aw©/

УЭЭЭГО




Не сгма у Вид* аз* кнткя цм.те
Да дам* на Твоя хубоста дар*,
Та да Ти вдьзл у срадце-то
С* народен* наш* обычай стар*;

Л вдохновен* с* Лобова аз* живя.
В* дуппж сн вдигнях* Теб» трон*,
II на от* срьдце без* против*
Теба as ид и я писана за поклон*.

Мьтни Ты иен* очы ясны,

Кам* мена сн срадце обьрнп,
Та да запьем* п*сны красны
На веселы честпты дны!
Столт и Рада отъ годины

Единъ другъ вдъзлп си въ срьдца;
Съ еди* душык расли диамина
И са любили отт. дъца.

Едко и двама-та отъ налы

II до голимы сл желали:

Да дойде тол члеъ по скоро
За рлка> да ел поаедлтъ,
Пръдъ Бога въ церка* и ирьдъ хора
Степане да ел парекмтъ.
Горкп-rt тайно ея льстили
Да дожи nt.м»гъ до бвлъ день,
Та с*ь еыжэт. иа души мили
Живогь да начимтт. усладит,
Пааълпенъ съ дны честиты,
Kora аече ст> любовь открыт ж
Народно вь церкам ся вьнчя1*тъ (•)»
Нръдъ Бога с-ь клятв* <ь обрекать
Едипъ за другъ да си живимггъ
И да ся любятъ и до смрьть.

Намыслил-ь майци ла обади
Стоятгь, че apt. м я е вече
Моим да му иэбере млад*.
Нсв«ст* да му нарече,
Че ill нашим против* Рад*,
Дьвойк* гиздав* и млад*;
Нт> огь т*зт> мыс-ьль тон ирммиралъ.
Като да зиаялъ, че съ това
Голъм-ь купг горести сьбнралъ
Да си истрмси иа глав*.
А стара майка и не елушл.
Че той от* Радл кнткл эел*.
На ушы пей купил* менгушве.
На тънкл inifM бисер* бел*.

Да заломи Стони* тл рачи
С* безродно отръдно снраче;

Тл иска булка да му теме,
Что зиае каша да р*дн,
Та майка си на старо время
Той да избави от* беды.

Стоян* като жена занлака,
Kora от* нанял чюлъ това.
Kora тл зела да му така,
Че му сама монл нашла
По хубава и по аелснл,
Отъ Бога с’ сичко наделена.

И с* хубость и с*с* добро имя,
Че тл самочка па ума-т*,
Без* да и каже, грыжмк има
За да си настали сына-т*.
И майчина-та грозна дума
Утроил му въ душна и зля,
Като ударъ отъ черна чюма,
Като калена въ ядъ стръла,-
Катравъ му тя каппа на срьдпе
И му отие ноть и ради,

II сичко, что му было мило.
Что ся надъялъ на свътя-тъ.
За него ся вече сврыпили
И щап. да го заровятъ МДВДЪ.

Какъ той ирт.дъ Рада да ся яви
Отъ любов-та си да ся отрече!
Ще може ли да на забрави
Когато нк любидъ вече,
Кота му тя съди въ срьдце-то
И то отъ неык е огръто?

Безъ Рада срьдце му ся пука,
Че то за Венк е живо

И ся за ненк само чюка,
А тамъ за друга е мрвтво.
Стоянчо си кльне главл-т*.

Че доживал, до черны дны.
Та лум* майка иу запрети
И го с’ снраче зачерни.

За Рад* му былъ драгт. жнвотъ-тъ,
И съ йене го сега разведать.

А той кога загуби иена,
Като за друга, го годятъ.
Зачто му е вечь да живти*
Безъ нрьво лабе на чернъ спъть (*)1

Съсъ плачь с чюла Рада мила,
Че той за друг* е годепъ,
И много сльзы изропила;

А надвечерь въ той лютый день
Стегндлася и ся наела,
Та каагь чеши* съсъ мьицы бълы

Трьгп*ла весела засмяпа,
Era Стояна сръщие тамъ.
Та киткл-т* см отъ Стояна
Да земс да не >» е срамъ.
Стоя in. си Рада моли тихо:

—,, Проста тп катка ла речешь,
„Че ми срвдце-то оранит*
„С* тоз-ь пусты* остап*лъ годежв;

„Когато нк подушнк, съ иенк
„Срмце-то ст. цярт. да си полеык.

„Кота пртдт. очы ми извадл.

