Български старини из Македония - Иванов Й.

Author: Иванов Й.

Tags: история история на българия

Year: 1970

Similar

Българско Средновековие

Изъ старата българска книжнина. Том I. Книжовни и исторически паметници отъ второго българско царство

Наши старинни градове

Изъ старата българска книжнина. Книга II. Книжовни и исторически паметници отъ второго българско царство

Text

лкад I ИОРДАН ИВАНОВ
БЫ11АРСКИ СТАРИКИ ИЗ МАКЕДОНИЯ
ПОД РЕДАКЦИЯТА НА
ПРОФ. БОНК) АНГЕЛОВ И
ПРОФ. ДИМИТЪР АНГЕЛОВ
ФОТОТИПНО ИЗДАНИЕ
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИ!Е
ИЗДАТЕЛСТВО
НАУКА И ИЗКУСТВО • 1970
ПРЕДГОВОР
Йордан Иванов (1872— 1947) е бележит български у чен-академик, професор по старобългарска литература и фолклор в Софийский университет, специалист по история, археология, палеография, етнография Той бе „един от първите, най талантливите, прекрасно подготвените строители на българската наука, забележителен специалист в областта на старата българска литература, неуморен научен изследвач, чиито трудове намерила висока оценка не само у нас, но и в чужбина Без неговото дело ние не можем да си представим иау-ката за вашата стара литература. Делото, което той създаде, е крепка основа, върху конто нне днес стъпваме.*1
Академик Йордан Иванов е чужд на прибързани научни увлечения и хипотези, трезв и критичен при трактовка иа научни проблеми. Макар много добре да познаваше изворите — домашни и чужди — за родната история той предпочиташе по стояние да обглежда отново тези извори, да съзре иещо ново в тях, да му подскажат нова идея. Редом с това той обичаше да работи със самите извори на родиата история — стари ръ-кописи (Славянски, гръцки, латински), стари печатии издания, археологически разкопки, приписки по ръкописи, надписи по църкви н манастири, архивни материали
Това негово дълбоко научно убеждение обуславя и дъл-бока страст към пътувания из стравата и в чужбина. Той посещена почти всички страни, дето се съхраняват старославянски ръкописи — Съветския съюз (Москва, Ленинград, Киев,Одеса, Вилиюс), Югославия, Австрия, Германия, Франция, Испания, Англия, Гърция, Света гора, Полша. Извънредно много пътува и из родината, главно из югозападните ни предели, на чието все-странно истррическо проучване посвети няколко свои големи труда.
Постоянните научни пътувания на акад. Йордаи Иванов го обогатяват с много нови ценни извори за историята и архео-
' П. Д и н е к о в, Проф. Йордан Иванов — историк не българската литература. Известна на Института за българска литература, кн. VI. 1958, с. 17.
Vlll
логията, за литературата и фолклора на българския народ. Тях той плодоносно използува в своите научни трудове. За да се добие по-пълна предсгава за обхвата на иаучните му занимания,- ще приведем заглавията на иякои от неговите публикации Епископиите Брегалнишка и Велбуждска през средните векове (Годишник нй Соф. университет, 1904—1905, стр. 74—83), Цар Самуиловата столица в Преспа (Известия на Българското архео-логическо дружество, I, 1910, стр. 55 80), Старобългарски и и византийски пръстеии (Известия на Бълг. археолог, д-во, II, 1911, стр. 1 —14), Асеновата крепост на Стаиимака и Бачков-ският манастир (Известия на Бълг. археолог, д-во, II, 1911, стр. 191—230), Епархиите на Охридската архиепископия през началото на XI в. (Списание БАН, 1, 1912, стр. 93 — 112), Гръцко-български отношения преди църковната борба (Сборник Л Ми-летич, 1912, стр. 158 1 86), Произход на цар Самуиловия род (Сборник В. Н. Златарски, 1925, стр. 55—63), Българите в Солу нско (Сборник Солун, 1934, стр. 133—148), Неизвестен ръкопис на Софроний Врачанскн (сп. Родина,!, 19.38, кн. 1, стр. 159—162).
Като използува богат изворов материал, в повечето случаи лично издирен, подложен на строг критически анализ, акад. Йордан Иванов написа и няколко големи книги, извънредно ценни за цашата история: Северна Македония. Исторически издир-вания (1906), История славяноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом в лето 1762 (1914), Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност (1915, II издавие 1917), Св Иван Рилски и неговият манастир (1917), Богомилски книги и легенди (1925), Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки (1935).
Между книгите му особено място заема кннгата „Бъл-гарски старики из Македонияпърво издание през 1908, а второ издание през 1931 г. Тя е венец на неговите многого-дишни упорити, с дълбока любое и системно провеждаии из-дирваиия върху политического, църковното и културното ми-иало на Македония като част от политическата, църковната и културната история на българския народ. Изнесеният обилен материал убедително свидетелствува за единен културен и политически процес на едиа народност — българската, конто е населявала Мизня, Тракия и Македония.
Тази книга на акад. Йордан Иванов е плод преди всичко иа лично събраиите от него материали тто време на обиколките му из югозападните български краища (Македония) и Света гора — през 1906 — 1908 г., после през 1912 1913, 1915 —
1918 г. В първото издание на книгата си авторът пише: „От октомври 1906 г. до март 1908 г. пътувах из Македония с цел
IX
да се запозная с бита иа тамкашните българи и с оцелелите останки иа мииалото им. Времеяата бяха край но размирни и не-пригодни за иаучни издирвания черковните и племенни вражди; всекидиевните кървави разправи между чети, население и войска; подозрението и пречките на властите — всичко това ме спъваше постоянно и не ми даде възможност да споходя и проуча еднакво всичкй кътове на страиата. Каквото ми се удаде ново да обдиря или известие вече да проверя, събрах, след точен прение или фотографска снимка, в предлагаиия сборник от литературии, исторически и етнографски паметници на българското население в Македония. В друга книга ще изложа свейте пътни, бнтописни и археоложки бележки."
Такава е външната история на кнйгата — работена при крайне тежки, опасни дори за автора условия. Но дълбокото патриотично чувство и убеждението за исторнческа правда, по-чиващо на здрава научна основа, му дават сили в изпълиението на трудната задача. И пак те не дават покой на съзнанието му и по-късно, поради което той дири нови извори по този проблем или обработва събраните по-рано извори. Плод на такава душевна неспокойност, на такова гражданско съзнание е второго издание на „Български старини нз Македония11 от 1931 г., пак издание на Българската академия на науките. Второго издание е много допълиеио с нови паметници — археологически, исторически, книжовни, епиграфски, разширени са научните архео-графски и историко-литературни бележки. По такъв начни се е получило всъщност съвсем нова книга, двойно по-голяма от първото издание, плод на многогодишните занимания иа нашия учен върху историята на старата българска литература и частно на иепрестанните му издирвания върху живота, културата и историята на българите от Македония. И композиционно второго издание на книгата е по-хубаво състои се от две части, обособени по съдържание. Част първа (стр. 1 — 279) съдържа надписи и бележки, събраии по разня църкви, манастири и книги (ръкописни и печатни) все из югозападните предели на българската земя в мииалото- Охридско, Преспа, Битолско, Прилепско, Велешко, Дебърско, Скопско, Солунско, Кратовско и пр. Във втората част (стр. 281—659) са поместени ценви произведения на старата българска литература и никои исторически паметници, като : Солу иска легенда, Проложни жития на Кирил и Методий, Служби на Кирил и Методий, житня на Наум Ох-ридски, Житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан, Служба на Климент Охридски, съчинения иа Климент Охридски, жития на Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Прохор Пшински, Сказанието на Черноризец Храбър, Битолски триод, Драганов
миней, грамоти, исторически съчинения и др. Заслужава да се отбележи, че повечето от поместените тук съчинения са открити от техиия издател, а други се обнародват по нови техни преписи или след сверяването им с оригинала. Така рформена, кни-гата на акад. Йордан Иванов далече надхвърля рамките на книга за българските старини из Македония, както е замислена, и се е превърнала в извънредно ценна книга, разкриваща богатст-вата на старобългарската литература изобщо, запознава с кни-жовната дейност на нейни видии представители, свързана е изобщо с творби на българската обществена и историческа мисъл в миналото „Български старини из Македония" е на-столна книга за всеки учен, занимаващ се не само с исторнята иа българския народ, но и за всеки учен, който работи върху историята на старите славянски литератури, върху историята на Византия, върху археологията, палеографията и пр.
За големия труд на акад. Йордан Иванов .Български старини из Македония* се появяват няколко рецензии в перио-дичния печат. Общо казано, отношение™ към него е положи-телно, а от някои учени и възторжено. За първото издание кратка рецензия написва Ст Н. Шишков в списание „Родопски напредък* (VII, 1909, кн II, стр. 53 55), която започва така: „ Ето една наистина колкото ценна и рядка книга внашата отечествена книжвина, толкова и с голямо значение за родната историческа наука.* И заключава: „По такъв ред поставени, „Български старики* сами са един твърде ценен паметник — исторически архив, пригоден и достъпен за по-нататъшни исторически, ези-кови, етнографски и литературни изследвания.* Такъв информа-ционно-възторжен характер имат и рецензните на Ст. п. Василев (сп. Родна реч, V, 1930—1931, кн. 11, стр. 92—94, и в сп. Училищен преглед, XXX, 1931, кн. VIII, стр. 1213—1219).
В рецензията на проф. М. Г. Попруженко (сп. Училищен преглед, XXX, 1931, кн. 9—10, стр. 1305—1319) се казна: „Тази книга не принадлежи към числото на книгите, конто могат да бъдат бегло прегледани или повърхностно прочетени Нея трябва да изучаваме, защото всеки приведен там факт, всяко отбелязано археологическо или историческо свидетел-ство са определени и достоверни данни за възстановяване или за даване пълна картина на отделяй моменти от миналия живот на българите в Македония, те трябва да се признаят за ръководещи при по-нататъшните изследвания и изучавания за изясняване на този живот* (стр. 1306).
По-критични са рецензните на Ст. Романски (сп. Български преглед, II, 1931, кн. 1, стр. 145— 147) и на А. Селищев (сп. Македонски преглед, VII, 1932, кн. 4, стр. 101—109). Ведцага
XI
трябва да се каже — макар да правят никои основателни и верни бележки, макар да сочат и поправят допуснати от автора грешки, и двете рецензии имат доста личен характер, лични подбуди Общо възражение и на двамата рецензенти е неедио-родността на поместения в труда материал (IX — XX век), ненужно препечатване на вече обнародвани от други учени те-кстове. Внесените от Селищев поправки са взети под внимание при подготовката на настоящото издание на .Български старини из Македония", като са отразени в притурените редакторски бележки.
Излязла през 1931 г, книгата .Български старини из Македония" е отдавна изчерпана. Като богат източник на знания и особено като единственото най-пьлно родно издание, съдър-жащо цеини книжовни и исторически паметници на нашето средно-вековие, книгата е постоянно търсена от наши и чужди учени, тя е крайно необходима също за успешните занимания иа сту-деити по история и българска филология. Такива са причините за настоящото фототипно издание на .Български старини из Македония".
Характерът на нзданието определи и мястото на редактор-ските бележки — в края на книгата, след показалеца. Нашите бележки имат за цел, на първо място, да внесат уточнение за сегашното научно състояние на даден въпрос, засегнат от акад.. Йордан Иванов. Освен това те виасят уточнения от ар-хеографски характер за никои от ръкописите (къде се намират сега, кой е писал за тях и др.), дават долълнителна библиография по третираните въпроси, предимно от по ново време; извършват никои поправки към текста на автора и др.
ОТ РЕДАКТОРИТЕ
Съдържание
Часть първа
Надписи и бележки
Стр.
I. Князъ Пресиановъ надпись въ Филипп....................... 1
II. тор надпись въ Филипп................................... 10
III. Князъ Борисовъ надпись въ Балши отъ 866 г............... 12
IV. Царь Симеонови стълпове при Солунъ отъ 904 г....... 16
V. Глаголскн надпись отъ 982 г. въ Ивсрския монастырь ... 21
VI. Царь Самуиловъ надпись въ Преспа отъ 993 г............. 23
VII. Варошки надпись отъ 996 г............................... 26
VIII. Кърчевски надпись....................................... 29
IX. Надписи и бележки отъ Охрндско.......................... 34
X. Пр-Ьспа........1........................................ 55
XI. Битолско и ПрилЪпско.................................... 63
XII. Тиквепгь и Мориово...................................... 74
XIII. Велешко................................................. 79
XIV. Дебърско и Кичевско..................................... 83
XV. Тетовско................................................ 89
XVI. Скопско................................................ 103
XVII. Кумановско............................................. 132
XVIII. Паланешко.............................................. 140
XIX. Кратовско ............................................ 150
XX. Бр'Ьгалнишко и Струмишко............................... 172
XXI. Воденско .............................................. 177
XXII Солунско............................................... 185
XXIII. По Струма н Места...................................... 205
XXIV. Печати на български църковни общини и еснафи........... 227
XXV. Света-гора............................................. 230
Часть втора
Киижовни и исторически паметници
XXVI. Солунска легенда....................................... 281
XXVII. Кратко житие на св. Кирила..........».................. 283
XXVIII. Проложно житие на св. Методия......................... 288
XXIX. Служба на св. Кирила (Скопски миней)................... 290
VI
Стр в
XXX, Служба на св. Кирила (Драгановъ миней).................... 296
XXXI. Служба на св. Методия (Драгановъ миней)................... 300
ХХХП. Първо (най-старо) житие на св. Наума......................... 305
ХХХШ. Второ житие на св. Наума..................................... 311
XXXIV. Кратко (проложио) житие на св. Климента Охрндски огь Д. Хоматианъ..................................................... 314
XXXV. Служба на св. Климента Охридски отъ неговъ ученикъ . . 322
XXXVI. Похвално слово иа Кирила философа отъ Климента Охридски 327
XXXVII. Похвално слово на Михаила и Гаврила отъ Климента Охридски 333
XXXVIII. Прогласъ къмъ свангелието.................................338
XXXIX. Служба на св. Ив. Рилски на 18 августъ (Скопски миней отъ 1451 г.)................................................. . 345
XL Служба на св. Ив. Рилски на 19 октомврий (Драгановъ миней) 359
XLI. Поменъ за усненЙеТО на св. Ив. Рилски . ................. 36.8
XLII. Житие на ей. Ив. Рилски отъ патриархъ Евтимия Търновски 369
XLIII. Служби па св. царь Петъръ............................ 38^
XL1V. Жития на св. Гаврила ЛЪсновски....................... 3Q4
XLV. Жйтие на св. Прохора Пшински .... 400
XL VI. Житие на св. Якима Осоговски......................... 404
XLVII. Прологь и житие иа св. Илариона Мъгленски............418
XL VIII. Житие на Михаила воинъ............................... 422
XLIX. Служба иа св. Петка Търновска (Драгановъ миней) ..... 424
L. Житие на св. Петка отъ патриархъ Евтимия Търновски (извадки)......................................:................. 431
LL Пренасяне на мошитЬ на св. Петка отъ Търново ih> Видинъ
и оттамъ въ Сърбия. Разказъ отъ Гр. Цамблакъ .... 433
LII. Разказъ за ЗографскигЬ мжченици ..............................'437
L11I. Храброво сказание за славянскит!; писмена (Хилеиларски преписъ).................................................... ... 440
LIV. Битолски листове отъ XII в............................... 446
LV. Битолски триодъ отъ XII в.............................. 452
LVI Драгановъ миней........................................... 468
LVII. Изъ житието на св. Сава, написано отъ Теодосия........... 475
LVIII. С.тЬпченски помеиикъ...................................... 479
LIX. СлГпченски писмовникъ........................ . .... 484
LX Хилендарски писмовникъ.................................. 488
LXI. Зографски помеиикъ ................................. .... 489
JLX1I. Велешки летопись........................................ 525
LXIII. Продавателенъ акгь огь 980 г. за светогорското монастирче Св. Апостоли......................................................526
LXIV. Гранична грамота на моиастиритй на Ивана Селински и
Павла Ицанички отъ 1049 г...............................535
LXV. Сводка грамота на Зографъ................................. 537
LXVI. Грамота за Браниславовата църква въ* Зографъ.............. 546
LXV11. Грамоти на Василия II за праватй на Охридската архиепископия . . . . ................................ 547
I XVIII. Охридската архиепископия епоредъ Нилъ Доксопатъръ . . 562
LXIX. Списъкъ иа българскитЬ архиепископи (Парижки ржкописъ) 564
,V„
с.
I XX. Буптьтъ на Павла Смедеревецъ. СърбитЬ искать да се от-нТлятъ отъ Охрндъ.................................................569
IX XI. Грпмоти на български царе................................ 575
1. Ватопедска грамота................................ 576
2. Дубровнишка грамота............................... 577
3. Внргинска грамота ................................ 578
4. Зографска грамота ............................... 587
5. Мрачка грамота........................../ . . . 590
6. Рилска грамота........................ . . . 594
7. Витошка грамота................................... 600
8. Брашовска грамота писмо..................... 601
I XXII Калиманова грамота (подправ'ена)..........................602
I XXIII Мрачка грамота огь Стефана Дечански (подправена) . . . 608
I XXIV Български л-Ьтописии бележки въ българския прсводъ на
Манасиевата хроника (Хилендарски преписъ)............. 618
I XXV, Първописътъ иа Паисиевата българска история отъ 1762 г. 623,
I XXVI. Зографска българска история, по преписъ оть 1785 г.. . . <628
I XXVII Влашкн грамоти на мопастира Св. Наумъ.................... 642
I ХИVIII. Кьмъ биографията на Хаджи Якима . 649
I XXIX. Апелъ на максдонскигЬ българи до Воля -ль сНли въ 1878г. 654
Показалецъ............................................ 660
Печатни грешки.......................................... 672
_________________
яръжиа б блмятем» чжт. .ВИДЕЛЧНА"
i;,A;iriii,!:i:n mi'ii
н-:гл
СХЕРЙНН Н ФБ1ЯСНВНН
О-Гк
ПРФФ. НМДЯНХ ИМ
ЕТОД, №» ИЗДОИМ нздяей вхагнрекйтй йкййежнга на нвхкнт-р
СФФЙ1Я аош оитянцй 1931
Предговоръ
Като желаехъ да проуча бита на българското население въ Македония и запазенитЬ паметници на миналото му, презъ есеньта 1906 г. напуснахъ преподаванията си въ Софийския универсйтетъ и постжпихъ като секретарь на Българското търговско агентство въ Солунъ, та по този начинъ да мога да пжтувамъ изъ Македония, тогава подъ турско управление. ВъпрЪки размирното време, което б± наступило въ Македония следъ голЪмото тамкашно възстание въ 1903 г., въпр'Ьки мнителностьта и прЪчкитЬ на властитЬ, менъ ми се удаде, отъ октомврий 1906 до мартъ 1908 г., да пребродя по-гол^мата часть на тая область. Презъ 1908 г. се върнахъ въ университета и обнародвахъ часть отъ събранитЬ мате-риали въ първото издание на тая книга. Презъ 1912—1913 г., по време на балканската война, като войникъ отъ VII бъл-гарска дивизия, конто действуваше въ Македония, азъ отново се нам'Ьрихъ въ желаната страна и, благодарение на под-крепата на своитЪ началници, продължихъ своитф проучвания и други стари провЪрихъ. Презъ св^товната война имахъ случай да направя нови проучвания и въ други м!>ста на Македония. Така събранитЬ македонски материали се уве-личиха и съ други, конто можахъ да намеря изъ архивитЬ и книгохранилищата на Русия, Ромъния, Сърбия, Хърватско, България и др. земи.
Въ това второ, двойно уголЪмено издание на своята книга рбнародвамъ само часть отъ събраното, главно надписитй по камъни, църкви и сгради, както и по-краткитЬ кни-жовни и исторически паметници, запазени въ ржкописи, конто засЬгатъ българитЪ въ Македония или конто се отнасятъ изобщо до българитЬ, но сж били писани или запазени въ Македония.
IV
На лицата и учрежденията, конто ме улесниха въ пж-туванията и на Българската Академия на наукитЬ, конто, въпр-Ьки оскжднитЪ си средства, се зае съ това издание, изказвамъ дълбоката си благодарность
Отъ сърдце благодаря и на управата и работницит’Ь на Държавната печатница за старанието имъ да се нареди и отпечата добре тоя трудъ, изпъстренъ съ разни шрифтове и знакове.
София, 1931 г
Йорданъ Ивановъ
ЧАСТЬ ПЪРВА
НАДПИСИ И БЕЛЕЖКИ
1
Князъ Пресиановъ надпись въ Филипп
I 1а около 12 километра северно отъ Кавала се намирать руш niiiinrh на стария градъ Филипи. Въ 1707 г. тамъминалъ (|i| i ш-цъгь отецъ Браконие (Braconnier) и си преписалъ между
........СОК B.OV
--ЕК0ЕКЖкХО|/__________
----AW0C АПЕЕиЛЕ
SAONTON КА VXA_________
ОКГДОЕ AEAVT6W (РОСА
ТАКТОК ..— ДЪОДА_______
АККТОЛКАКА (ИЛЛГ О .... oKKowko KAVXAK0E________
ТЯС EM0AEAN8.,_________
руго и единъ гръцки надписъ, издълбанъ на б"Ьлъ мекъ мрнморенъ камъкъ. По тоя преписъ надписътъ биде обна-1<ц|цц1п. пЬколко пжти, именно отъ Озанъ, Льо-Ба, Кирхофъ, ./1.ПМНЦ.1 и др. Понеже надписътъ засЪга българската история, ш riiio пъ 1907 год. минахъ презъ Филипи, търсихъ нарочно । ш иамстпикъ, но не го обдирихъ. Ето защо, въ първото iii/iminc. па тая книга, издадохъ надписа тъй, както б'Ьше
Ьмипрски старыми изъ Македония
1
2
обнародванъ и го придружихъ съ надлежни историко-етно-графски бележки. По-късно нам-Ьрихъ саморжчния преписъ на надписа отъ о. Браконие между книжата на последний, съхранявани въ парижката Народна библиотека. Фотографска снимка на тоя преписъ давамъ на първата страница.
Както ще се види, тоя пърьиченъ преписъ съдържа н'Ькои неточности, защото следъ последната гол'Ьма война се откри и самиятъ паметникъ. Това откритие се дължи на
bfhow: /ЕК^ЕМрд-objon
xSAontonkAVYaJ
'/TAKTONhTzi?r^B.°lX AN KtofKANARoIA. Д Ксх АО Вро к AVXA N on ehit«i:emoaean^5
френския археологически институтъ въ Атина (Ecolc Franchise d’Athenes), при чиито разкопки на византийската базилика въ Филипи се намЬриха два надписа, свързапи съ българското мипало. Надписитй сж на каменни стилобата, подставки, върху конто се издигали колонитЕ на базиликата. Следва-телпо, подставкитЕ сж били взети отъ н’Ькогашни български паметници и използувани като градеженъ материалъ при изграждането или при възобновлението на базиликата, чиито
3
<<Ч11111П1! развалини б-hxa известии съ турското име „Ди-l«’t< itijn." (стълпове). Двата надписа, конто ни занимаватъ, пнцохи ибпародвани въ 1928 г., въ списанието на френския и иикки ннститутъ отъ о. Франтишекъ Дворникъ, въ хуба-iiiiг» му студия: Deux inscriptions greco-bulgares de Philippes (Ihilbtiii de correspondence hellenique, LII, 1928, стр. 125—147), up t i,|iужена съ две фотографски снимки на надписитЬ. Гледай фиш имнлето на стр. 2 на запазеното въ първия надписъ, i< пн и. 11ресиановия.
Прочить на надписа съ непром"Ьненъ правописъ:
1. [tw]v tcoXwv BouXyd-
2. [ptov о] iv. ©eoSj deploy 6 II-
3. [psjaidvo; &7teaTiXev
4. [’Ha](3ouZov xdv xauva-
5. [v]ov 86aa; avxdv <poad-
6. та x(al) тоу ’Ят&руои |3oiX-
7. av x(al) toy xava px'Xa xo-
8. Xo^pov x(al) 6 xauyavo;
9. £7cl той; SpoXedvou;.
11реводъ:
„Пресианъ, (поставениятъ) отъ Бога князъ на многотс iri./irapu, изпроводи кавхана Исбула, като му даде войски. и поила Ичиргу, и кана боила коловуръ И кавханътъ срещу < MiurhnHT'h ..."
За четенето и превода на надписа даваме следнитЬ («лежки:
1-и рсдъ. Камъкътъ, бидейки повреденъ отгоре, не може ди се каже съ положителность, че надписътъ е почвалъ съ < («хранения първи редъ, както това изглежда вероятно отъ смисъли на началното изречение. Четенето тйу коХйу ВоиХ-ydpniv трЪбва да см±таме за задоволително; то се посрЬща съ израза той; тсоХой; BouXyapi; въ Чаталарския надписъ ни князъ Омортага (ИзвЬспя Русскаго Археол. Института in. Константинополь, т. X, 546; срв. четенето на Бешевлиевъ и в Годишникъ на Народния музей за 1922 —1925 год., София, стр. 412).
2-и и 3-и рсдъ. Четенето IIpeoLdvo; трябва да се смЪта in см урно. Името на тоя български владетель е поменато у
1*
4
К. Порфирогенетъ (De adm. imp., Ed. Bonnae, 154) подъ форма npeaufcp.
4-и редъ. Четенето ’Ho£o6Xov e сущо сигурно. Кав-ханъ Исбулъ (xau/dcvog 3 ’HapoDXog), познать и отъ други старобългарски надписи, е билъ едно отъ най-виднитк лица при Омортага, Маламира и Пресиана. Срв. П. Никовъ, Кав-ханъ Исбулъ (Сборникъ въ честь на В. Н. Златарски. София, 1925, стр. 195 сл.).
6-и редъ. ’Нт^сруои ще да е собствено име на единъ боилъ (pdXag > боляръ, боляринъ): ’Нт^руоо [kUav, който взелъ участие въ похода. То би могло да се сближи съ ZoupyoO xoXoPpig, който се поминалъ още при Омортага (Изв. Р. А. И. въ К-л-b, X, 191)" Вероятно е отъждествява-нето на нашия боляринъ ’Нт^руои, или по-добре безъ начал-ното ’Н, свойствено на туранскитк думи предъ сложни съ-гласни, т. е. на T^ipyou |3o(Xag съ Zerco boilas, който билъ князъ Борисовъ пратеникъ въ Цариградския съборъ презъ 869—870 г. (Mansi, Col. concil., XVI, 158). Zerco boilas ще да бжде сущиятъ онзи, който личи между българскит!» пратеници въ Римъ презъ 869 г., чиито имена су записани въ Чивидалското евангелие.
7-и редъ. Ако сждимъ по еднаквия строй на изразитЪ въ 6-ия и въ 7-ия редове, трЪбвало би да см-Ьтаме думата xava за собствено име Kava, както това допуща о. Двор-никъ. Допустимо е обаче и друго разбиране. Коренътъ на думата означава „кръвь" (кан-). Той е запазенъ въ тит-лата на старобългарския престолонаслсдникъ-князъ, братъ по кръвь на владЪтеля-хаганъ. Въ церемониала на византийския дворъ българскиятъ наследникъ князъ е носЬлъ титулъ xavapnxEivog, т. е. zavap (кървенъ, сроденъ) rtxeivog (князъ). Срв. Mikkola, Was ist kanartigin? (Сборникъ Златарски, 131 сл.). Съ други думи, xava може да е само титулъ на благородство по кръвь.
7-ии 8-и редъ: xoXoppov, имен. пад. xoXofJpog, е прабъл-гарска дума, означаваща „руководитель, генералъ". Въ османски турски „колагузъ, калаузъ“ ще рече: путеводитель, водачъ, поср’Ьдникъ. Думата е известна и въ други турски диалекта. Звукътъ р вм. з (коловур, вм. коловуз) е позната особсность иа прабългарски и на чувашки, когато въ всички други турски диалскти имаме з. Военного значение, което
5
щждаваме на прабългарската дума моХо0рб£, може да се успореди и съ турския воененъ терминъ ,колъ“, означа-шнцъ „войскова часть, колона, крило“. Първичниятъ сми-С1.лъ на „колъ" е „рмка ,мишца“. Съ думата zoXo^piv се злнръшва първото по-дълго изречение на надписа. Въ по-следното изречение подъ б xaoy&vog тр-Ьбва да разбираме I lapouXog.
9-и редъ. Предлогътъ ёл;[ тукъ ще е употр-Ьбенъ .или въ смисълъ на „срещу, противъ", или пъкъ ще означава „къмъ, при, дори до". Ако се поведемъ по първото значение, тигана тр'Ьбва да смЪтаме, че походътъ на князъ Пресиана, или по-добре на кавхана Исбула, е билъ насоченъ противъ славянского племе смолкни (xodg SpoXeavoug); ако ли пъкъ нрс.всдемъ съ дори до (при, у, къмъ), тогава ще трЬбва да приемемъ, че насочениятъ срещу Византия по-ходъ се е завършилъ съ заемането на темата на смолЪнигЬ, коню била подъ Византия, и издигането на надписа въ зае-|.1тп Смол енска область. Въ полза на второто предположение говори факта за възстанията на пелопонезскит-b славянски племена срещу Византия по време на Пресиана, войнит’Ь на Византия съ арабигЬ и движенията на българигЬ на юго-ынлдъ за отцепване на славянски области отъ Византия и |.| мирного имъ присъединение къмъ България. Златарски < м1и л, че похдътъ на Исбула въ областьта на смол’ЬнитЪ ще дл е. станалъ именно къмъ 847 г., когато б-Ьха възстанали (линянит! въ Пелопонезъ, а Никовъ отнася събитието къмъ 837 г., когато е имало българско движение къмъ Солунъ (Срн Златарски, История на българската държава. София 1'118, т. I, ч. I, 349 сл.; Никовъ въ Сборникъ Златарски, .".’б сл.). О. Дворникъ се застж.пва за 837 г.
Изразътъ xai 6 xauj'dcvog ini тоис SpoXeavoog предпо-Л11П1 едипъ глаголъ за движение, който не е казанъ или е он л ь казанъ при продължението на надписа. Гол'Ьмото праздно м1к го на камъка подиръ последний редъ на надписа показва, не на см щи я камъкъ не е имало други думи по-нататъкъ. Дали падписътъ е следвалъ и на другъ камъкъ, това не се .шаг Вториятъ български надписъ, нам"Ьренъ въ Филипи, । 1кго ще видимъ, не може да се см-Ьта за продължение на 11р1ч:пановия надписъ.
6
Остава да видимъ, где е лежала областьта на смол-Ь-нигЬ, която е заелъ кавханъ Исбулъ при царуването на българския князъ Пресиана (836—852 г. споредъ Златарски) и въ която е билъ поставенъ нашиягъ камененъ надпись.
Името на смол'Ьнит'Ь се поменува по-нататъкъ въ спи-съка на епархии гй, подчинеии на цариградския патриархъ при Лъва Мждри (886—912 г.). На филипийския митропо-литъ, чието седалище е било въ гр. Филипи, гдето се намЪри нашиятъ надписъ, били подчинени слсдните седъмь епископства: Тф ФШтйиоу, MaxeSovlag: б Gewpfou, б ПоАвотблоу (н1>-когашната Au&yjpa), б BeZixefag, б ХрютсвтсбХеюд (Кавала), б SpoXaivwv, б КшдаротбХешс; (между планина Кушница или Пангей и Тахино1), б ’АХежсриотсбХесос; (’АуахторотбХеюд, сега Левтера при Кавала). Ако се гледа по реда на поменатит’Ь епископства по беломорская брегъ, между Лагоския и Ор-фански заливи, Смол^нската епископия ще требва да поставимъ между Кавала и Кесарополъ, въ Правишката и Кавалска околии, т. е. въ близко съседство на гр. Филипи, гдето се откри надписътъ съ името на смолкните.
Смоленската область е била много по-обширна отъ обсега на малката епископия съ това име и е образувала у византийцитЬ цела военно-административна тема. Ако сждимъ по единъ актъ отъ 1079 г. (срв. въ приложенията на Визант. Временникъ, IX, 125 сл.), издаденъ отъ нотария Йоанъ Берисъ, конто водЪлъ войсковитЪ списъци на смолЪнитЬ, юго-запад-ната граница на Смоленската тема трЪбва да поставимъ дори до светогорския провлакъ, заедно съ градеца Йерисо Смоленската область като „тема" (&6p.a to>v SpoX6vcov) се поменава въ актовете и въ хрисовулитЬ на Бачковския монастиръ отъ 1083 г. (Виз. Врем. XI, прил. стр. 55). Презъ края на сжщия XI в въ пределите на смолените (elg рбр-yj twv SpoX6vwv)
J) За положение™ на KataapdttoXtg въ Зъхненско, не далечъ отъ с. 2pa₽(xiov (сега Здравикъ), ни упжтва типикътъ на Бачковския монастиръ отъ 1083 г. Тамъ четемъ следното: Лрб? тобтоц хсй твбта Ttpoa&hjxsv 4v r?j iffpctytp Statoitinosi avtoS 6 paxaptdg poo aSxa8eX<yog, Xcrftp XopfdTou pot 6s8wxfi)g 4x xffiv Sebwpvjpivuw a6t<p СГвйогбоб; уроосбойХХои Tonitov tb xwpiov, й 2)pa6(xiov X4-fSTai, auv KataaponiXst tJ Staxeipfevr, 4v тф Э-4рат1 tffiv 2eppffiv 4v t?J тотгоЭ-ео1<р toS 6dvBoo ZaSriXtag рета T^g X(pv7)j a6r>5C x«l t®v dcpaporoiriow xal toS fm' afrcvjv SfpiBioi» той Xafopivou reXabvovtog . . . (Виз. Временникъ, XI, приложеше, 12). 11ош‘же SpaPfxtov e сегашното с. Здравикъ, то можемъ допуска, какво съсед-ното с. Ссмялтосъ ще отговаря на ZaflAXta. Петъръ Папагеоргиу (Byz. Ze.it-Hchrlft III, 305) отьждествява Ka'.aapirroXtg съ зъхненското с. Черепляни, а кн ХефйХта иредиолага да е въ връзка съ името на блат ото при Правища.
7
се е подвизавалъ пустинникътъ Филипъ. Неговото съчине-ние Д{октра е било преведено на старобългарски—Зръцдло. *) За положенного на Смол'Ьнската тема намираме посочване и у Никита Хониатъ. Въ 1199 г. Иванко, убиецътъ на АсЬня, се отметналъ отъ гърцитЬ и помагалъ на Калояна, като завла-дЬлъ за българитЬ Родопит'Ь и припадащето къмъ тЬхъ бЬло-морско крайбр'Ьжие, съ градовет'Ь Мосинополъ, Ксанти, Абдера, планината Кушница (Пангей) и подчинилъ темата на смо-лЬнит'Ь (. . . а?Л’ 7/v 6tovo0e6<dv xal deptoxoiv 'Ptopafcov блбаа Sg Moouv6noXiv StcivSveuxe pe/pi ка1 EavOeCag afrtfjg, xal лрбд Spog тд П&ууаюу xal тд 0ёра t&v SpoXSvwv бтетои^аато. Nicetas. Bonnae, 680). Още сжщата година, обаче, Иванко билъ заловенъ отъ гърцитЪ и убитъ На СмолЪнската тема билъ назначенъ управитель Йоанъ Спиридонакъ, но и той презъ 1201 г се възбунтувалъ въ своята мжчцодостжпна (Зоапрб-□oSov) область противъ императора. Зетьтъ на последний изгонилъ Спиридонака отъ Смоленске. Спиридонакъ избЪ-галъ въ България (Nicetas, 708—709). Презъ XI и XII в., западне отъ Смол'Ьнската тема (Оёра xffiv SpoAsvcov) е лежала СЬрската тема (0epa twv Seppwv), която съ това название се явява въ XI в. Догде точно се е простирала на изтокъ Смо-л1нр<ата тема, за това нЬмаме исторически вести. Въ земли-щето на н'Ькогашната тема на смол'ЬнигЬ и сега сж запа-зени две-три села, чиито имена наумяватъ старото название на областьта и племето. На северо-изтокъ отъ самото Филипи, въ планината, се намира гол'Ьмото село Силянъ. Въ Зъхненско е селото Свилино или Шилиносъ. Въ една Душа-пова грамота отъ 1345 г. се подаряватъ на монастира Св. Ив. Предтеча при СЬръ 40 жирни дървета, въ мЪстностьта Сфолено (Sv Tijj тотсо0еа(а тоб SipoXevou 8Sv8pa теааарйхоута paXavBSa. Гласник XXVI, 23). Въ Акж-челебийско е гол'Ьмото село Смилянъ. На туй име, въ свръзка съ името „смо-л1я1И“, напира Иречекъ (Пжтувания, 392).
Отъ приведенитЬ посочвания се вижда, че славянского плсмс смол-Ьни е обитавало въ юго-източна Македония, че
’) Старобългарскиятъ преводъ на ДСоятра билъ прсписванъ по-сетлс у русптЬ. Срв. за това Дриповъ, Съчинения, I, 308; Соболевск1й, Южно-славянские вл!ян1е на русскую писменность въ XIV XV в-Ькахъ. Спб. 1894, с <р. 22, 23; Горск1й и Новоструевъ, Описаше славянскихъ рукописей Московской Синодальной библютеки, II, 2, стр. 449, 456.
8
смолТнскитЬ селища се простирали юго-западно отъ Родо-питЬ по ср-Ьдна и долна р. Места, както и въ сегашнит'Ь околии на Сарж-Шабанъ, Драма, Кавала, а може би и въ Зъхненско. Мнението, изказано отъ С. Шанговъ (Епохата на АсЬновци, София 1921, стр. 58), че обита лищата на смолЪ-нитЬ се намирали главно въ Разлога или, споредъ Д. Дечевъ (Сборникъ Златарски, 45 сл.), че обхващали на северъ и Разлога и Неврокопско се основава главно на сближението между думата „ смола “, „ смолкни “ и заниманието на разложани съ катранджийство (смоларство). Исторически данни обаче за това ние н'Ьмаме.
Името смол'Ьни ни води и къмъ единъ важенъ въпросъ въ историчсската етнография на славянството. Славянского езикознание отдавна вече поставя руския и български езици въ една гого-източна трупа. Проф. Милетичъ, въ своитЪ изуч-вания върху члена въ българския и руския езици, дойде до още по-ясно схващане на руско-българската племенна близость, именно въ смисълъ „за н'Ькогашно непосрфдно съсед-ство и по-гЬсно сродство на българскитЬ славяни и велико-рускитЬ племена “ (СНУНК, XVIII, 48). Въ подкрепа на това мнение идатъ и историческит'Ь свидетелства за движениетэ презъ VI—VII в. на славянски племена откъмъ Русия, презъ Молдова, Влахия и долния Дунавъ, къмъ сегашнитЪ български земи. За това мнение допринасятъ и племеннитЬ названия у рускит-Ь и български славяни Наистина, н-Ькои отътия названия сж могли да изникнатъ и по-късно, следъ разселението на славянитЪ, обаче не бива да се отрича връзката между ония еднакви руски и български племенни прозвища, конто сж поменати още въ старитЬ паметници. Така, нашит-fc смолкни наумяватъ рускитЬ слюлгане въ Несторовия л'Ьтописъ; на рус-кит-fe гквери, конто обитавали по ДесН'Ь и по Gmih и по СгВл'Ь, отговаря българското племе севери, коего при Аспаруха живЪеше по източна Стара-планина; на дреговичи-тЪ въ Русия, конто гкдошж лнжю Припеткю и Денною, отговарятъ драгу иитит-Ь въ Солунско и др. Биятъ на очи и имената на н 11кои 110-видни градове. Така, рускиятъ градъ Плксковъ (въ 11онгородския л-Ьтописъ), сега Псковъ, припомня за старо-бьлгпрскага столица Пльсковъ, (у византийскигЬ писатели и въ падписитЬ ПХбохоРа, ПХоха); името на втората българска столица Пр'кслдвъ, както и на Пр-кслдвьць на
9
долния Дунавд. при Тулча, подсЪщатъ за рускитЪ Першглгшаь и Перегаслдвкцк ), и др.
Относно въпроса, где точно е билъ поставенъ надписътъ, важи мнението на членовет-fe на френската археологическа мисия, конто е произвеждала разкопкигЬ въ Филипи. Отъ устно съобщение знаемъ, че камънигЬ, конто образували стилббата на филипийската базилика и върху конто били издълбани Прссиановиятъ надписъ, както и вториятъ българо-гръцки надписъ, за който ще стане дума по-долу, били пренесени отъ друго мЪсто и употрЪбени за градиво въ базиликата. А че това м!зсто не ще е било лежало извънъ Филипи, за това говорятъ множеството каменни градежни материали въ рушевинитЬ на старин градъ Филипи: било би безсмислено да се донасятъ отдалече камъни за базиликата, когато rh се намирали въ изобилие около самата нея. Споредъ това и нашиятъ камъкъ съ надписа е билъ поставенъ отъ кавхана Исбула въ самото Филипи
Мнението на о. Дворника (стр. 139), че надписътъ е билъ издълбанъ на камъка, когато тоя последниятъ е билъ вече сложенъ въ стилобата на базиликата, едва ли може да се приеме. Не е допустимо, единъ надписъ отъ военно-държавенъ характеръ да е билъ на затулено м-Ьсто, на стилобата-нодставка. Кавханъ Исбулъ, завоевательтъ на смо-лЪнската область, за да ознаменува своя походъ, ще да е избралъ и съответно лично Micro за надписа, както е било обичай у старит^ българи и както това се вижда отъ досега открититЬ старобългарски каменни надписи. ТрЪбва следва-телно да приемемъ, че камъкътъ първоначално е билъ стослъ на друго Micro въ Филипи и по-късно е билъ използуванъ въ градежа при реставрирането на базиликата отъ визан-тийцит-fe Формата на втория камъкъ, за който ще говоримъ надолу, потвърдява още повече тая мисъль.
*) Проф. Успенски допускаше, че името на българския Преславъ е просто преводъ на гръцкото (mipcpiqpov (преславень). Срв. Абоба-Плиска, 236 сл. Това тълкуване изглежда натегнато. НЪма нужда да извеждаме отъ гръцки славянскитЬ изрази, като пр«сивнлгс грддл Кнвд (Срезневсюй, СвФдФшя и заметки, LXXXI, 12) или лр*Ьслдкнын «дшъ грддъ Тръновъ и пр.
10
II
Втори български надписъ въ Филипп
Тоя камененъ надписъ бЪ откритъ сжщо така отъ френ-ската археологически мисия, при разкопкитг1з водени въ Филипп презъ 1924 год., и обнародванъ въ сорепоменатата статия на о. Дворникъ. Камъкътъ, на който е надписътъ,
Н' "L ПНАШШ// .
YrE Kf
Е 4ДЕ ТЕЖФЕШ х PJC W&l0,BWArAP
^^iXPiCTANoiEAHChlo
HEANAAAA океЕоп
съставя часть отъ стилобата (подставка) на колонадата на филипийската базилика. Той, споредъ ржководителитй на разкопкитТ, произхожда отъ по старъ отдругаде донесенъ градеженъ материалъ. Въ срфдата на камъка е издълбана дупка съединена съ едва бр’йзда, служещи нЪкога за спойка съ другъ камъкъ, колона или статуя. Надписътъ е билъ пра-
11
веиъ върху сжщото лице, следъ първата служба на камъка, а сетне е билъ пренесенъ и използуванъ за стилобатъ на ба-зиликата.
Началото на надписа липсва. Началото на запазения първи редъ не е ясно и тр^бва да се възстанови по сми-сълъ и връзка съ следващитЬ изрази-. Гледай факсимилето на надписа, споредъ фотографската му снимка, на стр. 10.
Прочетенъ надписътъ, съ непром'Ьненъ правописъ, гласи:
1. [vj xcg] aX^ihjav у-
2. DoeoTj, 6 0(ed)g Э-eppl и (al) xcg ф
3. ебйете, 6 0(ed)g Э-еорс. xoiig
4. ypta-aavoug ol BouXydcpt-
5. g noAa eZyafra ^7c6taa[v],
6. y.(al) ol yptcnxavol fcXvjopiv-
7. Tjoav, dXXa 6 0(ed)g S-sopl.
Въ езика на надписа е отразенъ живиятъ, говоримиятъ гръцки езикъ, съ нови форми въ склонението. Това се за-белязва и въ други Н'Ькои старобългарски надписи на гръцки езикъ. Така, вместо класическата форма за им. п. мн. число (A BoftXyapot, тукъ имаме с£ BouXyapig; формата за вин. п. мн. число Toug yptcTtavotK тукъ е употрЪбена въ служба за дат. падежъ, който отдавна е почналъ да изчезва. По-подробно за това срв. у Бешевлиевъ, Гръцкиятъ езикъ въ прабългарскитЬ надписи (Годишникъ на Нар. музей за 1922—1925 г., стр. 389, 391).
Споредъ това и преводътъ на надписа ще гласи:
„ . . . Ако нЪкой търси истината, Богъ вижда, и ако пЬкой лъже, Богъ вижда. БългаритЬ направиха много до-брини на християнит'Ь, и християнигЬ забравиха (това), но Богъ вижда “.
Явно е, че тия редове сж часть отъ по-дълъгъ надпись По начъртанието на буквитЬ и по правописа се вижда, че тая запазена часть не е отъ първия, Пресиановъ надписъ. (Иь сьдържанието обаче личи, че и тоя паметникъ е билъ ичднгпатъ отъ българит’Ь езичници, а това е могло да стане пЬроятно пакъ при Борисовия баща Пресиана и може би по сжщия случай, който е предизвикалъ и първия надписъ. У корътъ, насоченъ отъ българитЪ срещу християнит'Ь —
12
гърци или славяни смолФни, ще да има предъ видъ нЪкоя неустойка или неизпълнение на договоръ отъ християнска страна.
Въ всЪки случай, тия въпроси, както и предполагаемата отъ о. Дворника връзка между двата надписа, ще се уяснять, когато се завършатъ разкопкитЬ около филипийската базилика и когато може би ще се откриятъ и другитЬ части отъ нашитЬ надписи.
За сега, едно може да се см!.та за положително, именно, че князъ Пресианъ е билъ присъединилъ кч>мъ България смол-Ьнската область и съ надписитЬ въ Филипи ознаме-нувалъ това проникване на българитЪ къмъ БЪло море. Кога точно по-сетне Филипи е било отново заето отъ Византия, за това нкмаме известия. Знаемъ самб отъ горепри-ведения списъкъ на епископствата при Льва Мждри (стр. 6), че въ началото на X в. Филипи не е било българско.
III
Князъ Борисовъ надпись въ Балши отъ 866 г.
Тоя важенъ за българското минало надпись е билъ откритъ презъ време на последната голЪма война отъ австрийски войници, конто разкопавали, за камененъ материалъ, мона-стирскит-Js развалини въ с. Балши, около 25 километра юго-западно отъ гр. Бератъ, въ южна Албания. Надписътъ биде обнародванъ отъ Camillo Praschniker, първенъ въ Anzeiger der phil.-hist. Kiasse der Akademie der Wissenschaften in Wien, № ХШ, отъ 1919 г., стр. 3 сл., и сетне въ Jahreshefte des Osterrei-chischen ArchSologischen Institutes in Wien, В. XXI—XXII, erster Teil, 1922, Beiblatt, 195—196 Г Баласчевъ даде свое четене на надписа въ в. Независимость отъ 20 августъ 1921 г. Проф В. Златарски преиздаде надписа съ ново четене и обя-снения въ Slavia, II (1923 г.), стр. 61—91 Д. АнастасщевиЬ се спр-b сжщо на надпаса въ Архив за арбанаску старину, )'език и етнологщу, кгь. II, св. 1, стр. 137—142, отъ 1924 г. Следъ откриването му, паметникътъ е билъ прибранъ въ Драчъ, въ тамошната археологична сбирка. Сега где се намира, не знаемъ. Единъ гипсовъ отпечатъкъ отъ него се съхранява въ Софийския народенъ музей.
Надписътъ е билъ издълбанъ на мряморенъ стълпъ, високъ 1’60 м., широкъ и дебелъ по 0’40 м Стълпътъ билъ
13
повреденъ на двата
си края. На стълпа има два надписа,
отгоре Борисовиятъ, а отделу подъ него стой другъ по-новъ надгробенъ латински надпись на кръстоносния военачалникъ
Роберта отъ Монфоръ (Robertas de Forti Monte), който заги-налъ въ Албания въ 1108 г. Между двата надписа е издъл-банъ кръетъ Ето по-горе факсимиле на Борисовия надпись.
14
Покварената часть на надписа може да се възстанови само по догадки, въ свръзка съ запазената часть и исто-рическитЪ вести за покръщането на Бориса. Така полувъз-становенъ, надписътъ ще се чете и преведе:
1. . . . 1[}ютт[- . . . покръсти
2. ОТТ; 6 &pya)V се князьтъ
3. ВоиХу]ирСа$ на България
4. Вор^д о рето- Борисъ, прение-
5. vopaaO-elc нуванъ
6. guv Михаилъ, (заедно) съ
7. тф 0(ео)б 8е- отъ Бога да-
8. Sopivtp аб- дения не-
9. тф Е-9-vet. е- му народъ, (въ) го-
10. тои$. ст о§. дина 6374 (- 866).
Покръщането на Бориса тукъ е посочено въ 6374 г. отъ създание мира, което отговаря на септемврийска година отъ Р. Хр. 866, държеща отъ 1 септемврий 865 г. до 31 августъ 866 г. Понеже нито единъ гръцки или латински съвремененъ изворъ не посочва изрично датата на кръще-нието, свидетелството на нашия паметникъ е отъ първосте-пенно значение. Само известието въ Бертинския л'Ьтописъ дава да се разбере, че кръщението на Бориса е било зами-слено въ 865 г., а извършено презъ следната година. Тамъ, подъ 866 година, четемъ: „Българскиятъ князъ, който презъ предходната (т. е. 865) година, по божие вдъхяовеиие, а сжщо и по внушение отъ (н'Ькои) знакове и бедствия у неговия народъ, обмисляше да стане християнинъ, прие (сега) све-тото кръщение* (Sub а. 866: Rex Bulgarorutn, qui precedente anno, Deo iuspirante et signis atque affiictionibus in populo regni sui monente, christianus fieri meditatus fuerat, sacrum baptisma suscepit) Въ пълно съгласие съ надписа въ Балши се намира и единственото старобългарско известие за датата на Борисовото кръщение. То е свидетелството на Борисовия братанецъ Тудора Доксовъ, отъ 907 г., запазено по руски преписъ: «и ж» Борисъ Болгары кртилъ е в л? gti[K бг\ти (Срв. Горск1Й и Невоструевъ, пом. съч., II, 2, стр. 33).
15
Съ други думи, кръще-е станало презъ 866 или началото на юний. се допринесе особено, и кога е билъ пригот-
На стълпа въ Балши:
ДумИтЬ етхь б*Х'ги сж на прабългарски езикъ и означаватъ, |н> П|«българското лЪтоброение, „куче, пети“, т е. въ годи-IIBhi на кучето, пети месецъ. По това лунно-слънчево л^то-flpiMMie, както ще уяснимъ на друго мЪсто, годината на нннп'О е била тъкмо 866 януарска година, а петиятъ й М«ССЦЪ е отговарялъ на май—юний 1н сГО на българския князъ Бориса ИНvдрека година, въ края на м. май
За важностьта на надписа ще инь се знаеше отъ кого, где точно
и> 1|ъ сгълпътъ. Сръбскиятъ византологъ Анастасиевичъ, като ИМИ Предъ видъ, че първитЬ български владетели сж имали < • «чай да издигатъ подобии гръцки надписи, казва: „Най-в'Ьро-«140 е, чини ми се, че нашиятъ мряморенъ стълпъ съ гръцки надпись е билъ поставилъ самъ Борисъ въ 6374 г. или Нбб/6 отъ Христа “. Той не допуща, че надписътъ може да <• отъ ония стълпове, за конто се говори въ краткого житие Нй СВ. Климента Охридски и конто били издигнати отъ самия СИ. Климента. Мнението обаче на проф. Златарски, че и стъл-ПЪТЪ въ Балши ще да е отъ св. КлиментовитЬ стълпове, ИйГлежда твърде правдоподобно. Авторътъ на житието, охрид-СКИИТЪ архиепископъ Димитрий Хоматианъ (нач. ХШ в.), който I ПОВНавалъ преданията за Климента и албанскитЪ
Д'ЬлИ, подчинени на Охридската архиепископия, се е дори ИОВЛИЯЛЪ отъ съдържанието на поставенигЬ н'Ькога отъ М HTI стълпове, и го е възпроизвелъ въ житието на
на текста отъ надписа въ
житие отъ Хоматиана, пре-
пре-
Кли-
Кли-
MtHTI. Ето прочее съпоставяне В1ЛШИ и тоя въ Климентовото дадени въ български преводъ:
। . Покръсти се князътъ III Вългария Борисъ, преи-МОНуванъ Михаилъ, заедно СЬ дадсния му отъ Бога на-|ЮД1», въ година 866.
У Хоматиана (като се говори за паметници, оставени отъ Климента).
Сжщо и каменни стълпове могатъ да се видятъ и до-сега запазени въ Главница; на гЬхъ е издълбано писмо, което бележи за приобще-нието и въдворението на цЬ-лия му народъ въ Христа.
16
Климентъ, за да ознаменува великото събитие за по-крыцането на българитЬ, ще да е издигналъ такива стъл-пове съ надписи наскоро следъ идването му за учитель въ областьта Кутмичевица, конто е обгръщала западна Македония и ср'Ьдна Албания; това ще е станало скоро следъ 886 г., когато славянската книга не била още пуснала корени, та и надписитЬ сж били написани, по дотогавашенъ обичай, на гръцки.
Хоматианъ вид'Ьлъ стьлпове съ надписи въ Главница, „при" конто Климентъ е ималъ, както разказва Теофилактъ Охридски, мЪсто за почивка, подарено му отъ князъ Бориса. Климентъ ще е билъ издигналъ такива паметници и въ други части на пов^рената му область, та да се отъждествява Балши съ Главница едва ли е уместно. Преди всичко, въ монастирскитЬ рушевини въ Балши, по край Борисовия надписъ, били нам-Ьрени и други разни антични и ср’ЬдновЪ-ковни камъни, прибрани тамъ отъ разни околни м'Ьста Други старини въ Балши нЪма Науката още не е определила задоволително положението на нЪкогашната крепость Главница. Едни я търсятъ около Валонския заливъ, други въ долината на р. Гяница, притокъ на Семени, и пр.
IV
Царь Симеонови стьлпове при Солунъ огь 904 г.
За каменни надписи при Солунъ, съ името на българ-ския царь Симеона, най-първо се научилъ данскиятъ ученъ пжтникъ Kinch, сетне за това узнали директорътъ на Руския арх. институтъ въ Цариградъ Успенски, германскиятъ въ Солунъ генераленъ консулъ Мордтманъ и българскиятъ тър-говски агентъ въ сжщия градъ Шоповъ. Когато презъ 1898 г. дошълъ въ Солунъ Успенски да види паметника и да го проучи, той билъ вече пренесенъ отъ турскитЬ власти въ валийското управление. Тука Успенски е могълъ да види надписа и да провЪри своитЬ изводи, получени по-рано отъ фото-графската снимка и отпечатъка, конто му проводилъ упра-вляещиять руското въ Солунъ генерално консулство К. Н. Лишинъ. Откато се разчу и писа по вестницитЬ за тази българска старина, тя скоро стана невидима: властигЬ заявиха, че камъкътъ е изпратенъ въ султанския музей въ Цариградъ.
НоСТЖПКИтЪ на заинтересувани лица—да се узнае нЪщо за •ддбаТа На паметника, останаха ялови. Напраздно и азъ го Л1Цм<Х‘Ь ВЪ Солунъ презъ 1906 г. и въ Цариградския музей Hpm 1908 г. Въ Солунъ казваха, че камькътъ билъ пре-||ИС<*МЪ ВЪ Цариградъ, а въ Цариградъ директорътъ на музея II*» Hlaeiue нищо за такъвъ камъкъ.
При пребиванието си въ Солунъ узнахъ, че Kinch забе-<|' миЛЪ камененъ стълпъ съ името на Симеона и при с. Вар-(Солунска каза), на лЪвия бр-Ьгъ на р. Вардаръ. ЕйМ-b Мордтманъ ходилъ въ с. Вардаровци да дири стари-11111*11, КО ТВМЪ му казали, че гърци я пренесли въ н-Ькой мона-Колушевъ пъкъ, секретарь на Бьлгарското търговско I II Т'»0 ВЪ Солунъ, се научилъ, че такъвъ камъкъ имало 1,| lb ГПИТелно, но билъ падналъ въ Вардара, понеже билъ Ын И h Ч1МИЯ бр-Ьгъ. А понеже при с. Наръшъ, което отстой на НО КИЛОМетра северно отъ Солунъ, били намЬреии два подобии С"|ЛИ< СЪ надписи, то съ вардаровския т-h ставатъ три.
Низкого солунско поле (десетина метра надъ морского Й41ИИЩС) е оградено на северъ съ градоборската верига (МО м). Тя се прорЬзва отъ р. Галикъ и върви снизена (100—200 м.) на западъ до самия Вардаръ. СимеоновигЬ 1М|Ч1ИИЧНи камъни били поставени именно по този гребенъ, Н4 ВЛЗД’Ьещит-Ь висини и проходи, единъ при Вардаровци, ДРУГИ два при Наръшъ надъ галишкия проходъ. При с. Вар-рпПЦИ доскоро имаше пжтно съобщение съ чунове презъ •I44TI Вардаръ, а галишката тЪснина при Наръшъ е важенъ ||ШГ|ГИЧенъ пунктъ, който пази както жел'Ьзопж.тния мостъ, Tilt И СЪОбщението между солунското поле и кукушко-дой-ИСКДТД покраина.
Надписътъ б-h обнародванъ огь 6 И. У с п е и с к i й ПнЦЖНИЧный столбъ между Визаитей и Болгарюй при Си-М<|ЦИ1 (ИзвЪст1Я Рус. Арх. Института въ КонстантинополЪ, 1Ш, III, 184—194) и огь Г Баласчевъ, Надписъ отъ
iipilMlTO на царь Симеона (Български прегледъ, 1898 год., Minin, 61—78)
По-добре запазениятъ надписъ на единия отъ наръшкитЬ Яржгли стълпове (вис. 1*20 м., диам. 57—55 см.) се състои петь реда. Съ отпечатъкъ отъ него ми услужи Рускиятъ | институтъ въ Цариградъ. Тукъ, на стр. 18, давамъ на-MII0 факсимиле отъ надписа:

В*Л1/1|>СКИ Старин;, изъ Македония
2
18
OrOCCWMRlWN^Arflt flllCYMWKOWBWjr
етееодадреолгбтякпн епдастгШ/тоу '
Прочить.
’'Ero(l)g Й)п6 XT([aS(Og) x( борой) SUtfi lv(8lXTl©VOg) £
ops; 'Ptofiaftov x(al) BouXydpCwv)
ini Eufxstbv ix 0go6 apy(ovTOg) BouAyapfiov)
ini 0eo8t6pou блуои -cpaxavoO
ini Aplarpou xopltou.
Преводъ.
„Въ година отъ създание мира 6412, индиктъ 7-и (904 отъ Хр.). Граница между ромеитЬ и българитЬ. Въ времето на Симеона, отъ Бога князъ на българитЪ, при Теодора олгутархана и при комита Дристра"
Освенъ Симеонъ, въ надписа сж поменати двама негови боляри, Теодоръ и Дристьръ. Кои сж били тия видни бъл-гари? Въ nbpBHTl години на Симеоновото царуване се поменава у византийскитЪ хрониста, най-напредъ у Симеона Логотета, нккой си Теодоръ, който билъ „близъкъ" иа бъл-гарския князъ и който билъ изпращанъ въ Цариградъ въ
19
НВ г. да приеме българскитЬ пл-Ьнници, той ще да е САЩИНТЬ они Теодоръ „магистъръ", „пръвъ човЬкъ на СИМЮН1М) провожданъ въ 913 г. да преговаря съ гърцитЪ ИЪ Ц|риградъ. Вероятно, този Теодоръ, магистъръ и пръвъ •|i41lK’b на Симеона, ще да е тъждественъ съ Теодора, IV» гппСНЪ въ надписа веднага следъ Симеона. Не сж ясни ОвИ'М българскит'Ь титли на Теодора — бХуои TpaxavoB. Тия ДуМИ Н1ПОМнятъ. съ метатеза, пратурскигЬ буХои rapyavou. IlhpMTG отъ тЬхъ — SXyou може да е равнозначеща съ Iуроко-татарското оглу, огулъ= синъ, момче; дори и въ формата! както е въ надписа — SXyou, тя пакъ се посрЬща въ ГЙбалск то олганъ = дете. Но отъ друга страна тя
I и да се отъждестви и съ известната прабългарска дума НуХос, както се е именувала м'Ьстностьта, гдето се спрЬлъ Аснпрухъ на долния Дунавъ, и коего ще рече на турски аГЬЛЪ, т. е. ограда, кошара или, въ преносенъ смисълъ, К |«'Н011Ъ станъ. Споредъ това, изразътъ ётс! ©eoStopoo ёХуои
> rtiavoO би могълъ да се преведе „при Теодора, синъ на 1н|ЖП11ам. или „при Теодора, началникъ на военния станъ “ Том Обаче, е само предположение, затова въ превода на । НПИС1 оставихме прабългарскит-Ь титли непреведени
то се отнася до личностьта на комита Дристра, за ТОМ НВ може да има съмнение. Дристъръ е билъ български уирМИТель комитъ (ибрл^) на близката до Солунъ Струмица. Но ВипОвЪдь на Симеона, той билъ пренесълъ отъ Струмица • й Вр'Ьгалница мощитЬ на двама струмишки или тиве
। нолски светци, Сократа и Теодора, както за това разказва ])ИЛвктъ Охридски. . . . об %eXe6oavrog (т. е. Симеонъ) ЦпITpog i xipvjg perexoptoev Оотб rjjg ТьбЕрюитоХеыс elg ••yoXTJvtT^av Toi)g ayt'oug, Stoxpar^v те xal ©eoStopov (Patr. ilieCI, CXXVI, 213).
Както рекохме, при с. Наръшъ е билъ намЪренъ и иругъ стълпъ, високъ Г28 м., диаметъръ 46—47 см. Отъ букиитЬ, конто могълъ да прочете Успенски, излиза, че и и нвдписъ е ималъ сжщото съдържание. Вероятно, еди-ННЮТ» камъкъ е билъ обърнатъ къмъ българска страна, а КруГИНТЪ къмъ гръцка. Интересно е написанието poupydcptov ИМ. pOOXydtpcov както се изговаря въ нЬкои новогръцки н«ррн: pofipyapog, съ р вм. съ X. Ето запазенитЬ думи и
HlyNNM иъ тоя надпись (срв. Успенсюй, 175):
2*
20
... CPGBI.... N KAI В8ГГАР.. ..... er.... вог...
...... ГОГ ГАКАХОГ ...... ОГ КОМ1ГОГ .
Наръшкиятъ надписъ e много важенъ исторически памет-никъ. Той не само ни посочва где е била гръцко-българ-ската граница при Солунъ въ 904 г., но ни уяснява зага-дъчнит’Ь поменаванйя у византийскигЬ извори' за нам’Ьре-нието на Симеона да завземе Солунъ и дори да го засели съ българи. Презъ литого 904 г. Солунъ билъ застрашенъ отъ арабитЪ. За спасението му, Византия се обърнала съ молба и съ пари до струмскит! славяни и до българигЬ, конто да се притекатъ на помощь. Когато почнала обсадата на града отъ арабитЪ, струмскитЪ славянски войводи, конто били вече въ Солунъ съ дружинитЪ .си, отворили тайно н’Ькои отъ крепостнигЬ врата, изл’Ьзли и пакъ заключили вратата. Съединени съ cbohtIs сънародници извънъ кре-постьта, струмци стояли въ очаквателно положение. БългаригЬ сйпцо очаквали. Между това, на 31 юлий 904 г., арабитЪ превзели града, оплКнили го и, като натоварили на кора-битЪ си много пл’Ьнници, на 9 августъ напускали града, безъ да го разоратъ съвсЬмъ, защото златото, което Византия била проводила по Родофила за българитР и за славян-скит-fe племена, било предадено на задоволенит’Ь араби.
Надъ Солунъ висЬла обаче нова опасность, тая отъ българи и струмци. Мисията на византийския пратеникъ Лъвъ Магистъръ при българит-Ь довела до спогодба. Българ-скиятъ князъ Симеонъ оставилъ Солунъ на гърцит-fc, въ зам-Ьна на което проширилъ юго-западнигЬ си граници въ южна Македония и включилъ въ своята държава тамошнитЪ славянски племена. Тогава именно, 904 г., Симеонъ побилъ стълповетЬ при Наръшъ и Вардаровци, за да посочи бъл-гарската гранична линия северно отъ солунската крепость. (Срв. повече за тия събития у Златарски, История, I, 1* стр. 328 сл.).
21
V
Гдмголски подпись отъ 982 г въ Иверсния монастиръ
На тоя йаметникъ пръвъ обърна внимание ревностниятъ русКИ издирвачъ на светогорскит-h старини Порфирий Ус-ГН,1' 7<И. Срезневски изпърво се изказа недоверчиво за него 01'М1)СТ1я Ими. Арх. Общ. Ill, вып. 1, кол. 3—8); четири ШИ по-късно, следъ ценнитЬ разяснения на Успенски 11кЪ Тамъ V, кол. 13—19), Срезневски, въ една бележка ИА рИОЯСИенията, призна, че въпросътъ за паметника и за ИМЯ глаголски подпись е откритъ. Бодянски призна вече
йМСГНика и подписа за истински (Чтения въ Ими. Общ. ист. Древн. росс. 1873, I стр. 9). Най-сетне и П А Лавровъ СВОето Палеографическое обозр-Ъще кирилловскаго письма ЩИКЛОпед1я слав, филолопи, вып. 4, 1. Петроградъ 1914, | Г|1| 12 сл) приема паметника за истински, отъ 982 г.
Глаголскиятъ подпись, за който става дума, е сложенъ Пн СДКО гръцко удостоверение (daydXeta) отъ 982 г., да-41’110 ОТЪ жителите на града Йерисо на Иверския свето-ГОрСКИ монастиръ въ потвръждение на това, че монастирътъ КоЛШСКИ (тоб КоАобоб) билъ подчиненъ на Иверския и че "МИТЯ на Коловския монастиръ, която се намирала при 11>риС0» наречена ГрабЕоха, била дадена отъ монаха Йоана 11 т |Ц!КИ на йерисовци за 100 златици за 29 години, а те *Ь ммена му дали земя въ полуострова Лонгосъ. Актътъ » 4». ГОД. 6490 или 982 отъ Р. Хр, месецъ юний, индиктъ 111, пъ царуването на византийските императори съуправи-ЦН Василия и Константина (Mtjvi louvtou IvSncmovog SaxdTTjg fall Тй г8бч ёэт! 6aatXs{a; BaatXetcu xai KwvoTavTtvou). Под-|MU*b С отъ йерасовския епископъ Теодора, отъ игумена на ВрОТа на св. Атанасия и отъ др. мирски лица/ Интересни ИМСНата на свидетелите славяни, написани съ гръцки |(ИЦ| Василий Стоимиръ, Власий Владко, Николай Детко 1ИвШи той Дгатхои), Антоний Ржкавина (Ры/хабт^а), а Ш«Л1Обопитенъ е глаголскиятъ подпись, отъ който, за съжа-MlIK i ЯСНО личатъ само неколко букви. По подобие на дру- th I подписи, и този подпись е въ единъ кръетовиденъ I |11<Ъ> Успенски прочита подписа' зн(л)к(,ъ) Fiopri пенъ, а I М10ВСКИ прочита собственото име като Грьгора. Докол Btlii може да се ежди по фотографската снимка на Се-
22
вастиянова, по фотографската репродукция у Лаврова и по
нашего факсимиле (по Севастиянова), коего даваме тукъ,
отъ подписа може да се прочете следното:
(3)на | (къ) . . . ।
Г|(о) I . . . . ъ
Важного въ случая е, гдето презъ 982 г. въ земит'Ь до Св.-Гора, именно въ и около града Йерисо, който лежи на провлака на светогорския полуостровъ, е имало заселени славяни, нЪкои отъ конто се подписвали съ глаголски букви, а дру! и съ гръцки букви. Сега въ науката се приема, че глаголицата се е употр^бивала въ Велика Моравия, а сетне тя е била заменена въ България съ кирилицата. Нашиятъ паметникъ отъ 982 г., сто годиии нЬщо следъ смъртьта на Методия, показва, че глаголицата не е била слезла скоро отъ употрЪба и въ славяно-българскигЬ краища. Нам-fepe-ниятъ пъкъ глаголски надписъ въ откритата преди две години църква въ Преславъ, конто ще да е отъ времето на Бориса и Симеона, показва, че и въ северна България си служели съ тая азбука и то доста рано.
Нашиятъ паметникъ е важенъ и отъ друга страна. Донато въ него нЪкои отъ жителитЬ на Йерисо се издавать по имената си и по глаголското си писмо за славяни, въ другъ, по-старъ паметникъ се говори за поселени въ сжщия край славяно-българи. Това е хрисовулътъ на императоръ Романа, даденъ на светогорския монастиръ на Иоана Ко-
23
ц ВЪ 6468 г. или 960 г. сл. Хр. Между друго въ |»И< "«ула се казва : „На монастира Йоанъ Колова били по-114|<Ш 40 освободени огь данъкъ чифлигари (парици), въ и М hill иа ония части земя, конто отдавна сж принадлежали HiI oil Стира въ покраината на Йерисо, и взети отъ заселе-и IH'I I. тамъ славяни българи" ( . . . касЗс xwv ^vawrjvw-H »V ixttae 3xXa6wv BooXydcptov. ИзвЪст я Арх. общ. V, 17).
VI
Кирь Самуиловъ надписъ въ Ilptcna огь 993 г.
Туй е единъ отъ най-бележитигЬ старобългарски памет-В И1II, Той е билъ поставенъ отъ българския царь Самуила г । СИименъ на своигЬ покойници — родители и братъ. За Ифв М увна най-напредъ въ 1888 г., когато въ българското рю Германъ, лежаще до Пр^спанското езеро (Македония), Или Гр дена нова голЪма църква, току до старинската малка I. ьрКШЩа. Като копаели основитЬ за новата страда, изровили
М| торив плоча съ старобългарски надписъ и я прикжтали И « Гробищата, отъ страхъ отъ турцитЬ, защото били про-I I < ПО нея името на царь Самуила. Мълвата за находката I । ИГНАЛа най-сетне до ушитФ, на Успенски, директоръ на I И ИЯ археологически институтъ въ Цариградъ. При своята Byilll обиколка изъ Македония въ 1898 г., Успенски спо-НУЧПЛЪ да види паметника и да го издаде на следната годииа, И бмежки отъ самия него, отъ Флорински и Милетича, Н И:ягЬст1я та на сжщия институтъ, кн. IV, вып. 1, стр.
- ) Иречекъ и Ягичъ сжщо така пнсаха за надписа въ ' illlv ftlr slaviscbe Philologie, XXI, 543—557. Милетичъ iiih'ii ПО сжщото и въ Български прегледъ, год. V, кн. IX—X, У 4—278. Следъ това надписътъ 64, обнародванъ отъ мно-'П1Ц И използуванъ грижливо въ изследвания по история и |МЯМНСКа палеография, защото той представя най-старъ дату-| i№ кирилски текстъ
Паметникътъ е правожгълна плоча отъ б’Ьло синкавъ рЯМОръ, съ размЪри: дължина 1 30 м., широчина 67 см. и Мболмиа 7 см. На гладкого лице сж издълбани три кръста, < плнени нЪкога съ металъ, сега изгубенъ, а въ единъ отъ »I ЯПТ4> иа плочата е издълбанъ 11 -редовъ кирилски надпись, НЪЛ'ЬГЪ (високъ) 26 5 см., широкъ 27 см Височината на
24
буквигЬ е 16 до 18 мм. Часть отъ плочата и отъ надписа сж отчупени, но възстановката на липсалитЬ букви не пред-ставя затруднение, особено сега, когато бидоха обнародвани прибавкигЬ къмъ хрониката на Скилица по виенския й пре-писъ № 7 4 (срв. В Р г о k i с, Die Zusatze in der Handschrift des Johannes Skyhtzes, codex Vindobonensis hist, graec. LXX1V.
4г3 К I' IHI HAwTjW^HO, щсадцннми» mWiWri

