, шир. 1,6 см.
233.	Прешлен, биконичен, от глина със сивокафяв цвят. Вис. 2 см, шир. 2,6 см, диам. на отвора 0,6 см. Табл. XXX. Инв. № А 1684.
234.	Прешлен, биконичен. Вис. 2,1 см, диам. 2,6 см, диам. на отвора 0,5 см. Табл. XXX. Инв. № А 1685.
235.	Прешлен, биконичен, от светлокафява глина. Вис. 2 см, диам. 3,5 см, диам. на отвора 0,9 см. Табл. XXX. Инв. № А 1688.
Гроб № 104. Дълб. 0,20 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 1,20 м, в западната й страна, върху необработени каменни плочи са поставени две } рни, покрити с купа и паница. В източнатаурна-три глинени прешлена. До западната урна - гърне с почти цилиндрична форма и право устие (невъзстановено). Табл. VIII:3.
Инвентар-.
236.	Урна с издуто тяло, леко стесняващо се в горния край, право устие и плоско дъно. Под устието минава хоризонтален релефен пояс от ямички и четири срещуположно поставени на кръст езичести дръжки, раздвоени в края. Работена на ръка от кафява на цвят глина с дребни примеси. Вис. 23,5 см, диам. на тялото 22 см, диам. на устието 19 см, диам. на дъното 14 см. Табл. XXX. Инв. № А 1649.
39
237.	Урна с издуто тяло с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и плоско дъно. По средата натялото - четири срещуположно поставени езичести дръжки. Работена на ръка от тьмнокафява, примесена с пясък глина. Огладена повърхност. Вис. 25 см, диам. на тялото 28,5 см, диам. на устието 26,5 см, диам. на дъното 15 см. Табл. XXX. Инв. № А 1898.
238.	Паница, подобна на № 42. Работена на колело от сива на цвят, примесена с пясък глина. Огладена, на места излъскана повърхност. Вис. 13,4 см, диам. на устието 26 см, диам. на дъното 9,1 см. Инв. № А 1700.
239.	Купа, подобна на № 54. Работена на колело от керемидена на цвят, пречистена глина. Огладена, на места излъскана повърхност. Вис. 9,3 см, диам. на устието 19,5 см, диам. на дъното 8,5 см. Инв. № А 1938.
240.	Прешлен, биконичен, от тьмнокафява глина. Вис. 2 см, диам. 2,7 см, диам. на отвора 0,7 см. Табл. XXX. Инв. № А 1660.
241.	Прешлен, биконичен, от сива глина. Вис. 2,3 см, диам. 3,1 см, диам. на отвора 0,7 см. Табл. XXX. Инв. № А 1661.
242.	Прешлен, биконичен, от сива глина. Вис. 2,5 см, диам. 3,1 см, диам. на отвора 0,7 см. Табл. XXX. Инв. № А 1662.
Гроб № 105. Дълб. 0,90 м. В гробна яма с диам. 0,40 м е изправена необработена каменна плоча, до чиято западна страна е поставена глинена паница, използвана за урна, покрита с купа. И двата съда са силно фрагментирани и невъзстановени. Сред горелите кости - два ножа.
Инвентар'.
243.	Нож, железен. Дълж. 12,9 см, шир. 2,1 см. Инв. № А 936.
244.	Нож, железен, силно корозирал. Дълж. 14,2 см, шир. 2,1 см. Инв. № А 937.
Гроб № 106. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,55 м е поставена урна (№ 245), покрита с купа. Табл. VIII:4.
Инвентар'.
245.	Урна с цилиндрична форма, право устие, плоско дъно. Под устието минава релефен пръстен с ямички и четири поставени срещуположно на кръст езичести дръжки, раздвоени в края. Работена на ръка от тьмнокафява глина, примесена с пясък. Вис. 15,8 см, диам. на устието 12,8 см, диам. на тялото 14 см, диам. на дъното 10,3 см. Табл. XXIX. Инв. № А 1699.
246.	Купа с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие, плоско дъно. Под устието - две срещуположно поставени луновидни дръжки. Работена на ръка от керемиденокафява глина с дребни примеси. Вис. 15,5 см, диам. на устието 27,5 см, диам. на дъното 9,5 см. Табл. XXIX. Инв. № А 2100.
Гроб № 107. Дълб. 0,15 м. В гробна яма - кана (№ 247), използвана за урна, с малко количество горели кости. Покрита с купа, сега фрагментирана и невъзстановена. От южната страна на урната - чаша, запазена частично (невъзстановена).
40
Инвентар'.
247.	Кана със сферично тяло и цилиндрична шийка. Ниско плътно столче. Фрагментирана, липсват горната част на шийката с устието и по-голямата част от дръжката. Работена на ръка от тъмнокафява глина с примеси. Запазена вис. 20 см, диам. на тялото 16,3 см, диам. на дъното 9 см. Табл. XXX. Инв. № А 1709.
Гроб № 108. Дълб. 0,25 м. Между два големи ломени камъка е поставена урна, покрита с купа. Сред горелите кости в урната - мънисто от огърлица.
Инвентар-.
248.	Урна с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието - две срещуположно поставени луновидни дръжки, а между тях - две езичести. Работена на ръка от керемидена на цвят глина с едри примеси. Вис. 20 см, диам. на устието 32 см, диам. на дъното 13,5 см. Табл. XXXI. Инв. № 2099.
249.	Купа с тяло във формата на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и плоско дъно. Работена на ръка от кафява глина. Вис. 16 см, диам. на тялото 27,5 см, диам. на устието 23,5 см, диам. на дъното 11,5 см. Табл. XXXI. Инв. № А 2033.
250.	Мънисто, стъклено, полустопено от висока температура. На жълт фон са оформени сини и бели неправилни окръжности. Дълж. 1,5 см. Табл. XXXI. Инв. №А 1683.
Гроб № 109. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,40 м е поставен глинен съд с биконична форма, използван за урна, с малко количество горели кости. Източно от урната - чаша.
Инвентар-.
251.	Съд с биконична форма и плоско дъно. Фрагментиран - липсват устието и част от шийката. Ръбът на плещите е подчертан с релефен пояс, върху който на равни интервали - три пъпки. Дръжката е отчупена. Работен на ръка от тъмнокафява глина с едри примеси. Запазена вис. 15 см, диам. на тялото 16,5 см, диам. на дъното 9,5 см. Табл. XXXI. Инв. № А 1708.
252.	Чаша с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Дръжката излиза от устието високо нагоре и се захваща в средата на тялото. Върху извивката на дръжката - пъпка. Работена на ръка от кафява глина с дребни примеси. Вис. 10,3 см, вис. без дръжката 5,7 см, диам. на устието 8,8 см, диам. на дъното 4,2 см. Табл. XXXI. Инв. № А 1697.
Гроб № ПО. Дълб. 0,25 м. Под могилка от ломени камъни с диам. 1,30 м, в южния й край е поставена малка глинена урна, пълна с горели кости. Покрита с друг съд.
Инвентар-.
253.	Урна, биконична, дебелостенна, с плоско дъно. Фрагментирана, сега запазена долната част и една езичеста дръжка върху най-издутата част на тялото. Работена на ръка от тъмнокафява глина с едри примеси. Запазена вис. 23 см, диам. на дъното 12 см. Табл. XXXI. Инв. № А 2102.
41
254.	Съд с цилиндрична форма на тялото, право устие и плоско дъно. Под устието минава релефен пояс с ямички и четири поставени на кръет езичести дръжки. Работен на ръка от тъмнокафява глина с примеси. Вис. 14,5 см, диам. на устието 12 см, диам. на дъното 8,5 см. Табл. XXXI. Инв. № А 2104.
Гроб № 111. Дълб. 0,20 м. Под могилка от ломени камъни са извършени четири погребения. В източния край на могилата е поставена глинена урна (№ 255), фрагментирана при откриването. Сред фрагментите - лунула. В северната страна под камъните - две урни (№ 256 и № 257), покрити с по една паница (невъзстановени). Сред горелите кости в едната урна - железен нож и пет върха на стрели, а в другата - част от костена апликация. До урните са изправени две чаши (№ 262 и № 263) и съд (№ 264). На 0,30 м южно от тях - четвърта урна (№ 258), покрита с купа (№ 259). До нея са поставени купа (№ 260) и две чаши (№ 261; втората невъзстановена).
Инвентар'.
255.	Урна, фрагментирана. Запазена е долната половина с плоско дъно. Върху най-издутата част на тялото - четири езичести дръжки, поставени срещуположно на кръет. По-високо между тях - четири роговидни израстъка. Работена на ръка от тъмнокафява глина с едри примеси. Запазена вис. 32 см, диам. 34 см, диам. на дъното 13 см. Инв. № А 2125.
256.	Урна с форма на обърнат пресечен конус, леко стеснен в горната част, право устие и плоско дъно. Към средата на съда — четири срещуположно поставени на кръет езичести дръжки. Работена на ръка от керемидена на цвят глина с едри примеси. Огладена повърхност. Следи от обгаряне. Вис. 27 см, диам. на устието 27 см, диам. на дъното 15 см. Табл. XXXII. Инв. № А 1922.
257.	Урна с издуто, леко стесняващо се в горния край тяло, право устие и плоско дъно. Под устието са поставени срещуположно две езичести дръжки. Работена на ръка от чернокафява глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 26,5 см, диам. наустието 25,5 см, диам. на дъното 15,5 см. Табл. XXXII. Инв. № А 1923.
258.	Урна с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието — четири срещуположно поставени на кръет конусовидни дръжки. На две места под устието след счупване са пробити 6 дупки с диам. 0,4 см за закрепване на съда. Работена на ръка от тъмнокафява глина с дребни примеси. Следи от обгаряне. Вис. 19 см, диам. на устието 17 см, диам. на дъното 12 см. Табл. XXXII. Инв. № А 1924.
259.	Купа, подобна по форма на № 54. Работена на ръка от тъмнокафява пречистена глина. Излъскана повърхност със сивочерна ангоба. Вис. 8 см, диам. на устието 19 см, диам. на дъното 8,1 см. Инв. № 1725.
260.	Купа, фрагментирана, запазена долната част с плоското дъно. Работена на ръка от кафява пречистена глина, повърхността покрита със сивочерна ангоба. Запазена вис. 8 см, диам. на дъното 11 см.
42
261.	Чаша с конусовидно тяло с издути стени и високо цилиндрично столче, долу разширено. Работена на колело от тъмносива пречистена глина. Излъскана повърхност, оцветена с черна ангоба. Вис. 12,5 см, диам. на \стието 12 см, диам. на столчето 7,8 см. Табл. XXXII. Инв. № А 1634.
262.	Чаша с биконично тяло, фуниевидно устие и плоско, плътно столче. Извита над устието лентеста дръжка стига до плещите на съда. Работена на колело от сива пречистена глина. Излъскана повърхност, оцветена със сива ангоба. Вис. 11,5 см, вис. без дръжката 9 см, диам. на тялото 10,6 см, диам. наустието 10, 6 см, диам. настолчето 5,7 см. Табл. XXXII. Инв. № А 1640.
263.	Чаша с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Извита над устието дръжка достига до средата на тялото. Работена на ръка от пречистена глина, сивокафява на цвят. Вис. с дръжката 12,3 см, без дръжката 8 см, диам. на устието 11,5 см, диам. на дъното 8 см. Табл. XXXII. Инв. № А 1936.
264.	Съд с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието - четири разположени срещуположно на кръст конусовидни дръжки. Работен на ръка от керемиденочервсна на цвят глина, примесена с пясък. Вис. 12 см, диам. на устието 14 см, диам. на дъното 9 см. Табл. XXXII. Инв. № А 1937.
265.	Апликация, костена, фрагментирана, с изгладена лицева страна, върху която с врязана линия са очертани три заоблени форми с по една кръгла вдлъбнатина в средата им. По краищата им са врязани къси коси линии. В средата на апликацията е запазена част от кръгла дупка. Гърбът е грубо огладен. Дълж. 2,6 см, шир. 1,7 см, деб. 0,2 см. Табл. XXXII. Инв. № А 1686.
266.	Дунула, бронзова, с волути в двата края. Табл. XXXII. Инв. № 1663.
267.	Върхове на стрели, триръби, изработени от бронз - 5 броя. Между ръбовете - елипсовиден отвор. Дълж. 2,6 см, диам.на втулката 0,5 см. Табл. XXXII. Инв. №А 1690.
268.	Нож, железен, извит. Запазена дълж. 9 см, шир. 1,7 см. Табл. XXXII. Инв. № А 2151.
Гроб № 112. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,60 м е поставен глинен съд с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно, използван като урна. Фрагментиран, сега невъзстановен. Покрит с купа с форма на пресечен конус и четири разположени на кръст роговидни израстъка на устието ''невъзстановена). Сред горелите кости - гривна, а до източната страна на >рната - малък глинен съд.
Инвентар:
269.	Съд с тяло във формата на пресечен конус, заоблени рамене и кръгъл отвор в средата. Плоско дъно. От наклонените плещи се издава къса, заоблена в края дръжка. Работен на ръка от кафява глина с примеси. Вис. ".5 см, диам. на тялото 7,3 см, диам. на кръглия отвор 3,3 см, диам. на дъното 5,2 см. Табл. XXXI. Инв. № А 1724.
43
270.	Гривна, бронзова, заоблена в двата края. Диам. външен 4,1 см, диам. вътрешен 3,3 см, сечение 0,4 см. Табл. XXXI. Инв. № А 1643.
Гроб № 113. Дълб. 0,20 м. Под могила от ломени камъни с диам. 1,40 м -начупени няколко глинени съда. В източния край -три глинени урни (№271, 272 и 273), покрити с по един съд (№ 274, 275 и 276). Сред горелите кости в средната урна (№ 272) - каменно мънисто.
Инвентар-.
271.	Урна с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието минава околовръстен релефен пръстен с ямички и две малки, срещуположни, раздвоени в края хоризонтални дръжки. Работена на ръка от керемиденокафява глина с едри примеси. Огладена повърхност. Следи отобгаряне. Вис. 18, 3 см, диам. на устието 14 см, диам. на дъното 10 см. Табл. XXXIII. Инв. № А 1711.
272.	Урна с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието минава релефен хоризонтален пояс с ямички, по който са оформени срещуположно на кръст четири хоризонтални дръжки, раздвоени в края. Работена на ръка от тъмнокафява глина с примеси. Огладена повърхност. Вис. 13,8 см, диам. на устието 16 см, диам. на дъното 10,5 см. Табл. XXXIII. Инв. № А 1721.
273.	Урна с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Под устието - релефен хоризонтален пояс с ямички и две поставени срещуположно езичести дръжки, раздвоени в края. Работена на ръка от керемиденокафява глина с едри примеси. Огладена повърхност. Следи от обгаряне. Вис. 16 см, диам. на устието 15 см, диам. на дъното 10 см. Табл. XXXIII. Инв. № А 2103.
274.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и плоско дъно. Работена на колело от кафява пречистена глина. Огладена повърхност, покрита с ангоба, добила след изпичането тьмносив цвят. Вис. 6,8 см, диам. на тялото 16,5 см, диам. на устието 15 см, диам. на дъното 6,5 см. Табл. XXXIII. Инв. № А 1677.
275.	Паницас форма на обърнат пресечен конус, къса шия и фуниевидно устие. Плоско дъно, на което е пробита дупка преди поставянето на съда в гроба. Вътрещността на устието непосредствено под венеца е украсена с две врязани начупени линии. Под него има околовръстен пластичен ръб с две срещуположно поставени наклонен и пръстеновидни дръжки. Работена на ръка от глина с едри примеси, добила черен цвят след изпичането. Вис. 13 см, диам. на устието 32,5 см, диам. на дъното 9 см. Табл. XXXIII. Инв. № А 2106.
276.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и плоско дъно. Под ръба на устието - четири срещуположни роговидни израстъка. Работена на ръка от кафява глина с дребни примеси. Вис. 11 см, диам. на тялото 29,5 см, диам. на устието 28,5 см, диам. на дъното 12,5 см. Табл. XXXIII. Инв. № А 2108.
44
277.	Мънисто от мек бял камък, с биконична форма и огладена повърхност. Вис. 0,7 см, диам. 1,1 см, диам. на отвора 0,6 см. Табл. XXXIII. Инв. № А 1654.
Гроб № 114. Дълб. 0,25 м. В гробна яма с диам. 0,50 м е поставена урна, покрита с купа със завито навътре устие, върху което са оформени четири срещуположно поставени роговидни израстъка. Купата е изработена от глина с едри примеси, добила кафяв цвят след изпичането (невъзстановена). Северно от урната - чаша.
Инвентар-.
278.	Урна с биконична форма и плоско дъно. Фрагментирана. По средата на тялото - четири разположени на кръет езичести дръжки. Работена на ръка от глина с едри примеси с керемиден цвят след изпичането. Запазена вис. 28 см, диам. на тялото 37 см, диам. на дъното 15 см. Инв. № А 2152.
279.	Чаша с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. От устието излиза извита над него дръжка, която се захваща по средата на тялото. На извивката на дръжката - пъпка. Работена на ръка от примесена с пясък глина, добила след изпичането кафявочервен цвят. Вис. 7,5 см, диам. на устието 13,4 см, диам. на дъното 6,5 см. Табл. XXXIII. Инв. № А 1940.
Гроб № 116. Дълб. 0,25 м. Под могила от ломени камъни с диам. 1,50 м, в западния й край - две урни на разстояние 0,50 м една от друга в посока север - юг. От северната урна е запазена само долната част с плоското дъно - дебелостенна, работена на ръка от кафява глина с едри примеси (невъзстановена). Сред горелите кости в нея - бронзова стрела. Южната \ рна, счупена на място - дебелостенна, с равно дъно и езичести дръжки, а между тях - роговидни израстъци, поставени по-високо. Работена на ръка от керемиденокафява след изпичането глина с едри примеси (невъзстановена). Била е покрита с купа със завито навътре устие, на което са оформени роговидни израстъци. Работена на ръка от черна на цвят глина с дребни примеси (невъзстановена). От северната страна до урната - чаша (№280) и железен нож (№ 282).
Инвентар-.
280.	Чаша с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. От устието излиза лентеста дръжка, която се извива над него и се залавя по средата на тялото. Работена на ръка от кафявочерна глина с примеси. Вис. 10.5 см, вис. без дръжката 5,8 см, диам. на устието 8,4 см, диам. на дъното 5,5 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1675.
281.	Връх на стрела с листовидна форма и надлъжен ръб. Удължена втулка, към която е заловен завит назад изострен шип. Дълж. 3,6 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1692.
282.	Нож, железен, извит в средата. Дълж 15,5 см, шир. 1,3 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1674.
Гроб № 117. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с неправилна кръгла форма и диам. 1,60 м е поставена биконична урна с езичести дръжки, сега счупена. Работена на ръка от керемиденокафява глина (невъзстановена). Била е
45
покрита с купа с роговидни израстъци на устието. Работена от глина с керемиденокафяв цвят. Огладена повърхност, оцветена със сива ангоба (невъзстановена). Сред горелите кости в урната- бронзова фибула (№ 283). От северната страна на урната -още една урна с езичести дръжки, работена от глина с кафяв цвят (невъзстановена). Сред горелите кости в нея - фибула (№ 284) и костено мънисто. Източно от втората урна - купа със завито навътре устие, по което - два роговидни израстька. Купата покрива горели кости, поставени направо върху каменна плочка. Работена от глина с черен цвят (невъзстановена).
Инвентар'.
283.	Фибула, бронзова, двуспирална, с триъгълен иглодържател. Лъкът е леко удебелен. Дълж. 7,8 см, вис. 5 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1671.
284.	Фибула, бронзова, едноспирална. Лъкът е тесен, с изпъкнала гърбица, украсен на две места с по две изпъкнали ребра, а в единия край - удължена трапецевидна плочка. Вътрешната страна е гладка. Дълж. 6 см, вис. 5,3 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1701.
285.	Мънисто, костено, с пръетеновидна форма. Диам. 0.3 см, диам. на отвора 0,2 см. Инв. № А 2148.
Гроб № 118. Дълб. 0,25 м. Под могила от ломени камъни с диаметър 1 м, в северния й край, върху каменна плочка е поставена купа с горели кости, похлупена с паница. Западно от купата - чаша.
Инвентар:
286.	Купа с тяло, подобно на № 57. Работена на колело от пречистена глина, добила след изпичането сив цвят. Огладена повърхност. Вис. 13 см, диам. на устието 22,5 см, диам. на дъното 8 см. Инв. № А 1926.
287.	Паница, подобна по форма на№ 42. Работена на колело от пречистена глина, добила след изпичането сив цвят. Вис. 13,6 см, диам. на устието 25 см, диам. на дъното 9 см. Инв. № А 2027.
288.	Чаша с биконично тяло, удебелено фуниевидно устие и плоско дъно. От устието се издига висока извита дръжка, която се захваща за раменете на съда. Работена на колело от глина с дребни примеси, добила след изпичането сив цвят. Вис. 11,3 см, вис. без дръжката 9 см, диам. на тялото 10,3 см, диам. на устието 10 см, диам. на дъното 5,3 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1637.
Гроб № 119. Дълб. 0,20 м. Разпилени фрагменти от начупена урна и глинени съдове на площ 1,00 х 1,40 м. Урната е имала форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Работена от глина с едри примеси, добила керемиден цвят след изпичането. Под устието - луновидни дръжки. Невъзстановена. Около урната - горели кости. Била е покрита с две купи, работени на колело от сива след изпичането глина (невъзстановени).
Гроб № 120. Дълб. 0,20 м. Под могила от ломени камъни с диам. 1,40 м - петно от начупени на място глинени съдове. Сред тях е запазена купа,
46
употребена вместо урна (№ 289), поставена върху каменна плочка. Покрита е с друга купа (№ 290). Сред горелите кости в урната - пет мъниста и бронзова халка. Северно от урната — чаша.
Инвентар:
289.	Купа с полусферична форма, право устие и ниско, плътно столче. Работена на ръка от глина с дребни примеси, добила кафяв цвят след изпичането. Огладена повърхност. Вис. 15 см, диам. на устието 20,5 см, диам. на столчето 10,5 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1667.
290.	Купа с биконична форма, наклонено навътре устие и равно дъно. В най-издутата част - четири поставени срещуположно на кръст пръстеновидни дръжки, от конто са запазени само две. Работена на ръка от глина с дребни примеси, добила тъмнокафяв цвят след изпичането. Вис. 16,5 см, диам. на тялото 25,5 см, диам. на устието 23,5 см, диам. на дъното 10,5 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 2037.
291.	Чаша с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Малка лентеста дръжка, захваната за устието. Работена на ръка от примесена с пясък глина, кафява след изпичането. Огладена повърхност. Вис. 9 см, вис. без дръжката 6,5 см, диам. на устието 13 см, диам. на дъното 7,5 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1668.
292.	Мънисто, стъклено, с пръстеновидна форма. На светлокафяв фон са представени три кръгли петна в синьо и жълто. Вис. 0,8 см, диам. 1,1 см, диам. на отвора 0,5 см. Инв. № А 1655.
293.	Мъниста, стъклени, пръстеновидни, с тъмнозелен цвят - 2 броя. Едното е счупено наполовина. Вис. 0,4 см, диам. 0,9 см, диам. на отвора 0,4 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1656.
294.	Мънисто, стъклено, с пръстеновидна форма. На светлокафяв фон -бели и сини кръгове. Вис. 0,8 см, диам. 1,4 см, диам. на отвора 0,5 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1657.
295.	Халка от бронзова тел, елипсовидна, с кръгло сечение. Външен диам. 1.2 см, сечение 0,2 см. Табл. XXXIV. Инв. № А 1659.
Гроб № 121. Дълб. 0,20 м. Под могила от ломени камъни с диам. 1,80 м -три погребения: две глинени урни с биконична форма и езичести дръжки, фрагментирани, сега невъзстановени. Покрити с паници от черна глина (невъзстановени). Сред горелите кости — две железни и две стъклени мъниста. Между урните е поставен разлат глинен съд със завито навътре устие с широки канелюри по него (невъзстановен). В него - чаша с форма на обърнат пресечен конус и извита над устието лентеста дръжка (невъзстановена). Северно от двете урни - трета урна (№ 296) с малко количество горели кости в нея. Сред тях — негорял охлюв и горяло стъклено мънисто.
Инвентар:
296.	Урна с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. Под устието минава околовръстен релефен пояс с ямички и четири малки, поставени на
47
кръет езичести дръжки. Работена на ръка от глина с примеси, добила керемиденочервен цвят след изпичането. Вис. 12 см, диам. на устието 12 см. диам. на дъното 10,5 см. Табл. XXXV. Инв. № А 945.
297.	Мъниста, стьклени, с биконична форма, кафявозелени. Вис. 1,6 см, диам. 1,8 см, диам. на отвора 0,5 см. Табл. XXXV.
298.	Мънисто, стьклено, с приблизително цилиндрична форма, украсено със синьо-бели ивици. Вис. 2,8 см, диам. 2 см, диам. на отвора 0,5 см. Табл. XXXV.
299.	Мъниста, железни, с биконична форма. Горели и силно корозирали. Вис. 1,5 см, диам. 1,8 см, диам. на отвора 0,5 см; вис. 1 см, диам. 1,5 см, диам. на отвора 0,3 см. Табл. XXXV.
300.	Охлюв (Murex Brandoris). Дълж. 4,6 см, диам. 2,7 см. Табл. XXXV.
Гроб № 122. Дълб. 0,15 м. От северната страна на два големи ломени камъка е поставена кана, употребена като урна, с биконична форма, право устие и плоско дъно. Дръжката й е отчупена преди поставянето в гроба. Фрагментирана, сега невъзстановена. Сред горелите кости - две медни копчета и желязно ножче. Била е покрита с купа със завито навътре устие и плоско дъно (невъзстановена).
Инвентар-.
301.	Копчета, медни, с кръгла форма, корубести, с по едно пръстеновидно ухо откъм кухата страна. - 2 бр. Диам. 3,2 см, ухото със сечение 0,3 см. Табл. XXXV. Инв. № А 946.
302.	Нож, железен, корозирал. Дълж. 9,3 см, шир. 1,7 см. Табл. XXXV.
Гроб № 123. Дълб. 0,40 м. Под могила от ломени камъни е поставена върху каменна плочка урна. Южно от нея е изправена чаша. Сред горелите кости в урната - три стьклени мъниста.
Инвентар-.
303.	Урна с цилиндрична форма, стеснена към дъното, с право устие и малко, плоско дъно. По средата натялото - две срещуположни извити дръжки, а между тях - по една хоризонтална езичеста дръжка. Работена на ръка от глина с примеси, със сивокафяв цвят след изпичането. Огладена повърхност. Вис. 26,1 см, диам. на устието 25,2 см, диам. на тялото 27,5 см, диам. на дъното 15,3 см. Табл. XXXV. Инв. № А 1769.
304.	Чаша с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Работена на ръка от глина с дребни примеси с тьмнокафяв цвят след изпичането. Огладена повърхност. Вис. 9,1 см, диам. на устието 14,1 см, диам. на дъното 7,9 см. Табл. XXXV. Инв. № А 2005.
305.	Мъниста с кръгла форма, изработени от синя стъклена паста, украсени с бели окръжности - 3 броя: вис. 0,6 - 0,9 см, диам. 1 см, диам. на отвора 0,5 см. Табл. XXXV. Инв. № А 1766 - 1768.
Гроб № 124. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,40 м върху каменна плочка е поставена урна, силно фрагментирана, пълна с горели кости, покрити
48
I
с купа (№ 307), начупена на големи фрагменти. Южно от урната - захлупени купа и чаша, а между тях - забит нож. Северно от урната - петно от обгоряла пръст и пепел с диам. 1,20 м. Вероятно на това място е извършена кремацията. Табл. IX:3.
Инвентар:
306.	Урна с издуто, леко стесняващо се в горния край тяло, право устие и плоско дъно. По средата на тялото - четири срещуположно поставени на кръст езичести дръжки. Фрагментирана, сега слепена и реставрирана. Работена на ръка от глина с примеси, добила сивокафяв цвят след изпичането. Огладена повърхност. Следи от обгаряне. Вис. 32,5 см, диам. на устието 29,5 см, диам. на дъното 15,3 см. Табл. XXXVI. Инв. № А 953.
307.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. На устието са били поставени четири роговидни израстька. Фрагментирана. сега слепена и реставрирана, липсва част от устието с два от роговидните израстъци. Работена на ръка от глина с едри примеси, керемидена на цвят след изпичането. Вис. 11,1 см, диам. на устието 17,8 см, диам. на дъното 8,8 см. Табл. XXXVI. Инв. № А 2157.
308.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и плоско дъно. По устието - украса от коси плитки канелюри и четири срещуположно поставени на кръст роговидни израстъци. Работена на ръка от примесена с пясък глина със сивокафяв цвят след изпичането. Вис. 14,3 см, диам. на тялото 27,5 см, диам. на устието 26 см, диам. на дъното 12 см. Табл. XXXVI. Инв. № А 959.
309.	Чаша с цилиндрична форма, право устие и плоско дъно. Под устието минава пояс от девет пъпки, а между тях - хоризонтално издадена, заоблена в края дръжка. Работена на ръка от глина с дребни примеси, с керемиден цвят след изпичането. Огладена повърхност. Вис. 12,5 см, диам. на устието 10,5 см, диам. на тялото 11,5 см, диам. на дъното 6 см. Табл. XXXVI Инв. № А 1775.
310.	Нож, железен, корозирал, със запазен нит на дръжката. Запазена дълж. 11,1 см, шир. 1,5 см. Табл. XXXVI. Инв. № А 949.
Гроб № 125. Дълб. 0,20 м. Сред могила от ломени камъни с диам. 0,90 м е поставена върху каменна плочка купа, употребена като урна, силно фрагментирана. Работена на колело от глина с дребни примеси, сива на цвят след изпичането (невъзстановена). Покрита е с паница от сива глина, силно фрагментирана. В урната малко количество горели кости. Северно до нея -кана с биконична форма, фуниевидно устие и конкавно пръстеновидно столче; лентеста, извита над устието дръжка. Работена на колело от глина със сив цвят след изпичането (невъзстановена).
Гроб № 126. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,40 м е поставена върху фрагмент от хромел тьнкостенна глинена урна, силно фрагментирана; запазена е само долната част. Работена на ръка от керемидена на цвят глина. В нея е поставено дебелостенно гърне с цилиндрична форма, с четири
49
срещуположно поставени езичести дръжки. Работено от сивочерна с едри примеси глина (невъзстановено). Урната е била покрита с тънкостенна паница със завито навътре устие и ниско плътно столче (невъзстановена). Сред горелите кости - глинен прешлен. Южно от урната - кана (№ 311).
Инвентар-.
311.	Кана с биконично тяло, фуниевидно устие и ниско, плътно столче. Извита високо над устието лентеста дръжка се спуска до плещите на съда. Работена на колело от пречистена глина със сив цвят след изпичането. Огладена повърхност. Вис. 10,5 см, вис. с дръжката 13,5 см, диам. на тялото 10,6 см, диам. на устието 10 см, диам. на дъното 5,5 см. Табл. XXXV. Инв. № А 958.
312.	Прешлен с биконична форма, изработен от сива глина. Вис. 2,2 см, диам. 3,5 см, диам. на отвора 0,8 см.
Гроб № 127. Дълб. 0,20 м. От източната страна на три големи ломени камъка са поставени върху каменни плочки една до друга две урни, захлупени с по една купа. Сред горелите кости в западната урна (№ 313) - част от дунула, а в източната урна (№314) - железен нож.
Инвентар-.
313.	Урна с Iщлиндрично тяло, в долния край скосено конусовидно, с право устие и плоско дъно. Под устието — две срещуположно поставени луновидни дръжки, а между тях по една пъпка. В долния край, където започва скосяването на тялото - четири, разположени на кръст езичести дръжки. Работена на ръка от глина с едри примеси, добила кафяв цвят след изпичането. Вис. 35,5 см, диам. на тялото 38 см, диам. на устието 28 см, диам. на дъното 14 см. Табл. XXXVI. Инв. № А 1760.
314.	Урна с форма, подобна на № 38. Работена на ръка от глина с керемиден цвят след изпичането. Вис. 32 см, диам. на тялото 29 см, диам. на устието 25 см, диам. на дъното 14 см. Инв. № А 2002.
315.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Работена на ръка от глина с едри примеси, добила кафяв цвят след изпичането. Излъскана повърхност. Вис. 17 см, диам. на устието 24,5 см, диам. на дъното 13 см. Табл. XXXVI. Инв. № А 2066.
316.	Купа с биконична форма, стесняваща се при устието. Плоско дъно. Работена от глина с едри примеси, кафява на цвят след изпичането. Огладена повърхност. Вис. 14 см, диам. на устието 23 см, диам. на дъното 11,5 см. Инв. № А 1894.
317.	Нож, железен, дъговидно извит. Дълж. 9,8 см, шир. 2,1 см. Табл. XXXVI.
Гроб № 128. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,70 м върху каменна плочка е поставена купа, употребена като урна. Тялото е с формата на обърнат пресечен конус, завито навътре устие и ниско пръстеновидно столче. На устието - две срещуположни хоризонтално поставени дръжки. Фрагментирана, невъзстановена. Горелите кости в урната са похлупени с две поставени една върху друга купи, силно фрагментирани и невъзстановени.
50
Гроб № 129. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с елипсовидна форма и диам. 0.40 м, върху каменна плочка е поставена урна с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоскодъно. Подустието-две срещуположнилуновидни дръжки. Силно фрагментирана и невъзстановена. Горелите кости са покрити с купа (№ 318). Източно от урната - чаша с висока, извита над устието дръжка (невъзстановена). Между нея и урната е забит железен нож.
Инвентар’.
318.	Купа, подобна по форма на № 5 5. Работена на ръка от глина с примеси, добила след изпичането кафяв цвят. Вис. 10 см, диам. на устието 21 см, диам. на дъното 10 см. Инв. № А 1910.
319.	Нож, железен, корозирал. Дълж. 10,9 см, шир. 1,2 см. Табл. XXXVII.
Гроб № 130. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,60 м върху каменна плочка е поставена урна, счупена на място (невъзстановена). Част от горелите кости са разпилени, а сред останалите в урната - част от бронзова фибула и глинени предмета.
Инвентар’.
320.	Лък от бронзова фибула - два фрагмента, при единия от конто е запазена част от спиралата. Сечение 0,4 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1750.
321.	Мъниста, глинени, с биконична форма, изработени от глина с примеси от пясък, сивочерна на цвят след изпичането. 6 броя. Дълж. 2 см, шир. 1,1 см, диам. на отвора 0,3 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1752.
322.	Мънисто, глинено, с шест пъпковидни израстъка, работено от чернокафява глина, примесена с пясък. Вис. 1,3 см, шир. 1,3 см, диам. на отвора 0,3 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1753.
323.	Предмета с биконична форма, изработени от кафявочерна глина с примеси. 9 броя. Дълж. 1,9 см, диам. 1 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1755.
324.	Предмет с биконична форма, изработен от кафявочерна глина с примеси. Дълж. 3 см, диам. 1,4 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1756.
325.	Предмет с цилиндрична форма, завършващ с три конусовидни израстъка. Работен от кафявочерна глина с примеси. Дълж. 1,8 см, диам. 1.1 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1758.
326.	Предмет с биконична форма, изработен от чернокафява глина. Дълж. 2 см, диам. 1,6 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1759.
Гроб № 131. Дълб. 0,40 м. В гробна яма с диам. 1,20 м е поставена дебелостенна глинена урна. Работена на ръка от черна след изпичането глина с едри примеси. Силно фрагментирана и невъзстановена. Горелите кости в нея са покрити с купа. Източно от урната е счупен на място дебелостенен съд с полусферична форма (невъзстановен).
Инвентар:
327.	Купа, подобна по форма на № 54. Работена на колело от кафява след изпичането глина с примеси. Вис. 14 см, диам. на устието 25 см, диам. на дъното 10 см. Инв. № А 2129.
51
Гроб № 132. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,70 м върху каменна плочка е поставена урна с форма на обърнат пресечен конус и езичести дръжки в долната част на тялото. Фрагментирана и невъзстановена. Горелите кости в урната са покрити с глинена паница (№ 328). Южно от урната - съд с една дръжка (№ 329). Западно от първата урна, на 0,50 м - втора урна, силно фрагментирана и невъзстановена, покрита с две поставени една върху друга паници (невъзстановени). Сред горелите кости във втората урна -железен нож.
Инвентар'.
328.	Паница с полусферично тяло, къса шия, издадено навън устие с плосък венец, ниско пръстеновидно столче. Работена на колело от глина с дребни примеси, добила светлокафяв цвят след изпичането. Повърхността излъскана, оцветена с ангоба със сивочерен цвят след изпичането. Вис. 11,5 см, диам. на устието 23,7 см, диам. на столчето 8 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 2062.
329.	Съд с цилиндрична форма, заоблен в горната част и завършващ с кръгъл отвор. Плоско дъно. Наклонена, издадена встрани тясна дръжка. Работен на ръка от кафява след изпичането, добре пречистена глина. Огладена повърхност. Вис. 7,8 см, диам. наустийния отвор 2,7 см, диам. на дъното 8 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 2063.
330.	Нож, железен, извит. Дълж. 6,9 см, шир. на режегцата част 0,9 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1731.
Гроб № 133. Дълб. 0,25 м. Подредени един до друг в неправилен кръг с диам. 1,10 м ломени камъни ограждат две урни, поставени една до друга върху каменни плочки. Източната е с биконично тяло, цилиндрична шия, извито навън устие и плоско дъно. В долната част- четири срещуположно поставени езичести дръжки, сега запазени само двете. Работена на ръка от кафява след изпичането глина с примеси. Приблизителна вис. 36 см, диам. на тялото 21 см. Силно фрагментирана и невъзстановена. Западната урна е с формата на обърнат пресечен конус, право устие и равно дъно. В долната част - четири срещуположно поставени езичести дръжки. Работена на ръка от кафява на цвят след изпичането глина с едри примеси. Силно фрагментирана и невъзстановена. И в двете урни - по малко горели кости.
Гроб № 134. Дълб. 0,20 м. Петно с диам. 0,80 м от разпилени горели кости, примесени с фрагменти от глинени съдове. В южната страна - долната част от дебелостенен глинен съд (невъзстановен), в конто са запазени малко количество горели кости. Сред тях - железен нож. На разстояние 1,50 м югозападно, на дълб. 0,30 м под куп от ломени камъни с диам. 0,70 м - два необработени камъка с неправилна четвъртита форма. Върху тях—негорели птичи кости. Под камъните - скелет на кон, положен на лявата страна.
Гроб № 135. Дълб. 0,25 м. В гробна яма с неправилна кръгла форма с диам. 0,50 м е поставена урна с биконична форма, езичести дръжки и плоско дъно, с околовръстен пластичен пръстен под устието. Фрагментирана и
52
невъзстановена. В урната - малко количество горели кости, сред конто част от лунула.
Инвентар-.
331.	Лунула от бронзова пластинка, в края завършваща с волута. Запазена е половината. Украсена с ред изчукани точки по външния ръб. Шир. в средата 0.7 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1691.
Гроб № 136. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с диам. 0,60 м е поставена дебелостенна урна с четири езичести дръжки и плоско дъно. Работена на ръка от керемидена след изпичането глина с едри примеси. Силно фрагментирана и невъзстановена. В урната-малко количество горели кости. Урната е била захлупена с купа със завито навътре устие и четири роговидни израстъка. Фрагментирана и невъзстановена. Върху купата е имало още един разлат съд с извит навън широк бордюр (невъзстановен). Западно от } рната - счупена на място кана с лентеста дръжка (невъзстановена), а северно - купа с форма на обърнат пресечен конус с право устие невъзстановена).
Гроб № 137. Дълб. 0,20 м. В гробна яма с елипсовидна форма с диам. 0.50 м върху голяма необработена каменна плоча е поставена дебелостенна > рна, от която е запазена само долната част. Работена на ръка от черна на цвят след изпичането глина с едри примеси (невъзстановена). Урната е била похлупена с купа с формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Работена на колело от керемидена на цвят глина с дребни примеси (невъзстановена). Южно от урната - глинена чаша (невъзстановена).
Гроб № 138. Дълб. 0,40 м. Източно от изправена необработена каменна плоча (0,80 х 0,42 х 0,12 м) е поставена паница, употребена като урна, с форма на паницата № 36. Работена на колело от сива след изпичането глина, примесена с пясък, повърхността оцветена със сивочерна ангоба. Сред горелите кости — полустопена бронзова стрела. Урната е била захлупена с ю па (№ 332). Източно от нея - изправена чаша (№ 333). Табл. 1Х:4.
Инвентар-.
332.	Купа, подобна по форма на № 153. Работена на колело от глина с дребни примеси, добила сивокафяв цвят след изпичането. Огладена повърхност. Вис. 14 см, диам. 25,5 см, диам. на устието 23,2 см, диам. на столчето 8,4 см. Инв. № А 1762.
333.	Чаша с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Дръжката отчупена. Работена на ръка от кафявочерна на цвят глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 5,1 см, диам. на устието 8,6 см, диам. за дъното 4,6 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1022.
Гроб № 139. Дълб. 0,25 м. В яма с диам. 0,60 м — дебелостенна урна с малко количество горели кости, работена на ръка от черна след изпичането . ина с едри примеси. Урната е била захлупена с тънкостенна купа, работена
53
на колело от глина с кафяв цвят. И двата съда са силно фрагментирани и невъзстановени. Под урната - железен нож.
Инвентар'.
334.	Нож, железен, заоблен отпред. Дълж. 11,2 см, шир. на режещата част 1,5 см. Табл. XXXVII.
Гроб № 140. Дълб. 0,40 м. Дебелостенна урна е поставена върху дебела необработена плоча между два изправсни на 0,80 м един от друг ломени камъни. Урната е с формата на обърнат пресечен конус, право устие, плоско дъно и езичести дръжки. Работена на ръка от кафява след изпичането глина с едри примеси. Фрагментирана и сега невъзстановена.
Гроб № 141. Дълб. 0,40 м. В гробна яма с елипсовидна форма и диам. 0,30 м - купчина горели кости. Източно от тях - железен нож и точило.
Инвентар:
335.	Нож, железен, извит. Дълж. 14 см, шир. на режещата част 2 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1710.
336.	Точило от зелен камък, с правоъгълна форма, в единия край - кръгъл отвор. Фрагментирано. Запазена дълж. 8 см, шир. 4 см, деб. 1,6 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 1994.
Гроб № 142. Дълб. 0,25 м. Под могила от ломени камъни с диам. 1,10 м, в северната й част-две погребения в поставени върху каменни плочи една до друга урни. Северната урна (№ 337) е била захлупена с купа от кафява глина. На дъното - дупка, пробита преди поставянето на съда в гроба. Фрагментирана и невъзстановена. Горелите кости в урната са били покрити с фрагмент от друг съд, изработен от оцветена в сивочерно пречистена глина. Южната урна (№ 338) е била покрита с разлат глинен съд с извито навънустие, оформено в бордюр с потри широки, плитки канелюри. Работен на ръка от сива на цвят глина с примеси (невъзстановен).
Инвентар:
337.	Урна, подобна по форма на № 51. Работена на ръка от кафява след изпичането глина с едри примеси. Вис. 21,5 см, диам. на устието 23,7 см, диам. на дъното 14,8 см. Инв. № А 2007.
338.	Купа с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Работена на ръка от кафява след изпичането глина с дребни примеси. Огладена повърхност. Вис. 16,5 см, диам. на устието 25 см, диам. на дъното 16 см. Табл. XXXVII. Инв. № А 2059.
Материали, намерени извън гробовете
Извън гребните съоръження са открити доста материали, конто са принадлежали към гробния инвентар на разрушени при обработката на земята гробове.
339.	Съд с форма на дълбоко тасче с широко заоблено тяло, от което се отделя горната конечно стесняваща се половина, преминаваща в къса цилиндрична шийка и фуниевидно устие. Дъното е закръглено, с пъп в
54
средата. Долната част на съда е украсена с отвесни канелюри. Върху пластичния ръб, отделящ горната половина от долната, има четири, поставени срещуположно на кръст роговидни израстъци. Работен на ръка от примесена с пясък глина, добила след изпичането керемиденокафяв цвят. Повърхността на горната част е огладена. Вис. 9 см, диам. на тялото 10,7 см, диам. на хстието 7,4 см, диам. на дъното 3,8 см. Табл. XXXVIII. Инв. № А 952.
340.	Чаша с тяло във формата на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Работена на ръка от кафява след изпичането глина с примеси. Огладена повърхност. Вис. 10,7 см, диам. натялото! 5,6 см, диам. на устието 15,2 см, диам. на дъното 8,8 см. Табл. XXXVIII. Инв. № А 960.
341.	Купа, подобна на№ 55. Работена наколело от глина с дребни примеси, добила кафяв цвят след изпичането. Огладена повърхност, покрита със сива ангоба. Вис. 10,7 см, диам. на устието 22,5 см, диам. на столчето 8,1 см. Инв. № А 2064.
342.	Гърне, подобно на № 40. Работено на ръка от кафява след изпичането пина с едри примеси. Вис. 27,5 см, диам. на устието 31 см, диам. на дъното 13,5 см. Инв. № А 2067.
343.	Гърне, подобно по форма на № 73. Работено на ръка от кафява на цвят глина с дребни примеси. Вис. 15 см, диам. на устието 15,5 см, диам. на дъното 12 см. Инв. № А 2149.
344.	Чаша с форма на обърнат пресечен конус, право устие и плоско дъно. Дръжката е отчупена. Работена на ръка от кафява глина с примеси. Вис. 6.3 см, диам. на устието 6,9 см, диам. на дъното 4,9 см. Табл. XXXVIII. Инв. № А 1742.
345.	Хромел от камък с черен цвят, извит дъговидно. Двата му края са отчупени. Запазена дълж. 48 см, шир. 21 см, деб. 10 см. Инв. № А 2068.
346.	Хромел, дъговидно извит, от кафявозелен камък. Фрагментиран. Запазена дълж. 26,5 см, запазена шир. 22 см, деб. 8 см. Инв. № А 2153.
347.	Хромел с правоъгълна форма, от тъмносив камък. Дълж. 35 см, шир. 16 см, деб. 10 см. Инв. № А 1001.
348.	Точило с правоъгълна форма, от тъмнозелен камък. Дълж. 9,4 см, шир. 2,8 см, деб. 2 см. Инв. № А 1994.
349.	Съд с биконично тяло, къса цилиндрична шийка, фуниевидно устие и плоско дъно. Работен на ръка от кафява след изпичането глина с примеси. Огладена повърхност. Вис. 8 см, диам. на тялото 7 см, диам. на устието -.1 см, диам. на дъното 2,7 см. Табл. XXXVIII. Инв. № А 1730.
350.	Фрагменти от амфори - 37 броя. Изработени от доброкачествена светлокафява глина с бели непрозрачни частици и примес от слюда, както и хровочервена глина, примесена с малко количество пясък.
55
350 a. 11 енглифични печати, поставени върху шийките на амфори, непосредствено под устието. Печатите са двуредови:
ААКЕТА
ПРОПУЛОЕ
Табл. XXXVIII.
350 б. Енглифичен печат, от конто се чете М... (околовръст) Е П I...
Табл. XXXVIII. Инв. № А 930.
Печатите принадлежат на производството на Хераклея Понтийска и се отнасят към периода от края на първата четвърт на IV в. до първата четвърт на III в. пр. Хр.7
* * *
В некропола при с. Черна са открити общо 159 гроба. От тях в 22 погребенията са чрез трупополагане, в 137 — чрез трупоизгаряне. Не може да се установи определен ред в разположението на гробовете. Между тях няма застьпващи се гробове, което показва, че по повърхността е имало някакво обозначаване с нетрайни материали.
Погребенията с трупополагане са в севсрната част на некропола. Гробовете представляват обикновени гробни ями, вкопани 0,40 - 0,60 м, с правоъгълна или елипсовидна форма, ориентирани с надлъжната си ос в посока север - юг. Над някои са натрупани малки каменни могилки с вис. 0,20 - 0,40 м (гробове № 26, 42, 44 и 115). В гробовете са открити по един скелет, а само в гробове № 40 и № 101 - по два. Погребаните са положени в свито положение (хокер), на дясната страна, с главата на юг. Ръцете са свити в лактите като дланите им са събрани пред лицето, а краката - полусвити в коленага (гробове № 3,14,16,17,27 и 39). В гроб № 28 скелетът е с изпънати до тялото ръцс, а в гроб № 35 те са свити пред гърдите. Някои от погребаните са положени в изпънато положение по гръб, с главата на юг, като ръцете са свити в лактите с длани, поставени в областта на раменете (гроб №41), или дясната ръка е свита в лакътя и дланта е поставена на рамото, а лявата - на таза (гроб № 42). При гроб № 43 двете ръце са събрани на таза. Скелетът в гроб № 115 е положен по гръб със скръстени на гърдите ръце, а свитите в колената крака са събрани върху таза. Тези особености свидетелстват за специфични елементи в погребалния ритуал и вярванията на местното тракийско население.8
Гробният инвентар се състои оттьнкостенни глинени съдове с биконична форма и дебелостенни чаши със заоблено дъно, от което рязко се отделя цилиндричната горна част с косо отрязано устие, точило, прешлен, накити -стьклени мъниста, железни фибули (Кат. № 1,4, 9, 2, 3, 7, 11, 21, 22 и 25).
Погребалният обряд, гробните съоръжения и инвентар намират близки аналогии с могилните погребения в резервата “Сборяново” при с. Свещари, Разградско9, с. Долно Сахране, Старозагорско10 и Северна Добруджа11, отнасящи се към ранния период на старожелязната епоха.
56
Гробовете с погребения чрез трупоизгаряне са вкопани в терена на дълбочина 0,30 - 0,70 м и имат обикновено кръгла или елипсовидна форма. Над тях са оформени малки и ниски каменни могилки с натрупана отгоре пръст (гробове № 2, 4, 7, 11, 29, 30, 31, 36 и др.). Някои от гробовете са без каменни могилки (гробове № 9, 12. 13, 20,24, 33, 37 и др.). В няколко гробни ями(№ 1,57,61,105 и 138) е поставена вертикал но изправена каменна плоча, а в гробове № 2 и № 48 гробната камера е оформена с по четири каменни плочи. покрити с хоризонтално разположена плоча. Каменна плоча е използвана и за под. Тези гробове имат аналогии в некрополите при с. Проф. Иширково12, Силистренско и Буджак13 в Румъния.
Изгарянето на умрелите вероятно е извършвано на определено място край некропола, както това е било при с. Проф. Иширково14, Равна15 и Добрина16, Провадийско, с. Браничево17 и Дивдядово18, Шуменско и Буджак19 в Румъния. Само при гробове № 81 и № 124 стените на ямите са обгорели от огън при кремирането на погребаните. Горелите кости са поставени върху трамбован под в гроб № 141 или върху каменна плоча (гробове № 69 и № 117). Иай-често след кремацията горелите кости са прибрани в специално направени глинени урни (гробове № 7, 8,12, 21,29,30 и др.) или пък използвани за целта други съдове като купи (гробове №11,37, 57.61,77,79, 120,125 и 142), кани (гробове № 23,107 и 122), амфори (гробове № 20 и 64) и арибаловиден лекит (гроб № 84). В гробните ями са извършвани по едно (гробове № 9, 13,28,31,38,46 и др.), по две (гробове № 45,73, 104,116. 133 и др.) или повече погребения (гробове № 1,11,92,117 и 121). Използваните за урни съдове най-често са похлупвани с по един или два (гробове № 2, 7,11. 36.38,56,63 и 128) глинени съда. В два гроба (№ 23 и 134) до урните са положени негорели кости на кон, а в гроб № 134 освен скелет на кон има и негорели птичи кости. В гроб № ИЗ са поставени и негорели мидени черупки, а глинените предмети в гроб № 130 вероятно са имали култово предназначение.
Освен урните с горелите кости и съдовете, конто ги покриват, в ямите са поставяни още и други глинени съдове (паници, кани, чаши), железни ножчета. върхове на стрели, копие, прешлени, накити. Ясно се открояват два вида гробове: с по-богат инвентар и само с по един-два съда - несъмнено принадлежащи на бсдното население.
Запазените цели (199 броя) или фрагментирани (128 броя) съдове позволяват да се добие по-пълна представа за нивото на местното керамично производство, което е задоволявало нуждите на населението. С перед вида, качеството на глината и начина на изработка керамиката се раздела на две <новни групи:
1. Съдове, работени на ръка, предназначени да изпълняват функции, евързани с ежедневието, култа и погребалните ритуали. Отличават се с примитивна изработка. Глината е примесена с пясък, кварцови и слюдени частици. Стените им са дебели и с неравна повърхност. Има и грижливо изработени съдове от сравнитслно добре пречистена глина, с правилни форми
57
и с гладка повърхност отвътре и отвън. Украсата им е предимно рслефна или от ямички. правени с пръсти, както и роговидни израстьци, пъпки, дъги.
По формата и предназначението, което са имали в погребалния ритуал, съдовете се разпределят в няколко групи:
а.	Големи биконични дебелостенни съдове с висока и широка цилиндрична шия, с по четири срещуположно поставени езичести дръжки в долната част (Кат. № 26, 40, 47, 51, 65, 73, 79, 89, 93, 159, 179, 196 и 206). Работени са на ръка от примесена с пясък глина, добила след изпичането сивочерен цвят. Повърхността им е огладена. Използвани са само за урни. Аналогични съдове са открити в гробове чрез трупоизгаряне в некрополите при с. Добрина20, Равна21, Невша22, Провадийско, Сини вир23, Шуменско, Фериджиле24 в Румъния, датирани в периода от края на VII и VI в. пр. Хр.
б.	Съдове, работени на ръка, с цилиндрична форма, леко стесняващи се в долната част, с малко плоско дъно (Кат. № 26, 40, 51, 65, 79, 89...). Дебелостенни, със сивочерен цвят на глината след изпичането и добре огладена повърхност. В долната си част имат по четири срещуположно поставени дръжки. Някои имат под устието си идъговидни или пръстеновидни дръжки. Използвани са изключително за урни. Аналогични съдове със същото предназначение са познати от некрополите при с. Проф. Иширково25, Добрина26, Равна27, Кюлевча28 и Браничево29, Шуменско, а също в Румъния30, датирани от края на VI до края на IV в. пр. Хр.
в.	Съдове (гърнета ?) с по-малки размери от предходните. Тялото е издължено, почти цилиндрично, леко издуто в средата, дъното - плоско. Под устието са разположени малки езичести дръжки, по-често с релефна прищипната лента, върху която са разположени на кръст четирите езичести дръжки, раздвоени в края (Кат. № 39, 72, 124, 236, 245...). Работени са на ръка от глина с примеси. Този тип съдове са твърде често срещани в тракийските земи: в некрополите при с. Проф. Иширково31, Равна32, Браничево33, Севтополис34, датирани в периода VI - IV в. пр. Хр.
г. Купите са другата основна форма от работената на ръка тракийска керамика (Кат. № 27, 28, 29, 41, 58, 59, 69, 70, 77...).Тялото е с формата на обърнат пресечен конус, широко отворено, право или завито навътре устие и плоско дъно или масивно столче. Стените са дебелостенни, с огладена повърхност отвън и отвътре. Върху устието на някои са поставени срещуположно по четири прави или заоблени навътре роговидни израстьци. Тези съдове са използвани обикновено за похлупаци на урните, а понякога и като урни. Такива купи са познати от некрополите при с. Проф. Иширково33, Добрина36, Равна37, Байлово38, Софийско и Румъния39 и се датират от VI до началото на III в. пр. Хр. Изглежда че тази форма глинени съдове е модификация на цилиндричнитеурни.40
д. Съдове с форма на обърнат пресечен конус, фуниевидно устие и равно дъно или с ниско столче (Кат. № 66, 95, 113 и 275). Работени са на ръка от сивочерна след изпичането глина с дребни примеси. Повърхността им е
58
огладена. Подобии на тези съдове са известии от некрополите при с. Проф. Иширково41, Калугерица42, Фериджеле43 и Стънчещи44, датирани в периода V - IV в. пр. Хр.
е. Чашите (Кат. №№ 45,60, 87, 106, 107,109...) имат цилиндрична форма или форма на пресечен конус с дебели вертикални дръжки, извити над устието. Често върху дръжките има конусовидни израстъци или пъпки (Кат. №№60, 106, 110, 127, 203). Работени са на ръка от груба глина, добила кафяв или сивочерен цвят след изпичането. В гробовете са употребявани за поставяне на течна храна или напитки. По форма и изработка този тип чаши намират пълио сходство с чаши от некрополите при с. Проф. Златарски45, Добричко, Проф. Иширково46, Добрина47, Равна48, Сини вир49, Дивдядово50, Кюлевча51, Янково52, Шуменско, Мизия53 и Софрониево54, Врачанско, както и в Румъния55, датирани от края на VI до началото на IV в. пр. Хр.
2. Съдове, работени на грънчарско колело. Устието е завито навътре, тялото е полусферично или с формата на обърнат пресечен конус, което често завършва с плоско дъно или пък стъпва върху ниско пръстеновидно или плътно столче. Работени са от сравнително добре пречистена, омесена шна, добила сив или сивочерен цвят след изпичането. Повърхността на някои съдове е излъскана и покрита с ангоба, която след изпичането е добила матов черен цвят. По формата и предназначението си могат да се отличат няколко типа:
а.	Купи (паници) - най-често срещаните керамични форми между съдовете, работени на грънчарско колело. Тялото е с форма на обърнат пресечен конус или полусфера, завършва със завито навътре устие и стъпва ърху пръстеновидно столче или плоско дъно. Размерите са различии Кат.№№ 54, 55,56,59,81,82,85,91,102,114...). Повърхносттаим еогладена. Поставяни са в гробовете като дар, но твърде често са използвани за охлупаци на урните, а поиякога са използвани и като урни. Подобии съдове -а широко разпространени в Тракия. От некрополи са познати при с. Проф. Иширково56, Добрина57, Равна58, Браничево59, Янково60, Дивдядово61, Чърквица62, Канлия63 и Буджак64 в Румъния Датират се във времето между \ I и IV в. пр. Хр.
б.	Другият тип съдове, работени на колело са тези, конто възпроизвеждат ръцки форми (Кат. №№ 36, 37,46, 80, 115, 134, 139, 145, 146, 168, 189, 217, 220). Те копират само някои гръцки съдове, вероятно в зависимост от нуждите на тракийския бит и религия, възникнали под влияние на засилените контакти ежду местното население и близките елински полней по черноморския бряг. Въпреки силното влияние на античните образци върху местното керамично производство тракийският грънчар е копирал по-стриктно някои съдове, но
-често е видоизменил и доразвил в своеобразии форми други. Наред с ^таналата керамика, тези съдове са били широко използвани за определени чужди на бита и култа. Съдове, имитиращи гръцки форми, са открити на много места в Тракия, както в некрополи, така и в селища: с. Проф.
59
Иширково65, Добрина66, Равна67, Староселка68, в чашата наязовир “Виница”69, Кюлевча70, Дивдядово71, Севтополис72, Сату-Ноу73, Буджак74, Енисала75.
Освен глинените съдове, ножове, върхове на стрели и копие, в гробовете са поставяни и накити от метал - фибули (Кат. № 33, 74, 108, 135, 177, 283, 284 и 320), бронзова гривна (№ 270), мъниста (№ 299), лунули (№ 75,224,226 и 331), копчета (№ 301) и др., принадлежащи към облеклото на погребаните. Между тях преобладават двуспиралните фибули с триъгълен иглодържател - тип В/2 по класификацията на Д. Гергова76. Подобии екземпляри често се срещат в тракийските некрополи при с. Крагулево77, Проф. Иширково78, Добрина79, Равна80, Кьолмен81, Дебнево82, Столът83, Малка Брестница84, Казанлък85, Фериджеле86, Буджак87, Попещи88, Тариверде89, Басараби90, датирани в VII - VI в. пр. Хр.91
От установените различия в ритуала и гробния инвентар се изяснява, че некрополът (вероятно с известно прекъсване) е имал продължително съществуване. Проучените гробове показват, че най-старите погребения са тези с трупополагане - от времето на ранната фаза на старожелязната епоха (I период). Анализът на керамичния материал от гробовете с кремация показва, че некрополът продължава да функционира и през втората половина на същата епоха - II период (VII - IV в. пр. Хр.).
Погребенията чрез кремация с инвентар от глинени съдове, работени на ръка, трябва да се смятат за по-ранни от тия, в конто са открити съдове, работени на грънчарско колело или имитирани от тракийския грънчар гръцки керамични форми.
Еднообразният и не особено богат инвентар, както и отсъствието му в някои гробове, говори за ограничените материални възможности на местното население.
Бележки:
1	Л. Бобчева. Тракийски некрополи при селата Кръгулево и Черна, Толбухински окръг. -ИНМВ,Х1(ХХ\П), 1975,с. 123-127.
2	Ив. Василчин. Разкопки на тракийски некропол при с. Черна, Толбухински окръг. -АОР’82, Плевен, 1983, с. 41-42.
3	Т. Димов. Приноси към проучванията на новокаменната епоха в Ю. Добруджа. - In: Terra antiqua Balcanica, III, 1988, c. 24; Същият. Кугпурата Хаманджия в Добруджа. -Добруджа, 9,1992, с. 27; И. Вайсов. Антропоморфната пластика на културата Хаманджия. - Добруджа, 9,1992, с. 37,62, Табл. ХХП.
4	Всички предмета от некропола се съхраняват в археологическим отдел на Добричкия музей и носят съ ответите инвентарни номера.
51. Vasilcin. Encevelissements en amphores dans la necropole thrace pres du village Cerna, region de Dobric. -Хелис, III, ч. I, C., 1994, c. 137, табл. If
61. Vasilcin. Op. cit., p. 138, tabi. Ilr
7 M. Лазаров. Разпространението нахераклейските амфори и печати в Тракия. - ИНМВ, XVl(XXXI), 1980, с. 10; И. Б. Зеест. Керамическая тара Боспора (МИА, 83). Москва, 1960, с. 100.
60
Цв. Дремсизова. Надгробии могили при с. Янково. - ИЛИ, XIX, 1955, с.76; Т. Стоянов. Погребалните обичаи в Североизточна Тракия през ранножелязната епоха в светлината на новите проучвания. -Хелис, 1,1992, с. 88; Л. Гетов. Могилни погребения при с. Долно Сахране, Старозагорско. -ИАН, XXVIII, 1965, с. 208-218, могили II и III, гроб 18,22; G Чтоп. La culture Geto-Dace du Nord de la Dobroudja dans la lumiere des decouverts d’Enisala. - Thracia, III, 1974, p. 297, fig. 6 a-e; Idem. Les Getes de la Dobroudja septentrionale du VIе au 1“ siecle av. n. e.-Thraco-Dacica, 1,1976, p. 143-164; M. Petrescu-Dimbovita. Cimitirul hallstattian delaStoicani.-MCA, 1,1953, p. 157.
T. Стоянов. Могилен некропол от ранножелязната епоха. - В: Сборяново, I, С., 1997, с. 13-49.
Л. Гетов. Цит. съч., с. 203-220.
S. Morintz. Noi date $i probleme privind perioadele hallstattianatimpurie $i mijlocie in zona lstro-pontica(Cercetarilede la Babadag).-Thraco-Dacica, VIII, 1-2,1987, p. 39-71.
- P. Георгиева, И. Бъчваров. Тракийски некропол при с. Проф. Иширково. Силистренско. Силистра, 1994, с. 32,44,50.
М. Irimia. Descoperiri noi in cimitirul getic de la Bugeac, com. Ostrov (1972,1977 -1978). -Pontica, XII, 1979, p. 60, Fig. 25, p. 65, Fig. 24; 33; p. 66, Fig. 32; Idem. Cimitirile de incineratie geto-dacice de la Bugeac-Ostrov.-Pontice, 1,1968, p. 212, monn. 6, p. 216, morm. 8, p. 217, morm. 9; Idem. Noi cercetari arheologice in cimitirul II geto-dacic de la Bugeac. - Pontica, II, 1969, p. 39.
P. Георгиева, И. Бъчваров. Цит. съч., с. 12.
.VI. Мирчев. Раннотракийският могилен некропол при с. Равна. - ИАИ, XXV, 1962, с. 122.
М. Мирчев. Тракийският могилен некропол при с. Добрина. -ИНМВ, I (XVI), 1965, с. 34.
Цв. Дремсизова. Могилният некропол при с. Браничево (Коларовградско). - ИАИ, XXV, 1962,с. 180.
Цв. Дремсизова. Тракийски погребения от Коларовградско.-ИНМК, II, 1963, с. 2.
М. Irimia. Noi cercetari arheologice..., p. 24.
M. Мирчев. Тракийският могилен некропол при с. Добрина, с. 51, табл. 1,3.
-	М. Мирчев. Раннотракийскиятмогилен некропол при с. Равна, с. 115, табл. XXVI, 3 4
-	К. Шкорпил. Абоба-Плиска(ИРАИК, X). С., 1905, с. 417, табл. LXXXVIII4 5.
Цв. Дремсизова. Тракийски погребения..., с. 1, табл. I г
Al. Vulpe. Necropola hallstattiana de la Ferigile. Bucurejti, 1967, p. 126, PI. XI p p. 147, Pl.XI9,p. 148, Pl. XI3.
P. Георгиева, И. Бъчваров. Цит съч., с. 35, табл. VIII3; с. 45, табл. XIX 3; с. 47, табл. XXI3.
М. Мирчев, Тракийският могилен некропол при с. Добрина, с. 52.
М. Мирчев. Раннотракийският могилен некропол при с. Равна, с.111, табл. XXI, обр. 1,2 и 3; с. 102, обр. 1; с. 112, табл. XXII, обр. 4.
Цв. Дремсизова-Нелчинова. Тракийски некропол в с. Кюлевча, Шуменско. — Археология, XTII, 1966,4, С.41,обр.634
Цв. Дремсизова. Могилният некропол при..., с. 166, обр. 1.
D. Berciu. Descoperirile geticae de la Cemavoda. - MCA, IV, 1955, p. 284, fig. 5; А. Вульпе. Вопросы в связи с концом раннежелезного века в свете раскопок в Фериджеле. - Dacia, IV, 960, с. 193, рис. 9 7; Gh. Bichir. Cercetari arheologice pe grindurile de Linga Cima. - MCA, IV, 1955. p. 279, fig.7; С. Моринц. Новая галъштатская группа в Молдове. - Dacia, 1,1957, с. 125, рис. 2; М. Irimia. Noi cercetari arheologice..., p.28, fig. 7.
61
31 Р. Георгиева, И. Бъчваров. Цит. съч., с. 33, табл. VI3; с. 46, табл. XX 3; с. 52, табл. XXXI4; с. 56, табл. XXXIX 3 4 .....
52 М. Мирчев. Раннотракийският могилен некропол при с. Равна..., с. 99, табл. IX 4;
с. 111, табл. XX 6; с. 114, табл. XXV 3.
33	Цв. Дремсизова. Могилният некропол при..., с. 169, обр. 7 3.
34	М. Cicikova. Ceramique thrace fabriquee a la main du VIе au Ier s. avant notre ere. - Thracia, 4,1977, p. 129, Pl. 113 4;M. Чичикова. Антична керамика. -В: Севтополис, I. С., 1984, с. 20 и ел., табл. 1,13,14.
35	Р. Георгиева, И. Бъчваров. Цит. съч., с.34, табл. VI4; с. 38, табл. XI4; с. 52, табл. XXX 5; с. 58, табл. XIII2.
36	М. Мирчев. Тракийският могилен некропол при с. Добрина, с. 47, табл. VII27.
37	М. Мирчев. Раннотракийският могилен некропол при с. Равна, с. 100, табл. Xс. 103, табл. XIII4; с. 104, табл. XIV 5; с. 105, табл.XV 5; G. Tonceva. Chronologie de HalIstatt ancien dansIaBulgariedeNord-Est.-StudiaThracica,5,1980,p. 1O5,P1.XLII7.
38	P. Попов. Некрополът при с. Байлово, Софийско. -ИБАИ, I, 1921-1922, с. 78, обр. 69,70.
39A.Vulpe.Necropolahallstattiana...,p. 117,pl.II (;р. 169,pl.II2;p. 135,р1.Н7;р. 116,pl. II10.
40 М. Cicikova. Op. cit, р. 133.
41Р. Георгиева, И. Бъчваров. Цит. съч., с. 35, табл. VIП5; с. 36, табл. VIII9; с. 41, табл.
XIV 4; с. 51, табл. XXIX 4.
42Ст. Даминов,Н. Попов. Некропол дос. Калугерица, Шуменско.-ИНМШ, V, 1972, с. 84, фиг. II3 4.
43	A. Vulpe.Necropolaballstattiana...,р.145,pl. II |3;р. 121,pl. II |4.
44	Е. Moscalu. Ceramicatraco-geticS. Bucurejti, 1983, р. 77, pl. LVI90.
45	M. Мирчев. Тракийски могилен некропол при с. Проф. Златарски. - ИВАД, XIV, 1963, с. 4, обр. 5.
46	Р. Георгиева, И. Бъчваров. Цит. съч., с. 34, табл. VI5; с. 41, табл. XIV 3.
47	М. Мирчев. Тракийският могилен некропол при с. Добрина, с. 37, табл. 12; с. 48, табл. VII29; с. 49, табл. VII30.
48	М. Мирчев. Раннотракийскиятмогилен некропол при с. Равна, с. 99, табл. IX 3; с. 104, табл. XIV 23; с. 105, табл. XV 6; с. 106, табл. XVI2; с. 108, табл. XVIII4.
49Цв. Дремсизова. Тракийски погребения..., с. 2,табл. I, обр. 6.
50	Пак там, с. 3, табл. II, обр. 3.
51	Цв. Дремсизова. Тракийски некропол в с. Кюлевча...,с. 45, обр. 78;с. 47, обр. 8 5 6.
52	Цв. Дремсизова. Надгробии могили при..., с. 77, обр. 20.
53	Б. Николов. Тракийски гробни находки от Врачанско. - Археология, XIV, 3, 1972, с. 53, обр. 1 ,.
’ г аи б
54	Пак там, с. 59, обр. 6 а.
55	А. Вульпе. Вопросы в связи с..., с. 185, рис. 49; с. 188, рис. 75; D. Berciu. Op. cit., р. 284; Е. Moscalu. Op. cit., р. 79, pl. LVIII1315; A. Vulpe. Necropolahallstattiana...,p. 46,
56	P. Георгиева, И. Бъчваров. Цит. съч., с. 37, табл. 98; с. 38, табл. Х12; с. 40, табл. Х1П2; с. 49, табл. XXIV2; с. 50, табл. X XVIIЦ
57	М. Мирчев. Тракийският могилен некропол при с. Добрина, с. 39, табл. Ill ; с. 50, табл. VIII35.
62
4 М. Мирчев. Раннотракийският некропол при с. Равна, с. 101, табл. Х5; с. 101, табл. XI,; с. 102. табл. XI5; с. 114, табл. XXV,; с. 117, табл. XXVIII.,; с. 119, табл. ХХХ4.
” Цв. Дремсизова. Могилниятнекрополпри...,с. 178,обр.9( 3„.
Цв. Дремсизова. Надгробии могили при..., с. 72, обр. 16,.
*’ Цв. Дремсизова. Тракийски погребения от..., с. 2, табл. II, обр. 2.
°2 Пак там, с. 5, табл. V, обр. 4.
а Е. Moscalu. Op. cit., р. 118, pl. LXXX5.
M M. Irimia. Date noi privind necropolele getice de la Bugeac, com. Ostrov, jud. Constanta. -Thraco-Dacica, VI, 1-2,1985, p. 79, fig. 4S, 5,
' P. Георгиева, И. Бъчваров, Цит. съч., с. 32, табл. IV3; с. 36, табл. 1Х3 ; с. 51, табл. ХХХ5.
36 М. Мирчев. Тракийскиятмогилен некропол при с. Добрина, с. 50, табл. 1Х3, 37.
М. Мирчев. Раннотракийският некропол при с. Равна, с. 101, табл. Х46; с. 102, табл. XI • с. 102, табл. XII • с. 103, табл. XIII- с. 113,табл. XXIII  с. 117,табл.XXVIII .
Ст. Даминов. Надгробна могила при с. Староселка, Шуменски окръг. - Археология, XI, 4.1969,с. 58,обр. 5,;с. 60,обр.56.
Цв. Дремсизова-Нелчинова. Тракийско селище в чашага наЯзовир “Bi шица”, Шуменско.
-ИНМШ, IV, 1967, с. 69, обр. 10,2
Цв. Дремсизова-Нелчинова. Тракийски некропол в с. Кюлевча, с. 47, обр. 83 4
Цв. Дремсизова.Тракийски погребения от..., с.2, табл. II, обр. 1.
М. Чичикова. Цит. съч., с. 32 и сл., обр. 8.
~ B.Mitrea, С. Freda $i N. Anghelescu. Sapaturile de la salvare de la Satu-Nou. - MCA, VII, p. 286, fig. 35.
"4 M. Irimia. Neue Daten iiber das Bestattungsritual und die Chronologie der getischen Xekropole von Bugeac. - Thraco-Dacica, II, 1981, S. 41, Abb. I3; Idem. Cimitirile de incineratie..., 229.
G Simion. Despre culture geto-daca din nordul Dobrodgei in lumina descoperirilor de la Enisala. - Рейсе, II, 1971, p. 63 - 128; P. Alexandrescu. Les modeles grecs de la ceramique thrace tournee. - Dacia, XXI, 1977, p. 113 -138.
D. Gergova. Frtih-und altereisenzeitliche Fibeln in Bulgarien. - Prahistorische Bronzefunde, Abt. XIV, Bd. 7, Munchen, 1987, S. 19.
~Л. Бобчева. Цит. съч.,с. 123,табл. IV34
' Р. Георгиева, И. Бъчваров. Цит. съч., с. 57.
М. Мирчев. Тракийският могилен некропол при с. Добрина, с. 40, табл. XI1Ц ; с. 42, табл. XIII,, ; с. 42, табл.ХШ,.  с.44, табл. XIII.,,.
М. Мирчев. Раннотракийският могилен некропол при с. Равна, с. 107, табл. XVII4.
” Цв. Дремсизова-Нелчинова. Тракийскимогилни погребения при с. Кьолмен, Шуменски окръг.-ИАИ, XXXII, 1970, с. 211, обр. 32.
- Ат. Милчев. Към въпроса за най-древните фибули в бьлгарските земи. В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. С., 1958, с. 432 и сл., табл. X, обр. 1
13 Ат. Милчев. Археологическо проучване на Севлиевско и Троянско. - ГСУ, ФИФ, I, кн. 1,1957, с. 475-476, обр. 14.
м В. Миков. Могилни некрополи от Ловченско и Тетевенско.— ИАИ, VI, 1932, с. 166, обр. 147, г
' Г. Табакова. Халщатски фибули от Казанлък и околностите му. - Археология, 1,3-4, 1959, с. 87,обр.75.
63
86	A. Vulpe. Necropola hallstattianS.. ,,p. 69, pl. XXIII3 4.
87	M. Irimia. Neue Daten uber..., S. 49, Abb. 35 ?.
88	R. Vulpe. §antierul arheologic Popejti. - MCA, III, 1957, p. 230, fig. 22,.
89	E. Condurachi $i colaboratori. §antierul arheologic Histria - Sectoral Tariverde. - MCA, IV, 1957, p. 80-81, fig 61,.
90	V. Dumitrescu. La necropole tumulaire du premier age du fer de Basarabi. - Dacia, XII, 1968, p.213,fig.212,222.
91D. Gergova. Op. cit., p. 41.
A BIRITUAL THRACIAN NECROPOLIS AT THE VILLAGE OF CHERNA, DOBRITCH DISTRICT
Ivan Vasilchin
(Resume)
The necropolis is situated 4 km north-east from the village of Cherna and occupies an area of 8800 sq. m. The total number of the discovered graves is 142, 20 of which belong to the type containing in-laid bodies and 122 to the type containing cremated bodies. Among them there are no overlapping graves, which is indicative for the former existence of поп-durable surface designation of the separate burial spots.
From the graves with in-laid bodies, 8 are of the so-called “hocker” type, in which the corpses used to be placed on their right side, with the heads pointing to the south, the arms bent at the elbows, the palms put together over the face and the legs flexed at the knees. One of the skeletons is laid on its back with outstretched lower limbs, while the upper limbs are bent at the elbows and the palms rested upon the shoulders. In grave № 42 the skeleton is in almost the same posture but its right arm is bent at the elbow and the palm laid on the shoulder while the left arm is upon the pelvis. Graves № 40 and № 101 are differentiated from the others by the fact that each of them contains two skeletons. The attendant burial inventory makes it clear that these graves have to be assigned to the early period of the Old-Iron Age (1st period of the necropolis).
The graves containing cremated bodies (2nd period of the necropolis) are situated ata depth of 0,30-0,40 m below the terrain level and are all overlaid with small mounds of soil and rocks. There are signs that the cremation of the bodies used to be executed at a definite site near the necropolis. In some of the grave pits the burnt bones are stored either straight on the levelled floor or upon a rough unwrought slabstone. Most often in the graves are found one, two or more manually made clay urns, filled with a different number of parched bones and covered with one or two clay bowls. Instead of urns some of the graves have amphoras, aribaloid leckite, etc. The burial inventory is composed of clay bowls, ewers, mugs and other similar vessels. Among the burnt bones are often found small iron knives, 64
clay vertebrae, stone, clay and glass beads, bispiral fibulas, etc. The majority of discovered vessels are manufactured on a potter’s wheel out of comparatively well-refined clay with a dark gray hue. A large number of them are distinguished by some typical shapes, pointing to their imitation of Greek prototypes. Many of the graves contain manually produced vessels.
On the basis of the ritual peculiarities, as well as the grave equipment and in\ entory, the cremation type of burials could be regarded as referring to the period from 7th to 4th с. В. C.
65
44
*
8 ,c 4
12 1J
,2
•1

21
4
”58
41
4^
39
• 54
'J5 .53
il5 >
u
a.^26
-49 .,4
.60
45
47
58
20.’?
22» *25
65*
64
68
69’
55
57 '
56 1
•59
62
63 *
83
66 *
”• 73 76» * <

,46
.48
.49
51.50
55
*•52
•61
.84
89
«8 • 87» 85 * 6*6
99
mo .V \02
104.*105 .1D6 *	.i°6
1.08.107 109	,110
98 .114 116*
V115 1*7 .118 .119
•120
90.
91
97
.128 .127 *126'
124	'
’•125
.80
.79
- .77™ 74
70
.82
'81
75
71
<72
96‘
W
92
9* 95	,21
>129
>150
bi .125
132
154 155
• 157. • 1, 156*	*
155’ «8’.«A • 10 j 122
Табл. I
2
4
Табл. II
67
Табл. Ш
Табл. IV
69
Табл. V
70
Табл. VI
Табл. VII
Табл. VIII
Табл. IX
Табл. X
75
Табл. XI
76
Табл. XII
77
11
14
Табл. XIII
78
21
Табл. XIV
79
Табл. XV
80
Табл. XVI
81
Табл. XVII
82
Табл. XVIII
83
Табл.XIX
84
Табл. XX
85
Табл. XXI
86
147
Табл. XXII
87
Табл. ХХШ
88
Табл. XXIV
89
164
Табл XXV
90
Табл. XXVI
91
Табл. XXVII
92
214
216
Табл. XXVIII
93
Табл. XXIX
94
Табл. XXX
95
it»
Табл. XXXI
96

Табл. XXXII
97
Табл. XXXIII
98
Табл. XXXIV
99
Табл. XXXV
100
Табл. XXXVI
101
Табл. XXXVII
102
Табл. XXXVIII
ЮЗ
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998 -1999
АНТИЧНИТЕ БРОНЗОВИ ЛАМПИ ОТ ВАРНЕНСКИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Александър Минчев
Колекцията от антични лампи на Варненския археологически музей е най-голямата в България. Техният брой е над 1000, като хронологически те покриват периода от края на VI в. пр. Хр. до началото на VII в. сл. Хр. Това означава, че те представят почти целия период от античната история на този район - най-ранните от тях са датирани само няколко десетилетия след основаването на гръцката колония Одесос (втората четвърт на VI в. пр. Хр.), а най-късните са от края на съществуването му като античен град в началото на VII в. - по времето на император Ираклий (610-641).' Повечето от тях са намерени на територията на Одесос (Варна) и на другия голям античен център - Марцианопол (Девня), по-малка част произхождат от Варненска облает или други населени места в Североизточна България, а някои са с неизвестно местонамиране, но най-вероятно от същия регион. Освен голямото разнообразие оттипове глинени лампи има и неголям брой бронзови. Част от тях са случайно находки, повечето са открити при разкопки или в археологически комплекси, което позволяла по-точното им датиране, но има и с неизвестно местонамиране. Само малка част са публикувани и то в повечето случаи незадоволително, а другите са все още непознати за българската наука. Бронзовите лампи по начало са редки находки, а повечето от Варненския музей са открити в града и Варненска облает или близки около нея райони от Североизточна България. Те предлагат сравнително голямо разнообразие като типология, форми и хронология, и се отнасят към елинистическата, римската и ранновизантийската епохи - т.е. периода от края на IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. Тяхното съвместно публикуване несъмнено ще допринесе за изясняване на редица въпроси евързани с местното производство, вноса и разпространението на тези интересни предмети на бита по Западното Черноморие и вътрешността на Североизточна България. Те ще бъдат разгледани хронологически и тъй като все още в света не е направена цялостна типология само на бронзовите лампи, там, където е възможно, ще се използуват утвърдените от времето типологии, предимно на лампите от глина.
104
КАТАЛОГ
I. ЕЛИНИСТИЧЕСКИ ЛАМПИ
В сбирката на Варненския археологически музей има засега само една цяла бронзова лампа от елинистическата епоха, намерена заедно с други материали в разрушена надгробна могила в североизточните околности на Одесос. Фрагмент от втора, висяща лампа от този период, намерена в гр.Девня, ще бъде разгледана по-долу.
1. Лампа двуфитилна, с дръжка. Кръгло тяло с два диаметрално разположени издължени фитилника, плоски отгоре и с широки отвори за фитилите. Дискът е кръгъл, плосък, украсен с врязан овоиден орнамент и широк отвор за масло, заобиколен от извисен ръб, украсен с V-образни насечки. Има високо конечно столче с вдлъбнато дъно. Дръжката е перпендикулярна на фитилниците, кръгла, лентеста, с две канелюри по края и завършва отпред с шарнир за капаче върху отвора (сега липсващо). Лампата е масивна, лята, а украсата е нанесена допълнително с резец. Дръжката и столчето са изработени отделно и припоени не особено прецизно към тялото. Консервирана. Дълж. 14,9 см, диам. 6,3 см, вис. 5,6 см. Намерена в разрушен могилен гроб с трупоизгаряне, североизточно от античния Одесос в м. Чаира - сега кв. Левеки на гр. Варна. Инв. № II 5562. Края на IV -първа половина на III в. пр. Хр. Внос. Обр. 1.
б
Обр.1
Публ.: Ал. Минчев. Елинистичска гробна находка от околностите на Одесос. - ИНМВ, 14(29), 1978, с. 104, табл. П:4.
Подобии: от бронз, без дръжка и капаче - от Мезек, Хасковско, края на IV в. пр. Хр. - Г. Кузманов. Антични лампи. Колекция на Националния археологически музей. София, 1992 (= Кузманов), с. 512, № 413; от Британския музей, без дръжка, недатирана - Н. В. Walters. Catalogue of the Greek and Roman Lamps in the British Museum. London, 1914 (= Walters), p. 11, № 57, fig. 17; трифитилна, без дръжка и капаче - от Мезек, от втората
105
половина на IV - първата половина на III в. пр. Хр. - Кузманов, с. 51, № 411; от глина - най-близки: от Созопол (Аполония), втората четвърт на IV в. пр. Хр. - втората четвърт на III в. пр. Хр. - Кузманов, тип VI, с. 14, № 28; от Мангалия (Калатис), Румъния, края на IV - началото на III в пр. Хр.; като горната- М. Bucovala. Opaite greco-romane. Constanta, 1967, p. 31, № 1, fig. 60; от Керч (Русия), недатирана, като горната- О. Вальдгауер. Античные глиняные светильники. Санкт Петербург, 1914 (= Вальдгауер), с. 22, табл. III, № 33; от Атина, Гърция, края на втората четвърт на IV - началото на Ш в. пр. Хр., като горната - G. Howland. Greek Lamps and their Survivals. The Athenian Agora, IV. Princeton, NJ, 1958, p. 83, №366, pl. 40; отОлинт, Гърция-краяна IV - III в. пр. Хр., като горната - D. М. Robinson. Excavations at Olynthos, X. London, 1941, p. 199, № 626, pl. LIL
Тази бронзова лампа e рядкост не само за българските музейни сбирки2, тъй като по начало гръцки бронзови лампи не се срещат често.3 Освен това тя е двуфитилна и с капаче, което е още по-рядко през тази епоха -единствената елинистическа лампа с капаче у нас, която ми е позната, е еднофитилна, от II -1 в. пр. Хр., намерена в тракийски могилен гроб край Кабиле.4 Няма съмнение, че лампата от Варна е била внесена в Одесос през ранната елинистическа епоха от някой голям производствен център в Мала Азия или континентална Гърция.
II. РИМСКИ ЛАМПИ
Във варненската сбирка има 12 цели и фрагментирани бронзови лампи от римската епоха (I — III в.). Те произхождат предимно от разкопки във Варна (Одесос), Балчик (Дионисопол) и Девня (Марцианопол). Други са случайни находки от Варна и Варненско или от Североизточна България, а има и няколко с неизвестно местонамиране. Макар и не много на брой, те правят впечатление с типологичното си разнообразие, а някои от тях и със своята майсторската изработка.
2 Лампа еднофитилна, с дръжка Кръгло, приплеснато тяло, плосък диск с по две редуващи се релефни и врязани окръжности около тесен центриран отвор за масло. Фитилникът е издължен, украсен отстрани с волу! и, със закръглен преден край, широк отвор за фитила и три дупчици за въздух в основата. Плещите са полегати, столчето ниско, пръстеновидно, с врязани концентрични окръжности по дъното. Дръжката е тънка, двустволна, елегантно извисена над резервоара и украсена със стилизиран релефен растителен орнамент. Отлична тъмнозелена патина. Лампата е лята на части - тялото, дръжката и столчето поотделно, конто били след това запоени заедно, при което мястото на съединяване, както и останалите части са загладени много внимателно. Дълж. 7,5 см, диам. 4,7 см, вис. 2,5 см (с дръжката 4,2 см). Намерена е случайно във Варна. Инв. № II 5580.1 в. сл. Хр. Внос. Обр. 2.
106
а	б
Обр.2
Паралели: същата, но дръжката без украса - от Авенш, Швейцария, I в. -A. Leibundgut. Die romischen Lampen in der Schweiz. Bern, 1977, S. 299, □Ye 1003, Taf. 20; същата, ноукрасенас ниело, отЦюлплих, Германия, вероятно I в. - Р. La Baume. Romisches Kunstgewerbe (= La Baume). Braunschweig, 1964, S. 179, Abb. 165; от Кастелани, Италия, сега в Британския музей, недатирана - Walters, р. 12, № 63, pl. VIII; същата, но с по-опростена украса - от с. Аспарухово, Варненско, I - II в. - Л. Лазаров. Исторически музей Дългопол. Древен бронз. Варна, 2000 (= Дългопол), с. 45, № 79; от Рим, с отчупена дръжка, сега в музея на Ватикана, I в. - М. de Spagnolis, Е. de Carolis. Le lucerne di bronzo. Musei della Biblioteca Apostolica Vaticana. Vaticana, 1986 (= Vaticana), p. 24-25, № 5.
Тази лампа e от доста рядко срещан тип, който изглежда е бил произведен в малка серия и за сравнително кратък период. Изящната форма на тялото и дръжката, според мен, посочва нейното място на производство в Мала Азия или Италия, откъдето е била внесена в Одесос вероятно към края на I в.
3.	Лампа еднофитилна, във форма на стъпало. Лампата е била висяща. Тялото й е скулптирано много добре във формата на дясно човешко стъпало, на височина малко над глезена, обуто в античен сандал (тип calceus). Той е изработен от подметка с кабари (цинтове) и шест вертикални ремъка, предните три от конто са съединени отпред с един хоризонтален, а всички са обединени горе от един общ хоризонтален ремък, обхващащ крака над глезена. Пред стьпалото, между палеца и втория пръст излиза извисен цилиндричен фитилник с широк отвор и вертикална скоба, в която има запазена масивна халка за окачване. Отворът за масло оформя горната част на крака над глезена, фланкиран с две вертикални симетрично разположени скоби за окачване. Ремъците на сандала и гвоздеите по подметката му са релефни, анатомичните подробности на стьпалото (пръстите с ноктите, мускулите и глезена) - много симетрични и точно предадени. Лампата е лята в калъп на две части, като допълнително е загладена, а детайлите са оформени с резец. При откриването бе запазена (силно корозирала) и част от верижката изработена от малки кръгли звена. Консервирана, липсва част от едната скоба над глезена. Дълж. 7,9 см, шир. 2,4 см, вис. 3,6 см. Намерена във Варна, при разкопки на раннохристиянска базилика на ул. Хан Крум, в пласт с нарушена стратиграфия. Инв. № II 6210. I - II в. Внос. Обр. 3.
107
Паралели: същата, от Помпей - Италия, но със сандал тип crepis, втора половина на I в. - V. Valenza Mele. Catalogo delle lucerne in bronzo - Museo nazionale archeologico di Napoli. Roma, 1981 (=Napoli), p. 157, № 370; от неизвестно място, в Кьолнския музей, I в. - N. Franken. Die antiken Bronzen im Romisch-Germanischen Museum Koln. -KJb, 29,1996, S. 94, № 99, Abb. 171; от неизвестно място, сега в музея във Франкфурт на Майн, Германия, I - II в. - S. Schafer. LampenderAntikensammlung(ArchaologischeReihe, 13). Frankfurt am Main, 1990, S.77, № 90; подобна: от Врач, Югославия, но с дръжка отзад, I - II в. - L. Popovic, D. Mano-Zisi, М. Velickovic, В. Jelicic. Anticka bronza u Jugoslaviji. Beograd, 1969 (= Anticka bronza), s. 133, № 257; с дръжка, от Берингер, Германия, в гроб от II - III в. - J. Garbsch. Romischer Alltag in Bayern. Munchen, 1994, S. 180; от неизвестно място в Италия, с дръжка и капаче, I в. - Napoli, 158, № 371; от глина - с дръжка-лист, от Кьолн, Германия, недатирана (I в.? б.м.) - La Вашпе, S. 183, Abb. 168.
Тези красиви фигурални лампи се срещат доста често.5 Произвеждани са в различии варианти през I и II в. От същото време има и имитации от глина в най-различни разновидности.6 Вариантите предлагав леви или десни стъпала -боси или обути в различии видове римски сандали, а при глинените има освен това и двойни (слепени) стъпала7, като още в началото на XX в. С. Льошке е разработки тяхната детайлна класификация.8 Тъй като се срещат изработени от бронз или глина на практика във всички римски провинции9 вероятно са били произвеждани на много места. Приема се, че сандалът в случая е играел ролята на апотропей, а поставени като гробен дар, лампите в тази форма са имали и друго значение - като символ на пътуването към отвъдния свят10, въпреки че тази теза не се приема от всички. Напоследък има и хипотеза, че този тип лампи са били използувани също в култа към Сарапис (особено тези с изображение на дясно стъпало в сандал), като приношение на бога за здраве." Трябва да се отбележи, че с по-широкото навлизане на християнството, тази форма отново излиза на мода и започва да се произвежда, но в малко по-различен вид. През IV — V в. те се
108
изработват предимно от бронз, като най-късните примери от този вид са от глина, датирани във втората половина на V - началото на VI в.12 От България са ми известии досега само три бронзови лампи във формата на стъпало. Лампата от Варна е единствената висяща и най-малката от тях. Втората -много хубава и доста по-голяма, от с. Бозвелийско, Варненско13, е с фигурална дръжка и капаче, а третата подобна - също голяма и хубава, е от с. Дрен, Пернишко.14 Няма съмнение, че и трите са внесени от Италия или Мала Азия.
4.	Лалта еднофитилна. Полусферично тяло, плосък диск, ограден с висок релефен пръстен и широк отвор за масло, също ограден с релефен ръб, а под него - малка дупка за въздух. Издължен широк фитилник, плосък отгоре, с ветриловиден нос и широк отвор за фитила с дупчица за въздух пред него. В началото на фитилника - два полукръгли хоризонтални издатька (дегенерирали волути), а отгоре - малка дупчица за въздух. Високо пръстеновидно столче, на дъното му - врязани широки пръстени. Изработена чрез леене на две части -тяло и столче, конто после за запоени заедно. Допълнителна обработка на струг по диска и столчето. Консервирана. Дълж. 10,5 см, диам. 6,8 см, вис. 3,8 см. Неизвестно местонамиране (Варна?). Инв. № II 772.1 - II в. Внос. Обр. 4.
а	б
Обр.4
Паралели: същата, с релефна украса от ниело, датирана 20-50 г. сл. Хр., от неизвестно място - D. G. Mitten, S. F. Doeringer. Master Bronzes from the Classical World. Mainz, 1967,297, № 295; същата, но с по-издължен фитилник - от неизвестно място, в Археологическия музей-София, I в. - Кузманов, с. 52, № 417; от Килия, Румъния, I в. - G. Bichir. Chronlogie et datation de la cvilisation Militari-Chilia. - Dacia, XXIV, 1980, p. 163, fig. 6/1; от Трир, Германия, I - II в. - C. Goethert. Die romischem Lampen und Kerzenhalter aus Metall in Rheinischen Landesmuseum Trier.-TriererZeitschrift, 57,1994, S. 319, № 1; от Панония (Унгария), I в. -D. Ivanyi. Die pannonischen Lampen. Dissertaciones Pannonicae. II, 2. Budapest, 1935 (= Ivanyi), typ XXXI, S. 298,№ 4283; подобии: с дръжка и листовиден отражател, и с дръжка-глава на лебед - от гробна находка в с. Тулово, Казанлъшко, края на I в. - Б. Лилова. Антични лампи
109
от Казанлъшко. - В: Сб. Палеобалканистика и старобългаристика. В. Търново, 2000, с. 521, обр. 20; с малка дръжка, от неизвестно място в Италия, II в. - D. Larese. Le lucerne fittile e bronzee del Museo concordiese di Portoguardo. Roma, 1980, p. 117, № 196-a; от Прилеп, Македония, но с малък отвор за масло, I в. - Anticka bronza, s. 134, № 260; с пръстеновидна дръжка и луновиден отражател - от Щайнмауерн, Германия. I - III в. - Н. U. Nuber. Antiken Bronzen aus Baden-Wurttemberg. Aalen, 1988, S. 108, Abb. 69.
Тези бронзови лампи са известии според класификацията на Льошке като тип XIX, според Иваньи-тип XXXI, а по Кузманов-тип XLIX.15 Въпреки че са доста обикновени на вид, те не са сред най-разпространените. Произвеждани са през I в. най-вероятно в Италия, откъдето са били изнасяни за останалите провинции на империята, включително и за балканските. По-често срещани са вариантът с дръжка и отражател — обикновено луновиден16 или листовиден17, а има и трифитилни.18 Възможно е и варненската лампа да е имала някога дръжка.
5.	Лампа еднофитилна, с дръжка. Полусферично крушовидно тяло с кръгъл плосък диск, заобиколен с релефен ръб и широк отвор за масло, коничен резервоар. Издължен фитилник с широк отвор за фитила, маркиран в началото с отвесни, полукръгли издатъци (реминисценция на волути). Пръстеновидна дръжка (сега частично отчупена) украсена отгоре с отражател-полумесец с вертикален издатьк в средата. Ниско пръстеновидно столче, на дъното - три концентрични релефни ръба, изработени чрез струговане. Липсва почти целият пръстен на дръжката, части от тялото и от фитилника. Лята на части (тялото, столчето и дръжката с отражателя поотделно), конто после са запоени заедно. Консервирана. Дълж. 8,5 см, диам. 4 см, вис. 4 см. Намерена във Варна, на ул. Княз Ал. Батенберг. Инв. № II 774. I - II в. Местно производство (?). Обр. 5.
а	б
Обр.5
Паралели: същата - от Кюстендил, I — началото на II в. — Ю. Мешеков, Л. Стайкова. Антична бронзова пластика II - III в. С., 1997, 58, № 48; от Нове, I - началото на II в. L. Press. The Valetudinarium at Novae after four seasons of archaeological excavations. - Ratiarensia, 3-4, 1985 (= Novae), p. 183, pl. LXIV:2a; от с. Оряховица, Старозагорско, гробна находка, II - III в. (?б.м.) - Хр. Райков. Нови антични паметници в музея на д-во “Августа
ПО
Траяна” в Ст. Загора - ИБИД, XVI - XVIII, 1940 (Сб. в памет на Петър Ников), с. 367-368, обр. 4; от Илишуа, Румъния, началото на II в. - С. I. Baluta. Lampile antice de bronzdin Dacia Superior. - Sargetia, XIV, 1979, p.167, pl. 1/5; от Болетин, Югославия, края на I в. - С. КруниЬ. Бронзана лампа из Бол>етина (Smorna.) - Зборник Народног музе]а, XV/1, 1994, с. 81-86 фиг.1; от неизвестно място в Унгария, края на I в. - Т. Szentleleky. Ancient Lamps. Budapest, 1969 (= Szentleleky), p. 141-142, № 278; отВиндониса, Швейцария, края на I в. - S. Loeschke. Lampen aus Vindonissa. Zurich, 1919 (= Loeschke), S. 454, № 1057-1058; с перли по върховете на отражателя - от Ескус, I в. -Кузманов, с. 53, № 425; подобии — от с. Арчар, Видинско (Рациария), I — II в. - Й. Атанасова-Георгиева, Д. Митова-Джонова. Антична пластика от видинския музей. София, 1985, с. 142, № 2; от Болетин, Югославия, недатирана - Anticka bronza, s. 152, № 321; от Сисак, Хърватска, I - II в. -В. Vikic-Belancic. Anticke svjetlike u Arheoloskom muzeju u Zagrebu. II. VAMZ, IX, 1975 (= Zagreb), s. 150,№ 1094, pl. L:6.
Независимо от дръжката, същият тип е произвеждан и във вариант на висяща лампа.19 През I век (в някои случаи) в средата над луновидния отражател са добавяни и допълнителни украси - например бюстове на божества или техни символи.20
6.	Лампа еднофитилна, с дръжка. Формата е като на № 5, но резервоарът кълбовиден и фитилникът по-издължен. Липсват части от върховете на луновидния отражател, който има отдясно малка дупка. Зелена патина и налепи по тялото. Намерена в римско селище в м. Перчемлията на около 20 км северно от Варна. Лята на части - тялото, дръжката с отражателя и столчето поотделно и след това запоени и добре загладени. Дълж. 9,9 см, диам. 3,8 см, зап. вис. 4,5 см. Инв. № II10640.1 - II в. Местно производство (?). Обр.6.
б
Обр.6
Паралели: същата - от с. Меричлери, Хасковско, I-II в. - Д. Аладжов. Разкопки на трако-римски могилен некропол при Меричлери. - ИАИ, 28, 1965, с. 88-89, обр. 11:1; Zagreb, s. 149, № 1089, pl. L/3.; подобна, от с. Рибен, Плевенско, I - II в. - Кузманов, с. 53, тип LI, № 424.
111
Лампи № 5 и 6 принадлежат към един от най-разпространените типове бронзови лампи в Римската империя през I - II в. - крушовидните, известии като тип XXI по Льошке, тип XXXIII по Иваньи и тип LI по Кузманов.21 Произвеждани са вероятно на много места — срещат се и в източните, и в западните провинции на империята, при това доста продължително време - от епохата на император Август до края на II в., а в Гърция (с някои изменения) и през III - IV в.22
Най-разпространени са през епохата на Клавдий и Нерон и особено през последните десетилетия на I в.23 Те имат също и имитации от глина.24 От този тип са били произвеждани дори лампи-играчки, включително и от сребро.25 Лампите от Варненския музей могат да бъдат и вносни, и произведени тук. И двете разновидности принадлежат към времето от втората половина на I -първата половина на II в., като № 5 вероятно е по-ранната.
7.	Лампа еднофитилна, с дръжка. Издължено крушовидно тяло с висок ръб около елипсовидния, плосък диск с два надлъжни жлеба и триъгълен отвор за масло. Тялото преминава плавно в издължен фитилник със закръглен ветриловиден нос и кръгъл отвор за масло. Едностволна дъговидно извита над диска дръжка, завършваща с добре оформена глава на лебед, излизаща от цветна чашка. В човката му има масивна халка, през която е прокарана друга - за окачване, от тънък тел. Дъното плоско, с капковидна фхорма. Консервирана. Дълж. 11,5 см, диам. 4,9 см, вис. 3,3 см. Намерена случайно в с. Царевци (Султанци), Варненско. Инв. № II 771.1 - II в. Внос. Обр. 7.
а	б
Обр.7
Паралели: същата - от Помпей, Италия, I в. - J. Ward-Perkins, A. Claridge. Pompeii AD 79. II. Boston, 1978 (= Pompeii, II), №136; от о. Родос, Гърция, сега в Британския музей, недатирана - Walters, р. 12, № 92, pl. VII; от неизвестно място, в колекцията Дж. Клейман, I - II в. - Aniquities and Islamic Works of Art - Sotheby Park Bernet Exhibition. New York, 1975, p. 23, № 103; фрагмент -малка част с дръжка - глава на лебед, от Чирпанско, недатирана - Кузманов, с. 54, № 438; същата форма, но с отчупена дръжка - от Ескус, втора половна на I в. - Кузманов, с. 52, № 423; от Нове, I - началото на II в. - Novae, р. 183, pl. LXIV:2b; с друг завършек на дръжката - конска глава, от Плевен, I - II в.
112
- М. Грънчаров (Съст.). Исторически музей Плевен - каталог. Плевен, 1999, с. 29, № 82; от неизвестно място в Унгария. I — II в. — Szentleleky, р. 143, № 284.
Това е също доста разпространен тип лампи, чието начало се отнася към втората половина на I в.26, но продължават и през целия втори, а може би и в началото на III в. Според типологията на Льошке тя е от тип XX, според Иваньи - тип XXXIV, а според Кузманов се отнася към тип L.27 Лампите имат издължено крушовидно тяло и характерна силно извита дръжка, която завършва с животинска или човешка глава, театрална маска и др., като някои имат и столче.28
8.	Лампаеднофитилна. Тялото е кръгло, наподобяващо приплеснататиква. Дискът е тесен, плосък, с широк отвор за масло, ограден с релефен ръб. Фитилникът е силно издължен, с две миниатюрни релефни мидички в основата, полукръгъл нос и широк отвор за фитила. Дъното е плоско и вдълбано в тялото. Според К. Шкорпил при намирането й са дичали местата, където е имала припоени дръжка и столче, сега липсващи. Изработена чрез изливане, допълнително стругована и украсена с резец. Консервирана. Дълж. 13,1 см, диам. 7,2 см, вис. 3,6 см. Намерена е в гробница на лекар, заедно с № 7 и много други предмети в Балчик. Инв. № II 775. I - началото на II в. Внос. Обр.8.
Публикувана: К. и X. Шкорпил. Балчик. - ИВАД, V, 1912, с.61, № 77, табл.Х:7.
Паралели: подобна, но с дръжка и друг фитилник, от Херкулан, Италия, края на I в. - В. Pettinau. L’illuminazione della domus: Lucerne e candelabri -In: L.P.Biroli Stefanelli. Il bronzeodei Romani. Roma, 1993, p.268,№48, fig. 168; от Лион, Франция, датирана “римска” - S. Boucher, G. Perdu, M. Feugere. Bronzes antiques. II. Lyon, 1981, p. 49, № 269; с подобно тяло, но по-малка, с друг фитилник и дръжка, от Осиек, Хърватска, датирана II - III в. (? б.м.) и от Сарая, Югославия, недатирана - Anticka bronza, s. 37, № 271 и 272;
113
подобно оформено тяло, но по-малка и с друг вид фитилник - от Аквинкум (Унгария), недатирана - Ivanyi, typ XXXIX, S. 302, № 4332.
Това е много рядка лампа, на която не можах да намеря точен паралел в достьпната ми литература. Най-близката по форма е от Херкулан (посочена по-горе), но все пак между тях има различия. Няма съмнение, че лампата е внесена в Дионисопол. Ако съдим по други материали от гроба и особено от култовият съд с релефни сцени от мита за Ифигения в Таврида (който несъмнено е произведен в императорските работилници на Рим)29, както и по паралела от Херкулан, като най-вероятно място на нейната изработка може да се посочи Италия. През първи век там изглежда се доразвива късноелинистическата мода за пластична украса по резервоарите на лампите - например в Помпей е открита златна лампа с тяло, оформено от лотосови листа30, а през I—II в. се срещат и лампи с тяло във формата на ананас.31
9.	Лампа във форма на патица (лебед ?). Тялото на птицата оформя резервоара на лампата със сравнително тесен отвор за масло, а опашката — фитилника с отвора за фитила. Елегантно извитата напречно шия, с наведена към тялото глава с голяма човка, играе ролята на дръжка. Перата по тялото и крилата както и очите са внимателно, макар и схематично оформени с по-дълбоки и по-плитки резки. Краката са представени в нисък релеф, леко сгънати под тялото и анатомично вярно. Високо профилирано конично столче, отделено от тялото с релефен ръб. Изработена чрез отливане, столчето е струговано и допълнително припоено, а детайлите по тялото са нанесени с резец. Консервирана. Дълж. 8,5 см, вис.7 см. Намерена заедно с № 6 в гробница на лекар в Балчик. Инв. № II 773. I - началото на II в. Внос. Обр. 9.
Обр.9
Публикувана: К. и X. Шкорпил. Балчик. - ИВАД, V, 1912, с. 61, № 78, табл. Х:8.
Паралели: лебед, с извита назад и поставена върху тялото шия — от с. Токмак, Гърция, отнесена към късната античност (? б.м.) - Кузманов,
114
тип LX, с. 55, № 446; патица, шията обърната на 180°, отнесена към късната античност (? б.м.) — Кузманов, тип LX, с. 55, № 447; по-издължена и главата обърната на 180°, I в. - Pompeii, II, р. 190, № 211; от Британския музей, неизвестно местонамиране- патица с главата папред, недатирана - Walters, р. 6. №28, pl. I.
Макар и рядко, сред римските бронзови лампи от I - III в. се срещат и фигурални - във формата на човешки глави32, на стьпала (както вече видяхме по-горе - № 3), а също на птици (посочените тук по-горе паралели) и животни.33 Те са отражение на търсещия дух и любовта към красивого на римските майстори-бронзолеяри и много често са сред най-хубавите образци на тяхното умение. Лампата от Балчик е един от тях и е без съмнение внесена, може би също от Италия.
10.	Лампа еднофитилна, с дръжка. Биконично тяло, профилиран диск с къс, полукръгъл фитилник и тесни отвори за маслото и фитила. Извисена лентеста дръжка с релефни ръбове, по диска украса от врязани концентрични линии. Ниско пръстеновидно столче, по дъното—врязани концентрични линии. Изработена е от изчукана върху матрица тьпка ламарина на три части — тяло с дъно, диск с рамене и дръжка, конто после са запоени заедно. Липсват малки части от плещите, диска и фитилника, сега запълнени. Консервирана. Дълж. 9,5 см, диам. 6,5 см, вис. 3,5 см, вис. с дръжката 6 см. Намерена в Девня (Марцианопол) - в гроб в м. Казак бунар, заедно с други предмета. Инв. № II 6032. Началото на III в. Местно производство. Обр. 10.