„Ст. ИЗСЪТИЛДТ. и ИЗВЯНАЛТ. цвт.тъ,
„Да смысл» тебе и съ отрад*
„Да сын* ат. тозъ лъжовеиъ свт.тъ.“

Прт.дъ годениил си иаснл*
Повдига очы младъ Стояна.,
Че та откраи ве му в мила,
Че е отъ Рад* вето свяиъ.

За Рад* срмце му КООПМ.

Че е родеи-ь на свитт. за не».

А майка му си ся готова,
Какт. свадбл-т* да отрми;

Та дарове нашила иовы
Првдъ скаты да ся отсрами.
Осилил Рала нечестмта
Молилася кошт. лент.
Да а ся склсатъ скоро дпн-те
Да нк покрые черна-та земя
Да не дочяка, либо мило
Да иде съ друг* подъ вепчило.

Изсъхплио и лице бело,
Загубила си дубост-т*,
Очи и черни потемптми.
Запрели сладки и уста.

Въ дупиж-т* неик* ся е аала
Голема и люта печаль
Та ык катурила въ постели».
Жпвотъ-тъ и ся доврьшялъ
И дышянье-то и помяло
Отъ день на день ослабевало.

Роднина-та нк посетила
На смрьтнын чясъ ла ся простятъ
Н ангеле е дошьлъ съ сил*
Да ж прибере въ оия свете.
Kora то кеке надышала

Съ смрвтенъ пи лице-то нотъ,
Тя рекла:—,,Metn>, мила нале,
„Вече ся кратна» тоэъ живогъ,-
,,Е че дупл» придавай» Богу,
,,А тебе, мале, мо.им много,
„Съ тпло-то п*ть мили Стояну,
,,Кога да идо иод» въиецъ,
,,.1а вили ирьво ли бе, мамо.

„Студень и иоб.идиьлъ ирьтвецъ.**

Ергеиь кам» церка» съ млад» булка
Роднина, сватоое иедлтъ;

Тонани. гаилн и цигудки

Пръдъ ННХЪ ар|.ПЯТЪ съ пръпорвцъ въ плть.
У иеркв» свътятъ ясно свьщи.
Темянъ ея пу^н там» горящи).

Кога ся свадиа-та лаирлла
Придя церкоопы-тъ врата,
Попове ЖЯ.1НО-М11ЛПО пали:

—,,Да й t впчна па.пя1п-п<а."
Стояну ся лутя ствеинла
И той отъ тоя страшенъ гласъ
Забравплъ булкл и въпчило
И влълълъ въ церки* тоя чясъ.

Тамъ что да водя! Рада мяла
Мрьтва лежала у носило.
Пръмръжили ну ся очи-тъ
Свътъ-тъ пртлъ пего потенпълъ;
Той не можълъ да съ окоиити
До что ropKiii е доживялъ.

Стояпъ забравплъ срамъ, прилик*.
Иэпаднлъ прьстенъ отъ рлкА,
Фрмилъ го мании и изиыка:

—„Да тя о булка-та драга

„Тебь да в1>|1чянкуъ съ иен», мале
„Че ты сама си^збрала.

„Та Рад*, моа,-та> прьвиинА,
„Зарпви »ъ черпА-тл земнк.
„Убит и лень, era диамина
„На оия свъгъ щемт. оживя.

Съ сльзы свадба ся облава
За млады Рад*. и Стояиъ;

Камъ небо съсъ молнтпл жив*
Вьзиосятъ вси за иихъ темнит,,
На она свить Богъ да настрои
И иихъ п> миръ съ праведницы свои.

Стоянова-та майка само
Не си оплакала сыиа-тъ,
Л клела Радл, чс съ изиамА
Стояиъ тя зела въ они евътъ.

Нъ маичина му клетва люта
Не ни стигилла до глава,,
До Вышиш Бога была чюта
Отъ земнк праведна молба:
На она евътъ Стоявъ и Рада
Едипъ на друтъ были отрада;

На тозъ евътъ нииъ изъ гробоие-тъ
Изникижли озъ Бога две

Высоки ки чести дрьве-та
И си са сидели врьхове.
2. л е* дв-b точка отгоре ?'£) еа чете вето л.

ПЕЧАТАТЬ ПОЗВОЛЯЕТСЯ :

ci т4мъ. чтобы оо отасчататп предетаалепо было и.
Цеаеуреый Кояатеть уижонепиое часло акзеяиляроаъ.

Одесса, Апреля iO мл 1Ш года.

Цсисорь: К. ЗимецкМ.

Печатано аъ Tunorpaoia А. Келпи.