Mllnchen 1906). Отъ тия прибавки узнаваме, че царь Самуилъ и братята му били синовс на мощенъ комисъ на име Никола и майка Рипсимия (Sovv/iHvikov xipyjxos 8vte<; rwdSec NcxoAasg dvopa£6pevog р>)трдс 'P tplpy/g). Името Рипсимия e известно въ християнската хагиография. Така се нарича най-видната армен-ска мученица, загинала въ IV в Нейната наметь се празд-нува на 30 септемврий, старъ стилъ, или на 27 септемврий;
25
"I киМНДара на Остромировото евангелие подъ 26 септем-|| । рнфилшнл. Не е чудно, че името на арменската нацио-н ,i ци сиетица е било носено отъ майката на царь Самуила, нвД’Ьлъ лотеклото си отъ старь арменски родъ пре
н 01И иъ България (срв. Йор. Ива новь, Произходъ на Цмр1> Самуиловия роды Въ Сборники Златарски 55 ел). Пнмстникътъ може да предсгавя самата начална над.
|Hw'4pi| ССМейна плоча, или пъкъ той е билъ изди натъ по-сетне in 1п»3поменателенъ знакъ. Това последнс предположение I QI СТрува за по-правдоподобно. Не е ясно елццо, да ли ii'idTU е била първоначално въ с. Гсрманъ, чиято стара
in ini била градена, споредь единъ надпись въ нея, въ
ilHi г, или пъкъ плочата е била пренесена тамь отъ стопим на Самуила, която е била въ близкия островъ на
+»С11нНСКОТо езеро, именно въ Ахилъ. (За тия мЬстности
МОЯта стадия Царь Саму; ловата
столица въ Пр'Ьсиа,
• li 11лтЬстия иа Българското арх. дружество, кн, I, 55 сл.: Орн СЖЩО и по-лолу, главата за Преспа).
Намалеио факсимиле отъ надписа, снето отъ самата плоча.
MlDllM'b Иа стр. 24
Прочить: '
1. | в(ъ) НМД (ОТ1Д|Л н съ-
2. нил н стаго доуха л-
3. зъ Самонл1) рЛБЪ бж(н)
4. полагал память (о)ТЫ|-)
5. ин интерн н Брат(8 н-)
6. а кръетъхъ сн(хъ. се)
7. имена оусъпыи(нхъ Нн-)
8. кола рдБЪ ка;н (Рн1)нмн-)
9. и Дак(ъ|)дъ. напнеа (же ед къ)
10. л-кто отъ сътко(реннт мнро-)
11. у rS : ф а - (5501- 993). ннъдн(кта s).
*) КпмснорЪзачътъ лисалъ иогр^шно <, сетке го олравилъ съ л и ГОП «У
26
VII
Варошки надписъ отъ 996 год.
Въ самого южно подножие на скалиститЬ Маркови кули до Прил'Ьпъ се намира с, Варошъ и неговиятъ старински монастиръ Св. Архангелъ. Презъ 1861 г., като разкопавали рушевинитЪ около църквата, за да възобновятъ монастира, намерили между друго и една мряморна колона. Заедно съ дв! други колони, донесени отъ близкитЬ развалини на варошкитЬ църкви, билъ съграденъ и подпр'Ьнъ тр-Ьма на монастирската църква. На първата колона е запазенъ единъ отъ най-старитЬ старобългарски надписи, който за удобство нека наречемъ Варошки надписъ. Надписътъ е издълбанъ въ хубави букви, но, при обновление на монастира, билъ е бЪлосанъ съ гжстъ слой варь, който покрива дЬлия стълпъ. При все това надписътъ доста личи. Той е билъ виденъ първенъ отъ архимандрить Антонина, който миналъ тука презъ 1865 г. и го прочелъ тъй: (йъ) лито зфд ау«&(тато$) спит, Лнрв фекр. При това Аятонинъ забелязва: „Цифро-выя буквы вырезаны такъ ясно и отчетливо, что недаютъ повода ни къ мал-Ьйшему сомн-Ьшю въ в-Ьрности ихъ чтения. И такъ какойто святЪйпнй Епископъ Андрей былъ тутъ (молился, скончался...) 7 февраля 996 года“ (По’Ьздка въ Румелпо Спб. 1879 г., стр. 326). Членовет-fe на руската археологи ческа комисия презъ 1898 год. се задоволили да прометать надписа презъ варьта, конто го покрива; его защо тй, вместо да оправятъ четенето на Антонина, направили нови гр'Ьшки и прочели надписа тъй: к д-ьто гяфдк (6524—1016) оуспе дани(д) еппъ фещ z,. (Извйспя Рус-скаго Арх. Института въ Константинополй IV, вып. 1, стр. 125). Това двойно четене ме накара, когато въ 1907 г. посетихъ с. Варошъ, да се вгледамъ по-внимателно въ паметника, та измихъ полека закоравйлата варь върху стълпа, изчистихъ надписа, и отделу се показаха истинскитй букви и знакове, отъ конто снехъ книженъ отпечатъкъ, тукъ намаленъ два пжти. (Гледай снимката на стр. 27).
При първата думица камъкътъ е повреденъ, та едва се познавать частитЬ на въ. Втората дума е ясна: дъто Датата на годината се предхожда отъ знака на хиляднитЪ — една коса чъртица, както и въ Самуиловия надписъ, а отгоре
27
R мт»фИ ЗНакъ посочва, че тука имаме числени букви. Следъ Н|гг1фд, т. е. 6504 — 996, следва орнаментенъ знакъ, BfkMTl) има и при първата буква на втория редъ и на и UA надписа. ТЬзи орнаментны чъртици сж по-тънки и
шкМАЛКО вр^зани отколкото буквигЬ. Tt> сж забъркали чле-। рстЪ на руската археологически комисия, конто прибавили датата още една числена буква к. Знае се обаче, че
1ИТ0 гърцитЬ, нито българит’Ь не сж писали 24 съ дк, а
WMQ ЙД. х8'
28
Вториятъ редъ почва съ съкратената дума rito, т. е. п<й¥н (почина). Името на покойника е Лнрн т. е. Андрн(е), съ чинъ еппъ т. е. елнскопъ. Титлата надъ последната дума е с. но при дълбането длетото е отчупило кжсче отъ мря-мора, та крайщата на с се съединили. Именителната форма на името на епископа се очаква да е Андрне, та ако се вземе тя, ще трЪбва да се приеме, че каменод-Ьлецътъ си е послу-жилъ съ последнего е и за следната дума. Възможно е обаче и друго четене. Ако отнесемъ буква е къмъ името на покойника, т. е. Андрне. и останалото съкращение ппъ развържемъ попъ, тогава вториятъ редъ би се прочелъ: п®у(и) Андрис попъ.
Третиятъ редъ съдържа месеца — фе1р(оулрн) и деня — jj'i, т. е. 17-и.
И тъй, Варошкиятъ надписъ отъ 996 год. може да се прочете двояко:
1) КЪ TWO г5фд 2) КЪ ЛИТО ;йфд
по! Анрн еппъ п<й Анрне ш’ъ
фСГр ф€ур 3J1
Или развързано:
1) въ лито ?дфд п®у(н) Андрм(е) епнскопъ ф€ср(осарн) 2) въ лито гкфд ио)т(н) Дндрн(е) попъ фб¥р(оулрн) £i.
Първото четене ще да е по-в,Ьроятно.
Палеографски надписътъ прёдставя най-стария познатъ видъ на славянскитЪ букви и напомня досащъ начъртанието въ Самуиловия надписъ, отъ който е no-младъ само 3 го-дини ТитлитЬ — и —' ги виждаме въ старнтЪ славянски па-метници отъ XI в'Ькъ, като Остромировото евангелие, Сави-ната книга. Буквата I съ двЪ точки сжщо тъй срЪщаме въ Савината книга.
Поменатиятъ въ надписа епнскопъ ще да е билъ или битолскиятъ, подъ чиято власть още тогава се е намиралъ Прил’Ьпъ (xal tiv Itcioxotov Bg’jteXeg); stg rrjv Ilska'pv'av zat elg xdv IIpcAarav . . . въ грамотата на Василия отъ 1019 год.), или иеговъ помощникъ, който е държалъ Прил!>пско. Че Прил-йпъ понЪкога е ималъ свои владици, виждаме отъ единъ надписъ на икона въ монастира Трескавецъ, отъ год. 1657 . . . митрополит ирнлъпскы 1оснфк
29
VIII
Кърчевски надписъ
За ТОЯ надпись пръвъ поменува С. И. Верковичъ въ min ТоПОГрафско-Этнографическ1й очеркъ Македонии, Спб. Яко г,, стр. 104, гдето четемъ: „Въ Керчев-b одна церковь i' IIIh училище. На растояны 10 минуть къ востоку отъ МЦ ИпХОДИТСЯ старинная церковь во имя Св. Константина Лф|ШйС1я, стЬны которой до сихъ поръ стоять. Она по-. itt HQ очень крутой возвышенности, и доступъ къ ней Ц(М№ только съ одной стороны, гд-fe стоять два большихъ нн обозначающее м1сто воротъ. Эти камни украшены itti ИМИ и сохранили славянсюя надписи”. Анонимниятъ рь (с= Г. Стр'Ьзовъ) на статията Два санджака отъ ис-и Македония (Пер. списание на Бълг. кн. дружество, (VI. 863, год. 1891) съобщава за сжщото съ следнигЬ И „Въ това село (т. е. Кърчево) при църквата Св. Ата-। | намЪренъ надписъ, помостенъ въ притурката подъ I’> । Въ книга XXXVII и XXXVIII на сжщото списание, 1891, следъ стр. 342, е приложена таблица съ факси-|’1 а на два надписа, вториятъ отъ конто е Кърчевскиятъ.
ItMKUTO ако и направена несрочно и неточно, все пакъ
ЦЧИйШе, че надписътъ е старь български, а това бЪше in за бждещитЪ изследвачи на сЬрската область, тъй
ItH ОТЪ славянски епиграфски паметници, да не забравятъ
ДК|ТД Старина и, при удобенъ случай, да я проучатъ. По •Ч»име на св^товната война паметникътъ билъ виденъ отъ fiiillllfl историки Баласчевъ, който съобщи за него и даде
||и н четене на надписа въ списанието Отечество, отъ 10 юний 101 ' Г., стр. 12. Азъ сжщо така споходихъ старината презъ л-Ь-1916 г. и си направихъ нужнитЬ снимки и проучвания. Планинското българско село Кърчево е разположено при
i'|HiOTO течение на демирхисарската р. Б’Ьлица, на петь часа ННфО-ИЗточно .отъ Демиръ-Хисаръ (Валовища). Източно отъ |*)Т0 се издига стръменъ хълмъ, на върха на който сс стига 1 it селото, по лжкатушна пжтека, за единь часъ време. На
•fXa има малко равнище съ порушени градежни материали; Ы]Ь такива се съзиратъ и по хълбоцит-b на хълма. Тия раз-||.1ИНИ ще да сж отъ нЪкогашпата крепость и отъ църквата . Атанасъ. На деня на св. Атанасъ, 2 май (старъ стиль),
30
всичкото село излиза на височината за служба. Единствената уц'Ьл'Ьла сега тамъ старина сж двата грамадни гранитни блока, конто стьрчатъ на хълмовото равнище. Между вжтрешнит'Ь отвесни стени на блоковетЬ, високи около 8 метра, се намира ходникъ-прорФ>зъ, широкъ около Г50 м. Тоя ходникъ нЪкога е билъ покритъ; на горния край на стенитЬ дичать издълбани дупки, гдето сж стоели гредит-fe. Преданието казва, че тоя ходникъ служелъ за входъ, за врата на църквата.
Надписътъ е издълбанъ на източния гранитенъ блокъ, откъмъ ходника, на единъ метъръ височина надъ земята. Той държи 1*12 м. на длъжь и 40 см. на ширь (височина) и се състои отъ четири реда. БуквитЬ, високи отъ 6 до 7 см., еж. издълбани съ длето по недотамъ изравнената плоскость на едрозърнестия гранитъ. Поради това, буквенитЬ чърти на мЪста се сливать съ грапавинитЬ на камъка, разядени и отъ в*ЬковетЬ, та четенето на надписа на м'Ьста става несигурно. Тая нечетливость ще да се дължи отчасти и на самия дъл-бачъ, който, може би съ гръцки графични навици, е трЪбвало да копира механично дадения му славянски текстъ. Поради т-Ьснотата на ходника, гдето е надписътъ, направихъ само на косо взета фотографска снимка. Направихъ сжщо и пре-писъ на ржка. По тия снимки е приготвено следващето тукъ факсимиле:
+ 4 XX В P4U ДО VK4 В€ А Н К Л, СЗ TZ ВО РРГРИАДКРНЧЧЙА ВЗЁЬРШЗ U4 И 4_3/М0ЛНТ2
1. t Язь Крлнл доукк кслнкъ
2. сътъворн(хъ) грлдл Крн||ув(или м)д
3. . . т . . за молнтъ-
4. къ1 Калоко(лнл)
(Азъ великиятъ дука Врана направихъ крепостьта Кърчево . . . по настояването на царя Калояна).
31
Прочитането на първия редъ не представя никаква труд-ть Н Сомнение: f дзъ Крана доука вслнкъ. Първата дума на hl р<ДЪ трЪбва да се попълни съ съответното аористно КнмшИ! И да четемъ: сътъворн(хъ). Могли бихме да се мЛИМЪ и- съ дадената форма съпворн, като диалекти-ШЪ ИГОВОръ, гдето -уъ се чува като съвсЪмъ слабь издихъ, НМчммнъ графично. НовобългарскитЪ говори ни давать МинктвО примири за това. Втората дума на втория редъ гряД|, род. пад. въ служба на вин., отъ градъ (крепость), а B|tt дума означава името на укреплението или на селището, (ОТО С. Кърчево или Кърчово, род. пад. за вин. Крнцува). рТШИето на името съ н вм. съ ъ, както ще видимъ по-долу, t| ||«цлно> Следъ това н иде q, което въ старобългарскигЬ па-Ницци ОЗНачава q, както напр. въ Самуиловия надпись, първи
KSKTO въ Савината книга, въ Супрасълския ржкопись, До-1mi(|X)i>OTO евангелие и др. по-нови. Явно е, че тука имаме ^Е)мю произношение q вм. българското у: Крициво вм. Кри-н>| или Кръчево. Следниятъ белеть у не е ясень. Балас-Htiti. го чете оу, но знаемъ, че тоя звукъ въ старо и ср^дно-
ЫПрСКО време се пише оу; съ у тогава предавать етимо-ШЧ11ОТО гръцко и, произнасяно вече като н. Предпоследната Ki 1.1 СЖЩо е неясна. Изглежда, че върху нея длетото на В|стора не е било сигурно, та е дълбало ту м, ту к. Фор-мн I Крицима напомни по име известната родопска крепость hpH'lHMb, у византийцитЬ Kpfr&pov, Kphatpa, у кръстонос-Н Crucemont. Сжщото смущение личи и въ първигЬ букви | трсТИЯ редъ, та и четенето е съвсЬмъ неясно. Буквата у к >|<1Ца въ най-старитЬ български паметници. Въ една стара криЛСКа бележка въ Асемановото глаголско евангелие, което ОТЪ XI в., името на месеца сЬчко, сЬченъ е написано с-куенъ, Да четемъ тукъ дума ippa, никакъ не е сигурно, О Че предхожда предлогъ съ, друго че q не е 1|, и трето 1 п Та р не е ясна. Отъ следнит-b думи първата е за, а орЛТв, която продължава на четвъртия редъ не може да Мъ ИМ. пад. иолнтъва, а моднтъкш въ род. пад., въ смисъль jiio Молбата за молбата, по настояването" ПоследнитЬ думи М ИСЯСни. Азъ допускамъ две предположения. Едното е, че । В После стон годината, датата, но на това предположение | Противопоставить н-Ькои важни несъобразности. Преди 11 IP'KOi Н"Ьма знакъ за хилядното число, което трЪбва да
32
бжде fs; ако см-йтаме знакътъ, който иде следъ <о за белегъ на съюза н(ч), тогава следъ о = 70 бихме очаквали единица, конто тукъ е предадена съ буква *, а такъвъ единиченъ знакъ не сжществува; t не може да се вземе за Д — 4, защото за д надписътъ си има ясенъ белегъ въ първия и въ втория редъ. Второго предположение, което ми се вижда основателно, е следното. Подиръ думигЬ за моантьбы да се чете кало и» цръ, или развързано Калоиоана qapt. Името 1юанъ или 1(оаннъ въ старитЬ ни паметници се пише съкратено 1<д, тъй както е въ нашия надписъ. Така е и въ българскитЬ царски гра-моти, пъкъ и въ влашкит-Ь. Лигатурата qpt. е добре известна въ ср'ЬднобългарскигЬ книжовни и нумизматични паметници вм цари или вм. типичната срЪднобългарска графика фт..
ПосоченитЬ неясности въ надписа сж затруднили и Баласчева въ поменатото негово съобщение. Той, безъ раз-боръ на графическата или на граматическата страна на надписа, чете така: t дзъ Еряна доукл кслнкъ сьтворн града Криту мд......съ qapa за молитва н клъ... w ?5(»д, и въ пре-
водъ: „Азъ Врана дука великъ сътворихъ града. Кричумъ и храма за молитва и каяние въ л'Ьто 6804—5508=1296 или 6874=1366“. Отъ дветЬ свои предполагаеми дати, Ба-ласчевъ см-Ьта втората за по-правдоподобна.
Кой е билъ поменатиятъ въ надписа Врана? Врана е славянско име. Съ това фамилно име — Врана или Вра-новци сж. известии много видни личности въ Византия, едни отъ конто се сродили и съ императорский домъ. Du Cange, основательтъ на византологията, даде въ своята книга Familiae Byzantinae, Lutetiae 1680, стр. 214—215, доста пъленъ списъкъ на рода на Врановци. Отъ тоя списъкъ и отъ други византийски извори узнаваме, че родътъ Врана става известенъ още въ XI в. и че последниятъ виденъ представитель на тая лоза — Йоанъ Врана, следъ падането на Цариградъ въ 1453 год., избЪгалъ въ Франция, гдето получи лъ пенсия отъ Карла VII.
Личного име на нашия Врана не е посочено въ надписа То е замЪстено съ тигула на неговото .достоинство — „великъ дука". Названието дука иде отъ латинского dux, у византиЙцит’Ь или 8обх«д, у българитЪ дука (срв. гра-мотата на АсЬня II, дадена на Ватопедския монастиръ), у
33
II).
. i | Ч" Ь СЖЩО. Титулътъ рёуас или Зоихад р&уад се е tfwi/li, Обикновено на внешня флотски началникъ, на адми-Ц, ИЛИ ив стратега (губернаторъ) на крайморска область f»M | у СърбитЪ Балша III, отъ началото на XV в., се име-।. I.) Доунк ввпнкын, както и нашиятъ Врана е доукл келнкъ, 1Ь»ЛГВрскиятъ царь Калоянъ (1197—1207), поменатъ въ 1ч|‘Ь искиЯ надписъ, е влад’Ьлъ между друго сЬрската М^'|Ц гдето е влизало и Кърчево. Имало ли е прочее въ |*1/1йСТЬ н-Ькой Врана, по-рано византийски дука, а по-нп български областенъ управитель или съюзникъ? Въ г I ini XII в. въ византийската история се чува особено Л»Kin) Врана, който въ 1185 г. разбива норманит’Ъ при Струма, и, въ разбирателство съ възстаналит’Ь бъл-Н СО разбунтува срещу Исака II Ангелъ, прогласява се за 1Н|нп|)Ъ и тръгва за Цариградъ да го превземе. Алексий Мни об че бива убитъ на 1186 год., та той не може да
Врана въ нашия надписъ, защото Калоянъ поема упра-Ипито едва десетина години по-късно. Съвременникъ на h • I '<11 е билъ синътъ на Алексия, Теодоръ Врана, който । нмирилъ съ гърцит’Ь, управявалъ Тракия съ Одринъ и ио гика и, когато латинитЪ кръетоноеци взели върхъ, той 1ЧЛъ Т’Ьхенъ феодаленъ дука. Никита Хониатъ, който ни • Ш често за него, не ни дава по-подробни вести за отно-IMHTI му къмъ Калояна, освенъ това, че Калоянъ разбилъ 1401 отредъ. Где и какъ е прекаралъ по-нататъкъ живота Теодоръ Врана, не знаемъ. Обаче по име, по време и по гш ТОЯ Теодоръ Врана може да отговаря на нашия ни пъ надписа. Другъ знатенъ Врана въ Калояново ПС е отбелязанъ въ съвременнит'Ь извори. Името Hl СО залазило въ Демиръ-Хисарско и по-късно. Единъ ННИПЪ Георги Врана се споменава въ долнострумското Гр1ДСЦЪ въ актове отъ XIV в. (Споменик Ill, 43). Въ ЦУЬ*Хисарската околия има и сега села Враня и Вран-Пншфликъ.
I Още една бележка за името Кърчево, въ свръзка съ КМ*1 на това название въ надписа Ерицуво (чети Кри-
<) ИЛИ Крнцулю (чети Кричимо). Въ старобългарски думитЬ М|||Н, кръчь, кричи, кръчилгь означаватъ работникъ, рударь, нмрь. Кърчево ще каже рударско, желЪзарско село. 1Т0 северо-източна покраина на Демиръ-Хисаръ е позната
ИМ орехи старини изъ Македония 3
34
съ своитЬ желЪзни руди и пещи, който работали до неот-коле. Тая покраина се наричаше отъ турцит-Ь Демиръ-колъ, т. е. желЪзарска страна (околия), както и главниятъ й градъ носи името Демиръ-Хисаръ (жел'Ьзна крепость), у гърцитЬ Сидеро-кастронъ (жел’Ьзна крепость). Кърчевчани носЪли въ турско време вжглища за желЪзарскитЪ пещи. ЖелЪзар-ството вирЪело до ново време въ близкит-b на Кърчево български села, Горно и Долно-Броди, Самоковъ и пр. Азъ вид'Ьхъ тамъ отскоро напуснати самокови за желЪзни руди.
IX
Надписи и бележки отъ Охридско
1. — Църква Св. София въ Охридъ. Тая величе-ствена базилика е била съборна църква на Охридската българска патриаршия, преименувана сетне на архиепископия. Споредъ едни тя е била съградена отъ князъ Бориса или отъ царь Самуила, а споредъ Дкжанжовия списъкъ — отъ охридския архиепископъ Лъва въ XI в. Презъ турското вла дичество тя е била обърната на джамия. Въ началото на XIV в. архиепископъ Григорий проширилъ външния при-творъ и, за споменъ на това, осгавилъ тухленъ едноредовъ надписъ, взиданъ въ външната стена на притвора Ето факсимиле отъ надписа, доколкото той е запазенъ:
ЖтКОС НСОГРНГОЕЮЯИЖ
f ги кн n н n е rei ра стой
0€OrPA<PONNOhiON.’6eNH
TAMVCDN6KAIAACKEinziN
Прочетено: . . . Mwotjj 6 Гр7]у6рю(с) ... axvjvVjv feyelpag tdv S'eiy^acpov v6pov; 25-vt] ta Muowv SxSi&iaxst. raxw&pwc Йтоид fSWVi.
35
Преведено: . (като втори) Мойсей, Григ рий като из-
ДИГНЖ скиния (храмъ), мизийскитЪ (български) . роди поучава Семждрона богописания законъ. Година 6825 (1317 отъ Хр)“.
ЧетиритЬ монограма на амвона въ сжщап, църква ще Д1 СЖ вероятно отъ сжщия разукраситель на хра i, Григория РМВЪрэани, тия монограмм давать Гр^убрсое, Гр»^ opiog ip^isnl-4W{, BouXydcp(a>v), т e. Григорий архиепископъ на българитк
2* — Хоматианова рамка. Тая сребърна рамка на ХрцсТОВата малка икона, поставяна обикновено на темплото ниц». царскитЪ врата, е била подарена, вЪро тно за Св. I отъ Димитъръ Хоматианъ, единъ отъ най-бележитигЬ Нфнрси на Охридската архиепископия (1216—1234). Когато С’" София била обърната на джамия, иконата съ рамката В1н ПОСтавена надъ царскитЬ врата на охридската църква (В ВйГОродица - Св. Климентъ, гдето се пази я гдето пре-W4IIAN надписа. Той представя четиристишие , 12-сриченъ ржам Ьръ, гдето става игра съ двоякото значение на гръцката Mil xiapo; (украса, свЪтъ):
Kiapog xcopfjTop той хбаров afjg eix.,og
’Ex Дт]р7}тр(ои roxpevdcpx00 Bookydpcov
, 2й ppdfieuaov тй хат’ elx<5va xdapov AiSapopiyov alamos twv nafrwv pou xalhfcpag
Ирвведено: „Украсата (рамката, обковата) на иконата I украсителю на свЪга, е отъ Димитрия, архипастирь на иирмтЬ. Ти пъкъ (Господи) ме възнагради споредъ укра- (Т, |, споредъ моя даръ), като очистишь грозния позорь » I •йСТИТ’Ь ми*.
k а< — Пок ровъ отъ Теодора Комнинъ, 1216 — Н11> Г» Подаренъ вЪро тно за Св. София отъ епирския деспотъ Ш11! >'< Комнинъ, следъ като той превзелъ Охридъ въ 1216г
МШИ Се въ музея при църквата Св Богородица въ B|i> Теодоръ Комнинъ б-fe разбить и пл-Ьнень отъ бъл-Царь АсЪня II при Клокотница въ 1230 г. Покро-
। /’ Нй 55 см, е отъ червенъ коприненъ платъ съ ^ВМН*Ь образъ на св. Богородица Оранта права, съ
I Ивуса предъ нея. По жълтата обшивка има злато* I 1МШЖСЪ, който разчлененъ дава осъмь 12 срични стиха:
3*
36
t '0 adcpxa Xa^wv anetpdcvSpoo x6piqg t -гротов d<ypioTotg & ^(eo)0 7s(a)rp(d)g Лбуе, t TjV vov 6pfip.ev [«vQ-pwnoig] TCpoxstpSvTjv t sig iattaaiv x&v naoi 7tap’ctjjiav, t 3s£a td Swpov Iv. 0eo5t5pou t68s f Kop,vvjvo8o6xa xal Acuxaivyjg M[ap]([ag] f Kopv^vocpucOg *) xz(g xaX?jS oo^uyiag.
f dhraSiSou 8i tpbyjxvjv awnqpiav f
Преведено: „Ти, Слово на Бога отца, което по неизка-зани начини си получило отъ безмжжна дева плъть, която виждаме предлежаща за пища на людетЬ, въпр-Ьки че никой не е достоенъ, приеми тоя даръ отъ Теодора Комнинодука и отъ неговата добра съпруга Мария Дукена Комнинородна и дай имъ срещу това душевно спасение
4. — Пл ащаница отъ Андроника Палеологъ (1282—1328). Тая хубава копринена плащаница, везена съ златни и сребърни нишки, е била подарена отъ византийский императоръ Андроникъ Палеологъ на охридския архиепископъ, който да я употр'Ьби при богослужението въ Св. София. Сега тя се пази въ музейната сбирка при църквата Св. Бого-родица-Св. Климентъ въ Охридъ. На плащаницата има везено двустишие въ 12-сриченъ размерь:
t Mepv^ao icocp^v BouXydcprov Sv Ouaiatg : •
fivaxtog AvSpovixou ПаХаюХбуои : -
Преведено: „Пастирю на българит-fc, спомни си при жъртвоприношенията за владетеля Андроника Палеолога “.
5. — Надпись отъ охридския архиепископъ Николая. На дЪсната рамка на главната икона на Св. Богородица има прикованъ малъкъ (12 на 5 см.) позлатенъ свети-телски образъ съ надписъ отъ архиепископъ Николая: NixoXaog cipyientoxoxog xfjg тсрыт^д Tijcmvtav^g xal ndcoigg BnXyapiag. Отъ това личи, че Николай е билъ направилъ дарение за
‘) За таи форма cpn. Krumbacher въ Sitzungsberichtc der К. В. Akiideintc der Wissenscliaften zu Miinchen, 1906, стр. 423, 427 сл.
37
направата на цЪлата или на часть отъ хубавата и скжпа рамка на светобогородичната икона. Въ проложното житие на св Ивана Владимира се поменава охридски архиепископъ Николай, съвременникъ на българския царь Самуила (’Аха-ХоиЭДа той ау(ои... Iwawou той BXaSvjp^pou. ’Ey Bevexta 1858, стр. 24). По-положителни данни обаче за него нГмаме. Той не е поменатъ въ Дюканжовия списъкъ на охрид-СКитГ архиепископи. Другъ единъ Николай светителствува на охридския престолъ презъ срФдата на XIV в. Срв. за Него у Сн'Ьгаровъ, История на Охридската архиепископия, I, 340 сл. Ако сждимъ по стила на рамката, тр-Ьбва да Приемемъ за неинъ даритель именно архиепископъ Николая ОТЪ XIV в.
6. — Моливдовулъ отъ архиепископъ Григория. Пази се въ Народния музей въ Пловдивъ. По палео-ГрафскитЬ си особености и по титула на архиепископа, молив-
ДОВулътъ се отнася къмъ XIV в. Остава само нерешенъ ИЪПросътъ, на кого отъ двамата охридски архиепископи съ КМе Григорий презъ XIV в. е принадлежелъ паметникътъ, Д1 ли на този, който е проширилъ притвора на Св. София ГЬ 1317 г., или на Григория, който е светителствувалъ презъ ПТОрата половина на сжщия XIV в. и който се поменава въ документа отъ 1364, 1369, 1378 г. На лицето на молив-ДОВула е изобразено благовещението, а на опакото стой над-ИИСЪ: f Гр7]у6рсод ёХё<р З^еоО) ftp^texlcxcmoc; tvjg npwriQg ’IllGTtvtavfJg xal itdcavjg ВвХуарЕар (Григорий по милостьта божия архиепископъ на Първа Юстинияна и на всичка България).
7. — Ликъ на ктитора Йоана въ Св. София, XIV в. На единъ отъ пиластригЬ въ проширения притворъ на Св. София е изобразенъ правъ, безъ ореолъ, въ ср-Ьдно-вЪковна г юия, ктиторъ даритель на църквата. Въ приле-жащия cjuuo запазенъ надписъ се чете;
t Х(ркт)ё
тв 8вХк [ов]
’I<a(dcv)vB хори
[авб]аот8 тв Прсоое-VIXH.
(Спомни си, Христе, за душата на твоя робъ севаста киръ Йоана отъ Просеникъ). Въ късното ср^дновЪковие титу-лътъ севастъ е билъ изгубилъ първичното си високо значение. Не е установено, да ли въ речевого време севастътъ е билъ чиновникъ или е носилъ това си прозвище като знакъ за благородство. Името Просеникъ напомня гол'Ьмото еднои-менно българско село въ СЪрско.
8. — Църква Св. Богородица, Охридъ. Тя е била съградена въ 1295 г. Въ турско време тя станала съборна архиепископска църква и, понеже гробътъ на св. Климента билъ пренесенъ въ нея, и тя почнала да се слави съ прозвище Св. Клименты Надписътъ за нейното съграждане се намира надъ входнитЪ (западни) врата;
f ’AvTJY^pQyj <5 O’stoj xal navoemop vadg ouxog Tvjg navu-nepaytou 3-еотбхов т^с терьблёлтои. 8t& tjuv-
8poprjg x(al) &£68ou xupfou Hpoyovou той Syoupou psydckou ixaipiap/ou x(al) Tijg ои^йуои айтоб xup(ag) EuSozfa; x(al) уарброи той храт{атои x(al) aytou аитох(р4тород) jitxat-Хё<ос. Snl xfjg paoiXefa? той ебоебеатЛтои pautTitoq x(al) адто-xpdctopog Pa)[j.a(«v AvSpovExou той ПаЛаюХбуои x(al) EEp^vigc xf;g sdaeSeoTdcxifje adyo6or7jg. &pyiepaT£6ovTog Maxaptoo той TWtvaytmaTou ару^егаохблои т-^g xpwxvjg ’IouoTt.vtavf(c ^(«0 cnrjg BouXyapiag bd ётоид fSwr Lv8(iXTtajvog) [
(Въз игна се този божественъ и всечестенъ храмъ на всепресветага владичица наша Богородица Перивлепта, съ съдействието и разходит-fe на господина Прогона Сгура, великъ етериархъ, и на съпругата му госпожа Евдокия, зеть
39
IM силиия и свещенъ нашъ самод*ьржецъ на ромеитЪ Андро-HHtH» Палеологъ и на благочестивейшата му съпруга Ирина. 1>|'М архиерейството на Макария, всесветейши архиепископъ Ml Първа Юстинияна и всичка България, въ г. 6803—1295, гадкктъ 2-и).
9. — Надписъ отъ 1365 г. за проширението на север-пи ffO крило на сжщата църква, посветено на св. Григория ( Слова. Надписътъ е надъ вратата на крилото:
f ’Ayqyfepfhj xal &viOTop£0T] 6 (tetog xal roivaeTCTog va4g. i О iv 4y£oig iwcrpdg &p^i£xiox6itou KtovGravrivoD^kewg I tyyoptou тоб 9-БоХбуои. Sta aov8po|rfjg xal ё568ои тоб rcavce-IVIitЯdo Ьаохбтсои Ata66Xstog ГртуррЬи JJrot 2eXaotp6pou ёл1 МЦ 6aoiXe£ag IkstpdvoD тоб Odpiot. ip^tepaTefiovcog xfjg « '/5 *Iot>OTivtavfjg тоб iwcvtepamfctQD lipyieniaxiTOo Гртдуор&ж
* ivoug r3wf- lv8(txTuSvog) ty.
(Въздигна се и изписа този божественъ и всечестенъ ИрЛМЪ на нашия между светцигЬ отецъ архиепископъ цари-ГраДСКИ Григорий Богословъ, съ сьдействието и разходит-Ь а преосвещенейшия епископъ Григория на ДЪволъ т. е. 1 Сфоръ, въ царуването на Стефана Урошъ и при архиерей-11|i)т<) на всесветейшия архиепископъ на Първа Юстииияна Григория, въ година 6873 — 1365, индиктъ 13).
10. — Сжща църква. Надписъ отъ 1379 г., въ притвора Blflhno, надъ гроба на Остоя:
t Врастаем се рааь влип (д>стоп Раакокнкь по гоус-щ<1« tfrityYMKb и снродникъ кряли Марка, зеть жнпана Гршпе.
Д (S. п. н. (6888) ucqa о*тймвр|а. Г. 1нд. г. Вась же »< ipann uoia люкниап проунтаюфе простите ра ка пко ам можете б(ы)тн како и. а п како aii ннкол!жс.
= ради Бога.
11. — Надписъ отъ 1549 г. на бронзовия кржгъ на <" |Имия полке лей въ слицата църква:
ПроХ<3 ai^cthk бжик арх|(пкпъ Прккй 18ст!ниани нлк срквлис/ик и при вь д-кт гзнз (7057—1549).
40
Отъ странитЬ на горния крлгълъ надпись сж прибавени
два реда букви
t с Хс г|$ Прочетено:
ек ли реи пет Несусь Христоск,
ПЛ арь (св±тлина), еклисмрхьГеор-
РХ'ь 1ер гие 1ереи, Петдрк |'ередйа-
ге «А кш(нь)
орг па
не KW
it
12. — Сжща църква. Слабо запазенъ надписъ р-Ьзба на дървения тронъ на охридския архиепископъ Прохора, отъ 1540 год.:
| 11р©Х°РЬ лш(лост)||0 КОЖИН? ДрХИеПКПЬ Прьв« Ю(сти-пнани)... к(ь) Л'кто зжн (7048—1540) мцд . . .
Рускиятъ пжтешественикъ архимандритъ Антонинъ про-челъ въ 1865 г. надписа:
Прохоръ, жилостпо вожено Первые 18стин1дн1и п р. ъ Вчини с1И дронъ въ л*кто sas (7036—1528), лгкелца лива индистиона л (Изъ Румелш, стр. 40).
13. — Надгробенъ надписъ на св. Климента Охридски, на каменна плоча, прибрана въ сжщата църква Правописни и старописни белези поназвать, че надписътъ е дълбанъ много по-късно:
t Къ л'кто fSHKfr (6424 — 916) жесецд й>ли .. . пр-кстаише
гтк Клилгкть
(«Хриткски.
14. — На сжщата Климентова надгробна плоча, на горния й край, има и надписъ отъ 1550 г. за смъртьта на архиепископа Прохора:
Къ л-кто нни (7058—1550) пр’кетлки «... гнъ архёепкпь кр. Ilpxw *Ц но’а
41
15. — Подпись (съ зелено мастило) на охридския архиепископъ Григория, отъ XVI в., на гръцки перга-ментенъ актъ, пазенъ въ Румянцевския музей въ Москва, въ Сбирката на Григоровича, № 820. Датата на акта е ясна Само за първит-Ь две буквени цифри: 8тоид аср. (15..). За последний. неясны една или две букви Викторовъ (Отчетъ Москов, Публ. и Рум. Музеевъ за 1876 —1878 год. Москва 1879, стр. 47) предполага да сж... 37, но самъ се съмнява ВЪ това. Менъ ми се струва, неясниятъ белегъ да означава гръцко 90 Но било, че се спремъ на датата 1537 или на 1590, и въ двата случая имаме паметникъ отъ XVI в., Ищото хилядната и стотицата личатъ добре. Подписътъ се дава тукъ малко намаленъ (въ оригинала държи на длъжь 16 см.) по фотографска снимка:
Разчетено: f TEkitp 8(ео)5 Ttdcovjg BsXyapiag xal a' ’ftottvtav’ijg ’A)(pt8wv ’apxtsn£axo?tog Гртдубрюд (Съ божията ми-ЛОСТЬ на всичка България и на Първа Юстинияна Охридъ Архиепископъ Григорий).
16. — Зографъ Дичо отъ с. Тресанче работа въ ОХридскигЬ църкви, Той възобновява темплото въ Св. Богородица, 1866 г. Въ църквата Св. Николай, на иконостаса, ху-бава икона на седмочисленицит'Ь отъ 1862 год., отъ сжщия Мпйсторъ изъ р8кн Дйча Зшграфа Този дебърчанинъ, работа И изъ други македонски църкви и монастыри, сетне въ Время и др.
42
17. — Църква Стари Св. Климентъ въ Охридъ, въ махалата Болница Надпись надъ южната врата отвжтре, отъ 1378 год. Тамъ се намира и лика на св. Климента отъ сжщата дата.
t ’AvTjy^p&vj xal йсуютор^би] 6 -Э-йо? ктс$ vadg, е'.$ Svopa тн аббате fyi&v xal -Э-аиратврун peydXs dtyfe KMjpsvro$, 8t& ouvBpopfjg, i£68ou Г x(al) холн dn&te тв Оеооебаогбтв tsp&uj SzapfcvB th теракте ёлххратна^ -rfjg xap~p&g тсбХеод raixvjj ’А'/рйас •Э-Еоабатв th, ттауеиуеуеатйтв atMtevxe т^рйу peydXe ^ouKdcvB xup ’Av8p£a ts Гр(Ьла dpx«paTE6ovwg navaytOTdExB dpXie'rctaxdrce rifc крейту ’louatlviavfjg xal itAcnjg BouXyapfag xup Грт]уор(в. pn]vl 1вХ£ф IvB Sxoug rs'wns (6886—1378).
(Въздигна се и се изписа този божественъ храмъ въ името на нашия владика и чудотворецъ свети Климента, съ съдействието, разхода и труда на богочестивия свещеникъ Стефана пророка, при владението надъ свЪтлия този и бого-спасаемъ градъ Ахрида отъ всеблагороднейшия нашъ господарь, великъ жупанъ киръ Андрея Тропа, при архиерей-ството на всесветейшия архиепископъ на Първа Юстинияна и на всичка България киръ Григория, месецъ юлий, индиктъ ?, година 6886—1378).
18. — Печатъ на Охридския музей. Въ Охридъ нЪ-кога е имало и музей при архи-епископията. Въ 1916 год. биде откритъ печатътъ иа този музей отъ 1516 или 1616 год. Той б% обнародванъ отъ проф. Ив. Сн"Ь-гаровъ, охридчанинъ, въ в. Родина отъ 31 мартъ 1916 год. Датата на печата се см*Ьта отъ
*) Въ надписа монограмата на Гропа има следиия видъ
43
Сн’Ьгарова за 1616, а по фснлрафския отпечатъкъ може да се приеме 1516 год, Въ срФдата на кржглия печать СЖ изобразени знаковетЬ на таинството евхаристия — СЖДЪ, копие и звезда, съ датата, а наоколо въ два реда кадписъ: t Stppaylg тб xqivb [iboslb тв Ауиитйтв xal dmo-oroXixfi 8-p6v« vljg npwTijg 'lecraviavrc A/piSwv xal ВвХуар(ар (Печать на общия музей на светейшия и апо-СТОЛСКИ престолъ на Първа Юстинияна Охридъ и на всичка България)
19. — Приписка съ тайнопись въ прологъ отъ XIV в., български изводъ, стр. 805, пазенъ въ библиотеката на цър-КВата Св. Богородица - Св. Климентъ въ Охридъ:
S
. . ХяОб'ннОзд sOfefi'nS фо8, эОввел вн лвшэъзиг > (=. . окадннаго Дамиана тру. ра. . . . нж« оусръдн*).
20. — Бележка отъ 1446 г. въ сжщия прологъ, стр. 806: К лИк'г зчнд (6954—1446) въ дни влгочтиваго й у'толюБЙваго гнд деспотд Г юр’гм г с(ы)нш8 иго дзк слиржн Инкади* я по лмти бжнюи лдтрТдрхк прнложГ сим книге Н1ЛНКФИ црквн пдтрГдрскге Жнчи кто го км Фкти w црквс да Ф<М) ПрОКЛ? ДЛЖНЪ.
21. — Прологъ отъ XIV—XV в., български изводъ, ОЪХраняванъ въ сжщата библиотека, № 11, на стр. 196, пи края на проложното житие на св. Ивана Рилски четемъ Обрыцение къмъ светеца: . . % млн сд въссмлтнвомв клци mW ткод сърбдннкы ^дннорйднын тн жзывъ Бяъгарскын и Цнцовн дръжАвношмв црю нашсмн и пр. По-късно въ н-Ькои бръбски преписи на св. Ивановото житие срЪщаме неумЪст-нлта прибавка на думата срьБлге Тамъ четемъ . . . еднно-Р^ДНн тн ёзнкь . кльгдре же и срьслк и пр.
22. — Бележка отъ 1598 въ сжщия прологъ стр. 27: f Кд лёте, гзрз (7106 —1598) лцд таим. ки. дднъ друннис-Iliiwf и>хрн(д)скб/н8 курв Кддд/ноу главе смоу Фс4гк6шс турцй V ГрАдоу оу Ем’Ьсе кон створка вмнднъ люукд а нел<8 вечна
пАлитъ •:
44
23. — Гръцки пергаментенъ миней за декемврий отъ XII в., пазенъ въ сжщата библиотека, № 28. На стр. 50 преписвачътъ на минея, българинъ, прибавилъ на български:
t Конътахъ за мятеж деспотннж амннъ.
24. — Сжща библиотека, № 14. Миней за августъ, XIV в., сръбски изводъ, на стр. 504 стой приписка (между 1346— 1355 г.): Бжтень! млн промысломь хе. вел докрл нзволнвше. мьздовьзддтель еоудн, Блгокъ^номоу црю ншемоу Стсфтноу н краю нш1.моу Крошоу. н троудовшомв се, нгоумсни Хнллн-ДАрСКОМОу ТёрОМОНАХОу ’1<ййНОу • : ’—1
25. — Бележка за заточение на охридчани въ 1467 г., намираща се въ прологъ на Хлудовата библиотека (А. Поповъ, Описаже рукописей Хлудова Москва 1872, стр.382). На връщане отъ своя походъ въ Албания, Мохамедъ II, завое-вательтъ на Цариградъ, като минавалъ презъ Охридъ въ 1467 год. и като узналъ за между особици и вражда между охридскит! боляри и духовенството, закаралъ еднит! и других! за Цариградъ. Да ли плЪнницит! се върнали въ оте-чеството си, не се знае. Въ речения прологъ, на л. 69, за това е отбелязано: въ л1!1 гяцоГ (6975—1467). еъ ей <гкт пр-ксслн црь 1И.сл1ё оур1жАлни <ицл в днк на
стго Куприна н Оустины. Повече за това вж. Отчетъ Москов-скаго Публ. и Румянц. музеевъ за 1876 —1878 г., стр. 20, гдето сж. напечатани н!кои подробности, извадени отъ единъ пренесенъ въ Москва охридски ржкописъ. Срв. още Gelzer, Der Patriarchal von Achrida. Leipzig 1902, стр. 21 сл. По това време били изселени насилствено и скопяни въ Албания, въ гр. Конюхъ (Срв. А. Поповъ, Описаже и пр., стр. 316).
26. — Архиепископъ Прохоръ шири славянска книжнина въ Охридъ. За славянскит! надписи отъ вре мето на Прохора въ църквата Св. Богородица въ Охридъ се каза по-горе, стр. 39 сл. Прохоръ, който е билъ българинъ, запо-в!два да се пишатъ славянски книги. Така, въ 1542 г. той заповЪдва да се препишатъ или преведатъ съчиненията на Дионисия Ареопагитъ и на Йоана Дамаскинъ (Григоровичъ, Очеркъ путешеств1я, 2-о изд., стр 156). Въ 1543 год. той
45
поржчва да препишатъ на славянски отъ библейский книги — осмокнижието и книгитЬ на царствата, да служатъ на патриар-шеската църква въ Охридъ. Ржкописътъ билъ пренесенъ отъ Охридъ въ Москва. На л. 209 преписвачътъ Сисой бележи: Оъпе'сд се eta кн(га, глюлш пдлед. троудо* и потьфашеемъ пр*косцнйнаго ’аруипкопа куръ Прю^юра. После добавя съ тайнопись: Kauwfe’fB. нъвслрВн юеюлв (— посл*кднн въ нноце^ (гисои). На л. 373, съ друга ржка, вероятно на самия Прохора: Приложить OK' KHi'ry ПДЛЕЮ стые й велики црквы Й КТО К Kie юети да i прокдеетъ ю га ва въсЕдръжнтмга и ю всфуь гГын i андбёлгк с8д8 да поллежит въ д'кто гзйв(7052—1543), <Ица се. (Срв. Отчетъ Моск. Публ. и Рум. муз за 1876—1878 г., Стр. 3). Една приписка въ друга охридска книга отъ 1547 година: Исписать с!ю кнёгоу глаголюлюу Даледскинъ Н Григорее Падали съ повел*кн'1Е влджЕНнФишаго ар^ипископа KVp Проуорд и прнлож! н стые и велик» црквы прквёс Пусти Hheiie и ктолеоу кто ю юн ютетн ют велик» црквы да гесть Проклють ют господа вога въседрьжитЕлга и ют прочисть 1Го леатере и ют тж % с кеты ну к откцв иже въ Никееи и ют ПЪсеуь светыуь и писаСЕ нк л'кто г£не (7055 —1547) лгксЕца Лугоуста еГ дик (по преписъ на Григоровича, Статьи каса-|ищ1яся древняго словянскаго языка. Казань 1852, стр. 34). За зал-Ьгането на Прохора къмъ славянската книга свидетел-стмува и следната иегова саморжчна бележка отъ 1548 год. НЪ едно рукописно евангелие, сега въ Хлудовата библиотека: Проу лелтпо кжйю друипкю а-е ’18стинёанЁе век** клъгдрю" еръ-НЛ11М С прочим. (хлгкренёе мы пйше. дд се знае. кдко прТйдс It'h НГохрднилЮЕ лгксто Шнюво при въсЕОсфенно лмтролт кёръ II ПК Диоре v пршде къ на. кй Пстръ герзёи (тЕрзёи ?) й ири-ДОЖН tiro КН1Г8 ТЕ'троеул1Е цркве *друистратиг8 Л1н)(дйл8 i |’ЛПрГил8 8 Плдкдничке лы\-дде г дд си или писан» въ всако гъхр4н«н'й й йтвръжЕнёЕ. въ л-ь f?HS (7056—1548) апрели 41 Дйъ (А. Поповъ, Описаже и пр., стр. 21).
27, — Бележка за смъртьта на архиепископъ Прохора въ I6C0 г.. въ номоканонъ на Матея Властара, на последната । '||«ца, въ библ, на Св. Богородица въ Охридъ:
Къ Д'кгс .знн (7058—1550) 8лер‘к аруиЕПнск8пк, ki, по его пр-кставлЕнне вы лентрополитъ Рашкы Сдмеыиъ, 4рЪ)(1И11Иск£ по л'кта, егк сълерътию. нъ невелнй шставленнЕлеъ.
46
28. — Списъкъ на архиереи на дъсченъ триптихъ, въ библиотеката на дърквата Св Богородица въ Охридъ
’Дутёурафа. 178 рартЕв о^р. . . x&v &pytep£wv xal Itciqx^kwv та бубрата: *—» pv^cOvju x(6pt)e :
Пртушрои. £py:Epeus ДаёЙ йрусерЕбд
ПаиуоитЕои. » Xpiartikpopoc; J»
’ТууатЕоо П ’Артерии Л
Kynpidivou w Ztootpa 1»
Даут]7)Х » MeXstEou JW
NeotpjTOO ГераоЕрои »
AiowjaEs w ’Avfi/jpou n
Atovyjace w Ilaywp/n n
Ilap0£vi8 n
NtxTjcpc&pou J*
Pu£co0£ou n
Koopa Л
29. — Църква Св. Иванъ Богословъ, надъ езерото въ Охридъ. Надписъ на иконата на Спасителя, донесена от-другаде f Попислшс с* сие cfs иконе при нг&шне(51с) ИЕрк-/HoHa)(E(sic) Иосифк вл лето кзрпв (7182—1674).
30. — Дарение отъ охридчанинъ Бележка отъ 1703 г. въ ржкописъ: Gin ЕВЛИЕ ШКОВД Тркпснъ Клцалинови w грътъ Орытъ и го приложи в(ъ лин)дтирк Скръватио вл свои д8шл (въ л*к)то г^сДГ (7211 —1703). Срв. Starine XVIII, 231.
31. — Училищенъ надписъ отъ 1852 г. въ Охридъ. Училището въ мдхалата Месокастро изгорало въ 1904 г. На каменния надписъ на училището, запазенъ и следъ пожара, се чете:
Gia оучилищнл сгрлдл къ просв'кциши волгарсщА лш денци тр'кх’Ъ жл^длъ: ЛЬсокастро, Хаджи Клсълеъ и Gkem-деръ-ВЕЙ съзыда са въ л*Ьто 1852 ЮЛ1А 15. Охридъ.
32. — Другъ училищенъ надписъ отъ 1861 год. въ Охридъ. Училището въ махалата Кошища има мряморенъ надписъ отвжтре надъ входнит-Ь врата:
t Училище „Св Кир. и Мет.“ Кошища
Охридъ г. 1861. Май 6-ий.
47
33. — Охридчани искать да се възстанови автокефалната Охридска архиепископия. Въ 1860 г. охридското население поискало отъ Цариградската патриаршия да му се проводи за владика лице, което да отговаря на новитЪ нужди на времето и да не прЪчи на българския езикъ въ църквата и училището. Патриаршията имъ изпро-водила гърка Мелетия. Охридчани протестирали предъ патриарха и заявили, че нЪма да го припознаватъ за свой глава, эащото гледаль само гръцкитЬ интереси. Едновременно съ това изпратили пълномощно въ Цариградъ до представите-ЛИтЪ на българския народъ, конто да се застжпятъ предъ Турского правителство, за да се възвърнатъ правдинитй на мкритата въ 1767 г. Охридска архиепископия. Его сжще-СТвенитЬ мЪста на това пълномощно, писано на гръцки (срв. СНУНК, X, 578 — 579):
’A&faipoc ’Аутисрбоежос тоб Воикуарсхоб iOvoug!
01 6no<patv6pevoi. x&xoixot tfjg Ttpt&TTjg ’louaTcvtavfg, ‘Axp£5og, ticpivdg piv iS-svrsc, 6ti 7tapai naaav iknfSa xoivvj
М^тт]р M tod XptaroB ixxkv(a’a 8£v eSwxev oflSeptav ixp6aatv elg rag dAkenakk^koDg ixtSoiMaag airfijj yevtxag <V<xyop&C ^p<ov, 8ta t<5v dnofcov Q-eppwg [хетгиореу, Smog &vzt-хатаот^от] тоу лара T&g eS/&g x^l intihupag TTjg inapyfag tt*c «|nj<pto$-6vra, M^TponoACriqv, x6ptov МеАёт ov . .. ётёрои M JtX'iQpocpoprj'&’^vTeg, 5ti 6X6xXvjpov тд Bcokyaptxdy ё-9-vog pag, AyavaXToOv S:a Tag auTag alxfag хатЗс т^р M. тои Хрктсоб ♦xxXvjotag . . . xal ХР^°С 1Ш? tinapafTiqTov Ivopfoapev, or.tug •»|lCp(i>Vwg pi тд SB'Vog pag Gag йлохатаат^оореу xal aag 4>хуушрсаь)реу 8toc тоб xap6vTog т^рйу yevtxou imxpox xou RXl]p«5oDa£oug AvTixpoGdmoug, i'va d>g ix pipoug i^pdiv 9-eppwg иг|г1хатвбо7]Т£ tt)v бф. лбХтду, t'va elaaxouaig Tag Se^aetg pag Mol т-fjg ’ApytexiaxoTt^g r?(g A ’loDOTiviavfjg AyptSfiv
m«1 xioTjg BouZyapfag, ttJv 6n£av d8£xtug xal razpav6pwg ia<pe-ipiofh] adxdg 6 Tpatxxdg xA^p°G-
9 AnptXfou 1861
’l<V npt&ng louoTivtav^ ’A^p^i-
Ot Tfjg IIptoTTjg louaTtviav^g, ij AypCSog лрбхр1то'..
48
Преводъ:
Достоуважаемы представители на българския народъ.
Подписаний жители на Първа Юстинияна или Охридъ, като видЪхме, отъ една страна, че при всичката ни надежда общата майка Великата Христова църква не даде никакво внимание на подаденитЪ ни едко по друго общи молби до нея, чрезъ конто горещо молимъ да зам'Ьсти избрания про-тивъ нашитЪ желания и молби митрополитъ Мелетия . . а отъ друга страна уведомени, че ц-Ьлиятъ нашъ български народъ негодува по сжщитЪ причини противъ Великата Христова църква .. счетохме за наша неизбежна длъжность, съгласно съ нашия народъ, да Ви назначимъ и да Ви при-знаемъ чрезъ настоящего наше общо пълномощно пълно-властни представители, щото отъ наша страна най-горещо да помолите Високата порта да послуша нашит-b молби и да ни избави отъ своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанного на автокефалната архиепископия на Първа Юстинияна Охридска и на цЪла България, която несправедливо и незаконно присвой сжщото гръцко духовенство...
9 априлъ 1861 г.
въ Първа Юстинияна или Охридъ
ПървенцитЬ
Отъ Първа Юстинияна или Охридъ.
34. — Книжовникъ Иванъ Охридянинъ. Рускиятъ славистъ В. Григоровичъ, на пжть за Македония, се спр'Ьлъ въ 1844 год. въ Цариградъ. Тамъ се запозналъ „съ Болга-риномъ 1оанномъ Дмитровичемъ, родомъ изъ Охриды“, който тогава печаталъ книги на славянобългарски езикъ и ги печа-талъ въ печатницата на Вселенската патриаршая (Очеркъ путешествия, 2-е изд., 8). Гърцит-fc, за да държатъ българит'Ь подъ свое ведомство, били принудени да имъ направить отстжпки и да имъ позволять да се учатъ и да четатъ книги на родния имъ български езикъ У родолюбиви охридски българи още се пазятъ н-Ькои отъ книгигЬ на т1хния съгражданинъ.
1) Пърконачаана на8ка за доажнвггнт* на чмсв'Ька Фран Иска Goaaia. Прсаедена ы греческагш на славено-кбагарскш, й
49
издадим w Гимна Днмймитрквнча Даниил, съ присовс-кБпленнмъ ПлКтдруовл слова за въспнтднй д-ктей на словсн-скГй азыкъ, въ оупотркл1Н1С на словенс-вслглрскнт’к 8чнлнцм Еъ Цариградъ, су ГЬтрмрхмтм 1844
2) СдВжсбннкъ млмй съ приваваенймъ и н'ккоторых’ъ люантвъ глаголемых^ въ н*кк1А дни й ЮЕстоАтслстЕауъ. Тр8-домъ же й иждивежемъ Гшанна Дижитрнвича ОхрндтАннна Еъ Ггклград’к, къ книгопечатни кнлжества (гервскагс, гашме (1845).
3) Гоанникёй ОуридАнинъ. Грамматика за сллвансшй Азыкъ съ греческс изражеже. Царнградъ 1850.
4) Гшаннъ X. Оуридскш IIac\aaiA сир*кчк п’Ьсненно после-доваже. Цариградъ 1869.
35. — Струга. Сборникъ на Братя Миладинови, 1861 г. Струга роди първите бележити български фолкло-ристи. ТЪхниятъ сборникъ излЪзе въ Загребъ на 1861 год. подъ заглавие:
Бжлгарски народни пЬсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитр1я и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ, въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861, стр. VIII+ 542. Срв. на стр. 50 фотографска снимка Отъ заглавния листъ на сборника. Както личи отъ предго-вора, п-Ьсните въ сборника сж били събирани главно отъ македонский пределы: Струмишко, Кукушко, Стружко, Би-толско, ПрилЪпско. Между помагачитЪ при събиранёто на П'ЬснитЪ билъ и българскиятъ поетъ Райко Жинзифовъ отъ Велесъ. Този български сборникъ отъ Македония е билъ ИЗдаденъ съ средствата и покровителството на хърватския архиепископъ Йосифъ Щросмайеръ, затова и книгата е била Посветена на сжщия архиепископъ, „великодушии-отъ покровитель народната книжнина". Признателното писмо на К. Миладинова до Щросмайера, печатано следъ посвещението, Съдържа следното:
„Ваша Превозвишеность и ПресветлостьI
Предъ неколку години Бжлгарски-ве песни собрани, още много време ке стшеха закопани въ неизвестность, ако ие бЪше високо-то Ваше учаспе. Ваша Пресветлость глобоко почувствува че народно-то образоваше ie найголемо-то ржча-
Български старики изъ Македония
4
ними
ШМЦ 11St®I
СОВМИН
ол»
БРАТЬЯ МИЛАДИНОВЦМ
ДИМИТР1Я И КОНСТАНТИНА
• в лажи оа»
КОНСТАНТИНА
ВЪ ВАГРЕБЪ
ВЪ КИИГОПЕЧАТНИЦД-ТА ИА А. ЯКИЧА.
1861.
51
телство за благоденств!е-то одъ народ-отъ; и нищо пр-Ьдъ него не щадеещемъ, щедро ’секога и ’секаде помогна въ полезни издаваня и училищни потребности. При ’си-те Tie благородии стремлешя Ваша Превозвишеность благоизволи да обжрни внимаше и на найюжни-те Славяни Бжлгари и да покажитъ великодушно-то "Ь учаспе въ издаваше-то на ТОва, общеполезно сокровище; и на конецъ, окрилатена одъ народно-то доброжелателство, захвати найплодородната идеа, И основа Югославянска-та Академ1я, той драгоцененъ венецъ на толку гсл-Ьми Ваши благодеяшя.
При такви с1яйни Ваши услуги на книжнина-та cis осме-Лихъ да посвЪтамъ на име-то одъ Ваша Пресв^тлость това СОбраше отъ народни-те п-Ьсни, кое, молямъ, благосклоно да Пр1имитъ заедно со глобока-та ми признателность, съ коя ИМамъ честь да останамъ
На Ваша ПрЪозвишеность и ПресвЪтлость Найпокорни слуга К. Миладиновъ".
36. — С Раине, Охридско. Това село се намира на прловина часъ източно отъ Охридъ. Тамъ, въ времето на българския царь АсЪня II (1218 —1241), който следъ Кло-(КОТнишката битка въ 1230 г. си присъединилъ Охридъ, билъ '. ПИСанъ известниятъ въ науката псалтиръ, сега съхраняванъ ГЬ Италия, въ библиотеката на Августинския монастиръ въ гр. Болоня. Отлично издание на паметника направи въ 1907 г. Ягичъ, Psalterium Bononiense, съ приложение на цветни Таблици отъ ржкописа. Тоя псалтиръ показва, че докато въ Седалището на архиепископията — Охридъ, задавенъ отъ елинизма на архиепископитФ, конто обикновено били гърци, Се ширЪла гръцка книга, въ селата и въ монастиритЪ не Преставала славянската книжнина и богослужение на роденъ български езикъ. Много интересни сж и припискитЬ на ПреписвачитЪ на псалтира, Йосифъ и Тихота, както и бележ-КИтЬ на БЪлослава и на Данила за по-нататъшната сждба Н* ржкописа.
Приписка на л. 128 (таблица V у Ягича): Помъкн гн рдва свотг< Нмснфа и Тнхота. съфавъшк кннгьТ сник. съ III»7 помоштнш н стжк бцж прнснодкж Мдрнм. Пнсашд же СЖ въ (йхрнд* градъ въ сели рекомъЪ'мъ Ракке, при црн тАс«нн влъгаръскьУмъ.
52
Приписка на 106 л. (табл. IV у Ягича) отъ Б^лослава който написалъ една страница на псалтира: f Дзъ гр«1ННЪ1Н Кълослакъ грешны и дръзъё на зло: а на довро лъннвъш смоуже а’тетъст во гровъ я богдтъстко грю: я клждъ слава: попнсахъ врятоу сн Н<о снф« страница <оъ Фа'лтъТръ: славя в«ки амн; —
Бележка за купуването на псалтира за две позлатени обеци и за две златици, на л. 128 (табл. V у Ягича): €на книги коупнхь сд «Гъ гряматнкя Тодора <3дъ Равыген н дахк азь сромонахъ Данилк' гръшкны поиаднны сн сведи к позляфены и двъ перкпсри ср«д-к града вь Бытолн дад... сн... поминании...
37. — Струга. Писана кормчия въ църквата Св. Георги въ Струга, 1590 г., отъ монаха Виктора: (глава свершителю Вогоу иж< въ троТце елдвилюлгё, дзъ oynw слгЬренны и последние въ чр(внц‘Ьук) Виктор люнду еж8же шчветко грек, зелии же ШТИ, ИСПИСДу С1Ю Б0ЖСТВН8Ю КННГ8 рСКОЛ1Ы здк(онникв) 8 све-таго Гешрид оу езер8, и сел»8 выше настоателТе протопопа Kvp ЕшжЁмддр и врат его кир... к'кчнд ил» палет И по сиу люлю се въсдкол18 чът8фол»8 или пр*кпис8юфол18 испрдвлыите, аще что съгр'кшено е... кез гр'Ьуд кролгЬ богв един, и въ члов'к tyky никтоже съвръшен ес. Сего ради и... пр*Ьклднию и р8кы съпр*Ьт8ю и лицеж приюкфдю се зежлвнолгё лнц8 ждтери наше! неправд... кшиу се благословите, и тдко к8пно да пол8« чилг идеже аггелы желают приникнЗтн иже н'кгг... елдв'кфе ютцд и сына и светогд д8уд въ непр*куодижые в*ккы, длшн
Писа же се 8 Стр8гау вв л*Ьт(о) гз. ч.й (7098—1590). кр8г слнц8. д. к, л8н... л/., бежелёе... ш Оуридсксл» пр’кстол’Ь иже и влъгдрскыи ндрнчет се влдженнфншдго друйпископа пръв(е iScTnnianie нашего ючъствд нлгЬтн присно под совою епископы enapyin Даше, снр’Ьч ^гровлдуед, Л1едитердн1е, сир*кч 8гръскда зелыга, н ДдкронТе, снр*Ьч сръБскдд зелмга, до запад ииго люрд... Рнпнжд и Пр’квдлп, сир*кч w Д8ндвд до Сол8нд, еже глаголет се /Едкедошд и КдрдднТе и Л1иш Горнее, снр*Ьч w Шуридд даже до Уклона и даже до КоринОа (Гласник LI, 64).
38. — Струга. Срещу кжщата на братя Миладиновй се издига угледна кжща на българския родолюбецъ въ Струга, Чакъровъ. Високо откъмъ улицата, на втория етажъ, надписъ съ синя боя:
Кжща Стефанова Н: Чакаровъ
15 септевр!я 1861.
4*
53
39. — С. Лешани (Охридско), монастиръ Вси-СВети. Степень надпись- Жнздс « в полиса ct св. бжсткенныи Х(мжъ вмикнх'ъ лгёчсннкъ вси^к скатись съ тр8дсжъ и Потчснйжъ рава божия Ын . . Божикева изъ «рада Охрида ВЪ днн арх^лископа Никодима къ а'кто зц§ (6960 —1452). Срв. Григоровичъ, Очеркъ путешеств!я, 107.
40. — Монастиръ Св. Наумъ, на Охридското езеро. Двата притвора на църквата Св. Архангели се отделять съ две мраморни колонки, конто подпирать сложенит! надъ тЬхъ арки По разм!ри и капители тия колонки не се Схождатъ и изглежда, че произхождатъ отъ друга по-стара ЦЪрковна постройка, може-би отъ началния храмъ, сыра-День, както се знае, въ края на IX в. отъ св. Наума, Съ
f f 'I T-N 1ПН
FE 1 V z ППА 'bfnoh'b
помощьта на князъ Бориса. На северната колонка е издъл-беиъ съ острие кръстъ съ надписъ, гдето последната дума Ще да е папа. На южната колонка е издълбанъ см-Ьсенъ Кирилско-глаголски надписъ, отъ който положително може Да Се прочете думата напнса въ втория редъ. Освенъ бук-и*та t въ втория редъ, въ третий и четвъртия редове покрай КИрилскитИ има и нЬколко глаголски букви, като +, X
X, +. И двата надписа ще сж отъ първата епоха на СЛавянската писменость въ Македония. Това личи отъ см!-сяата употр-Ьба на дветЪ славянски азбуки и отъ палеогра-
фията на буквит-Ь.
41. — Иконостасъ въ Св, Наумъ, зографисанъ въ 1711 г. отъ йеромонаха Константина. Художникътъ се е Црдписалъ на иконата на светит! Архангели, на чието име ( билъ посветенъ и монастирътъ още при князъ Бориса: хй> (вм, или XSLP°C) KeivoravTlve 'i^pw|J.ovc£/8, 1711
54
Между други икони на иконостаса стоять и тия на св. Климента и на св. Наума. Климентъ благославя съ дЬсната си ржка, а въ лЪвата държи книга. Наумъ е изобразенъ като ктиторъ на монастира. въ ржка държи храмъ съ единъ куполъ.
42. — Куполна живопись надъ гроба на св. Наума. Сцената представя св Наума какъ кръщава царската дыцеря (князъ Борисовата): A r^v 6aoiXoxo6Xav.
43. — Надпись за презографисване на църквата Св. Наумъ въ 1806 г. Надписътъ е надъ входната врата на църквата:
’AviaTop^thf] 6 xap&v wxog xal ae6dcaptog vadg тв oats x(al) feocpAps ranpig Vjp&v Naxp tb Oauparepys e£6Siov xal fejaaraafeg tb tcovociiot&tb xaOvjyoujiivB xi>p STsydcve fex ФЛотлвпбХаис tb xal XT^xopog ёл! raw ^pspwv тй xavtspo-тАтв ppoTwXhs npeartfflv xopfe KaXktvtxe, xal тб aovSpopfrB yax^ xupfe ’laxwjis, xal тй ётитрбтгв -rfjg Ispag табттде povifc хбр ’Iwdlvve Габрг^Х. Atdc ystpdg ёрв Тёркв £w-YP&fjps бсв KwvorayrfvB ^соурА<рв ёх Koptx^ag. ётй fcog raws. oextepSpia s' •
(Изписа се този честенъ храмъ на преподобния и бого-носенъ отецъ нашъ чудотворецъ Наумъ, съ иждивението и надзора на всепреподобния катигуменъ господинъ Стефана отъ Пловдивъ, новъ критрръ, презъ днитЬ на всесветейшия митрополитъ на Пр^спитЬ господина Калинина, съ помощьта на хаджи киръ Якова и епитропа на свещения този мо-иастиръ господина Йоана Гавриловъ. Написа се съ ржката на зографа Търпо, синъ на зографа Константина отъ Корица (Корча), въ год. 1806, септемврий 6).
44» — Образи на седмочисленицит! и на князъ Бориса. СедмочисленицитЬ сж изобразени на северната стена въ притвора, а князъ Борись на жгловия пиластъръ въ дЬсно на сжщия притворъ. Кирилъ, Методий и Климентъ сж представени като архиереи. Князъ Борись е изобразенъ правь en face, на глава съ висока корона, чиято горна часть е по-широка. Князътъ е обл-Ьченъ въ срака (туника), която до колЪнетЬ е сива, а отъ колЪнетЬ надолу жълта. Намет-
55
натъ е съ червена мантия Въ д-Ьсната си ржка държи кръстъ. Обувки жълти кожени. Около главата му надпись, отъ който ясно личи само името на княза — Mtya-yjX; отъ СледващитЬ думи, нарочно личени, сж останали само от-Д'Ьлни букви.
45. — Монастиръ Зйумъ, на югЬ-източния бр-Ьгъ на Охридского езеро. Развалини. Надъ входнитЬ врата на църквата надпись за съграждането въ 1361 г.:
’AvujY^pfliq ix pdcSptov б Oelog xal ndtvaenrog vadg rSJg finepaytag веотбхв rijg ZayXoupi^araaag St’ ё£б8в th raxveutu-ytardcTe xafoapog Гобруоира xal XT^rcopog, &vcarop£0Tj xap& св TtaviepOTdtTB ёткахблк Aea66Xaaog xal nptoroOpove xup ГрГр yopftf xal XT^xcopog bcl rfjg [3aaiXe£ag Sra^ivB th Обросла pjvl адунатсо xe'. &coug lv8. tS'
(Въздигна се отъ основи този божественъ и всечестенъ храмъ на пресветата Богородица Захлъмска,1) съ иждиве-нието на всеблагочестивейшия кесарь Гургуръ и ктиторъ. Изписа се отъ преосвещенния епископъ на ДЪволъ, първо-Престолния господинъ Григория, въ царуването на Стефана Урошъ, месецъ августъ 25, год. 6869, отъ Хр. 1361 год, ННДиктъ 14)
X
П р t с п а
Съ това име се нарича високата македонска котловина, Мградена на изтокъ отъ Баба-планина съ върхъ Перистеръ, НВ заладь отъ планинитЪ Петрино и Галичина. Въ ср'Ьдата В включено Пр±спанското езеро, съ двата си дЪла — Го-Л*Ьмото и Малого езеро. Градъ РЬсенъ лежи въ северната Часть на Преспа, именно въ Горна ПрЪспа На югъ Преспа ДЪржи до плаиинит’Ь Звезда (Иванъ) и Горбецъ Повече за СТВринитЬ на тоя край вж. Йор. Ивановъ, Царь Самуи-ЛОВата столица въ Преспа (Известия на Бълг. арх. дружество, 1, 1910, стр. 55 сл.). Въ с. Германъ биде откритъ Прочутиять въ науката царь Самуиловъ надпись отъ 993 г. 3* него говорихме по-горе, стр. 23 сл.
’) Отгукъ и названието на монастира — Зйумъ.
56
t. — О-въ Ахилъ. Списъкъ на епархиит-fc, под-чинени подъ Пр^спанската българска патриаршия. При царь Самуила българската патриаршия м-Ьст-Ьла своето седалище заедно съ прем-йстването на политическата българска столица. Презъ дългото си царуване Самуилъ пре-бивавалъ най-много въ Преспа и въ Охридъ. Високиятъ скали стъ островъ въ Пр1спанското езеро, който носи и сета името Градъ, служелъ като неприступна крепость. Островъ Ахилъ билъ столица на държавата и на патриаршията. Той получилъ това си название по името на лариския св. Ахилъ, чиито останки били пренесени отъ Самуила и положени въ патриаршеската църква на острова, носеща сущо така името на лариския светитель. Скилица, най-подробниятъ разказвачъ на събитията, свързани съ името на Самуила, между друго, бележи: „Този воинственъ чов-Ькь (Самуилъ), който никога не знаеше какво ще рече покой, като се възползува отъ междуособицигЬ на гръцкит-fe войски, конто се сражаваха съ Склира, нападна цЪлия западъ, и то не само Тракия и Македония и околноститЬ на Солунъ, но и Тесалия, и Елада, и Пелопонезъ, и превзе много крепости, най-главната отъ конто бЪше Лариса. Самуилъ пресели жителитЬ на Лариса съ всичкия имъ имотъ въ вутрешностьта на България и, като ги вписа въ военнит'Ь си списъци, служеше си съ тЬхъ въ войнит-Ь срещу гьрцигЬ. Той пренесе и мощит-Ь на св. Ахилея, нЬкога епископъ лариски при Константина Велики. . . и ги положи въ Преспа, гдето б-fcxa и царскит'Ь му дворци“. Cedrenus, Ed. Bonnae, II, 436)
Патриаршеската църква, която отъ сегашнит'Ь обитатели на острова се нарича „Гол1мата църква*, е грамадна руше-вина, дълга 41 м. безъ абсидата, широка 23 м. Когато ми-нахъ тамъ въ 1907 г., по вутрешната долна часть на по-лукруглата абсида (алтаря) още се познаваха имената на митрополитскит'Ь седалища, подчинени на патриаршията по време на Самуила. ВсЬко име стой въ отдЬлно отредено четвороугълно м'Ьсто, което напомня стола на съответния митрополитъ. Тоя списъкъ е написанъ върху първия, който е и последенъ, слой на мазилката. Ето прочее тоя, за съжа-ление, слабо запазенъ списъкъ на епархиалнит'Ь седалища (тронове, престоли), конто предавамъ за ясность и въ български преводъ:
57
I 1..................................................................
2. B-p6v(og) те... лей... лрестолъ............................
) 3. t 0>p6v(og). л. 4. f ;}p6v(cg) KeqxxXovtag tt « « Видински Главнички
J 5. Upfivog) n. Bep...iag » Берски
\ 6. t ^fov(og) no TlpaxX... Битолски (Иракл.)
L' 7. 9-p(6vog) л В.. vS . 8 Велбуждски (?)
8. (-fipivog) n ... • ••••••
9. &-p6v(og) SeXao . .. n Селасфорски ('ТкиГ
10. (^p6v)og t:8 SxtoTtlwv Скопски
11. f S-pSvfog) no SapStXTjj n Ср-Ьдешки
12. -i>p6(vog) t:8 iSpou (?) ff
13. &p6(vog) n8 tpaig (?) w
14. f &p6v(og) ..... n
За времето, когато e билъ направенъ тоя списъкъ,
тр'Ьбва да сждимъ по споменатигЬ въ него епархиалки седалища. Знаемъ напр., че Беръ (Верия) бЪше превзетъ отъ Самуила къмъ 996 г., а падналъ подъ Византия въ 1002 г. Видинъ билъ заетъ отъ гърцит-Ь въ 1003 г., а Скопйе въ 1004 г. Споредъ това, списъкътъ ще да е билъ писанъ I когато тия градове сж били подъ българска власть, прибли-зително около година 1000.
2. — МонастиръС в.Богородиц а, на о-въ Ахилъ. Надъ входнитЬ врата на монастирската църква има надписъ ' отъ 1524 г.:
t и(а0 &vtaTop^07j 6 S-Etog х(а!) ndvosnTog
vadg «’rog xijg бкерау£(ас) ^(еот6)х» Sea auv8p6p.oeg хбт:8 x(al) i^oSou тв териотйтои QeoSooEoo lepop(bvdi^8) ouv тф уарлрф айтв Nixo/is lepeoc. x(al) ётёрои NixoA&s lepiog ©eoSoota lepo(pova/ou) айтай^ЛфК Ini ётоид tS Xb IvS. 16'.
(Въздигна се и изписа този божественъ и всечесгенъ храмъ на всесветата Богородица съ съдействието, труда и иждивението на честнейший свещеномонахъ Теодосия и зетя му свещеникъ Николая, и другъ свещеникъ Николай, брать 1 на свещеникъ Теодосия, въ година 7032 или 1524 отъ Р. Хр., индиктъ 12).
58
3. — Надписъ отъ 1741 г. подъ южного прозорче на
сжщата църква:
’AvT]aTOp^{hj Si тд fiyiov 6£ра xal toDto tS Se(pjdv pipog, iv §тт) гафра (1741) 8i& i£68ov SXtov t&v xp^t«*av nspiyo-p^tov &pp]iepai:e!jovw{; Si xO xO ПарЭ-еу()!, xal i^pepigovcog Si mma, Tapxivog. xpd tbtov tSv xpovov 5vav ixog гафр (1740) iycvsv peyAXi y^va to xtjXS oitipi Sixa ypiaia. BxaSs^. Xi. elg SXtjv t^v Ps'peXnj.
(Изписа се светиягь алтаръ и тая дЬсна страна въ година 1-741, съ иждивението на всички християни отъ околностьта, при архиерейството на господина господина Партения и при ефимерството на попъ Търпена. Презъ мина-лата 1740 г. стана голЪмо плодородие: кило жито 10 гроша, 35 оки, по ц-Ьла Румелия).
4. — О-въ Гра дъ, въ Пр’Ь-спанското езеро. Слабо запазецъ надписъ на юго-източнитЬ канари на острова, на петь метра високо надъ водигЬ Надписътъ е пра-венъ съ черна боя, добре срас-нала съ скалата. Интересно е, какъ е била приготвяна тая боя, за да може да се запази Быкове наредъ, изложена на атмосфер-нит% влияния. Надписътъ около Мадарския конникъ е правенъ съ червена боя, но и нейната техника подсЬща за нашия надписъ танието на буквитЬ показва, че тоя не ще да е по-късенъ отъ Х1П в.
%1«НП?£С«КК|(
ь г Н X { <1 Н ЖА
N(.K3AH ЫШЛЗЬ,
Н ЛОМ2Н £ТЛЛ^//
Z4 ЬЛ Ж 1№0Го
въ о-въ Градъ. Начер-старобългарски надписъ
5. — О-въ Мали-градъ, въ сжщото езеро. Надписъ отъ 1607 г., надъ вратата на църквата Св, Богородица, съградена въ една голЪма пещера.
t ’Avey^p^v ix 6dc(6pou xal *av)ioTOp^0i] 6 -S-fjog xal ndcv-оалтос vad; -ttg В-(еоХ<5хои) Siq& auvSpopTjfg) .. . x..ix’
Ir(oug) ftpia p.Tjv£ SiqxeSptjo^ sig X’
59
(Въздигна се1) отъ основа и изписа този божественъ и сечестенъ храмъ на св. Богородица, съ съдействието на... въ година 7116 или 1607 отъ Хр., месецъ декемврий 30).
6. — Надписи на западната стена, около образит-Ь на кти-ТОра Новака и на семейството му въ сжщата църква;
1. IlaveuTD^a'caTog x&Japvjg б N66axog. (Всеблагочестивейши кесарь Новакъ).
2. Пауеиуеуеат&т»] xeaapiaa xup(ta) KaXfy (Всеблагороднейша кесарица госпожа Каля).
3. ПауеиуеуеотЛттд хир(Са) Mapla гЬу(с£т7}р аотой). (Всеблагороднейша госпожа Мария, иегова дъщеря).
4. О TtavEuyeviaTaxog ApryjpdXyjg uU; абтоб. (Всеблагороднейшиятъ Амиралъ, неговъ синъ).
7. — Надписъ (малограмотенъ) отъ 1369 г., на вжтреш-Нвта дЪсна стена, за сжщия ктиторъ Новака:
*AvyjY^p07] fex paOpS x(al) ход». x(al) р6/0к & Э-icg ха nav) WKTOg vafiig. $Tog. Tfjg fixepaylag SeonfvTjg 7jP'7jv 0(еото)х1? x(alg 4v7]QTopf8'rj napfc т8 aoyGevr» айт8,пауеитиучЕот&т8. x&3apo-No64x8, ^yUpeviSwvxog 8£ Itbv'fc р(оуауой). au<p0evT£u6ovTog гахуифйотйтВ рЙЛ^В. t§ BeXijXaaM. ’apxaiEpaTefitovfTOg) 8= r?jg йуютатт^ ajwwpxojtfjg rijg np6x7jg ISar vTqav^g »—> Sxoug f g to о £ : —
(Съгради се отъ основа2) (съ трудъ) този божи и всече-< генъ храмъ на пресветата владичица наша Богородица и се Написа отъ господаря, всеблагочестивейшия кесарь Новакъ, при ИГуменството на монаха Йона, при владичеството на превисокия криль Вълкашина и при архиерейството на светейшия архи-ецископъна ПьрваЮстинияна... Година 6877или 1369сл.Хр.)
8. — Надписъ (малограмотенъ) отъ 1345 год въ бсидата на сжщата църква
t Abprjg тв 8«Хк тв Э,(ео)б Мл&еТхн xal EuSojXcia;, Tfjg •iytvwTiTTjg xal tIv t^zvov afirijg. &vt]aT(jjpi0£v. тд filpa nap’ Mcdv: ixoug v I.
(Моление на божия рабъ Бойко и на благороднейшата I ююкия и на чедото й. Изписа се алтарътъ отъ т'Ьхъ, въ ।ОАИНа 6853 или 1345 отъ Хр).
Ии—*
’) Тогава храмъТъ е билъ само възобновенъ.
•) Срв. по-долу надписъ за по-стари критори, отъ 1345 г.
9. — Надпись (малограмотенъ) отъ 1604 год. въ абсидата на сжщата църква:
Де^отоу SsXog оу. . . тн тЬЬ; ПроЗауи Stoc; £pi£.
(Моление на раба божия Продана, година 7112 или 1604 отъ Хр.).
10. — С. Германъ. Въ това село, при старинската му църква Св. Германъ, както казахме, е билъ откритъ прочу-тиятъ царь Самуиловъ надпись отъ 993 г. Въ времето на царь Самуила е светителствувалъ българскиятъ патриархъ Германъ, наричанъ и Гаврилъ, изпърво въ Воденъ, сетне въ Пр’Ьспа, както за това се учимъ и отъ Дюканжовия списъкъ: Fsppavdg, 6 ка1 Габрс^Х, Sv BoSivoig xal ту) Пр£атса.
Тоя български патриархъ се е поминалъ въ ПрЪспа и е билъ погребанъ въ църквата на с. Германъ, която дала по-късно и името на селото. По-късната гръцка легенда, която свързва името на църквата и на селото съ името на цариградския патриархъ Германа (713—730), не е основа-телна. Гръцкиятъ Германъ нито е жив-Ьлъ, нито се е поминалъ въ ПрИспа; той е умр!лъ въ имението си Платония до Цариградъ. Споредъ това и гръцкитЬ надписи въ гер-манската църква се отнасятъ до българския патриархъ Германа. Вж. повече за това Йор. Ив а новь, Царь Самуило-вата столица въ Пplena (Изв. на Бълг. арх. дружество, I, 60 сл).
Надъ вратата на притвора на църквата се намира след-ниятъ малограмотенъ надпись (Изв- Р. Арх. Инет, въ К-лЪ, IV, вып. I, 37):
f ’Е86 Syp&papev тйу xaXswv Szog &ут}моВорЮ^ eEg ziv xsptov тн ayfe Герраун natptdcp^ou KovaTavTivxx6Xsog. xs xaX-/;v Зеитера taropia sdpTjxapev tov &rog died Xptorou j-ag (1006) . . Xpovi . . . хе S TBTTj Tjve TpEng olazpla e£g ?афру (1743).
(Тука написахме нЬкогашната дата. Въздигна се въ времето на свети Германа, патриархъ цариградски;’ втори пжть се изписа презъ година отъ Христа 1006; това е третото изписване, въ година 1743).
И. — Надпись на западната стена на сжщата църква;
t ’Aviorop^Giq о O’Stog xal л&уоелтос htoj vadg th Sv ayfotg натрое ^р<йу Герраун miptap/H KcovoTavTivoTCoXeog S£63ov ztov
61
^plOtTjavwv Tvjg X^PaS dp/^spaxsucvro^ т8 {ЬесрЛеататв
И1ф(и xoptS IlapTsvfB та dcyfe Dpeoredv xs та евХабеотЛта i<pv/pepog XUptV KwvaTavxcvB & ёте &лд Xptarou 1743 £v p,7]vt аелтербр(8.
(Изписа се тоя божественъ и всечестенъ храмъ на нашия Между светцитЪ отецъ Г ермана, патриархъ цариградски, съ ижди-веиието на християнитЪ отъ село Германъ, при архиерейството ПИ негово високопреосвещенство господина господина Партения СВСТО-пр'Ьспански и при благочестивейший сфимерий господинъ Константинъ, въ година отъ Христа 1743, месецъ септемврий).
12. — Списъкъ на дарителитЬ (български имена) за Йрезографисването на сжщата църква въ 1748 г. Списъкътъ бе намира въ л^Ьвата ниша, въ жертвеника. ЦифритЬ, който придружаватъ имената, показватъ даренит-fe пари — грошове ИЛИ, по-в1роятно; аспри:
t STjvSpopiTS 8ia Tijg toroptav KtovaxavTivog kps6g nan: 600
StaoTj Д4ро M£Xe ’Oyv^v, АууёХхо, Sxofxo, loSavs,
2000 8000 400 3000 2000 1300 8000 2000
Караф X Ilixps Tapndv FpooSav BXatxo NsxeXxo Ptwgav 1200 1000 1000 1000 700 50
Крбата I6c£va BoXxo.
(f Пожертвуватели за зографисването: свещеникъ Кон-Стантинъ (600), папа Стаси (2000), Дамо (8000), Миле (400), Огненъ (3000), Димо (2000), Ангелко (1300), Стойко (8000), Г10Ванъ (2000), Карафилъ (1200), Петре (1000), Търпенъ (1000), Грозданъ (1000), Влайко, Нед'Ьлко (700), Йованъ(50), Кръсто, Иван(а), Вълко.
13. — С. Слимница. Надпись отъ 1607 год., надъ пХОДНИтЬ врата отвжтре, на слимнишката монастирска църква (срв. Изв. Р. Арх. Инет, въ К-л'Ь, IV, 98):
t Изволением ютцд н сдпоспешением еннд. и сдвкрШЕННЕМ СТГо др и СИ| вожесткени ^рдл1к прФсто влдднчицФ наше 1!ц|. СДГрДДИ а И I10I1HC4 СЕ ТрйДОЛ! и СДПОТКфДНЙМ. и нд-СТОАНЕАГЪ KVp. НнкднВр. ердюна^к ег58лаенк. мондстирск! н МТНТорк. кд Л’кто гз р । е (7115 —1607). и вд тоо лФто по-ПНСД Г», и ЕЛДДНЧЕСТЕ^ЮШЕ ТОГДА ЖЕ KVp ТИдДЕД ПрЕСОПСКИ! И ктитор приложи гг (3000) и кистк л<дстор Ндвдрв: и инш КТНТОрИ фо с8 ПрНЛОЖИЛЕ. KVp ЛТирило HfTKOE. WT Витол.
62
гд (9000). и врата «му Гр8ю. гл (1000). Иб>н. Л1нлшкво гК (2000). Стойко Жилевь. ел (1000). wt Слимннца. Ст'омнь и Жилко f& (1000). wt Ро^отино, Тодор Ельчево fB (2000). wt Дюбоино. Ельчннь Петкобъ. fr (3000). WT ТрЕскавЕць. Еромондхь Иосафк. f& (1000). wt Харвати. Стсфаик. Еромнахь. f& (1000) wt Кономлати, Икакиа монахи* t& (1000). и крата м$. Сотнр. ф (500), и врат Л18 Никола, ф (500) wt Бо)(8нд попк Михаиле га (1000). wt . . . роли г А (1000). wt Гра-дешницд. Еролина\к СтЕфдиь. ф. (500) и Мирило, wt Шстець. Мали. Еромондхь НнканЗрь ф (500).
Оставено праздно мЬсто за дописване имена на други дарители. Следватъ имената на монаситЬ въ монастира:
Тр&КДДЮфИЁр. ИНОЦИ тогда. ЕрОМНИХ бЕодуль. ЕроМНДХ Мелентие. Ермонх ЕардомаК. Ермнар Жоиси. дюнах Никоднмь. димконь Сидор, моиахь ЖакариЕ. моиауь. Никифор, монах СтЕфан. дигаконь ^Енофонть. Бь дд ги прости, аминь.
14. — Сжщи монастиръ. Надписъ отъ 1614 г. за довръшване на църквата, надъ входнитЬ врата отвънъ. По-диръ началнитЪ думи, както въ по-горния надписъ (f изволением ц?тцд и пр.), следва:
Съгради се въ лето г?ркв (7122—1614), а пис(д се). . . . кладнчЕствбашЕ тогда кур Жаден а иастоаннем игум. . .
15. — На лЪвата стена долу е ликътъ на Купена, който билъ синъ на главния даритель киръ Михаила отъ Битоля. (Вж. № 13). До него надписъ за смъртьта на Купена:
ПрЕСТДВИ СА рДБЪ БЖ1Н ЕВпеиь к л'кто (7107—1599)
синк кур Жиханловк и Стоине отъ града Еитолк, ктнторъ манастырскн.
16. Р-Ьсенъ. Църква Св Георги, градена въ 1843 г., до Балканската война въ 1912 г. държана отъ българигЬ патриаршисти. Въ дЪското крило, току до олтара, окачена голема икона на св Кирила и Методия, писана въ 1868 г., съ надписъ: Блъгарскы проскФтитЕлн въ Пр*Ьславж IX к’ккъ 1868. При единъ л'Ьвъ медалионъ на сжщата икона четемъ: Про пов*кдк къмъ влъ(гарскига) народъ; при другъ медалионъ е изобразено кръщение съ надписъ. КркцинЁЕ царь Борисово.
63
17. — Гробища при сжщата църква На една мря-МОрна надгробна плоча прочетохъ между друго: „Тукъ по-ЧИва Тасе Търповъ Ляпчо. . . Тасе доживЪ възстановле-иието на българската църква и посрЪщна български владика, Пр'Ьзъ 1868 Тасе ггьрвъ въ Битоля на губернатора заяви, че той съ, непризнаването на гръцкия владика, не признава и гръцкия патриархъ". Тая надгробна плоча е на бащата Иа сегашния пръвъ министъръ на България, Андрей Ляпчевъ.
18. — Другъ надгробенъ надписъ въ сжщигЬ гро-бища „Пжтниче, катъ минешъ до тоя сгуденъ гробъ, по-дъзапри се и две солзи излеи за менъ и помоли се Богк, ва да ме прости, ако сакашъ братко, като ьмрешъ н ти да ИМапгь тази сжща милость тогази конто днесь проса ази. Тукъ почива Нанмъ Милошовъ роденъ во 18-и септври 1817 Преставися на 20 августь 1892. вечна му память. Ресенъ".
XI
Битолско и Прил1пско
1. — Разговорникъ на битолско-българско наречие отъ 1802 г. Попъ Данилъ отъ Москополе (Кор-Чанско) напечата въ 1802 г., вероятно въ печатницата на монастира Св. Наумъ, речникъ-разговорникъ на четиригЬ хри-, стияиски езика, употр-Ьбявани въ Битолско. гръцки, влашки, български и албански. Книгата е озаглавена Bt-
fctoxaXfa Tupt^youoa TexpayAwaocv TEoadpwv xotvSv BiaXixwv, -JJtol 'Ptojiafx^g, rfjc MoioCqc. BXaytx%,
tfjg BouXyaptXTjg, xal rffc AX6aviTixfJe. Тя изл-Ьзла съ ср’Ьд СТвата ва битолския митрополитъ Нектария, който е титу-луванъ като „митрополитъ на Пелагония (Битоля) и екзархъ Иа Ц'Ьла българска Македония" (р^тролсдкт;; neXaywvefag... Xal J^apyos Tuiarje Boukyapt.X'yJe MaxeSovfag). Въ разговорника българскиятъ езикъ е представенъ по битолско наречие. Ето 1а показъ началото на разговорника само на гръцката и българска часть, конто въ третия стълбецъ предавамъ и съ кирил-СКИ букви, защото иначе разговорит^ сж съ гръцки. букви:
’Apyif) тоб тетрауХыоооо ле&хоО
(Начало на четвороезичния речникъ)
64
'Ptopiaftxa
* 0 0во{ хац* tiv oupa-viv, -rijv Tiv iJXwv, ti tyeffapi. tdt dtrcpa.
Kai Bctspa 4лр6отаЕв tip OctXaaaav, talj Xtpvatf, t4 swcdpia, xal eSjakav t4 бфйриг, ta
Па tv «Тле xal si-pjxav dxdvto sip ti)v "рр вХа тй 84v8pa.
Kai »lvat •)) -ft] ysjidtif) &rcb giXa Apnl'va, ini igeuiv, find Itiav, And XbOxov, &гЛ xUKapiaat, ini neuxou.
Kai ftJAa ebpimovvx sip tiv Xtrfjov.
xX.
В о и X у
Гбохат'- отбрц vSxotto, Траста, ctfvt^ew, p«a»-t^va-ca, а6йотг)т».
* H oitvs nweU.ft pipstt» ££4pata, faux», i) l^Soitioa fjjirujts tapwuXTjts.
Пах ji т£« i) l£X4xa>a -pxftpe va £4|iiata atp^t* vt4p6a.
* H flit £4piata it&Xva dr ttppSa, i~ рхоЗха, it vtdpntot, dr 6app.~a dr to-niXtxa, Idoijxa, it aAXSeia, it xwp,
* H tpoicn, ae vd'rtouat 6® Sppavot.
& p i v. a
Гбспот стбри нёбото, зёмята, сънцето, месечй-ната, звёздите.
И сётне пб(в)еля мб-рето, езёрата, рёките и извйтоа рйбите, агулите.
Пак рёче и излёгоагоре на зёмята рфйте дърва.
И йёт зёмята полна от дърва, от бука, от дйбои, от върба, от тополика, ясика, от сёлвиа, от бор.
И др£зи се нййдуат во орманот.
и др.
Повече за тая интересна книга вж. W Martin-Leake, Researches m Greece. London 1814, стр. 381 сл.; Miklosich, Rumunische Untersuchungen, стр, 229 сл. (въ Denkschriften на Виенската Акад, на наукигЬ, т. ХХХП, год. 1882); Р. Рара-hagi, Scriitori aromani in seculul al XVIII. Bucure§ti 1909; Йор. Ивановъ, Гръцко-български отношения прЪди цър-ковната борба (Сборникъ Мнлетичъ, стр. 102 сл.).
2. — Законъ за битолскит’Ь села отъ 1851 г., печатанъ отъ турската власть въ Солунъ на битолско бъл-гарско наречие, съ гръцки букви. Тоя официаленъ актъ, който урежда стопанисването на земитЪ въ Битолско, е написанъ на езика на заинтересуваното българска население и има значение не само за историята на аграрного положение на това население, но н за неговия простонароденъ български говоръ. Той е озаглавенъ Каубшре сената р^тоХахи q&.w.i £axov с т^крт^осте ото ает тот тоеХа
ртгСтсоХоха, или въ кирилски преписъ: Каибннаме за сёлата битолски сйнки (т. е.) зйконъ за чифлигйрите и чифчйите що сет под пб(в)ела бйтолска.
Ето за показъ чл. VII на тоя законъ, гдето се урежда, щото лихвата (файда) да не надминава 8% за година; „Се л 51-ните на сёлата и чифлиците от кйзата на мемлёкетот Битолски (Румели-аялетй), за колку пйри ймаат крёнати нйзаем мнбгу и мйлу и за кблко му пйднит йхтиза да зёмат от сёга
65
Вймо, кя дйват фййде за тйе бсум на стбте за гбдина врёме; фййде на фййде нё № дёксано йч да се дйат, с&нки фйй е на фййде да нё се рйботат; ама Ако нёкой мамелёджия отбрит дйвия и пббарат фййде пб’еке от бсум на стбто за годй-нашно врёме, кой що да бйдит мамеледжйята, да не му се слышат давйята, со ёден зббр ёдна пйра от бсум на стбто Пб'ёке да нё се дй’ат*. ЦЪлията тоя паметникъ 6Ъ издаденъ И поясненъ отъ проф. Милетичъ въ СНУ НК., XV, 357 сл
3. — Б и то л я. Надписъ на мряморна плоча надъ южната Врата на долномахленската църква Св. Неделя Надписътъ е ОГЬ времето на гръцката патриаршески власть въ Битоля, 1863 година:
„Тоя свет! храмъ на прЪсветая и славна великомученица НедЪля се ИЗД1ГНУ отъ основание съ иждивението на българитЪ При владикуванието на в!сокопр-Ьосвещенния г-нъ Венедикта Византийски който и я освети. Битоля, 13 октомври 1863 год.**.
4. — Камененъ надписъ на два езика, на български и Ий гръцки, надъ дворската врата (откъмъ чаршията) на битол-СКата църква Св. Богородица, при конто бЪше и сградата на българската гимназия:
„Другиму друго,
МЪстото за въздигаше на будущата българска църква, НЯ параклнсътъ, на българскытЬ мужскы и девически училища, на свЪщарницата и иа книгопродавницата, на конто 1йН1ята су народны. Купи го съ свои пары приснопамет-кыитъ докторъ Константинъ Мишайковъ отъ село Путеле въ Македошя и го подари на българскыита въ Битоля народъ, КЙЙТО припознава духовно Българскуту екзархия. За в^чну ц. иегову и на домочадаето му паметь въздигну се тази пл Ча въ екзархувашето на блаженн’Ьйшаго Антима 1-го Ьытоля 25-й марта 1876 година.
Т& оЕхбпеЗа xijg fevrau^a (ivsYEp'S’iqoQjiiviQg Bottk-
। »pCXfjc ixxXvjalag, той тгяреххХ^оЕои, wv BouXyapixwv o^oXeltov *-<IV <M xal той x-KjpozowG xal той бсбАлотаЖеЕои
t*V 6no£wv та xvrjpia sial тоб S^voug. ’HyopdaS^oav iSfoig lljvol яар& той isipv^aTQV 86xxwpog KwvoTavtfvou Mtooatxocp
Вмгарски старики изъ Македония
5
66
too fex ytopfou UireXs -tfjg MaxeSovfag xal SStop^-ihjcav raxp& тоб ISfou Ttpdj rd Sv BtTtokfocg BouXyapixJiV Sieves, rd xijv BotAya-ptx^v S^apy’x?4v e£apytav Tweupanxfflg &vayvwp£^ov Ttpag atwvlav BS абтоб xal r»jg dxoyevefag абтоб pv^pvjv лла^ atrnq dve-теЭт] Snl Tijg S^apylag тоб рахармотЛ-соо ’AviMpou той 1. — BiTwXlot^ tv) 25 [laptt 1876*.
5. — ПрилЪпъ. Продавателенъ актъ за църковно мЪсто, купено отъ попъ Цв^тко въ 1837 год. Актътъ е издаденъ отъ прил’Ьпскит'Ь българи общенародно, а не отъ турскитЬ власти. Документътъ е написанъ на мЪстно наречие, съ при-м-Ьси отъ църковнославянски. Той гласи;
НлсТОАЩИЖЪ СИ ПИСанёСЖЪ кыкаетъ МВЛеННО ВССЖЪ и всякому царскому суду твердо творимъ како мы градоначал-НИЦИ, И СВАфСННИЦИ, и прочш вси урнстнмни W градъ При-лепъ, соБрауомсА сажопроизволно. отъ кукнте вакъвскёи що Беше прежде церкката. мало лгксто продаваже па попа Цветка кожшиа при попа Янгелета, и до азотъ, и отъ сокакъ до реката. за гроша осжстотини. того ради даежъ ёжу cieo нашу рукупод пи санную имени ткоже зд’к отдол*Ь мкно вндитса, и подписание и В'крно всежъ, и твердо да вудетъ, во irkirK к'кка и достов’Ёрнижи свидетели во йзв'Ьстн^йшее оутверж-деже поставлиежъ, и зд*Ь подписуежсА
1837: жцъ жайе денъ 15
Подпнсаша са градондча'лници лого^ети уауи Христо епитропъ Здраве Хрёсте уауи Кочо zlloico Крапче Даже ya: Kpi XpicTe у. Плёл AIohco уаун Хр1сто Пазо Петре Николовъ Иокко касапъ
Костадинъ Илиовъ уаун Кочо Шише Кочо Чучуръ Нанде Косте Петре Бранде
(Срв. Период, сп. Бълг. 1
И свАфе'нннцн: иконожъ папа Христо асъ попъ Павле папа Янгеле попъ Яндреа Хресте даскалъ Иовче Тосифъ векилъ епитропъ Кижо Гравула УИоисо Гаро Кондо ТПнрче Секула Попе Аковъ касапъ Хрёсте Шошс
[. друж XXXIX, 431 —432).
6. — Монастиръ Тр-Ьскавецъ, до Прил-Ьпъ. Тоя монастиръ, посветенъ на успение Богородично, е познать съ името Треска в ецъ. Издига се надъ рушевинитЬ на старо ези-ческо светилище, останки отъ което се виждаха допреди последнитЬ войни. Когато Душанъ завладФлъ ПрилФггь въ 1334 г., монастирътъ вече сжществувалъ и притежавалъ гра-моти за своитЬ правдини отъ гръцкит-Ь и отъ българскитЬ царе. Въ грамотата си отъ 1336 год. Дущанъ казва между друго: .. . прокуй же и градк глдголкжыи Прил*Ьпк, и деже Меть монастырь прФскетые Богородице, гаже глдголкмок мФсто ТрФскавкцк . .. изволиуь семоу мондстирю даты урн-совоулк свои по ШБрдзоу дрекниук царей грьчьскыиуь р кль-Гаркскынук, иже прФжде «мене щблдддли соутк тФми странами. (Гласник XLI, 358).
Единъ надписъ надъ западната монастирска врата показва, че единъ византийски императоръ е билъ даритель—ктиторъ На Тр1скавецъ. Името на императора не е ясно запазено, но Иэглеждато да е на Михаила Комнинъ (1295—1320): (M:/aVp.) TtavroxpdcTtop Pwpafwv Kopvvjvdg & ПаАаюХбуо^.
НадЬсно отъ западната врата на притвора на църквата ИМЯ единъ слабо запазенъ гръцки надписъ: S-r&pavog fev yip Тф беф Tztardc xpdXigg xal абтохрйтаар г.&ат^с Sepplag xal Uapa&aXaafag, т. e. Стефанъ въ Христа Бога вфренъ краль и Ммодържецъ на ц-Ьла Сърбия и на Приморието. Като имаме Предъ видь, че така се титулувалъ Милутинъ, трЪбва да Шриемемъ, че тоя сръбски краль (1282—1321 г.), ако и да IK владЪелъ ПрилЪпско, е направилъ н±кои дарения на ТрЪскавецъ За това се знае и отъ' биографията на Милутина, I пето четемъ: домк ио ирфссетые Богородице . . . вк мФстФ ре-। W жь Трескдвьци . . . и тоу оукрдси домь прфскетые мно-||ордвличкнынжи приношении клико иконы божьствкнык зла* rFMHk окованы н Бисеры ©украшены, кадильнице и свФштьникы Ш4ФШ и ины вьскдкык пстрекы црьковьиык (ДаничиЬ, Кивоти крал>ева и архиепископа српских, 136—137).
7. — Надписъ въ олтара надФсно, въ сжщата монастир-|| църква. Надписътъ ще да е отъ предтурската епоха:
f НзколенУемь <лцл. н сыюсп-ишешемь енк н съврьше-ВВМЬ efro дхл сън стын б£тъбн(ын) олткрь .... оукрдск lh IlfiYH Стоань ....
68
8 — Надпись отъ 1362 г. на камъкъ, взиданъ въ северната външна стена на сжщата църква:
Меул гснлра: оуспе рлкь кем Давнжнкь: енохнпрь1): црл Оурошл: кь срькьскые зсмьле: грьуьскге: н поморьскые кь ле: г: <р: о: — енькто е» : (т. е. 6870—1362, ин-диктъ 15),
9. — Изъ поменика на Тр-Ьскавецъ, стр. 1:
Полгкни гн раек ckoi'xl. ёпкпы православные ГеИЛДИ 'шкпа ’Такова „
’IdKOKd „
lipacr ма „
Неофита „
’IwdHHKId
На стр. 45 на сжщия поменикъ;
Болгаре Л4о'лдовддх>нскы1е Ха лм Ди<иитра "ЯнбЬшо толи "Iwhb Ннко'рл.
Лифе Гакр7ила и др.
Между поменатитЬ прил’Ьпчани ср-Ьщаме имена: Кукка. Милкк, Радж, Еишж, Ивднж, Стднж, Кладл и др.
10. —Надпись отъ 1430 г. около иконата на св. Богородица, надъ южнигЬ врата на църквата въ Тр-Ьскавецъ. (Споменик XXX, 44):
Иянолкни№Л1К ица и сь.посп*кшЕНие€Л1в сна и снвршеник ич t'fi't д^л и по Л1Лсты пр-кчистиге вголтрЕ и светго ice Sciu-ННА •uwouii и попига ci си окразк вк л’Ьто г яцл(Г (6939—-1430). Дцй WMTlllpYa ,ХК и кто приложи что в'кчнд л<8 палить.
•| Нн 1Н1'1Н||||1И11.
69
11. — Надпись отъ 1657 год. при друга богородична икона, въ сжщата църква (Срв. Хаци-Васижевий, Прилепи гьегова околина Београд 1902, стр. 85.— Споменик XXX, 45):
Сапнса се ciia ежтавнаи икона бь л-кте гздев (7165—1657)* АШТрснолнтк ПрилФлски "Тссифь. иг&шнь Aldgii/HK и насте МТСАЬ ЦвЕТКО Х'Д'ккдр, ЕдСИЛКО Л^ГДИЦШД.
12. — Бележка отъ 1690 год. въ рукописно евангелие въ Тр'Ьскавецъ (Васиъевий, Прилеп, 93)
Полини гр" дше рань свои: Педд, Стеган, Цкетко, Калина, Петк-о, Тован. Онга книга евднгел!е пр’кпекЕЗл сролюна^к НсктАри ЮТь селе Ложднн, а харчъ плати Неда Кнпровица и за евдн-ГЕлТе и за а’^тегакь. Коги да га простить вь царство небесно ЛЛЕННЪ. въ л4гто гзрчи:: (6198—1690). Тогда рдзви Халилъ паша со войска Скопье и Качаннкъ и сече Скопска нд^ига Тогда БЕШЕ ТЕШКО ЗЛЮ И СКАЛИИ.
13. — За еждбата на н'ЬкогашнитЪ рукописи въ Тр'Ьс-Кавецъ имаме следната бележка вь монастирския поменикъ;