Обр. 10
115
Паралели: Подобна, но масивна и с пръстеновидна дръжка, от с. Комарево, Варненско, първа половина на III в. — Дългопол, с. 45; от глина - същата форма, но двуфитилна и с дръжката над диска, недатирана - Кузманов, с. 38, № 281.
11.	Лампа еднофитилна. Биконично тяло, къс ветриловиден фитилник с широк отвор за фитила и правоъгълни изрези отпред. Кръгъл, вдлъбнат диск, украсен с релефни и врязани линии, с тесен отвор за масло, плещите полегати. Пръстеновидно столче, кръгло дъно, украсено с врязани концентрични линии. Отзад — на тялото и плещите следи от припой на дръжка, сега липсваща. Линева част от плещите, на тялото отляво — пукнатина, запоена в древността. Изработена от изчукана бронзова ламарина, отделните части - тяло, диск с рамене и дъно са изрязани поотделно и пресовани върху матрица, а врязаната украса направена допълнително на струг. След това тялото и дъното са запоени заедно, а диска с раменете са прихванати към тях и вероятно също запоени. Неизвестно местонамиране в Североизточна България. Дълж. 10,8 см, диам. 7,4 см, вис. 3 см. Инв. № II9447. П - Ш в. Местно производство. Обр. 11.
б
Обр. 11
Паралели: същата - от района на Тулча, Румъния, III в. - V. N. Baumann. A§ezari rurale antice in zonagurilorDunarii. Tulcea, 1995, p. 82, pl. XXIII:la-c; от с. Събраново, Новозагорско, с релефна украса от лотосови листа по раменете, датирана I в. (?б.м.) - К. Жуглев. Проучване на античното селище при с. Събраново, Новозагорско. - ИАИ, ХХШ, 1972, с. 215, обр. 7; подобна - непубликувана, от гроб в Девня (Марцианопол) - края на II - началото на III в., в сбирката на Музея на мозайките в Девня.
Двете лампи № 10 и 11 садва варианта на един сравнително често срещан и евтин тип местни бронзови лампи, произвеждани вероятно в Мизия и Тракия (а може би и на Балканите изобщо) през II и първата половина на III в. Поради тьнката ламарина, от която са изработени, те рядко се намират изцяло запазени, освен ако са гробни дарове. Някои от тях са имали и семпла релефна украса, изработена също чрез изчукване върху матрица - като посочената по-горе от с. Събраново. Формата на лампите е продължение на ранноримския тип, засвидетелстван в Помпей - т.е. до 79 г. сл. Хр.34 който
116
имитира подобии глинени лампи, произвеждани в Мала Азия и Средиземноморието.35 Популярността им се дължи може би и на тяхната, вероятно ниска за метална лампа, цена. Някои находки от България подсказват, че в Тракия и Мизия те, от своя страна, също са били имитирани и изработвани от глина.36
12.	Лампа еднофитилна, фрагментирана. Кръгло масивно тяло, отворено отгоре, с полукръгъл, също отворен фитилник, отделен от тялото с тясна преграда отгоре. Дъното плоско, (сега вдлъбнато и пукнато от удар), с релефен пръстен в средата. Почти в средата - къс плосък издатьк, може би оставен за закачане и увиване на фитила. Някогашната дръжка в задния край сега е отчупена, заедно с малка част от стената на лампата. Зелена патина, частично повредена от силен огън. Изработена чрез отливане в пясък и допълпително, не особени прецизно заглаждане. Запазена дълж. 11,4 см, диам. 8,3 см, запазена вис. 2,5 см. Намерена случайно в м. Яната (Яна чешме) — Варна, кв. Владиславово. Инв. № II 9315. 11 - началото на III в. Местно производство. Обр. 12.
а	б
Обр. 12
Паралели: същата, със запазена дръжка и листовиден отражател - от гроб в Мангалия, Румъния, II в. - R. Florescu et al. Goldhelm, Schwert und Silberschatze. Katalog. Frankfurt am Main. 1994, S. 203, Abb. 80:8; от Констанца, Румъния, с кръгла дръжка и листовиден отражател, недатирана - С. Iconomu. Opaite greco-romane. Constanta, 1967, p. 156, № 806, fig. 209; от могилен гроб в с. Мокра, Украйна, края на П-началото на III в. - Т. А. Щербакова, М. Т. Кашуба. Сармато-аланские древности - Курганные захоронения близ с. Мокра. Тирасполь, 1993 с. 22, № 10; подобна, но с пуповиден отражател, дръжка и ребра отстрани по тялото - от Унгария, II -III в. - Ivanyi, S. 304, № 4347; от Бейфорд, Англия - недатирана, вероятно същата дата-J. W. Brailsford. Antiquities of Roman Britain. London, 1971, p. 46, fig. 20/6; от глина — същата форма, от Лондон, Англия, I - първа половина на II в. - D. М. Bailey. A Catalogue of the Lamps in the Brirish Museum, III: Roman Provincial Lamps. London, 1988 (= Bailey, III), p.172, Q-1646-1647, pl. 9; от желязо, с извисена дръжка, недатирана - Walters, р. 20, № 121, fig. 17.
117
Тези бронзови лампи открити отгоре се появяват през I в., може би към края му, но са разпространени главно през II в. Глинени лампи със същата форма - Льошке, тип XI - наречени от него “лампи във форма на осморка”37, за които се смята (както и за някои железни), че са копирани от бронзовите, са били произвеждани в Галия и Британия през I и II в.38 Типът съществува и през III в., като вероятно тогава в тях настъпват малки промени - по тялото се появява допълнителна семпла украса от вертикални ребра и често имат столче.39 Не е ясна причината за появата им, а и функцията им доскоро не бе напълно изяснена. Английският учен Уолтърс се колебае дали са лампи или подноси за лампи40, а неговият сы гародник Брейлсфорд ги i гарича на) ,раво подноси за лампи.41 Според мен, хипотезата за подноси не е издържана, тъй като за тази цел не е нужно да се оформя и фитилник, при това отделен от тялото с преграда. Важен е и фактът, че лампата от Мангалия е намерена заедно с бронзов канделабър42, а в тази от с. Мокра в Украйна са запазени останки от горяло маслено вещество.43 Това доказва ясно предназначение™ им като средства за осветление. Трябва да се отбележи също, че отворени отгоре лампи с по-различна форма са били изработвани през римската епоха - от първата половина на I в. до към края на II в. - освен от бронз, също от олово и желязо.44 Лампи от олово са открити в Швейцария45, Германия46, Хърватска47, а от желязо - в Унгария48, Гърция 49, Англия50 и др. Няма сигурни данни за тяхното производство и вероятно то е било на различии места, но прототипът им може би трябва да се търси в западните провинции на империята (може би Галия?). Лампата от Варна, както и тези от Румъния са най-вероятно местно производство.
13.	Лампа—свещник, с дръжка. Кръгло, отворено тяло с вертикална лентеста дръжка и плоско дъно. В предната част на тялото - срещу дръжката, стената е изрязана в триъгълна форма - място за закрепване на фитила. В центъра - допълнително припоена кръгла стойка на три правоъгълни крачета, служила за прикрепване на свещта. Масивна изработка чрез отливане, допълнително загладена. Тъмнозелена патина. Дълж. 9 см, диам. 6 см, вис. 2,9 см. Неизвестно местонамиране. Инв. № II 9820. Ill - IV в. Местно производство. Обр. 13.
Паралели: много близка по форма, но по-дълбока и с изцяло оформена стойка за свещта, от глина, недатирана (от римската епоха) - La Baume, S. 192, № 179.
118
Обр. 13
Това е много интересна и засега единствената известна бронзова лампа от този вид, не само в България. Много близка като форма и единствен паралел, конто можах да открия е посочения по-горе глинен свещник от Германия. За варненската няма съмнение, че е използувана и с двете предназначения - като лампа и свещник, тъй като отпред има изрез на тялото - явно за задържане на фитила, а кръглата стойка в средата може би е била използвана и за увиването му около нея, освен за прикрепването на свещ. Причината да я отнеса към края на края на римската и началото на късноантичната епоха е, че с по-широкото разпространение на християнството и приемането му по-късно за официална религия, свещите получават по-широко разпространение и започват да се използват освен в религиозните ритуали, и за осветление. Няма съмнение, че тя е местно производство, вероятно някъде в провинция Долна Мизия или Малка Скития.
III. КЪСНОАНТИЧНИ ЛАМПИ
Късноантичните лампи във Варненския музей са доста на брой, но не много разнообразии като типове. Те произхождат предимно от античните градове Одесос и Марцианопол и по-малки селища в техните територии.
14.	Лампа еднофитилна. Кръгло тяло с форма на конична паничка. Плосък диск с извисен външен ръб и широк кръгъл отвор за масло в средата, а в предния край - по-малък - за фитила. Около отвора за масло - три симетрично разположени дупчици, конто оформят заедно с отвора за фитила символичен кръст. Дъното плоско. В задния край - нит за прикрепване на сега липсваща дръжка. Изработена на три части: тяло с дъно, диск и дръжка от изчукана върху матрицы, изрязана и после запоена тьнка ламарина. Дискът перфориран с пробой. Тъмнозелена патина с огнища на корозия. Диам. 10 см, запазена. вис. 2,2 см. Случайна находка от Девня, в района на временните работнически жилища. Инв. № II4755, IV в. Местно производство. Обр. 14.
119
Обр. 14
Паралели: същата - от Монтана - датирана неправилно в I — II в. - Ат. Милчев. Новооткрити находки от Михайловград (Монтана) — Археология, VII, 3, 1965, с. 46, обр. 2; подобна, но около отвора за масло дупките са разположени радиално, като лъчи - от с. Кърпачево (Надежда), Ловешко, недатирана — G. Kazarov. Antike Denkmaler in Bulgarien. - AA, 48, 1933, S. 82; подобна, но около отвора за масло има кръг от перфорации - от Карнушум, Австрия, недатирана — Carnuntum, S. 303, № 632 Taf. 46; от Шуменско, с украса от перфорации във форма на свастика, недатирана (късноантична) -К. Калинов и колектив. Шуменският край в древността. София, 1986, с. 37, обр. 1а.
15.	Лампа еднофитилна фрагментирана. Формата и изработката като на № 14, но с по-малък диаметър. Запазен е с плоският диск с извисен ръб
и част от занитената към него плоска лентеста дръжка и отделно - малка част от коничното тяло. Отворът за масло е от малки кръгли перфорации, оформени в неправилна елипсовидна форма, а пред него - кръгъл отвор със запазена част от фитила. Запазена дълж. 7 см, диам. 6 см, запазена вис. 2 см. Намерена в Девня, в гроб с медицински инструмента. Инв. № III 269. Ill -IV в. Местно производство. Обр. 15.
а
б
Обр. 15
120
16.	Лампа еднофитилна, с дръжка. Формата и изработката като на № 14, но по-малка, с полукръгъл отвор за масло и дискът има изчукан релефен пръстен. Украсата му е от перфорации, четири от конто образуват върху диска равнораменен кръст, но изместен от оста на отвора за масло и фитилника, а по символичните рамене, извън релефния пръстен на диска, са разположени неравномерно други пет перфорации. Извисената част на паничката в предната половина е извита вълнообразно (направено може би допълнително от собственика), което придава по-голяма декоративност на иначе доста семплата форма. Дръжката (сега липсваща) е била лентеста, изработена от правоъгълна пластинка и прикрепена чрез две различно оформени “уши”: горното - припоено върху диска е с правоъгълна форма, а долното - върху тялото, е триъгълно. Корозирала, липсва малка част между дъното и раменете. Произхожда от района на долното дунавско крайбрежие (Силистренско?). Диам. 7,8 см и 7,2 см, запазена вис. 3 см. Инв. № 11-11138. Ill - IV в. Местно производство. Обр. 16.
б
Обр. 16
17.	Лампа еднофитилна, с дръжка. Формата и изработката като на № 16, но с по-малък диаметър и перфорациите са разположени в кръг около отвора за масло, а извисената част на тялото е равна. Дръжката запазена -лентеста, извисена над тялото и прикрепена с два нита. Корозирала. Липсва малка част от ръба пред отвора за фитила, тялото отзад и дръжката смачкани, дъното пропукано. От оригиналната дръжка са запазени отзад четири нита за закрепване, а сегашната е занитена по-високо. Намерена в подножието на малка късноантична крепост от IV - VI в. в района на Аладжа манастир - на около 20 км северно от Варна. Диам. 7,2 см, вис. 3 см, вис. с дръжката 5,5 см, шир. на дръжката 1,8 см. Инв № II 11126. IV в. Местно производство. Обр. 17.
121
Обр. 17
Този тип лампи са без съмнение местно производство и вероятно са били произвеждани на различии места. Те имитират, включително и в дръжката, произведените на грънчарско колело и характерни за региона глинени лампи от III и началото на IV в.,51 конто с малки изменения в диска и дръжките продължават да се произвеждат и през V - VI в.52 Намирането на две подобии бронзови лампи в Девня (античния Марцианопол) подсказва, че едно от най-вероятните места на тяхното производство е бил този голям административен и производствен център през късната античност. Друг такъв център се явява може би Дуросторум (Силистра), а е възможно да са произвеждани и в Одесос. Тук при разкопки (непубликувани) на ул. Княз Дондуков неотдавна беше открита в горяла сграда от средата на III в. силно повредена горна част от също такава лампа. Същевременно лампата от района на Аладжа манастир е открита край късноантична крепост, до която най-близкия голям античен град с развито бронзолеярство е отново Одесос. Находките от Монтана и Ловешко доказват широкото разпространение на този тип в днешните български земи, а също и многобройните центрове на производство. То се дължи на лесната и бърза технология за направа, както и явно ниската им за метална лампа цена.
18.	Лампа еднофитипна, с дръжка. Конично тяло с много тесни полегати плещи и плоско кръгло дъно. Плосък кръгъл диск с широк отвор за масло в средата и под него по оста му - по-тесен, за фитила. По диска перфорирана украса от тесни дупчици, оформящи правилен кръст с формата на свастика (crux gammata), с Т-образно горно рамо. Отзад — останки от плоска лентеста дръжка, прикрепена към тялото с нитове. Изработена от изчукана върху матрица тънка бронзова тенекия на три части - тяло с дъно, диск и дръжка. Първите две припоени заедно, а дръжката (вероятно първоначално извисена над тялото) - прикрепена допълнително с нитове. Случайна находка от Силистренска облает (може би край с. Ветрен ?). Диам. 6,6 см, запазена вис. 2,6 см, запазена шир. на дръжката 2,3 см. Инв. № II 10705. Първа половина на IV в. Местно производство. Обр. 18.
122
а	б
Обр. 18
Публ. Ал. Минчев. Раннохристиянска бронзова лампа с кръст-свастика (crux gammata) от Варненския археологически музей. - Археология, XLIII, 4, 2002, с. 32-36, обр. 1-2.
Паралели: Подобна, с украса-свастика, но тялото с извисен ръб като на № 17 - от Шуменско, IV в. - К. Калинов и колектив. Цит. съч., с. 37, обр. 1а.
Това е твърде рядка лампа, за която няма съмнение, че е местно производство и то направена вероятно в Дуросторум.53 Украсата на диска -рядко срещаният кръст-свастика (crux gammata)54 я прави обаче особен© интересна. Формата й показва определени сходства с един тип глинени лампи от Норикум55 и Панония56, но е характерна и за българските земи57 и има очевидна близост с тази на лампи № 14 - 17. Посоченият паралел от Шуменския музей (както и няколко други подобии лампи в частни колекции) е доказателство, че кръстът-свастика - макар и за кратък период - през първата половина на IV в., е бил използван от първите християни по нашите земи като една от разнообразните форми на основния символ в тяхната религия, както е било и другаде в раннохристиянския свят.58
19.	Лампа еднофитилна. с дръжка. Крушовидно тяло и издължен фитилник с форма на лула, чийто край е вдлъбнат като паничка с широк отвор за фитила. Ниско пръстеновидно столче с кухо дъно, където вероятно е било запоено друго - конично столче. Отворът за масло широк, ограден с висок релефен пръстен и покрит с шарнирно свързано изпъкнало капаче с форма на мида. Отзад - пръстеновидна дръжка, над която се издига отражател с форма на латински кръет, чието горно рамо липсва. Изработена е чрез леене на три части — тяло, дръжка, капаче и столче, после запоени заедно. Допълнително шлифоване по тялото и дръжката, а капачето дооформено с резец. Дълж. 13,5 см, диам. 6,4 см, запазена вис. 6,7 см. Случайна находка от Девня (Марцианопол). Консервирана. Инв. № III 40. V - VI в. Внос (?). Обр. 19.
123
Публикувана: Al. Minchev. Early Christian Bronzes in the Varna Museum. -ИНМВ, 42, 1991 (=Minchev), p. 11-12, № 1, Pl. 1/2.
Паралели: същата, от с. Арчар, Видинско (античната Рациария), VI в. -Кузманов, с. 55, № 443; от с. Комарево, Бургаско - Ат. Игнатиев. Градището при с. Комарево — ИБАИ, I, 1921-1922, с. 210, обр. 137; отСтоби, Македония, V в. - Б. Бобик и кол. Од археолошкото богатство на С. Р. Македония. Скоще, 1980, с.98, № 55; от Лукиу, Румъния, VI в. - I. Вагпеа. Christian Art in Romania. Bucure§ti, 1979, p. 260, pl. 112; от Атинската агора, Гърция, V в. - J. Perlzweig. Lamps of the Roman Period. The Athenian Agora, VII. Princeton, N.J., 1961, № 2948, pl. 48; от Гърция и от неизвестно място в Италия, сега в музея на Ватикана, IV - VI в. - Vaticana, р. 67-68, № 29 и р. 69, № 30; от Египет, сега в музея Либигхауз, Германия, V - VI в. - W. Selesnow. Lampen aus Ton und Bronze. Melsungen, 1988, S. 190, № 441, Taf. 59; от Палмира, Сирия, VI - VII в. - J. Chedade, E.M.Ruprechtsberger. Zu byzantinischen und fruhislamischen Lampen in Syrien. - In: Syrien von den Aposteln zu den Kalifen. Linz, 1997, S. 277, Abb.5; 1986, p. 77, № 58; с “перли” по раменете на кръста - коптска, от Египет VI в. - J. D. Cooney. Pagan and Christian Egypt. Brooklin, 1941, p. 34, № 89; отОстракин, Израел, VI-началото на VII в. - Е. D. Oren. A Christian Settlement at Ostrakine in North Sinai. - In: Y.Tsafrir (Ed.) Ancient Churches Revealed. Jerusalem, 1993, p. 311; с конично капаче-от Египет, VI в.-L.T6rok. Late Antique Nubia. Budapest, 1988 (=Nubia), p. 81, pl. 113, №12.
20.	Лампа еднофитилна, с дръжка. Форма подобна на № 17, но с помадки размери. Тялото е крушовидно, но резервоара е биконичен, фитилникът - заострен и зад кръста има дръжка-халка. На дъното - квадратен отвор за поставяне на канделабър. Тъмнозелена патина, на места очукана. Масивна наработка, също чрез леене от отделни части, - тяло, дръжка и
124
столче (сега липсващо). Намерена край с. Аврен, Варненско. Дълж. 9 см, диам. тяло 3,7 см, вис. на тялото 2,7 см, вис. с дръжката 7,2 см Инв № II 11033. V - VI в. Местно производство. Обр. 20.
а	б	в
Обр.20
Паралели: същата, но капачето липсва, от Източното Средиземноморие, сега в Музея на изкуствата-Принстън, САЩ, VI в. - S. Curcic, A. St. Clair. Byzantium at Princeton. Princeton, NJ, 1986, p. 77-78, № 58.
Лампите № 19 и 20 принадлежат към един много разпространен тип раннехристиански лампи, конто се откриват от Египет до Балканите и очевидно са произвеждани на много места в продължение на пене два века и - както личи от нашите - в различии размери. Посочените по-горе паралели показват популярността на тези лампи в целия раннохристиянски свят и особено в Източното Средиземноморие. Типът произхожда от елинистическите лампи с издължен приплеснат фитилник.59 Някои от тях имат дребни различия в оформление™ на детайлите - главно капачето или дръжката, но това не променя общия им вид. Макар и рядко, са произвеждани и двуфитилни лампи от този тип.60 Трудно е да се каже, дали нашата лампа № 19 е вносна или местно производство, но първата възможност е напълно възможна. За № 20 може да се приеме, че е произведена тук, най-вероятно в Одесос, който е най-близкият производствен център - само на около 10 км североизточно от лнтичното селище, където е намерена.
21.	Лампа еднофитилна. Крушовидно, плоско отгоре тяло и издължен фитилник с форма на лупа, чийто връх е оформен като паничка с широк отвор за фитила. Отворът за масло е широк, кръгьл, с издължена правоъгълна част отпред. Върху него - шарнирно евързано капаче със същата форма, невисока профилирана дръжка и дупчица за въздух отпред. Високо конично столче с плоско дъно и квадратен отвор за шип на канделабър отдолу. Отзад - пръетеновидна дръжка с отражател -“разцъфнал” латински кръст в неправилна закръглена рамка и правоъгълна подпорка зад нея. Липсва малка част от дясната страна на рамката и оригиналния шарнирен нит. Зелена, недоброкачествена патина. Изработена е чрез леене на части—тялото, диска, дръжката, капачето и столчето поотделно и после запоени заедно. Допълнително шлифоване по тялото, диска и дръжката.
125
б
Обр.21
Случайна находка в м. Кокарджа край Варна. Дълж. 13,5 см, диам. 7,4 см, вис. 8,5 см. Инв. № Ш 39. V - VI в. Местно производство. Обр. 21.
Публикувана: Minchev, р. 12, № 2, pl. 1/3.
Паралели: същата - от неизвестно място, сега в Римско-германския музей в Майнц, Германия - Н. Menzel. Antike Lampen im Romisch-germanisches Zentralmuseum Mainz. Mainz, 1954, S. 119, № 693, Taf. 92/2; от Кипър, IV в. - V. Karagheorghis. Chronique des fouilles a Chipre en 1983. -BCH, CVHI, 1984, p. 956, fig. 157; с “перли” по кръста - отКерч, Украйна, сега в Ермитажа-СанктПетербург, Русия, VI в. - А. В. Банк, М. А. Бессонова. Исскуство Византии в собраниях СССР. Москва. 1977, с. 120, № 169; същото тяло, дръжката и капачето липсват, от Стара Загора, сега в Софийския археологически музей, IV - VI в. - Кузманов, с. 55, № 441; същата, но кръстът и капачето й липсват, от неизвестно място, сега в Софийския археологически музей, IV —VI в, -Кузманов, с. 55, №442, подобна, но с изцяло крушовидно тяло и кръгло капаче, от неизвестно място, сега в Музея на Ватикана, IV - VI в. - Vaticana, р. 75, № 34.
Това е също широко разпространсн тип раннохристиянски лампи - и в източниге и в западните провинции на империята, както личи от посочените паралели. Те се датират най-общо в IV - VI в., но са произвеждани главно през V и VI в., когато се датират повечето от известните находки.61 Дребните различия при оформянето на дръжките им, където почти винаги присъства кръет, или на капачетата, конто понякога имат фигу рал ни дръжки, не променя цялостния им доста елегантен облик. Тези лампи представляват една късна реминисценция на ранно-римските глинени и бронзови лампи с волути от I - II в. (Бронийр, тип XXI), произвеяодани на различии
126
места в Източното Средиземноморие-Кипър, Книд, Египет» др. през I и началото на II в.62 Късноантичните обаче са произвеждани само от бронз. Твърде е вероятно, тази лампа да е местно производство и да е изработена в Одесос
IV. ФРАГМЕНТ!! ОТ ЛАМПИ
22.	Лампа, фрагмент. Запазена е тройна верижка със запазена дръжка на лампа на края на едната и кука за окачване в горния им край и в края на едната верижка. Дръжката е във форма на изящно изработена глава на хипокамп с вълнообразна релефна грива, големи очи, нздължена, нагьната отгоре муцуна и стьрчащи зъби край нея (левият липсва). Пластично са представени анатомичните особености по шията и главата, допълнително украсени с прости геометрични орнамента. Над челото личат местата на допълнително припоенитс, сега липсващи уши. Куката е във формата на схематична глава на лебед, очитс са очертани с точки. Под нея - кръгла плочка с три тесни отвора, където са окачени верижките. Звената им цилиндрични и завършват с кръгли халки, усукани от дебела тел. Куката и дръжката са изработени чрез леене и дооформени с резец и острие. Верижката се състои от неравни по дължина звена, изработен и от дебела в средата, изтеглена в краищата и усукана на халки тел. Намерена при разкопки в елинистическа сграда - тюрзис на местей тракийски владетел в кв. Повеляново на гр. Девня. Запазена максимална дълж. 26,3 см; дължина на верижките 20,5 см, 19,5 см и 18 см; диам. на плочката 2,6 см, вис. на куката 2,6 см, деб. 0,5 см; дълж. на дръжката-глава 4,4 см, шир. 1,7 см, вне. 3,3 см. Инв. № П 4308. Края на IV -началото на Ш в. пр. Хр. Внос. Обр. 22.
Обр. 22
Паралели: не са ми известии.
Публикувана: Зл. Гочева. Бронзово протоме на хипокамп от Девня. -Изкуство, XXV, 3-4, 1975, с. 44—45, обр. 1 (но не като дръжка на лампа, а като вероятен амулет).
127
Този фрагмент е явно детайл на много красива, висяща елинистическа лампа. На краищата на другите две верижки сигурно е имало същите изображения (виж по-долу - приложенного към статията). Няма съмнение, че тя е била внесена, най-вероятно от Мала Азия и е била притежание на богат тракийски владетел, чиито земи са били недалеч от територията на Одесос, в укрепената му резиденция в района на гр. Девня.
23.	Лампа,фрагмент. Запазен е отражагелят с форма на голям лозов лист с релефно представени части и детайли. Изработен е чрез изливане, като не-рвюрите на листа са обработени допълнително с резец. Гърбът е леко вдлъбнат. Хубава зелена патина. Липсва долната дясна част, друга - отляво, е счупена и сега запоена.
Запазена дълж. 10,9 см, запазена. шир. 8 см, деб. 0,4 см. Намерена случайно във Варна - кв. Владиславово, в м. Яната (Яна чешме). Инв. № II9316. Втора половина на I в. Внос. Обр. 23.
Паралели: същият отражател на бронзова лампа от Помпей, I в. (до 79 г.) - М. de Spagnolis. Su due lucerne bronzee da Pompei di ricente reinvenimento.- Rivista di studi pompeiani, 1, 1987, 76-79, fig. 2/A-B; на еднофитилна лампа от Пловдив, неда-тирана (1 в., б.м.) - Е. Кесякова. Фили-попол през римската епоха. София. 1999, с. 120, фиг. 170; от Помпей, Италия, I в. -Pompeii, II, р. 175, № 160, подобен отражател върху дръжка - от с. Бозвелийско, Варненско, сега в Софийския археологически музей - Кузманов, с. 54, № 436; от
Обр. 23
глина, от района на Бенгази, Либия, 70-80 години на I в. - Bailey, Ш, р. 336, Q-2688, pl. 76; от Помпей, Италия, I в. (Pompeii, П, р. 175, № 159; от Амагонт, Кипър, I - първа половина на II в. - A. Hermary, Т. Petit, М. Schmidt. Report sur les travaux de Г ecole francaise a Amathonte de Chipre en 1987. - BCH, CXII, 1988, p. 868, fig. 28-29; глазиранаглина-отКерч, Украйна, Iв.,-Вальдгауер, с. 40, № 220. табл. XXII; подобен: вероятно от Помпей, Италия, I в. - Heres, S. 15, № 14, Taf. 4;
Този фрагмент принадлежи на много голяма и несъмнено вносна бронзова лампа, вероятно от типа Бронийр-XXI - с два фитилника, много често имитирани и от глина. Те се датират между първата четвърт и края на I в.63 Не по-малко красивите глинени имитации са били произвеждани на различии места -например в Италия, Книд (Мала Азия) и Египет, като някои са дори глазирани.64 Възможно е бронзовите им първообрази да са били малоазийски, понеже някои от глинените носят марката Romanes is65 - известен и много подражаван
128
Обр. 24
производител на лампи, чиято работилница в Милет (Мала Азия) е съществувала от последната третина на I в. докъм 120-130 г.66
24.	Капаче от лампа. Кръгла плоска основа, в средата се издига куха, конична и профилирана отгоре дръжка. Отзад - малко вертикално ухо за шарнирно прикрепване на капачето към лампата. Изработено чрез отливане и обработено допълнително на струг. Случайна находка край с. Аврен, Варненско. Дълж. 3,7 см, диам. 2,9 см, вис. 5,1 см. Инв. № II 7787. V - VI в. Местно производство. Обр. 24.
Паралели: същото, на лампа от Керч, Украйна, VI в. - А. В. Банк, М. А. Бессонова. Цит. съч., с. 120, № 169; на няколко лампи в музея на Ватикана, V -VI в. - Vaticana, р. 76-77, № 35; р. 83-87, № 39-40; от Солун, Гърция, с канделабър - С. М. Kaufmann. Handbuch der christlichen Archaologie.
Paderborn, 1913, S. 609, fig. 140:2; от Латакия, Сирия, VI в. - M. С. Ross. Catalogue of the Byzantine and Early Mediaeval Antiquities in the Dumbarton Oaks Collection. Washington D. C., 1962, p. 34-35, № 34, pl. XXVII и др.
Това капаче има много характерна форма и подообни капачета са широко използувани за покриване на отвора за масло на късноантични
лампи от FV - VI в. с различна форма - крушовидни67, с форма на птица68, на грифон69, и дори на двуфитилни.70 В някои случаи тези капачета завършват с дръжка-кръст.71 Капачето може да произхожда както от вносна, така и от лампа местно производство, като второто предположение е по-вероятно.
Сбирката от бронзови лампи на Варненския археологически музей е сравнително голяма - сред публикуваните музейни колекции тя е втора по брой след тази на Националния археологически музей - София. Ценното в нея е, че представя разнообразии типове с голяма хронология — от IV в. пр. Хр. до VI в., някои от конто сатвърде редки. Тя е свидетелство за широките търговски връзки на Одесос и за значението му като един от основните центрове за внос на лампи от бронз. Градът е бил в основата и на тяхното разпространение във вътрешностга на Североизточна България, която включва значителни територии от римските и късноантични провинции Долна Мизия (по-късно Мизия Секунда и Малка Скития). По всяка вероятност той е също един от центровете за производство на някои от типовете бронзови лампи, наред с другите два големи антични града в този регион - Марцианопол (Девня) и Дуросторум (Силистра).
ADDENDA
ТРИФИТИЛНА БРОНЗОВА ЛАМПА ОТ ПРОВАДИЙСКО
Наскоро във Варненския музей бе показана от частно лице и заснета много красива и рядка бронзова лампа. Тя е част от голяма гробна находка отПровадийския район, която поради финансови причини не можа да бъде откупена за музея. Тъй
129
като лампата е намерена във Варненска облает и е изключително рядък и ценен образец на ранного римско бронзолеярство, ще я публикувам тук като допълнение, с надеждага, че някога тя ще постьпи в музея.
Лампа трифитипна, висяща. Закръглено тристенно тяло, украсено с три релефни палмети между фитилниците. Те са три, симетрично разположени, издължени, с форма на лупа и широки отвори с ръб. Всеки от тях е украсен отгоре с по една детайлно изработена фигурка на грифон, с глава на орел и лъвско тяло. Той е представен в скок - подпрян на задните си крака и с цилиндрична носеща конзолка под тялото, където също има по-малки релефни палмети. Завитите над тялото опашки на грифоните служат като халки, на конто с други халки е прикрепена верижка от тьнка тел, със звена във форма на нздължена осморка. Отворът за масло е широк, покрит с конично капаче на шарнир, което има висока профилирана дръжка в средата. Дъното е плоско, с масивно пръстеновидно столче. Лампата е масивна, изработена чрез отливане, като тялото, фитилниците, столчето и грифоните са лети отделно и припоени допълнително, а релефната украса е дооформяна с резец. Светлозелена патина и на места значителна корозия. Едната фигурка на грифон е счупена. Намерена в богат могилен гроб в Провадийско заедно с много бронзови, глинени стъклени и железни предмета и монета на имп. Хадриан. Дълж. 24 см., вис. на тялото 6,3 см, вис. с грифоните 7,8 см. Внос. I - началото на П в. Обр. 25.
Обр. 25
130
Паралели: подобии, с украси от маски и гирлянди - от Махдия, Тунис и от Националния археологически музей в Неапол, Италия -1 в. пр. Хр. - В. Barr-Sharrar. The Bronze Lamps. - In: G. Hellenkemper-Salies (Hrsg.). Das Wrack der antiken Schiffsfund von Mahdia, I. Koln, 1994 (=Mahdia), S. 642, Abb. 1-4 и бел. 6, 10; с украса от гирлянди, от потьнал кораб край Спарги, Италия - около 75 г. пр. Хр. - Mahdia, S. 643; без украси: от Пиатра Рошие, Румъния, I в. пр. Хр. - С. I. Blluta. LImpile antice de bronz din Dacia Superior. -Sargetia, XIV, 1979, p. 165, № 1, pl 1/1; отКръшани, Румъния, I в. пр. Хр. -V. Parvan. Getica. 1926, p. 21, fig. 181; - от Попещи, Румъния - В. Rutkowski. Griechische Kandelaber. -JDAI, 94, 1979, S. 198, Abb. 28; от Италия, I в.-Vaticana, p. 16, № 1.
Тази изключително красива лампа е намерена заедно с принадлежащия й железен канделабър и много други предмета от бронз (кани, леген, умбо), стькло (бутилки, балсамарии, части от ритон), глина (стомни) и желязо (копия, ножове, меч, скара) и монета на император Хадриан в могилен гроб, вероятно на тракиец-ветеран от римската войска. Тя принадлежи към тип трифитилни лампи, който се появява още през късния елинизъм, но получава особено разпространение през ранната римскаепоха, като най-красивите находки са предимно от Помпей.72 Това е втория вариант на този тип бронзови лампи от Помпей - с ниско столче - по Валенца Меле73, но лампата от Провадийския район е много по-красива и по-богато украсена. Те се появяват още в средата на II в.пр. Хр.74 и продължават да се произвеждат през целия I в. пр. Хр и I в. сл. Хр. Богатата й украса подсказва, че е изработена може би в някое от императорските ателиета в Рим. Наличието на грифон като декоративен елемент може би е бил една от причините да бъде закупена от притежателя си, тъй като грифонът е един от любимите герои в тракийското изкуство, като не бива да се забравя, че грифонът в древността е бил и символ на потентността.74 Подобен като размери и донякъде като изработка бронзов детайл-грифон, но без халка (може би също украса от лампа?), има в бившата колекция Шефер, датиран II - III в.76 Дали лампата е внесена в Мизия по търговски път, или е купена от притежателя си в чужбина, не може да се определи. Няма съмнение обаче, че този шедьовър на римското бронзолеярство от времето на ранната империя е внесен в Мизия през I в. Твърде е възможно тази лампа да е била изработена в някоя от императорските работилници за бронзови изделия в столицата - Рим.
131
Бележки:
1	М. Lazarov. Odessos — une ville antique sur le littoral thrace du Pont Euxine. - In: Le povoir central et les villes en Europe de 1’Est et du Sud-Est du XV siecle aux debut de la revolution industrielle. Sofia, p. 63-72. Виж и статията на И. Лазаренко в настоящия том.
2	Например в колекцията на Националния археологически музей има само две - виж. Г. Кузманов, Антични лампи. София. 1992 (= Кузманов), с.51, №411-413.
3	M.Y.Treister. Essays on the Bronzeworking and Toreutics of the Pontus. - In: G R. Tsetskhladze (Ed.) New Studies on the Black Sea Littoral. Colloquia Pontica. I. Oxford, 1996, p. 89-92.
4	Ал. Димитрова. Тракийско могилно погребение от късноелинистическата епоха в с. Кабиле, Ямболскиокръг-Археология, XIII, 2,1971, с. 40-41, обр. 7.
5	N. Franken. Die antiken Bronzen im Romisch-germanischen Museum - Koln. - KJb, 29, 1996, S. 94.
6	За тях виж по-подробно R. Steiger. Zwei Fusslampen aus Augst. — Jahresberichte aus Augstund Kaiseraugst, 1,1980, S. 59-87.
7	A. Mohring. Sonderformenromischer Lampen im Romisch-germanischen Museum Koln. -KJb, 22,1989, S. 833-844,№47-68, Abb. 55-68.
8	S. Loeschke. Lampen aus Vindonissa. Zurich. 1919 (= Loeschke), S. 349-352.
9	Ibidem, S. 835.
10	E. Alarm-Stern. Die romischen Lampen aus Camuntum (= Carnuntum). Wien, 1989, S. 59.
11	F. Santoro L’Hoir. Three Sandalled Footlamps: Their Apotropaic Potentiality in the Cult of Sarapis. -AA, 1983, p. 225-230.
12	A. Mohring. Op. tit., S. 837-838.
13	Кузманов, c. 54, № 436.
14	В. Любенова. Римска бронзова лампа от с. Дрен, Пернишки окръг.- Археология, XII, 1,1970, с. 48-50, обр. 1-2.
15	Кузманов, с. 52.
|6Пактам,с. 52,№416.
I7T. Szentleleky. Ancient Lamps. Budapest, 1969(=Szentleleky),p.142-143,№282.
18 I.Vikic, B. Belancic. Antice svjetiljke u Arheoloskom muzeju u Zagrebu.(=Zagreb). -VAMZagreb,5,1971,p. 149,№ 1091,pl. L:2.
19 Кузманов, c. 53, № 424.
20B.Bakovac. BroncanasvjetlikaizSuhovarakodZadra.-Diadora,8,1975, p. 29-37, fig. 1-4.
21N. Valenza Mele. Lucerne in Bronzo da Pompeii ed Ercolano (classificacazione e tipologia). - In: Actes du IVе colloque international sur les bronzes antiques. Lyon, 1977 (=Valenza Mele), p. 182, fig. 4.
22	Кузманов, c. 53.
23	Loeschke, S. 454.
132
24	J. W. Hayes. Ancient Lamps in the Royal Ontario Museum, 1: Greek and Roman Lamps. Toronto, 1980, p. 106, №421, pl. 49.
25K.Vierneisel(Hrsg.). Romisches imAntikenmuseum. Berlin, 1979, S. 186-187, № 262-263.
26Loeschke, S. 325.
27	Кузманов, c. 52.
28	G Iconomu. Opaite greco-romane. Constanta, 1967, p. 156, № 808, fig. 1.
29	L. Curtius. Orest und Iphigenie in Taurus, zum Bronzekrater von Dionyssopolis-Balcik. -RM, 49,1934, S. 247-294.
30	J. Ward-Perkins, A. Claridge. Pompeii AD 79. II. Boston, 1978 (= Pompeii II), p. 176, № 162.
31	M. C. de Spagnolis, E. de Carolis. Le lucerne di bronzo. Musei della Biblioteka Apostolica Vaticana. Vaticana, 1986 (= Vaticana), p.27, № 7.
32	Кузманов, c. 54, № 433-435.
33	Szentleleky, p.141, № 277, p. 142—143, № 283; D. G Mitten, S. F. Doeringer. Master Bronzes from the Classical World. Mainz, 1967, p. 298-299, № 296; 299.
34	Valenza Mele, p. 182, fig. 5.
35	Ibidem, p. 182, notes 15-17.
31	Кузманов, c. 35.
37	Loeschke, S. 112-114.
38	D. M.Bailey. A Catalogue of the Lamps in the British Museu, III: Roman Provincial Lamps. London, 1988 (= Bailey, III), p. 155-156.
39	Ivanyi, S. 304, Nr. 4348, Taf. LXIII/5; Carnuntum, S. 302, № 628, Taf. 46.
40	H. B. Walters. Catalogue of the Greek and Roman Lamps in the British Musueum. London, 1914 (= Walters), p. 19-20.
41	J.W. Brailsford. Guide to the Antiquities of Roman Britain. London. 1971, p. 46.
42	R. Florescu et al. Goldhelm, Schwertund Silberschatze. Frankfurt/Main, 1994, p. 203, № 80:8.
a
43	T. А. Щербакова, M.T. Кашуба. Сармато-аланские древности - курганные захоронения близ с. Мокра. Тирасполь. 1993 (= Мокра), с. 10.
44	C.Goethert. Die romischen Lampen und Kerzenhalter aus Metall in Rheinischen LandesmuseumTrier( = Goethert).-TriererZeitschrift, 57,1944, S. 346-349.
45	Loeschke, typ XXIV-B.
^Goethert, S. 349, №22.
47	Zagreb,s. 153,№ 1116,tab. LIV:4.
48	Ivanyi, S. 304, № 4356, Taf. LXIH:9.
4	G D .Weinberg. The Minor Objects. Corinth, XI. Princeton, 1962, № 577-588, pl. 53.
Walters, p. 20, № 121, fig. 17.
5	Непубликувани глинени лампи от разкопки на Варненския археологически музей -инв. № III48, III 56 и III 58, намерени в шахтови гробници от западния некропол на
133
Одесос и инв. № II4224 - от каменна гробница в кв. Левеки заедно с други материали от римската епоха и монета на император Гордиан III (238-244 г.).
52	Л. Дончева-Петкова, Д. Топтанов. Ранновизантийска керамика от с. Одърци, Толбухински окръг. -ИНМВ, 18(33), 1982, с. ПО, табл. Х1[2.
53	Виж Ал. Минчев. Раннохристиянска бронзова лампа с кръст-свастика (crux gammata) от Варненския археологически музей. - Археология, XLIII, 4,2002, с. 32-36, обр. 1 -2. 54O.Hall.(Red). Lexikonderchristlichelkonographie. Rom, 1974, S. 569-570.
55	H. Deringer. Romische Lampen aus Lauriacum. - Forschungen in Lauriacutn, 9,1965, S. 62-63, type 5.
56	Ivanyi, S.20, type XXII, Variante 5.
57	Кузманов, c. 47 и 49, тип XLII, вариант 5.
58	G M. Kaufmann. Handbuch der christlichen Archaologie. Padeborn, 1913, S. 265-266.
59	H. Menzel. Antike Lampen im Romisch-germanisches Zentralmuseum Mainz. Mainz, 1965 (= Menzel), S. 119.
60	M. Simon. La civilisation d’ antiquite et le christanisme. Paris. 1972, p. 529, № 180.
61	Menzel, S. 119.
62	Кузманов, c. 54, № 440.
63	Bailey, III, p. 296, p. 327-328.
64	Heres, S. 15; Bailey, III, p. 327.
65	Bailey, III, p. 327-328.
66	Bailey, III, p. 327, Heres, S. 15.
67	За Романезис и неговатаработилница виж: G Heres. Die Werksatt des Lampentopfers Romanesis.-FuB, 10,1968, S. 185-211.
68	Vaticana, p. 36-37 № 35.
69	Vaticana, p. 83-85, № 39.
70	Vaticana, p. 86-87, № 40.
71	Vaticana, p. 93-94, № 45; M. C. Ross. Catalogue of the Byzantine and Early Mediaeval Antiquities in the Dumbarton Oaks Collection, I. Washington, D.C, 1962, p. 32-33, № 31, pl. XXVI; p. 36-37, № 38, pl. XXVIII.
72	B. Rutkowski. Griechische Kandelaber. - JDAI, 94,1979, S. 197-198.
73	Valenza Mele, p. 181, fig. 1:2.
74	Valenza Mele, p. 181-182.
75	V. N. Baumann. Оpiesa deosebita de toreuticaromana. Grifonul de Telita. -Pontica, 24, 1991,p.247-265,fig 1.
76	D. G Mitten, S. F. Doeringer. Op. cit, p. 286.
134
ANCIENT BRONZE LAMPS IN THE ARCHAEOLOGICAL MUSEUM OF VARNA
Alexander Minchev
(Summary)
Twenty four bronze lamps and fragments of lamps - the whole group in the Ancient collection of the Varna Archaeological museum have been published or re-published and discussed in this study. They cover the chronological period between 4th century BC and 6th century AD and came to light either by proper excavations or by chance mainly in the ancient cities of Odessos (contemporary Varna), Marcianopolis (Devnya), Dionyssopolis (Balchik) and their territories. There are also a few pieces of uncertain provenance in the same area in general - that of Northeastern Bulgaria. Two of the lamps are of Hellenistic period - Late 4th-3d с. BC, (Nos./Figs. 1 and 22) thirteen are of Roman Date - 1st—3d c. AD (Nos./Figs. 2-13 and 23) and nine are of Late Roman-Early Byzantine date - i.e. 4th-6‘h c. AD (Nos./Figs. 14-21 and 24). A good part of the collection contains imported pieces, which came most probably from Asia Minor and Italy, but there are also locally produced ones, mostly among the later pieces.
A rare three-nozzle hanging lamp made of bronze (now in a private collection) was published as an addenda to the other lamps. It was found in rich Thracian tumulus-burial in the region of Provadiya, Varna district, together with many other bronze, glass and pottery vessels, arms and armaments. It is dated to 1 s‘ c. AD and was most probably imported from Italy and is considered to be the finest of its kind found in Bulgaria.
The collection of Varna Museum gives a good idea about the variety of bronze lamps imported and produced mainly during 1M)* c. AD in Northeastern Bulgaria, which covers big areas of the Roman and Late Roman provinces of Moesia Inferior (Moesia Secunda) and Scythia Minor. The major trade-and producing centres there appeared to be Odessos and Marcianopolis, but in Late Roman period Durostorum (Silistra) seems to be and important producing and distributing centre too.
135
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
РЯДКА ЕМАЙЛИРАНА ФИБУЛА ТИП II15 ПО ЕКСНЕР
Анна Хараламбиева
Търговията с метални археологически находки води до “миграцията” на много редки екземпляри вече и в частните колекции в България. Преди време варненският адвокат Ив. Ат. Иванов1 закупува за сбирката си една много рядка за долнодунавските провинции емайлирана фибула (табл. I: 1-3). Според сведенията от продавача тя е от района на север от Силистра, т.е. от територията извън пределите на някогашната провинция Долна Мизия.
Тази брошка е с подвижна зооморфична фигурка. В центьра на средната крыла част е занитена фигурка, представляваща грубо оформена птичка. Нейното тяло е с конусовидна и цилиндрична части, разчленено е на няколко ребра. Човката е тьпа, опашката - триъгълна и широка. Върху фигурката са запазени три малки, вдлъбнати кръгчета, запълнени с червен емайл. Централната кръгла плочка е с три вписани един в друг кръгове, разделени на сектори. От двете страни на тази плочка са разположени по две сърповидни, едно правоъгълно и едно кръгло полета. В последните две има следи от жълт и червен емайл. Под страничните полета са ушичките на челюстния шарнир и иглодържателят. В шарнира е ухото на иглата. Върхът й е отчупен. Дълж. 5,6 см, шир. 2,4 см, вис. 1,9 см, табл. I: 1-3.
Таблица I: 1 - 3. Рядка емайлирана фибула от частна колекция, М 1:1
136
В публикацията на К. Екснер, посветена на емайлираните фибули от римската епоха, откритите до тогава аналогични екземплари са включены към тип II15.2 Няколко години по-късно три брошки с подобии белези намират място в монография за емайлираните фибули от римска Панония.3 В среднодунавските провинции тези игли са донесени от галските и рейнските територии на Римската империя.
Тридесет години по-късно А. Бьоме включва една фибула от типа II 15 по Екснер към тип 41 о.4 Фибулата е намерена в кастела край Залбург, Германия. От списък N 32 в същата монография става ясно, че са обнародвани вече 34 брошки от този тип, открити в 30 археологически обекти.5
Към тип 7.15 от класификацията на римските фибули от кастела Аугст, Швейцария е причислен още един екземпляр.6 Авторката не изключва възможността зооморфната фигурка да е наподобявала делфин.
И. Вернер интерпретира сребърната находка от Гудме, Дания също като делфин, който вероятно е бил част от подобна брошка.7
В монографията на М. Фуже за фибулите от Галия от средата на 80-те години на XX в. е включено последното обстойно изследване на фибулите като разглежданата. Тези брошки от тип 26сЗа по Фуже са изработвани в Централна, Северна и Източна Галия.8 Оттук започва тяхното “разселване”
Карта на разпространението на емайлираните фибули с птичка според М. Фуже и допълнена от авторката
137
и към източните провинции на империята. Това е потвърдено и от двете брошки, намерени в римския лагер Карнунтум, Бад Дойч Алтенбург, Долна Австрия.9 Подобии две фибули оттериторията на римска Сирия са закупени за две частни колекции във Великобритания.10 От трета английска частна сбирка е иглата, намерена в Нортамберланд.1' Засега това е находката, достигнала най-далече, на север от вала на император Хадриан, извън пределите на провинция Британия. Намерените на британските острови аналогични находки са вече четири. В класификацията на римските фибули от провинция Белгика също е публикувана една аналогична фибула. Тя е случайна находка, открита при теренни обхождания.12 На 68 места в различии провинциите на Империята са намерени 88 фибули от тип II 15 по Екснер, 41о по Бьоме, 7,15 по Риха или 26сЗа по Фуже (картата).
Сред фибулите и апликациите с емайл от музея във Варна само една фибула от Североизточна България13 може да бъде определена като “далечна роднина” на разглежданата (табл. II: 1-3). Освен че е емайлирана, тя е с кръгла плочка, от чийто край излиза стилизирана глава на животно (влечуго). Неговата опашка е симетрично разположена на другая край на плочката. Подобен екземпляр няма сред публикуваните колекции от аналогични фибули. По-далечни паралели са включени в тип II по Екснер14, тип 36 по Етлингер15, тип 7.16 по Риха.16 От Панония също са познати емайлирани фибули с кръгли плочки и със зооморфни глави и опашки.17
Таблица II: 1 - 3. Емайлирана фибула от AM Варна. М 1:1
Датировката на рядката емайлирана фибула от частната колекция е въз основа на посочените паралели предимно от Галия и Германия. Там тези фибули са били изработвани през втората половина на II в. - първата половина на III в. сл. Хр.
Какъв е пътят на миграцията на разглежданата фибула до северния бряг на Долей Дунав? Фактът, че фибулата с птичка е намерена на север от мануципия Дуросторум може да бъде свързан с това, че тя е била донесена 138
първо на територията на общината. Известно е, че тук е бил разквартирован XI Клавдиев легион.18 За него още се знае, че е преместен от панонски лагер в първите десет години на II в. сл. Хр От публикациите на емайлираните фибули в Панония е известно, че тогава там те се срещат много по-често, отколкото в долнодунавските провинции. Ето защо един от пътищата на изток може да е бил с някой легионер от XI Клавдиев легион. По-правдоподобно е фибулата да е била стока на някой пътуващ търговец, следващ легионите или продаващ изделия, внесени отзападните провинции. Малобройността на откритите досега емайлирани фибули в провинция Долна Мизия и Тракия е факт, който определя тези изделия само като вноснн. Формата им, пъстрата им украса и фигурката отгоре пък ги правят много по-атрактивни и им отреждат по-дълъг “живот”.
Бележки:
1	Изказвам благодарност на колекционера Ив. Ат. Иванов за дадената ми възможност да публикувам находката.
2	К. Exner. Die provinzionalromischen Emailfibeln der Rheinlande. -Berichte der Romisch-Germanischen Kommission, 29,1939, S. 76,94.
3	I. Sellye. Les bronzes emailles de la Pannonie romaine avec une appendice par K. Exner (= Dissertationes Pannonicae, 11,8). Budapest, 1939, tabl. VII, 5,6, XVII, 22; E. B. Bonis, I. Sellye. Romai kori emailmunkak. Budapest, 1980, p. 26,66.
4	A. Bohme. Die FibelnderKastelleSaalburgundZugmantel. - Saalburg Jahrbuch, XXIX, 1972, S. 36-37.
5	Ibidem, S. 65-66.
‘	E. Riha. Die romischen Fibeln aus Augst und Kaiseraugst - In Forschungen in Augst, 3, 1979, S 191, №1626.
7	J. Werner Der silbeme Delphin von Gudme. - In The Archaeology of Gudme and Lundeborg(=Arkaeologiske Studier,X, 1991). Kobenhavn, 1993, p. 106- 108.
8	M. Feugere. Les fibules en Gaule Meridionale de la conquete a la fin du Vе s. op. J. -Revue Archeologique de Narbonnaise, 12,1985, p. 360.
9	J. Matouschek, H. Nowak. Unpublizierte Tierfibeln und Fibeln mit Thermiomorphen Gestaltungselementen aus osterreichischen Privatsammlungen. - Romisches Osterreich. JahresschriftderOsterreichischenGeselschaftfurArchaologie, 13/14,1986,S. 101 -220. 10 R. Hattatt. Iron Age and Roman Brooches. Oxford, 1985, p. 169, fig. 69, 600; Idem, Ancient Brooches and Other Artefacts. Afourth Selection of Brooches Together with Some Other Antiquities from the Author’s Collection. Oxford, 1989, p. 154- 155.
11	Ibidem,p.169,№601.
12	J. Philippe. Les fibules de Seine-et-Mame du ler siecle av J.-C. au 5е siecle ap. J.-C. -Memoires archeologiques de Seine-et-Mame, №1,1999, p. 147 - 149, № 490.
13	AM Варна, инв. № II 10957, дълж. 3,9 см, шир. 2,3 см, вис. 1,2 см.
14	К. Exner. Op. cit., р. 94.
15	Е. Ettlinger. Die romischen Fibeln in der Schweiz. Bern, 1973, S. 105- 106.
139
16	E. Riha. Op. cit, p. 191 - 194.
171. Sellye. Op.cit., tab. VIII, 1,2,3.
18 M. Biernatska-Lubaiiska. Sladami rzymianpo Bulgarii. Wroclaw -Warszawa - Krakow-Gdansk, 1976, s. 92 - 93.
EINE SELTENE EMAILFIBEL VOM TYP II, 15 NACH EXNER
Anna Haralambieva
(Zusammenfassung)
Diese Mitteilung prasentiert nur eine auBerordentlich seltene fiir die unterdonaulandischen romischen Provinzen Emailfibel mit Vogel aus einer Privatsammlung. Sie wird nordlich der Unteren Donau in dem Territorium der Stadt Durostorum, heute Silistra, gefunden. Dort fiir kurze Zeit war die Legio XI Claudia. Die Brosche gehort zum Тур II, 15 nach Exner, vom Typ 7.15 nach Riha, vom Typ 26c3a nach Feugere (Taf. I: 1 - 3). Ihre Datierung ist zweite Halfte des 2. Jhs - erste Halfte des 3. Jhs n. Ch. Einige ahnliche Merkmale hat noch eine Emailfibel aus der Museum im Varna (Taf. II: 1 - 3).
140
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MU SEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ТОКИ С ИЗОБРАЖЕНИЕ НА КОННИК
Анна Хараламбиева, Боян Т. Иванов
Векове наред коженият колан е бил част от облеклото на римския войник във всички провинции на империята. След време той става част от униформата и на римския цивилен служител. При реформите на императорите Диоклециан (284 - 305) и Константин Велики (306 - 337) коланът със закон е обявен за елемент от униформата на всеки държавен служител, бил той военнен или цивилен.1 В римските провинции такива колани много често са носели местните обитатели на служба в римската държавна, военна или цивилна администрация. От тези колани до нас достигал металните части, откривани при археологически разкопки или случайно. Основните функционални елементи, останали от тях, са катарамите с или без обковки, укрепващите и украсяващите ремъците апликации, гайките (халките), задържащи коланите след промушването им през теките, обковките на коланните езици, наричани още накрайници (обр. I).2
12 3	4
Обр. 1. Мъжки колан от IV в. сл. Хр. и елементите му: 1 - рамка на токата с езиче; 2 - обковка на токата; 3 - гайка (халка) за придържане на промушения през токата коланен край; 4 - коланен език (накрайник)
Добре запазена тока, върху чиято четириъгълна обковка, придържаща я към ремъка, е изобразен ездач на кон, е намерена във Великотърновско (кат. № 1, табл. I, 5, 6). Част от обковката на друга такава катарама е открита в Поповско (кат. № 3, табл. I: 1 - 2). От римското селище в местността Катранджията край с. Тутраканци, Варненско3 е частта от апликацията на трета подобна тока (кат. № 4). Неоспоримо доказателство и за местното производство на теките с обковки с изображение на ездач на кон е откритият в района на Велико Търново оловен модел (кат. № 2, табл. I: 3, 4). Лошата изработка и заличеното изображение на коня и конника на лицевата страна са в полза на мнението, че моделът е бил бракуван и изхвърлен още от
141
майстора, свалил го от някоя готова вече правоъгълна обковка с такава украса. Липсата на данни относно мястото и обстоятелствата на намиране на тази находка позволява възможните разсъждения да останат само в сферата на предположенията. Би могло да се допусне, че в районите на римските селища около Велико Търново е имало занаятчийски работилници, в конто са били изработвани токи с обковки с посоченото изображение, или че там е пребивавал пътуващ занаятчия и търговец на изделия като разглежданите.
Таблица I: 1,2- част от обковката на тока на колан с изображение на кон и конник от Поповско, М. 1:1; 3, 4 - оловен модел за обковка на тока с изображение на кон и конник от Великотърновско, М. 1:1; 5, 6 - тока с
обковка с изображение на кон и конник от Великотърновско, М. 2:1
142
Според формата на рамката - овална, и на обковката - четириъгълна, разглежданата тока, частите от други две подобии и оловният модел могат да бъдат включени към теките от форма С, тип в от класификацията на М. Зомер.4 Максималните размери на токите с четириъгълна плочка от посочения тип варират от 2,5 до 8,7 см. Четирите находки от Долна Мизия принадлежат към тези, чиито размери са в границите от 2,5 до 3,8 см. Катарамите от този тип се отличават още и с декорацията си върху обковките. Според М. Зомер често срещано е изображението на кон и ездач. Него той интерпретира като Белерофонт върху крилатия Пегас, убиващ Химерата. Приведеният пример е от некропола в Шегвар (Унгария), на който е отделено място по-долу. Правилна е констатацията, че токите с правоъгълни обковки и с изображение на кон с ездач се срегцат предимно в провинциите по течението на Среден Дунав. Тя се основава на състоянието на изеледванията на подобии находки, както и на интереса на изеледователите, отделящи внимание на подобии коланни части.
Засега находките от долнодунавските провинции с такова изображение са рядкост и може би затова интересът към тях е много малък. Тук вероятен модел на това изображение са били тези на бога - конник на траките от многото мраморни оброчни плочки. Той е бил масово почитан повече от три века в земите на юг от Долния Дунав от двете страни на Стара планина.5 Конят и конникът от обковките наподобяват изключително много издяланите върху мраморните плочки техни подобия, открити в античния Одесос6, от светилището край с. Манастир, Варненско7, от с Падина, Варненско8, от с. Габрица, Шуменско9, от с. Богомолово, Старозагорско10, от с. Дряновец, Разградско" и много други.
Изображението на кон с еудач се среща много често при пластиката не само от камък, а и от метал. Изключително ценен прототип на конника от трите разглеждани обковки е този върху овалната златна брошка от околностите на Симеоновград. Т. Герасимов я определя за тракийска и я сравнява със златните овални нагръдници от нагробните могили край с. Дуванлий, Пловдивско, датирани IV в. пр. Хр.12 Намерените няколко бронзови матрици с подобна иконография са доказателство, че изображения на бога -конник са били щемпелувани върху тънки ламарини (фолио), от медни, сребърни и дори може би от златни сплави.13
Изображение на коня с конника върху тьнка ламарина е открито в римския лагер Трикорниа в провинция Горна Мизия (дн. Ритопека, Сърбия).14 На гърба на бронзовата плочка с размери 4,1 х 4 см е щемпелуван галопиращ кон с ездач, насочил копието си към почти заличено от патината животно, лежащо между краката на коня. Рамката в периферията на плочката е наниз, имитиращ гранули. И в този случай са пропуснати доста от елементите, характерни за “иконописта” натракийския конник върху мраморните плочки. Въпреки малко по-големите си размери находката от Трикорниа е най-близкият паралел от провинция Горна Мизия, където е достигал култът към
143
Тракийския бог - конник.15 Не е изключено тази пластинка да е била обковка за по-широк колан. Освен това би могло да се предполага, че тя е била апликирана върху дървено сандъче за тоалетни или други принадлежности.
Подобна украса, но от сребърна ламарина, е имало едно сандъче, намерено в римския лагер Интерциса (дн. Дунапентеле, Унгария).16 На нея в медальон е щемпелуван кон (магаре) и ездач. Авторът на публикацията определя ездача като митичния Белерофонт, въпреки че конят (магарето), конто е яхнал той. е без крила и не прилича на Пегас. В некропола на същия град е намерено второ тоалетно сандъче, известно в археологическата литература като “сандъчето на Херкулес”17 поради изображенията на митичния герой върху обковката му. Сандъчето вероятно е било част от гребните дарове на обрания саркофаг на М. Аурелиус Силванус, чието име е изчукано отгоре. Върху обковката освен Херкулес в медальони са отпечатани Белерофонт върху Пегас и конник върху кон. Това съчетание не е единственото, където изображенията на митически герои, символи на мъжество, сила и смелост красят обковките на сандъчета. Те вероятно са били притежание на изявени воини. Подобно съвместяване на двата героя -Белерофонт на Пегас и воина-конник върху коня, има и върху обковката на сандъче, открито в галските провинции на империята.18 Върху трето обковано войнишко сандъче от Панония (днес Кишарпаш, Унгария) са събрани медальони с изображения на богинята Виктория и Белерофонт върху Пегас.19 Обковката на четвърто сандъче от Панония, (днес Балатонловаш, Унгария) е изпълнена с изображенията на Аполон, музите и Белерофонт в медальони.20
Обковка от медиа сплав с прецизно изображение на галопиращ кон и конник е намерена при разкопките около Кьолнската катедрала, където някога е бил римският град Колония Клаудия.21 Заедно с нея са били и две бронзови монета, най-общо определени, че са сечени през III - IV в.
В Средна Европа също са открити няколко подобии обковки на катарами с щемпелуван кон и ездач. На всяка от известните аналогични находки, осветляващи интерпретацията на изображението върху изделията, разглеждани в настоящето съобщение е посветено отделно място.
В гроб № 89 от късноримския некропол в Шегвар, Унгария22 е бил погребай мъж. Неговият колан е бил с тока, върху чиято обковка от тьнка ламарина е бил щемпелуван кон с ездач. Те са определени като Белерофонт, яхнал Пегас, насочил копие (а не лък) към Химерата между краката на коня. Заедно с токата в гроба са открити стьклено шише и монети на Констанций II (337 - 361), на Константин II (337 - 340) и Юлиан (361 -363).23 В същия некропол, в гроб № 177 (на мъж) е намерена подобна тока с правоъгълна ламаринена апликация.24 На нея са изобразени бюстовете на мъж и жена един срещу друг в профил. Между тях е врязана шестлъчна звезда. Тази тока е също датирана в IV в.
Обковка с разглежданото изображение е открита в гроба на четиридесет годишен мъж и на тригодишно дете в Ардагер - Маркт, Долна Австрия.25
144
Към гробния инвентар освен обковката с щемпелуваните на гърба на правоъгълната плочка кон с ездач, интерпретирани също като Пегас и Белерофонт, са били открити и луковична фибула, бронзова тока, стъклена перла и др.
В гроб № 10 от късноантичния некропол в Тулн, Банхофщрасе, Долна Австрия26 е намерена още една правоъгълна обковка от тока с изображение на кон и ездач. Авторите на тази публикация също интерпретират ездача като Белерофонт върху Пегаса, въпреки че на много ясната снимка не се вижда конят да има криле, а конникът да убива Химерата с лък, както е в гръцката митология.27 Изображението от тази обковка е изключително близко до тези на долномизийските екземпляри. От посочената в тази публикация литература става известно, че тока с обковка с изображение на ездач е намерена и в късноантичния некропол в Херцогенбург, Долна Австрия.28
В гроб № 61 от некропола в Халбтурн, Долна Австрия29, край костите на дясното бедро е лежала подобна обковка от бронзова ламарина. Тя е определена неправилно като коланен език.30 Според автора на публикацията, на нея е изобразен митичният герой Белерофонт, възседнал крилатия Пегас, между чиито крака е Химерата с лъвска глава и тяло на коза, промушена от копието му. Със сребърна тел тази апликация вероятно е била вторично прикрепена към ремъка, преминаващ през лявото рамо и висящ над дясното бедро. Правоъгълното декоративно поле е оградено от наниз от кухи полусфери, имитиращи гранулация, изчукани чрез матрица на гърба на плочката. Основните колани на погребания са били пристегнати стоки с овални рамки и с правоъгълни ламаринени обковки. Към гробния инвентар принадлежат още: лъковична фибула оттип 4 по Келер31, от тип 3/4В по Прьотел32 с датировка 330 г. - началото на V в. сл. Хр., сивооцветена глинена чиния, останки от дървено сандъче и от ламаринените му обковки, бронзова монета i ia император Валенс (364 - 378), сечена в Сисция през 367/375 г.33 До дясната ръка е намерена втора бронзова монета, също сечена в Сисция през 363/364 г.34
В гроб 64 на некропола от епохата на императорите Валентиниан I (364-375), Валенс (364 -378) и Грациан (375 - 383), в Шомодор, Унгария, е намерена още една обковка от тока с изображение на кон и ездач.35
Изображенията на ездача върху обковките за токи и от войнишките сандъчета в среднодунавската провинция Панония са интерпретирани като изображения на митичния герой Белерофонт, яхнал крилатия Пегас. Донякъде тази интерпретация намира обяснение. Един от вероятните прототипи на образа върху металните обковки е открит в късноримската вила в Брукнойдорф, Долна Австрия.36 В помещение № 9 е запазена многоцветна мозайка. Централно място в нея заема Белерофонт върху крилатия Пегас. Копието на героя е насочено към Химерата с глава на лъв, тяло на коза и опашка i ia змия. Може би този символ на човешкия триумф от декоративните пана, разпространенени в архитекзурата от втората половина на IV в., “се промъква” сред мотивите на художествените занаяти оттази епоха. Притежателите на колани с подобии изображения вероятно са ги възприемали като символи на храброст и
145
непобедимост. В много редки случаи митичният Белерофонт, яхнал Пегас, е изобразяван заедно с воина-конник. Последният, вероятно символ на смелия римски легионер, е подражавал на своя висш военноначалник - императора, който в късноримската епоха е бил увековечаван в много скулптури и релефи в столиците и градовете на империята.
Карта I: Карта на разпространение на находките с изображение на конник
На югоизток, в долнодунавските провинции Горна и Долна Мизия е възможно да бъде локализиран вториятзанаятчийски центьр, в който са изработвани колани с токи с образи на кон и ездач (карта I). Първото възможно обяснение е оригиналите да са били донесени от среднодунавските провинции. Второго е те да са били местни имитации на вносните. Намереният нискокачествен модел, повреден още при свалянето му от оригинала, е аргумент в полза на второго. Би могло да се предположи и трето обяснение - изделието е било направено на място. Първообразите на неговото изображение вероятно са били релефите на Тракийския бог - конник от многого оброчни плочки от П - началото на IV в. Доста са общите елементи в иконографията на този тракийски бог, почитан вече сравнително по-малко през IV в., с тези на митичния Белерофонт, култът към когото през втората половина на IV в. отбелязва възраждане и намира израз в декоративного изкуство в Горна Панония.
146
КАТАЛОГ
1.	Тока от колам. Размери: рамка-д. 3,4см, ш. 1,6 см; обковка-д. 3,4 см, ш. 2,8 см. Исторически музей- Шумен, инв. № 22590. Табл. 1:5 - 6. Великотьрновско.
Рамката и иглата са отляти отделно от бронз. Рамката е с елипсовидна (бъбрековидна) форма. Удебелена е там, където е лежала иглата. Тя е широка, закачена е чрез извитая в кукичка край. От двете й страни минават отрязаните пластинки на двойната, правоъгълна обковка от медиа ламарина. Тя образува втулков шарнир и чрез него държи рамката. На лицевата страна на обковката има изображение на галопиращ наляво кон с конник с вдигната нагоре дясна ръка с копие, насочено към бягащо между краката на коня животно (лъв, пантера, куче?). В лявата ръка държи щит, който е закрит от главата на коня. Зад гърба му се развява хламида. Рамката около образа е наниз от големи, кухи полугранули. На гърба изображението е в негатив. Втората плочка от обковката е гладка от двете страни. Външните ъгли и на двете плочки са отчупени.
2.	Модел от олово. Размери: д. 3,4 см, ш. 2,9 - 3 см, деб. 0,3 см. Археологически музей - Варна, инв. № II 10534. Табл. I: 3 - 4. Великотьрновско.
Правоъгълна форма с леко изкривени ръбове. На лицето, по отвесните страни има по седем полусферични топчета, а по водоравните - по девет. Те имигират гранулация. От изображението в средното поле личат глава на кон с вдигнат нагоре преден десен крак и куче (?) под него в бяг надясно По-неясен е образът на конника. Главата му е вдигната нагоре, дясната ръка е назад. Зад нея се вее хламида. С лявата си ръка конникът държи щит зад главата на коня. Напълно са заличени телата на конника и коня. Гърбът е грапав, на места с вдлъбнатини.
3.	Част от обковка на тока от бронзова ламарина с голямо съдържанне на мед. Размери: вис. на образа 2,1 см, вис. с рамката-2,6 см; шир.-2,6 см. Частаа колекция. Табл. I: 1 - 2. Поповско.
Изображение на кон, галопиращ на ляво, с ездач с развята хламида и вдигната дясна ръка, с насочено копие към бягащото между краката на коня животно. То е заличено след пробиването на кръгъл отвор. Под и над образа се виждат няколко цели и части от кухи гранули, образуващи рамка около конника. Отзад изображението е в негатив.
4.	Част от правоъгълна обковка от тока, придържаща я към копан. Размери: дълж. 2,4 см, шир. 2,7 см. Градски музей - Дългопол, инв. № АА 0286. С. Тутраканци, Варненско, м. Катранджията. Антично селище, случайна находка.
Тънка бронзова пластинка със зелена патана. Изобразен е конник върху кон, галопиращ наляво. Развята хламида. Копие в дясната ръка. Кръгъл щит в лявата ръка зад главата на коня. Под него куче (лъв, пантера?) в бяг наляво. Изображението е изчукано върху матрица. На >ьрба негативен образ.
СПИСЪК НА НАХОДКИТЕ
1.	Ардагер - Маркт, Долна Австрия, гробна находка
2.	Великотьрновско, България, случайна находка
3.	Великотьрновско, България, случайна находка
4.	Поповско, България, случайна находка
147
5.	Ритопека, Сърбия, римски лагер Трикорниа
6.	Тули, Банхофщрасе, Долна Австрия, гроб 10
7.	Тутраканци, Варненско, м. Катранджията, антично селище, случайна находка
8.	Халбтурн, Долна Австрия, гроб 61
9.	Херцогенбург, Долна Австриия, гробна находка
10.	Шсгвар, Унгария, късноантичен некропол, гроб 89
11.	Шомодор, Унгария, гроб 64
Бележки и литература:
1	М. Sommer. Die Giirtel und Giirtelbeschlage des 4. und 5. Jahrhunderts im Romischen Reich. - Bonnerhefte zur Vbrgeschichte, 22,1984, S. 83 — 86.
2	J. Engemann Ch., B. Riiger. Spatantike und friihes Mittelalter. Koln - Bonn, 1991, S. 172-176.
3	Л. Лазаров, H. Митков. Гробни находки от могила при с. Тутраканци, Провадийско. - ИНМВ, 29(44), 1993, с. 64 - 81; Л. Лазаров Исторически музей -Дългопол. Древен бронз (каталог). Варна, 2001, с. 60, кат. № 131, с. 159, обр. 131.
4	М. Sommer. Op. cit., р. 22-23, tab.2.
5	G I. Kazarow. Die Denkmaler des Thrakischen Reitergottes in Bulgarien (=Dissertationes Pannonicae, II, 14). Budapest, 1938; Z. Goceva, M.Oppermann. Corpus cultus equitis Thracii (CCET), 1,1: Monumenta inter Danubium et Haemum reperta. Leiden, 1981.
6	Z. Goceva, M. Oppermann. Op. cit., 1,2. p. 37-38, tab. XX, 44.
7Z. Goceva, M. Oppermann. Op. cit., 1,1, p. 36, tab. XVII, 225.
SZ. Goceva, M. Oppermann. Op. cit., p. 47-48, tab. XXV, 244.
9Z. Goceva,M. Oppermann. Op. cit., p. 144-145,tab.LXXIII,p.408.
IOG I. Kazarow. Op cit, p.36, № 116, tab. XX, p 116.
11	Ibidem, p. 64, № 290, Taf. XLIX, 290.
12	T. Герасимов. Златна апл и кация с изображение натрайкийския бог конник. - ИБАД, XV, 1946, с. 186.
13	М. Мартинова. Бронзова матрица с изображение на тракийския конник от Филипопол. - ГАМПловдив, VII, 1997, с. 58 — 60; V. Vasilev. Bronzene Matrizen aus Mosien und Thrakien. - ИАИ, XXXVII, 1987, c. 177- 186.
14	И. ПоповиЬ Трачки коньаник са бронзане плочице из Ритопека. - Старинар, XL-XLI, 1989- 1990, с. 203—205.
15	Пак там, с. 204
16	A. Radnoti. Gebrauchsgegenstande und Gegenstande aus Bronze. - Intercisa, II, 1957, S. 300, Abb. 64/40.
17	H. Buschhausen. Die spatromischen Metallscrinia und frUhchristlichen Reliquiare. -Wiener Bysantinische Studien, Bd. IX, 1971, S.34-36, Taf. 9- 11.
18	Ibidem, p. 52 - 54, tab. 23-24.
19	Ibidem, p. 93 - 94, tab. 48-49.
20	Ibidem, p. 28, tab. 4.
21B. Liesen Die Grabfunde sudlich und westhch des Kolner Dorns. - Kolner Jahrbuch, 32, 1999, S. 354, Abb 28.B/261.
148
22	A. Sz. Burger. The Late Roman Cemetery at Sagvar. - Acta Arch. Hung., XVIII, 1966, p. 99-109.
“Ibidem, p. 108.
24	Ibidem, p.117.
25	H. UbJ. Katalog zur Ausstellung des Landes Oberosterreich. 24.4. Bis. 26.10.1982. Severin zwischen Romerzeit und Volkerwanderung. Linz, 1982, S. 522, Kat. № 7,49, Taf. 42.
26	U. Mayer, K. Winkler. Das spatantike Graberfeld von Tulin, BahnhofstraBe. -Fundberichte aus Osterreich, 30,1991, S. 43, Abb. 38.
27	H. А. Кун. Старогръцки легенди и митове. София, 1969, с. 125- 128; G Howe, GD. Harrer. A Handbook of Classical Mythology. Royston, 1996, p. 49 - 50.
28	U. Mayer, K. Winkler. Op.cit., Anm. 7.
29	F. Daim, A. Stuppner. Das spatantike Graberfeld und villa rustica von Halbturm, Burgenland.-Archaologie in Osterreich, 2/2,1991, S. 54-55,Abb.8.
30	A. Stuppner. Das Kaiser- und Volkerwanderungszeitliche Graberfeld von Halbturn. - Ein Vorbericht. Reitervolker aus dem Osten. Hunnen + Awaren. Eisenstadt, 1996, S. 51 - 64.
31	E. Keller. Die spatromischen Grabfunde in Siidbayern. - Miinchener Beitrage zur Vbr-und Frtihgeschichte, 14,1971, S. 29.
32	M. Prottel. Zur Chronologic der Zwiebelknopffibeln. -JbRGZM, 35,1,1988.
33	A. Stuppner. Op. cit., p. 62.
“Ibidem, p.61.
35 J. Tejral. Neue Aspekte der fruhvolkerwanderungszeitlichen Chronologic im Mitteldonauraum. - Neue Beitrage zur Erforschung der Spatantike im Mittleren Donauraum. Brno, 1997, S. 323, Abb. 1,11.
36 W. Jobst. Antike Mosaikkunstin Osterreich. Wien, 1985, S. 112-117.
SCHNALLEN MIT DARSTELLUNG DES REITERS UND DES PFERDES
Anna Haralambieva, Bojan T. Ivanov
(Zusammenfassung)
Die Mitteilung prasentiert eine bronzene Schnalle und ein ausser Gebrauch gesetztes Bleimodell aus der Gegend von Veliko Tarnovo (Kat. № 1, Taf. 1:3- 6), einen Teil eines Schnallenbeschlages aus der Gegend von Popovo, Nordbulgarien (Kat. № 3, Taf. I: 1 - 2). Dazu kommt noch einen Teil ahnliches Fundes aus dem Dorf Tutrakanzi, Bezirk Varna (Kat. № 4). Auf diesen Giirtelteilen wird Reiter aufdem Pferd dargestellt. DieAnalogien ausPannonien mit ahnlichenAbbildungen werden als Bellerophon auf dem Pegasus, ermordeter Chimaira interpretiert. Die Darstellungen auf den Funden aus Ober- und Untermoesien werden mit dem Thrakischen Reitergott, mit wietverbreiteten Heros aus dem 2. Jh. bis erster Halfte des 4. Jh. verbundet.
149
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
НУМИЗМАТИЧНИ ДАННИ ЗА ДАТИРАНЕ ОПОЖАРЯВАНЕТО НА ОДЕСОС ПО ВРЕМЕТО НА ИМПЕРАТОР ИРАКЛИЙ
Игор Лазаренко
През второто и третото десетилетие на VII в. балканските византийски провинции са обект на мащабни аваро-славянски нападения, оказали се трагични за местного население.1 Почти всички селища и крепости, намиращи се в диоцезите Тракия и Дакия, са били превзети, разграбени и опожарени, а оцелелите им жители никога вече не са се завърнали по тези места заради заселилите се в изоставените градове или в близост до тях славяни.
Такава съдба е имал и Одесос. Трагедията, сполетяла жителите му през VII в., не е отразена в писмените извори, но в много проучени участъци от късноантичния град са констатирани следи от стихиен пожар, бележещ края на неговото съществуване.2
Сред разрушенията и пепелищата са открити сравнително голямо количество ранновизантийски монети. Най-късните от тях са сечени през управлението на император Ираклий (610-641)? Вследствие на това се мислеше, че градът престава да съществува малко преди средата на VII в.4
Преди десет години беше изказано мнението, че Одесос е опожарен от авари или славяни в периода 623—626 г? Твърдението не се основава на конкретен изворов или археологически материал, но понеже досега не е опровергано, се приема за вярно.6
За да може сравнително точно да се определи годината, през която градът е бил унищожен, трябва да се датират откритите в Одесос монети на император Ираклий. За щастие повечето от тях са с ясни изображения и четливи години на отсичане.
В AM Варна се съхраняват двадесет и шест медни и три златни монети на този император. На десет от тях (осем медни и две златни) не е известно местонамирането. За други пет се знае, че са от Варна (една медиа и една златна), от Каварна (вероятно от н. Чиракман?), от ранновизантийската крепост в местността Арковна, между селата Партизани и Арковна, и от селище в землището на с. Поляците, Дългополско.7 Останалите четиринадесет са от редовни археологически разкопки на обект “Римска купа” (Римски
150
терми) във Варна. От намерените при разкопки ираклиеви монета шест са единични екземпляри, а останалите осем са част от колективна монетна находка. Тя е открита през 1963 г. на пода на горяло жилище, разположено в западната половина на палестрата.8 Това малко “съкровище” датира по безспорен начин опожаряването на примитивните сгради, изградени покрай вътрешните стени на неизползваните след края на III в. градски бани.
Каталог9 на единичните монеты на Ираклий:
Константинопол
1.	Фолис, клас I; година 3-а (612/613); официна С; 13,42 г; 34 мм.
Монетата е препечатана върху фолис на Тиберий II Константин, сечен в Теополис (Антиохия).
DOW, П/1, р. 276, 71d.2; инв. № IV 2715; табл. I: 1.
2.	Фолис, клас II; година 4-а (613/614); официна О; 8,11 г; 29/31 мм.
Монетата е препечатана върху фолис на Фока, сечен в Теополис (Антиохия) в периода 603-606 г.
DOW, П/1, р. 283, 79е; инв. № IV 2716; табл. I: 2.
3.	Фолис, клас II; година 4-а (613/614); официна В; 9,63 г; 33/31 мм.
Монетата е препечатана върху фолис на Тиберий II Константин.
DOW, П/1, р. 282, 79b; инв. № IV 2717; табл. I: 3.
Кизик
4.	Фолис, клас I; година 4-а (613/614); официна В; 8,55 г; 36 мм.
Монетата е препечатана върху фолис на Фока, сечен в Кизик в периода 602-604 г.
DOW, П/1, р. 323, 170b; инв. № IV 2718; табл. I: 4.
Монетарница ?
5.	Фолис, клас II; година 3-а (612/613); официна А; 13,29 г; 32,5/33 мм. Монетата е препечатана върху фолис на Фока, сечен в Никомедия.
Инв. № IV 2719; табл. I: 5.
Константинопол (?)
6.	Фолис, клас II; година? (613—616); официна А; 11,16 г; 32/31 мм. Монетата е препечатана върху фолис на Маврикий Тиберий.
Инв. № IV 2720; табл. I: 6.
Каталог1" на монетите от находката:
Маврикий Тиберий (582-602)
Константинопол
1.	Фолис; година 7-а (588/589); официна А; 9,36 г; 29/28 мм.
DOW, I, р. 306, 31а; инв. № IV 2692; табл. II: 1.
151
1
3
2
Таблица I: 1-6. Монети на император Ираклий (610-641), намерени при разкопките на Римските терми във Варна. Единични находки
152
Фока (602-610)
Константинопол
2.	Фолис, клас II; година 4-а (605/606); официна А; 11,09 г; 33/34 мм.
Монстата е пропечатана върху фолис, сечен в Никомедия.
DOW, П/1, р. 164, *28а; инв. № IV 2693; табл. II: 2.
Никомедия
3.	Фолис, клас II; година 5-а (606/607); официна (?); 9,26 г; 37/34 мм.
Монстата е препечатана върху по-стар фолис.
DOW, П/1, р. 178, 58; инв. № IV 2695; табл. II: 3.
4.	Фолис, клас II; година 6-а (607/608); официна В; 11,66 г; 35/33 мм.
Монетата е препечатана върху фолис на Маврикий Тиберий.
В DOW фолиси от 6-а година не са описани; инв. № IV 2694; табл. II: 4. Кизик
5.	Фолис, клас I; година 1-а (602/603); официна В; 12,05 г; 35/33 мм.
DOW, П/1, р. 181, 69b. 1; инв. № IV 2696; табл. II: 5.
Константинопол
6.	Половин фолис. клас II Ь; 603-610; официна А; 6 г; 25/23 мм.
DOW, П/1, р. 168, 37а.2; инв. № IV 2697; табл. II: 6.
7.	Половин фолис, клас II Ь; 603-610; официна А; 4,85 г; 21/23 мм.
DOW, П/1, р. 168, 37b. 1; инв. № IV 2698; табл. II: 7.
8.	Половин фолис, клас IIЬ; 603-610; официна Г; 4,16 г; 23 мм.
DOW, П/1, р. 168, 37с. 1; инв. № IV 2699; табл. II: 8.
9.	Половин фолис, клас IIЬ; 603-610; официна Г; 4,35 г; 24/19 мм.
DOW, П/1, р. 168, 37с.1; инв. № IV 2700; Табл II 9
10.	Половин фолис, клас IIЬ; 603-610; официна А; 4.81 г; 23/19 мм.
DOW, П/1, р. 168, 37d.l; инв. № IV 2701; табл. II 10
И. Половин фолис, клас IIЬ; 603-610; официнаС; 4,73 г; 24,5/24 мм.
DOW, П/1, р. 168, 37е.1; инв. № IV 2702; табл. II: 11
12.	Половин фолис, клас IIЬ; 603-610; официна С; 5,42 г; 24,5/23 мм.
DOW, 11/1, р. 168, 37е; инв. № IV 2703; табл. II: 12.
13.	Половин фолис, клас II а; 603-610; официна (?); 5,20 г; 22/20 мм.
DOW, П/1, р. 167, Зба-с; инв. № IV 2704; табл II: 13.
14.	Половин фолис, клас II а или IIЬ; 603-610; официна £?); 4,08 г; 23/18 мм.
DOW, П/1, р. 167-168, 36-37; инв. № IV 2705; табл. II: 14.
Никомедия
15.	Половин фолис, клас П; година 4-а (605/606); официна В; 5,24 г; 23/22 мм.
DOW, П/1, р. 180, 65; инв. № IV 2706; табл. II: 15.
Ираклий (610-641)
Константинопол
16.	Фолис, клас 1; година 3-а (612/613); официна А; 12,05 г; 30/28 мм.
DOW, П/1, р. 276, *71а.1; инв. № IV 2707; табл. III: 16.
17.	Фолис, клас 11; година 3-а (612/613); официнаГ; 12,52 г; 31 мм.
153
Таблица II: 1. Монета на император.. Маврикий Тиберий (582-602); 2-15. Монета на император Фока (602—610) от монетната находка, намерена в жилище в палестрата на Римските терми във Варна 154
16	17
18	19
20
21
22
Таблица III: 16-23. Монети на император Ираклий (610-641) от монетната находка, намерена в жилище в палестрата на
Римските терми във Варна
155
Монетата е препечатана върху по-стар фолис.
DOW, П/1, р. 280, 76с; инв. № IV 2708; табл. Ill: 17.
18.	Фолис, клас II; година 3-а (612/613); официна С; 9,18 г; 28/27 мм.
Монетата е препечатана върху фолис на Фока, сечен в Теополис (Антиохия).
DOW, П/1, р. 281, 76е.4; инв. № IV 2709; табл. III: 18.
19.	Фолис, клас II; година 4-а (613/614); официна А; 11,49 г; 33 мм.
Монетата е препечатана върху фолис на Маврикий Тиберий.
DOW, П/1, р. 283, 79d; инв. № IV 2710; табл. III: 19.
20.	Фолис, клас II; година 4-а (613/614); официна В; 11,07 г; 29/32 мм.
Монетата е препечатана върху фолис на Маврикий Тиберий (?).
DOW, П/1, р. 282, 79b; инв. № IV 2711; табл. Ш: 20.
21.	Фолис, клас II; година ? (613-616); официна Г; 8,40 г; 31/32 мм.
Монетата е препечатана върху фолис на Фока, сечен в Константинопол. инв. № IV 2712; табл. III: 21.
Никомедия
22.	Фолис, клас I; година 2-а (611/612); официна А; 10.03 г; 27/31 мм.
DOW, П/1, р. 315, 154а; инв. № IV 2713; табл. III: 22.
23.	Фолис, клас II; година 3-а (612/613); официна В; 12,82 г; 29/28 мм.
Монетата е препечатана върху фолис на Юстин II.
DOW, П/1, р. 318, 158b; инв. № IV 2714; табл. III: 23.
От описанието на монетите на император Ираклий, намерени в Одесос, се вижда, че най-късните сред тях са отсечени през четвъртата година от неговото управление, т.е. през 613/614 г. Липсата на по-късни монета показва, че няма никакви основания опожаряването на Одесос да се датира в 626 г. или малко преди средата на Vn в. В действителност това е станало през 614 г.
Разрушаването на Одесос през 614 г. не е изолиран случай. По съгцото време са били унищожени или сериозно са пострадали повечето от оцелелите до началото на второто десетилетие на VII в. градове и крепости във византийските провинции на Балканите.11
Най-късните ранновизантийски монети, открити в Сацидава12, Аксиополис13, Егисус14, селището при Нуфърул15, Халмирис16, укрепеното селище (Константиана ?) при Енисала17, Истрия18, Т(и)риса/Акре19, Бизоне20, Дионисополис21, Улметум22 и Ибида23, са също от емисии на император Ираклий, сечени в периода 610/611-614/615 г.
До момента най-късната публикувана ранновизантийска монета от Тропеум Траяни е на император Фока (602—610)24, но е изказано мнението, че градът е изоставен през 614 г.25 Това предположение вероятно се основава на открити, но непубликувани монети на император Ираклий от четвъртата година на неговото управление или на сведението на Изидор Севилски за действията на славяните във Византия по това време.
156
В Томи и Калатис са открити монети както на император Ираклий, така и на управлявалите след него императори Констанс II (641-668) и Константин IV (668-685). Ираклиевите монети могат да се разделят на две хронологически групп. Първата включва фолиси, отсечени през първите четири години от управлението му, а втората - монети, отсечени в периода 618-628 г. и по-късно.26 Очевидно животът в двата града временно е прекъснал около 614 г. и се е възстановил едва през следващите десетилетия, когато аварската опасност вече е отминала и са започнали опити за частичното възстановяване на византийската власт в крайбрежните части на провинция Малка Скития.
Същото може да се каже и за Карсиум, откъдето са съобщени две монети на Фока и две на Ираклий - медиа от 629/630 г. и златна, която не е датирана.27
За два от дунавските градове в провинция Долна Мизия има нумизматични данни. че в началото на ираклиевото управление все още са били обитавани.
При разкопки в Нове е намерен фолис на Ираклий, сечен през 611/612 г.28 По-късни монети от разкопки не са публикувани или съобщени. Очевидно Нове е имал същата съдба като дунавските градове в Малка Скития.29
Засега не се знае точно кога е била разрушена ранновизантийската крепост на дунавския бряг при Силистра. Тя със сигурност е съществувала при Фока30, но каква е историята й до 681 г. не е известно. Проблемът е в това, че никъде в античният град не е открит ясно разграничим археологически пласт от VII в.31, а основната част от монетите, за конто се приема, че са намерени на територията на Силистра, не са от археологически разкопки, а от колекция на Р. Papahagi.32 Въз основа на датировката на ираклиевите монети от тази колекция Е. Oberlander-Tamoveanu предполага, че Дуросторум е устоял на варварските нападения до към 620 г.33 До публикуването на ираклиеви монети, открити при разкопки в Силистра, конто да дадат сигурни хронологически ориентири за събитията в града от началото на VII в., мисля че не бива да се изключва възможността Дуросторум да е бил превзет още през 614/615 г.
Трябва да се отбележи, че сред публикуваните досега ираклиеви монети, открити в черноморските градове на север от Стара планина няма такива, сечени със сигурност през петата или шестата година от управлението на Ираклий. Този факт позволява да се предположи с голяма доза сигурност, че западнопонтийските градове в провинциите Малка Скития и Долна Мизия са превзети и опожарени през 614г. По същото време се датира окончателното разрушаване на Марцианополис34, на крепостите до с. Шкорпиловци35, Варненско, в резервата “Шерба”, Варненско36, и на връх Арковна до с. Партизани, Дългополско37, както и някои други късноантични селища в района на проходите, свързващи югоизточната част на провинция Долна Мизия с провинция Хемимонт.38
От публикуваните седем ираклиеви монети, намерени в Несебър, три са сечени през 612/613 г., една през 613/614 г., две през 614/615 г. и още една
157
през периода 613-616 г.39 Следващите монети са от внука на Ираклий -император Констанс II (641-668).40 Четвъртвековният хиатус ясно показва, че Месемврия също не е била пощадена от придвижващите се на юг славяни или авари.
До момента са съобщени три монети на император Ираклий, конто са намерени в Ахтопол.41 От тях само една е датирана. Тя е сечена през 612/613 г.42 Останалите две не са описани или датирани, но е много вероятно също да са сечени преди 615 г. Ако действително е така, може да се каже, че селищата и крепостите по странджанското крайбрежие също са били обект на нападения през 614г.
Същото е положението в централните части на диоцёзите Тракия и Дакия.
Най-късните ранновизантийски монети от крепостите на хълмовете Царевец и Момина крепост (Девин град) във В. Търново са на император Ираклий от петата година (614/615 г.) на неговото управление.43 К. Дочев предполага, че ранновизантийският град (Закидева или Закидава ?), намиращ се в района на днешния В. Търново, окончателно е напуснат през 619 г.44 Според мен това е станало по-рано - в самия край на 614 или през 615 г. Така са били ликвидирани последните части от византийската старо! шани! 1ска отбранителна линия и е било осигурено безпрепятственото придвижване на славяни и авари през всички старопланински проходи на територията на диоцез Тракия.
По същото време вероятно са разрушени Августа Траяна и разположената югозападно от нея пътна станция Карасура. При досегашните разкопки в Стара Загора са намерени четири монети на Ираклий. Едната е сечена през първата година от неговото управление (610/611 г.), две са от третата година (612/613 г.), а четвъртата е с неясна година.45 Монетите на Ираклий, открити в руините на укрепеното селище до с. Рупки, Чирпанско не са датирани46, но като имам предвид географската близост с Августа Траяна (около 35 км), предполагам че монстните им комплекси са идентични.
През 1953 г. в късноантичния град Юстиниана Прима (дн. Царичин град, района на Лесковац, Сърбия) е намерена малка находка от два фолиса на Фока и чегири на Ираклий. Ираклиевите монет! i са от сечени в периода 612-613 г. В. Попович датира укриването им в 615 г., когато според него е била опожарена Юстиниана Прима.47
Съдбата на Сердика - главния град на провинция Вътрешна Дакия не е ясна. Откритите при археологическите разкопки на ранновизантийския църковен комплекс в софийският кв. Лозенец монети на император Ираклий, сечени през първите пет години от неговото управление и “аварски” върхове на стрели показват, че през 614/615 г. околностите на Сердика са били опустошени.48 Не се знае дали самият град е бил превзег през същата година, но без съмнение част от сердикийците, принудени от аварската заплаха, са потърсили сигурност зад стените на Солун. По същия начин са постъпили и
158
жители на Найсос.49 Бежанците са участвали в битки с варвари в родните си градове преди четвъртата обсада на Солун, датирана през 622 г.50 или 618 г.51 Според Ф. Баришич Найсос и Сердика са обсаждани около 616 г.52 Независимо дали той датира точно четвъртата обсада на Солун, неговата датировка на обсадата на Сердика е много близка до датата, която дават ираклиевите монети, открити в ранновизантийския църковен комплекс в кв. Лозенец.
Засега не може да се проследи аваро-славянския поход от 614/615 г. в европейската територията на днешна Турция. Не може да се каже и дали целта му е била Константинопол, но изглежда че нашествениците са се стремели да проникнат в Югоизточна Тракия и, съдейки по монетния хиатус, настьпил след 615 г. в някои от тракийските градове, явно са успели.
Очертаната от ираклиевите монети историческа картина показва, че опожаряването на Одесос е резултат на поход, насочен конкретно срегцу долнодунавските и западнопонтийските градове, който вероятно се е състоял през есента на 614 г.53 Той е бил част от много по-мащабно аваро-славянско нашествие в европейските владения на Византия, което е довело до разоряването на провинциите Малка Скития, Долна (Втора) Мизия, Хемимонт и Тракия в диоцез Тракия и Средиземноморска (Вътрешна) Дакия в диоцез Дакия.
Изглежда че в похода срещу империята са участвали голям брой хора, защото почти едновременно са били унищожени градовете и крепостите, разположени по главните пътигца в района на долното течение на р. Дунав, по Черноморското крайбрежие, в близост до проходите от двете страни на Източна и Централна Стара планина, както и в провинция Вътрешна Дакия. Показателен в това отношение е фактът, че именно след този поход започва първото голямо заселване на славяни на юг от р. Дунав. Не е изключено походът да е имал за цел заемане и славянизиране на част от византийските земи, разположени между реката и Стара планина. Във всеки случай прекият и траен резултат от проведената през 614/615 г. аваро-славянска военна кампания е бил точно такъв.
Това несъмнено магцабно нашествие е намерило слабо отражение в писмените извори. От съвременниците му само Изидор Севилски (Испански) и неизвестният автор на втората книга от чудесата на Св. Димитьр Солунски го споменават в своите съчинения. В “Chronica maiora" на Изидор Севилски54 се казва най-обгцо, че славяните са отнели от ромеите Гърция, но както вече е отбелязано, под “Гърция” следва да се разбират европейските владения на византийската империя.55 Повече подробности за събитията в диоцез Дакия, а може би и в Тракия, се съдържат във втората книга от чудесата на Св. Димитьр. От нея научаваме, че Солун “приемаше всички бежанци от дунавските земи, Панония, Дакия и Дардания и от другите провинции и градове”.56
159
Именно с посоченото славянско нашествие, последвано от трайното заселване на славяни в източната част на Балканския полуостров, трябва да се свърже ликвидирането на оцелелите до времето на император Ираклий византийски икономически и военно-административни центрове на север от Хемус, сред конто е бил и Одесос.
Въпреки че около средата на VII в. Византия вероятно успява да възстанови своя контрол върху част от бившите си западночерноморски владения, Одесос не е възстановен.57 Предполага се, че по време на похода на Константин IV срещу българите през 680 г. в него е бил разположен неголям гарнизон58, но досега не са открити никакви следи от уседнало цивилно население59, което да вдъхне нов живот на разрушения и напуснат през 614 г. град.
В 680 г. прабългарите на Аспарух стигат до “така наречената Варна, близо до Одесос” и се засел ваз там.60 Въпреки големия брой старобългарски селища и некрополи, разположени в долината на днешното Варненско сзеро", руините на Одесос изглежда са останали необитаеми. Едва в средата на XI в., след включването на южнодунавските български земи в границите на Византия, на мястото на античния Одесос се появява нов град, наречен Варна.62
Бележки:
1М. Дринов. Заселение Балканского полуострова славянами. - В: Избрани съчинения, т. I: Трудове по бьлгарска и славянска история. София, 1971, с. 186-318; В.Златарски. Насельванье словена на Балканском полуострову. - В: Избрани произведения, т. 1. София, 1972, с. 32-51; В. Златарски. История набългарската държава презсредните векове, т. I. София, с. 49; В. Тьпкова-Заимова. Нашествия и етнически промени на Балканите през VI-VII в. София, 1966; П. Петров. Заселване на славяните на Балканския полуостров. - В: История на Бьлгария, т. II. София, 1981. с. 40-41; Хр. Димитров. Аварите в Малка Скития (565-626).-ИПр, XLVII1,8-9,1992, с. 115-119.
2 Д. Ил. Димитров. Възникването на градски центрове в Североизточна България. - В' Средновековният български град. София, 1980, с. 36, 39; Ал. Кузев. Варна. - В: Български средновековни градове и крепости, т. I. Варна, 1981, с. 293; Д. Ил. Ди митров. Варна и близкатай околност през VH-IX в. -ИНМВ, 18 (33), 1982, с. 69, бел. № 62; Ал. Минчев. Ранното християнство в Одесос и околностите му. -ИНМВ, 22 (37), 1986, с. 42; В. Плетньов. Варна през VII-X в. - История, X, 2-3,2002, с. 104.
31. Jurukova. Particularites dans la circulation des monnaies byzantines du VI-VIE siecle sur le littoral occidental de lamer Noire.-Byzantinobulgarica, II, 1966,p 226,note 19;Д. Ил. Димитров. Възникването на..., с. 36; Д. Ил. Димитров. Варна и близката й околност..., с. 69; В. Плетньов. Цит. съч.,с. 104.
4 Д. Ил. Димитров. Възникването на..., с. 36; Д. Ил. Димитров. Варна и близката й околност..., с. 70; Р. Рашев. Старобългарски укрепления на Долния Дунав. Варна, 1982, с. 41; Д. Ил. Димитров. Археологически проучвания във Варненско за периода VI-Хв. —ИНМВ, 19(34), 1983,с.37; В.Плетньов. Цит. съч.,с. 104.
160
' Хр. Димитров. Цит. съч., с. 117; Хр. Димитров. Ираклий (610-641). - В: Византине к иге василевси. София, 1997, с. 150.
Hr. Preshlenov. Urban spaces in Odessus (6”' c BC-7ft c AD). - Archaeologia Bulgarica, VI, 3,2002, p. 35; Хр. Прешленов. Одесос.-В: Римски и ранновизантийски градове в България. София, 2002, с. 64, 74.
' Медните ираклиеви монети от AM Варна, конто нямат конкретно местонамиране, са от същите типове като монетите от разкопките на термите. Повечето са препечатани върху по-стари монети, поради което част от надписите и изображенията им не са излезли изцяло. От тях четири (инв. № IV 189, IV 304, IV 2196, IV 2209) са сечени през 612/613 г., една (инв. № IV 536) е сечена през 613/614 г., а три (инв. № IV 236, IV 254, IV 414) не могат точно да се датират, но са от периода 613 — 616 г. Фолисътот района на с. Поляците (инв. № IV 2725) е сечен през 610/611 г. Фолисите от Варна (инв. № IV 2196) и от Арковна (инв. №1V 2726) са сечени през 612/613 г., а фолисът от Каварна (инв. № IV 942) е сечен през 613/614 г. Солидът(инв. № IV 913), който е намерен до гухлената фабрика на братя Димови във Варна, е от периода 613 - 616 г Другият солид (инв. № IV 1228), който е с неизвестно местонамиране, е от емисия, сечена между 616 и 625 г. Третата златна монета на Ираклий е тремис, сечен в Константинопол (инв. № IV 1230). За съжаление авсрсният му надпис е повреден и това не позволява той да бъде датиран по-точно.
' I. Jurukova. Op. cit., р. 226, note 19; Д. Ил. Димитров. Варна и близката йоколност..., с. 69.
’ Монетите са определени по Р. Grierson. Catalogue of the Byzantine coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection (= DOW), vol. II: Phocas to Theodosius III (602-717), parti: Phocas and Heraclius (602-641). Washington, 1968.
10	Монетата на Маврикий Тиберий е определена по A. Bellinger. Catalogue of the Byzantine coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection, vol. I: Anastasius to Maurice (491-602). Washington, 1966. Останалите монети от находката са определени по Р. Grierson. Op. cit.
11	М. Sampetru. Situatia imperiului romano-bizantin la Dunarea de Jos la sfirjitul secolului al Vl-lea ?i inceputul celui deal Vll-lea. - SCIV, 22,2,1971, p. 217-245 ;G Custurea. Unele aspecte privind penetratia monedei bizantine in Dobrogea in secolele VII X. - Pontica, XIX, 1986, p. 274; Д. Николов. Реформите в Тракия и Мизия след Диоклециан. - В: Марина Изток. Археологически проучвания, т. III. Раднево, 1995, с. 178.
12	С. Scorpan. Limes Scythiae. Topographical and stratigraphical research on the late Roman fortifications on Lower Danube (= BAR Int. Ser. 88). Oxford, 1980, p. 70; C. Chiriac. About the presence of byzantine coins in Dobroudja during the 7th century. - In: Numismatic and sphragistic contributions to ancient and medieval history of Dobroudja. International symposium, Dobrich /1993 (= Сборник Добруджа, 12,1995), p. 135, note 17;C. Торбатов. Укрепителната система на провинция Скития (края на III—VII в.). В. Търново 2002, с. 95, бел. 44.
13	G Poenaru-Bordea, R. Oche$eanu, Е. Nicolae. Axiopolis aux 11 Iе—VIIе siecles de n. e. a la lumiere des decouvertes monnetaires. - SCN, 9,1989, p. 60,72, № 208-209; C. Chiriac. Op. cit., p. 134, note 15; E. Oberlander-Tarnoveanu. Monnaies byzantines des VIIe-Xe siecles decouvertes a Silistra et le probleme du commencement de 1’economic monetaire dans le premier royaume Bulgare. - In: Numismatic and sphragistic contributions to ancient and
161
medieval history of Dobroudja. International symposium, Dobrich I 1993 (= Сборник Добруджа, 12,1995), p. 159, note 23,18; С. Торбатов. Цит. съч., с. 101, бел. 76.
14	Ir. Dimian. Citeva descoperiri monetare bizantine pe teritoriul R. P. R. - SCN, 1,1957, p. 200, № 4; C. Chiriac. Op. cit., p. 135, note 21; E. Oberlander-Tarnoveanu. Monnaies byzantines des VIIе Xе..., p. 159, note 23, 14; С. Торбатов. Цит. съч., с. 155, бел. 336. Фолис на Ираклий, сечен в Кизик през 611/612 г., е намерен в района наТулча. За него виж Gh. Poenaru-Bordea, V. Bauman. Monede romane $i bizantine provenite din nordul Dobrogei. -Рейсе, 4, 1973-1975, p. 157,№37; E. Oberlander-Tarnoveanu. Monnaiesbyzantines des V1F-Xe..., p. 159, note 23,16.
15	B. Mitrea. Decouvertes rccentes et plus anciennes de monnaies antiques et byzantines enRoumanie.-Dacia, X, 1966, p. 412, № 56; I. Jordanov. Dobrudza(491-1092)-selon les donnees de la numismatique et de la sphragistique. - In Dobrudza. Etudes ethnoculturelles. Sofia, 1987,p. 186,205;C. Chiriac. Op. cit.,p. 135,note 15;E. Oberlander-Tarnoveanu. Monnaies byzantines des VIIe-Xe...,p. 159, note 23,13.
16	Al. Suceveanu, M. Zahariade. Un nouveau “vicus” sur le territoire de la Dobroudja romaine. - Dacia, XXX, 1986, p. 109; C. Chiriac. Op. cit., p. 135, note 14. E. Oberlander-Tarnoveanu. Monnaies byzantines des VIIe-Xe..., p. 159, note 23, 12.
17	Gh. Manucu-Adamejteanu, E. Oberlander-Tarnoveanu. Noi dovezi de locuire pe teritoriul actual al satului Enisalain mileniul I e.n. - Рейсе, IX, 1984,250, note 17; С. Торбатов. Цит. съч., с. 168, бел. 8.
18	С. Preda,H. Nubar. Histrialll. Descoperirile monetare 1914-1970. Bucurejti, 1973, p. 227, № 2041,2042; C. Chiriac. Op. cit., p. 134, note 8; E. Oberlander-Tarnoveanu Monnaies byzantines des VIIe-Xe..., p. 159, note 23,7; С. Торбатов. Цит. съч., с. 182, бел. 63.
19	Г. Джингов. Тиризис — Акре - Калиакра. - В: Калиакра, т. I. София, 1990, с. 14; В. Парушев. Антични монети от Калиакра. -ИНМВ, 27 (42), 1991, с. 31, № 162-170; С. Торбатов. Цит. съч., с. 232, бел. 273.
20	И. Йорданов. Монетите от Чиракман. - В: Чиракман, Карвуна, Каварна. София, 1982, с 59, № 52; I. Jordanov. Op. cit., р. 186,204; С. Торбатов Цит. съч., с. 250, бел 343. В посочената литература не е указана датировката на ираклиевите монети, съхранявани в ГИМ-Каварна. Проверката на място показа, че те са сечени през 611/612 г. (1 бр_), 612/613 г. (2бр.)и613/614г. (1 бр.); монетата от AM-Варна, посочена в бел. 6.
21	М. Димитров. Преглед върху монетната циркулация в Дионисополис през ранното средновековие (VI-XI в.). -Нумизматика, XVI, 1, 1982, с. 40, бел. 5; М. Димитров. Монетите от Дионисополис - Карвуна: извор за административната, политическата и стопанската история на Северозападното Черноморце от IV в. пр. Хр. до средата на XV век. - В: Numismatic and sphragistic contributions to ancient and medieval history of Dobroudja. International symposium, Dobrich /1993 (= Сборник Добруджа, 12, 1995), с. 176; С. Торбатов. Цит. съч., с. 269, бел. 401.
22	В. Mitrea. Op. cit, р. 413, № 60; М. Sampetru. Op. cit, p. 230; C. Chiriac. Op. cit, p. 135, note 16; E. OberlSnder-Tarnoveanu. Monnaies byzantines des VIIe-Xe..., p. 159, note 23, 6; С. Торбатов. Цит. съч., с. 293, бел. 105.
23	A. Vertan, G. Custurea. Descoperiri monetare in Dobrogea (X). - Pontica, XXVIII-XXIX, 1995-1996, p. 318, № 1615; A. Opait. О sapatura de salvare in orajul antic Ibida. -SCIVA,42,1-2, 1991,p. 54;C.Торбатов. Цит.съч.,с 285,бел. 71, 72.