„Тукъ бележимъ, какво въ 1860 лЪто, мцъ септемвр1й 5 дойде изъ Срьбш нарочно испиташе за старините светата ни обитель Успеше прстыд Бцы Слатоврьхъ и съ общаго со-ГЛ8С1е испратихме три хрисовула, единъ на пергаментъ (на кожа) писанъ, а другите два на книги писаны, относягцися Само за стата обитель, въ Срьб:А на иегова светлость гд'на Михалъ Бега Обреновича 3-ий, съ услов1е пакъ, когато ста-Иатъ нужни, да ни се предадатъ на рьцете, отъ когато при-ехме въ подарокъ шеесетъ минца и се подписуваме: игу-М«нъ па(па) Хр"то, па(па) Трайковъ отъ село Долгавецъ" (Срв. СНУНК., XVI—XVII, 493; Изв. Р. арх. инет, въ К-лЪ IV, 113).
I •’ 14. — Образецъ отъ слово, което да се сказва на Врвмовия праздникъ въ Тр-Ьскавецъ, т. е на Успений Бого-| дично. Словото е отъ 1833 г., на народенъ говоръ съ церковнославянски примФси. Ето н'Ьколко реда отъ началото края. . . . БрдтЙЕ люа, кдко йлеаже денескд торжествен! Н|1<!ЯДНЙКЪ, OycnEHiE ПрЕСТЫА Бцы НА ДНЕШНЙ ДЕНЪ СЫ ГНАНи прдзн1$ЕЛ1Е светли и рддестнй лрдзднйкъ и се еес*Ь-НЖ Й СЕ рДД8ЕЛ1Е, АЛЙ ЖЙСЛГГЕ, СИТЕ СЛИШЛТЕЛИ ЛЮИ, АЛИ ДА
70
доить некой нсксрець да не пйтать- „каке се радвете на «ком прд'зднйкь Н се веселите?* Каковь шесть ей л»8 да де? . . . . вто, вратм, л»оа голе'лм леартнрёа 1 како нс ч&кать свстда Бца » нцс трсватк, Братёс аоа, непрсстрно да се <«о-лйже на п$тал Бца да не чикать w всАкёд б^дй и ндпд'стй и да нс дарить влагал зс'жнда й царство нвснос во в’Еки длейнь Gero свстаго жонастйра Хспснёс 'пртёд Бцы Злато* вервь. 1833. ап 18 Болгарцкн люнастирь Трсскдвець (Срв. СНУНК., XVI—XVII, 493—495).
15. — Надпись надъ монастирскитЪ стаи въ ТрЪскавецъ, строени съ иждивение™ иа прилЪпски еснафи и на прил"Ьпски нЪкои села. Надъ вратата на терзийската стая отъ 1867 г. е отбелязано: иждивжнемь Болгарсжоть тер31Йскн еснаф'к.
16. — С. Варошъ до Прил-Ьпъ. Това село, на двай-сетина минута отъ ПрилЬпъ и въ подножието на Тр'Ьска-вецката планина, било нЪкога градъ. Споредъ местного предание, ПрилЪпъ билъ възникналъ по-сетне. Въ Варошъ има нЪколко стари църкви, повечето полуразрушена Въ църквата Св. Архангели, както вид'Ьхме по-горе, стр. 26 сл., се намира старобългарски надпись отъ 996 г. На външната стена на притвора й се намиратъ много повредени образитЪ на бЪло-власия краль Вълкашина и на сина му Крали-Марко. Около главитЬ на ликоветЬ едвамъ се четатъ надписитЪ;
К(«)р£НЪ крл ВЪ ХД БД
Марко .........
17. — Часть отъ гръцки надпись отъ 1299 год. въ варошката църква Св. Никола:
f ’Aviy^pB-Y}). . . ётоо$ . (Съгради се. . . въ година 6807 или 1299 отъ Хр.).
18- — Надпись отъ 1438 год. надъ входнитЬ врата отвънъ на църквата Пречиста въ с. Варошъ:
... ба голе. , . агаго . . . сн сьзнддс и полиса сьн швраз предик влдце наше кце сь пстрВ.. . кВио рдкд вжнего Павла и Брата Радослав сновс Псшдорокн и подрожи еего ДоврВ ро.......нови критори cfaro лгкста сего сь evntfto
их палить вк л4то rsqus (6946—1438): —
71
HI1
19. — Монастиръ Зърце, Преображение Господне, около 30 километра с. з. отъ ПрилЪпъ По едно предание, записано въ началого на турското робство на цър-> ковната стена (срв, Гласник VI, 186), монастиръть билъ СЬграденъ отъ монаха Германа, въ времето на Душана, и L Се смйталъ като бащина на Германа и на внуцитй му митро-* полить Йоанъ Зографъ и йеремонахъ Макарий Зографъ. При Наязида I монастиръть запустйлъ и билъ продаденъ на кмета Константина и на неговигй синове Якова, Калояна и Димитрия, който обновили монастира, и той станалъ тйхенъ имотъ, тфхна бащина. Друго възобновление на монастира стенало ill 1625 г., както личи отъ единъ надпись въ притвора на V църквата, надъ западнитй врата: | Изволежемь ®цд и ПОСПШПННЕ/ИЬ СИНД И СТАРО Д8\А ПИСА Ct CHI БОЖЬСТАБНШ Х0АЛ1К нА л’Ьтс f зр'лг (7133—1625). Ндстоателк ерлюнлхъ нг&иеик Дамаскине и ктитор попь Димитрь (5 село ПдрБдра и попади КдлТнд и сии л<8 Георгна Негре . . (Преписътъ несигуренъ, Срв. Петковий, Старине, 41; Василевий, Прилеп, 114)
20. — Надпись въ с ж щи я притворъ отд’йсно; j Да се [ ВНаетк когд се писать пр1прдтк. Ндстога попъ Негре оть । С1Л0 31рзЕ Кшань (Иитрановк и Пен и 1Интре и Костддин И. . . (Васил.евий, Прилеп, 114)
21. — Надпись отъ 1636 год. подъ богородичната икона въ северното крило на сжщата църква Изволение СИНа и стаго писангЬ се спа сты шврази ва лто | |р<Йд (7144—1636). Ндстовтль Ерлюнлх иг8днн Штроние и Монах КирЁл и леонах Силпонк и леонах Гердсили, и би титорь I Неделко т^рговець w Дебра — 1и»фко, Днлштре i Пеш i I Никола (Петковий, Старине, 41).
22. — Монастиръ Сл-йпче, Продромъ, Рождество на св Иванъ Предтеча, северо-западно отъ Битоля, на I ОКОЛО четири часа пжть. Мон’астирътъ е доста възобновенъ и е запазилъ малко отъ своитй старини Надйсно отъ вход-нитй врата на монастирското здание е ликътъ на Сты I КЙрил философа, който съ дйсната си ржка благославя, а ВЪ лйвата държи книга. Тоя ликъ ще да е на Кирила I Александрийски. До него сж ликоветй на св Василия,
72
св. Григория, св. Иоана Златоуста, на св. Атанасия, на св. Иоана Милостиви, на пророкъ Захария и др. Въ библио-теката на монастира вид'кхъ въ 1916 г. около 70 славянски ржкописа, отъ XIV в. и по нови. Оттукъ е билъ изнесенъ известниятъ въ науката Сл-Ьпченски апостолъ, ср'Ьднобъл-гарски паметникъ отъ XII в., най-многото листове отъ който се пазятъ въ Петроградската Публична библиотека Той 6Ъ издаденъ отъ Г. А. Ильинск1й, Сл%пченск1й апостолъ XII вФ>ка. Москва 1912.
Между светцитЬ отъ новата зография на монастирската църква, именно отъ 1862 и 1889 г., личатъ ликоветЬ на българскитЬ светци св. Кирила и Методия, св. Злата Мъг-ленска, св. Неделя и др.
По-раншното възобновление На монастира, както се вижда отъ слабо запазенитЬ надписи, е станало презъ първата половина на XVII в., именно въ 1617 г., при игумена Вениамина, въ 1637 г. при игумена Сава. Въ 1638 г. се поменава монахъ Киприанъ отъ а Скребатно На единъ ржкописъ отъ 1553 г., на последний листъ, се подписалъ новобългарскиятъ писатель Кирилъ Пейчиновичъ.
За писмовника на СлЪпченския монастиръ ще говоримъ въ втората часть на тая книга.
23. — Приписка отъ 1547 г. въ златоустъ отъ йеро-монаха Висариона, който работа въ Сл-Ьпче: f Исписд и с¥д вжтвнда книга злдтоИсть. къ at ^знз (7056—1547). лаГд де, ла. ськркши cf къ л<ондстнрь Продрщ, при 1г8линд Сердили ?ёрслюндХ:«—> й потрЕди rt w посл-кнш въ йноц’кх, й Вешни вк членах, д богдти kk rp-kc*fax, Кйгарке' 1ёромондХ . . . w ДсБрд: <—» к*кчнд ЛАсу палить (Цоневъ, Опись на ржк. и староп. книги на Нар. библ, въ София. София 1910, стр. 248).
24. — Приписки отъ сжщия Висариона въ Поучения на Кирила Йерусалимски, писани въ Сл'Ьпче, 1547 г.: |Къ л4гт 1;нё (7055—1547) л<ца двг8, лд: <—» нндиктиш, ё. Писд С1Ю БЖТВНКЮ KHlirS, ПССЛ*кн1И Й БОГДТИ. ВЪ rp’kfkx, КЪ йноц'кх. (ёрслюндх Еисдрншн. На листъ 65 6 сжщиятъ бележи: ЗД Връстк «10 npWCTETf дзъ съгр-кшнх«—> Бъ ДД Tf ПроСТИТЪ И ПСЛЛЛЕСТТЕ —I— жнагр-кшнн К/сДрНГ 1ёрОЛ1ОНдХ •—> ПОЛАВНЕ е«и на, дд Полине дрЕзи кд. —i— (Цоневъ, сжщо, 247).
73
25. — Бележка въ книгата Диоптра (Зрьцаао), писана въ СлЪпче на 1563 г., сега пазена въ Хлудовата сбирка въ Москва, № 66: Саавнлюлоу в три’пцн Бв слава въ к-кка ал1. въ лт (Sei (7071 —1563) при 1г8лена Стефана нсро-Лсна*. 8 лонастй Продрш". Друга по-късна бележка въ Сжщия ржкописъ: да се знаетъ ката выше Петре д'акъ на ласты блепче свети ПрсдрВлъ. (А. Поповъ, Описаше рукописей Хлудова, 137).
26. — Бележка отъ 1813 г. на последний листъ на четвероевангелие въ Сл-Ьпче. Въ тая любопитна бележка, по битолски говоръ, се съобщава за юношата (дете) Трайче, отъ костурското С. Бабчуръ, какъ съ своята проповедь то повлияло на българ-ското население да пости въ петъкъ и да изостави своитЪ накити и скжпи дрехи. Срв. Сн-Ьгаровъ въ Църк. В'Ьстникъ отъ 12. VII. 1930:
Да се знаетъ кича кеше иг8лень С и ле ан к bw Слепче cw вра . . .
1813 f awn
|Да се знаеть кщга ёзлезе да каж&ть дете и rw вёка(а) Трайче w сели» БавшИрь лног8 \алкк прекрьте и стори да Врьлать сокаете ч8лтарите везенотш чшрапитс 8кр8сите мс-нТстдта и петшкк стори да се держите и зёл<ата кы Hi зТла Тежка I ст8дена лошне и лрази’ви страшни — и скашж лошне kUwtw пченеца ле (45) гриппа кёло рьшь 7е (35) rpw(wa) кТло гачлень ке (25) гриппа пршеото к'к (22) rpw(ma) ласта f (3) гриппа каната \ (60) пар!' и таган падна крвь на Пелктерь и тогаи лног8 лака к ид ауле за храна за илан'кто Н За лалшво и за гшлело — ciwte светк в8гарите го заверка дететш а власёте и гръците не го кер8а и стори да d напирать халеерата ci н нзгшреа лногК рЬка.
лета г awn (1813).
27. — Монастиръ Сл-Ьпче, Св. Никола, северо-вападно отъ Прил'Ьпъ Надписъ отъ 1674 г. отвжтре надъ ВХОДНитЬ врата на църквата: Исколсн1ел(ь) аца и поспеше* нИль сна и сьврышнёель стго дха екзида се и полиса се си Вожстакни хРлл,ь и'Цл нашего Йекела архиепнеквпа Анриликинкскаго чоудотворкца тр8дол н потафажель на-
74
стогателк н ктиторк иг&шнь Ceprlta ерлюндх н Зченикк ел»8 уИнридк ерлюндх и Никифорк ‘ермондх и Кириль жсна^к и Петроние M0HdXh J Шникнд люндхид и Цоре и ZHh^c I Тоде и Петко и Цв*Ьтко и Никола 1шсифь и Петко. Бь дд прости ктиторн и ндстоы(те)ли стго хрдли амин. Кд л*Ьто зрёк (7182—1674). По преписъ на Петковий, Старине, 40.
28. — С ж щи монастиръ. Бележка на последний листъ на печатанъ псалтиръ, сега въ Загребската Югосл. академия: Дд се зндетъ сёе книга глслен фдлтирк w сГ Дд-здрово лол*Ь кдко К’кше пр*кже порВшенд и рдсипднд й повеза й Михдйлъ epAtoHagh w /иднастйрк Слепче къ п^клн прнлеп-скёе •. • еъ л-i гз.р п.Г (7185 —1677) шкВпё а . Клкчкко снъ Сндорскъ зд свою дшВ . i йчевВ й лггрннВ поменй . Гм . и титорд Клъчета i Сидора и Пройкд и /Иитрд I Стомнъ Бъ дд хй прости въ цртко нвно длшнъ (Цоневъ, Кирилски ржкописи и старопечатни книги въ Загребъ. СБАН, I, 9).
29. — Монастиръ Градище, Св. Николай. Тамъ писанъ миней въ 1600 г., съ следната приписка: Къ а-? з, р, и (7108—1600) лщд мл кг' рВкоео многогр'ёшнаго Спиридона, та, леондХ: съпйсд се сед стад й бжткндд книга гдеми миней, въ или стго ap\iepea й чютворцд Николи въ леонХтй Грдднще. при мнтрополнтд Пелдгоийо и Прил’кпВ kv Стефана. Сега книгата е въ Румянц. музей въ Москва. А. Викторовъ, Собраше рукописей Севастьянова. Москва 1881, стр. 73.
XII
Тиквешъ и Мориово
Тиквешъ е покраина между Вардаръ и долна Църна, държаща на югъ до подъ Демиръ-капия. Половината отъ българското население е мохамеданско, помашко. То говори своя прадедовски български езикъ. Тиквешкиятъ говоръ се схващаше отъ самит! турци за най-чистъ български, както това личи отъ известната турска поговорка, споредъ конто най-добре турски се приказвало въ Цариградъ, албански — въ Елбасанъ, български — въ Тиквешъ, а гръцки въ — Янина:
75
Истанбол'Ьнъ тюркчеси, ЕлбасанЪнъ арнаутчеси, ТиквешЪнъ булгйрджеси, ЯГнянънъ румджеси.
За старинностьта на тая турска поговорка знаемъ и отъ нЪмския ученъ пжтешественикъ, Гризебахъ, който я чулъ въ 1839 г. (Grisebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839, II, 66).
Покраината Мориово (чува се и Мариово) държи на югъ отъ Тиквешъ, простира се по двата бркга на р. Църна И достига до планина Кожухъ. Преданието, какво Мориово дължело името си на Мара, конто и като султанка залазила бащината си християнска вЬра, е отъ късенъ книжовенъ Произходъ. Името „Мерихово" (МерСуоба) е известно още отъ старобългарско време; то се поменава въ първата грамота, дадена отъ императоръ Василия Брлгароубиецъ въ 1019 г. на охридския български архиепископъ Йоана.
1. — КавЗдарци. Църква Св. Димитъръ, гранена или възобновена въ 1838 г. Подарени икони съ подписи отъ 1839, 1840, 1841 г. Въ 1878 г. църквата била отновс^заграфисана отъ крушевски майстори, сжщит-fe ония, КОНТО работали въ 1879 г. въ църквата на Будуръ-чифликъ, М което вж. по-долу.
Въ притвора на църквата има надгробна мряморна ПЛОЧа съ надписъ: Окдга лежи евнршнкъ йнгмогъ IIoiioeim’k W Кавадарци роджъ на: 1838 лето ж*н*нъ и со пр1зк1т*ра ЛЬр1А ЕПкока на 1858 лето р8конолож*нъ ск*цин1къ. на зато» Ч1И11 прктак!СА на . . .
2. — Неготино. Монастиръ Св. Георги. Надписъ на южния прозорецъ на църквата: Оты; кмйкомученнкъ; Гн&рпА, со нждикснйето; на народа; изъ. градъ; Неготино; i.'i в«чнйТ сподннъ: ш зс/МА; й; ж ко, 1860. t; соградж; м 1866: гоТодоръ Тош* Коц*.
Главки приложници на иконитЪ били щипяни. Главни ВОГрафи на църквата били крушевчани, ония конто работали и въ Будуръ-чифликъ. Между ликовет! на светцитЪ, на ЮЖиата стена: Стефанъ Дечански, Кирилъ и Методий (име-HlTa имъ заличени), Гаврилъ Л'Ьсновски, Прохоръ Пчински, Иваиъ Рилски, Петъръ Атонски.
76
Надъ южната врата отвжтре работи велешки зографъ. f КоСТЕ Кр’стоке Зографовь синъ родомь ОТЕ Еелесъ йзо-Бражавалъ отъ пр'во зафафамЕ на лиртъ 26. на 1875. соврш-вали йзокражнпЕТо на лии 31. на 1876. ле.
3. — Надпись отъ 1866 на главната св. Гергиева икона, въ сжщата църква: Рукою у Костлндин иксношсеце и жикописецк в Еелесъ. Прможи Ееликл у Постол1ца съ чада ей ГеодНа и Нжола Постолъ покло" поч» ее 1866.
4. — С. Вйташа, отечество на даскалъ Камче, единъ отъ първитЪ български печатари. На източната стена на църквата Св. Богородица (Успение) камененъ надпись — цифри за граденето на храма: 1817. На иконата Успение Богородично отъ 1819, г. надпись: Р8коа Крта Зсц’Графд iv Еелесъ Gia икона* и кртъ велики приложи Е$чкш w К8реш ннца за душевное сплсенТе: 1819 сЕПТЕлжрь^ 22. Къмъ края на турското владичество всичкото село Корешница б*Ьше вече помашко; християни 6*fexa само две-три кжщи.
5. — Будуръ-чифликъ. Църква Св. Атанасъ Зименъ. Заграфисана презъ 1879 г отъ крушевски зографи, както се вижда отъ подписа при входа до севернигЬ врата: Еъ лето 1879 iSnia 15 нзъ р8к! вратуА Ка(н)1>Елъ Нжбла Кайта ЯнастлсовЁцъ Зографа ш село Крйшсво. Между при-ложницитЬ на храма стой и Танчс Трликовъ w село ДрЕнъ
6. — Стенопись съ простонародни сюжета и надписи на народенъ говоръ, отъ сжщит*Ь Зографи. Така при образитЪ на баснаркитЬ (вещици, врачки) четемъ: The фо одатъ да БаАтъ во Баснаркл. Еёдете гаолотъ л<8 се сереть на клле-нЁцата и дрВз! даколн играть оро. . . .
При картината на пъклото: Сны стыи и праведны дйши одатъ во ран вожен. — Ангёлнте се коратъ со гаколите.
Грешныте д81дм с8дитса — Мертвите се всзкрЕшКватъ W rpofiic. — ГрЕШНИТЕ д8шн уодать во ве'чнио пеколъ. — Okie се водйпчарЕ фо крадатъ Брашне. — Okie се лралйитЕ н фо крадатъ. — OeiE се фо Адатъ w cipoAiaciTE й фо ЗЕлитъ клЁтва — ’Okie се фо праватъ лиг!и и фо звлмтъ Л1леко (т. е жени врачки ). — Okie се оросШитЕ фо одатъ
77
сос т8рцн. — ‘(Me и клеветнТци фо пр!даватъ вратотъ на тЙрЦ! 'ОвТе се фо урнидтъ Христа й фо (о)ддтъ сос ротнннатд. — Okie « фо сшатъ cnpoTi стал не дела. — Ене евреи СТс (»що) го фдтнфте и сто го мдцифте сега ц8апъ да мВ дайте.
7. — Монастиръ Св. Никола при с. Мбклища. Надпись отъ 1595 г.: f ИзволенТеМк шцд й поспсшежмк са Й скв рыле Hie мн с?о дуа. скзыдд се й полиса се сын вжтвни Хр£ Вк име см8 apyuiepea и чютворцд Хн Николаи. Изволе-HIlMk И ПОТрВЖЕНИМК kv Никола w Тимин(и)кк Ск снви своими. KV0 ’Ыкчетд. кур. Бойка, кур. Ддигта. за свою Гмь вФчнВ ПМ сьвршн. и полиса, при душв’ника. к\" ’1с$сйфд. въ а*Ьт f£. р г (7103—1595) мцд. ню к.г дн. ГолЪмото село Тимяникъ, отгдето е билъ криторътъ на монастира, бФдпе ВЪ края на турското владичество току-речи изц-Ьло помашко.
8. — Полошки монастиръ, при селцето Полошко, въ Мориовско. Бележка отъ 1716г въ ржкописъ, сега въ БЪлградската Народна библиотека- Съи вшжствани минеи W мднастиръ Полошко донеслъ го Арсенин 8 манастнръ Мшклифа, кеше п8стю Полошко, вк лето ( з с к д (7224— 1716), а пшдьписду го дзк грешни Исаига Полошки. Кои i.e ianpt тага книга w Полошкд цркквд да е проклетк и диадема Кога ке дои некши Koa8htpk на Полошко, да си го 8зме 8 Полошко; d W рожддство Христовш f. a. i|r 1. з (1716) м^сеца нюним.
9. — Монастиръ Св. Архангелъ при с. Бошава. Старата църква проширена и наново зографисана отъ горе-ПОМенатитЬ крушевски майстори. Надписъ надъ севернитЪ ирата отвжтре: Cei урдмъ стыи ap^ari-Елъ ДБуайлк во flp/м е)ид она. г. г. АгабаггЕлъ УИдрко перса. Кёмо ’ег8менъ Престдтелъ сеьепъ се сторн. за мандстнрстъ што и з8грд-ф*Сй за д8шевно сполеенъ. Кресте, магеръ Hi кола даскалотъ 'Ане мом8котъ йс р8кЁ вракА Коста Школа. Кдггелъ со с(нъ 1*Го. Паки w славно КрЙшево во лето 1880. месецъ i8aia. 4.
10. — Надписъ при образа на врачката, въ сжщата Църква и отъ сжщит-fe зографи: Кндите. врдкА. каке влит е Мсн1арката. ддволотъ м8 се'ретъ на калешцатд. (5 ддволотъ л1къ не даватъ. то'к8. ш Госпотъ. да сакамЕ лекъ.
78
При картината на страшния сждъ и Ъъклото: Прркъ AioHrfd мВ келетъ на екре'йте. eie ар^срей и !врен вё ре'ковъ да re вер8вате Хрта вёе го мачёкте. н го распнавте иа кртъ «га уКдпъ дд мВ дайте. — 'Оки се фо се потврчвватъ. — *Овёе се фо праватъ п8шл8къ сое ротнёната. — гОв?е се фо наелйшаатъ 8 комшёнте. — Овёе се фо даватъ ексёкъ. — 'Овёе се фе спеАтъ сирот? стад исдела фо не бдатъ на церквд. — ‘Овёе се броспёите фо ферлдтъ копёле. — Овёе ci гоуа-ваш1йтс фо *Адатъ w промаемте, и пр. — УИертвёте не воскресать ш гровёфата — На грешнёбтъ човекъ дмволёте м8 А вагдтъ д8шата со голема ма'ка
И. — На владишкия престолъ въ сжщата църква не-грамотенъ надписъ f vjrap ap^ujencKona tjiui Янбцш^ 1853.
12. Надписи на икони въ сжщата църква. Една икона подарена отъ: Рапъ бжиа Гйанче (= Янче) за душевное erw спасение: ш Б88ла 1844. Друга: СТе икона приложи a Gtoio w Бо8ле за дЬшсвно егш (спасение) 1844. Село Боу ле или Бухля е наполовина помашко, наполовина християнско.
13. — С. Рожденъ. Църква Св. Спасъ. Старата църква била съборена и на м'Ьстото й съградили по-гол’Ьма въ 1872 г Изписали я въ 1874 г. зографитЪ Петъръ и синъ му Григоръ, който се издавать w Д^ворскд держава седо Тресднче За съграждането дали средства отъ ц'Ьлото село.
14. С. Витолища Църква Св Атанасъ. Надписъ отъ 1862 г.: Иже во село Бнтолнфд сей свАфеннын храмъ во стыуъ оца нашегш Иданапа согради са ижднвенёемъ прд-воелдвншхъ уртмнъ во времл преюсвАфенн’кйшагш apyi (. . . 2 реда изчукани) S3 кого и шсвати са 1862. октомвр!а 26. СеленитЬ ми обясниха, че изчукването на двата реда било извършено отъ тЬхъ, за да не се поменава името ’на би-толския гръцки владика, което стояло тамъ. Тоя владика е билъ Венедиктъ Византийски.
15. — С. Мелница. Монастирска църква Св. Илия. Надписъ отъ 1872 г.; Иже въ село /Иелница окно* ви са овытелк сен стгш елдвндгш пророка Ил1н. иждивением* православны урнстЧанъ w окрВжннтс седа за въ воспоминан1е
79
Н4 тр8ждлю|р1нте наставницы илиимгк. деде Отдле [шлинок Ч»ш»лкок. non Giivpo па: Пггкок. Шнтре Сталек* Колче ДЬрчев Кол» Петксв’. Петко Gtoahob’. Отдн» Илккъ. Стале Пггков’. Митре Трайков'. Gtoah* ледгерот 26 октовр1й 1872. Монстер Перс ДаВца.
При лика на главния криторъ стой надписъ Д'кдо Стал» "1<дкановичъ Чешелкевъ w село Пол'чици (изговаря се Полчишча).
Въ 1881 год. работилъ дебърски зографъ: изъ р8кн йврдлгк Дйчокъ зогрлФ деворско юкр8ж!е село Треслнче мана 37. ый ден.
16. — С. Бёшишча. Църква Св. Параскева. Зо-Графия отъ 1884 год. отъ сжщия зографъ А Дичовъ. На Л*Ьвата страна образит-h на Кирила и Методия, съ надписъ: Болгарски просветители. Иконата на св. Георги отъ 1854 г. СЪ славянобългарски надписъ.
17. — С. Градешница. Църква Св. Николай. Эография отъ сжщия А. Дичевъ отъ 1889 год. На лЬвата Страна образитЪ на Кирила и Методия, съ надписъ: слдванскы Проск'ктнтели.
Скаленъ надписъ надъ селото, рожба на гръцката пропаганда въ Мориовско. Патриаршисти българи въ с. Градешница искать да минатъ за елини и издълбаватъ надписъ СЪ гръцки букви за опожаряването на селото, но, като не (Наели езика на Хомера, издали българщината си.
6 ИВАНА
1905 ЗЕЛО rPAAEXNHTZA КОГА ТЕ Н2Г0РЕ.
XIII
Велешко
1. — Велесъ. Печать на българскотоучилищеотъ 1845 г. Нъ Велесъ е имало келийни български училища още презъ XVIII в. Въ 1837 г. тамъ е имало вече и взаимноучително училище, съ мжжки и девически отдЪлъ. Въ 1845 г. учи-ЛНщето си направило и печать, въ ср-Ьдата съ емблемата
80
на пробуждането — пЪтелъ, подъ П'Ьтела датата, а наоколо надписъ: Печ(атъ): Еедеското. вжлгдрск(с): учидиф((): 1845.
По всичко тоя печать напомни печата на Г абровско-то училище отъ това време и говори за здравигЬ връз-ки между северна България и Македония. Писма съ тоя печать вж. въ архивата на Александъръ Екзархъ, въ Ет-нографския музей въ София, инв. № 5080.
2.— Велесъ. Изъ бележкит-Ь на Ангелко Пала-шовъ. А Палашовъ, велешанинъ, билъ синъ на богата родители търговци, конто търгували съ Австрия. Той се училъ въ Земунъ и научилъ нЪмски и сръбски, но не за-бравилъ българския си родъ. Ангелко Палашовъ много се трудЬлъ за училищата въ Велесъ и билъ дълги години училищенъ настоятель. Ето две извадки отъ бележкитЬ, държани отъ Палашова за училището въ махалата Пърцо-рЪкъ (източната страна на Велесъ, който се дЪли отъ р. Вар-даръ на часть Пърцор"Ьчка и часть Спротивчани, конто е на западната страна):
a) /йГд йлрилк 23d, дфто 1847 Танко Христокъ и другдры кыстк 4 години шитропы на учнлнцнто сдоееио-колгдрско Перцосчкон ciarc ТмсргнА сд/иописцд. - •
б) йзъ грешный и ракъ есжш ЯнИслко Пдлдшсвъ зры тмк и настоАТ'клк саовЕНс-всдгдрской училище Пркцорсчкогъ стдгс ГмрП/л Самописца ндчид водиты рдчВнъ сосъ стра^ъ Бож1Й . . лисщъ дприлъ 23а, лФто 1847 Емесъ город ъ
(С рв. К., Сегашното и недавното минало на гр. Велесъ. Псп. на Бълг. кн. др. XLI, 565—566).
3. — Велесъ Бележка отъ 1722г. въ сборника, пазенъ сега въ Софийската Нар. библиотека (Цоневъ, Опись П, 181); Cim книжица п8н8 Сдаккска и подкновы" с и повсзд * .«цд ма. в. днк 8 Емеск при кдадикд Макарии и поеезд полк (Отдн)ко въ л-? г%сИ (7230—1722).
81
4. — Монастиръ Св. Димитъръ, при стария Велесъ, наричанъ Долни-градъ. Надписъ отъ XIV в. на мря-МОрна плоча:
Пр-бдстлкн (с)е рвь бжн, Геюрпс а рскоиы Мн росли к к Нлнннь снь л выноукь жоупанА. а Стрд||нмнрл н Лльтнинрл1) Ш|А С₽ .KS. ДНЬ, К НЛЮ НА 1<5а БоСЛОВМ|. CYЛИСТА.
5. — Печать (брон-вовъ) на монастира Орле СТЪ 1705. Монастирътъ Орле ИЛИ Св. Архангелъ Чйчевски де намира при с. Чйчево (Горно И Долно), въ мЪстностьта Клепа. Нсчата видЪхъ въ българската митрополия въ Велесъ. На пе-чата стой образа на архангелъ Михаила (fl. AL) и надписъ иъ два кржга:
t Ghuj печать ва Ее-ЛНиькьи пределн ва горн Клепа IMHS8 река Еарьдарь. света и сМЦМна ©китель света го арь \а1?ла
Около дръжката на пе-'игга надписъ:
Писа то печгать дметорь GlMUVHk Костадиновь. въ лато (•1с) Г?сг7 (7213—1705) аць генарь дкнк кв.
в. — Бронзовъ печать съ образа на архангелъ Ми-аоила и надпись въ два кржга. Въ българската митрополия % Велесъ Срв втората снимка по-горе.
7. — Монастиръ Св Иванъ ВЪтерски, при устието п р. Пшиня, лЪвъ притокъ на Вардаръ. Надписъ отъ 1670 г. адъ вратата на църквата:
——-—
*) Написано, н л-аьнмнрл
Быгарс и старини изъ Македония
6
82
f Изколйпт адцл и скиосннисни сна и сквркнин'н стго Д\Д. ей' БЖСВН) Хрд Шр*Ь|111ЧК зоволш. стго еддкндго прркд и пр'Ьдитечд и кратиты'к 1шднд. екздл «, w т*л<мк и полиса се, тр8до и НАстоганиежк съ своею спензй. бгол8бибаго. епископа кирк Ии си ф к Ее(ле)шккого w мдндстнрд Зогрдфь. въ вр'Ьме пдтр'наркТкКюфе тогд клджен*Ънп1ол<8 и велеречевдго господина и влд првкй' Юстинийни О\рид к? Зосидм. и при нечьстивй' цри длшр*к солтднк УИехклеетк тога и Гиритк вазетв висте и висте ктитори w Руднике IwKf Неда беранвуа Продлив Степана Басе угрннв Далече Таса f в /о w ро HiJ ах© (1670) нокар Иоан зрпд (7184—1676) Iь.*)
8. — Башино-село. Договоръ за търговско съдружие отъ 1814 г., на мЪстенъ български говоръ. Той б-Ь обна-родванъ въ факсимиле и прочить отъ В. Златарски (Македонски прегледъ, год. V, кн. 1, стр. 117—-118). Тукъ го предавать точно по факсимилето безъ излишнит-h придихания, наслагани току-речи надъ всички гласни:
„Отъ денесъка овъде покажкямъ како се чиниме орътаци ссосъ :х~: Тасета. и тнрилъ :х": Тасе капеталъ : 5000:: грыша броени пари да работать : на среде отъ овиа пари що ке имъ даде Госпотъ или йаръ. или зараръ братъеки да делать на полк и (маме зборъ за четири гад и ни да работиме заедно орътакликъ отъ како ке се свирши това време ако сака и еденъ и дркЬи пакъ можатъ за повеке време да останатъ за това правиме две писма едно како дрига да се знае
1814 : 1анкар1’а : 5 : Башино село :
асъ Хачи Тасе су каилъ ясъ Мано : х': Петко : —
Како е горе згрешено не сме покажале отъ овиа капе талъ ще требать повеке пари или десетъ хилъяди или два-есетъ да стой добир (--добъръ):: х": Тасе секои патъ и да работать сосъ файде по : 50 пари на месецъ на стото.
9. — Печать на училището въ БашГино-село-Както велешани, и башиноселпи били ученолюбиви. Въ 1845 г и тЪ си направили училищенъ печать, подобенъ на велешкюг На него четемъ : Шч(атъ) : Башсвск©т(©) : Бллгарск(с) : 8чи ДИ1р(|).
*) Датата fdjo т. е. 1670 г. те е в^Ьриэта. Тя се схожая съ известто че тогава Гвритъ (Критъ) билъ превзеть, което станало въ 1609 год.
83
Отъ Башино-село билъ Константинъ Д. Петковичъ, п ьрвиятъ български филологъ, който работа научно съ сла-ВЯНСкитЪ ржкописи въ Света-гора въ 1852 г, и печата своя фудъ въ изданията на руската Академия на наукитЬ. Следъ иършване на университета въ Петроградъ, той подава до-кладна записка до министра на просвЪтата князъ Шахма-товъ-Ширински и до Азиятския департаментъ, за да имъ Обърне вниманието върху бедственото положение на бъл-ГПрСкия народъ. Въ навечерието на Кримската война, той ааёдно съ Натанаила-Богданъ Стояновичъ отъ Скопско, съ Цанкова, съ Раковски и др. кроятъ смЪли планове ту за българско възстание, ту за издаване на в-Ьстникъ , Българска матица", ту за основание на българска печатница. Петковичъ съ тая цель спохожда Прага, Венеция, Загребъ, Пеща, Гърция, Пдриград и пр. Презъ третата чертвърть на XIX в. той и <-4ТЪ му служатъ като руски консули въ Турция. Братя Петкевичи заслуживать ед но изеледване. За т-Ьхъ малко се мае. Срв. Йор. Ивановъ, БългаригЬ въ Македония, 2-о изд, СТр. 261 сл.
XIV
Дебърско и Кичевско
1. — Монастиръ Бигоръ,1) ОусЬкиовснис главы • к IwdHHd Предтечи. Намира се северно отъ Дебъръ, въ т-fec-нлта долина на р. Радика, притокъ на Дринъ, въ покраината Мала-р^ка Споредъ монастирския типикъ, преписанъ w старо нА ново въ 1833 г., монастирътъ билъ съграденъ въ 1020 год. ОТЬ некого си Ивана. Дали ктиторътъ не е оня сжщиятъ Йоанъ отъ Дебъръ, който въ 1020 г. билъ наэначенъ отъ бШСИЛия Българоубиецъ за архиепископъ на България (Twdtvvrjv Mp)(l»7tfoxo7i;ov BooZyapJag)? За родното Micro на тоя Йоана н аа неговото светителство иа Охридския престолъ вж. сви-дсгелството въ Дюканжовия списъкъ и грамотит-Ь на Василия Българоубиецъ, конто сж обнародвани по-нататъкъ, въ втората ШСТЬ на тая книга. За по-сетнешната еждба на монастира ЬиГОръ въ типика се разказва следното. При идването на iурцитЪ монастирътъ билъ разоренъ. ПазЪла се само една
-------
*) Нареченъ така поради бигоряата скала, на конто е построенъ.
84
стара църквица. Обновитель на Бигоръ станалъ йеромонахъ Иларионъ въ 1743 г. Следъ него игуменствували: архи-мандрить Трифилия, който държалъ шесть години; Митро-фанъ, който дошълъ въ 1796 г., въ 1800 г. угол'Ьмилъ църквата и държалъ единадесеть години; архимандритъ Арсеиий, не-говъ ученикъ, поелъ управлението въ 1807 г., разширилъ монастирскигЬ сгради въ 1812 г., довършилъ въ 1825 год. гол’Ьмата трапезария и написалъ поменика моиастирски. БележкитЬ спирать по-нататъкъ и почватъ отъ 1870 год. Между новигЬ ктитори на монастира се поменава нЬкой си ‘Чювъ може би бждещиятъ български книжовникъ
Хаджи Якимъ Кърчовски. Много е интересна и монастирската „ковдика**, отъ която, за съжаление, сж откжсвати два листа отъ началото. Тя ще да е била отново преписана презъ XVIII в. Въ нея, между друго, се изреждатъ имеиата на дарителитЬ и на поклонницитЬ и селата, отъ конто тЪ идЬли. Н^кои отъ тия села сега сж изц’Ьло вече мохаме-дански.
Грамадниятъ иконостасъ е художествена дървор-Ьзба въ растителенъ и животински стилъ. МайсторитЬ сж изваяли и себе си. Tfe сж сжщитЬ ония дебърчани, конто работали въ 1824 г. иконостаса на Св. Спасъ въ Скопйе. Между иконописцитЬ на иконостаса отъ 1831 г. се поменава зографъ Димитъръ Михаиловъ отъ влашкото село Самарина (Гребенска околия): той ек SapapCv^g. Отъ отличния зографъ Данилъ моиахъ е запазена между друго и една плащаница съ маслени бои, отъ 1834 г. Данилъ билъ синъ на Михаила Зографа. Между фрескитЪ въ притвора на църквата отъ 1871 год. личатъ тия на: св. Климентъ Охридски, св. Наумъ, св. Иванъ Владимиръ, св. Кирилъ и Методий, св. царь Борисъ, царь Иванъ Шишманъ Български и др.
Ето н’Ьколко извадки огь поменика: f Gift велики по линикъ пргведе га w старо на ново во дсворск1н аюнастиръ c’foaiS IwanS в а'Ьта а (о л г (1833) ко крелел игВлнна flpcmia архимандрита . Писала сашрсний ДанГилъ аюна^ъ, зЬ'графъ. синъ /Инрнлонъ w Gaatdpfa*k
За обновителя на монастира, йеромонахъ Илариона, се казна, че той въ 1743 г. съвраиъ. и к8пиаъ aiaaS ники и наградная киноградн и наградная aiaaS юани.
85
За цръквата се погрнжилъ монахътъ Митрофанъ, който Станалъ игуменъ въ 1796 г. : църквата а лреправилъ w мала на велика н нова, д'Ьта га<о (1800), и во тон вр*кме церкватд се наградила и мало писмо се написало оу к8вето велТко и мало ники кВпилъ и в*Ьло а потр8дилъ и держалъ Л*кта a'i .
Арсений, наследникътъ на Митрофана, пише въ поменика отъ свое име : По негоко преставление S3 Хрста л-Ьта газ (1807) дзъ смирение и гр*Ьшн1й и иедостоинш оученнкъ Антрофансвъ ЯрсенТа, архимандрита, во иг&шнство влегокъ со дневника х*ум Серафима, архимандрита, и со перваго iep-L Монаха н со всю кратно и перво се награди к!вотъ надъ СТВю трапезе, и по толгъ во Ранчица нова кВка и вйница и дворъ и вертоградъ во л'кто aooBi (1812), и по томъ В1лик1й крест в церковЫй и шестъ свешжци велики, и по томъ CI награди горн!и палатъ во л-кто аадд| (1814). Срв. Ми летичъ, въ Спис. на Бълг. Ак. на наукитЬ, XVI, 15 сл.
Арсений съградилъ и хубавата трапезария, както личи L отъ надписа надъ вратата й, въ 1825 год.
2. — Надписъ на главната богородична икона на иконостаса въ Бигоръ : С1а вжггвенндА с"aw икона нрГтыА | Нлчци нашеа вцы и приснод'ккы ЛЬр’ш, во времА смиренного И всеннжаишаго игумена ЯрсешА архимандрита со врат!» ег(й «аписа са ко л'Ьто гаюла (1831) аирнлТа и денъ, а платёцъ Папа Крте (и Грёкан*Ь подъ Кораиъ, далъ гроша петъ стотини. Написалъ имена своа Крте 1ерей, IlayoMiA иромонахъ, Стейна Пресвитера, Петка презвитера, Отойанъ, ГиркинА, Янастасёа, ВВЙстра, 1шанна, Л1ар|а . Atoc yetpd; таттауй AipTjrpfu тй ёк 'лорокбХеоо? Sxpapiviqg . Отъ сжщия I <ограф сж повечето икони на иконостаса.
3. — Покана за поклонники въ монастира 1-ИГоръ Тая покана, написана на народенъ езикъ, е била пэпратена отъ поменатия по-горе игуменъ Арсений до попъ I Константина въ дебърското с. Макелари, половината хри- еГГИЯНСКО, половината помашко. Писмото е отъ началото на IXIX в. и носи монастирския печать съ дата отъ 1755 г. Плен се въ Пловдивската нар. библиотека (срв. Цоневъ, Славянски ржкописи и пр., стр. 236 — 237):
86
Благогок'кйный и почтен*Ьн1ШЙ и капр(чтн*кйш1н гдинъ П4ПД КшНСТДНТЙНЪ, НЛ/ИЖЕ В* Д^гк f f’iidiTs. ВОЗЛЮБЛЕНА Кратъ И Присный ВДаГОД^ТЕЛЬ И AiOHdCTHpCKlfi ПрИАТЕЛК здравст8н w гдЕ на лшога лЕта а)Ьннгк.
Бллгослове'ни хрУгпани да иледте леолетвд и влагословк w стагш и слакнаго пррока прЕдтсчи и крститЕль гдна Биана и праздника рождтво стый Ишанови? да bi е на по-люфъ и да дочскаТЕ за лшо'г# години. Еы чинили заилить, кой лювптъ ЛЕонастиротъ н ста'гш 1шана, да покелдте да дойдите на гости и да празнсвалн празник'к столгё Iwan8, ВИ фО СТЕ ХРКТЁДНСКД ДЙШД ВО СЕЛО МаКЕЛдрИ, ВЕЛк'кШ и Л1ДЛИ, да дойдите на гости, да се кед или и разговорили единъ со ДР^ГИ, И да НЕ РЕЧЕТТ1 НЕКОЙ ЧЕЛОвЕк’Ъ С&ИЪ CHpOAUgb. НЕ л<ожд да пойда; сиролиситЕ но лшогК да се рддуватъ и да йдетъ и да се поклонетж на тшва стсе листю, фо ни се нашлш w старта залмнъ во вилагпик’к ндшъ, какю едиш цве'тФ bw еднд BdX4aJ и ХР*С'Г’4НИТ* йдатъ каки) швци на сблъ, аты единъ Гдь е богдтъ, й ХрТстТанЕ ели когати ш ЙГсд Хтд сна б6ж)д и ви подобно! да се радоватЕ и да не юстдвите напрЁжнатд лювижк ш стаго 1шдна, и о ндсъ, и люнастиротъ е вашь и л>Те ели ваши люлебннци к БгВ, и Где да вй дарВЕтъ л«ног8 докри на wra в'Ькъ леногВ години и к8ветъ и здрдвЕ по чЕдш вдше и животъ. на стока н доЕръ кАръ нд всЙте ЗДНДЕТЧ1Й, шты ны веантъ сал<ъ Где, вла-жени леЙлостиви tie да кЙдетъ поЛЕнловани w Г да, клажЕни лшротворцы ТЫЕ да ci НарЕЧЕТЪ СЙНОВЕ БЖЁЙ, ДШЛОСТИВТ! че-лов'Ькъ. лековитъ е на дЗшдта сеоа и на снагдта ЗДраВ1Е, и да дочЕкатЕ за лшог8 години а/нинж.
ИгйЛЕЕНЪ йрСЕНЁИ ДрХИЛЕЛНДрИТЪ.
Печать съ ликътъ на св. Ивана Предтеча и наоколо надписъ f сти 1шанн8 Предтечи f w 1оаннс о Брсродюс д1}гне (1755 г.).
4. — Бележка въ ржкописъ отъ дебърско-кичев-ския владика Якимъ отъ 1698 г.: Пнсанк лкно р8к8 4рХ(Т)ЕрЕЕО ДЕБрЖСКИ И КИЧаВ КСКИ 1ЙКИЛЕЖ, ка ‘ ЛЕТО f С S (7206—1698), лисЕца лиратж .к.р. (Сто)ановиИ, Стари српски записи и натписи, № 2046).
87
5. — Бележка въ ржкописъ отъ сжщия владика Якима: Ед лето w Ядлли r.acf.f. (7213), w рождество Христа г-ллф'-S (1706). писание мою р8к8 ас грешъникъ кдко гьлгк го к$пилъ сна книга, глаголелш фалтиръ, мнтрополить девърски и кнчлвски Дшдкимъ, архиереи. Кси кетк лшслитк да го Вкрддетъ иждлгъ. гш дфоресднъ и прсклетъ и здвезднъ до стрдшент». сВтъ. Токо кои кетк искатъ некд 8зл«тъ, После да го донесите на листето кдде 8se, инако да не видетъ. И молите господа эд мои грешна дВшд, амин Смерена лштрополитъ. ТЙкглгь (Сто)ановий, Записи, № 7330).
6. — С. Тресанче, Дебърско. ГлавнитЬ икони на иконостаса въ монастира Св. Никита, работени въ 1846 — 1847 г. отъ зографа Димитрия Кръстевичъ отъ с. Тресанче (Сто)ановиИ, Записи, № 9272 — 9274).
7. — Монастиръ Пречиста, т. е. Св. Богородица. Чествува всички богородични праздници, но най-много на Благовещение. Монастиръть се намира близо до гр. Кичево, та за това се зове и Пречиста Кичевска. По-рано се е нари-чалъ още Кърнински, по името на съседното сега изчезнало С. Кърнино. Така е назованъ той напр. въ Зографския Ъоменикъ: Пелдгони (- Битолско) клъгдр'скд земли . леон* Крьнино. Пречиста, ако и подъ властьта на погърчената Охридска архиепископия, всЬкога е Паззла традициит'Ь на славянското богослужение. Презъ турското роб-Ство тамъ се пишеха български книги за околнитЪ църкви и мо-Нвстири. Тамъ сл. се учили, преди единъ вЪкъ, и инозина отъ първит4> Книжовници на българското възраж-дане, Кирилъ Пейчиновичъ, може би Якимъ Кърчовски и др. За бъл-гарския, а не гръцки характеръ на ТАЯ македонска светиня говори и над-ИИСЪТъ на монастирския печать отъ
| си печать. Елговещени Ё'це мдндстирь Кичеккски г/елш Крьшно г 763. По форма и наработка този печать напомня НСЧата на българския светогорски монастиръ Зографъ отъ 1687 година.
1763 г., гдето четемъ-
88
Между фрескитЬ и иконитЪ въ монастирската църква личатъ тия на св. Седмочисленици, заедно съ Кирила и Методия, и на св. царь Бориса Български. ГлавнитЪ икони на иконостаса сж работени отъ зографа Дичо (Димитъръ) Кръсте-вичъ отъ Тресанче. Датувани сж отъ 1848, 1853, 1856, 1864, 1865 г. Новата зография отъ 1880 г., въ по-гол'Ьмата си часть, нарочно е изчукана, вероятно отъ пропагандиста.
8. — Пакъ тамъ. Сегашната монастирска църква е отъ 1848 г., съградена на м'Ьстото на по-стара църква. Надписътъ на тая стара църква е билъ преписанъ и въз-произведенъ на гол'Ьма плоча надъ западнигЬ врата на новата църква:
Известие или летопись що нййдохме на стйрата церква внйтра над вратата на цйздотъ бёше написано сице:
Нзволепиеаъ оца и посп*Ьше'ниел<ъ сна и совЕршежЕЛГк стдго дха . И позкиже са w основдн1е сен божественый Хрд/МЪ прсстыА влчци ндшеа кцн и ириснод'квы Марын КО Г.р'к/ИА Блажсн'кншаго архиспкопа прЕвысокосфЕин’Ьишаго киръ (тофронна и ишкопа киръ Герасима Кичекскдго н со потрВжденТЕМЪ врсподокн’кйшаго кнръ Германа продюнаха, и со Братию сгф дюнастнрскВю и со 1)смоц1естк£ныхъ ктйторовъ, и со лшлова* ннмъ влдгочестйви\ъ xi"p*dH’E> и написд са р8кок> кгръ ОнЗфрИА, ПрЕАТоЕ ИсЪ ПроеВНГЕЛЪ ETW КИрЪ АнДНЁД И КИрЪ Михаила прелод6вств8Ю1рихъ« в<| сВлтанъ 08ленл<днокъ ко л'кто w ржгка Хртоеа гаф^'д (1564) : w Адама гзов (7072) : нндиктионъ ёе", кр8гъ солнце ic а лВни телмлисъ is . Срв. Милетичъ, въ Списание на Бълг. Акад, на наукитЬ, XVIII, 31—32. Извадки отъ поменика на монастира обнародва Милетичъ на сжщото м^сто, стр. 35 сл.
9. — Бележка отъ 1826 г. за покриването на готвар-ницата въ Пречиста: Да се зндетъ — са нажри ли^Ериица со нлочи, попъ МакарИА егйменъ беше на света ПрЕчнстд, мцъ 18н aWKs (1826). Срв. ПетковиЬ, Старине, 39.
10. — Галичникъ. Павелъ х. Василковъ, въ монашество Партений (1820—1875), отъ градеца Галичникъ (Дебърско), се вестява още въ срЪдата на XIX в. съ буденъ български духъ. Въ 1859 г. той билъ ржкоположенъ отъ Цариградската патриаршия за епнскопъ въ Кукушъ, въ
89
1869 г. станалъ митрополитъ Нишавски, съ седалище въ Пиротъ. Въ своитЪ книжовни работа, съ каквито се явява още въ 1857 г., Партений подига и разглежла вълроси, конто му правятъ честь за аремето, когато е жив-Ьлъ и Ср'Ьдата, въ конто се е движелъ. Партений поставя на раз-глеждане важния въпросъ за книжовния езикъ у българитЬ, А наречията у българитЪ, за особеноститЪ на македонското българско наречие и пр. Той събира и обнародва български Народни пЪсни изъ Македония, превежда Климентовото житие отъ Теофилакта, нЪкои отъ книгигЬ си пише на Своя дебърски говоръ и пр. (Л. Димитровъ, Обществе-ната и книжовна дейность на Хаджи Партения Зографски, ВЪ Известия на семинара по Славянска филология за 1904 И 1905 г. София 1905, стр. 359 -380).
Въ статията си Мисли за болгарскш-отъ азикъ (Бъл-гарскы книжици 1858, I ч., кн. 1, 35 -41) Партений развива мисъльта за необходимостьта да се проучатъ отд'Ьлнит'Ь наречия „вьрхк кои-то общш-отъ азикъ иматъ ла се зидатъ". Партений д-Ьли българския езикъ на две наречия, едното ВЪ северна България и Тракия, а другото въ Македония Първото отъ гЬхъ е влезло за основа на кни-ЖОВНото наречие. Авторътъ ратува за участието и на второто Наречие въ книжнината; и дори нЪщо повече, той иска НСГОвото родно наречие, македонското, да бжде поставено :1ft главна основа на книжовното: „Македонско-то наречТе НС толко не трЪбетъ и не можетъ да бидетъ исключение ОТЪ общ!й-отъ писмешй азикъ, по добро тьа бЪше ако оно СЛ пр!имаше за главна иегова основа, по тал причина что ОИО е по-пълнозвВчно, по плавно и по стройно, и въ много отношен!* по пълно и по богато Представители на тоа ИвречУе се югозападни-те страни на Македон!*“. После той Двва характеристика на македонското наречие. На края се Двватъ записани отъ него н-Ьколко наротни ггЬсни изъ Македония.
XV
Тетовско
Най-горната долина на р. Вардаръ е известна съ името Пологъ, който се д'Ьли на Горни и Долни Пологъ. Пологъ И неговиТ'Ь два Д-Ьла сж. познати още въ XI в. Ана Ком
нина ни разказва, че нормандскиятъ военачалникъ Боемундъ заелъ въ 1097 г. двата Полога, тои$ 8ио ПоХбуои^. У ара-бина Идризи отъ 1153 г. Пологъ е поменатъ като градъ Болого. Охридскиятъ архиепископъ Хоматианъ (1216—1234) сжщо знае за двата Полога — Горенъ и Доленъ. Отъ домашнитЬ извори за Пологъ и за неговигЬ части се спо-менава най-напредъ въ Виргинската грамота на българския царь Константина АсЬня. Отъ двата сегашни града на Полога — Тетово и Гостиваръ, първиятъ се поменава въ XIII в. съ форгла Хтдктоя« или у гърцитЬ — Хте&тоёа. Въ Тетово е имало монастиръ Св. Богородица още въ началото на XIII в., ако не. и по-рано. Пръвъ поменава за него охридскиятъ архиепископъ Хоматианъ. Развалинит-Ь на монастира сега сж известии съ име „Старо оброчише Св. Богородица"; М'Ьстнит’Ь албанци ги наричатъ по турски „Ески к лисе" (стара църква). Освенъ въ грамотитЪ, за Пологъ и за неговитЪ селища сж запазени следнитЪ отдФлни бележки и надписи:
1. Приписка отъ йеромонаха Михаила отъ с. Дешница (Тетовско), отъ втората половина на XIV в., когато Пологъ билъ държанъ отъ Вълкашиновия велможа Гръгуръ. Тоя Гръгуръ зидалъ монастира Заумъ на Охридското езеро, срв. по-горе, стр. 55. Приписката е въ ржкопнсъ, сега въ Петроградската Публ. библиотека (срв. А. М Селище в. Полог, София 1929, стр. 84—85)-. Инса се сид книга многогрешною рнкою неромондха Михаила поп» Мн\н из Декрете Николкин сив та се икса многогрешною рнкою. кмвже грога, ЙГ1Т.СТКО ... Н па ПНСАХЬ 311 ЦТ. А ЛТТТ № ЕСА рАВОТД БОЛИ, н паки да вн глю не пише англе с нбсь нь улвкь грвшень £> земле азь ЫБрплгенинн к юкланькн пнсахь не дни Влька-шнна кра кьдн дрьжашс Грегере Пологъ. а писавши кеше из Дешнице, иереи и мнн. та простете и клесте. тако и back кге кь си вкн и вь прндвфи в ккн ам.
2. — Бележка отъ епископа на Тетово, отъ 1565 г., въ поменика на призрФнския монастиръ Св Тройца (по преписъ, изглежда не точенъ, на И. С. Ластребов, Податци за исторшу српске цркве. Београд 1879, стр. 79—80) йзъ слскргни птгкопъ положены Богохрлнилиго .«’кета Хтегока
91
упнодъ CfEf КЪ свгдтоую ПроСКОЖИДТю И ЕЪ СЪБОрНИ ложсннкъ И потож къспож'кну н*Ькое жыдосрд!е сътворнтн своей души, и приаожити частножу жондстиру сектой И Ж1вОНД-челнон троици доуодькь (и годифд по два товара винд и по токарь пшенице и пдкы по люеи съжрти фогод'Ь есть жое коуплено нивёе и лозёа оу Д*Ьшькк приаожиуъ сежу вишерече ножу жондстироу сват*Ьи Троици назикаежеи Роусннскон въ области призр*кнскои и тко ки тон потвьрити дд ест про* клетъ. отъ ск. Троица и кгкук свьтыхь и tie рече се и оупнед се въ л'кто .зог (7073 —1565). еже выти къ кедко потвр-жденТе и съхраненёе св. жонастиру отъ ныи*к и въ к4гкы* и ту се окр’кте всеосфенны житроподитъ кур ТЙетодёе и късео-Сфеннш епископъ крашаньскы кур Софрони при игужену ЖартирТю.
3. — Бележка въ поменикъ въ Дечани, отъ 1635 г. Като се говори за ржкополагането на дякони и свещеници отъ печския патриархъ Паисия, добавя се: Ge вис л*кт г з. р. ж. г. (7143—1635), ж-Ьсеца дугВс. ке. при ёг8жен8 кур бУЫжёео. и т8 се тогда прилКчи епископ тетокски Неканерр, Н азъ грешны писаки cia /Пнудил, биви некогда скопски (Сто)ановиЬ, Записи, Кв 6759).
4. — Надписи въ църквата Успение Богородично, лежаща въ политЬ на шаръ-планинската височина Плоча, конто се Издига северчо отъ с. Лешокъ. Владика Никаноръ ще да е Ьжщиятъ, поменать въ по-горната бележка. Надписит1> зле Предадени. Срв. Дечански првенацъ, 107, 108; Сто)ановиЬ, Записи, № 1351, 1352. Пзколешежъ отьца и поспешенТежъ Сына и совршснёежъ светдго дууд воздвижс са си уражъ успенёА ПрсскетыА нашеА Богородицы и приснод'ккы 2ИарТи Оаврши се Трудожъ и подкигежъ владыке куръ Леканора Окопю и Пологу, когъ дд жу прости въ днъ су дни, ажинь. и че: д. да за цркдвь и за крестъ.
Поче одъ тежелА зиддть вь а'ктог.з р ле.<(7149—1641). жесецд lyHiA Т., а сврши се жесецд септежврёд вл, а полиса се въ лФто г.з рн.д (7154—1646), поче се писать жесецд Жарта а сврши се жесецд апрнлд к Токжо своижъ трудожъ 4 иныуъ ничтоже ждистори грчки.
. . сп'кшенйжъ сына и свршжёежЪ светдго духа, си ЮЖесткенни урджь пресветЫА Богороднци и лриснод*кки ТИарёи
92
обнови tt . . . клагочестиваго и хрТсТоаювнваго и св*ктдго крлЛА И СДЛЮДрЖЦа нее CpKCKIA И БОЛГарСК1А земли .... В'Ьчнаго ради поменд . . .
5. — С. Новаке. Надписъ отъ 1577 г. надъ вратата на църквата Св. Николай: f 1зволеннл1в ица Т поспешен1Смк свина Г сдвркшенйе стаго д8ха. сапйса се сп ств уралгк Божестдкнй стаго и>ца. Нколае: прТ васехьюсфефенаго мйтро-поайтв. кТр Нйканорв: кт!торь. Ста лит к. Еогъ да прости потр8д| се во за сты Никола. Петрв. Яврдмвк. блка ни Т Ерсте: зпе (7085—1577)
6. — Монастиръ Св. Атанасъ въ с. Лешокъ или Лешекъ. Тамъ е игуменствувалъ -и умр'Ьлъ българ-скиятъ книжовникъ отъ възраждането, Кирилъ Пейчиновичъ. Кирилъ се родилъ около 1770 г. въ близкого до Лешокъ село Теарце, монашествувалъ въ кичевския монастиръ Пречиста и въ Хилендаръ, билъ игуменъ на Марковия монастиръ при Скопйе, въ 1817 г. обновилъ монастира Св. Атанасъ въ с. Лешокъ, станалъ неговъ ктиторъ и игуменъ и тамъ се поминалъ на 1845 год.
Бележка отъ 1737 г. въ тълковенъ псалтиръ, листъ 12:
га1|глз Да се знае когда веше вв Ниш^Ь* войска тогда немци. . .
(Друга рж.ка) Да се знае кда кеше ка Нйнгь. войска т'гага нел1цгв сВдека тВр'Ъкомъ и велики стра веше, а Ера-тавъекн обнови cKSreyS т едким та св xPdHC№-
Бележка отъ 1620 г., въ сжщия псалтиръ, л. 12б:
f ТИакарТс. списки Ера говн й Щип8, ктк л*Ь. гзрг i й. (7128—1620) лща лсар’та. е дни. да се з’на како продадо' сию кнё . . . kv\ Гешргём. за оу а 8 Дрсвенкско лозке за. Харачь айд (69).
Приложенъ е печать, на който личатъ думит-fe: . . пера. . . 1ю кж1ею епкпъ . . Щип8. Има и турски нечетливи думи.
Бележка отъ 1788 г., въ сжшия псалтиръ на последний листъ в:
Да се знае ког’да веше рана шмака . га\|гпи . . . и г ла виде шиннкк по гро й тога! елнце зайде и плени се Нншекачко и Клаш'ко й тшй летц! срип’скй в?ка Дганнсйп! д1г*иахл го 1С жасаг.
93
7. — Приписка отъ преписвача на последний 6 листъ, въ миней отъ 1623 г.:
у Ивксиннй/нк оца й поспешенёелеь сна и съвръшен1ел1ь сГго дха съписа се сы" жин*кн сё шкКполеа злата въ Х& Ка БЛгов'крнаго ра нжм kv' Нерали КВтрев'чевикд й прилож! ie цркки славны архистратига Михаила и ГаврТила й кто е he Штилшти да л<8 it съпарнйкъ слакни архистрат и на страт ноли сВдифн въ лгксто млти Еъ лк fзрл в. (1732—1623) л,ца ноелшри । днь 8 К8чевнф$: '—> покел’кнТелж въсеосфеннаго лштролита скспскаго влкы kv Оглиюна.
8. — Бележка отъ 1626 г., на последната корица на сжщата книга:
Еъ Л’кто гзрлд. (7134—1626) к-к тов’рв пшеница ц*йною сревра (600) аспрГи.
9. — Образъ на Кирила Пейчиновичъ отъ сътрудника му Арсения, на първата корица на слщата книга. При лика Арсений написалъ: Кгрилъ iv Теарце "Ярйзановъ лФчи-телъ?) а при своя ликъ: ыеа е flpce'nia иВдалината Tea-речка.2) Гл. снимка на стр. 94.
10. — Бележки въ миней за февруарий, интересни за Странствуванията на ржкописа отъ В лковийския монастиръ Св. Георги (Гостиварско) въ монастира Св. Николай.Шишевски (на р. ТрЪска), сетне въ монастира Св. Архангелъ и най-сетне въ монастира Св. Атанасъ при Лешокъ гдето се и пази книгата Минеятъ билъ писанъ въ първата половина на XVI в.: Писа се cia книга при д^онника Еарладш ерлнинаха. Е-кчна ле8 Палить — Еь лето гне афн (1550) по преставление игИлина Карлаалы ермшнлха. — Gh линем вк подкрилн горы, монастиръ стааго в*кликол<чника Георпа ... до село Еолковыж Горнаго Полега. Срв. Петковий, Старине, 37).
V
За по-нататъшната еждба на рж.кописа четемъ следнитй бележки отъ 1733, 1804, 1825 г.
*) Аризанъ ще да е билъ н!кой монастирски послушникъ, често на-Кааванъ отъ К. Пейчиновичъ.
’) Почеркътъ на Арсения се повтаря и въ други ржкописи. Срв. по-долу.
94
11. — Бележка отъ 1733 г., отъ патриарха Арсения Черноевичъ, на 1 листъ на сж.щата книга:
Къ AfTti ГН№ f Г, ЖДИ КО Л ДНЪ Л(Н НИЖеИЛгЬно-KdTi' придо^ю на кид’кнй столгё жандтирК йже къ игре ^раж8 стлдгю чВдоткцфца \'ва Николда, съ пр'Ьи-сщени житрйлнто~ скинскГ к\" Курило, а тогда лютТе ке й насиди правослак, нож8 нарад8 w чедъ "flrapiF, а ндй пач'к пдстире христоилгк.
Ликъ на Кирила Пейчиновичъ
ннтагостддд гако ж« й нд, вж1д кр’Ьгкад десница дд изкдкит зд ходатайстволш прочти Кц« й стати» Николад скордги? пожофникд, й вас? сты.
КяЯ'ею лГтио ’йрхйпкпъ Пжскы" й вдев cphBaie волгаре, й късеги Тллиржд пдтр1архк сж'к^иКй Дрссшн Четверти» р8кон>.
95
12. — Бележка отъ 1804 г. въ сжщата книга /Идклрш 1рбд»онл\"ь прмг8л«нъ години si полини Гди Д|л,итрн(А) TROtro . къ лето 1804, /ионастръ стыТ 11\;агглъ Д1н)(лилъ (ПетковиИ, Старине, 38).
13. — Бележка на първата корица на сжщата книга огь ржката на Пейчиновичевия другарь Арсения:
По sanStT^Hit /интрл стаго вмикомчнка Г«ц>рпа гаже во подкрыл’й C8\if горы сир'кчк Б*лкоеск!и л?тръ Б"Ь книга о/Д во Gkohcko во мнтръ стаго Николас лета- pof: (175) и по SAliScT’kHic trw прсвыстъ въ /интръ стык йрхаггдъ паки сНгта: р (ЮО) по тюлгк йг&итъ Лсшсчкаго лштрА. принкс Ю во Долин Пологъ по авновлсшс Лсшсчкагю мптрж стагш "Ядлнас1а положи ю во свои лштръ ко Л'Ьто га wks (1825): Й B*fe йг8л»енъ той Курмлъ itp/uoHajfb. w селю Тсарцс й нс-Гокъ по плоти юцъ Пйлинъ Л1она\ъ й Пнлмновъ по плоти Ератъ Далжантъ люна^ъ пострпжснъ во СтВю гор8 во Xi-лсндар'к
14. — Бележки за историята на Лешечкин монастиръ, Стъкмени отъ Кирила Пейчиновичъ и преписани отъ сътруд-ника му Арсения, въ житието и службата на „царь“ Лазара, 1841 година.
На л. 57е се посочва князъ Лазаръ за основатель на монастира;
Ofme мало нещо да кажемо що направилъ монастиръ но Тетоски вылаетъ Легена града ty место Лешокъ выше кале Лешечко1) созыда мнстирь во йма стому "АеанасТю й Тамо що му беше потребно встрой намести и подъ калето ЧИфликъ му направи й около со зитъ го загради и четири врати му остави- й во дворотъ другый хрймъ созыда О^с-I пбнге престыд Бце2) й нюгк го исписа со всАкимъ бл'го-ЛвпКемъ и 8ще дохадокъ мв вр’за мв квпи село Ратае го
') Надъ с. Лёшекъ или Лешокъ стой една зидина и основитЪ на ка ♦Сто което презъ 1189 г. разрушилъ сръбскиятъ жу анъ Стефанъ Неманя. Монастирскн Ъ развалини, собствено на църквата Св. Атанасъ, се нахождатъ О1Це потере, въ шарскитЪ хълмове. Сегашниягъ монастиръ е съвс'Ьмъ иа-IIODO въздигнатъ въ началото на XIX в., долу надъ селото, гдето е билъ BtKOra чифликътъ на монастира.
2 Тази църквичка е запазена на изтокъ отъ сегашнитЬ монастирски Срради.
96
поклони на манастиротъ да емъ вдеть доходъ на тиа бго-молцы що седатъ во мнтротъ.
На 2 листъ:
Препйсахъ сТю книжйцв Йзъ гръшни и недостбини во УсромонйсЬхъ "АрсёнУ'а со повеленУёмъ Уегвменомъ Kvp'/ломъ тогоже йбитела стаго ’АеанасУа йиратъ стаго мч'ника кн-Ьза Лазара ср‘бскаго во л’Ьто ЕЭ Хрта ашлуд (1841).
На л. 2б шаблоненъ ликъ на св князъ Лазара.
На л. За:. . /Исписа се книга сУА Правило стомв (Зугод-ники гдну и миченикл. книга ci’A преведе се 5 соборникъ сербскУи, преписйхъ ci'e правило азъ недостойней во Уеромо-нйсЬхъ КГрУ’ллъ рбдймъ со Тетовско со Доля аг со Полога со село Тёарце недостбйн’Уй йгвменъ Лешечкаго мнтрд ст"ёгс) ’Аеа-нйсйа вйше сёло Лёшокъ мнтръ хайратъ ст”6м« кнезъ Лазарю обаче пребивйше мнтръ той во запостенУе разорёнъ лЬто рк: (120) по тбмъ йзволенУемъ бж'Уимъ по моемх желанно во лЬто f a w।й (1818) <5 Стою гбрк й мнтиръ ХТ-лендаръ й взАхъ бл'гословенТе со с'тйй сады х!лендарски и со моего) рбднагы оцй Пимена монйха и Ео его брата моего, йстго. ерика. Дйлманта монаха: поерйженшд во ХУлсн дёръ, йхже блгословешемъ й помощью бжУею во вУшеписанТе л-Ьто прУйдохъ Изъ вйшесказанй КТрТллъ придохъ й ббновихъ ЕЗ чйсти мнеръ тбй йбаче эЬлй мйло нещо понеже последно време хртлнУте що беа (% вилаеть Тетовски Доли! Пологъ й Горни Пблогь све беха мошно голи ы (та) голотата бйшка стКдёни со каде ревность домй 6ж"Уа того ради великъ трхдъ бистъ во собновлен’Уе мсГтрд того, во това време ймаше прьви люди по селата що хощеа й радеа да се йбновй мнтроть радеа кбй со ерце кой со б)стй й кбй со рвка кбй со пйра кой како беше мв ккветотъ или ср1цето Йлй верата или бусердУето сиречъ ревность домй бж’УА.
Ймйше во вйлаетъ по села що рйде£ за mjTтиротъ да се йбнови, перви во село Лешбкъ попъ Петре бнъ рад ше со све ерце йма недочека, но брго почина Бг"ъ да го, простить, й по него Па«нъ, Мйзаракъ, рйдеше: и ’1соанъ ДаббвйЬъ со све, ейновй, негбвй й по него 1овче й Мйтре Големъ й ГеырЬиа. ’Огнанъ. Маринке кбларъ. Тралнъ гоёдаръ, СандА-ровцй Стайко й Тр'пко <3 Старо село. Гюро, <5 ВратнУца. Петре « Шишко. со Белоища попъ Милошъ попъ ’АеанасУа й попъ Деспотъ й Кр’сте й Анйелко коларъ Ео бдры никой
97
ft й голойи й й ’Елошшкъ й Яко ймаше некой да поради попотъ нихни ги бранеше да не поможйватъ 5 "Откшища Никола Ввчевийъ сосе брайа й (Мне некой ы село <5 Теарце *Ендреа Дурлевийъ й Грн’Уы Лазарче, во (Депеше ёгы Грй-ropYa, монахъ <5 Слатина Никола Оурошко ы Брезно ЕндрТа. Милеийъ и оуще некойцина й село негово порадиле Бгъ да имъ поможе а й Варвара Пр’нцовцы свите й Ковачовцы соде еденъ РАковче що некеше хичъ ни мало й велеше по Харно да етъ пъсто а не ббновено такожде рЪша и сви Градски попови й нйхни кметъ хацй Стойче й по нихъ оуще некой безшенъ мужъ во градъ й по села сТречъ, неразкменъ ii горни пологски попови сви й мирАни свй све сатъ радиле влаЙким и кои радилъ й кой не радилъ све Бгъ дй гй простить понеже должни смо да се молимо й за братй ПОШал Яма й тбгай до сега ёднй дбйдоха на покаднУе Я А дни се прёставйха со чифотското ерце: ёдни буще сатъ. жйвы Я непокаАни ёбйче й па попови да ги донесе на по-lOAHle й нйсъ и свй хр’тлни ’амйнь. Ймаше горни пологски сн(*ёницы эта сщ'енството го имаатъ свите гакоже подобаетъ СЙречъ xohea й радеха свйтё м>Гтиры що сатъ плети да са ббноватъ Я тетовски гражданй свйте помогнкаа кой со U що беше кадръ во Лешокъ ймаше неколцина що радеа ди го расипатъ мнтиротъ ама не можеа защо не Л ста ваше мтГитвага пречтыд двы~ бцы й стан» ’АеанасУа мнозина беха глквиа безв'Ьрници й бездвшни ама во нйхъ имъ беше прьвъ ДИШОГНбецъ го викаха Петре Жарко а дръпи села свй ейтъ помогнале й радУйле й най-напредь й най многи порадиле пиши забита рахметли1’ старъ паша й по него негови лю-< 'сзни чеда негови честны "Абдилъ Рахманъ паша й честни X 1>ВЗИ паша й честни Асанъ паша и честни Вели бегъ й МСТНИ Целадинъ бегъ й нихни дайцо честни Мехметь Яга Вии най мног« се радиле й най много марифетъ фчиниле Л нимъ Гд'ь да имъ даривать (^гърл'Уе годный й конаците П Йм сатъ блТословени на чедо и пречедо нихно да седитъ В’ нихни конацы цедъ бе цедъ йречъ во в-Ьки 'амйнъ.
15. — Надписъ и стихове на надгробната мряморна НЛОЧа на Кирила Пейчиновичъ, игуменъ на Лешечкин мо-МСТИръ*
) ₽4)[Л»1ТД» — покоенъ,
Български старики изъ Македония
7
98
ic jj-c
По запретен» люндстирд стдгш ЛдандЛд лаки ci основе во Д’кто aw (si?) (1817) тр8дол<ъ и нждикенклеъ Kvpiaa iepo монаха BHBiuarw егВлина люнастнрю сел<8 иже и нднисд пдочВ ciio своею рВкою ец» ко животв своелеъ во дето Я Хрта aw ле (1835) пак ОКН08Н се ктиторел стаго? кнеза Лазара срвскагш f
Cth^obki . . . гаасъ трапезечки Теарце ж8 негоко рожден» Пречиста и Хиддндаръ пострижен» Лешокъ лгё е негою воспитан» Подъ плочава негою почикан» (?) негово свое шшестк» До Хртово второ пришествие ТИодитъ касъ краЪа негой любима ХотацЛа прочитати cia Да речете Бгъ да в и го простилъ Зере су гровъ црвките гостилъ
ъ ъ Ъ л л ъ л л । л ъ да I р I а ъ ълд| р v р । а ъ ъа| р v к v р । а а ъ ъ а । р v । а а ъ ъ л । р । а ъ ъ а a 1 а ъ ъ ъ а ъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ
Окде дежи Кир!аово тедо оу линастири оу | Лешокъ седо Да 1Гъ за доврое д’Ьао
16. — Надписъ на Кирилъ Пейчиновичевия надгробен ь кръетъ
99
Вде ночнвдетъ ранъ кожи Кир1ллд itpcaioHdjp, 1г8лннъ Во леондстёр стго ЯддналА во село Лошкъ престав? са ко лето 1845 мдегд:0 12 прможи его попъ ХрТсто w Скоп’к.
17. — О^т'кшенёе гр,К’шнмл1Ъ Това е краткого заглавие на 1 Кирилъ Пейчиновичевата книга, излЪзла въ българската I печатница въ Солунъ на 1840 год. Пълйото заглавие гласи:
Книга глдголел,аА Оут^шеиёе гр*£шнылгк приведена на про'стёй А3ь(къ № Курёллд !ерол1онл\а бывшдгш йг&ненъ ВЪ лшждстыръ Дешечкагц» стагю *АоднасТа. Еъ ту'пъ ОолКнскёй при удуй папа Оеодюст дрхилиндр!тд Сундйтскдгш. Къ л4тд 1840.
Книгата е била приготвена за обнародване още въ 1831 г., пращана въ БЪлградъ за печать, но тамъ не могла I да изл'Ьзе. Първообразътъ или черновката на 0(т'кшени-то сега се пази въ рукописного отделение на Нар Библиотека въ София, № 2895. Тоя рукопись е интересенъ по
своя предговоръ, който не е пом’Ьстенъ въ солунското издание. ЕЪ него се говори за изворитЬ, отъ конто се е ползувалъ Кирилъ, за езика на книгата и се дава списъкъ на спомощ-иицитЪ за тъкменото печатно издание, спомощници отъ северо-
I анпадна Македония. При предаване на предговора, запазвамъ 1 правописа на Кирила Пейчиновичъ. Изосгавямъ само кръст-четата и скобитЪ, конто той е поставялъ тукъ-таме, за да
I отд'Ьля думитЬ. При изреждане имената на спомощницит-fe
аа по-гол'Ьма ясность, поставямъ запетаи следъ отдЪлнитЪ имена. Предговорътъ заема отъ 1 —11 страница, на конто СУ оставени праздни м+>ста, вероятно за дописване на нови спомощнипи. Его тоя предговоръ:
Gia книга зоволма of тушение гр*кшнылтъ пооученёе со поувдай пречтТА бци толкоЕДнёе (о еулёе й: Д1адеа начало ов и оз: го: ИстиннТа свидетели к книги глдголелма Ил»а Линантъ го некаквы прилгкрнилш fcTOpiaaui преведено и исписано Курил-Л^ЛГЪ йсролмнауд ПеичннокиКа бнвшдго йгВлнна Дешечкагш люндстиру стагю “Ядандсёд лреписдно на простёй азикъ бол-fdpCKH долша МуссТй Скопскж и Тетовек1й ё повел,кнёел<ъ. ниже: йлеенйтый лиггропслнтъ й прочилгк люнастнрей й cipe-ШМИКЮЛгъ луТд/МЪ чсрБдуёдлгк келари й eipe неколцинл хрёстёанн Л1И рекод длди г8 тл>о кннжнцВ дд се ердлшосд й лйе 1«е тн поможелю и: хаРМ0ТГЪ когл ни прдтишъ по еднд книга
’) Може да се прочете лирт* или маш
100
И ЛИ? -hi ЗЕЛ1ЕЛ10 W Tld КНИГИ 3d рлздлклн’к ПО кннжокнмцн пекл « каж8ватъ слово вж!ю по эднстганн
yttHTponodHTTi Окопскш господ инъ ндшъ кгръ Гавршлк1) опъ рече га Ье полюжелеъ со бллгословъ и 1>е ддделгъ н гроша и др8зш рекорд и л»ы jfohrMo полгагнЗти кой со к гроша и некой ргчг га полюжБвллеъ со Г грош др8пй со е гроша со еГ дрвгТй со г гроша
Тако р£ко\а и азъ .... нл)(ъ прЁписд\ъ й прат(и\ъ) на типогрдфй ИЕЛоградс(ка) е над'Кю са со по моцгъ. прЕЧТ/А вцы й со пракосла'кних'к дотанъ2 3) . . . над’Ью са да полЗча желдше того ради писа^ъ йлинлта потофннквЕМЪ кнйжици сел
Ко ш'ркпр». пол1АНЙ Гди арХ1Епйскопа нашего Гдкршла, й негокъ др^гдиконъ СофронТа, й Тконол1а папа Дшиитрш ) и архпмандрй (лЕрафглга.4) й саКЕларТа пана Константй, ы /Иаркок’к лганастиръ irSauH K Ггрлсйлгъ со дрВжнни егю, КВчо-вишки йгЙлеенъ ЬродЁй со др8жи(н)и ЕГО W KdHAHE5) ш Покоже Оеодосёд монах’Ъ • о СгТоле поп Днлшо . . . Касйлш ш Драчош ... О, Трпко W (хКЛНЕ, Трпко IV Доври долъ, попъ Рйето Пакновче, Петре екуиекчТл, (тЕрдфймъ ЯуиоглБ. попъ Кочо Тр’п ковче, Геере 1и>аневъ луй Дилшшъ ’йнгелковче, Дилшшъ Кочовичъ салгаруга, Косте Ёкликчга, Косто Гавр'леЕЦЪ лшнуга
Hd^id Тетовскд ш грддъ
caKEddpid поп 1Акокъ, поп Д1нло, поп Gtoahk, Ge'лиг ПрезрЕНЕЦЪ, Ддбе сиЛЕЙуТа, КВзледнъ де’дкЪ, /Илддшъ Пол
’) За да успокой скопяни, конто около 1830 год. се бунтували противъ гръцкитЬ владици и противъ самия Гаврила, който посЬгалъ на монастир-CKiirt имоти, митрополитъ Гаврилъ говор-Ьлъ на населението съ своя гръцки изговоръ. „Дзанамъ, и я сумъ бугаринъ, майка ми е бугарка, и нема да боравимъ на моиастиротъ’. Той позволявалъ да се чете по български и по гръцки. и поуспокоилъ скопяни. Неговиятъ архидяконъ Софроний билъ бъл-гаринъ отъ С*фия. Срв. Иор. Ивавовъ, БългаритЬ въ Македония, 2 изд., стр. 220.
а) Въ ржкописа подиръ думата хртанъ сдедва: и со Б«лог»4д<-мгш про тоейнплл кн»ъ (шднТкГд. Тия думи сж полузаличени. Отъ тЪхъ узнаваме, ее Пейчиновичъ много се е надЬпалъ на заетжпничеството на протосингсла йоаиикия за отпечагване на книгата. Интересно и да се знае, кой е билъ тоя Йоаникий.
3) Попъ Димитъръ билъ скопянинъ, вдовецъ. Той се ползувалъ съ голЬма обичь отъ населението, което го изтъквало за митрополийския прс-столъ въ Скопйе, но патриаршията отблъснала неговата кандидатура и пакт, изпратила владика гръкъ. Срв. Н. Богданъ, Пр1лтелско1е писмо отъ Блъ-гарина къ Грьку. 1852 г., стр. 6.
*) Архимаидритъ Серафимъ билъ тетовецъ. Поминалъ се въ Скопйе на 1848 г. Вж. по-долу гробнитЪ надписи въ Скопйе.
s) Подиръ Б1наш е стояло името на спомошницата П«д1гТа maxima, което Кирилъ позаличилъ, но сё се чете.
Не е ясно да ли името на селото — Пм«ж« ще да се отнася до калу герката Пелагия или не.
101
ЧНЦМШЦЪ, 1(йСНфЪ ЧЙНКОВТц ЙлТа Призренсц/Ь. АврДЛЪ (О горна чаршиа, Станче те'рзеа, Жнлосанъ ^ркнчанец'ъ, Погданъ Тр’нкскиК Сило кратъ негокъ, Тасе Сёлцали ’дрй Жнрчевъ, Жирче л8тафр|д. Пйш дмкъ От^штра, Аврдлъ фдряй ваши Жило л18лриа, Кипре лайсторъ ш Деворско, и> Дешокъ Петко сдрайдаръ, ’) \ари Па8нв д«д|>ергв й синъ aiB Серлфидгв. хари Коро и сник л8 Явралгь Стале.2)
Долин Полю'гъ
поп Слилко Идоарце. поп Здравко, поп Гдврилъ, поп Жилсигк со ске сипа, поп Личе со св* сипа, Я оке Бсрилечко-(illt’K Бонно дмкъ ш Ратае, Филйпъ д'гакъ w Еаркара, Силс дУакъ й? Шдри, Рафанлъ лонд\ъ ш Еаркара, Л1ирче дкигк ЛШВицокнЪъ, Трне дикъ ю Порече, ’йрсенТа ленд^ъ ш Теарце Оердфйл'ъ лондуъ Си лнтръ.
(х) градъ Гостиваръ
Икйлъ BoApia, енн л8 Тр’пе, нконолъ поп йлекса, поп Щкле со ске сипа, поп Стефант». со сина, поп 1гнатТа со свё ейна, поп Давидъ со синоки неговн. поп И па поп Стойко, ПОП Йванъ w Челопеке, поп Днлйтрёа w Ерввенъ, врат мВ I'lWpna.
Девврска na)(ia, ланастиръ
Бнгоръ, АрсёнТа арХ1Ландр|Т иг&иГ со др&киною своем, Н <ралиа 1еролона)(%, поп /шан в ш Жавроко, поп Боге ш градв, В ЕелАНЪ по Блаже, по Стала, поп Ерсте w Грекан'к <3 Сенце ари 1шанъ Б|8лв(8)лъ ш Белйчица ари Накевъ синь Нсакъ кеуад Тсртевикъ, аре* Геюрпа Сб Д^Х’к, Андреа ш Д8\ в.
Нара Кичокска, ланастиръ
[Пречиста], 1елисен нролмнагк. Сеюфилъ мролонарь, поп ГеО$рг7а ш Брждане, поп К&зланъ w Доланце, по Силеонъ, Нас^фъ огли Дило оуганрёа, поп Ристо w ’Орланцн, поп 1'{||(анъ ЖарковиБъ.
Монастиръ Дечански
вешктнек Мисанлъ ёеролонд^ъ
3) Жнтв1ръ Дечднскен, преподовн'кншТй господина 0ео-фщакт’в егулГ4)
1—2) Огь до Стал» писано отъ друга рхка.
8—4) Съ друга ржка.
102
HayiA KeaicKa градъ
2Иитрополнтъ господи куръ Йгнатёд, дуй Йцш пдпВуёа, Илна w Шзово, поп Штко.
х) GepBfA
ПрЕПОДоБИ’ЙишёЙ гдйнъ йнёкн Ынико'Ннкшичв, БИВШёЙ тогда ivfawpiM митрополита серкскагш, пострижнккк ctoGt8-деиичко» КадРиР чк|й 2)
Obia дю'ди дш ре'коа: поради, препиши, и дне t»f подео-жедео по иефо. Того ради й азъ пре'пиедхъ бо сдавВ бжёю и пречтыА вцы й ради хлткРгк никни соткорйхъ послВшанее, обдче aipe не бн полюгнадъ гв-ктл*Ьйш1*й,3) пакъ нифо не бы бело совершено . нрениса^ъ сёё во деоидстиръ Лешечки, еле8же первгй ктнторъ сти кназъ Лазаръ СЕркскёй, во Д’кто аюдд; по Благодати 1831.
18. — Монаси отъ Тетовско въ монастира Куче-вища, надъ Скопйе, 1843 г. Арсений, съселянинъ на Кирила Пейчиновичъ и неговъ по-младъ сътрудникъ, пребивавадъ известно време въ Кучевищкия монастиръ. Тамъ той оставилъ следната бележка въ ржкописъ, сега въ Хлудовата сбирка въ Москва. Gie жйтёе йже во стн^ъ <5ца нашего Грйгорйа архне^пкяа ФмирГгскагф декедЕвриа : во де : денъ, киша два лйста йскенатн й Ёзгввленй Ш зачадото й (w)spe-тохлео во дрВго житие й го прспеса Ярсснйд иеродЕонк его р$кою при игКднна еИйсайла ёЕродеонаха дечанца бйвшй на-стоателъ во деонастйръ ХРал,,к стеХ’Ь архангелъ /Ийхлрл'ь й Гаврйдъ й прочй еезпдотнйхъ во (>копска епархиа во Чернил гори кише седо КвчовйфЕ во крЕЖА Гавриш дейтроподйта Скопскаго и 8 врежд чьстйтаго ’йвзи паш8 т8рскаго вери, 1843 йанВариа : 8 денъ ЛЫсдйдо йг&иенъ со вратидлей его Арсенид ЙЕродеонахъ Зах^рйа дйаконъ'Ятанасйа люнах'К Марйнко Вчснйкъ йгКлесновъ Иоанъ дйакъ игвлееновъ, швйа вен вйша родолеъ ш Тетово тВрскй Калкан деде. Срв. Селищ ев, Полог, 199; А. Поповъ, Описаже, 476
•—2) Друга ржка.
9) Т. е. князъ Милошъ сръбски. Милошъ обаче не помогналъ, и кни гата била напечатана въ българската печатница въ Солунъ, следъ десетин» години, въ 1840
103
XVI
Скопско
1. — Скопйе. Книги на попъ Никола. Попъ Никола, съ мирско име Брата, билъ български книжовникъ отъ края на ХШ и началото на XIV в. Отъ неговата ржка сж известии три ржкописа: прочутиятъ въ науката Хлудовъ пйремейникъ, едно евангелие и единъ апостолъ. Попъ Никола пише своитЬ книги за свои събратя — една за попъ Д’ЬДослава, друга за попъ Гърдо и пр Езикътъ му се издава СЪ интересни белези, предтечи на новобългарски форми. Срв. за това у Б. Цоневъ, Врачанско евангелие, София 1914, стр 221 — 232. Правописътъ му е ср’Ьднобългарски. Попъ Никола съобщава, че едни отъ книгитЬ му сж писани нъ Скопйе въ 1213 г., при кралюването на Милутина, а за паремейника казва, че билъ писанъ при царуването на Андроника Палеолога (1282 —1328) и на неговия синъ съупра-витель Михаила (1295—1320). Вероятно, паремейникътъ ще Да е билъ писанъ въ сродна Македония, подъ гръцка власть, • Не въ Скопйе, което въ началото на Милутиновото управление, 1282 г., попадна само за малко време подъ Византия.
Паремайникътъ е на пергаментъ. Той се пази въ старо-трския Николски монастиръ до Москва, въ сбирката на Хлудова. На листъ 170е —171 стой следната приписка на ПОПЪ Никола;
) Сла сьБрыинтсдю гоу воу сткорыномоу кс* мждростнд Н10А НБСА Н ЗЕМИД Н МОр* В ЖЖЕ К НЕМЬ. НЗКОЛЕННЕМЬ ©||Л н ОНА Н СТАГО ДХЛ НАПНСА СА КННГЖ СНА рЖКОЖ МНОГОГр*1ИНОЖ I НЕДЙннод ндрефи сд рлкь бен Николь л зокомъ мнрьскы 1фЛТА. Вь ДНИ БДАГОК*рКАГО Цр* Klipi. «КнДрОННКА ПоЛСШЛОГА Н при сне мв кнрь Михаил* црн напнсахь врлтв си пбпоу Д*-ДОСЛАКВ КИНТЫ СИД. ДА МЛА ВИ СА УЕНЫ ©ЦН И пйоке И ДНИ-м||«. И ДНПЦН. КСН ПОЖфЕ КЪ КННГЫ СНА НСПрАК*ЖфЕ ПОНТЕ I Ив КЛЬН*Т£. У* МЕДЪ АфЕ II HA ЦЕрОК*1) КОр* £ НЬ ЬЛАГЬ €. Ив* и СЛОВА БЖ1ПА АфЕ СЖ гржБА ИЛИ НЕНСПррКЕНА ИЖ БН*2) hl> И СПСЛТСА КСН ПОЖфЕ В ННХЬ ПОНЕЖЕ НЕ ПНН1Е ДХЬ СТЫ
Ч Или ч«рвкф Ч == сажн-Ъ
104
нж ржкл гр-кшнА. бгы фтлся! © работы да спомтнтте и мене гришнлАго н родители мн. а вл еъ да простить вьв семь В1;1|« И ВЬ БЖфНХЬ. АМН. АМН. АМН.’ —
Другъ пергаментенъ рж.кописъ, апостолъ и евангелие, писани отъ сжщия попъ Никола, се пази въ руския светогорски монастиръ Св. Пантелеймонъ. Тамъ гдето завършва апостолътъ, на л. 77б, преписвачътъ е оставилъ приписка. Отъ нея виждаме, че попъ Никола работа въ Скопйе въ времето на краль Милутина (1282 —1321 г.) и пише книгата за „брата“ си попъ Гърдо отъ $ Виныкъ. Не е ясно, да ли подъ името „братъ“ тукъ да разбираме рожденъ братъ или духовенъ братъ. Въ скопската Църногория има село Виниче, а въ Кочанско има село Виница, на л+.вия бр"Ьгъ на Бр1-галница. Последното обаче не е влизало въ Милутниовата държава. Търсеното село може сега да не сжществува. Датата на приписката ще се отнася къмъ 1313 г., когато Милутинъ покн тоуркж. Действително, въ тая година единъ сръбски отредъ е помагалъ на гърцит’Ь противъ нападенията на турцит-Ь при Калиполи. Срв. по-долу надписъ въ старо-нагоричката църква, както и Лгебек, Geschichte der Serben, I, 346. Приписката на попъ Никола гласи:
Съвръшнтелю коу слава въ в-бкн амннь, аминь, амннь. Пнса см chia книга вь Скопн грлди попоу Гр I. до у крдтоу мн ш Киныкл вь дни Оурошл крллъ МнлоутннА егДА поен то у ряд, вь гры|ъхь мной грешнымь нгсрешмь Николж гемоуже гее йуьстко гровь а бгдтьство гртсн. ТЧмже АфС н где сьгр-ь шнль бжд(ж), дико сь дроугомь ГДЖ ЛИБО НАПНЛЬ сж бжд(ж), а выа поите нспрдклтфв, кАлоугернк, Попове, дшацн, не кльнъте нь профднте, а вас ьь, пон-кже не нише дхь стн, нм гр-ешень тдвкь. Медь во, яфе н на корт, нж блгн гь tec; СЛОВО ЕЖНК АфС Н ГрЖБО №. НЖ БА ХВАЛИТ. Дл ПОМСНС БЬ родителя мн н кон мд вьсхрдннхж, Н ДАСКАЛА мн БЬ да прости попа ГръдА, емоу сд пнса сию книга, прости Бе н мене гръшнАго нереп Николж Боу же нлшеми слава вь веки амннь. (Споменик XXX, 43).
На л. 2016 на сжщия ржкописъ има още една бележка, но да ли тя е отъ ржката на попъ Никола или не,
105
lie e ясно. Авторътъ на бележката, схимникъ, се сочи на повече още 120 годишна възрасть: Сврыннтслю коу шцн АМИНь. Хсь зауало н коиець. Пнса рдкАмн геромоналА скнм-IIIIKA ГрТЛННАГО НМАфН Л1;Т. рк (120). ПАУС ВАфС, ДА ПОМА-HtTC, а кась бь, амннь (Споменик XXX, 43).
2. — Скопйе. Книжарница на Кара-Трифуна. Печатането на книги съ кирилица за южнит1> славяни почнало още отъ 1493 г. въ Цетине. То се засилило презъ следния XV в., когато били открити печатници въ Венеция, Грача-ница, Милешево, Б'Ьлградъ и пр. Венециянската печатница Нревъзхождала всичи други, тя имала и словоливница и продавала печатарски материали на другитЬ малки славянски I печатници. Въ нея почнали да работятъ и първитЪ български I ПечаТари, конто били дои^йде и книжовници. ИзлЪзлигЬ Тамъ книги били предназначени за южното православно славянство. Така, въ послесловието на молитвеника, печатанъ | въ 1520 г., господарьтъ на печатницата Божилдръ Вуковичъ ка^ва, че като поревновалъ по книгитЪ, печатани за чужди народи, замислилъ да извади такива и за своитЬ сънарод-ници* желанГел«к ккжделеук и наша срьБьскаа же Бльгарьскаа ТАКОЖДе НА ТНПарс^К СЪСТАВИТИ . . ДА ИСНЛЬННЖК ккгако
Шдоста гьчкетво въ божкстьвкныхк црьккакк книги, иже есть еулилкнос иновФрнылш нзыкы. Въ 1566 год. виждаме въ Венеция българския печатарь Яковъ да печата своя часо-Словъ. Той билъ родомъ отъ покраината Каменнца, при града г Коласия (Кюстендилъ), въ полит'Ь на Осогово, или както I Казна той за себе си: изидо^ь iv Д1дкедоние шчтба /Моего. .. АЗЪ оуко I кокк род» и а’чтвс/мк неук иже вь подькрыли В1лнкнс горн ШсогоЁцеи близь Колосискаго града ш листа НАрицаедеа Калина река w пледнна сфЕН1ичьскдго и нарочитдго стрАни тшк w др'Ьвнн кр^линь. Яковъ печаталъ по старитЪ калъпи, остана ли отъ н^когашния печатарь Божидара: вь грддк Кенетна и тдл<о Фкр’ктоуь стари каланы' Еожидара воевода оу егокд сна Кнценца. w многими нуклеени непнеали Й почеук пысати (— да печатамъ) сие леале книге. . . Три години следъ този Якова се вестява въ Венеция неговъ съименникъ, Яковъ Крайковъ отъ София и, като помощникъ въ печатницата на Иеронима Загуровичъ (отъ Которъ), нале-
106
чатва въ 1569 г. своя псалтиръ. Въ послесловието на псалтира той се издава: дзъ Чдкокк ад п^д'к/И^ь дишдснскиук (тогава Македония сж. разбирали дори до Дунава и до Черна-гора) ад листа зокели. (гофнд, Ерднковк снк. и ад господина 1 (рол или постдкл'кнк неук на ей дело . Въ 1570 г. печата требникъ и се издава съ следнитк. думи:. .. троудну « w сТйук пиедни дзъ 1дковк ад пр’Ьд’кл'Ь^ь л»дк(Донскихк ад Анкета ндрицдмш Соф|'д. Въ 1572 год. той печата книгата Рдзмнчнй потрскш Въ статията си подъ 12-и месецъ ав-густъ той дава следното загадъчно съобщение: стии изккодь адвр’ктвук, дзк '1ДКОЕК ЕЬ КНИГДуК П(Трд ПОД БЛкГДрСКДГо мяч бкше толаду ндетолни грддъ велики Пр'Ьелдвк и о\\ир,ктк кк Е'клики Риди Възможно е, двамата Якововци да сж едно и сжщо лице, което въ последнитЬ си трудове се издава отъ София, конто като голЪмъ областенъ градъ обхваща и Кюстендилско, отгдето билъ първиятъ Яковъ. На това предположение пречи отчасти турското административно деление въ XVI в.
Особено интересно обаче е съобщението на Якова Край-ковъ въ послесловието на неговия псалтиръ, гдето се говори за книжарницата, къмъ конто той насочва купувачигБ: И ац1е коладу кога потрФкд, вксуофегк ад стыук книге, гад веса с?д соутк пр1инес(нд еъ место Скопи Едрд Трифоунд. За пръвъ пжть тукъ се говори за книжарница въ българскитЬ земи. Появата на тая книжарница въ Скопйе може да се рбясни въ зависимость отъ следнит-Ь обстоятелства. Презъ първитЪ вЪкове на турското владичество тригЬ главни търговски центра въ ср^дата на Балканский полуостровъ бЪха София, Скопйе и Нови-Пазаръ. Скопйе е служело за стоварище на Северна Македония за кожи, вълна, восъкъ, който се изнасяли съ кервани за Дубровникъ, Венеция и Италия. Презъ Скопйе се пренасяла и стоката отъ Плоздивско, Кюстендилско по пжтя Пловдив ь-—Пазарджикъ—Самоковъ—Кюстендилъ. Въ Скопйе е имало стара дубровнишка колония и италиянски търговци. Имаме едно известие за Скопйе тъкмо отъ вре-мето, когато Кара-Трифунъ основалъ евоята книжарница. Анонимниятъ спжтникъ на посланика Антония Барбаро съобщава въ своя дневникъ отъ 1556 г., пазенъ въ вене-циянския архивъ, следното: „Въ града (Скопйе) се намиратъ голБмо количество кожи, конто съставятъ главния тър-
107
говски артикулъ; тамъ има доста восъкъ, който се изпраща ПО пжтя презъ Алесио за Анкона, сжщо и за Венеция; тамъ живЪятъ много евреи и между християнит-fe има ду-бровчани" (И. Сакжзовъ, Търговията на България и пр., ВЪ Изв. на Истор. друж. въ София, IX, 30). ЧестигЬ куриери И кервани, конто сновали между Скопйе и адриатическитЪ Пристанища, улеснявали пренасянето на книжарската стока отъ Венеция въ Скопйе. Друго важйо обстоятелство помог-Нало сжщо така за основаването на книжарницата. Въ 1557 г., СЪ помощьта на потурнака везиръ Мехмедъ Сокологлу, брать на сръбския патриархъ Макария, била възстановсна Печската патриаршия и подъ нейната духовна власть били присъеди-нени българскитЬ краища — Скопйе, Тетово, Куманово, Щипъ, Кюстендйлъ, Кратово, Дупница, Самоковъ и Рилскиятъ монастиръ, конто дотогава се числили подъ Цариградската гръцка патриаршия. Оттогава сръбскитЬ патриарси взели да Се титулуватъ патрмрхъ вгклш срммшмк и клкглрслж. Още за първия сръбски патриархъ Макария се казва, подъ г. 1564, че дьржи и български краища кгр ДЬждргсу подркжпроу срккскек нАЧслстко и К/1ы арьик и поторскыл! стрдндщ (Сто]а-Новий, Записи, № 645). Срв. повече за това въ моята книга БългаритЪ въ Македония, 2-о изд., стр. 167—168. Сръбскиятъ проф. Р М. Груичъ, който обнародва редъ Сръбски патриаршески писма, прави следната бележка: „При-бавката влкгдрол) въ надслова на нашитЪ (т. е. сръбски) патриарси не бЪше само голословенъ титулъ, но нашигй патриарси наистина сж управявали православната църква въ единъ дЪлъ на юго-западна България" (Споменик LI, 106). По такъвъ начинъ, скопската книжарница на Кара-Трифуна, гдето били на складъ венециянскитЪ издания на Якова Крайковъ и други славянски книги, е обслужвала цйлата Область отъ Рила до Шаръ. Нйщо повече, тя е улеснявала И църквитЪ, останали подъ ведомството на Охридската архиепископия, гдето особено следъ зал-Ьгането на патриархъ Прохора взе да се засилва употр-Ьбата на славянската книга. Срв. за това по-горе, стр. 44 Кара-Трифуновата . книжарница, бидейки въ връзка съ венециянскитЪ печатници, ще да е продавала и другъ книжарски и църковенъ материалъ, главно италиянска хартия. Хартията, на която писали нашит-Ь Книжовници отъ онова време, както това личи отъ фили
108
граннитЪ марки, е била идЪла току-речи издало изъ Италия, Тукъ е м-Ьстото да забележимъ, че поради сръбската цър-ковна юрисдикция надъ българскитЪ земи, у тия подирнитк взелъ да се шири сръбски или сръбско-български (ресавски) правописенъ изводъ. За това допринесли и печатанитЪ на тЪзи изводи книги въ Венеция и въ сръбскитЪ земи. Отъ XVII в., когато се засили руското печатно дЪло и вносъ на църковни книги отъ Русия, славяно-рускиятъ правописъ почна да измЪства дотогавашния сръбски и ресавски не само въ българскитЬ земи, но и въ сръбскит'Ь.
3. — Бележка въ ржкописъ въ монастира НерЪзи (Скопско) отъ 1535 г. за разорението на скопскитЪ църкви (отъ турцитЬ). Срв. Гласник LVII, 45: Ек л*Кто d* и м г (7043—1535). расипаше цркве оу Окоп*.
4. — Скопйе. Църква Св. Спасъ. Въ тая църква се намира великолепенъ иконостасъ дърворЪзба, изработенъ отъ дебрани отъ покраината Мала-РЪка. На дЪсното крило на иконостаса майсторит-Ь изобразили и себе си въ релиефъ, какъ работятъ съ длето и чукъ, а подъ образитЪ имъ стой надписъ съ имената и мЪсторождението имъ, единиятъ отъ с. Таре, а другиятъ отъ Галичникъ, въ дебърската область. Думата . к гари не е ясна, да ли означава в(8)гари или пъкъ се говори отново за село Таре (Гари), макаръ че по смисъль второго четене да протироречи на първата часть на надписа;
Шрки .иайсторъ Петре Филипокичъ w Гари, Мак(д)рид w Галйчнйкъ . к гари депрани w Л1алд ржа 1824.
5. Сжща църква. Надписъ на иконата на св. Илия, конто се намира въ женското отделение: t Полини Гди ftiriipe рвфетт* 1>8рч1сккг 1802 Ктиторк Еорисавь аз Петре иереи иконолж испнсавв сна икона недостоинн рае. речите Бгь да прости.
6. — Сжща църква. Надписъ на иконата на св. Ив Кръститель, сега въ женското отделение: f Полины Гди рака своего. Иоана. tuyniA 1813 < •
7. — Сжща църква. Надписъ на дискосъ; Александра приложи за свод д8ш8 на стго Спаса. 1817 ивлиа 29.
109
8. — Сжща църква Зографъ се подписва на икони на св. Спиридонъ, св. Николай и св. Иванъ Кръститель; В ; Петре ш Тре'сднче. 1867.
9. — Скопйе. Църква Св. Димитъръ. Камененъ надписъ отъ 1864 г. надъ вратата на костницата:
Ндпрдви ct сия гровннцд съ пожертБокдние отъ нрдво-мдвнит'к кългдри въ 1864 г. мдртъ Гий Скопйе. п. \ й X т- «
Камененъ надписъ на южната стена отвънъ на църквата. Къ 1896 г. дприлий 8‘ий. Обнови ся сен стык ХРлл,гь ЕГЬ честь стго ведикомчйд Димитрия съ пожертвовдниятд нд прдвослдв* нит’к Бългдри. г Скопйе
Когато въ 1913 г. сърбитЬ завладели Скопйе, свалили тая плоча и покачили нова, подправена, съ сръбски надпись, гдето между другото се чете: „ . . обновлена на темелима старе српске задужбине".
10 — Сжща църква. Надгробенъ надписъ отъ 1727 г. на бЪла мраморна плоча, 2 07 на 0’69 м., вжтре въ църквата до южнит’Ь врата:
Зде почивде” рдкь бжы дрхёдёдконь Яддн(д)с1е. вд иноце(хь) речени Ярссние. КВдн ел»8 вечнд пдме’': престдви се ^дфк£ (1727) Л»(то) гн лир наде 7 нд пдмет стго дплд Яндред въ к£ (27) лГ рождемёд своего, почи w Ге слВжБделе биви преюсвенго еитрпшднтд. скопскдго гнд Курилд.
11. — Скопйе. Гробни надписи въ църквитЪ Св. Сп асъ и Св. Димитъръ. ТЬ сж главно отъ ср^дата на XIX в, когато Скопйе се намираше подъ гръцка духовна Власть. НадписитЪ сж издълбани на голЪми мряморни плочи, дрнасяни отъ каменоломницата на с Пагаруша. Т1> сж инте-ресни по своя български или славянобългарски езикъ Ето нФкои отъ тЪхъ, изредени по юдини:
1. — Зд*Ь почивдютъ рдви кожей Тшднъ вереи . и през-внтерд его Кдрд. и чддо н£ъ Бош ко. 1842 ли <м . .
2. — Пр1МЙ Гдн рдви твож вленкд Борчевд пддтецъ Стефке Цгвстднов1чъ 1846 месецъ двг8съ 7.
по
3. — Зд*к почйваетъ рака вяла Тръпа Стойчека керка w Нерези родомъ гд преставкл во лето 1848: ссптеж.
4. — Зд'Ь почйваетъ естъ равъ вожей Костадннъ 1са* новъ родомъ отъ В&нановско ciao Наго(ричино).
5. — Зд’Ь почйваетъ равъ вжш С*раф|Л<ъ ХДМИ dPXk Л1дкдр1тъ родомъ w Тетово.') и кои Kt го пречати (5воа пислю да рече Бгъ да го прости. Престависл во лето 1848: септсмвр|д. % д*
6. — Cia плоча: Янчева w ало Рлдишани : и зд*к пре-стависА рава бож!а . Нлннка . и кои ке пречати ова пнслю . да рече. имъ Богъ . да ги прости . 1849 anpiaiA 2.
7. —• Пр|ми Г ди равы твоа ’Яна Стефанова керка : приставил во л4то 1849 : лисеца : авг8стъ : 14.
8. — Зд*к почйваетъ равъ вжё w О\ритъ ЙлТа , Капче, й 0е'одоръ, Неновъ, в^чнд имъ пд'матъ . а пре'ставилъ во л’кто : айна (1851): мцъ, март: ке: настоАтел* Ксистантйн ’Ikohomorr.
9. — Зд'к почйваетъ раво вожй: Траико вечна ем8 памлтъ 1851 : лартд 26
10. — Зд'Ь почйваетъ равъ вжй 1шанъ: и штецъ его Петръ вечна имъ памАТъ Богъ да ги прости 1851: марта.
11. — Зде поч(ваетъ : рака : Димитр!л : татко м8 : Бога-тинъ : wpi34iA : татко Ятандсъ престависА : лето 1852 аптель вр| Денъ 23.
12. — Зд'к почиваетъ. рака кожа: Стефанъ Врга(н)\ПА: 1853 AHBwpiA. 15 дена Богъ да го прости: настоАтелъ леВ е Стоанъ.
13. — Зд'Ь почГваетъ рава вжГи Тодоръ родолгь w Река и кон ке А пречати <5воа пислю да рече Бгъ да го прости преста-виса во летов 1853 л марта.
14. — Зд'Ь почиваетъ равовъ вожн Янгелко чнилиунА w Девркско родомъ его престав!са во лето 1855 на нВарнА въ : 11 Цветам к Неда Тркпе Петконк.
15 — Зд*!,: попивается равъ вожш Петко Спасовичъ w Еинци 1855 апрмия 19 Бог да го прости.
!) Той личи между спомощницитЪ на Кирилъ Пейчиновичевото ОутЬ ш«нТ« гр-Ьшныжъ, въ ржкописа отъ 1831 г, Вж, по-горе, стр. 100.
Ill

16. —Зд'к попивается рдвш кож) ня ЗБ(цд Гергиока керка 1855 дприлия 19 вег да я прости.
17. — Ис. хеей кд. Зд4г почйваетъ равъ ВжГи Оеодоръ шцъ: его хами ББлвБлъ ш Декрско село Ервенъ и кои ке го пре-чати шва листе да рече Бгъ да го прости дша его во царство невесное престави ее во лето = ш ХРИСТЛ когл нашего на : 1855 • таиА • 10.
18. — ic xcf hi ка. Зд'к погрекени сътъ рави ксЖ1Й: Лта-НАСЪ тоска силшчёА, и сынъ его вебдоръ, и 1 бленкд, Бгъ да ГИ прости, престависл во ле'то 1855 Л1цъ септелевр!а . 7 „день.
19. — Зд4г почйваетъ равъ ши Бегданъ и синъ его 1а-НДК1А и кои ке пречати шва пислю да рече Бгъ да ги прости дши нихни во царств© невесное 1856 4октолевр|д : 6 дн.
20. — Зд'к почйваетъ равъ вожш • Востадинъ Рнстокичъ: Ш село Жалсвифд1): и кой ке пречати ова пислю: да рече: Бгъ да го прости : престдвй са : во л’кто ш Христа Бога нашего : 1857 • леесеца ©ктолеврёи • 28 .
21. — Зд’к сдраненд естъ рава еж1а Трпд р©долге w (лкоп к. Й кой ке го пречати ова пислю да рече Богъ да а прости преста-Виса во лето 1857 ., . . . то „ ден •' ова ндправилъ Б... текъ {шргднуи
22, — ИТ съ f ни ка. Зд’к почйваетъ рава вожйа : ЯнКшка Николовд керка w Скоггк кой ке чатй да рече Богъ да прости пре етависА во лето 1858 : леесецъ иБнёд : 18 :
23. — Зд’к почйваетъ равъ: вжш: Дилентрёй АнБшовъ вечна иле: палелтк. се преетавилк: во л*кто: на 1860 :лецд ферфдрёл 14.
24. — Зд*к почйваетъ. рава вЖ1а. Тдса : Тдневд . керка БахчдвднчиА шча... в Eoi ъ да а прости. 1860: anpiaiA 18 денъ.
25. — Пегревено тело вдхечеванжи Девке Злдтдновичъ на-стоятелъ неговъ врдтннецъ ПетрБш дБклиджи 1862 года августа 19 дня.
26. — ic Xе t ни Kd • Зд’к почивает равъ вжш Георги Гр8-•въ и с8пр8га егю рава вж!а Отойнд в’кчна нм' пдмат се преста-вилъ 8 1862: (onia 26 а она преставленд 8 1848 : Л1Ц декеврТи в . 23 день настодтель итъ висте чадо ниуно Оглее'енъ.
27. — inc хс f ни кд. Зд’к погревенъ еств равъ вжш : Ко-стдденъ Трайковъ; Бгъ да го прости : престдвнел ко лето. 1863 „ година лшъ септелеврёй 9 „день: въ Скоп'к
’) Малонища е влашко село въ Битолско.
112
28. — Зд’Ь лежитъ пра\"к покойного лмдденцд Димитрьх Атанасова почнвшаго въ adt : 1878 . лир. 10 . тёи.
29. — Т8къ леждтъ останкит’к на Мдр8шкд Петрашова съпрйгд на лк кар я Илйа 8л1рЕТд на Юнн яиВдрЁи 1881. год. Къзднгднкего на пдлщтникд стана съ стдрдннто на зетд и бктили К : Чецьиеджневъ съпрИгъ на къспитдннцдтд и’ Анастасия . 5-ий анрилий 1891 година
12. — Скопйе. Църква Св. Богородица. Часть отъ надгробенъ камененъ надписъ отъ 1536 г. на монахиня Евгения, предъ входа на църквата: f Иркстдви (се) рака ежи лю(на)\1а ВвгЕни (въ) л'кто гзл<д (7044 — 1536).
13. — Сждцата църква. Надписъ на дискосъ: Она дискосъ сконскж приложи хауи-ИшргакнА, \ауи Анакишвъ синЪ, на свети ДнлштриА 8 ЦЕрковъ etui, жесецл августа денъ 25. ^писа Дижишъ казануи въ дето 1811. Ще рече, по-рано дискосътъ е билъ въ скопската църква Св. Димитъоъ.
14. — Скопйе. Рукописна палея, въ библиотеката на свещеникъ Евтимъ Икономовъ. Бележка на български езикъ съ гръцки букви, на предпоследний листъ. Известно време палеята се е намирала въ скопската цьрква Св. Спасы
ic хс t Tdxw Sa ое avae ata xvotya atpetwe IlaXe xviya Sa e TcpinxXexi xo. . . do6«8l otV о^етшуо 2naaa н и K d и tin patxa u S татха и palr^ivw pXexo £apaSt
yes уикаба yvtya. f xaxo ae £a£e£aXa yvtya upa рбк ywSivi (t. e. t Тако да се знае, сиа книга светое пале(а) книга. Да е проклетъ, ко(и я) извади отъ светого Спаса, и отъ майка, и отъ татка, и отъ майчино млеко, заради йе хубава книга. | Како се завезала книга, има 189 години).
15. — Бележка въ сжщата книга на предпоследняя листь: f Gu кнн глмли палЁд, естъ кылд, КдтдкВзйнд госнорд Андроника1) й AIovcEa, и поддше ю своем» линдстирИ XPd4lS
’) Аидронмкъ Кантакузинъ, виденъ велможа и управитель въ СЬрско, при Душана. Гласник XXXII, 280. Срв. сжщо СтоjaHOuwh. Записи, № 430,6213
113
CI'I’O а^ТЕрм Николи зоко "Юниь ii8cthhia, и дд н*кстъ ники Ц><МЛ(€ЛЮ W rtf ЦрККН НК ДД СЛО\ ЗДЕ зд . . . оного дшВ грВдившдго С|.
16. — Бележка отъ 1648 и 1650 год. на последняя ЛИСТЪ въ сжщата книга;
t ЖтВ милютЕк#ф8 f з. и f. н. s (7156—1648) простаки ft ГНК СрЪБЛЕМЪ . ДрУЕ[|(ИСКОПк) KVpK Пдисеи БИДЕ ЛЮ у ВЕЧНА ПДМЕТ. . . и рДффЕНС БЫ СЪБрДНЕ (Го W Н(К0 ТД. . . рЕКОМДГО ПрОКЛЕТН чифвтк rty.MEI. . . и ЛШОГИ потрфки крдснн цркк к UM ... И П(ТрД)(НЛИ И КНГЕ И ЫВрЕТОХ СИЮ КН. . . ГД ДЕЛИБАШ . . ОкопТе ЛГКНШН ВЪ ЧЕЛЦЪ . . иноцГ. Кдплик1) ирмон и шкВпГ 10 . . . и прилож» ...... Николе юже . . . ЯфЕ ли се кто
ВрЕфЕТЪ КТНТОрЪ ДД ВЪЗЕрДТНТК ГО КЪ ЕИШЕрЕЧЕНДГО ДОТЛЕЛ)... метины дд еВдетк. дд подастъ еже ли дци ли нан'ъ стрднВ ДД НЕ К»Д(ТК ДфЕ ЛИ К . . . Х'О1|1ЕТК ЛВКДВТВСМЪ WE7 И Ю ИЛИ СИЛО . . . ТДЛЮ ДД ШВЕТЬ да въ днъ страшного с8да. Пи 8 лГто гЗ.р.н.и (1758 —1650).
Ь 17. — Скопйе. Послесловна приписка отъ преписвачка квлугерка въ миней отъ 1420 год. Въ н-Ькогашното Бъл-ГПрско търговско агентство:
I Одд СЪВркШНТЕДЮ Боу к кк алшнк : Гн БЕ наши ИЖЕ 11(тров|й й клоудны'цы, сльздлин" гр'куь' юставл1бн. й лш-гДрД познакшд свои пр*кгр*кшЕН1а шправдав'ъ. да милВктк КДДОГЕрИЦ# влИСДВЕД^, кк пи в-Ькы'й й кк воуцнй'. ПОНЕЖЕ ГИОрДДШЕ ДОБрда' д'Ьлаа' и БЛГДД й леногылек БЛГИ ПрИОБКфИ it. ВД НЕ ПИШЕТЕ ЙфЕЙ OKp'kipE Т8КоуфОЛ<Оу СЕ ШЕрКЗОуТЬ. КЕЛНКоу БО кротость ЙЛЕЕК. ПИШЕТЕ БО СЕ. БЛЖЕННЫ КроТЦИ 1<«С0 TlJ НДСЛ'кд'ктК ЗЕЛ1Л10. БЛЖЕННЫ ПЛДЧ10фЕ И ЕДКО ТЫ 1уТ1Ш(7С( БЛЖЕННЫ' ЛЕЛТИВЙ 1ДКО TH ПОМИЛОВАНЫ БОудВтК. да ЙЗВОЛНТК ГК БК ЕЮ НА СТрДШНОЛЕК Й НЕЛИЦЕМЕРНОМУ соудифн. /РД/Г уофЕ“ ндзы пр'кетдти дд д-Ьснёе страны ... и прочтад НГОЛЕТИ ДД 10 nOMHAUlt
Исписд ныук (sic) оу сй'ю кныгоу стынук СЛОуЖКБДЛП ДД 10 помилоую И кто' ПрОЧТЕ' рцй' БК ДД Ю ПрОСТЕ' ВК иккы дмиик. бк да прости кдлоугЕрнц8 Драю влнсдвЕд8, ПОНЕЖЕ ВЕЛККЫМЬ Й СТЫ-ЖК ОБрдЗЮ УИдрИИД НДрИЦДИТСЕ КК ft——
*) Тайнопись : И4кс*к.
Български старики изъ Македония
8
114
коуши Е'ккк ДЖИНЕ ДД К БЛВСНД W. ТИ1 сти шцкк иже соутк Ek Никеи. "Од’Ьи БО НДГОТВ стоудндго тклд ЖО1€Г0 Й КТО прочте рЦИ. Бк ДД Ю Прости Бк дд прости Еалиноу КОИ прнношддше овоцнд вед блгдд нд сн’кд'кнГе нажк й жногафи БО ни" оупоксй ВИНО ДД М ПОЖИЛОМ ГК Бк Й ПрЧТДД' БГОЖТИ й сты" юць НШк чютворцк Николдеё й кто' прочте рци' 6k дд м пожилВе. адци й ЕрдтУе понГ не писд дук стыи ни роукд вр’Ьн над дд еедд воуд'к срокд недосталннд или' слово йспрдвлимфе поите, д жене влвлтите.
Почи ни оувоги живом w велика го троудд писд се cia книгд кк М з. ц. к и (6928 —1420).
18. — Приписка отъ преписвачката, въ схщия миней на л. 154:
Кк дд прости и пожилом’’ кллгерицЗ 0ейпю вк ci к'кк'ке' и вк вЗфи ионе* желаше дплкско житие й приношад'ше на итЬднаа" блгдд и 8тсшдшс ни" поне* келикиже трВдк постиже вк дик пиш$ки <5ид же же напои вина ©0чи жи се исправите а р$ц*Ь Ккр'кпистд и кто" проч'те рци да м вк прости вк в'кки джй джй прстс джи а ва бь:
19. — Бележка въ слиция миней отъ притежателя му попъ Любана, л. 182б:
&и жшеё попа к? Ливана, зд р. i. e'i (115). коуп е оу (л'кинифд.1) оу Дижитрд. Прости ке док’ро т’ворефй и леоке-ф»ХЬ уд пописд . .
20. — Скопйе. Бележка на листь 876 въ перга-ментенъ псалтиръ, сръбски изводъ, въ Българското търговско агентство:
Фалтнрь Ддкндбкь б цра Шншмлнл. екдньклне.
21. — Бележка отъ друга ржка, въ сж.щи псалтиръ на л. 79б:
Гик шГ пр«юсвеном8 kv митрополита Гранскому...
) Свинища е село въ Кумановско.
115
22. — Скопйе. Бележка иа л. 286 въ сборникъ отъ XIV в-Ькъ, въ Българското търговско агентство.
Kk ?*fe (6919 —1411) WBkCToaHie гра бы Нол<8 ВрМ*
23. — Скопйе. Бележка на края на пендикостаръ, сръбски изводъ, въ Българското търговско агентство.
t СЪо книгв напрдки кГ Герден" къ &fc. гяод (7074— 1566) жцл дпрйлТд. 8 мо'настнрв Отсне вода кк да гд прости. Кто ке with w стго монастира Стене код'к да м8 t прчтдд С'ЪПр'кнн'цд ид стрдшномь ссуд-к.
Две пб-нови бележки, едната на първия бЪлъ листъ, а другата на последний.
Crib’ книге пи'шетъ псиднкастаръ Деко пн си нут, пнедуъ авь Гришину и недостойны . . Л8ко полдгани клкь ... Много согр'Ьиинос. Трико Отам(е)нко 1818 . . .
f Седо Яракарс. Писд се Млдденовк flew 8 свети поме-Никк и адста длкгк н
(тело . икита Илим Швкинь поклоны, вк ркниц8 Благо-Мфснню.
I1
24. — Приписка отъ 1392 год. въ цвЪтенъ триодъ, (лудовата сбирка (А. Поповъ, Описаше, 291): . . . в л? £д. (6900—1392) сотне кади тоурци пржвше Скопню, ица г* з.
25. — Бележки за преселване на скопяни въ Конюхъ (Албания), въ 1467 г. Записани въ трефолий отъ XIV в., пазенъ въ Хлудовата сбирка (А. Поповъ, Описаше, 316; срв. оправено четене у Сто j а новик, Записи, № 6164 — 6165):
К л4 езцое (6975—1467) пр*Ьгндшс ю Окоп» грда Л кюкь оу Коноуук мцд мам г» днъ у ср'ЬдВ.
Бк л^ f s цо е. cie л^ пр*Ьсслншс ш Окопм e'l к8кк пра-ослакнеГ ур|стид вея порока не имев вини нико!. оу грд8 еколюмоу KoHtoyS w арБдиасккге земле" сыражсномв w цара Иеглидд цртвВкфё то?д.
8*
116
26. — Бележка отъ 1473 г. за купена книга въ Скопйе (А. Поповъ, Описаше, 34): f К л! гзцг'/7 (6983--1473) коупи сим книгв . . . пспк Драгославлк w Гокркл'ккд 8 Оксиме оу Длштрд Майкова, и тож8 сведоцн Июсифк жволитк. и попк Никола w лмуалс Проико. w Боднл попъ Дрличинь. и Г8ро Деспотк и ш Докридолъ попк ПТковь и Продлнь. и Пел Твревичк. и Никола Пргакь1).
27. — Бележка отъ 1690 г. (Сто)ановий, Записи, № 5708): . . . Сига книга еугелТе пр'Ьиокеза ц'люна Нсктлрёе w село Дождни, а хаРчь плати Неда Кипровица и за еугелТе и за шутогакк, ноги да га простит вь царкство невесно, а/нин.
Еъ л’Ьто г^.р ч.й (7198—1690). Тогда разви Халилъ паша со воис(к)а Скопъе и Еачаннк и сече Скопкска нажига. Тогда веше топко зло и скапига скдфше
28. — Бележка отъ 1831 г. за гладъ и албанско бонту ване въ скопската Църногория (Сто)ановиЬ, Запист № 9195): Сиа пислю писано да се знае кога кеше везёрт на Скоте, тогаи кеше лелого киалитъ ш глади, веше шиникъ пшеница 6 гроша По фо се ижлеш Еарадакъ, шднесе ri тиа карадачанн арнак8ти, зароки ги кезиръ на Стлжколъ 1831 После кеше жирно, прежирно Писа азъ грешенъ iepei Па8нъ своем р8ком.
29. — с. НерЪзи, Скопско. Монастиръ Св. Пан-телеймонъ или „Нер^зи*. Надъ главната входна врата на църквата стой мряморенъ надписъ отъ 1164 г.:
’ЕхаХееру^От] 6 va&g той &у£ои xal Iv86£ou peyaXoptfcp-•cupog IIavTs(Xe)^|iovQg ёх auv8po|i7j<; хироб ’AXe^lou тоб Kcp vtjvqO xal uloO tfjg xop^upoyevv^Tou2) xupftg CeoStopag prjvl аеятербр£<р ES(ixtcwvo^) ty gxoug CX°Y ^youp,evs6ovrog Twav vixtou [lovayoO (Разукраси се тоя храмъ на светия и славенъ великомжчеиикъ Пантелеймона съ иждивението на киръ Алексия Комнинъ и сина на багр-Ьнородната госпожа Тео
’) ПоменатигЬ села — Говорлево, Водно, Добри-долъ сжществуватъ и сега въ Скопската околия.
2) Спорелъ факсимилето у Evans би трЪбвало да се прочете кор<уи-poT*w4fK. което е народна форма.
дора, въ месецъ септемврий, ивдиктъ 13, год. 6673—1164, при игуменството на монаха Йоаникия).
Факсимиле на надписа даде A. J. Evans, Antiquarian Researches in Iliyricum (Archaeologia, vol. LXIX, London 1885, CTp. 96). Опущенията въ факсимилето допълни П. Н. Ми-fl ЮК о въ (Изв. Р. Арх. инет, въ К-лЪ, IV, 1, стр. 136). Докато Evans см'Ьта, че ктиторътъ на монастира е билъ Алексий, синъ на Константина Ангелъ, Н. П. Кондаковъ (Македошя, Спб. 1909, стр. 174) и следъ него СнЪгаровъ (История на Охридската архиепископия, I, 87) твърдятъ, че ТОЙ е билъ Мануилъ Комниновиятъ незаконенъ синъ, който Стана пО-късно императоръ (1180— 1183) подъ име Алексий II Комнинъ На това последното мнение се противопоставить СледнигЬ данни. Незаконнородениятъ Алексий не е могълъ ВЪ църковенъ надписъ да заявява, че е синъ на метресата и братаницата на императоръ Мануила — Теодора. Този Алексий въ 1164 г., отъ когато е надписътъ, е билъ малко дете и не е ималъ никакви връзки съ Скопско. Азъ мисля, Че тукъ не бива да се нам-Ьсва романътъ на Мануила Комнина и че сжщинскиятъ ктиторъ на НерЪзкия монастиръ е билъ Алексий, синътъ на Константина Ангелъ и на Теодора, която наистииа е била багр^нородна дыцеря на императоръ Алексия I Комнинъ. Алексий е приелъ прозвигцето Комнинъ ПО майчина линия. Бащата на нашия Алексий е билъ вое-началникъ и е действувалъ въ западнитЬ области на полуострова ВръзкитЪ на Алексия съ Скопско ще да идатъ М тамъ. Две години следъ разукрасяването на нерЪзката църква Алексий личи въ свитата на императоръ Мануила Комнинъ, по случай да събора отъ 1166 г. (Срв F С halo nd о п, Les Comnfene, II, 649).
30. — Пакъ тамъ. Бележка въ триодь, сега въ Б'Ьлгр Нар. библиотека (Сто]ановий, Записи, № 10180): Да |) зна къд приложи си тр(и)и>д Филип w Горже Еодно оу ipiSH ск1т(о)л8 Плнт(«л)силюн8 къ лето г з f. п (7180— 1672). кссца №aia. к з . при св*Ьт4н1шлгё лштрополитВ OcwysaHS саворВ На деня на св. Пантелеймона 27 юлий старъ иль, се събиралъ съборъ отъ околнитЬ села на Нер-Ьзи
31. — Пакъ тамъ. Бележка въ руска печатна книга, пт. монастира (Сто]анови1г, Записи, № 9242): 1842 лае
118
ССЦа WKTOMBpM 6 ДЕНЪ. К'кдеМо к8дн каКО и К8ШЛ С1а «МИНСИ дванассе мссеци за 1S монастиръ Нерешкн, урдта светаго Пантелеймона, при ТгУмена Серафима \ажи архимандрита тстовецъ за гроша 1480 со потрУждеше киръ Христота йУрчТа хажи йтанасовийъ со приложен» киръ попа Котете сакелар)а w Скоп'Ь, спитропъ wehtmio сем8, понеже юнъ далъ за oeia миней гроша 800 тсстови м8 парс ЯлексТа Й8рч1л по престд-Елеше нсгоко за вечн(и споменъ, Богъ да го прости, н да го приема къ царство небесное, нд'к?кс свФтъ животнТи, и да в8де Благословсшс на чадо нсгоко Ясна прсзвитсра нкоже лоза Яврамока. А проч!а пари к8с8ръ се дале ма(иа)стнрски пари и прочш епитропи се потр8дили за окТа книги да иматъ кла годатъ w Бога и светаго Пантелеймона, w насъ же молитва и БлагословенТе. ГгУменъ Сераф|мъ £ажи архимандритъ.
32. — Пакъ тамъ. Бележка въ монастирска книга (Сто ja новиН, Записи, № 9293): Gia книга, назшвлежаА третий къ. есть на монастиръ cfarw великомученика и исц-клителд Пантелеймона изъ СкопскУк каз8, при селю, което се называ Перезы, до два часа отъ Скопл*Ь — И выше монастира има до пол*часа една вода прекрасна называсмаА СУлтанъ сУхли’Х Писано на 1856ТО л*Ьто, ГУмй 27-мый
33. — Марковъ монастиръ, Скопско. Сръбския'гъ историкъ П. Срейковий и следъ него рускиятъ консулъ Ястребовъ (Гласник XLVI, 220; LVII, 69) видйли въ мо-настирската църква надписъ за основанието и възобновле-нието на монастира. Споредъ Сретковича той глаейлъ Изво люниюмь отца и воплофениюмь сина и сьшесткиюмь светаго доу^А обнови се сен свети и вожествени храмъ светаго и вели комУченика Христова пов’Ьдоносца Димитрии сь оуерьдгемь и потфаншвмь влагов*Ьрнаго кралга Клькашина и клагов*крни1в кралице Клены и сь превозлювл1внимк с«о штерма и сииомь Благов'крнимь крал-Ьмь /Иаркомь и Яндригашемь, Ив дни ним к и Днмнтромъ вл . . сыжс монастирь наче се здати вь л'кто зшнг (6853 —1345). вь дни Благоб4:рнаго цара Стефана и Христолювивагс кралм еИарка Въ преписа на Ястребова има н Екои отклонения, освенъ това Ястребовъ посочва едно м’йсто
*) Т е. С¥лт*нъ с8н, султанска вода.
119
t дето e билъ надписътъ, а Сретковичъ друго. Сега надписать не слществува. СръбскитЪ учени предполагать, че ТОЙ билъ унищоженъ отъ българитЪ.
Както и да е, но надписътъ съдържа известии недора-I аумения и анахронизма Така, споредъ надписа, монастирътъ гючналъ да се гради въ 1345 г., при царь Стефана и при Краля Марко, но въ тая година нито Стефанъ Душанъ е билъ цзрь, нито Марко е билъ краль. Възобновленисто на монастира се приписва на краль Вълкашина, а би се ОЧаквало то да е станало отъ сина му Марко. Отъ друга Страна, и самиятъ преписъ на надписа възбужда н-Ькои съм-нения, като напр. воплофЕни1вл<ь, сина, скниггкшелж, сожест щни прЕКозлюкл1внил1к и др. Всичко това говори въ полза на мнението, че въпросниятъ надписъ ще да е билъ пра-венъ по-късно. Желателно б’Ьше, за по-точното датуване на живописьта, Л. Т^ирковий и Ж. ТатиЬ, да бЪха предали ТОЧНО палеографски надписитЬ на фрескитЬ въ тЬхната монография Марков манастир. Нови оад 1925.
34. — Па къ тамъ. Полиелей отъ краль Вълка 1 шина. На гольмия полиелей, подаренъ отъ Вълкашина на монастира, е имало окачени бронзови ажурени дискове съ името на ктитора-даритель. Единъ такъвъ дискъ се нами раше въ българската Скопска митрополия. Втори екземпляръ [ВИД’Ьхъ въ Белградский археологически музей. Въ диска се четатъ думит'Ь: Вь до ба влгов«рнн кркЛь Каькашннь. Гл. фо-ТОграфска снимка на единъ отъ дисковетЬ, стр. 120
35. — Сборникъ отъ XIV в., съ много важни статии 1 отъ старобългарската книжнина, изнесенъ отъ Марковия мрнастиръ, сега въ Хлудовата сбирка въ Москва. На листъ 342® четемъ бележка: Звано б8ди- вали w читателе! сна книга (йврЕТДЕтсА су (ткспска надод ко лжтрь Л1дркевь стдго Ди/ни-ТрЁД да НЕ ДЕрЗНЕТЬ НЕК1И sain чгь да а оукрдднЕтк . И КОЖЕ Н1Ц1И сотворила ко сен жнтрь кои книгВ Бзе кой леоцш 8зе н М>ста аштрк едино здднее во врЕАЕ митрополита Bayapia то Кисть овдче не довро coTeopliUE за себ*Ь илмть с8дь вдай дще HI Нн*к ЛЕВЧДТСА ТО КО Б8д8ф1И В'ккь ДфЕ оужрошд КЕВ'К Поклажа горЕ йлеь гор» горе, горе и челкВ дще й w ннФ паки сот-BcpiTK HEKiH подобие П1рк1л«ь 1792 (Поповъ, Описаше, 419).
120
36. — Надписъ съ острие на една каменна колона въ църквата наМарковъ монастиръ. Надписътъ е отъ Кирилл Пейчиновичъ: Кгршт». иг&шнъ недостойный 8
Маркость лондстнръ . лето . дим (1801). Срв. Йеродяконъ
Христовъ, въ Пер. сп на Бълг. кн. др.^ЬХШ, 280
37. — Минеи отъ XIV—XV в., изнесенъ отъ Мар-ковия монастиръ, сега въ Хлудовата сбирка въ Москва. На
121
лпетъ 150 се намиратъ две бележки, едната отъ 1799 г., отъ игумена на Марковия монастиръ Хрисанта, другата — отъ 1802 г, отъ неговия наследники въ сжщия монастиръ, бъл-ц|рскиятъ книжовникъ Кирилъ Пейчиновичъ:
а ) Ее жкто w вспдофЕН1А бжёд t д\|гчд (1799) . прдвв-11лств8юфы\ъ сТшодъ иже ко Цдригрдд'к посддшд лштропо-ЛЙтд во Скотй йлпнемъ единъ Янд1лгъ й irk нсксчсягъ ко iiiicaHif ©блче irk s'kaiii срЕВролкжЕцъ. ш срЕкролюк1А ск<е г© нолю* К4Н©нЪ не др'ждше спи©н1д вацше кк к' него жнтыры nt фДДАШЕ ЩП Ж* ЦрККИ НИ же СНр©ТЪ . НИ ЖЕ ЕДОКИЦЪ., НИ ЖЕ ШШстиню ддвдше Ro Л1дркек% жнстръ 1/к\'Ъ азъ сжирёши ЙгВлннъ. ХрТсдндъ 1ерслк>нд)(Ъ ©едче з'кл© во нифстФ нрЕви-КЛХ'Ь fpdurt лдндстирсксс еже во Варвара лштропслитъ држаше, и «||1С Др^ГИ И : ГрО W ЖНТрЪ ЛШ ЗЕЛ1ДШЕ . IIHCa\~K cie своею |4ксю дзъ Хрсд : ЁЕрлЁнх : во л'кто Ф Хрта Era : 1799.
б ) Кирилъ Пейчиновичъ сжщо така се оплаква отъ I осилието на властитЪ въ монастира: Ео л’кто ui воплофенеаГдд Era й спаса ндшегш 1нса Хрта: 1802: ©ьр’ктохсА азъ йгВженк гр'кшный во 1Е(юлюнас’к\гк К?р(ддк ©едче з-кд© ко д-Кности иждихв свое жити «клавши, око т'кснотй ради, око © насйдЁЕ ИДаД'ЙюфИХЪ ЫЕО НЕБр'кжЕША ради СВОЕГО», НО /ПОЛЮ вас h црдт'Ёд прочитдюфых’к cie рцытЕ Еже ©прости рдва сксег© д/ИННК , Kvp(iarb) «ржнахт* (Поповъ, Описаже, 303 304; срв, факсимиле у Селище в, Полог, 139).
38 . — Бележка отъ 1801 г. отъ Кирила Пейчиновичъ, 1Я втората корица на пендикостаръ отъ 1398 г., писанъ отъ |*встратия, при султанъ Баязида. Ржкописътъ билъ известно преме въШишевский монастиръ Св. Николай (Скопско).
Отъ тая бележка личи, че още въ 1801 г. Кирилъ е билъ игуменъ на Марковъ монастиръ, но не е забравялъ и фугитЬ монастири въ северо-западна Македония и често ГИ е спохождалъ и отбележвалъ по рукописи и по стени <а Своето бродничество. Тая бележка, фотографска снимка <4ъ конто даваме на стр. 122, гласи:
122
НА.
er
"4s- :t
UJ Xfm i