162
24	A. Vertan, G Custurea. Descoperirimonetarein Dobrogea (IV). -Pontica, XV, 1982, p. 281, № 513; C. Chiriac. Op. cit, p. 135, note 20; С. Торбатов. Цит. съч., с. 307. бел. 162.
25	С. Scorpan. Op. cit., р. 49; С. Торбатов. Цит. съч., с. 307, бел. 164.
26	За Томи виж Ir. Dimian. Op. cit, р. 197; М. Sampetru. Op. cit., p. 225; Gh. Poenaru Bordea, Al. Popeea. Monedele bizantine dintro colectie formata la Constanta. - SCIVA, 27, 2,1976, p. 219, № 128-132. Само една от монетите се датира според типа в периода 613-616 г.; В. Парушев. Цит. съч., с. 21; Е. Oberlander-Tarnoveanu. Monnaies byzantines des VIIe-Xe ., p. 159, note 23,5. За Калатис виж О. Iliescu. Descoperiri monetare din tara Romaneasca. - SCN, 2, 1958, p. 453-454, № 13; R. Ochejeanu. Citeva monede bizantine din sec. VII-IX e.n. descoperite in Dobrogea. - Pontica, XIV, 1981, p. 312, № 2,3,4; C. Chiriac. Op cit., p. 134, note 13; Oberlander-Tarnoveanu. Monnaies byzantines des VIF-Xe..., p. 159, note 23,4; С. Торбатов. Цит. съч., с. 197, бел. 152. В Калатис са открити и други монети на имп. Ираклий, но те са само съобщени, без да бъдат датирани.
271	. Dimian. Citevadescoperirimonetarebizantinepetentoriul R. P. R.-SCN, 1, 1975, p. 195; G Custurea.Op. cit., p. 277, № 2, 4, 6; C. Chiriac. Op. cit., p. 134, note 9; C. Торбатов. Цит. съч., с. 115, бел. 151; Е. Oberlander-Tarnoveanu. Monnaies byzantines des VIF-Xe..., p. 159, note 23,17. В Калатис са открити и други монети на имп. Ираклий, но те са само съобщени, без да бъдат датирани.
28	К. Димитров. Нове на Долния Дунав като раннохристиянски центьр (V-VI в. сл. Хр.). - Балкански древности, 2, 1992, с. 87, бел № 24. В същата бележка е посочено, че в музея в Свишов се пази фолис на Ираклий, сечен в периода 630-640 г., който е намерен в Нове. Тъй като монетата е случайна находка, без информация за археологическа среда, К. Димитров е на мнение, че тя не може да бъде разглеждана като доказателство, че Нове е съществувал през 30-те-40-те година на VII в 29К. Димитров. Цит. съч., с. 86; Хр. Димитров. Ираклий... с. 147.
30	С. Ангелова, В. Пенчев. Сребърно съкровище от Силистра. - Археология, XXXI. 2, 1989,с.41.
31	Пактам.
32	Е. Oberlander-Tarnoveanu. Monnaiesbyzantinesdes VIIe-Xe...,p. 138 -144; Монети на Ираклий (тремис, сечен в периода 610-613 г.) и Константин IV, конто са случайни находки от Силистра се пазят в ИМ-Силистра. За това виж С. Ангелова, В. Пенчев. Цит. съч., с. 43, бел. №11.
33	Е. Oberlander-Tarnoveanu. Monnaies byzantines des VIIe-Xe..., p 144-145
34	Според Хр. Димитров и Ан. Ангелов Марцианополис окончателно е бил разрушен и изоставен през 614 или 615 г. За това виж Хр. Димитров. Ираклий... с. 147; Ан. Ангелов. Марцианополис. - В: Римски и ранновизантийски градове в България. София, 2002, с. 108. Това предположение е напълно приемливо. тъй като в града са се кръстосвали пътищата, свързващи долнодунавските и черноморските градове от провинция Малка Скития с градовете в провинциите Долна Мизия и Хемимонт.
35	Според Д. Ил. Димитров жилищата в късноантичната крепост при с. Шкорпиловци, Варненско са били опожарени по същото време, по което са били опожарени ранновизантийските сгради, разкрити при разкопките в палестрата на римските терми във Варна. За това виж Д. Ил. Димитров. Разкопките на късноантичната крепост при Шкорпиловци. - АОР през 1976 г. София, 1977, с. 93; Д. Ил. Димитров. Варна и близката й околност..., с. 69.
163
36	През 2000 г. имах възможност да видя двадесетина римски и ранновизантийски монети от IV-VII в., конто са били намерени на територията на късноантичната и ранносредновековна крепост в местността Градището, южно от р. Камчия, в резервата “Шерба” до с. Гроздьово, Варненски окръг. Най-късните от тях бяха два горели фолиси на Ираклий от третата и четвъртата година на неговото управление, препечатани върху по-стари монети. Местосъхранението им в момента не ми е известно.
37	Фолисът от Арковна (виж бел. № 7), който засега е най-късната известна монета от тази крепост, е горял. Това предполага, че крепостта е била опожарена в средата на второто десетилетие на VII в.
38	Преди години някъде във Варненски окръг е била намерена находка от солиди на императорите Маврикий Тиберий (584-602), Фока (602-610) и Ираклий (610-641). Най-късните ираклиеви монети са били от емисии, сечени в периода 613-616 г. За съжаление находката е разпиляна. Сведенията за нея са от колекционер, имал възможност да види част от монетите в роднини на починал златар. Ако действително в съкровището не е имало по-късни монети, укриването му може да се свърже със събития, синхронии с унищожаването на Одесос, Марцианополис и други обекти в района.
В нумизматичния фонд на ИМ-Дългопол се съхранява фолис на Ираклий, препечатан през 612/613 г. върху фолис на Фока. Той е намерен в околностите на с. Аврен, Варненско. Благодаря на Л. Лазаров от ИМ-Дългопол, който ми показа монетата и ми даде информация за нейното местонамиране.
В РИМ-Шумен се пазят два фолиса на император Ираклий, намерени в околностите на шуменските села Груево и Черни връх. Те са сечени през 611/612 и 613/614 г. Монетите не са публикувани. Благодаря на Ж. Жекова от РИМ-Шумен, която ми даде информация за тях. Според Ж. Жекова те могат да се свържат с дислоциране на византийски военни части в ранните години от ираклиевото управление.
За фолис на Ираклий, намерен в антично селище край с. Поляците, Дългополско виж бел. № 7.
За наличието на ираклиеви монети в Преслав виж И. Йорданов. Характер на монетната циркулация в средновековните български столици Преслав и Търново. - В: Средновековният български град. София, 1980, с. 231; I. Jordanov. Op. cit., р. 186,204.
39	Е. Theoklieva-Stoytcheva. Mediaeval coins from Mesemvria. Sofia, 2001, p. 43, №21, 23-28, Pl. VI-V1II. Монета № 21 неправилно e определена като фолис на Фока. От представената снимка (Pl. VI, 2 а, Ь) се вижда, че всъщносттова е фолис на Ираклий, препечатан върху фолис на Маврикий Тиберий, сечен в Теополис (Антиохия) през 589/590 г. Монета № 29 неправилно е определена като фолис на Ираклий, сечен в Кипър в периода 615-619. От описанието, теглото и снимката на лицето на монетата, на което се вижда контрамарка- монограм от буквите КСОТ (Pl. VIII, 3), става ясно, че това е фолис на Констанс II (642-668), контрамаркиран в Кипър по времето на Константин IV (668-685).
40	Е. Theoklieva-Stoytcheva. Op. cit., р. 44^45, №29-42, Pl. VII1-XIII.
41	M. Станков. Антични и средновековни монети, намерени в Ахтопол. - Студентки проучвання, т. III. София, СУ, 1975, с. 371,381- 382; И. Йорданов, А. Койчев, В. Мутафов. Средновековният Ахтопол VI-XII в. според данните на нумизматиката и сфрагистиката. - Нумизматика и сфрагистика, V, 2, 1998, с. 69.
42	М. Станков. Цит. съч., с. 381-382, № 32.
164
43	Т. Герасимов. Монетите от Двореца на Царевец. - В: Царевград Търнов, т. 1. София, 1973,с. 204, № 13, 14; К. Дочев. Монети и парично обръщение в Търново XII -XIV в. В. Търново, 1992, с. 4; К. Дочев. Ранновизантийски монети от Търново (V-VII в.)-Известия на РИМ-В. Търново, XVII - XVIII, 2002-2003, с. 291,297, както и непубликуванн монети отчастни колекции, сведения за конто получих от Ал. Пейков (В. Търново).
44	К. Дочев. Ранновизантийски монети от.., с. 291-292.
45	Най-късните ранновизантийски монети, открити при разкопки в Стара Затора до 1965 г., са били на Маврикий Тибирий (582-602). Въз основа на тях Д. Николов датира окончателното разрушаване на Августа Траяна в началото на VII в. За това виж Д. Николов. Августа Траяна - Верея (II - VI). - Археология, VII, 1965,3, с. 18. Ираклиевите монети са от по-нови разкопки и не са публикувани. Благодаря на М Минкова от РИМ - Стара Загора, която ми даде информация за тях.
46	Й. Херман, М. Вендел, В. Нешева. Археологически проучвания в Карасура. -Археология, XXX, 4,1988, с. 6.
47	VI. Popovic. Petits tresors ettresors demembres de monnaies de bronze protobyzantins de Serbie. - Нумизматичар, 7, 1984, p. 80-81,90,98.
48	M. Даскалов, С. Горинова, M. Иванов. Спасително археологическо проучване на ранновизантийски църковен комплекс в гр. София - кв. Лозенец- Южен парк (кв. 13, парцел I 153 поЗРП натр. София) през2000г.-АОРпрез 1999 2000 г., София,2001, с. 133; М. Даскалов, С. Горинова, К. Трендафнлова. Археологическо проучване на ранновизантийски църковен комплекс в София, кв. Лозенец-Южен парк (П. 1-153, кв. 13 по ЗРП). - АОР през 2001 г. София, 2002, с. 124.
49	Деиниита на Св. Димитрий Солунски. Книга II. Авари, славяни и българи отново нападат Солун, II, 171.-В: Гръцки извори за българската история, т. III. София, 1960, с. 135.
50	Ал. Бурмов. Славянските нападения срещу Солун в “Чудесата на Св. Димитра” и тяхната хронология.-ГСУ ФИФ, 1952, II, с. 195-196
51	Ф. БаришиЙ. Чуда Димитри) Солунског као историски извор. Београд, 1953, с. 87-100.
52	Ф. БаришиЙ. Цит. съч., с. 96,98.
53	Четвъртата година от ираклиевото управление завършва на 4 октомври 614 г. Към тази дата Одесос вече е бил опожарен Най-близкият голям черноморски град южно от Одесос, в конто се откриват монети на Ираклий само от първите години на неговото управление, е Месемврия. Сред откритите там ираклиеви монети има итакива, конто са сечени през петата година (от 5 октомври 614 до 4 октомври 615 г.). Тъй като Одесос и Месемврия вероятно са пострадали при един и същ поход, логично е да се предположи, че това е станало в малък интервал от време, обхвагцащ последното тримесечие на 614 г., т.е. в края на четвъртата и началото на петата година от управлението на Ираклий.
54	Изидор Севилски. Обширна хроника. - В: Латински извори за българската история, т. I. София, 1958, с. 385, 414а, бел. 3. Същото събитие, но представсно по различен начин вероятно е отразено в хрониките на Георги Кедрин (средата на XI в.) и Иоан Зонара (първа половина на XII в.). При тях обаче етнонимът “славяни” е заменен с “авари” (Г. Кедрин) и “скити” (Й. Зонара), а топонимът “Гърция” с “Европа”. За това виж Кедрин-Скилица. Кратка история. - В: Гръцки извори за българската
165
история, т. VI. София, 1965, с. 211; Йоан Зонара. История. - В: Гръцки извори за българската история, т. VII. София, 1968, с. 154.
55	М. Дринов. Цит. съч, с. 305; В. Златарски. Насельванье словена..., с. 49; П. Петров. Цит. съч, с. 40.
56	Деянията на Св. Димитрий Солунски. Книга II. Авари, славяни и българи отново нападат Солун, II, 169. - В: Гръцки извори за българската история, т. III. София, 1960, с. 134.
57	Д. Ил. Димитров. Варна и близката й околност..., с. 71.
58	Д. Ил. Димитров. Възникването на..., с. 39; Д. Ил. Димитров. Варна и близката й околност..., с. 71.
59	Д. Ил. Димитров. Варна и близката й околност..., с. 71.
60	Теофан Изповедник. Хронография. - В: Гръцки извори за българската история, т. III. София, 1960, с. 263; Патриарх Никифор. Бревиарий. Основаването на българската държава в Долна Мизия. - В: Гръцки извори за българската история, т. III. София, 1960, с. 296.
61Д	. Ил. Димитров. Варна и близката й околност..., с. 58-67; В. Плетньов. Цит. съч., с. 106-108.
62	Д. Ил. Димитров. Варна и близката й околност..., с. 72; В. Плетньов. Цит. съч., с. 109.
NUMISMATICAL DATA ABOUT THE TIME WHEN DURING THE REIGN OF EMPEROR HERACLIUS ODESSOS WAS BURNED
DOWN
[gor Lazarenko
(Resume)
In this article all coins of Emperor Heraclius (610-641 AD) found so far by archaeological excavations on the territory of Ancient Odessos (contemporary Varna) were published and commented. The latest ones were minted in the 4th year of his reign - i.e. in 613/614 AD. Most of them came to light in the latest layer of a burned down Early Byzantine house build over the ruins of the Roman baths. The lack of any other later Early Byzantine coins speaks in favor of a total destruction of the city in 614 AD.
The burning down of Odessos was not the only case for the year 614/615 AD. According to numismatic data of other sites most probably at the same time most of the cities and fortified sites in the provinces of Scythia Minor, Moesia Secunda (Moesia Inferior) and Haemimontos in the Dioecesis Thraciae as well as in the province of Dacia Mediterranea (Dacia Ripensis) of Dioecesis of Dacia were destroyed or badly damaged.
During the second half of 7th century AD Byzantium eventually regained most of its territories on the Western Black Sea coast but Odessos was not reconstructed. Only in mid-1 Iй’ century, after the First Bulgarian Kingdom was Byzantine occupied, on the site of Ancient Odessos a new City called Varna was erected.
166
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
БЕЛЕЖКИ ЗА АСПАРУХОВИЯ ВАЛ ПРИ ОДЕСОС-ВАРНА
Павел Георгиев
Аспаруховият вал, южно от съвременна Варна, е един от добре проучените паметници на землената фортификация по Черноморското крайбрежие благодарение на братя Хермингилд и Карел Шкорпил, а в ново време и на Раню Рашев.1 Техните проучвания са засега единствените източници на информация за топографията и археологията на това линейно съоръжение. Нашият опит за нова интерпретация е основан на съдържагците се в публикациите конкретни данни и засяга основно датата и функциите на съоръжението. Освен на тях, ние основаваме нашите заключения на една по-точна и обогатена със сравнителен анализ културно-историческа картина за ролята на този тип защитни съоръжения.
1. Трасето
За съжаление то е запазено само в южната си част. Събраните от братя
Шкорпил сведения им позволяват да го възстановят приблизително. Южният му край е започвал от подножието на Авренското плато и извивал на около 600 м от крайбрежната ивица на Варненския залив. На север от стария канал между езерото и морето валът е бил запазен само в отделни отсечки и достигал до склона на Ак баир, върху който се намира Одесос-Варна. Краят му се е насочвал към Русчук капусу на турското укрепление от 1834 г. Следователно валът е преграждал песъчливата ивица около залива.
В потвърждение на недокументираната северна половина от трасето ще приведем косвените указания на некоментирана досега “план-скица на крепостта Варна” от лятото на 1869 г. (обр.1).2 На нея сушата между Галата и Варна е обозначена като Flug-sand, т.е. наносен (фин) пясък и са нанесени трасетата на няколко пътя. От тях крайморският съвпада със запазената южна половина на вала и вероятно е следвал неговото трасе точно, тъй като твърдата му подложка и характер на 3-4 м висока дига над околния песъчлив терен е улеснявал движението на коли, животни и хора.3 Това съображение важи в още по-голяма степей за северната половина от коларския път, тъй като там той е преодолявал предимно мочурлив терен при оттока на езерото. Върху руски план от 1829 г. той е представен като лагуна, раз положена в съседство с турското укрепление.4 В тази си част пътят започва от порта в
167
Обр. 1. План-скица на крепостта Варна и нейната околност от лятото на 1869 г.
Обр. 2. План-скица на Варна и околността от 1829 г.
169
турското укрепление и има значение на основна транспорта връзка в южна посока. Тези данни могат да се констатират и върху други планове на Варна от XVIII - XIX в., включително и върху един от Виенската сбирка, издаден през 1828 г. (обр. 2).5 На него е нанесен само пътят от турското укрепление към нос Галата. Началната му отсечка започва малко по на запад, пресича южното от двете русла на канала “езеро-море” там, където то се раздвоява и образува малък остров. Изричното свидетелство на братя Шкорпил, че валът е завършвал при порта до югозападния ъгъл на турското укрепление е още едно основание да се предполага съвпадане в трасетата на вала и на пътя към Галата. Тези косвени податки затвърждават извода, че Аспаруховият вал е съобразен с приморската ивица и наистина е достигал до височината с крепостта на късноантичния Одесос. Все пак досегашните изследвания не предлагат конкретни данни за съотношението между вала и крепостта на Одесос. Нейният план тук не е напълно уточнен.6 Според Ал. Кузев средновековната крепост е заемала по-малка площ и валът се е насочвал западно от нея. Със сигурност може да се каже, че земленото съоръжение се е съобразявало с крепостта на късноантичния град Тя е оставала с по-голямата си част пред фронта на вала, така че може да се възприеме като негово флангово укрепление. За десен фланг е използван най-близкият дял от високото и стръмно Авренско плато.7
По сведения на братя Шкорпил при строителството на канала “море-езеро” през 1907 и 1908 г. е бил пресечен “завоят на старото корито” и там бил открит строеж с дъбови колове-пилоти с дължина около 3 м.8 Коловете били набити през около 0,30 м и наброявали около хиляда (на друго място “няколко хиляди”), заемайки площ от около 9,900 кв.м. Западният край на това солидно съоръжение се намирал на 732 м от морето и 632 м от езерото.9 Братя Шкорпил смятат, че то принадлежи на два различии строежа. Западния те тълкуват като следа от античен храм, а източния схващат като мост на път на юг от Варна. Разклоняващият се под ъгъл зид от ломени и дялани камъни между пилотите им дават основание да говорят за две посоки на конструкцията: източно - към пристанището и западно - към укреплението “Кадър Боба”. От наличните описания е ясно, че големият колов строеж е оставал на запад от трасето на Аспаруховия вал и на около 200 м северно от базиликата в м. Пиринч тепе. Това разположение изключва прякото му обвързване с трасето на вала. Според нас, големият дървено-каменен строеж е най-вероятно от солидно бентово съоръжение, с което е бил регулиран оттока на езерните води към морето, както и на морска вода по посока на езерото при прилив.10 Това дава основание то да бъде определено като своеобразен шлюз, който е осигурявал по-лесния достъп на кораби в езерото. На северния бряг и почти в средата на стария канал братя Шкорпил регистрират наличието на “останки от древна постройка” с размери 47 х 27 м с каменей градеж на дебелите 1 м зидове, без спойка, който тълкуват като пристан (?) за лодки.11 Аспаруховият вал е пресичал руслото на канала по на изток и това предполага, че по неговото трасе е имало 170
също дървена конструкция, вероятно от мост.12 Възможно е тя да е същата. за която братя Шкорпил сочат, че се е намирала източно и на около 100 (9) м от голямото бентово съоръжение. Вероятността валът и ‘‘коловите съоръжения” да са резултат от обща или близка по време строителна инициатива е голяма, тъй като в градежа им са използвани еднообразни материали, извадени от рушевините на антични и старохристиянски строежи.13
2.	Структурата
Според наблюденията на изследователите структурата на вала е нееднородна. Р. Рашев откроява четири типа конструкции. Липсват обаче ясни данни за разположението на отделните конструкции по дължината на съоръжението. Те биха потвърдили с по-голяма сигурност заключението за технологични причини за различията в начина на градеж. Главното, на което ще се спрем е за ресурсите за строежа. Основният строителен материал е пясъкът, който без съмнение е бил изкопаван на място по цялата дължина на трасето. Въпросът, който следва да си зададем е дали това не е било правено откъм морето, откъдето пясъкът е в по-дебел пласт и главно с оглед на възможността да се оформи ров пред него. Проучванията не регистрират дори минимални податки за това, но наносният характер и ветровото въздействие са заличили евентуалните следи. Повече данни за съоръжението произтичат отповсеместното използване на голямо количество преупотребени строителни материали: антични тухли, ломени и дялани камъни, мраморна пластика, архитектурни детайли, аморфна маса, хоросан и други. Фрагментарното им състояние и следите от участие в солидни и добре украсени строежи показват категорично, че това са останки от разрушени антични и късноантични строежи, използвани като кариера за материал, който да уплътни и заздрави неговата пясъчна структура. Употребата им е ставало чрез насипване в ядрото на вала, но на много места са установени и опити за оформяне на суха каменна зидария, главно откъм челната страна на насипа.14 В един от секторите на вала братя Шкорпил констатират наличието на полукръгли кули или по-точно бастиони, облицовани по периферията си с блокове и запълнени вътре с камъни и пясък (обр. 3). В първите си съобщения за неговата конструкция те го определят като “пясъчен насип, наречен Кум тепелер”, който “има в основата си някаква опора, види се зид, но във вид на отделни могилки, както се среща при морските “дюни”.15 Каменния градеж те характеризират като “ядка на насипа” в суха зидария с дебелина 2,5 - 4 м.16 За съжаление липсва информация дали бастионите са се редували в система пред вала или са изолирани съоръжения Местното название на вала “Кум тепелер” изглежда произлиза точно от “пясъчно-каменните могили” на редуващи се пред него бастиони. Нещо повече: то трябва да се възприема като доказателство за първоначалния характер на “вала” като солидна, облицована с камък преграда с “кули”.
Важността на преупотребените във вала антични и късноантични материали за установяване на хронологията на съоръжението е посочвана 171
неведнъж. Описът на установените при изкопни работы материалы позволява да се направят някои заключения. Преупотребеният строителен и декоративен материал е вземан предимно от зидове и от украса на монументални сгради. Прави впечатление относително големият дял фрагменти от статуи и релефи на антични божества, надписи и най-вече от вътрешната мобилировка на християнски храмове. Следователно за кариера строителите на вала са използвали предимно представителни постройки с култов и изобщо с публичен характер. Част от тях, както предполагат още братя Шкорпил, са били старохристиянски църкви като базиликата на Пиринч тепе, разположени недалече от южната част на укреплението. Предполага се, че голямо количество отломки са били изнесени оттериторията на късноантичния Одесос. Заемането на материалы от неговите некрополи може да се приеме за безспорно. Прави впечатление, особено при тухлите, че е изнасян предимно фрагментарен материал. Изглежда, че са доразрушавани сгради без покрив и изобщо наземни структуры. Парчета от керемиди и битови останки са констатирани единствено при мостово-бентовите съоръжения на старого русло на канала, залазило своето древно име “Дерзе”. Тук са открити и по-големи каменни блокове с гнезда за скоби, конто биха могли да произхождат от крепостна стена.17 Никъде обаче не е посочено намирането например на капаци за зъбери на крепост.
Обр. 3. План и градеж на бастион към Аспаруховия вал (по Шкорпил-Рашев)
172
3.	Датнровката
Хронологията на Аспаруховия вал се основава на няколко групи доказателства. Определящо сред тях е значението на преупотребения в него късноантичен строителен и декоративен материал, чиято горна граница основателно се поставя в V - VI в. Единствената възможност за прецизиране на този terminus post quern е бронзовата монета на Атанасий (491-518) Направеният по-горе опит за конкретизиране на картината на извличане на материали от полуразрушени антични и старохристиянски храмове в и край Одесос затвърждава обгцоприетото заключение за насипването на Аспаруховия вал след големи разрушения на града и в района. Всички изследователи приемат, че те са резултат от аваро-славянските нападения в последните две десетилетия на VI и първата четвърт на VII в.18 Интересна трупа датиращи материали са двата къса от колони с врязани допълнително “старобългарски” знаци. Те са единствените находки, който сочат използване на вала през IX - X в. Изводът за значението на тези знаци като апотропеи19 утвърждава заключение™, че колоните с тях са стояли на видимо място върху гребена или откъм челото на защитното съоръжение.
Важни, макар и с косвен характер, са общоисторическите доводи. Те са основани на данните за важного място на Одесос и района около него при създаването на българската държава в края на VII в. На тази основа братя Шкорпил, Р. Рашев и други изследователи приемат, че Аспаруховият вал е бил изграден още в първите десетилетия от настаняването на българите в района. Събраните и коментираните от нас напоследък писмени източници и ономастични данни за съществуването на първостепенен държавен център “при така наречената Варна”, дават още по-голямо основание да считаме, че приморского защитно съоръжение, южно от крепостта на Одесос. е защитавало голямата селищна агломерация на първата столица на Дунавска България.20 Нещо повече, нейното ираноезично според нас название “Варна” е вероятно породено от укрепеносгга на Девненската низина.
Трябва да се признае обаче, че резюмираните тук отображения за датировка на т.нар. Аспарухов вал към ранното българско средновековие са валидни преди всичко за функционирането му най-общо като насип-преграда от типа на т. нар. Еркесия и други доказани землени строежи от епохата на Първото българско царство. Наличието на данни за първоначалното му оформяне като преграден зид с бастиони с лицева каменно-блокова (суха) зидария не дават основания да го причисляваме с нужната сигурност към раннобългарската землена фортификация. Това ни дава право да формулираме хипотезата за начален период в неговото изграждане и съществуване през ранновизантийската епоха. Прегледът на реалните археологически и неизползвани досега исторически данни насочва неговото издигане непосредствено след регистрираното от Теофан към 544/5 г. наводнение в околностите на Одесос и други ниско разположени места от западного крайбрежие на Понта.2' Огромна приливна вълна откъм морето потопила
173
крайбрежието на около 4 мили навътре и отново се оттеглила, след като нанесла големи опустошения,- Наблюденията на братя Шкорпил върху разположената в близост до ниската крайбрежна ивица базилика в м. Пиринч тепе сочат, особено чрез намерената там златна монета на Юстин I (518-527), че храмът е бил унищожен при морската катастрофа от 544/5 г.22 Нещо повече. Може да се приеме тяхното заключение, че строителният материал и архитектурната пластика от базиликата са били използувани още при първичното изграждане на каменно-пясъчната преграда. Нашият анализ на повредената част от текс та на позабравен днес надпис на Юстиниян I (527-565) говори за укрепителни действия по негово време на морския бряг на Варненското езеро и околностите на Одесос.23 Надписът ситуира строително-възстановителната дейност на Юстиниян общо по крайбрежието на Варненското езеро и я датира точно: към лятото на 557 г., когато той обявява (вероятно около 28 юни) изграждането тук на град, посветен на неговата покойна съпруга Теодора. Този важен факт ни дава основание да формулираме тезата, че първоначалното строителство на “Кум тепелер” е било проведено между 545 и 557 г. Изграждането му още тогава с преупотребени материали, взети преди всичко от рушевините на по-стари градежи по бреговете на Варненското езеро, е трябвало на първо място да предпази ниската брегова ивица и вътрешността от наводнения като това от 544/5 г.
4.	Функцията на вала
Разгледаните накратко основни проблеми на вала се фокусират във въпроса за неговия характер и начин на функциониране В последните десетилетия Д. Димитров и Р. Рашев наложиха тезата за самостоятелното съществуване на Аспаруховия вал, без крепостта на Одесос, която според тях била неизползваема. Нещо повече. Изграждането на вала се схваща като довод за съвършеното изоставяне на града от българите. Според Р.Рашев “ако крепостта е функционирала, изграждането на вала би било безпредметно”.24 Идеята, която стой зад този извод, е неясна, особено след като авторът й разграничава ролите на двете различии по характер отбранителни съоръжения. Задачата на крепостта е да охранява пристанището и корабоплаването в залива, докато тази на вала е “да затрудни приближаваието на кораби към сушата”. “Изглежда - допълва Рашев без аргумента - по времето на неговото (на вала, П. Г.) строителство крепостта ще е загубила първоначалното си значение, а пристанището е било недостъпно за корабите на Византия”(?).25 В тази връзка се прави преглед на нумизматичните и археологически данни за живота в Одесос, конто сочат само, че градският живот в него секва по времето или непосредствено след управление™ на Ираклий (610-641). Стига се до заключението: “липсват данни за преустройство и преизползване на крепостта през ранното средновековие”.
174
Според нашето разбиране нещата стоят по обратен начин. Насочването и вероятното доближаване на вала “в непосредствена близост със стените на крепостта” доказва по неоспорим начин нейното използване. както приема Ал. Кузев.26 Според него римо-византийската стена на Одесос е разр\ шена “вероятно от Иоан Цимисхий или най-късно през XI в.”.27 Отсъствието на установени данни за монетно обръщение в града след средата на VII в.. както и на постоянен живот в изследваните незначителни части от територията му28, не може и не бива да се използва за генерални заключения, особено по отношение на неговата роля като опорен пункт в защитата на (или от) винаги удобното пристанище и залив. Катастрофата в Одесос, настьпила при аваро-славянските нашествия от първите десетилетия на VII в., е безспорен факт, довел до неговия изключителен упадък. Това обаче не означава, че той е бил напълно обезлюден, а неговата крепост - изоставена. По наблюденията на Д. Димитров, въпреки опожаряването и разрушенията “Одесос продължил съществуването си като чисто военно средище, седалище на гарнизон” до завладяването му от Аспаруховите българи.29 Допускането, че тоталното изоставяне на античния град настъпило с настаняването на новото население в околността и създаването на нов тип държавност, е лишено от логика. Съществуването на живот в чертите на Одесос през ранното българско средновековие наистина се нуждае от археологически доказателства, каквито засега липсват. За преизползването на крепостта от българите обаче такива доказателства съществуват. Общият преглед на културно-историческата ситуация в причерноморския район показва, че старите антични градове са усвоявани от новото население преди всичко като “убежища”, заради солидните им все още отбранителни възможности и стратегически важно място, оценявано през всички епохи, независимо от превратностите.30 За Одесос това се доказва чрез позицията на Аспаруховия вал.
Съотношението на вала с късноантичната крепост на Одесос показва, че въпреки различията в характера и датата си на изграждане, двете отбранителни съоръжения са във връзка. При съчетаването им в общ отбранителен възел крепостта е играела ролята на флангови опорен пункт, който не е позволявал обход на линейното съоръжение. Без нейната отбрана Аспаруховият вал е уязвим откъм пристана и пясъчната ивица непосредствено на север и в чертите на съвременния град. Тангирането на линията на вала към югозападната част на крепостта показва, че тя е продължила да играе ролята на непосредствен защитник на (от) пристанището и северния бряг на залива. Хипотетичната засега възможност северният край на вала да е завършвал не пред кула, а пред порта, както спрямо турското укрепление от XIX в., е допълнително съображение в полза на съвместното им съществуване. То се засилва от факта, че и до ново време трасето на вала се използва за удобна пътна връзка с отсрещния бряг на Варненското езеро.
175
Най-решителният аргумент в подкрепа на съвместното съществуване на Аспаруховия вал заедно с късноантичната крепост на Одесос обаче предлагат данните от началото на Юстинияновия надпис от 557 г. Изградената около средата на VI в. преграда е трябвало да предпазва от нахлуване на голяма приливна вълна в канала и езерото, както през 544/5 г. Наличието на система от бастиони пред нейния фронт обаче показва, че тя е имала характер и на солидно фортификационно съоръжение, насочено най-вече срещу нападения откъм море: пиратски и военни. Ефектът на съоръжението като отбранително е главно по протежение на неговата дължина встрани от крепостта на Одесос. Заключение™ на изследователите, че валът е противодесантно съоръжение в дъното на залива изисква уточнение. Разположен на повече от половин километър от бреговата ивица, той трудно може да въздейства при стоварване на морски десант. Той по-скоро е осигурявал преимущества на защитниците при отразяване на десантирали в залива войски. Следователно неговите строители са целяли недопускане на противник в дълбочина на удобната за населяване Девненска низина. Чрез нея тя се превърнала още в средата на VI в. в убежище за населението от околностите на Одесос и Марцианопол31, а също така и в първостепенен по важност базов лагер на византийските войски през VI - VII и по-късно през XI в.32 В края на VII и през VIII в. тя е основен укрепен район и политически център за българската държава. 5 * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
5. Сравнителен анализ
Най-близки паралели за Аспаруховия вал. както е изтъквано неведнъж,
са останалите причерноморски валове. Те имат приблизително същата
топография, строеж и функция. Задачата им е да преграждат откъм морето
удобните за постоянно заселване долини на реките Батова и Краневска,
Камчия и Яйленска, Двойница и Панаир дере. Валовете там са разположени
непосредствено при речните устия в морето. Обикновено се приема, че петте
причерноморски вала, макар и разположени на значителни разстояния, са
елементи от единна отбранителна система на българското черноморско
крайбрежие в най-уязвимите му за десант отсечки. Това обаче е само общият
аспект на тяхната оценка като защитни съоръжения.33 От много по-голямо
значение е оценяването на всеки от тях като локална фортификация, чиято
непосредствена задача е да осигурява безопасност за население, концентрирано
в удобните за постоянно заселване речни долини. Именно като локал ни защитни
съоръжения валовете между Балчик и нос Емине са се нуждаели от сигурни
флангове. Ролята на такива при повечето от тях играят труднодостъпни
склонове на височини или заблатени мочурища, а също така и заварени
късноантични крепости. В това е и голямото им сходство като нов тип
укрепления. При тях разполагаме с непосредствени доказателства за
преизползване, макар и в различна степей, на укрепления от късната античност.
Така например, двата разновременни вала при устието на р. Камчия опират
176
от север съответно до заблатеното устие на р. Яйленска или, още по-далече, до ската на съседната височина. На юг обаче те се съобразяват с очертанията на крепост от IV - VII в., идентифицирана с римо-византийската Erite.34 Съобразяването на двете последователно градени линии на вала с по-голямото, северно отделение на тази крепост показва, че нейното състояние е било задоволително за изпълнителите на землената фортификация. Подобна е ситуацията с вала при Обзор.35 За южен фланг е избрана античната крепост Templum Jovis, която обаче отстой от него на известно разстояние. Това е било продиктувано от преминаващата между тях р. Двойница, както и от възможностите на крепостта за самостоятелна отбрана върху доминираща височина. На север валът при Обзор търси за закрила на своя ляв фланг възвишение с малко укрепление на нос Св. Атанас. По-различна изглежда картината при вала край с. Шкорпиловци. Северният му край достига заблатена местност, а южният до склон на гориста височина. Малката антична крепост тук се намира по трасето на земления вал, който покрива останките от нейния източен зид.36 Стратиграфските наблюдения на Д. Димитров позволяват датирането на последните следи от строителство на жилища в чертите на укреплението в първата половина на VII в. Безспорно състоянието на неговите крепостни стени не е позволявало цялостното му преизползване. Съобразяването на землената отбранителна линия с малката крепост обаче е факт. Можем дори да допускаме, че като цяло тя е имала характера на опорен пункт, чиито качества са се доближавали до тези на един защитен със землей насип лагер.
Сравнителният анализ на Аспаруховия, айна останалите причерноморски валове може да бъде разширен с привличане на данни за структурата и на т.нар. Голям землей вал в Добруджа, който лежи между Аксиопол на Дунав и град Томи.37 Крепостите и двата антични града са разположени пред фронта на линейното укрепление. В случая за нас е важен неговият източен фланг. Последните проучвания показват, че късноантичната крепост на Томи с охраняваното от нея антично пристанище се е намирала непосредствено пред големия землей вал.38 Събраните напоследък от нас исторически данни насочват датата на неговото изграждане още през втората половина на IV в.39 Подобна връзка с крепостта при Томи се проследява и при по-ранния Малък землей вал, който е с фронт на юг Според общоприети днес данни той е започвал непосредствено от западната стена на античния град, така че е продолжение на обърнатия към пристанището крепостей зид. В този смисъл констатацията, че: “щом валът се е допирал до западната стена на крепостта, неговите строители са я владеели и използвали” е напълно резонна. Ситуацията при Одесос е аналогична и диктува същия извод. Още повече, че става дума за късноантични отбранителни линии, преизползвани през ранното българско средновековие, а не за ранносредновековни по произход.
177
6.	Типологическа характеристика
Системата на използване на линейни защитны съоръжения със землей или дървено-землен начин на градеж е позната от античността. В римско време тя е прилагана при отбрана както на гранични рубежи, така и при вътрешни и локални отбранителни линии.40 За подобен тип укрепления по нашите земи в късноримско и ранновизантийско време ни осведомяват съответно Амиан Марцелин и Прокопий Кесарийски Първият от тези автори говори за “високи землени насини” (aggerum), конто са преграждали пътя между Марцианопол и Анхиало (XXXI, 8,1 ).41 По правило преградил линии на пътища или важни направления, като известната Атанасиева “стена на страха” например, са характерен прийом на ранновизантийското отбранително строителство.42 В източниците те се определят като бютглугоца, сиреч преградна, разделителна стена, която служи за укрепление. В периода на Великото преселение, когато границите на империите често са нарушавани и преодолявани, този тип защита става особено разпространена. Такава е например прочутата стена Дербенд в Източен Кавказ, издигната от Сасанидите.43 Най-същественото при тези отбранителни съоръжения е съчетаването на линейната отбрана по широк фронт с тази на важни опорни пунктове-крепости, разполагани главно по фланговете.44
В този смисъл Аспаруховият вал заедно с крепостта на Одесос, както и известните други примери на съчетаване линейно отбранително съоръжение от епохата на Първото българско царство със заварен късноантичен град или кастел, са проява на фортификация, характерна за античната традиция.45 Конкретен довод за характеризиране на Аспаруховия вал като “диатейхизма” е наличието на бастиони пред него. По същество те са изглеждали като облицовани с камък пясъчни могилки и отговарят на римските tours de guet, т.е. наблюдателници, конто са имали и ролята на ефективен отбранителен елемент.46 Изграждането на линейните укрепления изключително от подръчни материали и особено от рушевини, взети от разрушени близки антични строежи е една особеност, обусловена от културно-историческата ситуация в страната още около средата на VI в. В славяноезичната Българска апокрифна летопис съоръжение от този тип е наречено ведикъ прэзидь.47 Този термин е буквална калка на гръцкото бштЕгугстца, така че може да се отнесе до всички преградим отбранителни линии, в това число и за Аспаруховия вал. Прабългарското наименование на съоръженията от този тип не е стигнало до нас Много е вероятно в основата му да е ираноезичното и възприето в тюркските езици понятие ‘darband, derbend’, което означава различии по предназначение прегради, в това число и стени или валове със защитни функции.48
Най-същественият извод от тези наши бележки са указанията за това, че българите наследяват линейни преградни линии в съчетание със стените на къснонтични градове или по-малки крепости. При най-ранните примери за подобна отбрана, като при Томи или при Одесос, това може да се приеме
178
като специфичен и съобразен с историческите реалности начин за бързо усвояване на местного наследство в областта на късноантичната и ранновизантийска фортификация.
Бележки:
1	К. и X. Шкорпил. Североизточна България в географическо и археологияеско отношение. - СбНУ, VIII, 1892, с. 93 и други. Пълна библиографска справка и събрани данни у Р. Рашев. Аспаруховият вал при Варна. - ИНМВ, XV (XXX), 1979, с. 116-124 и по-специално бел. 1-12. Срв. още Р. Рашев. Старобългарски укрепления на Долния Дунав (VII—XI в.). Варна, 1982, с. 32-42.
2	Вж. каталога Българските земи и българите в сбирката на Военния архив, Виена (1664-1878). София, 1986, кат. № 55, табл. 44.
3	Братя Шкорпил отначало дори допускат, че по насипа е бил трасиран водопровод. Срв. X. и К. Шкорпил. Римският водопровод в гр. Варна.-ИВАД, II, 1909, с. 6.
4	Срв. Ал. Кузев. Варна. - В: Български средновековни градове и крепости, 1. Варна, 1982, с. 303; Срв. още К. и X. Шкорпил. Североизточна България..., с. 14. Според братя Шкорпил руслото на реката от езерото към морето е било изместено към строящото се между 1829 и 1834 г. външно военно укрепление на Варна по стратегически причини. Срв. X. и К. Шкорпил. Турските укрепления във Варна. - ИВАД, II, 1908, с. 36-37, 45; Одесус и Варна. -ИВАД, III, 1910, с. 13.
5	Каталог Българските земи..., № 45, табл. 36.
6	Ал. Кузев. Средновековната крепост наВарна- ИВАД, XIII, 1962, с. 111-126; Още веднъж за варненската средновековна крепост. - ИНМВ, VIII, 1972,с. 67-79. По-точни очертания на южната стена в плана на М. Мирчев. За античните храмове в Одесос. -ИНМВ, III (XVIII), 1967, обр. 1.
7	Пътят по гребена на вала е минавал през т.нар. Катарез кулак, т.е. “долина на керваните” към платото. Срв. X. и К. Шкорпил. Одесус и Варна. - ИВАД, III, 1910, с. 7. 8 X. и К. Шкорпил. Вторигодишен отчет на ВАД за 1907 г. Варна, 1908, с. 29-30; Одесус и Варна, с. 13.
9	В годишния отчет за 1907 г. братя Шкорпил сочат два отделни пункта на разстояние 100 м един от друг, като първият отстоял на около 900 м от езерото. Срв. Втори го лишен..., с. 29.
10	По данни на братя Шкорпил равнището на Варненского езеро е било с около 1,22 м по-високо от морского. Срв. К. и X. Шкорпил. Цит. съч., с. 14.
11	X. и К. Шкорпил. Одесус и Варна..., с. 6 и сл.; Вж. още ИВАД, VII, с. 10,21, фиг. 9. 12 Останки от мост с подобен градеж на устоите са установени на оттока между Белославското и Варненского езеро. Срв. Ал. Кузев. Маршрутьт на Владислав III Ягело до Варна. - ИНМВ, IX (XXIV), 1973, с. 147 и сл., обр. 1. За подобно по местоположение мостово съоръжение при т.нар. Ригион край Константинопол вж. описанието на Procopius Caesarensis. De aedificiis, IV, 7. - В: ГИБИ, II. София, 1960, с. 171. 13 Събраната от братя Шкорпил информация за наличието сред преупотребения строителен и декоративен материал и на битови останки от античността е указание, че те са взети от разрушени антични сгради, а не от Аспаруховия вал например.
14	В подкрепа на това, че валът е бил с каменна облицовка може да се вземе съобщението, че в началото на XX в. е бил все още обект на “предприемаческа”
179
работа по изваждане на големи количества камъни. Срв. Трети годишен отчет на ВАД за 1908 г. Варна, 1908, с. 13.
15	X. и К. Шкорпил. Римският водопровод..., с. 6.
16	X. и К. Шкорпил. Неизвестно писмо и крайбрежни насипи. - ИВАД, IV, 1910, с. 81.
17	Блокове от крепостна стена са преупотребени в градежа на ранновизантийската базилика на ул. Хан Крум в чертите на Одесос. Срв. Ал. Кузев. Още веднъж .., с. 73. В случая вероятно става дума за материали от елинистическата крепостна стена.
18	Д. Ил. Димитров. Варна и близката й околностпрез VII-IXb.-ИНМВ. 18(33). 1982, с. 55-77; Археологически проучвания във Варненско. - ИНМВ, 19 (34), 1983, с. 35-53.
19	П. Георгиев. За семантиката на знака ипсилон в раннобългарската култура. -Българите в Северното Причерноморие. Изследваиия и материали, 5. В.Търново, 1996. с. 89-95.
20	П. Георгиев. За столицата на Аспарухова България - писмени извори и топонимични данни - ИПр, 2002 (под печат); За Марцианопол през ранното средновековие. - В Jubilaeus,V. Сборник в чест на проф. М. Тачева. София, 2002, с. 94-100.
21	Theophanes Confessor. Chronographia. - В: ГИБИ, III. София, 1960, с. 239.
22	X. и К. Шкорпил. Неизвестно писмо..с. 82-83.
23	П. Георгиев. Теодориада - Юстинияновият “град” при Одесос и българското заселване през 680 г. - В. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Аксиния Джурова (под печат). Повреденият текст на първи ред позволява да се разчете съчетанието paraljia asti, т.е. “приморски град”, а на следващия ред и думата ejrumnon, която освен общото значение “крепост”, “укрепление” има и значението “вал”.
24	Р. Pai пев. Старобългарски...,с. 41; Аспаруховият.... с. 123.
25	Пак там, с. 123.
26	Ал. Кузев. Средновековната крепост..., с. 119; Варна, с. 294.
27	Ал. Кузев. Още веднъж...,с. 67.
28	Д. Ил. Димитров. Възникване на градски центрове в Североизточна България. - В Средновековният български град. София, 1980, с. 36-37; Р. Рашев. Северозападният черноморски бряг през ранното средновековие. - В: Българите в Северното Причерноморие. Изследваиия и материали, 6. В.Търново, 1997, с. 34-35, обр. 2.
29	Д. Димитров. Възникване на градски центрове .., с. 39.
30	Срв. И. Георгиев. Градовете-убежища в раннобългарската култура (Доклад на конференция по случай 80 години от рождението на проф. Ст. Ваклинов. В. Търново, 2001 г.).
31	Аналогично по местоположение укрепление от времето на Юстиниян 1 е описано от Прокопий Кесарийски при устието на река Рихиум и езерото Волве в западната част на Орфанския (Струмски, Рендийски) залив. Срв. Procopius Caesarensis. De aedificiis, IV, 3. - В: ГИБИ, II. София, 1960, с. 159. За съжаление не са известии данни за конструкцията на това укрепително съоръжение, но като функция то се доближава до това, което регистрира надписа на Юстиниян от 557 г. за устието на Провадийска река и Варненското езеро.
3	2Преглед на изворовитеданниу: П. Георгиев. Теодориада-Юстинияновият“град” при Одесос...
33	Неприемливо е, според нас, схващането на причерноморските валове като погранични.
34	Р. Рашев. Старобългарски..., с. 42 и сл., табл. VIII, 2,3.
180
35	Пактам, с. 47-48, табл. VIII, 1.
36	Пак там, с. 44-47; Д. Ил. Димитров. Археологически проучвания..., с. 36 и сл.
37	Р. Рашев. Цит. съч., с. 27 сл., табл. XLIII; Северозападният..., с. 35-36, обр 5.
38	С. Торбатов. Укрепителната система на провинция Скития (краят на III—VII в.). София, 2002, с. 188-193, обр. 3-34 и цит. там данни.
39	П. Георгиев. Големият землей вал в Добруджа - исторически бележки. - В: AMV, vol II1 (под печат).
40	Cf. J. Napoli. Recherches sur les fortifications lineaires Romaines (=Collection de l‘Ecole fran^ais de Rome, 229). Rome, 1997, p. 109-116. От 34 случая на линейни съоръжения авторът определя 27 като римски или свързани с римска отбранителна инициатива. Срв. нашатарецензия в: Археология, 1-2,2001, с. 131-133.
41	J. Napoli. Op. cit., р. 508. Срв. ЛИБИ, I, с. 172. Заусвояването или приспособяването на тези прегради от българите вж. Р. Рашев. Старобългарски..., с. 50 и сл.; Hr. Preslenov. A Late Antique Pattern of fortification in Eastern Stara Planina mountain (The Pass of Djulino). -ArchaeologiaBuIgarica, V, 3,2001, p. 33—43.
42	J. C. Crow. The Long Wall of Thrace. - In: Constantinople and its Hinterland, ed. by C. Mango and G. Dagron (=Society for the Promotion of Byzantine Studies. Publications, 3). Cambridge, 1995, p. 109-124.
43	R. H. Frye. The Sasanian System of Wais for Defence. - In: Rosen-Ayalon (ed.). Studies in Memory of Gaston Wiet. Jerusalem, 1977, p. 7-15; М. И. Артамонов. Древний Дербент (предварительное сообщение). — СА, VIII, 1946; История хазар. Ленинград, 1962; С. О. Хан-Магомедов. Раннесредневековая горная стена в Дагестане. - СА, 1966,1; А. А. Кудрявцев. Древний Дербент. Москва, 1982, с. 65 и сл.
44	Т. Е. Gregory. Diateichisma as a response to Early Byzantine frontier collapse. -Byzantion, 62,1992, p. 235-253.
45	По-различно мнение у R. Rashev. Les vallums de Dobrudza dans le developpement de la fortification anciennebulgare. - In: Dobrudza. Etudes ethno-culturelle. Sofia, 1987, p. 54-55.
46	Cf. J. Napoli. Op. cit., p. 342. Римските отбранителни линии имат по трасето си също землени насипи за наблюдение и отбрана.
47	Й. Иванов. Богомилски книги и легенди. София 1970, с. 282.
48	Срв. Э. М. Мурзаев. Словарь народных географических терминов. Москва, 1984, с. 176. Вж. в този смисъл засвидетелствания късен топоним “дербент Батова” в: С. Димитров. Към историята на двуобредните светилища в Добруджа. - Сборник Добруджа, XI, 1994, с. 89 и сл. Вж. още нашите разсъждения: П. Георгиев. Надписът “Делян бан” от Плиска. - В: Оръжие и снаряжение през късната античност и средновековието IV-XV в. (AMV I), 2002, s. 111 ff.
181
NOTES ON THE ASPARUCH RAMPART AT ODESSOS - VARNA
Pavel Gueorguiev
(Resume)
The author re-examines the evidence about the so-called Asparuch Rampart with a view to its interpretation as a linear defensive facility belonging to the type of the Byzantine “diateichisma” with “kastron”. The function of a “fortress” was performed by the Roman-Byzantine wall of Odessos.
The data about the building of the rampart with fragments and debris from collapsed antique and late-antique edifices and structures within the town and its close vicinity reveal its certain dating after the end of the 6th and the first decades of 7th c. All existing evidence shows that it acquired its shape in the first decades after the foundation of the Bulgarian state. It’s also obvious from its typical likeness and proximity to the small earthenwork rampart in Dobroudja, as well as the rest of the defensive lines along the Bulgarian Black Sea coast between the river of Batova and cape Emine.
The major designation of the added to the fortress of Odessos Asparuch rampart was to protect from the side of the sea the big settlement agglomeration, which had the function of a primary centre of the Bulgarian state from the end of 7th to the end of 8th c.
182
ИЗВЕСТИЯ НА И АРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MU SEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ЗА TAKA НАРЕЧЕНАТА “УНГАРСКА САБЯ”
Валери Йотов
От края на XIX в. до тридесетте години на XX в. в редица изследвания, посветени на ранната история и археология на унгарците, някои автор» определят една трупа саби като “унгарски”.1 Характерни за тях са крушовидна-та форма на накрайника на ръкохватката, наклонът на последната към ост-рието под ъгьл около 150 - 160°, предпазителят с извити надолу кухи или плътни сфери, слабо извитият клин и наличието на издатина на мястото на прехода на едноострата полоса към двуострия клин, т.н. “елман”. Дължина-та им е между 75 и 95 см.
През петдесетте години на миналия век Г. Корзухина и Н. Мерперт2, а в средата на шестдесетте години и А. Кирпичников3 оспориха мненията на унгарските изследователи относно принадлежността и връзката на сабите с описаните отличителни черти само с унгарците. По-категоричен е Н. Мерперт, конто заключава: “ни о каком едином центре происхождения сабли не может быть и речи, как и о едином племени, монополизировавшем когда бы то ни было этот вид оружия”.4
Трябва да признаем обаче, че до голяма степей определението “унгарс-ка сабя” е справедливо, тъй като е неоспорим факт откриването на няколко десетки подобии саби в единични гробове и в некрополи, свързани с унгарците от времето на пребиваването им в стелите на Русия и Украина (средата и до края на IX в.) и на движението им на запад, настаняването им на Средния Дунав и походите им в Западна Европа (края на IX - средата на X в.). Местонаходищата добре са илюстрирани в по-новите изследвания на М. Schulze-Dorrlamm5, която отделя два типа в тази трупа: “Тур Koban”6 и “ungarischer Sabeln ohne edelmetallverzierte Scheide”.7 По-голяма известност имат няколко превъзходни образци, от конто трябва да се спомене съхраня-ваната във Виена така наричана “сабя на Карл Велики”8, сабята от Геще-ред9, няколко саби от известния некропол Карош.10 Всичките се отличават с богатата си украса. В нито едно от специално посветените на тази проблематика съчинения не са посочени находки от българските земи. Това има своето обяснение. Ако в европейската част на Русия, в Украйна, Унгария, Чехия, Словакия и Австрия са открити и публикувани над 150 саби или де-
183
таили от саби (88 от тип “унгарска сабя” по М. Schulze-Dorrlamm), датирани в ранното средновековие, публикуваните саби от средновековна България са твърде малко. Доскоро бяха известии само една цяла сабя - от гроб 27 на некропола при Нови Пазар, част от острието на сабя от същия некропол11 и няколко върха от първите разкопки на Плиска,12
Публикуването на две цели саби и части от саби, както и няколко нови находки, постъпили в последните години в средновековния фонд на Архео-логическия музей във Варна, в други музеи в страната и в частни колекции, ме карат да спра вниманието си върху така наречените “унгарски саби” и
тяхното разпространение.
Публикувани саби и части от саби.
1. Сабя от ранносреднове-ковното селище, разположено върху късноантичната крепост до с. Дебрене, Добрич-ко (обр. I).'3
Описанието на тази добре запазена сабя дава възмож-ност да се посочат и уточнят почти всички характерни части на този вид оръжие. Из-работена е изцяло от желязо и едълга 86 см. Клинът е слабо извит, като две трети е заострен едностранно, а една трета - двустранно. Ръкох-ватката е наклонена към оста на режещата част. Завършва с крушовидно навершие. За-пазени са и две пластини с дъговидно сечение, конто заедно с два нита и намотки от тънка тел са придържали дървените или костени чире-ни на ръкохватката. Предпа-зителят е слабо удебелен в средата, а двете му рамене, конто са извити към клина, завършват в плътни сфери. Под него има пластина, която е служела за по-плътно вкарване в ножницата. По кли
обр. 1
184
на има следи от дървената ножница, от която са запазени касетъчна аплика-ция от ремъка за окачване и цилиндричен накрайник.
Археологическият материал от разкопките в Дебрене, включително един-ствените четири монети на император Лъв VI (886- 912), датира селището в краткия период от края на IX до началото на X в. Такава датировка следва да се приеме и за сабята от Дебрене. Тя се подкрепя и от намерената в близост до сабята пяла гарнитура ремъчни украси, чиито паралели от ун-гарски гробове, открити в Украина и Унгария, се датират в края на IX - началото на X в.14
2. Сабя с неизвестно местонамиране от района около с. Яребица, Дулов-ско (обр. 2).15
Почти еднаква със сабята от Дебрене. Общата й дължина е 92 см. Запазени са повечето основни части: клинът, накрайникът и пластината на ръкохватката, свързани с два нита и предпазителят на ръкохватката. Пред-пазителят е с извити надолу рамене, като в центъра има пирамидално из-пъкнала форма. В двата края завърш-ва с плътни сфери, по чиито повърхно-сти са врязани декоративни линии. В горната част на клина, под предпази-теля е наварена малка пластина, слу-жеща за уплътняване при вкарване в ножницата. Много добре личи издати-ната на мястото на прехода на едноос-трата полоса към двуострия клин - т.н. “елман”. Според издателя дървената ножница е завършвала с накрайник, част от който е била една извита в профил пластина с вълнообразни ръбове.
3-10. Предпазители на ръкохватката на саби.
Три предпазителя са открити във Велики Преслав.16 Други три са от ран-носредновековното селище над късно-античната крепост до с. Одърци, Доб-ричко.17 Един произхожда от сборна находка, открита в крепостта до с. Руй-но, Силистренско.18 Публикувайки сабята от Яребица И. Кънев представи още
обр. 2
185
един предпазител (с неизвестно местонамиране в Североиз-точна България) от фонда на Националния исторически музей (обр. З).19
обр. 3
обр. 4
обр. 5
11.	Апликация от скоба за окачване на сабя (обр. 4) от Дръстър.
12.	Медиа пластина (обр. 5) от крепостта при с. Цар Асен, Силистренс-ко.
Последните два паметника (11-12)
са публикувани от С. Станилов.20 За апликацията (11) той привежда много паралели от Унгария, от конто най-известни са две подобии апликации —детайли на сабята от Гещеред.21 Медната пластина (12) той определи и реконструира като част от накрайник на ръкохватката на сабя. Имайки предвид, че еднакви с плас-тината от Цар Асен са част от накрайниците на ножниците за две цели саби от гробове 10 и 15 на некропола Мартан Чу, Северен Кавказ, който се дати-ра в началото на IX в.22, смятам, че апликацията по-скоро трябва да се реконструира като обков на накрайник на иожница на “унгарска сабя” от “тип Кобан”.
Непубликувани саби и части от саби:
13.	Сабя от крепостта до с. Попина, Силистренско (обр. 6).23
14.	Сабя с неизвестно местонамиране в Североизточна България (обр. 7).24
15.	Сабя с неизвестно местонамиране в Североизточна България (обр. 8).25
Трите саби са много близки, почти еднакви по размери и форма със са-бите от Дебрене и Яребица. Предпазителят на сабята под № 14 е подобен на предпазителя на сабята от Яребица (2).
16-18. Предпазители на саби (обр. 9-11).
В средновековния фонд на Археологическия музей във Варна се съхра-няват три предпазителя.26 Всички са с неизвестно местонамиране в Севе-
186
обр. 6	обр. 7
роизточна България. Имат много паралели, свързвани с унгарците от времето на настаняването им в Централна Европа и походите им в Европа.27 М. Schulze-Dorrlamm отделя специално внимание на лети от бронз подобии предпазители.28
19. Касетъчни апликации от ремъци за окачване на ножници на саби (обр. 12-13) с неизвестно местонамиране в района на Североизточна България - 2 бр.29
Представляват две медни пластини, припоени така че да образуват малка касета. На лицевата страница е врязан позлатен палметовиден орнамент.
187
обр. 12-13
обр. 9-11
обр. 8
188
Почти еднакви са с ремъчни апликации на сабя от гроб до Тисавашвари, датиран в X в.30
Приведените паралели показват, че коментираните цели саби и детайли от саби от територията на България притежават характерните черти на т.н. “унгарски саби”. От една страна, логично е разпространението им на юг от р. Дунав да се свърже с нашествията на унгарците в първите години на управлението на българския княз Симеон (895-896) или с походите им към Константинопол през X в.31 От друга обаче, този голям брой находки на цели саби и части от тях (сравним засега само с находките от Унгария) е свиде-телство по-скоро за утвърждаването на сабята като ефикасно оръжие за близък бой, възприемано бързо от всеки воюващ етнос.
Бележки:
1	Z. Toth. Attila's Schwert. Studie uber die Herkunft des sogenannten Sabels Karls des Grossen in Wien. Budapest, 1934; W. Arendt. Tiirkische Sabel aus dem V1II-IX Jahrhunderten. -Archaeologia Hungarica, XVI, 1934, S. 48-68; N. Fettich. Die Metallkunst der Landnehmenden Ungam.-ArchaeologiaHungarica, XXI, 1937. S. 191.
2	Г. Ф. Корзухина. Из истории древнерусского оружия XI века. - СА, XIII, 1950, с. 63-74; Н. Я. Мерперт. Из истории оружия племен Восточной Европы в раннем средневековье.-СА, XXIII, 1955, с. 131-168.
1 А. Н. Кирпичников. Древнерусское оружие. Мечи и сабли IX—XIII вв. Ленинград, 1966, с. 68-72.
4	Н. Я. Мерперт. Цит. съч., с. 166. Авз орът включва в изследването си твърде различии по време находки на саби от територията на бившия СССР.
5	М. Schulze. Das ungarische Kriegergrab von Aspres-les-corps. - JRGZM, 31, 1984, S. 477, 506, Abb. 5; M. Schulze-Dorrlamm. Untersuchungen zur Herkunft der Ungarn und zum Beginn ihrerLandnahmcimKarpatenbecken.-JRGZM,35,2,1988, S.460 -462,Abb. 19. 6 M. Schulze-Dorrlamm. Op. cit. S 393 -398.459—460, Abb. 19, Liste 10.
7	Ibidem, S. 394 401, Liste 12, Abb. 22.
8	J. Hampel. Der sogenannte Sabel Karls des Grossen. - Zeitschrift fur historische Waffenkunde, 1,2. Dresden-Berlin, 1897-1899, S. 45-49; Z. Toth. Op. cit.; A. H. Кирпичников. Так называемая сабля Карла Великого. - СА, 2, 1965, с. 268-276
9	N. Fettich. Op. cit., Taf. LXVIII,; I. Dienes. Die Ungarn um die Zeit der Landnahme. Budapest, 1972, Abb. 4.
10	L. Revesz. A Karosi honfoglalas kori temetok. Miskolc, 1996, tabla 19,5511,73/2,82,122. 11 С. Станчев, С. Иванов. Некрополът при Нови Пазар. София, 1958, с 9, 103, табл. XXVII,.
12	К. Шкорпил. Окопы и земляные укрепления Болгарии. - ИРАИК, X (=Абоба-Плис-ка), 1905, с. 506, табл. СХШ, 3.
13	В. Йотов. Сабя от ранносредновековното селище при с. Дебрене, Добричко. -Сборник Добруджа, 9,1992, с. 141-145, обр. 1.
14	В. Йотов. Находка от ремъчни украси от ранносредновековното селище до с. Дебрене, Добричко.-Сборник Добруджа, 10,1993,с. 123-130 и цитираната литература.
189
15	И. Кънев. Новопостъпиларанносредновековнасабя във фондовете наНационал-ния исторически музей. - Оръжие и снаряжение през късната античност и среднове-ковието 1V-XV в. (AMV 1), 2002, с. 119-122.
16	Й. Чангова. Разкопки наобект“Селище” във Велики Преслав. - ИАИ, XXXI, 1969, с. 222, обр. 123; Z. Kurnatowska. Elementy uzbrojenia i oporzadzenia. - Slavia antiqva, XX, 1973, s. 87-124, rys. lM; С. Бонев. Архитектурен комплекс в Преслав. - Преслав, 4, 1985, с. 75, обр. 13а; С. Лисицов. Разкопки на ИКС от Вътрешния град на Велики Преслав. - Годишник на Националния политехнически музей, 7, 1977, с. 23.
17	Л. Дончева-Петкова. Одърци. Селище от Първото българско царство, 1. София, 1999, кат. № 742-744
18	Г. Атанасов. Клады земледельческих орудий из Южной Добруджи (X - начало XI вв.). - Stratum plus, 5,2000, с. 201, табл. ХП43.
19	И. Кънев. Цит. съч.
20	С. Станилов. Старобългарски коланни гарнитура за оръжия от Североизточна България.-Археологически вести, 1,1999, с. 36-37, кат. № 19-20.
21	Занея вж. Г. Ф. Корзухина. Цит. съч., рис. 8; I. Dienes. Die Ungam..., S. 74, Abb. 4.
22	V. В. Vinogradov. Altungarische Parallelen zu einigen Grabern des alanischen Graberfeldes bei Martan Cu. - AAH, 35,1983, Abb. 34,7?.
23	Исторически музей-Добрич, Ac 1305.
24	AM-Варна, инв. IV 5052.
25	AM-Варна, инв. IV 5686.
26	AM-Варна, инв. IV 4901,4902,4958,4968.
27	К. Bakay. Graberfeld aus dem 10-11 Jahrhunderten in der Umgebung von Szekesfehervar und die Frage der furstlichen Residenz. - Alba Regia, VI-VI1, 1966, S. 48, Abb. 2; E. Dabrowska. Elements hongrois dans les trouvailles archeologiques au nord des Karpates. - AAASH, 31,1979, S. 348, fig. 5; C. Balint. Der landnahmezeitliche Grabfund von Pestlorinc. -AAASH, 32,1980, S. 241, Abb. 2; 1. Dienes. Op. cit.,p. 185-188, Abb 4-5.
28	M. Schulze. DasUngarische Kriegergrab..., S. 487, Abb. 11,,14.
29	AM-Варна, инв. № IV 4938 и IV 5000.
301. Dienes. Honfoglalas kori kovacsainik egyik mesterfogasarol. - FA, XL, 1996,188,8. кер. 31 Вж. последно: X. Димитров. Българо-унгарски отношения през средновековието. София, 1998, с. 29-37 и цитиранататам литература.
UBER DEN S.G. UNGARISCHEN SABEL
Valeri Jotov
(Zusammenfassung)
In der Fachliteratur liber die mittelalterliche Ausriistung wird auf eine Gruppe von Sabeln hingewiesen, diesich durch die folgenden Besonderheiten auszeichnen: sie haben einen birnenformigen Knauf, derGriff ist 150-160° zu derKlinge geneigt, die Parierstange hat nach unten gebogene hohle bzw. massive spharenfdrmige Schultern (?), die Klinge ist leicht gebogen, es gibt einen Vorsprung, den s.g. Elman,
190
an der Stelle, wo die einschneidige Keilachse in die zweischneidige Klinge iibergeht. Die Lange ist 75-95 cm.
Die meisten Verfasserteilen die Auffassung, dass die oben beschriebenen Sabel mit den Ungarn verbunden sind. Die Benennung ungarischer Seibel ist in gewissem Grade gerecht. Es ist Tatsache, dass viele Sabel diesen Typs aus Einzelgraber undNekropolen stammen, die mit den Ungarn verbunden sind-mit ihrem Leben in den Steppen von Russland und Ukraine (Mitte des 9. - Ende des 9. Jh.), mit ihrer Wanderung nach Westen, der Einwanderung in die Gebiete am Mittellauf der Donau und ihrer Feldziigen in Westeuropa (Ende des 9. - Mitte des 10. Jahrhunderts) M Schulze-Dorrlamm unterscheidet in dieser Gruppe 2 Type - den Typ Koban und den Typ der ungarischen Sabel ohne edebnetallverzierte Schelde. In keinem der Werke zu dieser Problematik werden Funde aus den bulgarischen Gebieten angefiihrt.
Der Verfasser verweilt bei ein paar publizierten sehr gut erhaltenen Sabeln bzw. Teilen von Sabeln, sowie bei einigen Neufunden aus den heutigen Gebieten Bulgariens.
Veroffentlichte Denkmaler- ein Sabel aus der fruhmittelalterlichen Siedlung iiber der spatantiken Festung beim Dorf Debrene, Bezirk Dobritsch; ein Sabel mit unbekanntem Fundplatz aus dem Gebiete des Dorfes Jarebiza, Bezirk Dulovo; Parierstangen aus Veliki Preslav, aus der frumittelalterlichen Siedlung iiber der spatantiken Festung beim DorfOdarzi. Bezirk Dobritsch und aus einem Hortfund in der Festung beim Dorf Ruino, Bezirk Silistra; eine Parierstange mit unbekanntem Fundplatz aus Nordostbulgarien-in der AusstellungdesNationalen Historischen Museums;eine Applikation zumAufhangen des Sabels-aus Drastar; ein kupfemes Plattchen aus der Festung beim Dorf Zar Assen, Bezirk Silistra.
Unveroffentlichte Sabel und Teile von Sabeln: ein Sabel aus der Festung beim Dorf Popina, Bezirk Silistra; zwei Sabel mit unbekanntem Fundplatz aus Nordostbulgarien: zehn Sabelparierstangen und zwei Kassettenapplikationen von den Riemen zum Aufhangen der Scheiden mit unbekanntem Fundplatz - in der mittelalterlichen Sammlung des Archaologischen Museums von Varna aufbewahrt.
Die angefiihrten Parallelen beweisen, das die behandelten gut erhaltenen Sabel bzw. Teile von Sabeln aus dem Territorium Bulgariens die fur die s.g. ungarischen Sabel typischen Merkmale aufweisen.Ihre Verbreitung in die Gebiete siidlich der Donau ist einerseits logischerweise mit den Invasionen der Ungarn in den ersten Jahren von der Regierung des Fiirsten Simeon (895-896) Oder mit ihren Feldziigen nach Konstantinopel (10 Jh.) zu verbinden. Die grope Zahl der Funde von gut erhaltenen Sabeln und Teilen von Sabeln (die zurZeit nur mit der Zahl der Funde aus Ungarn zu vergleichen ist) ist andererseits als ein Zeugniss von der Durchsetzung des Sabels als eine effektive Nahkampfwaffe anzunehmen, die sehr schnell von jeder kriegslustigen Ethnie iibernommen wurde.
191
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MU SEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ПРОЦЕСИЙНИ КРЪСТОВЕ ОТ КРЕПОСТТА ПРИ СЕЛО ЦАР АСЕН, РУСЕНСКО
Константин Тотев
При разкопките на една от църквите в крепостта при с. Цар Асен са открити два процесийни кръста. По-късно тези находки са реставрирани и до днес се съхраняват във фонда на Русенския регионален исторически музей. Съвсем кратки бележки за тях са намерили място в първичната публикация за църквите в тази ранносредновековна крепост.1 Същите кръстове са използвани като сравнителен материал при публикуването на една трупа каменни надгробии паметници от средновековния Червен.2 По-късно в обобщителната публикация “Средновековни църковни кръстове от Южна Добруджа” Г. Атанасов отделя място на двата кръста, като ги включва в своята класификация? Погрешното определяне (особено на единия от тях) в досегашните публикации, липсата на подробно описание, анализ и подходящи аналогии за тези доста редки паметници на християнския култ, конто освен това са открити и в сигурно датирана среда, ни подтикнаха в настоящата работа специално да се спрем на тях. Благодарение на любезното съдействие на Д. Станчев от Историческия музей - гр. Русе, ние имахме възможност продължително време да работам с тези кръстове, да извършим микроскопски наблюдения, да направим фотографии и графични възстановки, без конто нашето изследване нямаше да бъде пълно и достатьчно аргументирано.
Първият кръст е открит върху пода, до входа на църква № 4 (обр. 1). Той правилно е определен от В. Антонова, Цв. Дремсизова и Г. Атанасов като процесиен, без какъвто и да е друг коментар. Новите наблюдения позволяват да се реконструира до известна степей неговия първоначален вид.
Кръстът е изработен от две изковани железни рамена, скрепени с нит в средекръстието. Долното рамо завършва с втулка за втикване в дръжка. Кръстът е с височина 33 см, ширина 21 см и дебелина 0,3 см. Неговите рамена се разширяват в краищата си, като оформят леко изпъкнала дъга. Върху тях се открояват по два малки медальона. Също по две малки полукръгли уширения украсяват силуета на всяко рамо, като оформят около средекръстието по-малък кръст. Така сполучливо се подчертава общото въздействие от очертаните два кръста. В това отношение формата на кръста е доста сходна
192
Обр. 1
Процесиен кръет от крепостта при с Цар Асен (края на X - XI в.)
с един бронзов кръет от колекция Лилиан Малков, Торонто, датиран в рам ките на X - XII в.4
Следи от друга украса е трудно да се установят, тъй като при реставрирането разглежданият кръет е бил плътно обмазан с восък и оцветител. Възможно е обаче той да е имал и друга допълни-телна украса - вероятно частично или цялостно покритие от бронз или друг по-скъп метал. Плътното консервационно покритие пречи да се подкрепи конкретно това предположение. Безспорен е про-цесийният характер на кръета, който из-глежда е стоял на хоругва като навер-шие. Всъщност това е косвен аргумент в подкрепа на предположението, че ек-земплярът е притежавал и друга, нестиг-нала до нас декорация, тъй като сред византийските процесийни кръетове няма нито един изработен само от желязо, без допълнителна украса.
Вторият кръет е неправилно определен както в първичната публикация, така и в споменатата студия на Г. Атанасов.
В последната без каквито и да е доказателства се приема, че кръетът е укра-
еявал двускатния покрив на църква № 4 в крепостта при с. Цар Асен. Очевидно е, че грешките при интерпретира-нето на паметника се дължат преди всичко на повърхност-ния поглед и липсата на точ-ни наблюдения при работата с оригинала.
Интересно е, че този кръет е открит също при входа на църква № 4 (обр. 4). Неговият корпус е бил силно корозирал, което е наложило да бъде реставриран двустранно. Реставрирането и консервирането са осъще-
Обр. 4
Процесиен кръет от крепостта при с. Цар Асен (XI в.): а/ лице; б/ гръб
193
ствени чрез обмазване с преобразу-
Обр. 2
Процесиен кръст от крепостта при с. Цар Асен (втората половина на X - XI в.). Графична възстановка на първоначалния вид на кръста (автор Д. Косева)
ватели, восък и епоксидна смола, а това възпрепятства възможностите за по-прецизни наблюдения на повърхността на рамената.
Кръстьт има размери 50 х 31 х 0,15 см. Рамената му са сравнително тесни, а в краищата силно се разширяват, като завършват с по две тънки и остри раз-клонения.
Между тях са занитени пластини, завършващи Т-образно, конто всъщност се явяват средните разклонения в краищата на рамената на кръста. Върху долния край на вертикалното рамо отново с нит е прикована по-голяма пластина, оформена като ажурен кръст, вписан в кръг. Най-вероятно към нея е стоял нестигнал до нас шип за прикрепване на кръста към дърве-на дръжка (обр. 2).
Прави впечатление, че хоризонтал-ното рамо е прикрепено към вертикалното в средекръстието с железен нит. Изглежда този нит по някое време се е разхлабил и хоризонталното рамо се е изкривило. В това положение ме-талът е корозирал, а впоследствие кръстьт е останал така и след рестав-рацията. Много важно е да се отбеле-жи, че долното рамо на кръста е сглобено от две части, конто се при-покриват. Те са скрепени с три нита (обр. 3).
Тези наблюдения подсказват, че
кръстьт е бил преизползван и именно това е наложило скъсяването на неговото долно рамо. То е било срязано на
14 см след средекръстието. Впоследствие остатъкът от рамото е припок-рил точно тази част, дълга 14 см. Така фактически височината, с която кръстьт достига до нас е скъсена с 14 см, т.е. неговите първоначални размери са били други.
Оказва се, че реконструираните размери на кръста в първоначалния му вид са: височина 68 см (без шипа за прикрепване), ширина 31 см и дебелина
194
Обр. 3
Процесиен кръет от крепостта при с. Цар Асен (XI в.) след скъсяването му (рисунка)
0,15 см (обр. 2). При този значителен формат и много малка дебелина е изключено кръетът да е стоял върху покрива на цьрквата, тъй като конструк-цията му е твърде неустойчива.
Явно кръетът е изработен и изпол-зван още в първоначалния си вид като процесиен. Това, което е останало от него при намирането му е желязната сърцевина, към която изглежда че са припоявани двустранно тънки листи от друг метал - бронз или сребро. По този начин кръетът е бил украсен, а наред с това е била подсилена и неговата конструкция. Извършената реставрация обаче ни е лишила от възможността да установим от какъв метал е била тази украса. При всич-ки случаи става въпрос за специално изработен обков. Такива примери имаме при три железни кръета с бронзови обкови от XI - XII в., съхраня-вани в музея за изкуство и история в Женева, в кралския музей на Онтарио в Торонто и един кръет от музея на Стария Коринт.5 Скъсената про
порция на хоризонталното рамо придава една подчертано издължена форма на кръета от крепостта до с. Цар Асен, подобна на един бронзов кръет от X - XI в. от кралския музей на Онтарио.6 От друга страна украсата в основата на кръета на севаст Берислав от Трапезица, В. Търново, датиран в X в.7
Четирите църкви в крепостта при с. Цар Асен в първоначалния си вид, а и след по-късните преустройства имат приблизително еднакъв план -еднокорабни, без нартекс, с полукръгла апсида и покрити с керемиди. Въз
основа именно на това и на характерните находки, монети и керамичен материал тези църковни постройки са датирани от В. Антонова и Цв. Дремсизова в хронологичните граници от края на IX до края на XI в. Времето на съществуването на църква № 4, където са открити разглежданите два процесийни кръета, според археолозите-проучватели може да се определи във втората половина на X—XI в. Тъй като се доказа, че вторият, по-големият кръет е бил скъсен, т.е. отново преизползван като процесиен, ние не знаем дали тази преработка е станала когато екземплярът е бил донесен в крепостта или преди това. Подобно тълкуване е възможно да се изкаже и за
195
другия кръст, например, че той е загубил украсата си преди да е използван в богослужението в църквите на крепостта.
Направеният тук анализ, привлечените сравнения, както и изтъкнатите наблюдения за първоначалната украса на двата кръста, дават възможност да приемем, че става въпрос за византийски процесийни кръстове, изработвани най-вече в края на X - XI в. Възможно е двата кръста да са попаднали в крепостта като лични трофеи или плячка на военни лица от местния гарнизон.
Ако допуснем, че кръстовете с първоначалната си украса са участвали в богослужебния ритуал, можем да предположим, че скъпите обкови на кръстовете са били задигнати по време на печенежките нападения, при конто църквите в крепостта са били опожарени. Известно време след тези нападения обаче животът в крепостта е продължил. Някои от църквите са били възстановени и изглежда кръстовете отново са били използвани като процесийни.
Бележки:
' В. Антонова, Цв. Дремсизова. Църкви и каменни постройки в старобългарското градище при с. Цар Асен, Русенско. -ГМСБ, X, 1984, с. 64, обр. 15.
2	Д. Иванов. Надгробии паметници и погребения. - В: Средновековният Червен, т. 1. София, 1985, с. 218, обр. 26, обр 27
3	Г. Атанасов. Средновековни цьрковни кръстове от Южна Добруджа. - ИНМВ, 27(42), 1991, с. 87, кат. № 10, обр. 5:10; с. 88, кат. №9, обр. 4:9. Авторът не е имал възможността да работа с оригиналите. Това най-ясно личи от графичната рисунка на първия кръст, където е показано захващането на дръжката към вертикалното рамо чрез нитове. В действителност става дума за цялостно изковаване на вертикалното рамо заедно с дръжката. Вторият кръст погрешно е определен като предназначен за покрива на църква № 4, който обаче според археолозите - проучватсли е бил от слама - виж: В. Антонова, Цв. Дремсизова. Цит. съч., с. 65. Наивни са и останалите теоретични разсъждения на Г. Атанасов, например за пропорционалната зависимост на обемите на църквите в Добруджа спрямо размерите на покривните кръстове, конто според автора са с точно изчислен формат - от 50 до 80 см.
4	S. D. Campbell (ed.). The Malkove Collection. A Catalogue of the Objects in the Lilian Malcove Collection of the University of Toronto. Toronto - Buffalo - London, 1985, №173.
5	M. Lazovic, N. Durr, H. Durand, C. Houriet, F. Schweizer. Objets byzantines de la collection du Musee d’Art etd’Histoire. Geneva, n. s.,XXV, 1977, №23; Ariadne Galleries. Byzantium, the Light in the Age of Darkness. New York, 1988, № 9; Byzantine Art, an European Art. Ninth Exposition held under the Auspices of the Concill of Europe. Catalogue, 2nd ed. Athens, 1964, № 556.
6	Ariadne Galleries..., № 6.
’К.Тотев. ПроцесийникръстовеотТърново.-ИМВТ,XIII, 1998,с.263-266,обр. 1,2.
196
PROCESSION CROSSES FROM THE FORTRESS AT THE VILLAGE OF TSAR ASSEN, ROUSSE DISTRICT
Konstantin Tottev
(Resume)
The object of this article is the presentation of two procession crosses found in one of the churches in the early-mediaeval fortress at the village of Tsar Assen, Rousse district (Pl. 1: 4). These crosses were wrongly examined and incorrectly defined, which makes necessary and calls fortheir special scrutiny and observation.
The first cross is forged and composed of two iron arms, fitted together by means of a rivet driven in the middle of the overlapping crosspieces. There are traces that the cross used to have some additional decoration, most probably a bronze or a precious metal coating (Pl. 1) and has the preserved dimensions of 33 x 21 cm.
The second cross (Pl. 2), also made of iron, initially used to have the impressive measurements of 68 x 31 cm, apart from the attaching prong. Unfortunately it had come to us with a shortened lower arm and the respective dimensions of 50x31 cm (Pl. 3). What is virtually left of the cross is the iron core, which used to be covered with bilaterally soldered thin sheets of some other metal, most likely bronze or silver. The fulfilled restoration of the cross has deprived us of the opportunity to determine the actual content of this metal coating (Pl. 4 a, b).
On the basis of the accomplished analysis, by parity of reasoning, as well as observation of the additional ornamentation, it was established that the metalwork monuments in question are two Byzantine procession crosses, whose workmanship is most peculiar to and often met at the end of the 10th and 11th c. It’s very possible that the crosses had reached the fortress as private donations or plundered as loot by military officers from the local garrison.
197
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MU SEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ЗА ТРИ ПРОЦЕСИЙНИ КРЪСТА ОТ ПРЕСЛАВ
Константин Тотев
При археологически разкопки в старата българска столица Велики Преслав, провеждани по различно време и на различии места във Вътрешния и Външния град и в близката извънградска околност, бяха намерени значителен брой цели и фрагментирани процесийни кръстове. Става въпрос за близо 30 екземпляра, за конто липсват както първични, така и обобщи гелии публикации В известен смисъл подобна статистика озадачава, но едва ли трябва да се мисли, че византийският характер на тази трупа паметници на християнския култ е основната първопричина те да са останали досега извън научен оборот.1
В настоящия случай интересът ни е насочен към разглеждането само на три кръета. Подбрани са екземпляри, конто могат да се реконструират и дават възможности за привличане на конкретни аналогии за датировка, определяне центъра на изработка или предлагат наблюдения за техниката на изпълнение и украса. Например първият кръет, на който избрахме да се спрем тук, е от старите разкопки на базиликата “Гебе клисе” (обр. 1, 2).2 Независимо че е запазен само с долното си рамо, той позволява да се локализира ателието, където е изработен. Другите два публикувани тук кръета са от разкопките в местността Селище.3 Те изясняват редица специфични технологически процеси при отливането, сглобяването и декорирането на тази интересна трупа паметници (обр. 5, 6, 9).
От съществено значение е, че стратиграфските данни, с конто разполагаме при откриването на тези паметници, не предлагат опорни аргумента за прецизиране на тяхната датировка. Оказва се, че и трите кръета са дълготрайно използвани, т.е. тяхното изучаване може да се извърши само въз основа на обстоен анализ и прецизни наблюдения на техниката на изработка и украса, на опит за точна реконструкция и посредством привличане на подходящи аналози.
Рамото на процесийния кръет от базиликата ‘Тебе клисе” е със запазена дължина 24 см, заедно с удължението за прикрепване към дръжка (обр. 1). Широчината (заедно с медальоните) е 9,2 см, а в най-тьнката си част рамото е широко 2,7 см. Изработено е от бронзов лист с дебелина 0,1 см. Върху
198
Обр. I
Обр. 2
гърба му ясно личи ивица от припой, широка от 1 до 1,3 см, която преминава вертикално в самия център, по цялото протежение на рамото (обр. 2). Чрез нея е била захваната и припоена допълнителната метална част, която не е достигнала до нас. Става дума за риза от скъп метал - най-вероятно от сребро.
Кръстът е украсен чрез гравировка. Запазената част от рамото по краи-щата е обточено с фриз от малки концентрични окръжности, конто продължа-ват и по протежението на металния шип до отвора за прикрепването на кръста
199
към дръжка. Медальоните в
краищата са украсени с по едно кръгче в центъра, а очертанията им са обрамче-ни с точковидна гравировка (обр. 3).
В средата на рамото е развит стилизиран орнамент, изграден от растителни и геометрични мотиви, в осно-вата на конто стой сравнително голям кръг с вписана шестлистна розета. Над нея се издига издължен растителен мотив, запълнен с три фриза, изградени от концентрични окръжности. Кръгче-тата на централ ната колонка са по-големи и продължа-ват във височина декоратив-ната композиция, която завъ-ршва с красив палметен мотив на върха. От своя страна палметата е вписана в сърцевидно поле, запълнено с полегат гцрих, което на върха си завършва с друг, по-малък палметен мотив. Правят впечатление изисканият вкус, усетът за мярка и хар-мония, вложени в гравиров-ката на тази декоративна композиция (обр. 3).
Размерите и декорацията на запазената част на кръста от базиликата “Гебе клисе” позволяват сравнително точно да се реконструира той в цялостния му вид. Оказва
Обр. 3
се, че този екземпляр заед-
но с дръжката за прикрепване е имал размери 77 х 44 см (обр. 4). С този формат и гравирана украса разглежданият кръст намира съвсем точни па-ралели с три бронзови кръста от колекциите Канелопулос (Бенаки музей),
200
Обр. 4
Ропър (Британски музей) и тази на д-р Е. Воровски в Канада.4 От важно значение е, че изработката на всички тези екземпляри се свързва днес с ателие във византийската столица, работало през X в.
Въз основа на горепосо-чените аналогии гравирана-та украса на разглеждания кръст може сполучливо да се попълни. Както вече ус-тановихме, рамената са об-рамчени с фриз от концент-рични окръжности. В чети-рите краища е гравиран по един медальон с вписана шестлистна розета. На горната част на вертикалното рамо, именно под този медальон обикновено е разпо-ложен посветателен надпис, а върху долната стой раз-глежданата вече декоративна композиция. Около средекръстието е гравиран друг, по-малък кръст, чий-то център е зает от медальон. Възможно е този по-малък кръст и централният медальон да са били изра-ботени от друг метал и при-поени към големия кръст.
Формат и гравировка като тези на кръста от ба
зиликата “Гебе клисе” имат два фрагментирани бронзови кръста от разкопки в Плиска и дворците в Преслав.5 На този етап от проучванията може да се счита с увереност, че тези три кръста са изработени в константинополско ателие още през първата половина на X в. Тяхното внасяне в столичните центрове на Първото българско царство може да се търси само като конк
ретен поръчки или подаръци за новопостроени храмове, специални празнич-
201
Обр. 5
Обр. 6
ни церемонии и други дарения при различии официални случаи, а може би са били донесени като военни трофеи и отново използвани с литургична цел.
Вторият процесиен кръет от Преслав е двустранно украсен (обр. 5, 6, 7, 8). Изработен е от бронз с много го-лямо съдържание на мед. Произхож-да от разкопките на гражданския комплекс в местността Селище. Интересно е, че от този кръет са запазени две части от различии места — от лицева-та страна и от към гърба (обр. 5, 6, 7). Очевидно запазените фрагменти са били монтирани към желязна сърцеви-на, която не е достигнала до нас. Въз основа на тях е лесно да се реконструира целият кръет с размери 39 х 22 см (обр. 8).
От лицевата страна е запазен голям детайл със средекръстието, т.е. кръетът е почти цял в горната си част със запазени размери 16,4 х 13,2 х 0,05 см. Долното рамо е отчупено малко под центъра (обр. 5). Върху хоризонтално-то рамо са пробити четири отвора за окачване на висулки. Гравираната украса е включвала фризове от орнамен-
Обр. 7
202
Обр. 8
та “птиче око” по краищата на раменете и украсени кръгове и седемлистни розети над тях. Върху лицевата страна е оцеляла касетка с диаметър 3,2 см, която е стояла запоена точно в средекръстието. В нея е бил вграден скъп камък, релефен, смалтов медальон или пък тук е била поставена някаква реликва. На обратната страна върху този детайл от кръста личат следи от припой в центъра по цялото протежение на вертикалното рамо, с който тази част е била монтирана към желязната сърцевина на кръста (обр. 6).
Запазеният детайл от обратната страна на кръста е от долното рамо и има дължина 22 см (заедно с дръжката за прикрепване) и ширина 8,8 и 2 см в най-тясната част (обр. 7). Краищата на това рамо не са украсени с орнамента “птиче око”. Четирилистни розети запълват центъра на двата медальона в края на рамото. В основата му е гравирана шестлистна розета, вписана в кръг. По-нагоре, върху същото рамо е гравирана една мъничка се-демлистна розета.
В центъра и около средекръстието от тази страна е била припоена някаква релефна украса, от която са останали следи в горния край, при отчекване-то на рамото. Откъм гърба пластинката с този детайл от кръста носи същи-
203
те следи от припой. Явно е, че сглобяването към сърцевината на двете части се е осъществявало по този начин чрез припояване (обр. 8).
Различната декоративна украса от двете страни на кръста лесно може да се реконструира. Върху лицето на кръста са гравирани четири орнамен-тални кръга и четири осемлистни розети, а в центъра е била монтпрана кръгла касетка със скъпа инкрустирана украса може би за съхраняване на някоя реликва. Откъм гърба кръстът е бил украсен с четири шестлистни розети, вписани в кръгове. Четири малки седемлистни розети са гравирани около средекръстието, докато в центъра е стоял припоен медальон, изглежда из-работен от скъп метал (обр. 8).
Украсата на кръста от м. Селише изцяло напомня характера и декораци-ята на кръстовете от м. Гебе клисе и от колекция Сандберк Ханим в Истан-бул.6 Още от пръв поглед обаче проличават по-скромните възможности, използвани при неговата изработка по отношение на материал, техника и орнаментален репертоар. В тази посока много близък се оказва третият пре-славски кръст, конто ще разгледаме тук.
Този втори екземпляр от м. Селище е изпълнен от две цели медни плас-тини, приковани с нит в средекръстието. От кръста са запазени горното вер-тикално и дясното хоризонтално рамо с размери: 14,6 х 11,2 х 0,12 см, т. е. спокойно може да се изчисли форматът на кръста - 39 х 19 см (обр. 9). Ширината на раменете в краищата е 6,8 см, а в най-тясната част - при средекръстието, е 1,8 см. На хоризонталното рамо са пробити по два отвора
за провесване на различии ви-сулки (обр. 10).
Разглежданият кръст е бил украсен едностранно. По краищата на раменете му са припо-ени бронзови ленти с гравиран орнамент “птиче око”, конто изглежда са били позлатени. Тези ленти са прихванати също с припой в капковидни обемни медальони, с конто всъщност завършвали всички краища на кръста. По съшия начин е запоена пъпковидна украса върху самите рамена на кръста, която може да се реконструира (обр. 10). Тази (всъщност обем-на) декорация от своя страна е обрамчена от гравиран кръсто-виден орнамент “птиче око”. Подобна украса им ат два же-
Обр. 9
204
лезни кръета от X в., чиито рамене са обточени с бронзови ленти. Те се съхраняват в музея на изящните изку-ства в Ричмонд, САЩ и в Ер-митажа, Русия.7
Изработката на двата кръета от Селище решител-но трябва да се търси извън ателиетата на Константинопол. На този етап от проуч-ванията обаче нямаме сигур-ни основания да считаме, че тези екземпляри са изпълне-ни в българската столица, независимо от датировката им, която според посочените паралели може да се търси в X в. Специфичната техника при изработването е основен аргумент, който ни възпре-пятства да мислим в тази по-сока. Освен това в преслав-ската метал опластика грави-раната украса се използва значително по-рядко. Из-глежда отново става въпрос за вносни творби, предназна-чени за богослужебния риту
ал в някои от преславските
Обр. 10	църкви, построени в тази
част на Външния град. По-голяма вероятност съществува вторият кръет от м. Селище да е изработен и украсен в българската столица. Неговият автор вероятно е използвал за прототип някой екземпляр от една широко разпространена във Византия трупа процесийни кръетове с по-малък формат и значително по-скромна декора-
ция.
205
Бележки:
1 К. Totev. Des croix byzantines de procession de la Grande Preslav. - Pre-Actes III, Communication libres XX-e congres International des etudes Byzantines. College de France - Sorboune, 19-25 aout, 2001. Paris, 2001, p. 441.
2Забазиликата“Гебе клисе” виж: К. Шкорпил. Преслав.-ИБАД, III, 1910, с.122-133; Паметници от столицата Преслав. - Сборник “България 1000 години”, София, 1930, с. 195-211; В.Иванова. Проучване на църквата “Гебе клисе”. -ГНМ, V, 1926/1931, с. 229-232. Сондажни проучвания южно от църквата са проведени през 1996 г. под ръководството на П. Георгиев от АИМ при БАН, филиал Шумен. Според данните в инвентарната книга на Археологическия музей в Преслав кръстьт е открит при първите разкопки в кв. XX, в гроб, заедно с бронзова гривна и посребрено копче. Записан е под инвентарей номер 1463. Разглежданото рамо от кръста вторично е използвано като погребален инвентар, вероятно в следстоличния период на Преслав.
3 Първият кръст е открит при разкопките на гражданский комплекс в местността Селище. Вторият кръст е случайна находка. За възможността да работя с този материал съм задължен на К. Попконстантинов и Т. Балабанов.
4 The Glory of Byzantium. New York, 1997, cat. № 22, p. 58; Byzantium: Treasures of Byzantine Art and Culture from British Collections (ed. D. Buckton). London, 1994, № 175, p. 159.
5K. Тотев. Византийски процесиен кръст от първите разкопки в Плиска. - В: Сборник Професор Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Материали от международна конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на проф. д. и. н. Станчо Ваклинов. В. Търново, 18-20 май2001 г. (подлечат); Процесиен кръст от Дворците в Преслав. - В: Сборник, посветен на 70-годишнинатаот рождението на проф. д.и.н. Димитьр Овчаров (под печат).
6The Mediterranean’s Purple Millenium. Istanbul, 1999, p. 69.
7 A. Gonosova, C. Kondoleon. Art of Late Rome and Byzantium in the Virginia Museum of Fine Arts. Richmond. 1994, № 100; В. Залесская. Коллекция Музея РАИК в Эрмитаже. Санкт Петербург, 1994, №231.
ABOUT THREE PROCESSION CROSSES FROM PRESLAV
Konstantin Tottev
(Resume)
The article deals with three procession crosses found at different points of time in the excavations carried out at separate sites in the Outer town of Preslav. The first cross is made out of bronze with exquisitely engraved decoration (Pl. 1,2). It was unearthed in the first excavations ever done at the Gebbe Klisse basilica. Although only its lower half with dimensions 24 x 9,2 cm has been preserved, it’s possible to reconstruct the whole cross with dimensions 77 x 44 cm (Pl.4). The same size and engraved decoration are peculiar to three crosses from 10th c.,
206
which were worked out in a Constantinople workshop. At present they are kept in the private collections of Kanellopulos (Athens), Ropper (London) and Dr. Elli Borovski (Canada). It’s rather likely that the cross from Gebbe Klisse (Pl. 3, 4) was produced in the same atelier of the Byzantine capital.
The other two crosses come from different sites in the “Sellishte” locality. They elucidate a number of specific processes in the casting, fitting and ornamentation of this intriguing group of monuments. A lot more attention deserves the bronze cross uncovered in the civil complex of the “Sellishte” locality with two preserved parts from different sections of the obverse and reverse side (Pl.5, 6, 7, 8). On the basis of the adduced analogies the provincial craftsmanship of this specimen is hard to contest and its dating has to be sought within the limits of 10th c. (Pl.8).
The third cross is worked out of copper and has a unilateral decoration of engraved relief ornaments. Its arms had been framed within soldered gilt-bronze band-shaped outlines. There exists a possibility that the cross had been produced in the Bulgarian capital of Velicki Preslav. Its author, however, had used as a prototype a specimen from a widely distributed in Byzantium group of procession crosses with a much smaller size and considerably humbler decoration.
The above examined crosses are the first to shed light upon a group of foreign works of art, intended for the liturgical ritual in some of the Preslav churches, built in this particular part of the Outer town.
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
РАННА СГРАФИТО КЕРАМИКА ОТ ВАРНА
Мария Манолова-Войкова
Доскоро сграфито керамиката от българските земи беше позната предимно в по-късната фаза от своего развитие - XIII - XIV в. Мащабните разкопки на селища от периода на Второго българско царство дадоха изобилен емпиричен материал-база за сравнителни анализи и преценки. Локализирани бяха големи производствени центрове и някои специфики на тяхната продукция.
Далеч по-малко все още знаем за сграфито керамиката от периода на византийского владичество над българските земи. Известните находища се намират предимно на юг от Стара планина. Допълнителна трудност за датирането на находките създава сложната стратиграфска ситуация в някои големи градове с непрекъснато развитие като Пловдив. Поради това обнародваната от там ранна сграфито керамика е представена заедно с по-късни образци.1 Отделни екземпляри са известии от Созопол2, Дебелт3, манастира в кв. Веселчани, гр. Кърджали4 и крепостта Маркели при град Карнобат.5 Значително по-добре е представена ранната сграфито керамика в “Хисарлъка” на Сливен, където съществуват и податки за местно производство.6 База за по-нататъшното проучване на този вид съдове преддагат находките от вече публикуваното средновековно селище от XI - XII в. при село Дядово.7 Данни за разпространението и производството на сграфито керамика през периода на византийского владичество в Южна България предоставят археологическите разкопки в комплекса “Марица-Изток”. Там тя се открива в средновековните селища при селага Знаменосец8, Искрица9, Гипсово10 и Гледачево.11 В днешните западни български земи Перник е най-цялостно проучения средновековен град със сигурно датирани културни Пластове от XI - XII в. От там произхожда и една от най-богатите колекции от ранна сграфито керамика.12
От направения кратьк обзор на научните публикации върху сграфито керамиката от българските земи през периода XI - XII в. става ясно, че липсват по-пълни сведения относно разпространението й на север от Стара планина. Изключение прави една обзорна статия на Ал. Кузев, посветена на сграфито керамиката от Варна, в която са включени и ранни
208
образци.13 Като нейно логическо продължение предлагай настоящето изследване, чиято цел е да се вкара в научен оборот част от изключително богатата керамична колекция на Варненския археологически музей*.
Находките, за конто ще стане дума по-долу, са открити при археологически проучвания на “Римските терми” във Варна, проведени през 60-те години на миналия век. Те представляват само една малка част от наличния материал, който за съжаление е силно фрагментиран. Тук са подбрани съдове и фрагменти, конто представляват интерес от гледна точка на техните технология и орнаментация.
Необходимо е да се уточни, че проучванията върху византийската керамика (към която принадлежи и варненската колекция от ранно сграфито) датират от началото на миналия век. Водещи в тях са учените от английската и американската археологически школи, конто създадоха терминологията на сграфито керамиката. Тя е възприета от световната византинистика с английски спелинг, поради което и настоящата публикация ще се съобрази с англо-саксонския понятней апарат.
Ранната сграфито керамика от Варна напълно покрива технологическите стандарти на византийското грънчарско производство от втората половина на XI и XII в. Изработвана е от фино пресята червена глина. След опалването тя има равномерен червен или светлокафяв цвят, което е показателно за правилния температурен режим. Ангобният пласт е с хомогенна структура и плътно покрива чирепа. В повечето случаи той обхваща цялата повърхност, включително и вътрешната част на столчето. Някои съдове имат покритие с ангоба само върху вътрешната страна и горната външна част на тялото. Врязаната украса е нанесена със сигурна ръка и в зависимост от търсения ефект варира от фина гравюра до контрастно отнемане на широки Пластове ангоба и дори част от чирепа. Глазурното покритие е равномерно и обхваща цялата ангобирана повърхност. В някои случаи то е безцветно и само придава гланц на блюдата. По-често срещана е глазурата с бледожълт или жълто-зеленикав отгенък.
От традиционната технология на производство се отличава само едно дъно от блюдо с гравирана риба, при което липсва подглазурна ангоба (табл. III: 6). Въпреки тази особеност, като се има предвид стиловата близост на изображението с находки от Перник14, Сливен15 и средновековното селище при село Дядово16, фрагментът може да се отнесе към ранната сграфито керамика.
Представените тук съдове, както и всички фрагменти във фондовете на Варненския музей са от блюда и паници. Такъв категоричен превес на “отворените” трапезни форми сред сграфито керамиката от втората половина на XI и XII в. се наблюдава повсеместно - в българските земи и извън тях. Лошата запазеност на материала до голяма степей затруднява детайлния анализ на формите. По формални белези могат да се отличат няколко типа. Към първият се отнасят плитки, широко отворени блюда на
209
табл. I
210
много ниско столче, достигащо височина до 0,5 см. Те са с широко дъно, дол ната част на тялото има форма на приземист обърнат конус, а горната е цилиндрична и завършва с изтънен и заоблен устиен ръб. Съотношението между височината на коничната и цилиндричната част е в полза на последната (табл. I: 1,2,3; табл. IV: 1). Тази необичайназасредновековната глазирана керамиката форма силно напомня съвременната тава. Характерна е замонохромната сграфито керамика от ранните стилови групп “Fine Style”, “Spiral Style” и “Developed Style”. Потози начин са оформяни е/п <и от най-ран>гите екземпляри от края наХ1до втората половина на XII в., откривани в Коринт17, Константинопол18 иоткорабокрушението при Алонесос/’Произходът на формата ясно се свързва с гравираните разлати метални блюда, чиято украса сграфито керамиката има за цел да имитира.20 След края на XII в. тези елегантни блюда изчезват. Най-вероятната причина за това е невъзможността да бъдат изпичани в пещите чрез триноги.
Вторият тип са купи със сферично тяло и ниско или средновисоко столче, достигащо във височина до 1 см. Устийният ръб е леко прибран навътре и заоблен или е хоризонтално отрязан и скосен от вътрешната си страна (табл. I: 9; табл. II: 1, 15; табл. III: 5; табл. IV: 4). Формата е една от най-разпространените във византийската художествена керамика. Позната още от белоглинените глазирани съдове, тя се запазва през цялото развитие на сграфито керамиката, като се проследява и в следвизантийския период.
Към третия тип се отнасят панициле, чието тяло има форма на обърнат пресечен конус (табл. II: 2,3,14). При тях височината на столчето леко нараства, устийният ръб е оформен чрез заобляне или хоризонтално срязване. Като разновидност на типа могат да се посочат няколко фрагмента с ясно изразено koi (усовидно тяло и оформена ниска цилиндрична шийка, завършваща с изтънен устиен ръб (табл. I: 5; табл. V: 8). Последната форма се сродява с късната сграфито керамика и през следващите два века ще стане водеща за художественото грънчарство на Второто българско царство.
Откритите във Варна ранни сграфито съдове напълно илюстрират богатая репертоар от декоративни техники, използвани от византийските керамици през втората половина на XI и XII в. Съобразно с тях се подразделят четири големи класа: “Fine-Sgraffito Ware”, “Painted Sgraffito Ware”, “Incised-Sgraffito Ware” и “Champleve Ware”.
I. При първия, “Fine-Sgraffito Ware”, украсата e нанесена с тьнкоострие, което отнема само повърхностния слой ангоба (табл. I; табл. II: 1 - 7; табл. Ill: 1 - 9; табл. IV: 1,2; табл. VI). Съдейки по фината линия на гравиране, при някои образци е използвана много тънка игла, чрез която е постигнат почти филигранен ефект(табл. II: 9-11; табл. VII: 1). Блюдатаняматдопълнителна украса. Често те са цялостно ангобнрани, а глазурата е плътна и почти безцветна. Описаната декоративна техника се прилага в коринтските ателиета още в края на XI и първата четвърт на XII в.21 През целия XII в. “Fine-Sgraffito Ware” се разпространява във византийската столица и всички
211
табл. II
212
по-голем и градски центрове на империята22, а като луксозна стока достига и до Италия.23 Естеството на техниката дава възможност за появата на множество декоративни стилове. С три от тях - “Fine Style”, “Spiral Style” и “Developed Style”, може да се свърже една значителна част от варненската ранна сграфито керамика.
Най-ранните стилови групи, установени в Коринт от първата четвърт на XII в. са “Fine Style” и “Spiral Style”. Водещ принцип при тях е хоризонталното разполагане на пояси от украса, конто подчертават архитектониката на съда. Поради това фризовете са основен композиционен елемент, изработвани са старателно и включват разнообразии орнамента от вариации на растителен повлек (табл. VII: 2-5, 7- 11), спирали (табл. VII: 12)ивълнисталиния (табл. VII: 13) до геометрични орнамента (табл. VII: 6), стилизирани куфически знаци (табл. VII: 1) и плетеници на фон от “люсповиден” орнамент (табл. VII: 14).
1.1. “Fine Style” се характеризира с изключително прецизна и фина гравюра. Украсата се състои от фризове, изпълнени с растителен повлек, палметовидни мотиви, куфически знаци и по-рядко фигурални изображения. Близки по декорация са някои образци от варненската колекция (табл. II: 9 - 11; табл. VII: 1). Освен в Коринт24, техни паралели могат да се проследят във Фебис (от втората четвърт на XII в.)25, Ефес26 и сред откритите съдове от корабокрушението при Алонесос от средата на XII в.27 Категорично е установено, че блюдата от “Fine Style” са изработвани в коринтските ателиета за глазирана керамика през първата четвърт на XII в.28 Съответно и варненските находки могат да се определят като внос от същия производствен центьр.
I. 2. При “Spiral Style” основни декоративни елементи са спиралата и други силно стилизирани растителни орнаменти. Обикновено композицията се изгражда около централен медальон, изпълнен със стилизиран растителен орнамент и спирали. Спирали изграждат и концентрично разположените фризове около медальона. Към описания стал могат да се отнесат няколко блюда от Варна (табл. I: 1,3, 6) с успоредици в Коринт29, Атина30, корабокрушението при Алонесос31 и Константинопол.32 Тази стилова трупа, подобно на предходната има коринтски произход и се датара в съшия период - първата четвърт на XII в.33
1. 3. Към широко разпространения през средата на XII в. сграфитостал “Developed Style” се отнасят едни от най-ингересните образци от Варна (табл. 1:4,8; табл. II: 1,3,6; табл. Ill: 1 -3,6-9;табл. VI). Стилът предлага разнообразии композиционни схеми и изображения. Место срещан е “люсповидният” орнамент, използван като фон в медальони, но тук изящните растителни орнаменти, запълващи медальона са опростени или заменени с преплитащи се лента (табл. II: 1, 5, 7). Елементите на повлека са значително по-разтеглени и по-стилизирани (табл. II: 1). Куфическите знаци все повече дегенерират и достигав до примитивного представяне чрез двойки прави линии, съединени в горната част (табл. II: 3).