^ЧМГ.
p А л £ £?<
йА м^КО«г
" / 4» V НК Л
Оз ’ ‘
j/ о г о f> и п«» А с Л ( о »»• * г‘ f
С Г {
•V.^ fnf7 О л P Г V
^е л-лл X 5
•*к rf FzV О Ь И п’ «’ Hfr,pJ₽M Xz5,x»J<«.
А <л л ¥rff р "‘Г-*
п м'К о € г¥л*€н С л<#1 г,г ° tft‘
.^.« , -, л --^ •• д.,
. . . ?.т.,^., , .
т& КО f- <* . **
fiff t w я и «у Н гШ•*>
7О</>/А V? СУ’ЛЛАОН^Ч) ^.<н.Ж п
R f ха * т е ГГС Хй А Г) .А Ж я
ЙОС И
^ Ro J4 и М3 о й о » н (& п Ко
Л^-t-rrfh XPtneJf, i^O. ft» f Ao f « <v,H 4it
123
Да ct знае ко л'к' awa (1801) w Хрта дои де еденъ грешный кдлКгеръ фо веше егВме*1 на /Иаркокъ лштръ фо веше iv Долни Пологъ w Те'арце цю го кикаа попъ Курмлъ кела11йд1Ъ сироти греуоките негоки немаше и лака ни во кал8герст( в)ото ни во скефенсткото ни ко ег8л«енстко токо салтк йднто м8 кеше а докродетели ни мало налише токо кие краЪа и оци речете Хрте Бже прости и оупокой д8ш8 грешнаго Бирма еро-монауа, мене сполшите и севе чВанте w грешВан'к, да люа д8ша и каша й све уртАНска д8ша фо се преставиле ко Шйшоко й на скако дпсто да вселить Хртсъ во царство свое аминк
Kvpia Тердшахъ Жарк(окъ) дштйръ
Това е най-стариятъ познать автографъ на Кирила, отъ 1801 г.
39 . — Бележка отъ 1807 г. отъ Кирила Пейчиновичъ, въ Иловачката кормчия отъ 1262 год. Рж,кописътъ купенъ отъ Михановича, сега въ Загребската академия: Иренисаук сне азъ Кгр!'лк нгБмень /Иарковаго дмнастнра светод<8 Димитрию. Тетоецк. аш^ (1807). при лштрополита курк Дндил1а. Срв. Miklosich, Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum, XII.
40 — Бележки въ ржкописъ въ Марковия монастиръ, писани отъ Кирила Пейчиновичъ (Срв. Йер. Хри-стовъ, въ Псп. LX1II, 280):
Да се знае зере ко лето отъ спаса Х{та awa (1801): во то прели кеше ко Скопгк дпп рополитъ кур Дндид«ъ и веше завить Дли вегъ. . .
И ко лето aivj; (1807) ко есенк Saipe Дли вегъ. . .
И пакъ ко лето fdivai (1811) се Таки др8| а зкезда.
Кирилл |еромонауъ село отъ Теарце родомъ отъ Дегенъ । радъ сиречъ Тетоко
41 — Бележки въ панегирикъ отъ Марковъ монастиръ, въ скопската българска митрополия. Срв. К. Радченко, въ ИзвЪспя Отд. рус. яз. и слов, при И. А. Наукъ т. XII, кн. 3-я, стр. 147 сл.:
а) Бележка на 26 листъ: Giio кнйг8 покезак азк лш-трополит скопкски 0|юдси вк лето зрна (7151 —1641) глема паиагерикк за скою дш8 и свои ротели л<ца м ка днк оу (ткопи.
124
ВМИГЛ CIA ЗО6ОМЛА
О Г 4 М u О
СЭписас/л ради поТргкы и ползеблжА препросНншмми и hf книжными мзыкиулг-^олглрскммг ДОЛНгД АЛгссГи» ллного-
J'p’lit’JINIdMX КО FffOAAONAt'kxZ И ШДОСТОИ
н*£мшымг 1г#луй6мх К р'л ь Л1 а р к о-в д г w Монмтырд ;. ИЖЕ вс Скопи
•у/Иаркоа рка xpawa ста rw ef лмкоа^^ченика Лимитна
KfpiAj’b тетосдъ п^нчиноояк
И м^дасл на тупч иждивгним'х и потграыпм-Блгогов^иыагш во ОвАфн’ниц'Ьх^ j/ыя ROOTO С ТО ш И ъ Л
Пола ил Приз^на града.
&Ъ КХДИНЬ If Л Д и,/
Писмены KpaatKK ОужаЕрртЕта Пефаыеад!».
I 8 । 6.
125
б) Бележка на корицата: Къ ^зрсз (7176—1668) тшгд бы войска нд Ждату . сТи кнгд гделии пдныгаршкь w Ларки.’11 диндстирь сил книга гЛедш пд нд Ьи w Лдковд Л1Д-идстирд урдам стаго ДилштрУд дшршточйваго кл рсц*к G84-ниц*Ь (— Сушица) икса грешни 0идотей
в) Бележка отъ Кирила Пейчиновичъ отъ 1809 г. на 16 листъ на полето- Окда книга житн г лщы писана оу Жл'ркокь лштрк ка ct писала тк (320) а кд се повсзддд р'л» (140) године . сирсчь поксздно во лФто гзрна (7151—1643) г8 покездль скопскш лштрополить 0еевдрсТи не со плдЬдн^ но свою р8к8 за свок по/иень и родителей 2г<6 оулюленк кисть (U Фи/ЮДеД ИГКлинД /ИарКОВДГШ ДШТрА НД ttBpATCHIC листа сего юврАфеши и р8копвсдн?е erw GTe писдуь дзв недостойный ЙГ&иенв То гоже л«нтрА кеше швелело пот(п)исдтв влддикиив За тод овновиув да не се здворави тр8дь поко(и)нолгё лштро-политК скопскодгё кгрв 0ешдос1К w вн окну в cie во вросли лш-Трополитд кгрв Янди/нд во дни леелкна ’Яливегв Йкрдилгь вегв ко лето f лыр (1809).
42. — Бележка отъ 1812 г. въ апостолъ, който билъ въ Марковия монастиръ, а сега въ Соф Нар. библиотека (Цоневъ, Олисъ, 68): Gie книга w /Идрковь лмндстнрв шва дете ipo п(о)твписд пиелк кеше w 38во(в)це го выкать Лле§д това дете пописд писаю таке дд сс зндств 1802.
43. — Шглсддло, книга работена отъ Кирила Пейчи новичъ въ Марковия монастиръ и печатана въ Будинъ на 1816 год. На стр. 124 даваме фотографска снимка отъ эаглавния листъ, а следъ това извадки отъ Огледалото, за Да се види неговиятъ народенъ езикъ, нареченъ отъ самия авторъ тетовецъ „препростъ и некнижовенъ езикъ български ОТЪ Долна Мизия".
Извадка отъ Огледалото, стр. §—в".
Овое сказйн!е да чатй йлй еймъ себ'Ь йлй дрйгомв на главй, кбй е* мощно ббленъ, йлй во гблемъ саклетъ се нао-Катъ йлй во длабоки грйхови нёкои влеголъ, йлй некйква НЙпасть го нашла 6 грЬхотъ свои йлй во стокатй йлй во КнНйтй йлй во челйдътй, йлй во нйвата йлй во лоз’йто, йлй ВО др'вХтй йлй во бйхчата кйква невбла да бйде првы да С£ йсповёдаатъ свё чёладъ й да се бпрбстатъ меЬу себё й
126
да се покйать й да «ставать да не чинйтъ лошо ка що чинйле й да се помблатъ попу й попъ да ймъ чйти бвад мл'тва й да знйа цврство ёлё ймйатъ селаметъ кврталвсъ сйр'Ьчъ спасёюе, й да се чйти члв'Ькв на главй кога бере двшй а кога примйра сиркчь на йсходъ двшй ёмъ грехоите му се простлать й Хрта Нйфонта ёмъ лесны може да се престйви сйречь да (Уумре рахатъ.
Стр. р-мд—рлз (Наставление за първигЬ земни плодове):
"Ако сакашъ да ти се райатъ ббстанъ, бахчалакъ, й.блки, крйши, слйвы, лдзницы, брйси, костёни, мйгдали, хёръ що да бйдетъ да раздйдешь за Бдга й првата ко(ш)ница, що he заберешь, ёмъ й най-хвбйво место да заберешь првото, й челното да го дйдешъ на некой просёлкъ, или во црква «неси, й раздйди по сиромйсы, йлй ду некой монастырь херъ кадегддеръ да дйдешь, амй най-хвбйто ёмъ най-чёлното за име БбжТО пр’во да дйдешь после сймъ да заийдешь, или пешкешь да дйдешъ ёмъ да дйдешь, йкс» ймашь ббстанъ най-сефте, най-голёмата лвбенйца, на прбсАцы да а дйдешь, после на забита пешкешь по мйла да йнёсешь, тйка й й грдзЪ, тйка й й бвоЪки, тйка й й жйто, зере прдсАкотъ he го нбситъ Б'гв, а забитотъ he го йщеть сймъ, йли кого се боишъ помошно да й Бдга йлй й чоёка що ёстъ й бнъ подъ Бг“а, ёмъ й прво най-чесното най-едрото, най-големото най-напрёдъ за Бга да го дйдешь. . . .
44. — Възобновление въ 1816 г. на Шишев-ския монастиръ Св. Николай, при с. Шишево на р. Треска Бележки въ шишевски ржкописъ, сега въ Петро-градската Публ. библиотека. Срв. Сто]’новиЬ, Записи, № 9075, 9076:
а) Сказани Тако да знаете, краТА наши сксц!ен1ци и лжрАне, л'ктъ w Христа г л. <й. s. Г (1816), ко лисецъ иоуни, ка то вреле доиде Сажоилъ ерлонауъ н Параскека люнаушАуъ и к оученика ила irkuie илъ единъ. Б or о а а дрВги Секула ко лонастиръ. скетшиуъ Николае Скопски Шшоски, тБка доидо^а да седатъ. Прежде н!лъ . р . Л’ктъ шло п8сто тока скетено /Место Кога дондоуа, нище не наидоуа една царкка и.к. кели /Мали . кога клегоу/ме ко ла(на)стКръ, не ложеу/ме да клезели w треклчъ; со зоръ секоули б1лачотъ да и кокодоуле ко дкорища Л1ног8 лострадауа за тоа /место
127
по(пъ) Сджоилъ и Пдрдск!‘вд . T'ia ндпрдиА патотъ ко до-Лотъ фо в, и чвшждта фо в на портата; жногВ св потрвд1А 3d тоа место
б) То фо квшв . а . ВченУкъ св кдл81>врн им(в рв)к’к CtpriA жонлу’к w рожвдвство Христово f S.w.a i (1817) . adkTd, й той многК нсстрддд 3d Tod место . . .
45. — Помеиикъ Шишевски. Поменикъть е билъ написанъ на дъсченъ триптихъ, отъ който е запазена само срЪдната часть. Поменикъть е билъ писанъ въ 1816 год.» при възобновлението на запустЪлия монастиръ. Запазено е следното заглавие и имена на дарители:
СпОМЕНЬ ПрЕЖД1П0ЧИКШЫА О1Ы и KpdTId HdllJIiyTi И КТ|-ТОрВ cfdrw «КИТЕЛЬ CBPW СТЫТЕЛА НикоЛДА И Тро(у)ЖДДЮфИ£ СА О И1уъ S'tdft) полезно есть О дВшы'х’Ь СКОВ Ирк
ПОМАНИ Гди
УИарко КрДЛА ЙИЛН1Д. люнуд
Яндронйкд "Тюдкыжд жонуд
БоЖДНД Ддвйдд. нржоул
iHd/IBHKd ГдКрИ1ЛЛ. Твржонр
Младв'на Ствфднд жондул
Димка ”1врВЖЫА. Ifp4lop
"Яркыпа Софр6н1А. жон\а
Ныкд Овшдорд. жонуМ
Йднка МдрГд. жону[д
Тодоръ Gw Mid MOHJfld
"Алехандра v^dHdCfd MOH^fd
Тодкьид BddTd
Стою EBHHdMHHd. ?Bp\d.
ЙДДНДС1Д Гвюрпа
Доста Алтдно
Давида люн(д)\д /Идрко
(х)с|фд IBpAtO Пвтро
'{юань. л1он(аДд "Антонид
ГрТгорыа, д|дком АнднТд 1вр©х
Спнсдса спожв'лникъ св'й во л4то f д s 1: • (fdwsi —1816),
46. Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1645 г. на иконостаса На църквата: Он чтны и вжтны крть сьгрдди св w бнтнд вь лвт(о)
128
зрнг (7153 —1645), a w вкпдьфениа хва л\мё (1645) тогда свет1телств8юф8 патрёарх8 Kvp Пагс(и)к> и каке Никано(р)а пов4:лЕн1ем 1г8мена KVp Тлков'а 8дела\ азк грешны |еромонах Он8фри и прёложихь храм8 его Николи за кеч и 8 палить севе i родител (Петковий, Старине, 27).
47. Бележки отъ разни рхце на последната кора на миней, н'Ькога въ сжщия Шишевски монастиръ:
а) Да се знаетъ копа кеше Божинъ Еакъ . на монастиръ Ши(шск)ски сти Никола въ летчи 1838.
б) Да се знаетъ кога вешъ Еакъ К8зманъ w село СЭсой w гратъ кй дава да 8читъ книга да се чинйтъ пюпъ на сти Никола. (х8мъ грешенъ да лее простат сви свецй.
в) Да се знаетъ кога кеше Какъ на монастиръ Шише(к)ски на стаго Ни(кола).
г) Да се знаетъ кога веше йакъ Никола на мо(на)стиръ на стаго Николае ар\йеписк8па awa (1830) w рождества же по плоти Гда й Бга й спаса нашего 1са Хрта (Цонев, Опис II, 54).
48. — Бележка въ печатанъ псалтиръ См фалтирк на свети Никола, Шишевски монастиръ, писалъ Лкрамъ штъ Крчово, село Долснцс Яголско кога шеташе по тесно со и>че Данила 1846 (Сто)ановий, Записи, № 10484).
49. — Бележка отъ 1847 г. въ миней отъ 1388 г., донесенъ отъ Грачаница въ Шишевския монастиръ и най-сетне пренесенъ въ Москва: Знанно к8ди. азъ Ешедйкъ мона\ъ превикавамъ во монастиръ ко име сти Николае зовомна ШишсвскёА СкопскТа епарх>и при царл т8рскаго сВлтанъ Шеджида се пиша овое не нечетное письмо при митрополита 1шакима й при йг8мена Еенеамина й кра-тёамъ ег<й Дёонгсёа монаха Даниёлъ монах’, Тюанна /Инхаило-вича w града Кз'н л'къ л6дрененскёА епархён се пнпа во ме'сеца септемврёа кэ ден с аюмз (1847) Срв. Поповъ Описание, 303.
50. — Монастиръ Матка, при р. Тр-Ьска. Надписъ на надгробца плоча отъ 1372 г.: Почто дивыте се, w члкц!, зрецее мене къ гров4г Е^дёте мко и тако вы х<>фе(те) вй, нь помнКфе ми с вами любо поменВёте мене рав8 вжю
129
2И/рк, & зовюла ЕмиславВ. Пр’кстакн се лац севр кн дкн кв л*кт(о) злиа (6881 — 1372). Срв. Сто]ановий, Записи, № 141; Петковий, Старине, 25.
51. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1497 г. надъ входнитй врата отвжтре: Изво(лс)нисла ыца и посп4!шение(лАъ) сна и сквркшение(лАк) стго д%л сьи сты бжсткени уралж стие влдичици Ице приснод*ккАА УИарие доиде Милица и юкр^те црквЗ адткриенВ и покри црквВ и полиса скзида припратй и к8пи лозие. Полдни Ги раки своих Тошинка и сина лаВ НиколВ и швладакмраго ЛАИТрополитВ кгр Яданасие кк л’кто : 5 : t : — (7005—1497). Срв. Петковий, Старине, 25 — 26.
52. — Пакъ тамъ. Антиминсъ на ленено платно, наоколо зеленъ коприненъ крайщникъ. Подаренъ отъ печския патриархъ Арсения Черноевичъ въ 1716 г. Надписъ: Слоу жителю гик полнни слА'кре'ннаго ’Ярсе'нТа : ару'игкопа : йз’(5-врази с* въ л’кто гни а(|гГз-е (1716).
53. — Монастиръ Св. Андрей, при р. Треска. Надписъ надъ вратата на притвора. Обнародванъ нйколко пжти незадоволително. Срв. Сто)ановиЬ, Записи, № 26. Той мисли че надписътъ е отъ по-късно време. Тукъ го преда-вамъ по преписа на Петковий, Старине, 26:
Изволениелак Ба <оца вседркжител'к и iiocheuiehheaik она единороднаго и скв(р)кшениелАк всепр-ксветаго доууа сьзда а и Полиса а сы сти и бжствкни уралАЬ вк иди стаго и славнаго Врьуовнаго апла ува прквозванаго Яндреа тр8долА(ь) и под-киголаь уристолювиваго рава вжиа Яндр*каша сина втораго вла-гов*крнаго крал'к Елькашина и кралице Плени и Плисдвет(е) и «дико вьзлаожно вкдахолги и приложиуолАк ст’кн црквн се ла 8 ноли и 8 заврди ск ЛАетоуолАк и прдвиналАи гаже писана сВтк нзв’Ьстн'к о вссла — гаже о ниук вквревк вь (у другигй преписи: вь древниук) урисовВл'к и си дв’к сел'к ла . . Б8к8рци и Повнлно вь залА’кнение цркии Свшичкои зговоролАЬ и дауолАК на /И.ОЛАКОВО аа за Иване, понеже тако прилежно ви швонлаь црк(в)алАЬ илаети тако сиа села — л'кто з <й о^ (6877 —1369).
54. — С. По б у же, въ скопската Църногория. Надписъ отъ 1500 г. надъ входнитй врата отвънъ на църквата:
Български старили изъ Македония
9
130
ИзЕОЛЕН1ЕЛЪ сеца И ПОСПЕШЕНЁЕЛЪ СНЛ И СКЕрКШЕН|(ЕЛ1к) СТаГО дул сын сты урал< rfhiE в*клико/мнце Пески пописа се къ лк'т(о) if ТИС8фНО Д , ЛЕЦЛ Н’КТЕСра Д Тр8Д0Л<’ И 1ЮТЬфаНИЕЛП> селл ПокБжднм . Тко приложи, Бк да га прости (Петковий, Старине, 24).
55. — С. Кучевища, въ скопската Цьрногория. Родно мйсто на българския книжовникъ и владика Натанаилъ Богданъ Стояновичъ. Надписъ въ притвора на монастирската църква Св. Архангелъ: 1776 /ица юкт а да се знас, кога доТде лштрополитъ скопъски к!ръ 3a(xa)piA а са нилед про-тосигелъ к!ръ Никодилеъ скопъскаго елке Х1лапъдарН1, кодъ Ег8л1£на киръ МакарТл. Срв. Петковий, Старине, 24; Весник српске цркве 1903, VIII, 721.
56. — Пакъ тамъ. Бележка отъ 1519 г. въ триодъ, въ Киевската Дух. академия: Изеоленёелек ютца и посн'Ьшен1елек сына и съкръшЕН|ЕЛ111 свЕтаго доууа коупн се cia кожьсткнаа книга глаголЕвДЕИ трКшдъ пръкы колЕатъ, отъ. люнауа 7Иине И приложи СЕ ЦРККВЕ ЕЪскдЕНПО Пр‘кчИСТ|£ БоГОрОДИЦЕ И присно д'кеы 2Иар»е, къ сел*Ь нарицавлнлЕЪ ВлъчЕКИфа под8 BECIE ЧрънЁЕ гюры. И приложи Рада Вокачица р. аспри за БогокчЕку д8ш8 и за свою д8ш8, Богъ да иуъ прости. И съвшръ к8чевскы на праздникъ еъзнесенее съкрашЕ р* аспри; Богъ да иуъ прости кои с8 приложили за с!‘ю свстоую и вожствнноую книге . . . Съписа се cia книга р8кою срш-дЁакона Л1ине, под8весТе Чрън‘|Е горы въ поустыню нарицаслюу Б8нешк ... И wipe приложи Калина за Длштрок8 д8ш8 и за свою д8ш8 . к . аспри: Богъ да иуъ прости, алшн . Еъ д-кт-к с.?.к.? (7027—1519). лгкссца кипа .г. дкнъ по празн» ств8 възнесенм И wipe приложи Рада Вокачица .л. сагк, Богъ да ю прости (Сто)ановий, Записи, № 441).
57. — Монастиръ Вунешъ, въ скопската Църногория. Вунешки поменикъ, на хартия in 4°, XV в. Над-словъ : Съ Бг® починаЕ" полишкъ . урал>8 cfrw й славнаагш ’apytEpca й чютво'рца ува Ннкшли . глклйи K8he'luk . къ пы крили ЧрълЁнЁЕ гшры . еыше села Дюканц!и . Следватъ имена на дарители и св-Ьтски лица, съ означение на мйсто произхождението имъ. Поменати сж следиит'Ь селища : Скопье,
131
Топлицд, Рддишдни (Рддишдне), Люкднце (Дюбднци), ПовВжде, Хрдц|дк. Нерези, ЕКчевифд, Книце, Рдкойе|и, Че'рВшно, Орд-шлпъ и др.
На 17б листъ стой бележка: Нк м . <3p\(7160—1652) село . Дюбднци ЕрдгЗи Кешекк писд юцд . ддде коз8, т. е. записалъ въ поменика името иа баща си и подарилъ на монастира една коза. На края е помЪстена служба и житие на св. Николая чудотворецъ.
58. — С. Бар о во, надъ Марковъ монастиръ. Надписи правени съ острие отъ Кирила Пейчиновичъ на външната стена на църквата Св. Атанасъ:
Ко лето г дим (1810) попъ Кирилъ w Марковъ ли-ндстнръ до(о)дп 8 Бдрово свети лгасло.
Ипдкъ доиде ко лето f д ® и I (1818) Срв. Йеродяконъ Й. Христовъ, въ Пер. списание на Бълг. кн. др., LXIII, 280.
59. — Две свидетелства за езика и народностьта на скопяни презъ XVIII в.
а) Въ с. Кленье (Б'Ьлградска епархия) свещснствувалъ презъ 1734 г. преселенецъ Петъръ, родомъ отъ с. Баняни, отъ скопската Църногория. Попъ Петъръ, ако и да се билъ училь въ Печската сръбска патриаршия, сё не можалъ да отвикне отъ родната си речь, дори и когато билъ подло-женъ на из пить. Въ доклада за неговия изпитъ четемъ: 1ереи Петрк Кленски, сннъ зелшд'Ьлцд Мирила, рождениел<ъ и коспитдше.иъ из села Е д н гапско га, близ Gко пл га, Вчил се книги вд naTpiapiiiin Ипекскон 8 Гесиргга ерлюндхд ПеЪанина... НскВшенъ кикъ кдко читдти зндетъ склтое nncaiiie, нрокд ц1шл<ъ из цдрствВюцшх книг читдетк среднилъ рдзВлиил!, наносить газиколек б л г д р с к и ai ъ (Споменик XLII, 114).
б) Скопянинътъ Иванъ Димитриевъ Сталевски се пре-сслилъ въ Русия и презъ 1745 г. билъ записанъ въ гръц-ката колония въ Н'Ьжинь, но като българинъ: „Иванъ Ди-митр!евъ Сталевскш болгаринъ Македонской провинцги । горда Искипъ1) заехалъ въ НЪжинъ въ 1745 году” (Труды XII Археолог, съезда въ Харьков-Ь 1902. Томъ II. Москва 1905, стр. 225).
*) Искипъ, т. е, Искюпъ, Скопйе.
9*
132
XVII
Кумановско
1. — Старо-Нагоричино. Монастирската църква Св. Георги била построена въ XI в., а въ 1313 год. била пресъградена въ по-гол'Ьмата си часть отъ Милутина. Надписътъ за пресъграждането й е издълбанъ на гранитна плоча, дълга Г90 м. и широка 39 см., поставена отвънъ надъ за-падната врата на църквата. Както попъ Никола, срв. по-горе, стр. 103, пише свонтЪ книги въ Скопйе на български, така и тука, въ завоеваната отъ сърбитФ северна Македония, българската писмена традиция е била запазена известно време. Монументалниятъ надписъ на старонагоричката църква е на български. Ето неговъ точенъ преписъ:
— - Нзволсннемь кожнемь създл са домь стаго н вели кослакнаго м&усннкд Христова Геыргнд къ дни стороднаго It н прэдксокаго крал* йроша Мнлнтнна н б(о)гомъ само-ДРЪЖЪ1|» KCf.ll СрЪБСКОН Jjf.MII н поморъскон при k(o)fov(kc)-тнккн кролнцн Снмонндъ н при нгкмене Андоны, к лето rs(fi>)нкн л (6821 —1313) к то же лето краль нзб! ткркн. )
2. — Сжща църква. Ц-Ьлата току-речи зография на църквата е била извършена отъ гръцки художници и съ гръцки надписи. Главниятъ художникъ, по име Евтихиосъ, се е подписалъ: ^elp EuTuylou swtef (6825 —1317). Само на свитъцигЬ въ ржцетЪ на нЬкои светци, въ л-Ьвата страна на църквата, се виждатъ славянски изречения; имената, обаче на светцит-Ь пакъ сж на гръцки. Зографисването било привършено въ 1318 год., както се вижда отъ надписа на северната страна на кивота, за който ще се каже по-долу t Бжнемъ нзболкннммь сь/да се io юсноканнеа. н полнел се уьстинн хрлмь сьм. подлннемь всакннм. лр«высоклго крл Стс фалл 8рошл вь лето, f г. ш кг (6826 — 1318) (лрн) нгв-мен* Вениамине За привършването на зографията въ 1318 г. свидетелствува и гръцката дата отвжтре надъ за падната врата: ётоид .Згокг (година 6826 —1318).
3. — Гробъ на царь Михаила Шишмана Ви дински На западната стена на църквата отвжтре, въ юго
*) Последната фраза, следъ датата, писана по-късно, отъ друга ржка
133
западния жгълъ, е изграденъ издаденъ кивотъ, 2'50 метра надъ пода. Тъкмо подъ кивота има две фрески на светци, едната отъ конто не личи, но другата е на осоговския све-титель Якима, който е изобразепъ въ монашеско расо, съ кръстъ въ дЬсната ржка и надписъ: Пр'кподокни юць Jwa-кили>. Това ще да е, доколкото ми е известно, най-стариятъ запазенъ ликъ на св. Якима. Другиятъ изличенъ светителски образъ може би да е на Прохора Пшински или на Гаврила ЛТсновски, а може би на т'Ьхния духовенъ учитель, Ивана Рилски.
Въпросътъ с, чий е билъ поменатиятъ кивотъ-гробъ? На 1916 г. намЪрихъ вжтре въ кивота н’Ьколко разбъркани човЬшки кости. Разпитахъ свсщеника и н'Ькои отъ по-ста-ритЬ селяни, да ли знаятъ нТщо за кивота или да ли помнятъ да е имало н’Ькои гробъ въ църквата. Нищо не помнЪха. Казаха ми само, че и да е имало гробъ, той ще да е билъ покритъ, когато е била поставеиа по-новата настилка на църквата. Отвънъ, обаче, на гожната стена, налево отъ вратата се намиратъ н’Ьколко стари слабо запа-зени надгробии надписи по камсннитЬ квадри. На единъ отъ т-Ьхь, току до вратата, се четатъ следнитК останки отъ думи:
♦В bib Lf’zk W к
Втората думица. съдържа, безъ съмнение, известната ср"Ьднобългарска лигатура ф, означаваща царь. Твърде е възможно, тоя надписъ да е поменавалъ името на царь Михаила Шишмана, убитъ отъ сърбит-fe въ Велбуждската битка 1330 г. и погребанъ, както се знае, въ старонаго-ричката църква Св. Георги. Сръбскиятъ съвременникъ архие-нископъ Данило изрично бележи за това: и тако съ чкстию покел*к (т. е. сръбскиятъ краль Дечански) пр’кнесеноу выти Т'Ьлоу сего цара (т. е. на Михаила Шишмана) н положепоу HKITH кк црьккки скетааго люученика Христова Георкгим кк лткстФ pEKoarkaih Нагоричкскааго; и тоу лежитк и до сего ДЬНЕ кк увалоу Богоу, кь прослаклюниге же и чкетк селюу
134
пр'квысоколЕоу 1цмлю и ккселк>у отьчксткпк» tero, ид^Ьже лежите т'кло сего цлра Блкгдрскддго Михаила
4. — Схща църква. Отъ другитЪ каменни надписи по външната южна стена се четатъ ясно само два отъ след-нигЬ четири:
a) t llo'i’H рдкь ЕЖН 1’лт 1ЛвТ8ЛОКНКЬ КрАКЬ ЛАГЛТО|»1„
б) + Мид дприл-к г t днь нръстакнсе рак(ь) Хртв : Теопсмнрь . . .
в) Жцл нсннд irioioBio . . . Ki *к . loacilty.st: •клин. . . .
г) но . вослакк ке : р : rti’Spa
5. — Сжща църква. Надписи на единъ отъ д'ЬспитЬ пиластри въ църквата:
а) Да ct знае доидохк азк недостины игБлннъ Марко шнастирскн Кирил йролюпах и Жиуаплъ люнауж родолгъ. w Пезока iXKr iSh а ю ri (1813). Поменатиятъ тукъ Кирилъ е известниятъ К. Пейчиновичъ.
б) Да се зно кога Дохсдиулн знеподци w Ста Метка lEptH Крете К’К лето Хско гДе|'КЕ (1722).
6. — Младо-Нагоричино. Сегашно Младо-Нагори-чино представя типъ на разбито село, съ много махали и съ 18 църкви и църквища, повечето развалини. На уединения хълмъ, юго-западно отъ главната църква Св. Георги, нари чанъ Срёгьна скача, личатъ останки отъ нЪкогашенъ гра дежъ Назвать го Кйлье (крепость). СелянитЬ ми разказваха, че жителитЪ на Младо-Нагоричино нЪкога, въ старо време, били се преселили изъ Старо-Нагоричино, че тукъ не е имало градъ и че н"Ькога м’Ьстностьта се викала Жегльйгово. Не зная, да ли последнего съобщение иде отъ старо предание за ср'Ьднов'Ьковното Жеглигоко или е плодъ на кпижовно влияние отъ ново време. У менъ остана впечатление, че преда нието е старинно. Младо-Нагоричино се поменава още въ ср-ЬдновЪковнит-Ь паметници; а презъ турско време презъ него е минавалъ главниятъ пжть отъ Скопйе за Кюстен дилъ, както е и сега.
Въ Младо-Нагоричино работЪлъ Владиславъ Граматикъ, единъ отъ най ревностнигЬ разпространители на патриархъ ЕвтимиевитФ, творения. Владиславъ билъ сърбинъ отъ Ново-
135
бърдо. Следъ падането на родния му градъ подъ турцитГ» въ 1455 г., Владиславъ намЬрилъ приб-Ьжище въ жегли-говската область, изпърво въ Младо-Нагоричино, сетне въ монастира Матейче. Той бивалъ и въ Рилския монастиръ. Той станалъ общъ писатель ‘за сърби и българи и писалъ на ресавска, сръбско-българска редакция. На края на книгата си Предали, която се пази въ Одеската университетска библиотека, № 41, Владиславъ е оставилъ следната приписка :
Gziand съвркшитЕАЮ коу къ в'ккы в'кко, алшнъ : — ус — злчедш, н концк Испйса се па книга . й Наго-ричин8 (илад&) . въ до/и8 Миколк (^панчЕвнкм . и поче се писати А«ца Hora'inpia къ к а днь . на къве'ден!Е пр'кчтые бце” въ стаа сты . и дспйса се тогожде /Ица ное", в грсд8фЕв л’кто . ai . днк . ипе* дне Еъ лт> . ^зц?е (6965—1456): *—= Еаадисла д/акк пнса кн!г8 ci'io, iv Новога вркда: — За Владислава вж. по-долу още.
7. Пакъ тамъ Църква Св. I еорги. Разни надписи един на иконостаса, други драскани по стенитЬ съ острие. На иконата на св. Димитрия на иконостаса подпись безъ дата на зографа: Изъ р8кн Кено Илйевичк. — Надъ царскитТ врата: На 1872 Епйтропъ Крта Яжйнъ Поме-натиятъ Кръсто Ажинъ ще да е билъ отъ младонагоричката махала Аджинци. — Дубровнишки търговецъ се подписалъ: 1664 Marino Nicolich Raguseo. — Следната бележка се от-нася до турско-австрийската война въ 1689: Да се зиле кад поотнашЕ НЕЛ1ци от тоурчина од Еоудилм до Щнпа до Еан8 до Еелес на лето с^рчд (7199—1690/91). — Бележка за кумановски учитель: неролюна /Ииуаилъ <3 сти Ируангсль КоучЕвИфа 8 Gftoirk н веше даскалъ 8 К8л1аново 1823.
8. — Монастиръ Матейче, Св. Богородица, въ източнитЬ ребра на скопската Църногория. Църква отъ XI в., възобновена въ XIV в при Душана. Тамъ горепоменатиятъ книжовникъ Владиславъ Граматикъ писалъ прочутия свой сборникъ отъ 1469 г., сега въ Загребската Югосла-вянска академия. Послесловието на сборника, посветено на Димитрия Кантакузинъ, самъ писатель и закрилникъ на книжнината, свършва съ следнигЬ редове:
136
Спсе'нк воудй, йлгкеи. пслшлоканк воудй, наш с а сын. Пи саже, cia кш'гд гноу Дмйтроу Кантакоузиноу, нослфднкп къ дУацФ^к нарицаемы, 1 а, дУакм Еладислаг.(о. къ. късечтнФ монастыри простые вце сдуцие иже къ покрыли! Чръные горы, къ дни велика го й салюдркжавнаго и fa люусролеанскаго амире Л1е)(Л1ед вега. Еъ юслюе же на де'сете лФто цръстк’1М его . к» създажа же Л!ира се'го къ лФ', гэц'о? (6977—1469). кроугк оуво слнца ьФше тогда, е л8ны же', д. 1НД1Ктйо, к" ос
9. — С01.И монастиръ. Въ 1473 г. сжгциятъ В л а-диславъ Граматикъ пише тамъ сборника Андрианти, който се пази въ Рилския монастиръ. Отъ дългото послесловие на Владислава извличамъ следнит-Ь редове:
. . . азк МЪНшТН И НЕПОТрЪБнФиИНН къ члвцФхъ. мныго-грФшныи и послФднын къ дУацФук, наричемыи та дГакк Еладн-слакь . . . прФп(саук ей . . . жйлифе тогда и праккыкан|е йлюуцюу Л!И, къ късечъстФл! л!онастйри . . . иже къ покрйлш Чръные горы. И ей же съпйса се. . . къ лф* гяцна (6981 — 1473) . . . И тоже же лФто коинсткока црк ЛИмебе'гъ на Хзоун Ясана...
10. С л. щи монастиръ. Въ 1479 г. Владислав ъ
пише тамъ голФмия сборникъ-панегирикъ, който доскоро се пазФше въ Рилския монастиръ. Сега паметникътъ е въ Цър ковния музей на Богословский факултетъ въ София. После-словието на Владислава гласи:
t Слава съкръ жителю прФвлгомК коу, дакшолюу лш но заче'лК й конъцк Цспйса се cia вжтккнаа книга, ре'колпии панашрй. послфдныи въ дГацФ’ Владиславы Граматикы, въ късечФнФ" монастыри простые клчце наше вце иже въ покрйлУи Чръные горы, въ пра^дФлФ жеглнговецф’. къ дни велйкаго й самодркжавнаго цра моусроманскаго ТИе ме вега въ кй, е л'кто цртв!а его w създаша же мира сего къ Л’кто, гзц п^ (6987—1479) мца априлТа, д’, къ самы'и тк ве кын пе' д^КлЬ’ довркшив ве р8 кроугъ оуво елнцоу в*кше тогда, e'i . лоуны же, д| 1нд1КТ1«?н ,В1. Еъ тоже же л*йто й връме, и тоурци пр|ймише Скъдрь w Бенетькв. мца пр*Ьреч£ннаго апрйлТа, д, днк. на самоую тоу' не'лю цвФтоносноую за соутра ос
11. — Послесловие въ шестодневъ, писанъ отъ Владислава Граматика, при сътрудничество на Марда
137
рия, въ 1480 г. Не е ясно да ли шестодневътъ е работенъ въ Рилския монастиръ или въ Ежево. Едно е положително, книгата е била поржчана за Рилския монастиръ отъ игумснъ Теофана. Послесловието, на откжснатъ листъ, се пази въ Румянцевския музей въ Москва. КрайнитЬ думи на ре/юветЬ сж развалени. Ето сжществената часть:
................(ии)са £4
«а Бжтвнаа книга глнлеын шестоднекн(икк)...................
стынув шца нашего "Шанна Златоо^'стаго, л».................
Жардафелек оу 1€жевоу ыкнтклп прпшкн.......................
нашего и поустынножйтелга Тюанна Рыле......................
женили, н настоателсткы, йгоулпна чтнаго...................
же юкйт'кли, kv вееофаяа. й прочла го Братств..............
подвйгшоу иуь на сё, и пр'коув'кдившоу. и цфноу д-к. .
Hia троудикшолеоу се дакшоу поел кдшвлюу въ д!а Кладйслакоу дТакоу w Чрьногорскые Ице н же г...............
та гее за роукод*кл1’е шистороу, разк'к уартее и проче.....
пракф фо е на книгоу Бзл-кзло тлее (343), динлреи. И . . се въ л*кто w съзаш'а лшроу, гъцпд (6989— 1480) ица сГкн. довршисе, дик. и тоже л'кто ид е, съврьуоу. .
шестотысоущнаго, и деветоситплго оулерФ црк Л1Г ..... лю'ре прешь съ воинство" iv Црш ра къ Янатол'ш льна г. н пр1или1 цр. .
1го Багазнтъ. леца тбгоже, дь къ соу днелек (Отчетъ Моск. Публ. и Румянц. музеевъ за 1876—1878 г., 40—41; срв Сто)новий, Записи № 6173).
12. Монастиръ Св. Прохоръ Пшински. Споредъ житието на св. Прохора, монастирътъ билъ основанъ презъ XI в. Св. ПрохорЪ, родомъ отъ Овче-поле, билъ духовенъ уче-пикъ ни св. Ивана Рилски. Надъ вратата на църквата надписъ отъ 1489 г. за презографисването на храма- Изкаоленшемк юца Н поспешени1вЛ1к сына и сккркшсн|пелек стаго д8уа пи вжестккне-ный уралш стго и преподовнаго и Богоноснаго (5ца Проуора Пшинк гкаго полиса се къ лето эцчз (6997 —1489) .Плати Л5аринъ <3 Кратова попа Радона сыне Бгк да проститъ его и родители Срв.Е. КарановъвъСНУНК.,IV,312;Годиппьица Н ЧупиЬа, XX 81,
13. — Пакътамъ. Надписъ отъ 1483 г. на мряморенъ купель: Прилеп гй auighie рака своего Петра вк лФто зцчв (6992 —1483) леца се ш дни (Годишшица Чупийа, XX, 84)
138
14. — Бележки за no-нататъшния животъ на сжщия монастиръ:
а) Смирсте мое азк гр’Ьшкн! нр'кзвитеръ; окаган! . . . w Врана да се знаетъ надъ придо^ъ к'к монастиръ 8 стаго шца Пробора п8стнна и сжитела рад8и се горе К оз к гач к ска w ги въ лето зсе (7205—1697). Годипньица ЧупиИа XX, 105 сл.
б) Писа^ъ азъ Столнъ iv Еранга и придс^ъ въ ма-настиръ стаго ища Пробора при Емлина кир Илариона во лето ( з тис8фЪ и гСЧ (7290—1698). Год. ЧупиНа, XX, 108.
в) Она книга монастира светаго Ilpo^wpa Пшинскагш, п8стини жителъ . Писа азъ грешни Накъ Анко месеца мартъ денъ 25 . Щрашна година беше, ч8ма тепашЕ сипа-нице, имаше 5 гроша юка ракиА, грошк юка вино, 1738 докра зима беше снегъ немашЕ, нецю мало беше (Сто)ановиН, Записи, № 7756).
г) Да се зна. каде пада порта манастирска, кад се землм тресе лгЬсЕца ф£РФаРа дьнк . if . f.a.vjr.NE 1755 (Croja-новиН, Записи, № 3095).
д) Да се знле кога 8л<ре Милент1а анона^ъ во мавастиръ Пшннски лето 1791. а \|г ч а Теслилшмо швци г pci i кози рк . а гокЕда g глави (Год. ЧупиНа, XX, 109).
е) Знати се кога юплени Карадагъ тал година беше зла iv т8рци 1832 . л . Полиса Пав8нъ w Старо Нагори чино иереи (Год. ЧупиНа XX, 107).
ж) Да се знле кога изгоре лмнастиръ и р8ка стом8 и>ц8; др8га р8ка ста Марина 8 иг8менх врЕЛ1ен8 попа Неш8 1841 месецъ октолшрнА денъ 3 (Год. ЧупиНа, XX, 111).
15. — Пакъ тамъ. Драскулки по монастирскитН стени отъ поклоиници:
Поп Нефдалинъ рилЕЦЪ 1784.
drauiia lepoMoiiajfh рилскш.
Хауи Ьронимъ рилгк! 1826.
Язъ попъ Стоанъ iv Кеостендилъ 1827.
Хари Данамъ, Map^ipie хилендарЕЦЪ 1813 . л кто. (Год. ЧупиНа, XX, 83).
16. — Монастиръ Карпино, Богородица. При писка отъ 1592 г. въ тамъ писано евангелие: Съписа се СЁЕ свецннное еугелТе къ люнастыръ Крапино, въ \рал! еъке
139
дета пр'кскетые Богородице къ л'кт(о) f.^p (7100—1592). кр8г слкнцЗ .st, д л8н ft делилёе ,к.э, злато число .3.1, епакта .s., ныднктнон л. Тр8ди же се ю селе и поплатн ирош 8лнн кир IwdHUKie, еерлюнду, к8д(и) елей К'кчнлд пдлеет, длеин (Сто)а-новиИ, № 5628).
17. — Па къ тамъ. Бележки въ Карпински триодъ, сега въ Соф. Нар. библиотека (Цо нс в, Опис П, 85): Да се знде кддд доиде ерлеондХ Стефднъ 8 Кдрпнн8 леанастйръ кд лето <дфлее' (1745) ПпсдХ дзъ ерей Отойко iv
Шгоричйно.
Друга рж.ка: Дд се знде крдтие лео'и ко тда стда книга кой педлъ — пдпд Дилейтрид ей Декрскд газа iv село Еърке'нъ. . .
18. — Па къ тамъ. Бележки отъ 1806 г. въ молит-веникъ, който билъ на Карпинския монастиръ: Ко лето raws (1806) тогди доиде iv ледденуию Реуекъ кюлюгк-кдшд 8 леа-ндстирь KapriHiiW и седе три леесецд
И кезирк доиде у Стопке у парк8 постн8 недел8 8 пстрокн (пости) . Тон лето се овраул п8шке и тогди доиде ко Кдрпинев ледндстирь. Кирилк {еролеондуь1).
19. — Пакъ тамъ. Бележка на църковния зидъ: Ко л'кто дюке (1812) доиде иг8леенк iv /Идрко(кк) леднастирь Кгрёллъ ё(е)ролеондук2) на Кдрпино. Срв. ПетковиИ, Старине, 25.
20. — Имотното състояние на Карпинския монастиръ въ 1846 год. е било вписано въ кондиката на кюстендилската митрополия. Описътъ билъ направень отъ гръцкия владика Дионисия Кюстендилски и надписанъ отъ игумена Хрисанта (1846: айуоиотои а' : Катаурасрт) тоб 1ероб |iova<jT7^p(ou Kapnevag . . . Рислндд леона^ъ подписд се сосъ скоа р8кд) Освенъ многото сребърни вещи, сждове и пр., монастирътъ е ималъ 11 различии стари рукописи на кожа, 12 минея, 1 октоихъ, 1 триодъ, 1 ирмологионъ, 1 киряко-дромионъ, 2 апостола, 1 гол-Ьмъ псалтиръ; недвижими имоти:
1 а) Т. е. Кирилъ Пейчиновичъ.
140
12 ниви, конто давали 163 шиника, 1 чифликъ въ Нагори-чино, 1 градина за зеленчукъ отъ 3 дюлюма, 4 ливади; добитъкъ: 6 коня, 15 крави, 3 рала волове, 200 овци, 76 кози, 25 свине.
XVIII
Паланешко
1. — Паланка. КриворЪчна-паланка, по турски Егри дере-паланка, или просто Паланка, е новъ градецъ, основанъ отъ турцитЬ въ XVII в., за да се пази клисурата и пл;тя въ горната долина на Крива-р'Ька, въ западно Осогово. Въ
141
ср'Ьднит'Ь Быкове тая клисура била известна у византий-цитЬ съ име Сарандапоръ т. е. четиридссеть брода. И тур-цитЪ наричаха лжкатушната горна Крива-р-Ька пакъ така — Къркъ-гечидъ (40 брода). Село Кръкля, което лежи въ най-горната часть на долината, напомня С/'кщото турско название.
Надъ входната врата на керванъ-сарая (по-късно прави-телственъ турски конакъ) се намира турски стихотворенъ надписъ на мряморъ. Въ тоя надпись се говори за съграж-дането отъ Байрамъ-паша на кривопаланешката малка крепость, около която изникналъ по-сетне градътъ.
Ето фотографска снимка, стр. 140, отъ надписа и преводъ отъ Д. Гаджановъ:
«Негово превъзходителство далновидниятъ Байрамъ-паша, който е въвелъ редъ въ ц'Ьлата държава, най-първо положи гол'Ьми старания и преустрои войската, принуди държавнитЪ слновници да не се отклоняватъ отъ правдата, а сетне, когато се научи, че въ страната има бунтъ той потуши и него безь бои и война. Кой ли герой е минавалъ безъ бой презъ главния пжтъ въ сгридеренската клисура? Въ единъ петъ-чепь день, пашата като събра безработни люде и жътвари, и съ умнитЬ си мЬрки турна край на бунта, предизвиканъ <>тъ заблудения народъ. Неизвестень пЬвецъ възп"Ь тия му добри дЬла, а пъкъ безсмъртниятъ Богъ нека запази вЬчно паметьта му. Година 1043“ (отъ Р. Хр. 1633).
2. Хаджи Якимъ Кърчовски въ Паланка. Хаджи Якимъ е първиятъ по време новобългарски книжов-никъ въ Македония, който печата книгитЬ си на народенъ гоноръ. Сноредъ едно предание1), той билъ роденъ отъ (. Осломеви, Кичевско или Кърчовско, отгдето ид-Ьло и проз-ннщето му „Кърчовски “, покрай другит-fc му прозвища Хаджи Якимъ даскалъ, Якимъ монахъ, йеромонахъ Якимъ. Сноредъ друго пъкъ предание, още Хаджи Якимовиятъ <>.нца се билъ преселилъ въ северна Македония отъ Кър-
*) „СтарцигЬ, конто добрЪ помннмъ дЬдо Кирилла (Пейчиновичъ), i*iiyniaaii отъ него да казва, че се билъ училъ и въ Дебърския монастиръ < п Инанъ при нЬкой си Иовъ отъ с. Осломеви (Кичевско), който послТ, ciiin.iii. йеромонахъ Иоакимъ и написалъ книгата Различна поучит1лна нлстлк-.ишл" и up. (А. Шоповъ, Изъ новата история на Македония. СНУНК., 111,61).
142
чево.1) Оскждните досега вести за живота на Хаджи Якима тукъ ще попълнимъ съ нови данни, конто събрахме въ Паланка и въ тамошните частни архиви. Предполагаше се, че Хаджи Якимъ е работЪлъ въ северна Македония, главно въ Кратово, Паланка, а може би и въ Щипъ, отгдето се явяватъ и главните закрилници и дарители при печатането на неговигЬ книги. Сега може да се твърди по-положително, че Хаджи Якимъ е бидъ станалъ гражданинъ на Паланка, тамъ е живеелъ обикновено, тамъ е оставилъ свое поколение и тамъ е вероятно и неговиятъ гробъ. Споредъ пала-нешкото предание, Хаджи Якимъ билъ родомъ отъ кратов-ските села, дошълъ въ Паланка, тамъ си съградилъ кжща и тамъ живелъ до смъртьта си. Кжщата стояла до неот-коле. У внуците на Хаджи Якима въ Паланка се съхранява сингелията за ржкоположението на техния прадЬдъ за свещеникъ. Азъ лично не можахъ да я видя, но ми съобщиха съдържанието й. Тая сингелия на църковнославянски езикъ, форматъ 20 на 15 см., е била издадена въ 1787 г. отъ скопския митрополитъ Захария. Въ нея между друго се изброявали селата, въ конто Якимъ е ималъ право да све-щенодействува. Ще рече, Якимъ въ поменатата 1787 година е билъ жененъ. Попъ Якимъ ималъ трима синове, отъ конто двамата сжщо така стана ли свещеници: Давидъ иерей и Георги иерей. Вториятъ, Георги йерей се преселилъ въ Кратово, а трети неговъ синъ отишълъ въ Самоковъ. Първиятъ му синъ, Давидъ, живелъ въ Паланка и ималъ две дъщери, оженени въ Кюстендилъ, едната майка на г-жа Василикйя, другата баба на Веселина Котевъ. Хаджи Якимовата жена се именувала пресвитера Достана. Тя се поминала въ 1807 г. За това синъ й попъ Давидъ отбележилъ въ една книга: „Да се знае кога умрс майка ми Достана, на 1807 г. Давидъ йерей. Що правимъ харчъ по погребението ..."
’)К ратовецътъ Е. Карановъ, мой приснопаметенъ учитель, съобщава. „Баша му на Хаджи Якима билъ отъ града Кърчево; оттамъ тЬ мвнали гл. Самоковъ, отъ Самоковъ въ Паланка, и оттамъ въ Кратово, гдето Хаджи Якимъ билъ дълго вр-Ьме даскалъ . . Хаджи Якимъ, както казватъ, учила, се въ Цариградъ. Като даскалъ въ Кратово еъбиралъ е момчета и момичета да учи, оттогава е осганало обичай въ Кратово и момчета и момичета да се учатъ заедно. Хаджи Якимъ е живЪлъ въ Кратово нЪколко години околи 1820, въ Кратово е правилъ своитЬ книги, конто печаталъ пр-Ьзъ онова врЬме. Той и синоветЬ му сж били скитиици проповЪдници 4 по различив черкви и параклисчета отъ [Ципъ до Кюстендилъ. Въ едно отъ такива ски тания е и умрТлъ Хаджи Якимъ“ (СНУНК., IV, 295—296).
Ще рече, попъ Якимъ овдов'Ьлъ въ 1807 г. Въ 1817 г., на заглавния листъ на третата си книга — тИытдрствд, той вече се издава за монахъ. Хаджия т. е. поклонникъ на Божи гробъ той е билъ по-рано, преди 1814 г. Въ 1819 г. Хаджи Якимъ е йеромонахъ, както това се отбелязва въ заглавния листъ на петата му книга — Различна по8чвтелнд настаклен1А. Кога следъ това се поминалъ, не можахъ да узкая. На единъ отъ семейнитЪ поменици на Якимовия родъ е писано „Иоакимъ иерея поклоникъ", а следъ него-вото име следватъ имена на други покойници роднини. Гробътъ му се намиралъ въ старитЬ „Варошки гробища" въ Паланка. Преди да се съгради паланешката църква Св. Димитъръ въ 1833 г., надъ гроба на Хаджи Якима се извършвали духовни треби. Гробътъ се нахождалъ на видно мЪсто, издигнатъ по-високо отъ другитЪ гробове и покритъ съ гол'Ьма каменна плоча. Следъ руско-тур-СКата война, 1877 — 78 г., близо до гробищата били засе-лени турски мохаджири, конто повредили гроба и го израв-иили съ земята.
Попъ Давидъ, синътъ на Хаджи Якима, много се тру-дилъ за съграждансто и разхубавяването на църквата. Той си позволилъ по-късно, въпреки опредГленитЪ отъ турскитЬ власти размори, да направи църквата още по-широка. За това попъ Давидъ билъ закаранъ въ Скопйе и осжденъ на смърть. Той билъ покаченъ на бесилка, но сваленъ по ластжпничество на турци приятели. Но Давидъ не могълъ да ггонесе грозната случка и се умопобъркалъ. Жив-Ьлъ още две години следъ това. Той билъ погребанъ въ притвора па сж.щата църква. Надъ гроба му е сложена мряморна плоча, Г90 на 80 см., съ следния надписъ:
f 1844 f
П«лшп Господ| д8шк рдьь свсч^ъ ДйЕ1тъ iep(e)i псонодгк. пспъ IwaKi/иовичъ родо/мъ w Пдлднкд nepKi тггоръ се 1 , . . ве стодгё Д|лптр| престдви се дексджр/А hr ден’Ъ. . . . WKT .... (следватъ три реда заличени).
НадЪсно на стената въ притвора, до входната врата на храма, се намира ликътъ на попъ Давида, възобновенъ къмъ 1900 г. Надписъ: Ддкйдъ пред ктитеръ доддм сег(о
144
3. — Първа известна книга на Хаджи Якима, отъ 1814 г.: Повесть ради страшнлгю й кторлгю пришЕстшА ХрТстовл Както се вижда и отъ заглавния листъ на книгата, фотографска снимка на стр. 145, повестьта, написана на прост'ййшТи газыкъ Болглрскж, излЪзла благодарение на по-мощьта на български търговци отъ Щипъ, Кратово и Па-ланка. Тая книжка, известна само по два-три екземпляра, съдържа две слова, едното за страшния сждъ, другого слово на пророкъ Данила Азъ намЪрихъ единъ екземпляръ въ щипско Ново-село. На първата корица стой бележка: Сйд книга на Цвстана слпКнуйю /ИанлсиА Дйл1йтрЙА Gtwahe Пецш ауил. Ще рече, книгата е била у рода на Хаджи Пецо, а Хаджи Пецо е билъ главниятъ иждивитель при печатането на повестьта.
Ето извадки отъ словата, за да се види какъвъ е билъ езикътъ на българския учитель-писатель, който почналъ пръвъ въ Македония да печата книги на новобългарска речь:
. . . Имйло товЗ, време царь невЪренъ: той цйрь нёщо мй завйд-Ьлъ ы гйрасъ на того ст"аго пр°рока ДанТйла, й го фрълйлъ на арслйни: жйвъ да гб изёдатъ: &ле чудо дйвно, й мнбгв голёмо! тйковУи сйлн!и, а страшни арслани, амй мв сё поклонйле, й ноги ми лизале, й кротки ми сё йучинйле, кйко (овцы на бвчйрь; глёдайте сегй, кбй йма вГ.ра й чисто живёе. . . Тешко й гбрко вамъ кЪ дй бйде на вйше думирйнЪ; сёкТй день давйте на д!йвола х!лйди: вйши грЬшни речи й збброви й сйте вйши рёчи грёшни гй пйше д1йволъ бу не гбви тевтёри; вй е слёпъ бумъ не видите тйе бузды, що вы завздйлъ д!аволъ; й вй влечё бу в'Ьчна мйка, сега човёцы кйкы слёпи на сёко злб тръчатъ, кйксо тй на сиджйри пейте, гй вйкатъ, да гй връзатъ, й они хбдатъ, й тр'ьчатъ да гй връзатъ бу сиджйри, тйка й д!аволъ тръга й ходи по човёци, скоры да имъ връзе бумотъ, да не познаАтъ свойте грЬхови, мнбгк сё рйдие дГйволъ за тйе човёцы, кои не мыелдтъ гр’Ьхбвите й бумирйн-fe Tie кои с^мйратъ безъ покйдше (отъ стр. 26 — 28)
4. — Бележка отъ 1805 г. въ печатна кормчия, on. попъ Георгия, синъ на Хаджи Якима- Gia светла книга, гллголе/Ила Кор/МЧИА, си естъ нолюканонъ, ЖН’Ь есть гр^ш НОЛЦ- ПОЛЛ ГсорПЮ, попъ 1олкил<овичъ, ОТЪ 6грИ-Д<р‘ Плллнкл, купнлъ «А ПрОЧИТЛЖА рДДИ И ПОЛЯН ДУХОКНИА- К'ь
повесть рЛди ОТРЛШМГСЭ н ETOWGD пришвотвш xficTOfirt, СОХРАНИЛА w различны СТЫ)(!Х пи-UHiAXz’ и Пр8ТД£ННД МЛ ПрОСТ^ИИНЙ ЬЦЫКЗ Еолгдршн » ползоблЩа ради простейших».
ЧЛЬ-кка'йХ И ШКНИЖШфГ С П 11 G А Н 11 Я А
IV ХЛДЖЙ iCOOlMrf ДАОКЯИ, и прщдйд на туп» Пот1рлн1лчз ГОСПОДАРЯ
К V Р Ъ X Л Д Ж Й Ihqa w Щип^ н
тъ хдджй стЛнко £ крятовО;
и
КГРЪ Д1ШЙТР1Й ФЫШПОСПЧЪ и» бгри Дере Паданка За
д а ш £ к н о е йХ1 с п я с ь* н I с
Па<ТОАТ£ЛЬ КЫСТЬ
ДНМЙТР1Й ЮОЛННОВИЧЪ SS’gVpa w С nipд.
В ъ R Й Д И И Ъ Г ? /1 Д ъ По'имзды Ердд(Б: £<с^чилиц(Д Оуыг&рскзпр
1 8 । 1
Български старини изъ Македония
10
146
л'кто отъ рождества по плоти Еогд f4wt (1805), лтксецъ лыртъ у грддъ Gd/мококъ (СНУНК., IV, 296).
5. — Бележка на гръцки отъ попъ Георги, синь на Хаджи Якима, на коритЪ на неговата книга 'Арас TtuXwv а<отт]р(а. Бележката сега ни е известна само въ бъл гарския й преводъ: „Отъ книгитЪ на попъ Георгия, родомъ отъ Паланка, свещеникъ кочански, добъръ служитель на евангелието, по потекло отъ българитЪ (twv BouAyaptov), при архиерея Авксентия, конто посещаваше новитЬ църкви въ Ново-село, Щипъ, Кочани и Кюстендилъ". Бележката ще да е била писана около 1816 год., когато е била съградена кюстендилската църква Св. Богородица. Срв. СНУНК., IV, 295—297; Йор. Ивановъ, С-Ьверна Македония, 321; Нео-фитъ Рылецъ, Описаше болгарскаго священнаго монастыря Рыльскаго, 44. Отъ поменатия екземпляръ на 'АрартшАо)? а<1)тт)р(а ще да е превеждалъ на български Хаджи Якимъ, бащата на попъ Георгия, своята книга Чйдесд престиж Бго-родицы, печатана въ 1817 г.
6. — Помениче отъ 1817 год. на Паспалевци, Паланка. Въ заглавието поменичето на покойници е наречено вйквдръ. въ смисълъ на „тетрадка". Ойе кВккдръ прдви ддскдлъ ИФ'кчо еъ лето w сотворениж лчира г^тке (7325) w ржтвд же по плоти Бгд Олова гдшз1 (1817) Л1цъ шктбври денъ Д|.
Да ли поменатиятъ даскалъ Йовчо не е нашиятъ да скалъ Якимъ Кърчовски? По-горе, стр. 141, вид'Ьхме, че Йовъ монахъ ще да е билъ сжщиятъ по-късно нареченъ Якимъ.
7. — Монастиръ Св. Якимъ Осоговски или Са рандапорски. Намира се близо до Паланка, въ западнитГ иазви на Осоговската планина. Той билъ основанъ отъ ду-ховния ученикъ на св. Ивана Рилски, Якима, който живЪлъ въ XI—XII в. Презъ XIV в. монастирътъ билъ възобновенъ отъ кюстендилския князъ Константинъ Деяновъ. Огъ това време ще да е старата църквица Св. Богородица. Главната монастирска църква е била изново съградена въ XIX в Строежътъ й почналъ въ 1847 г., била свършена и освс тена въ 1851 г. Главенъ ктиторъ станалъ Хаджи Стефанъ
147
Бегликчията отъ Паланка. Главенъ зографъ билъ известниятъ български художникъ Доспевски.
На два мраморни кжса, пазени въ монастира, прочетохъ следнит-fe редове, вероятно надгробенъ надписъ отъ 1350 г.:
1°...........М . . . Ц1КС . . .
. . . №СН МЛрДНЮ ЫЦД.
. . . горко СЛЬ^ЕфН . Т ... .
... ем прнкры...........* . .
2°.
. . . кер1) ко двор цркы. . .
. . . ъдс мъ^лидсм..........
t КЪ ЛЪ fSEB. нн.... ы своими весе.... ск-к . . мн .
. . . КБ<й ОСТАВИМ
(ОМр . . н . . .
8. — За живота на монастира презъ XV в. е важна бележката отъ 1474 год., когато на негови монаси била отпусната помощь отъ богатата Дубровнишка република. Дубровнишкиятъ съветъ по просбитЪ (consilium Rogatorum) разрешилъ да се дадатъ 20 перпера (жълтъци) „милостиня на българския монастиръ Св. Якимъ" (. . . elemosinam mona-sterio Sancti Joachim partium Bulgarie. — Liber Rogat. отъ 1473—1476 г. на дубровнишката архива, цит. у К. Jirecek, Das christiiche Element in der topographischen Nomenclatur der Balkanlaiider, 63—64, Sitzungsb. d. Akademie, B. 136)
9 — Приписка отъ XV—XVI в. въ житие на Григория Омиритски, писано въ монастира Св. Якимъ Осоговски:
Оукы закысть и ieipt 5 йдалм.
СгИЮ КНИГоу ПОЧЕу ПИСАТИ ЛГксЕЦА НоЕЕрНД КЬ Пр&ВН дань при !гоулнн8 ГлЕрилВ. вь люндстнрж Одрдн’дАпор, ад КНИГА, врВАНК ЗОЕОЛ1Н, IlpH ЕКАИСИДр'уй ЖдДЕЮ, СЛгкрЕН! II ГрЕШНН НЕрОЖОНДуЬ Шн(8)фрИЕ. Оувы AiH'fc, Ц1О Проводку НО! !ИМ писаке w зависти (Сто)ановиЬ, Записи, № 9371).
*) Може би: Оли(к«ра). Оливеръ е билъ северомакедонски владетель иъ времето на Душана. Надписътъ ще се отнася до н1>кой близъкъ човЪкъ ИЛ Оливера,
148
10. — Въ 1586 г. игуменътъ на Осоговския монастиръ, Гервасий, отишълъ за милостиня въ Москва, заедно съ други свои събратя отъ Кюстендилско и отъ Трънско.
Въ архивнитк документа за това пратеннчество въ Москва четемъ, какъ на руския царь било съобщено: „О при кздк къ нимъ изъ Болгарской земли, изъ обители Благовк-1ден1я митрополита Виссариона Колоссейскаго (-- Кюстен-дилски), и отъ великой горы (О) со г о вицы изъ обители пусты ножи те л я 1оакима, игумена Гсрваая, да изъ Былина монастыря Архангельскаго священника Стефана“ (Сно-шешя Poccin съ Востокомъ по дкламь церковнымъ. Спб. 1858, т. I, 182). Запазенъ е и преписъ отъ молбата, която просителитк били подали въ Москва. Тамъ между друго четемъ за Осоговския монастиръ, какъ нЬкога ктиторъ му билъ кюстендилскиятъ князъ Константинъ и какъ отъ земе-тръеъ и турски золуми той западналъ: Пли* Колдгднского грддд кдко есть кы создд о прЕЖНи стпочившй ктито Кон СТАНТИНД ВЕЛПКАГО ЕОЕКОДЫ & ЗдФсА ПрНПрД ПОКОЛЕБАЛО О труса зелгкндго и уочЕдю дд к понокнлю д еддщ не слгкслю... СЕГО ради ЖОЛИЛЕСА... да НЕ ( Н11) КуДЕ КТИТО СТЛЕу ЛЕНтрю
Н да НЕ (~ ни) ПОНОВИШЬ СВТЫЕ ИКОНЕ! И СЁ'тЫЕ ДВЕрИ И зак-i; I! кдтдпетдзлед и стые скутп на стые окразд . . . Игъ да укрЕПн десницу твою. . . нд век ИНОПЛЕМЕННИКИ И БЕЗБОЖНЫ дгарА (Споменик XXXIX, 38—39).
11. — Презъ XVII в. монастирътъ Св. Якимъ Осо-говски се билъ доста замогналъ и обръщалъ вниманието дори на турцитк. Отъ еръдата па сжщия вЬкъ сж свиде-телствата на Хаджи Калфа и на Евлия Челебн. Първиятъ отъ ткхъ, като говори (Rumeh und Bosna, 94) за Осо-говската планина, не забравя и за тамкашиия старъ .монастиръ, гдето подъ едно кубе били положени тЬлата на ктиторъ и ктиторка. Вториятъ турски пжтешественикъ казна, че Осоговскиятъ монастиръ билъ старъ, голкмъ и цвктушъ. че светинята била посещавана отъ много гости, за конто имало приготвени стотини постилки и завивки отъ стари копринени и златоткани Платове. ГоститЬ били услужзанн отъ монасигЬ съ голкми почести (Сияхатъ намеси, V, 5(- > Срв. български прсводъ у Й. Ивановъ Скверна Македония, 192).
ТДУ
12. — Изъ дневника на Арсения III Черное-вичъ. На пжть за Божи гробъ, патриархъ Арсений миналъ въ 1683 г. презъ Славишкото поле (сега Паланешко) и презъ Паланка, гдето отседналъ въ метоха на Осоговския монастира:
Конак д 8чинислю въ Сиакишткшл| полю въ село РадикВждк, и то полге изовилно веклп! потрЕКнылш, и довро НЛЛ1 БЫСТК.
Конак . е къ ПаланкВ оу Кривом р'кци вк лгЬтоув ЛЮНДСТИрСКШЛ!, и ТВ уарКЧ’К ДЛДЕ Н’&МЕНЪ KVp ГЕрДСИЛ! Осо говскш, и обештд се поити с налш нд поклонгенм ст(оле8) грок8, и сътвори л<8 диволк пакость и не поиде (Гласник XXXII, 186).
13. —- Въ 1686 г. патриархъ Арсений пакъ споходилъ тоя край и дошълъ въ монастира. На края на едно евангелие въ Пекъ Арсений бележи: . . Нже по блдгоддти Пр'ЬсВЕТДГО И ЖИВОТВОрЕфДГО ДУХ’Д ДДННИЛ1И ШБЛДСТИ ВСЕуЪ срвскиу и полюрскиу II влкгдрскиу ЗЕЖЛЪ и прУидюу ЗДЕ ВЪ ЛЮНДСТирЪ Шсоговъ и ШБрЕтНс СЕ НЕКОЕ НЕ CTpOEHiE О црковны ВЕ1|1Е\- . ПдкЪ СЕ СЪСТрОИШЕ И НЗНЕСЮШЕ ЦрКШВ1ПЕ Вткдри ПрЕД CJl’kpEHIE Л1И И ОБрЕТЕ СЕ КДНДИЛ СрЕ-врниу . /Из (47) . злаки срЕБрниу (= позлатени) . к (20) . чаш з (7) . дискоса а (1) нафорник а чаша ВЕЛИка с поклопол! . и еднл чаша pisha Чркноеви^а в (2) . потира и еддн велик древни в (2) кгвота з (7) рюлннуе (— медници) и вдна келикд . в (2) тиквице . в (2) . ручке . в (2) кан-дилнице . д (4) . евднКелТа Л1 и з (47) крьстова еднд па-tia+iva . .р.д (109) . кашнчица . .в (2) . звездице . и две ||1дке (— патерици) . сил вышеписднд вса ш срЕЕра. Поната-тькъ патриархътъ кълне ония, конто би се одързостили да посегнатъ на монастирскитк утвари, па добавя: Писао cie къ всако ВтвркждЕШЕ II съуранЕШЕ лета сЗрчд (7194) . аупз (1686) лгесЕца февруара ка 8 ДОсогшв8 . ЯрсЕнк (Jястребов, Податци за истори)у српске цркве, 83 — 84).
14. — Изъ Сарандапорския лктописъ. Тоя летопись, сега въ Сараевския музей, е билъ нЪкога въ монастира Св. Якимъ. Въ него сж паправени добавки за случки, относещи се до монастира Св. Якимъ и до южното славянство. Ето нЪкои отъ тия бележки:
150
Еъ д('кто) ^зцод (6971 —1463) прими црь /Иехлидбегк (— Мохамедъ II) въсоу Еосн8 и доходи оу мдндстирк Од рднддпорь нд Кривой р'Ьц'Ь и крддга босьнкскогд оухвдти и здклд . . тожде л-кто пр-кстдви се и 0шмд Кдтдкоузинь июн КЕ
Еъ л("кто) t зцчз (6996—1487/88) оунише дракдмн'к и мисирднЕ цр~а Едмзнтд воискБ нд своей земли . тоже же л'кто пр’Ьстдвн « и Блгочдстнвд црцд Ждрд, деспота Гюргга дъщи оу вжевК мцд сеп въ пек дн I . и тожде л*кто пр‘к-стдви се нгоумЕнк Одрдндлпор'скыи kV ЯрсЕШЕ
Еъ л(‘кто) (гзцчд (6999—1491) изыде црь Едгазитъ съ воинств® до МдкедоН1'е и стом три мца въ грдд*к ФТдн П8ск и павы рдспоустивь ВОЕ . възврдти СЕ въ Цригрд.
Еъ л('кто) f3 (7000—1492) изыде црк Бдгазить пакы СЪ ВОИНСТВ® И СТОД KWH ГрД СлрдДКЁЕ ГЛКМ1Н СофТд t НЕ^ДЬ И W тоу ПОШЬ ПЛ'кнИ арКДНДСЕ pEKOMIH КроуЕЛЕШЕ (Гласник земал)ског музе)а, VI, 1894, стр. 461 сл.).
15. — Сарандапорецъ издава въ 1855 г. книжката Пшлдше. Тая книжка отъ 16 стр., 8°, видЪхъ въ монастира Св. Якимъ. Тя е била напечатана съ ср^дствата на тамош-нмя монахъ Хаджи Йована. Озаглавена е: Послана нд гос-J НАШЕГО 1нс8сД ХрИСТД ПрЕВЕДЕНО отъ гржцкн нд кжд-кёй азыкъ отъ (т. Еждковд Ж(еравненецъ?). Ндпечатд СЪ ИЖДИВЕН1Е НД X. [овднд ОТЪ (тВ. А11ИЛ1Д 1855.
16. — С. Търново, Паланешко. Надписъ надъ i; ата на селската стара църква. По преписъ на В. Ди
>овъ: t ИзВОДЕШЕ ®ЦД . И ПОСПЕШЕНИЕ И СКВРКШЕШЕ СТД । сьвркшн се си . Бжствнн xpaaik . стд . । чВдотворкцд , ГОВД НиКОЛДЕ , I СДГрДД! СЕ ТрйДОЛЪ . И СЬШСД СЕ . ВК де о f3iri (7013 или 7113) прЕЗвитЕрд . Пей i подрожи Про1кд. Датата отъ Р. Хр. ще да е 1505 или 1605.
XIX
Кратовско
1. — Кратов о. Надписъ надъ западнигЬ врата на хвата Св. Иванъ Предтеча, въ махалата Варошъ:
Ео СДДвВ СТЫА И ЖЫК0ТВ0рА1р1А трсц И . ШБНОВИ СА СЕЙ ГТКИ ХРЛ/ИЪ СТДГО 1одннд ПрЕДТЕЧИ Тр8Д0Д1Ъ и ижди
151
1ШШЛ4Ж обфЫЛеЪ урИСТеДНСКИЛеЪ, Йрк£ да ПОЛеАНеТЪ Егъ ВО црствеи скоелеъ в л’кто w ’Ядалеа зтмд . a w Хрта . 1836 ЛАМИ.
2. — Пакъ тамъ. Надписъ надъ западнигЬ врата на църквата Св. Николай:
| Сие БОЖесТКеНИИ \'раЛ1Ъ КСЛИКаГО СВАТИТеЛА НиКОЛаА обнови са иждивениелеъ екфнлгъ уристиАнолеъ во царство сВдтанъ ЯбдБдъ Жеуитово: при ЗауариА аруиереА во лето господне 1848 f.
3. — Пакь тамъ. Охридскиятъ архиепископъ Доротей поржчилъ на дякъ Димитра въ Кратово да препише за Охридската църква преведения по-рано на сръбски номо-канонъ. Докато дякъ Димитъръ работЬлъ на поржчката, архиепископъ Доротей билъ дигнатъ отъ своя постъ, поради вражда та между него и охридскитЬ боляри. Султанъ Мо-хамедъ II, завоевательтъ на Цариградъ, назначилъ на До-ротеево м-Ьсто на охридския престолъ бившия цариградски патриархъ Марко. Това било въ 1466 г. Въ своята дълга приписка къмъ номоканона, дякъ Димитъръ, като изрежда станалото съ поржчката на книгата и събитията, конто се случили въ Охридъ, моли се на новия архиепископъ Марко да приеме неговия трудъ. Деветь листа отъ номоканона заедно съ приписката били взети отъ Григоровича отъ Охридъ и сега се намиратъ въ Румунцевския музей въ Москва. Ето нЪколко извадки отъ послесловието:
. . . Еъ л-кто гвц'од (6974—1466) . . . ен’дйктёй», де . По пр*ксел1€нёи же сего пр*кре*ннаго аруёепкпа влкгар’скаго, к^р’, Доршбеа . np'fce'ленике» пр-кстол!? оурёд’сколеоу Встрааетсе, к₽рь, Жарко, патреаруе» бывши Кюнстан'тенга града, покел*к нёелеь црткоу|ОфЯго.
Тогда же й Гере въ лейрегклеь оустроенён пр'крече'ннолеоу соу'фоу аруёепкпоу оурёд сколеоу, Kvp, Доршбеоу. й ок’уодефоу ВЪсы й села й градовы но ювласти дрвжавы своее'. цркшвнаа направлгаеофоу, и верные люди гик къ в'кр'к потвре»жак>фЬ. еериклеочнсс, авёе прейти и въ наше вгоура'нилеое дгксто, ре' колесе . Кратова . й тоу леножаишаа о цркывны, съ сфеннеплен if йнсЗкш, и прввылеи ш волгаре» ле’кета Кратова, w серенны правиле» съворн-к йзлагаеофВ . . . тогда же признанна лее
152
къ «Е'к сътворк . . . гако да исш'шоу здконни съи великон црквы оурц'скон, прьвон ’Гоустмши, о шелСже и повыше пр'к-B'kciioai'liHoyTo вы . на срккскыи езыкк ир*квЕДЁнь кывшГи занй не йлгкти глмцюу тые кипы оу сееФ с’ъ.пбрн'кн цркки о)(р1Д скои, по Езк коу сркк'ско/мБ йспнсан'к, ра’зв’к по гркчкскол|8 . . . Т’кл! же й лзк тлково/моу повЕЛ'кнГю поноудившолюу ЛЕЕ въ ciE влго1€ н вгооугбдноЕ д'кдо . . . (Отчетъ Моск. Публ. и Рум. музеевъ за 1876 1878 г., стр. 20 — 21).
4. — Кратово било богато рударско м-Ьсто за олово и сребро. Тамъ, презъ време на сръбското владичество въ XIV в., имало рударско тържище, гдето освенъ западни саксонски рудари били настанени и сръбски спсциални власти. Тамъ имало и малка дубровнишка търговска колония. Прих идването на турцит-fe, часть отъ иноземнитЬ рудари останали на старата си работа. Къмъ това търговско сръбско влияние въ Кратово се прибавило презъ XVI в, и духовно, юрисдикцията на Печската патриаршия. ЕпископитЪ на Кюстендилската епархия, която обгръщала освенъ Кюстен-дилско, още Щипско и Кратовско, за да не се излагатъ на религиозни неприятности въ току-речи изцЪло турския тогава градъ Кюстендилъ, чссто прекарвали въ Кратово, подъ закрилата на влиятелни маденджии-рудари християни. Ето защо по снова време въ Кратово се чуватъ имената на единъ книжовникъ и на единъ владика, конто се издавать за сърби, покрай други, конто се казватъ българи. Повечето отъ епископит-fe на северомакедонскитЪ епархии, като подчи-нени на Печската патриаршия, били родомъ сърби. Вражда между българи и сърби, свили едни и други вратъ подъ турския яремъ, не е имало, толкова повече, че и печскитЪ патриарси признавали официално, че сж духовни наставници и надъ български земи. Срв. по-горе стр. 107.
За сърбинъ се обявява попъ Иванъ, който живЪе въ Кратово въ XVI в. и преписва книги по поржчка. Още младъ, той ирениова въ 1526 г., въ лгксто воРоуранилю Кратово. единъ молитвеникъ за баща си (Сто)ановиК, Записи, № 455). Въ 1558 г. и 1569 г преписва две евангелия, сега въ Зографския монастиръ. Въ 1562 г. преписва пакъ евангелие въ Кратово, по поржката на Матея, ламбадарь на софийската църква Св. София. Това евангелие се съхранява
153
въ библиотеката на Св. Синодъ въ София. Въ 1567 г. прс-писва литургия за своя братъ, вероятно духовенъ, киръ попъ Иванъ въ София. Книгата сс пази въ Рилския мо-настиръ. Презъ сжщата 1567 г. той преписва евангелие съ прекрасни разноцветии орнамснти. То се пази сега въ Цър-ковния музей при Богословский факултетъ въ София. Къмъ края на живота си той се вестява въ Ромжния и тамъ въ 1581 г., въ Кралево (Кракова) се издана за първи пжть като сърбинъ, при прсписването на евангелие: Еъ зелмн угровлефнскон ВЪ лгксто КрДЛ1€ВО . . . пнса мънши II по СЛ'ЬдНШ ВЪ СВЕЦПНПцк^ ПрОТОПОПЛ IwdHHK СрЪКЫН W ЛгксТЛ Кратова (С то ja новик, Записи, № 752). Да ли само тукъ думата „сърбинъ" не е употр'Ьбена въ влашкото й простонародно значение, въ смисълъ на „българинъ"?
Владиката Михаилъ презъ средата на XVII в. държалъ голЪмата Кюстендилска .епархия, въ която влизали още Кра~ товско и Щипско. Той се подписвалъ въ 1649 г.: aiiTpouwaiT А1н\аи БансккГ (Баня Кгостен тилъ, Кюстендилъ баня). Краток скм и Щй; въ 1652 год. той проширява епархията си и се титулува Д1н\анла. лйтропоиптд КоласТискдго. зоволкчо Банга, Рад0,иГрскдго, Cvpiip’iuricKdro, Краток’скаге, ПаамГскаго, Щи и’ ска го, Радовнцжскаго (Сто ja новик, Записи, № 1487). Михаилъ, който обичалъ да пребивава повече въ Кратово, е назовань въ одно писмо адресу вано му отв Руси я въ 1653 г.: лштрополитБ Кратокскол1Ь (Споменик XXXVIII, 62, 63); така е подписанъ въ 1659 г. и въ единъ ржкописъ, сега въ Хилендаръ: AiH^anai, лштрополитк Кратовски (Сто-)ановиИ, Записи, № 6912). Той на места бслежи, че е отъ срксглЕ зел1лн града Кратова, или само сркскыё зелми. Тия изяв ления обаче се обясняватъ отъ автобиографичните бележки на самия Михаила. Той билъ отъ сръбски княжески родъ. Бащг му Николай, разоренъ отъ турците, станалъ свещеникъ, г сина си Михаила проводилъ при сръбския патриархъ Паисия Михаилъ служилъ при Паисия 11 години. Патриархъ Гаврилт направилъ Михаила митрополитъ кюстендилски, но добре гс обралъ. Михаилъ билъ богатъ, та и турците чесго М) вземали големи суми, веднажъ 500 златни монета, друп пжть 1000 талера. Той ходилъ въ Света-гора, Йерусалимъ а по просия въ Русия, Влахия, и гледалъ повече своетс благоденствие, като оставялъ паството си. Въ Москва из
154
действувалъ да дадатъ на негово разположение 12 кола за превозъ на книги и разни ствари. После пакъ ходилъ въ Москва. Срв. повече у Ивановъ, Скверна Македония, 266 сл.; Глас Српске Кра;ь. Академике LVIII, 233 сл.; Цоневъ, Описъ, 129 сл.
5. — Приписка отъ 1571 г. на последний листъ въ миней, писанъ отъ попъ Лазара кратовецъ:
Сдана тек к Бе" наш* слава тев-k. й пакы рекоу слава тев^. нзволнвшоЛАоу даровати намело и конце късдкамоу начинан'но влгсу прославлга1о1|1оу тн се вь нюлаь. ним й къ в*ккь1 в*к-колеь. пнса сею кнГгоу юкааннын н лиапии въ сфеннице* по Лазарь w лгкста Кратова, въ монастиръ. . въ уралгк простые Eije чтнаго й сллвнаго еее оуспе'нёл. писа се при егоу-лееноу lepoaeonayoy Павлоу. сноу Нпкгфора /Норозвизсклго въ лгкто (7074—1571). леаил ка (А. Поповъ, Описаше, 304).
6. — Бележка отъ 1666 г. въ рукопись, подаренъ на кратовската църква Св. Никола:
Да се знае как© приложи Петко Пепеларъ w Рътакъ ш Павлешенкци’) сне еуглие w Ролмнове келие. и шврете га ва т8ръскеи р8це и (ик8пи га за са.тн (1350)., и приложи га ва град Кратово ва съкоръною црьковь шца наше(го) арьуи1в-регау урнстова Николи. И паки ако се изъшвретс некой врата ва свет8ю Богородиц^ Романове келие да превивае, паки да се поддеть везъ лепре, да есть тако: ако ли се не соврете нико, a who да превиваетъ ва светаго юца нашего Николи до сконъчание века.
И писа се сие писанТе 8 град Плланъке ва л(е(то г^'.р о д (7174—1666). месецд фс| ъфарл пръвн дьнъ.
И паки писа Петко w Рътакъ севе wnipn листъ и син8 скоем8 Павл8 проскомидию И писа Петко подрВжие свое КелЬ’— поменпкъ (Сто)ановий. Записи, № 6950).
7. — Велко Поповичъ отъ Кратово. Турско-австрийската война презъ 1689 г. принуди гол-Ьмъ брой хри-стияни да изб-Ьгатъ въ Австрия заедно съ отстжпващигЬ отъ северна Македония и Косовско австрийски войски. Отъ
*) Село въ кумановското Овчеполие.
155
тия бйжанци е билъ и Велко Поповичъ отъ Кратово, който презъ 1704 г. въ Будимъ преписва сборници и лйтописи, а презъ 1706 г. съпровожда отъ Будимъ до монастира Круше-долъ (Фрушка-гора) останкитй на сръбския патриархъ Арсения Черноевичь III. Ако и да е работЪлъ въ сръбска срЪда, Велко не е забравялъ българското си отечество, та на две мЪста въ своит-Ь рукописи, единъ въ монастира Раваница, другъ въ Гъргетекъ (Фрушка-гора), той бележи: 1) Книг» сию чрьтдх оу БйДИЖСКОИ кароши дТдкк Ггклко Поповичк шткчкст-комъ же w влкгдрск'|с земли, ш жеста Братска. . кк л'кто 1704. 2) Gia книга извранна разаичнижи слови чрктдх ю оу Б8-дижскои кароши д’|дк Е’клко Попович ючьствшм же ш влк-гдрскТе зеж'ли, ш жеста Кратова... къ л'кто гл.ф д. (1704). По тол! же по дкои* лгктех lijr.s. (1706) кк нрестдклеи1е ске-ТОПОЧИВШОДЙ5 патр|‘ару8... (Сто]ановий, Записи, № 2128, 2129, 2147).
8. — Пакъ тамъ. Приписка на последний листъ въ четвероевангелие отъ 1562 г., сега въ библиотеката на Св. Синодъ въ София. Книгата е била поржчана отъ ламбадария на софийската църква Св. София. Писана била въ време на знатния кратовски боляринъ князъ Димптъръ:
Gie ст'ое й вжтвное cvaie 8писа се къ иНсстф Краток© по здпокФди гна /Идтдед aaai'ca pia келгкаго cfie и келйкые цркки G6z|sih Сар'дакгстей. къ днии влгочъстикаго й xoaio-кикаго госпбдара кнезд Димитри прдке'цку же тогда просто влчкствм къ срквли kv /ИдкарУоу др'хтепкпоу, къ Пени. Писа посМнш й жънши сц1нннц*к', та пш Iumhhk. й жлю се aipe йто и погреши люв'ке рд вине, простете д ва Бк да прости. Къ лФто (7071 — 1562) жц1 ceimMBpia. Срв. Спростра новъ, Описъ, 55. Отъ това се вижда, че въ 1562 г. Св. София още не е била обърната на джамия.
9. Пакъ тамъ. Приписки отъ 1564 г. въ житието па Св. Николая Софийски, порл^чано на доброписеца попъ Лазара въ Кратово (за него срв. по-горе, № 5):
а) Писа жногогр,к|пнк1 и жънши къ сфёиниц'к’, та клкк одгдцъ (тайнописъ—понк Дазаръ) къ л*кто. *^6к(7072 1564).
жцд iioHia: GaaBa Бо\ нашем» въ k4kki к’ккю алинк.
156
б) Еъ ДН1Н Б/1Г0ЧЬСТ||ВД ГЮПОДИНД КНЕЯД Димитри и йко ноли тога cT’i'f й в'клшуи цркви Пръвёе 'Тйстин1анГе. икса се и скложп се cia KHira. въ вгоураииме" лгксте Кратове. Срв. П. А. Сырку, Очерки изъ исторш литер, снош. Бочгаръ и Сербовъ въ XIV—-XV в., XXII.
10. — Другъ кратовски б’Ьжанецъ въ Австрия ще е билъ и духовникъ Григорий. Една бележка въ печатна книга въ Гъргетекъ поменава за него следпото: Данни кддднка цетинскн кйпн ciro книгй, и иодаровау го чксти'ки-шемй дйуювннкй KVp Грнгорно iepoMoeiayS, рожденна! w Кра това, оу Еоудпа»'скон дщанон БДршши. на fa ф.в! (1716) при оске1||енно/м8 господний аеитропоаитй Боудилккомй и среде сколи: кур Еикгентёю ПоловнчЙ (Сто)ановик, Записи, № 2296)
11. — Ана монахиня отъ Кратов о. И тя те е била отъ кратовскитЬ преселенци Вь описа на девическия мо настиръ Язакъ (Фрушка-гара) отъ 1753 г. се поменава: „Апл монахиша, родилаца у Кратову во Болгар!и, льет имат от рожденна 81. . . Пришла зде в монастир 1747." Текстыъ е съ подновено правописание (Д. Ру варан, Опис српскнх фрушкогорских манастира од 1753 г. Ср. Карловци 1905, стр. 88, 89).
12. — Календаръ отъ 1818 год. Едно отъ първит). печатни повобългарски д-Ьла с и календарътъ, печатанъ презъ 1818 г. въ Будимъ съ иждивението на кратовския търго вецъ Нешо Марковичъ, който помага и на другъ български писатель, па Хаджи Якима. Цфлиятъ надсловъ на тозн пръвъ български календаръ е следниятъ: Календарь йлй месецо сдсвъ вычини. Оонранъ iv лшого страий въ кратц'к рлдн деспот\ Кйлгарскомй народй. ноложнуъ ли.чн трйдъ. азъ Цке'тко уаун Геюрги’въ, родо.иъ ц> Панагю'ршра, к 1818. луесець "ок ronp'i i й начертхнёго посидел въ Ейднлгк. На Tt-нъ йзддтъ трйдол!Ъ Г. НешоЛ1Ъ лИдрковнчелгк, родолеъ w Крлтовд.
13. — Л'Ьсновски монастиръ, Св. Гаврилъ Л Ьс новски. Хагиографски и химноложки паметници сочатъ, чг ЛФсновскиятъ монастиръ билъ възобиовенъ отъ духовния ученикъ на св. Ивана Рилски, Гаврила, който билъ родом).
157
отъ паланешкото село Осиче. По-късно, въ 1341 год. монастирътъ билъ основно възобновенъ отъ великия воевода Ивана Оливеръ. Тоя монастиръ е билъ гол'Ьмо срЪдище за книжовна работа дори до ново време. По време на второго българско царство останкигЬ на св. Гаврнловото тЬло били пренесени въ Търново, въ „Трапезица, въ църквата на све-тит'Ь апостоли". А че монастирътъ е существу валъ и преди Оливера, срв. по-долу стр. 161. Това личи и отъ надписа на каменна плоча, зазидана отвънъ въ абсидата на църквата. Плочата съ надписа сл отъ по-старата сграда, а сегаш-ната цьрква е презиждана въ 1341 г. За да обявя надписа, който се показваше само съ две букви, бЪхъ принуденъ да разкъртя часть отъ зида около плочата Ето факсимиле на надписа:
А гт н ( А
14. — Пакъ тамъ. — Надписъ отъ 1341 год. за възобновлението на църквата и за влад’Ьнията на монастира, потвърдени отъ новия ктиторъ Ивана Оливеръ. Надписътъ е издълбанъ на хубавия мряморенъ горепъ прагъ на храма:
t СС CIH CKT.TAUH н тсты храмь келнкдго глнскодс KI.I1II) CIIAh ЛрИСТрЛТИА MlXAIIAA. Сь^ДД СС Н CbRphUIH СС К1> дни Стефх крл. сс трндомь I II ОДД АII ни: ПК рлкх КИШ 1<йД ксднкаго воеводе (Олннсрл. н и<>дро\л;игл его рдви бжню Динсу МлрН н КЬ^ЛЮБДСНЫАГО БМВ СНА КрАНКА. К At S. Ы М. Ъ (6849 —1341). Сс же седл и метохТе село кош. ||рквс Л*с-ноео. ch ^асслкомъ Лвкокн и Блкоки ![рквь стга Николс ск ССАОМТ*. I HI ртяр Z^CCAl.Kh Глобнца н село ДоБрьсво н к Дрткенб сть кднеен н ^дседь(кь) Псц1ннк(ь) сты Прокопис, н катнпь Влд нд строн(?) в к Ijlitni сти Ннколл поп С!фнекь. и к. кккен :
Оливеръ е утвърдилъ старитЬ монастирски владения и, може би, нЪкои нови приложилъ. Отъ поменатигЬ въ над-писа м-Ьста сега се знаятъ:
158
1. ЛЬсново, село гдето стой и сега монастирътъ.
2. Луков о, селце подъ Обловъ-върхъ, на с-и. отъ монастира 1 часъ пжть. Има 11 кади и е турски чифликъ.
3. Ба к ово, местность на х/г часъ източно отъ ЛЬсново. Има монастирски ниви, горичка и развалини отъ църква, съ храмъ Св. Спиридонъ.
4. Глббица, селце отъ 4 клщи (2 турски и 2 монастирски). Намира се на 2 ч на югъ отъ ЛЬсново. Монастирътъ притежава тамъ повече отъ 300 уврата ниви и ли вади.
5. Добрёво, село на 1 часъ на западъ отъ Л'Ьсново. Църква Св. Варвара
6. Пёщникъ, местность на х/4 ч. на югъ отъ Л'Ьсново. Развалена църквица.
7. Църквица Св. Прокопий се намира между ЛЬс ново и Пёщникъ.
8. Църква Св. Никола въ Щипъ, поправена, служи сега за съборна.
15. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ ктиторитЬ отъ г. 1349, надъ по-горния (№ 14) надписъ:
’AvTjyepGT] ix paGpcov, xal av/joropcG'/j 6 Qsiog xal nc£v(os)nToc; vaos tod xa^apys Mijf 8c’ ё£бов тй тха^еитб'^Еатйтв Зестсбтоо тй Лоберг. x(al) xfjg ка^гитиуеататт^ paotXefoTjg МарГ xr(g AoSsptciTjg xal xffiv texvcov auxtov, Kpaixs x(al) Aapl3cv«. lift xvjg paotXei' SxEipivs x(a’) ’EXevvjg, x(al) тй бсь adxffiv xpaXv; тй ’Spool, pjvl aoySoxw s’. ex8c c;. w н з: tv8 в : f
(Съгради се отъ основи и се изписа божествениятъ и всечестенъ храмъ на военачалника Михаила съ иждивението на всеблагочестивейшия деспотъ Иоана Ливеръ и на всебла гочестивейшата царица Мария и тЬхнит-Ь чеда Крайка и Дамяна, презъ царуването на Стефана и Елена и, тфхния синъ краль Уроша, месецъ августъ 6-и, година 6857 (1349 отъ Хр.) индиктъ 2-и).
16. — Пакъ тамъ. Надписъ при лика на Оливера, на северната вжтрешна стена на църквата:
Язь рАБЬ хкь Нюднь (Однкерь ПО MATH БЖНН ГПА МН КрААА Стефана бнхб в срьБдемь веднкь нателннкь. помь велнкы сайга
поме КСЛНКЕ1 КОС кодл НОНК кслнкы (сскАстокрлторЕ?) ЗА нърное СМИ IIOpAKOTANHIE ПО МЛТ11 БЖПЕ11 II КЕЛНКЫ ДЕСПОТЕ КСЕА (sic) срЕвскыге земле и поморкскнге н bvectiihke грвкомь.
17. — Пакъ тамъ. Надписи при ликоветЪ на Оливера и на,жена му, на северната вжтрешна стена на църквата:
vj TravsuT’jyeaTarrj paoiXeisoa Mapia 7) Aiigspfva
6 TtaveuTuy^jTaTac (§вол;б)т7]£ ....
(Всеблагочестивейшата „царица" ‘Мирия Оливеровица). (Всеблагочестивейшиятъ деспотъ . . .).
18. — Пакъ тамъ. Надписъ на горния мряморенъ прагъ на южната врата, за границитЪ на монастирскитЬ земи презъ време на Оливера:
... . 6)КПП . (О ... 6 Ц1 ... О IIH3 ДОДЬ ДО . ОМ . А
ИОДЕ ГДКО ДОЗНЕ. ДО ДИЛЛ. Н ПО ДТ.Л8 К КоЛВПКВ. ТА ИЗЕ ДОЛЕ
ТА ВЗ КорНТННЦВ ДО ПВАК. . . С1;1С . . КЕ НА КлАТ1|Е Н ИА
НлАМВ Н NA »Х0 НА КВКОВВ рЛКЕНЕ Н II8TCME НА ПИСАНЫ ЕОрЬ
НА Кр-ЕЗВ НА ИЛАНННВ НА КЛОБ8¥Е1|1> ДО ПВТЛ ПЛ ДОЛИ ТА............
СИПЕ нр’БЗ ЛнПОКЕЦЕ ПОДЕ ПрНСАДЕ ИНЗЕ КОЛННКЕ НАДЪ ГССКО ЛОЗНЕ НОДЕ IICIHIO НА ДОЛЕ П<0 ^ЛСТОКСКЛГО р . . СТО ПЕрПЕрК . . . орв. 83Е МлАТЕНЖЕ ПОТОКЕ Н пръзь РдКЕНННКЕ ПО ДЪЛК Не KAMCIIB НА КнСТЛНЦВ н нръко ПрЪЗЕ Брвдо. през. . . . ДОДЕ НА ДрВМЕ КЪ llpEYEKB H ВЗЕ дрмв (О КрТА ПИЗ ДОЛЕ к Квнлшк II Приз БрЕДО К1> Кртв. II прево ИА MpAUOpE И НИЗЕ ДЪЛЕ К» Мллтескв доли нризк ръкк..........
Отъ поменатитЪ м"1>ста въ този слабо запазенъ надписъ, който замЪстя грамота за владение и граници, сега се знаятъ следнитъ:
1. Во л у як ъ, хълмъ до Злетово, ’Л часъ.
2. Корйтница, суходолида, */2 часъ отъ Злетово.
3. Паяковица (ПЗакокицд), местность при с. Щалковица.
4. У о местность надъ с. Близънци.
5. Б pi за, планинска местность между с. Мушково и с. Нежйлово.
6'. Колникъ се нарича всЬки коларски пжть по тия мЪста.
7. Млакье е селце надъ с. Горно-Кратово.
8. Раванйкъ, хълмисто м’Ьсто между селата Ратевици п Неокъзи.
160
9. Кисели ца е река при с. Рцванйкъ.
10. Прьчево може да отговаря иа Прчйкракъ, местность въ Раванишко.
11. Бунешъ е село.
12. Крстъ е местность между с. Бунешъ и Врбица.
19. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1627 г., на мря-морна плоча, зазидана отсетпе отвънъ въ южната стена на църквата;
| Еь л'ктш сзрле (7135—1647) създл се cia ледгер-шцл троудолж и потыраниежь равл ЕЖ1Л Л1и\\1И/1а и сна его Тюднл. при нгйлеенл Жл^шнл и ко цю приложи Ее да прилш въ. свею р8к8 н Ев да полгкнетк крат'по кои се трКдише кв цртво пенсе
20. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1581 г., на олове-ните плочи на покрива на църквата:')
Препокрне кназе Кратокскн Никола Еоичикк. при егВлине (тпирпдона и л|дстсръ Да лили ж и Еогое. Петъръ. л'кто отъ Ядллм 7089, отв Христа 1581.
21. Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1635 г., на монастир-ската чешма:
у Прнв'кде се cia вода тр8д6> и потира нее лгъ клгочкеты-каго утытора нашего кг Gvaiona и подроужёе его Ееса ш гра IJIiina и Кв да подлеть пл1Ъ источнике воды клге вь животе г/кчне". п кон ip© приложи Кв да пр;ьи(и) кв свою pov. bi л-Е гз.р.ж.г (7143—1635).
22. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ сжщата 1635 год., до кладенеца на монастира:
t Нривед(е) с(е) кода cia троудш и потыран1е“ клгочьстк-клго х'твтсра хажи kv Л!нудила и Лина Г в. да подлеть шик сторицею вь цртво иейсное «з.р.лм* (7143 —1635).
23. — Пакъ тамъ. Бележки2) отъ кривопаланчапипа Стоянъ (Стефанъ) Ивановъ по мряморнитЬ подпорки на юж лата църковна врата:
5 При мосте посещение въ ЛЬсново (януарий 1908 г.) имаше ciil.i i. на покрива, та се заловолявамъ съ нреписа иа Е. Каранов-ь.
а) Писмото с итого хубаво, издълбано съ острие вь мрамора.
о
t (>то1днь Икановк к лто fsc.fi (7215—1707).
f Стефднь Иванов1Кк к лто гй.с.кд (7229—1707) Л4цъ акг8 . (Т дне торшкь w Кржд река Палка
24. — Пакъ тамъ. Надписъ надъ трупа светци въ южного прозорче на църквата, отъ време на зографисването при Оливера:
?«> А,
ВЬСХВАЛЖ ПрПБНН ВЬ СЛАК1;.
25. Пакъ тамъ. Поменични бележки въ пергамен-тенъ служебникъ отъ XIV в. (листове 42б, 43, 43б, 44, 47б, 76):
Да помене гь вь равь свои Д-капа и Еншоу. и поко н пдеже прнсьфле Ск-сть лнцл ничего гн
Да пом-вис вь гь равь свои..............<офн
——
Помет гн равоу свою Свгенпо. н поко ю . ндеже прн-СИфАСТЬ . . СВИТЬ ЛН||А ТКОЮГО. . .
Да помъиеть гь вь раьь’ свои Пвюте Доврева сна по-дроугл юмоу СеслАкоу . . .
26 — Пакъ тамъ. Послесловие отъ книжовника Станислава вь неговия прологъ отъ 1330 г, сега въ БЬлградската Академия на наукигЬ. Както прологътъ, така и послесловието сж на български езикъ и правописъ. Това показва, че Станиславъ, ако и да жив-Ье в! Л’Ьсновския монастиръ подъ сръбска власть, продължава да пише въ 1330 г. по български. Запазено е само началото отъ това богато съ данни послесловие, на последний 32Iй листъ:
Сад съкрьшнтелю воу кь в-ьки дмн —-Л1о млтн кн и но изволению келнкдлго унноиатальинкл лрнетратнгА Михаила. II СЬ ПОМОфН1А НрГПОКНЛАГО Ш1|А ГлврНЛА. АЗЬ рАБЬ ВН СтА-ИНСЛА*. СКЪрЬШИ к’|1НГЛ\ США ВЬ ДИН ПрИВЫСОКЛАГО КрА tfpOUlA СтефАн(а). юго же юць (оелкпн н посла вь грькж . н по сед-мп л-Ехь нзьше н пр-ыемь . ьраство в сем ерьп ьскыт земля н НОМОрьсКЖЬА . Н ПОДКНАВЬСКД) . н юк'уепольекя . не ПО СНЛЪ N<Y. По изволению внго . н грьуьекя земля юпоустн н грлдовж iiptiA . н снл’пааго qpt вльгарье’кА^го Михаила оувн . К’то же лито сьврынн сж кннгж сша . кь (области (Ок'уепольскон вь
Български старин и изъ Македония
11
162
хоръ /ЛАТОКСТ1;1| . ВЬ гори ЛтСНОЕЬСТКН . вь моиастирн стго ярнст рттнга Михаила и к грокд пртшокнАго ощл Гак'рнлл . ыкдрьжжц1В хорош ^ллтовьскоьл жоунаноу Дрлгос’лАвоу . про игоумени Оегосн . ii нрн гёромонАН; Саки . и при кромонАСн Корили . II при инист Дапнлт . II нрн II КОП (ШИ Гер’МАНИ . II про келлри Кнелриани. . ii при itpoYii Брлтшл . Пнел же сл книга сша 11ОКС.Л1.11111С1.1К смирсннл нгоуменл Tciochia . рлкоы много ГрИШНААГО РАКА БЖ1А СтАННСЛХ . ДА МАА ЕЫ (Ol|l II Г.рлтшл II к’сН YbTI|H СЛОуЖ1.Б11П1|Н в’САКОГО YHIIA 1|рКОВ1|А\ГО . Лфб КТО ХОфСТЬ YI.CTH ИЛИ . . .
Отъ края на послесловието е запазено едно кжече пергаментъ:
II . . . НОЛА . БЬ ДА lip . . .
н:п . . . прости Павла . . .
има ... го мира хрип - .
1€ТЬ ... БЬ ДА прости НИ . . .
БЬ ДА пр . . .
Савл н’рм . . .
27. — Пакъ тамъ. Послесловие отъ слщия Стан и слава въ Оливеровия миней отъ 1342 г. Иванъ Оливеръ, вой вода на Овчеполието и па Л'Ьсновския край, следъ като обпо вилъ Л'Ьсповския монастиръ, поржчалъ па Станислава да му препишс единъ миней, за да служи въ сжщия монастиръ. Cei а мипеятъ се пази въ Б'Ьлградската Ак. на наукитЪ. Той е на истина крепись отъ български текстъ, но правописъть му е вече сръбски. Ето Стапиславовото послесловие, на 2336 листъ:
CaV сьнрьшитслю кй к вкы амы. Нзколгенпимь <>йр п nOCHtillCIIHICMb СНА И СЬКрЫ11С1ПИ€МЬ СТГО ДХА, IIAYCT СС II СЬКрЫШ СС КНИГА CHIA К All II KI. ДНИ Пр1КЬ1СОКЛГО II СТОрОД, нааго крл Стефа (окьдрьжефв ожаастию всею (Окуеподьскою ксАНкомв кожкодт (Олпкерк, кт. хорт. ^деток1|1 и, вь мтси. рСКОМТМЬ Лтсновь, КЬ МОНАСТЫРИ КСАНКАГО КО1СКОДТ KUnillli силе лристрАТигт Михаила оу грога прпг,нлго (nip Глг риал, 1сгоа:с келик1.111 кон-кодл (Олвкерь сьздл нс темелнп и ськрминк!. И ПОНИСЛ II KCAKIIIIH ДОКрОТЛИН ККрАСИКЬ, С1.СВДЫ ЗЛАТЬК II I! СрСБрЫ1МПИ НОКОНА КСАПКЫС ИКОНЫ срекромь II ЗЛЛТП1.Н., |\ьоя.е. и: лтпо донь гни оукрлшлти, подакь селл и метохпн НА11111Ц1Д. н лн1>1дс н нлАпине. млтюкь кралекокь вткрьдпкк :<<
163
CIINOpe И ЗЛПНСЛВЬ зллтопеултнымь хрнсокклош, н пртдл Ю к Стоу город стон Бцн Хнллидарьскон сь кслкымь втврьжде-ннгемь. Пнса же се книга сии к ли rsw.н (6850—1342). цртквюфп год нашемв kv Ход нрн нгвменъ бешен, кь . к. лт. по ськрьшепн храма хрнстр.хтига Михаила, повелгеннгемь година келнкаго кон:соде Шликера рккою многогръшнаго Станислава да млю вы гднге и raijn и слкжьбнш|и всакаго тнна цркон наго нспракл1люфе понте и утите, aipe и кь которъмь слокъ сьгръшнль гесмь, простътъ, а не кльнъте, понеже всакын Хртн1лнинь нв радь сьгрт.шенню, нь неколгею скгргшеннн. приходить, да простите, а ка въ да простить кь епгемь к«1|« н кь коуфнмь. Бь да простить келнкаго коккодоу Шликера. Бг да простить подроужн1е его госпогю Ли ня Народ н уеда нхь. Бь да прости нгвменл вешенка сь ксею Братию. Бь да прости ксе елкжььньы право равотаюфн* стоив храм» семи Кь* да простнт всего мира хртииньскаго, и мене прост-ьте. Срв. Ламапск1й, О нЪкоторыхъ слав, рукописяхъ въ БЪл-градЪ, ЗагребЪ и ВЪнЪ. Спб. 1864, стр. 165—166; Сто-(ановиЬ, Записи, № 75—76
28. — Пакъ тамъ Послесловие въ ЛЪсновския паренесисъ, 1353 г. Паметникътъ се пази въ Софийската Нар. библиотека, а единъ листъ (послесловието) въ Б'Ьлградската Нар. библиотека. Ако се ежди по почерка, паренесисътъ из-глежда да е билъ писанъ пакъ отъ Станислава или отъ неговъ ученикъ. Самъ преписвачътъ е потаилъ името си задъ фор-мулата таултг урьньць. За забслязване е, че и въ тая напред-пала епоха на сръбска власть въ Л'Ьсновско, паметникътъ е писанъ пакъ на български езикъ и правописъ и дори името па българския царь Ивана Александра е поменато на първо мЬсто: НзволенУемь оца и иоспт.шеН1емь сна и ськьршешемь стго дха напнеа сд сии книга глемаа стын ’Сфремь, кь земли 8ллтовскон, кь мъстъ ръкомимь Аъсноко, вь овнтелн Стаго архистратига Михаила Къ лт.то Блговърнаго и хртолю-внкаго i|pi; к.аьгарскаго 1юлн ЛлеЗ»андра и Блгокъ-рпаго и хрто люкивлго стго 1|ръ Стефана срьксьыж и грьуьсыж зама л и келнкаго деспотъ 1<йан Шликера, хтнтора тогоагс храма и при кссосфен нъмь архиереи тыд землл ктр Apcenia,1) покелъкши мн
’) За седалишето на епископа въ Злетово, нъ Морозвиздъ, а може би п вь сампя Л"Ьсновски монастиръ, срв стр 154, 165.; — Иор. Ивановъ, Ci.ncpHa Македония, стр. 78.
164
ННСАТН снхъ кннгъ моеж хоудостнж ТДХАТС Ypi>HM|l.. Да 6l|H II RpATIA Н ПОСЛОуШННЦН Н НАСТОЯЦНН 116 КЛДТВАМН (ОМБфАНТЕ, НК HAY6 БЛГО СЛОВО pi>l|1iTC (О ННТ КЬЖДО ВАСЬ ДфС МНАфб СА сьмр'тннн ко гбу спсоу ншемоу гонезнктн МН В«¥ИЫ мккь сь встмн вами, понеже не вздь пнсы|ь, нк повел-гнТемь господина мн епископа АрсенУл нлурьтохь енхь кннгь вь лито f s. ей. X. л (6861 —1353). снднктнейн. s. Богь дд прости н въ вкдк1|1нм къц-ь Аминь. Срв. Цоневъ, Описъ на ржкопи-сигЬ и пр. въ Нар. библ, въ София, 217; Сто|ановиЬ, Записи, № 102.
29. — Възобновление на Л^сновския монастиръ отъ кратовци въ 1558 г. Бележки въ ркко-писъ, сега въ Б^лградската Нар. библиотека (Сто)ановиЬ, Записи, № 597):
Извол!6Шел! ютца и поспешен1Ем сына и съкрьшЕн(ЕМЪ светдго доууа. кроугъ лоуни .л'., елкнкч’нн. кг.
Како пргидЕ Никола Пеник а Бсгоурднил!аго лгкста Крл-товФ въ светы монастирь свЕТЫнуь веспльтннук силк арун стратигк ТИнуаила н Гдв’рила, глаго<немн Л’ксново, и Л!ы Боголюбова крат/а сьвккоупик'шЕ а гови’рыушм емоу о и ТрЕЕау ИЖЕ въ СВЕТЕЛ! /ИОНаСТНрЕ. И ПОНИЖЕ r/kllJE II W ИрЕЖДЕ ВЕЛикеу пор’тоу iv села съ вратам! своил! Гка’ргиюлъ съградилв и KieaiuiMH же кФше шскоудно въ сеетеи обители сею и съ градншЕ килТе под иод и пад(ь)подь врл гигал<ъ въ непоко ЕН1Е. и аруа’ндарик за исиокоеже гостим! вь долнил! же страж монастира к’ливадф. По прншьствн же Брата своего Гкирги сън урнстТанин Никола вид'к припратоу цркксв’ноу w дрЕви създаноу, и пршпкдкшоу до разорены, н iv шеншвакпа въ > двнже и съзыда съ калиним! и варичи и искры и 8красн гк въеакыл! 8крашЕН1ЕЛ1Ъ; къ припратЕ же прпкФд’к водсу и съгра ди крьстыа’ницоу въ мраморы iv далече нрнвЕЗЕнЗ; i ei|ie ;i;> на м'ктоуог на Заетов’ц!нце приложи два комата лоз!а сг.еголгк Л1онастнр$ край воде; ii eijje на мето\8 л!онастирБскЕМ1> глаголкмы Шикни, урад! свЕтаго вел11кол|8ченнкд Fiewpria съзида й’ оси< ванТа съ вксакыил! оукранинТемк цркковным; и sips же и коунн aikTwyK Bh сЕлгк глогол1ел!ЕЛ! Л'кзсво1) отк агЕрЕНкскыиу pSlil к8к1€ И СОТНИЦЕ И НИВ'к И ливадф И приложи СКЕТОМоу Д10
’) Слое въ Щипско.
165
ндстироу нд oynpeiiaitHiE Брдтгал!; н н|1Е нд одежде свефеннннчскк фелшн отъ кдлгёуе и еп*Ьтрдунл си злдтюлш; и w доугд-Шаун фо с8 8 Ривдре по . т g. (360) дспры въ Годнн8 нд Ккреплгеже вод*к н светолюу люндстирВ; н ефе же 0Б*Ьфдн1е сътворы светы люндстир посефдтн против^ сил'к своей до жнкотд . . .
Д1ы же боголюбизнд БрдтУд съБрдв’ши се адтнцн ТгВлнн Пешфитн Юролюпду н про1г8л«ень, свефенннцш н дгакони н стдрнцы съ висел» Брдтнствш/и . , . (задължили се да правятъ номенъ на ктиторитЬ на вЬчни времена).
30. — Пакъ тамъ. Богомолци отъ Паланка нъзобновяватъ трапезарията и келии въ Л'Ьсновския мо-пастиръ въ 1672 г. и подаряватъ сребърно кандило:
Извдлгенн1ел1 штцд и посп*кшеныеЛ1 сына н сивришешелгн светдго д8уд л’Ьт(о) f з. р. п (7180—1672). Едко прГндоше Юртдци w Еривоу рФкоу оу жондстирь Л'ксново пд поклоненТе гкетолгоу и,тц8 Гдврилоу и нд кид'кнР светдго люнЛстнрд сегш II вид-Ьше порБшеноу трыгЪздрТю и келУе до рдзоренУд стало, и платите л»днсторшлъ н за фице шрьтдцн w Пдлднкоу, гирнтдки Петри, юрктдкь Iwkvaik Божнкн, сирктдкь (ттефдни, шрктдкн Петко, wphTAKh Стегани, шрктдкк ТИдрнтинн И да-доуд кандило ср-Ьерино пр-Ьди светого др’удггелд 2Ииуаилд лриуыстратига.
Тогава билъ игуменъ Кирилъ йеромонахъ, а еклисиархъ Гаврилъ йеромонахъ. Бележката е въ рукопись въ Б;Ьлград-ската Нар. библиотека. Срв. Сто)ановий, Записи, № 1673.
31. — Па къ тамъ. Приписка въ ржкописенъ сборникъ 1И> Л-Ьсновския монастиръ, на последний' листъ:
КЛАГОВОЛСШСМЬ (О1|Л . Н СЫ10С1|ёш£111еМ1> СИЛ . II СИВрьШ6Н1№ t fro дхл . пжс ii пркдхсть нл пнедшл (Следва за ползата *ть божественитЬ книги, а следъ това) Хзь смёр«нн'1н iepo-Н01П фнлнмонь1), Ю ОБЛАСТИ ^Л€ТОВЫ|1НVbKIC . ВИ ЧрДМС 11ЖС ни сты <*>цл ндше Николи, i.rncTo рскомоё Коннсгь. Скинса cito llliroy, при ВБСЬЫСфСН КОМИ |ёпК(К' Мор(ЦКНСК№, KV pc, IvU cii [(Следва обръщение къмъ четцитЬ за опрощение на гр-ЬшкитЬ).
*) Може би сжщнятъ, който преписва апостолъ въ 1515г. СНУНК.,XIII,277.
166
32. — Пакътамъ. Бележка въ сжщия сборникъ на края
Да се знле кога приидбхъ азъ гршйкъ Иванъ w Кратово 8 Дёсново ЛЕонастиръ f а 4' о Д (1779). Тогдиъ кеше ЕрЕЖЕръ Л10на\ъ попъ Хрнто iv (£тр8лшца.
33. — Пакътамъ. Бележка въ сжщия сборникъ на края:
ЕисарЁи’НЬ Те'пКПВ Б СКЫ. ВЪ ПЕЙКрИЛЁЕ ГОрЫ ШсоГОв’сЦ'ки пи своею р8кою at сЗскг(7223—1715) a ры ra^'oi*)/Ица. । юнТа. кз.
34. — Па к ъ т а м ъ. Бележка въ сжщия сборникъ на края
Да знле кога прно^ъ азъ гр-кшни^ъ и лшиши Иевнннкие въ ЕрЕЕ^ъ гра GapatiiicKaro къ люнати' Лёновскй при нг8лгкпа leans 1Ерлюна сд^гаТе (1745). w и.
35. — Пакътамъ. Бележка въ сжщия сборникъ на края
Да се зиле . кога прио^ъ азь грЕшнн папа ''Ишванв. й ид\'нк' . Тнк1>вешк8 та доидо 8 седо Десново 8 -иапастиръ Десновски . са.1|'-П.а. (1781).
36. - Пакъ тамъ. Бележка въ сжщия сборникъна края:
Зде приди)': аз”ъ грЕНЁхъ и лиши. ка сд8;кнлихъ ripen nw дигакЕй, — "Июк анъ п ри котиуъ гна влажен НЕИшагю' icv Иренин Имановн въ тш \’обитъ гле<ид Деновлцъ Тогда п8ть . шатЕва . в к вТох'ранЁлюю Enapp'yiEo Коланск8 . при' i”nS Л1йтрйдит8 кг вфрелгё Отанкопч8. деты кптпа: гзелз: w рождатва: г вга. н спал наегш 1са Хрта а^'.кн: (1728) р8кою: «—=
37. — Пакъ тамъ. Бележка въ сжщия сборникъ на края
Да се знде кога кеше жптю . р. па)ри (аспрн?). ва деты с3.сс.л13. (1738).
38. Пакъ тамъ. Прописка въ миней отъ XVI в.
на последний листъ:
Лйзк сдткрЕши 1ЕршдЁаконк СидйвЕстр|. iv страны Дечлп скые . съпнса\'ь сы ашпеп въ люнастыры гл1«<мол1Ъ Иыргъ къ /икт. з. ThicSip’no Д .я’ (7046 1538)
’) ЕпиницитЬ it десегицптЪ по турски (арабски) о i, т. е. 1713.
167
39 — Пакъ тамъ. Бележка въ сжщия миней, на послсдната дървена корица:
Да rk знле кога прнидЕ гакъ Сл1Йле iv РокАрци на ЛЫНЛСТИрЪ ДеСНоВСКИ W /НиуоВЦИ ГЕШрГИЕВЪ СИНЪ Л1ЕСЕЦЛ априлиА iqi дкиъ гфпз (1787).
40. — Пакъ тамъ. Бележка отъ старческа ржка, па сжщата корица:
СлшрЕнпв наше Филарстъ Щипъски Кочанскй Кра-Товъски Кеостедилъски.
41. — Пакъ тамъ. Бележка въ пендикостаръ, на по-следната корица:
4 Сию КНЁГВ . НЕИДНКОСрК К&1И Пр’ЬзВИТЕрК Стойко вь ло. з. thcSuihe и рй. к. д (7124 —1615) за триста и 4^^ аспри. и за стран# жёто мёцк «кврна Д1 дик —-----------
42. — Пакъ тамъ. Бележка въ миней, на последний листъ:
f Cia книга Д'ксновскагю люнастпра . подпйуъ азъ лию-rwrp-kiii HH лйтрцл и” ДН\ай Еаскы Кратов’скы и Ijlii, да несть. никы ivE/M лк:.иа w сее" цркви въ . л*1Г. ?з р и. з. (7157 — 1649) <нца . ге ке.
43. — Пакъ тамъ. Преписка отъ преписвача (листъ 21б) въ Якатйтъ стшл»8 аруангсл» Д1н\дйл8. грозном# кое -коде силы нбныа, която била написана при йеромонасигЬ Теодосия, Гаврила, Неофита и Евтимия: при ей сл#жекникол1Ъ столгё аруангЕЛ# Д1и\*айл8 спйса се сна вжестеенла книжица (rawai (1811):
Зна’но к#ды како спрЕписауъ азъ, попа Нико сию к?ке'-ственЗю книжиц#, акабистъ стол»# архангел# /Ии^анл#, в'Дес-iioBCKiA стк а лакри, да служи за ною (ш8 и за .нои родители, кои г# нзвади <3 те\ъ ci на юкнтели да ютъ нроклстъ iv триста и. hi. стн вгоноенн юцъ и ш стаго аруаш’Ела Д1и-уаила силы нвниа, да aiS е’стъ сопротивннкъ, всего в'ккд, и в8д#|ри.иъ кеце алн1нъ —
нона: , г -
|Г в лъто: fdwai
168
44. — Пакъ тамъ. Бележка въ апостолъ, на първата корица:
гЗ с д । (7219—1711) създдн'й лорд въ то вреди
цдртв8юцп беше велТкдго длорл без'кож’наго сша пдгВк'наго с8л‘-тднъ Яулидъ и подв1ЖЕ вранъ нд ДГсковъ То вред» прысни w въсдоч'нёе стран! съкач’к!1) лшож'ство когда ЛЕтау8 велёк! се глЕдау8 нкоже hekoi птице н сън'чн'н8ю зар8 закрУвауЬ гакоже швлакъ лица августа д дик петкъ и auioro щ пТ фатаслю и !л»ау8 w ЧЕТ|р! ката кр|’ла на колжо чдт!сл»о писано беше на лево крТло днъ цртв8|'юцп i др8г’| слова приичЕ^ како ЕлЁн’ска । Ж1дов’ска не е л'жа него истТна а нел!дше съваколгё nicano и по лшого листа Ж1та изеде г8.
45. — Па къ тамъ. Бележка въ сжщата книга, на последната корица:
Да се знде ipo салгь далъ на’ вера за рак!Ж оу Лесново оу /ИаркотЕ (кд) пари за шпйнци и оу Ятанаса д| пари оу Па8на д пари 8 Отоилкоте а пара оу Ичована гърьчира (а) пара 8 Сталина а пара 8 ЦвЕтана СталшолиЕвика д пари « Златана в пари 8 /Иаринкоте в пари 8 КртътЕ i пари к дедо Галака г пари ракид в попъ ЯндрЕА (i) пари. /Иесецл и8лиа иГ денъ faxjrns (1787).
46. — Пакъ тамъ. Бележки въ сжщата книга, на л. 26 и 30б, отъ „даскалъ Петка“:
а) Знано биди кога беше даскалъ Петко в село Дове-зенцй лета Е5 сотворенид мира t « ле о 2 2):
б) Знйтй са когй беше мвка <5 йрнйвтй много по земла много рйетани йзгйнвше нй едни стока взедбше на еднй чйда взедбше ейломахъ на еднй хреъ3) рйейпйше й роди се цйрб на, нйхъ много сила бйхъ .+ ivmo4 года (1844?) пйса йсъ Петко сЗ село Довезенци в сих книга J3 мйнйстиръ Леснбвски.
47. — Па къ тамъ. Бележка въ псалтиръ, на първата кора:^
Еь. лет зскд (7229—1721) когд нзндо дзъ грешш Гдв-рЁлъ д'наконъ w Лесновш.
’) Скачки = скакалци.
2) Датата изглежда ла е <sivmb (1842) отъ Христа.
3) Честь.
48. — Пакъ тамъ. Бележка въслщия псалтиръ имеете:
Дд ок знае кдкю приде пюиъ От4чфднь йерлюнд Gt8-денйганй1 8 лмндстирь Лескова’ храл1Ъ стии дрханггклъ: — Л’кто ^зскд (7229—1720) дктФл^рид днъ д
49. — Пакъ тамъ. Бележка въ миней, на послед-ната кора:
Приде Софрсш'е ервлннъ w Пе+чй 8 лмстир Лесновскн лецд фер 28 днъ 1726 лето го дне.
50. Пакъ тамъ. Бележка въ края на триодъ:
Л-ктъ ( з с н з (7257) д летъ w рожства ва слова, дфлеи (1748) сътса дзъ деикъ Христо 8 селй» Шрйздръ за зна МенТе w . 8 Халида проклетдго, fapga (1161).
w-и1) 11612) 1748
51. — Бележка отъ 1671 г. въ триодъ, на последната кора. Сега въ Соф. Нар. библиотека (Цо не в, Опис, II, 85):
f Прфпов-кзд се cira дш8спанд кнёгд въ Л‘кт г?род (1179—1671). въ леонастирь Д,Ьсно(в)ст4?л1ь w вогодоажлю лгксто градъ Кратово нрФзвнтерБ 1ш6вднн8 : f И плдтн за новФзно Еош’ко златдркко . ке : —. f И р8кюд'&нсаХ дзь гр'Ьш'-шй равь ЕЖ1Й ©одорь люндК старьць w листе ндр!'цдел1дго Пнротскаго калька : Ha\nw Лкжьнёцд тдх та* . ivjp. <5 м н'к како не люгоХ иск8снт1И mcaHie . оувн мне гр*кшкнол1о что сътвор8 докле ги (-господи) зав8деши лее : —
52. — Пакъ тамъ. Бележка отъ 1688 г. на кората на рж.кописъ — книги пророчески, сега въ Хлудовата сбирка (Поповъ, Описаже, 1):
Сим вжтвна книга глелш si пр^ркъ хрдлеъ а\‘ръ1 "ст'рд-Тигд еИи^дилъ и преподов’ндго сица Гаврила иже въ подкрил!е Гори Лесновъскые постившдго се въ Швлово дд не в8детъ Штьеледтн никы”мъ w вншереченаго хрдл»а да ж е просто ни нлвоно нд клето и проклето вв си векь въ вуд8||1и и дристрд-тнгь силп гне и пренодовни (ицъ Гдв’рилъ дд м8 е супорк-
’) и 2) Турско (арабско) лЪтоброение, отъ егира 1161 г., отъ Хр. 1748.
170
ннкь пл страшной суд8 къ лнсто гзастгииенТка кроме aiotra-стирскъскаго разорены й здп8стмнм. Инга азъ ^ръ.иеяа\ъ Констандинъ р8коЗ AlHororp'kiiiHiH . прчтн откретъ къ не.иъ слат ка словеса . . лш,а сек те«ир»д bi . . , ври игЗлннл кг 1 а криаа проигЗлина Кгрилд въ лето * z' р ч z; (7197 —1688)
53. — Пакъ тамъ. Бележка отъ 1722 г. на кюстен-дилския владика Ефрема въ л'Ьсновско евангелие: Gia светла и кожествендд книга raaroaieaia еггелско тл’кшванЁе люндстира Лескова, \рдл1а светых архистратиг /Инуаила н Гагрилд. Под иисау лет(д) господни с. а. ф. к. в. (1722)., nSaia. s. елгкреннш dp\i'epei и последни приставник teuapyie Костеиднлскй и Ддчова (Кратова?) вфреле рВкою (Сто)ановий, Записи, № 7536).
54. — Пакъ тамъ. Бележка отъ 1730 г., за поправка на сградитб въ Л'Ьсповския монастиръ, въ сборникъ въ Соф. Нар. библиотека: Hcaia йрдюнаХ лынов’ц (»£) с z s йзволетелЕЪ йцд н нос*П£ШЕН1ЕЛН> ана н ськр'шен1л1Ъ стго дуд то лето покр! се на великВ цр'квВ кВве с8 плоч(е) ataia дТ а съред’на цркка кЗке сВ плоче г (с л ? юнТа e"i дик Л1агер’н1ца започе се aiai’a ks съ(к)ръшТ се totti'a Ki < /' с д и (7238—1/30). НдстоТшци Hcaia йр’люидх . . Анастасы (Цоневъ, Опись 182).
55. — Па къ тамъ. Бележка отъ 1746 г. вържк. библия, сега въ Загребъ (СБАН., I, Цоневъ, 6): Сна стад иже-твенад книга aianacTiipa Лесново. й ткой ее юел»и w црькке да м3 е соупарннкь. архистратигъ ЛПе^лилъ и Гакрнялъ й СП! штець Гакриилъ, въ л’Ьто fz.c. й. д (7254 —1746). Тогда кеше еролюнахк игЗлинь. 0ешдос|л. Оу\ъ, с\\ъ налы w агарвни в ь то вреди
56. Пакъ тамъ. Бележка отъ 1747 г. въ евангелие въ Загребъ (СБАН, I, Цоневъ, 16): Сига книга, глаголе.ик evarreaie новезд се вь кого^ранилюи градк Келезк, къ лето г£. нс. не" (7255—1747) при игЗжена ТеюдосТд (х)тк8пи Исдна ерклюна(\ъ г ксл1атд книге за петь гроша и приложи ва лганастирь Лесново 8 стаго архистратига Михаила и пре подог,наго юца нашего Гаврила г книге : Егангели, фдлгирь и честословецк. Пеана ерожонауь.
171
57. - Па къ тамъ Бележка ir» недЪлно евангелие отъ XVI XVII в., на листъ 76°- 77. Евангелието се пази въ църквата Св. Иванъ Предтеча въ Кратово. Бележката поменава, между друго, непознатъ досе'а кюстендилски Владика — Филотей, отъ срЬдата на XVII в.1):
Да се знае когда приде iepei Л<ва го Коедчекцн къ Лесновски юкителъ \-рд" др\йстрдтйгъ Пи\дй и стн\ъ np'fc-иодобни* гоцъ Гдгрилъ Дьсновски н8стню'жнте еже гюстиешдго се къ гор8 (х)1;ловск8 тако да се st де кога доводи ЛдздрЪ при егйлнпд Icaie сГр^жонауъ Фнлодеи <ил к вл’гости вликд 11 ОСТЕНдилски й прочи" . ЕФто ти БЙДН тн попе Христо къ Кочане да знаешъ сцгкнейшЕЛ!» и слокес1еишел18 гон, 8 и господний kv’ Еисдрнаднй 1Ерол»она\-й въ Рилка гобмтедъ
58. — Пакъ тамъ. Бележка оть 1797 г. въ рилски рлкописъ. j- Да се знае кога веше ноль Шири анк w Кратово кёлдетк го село Аесноко 1ванов синь како нрёде нокалйгери се 8 л<андст'|рь. Рёлкскё лето сафч^ (1797).
59. — Пакътамъ. Надписъ въ ЛЬсновския монастиръ отъ 1805 г. (Сто)ановий, Записи, № 3122): Е л'кто f.jr.f.r.i w Христа (1805) кисть окновь. Язь лшогогр'кшни 0еодос|’е ёвро жона^ъ. прежде кнкши дечдндцъ, по толк прёдодъ 8 Д*ксиовскц ЛЕОНДСТЦрЬ. ВО ВрЕЛЕЕ ЯлИ КЕГОВО 8 СгКОП к ЖДЦНуёГО И ЯсДН ЕЕГК синь ЕГО WBpETOCrMO «МОНДСТИрЪ ДО СОВрЬШЕНДГ) ЗД11ЙСТЕН1А и согра-ДИЛ1Ъ ДВДПДЕСЬ ГОДДИ, кодь подкоийшки надь ЛЮН.СТИрК ДО к8ла и жагЕринцд швнови се ддниел1Ъ Благочестив! крист iahk
60. — Пакъ тамъ. Имотнотосъстояние на Л-Ьс-новския монастиръ въ 1846 г Въ катаурагот) той lepou |iovaaT^piou Asavopou отъ кюстендилские гръцки владика Дионисия, подписано отъ стария игумснъ /рсения и новия Ната-наилъ въ 1846 г., намираме описъ на монастирския имотъ. Освенъ многого сребърни църковни веци, одежди, служебни книги, землед'Ьлски сЬчива, сждове за вино и ракия, жит-ници, покривки и пр., монастиръть : ималъ: 1 лозе въ с. ЛЬсново отъ 8 дюлюма, 1 лозе отт 2 дюлюма въ с. Зле-
’) За спомснатия въ бележката игумснъ на ЛЪсновския монастиръ Исай гл. стр. 166» Той е бнлъ игуменъ въ 1745 г.
172
тово, 2 лозя отъ 3 дюлюма въ с. Стърмошъ, 1 нива 80 шиника до монастира, 1 чифликъ въ с. Стърмошъ съ ниви отъ 500 шиника, 1 воденица въ Злетово съ 3 витла и годишенъ приходъ 350 кутли брашно кесимъ, при водени-цата 2 овощни градини 3 дюлюма, 1 метохъ въ гр. Кочани и малъкъ имотъ къмъ него. Жива стока монастирска: 7 коня, 2 катъра, 3 магарета, 30 крави, 4 рала волове, 250 овци, 230 кози и 15 свине.
XX
БрЬгалнишко и Струмишко
1. — Щипъ. Надписъ отъ 1606 г., огвжтре надъ вратата на църквата Св. Спасъ, конто се намира между Щипъ и предградието Ново-село:
f Изволен1ежк шца । поспешешежь сна i сьвршЕнилш стго сьписд се сие вжствьн! ypaaib свтое вь.знесеше гнев и спас8 ндшеле8 1с8 Хр1ст8 пр¥ сдткрснааго РБвёлед еееГкопд е npi све-qjEiiiKh Доекс. Полини Гй KTiTopa Павла лгётдгчЁи. вл Л'кто
(7109—1601). Поче се Л1ца лелей: п днк i сдврьнл се Л1ца |8шга днк «—>
2. — Пакъ тамъ. Сжщата църква. Бележки по зидоветЬ на църквата:
а) Да се’ знде’ когд се нрЕ ставн ФнларЕТЪ apipiEp'kra— 1783.
б) ПрЕстави се аруиЕрс бфрелЕ къ цркв8 вдпничкБ (sic) погрЕВЕНъ кисть аг кн f 1 фл < (1734 ?). Ефремъ е билъ самоковски владика. На единъ отъ стълповетк на младона-горичката църква Св. Георги стон надписъ: ПрЕстави се ар-\'ИЕрЕН СДЛЕОКОВСКИ вфрЕЛЕЬ И 6ИСТ ЕЮГрЕЕДН И . . ОТ ВО ДВП-ннчко. . . вь лето *афл (1730), анрил д. . . (Хаци Васи-л>евиЬ, Нагоричке црквс, 16). Срв. за датата Семер-джневъ, Самоковъ и околнос'.ьта му, стр. 11.
3. — Пакъ тамъ. Приписка отъ 1515 г. въ книга тропарникъ, писана въ Щипъ сега въ Хилендаръ:
Сьврыша се книга cia роукоЕО гр*кшнаго нона Ралвтд рь град'к Щнгюу вь л'кто 7023 (1515) кроугь слнсоу 23. лоуыи 12. ПрЕклагословЕна еси Когородицс (Sava Chilandarec, Ruko-pisy a starotisky Chilandaske, 49).
173
4. — Пакъ тамъ. Бележка отъ 1728 г. отъ печския патриархъ Арсения въ книга, сега въ Югославянската Академия въ Загребъ:
Паки ва лето господнее f a ф к й. ноелА .кд. пршдосмо 8 монастир' Лесное CKKi)f и оу Ново село клиз‘ Щи па 8 дворъ господина митрополита KVp СфрЕма Коласисккагш и Кратов-скаго. Лр’сЕжи Пек'ски (Срв. СБ АН., 1, Цоневъ, 6).
5. — Пакъ тамъ. Щипскиятъ владика Дионисий съставилъ гръцко-славянски речникъ, чийто рукопись отъ 1803 г. се съхранява въ Соф. Нар. библиотека (Цоневъ, Описъ, 420). Дионисий ще да е билъ вдигнатъ отъ своя постъ още въ 1788 г. Гл. по-горе, стр. 92. Реч-никътъ носи следното славянско заглавие: Настойцмго сТе' рЕчнйкъ вписася со р8к8 мене смирЕ'ннагш apj^Epsa и лштро-пол!та кй ши а го цдпскагю ДТонкГа ЕТзантшски. грс'чЕски й сла-веиски Mwr' г. (1803),
6. — Пакъ тамъ. Презъ 1866 г. въ Цариградъ се вестява като рад-Ьтель за българската книга Константинъ Анастасовъ, родомъ отъ Щипъ, съ Кратко описдше на сватытФ двадЕСАТь монастыри въ Лтонскутл горл; "Издалъ Констан-тннъ’Янастасовъ отъ Щипъ Цариградъ 1866. За българското родолюбиво чувство и надежд и на щипянина Константина говорить добре следнитЬ напр. извадки отъ Описани-то:
1. Л1онастырк по с8\'о i ХилЕндарк... Пкрви ктйторн на тбизи мънастырь сл; сватыи Савва Срквск1й й ваща м8 Су'мею'пъ . . . Еъ тойзи мънасгырк жив'кжтъ само Еъл-гари кал8гЕри и w тфуъ мнозйна са псслЗжнли за възраж-данЕЙто на г.ъл га р скл.тл. книжпина н народность.. Т8клшенъ пострыжЕникъ е вылъ сугецъ Па ic in пьрвыйтъ нисатЕлк на вългарскжту историк въ новытф врФмЕна' Така й отецъ Шофитъ1), много с градатЕлный гъ онзи за народ ното въздраждашЕ старсцъ на когото и гроватъ е въ тойзи Л1ънастырь (стр. 3 — 5).
2. Л1опастырь еЗографъ .. II тойзи монастырь t чисто кългарскмй и iv него са чака и’^кое докро за народа (стр. 7).
Срв. по-старо издание на тая книга, печатано въ Самоков-ската печатница въ 1846 г.
’) Неофитъ Возвели Хилсндарски.
174
7. — Пиянецъ. Покраина по горна БрЪгалница. Над пись отъ XVIII в. на свЪшннкъ, нодаренъ въ Хилендарт Поклоиил' сен Пиппин; госнодар’Ь Манча Станка колгарин iv Индиец рода ЦарКЕп’кока iiaauvni ради егш и родителе ei w (CrojaiiOBHli, Записи, № 8533).
8. — С. Беров о, Ма дешево. Покраината Малешсво лежи южно отъ Пиянецъ и обхвата най-горна Брйгалннца. Едповременно съ възстанието на българитЪ въ Тракмя презъ пролФтьта 1876 г., лига се бунтъ противъ турцигб въ Мллешево и Пиянецъ. На зпамето на войводата Ди митъръ попъ Георгиезъ отъ с. Берово, е изобразснъ лъвъ съ надписъ: „Македон1а. На осм!й wain 1876 г. Ста нете. Да ни освободи.“ Знамето е било приготвено въ Солунъ отъ Станислава, дъщеря на българската учителка баба НедФля. Зпамето се пази у сипа на войводата, Стани-мира, въ с. Дочна-Грагцица (Кюстендилско).
Сжщата Станислава, по случай тръгването на войводата Дим. попъ Георгиевъ (Малешевски) за македонскитФ балкани, за да дигне възстанието, е написала въ Солунъ 1876 год. стихотворение, ценно за историята на българското освобо дително движение въ Македония. Ето части отъ това сти хотворение, озаглавено: ПФсень за Ди митра Вой вода, гдето войводата се прощава съ мома българка и оставя пФснп и любовь за борба съ турчина:
Заю протавай Българко, Народна ми сестричко, Ето български войницн Съсъ славны гЪ байряци.
Левъгъ се гордо издигиа Кога Димитъръ извика;
Я сбирайте се дружина Да вървимъ противъ турчииа.
Елате вен Малешевци, Ви мои храбри юнаци, Каю герои бждеге И ся на Бога надЬйге. . .
ЦФлага пФсень обпародва А. Селищевъ. Отчетъ о занггпяхъ за границею въ лФтясе вакацюннос время 1914 года. Казань 1915, стр. 93 — 94.
9. — С. ДФднно, Радовишко. Бележка отъ 1741 г. въ евангелие, сега въ Соф. Нар. библиотека:
t Gie кяйст'кокно е<пе попа Доунаоко iv с-кло Дедпо Да СЕ ЗИЛЕ ЦЮ KEILIE ЗЛО ЛЮШНЕ. КВчоуКЬ. ЖНТИ. IIETK CTOT II*
175
лыцш. кеше зло зл чоудо голелео. еднс rai нФ. за три гроша, ц>кд соль пе । к пари, юкд кино . д . пари ока ракша а. пари, та ci гаки краш'но w зелен. та се чини БЕрикЕТь. люшне. шка лень за една аспра шка вино за лепра та плкь се глянул гл8уцн ( мишки) /иного и злшн. та беше страуотнга. за чоудо не /иожеше човекъ да сине iiohe к лето ^еллд (7249 —1741). Срв. Цо я ев, Опис II, 29.
10. — Радовишъ. Родно м-Ьсто на българския светецъ Лнастасъ, пострадаль отъ турцит'Ь за християнската си в"Ьра па 29 августъ 1794 въ Солунъ, гдето билъ мжченъ и гдето се поминалъ. Неговиятъ животъ и мжчение сж опи-С ши на гръцки. Н'Ьмамъ на ржка гръцкия оргипалъ, та ще приведа само два реда за ммченика по руския преводъ (ХристЁансше мученики пострадавшие на Восток-Ь. Съ ново-греческаго языка перевелъ свегценникъ Петръ Соловьевъ. Спб. 1862):
„Св. Мученикъ Анастасш по болгарски Спасъ родился въ струмицкой епархЁи (древний ТиверЁополь), въ селенш Радовичахъ . . . пострадаль въ 1794 г., 29-го августа, въ Салоникахъ*, стр. 240. Въ синаксара на гръцкия писатель Никодимъ Светогорсцъ, който с билъ съвременникъ на мж-ченика, подъ 8 августъ, изрично се бслежи за нашия светецъ, че е българинъ: „Светиятъ новомжченикъ Анастасий българинъ, който билъ мжченъ въ Солунъ презъ 1794 г. . . . “ (о ауле, veopxpT’jr; ’Avaoraaiig 5 iv ©saaaXovIxig paprop^aag iv erst афчо’ . . . N t z 6 о -q ij. о g ’A у i о p s с т 7j g Suva^aptaT^g. IIv Bevrrfa 1819). Сжщиятъ Никодимъ e описалъ живота на Анастасия въ Naov рартирз/чбую’л Вг'/аткх 1799.
11. Монастиръ Св. Богородица въ с. Конче, Радовишко. Тамъ е прекарала въ XV в. последнитЬ годипи оть живота си дъщерята па Георгия Бранковичъ, Катакузина: оу Конче, выше Отроулшцд (Safafik, Pamatky, 64). На една надгробна плоча въ монастира стой надпись отъ XIV в.: Никола Отлнокнкъ келнкк еонкодл цнеторъ (Г. Петровъ, Матерна ли за изучваиисто па Македония, 669).
12 — С. Робо в о, Струмишко. Бележки въ пе-чатанъ апостолъ, отъ време на гр ьцко-българската църковна разпра. Книгата се пази въ Етнографския музей въ София:
176
Назнлл«н8(4Гк во cci ДпостолТх KHirS когдтю дзъ панд Аш Тьш'лкович’Ъ. iv Рлдовишъ ДО1Д0\'Ъ 8 село Pororw за да са8ж1Л1'к волга рек и церки вин редъ и евлки др8гн редоке Болгарски а не др8гю 1866. анрй 18 папа Ане Тел»(елковнчъ)
13. — Струмица. Струмичанинътъ Нако Божикъ се преселилъ въ Русин и се записалъ презъ 1757 г. въ His жинъ, въ гръцката колония, като българинъ: „Нако Божикъ булгаринъ македонской провинцш з местечка Струмича, находится въ НЪжин'Ь съ 1757 г.“ (Труды XII Архсол. съезда. Томъ II Москва 1905, стр. 225).
14. — С. Велюса, Струмишко. Тамъ се намира старь монастиръ, посветенъ на Св. Богородица Милостива на гръцки 'ЕХеобоя, отгдето е дошло и името на селото — Велюса. Монастиръть е билъ съграденъ или възобновенъ коренно отъ струмишкия епископъ Мануила въ 1080 г. и причисленъ къмъ независимитЬ, ставропигиални монастири Ако и въ областьта на Охридската българска архиепископия и въ Струмишката епархия, монастиръть, благодарение и i даденит'Ь му отъ императоръ Алексия Комнинъ въ 1085 i правдини, останалъ независимъ. Срв. L. Petit, Le monasten de Notre-Dame de Piti£ en Macedoine (Изв. Рус. Арх. Инс въ К-л-Ь, VI, 1, стр. 1 сл.)
Надъ външната врата на храма е издълбанъ на хубавъ профилуванъ мряморъ слсдниятъ надписъ:
ф ’EveoupylOvj 6 vaog оитод ttj- 6л(£р)ауСад 0(scrt6)xou тт); ’EXeouoTjg ilj auxwv 6a0-pwv даря, MavooVjX povayou xal ysyo-vottog irctaxoxov rJ.'i6eptouTc6A£((dg) • iv srvj тф gtpmj Yv8(lxtiwv! ) Y t :
(Възобнови се отъ основи тоя храмъ на пресветата Бого родица Милостива отъ монаха Мануила, бивши епископъ ii.i Тивериополъ (Струмица). Въ година 6588—.1080, индиктъ 3)
Надъ вжтрешната врата на храма стой другъ мрямореш. надписъ, който разчлененъ дава четири 12-срични стиха.
Ilaaag xe&sixtbg eig ai pou rig iXntSag
Й р(т)т)£р ayvTj xal 6X6atg той iXioug • f notpTjv povaariqg MavouvjX adg otxeTTjg . Kat tovSe aoi Siaxoiva ayjxdv xpoacpipw
(Като възложихъ всичкитЪ си надежди на тебъ, о майко непорочна и изворъ на милосърдието, азъ Мануилъ пастирь и монахъ, твой служитель, поднасямъ ти, владичице, тоя храмъ).
Интерасни сж нЪкои отъ грамотитЪ, дадени отъ ви-аантийскитЬ императори на Велюшкия монастиръ. Въ гра-МОтата отъ 1152 г. се поменаватъ имена на местности въ Струмишко, както и имена на лица. Гръцката транскрипция на тия имена явно издава българско произношение: Аеаа-хо6£т£а (Д'ксковицд. А'ксковьцв), Asaxtr^a (Л*кпицл), ApedvoEov (Др*ЬноЕо), Mxpeaovtx (Гцткзннкъ). ВерротСт^а (Еръвицл Кгкр-НИЦд), ВоиХхо6:а (К’клкекни, Елъковига), с16ау>дс;(Ив<1Н’ъ), T^fepvog (Черно), 'Роиохо (Роуско), MaXopdcSog (Ждлорддъ), BeiXqv (Е&линъ) и др. Пъкъ и самата грамота изтъква, че стру-мишкиятъ край е въ българскитЪ области . .. yijg etvat iv rolg SouXyapixoig iHpaat.
XXI
Воденско
1 — Воденъ. Надписъ отъ 1659 г. на сребърнигЬ кори на евангелие въ гръцката митрополия:
Едскресению Христово сию евангелию . . светолгё Ятл-насию w Еодрицм1) жондстирю ктитор кир ^дчига попъ Дилжче Н ктитор кир нюролюнду^к 1Якил<к и положите ф (500) драли срекро те или, стаде педесет \тымде аспре леастор Панаютъ w (/копию и Шно w Пдзар и почеше нВни дни i е и се направи |8лиа к е дни w Христово роздаство дунд (1659) и Богородице преставлению . .
2. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1619 г. на мрямо-ренъ еждъ за св. вода, въ гръцката митрополитска църква;
t A^vja^g тои SauXou тои веои AyyeXaxij xal рёуа Хо-। уобёта Tfjg а (TtpwTTjg) ’louoTtvn&v/jg xal TcdcoTQg BooXyaptag itoug £px£. Д1Л4ОС
(t Моление на божия рабъ Ангелаки, великъ логотетъ на Първа Юстинияна и цЪла България. Година 7127 — 1619. Димо).
*) Въдрища, село въ околията Рнидже-Вардаръ.
Български старини изъ Македония 12
178
3. — Пакъ тамъ. Изъ списъка (въ алтара налЪво) на ктитори и спомощници на църквата Св. Врачъ. Църквата е поправяна въ 1843 г.:
Sxoutav, St6i8, Петхя, MxCvw, Stp&cag, Д-фои, ДеХш, BsXIxag, ZZdcrag (Божинъ, Стуянъ, Стою, Петку, Бино, Цвета, Бина, Диму, Д'Ьлю, Велика, Злата).
4. — С. Катраница, Кайларско или, въ по-широкь обсегъ, Воденско. Презъ втората четвърть на XVII в. живелъ въ светогорската лавра на св. Атанасия проигумена. Данилъ отъ Катраница. Съ негово иждивение било съгра-дено параклисче въ сжщия монастиръ, както личи и отъ надписа на фронтона: f Al’ s£68(dv tqO tepou Aavi^X ВоиХуарт( Кэтрсмт^иЬтоо Adcgpag (Съ иждивението на йеромонаха Да нила, българинъ катраничанинъ въ Лаврата). Срв. Millet Pargoire et Petit, Recueil des inscriptions chretiennes dn Mont Athos, 1-re partie, Paris 1904, № 390.
5. — Българи отъ Катраница въ Фрушка-гора, XVIII и При описване на фрушкогорските монастири презъ 1753 г, въ монастира Връдникъ се намиралъ преселенецъ монахъ българинъ отъ с Катраница. „Филипъ 1еромонах, проигумеп ДимиК. Родилф в Катраници у Бугарско), л>ет имат 47“. Неговъ братъ се заселилъ въ Вуковаръ (Д Ру вар ц, Опис српских Фрушкогорских манастира, стр. 42—42). Презъ сж щата година въ монастира Ремета се намиралъ другъ бълга. ринъ отъ с. Катраница: „Монах 1оаникщ Мано]лови11, родом от Болгарф рожден и воспитан у Катраници, лет 42, книги училф по мало гречески у граду Сервиже. . Пришел зд)’е прешедшща турецкща рати бившща 1739 с своим игу меном Михаилом — иеромонахом.. От фамилии имат 2 брата трговца у Шиклеушу" (Д. Руварац, пакъ тамъ, 321 — 322)
6. — Катраница. Презъ 1807 год. билъ сключепъ миръ между Турция и възстаналитЪ сърби, при ’ поср-Ьдни чеството на Петъръ Ичковъ, който билъ сръбски посрЬл никъ и бивши чиновникъ изъ турскигЬ посолства. Мирът-i се нарича въ историята, по името на посредника, „Ичков-i миръ“. Петъръ Ичковъ билъ българинъ отъ с Катраница
179
На следната 1808 год. 5 май той билъ отровенъ отъ сър-бИтЬ въ Топчи-дере. . Вукъ Караджичъ разпитвалъ по-късно да узнае н-Ьщо повече за тая личность Презъ 1820 г. Вас. Василиевичъ му съобщава отъ Земунъ следното: „Што се Тиче г. Петра Ичка мого сам изв]есно и поуздано разумети. да je у Катраници роЬен (дакле бугарин), ни}е бир ожен>ен, и цесарским државама научир се немачки, н>егов брат Наум )есте ожен>ен, и има ,’iBoje деце; (сдан му je син овде у Земуну на науки" (Вукова преписка Београд 1909, Ш, стр 91).
7. — Граматиково, до Катраница. Отъ това бъл-Гарско село билъ роденъ цариградскиятъ патриархъ Хри-Сантъ, който държалъ престола отъ 1824 до 1826 г.
За българската народность на Хрисанта свидетелствува ИЗрично патриаршескиятъ хартофилаксъ Гедеонъ (Патрихр-ytxoi itfvaxsg, 688), който между друго казва: „Българинъ ПО произходъ, Хрисантъ се роди въ Граматиково въ Македония" (ВобХуарод xa-raywy^v б XpfioavS-og ^ysvv^-9-у] iv Граррат1хбёф MaxsSovfag).
8. — С. Слатина, въ Мъгленско. Родно место на българската светица Злата, конто пострадала отъ турцит-Ь за своята вЪра на 13 октомврий 1795 г. Нейниятъ животъ И страдания сж описани на гръцки отъ Никодима Свето-ГОрецъ въ N£ov p.apxupoX6yiov отъ 1799 г. НЪмамъ на ржка ПОСледната книга, та привеждамъ свидетелството за свети-цата по руския преводъ въ Христ1анск1е мученики, гдето на Стр 275 четемъ: „Святая девственница и невеста Христова Злата родилась и пострадала въ Мегленской болгарской епархш, въ селенш Златенахъ". Рускиятъ преводачъ 6 предалъ гръцката форма EXateva, както гърците именуватъ българското с. Слатина, съ Златена. Въ началото на сегаш-ния векъ вече целото население на това село беше моха-меданско, помашко, но матерниятъ му езикъ беше български.
г
9. — Енидже-Вардаръ. Както е известно, въ разгара на гръцко-българската църковна борба, некой български общи ни, за да се отърватъ отъ гръцко опекунство, предпо-четоха да признаятъ върховното попечителство на папата,
180
само и само да запазятъ народностьта си. Така направиха и повечето българи въ Енидже-Вардаръ. Решението си за униатство енидже-вардарци оповестила и въ в. Македошя, брои 38 отъ 1867 г. Ето по-главнитЬ части отъ него:
Енидже-Вардаръ 6 Орачъ (авг.) 1867.
ДолоподписанитЬ соединены Българы жители на Вар-дарската о ко л in,- или на старата МакЪдонска столнина „Б^ла"1) по турскы денеска „Енидже-Вардаръ" по цър-ковното отд’Ьлеше на Воденската епархия. . И така: д-Ька текло вода пакъ icb тече. Отъ Солунаайтъ народенъ изворъ текло ie просвЪтешето на Българскыт'Ь племена: отъ Охридскштъ народенъ священноначалническ^й прЪстолъ текло толко вр-Ьме хриепянското утЬшеше и науколыбие; безъ да тжрчамъ на по-древны извори на най старата истор!я на Македония, на конто столнината градъ БЪла бЪше изворъ на народолуб1е крайне. Тия вситЪ извори народны отъ злобна рмка похлупены, или отъ течешето на работит-h, са таели покрыта, па никой не см-Ьялъ, а повекЪ въ сегашнитТ времена, да побутне поклупката, ако и да былъ пълно ув-Ь-ренъ, че подъ тая поклупка ся таяли цЪла златна надежда за златно будуще татковинско. Толко годишното неучеше и простота дотолко бЪше соборила духътъ на Македонскыт! Българы, щото, като обаяны са пазеха отъ народны мысли да споменатъ, колко повек'Ь да пршмать и да са захванатъ на народшйтъ изворъ. Колко обаче и да б-fexa духомъ пад наты, са крыела, като жарче подъ пепельта, искрата на на родностьта си. . .
При пьрвытЬ бЪл-Ьзы на народното ни разбудеше, въ околията ни ся сгодилъ да священнОначалствува сега въ Цариградъ що ся намира и се выка ‘Воденскыя владика Никодимъ. Като чисть служитель на Еллинизмътъ, или по нык'Ь на сребренизмътъ, онъ отъ пьрвъ часъ нанесалъ смьр тоносенъ ударъ на Енидже ВардарцытФ., заради то, що они отклупили народныйтъ изворъ во та»ж околпл. . . Найсетп!. си управи онъ оруд!ята си противъ бЪлобрадШтъ и со милна
*) Думата е за Пела, родно м!сто и столица на Александра Маю донски, сега развалини при българското село Постолъ (Енидже-Вардарско) СелянитЬ отъ Постолъ и сега наричатъ своята старийа и голема чешма съ името Пелъ.
181
почесть помегю стадото си устарелштъ 70-годишенъ служитель Бож'!Й попъ Дима. . . ВоденсИй владыка Никодимъ го извадилъ и на заточеше да испроводи дозволеше правителе? но извадилъ. . . Но такво положена не можеше да рае на много и така като на секаде народътъ си повьрна ОЧИтЬ къмъ единородцыт-Ь и соотечественицытЪ си за помощь и спасете напразно, не можи да найде другаде това СПасеше, но само въ человЪколюбивата защита и покрови-телство на западнытЪ; приелъ ужята и са откина отъ Никодима Народътъ си поставилъ началникъ и служитель пакъ старецътъ попъ Дима, кой подъ б-Ьлата брада храни-щемъ още доста младо сьрце,-се запретна още веднажъ и на мало врЪме. . . созидалъ друга цьрква народна Бъл-гарска, Святыхъ Апостолъ Петра и Павла, въ конто пьрвъ пять са исп'Ьла служба на народжйтъ ни языкъ, и Бъл-гарско училище, въ което пакъ почна да се предава Кирило-Метод1евото нарЪч1е. . .
Енидже-Вардарцы
Обицй печать на съединенигЬ Българи.
10. — Кониковско евангелие Така наричамъ но-вобългарския преводъ на нед^лното евангелие по говора въ С. Кониково. Евангелието е било печатано въ Солунъ на 1852 г., въ печатницата на българина Кирякъ Динговъ Държиловецъ, отъ с. Държилово1), Воденско. Текстътъ на евангелието е реденъ съ гръцки букви, едно, че първата българска печатница на ТеодЪсия вече е била закрита, и друго, че гръцкото духовенство е могло да допусне полесие употрЪбата на българско евангелие съ гръцки букви. Преводачъ на евангелието е билъ архимандритъ Павелъ Божигробски, родомъ отъ с. Кониково, което по онова време Се числЪло въ Воденската епархия. Кониково е българско село въ Енидже-Вардарската околия. То лежи въ покраи ната Вардария, конто се простира по д'Ьсния бр-Ьгъ на най-долния Вардаръ.
На стр 182 е пом-Ьстена фотографска снимка огъ за-гла ния листъ на Кониковското евангелие. Това заглавие,
’) Сега с. Държилово не сжшесгеу ва, то е пръенато Братовата дъ-щеря на Кирияка Славка е отворила първото българско училище въ Солунъ презъ 1865 г. По-рано въ Солунъ е имало само келийно учение
182
ЕТАГГЕЛ1Е
NA ГОСПОДА МНОГА H ЕПАХА IVA ZEi'U ШХОГЕА XFISTQ, Х1ГА ЛОВ6 TrnoZASO NA MnorAPSKOirEZIK ZA XEKOA NEAEATA ОТ FOAINA AOrOAINA EOPET
КРЕП ПА ЯО H ДЮРТОХАЮ Оф MENE
ПАТЕЛ IPOMONAX,
MnOZirpOnZKB ПРПТО1ГГГЕЛ, РОЛОМ BOAENXK* (ЁПэ>х>1)
ОТ ТЕ AO KONIKOBn.
SO Л ON,
ХТАМПА ktpiaroba aapzhaen
185X
183
предадено съ кирилски букви, се чете така: „Евангелие на Господа Бога и спаса нашего Исуса Христо, сига ново типосано на богарски йезик. за секоа неделя от година до година со рет. Преписано и диортосано от мене Павел иромонах, божигробски протосингел, родом Воденска епархия от село Кониково. Солон, щампа Кирякова Държилен 1852“.
За показъ на езика, предавамъ часть отъ гл. 20 на Иоана, както е въ Коникрвското евангелие, и съответенъ преписъ СЪ кирилица, по изговора въ Кониково. На едносложнитЬ думи въ кирилската часть не слагамъ ударения, нито слагамъ върху слоговетЪ предъ енклитики, както, по гръцки навикъ, 6 сторено вь първата часть
Мтксе B6r£xava v& тба Bfev лраб-VIOUT out обВрттт^ата, •fj рлба бра-yaTcpopivvj, тйрои Веха рт^а ota^ev/р^ате cwpupdviQ £ар61 orpdyour ’ТоиВаКтфид t, BotrtBfe Ъ]оо0£, CaoTavd; той ареБе, т; 64Хе v& vjjy, pfjp va б<2? f. 'll x& Ха£а баса АахарВса, роб лоиха^а ^йт^егсб рои Vj ^ертсроитб рои, rj otrt^ev^r^o'.TE аа ^араВоираа ха 6et8 а ГботоиБа t-
Н ’IijooOg та£х рой (5етсё . pjjp vi . ха ра тоиотес Татхои, т? й£е тсоОатар va 6cf£ . Н ха £ет££ 66а ВоисУа va vijy, f] £ет££- £tj-pcclte Дойу Xcpe-rfec f. 'H va xcb-уоитои урбуоиб^тац тгрыаттде, оа Ьроотбут], va, xwyou £сЫрсте аа £агср^ |.
'Н ©сора стой са беХеае ряД-IJvdcx, 66i)V out B6avacate, vfe рлёае a&c vfjy, xwya ВоисВё ’IijaoOg . Мой 6iXea aavxij БроО^те ойт^еу/р^ог 6etBuyprj Гбаттоба t. 'H Bv рой dxoO vfe бейар va £йт£ест£ pou wjatavT/Tat. out xapcpbjte, f) dxou vl хЛаВар лр<£(а)тоит prj va SatavTjre ойт xapcpbyre, dxoO v6
.otBap рахата pi] va ^ерлроито рои \6x тг(о)бероббар
Беше дбцкаиа на тба ден, прЪвниут ут сёдмицата, и бёа врйтите затфорёни, тйму дёка бёа ученйците собрйни зардй стрйхут юдёйцки, дуйдё Иисус и застанё пу срёде и вёле на них : мир на вас! И кй кйза вба лакардйа, му пуказё pl-ците му и ребруто му . И ученйците сё зарадувйа, кё вйдоа Гбспуда
И Иисус пак му речё : мир на вас| ка ма пущй Тёгку, и йзе пущам на ваз . И ка речё вба, дуйнё на них и речё : зимййте Дух Сфетйи! И на кб-гуту грёхувите прбстите, са про-стени, и на кбгу зёприте, са запрёни
И Томй, що с а вёлеше близ-нйк, едйн ут дванййсте, не бёше сос них, кбга дуйдё Иисус Му вёлеа санкй друзите ученйци : вйдохми Гбспода . И он му речё : аку не вйдам иа рЪците му ни шйните ут карфйите, и аку не клёдам прЪстут ми на нишйните ут карфйите, и аку не клёдам рЪката ми на ребруто му, нёк п(о)верувам
184
Въ 1865 г. Павелъ Божигробски е печаталъ въ Ца-риграъ, въ печатницата на Александъръ Екзархъ, изборенъ апостолъ или Д'к/ХША й пос/UHia сбаты^ъ aiiomv/rh на църковнославянски езикъ. Тамъ Павелъ се издава като нЬ-когашенъ монахъ отъ Зографския светогорски монастиръ, а по-късно като протосингелъ йерусалимски. Тоя апостолъ е билъ приготвенъ отъ Павла доста рано, 1841 г. Азъ на-мЪрихъ неговия хубаво написанъ ржкописъ въ ржкописната сбирка на Св. Синодъ въ София. Тамъ четемъ между друго въ предисловието: азъ. трВди'хсА w сслгк писанТй . . . Шулъ люиа w Зюграфъ жонастыръ. Срв. Спространовъ, Описъ на ржк. въ библ на Св. Синодъ, 64.
Презъ есеньта 1865 г. Павелъ е отивалъ въ Прага по милостиня за йерусалимския монастиръ Св. Арахангелъ Михаилъ. Изъ пжтя си се спрЬлъ въ БЪлградъ, гдето ди-ректорътъ на Б'Ьлградската библиотека и музей, д-ръ Янко Шафарикъ, му далъ препоржчително писмо до Владислава Ригеръ въ Прага. Това писмо се съхранява въ Етногаф-ския музей въ София, № 151. Предавамъ го въ български преводъ и въ чешкия оригиналъ:
Въ Сръбския БЬлградъ, —1865 г.
Високопочитаеми Господине и Приятелю!
Приносительтъ на това писмо, благоговейниятъ отецъ Павелъ, архимандритъ отъ славяно-сръбския монастиръ Св. Михаилъ въ Йерусалимъ, ме замоли да му дамъ препоржка за Златна Прага, понеже иска при своето пжтуване да посети тази старославна славянска столица. Азъ се осмЬлявамъ да ви моля, да му помогнете да постигне своята цель. Той е родомъ македонски българинъ отъ Солунъ и ст, бира доброволни помощи за възобновление на храма на архангела Михаила въ Йерусалимъ . ..
Д-ръ Янъ Шафарикъ, държавенъ библиотекарь.
W. SrbskGm Belehrade dne -21865.
4 oktob.
Wysoce cteny Pane a pritely!
Donositel tychto radku, ctyhodny otec Pawel, Archimaii data Slovansko-srbskebo monastira Svat. Michala w Jerusalcnie,
185
pozAdal тпё abych mu dal nekolik odporucejicich slow do Zlate Prahy, an na swem cestowAni zAda: toto staroslawne slowanske sydelni rnesto nawStiviti; ja se osmeluji WAs poSAdati, by ste napomocen byl, by sweho cile po§el. On je rozeny macedonsky Bulhar ze Soluna, a zbyra dobrowolne dari obnoweni chramu archanjele Michala w Jerusaleme ...
D-r Jan Safarik, zemsky bibliotekar.
XXII
Солунско
Отъ заселението на славяните на Балканский полу-островъ, та до последната световна война, околностьта на гр. Солунъ и отчасти самиятъ градъ сж. били обитавани отъ славяни. Тия славяни, по потекло и езикъ, припадать на юго-източната трупа отъ балканскитк славяни, наричани Съ политическо име българи. За т’ЬхнитЪ селища, нрави и нападения върху столицата на Македония — Солунъ, или както го наричали старите „майка на Македония“ (pVfCTjp
MaxeSovcag), се разказва особено въ чудесата на св. Димитрия Солунски. Тия български славяни, настанени по ц-Ьлото солунско поле, непосрЪдно до стенитЬ на града, се намирали кога въ федератски и приятелски, кога въ вражески отношения съ Солунъ. Българската колония въ самия градъ и икономическитк връзки на последний съ славянский хинтерландъ въдворили въ Солунъ славянский езикъ като езикъ на пазара. Въ тоя градъ се родиха въ IX в. славян-скитЬ просветители Кирилъ и Методий. II не напраздно византийскиятъ императоръ Михаилъ III, като изпращалъ тия сжщигЬ Кирила и Методия за проповедь средъ ела вянскитъ племена, бе имъ казалъ: „Вие сте солунчани, а всички солунчани беседватъ чисто по славянски". Въ тоя духъ е и известието въ така наречената Солунска легенда, въ която се разказва, че, по времето на Кирила, на солун-ския пазаръ се говорело по български.
Отъ многото средновековни свидетелства за славянского население въ Солунско въ края на IX в. ще приведемъ само туй на солунския гръкъ Йоана Камениата, въ неговия разказъ за превземането на Солунъ отъ арабите въ 904 г.
186
„На западъ (отъ Солунъ) се простира равнина, конто иде дори до еднй високи и обширни планини, гдето е разпо-ложенъ градътъ Беръ, прочутъ по всичко, съ което може ‘да се хвали единъ уреденъ градъ. Въ ср'Ьдата на тая равнина се намиратъ н-Ьколко разм^сени села, чиито жители се наричатъ другувити и сагудати и плащатъ данъкъ на града (Солунъ); други пъкъ отъ тЪхъ сж поддани на скитския (— български) народъ, който е въ съседство недалече отъ тФхъ. Освенъ това, селата имъ като сж разположени въ непо-срТдно съседство еднй до други, за солунчани това им а немалко значение, защото т-fe се нахождатъ въ търговски връзки съ скитит-Ь, особено пъкъ когато живеятъ дружески съ тЬхъ и не дигатъ оржжие за диви сбивания. ТЪ правятъ размена на нужднит-fe имъ предмета още отъ старо време, толкова повече, че тЬ водятъ еднакъвъ животъ и иматъ еднакви жизнени потреби. Помежду имъ царува чуденъ и дълбокъ миръ“ (Дг/jxet 81 tt)v t^XIou Suocv алоохолоСу, £w$ tivwv aXXcov dpltov иф'/jXojv xal peyaXcov raxpaTstvipevov, IvO-a xal n6Xtg tic; Blpota xaXoupivT] хатфхютац xal абтт) rapupavEOT&TTj Tolg olxiQTopat те xal 7taot Tolg алХос^ ocg абуес xSXig tt)v aijaraatv. i|j.neptly£i 81 тф Sta pioou ywptp тб xsSlov тобто xal iptpiplxToug Ttvag xtnpag, <ov al plv Kpog t^ nSXei теХобзс, Дроиуоир1та( Ttveg xal SayouSdcToi tt)v xXfJav ivopa^o-pevot, at 81 тф auvopopouvrc t<ov Exu-ftcov IB-vec об paxp&v Svti тобд фброис; &7i;o8i86aoi 7tXv)v ysiTvidi^ouatv S'XXrjXatg al xfflpai tt)v d’xTpcv, xal loxc xal тобто xpdg toIj &XXocg 0EaaaXovixs6aiv об ptxpffig ouppaXX6pevov, тд npog xoug Exofrac; 8i& t&v ipno-ptxwv peO-oSaiv auvavapfyvuodat, xal pdcXcoB-’ 8xav l/tnot npdg oiXX^Xobg xaXwg xal рт) xtvfiotv onXa r^v p^X^v Icjaypiafvcvra • 8 8т) xal лоХХф ttvl тф TtdcXat лар’ Ixaxcpwv peXeTTjOlv, xotv6x7jva xag XP£^aS fitpetpouci, Haupaalav Ttva
xal paSslav elp^vigv iv iauTolg ouvrigpo^TEVoi. — Joannes Cameniata, De excidio Thessalonicensi. Bonn®, 495—496).
Нека приведемъ и единъ примерь отъ новогръцката литература, отъ епохата когато националнит-Ь вражди между гьрци и българи не бЪха подигнати и когато самитЪ гърци величаеха Солунъ като отечество на Кирила и Методия, чрезъ конто се просвети ц-Ьлиятъ български народъ. Тоя типиченъ прим’Ьръ намираме въ написана та презъ 1795 г. книга отъ известния гръцки писатель Атанасий Пароски —
187
Ойрауой xpfatg и печатана въ Лайпцигъ въ 1805 г. Препечатана е била въ Атина въ 1850 г. На стр. 64 на второто издание е ПОМ'Ьстена следната стихотворна похвала къмъ гр. Солунъ:
Eig v^v repupavij tteaaaXovfxiqv, rfyv iveyxoOaav Toug О-еосрброис; xal laaxooTikoug K^puxag xijg BouXyaptag, KupiXXov xal Me&oSiov, ortyoi xoXitixoL
’ОХбоотатт] xdcAat ou, 7c6Xig OeaaaXovExvj ’
Uarplg yap ^рт]рат£аааа ttov v£<nv AnoatoXcov, cAra£aag илер^Хаоас, tag aXXojg dtpoupivag-Тфота S£ tcDto 8s£xvuaiv vuv Avatpaveiaa, laxQpi&v vj -Э-аираат^, xal ££vajv puaroypatpog
OS’ev xal yapiaT^pta, xdvTtov BouXydcpwv ёЭ-vz], Sol 8A KuptXXov idv adv, adv хас:уу£тш •fruet.1)
Ето въ преводъ тая похвала: „Къмъ пресвЪтлия гр. Солунъ, който роди богоноснит'Ь и равноапостолни пропо-вЪдници на България, Кирила и Методия. Политически сти-хове. Отъ старини още ти си най-честитъ, граде Солуне, защото си неоценимо отечество на новитЬ апостоли. Всички Градове, конто иначе стоять високо, ти ги надмина. А туй най-лесно доказва сега появилата се чудна и незнайна чужда история.2) Ето защо, заради твоя Кирилъ и за брата му (Методия) тебъ се поднася благодарность отъ всички български племена".
Петв-Ьковното турско владичество не 6Ъ промЪнило много старого етнографско положение на солунския край. Съ изключение на н-Ьколко турски селища, току-речи всички останали солунски села б^ха български; въ самия градъ ймаше н’Ьколко български махали и на пазара всички си служеха съ българския езикъ. Балканската и св’Ьтовната войни нанесоха гол'Ьмъ ударъ на българщината въ тоя край: по-ГОЛ’Ьмата часть отъ българитЬ се изселиха, а он’Ьзи, конто ОСТанаха въ Гърция бидоха лишени отъ правата, предвидени за иноплеменнит'Ь малцинства.
’) Похвалата е написана и като акросгихъ, който издава името на автора б ШрЮ{ (’A^avdaiOf).
2) Авторътъ подс!ща за славянскит! извори, конто му 61 доставилъ отецъ Данилъ Хилендарски за живота на св. Кирила и Методия и конто Той 61 използувалъ при изданието на житието на св. Климента Охридски, ученикъ на солунскит! братя.
188
1. — СолунТ}. За българското население въ Солунъ презъ XIX в. сж запазени интересни бележки отъ солунча-нина Вело Негревъ, родомъ отъ с. Селце (Дебърско), записани на б"ЬлитФ. листове на Раичовата история. Между другото тамъ четемъ за келий но българско училище въ Солунъ, за Теодосия печатаря и за опить да се съгради училищна страда:
На 1833 .та: година витката фото пила во онова вреди здееде лее татко отъ лесе отечество 8 Сол8на града 8 ханъ Папвджи хлни и талес ли прЕда дед8 на колено а рока лей ЦЕлбвах’К и крада ле8 люби^ъ (.) Дедо леи подлде ед нс бело книже со црно нашарено (:) зелен синче това книже иди да 8чишъ книга(.) fl а дедо леили дедо не 8ча ГЕрцка книга овде к8гарски нелел 8чителъ ... и до(и)де 8чителк той за рака лее победе клиз8гкдната одла лее внесе и положи лее да СЕДНЛ И ПрИВЕДЕ ЛЕЕЕ ДрКЖИНД ЗЛ ДД НЕ С8ЛЕЪ СДЛЕЪ СфЕ ДО 15 др8(ги) деца и Вчи^лее дв-к години ц-Ьли кой к8кваръ, на8сница, нелеахлее си книги на офо да 8чилее(.) Ее снова врЕЛЕЕ налЕЕрйваше се единъ к8гаринъ д8ховникъ ) 8 църк вата наша илеенелеъ сеатл Сина и онъ си пожали своето народнЕ чада зафо си нелеатъ книжици децата за да 8чатъ; нажали ле8 се и дснесе печатница за в8квари со церковни б8кви и со два Азика Евгарски и гръцки . отъ вре леето владика уИелетиа до врелеето на ©ронилеа . . . Ео врЕ леето негово пислео ни донде отъ Царигратъ отъ некоа жена подари за 3: града 8чилИфа да направитъ, едно 8 СолВнъ и едно 8 Китола и др8го ДЕка да е прилично. И леие зедохлес пислеото и зарадвахлЕЕ се зафо дошло врелЕето и пакъ врзо станае по првите лелеестори отъ искренно наротъ отидое при дедо владика за да илеъ даетъ влагословъ по просто изинъ за да си направатъ това нефо. И фолеъ отишле тллео перво и ирестрЕтилъ иротошингелъ дедо владика ИеронилЕа фо сакате леаистори ее они ле8 казали каке пислеото илеъ беше, и онъ илеъ отговорилъ съ л8кавфина: о к8дали в8гари, той ветовъ огенъ едва слее го 8гаснали, пакъ вис сакате да го палите . По голЬлеио лЕДЙсторъ, реколЕИ Иванъ Кале в8ръ, а по ледли Иосиф Франго е реколъ: лиде врЕ цю го сл8шашъ това к8че, да иделее при деда владика сдледго
*) Думата е за Теодосия отъ Дойранъ, който отвори въ 1838 г. въ Солунъ българска печатница.
189
И фо се качие горе клевое мВ во одаита и поклонихд м8 са Н БДЦИЛС м8 рока . . . Они м8 отворили ТО ИСТОТО фото нее рекли протошингелВ . и испВдие ги и дойдое мдйсто-ритФ скорьни отъ страндта на дфда владика . . (А Шо-повъ, Изъ новата история на българитЬ въ Турция. Плов-дивъ 1895, стр. 57 — 58).
Тукъ можемъ да приведемъ още единъ разказъ за въз-раждането на българщината въ Солунъ. Тоя разказъ при-дружава стария поменикъ на шиваческия еснафъ дебрани, крушевци и кичевци въ Солунъ. Поменикътъ е билъ съста-венъ презъ 1817 г., сетне презъ 1841 г. имената били преписани съ гръцкй букви, за леснота на гръцкитФ. попове, конто не можели да четатъ българския поменикъ на жи-витЬ и мрътвит-Ь. Ето прочее този разказъ докаранъ до год. 1874.
Плдкокнижица терзиски есиафъ Девраии въ ОолВнъ . . Перво почнати есиавъ терз'ш в 8 л (г а реки): 8 ОолВнъ предисловие на тда книга именвемА: паМАтнйца или споменёца нд живи и на мертви на той Благословений еснафъ шивФнсюй и словенскЫ азикъ и писменосъ пшдраждтсли и ндродолеоБИви врдтиА и желаем и о народъетво и писменосъ свои, но н8жда ради града сего имен8емыи Сол8нъ, како ненавидиле това слова) и ако да имало некой свефеникъ сиръ или некой попъ да зное да пее славАнскй, не го оставнле: по тал причина прстворилс пдмат-н!ца сед по гречески. Я той Благогшв*кини рвфетъ рекомш Девренцн и Крушовци и Кичевци жалееИи нд серцето си за словото си штеческо ц>тъ денъ нд денъ почнае да се миелдтъ како да са потрвдатъ и да си ндправАТЪ некдкво средство: за словото си да не се изг8вдтъ, та да си напра? вдтъ или цръквд или некое Вчилифе И почнае мал8 по мдл8 СС 1833: гшда СС некой си Ученика 8чена 8 тоа градъ, w некой сн мона(хъ) АвануиА сиречъ чвждицъ Вчителъ по ела вански И т!е Благородны терзии имале с8 мали деца, рекле м8 Оче, молим те, Вчини нама мило како знаешъ кн!га нашинска сиречъ сдавАнскд или ти иа просто вВгарскд, наВчи ни тиа наши дечнцд за споменъ вФченъ твои и за словото да не Вгасне со свФ И той лВбивши стар самак1) сиречъ по гръцки, именем: И сан а родом рс2) нсса облснилъ и исполшлъ желае-
*) = М0Н4)(Ъ — рвеннъ.
190
мото нд наполеофни мдистори. Перине виде Степанови синове Оимонъ и Ялекд, Тодоръ, Здфнръ Цв*ктко, Дойчинъ прИА тели монаха того и зелъ имъ децдта дд имъ (г)и 8чи и край ни(хъ) и w сиотъ есндвъ зелъ децдта и имъ Вчилъ до 2 години и отъ тие 8ченици проводил тдтковцит'к си и врдтиАтд си дд са потрвддтъ дд си ндпрдвд некой хралгк или ) Вчилифс по слово и по азикол1Ъ и почнде цкерто2) дд са трВдатъ ы 1861: до 1867. И по тса сотвори едно мало девическо Вчилифе 8 единъ влд(го)роденъ ввгдринъ именсмъ Костддинъ Динго Дрзиловицъ 8 кВЬдтд неговд Вчителкд клерка м8 (хлафкд по здпов’кстьтд. Нд тоа времА 8стд вдшн Дес-подъ КрВшокдли, маисторъ Иосифъ Фрднго, Ъешко w Гдлич никъ, Петко Деспотовъ w Рддоифд, Стоанъ Еогово ш Ермжцд тие по перки вел мдистори 8 есндвот шив'клскн 8 товл време фо почно цврство зд токд народное довро. fl нд 8чилифето престдвителите постдвене веА тие: первио ЬерЪс Костддино вторидтъ (над)зирдтелъ Бело Негревъ w Оелце, трети Ьи рАко крдтъ Костддиновъ Дрзиловицъ. (х) тогд почнд и зд цръквд дд се мисли, но весъ опфинд не може дд ви това нефо и соединисме со домоправителскиотъ помофенъ есндфъ и соглдси\ме са совоквпно и повика^мс w народа по первите да ндпрдви опфинд и ндмерн се влдгословсно 8 Пдндиотъ Да здревъ и тдмо ндправи са пръкдтд опфинд w 12: лица и тие почнде да сдкаетъ <5 клддикдта гръцки, д влд(ди)ка владеете нд това време цркви Не(о)фитъ, но владика не са покдзВва че а не ви дава, ндроддт нёете, грдтски питропи не ддват. Я ндшите престдвители ш ндроддтъ нё постдвенё вел тиа Iiephe Динговъ, Иосифъ Аковъ w Косоврдсти, Петрвшъ ШВл! ковъ, Петро Тднкокъ +>саа и рекое мВ на митрополита: само ти говоришъ ни, ни не видимо, но свикдй и ни^ъ тВвд да (г)и ч8еме и ми Вено, така дд се 8Е*кримо. И 8 Втрешнио денъ даде имъ своръ стна м8. дд до(ид)ете нд 4: чдео де 1>е кии повнкд т8кд дд ч8ете Встно И нд Втринтд народжте ни престдвители ни ндидое кдкко фе к'к реколъ влд(ди)кдва и са сами тиа 8сно шговориА: ви прИАТели вчера w влддикдка нё сте едкдле еднд цръквд коа дд е да си псетс по азикотъ ей, по слакАнский; цръкките ни се наши сиречъ гречески, а не се влддицки, дд клддикдта, не ж (г)и ндпрдвилъ, та дд кн
’) Въ ржкописа н не.
= цвърсто, чевръето.
191
длетъ отъ наша страна, ние нелшие повече цръквд да ви ддели, направитЕ си и илаитЕ си И тога после почна народа да са грижи за црквд и 1873: месецд (они день 25 налири Бл&гословно приврЕменъ едно пдрдклисъ сирЕчъ лило молевно цръквичЕ и тако к8пие Зчилифсто на ПанагБда aiayaaa чрЕзъ пнтропитЕ народы нлинЕмъ Ыдсте КрВшовецъ. Петр8шъ Ш&нко КрВш(овецъ), ДилштриА ЛдЗнчовъ О\ритли h8p4IA, на ВрЕЛИТО 8ста вашиА ЬерЪе Отоановъ w Крлшнца. И това време опо-чл\‘Ъ бидовите фо биде и w сега занапрЕтъ остдвдмъ лгксто1) и др8ги кои he бидетъ живъ да са не ленитъ но (да) остави сноменъ по себе си на есндвотъ и на искрлтд и на изворотъ на гла(ва)та с(ве)ти Кирнлъ и УИетодиа; тиа са на изворъ на наши ндродъ, фо ни2) ндпоиле со д8\овно просвЕфеше и со славАнска писмене съ славно имъ има до в-ккл с оцемъ и со синомъ и сти д8\омъ дминъ.
1874: месецд фЕврВдриА дснъ 6: среда, писать асъ Бело Негревъ w село Селце и ви са молд фо згреши(хъ) да ма опростите Братие, зафо токмо единъ Богъ е весъ гре\ъ и пакъ ви са мола и ви'зароч8ва за искрата и изворотъ да печдлимъ и тиа по насъ фо he да осганатъ по дскро да А искрата засилатъ и голвмъ ого(нъ) да а нднрдвдтъ и изворотъ и искрата да го поотворатъ и на реки да 8мно жетъ, а изворотъ и искрата е това 8чен1'е и законотъ кожей. (Срв. Д. Матовъ, Кратка расправия по етнографията на Македония, въ Псп. XXXV, 701—703).
За българско население въ Солунъ презъ 1875 г. говори и сръбскиятъ генералщабенъ капитанъ Мих. Н. Иличъ, въ своитЬ ПЖ.ТОПИСНИ бележки изъ Македония. Докато дол-ната часть на» града била заселена главно съ евреи, за дру-гитЪ махали се казва: „Горььи делови Солуна припада)у Турцима и хришИанима Грцима и Бугарима* (Отацбина 1875, V, 141).
2. — Солунска българска печатница. Първа бьлгарска печатница била наредена въ Солунъ. Неинъ ди-ректоръ билъ българскиятъ книжовникъ архимандритъ Тео-
р----------
’) Писачътъ на разказа прекжсналъ тукъ, пъкъ сетне продължилъ.
а) Въ рак. диалектично н«.
досий Синаитски, родомъ отъ македонский градъ Дойранъ. Печатницата е работала отъ 1838 г. до смъртьта на Теодосия, въ 1843 г. За тая печатница срв. М Дриновъ, Съчинения И, 425 — 450; А. Шоповъ, въ Псп. XXXIV, 486—497. За сега се знае, че тамъ били печатани след-нигЬ книги:
1) Ндчсмное о уч eh it съ лкмитвы оутреншА славАНо-БолгарскГи и греческыа НапЕчатасл во градъ С6л8нъ, со Гзновъ т\пъ: при уауй папа ОеодисТа аруннандрита Стнайт-скагш а'ёта аюли (1838) Срв. фотографска снимка на заглавния листъ на тоя извънредно рфдъкъ български букваръ, стр. 193. Единъ екземпляръ отъ него нам-Ьрихъ въ Дойранъ, родното м-Ьсто на печатаря-писаэель Теодосия. Срв. за тоя букваръ у А. Шоповъ, Изъ новата история на българитЬ въ Турция, 13 сл.
2) СлвЖЕнТЕ ЕврЕЙско... во простым й краткий азыкк Болгарскш къ раз8лг£н1ю простолгё народ# . . въ д*£то аюлд (1839). Книгата е била стъкмена на български, по влашкия и гръцки текстове, отъ двама македонски българи Натанаилъ Богданъ Стояновичъ отъ с Кучевища (Скопско) и отъ Георги Самуркашъ, неговъ учитель. За това Ната наилъ разказва въ своята автобиография следното: „Тука (въ Прилепъ) азъ превождахъ и на благоговейнитЬ свеще-ници потрЬбнитГ имъ апостоли и евангелия. Книгата на Неофита иеромонаха отъ монастирьтъ Н'Гмца въ Молдава, подъ заглавие „Служение еврейско.., “ печатана въ Солунъ въ 1839 лЬто, учительтъ ми Георги Самуркашъ я имаше печатана на влашки и гръчки, и понеже онъ, като бивши букурещки търговецъ, познаваше влашки и гръчки язици, то рЪшихме се какъ да можемъ да я прГведемъ на наше м-Ьстно, просто българско Hapinie. И така, въ нЪколко м%сеци вр-Ьме, имайки прГдъ себе си влашкото и гръчкото издания, съ помагание единъ другиму, я пр’Ьведохме криво право и въ 1837 година, мЪсецъ май, когато тръгнахме и двамата за Свята гора, дадохме пр'Ьводътъ на единъ вело шанинъ, по име Наумъ Лювчиевъ .... за да го печати (ти поса) въ Солунъ, гдЪто се слушаше, че се отворила бъл гарска типография (СНУНК., XXV: Житиеописание митропо лита Охридско-Пловдивскаго Натанаила, 9). Като ученикъ и
193