213
ктетэод 4,ц.1эвш:г.-ЖйГ«!й	:*»• -.крэлн мл-л’ <?йI н»»кО1-рП
И «ПГ*!Т'»П 1Й н "alvk г* >ы ir
• ко аа гчад агед ‘ пгГ* хю <
t-H ОТО.:
M T a at.'==4=53
э XT. ho4 w
/I }!^*
i 3*9
Mi И J
j»O,4
' МЭИ ЛЧф u
,вч fJ h; ;j
OST auSvu1' ’
, V4T .x .ему
।	( огьуЬ’ aao
Г,- СНф j найодтэ одпикц-ОД t н "al 3 < jj >!. ST 5HS JRUOJU JW jiiVBqQi .Н'тэ an
НЭЧ ' N>G
а
•>Hi i ua я И
as тт|ф этин" ‘ ">ч05чг ^о'в-кгтнэцноя ;!«; if-wHiusqi i'.J.h аднл нлн>'«по
W3fi3 MrQfltJ .I...OF1	'J- fi, rwlOM I.HT3 Ь> : '• N5Kf TO fiafwif’ ’ 40
ОЧЭЯ!ГЛ,«''‘й.:>ЗЖ	- ’WffMJHUHi ,	________ ! t	TO
5	-	Г^Х? H'	' IW1'
"*» UX« то г.л5- • £Ь*^»	ПШ'^‘"!'< 1	а млн
ПНТ.'КГТ»ЦММ|П .Й fii! ат.	\
Ч,гЛ-jeTje^fa m«ujaa »-	' f3:.	>y; .>/^1
Hrt.->«V‘C	'®Я' .*'{?>		
fWJHRHPOUyortv 4 5 ОГЭ©Н .Г<На-> o’o;., O/l> MW
HHi sr • v: i q. sthhujreh oh ,nho ч.гг, ••  я и  отт» идя f t '>. н “ q<
• iFTNMlX]) ЭЫЬЗК&ХЧ - ‘-.Hffvryxtr». .?ГЯ'	4W ”ii • .••.НПО
Ш*Э>ГЗТП50-О. . i-lt|( (X “  li ndfi’jW» isqwqs’?/fstjofi ээа мдБна эгн^лонмф'. X *5.1 ‘.of-- » нак^ги^ян-»•)-*>« a ННЗЬНД&сГЭ .NHUHRtKUMJI’ ’’  <'TCJSHla '..V--OT CflKMWTld’H7 • ОД Л1'^> r>4 :
<- Tlr	H if 4 t 3P Bf6s;
табл. Ill
214
Много характерни са растителните мотиви, разположени свободно около животински изображения. Най-често това са силно разтеглени листа, наподобяващи палмови (табл. III: 7-9; табл. VI)34, а в някои случаи са и силно стилизирани и представени само чрез двойки пресичащи се линийки (табл. Ill: I, 2).35
Специално внимание заслужават гравюрите на животни. конто за разлика от предходните стилове заемат широк сектор от дъното, без да са ограничавани от медальонна рамка. Сред фрагментите от Варна има три по-добре запазени изображения на птици - на сокол, водоплаваща птица и орел (табл. Ill: 1 - 3). Пресъздадени са реалистично, като е акцентирано върху най-характернитезатяханатомични белези. Прецизният рисунък свързва варненските находки с едни най-представителните образци на “Developed Style” от средата на XII в.36 За съжаление повечето изображения не са запазени изцяло, което затруднява тяхната интерпретация Като птици могат да се определят образите върху два фрагмента (табл III: 4. 5). а хищник е бил пресъздаден върху друга част от дъно (табл III 8)
Напълно в духа и естетиката на “Developed Style” е една от най-впечатляващите гравюри сред ранната сграфито керамика от България. Съдът е широко отворен и цялата вътрешна плоскост е заета от фигура на бягащ леопард (табл. VI). Силуетът е гравиран с фина линия, петната са пресъздадени чрез множество вдлъбнати точки, главата е сравнително малка, а животното е с широко отворени уста и подчертан език Силните крака и здравата шия подчертават физическата мощ на хищника. Тялото завършва с дълга опашка, чийто край е оформен като палмета. Изображението е изработено с изключително умение, у сет за пропорции и пластика на движението. Около него ритмично се реду ват стилизирани растителни мотиви и защриховани ромбове. В краката на леопарда се намира риба. Композицията е ограничена от три концентрични кръга и вълниста линия над тях. Като цяло тя излъчва характерната за ловните сцени динамика. Без съмнение блюдото от Варна може да се причисли към шедьоврите на византийската художествена керамика и дори да се разглежда като авторско произведение на изкуството. От известните до този момент образци подобно ниво и близък стал демонстрират само две блюда от средата на XII в., произхождащи от корабокрушението при Алонесос37 и от Херсон.38
Вторият много интересен съд за съжаление е фрагментиран и не дава представя за цялостната композиция (табл. III: 7). Доколкото може да се види, най-вероятно става въпрос за борба между змиевиден дракон и паун. Рисунъкът се отличава с изключителна прецизност. Люспите на дракона са маркирани с редове вълнообразни линии, устата му е отворена. Главата му много напомня главата на дракона върху едно блюдо от XII в. от Атинската агора, където чудовището е представено с Дигенис Акритис, герой от популярната сред византийското общество едноименна
215
2
I__l.
О	5см
табл. IV
216
поема през периода на Комнините.39 Паунът е със затворени криле, като оперението е пресъздадено чрез фино врязани двойки арковидни линийки. Двете животни са заобиколени от свободно нанесени растителни мотиви. Преки аналогии на тази сцена не са известии сред художествената керамика, но върху дъното на една сребърна византийска купа е изобразен същият сюжет.40 Стилът на композицията и особено пресъздаването на някои детайли от образа на дракона показват източен модел, внесен във византийската декоративна система. Известно е, че в източното изкуство паунът е космически символ, метафорично изобразяващ целия свят, пълнолунието или слънцето в зенита си.41 В Персия той е носител на положителното начало и разгръщането на духа. За разлика от него драконът или змията винаги носят двояка символика. Те могат да бъдат асоциирани както с мъдростта и силата, така и с хтоничните сили на злото. В този аспект вероятно сцената показва изконната борба между светлото и тъмното начало в природата.
Центърът за производство на керамиката от “Developed Style” е все още неуточнен. Само малка част от находките в Коринт се определят като местни, а като цяло стилът се приема за импорт от друг византийски производствен център.42 Поради това и за произхода на варненските съдове не би могло да се изкаже категорично становище.
Извън контекста на стиловия анализ се налага да бъдат разгледани последните две находки (табл. IV: 1, 2). Фрагментите са твърде малки и би било несигурно отнасянето им към определен стил. Върху тях обаче са запазени части от човешки изображения. На табл. IV: 2 това е малка ръка, която се допира до хвощов лист. По-впечатляваща е втората гравюра, представена върху дъно на разлато блюдо (табл. IV: 1). Вижда се изображение на ръце, конто или пищат върху плочка, или само са поставени върху буквения орнамент. С диагонални линии са маркирани тесните ръкави на дрехата. конто завършват с маншети. Интересно са пресъздадени буквените знаци. Стилизацията при тях не е така крайна, както при куфическия орнамент. По рисунъка може да се допуске, че се касае за зле интерпретирани гръцки букви, възпроизведени по всяка вероятност от неграмотен майстор.
II.	От гледна точка на декоративната техника и стила на украса, самостоятелна трупа прсдставлява “Painted Sgraffito Ware” (табл. V). При нея ефектно се съчетава фино гравиран орнамент с глазурна рисунка в зелено и кафяво. Покривната глазура е безцветна и (положена на тьнък слой) обхваща цялата украсена повърхност. Врязаната декорация се свежда изцяло до стилизирани растителни и спирални орнаменти. Обикновено на дъното има медальон, изпълнен с растителна плетеница или спирали (табл. V: 1, 3 - 6. 8) Над него се разполага фриз от растителен повлек или спирали. Секторът между тях се запълва от рисувани в зелено и кафяво мотиви — спирали (табл. V: 2,3), окръжности (табл. V: 4, 6), вълнообразни хоризонтално или
2 "
табл. V
вертикали© разположени линии (табл. V: 1,5, 7, 8). Керамиката от “Painted Sgraffito Ware” има ясно изразени технологически белези и еднотипна украса. Открива се в почти всички големи византийски градове в контекста на XII в. на територията на днешна Гърция: в Аргос, Фебис, Пидна, Коринт, Солун и Атина43; в Константа нопол44, Пергам45, Северна Добруджа46, Сърбия47 и Южна Русия.48 Все още не е определен центърът за производство на тези характерни съдове. Според проучванията в Коринт, рисуваната сграфито керамика там се разпространява още през първата половина на XII в., но най-вероятно като вносен продукт.49
III.	Отличителна черта на “Incised-Sgraffito Ware” е по-широката и по-дълбока линия на врязване. В това отношение съдовете се сближават със следващия клас, но за разлика от “Champleve Ware” орнаментике не
218
табл. VI
изпъкват в негатив на фона на отнетата ангоба и чиреп, а са очертани от самото острие, подобно на “Fine-Sgraffito Ware”. Според декорацията са установени следните стилови групп на “Incised-Sgraffito Ware”: “Medallion Style”, “Intermediate Style” и “Free Style”. Към последната могат да се отнесат няколко фрагмента от Варненския археологически музей (табл. II: 12; табл. III: 12, 13, табл. IV: 3, 4). Самото наименование на стила показва богатите възможности за технически експерименти и третиране на разнообразии сюжети. Много често тьнка линия на гравиране се съчетава с по-широко отнемане на ангобата (табл. IV: 3, 4). Украсата се разполага свободно върху цялата вътрешна повърхност на съда. Фризовете изчезват, а на тяхно място се изобразяват различии растителни и геометрични орнаменти, животни и човешки фигури. Напълно в духа на стила са двете животински изображения на заек и гълъб (табл. III: 12, 13). Абсолютни техни аналогии не биха могли да се посочат, но са известии редица подобии образци от Гърция?0
Два фрагмента от Варна са с частично запазени човешки изображения. Единият е твърде малък и може да се види само част от ръка до китката и силно стилизиран повлек (табл. IV: 3). Вторият съд е в по-добро състояние (табл. IV: 4). Виждат се краката и долната част от мъжко тяло. Рисхнката е несъразмерна и небрежна. Дрехата е прилепнала към тялото и изпълнена с
табл. VII
произволно нанесены правы и арковыдны линийки. С три успоредни линии е маркиран колан или пояс. По стил и техника на изпълнение варненският съд може да се причисли към цяла серия изображения на войни от Коринт - сюжет станал особено популярен през втората половина на XII в.51
Класът “Incised-Sgraffito Ware” се произвежда в Коринт след средата на XII в., но както отбелязват проучвателите, там не всички съдове са от местен
220
произход. При всички находища керамиката от този вид се датира във втората половина на XII - началото на ХШ в.53 Към същия период следва да се отнесат и фрагментите от Варна.
IV.	Последният клас, “Champleve Ware”, се явява естествено продвижение на предходната техника. Отново се отстраняват широки полета ангоба и дори част от чирепа. Но тук орнаментът е със светъл цвят и изпъква в негатив на фона на тъмния цвят на чирепа. Начал ният етап от развитието на техниката се поставя обикновено в средата и втората половина на XII в., но по-голямата част от съдовете, принадлежащи към този клас, се датират в последните десетилетия на XII и началото на XIII в?4 Няколко находки от Варна се отнасят към този клас (табл. II: 14; табл. III: 10, 11). Украсата на блюдото от табл. II: 14 е композирана в три сектора. На дъното, в централния медальон се вижда част от растителен мотив. Следва широк фриз от силно схематизирани куфически знаци, над който в два реда са разположени миниатюрни квадрати и правоъгълници. По-интересни са други два малки фрагмента от дъна с животински изображения в медальон. Върху единия се виждат само лапи (табл. Ш: 11). Другият фрагмент представя един много характерен сюжет-заек с подчертано издължени уши и заострена муцуна, поставен в медальонна рамка. Подобии изображения са силно разпространени сред сграфито керамиката, изработена в техниката champleve от края на XII и началото на ХШ в. Множество паралели на варненския фрагмент могат да се открият в Константинопол”, Спарта56, Фебис, Верея, Солун, Хиос57 и Тмутаракан.58
В заключение трябва да се подчертае, че ранната сграфито керамика от Варна е внос от византийски производствени центрове. На този етап на проучвания може да се изкаже категорично становище относно произхода само на съдовете от двете най-ранни стилови групп на “Fine-Sgraffito Ware” -“Fine Style” и “Spiral Style”. Почти сигурно e, че те се отнасят към коринтското керамично производство от първата четвърт на XII в. Останалата част от варненската колекция е търговски внос от все още неидентифицирани византийски занаятчийски центрове.
Бележки и литература:
'Ж. Танкова. Сграфито керамика от Пловдив. - ГАМП, VIII, 1997, с. 77-87, фиг. 1,2,5. 2Ц. Дражева. Мастерская по производству “сграфито” керамики из Созопля. - В: Bulgaria Pontica MediiAevi, III (Nessebre, 27-31 Mai 1985). Sofia, 1992, c. 298, обр. 7.
3	Ц. Дражева. Сграфито керамика от средновековния Дебелт. - В: Странджанско-сакарски сборник, II, кн. 2. МалкоТърново, 1984,с.96-97,обр. 1,4,6.
4	Н. Овчаров, Д. Хаджиева. Средновековният манастир в гр. Кърджали - център на архиепископиятаАхридос(Х1-Х1У в.). - РП, XXIV, 1992, с. 76-77.
5	М. Манолова. Керамика от XI - XII в. от крепостта Маркели при град Карнобат. - В: История и култура на Карнобатския край, IV. София, 2002, с. 240, табл. III, 7-13.
221
6	М. Радева. Сграфито керамика от Сливен. - В: Североизточна Тракия и Византия през IV-XIV в. София-Сливен, 1993,с. 155.
'	В. Borisov. Djadovo. Mediaeval Settlement and Necropolis (11th- 12th Century), I. Tokyo, 1989, p. 231-244.
8	Б. Борисов. Средновековното селище и некрополи край село Знаменосец. - В: Марица-Изток. Археологически проучвания, 1 София 1991, с. 237-240, обр. 26-31.
9	Г. Шейлева. Разкопки на средновековното селище, крепост и некрополи край село Искрица,Гълъбовско през 1989-1994 г. - В: Марица-Изток. Археологически проучвания, 3. Раднево,1995, с. 248. обр. 17-18.
10	Б. Борисов. Сондажни проучвания на ранновизантийско и средновековно селище в землището на село Гипсово, в комплекса “Марица-Изток”. - В: Марица-Изток. Археологически проучвания, 3. Раднево, 1995, с. 229, обр. 8/д.
" Б. Борисов. Керамиката от средновековното селище при село Гледачево. - В: Марица-Изток Археологически проучвания,4. Раднево. 1997,129-184. обр. 26-27,33. 12 Й. Чангова. Крепостта Перник VIII-XIV в. - В: Перник, III. София, 1992, с. 94-103. 13 А. Кузев. Сграфито керамика във Варненския музей. - МПК, 2,1980, с. 19-24.
* Изказвам дълбоката си благодарност към Ал. Кузев и колегите от Варненския археологически музей В. Плетньов и В. Павлова за любезно предоставената ми възможност да използвам находки от фондовете на музея.
14	Й. Чангова. Цит. съч., с. 97, обр. 88:1.
15	М. Радева. Цит. съч., с. 154, обр. 7 б.
16	В. Borisov. Op. cit., р. 242, fig. 286 b.
17	Ch. Morgan. The Byzantine Pottery. - In: Excavations at Corinth, XI. Cambridge Mass., 1942, fig. 91 b. fig 95 a, b. fig. 103 а-d, f.
I8	J. Hayes.The Pottery. —In: Excavations Sarachane in Istanbul,II.Princeton, 1992. fig. 17:1,2. 19 D. Papanikola-Bakirtzi. Byzantine Glazed Ceramics. The Art of Sgraffito. Athens, 1999, Cat.№ 134,136,138-141.143-145. 149, 151-153,157,159.
20	А. Банк. Прикладное искусство ВизантииXI—XII вв. Москва, 1978, рис. 44.
21	Ch. Morgan. Op. cit, р. 117 127, Pls. XXXIX-XLI.
22	J. Hayes. Op. cit., p. 44 -46, Pls. 10, 11 a-e; R. Stevenson. The Pottery. - In: The Great Palace ofthe Byzantine Emperors. First Report. Oxford., 1947, p. 55, pl. 20:4-5, p 55, pl. 20:1, pl. 26:2; C. Striker, D. Kuban. Work at Kalenderhane Qimii in Istanbul (Vth Preliminary report 1970-1974). - DOP, 29, fig. 16:3; D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., p. 27-36, cat. nos. 3-18; Ch. Bakirtzis, D. Papanikola-Bakirtzis. De la Ceramique byzantine en glacure a Thessalonique. -Byzantinobulgarica 7,1981, p. 422, fig. 4, 5, 7; E. Parman. The Pottery from St. John’s Basilica at Ephesos. - In: Recherches sur la ceramique byzantine. = BCH Suppl. XVIII, 1989, p. 277-289, figs. 15,16; M. Wartburg. Mittelalterliche Keramik aus dem Aphroditeheiligtum in Palaipaphos. - Archaeologischer Anzieger, Heft 1. Berlin - New York, 1998, S. 150-151, Abb. 72, S. 154, Abb. 78; S. Baraschi,O. Damian. Considerations sur la ceramique emaillee de Nufaru.-Dacia, XXXVII, 1993, p. 245-247, cat nos. 303-330, fig. 7; А. Якобсон. Керамика и керамическое производство средневековой Таврики. Ленинград, 1979, с. 120-121, рис. 74: 1-4; М. Ба]аловиЬ-Хаци-ПешиЬ. Налази византщске керамике XI—XIII века на подруч)у Cp6nje. - Зборник радова
222
Византолошког института, XXXVI, 1997,с. 148,сл. 3:1,2.
23	L. Lazzarini, Е. Canal. Altra ceramica graffita bizantina dalla Laguna Veneta. - In: La Ceramica nel mondo bizantino tra Xie - XVe secolo e i suoi rapporti con Г Italia. Atti del Seminario, CertosadiPontignano (Siena), 1 l-13marzo 1991. Florence, 1993, p. 80-81, fig. 2: 1,4, fig. 3; G Berti, S. Gelichi. La ceramica bizantina nelle architecture dell Italia medievale. - In: Laceramicanel mondo bizantino traXie-XVe secolo e i suoi rapporti con 1’Iltalia, AttidelSeminario,CertosadiPontignano(Siena), 11-13 marzo 1991. Florence 1993,p. 158, fig. 26; H. Patterson. Contatti commercial! e cultural! da Otranto dal IX al XV secolo: 1'evidenza della ceramica. - In: La ceramica nel mondo bizantino tra XIe-XVe secolo e i suoi rapporti con Г Italia, Atti del Seminario, Certosa di Pontignano (Siena), 11-13 marzo 1991. Florence 1993, p. 111-112,fig.5,fig. 6:21-22.
24	Ch. Morgan. Op. cit., pl. XXXIX A, B, pl. XL.
25	D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., p. 44, cat. № 29.
26	E. Parman. Op. cit., p. 286, fig. 10a.
27D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., p. 131, cat. № 143.
28	Ch. Morgan. Op. cit.,p. 117-120.
29	Ibidem., pl. XL1 a, c, d, g, fig. 96.
30	D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., p. 31, cat. № 10.
31	Ibidem., cat. nos. 145,146,148.
32	J. Hayes. Op. cit., p. 44, pl. 11 - e.
33	Ch. Morgan. Op. cit., p. 120-123.
34	Ibidem., pl. XLI1 a-c, f, h, j; pl. XLII1 f.
3S	Ibidem., pl. XLIII b, d.
36	D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., p. 32,126-128, cat. nos. 12,138—140; Ch. Morgan. Op. cit., pl. XLII a- c; The Glory of Byzantium: Art and Culture of the Middle Byzantine Era A.D. 843-1261. The Metropolitan Museum of Art, New York, 1997, p. 265, cat. № 187; D. Talbot-Rice. The Byzantine Pottery. - In: The Great Palace of the Byzantine Emperors. Second Report. Edinbourgh, 1958, fig. 25c.
37	D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., p. 123, cat. № 134.
38	Византийский Херсон. Каталог выставки. Москва, 1991, с. 186, обр. 197.
39	В. Даркевич. Светское искусство Византии. Москва, 1975, с. 253, обр. 373.
40	Пак там, с. 360.
41	Ж. Шевалие, А. Геербрант. Речник насимволите. София, 1996, с. 168.
42	Ch. Morgan. Op. cit, p. 127.
43	Ch. Bakirtzis, D. Papanikola-Bakirtzis. Op. cit., p. 425, fig. 6; D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., p. 37-43, cat. nos. 19-28; A. Frantz. Middle Byzantine Pottery in Athens. -Hesperia, VII, 2,1938, fig. 5.
44	J. Hayes. Op. cit., p.46, pl. 11 - g; R. Stevenson. Op. cit., pl. 25: 16.
45	W. Volbach. Mittelalterliche Bildwerke aus Italien und Byzanz. Berlin, 1930, S. 194, Taf. 18. 461. Barnea. Ceramica de import. - In: Dinogetia, I. Bucuresti, 1967, fig. 149: 10-11, fig. 150:2, 11, fig- 151: 18, fig. 152:7,23-25.
47	M. Базовик -Хаци-ПешиИ. Цит. съч., с. 151, сл. 4/1-3; В. Babic. Trouvaille scellee de poterie table Byzantine a Skopsko Kale. - Archaeologia Jugoslavia, 12,1971, cat. № 13; M.
223
Bajalovic-Hadzi-Pesic. Roads and Time of Imports of Byzantine Pottery with Spiral Motifs.-Archaeologia Jugoslavia, 19,1979, p 64-67.
48	T. Макарова. Поливная посуда. Из истории керамического импорта и производство древней Руси. - Археология СССР. Свод археологических источников, Е1-38 Москва, 1967, табл. VIII: 5.
49	Ch. Morgan. Op. cit., р. 140-142, Pls. XLVI-XLVII.
50	Ibidem., pl. LI e. g-j; D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., cat. nos. 38,41.
51	Ch. Morgan. Op. cit., Pl XL IX.
52	Ibidem ,p. 146-157.
53	D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., p. 19- 20,44-56, cat. nos. 29-47; R. Stevenson. Op. cit., p. 50-52, 55, Pl. 26:1, Pl. 20:3; E. Parman. Op. cit.,p. 287, fig. 8 a, 8 b; P. Peduto. Ceramica bizantina dal la Campania. - In: La ceramica nel mondo bizantino tra Xle-XVe secolo e i suoi rapporti con Г Italia, Atti del Seminario, Certosa di Pontignano (Siena), 11-13 marzo 1991, Florence 1993, p. 94, fig. 2; А. Якобсон. Цит. съч., с. 128-131, рис. 80,81:1-4,82 3,7
54	Ch. Morgan. Op. cit, p. 162-166. Pls. LII-XLIII; D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., p 57-70, cat. nos. 48-69.; А.Якобсон.Цит. съч.,с. 131-133, рис. 82:1-2,4-6, 8; Е. Parman. Op.cit., р. 289, fig. 8 а; Р. Peduto. Op. cit., p. 97, tav. 1:1-2; Ch. Bakirtzis, D. Papanikola-Bakirtzis. Op. cit., p. 426, fig. 10; B. Babic. Op. cit.. cat. nos. 1-6.
55	D. Talbot-Rice. The Pottery of Byzantium and the Islamic World. - In Studies in Islamic Art and Architecture in Honour ofProfessor К. A. C. Cresswell (Center for Arabic Studies), American University in Cairo Press, 1965, fig 33; J. Hayes. Op. cit.. Pl. 11:1.
56	G Sanders. Excavations at Sparta. The Roman Stoa, 1989-1991. Preliminary Report, Part 1. Mediaeval Pottery. -ABSA88.1993.pl. 23:7; D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit., cat. no. 61. 57D. Papanikola-Bakirtzi. Op. cit, cat. nos. 60, p. 63-66.
58T. Макарова. Цит. съч., табл. X: 3,4.
EARLY SGRAFFITO WARE FROM VARNA
Maria Manolova-Voikova
(Resume)
The Archaeological Museum of Varna is in possession of one of the richest and most variegated collections of early sgraffito ware in Bulgaria. The greater part of the articles was found in the archaeological research work of the Roman Thermae in Varna, carried out in the 60-ies of the previous century. Unfortunately the bad preservation of the material poses certain difficulties and impedes to a large extent the detailed analysis of the shapes. That is why the emphasis of the article is shifted towards the decoration of the vessels. The finds from Varna are scrutinized in the context of the general classification of the Byzantine glazed ware. The pointed out close parallels and analogies prove the presence of four big
224
classes in Varna: “Fine Sgraffito Ware”, “Painted Sgraffito Ware”, “Incised Sgraffito Ware” and “Chempleve Ware”. A number of distinctive for the end of 11th and 12th c. decorative styles such as: “Fine Style”, “Spiral Style”, “Developed Style” and “Free Style” have also been defined. At this stage of investigation only the vessels from the two earliest style groups of the “Fine Sgraffito Ware” - “Fine Style” and “Spiral Style” - could be specified and it’s almost certain that they refer to the Corinth ceramic production from the first quarter of 12th c. The remaining part of the Varna collection represents trade import from still unidentified handicraft centres.
225
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ПЪРВОИЗТОЧНИЦИ, ПОЯВА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ИКОНОГРАФИЯТА “СВЕТИ ГЕОРГИ СПАСЯВА ОТ ПЛЕН ЮНОША-ХРИСГИЯНИН”
Георги Атанасов
Обикновено се приема, че първите проявления на тази иконография са едва от XV - XVI в.1, въпреки отдавна известния факт, че литерагурните редакции на това “чудо” се появяват още през XI - XII в. Според И. Ауфхаузер към средата на XI в. е записано “чудото” на великомъченик Георги с младежа от Пафлагония.2 В него се разказва как юношата Георги бил пленен от агаряни по време на служба в храма на Патрис. Принуден да слугува в кухнята на военачалника им, той ежедневно отправял горещи молби за помощ към св. Георги. И една вечер св. Георги се явил на кон. поставил младежа на шията на животното и го върнал в храма.
Малко по-късно, но също в границите на XI в. според И. Ауфхаузер е записано “чудото” на великомъченик Георги със сина на Лъв Пафлагонски.3 Според гръцкия текст Георги, син на престарелия стратиот Лъв, заместил баща си във византийската войска и отишъл да воюва с българите. В злощастната за ромеите битка при Ахелой на 20 август 917 г. младежът бил пленен. Принуден да слугува в къщата на български велможа, той ежедневно се молел на св. Георги за спасение. Някрая светецът се явил на кон и отнесъл младежа при родителите му на задницата на коня. Любопитна подробност е отбелязваният факт, че това станало в момента, в който младежът се изкачвал по стълбата на кухнята с кана затоплена вода, наречена кукумион4. Вероятно е основателно твърдението на И. Ауфхаузер, че въпросното “чудо” е записано към края на XI в., но по всичко личи, че легендата е създадена още през X в. Иначе няма как да се обясни удивително точното пресъздаване на битката при Ахелой. Авторът е прецизен в твърденията си, че византийците са командвани от Лъв Фока, че на страната на цар Симеон Велики воюват печенеги и маджари (!), че театърът на бойните действия е в неудобно крайморско място и най-сетне правдиво е описан начинът на рекрутиране на ромейската армия.5 Впрочем, по всичко личи, че също през
226
X в. е записано “чудото” на св. Георги с младежа от Митилин.6 Сюжеты е донякъде сходен с познатия от предните чудеса. Само че тук юношата е пленен от арабите в храма на Митилин на о. Крит и прислужва на местния емир преди да бъде спасен от св. Георги. Й. Ауфхаузер датира това “чудо" към XVI в.7, но други изследователи твърдят, че то е запазено в ръкопис от X в.8 Това не е за учудване, защото през X в. арабите действително владеят о. Крит, освободен едва през 961 г. от Никифор Фока.9
Нови сериозни аргументи за разпространението още през X в. на “чудеса”, в конто св. Георги спасява младежи, се съдържат в български литературни версии.10 Специално внимание сред тях заслужава разказът за чудното спасяване от светеца на българския воин Георги при маджарско преследване 11 Сходна е сюжетната линия и при спасяването на българина Климент при сходни обстоятелства.12 Наистина тези чудеса са открити в по-късни ръкописи, но обвързването на повествованията с много конкретно и точно пресъздадени исторически събития дава възможност за прецизиране на времето, по което са формирани прототипите им. Разказите започват с пораженията, конто понася армията на цар Симеон при нашествието на маджарите в Североизточна България и Добруджа през 895 - 896 г.13 Българите Георги и Климент водят разказите от първо лице, а това загатва, че са непосредствени участници в събитията. Преследваните от нашествениците - езичници български воини се обръшат за помощ към св. Георги. И той наистина се явява на бял кон, разгромява и прогонва маджарите, благодарение на което Георги и Климент са спасени. Също така светецът разкрива пред тях, че цар Симеон ще разбие маджарите при следващото сражение чрез силата на Христа. Прочее, тъкмо такова е развитието на българо-маджарската война в края на IX в., описана и от съвременните византийски хрониста.14 Нашествениците нахлуват през Дунав, разбиват и разпръскват българската армия през 895 г., но на следващата година с помощта на печенегите цар Симеон разгромява напълно маджарите и ги прогонва чак в Панония. Явно авторы (или авторите) на разказите е съвременник и следи отблизо описаните събития, поради което ги познава в детайли. Той е сравнително прецизен и при пресъздаването на други случки от края на IX - началото на X в., като действията на княз Борис I - Михаил при покръстването, потушаването на болярския бунт през 865 г., промените на българския престол при възкачването на Симеон и смъртта на княз Борис I на 2 май 907 г. Явно “чудото” е съставено в началото на X в. и най-късно преди кончината на цар Симеон, защото в него отсъстват момента от по-късната българска история.15
На този фон от няколко ранни литературни творби, възпроизвеждащи "чудеса” на св. Георги, спасяващ от плен младежи-християни, може да се твърди, че те са съставени около средата на X в., а не както обикновено се приема - през XI в. В този смисъл още по-странно звучи твърдението, че
227
първите изобразителни превъплъщения на въпросните чудеса са едва от XV - XVI в.
За пръв път по-специално на пресъздаването на разказа “Св. Георги спасява юноша” върху художествени пана се спря Д. Талбот Райс. Той предположи, че мотивът на разказа е фолклорен.16 Като опорна точка британският изкуствовед използва не литературните редакции на чудесата, а разказ на възрастен свещеник от о. Крит. Според него св. Георги си пиел кафето в едно село и ненадейно чул мълвата за изпадналата в беда царкиня. Тогава светецът се метнал на коня, придружен от юноша-прислужник, който трябвало да му посочва пътя. Последният даже не забравил да вземе със себе си кана с вода, та да не страдат от жажда при дългата езда. Д. Талбот Райс все пак не е удовлетворен от подобии обяснения и основателно! Ето защо предполага, че има някаква по-древна версия, на базата на която е изграден поднесения с много битови и фолклорни мотиви късен разказ. В тази насока той търси реалии в персийската митология, но посочените успоредици с Вахрам Гур, следван от яздеща до него царица никак не са убедителни. Впрочем, това бе установено от Ив. Дуйчев.17 В една дискусионна статия българският медиевист детайлно анализира сюжета, претворен върху десетки изобразителни пана от XV до XIX в. и посочи недвусмислено неговата литературна основа. А тя безспорно е тъкмо споменатите по-горе чудеса на св. Георги, избавил попаднали в чуждоземен плен младежи от Пафлагония и Крит. Твърде убедително са поднесени аргументите, че тези чудеса са записани през X - XI в., като се радват на популярност и се възпроизвеждат през цялото Средновековие и в целия православен Изток.
На същата тема наскоро специално се спря А. Стойкова. Тя между другото потърси отговор на въпроса кое от чудесата е първоизточник на художниците, започнали да го претворяват върху паметници след началото на XV в.18 Да оставим настрана погрешната датировка на първите изображения (основно по хронологията малко по-долу) и да се взрем в аргументите за литературния прототип. Правилно е забелязано, че на почти всички паметници от XV - XVI в. (това важи и за непознатите на авторката пана от XI - XIV в. от Грузия, Кападокия, Крим и Египет) младежът държи кана. Но според първите литературни версии младежът от Митилин (о. Крит) държи чаша, за пафлагонския юноша не е казано, че придружава светеца с някакъв съд, а старобългарските воини от Добруджа изобщо не са били прислужници. Така остава случката със сина на Лъв Пафлагонски, пленник при българите, който действително се явява в дома си с кана-кукумион. Затова се присъединявам към мнението на А. Стойкова и приемам, че тъкмо това чудо е прототип за средновековните художници, конто го пресъздават без прекъсване от XI - XII до XV - XVI в.
Също така допълнително следва да се подчертае, че в голяма степей тези чудеса следват духа на епохата, в която са сътворени. Един от основните
228
проблемы, вълнуващ византийского общество през цялото Средновековие е съдбата на християните, попаднали в чуждоземен плен. Особено актуален той става след средата на XI в., когаго в резултат на селджукските нашествия почти не остава ромейска фамилия без пленени от мюсюлманите роднини. За тяхното освобождаване работят десетки дипломати, хазната отпуска огромни суми за откуп, провеждат се смели акции в типа на противника. В преобладаващия брой случаи обаче единственото упование на близките е в Бога и в покровителя на христианского войнство св. Георги, на конто се възлагат сетните надежди.
Сходно е положението в останалите източноправославни страни и това прави чудесата за спасените от плен юноши не по-малко актуални. И след като храмът е мястото за измолване на застъпничество за попадналите в чуждо робство, естествено е стенописващите го зографи да откликнат на тази злободневна тема. Така се формира нов иконографски тип, който следва стриктно канонизираните вече литературни творби, разказващи за чудно спасените младежи от кападокийския светец. Най-ранните изяви на тази наративна традиция се свързват с малоазийските провинции. Напълно естествено е от тук, от граничната зона между християнството и исляма да са и нейните първи изобразителни превъплъщения.
Действително, сред най-ранните художествени пана, третиращи сюжета със спасения юноша, е фреска от ХШ в. в кападокийската скална цьрква в с. Ортакьой.19 Св. Георги е представен като воин-конник, поразяващ змей, а зад гърба му се забелязва дребната фигурка на дете с кана в ръка. Показателен е и съпътстващия надпис AIAXOPITIX, т. е. “спасител”. В случая обаче забелязваме контаминация на два сюжета - св. Георги змееборец и св. Георги спасител.
Има основание да се предполага, че първоначалните иконографски решения са били по-изчистени и художниците са се придържали стриктно към литературните първоизточници. За пример могат да се посочат грузинските стенописи от XI - ХП в. в Икви, Павниси, Ачи и Бочорма (табл. 1:1), конто засега са най-ранните паметници, третиращи този сюжет.20 Действително св. Георги е представен напълно според текстовете като триумфално яздещ конник с победоносно вдигнато копие, а на гърба му се е прилепил спасеният юноша с кана в ръка. Художникът от Икви и особено колегага му от Павниси са опитни рисувачи, добре запознати с византийските художествени и технически достижения. За разлика от повечето местни стенописи тук фигурите са раздвижени и много съразмерни, с освободени и естествени жестове, изпълнени с ярък колорит. И все пак собствено грузинските традиции прозират в “разтеглените” композиции, подвластни на подробния разказ, което води до известно претрупване, до своеобразна “изобразителна бъбривост”. Това личи особено в Икви, където картинната сага завършва с трогателната сцена на посрещането. Цялата фамилия, включително невръстното братче и достолепният свещеник с радостно
229
За
Табл. 1:1. Св. Георги спасява юноша-християнин. Фреска от XI - XII в. в Икви, Грузия (по Е. Привалова); 2. Св. Георги с царкинята и спасения юноша. Фреска в Кремиковския манастир от края на XV в. (по К. Паскалева); 3 и 3“. Снимка и рисунка на фреска в скалната църква “Трите конника” в крепостта Ески-Кермен в Крим от края на XIII в. (по О. Домбровски); 4. Св. Георги спасява юноша-християнин. Гравировка върху грузински сребърен кръст от XV в.
230
изумление съзират св. Георги и спасеното чедо. Въпреки някои нагуралистични забежки и в този случай художникът се изявява каго истински даровит артист. Определено е успял да възпроизведе типичните кавказки персонажи в колоритни национални костюми, както и специфичната грузинска задушевна атмосфера, в която естествено се вписват пословичното гостоприемство и ненадминатата грузинска трапеза. От друга страна така подробният, дори претрупан картинен разказ загатва, че стенописът от Икви наистина е сред първите художествени превъплъгцения на чудото със спасения юноша. Очевидно художникът все огце не може да отсее основното от второстепенното и поради липсата на утвърдени прототипи следва без отклонение литературната канава. В тази връзка е забележително, че тъкмо грузинските стенописи съвпадат по време с най-ранните литературни версии на чудеса със спасени младежи-християни, датирани в XI в. В по-късните изобразителни творби вече се установява една устойчива и твърде изчистена иконографска схема, където само яздещият светец и юношата с каната са достатъчни, за да предизвикат у зрителя нужния поучителен ефект.
Въпреки че грузинските стенописи са най-ранните засега, все още продължава да се спори къде трябва да се търсят прототипите на тази иконография (Грузия, Мала Азия, Гърция, Крит, Кипър), защото писаното слово се разпространява твърде бързо по всички византийски провинции и в съседните православии страни. Да не забравяме и вече споделеното, че “Чудото на св. Георги с българина” може да е възникнало още през X в., т. е. столетие по-рано от известните грузинска и гръцка редакции. Така на практика художниците в Кападокия, Грузия, Крит, Гърция, България и пр. могат да стигнат независимо един от друг до твърде близки художествени изображения на придобилите популярност и вече канонизирани литературни творби. Ако обаче в някой достатъчно известен храм има сравнително ранна сакрализирана фреска и икона (и особено ако на последната се приписва чудодейна сила) на св. Георги-спасител, то на даден етап тя би могла да се превърне в прототип, следван и тиражиран в останалия християнски свят. Така въпросът за първообраза остава открит, но има сериозни основания да се твърди, че последният възниква не по-късно от XI в. Засега обаче ранните изображения от XI - XII в. действително произхождат от Грузия, което дава основание на някои изследовагели да видят в иконографията “Св. Георги спасява юноша” едно чисто грузинско изобретение.21 И наистина сюжетът със спасения младеж се репродуцира върху десетки стенописи (Адиши, Бочорма, Вани, Ачи и пр.) и други култови предмета без прекъсване от XI - XII до XIV - XV в. Той най-често е съпътстван от сцената със спасената царкиня. И това ще да е правено съзнателно, защото едната картина действа по-абстрактно (чудото с царкинята), а другата (чудото с юношата) по-конкретно, но и двете заедно засилват у зрителите убеждение™, че кападокийският
231
светец откликва на молитвите на изпадналите в беда Постиженията на грузинските художници в тази насока са многопластови, дълбоки и с подчертана приемственост. Не споделям обаче мнението, че иконографската схема със спасения юноша е инцидентно явление извън Грузия. Има увлечения даже в регистрираните далеч от Задкавказието пана с този сюжет да се търси “грузинска следа”. Вече стана реч, че литературните редакции на чудото със спасения младеж през XI - XVI в. имат не по-малка популярност и разпространение във Византия, Кипър, Крит и България, отколкото в Грузия. От друга страна най-ранните изображения на чудото извън Грузия датират едва от края на XIII в Затова на този етап може да се формулира хипотезата, че иконографската схема може и да е създадена в Грузия, но популярността на “чудото” е способствала нейното бързо изнасяне извън Задкавказието. Във византийска среда тя е изчистена от подробности и допълнителни персонажи, като е сведена до яздегция светец и момчето.
Емблематична в това отношение е фреската в кримската скална църква “Трите конника”, разположена в подножието на крепостта Ески Кермен (табл. I: 3, За).22 Тя е съпроводена от надпис с дата, от която обаче се четат само първите две букви. Според О. Домбровски те имат значение “67..”. Следователно храмът е зографисан най-общо през XIII в. В галоп надясно са изобразени трима конници - воини-светци, от където идва и наименованието на църквата. Първият галопирабавно. носи надигнато нагоре копие и кръгъл щит на гърба. Този ездач е обърнал покровителствен и загрижен поглед към задницата на коня, където седи младеж с крехко телосложение и фригийска шапка на главата. Следва втори конник в буен галоп с бадемовиден щит и дълго копие, поривисто забито в гърчещ се под копитата дракон. Последният ездач е в бавен триумфален галоп, с вдигнато нагоре копие и кръгъл щит на гърба. Елегантно раздвижените фигури, бурно разветите хламиди (дори на конника в бавен ход), драматизмът в позите на драконобореца и ездача-покровител действително насочват към водещо ателие от XIII в., отличаващо се със свободна живописна техника. О. Домбровски смята, че фреската е от края на XIII в. и че храмът е своеобразен мартириум на героите, погребани след татарского нашествие през 1299 г.23 В трите конника той вижда три портрета на св. Георги в качеството му на спасител, драконоборец и триумфатор Сходно обяснение предлага и Е. Овчинникова.24 Аз обаче не споделям напълно подобно идентифициране, защото през 1993 г. имах възможностга да се запозная на място със стенописите и да установя, че средният ездач е бил с брада. Сега тя е почти заличена, но се забелязва ясно и на една фотография, направена в средата на XX в. (табл. I: 3) Ето защо мисля, че средният конник е св. Тодор, който през X - XV в. се представя толкова често като воин-драконоборец, колкого и св. Георги.25 Най-после няматрети воин-светец
232
в този регион, освен св. Георги и св. Тодор, който през XII - XIV в. да е рисуван в подобна поза. Направи ми още впечатление, че косата на последния ездач е събрана зад ушите, а не е в бухнала прическа, както на първите двама воини. Ето защо предполагам, че в случая зографът е имал предвид св. Димитър. Практикататриматавеликомъченици (Георги, Тодор и Димитър) да се изобразяват заедно или по двойки води началото си още от X - XI в. и е често срещана през цялото Средновековие. В тази композиционна схема обаче св. Георги за пръв път е представен в различна иконография (спасител) спрямо спътниците си - една нова роля, в която ще го виждаме и през следвашите столетия. Ранните портрети от XI - XIII в. все още следват строго литературните първоизточници и както в Грузия, така и в Крим св. Георги е показан само в качеството си на спасител с освободения от плен юноша. Същевременно драконоборската сцена до такава степей вълнува средновековния човек и така трайно е свързана с кападокийския светец, че към края на XIII в. драконоубиецът започва да се контаминира със св. Георги спасител. Вече посочих един от ранните примери като фреската от 1293 г. в кападокийската скална църква в Ортакьой. Прочее, драконоборството е твърде актуално в малоазийското изкуство, зашото между XI и XIV в. източните провинции са фронтова линия и християнското население там живее непрекъснато под угрозата от заробване. От там (Ерзерум ?) произхожда една икона, която също илюстрира компилативната иконография “Св. Георги спасител и драконоборец”.26 За съжаление след пренасянето й в Александруполис (Дедеагач) през 1327 г. тя търпи вторични намеси от местни художници, а това затруднява разчитането на оригиналния сюжет. Други две икони, съхранявани понастоящем в Атинския византийски музей, със “Св. Георги спасител” са ново свидетелство за една силна религиозна традиция, имаща проявления и през XV - XVI в.27
Кое налага обаче контаминирането на воина-драконоборец с воина, освободил от плен младежа-християнин, при положение че в литературните източници съвършено отсъстват податки за подобна иконография? Първо трябва да се докоснем до духа на малоазийското (кападокийското) изкуство, в което между X и XIII в. сцената с поразения дракон се превръща в емблематична за кападокийския светец. Ето защо художниците и местните християни трудно могат да го възприемат като воин-конник, неангажиран в люта битка със сатанинския звяр. Освен това новосформираната компилативна иконография с драконоборството и спасението притежава дълбок контекст и силен емоционален заряд. Така се създава впечатление™, че юношата е освободен от плен благодарение на всепобеждаващата сила на св. Георги. Прочее, змеят - алегория на всички сатанински сили, може да се тълкува изобщо като победа над поробителите, докато момчето е своеобразна персонификация на освободените след триумфа на св. Георги
233
народи. Това смесване на различии по тематика сцени с цел постигане на глобално идеологическо въздействие сред християните се палата изцяло през XIV в., когато целият православен Изток е под угрозата да бъде поробен. Затова не изненадва поредната контаминация и появата на иконографията “Св. Георги драконоборец”, който освен че освобождава от плен юношата, съгцевременно спасява от смърт и царкинята.
Този претрупан компилативен сюжет, илюстриран за пръв път върху една икона от Струга28 и обременен с три самостоятелни иконографски схеми, отново не почива на никакви канонични или апокрифни литературни творби. Несъмнено пак става реч за един многопластов алегоричен символ, обединяващ най-актуалните през XIV в. теми за победата над турците (дракона), спасяването на църквата (царкинята) и освобождаването на вече поробените християнски земи (юношата). Така по своеобразен начин средновековните художници извеждат най-парливите проблеми на своето време и посочват единствения път за разрешаването им чрез войнството. поведено от св. Георги. Дори в годините на робството не секва надеждата, че християнските армии от север и запад (идентифицирани с кападокийския светец) гце освободят народите от исламски гнет, а компилативните иконографии съответно се радват на голяма популярност. За еманципирането им на Балканите след XV в. съдейства и практиката на поробителите да вземат в робство и превръшат в еничари момчета-християни. На този фон не е случайно, че зографът от Кремиковци в края на XV в. (табл.1: 2)29 илюстрира чхдото с царкинята, следвайки местни прототипи от предните столетия (Старо Нагоричино, Дечани, Кастория)30, но вмъква и фигурата на отвлечения юноша зад гърба на св. Георги.
По напълно разбираеми причини иконографската схема от Кремиковци през XVI - XVII в се радва на прием и в румънските княжества -превъплътена е в стенописите от Харлау, Воронец и пр.31 А това че най-ранните прояви са от XVI в. не изненадва, защото тъкмо тогава Влашко, Трансилвания и Молдавия са из< 1равени пред реалната опасност от поробване. Сравнително късно - през XV - XVI в. (върхът на османската експанзия) тази сцена се появява върху икони в Кипър32, Русия33 и Атон34.
Твърдеше се, че както в Западна Европа, така и в Египет чудото на св. Георги със спасеното от плен момче няма художествени превъплъщения. В бауитския манастир “Св. Антоний” обаче има добре запазена фреска, илюстрираща чудото с царкинята, на която допълнително зад гърба на св. Георги е показано момче с чайник в десницата.35 Стенописите най-общо се отнасят към XII — ХШ в. и това е важно указание, че твърде рано сюжетът намира популярност сред коптите-християни. Твърде рано, пак в границите на XIII в. (около средата ?) в последно време се датира една икона от Кипър (или Крит ?), съхранявана сега в Британския музей (табл. II).36 На нея св. Георги е показан на бял кон, с плочеста ризница и развяна червена
234
Табл. II: 1. Снимка на икона от Кипър, съхранявана в Британским музей. Св. Георги с юношата от Митилин от ХШ (XVI ?) в.; 2. Рисунка на същата икона
235
хламида. Зад него е представено момче с чаша в ръка, което предполага, че е било претворено чудото с юношата от Митилин. Иконата се свързва с кръстоносното изкуство (?) от Изтока, но изглежда става дума за гръцко ателие от Крит или Кипър. Що се отнася до някои западноевропейски елементи, тези влияния са по-скоро формални и в детайлите, отколкото в сюжетите и съдържанието. Някои елементи от облеклото, специфичният фон и особено диадемата на светеца според мен по-вероятно насочват към критското изкуство от XVI в., отколкото към творбите от ХШ в. Както и да е, тази икона е сред най-ранните паметници, върху конто е пресъздадено чудото с младежа от Митилин и загатва за популярността на този сюжет в Средиземноморието. Икони със сходен сюжет са известии и от Синай.37
В заключение - има достатъчно свидетелства, че иконографията “Св. Георги спасява младеж” е родена на предния фронт на противопоставяне между християнството и исляма, който през XI — XIII в. включва тькмо Мала Азия, Египет, Грузия, Кипър, Крит и Крим. През следвагците векове тя е извикана на живот навсякъде, където опасностгаот поробване заплашва един или друг народ в православния Изток.
Бележки:
1 J. Myslivec. Svaty Jirive vychodokrestanskem umeni. - Byzantinoslavica, V, 1933 - 1934, p. 339-342; D. Talbot Rice. The Accompanied Saint George. - In: Actes du VI™ Congres international d’etudes byzantines, II. Paris, 1951, p. 383-387; I. Dujcev. Due note di storia medievale. - Byzantion, XXIX - XXX, 1959-1960, p. 259-261; И. Дуйчев. Разказ за “чудото” на великомъченик Георги със сина на Лъв Пафлагонски, пленник у българите. - В: Българско средновековие. София, 1972, с. 513-528; А. Стойкова. Кой стой на коня зад Свети Георги? - Старобългаристика, XXI, 2,1997, с. 23-27.
2J. Aufhausen Miracula St. Georgii. Lipsiae, 1913,p. 13-18.
3	Ibidem, p. 18-44.
4	К. Миятев. Нови данни за българите през X в. - ИВАН, VI, 1932, с. 281 - 283; И. Дуйчев. Цит. съч., с. 514-520.
5	J. Aufhausen Op. cit., р. 18-40; К. Миятев. Цит. съч., с. 281-283;; И. Дуйчев. Цит. съч., с 514-520; И. Божилов. България и печенезите(896- 1018).-ИПр, 2, 1973, с. 40-59.
6	J. Aufhausen Op. cit., р. 100-103.
’Ibidem, р. 102-103.
8	А. Дмитриевский. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках православного Востока, I: Типика. Киев, 1895, с. 6 (цит. по А. Стойкова. Цит. съч., с. 29, бел. 33).
9	Г. Острогорски. История на византийската държава. София, 1996, с. 376.
10	Б. Ангелов. Из старата българска, сръбска и руска литература. София, 1978, с. 61-98.
"	Пак там. с. 75; Ив. Снегаров. Старобългарският разказ “Чудото на Св. Георги с българина” като исторически извор. -ГДА, 4, 1945-1955, с. 217-240; Н. Драгова.
236
Българската тема в разказите за чудесата на Свети Георги в славяно-византийската традиция (IX - XI в.). - ГСУ, НЦСВП “Иван Дуйчев”, 1,1987, с. 230-241.
Н. Драгова. Цит. съч., с. 234.
J. Aufhausen Op. cit., р. 4-7; X. Лопарев. Новейшая литература о Св. Георгия Победоносца. - ВВр, 1,1913, с. 20-25; Ив. Снегаров. Цит. съч., с. 217-220.
4 Подробно за изворите и литературата вж. И. Божплов. Към хронологията на българо-аджарската война при цар Симеон (894-896). - ВИС, 6,1971, с. 22-28.
15	Ив. Снегаров. Цит. съч., с. 235-240.
16	D. Talbot Rice. Op. cit., p. 383-387.
' I. Dujcev. Op. cit., p. 259-261.
18	А. Стойкова. Цит. съч., с. 23-32.
G de Jerphanion. LeseglisesrupestresdeCappadoce, II. Paris, 1928, p. 214-242.
20	E. С. Привалова. Художественное решение двух композиции “чудес” Св. Георгия в грузинских росписях среднего средневековья. - Вестник отделения общественых наук ШГССР. 1, 1963, с. 188-221; Павниси. Тбилиси, 1977, с. 18, 77-80, фиг. 5,18-20; Д. Иосебидзе. Роспись церкви св. Георгия в Ачи, Грузия. — В: Памятники културы. Новые открытия. Москва, 1975, с. 152.
21	Е. С. Овчинникова. Вновь открытий памятник станковой живописи из собрания Государственного исторического музея.-ВВр, 37,1976, с. 229-232; Е. С. Привалова. Художественное решение..., с. 221; Павниси..., с. 73; И. Лордкипанидзе. Житийный цикл Святого Георгия в Убиен. - В: Дечани и византийкауметности серединам XIV века. Београд, 1989, с. 106.
22	О. И. Домбровский. Фрески среневекового Крыма. Киев, 1966, с. 34-39; Е. С. Овчинникова. Цит. съч., с. 229-232.
23	О. И. Домбровский. Цит. съч., с. 36-39.
24	Е. С. Овчинникова. Цит. съч., с. 229-232.
25	С. Weigner. Theodor. - In: Lexicon der christlichen Ikonographie, 8. Rom - Freiburg -Wien, 1976, Col. 444^151; E. Dimitrova. The terracotta Relief Plaques from Vinica. - Starinar, XLIII-XLIV, 1992-1993, p. 63-64.
26	H. Lyneh. Armenia. London, 1902, p. 128. fig. 25 (цит. no D. Talbot Rice. The Icons of Cyprus. London, 1937, p. 239).
27	D. Talbot Rice. The Accompanied..., p. 3 86, not. 5.
28	V. Djuric. leones des Yugoslavie. Ochrid, 1961, p. 102, Nr. 29, pl. XLIII.
29	К. Паскалева. Църквата “Свети Георги" в Кремиковския манастир. София, 1980, с. 79-80, обр. 35,47.
30	Вл. ПетковиЬ, Д. ПоповиЬ. Старо Нагоричино. Псача. Калений. Београд. 1933, с. 21— 22, табл. XXVI; Вл. ПетковиЬ. Циклус слика из легенда Св. Ъорйа у Дечамина. -Старинар, V, 1930, с. 7-11, табл. III; Вл. Петковий, Т. БошковиЬ. Манастир Дечани, II, Београд, 1941, табл, XCVI; Ch. Walter. The Cycle of Saint George in Monastery in Decani. -В: ДечаниивизантшскауметностисерединамXIVвека. Београд, 1989, с.351 -353; G Millet. La peinture de Moyen age en Yugoslavie, I. Paris, 1954, p. IX, pl. 104-3; 2. ПеХек<хуг8т]<;. Kacnopia, I. ©eooccXovikt], 1953, pl. 32; P. Pelikanidis. Kastoria, Athens, 1985, p. 38-41, fig. 21.
31	J. Myslivec. Op. cit., p. 339-342, pl. IX, XVI; P. Henry. Les eglises de la Moldavie du norddes origines alafinduXVIemsidcle. Paris, 1930, p. 214-215.
32	D. Talbot Rice. The Icons..., p. 83,239 -241, pl. 81,82,84.
237
33	Н. П. Кондаков. Русская икона, 2. Прага, 1929, табл. 89, 135.
34	J. Aufhausen Das Drachenwunder des heiligen Georg in der griechischen und lateinischen Uberlieferung. Leipzig, 1913, S. 165.
35	M. Rassart-Debergh. La peinture copte avant le XIIе siecle. Une approche. - In- Les peintures des convents de desert d’Esna. Cair, 1965, p. 249.
36	D. Mouziki. Thirteenth Century Icon Painting in Cyprus. -Griffon. 1-2,1985-1986 p.
9 sq; The Glory of Byzantine Era Ad 843 -1291. New York, 1997, p. 295, no 261.
37 D. Mouziki. Op. cit., p. 43, no. 58.
PRIME SOURCES, APPEARANCE AND DISTRIBUTION OF ICON-PAINTING “ST. GEORGE SAVES A JUVENILE CHRISTIAN FROM
CAPTIVITY”
George Atanasov
(Resume)
It has already been emphasized by a succession of examples that the literary prototype of the “miracle” in question was compiled earlier than 11th c., i.e. in the period to which the first Greek, Georgian and German (Coptic) texts are attributed. The detailed descriptions of the battle at the river of Achelloi on 20th August 917 in “The Miracle of St. George with Leo of Paphlagony’s Son” and the war with the Magyars (894 - 896) in “The Miracle of St. George with the Bulgarian” suggest that they were widely distributed still in the first half of 10th c.
As regards the first artistic portrayals of the miracle, the standpoint that it was depicted for the first time towards the beginning of 15th c. is rejected both by Bulgarian and other scholars. In their studies they take into consideration some IIth - 12* c. Georgian monuments as well as some 13* c. monuments from Capadokya, the Crimea and Egypt. Despite their restricted popularity they bear clear testimony that the earliest recorded literary versions from 11th c. contain also the first painted images and icon depictions. Special attention is paid to the 13* c. mural in Eski-Kermen on the Crimea peninsular and as a consequence the imposed view that it represents St. George the Equestrian is eventually cast aside. On the basis of field work observations and the existing icon-painting realities it has been established that the first horseman with the saved Christian youth is an image of St. George, the second one striking down the Dragon is St. Theodore, while the third horseman is a representation of St. Dimiter.
238
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
СЪКРОВИЩЕ С МЕДНИ СКИФАТИ ОТ СЕЛО КОМАРЕВО, ПРОВАДИЙСКО
Лъчезар Лазаров
През 1987 г. жител на с. Комарево е предал в Дългополския музей 28 медни корубести монети, открити с металотьрсач в местността Марията в землището на с. Комарево, Провадийска община. Според приносителя те са били част от разпиляно съкровище, чийто първоначален брой и състав е невъзможно да се възстанови. Постъпилите в музея монети са от следните имитативни типове:
I.	Българска имитация тип А - 3 броя
1.	Л: -► (IC) / ХС. Христос седнал на трон без облегало. В лявата ръка държи евангелие.
О: _».(МР) / 0V. Владетелят прав, насреща, със стема, дивитисион и лорос. В дясната ръка държи лабарум. Вдясно св. Богородица, с нимб, туника и мафорион, коронясваща владетеля.
АЕ; Д: 21 - 28 мм, Т: 2,15 г. Инв. № Н 0201/1.
М. F. Hendy, р. 218, Р1. 24/ 1-9; Ив. Йорданов, с. 52, табл. XXI, 1,3; К. Дочев, с. 25, табл. IX, 1, табл. 2, 10—1
2.	Л: ... / X... Същото като при № 1.
О: о ...П / ...О...Същото като при № 1.
АЕ; |; Д: 21 - 25 мм, Т: 2,03 г. Инв. № И 0201/ 2.
3.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 1.
О: Надписът не личи. Същото като при № 1.
АЕ; |; Д: 23-25 мм, Т: 1,89 г. Инв. № Н 0201 /3.
II.	Български имитации тип С - 7 броя
4.	Л: Надписът не личи. Недобре запазено изображение на Христос-Емануил.
О: Надписът не личи. Владетелят (вляво) и св. Константин прави, насреща, със стеми, дивитисиони и лороси, държат по един лабарум с къса дръжка, недобре запазени. Кълбото с кръста между тях не личи.
АЕ; J (?); Д: 21 - 26 мм, Т: 2,96 г. Инв. № Н 0201/ 4.
239
240
28
ML F. Hendy, p. 218 - 219, var. a, Pl. 24/15, Pl. 25/ 1-2; Ив. Йорданов, с. 52, табл. II, 5; К. Дочев, с. 26, табл. IX, 3 С (1) - 4 С (II).2
5.	Л: Същото като при № 4, недобре запазено.
О: ААЕХ... Същото като при № 4.
АЕ; Д: 20 - 24 мм, Т: 1,28 г. От монетата е отчупен фрагмент. Инв. №Н 0201/5.
К. Дочев, табл. IX,4 С (II).3
6.	Л: Недобре запазено.
О: (У .../...Е. Същото като при № 4.
АЕ; Д: 21 - 25 мм, Т: 2,59 г. Инв. № Н 0201/6.
К. Дочев, табл. IX, 5 С (III) (?).
7.	Л: Недобре запазено.
О: Надписът не личи. Същото като при № 4.
АЕ; | (?); Д: 21 - 24 мм, Т: 3,45 г. Инв. № Н 0201/7. К. Дочев, табл. IX, 4 С (II) (?).
8.	Л: _► (I) С/... Същото като при № 4.
О: Надписът не личи. Същото като при № 4.
АЕ; |; Д: 23 - 25 мм, Т: 3,43 г. Инв. № Н 0201/8. К. Дочев, табл. IX, 4 С (П) (?)•
9.	Л: _► 1С/... Същото като при № 4.
О: Надписът не личи. Същото като при № 4.
АЕ; |; Д: 20 - 25 мм, Т: 2,50 г. Инв. № Н 0201/9. К. Дочев, с. 26, табл. IX, 4 С (II).
10.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 4, но с по-малък модул, недобре запазено.
241
О: Надписът не личи. Същото като при № 4, но с малък модул. Фигурата вдясно държи кръст.
АЕ; Д: 18-23 мм, Т: 1,94 г. Инв. № Н 0201/ 28. Ив. Йорданов, с. 53, табл. XXI, 9; К. Дочев, с. 26, табл. IX, 7 (V), вариант (?).
III. “Латински константинополски” имитации, тип А, среден и малък модул (=български имитационен тип D) - 18 броя
А. Среден модул - 1 брой4
11.	Л: -► МР/... Недобре запазено изображение на св. Богородица, седнала на трон с високо облегало, държаща пред гърдите си медальон с главата на Младенеца.
0:0.../.. .СПО.. .Владетелят прав, насреща, със стема, дивитисион и хламида. С д. ръка подпира лабариум с дълга дръжка, в лявата държи енексекация.
АЕ; |; Д: 21-25 мм. Т: 2,27 г. Инв. № Н0201/ 10. М. F. Hendy, Pl. 25/ 6-10 (голям модул), р. 198, Р1. 29/ 1-3 (малък модул); Ив. Йорданов, с. 53, табл. XXII, 2 (голям модул), табл. ХХП, 3 (малък модул); К. Дочев, с. 31, табл. X, 1 (голям модул), с. 37, табл. XIII, 1 (малък модул).
Б. Малък модул - 17 броя
12.	Л: .../ ®(V). Същото като при № 11, с по-малко ядро.
О:	.../А (?)... Същото като при № 11, с по-малко ядро.
АЕ; |; Д: 18-23 мм, Т: 1,49 г. Инв. № Н 0201/ 11. М. F. Hendy, р. 198, Р1. 29, 1-3]; Ив. Йорданов, с. 53, табл. XXII, 3; К. Дочев, с. 37, табл. XIII. 1. 13. Л: Надписът не личи. Същото като при № 12, недобре запазено.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 19-24 мм, Т: 0,86 г. Инв. № Н 0201/ 12.
14.	Л:	.../ ®(V). Същото като при № 12.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 17-22 мм, Т: 2,12 г. Инв. № Н 0201/ 13.
15.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 12.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 19-25 мм, Т: 1,47 г. Инв. № Н 0201/ 14.
16.	Л: ’! МР / ... Същото като при № 12.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 20-22 мм, Т: 1,705 г. Инв. № Н 0201/ 15.
17.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 12.
О: MANO?... Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 17-19 мм, Т: 1,34 г. Инв. № Н 0201/ 16.
18.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 12.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 19-21 мм, Т: 1,73 г. Инв. № Н 0201/ 17.
242
19.	Л: МР/ ... Същото като при № 12.
О: о ... / А... Същото като при № 12.
АЕ; Д: 18-22 мм, Т: 0,90 г. Инв. № Н 0201/ 18.
20.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 12.
О: о ... / А... Същото като при № 12.
АЕ; Д: 18-21 мм, Т: 2,05 г. Инв. № Н 0201/ 19.
21.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 12.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 19-21 мм, Т: 1,73 г. Инв. №Н 0201/20.
22.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 12.
О: О МА... Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 17-20 мм, Т: 1,29 г. Инв. № Н 0201/21.
23.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 12.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 18-21 мм, Т: 1,62 г. Инв. № Н 0201/ 22.
24.	Л: Надписът не личи. Също като при № 12.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 17-19 мм, Т: 1,515 г. Инв. № Н 0201/23.
25.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 12.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 18-20, Т: 2,51 г. Инв. № Н 0201/ 24.
26.	Л: Надписът не личи. Същото като № 12.
О: Надписът не личи. Същото като № 12.
АЕ; |; Д: 17-25 мм, Т: 1,45 г. Инв. № Н 0201/ 25.
27.	Л: Надписът не личи. Същото като при № 12.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 16-23 мм, Т: 1,55 г. Инв. № Н 0201/26.
28.	Л: Същото като при № 12, недобре запазено.
О: Надписът не личи. Същото като при № 12.
АЕ; |; Д: 16-19 мм, Т: 1.09 г. Инв. № Н 0201/27.
Веднага се набива на очи, че сред представените в находката български и “латински” имитативни типове липсва българският клас В. Тъй като нито начинът на първоначалното откриване, нито пълният състав на находката са известии, смятам, че няма основание да се правят заключения относно реинтерпретация на хронологическата последователност на българските имитативни типове.
Както в повечето съкровища, в който присъства т.н. “латински константинополски” тип А, малък модул, така и тук той превъзхожда съществено като количество достигналите до нас монети от другите типове. Този клас е въобще най-често срещания по пашите земи имитативен тип.5 Затова го считам за безусловно български имитативен тип, който би следвало
243
да носи гюредната буква след българския имитативен тип С - тип D.6 Както вече имах възможност да отбележа на друго място, въпреки че не е изключено част от имитативните монети от този тип, най-вече тези с голям модул, да са били емитовани и в Константинопол. то огромната част от мал ко модул ните издания са дело на монетарница (монетарници?) в българските земи. Те са били сечени в тези огромни количества с пряката цел да задоволяват нуждите на българския пазар през второто - петото десетилетие на XIII в. и най-вече по време на царуването на Иван Асен II (1218— 1241).7 Въпросът дали те са били сечени от дубровнич ани8, венецианци или други чужденци стой открит. Но ако се приеме, че българските имитативни типове А - С са дело на български или гръцки майстори, работещи за българските владетели, то и емисиите на българския имитативен тип D (= “латински константинополски” тип А, малък модул) би следвало да са тяхно дело.
Въз основа на присъстващите монети от достигналата част от това съкровище, неговото укриване трябва най-общо да бъде датирано в рамките на второто - петото десетилетие на ХШ в.
Бележки:
’ М. Е Hendy. Coinage and Money in the Byzantine Empire 1081 -1262. Dumbarton Oaks Studies. Washington, 1969; Ив. Йорданов. Монети и монетно обръщение в средновековна България 1081 1261. София, 1984: К. Дочев Монети и парично обръщение в Търново XII-X1V в. Велико Търново, 1992. На таблиците монетите са представени в намален мащаб.
2 Съчетанието на лоросите е като при 4 С (II), но формата на провесената препаска е като при 3 С (I).
3 При тази и следващите монети от този тип украсата на лоросите не личи. Където е възможно, монетите сасинхроннзирани с рисунките на табл. IX в книгата на К. Дочев. 4 Монетата е класифицирана като “среден” модул най-вече поради по-голямото си ядро и сравнително високото тегло - 2,27 г. Но що се отнася до размерите на самото изображение, те са еднакви с тези на следващите две монети, отсечени върху малко модулни ядра. Същевременно и някои от малко модулните монети от този тип представени в съкровището са с тегла над 2 г (вж. № 14,20,25), поради което смятам, че този екземпляр трябва да се приеме за монета, носеща характеристиките на малкомодулните серии и издадена заедно и на едно и също място с останалите екземпляри от този тип в съкровището.
5	Вж. М. Е Hendy. Op.cit., р. 327 sq; Ив. Йорданов. Цит. съч., с. 135 сл.
6	По-подробно по този въпрос, в това число и преглед на различните мнения относно тези монети вж. Л. Лазаров. Данни за монетната циркулация на Провадийската крепост (по материали от Дългополския музей). - Нумизматични проучвания и материали, ч. 3. Велико Търново (под печат).
7	Пак там.
244
8	К. Дочев (За произхода на някои латински имитативни монети. — Нумизматика, XIX, 1985,4, с. 6 и сл.) смята някои от другите латински имитативнитипове (D-U) за сечени от дубровничани в България по времето на цар Иван Асен П, възприемайки мнението на Д. М. Меткалф за българския характер на тези имитативни типове.
A HOARD OF COPPER SKIFFATS FROM THE VILLAGE OF KOMAREVO, PROVADYA REGION
Luchezar Lazarov
(Resume)
The article presents the preserved part of a hoard composed of copper skiffats, uncovered in the “Mariata” locality, near the village of Komarevo, Provadya region, which was received by the museum of Dulgopol and became part of its collection. The coins of the hoard belong to the following imitative types: 1. Bulgarian imitative type A—3 pieces; 2. Bulgarian imitative type C - 7 pieces; “Latin-Constantinople” imitative type A, a medium and a small module (^Bulgarian imitative type В) - 18 pieces. The coins of the latter type are the most widely distributed and often found imitative emissions in Bulgaria. According to the author they are unequivocally Bulgarian and not Latin issues and in the future they have to be treated and interpreted exactly as such.
On the basis of the found in the hoard coins, that have come to the light of present day, the time of their concealing should be attributed most generally between the 2nd and 5th decade of 13th c.
245
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
КОЯ КРЕПОСТ E РАКНУИ НА АЛ-ИДРИСИ ?
Лъчезар Лазаров
В “Географията” на Ал-Идриси, наред с другите градове и крепости, на три места, в близост до Алмас и Бастарнас е спомената и Ракнуи
Б. Недков, авторът на великолепния превод и анализ на текста на арабския географ възприема мнението на В. Томашек, че в случая е палице метатеза на названието “Карново” и че става дума за Карнобатския Хисарлък, известен в писмените извори до края на XI в. като “Маркели”.2 Като че ли този възглед се е наложил в историческата литература и се приема от изследователите, спирали се на въпросния пасаж на средновековния автор.3 Има обаче, някои смущаващи обстоятелства, конто предполагат възможността и за друга идентификация на Ракнуи на Ал-Идриси. Някои от тях са направили впечатление на Д. Момчилов, който отпоено идентичността на Ракнуи = Карново = Карнобатски Хисарлък (Маркели) отбелязва: “Това мнение противоречи на записаното в източника, че селището е изградено близо до една планина (или височина), докато Карнобатската крепост Маркели е изградена върху част от височина, а в действителност самият град Карнобат е близо до такава височина, само че засега археологически паметници от XII в. от града или околността (непосредствено край него) не са открити”.4
Според мен са палице някои топоними, който дават възможност локализирането на крепостта да се постави на друго място. Става дума за названията Раклица, Раклиново и Раклина. Те са разпространени около Сакар баир, на север от Карнобат, в подножието на Карнобатската планина. Наистина, Раклица и Раклиново са нови имена, дадени през 1934 г. на селата Щихларе и Сеферкьой, под който те се срещат в документите от турското робство. Но затова пък името на рекичката Раклина и изчезналото към края на XVIII в. село със същото название5 очевидно са автентични топоними не само за периода на турското владичество, но явно и за периода преди това. (Явно с. Раклиново също е наречено в ново време на река Раклина, при чиито брегове е разположено). Селата Раклица и Раклиново се намират в северното подножие на възвишението Сакар баир. От другата, южната страна, е разположено с. Зимен (Къшлакьой), а на около 1,5 км западно от
246
него, в полегатите склонове на възвишението е местността Скендерлий. В тази местност през турско време е съществувало едноименното село Скендерлий (Искендерли), но там се откриват археологически материали и от IV - VII и XI - XIX век.6 Северно от него в същата местност е разположена и голямата Зименска крепост. Тя не е проучвана археологически, но откриваните при обхождане материали показват, че е била обитавана както през ранновизантийската епоха, така и през периода XI - XIV век.7 Крепостта е била със стратегическо значение за целия район и възлов център в пътнотранспортната система в тази част на страната. Оттук е минавал пътят, свързващ Ришкия проход от север с главния път Сливен - Айтос - Анхиало. Гой е преминавал северозападно от крепостта. Същевременно източно-североизточно от нея е имало друг път, водещ през днешното село Раклиново към селата Завет и Люляково, в конто също има интересни археологически обекти от Средновековието.8 Оттам на север е Веселиновският проход, а на североизток, по течението на р. Луда Камчия, през Айтоско-Провадийския проход се стига до средновековния Овеч. На около 0,5 км западно от голямата Зименска крепост е разположено “Малкото кале”, което стон очевидно във връзка със същата крепост и е изпълнявало охранителни функции.9
В района на Сакар баир могат да се посочат още археологически обекти, обитавани през различии периоди: в местността Ак пунар, 3 км западно от с. Зимен, в местността Черковището, източно от изчезналото село Раклина и др. Това е дало основание на Д. Момчилов да определи Зименски селищен (археологически) комплекс.10 Центърът му безспорно е била голямата Зименска крепост, която някои изследователи идентифицират с Голое или с Алмас на Ал-Идриси." Днес обаче повечето учени локализират Голое при с. Лозарево (“Лозаревското градище”).12 Впрочем, някои считат последното и за Алмас, правейки асоциации с близкото село Климаш.13
Според мен крепостта при с. Зимен, заедно със средновековното селище до нея доста сполучливо отговаря на някои основни характеристики на Ракнуи (Ракнави) на Ал-Идриси. Тя е била обитавана през XII в., от когато е съчинението на арабския пътешественик. Поставена между Алмас и Бастарнас и недалеч от Русокастро, Мегали Терме и Айтос, Ракнуи в общи линии съответства на местоположението на Зименската крепост. Наистина някои съпоставки спрямо другите също дискусионни в своята идентификация градове и крепости у арабския географ не съвпадат напълно, но това може да се констатира по отношение на всички описани там селища. Но самият факт, че Зименското кале е приемано например за Алмас, съседният в описанието на Ал-Идриси град, показва, че идентификацията му е именно в този район. Същевременно местоположението на Зименската крепост и селището в местността Скендерлий на южния склон на Сакар баир, в подножието на възвишението и близо до издигащата се на север Карнобатска планина също съвпада с описанието на Ал-Идриси, според което градът е близо до една планина (или височина).14
247
Най-съществения аргумент за идентификацията на Зименското кале с Ракнуи (Ракнави) наарабския географ виждам в топонима Раклина, запазен в названията на течащата недалеч рекичка и едноименното село, което е било разположено на около 3 км североизточно от с. Зимен. Както беше отбелязано, с. Раклина е изчезнало през XVIII в. Имайки предвид, че Карнобатския край е бил значително колонизиран след османското завладяване. в резултат на което тук масово са били наложени турски названия на местностите и селищата, трудно може да се допуске, че село Раклина и река Раклина са получили своите названия през турското робство. Те очевидно са от тези топоними, конто въпреки масовата промяна на българските названия с турски са се залазили непроменени. В северната част на Карнобатския район, точно където са запазени имена като село и река Раклина, са съхранени имената и на други български местности и селища, макар че най-често те имат и паралелни османски названия. Поради това топонимът Раклина трябва да се приеме безусловно като останал от времето преди установяването на османското господство в този район. Наистина не е изключено село Раклина да е възникнало и в турско време, в резултат на бягството от османските насилия на българи от полските райони в старопланинските пазви. Но и в този случай то очевидно е получило своето име от преминаващата тук рекичка Раклина, съхранила автентичното си название отпреди османското нашествие. А между имената Ракнуи (Ракнави, Ракнова) и Раклина връзката посредством Ракна е доста пряка. Съставката -ли може да отпадне при предаването на названието Раклина по много причини.
Приемането на идентичността на Ракнуи със Зименската крепост предопределя и отхвърлянето на Ракнуи = Карнои (Карново), тъй като Зименското кале е сравнително далече от днешния град Карнобат. Впрочем, не може да се смята все още за доказано съществуването по време на Второто българско царство на град Карново, чието име да е било възприето от днешния Карнобат. К. Иречек отбелязва, че местните българи наричали по този начин Карнобат и че Карново е споменато и от дубровничанина П. Джорджич в края на XVI в. Но това е бьлгарското име на днешния град, възникнал или по-точно оформил се като такъв на сегашното си местоположение най-вероятно през втората половина на XIV в. със заселването на османски колонисти. Името, с което М. Нешри го назовава е Карън овасъ (Карново поле)15 и е твърде вероятно това да е названието на целия район, от който името да се е пренесло и върху оформящия се град. По-късните извори споменават, че османските войски начело с Мурад I превземат към края на 60-те години на XIV в. Карънабат'6, но тук очевидно е налице трансформация на Каръновасъ през Карън-ова-да в Карън абад17, за което явно е допринесло и очертаването на Карнобат като важен регионален център.
248
Ако Ракнуи се идентифицира със Зименската крепост, тогава следва Азмас да се търси на запад от него. Възможността това да е Лозаревското градище в този случай изглежда най-логична. Подобна идентификация вече е правена18. Що се отнася до Голое, въпреки преобладаващото мнение в полза на с. Лозарево19, изглежда че решението трябва да се търси другаде и във всички случаи по на изток от това село, а и от Ракнуи (=3именската крепост). Ал-Идриси, макар че не винаги изброява в точна последователност .елищата в своята “География” и понякога обърква посоките, на два пъти отбелязва, че Гулуи (Голое) е на разстояние от Айтукастру (Айтос) на половин ден път.20 На половин ден разстояние от посочения град авторът определя и местоположението на Мегали Терме (Айтоските, днес Бургаските, бани), както и разстоянието между Мегали Терме и Русокастро.21 Но разстоянията между Айтос, Айтоските бани и Русокастро, отговарящи на половин ден път са пене наполовина по малки от разстоянието между Айтос и с. Лозарево (Лозаревското градище). Следователно няма как последното да е идентично с отстоящето на половин ден път от Айтукастру Голое. Поради тази причина Б. Недков не приема тази идентификация, и намира за по-правдоподобно отъждествяването на Голое със Скендерлий, т. е. със Зименската крепост.22
Изглежда обаче, че предложената наскоро от Д. Момчилов една нова локализация е по-вероятна. Това е “Малкото кале” при с. Люляково, отстоящо приблизително на същото разстояние от Айтос, както и Зименската крепост, но разположено по на север от него.23 Освен разстоянието, съответстващо на описанието на Ал-Идриси, Д. Момчилов посочва и един друг съществен аргумент - наличието в писмени извори от турско време (XVII в.) на селище на име Голойе в Шуменска кааза.24 Този факт от една страна изключва възможността за идентичността на Голое със съществуващото и по това време с. Комарево (Лозарево), а от друга предопределя търсенето му на север и изток от селата Лозарево, Подвис (Гьокчерен) и Прилеп (Добрал), тъй като те са били винаги в Карнобатска кааза.
Изследователят се спира на стратегическото значение на пътния възел, оформен при селата Люляково и Съединение и богатите археологически останки от Средновековието в този район, в това число и от XI - XII в. Според него “Малкото кале” край Люляково и възвишението Кайряка напълно отговарят на сведението на Ана Комнина, че Алексий I Комнин прекарал една нощ на възвишение над Голое.25
В подкрепа на локализацията на Д. Момчилов може да се добави следното. Според наложилото се в науката мнение, името Голое (ГоХот]) е келтско.26 Възникнало е като название на конкретното селище в III в. пр. Хр., когато галатите създават своето Тилитско царство в Тракия. Тяхното основно ядро е обхващало териториите на Източна Стара планина.27 А на около 1,5 км северозападно от “Малкото кале” при с. Люляково е разположено “Голямото кале”28, в района на което (според колекционери от Карнобат) са
249
намирани монети на келтския владетел Кавар, както и археологически материали (фибули) с латенски характер. Най-вероятно там да е било античното Голое, чието име е пренесено през вековете и през Средновековието е предадено на утвърдената крепост “Малкото кале”. Според други изследваиия обаче “Малкото кале” при с. Люляково се идентифицира с Агермини на Ал-Идриси (Грамени на Мануил Фил).29
Очевидно уточняването на голяма част от споменатите в средновековните извори крепости и градове в Източна Стара планина, в това число и в Карнобатско, ще бъде свързано с още много бъдещи проучвания. Дано настоя щите бележки ги подпомогнат.
Бележки:
1	Б. Недков. България и съседните й земи през XII век според Идриси. София, 1960, с. 69,85.105.
2	Пак там, с. 141-142.
3	Е. Грозданова. Карнобат и Карнобатския край през XV - XVIII в - В: История и култура на Карнобатския край. Т. 3. София, 1993, с. 5,9 -10, бел. 22. Ст. Кендерова, Б. Бешевлиев. Балканският полуостров, изобразен в картите на ал-Идриси. София, 1990, с. 77-78, 84, 118.
4	Д. Момчилов. Пътна и селищна система между Източна Стара планина и “Еркесията” IV-XIV в. (Върбишки, Ришки и Айтоски проход). Варна, без пос. год., с. 123.
5	Д. Момчилов. Поселищното развитие в Карнобатския край през XV - XIX в. по археологически данни. - В: История на културата на Карнобатския край, т. 3, 1993, с. 85; Пътна и селищнасистема..., с. 212. Не е изключено това село да еупоменато в един османски извор от средата на XV в., отнасящ се до Никополски санджак. В него, наред с данните за много други селища, е отбелязано, че жителите на село Вънбел (вероятно село Въбел, Търговищко) (тимар на Ахмед, син на Али) живеят в село на име Раклуна. Вж. Р. Стоиков. Хасове, тимари и зиамети в Никополския санджак. -ТИБИ, II, 1966, с. 196-197. Въпреки че сведението касае Никополския санджак и огромната част от селищата, споменавани в него, са разположени на запад от Карнобатския регион, там става дума и за село Маноилец (Манолич), Карнобатско, като тимар на Али, син на Мурад (Пак там, с. 200 - 201). Не е невъзможно и районът малко по-югоизточно от село Манолич (където се е намирало село Раклина) да е бил включен към Никополския санджак или пък жителите на село Вънбел да са се преместили през Балкана в съседния Силистренски санджак, обхващащ и Карнобатско. 6 Д. Момчилов. Поселищното развитие..., с. 71; Пътна и селищна система.... с. 43,212.
7	Д. Момчилов. Средновековните крепости в южните части на Ришкия и Върбишкия проход. - ВИСб, 59,1990,5, с. 20,40; Пътна и селищна система..., с. 210.
8	Д. Момчилов. Пътна иселищнасистема...,с. 48, 50, 55,145-147,211; Вж. също Ат. Игнатиев. Стари пътищав Карнобатско. -ИБАИ, IV, 1923, с. 293; И. Георгиев. Военни пътища и преградни съоръжения в Ришкия проход. - - ВИСб, 62, 1993,2, с. I 1-12.
9	Д. Момчилов. Пътна и селищна система..., с. 211, № 86.
10	Пак там,с. 50,55,145,210-212.
"Б. Недков. Цит. съч., с. 141 и цитираната литература.
12 Д. Момчилов Пътна и селищна система..., с. 113с цитираната литература.
250
3 Е. Грозданова. Цит. съч., с. 10 и цитираната литература.
Б. Недков. Цит. съч., с. 85.
' М. Нешри. Огледало на света. История на османския двор. Съставителство и превод от османотурски М. Калицин. София, 1984,106 (с. 123), 161 (с.201).
Е. Грозданова. Цит. съч., с. 6-7 и цитираните изводи.
’ К. Иречек. Пътувания по България. София, 1974, с. 807-808.
Б. Недков. Цит. съч., с. 141 и цитираната литература.
19 Д. Момчилов. Пътна и селищна система..., с. 118.
2	Б. Недков. Цит. съч., с. 85, 105.
21	Пак там.
"Пактам, с. 141, 143.
23	Д. Момчилов. Пътна и селищна система..., с. 119-121.
24	Пак там, с. 120.
23	Пак там.
26	W. Tomaschek. Die alten Thraker. Wien, 1980,1, S. 92; II, 2, S. 88; A. Holder. Alt-keltischer Sprachschatz, I. Leipzig, 1896, col. 2031.
27	L.Lazarov. The Problem of the Celtic State in Thrace. (On the basic of Kavar’s coins from Peak Arkovna). - BHR, XXI, 2-3, 1999, p. 10; Л. Лазаров. Относно келтската държава с център Тиле в Тракия при Кавар. - В: Л. Лазаров. Нумизматични проучвания и материали, ч. 1. София, 1996, с. 76-78; Аркуна (Аркунес, Аркунис?)-резиденция Кавара. -BHR, XXIX, 1, 1996, с. 93-94.
28	Д. Момчилов. Пътна и селищна система..., с. 231, № 138.
29	Пак там, с. 146 и цитираната литература.
WHICH FORTRESS IS RAKNUI OF AL-IDRISI
Luchezar Lazarov
(Resume)
On the basis of the suggested similarity in the names of Raknui from ‘Geography” of Al-Idrisi and Raklina, (a toponymic name of a river and a settlement in the Karnobat region, which had become extinct and disappeared in 18 th c.) has been stated the opinion that the mediaeval town in question has to be identified with the fortress at the village of Zimmen, Karnobat region, and not the town of Karnobat itself. Hence, Almas from the “Geography” has to be identified with Lozarevskoto gradishte (the ruins of the ancient town and stronghold of Lozarevo) and Goloe with Goliamoto Kale (the Big Stronghold) at the village of Lyuliakovo, Karnobat region respectively.
251
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
УКРАСАТА НА БИТОВАТА КЕРАМИКА ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ XV-XVHI ВЕК
Валентин Плетньов
По време на разкопките на Римските терми във Варна през 70-те години на XX в. са открити близо 1000 цели и фрагментирани керамични съдове. Преобладаващата част от тях произхождат от добре датирани боклучни ями. Намерени са заедно с многобройни фрагменти от малоазийски фаянс, китайски и западноевропейски порцелан, италианска майолика и пр. Освен това значителен брой съдове са намерени в запазени или разрушени керамични пещи във Варна и Варненско. Датирани са от края на XV до началото на XIX в. Това голямо разнообразие на формите и украсите дава много добра възможност да се проследи развитието на декорацията на късната керамика във Варненско.
Украсата е един от най-характерните белези на керамиката от времето на османското владичество у нас. Тя несъмнено отразява естетическите вкусове на обществото. Майсторите грънчари са украсявали съдовете според собствения си вкус и умения, но и според изискванията на потребителите. Художествените качества на керамичните изделия за пазара най-често са твърде ниски. Освен това украсата е свързана с предназначението на различните видове съдове. През различните епохи се наблюдава уеднаквяване на формите и на украсата върху големи територии, но винаги са съществували отделни регионални различия, определени от различии традиции и културни влияния. Варненската керамика от XVI до първите десетилетия на XIX в. по украса не се различава особено оз керамиката в останалите европейски земи, включени в границите на Османската империя. Все пак има известии отлики, конто изпъкват на фона на публикуваните досега керамични съдове от различии български градове и конто могат да се определят като характеризиращи местната керамика. Преди да проследя различните декоративни техники, трябва да отбележа, че много от съдовете са красиви не само защото
252
имат външна украса или специфичен колорит, но и поради умелото съчетаване на различии елементи от формата. Естетическо въздействие се постига чрез извивките на тялото, дръжките и чучурите, височината на столчетата, издутините и пръстените по шийките, оформянето на бордюрите и ръбовете на устиетата и пр.
Украсата на варненската битова керамика може да се раздели на няколко големи групи - врязана, релефна, петниста, рисувана, сграфито и щемпелувана. Към украсата се отнася и съчетаването на ангоба с глазура или обикновените петна глазура, напръскани направо върху глината. Много често отделните техники на украса са съчетани в различии вариации.
I. Врязана украса
Това е една от най-опростените украси, позната и използвана от грънчарите още от най-дълбока древност. Тя се явява някак естествена и в редица случаи може да се определи като приоритет на дадена епоха. Разбира се, понякога тя е много често срещана, но това е свързано със степента на развитието на грънчарският занаят и модата на епохата.
Врязаната украса върху късната варненската керамика е предимно линейна. За разлика от други райони на страната тук не се срещат различните по форма и дълбочина ямки, разположени в линия или на пояси, както и врязаните геометричните фигури. Няма ги и сравнително сложните съчетания от различии линии, снопчета и пасма, така характерни за XII-XIV в., а и преди това.1 Използват се основно една, две или три тънки, прави линии; една, две или три бразди; много рядко единична вълниста линия; снопчета от прави или вълнисти линии, нанесени с гребен.
1.	Единичните линии обикновено са нанесени по тялото на по-обемис-ти съдове. Те подчертават шийката, най-широката част или плещите на гърнета, кани. чаши и ибрици. Понякога единични линии са нанесени и върху телата на чаши и нощни гърнета и по столчетата на някои блюда.
2.	Двойни и тройни линии се срещат по телата на повече съдове. Тук става дума отново за единични линии, изтеглени с шило или друг едновръх остър предмет много близо една до друга. Както и предходните, те се срещат на по-обемисти съдове. Разположени са върху най-широката част, плещите или шийката на гърнета. кани, стомни. ибрици, делви и нощни гърнета. Двойни линии са нанесени на външните стени, в горната част или близо до дъното на паници, чаши и блюда.
3.	Браздите много често заместват посочените по-гори линии. Те са нанесени също с едновръх инструмент, но с по-широко острие. Разположени са така, че подчертават ръба на устието - отвътре или отвън, в зависимост от формата на съдовете. Подобна техника се наблюдава на 19 гърнета,
253
Кана с цветна глазура
12 кани, 6 чаши, 3 делви и 2 легена. Преобладаващата част от съдовете, чиито ръбове на устието са подчертани с бразди, са паници (44 бр.), блюда (17 бр.) и чинии (76 бр.). Браздите са нанесени още при източването, преди покриването на съдовете с ангоба. Две или три широки бразди има и върху някои чаши. Браздите или посочени-те по-горе обикновени линии са врязани винаги под устието и малко над дъното. Тези върху чашите, напомнящи халби, из-глежда имитират обръчите на дървените първообрази. Разби-ра се, има и съдове (кани, сто-мни и ибрици) с 1 до 3 бразди, разположени върху най-широ-ката част на тялото. По-нетра-дипионна е винтообразната бразда върху шийката на една
стомна. Тя е нанесена с вертикално движение на инструмента при върте-нето на съда върху колелото. С много широк инструмент са нанесени браздите (плътно една до друга) върху шийките на някои стомни и делви.
4.	Липните, нанесени с гребен, се срещат рядко по варненските съдове в сравнение с други райони на страната и в разрез с традипията от предходните епохи. С гребен, и то само пасма от прави линии (предимно четири или пет), са украсени най-често плещите на гърнета, кани, чаши, стомни, делва и ибрици. Още по-рядко пасма от прави линии са врязани по шийките на отделни кани или стомни. Почти изцяло покрит с врязани линии е само един ибрик. Нанесени с гребен вълнисти линии не се използват в декорацията на варненските съдове. Всъщност такива има, но само върху телата на вносни кана и стомни от чиста сивочерна глина. Това е една от основните украси на аналогичните съдове, произвеждани в Унгария през XVI - XVII в.
5.	Единичните вълнисти линии също са изключения. Такива са врязани върху плещите на отделни гърнета, конто могат да бъдат отнесени към края на XVII - XVIII в. Две вълнисти линии близо една до друга са
254
врязани и на шийката на една малка каничка. Към тази малобройна трупа може да се отнесе и една конична чаша, на чиято стена върху широко поле, ограничено от врязани линии, е разположена широко извиваща се дълбока линия.
6.	Линии, нанесени с назъбе-но колело, са най-сложната вряза-на украса върху варненските съдове. Обикновено са нанесени с колело, чиито зъби остават триъгъ-тен отпечатък. Линиите най-често са единични. но се срещат двойни и тройни. Гъсто разположени пра-ви линии са нанесени по горната част на капак, венчето на едно
Кана с рисувана украса
блюдо и някои бутилки. С единични линии по стената са украсени чаши, паници и стомни. Двойни бъговидни линии с колело (с доста едри зъби) са нанесени по стените на стомните с една и две дръжки. Аналогични са известии предимно от Истанбул и Унгария. В Унгария такива линии се използват за украса на керамичните съдове през XVI - XVII в. Разпространението на орнамента, нанесени с назъбено колело в керамиката по Средния Дунав вероятно е свързано с известно австрийско влияние.2 Всички посочени варненски съдове, украсени със зъбчато колело, се датират във втората половина на XVIII и първите десетилетия на XIX в. Явно това е една от най-късните украси, която не получава широко разпространение по нашите земи. За-сега не са ми известии примери от други български градове. Някои ка-паци и паници от Истанбул, украсени със зъбчато колело и масленозелена глазура, също се датират в края на XVIII - средата на XIX в.
II. Релефна украса
Релефната украса се среща сравнително често върху варненската керамика Използвана е предимно при по-обемисти съдове, но се среща и на чаши, блюда и паници. Не се отличава с особено разнообразие. Обикновено става дума за тесни или широки пръстени, оформени на различии места при източването на съдовете. Най-често с тях са подчертани от-делни елементи от формата - устиета, шийки, столчета. Малко са слу-
255
Паница с мрежовидна украса с бяла ангоба
чайте, когато пръстените са разположени самостоятел-но. Към релефната украса могат да се отнесат и пояси-те от сравнително дълбоки вдлъбнатини, оформени с пръсти върху стените на дълбоки съдове. За разлика от ХШ - XIV в.3, апликира-ните мотиви се срещат из-ключително рядко.
А. Пръстени
1.	Най-често срещана е украсата от един много тесен, гладък пръстен, който подчертава шийката на гърнета, кани, стомни и ибрици. С един тесен пръстен е подчертана връзката на
столчето с тялото на чаши, паници, блюда и
чинии. В някои случаи той е
разположен отвън, непосредствено под ръба на устието на плитки съдове.
Много рядко подобии пръстени са разположени в основата на бордюра на
капаци за гърнета или почти в средата на столчето на паници и чинии.
Понякога тесни, заоблени пръстени са оформени от вътрешната страна, под устието на дълбоки паници и плитки блюда. Срещат се и трапезни съдове (паници, блюда и чинии) с единични или вписани релефни кръгове на дъното.
2.	Значително по-рядко се среща украсата тедин широк, почти плоськ пръстен. Във всички случаи той е разположен на шийката на гърнета и кани от XVII - първата половина на XVIII в.
3.	Един широк, но заоблен пръстен имат крачетата на някои малки чашки с високи столчета от XVII - XVIII в. Вероятно в този ред могат да се поставят много стомни, ибрици и някои бутилки с характерна декоративна издутина на шийката. Дори може да се каже, че подобии заоблени, почти сферични или биконични издутини показват източното влияние върху местното керамично производство.
4.	Два тесни пръстена има само на шийката на една кана и някои “столовати” паници и чинии.
256
5.	По-често се срещат два пръстена — тесен и широк, газположени предимно на ший-ката на големите кани с ойно-ховидни устиета и на шийката ча една “столовата” чиния.
6.	Три пръстена се откриват -амо по широките профилирани стиета на гювечите, конто се отнасят към втората половина на XVII-XVIII в.
Вероятно след средата на Will в. и до първите десети-летия на XIX в. варненските грънчари украсяват трапезни съдове и стомни с един, два или три тесни пръстени с насечки.
7.	Един, два или три пръстена с насечки се срешат по стените на дълбоки паници с лъскава масленозелена глазура и някои стомни.
Б. Пояс и от дълбоки вдлъбнатини
Паница с радиални линии бяла ангоба
Оформени са с пръсти по време на източването. Има ги само на две паници и една малка кана. Тази традиционна, но позабравена украса се използва много рядко в декорацията на съдове от втората половина на XVII - XVIII в.
В.	Апликации
Споменах по-горе, че традиционните за XIV в. апликации се използват много рядко в украсата на керамиката във Варна. Подобии наблюдения има и за късната керамика от В. Търново.4 Засега от Варна е известен само един фрагмент от стомна с апликирана кръгла пластинка с малки топчета. След голямо прекъсване апликирана украса се появява на съд от XVIII в. Тя обаче ше намери голямо приложение през Възраждането и в по-ново време.
Г. Релефно човешко лице
Към края на XVII или първата половина на XVIII в. може да се отнесе една стомна с рядко срещаното изображение на мъжко лице върху шийката. Подобна украса има много малко аналогии сред средновековната керамика. Изображения на хора се срешат по-често по керамиката от по-ново време.
257
Паница с линии ангоба
III. Глазура
Само с глазура (без ангоба) са украсени 53 от варнен-ските съдове. В много случаи това е продиктувано от чисто практически отображения - намаляване порьозността на съдовете, особено на кух-ненските. Трудно можем да приемем за съзнателно търсен декоративен ефект потеклата по устието глазура на почти всички гърнета. Съшото се отнася и за гювечите. Има обаче и редица примери, конто показват, че грънчарите
съзнателно са покривали съдовете с цветни (предимно различии оттенъци на зеленото и жълтото) глазури. Ефектът от глазу-рата е значителен, когато е нанесена върху изделия от бяла, кремава, бежева или изобщо no-светли глини (чаши, блюда и чинии). С тъмни глазури (кафеникава и зелена) са покрити някои кани, стомни и ибрици. Така се създава илюзията за метален блясък на съдовете.'' В други случаи глазу
ри са нанесени по различии части от тялото, но предимно по устието и шийката на кани, стомни, делви, ибрици и свещници.
IV. Ангоба и глазура
С ангоба, покрита с глазура, са украсени значителен дял от варнен-ски-те трапезни съдове (над 180 бр.). Подобна техника е наследена от XIII -XIV в., но в сравнение с другите видове украси по снова време тя не е толкова разпространена.6 Приложението на тази лесна за изпълнение украса многократно нараства след XVI в. Това в голяма стелен е породено от засиленото керамично производство за задоволяване на пазара. За разлика от предходните векове, употребата на бяла ангоба е силно ограничено. Използва се предимно бежова, жълтеникава или розовееща ангоба, която много рядко покрива целия съд. Върху плитките, разлати съдове (блюда и чинии) тя е нанесена само отвътре, а по паниците и по външната част на тялото - обикновено до средата. С ангоба е покрита и горната част на някои кани, чаши, стомни, делви и ибрици. Цветната глазура (различии оттенъци на жълтото и зеленото) никога не покрива изцяло ангоба-
258
та. Така се създава колоритен ефект от три цветни по-яси - основните Цветове на глината, на ангобата и на гла-з\ рата. Понякога този ефект е подсилен от съчетаването на различии глазури отвън и отвътре, и в отделни случаи с манганова глазура само по ръба на устието. Много често разглежданата украса е съчетана с врязана и релефна.
VL Подглазурна петнис- Паница с петна ангоба и цветна
та украса	глазура
Това е една предпочитана
украса от варненските грънчари. С нея са украсени повече от 180, предимно трапезни съдове. Изработването ъ не е изисквало особени умения и много време. Направо върху глината, с четка или с ръка са напръскани големи или малки петна ангоба или петна цветни глазури. Често тези от цветни глазури са полагани върху предварително ангобираните съдове. Об-разували са се капки или къси линии, много напомнящи мрежа. С подобна украса се покриват вътрешните повърхности, външните стени или целите съдове, в зависимост от формата или предназначението им. С малки из-ключения петната са покрити с глазура с различии Цветове, предимно зелена и жълта. Тази украса има стари корени и може да се проследи с примери от X - XIV в., особено що се отнася до подглазурните петна с цветни глазури.
А.	Петна с ангоба
Появяват се в украсата на варненската късна керамика през XVII в. Срещат се върху 81 различии по форма съдове. Използвана е бяла, но по-често бежова или розовееща ангоба. Петната са нанесени направо върху глината, преди покриването с глазура. Понякога те стоят самостоятелно. без глазура, но тези случаи са изключения. Има различии варианти - капки, напръскани и свободно потекли линии или гъсто покрити повърхности с капки и линии, напомнящи мрежа. Тази украса е често срещана върху паници, “столовати” блюда и чинии. Особено е характерна за някои от тра-пезните съдове с профилирани устиета, конто се датират във втората по-
259
ловина на XVII - първата половина наXVIII в. Много место подобен мрежест орнамент (петна и тънки линии) покрива изцяло съдовете. Тази украса е доста ефектна, особено когато е съчетана с цветна глазура. Свободно потеклите капки ангоба са харак-терни и за някои типове кани и стомни от XVII - XVIII в. Това е една от основните украси на ибриците от това време. Петнистата украса с ангоба се среща значително по-рядко
_	_ при по-малките глинени изделия като
Ьлюдо с рисувана украса с ангоба
капаци, чаши и свещници. По подобен начин са украсени и трапезни съдове от други райони на България, датирани в XVIII в. и от Унгария от XVI - XVII в.7
Б. Петна с цветна глазура
Това е много место срещана, сравнително лесна за изпълнение украса, която същевременно е доста ефектна. Произхожда от Средна Азия, където се разпространява още през IX - X в. От там е пренесена в Близкия Изток и Византия.” Среща се место и през ХШ - XIV в.4 Изглежда след това петнистата украса е позабравена. Откриваме я на 79 от варненските съдове, датирани от XVII до първите десетилетия на XIX в. Използвани са два основни цвята - зелен и манганов, с различии по-тьмни или по-светли оттенъци. Обикновено върху предварително ангобираната повърхност са нанесени малки или по-големи петна или къси неравни линийки от разтекли се капки. Във всички случаи те са покрити със светли глазури - безцветна, жълта или бледозелена. С подобна техника са украсени (отвътре или изцяло) предимно по-малки трапезни съдове - чаши, паници, блюда и чинии. Петниста украса от цветни глазури, макар и рядко се среща и по някои по-обемисти съдове като кани и само на един ибрик. В отделни случаи петна от цветни глазури са нанесени направо върху глината на капаци и на един свещник.
В украсата на един тип дълбоки паници от края на XVIII - XIX в. се наблюдава специфична петниста украса, която обаче едва ли е постигната съзнателно. Върху ангобираните и покрити с масленозелена глазура стени се забелязват по-светли, жълтеникави, обикновено кръгли петънца. Според Е. Кверфелдт те се появяват вследствие на газове, конто се образу-ват при изпичането на прахообразна глазура върху замърсена повърхност.10
260
Трябва да се отбележи, че по стара традиция подглазурни зелени и манганови петна се използват при подчертаването на сграфито орна-ментите, за конто ще стане дума покатать к.
В.	Петна ангоба и цветни глазури
Подобно съчетание се среща върху 22, без изключение трапезни съда. Направо върху глината са нанесени петна или мрежи от капки и зинии ангоба, върху тях са напръска-ни петна глазура с по-тъмен тон. След това повърхността е покрита
Блюдо с рисувана украса
със светла глазура. Така се създава колорит от няколко различии цвята, заедно с основния на глината. Обикновено върху горната половина на каните са нанесени потекли капки ангоба и манганова глазура, покрити с безцветна или бледожълта. Най-често подобии съчетания, но вече и със зелена глазура, се откриват върху съдове за хранене - паници, блюда и чинии (“столовати” или с профилиран бордюр).
Г. Мраморовидна украса
С известна условност към петнистата украса може да се отнесе и срав
нително рядко срещаната подглазурна мраморовидна или мраморизирана украса. Получава се от смесването на ангоба с цветни глазури. Отвътре, от ръба на устието към дъното се нанасят радиални ивици, конто се раз-месват чрез завъртване на съда или с четка. Във Варна тя се открива само върху съдове за хранене, конто се датират към края на XVII - XVIII в. С подобна украса са украсени отделни паници, блюда и предимно чинии. Съдове (кухненски и трапезни) с подобна украса се срещат много често сред керамиката от XVII в в Централна Европа (Австрия и Унгария). Известии са и от Гърция. Според Ц. Бакиртзис те са проява на западноевропейского влияние върху балканского грънчарство."
VI. Рисувана украса
А. Подглазурни рисунки с ангоба
Подобно на петнистата украса, рисунките с ангоба се появяват в керамиката на Близких и Среден Изток през IX - X в. и много бързо се разпро-страняват по земите на Източното Черноморие и Византия.12 В българските земи прониква през XII в. и макар и ограничено се използва при украсата на глинените съдове от XIII - XIV в.13 Изпълнението на тази украса не
261
изисква особено умение. С четка или с пръсти, направо върху глината се нанасят ивици, дъги, спирали и точки. За разлика от предходните векове, от XVI в. насетне рисунката с бяла ангоба се срегца сравнително рядко. Използват се предимно цветни ангоби - различии от-тенъци на бежовото и жълто-то. Много често рисунките са покрити с глазури. Не са редки случайте (особено върху по-обемистите съдове), когато рисунката е без глазура. Срещат
тт z, „	се и съдове, върху конто рису н-
Чиния с рисувана украса	’	1 } v J
ката с ангоба е съчетана с други украси - врязана, релефна, цветни петна и пр. Подобна украса се среща често сред късната керамика от В. Търново, датирана от XVII в. насетне.14 Това всъщност е една от най-разпространените техники на украса през Възраждането и в по-ново
време.
1.	Праей хоризонтални линии
Тази елементарна украса се среща самостоятелно върху малко съдове. Разположена е обикновено на плещите. Една или две линии има на отделни гърнета, кани, стомни и ибрици. По-често се среща украсата от три линии, разположени близо една до друга. Подобна украса се среща много рядко върху трапезни съдове. С подглазурни, гъсто разположени прави концентрични линии е само една паница.
2.	Отвесни прави линии
По стените на някои съдове от XVII - XVIII в. се срещат прави, отвесни линии ангоба с различна дължина и широчина, в зависимост от размерите на съдовете. Нанесени са с четка, само на някои от тях с пръсти. Обикновено линиите се спускат свободно от устието към дъното. Използват се в украсата на кани, чаши и ибрици. Понякога линиите стигат едва до средата на тялото или са разположени в два пояса - на шийката и тялото. Къси, но широки линии украсяват венчетата на някои дълбоки паници. С отвесни линии, радиално разположени отвътре, към дъното, са украсени
паници и чинии.
262
3.	Хоризонтални вълнисти лики
Самостоятелно тази украса се сре-из сравнително рядко. Обикновено юнцентричната вълниста линия е раз-положена върху венеца на гърнета или плещите на кани. Вълниста под-азхрна линия има и по капаци и чаши редимно с форма на гърнета. В отделив случаи такава украса има по венеца на дълбоки паници и по вътрешната повърхност на една блюдо.
4.	Съчетание от хоризонтални
Блюдо с петниста украса
ълнисти и прави линии
Подобно съчетание се среща предимно на гърнета и една кана. Реду-ващите се линии са разположени на пояси върху венеца и плещите.
5.	Съчетание от хоризонтални прави и вълнисти линии, къси прави и дъговидни чертици
Почти по цялото тяло на кани от XVI - XVII в. са разположени редува-ши се пояси от линии и къси отвесни чертици и дъгички. Рисуваната украса е изпълнена с бяла ангоба. С подобна украса е и един ибрик.
6.	Хоризонтални разтеглени спирали
Това е един много често срещан орнамент, използван за украса на съдовете от XVI в. насетне. Обикновено разтеглена спирала (една или две) опасва венеца на гърнета от различии типове, но предимно тези с по-изто-чени форми, конто по правило се датират в XVII - средата на XVIII в. Среща се и на венеца на чаши, конто повтарят формата на гърнета, на една кана и няколко капака.
7.	Отвесни разтеглени спирали
Орнаментът не се среща самостоятелно Обикновено отвесните раз-геглени спирали са разположени на пояси по стените на гърнета, но винаги се редуват с отвесни вълнисти линии или с концентрични спирали.
8.	Концентрични спирали
Това вероятно е най-често срещаният рисуван орнамент. С него са ук-расени голяма част от варненските гърнета и кани. Силно завитите спирали с тесни или по-широки линии обикновено са разположени на пояси по плещите. Както споменах по-горе, понякога те са съчетани с други орнаменти. Подобии спирали, но подглазурни, макар и по-рядко са изрисувани и на дъното на чаши, паници, блюдо и чинии. В отделни случаи силно зави-
263
Блюдо с рисувана украса с ангоба
тата спирала е оформена от права линия, която към устието преминава във вълниста. С много малки подглазурни спиралки са украсени горните части на няколко капака.
9.	Вписани кръгове от права и вълнисти линии и спирали
Подобна украса имат само две сравнително плитки паници, отнесени към XVHI в. Почти цялата им вътрешна повърхност е заета от подглазурни, вписани един в друг кръгове от разнообразии линии и къси чертици.
10.	Пояс от гъсто разположени дъги
Това е една много рядко срещана украса по някои трапезни съдове (чаша и паница), датирани в XVI - XVII в. Отвън на плещите или под ръба на устието са разположени пояси от хоризонтални дъги, вписани една в друга. Подобно на предходната украса, дъгите са рисувани с бяла ангоба.
И. Хоризонтални пояси от кръгчета
Украса от верижно навързани кръгчета, разположени на три хоризонтални пояса, има само една стомна, открита заедно с белоглинени холанд-ски лули от XVII - началото на XVIII в. Подобна украса има върху паници, открити в Мелник, датирани в XIII в.(?)15
Б. Подглазурни рисунки с цветни глазури
Подглазурните рисунки с цветни глазури се появяват върху бяло и чер-веноглинената керамика на Средна Азия, Близкия Изток и Египет още през IX-X в. Тя продължава да битува и през следващите векове.16 Рисунката с цветни глазури е много често използвана в украсата на белоглинената керамика във Византия и България.17 През XIV в. тази украса получава широко разпространение у нас, но вече изпълнена върху ангобирани съдове от червена глина.18 В следващите два века употребата й е доста ограничена. След края на XVI и по-скоро през XVII в. тя се възражда и става една от най-използваните украси.19
За рисунките с глазура върху варненската керамика се използват ос-новно два цвята — зелен и манганов, с различии оттенъци. Нанесени са с четка върху предимно цветни ангоби (светложълти и светлобежови) и много рядко върху бяла ангоба. Рисунките във всички случаи са покрити със
264
светли глазури - безцветна, бледожъ-лта, резедава, светлозелена или зелена. Орнаментите са доста разнообразии, но могат да бъдат разделени на линейни, геометрични и растителни. Трябва да се отбележи, че не са малко случайте, когато рисунките с цвет-на глазура са съчетани със сграфито украса.