N * ч Д л н о e 0$ ч t n i e
Ъ ф #
#
# 1$ &
# $ Ф
#
•#
С % МОЛИТВЫ OJ Т f € н н » «
Слдкдноколгдрсюн и грчккш ^П£ЧлТ4СД во градъ co/ita-7 СО ЙЗНОВЪ ТУЛЪ 1 при х й U и п а п а д ? о д w t V д 4 р-XlMdNAfMTd СуНЙИ7СК4Г«.

#Лтд <5мл/1И

Български старики изъ Македония
13
студентъ въ Русия, Натанаилъ пламенно работа за българ-ския си родъ, осведомява руския печатъ съ българскитЬ работа и заявява за народностьта си въ 1849 г. така: „Я македонскш болгаринъ, славянинъ, Аеонско-Зографсюй мо-нахъ, студентъ Юевской Духовной Академш11 (Пакъ тамъ, 27). По-късно, въ 1852 г., въ книгата си ПртАтелскоге писмо отъ болгарина къ грькк, Натанаилъ излиза открито като българинъ да се бори срещу гръцкит-fc посегателства надъ българскитЬ земи и особено въ неговия край, Скопско.
Що се отнася до печатницата, една_читателка на (хлВ-жнш евреиско, именно баба Неделя Петкова, македонска учителка, пише на корицата на книгата, сега въ Соф. Нар. библиотека, следното: »Въ 1839 лето е существу вала бъл-гарска печатница въ Солунъ, нъ скоро изгорела отъ нашитЬ стари неприятели гьрцит-Ь. Ето що ми казва Велю Негревъ, Отъ Дебарски Галичникъ, като ученикъ при деда Теодоая, въ онова време, дошелъ отъ Геритъ единъ грьцки калугеръ, на име Хрисанта, и като вид'Ьлъ печатницата, рекалъ на грьцкиятъ попъ Атанаса, що я държитЪ тая змия тука брс; нема ли оганъ; и прЪзъ нощьта изгорела българската печатница, която била въ цьрквата Св. Мина на Вардарската улица въ Солунъ. Солунска българска учителка отъ 1870, до 1875, лБто. Неделя Петкова родомъ отъ Сопотъ“.
3) Кратким шписдни двадесАТЪ жнтырей шк ретдюфАСА во Стой гор8 Адитаской . . Напечатлел кк тгпогрдф|и Солянской въ л^Ьто о Хрта хдюлд (1839) лгЬсацъ фегрудрёд.
4) Книга глдголсл<да Оут'кшенёе гр'^шылеъ при кёдена на простён азы'къ w Кгрёллд (Пейчиновичъ) и пр 1840. Срв. по-горе, стр. 99. Предговоръ къмъ тая Кирп лова книга написалъ самъ Теодосий, печатарьтъ. Тамъ, между друго, Теодосий говори за Кирила следното:
Блажёнъ есть сэ любочитатели христёаны, и овой чело вЬкъ препод общи ёеромонйхъ Кур1ллъ что ббретаетсд во м<> настыръ стагм АеанасТа, ктггоръ бысть кназъ Лазаръ серп скёй. за бвой бтёцъ глаголю: аще не бм билъ онъ помбгна.'и не бй била еправена й тУпографёа наша, оти бёше изгорел.i. й сега надеЪме на Бг’а бти нели толке.) А (Зправихме, пыл Бгъ й за пбвише. Но сЗвой блаженш челов£къ: со тол mi
195
трвдъ и со любовь, седё й приведё ывад книжица, глагб-лемад: О^т'Ьшёше грЪшнымъ, како седё й собра слово « бж веное писйнТе, ы ёвйнгёл!е, о в-Ьтхад завЬтъ о фалтйръ, й о кнйги глагблемТд Ил1д МинТдтъ, и о грвги примерными 1сторйами. да приведё ги со толковйн'Ге на прости дзйкъ болгйрсюй долнгд МТссГй Скбпскш, й ТётовскТй да а чйтатъ й прбст!ю народъ да бублажаетъ на таксовъ правослйвнТй <?учйтелъ, оти мбжатъ да познйдтъ ы cie бучёнТе. й не мбжатъ да рёчатъ, по що нёможеме да позйеме оти есть по слй-нанскТй йлй по россйски дзыкь; ёве ключъ чтб отворять Сёрдцето ваше: не ключъ о злато йлй <5 срёбро, но ключъ П жёлезо й чилйкъ, чтб да не се Bin, оти срёброто и злй-тото ёсть меко й се Bie скоро) и пр. (л. в—г).
5) Книга за наКчен'й три^к жзйксовъ саавАно Ббагарскш й греческыА и карадм(н)аицкои: Напечатаем ко градъ (тоаВнъ го йзновъ тупъ при папа 0есд<оаа архьнандрйта Gv иайтскагш а'кта 1841. Тоя разговорникъ, нагласенъ по разговорника на попъ Данила (вж. по-горе, стр. 63 сл.), е билъ издаденъ за практическа, търговска потрЬба. Въ него сж .метжпени тритЪ търговски езика, конто въ снова време се уиотр-Ьбявали въ Македония: български, гръцки и турски. Последниятъ е назованъ караманлийски, т. е. турски езикъ, който е матеренъ на правоелавнит’Ь християни въ Мала-Азия, наричани караманлии Срв. на стр. 196 фотографска снимка на заглавния листъ.
3. — Колакийско евангелие. Освенъ Кониковското евангелие, печатано въ Солунъ въ 1852 г. (гл. стр. 182), пожать е още единъ подобенъ паметникъ, писанъ и той въ най-южнит’Ь български етнографски пред-Ьли, въ покраината Вар-дарйя. Тоя ржкописенъ паметникъ е изборно евангелие, пи-оч ю въ 1863 г. въ с. Колакия, при устието на Вардаръ, огъ Евстатия Киприади и употрНбявано въ църковна служба, никто личи отъ покапанитЪ съ восъкъ листове. Колакия или Кулакия, седалище на епископъ, подчиненъ на солунския митрополитъ, до балканската война въ 1912 г. бЪше един-।твеното гръцко село, посрЪдъ българскитЬ, при устието на Внрдара. Въ една махала селянит’Ь б4>ха още двуезични, Т. е. говорЬха въ кжщи гръцки и български. Колакийското Виангелие азъ нам’Ьрихъ въ Солунъ, по време на своего
196
пребивание тамъ въ 1906—1907 г. Презъ св!тозната война френскиятъ проф. Дъни, отъ Школата на източиит-fe езици въ Парижъ, нам'Ьрилъ въ Солунско още едно подобно бъл-
Flow?.
•-Z к н й г д »
• “ • • О- 34 Hartls ТрИХ* . ?.
( СЛ4ИЙН0 БОЛГЛренТи W ГрЕгч$СКМЯ
« К4вШ4£Яф«>И f К4ПЕЧ^ТЛСЛ ВО СОЛ^-ГЖ ,
СО йзноиъ
п Р Н X * V Ч П<11>4АЕОД»С14<
*4fX МДнДрНТД 0 VH4H Т £ К fif W^> «|
* • е
. < 4И№ W»«*
гарско евангелие, писано съ ржката на сжщия Евстатия Кн-приади. То се пази сега въ библиотеката на речената школа, гдето имахъ възможность да го разгледамъ. Ще бжде изда дено отъ професоритЬ Мазонъ и Вайанъ.
197
- ГОТ П0.ЛЙВО i ТФЕТАГО Е ТАГГЕ
Ш МЕЙО НАГАГ0 ГОЛЕ MAT:
ФА XpfBTIAHO^JSKAPEMO, МАЛ-
ОТГАРТХКО efc-TOTBASM aiop
МА 8АРДАР1А ZA ЙЖдеЙО< :
IAT1 ZA ГО ТАЩА ТА f Z А ?А*Г I nP/iZMiTIfTI ГОЛЕМI ТЕ. ZA Т-1ЕЛА Ж|МА2АЛЁ!Т0ТРГШ-
198
Колакийското евангелие е писано на народенъ говоръ „зборъ“ отъ долния Вардаръ. Тоя говоръ е нареченъ на самия заглавенъ листъ — български. Преводачътъ, който никакъ не познава славянскигЬ или български преводи на евангелието, предава своята речь съ гръцки букви. На стр. 197 давамъ намалена фотографска снимка на заглавния листъ, гдето четемъ следното, предадено съ кирилица:
„ Господ(и)ново, и сфетАго евангёлио, на бога нАшаго гблемата цръкфа христяноф, искйрено, на бугарцкоизйкь тувёшно збор на Вардар1а, за уф недёлите, съти, за гу дйната и зй съти празнйцити голёмите, за цёла година за литургйята. Са писАло ут ЕвстАтио Киприади уф селото Колакйя на 30 ноёмврио мёсиц 1863“.
Ето пъкъ за показъ на езика съответенъ текстъ на приведения по-горе, стр. 183, отъ Кониковското евангелие. Давамъ само кирилската транскрипция, защото за сега въ печатницата н'Ьма ония специални белези при гръцкитЬ букви, съ конто си служилъ Евстатий Киприади за преда-ване на българскитЪ звукове. Отъ това ще се види, че двата превода сж съвсЬмъ отд-Ьлни, независими единъ отъ други
На тйа ден идна пу събота ка замръкнАл, да тАмо шо биле си събрАле учинйцити, зардй страх шо имАле ут чифу тите, имАле портите заклучёни, дуйдё Иисус и стоал уф стрёт мигьу нйх и вёли на них: мирно на вас! Ка му ка-жАл такА, му са кажА на них ръцити и рёбрито. Са раду-вале учинйцити шо видёле на СтопАнот.
Му ричё Иисус пак на них: мирно на вас! как ми опусти ТАтко на мен, яс ви пускям на вас. Ка му рёкъл па так А, му дуйнй на них и му вёли: зевайте СфетАго Духо! А'ку прощАвати на нёкой нй(х)нити грёхови, простёни да му бйдат, па Аку са вързАни, вързАни да му бйдат.
ТомА па, идён ут дванАйсите, шо му веляле билизнак1), не бёши със них, кога дбшал Иисус. Му веляле на него др^зити учинйци: а видёхми на СтопАнот. Па он му рёкъл на них: аку не а вйдам уф ръцити нёгуви нишАнити ут карфййти и да клАдам пръстот ми на нишАнити ут кар-фййти, и да клАдам мбята ръка на нёговити рёбри, нё й кабйл да веруам.
*) Въ ржкоииса: билизнат.
199
4. — Дойра-нъ. Двуезиченъ надгробенъ надписъ отъ 1362 г., на гол-Ьма мряморна плоча, зазидана въ притвора на църквата Св. Илия. Съдържа четири монограма и два надписа, единъ славянски и другъ гръцки. Начъртанието на буквитЬ колкото и да е ясно, славянскиятъ текстъ не може да се прочете задоволително, защото камонописецътъ ще да е рисувалъ просто дадената му епитафия.
МонограмитЬ могатъ се раз-върза тъй:
1. A<pt£pwoEv 2. ©uyaxpig 3. MtyavjX 4. Кр . 6a . . т . . , т. е. Посвети на дъщеря си Михаилъ Кр . ва .. ч ъ.
СлавянскитЪ редове могатъ се проче тъй:
М(%с)ецА юл(н)4 кн (28) днь пр(ид)стлкн с(е) (рд)кл к(о)жни (О)ео(фя)нА къкн (т. е. дырн) Михаила Кръкд. ... Kt fsw6 (6870—1362 г.) вход.
ГръцкигЬ редове:
Si) 6’ (e)Iti£, М9г, xcva xpaxsig; vsxpdv xapTjv .... raxAat
yovcp xptg EfixaX(X)Et реуЕзтпд kv. paatX£a>v ep(p)EUOEv sig yr(v ал(Х)а тсала! Tf(g x6^g.
(А ти, камъко, кажи, кого съхранявашъ ? — Починала де-войка. . . . Михаилъ отъ дре-венъ царски родъ, най-благоро-денъ и могжщъ. Отиде въ зе-мята, но уви, каква злочестина!)
200
5. — Пакъ тамъ. Дойранъ, който роди първия учредитель-директоръ на българска печатница въ Солунъ, папа Теодосия (гл. стр. 191 сл.), е билъ отечество и на единъ виденъ ху-дожникъ и книжовникъ. който работЬлъ главно срфдъ австрий-скитЪ сърби, но не забравялъ и своето отечество. Туй е билъ авторътъ на прочутата Стематография, изл-Ьзла въ 1741 г. въ Виена. По-рано сърбитЪ го смЪтаха за сърбинъ. Историкътъ на сръбската литература Йованъ Скерличъ, въ своето д-Ьло Српска кньижевност у XVIII веку, Београд 1909, стр. 247, почва своит! бележки за Жефаровича така: „Първиятъ сръбски писатель, който обнародва свое произведение, е билъ Христофоръ Жефа-ровичъ, а първата сръбска книга печатана въ Австрия е неговата Стематография". По-късно, въ своята отлична Историка нове српске кньижевности, потпуно и илустровано изданье, Београл 1914, стр. 42, Скерличъ казва за Жефаровича: „Изглежда да е билъ роденъ въ южна Македония, отъ гръцки или цинцарски родъ“. Сега обаче се знае, че Жефаровичъ е билъ българинъ отъ македонский градъ Дойранъ. Жефаровичъ се поминалъ въ Москва на 18 септемврий 1753 г., въ тамошния Богоявленски монастиръ. Неговото завещание и данни за него се пазятъ в г дЪло № 326 на Синодалния архивъ въ Петроградъ (срв. Н. М Петровск1й, Къ бюграфш Христофора Жефаровича, въ ИзвЪспя втораго отд. Имп. Ак. Наукъ, 1910, кн. И, 297—302). Спомс-натото дЪло носи надсловъ: „1754-го года септабра 7-го дня. По доношенпо коллегш Иностранныхъ д-Ьлъ о пожиткахъ свяще-ника' булгаря Зефаровича, кои оставлены въ МосквЪ подi охранешемъ синодалнаго разничево“. Отъ д-Ьлото узнаваме още, че Жефаровичъ ималъ братъ попъ, на име Проданъ, а за родния му градъ Дойранъ четемъ между друго: „Имеются по немъ (т. е. Жефаровича) оставпля въ живыхъ въ турецкой области въ православной арх1епископ1и Салонской (т. Солунска) въ города Догр1анЪ (т. е. Дойрацъ) братъ родной священикъ и протч!я сродники “.
(Эсвенъ тия бележки, за българската народность за дой ранчанина Жефаровича говори и Павелъ Ненадовичъ (сръбски Карловецки митрополитъ, 1749—1768) въ’посвЕщението сп до автора на Стематографията (1741 г.), гдето между дру! о четемъ: Пдги’ Почтеннолй' Господин» Христофор» Жефарович» ревнителю отчества Бол га река го... Пагелъ Ненадовичъ... W усерд?А cie воепгеветъ.
201
6. — Кукушъ. Презъ 1850—1860 г. въ българскигЬ страни се бе явило течение за преминаване па българския народъ отъ православие въ униятство. ПатриотигЬ смЪ-таха така да се отцепятъ отъ гръцката патриаршия и да избавятъ своя народъ отъ погръчване. Това движение осо-бсно бе силно ср'Ьдъ македонскит’Ь българи въ Кукушъ, Битоля и др. Кукушани въ 1859 г. потърсиха закрилата на папа Пия IX, отъ когото искаха между друго — богослу-жението да се извършва на славянски, а училищниятъ езикъ да е новобългарски. Ето прочее извадки отъ просбата на кукушани до папа Пия IX, обнародвана на времето си въ цариградския в. Българш, № 25 отъ 1859 г:
„Hifl долоподписанни, жители на епарх!я-та Пол1яна ( — Дойранъ) съ наше голЪмо неудоволСтвие, съ дълбоко и неизразимо сьрдечно стеснеше сме принуждени да испове-даме предъ ц'Ьлъ свЪтъ какъ нашата въсточна православна църква достигнала е днесь до таково едно достоплачевно положеше което не може да ся опише. И толко по глубока е наша-та горесть и душевно потрясете щото ные доказ-ваме че злото надви нашето тьрпеше. Увы!1 оныя конто б-fexa дължни да сж св-Ьтлината и источникътъ на сЬкоя христйшска добродетель, сирЬчь нашити пьрви пастири и цьрковни началници, другояче наречени наши арх1'епископи, тъпчятъ съ крака законите и таинствата на Цьрквата. (И оныя който) сж посвоили (цьрковнити имоти) сж нЬколко лица облечени съ священнически характеръ (истина), нъ конто пематъ нито вера, нито съвЬсть, нито характеръ, челов'Ьци нластолюбиви, честолюбиви, вдадени въ сребролюб^ето, и конто за интересъ ще направятъ сЬкакъвъ видъ лошавини.
„Като патр1аршеск!ятъ Цареградски съборъ (синодъ) състои отъ такива лица, само по себе ся разумева, че и по епархшти ся пращатъ епископи въ всичко съобразни съ тш конто ги пращатъ и нимъ они продаватъ епархшти за голема цЬна Назначешето (цельта) на тш етскопи не е да учатъ стадото христово, нито да ся грижать за неговити духовни пужди, но единственно да събирать пари законно и незаконно и да ги пращатъ (артисалото) въ Фенеръ (на Грьц-ката naipiapxia) и на своити покровители. Отъ нихъ народътъ не само не получава никаква духовна полза, но още и големо количество вреда вещественна и нравственна
202
и една голема соблазць отъ нихното распустно и немона шеско долге. Съ едно слово такива епископи сж една те-жина и една скьрбна рана за стадо-то христово. Прочее, особно тьрпи отъ това развратно грьцко духовенство на-ппятъ Българск1й народъ. . . Единъ отъ най-прочутити въ свое-то распустно и развратно жипе е и наппятъ до сегашшй епнскопъ Мелетш. . . Три пжти шй ся жаловахме на цьрквата противъ тоя вълкъ въ овчя кожа, но она не-щеше никакъ да ни слуша. . .
„Тога шй, за да можемъ да съхранимъ вЬрата си цЪла и неповредима, както сме я приели отъ предцити си и да пазимъ себе си отъ разсипаното и развратеното това гры^ко духовенство, шй твьрдо рЪшихме да го оставимь и да ся обърнимь и да припознаимь Негово Святейшество Палата nifi IX и неговити насл^дници на Апостолското седалище за духовенъ началникъ надъ нами съ следующ1ятъ начинь:
„1° Нш пр1емаме съпричаспето на седалището на Св. Петра врьхъ което 1исусъ-Христосъ основа Цьрквата си, въ което е верховно седнжлъ Пш IX, и управлява тая истата Църква Христова. . .
„2° Hift желаимь и следователно молимь П1я IX ни-какво изменение да не ся направи въ наредби-ти (обичаи, тьржества, богослужеше) Цьрковни и въ раздавашето на таинствата и въ состоящего на нашити священници и въ языкътъ по когото ще се правятъ Цьрковни-ти молитвн между насъ, който языкъ е стариятъ Български или С лавянск1ятъ.
„3° . . .
„4° Арх1епископътъ и духовенството конто ще управ ляватъ enapxinra и (е)нуршти требва да с ж сичкн българи. . .
„5° . . . Българск1ятъ языкъ съ народнити сн букви и характери ще бжде секога главшятъ языкъ и основата на учен!ето на младежити. . .
„Съ тоя начинъ шя молимь Негово Святейшество П1я IX да ни npieMe въ стадото си и подъ крилата си... Дано Богъ да мо же тжй да ся прослави отъ насъ и отъ сичкити други Българи!.. “
12 юл1я 1859 Въ Кукушъ.
(Следватъ подписи и печати, между конто има и четири попеки).
203
Прускиятъ посланикъ въ Цариградъ Голцъ съобщава за националисте униятско българско движение въ редъ свои рапорта. Въ единъ отъ тЬхъ, отъ дата 20 февр. 1860 г., посланикътъ, между друго, уведомява министра на Вън-шнитЬ д-Ьла Schleinitz: „Когато най-после презъ последната есень възбуждението въ Македония б-Ь достигнало такива разм'Ьри, че 20,000 българи заплашваха съ преминуване въ католичество, тогава гръцката кралица, подпомогната отъ не особено голЪмия приятель на гърцитЬ, но строго рели-гиозния руски представитель въ Атина, писа едно настоя-телно писмо до царствуващата царица, за да й обърне вниманием върху деятелностьта, която се развива въ Цариградъ. Вследствие на това князъ Лобановъ получи инструкции да бжде по-ум-Ьренъ въ преследванит-Ь отъ него стремления" (Л. Поповъ, Рапорта на германскит-fc посланици. Приложение въ Църковенъ ВЬстникь., кн XXI, стр. 89).
Националисте българско движение въ Кукушъ е било забелязано и въ сръбския печатъ. Въ вестникъ Србски Дневник отъ 4 дек. 1859 г. за това между друго е казано: „Гласови изъ Ку куша (Хавретъ-Хисара) допиру до 16 нов. Кукушани остаю при свомь одметаню одъ цариградске патриаршие. 14 нов. дошао е тамо изъ Цариграда нови епнскопъ Партение, коега е патриарх позвас у Кукуш. Народъ га е лепо мримио, али му е казао, да xohe бугарскога вла-дику, кои е независанъ одъ грчкога патриарха..."
Кукушъ обаче грозно пострада за своето силно нацио-иално чувство. Въ 1913 г., по време на между съюзнишка та война, гьрцит-Ь отъ умраза къмъ тая българска крепость въ южна Македония, запалиха града. На 21 юний 1913 г., презъ нощьта, грамадни огнени езици, конто се издаваха отъ запаленит-Ь сгради и се издигаха до небеса, освЪтля-ваха ц'Ьлата околность ... Така загина българскиятъ Кукушъ.
7. — С. Висок а. Висока е едно отъония български села въ Лжгадинската околия (Солунско), конто сж представители иа най-архаичното българско наречие, онова което е било вложено въ кирило-методиевския преводъ на богослужебинтЪ цинги презъ IX в. Въ 1863 г., когато гръцко-българската църковна разпра б1з почнала да се подига сё по-засилено, и отъ с. Висока се издига гласъ на българщината, изразенъ
204
въ дописката, помЪстена въ № 29 на цариградския вестникъ Съв-Ьтникъ отъ 1863. Въ езика на дописката дичать тукъ-таме нЬкои старински особености на височкия говоръ. До-писникътъ между другото казва: „Но и за насъ нЪма ли нЪщичко да ся пише? И Hie не ли сме Б у гари! Гленда се, дописникъ-тъ ви бЪше забравилъ насъ сиромаси-тЬ, защото сме на високо мЪсто, по коя причинж добыхме и име-то Висока, па онъ не може отъ толко долу, дЪка се нахожда во блатиспй-тъ Солунъ да ны виде. Ами и Hie по наша сироманйя, като Б у гари що сме, ето що направихме. Отъ ланЪ още отворихме бугарско училище, повеке отъ лю-бопитство да видиме да ли пжнтъ-тъ по кой-то вървеше училище-то ни, сиречъ дотогашното ли гърцко учеше бЪше причина що чандата ни не напредваха во образоваше-то, или нЪкоя друга? Вагодишното обаче испиташе на ученици-тЪ на училище-то ни изевиха истина-та. Чендата ны на еднж годинж озгорЪ се научиха прГзъ майчинъ си ензикъ толко, колко во джлжина-та на толко-тЪ поминали години не можиха никакъ да напрендватъ по ржнководството на гръцкото учеше".
Петь години следъ това, въ 1868 г., височкиятъ све щеникъ Иванъ нагласилъ на своего родно наречие църковни пропов Ьди, конто и написалъ въ единъ сборникъ. Интересно въ тоя сборникъ е азбуката, съ която си служи попъ Иванъ. За основа взема гръцката азбука, позната на неговитЪ съсе-ляни, а за чисто българскитЬ звукове заелъ буквит-fc отъ кирилицата: в, ж, ц, ч, у, ш, ь, ж и др. Ето нЪколко реда отъ т-Ьзи проповеди: Na vsai pidcoxe, Sets aa IlaXato-Tivvjg (ya Еожг;уротцхатж va /оуилжуха £epia) TjptaujT] ivBpByivou EorockopsvS Гоотсв&а (v;y8v) ржучь zieva, шо aa белсауж ржууот Iroaxop, 7Uax zteva-та Ava . което предадено съ български букви ще изглежда така: На нуси мйсту, дето са вёли Палестинис (на божигропцкаго , на хаджилжшка замя) имяши едно андрогину (—семейство) богословену утъ Госпудя т. е. мжнчъ (—мжжъ) и една жена шо са веляхж. мжнджот Иоакимъ, пакъ жена-та Ана". (Срв. Изв-Ьспя отд. русскаго языка и словесности X, вып. 1, 331—332).
Българит’Ь въ Висока и по-късно, презъ 80-гЬхъ г<> диии, пакъ се опитаха да си отворять българско училище, но турската власть и гръцкото духовенство отуетиха тоя опи: t
205
За говора въ тоя край срв. моята статия въ Revue des Etudes slaves, 1922 г., t. II, 86 сл.
XXIII
По Струма и Места
1. — Крупникъ. Село Крупникъ лежи надъ дЪсния бр'Ьгъ на Струма, тамъ гдето почва Кресненската клисура. Въ XV в. Крупникъ се вестява като епископско седалище. Презъ XV и XVI в крупнишкитЬ владици сж били щедри покровители на църквитЬ и монастиритЬ по горна Струма и Рила. Въ XVII в. крупнишкото българско население е било насилёно да приеме исляма. Въ надвечерието на бал-канската война, 1912 г., цЪлото село бЪше помашко. Следъ войната жителитЪ му се изселиха въ Турско.
Първиятъ позн'атъ крупнишки владика билъ Яковъ, презъ първата половина на XV в. Яковъ и неговитЬ трима синове образуватъ една видна родолюбива и благочестива четворка, която следъ крушението, настжпило отъ турското нашествие въ XIV в., си постав я за задача да ободри в1>р-ското и национал но българско чувство и да подготви народа отъ горнострумскигЬ краища да понася съ твърдость и в-Ьра връхлет-ЬлитЪ го злочестини. Яковъ. и синоветЪ му били българи отъ кюстендилското село Граница, или както казва съвременникътъ Владиславъ Граматикъ въ своята Повесть за обновата на Рилския монастиръ: Елъгаре же рб-дишь, при Еел’воужди (— Кюстендилъ) на селФ нФкотореЛ'и живсуци, Граница же оуко толку прозванй имоущоу. За си-новетЬ на Якова сжщиятъ Владиславъ казва: Б^уоу же суке ей', три чйсаожь . и кратка coyip и но нлкти . сниве же . . . иже въ Крсуиниц'Ь, влаженн'йшаго епкюна кгрк ’1акока. Яковъ се поминалъ на 2 октомврий 1448 год.: вь лФто (Щцн^ (6957—1448) пр'кетави се . . . енископь Кр8п'ничкыи Хаковь тогожде /шкееца шу . в (Archiv fur siav. Phil. II, 96). Синовет-Ь на Якова отишли въ Рилския монастиръ, станали монаси и сполучили съ свои средства и съ дарения да издигнатъ западналия монастиръ. Именували се: Йоасафъ, Давидъ и Теофанъ. Tt издигнали монастира на прежната му височина, угол-Ьмили братството, и книжнината въ Рилската обитель взела отново да цъвти. Т-Ь издейству-
206
вали отъ султанъ Мохамеда II, завсевательтъ на Цариградъ, да имъ се позволи да пренесатъ въ монастира и останкитй на св. Ивана Рилски, който дотогава се покоели въ българската столица Търново. Вториятъ отъ братята, Давидъ, съградилъ въ 1479 г. църквата въ Орлица, подъ монастира. По-късно тя била разукрасена и изписана въ 1491 г., както четемъ и въ надписа отвжтре надъ входнитЬ врата на ор-личката църква: Изволен!ел(ь юцл н поспешешелж сипа н сквркшежелж стго скздл се пр'Ьчьсни урдли ci сТиуъ. лпостолк тогда внвшил(К иг8лин8 1еролюнауй кГрь Длв|’д8 и вксФми BpaTiiiaaiii . последиже писа се »£одолш ешскопа кГрк ТЯкова и при игВлннолш kv 0еюктёст8 и вкселш врлтиллш шнлстнрскилш вь лФто зцчд (6999—1491): ён д: телилие к: крКгь сльнц» кз крн айне \ . л,ца юаня I Ще речс, разходитЬ по зографията на Орличката църква били напра-вени отъ крупнишкия епископъ Якова II. Слициятъ тоя Яковъ II се поменава при година 1488, когато била из-писвана монастирската църква Св. Димитъръ при с. Бобо шево. На тоя надписъ четемъ: f Изволение” ц»ца и поспешение" сна . и скврьшение стго дуа . сн сты кжтвни ура стго и саавнаго велнкодгёченикл и ашроточкца увл Дилнтрм по« тр8ди и полиса w свода иеромонл Нешф|ть сь синови попа Длштрожь и Бог дано . прости Бк алшнк . а вь лФ1 . t г ц и ч' . и гГ (6996—1488). вь дни цра Бдмзить вега . ижаакире cie yophi шсв’Ьфени епископк kv 1аковь. Сто години следъ това се вестява другъ крупнишки владика Йоасафъ, който пода-рява на Рилския монастиръ така нареченото Крупнишко евангелие.
2. — Крупнишко евангелие. Тоя великолепенъ па метникъ, съ художествени заставки и ср'Ьднобъл! арско писмо, обкованъ съ позлатени сребърни кори, работени въ Софии било подаренъ на Рилския монастиръ отъ крупнищкия мн-трополитъ Йоасафа въ 1577 г. На лицето на първата кора се чете надписъ: Сие стое iev4»e шковл и приложи литропслв КркпникВ kv’ 1(5лслф. Надписътъ продължава на задната кора: стлгё ь>ц8 1(5 Рйлскол18 вь чкжде л<ондсти' Риал По кантоветЪ на втората кора бележка отъ златаря, съ дата t Полинете, крлтие /И л дел зллрл w Софпо вк сти лытвк иже тр8д1 се и u-ковл cie 5еулне при 1г8лйн8 6гд1лшю илсто
207
dHi'i“ же про?г8лннд Кдлктд кк . п . t (7085 —1577).
?идиктиинк. е. Срв. Спространовъ, Опись на ржк. въ библ, на Рил. монастиръ, 10; Миятевъ, въ Годишникъ на Нар. музей за 1922—1925, стр. 333 — 334
3. — Горна-Джумая. Горна-Джума я, ако и населена Съ турско мнозинство, благодарение на близостьта на Рилския монастирь, е имала отдавна българско училище. Презъ 1844 г. училището си е имало и нова страда и е било добре уредено. По-късно, презъ 1857 г. въ Джумая миналъ нЪкой русинъ (Гилфердингъ?) и подбудилъ мЪстнигЬ българи да основать фондъ, отъ който да се издържа по-добре училището. Напра-вена била надлежна за това кондика, съ означение имената на дарителигЬ и на паричнигЬ приноси за фонда. Кондиката се съхранява въ Етнографския музей въ София. Тя почва Съ думитЬ:
БсгсВгодныи фонтъ оучилифнын Дж8/иднскдгс оустро-енъ къ л-кто 1857 септежврм 1 . . . .
4. — Разлогъ. Така се именува най-горната котловина на горна р. Места. Отъ Разлогъ е билъ Марко Тео-до ров и чъ, български търговецъ въ Австрия презъ XVIII в. Съ негово иждивение е билъ напечатанъ единъ църковно-славянски букварь въ Виена на 1792 г. Отъ преди-словието разбираме, че любородни сърби сж. били подканили Теодоровича да помогне за издаването на буквара, главно за полза на сръбскитЪ дЪца. Дотогава сръбчетата си слу-жели съ руски буквари. НЪма съмнение, че Марковиятъ букварь ще да се е пръскалъ и изъ българскитЬ земи, гдето не бЪ престанала да се учи славянската книга. Въ това се увЪряваме отъ разпространението и на други сръбски учебни книги въ Българско и презъ XIX в"Ькъ. Освенъ това, един-ствениятъ познать у насъ екземпляръ на Марковия букварь се намори въ Самоковско.
Марковиятъ букварь е напечатанъ на малка осмина, на 130 страници. Той съдържа упражнения по църковносла-нянската азбука, срички, думи; наставления и уяснения за Я'Ьрата; молитви; кратки понятия отъ числителницата; понятия отъ историята и географията, и на края календаръ по септемврийската година. На стр. 208 даваме фотограф-
208
n^rfio.g 'ОДЭДШ*
ХотАфымъ орй’гиеА
cMtHw Оллвжскими f rtAgb/fiAtWoe '
G® многими noatgRWMjt й Йо’ГЙ^'ММЙ
На t ТА ЕЛЕН 1А Ш1, С
• -’ -si. ^С-'" - ’
no KOTdfMMft ВОЗМОЖНО К|АТ*
/-.t^v^KpM'b Ejf.WHH Отрок*-, Hf
ВНЫА , НО VJ
^-«... < -.=*—
,Л Ь
-*’Ж
i
’-РШЕНйСАГШ ^3^1 КД ЦианН
A- *• . / . . * -,' -4
й§фдЫн^ чмчати QKh'iHWij к® ^д^омг Й^«53:цаНИО-.Й KtO ЮЧИТЛНТ® «ШТИ 10И«' •£ Л p3Htty> бъ ГрШ'аШемл- Mftt «й.'н$ЙА^ .NUiX’b-«Ц»нТ П^иЕНТи: /• -'. •’. '
й Ж л И Й К II 1 i М ъ
М AS К А Ф е О Д 0 Г ОБ Й1 л ;• fjVAHfA;fpo£VMjf' Розлогл.

шнии»нимя»м*риина**яД*^^ 1'IF ».
въ В1нйь, .
пен. Г- ’ ртефдШ*
'в« ©Алргнно QtpKcxoH, &хд$)ф«и-рй / .
.£|'^ыймА* .ЙривйлТ. "f
Ж1
-------------------------------------------------------2(J'J i i<a снимка отъ заглавния листъ на буквара. Въ каталога nil БЪлградската библиотека, при описа на сжщата книга, сж ||лхвърлени думитЪ: вйлгдрд родолге йзъ Разлога, конто СТОЯтъ въ книгата, следъ името на издателя; Иждивёнидгк Г. Ждркд 0(одоровича, в8лглра родслкк изъ Рдзлогд.
5. — Пакъ тамъ. Разлогъ е давалъ винаги монаси .44 Рилския монастиръ. Оттамъ е билъ и отецъ Серапионъ, единъ отъ най-виднит-Ь рилски монаси и книжовници. Презъ 1757 г. той е билъ хиротонисанъ за архиерей въ Щипъ, а цо-късно билъ е м"Ьстенъ за митрополитъ на Дабробосан-ската епархия, съ име Серафимъ. На старики билъ владика i 1МОКОВСКИ и се поминалъ въ Рилския монастиръ около г, 1800. За неговата народность е запазена следната бележка, въ дамаскинъ № 354 на Народна библиотека въ София: Илмше въ ДКпннцл 1820 л'кто ёдтъ стдръ сци-пнкъ йлинелгк попъ 1овчо Хдлденцп, кдзВклше зацю госпсдинъ (мрдфилгк клика волгари родом изъ Разлога «дмъ въ ДИпница зафо къ (хамококъ кладичка кацм нелмло ни цръквд къ градо (Б Цоневъ, Опись на ржкописит'Ь, стр. 385).
6. — Пакъ тамъ. Въ малката българска колония въ 11иена презъ XVIII и началото на XIX в. имало и н-Ьколцина търговци отъ покраината Разлогъ. Отъ тия именно разложани у;шаль н'Ьщо повече за българския езикъ великиятъ сръбски сгнографъ Вукъ С. Караджичъ. Още презъ 1815 год. въ своята П]еснарица Караджичъ 6Ъ обнародвалъ една раз-ложка пЬсень, подъ заглавие „П]есна бугарска" (№ 101)-
Не рани рано на вода
Дозъ белолико Не клопай ведри ковани На тыя быстри кладенци и пр.
Презъ 1822 г. обаче Караджичъ обнародва своя „Додатак к Санктпетербургским Сравнителзним р)ечницима сви)у ]*езика и нар]ечи]’а с особитим огледима бугарског ]езика“. Тамъ сж дадени образци отъ български езикъ, български пЬсни и бележки по българска граматика. Тоя пръвъ на-ученъ приносъ за новобългарския езикъ е основанъ именно ш македонский разложки говоръ. П-ЬснитЬ Вукъ записалъ < Тъ едного разложанина въ Виена, а другъ разложанинъ му ддлъ образцит-fe отъ новия заветъ и словаренъ материалъ
Български старини изъ Македония
14
7. — С. Банек о, Разлогъ. Презъ XVIII и началото на XIX в. банскитЪ търговци вършели гол'Ьма търговия съ памукъ, който се произвеждалъ въ С^рско и Драмско и който тЪ разнасяли изъ Австрия, България и Сърбия. Ето за показъ на разлошкия говоръ едно търговско писмо отъ 1791 г., изпратено отъ Бечъ (т. е. Виена) за БЪлградь
За Белгратъ
Здравствуй кУръ Георге боянъ о Г(о)с(по)д^ на лЪтй премногая
25 ноемвръ 1791 Бёчъ.
Писание ваше ы 28 окт : приёхъ <5 Нйшъ амй безъ йме и се зарадовахъ за здравието ви й за к¥ръ Гошево памучецъ писувате да мйче да ги продамъ ти и я се самъ ратъ и за него и за наше си да го очйсте ама се сосъ ом й варти пияцата та нефела ни за опаржена защо надоиде памукъ гако фногу като писуваха ке не се ё рудилъ фногу незнамъ дека йзглёгоха още 20,000 денга повече ы ланй ето мблиме по f (— фиоринти) 43 ама некй хйчъ да гу поглёднеа на оумерото варвй по f 50 . й по долы и по горе споредъ мущерйата й споретъ памука ама сарата хичъ непогледовая та не знам самй що ке да чйне ке са самъ оуплашйлъ ы зараръ гулемъ пы гр(о)ша 162 стой наше сарата товары до Бечъ а се продова по f 120 товйро та нумем да рйботе и сам продалъ на 362 : ы, кУръ Гошево ы похуба исты на дребно и сосъ вереейица по f 48, й 49 й 50 дека ко се згоди ама нема веке ы него и за повеке прощаваите
Петаръ Школа валеган поздравей
И ти се моле да наидешъ сандоците ми й шехы що бе та да ми пишешъ чисто да знамъ йма ли нёщо йли сте оулюдйли та ми не писувахте со правно нито гы сам нашел ъ ды днесъ поздравете й на кУръ Димитрета (СНУНК., XII, 257)
8. — Пакъ тамъ. Надгробии надписи отъ XVIII в а) Полини Гй (лтошн’К прЕгтасиге к лето дфни (1758) б) Зд’к лежитъ т’кдо рлкл ежм ГрВА 1789 в) лето 1796 Iumh. Срв. СНУНК., XII, 255.
9. Пакъ тамъ. Църква Св. Троица. Камененъ надписъ отъ 1835 г. надъ западната врата:
а) Ко слдвВ стыл сдиносВфнйь жнвотворАфГж и нердз дФлижыа трцы . . пред стоанижъ гднд ЛаздрА Гёрждновичд, пожофно же живВфылгъ урстмножъ лшыжъ же и великижъ ио село cie Бднско к* л'к т о : глиме : rw (1835).
б) Камененъ надписъ надъ северната врата, за освеще-иието на параклиса на св Константинъ и Елена: ... ко црежА гднд и драйколд Оджоковскдгш и ндшегш 1гндт!д, ко Л‘кто дыл'з:гц> (1837).
в) Камененъ надписъ надъ южната врата, на параклиса Благовещение:... предстоАн!ежъ гднд ЛдздрА 0 : Гер-ждновнчд, в’л’йто хртокс 1837.
10. — С. Б t лица, Разлогъ. Приписка отъ 1560 г. нъ миней, пазенъ въ селската църква : Исписд се книга cira на оуво жолю ви се во юци и врдтм жом четци въеи во испрдвлеши чететФ и влдгослов1те а не клънетф здно не niiica д^ъ сты и дгглъ но р8кд грешндд и древндд (вренндд?) и очи дрёжнивли дфе слово груво ie но сладко ю. гако вжтвено W паче и клаго ie испрдвленп! четы • здно же тна (?) горф последуй оуко nucanie spein исцелевно vv сежъ 8во сдвръши cf с1ию книг8 жыне'1и исписд по Сдвъ w село Дешница и icoyni ад но Кончо ш село Белица за 8л еъ Л'кто s л< о твеоу j и и (7068—1560) жцд дпрмъ вГ днъ. Бележката не ще да е преписана в-Ьрно. Преписвачътъ В. Кжнчовъ (СНУНК., XII, 268) криво тълкува и датата, която той изкарва 7208 г. Или отъ Хр. 1700 ДумитЬ зжо твеоу трЪбва да се прометать седжо тысоуфное, а следващата цифрена буква s ще да замЪства вероятно £
11. — Пакъ тамъ. Бележки на печатна библия въ кжщата на попъ Теофила :
а) Писалъ азъ Иевднжид 1ерожонд\ъ w Отд горд Ядон-скдм в лФто 1716 и8Л1Д чиелд 6.
б) Дд се знде Николд (писд) de пиежо дгд ж8 се нскдше дд гледд тдм ЕИВЛ11Д тогд веше Николд 20 години въ л*Ьто 1820 (СНУНК., XII, 268).
14»
212
12. — С. Недоборско, Разлогъ. Надписъ отъ 1614 г. за възобновлението на старинбката селска църква Св. Теодоръ Стратилатъ: Кк лФтс зркв (7122—1614) Хдснга . ктитдаръ сего сь трВдо" кФликш . приидс кк Иероусдл1Л< . н поклонн се стго грокл . ука и жне стл листа и пото/и . прнЦе . сллю . н сдгрдди ура/ик . rkro . вь л'Ьто зркв (СНУНК., XII, 273).
13. — Сжщата църква. Надъ главигЬ на ктитори стоять следнитЬ надписи: Станко снь угриновь, Смил'Ь снь Еклкеко, Бог дань Хасноиь щца, Хаена сна Хаснов. Спасе врать Слимсвь, Богдан epev (СНУНК., XII, 274).
14. — Мелникъ. Старобългарски градъ съ яка крепость, сетне погърченъ. Името на града иде отъ думата мелъ, както се нарича пЪсъчната скала, въ чиято подкове образна гЬснина се е настанило това чудновато селище Следъ поражението на царь Самуила при Б’Ьласица въ 1014 1., императоръ Василий Българоубиецъ ударилъ на Мелнике, но, като вид’Ьлъ, че не може да превземе непристж.пната му крепость, предложилъ на града да капитулира, при обещание да не бжде покжтнато въ нищо населението му. Само тогаил българитЬ се предали. По-късно, по време на латинского царство въ Солунъ 1205—1223 г., Мелникъ попадналъ поле върховната власть на франкигЬ. Тая власть ще да е била повече номинална, защото напр. въ 1220 година, спореде неотколе откритата грамота на Слава, Мелникъ се държлле отъ деспота Слава, който се билъ оженилъ за дъщерята па латинския цариградски императоръ Хенриха и билъ Heroin, съюзникъ. По това време се чува още единъ виденъ бел гаринъ въ Мелникъ, севастътъ Владимиръ, едноутробеп i. братъ на „севаста на франкитЬ**. Владимиръ става ктиторе на хубавата мелнишка църква Св. Николай, гдето напосл< дъкъ уредникътъ въ Народния музей въ София Мавро; и новъ откри ктиторски надписъ на Владимира. Тоя надписъ гласи: Депсид той ооблои той 0еоб огбаатоб той BXa8ip.v)pon, аитаЗелсроб оебаотоб тйу Фраууыу (Моление на божии рабъ севаста Владимира, едноутробенъ братъ на севаста ii.i франкит'Ь). Не е ясно, кой е билъ тоя севастъ на франки , I.,
ЧИЙто братъ е билъ Владимиръ. Да ли въ случая подъ „севастъ иа франкигЬ" не се разбира деспотъ Славъ?
Презъ сжщия тоя XIII в., именно въ 1246 г., мелничани со хвалятъ вече, че били гърци, преселени отъ Пловдивъ: „Ние всички произхождаме отъ Пловдивъ, чисти по родъ ромеи“ (vjpeiG 8е Ttdcvteg ix брр&реВ'а, xaS-apol
xi Ttopatoi (G. Acropolita. Ed. Bonnae, 82). Тая гръцка колония въ Мелникъ ще да е отъ ония гърци плов-дивчани, конто българскиятъ царь Калоянъ въ 1205 г. бе кзпждилъ отъ Пловдивъ за тЪхната изневЪра.
Въ 1913 г., следъ междусъюзническата война, мелниш-КНтЬ гърци, като вид-fexa че Мелникъ остава въ българската държава, запалиха града и се преселиха въ Гърция. Мелникъ, това гръцко огнище презъ турската епоха, допринесе много щ ширенето на елинизма ср'Ьдъ околиото българско население. Въ началото на XIX в. тамъ е имало видно гръцко училище и печатница. Тамъ се бе училъ и Неофитъ Рилски. Какви сж били обаче въ сжщность гърцигЬ въ Мелнишко, това се вижда напр. отъ имената на ктитори мелничани въ Ватопедския монастиръ, въ Света-гора. Надписътъ е отъ 1802 г., надъ вратата на параклиса Св. Никола:
’AviG-uopiQS-TQ о raxptbv vdcpihjij 8с’ &j68cov tcov еиозбеататсоу xal suXagea-t&TWv ^pcorcavaiv tcov ix TTjg ircapytag MsXsvIxov. Kdjvaxa Ispicog . Hdcyxcu т^сррлатСт). Етоус&уоо. Тбров . MlXcou . Tdcacou xal Хрсатоо . awS xal 8ca ouvSpop^g twv TYjg raaripwv (Изписа се тоя притворъ съ иждивението на почтенейшигЬ и благочестивейши, християни отъ епархията Мелникъ: Коста Иерей, Панку чорбаджи, Стояну, Тому, Милю, Тасю и Христу. 1802 г. и съ съдействието на отцитЪ отъ монастира). Срв. Millet, Par go ire et Petit, Recueil des inscriptions chr6-tiennes du Mont Athos, 30).
15. — С. Търлисъ, Неврокопско. Иванъ Симео-повъ отъ с. Търлисъ печата презъ 1840 г. въ Пеща на гръцки езикъ единъ поучителенъ сборникъ, подъ' заглавие „Многоцветна градина": Tco&vvou SopewvfSoo, Kvjxog ло-XuavG^g. ’Ev Пготтд 1840. Въ предговора авторътъ благодари на гьрцитЪ, загдето научилъ гръцки езикъ и съ това СИолучилъ да вкуси отъ плодоветЬ на музитЬ, особено пъкъ при липса на българска книга. Едва въ негово време се
214
чуло, че има и българска граматика. Иначе той издава явно българския си родъ: „Защото моя народъ, казва той, именно българското племе" (Altai тд S6vog pot), тд y^vot; twv BooXyaptov...). По-късно той се чува като учитель въ Търново, отгдето се вестява като спомощникъ на Хрулевото издание на Софронието отъ 1856 г.: „Г. уч(итель) Иваннъ Симеоновъ Македонецъ отъ село Тарлаз!е, що е билъ най-пьрвый учитель елинскщ въ голимо Търново
16. — С. Фотовища, Неврокопско. Надписъ отъ 1835 г. въ църквата Св. Богородица: f Крллгь престыА влцы ндниа Ецы й прндвы Alapiii MtcTnarw г славного са успёшА сьгрлдйсА гъ доБроволнл-та поднмрк на жителн-ти w тока смо Потсвщре 18 л<арта 35.
Между книгит-Ь на църквата, на единъ кирякодромионъ отъ Софрония Врачански стой бележка: Азъ грфшн! Едло Райки? принесешь тВй недмннкь на сти 1юана Рнлскй и пн са\-ди а . цена гр."1 25 w Брссннца (К. Николовъ, въ сп. Минало, V—IV, 166— 167).
17. — Неврокопъ. За събуждането на българщината въ Неврокопъ и за празднуването тамъ на праздника св. Кирилъ и Методий презъ 1863 г. намираме вести въ един писмо на Георги Костовъ до Стефана Захариевъ въ Пазар джикъ. Писмото се пази въ Етнографския музей въ София, инв. № 1209. Ето часть отъ това писмо:
До негово родолюбие Г. Стефана Захарйеву.
Здравствуй за многое лета. Като достигнахме днесь майя благополучно 11: ый денъ, сговорихме са Българската община да си направиме праздника днесъ на светаго Ки рила и Методия и да служиме служба по Български, а гржкоманите не дадоха, ами ни се смееха каковъ е тойзи праздникъ, то е праздникъ свети Букъ и свети Дж.пь и заповедаха на свещеникатъ да не иде вечерта на* вечерника за да не влеземе сасъ сила у церквата и в утринта таьа направиха, а ние отидохме на нащо си Българско учи лище и си светихме водуусвищение чр-Ьзъ духовника Христо фора и си четихме канонатъ на светаго Кирила и Методия..
Неврокопъ Вашъ покорни
1863. майя 11: ый Георги Костовъ Исерлакли.
215
Въ друго писмо на сжщата община, отъ 3 юний 1863 г. (вж. № 1208 въ Етногр музей въ София), до Стефана За-хариевъ, се говори за изострената борба въ Неврокопъ между населението и гъркоманитЬ. Ето извадки отъ това писмо:
Tin ,дена ны дойде едно писмо отъ Рыла Монастыръ за до напйа духовныкъ Г-на Христофора1), въ което му пи-суватъ да стане веднага да си иде, назвать му, защо были писали наши!е гонители до владиката едно писмо и различно го клеветилй и владиката като гонитель на просвЪ-щешето ны, веднага писува до мра да пратятъ нарочно чо-вскъ да го дигнатъ. и така да угасать сичките ни по(д)крЪп-лен1а народны. ’Еще защо да чете вестницы и писма духовника, и разбужда народа; думать защо негово соученикъ да учи децата и песны султанови да пее; та се отеглиха от ёХтркэтсо то o/oXlo вредъ децата; отъ зависть чу дать се какво бще да бЪснеятъ грековласити. Но народатъ като ностоянствува на народность-та си, като усетиха що Д'Вйству-ватъ противницы-ты, и като мислятъ да испадатъ духовника, та да н"Ьма кой да имъ по славянскш чете. . .
863 иушй 3 Неврокопъ (Следватъ подписи) ’Община бжлгарска.
18. — П акъ тамъ. БългаритЬ въ Неврокопъ се сдобили по-рано съ свое училище, отколкото съ църква. Гър-команит-Ь държели старата църква за себе си. Презъ 1865 г. неврокопчани замислили да си съградятъ отд-Ьлна църква и почнали да събиратъ средства. За това узнаваме отъ една бележка въ кондиката, която се пази въ Етнографския музей въ София.
Тая бележка гласи: „ ... 1865 ianyapift 6-й . . . събра ся въ Неврокопъ Българскы народъ за съграждаше црьква Въскрьсеше Христово и тука ся пише подарен1е-то па всякой благочестивъ хриспанинъ Българинъ".
(Следватъ имената на дарителитф)
19. Пакъ тамъ. Въ едно писмо отъ българската община въ Неврокопъ до Стефана Захариевъ въ Пазарджикъ,
’) Таксидиотъ, представитель па Рилския монастиръ.
216
съ дата 11 юний 1869 г., се говори съ ясно съзнание за българска народность. Отъ това писмо, сега въ Етнографския музей въ София, инв. 1206, ще приведя следнит-Ь редове
Похваляваме ся че и ми станахме членове на Блъгар скый-тъ Народъ, понеже ся определи отъ комиаысгж, конто стана въ Царшградъ пркдъ пр'ЬдсЬдателството на Негово Величество Али пашж, заедно съ сев’Ьрскы-ты Менличкы села за да гы покровителствува Блъгарскы Владыка като что и мы блъгари, а пребивашето му ще бжде въ Невро копъ. Славж. Богу придобихме онова что желаяхмы, сега еще очакваме сврыивашето на въпросъ съ ферманъ отъ Тишяй шш-тъ ни Царь и Баща Султанъ Абдулъ Азиса. Поз драв ляваме Ва прЬискренно и смы Ваши прЪлюбими събратя Община Блъгарска Неврокопска
На 11 юн1я 1869 (Следватъ подписи)
Неврокопъ
20. — СЪрско и Македония изобщо. Чехътъ Яш«> Шафарикъ, като директоръ на Б'Ьлградския музей, препо ржчалъ на сръбското правителство презъ 1846 г „да се пошл>е способно лице у Стару Срби}у, Македони}у и Ал бани]у, да тамо на рачун и трошак правительства српско! старе рукописе купи и Kynyje" (срв. Rad Jug. Akademije. XLH, 203). Сръбското правителство усвоило плана на Шафа рика и изпратило като свой агентъ въ Македония Ст. Ве| ковичъ. За това говори и Ст. Новаковичъ: „Иде)а Шафари кова, да се когод пошл»е у южне словенске земл>е пол Турцима нарочито у Македонщу и Стару Срби]’у, дала е по вод, те je српска влада потпомогла одлазак, а послще пог помагала бавл>ен>е Ст. J Верковийа на тим странами kojii je помагао и српском Mysejy. . .“ (Rad XLI1, 204). Сжщиятъ Новаковичъ и на друго мксто изтъква, че Верковичъ е жп в'Ьлъ въ С'Ьрско съ средства на сръбското праёителство „Стефан ВерковиЬко]и je с другогодишшом помоЬу српске вла i.< бавио се и у Серу" (Струмска облает у XIV веку, 45). Bi. края на 1850 г. Верковичъ вече се намиралъ въ Македонян
Презъ 1860 г., следъ десетгодишнс проучване на Ма кедония, сръбскиятъ агентъ Стефанъ И. Верковичъ издаде in БЪлградъ сборникъ отъ български народни пкени, събирапп
217
НАРОДНЕ ПЕС1ИЕ
МАКЕДОНСКИ БУГАРА.
скулю
СТЕФАНЪ И БЕРКОВККЪ.
КНЬНГА ПРВА.
ЖЕНСКЕ ПЕСМЕ