1.	Линии с цветни глазури
С по-тесни или широки хоризон-тални прави линии са украсени разнообразии съдове от XVII - XVIII в. Те се едноцветни или редуващи се зелени и манганови. Обикновено са раз-
Блюдо с рисувана украса
положени на редове по венеца или
шийката на кани и стомни. При някои чаши (халби) те са нанесени почти върху цялата външна повърхност. Среща се и украса от хоризонтални вълнисти линии, понякога редуващи се с прави по чаши, блюда и ибрици. По бордюра на някои блюда и чинии е разположен пояс от къси радиални чертици (едноцветни или редуваши се двуцветни). Обикновено те допъл-
-ват други, по-сложни орнамента, но се срещат и самостоятелно при някои чаши. Само върху една кана от XVIII в. се среща мотив, напомнящ кукич-ки, разположен като пояс върху тялото. С подобен пояс, но от двойни дъгички е украсен бордюрът на една чиния. За разлика от други райони на България, при варненската керамика отсъства украсата от отвесни линии по външните стени, като изключим споменатите по-горе радиални черти
ци.
Към тази украса вероятно трябва да бъдат отнесени и S-овидните линии с петна на дъното на някои чинии, както и поясът от V-образни линии, обрамчени с петна.
2.	Геометрични орнаменти
Това са най-разпространените орнамента по варненската керамика. Има ги върху разнообразии по форма и предназначение съдове. Най-опростени са различните кръгове или елипси. Известии са от декорацията на глине-ните съдове от времето на Второто българско царство. Срещат се отдел-ни разновидности - само един кръг, кръг с петно в друг цвят или вписа-ни разноцветии кръгове, по дъната на датирани в XVII в. чаша, паница,
чиния и стомна.
265
Блюдо с петниста украса с ангола
Най-често срещания гео-метричен орнамент е кръгът (елипсата), запълнен с петна. Среща се по трапезни съдове, датирани от втората половина на XVI до XVIII в. Обикновено кръгът е зелен, а пет-ната манганови. По-рядко се среща обратного съчетание, а само в един случай кръговете саедноцветни (зелени). Разположени са в пояси на плещите или са дублирани и върху венеца на големи кани с прищип-нати устиета и стомни от средата на XVII до средата на XVIII в. По-малки кръгове с
петна са разположени и по дъната на блюда и чинии от същото време.
Производим на разглеждания орнамент са полукръговете с петна. сре-щани по венеца на кани или бордюра на чинии. Обикновено те са съчетани с предходния орнамент. Негови разновидности са кръг, запълнен с къси чертици. или кръг, обра.мчен с къси чертици (на едно блюдо и чинии).
Другият основен геометричен орнамент в подглазурната рисувана украса са триъгълниците. Срещат се в два варианта, разположени винаги
на дъното на съдове за хранене — триъгълник, запълнен с петна и триъгълници, запълнени с къси разноцветии чертици. Обикновено последните се манганови, а триъгълникът е зелен. Подобна украса имат отделни чаши, паници и чинии, датирани във втората половина на XVI — XVII в.
3.	Розети
Подглазурните рисувани розети се срещат в няколко варианта по дъната на трапезни съдове от края на XVI - XVII в. Най-опростени са шестли-стните розети от дълги и къси линии и петлистната розети от кръг с пет напречни чертици върху паници и блюда. Значително по-сложни са т. нар. въртящи се розети, тези с “кухи ” листа, запълнени с вълниста линия и розетата от пет кръгчета по блюда и чиния.
Към тази сравнително малобройна група могат да се отнесат и кръсто-вете, изрисувани върху дъната на отделни паници и чинии.
266
4.	Пояси от подглазурни манганови спирали
С тях са украсени дъното и венецът на две панички от XVI - XVII в. Поясите са разположени около дъното.
VII. Сграфито украса
Керамиката със сграфито > краса прониква в българските земи чрез Византия и от XIII в. насетне получава широко разпространение. През мно-говековното си съществуване тя търпи промени по отношение на стала на украсата, ор-наментите, техниката и не на
Чиния със сграфито украса
последно място - качеството
на ангобата и глазурата. Може да се каже, че през XIII — XIV в. сграфито-то е преобладаващата техника за украсяване на трапезните съдове. На-блюденията на някои изследователи на средновековната керамика показ-ват, че тя превъзхожда многократно другите техники за украсяване.20 След
османското нашествие, в контекста на цялостното западане на икономи-ческия живот, сграфитото постепенно е изместено от други, по-лесни за изпълнение украси. Тази тенденция се засилва след XVI в., когато вече преобладават подглазурната петниста и рисуваната украса. Разнообрази-
ето на мотивите и композициите от предходната епоха става твърде ограничено. Преобладава сграфито керамиката с много опростени орнаменти
-линии, различии спирали, розети и силно стилизирани растителни моти-ви. Вече много рядко се срещат плетеници, животински и човешки изображения. Към края на XVIII и първата половина на XIX в. съдовете със сграфито украса са вече изключения.21
Сред многобройните трапезни съдове от Варна, със сграфито украса са около 190 бр. Те са близо три пъти по-малко от тези с други видове украса. Орнаментите могат да бъдат разделени най-общо на линейни, ра-стителни и изображения на хора и животни. В същото време украсата може да се разглежда и според мястото на разположение - по бордюра, дъното или външните стени. В повечето случаи орнаментите са съчетани в определена композиционна схема - концентрични пояси по бордюра или меда-льони на дъното. Срещат се и свободно разположени, дори небрежно над-
267
Чиния със сграфито украса
раскани мотиви върху неук-расени повърхности. Обикновено различии линии са разположени на пояси по бордюрите и около дъното, а в средата има спирали с розети или плетеници наоко-ло. По стара традиция почти винаги сграфито орна-ментите са дублирани с подглазурни цветни линии и петна. Прави впечатление, че вероятно е имало изгра-ден някакъв канон в пола-
гането на цветни глазури, защото (с малки изключе-ния) върху гравираните линии има зеленикава глазура, а върху различните спирали - манганови петна. Наблюдават се известии
разлики в орнаментацията на съдовете за хранене и на каните и стомните.
Броят на късни съдове със сграфито украса във Варна не е твърде малък (около 1/3 от трапезните съдове), но за разлика от други райони на страната (София, Велико Търново) орнамснтите са много опростени, схе-матизирани и общо взето украсата е еднообразна. Могат да се изброят двадесетина основни орнамента и по-малко съчетания от тях.
А. Линейни орнаменти
1.	Праей линии
Нанесени са самостоятелно или в съчетание с други орнаменти. Много често те просто ограничават изобразителното поле. Обикновено са вписа-ни една в друга на дъното и бордюра на чаши, блюда и чинии. В отделни случаи са разположени отвесно на пояси по външните стени.
2.	Вълнисти линии
Също се срещат самостоятелно - обикновено по бордюра или външните стени, ограничени от прави линии, но предимно са включени в по-слож-ни композиции.
3.	Мрежа от диагонално пресичащи се прави черти
Среща се рядко, на хоризонтални или отвесни пояси, разположени по външните стени на кани и стомни или по бордюра на чаши.
4.	V-образни черти
Разположени са на пояси по бордюри на блюда и чинии.
268
5.	S-овидни черти
Разположени са на пояси по бордюра на една чаша, обрам-чени с концентрични линии.
6.	Разтеглени спирали
Срещат в два варианта -концентрични (по бордюри, око-зо дъното или съчетани с концентрични прави линии) и къси прави (вписани в други орнаменти или запълващи простран-ството между орнаменти).
7.	Концентрични спирали
Обикновено заемат средата на дъното (самостоятелно или в съчетание с други орнаменти) или са разположени в пояси
Чиния със сграфито украса
около дъното, по бордюра или външните стени.
8.	Спиралевидно завита разтеглена спирала
Разположена в средата на дъното, на пояси по външните стени или за-емаща цялата вътрешна повърхност на блюда.
9.	Разтеглена спирала, завита като елипса
Разположена е самостоятелно по дъната или на пояси по бордюри на
чинии, чаши и паници.
Тези разновидности на спиралата са най-разпространените сграфито орнаменти по късната керамика на Балканския полуостров и Унгария. На-времето М. Станчева свърза спиралите по сграфито чиниите от София с аналогичните от Грузия (XI - ХШ в.) и от там с влиянието на Изтока, донесено от османските завоеватели.22 Едва ли е оправдано обаче да се търси отвъд Черно море, в Кавказ или още по-далеч - в Средна Азия, центърът, от който се разпространяват. Там разновидностите на спиралата се появяват още при най-ранните сграфито и рисувани съдове от IX - X в., но се разпространяват' още няколко века върху много обширни територии, сред много култури. Разликата е във факта, че през XI - XIV в. спиралата е включена (има много изключения) като допълнение на по-сложни композиции. Мисля, че превръщането й в един от основните орнаменти на късното сграфито и рисувана украса е определено от лесното и бързо изпълнение. Тя се превръща в моден орнамент, когато поради редица обективни причини местните художествени традиции са позабравени и грънчарите разно-образяват своята стока най-вече чрез многоцветието. При всички случаи
269
Чиния със сграфито украса
тя е по-достъпна за изпълне-ние и напълно задоволявала вече непретенциозния пазар. Подобно явление се наблюда-ва и в Централна Азия (например Отрар), където през XVII - XIX в. спиралата е един от основните украсни орнамен-ти.23
10.	Дъговидни фигури с двойни линии
Това са един от най-често срещаните орнаменти. Срещат се в няколко варианта -
запълнени отвътре с разтегле-ни спирали (обикновено по три), с разтеглени спирали извън тях или фланкирани с по една разтеглена спиралка. Разполагат се като листа на розети или на пояси по бордюра на чинии.
11.	Клиновидни фигури с двойни линии
Също много често срещан орнамент. Между тях са разположени къси разтеглени спиралки. Срещат се два варианта - две еднакво дълги страни или къса и дълга страна. Първите винаги са разположени като листа на розети на дъното, а вторите - на пояси по бордюра.
12.	Клиновидни фигури с единични линии
Използват се значително по-рядко. Обикновено са запълнени с къси чертици, малки концентрични или разтеглени спиралки. Разположени са на двойки на дъното или на пояси по бордюра.
13.	Арковидни фигури с двойни линии
Срещат се два варианта — две еднакви по дължина рамене или едното рамо е по-късо. Между тях - разтеглени спиралки. Разполагат се на пояси по бордюра.
14.	Снопчета с насечки между тях
При големите кани със силно прищипнати устиета се открива една много характерна линейна сграфито украса, която засега няма аналогии извън района на Варна. Не изключено тези кани да са дело на една грънчарница, осъществено в много къс период от време. Горната половина на съдовете е покрита с ангоба. Върху нея са врязани отвесни снопчета или насечки със ситен гребен. Срещат се три варианта - прави, наклонени снопчета и
линии от насечки.
270
Б. Геометрични орнаменти
Правоъгълници и квадрата има само на няколко кани. Запъл-нени са с мрежа от диагонални черти или редове от разтеглени спирали.
В. Плетеници
За разлика от керамиката от XIII - XIV в., плетеницата се из-ползва много рядко в късната сграфито украса. Много несръчно из-пълнени плетеници има на дъната на три паници и една чиния от XVI - XVII в. Пример за отдалечава-не от средновековната традиция е фактът, че в повечето случаи
Чиния с рисувана украса от цветна глазура
грънчарят много трудно е успял да
свърже в правилна конфигурация преплитащите се “ленти”. Не е изключе-но той да е използвал за образец украсата на запазен по-стар съд. Аналогична украса, но много точно изпълнена има една паница от Гърция, дати-рана XVI в.24 Засега други съдове от османския период с подобна украса у нас не са публикувани.
Г. Растителни орнаменти
Растителните орнаменти се срещат много по-рядко в украсата на вар-ненските съдове. Повечето са силно стилизирани, но се срещат и много реалистично изображения, особено на някои цели растения. Най-често се гравират листа, клонки, палмети. Само в отделни случаи те са самостоя-телни. Включени са предимно като елемент от мотива “розета”.
1.	Бадемовидни ласта
Това е най-често срещаният орнамент. Силно стилизираните листа обикновено са тесни, издължени и двустранно заострени. Срещат се самостоятелно по бордюри на чинии, но по-често групирани в розети на дъното. Гравирани са с една или две линии и почти винаги са съчетани с разтеглени или малки концентрични спирали.
2.	Палмети
Използвани са много рядко в украсата на чинии. Разположени са на срещуположни двойки на дъното.
3.	Клонки
Орнаментът е известен от сграфито керамиката от В. Търново, дати-рана в XIV в.2’’ Среща се и през османския период. В украсата на варнен-
271
Чиния със сграфито украса
ската керамика от XVII -XVIII в. има клонки с малки листенца върху стомни, кани и една паница.
4.	Цветя
Стилизирани или реалистично представени цветя се срещат предимно в украсата на големите кани с прищипна-ти устиета. Разположени са на пояси по плещите. Прави впечатление, че почти всички (сравнително добре запазени или фрагменти) са открити в грънчарницата в с. Марковча. Струва ми се, че изработване-то им от един грънчар и то в
много кратко време е несъмне-но. Изобразени са карамфили с дълги стебла и листа. Трябва да се отбележи, че при оформянето на листата е използвана техниката на отне-мането на ангоба Не изключено една аналогична кана, открита във Варна, да е дело на същия грънчар, защото карамфилите по нея са напълно еднакви с тези от фрагментите от кани, открити в с. Марковча. Много добре и точно е нарисуван цветът на карамфила върху дъното на една паница. Цял ред силно стилизирани цветчета (напомнят букети) са гравирани около дъното на едно блюдо.
Към тази трупа може да се отнесе и шестлистната розета в кръг, която се редува с дълги стебла на плещите на една кана. Трябва да се отбележи, че розетата е оформена с пергел.
Д. Изображения на птица и риби
1.	Птици
За разлика от предходните столетия, изображенията на птици се срещат много рядко по сграфито керамиката от XVI в. насетне. Със стилизи
рани, но сравнително точно представени анатомични черти са пауните от няколко, вероятно вносни тънкостенните чашки от XVI - XVII в. Напълно еднакви изображения са известии от Солун, В. Търново, София и Мелник. Птици са изобразени и на паници от Верия и Арта (Гърция), датирани в XVI в.26 Това обаче не означава, че местните грънчари не са изобразявалн птици. Дело на варненски грънчари са птиците върху две дълбоки паници. На едната са изобразени две птици, кацнали на минаретата на джамия.
272
2.	Птпичи крила
Като такъв орнамент, известен в българското сграфито от XIII -XIV в., могат да се определят фигурите, разположени в пояс около дъното на някои паница и по плещите на кани и стомна.
3.	Риби
Срещат се в орнаментация-та на сграфито керамиката от XII — XIV в. Силно стилизира-но изображение на риба е вря-зано върху периферията, между медальона на дъното и пояса на бордюра на плитко блюдо. Само ще спомена, че сходно изображение-знак е врязано в средата на столчето на една чиния. Ор-наментацията с изображение на риба във варненската керамика е лесно обяснима. Други подобии засега не са публикувани от територията на България, но сравнително реалистични изображения на риби са известии от някои паници от Арта (Гърция), датирани в XVI в.27
Към тази трупа условно отнасям и орнамента, напомнящ люспи на риба, върху стените на една каничка от XVI - XVII в.
Е. Човешки изображения
За разлика от класическата сграфито керамика от XII - XIV в., през ос-манския период човешките изображения се срещат много рядко. Засега от територията на България са известии само две върху панички (чашки ?) -тук представената със сравнително реалистично изображение на пушач с дълъг чибук и аналогията от Мелник. Известии са ми само още две изображения на ездачи, върху паници от Арта (Гърция), датирани в XVI в.28
Ж. Рисунка на джамия
Стилизирано изображение на джамия с купол и две минарета има на дъното на една дълбока паница. То е уникално за сграфито керамиката от XVI-XVII в.
3. Изображения на трапезни съдове
Подобии се срещат много рядко, и то предимно по малоазийския фаянс и в отделни случаи - по сграфито съдове от Египет (XIV в.) и Крит (XVI в.).29 Във Варна две силно стилизирани “столовати” паници са включени в сце-ни с кълвящи пауни върху две вносни тънкостенни чашки.
273
Чиния със сграфито украса
Представените сграфито орнаменти в много редки случаи са използвани самостоятелно. Това е валидно предимно за съдовете с най-опростената сграфито украса - вписани кръгове и разтеглени спирали; концентрични спирали на дъна-та на съдове за хранене; пояси от отвесни линии, бадемовидни листа, различии спирали, снопчета с гребен по стените на кани, чашки и паници. Много рядко се срещат небрежно на-несените без определена схема, само за покриване на свобода-
та повърхност, и образуващи неясни мотиви линии, разтеглени спирали и пр.
Преобладаващата част от сграфито керамиката във Варненско е ук-расена с комбинации от разгледаните по-горе орнаменти, конто образу-
ват по-сложни мотиви и композиции. Дори, както вече споменах, се до-лавя наличието на известен канон в украсата. Това се отнася предимно до плитките и разлати блюда и особено чиниите. Формата им естестве-но предлага две изобразителни полета - дъно и извит под ъгъл сравни-телно широк бордюр. Орнаментите по тях често се дублират, но това не е задължително. Правило се явяват подглазурните петна и линии с цвет
ка глазура - зелени линии върху прави врязани линии и манганови петна върху спиралите.
Основният мотив по дъната на варненската сграфито керамика е розе-тата, обрамчена с единична линия и пояс от различии орнаменти по бордюра. Изобразена е в различии варианта, но по една обща схема. Обикновено в средата е гравирана концентрична спирала и по-рядко вписани кръгове. Листата (от три до пет) са оформени от няколко различии орнамента
1.	Най-многобройни са съдовете (предимно блюда и чинии) с розети с дъговидни “листа”. За разлика от предходните, тук разтеглените спирали са вътре в дъгите и полетата между тях са празни. Тук вариантите по отношение на поясите по бордюра са повече: разтеглена спирала; накло-нени двойки линии, обрамчени с разтеглена спирала; завита в елипса разтеглени спирали; същите дъговидни фигури и широки клиновидни фигури, запълнени с разтеглени спиралки.
274
Чиния със сграфито украса
Прави впечатление, че засега извън Варненско подобна украса, дори самият дъговиден орнамент не се среща. Вероятно тук става ду ма за локален орнамент, популярен сред местните грънчари.
2.	Значителен брой са и розе-тите с широки бадемовидни ли-j>ia, очертани с двойни линии по блюда и чинии. Празното пространство между листата задължител-но е запълнено с гъсто врязани разтеглени спирали или вълнисти линии, розети, пояс от разтеглени спирали или арковидни орнаменти с късо и дълго рамо и разтеглени спирали между тях.
Аналогичен орнамент (вероятно част от розета) се вижда на един фрагмент от чиния от София, а същата розета с разтеглени спирали между листата е гравирана на две паници от Вишеград (Унгария).30 Повече аналогии могат да се посочат от Гърция. Напълно еднаква с тук представе-ните е една чиния от Kaiser Friedrich Museums, открита в Гърция, но определена като произведена в Бухара (?).31 В грънчарницата в Трикала са открити няколко чинии с розети на дъното и сходна украса на бордюра. Дори подглазурните цветни съчетания са същите като във Варна - зелени линии по линиите и манганови по спиралите. Датирани са в XVI в.32 Със сходни орнаменти са изпълнени розетите по някои чинии от В.Търново и Букурещ, отнесени към XVII в.33
Много стилни са розетите на една чашка от XVI - XVII в. и две тънко-стенни чинии от XVII - първата половина на XVIII в. Листенцата са дълги, бадемовидни, с единична линия (на чашката полето в тях и наоколо е плътно защриховано), без спирала в средата. Същите по двойки са разположени на пояс по бордюра. Това са орнаментите. конто много добре отразяват средновековната традиция в сграфитото. Подобии розети се откриват много често в украсата на българската керамиката от ХШ - XIV в.34 Това обаче може да се обясни и с лесното изпълнение на този непретенциозен по форма орнамент. Аналогични розети се срещат много често сред късната сграфито керамика от В. Търново и София.35 С бордюр от подобии двойки листенца е чинията от акваторията на Урдовиза, датирана в XVII в.36 Трябва да се отбележи, че розетите с бадемовидни листа, запълнени с вълнисти
275
Блюдо със сграфито украса
линии или спирали, са един от основните орнаменти по унгар-ската сграфито керамика от втората половина на XVI - XVII в.37 Подобии от това време са известии и от Истанбул и Белград.38 Тези от Белград са напълно еднакви с унгарските, което още веднъж потвържда-ва факта, че сграфито техника-та в украсата на трапезните съдове в Унгария е донесена от балкански грънчари.
3.	Някои чинии от втората половина на XVII - средата на XVIII в. са украсени с розети с клиновидни листа от двойни
линии, между конто са разположени редове от разтеглени спирали. По бор-дюрите има пояси от затворени в елипса разтеглени спирали или дъги.
Това също е много рядко срещан орнамент по късната сграфито керамика. У нас, извън Варна е известен само един фрагмент от чиния със сходен орнамент от София.39 Подобии орнаменти се виждат и на някои паници от Румъния, Молдавия, Сърбия и Унгария.40 Всички са датирани в XVI - XVII в., но трябва да се отбележи, че става дума за клиновидни фигури, разположени радиално. Засега извън Варненско няма композиции от такива фигури, заемащи дъното или пояса по бордюра. Разглежданите
розети също могат да се приемат за характерна местна украса.
4.	Условно към украсата с розети можем да отнесем мотива от зат
ворени в елипси разтеглени спирали около кръг или концентрична спирала. Обикновено в пояс по бордюра са разположени същите орнаменти или разтеглени спирали. Към тази трупа могат да се отнесат мотивите по някои паници с обратно разположение на орнаментите - в средата завита в кръг разтеглена спирала или кръгове, а наоколо - пет големи концентрични спирали.
Несъмнено това е една от най-разпространените късни сграфито украси по европейските територии на Османската империя. Дори, ако не се обръща внимание на качеството на глината, на формата и глазурата, съдовете само с подобна украса могат да бъдат отнесени към ранното сграфито. Вече посочих по-горе примери и мнението на М. Станчева по този въпрос. Прави впечатление, че сред късната сграфито керамика от В. 276
Чиния с рисувана и сграфито украса
Търново подобна украса не се среща. В същото време тя е типична за София и Мелник.41 Разпространението на раз-глеждания орнамент в тези градове и във Варненско вероятно трябва да се свърже с известно влияние на гръцките грънчарски центрове. Там подобна украса също е много често срещана през XVI - XVII в.42
5.	Много рядко по дъната на някои паници и чинии от XVII до първата половина на XVIII в. се срещат розети от спирали с дълги стебла, конто се застъпват в кръг около спирала или излизат радиално от нея. Понякога стеблата са оформени чрез техниката на отнемане на ангоба.
6.	Към XVII в. се датират някои чашки с четирилистни розети от широки заострени листа. Между тях са разположени стилизирани палмети и начупени линии. Към тази трупа може да се отнесе и една дълбока камбановидна паница от XVI - XVII в. Тя има много богата сграфито украса, разположена върху цялата вътрешна повърхност. Мотивите отмно-голистна розета от радиални линии и арковидни листа в средата и пояса от линии по периферията са много точно изпълнени, а пространства-та между орнаментите са заети от спиралки с формата на запетайки.
7.	За разлика от други райони на България, в украсата на варненската сграфито керамика почти не се среща мотивът “въртяща се розета". Откриваме го само на дъното на три чинии от XVII — първата половина на XVIII в.
Тук ще обърна внимание на няколко тънкостенни чаши и чинии, конто имат много характерна сграфито украса. Тя рязко се отличава от украсата на всички публикувани досега у нас сграфито съдове. На дъната обикновено са врязани финн многолистни розети. съчетани с клонки. Използва-но е много тънко острие. Линиите са нанесени изключително старателно, със сигурна ръка. Това подсказва, че са изпълнени от майстори с голям опит. В известна степей представените орнаменти са претрупани и в тях се долавя прецизността на Изтока. Смятам, че тези съдове, както и чаш-
277
ките с изображения на птици, не са местна изработка, а са вне-сени от център със запазени традиции във фината сграфито украса. Вероятно чиниите са внесени от Мала Азия (Акча-лан ?).
В отделна трупа могат да се обособят блюда и чинии, на чиито дъна са врязани два сре-щуположни орнамента, а пространствата между тях са запълнени с различии спирали. В някои случаи са използвани
Чиния - рисувана и със сграфито украса
силно стилизирани палмети или полупалмети, широки елипсовидни листа с двойни линии или клиновидни фигури,
запълнени с разтеглени спирали.
За разлика от Варна, в търновската сграфито керамика от XVII в. пал-метите са един от най-често срещаните орнаменти. Срещат се самостоятелно, в различии вариации и в сравнително сложни композиции.43 Това вероятно е свързано с по-затворената обществена среда и запазените сред-
новековни традиции сред местните грънчари.
Тук е мястото да се обърне внимание и на разположената отвън, по венеца на по-дълбоки трапезни съдове (чаши, паници, блюда и чинии) сграфито украса. Среща се сравнително рядко. Най-често представлява пояси от вълнисти линии, разтеглени спирали - прави или завити в елипса, или допиращи се концентрични спирали. В много случаи тези орнаменти са ограничени от прави линии.
Сграфито украсата по каните и някои стомни се различава рязко от досега разгледаната. Освен това, с малко изключения, тя се среща само по големите кани с прищипнати (ойноховидни) устиета. Характерните концентрични спирали се срещат само върху една кана и стомна. Върху плещите на още две кани са разположени пояси от завити в кръг разтеглени спирали. Вече споменах и за специфичната линейна сграфито украса, нанесена с гребен. В украсата на каните, датирани в XVII — първата половина на XVIII в. преобладават стилизирани растителните орнаменти (цветя), разположени на пояс по плещите. Най-често се изобразяват карам-
278
фили. Само няколко стомни имат сграфито украса от криловидни фигу ри с разтеглени спирали и реду-ващи се борови клонки и розети.
Въпреки че аналогични по форма кани са известии от други райо-ни на страната, сред тях няма с подобна украса. Това се обяснява с по-затворената среда в която се развива грънчарството във вътрешно-стта на страната. Несъмнено упот-ребата на карамфила в декорация-та на варненските съдове е повлия-на от декорацията на малоазийския фаянс. Там реалистично представе-ните карамфили са един от най-често срещаните орнаменти, а във Варна са открити много фаянсови съдове с подобна украса.
Кана с рисувана и сграфито украса
VIII. Щемпелувана украса
За разлика от други райони на
България, в украсата на варненската керамика сравнително често се из-ползва техниката на щемпелуване. Такава украса имат някои от най-късните варненски съдове от последимте два века на османското владичество. Използвани са различии щемпели, предимно с геометрична форма (квадрата, ромбове, кръгове) и розети с триъгълни листа, дъги, редове от много малки квадратчета и зигзаговидна линия. Полагани са направо върху глината или на ангобирани повърхности. Разглежданите орнаменти понякога са нанасяни самостоятелно, винаги на пояси по стените и са глазирани допълнително. В повечето случаи те са съчетани - розети и зигзаговидна линия, двойки линии и дъги, ромбове и розети. квадрата и розети, розети и дъговидни линии. Най-сложна, дори претрупана е украсата на една сто-мна. По цялото й тяло са нанесени отпечатъци от розетки, кръгчета с листенца, ромбчета. В средата те са групирани в големи розети. Вероятно
такива претрупани съчетания е имало и на други стомни, но от тях са запазени само фрагменти от стените.
Щемпелувана украса има и по други съдове, конто обаче едва ли са местна изработка. Става дума за легените, конто се датират към края на XVIII - първите десетилетия на XIX в. Всички са изработени от почти
279
Чиния със сграфито украса и петна глазура
еднаква светла глина с розов от-тенък. Върху широките бордюри има пояси от различии геометрични орнаменти - ромбове, триъгъ-лници, правоъгълници. Те обаче са плътно групирани и сигурно са на-насяни с валяк. Производството им на едно място (Истанбул ?) е много вероятно, защото всички известии легени имат еднаква форма, цвят на глината и украса.
Като че ли тук е мястото да обърна внимание и на знаците по дъната на някои трапезни съдове (табл. 1 и 2). Разположени са в средата на столчето. С изключе-
ние на кръста върху една чиния, всички са издраскани след изпичането на съдовете. Преобладават знаците, съставени от прави линии, пресичащи се в различии вариации. Най-често това са кръстове, издраскани с единични или двойни линии. Срещат се и звездовидни знаци от три или четири пресичащи се прави линии. В два случая са надраскани снопче от прави линии и зигзаговидна линия. На столчетата на една паница и две чинии са надраскани схематични изображения на риби. Има и осем съда със зна-ци, конто могат да се определят за букви или монограми. За буквата Л напомнят два знака, за А също два, а за В, Е и М - по един. Несъмнено монограм от буквите А и К е надраскан на дъното на една чиния. Малко по-различен е знакът, издраскан в долната част, до столчето на една паница — с прави линии и точки е изобразено много силно стилизирано човешко
лице.
Надраскването на различии знаци по дъната на глинени съдове е стара традиция по нашите земи. Може да се проследи с примери от раннос-редновековната керамика. Подобии на тук представените кръстове са надраскани по дъната на съдове от Преслав и Девня. Традицията да се изоб-
разяват кръстове и звездовидни знаци по керамични съдове продължава и през периода на Второто българско царство. Същото се отнася и до вряз-ването на букви и монограми.44
Разглежданите знаци трудно могат да се определят като занаятчийски марки. Кръстът върху чинията несъмнено е врязан от грънчаря в още ме-ката глина, но този случай е изключение. Тъй като друг подобен знак няма,
280
той също не може да се определи за марка. Повечето изследовате-J11 са единодушии, че врязаните допълнително знаци са поставяни от собствениците и представляват 'елези за собственост.45 Честото повторение на кръстния знак в ни-какъв случай не означава, че той е поставен от един собственик. В една яма са открити три съда с кръстове. В други са намерени по два. Единични съдове с кръстове са намерени в различии ями. Ями-ге са разположени на значителни разстояние една от друга. Това из-ключва възможността всички съдове с кръстове да са притежа-
Блюдо със сграфито украса
ние на едно семейство. Знаците (букви или монограми) несъмнено са за лична собственост, отбелязана чрез буква от името. Не е изключено зна-пите-риби да са свързани с професията на притежателите.
От направения преглед е видно, че общо взето украсата на варненската керамика от XVI - първите десетилетия на XIX в. е изработена с вече познати от предходната епоха техники. Наблюдават се и редица отклонения от тази традиция по отношение на използваните материали. Ограничена е употребата на бяла ангоба за сметка на цветните - бежова, кремава, с лек розов оттенък. Освен това често ангобата е нанасяна на дебели Пластове и се е отлюспвала. Същото се отнася и за глазурата, която в голяма степей изгубва блясъка си. Отстъпление се наблюдава и по отношение на изпълнението на различните украси. Сграфито орнаментите най-често са грубо врязани, с неравни линии от несигурна ръка. Много често врязаният орнамент и изобщо цялата композиция не е съобразена с изоб-разителното поле. От друга страна появата и бързото разпространяване на нови керамични форми, като чиниите например, предлагат и нови изобразителни полета и съответно промяна на старата декоративна схема. Упадъкът в икономическия и културен живот след завоеванието съвсем логично се отразява и върху декорацията на керамиката. Това е свързано с промяната на условията на труд и по-ниската квалификация на майсто-рите, разнородния етнически и религиозен състав на населението, промя-
281
Блюдо със сграфито украса
ната в естетическите вкусо-ве на обществото и с още ре-дица други обективни причини.
За разлика от други райо-ни на страната (например В. Търново), във Варна се на-блюдава много ограничена употреба на врязаната украса. Много рядко се срещат ха-рактерните за предходните епохи комбинации от врязани линии, пасма с гребен и ямки. Дори ямките изобщо не се употребяват. Не се срещат и
излъсканите линии, така ха-рактерни за късната кухненс-ка керамика от В. Търново.
Общо взето се повтаря старата системата на декорапията, което е обосновано от запазването на повечето от формите на съдовете от предход-ната епоха Плитките и разлати трапезни съдове са украсени отвътре, като орнаментите са нанесени обикновено на дъното и на пояси по стените. Много малко са съдовете с украса по външната страна, където тя е нанесена също на пояси. След XVI в. се наблюдава засилване на тенденцията от предходните векове колоритьт да измества орнамента, а сграфитото отстъпва пред петнистата и рисувана подглазурна украса. Набляга се предимно на колорита на съдовете (два или три цвята), постигнат най-често посредством нахвърляне на петна от ангоба или цветни глазури. Рязко на-малява употребата на рисуваните геометрични орнаменти или те имат много беден репертоар. В подглазурните рисунки рядко откриваме триъ-
гълници и много по-често характерните за времето кръгове или елипси с петна. Рисунките на хора, различии животни и цветни мотиви са напълно изоставени. Въпреки това в многоцветния ефект на съдовете се запазват
постиженията на предходната епоха чрез използването на традиционните Цветове (жълт, зелен, кафяв и манганов). Едва към края на XVIII - началото на XIX в. се въвеждат нови цветни глазури - синя и тъмновиолетова. Тогава започва и налагането на “възрожденската” схема на декорация, при която колоритът измества напълно орнамента - рисуван или сграфито.
Отстъплението спрямо декоративната система на средновековното грънчарство е особено добре видимо в сграфито украсата. Показателно е
282
самото съотношение на украсенпте със сграфито орнаменти съдове към тези с глазура и подглазурна украса (1:4). Наблюдава се известен упадък на използваната техника, съпътствана от ограничаване на мотивите. Тех-никата на отнемане (champ leve) не е забравена, но се среща много рядко, в украсата на някои кани и то предимно от една грънчарница - в с. Марковна. За разлика от други райони на страната, във Варна няма украсени с повлеци съдове, така характерни за предходните векове. Много рядко се среща и плетеницата. Отпадат и монограмите.46 В местната керамика почти напълно изчезват гравираните изображенията на хора и животни47, но за сметка на това откриваме изображение на джамия. Почти не се използват и сложните сграфито композиции. В същото време се наблюдава голяма устойчивост на използваните силно стилизирани растителни мотиви и композиции, изпълнени чрез гравирането на много опростени орнаменти. Към края на XVI-XVII в. се появяват нови, непознати дотогава розети, палмети и фигури (дъговидни, клиновидни). Рисунката е твърде опростена чрез различии по форма линии и предимно спирали. За пръв път широка употреба намира разтеглената спирала. Много често се наблюдава претрупаност, вероятно породена от желанието на майстора максимал-но да покрие повърхността с гравировка, сякаш се страхува от свободни-те пространства. Но дори в тези опростени композиции се долавя запазе-ната стара традиция, особено по отношение на допълването и подчертава-нето на орнаментите с цветни глазури. Споменах вече, че вероятно е съще-ствувал канон в употребата на тези глазури, защото винаги зеленото под-чертава линиите, а мангановото — спиралите.
Може с пълно основание да се твърди, че по принцип варненската керамика от XVI - XVIII в. почти не се отличава по украса от тази в други райони на страната и синхронните изделия от европейските земи на Ос-манската империя. Разбира се това в голяма степей е породено от сходни-те обществени и икономически условия, конто се утвърждават в тях. Има обаче и редица отлики, конто според мен са породени от географското положение на Варна и обусловеното от него значение на града като важно пристанище с развити търговски контакти. Вече стана дума, че много от композициите в украсата на съдовете във Варна нямат аналогии Тук се наблюдава много отчетлпвото тенденцията за откъсването от среднове-ковната орнаментална схема. За разлика от Велико Търново или София, във варненската сграфито керамика почти отсъстват старите орнаменти, свързани в композиции от палмети, повлеци и плетеници. По-затвореният стопански живот и ограничените търговски контакти на селищата от вътрешността на страната са основната причина за запазването на сред-новековните традиции в декорацията на тамошната керамика. Това се от-
283
нася и за някои съседни страни като Сърбия, Влашко и Молдова. В Унгария тази тенденция в никакъв случай не може да се проследи, защото там разглежданата керамика е непозната до XVI в. През следващите векове се възприемат вече традиционни за Балканите форми и украси. Само един общ поглед върху т. нар. “художествена керамика” от Варна показва голямата й близост с керамиката. откривана на територията на Гърция и с макар малкото известии съдове от Истанбул. Силно влияние върху керамиката от Варненско е оказал вносът на малоазийски фаянс. То може да се проследи както по отношение на формите на съдовете, така и по отношение на украсата. Само във Варна са открити съдове със сграфито украса от пояси със сравнително реалистични изображения на цветя, клонки и листа. Вероятно с контактите с Истанбул може да се обясни и сравнително ранното навлизане (XVIII в.) на щемпелуваната украса.
Най-общият преглед на украсата на варненската керамика показва за-пазените многовековни традиции, особено по отношение на сграфито техниката и колорита. Забелязва се обаче и значителен упадък в системата на старата декорация. Около втората половина на XVI и до първите десе-тилетия на XVIII в. се наблюдава известно съживяване на керамичното производство. Сграфитото и подглазурната рисувана украса изживяват своя последен блясък. Това сигурно е свързано със сравнително стабнлната стопанска и политическа обстановка в Османската империя. Кризата, в която тя навлиза към края на XVII в., довежда до навлизането на нови обществено-икономически отношения, конто неминуемо се отразяват и върху керамичното производство. Наблюдава се постепенното огранича-ване на приложението на глинените изделия в бита и особено на трапеза-та. Изчерпват се и възможностите на старата средновековна декоративна система. Делът на сграфито и рисуваната украса в общото производство рязко намалява след средата на XVIII в., а към началото на XIX в. те вече не се използват. По това време започва преходът към възрожденската декоративна система, но и тя е едва в зародиш. В украсата на трапезните съдове се набляга на покритието с цветни ангоби (въвежда се червената ангоба) и лъскави монохромии глазури. Постепенно се въвеждат и различии цветни глазури, за да се достигне до утвърждаването на т. нар. “тро-янска шарка” като основна украса на керамиката от по-ново време. Про-мяната на средновековната декоративна система вероятно е свързана и с утвърждаването на нови естетически вкусове у населението в края на XVIII и началото на XIX в. Това в много голяма степей е определено от нарасна-лите финансови възможности на градското население, засилените търгов-ски контакти не само с османските, а и с европейските пазари, както и от засиления внос на трапезни съдове от Европа. Глинените съдове със сгра-284
Таблица I. Графити по керамични съдове
285
22
20
21
Таблица II. Графити по керамични съдове
286
1
Таблица III. Изображение на пауни по керамични съдове
фито или рисувана украса излизат отупотреба и поради факта, че тяхната украса вече не е престижна. На мода излизат качествените и скъпи фаян-сови, метални и по-късно порцеланови съдове, конто постепенно изместват керамиката, въпреки че това става бавно, през доста дългия период до нашето съвремие.
Бележки:
1	Л. Дончева-Петкова. Българската битова керамика през ранното средновековие. София, 1977, обр. 35-37; Т. Овчаров. Украсата на обикновената битова керамика от средновековно Търново. -ТВТУ Кирил иМетодий, XVII, 3,1979-1980, обр. 4-7; В. Антонова. Обикновена кухненска керамика от Шуменската крепост. - ГМСБ, IV, 1978, табл. IV—VII; 3. Генова. Късносредновековна битова керамика XV- XVIII век (по археологически материали от В. Търново) (Дисертация), табл. XLVIII.
2	В. Cech. Die mittelalterliche Keramik aus dem Kamptal und dem Horner Becken. - AA, 71, 1986, Tf. 8a4| 57 5gc|g; M. Wolf. Kozepkori keramia leletek mezonyaradon. - CAH, 1986,2,3. kep; I. Feld, I. Gerelyes. Keso-kozepkori leletegyiittes az ozorai varkastelyboL - CAH, 1985,4. kep.
3	С. Георгиева. Керамиката от двореца на Царевец. — В: Царевград Търнов, 2. София. 1974, обр. 17-21.
4	3. Генова. Цит. съч., с. 192, табл. XXV] г
287
5	В. Антонова Трапезна глазирана керамика със сграфито украса (XIIXIV в.) от средновековния Шумен (предварителен обзор). -ГМСБ, III, 1977, табл. XXVII,.
6	С. Георгиева. Цит. съч., с. 63, обр. 46,48, 88; Грънчарство. - В: Средновековният Червен, 1. София, 1985, с. 140; М. Станчева. Средновековна сграфито керамика от София. - В: Сердика. Археологически материали и проучвания, 1. София, 1964, с. 180-181.
7	3. Генова. Цит. съч., с. 235, табл. ХХ(, LIV3; С. Михайлов, М. Сестримска. Килийно-то училище в Кюстендил. София, 1981, ил. 91; G. Feher ifj. A pecsi Janus Pannonius Mtizeum hodoltsagkori torokemlekei. - JPME, 1959, XXXIV, 141; G. Kovacs. Torok keramiasolnokon. Solnok, 1984, 14.t.,, 16.
8	А. Якобсон. Художественная керамика Байлакана (Орен кала) (= МПА СССР, 67). Москва-Ленинград, 1959, табл. Ip II3; Е. Oren. Early Islamic Material from Ganei-Hamat (Tiberias). - Arheology, 24,3,1971, p. 275; A. Lane. Early Islamic Pottery. London, p. 2-51: J. Cambuleva. Vases a gla^ure en argile blanche de Nesebre (IX c-XII e s.). — B: Несебър, II. София, 1980. pl 113, 122-127; C. Morgan. The Byzantine Pottery. - In: Corinth, XI. Cambridge, Massachusetts, 1942, fig. 37, 60, 61. pl. V, VIId.
9	С. Георгиева. Керамиката..., обр. 915; Б. Цветков. Керамика. - В: Мелник, 1: Градът в подножието на Славова крепост. София, 1984, обр. XVII; М. Йосифова. Средновековна керамика от Калиакра. - Археология, 3-4, 1982, с. 65.
10	Э. Кверфельдт. Керамика Ближнего Востока. Ленинград, 1947, с. 21.
11	С. Bakirtzis. Didymoteichon: un centre de ceramique post-byzantine. - Balkan Studies, 21,1,1980, p. 151, fig. 28,29.
12	Керамическая промышленность Грузии. Тбилиси, 1956 (на грузински, резюме на руски), табл. XII, XIII; М. Мцишвили. Производство художественной керамики Средневековой Армении. Ереван, 1981, ил. 2,14,23,24; А. Якобсон. Цит. съч., табл. Х111; С. Morgan. Op. cit.. pl. XXIX-XXXII
13	Й. Алексиев. Царевград Търнов, 2 (рецензия). - Археология, 1, 1976, с. 58; М. Станчева, Л. Дончева-Петкова. Средновековна битова керамика от Ес кус при с. Гиген. - Археология, 1, 1972, с. 30; С. Георгиева. Керамиката..., обр. 2223; В. Антонова. Обикновена кухненска керамика..., табл. II, IV, V; М. Мирчев, Г. Тончева, Д. Димитров. Бизоне-Карвуна. -ИВАД, XIII, 1962, табл. VIp VII13; С. Георгиева, Н. Гиздова. Средновековната крепост Целина (археологически проучвания 1961-1969). -ПАИ, XXIX, 1966, с. 48.
14	3. Генова. Цит. съч., с. 192-198.
15	Б. Ц ветков. Цит. съч., обр. 10е и.
16	A. Lane. Op. cit., pl. 8-26; Г. Шишкина. Глазурованная керамика Согда. Ташкент, 1979, с. 33,36,52-53,56-61; Н. Наджаф она. Художественная керамика Азербайджана XII-XIV вв. Баку, 1964, рис. 30-38,44—50; А. Якобсон. Цит. съч., табл. XI, XII, XIV-XVII; Т. Достиев. Поливная керамика средневекового города Шабрана (XI-XII вв.). - СА, 3,1989, рис. 7,8.
288
D. T. Rice. Byzantine Glazed Pottery. Oxford, 1930, pl. Ill, VI, VII, XII, XV; C. Morgan. Op. cit., pl. XIII-XVII, XX-XXIV; А. Якобсон. Керамика и керамическое производ--тво Средневековой Таврики. Ленинград, 1979, рис. 80, 81,91,92.
Я. Николова. Средновековна рисувана керамика от Велико Търново. - ТВПИ БКМ, II, 1964 1965, с. 27-45; С. Георгиева. Керамиката..., обр. 502; Т. Овчаров. Бо-дярско жилище на Царевен. -В: Царствуващиятград Търнов. София, 1985, с. 96; Р. Diaconu, S. Baraschi. Pacuiul lui Soare, II. Bucurejti. 1977, fig. 68g |2.
3. Генова. Цит. съч., с. 237-245; Късносредновековна керамика с рисувана украса о- Търново. - Векове, XII, 2,1983, с. 68-70.
Л. Квинто. Занаятчийски квартал до Патриаршията. — В: Културата на среднове-ковния Търнов. София, 1985, с. 47. До подобии изводи навежда и бегло сравнение на керамичните находки от по-големите български градове от XII - XIV в.
Б. Цветков. Цит. съч., обр. XX; Г. Бакърджиев. Керамиката в България. София, 1^56, №74.
- М. Станчева. Цит. съч., с. 183-184.
Т. Синигова. Культовые сооружения около мавзолея ходжи Ахмеда Ясеви. - В: Археологические исследования в Отраре. Алма-Ата, 1977, с. 57, рис. 6.
24 Byzantine Glazed Ceramics. The Art of Sgraffito. Athens, 1999, pl. 121.
-	T. Овчаров. Колективна находка от художествена битова керамика от Търновград.
-	Векове, XIV, 4, 1985, обр. 1,2; Й. Алексиев. Тырновская керамика сграффито форма и отделка). - В: Историко-культурные связи Причерноморья и Средиземноморья X-XVIII вв. по материалом поливной керамики. Тезисы докладов научной конференции. Симферополь, 1998, рис. 1,2.
2< Byzantine Glazed Ceramics..., pl. 122,128,297.
27	Ibidem, pl. 125,126.
28	Ibidem, pl. 116,127.
29	Ibidem, pl. 133; G. Scanlon. The Fustad Mounds.-Arhaeology, 24,3,1971, p. 225.
30	M. Станчева. Цит. съч., табл. VIII67; I. Gerelies. Torok keramia a visegradi alsovarbol. -CAH, 1987,2. kep.p32.
31	W. Volbach. Mittelalterliche Bildwerke aus Italien und Byzanz. Berlin-Leipzig, 1930, S. 216, Taf. 289|57.
32	Byzantine Glazed Ceramics..., p. 253,260, pl. 293,298,299,301.
33	3. Генова. Късносредновековна битова керамика..., табл. LV.|3
34	С. Георгиева. Керамика..., табл. 12,13.
35	3. Генова. Късносредновековна битова керамика ..., табл. Ы1|97, ЫП|73 |79 228; М. Станчева. Цит. съч., табл. VII46, V, 1П49,1Х|61?.
36	М. Йосифова. Нови паметници отСтранджа (керамика от акваторията на Урдови-за XV-XVIII в.). - ИНИМ, VII, 1988, обр. 6.
37	G. Covacs. Op. cit., 1. t. „ 2., 4,5,6.
г ’ I’ 1,3,4’ ’ ’
289
38	J. Hayes. Excavations at Sara^hane in Istanbul, II. Princeton, New Jersey, 1992, pl. 47h; B. BiiKiiIi, В. ИванишевиЙ. Простор око ]ужне капи]е Горгьег града Београдске твр^аве. - Старинар, нова сери]a, XLVII, 1996, сл. 13.
39	М. Станчева. Цит. съч., табл. VIII,,, 1Х„.
40	Bucurejtii de odinioarS. Bucurejti, 1959, pl. CXII4; A. Andronic, E. Neamtu. Cercetari arheologice pe teritorul orajului Ia$i in anii 1956-1960. - AM, II—III, 1964, fig. 55; B. БикиЙ, В. ИванишевиЙ. Цит. съч., сл. 13; G. Covacs. Op. cit., 3. t. 3 6,5 ,.
41	M. Станчева. Цит. съч., табл. I65, III64, Vjp VII45; Б. Цветков. Цит. съч., с. 20, обр. XIX, 21a r.
42	Byzantine Glazed Ceramics..., p. 107,253,256,264, pl. 112,296.
43	3. Генова. Късносредновековна битова керамика..., табл. LIV3 4 149 153 154 220.
44	Л. Дончева-Петкова. Цит. съч., с. 136-144, обр. 46; С. Георгиева. Керамиката..., с. 11, обр. 42,43.
45	Л. Дончева-Петкова. Цит. съч., с. 143, бел. 49.
46	За монограм могат да се определят буквите IА Д, врязани в средата на дъното на чаша.
47	Представените тук чаши с птици (пауни), както и точните аналогии от В. Търново и София не са местна изработка. Пълното им сходство с пауни от Гърция предпола-га, че са произведени там.
THE DECORATION OF FOLK-STYLE CERAMICS IN VARNA IN 15th - 18™ CENTURY
Valentin Pletnyov
(Resume)
The article deals with the research of the Varna ceramic decoration in the period between 15th and 18th century. It appears the outcome of investigating more than a thousand ceramic vessels of various types, such as kitchen and dining ware, dishes for keeping of food and liquids, as well as candlesticks and hygienic articles.
The decoration of the ceramic ware of this period is realised by means of techniques familiar from the preceding period. A distinctive novelty is the appearance of the coloured slip with beige, cream and slightly pinkish shades, at the expense of the generally more limited application of a white slip. Another peculiarity of the period is the observed retreat from the implementation of various decorative
290
methods. Most often the sgraffito ornaments are crudely incised with uneven lines and insecure hand as a result of the altered conditions of labour, the lower qualification of the artisans, the variegated ethnical and religious character of the people involved in the craft, the changed aesthetic tastes of society and a number of other objective reasons. The tendency to displace the ornamental patterns in favour of multi-colouredness becomes particularly stronger after 17th century side by side with the neglect of sgraffito ornaments, which give way to spotted and painted underglaze decoration. A great emphasis is put on the painting of the vessels in two or three colours, often fulfilled by promiscuously laid slip or colourful glaze spots. The abrupt decrease in the use of painted geometrical patterns is accompanied by the full abandoning of human and animal images. The decline in the decorative system of mediaeval pottery is especially conspicuous in the sgraffito ornamentation characterized by the complete absence of complex patterns entirely ousted by the persistently used strongly stylized floral and vegetal motifs and compositions, performed by the group arrangement of simpler elements.
The end of the 17th and beginning of 18th century are marked by the appearance of the entirely new and unfamiliar up to then rosettes, palmettes and figures. Notwithstanding the application of traditional techniques and ornaments the decoration of the ceramic ware from Varna and the Varna district is distinguished by its own peculiarities, differentiating it to a large extent from that of the other regions in Bulgaria. Quite obviously this is connected with the specific geographical location of the town and its trade relations with the major centres of the Ottoman Empire, as well as the import of expensive faience and majolica vessels.
291
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
МАСКАРАДНИ ИГРИ ПРИ ГАГАУЗИТЕ
Диана Тодорова
Появата на монографията на Атанас Манов “Потеклото на гагаузите” през 30-те години на XX в. дава нова насока на изследовагелите на гагаузката проблематика.1 До този момент интересът към тях е насочен преди всичко към езика и произхода им, докато нравите, обичаите и битьт не са обект на проучване. В края на XX в. празнично-обредната система на гагаузите все повече привлича вниманието на наши и чужди учени.2 Целта на настоящата работа е да разгледа маскарадните игри при гагаузите. Съобщението е изградено върху теренни материали, събирани през 70-те и 80-те години на XX в. в селища около гр. Варна - с. Виница, Ген.Кантарджиево, Кичево, Куманово, Орешак и в района на гр. Вълчи дол - с. Брестак, Добротич, Калоян, Метличина, Червенци. Хронологичните рамки на изследването обхващат първата половина на XX в. Въпреки промените в традиционната народна култура, особено след Първата световна война, през този период тя все още представлява консервативна система от обичаи и обреди, свързани с различии сфери на човешката дейност и социалния живот. Сравнително по-голяма устойчивост проявяват онези обичаи и обреди, конто не са свързани с църковно - религиознага практика, каквито са в случая маскарадните игри.
Първите сведения за игри с маски по българските земи се отнасят за Силистренско, за периода на ранното Средновековие, но едва в средата на XIX в. Г. С. Раковски прави подробно описание на тяхното провеждане. Изследователите на кукерските и сурвакарските игри или общо маскарадните, ги характеризират като древни паганистични обреди, насочени към предизвикване и стимулиране на плодовитост, здраве и жизненост във всички сфери на стопанския, социалния и личния живот на човека.3 В етническите граници на България, сред християнското население маскарадни игри се изпълняват през Сирната неделя, в първия понеделник на Великденския пост и през Мръсните дни.
До Сирната неделя (Пийнир хафтасъ) гагаузите ядат месо, а през нея -млечни продукта и постни ястия. Седмицата е на особена почит, като за всеки ден има специална поговорка и се спазват определени текстилни и хранителни забрани и ограничения за работа. През тази седмица надвечер
292
вече маскирали се в определена къща млади мъже обикалят улиците и домовете на роднини и приятели. Ако селото е голямо, образуват се две или три групи, сформирани по махали или на роднинска основа. Всяка трупа си има водам, маскиран най-често като дявол, облечен в стари, парцаливи дрехи, с опашка и рога на главата, с дървена кука или тояга в ръка. Други се преобличат като цигани, един се прави на цар, а двама представят семейство - мъж и жена с бебе. В групата има още мечкар с мечка (преоблечен човек), моряци, трети са в селските си дрехи, но с почернени със сажди лица и саморъчно направени маски от хартия, с изрязани отвори за очите и носа. В бтизките до Варна селища (Виница, Кичево, Орешак) се използват готови маски, купени от книжарници в града. След групата маскирани мъже ходят 2-13 годишни момчета, някои от конто също са с маски на лицата. Във всеки дом, който посетят, маскираните вдигат шум с хлопките и звънците, завързани на кръета им, закачат се един с друг, а стопаните се мъчат да ги разпознаят. Гостите се черпят с вино, тиквеник, бяла халва. С течение на времето се преустановява маскирането през цялата Сирна неделя и то започва да се прави само вечерта на Сирница, когато семействата се събират по родове, за да заговеят и да си вземат “прошка”.
От понеделник започва дългият Великденски пост и Тодоровата неделя - “Тодур гюню”. Мъжете, конто са се предрешвали, се събират извън селището, където изгарят маските си. Цял ден се веселят и играят различии игри - “двама може, трима не”, “чирепня” и др. В с. Брестак и Метличина, през Тодоровата неделя омъжени жени се събират на малки групи и ходят по къщите с думите: “Св. Тодор идва с белия кон”. Те са облечени със стари, изпокъсани дрехи в тъмен цвят и крият лицата си с маски или с краищата на чумберите (кърпи за глава).4
Според българските народни вярвания, в годишния празничен календар Тодоровата седмица е една от най-опасните за хората, наред с Мръсните дни и Русалската неделя. Товаса периоди на хаос, на нарушено равновесие между хтоничното и соларното начало. Етнографските материали от цялата страна свидетелстват, че носител на демоничното начало е самият св. Тодор. В народните представи той е покровител на конете и на младите булки. През първата седмица на Великденския пост св. Тодор се явява на хората в облика на млад мъж или възрастна жена, или като овампирил се покойник. В редица фолклорни сюжети от Северна България светецът, превъплътен като баба, се появява пред онези жени, конто не спазват неговите текстилни забрани за работа - да предат, да тъкат, да боядисват прежда. Маскираните жени от споменатите селища идват, за да напомнят на хората за възможните превъплъщения на св. Тодор и неговия бял кон.5
Най-весел и шумен маскараден празник за гагаузите е Джамала. Той се прави срещу Петковден (14 октомври), за да се отбележи края на селскостопанския сезон и с цел да се измоли благоволението на предците,
293
за да бъде запазено придобитото богатство. Гагаузите смятат, че обичаят е заимстван от подобии игри при турните. Мъжете. конто ще стават джамали (джамалари) се уговарят предварително кой каква роля ще изпълнява Групите се състоят от 10 - 12 души, предимно ергени. За главатар на групата се избира по-висок и едър мъж. Той е наметнат с кожи, обърнати с козината навън, а на главата му са навити няколко пояса във вид на чалма. Друг вариант на маскиране на главатаря (джонгодор, мортолоз) е обличането му в стари, черни селски дрехи, с ямурлук и висок калпак. Лицето на “джонгодора” е почернено със сажди. а на кръста му са навързани хлопки и звънци. Няколко от участниците представят сватба — един става зет, друг булка с бебе в ръце, трети кръстници и сватове. Останалите мъже в групата се обличат в бели дрехи - ризи и донове (дълги платнени гащи) и си белосват лицата. Някои от тях носят маски от плат или хартия, а всички имат хлопки на кръста. Въоръжени са с дървени саби или тояги с накачени по тях парцали и звънчета.
Джамаларите тръгват да обикалят къщите след полунощ, като по пътя се кълчат и подскачат и вдигат голям шум. С викове и хлопане по врати и прозорци те събуждат стопаните. Във вески двор джамалите играят хоро, размахват сабите, дрънкат с хлопките и викат: “Ху! Ху! Ху!”. През това време сватбарите стоят встрани, а главатарят поздравява домакините: Ху! Ху! Ху! Джамалите дойдоха, усетихте ли? Поздравиха ви, приехте ли поздрава? Ху! Ху! Ху! Идат отдалече, уморени са и са ожаднели. Вино няма ли?” “Булката” или някой от джамалите слага кърпа на рамото на стопанина, в която той връзва даренитс от стопаните пари. Даряват ги още с вино, месо и жито. На следващия ден със събраните дарове се прави обща трапеза за всички участници в маскирането. Джамалите обикалят и други села, като предварително вземат разрешение от кмета, за да не се срещнат случайно с друга джамаЛска трупа. В противен случай двете групи се бият за надмощие. Тази, която е по-силна, влиза първа в селото. Някои от джамалските боеве са завършвали със смърт, която според обичайното право на гагаузите не се наказва.6
За разлика от пролетните маскарадни игри, при есенния празник Джамала правят впечатление белият цвят на дрехите и белосването на лицата на участниците. Според българските народни вярвания в бели дрехи са облечени нощните демони — самодиви, таласъми и др. Белият цвят се свързва със задгробния живот, със света на прадедите. В края на селскостопанската година, когато е прибрана реколтага те идват да посетят своите домове и близки, за да получат даровете на лятото - жито, вино, спечелени пари.7 Митологичната обвързаност на джамалите със силите на отвъдния свят се потвърждава и от други характеристики -тъмнина, мрак, полунощ, кълчене, пбдскачане, дрънкане на звънци, шум. Затова стопаните приемат нощните
294
гости най-любезно и ги даряват, за да не си навлекат гнева на мъртвите Затова не се наказват и убийствата при джамалските боеве.
Гагаузите се маскират и по време на зимните вечеринки (зияфети), конто се уреждат с цел да се запознаят младите. Обикновено след угощението двама-трима ергени се намятат с различии кожи, изобразявайки заек, мечка. магаре или друго животно. Под звуците на гайда те имитират животните, издават характерните за тях звуци, играят кючек. През това време девойки черпят останалите младежи с вино, шербет, сухи плодове (емиш), като между тях се провежда хумористичен и алегоричен диалог, задават се гатанки. На вечеринките младите играят хора и развлекателни игри -‘пръстен”, “тиква”. Вечерта е изпълнена с много шум от биене на тьпан, дааре, лъжици и тепсии.
Разгледаните маскарадни игри при гагаузите показват, че маскирванията по време на Сирната неделя са еднотипни по структура и функции с общобългарската маскарадна обредност, с кукерските игри на старого местно население във Варненско - ваяци, ченгенци, съртовци.8 В близките до Варна селища се чувства и силно градско влияние. По-съществени различия се наблюдават в битуването на отделни обредни моменти от празничния цикъл - маскираните жени по време на Тодоровата неделя, предрешването по време на зияфетите, конто са еквивалент на седянките при останалите етнографски групи във Варненско. Независимо че празникът Джамала е заимстван от турското население, той може да се приеме като вариант на есенните празници и обичаи в българската празнична традиция, свързани с благодарносгта към Бога, природните сили и света на предците за осигурената реколта и бъдещото плодородие. Като етнографска трупа гагаузите са носители както на общоетнични, така и на регионални културни признаци.
Бележки:
1 А. Манов. Потеклото на гагаузите. Варна, 1938.
2С. Курогло. Семейная обрядность гагаузов вXIX-начале XX в. Кишинев, 1980; Е. Сачев. Проучване на традиционните сватбени обичаи и обреди на гагаузите и българските турци. -ИНМВ, 20/35/, 1984. с. 185-197; Д. Тодорова. Календарни празници и обичаи на гагаузите във Варненско. - ИНМВ. 23/38/, 1987, с. 177-185; Ив. Градешлиев. Гагаузите. Добрич, 1993.
3	Ж. Стаменова. Кукери и сурвакари. София, 1982. с 7.
4	Етнографски музей - Варна. Инв. № V-13/1/, л. 3.
5	Р. Попов. Светци близнаци в българския народен календар. София. 1991, с. 88-90.
6	А. Манов. Цит. съч., с. 127-128; Етнографскимузей- Варна, Инв. №V-17/1/, л. 13.
7	И. Георгиева. Българска народна митология. София, 1983,с. 170-183.
295
8	А. Калоянов. Добьр юнак с добра коня. Варна, 1986, с. 5-12; Д. Тодорова. Традиционни пролетай и летай празници и обичаи в Провадийския Сърт. - ИНМВ, 26/41 /, 1990, с. 212; Г. Георгиев. Еркечаните итехниятговор.-ИССФ-СУ, II, 1907, с. 133-200.
MASQUERADE GAMES OF THE GAGAOUZI
Diana Todorova
(Resume)
The masquerade and fancy-dress games of the Gagaouzi in the first half of 20th c. are examined on the basis of the rich terrain evidence from the Varna region. As one of the old local populations of Northeast Bulgaria the Gagaouzi are bearers both of common ethnical and specific regional traits of culture. They used to arrange their masquerades on the first Sunday of Lent, in the week of Todor, the autumn feast of Jamalla, as well as the winter evening dancing-parties called “ziafetti”. The structure and functions of their games are distinguished by the same characteristic and typical features that refer to the entire nation-wide Bulgarian ritualism with the partial exception of the Jamalla feast. Although adopted as a match of the festivity originating from the Turkish celebrations, Jamalla could be accepted as a variety of the autumn rites and festivities belonging to the traditional Bulgarian ritualism.
296
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
МАЛОАЗИЙСКИТЕ БЪ ЛГАРИ ВЪВ ВАРНЕНСКО -ЕТНОГРАФСКИ АСПЕКТИ НА ПОМИНЪКА ИМ
Диана Тодорова
Първите сведения за български села в Мала Азия (Азиатска Турция), датират от началото на XIX в. Размириците в Османската империя през XVII и XVIII в. довеждат в тези земи много българи, преселници от Охридско, Одринско, Димотишко, Чирпанско, Старозагорско, Хасковско. Там те основават големи села като Коджа Бунар, Гьобел, Мандър, Тьойбелен, Хаджи Паункьой, Еникьой, Байрамич, Къз дервент, Таш кисен, Чалтик и др. Непосредствено след Освобождението малоазийските българи започват да се завръщат в родината си. Варна се превръща в един от отправните пунктове към новите им поселища.
Село Генерал Колево е първото във Варненско, в което пристигат бежанци от с. Хаджи Паункьой, а малко по-късно в с. Суворове — от с. Байрамич. По-компактна маса “анадолски българи”, както те самите се наричат, идва през 1883 г. от с. Гьобел и Мандър и се заселва на групи по десетина семейства в с. Арковна, Доброплодно, Ягнило. Три семейства от с. Бейкьой се установяват в с. Тръстиково, а шест семейства от с. Чалтик се настаняваг в с. Бял бряг и Янково - Шуменско, по десния бряг на р. Голяма Камчия.
След балканските войни малоазийските българи напускат завинаги родните си места. През 1914 г. от гр. Бандърма с параходите “България” и “Борис” те се прехвърлят на българска територия в Деде Агач. По-голямата част от тези анадолски българи се заселва в Южна България - Елховско, Тополовградско, Хасковско и Ивайловградско. Отделни семейства или малки групи от по няколко родствени семейства се отправят за Североизточна България - с. Алеково, Свищовско и с. Александрово, Ловешко, където към края на XIX в. вече е имало заселени техни роднини. Във Варненско новата трупа преселници са от с. Мандър, Таш кисен (Таш киси), Тьойбелен. Халаджа баир. Установяват се в с. Войводино, Гроздьово и гр. Бяла и Вълчи дол.1
Селигцага във Варненско, в конто се заселваг анадолските българи са малки, с преобладавагцо турско население, отдалечени от Варна на повече от 80 -100 км. Единствено с. Тръстиково е близо до града.2
297
Завръщането на малоазийците в старата им родина, свързано с много трудности, мъки и лишения, поставя на преден план въпроса за имота и поминъка. Те трябва да преодолеят големи разстояния по суша и море (Мраморно и Черно) и това ги принуждава да вземаг само най-необходимите неща - пари, дрехи, домакински съдове (бакъри и тави), а децата - някое малко кученце или агне. Българските власти в Княжеството почти не оказваг помощ за преселването и настаняването на тези хора. Това остава грижа изцяло на желаещите да се преселят. Първоначално се заменят цели имоти -къщи, стопански постройки, ниви, добитък и наличният земеделски инвентар, с изселващите се във владенията на Османската империя турци. През 1883 г. няколко от най-влиятелните хора на с. Гьобел, начело с поп Добрю и даскал Димитър идват в Княжество България, за да търсят подходяще селище за заселване. След обикаляне на доста села из Варненско избират с. Доброплодно заради гъстата гора и обилната вода. Съвместно с турските първенци се правят описи на имотите на всеки стопанин. Описват се местностите, границите и площите на имотите, броят на добитъка (едър и дребен), земеделските сечива. По същия начин се описват имотите и в с. Гьобел, като се уговарят замяната да стане след харман, когато реколтага вече е прибрана. За тази замяна обаче няма официални документа, понеже и двете страни не притежават нотариални актове за своите имоти. В онези времена още се е смятало, че човешката дума е по-силна и по-тежка от писаната. С опис на имотите става замяната и в с. Арковна и Я гнило.3
Преселниците, конто идват след Балканската и Междусъюзническата война, започват да купуват ниви и къщи, но вече придруже!ш със съответните документа за собственост. Бедните и малоимотни селяни се заселват направо в празни, освободени от турци и черкези къщи или изграждат временни постройки в края на селищата. Предпочитат се места край гори и реки или с много вода. Част от горите се изеичат (с. Арковна, Доброплодно) и се превръщат в обработваеми ниви. За да увеличат обработваемата си земя, малоазийците разорават и пустеещи общински земи или ги вземат на изплащане.
Основен поминък на анадолските българи в старите им поселища е земеделието и животновъдството (овчарство и козарство).4 Като добри земеделци, и в старата си “нова” родина, те се насочват към отглеждане на традиционни земеделски култури - пшеница (червенка), като след Балканската война постепенно започват да я заменят с бяло жито, ечемик (зимен и летен), ръж, царевица. За храна на животните сеят овес, просо, леща, фий. Памукът, отглеждан много в Мала Азия, тук се изоставя заради по-студения климат. След Първата световна война започва да се отглежда тютюн и културен мак за получаване на афион. Първите преси за изстискване на маковото семе са дървени, саморъчно направени. Постепенно започват да се купуват фабрични железни преси. Макът се сее през есента, около Кръстовден (14 септември), като на декар се хвърля по 600-800 гр. семе. Предназначеният за афион мак 298
се обрязва след прецъфтяването му, когато главичките (плодните кхтийки) анат сивозелени с големината на среден орех. По примера на малоазийците н в други селища на Варненско започва да се отглежда мак. Специални грижи изисква и тютюнът, за който предварително се приготвя разсад. Засажда се през втората половина на м. май. След около два месеца тютюнът започва да зрее и брането му се извършва на няколко пъти по установен ред. В низането на тютюна взема участие цялото семейство. Продава се рано напролет, когато финансовите средства и зимнината са на привършване. През 30-те години на XX в. тези две култури престават да се отглеждат поради ниските изкупни цени. Малоазийците се насочват към по-доходоносни производства, както за пазара, така и за собствени нужди. Масово започват да се отглеждат боб, захарна метла, нахут, слънчоглед, царевица, а от фуражните растения - люцерна и соя. В началото само малцина стопани се осмеляват да сеят от тези култури, поради недостатъчни познания - например люцерната се е смятала за вид трева. Соята, макар и богата на растителна мазнина и белтъчни вещества, не се налага като храна в ежедневието, а се използва за фураж на млеконадойните животни и за продан.
След войните лозарството също се превръща в допълнителен поминък за много земеделски семейства. Когато идват в с. Доброплодно, почти всички стопани си засаждат по 2 - 3 дка лозе. Засаждат известните във Варненско сортове - бял кокорко, чауш, мавруд, бяла и черна япладжа и др. След като филоксерата унищожава по-голямата част от лозята, възобновяването им се извършва с нови американски лози (директни лози), конто издържат на различии болести без да се облагородяват. В лозята се засаждат орехи, череши, круши, джанки.
Преди засяването на всяка култура земята се изорава, като понякога това се прави неколкократно. И в новите селища се прилага двуполната система, като една част от нивите се засяват с есенни посеви, а другата част, послабите, се оставят на угар (едногодишна почивка). През това време нивите се преорават понякога до четири пъти. Засетите с тютюн и царевица ниви не се обработват предварително, защото се копаят след поникване на посятото.
Обработването на угарите и засяването се извършва с дървени рала, направени саморъчно от стопаните. За теглителна сила те използват чифт волове, а по-заможните - и коне. Семето се изсипва в престилка, по-рядко в шиник и се сее на ръка. След преселването си в новите земи малоазийците започват да използват специално направени брани за завличане на насетите лехи със зърнени култури. Нивите се торят с естествен тор, като преди да бъдат изорани, добитъкът (овце, кози) се оставя да пренощува на нивата няколко вечери подред или събраната тор се разхвърля равномерно. До средата на XX в. изкуствените торове не са познати.
Жътвата започва около Еньовден (24 юни). В нея се включва цялото семейство, наемат се и помощници. Жъне се с големи неназъбени сърпове (каврама) и с помощта на дървена ръкавичка - паламарка. Пожънатата нива,
299
независимо с каква зърнена култура е била засята, се нарича “стръниште”. Навързаното на снопи жито се превозва до мястото за вършитба, наречено харман. То има кръгла форма и около 20 м в диаметър. Земята на хармана предварително е изчистена от трева и добре утьпкана. Вършее се с дикани, запрегнати с биволи, волове или коне. След това сламата се изтегля и започва отвяването на плявата. Житото се подмята с лопати и полъхът на вятъра отделя плявата настрана, след което зърното се събира на куп. В новите си села, под влияние на старото местно население, малоазийците започват да вършеят и с дървени валяци с клинове. Събраното жито допълнително се пресява с едро решето (дърмон) и се прибира в хамбара. Промиването на житото с вода, на река или чешма, практикувано в Мала Азия, след преселването вече не се среща.
През 30-те години на XX в. посредством заеми от Българска земеделска банка, сдружения на селяни, кооперации или отделни лица започват да купуват нови, модерни селскостопански машини- вършачки (ръчни и моторни), веялки, жътварки и сноповързвачки, железни грапи и др. Железните плугове, марки “Сак” и “Глиган № 5”, по-трудно навлизат в стопанството поради своята малка подвижност. Угарите постепенно се изоставят и се преминава към по-интензивна обработка на земята.
В новите си поселища, макар и много трудно в началото, малоазийците започват да отглеждат добитьк - овце и кози. За някои семейства това се превръща в основен поминък, като най-много се отглеждат овце, предимно за продан. В сравнение с времето преди преселването броят на козите намалява, а биволите постепенно изчезват. Липсата на обширни пасища принуждава стопаните да се насочват към по-интензивно отглеждане на животните. Така например зимно време овцете вече не се гледат в специални кошари (”агъл”), извън селището, а в дворовете, заплождат се рано, за да има агнета преди Нова година. Те се продават рано напролет, докато месото е още скъпо, а млякото се предава на частна или кооперативна мандра за обработване.
След войните стопаните от с. Арковна, Бял бряг се насочват към отглеждане на свине, понеже дьбовите гори край селата предлагат отлични условия за развитие на свиневъдството. Това е един нов поминък за малоазийците, защото дотогава са отглеждали свине само за собствени нужди. Най-имотните хора в тези селища притежават над 200 - 250 глави добитьк, конто целогодишно се отглеждат в гората в специални заграждения - “свин”. Изхранват животните само с жълъд и диви круши, а като работна ръка се използват синовете в семейството или се наемат ратаи. Свинете се продават на място на преминаващи търговци или се откарват на пазарите в гр. Смядово и Шумен.
Житейската максима на малоазийците, че човек без земя и жива стока не е изживял пълноценно живота си, ги утвърждава като добри земеделци и животновъди и в новите им селища. Затова много малко от тях упражняват
300
н какъв занаят - дърводелство, коларство, и само малцина се насочват към тьрговия и кръчмарство.
Интересно явление сред “анадолците” е гурбетчийството в Америка през първото и второто десетилетие на XX в. Още в средата на XIX в. за САЩ з< минават отделни българи за да учат или в търсене на убежище или поминък. До 1902 г. техният брой е около 100 души. Промяна настъпва след Илинденското въстание (1903 г.), когато от Македония и останалите български земи под чужда власт, а и от Княжеството тръгват големи групи от изселници за Новия свят. Така през периода 1904 -1907 г. заминават общо 21 372 души. От Варненска околия през 1907 г. в Америка отиват 69 души, от Преславска -681, а от Шуменска - 403.5 Според протоколи на Варненската търговско-индустриална камара, това е временна емиграция, която след известно странствуване се завръща в отечеството си, поради силната привързаност на българина към дом и семейство.6 Големи български колонии се създават в градовете Гранит Сити, Медисън, Ню Йорк, Сент Луис, Чикаго. Агенциите, чрез конто тръгват тези хора, вземат големи суми за пътни разноски, без да се интересуват за тяхната по-нататъшна съдба. По-голямата част от емигрантите са селски хора, без образование, занаят и квалификация. Те се наемат като общи работници във фабрики, мини, по строежи на пътища и железопътни линии. Гурбетчиите от Варненско са млади женени мъже и 15 -18 годишни ергени. Повечето от тях се завръщат в родните си краища и със спечелените пари купуват най-често ниви, други правят мелници или отварят кръчми и смесени магазини. Не всички успяват в начинанията си, но "американците” се утвърждават като заможни стопани. Макар и да виждат много нови и странни неща в Америка, животът им в родината продължава по своя традиционен начин. Според спомените на техните наследници, промяната е била в облеклото и в отношението към близките. Те започват да се обличат по градски и имат по-изискани обноски. Обръщат повече внимание на децата, на тяхното отглеждане и възпитание. Фактът, че потомците им не знаят много за живота на своите близки в Америка показва, че те трудно са преживявали, особено по време на финансовата криза през 1907 - 1908 г.7 “Американците’" остават в паметта на своите деца и внуци по-скоро с разказите си за странните неща, с конто се сблъскали в Новия свят - машина за бране на ябълки, хладилни стаи за месо, чешми с течаща вода във влаковете, получаване на заплатите в затворен плик, поднасяне на десерт (ябълков пай) по време на обяда. Някои от гурбетчиите след завръщането си строят нови къщи (с. Бял бряг), като правят прозорците си по американски образец - отварянето става чрез приплъзване на рамката нагоре, а не встрани.
И така, в новите си селища малоазийците идват със своя производствен опит и начин на живот. Живеейки в обкръжение на турци и на преселници от други райони на страната - Тракия, Македония, Добруджа, малоазийците се
301
открояват със своята предприемчивост и напоритост за ново себеутвърждаване. Тяхната стихия си остават обаче земята и добитька.
Бележки:
1Л .Доросиев. Българските колонии в Мала Азия. - Списание на БАН, 24,1922, с. 32-193; П. Коледаров. Българщинатав Мала Азия. София, 1940; В. Гюзелев. Българите в Мала Азия и техните селища (XVIII - първата четвърт на XX в.). - ИПр, 12,1989, с. 44-56; Л. Петрова Народни практики за лекуване на нервните болести у малоазийските българи. - ИНМВ, 30-31 /45^16/, 1994-1995, с. 287-292.
2	Съобщението е изградено на базата на лично събран от автора теренен материал в с. Арковна, Бял бряг, Гроздьово, Доброплодно, Тръсгиково, Ягнило и Янково през 1982 1994 г.
3	Б. Янев. С. Доброплодно (Елее факъ). Историко-етнографско изеледване, I. (Ръкопис в Етнографски музей-Варна, инв. № IV-8 /1/, с. 30-38); Зърна разпилени. Варна, 1997, с. 40-88
4	X. Вакарелски. Бит и език на тракийските и малоазийските българи, I: Бит. София, 1935, с. 52-89.
’Миграционни движения на българите 1878-1941,1(1878-1912). София, 1993, с. 17. 6 Пак там, с. 473.
’Пактам, с. 492.
ASIA MINOR BULGARIANS IN THE DISTRICT OF VARNA -ETHNOGRAPHICAL ASPECTS OF THEIR MEANS OF
LIVELIHOOD
Diana Todorova
(Resume)
After the Liberation from the Turkish yoke and the Balkan war the Asia Minor Bulgarians settle down in the villages of General Kolevo, Arkovna, Dobroplodno, Vbivodino, Yagnillo, etc., as well as the towns ofByala and Vulchie Doll. In the new settlements they take to the cultivation of traditional agricultural crops such as wheat, barley, lye and oats, side by side with some new and unfamiliar up to then ones like tobacco, poppy, sunflower and lucerne. A number of modern farming machines such as threshers, winnowers, reapers and harvesters are eventually introduced and come into large-scale use. The commonly raised animals as sheep, goats and pigs are intended primarily for the market and not only for home use. An intriguing phenomenon among the settlers from Asia Minor is the widespread leaving for America in order to make a living there in the first and second decade of 20111 c. The worldly maxim of these people says that a man without land and livestock has not lived a life of full value.
302
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ЕТНОДЕМОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ С ОГЛЕД ПРОУЧВАНЕТО НА НАРОДНАТА МЕДИЦИНА
Лидия Петрова
Проучването е изградено върху лично събрани теренни данни в над 80 селища в Североизточна България (Варненско, Добричко, Силистренско, Шуменско). Събраните данни се отнасят за периода XIX - средата на XX век. Проведени бяха събеседвания с над 300 възрастни хора, конто са се интересували и знаят историята на селището, произхода на населението, а също и с народни лечители, конто познават или прилагат някои от средствата и методите на народната медицина. Използувани са и материали, съхранявани в БАН, Държавния архив, Етнографския институт - София, държавните архиви и музеите във Варна, Шумен, Добрич, Силистра и публикуваната литература по интересуващия ни въпрос.1
Настъпилите важни вътрешни и външнополитически събития в България през втората половина на XVIII и началото на XIX век, руско-турските войни и кърджалийските размирици оказват твърде голямо влияние върху населението на Североизточна България, като предизвикват значителни етнодемографски процеси и промени. Например в началото на XIX век (1807 г.) жители на разградското село Арнауткьой (днес с. Пороище) се заселват в с. Айдемир, Силистренско. А в с. Калипетрово идват преселници от провадийските села Равна и Кривня, известии под името “шиковци”.
След Руско-турската война през 1828 - 1829 г. настават значителни промени в етнодемографското състояние на Североизточна България. Тази война поражда и едно от най-масовите преселвания на българско население през епохата на османското владичество, по време на което от Източна и Североизточна България към Бесарабия, Влашко и Молдова се отправят около 130 000 българи. През пролетта на 1830 г. със съдействието на руските военни власти българското население от Източна България и особено от районите на Сливен, Ямбол, Карнобат, Провадия и други краища масово се отправя към Русия и румънските княжества Влашко и Молдова. По-голяма част от новодошлите български преселници се заселват в южна Бесарабия, където вече живеели български емигранти, а сега се основават и нови
303
селища. Част от преселниците се заселват в градовете Белград, Измаил, Рени, Кишинев, Одеса, Аккерман и др. Още по време на пътуването към Бесарабия, Влашко и Молдова част от българските преселници спират, а след това остават за постоянно в някои селища в Североизточна България. След 1830 г. част от бежанците се връшат отново в България. Тези преселници оказват силно въздействие върху етнографското състояние и развитие на Североизточна България.
След Руско-турската война от 1828 - 1829 г. в Силистренско се заселва население от Разградско, Провадийско, Новопазарско, Ямболско, Сливенско. Във Варненско, в селата Девня, Манастир, Добрина, Неофит Рилски, Ветрино, Кипра, Чернево, Тутраканци, в гр. Суворове и други идват преселници от Ямболско и Сливенско. По същото време в Силистренско се заселват жители от балканските градове Габрово и Дряново, от В. Търново и Калофер. След 1832-1833 г. в селата Алфатар, Попкралево, Главан, Смилец, Бабук идват нови заселници от Сливенско и Ямболско.2
След голямото разместване на етническите Пластове (изселвания на турци, черкези и татари от Североизточна България и преселвания на българи от Тракия и Балкана в тази част от страната ни) и постепенното затихване на преселническите и изселнически движения слез 1833 г. настъпва относително спокоен период, който дава възможност за нормалното развитие на населението в Североизточна България. В продължение на четири десетилетия то чувствително се увеличава. Освен естественото възпроизводство на населението се наблюдават и миграционни процеси. Към Добруджа идва работна ръка от Балкана - Габровско, Омуртагско, Търновско, Котленско, Сливенско. Идват преселници и от Тракия - Одринско, Лозенградско, Пловдивско, а също и от Македония.
В края на XIX век, след Руско-турската война от 1877 - 1878 г. започват съществени промени в демографското състояние на Североизточна България. Войната предизвиква масово движение на населението. Още по време на войната, непосредствено след нея и по-късно започва процес на изселване на турского население. Масово се изселват от Североизточна България черкезите и татарите. Изоставените имоти се заемат от българи, конто се преселват от Тракия, Мала Азия, Балкана, Западна България. Значителен дял между тях се пада на котленци. Особено след пожара в Котел през 1894 г. голяма трупа котленци се заселва в Източна Добруджа, в Добричко. В Журнално постановление № 66 на Хаджиоглу-Пазарджижкия окръжен управителей съвет от 9 ноември 1879 г. е отбелязано: “Тъй като са останали ниви от избягалите мюсюлмани, конто тукашните хора не искат, тъй като си имат доволно свои, да се дават без наем на преселниците от Одринско, Мала Азия и Добруджа” (те. от Северна Добруджа - бел. а.).
Периодът от Освобождението до 40-те години на XX в. се характеризира с вътрешно движение на българското население в Североизточна България. Последнего масово разместване на населението в Добруджа настъпва през
304
годините 1940 - 1941 г., когато с новата промяна на политическите граници между България и Румъния южната част на областта отново се връща в пределите на България. След Крайовския договор от 7 септември 1940 г., която предвижда още и задължителна размяна на население, започва изселването на българи от Северна Добруджа в Южна и на румънците - от Южна в Северна Добруджа. Това движение отново изменя поселищната картина на областта. След 1941 г. селищата оформят своя етнографски облик, конто с малки изменения се е запазил и до края на XX век.
Населението в Североизточна България може да се групира така:
1.	Села със старо местно българско население: а/балканджии:
-	ваяци (вайковци) - с. Козичино (Еркеч) и с. Голица. От еркечани и голичани през различен период от време са заселени селата: Солник, Бърдарево, Аврен, Изгрев, Николаевка, Левеки, Ботево, Крумово, Дебрене, Водица, Калиманци, Засмяно, Рудник, Дюлино, Щипско, Старо Оряхово, Ново Оряхово, Зорница и др.
-	ченгенци — с. Аспарухово, с. Дебелец и др.
б/ хърцои (полянци) - населението по Провадийското плато, т. нар, "съртски села” - Марково, Косово, Кюлевча, Калугерица, Кривня, Снежина, Градинарово, Блъсково, Храброво, Комарево, Овчага, Черковня, Равна, Славейково, Неново, гр. Каспичан и др.
в/ гребенци - с. Ветрен, Гарван, Калипетрово, Малък Преславец, Пожарево, Попина, Сребърна и др.
г/ гагаузи. Те се считат за старо местно население. Условно могат да се разделят на “крайбрежни” - с. Виница, с. Кичево, с. Орешак, с. Българево, с. Камен бряг, с. Хаджи Димитър, с. Поручик Чунчево, с. Горичене, с. Горун. с. Божурец, гр. Каварна, гр. Шабла, и “от вътрешността на района” - селата Червенци, Брестак, Михалич, Добротич. Изворник и др.
2.	Преселници от Балкана
-	котленците обикновено съжителстват с друго население и не представляват основната част отжителите на селото (с. Гарван, с. Смилец). Много котленци живеят в гр. Добрич.
-	ришани - от с. Риш, в селата Смядово, Александрово и др.
-	от Габровско, Еленско - с. Зафирово и др. Те съжителстват с други групи население и не представляват основната част от жителите на селището.
3.	Преселници от Провадийско в Добруджа
- шиковци — селата Професор Иширково и Калипетрово. Шиковците в Калипетрово идват от Провадийско по време на войната от 1806 - 1812 г., а в с. Проф. Иширково през 1882-1884 г. идват преселници от с. Калипетрово.
4.	Преселници от Разградско в Добруджа
- капанци — с. Бабук, в началото на XIX в. се преселват от Разградско.
5.	Села, чието население в основната си част е тракийско
305
-	главанци - селата Владимирово, Гешаново и Сърнец. В тях се заселват преселници от с. Главан, Хасковско след Одринския мир от 1829 г.
-	маджури - преселници от Одринско, Лозенградско, Странджанско.
Българи от Източна Тракия се преселват в Североизточна България по време на и след Руско-турскага война от 1877 - 1878 г.; през 1882 - 1884 г., след погрома на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. и след Балканската и Междусъюзническата война (1912- 1913 г.).3 Само през месец септември (наЗ, 6,13 и 19 септември) 1930 г с параходите “Бургас”, “Варна” и “Хиос” във Варненското пристанище пристигат 2314 бежавши.4 Третата мощна вълна от преселници в Североизточна България е през 1913 г. след завършилата с катастрофални последици за съдбата на българското население в Източна Тракия Междусъюзническа война. Голяма част от преселниците от Източна Тракия се настаняват да живеят в гр. Варна и в селата от Варненския регион - Аксакове. Любен Каравелово, Веселии, Игнатиево, Владиславово, Приселци, Куманово, Рудник, Горен Близнак, Долей Близнак, Бяла, Тополи, Долище, Осеново, Слънчево, Искър, Изворско Въглен, Яребична, Звездица, Синдел, Равна гора. Гроздьово, Яворово. Нова Шипка, Дъбравино, Тръстиково и други, също и в гр. Белослав, гр. Добрич, гр. Провадия, някои села в Провадийско, в Добричко (с. Батово, Оброчище, Църква), в Шуменско и т.н.
Те се преселват от Лозенградско, Одринско, Узункюприйско, Бунархисарско, от с Булгаркьой. с. Курудере. с. Селиолу, с. Инджекьой, с. Каваклия, с. Коево, с. Едига, с. Имбрихор (Имрихор), с. Ак бунар, с. Ахъркьой, с. Вейсал, с. Енидже, с. Еникьой, с. Ерменикьой, с Карадере, с. Караджакьой, с. Кара Хадър, с. Петра, с. Раклица и други.
-	Преселници от Сливенско, Ямболско, Елховско, Старозагорско, Хасковско.
След Руско-турската война през 1828 - 1829 г. част от населението от Тракия (Ямболско, Сливенско, Елховско, Лозенградско), изселило се в Русия, се завръща от там след неколкогодишен престой и създава на мястото на някогашните обезлюдени села в Североизточна България нови селища. При завръщането си към родните места бежанците започват да се настаняват в празни къщи на българи, турци, татари, черкези. Някои от тях се заселват във Варненския край - в селата Чернево, Кипра, Добрина, Манастир, Синдел, Ветрино, Неофит Рилски, Тутраканци, Златина. Габърница, Житница. Султанци, Венчан, Тръстиково, Средно село, Момчилово, Метличина, гр. Вълчи дол, гр. Девня, гр. Суворове и други. Населението, което живеело в тези села, се изселило в Русия, Украйна, Молдова, Румъния, Турция и другаде. Някои от тези заселници живеят известно време в някое от посочените селища и след това се преселват в някое съседно село, където има повече свободна земя и по-добри условия на живот. Например в с. Ветрино живеят преселници от гр. Суворове, с. Неофит Рилски, с. Тутраканци, с. Златина; в с. Кипра - от
306
с Чернево и от гр. Девня, Суворове, Вълчи дол; в с. Момчилово — от с. Ветрино. с. Житница и други.
Преселници от Североизточна Тракия (Сливенско. Ямболско. Старозагорско) живеят и в Силистренско, Добричко, Шуменско - в селата Хзфатар, Мали Извор, Друмево, Дибич. Белино и други.
След Освобождението на България, поради масовото изселване на турци. татари, черкези и възможността да се закупи на безценица или сравнително евтино земя в Североизточна България, отново приижда население от Старозагорско, Ямболско, Казанлъшко - в селата Венчан, Златина и други. В някои селища преселванията продължават до Първата световна война.
Във Варненско тракийските преселници идват от Ямболско. Елховско. Сливенско, Старозагорско, Хасковско, Тополовградско, Харманлийско от селата: Бояджик, Окоп. Ягода, Ашаклии (сега с. Борисово), Голям манастир, Таш тепе (с. Камен връх), с. Ичме (с. Стефан Караджово), Бояново, Дилджилери (с. Градец), Шевкуларе (с. Светлина), Минечево (с. Орлов дол), Гердеме (с. Хлябово), Бургуджи (с. Поляна), Голям Боялък (с. Шарково), Дълбоки, Главан, Карапча (с. Маломир), Пъндъклии, Воден и други.5
6	Преселници от Мала Азия
След 1 878 г. във Варненско, Провадийско и Новопазарско започват да се преселват българи от Мала Азия (с. Гьобел и с. Хаджи Паункьой). Следващите големи преселвания стават през 1884 г. и 1914 - 1921 г. През 1914 г. изселените българи от Анадола са над 6300 човека. Само с парахода "Борис” на 20 март 1914 г. на Варненското пристанище идват 930 души А с корабите “Варна” и “Фердинанд” през същата година са извозени 2132 българи от Мала Азия.6
Във Варненско. Провадийско, Шуменско, Новопазарско живеят малоазийски българи в селата: Ягнило, Доброплодно, Генерал Колево, Бяла. Рудник, Синдел, Тръстиково, Бял бряг, Янково, Арковна, Сечище и в гр. Суворове, гр. Вълчи дол и т.н. Те са се пресел или от селища в Мала Азия -Мандър, Гьобел, Хаджи Паункьой, Бейкьой, Байрамич, Коджабунар, Ташкеси (Тащкисе. Ташкесен), Чалтик, Бандърма, Съют и други.
В брой 475 от 19 март 1860 г. "Цариградски вестник” подчертава трудолюбието на населението в Мала Азия и привързаността му към всичко българско: “Благословен народ болгарский... Азиатските наши българи между себе си женят ся, кръщяват ся. . Те корбани правят, черкуват, на седенки се собират и празнуват совсем според старите обичаи нашего народа... Видиш ли негде дом, ограден с градина, пчели и цветя, там ще познаеш, че българска фамилия живее...” Българите в Мала Азия са земеделци, скотовъдци, лозари, пчелари, имат овощнн дървета, маслинени граднни, занимават се с бубарство, въглищарство, дюлгерство (строителство), търговия и занаяти (обущарство, абаджийство, шивачество, железарство, налбантство) и т.н.7
307
7.	Преселници от Македония
През 1861 г. в “Цариградски вестник” има съобщение, че във Варна са се преселили “българи, конто са пришле от различии градове на Македония”. По-значителни преселвания стават в годините след Освобождението на България, през периода 1878 - 1893 г. Тогава в гр. Варна и в селата Долей Чифлик, Горен Чифлик, Приселци, Партизани, Дюлино идва неголяма трупа преселници от Кривопаланско, Битолско, Костурско и Ресенско. С доброто си географско положение и с добрите си условия за развитие на селското стопанство, с пристанището си и железопътните връзки, Варна става притегателен център за прииждащите бежанци.
От създаването на Вътрешната македоно-одринска организация (ВМРО) през 1893 г. до Горноджумайското въстание през 1902 г. бежанският процес продължава, както и миграционните процеси в Княжество България. В Североизточна България този процес е постоянен. “Няма седмица, когато да не отминават един, два кервана за Варна”, пише П. Габе.8
В средата на септември 1902 г. избухва Горноджумайското въстание. След неговия неуспех в Княжеството започват да прииждат бежанци. Във Варна се създават благотворителни комитети. готови с всички сили да помагат на изпадналите в беда бежанци. Събират се волни помощи. Само за няколко дни са събрани голямо количество горни и долни дрехи - ризи, бельо, чорапи, кърпи, забрадки, жилетки. Организирасе танцувална вечеринка и приходите се внасят във фонда за подпомагане на бежанците. Правят се още няколко благотворителни вечеринки, детско увеселително забавление и новогодишен бал. Гостуващият във Варна италиански цирк дава едно благотворително представление. Поставят се волнопожертвователни кутии пред входа на пристанището и гарата.
Следващата голяма трупа преселници от Македония идва след Илинденско-Преображенското въстание през периода 1903-1905 г.9 На 6 септември 1903 г. корабите “Цар Борис” и “България” докарват във Варна 364 души, на 11 септември - 632, а на 13 септември с парахода “Америка” идват още 126 преселници.10
През месец август 1910г. във Варна идват младежи - преселници от с. Лагокрия, Леринско, а през следващия месец на Варненското пристанище акостира австрийски кораб с бежанци от с. Енидже, Вардарско. През 20-те и 30-те години на XX век във варненските села Партизани, Сава, Доброплодно, Бяла, Кипра, Приселци, Чайка, Млада гвардия, Цонево, Долей чифлик, Горен чифлик, в гр. Варна и гр. Девня се заселват цели родове и редица семейства от Македония - от Босилеградско, от с. Смърдеш, Костурско, с. Бозеци, с. Енидже, Вардарско, с. Чичево, Велешко, с. Сръбци (Сърбци), Битолско, с. Конопище, Кавадарска облает и от други селища.
8.	Преселници от Северна Добруджа - с. Нова Черна, Ценович, Соколово, Стефан Караджа, идват тук през 1940-1941 г. Това население всъщност в
308
по-голямата си част е тракийско, изселило се в началото на XIX век. Така в с. Нова Черна идват преселници от с. Черна, което пък е заселено през 1828 г. а изселници от Карнобатско, Одринско, Провадийско, Чирпанско, Шуменско и Ямболско, напуснали своите места и забягнали в Бесарабия през 1810 — 1812 г. Сред тях преобладават българите от Провадийско и Преславско.
В края на XIX век и първите десетилетия на XX век във варненските села Господинове, Горица, Аксакове, Долище и други идват преселници от Добруджа.
9.	След Първата световна война в периода 1918 - 1920 г. от западните български краища в Североизточна България идват преселници, конто се настаняват в гр. Варна и селата Млада гвардия, Искър, Момчилово, Доброплодно и други.
10.	В някои селища в Североизточна България живеят и български турци -Белоградец, Ягнило, Доброплодно, Страхил, Звънец, Радан войвода, Стефан Караджа, Оборище, Булаир, Рояк, Партизани, Лопушна, Поляците, Славейково, Черноок, Божурово, Бяла река, Върбица, Иваново, Конево, Ловец, Маломир, Методиево, Чернооково и други.
В с. Водно, с. Преславци и другаде живеят казълбаши.
От края на XIX до средата на XX век в Североизточна България се създават селища със смесено население, настъпват процеси на културна интеграция в рамките на селището, появява се “нова” селищна култура." Различии групи население ежедневно обменят опит в различии области на традиционната си култура и особено много в областта на народната медицина. Преселниците в Североизточна България пренасят от родните си места в Тракия, Мала Азия, Македония, Северна Добруджа и своя бит, нрави, обичаи, своите знания и опит в областта на народната медицинска практика, конто продължават да спазват и изпълняват. Така например почти всички групи население почитат дните, посвете! in на здравето и за предпазване от различии болести. Във вярванията и обичаите, конто се извършват на определен празник, съществуват общи елементи, но и голямо разнообразие, което е характерно не само за дадена етнографска трупа, но и за отделно селище.
Народните нразници Варвара и Сава се празнуват за здравето на децата, “за цветенцето на баба Шарка”. Според народната вяра св. Варвара е “закрилница на болестите”. Нейният празник се почита повсеместно, за да не се разболяват децата от болестта шарка. Разпространено е вярването, че на Варваринден не бива да се плете, да се боде с куки, да се шие, “за да не се дупчат децата”, т.е. да не им остават белези от шарката, правят се малки нитки, намазват се с мед и се раздават за здраве на децата. Когато ги раздават, жените обикновено не споменават имело на болестта, а казват: “Да е сладка и медена” или “За Болкено здраве!” (гр. Суворове - преселници от Ямболско). Преселниците от Лозенградско и Одринско раздават питките с мед, “за да е сладко на баба Шарка и да не лови децата”.12 В о. Свети Никола (Добруджа) за празника Варвара изпичат една малка питка, намазват
309
я с мед и я поставят под стряхата. В други селища в Добруджа оставят медена питка на полицата или гредата на тавана за здраве - ако дойде баба Шарка, да намери какво да яде и да не закача хората.13 Сред шиковците е разпространен обичаят срещу Варвара да се слага трапеза за шарката. В някои селища в Североизточна България варят в един съд боб, царевица, леща, грах и други варива и с тази гозба леку ват болните от шарка, като им дават да глътнат няколко цели зърна наведнъж, “за да мине болестта изведнъж”. Другаде съществува забрана да се вари на този ден боб и леща, за да не оставя шарката белези по лицето. Местното население (хърцои - с. Кюлевча) вярва, че “Варвара сварява болестите”. Затова на този ден на огъня не се слага черен съд или котел “против шарката по децата'’. А ченгенците (с. Аспарухово) от Варвара до Никулден не готвят нищо на огъня, “зада не завървяват болестите” (да няма болести) и т.н. Много са обичаите и вярванията, свързани с обредните практики само на един народен празник - Варвара. А това се отнася до всички останали традиционни празници. където многообразие™ е характерно не само за етнографската трупа, а и за всяко едно селище. Според народната вяра Варвара, Сава, Никулден, “Еленка” са “празници на болестите”.
Само в селата по Провадийското плато (местно население - хърцои) след Никулден празнуват‘“Еленка”. Деня наричатоще Еленчица, Еленка-Зеленка, Еленчица-Зеленчица, Еленчица-Бобончица, Малка Еленка, Мънинка Еленка, Грозна Еленка и т.н. Както съществува голямо разнообразие в имената на празника, така има и различии вярвания. свързани с него и много варианти на празнуването му и то само от една етнографска трупа. С този ден завършват и така наречените “празници на болестите”.
Повсеместно на Иордановден и Ива) ювден се извършват обреди, свързани с вярата в очистителната, лечебната, оплодителната и магическа сила на водата. За предпазване от различии болести и най-вече от болестта чума през месец февруари се празнува св. Харалампий (Чуминден). С предпазна функция и с вярата, че ще се осигури здраве за членовете на фамилията са сбредите, който във всички селища се извършват на 1 март, Благовещение, Великден, Гергьовден, Еньовден и т.н. Населението от всяка етнографска трупа се стреми да съчетае всичко от заобикалящия го свят (слънце, огън, вода, билки, изобщо целия растителен и животински свят, както и различии предмета) в празничната си обредност и лечебна практика, за да предпази хората от болести и да им осигури здраве и дълголетие.
Народиите знания за лечебното изкуство се отличават с голямо регионално богатство. Трудно може да се открие някаква разлика или закономерност между използваните средства и методи на лечение от различните групи население, конто живеят в Североизточна България. При това голямо разместване на населението, при осъществяваните социални контакта е имало възможност за едно по-широко разпространение на народните лечебни практики, за взаимно проникване на традиционните
310
лечебни структури. По сборове, панаири, сватби и кръщенета сасе разменяли знания в областта на народната медицина.
При почти всички етнографски групп има общи представи и вярвания, свързани с изясняване на въпроса за произхода на болестите. Според традиционните представи на българите болестите са невидими свръхестествени същества. За да не ги обидят или разсърдят, не им споменават имената, а се обръщат към тях с умалителни и ласкателни имена, наричат ги “сладки”, “медени”, “бели-червени”, “Еленчица”, “баба Шарка” и т.н. В народния календар са им посветени празници (за които по-горе споменахме), извършват се определени обреди за предпазване и отстраняване на заболяванията. Разпространени са и вярванията, че различните болести може да бъдат причинени от самодиви, русалки, от вихрушки, змейове, таласъми, зли духове, от дявола, но и от Господа, или когато човек стъпи на “лошо място”, пие “лоша вода”, направена му е магия и т.н. Народната етиология твърде често има и регионални различия. Поради това съшествува голямо разнообразие по отношение на представите за произхода на болестите и съответно за методите и средствата за тяхното лекуване.
В проучените селища на Североизточна България бе установена общност в лечебните средства и начини при лекуването на някои заболявания. Много от билките, веществата от животински и химичен произход, използваните методи на лечение от населението в североизточния регион на страната ни са от същия тип или близки по свойства и характер. В много селища, някои от които се намират на стотици километри едно от друго са познати и се прилагат едни и същи лечебни рецепта. За използването на различните средства за лечение значение имат флората и фауната на населеното място и неговите околности, предметите и средствата, които заобикалят хората и техния бит. Така например при почти всички групи население в Североизточна България при възпалителни процеси в ухото се използва сок от печен праз, сок от растението “Дебела Мара”, от “колаковото” (“ушна трева”), затоплен зехтин или олио. Много популярен начин за лекуване на очибол е да се капне в окото само кърма или кърма със сок от една скилидка чесън. Болни очи намазват с пчелен мед или капват в окото вода, в която е разтворен мед. Понякога правят питки от пчелен восък и ги залепват върху окото. Повсеместно при синуит правят инхалации с ракия или впръскват сок от плод от морска краставица.
Почти във всички селища в Североизточна България при болки в гърлото и обща “изстинка” дават да се пие греяна ракия или греяно вино с чер пипер, правят също гаргара с топла вода, в която е била сварена тетра или гаргара с топла ракия, подсладена с небетшекер. Често се прилага и загряващ компрес с ракия. Понякога стоплят восък и го завързват с кърпа на гърлотО. Варят лайка, гюзум, чубрица и пиятчая. Повсеместно е разпространена практиката в гърлото да се вдухва с масур нишадър или счукан чер пипер и нишадър.
311
Болно гърло лекуват и с “отчетен мед на празника св. Харалампий”. Лечителката си намазва пръста с мед и с него маже гърлото. Бихме могли да изброим още стоти1 щ народни лечебни практики, конто са общи за населението в Североизточна България, независимо от факта, че то принадлежи към различии етнографски групи и селищатаса на десетки и дори стотици километри едно от друго.
Повсеместно е познат “принципът на аналогията”, “подобното се лекува с подобно”. Например “червенката” (червен вятър) лекуват с червен и бобонки, при лечението на магарешка кашлица (коклюш) използват магарешко мляко, а синята пъпка отстраняват със синьо (черно) грозде.
Този начин на лекуване е особено характерен за лекуването на жълтеницата. Затова и според магията на наподобяването жълтият цвят лекува жълтеница. Местното население - хърцои (с. Косово, Шуменско) вари цвят от жълт трендафил и пие отварата. Това заболяване лекуват още с жълтеничава трева или жълта (златна) пара (преселници от Тракия, от Мала Азия).
В българската традиционна медицина преобладават рационалните методи и средства на лечение. Много често обаче те се съчетават с магически действия. Психотерапията се прилага широко при лечението на повечето заболявания на нервната система, но също и за отстраняването на излязъл на окото ечемик (заричат болния да не яде крило от кокошка), за лекуване на много кожни болести (екзема, лишен, брадавици, циреи и други).
Широко се практикува 6aei icto, “гасеното на въглени”, “леенето на куршум”, “весенето”, “поливките”. У почти всички групи население, което живее в Североизточна България, е разпространена практиката за отстраняване на уроки да се гасят въглени в паничка със зелена шарка. Независимо че процедурата на “гасене на въглените” е еднотипна по своя характер, съществува многовариантност на начините и средствата, конто се прилагат и използват от лечителите в различните селища. Уплахата (“страх”) най-често диагностират с “леене на куршум”. В специално направено за целта тиганче или лъжица се стопява олово или “изгърмян куршум” и се изсипва в паница, пълна с вода, над главата на болния. Според фигурата, която се образува от оловото предполагат, че той се е уплашил от това животно или от този човек, на когото прилича фигурата. Почти във всяко селище в миналото е имало жени, конто са умеели да леят куршум, като всяка лечителка се стремяла да внесе нещо свое, уникално, като с това засиди лечебната сила на магическото действие и обредното слово.
У всички етнографски групи е познато лекуването на уплахата чрез “весене”. Краката на болния се завързват с въже, което премятат през гредата на тавана, така че краката му да са нагоре, а главата му да виси към пода. Лечителката изрича определена баялна формула шепнешком, за да не може болният да схване съдържанието й. Вярва се, че когато думите се научат от
312
много хора, те загубват лечебната си сила. Чрез шепненето се придава гайнственост, свръхестественост на лечебната практика. Така се въздейства върху въображението наболния и се постига необходимиятерапевтичен ефект. При психотерапевтичните методи за лекуване. при конто специално внимание се отделя на баялната формула, тя най-често се “съхранява” в съответната етног рафска трупа, защото баенето обикновено се предава по роднинска линия - от майка на дъщеря, син, внучка, снаха и т.н.
Съществува специализация на народите лечители за лекуване само на определени болести. Някои лекуват само “червенка”, други брадавици, трети "гасят въглени” и т. н. По-специални знания и умения се изискват от "правачите” (чекръкчиите. чикръкчиите) — те могат да наместват и възстановяват фрактури на крайниците. Някои от тях са се специализирали за зекуване на точно определени травмени увреждания. Повечето от тях са се нах чили да наместват кости и стави от своите близки, роднини. съседи. Така продължават традициите на съответната етнографска трупа. Известии чекръкчии в Североизточна България има както от местного население (xi.pi щи - Николина Иванова, с. Блъсково: Елена Тодорова, с. Блъсково; Анка Филева, с. Черковна; Добричка Великова, с. Снежина; Цоню Дончев, с. Градинарово; ваяци - Радка Павлова, с. Ново Оряхово и други), така и от преселниците от Мала Азия, Македония и Тракия (Димитра Господинова, гр. Вълчи дол; Злата Добрева - с. Бозвелийско; Пепа Богданова - с. Млада гвардия и други). В спомените си Мара Карадимова-Шишманова разказва как преселниците от Мала Азия продължават и след настаняването си в Североизточна България да прилагат познатите още от Анадола лечебни практики. “Дядо Иван Чакъров от Аладжа баир продължаваше да бъде “хирурга” на селото; наместваше навехнат крак или ръка, превързваше рани. Баба Лулуда Христо Чакърова продължаваше да бъде “акушерка” на селото, отрупвана с подаръци на Бабинден. Баба Добра Червенкова завиваше пъп на тези, конто се оплакваха от болки в корема, спуквашс с пръети гнойни сливици. баеше против хроки и на тези, конто са “урадисали” (попаднали) на лошо място. Когато баеше. разчекваше устата си от прозяване. мърмореше някакъв текст или молитва, която пазеше в дълбока тайна... Доктор не знаехме Който се разболееше. отиваше да му баят, да му завият пъп, ако го заболи корем. Лекарства не знаехме. Някои ходеха при турски ходжи да им направят муски против болести, против урчасване и против магия. Носеха мхските окачени на шията, под дрехите. Имаше стари хора, конто наместваха изкълчена ръка или нога. Зъболекар не бяхме чували. Зъбите вадеха с керпеден (клещи).”14 Когато иякой народен лечител се прочуе, при него отиваз датьреят номощ и жителите от съседни селища, но много често идват и от по-далечни населени места. Например при Димо Стоянов от с. Михалич, Варненско, който лекува екзема, разширени вени, бюргер, захарна болеет, мазоли, идват болни от почти цяла
313
Североизточна България. Известен народен лечител е Величко Жеков (1892 - 1980 г.) от с. Аксакове, Варненско, а също и Петра Маркова (1872 - 1971 г.) от с. Константиново, Варненско.
Българинът е човек рационален. Ето защо той винаги се е стремял да се възползва от знанията и опита на лечителя, без да отчита от коя етнографска трупа е лечителя или каква религия изповядва той. Здравето на хората стой над всичко. Но съществува и голяма приемственост при изучаването и прилагането на народните лечебни практики. По-голяма част от лечителите усвояват методите за лечение на едно или друго заболяване от своите родители и ги предават на потомството си. По този начин се предават на следващого поколение опитьт и знанията на определена трупа население, запазва се традицията в лечебната дейност. В единични случаи лечителите се отдават на лечителско изкуство по “внушение от Бога” или от различии духове. Фактът, че преобладава предаването на лечителския опит от едно поколение на друго, има важно значение. Той показва не само традиционния характер на i шродното лечение на болестите в повечето случаи, но сочи и механизмите на неговото формиране и основните фактори. обусловили в тези случаи реалистичната му същност.
От данните, получени при проучването се установи, че съществува голямо регионално разнообразие на народни лечебни средства и практики, също и в използването на много от билките, веществата от животински и химичен произход. Използваните методи на лечение са общи за населението в Североизточна България. Има и голямо многообразие на народните лечебни практики, които сахарактерни за дадена етнографска трупа, но при лекуването на определено заболяване се отдава по-голямо значение не на етнографската специфика, а на постигнатия лечебен ефект, защото здравето на хората стой над всичко. Народните медицински знания се отличават с устойчивост и масовост. През последните десетилетия на XIX век се поставя началото на организираната медицинска помощ и здравното законодателство у нас. Развива се болничното дело, в по-големите градове започват да работят дипломирани лекари. Започва внасяне на лекарства и лекарствени суровини. Това още повече глобализира лечебното изкуство. Но чак до първите десетилетия на XX век основната маса от населението на страната се обслужва от народни лечители и се лекува със средствата и методите на традиционната медицина.
Бележки:
' М. Василева. Демографски процеси в Добруджа от края на XIX век до 40-те години наXX век-В: Добруджа. София, 1974, с. 9-21; Български диалектен атлас, II. София, 1966, с. 11-23; Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902, с. 8-167; С. Димитров, Н. Жечев, X. Вакарелски. Добруджа. София, 1964; Добруджанска експедиция - 1954 г. София, 1956; К. Иречек. Пътувания по
314
България. София, 1974; В. Тонев. Добруджа през Възраждането. Варна, 1973; В. Маринов. Принос към изучаването на бита и културата на турците и гагаузите в Североизточна България. София, 1956; Миграционннте движения в България 1878-1941. София, 1993.
Р. Липчев. Руско-турските войни и демографските изменения в Силистренско (XVIII - първата половина на XX век). - Векове, 3,1989.
Л. Милетич. Разорението на тракийските българи през 1913 г. София, 1918; С. Райчевски. Източна Тракия. София, 1994; В. Стоянова. Празнични традиции и дх шевност на преселниците от Източна Тракия във Варненско. - ИНМВ, 30-31 (45-46), 19Q4-1995, с. 270-286; Корени отТракия (Сборник). Варна, 1996.
‘ ДА - Варна, ф. 78, on. 1, а. е. 5, л. 13-26.
’ Л. Петрова. Пролетни обичаи у преселниците от Североизточна Тракия във Варненско.-Българскаетнология, 1-2,1998; В. Дякович. Българска Бесарабия. София, 1918; Н. Титоров. Българитевъв Влахия след Руско-турската война 1828-1829. София, 1980. с. 14; В. Тонев, К. Стоянов. История на с. Суворове. София, 1973; П. Коледаров, Н. Мичев. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 - 1987. София, 1989; Н. Мичев, Ц. Михайлов, И. Вапцаров, С. Кираджиев. Географски речник на България. София, 1986; Л. Милетич. Източнитебългарски говори. -СбНУ, 21,1905, с. 5. 6 Д. [Питманов. Необикновената история на малоазийските българи. София, 2000; Б. Янев. Зърна разпилени. Варна, 1997; X. Вакарелски. Бит и език на тракийските и малоазийски българи. 1, II. София, 1935,1936.
В. Гюзелев БългаритевМалаАзияи техните селища (XVII-първата четвърт на XX век). - ИПр, XLV, 12, 1989; Р. Сефтерски. Българската нация в етнографските карта на Европейска Турция; В. Георгиева. Заселване на българи от Мала Азия в Свищовско. - В: Освобожденного на България и развитието на българската народна култура. София, 1979; Л. Доросиев Българските колонии в Мала Азия. София, 1940: В. Алексиев. Малоазийските българи. - Славянска беседа, 4, 1940, с. 182-195; Л. Милетич. Преселването на малоазийските българи в Княжеството. - Български преглед, 7,1899, с. 14-103.
8	П. Габе. Пашите колониста. София, 1902, с. 215.
9	Г. Генадиев. Бежанцитевъв Варненско (1878- 1908). София, 1998, с. 3-134: Й. Иванов. Българите в Македония. София, 1915; Български старини из Македония. София, 1970; К. Шапка рев. По народната медицина и нейната номенклатура в Македония. - СбНУ, XX, 1894, с. 1-12.
10	ДА - Варна, ф. 78, а. е. 9, л. 93-107.
" С. Генчев. Народната култура в Силистренско и нейното етнографско значение. — В: Сборник Дуросторум - Дръстър - Силистра. София, 1978, с. 68-80.
12	В. Стоянова. Цит. съч., с. 272.
13	М. Василева. Календарни празници иобичаи. -В: Добруджа. София, 1974, с. 304.
14	Д. Шишманов. Цит. съч., с. 133-135.
315
ETHNO-DEMOGRAPHIC AL PECULIARITIES OF THE POPULATION IN NORTHEAST BULGARIA WITH A VIEW TO FOLK MEDICINE RESEARCH
Lydia Petrova
(Resume)
The present examination is based upon personally collected terrain evidence from more than 80 settlements of Northeast Bulgaria, on the territories of Varna, Dobritch, Silistra and Shoumen districts. The applied materials are kept in БАН, the Ethnographical Institute under the auspices of БАН, the state archives and museums in the towns of Varna, Shoumen, Dobritch and Silistra. The available data refer to the period from 19th to the middle of 20lh c. More than thirty elderly people, interested in and acquainted with the history of their settlements, have been interviewed on questions referring to important issues of the present study, side by side with popular healers - masters and practitioners of the means and methods of popular medicine. Thus was investigated the traditional medical knowledge of the population ofNortheast Bulgaria. Its variegated inhabitants could be subdivided into several ethno-demographical groups: old Bulgarian people, includingthe Balkandjii -people living in the Balkan mountains, the Poljantsi, the Kapantsi, the Grebbentsi and the Gagaouzi; settlers who have immigrated from Eastern Thrace—Odrin and Lozengrad districts and the Strandja mountains; settlers from Northeast Thrace - Sliven, Yambol, Elchovo, Stara Zagora and Haskovo districts; settlers from Asia Minor and Macedonia, Northern Dobroudja, the outermost Eastern Bulgarian parts, etc.
All data collected throughout the research verify and point to the great regional diversity of the medical methods and skills distinguished by their widespread and steadfast application by the local population.
316
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ОСНОВНИ НАСОКИ В СТОПАНСКОТО РАЗВИТИЕ НА ВАРНА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ (1919-1939 г.)
Тодор Парушев
След Освобожден пето и възстановяването на българската държава Варна е най-големия и богат морски град в Княжеството. Това обстоятелство му отрежда водещо място сред морските ни селища през целия период до Балканските войни. Икономическият просперитет на Варна в края на XIX и началото на XX век се дължи на няколко обстоятелства. Едно от тях е наследеното стопанско превъзходство. Сред най-важните фактори е инициативността на бързо увеличаващия се български елемент в населението на града. От първостепенно значение е, че Варна се явява естествения център на Южна Добруджа. Благодарение на богатая си хинтерланд, градът е най-големия търговски център на България. Варна доминира във външната ни търговия през целия период от 1878 до 1912г. Това може да се илюстрира и с данните за 1911 г. отпоено вноса и износа за България през 5-те й най-големи търговски центрове. И в тази послед!ia мирна година Варна е първа с 23,22% от износа и 25,73% от вноса. На втора позиция е другият ни голям морски град - Бургас със 17,94% от износа и 9,7% от вноса. На трето място е столицата - едва с 3,48% от износа, но с 21,93% от вноса. Следват Пловдив с 6,99% от износа и 13,48% от вноса и Русе с 3,9% от износа и 12,99% от вноса.1
Показателни за възхода на града след Освобождението са и данните за строежа на обществени и частни сгради. От 1878 до 1896 г. във Варна са построени 665 здания. Новото строителство е около 15% от съществуващия сграден фонд. Средната стойност на една постройка във Варна е от 2 до 20 пъти по-висока от тази на сградите на Варненската търговско-индустриална камара (през тези години тя обхваща Варненска, Добричка, Шуменска, Бургаска, Сливенска и Ямболска области с население 620 000 души). През този период в целия регион са построени всичко 1177 нови постройки. Следователно Варна, чието население е едва 4,5% от населението в района на Варненската камара има 57% от новопостроения сграден фонд.2
317
В материалите на XXI-та редовна сесия на Варненската търговско-индустриална камара директно се посочва, че този стопански просперитет се дължи на Южна Добруджа. Варна дължи на Добруджа не само водещото си място в тьрговията, но и индустрията и занаятите във Варна работят за Добруджа. Варненските лекари, аптекари, адвокати и други хора със свободни професии преуспяват благодарение на богатите си добруджански клиента. Във варненските училища масово идват да се учат ученици от Добруджа, особено в по-горните класове. През 1913 г. членовете на камарата изразяват много сериозните си опасения за стопанското бъдеще на града след загубата на Южна Добруджа през Балканските войни. Още тогава ръководството на ВТИК се обръща към правителството с искане да се изравнят ж.п. тарифите София-Варна с тези на София-Бургас, за да се компенсира поне отчасти очаквания спад в тьрговията на града.3
Първата световна война временно отлага страховете на варненци, но Ньойският мирен договор ги възражда отново. Южна Добруджа е загубена отново за България, този път за повече от 20 години. Няма да се спирам на последствията за цялостния стопански живот на страната от загубата на най-развития ни земеделски район. Само ще дам пример с коренната промяна на структурата на нашия износ. След 1919г. рязко спада делът на зърнените храни — за сметка на тютюна.
Под влиянието на загубата на Южна Добруджа, следвоенната криза се чувства много по-силно във Варна, отколкото в останалата част на страната. Спадът в оборота на пристанището и в тьрговията дава отражение във всички стопански дейности. Безработицата през 1920 г. достига до 21,7 % от наемното население, като при неквалифицираните и фабричните работници делът е до 30,7%.4
Националната икономика като цяло, още през първата половина на 20-те години успява да преодолее следвоенната криза. Данните за Варна показват, че за целия период между двете световни войни градът не успява да постигне стопанския подем, на който се радва до войната. Положението се усложнява и от големите маси бежанци, които прииждат тук от Добруджа, Тракия и Македония. Населението му бързо нараства - от 41 419 през 1910 г. на 50 810 през 1920 г. и 70 183 жители през 1934 г. Варна продължава да запазва позициите си на трети по население град в страната и най-голямо черноморско селище.5
Варненската община, обществеността и стопанските дейци търсят пътища за излизане от следвоенната криза и компенсиране на загубата на богатия добруджански хинтерланд. Техните инициативи са ориентирани в няколко насоки: намиране на начини за възстановяване на оборота през пристанището и свързаната с него търговия, развитие на индустрията и то на отрасли, отговарящи на спецификата на местоположението на Варна, а също и на морските дейности.
В първите следвоенни години усилията на Общината и ВТИК са насочени към възраждане на пристанището и старата търговска слава на града. Те
318
лори успяват да убедят правителството на Ал. Стамболийски, че са необходими разширение и модернизация на пристанището. През 1921 г. е разработен амбициозен проект, целящ превръщането на пристанището в едно от най-големите на Балканите. При реализиране на проекта варненското пристанище щяло да иматърговски и индустриален сектор с общо 23 корабни места, силози и елеватор за зърнени храни, хангари и други подобрения.
Проектът и началото на реализацията му са посрещнати негативно от Бургаската община и ръководството на бургаското пристанище. Те основателно протестират срещу разширението на Варненското пристанище, особено при намаляващия обем на нревозите през него. Варна постепенно гу би позициите си на най-голям пристанищен и тьрговски це1 ггър на страната. През 20-те години водещо пристанище на България става Бургас. До 1924 г. Варна все още поддържа приблизително еднакъв оборот в стойностно изражение с Бургас. Това можем да видим от следните данни за товарооборота на двете пристанища в количествено и стойностно отношение.
Средногодишен оборот за 1921—1924 г.
Варна	Бургас
Внос	50 814 т (1 268 млн. лв.)	58 452 т (777,5 млн. лв.)
Износ	37 280 т (710 млн. лв.)	75 321 т (1 236 млн. лв.)6
През 1925 г. Бургас за първи път изпреварва Варна и по отношение на вноса. Същата година делът на Бургас във вноса е вече 21,7%, а на Варна -20,3%. При износа разликата достига вече до над два пъти в полза на Бургаското пристанище с 31%, а Варненското е едва с 14%. Като цяло, товарооборотьт през Бургас през 1925 г. надминава 1,63 пъти този през Варна. През втората половина на 20-те години средногодишният тьрговски оборот' през Варненското пристанище е 1 910 000 000 лева, докато през Бургаското пристанище той е 3 010 000 000 лева, или разликата от близо 1,6 пъти в полза на Бургас се запазва.7
Ситуацията с Варненското пристанище не се изменя съществено и през 30-те години. За това свидетелстват и данните за товарооборота през последните предвоенни години. За 1937 г. в количествено изражение износът е 205 329 т, което е 28,36% от износа на страната, а вносът е съответно 36 000 т или 11,24% от общия внос. В стойностно отношение данните са следните: износ 656 854 000 лева (13,1 % от общия износ) и внос 419 609 000 лева (9% от общия внос). За 1938 г. износът в количествено отношение е 151 370 т (26% от общия износ), а вносът е 46 000 т (13,2 % от общия внос), а в стойностно отношение данните са: износ 467 995 000 лева (9% от износа на страната) и внос 558 990 000 лв. (12 % от вноса на страната). Съотношението продължава да се запазва около 1,6 в полза на товарооборота през Бургаското пристанище.8
Спадането на товарооборота се отразява и на броя на заетия в него постоянен и временно нает персонал. Между двете световни войни в зависимост от дейността на пристанището наеманите общи работници и
319
каруцари са между 500 и 700 човека. Между 100 и 200 души е броят на постоянния персонал.9
Този спад на стокооборота през Варна, дължащ се изключително на загубата на Южна Добруджа, принуждава през 1927 г. Дирекцията на железниците и пристанищата да замрази разширението на пристанището.10
За да се възстанови пене отчасти товаропотокът през Варна, ВТИК, с подкрепата на Общината, се връща към старата си идея за изравняване на ж.п. тарифите за превозите от София за Бургас с тези от София за Варна. В резултат на протестите на бургаската общественост искането на ВТИК е отхвърлено.11
След като възможността да се привлекат товари от вътрешността на страната не се осъществява. ВТИК лансира нова идея - за превръщането на Варна в опорен пункт на тьрговията между страните от басейна на р. Дунав с Близкия Изток. Но при реализирането на тази идея Варна се сблъсква с конкуренцията на Триест, традиционно евързан с външната търговия на страните от разпадналата се Австроунгарска империя, а също и на румънските пристанища Галац, Браила и Констанца. ВТИК счита, че Варна може да осъществи тези цели чрез създаването на свободна зона във Варненското пристанище. До правителството се отправят искания за намаляване на ж.п. тарифите при превоза натранзитни товари между Русе и Варна. През 1926 и 1927 г. с Пражката търговска камара се водят интензивни преговори На тях се уточняват конкретните практически условия, за да заработи транзитния коридор през Варна. В крайна сметка българското правителство и този път не утвърждава със съответен закон предоставените му проекти и по такъв начин ги оставя да отмрат от само себе си.12
Съвсем нереална е поредната идея за разширяване дейността на пристанището чрез прокопаване на канал Варна-Русе. През 1927 г. се провеждаспециална конференция, посветена на нроблемите за изграждането на бъдещия канал. Специалистите изнасят на конференцията, че сумата, необходима за реализацията на проекта, ще е над 7 милиарда лева. Тя се равнява на годишните приходи в държавния бюджет и е непосилна за финансовите възможности на страната.”
Всички идеи и опити на Варненската търговско-индустриална камара, Варненската община и обществеността за съживяването на пристанището пропадат. Варна не успява да открие начин за компенсиране на загубата на Южна Добруджа.
Спадът на товарооборота през Варна е тежко изпитание и за водешите външнотърговски фирми в града. През 1920 г. във Варна 84 фирми се занимават с външна търговия.14 Софийският вестник “Утро” пише, че тьрговията във Варна загива. Отговорът на варненския “Търговски вестник” е: “тьрговията във Варна не е в крах... Застоят се дължи на това, че Варна през войната бе един от най-затворените градове и не натрупа печалби, а след войната фискът се стовари с цялата тежест върху нейните търговци...
320
Сега Варна се преустройва... за да се приспособи и посрещне нуждите на новото време”.15
На заседанията на ВТИК се констатира, че “стари търговски фирми с 50-годишна история изпаднаха в несъстоятелност”.16
В началото на 20-те години настъва известен отлив на капитали от варненската търговия. През 1920 г. големият варненски търговец Петър Петрович премества фирмата си в София. През 1921 г. ликвидират варненските си клонове големите търговски фирми “Луи Драйфус” и “Велико Христов”. През 1922 г. преустановява дейността си старата фирма “Пазар Паруш”, а през 1924 г. тьрговско акционерно дружество “Черно море” слива капиталите си със софийската търговска фирма “Меркантил”. За да оцелеят, едноличните търговски фирми се обединяват в акционерни, събирателни и командитни дружества. До 1918 г. в града има 21 търговски акционерни дружества, а до 1924 г. броят им нараства на 44. Към такова обединение ги тласка необходимостта да водят борба за пазарите във вътрешността на страната. За кратък период варненските дружества откриват клонове в Бургас, Шумен, Търново, Русе, София и други селища. Съответно се полагат усилия за привличане на капитали от други градове.17
В резултат на спада още през 20-те години градът отстъпва водещите си позиции във външната търговия и отива на трето място след София и Бургас.
Вътрешната търговия, насочена към обслужване на населението е в по-добро положение. То се дължи на бързото нарастване на градското население, спадането на следвоенната безработица, бързото развитие на курортното дело. Точната цифра на заетите в тьрговията се променя постоянно поради фалирането на едни и откриването на нови търговски заведения. За 1929 г. са посочени 1 008 търговски заведения, в които освен собствениците са заети 1 186 души.18 Цифрата на заетите в тьрговията за изследвания период се движи между 2 000 и 3 000 души.
Варна запазва позициите си на един от големите финансови центрове на България. През 1920 г. тук работят 19 банки и най-старото финансово-кредитно АД “Дружба” във Варна. То е създадено още през 1881 г. През следващите години укрепва позициите си Популярната банка - Варна, основана през 1910 г. от 46 занаятчии и търговци със 194 000 лева първоначален капитал. Нейните услуги се ползват главно от неголемите занаятчийски и търговски фирми, тъй като предоставените кредита са с най-изгодни лихви. Към 1929 г. капиталът на банката достига 21 млн. лева, което я извежда на първо място в района на ВТИК. Втората по размер на вложения капитал, Популярна банка - Шумен разполага с три пъти по-малко капитали. Влоговете във Варненската популярна банка през същата година достигат над 60 млн. лева, сума далеч надминаваща влоговете на другите популярни банки в района на Камарата. Освен варненските кредитни институции във Варна има клонове на най-големите софийски банки -“Балканска банка”, “Износно-вносна банка”, “Търговска банка”, “Българска
321
генерална банка”, “Кредитка банка” и др. Клонове във Варна имат и няколко русенски банки.19
По-успешно е развитието на промишлеността. Варненските индустриалци се въз!толзват от евтиния достъп по море до вносни суровини - за текстилната и металната индустрии.
През изследвания период текстилната промишленост възстановява водещите си позиции от времето преди Балканските войни. Към 1922 г. работят все още само 2 текстилни фабрики: за ютени изделия “Кирил” и създаденото през 1918г. АД “Текстил”, което е ориентирано към производство на памучни тъкани. Броят на заетите в тях работници е едва 226.20
Както и до войните, ориентацията на най-големите варненски фабрики е към преработка на памук за производство на памучни прежди и тъкани. Най-динамично разширява базата и производството си АД “Текстил”, чийто фактически собственик е Асен Николов. През 20-те години неговата фабрика се утвърждава като най-голямото текстилно предприятие в страната. Освен съществуващите тькачен и бояджийски отдел се открива и предачен отдел. По такъв начин се затваря цикълът на производство от суровия памук до памучните тъкани. През 1929 г. дружеството разполага с половината от становете в памуко-тъкачната промишленост на България, а броят на заетите работници достига 2021. В края на 20-те години се монтират и електрогенератори с 480 киловата мощност, т.е. предприятието разполага с приблизителните мощности на варненската общинска ТЕЦ.21
През 1925 г. възстановява дейността си и най-старата памукотекстилна фабрика у нас “Цар Борис”, след като английските й собственици я продаваз на италианска фирма. Само за няколко години броят на наеманите работници достига над 1000 човека.22
През 20-те години се откриват и няколко по-малки предприятия, също преработващи вносни суровини - памук, юта, лен и др. През 1922 г. е открита фабриката за памучни тъкани “Пилософ сие Каракунев”, през 1924 г. -фабрика за въжени изделия “Братя Цанкови и В. Кисов”. През 1926 г. е създадена първата българска фабрика за дантели и панделки “Български трикульор”. През следващите години се откриват още една пасмантерийна фабрика, както и предприятие за производство на копринени тъкани.23
За целия период от Освобождение™ до Втората световна война във Варна не се открива нито една вълненотекстилна фабрика. Вероятната причина е силната конкуренция на традиционните центрове на вълнения текстил -Габрово и Сливен.
Към 1929 г. в текстилните фабрики работят над 3 000 работници. Варна е сред най-големите ни текстилни центрове с над 21% от текстилните работници в страната, а по отношение на произведен намучен текстил е на водещи позиции.24
През 30-те години текстилната индустрия в града е в застой. Първо място в производството на памучни изделия заема столицата, която в края на 30-те години дава около 45% от този артикул. Варна остава на втора позиция с
322
’'коло 26% от произведения памучен текстил. Като текстилен център Варна запазва позициите си на трети в страната след София и Габрово и наравне със Сливен. Към 1938 г. тук се съсредоточават 2942 работници, което представлява 10,4% от общия брой на текстилните работници } нас.
екстилните работници си остават най-многочисления отряд на индустриал ните работници във Варна. Варненските предприятия произвеждат продукция на стойност 308 905 000 лв., което представлява 10,35% от производство™ на отрасъла. Монтираните мощности достигат 4811 к.с., което е 12,4% от всичките мощности на българската текстилна промишленост.25
Отстъплението на Варна в производството на памучен текстил също е -вързано до известна степей със загубата на Южна Добруджа. Тя значително ограничава пазара на памучни прежди и тъкани, произвеждани във варненските фабрики. Капш алите се ориентират към столицата, която през периода между двете световни войни бързо се утвърждава като най-големия консумативен център на България.
Подобно успешно развитие има и един по-нов индустриален отрасъл -металообработването и машиностроенето. Веднага след края на войната малката работилница “Вулкан” се трансформира в акционерно дружество с цел привличане на капитали. В нея се построява леярна и производството й се ориентира към метални изделия, готварски и отоплителни печки, обков на дограма и др. През 20-те години започват работа и събирателно дружество “Лорм” за панти, метални изделия, дограма за мебели и др., събирателно дружество “Партамянови” за производство на отоплителни и готварски печки, помпи, кукурузороначки и др., събирателно дружество "Струг” за ремонт на машини и производство на отоплителни и готварски печки. В началото на 20-те години е открита и кооперация “Съгласие”, която ремонтира и изработва неголеми плавателни съдове с дървена конструкция. Започват работа още няколко металообработващи предприятия, конто не издържат на конкуренцията и фалират.26
През 1926 г. е открито най-голямото машиностроително и ремонтно предприятие във Варна и България - АД “Кораловаг”. В неговото създаване вземат участие германски и чешки фирми, а от българска страна -Българското търговско параходно дружество (БТПД). Основателите му си поставят амбициозната задача да го утвърдят като голямо предприятие за строеж и ремонт на транспортни средства - кораби, локомотиви и вагони. АД “Кораловаг” разполага с единствения в България плаващ док, хелинг за строеж на кораби и значителен за българските условия машинен парк. Въпреки сравнително добрата му техническа база, повечето от целите на основателите му не са достигнати. Предприятие™ се реализира главно като металообработващо и ремонтно. В него се строят мостови конструкции, вагони за БДЖ, лодки и др. плавателни средства. Във върхови години броят на наеманите в него работници и специалиста достига 400 - 500 човека. Това е внушителна цифра за мащабите на предприятията от този отрасъл у
323
нас. През 30-те години поради спада на поръчките числеността на персонала се движи между 100 и 200 човека.27 През 1931 г. в металообработването и машиностроенето са заети около 700 работници.28
През 30-те години се откриват още две по-големи предприятия в бранша. Те са кооперация “Черно море” за производство на парни котли, резервоари, земеделски машини и др. метални изделия и кооперация “Нептун”, която се насочва към строежа и ремонта на неголеми плавателни съдове с дървена конструкция.29
Успешно е развитието и на варненската пристанищна работилница. След разширението и откриването на хелинг през 1933 г. тя се ориентира и към строеж на плавателни съдове. През 1937 г. е спуснат моторният кораб “Галата”, с което е поставено началото на пътническото морско крайбрежно плаване.30
С оцелелите към 1939 г. десетина предприятия за металообработка, строеж на транспортни средства и ремонт на машини Варна се нарежда сред новите центрове на металообработването и машиностроенето у нас.
Традиционно развитата хранителна промишленост също е подложена на негативното влияние от загубата на Южна Добруджа. Този богат регион е неин снабдител със суровини и консуматор на част от продукцията.
В първите следвоенни години хранителната промишленост е в подем. Той се дължи на променената конюнктура и някои специфични особености в бита на градското население. До войните консумацията на варненските домакинства е главно ориз. Поскъпването му до 25 лв. за килограм довежда до създаването на няколко фабрики за производство на макарони, фидета и други тестени изделия. Тяхната цена от 18-20 лв. е по-достъпна за обеднялото варненско население. С увеличаването на данъчното облагане върху новите производства цените им се изравняват с тези на ориза. В резултат до началото на30-те години оцеляват само АД “Тестяна индустрия” с производство 700 кг макарони и фидета на ден.31
Бърз ръст отбелязва през 20-те години и мелничарството покрай увеличения износ на брашна за Гърция и Турция. С постепенното свиване на износа за тези страни повечето мелници се затварят и остават две мелници, работещи предимно за вътрешния пазар.32
След войните във Варна се откриват няколко маслобойни предприятия. Те произвеждат олио за населението, а полученото кюспе се изнася за Германия. Конкуренцията на маслобойните от окръга и в Североизточна България довежда до затварянето до края на 20-те години на почти всички варненски фабрики за производство на олио. През 30-те години остава да работи само фабрика "Слънчоглед”, която е сред най-модерните в страната. Тя разполага с отделение за рафиниране и екстракция.33
Запазват позициите си предприятията за производство на алкохолни напитки. Изключение прави една от първите български пивоварни “Галата”. Увеличените през 1923 г. акцизи и общински налози довеждат до рязък спад в продажбите на бира. При пласмент от 13 939 хектолитра през 1923 г., за
324
1925 г. продажбите сасамо 5 788 хектолитра. Акцизния данък от 5,55 лв. на 1итър вдига цената й до 14 лева. Бирата става скъпо питие, което не издържа конкуренцията на ракиите и вината. През следващите години фабрика Талата” преустановява дейността си. Впоследствие тя е закупена от собственика на ‘‘Текстил” Асен Николов. Той я използва като хладилник за замразяване пилета за износ.34
Предприятията за вина и ракии запазват дейността си през целия изследван период. Между тях трябва да се посочи като най-голямо винарната на кооперация “Димят”.
Сравнително добре развита във Варна е консервната промишленост, която е представена от шест неголеми предприятия за плодове, зеленчукови консерви и компоти. Поради ограничения вътрешен пазар те правят опити за износ в чужбина на бамя, грах, зелен боб, пюрета главно към английския и френския пазар. В някои от тях се изработват и рибни консерви.35
Останалите предприятия за захарни изделия, цигари и др. се ориентират към бързо увеличаващото се градско население и почиващите през лятото гости от страната и чужбина Към 1931 г. заетите работници в хранителната промишленост достигат около 400 човека.36
Едно от най-големите предприятия в хранителната промишленост е общинската кланица. Държавният хладилник за производство налед е сред най-големите производители на този търсен артикул във Варна, което предизвиква недоволството на частните производители на лед.37
Макар и по-слабо във Варна е застъпена и тютюневата индустрия, представена от няколко малки фабрики и големи складове за първична обработка на тютюна. В тях са заети в началото на 20-те над 500 работника.38
С няколко малки предприятия са представени химическата, кожарската, мебелната и други индустрии.39
Край Варна са каменоломните “Лъджата” и “Добрева чука”. В тях се добива главно чакъл и домен камък за общественото и частно строителство в града. За 1924 г. в каменоломна “Лъджата” са добити 2 615 куб.м, а в “Добрева чука” - 2 33 1 куб.м камъни. Голяма част от добитите количества отиват за извършваното разширение на Варненското пристанище.40
С построяването на общинската електрическа централа през 1914г. Варна е третият електрифициран град в България след София и Лом. Централата има монтирани три дизелови двигателя с обща мощност 810 к. с., а мощността на генератора е 550 киловата. През 1928 г. тя произвежда 1 196 100 киловатчаса (за улично осветление 187 200 киловата, за частно потребление 760 900 киловата и за индустрии и занаяти - 248 000 киловата). През 30-те години по-голямата част от произведената електрическа енергия се ползва от индустриал ните и занаятчийските предприятия. Големите индустриал ни предприятия като “Текстил”. “Цар Борис”, “Кораловаг” построяват собствени електроцентрали.41
Данните за броя на работниците също показват бързия ръст на местната индустрия. Най-много предприятия се откриват в първите години след
325
войната. Само за шестте години между 1919 и 1924 г. започват работа 44 фабрики. През 1922 г. от 76 работещи индустриални предприятия 42 са хранително-питейни, 8 металообработващи. 5 кожарски, 5 керамични, 4 за сапун, 4 дървообработващи, 4 тютюневи, 2 текстилни, 1 химическо и 1 електрическа централа. В тях са заети общо 1 798 работници, което означава 23 души средно на едно предприятие.42 Към 1926 г. във Варна работят около 2 000 индустриални работници.
През 20-те години настъпва промяна в структурата на варненската индустрия. Много от хранителните фабрики фалират и водещо място заемат текстилните предприятия. През 1931 г. в анкета за състоянието наградската индустрия са посочени работещите предприятия. Те са:
Предприятие	Бр. персонал
1 памукопредачна и тъкачна	25
1 памукопредачна	26
2 памукотъкачни	12
1 ютена	11
2 пасмантерийни	2
1 чорапена	2
1 въжарска	3
4 текстилни бояджийници	9
1 машиностроигелно-кораборемонг 21
6 железаро-леярски	39
4 дърводелски	5
3 мелници	8
5 консервни	7
1	за макарони и фидета	2
1	за бакърени изделия	4
2	за тютюневи изделия	9
1 за взривни материали	3
1 за лед	2
Всичко предприятия - 38	201
Бр. работници
1 598
988
118
182
49
50
40
92
350
305
30
22
98
14
15
85
25
12
4 073
Освен гопрепосочените фабрики са изброени още 19 предприятия (2 за вино и спиртни напитки, 8 содолимонадени, 1 дарак и тепавица, 1 за кристална сода, 1 за оцет, 1 за ловджийски сачми, 3 за цървули, 1 манипулационна за тютюн и 1 градска ТЕЦ). В тях са заети 35 души администрация и 260 работници.43 Или общо през 1931 г. във Варна работят 57 индустриални предприятия с 236 души персонал и 4 333 работници. На едно предприятие средно се падат по 76 работника. Въпреки намалението на броя на предприятията в сравнение с периода след Първата световна война концентрацията на работници на едно предприятие през 1931 г. е почти 3 пъти по-голяма отколкото през 1922 г.
326
През 30-те години не се откриват големи предприятия. Няколкото помадки текстилни, металообработвагци и хранителни фабрики не променят съществено структурата на варненската индустрия, както е посочено за 1931 г. Броят на индустриалните работници достига близо 6 000 през 1935 г. Обемът на произведената продукция в стойностно отношение за 1935 г. е около 500 милиона лв.44
Периодът между двете световни войни е успешен за варненската индустрия. Варна се утвърждава сред големите промишлени центрове на България. Варненските индустриалци успяват да се възлолзват от географското положение, ориентирайки се към създаванетр на предприятия за преработка навносни суровини - памук, юта, метали и др. С привлечените германски и чешки капитали се открива “Кораловаг” - най-голямото българско предприятие за постройка и ремонт на транспортни средства. Като най-значителна слабост на местната индустрия трябва да се посочи липсата на по-значителни капитали. В резултат почти всички варненски фабрики са оборудвани с морално остаряла, а в редица случаи с физически слабо продуктивна техника. В информацията от този период се посочват и случаи на внос на техника, закупена на цената на старо желязо. Дори и най-големите предприятия като фабрика “Цар Борис”, работеща с машините внесени на старо от Англия още през 90-те години на XIX век, и “Кораловаг”, оборудван с бракувана техника от фирмите-учредителки от Германия и Чехословакия, не правят изключение от общото правило. Вследствие на това варненската индустрия е ориентирана изцяло към вътрешния пазар. Това я прави уязвима при кризи, когато спада покупателната способност на населението. Такива спадове тя има по време на световната криза 1929 - 1933 г., както и след избухването на Втората светвна война. Тази слабост не е типична само за Варна. На подобно пиво е цялата българска промишленост, която до 1939 г. не успява да пробие с нито едно индустриално производство на чуждите пазари.
С известно закъснение във Варна се развива и занаятчийското производство. През 20-те години Варненската търговско-индустриална камара полага сериозни грижи за неговото укрепване. Това е една възможност за намаляване на безработицата и увеличаване доходите на варненското население. През 1921 г. се открива първото занаятчийско училище във Варна. Курсът на обучение е две години. Броят на приеманите ученици се движи между 50 и 100 души. Те се обучават на следните професии: обущарство, шивачество, дърводелство и железарство или най-застъпените занаяти в града през този период. Училището се помещава в сградата на Средното търговско училище. Организират се и ежегодни тримесечни курсове за калфи. Така например през 1924 г. има три такива курса: за калфи-обугцари - 70 човека; за калфи-шивачи - 43 човека и за калфи по ремонт на парни машини, газови двигатели и земеделски машини - 89 човека.45
На 20 септември 1925 г. се открива и първата занаятчийска изложба във Варна. Целта на Варненското окръжие е да стимулира различните
327
занаятчийски дейности. В нея вземат участие 100 занаятчии от града и окръга, конто показват над 500 свои произведения. През следващата година изложбата е вече с 1 264 предмета от 30 занаята.46
Световната криза, довела до спад и във варненското стопанство, принуждава Камарата да търси пътища за съживяването на изложбата. На 24 юли 1931 г. е открита първата индустриално-занаятчийска изложба в залата на средното търговско училище На нея са показани занаятчийски произведения от Платове, текстил, обработени кожи, стъклария, порцелан, мебели, кошничарство, железария, алуминиева и бакърена посуда, консерви и др. Изложбата е посрещната с голям интерес от варненското гражданство. Тя се организирва ежегодно до Втората световна война.47
Към 1924 г. във Варна почти е достигнато довоенното пиво по отношение броя на занаятчийските работилници - 320. Бързото развитие извеждаВарна още от втората половина на 20-те години сред значителните занаятчийски центрове в България. Според анкетите на ВТИК в нейния район към 1926 г. сеупражняват 56 занаята. По разнообразие на практикуваните занаяти Варна е водеща с 42 вида занаятчийски производства. Особено развито е столарството, където Варна е първа в района на Камарата. Висок ръст отбелязва и шивачеството. Постепенно варненските шивачи изцяло елиминират вноса на готови дрехи, който до Балканските войни се е реализирал главно от Виена. Широко е застъпено и обущарството, въпреки че за него е характерно повече извършването на поправки и по-малко направата на нови обувки. Само за десетина години Варна се нарежда и сред железарските центрове наред с Габрово и други балкански градчета. Някои от големите работилници почти не отстъпват на фабричните заведения в града. Примерно по използването на електрическа енергия. През 1927 г. работилниците имат само 20 ел. мотора, докато в 1929 г. те вече са 49.48
В края на 20-те години броят на занаятчийските работилници достига 927, а на наемните работници - над 2 000 човека. През 1930 г според анкета, проведена от Варненската камара, 603 занаятчийски фирми създават продукция и услуги на обща стойност 95 м илиона лв. Водещо място имат фирмите за хранителна продукция - 89 на брой, конто произвеждат стоки за 42 милиона лв. На второ място са шивашките предприятия — 111 с продукция за близо 24 милиона лв. На трето място е обущарството, представено от 102 предприятия с над 15 милиона лв. продукция и на четвърто -металообработването с 94 фирми, конто произвеждат изделия за близо 9 милиона лв.49
Кризата при занаятите се чувства най-силно през 1931 г. Тогава е отчетен спад повече от 15 % в сравнение с предходната година. Анкетираните 587 работилници с 1411 майстори и работници дават продукция за по-малко от 80 милиона лв. Вложеният капитал в една работали ица през 1932 г. сеотчита в размер от 111 386 лв. По този показател Варна отстъпва в района на Камарата само на Горна Оряховица с 202 086 лв. и Велико Търново със 125
328
916 jib. вложен капитал на работилница. Зад Варна са традиционни занаятчийски центрове като Габрово, Шумен, Дряново, Провадия, Трявна и др.50
Характерно за периода е постоянного увеличаване на признатите за занаят дейности. То се извършва със специално решение на ВТИК. З ака например през май 1931 г. са признати нови седем занаята: фотоцинкографиране, вулканизиране, каналджийство, сиренарство, черварство, печатарство, коклярство, а през декември 1933 г.-занаятите: зъботехнически, млекарство, за производство на газирани безалкохолни питиета и машино-ковачески.51
През 20-те години строителството се причислява към занаятчийските дейности. Притокът на големи маси бежанци от загубените територии довежда до стабилизиране на тази стопанска дейност. През 1922 г. са построени 200 жилищни сгради, а през 1924 г. 417 сгради (318 едноетажни, 71 двуетажни, 15 триетажни и 13 пристройки). Броят на заетите в строителството е над 600 души.52 Периодът до Втората световна война е благоприятен за строителните фирми. Във Варна са довършени редица обществени сгради като Аквариума, Общинския театър и др. Също със средства на Общината са прокарани нови улици, част от които - с тротоари и твърдо покритие. В началото на 30-те години 1/3 от уличната мрежа на Варна е покрита с паважи, плочи и нового за България асфалтово покритие. Усилията на Общината са съсредоточени главно в централната част на града, докато крайните квартали си остават с черни пътиша. Издигането на Варна като пръв и единствен международен курорт на България предизвиква строителството на нови хотели, ресторанти и други заведения, пансиони и т.н.
Успешно е развитието на отраслите, свързани с предимствата на морского местоположение на града. Именно през посочения период Варна става морска столица в смисъла на средище на различии морски дейности.
Курортного дело отбелязва най-бърз напредък. Той се дължи изключително на усилията на Общината и на различии обществени организации. За съжаление техните финансови ресурси са твърде скромни. Нееднократните апели към държавата за подкрепа на курортного дело чрез преки субсидии, облекчения в цените на ж.п. превозите за чужденци. премахване на многобройните митнически и полицейски формалности се оставят без отклик от съответните държавни органи.
Все пак резултатите в развитието на курорта, постигнати от Общината, са твърде насърчаващи. През август 1926 г. са открити Централ ните морски бани, едни от най-модерните на Балканския полуостров през тази година. Те представляват масивна постройка с 1 000 кабини. басейн, вани за топли морски бани. За разнообразяване пребиваването на гостите на плажа по-късно се построява мост с триетажна (впоследствие пететажна) куда за скачане, водна пързалка (ручбан) и др. Строежът им до такава степей изтисква скромния общински бюджет, че чиновниците в общината с месеци наред не получават заплати. Постоянните финансови затруднения не спират общинското ръководство. През 1928 г. с нейни средства се построява най-представителният ресторант в града - “Морско казино”. Значителни средства се влагат в
329
разширяването и благоустрояването на Морската градина. Нейните алей стават любимо място за разходка на варненци и техните гости.53
От втората половина на 20-те години се ускорява разширяването на уличната мрежа с твърдо покритие. Варна е първия град в България, където от 1927 г. започва да се използва китона за асфалтиране на улиците. Първите асфалтирани улици са в центъра на Варна: “Княз Борис I”, “6-ти септември”, “Сливница”, “Мария Луиза” и др В началото на 30-те години се открива Общинскияттеатър, Аквариумът и други големи обществени постройки. През 1936 г. във Варна е докарана вода от р. Батова. С новия водопровод дебитът на водата за града се увеличава от 40 на 90 л/сек. Един от постоянните поводи за оплаквания на варненското население и гостите - недостигът на вода през лятото е отстранен.54
Със средства от общинския бюджет се организира издаването и разпространяването на рекламни материали. Чрез българските посолства те достигат до почти всички европейски страни. За Пловдивския и различии международни панаири се подготвят витрини със снимки, показващи курорта в най-привлекателния му вид.
За да се разнообрази почивката на летовниците, Общината организира поредица от значителни културни мероприятия. Още през 1926 г. се поставя началото на “Варненско музикално лято”. В него вземат участие освен варненски и най-добрите столични оркестри и състави. Скоро започва представянето на ежегодна изложба на най-добрите български художници. От средата на 30-те години на ежегодния събор на селяните от Шуменска облает се демонстрират песните, танците и носиите на българското население в региона. През целия август - най-оживения летен месец, общината изготвя културна програма за развлечение на гостите. В нея са включени конкурси за мис Варна, за красиви бански костюми, негпунови вечери, български вечери, Венециански нощи, Празник на морето и др. През летния сезон Варна е не само морската, но и културната столица на България.55
Частните предприемачи, оценявайки възможностите за печалба от летовището, насочват значителни средства в строежа на нови хотели, пансиони, почивни домове, ресторанти, сладкарници, кафенета и др. Новите развлекателни заведения вече се ориентират изцяло към нуждите на гостите на Варна. В резултат се измества и центърът за почивка и развлечения на варненци и техните гости. Ако до войната, той е около гарата по посока към хотел “Мусала”, то новите места за разходки и почивка са бул. “Княз Борис I” и бул. “Сливница” (предимно в отсечката му до централния вход на Морската градина). Новото обществено и частно строителство довежда до положителна промяна в архитектурния облик на града. Тя спечелва признанието на гостите и журналистите. Това намира израз в ласкавите отзиви за красотите на Варна в названията “Славянската Ница”, “Царицата на Черно море”, “Бисерът на Черно море” и др. подобии.56
В първите следвоенни години Варна е предпочитанпя морски град за българските летовници. От 1926 г., с пристигането на първата трупа
330
чехословашки летовници, Варна се утвърждава като първия и единствен български курорт с международна известност. Най-големият брой почиващи са регистрирани през 1928 г. - около 30 000, от конто 9 330 са чужденци. През 30-те години броят на почиващите се движи между 5 000 и 25 000, като броят от 1928 г. не е достигнат.57
Причините за задържането на броя на летовниците след първоначалния бум в курортното дело са от различно естество. Огромната част от българското население не може да си позволи дори и кратка почивка на море. Регистрациите, извършвани от Курортното бюро ни позволяват да проследим и социалния състав на българите, идващи във Варна. Той си остава постоянен за периода, а именно индустриални, търговци, чиновници, представители на свободните професии, учители и заможни занаятчии. При това те са изключително от столицата и по-големите ни градове. Посещенията от по-малките градове са рядкост, а от селата - изключение. И в развитието на тази нова дейност отново се чувства много сериозно загубата на Южна Добруджа. През 1928 г. от регистрираните 9 330 чужденци 7 542 са българи от Южна Добруджа, конто предпочитат да прекарат почивката си в Родината. Едно сравнение със столицата, която е най-големия и богат български град, показва, че добруджанци са два пъти повече от 4 084-те софийски летовници.58
По-различни са факторите ограничаващи притока на чужди туриста -отдалечеността на Варна от Средноевропейските страни (Чехословакия, Австрия, Унгария и Полша), съветската система, която не позволява през този период нейни граждани да почиват в други страни. Световната икономическа криза довежда до криза в международния туризъм в цяла Европа и направо до срив в българското летовищно дело. Политическата несигурноств Европа от средата на 30-те години също влияе върху морския ни туризъм. Основната причина обаче е ниската култура на обслужването, ориенталщината и простащината на хората, заети в тази деликатна стопанска дейност. Като прибавим и спекулациите с цените на квартирите, услугите и стеките през летния сезон, многобройните полицейски и чиновнически формалности, мръсотията дори в централната част, достигаща пък до фрапиращи за европейските разбирания размери в крайните квартали на Варна, виждаме един пълен дисонанс между рекламата с красивите картинки от Варна и действителността, с която се сблъсква чдждият летовник. Затова от около 300 000 почиващи през лятото на море граждани на Австрия, Унгария, Чехословакия и Полша в единственна ни международен курорт са малко над 1 %.59
През 20-те и 30-те години има няколко предложения от чужди туристически фирми за влагане на средства и професионален опит за изграждане на хотели за международен туризъм. Въпреки че те биха могли да тушират някои от най-непривлекателните черти на родного обслужване, Общината не приема нито едно от тях.60
331
Независимо от посочените недостатъци, летовищното дело се оказва доходоносен отрасъл за Варненската община и голяма част от населението в града. Според сведения на Курортното бюро между 1927 г. и 1942 г. от общинските имоти - Морските бани, ресторант “Морско казино”, курорта “Св. Св. Константин и Елена” и др., Общината събира наеми за 56 333 727 лв. С тези приходи се осъществява част от благоустройството на града.61
През изследвания период, годишният доход, конто получават заетите в туристического обслужване варненци, се движи между 70 и 100 милиона лв. годишно. Съответният средногодишен приход на глава от населението е около 1 000 - 1 300 лв.
За България посгьпленията от международния туризъм идват единствено от Варна като варират от 25 до 35 млн. лв ежегодно. През 1927 г., например развитите туристически страни реализират от туризма валутни приходи в следните размери: Франция - 49 милиарда лв., Италия - 20 милиарда лв., Швейцария - 13-14 милиарда лв. През същата година балканските страни получават от отрасъла: Румъния - 900 милиона лв., Гърция - 500 милиона лв., Турция - 350 милиона лв. По-точна представа за значението на международния туризъм за икономиката на една страна може да се добие при сравнение на приходите на глава от населението. За 1927 г. те са съответно: за Швейцария - 2 850 лв., Франция - 1 200 лв., Италия - 400 лв., Гърция - 90 лв., Румъния - 50 лв., Турция - 30 лв. и България - 6 лв. От цитираните сравнителни данни се вижда, че международният туризъм има съвсем скромно значение за поминъка на българина. Съвсем различно стоят нещата със значението му за Варна. За варненци приходът от чуждите летовници се движи от 300 до 500 лв. за отделни години или той е напълно съизмерим с прихода, получаван от италианците.62
През летния сезон летовищното дело осигурява работа на няколко хиляди варненци. За част от тях при хроническата безработица в града след Първата световна война, тези доходи са единственото средство за препитание.
От следвоенната криза е засегнато и единственото ни корабоплавателно дружество - БТПД. През 20-те години са потопени или бракувани 4 от 6-те плавателни съда, с които дружеството разполага до Първата световна война. Недостигът на средства затруднява възстановяването на плавателния му парк. От началото на 30-те години настъпват положителни промени в дейността на дружеството. До голяма степей те се дължат на изкупуването на голяма част от акциите му от един от най-богатите хора у нас -индустриалецът Асен Николов. Доставят се нови, с по-голям тонаж кораби. През 1935 г. дружеството купува най-големия български плавателей съд за периода до 1945 г. Това е параходът “Родина” с водоизместимост 9 700 тона. През 1937 г. и 1938 г. последователно са спуснати на вода в корабостроителница в Рощок, Германия корабите близнаци “Варна” и “Шипка”. Те са сред най-модерните плавателни съдове, плаващи в Черно и Средиземно море преди Втората световна война. Благодарение на хладилните камери, с които
332
разполагат, те допринасят за увеличаване на износа на зеленчх ци, плодове, замразени птици за страните от Средиземноморския регион.
Към 1939 г. БТПД притежава 9 кораба с обща товароподемност 30 360 т., 25 838 бр. р. т. и места за 308 пасажери. Това представлява над 90 % от корабния тонаж, регистриран под български флаг.
В сравнение с предвоенните години, броят на обслужващите екипажи се хдвоява и достига до 300 моряци и команден състав, а тонажът се х величава 4 пъти.
Разширява се обхватът на страните, до конто достигат корабите на БТПД. В началото на 30-те години новозакупените “Балкан” и “Мария Луиза” за първи път развяват българския флаг в Атлантика. През 30-те години корабите на БТПД, спомагащи за увеличаването на износа на български стоки, достигат до най-отдалечените европейски пристанища. Иещо повече - БТПД поема превозите и на чужди товари между европейски пристанища. Ако през 20-те години дружеството приключва годишните си дейности със загуба, през втората половина на 30-те години донася приходи от над 60 млн. валутни лв. средногодишно.63
Изселването на голяма част от гръцкото население по Черноморието довежда до срив на гемиджийството. В продължение на векове с тези неголеми ветроходни корабчета е обслужван крайбрежният трафик между морските ни селища. Новият център на гемиджийството става Варна. За това допринася и заселването на няколко десетки моряци, избягали от Русия след Октомврийската революция. Някои идват и с плавателните си съдове. Те предават своя опит на много варненски младежи, някои от конто стават известии капитани, въпреки че нямат специално морско образование. Създават се и корабоплавателни кооперации като “Съгласие” и “Нептун”, конто имат и собствени корабостроителници. Освен десетките гемии, варненските корабособственици притежават и два кораба с железен корпус - "Рудничар” с 268 бр. р. т и “Македония” със 114 бр. р. т. Освен корабите на БТПД те са единствените ни плавателни съдове с желязна конструкция. Поддържането на крайбрежния трафик донася около 4-5 млн лв. за собствениците и екипажите на гемиите. С тези приходи се издържат още близо 100 варненски семейства.64
През 1935 г. Варна е определена за седалище надържавната корабоплавателна служба “Морско крайбрежно плаване”. През 1937 г. е завършен във Варненската пристанищна работилница и предаден за експлоатация първият й плавателей съд м/к “Галата”. През следващите години “Белият флот”, както са наричани пътническите кораби, се попълва с м/к “Евксиноград”, м/к “Созопол”, м/к “Несебър” и м/к “Поморие”. Те са подобрей модел на м/к “Галата”. С новите пътнически кораби се запълва острата нужда от удобна и постоянна връзка между морските ни селища. През 1939 г. пътническите кораби на “Морско крайбрежно плаване” превозват 30 188 пътника.65
333
През 30-те години корабоплаването преодолява следвоенната криза и навлиза в период на значителен подем. Освен значителните приходи и то във валута, в него изкарват прехраната си близо 500 моряци от Варна.
Най-старият морски отрасъл, риболовът е сравнително слабо застъпен във Варна до Първата световна война. Основната причина се корени в негативного отношение на българското население в града към рибарската професия Обръщението към рибарите с презрителното "бараби”, поговорки от типа ”Ти освен рибарин, друг няма да вземеш” показват, че те се считат за утайка на обществото. Тежката стопанска ситуация след войните, съчетана с висока безработица, принуждава част от бежанците да се ориентират към рибарството. За кратко време се организират 8 риболовни кооперации, от конто към 1939 г. оцеляват три: “Български риболовец", “Нептун” и “Добруджанец”. Последната е организирана от бежанци от Добруджа. Кооперация “Български риболовец”, която е сред най-големите рибарски кооперации по Черноморието, построява в района на пристанището най-модерната рибна борса в България. В нея се извършват продажбите на около 25 % от уловената риба в страната. В кооперациите са заети около 130 рибари, което е една грета от професионалните рибари във Варна през 30-те години. Те са главните инициатори на подема в този морски отрасъл във Варна като разширяват улова в морето, във Варненското и Белославското езеро. Кооперация “Нептун” от 1936 - 1937 г. поставя началото на улова на делфини в България. През втората половина на 30-те години варненските рибари ловят по около 400 тона риба годишно, което представлява около 13 % от морския ни улов. Варна излиза на грето място в морския ни риболов, отстъпвайки на Созопол и на Бургас.66
От направеното изложение за стопанското развитие на Варна между двете световни войни се вижда, че загубата на Южна Добруджа нанася сериозен удар върху икономиката на града. Той се чувства особено силно в оборота на пристанището, търговията и услугите. Общината, стопанските дейци, общественос гта и голяма част от населението са принудени да търсят нови насоки за икономическо развитие. Реално от 20-те години във Варна се извършва структурна реформа на местната икономика. Градът бързо се индустриализира и става един от водещите индустриални центрове на страната с около 6 % от националисте индустриално производство.67
Много динамично се развиват и различните морски отрасли, като корабоплаване, курортно дело, кораборемонт и корабостроене, риболов. Само за две десетилетия, независимо от спада на оборота през пристанището, морского стопанство достига най-високата си точка на развитие за целия период след Освобождението. В морските дейности в края на 30-те години са ангажирани близо 4 000 - 5 000 човека, което е над 20 % от активного население в града. Варна запазва позициите си на средище на различните морски дейности. Бургас я изпреварва само по отношение на оборота през пристанището си, а Созопол - в риболова.
334
Преориентацията на градската икономика тушира до известна степей ^топанските и социални последний от загубата на Южна Добруджа. Населението е предпазено от най-тежките форми на мизерията. Същевременно прегледът на архивите и печата от това време налага извода, е Варна не може да си възвърне предишното благоденствие. Една от основните причини за това, както вече посочих, е загубата на Южна Добруджа, което не дава възможност тьрговията в града да се възстанови до довоенното равнище. Другата причина е бързото'нарастване на населението на Варна, което довежда до неговото удвояване за времето от 1910 до 1934 г.68 Независимо от бързото развитие на индустрията и занаятите градът страда от хроническа безработица. В кризисни моменти като първите сзедвоенни години, по време на световната криза и след избухването на Втората световна война тя достига много високи размери. В резултат на това постоянно тлеят огнища на социално напрежение, които често прерастват в остри сблъсъци. Доходите на варненските наемни работници не достигат нивото от началото на XX век. Особено тежко е положението на гражданството в края на 1939 г. Кметът на Варна подготвя доклад до правителството с искане за държавна помощ за бедстващия град. В пресата от това време се посочва, че от 15 000 наемни работници на 4 000 са раздадени книжки за бедност. Богат се счита работник със заплата между 800 и 1000 зева (което при тогавашните цени означава, че е на границата на физического оцеляване). От 9 000 ученици над 3 000 гладуват системно и поне още толкова не си дояждат.69
Населението е силно поляризирано в политическите си пристрастия. Постоянните социални и политически конфликта намаляват стопанското и политическо влияние на Варна в живота на България. Показателен е фактът, че през 1935 г. за областей център на Североизточна България е определен Шумен, а не Варна.
Бележки:
Протоколи на Варненската търговско-индустриална камара (ВТИК), 1913 г. Варна, 1914, с. 101-102.
Известия на ВТИК за 1896 г Варна, 1897.
3	Пак там.
4	Стенографски протоколи на ВТИК. Варна, 1921, с. 206.
Търговско-индустриален алманах на Царство България. София, 1911, с. 637,676,732, 824,825, 1007; П. Търновски. Бодните пътиша и пристанища. София, 1938, с. 45. 6Т. Парушев. Морского стопанство на България 1918-1944 г. Варна, 2002, с. 38.
Известия на БТИК, № 50,16.05.1928 г.; Статистически годишник на Царство България. XVII, 1926, с. 191; Известия наБТИК, 11,1934; 29, 1937; Отчет на ВТИК за 1926 г. Варна. 1927, с. 5; Отчет на ВТИКза 1927 г. Варна, 1928, с. 91; Отчетна ВТИК за 1928 г Варна. 1929, с. 62; Отчет на ВТИК за 1929 г. Варна, 1930, с. 63; Отчет на ВТИК за 1930 г Варна. 1931,с. 148; Известия на БТИК, №6,1926;№2,1927;№42,1928;№45и47,1929;№46, 1930.
“ОтчетинаВТИКза 1937 г. Варна, 1938, с. 2,19; Отчета на ВТИК за 1939г. Варна, 1940, с. 179.
5	Морски сговор, ХШ, 7,1936, с. 1-2.
Държавен вестник, № 218,26 12.1921 г; П. Търновски Цит съч., с 33-34; ДА -Варна, ф. 229К, он. 1,а.е. 17,а.е. 18,а.е 19;Н.Ганчев Пристанищнотоделоунасот Освобождение™ до днес София, 1930, с 14-15.
11 Отчет на В ГИК. Варна, 1931,с.67;ИзвестиянаБТИК,№50,28 V111.1926r
12 Отчет на ВТИК за 1926 г. Варна, 1927, с. 5, с. 22, с. 24; Отчет на ВТИКза1931 г., с. 6; Морски сговор. ГХ,3,1933, с 7-10.
*’ Морски сговор, IV, 3,1927, с. 5
14 Периодичен Алманах, 1920, с. 286
" Търговски вестник, 15.6.1921 г.; П. Близнаков. Икономическото развитие па гр. Варна (1919-1924). -Изаестия на ВИНС “Д. Благоев” - Варна, 1968,2, с. 49.
16 Стенографски протомит на ВТИК за 1928 г. Варна, 1929, с. 267
17 Акционерного дело у нас. София, 1925, с. 260; П. Близнаков Цит. съч., с. 49-50.
,в Стеиографски протоколина ВТИК за 1930 г Варна, 1931.
” В. Павлов Банкового и кредитного дело във Варна и окръга (1913-1915 г.).-в. “Музей", бр. 1 (17), япуари 1995 г.; Периодичен Алманах 1920, с. 228; Доклад за стопанското състояние на района на ВТИК. Варна, 1932, с. 32-34.
211П. Близнаков. Цит. съч., с. 47-48.
21Т. Парушев. Развитие на текстилната промишленост във Варненски окръг 1878— 1929 г.-ИНМВ, 17 (32), 1981, с. 143-152.
22	Пак там.
23	Пактам.
24	ЦДИА, ф. 231, оп 6. а.е. 259, л. 12; М. Червендпев, П. Цанев, В. Василев, М. Еремийска. Текстилци. София, 1970, с. 185,356.
25ДА-Варна,ф 63К,оп.1,а е.404,л.7,16,20,22,24,33,ф.197К,оп. 1,а.е. 10,л 9-13,53-57,74—78, ф.665К,оп 1,а.е 205,л. 16;ф.21К,оп. 1,а е 3,л 12,33 26ДА-Варна,ф.65К, 100К. 101 К, 129К.72К. ЮК Отчета наВТИКза 1931 г Варна. 1932.
27Т. Парушев, Л. Грънчарова. Състояние идейност на варненските корабостроителни и кораборемонтни предприятия (1919-1939 г). -ИНМВ, 19(34), 1983, с. 169-172.
28 Отчета на ВТИК за 1931 г. Варна. 1932.
29Т. Парушев, Л. Грънчарова. Цитсъч., с. 164-168
30	Пак там, с. 162-163.
31	Отчета на ВТИКза 1932гВарна, 1933, с. 71.
32	Стенографски протоколи на ВТИК за 1929 г. Варна, 1930, с. 165.
33	Отчета на ВТИК за 1932 г. Варна, 1933, с. 79.
34	Стенографски протоколи на ВТИК за 1929 г. Варна, 1930, с. 171-172; Т. Парушев. Развитие натекстилната промишленоствъвВарненскиокръг 1929-1944 г —ИНМВ, 18 (33), 1982, с. 157.
35	Пак там. с. 174
36	Отчета на ВТИК за 1931 г. Варна, 1932.
37	Отчет на ВТИК за 1938 г. Варна, 1939, с. 101.
” Работническото профсъюзно движение във Варненски окръг. София, 1985, с. 111
336
54 Стенографе ки протоколы на ВТИК за 1929 г. Варна, 1930, с. 171—172; Отчета на ВТИК за 1931 г. Варна, 1932.
* Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1924 г. Варна, 1925, с. 7.
41	Степографскк протоколы на ВТИК за 1929г.Варна, 1930, с. 209-210
4! П. Близнаков. Цитхъч., с. 45
41	Отчета на ВТИК за 1932 г. Варна, 1933, с. 34.
44	Икономически известия на ВТИК. Варна, 1936, № 12, с. 5.
45	Изложение за състоянието на Варненското окръжне през 1924 г. Варна, 1925, с. 21 и Съкратени протоколы на ВТИК за 1934 г Варна, 1935.
46	Отчетна Варненскатаокръжна постоянна комисия 1925-1928 г. Варна. 1928. с. 46.
47	Отчета на ВТИК за 1932 г. Варна. 1933, с. 40.
43	Доклад за стопанското състояпие в района на ВТИК. Варна, 1932, с 48-84,85,87,93.
49	Отчета на ВТИК за 1930 г. Варна, 1931.
50	Сгенографски протоколы на ВТИК за 1932 г Варна, 1933 и Отчетна ВТИК за 1933 г. Варна, 1934, с. 128,129
41	Отчета на ВТИКза 1933 г. Варна, 1934, с.142-143.
П. Близнаков. Цитсъч.,с. 47; Изложение за състоянието на Варненското окръжие през 1924 г. Варна, 1925, с. 5-7.
” Бани и летовиша в България. София, 1933, с. 7-19; в “Варненски обшински вестник”, № 142.13.06.1925 г;№236,20.П.1930г.
44	Пак там.
55	В. “Варненски общински вестник”, № 142,13.06.1925 г.; № 182,19.09.1928 г; № 244, 28.03.1931 г:№290-291.30.10.1932г.;№ 10-11,1.09.1937 г.; ДА-Варна, ф 794К,оп. I, а.е.65,л. 1.
56	Т. Пару шев.Варна морсколетовище на България—ИНМВ,28(43), 1992,с.292-314 '7Пактам;Морскисговор,Г7,4,1927,с. 3-5; V,2,1928, c.5-6;Vl,7-8,1929,с. 12-13. sa Пактам.
59Пактам;ДА-Варна,ф-794К,оп. 1,а.е.67,л 17.
60	Варна - курортен град. София, 1932; в. “Варненски обшински вестник”, № 158, 6.02.1928 г.;№ 243,3.01.1931 г.; в. “Варненскапоща”,№ 5989,7 07.1935 г.
61	ДА - Варна, ф. 794К, on. I, а. е. 73, л. 1-3; а. е. 74. л. 15.
62	Списание на българските железнини и пристанища, Vll, 1,1934, с. 4-6; Морски сговор,
IX, 2,1932, с. 9
63	И. Тодоров. Българските кораби. София. 1981, с. 75, А. Манолов Търговското ни корабопяаване. Варна, 1932, с. 20; И. Найденов. Нашего корабоплаване и юрабостроене. София, 1945, с. 12-13.
64	Пак там; Ст. Алатов. Залезът на българското гемиджийство. - В: Фар, XVI11,1983, с. 39-48.
И. Тодоров. Цит. съч., с. 122-123; Ст. Алатов, Цит. съч. с. 40.
66	Рибарски преглед VIII, 5,1936, с. 66-68; X, 1,1938, с. 10-11; XI, 1,1939, с. 4-5; XIII, 2, 1941,с. 1; ДА-Варна,ф. 112К,оп. 1,а.е. 1054,1051,1052; ф. 194К,оп. 1,а.е. 1;ф. 195К.
67	Л. Беров. Стопанска история на България. София, 1981.
63	Т. Парушев. Морскою стопанство на България 1918—1944. Варна,2002, с. 44
« В. “Труд ’№217,6.4.1940 г.
337
BASIC TENDENCIES IN THE ECONOMIC DEVELOPMENT OF VARNA BETWEEN THE TWO WORLD WARS (1919 - 1939)
Todor Paroushev
(Resume)
The loss of Southern Dobroudja, in accordance with the clauses of the Noies peace treaty, causes a profound crisis in the economic development of Varna. It has its strongest impact upon the functions of the harbour as well as the trade and service activities. The municipality and economic figures along with a great part of the population are compelled to search for new trends of economic fulfilment. The 20-ies are a virtually a period of structural reform of the local economy when Varna undergoes rapid industrialization and becomes one of the leading manufacturing centres in the countiy.
The implementation of various maritime branches like navigation, shipbuilding, dockyard, resort and holiday making activities are distinguished by their veiy dynamic and fast-growing development. Within an interim of only two decades maritime industry reaches its climax as compared to the rest of the period after the Turkish yoke. By the end of the 30-ies about4 000-5 000 people—a number corresponding to 20% of the active population in the town - become engaged in this sphere of economy. Varna also preserves its position as a centre of the different nautical and marine activities surpassed by Bourgas only with regards to the cargo cycle of the harbour and exceeded by Sozopol with respect to the fishing output.
338
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРИРОДНАТА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ “ПОБИТИКАМЪНИ”
Мариана Филипова — Маринова, Антоанета Петрова
Выведение
Природният феномен “Побита камъни”, разположен на север и юг от Белославското езеро, западне от град Варна, представлява разкрития на еоненски пясъци, на места обширни, сред които са разположени изправени каменни колони, наподобяващи каменна гора.
Първият ботаник, конто обрыца внимание върху факта, чс разкритията от терниерни пясъци се отпичават със своеобразна флора е Давидов (1907). В работата си той посочва 50 вида псамофити, реликта и ендемити като постоянно присъстващи и характерни за района.
Данни за растителността се съдържат в работите на Йорданов (1936), Филипова (1971) и Кочев (1977). Най-пълен списък на флората на района дава Филипова, която посочва общо за района (включително територията между отделяйте групи) 245 вида. В “Червената книга на HP България” (Велчев, 1983) са включени рсдица видове, разпространени на територията наприродната забележигелност. Petrova (1997) изследва разпространението и състоянието на популациите на редките видове в защитената територия.
Най-впечетляващите групи “побита камъни” (“Център-юг”, ’’Белослав-запад”, ’’Слънчево-югоизток”) още от 1938 година са сред първите защитсни територии в България. По-късно още три групи са обявени за защитени, а с последната актуализация от 1995 година (ДВ бр.72/1995 г.) природната забележигелност“Побита камъни” обхваша 14 групи с общаплощ 253,3 ха. Схема на разположението на защитените групи от природната забележигелност е представена в Обр. 1.
Настоящата ботаническа характеристика е във връзка с разработването на устройствен проект на територията, в която се намира природната забележителност. Изследвани са богатството на флората и растителността, състава на видовете с природозащитен статус и състоянието на популациите им. Извърщено е картиране на растителността на по-големите по площ групи от природната забележителност.
339
Обр.1. Карта на Природната забележителност “Побита камъни” (М 1:85 000)
1. Бановска трупа (32,4 ха); 2. Трупа “Слънчево-запад” (81,2 ха); 3. Трупа “Слънчево-югоизток” (33,5 ха); 4. Трупа “Център-север” (0,9 ха); 5. Трупа “Центьр-юг” (16,8 ха); 6. Трупа “Страпнячирово” (2,6 ха); 7. Трупа “Острият хълм” (1,0 ха); 8. Трупа “Кариера-запад” (1,5 ха); 9. Трупа “Канарата” и кариера “Белослав” (“Дренака”) (60,0 ха); 10, Трупа “Белослав-запад” (4,5 ха); 11. Трупа “Авренска поляна” (1,0 ха); 12. Трупа “Тетерлика” (5,6 ха); ] 3. Трупа “Голият връх” (2,3 ха); 14. Трупа “Пчелина” (10,0 ха).
340
Материал и методи
Проучванията на флората и растителните съобществасаизвършени основно в периода септември 1999—септември2000 г., като отделимте групи са посетени попе двукратно. За флората са използвани и данни от предишни теренни проучвания в периода ]967 -1997 г. Определянето на видовете с по Иорданов (1963 -1995) и Ко-жухаров (1992). Определянето на флорните елементи е по Dimitrov (2000). При определянето на растителните съобщества са следвани принципите на рускага геоботанична школа (Лавренко, Корчагам, 1959,1976).
Ф.чора
Таксономична структура
На територията на природнатазабележитеяностпри извършените проучвания са установени 3 Л вида висши растения, принадлежащи към 199 рода от 57 семейства, което представлява 22,5% от родовете и 41,4% от семсйствата на българската флора (Прил. 1). Това е едно значително разнообразие, като се отчитат неголямата плош и екстремните условия на пясъчния терен.
Най-богаппе на видове семейства са: Asteraceae —35 вида (11,3%), Роассае —28 вида (9,0 %), CcnyophyHaceue - 23 вида (7,4%), Fabaceae—23 вида (7,4%) и Lamiaceae - 21 вида (6,8%). Следват Brassicaceae - 17 вида (5,5%), Liliaceae - 15 вида (4.8 %), Rosaceae - 13 вида (4.1%). Boraginaceae - 12 вида (3.8%). Scrophulariaceae — 10 вида (3,2%), които обединяват 63,3% от установените видове. Най-слабо са застъпени 15 семейства с по 2 вида и 16 семейства с по 1 вид (Обр. 2: Прил. 1). Семейства с най-много родове са: Asteraceae с 23 рода, Роасеае с 20 рода, Caryophyllaceae с 12 рода, Brassicacea, Lamiaceae и Fabaceae с по 13 рода. Родовете с по над 5 вида са 7: Centaurea, Euphorbia, Stlene, Potentilla, Geranium, Allium и Bromus.
□ Asteraceae
 Poaceae
□ Caryophyllaceae
	Fabaceee
	Lamiaceae
	Brassicaceae
□	Liliaceae
□	Rosaceee
	Boraginaceae
□	Scrophu lariaceae i
□ Други
Обр. 2. Разпределение на видовете по семейства
341
Биологичен тип
Тревистите растения съставляват над 90,8% от растителната покривка. Доминиращ биологичен тип растения в изследвания район са многогодишните тревисти — 175 вида (56,2%), следвани от едногодишните — 89 ввда (28,6%) и двугодишните— 12 вида (3,9%) (Обр. 3, Прил, I). При сравнение с двините за страната като цяло (58% многогодишни и 28,4% едногодишни) (Meshinev, 1994) се установява известна близост. В района са установени само 9 дървесни вида (2,9%) и 19 вида храсти, полухраста и дървесни лиани (6,3%). В повечето случаи те са представени от отделим разпръснати екземпляри в зоните, грапичещи с горски съобшества или образуват малки групи.
Дв
4.8%	ду
 Е-Д
Обр. 3. Разпределение на видовете по биологичен тип
Легенда:
Дв - Дървета
X - Храсти
Л -Дървесни ливии
нХ - Полухрасти
М	- Многогодишни тревисти растения
Д-М - Двуголишнидо многогодишни тревисти растения
Е	- Едногодишни тревисти растения
Д	- Двугодишни тревисти растения
Е-Д - Едногодишни до двугодишни тревисти растения
342
Биологичният спектьр на установените видове е близък до биологичния спектър за Черноморскою крайбрежие (Петрова, непубл. данни). В сравнение със спектьра за страната е налице известно увеличение на процента на тревистите растения за сметка на дървесно-храстовите.
По отношение на дървесната флора е необходимо да се отбележи присъствието на някои натурализирани чуждоземни ввдове като бялата акация (Robinia pseudoacacia) и айланта (Ailanthus altissima). използвани за укрепване на терена. По-често срещана е акацията, размножаваща се по семенен и вегетативен път, докато айлантьт се разпространява ограничено само по вегетативен път. Интерес представлява разпространението на кактуса опунция (Opuntia compressa). То започва през 50-те — 60-те години на миналия век в групата “Белослав-запад”, вероятно от изхвърлени екземпляри (възможно е, макар и малко вероятно — от растения, засадени в близкого гробище). Филипова е наблюдавала екземпляри на опунцията в групата в периода 1967-1968 г. Днес Opuntia compressa е масов вид в групата “Белослав-запад” и сравнително често срешан в групата ‘’Пчелина”. Няколко екземпляра са установени и в групата "‘Тетерлика”. Наблюденията показват, че разпространението на вида се извършва от пасящите в района овце, по конто се закачат отделни членчета от стъблата. В по-студени зими части от стъблата измръзват, но като цяло видът преживява зимата изключително успешно. Растенията цъфтят и плодоносят обидно.
Флорогепетичен анализ (разпределение на видоветс по геоелементи)
Направеният флорогенетичен анвлиз дава представа за произхода и специфика! а на растителността в природната забележителност. Анализът е извърщен въз основа на всички установени видове, като данни за произхода липсват само за 6 вида: Carduus thoermeri. Carex liparocarpos, Bituminaria bituminosa. Robinia pseudoacacia, Potentillabornmuelleri. Ailanthus altissima (Прил. I).
От първичния флорогенетичен виализ (Обр. 4) става ясно, че във флората на района преобладаватевропейско-медитеранските геоелемеити —38 вида (12,2%), следвани от европейско-азиатските - 37 вида (11,9%), южномедитерапските - 35 вида (11,3%), понтийско-медитеранските 24 вида (7,9%), европейско-сибирските - 20 вида (6,4%), медитеранските - 17 вида (5,5%), европейските - 15 вида (4,8%) и други. Общо видовете с различен тип медитеранско разпространение са 153, което представлява 48,8% от общия брой видове, установени в района на природната забележителност. Вероятно за миграцията на медитеранския елемент немалка роля имат генетичните мостове по Черноморского крайбрежие, а също така и птиците, ежегодно прелитащи по крайбрежието по прелетния път Via pontica.
343
E Euro-Med  Euro-As □ SKfed □ Pont-Med  Euro-Sib  Med  Eur  sMed  SBoreal  Pont □ Boreal EBal □ Други Обр. 4. Разпределение на флората по геоелементи Легенда: Енго-Med - Европейско-медитерански Euro-As	- Европейско-азиатски
SMed	- Южномедитерански
Pont-Med - Понтийско-медитерански Euro-Sib	- Европейско-сибирски
Med	- Медитерански
Eur	- Европейски
sMed	- Субмедитерански
SBoreal	-Южно-бореални
Pont	-Понтмйски
Boreal	- Бореални
Bal	- Балкански евдемнти
Съотношението на геоелементите в частния флорогенетнчен анализ на растенията с природозащитен статус се проявява както следва: 7 понгийски (Pont, Pont-Med, Pont-Sib), 3 европейски (Eur. Euro-Med, Euro-As), 3 медитерански (Smed, sMed), 1 балкански и 2 български ендемита. (Обр. 5)
344
Е Европейски
□ Понтнйски
□ Медитерански
S Балкански ендемити
И Български ендемити
Обр. 5. Распределение на видовете с природозащитен статус по геоелементи
Видове с международен и национален природозащитен статус
Актуален списък на видовете с международен и национален природозащитен статус и тяхната срешаемост в отделяйте групи на природната забележителност е представен в Табшца 1, която показва, че природозащитният статус на всеки вид се наслагва от включването му в международни и национални списъци. За по-лесно възприемане групите "Центьр-юг’’ и “Центьр-север” са обединени.
В района на природната забележителност има редина видове с ограничено разпространение в Европа. Отендемичните таксони интерес представляват българските ендемити борисово подрумиче (Anthemis regis-borisii), българско диплахне (Cleistogenes bulganca), ендемичните за Западною крайбрежие на Черно море борзеанов игловръх (Alyssum borzeanum), веленовскиево вииче (Anchusa velenovskyi), лепидотрихум (Lepidotrichum uechtritzianum), жлезист лопен (Verbascum glanduligerum), както и балканскнте ендемити фривалдскиево плюскавиче (Silene frivaldskyana), мащерколистао плюскавиче (Silene thymifoliaj, струмски равней (Achillea clypeolata) и др.
В защитената местност се срещат 4 световно застрашени вида по Walter, Gillett (1998) - борисово подрумиче (Anthemis regis-borisii). твърдолистна
345
песъчарка (Arenaria rtgula). картъловиден карамфил (Dianthus nardiformis) и жлезист лопен (Verbascum glanduligerum).
От тези видове най-рядка е Arenaria rigtda — При род ната забележителност’ТТобити камъни” еединственото място в страната, където се среща. Тя има находища в три от труните. Популациите в групите -‘Център-юг5’ и “Слънчево-югоизток ’ са малочислени, изградени от 20—25 индивида, докато тази в ’’Белослав-запад” е по-многочислепа и без съмнение е основна за опазването на този световно рядък и защитен вид. Останалите три световно редки вида са представени с повече и по-многочислени популяции. Atuhemis regis-borisii и Dianthus nardifortnis изграждат добре обособени популяции, докято тези на Verbascum glanduligerum обикновенно са от разпрьснати единичны екземпляри.
Видовете, включени в Приложение I (Флора) на Бернската конвенция, за конто се изисква охрана на находищата са Alyssum borzeanum, Lepidotrichum uechtritzianum и Paeonia tenuifolia. Alyssum borzeanum обикновено изгражда популяции с добра плътност и на места се явява като съдоминант. Популациите на Lepidotrichum uechtritzianum са разпространепи наместата с най-дебел пясъчен слой и слабо развитие на растителната покривка. Плътността им е незначителна. От Paeonia tenuifolia са намерени само единични екземпляри в групата “Слънчево-запад”.
В природнатазабележителностсе срещат 13 вида, включени в Червената книга на II Р България (Белчев, 1984). Осем вида са защитени от Закона за защита па природата, като с най-малко находища е кладовановият карамфил (Dianthus pontederae ssp. Kladovanus). Този вид се среща само в две групи. В групата “Пчелина” са установени само няколко екземпляра. В тази връзка находишето в групата “Авренска поляна” е основно за опазването на вида в района.
Към видовете с национален природозащитен статус се отнасят и 4 лекарствепи вида, поставени под ограничителен режим на ползване. забраняващ събирането им в масови количества—пролетен горицвет (Adorns vernalis), кисел трън (Berbens vulgaris), жълт смил (Helichrysum arenariumj и лютикова тлъстига (Sedum acre) (Табя. 2).
346
hi блиц и I
Видове с природозащитен статус на територията на Природната забележителност ’’Побити камъни”
			Ста			Прг	състви		в отд		елннте i рупи на ПЗ						1
		международен		национален		8	1	а £	S	S		1	i	I ч			
вид	Българско наименование	1 i	1 Бсрнска 1 Конвенция 1	। Чсрвека книга	1	£ j Й L3	S2 i 5 <5		8. -	1	Западна кари	| Кариера Дрен	1 1г 1		ё. I	р й	1 Брой находищ!
Alyssum boneanum	EcpieanoB кгловръх					+		+	+	+		+					10
Anihemis regis-bonsit	Борисово подрумиче	R			«	+	*	+		+				1			7
[Arenaria rigida	Гвърлалпсттш песъчарха	R		Р	1			+					А				т
Cenlaurea arenana	1ясъчпа мстличииз			Р		+	|‘	»	+	+	т	+		+	+	+	13
Cleistogenes bulgarica	Българско липлахие			Р		+	-L-h	+	+	+	т	+		+	т	т	
Corispcrmum nmdum	Лъскава камилска трева			Р		+	R1	+		+			+ н				8
Dlanthus nardifnrmis	картьлавпден карамфил	R		р	t	+	|т	+				+	тп	+			7
Dlanthus pontederae ssp idadovanui	Кпадаванов карамфил			Р	1									+		+	2
Ephedra dis/achva	)бнкновепа ефедрз				1		1	+					1				
Festuca arenicola	Пясъчна власатха			р				+	+	+					т		10
Gonlolbnon collinum	Ьисерова змийска трева				1					+							3
teptdoirtchum uechtriaanuni	(епидотрихум			Р	1	+		+		+		+	ту	+			10
Paeonia tenuifoha	1еснолисгсн божхр		f	3	1												
Secale svlvestre	Г Орска ръж			Р		+	*	+		+				+			7
Syrenia сапа	Kv чешка екрспия				3		+	+						+_|_				6
Verbascum glanduhgerum	Жиезисг.юпен	R		Р		+	+		т		+	+	+1<			-	9
Таблица 2
Лекарствени растения под ограничителен режим на ползване
вид	Българско наименование	Лрмсъствие в отделяйте групп на ПЗ										
		Ьановска трупа	1 г g S ¥	Централка ipyna	Стрпшимироио	Острия \ълм		1 Карпера Дрснака 1	1 и	1	ABpci юка по. । я 11 а	1	ГО.1ИЯ1 lipiA __	1Нелина _
4donis vernafts	Гролетсн горицвет	+	+									
Berbens vulgaris	Сисел тръи	+	4 -	4	4				4	+	4	4
Helichrvsum ar- tarium ЗКълт см ил		+	4 -			4			+	+	4	
Ssthun acre	|Лкл икона тлъстига		+	4	>	4	4		4	4	Г	4	4
Растителност
Прсобладаващата растителност в границиге на Природнатазабележитетност “Побита камъни" е тревната. Най-голяма площ заемат съобтествата, доминирани от типични пясъколюбиви (псамофитни) видове. Тези съобщества се отличават със значително видово разнообразие и неравномерна пространствена структура. Характерно е. че те са “отворепи'’ — няма плътна тревна покривка, между отделните екземпляри има свободни пространства. Този характер на псамофитните тревни съопщества позволява в отдеяни зони да имат сходно копичествено участие два или повече вида, често да няма ясно изразени доминиращи видове или да има постепенен преход от един към друг доминант, което силно затрудиява класифицирането, както и картирането на раеппелната покривка. Растителните съобщества в три от големите по площ групи: “Центьр-юг”, “Слънчево-югоизток”, “Бановска”, както и на значително по-малката. но изключително богата на редки видове трупа “Белослае—запад” са представени съответно в Обр. 6,7, 8 и 9.
На места с по-богата почва, най-често в окрайнините ла природната забележителност са развита сухояивадни и пасишли съобщества на садината (Chrysopogon gryllus) и белизмата (Dickantium ischaetnumy В места, където има обособени неголеми скални масиви или венци, се развиват съобщества или группировки на скални растения, които също са с отверен характер и разнообразен видов състав. Горската растителност в границите на природната забележителност има незначително участие и е представена главно от съобщества на келяв габър (Carpinus orientalis), космат дъб CQuercus pubescens) и глог (Crataegus monogyna). Петна с горска растителност има в групиге: “Бановска", ‘Центьр-юг”, “Пчелина” и др. В групиге ‘Слънчево-запад”, “Центьр-юг” и “Белослав-запад” има отделим участъци с акациеви и черноборови насаждения (картируема единица 18).
348
Обр. 6. Картосхема на растителността в Природната забележителност ’’Побита камъни” — Трупа “Центьр-юг” (М 1: 7000)
349
Обр. 7. Картосхема на растителността в Природната забележителност Побити камъни” — Трупа “Слънчево-югоизток” (Ml: 5000)
350
Обр. 8. Картосхема на растителността в Природната забележителност ’’Побита камъни” - “Бановска трупа” (М 1: 5000)
351
Обр. 9. Картосхема на растителността в Природната забележителност
“Побита камъни” - Трупа “Белослав-запад” (М 1: 5000)
352
Легенда към картосхемнте (Обр.6, 7, 8 и 9):

1.	Асоциация Festuca arenico/a
2.	Асоциация Festuca arenicota + Alyssum borzeanum
3.	Асоциация Festuca arenicota + SHene thymifo/ia
4.	Асоциация Festuca arenicota + Centaurea arenaria
5.	Асоциация Festuca arenicota + Hetichrysum arenarium
6.	формация Chrysopogon gryttus
7.	формация Dichantium ischaemum
8.	формация Cynodon dactylon
9.	формация Carex tigerica
10.	формация SHene thymifotia
11.	Формация Euphorbia seguerana
12.	формация Artemisia austriaca
13.	Асоциация Alyssum borzeanum + Anthemis regis-borisii + Lepidotrichum uechtritzianum
14.	Асоциация Coryspermum nitidum + Secale sytvestre
15.	Асоциация Satureja coerulea + Thymus zygioides
16.	Групировка SHene frivaldskyana
17.	Групировка Ho/oschoenus vulgaris
18.	Горски съобщества и изкуствени насаждения
353
Най-широко застъпени в границите на природната забележителност са съобществата на пясъчната власатка (Формация Festuca arenicola), която формира монодоминантни и полидоминантни асоциации, заемащи значителни площи. С мощната си, силно разклонена коренова система пясъчната власатка успява да се настами на открити сухи слънчеви склонове с южно или югоизточно изложение, както и по издигнати заравнени участъци, като на такива места изгражда монодоминантни съобщества, бедни на видове.
Монодоминантната асоциация Festuca arenicola (картируема единица 1) е най-добре развита в групите “Слънчево-югоизток”, “Слънчево-запад”, “Белослав-запад" и “Център-юг”.
По-често се срещат съобщества, в конто наред с пясъчната власатка един или повече вида имат значително количествено участие и се явяват съдоминанти. Разграничени са следните няколко асоциации в зависимост от втория доминиращ вид:
Асоциация Festuca arenicola + Alyssum borzeanum (картируема единица 2) се развива на каменисти терени, като пясъчната власатка заема местата с дълбок пясъчен слой, а борзеановия игловръх—местата с повърхностно или плитко разположени камъни. Освен доминантните видове, по пясъците се срещат и други псамофити като Centaurea arenaria, Carex ligerica, Silene frivaldskyana, Tragus racemosus, Anthemis regis-borisii, Verbascum glanduligerum, Lepidotrichum uechtritzianum и Secale sylvestre, a no камъните - Sedum album. Тези съобщества са често срещани и заемат значителна площ в групите “Слънчево-запад” и “Белослав-запад”.
Асоциация Festuca arenicola + Silene thymifolia (картируема единица 3) е широко разпространена, понякога с преход към съобществата с доминиране на мащерколистното плюскавиче. Участие в асоциацията имат и Cleistogenes bulgarica, Centaurea arenaria. Camphorosma monspeliaca, Artemisia austriaca, Sidentis montana, Achillea clypeolata и др. Асоциацията има най-широко разпространение в групите ”Център-юг” и “Слънчево-югоизток”.
Асоциация Festuca arenicola + Centaurea arenaria (картируема единица 4) се развива обикновено по понижените части натерена. Освен доминантните видове се срещат и Euphorbia seguerana, Leontodon crispus, Alyssum borzeanum, Lepidotrichum uechtritzianum, Antemis regis-borisii, Secale sylvestre и др. Асоциацията има най-широко разпространение в групите “Белослав-запад”, “Бановска” и ”Център-юг”.
Асоциация Festuca arenicola + Helichrysum arenarium (картируема единица 5) е установена в ниските части на “Бановската трупа” и на малки площи в трупа “Център-юг”.
Формация Chrysopogon gryllus (картируема единица 6) е широко разпространена в района, но в природната забележителност е сравнително рядка, като се среща обикновено по границите на групите. Развива се на по-
354
богата и дълбоки почви в сравнение с псамофитните съобщества. Тревната покривка е по-плътна и в състава й участват редица сухоливадни видове като голоосилесто коило (Stipa capillata), валезийска власатка (Festuca valesiaca) и др. В такива съобщества в “Бановската трупа” и “Слънчево-запад” са установени пролетния горицвет (Adonis vernalis), наведената какула (Salvia nutans), а само в “Слънчево-запад” - теснолистният божур (Paeonia tenuifolia).
В близост до съобществата на садината са тези на белизмата - формация Dichantium ischaemum (картируема единица 7) Освен доминантния вид се срещат и Cynodon dactylon. Astragalus varius, Camphorosma monspeliaca, Filago arvensis. Alyssum borzeanum, Chondrilla juncea, Daucus carota и др. В границите на природната забележителност формацията е установена в групите “Белослав-запад”, “Бановска”, “Център-юг” и “Слънчево-югоизток”.
На места с по-плътни почви, включващи глинеста съставка, където има регулярна паша на домашни животни и значително утъпкване, се развива формация Cynodon dactylon (картируема единица 8). Освен доминантният вид се срещат Dichantium ischaemum, Роа bulbosa. Centaurea stoebe, Plantago indica, Xeranthemum annuum, Sideritis montana, Minuartia setacea и др. Установени са и лекарствените видове Adonis vernalis и Sedum acre. Формацията заема по-големи площи в групите “Страшимирово”, “Бановска”, “Слънчево-запад” и “Карпера Дренака”.
Формация Carex ligerica (картируема единица 9) е типична за понижените части на релефа. Отличава се с възможността за интензивно вегетативно разрастване посредством дълги подземни коренища. Застъпена е в групите “Център-юг”, “Бановска” и “Слънчево-югоизток”.
Характерни псамофитни съобщества са и тези на мащерколистното плюскавиче - Формация Silene thymifolia (картируема единица 10), заемаща значителни площи в групите “Бановска” и “Център-юг”. Отделни петна с доминиране на Silene thymifolia са установени в повечето от останалите групи.
Често срещаният в природната забележителност псамофитен вид Euphorbia seguerana се развива масово в групите “Слънчево-запад” и “Център-юг” като образува формация Euphorbia seguerana (картируема единица 11).
Съобществата на пелините се развиват на места, където има паша и утъпкване на почвата, както и повишено участие на минерални вещества. Формация Artemisia austriaca (картируема единица 12) е застъпена в групите “Бановска” и “Белослав-запад”, а формация Artemisia campestris заема значителна площ от понижената част на “Кариера Дренака”.
355
На места с каменист терен се развива Асоциация Alyssum borzeanum + Anthemis regis-borisii + Lepidotrichum uechtritzianum (картируема единица 13). Тя заема ограничени площи в групите “Белослав-запад” и “Център-юг”.
От групата на псамофитните съобщества е и Асоциация Corispermum nitidum + Secale sylvestre (картируема единица 14). Двата едногодишни вида са сравнително широко разпространени в природната забележителност, но по правило са неконкурентноспособни на многогодишните видове. Асоциацията е установена на неголеми площи в групите “Бановска” и “Тетерлика”, като заема места, където в недалечното минало е добиван пясък и все още не са се разпространили многогодишните растения.
Скалната растителност в природната забележителност заема неголеми площи поради липсата на големи скални масиви. Единствено в групата “Слънчево-югоизток” се формира Асоциация Satureja coerulea + Thymus zygioides (картируема единица 15), която заема площ около 5 декара, в която заедно с доминантните видове значително участие имат белолистен родакс (Rhodax canumj, паронихия (Paronichia capela) и полегнала фумана (Fumana procumbens).
Установени са и две псамофитни групировки, конто заемат неголеми плоши в трупа “Център-юг”, като участието на доминиращите видове е значително. Това са групировките на фривалдскиевото плюскавиче (SHene frivaldskyana) (картируема единица 16) и на холосшьонуса (Holoschoenus vulgaris) (картируема единица 17).
Заключение
Установени са 311 вида висши растения. Това е значително разнообразие, като се отчитат сравнително еднообразните геоморфоложки и почвени условия, както и неголямата площ на природната забележителност. Установеният брой е 1,5 пъти по-голям от видовото разнообразие на сходния по площ и субстрат район на дюнния комплекс и плажната ивица на курорта Слънчев бряг (Meshinevet all., 1994). Тази значителна разлика е свързана преди всичко с наличието на макар и маломерни скални участъци, както и с близостта на горска и храстова растителност.
Направеното проучване показва, че флората на природната забележителност е богата на ендемични, редки и защитени видове. За дългосрочното им и ефективно опазване е необходимо в бъдеще да не се допуска залесяване с дървесни видове. Нужно е да се регулира пашата на домашни животни в защитените територии. Това е особено необходимо по отношение на най-богатите на видове с природозащитен статус групи -“Център-юг”, “Слънчево-югоизток” и “Белослав-запад”. От тези групи най-значително е пасищното натоварване на “Белослав-запад”, групата която е от изключително значение за опазването на световно редкия вид твърдолистна песъчарка (Arenaria rigida). За тази трупа потенциална заплаха
356
е и увеличаването на плътността на популацията на натурализираната Opuntia compressa.
Специално за групата “Белослав-запад” отрицателен фактор за развитието на редките видове е прекомерното залесяване с черен бор и акация. Част от най-големите популации на световно редките твърдолистна песъчарка (Arenaria rigida), борисово подрумиче (Anthemis regis-borisii) и картъловиден карамфил (Dianthus nardiformis) са унищожени от залесителната дейност. В дългосрочен план е необходимо да се ликвидира акациевото насаждение в групата “Център-юг” като нетипично за района и оказващо силно отрицателно въздействие върху автохтонната (коренна) растителност и редките видове. На практика под акациевите насаждения редките видове изчезват, поради постепенното обогатяване на почвата.
В групата “Център-юг”, където броят на посетителите е най-голям, за опазването на редките видове растения е необходимо посетителите да се движат по определени маршрута, както и да се забрани достъпът до възвишението, на което се среща твърдолистната песъчарка (Arenaria rigida).
За опазването на жълтия смил (Helichrysum arenarium) е необходимо в периода на цъфтеж да има регулярен контрол, който да предотвратява масовото събиране.
За следните видове с природозащитен статус е необходимо да се предвиди периодичен мониторинг на състоянието: Arenaria rigida, Dianthus nardiformis, Dianthus pontederae ssp. tdadovanus, Anthemis regis-borisii, Paeonia tenuifolia.
357
Приложение 1
Списък на растителните видове. установени в Природната забележителност “Побито камъни”
Семейство	Вид	Биол. тип	Гео-елементи
Anacardiaceae	Cotimis coggygria Scop.	X	Med-As
Apiaceae	Bupleutum praealtwn L.	E	sMed
Apiaceae	Daucus carotaL.	Д	Euro-As
Apiaceae	Daucns guttatus S. et S.	Д	SMed
Apiaceae	Ervngium campestreL.	M	Pont-Med
Apiaceae	Orlova grandiflora (L) Hoff.	E	Ap-Bal
Apiaceae	Pastinaca sativa L.	M	Euro-Sib
Apiaceae	Peucedamim arenarium W. et К	M	Euro-Med
Apiaceae	Pimpinella tragium Vill.	M	Pont-SMed
Apocynaceae	Vinca herbaceae W. et К	M	Euro-Med
Asclepiadaceae	Cynanchum acutum L.	M	Med-CAs
Asclepiadaceae	Vincetoxicttm fuscatum (Horn.) Reichb.f.	M	Med
Asclepiadaceae	Vincetoxicum Inrundinaria Medic.	M	Euro-Sib
Aspleniaceae	Asplenium ruta-muraria L.	M	Boreal
Asteraceae	Achillea clypeolata S. et S.	M	Bal
Asteraceae	Anthemis regis-borisii Stoj. etAcht.	M	Bui
Asteraceae	Anthemis tinctoria L.	E	Euro-Sib
Asteraceae	Artemisia absinthium L	M	Pont-Med
Asteraceae	Artemisia austriaca Jacq.	M	Euro-Sib
Asteraceae	Artemisia campestris L.	M	Euro-Sib
Asteraceae	Artemisia vulgaris L.	M	sBoreal
Asteraceae	Cardiais thoermeri Weinm.	Д	
Asteraceae	Centaurea area aria Bieb.	M	Euro-Med
Asteraceae	Centaurea cyanus L.	E	Euro-Med
Asteraceae	Centaurea napulifera Roch. ssp. thirkei Schultz-Bip.	M	Pann-Bal
Asteraceae	Centaurea rhenana Boreau	M	sMed
Asteraceae	Centaurea solstitialis L.	E	Euro-Med
Asteraceae	Chondrilla juncea L.	Д	Euro-Sib
Asteraceae	Cichonum inthybus L.	M	Euro-Sib
Asteraceae	Conyza canadensis (L.) Cronq.	Е-Д	NAmfAdv)
Asteraceae	Crepis foetida L.	E	Euro-Med
Asteraceae	Crepis sancta (L.) Babck.	E	Smed
Asteraceae	Crepis setosa Hall.f.	E	Euro-Med
Asteraceae	Erigeron acer L	E	Boreal
Asteraceae	Filago vulgaris Lam.	E	Boreal
Asteraceae	Gnaphalium luteo-album L.	E	Kos
Asteraceae	Helichrysum arenarium (L.) Moench.	M	Euro-Sib
Asteraceae	Hieracium umbellatum L.	M	Boreal
358
Asteraceae	Jurinea constanguinea DC.	M	Smed-Sib
Asteraceae	Leontodon crispus Will. ssp. asperrimus(Willd.) Finch et P.Sell	M	Pont-Med
Asteraceae	Leucanthemum vulgareLam.	M	Euro-Sib
Asteraceae	Logfia arvensis (L.) J. Holub	E	Euro-Med
Asteraceae	Pieris hieracioides L.	M	Euro-As
Asteraceae	Scorzonera austriaca Willd.	M	Euro-Sib
Asteraceae	Scorzonera laciniata L.	M	Med
Asteraceae	Scorzonera mollis Bieb.	M	Med
Asteraceae	Senecio vernalis W.et K.	E	Euro-Med
Asteraceae	Tragopogon dubius Scop.	Д	Euro-med
Asteraceae	Xeranthemum mam L.	E	Smed
Berheridaceae	Berberis vulgaris L.	X	Euro-Med
Betulaceae	Carpinus orientalis Mill.	Дв	sMed
Boraginaceae	Anchusa officinalis L.	M	Pont-Med
Boraginaceae	Anchusa velenovskyi (Gus.) Stop	M	Pont-Med
Boraginaceae	Buglossoides arvensis (L.)Johnst.	E	Euro-As
Boraginaceae	Buglossoides purpurocoerulea (L.) Johnst.	M	Euro-As
Boraginaceae	Echium vulgare L.	M	Euro-As
Boraginaceae	Heliotropium europaeum L.	E	SMed
Boraginaceae	Lappula barbata (Bieb.) Gtirke	Д	Med-CAs
Boraginaceae	Myosotis arvensis (L.) Hill.	E	Euro-As
Boraginaceae	Myosotis incrassata Guss. (= M. idea Boiss. etHeldr.)	E	Med
Boraginaceae	Myosotis ramosissima Roch (— M. collina Roch.)	E	SMed
Boraginaceae	Myosotis sparsiflora Mik. ex Pohl	E	Euro-As
Boraginaceae	Onosma tauricaPaU. ex Willd.	M	SMed
Brassicaceae	Alliariapetiolata (Bieb.) Cavara. et Grande	E	Euro-As
Brassicaceae	Alyssum borzeanum EI.Nyar.	M	Pont-Med
Brassicaceae	Alyssum desertotum Stapf	E	Euro-Med
Brassicaceae	Alyssum hirsutus Bieb.	E	sMed
Brassicaceae	Alyssum minutum Schlecht. ex DC.	E	Euro-Med
Brassicaceae	Arabis hirsuta (L.) Scop.	E	Boreal
Brassicaceae	Arabis turrita L.	Д-м	sMed
Brassicaceae	Calepina irregularis (Asso) Thell.	E	Med
Brassicaceae	Camelina sativa (L.) Cranz	E	Pont-CAs
Brassicaceae	Capsella bursa-pastotis (L.) Medic.	Е-Д	Kos
Brassicaceae	Diplotaxus muralis (L)DC.	E	Euro-Med
Brassicaceae	Erysimum diffusum Ehrh.	Д	SBoreal
Brassicaceae	Lepidium perforatum L.	E	Euro-CAs
Brassicaceae	Lepidotrichum uechtritzianum (Bomm.) Vel.	M	Pont
Brassicaceae	Matthiolafruticidosa (L.) Maire	M	SMed
359
Brassicaceae	Syrenia сапа (Pill. etMitterp.) Neilr.	Д	Pont-Sib
Brassicaceae	Thlaspi perfbliatum L.	E	Euro-Med
Cactaceae	Opuntia compressa (Salisb.) MacBr.	X	Am
Campantdaceae	Asyneuma limontfolium (L) Janch.	M	Ap-Bal
Campanulaceae	Campanula sibirica L.	M	sMed
Campanulaceae	Jasione heldreichii Boiss. et Orph.	Е-Д	Euro-Med
CaprifoUaceae	Sambucus ebulus L.	M	Euro-Med
Caryophyllaceae	Arenaria leptoclados (Rchb.) Guss.	E	Euro-As
Caryophyllaceae	Arenaria rigida Bieb.	M	sMed
Caryophyllaceae	Cerastium banaticum (Roch.) Heuff.	M	sMed
Caryophyllaceae	Cerastium perfoliatum L.	E	Pont-Med
Caryophyllaceae	Cerastium semidecandrum L.	E	Euro-Med
Caryophyllaceae	Dianthus nardiformis Janka	M	Pont
Caryophyllaceae	Dianthuspontederae A. Kern. ssp. kladovanus (Deg.) Stoj.et Acht.	M	SMed
Caryophyllaceae	Dianthus pseudoarmeria Bieb.	Д	Med
Caryophyllaceae	Gypsophyla glomerata Pall, ex Bieb.	M	SMed
Caryophyllaceae	Herniaria glabra L.	E	Euro-As
Caryophyllaceae	Herniaria incana Lam.	M	Euro-Med
Caryophyllaceae	Holosteum umbellatum L.	E	Euro-As
Caryophyllaceae	Minuartia bosniaca (G.Beck) KMaly	M	Bal
Ccnyophyllaceae	Minuartia setaceae (Thuill.) Hay.	M	Pont
Caryophyllaceae	Paronychia kapela (Hacq.) A.Kern.	M	SMed
Caryophyllaceae	Petrorhagia prolifera (L.) Ball. etHeyw.	E	Pont-Med
Caryophyllaceae	Saponaria officinalis L.	M	Euro-Sib
Caryophyllaceae	Silene conica L.	E	SMed-As
Caryophyllaceae	Silene dichotoma Ehrh.	M	Euro-Med
Caryophyllaceae	Silene frivaldskyana Натре	M	Bal
Caryophyllaceae	Silene italica (L.)Pers.	M	Euro-Med
Caryophyllaceae	Silene thymifolia S. etS.	M	Bal
Caryophyllaceae	Stellaria media (L.) Fill.	Е-Д	Kos
Celastraceae	Euonymus verrucosus Scop.	X	Euro-Med
Chenopodiaceae	Camphorosma monspeliaca L.	nX	Euro-As
Chenopodiaceae	Chenopodium multifidum L.	E	Adv
Chenopodiaceae	Corispermum nitidum Kit.	E	Eur
Chenopodiaceae	Kochia laniflora (S.G.Gmel.) Borb.	E	Pont-Sib
Chenopodiaceae	Salsola ruthenica Jljin	E	Pont-CAs
Cistaceae	Fumana procumbens (Dunal) Gren. et Godr.	M	Pont-Med
Cistaceae	Helianthemum nummularium (L.) Mill.	M	Alp-Med
Cistaceae	Helianthemum salicifolium (L.) Mill.	E	SMed
Cistaceae	Rhodax canus (L.) Fuss.	M	Pont
360
Convolvulaceae	Convolvulus arvensis L.	M	Kos
Convolvidaceae	Convolvulus cantabrica L.	M	Pont
Cornaceae	ComusmasL.	X	sMed
Crassulaceae	SedumacreL.	M	Euro-med
Crassidaceae	Sedum album L.	M	SMed
Crassulaceae	Sedum maximum (L.) Suter	M	SBoreal
Crassidaceae	Sedum sartorianum Boiss.	M	Eur
Crassidaceae	Sempervivum zeleborii Schott	M	SMed
Cucurbitaceae	Ecbalium elaterium (L.) Richt.	M	Med
Cyperaceae	Carex distachya Desf.	M	Pont-Sib
Cyperaceae	Carex liperica Gay	M	Eur
Cyperaceae	Carex liparocarpos Gaud.	M	
Cyperaceae	Holoschoenus vulgaris Link	M	Euro-As
Dipsacaceae	Cephalaria uralensis (Murr.) Roem. et Schult.	M	Pont-Med
Dipsacaceae	Scabiosa argentea L.	M	Bal-Anat
Ephetlraceae	Ephedra distachya L.	X	Pont-Med
Euphorbiaceae	Euphorbia falcata L.	M	Med-As
Euphorbiaceae	Euphorbia myrsinites L.	M	SMed
Euphorbiaceae	Euphorbia nicaeensis All.ssp. cadrilateri (Prod)Kuzm.	M	Euro-Med
Euphorbiaceae	Euphorbia peplis L.	E	Euro-Pont
Euphorbiaceae	Euphorbia seguerana Heck.	M	Euro-As
Fabaceae	Astragalus onobrychis L	M	Euro-As
Fabaceae	Astragalus spruneri Boiss.	M	Bal
Fabaceae	Astragalus varius S.G. Gmel.	M	Pont-As
Fabaceae	Astragalus vesicarius L.	M	Euro-Med
Fabaceae	Bituminaria bituminosa (L.) Stirt.	M	
Fabaceae	Chamaecytisus jankae (Vel.) Rothm.	nX	Bal
Fabaceae	Coronilla scorpioides (L.)Koch	E	sMed
Fabaceae	Corothamnus procumbens (W. et K)C. Presl	X	Bal
Fabaceae	Genista tinctoria L.	X	Euro-Sib
Fabaceae	Lathyrus aphaca L.	E	SBoreal
Fabaceae	Lathyrus nissolia L.	E	Euro-SMed
Fabaceae	Medicago falcata L.	M	Euro-As
Fabaceae	Medicago lupulina L.	E	Euro-As
Fabaceae	Medicago minima (L.)Bart.	E	Euro-As
Fabaceae	Melilotus alba Med.	M	SBoreal
Fabaceae	Melilotus officinalis (L)Pall.	M	Euro-As
Fabaceae	Ononis pusilia L.	M	SMed
Fabaceae	Robinia pseudoacacia L.	Дв	
Fabaceae	Trifolium arvense L	E	Euro-Sib
361
Fabaceae	Vida grandiflora Scop.	Е-Д	SMed
Fabaceae	Vida narbonensis L.	Д	Euro-As
Fabaceae	Vida tetrasperma (L.) Schreb.	E	Euro-Med
Fabaceae	Vida villosa Roth.	E	Euro-CAs
Fagaceae	Quercus frainetto Ten.	Дв	Eur
Fagaceae	Quercus pubescens Willd.	Дв	Euro-SMed
Geraniaceae	Erodium dconium (L.)L ’Her.	E	SMed
Geraniaceae	Erodinm cicutarium (L.)L 'Her.	E	SBoreal
Geraniaceae	Geranium columbinwn L.	E	SMed
Geraniaceae	Geranium molle L.	E	Euro-Med
Geraniaceae	Geranium pusilium L.	E	Euro-Med
Geraniaceae	Geranium pyrenaicum Burm.f.	M	SMed
Geraniaceae	Geranium robertianum E	Е-Д	SBoreal
Geraniaceae	Geranium sanguineum L.	M	Eur
Hypereicaceae	Hypericum elegans Steph, ex Willd.	M	Euro-Sib
Hypereicaceae	Hypericum perforatum L.	M	Kos
Iridaceae	Iris suaveolens Boiss. et Reut.	М/г	Bal
Iridaceae	Iris variegataL.	М/г	SMed
Juncaceae	Lusulaforsteri (Sm.) DC.	M	Boreal
Lamiaceae	Acinos suaveolens (S. etS.) G.Don.f.	E	sMed
Lamiaceae	Ajuga chamaepytis (L.) Schreb.	E	Pont-Med
Lamiaceae	Ajuga genevensis L.	M	sPont
Lamiaceae	Lamium amplexicaule L.	E	Euro-As
Lamiaceae	Lamium purpureum L.	E	Euro-Med
Lamiaceae	Marrubium peregrinum L.	M	SMed
Lamiaceae	Marrubium vulgare L.	M	Euro-As
Lamiaceae	Micromeria cristata (Hampe)Griseb.	M	Bal-Anat
Lamiaceae	Origanum vulgare L.	M	Euro-As
Lamiaceae	Salvia ar gentea L.	M	Med
Lamiaceae	Salvia nutans L.	M	Euro-Sib
Lamiaceae	Satureja coerulea Janka	M	SMed
Lamiaceae	Scutellaria orientalis L.	M	Pont-Med
Lamiaceae	Sideritis montana L.	E	SMed
Lamiaceae	Stachys germanica L.	M	Euro-SMed
Lamiaceae	Stachys recta L.	M	Euro-Med
Lamiaceae	Teucrium chamaedrys L.	M	SMed
Lamiaceae	Teucrium polium L.	M	Pont-Med
Lamiaceae	Thymus callieri Borb. ex Vel.	M	Pont
Lamiaceae	Thymus glabrescens Willd.	M	Bal
Lamiaceae	Thymus zygioides Griseb.	M	SMed
Liliaceae	Allium flavum L.	М/г	Med
Liliaceae	Allium guttatum Stev. ssp. sardoum (Moris) Steam	М/г	Pont-Med
Liliaceae	Allium moshatum L.	М/г	Pont-sMed
362
Liliaceae	Allium rotundwn L.	М/г	Euro-OT
Liliaceae	Allium saxatile MB.	М/г	Med-As
Liliaceae	Allium sphaerocephalon L.	М/г	Med
Liliaceae	Allium staminewn Boiss.	М/г	Med-OT
Liliaceae	Anthericum ramosum L.	М/г	Eur
Liliaceae	Asparagus officinalis L.	М/г	Eur
Liliaceae	Asparagus verticillatus L.	М/г	Pont-As
Liliaceae	Gagea reticulata (Pall.) Schult, et Schult.f.	М/г	Pont
Liliaceae	Hyacinthella leucophaea (Koch.) Schur	М/г	Pont-Med
Liliaceae	Muscari racemosum (L.) Lam. et DC.	М/г	SMed
Liliaceae	Polygonatum latifolium (Jacq.) Desf.	М/г	Boreal
Liliaceae	Scilla automnalis L.	М/г	Pont-SMed
Linaceae	Linum bienne Mill.	E	Med
Linaceae	Linum tauricum Willd ssp. tauricum	M	Pont-Med
Malvaceae	Althaea canabina L.	M	Med-As
Oleaceae	Fraxinus ornus L.	Дв	SMed
Oleaceae	Jasminumfruticans L.	X	Pont-CAs
Oleaceae	Ligustrum vulgare L.	X	SMed
Orchidaceae	Orchis purpurea Huds.	М/г	SMed
Paeoniaceae	Paeonia tenuifolia L.	М/г	SMed
Papaveraceae	Glaucium leiocarpum Boiss.	E	Med
Papaveraceae	Papaver laevigatum Bieb.	E	Smed
Plantaginaceae	Plantago lanceolataL.	M	Kos
Plantaginaceae	Plantago scabraMoench	E	Euro-Sib
Plumbaginaceae	Goniolimon collinum (Griseb.) Boiss.	M	Pont
Plumbaginaceae	Plumbago europaea L.	nX	SMed
Poaceae	Aira elegantissima Schur	E	Med
Poaceae	Brisa media L.	M	Eur
Poaceae	Bromus inermis Leyss.	E	Euro-As
Poaceae	Bromus madritensis L.	E	Med
Poaceae	Bromus racemosus L.	M	Eur
Poaceae	Bromus squarrosus L.	E	sMed
Poaceae	Bromus sterilis L.	E	Boreal
Poaceae	Bromus tectorum L.	E	Boreal
Poaceae	Calamagrostis epigeios (L.) Roth	M	Euro-As
Poaceae	Chrysopogon gryllus (L.) Trin.	M	Pont-Med
Poaceae	Cleistogenes bulgarica (Bornm.) Keng	M	Bui
Poaceae	Cynodon dactylon (L.) Pers.	M	Kos
Poaceae	Cynosurus echinatus L.	E	SMed
Poaceae	Dactylis glomerata L.	M	Euro-As
Poaceae	Dasypyrum villosum (L.) Cand.	M	SMed
Poaceae	Dichantium ischaemum (L.) Roberty	M	SMed-As
Poaceae	Eragrostis minor Host	E	SBoreal
Poaceae	Festuca arenicola (Prod.) Soo	M	Pont
363
Poaceae	Festuca pratensis L.	M	Boreal
Poaceae	Koeleria nitidula Vel.	M	Pont
Poaceae	Melica ciliata L.	M	Euro-SMed
Poaceae	Poa annua L.	E	Kos
Poaceae	Poa bulbosa L.	E	Euro-As
Poaceae	Secale sylvestre Host	E	Euro-As
Poaceae	Setaria viridis (L.) Beauv.	E	Boreal
Poaceae	Stipa capillata L.	M	Pont-Med
Poaceae	Stipa pennata L.	M	Eur
Poaceae	Tragus racemosus (L) All.	E	SBoreal
Polygonaceae	Rwnex acetosa L.	M	Boreal
Polygonaceae	Rumex acetosella L.	E	Euro-SMed
Ranunculaceae	Adonis annua L.	E	sMed
Ranunculaceae	Adonis vernalis L.	M	Euro-Sib
Ranunculaceae	Clematis vitalba L.	JI	Eur
Ranunculaceae	Clematis viticella L.	Л	Pont-Med
Ranunculaceae	Nigella arvensis L.	E	SMed
Ranunculaceae	Pulsatilla montana (Hoppe) Rchb.	M	Eur
Ranunculaceae	Ranunculus gracilis Clarke	M	Med
Ranunculaceae	Ranunculus illyricus L.	M	Euro-SMed
Ranunculaceae	Thalictrum aquilegifolium L	M	Euro-As
Resedaceae	Reseda lutea L.	M	SBoreal
Rhamnaceae	Paliurus spina-christi Mill.	X	Euro-As
Rhamnaceae	Rhamnus catharticus L.	X	Euro-As
Rosaceae	Agrimonia eupatoria L.	M	Euro-Med
Rosaceae	Amelanchier ovalis Medic.	X	Pont-Med
Rosaceae	Crataegus monogyna Jacq.	X	SBoreal
Rosaceae	Fragaria vesca L.	M	SBoreal
Rosaceae	Geum urbanum L.	M	SBoreal
Rosaceae	Potentilla bormnuelleri Borb.	M	
Rosaceae	Potentilla cinerea Chaix ex Fill	M	Eur
Rosaceae	Potentilla inclinata Fill.	M	Euro-As
Rosaceae	Potentilla neglecta Baumg.	M	SBoreal
Rosaceae	Potentilla pedata IVilld.	M	Med
Rosaceae	Prunus mahaleb L.	Дв	Euro-Med
Rosaceae	RosacaninaL.	X	SMed
Rosaceae	Sanguisorba minor Scop.	M	SBoreal
Rubiaceae	Asperula cynanchica L.	M	Euro-Med
Rubiaceae	Asperula rwnelica Boiss.	M	sMed
Rubiaceae	Cruciata glabra (L.)Ehrend.	M	SMed-CAs
Rubiaceae	Cruciata laevipes Opiz	M	SMed-CAs
Rubiaceae	Galium lucidum All.	M	SMed
Rubiaceae	Galium volhynicum Pobed.	M	Pont
364
Rutaceae	Dictamnus albus L.	M	Euro-As
Santalaceae	Thesium divarication Jan. exMert. etKoch.	M	Euro-Med
Santalaceae	Thesium dollineri Murb.	E	Pont
Scrophulariaceae	Linaria genistifolia (L.)Mill.	M	Pont-Sib
Scrophulariaceae	Verbascum banaticum Schrad.	Д	Bal-Dac
Scrophulariaceae	Verbascum glanduligerum Vel.	Д	Bal
Scrophulariaceae	Verbascum phlomoides L.	Д	Eur
Scrophulariaceae	Veronica chamaedrys L.	M	Euro-As
Scrophulariaceae	Veronica multifida L.	M	Pont-Med
Scrophulariaceae	Veronica orchidea Crantz	M	Eur
Scrophulariaceae	Veronica persica Pair.	E	Euro-As
Scrophulariaceae	Veronica teucrium L	M	Euro-Sib
Scrophulariaceae	Veronica vema L.	E	Euro-Sib
Simaroubaceae	Ailanthus altissima (Mill.) Swigle	Дв	
Tiliaceae	Tilia tomentosa Moench	Дв	Euro-Med
Ulmaceae	Celtis australis L.	Дв	Med
Valerianaceae	Valeriana officinalis L.	м	Euro-Sib
Valerianaceae	Valerianella coronata (L.)DC.	Е	Euro-Med
Valerianaceae	Valerianella costata Stev.	Е	Pont-Med
Valerianaceae	Valerianella pumila (L.)DC.	Е	Pont-Med
Violaceae	Viola kitaibeliana Schult.	Е	Euro-Med
Violaceae	Viola odorata L.	М	Euro-Med
Zygophyllaceae	Tribulus terrestris L	Е	Euro-As
365
Легенда към	геоелементите:
Euro-Med	- Европейско-медитерански
Euro-As	- Европейско-азиатски
SMed	- Южномедитерански
Pont-Med	- Понтийско-медитерански
Euro-Sib	- Европейско-сибирски
Med	- Медитерански
Eur	- Европейски
sMed	- Суб медитерански
SBoreal	- Южно-бореални
Pont	- Понтийски
Boreal	- Бореални
Bal	- Балкански ендемити
Kos	- Космополита
Euro-SMed	- Европейско-южномедитерански
Med-As	- Медитерано-азиатски
Pont-Sib	- Понтийско-сибирски
Pont-Med	- Понтийско-южномедитерански
SMed-As	- Южномедитерано-азиатски
Pont-CAs	- Понтийско-средноазиатски
Euro-CAs	- Европейско-централноазиатски
Pont-As	- Понтийско-азиатски
SMed-CAs	- Южномедитерано-централноазиатски
Ap-Bal	- Апенино-балкански
Bui	- Български ендемити
sBoreal	- Суббореални
Pann-Bal	- Паноно-балкански
NAm(Adv)	- Северноамерикански(адвентивни)
sMed-Sib	- Субмедитерано-сибирски
Adv	- Адвентивни
Alp-Med	- Алпийско-медитерански
Euro-Pont	- Европейско-понтийски
sPont	- Субпонтийски
Euro-OT	- Европейско-ориенталотурански
Pont-sMed	- Понтийско-субмедитерански
Med-OT	- Медитерано-ориенталотурански
Bal-Dac	- Балкано-дакийски
Am	- Американски
Med-CAs	- Медитерано-централноазиатски
Bal-Anat	- Балкано-анатолийски
366
Легенда към биологичните типове:
Дв - Дървета	М	- Многогодишни тревисти растения
X - Храсти	Д-М	- Двугодишни до многогодишни тревисти растения
ПХ - Полухрасти	Е	- Едногодишни тревисти растения
Л - Дървесни лиани	Д	- Двугодишни тревисти растения
Е-Д - Едногодишни до двугодишни тревисти растения
ЛИТЕРАТУРА:
Велчев, В. (ред.). 1984. Червена книга на Н Р България,т. 1 Растения, София, БАН, 448 с.
Давидов, Б. 1907. Изследвания по флората на крайморските и терциерните пясъци във Варненски окръг. - Известия за командировките на Минист. народ, просвета, 11,1-9.
Йорданов, Д. 1936. Върху разпространението на степната растителност в България. - Сб. БАН, 32:1-105.
Йорданов, Д. (ред.)- 1963-1995. Флора на Народна Република България, т. 1-10. София, БАН.
Кожухаров, С. (ред.). 1992. Определител на висшите растения в България.
София, Наука и Изкуство, 787с.
Кочев, X. 1977. Растителността в района на Побитите камъни. - Природа 27(4), 51-54.
Лавренко, Е., А. Корчагин (ред.). 1959. Полевая геоботаника, т. I, Изв.
АН СССР, Москва-Ленинград, 444 с.
Лавренко, Е., А. Корчагин (ред.). 1976. Полевая геоботаника, T.V, Наука, Москва, 320 с.
Филипова, М. 1971. Растителността в района на Побитите камъни, Варненско.-ИНМВ, 7(22), 217-234.
Dimitrov, D. 2000. Conspectus of the Bulgarian vascular flora. Distribution maps and floral elements. Bulgarian-Swiss biodiversity conservation programme, Pro natura, Sofia, 376 pp.
Meshinev, T., V. Velchev, A. Petrova, I. Apostolova, P. Vassilev . 1994. Flora and vegetation on the sand dunes in the region of the Sunny Beach resort, Bulg.Acad.Sci, Sofia, 63 p.
Petrova, A. 1997. Rare plants in the protected areas Pobiti kamani in Northeastern Bulgaria. - Bocconea, 5(2), 461- 464.
Walter, К., K. Gillett 1998. 1997 IUCN Red List of Threatened Plants., IUCN, Gland & Cambridge, 862 pp.
367
BOTANICAL CHARACTERISTIC OF THE PROTECTED AREA LANDMARK POBITI KAMANI
Mariana Filipova - Marinova, Antoaneta Petrova
(Resume)
Biodiversity and vegetation of the protected area Nature Landmark Pobiti kamani, situated in the north-eastern Bulgaria - Varna region, are presented in this paper. 311 vascular plant species, belongin to 57 families were found in the territory and a check list is proposed.
The biological type and the florogenetic structure of the flora of the area were studied.
Special attention was paid to the species with international and national conservation status and value to science (rare, endemic, vulnerable, threatened and protected).
Four plant species, rare in a world context, were established in the protected area: Anthemis regis-borisii, Arenaria rigida, Dianthus nardiformis and Verbascum glanduligerum. Three species are included in the Supplement I (Flora) of the Bern Convention: Alyssum borzeanum, Lepidotrichum uechtritzianum and Paeonia tenuifolia. Species, included in the Red Data Book of the People’s Republic of Bulgaria are thirteen, eigh oh them protected by Bulgarian law. The medicinal herbs under the restrictive regime of use are four: Adonis vernalis, Berberis vulgaris, Helichrysum arenarium and Sedum acre.
A general characteristic of the plant cover was made and 19 associations of herb vegetation were discribed. Four vegetational maps of the most representative groups of the protected area are presented.
368
ИЗВЕСТИЯ ИА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ИХТИОФАУНАТА НА ВАРНЕНСКИЯ ЗАЛИВ
Янаки Сивков
В българската ихтиологична литература има доста подробна информация за ихтиофауната на нашите реки, вливащи водите си в Черно море, както и на крайморските езера (Пешев, 1965, 1969, 1970; Георгиев, 1967; Карапеткова, Пешев, 1973, Карапеткова, 1974, 1975, 1976). Същевременно данните за рибната фауна на черноморското ни крайбрежие имат преимущественно обобщаващ характр (Дренски, 1931, Стоянов и др., 1963) и само в редки случаи се посочват конкретни местонаходища на отделни видове (Манолов, 1954, 1960, 1961, 1970; Стоянов, 1954; Мартино, 1954). Изключение в това отношение прави работала на Sivkov (2000), отнасяща се до рибното население в крайбрежната зона на резерват “Калиакра”.
В настоящата публикация се представя ихтиофаунистичният състав на Варненския залив. Посочени са само видове, които са улавяни в акваторията на залива и се съхраняват в сбирките на Природонаучния музй във Варна. Допълнително са включени няколко таксона (посочени със звездички), които са дадени по литературни данни. Семействата и видовете са подредени съгласно класификацията, представена от Whitehead (1984) и Берг (1949). Номенклатурата на рибите следва Whitehead and al. (1984).
Резултати
Във Варненския залив са установени общо 90 вида, спадащи към 38 семейства. От тях 66 вида са средиземноморски и мигранта, 13 - понтийски реликти, 8 - бореално-атлантически реликти, 2 - сладководни и 1 азиатски пришълец.
Четиридесет и седем вида обитават близката крайбрежна зона и се срещат целогодишно в залива, а останалите 43 са временни обитатели и посещават района за различен период от време.
От крайбрежните представители най-богато на видове е сем. Gobiidae, включващо 14 вида. От тях най-масов е стронгилът Neogobius melanostomus. Широко разпространени са лихнусът Mesogobius batrachocephalus и широкоглавото попче Neogobius cephalargoides. Видът Chromogobius quadrovitatus, съобщен за Варненския залив от Манолов (1961) не бе
369
намерен от нас. Видовете Gobius cobitis и G paganellus са представени с единични екземпляри. Подобно е положението и с тревното попче Zosterisessor ophiocephalus, което през последните десетина години силно намаля и се среща много рядко. Останалите видове от семейството, включително и мраморното попче Proterorhimis marmoratus поддържат сравнително добри запаси.
Сем. Syngnathidae е представено от 6 вида. Най-масов вид е високомуцунестата игла Syngnathus typhle, а най-рядък е морското шило Nerophis ophidian, от който се срещат рядко единични екземпляри. Останалите видове поддържат оптимални запаси.
Сем. Blenniidae включва 6 вида. Най-масово се срещат ръждивата морска кучка Parablennius sanguinolentus. Останалите видове имат добро разпространение.
Сем. Labridae присъства с 4 вида. Най-масов от тях е петнистата зеленшка Simphodus roissali. Сравнително рядко се среща обикновената зеленушка <S'. tinea, която е най-едра по размери. Останалите два вида са с добри запаси.
От останалите крайбрежни видове нормални запаси поддържат морс ката лисица Raja clcrvata, морс ката котка Dasyatis pastinaca, галята Gaidropsarus mediterraneus, трииглената бодливка Gasterosteus aetdeatus, увата Gymnammodytes cicerelus, морските мишки Callionymus pussilus и C. risso, еврейского попче Ophidian rochei, морската лястовица Trigia lucerna, черноморският калкан Psetta maxima, писията Platichthys flesus, морският език Solea nasuta и дебеломуцунестото приделало Lepadogaster candollei. Много рядък вид е деветиглената бодливка Pungitius pungitius, от която се улавят само единични екземпляри. През последните десет години силно намаля и понастоящем се срещат рядко единични екземпляри от морския дракон Trachinus draco. За сметка на последния вид през същия период силно се увеличи популацията на скорпида Scorpaenaporcus. От 3-4 години се наблюдава повишаване на запаса на звездоброеца Uranoscopus scaber - вид, който преди това беше много рядък.
От временните обитатели най-богато на видове е сем. Clupeidae. Първо място по запаси заема трицоната Sprattus sprattus, който е най-важният промишлен вид през последните години. Най-рядко се среща езерната трицона Clupeonella cultriventris, от която през пролетта в грибовете и таляните се ловят единични екземпляри. През последните години се увеличи присъствието на сардината Sardina pilchardus. Останалите видове: карагьозът Alosa pontica, харипътЛ. caspia nordmanni и блечътЛ. maeotica поддържат сравнително ниски промишлени запаси.
От есетровите риби (сем. Acipenseridae) руската есетра Acipenser guldenstadti и пъстругата A. stellatus се срещат често в залива.
370
От сем. Sparidae видовете гопа Boops boops, салпа Sarpa salpa и спари Dentex dentex се срещат ежегодно във Варненския залив, докато останалите видове са известии само с единични екземпляри.
Семейство Scienidae е представено от два вида, като морската врана Sciena umbra е места през летайте месеци, докато от минокопът Sc. cirrosa попадат единични екземпляри.
От сем. Scombridae в залива се срещат три вида Паламудът Sarda sarda (макар и в минимални промишлени запаси) се лови ежегодно през есента. Кольосът Scomber japonicus се наблюдава рядко, докато от черноморската скумрия Sc. scombrus през последните години не са известии екземпляри от Варненския залив.
От останалите временни обитатели оптимални запаси поддържат черноморската акула Squalus acanthias, хамсията Engraulis encrasicholus, зарганът Belone belone, меджидът Merlangius merlangus, леферът Pomatomus saltator, барбунята Mullus barbatus, кефалът Mugil cephalus, пеленгасът M. soiuy, иларията Liza saliens, платерината L. aurata, рамадата L. ramada и атерината Atherina bojeri. През последните години се засили чувствително присъствието на Mugil soiuy, един нов вид за българската ихтиофауна - азиатски пришълец, и на Liza ramada. Сравнително по-рядко се срещат морската пъстърва Salmo trutta labrax, речната змиорка Anguilla anguilla, лавракът Dicentrarchus labrax, обикновеният смарид Spicara flexuosa, високотелият смарид Sp.maena и голямата атерина Atherina hepsetus. Нискотелият смарид Spicara smaris не е намерен от нас. Видът е съобщен от Стоянов (1954).
От сладководните видове бяла риба Stizostedion lucioperca и слънчева риба Lepomis gibbosus се улавят рядко единични екземпляри през пролетно-летния сезон.
В сравнение с ихтиофауната на резерват ’’Калиакра”, където са установени 78 вида (Sivkov, 2000), Варненският залив показва по-голямо видово разнообразие (90 вида).
Таблица 1
Списък на ихтиофауната на Варненския залив (ПР-понтийски реликта, БАР - бореално-атлантически реликта, СИ - средиземноморски емигранти, СО - сладководни обитатели, АП - азиатски пришълци).
Семейство -Вид
I. Squalidae-Акулови
1. Squalus acanthias L. - Черноморска акула И. Rajidae-Морски лисици
2. Raja clavata L. - Морска лисица
III.	Dasyatidae - Морски котки
3.	Dasyatis pastinaca (L.) - Морска котка
Произход
БАР
БАР
БАР
371
IV.	Acipenseridae - Есетрови
4.	Acipenser guldenstadti Brandt - Руска есетра	ПР
5.	A. stellatus Pallas - Пъструга	ПР
V. Clupeidae- Селдови
6.	Sprattus sprattus (L.) - Трицона	БАР
7.	Sardina pilchardus (Walbaum) - Сардина	С И
8.	Clupeonella cultriventris (Nordmann) - Езерна трицона	ПР
9.	Alosa pontica (Eichwald) - Карагьоз	ПР
10.	Alosa caspia nordmanni (Eichwald) - Харип	ПР
11.	Alosa maeotica (Grimm)-Блеч	ПР
VI. Engraulidae - Хамсиеви
12.	Engraulis encrasicholus (L.)- Хамсия	СИ
VII. Salmonidae - Пъстьрвови
13.	Salmo trutta labrax Pallas - Черноморска пъстьрва	БАР
VIII. Anguilidae - Речни змиорки
14.	Anguilla anguilla (L.) - Речна змиорка	БАР
IX. Belonidae - Зарганови
15.	Belone belone (L.) - Зарган	С И
X. Gadidae - Трескови
16.	Gaidropsarus mediterraneus (L.) - Галя	С И
17.	Merlangius merlangus (L.) - Меджид	БАР
XI. Gasterosteidae - Бодливки
18.	Gasterosteus aculeatus L. - Трииглена бодливка	БАР
19.	Pungitius platygaster (Kessler) - Деветиглена бодливка	П Р
XII. Syngnathidae - Морски игли
20.	Hippocampus ramulosus Leach - Морско конче	С И
21.	Nerophis ophidion (L.)-Морско шило	СИ
22.	Syngnathus abaster Risso - Морска игла	СИ
23.	8ЛурЫе(Е.)-Високомуцунеста морска игла	СИ
24.	S. tenuirostris Rathke - Тънкомуцунеста морска игла	С И
25.	S. acus L. - Късомуцунеста морска игла	СИ
XIII. Moronidae-Лавракови
26.	Dicentrarchus labrax (L.) - Лаврак	С И
XIV. Pomatomidae-Леферови
27.	Pomatomus saltator (L.)- Лефер	СИ
XV. Carangidae-Сафридови
28.	Trachurus mediterraneus Steindachner - Сафрид	С И
XVI. Scienidae-Минокопови
29.	Sciena umbra L. - Морска врана	С И
30.	Umbrinacirrosa(L.)-MnHOKon	СИ
XVII. Centrarchidae - Слънчеви риби
31.	Lepomis gibbosus (L.) - Слънчева риба	С О
XVIII. Persidae-Костурови
372
32.	Stizostedion lucioperca (L.) - Бяла риба	С О
XIX. Mullidae - Барбуневи
33.	Mullus barbatus L. - Барбуня	С И
XX. Sparidae - Спарови
34.	Boops boops L. - Гопа	С И
35.	Sarpa salpa (L.) - Сарпа	СИ
36.	Diplodus annularis (Ь.)-Спари	СИ
37.	D. puntazzo (Getti)-Морска хиена	СИ
38.	D. sargus (L.) -Саргос	СИ
39.	D. vulgaris (Geoffrey S.H.)-Морскакаракуда	СИ
40.	Sparus aurata L. - Кода	С И
41.	Spondylosoma cantharus (L.) - Кантар	С И
XXL Centracanthidae-Смаридови
42.	Spicara flexuosa Rafinesque - Обикновен смарид	С И
43.	S. maenaL. - Високотел смарид	СИ
44.	S. smaris (L.) - Нискотел смарид	С И
XXII. Labridae - Зеленушки
45.	Symphodus cinereus (Bonnaterre) - Сива лапина	С И
46.	S. ocellatus Forsskal - Очилата зеленушка	С И
47.	S. roissali (Risso) - Петниста зеленушка	С И
48.	S. tinea (L.) - Зеленушка	СИ
XXIII. Ammodytidae- Пясъчници
49.	Gymnammodytes cicerelus (Rafinesque) - Ува	С И
XXIV. Trachinidae - Морски дракони
50.	Trachinus draco L. - Морски дракон	С И
XXV. Uranoscopidae - Звездобройци
51.	Uranoscopus scaber L. - Звездоброец	С И
XXVI. Scombridae-Скумриеви
52.	Sarda sarda (Bloch) - Паламуд	С И
53.	Scomber scombrus L. - Черноморска скумрия	С И
54.	Sc. japonicus Houttuyn-Кольос	СИ
XXVII. Gobiidae- Попчета
55.	Aphia minuta (Risso) - Стъкленка	С И
56.	Chromogobius quadrivitatus (Steindachner) - Попче	С И
57.	Gobius cobitis Pallas - Змиевидно попче	СИ
58.	G. nigerL.-Черно попче	СИ
59.	G. paganellus L. - Паганелус	С И
60.	Mesogobius batrachocephalus (Pallas) - Лихнус	П Р
61.	Neogobius cephalargoides Pinchuk - Широкоглаво попче	П Р
62.	N. melanostomus (Pallas) - Стронгил	П Р
63.	N. ratan (Nordmann) - Ратан	П Р
64.	N. platyrostris (Pallas) -Дебелоустно попче	П Р
65.	Pomatoschistus marmoratus (Risso)- Пъстро попче	СИ
373
66.	P. minutus (Pallas) - Малко попче	С И
67.	Proterorhinus marmoratus (Pallas) - Мраморно попче	П Р
68.	Zosterisessor ophiocephalus Pallas - Тревно попче	СИ
XXVIII. Callionymidae -Морски мишки
69.	Callionymus pussilus Delaroche - Ивичеста морска мишка	С И
70.	С. risso Le Sueur - Малка морска мишка	СИ
XXIX. Blenniidae - Морски кучки
71.	Aidablennius sphinx (Valenciennes) - Сфинкс	СИ
72.	Coryphoblennius galerita (L.) - Качулата кучка	С И
73.	Parablennius sanguinolentus (Pallas) - Ръждива кучка	С И
74.	Р. tentacularis (Brunich) - Рогата морска кучка	С И
75.	Р. zvonimiri (Kolombatovic) - Морска кучка	С И
76.	Lipophrys pavo (Risso) - Морски паун	СИ
XXX. Ophidiidae - Еврейски попчета
77.	Ophidion rochei Muller-Еврейско попче	СИ
XXXI. Mugilidae-Кефалови
78.	Liza aurata (Risso) - Платерина	С И
79.	L. ramada (Risso) - Рамада	С И
80.	L. saliens (Risso) - Илария	С И
81.	Mugii cephalus L. - Морски кефал	С И
82.	М. soiuy Basilewsky - Пеленгас	А П
XXXII. Atherinidae - Атеринови
83.	Atherina hepsetus L. - Голяма атерина	СИ
84.	A. bojeri Risso - Атерина	С И
XXXIII. Scorpenidae-Скорпидови
85.	Scorpaenaporcus L. -Скорпид	СИ
XXXIV. Triglidae - Морски лястовици
86.	Trigla lucerna L. - Морска лястовица	С И
XXXV. Scophthalmidae-Калканови
87.	Psetta maxima L. - Черноморски калкан	С И
XXXVI. Pleuronectidae - Писии
88.	Platichthys flesus (L.) — Писия	С И
XXXVII. Soleidae-Морски езици
89.	Solea nasuta (Pallas)- Морски език	СИ
XXXVIII. Gobiesocidae - Малки прилепала
90.	Lepadogaster candollei Risso - Дебеломуцунесто прилепало	СИ
374
ЛИТЕРАТУРА:
Берг, Л. 1949. Рыбы пресных вод СССР и сопредельных стран. Москва -Ленинград, АН. СССР, 3: 930-1381.
Георгиев, Ж. 1967. Видов състав на ихтиофауната на българските черноморски езера. - Изв. НИРСО - Варна, 8: 211-227
Дренски, П. 1931. Към познанията ни по ихтиофауната на българското черноморско крайбрежие. - Сведения по земеделието, 12, 7 и 8: 3-39.
Карапеткова, М., И. Пешев. 1973. Ихтиофаунистичен обзор на река Ропотамо. - Изв. Зоол. инет, с музей, 38: 183-194.
Карапеткова, М. 1974. Ихтиофауна на р.Камчия. - Изв. Зоол. инет. С музей, 39: 85-98.
Карапеткова, М. 1975. Ихтиологична характеристика на река Велека.-Хидробиология, 1: 54-64.
Карапеткова, М. 1976. Състав и характер на ихтиофауната в българските черноморски реки. - Хидробиология, 4: 52-59.
Манолов, Ж. 1954. Нов вид за нашата черноморска ихтиофауна Boops salpa (Linne) - златоредица. - Изв. Зоол. инет., 3: 245-248.
Манолов, Ж. 1960. Нов вид за българската ихтиофауна Euthynnus alleteratus Raf. - Изв. НИРР, 2: 35-40.
Манолов Ж. 1961. Едно непознато попче за българската ихтиофауна -Relictogobius kryzanovskii Ptschelina-Изв. ЦНИИР, 1: 141-143.
Манолов, Ж. 1970. Преглед на видовия състав на сем. Sparidae (Pisces) от българското черноморско крайбрежие. - Изв. ИОРС - Варна, 10: 165-189.
Мартино, К. 1954. Нов вид за ихтиофауната на Черно море Spondyliozoma cantharus L. — Изв. Зоол. инет., 3: 251-253.
Пешев, И. 1965. Принос към изучаване ихтиофауната на р. Батова -ИНМВ, 1(16): 127-134.
Пешев, И. 1969. Върху ихтиофауната на някои наши черноморски реки. -ИНМВ, 5(20): 213-220.
Пешев, И. 1970. Ихтиофаунистичния обзор на някои реки в Източна България.-ИНМВ, 6(21): 143-155.
Стоянов, Ст. 1954. Два непознати вида за черноморската рибна фауна от сем-Menidae. - Изв. Зоол. инет., 3: 257-268.
Стоянов, Ст. и др. 1963. Рибите в Черно море. ДИ-Варна, 246 с.
Шишков, Г. 1934. Върху ихтиофауната на р.Камчия. - ГСУ, Физ. имат. фак., 30,3: 131-187.
Sivkov, Y. 2000. The ichthyofauna in the coastal area of the reserve Kaliakra. -ИНМВ, 30-31(45—46): 293-297.
Whitehead, P. 1984. Fishes of the North eastern Atlantic and Mediterranean.
Paris, 510 p.
375
THE ICHTHYOFAUNA OF THE BAY OF VARNA
Yanaki Sivkov
(Resume)
The ichthyofauna of the Bay of Varna is studied. A total number of 90 species has been registred, belonging to 38 families.
The number of species inhabitingthe Bay all the year round are 47. All of them live in the coastal zone.
The number of species which inhabit the Varna bay temporary for different period of time are 43.
376
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ОСТЕОЛОГИЯ НА МОРСКИЯ КЕФАЛ (MUGIL CEPHALUS LINNAEUS, 1758) (PISCES, MUGILIDAE)
Янаки Сивков
Кефалът Mugii cephalus e широко разпространен в Атлантическия, Тихия и Индийския океан и прилежащите морета (Световидов, 1964). Видът се среща и в Средиземно, Черно и Азовско море и е обикновен по българското черноморско крайбрежие (Стоянов и др., 1963).
Литературни данни за морфологията на вида намираме в работите на Берг (1949), Дренски (1951), Стоянов и др. (1963), Световидов (1964), Banarescu (1964), Сивков (1992).
Информацията за остеологията на вида е ограничена. Досега не е провеждано специално проучване на остеологичните особености на този вид.
В настоящата публикация се прави подробна характеристика на костната система на вида. Тя е разработена така че да дава възможност за сравняемост с останалите видове от семейството.1
Материал и методи
Варненски залив, 30.04.2000,3 екз.	(24,70-35,41 см	SL).
Варненско езеро, 25.09.2001, 5 екз.	(20,35-33.84 см	SL).
Каварна, 07.05.2001, 6 екз.	(25,62-40,91 см	SL).
Поморие, 15.05.2001, 7 екз.	(24.25-39,42 см	SL).
Шабла, 10.10.2001,4 екз.	(27,81 -42,75 см	SL).
Заостеологични целибяха обработени25 половозрели екземпляра Mugii cephalus. Изготвени са 82 препарата, включващи както цели скелета,така и отделни детайли, необходими за изучаване на строежа на черепа, гръбначния стълб, опорния скелет на опашната, гръбната и аналната перки, поясчетата и др. Всички препарата бяха получени чрез изваряване на прясна или прясно замразена риба до пълното отделяне на меките тъкани от костите.
Номенклатурата на костите е по Harrington (1955) и Fraser (1968). Подразделянето на черепа на неврокраниум и бранхеокраниум следва Gregory (1933).
377
Морфометричната информация, включително стойностите на меристичните признаци е по Сивков (1992).
Резюме на остеологичншпе признаци на Mugil cephalus
Неврокраниум широк, нисък, плосък дорзално. Кости полупрозрачни, плътни. Вомер със силно дъгообразно вдлъбване в предния край и два яки, удължени кондилуса в краищата. Мезетмойд малък, с гладка дорзална повърхност и слабо вдлъбнат антериорен ръб. Назалиа плоски с правоъгълна форма и тесен, отворен костен канал в средната част. Латерални етмоиди с ниски криле, образуващи ниска предна стена на орбитата. Фронталиа широки, с гладка дорзална повърхност. Шест инфраорбитални кости, с тесни канали за сензорната система. Лакримале с прав вентрален и скосен постериорен ръб, назъбени ситно. Сфенотикум с як клюнообразен латеровентрален израстък. Проотикум с приблизително кръгла форма. Птеротици малки, ниски, правоъгълни с плосък постериорен израстък раздвоен накрая. Дилататорна ямка плитка, образувана от фронтале, сфенотикум и птеротикум, с прозорец между сфенотикум и фронтале. Париеталиа малки, отделени напълно от супраокципитале. Епиотици с куполообразна форма, завършващи назад с дълъг постериорен израстък. Посттемпорална ямка широка, плитка. Субтемпорална ямка тясна, дълбока, фуниеобразна. Супраокципитале с гладка дорзална повърхност и нисък гребен, достигащ назад до края на базиокципитале. Екзокципиталиа удължени, заграждат приблизително правоъгълен форамен магнум. Три повърхностни екстраскапулариа Посттемпорале вилообразно, без канал за сензорната система, с гладък дорзален ръб. Базиокципитале със заоблена вентрална повърхност. Парасфеноид извит под ъгъл около 30° на нивото на възходящите израстъци, със заоблена вентрално постериорна част. Базисфенойдеум липсва. Интерхиале късо, удебелено. Епихиале със заоблен кондилус в постериорния край, свързан с вдлъбнатата фасетка на интероперкулума. Ц,ератохиале с вдлъбнати дорзален и вентрален ръбове. Базихиале без зъби. Липсват зъби върху вомера, палатинума и ектоптеригойда. Урохиале с удължени израстъци постериорно и висока вертикална част. Шест бранхиостегални лъчи от всяка страна - четири прикрепени към цератохиале и две към епихиале. Оперкулум плосък, триъгълен, полупрозрачен, с прав антериорен ръб, гладка латерална повърхност и без оперкуларен шип. Преоперкулум дъгообразно извит, с по-дълго дорзално рамо. Субоперкулум с гладък вентрален ръб. Интероперкулум висок, плътен, с напречна вдлъбната фасетка дорзомедиално. Палатинум малък, широк, с къс максиларен израстък. Ектоптеригойд нежен, слабо извит, с приблизително еднакви рамене. Ендоптеригойд с правоъгълна форма и елипсовидно петно отситни многоредни зъби върху медиалната си повърхност. Метаптеригойд с приблизително квадратна форма и леко вдлъбване в средната част. Хиомандибуларе с две артикулационни фасетки дорзално, отделени от слабо вдлъбване. Максиларе
378
удължена и извита кост, със заострен заден край. Премаксиларе извита дъгообразно, с един ред къси ресничести зъби. Дентале с четири външни отвора на костния канал. Два постклейтрума - дорзален и вентрален. Гръбначни прешлени 24—25 (11 предопашни и 13-14 опашни). Невралните дъги на първия прешлен високи, сплеснати странично. Ребра носят всички прешлени от 1 до 10. Парапофизи притежават всички предопашни прешлени, включително първият. Епиплеуралиа имат прешлените от 2 до 5. Уростилният прешлен носи едно автогенно уронеурале и 6 хипуралиа (слети). Невралните дъги на предпоследния прешлен ниски и над тях разположени две автогенни епуралиа. Два гръбни плавника, отделени един от друг. Първият притежава 4 шиповидни лъчи, а вторият 1 шиповиден и 8 (рядко 7 или 9) начленени лъчи. Три предорзални кости. Анален плавник с три (рядко 2) шиповидни лъчи и 8 (рядко 7 или 9) начленени лъчи. Първият птеригофор е най-дълъг.
Неврокраниум
Назална зона
Вомер (обр.1, 2). Вомерът е широк антериорно, с дълбоко и широко вдлъбване на предния ръб. Антеровентралният ръб е удебелен и гладък и
Обр.1. Mugil cephalus. Неврокраниум. А. Дорзално; Б. Вентрално; V -вомер; meth - мезетмойдеум; eth.l. - екзетмойдеум; f - фронтале; ps -парасфенойд; als - алисфенойд; spho - сфенотикум; pro - простикум; par -париетале; pto - птеротикум; оро - опистотикум; еро -епиотикум; еос -екзокципитале; soc - супраокципитале; Вос - базиокципитале
379
костта не носи зъби. В двата края, антериорно се намира по един удължен, сравнително тесен, извит навън и надолу кондилус за връзка със сходни структури на максиларе. Крилете на костта са слабо развито латерално и осигуряват връзка с латералните етмоиди. Антеродорзално костта се свързва с мезетмойда и палатинума.
Обр.2. Mugii cephalus. Неврокраниум. А. Латерално; Б. Тилно; Обозначенията както в обр. 1
Мезетмойдеум (обр.1, 2). Мезетмойдеумът е много малка кост, добре вкостена повърхностно и изпълнена с хрущял медиално. Откритата дорзална повърхност е гладка, с дъгообразно вдлъбнат и спуснат като тънка вертикална плочка антериорен край. Костта се стеснява отдолу и свързва с вомера вентрално, с екзетмойда латерално и се покрива от краищата на фронтале постеродорзално.
Назале (обр. 3). Назале е сравнително голяма, плоска кост с приблизително правоъгълна форма. Костта е специализирана да пропуска 380
Обр.З. Mugil cephalus. Назале и инфраорбитални кости.
а. Назале; б. Лакримале; в. Инфраорбитале 2; г. Инфраорбитале 3;
д. Инфраорбитале 4; е. Инфраорбитале 5; ж - инфраорбитале 6
супраорбиталния сензорен канал и да осигурява покрив за обонятелния орган. Назале е надлъжно вдлъбната в средната си част, където се разполага костният канал за сензорната система. Каналът е плитък, къс, и се намира в централната част, където е отворен по цялата си дължина, латерално на костта. В антеролатералния ъгъл назале се свързва с лакримале, а постериорно - с фронтале, покривайки края на мезетмойда.
Латерални етмоиди (обр. 1, 2). Латералните етмоиди са добре вкостени. Здраво прикрепени към долната страна на фронтале отгоре, те са отделени една от друга посредством мезетмойда. с който медиалните им краища артикулират. Костта образува удължен и заострен израстък постериорно, който се свързва с парасфеноида. Антериорно костта се свързва с вомера и палатинума. Крилото на латералния етмойд е ниско и образува ниска предна стена на орбитата. По външния си ръб то носи удебелена фасетка за връзка с лакримале. Отворът за обонятелния нерв е голям, слабо удължен и се разполага в близост до медиалния край на костта.
Орбитална зона
Фронталиа (обр. 1,2). Фронталиа образуват по-голямата част от заобления черепен покрив. В средната линия двете кости се свързват в синозна сутура, постериорно застъпват супраокципитале и париеталиа и се 381
свързват с антеродорзалния израстък на птеротикум. В антеромедиалния си край фронтале е изрязана слабо, образувайки вдлъбване за мезетмойда. Фронтале не участва в образуването на посттемпоралната ямка. Фронталиа са широки кости, чиято открита дорзална повърхност е гладка. Тъпо заостреният им антериорен край се свързва посредством съединителна тъкан с назале, а отделу костите се свързват с латералните етмоиди. Фронтале образува предната стена и приблизително половината (40%) от дъното на дилататорната ямка. Останалата част от ямката е образувана от сфенотикум (40%) и птеротикум (20%). Фронтале образува и покрива на ямката в предната й част. Дилататорната ямка е добре развита и умерено дълбока. Вентралната половина на фронтале, по протежение на предната половина притежава висок, тьнкостенен, медиален хребет, които антериорно се свързва с постериорния израстък на латералния етмойд, а постериорно участва в образуването на улей, в който се вмества алисфенойда. Дълбоко вдлъбване на латералния ръб на костта започва непосредствено около средата й в зоната на сфенотикум и завършва със заострен шип латерално. Постериорният край на костта е скосен и завършва в заострен връх постмедиално, след което се извива назад, за да образува предната стена на дилататорната ямка.
Инфраорбитални кости (обр. 3). Mugil cephalus притежава 6 инфраорбитални кости, включително лакримале. Цялата околоочна поредица пропуска инфраорбиталния сензорен канал.
Лакримале (инфраорбитале 1) (обр.З, б). Лакримале е най-голямата кост от околоочната поредица. Костта има приблизително триъгълна форма с прав вентрален ръб и е скосена постериорно. Постериорните две трети от вентралния ръб и постериорната скосена част са ситно назъбени. В предната половина на костта, дорзално, се издига висок, плосък израстък, който служи за покрив на обонятелния орган. В края на този израстък костта се заостря и удебелява дорзално, образувайки малка плоска фасета за връзка с латералния етмойд. Каналът за сензорната система прсминава надлъжно около средата на костта и е плитък и отворен латерално.
Инфраорбитале 2 (обр. 3 в). Инфраорбитале 2 е най-малката кост от поредицата. Тя е заострена в предния си край и се разширява назад. Състои се от плътна вентрална пръчковидна част и тясна костна тръба за сензорната система, разположена дорзално. Костната тръба е широко отворена дорзално.
Инфраорбитале 3 (обр. 3 г). Инфраорбитале 3 е плътна кост, сходна по строеж с инфраорбитале 2. Отличава се от нея по по-голямата си дължина, ширина и височина и е леко извита. Наред с това костната тръба, разположена дорзално, е по-широка. Тя е отворена в двата си края. Вентралната част на костта е слабо сплесната странично.
382
Инфраорбитале 4 (обр. 3 д). Инфраорбитале 4 е сходна по строеж с инфраорбитале 3, но е малко по-дълга от нея. Костната тръба е широко отворена в двата си края.
Инфраорбитале 5 (обр. 3 е). Инфраорбитале 5 е дъгообразно извита кост, около два пъти по-дълга от инфраорбитале 4. Отличава се с отсечен преден ръб и заострен постериорен край. Костната тръба е широко отворена в двата си края.
Инфраорбитале б (обр. 3 ж). Инфраорбитале 6 е по-къса, но по-широка от инфраорбитале 5. Състои се от плоска вентрална част и S-образно извита костна тръба, разположена дорзално. Последната се отваря антериорно посредством фуниевиден отвор, а постериорно завършва с малък тесен отвор.
Алисфеноиди (обр.1, 2). Алисфенойдът образува постмедиалната стена на орбитата. Тя е малка правоъгълна костна плочка, вдлъбната медиално в средната си част. Дорзално се свързва с поствентралния кил на фронтале, постериорно - със сфенотикум, а вентрално — с проотикум. Свободният й антериорен ръб е извит латерално.
Слухова зона
Сфенотици (обр.1, 2). Сфенотикум образува постдорзалния ъгъл на орбитата, по-голямата част от дъното на дилататорната ямка, антериорната част на хиомандибуларната фасета, антедорзалната част на субтемпоралната ямка и много малка част от антеромедиалния ъгъл на посттемпоралната ямка. Костта се свързва с фронтале антериорно, с алисфенойда медиално в орбитата, с проотикум вентрално и с птеротикум постериорно. Сфенотикум притежава як клинообразен израстък, насочен латеровентрално. Той служи за увеличаване на площта за закрепване на musculus adductor arcus palatini, който e прикрепен към антериорната му повърхност. Антериорно на израстъка костта се издава напред и при връзката с фронтале се образува правоъгълен прозорец.
Проотикум (обр.1, 2). Проотикум е най-сложната кост в неврокраниума. Костта има приблизително кръгла форма. Вентралната част на всяка кост е съставена от два надлъжно разположени вертикални костни листа, свързани дорзално и отдалечени вентрално, образувайки триъгълна кухина. Вътрешният лист среща базиокципитале отзад и отдела миодома от отолитната камера, докато латералният лист образува стената на черепа и отолитната камера, срещайки парасфенойда отдолу и базиокципитале и екзокципитале отзад. Дорзално вътрешният лист среща своя двойник, образувайки проотичния мост, който отделя миодома от черепната кухина. Латерално на проотичния мост отолитната камера се свързва с черепната кухина, посредством голям прозорец. Над проотичния мост, антериорно, орбиталната повърхност на проотикум среща сфенотикум дорзомедиално и алисфенойда антеромедиално. Дорзалната част на латералната повърхност
383
на костта е наклонена латерално под ъгъл около 20° спрямо вентралната част. Тази дорзална част среща екзокципитале постериорно и сфенотикум дорзално под хиомандибуларната фасетка и птеротикум постеродорзално, образувайки вентралната една трета от субтемпоралната ямка. Връзката на проотикум с екзокципитале и птеротикум е препокрита от интеркаларе. Простикум включва тригеминофациалната камера.
Опистотикум (обр. 1,2) Опистотикум е малка плоска кост в постеровентралната част на черепа. Тя е изцяло повърхностна кост и лежи върху връзките на птеротикум, екзокципитале и проотикум. Костта има приблизително ромбовидна форма, като в задняя край завършва в удължен, заоблен, пръчковиден израстък, който завършва с фасета за връзка с вентралното рамо на посттемпорале.
Птеротикум (обр. 1, 2). Тялото на птеротикум е малко, ниско, с приблизително правоъгълна форма. Назад то се издава в удължен, плосък израстък с дължина малко по-голяма от дължината на тялото на костта и в задния си край достига близо до края на базиокципитале. Дорзалната повърхност на костта образува по-голямата част от дъното и латералната стена на плитката посттемпорална ямка, а антериорно - задния край на дилататорната ямка и задната половина на елипсовидната по форма , хиомандибуларна фасетка. Вентрално птеротикум образува задната стена на субтемпоралната ямка. Последната е дълбока, с фуниевидна форма. Птеротикум се свързва със сфенотикум и фронтале антериорно, а с епиотикум и париетале медиално. Връзките му с епиотикум вентрално и с екзокципитале постериорно са покрити от опистотикум. Дорзалният край на птеротикум носи плитък костен канал за сензорната система, отворен само в краищата си. Последният се свързва напред с костния канал на фронтале.
Париеталиа (обр. 1, 2). Париеталиа са напълно отделени една от друга от супраокципитале. Всяка кост представлява правоъгълна плочка с гладка дорзална повърхност. Антериорно костта е покрита от фронтале, латерално се свързва с птеротикум, където образува част от дъното и медиалната стена на посттемпоралната ямка, а постериорно покрива епиотикум.
Епиотици (обр. 1,2). Епиотикум е малка кост с куполообразна форма. Назад завършва с дълъг, плосък постериорен израстък, надвишаващ около три пъти дължината на тялото на костта. Върху постериорната страна на неврокраниума епиотици се свързват медиално със супраокципитале и отдолу с екзокципитале. Латералната повърхност на епиотикум участва в образуването на посттемпоралната ямка, свързвайки се с париетале антериорно и с птеротикум латерално и вентрално.
Супраокципитале (обр.1, 2). Супраокципитале е удължена плоска кост с правоъгълна форма. Антериорно тя се вмъква под фронтале, латерално лежи под париеталиа, постлатерално- под епиотици, а постериорно се свързва
384
с екзокципиталиа. Откритата дорзална повърхност на костта е гладка Постериорно, в средната линия супраокципитале носи танък вертикален гребен. Последният е нисък, на височина не надминава дорзалната повърхностт на черепа, а назад задминава вертикалната от края на базиокципитале.
Екзокципиталиа (обр.1, 2). Екзокципиталиа са удължени, ниски кости, конто се срещат една с друга в средната линия на черепа, заграждайки форамен магнум. Постеровентрално всяка кост образува по един полукръгъл кондилус, изнесен пред базиокципиталния кондил, и разположен под ъгъл около 45° спрямо него. Екзокпипиталният кондил продължава напред в удебелен костен ствол, който се разделя на два хребета, осигуряващи връзка с птеротикум отдолу и с епиотикум отгоре. Антеровентрално на костния ствол екзокципитале образува две крила, латерално и медиално. Латералното крило се свързва с базиокципитале вентрално и с проотикум антериорно, а вентралното - с медиалната преграда на базиокципитале, ограждайки постеродорозалния ъгъл на отолитната камера.
Форамен магнум е приблизително правогълен. В предната половина екзокципитале има голям, удължен отвор (foramen vagus X), а в близост до антериорния си край е перфориран от малък отвор (IX), пропускащ глоссофарингеалния нерв.
Екстраскапулариа (обр.7 В). Mugii cephalus има три двойки повърхностни кости - едно супратемпорале и две екстраскапулариа -антериорно и постериорно.
Супратемпорале (обр.7 В). Супратемпорале е тръбовидна кост с “_1_ “ - образна форма, която лежи над посттемпоралната ямка. Дорзалното й рамо пропуска супратемпоралния сензорен канал, който е прекъснат медиално. Антериорното рамо пропуска темпоралния сензорен канал към антериорното екстраскапуларе, а постериорното рамо се свързва с постериорното екстраскапуларе.
Антериорно екстраскапуларе (обр.7 В). Това е удължена тръбовидна кост, извита и разширена в постериорната си част, отворена само в краищата си. Тя пропуска темпоралния сензорен канал към птеротикум.
Постериорно екстраскапуларе (обр.7 В). Представлява тръбовидна кост, отворена в краищата си, която пропуска темпоралния сензорен канал към постериорното рамо на супратемпорале.
Посттемпорале (обр.7 А). Посттемпорале свързва пекторалния пояс с неврокраниума. Това е сигмоидна кост с дълго дорзално рамо, свързано с дорзалната повърхност на латералното крило на постериорния израстък на епиотикум и два пъти по-късо вентрално рамо, свързано с постериорния израстък на опистотикум. Дорзалното рамо на посттемпорале е странично сплеснато, леко дъгообразно извито в задния край и широко напред, образувайки тьнка сплесната фасета за епиотикум. Вентралното рамо е
385
тънко, пръчковидно по форма. В постериорния си край, след сливане на двете рамене, костта образува сплесната фасета, с чиято медиална повърхност артикулира супраклейтрумът. Антеролатерално на разширената фасета костта се издава в заострен израстък. Постемпорале няма канал за сензорната система.
Базикраниална зона
Базиокципитале (обр. 1,2). Базиокципитале изгражда постеровентралната част на неврокраниума. Тя е удължена дорзовентрално сплесната кост. Постериорният й край завършва в кръгъл кондил с нотохордната ямка в центъра и среща екзокципиталните кондили отгоре. Непосредствено пред кондила костта се стеснява, след което наново се разширява и в предния си край е малко по-широка от кондила. Във вътрешната си част базиокципитале образува стените на постериорните части на околитните камери и миодома. Медиална преграда отдела чифтните отолитни камери. Миодомът завършва в предната една трета на костта, като задният му край е вкопан в антериорната част на медиалната преграда. Върху латералната повърхност на черепа базиокципитале среща проотикум антериорно и екзокципитале отгоре, а вентрално се свързва с парасфенойда. Вентралната повърхност на костта е леко заоблена и върху нея ляга задният край на парасфенойда.
Парасфеноид (обр.1, 2). Парасфенойдът е дълга кост, извита под ъгъл около 30° на нивото на възходящите израстъци. Антериорно той е плосък, разширен и притежава улей върху винтралната си повърхност за вместване на вомера. Под орбитата парасфенойдът се стеснява, става по-висок и образува остър кил медиално върху вентралната си повърхност. Дорзалната повърхност на костта е гладка, без медиален улей, характерен за видове, притежаващи базисфенойд, служещ за прикрепяне на неговото краче. Възходящите израстъци на костта се издигат под ъгъл около 30°, за да се свържат с проотиците. Те са високи в предния си край и постепенно стават по-ниски назад. Отворът за вътрешната каротидна артерия е малък и се намира при постеровентралния ъгъл на възходящите израстъци, при връзката с проотикум. След възходящите израстъци парасфенойдът се разширява и после наново се стеснява, следвайки конфигурацията на базиокципитале, чийто вентрална повърхност покрива и завършва в близост до базиокципиталния кондил. Тук парасфенойдът образува дъното на задната част на миодома. Вентралната повърхност на костта, лежаща върху базиокципитале, е заоблена.
Mugil cephalus не притежава базисфенойд.
БРАНХИОКРАНИУМ
Хиобранхиална зона
Интерхиале (обр. 4). Интерхиале е малка, задебелена пръчковидна кост, покрита с хрущял в двата си края. Дорзално костта артикулира с хрущяла между хиомандибуларе и симплектикум, а вентрално - с епихиале. Костта е
386
Обр.4. Mugil cephalus. Хиобранхиални кости.
bhy - базихиале; uhy — урохиале; hhy — хипохиалиа; chy — цератохиале; ehy - епихиале; ihy - интерхиале; rbr - бранхиостегални лъчи
слабо вдлъбната латерално в средната си част и притежава остър кил по антериорния си ръб.
Епихиале (обр. 4). Епихиале е костна плочка с приблизително триъгълна форма, с широк и отсечен антериорен край и стеснена постериорно. Антериорно костта се свързва със цератохиале чрез хрущялната връзка, подсилена от тясно костно мостче, съставено от удължени костни шипчета. В постериорния си край епихиале завършва със заоблен кондил, който се вмества във вдлъбнатата фасета на интероперкулума. Непосредствено над кондила костта има вдлъбната фасетка за разполагане на вентралния край на интерхиале. Върху външната повърхност на вентралния край на костта се разполагат последните два бранхиостегални лъча. Дорзалната част на костта
387
е удебелена, а вентрално се спуска като тънък лист, който заема предните две трети от дължината на костта.
Цератохиале (обр. 4). Цератохиале е удължена плоска кост, по-висока постериорно и с дълбоко вдлъбване в средната част на вентралния си край. Дорзалният й ръб е слабо вдлъбнат. По вентралния си край цератохиале има гнезда за първите четири бранхиостегални лъчи, като първите два се намират по вентралния ръб на вдлъбнатата зона, а следващите два се разполагат дорзално върху латералната повърхност на постериорната висока част.
Хипохиалиа (обр. 4). Хиоидната дъга има две хипохиалиа - дорзално и вентрално. Дорзалното хипохиале е по-малко, с конусовидна форма и завършва постериорно с издатина, чрез която се свързва със своя двойник. Хиоидната артерия навлиза през голям отвор, разположен в близост до долния край на костта. Вентралното хипохиале е по-голямо и с правоъгълна форма. Антериорно то се свързва с базихиале антеродорзално, а със своя двойник - антеровентрално, чрез голяма заоблена фасета, и с урохиале медиално.
Базихиале (обр. 4). Базихиале е малка кост, свободна в предния си заоблен край, където е покрита с хрущял, а постериорно се свързва с хипохиалиа. Тя е удължена костна плочка, вдлъбната от двете страни и завършваща с роговидни удължения постериорно. Хрущялната част е по-къса, но по-широка и заоблена накрая. Костта не носи зъби.
Урохиале (обр. 4). Урохиале е удължена кост, съставена от тънка костна плочка, издигната вертикално и издаващи се по вентралния й ръб латерални криле. Вертикалната костна плочка е приблизително еднакво висока по цялата си дължина. като в предния край образува удебелена фасета за връзка със задните краища на хипохиалиа, а антеродорзално, чрез съединителна тъкан се свързва с първото базибранхиале. Крилете на костта са стеснени в предната си част, след което се разширяват назад, където завършват в удължени заострени израстьци. Постеродорзално костта се свързва със симфизата на клейтрумите.
Бранхиостегални лъчи (обр. 4). Mugii cephalus притежава 6 бранхиостегални лъча. Първите два от тях се свързват с вентромедиалния край на цератохиале, следващите два - с латералната повърхност на епихиале. Всички те са сплескани латерално и стават по-дълги и по-широки отпред назад.
Оперкулуми (обр. 5). Оперкулумът е плоска, прозрачна триъгълна кост с гладка латерална повърхност и прав антериорен ръб. Постериорният й край е заоблен, със слабо вълнообразно назъбване. Антериорният ръб е прав, удебелен и лежи под задния край на преоперкулума. В антеродорзалння ъгъл, вентрално, костта притежава вдлъбната, кръгла фасетка за връзка с оперкуларния израстък на хиомандибуларе. Над фасетката костта се издава в малък израстък дорзално. Вентралният край на оперкулума се свързва
388
Обр.5. Mugil cephalus. Оромандибуланни и оперкуларни кости.
Р - палатинум; епр - ендоптеригойд; еср - ектоптеригойд;
mtp - метаптеригойд; hm - хиомандибуларе; dn - дентале; art - артикуларе; ang - аигуларе; q - квадратум; sim - симплектикум; ор - оперкулум; sop -субоперкулум; iop - интероперкулум; pop - преоперкулум
със субоперкулума препокривайки горната му част. Дорзалният ръб на костта е прав.
Преоперкулуми (обр. 5). Преоперкулумът е извит под ъгъл около 80°, с високо заострено накрая дорзално рамо и по-късо (80 % от дължината на дорзалното рамо), сравнително широко и заоблено при върха си вентрално рамо. Костта завършва дорзално точно над главата на хиомандибуларе и антериорният край на дорзалното рамо лежи срещу гребена върху хиомандибуларе. Преоперкуломандибуларният сензорен канал преминава в широк улей, отварящ се постериорно, който лежи в центъра на латералната повърхност на костта. Зад сензорния Kai 1ал костта става много тънка и нежна. Вентралното рамо се вмества в гнездо, образувано от вентралния край на квадратума. В средната си част предният край на костта е сплеснат и осигурява връзка с хиомандибуларното краче на симплектикум. Преоперкулумът е с гладка латерална повърхност и гладък постериорен ръб.
Субоперкулуми (обр. 5). Субоперкулумът е плоска, прозрачна, дъгообразна кост. Дорзалният й ръб е силно вдлъбнат и лежи под вентралния край на оперкулума. Предният ръб е удебелен и се издава дорзално в силно удължен и заострен израстък, за да се свърже с постериорния край на интероперкулума. Тялото на костта е високо в предната си част със скосени
389
долните две трети на антериорния ръб. Вентралният ръб на костта е гладък. Гладка е и цялата вентрална повърхност.
Интероперкулуми (обр. 6). Интероперкулумът е плоска кост, добре вкостена дорзално и тьнка вентрално. Антериорният й край е висок и в дорзалния сн край завършва в удебелен израстък, който осигурява място за прикрепяне на лигамента, свързващ я с мандибулата. Постериорният край на костта е заоблен и покрива предния край i ia субоперкулума. Дорзалният край на интероперкулума лежи медиално на преоперкулума. Около средата на дорзалния си ръб костта притежава напречна кръгла фасетка за вместване на съчленителната заоблена глава на предния край на епихиале. След тази фасета костта се нздига рязко нагоре, завършвайки в заоблен връх на нивото на долния край на крачето на хиомавдибуларе.
Оромандибуларна зона
Пачапшну.ми (обр. 5). Палатинумът е малка кост с къс, пръчковиден максиларен израстък и висока постериорна част, завършваща със заострен край. В предния край на максиларния израстък има малка кръгла ставна повърхност, чрез която костта се свързва с предния край на лакримале. Над тази фасета, дорзално, палатинумът носи малко по-голяма кръгла фасетка, разположена вър>у удебеляване на максиларния израстък, за връзка с кондилуса на максиларе. Около средната си част, дорзомедиално, костта носи голяма заоблена става за връзка с латералния етмойд. Над тази връзка, дорзално, палатинумът се свързва с вомера. Постериорната част на костта е отворена и изпълнена с хрущял. Палатинумът се свързва с ектоптеригойда постеровентрално и с ендоптеригойда постеродорзално.
Ектоптеригойди (обр. 5). Ектоптеригойдът е слабо извита, нежна, пръчковидна кост с приблизително еднакви по дължина рамене. Дорзалното рамо е тясно, със заострен връх. Чрез него костта се свързва с палатинума и притежава в постериорния си край улей, в който се вмества ендоптеригойда. Вентралното рамо на костта обгръща предния край на квадратума.
Ендоюперигойд (обр. 5). Ендоптеригойдът е тьнка костна пластинка с приблизително правоъгълна форма. Антериорно тя се вмества в гнездото, образувано от задния край на палатинума. Вентралният й край е удебелен и се разполага в улея на ектоптеригойда. Постериорно костта се свързва чрез сутура с метаптеригойда, а дорзално достига парасфеноида. Ендоптеригойдът се намира под ъгъл около 30° спрямо останалите хиоидни кости. Така той образува тавана на усгната кухина. Около средата на мед нал ната си повърхност ендоптеригойдът носи малко елипсовидно петно от ситни четинковидни зъби.
Квадратуми (обр. 5). Квадратумът е малка триъгьлна кост със заоблен външен ръб и носеща кондил при антеровентралния си ъгъл за връзка с мандибулата. Предният й ръб е слабо наклонен напред, където се свързва с ендоптеригойда и метаптеригойда. Вентрално костта образува улей за вместване
390
на преоперкулума, а медиално има гнезда за симплектикум. Квадратумът се свързва с ендоптеригойда дорзално и с метаптеригойда постериорно.
Симплектикуми (обр. 5). Симплектикумът е удължена, странично сплесната пръчковидна кост, чиято задна половина е извита дорзално. Антериорно костта е заострена и лежи в медиалната бразда на квадратума, а назад става по-висока и се свързва чрез хрущялна връзка с хиомандибуларе и интерхиале.
Метаптеригойди (обр. 5). Метаптеригойдът е оплескана костна плочка с приблизително квадратна форма, леко вдлъбната в средната си част. Постериорно тя завършва в два плоски израстька - един постеродорзален и един постеровеигрален, чрез конто се свързва последователно с крилото на хиомандибуларе и неговото вентрално краче. Костта се свързва с квадратума антериорно, с ендопотеригойда антеродорзално и със симплектикума -постеровентрално.
Хиомандибуларе (обр. 5). Хиомандибуларе е умерено висока и широка кост, слабо наклонена напред. В дорзалния си край тя носи две артикулационни фасетки, отделени една от друга чрез малка вдлъбнатина. Антериорната фасетка има заоблена форма и се вмества във вдлъбнатото легло на сфенотикум. Постериорната фасетка е по-тясна, с удължена форма и се вмества в елипсовидната вдлъбнатина на птеротикум. Оперкуларният израстък е удебелен, изпъкнал и се разполага в постериорния край на костта, на нивото под долния край на антериорния кондил. От средата на латералната повърхност на костта се издига висок гребен, който се извива назад и преминава по протежение на постериорния край на костта. Преоперкулумът лежи срещу постериорната повърхност на този гребен. Антериорно, под предния кондил, хиомандибуларе притежава плосък израстък с прав преден ръб. Долната една трета на костта е тясна, с пръчковидна форма. Хиомандибуларният ствол на nervus facialis навлиза в костта през голям отвор върху медиалната повърхност, антериорно на оперкуларния израстък и излиза през голям отвор, разположен в постериорния край на костта. Хиомандибуларе се свързва с метаптеригойда антериорно и със симплектикум и интерхиале вентрално.
Максиларе (обр. 6 А). Максиларе е удължена, извита кост със стеснен и заострен при върха си заден край. Главата на максиларе е заоблен кондил, който артикулира с дорзалната повърхност на вомера и антериорната повърхност на мезетмойда. Под кондилуса максиларе има вдлъбнатина за вместване на премаксиларе. Антеродорзално на кондилуса се намира къс израстък, притежаващ върху медиалната си повърхност става за връзка с възходящия израстък на премаксиларе, а в края си се свързва със своя двойник. Непосредствено след кондилуса има вдлъбване за вместване на максиларния израстък на палатинума, а напред завършва в заострен израстък, който ограничава движението на максиларния израстък на
391
Обр.6. Mugil cephalus. Кости на горната челюст (А) и кости на долната челюст (Б), тх - максиларе; ргтх - премаксиларе; pr asc - възходящ израстък; dh - дентале; art - артикуларе; ang - ангуларе
палатинума. Около средата на постериорната си част максиларе се стеснява рязко.
Премаксиларе (обр. 6 А). Премаксиларе е плоска, дъгообразно извита кост с тесен орален ръб, който носи малки, ресничести зъби. Възходящият израстък е тънка костна плочка с приблизително правоъгълна форма и се свързва дорзално с отворения антериорен край на мезетмойда. Медиално на възходящия израстък има вдлъбната фасетка за връзка с антеродорзалния израстък на максиларе. Тялото на костта е ниско в предната си част и се разширява лопатовидно назад.
392
Центале (обр. 5, 6 Б). Дентале изгражда по-голямата част от дорзалния и вентралния дял на мандибулата. Тя е “V’’-образна кост с медиално извит рострален край при симфизата. Дорзалното рамо изгражда короноидния израстък на мандибулата. То е по-късо от вентралното рамо и завършва назад в плосък израстък. Оралният му ръб е тесен и носи един ред къси ресничести зъби. Симфизата е ниска. Вентралното рамо е ниско, правоъгълно. плоско и завършва назад в два заострени израстъка. По цялата си дължина вентралното рамо притежава плитък канал за сензорната система. Костният канал се отваря чрез четири пори. Постериорно, вентралното рамо среща артикуларе в скосена сутура. Непосредствено под оралния ръб костта е перфорирана от два отвора - голям и малък, които пропускат клоновете на мандибуларното разклонение на nervus trigeminus (V). Вентралното рамо е с вдлъбнат вентрален ръб.
Артикуларе (обр. 5, 6 Б). Артикуларе образува постериорната част на короноидния израстък и постериорния край на вентралната част на мандибулата. Артикуларната фасетка за квадратума е вдлъбната и напречна. Под фасетката има малка пора, която приема мандибуларния сензорен канал от преоперкулума. Каналът е тесен, открит в предната третина, след което преминава през тръба във вентралната част на артикуларе и навлиза в дентале. Има голяма пора в края на артикуларе, където става връзката с дентале. Дорзалната част на артикуларе, образуваща постериорната част на короновия израстък, е тънък лист, който се простора напред по протежение на медиалната повърхност на дентале. Изостряйки се напред, той завършва в пространството между вътрешния и външния Пластове на дентале.
Ангуларе (обр. 5, 6 Б). Ангуларе изгражда постеровентралния ъгъл на мандибулата. Тя е малка кост, прикрепена към постеровентралната повърхност на артикуларе посредством сутурна връзка. Костта носи къс вентролатерален израстък, който осигурава място за прикрепяне на сухожилието на musculus adductor на мандибулата. и има постериорно вдлъбване. осигуряващо място за сухожилната връзка между ангуларе и субоперкулума.
ПОЯСИ
Пекторален пояс
Супраклейтрум (обр. 7 А). Супраклейтрумът е малка триъгълна кост, която лежи почти вертикално. Тя имаудебелен и прав антериорен ръб и е със заострен дорзален и вентрален край. В близост до дорзалния си край косгга има вдлъбната фасетка, върху която ляга задният край на посттемпорале. Кошта е разширена в средната си част и се прикрепва към дорзалното рамо на клеш рума. Постериорната част на латералната повърхност на супраклейтрума е гладка.
393
Обр.7. Mugil cephalus. Кости на гръдния пояс (А), кости на коремния пояс (Б) и повърхностни кости (В).
pt-постгемпорале; scl - супраклейтрум; cl-клейтрум; сог-коракойдеум: sc - скапула; d.pcl. - дорзален постклейтрум; v.pcl. - вентрален постклейтрум; гг - радиалиа; а. антериорно екстраскапуларе; б. супратемпорале; в. постериорно екстраскапуларе
394
Клейтрум (обр. 7 А). Клейтрумът е голяма сигмоидна кост, чиито рамене се намират почти под прав ъгъл едно спрямо друго. Дорзалното рамо е много късо, сплеснато латерално и носи твика триъгълна плочка в постериорния си край с приблнзително прав дорзален ръб Латералната повърхност на тази плочка е гладка. Вентралното рамо е слабо дъгообразно извито, а антериорният му край се извива медиално, за да образува постериорния край на оперкуларния отвор. В долния си край костта се свързва със своя двойник, а антериорно - с урохиале. Клейтрумът е свързан още със супраклейтрума антериорно, с дорзалния постклейтрум постериорно, със скапулата и коракоида постеромедиално.
Коракоид (обр. 7 А). Коракойдът е тънка, дъгообразно извита кост. Той е широк в предната си част, където се свързва със скапулата дорзално и с клейтрума антериорно. Костта има дълъг израстък, който се извива дъгообразно вентрално и напред и се свързва с клейтрума при неговия постеровентрален край, оставяйки голям прозорец между двете кости. В постеродорзалния ъгъл костта има гнездо, осигуряващо връзка с четвъртото радиале.
Скапула (обр. 7 А). Скапулата е плоска пореста кост, свързана с клейтрума антериорно и с коракойда вентрално. В постеродорзалния ъгъл на костта има седловидна фасетка, с която артикулира антериорният лъч на гръдната перка. Под тази фасетка, задният край на костта е покрит с хрущял, чрез който се съчленяват първите три радиалиа на пекторалната перка. Костта има овален отвор в средната си част.
Постклейтруми (обр.7 А). Пекторалният пояс на Mugii cephalus има два постклейтрума - дорзален и вентрален. Дорзалният постклейтрум е удължена плоска кост с удебелен постериорен ръб и издаваща се напред люсповидна издаденост, която се разширява постепенно отгоре надолу. Костта е най-широка в средната си част, след което рязко се стеснява надолу. Дорзалният постклейтрум се свързва чрез горния си край с дорзалното рамо на клейтрума, а върху вентралния му край лежи дорзалният край на вентралния постклейтрум. Вентралният постклейтрум е удължена пръчковидна кост със сплеснат и извит антериорно дорзален край, прилягащ към края на дорзалния постклейтрум и прав и тесен вентрален край, който се разполага под ъгъл около 45"спрямо коремния пояс и долният му край се вмествав сухожилнаторбичка, разположена върху латералното разширение на базиптеригойда.
Радиалиа (обр. 7 Б). Пекторалният пояс има 4 радиалиа. Това са малки кости, стеснени в средната си част, и завършващи със стави в двата си края и който нарастват по размери отгоре надолу.
Първите две се свързват със скапулата, третото - със сутурата между скапулата и коракойда и последното - с постеродорзалния ъгъл на коракойда. Гръдната перка притежава един неразклонен и 15-17 разклонени лъчи.
395
Коремен пояс
Базиптеригии (обр. 7 Б). Базиптеригойдът е удължена, тънка, триъгълна кост, силно заострена антериорно. В задним си край костта става удебелена и пореста. Лъчите на перката артикулират с голям кондил, разположен при постериорния край на латералната повърхност на костта. Над кондила има зона от дебела пореста кост и як постериорен израстък. Двете кости се срещат в средната линия по протежение на дорзалния край на порестата зона и върху постериорния израстък. Коремният пояс е прикрепен към клейтрума единствено посредством съединителна тъкан. Антериорните краища на пелвисните кости лежат под и между средните части на антериорните израстъци на коракоидите. Пелвисната перка съдържа 1 шиповиден и 5 меки разклонени лъчи.
Гръбначен стълб и свързаните с него кости (обр. 8).
Гръбначният стълб на Mugul cephalus съдържа 24-25 прешлена (11 предопашни и 13-14 опашни).
Предопашни прешлени (обр.8). Първият прешлен изпълнява функциите на атлас и е свързан с триделния кондил на черепа. Невралните дъги на този прешлен са високи, сплесната странично. Антериорно те се издават пред тялото на прешлена, минават по цялата му дължина и в задним край задминават тялото на прешлена. В предната половина от дължината си невралните дъги са свободни при върха си, след което са срастнали назад, а вентрално те са срастнали с тялото на прешлена. Невралните дъги на следващите прешлени са срастнали както при върха си, така и с телата на прешлените Невралният шип на втория прешлен има височина както първия, но се отличава от него по това, че не се издава пред тялото на прешлена, а назад завършва в заострен израстък. Третият неврален шип е малък, заема около една четвърт от дължината на прешлена, а четвъртият — една втора. Невралните шипове на останалите прешлени са високи, тесни, със заострени върхове. Петият неврален шип е преходен по форма и размери.
Парапофизи притежват всички предопашни прешлени, включително първият. Ребра носят прешлените от 1 до 10. Първият прешлен има само ребро без епиплеурале. Прешлените от 2 до 5 носят по едно ребро и едно епиплеурале. При втория прешлен реброто и епиплеуралиа са срастнали, докато при останалите прешлени тези две кости са подвижно свързани помежду си
Опашни прешлени (обр.8). Опашните прешлени са 13-14, включително хипуралния комплекс. С изключение на последните два прешлена, при всички останали невралните и хемалните дъги са срастнали с телата на прешлените. Невралните и хемалните шипове на тези прешлени сатънки, високи и заострени при върха си. Хемалните дъги на предпоследния прешлен са автогенни спрямо центъра, а хемалният шип е около два пъти
396
Обр.8. Mugil cephalus. Гръбначен стълб и опорен скелет на гръбните и аналната перки.
vt - гръбначни прешлени; р.Ь. - предорзални кости; pt.d. - птеригофори на гръбната перка; pt.a. - птеригофори на w аналната перка; p.sp. - неврален шип; p.hae - хемален шип
по-широк от предходните, по-плътен и отсечен при върха си. Невралните дъги на този прешлен са сведени до нисък хребет и на тяхно място се намират две автогенни епуралиа.
Дорзални и вентрални презигапофизи притежават прешлените от 6 до последния опашен. Дорзални и вентрални постзигапофизи имат прешлените от 12 допоследния опашен.
Уростилният прешлен (обр. 9) носи едно автогенно уронеурале и 6 хипурала (слети).
Обр.9. Mugii cephalus. Хипуларен комплекс.
p.sp. - невраленшип; p.hae-хемаленшип;иг-уронеурале;ери-епуралиа: hy.ha. - хепаксиални хипурал иа; hy.ea. - епаксиални хипуралиа; Н - хипурале
Скелет на гръбния плавник (обр. 8).
Два гръбни плавника, отделени един от друг. Първият притежава 4 шиповидни лъчи, а вторият - 1 шиповиден и 8 (рядко 7 или 9) начленени лъчи.
Предорзални кости (обр. 8). Mugii cephalus притежава три предорзални кости, разположени пред невралните шипове на трети, пети и седми прешлени.
Птеригофори (обр.8). Всички лъчи, шиповидни и начленени, се поддържат от по един птеригофор, с изключение на края на меколъчата част на втора гръбна перка, където последните два лъча се поддържат от един птеригофор. Първият дорзален птеригофор се разполага между невралните израстьци на седми и осми прешлени.
Скелет на аналния плавник (обр. 8).
Аналният плавник притежава 3 (рядко 2) шиповидни лъча и 8 (рядко 7 или 9) начленени лъча. Първият птеригофор е най-дълъг. Той се намира между хемалните израстьци на 11-12 или 12-13 гръбначни прешлени и бележи края на
398
предопашната част на гръбначния стьлб. Всеки птеригофор носи по един лъч, с изключение на последний, който носи два меки начленени лъча.
Благодарности:
1 Изказвам сърдечна благодарност на Румяна Камбурова за изработените рисунки, както и на Павлина Стефанова, оказала ми помощ при изготвяне на скелетните препарата.
ЛИТЕРАТУРА
Берг, Л. 1949. Рыбы пресных вод СССР и сопредельных стран. Москва-Ленинград, АН СССР, 3: 930 -1381
Дренски, П. 1951. Рибите в България. София, БАН, 268 с.
Световидов, А. 1964. Рыбы Черного моря. Москва-Ленинград, Наука, 518с. Сивков, Я. 1992. Морфологична характеристика на кефала Mugil cephalus Linnaeaus, 1758 (Pisces, Mugilidae) от бьлгарското черноморско крайбреие. -ИНМВ, 28/43/: 353-356.
Стоянов и др. 1963. Рибите в Черно море. ДИ Варна, 242 с.
Banarescu, Р. 1964. Fauna Republici Populate Romine (Pisces Osteichthyes), 13, 911 p.
Fraser, T. 1968. Comparative osteology of the Atlantic snooks (Pisces Centropomus). - Copeia, 3: 433 - 460.
Gregory, W. 1933. Fish skulls: A study of the evolution mechanisms. - Trans. Am. Philos. Soc., New Ser., 23 (2): 75-481.
Harrington, R. 1955. The osteocranium of the American cyprinid fish, Notropis, bifernatus, with an annotated synonymy of the teleost skull bones. -Copeia, 4: 267 - 290.
OSTEOLOGY OF THE MULLET MUGIL CEPHALUS LINNAEUS, 1758 (PISCES, MUGILIDAE)
Yanaki Sivkov
(Resume)
The osteology of the Mullet Mugil cephalus is described in detail.
399
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEENATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
ОСТЕОЛОГИЯ НА ПЛАТЕРИНАТА LIZA AURATA (RISSO, 1810) (PISCES, MUGILIDAE)
Янаки Сивков
Платерината Mugil aurata обитава Атлантическия океан по бреговете на Европа и Африка, Средиземно, Азовско и Черно море (Световидов, 1964). Среща се по цялото българско черноморско крайбрежие, като се придържа в близ ката крайбрежна ивица на морето (Стоянов и др., 1963).
Данни за морфологията на вида намираме в публикациите на Берг (1949), Дренски (1951), Световидов (1964), Banarescu (1964), Сивков (2000).
Остеологията на вида не е била обект на специално проучване. В настоящата работа се прави подробно описание на остеологичните признаци на платерината Liza aurata.1
Материали методи
Варненско езеро,	20.05.2000, 5 екз.	(18, 70-23, 50 см SL).
Варненски залив.	, 28.05.2000, 7 екз. 23.10.2001, 2 екз.	(16, 32-21,70 см SL). (15,21-19,43 см SL).
Балчик,	16.10.2000, 3 екз.	(17,46-22, 53 см SL).
Бургас,	23.05.2001, 6 екз.	(15, 73-23,42 см SL).
Проучени бяха общо 23 полово зрели екземпляра Liza aurata. Изготвени са 75 препарата цели скелета или отделим детайли от черепа, гръбначния стълб, опорния скелет на опашната, гръбната и аналната перки, поясчетата и др. Всички препарата бяха получени чрез изваряване на пресни или прясно замразени риби до пълното отделяне на меките тъкани.
Номенклатурата на костите е по Harrington (1955) и Fraser (1968). Подраздел я нето на черепа на неврокраниум и бранхеокраниум следва Gregory (1933).
Морфологичната информация, включително стойностите на меристачните признаци е по Сивков (2000).
Резюме на остеологичните признаци на Liza aurata
Неврокраниум удължен, нисък, заоблен дорзално. Вомер със слабо вдлъбване в предния край и два къси заоблени кондилуса в краищата.
400
Мезетмойд малък, с гладка дорзална повърхност и прав антериорен ръб. Назалия плоски, с бъбрековидна форма и тесен костен канал, отворен в задната половина. Латерални етмоиди ниски, отделени един от друг от мезетмойда. Фронталия тесни, с набраздена дорзална повърхност. Шест инфраорбитални кости, с тесни канали на сензорната система. Лакримале със заоблени вентрален и постериорен ръбове, назъбени ситно. Сфенотикум с пръчковиден латерален израстък. Проотикум слабо удължен. Птеротикум малък, нисък, тесен, с дълъг и плосък постериорен израстък, заострен накрая. Дилататорна ямка умерено дълбока, образувана от фронтале, сфенотикум и птеротикум. без прозорец между фронтале и сферотикум. Париетале плоска, със заоблен медиален и вдлъбнат латерален ръб, напълно отделена от своя двойник от супраокципитале. Епиотици малки, с куполообразна форма, завършващи назад с дълъг, сплеснат израстък. Посттемпорална ямка умерено дълбока, широка. Субтемпорална ямка плитка, широка, кръгла. Супраокципитале малка, тясна, с гладка дорзална повърхност и нисък гребен, издавали се назад до нивото на първия гръбначен прешлен. Екзокципиталиа удължени. Три повърхностни екстраскапулария. Посттемпорале вилообразно, с по-дълго дорзално рамо. Базиокципитале вдлъбнато по вентралната си повърхност. Парасфенойд извит под ъгъл около 10° на нивото на възходящите израстьци, вдлъбнат постеровентрално. Базисфенойд с еднакви по дължина краче и дорзални рамене. Интерхиале късо, удебелено. Епихиале със заоблен кондилус в постериорния си край. Цератохиале удължено, с вдлъбнати дорзален и вентрален ръбове. Базихиале със зъби в средната си част. Липсват зъби върху вомера, палатинума и ектоптеригойда. Урохиале с клюновиден израстък в предния край на вертикалната си част, заоблен назад, без израстьци постеровентрално. Вертикалната част на костта ниска отпред и висока назад. Шест бранхиостегални лъчи - четири върху цератохиале и два върху епихиале. Оперкулум без оперкуларен шип, с гладка външна повърхност и удебелен и леко изпъкнал антериорен ръб. Преоперкулум дъгообразно извит. Субоперкулум със скосен антериорен ръб. Интероперкулум нисък антериорно, с напречна вдлъбната фасетка дорзомедиално. Палатинум малък, тесен, с къс максиларен израстък. Ектоптеригойд малък. слабо извит, с малко по-дълго и по-широко вентрално рамо. Ендоптеригойд с елипсовидна форма и тясно, продълговато петно от двуредни тичинковидни зъби. Метаптеригойд с удължена, правоъгълна форма, леко вдлъбнат в средната си част. Хиомандибуларе с две елипсовидни фасетки дорзално, отделени една от друга от вдлъбната зона. Максиларе с кукообразно извит постериорен край. Премаксиларе дъгообразно извита, с един ред ресничести зъби. Дентале с пет външни отвора на костния канал. Два постклейтрума. Гръбначни прешлени 24 (11 предопашни и 13 опашни). Невралните дъги на първия прешлен високи, сплеснати странично, заемащи цялата дължина на прешлена. Ребра носят прешлените от първи до десети. Парапофизи притежават всички предопашни
401
прешлени. Епиплеуралия имат прешлените от втори до пети. Невралните дъги на предпоследний прешлен ниски и над тях две автогенни епуралиа. Уростилен прешлен с едно автогенно уронеурале и 6 хипуралиа. Два гръбни плавника, отделени един от друг. Първият плавник има 4 шиповидни лъчи, а вторият- 1 шиповиден и 8 (рядко 9 или 7) начленени лъчи. Три предорзални кости. Анален плавник с 3 шиповидни и 9 (рядко 8 или 10) начленени лъчи. Първите два птеригофора по-дълги от останалите.
НЕВРОКРАНИУМ
Назална зона
Вомер (обр. 1, 2). Вомерът няма зъби и вентралният израстък е редуциран до тясна напречна плочка. Костта има приблизително правоъгълна форма и завършва назад с къс заострен постериорен израстък, който се вмества в гнездо на парасфеноида. Предният ръб на вомера е слабо вдлъбнат в средната си част, а в краищата се намират издадени удебелени кондилуси,
50С
Обр. 1. Liza aurata. Неврокраниум. А. Дорзално; Б. Вентрално;
V - вомер; meth - мезетмойдеум; eth. 1. - екзетмоидеум; f- фронтале ; ps - парасфенойд; als - алисфенойд; spho - сфенотикум; pro - проотикум; par - париетале; pto - птеротикум; оро - опистотикум; еро - епиотикум; еос — екзокципитале; soc — супраокципитале; Ьос — базиокципитале 402
Обр. 2. Liza aurata. Неврокраниум. А. Латерално; Б. Тилно; bs-базисфенойд
които се свързват със ставните повърхности на максиларе. Зад кондилусите вомерът има чифт латерални криле, които се издават слабо дорзално и постериорно, свързвайки се с крилете на латералните етмоиди. Палатинумът артикулира с латералните краища на кондилусите, а антеродорзално вомерът се свързва с мезетмойда.
Мезетмойдеум (обр. I, 2). Мезетмойдът е малка кост, добре вкостена повърхностно и изпълнена с хрущял медиално. Откритата дорзална повърхност е гладка, с прав, леко удебелен антериорен ръб и дъгообразно извит постериорен край.
Назале (обр. 3). Назале е малка кост със силно вдлъбнат медиален ръб. Костта има приблизително бъбрековидна форма, отличаваща се с неширок постериорен и по-тесен антериорен край. Костният канал за сензорната система минава по цялата дължина на костта. Той е полуотворен в задната
403
половина, след което продължава в затворена тръба антериорно. Костта се свързва с фронтале постмедиално, с вдлъбнатия си ръб огражда латералния край на мезетмойда, а в антеролатералния ъгъл е в контакт с лакримале.
Латерални етмойди (обр. 1, 2). Латералните етмойди са изцяло отделени един от друг от мезетмойда. Костта се свързва с фронтале дорзално, с парасфенойда вентрално и с вомера и палатинума - антериорно. Крилото на екзетмойда е ниско. Отворът за обонятелния нерв е кръгъл, голям и се разполага в средата на предната стена на костта.
Орбитална зона
Фронталия (обр. 1, 2). Фронталия се свързват в средната линия на черепа в синозна сутура. Всяка кост притежава скосена изрезка в антеромедиалния си край и така осигурява място за вместване на тялото на мезетмойда. Фронтале не участва в образуването на посттемпоралната ямка. Две трети от ширината на откритата и дорзална повърхност са скулптирани с радиални бразди, докато медиалната една трета е гладка. Предният край на фронтале докосва назале, а латерално покрива екзетмойда. Фронтале образува предната една осма от дъното на дилататорната ямка. Останалите части са образувани от сфенотикум (5/8) и птеротикум (2/8). Дилататорната ямка е плитка, със слабо изразен покрив, образуван от фронтале. Вентралната повърхност на костта, по протежение на предната половина, има висок медиален хребет, който антериорно се свързва с постериорния израстък на латералния етмойд, а назад се извива латерално и образува улей, в който се вмества алисфенойда. Латералният ръб на фронтале е дълбоко вдлъбнат в зоната на дилататорната ямка, а постериорния край е скосен и завършва в слабо заострен връх.
Инфраорбитални кости (обр. 3). Liza aurata има 6 инфраорбитални кости, включително лакримале.
Лакримале ( инфраорбитале 1) (обр. 3 б). Лакримале е удължена плоска кост със заоблен вентрален и постериорен ръб, ситно назъбени по протежение на половината на дължината си. Костта е ниска в предната половина и завършва със заострен преден край. Зад средата на костта се издига висок, плосък, трапецевиден израстък, носещ удебелена фасета медиално за връзка с латералния етмойд. Сеизмосензорната система преминава през плитък, затворен костен канал, който се отваря навън посредством четири пори.
Инфраорбитале 2 (обр. 3 в). Инфраорбитале 2 е най-малката кост от поредицата. Тя е тясна и представлява костен канал, отворен по цялата си дължина, през който преминава сензорната система.
Инфраорбитале 3 (обр. 3 г). Инфраорбитале 3 е по-голяма от инфраорбитале 2. Костта е тясна в предния си край, а назад слабо се
404
Обр. 3. Liza aurata. Назале и инфраорбитални кости.
а. назале; б. лакримале; в. инфраобритале 2; г. инфраорбитале 3;
д. инфраобритале 4; е. инфраобритале 5; ж. инфраобритале 6
разширява. Включва плоска вентрална част и дорзално разположен костен канал, който е отворен по цялата си дължина.
Инфраорбитале 4 (обр. 3 д). Инфраорбитале 4 е сходна по строеж с инфраорбитале 3, но е по-дълга от нея и по-широка в предния си край, докато задният е по-тесен.
Инфраорбитале 5 (обр. 3 е). Инфраорбитале 5 е около два пъти по-дълга от инфраорбитале 4. Тя е нежна кост, слабо вдлъбната по вентралния си ръб. Костният канал е прав и отворен по цялата си дължина.
Инфраорбитале б (обр. Зж). Инфраорбитале 6 е голяма, дълга кост, която се отличава по строеж от останалите околоочни кости. Костта е плътна, съставена от удебелена вентрална част и костна тръба, разположена дорзално, която се отваря само в краищата си.
Алисфеноиди (обр. 1, 2). Алисфеноидът е малка костна плочка с удебелен и разширен дорзален край, чрез който се свързва с поствентралния
405
кил на фронтале, и извит латерално антериорен ръб. Постериорно костта образува сутурна връзка със сфенотикум, вентрално — с проотикум, а в антеровентралния си ъгъл се свързва с базисфенойда.
Слухова зона
Сфенотикум (обр. 1,2). Сфенотикум образува средната част от дъното на дилататорната ямка, предната вдлъбната фасетка на хиомандибуларе и антеродорзалната част на субтемпоралната ямка. Костта се свързва с фронтале антериорно, с алисфенойда медиално в орбитата, с проотикум вентрално и с птеротикум постериорно. Латералният израстък на костта е удължсн, с пръчковидна форма, и извит латеровентрално. Антериорният му ръб се извива дорзално, за да образува антеролатералната стена на дилататорната ямка.
Проотикум (обр. 1, 2). Проотикум има слабо удължена форма. Латералната повърхност на костта носи широка комисура, покриваща тригеминофациалната камера. Антериорно проотикум се свързва с алисфенойда отгоре и с базисфенойда отделу. Вентрално костта е в контакт с парасфенойда, постериорно-с екзокципитале и базиокципитале, дорзомедиално - със сфенотикум и постеродорзално - с птеротикум. Дорзомедиалната част на костта е вгъната, за да образува вентралния край на субтемпоралната ямка.
Описпютикум (обр. 1,2). Опистотикум е малка кост, залепена върху повърхността на птеротикум, екзокципитале и проотикум. Постеролатерално костта се издава в удължен странично сплеснат израстък, евързан с вентралното рамо на посттемпорале.
Птеротикум (обр. 1, 2). Птеротикум е малка, плитка, сравнително тясна кост с удължен дорзовентрално сплеснат постериорен израстък, достигащ близо до края на базиокципитале. Дорзалната част на костта е вдлъбната и образува по-голямата част от дъното и латералната стена на посттемпоралната ямка. В дъното на ямката костта среща париетале и епиотикум медиално. Латералният ръб на костта е удебелен и носи тесен канал за сензорната система. Птеротикум се свързва с фронтале и сфенотикум антериорно, с проотикум вентрално и с екзокципитале постериорно. Костта образува постериорната част на дилататорната ямка и задната фасетка за хиомандибуларе.
Париеталиа (обр. 1, 2). Париеталиа са напълно отделени една от друга от супраокципитале. Костта представлява широка плочка със заоблен медиален ръб. Латерално тя се вдлъбва, за да образува медиалната стена и част от дъното на посттемпоралната ямка. Откритата дорзална повърхност на париетале е гладка. Костта се свързва с фронтале антериорно, със супраокципитале медиално, с птеротикум латерално и с епиотикум постериорно.
Emiomuiju (обр. 1, 2). Епиотици са отделени един от друг от супраокципитале. Тялото на косттае малко, с куполообразна форма и има удебелен
406
и плосък постериорен израстък, извит латерално, който артикулира с дорзалния израстък на посттемпорале. Израстъкът е силно удължен и достига назад до нивото на третия гръбначен прешлен. Латералната повърхност на костта образува постмедиалната стена и част от дъното на посттемпоралната ямка. Костта се свързва с екзокципитале постеровентрално, с париетале антериорно и с птеротикум латерално и вентрално.
Супраокципитале (обр. 1, 2). Супраокципитале е малка, тясна плочковидна кост, вмъкната под фронтале в предния си край. Откритата й дорзална повърхност е гладка. Латерално костта разделя париеталия и епиотици, а постериорно се извива слабо назад, за да се свърже с екзокципиталия. Супраокципиталният гребен е нисък, като не надминава на височина дорзалната повърхност на черепа, а назад достига зад постериорния край на базиокципитале и нивото на първия прешлен.
Екзокципиталия (обр. 1, 2). Екзокципиталия са удължени кости, завършващи постериорно с триъгълни кондилуси, разположени под ъгъл около 45° спрямо базиокципиталния кондил. Предната част на костта е по-широка и се свързва с проотикум антериорно, с птеротикум и епиотикум дорзално. Дорзомедиално двете кости се срешат една с друга в средната линия на черепа, заграждайки форамен магнум, който има приблизително правоъгълна форма. Във вентралния си край екзокципитале среща базиокципитале.
Екстраскапулария (обр. 7 в). Liza aurata има от всяка страна на черепа по три повърхностни кости - едно супратемпорале и две екстраскапулария - антериорно и постериорно.
Супратемпорале (обр. 7 в). Супратемпорале е тръбовидна кост с “±“-образна форма, която лежи над посттемпоралната ямка. Дългото дорзално рамо пропуска супратемпоралния сензорен канал, който е прекъснат медиално. По-късото антериорно рамо пропуска тем поралния сензорен канал към антериорното екстраскапуларе, а постериорното рамо се свързва с постериорното екстраскапуларе.
Антериорно екстраскапуларе (обр. 7 в). Антериорното екстраскапуларе представлява удължена тръбовидна кост, извита и удебелена в средната си част, която е отворена само в краищата си. Костта пропуска тем поралния сензорен канал към птеротикум.
Постериорно екстраскапуларе (обр. 7 в). Това е къса тръбовидна кост, отворена в двата си края, която пропуска темпоралния сензорен канал към постериорното рамо на супратемпорале.
Посттемпорале (обр. 7 а). Посттемпорале е удължена сигмоидна кост, осигуряваща връзка на пекторалния пояс с черепа. Дорзалното рамо на костта е тясно, пръчковидно по цялата си дължина, а накрая слабо се разширява за евързване с епиотикум. Вентралното рамо е по-малко от половината от дорзалното рамо. Разширената артикулираща фасетка в
407
постериорния край на костта е малка, тясна и без антеролатерален заострен израстък.
Базикраниална зона
Базиокципитале (обр. 1, 2). Базиокципитале образува вентралната част на окципиталния кондил, срещайки екзокципиталните кондили отгоре. Окципиталният кондил е кръгъл, с нотохордна ямка в центъра. Антериорно базиокципитале е около два пъти по-широка от кондила. Отвътре костта образува стените на тесните отолитни камери. Миодомът е силно стеснен в тази част и завършва в предната четвърт на костта. Вентралната повърхност на базиокципитале образува широк “V’’-образе! i улей в предната си половина, където ляга вдлъбнатия заден край на парасфенойда.
Парасфеноид (обр. 1, 2). Парасфенойдът е дълга, тясна кост, извита под ъгъл 10° на нивото на възходящите израстьци. Антериорната част на костта е плоска, с улей върху вентралната си повърхност за вместване на вомера. Под орбитата костта е силно стеснена и образува нисък и остър кил върху вентралната си повърхност. Преди възходящите си израстьци парасфенойдът притежава медиален улей за вместване на крачето на базисфенойда. Възходящите израстьци на костта са ниски, с триъгълна форма, издигнати под ъгъл около 15°, за да се свържат с проотиците. Отворът за каротидната артерия е малък и разположен при постеровентралния ъгъл на възходящите израстьци, при връзката с проотиците. В постериорния си край, вентрално, костта е “V’’-образно вдлъбната и завършва преди края на базиокципитале.
Базисфенойд (обр. 2 А). Базисфенойдът е малка игрекоподобна кост, с приблизително еднакви по дължина вентрално краче и дорзални рамене. Крачето на костта е тънко, заоблено, докато раменете са удебелени и сплеснати странично и са намират под ъгъл 60° едно спрямо друго. Крачето на костта лежи в улея на парасфенойда и разделя на две миодома. Раменете на костта се свързват с алисфенойда отпред и с проотикум отзад.
БРАНХИСЖРАНИУМ
Хиобранхиална зона
Интерхиале (обр. 4). Интерхиале е малка, удебелена, пръчковидна кост, покрита с хрущял в двата си края. Тя артикулира с хиомандибуларе и симплектикум дорзално и с епихиале вентрално. Костта е слабо вдлъбната латерално в средната си част и притежава остър кил по вентралния си ръб.
Епихиале (обр. 4). Епихиале е плоска триъгълна кост с тъпо заострен постериорен и отсечен антериорен край. Антериорно връзката с цератохиале е подсилена с тясно костно мостче, съставено отудължени костни шипчета. Дорзалната половина на костта е удебелена и плътна, докато вентралната е тънка и върху латералната й повърхност има гнезда за прикрепяне на последните два бранхиостегални лъча. Първият лъч се разполага в близост
408
Обр. 4. Liza aurata. Хиобранхиални кости, bhy- базихиале; uhy-урохиале; hhy - хипохиалиа; chy - цератохиале; ehy - епихиале; ihy - интерхиале; rbr - бранхиостегални лъчи
до връзката с цератохиале, а другият- в задния стеснен край, непосредствено срещу интерхиале. В постериорния си край епихиале завършва със заоблен кондил, който се вмества във вдлъбнатата фасетка на интероперкулума, а над него костта притежава вдлъбнато гнездо за приемане на вентралния край на интерхиале.
Цератохиале (обр. 4). Цератохиале е удължена, плоска кост с вдлъбване по дорзалния и вентралния си ръб, изразено по-силно вентрално. Костта се свързва с хипохиалиа постериорно. Към цератохиале се прикрепват първите четири бранхиостегални лъча, като първите два се вместват във вдлъбнатия вентрален ръб, а следващите два лягат в гнезда, разположени върху латералната повърхност на костта.
Хипохиалиа (обр. 4). Liza aurata има по две хипохиалиа от всяка страна на тялото - дорзално и вентрално. Дорзалното хипохиале има конусовидна форма със заострен постериорен край, насочен медиално, който служи за опора на задния край на базихиале и първото базибранхиале. Костта се свързва с базихиале медиално, с цератохиале постериорно и с вентралното
409
хипохиале отдолу. Има голям отвор за хиоидната артерия, разположен при основата на костта, непосредствено срещу връзката й с цератохиале. Вентралното хипохиале има приблизително правоъгълна форма. Антеровентрално то притежава закръглена става за връзка със своя двойник. В близостдотази връзка се прикрепваудебелениятпреден край на урохиале. Костта се свързва още с базихиале антеродорзално и с цератохиале постериорно.
Базихиале (обр. 4). Базихиале е съставена от малък костен елемент, вдлъбнат от двете си страни, и крушообразна хрущялна част, която е около три пъти по-дълга от него. В средната си част хрущялната част носи малка костна плочка, покрита с дребни зъби. Постериорният край на базихиале е свързан с хипохиалиа, а антериорният е свободен.
Урохиале (обр. 4). Урохиале е удължена кост с удебелена ставна повърхност в предния край, осигуряваща връзка със задния край на хипохиалиа. Антеродорзално, чрез съединителна тъкан се свързва с първото базибранхиале. Над тази връзка има заострен клюновиден израстък, насочен постеродорзално. Вертикалната костна плочка е ниска в предния си край, след което се издига и следва еднаква височина до края. Постериорно костта завършва в удебелен израстък за връзка със симфизата на клейтрумите. Крилете на урохиале са тесни в предния край, след което се разширяват слабо назад и завършват без да образуват заострени удължения накрая.
Бранхиостегални лъчи (обр. 4). Liza aurata има шест бранхиостегални лъчи. Първите два се разполагат върху вентралния вдлъбнат край на цератохиале, следващите два върху латералната повърхност на цератохиале, а последните два - върху епихиале. Всички лъчи са сплеснати латерално и нарастват по размери отпред назад.
Оперкулуми (обр. 5). Оперкулумът е плоска прозрачна триъгълна кост с гладка повърхност. Постериорният й край е заоблен, гладък, без оперкуларен шип. Антериорният ръб е удебелен, леко изпъкнал в средната си част и лежи под задния край на преоперкулума. В антеровентралния си ъгъл костта притежава вдлъбната става за артикулация с оперкуларния израстък на хиомандибуларе. Над ставата костта завършва с тъпо заострено удължение, което изпълнява опорна и защитна функция. Дорзалният ръб на оперкулума е вдлъбнат в предния си край, след което се изправя назад.
Преоперкулум (обр. 5). Преоперкулумът е извит под ъгъл 70° с високо дорзално рамо и по-късо, заострено в предната си част вентрално рамо. Костният канал за сензорната система е тесен и се отваря назад чрез малък отвор.
Субоперкулум (обр. 5). Субоперкулумът е дъгообразно извита плоска кост с умерено развит антедорзален израстък, осигуряващ връзка с постериорния край на интероперкулума. Дорзалният ръб на костта е силно вдлъбнат и лежи под вентралния край на оперкулума. Тялото на
410
Обр. 5. Liza aurata. Оромандибуларни и оперкуларни кости.
р - палатинум; епр - ендоптеригойд; еср - еклоптеригойт; mtp - метаптеригойт; hm - хиомандибуларе; dn - дентале; art - артикуларе: ang - ангуларе; q - квадратум: sym - симплектикум; ор - оперкупем; sop - субоперкулум; pop - преоперкулум; iop - интероперкулум
субоперкулума е ниско в предната си част и е скосено антериорно. Вентралният ръб и латералната повърхност са гладки.
Интероперкулум (обр. 5). Интероперкулумът е удължена, плоска кост, добре вкостена дорзално и нежна вентрално. Антериорният й край е нисък и завършва в удебелен заоблен израстък, служещ за прикрепване на лигамента, свързващ я с мандибулата. Постериорният край на костта е вдлъбнат и докосва антериорния ръб на субоперкулума. Около средата на дорзалния си ръб интероперкулумът притежава напречна вдлъбната фасетка за връзка със заобления кондил на задния край на епихиале. След тази фасетка костта се издига рязко нагоре, завършвайки в заострен връх на нивото на долния край на крачето на хиомандибуларе.
Оромандибуларна зона
Палатинум (обр. 5). Палатинумът е малка кост с много къс максиларен израстък в предния край. Тялото на костта е умерено високо и в предния стеснен край има малка, заоблена става за свъзване с лакримале. Над нея, дорзолатерално, се намира голяма фасетка за връзка с кондила на максиларе. Около средната си част, дорзално, костта притежава става за
411
връзка с латералния етмойд. Палатинумът се свързва още с вомера дорзално, с максиларе постдорзално и с ектоптеригойда и ендоптеригойда постериорно.
Ектоптеригойд (обр. 5). Ектоптеригойдът е плоска, слабо извита, тясна кост с малко по-дълго и по-широко вентрално рамо. Дорзалното рамо притежава улей за вместване на ендоптеригойда, а вентралното покрива в задната си половина предния ръб на квадратума.
Ендоптеригойд (обр. 5). Ендоптеригойдът е нежна костна пластинка със стеснен преден край и висока постериорна част. Антериорният й край се вмества в гнездо на палатинума, удебеленият й вентрален ръб ляга в улея на ектоптеригойда, а постериорно се свързва с метаптеригойда. Около средата на медиалната си повърхност костта има продълговато петно от двуредни ситни зъби.
Квадратум (обр. 5). Квадратумът е удължена, приблизително правоъгълна кост със слабо вдлъбнат постериорен ръб. Предният й край се издига вертикално нагоре и се свързва с вентралното рамо на ектоптеригойда. В антеровентралния ъгъл костта носи напречен кондил за свързване с мандибулата. Вентралният й ръб е удебелен и образува улей за вместване на преоперкулума, а назад завършва в заострен израстък. Дорзално и постериорно квадратумът е покрит с хрущял и се свързва с ектоптеригойда и метаптеригойда.
Симплектикум (обр. 5). Симплектикумът е удължена, пръчковидна кост, слабо разширена в постериорната си третина. Антериорно тя е заострена и лежи в медиалната бразда на квадратума. Постериорният край на костта се свързва, чрез хрущялна връзка, с крачето на хиомандибуларе и с интерхиале.
Метсттеригойд (обр. 5). Метаптеригойдът е удължена, плоска кост, слабо вдлъбната в средната си част. Постдорзално тя се свързва последователно с антериорното крило на хиомандибуларе и неговото краче. Антедорзално метаптеригойдът има връзка с ендоптеригойда, а вентрално с квадратума.
Хиомандибуларе (обр. 5). Хиомандибуларе е умерено висока, сравнително тясна кост с двойна глава. Артикулационните фасетки са отделени една от друга от вдлъбнато пространство, като и двете имат удължена елипсовидна форма. Оперкуларният израстък е къс, завършва с удължена елипсовидна става и се разполага непосредствено под фасетката за птеротикум. Антериорният израстък е тесен, вдлъбнат в средната си част и надолу се простира близо до края на хиомандибуларното краче. Хиомандибуларният ствол на нервус фациалис навлиза в костта през малък отвор върху медиалната й повърхност и излиза през силно удължен отвор, разположен постериорно. Костта се свързва чрез сутурна връзка с метаптеригойда антериорно и чрез хрущялна връзка със симплектикум и интерхиале вентрално.
412
Обр. 6. Liza aurata. Кости на горната челюст (А) и кости на долната челюст (Б), тх - максиларе; ргтх - премаксиларе; pr. asc. - възходящ израстък; dn - дентале; art - артикуларе; ang - ангуларе
Максиларе (обр. 6 А). Максиларе е удължена, тънка, пръчковидна кост, с кукообразно извит заден край. Главата на костта представлява голям кондилус с елипсовидна форма. Леглото за вместване на премаксиларе е дълбоко и широко. Антедорзалният израстък е къс, сравнително висок и носи голяма заоблена става за артикулация с възходящия израстък на премаксиларе. Краят на този израстък е заострен и се свързва със своя двойник. Вдлъбнатата зона зад главата на костта е широка и осигурява място за максиларния израстък на палатинума. Антеровентралният израстък, ограничаващ движението на максиларния израсзък на палатинума, е слабо удължен и заострен при върха си.
Премаксиларе (обр. 6 А). Премаксиларе е извита, странично сплесната кост, с тесен орален ръб носещ един ред ресничести зъби.
413
Възходящият израстък на костта е тънка костна пластинка, разш ирена при основата си и стеснена нагоре, където завършва в гьпо заострен връх. Тялото на костта е късо, ниско в зоната непосредствено след възходящия израстък, след което се издига равномерно назад и завършва с лопатовиден край.
Центале (обр. 6 Б). Дентале е сравнително къса “V’’-образна кост с широко отворени рамене, с нисък и медиално извит рострален край при симфизата. Дорзалното рамо е около два пъти по-късо от вентралното и завършва назад в плосък постеровентрален израстък. Оралният му ръб е тесен и носи един ред къси ресничести зъби. Вентралното рамо е умерено високо, странично сплеснато, със скосен постериорен край. По цялата си дължина пропуска преоперкуломандибуларния сензорен канал. Костният канал се отваря чрез пет малки отвора. Разклоненията на нервус тригеминус преминават през три отвора (един голям и два по-малки), разположени медиално под оралния ръб. Вентралното рамо е с вдлъбнат вентрален ръб.
Артикуларе (обр. 5, 6 Б). Артикуларе е плоска, приблизително триъгълна кост, с клюновиден дорзален край. Артикулационната фасетка за квадратума е тясна, вдлъбната и напречно разположена. Има малка пора зад фасетката, в която навлиза мандибуларния сензорен канал. Костният канал е тесен и затворен по цялата си дължина. Той завършва с малка пора в предния си край, чрез която се свързва с канала на дентале.
Ангуларе (обр. 5,6 Б). Ангуларе е малка костица в постеровентралния ъгъл на мандибулата. Тя се свързва с артикуларе антериорно посредством скосена сутура. Повърхността на костта е набраздена и така се осигурява място за прикрепване на сухожилието на мускулус аддуктор на мандибулата и на сухожилната връзка на ангуларе с интероперкулума.
ПОЯСИ
Пекторален пояс
Супраклейтрум (обр. 7 А). Супраклейтрумът е малка удължена кост, заострена в краигцата си. Костта се разширява назад в горната половина от дължината си, където образува гнездо за постериорния край на посттемпорале. Вентралната част на супраклейтрума лежи върху клейтрума.
Клейтрум (обр. 7 А). Клейтрумът е най-голямата кост от пекторалния пояс. Той се състои от късо, странично сплеснато дорзално рамо и разположено под прав ъгъл дълго вентрално рамо. Дорзалното рамо е сплеснато латерално, с тъпо заострен дорзален ръб в средната си част. Вентралното рамо е силно дъгообразно извито, като антериорния му край е подгънат медиално, образувайки постериорния край на оперкуларния отвор. Вентрално двете кости се свързват помежду си и с урохиале.
Коракоид (обр. 7 А). Коракойдът е плоска дъгообразно извита кост с широка дорзална част и тясна, заострена накрая вентрална част. В долния
414
Обр. 7. Liza aurata. Кости на гръдния пояс (А), кости на коремния пояс (Б) и повърхностни кости (В).
pt - посттемпорале; scl - супраклейтрум; с! - клейтрум; сог - коракойд; sc - скапула; d.pcl.—дорзален постклейтрум; v.pcl. — ветрален постклейтрум; гг-радиалиа; а. антериорно екстраскапуларе; б. супратемпорале; в. постериорно екстраскапуларе
415
си край костта лежи върху постериорния ръб на клейтрума, образувайки малък прозорец между двете кости. Гнездото в постдорзалния ъгъл, осигуряващо връзка с четвъртото радиале, е силно вдлъбнато вентрално.
Скапула (обр. 7 А). Скапулата е овална, пореста кост с медиално подгънат дорзален край. Тя носи напречна седловидна фасетка в постдорзалния си край за връзка с антериорния лъч на гръдната перка. Под тази ставна повърхност, чрез хрущялна връзка се свързват първите три радиалиа на перката. Костта притежава удължен отвор в средната си част.
Постклеитруми (обр. 7 А). Пекторалният пояс има два постклейтрума - дорзален и вентрален. Дорзалният постклейтрум е удължена плоска кост с удебелен постериорен ръб и издаващо се напред тънко люсповидно разширение, което достига в близост до долния край на костта. Вентралният постклейтрум е удължена пръчковидна кост със сплеснат и извит антериорно дорзален край, който лежи върху края на латералната повърхност на дорзалния постклейтрум. Вентралният му край достига до латералното разширение на базиптеригойда.
Радиалиа (обр. 7 А). Пекторалният пояс има четири радиалиа. Всички те са малки кости, конто нарастват по размери отгоре надолу. Първите две са свързани със скапулата, третата — със сутурата между скапулата и коракойда и последната - с коракойда. Пекторалната перка притежава един шиповиден и 16-18 начленени лъчи.
Коремен пояс
Базинтеригий (обр. 7 Б). Пелвисната кост има удължена триъгълна форма. Тя представлява тънка кост, подсилена в средната си част от надлъжен хребет. В постериорния си край костта е удебелена и пореста. Тук тя притежава вдлъбната ставна повърхност за прикрепване на шиповидния лъч на перката, както и удебелена закръглена фасета за връзка с останалите плавникови лъчи. Постмедиално базиптеригият има удължен постериорен израстък, който среща своя двойник медиално. Коремния пояс се свързва с клейтрума чрез съединителна тъкан. Предните краища на костта лежат под и между антериорните израстъци на коракоидите. Пелвисната перка съдържа един шиповиден и пет меки начленени лъчи.
Гръбначен стълб и евързаните с него кости (обр. 8). Liza aurata притежава 24 гръбначни прешлена(11 предопашни и 13 опашни).
Предопашни прешлени (обр. 8). Първият прешлен е еднакъв по размери със следващите и се свързва в предната си част с триделния кондил на черепа. Невралните дъги на този прешлен са високи, сплеснати странично. Те се простирав по цялата дължина на тялото на прешлена като се издават в двата му края. Невралните дъги на този прешлен са свободни при върха си по протежение на предните две трети от дължината си, а по- нататък са сраснали назад. Вентрално те са слети с тялото на прешлена. Невралните
416
Обр. 8. Liza aurata. Гръбначен стълб и опорен скелет на гръбните и аналните перки, vt - гръбначни прешлени; р.Ь. - предорзални кости; pt.d. - птеригофори на гръбната перка; pt.a. - птеригофори на аналната перка; p.sp. - неврален шип; p.hae. - хемален шип
дъги на останалите прешлени са сраснали, както при върха си, така и с телата на съответните прешлени. Невралните дъги на прешлените от втори до шести са близки по форма с невралния шип на първия прешлен, докато следващите са високи, тесни и със заострени върхове.
Парапофизи притежават всички предопашни прешлени.
Ребра носят прешлените от първи до десети. Прешлените от втори до пети притежават и епиплеуралиа, прикрепени към ребрата, като при втория прешлен епиплеурале е сраснало с реброто, докато при следващите три прешлена ребрата и епиплеуралиа са подвижно свързани помежду си.
Опашни прешлени (обр. 8). Тринадесет опашни прешлена. включително хипуралния комплекс. При всички прешлени (с изключение на последните два) невралните и хемалните дъги са сраснали както при върха си, така и с телата на прешлените. Невралните и хемалните шипове на тези прешлени са тънки, високи и заострени при върха си. Изключение прави хемалният шип на първия опашен прешлен, който е по-къс и извит назад. Хемалните дъги на предпоследния прешлен са автогенни спрямо тялото на прешлена, а хемалният шип е около два пъти по-широк от предходните и отсечен при върха си. Невралните дъги на този прешлен са сведени до нисък хребет и над тях се разполагат две автогенни епуралиа.
Хипурален комплекс (обр. 9). Последният прешлен е част от хипуралния комплекс и е представен от предната половина на прешленния център и от къс уростилен елемент. Уростилният прешлен носи едно автогенно уронеурале и 6 хипуралиа, от който второто е слято с третото, а четвъртото с петото.
Скелет на гръбния плавник (обр. 8). Два гръбни плавника, отделени един от друг на разстояние около пет прешлена. Първият плавник притежава 4 шиповидни лъчи, а вторият 1 шиповиден и 8 (рядко 7 или 9) начленени лъчи.
Предорзални кости (обр. 8). Три предорзални кости, разположени пред невралните шипове, съответно на трети, пети и седми гръбначни прешлени.
Птеригофори (обр. 8). Всички лъчи, шиповидни и начленени, се поддържат от по един птеригофор, с изключение на последните два лъча на меколъчата част на втората гръбна перка, конто се поддържат от един птеригофор.
Между първа и втора гръбна перка се намират три птеригофора, който не носят лъчи. Тяхното присъствие, както и това на предорзалните кости подсказва, че предшествениците на този вид са имали една обща дорзална перка, която с течение на времето се е редуцирала до сегашното си състояние. Първият дорзален птеригофор, носещ лъч, се разполага между невралните израстьци на седми и осми прешлен.
418
Обр. 9. Liza aurata. Хипурален комплекс, p.sp. - неврален шип; p.hae. -хемален шип; иг - уронеурале; ери - епурале; hy.ha. - хепаксиални хипуралиа; hy.ea. - епаксиални хипуралиа; Н - хипурале
Скелет на аналния плавник (обр. 8). Аналният плавник носи три шиповидни и 9 (рядко 8 или 10) начленени лъчи. Първите два птеригофора са най-дълги. Останалите птеригофори намаляват по дължина отпред назад. Първият птеригофор се намира пред хемалния шип на дванадесетия прешлен и бележи края на предопашната част на гръбначния стълб. Всеки птеригофор носи по един лъч, с изключение на последния, който носи два начленени лъча.
Благодарности:
1 Изказвам сърдечна благодарност на Румяна Камбурова за изработените рисунки и на Павлина Стефанова, оказала ми помощ при изготвяне на скелетните препарати.
ЛИТЕРАТУРА:
Берг, Л. 1949. Рыбы пресных вод СССР и сопредельных стран. Москва-Ленинград, АН СССР, 3: 930-1381
Дренски, П. 1951. Рибите в България. София, БАН, 286 с.
Световидов, А. 1964. Рыбы Черного моря. Москва-Ленинград, “Наука”, 518 с.
419
Сивков, Я. 2000. Морфологична характеристика на платерината Liza aurata (Risso, 1810) (Pisces, Mugilidae) от българското черноморско крайбрежие. -ИНМВ, 30-31/45-46/: 302-305.
Стоянов и др. 1963. Рибите в Черно море. ДИ Варна, 242 с.
Banarescu, Р. 1964. Fauna Republic! Populare Romine. Piscis-Osteichthyes, 13,911 p.
Fraser, T. 1968. Comparative osteology of the Atlantic snooks (Pisces, Centropomus.)-Copeia, 3’: 433-460
Gregory, W. 1933. Fish skulls: A study of the evolution Mechanisms. - Trans.
Am. Philos. Soc., New Ser., 23(2): 75-481
Harrington, R. 1955. The osteocranium of the American cyprinid fish, Notropis bifernatus, with an annotated synonymy of the teleost Skull bones. - Copeia, 4:267-290.
OSTEOLOGY OF THE GOLDEN GREY MILLET LIZA AURATA (RISSO, 1810) (PISCES, MUGILIDAE)
Yanaky Sivkov
(Resume)
The osteology of the Golden grey mullet Liza aurata is described in detail.
420
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СРЕБРИСТАТА КАРАКУДА
CARASSIUS AURATUS GIBELIO (BLOCH, 1783) (PISCES, CYPRINIDAE) ОТ БЪЛГАРИЯ
Янаки Сивков
Сребристата каракуда Carassius auratus gibelio е широко разпространена във водите на България (Дренски, 1951; Паспалев и Пешев, 1955; Стоянов и др. , 1963; Георгиев, 1967; Пешев, 1970; Карапеткова, 1972, 1974, 1975, 1976). Същевременно видът е съобщен твърде късно за българската ихтиофауна (Дренски, 1948). Цитираните по-горе литературни източници имат главно списъчен характер и морфологичната информация за вида е твърде бегла. Специални проучвания върху морфологията на сребристата каракуда у нас досега не са провеждани.
Целта на настоящата публикация е да се направи анализ на морфологичните признаци на сребристата каракуда Carassius auratus gibelio, обитавагца водите на България.
Материали и методи
Ихтиологичният материал, използван в настоящего проучване, е от фонда на Природонаучния музей - Варна. Той е събиран през периода 1972-2001 г. от р. Камчия при с. Старо Оряхово, р. Дунав при с. Кривина, р. Арчар при с. Арчар, блатото Малък Преславец и Дуранкулашкото езеро. Обработени са 61 екз. за пластични признаци и 173 екз. за меристични признаци, като е използван метода на Правдин (1961). Процентните стойности на отделните пластични признаци са изчислени спрямо стандартната дължина на тялото (SL) и дължината на главата (IC). При преброяване на гръбначните прешлени са включени първите четири прешлена, изграждащи веберовия апарат и уростила, който се брои за един прешлен. При преброяване на хрилните тичинки са включени и зачатъчните. Изчислени са средната аритметична (х), нейната грешка (S х), средното квадратично отклонение (SD) и коефициента на вариация (CV). Статистическата обработка на данните е по метода на вариационния анализ (Плохинский, 1961; Бейли, 1962; Снедекор, 1961).
421
Морфологична характеристика
D (HI) IV (V) (16)17 (18, 19); А III 5; Р (17) 18-19 (20); VI (8) 9 (10); С I (16) 17 (18) I; бранхиостегални лъчи 3; хрилни тичинки (44, 45) 46-50 (51); каналчести люспи в страничната линия (29) 30-31 (32); гръбначни прешлени (30) 31-33; глътъчни зъби 4-4 (табл. 2-8).
Тяло удължено, умерено високо, странично сплеснато (височина 40,26-44,57%, ширина 17,26-21,92%) (обр. 1;табл. 1). Дорзален профил дъгообразно извит, коремен профил приблизително прав. Опашно стебло късо, сравнително високо, без кил по дорзалния и вентралния ръб (дължина 12,56-14,76%, височина 15,06-17,60%, ширина 6,17-7,92%).
Глава относително голяма, висока. сплесната странично (дължина 27,34-29,73%, височина 24,10-26,25%, ширина 17,88-20,00%). Муцуна къса, коническа, с широко заоблен връх (дължина 31,50-36,25%, задочно разстояние 47,44-53,55%). Уста полудолна, малка, с връх малко над долния край на очите. В задния си край устният отвор не надминава вертикалата от предния край на ноздрите. Очи сравнително малки, разположени около средата на главата, с диаметър по-малък от междуочното разстояние (диаметър на очите 19,38— 23,97%, междуочно разстояние 40,28-45,68%). Гръбна перка дълга, умерено висока, с начало непосредствено зад вертикалата, издигната от началото на коремните перки (дължина на основата 3 7,02-41,81%, височина 18,01 -22,67%, антедорзално разстояние 50,17-54,79%, антевентрално разстояние 48,09-51,93%). Тя включва 4 (много рядко 3 или 5) шиповидни лъчи и 17 (рядко 16, 18 или 19) разчленени лъчи. Последният шиповиден лъч е удебелен и назъбен по задния си ръб (обр. 2). Зъбците заемат горната половина на костта и
Обр. 1. Carassius auratus gibelio. Дуранкулашко езеро, 174 мм SL.
422
нарастват по размери отделу нагоре. Първият птеригофор на гръбната перка се намира между невралните израстъци на седми и осми гръбначни прешлени. Аналната перка е къса, сравнително ниска, силно изнесена назад, с начало 1-2 лъча преди края на гръбната перка. Състои се от 3 шиповидни и 5 начленени лъчи. Последният шиповиден лъч е удебелен и назъбен по задния си ръб. Птеригофорът на първия й лъч е вместен между хемалните израстъци на осемнадесети и деветнадесети (рядко между деветнадесети и двадесети) гръбначни прешлени. Гръдните перки са умерено дълги и в задния си край достигат или слабо задминават началото на коремните перки (дължина на гръдните перки 18,10-20,98%).
Обр. 2. Carassius auratus gibelio. Твърдолъча част на гръбната перка, sp. sm. -гладки шиповидни лъчи; sp. ind. - назъбен шиповиден лъч; pt. d. - птеригофори.
Състоят се от 18-19 (рядко 17 или 20) начленени лъчи. Коремните перки са малко по-дълги от гръдните, но в задния си край не достигат аналния отвор (дължина на коремните перки 20,20-22,92%). Включват един шиповиден и 9 (рядко 8 или 10) начленени лъчи. Опашната перка е вилужно разклонена, но се отличава със сравнително слабо врязване в средната си част. Перката е съставена от 2 главни и 17 (рядко 16 или 18) разклонени лъчи. Хрилните тичинки са сравнително дълги, тесни, близо разположени една до друга, 46-50 (порядке 44,45 или 51) броя на първа хрилна дъга. Гръбначни прешлени 31-33 (рядко 30), от тях 18-19 предопашни и 12-14 опашни.
Цялото тяло покрито със сравнително едри, плътно прикрепени в кожата циклоидни люспи. Глава гола. Страничната линия почти права и минава по средата на страните на тялото. Тя включва 31 -33 (рядко 29 или 32) каналчести люспи и продължава с 1-2 люспи върху опашната перка. Плавателей мехур двуделен, конусовиден в задната си част, която завършва със заострен връх (обр. 3).
Основен цвят на тялото светложъл-теникав. Цялото тяло, включително гръбната, опашната, аналната и коремните
423
Обр. 3. Carassius auratus gibelio. Плавателей мехур
перки, напръскани със ситни точковидни тъмнокафяви петна. Гръдни перки светли.
Таблица 1
Пластични признаци на сребристата каракуда Carassius auratus gibelio от езеро Дуранкулак
Признаци	lim	х ± Sx	SD	CV	N
TL, см	12,00-25,20	16,50 ±0,44	3, 46	20, 97	61
SL, см	9,15-19,20	12,57 ±0,34	2,66	21,16	61
В проценти към дължината на тялото (SL)
IC	27,34-29,73	28,66 ± 0,08	0,63	2,20	61
Н	40,26-44,57	42,2 ± 0,14	1,08	2,55	61
МН	17,26-21,92	I9,16±0,U	0,84	4,38	61
н	15,06-17,60	16,27 ±0,07	0,56	3,44	61
mh	6,17- 7,92	6,99 ± 0,05	0,37	5,29	61
AD	50,17-54,79	52,42 ±0,11	0,86	1,64	61
AV	48,09-51,93	50,48 ±0, 12	0,95	1,88	61
АА	76,06-79,63	77,95 ±0,10	0,80	1,03	61
Ic	12,06-14,76	13,33 ±0,07	0,59	4,42	61
ID	37,02-41,81	39,27 ±0,15	1,18	3,00	61
HD	18,01-22, 67	20,09 ±0,12	0,96	4,78	60
IA	11,18-13,19	12,26 ±0,05	0,38	3,10	61
HA	16,27-20, 67	18,03 ±0,13	0,98	5,43	58
IP	18,10-20,98	19,64 ±0,09	0,72	3,66	59
IV	20,20-22,92	21,64 ±0.08	0,61	2,82	58
P-V	21,24-24,61	22,84 ±0,12	0,93	4,07	61
V-A	27,86-33,60	30,14± 0, 16	1,24	4, И	61
424
В процента към дължината на главата (1С)
г	31,50-36,25	34,46 ±0,14	1,13	3,28	61
о	19,38-23, 97	21,44 ± 0,16	1,24	5,78	61
ро	47,44-53,85	50,46 ± 0,22	1,69	3,35	61
io	40,28-45,68	43,26 ±0,19	1,45	3,35	61
НС	84,06-91,63	87,68 ± 0,29	2,26	2,58	61
тС	62,38-69,78	66,14 ±0,30	2,33	3,52	61
Забележка: TL-максимална дължина на тялото; SL-стандартна дължина на тялото; IC-дължина на главата; Н-височина на тялото; mH-ширина на тялото; h-височина на опашното стебло; mh-ширина на опашното стебло; AD-антедорзално разстояние; AV-антевентрално разстояние; АА-антеанално разстояние; 1с-дължина на опашното стебло; ID-дьлжина на основата на гръбната перка; HD-височина на гръбната перка; IA-дължина на основата на аналната перка; НА-височина на аналната перка; IP-дължина на гръдните перки; IV-дължина на коремните перки; P-V- пектовентрално разстояние; V-A-вентроанално разстояние; r-дължина на муцуната; о-диаметьр на очите; ро-задочно разстояние; io-меящуочно разстояние; НС-височина на главата; mC-ширина на главата.
Таблица 2
Брой на лъчите в гръбната перка на сребристата каракуда Carassius auratus gibelio
Местонаходище	Брой шиповидни лъчи				Брой начленени лъчи					
	3	4	5 х	N	16	17	18	19	X	N
ез. Дуранкулак	2	84	1 3,99	87	7	50	28	2	17,29	87
р. Камчия		31	4,00	31	1	10	10		17,28	31
р. Дунав		24	4,00	24	3	12	7	2	17,33	24
р. Арчар		16	4,00	16	2	9	4	1	17,25	16
блато Малък Преславец		15	4,00	15	2	9	4		17,13	15
425
Таблица 3
Брой на лъчите в аналната перка на сребристата каракуда Carassius auratus gibelio
Местонаходище	Брой шиповидни лъчи			Брой начленени лъчи		
	3	X	N	5	X	N
ез. Дуранкулак	87	3,00	87	87	5,00	87
р. Камчия	31	3,00	31	31	5,00	31
Р- Дунав	24	3,00	24	24	5,00	24
р. Арчар	16	3,00	16	16	5,00	16
блато Малък Преславец	15	3,00	15	15	5,00	15
Таблица 4
Брой на лъчите в гръдните перки и брой на бранхиостегалните лъчи на сребристата каракуда Carassius auratus gibelio
Местонаходище	Брой лъчи в гръдните перки						Брой бранхиостегалнни лъчи		
	17	18	19	20	X	N	3	X	N
ез. Дуранкулак	10	36	36	3	18,38	85	83	3,00	83
р. Камчия	16	10			17,38	26	31	3,00	31
р. Дунав	7	14	3		17,83	24	23	3,00	23
р. Арчар	5	8	3		17,87	16	16	3,00	16
блато Малък Преславец	2	9	4		17,13	15	15	3,00	15
Таблица 5
Брой на лъчите в коремните перки на сребристата каракуда Carassius auratus gibelio
Местонаходище	Брой 1	шиповидни лъчи X	N		8	Брой начленени лъчи 9	10 х	N			
ез. Дуранкулак	87	1,00	87	29	57	1	8,68	87
р. Камчия	31	1,00	31	1	30		8,97	31
р. Дунав	24	1,00	24	2	22		8,92	24
р. Арчар	16	1,00	16	2	14		8,87	16
блато Малък Преславец	15	1,00	15	1	14		8,93	15
426
Таблица 6
Брой на хрилните тичинки на сребристата каракуда Carassius auratus gibelio
Местонаходище	44	45	46	47	48	49	50	51	X	N
ез. Дуранкулак			3	6	27	21	9	2	48,48	68
р. Камчия	1	2	3	11	5	4	2	1	47,45	29
Р- Дунав			1	3	9	7	3	1	48,46	24
р. Арчар			1	3	7	3	1		48,12	16
Блато Малък Преславец		2	3	7	2	1			46,80	15
Таблица 7
Брой на гръбначните прешлени и брой на разклонените лъчи в опашната перка на сребристата каракуда Carassius auratus gibelio
Местонаходище	Брой на гръбначни прешлени 30 31 32 33 х	N	Лъчи в опашната перка 16 17 18 х N
ез. Дуранкулак	18 52 15 31,96 68	1	52 31 17,36 84
р. Камчия	3	7	15 4 31,69 29	6	25	16,81 31
р. Дунав	6 11 4 31,90 21	23	1 17,04 24
р. Арчар	3	9	4 32,06	16	15	1 17,06 16
Блато Малък Преславец	3 10 12 31,93 15	14	1 17,07 15
Таблица 8
Брой на каналчестите люспи в страничната линия на сребристата каракуда Carassius auratus gibelio
Местонаходище	29	30	31	32	X	N
ез. Дуранкулак	2	36	44	3	30,56	85
р. Камчия	6	14	5	1	30,04	26
Р- Дунав	3	11	7	2	30,35	23
р. Арчар	4	10	2		29,87	16
блато Малък Преславец	4	6	5		30,07	15
ЛИТЕРАТУРА:
Бейли, Н. 1962. Статистические методы в биологии. Москва, 64-74.
Георгиев, Ж. 1967. Видов състав на ихтиофауната на българските черноморски езера. - Изв. НИИРСО-Варна, 8: 211-227.
Дренски, П. 1948. Състав и разпространение на рибите в България. - ГСУ, Природомат. Фак., 44, 3: 11-63.
427
Дренски, П. 1951. Рибите в България. София, БАН (Фауна на България № 2), 270 с.
Карапеткова, М. 1972. Ихтиофауната на рекаЯнтра. - Изв. на Зоол. Инет, с музей, 36: 149-182.
Карапеткова, М. 1974. Ихтиофауна на река Камчия. - Изв. на Зоол. инет, с музей, 39: 85-98.
Карапеткова, М. 1975. Ихтиологична характеристика на река Велека. -Хидробиология, 1:54-64.
Караапеткова, М. 1976. Състав и характер на ихтиофауната в българските черноморски реки. - Хидробиология, 4: 52-59.
Паспалев, Г., Ц. Пешев. 1955. Принос към изучаване ихтиофауната на р.
Искър. - ГСУ, БГГФ, 48: 1-39.
Пешев, И. 1970. Ихтиофаунистичен обзор на някои реки в Източна България. - ИНМВ, 6: 143-156.
Плохинский, Н. 1961. Биометрия. Новосибирск. Сибирское отд. АН СССР, 363 с.
Правдин, И. 1966. Руководство по изучению рыб. Москва, 376 с.
Снедекор, 1961. Статистические методы в применении к исследованиям в сельском хозяйстве и биологии, 60-68.
Стоянов, Ст. и др., 1963. Рибите в Черно море. Варна, 246 с.
MORPHOLOGICAL CHARACTERISTICS OF THE GOLDFISH CARASSIUS AURATUS GIBELIO (BLOCH, 1783) (PISCES, CYPRINIDAE) FROM BULGARIA
Yanaki Sivkov
(Resume)
Investigations of the morphology of the goldfish Carassius auratus gibelio from Bulgaria were performed. There are 234 mature specimens examined. A biometrical analysis was carried out on 10 meristic and 25 metric characters.
428
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БАБКАТА BLICCA BJOERKNA (LINNAEUS, 1758) (PISCES, CYPRINIDAE)
Янаки Сивков
Бабката Blicca bjoerkna e широко разпростраена във водите на Европа (Берг, 1949). У нас се среща в р. Дунав, устиевите зони на нейните притоци и в р. Камчия (Дренски, 1951). Видът е съобщен за първи път за българската ихтиофауна от Ковачев (1922). По-късно присъствието му в българските води се потвърждава от Дренски (1948, 1951), Моров (1931), Шишков (1933) и Стоянов и др. (1963). Посочените публикации имат преимуществено списъчен характер или в тях се дават обобщени данни само за някои меристични признаци, взети от чужди литературни източници. Специални изследваиия върху морфологията на вида у нас досега не са провеждани.
В настоящата публикация се прави морфологичен анализ на пластичните и меристичните признаци на бабката Blicca bjoerkna от реките Камчия и Дунав.
Материали и методи
Ихтиологичният материал е от фонда на Природонаучния музей във Варна. Той е събиран през периода 1973 - 1976 г. и през 2000 г. от река Камчия при селата Старо Оряхово и Гроздево и от р. Дунав при с. Кривина. Обработени са 129 половозрели екземпляра по схемата на Правдин (1966). Биометричният анализ е извършен върху 14 меристични и 25 пластични признака. Процентните стойности на отделните пластични признаци са изчислени спрямо стандартната дължина на тялото (SL) и дължината на главата (1С). При преброяване на гръбначните прешлени са включени първите четири прешлена, изграждащи веберовия апарат, както и уростила. При преброяване на хрилните тичинки са включени и зачатъчните. Изчислени са средната аритметична (х), нейната грешка (Sx), средното квадратно отклонение (SD) и коефицента на вариация (CV) (Снедекор, 1961; Плохинский, 1961; Бейли, 1962).
429
Морфологична характеристика
D Ill 8 (9); A III 18-22; Р 15-17; V 1 (8) 9; С I 17 I; бранхиостегални лъчи 3; хрилни тичинки 15-17 на първа хрилна дъга; каналчести люспи в страничната линия 44-50; гръбначни прешлени 39^41 (21 предопашни и 18-20 опашни) (Табл. 1).
Тяло високо, сплеснато странично (височина 36,99 - 44,84 %, ширина 12,42 - 15,51%; обр. 1, Табл. 2). Гръбен профил стръмно издигнат от типа до началото на гръбната перка. Опашно стебло късо, умерено високо (дължина 13,19- 16,56 %, височина 10,94- 12,52%), без кил по дорзалния и вентралния ръб. Глава малка, конусовидна, ниска (дължина 19,95 - 22,78%, височина 81,37 - 90,18%, ширина 54,71 - 63,50%). Муцуна къса, коническа, със заоблен връх (дължина 29,62 - 34,49%, задочно разстояние 43,63 - 50,78%). Уста малка, полудолна. Задният й край не надминава вертикалата от края на предните ноздри. Глътъчни зъби двуредни2.5 -5.2. Очи огносително големи, изнесени в предната половина на главата, с диаметър по-малък от междуочното разстояние (диаметър на очите 25,31 - 30,55%, междуочно разстояние 32,84 - 42,64%). Гръбна перка къса, висока, разположена зад вертикалата, издигната от началото на коремните перки (дължина на основата на гръбната перка 11,69 - 14,63%, височина 26,00 - 32,70%, антедорзално разстояние 41,35 - 46,61%). Птеригофорът на първия й лъч лежи между невралните израстъци на тринадесети и четиринадесети гръбначни прешлени. Гръбната перка притежава 3 шиповидни и 8 (много рядко 9) начленени лъчи. Аналната перка е около два пъти по-дълга от
Обр. 1. Blicca bjoerkna. Река Камчия, 194 mm SL.
430
гръбната, но е по-ниска от нея (дължина на аналната перка 23,89-29,63%, височина 16,70-20,61%). Тя се разполага зад вертикалата, спуснатаотзадния край на гръбната перка. Състои се от 3 шиповидни и 18—23 начленени лъчи. Птеригофорът на първия й лъч се намира мужду хемалните израстьци на двадесет и първи и двадесет и втори гръбначни прешлени. Гръдните перки са къси, разположени в долната половина на тялото и, насочени назад, не достигат началото на коремните перки. Те съдържат 15-17 начленени лъчи. Коремните перки са малко по-къси от гръдните и, насочени назад, стигат близо до аналния отвор. Съставени са от 1 къс, шиповиден и 9 (много рядко 8) начленени лъчи. Опашната перка е вилужно разклонена, с два главни и 17 разклонени лъчи.
Цялото тяло е покрито със сравнително едри, плътно стоящи циклоидни люспи. Страничната линия е слабо дъгообразнво извита и се движи приблизително по средата на страните на тялото. Тя съдържа 44-50 каналчести люспи и продължава с 2—3 люспи върху основата на опашната перка.
Цвят на тялото - сребрист. Перки сиви. По време на брачния период чифтните - червеникави при основата си.
Таблица 1
Меристични признаци на бабката Blicca bjoerkna от река Камчия и река Дунав.
1	2	3 8	9	15	16	17	х ± S х	SD	N
D		67 39					3,00 ±0,00 3,00 ±0,00	0,00 0,00	67 39
			65 39	2 0			8,03 ± 0.02 8,00 ±0,00	0,16 0,00	67 39
sp. br				10 5	39 25	8 7	5,96 ± 0,07 16,05 ±0,09	0,56 0,57	57 37
V, 65 39							1,00 ±0,00 1,00 ±0,00	0,00 0,00	65 39
v2			0 2	65 37			9,00± 0,00 8,95 ± 0,03	0,00 0,22	65 39
с.	60 39						2,00 ± 0,00 2,00 ± 0,00	0,00 0,00	60 39
с2						60 39	17,00 ±0,00 17,00 ± 0,00	0,00 0,00	60 39
431
rbr	67 39				3,00 ±0,00 3,00 ±0,00	0,00 0,00	67 39
Р		7	46	11	16,06 ±0,06	0,53	64
		10	2	8	15,95 ±0,11	0,68	39
А,	67				3,00 ±0,00	0,00	67
	39				3,00 ±0,00	0,00	39
продължение
18	19	20	21	22	23	39	40	41	х ± Sx	SD	N
А2 2	10	22	22	6_	г				20,40 ±0,13	1,05	64
0	5	6	18	6	4				20,95 ±0,18	1.11	39
vt						7	42	15	40,12 ±0,07	0,57	64
						4	31	3	39,97 ± 0,07	0,43	38
продължение 44 45	46	47	48	49	50	x±Sx	SD	N
11	2	4	10	23	12	5	3	47,12 ±0,17	1,31	59
0	1	3	12	15	5	2	47,68 ±0,17	1,05	39
Забележка:	В числителя			- Р-	Камчия, в знаменателя	- р. Дунав; I
брой на шиповидните лъчи в гръбната перка; D2 - брой на разклонените лъчи в гръбната перка; sp. br. - брой на хрипните тичинки; V] - брой на шиповидните лъчи в коремните перки; V2 - брой на разклонените лъчи в коремните перки; С, — брой на шиповидните лъчи в опашните перки; С2 -брой на разклонените лъчи в опашната перка; rbr - брой на бранхиостегалните лъчи; Р- брой на лъчите в гръдните перки; А( - брой на шиповидните лъчи в аналната перка; А2 - брой на разклонените лъчи в аналната перка; vt- брой на гръбначните прешлени; II - брой на каналчестите люспи в страничната линия
Таблица 2
Пластични признаци на бабката Blicca bjoerkna от река Камчия
Признаци	lim	x ± S x	SD	CV	N
TL, ст	11,40-30,60	20,84 ± 0,47	4,46	21,40	90
SL, ст	9,00-24,40	16,47 ±0,38	3,62	21,98	90
В процента към дължината на тялото (SL)					
1С	19,95-22,78	21,47 ±0,06	0,57	2,65	90
Н	36,99-44,84	41,40 ±0,18	1,68	4,05	90
mH	12,42-15,51	14,10 ±0,07	0,68	4,82	90
h	10,94- 12,52	11,68 ±0,04	0,36	3,08	90
AD	52,60-58,77	55,81 ±0,08	0,77	1,38	89
PD	37,10-42,32	39,92 ±0,14	1,31	3,28	90
AV	41,35-46,61	44,13 ±0,12	1,10	2,49	89
AA	61,58-68,82	65,25 ±0,17	1,51	2,47	90
432
1с	13,19-16,56	15,12 ±0,09	0,83	5,49	90
1D	11,69-14,63	13.01 ±0,06	0,58	4,46	90
HD	26,00-32.70	29,35 ±0,15	1,43	4.87	87
LA	23,89-29,63	26,27 ±0,14	1,35	5.14	90
НА	16,70-20,61	18.38 ±0,09	0.86	4.68	88
IP	17.17-21.40	19,13 ± 0,10	0.90	4,70	87
IV	16,31-19,65	17,62 ±0.07	0,65	3,69	88
P-V	20,82-25,75	23.74 ±0,11	1.10	4,63	90
V-A	19.14-25,40	22,45 ±0,15	1,43	6,37	90
В проценти	към дължината на главата (1с)				
Г	29,62-34,49	31,94 ± 0,10	0,93	2,91	90
о	25,31 -30,55	27,40 ±0,13	1,21	4,42	90
ро	43.63-50,78	47.12 ±0,16	1,53	3,25	90
io	32,84-42.64	38,26 ±0,21	1,96	5,12	90
НС	81,37-90,18	85,63 ± 0,23	2,19	2.56	90
тС	54,71 -63,50	59,37 ±0,24	2.28	3.84	90
Забележка: TL - максимална дължина на тялото; SL - стандартна дължина на тялото; 1С - дължина на главата; Н - височина на тялото; mH -ширина на тялото; h - височина на опашното стебли; AD - антедорзално разстояние; PD — постдорзално разстояние; AV—антевентрално разстояние; АА - антеанал ио разстояние; 1с - дължина на опашното стебло; ID - дължина на основата на гръбната перка; HD - височина на гръбната перка; IA -дължина на основата на аналната перка; НА - височина на аналната перка; 1Р - дължина на гръдните перки; IV - дължина на коремните перки; P-V -пектовентрално разстояние; V-A-вентроанално разстояние; г-дължина на муцуната; о - диаметър на очите; ро - задочно разстояние; io - междуочно разстояние; НС — височина на главата; тС - ширина на главата
ЛИТЕРАТУРА:
Бейли, И. 1962. Статистические методы в биологии. Москва, 64-74.
Берг, Л. 1949. Рыбы пресных вод СССР и сопредельных стран. Москва-Ленинград, 469-925.
Дренски, П. 1948. Състав и разпространение на рибите в България. - ГСУ, Природомат. Фак., 3: 11-63.
Дренски, П. 1951. Рибите в България. Фауна на България № 2. София, 270 с. Ковачей, В. 1922. Сладководната ихтиологична фауна на България. - Архив на Министерството на земеделието и държавните имоти, 163 с.
Моров, Т. 1931. Сладководните риби в България. София, 93 с.
Плохинский, Н. 1961. Биометрия. Новосибирск, 364 с.
Правдин, И. 1966. Руководство по изучению рыб. Москва, 376 с.
Снедекор, Д. 1961. Статистические методы в применении к исследованиям в сельском хозяйстве и биологии, 60-68.
433
Стоянов, Ст. и др. 1963. Рибите в Черно море. Варна, 246 с.
Шишков, Г. 1934. Върху ихтиофауната на р. Камчия. — ГСУ, Природомат. фак., 44,3: 1-152.
MORPHOLOGICAL CHARACTERISTICS OF THE WHITE BREAM BLICCA BJOERKNA (LINNAEUS, 1758) (PISCES, CYPRINIDAE)
Yanki Sivkov
(Resume)
A morphological characteristics of the white bream Blicca bjoerkna from the Danube and Kamtchia rivers is performed in the paper. There are 129 mature specimens examined. A biometric analysis was carried out on 14 meristic and 25 metric characters.
434
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РУТИЛУСА RUTILUS RUTILUS (LINNAEUS, 1758) (PISCES, CYPRINIDAE) ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ВОДИ
Янаки Сивков
Рутилусът Rutilus rutilus е сравнително широко разпространен в нашите води от Дунавския, Беломорский и Черноморския басейн. Видът е съобщен за първи път от Ковачев (1922), По-късно присъствието му у нас се потвърждава от Дренски (1926, 1948, 1951), Моров (1931), Шишков (1934), Булгурков (1958), Стоянов и др. (1963), Георгиев (1967).
Същевременно в цитираната литература липсва единство на мненията по отношение на таксономичния статус на отделяйте популации. Според Дренски (1948) например в пределите на страната видът се разделя на три подвида. Типичният подвид Rutilus rutilus rutilus обитава р. Дунав и притоците й, на изтокот р, Искър, както и р. Камчия. Вторият подвид Rutilus г. heckeli е характерен за р. Дунав на запад от р. Искър и се среща при Видин, Козлодуй и Лом. Третият подвид Rutilus г. mariza обитава р. Марица. По-късно Дренски (1951) допълва разпространението на Rutilus г. heckeli в р. Дунав, като включва района на Силистра и езерото Сребърна. Булгурков (1958) съобщава за езерото Сребърна подвидовете Rutilus г. rutilus и Rutilus г. heckeli, а Стоянов и др. (1963) и Георгиев (1967) посочват Rutilus г. heckeli за крайморските езера Дуранкулак и Белослав. Прави също впечатление, че цитирането на трите подвида от горепосочените автори не е съпътствано с морфологични данни, а е само привнесено към съответните хабитати. Изключене прави Дренски (1951), който дава обобщени данни за броя на лъчите в гръбната и аналната перка и броя на каналчестите люспи в страничиата линия, но от тях личи, че тези данни или са селективно подбрани от други литературни източници, или са резултат от проучване на единични екземпляри.
Целта на настоящата публикация е да се направи морфологична характеристика на рутилуса Rutilus rutilus от водите на България и се изясни таксономичния статус на популациите от Дунавския, Беломорския и Черноморския басейн.
435
Материал и и методи
Ихтиологичнияз материал е събиран през периода 1976 - 2000 г. от р. Камчия при с. Старо Оряхово и язовир Цонево, от езерата Вая, Дуранкулак, Сребърна, от блатото Малък Преславец, от р. Вит при с. Голяма Желязна и р. Марица край Пловдив. За морфометрични цели са обработени 110 полово зрели екземпляра от ез. Дуранкулак, р. Марица и р. Камчия по схемата на Правдин (1966). Биометричният анализ е извършен върху 26 пластични признака. Процентните стойности на отделните признаци са изчислени спрямо стандартната дължина на тялото (SL) и дължината на главата (ТС). Проучени са и 14 меристични признака, като са обработени 383 екземпляра от 7 местонаходища. Статистическата обработка на данните е по метода на вариационния анализ (Плохинский, 1961; Бейли, 1962; Снедекор, 1961). Определени са средната аритметична на белезите ( х), нейната грешка (S х), средното квадратично отклонение (SD) и коефициентът на вариация (CV). При сравнение на отделните популации използвахме коефициента за различие (CD) на Майр (1971).
Морфологична характеристика
D (III) IV (V) (8, 9) 10 (И); A HI (IV) (8, 9) 10 (И); Р (15) 16-17 (18); V I (8) 9 (10); С I (16) 17 (18) I; бранхиостегални лъчи 3; хрилнитичинки (10) 11-13 (14); каналчести люспи в страничната линия (39) 40-44 (45,46); гръбначни прешлени 6-5 (рядко 5-5 или 6-6) (табл. 2-10).
Тяло продълговато, сплеснато странично (височина 30,54-36,97%. ширина 13,67-17,97%) (обр. 1; табл. 1). Дорзален профил дъгообразно извит, с най-висок връх при началото на гръбната перка. Опашно стебло сравнително късо, ниско, без кил по дорзалния и вентралния ръб. Глава малка, ниска, сплесната странично (дължина 20,96-26,79%, височина 15,38-20,74%, ширина 10,78-14,85%). Муцуна къса, коническа, със заоблен връх (дължина 26,33-
Обр. 1. Rutilus rutilus. Дуранкулашко езеро, 157мм SL.
436
Обр. 2. Rutilus rutilus. Шиповидна част на гръбната перка.
sp. d.-шиповидни лъчи; pt. d. -птеригофорг
32,69%, задочно разстояние 40,56-47,35%). Уста полудолна, коса, с връх малко над долния край на очите. В задния си край устният отвор задминава слабо задния край на ноздрите. Очи сравнително големи, изнесени в предната половина на главата, с диаметър по-малък от междуочното разстояние (диаметър на очите 24,44-30,47%, междуочно разстояние 33,80-40,14%). Гръбна перка къса, умерено висока, с начало непосредствено зад вертикалата, издигната от началото на коремните перки (дължина на основата 13,12-18,65%, височина 20,74-24,93%, антедорзално разстояние 46,81-52,88%). Птеригофорът на първия лъч лежи между невралните израстъци на тринадесети и четиринадесети гръбначни прешлени. Гръбната перка притежава 4 (рядко 3 или 5) шиповидни лъчи (обр. 2) и 10 (рядко 8, 9 или 11) разклонени лъчи. Аналната перка е малко по-къса и доста по-ниска от гръбната перка (дължина 10,18-15,21 %, височина 11,64-16,94%). Състои се от 3 (рядко 4) шиповидни лъчи и 10 (рядко 8, 9, 11 или 12) разклонени лъчи. Птеригофорът на първия й лъч се намира между хемалните израстъци на двадесет и втори и двадесет и трети или между двадесет и трети и двадесет и четвърти гръбначни прешлени. Между коремната и аналната перка има кил, покрит с люспи. Гръдните перки къси, разположени в близостдо вентралния ръб на тялото. Съставени са от 15-17 начленени лъчи, като липсва шиповиден лъч. Коремните перки са приблизително равни по дължина на гръдните, като в задния си
437
край достигат близо до аналния отвор. Включват един къс шиповиден и 9 (много рядко 8 или 10) разклонени лъчи. Опашната перка е вилужно разклонена, с два главни и 17 (рядко 16 или 18) разклонени лъчи. Хрилни тичинки къси, удебелени, 11-13 (по-рядко 10,14). Гръбначни прешлени 39-41 (по-рядко 38 или 42); оттях 21-23 предопашни и 17-18 опашни.
Цялототяло е покрито със средне големи циклоидни люспи. Главата гола. Страничната линия дъгообразно извита, разположена малко под средата на тялото. Тя включва 40-44 (по-рядко 39, 45 или 46) каналчести люспи и продължава с 1-2 люспи върху опашното стебло.
Основен цвят на тялото сребрист. Гръб по-тъмен. Гръбна и опашна перки светло до тьмносиви. Коремни, гръдни и анална перки със слабо червеникав оттенък при основата си.
Обсъждане на резултатите
При сравнение на пластичните признаци натри едноразмерни групи полово зрели индивиди от езеро Дуранкулак (Черноморски басейн), река Марица (Егейски басейн) и река Вит (Дунавски басейн) статистически различия не бяха установени. Коефициентът за достоверност на различията CD на Майр (1971) се колебае от 0,06 до 1,23 (табл. I). Подобно е положението и при сравнение на стойностите на меристичните признаци на рутилуса от 7 местонаходища у нас (езеро Дуранкулак, река Камчия, езеро Вая -Черноморски басейн, р. Марица - Егейски басейн и р. Вит, ез. Сребърна и блато Малък Преславец- Дунавски басейн (табл 2-10). Коефициентът CD на Майр (1971) е в границите 0,15-0,87.
Тези резултати показват, че в България рутилусът е представен от един подвид. Границите на вариране на всички изследвани меристични признаци се вместват изцяло в границите на вариране на типичния подвид Rutilus г. rutilus. Това се потвърждава и при сравняване на броя на каналчестите люспи на нашите материали с тези на типичния подвид от реките Неман, Западна Двина и Днепър (табл. 11) (по данни на Жуков 1965), където CD е в границите 0,07-0,89. Стойностите на меристичните признаци на описания от Дренски (1926) подвид Rutilus г. mariza се вместват в границите на вариране на типичния подвид (Берг, 1949), от което следва, че Rutilus г. mariza е синоним на типичния подвид Rutilus rutilus rutilus.
По време на разработката на меристичните признаци на рутилуса много силно впечатление направи установеният от нас брой на шиповидните лъчи в гръбната перка. Във всички литературни източници (наши и чужди) се дават 3 шиповидни лъчи в тази перка, без никаквп отклонения. От обработените от нас 377 екземпляра рутилус, при 337 в гръбната перка имаше 4 шиповидни лъчи, при 36 екземпляра - по 3 такива лъчи и при 4 екземпляра — по 5 шиповидни лъчи. Това съотношение беше установено при рутилуса във всички изследвани от нас хабитати (табл. 2). Тези съществени различия
438
в броя на шиповидните лъчи в гръбната перка вероятно се дължат на подценяване от страна на ихтиолозите на действителното преброяване на тези лъчи и е предпочетено заемането на обобшени формули от предходни литературни източници. Това предположение ни принуждава в настояшата работа да не придаваме съществено таксономично значение на този признак. Разбира се той ще бъде наблюдаван от нас при бъдещи проучвания на този вид.
Таблица 1
Пластични признаци на Rutilus rutilus (1. ез. Дуранкулак, N=60; 2. р. Марица, N=48; 3. р. Вит, N=52)
Признаци	l.x±Sx	SD	2. x±Sx	SD	3.x±Sx	SD	1/2	CD 1/3	2/3
TL, см	18,40 ±0,17	1,30	17,49 ±0,22	1,53	17,28 ±0,18	1,34	0,32	0,39	0,07
SL, см	15,28 ±0,15	1, 17	14,40 ±0,18	1,25	14,27 ±0,16	1,14	0,62	0,44	0,09
В процента към дължината на тялото (SL)
IC	23,51 ±0,15 1,17	24,33 ±0,11 0,74	22,94 ±0,14 1,01	0.43 0.26 0,50
H	33,64 ±0,20 1,55	32,23 ±0,17 1,21	32,76 ±0,18 1,28	0,39 0,31 0,21
mH	15,23 ±0,11 0,88	14,07 ±0,12 0.81	15,84 ±0,10 0,76	0,68 0,37 1,13
h	10.82 ±0.05 0,36	10,17 ±0,06 0,43	10,65 ±0,06 0,45	0,82 0,21 0,54
mh	4,89 ±0,04 0,34	5,19 ±0,07 0,47	4.71 ±0,06 0.41	0,37 0,24 0,54
AD	50,81 ±0,19 1,45	50,12 ±0,17 1,21	50,31 ±0,18 1,30	0,26 0,18 0,07
PD	36,63 ±0,18 1,37	35.97 ±0,17 1,19	35,43 ±0.17 1,24	0,26 0,46 0.22
AV	49,96 ±0,18 1,39	49,22 ±0,18 1,28	49,38 ±0,17 1,21	0,28 0,22 0,06
AA	71,35 ±0.16 1,20	72,11 ±0,16 1,15	70,25 ±0.18 1,30	0,32 0,44 0,76
Ic	18.76 ±0,13 1,02	18,14 ±0,16 1,09	17,93 ±0,16 1.15	0,29 0,38 0,09
ID	15.84 ±0,10 0,78	15,65 ±0,12 0,83	16,01 ±0,11 0,81	0,12 0,11 0,22
HD	22,84 ±0,14 1,09	21,93 ±0,16 1,11	22,15 ±0,14 1.03	0,41 0.32 0,12
1A	13,23 ±0,09 0,67	12,56 ±0,10 0,69	12,13 ±0,13 0,87	0,49 0,80 0,27
HA	14,40 ±0.11 0.83	13.85 ±0,14 0,97	13,21 ±0.13 0,91	0,30 0,66 0,25
IP	17,59 ± 0,07 0,56	18.21 ±0.10 0,72	17,89 ±0,14 0,99	0,48 0,19 0,20
IV	17,43 ±0,07 0,55	17,96 ±0,10 0,47	17,57 ±0,08 0,58	0,52 0.13 0,34
P-V	26,43 ±0,10 0,81	25,79 ±0,13 0,88	26,11 ±0,13 0,91	0,38 0,19 0,18
V-A	24,30±0,15 1,16	23,65 ±0,15 1.07	23,98 ±0,14 1,01	0,29 0,15 0,16
В процента към дължината на главата ( IC)
r	30,99 ±0,12	0,95	28,57 ±0,14	1,01	29,43 ±0,14	1,05	1,23	0,78	0,48
о	26,55 ±0,16	1.23	27,38 ±0,17	1,17	28,19±0,16	1.14	0,34	0,69	0,35
P°		44,93 ±0,14	1,H	45,32 ±0.15	1,08	43,57 ±0,13	0,97	0,18	0,65	0,85
io	36,18 ±0,43	2,41	38,03 ±0,30	2,11	37,21 ±0,27	1,98	0,41	0,23	0,20
HC	76,96 ± 0,24	1,87	79,15 ±0,24	1,68	78,49 ± 0,27	1,92	0,51	0,40	0,18
mC	55,17 ±0,19	1,48	54,12±0,19	1,35	54,67 ±0,18	1,27	0.37	0,28	0,21
439
Признаци: TL - максимална дължина на тялото; SL - стандартна дължина на тялото; IC — дължина на главата; Н - височина на тялото; mH - ширина на опашното стебло; h - височина на опашното стебло; mh - ширина на опашното стебло; AD - антедорзално разстояние; PD - постдорзално разстояние; AV - антевентрално разстояние; АА - антеанално разстояние; 1с - дължина на опашното стебло; ID - дължина на основата на гръбната перка; HD-височина на гръбната перка; IA-дължина на основата на аналната перка; НА-височинанааналнатаперка; IP-дължина на гръдните перки; IV -дължина на коремните перки; P-V - пектовентрално разстояние; V-A -вентроанално разстояние; г - дължина на муцуната; о - диаметър на очите; ро - заочно разстояние; io - междуочно разстояние; НС - височина на главата; тС - ширина на главата
Таблица 2
Брой на лъчите в гръбната перка на рутилуса Rutilus rutilus
Местонаходище	Шиповидни лъчи					8	Разклонени лъчи				
	3	4	5	X	N		9	10	11	X	N
ез. Дуранкулак	9	82		3,90	91		10	78	3	9,92	91
ез. Сребърна	2	27	1	3,97	30		2	26	4	10,06	32
ез. Вая	7	76		3,91	83	2	12	60	7	9.93	81
р. Камчия	4	79	1	3,95	84		6	70	8	10,02	84
р. Вит	6	25		3,81	31		2	27	2	10.00	31
р. Марица	1	22	2	4,04	25		4	19	2	9,92	25
блато Малък Преславец	7	26		3,79	33	1	3	25	6	10,03	35
Таблица 3
Брой на лъчите в аналната перка на рутилуса Rutilus rutilus
Местонаходище	Шиповидни лъчи				Разклонени лъчи					
	3	4	X	N	8	9	10	11	12	X	N
ез. Дуранкулак	83	6	3,07	89	2	7	56	24	3	10.21	92
ез. Сребърна	29	3	3,09	32		1	24	6	10,16	31
ез. Вая	79	2	3,02	81		И	62	18	10,08	91
р. Камчия	80	3	3,04	83		16	59	8	9,90	83
р. Вит	29	2	3,06	31		2	20	8	10,20	30
р. Марица	24	1	3,04	25		2	19	3	10.04	24
блато Малък Преславец	32	3	3,08	35	1	3	21	7	10,06	32
440
Таблица 4
Брой на лъчите в гръдните перки и брой на бранхиостегалните лъчи на рутилуса Rutilus rutilus
Местонаходище	Лъчи в гръдните перки						Бранхиостегални лъчи		
	15	16	17	18	X	N	3	X	N
Ез. Дуранкулак		18	40	23	17,06	81	91	3,00	91
ез. Сребърна	1	21	7	2	16,32	31	32	3,00	32
ез. Вая	3	26	30	11	16,70	70	81	3,00	81
р. Камчия	2	23	28	16	16,84	69	84	3,00	84
р. Вит	3	18	9	1	16,26	31	31	3,00	31
р. Марица	1	15	5	3	16,42	24	25	3,00	25
блато Малък Преславец	4	17	12		16,24	33	33	3,00	33
Таблица 5
Брой на лъчите в коремните перки на рутилуса Rutilus rutilus
Местонаходище	Шиповидни лъчи			Разклонени лъчи				
	1	X	N	8	9	10	X	N
ез. Дуранкулак	91	1,00	91	4	74	7	9,03	85
ез. Сребърна	32	1,00	32	2	28	1	8,97	31
ез. Вая	81	1,00	81	2	75	4	9,02	81
р. Камчия	84	1,00	84	3	69	5	9,02	77
р. Вит	31	1,00	31	1	29		8,97	30
р. Марица	25	1,00	25	1	23	1	9,00	25
блато Малък Преславец	35	1,00	35		31	2	9,06	33
Таблица 6
Брой на хрилните тичинки на рутилуса Rutilus rutilus
Местонаходище	10	11	12	13	14	X	N
ез. Дуранкулак		12	30	30	И	12,48	83
ез. Сребърна	1	3	21	4	2	12,10	31
ез. Вая	2	34	33	15	1	11,75	85
р. Камчия		18	37	20	5	12,15	80
р. Вит		6	17	7		12,03	30
р. Марица	1	2	16	3	1	12,14	22
блато Малък Преславец	1	4	23	5		11,96	33
441
Таблица 7
Брой на каналчестите люспи в страничната линия на рутилуса Rutilus rutilus
Местонаходище	39	40	41	42	43	44	45	46 х	N
ез. Дуранкулак		2	7	15	30	24	4	1 43,00	83
ез. Сребърна	1	2	7	12	6	3		41,93	31
ез. Вая	1	23	37	18	5	1	1	41,12	86
р. Камчия	1	10	26	26	10	2	1	41,58	76
р. Вит	1	2	4	12	7	3		42,07	29
р. Марица		3	6	8	5	2		41,87	24
блато Малък Преславец		8	И	10	5	1		41,43	35
Таблица 8
Брой на гръбначните прешлени на рутилуса Rutilus rutilus
Местонаходище	38	39	40	41	42	X	N
ез. Дуранкулак	2	4	34	38	7	40,52	85
ез. Сребърна	2	4	19	4	2	40,00	31
ез. Вая	12	48	26	3		39,22	89
р. Камчия		17	48	8	1	39,90	74
р. Вит		3	16	5	1	40,16	25
р. Марица	1	2	17	3	1	40,04	24
блато Малък Преславец	1	3	18	9		40,13	31
Таблица 9
Брой на лъчите в опашната перка на рутилуса Rutilus rutilus
Местонаходище	Шиповидни лъчи			Разклонени лъчи				
	2	X	N	16	17	18	X	N
ез. Дуранкулак	90	2,00	90	5	84	1	16,95	90
ез. Сребърна	30	2,00	90	1	29	1	17,00	31
ез. Вая	83	2,00	83	3	78	2	16,99	83
р. Камчия	82	2,00	82	6	73	2	16,95	81
р. Вит	31	2,00	31	2	27	1	16,97	30
р. Марица	25	2,00	25		24	1	17,04	25
блато Малък Преславец	33	2,00	33		33	2	17,06	35
442
Таблица 10
Глътъчни зъби у рутилуса Rutilus rutilus
Местонаходище	5-5	Формула на глътъчните зъби		
		6-5	6-6	N
ез. Дуранкулак		79	1	80
ез. Сребърна	3	27	1	31
ез. Вая	19	62		81
р. Камчия	11	65	2	78
р. Вит	ПТ”	20	2	25
р. Марица	1	22		23
блато Малък Преславец		29	1	30
Таблица 11
Стоимости на CD при сравнение на различии популации на Rutilus rutilus по отношение броя на каналчестите люспи в страничната линия
Местонаходище	Р. Неман	р. Зап. Двина	р. Днепър
ез. Дуранкулак	0,07	0,24	0,32
ез. Сребърна	0,44	0,25	0,30
ез. Вая	ГО,89	0,67	0,51
р. Камчия	0,63	0,43	0,32
р. Вит	0,37	0,19	0,21
р. Марица	0,47	0,28	0,34
блато Малък Преславец	0,71	0,50	0,82
ЛИТЕРАТУРА:
Бейли, Н. 1962. Статистические мегоды в биологии. Москва, 64-74.
Берг, Л. 1949. Рыбы пресных вод СССР и сопредельных стран. Москва-Ленинград, 469-925.
Булгурков, К. 1958. Хидроложки особености на резервата езеро Сребърна и състав на рибната му фауна. - Изв. Зоол. Инет., 7: 251-263.
Георгиев, Ж. 1967. Видов състав на ихтиофауната на българските черноморски езера. - Изв. НИИРСО-Варна, 8: 211-227.
Дренски, П. 1926. Нови и редки риби от България. - Труд. Бълг. природоизп. д-во, 12: 121-148.
Дренски, П. 1948. Състав и разпространение на рибите в България. - ГСУ, Природомат. фак., 3:11 -63.
Дренски, П. 1951. Рибите в България. (Фауна на България № 2).София, 270 с.
Жуков, П. Рыбы Белоруссии. Минск, 415 с.
443
Ковачев, 1922. Сладководната ихтиологична фауна на България. - Архив М-во на земед. и държ. имоти, 3: 163 с.
Майр, Э. 1971. Принципы зоологической систематики. Москва, 454 с.
Моров, Т. 1931. Сладководните риби в България. София, 93 с.
Плохинский, Н. 1961. Биометрия. Новосибирск, 362 с.
Правдин, И. 1966. Руководство по изучению рыб. Москва, 376 с.
Стоянов, Ст. и др. 1963. Рибите в Черно море. Варна, 246 с.
Снедекор, Д. 1961. Статистические методы в применении к исследованиям в сельском хозяйстве и биологии, 60-68.
Шишков, Г. 1934. Върху ихтиофауната на р. Камчия. - ГСУ, Природомат. фак., 44,3: 1-152.
MORPHOLOGICAL CHARACTERISTICS OF THE ROACH RUTILUS RUTILUS (LINNAEUS, 1758) (PISCES, CYPRINIDAE) FROM THE BULGARIA WATERS
Yanaki Sivkov
(Resume)
Inverstigations of the morphology of the roach Rutilus rutilus from the Bulgaria waters were performed. There are 493 mature specimens examined. A biometrical analysis was carried out on 14 maristic and 26 metric characters.
444
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998 -1999
МОРФОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБИКНОВЕНАТА КАРАКУДА CARASSIUS CARASSIUS (LINNAEUS, 1758) (PISCES, CYPRINIDAE)
Янаки Сивков
Обикновената каракуда Carassius carassius e съобщена за първи път за българската ихтиофауна от Ковалев (1922). По-късно присъствието на вида във водите на България се потвърждава от Моров (1931), Шишков (1934), Дренски (1948, 1951), Пасиалев и Пешев (1955), Булгурков (1958), Стоянов и др. (1963), Георгиев (1967), Карапеткова (1972, 1974, 1976). Част от посочените литературни източници имат главно списъчен характер и в тях липсва морфологична информация за вида, докато в други се дават само обобщени данни за някои меристични признаци, конто са заимствани от чужди автори. Специални проучвания върху морфологията на вида у нас досега не са провеждани.
Целта на настоящото проучване е да се направи характеристика на морфологичните признаци на обикновената каракуда Carassius carassius, обитаваща водите на България, както и да се извърши сравнение със сребристата каракуда Carassius auratus gibelio.
Материали и методи
Проучваният материал е от фонда на Природонаучния музей във Варна. Той е събиран през периода 1973 -2001 г. от р. Камчия при с. Старо Оряхово. ез. Мандра и ез. Сребърна. Обработени са 90 екземпляра за пластични признаци и 83 екз. за меристични признаци, като е използвана схемата на Правдин (1961). Процентните стойности наотделните пластични признаци са изчислени спрямо стандартната дължина на тялото (SL) и дължината на главата (1С). При преброяване на елементите на гръбначния стълб прешлените. участващи в състава на веберовия апарат, се броят за четири, а уростила - за един прешлен. При преброяване на хрилните тичинки са включени и зачатъчните. Изчислени са средната аритметична (х), нейната грешка (Sx), средното квадратично отклонение (SD) и коефициентът на вариация (CV). Статистическата обработка на данните е по метода на вариационния анализ (Плохинский, 1961; Снедекор, 1961; Бейли, 1962).
445
При сравнение на отделите популяции използвахме коефициента за различие CD на Майр (1971).
Морфологична характеристика
D HI (IV) (14, 15) 16 (17); А III (5) 6; Р 14- 15 (16); V 1 8 (9); С I (16) 17 (18) I; бранхиостегални лъчи 3; хрилни тичинки (26) 27 - 29 (30); каналчести люспи в страничната линия (30) 31 - 32 (33); гръбначни прешлени (30) 31 - 32 (33); глътъчни зъби 4-4 (табл. 2 - 8).
Тяло високо, странично сплеснато (височина 43,28 - 47,07%, ширина 18,21 - 22,43%) (обр. 1; табл. 1). Опашно стебло сравнително ниско, сплеснато странично (дължина 17,04- 19,91%, височина 13,69- 16,41%, ширина 4,17-5,94%). Глава малка, висока, сплесната странично (дължина 24,90 - 27,93%, височина 22,79 - 29,29 %, ширина 15,99 - 20,30%). Муцуна къса, тъпо заоблена при върха си (дължина 29,35 - 33,78%, задочно разстояние 45,18 -49,01 %). Уста крайна, малка, с връх на линията на средата на очите. В задния си край устният отвор не достига вертикалата от предния край на ноздрите. Очи сравнително малки, изнесени в предната половина на главата, с диаметър приблизително два пъти по-малък от междуочното разстояние (диаметър на очите 19,23 - 23,62 %, междуочно разстояние 38,76 - 42,71%). Гръбна перка сравнително дълга, не много висока, с начало непосредствено зад вертикалата, издигната от началото на коремните перки (дължина на основата 33,08-36,87%, височина 16,75-20,51%, антедорзално разстояние 49,04 - 52,63%). Състои се от 3 (много рядко 4) шиповидни лъчи и 16 (рядко
Обр 1. Carassius carassius. Река Камчия, 125 мм SL.
446
Обр. 2. Твърдолъча част на гръбната перка
A. Carassius carassius; Б. Carassius auratus gibelio; sp. sm. - гладки шиповидни лъчи; sp. ind. - назъбен шиповиден лъч; pt.d. - птеригофори
Обр. 3. Плавателей мехур
A. Carassius carassius; Б. Carassius auratus gibelio
447
14, 15 или 17) разклонени лъчи. Последният шиповиден лъч е удебелен и назъбен по задния си ръб. Зъбците са малки и еднакви по размери, гъсто разположени един до друг и започват близо до долния край на лъча (обр. 2а). Първият птеригофор се намира между невралните израстьци на седми и осми гръбначни прешлени. Аналната перка е къса, ниска, с начало един или два лъча пред вертикалата от края на гръбната перка (дължина 11,18 -14,75 %, височина 14,15 - 17,48%). Състои се от три шиповидни и 6 (рядко 5) начленени лъчи. Последният шиповиден лъч е удебелен и ситно назъбен по задния си ръб. Птеригофорът на първия й лъч лежи между хемалните израстьци на осемнадесети и деветнадесети гръбначни прешлени. Гръдните перки са къси, с тясна основа, и в задния си край не достигат началото на коремните перки (дължина на гръдните перки 14,82 - 18,98%). Включват 14 - 15 (много рядко 16) начленени лъчи. Коремните перки са малко по-дълги от гръдните, но в задния си край не достигат аналния отвор (дължина на коремните перки 18.65 - 22.45%). Изградени са от един шиповиден и 8 (много рядко 9) начленени лъчи. Опашната перка е вилужно разклонена, със слабо вдлъбване в средната си част. Състои се от 2 главни и 17 (рядко 16 или 18) разклонени лъчи. Хрилните тичинки са сравнително къси, удебелени, 27-29 (рядко 26 или 30) броя на първа хрилна дъга. Гръбначни прешлени - 31 - 32 (рядко 30 или 33) броя, от тях 18-19 предопашни и 13 - 14 опашни.
Цялото тяло покрито със сравнително едри, плътни циклоидни люспи. Глава гола. Странична линия почти права — минава по средата на страните на тялото. Тя включва 31-32 (рядко 30 или 33) каналчести люспи и продължава с 1 - 2 люспи върху опашната перка. Плавателей мехур двуделен, овален, със заоблен връх в задния си край.
Основен цвят на тялото светложълтеникав. Цялото тяло, включително перките, осеяно с много ситни точковидни тъмнокафяви или сиви петьнца. В зависимост от местообитанието гърбът и страните на тялото варират от
златисто до тъмно сиво.
Обсъждане на резултатите
Меристичните признаци на обикновената каракуда Carassius carassius от р. Камчия, ез. Мандра и ез. Сребърна показват близки стойности (табл. 2 - 8). Проведеният сравнителен анализ не даде статистически различия. Коефициентът CD на Майр (1971) е в границите 0,02 - 0,18.
Обикновената каракуда от р. Камчия е твърде близка до типичната форма, обитаваща р. Днепър (по Жуков, 1965). При сравнение на нашите данни с тези на Жуков (1965) по 22 пластични признака таксономични различия не се установиха (CD на Майр е в границите 0,05 - 0,92) (табл. 9). Различия не показаха и сравнителните резултати от меристичните признаци (табл. 10).
448
Сравнение на обикновената каракуда Carassius carassius със сребристата каракуда Carassius auratus gibelio
При сравнение на данните на морфологичните признаци на Carassius carassius с данните на морфологичните признаци на Carassius auratus gibelio (по данни на Сивков, под печат) се наблюдават следните таксономични различия.
При пластичните признаци Carassius carassius се отличава с по-къса глава, по-високо тяло, по-къса гръбна перка и по-висока глава. Антеаналното разстояние, дължината на опашното стебло и дължината на гръбната перка показват хиатус (табл. 11).
По отношение на меристичните признаци Carassius carassius има по-малък брой лъчи в гръбната перка (шиповидни и начленени), по-малък брой лъчи в гръдните и коремните перки, по-малък брой хрилни тичинки, конто са по-къси и по-удебелени, и по-голям брой разклонени лъчи в аналната перка (табл. 12). Carassius carassius притежава овален плавателей мехур, завършващ със заоблен връх, докато плавателният мехур на Carassius auratus gibelio има конусовидна форма и завършва със заострен връх (обр. 3).
Различия има и в особеностите на последния шиповиден лъч на гръбната перка. При Carassius carassius този лъч е назъбен по цялата си дължина, като зъбците са еднакви по големина, докато назъбването при Carassius auratus gibelio обхваща горната половина на костта и зъбците нарастват по големина отделу нагоре (обр. 2).
449
Таблица 1
Пластични признаци на обикновената каракуда Carassius carassius
Признаци	lim	х ±Sx	SD	CV	N
TL, см	10,40-15,70	13,04 ±0,11	1,09	8,36	90
SL, см	8,50-13,10	10,77 ±0,10	0,96	8,91	90
В процента към дължината на тялото (SL)					
1С	24,90 - 27,93	26,63 ± 0,08	0,80	3,00	90
Н	43,28 - 47,07	45,39 ±0,11	1,02	2,25	90
mH	18,21-22,43	20,99 ±0,10	0,96	4,57	90
h	13,69-16,41	15,14 ±0,06	0,60	3,96	90
mh	4,17-5,94	4,90 ± 0,05	0,49	10,00	90
AD	49,04-53,85	51,90 ± 0,14	1,30	2,50	90
PD	22,12-25,74	23,79 ±0,12	1,19	5,00	90
AV	48,49-52,63	50,62 ±0,12	1,17	2,46	90
AA	69,01 -75,12	71,98 ±0,17	1,64	2,28	90
1c	17,04-19,91	18,32 ± 0,08	0,73	3,98	90
ID	33,08-36,87	34,86 ±0,11	1,05	3,01	90
HD	16,75-20,51	18,28 ±0,14	1,32	7,22	83
IA	11,18- 14,75	12,82 ±0,07	0,65	5,07	90
HA	14,15-17,48	15,72 ±0,12	1,08	1,08	80
IP	14,82-18.98	16,99 ±0,13	1,20	7.06	87
IV	18,65-22,45	20,00 ± 0,09	0,87	4,35	89
P-V	21,09-25,74	23,26 ±0,11	1,05	4,51	90
V-A	25,38 - 29,62	28,10 ±0,13	1,28	4,55	90
	3 процента към дължината на главата (IC)				
r	29,35-33,78	31,51 ±0,13	1,25	3,42	90
0	19,23 -23,62	21,71 ±0,12	1,13	5,20	90
po	45,18-49,01	47,69 ±0,11	1,08	2,26	90
io	38,76-42,71	40,90 ±0,12	1,12	2,74	90
HC	91,55- 104,87	97,57 ± 0,42	4,03	4,13	90
mC	64,21 -72,70	68,49 ± 0,23	2,23	3,25	90
Забележка: TL - максимална дължина на тялото; SL - стандартна дължина на тялото; IC - дължина на главата; Н - височина на тялото; mH -ширина на тялото; h - височина на опашното стебло; mh - ширина на опашното стебло; AD - антедорзално разстояние; PD - постдорзално разстояние; AV - антевентрално разстояние; А А - антеанално разстояние; 1с - дължина на опашното стебло; 1D - дължина на основата на гръбната перка; HD - височина на гръбната перка; 1А -дължина на основата на аналната перка; НА - височина на аналната перка; 1Р - дължина на гръдните перки; IV - дължина на коремните перки; P-V - пектовентрално разстояние; V-A - вентроанално разстояние; г-дължина на муцуната; о - диаметър на очите; ро - задочно разстояние; io - междуочно разстояние; НС - височина на главата; тС - ширина на главата 450
Таблица 2
Брой на лъчите в гръбната перка на обикновената каракуда Carassius carassius
Местонаходище	Брой шиповидни лъчи				Брой начленени лъчи					
	3	4	X	N	14	15	16	17	X	N
р. Камчия	33		3,00	33	2	9	16	6	15,79	33
ез. Мандра	24	5	3,17	29	3	5	17		15,76	29
ез. Сребърна	17	4	3,19	21		6	12	3	15,86	21
Таблица 3
Брой на лъчите в аналната перка на обикновената каракуда Carassius carassius
Местонаходище	Брой шиповидни лъчи			Брой начленени лъчи			
	3	X	N	5	6	X	N
р. Камчия	33	3,00	33	2	31	5,94	33
ез. Мандра	29	3,00	29	1	28	5,96	29
ез. Сребърна	21	3,00	21	1	20	5,95	21
Таблица 4
Брой на лъчите в гръдните перки и брой на бранхиостегалните лъчи на обикновената каракуда Carassius carassius
Местонаходи ще	Брой лъчи в гръдните перки					Бранхиостегални лъчи		
	14	15	16	X	N	3	X	N
р. Камчия	14	16	2	14,62	32	33	3,00	33
ез. Мандра	13	15	1	14,59	29	29	3,00	29
ез. Сребърна	10	11		14,52	21	21	3,00	21
Таблица 5
Брой на лъчите в коремните перки на обикновената каракуда Carassius carassius
Местонаходище	Брой шиповидни лъчи			Брой начленени лъчи			
	1	X	N	8	9	X	N
р. Камчия	33	1,00	33	33		8,00	33
ез. Мандра	29	1,00	29	28	1	8,03	29
ез. Сребърна	21	1,00	21	19	2	8,09	21
Таблица 6
Брой на хрилните тичинки на обикновената каракуда Carassius carassius
Местонаходище	26	27	28	29	30	X	N
р. Камчия	4	7	10	8	2	27,90	31
ез. Мандра	3	10	И	3	2	27,69	29
ез. Сребърна	3	7	8	3		27,52	21
451
Таблица 7
Брой на гръбначните прешлени и брой на разклонените лъчи в
опашната перка на обикновената каракуда Carassius carassius
Местонаходище	Брой гръбначни прешлени						Брой лъчи в опашната перка				
	30	31	32	33	X	N	16	17	18	X	N
р. Камчия	3	12	13	3	31,52	31	2	29	1	16,97	32
ез. Мандра	2	11	13	3	31,59	29	1	27	1	17,00	29
ез. Сребърна	2	10	9		31,33	21	1	20		16,95	21
Таблица 8
Брой на каналчестите люспи в страничната линия на обикновената каракуда Carassius carassius
Местонаходище	30	31	32	33	X	N
р. Камчия	5	12	12	2	31,35	31
ез. Мандра	3	13	11	2	31,41	29
ез. Сребърна	2	7	8	4	31,67	21-
Таблица 9
Сравнение на пластичггите признаци на Carassius carassius от р. Камчия
Признаци	Собствени данни			Жуков (		965)	CD
	X	SD	N	X	SD	N	
SL, см	10,77	0,96	90	12,99	2,19	36	0,70
		В процента към		дължината на тялото (SL)			
Н	45,36	1,02	90	46,58	6,14	36	0,17
mH	20,99	0,96	90	18,72	1,66	30	0,87
h	15,14	0,60	90	15,72	1,45	36	0,28
AD	51,90	1,30	90	53,11	2,74	36	0,30
PD	23,79	1,19	90	21,11	1,87	36	0,87
AV	50,62	1,17	90	52,86	1,65	21	0,79
AA	71,98	1,64	90	76,00	2,71	20	0,92
Ic	18,32	0,73	90	16,91	1,97	35	0,52
ID	34,86	1,05	90	36,00	2,29	36	0,34
HD	18,28	1,32	83	18,63	3,44	36	0,07
IA	12,82	0,65	90	11,72	1,35	36	0,55
HA	15,72	1,08	80	15,47	2,54	36	0,07
IP	16,99	1,20	87	17,68	1,72	30	0,24
IV	20,00	0,87	89	20,18	2,47	30	0,05
P-V	23,26	1,05	90	24,05	1,92	30	0,26
V-A	28,10	1,28	90	27,55	2,58	30	0,14
IC	26,63	0,80	90	27,61	2,11	36	0,34
В процента към дължината на главата (1С)							
Г	31,51	1,25	90	31,88	2,90	36	0,09
о	21,71	1,13	90	20,55	3,07	36	0,28
ро	47,69	1,08	90	49,63	3,53	36	0,42
НС	97,57	4,03	90	95,43	10,42	29	0,15
io	40,90	1,12	90	41,98	4,76	30	0,18
Забележка: Обозначенията - както в таблица 1.
452
Таблица 10
Сравнение на меристичните признаци на Carassius carassius от р. Камчия и р. Днепър
Признаци	р. Камчия (наши данни)			р. Днепър (Жуков,		1965)	CD
	X	SD	N	X	SD	N	
D2	15,79	0,81	33	17,06	1,35	16	0,56
А2	5,94	0,84	33	6,53	0,80	16	0,57
Р	14,62	0,60	32	14,45	0,99	16	0,11
V	8,00	0,00	33	8,00	0,30	16	0,00
11	31,35	0,82	31	33,03	0,88	16	0,90
sp.br.	27,90	1,13	31	25,56	1,42	16	0,92
vt	31,52	0,81	31	32,00	2,64	16	0,14
Забележка: Обозначенията - както в табл. 12.
Таблица 11
Различия в стойностите на пластичните признаци на Carassius carassius и Carassius auratus gibelio
Признаци	Carassius carassius			Carassius aur. gibelio			CD
	X	SD	N	X	SD	N	
SL, см	10,77	0,96	90	12,57	2,66	61	0,50
	В проценти към		дължината на тялото (SL)				
1С	26,63	0,80	90	28,66	0,63	61	1,41
Н	45,39	1,02	90	42,29	1,08	61	1,48
АА	71,98	1,64	90	77,95	0,80	61	хиатус
1с	18,32	0,73	90	13,33	0,59	61	хиатус
1D	34,86	1,05	90	39,27	1,18	61	хиатус
1Р	16,99	1,20	90	19,64	0,72	61	1,38
В процента към дължината на главата (1С)							
НС	97,57	4,03	90	87,68	2,26	61	2,26
Забележка: Обозначенията - както в табл. 1.
453
Таблица 12
Сравнение на морфологичните признаци на Carassius carassius и Carassius auratus gibelio
Признаци	Carassius carassius	Carassius auratus gibelio
Di d2 At а2 Р V! V2 rbr sp.br. vt 11 С dn	III (рядко IV) 16 (рядко 14, 15 или 17) III 6 (рядко 5) 14-15 (рядко 16) 1 8 (рядко 9) 3 26-30 31-32 (рядко 30 или 33) 31-32 (рядко 30 или 33) I (16) 17(18)1 4-4	IV (рядко III или V) 17 (рядко 16, 18 или 19) III 5 18-19 (рядко 17 или 20) I 9 (рядко 8 или 10) 3 44-51 31-32 (рядко 30 или 33) 30-31 (рядко 29 или 32) 1(16) 17(18)1 4-4
Забележка: D] - брой на шиповидните лъчи в гръбната перка; D2 - брой на разклонените лъчи в гръбната перка; А, - брой на шиповидните лъчи в аналната перка; Д2 - брой на разклонените лъчи в аналната перка; Р - брой на лъчите в гръдните перки; V, - брой на шиповидните лъчи в коремните перки; V2 - брой на разклонените лъчи в коремните перки; rbr - брой на бранхиостегалните лъчи; sp.br. - брой на хрилните тичинки; vt - брой на гръбначните прешлени; 11 - брой на каналчестите люспи в страничната линия; С - брой на лъчите в опашната перка; dn - глътъчни зъби.
ЛИТЕРАТУРА:
Бейли, Н. 1962. Статистические методы в биологии. Москва, 64—74.
Берг, Л. 1949. Рыбы пресных вод СССР и сопредельных стран. Москва-Ленинград, Изд. АН СССР, 2, 469-925.
Булгурков, К. 1958. Хидроложки особености на резервата езеро Сребърна и състав на рибната му фауна. - Изв. Зоол. Инет., 7, 251-263.
Георгиев, Ж. 1967. Видов състав на ихтиофауната на българските черноморски езера. - Изв. НИИРСО - Варна, 8, 211-227.
Дренски, П. 1948. Състав и разпространение на рибите в България. -ГСУ, Природомат. Фак., 44, 3, 11-63.
Дренски, П. 1951. Рибите в България. София, Фауна на България, № 2, 270 с.
Жуков, П. 1965. Рыбы Белоруссии. Минск, 415 с.
454
Карапеткова, М. 1972. Ихтиофауната на река Янтра. - Изв. Зоол. Инет, с музей, 36,149-182.
Карапеткова, П. 1974. Ихтиофауна на р. Камчия. - Изв. Зоол. Инет, с музей, 39,85-98.
Карапеткова, М. 1976. Състав и характер на ихтиофауната в българските черноморски езера. - Хидробиология, 4, 52-59.
Ковалев, В. 1922. Сладководната ихтиологична фауна на България. - Архив
М-во на земед., 3, 163 с.
Майр, Э. 1971. Принципы зоологической систематики. Москва, 454 с.
Моров, Т. 1931. Сладководните риби в България. София, 93 с.
Паспалев, Г., Ц. Пешев. 1955. Принос към изучаване ихтиофауната на р.
Искър. - ГСУ, БГГФ, 48, 1-39.
Плохинский, Н. 1961. Биометрия. Новосибирск, 363 с.
Правдин, И. 1966. Руководство по изучению рыб. Москва, 376 с.
Снедекор, Д. 1961. Статистические методы в применение к исследованиям в сельском хозяйстве и биологии, 60-68.
Стоянов, Ст. и др. 1963. Рибите в Черно море, 246 с.
Шишков, Г. 1934. Върху ихтиофауната на р. Камчия. - ГСУ, Природомат. фак., 44, 3, 1-152.
MORPHOLOGICAL CHARACTERISTICS OF THE CRUCIAN CARP CARASSIUS CARASSIUS (LINNAEUS, 1758) (PISCES, CYPRINIDAE)
Yanaki Sivkov
(Resume)
Investigations of the morphology of the crucian carp Carassius carassius from Bulgaria were performed. There are 173 mature specimens examined. Carassius auratus gibelio is compared with Carassius carassius.
455
ИЗВЕСТИЯ НА НАРОДНИЯ МУЗЕЙ - ВАРНА BULLETIN DU MUSEE NATIONAL DE VARNA 34-35(49-50) 1998-1999
БИОМЕТРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТБНКОМУЦУНЕСТАГА ИГЛА SYNGNATHUS TENUIROSTRIS (RATHKE, 1837) (PISCES, SYNGNATHIDAE) ОТ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ
Румяна Камбурова
Морфологичната информация за тънкомуцунестата игла Sygnathus tenuirostris в българската ихтиологическа литература е твърде оскъдна. В публикациите на Дренски (1931, 1948, 1951) и Стоянов и кол. (1963) се маркира присъствието на вида в черноморските води на България като се дава информация за отделни морфологични признаци. Същевременно у нас липсва специално проучване на морфологията на този вид.
В настоящата публикация се представят резултатите от биометричния анализ на морфологичните признаци на Syngnathus tenuirostris. Проучването е направено върху 55 половозрели екземпляра мъжки индивиди. Ихтиологичният материал е събиран през периода 1994 - 2000 г. от черноморского крайбрежие в района на Варна, Бургас, Царево и Шабла. Изследвани са 35 признака - 9 меристични и 26 пластични, въз основа на които е направена морфологичната характеристика на вида. Стойностите на пластичните признаци са представени в процента спрямо дължината на тялото (мерена от върха на муцуната до основата на опашната перка) и дължината на главата (мерена от върха на муцуната до края на оперкулума). Броят на трупните пръстени се описва като сбор от броя на трупните и опашните пръстени. За първи трупен пръстен е приет пръстенът, който поддържа основата на гръдната перка. Преброяването на опашните пръстени започва от първия постанален пръстен и завършва с предпоследния. Последният пръстен, който е носен от лъчите на опашната перка, не се брой. Статистическата обработка на данните е по Плохинский (1961), Майр (1971) и Сивков (1979, 1985, 1988).
Морфологична характеристика
D(34)(35) 36-42(43); АЗ; Р(11) 12-13 (14); С 8-10(11); vt (59)60-64; CR (57) 58-62; CD 8-10; UR 20-25; rbr 2 (Табл. 1).
456
Тялото е удължено, игловидно (височина 2,91- 4,16%; ширина 2,75 - 3,92%, постепенно стесняващо се в опашната част (височина на опашното стебло 1,04 - 1,29%, ширина 1,12-1,46%). Главата е малка (дължина 14,22 - 16,78%, височина 18,95-23,46%, ширина 15,68-25,26%), разположена в една линия с оста на тялото. Дължината на муцуната е по-голяма от половината от дължината на главата (дължина на муцуната 60,67 - 67,72%, задочно разстояние 22,97 - 27,74%). Рилото е дълго, ниско и странично сплеснато (височина 6,53 - 8,55%, ширина 4,10 - 6,50%). Съставено е от удължените кости на вомера, мезетмойда, квадратума и преоперкулума. Устата е малка, полугорна, ограничена отгоре от максиларе и премаксиларе. Разположена е косо върху края на рилото. По костите на челюстите, вомера и палатинума няма зъби. Диаметърът на очите превишава един и половина пъти междуочното разстояние (диаметър на очите 9,7 - 11,91%, междуочно разстояние 5,68 - 8,28%). Разположени са във втората половина от дължината на главата. Лакримале и инфраорбиталиа липсват. Хрилният отвор е редуциран до пора в мембраната на горния заден край на оперкулума. Четири двойки хрилни дъги, срастнали с тялото и истмуса, със снопчести хрилни дялове. Броят на бранхиостегалните лъчи е постоянно два при всички изследвани екземпляри. Един дълъг и не много висок гръбен плавник (дължина 9,47 - 12,65%, височина 2,52 - 4,09%), с леко заоблена периферия. Съставен е от 34 - 43 броя меки, неразклонени лъчи. Началото му е малко пред вертикалата, пресичаща аналния отвор (антедорзално разстояние 38,36 - 42,29%, антеанално разстояние 40,00 - 44,03%). Гръдните плавници са малки (дължина 1,66 - 2,74%, ширина 1,17 - 1,71%). Състоят се от 11 - 14 броя меки неразклонени лъчи. Разполагат се латерално, след края на оперкулума. Аналният плавник е силно редуциран, включва три броя меки лъчи. Разположен е непосредствено след аналния отвор. Опашната перка е малка, съставена от 8 - 11 меки, неразклонени лъчи. Гръдните, аналната и опашната перки са със заоблени периферии. Коремен плавник липсва. Броят на гръбначните прешлени варира от 59 до 64. В зоната на туловището те са 18-20 броя, а в опашната част 41-45 броя. Първите три прешлена са свързани помежду си неподвижно с шев. Ребра и междуребрени костици липсват.
Цялото тяло е покрито с поредица от костни плочки, образуващи пръстени, 57 - 62 на брой (обр. 1). В областта на туловището пръстените са 16 - 18, а в опашната зона - 41 - 45. В основата на гръбначния плавник има 8-10
Обр. 1 Sygnathus tenuirostris. Черно море, Варненски залив, 285 mm SL.
457
пръстена. Костните плочки са с ясно изразени гребени, образуващи дорзален, вентрален и латерален ред. Латералният и вентралният гребени на туловищните пръстени преминават съответно в дорзалния и вентралния гребени на опашните пръстени. Дорзалният гребен натуловищните пръстени се прекъсва в задния край на основата на гръбната перка.
Окраската на тялото е от редуващи се тесни светлокафяви и широки тъмнокафяви напречни ивици. Муцуната е тъмнокафява, на светли петна. Опашната перка е с цвета на тялото и има светла периферия. Гръбният плавник е белезникав на цвят, със ситни кафяви петънца по протежение на лъчите му. Гръдните и аналният плавници са с белезникав цвят. При половозрелите мъжки има люпилна камера, съставена от две кожни гънки, свързани по средата, където става инкубацията на яйцата. Разположена е непосредствено след аналния отвор по протежение на опашния ствол и обхваща 20 - 25 броя опашни прешлени. Люпилната камера обуславя по-голямата височина и ширина на опашното стебло в тази облает (височина на люпилната камера 2,58-3,35%, ширина 3,49-5,03%).
Таблица 1
Меристични и пластични признаци на Syngnathus tenuirostris от
Българското Черноморско крайбрежие
Признаци lim
х ±Sx	SD СУ n
D	34-43	38,89 ±0,27	1,98	5,08	55
А	3	3,00 ±0,00	0,00	0,00	55
Р	11-14	12,45 ±0,09	0,57	4,59	55
С	8-11	9,85 ±0,07	0,49	4,99	54
rbr	2	2,00 ±0,00	0,00	0,00	55
vt	59-64	61,76±0,16	1,17	1,89	55
TL,cm	20,22-35,35	25,73 ±0,50	3,69	14,33	54
SL, cm	19,70-34,20	24,86 ±0,48	3,56	14,30	54
CR	57-62	59,76 ±0,16	1,17	1,96	55
CD	8-10	9,24 ±0,08	0,57	623	55
UR	20-25	22,76 ±0,17	1,25	5,48	55
В процента към дължината на тялото (SL)
IC	14,22-16,78	15,46 ±0,08	0,58	3,75	54
H	2,91-4,16	3,47 ±0,04	0,28	8,07	54
mH	2,75-3,92	3,34 ±0,04	0Д7	8,08	54
H,	2,58-3,35	2,99 ±0,09	0,31	1037	12
mH]	3,49-5,03	4,04 ±0,04	028	6,93	53
h	1,04-1,29	l,15±0,01	0,06	5,46	52
458
mh	1,12-1,46	1,27±0,01	0,07	528	54
AD	38,36-42,29	40,69 ±0,11	0,82	2,01	54
PD	45,59-49,45	47,56 ±0,13	0,93	1,95	54
АА	40,00-44,03	42,08 ±0.13	0,96	228	54
Ic	55,66-59,58	57,38 ±0.13	0,95	1,65	54
ID	9,47-12,65	11,47 ±0,09	0,68	5,92	54
HD	2,52^1,09	3,14 ±0,05	0,35	11,15	54
IP	1,66-2,74	2,05 ±0,03	020	9,75	54
mP	1,17-1,71	1,35 ±0,01	0,10	7,40	54
В проценти към дължината на главата (1С)					
г	60,67-67,72	63,33 ±0,17	122	1,93	54
о	9,70-11,91	10,97 ±0,07	0.50	4,56	54
ро	22,97-27,74	25,63 ±0,12	0,92	3,59	54
io	5,68-8,28	7,01 ±0,07	0,55	7,84	54
НС	18,95-23,46	20,97±0,12	0,91	436	54
тС	15,68-25,26	19,15±0,23	1,60	836	49
hr	6,53-8,55	7,37 ±0,05	0,41	5,56	53
mhr	4,10-6,50	4,99 ±0,08	0.63	1262	54
Забележка; D - брой на лъчите в гръбната перка; А - брой на лъчите в аналната перка; Р - брой на лъчите в гръдните перки; С - брой на лъчите в опашната перка; rbr - бранхиостегални лъчи; vt -брой на гръбначните прешлени; TL - максимална дължина на тялото; SL - дължина на тялото до началото на опашната перка; CR -брой на телесните пръстени; CD - брой на пръстените в основата на гръбната перка; UR - брой пръстени по протежение на люпилната торбичка; 1С - дължина на главата; Н - височина на тялото (измерена при 8-9 туловищни пръстени); Н( - височина на люпилната камера (измерена непосредствено след края на гръбната перка); mH, - ширина на люпилната камера (измерена след края на гръбната перка); h -височина на опашното стебло; mh - ширина на опашното стебло; AD -антедорзално разстояние; PD - постдорзално разстояние; АА - антеанално разстояние; 1с - дължина на опашното стебло; 1D - дължина на основата на гръбната перка; HD - височина на гръбната перка; 1Р - дължина на гръдните перки; тР - ширина на гръдните перки; г - дължина на муцуната; о -диаметър на очите; ро - задочно разстояние; io — междуочно разстояние; НС - височина на главата; тС - ширина на главата; hr- височина на рилото; mhr- ширина на рилото.
ЛИТЕРАТУРА:
Дренски, П. 1931. Към познанията ни по ихтиофауната на българското черноморско крайбрежие. - Сведения по земеделие, 7, 8, 3-39.
Дренски, П. 1948. Състав и разпространение на рибите в България. - ГСУ, Природомат. Факултет, 44, 3, 11-62.
459
Дренски, П. 1951. Рибите в България (Фауна на България, № 2). София.
Майр, Э. 1971. Принципы зоологической систематики. Москва.
Плохинский, Н. 1961. Биометрия. Новосибирск.
Сивков, Я. 1979. Морфологична характеристика на костура Perea fluvitilis (L) от река Дунав и езеро Шабла. — ИНМВ, 15(30), 149-157.
Сивков, Я. 1985. Морфологическая характеристика нового вида болгарской ихтиофаны Gymnocephalus baloni Holcik et Hensel, 1974 (Pisces, Percidae). -Acta zool. Bulg., 27, 10-20.
Сивков, Я. 1988. Морфометрична характеристика на обикновената бяла риба Stizostedion lucioperca (L) от река Дунав и езеро Шабла. - ИНМВ, 24 (39), 174-179.
Стоянов и кол. 1963. Рибите в Черно море. Варна.
BIOMETRICAL STUDIES OF THE SYGNATHUS TENUIROSTRIS (BATHKE, 1837) (PISCES, SYGNATHIDAE) FROM THE BULGARIAN BLACK SEA COAST
Rumjana Kamburova
(Resume)
The biometrical characteristics of the morphological featurea of the Sygnathus tenuirostris from the Bulgarian Black Sea coast is performed in the paper. There are 50 mature specimens examined. A biometric analysis was carried out on 9 meristic and 26 metric characters.
460
МОРФОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА ИА КЪСОМУЦУНЕСТАТА МОРСКА ИГЛА SYNGNATHUS АВ ASTER (RISSO, 1826) (PISCES, SYNGNATHIDAE) ОТ БЪЛГАРСКОТО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ
Румяна Камбурова
Видът Syngnathus abaster е съобщен за първи път за българската ихтиофауна от Chichkoff (1912). Информация за разпространението, за някои страни от биологията и за отделни морфологични признаци на вида се дава в по-късните трудове на Дренски (1923, 1931, 1948, 1951), Стоянов и кол. (1963). Досега у нас липсва специално проучване на морфологията на този вид.
Целта на настоящата работа е да се направи биометричен анализ на морфологичните признаци на вида Syngnathus abaster от българското черноморско крайбрежие. Обект на изследване са 60 полово зрели екземпляра, от конто 30 женски и 30 мъжки.
Ихтиологичният материал е събиран през периода 1995-2000 г. от черноморского крайбрежие при Варна, Шабла, Мичурин и Бургас. Направената морфологична характеристика се основава на 35 признака - 9 меристични и 26 пластични. Процентните стойности на пластичните признаци са изчислени спрямо дължината на тялото (мерена от върха на муцуната до основата на опашния плавник) и дължината на главата (мерена от върха на муцуната до края на хрилното капаче). Преброяването на трупните пръстени започва с пръстена, поддържагц основата на гръдната перка и приеман за първи. Броенето на опашните пръстени започва с пръстена след аналния отвор и завършва с предпоследния пръстен, изключвайки последния елемент, носен от лъчите на опашната перка. Броят на телесните пръстени се приема за сбор от броя на трупните и опашните пръстени.
Статистическата обработка на данните е направена по Плохинский (1961), Майр (1971) и Сивков (1979, 1980, 1986).
461
Морфологична характеристика
D (31) 33—40 (41); А 3-4; Р 11-13; С (9) 10; vt 55-60 (61); CR 53 -58 (59); CD (7) 8-10; UR 18-22 (23); rbr 2 (Табл. 1) (обр. 1).
Тяло игловидно, удължено (височина 2,77—4,16% , ширина 2,63-3,81%), постепенно стесняващо се в опашната част (височина на опашното стебло 0,81-1,18%, ширина 0,91-1,31% ). Глава сравнително малка (дължина 10,82-13,31%, височина 24,20-30,28%, ширина 20,54-34,38%), разположена в една линия с оста на тялото. Уста малка, полугорна, отгоре ограничена от максиларе и премаксиларе. Рило относително късо, тръбовидно, слабо странично сплеснато (височина на муцуната 8,19-12,15%, ширина 7,31-11,55%), образувано от удължените кости на вомера, мезетмойда, квадратума и преоперкулума. По костите на челюстите, вомера и палатинума липсват зъби. Очите са разположени във втората половина на главата (предочно разстояние 43,14-5,55%, задочно разстояние 34,17—41,00%), диаметърът им е по-голям от междуочното разстояние (диаметър на очите 13,81-18,11%, междуочно разстояние 7,71-11,15%). Лакримале и инфраорбиталиа отсъстват. Хрилният отвор има формата на малка пора в мембраната под горния заден край на оперкулума. Четири двойки хрилни дъги, сраснали с тялото и истмуса. Хрилни дялове под формата на снопчета. Броят на бранхиостегалните лъчи показва постоянство при всички изследвани екземпляри - 2 броя.
Един гръбен плавник, умерено висок, дълъг (височина 2,53—4,01 %, дължина 10,63-14,14%), с леко заоблена периферия. Лъчи меки, неразклонени, 31 до 41 на брой. Плавникът е разположен в предната половина на тялото, малко под вертикалата, пресичаща аналния отвор (антедорзално разстояние 35,12-40,57%, постдорзално разстояние 47,23-52,21%). По протежение на основата му се наброяват 7 до 10 костни пръстена. Анален плавник силно редуциран, със заоблена периферия, лъчи меки - 3—4 броя. Плавникът се разполага непосредствено след аналния отвор (антеанално разстояние 36,34-42,13%, дължина на опашното стебло 56,18-62,93%). Основата му е поддържана отървия опашен пръстен. Гръдните плавници са малки (дължина 1,73-3,41%, ширина 1,11-1,44%), съставени от 11 до 13 меки, разклонени лъчи. Разположени са латерално, непосредствено след края на оперкулума. Опашната перка слабо развита, със заоблена периферия. Включва 9-10 меки, неразклонени лъчи. Коремен плавник липсва. Гръбначните прешлени варират от 5 5 до 61. В областта на туловището броят им е между 16 и 19, а в опашната част - от 38 до 42. Първите три прешлена са неподвижно свързани помежду си с шев. Липсват ребра и междуребрени костици.

Обр. 1. Syngnathus abaster. Черно море, Варненски залив, 154 мм SL
462
Костни плочки, образуващи поредица от пръстени, покриват тялото. Броят на пръстените варира от 53 до 59, като туловищните са 14 - 17. а опашните - 38 - 42 броя. Пръстените по тялото имат израстьци, конто формират дорзален, вентрален и латерален гребен. Латералният гребен на туловището се слива с дорзалния опашен гребен, а вентралният туловищен преминава във вентрален опашен. Дорзалният гребен на туловищните пръстени се прекъсва в задния край на основата на гръбната перка.
По гърба, страните на тялото и опашката окраската е кафеникава до сивозеленикава, на тъмни и светли ивици. Коремът, дорзалната, аналната и гръдните перки са с белезникав цвят. Опашният плавник е с цвета на тялото.
Полов диморфизъм: при полово зрелите мъжки индивиди в постаналната зона две кожни гънки, свързани по средата, образуват люпилна торбичка. По протежението й се наброяват 18 до 23 броя пръстени. Люпилната камера обуславя по-голямата височина и ширина на опашното стебло в областта след гръбната перка при мъжките индивиди (височина на опашното стебло след гръбната перка: мъжки 1,74-3,04%, женски 1,42-2,01%; ширина на опашното стебло: мъжки 2,11-3,78%, женски 1,42-2,18%).
Таблица 1
Меристични и пластични признаци на късомуцунестата морска игла Syngnathus abaster от българското черноморско крайбрежие
Признаци	Lim	x ±Sx	SD	cv	n
D	31-41	36,41 ±0,26	2,02	5,52	59
А	3-4	3,05 ± 0,03	0,22	7,21	60
Р	11-13	12,13 ±0,09	0,67	5,52	60
С	9-10	9, 98 ± 0,02	0,14	1,40	54
rbr	2	2,00 ± 0, 00	0,00	0,00	60
vt	55-61	57,13 ±0,18	1,39	2,43	59
TL, cm	10,40-17,90	13,81 ±0,24	1,80	17,99	57
SL, cm	10,07-17,38	13,44 ±0,23	1,79	13,32	59
IC, cm	1,25-2 01	1,58 ±0,03	0,21	13,56	60
CR	3-59	55,17 ± 0,17	1,34	2,43	59
CD	7-10	9,02 ± 0,08	0,62	6,87	60
UR	18-23	20,32 ± 0,25	1,31	6,45	28
463
В процента към дължината на тялото (SL)
IC	10,82-13,31	11,80 ±0,08	0,63	5,34	59
AD	35,12-40,57	37,95 ±0,17	1,34	3,53	59
PD	47,23-52,21	49,69 ±0,17	1,30	2,62	59
АА	36,34-42,13	39,29 ±0,18	1,42	3,61	59
1с	56,18-62,93	60,15 ±0,23	1,78	2,96	59
HD	2,53-^4,01	3,33 ±0,05	0,36	10,81	58
1D	10,63-14,14	12,24 ±0,09	0,69	5,64	59
тР	1,11-1,44	1,29 ±0,01	0,07	5,43	59
1Р	1,71-3,41	2,26 ± 0,04	0,29	12,83	58
Н	2,77-^4,16	3,45 ± 0,05	0,34	9,85	45
mH	2,63-3,81	3,05 ± 0,03	0,21	6,95	48
Hj	1,74-3,04	2,28 ± 0,08	0,37	16,22	20
mH]	2,11-3,78	2,98 ±0,11	0,59	19,80	29
h	0,81-1,18	0,99 ±0,01	0,08	8,08	59
mh	0,91-1,31	1,09 ±0,01	0,09	8,26	59
В процента към дължината на главата (1С)
г	43,14-50,55	46,72 ± 0,25	1,93	4,13	60
о	13,81-18,11	15,42 ±0,12	0,96	6,22	60
ро	34,17-41,00	37,46 ± 0,20	1,58	4,22	60
io	7,71-11,15	8,98 ±0,10	0,79	8,80	60
НС	24,20-30,28	27,83 ±0,18	1,39	4,99	60
тС	20,54-34,38	29,08 ± 0,32	2,41	8,29	57
hr	8,19-12,15	10,62 ±0,11	0,81	7,63	56
mhr	7,31-11,55	9,22 ±0,12	0,88	9,54	54
Забележка: D - брой на лъчите в гръбната перка; А - брой на лъчите в аналната перка; Р - брой на лъчите в гръдните перки; С - брой на лъчите в опашната перка; rbr-бранхиостегални лъчи; vt-гръбначни прешлени; TL-максимална дължина на тялото; SL - стандартна дължина на тялото; 1С -дължина на главата; CR - брой на телесните пръстени; CD - брой на пръстените в основата на гръбната перка; UR - брой на пръстените по протежение на люпилната торбичка; AD - антедорзално разстояние; PD -постдорзално разстояние; АА - антеанално разстояние; 1с - дължина на опашното стебло; HD - височина на гръбната перка; 1D - дължина на гръбната перка; тР — ширина на гръдните перки; 1Р - дължина на гръдните
464
перки; Н - височина на тялото; mH - ширина на тялото; Н - височина на люпилната камера; mHt - ширина на люпилната камера; h - височина на опашното стебло; mh - ширина на опашното стебло; г-дължина на муцуната; о - диаметър на очите; ро - задочно разстояние; io - междуочно разстояние; НС - височина на главата; тС - ширина на главата; hr - височина на рилото; mhr - ширина на рилото
ЛИТЕРАТУРА
Дренски, П. 1923. Принос към рибната фауна на Черно море. - Списание на БАН, 25,59-112.
Дренски, П. 1931. Към познанията ни по ихтиофауната на българското черноморско прибрежие. - Сведения по земеделие, 7, 8, 3-39.
Дренски, П. 1948. Състав и разпространение на рибите в България. - ГСУ, Природомат. фак., 44, 3: 11-62.
Дренски, П. 1951. Рибите в България (Фауна на България, № 2). София.
Майр, Э. 1971. Принципы зоологической систематики. Москва.
Плохинский, Н. 1961. Биометрия. Новосибирск.
Сивков, Я. 1979. Морфологична характеристика на костура Perea fluviatilis (L.) от река Дунав и езеро Шабла. - ИНМВ, 15 (30), 149-157.
Сивков, Я. 1980. Морфологична характеристика на голямата вретенарка Aspro zingel (L.) от река Дунав. - ИНМВ, 16 (31), 157-167.
Сивков, Я. 1986. Биометрични изследвания върху ивичестия бибан Gymnocephalus schraetser (L.) ( Pisces, Percidae) от българския участък на река Дунав. - ИНМВ, 22 (37), 161-163.
Стоянов и кол. 1963. Рибите в Черно море. Варна.
Chichkoff, G. 1912. Contribution a Г etude de la faune de la MerNoire. -Arch. Zool. exper., 10, 2, 1-30.
MORPHOLOGICAL CHARACTERISTICS OF THE SYNGNATHUS ABASTER (RISSO, 1826) (PISCES, SYNGNATHIDAE) FROM THE BULGARIAN BLACK SEA COAST
Rumjana Kamburova
(Resume)
The morphological characteristics of the Syngnathus abaster from the Bulgarian Black Sea coast is performed in the paper. There are 60 mature specimens examined. A biometric analysis was carried our on 9 meristic and 26 metric characters.
465
CbKPAHJEHIUI//ABREVIATIONS DES PUBLICATIONS CITEES
АМ-Варна AOP BBp ВИНС-Варна ВИС6 ГАМП ГДА ГИБИ ГМСБ ГНМ ГСУИФФ	Археологически музей-Варна Археологически открития и разкопки Византийский временник Висш институт за народно стопанство-Варна Военноисторически сборник Годишник на Археологически музей Пловдив Годишник на Духовната академия “Св.Климент Охридски” Гръцки извори за българската история Годишник на музеите от Северна България Годишник на Народния музей в София Годишник на Софийския университет Историко-филологически факултет
ГСУНЦСВП “Иван Дуйчев” ГСУФИФ	Годишник на Софийския университет, Научен център за славянски и византийски проучвания “Иван Дуйчев” Годишник на Софийския университет: Философско-исторически факултет
ИАИ ИБАД ИБАИ ИБИД ИВАД ИККК имвт ИНМВ инмк инмш ИПр ИРАИК	Известия на Археологическия институт Известия на Българското археологическо дружество Известия на Българския археологически институт Известия на Българското историческо дружество Известия на Варненското археологическо дружество История и култура на Карнобатския край Известия.Исторически музей Велико Търново Известия на Народния музей -Варна Известия на Народния музей -Коларовград Известия на Народния музей-Шумен Исторически преглед Известия Руского археологического института в Константинопле
ИССФ-СУ	Известия на семинара по славянска филология при Софийски университет “Св.Климент Охридски”
ЛИБИ МИА МИК РП СА СбНУ ТИБИ	Латински извори за българската история Материалы и исследования по археологии СССР Музеи и паметници на културата Разкопки и проучвания Советская археология Сборник за народни умотворения, наука и книжнина Турски извори за българската история
466
АА AAASH АН AMV BAR вен BHR DOP FA JDAI JRGZM KJb MCA RM	Archaologischer Anzeiger Acta Arhaeologica academiae scientiarum Hungaricae Archaeologia Hungarica Acta musei Vamaensis British Archaeological Reports Buletin de Coresppondence hellenique Bulgarian Historical Review Dumbarton Oaks Papers Folia Archaeologica Jahrbuch des Deutschen Archaologischen Institute Jahrbuch des Romisch-Germanischen Zentralmuseums-Mainz Kolner Jahrbuch Materiale ?i cercetari arheologice Mitteilungen des Deutschen Archaologischen Institute, Romische Abteilung
SCIV SCIVA SCN VAMZ	Studii ?i cercetari de istorie veche Studii ?i cercetari de istorie veche ?i arheologie Studii $i cercetari de numismatica Vjesnik Arheoloskog muzeja u Zagrebu
467