У ЕЕОГРАДУ.
Праяителстеенотъ Цнъигопечатньомъ
1860.
218
повечето въ ожна Македония, въ СГръ, а по-малко въ оста-нала Македония — Велесъ, Крушево, Дебъръ и др. м-Ьста. Най-много пксни, 270, му е изггЬла българската девойка Дафина, отъ с. Просеникъ, до С'Ьръ. Сборникътъ 6% напечатанъ въ б-Ьлградската държавна печатница и посветенъ на княгиня Юлия Обреновичъ; той носи следниятъ надсловъ: На-родне песме Македонски Бугара. Скупю Стефанъ И. ВерковиЬъ. Кньига прва. Женске песме. У Београду. Правителственомь кньигопечатньомъ 1860. Гл. фотографска снимка на стр. 217. Сборникътъ е важенъ отъ много страни. Преди всичко събн-рачътъ на пЪснитЪ е сърбинъ, бошнякъ, проводенъ въ Македония съ средства на сръбското правителство; той приз-нава славянского македонско население за българско. Книгата се печата съ съдействието на сръбската власть и средства въ БЪлградъ, и авторътъ й на 13 януарий 1863 г. бива прогласенъ за дописенъ членъ на Ученото дружество на сръбската словесность, по-късно Академия на наукитЬ. Особен© внимание заслужава предговорътъ къмъ сборника, на писанъ отъ Берковича, гдето се даватъ доста подробности за разпредЪлението на народноститЬ въ Македония и главно на българитЬ. Отъ тЪхъ ще привела следнитЬ редове, гдето се изреждатъ краищата на Македония, населени съ българи.
„Овде у кратко наводимъ границе онога предала Македонке, у комъ ти бугарски Славени седе. Пред'Ьлъ той у комъ ови македонски Славени обитаваю, лежи меку плани номъ Родопскомъ и Егейскомъ моремъ.... Цео тай Пред'Ьлъ дели се на области или Haxie: Солунску, Серезку и Драмску Границе пакъ овога предала у южной Македошй одъ бу гарскы’ славена заузетога и населЕнога, простиру се по момъ известномъ знаню као што сл'Ьдуе. Одъ Солуна къ северу пружаю се ови Бугари преко варошица Калкаша (бугарски Кукушъ), Доршна и Петрика до вароши Меле ника... Одъ Меленика истоку... преко Демира-исара (бу гарски Валовишта) и Сереза; далЬ иде преко Субашкюйе, Везниково, Довишта, Просочина, Драме и Кузлукюйе до реке Неста, коя дели Тракпо одъ Македоше". . . (стр. II—III)
„А одъ Солуна къ западу пружа се граница, деле1|а Славене те одъ Грка узъ заливъ солунскш до предгоры Олимпа, гди река Бистрица утиче у заливъ солунскш. А одъ реченогъ предгор!я узъ реку Бистрицу продужую се преко
Кожана, СаЬисте и Костура до границе Епирске. Река Би-стрица дакле природна € граница... измеЬу Славенскогъ и Грчкогъ света и до ове реке по селима свуда имаю превагу бугарски славени... Много села Бугарска... измеЬу Битола и Кожана... Овде у пред-Ьлу одъ Бугара и Цинцара а по-нешто Грка’ и Арнаута насе.тЬномъ, осимъ назначени места юшъ ова заслужую да се спомену, т. е. Вардар-еница (бугарски Лука)... Водена.. и Науста (бугарски Негушъ)... У онимъ пред-Ьлима, кои на западъ одъ Солуна леже, као Вардар-еницком, Воденскомъ, Негушкомъ, Кожанскомъ и Ко-стурскомъ, веЬина села бугарскогъ е народа “ (стр. IV—VIII).
Верковичъ говори сетне за помацитЬ българи, за зани-манието на българйтЬ селяни, а за гражданит! добавя: „Има занатл!я Бугара по паланкама и по варошима, но ови сви знаю и грчки; и врло многи преливаю се у грке, еръ осимъ куЬе еднакво грчки или турски говоре, а деца шмъ у школи само грчки уче. У обште ова Славенска грана имала е найнесрейшю судбину"... (стр. IX).
А що се отнася до самия надсловъ на своя сборникъ, Верковичъ казва следното: „Я самъ ове песме назвао бугар-скима а не словенскима, збогъ, тога еръ данасъ кадъ би ко-годъ македонскогъ славенина запитао: што си ты ? съ места бы му одговорю: я самь Болгаринъ, а свой езыкъ зову болгарским^ (стр. XIII).
Въ друга своя статия — Описаше быта Македонскихъ Болгаръ, изл'Ьзла въ Москва въ 1868 г., Верковичъ дава етнографски бележки за ц'Ьлия обсегъ македонска земя, за-селенъ съ българи.
Още по-закржглено и по-основно представя Верковичъ границит-Ь на българското племе въ Македония въ късно изл'Ьзлото негово д!ло Топографическо-этнографичесюй ичеркъ Македошй. Составилъ С. И. Верковичъ. С.-Петер-бургъ 1889. Отъ предговора къмъ книгата вадя следнитЬ обобщения на автора: „Поселившись въ названной стран! (т е. Македошй) ради археологическихъ изсл-Ьдовашй, по-срЬдствомъ безпрерывныхъ по-Ьздокъ, я ознакомисля съ язы-комъ и обычаями обитателей македонскихъ деревень и на первыхъ уб-Ьдился, что Македония далеко не принадлежитъ грекамъ, а населена преимущестенно славянами, живущими иъ перемЬшку съ турками, греками и куцо-валахами. Вс!
македонские славяне, составляющие подавляющее большинство населешя, изключительно называютъ себя „болгарами". Чис-лительность ихъ превосходить въ несколько разъ нетолько каждую изъ прочихъ народностей, населяющщихъ Маке-дошю, но и всЪхъ остальныхъ, вместе взятыхъ. Вотъ почему я приложилъ особенное стараше къ изучению быта, именно болгаръ" (стр. 1—2).
ГраницитЬ на българския езикъ въ Македония спр’Ьмо гръцкия на югъ и сръбския на северъ Верковичъ определи така: „ ... Границу эту можно обозначить такъ: река Би-стрица отъ истоковъ до устья, затЬмъ Хортачъ, Вавдо, Коло-монта, Какаво и Ерисово. Къ югу отъ упомянутыхъ р-Ькъ и горъ преобладаете гречесюй языкъ, а къ северу болгар-сюй. Дал-fee граница идете по отрогамъ Перина и Родопы или Доспата, гд-fe опять къ северу господствуете болгарскш, а къ югу греческий и турецюй языки, такъ какъ зд-Ьсь уже встречаются много турецкихъ поселешй По гречески говорятъ въ городохъ и м-Ьстечкахъ не только одни греки, но и огречкные болгары и цинцары.
„Очертавъ границу между болгарскимъ и греческимъ племенемъ на юге Македонш, обращаемся къ скверной этнографической границе болгарскаго племени, где онъ сопри касается съ сербами. Начиная отъ того пункта, где отходите горная цепь, отделяющая Призренскш санджакъ отъ Шко дринскаго, границу между болгарскимъ и сербскимъ племе немъ составляютъ высоюя горы Шара (по-болгарски и сербски „Шаръ-планина"), тянущшся вплоть до Качаника, где они соидиняются съ такъ-называемою „Сколскою Черною-горою". Все деревни по обоямъ скатамъ горы Шара, населены исключительно болгарами, даже съ самой древней столиц!; бывшего сербскаго царства, въ Призрене, населеше на серб-скаго, а болгарскаго и куцо-влахскаго произхождешя. Оте Качаника до реки Моравы границу составляете вышеупомянутая Черная гора. Границу между болгарами и сербами обитающими на Косовской равнине, составляете река Морава. Все пространство между Скопскою Черною горою и бывшимъ Сербскимъ княжествомъ, начиная отъ реки Мо равы вплотъ до Дуная, населено изключительно одними болгарими, разговорный языкъ которыхъ тождесвенъ съ языкомъ македонскихъ и еракййскихъ болгаръ. Названное про
221
Странство обнимаетъ сл'Ьдуюпця каазы: Гилянскую, Леско-вацкую, Нишкую, Пиротскую и Видинскую. Значительная часть деревень Гил янской каазы, населенныхъ болгарами, ВфгЬст’Ь съ городомъ Гиляномъ, разположены по левой стороны р-Ьки Моравы и тянутся по направлешю къ Качанику и Приштине до сЬверовсточной оконечности Косова поля. Болгарсюя деревни встречаются также и дальше вдоль левой стороны этой реки, вплоть до сербской границы. На всемъ пространстве отъ Призрена до Ипека, и въ Косовской равнине отъ станцш Липляна до Новопазарскаго санджака нетъ ни одной болгарской деревни, одна часть ихъ населена сербами, а друга — скипетарами. Однако, племенная черта между болгарами и сербами не окончается у политической Границы бывшаго Сербскаго княжества, а переходить ее, ибо округа Крушевацк1й, Алексинацюй, Зайчарскш и Кюпр1йск1й заселены, съ незначительными исключениями, болгарами, такъ какъ ихъ д1алектъ не сербский, а одинаковый съ разговер-цымъ языкомъ македонцевъ и придунайскихъ болгаръ “ (Стр. 43 — 44).
Въ 1920 г. излезе, подъ редакцията на руския сла-вистъ П. А. Лавровъ, другъ сборникъ съ български народни песни отъ Серско, събирани некога отъ Берковича и оста-нали необнародвани. Сбирката се яви въ изданията на Рус-ката Академия на науките, подъ надсловъ: П. А. Лавровъ, Сборникъ Берковича. I. Народный песни македонскихъ болгаръ. Петроградъ 1920. Стр. IV+352.
21. — Гръцки официални документи за бъл-гарщината въ Серско. По искането на гръцкото Министерство на Външните Работа, гръцкиятъ архиепископъ въ Серъ направилъ списъкъ на българските села въ Серската епархия следъ присъединението въ 1913 г. на тоя край къмъ Гърция. Оригиналътъ на тоя списъкъ отъ 13 юлий 1915 г. бе намеренъ въ архивите на Серската митрополия, при заемането на Серъ отъ българската войска презъ време На световната война. Той биде обнародванъ въ ценния сборникъ на Й. П. Георгиевъ и Ст. Н. Шишковъ, подъ заглавие Българите въ Серското поле. Пловдивъ 1918 г.
Ето неколко извадки отъ тоя списъкъ, съ съответенъ български преводъ:
222
М^тротоХгахЗ] raptcpipeta Sepp&v A'. Ka&apwc BouXyap6<pwva yw-pta ’E^apytxa, fjro: pij ivayvwpi-i/jvra -rijv I Мт]трбтоХсу, ^aav Ttpd Tfjg xataXi^ewg und 'EXXijvtxoO GTpaxoO та iljfjg- СЬрска митрополитска область. I. Чисто българогласни екзар-хийски села, т. е. такива, конто не сж припознавали светата ми трополия, сж били следнит!, преди окупацията на гръцката войска:
1. Apdvopa 2 MoOxXev 3. Aaxxoj 4- ДоитХс 5. Pocyw^ctaa 6. Mitctviiaa 7. ’Avw Фраатюут] 8. Kdrw OpacriaVTj 9. Mepzdrt 10. Метбусоу 11. ’Avw BpovxoO 12. KoOXa 13. Xp axdg 14. KaXsvSpa 15. FevVJ Ktof 16. Kapax^a Ktof 17. " Ayio MayaXa 18. ’Avta; 19. Kt^-IIexeat 20. Pevij-MayaXa 21. KouvxaXc 22. BelXix-MayaXa 23. Bipr^iavt 24. KeatcXtx 25. TaourGcauXix 26. Saxd<praa 27. IKpav KapaxCa-Kxol 1. ДрЪново1) 2. Мукленъ 3. Лакосъ 4. Дутли 5. Раховица 6. Баница 7. Горно Фращани 8. Долно Фращани 9. Мертатово 10. Метохъ 11. Горно Броди 12. Кула 13. Христосъ 14. Календра 15. Йени-кьой 16. Караджа-кьой 17. Аго-махала 18. Адата 19. Къзъ пекеси 20. Йени-махала 21. Гудели 22. Бейлъкъ-махала 23. Вирджани 24. Кешишлъкъ 25. Чучулигово 26. Сякафче 27. ДолнО Караджово
В. BouXyapoywva ptxxa ywpia iv oIq xarwxouv yptariavoi, ix t6)v Sraxwv xtvig piv dveyvtbpt^ov tijv 1. MijrpdroXtv uvi? Si t^v ’Eijapyiav 28. Upoavcx 29 *EXatav»j 30. Maxiot 31. fOap.avXi) Kapi^Xa II. Българогласни см^сени села, обитавани отъ християни, оть конто н^кои сж признавали све тэта митрополия, а нЬкои Ек зархията: 28. Просеникъ 29 Елшани 30. Макешъ 31. Горна Камила
>) Имената сж предадени както се изговарятъ огь българитЬ въ СЪрско
223
Г'. BouXyap6<ptDva dpxy?j тах-Тр ар/txa уо)р а -Jjrot . dvayvtopt-tjovra p.6vov xijv Тер. Mtjtp^koXiv
32 КарахХт;
33. Btaacev
34. MeXvtxtr£
35. Xptaztav Карлр.а
36. XopdvSos
37 ’OpAxaxo
38. Pdpva
39. Mepyev
40. AmS ej
Мета TTjv хатаХ^фсу wfe yffipaj блЬ тоО 'EXXrjvtxoO arpa-TOO dtracvta та dvtoTepto ywpia dvayvwpf^ouatv trjv 'I. М^трбттоХп/. ’Ev Ss^aij, t^ 13 ’IodXxqu
1915
'0 Se^&v ’AraSaroXog.
III. Българогласни несм+.сени патриаршески села, т. е. такива, конто признавать само светата митрополия:
32 Кавакли
33. Вишенъ
34 Мелникичъ
35. Долна Камила
36. Хомондосъ
37. Орлякъ
38. Равна
39. Мерянъ
40. Анидия
Бележка. Следъ завземането на страната отъ гръцката войска, всички горепомеиати села признавать светата митрополия.
С1ръ, 13 юлий 1915
Апостолъ, СЪрски митрополитъ.
На 29 октомврий 1915 г. сЪрската митрополия замолила сЬрската префектура да събере владишкитЬ недобери отъ н-Ькои български села за го динит-Ь 1913 и 1914. Въ тоя списъкъ личатъ още четири български села, непоменати въ първия списъкъ, именно:
41. KapXfj Ktol
42 Kaxapaoxa
43. Ne6Xtavj]
44 AXt^iketj Kio't
41. Карли-кьой
42. Какараска
43. Неволяни
44. Али-бей-кьой
И тъй, гръцката духовна власть признава въ два списъка, че СЬрската епархия се е състояла въ 1915 година отъ 44 български села, говорещи български, отъ конто 8 сж. разполо-«ени западно отъ долна Струма и 36 източно отъ сжщата р1>ка
Що се отнася до гръцкитЬ села на изтокъ отъ Струма, Т'Ь сж на брой само 5, именно: Везниково, Довища, Топо-ляни и Сармусакли, отъ конто ни едно не носи елинско название За тия села срв. следващия 1ръцки официаленъ документъ
Въ 1908 г. въ Турция 6Ъ обявена свобода (хуриетъ) П въведено парламентарно управление. Българит-Ь отъ юго-
224
източна Македония, конто дотогава бЬха броени за „елини“, поискаха своит'Ь потъпкани национални и църковни права. Изведнажъ елинизмътъ се вид-fe застрашенъ. Гръцкиятъ кон-сулъ въ С"Ьръ отбелязва съ прискърбие станалото и при-знава българския характеръ на сЬрската область. Въ рапорта си отъ 31 януарий 1909 г. до министра на ВъншнитЬ Работи въ Атина, консулътъ А. Сактурисъ констатира между друго, че гръцкиятъ елементъ въ С-Ьръ и въ петь негови села остава уединенъ, обкржженъ отвредъ отъ български села :
(01) BouXyapot..........хат4)р-
0toaav va ayjjpaTtaiodv tayupaj pouXyaptxas peptBa? eij та nXefo-та t$v pouXyapoqxbvtev ywpcwv, eij ixva rfiv Stoiwv о65£тоте кроб-TvJJp^E aycopa . . .
Auvaxac tij paXcora va efiq] 8n dmxaa Kpoaoyi] TiJj £ouX-yapLXfJ; ipyaataj elvat Tjj anyp^ таит-д ёстраррбутд крд{ тд v6tiov Btapiptapa, Eva iraxparoOaa 6pto-Ttxffij iv т$ те8к£8ц dxoxXetcnj Kavray60EV w? Sa atSujpoO xXotoO xijv roXtv tiov Se^fwv ретА Tfitv кар’ айта? xevre fXXijvotpcbvtov ywpltov, w? xal t$;v Tsoupaytdv, Suvr/l^ 8ё xazSrav dvev6yX?jToc 6 ftouXyaptxcs yelpappos va xa-T^XGfl xpSj rijv S-dXaaaav . . .
БългарйтЬ... сполучиха да образуватъ силни политически партии въ повечето отъ бълга-рогласнигЬ села, въ нЬкои отъ конто по-рано никога ие е имало схизма. . . .
Могло би дори да се каже, че цЬлото внимание на българското дЬло е обърнато въ тая минута къмъ южния край, тъй че, каго преодОлЬе окончателно въ полето, да стегне отвредъ, като съ желЬзенъ обржчъ, града СЬръ заедно съ нахОдещитЬ се около него петь елиногласни села, както и Джумая,та да може по тоя начинъ отпосе българ скиять потокъ да слЬзе свободно до морето......
Отъ рапорта на сжщия консулъ отъ 1 февруарий 1909 г. извличамъ следнитЬ редове:
Прб xtvwv ijpEpffiv т8 ayfapa IveipavtaOi] xal jv тф ijpftopov ai-SijpoSpopixf&s twv Seppfiiv dmk-yovrt PouXyapocpcbvtp ywpftp Прб-avtx. Пер! rig 60 oixoy^vetat 81 dvacpopcEs tcbv xpd{ rtf) Д ofxrpiv grouvTo tSv 8iopiap6v fJouXyapoBt-SaaxaXou xat rijv dSetav auard-oetos ayoXetou xal ixxXrjatas..
'H ip^avtats оуЕарато? 6v Прб-avtx EvcxXTjaev ^pa? Xumjc, 6t6xt тЛоитотрбтаве diravra та ywpfa tt)s xe8t.<£8os ’EXc.dVTj, Ktouxpob,
Преди нЬколко деня схизма та се появи и въ българогласното село Просеникъ, което отстои иа половина часъ отъ СЬръ по желЬзницата. Около 60 семей ства съ прошение дО’ ‘ управле нието сж поискали да имъ се назначи български учитель и да имъ се разреши да си отворять училище и църква....
Появяваетно на схизма въ Про сеникъ ни изпълни съ скърбь, за щото по тоя начииъ всичкитЬ села въ тая часть на полето — Елшанп,
КоирЛ', ха! vOv npocvtx dneffyaav ретА тд Suvraypa рххта. ’Exrig Sv-voetxat rfov T<x<pXtxt<ov vlfe таоса-8og, c<i дттаа хат4 tutous pivov •tatv бретера хат’ ouaiav Spojj PouXyaptxa . . .
Кюприя, Кумли и сега Просеникъ ставатъ следъ конституцията смЬ-сени, освенъ, разбира се, пол-скитЬ чифлици, конто само по форма сж наши, а въ сжшность сж български.
22. — Българи въ епархиитЪ Сорока, Драмска и Me л ниши а. За българщината, главно на селското население, въ тия епархии свидетелствуватъ между друго и нЬ-колко писма, пращани до цариградския патриархъ презъ 1872— 1873 г. отъ гръцкия с-Ьрски митрополитъ и отъ мо-наситЬ на голЪмия сЬрски монастиръ Св. Иванъ Предтеча (Продромъ). Тия писма сж обнародвани отъ патриаршеския хартофилаксъ М. TeSewv въ книгата му: “Eyypacpa латрсар-ytx& xal’ auvoStxfc лер1 тои 6ouAyaptxau ^T^paxog. ’Ev Kcov-oxavTtvounoXet 1908.
Така, въ едно монастирско писмо до патриарха се из-тъква, че въ училището на сЬрския монастиръ обучението се водЬло на гръцки езикъ, но че ученицитЬ били „главно българогласни отъ селата на съседнитЬ три поменати епархии на -ветодрамския, на светосЬрския и на светомел-нишкия" (оЕ лХеютоь ровХуарэуХсосюос vioi ix xwv t&v
yeiTovcxaiv Tpicov ircapyfojv.... tod ay£ou Apapag, tod aylou Seppwv xal xob ayfou MeXevtxou. — Пакъ тамъ, 507, 508).
Въ друго писмо, подписано отъ игумена на сжщия сЬр-ски монастиръ заедно съ всичкит-fe братя, се свидетелствува, какво въ монастирското училище имало „повече отъ 40 ученика отъ околнитЪ българогласни села" (ix xwv nipt£ UoDXyapoqxovwv ^toplcov бл£р xcug 40 paxhgxaf. — Пакъ тамъ, 488)
Пъкъ и самитЬ монаси въ този гръцки монастиръ били повечето българи, както свидетелствува сЪрскиятъ митрополитъ гръкъ Неофитъ въ писмо до патриарха: „Забелязвамъ, прочее, че 3Л отъ отцитЪ, подвизаващи се въ речения монастиръ, сж българогласни, а едва ХЛ отъ тЬхъ сж оставались гърци" (Siqpetfi 8ё, 5xt та 3А xwv iv т^ pTj-D-efoig |iov7j ivaoxouvTtov лахёршу elai pouXyapoqswveg xal p6Atg те */* elaiv ol Siapetvavxeg eXXiqveg — Пакъ тамъ, 484).
23. — Нахлуване на турцитЪ въ СЪрската область въ 1371 г. Приписка на светогорския монахъ-
Български стариии изъ Македония
15
226
книжовникъ Исаия въ неговия преводъ на Дионисия Ареопа гитъ, извършенъ по поржка на сЬрския митрополит!, Теодосия Ржкописъ въ нЬкогашната дворцова библиотека въ Вмени Срв. F. Miklosich, S. Joannis Clirysostomi honiilia in Ramos palmaruni. Vindobonae 1845, стр. 69 сл. Ето нЬколко извадки отъ приписката. Монахъ Исаия изтъква, че се заловилъ да превежда отъ гръцки на машъ сдокънскы азыкъ, по настоя ването на Теодосия, митрополитъ града Съра, че превежда нето се почнало презъ добри години (къ докрл оуко врт мена поудхъ), когато църквитЬ и Света-гора цъвт-Ьли като райска градина, но то било привършепо въ най-тежкитЬ времена, когато нахлули турцитЪ въ Македония въ'1371 г., следъ поражението на Вълкашина и Углеша при Чермепь на р. Марица:
. . . СъВрЪШНХ ЖС ТЖ ВЪ ЗЛЪНШС ВЪСТ.Х ЗЛЫХ ВрЪМСНТ . когда, егда (огнъкы Богъ хрпаны злиадныхъ странъ . н но дкнже дес и отъ У, глета къс* сръкскыл н гръуъекыл код . и Брата своего Клъкашнна кралъ, н нныа келмл.жс многыа . нъгдг. до шесть деедтъ тысяфъ нзкранныА конскъ . Н и о и доп; л къ Македон|д на нзгнаше тирькь . не ежднкше, нко гнъьн който ннктоже мофенъ протии,ъ стати . Тъхъ оуко не нзгнаша нъ сами & иихъ oysieim быша . 1 тамо кости ихъ надшил н не погрекенн нрткншл . и мншгое мшожъство . (око кт (ост pie мета имрешл . «око же къ занлъненТе кедсно кыстъ нтлрн же ихъ н гонАзнжкше и pin дошл . и толнко нжждл и злолютыс (ОКлТа къса грады н страны западни* . елнкя ниже оушн слышатса ниже ©yii внд-вств. Но оукнеенн же мжжа сего хрлвраго деспота Оуглсшд . просыпашд ся нзманлтънг н полетите но късен земли пко птица по въздвхоу . н (овтхъ нко й хрт!АНъ мсусмъ закалахж . (окъх же заплт.нен1с (окождлхж . а юстакшнхъ сънртъ бсзгоднл нож* . б) съмртн же шстакшАА, гладемь погвкленн быша таковы ко гладе кыстъ по въеъхъ странахъ . пковиже не кыстъ <о сложен 1л мнр« . ниже по тб>мъ хе млтнвы да кждетъ. А нхже глад) нс погоукн, енхъ попифешемь божшмъ, влъцн iioqii* н дн>а напададфс сън-кдаахж. Оувы, оумнлень позоръ къ кндътн (оста земл-в къевхъ досрыхъ цвета . н людм н скотъ н нныхъ плодовь . нс ко къ кнлза нн вожда . нн наставника въ людехъ. ни нзБлклъ&фаго ин спса&фаго, нъ въеъ вспльниша са страха нзмлнлнтскаго . и ерца хракраа доклестъкныхъ мжжен, въ жень
227
СЛЛБТНШЛЛ cptp ПрИЛОЖНША СА. Къ ТО КО КрТ;МА, Н ПЛЪМД СрЪБСКЫХЪ I ОС II ОД 7, ССДМЫН МИД рОДЪ КОН€1|Ъ Пр'|ДТЪ. II КЪ истина тогда оуБЛЗжмхж живы прежде оумершнхъ . Н къроунтс мн, нс азъ иже нскъжда по късемъ есмъ . нс и ©нъ нръ-мждры къ сллшихк AiKaiiic . не нн моглъ пнсан1смъ пръдста-кнтн нжждж гаже ностнже хрт|'лны занадннхъ странъ . . .
II нмд же въ ннокыхъ мене хнддго aqie xoqieuiH ввъ-дптн . нлуало томи с шсморнуное унсло, срт.дл’ же двосътно п нръко, конецъ же десдто съ еднннмъ нлкону&влетъ.1) Лъто же тогда теу&ше шсстнтысацпго, юсмысътъно седмь десдтк и декдто.2) ннд'1кт'ю)11ъ декеты . Давнюмоу же влагоив Богоу п наудтн cia . н съвръшнтн влагонзволнвшомоу слана уъстъ и iioKAOHtiiie къ ксзконсуныа къкы аиннъ
XXIV
Печати на български църковни общини и еснафи
МакедонскитЬ българи презъ турското робство си слу-жели било съ лични, било съ дружествени печати. Надпи-ситЬ на печатать били на български, на гръцки или на гурски езикъ», а понЬкога одновременно на два езика. Не сж рЬдки случаитЬ, когато българитЬ си служели и съ от-печатване на натопенъ въ мастило палецъ върху сждебни актове, договори и просби. Откато, следъ хати-шерифа (1839 г.) и хати-хумаюна (1856 г.), турската държава взе да търпи, |цото нейнитЬ поданици да могатъ да изявяватъ народностьта си открито, едноплеменнитЬ еснафски сдружения се осмЬ-лиха да посочватъ явно народностната си принадлежности и върху своитЬ печати. Гръцко-българската църковна борба и отпорътъ на българитЬ срещу гръцкитЬ посегателства засилиха у българитЬ още повече тоя навикъ. БългарскитЬ църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуватъ „български" и на своитЪ печати. Това говори за събуждансто и закрепването на националното чувство у македонскитЬ българи.
Така, още въ 1817 г. българитЬ шивачи въ Солунъ се сдружаватъ въ единъ еснафъ, който се именува въ тЬх-ната кондика: бсндкъ. терзш БВгарски 8 СолБнъ (стр. 189).
>) Т. е. Hcaia
2) Т. с. SWO0 — 6879, отъ Хр. 1371.
15*
228
Велешани въ 1845 г. си имать училищенъ печатъ, на който се чете: П«ч(атъ): Кмсшкото. кжлгарск(о): учили»р(е): 1845 (срв. стр. 80). — Отъ сжщата година е и печатътъ на училището въ Бошино-село, до Велесъ: Печ(дтъ): Башовскот(о): Бжлгарск(о): 8чилиф(|): 1845 (срв. стр. 82). — Прил'ЬпскитЬ шивачи строятъ въ 1867 г. стая въ ТрЪска-вецкия монастиръ и поставить надъ вратата надписъ: Иждикн1нелгь. бол-rapcKioT'k терзшски еснафъ (срв. стр. 70). — Въ сжщата година би-толскитЬ българи хлЬбари-симитчии си направили печатъ на български и турски: Китола + 1;ълг(арски) силшт-ч(иски) еснафъ. 1867 — 7Ианастирд( Булгар силштчи ссндфи. — Отъ 1860г. е печатътъ на кръчмарския еснафъ въ ПрилЪпъ съ надписъ: 1860 еснавъ
& ^1
№3
Битолски и ПрилЪпски печати
229
diiyiCKi — Отъ следната 1861 г е печатътъ на бакалския гснафъ въ ПрилЬпъ, съ турски и български надписъ Пдкдд кндфи. вснав’ъ бдкдлски 1861. — На печата на прилЬпския тсрзийски еснафъ надписътъ е на български, а датата (1860 г.) е съ арабски цифри: + всндфъ терзиски \ лт-Юрганджий-
Скиятъеснафъ въПрил-Ьпъиманадписъ: Всндфъ оргдндж1йск1 + Прилеп 1872. — Печатътъ на битолския български папукчий-
Печати отъ Солунъ, Щипъ, Паланка и Воденъ
ски еснафъ е съ надписъ: Колгд(р)ски есндфъ пдп8уш 1870. — Старъ печать отъ 1868 г сж имали и самарджиитЬ въ ПрилЬпъ, а печатать на другитЬ еснафи сж по-нови: на касапитЬ отъ 1890 г., на дограмаджиитЬ оть 1895 г., на тенекеджиитЬ огь 1899 г., на бъчваритЬ отъ 1906 г и др сё на български езикъ.
Ето и н’Ьколко печати на български църковни общини: Галъгдрскд цръковнд оБфина вт» болунъ — Печатъ нд
230
Щипското опфонародно Блъгдр(ско) дуовно правами 1869.
Пдллнечкл Българска черковна окфинд 1868.^— Отъ Воденъ имаме три печата: а) Еоденскд Българска оБфинд 1870, б) Ео
дЕнска бъл! арска църковна окфинд 1870, и г) Българско читдлифЕ еъ Еоденъ 1870. — Село Ваташа; Еаташа к8лгд(р)цкд црковнд сп-фнна 1884. — За други български печати вж. въ втората часть на тая книга.
Печати отъ Воденъ и Ваташа
XXV
Света-гора
Света-гора е най-гол’Ьмата на свЪта християнска мопа шеска република. Въ 1912 г., преди да наетжпятъ балкаи скитЪ войни и по-късно свЪтовната война, конто причинах.i разм-Ьстване на население™ на Балканский полуостровъ и отчасти на Света-гора, тая последната бЪше обитавана отъ 10,200 души монаси, разпред-Ьлени по народность така 3,615 руси, 3,207 гърци1), 340 българи, 288 власи, 18 сърби. 52 грузипци, 180 послушници отъ разни народности, 2,500 ра ботници, главно българи и гърци, а всичко 10,200 души
') Часть отъ „гърцитЪ" монаси сж българи, власи и албанци по про изхолъ, но, служейки въ гръцки моиастири и скитове, се издавать за гърци
231
Поради настжпилитЬ следъ войнитЬ политически не-сгоди и икономически неволи, броятъ на монашес?вото удари назадъ. НЬкогашниять напливъ на богомолци л дарители СпрЪ; руското и българското монашество и раэотничество намалЪ; монастиритЪ обеднЪха съвсЬмъ; млади монаси по-стжпватъ малко. Българскиятъ напр. монастиръ Зографъ, тъй цв-Ьтущъ донеотколе, сега бедствува: зиачигелнит'Ь му пкономии конто б-fexa вложени въ Руската Господарска банка, загинаха следъ руската революция; на пространни-rfe му имения въ Бесарабия турка ржка ромънското прави-телство; именията му въ Гърция се подложиха на те-жъкъ режимъ и пр. Не е по-добро положение ю и на по-гол-Ьмата часть отъ другит'Ь светогорски монастыри. Света-гора, която отъ десеть в'Ька служен ie за страж-, на право-славието, за огнище на благочестие и книжоша работа, сега изнемогва. Ако не пастткпи пром-Ьна въ сегашния светогорски режимъ, Атонъ скоро ще за пуст-fee отт монаси и ще се обърне на грамаденъ църковенъ музей и библиотека, «ко и тЬ не бждатъ разнил Ьни.
Въ библиотекит-fe на светогорскитЬ монастири сж. били запазени хиляди славянски ржкописи, писани въ течение па десеть вЪка. Тамъ сж били намЪрени и найглавнит-fe и пай-стари глаголски ржкописи. Отрано обаче много отъ тия паметници сж, били изнесени извънъ Света-гора. Така напр. още въ 1654 г. рускиятъ архимандритъ Арсени! Сухановъ пренесълъ отъ Атонъ въ Москва 498 ржкопща (срв. за подробности Н. К. Никольскiii, Рукописная книжность древнерусскихъ библютекъ, XI—XVII вв., вып. 1, стр. 80 сл.). Презъ XIX в. много славянски ржкописи сж били изнесени нъ Русия отъ епископъ Порфирия Успенски, оть Григоровича и др., а други сж били подарявани на високи особи п гости, както напр. Зографското глаголско евангелие, подарено отъ зографци въ 1860 г. на императоръ Александра II, Мирославовото евангелие, подарено отъ хилендарцх въ 1896 г. нд сръбския краль Александра и др. (срв. Г. Ильинскш, (начете Аеона въ исторш славянской письменности, въ ЖМНП, 1908 г., ноемврий).
Славянски и гръцки ржкописи, конто засЬптъ българ-Ското минало, има току-речи въ всички светогорски монастири; СлавянскитЬ сж най-много въ Хилендаръ и въ Зографъ, но
232
ги има доста и въ Русикъ, въ Лаврата, въ Св. Павелъ, въ скита Св. Мария и др. Н'Ькога славянскитЬ ржкописи сж били много по-вече, обаче, поради ненавистьта на гръцкото монашество къмъ славянската книга и поради невежество, те сж доста намал-Ьли. Ето какво разказва за положението на славянскитЬ ржкописи рускиятъ славистъ В. Григорович!,, който въ 1844 —1845 г. се бави дълго време въ Света гора: „Состоите книгъ и рукописей вообще самое жалкое, особенно отъ забвешя и нерадЬшя жителей. Какъ не замЬ-тить противорЬч!я, слушая расказы о разныхъ похищешяхъ книгъ тогда, когда он4>> оставленный на произволъ случая, делаются добычею гнили, нас'Ькомыхъ и мышей, въ заперти, въ влажныхъ м-Ьстахъ.... Особенно печально положеше ру кописей словянскихъ. НЬкогда оне были весьма многочис ленныя. Монахъ Василий вид-Ьлъ большое количество ихъ въ такихъ монастыряхъ, въ которыхъ теперъ едва следы ихъ остались. Эти рукописи истлевали въ забвеши, или были умышленно предаваемы огню. Въ Зограф'Ь, не задолго до моего пр!Ьзда, сожгли кучу рукописей. Отъ очевидцев'!, слыхалъ я, что въ ВатопедЬ, Ксенофе, Симопетре и ФилоееЬ сожигали ихъ безпощадно. Причины такого истреблешя мне извЬстны только отчасти. Все, мною собранный, св'Ьд'Ьшя касаются недавнихъ еще временъ. Кажется, обычай сожигать книги гораздо древнЬе. На посл'Ьднемъ листкЬ одной книги въ мон. Хиландаре нашелъ я следующее свидетельство: „Лето зрни (7158—1650 г.) каде би сапр-Ьше о крыценпо ва Ст'еи гори и сажегоше книги московские на карчгахь грьци и духовника Дамаскина и попа Романа и ученика их За харию въ тамници затворите и глобише их $ гроши. (*)ле беда отъ лоукаваго рода грьчекаго! мц°а маша кй” вел>е безчестие сатворише васем ерблем и блгаром*1. Это свидетельство писано въ никоновское время; поэтому причина тог-дашшя гонения книгъ скрывается, быть можетъ, въ обстоятель-ствахъ, известныхъ изъ исторш Патриарха Никона. Очень вероятно, не щадили и другихъ книгъ. Вообще неуважение къ словянскимъ кннгамъ дало поводъ къ ихъ истребление. Книга словинская или заключает, то, что греческая, или же написана Болгаринимъ, а можетъ быть, и Сербомъ (Сербы въ болыномъ неуважении!), следственно, ничего не стоить Когда не знали, что делать съ разными словинскими руко
233
письями въ Ватопедй, призвали Даскала Спиридона. Тотъ, поглядЬвъ на нихъ, однимъ словомъ армата тсрйрата осу-дилъ ихъ на сожжете. Количество рукописей было велико, потому что, какъ заверяли, въ истопленной ими печи испекли монастырсюе хлебы. Въ м. Ксенофй по такой же причине • бросили книги въ море. Нежелательно было также, чтобы ось этихъ книгъ Сербы и Болгаре, которые до сихъ поръ иопторяютъ о своихъ монастыряхъ, захотели преобладать Кт. несчастно, потомки нашихъ учителей, при всЪхъ своихъ доровашяхъ и преимуществахъ, мало вникаютъ и въ свои рукописи. Сколько разъ выдавали онй мне за словинскую греческую рукопись, писанную уставомъ!... Нигде не видно любви къ науке; напротивъ, слышны или извинения своего невежества, или порицания касались впрочемъ такихъ пред-метовъ, каторые лежали въ обязанности самыхъ порицателей. 11епростительно, что имъ собыпя болгарской и сербской церковной исторш, а равно и жиДя святыхъ, прооявшихъ у этихъ пле-мсиъ, известны лишь изъ синаксара Никодима ’), а между гймъ собственный рукописи, где находятся драгоценный свЪдЪшя о •л Кирилле, 1оанне Рыльскомъ, истлеваютъ*1 (Очеркъ путеше-• пня по Европейской Турции, 2 изд. Москва 1877, стр. 82 сл.).
Състоянието, което описва Григоровича., сега се е по-цобрило отчасти, но щетите, извършени вече отъ невежество и ненависть, сж непоправими.
Ето прочее, на първо место, надписитй и бележкитй, конто събрахъ въ Зографския български монастиръ.
1. — Зографъ. Бележка отъ 1251 г. въ триодъ. № 1, български изводъ, на последний 299е листъ:
ТВОЙ MATH ГН ВЪСПОА ВЪ (Ий 1> (Ий ВЪз'кЪфЖ НСТН11НЖ я < II д (6759—1251).
2. — Зографъ. Приписки въ Драгановия миней, № 55, Льлгарски изводъ отъ ХШ в. Първата приписка се намира полу на листа, гдето свършва месецъ мартъ. Тоя листъ • 1едно съ други петь, сега се намиратъ въ руския монастиръ < Пантелеймоны Приписката гласи: f Пиши (йкааште. Драгане 1ако за гръхы твож бъ твои mayiit та . пн страшите. : — Втора приписка, слабо запазена, се намира на л. 166: | Cia
’) Гръцки сбориикъ съ жития, печатанъ отъ Никодима Светогорецъ.
234
слнжка пр«кедепл w грьцьы . кннгъ •? Трета приписка, сем неузнаваема, с стояла на листа при 23 януарий: oipi по трытъ МН € пзкодъ
Повече за Драгановия миней гл. въ втората часть н i тая книга.
3. — Зографъ. Приписка въ миней отъ края ни XIII в., на листъ 92, н^кога въ Зографъ, а сега въ О дес ката Университетска библиотека, № 32. Минеятъ или части отъ него сж били изнесени изъ Зографъ отъ В. Григоровича, който дава н'Ьколко бележки за ржкописа и печаы намиращитЬ се тамъ служби на св. Кирила и Методия. Срв К|'р1лло-Мееод1евск1й сборникъ. Москва 1865, стр. 239 сл. Първата часть на ржкописа, до 92 стр., е била писана от Добриана, та и минея можемъ назова Добриановъ:
(ДкОЖС С.Т|ИНН1 раужтсд КНДСТН (ОУЬСТКО . I Гже к мори клитик юкристн ирТстлпцре к о у pi' . тако н ппшжфН1 рдустсд кнд«тн консць к h i st; . Инса же са сна книга tipwcipcn iiowmok И KC6YTHO(i)MB И нрпкногомоу арХ1МАНДр‘|ТК кнръ Никшднмоу КЬ KtYH,Y,A\ нам а и юставленин гр-кхомь. Да кратна н 6ф1 к< к xoaiokhbhi' . еже (о xt кратна . иожфЕ кь сен Kiri's* молите ка . €да како вашими мткамн поддеть гь 6||*феннё грихомь дакшаго 1|«нк книге сн . амн дни амн. Лзь многогрьншмм Доьрнань пнеахь сне дтло малое да нсправлижфс hoi те а нс кльнътс . &>тн хорнкь1) к*хь вмомь . н кась кь да простить
4. — Зографъ. Патриархъ Теодосий Търновски подарява две книги на Зографъ. Патриархъ Теодосий, н-Ькога монахъ въ Зографъ, като станалъ глава на българската църква въ ср'Ьдата на XIV в., не забравилъ своя монастиръ и му изпратилъ едно евангелие, писано отъ пот. Теотокий Псилица въ 1348 г., и пандекти на Никола Мер-ногорецъ. Евангелието сега се намира въ сбирката на Е. В Барсова, а пандектитЬ сж у Н. П. Лихачева. Срв. Лиха чевъ, Рукопись, принадлежавшая naTpiapxy ©еодоспо Тыр невскому (Изв. отд. русс. яз. и слов., X, кн. 4-я, стр. 312 сл.), Сырку, Время и жизнь naTpiapxa Евеим1я Терновскаго. Спб. 1898, стр. 355.
’) x°("1Kk' °тъ — селашки, простъ, грубъ.
235
Въ евангелето е прибавена следната бележка отъ па-ipitipxb Теодосия: веюдосТс млстТж кжнж плтрТлрК црУгрд Тр-покл и пси" клгаромъ. (док)рнмъ spa(mM нж(е) къ Стт.н гор» ХоОНСТЪН жнкж(ф)нмъ КЪ МОНАСТНрН СТГО REAHKOMYHKA Н по I.>.дон|>€1|а хкл ГешрнА гле(м)ъмъ Зогрдфн. ндеже са азъ К1>СН1!ТАХЪ (МЛ)ТКЛМН СТГО КЕЛНКОМНКД ГвЮрПА Н ПрПОБНЫ II 1.1 СНОСНЫ 6)1|Ъ НАШИ II Cipe къ ЖНКОТЪ МОЕМЪ ДЦ1Е н тълеснъ. НМ МАТКАМИ КАШНМН отыми дд споен Гъ Кгъ II дшевнъ. при шести КДП1ЕН СТ НН ДКЪ КНПЗЪ БГОДЪХНОКЕННЪ СП Ж. БЛГОКЪСПЕ
Подписъ на патриархъ Теодосия Търновски
Гл Кд II СИСЛ НАШЕГО 1( Хл ЕЖЕ S 'ItOAIIHA. Н КННГМ СТГО HllKOIIA ТЛБКОВАША ЗАПОКЪДЕ ГННМЪ. IAKO ДД ИМЛТЕ ДД IlpOYH гите къ йтъшенТе и полз л; каш& н наше сиърЕШЕ поминаете.
На последний пъкъ листъ на НиконовитЪ пандекти се t подписалъ патриархътъ въ два реда съ едро унциално I1HCMO и съ зелено мастило, както е било заведено редъ in. Охридската и въ Търновската патриаршим. На подписа члпаме по-горе намалена фотографска снимка (въ ориги-। uia буквигЬ сж високи срЪдно 33 мм.).
Развързанъ, подписътъ (краятъ на последната дума не личи) ще се прочете така:
0£Ь)ДОС1Е МНЛОСТНЖ БОжТж ПАТрТдрХЪ КЪСЪМЪ БЛЪГД(рОМЪ).
236
5. — Зографъ. Приписка отъ 1359 г. въ апостолъ, № 49, български изводъ, на последний 227 листъ. Отъ приписката изглежда, че книгата е била писана за царската църква Св. Спасъ (Възнесение), чиито развалини стоять на хълма Царевецъ въ Търново.
Кь ВСЛНКЫ, Кб МЛрдТн, КС БС^НДУАЛ НЫН. КСЪХЬ мнлоул н СИСЛА, СЕОНМЬ БЖТЕОМК Н НН СДИНОМОу тлкоу ПОГЫБНЖТН ХОТА. НЖ КСЪМЬ СПТН СА, И КЬ рх^оуш. ИСТИННЫЙ lipiOTH. СИСИ И ПО млоун рлвл сконто, многогрып’пдго, Младепа послоужнк 111ДГ0 ТН «ГОД НО КЬ К1:1|1: СЕМЬ, И НЕШСЛЛБНО Т роуд НК UIA СА К». КС1К0 дъло ДХОВНО. ЕЪСПОМННЛА КЖфНХЪ БЛГЬ НДСЛДЖСН|ё. II 11АКЫ МАЛОКрЪМСН НАГО сего Пр*ХОЖЕН1№. Того рд ПОДКИСЛА СА, повели пръложнтн сна книга; гдемжа лпль ирлХн. ренте дидшл и ПОСЛДН1Д стхь лпль хв«хь. иже еьселенжа нроскттншж, и ирикедошж S т’мы кь скътоу. Къ пдма и вь къу’ни нон скоймъ родителем!., и нд слдкослое1е бжГе. Тога пр^дрьжлше скуфтро 1|рткд БЛЬГДрКАГО престол Л БЛГОКЪрНИ И ХОЛЮБНВН >1 сджодрьжАкшн, fw Длеудн'дрь ijpb. Лътоу сжщоу тога текжцюу. гБсед (6867—1359). ёндиктиюнь, r'i <
ГрЕш'ин и непотръБнн и м'ногостртныи, иже недостоин), ндреци) са рЛБь хоу Лллое, пнед сне, нже и пръложнхь си"и ПОМОЦ1НА КЛКЫ моего ХА, ii СТГО Н Пр-ЬСЛАк'нАГО К)>7НеССН1Л ГД И БА Н СПСА НАШЕГО Гу хд. СМОуЖЕ СЛАКА ЕЬ КЪКЫ И КЬ КТКЬ KT.KW АМН •: -J
6. — Зографъ. Патриархъ Евтимий Търновски. Презъ 1365—1370 г Евтимий, когото още не билъ патри архъ, прекарвалъ въ Света-гора, изпърво въ лаврата на св. Атанасия, сетне въ Зографъ. За да може да се отдадс на по-усамотенъ съзерцателенъ животъ и книжовни занятия, Евтимий си избралъ не централнитЬ зографски келии, а Селинската кула, или както за това сведочи ученикътъ му Цамблакъ: столпъ онъ иже къ тон честном гор'к егож* Gt инна нарицаютк. Тука столпъ ще рече кула, пиргъ, каквито има още по старит-h монастири. Въ сводната грамота па Зографъ, пом-Ьстена въ втората часть на тая книга, за тона четемъ . . . пойдсйше 1<оан’нк Облили съ вратмлш . . йд'Ьж* Б*кшА стльпь гЛвлы нйргш. СелинскигЬ келии ми нали подъ Зографъ още въ 1049 г., за да останатъ поди него презъ XIV в, когато тамъ жив-Ьлъ Евтимий. Кога е била
237
съборена кулата и келиит^ напуснати, не се знае. Но че това не е станало твърде отдавна, личи отъ остатъцитЬ на кулата и другитЬ сгради, конто се намиратъ на ’/2 часъ отъ Зографъ, над-Ьсно край самия пжть, що води отъ Зографъ за Хилендарь. Селинскиятъ пиргъ и келии сж били разположени, както това сочатъ развалинитЪ, къмъ югъ. Гол-Ьми дървета сега засЬняватъ рушевинитЪ, изъ конто пропълзва балканско поточе. То ще да е прохладявало до-нсотколе жадния пжтникъ, ако сждимъ по пустата чешма, която е най-новата старина въ тази м-Ьстность. Съединено Съ други потоци, то тече къмъ Зографъ, завива на юго-западъ и, като рйкичка, влива се въ морето. Н'Ькога тя е носила името 1о<шокд (Климова р-Ька, както се учимъ отъ така наречената Калиманова грамота, дадена на Зографъ. Въ сдна низка природна скала е издълбанъ голймъ кржгъ като нодница. Тамъ, съ помощьта на още единъ горенъ водениченъ камъкъ, сж изстисквали маслинитЪ за дървено масло. Сега рушевинитЬ на старата Селина се наричатъ „Старъ манастиръ“
7. — Зо'графъ. Праздниченъ миней, № 102, писанъ нъ времето на царь Ивана Александъръ (1331 —1371) отъ нЬкого си Данила, който на листъ 36 се подписва съ гла-голски букви;
, А
което, предадено съ кирилица, значи:
t Азъ Длшплъ пнсахъ сТе.
На л. 179 той посочва времето на паметника: | Оу-JKpbXH кс кчфж \р(с.Т1Днскл\А.фН спси' клгок-крнхго tpp-ь нашего tfniia 'Алекзрнра.
8. — Зографъ. Приписка отъ 1367 г. въ правила на сн. Василия Велики, № 3, листъ 2986:
f В лъ зюое (6875—1367) nantica са •—»
Въ датата s<ode последната буква (с) е безъ титла и, елсдвателно, може да е употрЬбена като окончание на по рсдното числително о (- 70), та цйлото се е чело: в(ъ) лтто шестнтысАфыюе осмнсьтмюс (н) седмь десдтное. Въ Тцкъвъ случай датата ще е 6870 или 1362 отъ Р. Хр.
238
9. — Зографъ. Приписка въ чети-миней, № 109, на последний листъ 310-
.... азъ Брата многогрешны пнсахь. къ дны Бло(ве)р'~ наго цр(ъ) б(лъг) коана Шниана. прн кь..........патр(нар)сс
tvOHUHH. к ле s . , . .
10. — Зографъ. Бележка отъ по-ново време на пър-вия листъ на Евтимиевата литургия, № 46: ЛитВрпА 6\-днлй'а Т’Ъ.рновскИи патр!архъ, в% л*Ьто 1397.
11. — Зографъ. Славянски имена на месецит I. Въ синаксаригЬ на три четвероевангелия, № 39, 41, 43, ее срЬщатъ, покрай латино-гръцкитЬ имена, и славянскитЪ на именувания на месецит^. И тригЬ паметника сж пергаментпи отъ XIV в. На корицит-fe на № 39 е писано отсетне датата 1300 г., а №43 е отъ 1305 г., споредъ припискитЪ.1) Им( ната на месецит-b сж току-речи еднакви въ тритЬ паметника
№ 39 № 41 № 43
Септемврий Рбенъ2) РоуТень Ркень
Октомврий Анстепа Лнстопа Лнстопадъ
Ноемврий Градснь Гроуде ГрНДЕНЬ
Декемврий Ствденъ Стоудсны СтОуДЕНЫН
Януарий ПрОСНН£1|Ь 11рО€ННЫ|Ь ПрОСННЕ1|Ь
Февруарий С-ЬУЕНЪ CtYEHb СъУЕНЬ
Мартъ Сахъ Соухы Сахи*'
Априлъ Бръзокъ Брьзосокь Бръзокь
Май Тръкснъ Тръкьнь Тр-ЕВЕНЬ
Юний Нзокъ Нзокь Нзокь
Юлий Урькень Урькбнын Уръкень
Августъ ^арскъ3) ^арЕВБ ^Яр-ЁВЬ
’) Па л. 2 стой съ по-нова ржкаг ПИСАНА 6813 го., на л. 232 писан
еъ -J- s. ил инд. г. ДвегЬ бележки се допълвагь взаимно. Втората с npipl
зама при десетицигЬ иа датата, ио добдвя индикта — трети. И дейстшпч лип, година 6813 или 1305 отъ Хр. има индиктъ трети.
3 3) Въ отхнърлеиитЬ отъ критиката Верковичови сбирки, въ koiiiii обаче още не е посочено кое е вЬрно, кос прибавено, срЪщаме пЪсии. rui in Руйо е божество на гроздето, което се бере презъ септемврий — Р8«къ.
.Боже ле, Рую Боже, Изметъ ти, Боже, праве Сега малу три годнни, Да ти бера белу грозде, Да ти точе руйну вину И та служба служе . . . (Веда Словснахъ II. j
Въ дру a icciib Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ, Зарсвъ-деиъ, Заревъ мЬсецъ (Пакъ тамъ, '151)
Този Заревъ м цъ се пояснява (стр. 577): „есенск(Й мЪсець koi i hi зафащала зима-та°, а въ ния нашъ списъкъ той е м, августъ.
239
Миклошичъ обясни подробно потеклото и смисъла на славянскигк месечни названия въ Die slavischen Monatsnamcn (Dcukschriften der К. Ak. der Wiss. PhiL-Hist Cl. XVII, 1 — 32). Продетой да сс събератъ всичкитЪ запазени пародии на-лпания на месецитЪ, докато общеевропейскигЬ имена не сл; проникнали изъ всички краища на селското население. Па островъ Ахилъ въ Пркспанското езеро чухъ следнит’Ь месечни имена: 1. кбложегь (януарий), 2. сЪчко (февруарий), 3 мартъ, 4. йприль, 5. май, 6. цръвеникъ (юний), 7. жётарь1) (юлий), 8) йвгусъ, 9. руянъ (септемврий), 10. митрофъ2) (октомврий), И. листопатъ (ноемврий), 12. нйкулъ3) (декем-нрий). Въ единь ржкописъ въ Битоля (ср'Ьднобългарски юсовъ псалтиръ) стой една бележка писана отъ малограмо-тенъ търговецъ. Поменати сж месецитк лил лгйд, роул, ли-(ТСПДК, колокк, лприлл, лай.
12. — Зографъ. Бележка отъ 1433 г. въ служеб-инкъ, III е 7, български изводъ отъ XV в.: Къ л« rSi|Ma (6941 —1433) . крж елцк ке . лв s . оснока о . йндн м . М1|Л 1811 31 ... БЫ ПОГЫБЪ СЛ1|8.
13. — Зографъ. Бележка отъ 1494 г. въ четверо-енангение, № 76, на листъ 214е:
| Съ” тстроёхле коупнль гш> 1(5' Стефа коекш снь Богдана коекю н (Олти. н полоти его къ локж сект, к xpiut (Ценеиie, пртсн клтцп пашен f;i|ii и прнодъки Mpiii. къ цркю Л Б(озе1|1Н нт Тотрв. пко да бждс емв панд. нсиоколъбнма Д| де стон ст, хрл. а кто нмь рвшатн п поколъсати cia плмл ЙАН ёпкш>. ИЛИ ПО НЛН KOIf КТО ТДКОКЫН ДД МВ БО^ДС СЪПрНН ( >аа Б1|ж к дне страшпаго ел;дц||1х хкл. а лето гптко его, Ан (38) тскъфеи. К лъ г^г (7003— 1494) мца нюёкрТа Г д ...
14. — Зографъ. Надписъ на мряморна плоча, която стояла надъ нратата на старата зографска трапе-аария. Плочата се пази въ еждохра-пилницата. Въ д-Ьсния доленъ жгьлъ на Плочата е издълбанъ молдовлахийски-Н । ь гербъ, какъвто билъ презъ 1495 г.
’) Жетварь. 2) Днмитровдеиски. 3) Нико.човдснски.
.. h- Нже къ хл ка кърь. 1<о Стефан коекода matia i Банек» нн ка
гпдлрь ;емлн МолдоклахГнекон. снь Когдана коекодн. сьткоры с'по Tpane^apito. кь | ^г(7ООЗ—1495). сь^да ее иГ сьврьшн сё мц ю s ат гптка его текнфн лъ м (40) :
15. — Зографъ. Надписъ около везената икона на св. Георги, който седи на престолъ и е настжпилъ ламя. Отъ двет-fe страни на престола стой надписъ:
— Г — си
on о
Г 6 W Р Г I о с к я II П Д КI о
т. е. б Геадруюд б Кооттсайбхюс;. РазмЪрътъ на ц'Ьлата икона е 1.16 м. X 1 м. Монастирското предание казва, че иконата била везена отъ дъщерята на Стефана войвода. Пази се въ гостоприемната стая.
t IV страстотръпуе н поеъдоносуе. rcahkih Геюрпс паз къ мда н къ нлплстё ск орт предстателю. н toiiaih номою ните. и скръкифн а радости нен^гланнаа. npicMH <5 hack и се молене смтренлго своего рака на 1юлнл Стефана коекоди Кж'|сю млтпо гръ1) ;емлн Мшдакскон. и съхрлнн его искри дим къ съ векъ. и къ кжджфн. матками тетъфн та. юко да прослаклъет а къ ши аминь, и съткорн е къ лто /и (7008—1500). а гика скоего лита дета, м г. (43).
16. — Зографъ. Приписка въ прологъ, № 47, л. 30 Воденъ знакъ — стълба съ 4 пречки. Срв. Лихачевъ, Палео графическое значеже бумажныхъ водяныхъ знаковъ. Спо 1899, т. II, 278; т. III, № 4239. Вь тоя прологъ се намЪрп най-старото житие на св. Наума Охридски, писано отъ уче никъ на светеца.
t Gie /и, тетра съписа п п‘ 'Iw" 1Иидошекъ w Декрд W ceaw JliCKonie: «—й при край кра агё Никола
17. — Зографъ. Приписка въ синаксаръ-панегирикь, № 103, отд. II г. 8, на л. 307. Паметникътъ и припискаiи сж отъ XV в., ако се сжди между друго и отъ воднитЬ зил
’) Гр’Ь ~ rocrio.wk.
Копе на хартията: кжпони въ кржгъ и звЪзда. Срв. Лиха-чевъ II, 122; III, № 1446, 1447. На листове 287 — 293 н.тодътъ с сръднобългарски:
Gum рйка 1 юринд f с>к» книгВ исписд кжсвени идндгирикь К грд КрдтовВ сродидконй 8ченй. Бо дд и прости кк цргкс си кк ккки а .м н ж сверЕникь ли дпмкон ли димкк ли прост ли ако тко оузлее. дд прении», илы дд чьтн. Л10ЛМ кн се И КОЛЕНЕЛЕЬ КДСДЮ ИС||рд(к)ЛМИТЕ Д НЕ КЛЫ1ЕТЕ. Д КДСЬ IIК да простить ДАЕШЬ . IC ус HI кд
18. — Зографъ. Приписка отъ 1503 въ служебникъ, № 171, на последний л. 1206:
Ис писа се. кь лф. ^з д! (7011 —1503), пнед лшогрФш ни i панд Gcaail дд до ко доиде см кийгд четФте съ auipwaiK
19. — Зографъ. Надписъ отъ 1517 г. на мряморна плоча, зазидана надъ вжтрешната врата на кулата при Арса-иата, т. е. пристанището на Зографъ. До кулата се Памира иодновена църква Св. Никола:
t Блгсчтиеы И )(ЮЛК>'КЖЫ 1ю Бодд ВОЕКОДД СЪЗД ПНр’Ь. г ь" въ илеФ ста»8 Николае, в дф. зке (7025—1517).
20. — Надписъ отъ 1533 г. на мряморна плоча, прибрана въ сж. дохрани л ищете на Зографъ
t iw' ПЕтръ воёводд. госпо'ддр; зелели Л1олдовьско» iIckSih водениц8 и е' клиз литота Кдлдлмрскдго; и приложи гко?лгё ле идстпрю ИзВгрдфК къ скок вФчнВ цд(леетк) къ Ik з.мд (7041 — 1533). Омена нрле йспрд никъ
21. Зографъ. Приписка отъ 1543 г. въ четверо-< нангелие, № 28, л. 176б:
I Изволешелеъ чца и пос11еиип1ЕЛ1Ъ енд н Ьтвржнпслек efro дуд сы стыи ТЕтрдкдуль сьписд грФшнТи по Петръ w Паню къ лФ гзнд (7051 —1543). вь то лФто вы kv юпд\д (?) кк дни црд ОвлЕЙлед егдд воинствовл нд Бечь:-—»
22. — Зографъ. Приписка отъ 1544 г. въ четвероевангелие, № 18, български изводъ, на последнитЪ два листа:
ЙзколежЕдеь и)цд и погпФшешТ’ енд и съвръшенТе'' стдго дх'д съписд се см книга четкоровлговФстТЕ. рдкоу кжплеоу иже
Бь.иарски стзрипи изъ Македония
16
къ доврш дел4Г хрпднстка ж8па Ива велики висла. iv лгксга нарицлелел Рйбнй. къ 11окрил!е горы глл1ые Пап8ша. къ липа стире ндрицае" Бистрица при игоулнни kv С‘)н8фрнс Еъ л-1< гзинк (7052—1544). кроу слнцоу кд. а логин, г. делили я йпахбд. в. Еъ дни влгочьтиваго и ур голю'вивдго гподипа ко. Петрк воеводы и сна его 1(0. Ела войны. въ то;кд| вр-кли начал ствоуе'фВ, й ювла дрыжефВ, леногыл1и страналеп, велике лесу алнре соуба GSiaeata вегу, въ славнелев граде нов-клек Рылгк Црградк .•*—-
23. — Зографъ. Приписка въ четвероевангелие, № 33 листъ 582°:
Сла съвръшителю в8 давше"8 кнкзФ се иале и конець сГевицК в8 прФьлголеЬ ела й величёс дръжака н (оласгв къ везконеныА в'ккы алеипъ: =—»
Изколешелек еоца й nocirkunnieaib сна и действо ста дуа изволи'cia кшга написати рВкоео лпкогркиша рака кжи ереа Д8кы винйка (винйка?). Еъ л-k гзнй (7058—1550) при епки'к Прелеыско и СдБор’ско kv "Ярсенёи.
IloaiAiiH ги дшл» (а свои iepea /ISkkj Данилёа. Еасилнеы ЛеСьтёа. /ие вепфа. awl. le'paeoiiaya "вОйлп'а Селенона Стефана иж< къ влгочестивФи к‘кр‘к скочдвишса: -—»
24. — Зографъ. Приписка отъ 1558 г. въ четверо евангелие, № 25, листъ 31715:
Писа си стой й вжеткпос evaie посл’кдны кв сцин нвпукук по le.Miik кь лгксiо Кратшко: вь л'кто, гЗ^з (7066—1558) Дца rieHSapia крв слнц8 I, лВп'пы же зП «—*
25. Зографъ. Приписка отъ 1562 г. вь четверо евангелие. № 30, листъ 288е послсденъ:
t Съ'и тетроеулк, Павль начне, и "Сфре' нспра'кн: -и исправи СА къ Стла гшрл Лдйскла ВЪ Л‘к с я о (7070 1562).
26. —- Зографъ. Бележка следъ горната приписка
Т Gik теч poevah ыкюва е w ж8па Дрлги люф е. и а >к 1вако ло рь/тё е све жжо- проститн ни eoiyii сти: —а ле
27. Зографъ. Бележка оть 1563 г. въ четвероевангелие, № 33, листъ 354б:
j- Gia книга' глелгы счъ! тетроеуль коупй' жоупань НФгое велики" каик Крдлекски'. й жоунаннца его Лпкаа'. и приложите ю’ къ ура стаго apyiepea и чюворца шца нашего Николае, въ се io Коинг. ико да рдкотп. за тф дше. и за дше родителе ну’ й чедо иу’ къ сты КРЛ Еъ дни клагочтиваго йуо’люкнве" гне наше" I© Иетроу' воево к г ... . енк ирфдовраго. Iw Мирча ковко. Еъ лк (з. 6 а. (7071 —1563) лца. re. ai днь.
28. - Зографъ. Приписка оть 1567 г. въ четвероевангелие, № 39, последенъ 192 листъ:
Иже изволение" ®i(a и rhiiocirkiueHic'’ сна и съвръшенёе стаго дуа. сла й увала го е8 и прФчч’о его еж'й лгтерп. н силе с’пй кеенлктны ар’уаггль и аггль гны й век стш кжёй гь вь паче и сьврьшй сла лгу й увала. Gia йстаа и вжтвнаа книга еглге ночело ска . . . прсловм и д . глакФ Матдеи, Марко, Л8кл Ыаннь. . . ,нцк. ih стыи evaicTH. ПнсаГ cia стаа книга кодь уралга 8спФнТа прФстёе влчце наше вце й. прно двш Mapi'e енпе госпоже И toi а прФшьлд|6|||8 ©ц8 и 8чптел|6 и ка Roeiparo се. арунпкпа ста лг8жа срък'скёе зе'лелю кур йлге-рфкъ Макарёа и юца нрФзвитера ьлженаго попа Giaiona. тр8дикшаго се съ вжёею нолюфпо и сь крато" СтФпано и стр1ко Раео. и съ сВпружницай и сь веф долюлгъ. И съ приложив ши па ciio' кнйг8 съ Sep кдТе'" i ке © погово, а любо лгало лю' лгнго. пгь да нуь прости къ ей кФкъ и' въ e8i|iii. алгипъ «—.
Скърыии се cia книга кбжёего нолю1|йк къ лФ. чч-
cSiiiiio и. бе. (7075 1567) лФ къ ура оуепкше на ta8 при
еказе. и кто е 8зли w се ура’ весовкы прйуожен1е“ да е нрклё'
I га вд й ксф” еччй. Писа ciio книг 8 лшшгрФшни й лганши
пЛче все члкъ дгакъ Giaiu’ до'кришй дели 8ксг!и а зли когати и къ вакой накотп дшег8Б1Тел’нен Вупрренп и врьзй а г довр8 дел8 ле'нивн и тешкёи. Юци й вратТе лголю t и колене и глаи8 прфклан1аю до ст1е зели <oi;i|iee' лгре. агре в8доу что погрфгип пли (описал се а вн eoByoeipii или пркчт8||1ил1 илн прфпис8ю1рн исправите ваши* докри" ш ва дани клгб’. клвнте а не клънит‘ ре ус влж"" шлтики га ч ы полгнловани в8дь не люл;е р8ка нрФна й н лгВтань чтаа словеса къзати в8 не кльните нь клеите rtUile трВивша Г ра'ва кжТа Ciaiofr5 а ва кь вь вф, алгйнь .
16*
244
Съписд се сёл истла й Бжтвиаа книга Evaif вжеею по-люцлк и пр'ЬчтЕ й кек стш слава и укала илек м иочел8 й и сквашению й лине трВивша t клеите а век вк й лиги ука вь си в‘(жк й вь к8||П1. алшнь Писа еёю кнйг8 йзк крива из(в)ода паки дониеше дроу правён на иочело испрлвЁ) ЛЪдеевЬ глоу. писа 8 днк цра с8лтанк Седилю крквник. кл8ник BHHcniht те' тонне по всей зели своей кра ганичлрЕ за те' трав'нинй и ЛЮТО ЗЛО НриЕПНВЕЛК ЕЛ1Н ч ЕЛО й на ленога зла 8 то лг,к люта й прискрьвна врЕНд то ра целю довр'Ь скписати претите длит’ : ’—» Бк дд прости ковача Т6л<8 ере' леи скока леаисторию й прилвж и пола и ты попе Сёлюне тако те кк протй плати леи еёю книгВ слеиро а НЕлео како Толю 8 Деви8 ере кк ИЕправй не о!|1етк:«—.
29. — Зографъ. Духовната власть на Охридската архиепископия въ Италия, островит^ и Далмация. Че Охридската архиепископия е имала подъ властьта си и една широка италийска епархия, това сс научаваме on. четири писма на охридския архиепископъ Паисия до ита лийския митрополитъ Тимотея, отъ год. 1566. ТЬ се пазить въ Зографъ. ТЬ ще да сл били донесени тука, заедно съ други още документе!, отъ последний охридски архиепископъ Арсения, който умр-Ьлъ въ зографския конакъ въ Карея (Света-гора). Tt бидоха обнародвани отъ проф. Палмова въ Славянское обозр^ше, год. II, стр. 226 232, и по-късн<> въ приложенията на Виз. Врем. XIII, 132—139. Най-важп<> е първото писмо на Паисия, въ което се говори за италий-ската епархия, подчинена на Охридската архиепископия, съ следнитЪ свои подчинени снории: Апулия, Абруцо, Васили ката, Калабрия, о-въ Сицилия, о-въ Малта, Далмация, както и за правата на италийския митрополитъ. На мЪстото па покойния митрополитъ Пафнутия архиепископъ Паисий назна чава за неговъ замЪстникъ корчанския епископъ Тимотея, който билъ рлкоположенъ за корчанската катедра още отъ предшественика на Паисия, архиепископа Никанора. Право славното население въ Италия, подчинено на архиеписко пията, било гръцко и албанско. Титлата на италийския митро полить била следната: Пстерсотатос; р7]тротоХ(тт]б Tcdcovjc 1таДхт)с; ircap^Iag, xal t&v evopnuv автт^ ’ArcouXIaj, ’Арлро >
BaaiXtxdtTa, KaXa6p(ag, StxeXfaj, MeAlnjg ДаХратСа , Dn^pxtpog xal xafioXcxdg ^apyog ndcovjg 86oE<og
Z4O
30. — Зографъ. Приписка отъ 1569 г. въ четвероевангелие, № 26, листъ 316, Срв. по-горе, приписка № 24:
Gihl' СТЫ* Й БЖТВНы' ТеТрОСУЛЪ ПО Дар8 СТГО дуа. H^ca. ПОСЛ^НЁИ й лънш'ш къ сциннице” та nw 1<аГ. КЪ агксто ГЛ16Л10 Кратово, въ агк ^зоз. (7077—1569) жцд aiapTia, i, кроу слнцоу кд. лоунны, t • "—>
31. — Зографъ. Приписка отъ 1578 г. въ служеб-никъ, № 226 листъ 277б.
Олл съвръшителю кВ naiueatS къ векы ллшнъ. Giro 8ргпо писл, дзъ грлти 0еюрь, w село Кона, при епкнд llp'fe-сласкл, kv, Fpiropie, й при црл т8р‘скдго соул’тлнк МВрлтъ Силилювк СИНК
Къ X'fc, rsns (7086—1578) : «—•» кр8, а. л лй. si. зла. л Упл. в. иди, s. де", । : . скврьши се лица лвг8, кд. диь ;
32 — Зографъ. Приписка отъ 1585 г. въ псалтиръ, № 184, листъ 152е:
t Ge" лзв рлкь уд вл дюего (Haaayia ерод!дкю. съпйсд сно кийг8 глел«й фал ги. и съ сина^дре". и съ hhcaih потрскалш цркй)нил1и й КСЛ1ЙНИЛ1И приложи гако бы' лкгъ коу съ едино iio сл8жй' й люлити се. кшл«8 кл;дег га прочитдтн, или преии cwbS лнлю са вл' чтны Cui (и и Брат'1Л. профенно пл спювдАИте а не клавою', понГ нише7 проклиндгай проклД а блдвла1ди кавснъ Г. бо не писд дгглъ нъ члкъ гроуви, и оулюлеъ разокгани. Нражилп! в'трй а по саарти люе да ьл.де' cia кнй люнасйрБ "ИзюграФ къ Ядсоскш' гп'р'к да нл,дет проклАсво ежи на ты мака кто ке ia w люнатй оузл' пи в’ат,к гз ч г'. (7093— 1585) /ица ,на . . . з днк : «—.
33. — Зограф!.. Приписка отъ 1589 г. въ осмоглас-пикъ, № 29:
t Gih ел той съвръшп въ Gt'Ik ru’p'k Ядыст'к въ сгкн мнйт'к Изоугра* йдё* е ура вел» Геео рлкоА aiH© гр'к на люна Gh/UhI) роуси1) При iroyaien-k kv flavcie слисна. в'л’т гзсз (7097 — 1589): .
') Илински прочелъ: гили W роупУ Изв Р. А. И. вь К-л1., XIII, 2&1
246
34. — Зографъ. Бележка отъ 1591 г. въ осмоглас-никъ, № 82, на последний 226 листъ:
Giro khiii'8 неникостд к8пй азъ слткрЕШИ Kachaie <ин Tpiiraf II приложи ЕГО ЛГОНДСТЙрВ CaiVpIKO/M8 *) Хралгё възн-кшл га ка и сисл наш/ iv р. И кто tro \oipf weTn w cit црккп. ДД Е ИрОКЛ'ктЪ Q ГД КД Й ТО . . . ИОроЖКШЕЕ Й W КЪсФх'К СТ1И дл|й: с—.
llowimca cie своего рйкого въ лк <зчд (7099—1591) жца лн. з. днк.
35. — Зографъ. Бележка отъ XVI в. въ служебникъ, № 180, л. 105 последенъ:
t Мнейгд л’кта сътворй ги клжЕннолгё, й np*k(iuci|iEHHoai8 арХпепкнК вк клкгарскыЕ зелелн клц'к й гдиВ напили. kv Тли лигога л'кта влко.
36. Зографъ. Приписка отъ XVI в. въ служеб никъ, № 238, листъ 10:
Гр1горно' паи1Еротат8 йлко лфЕ'ндю Kie депотВ, лнтро-И0ЛИТ8, дй* агиютати. ЛШТр0П0Л*кш' Соф|д’ ЙПЕр’дИЛгё KIE Е^др’х» паси’ Одр’дыкн кн то доп’о ех‘6н’д8 сдр’де'юнъ, пола та етыи: «—.
0е(1)лип‘т8 т8 ианаггота г8. kie йк8л<еник8 натргар \'S пола та £Т1И : •—.
(Па Григория2), преосвещенейши нашъ господарь и вла дика, митрополитъ на светейшата Софийска митрополия, пр< честнейши екзархъ на цЪла Сардика и на зависещитк mIsct.i сардикийски, за много години.
На Теолипта, всесвстейши и вселенски патриархъ, м много години).
37. — Зографъ. Приписка въ четвероевангелие, № 31, разредена на листове 15 — 35:
t Gia книга влагов’кспЕ, чтнагц> и слдвндго нррка иртчл кртитЕлга Iwa више се14 Gtpe^eeo кто дд га оукрадс к8ди ел|Ь днадЕЛ1а къ си в’ккъ й въ к8д8ц|и ал|й ал|йнъ : •—.
*) Илински прочелъ: см?реком8. Пакъ тамъ, 266.
) Софийскиягь владика Григорий ще да е светителствувалъ ирги. XVI вЪкъ, защото презъ сжщия вЬкъ патриаршествува.ть номенатииг i. и него Теолиптъ I 1514—1520, или Теолиптъ И, 1585 86. Срв. 1 s5eu>v, IJ-z-, ntvaxs£. 199, 528.
247
38. — Зографъ. Бележка въ сжщото четвероевангелие, на листъ 1:
Книга Грачаница кмнкл патриаршим Ипескн сига коже-гтавно глн-;Л1и ЕвачелиФ исксслка Богнчк лмнастирк Успение то е лмнастирь подк 11екъ Шровнига пачаре и с‘аве ериили до Г18д||л<а н до Кеча лглисти . . астакиче клагоЗтрокига скрокифе кисть аастВпникъ светителВ [flpecieHH'k Gaea Данило GupMih.
39. — Зографъ. Приписка въ миней за октомврий, М 62, листъ 149°. Отъ писмото и запазената отчасти дата (f а р . .) на листъ 149 личи, че приписката е отъ XVI в.:
ф Понеже клаговолен(!')ел1ь оца. и посп'кшенге'" д\а въее-сгаго единоршдныга енк и слово бжТе ёдинь сын стыл, тройцл,. иАгойяволз нсплънити свел црковк, разлнчнылш книгадш, швы oynw чьтлфе пракославнги уркт/ане. паче же и йпоци, прис-нлти оут'кшеше iv различны, напасти и рдтуелш iv съпо-СТата, приходит» къ о^дшлешоу и къ покаанму. совы же, късп'квати келнчй кж!е славнл1ол1оу къ трсинцп. и того ИрЧТЖА лггеръ едина, кцж. й стыл, его иже iv к-кка голму о^гождишеГ.
Кнд'ккь азь ижданныи и |»осл*кдныи къ члц-к чьтець йднпе Басили, црковь Зографскаго лмнастир'к. гако съ’и «динк нць нс достатъ чьствоуаше къ славословиоу вжиоу приидо I к ревность ни iv кого нонл;женк. й напнеа аци й грлкылт Моны сиж КНПГЖ й приложи Ц("кви rfro велнколлпнка и по-। фдоносца Fcwpria. гако ж* <йна вдова дв-к лтт'к т'к ж« 1»ла раккскы къекко! о чктжфаго и np'knncoy^iparo, не зло-I*Ловите, пл, паче по.иинантЕ й люе (окаанство въ литка ваши да и вы спооките са Д1ъзд-к. w даллцаго литвл. am.y,i|iiica Й нлвА1|1а л'кта праведны, ал1инъ : ,
40. - Зографъ. Приписка въ прологъ, № 5, писанъ между 1612 и 1620 г., на последний 3416 листъ:
} Цона Милчовъ плати за сим книгБ i за покезим даде I •' п (л ,1 (130) да слоужн за негокВ доу дш8 и за вафинБ дш8 Il la ’Гошин8 дш'8 оу ста1 о ироока Илию л-k з р к itorif . Нзе Д8ппиц8
248
41. — Заграфъ. Бележка въ осмогласникъ псалтикия № 112, на първия листъ, вероятно после прибавена споредъ друга по-стара. Самиятъ паметникъ е отъ руска редакция
Книга cia откай написа са слтрнгылтк чърноризъцсл! к Цв,ктанол1Ъ нВ повеление господара ГерпА тлажнгкйшаго apyiciiHCKSna Пкрвс IScTHHiAHf воклгк вългарол1Ъ срьклел* к Л1акЕдоши Я акант Косит У>| ровлауш и прочилПч дакмскиде к зслеъл’калгк патрГаруъ й обладатель. въ л'кто iv режесткл Христова rS\3i (1617).
42. — Зографъ. Приписка отъ 1618 г. въ миней, който се намира въ Софийската Нар. библиотека, № 53 1 на последний листъ. Приписката е отъ книжовника и ху дожника Пимина, който зографисвалъ и нЪкои части въ Зо графския монастиръ:
t (гъкръши се пи линей къ л*кг гзркз (7126—1618) пре лттрополгра кгръ 1ерслма. *) Gie л‘кто' писахъ 8 Gi-kii rop'k 8 /монастиръ 1з8графъ принратъ црков’ныи. И пакы почеулю шкновлннс \*рал<8 стл»8 Гсшрпю йд'кж ириишла исшил iv сарак7нск8 зелию и нршде па то лгксто против8 люнастпр
Къ то л'кто вы скръвк ве'лга оу От'ки гор'к. гако i ы злпоуст‘кн1С црква. iv агаренъ д'ко люнастирю Касталюнп ri, и Р8ж‘кы клгт1Ю стго дуа. пакы кр*Ьпостъ вы й 8rk\a Л1Л1 вал1и Кц8
43, — Зографъ. Бележки отъ 1622 г. въ лсалтир! № 124, иа послЪдния 365б листъ:
> cia кии пршовз Лаза ауйиадрй Приде' ски. и Зю гра^скы", в’ л*к (3. р. л. (7130—1622). Л1ца. л<а'. кс. дик и в’ то л’кго вы чоулеа' къ люнатн 1зюгра+‘. лнкози прётакним са. вл’чди и в'кчпал па<иА а дне' леж! . \ крат/а лп(л .ил
кД оу /Ионатн Зюгрд4 .... сънк сл еопое за iicnociSiuami съл1р'гъ и заиоустешс ..................................
. . . cia кип тога......................................
. . . . w лшо. й йепн кра на............................
. . . . iv ны что влдё къ . . .
') Мппеягъ е нпсат> въ Сесллвския монастнръ, Софийско. |1е|ч.мп > iiiuri. сифпПскн владыка in. началото па XVII в
249
44. — Зографъ. Бележка отъ 1622 г. въ петоглас-никъ, № 118, на листъ 146й:
Къ fS^A (7130 —1622) лца ла'. Я дик при дике Силвестр» ер'лон» прсновеза cTio книг» патшглннкъ съ свой уачиГ за скоа гр’кшна дша сл-кренн Лаза л\1/иа'дрй. на съ-lioua келша Бёш» вели расйпана. тоже лшб сл кд вратУа i юци прачитанте и на сповлантё npotpe’iiiw "гаке да и сажи процики кл.дй въ то жкто и того <мца вы чоула къ лонатй ГзадграФ 3d гр’куп наши, и лшйяи iv крапа «тйдоша къ гоу кади •Г К’кчнаа нал (sic).
45. — Зографъ. Бележка отъ 1620 или 1622 г. нъ псалтиръ, № 117, на листъ 112°:
| Й ростко уко. л'к (Л\ к. (1620?) въ л’к тек»1*1* iv сътксре'нт скФта. смречъ iv "Лдала. до сего дик л-к f3fa (7130—1622) лца но д днъ. се азъ pd кжг'и Леоти dyi-ладри Прилеп скы. дады и дариГуъ сёк» книг» глелаа, \|галтй тлъкюваше иже въ стм юца нашего 'Лданааа ауйпкпа аае-Йандркскаго стл«» лона'тнр» я1зшгра+ въ г®р» "Ядискюю пде ♦ ура стго н сланлго ке'колнка и пов'кдшнбца ука Гейна
46. — Зографъ. Бележка отъ 1627 г. въ четвероевангелие. № 76, на листъ 215:
| Съ" те'троеглУе, еовновй. и шкова клгочьстика! о н уртолккпваго спн . . . Мерсо Врънов'скш Могила кое-KWA4..........п ръ зеллй Л1шда’ски>й. ради' дша р.....................
|1 за дше гика ей, и за здрак!е гика ей . . лти гнва ей "(мнеакеда. и даде а § цркок. . . . пр’кждё » ура ПрТ'ки кЛца нашей кци, й при Л1рТи. » село В(03Е1|1И иа 1 о гр» да кжд. . пдла , да полгкнлтсА на въсккА слБжва цр. . . мко же поланжтса и иокока ейнъ Iw G. . . . кшевюА4 снъ К(йдана вшевю й лгги его Шта . . а кто иле р»шати, й нокол*кка гн cia' па ... . w cia црко дон’деже стой съ ура Sciie'iiiH Ецй. йлй . или попъ. йлй клдег. кто кждет. а тогоже да кж(детк) е'л» съпенй съ ста а кцж въ днь странаго сАДИфа ува али:
в лто г.чрле (7135 1627) «—лца авгйта si д. . . .
250
47. — Зографъ. Бележка отъ 1630 г. въ апостолъ, Ке 7, на последний 238° листъ:
(Оъврк)ши се ria книга гле'дш (апостолъ) леопастирк Чйр'клй (клгов'к1|1ен|)с вци. робкою гр‘кш'н8к'.....................на
къ лФто. гзрли (7138—1630) поче . . . , 3i . й съЕрьшн се Л1ца . . . вели пне'лнн . д ча дне . . . . (norp'k)iiiEHO a вес исправите (н не) клкегкте к8пи ю ЧЛко(къ) (з)а свою дш8 : -—
48. — Зографъ. Бележка отъ 1638 г. въ лестница, № 2, на листъ 204б:
t (гига книга люнастнра. ИзВграфа стаго. келнколеВче-ника ува. Гешгига. слеерсни егВлее Паисей. иеролеона да се зна когда ста егвдеГ. седев леонастирВ кишерече'но.иВ азь Нансен къ л'кто гз-р.ле.з (7147—1638). дец". ап'ридига к.г. днь.
49. — Зографъ. Приписка отъ 1640 г. въ миней за май, № 68, листъ 157:
Одана въ трци славилеолеВ кГВ. по зал-k дактелеВ конецк &ьврьшн сь" леФсечннкъ рекчглшп деад. ленадгадгр‘кшнк1. Кири, ХлВвадча cBtp« едеВ адчьстка и зелел*к /Иодадвлаушскон н при lerBateH'k кй Пайпе. —>
Къ л'ко гзрлТн (7148—1640). деца, 'нона.
50. — Зографъ. Приписка отъ 1640 г. въ тълковепъ псалтиръ, № 86, листъ 194:
Изволен1Е юца и сь iiocirkuKHi'e сна и ськръшенТе cti о дуа. Поча cia кговьразВлел'ксдеаа книга рекодеаа таьковаже фа тирнаде, 11овЕЛ'кн1Е" нрпвнейигагад пркс||1еннадинш1ук еоца нашего нродюнауа ПаисТа ТгВлина ВвграФскадго
Съииса са рВкою ленадгр'кшнаго и педшинаго рака к;к!а, Кири, сВцга радды зелели Д1(и)влау1иск1А плелеенГ (лришахалеанл спк Урсглсс. т*к же делю и лшл'к д'кл въс-кколеВ влгчтикшл|8 члк8 iipHKacatotpwaiB и читаше въ книз'к ки пгодхнокенн'к. (ттарешш.мВ гако <оц8, равнш ле В гако ьратВ, atpe ли что wiip-k фете неисправленнш или погр'кшено вы свои б/тордзглйс" испра вл*ките а не клкн-кте. ионе не писа аггль ни нррк к. н,\. кренила и гр’кшнаа рВка члча или свои некрен|е" шписа са или w извода гЛше не исправление оуко прекадди ад еръкскёи изво на клъгаск!п того ра ' к'кше леи оу гони поумнели, и ка ус кь навить и прости
251
Акт» TEKVtpV W СЪЗаН1Д /Мира. СВЛ1К TkICVHOE и сто. и Ч1ТИрК|ДЕТНО ДЕВЕТОЕ. ЛЩа ДЕКр1а, ТрИДЕ САГО, ДНА' ПиСлНО КЪ ()гки Гор'к йдюст'ки къ люндтиры 38грд*, сир'к салюписЁ .
51. — Зографъ. Приписка отъ 1642 г. въ миней за септемврий; № 69, на началния б'Ьлъ листъ:
t Gh /МИНЕИ ИСПИСД И БкСЙЛИД Оофиднй ВЪ /МЕСТО "Итропо оу ЛЮНДПИрЪ. рЕКО/МИ Трсинца И ИрИНЕСЕ п въ Gfoyro го'рВ КЪ /ИОИДТИрЪ 3<йГрД* й приложи и оу црввд въ ддръ стго /мннкд Ftwprld гз.р.н (7150—1642).
52. — Зографъ. Приписка отъ 1644 г. въ пето-гласникъ, № 96, листъ 251:
Цисд се cia книга гле/МЙ петоглдни въ ине чтнд| о и' слав наго въ /Мищук й пок-кдоносца ГЕЫргТа. й того чкетн'кй они-Т'кли глЕ/мкй Зографк. въ спенТе' же и поа’зл, imiai|ihaik и п’квдАфй тъ и въ въсполшнашЕ писавшоул»оу се по. ^дедшвн,1 НЕДОСТОЙНЫ W грд Тръ’новъ, ГЛ/МИ TpailESOtlh, iv СЕЛО, Зцюе-ЛИЛ.2) /ИЛЮ КД ШЦИ Й крдт’|д чътоуци! ИЛИ пр'кписоулчфи ai|JE •I I W (0Кр*к||1Е'т СЕ ПОГр'кшЕНО. И ВЫ ПрИНЕсктЕ тр к нов’скы йзвоГ II рЕСДВСКк! II СЪГЛЕДДЙТЕ ДОКрФ, ПОНЕЖЕ К'к КЕЛИКД Л1ЛККД оу люпастирк егдд почЕук пнеати й ипсаук /мало, й пршдошЕ фрЕн’ци й шпл'кнйул; ЛръсаиА й того ради не юставиул. aie пнеати нъ съ великою ноужно /не послаул, нд ил,тк. й пжтюка ЕДИНО Л'кто Й ПО Й ИДКК1 ПрЁИДО и поче пнеати й полюцию пжйо, съвръши въ Л'кто гзрнв (7152) и w ро увл, аул, д (1644) : —»
53. — Зографъ. Надписъ отъ 1650 г., изрЪзанъ на мряморна плоча, прибрана въ еждохранилището на Зографъ. Огъ дветЬ дата въ надписа, тази отъ създание мира ще е П'Ьрната и ре схожда съ индикта;
ф '’ИзВОЛЕШе'" Ц>Ца И Н0СП'кШЕН1Е СНД И СВрКШЕН1Е~ стго Худ понови се й екзда се сы" аруондарйка в. й цркд. й келн. W шсновдже. до покрова. настоашЕ йжнвеене дикел Костант1л. rtl. iepucorpacKaro въ л'к. з р и и (7158) а (й ржеечво уйо is з 8 ендГ. 2.
') Тайнопись: ЛИлнаст.
а) Тайнопись: Др'киоко
252
54. — Зографъ. Приписка отъ 1653 г. въ миней за февруарий, № 62, л. 156®. Последнит-b два реда съ тайнопись:
Блговол№Н1ел«ь стие Троицк йсписд ct см вжтв(н)д книга въ овителй Рил'скые \ра пр'кповндго оцд ндстомшс/иъ й по тр8женТел1Ъ Термонд ТгЯменд ХДУ,И ЙддндсТд нспйсд и сво'ею рЯкою д поза дзъ по ЛИлж’тй дд сл8же стлюу Гешрг'по въ мана стиръ гл!вл1и "ИзВгра къ лс, сз.р§'д (7161 —1653). кря СЛНЦЯ К. Д ЛЯНЫИ fS I Й по' CH БрДТТе ДЦ1С ЧТО ЕЯдГ ногр'к шено д вы иснравагаите д н'к кл нете иоч'то не писа д\ъ стн ны дгглъ нъ рЯка грешна и ьр^гна дл1Ъ : «—.
~Luu 7^» Gl'T
Tu>- гм£2nL1ro
55. — Зографъ. Приписка отъ 1653 г. въ миней за ноемврий, № 67, листъ 172. Последнит-Ь три реда съ тайнопись.
БлговолннТемъ стие троице йсписд се ciia кжтвд книга въ окнтели Рил'скые ндстоганТемъ й потрЯжденТемъ Термон > |гЯме \душ ЯданасТа д пов'кзд дзъ по Желен'тТе дд слЯже пня Геюпю въ л<дндстиръ гл(вли "ИзЯгрд къ лет гЗргГд (7161 1653). кргЯ сдц8 (к д лБн*к. si й по ей врдти Sipe что bS,v погр'кшено д ви йспрдвлдйте д не клънете спи вй у< дл<нъ '—»
1Л ГГО J frn 1 и rrr

Ьл I Zv }С ( X
I
56. — Зографъ. Бележка отъ 1655 г. въ мипен общакъ, № 93, листъ 404е последенъ:
f Дд се зндетъ си лшнеи пйнюу' Димитрию. ц> село Сгръл«еникъ зд т. и л (330) дспри л»др‘тири. попъ Питред НИИ и хс влдкд въ лето. гз.р^.г. (7163--1655) дми н то цю <ми ддде лишен поп пр'кзвитеръ Неткю
253
57. — Зографъ. Бележка отъ 1656 г въ прологъ, № 4, листъ 250б. Срв. следващитЬ бележки:
f Да се знле dm книгв глеми пролю припесоХъ лзь гр'Ьшнн Сака улуёи. к8пй w ® попа Петра на Ерлцл за Хк (620) и принесо ю. оу лмнлстй. "Изографъ Хрл стго велнклго Лннка Ха Геадргёд. дци кто локИситн Xotpe йзнестё ю w више-рГнаго'хра'ш. да в8дет прокле S стаго Гещргёл. фозуд. кХфХидь нкслнъ1). не юврето ничего скуд ио3пд. цмфкшнн кцлшёю2) нъса азк гр'кшни. сфвяа8. ед ицдрд3). клгодлрн на и стго Геиргёа. Еъ лето f зр£д (7164—1656). при дикега 'дндпёд.4)
58. — Зографъ. Бележка въ сжщия прологъ, № 4, листъ 246б:
t Бе оу твое или да з(н)ае ipeo съ плднж. Сави, книже. прогъ. два юфтаика, a era а дрБги. а. аптолк и лелт-ккникк — :«—.
59. — Зогр’афъ. Бележка съ тайнопись въ сжщия прологъ, листъ 250:
ккцж всдеъ (1)км. юолйд. пск XgHie. уд 8в. ледфн диск ен хйн’е. зд лёд лузк: ,5j
60. — Зографъ. Бележка въ сжщия прологъ, № 4, листъ 251:
| Бе“ 8 или тй да (се) зпае когй седели Сава и Цёвань яке Сва къ1ратъ гол’клмж. и ''УУкань л1алк8ютё и придаде Сака ИюанВ ^а (1000) аспри а зеленикь ндж с заедпо. Саки roA’kaiHw конь и здр^ве. а Иван8 в но л»ай. леца агста. а на Л1акавеи: «—.
61. — Зографъ. Бележка отъ 1656 г. въ апостолъ, № 7, еистъ 238б последенъ. Часть отъ листа и отъ бележката Съдрани. Допълнението е споредъ бележка № 57, писана огь сжщата ржка:
*) Тайнопись тогда. п8т8к« Кпсокъ
а) Тайнопись шера (?) клкл. г«фнскн прос. .
’) Тайнопись: чти до. на Краца
*) Тайпопись; ЯкакГа.
’) Тайнопись. Пник Ишанъ сни едока kivh 8лч>в да хн чат» a kwh на Канж да ci ч8ди.
254
( . . . . GaBa) уауи Oysf W laKOKa. и при*
(НЕСО оу Зс)графк. ура СТГО велико-
(жчннка ГеоргТа въ) лето гзрйд (7164—1656). aipc кто
(yoqif йзпест! w w Kiiiij)fpEHdi'c ypaai да в8детк
(прокаГ w стго Геюрпа): флззд К,ХФХИА- и в®*1)
. . . . . . шл. свуд влка. шлфвшпв2) ..................и тврьдо ял'к влгодари
.............еъсФлш ннга влгодари
уаун Взеуъ w ГЯкова3)
62. — Зографъ. Бележка отъ 1666 г. въ псалтиръ, № 77, листъ 153б последенъ:
t Gia кнСга /Иелеты настоатеаь кыстк еже f w Вне поле нонде въ G г’8ю гор8 Лдона cii’pE* к8ш ю тежде иролеона /Нелеп й whece ю вк Gtkie горы Лдона ски дуовникъ Л1ЕЛЕ'т|‘а IEрдюна с8уор8кы поклопникъ стж8 градБ k'paVaiS е е? по па йлмпи yayia. и па” sips коДЕНичарк ЗКграфскын: •—.
t Gb'n кодЕпнчарк /Пеле'ria скгради воденнцп елке кк л'кто гзрод (7174). aw ро га нашего "iv \л ( aygs (1666):-—
63. Зографъ. Бележка отъ 1666 г. въ сборникъ № 80, на началния листъ:
f Къ лъто зрод (7174—1666) поке'зд се cia книга при д'|КЕ'1а Кисарнлнъ а клнсаръ ПайаА попъ. а повЕзанТЕлгк К?р|'лъ жонауъ w града Краца. й выстк къ ты вре'жА воевау^ т8рци на Критъ и вы ч к н8жда ве'лТа ио все'н зелмн нън на<к на От'Ьй горф по леор'к н по с8уо, прТиде вЕзнръ оу СолКна й дадоужо aiiio'rw пешкепгк4) w лшогы HEipiH. <ица iSaia. bi ,\пж
64. — Зографъ. Приписка отъ 1669 г. въ псатгнр № 77, на последний листъ 153”:
Роука на<1ркта({ ша фалты сън rp'kiini ыи й arKii'iiiiii ЙВраЖЪ 1ЕрЕН Д|1Л1ИТр1ЕКЙ.
4 Gъвphlllн се къ л4гго f3po:f (7177). a w ро га панн iy уа. ?а у (1669). леца iioaia v кр8 слнца д. л aSiniia дк де'”‘, 3 злато число, in 1Нгукто з еиа a'KrS д: . къ (ОкаастЁ Плокнкскые noKpuaiE G rapie iiaaiilirk сн СЗши'ца. йан пБелю касака Карлово
’) Т. ЙНОППС'Ь' Тогда пЬ гЬнл |,пгок
2) Т;й киигсь: . . . пера (") клка гофигкп
3J T.iiiiioiwci.- rioc.K.'imirli два репа nnc;iiiii ось друга ржьа
’) Переписка лума, мпнала i р1>ко турцитЬ иодарькь.
255
65. — Зографъ. Бележка отъ 1680 г. въ прологъ, № 5, на последний '3416 листъ:
t Да се знае кога пратихли. тим пролози по д8уовника. Мн^рофана вас .з.рй.й (7188 —1680) и тн дйхсвниче бтилше. 1|Ю се л»олй за тига книги та х» пратнхли по духовника Митрофана, нека равота паки да. знаешъ. да хи припишете qio (Зтиде харачъ а ти пиши та ни прати нне qieaie плати така да знает* но ноповъ. ере Стако. Радъ Калина ере Илига Михаил'* Бока. Елчо Дйда Цкетко Елкана Рада Paha Стана Калина Длштра. Нехра Герго ЕУкна препшиите тша клина и полинете и касъ въ да подине п нолшлйе
66. — Зографъ. Надпись па старъ печать на Зографския монастиръ отъ 1687 г.:
Сти Геадрги
t Cui. печать люнастнра. Зад-Графа стго. Геадрпа. въ Ст'ки. горк. Лдадна. 1687.
67. Зографъ. Бележка отъ 1688 г. вь сборникъ индийски разкази Варлаамъ и Иоасафъ, № 91, листъ 176б:
Еъ лто. гз.рчз (7197 1688)
t Да с*к знаетъ кога. пол1ръ кна. лоуиа л«цд гкит-ккрёл. Д1. днь вльзь: при днъ и тога. тУрци ai aptrk родъ. поган! itofKanrk на н'клщ.и и царъ СУл-клеаапъ. тоги У Соф(а скднгк партъ съ во склеп снлалей.
68. — Зографъ. Бележка отъ 1695 г. въ синаксаръ, М 160, разхвърлена на листове 1 —12. Може да е писана и но-посл'Ь отъ 1695 г., следъ като умрЪлъ Козма:
t Gia книга глеляч сина^а'ръ есть, покопнагад Козли /рлюна рУсина иже нркставй се въ л'Кто гзсд (7204—1695) лп^а ное“ в. и положи to во црквн Зографскои вь п'квпнца да глУжй за еговУ дшУ допели кУде а котбры кра полаколш се tl иксе' (о црккУ и присвой сек'к таковы да кУд прок ад га ка Ш»г1дркжйтелга и ад сты тж вгопосиы адцк iF вк Нпке'н и ад I'frlV’ ке л» Гео) п ад кксе'го сквбра краска ткчпо \о прпнра за нУждЬ ДД НСХОЛ^ афе дрв не или на па свое лгкто да адне'ть
256
69. — Зографъ. Бележки отъ XVII в. въ правила на св. Василия, № 120, листъ 266® последенъ:
(7) прФвл вены часы. Исидоръ лшыгр'кшнып. (Съ друга ржка):
t Gh8 гниг8. приложи гнъ Костади. снъ гна Коста-дина внКкъ всликаго воеводж Десилшра свтлеоу Ш Внслсгоу
70. —* Зографъ. Приписка отъ XVII в. въ законника, на Матея Властара, № 87, на последний 454 листъ:
f Посл’кднФишй. и гр’кппгкйгпи въ с|реннойн6ц'кхъ Кене диктк. писд сйо кнйгЗ д^окникБ kv Герас\где8: ? а йлее правила;: —
71. — Зографъ. Надписъ отъ 1705 г. на мряморна плоча, пазена въ сждохранилището:
| "Изволнше ыца й д'кйсткы сна и съвръшене стго д\-а cie занёс възвиже apxi/иандрн /Иа^н ктйторски полкженёс w основашс даже и до връ\а до^ёа и сЬд|анн,а й ai кгелёи й стл стго пр’кыврдже'нёд и въве’ше иоткркд и г кеелТи вй инрга й д вънйтрк пйрга Л‘к w уд ^дфе л1ца леара а дик
72. — Зографъ. Приписка отъ 1710 г. въ житие на св. Георги, № 194, на последний 84 листъ:
t Оно ст8ю кпйг8 глелгёю словеса стго славнаго вели коленика и пов-кдоны ца \ва Tewpria скинса да калк ио /Идкарёл йже ножике на пе'цира клнз ста Лина глеледд Кдр8лъ и при ложи' io стб/иВ Зограф’скол<8 на прдзникк кк прочитанёс кк палее1 и спенге дши его и родитслГ*, и кто ке шлБчити к или проддти или посвонти да вжде проклс ш ва и стго Геырпа лЧ ГЗСИ1 (7218 1710).
73. — Зографъ. Подписъ отъ 1710 1. па икона ил Сергия и Вакха, 25X20 см. Пази сс въ ризницата:
Полгкни ги рд'ка свое'го Kvpiaa люнд^а родители ei о л-кто 1710.
74. Зографъ. Приписки отъ 1713 г. въ пслатир». № 136, първата на листъ 533, втората на първата корицл отвжтре. Датата 1731 1713, защото 31 е написано ио буквения цифренъ редъ ri 13:
а) Блговоле'нёелеъ iviya д'киство снд й съвръше'нёеле’ стго Худ. азк оуко окрелнненкГ гр'кувндгю гарлед равк Кгрилъ. бывъ (к'содёдстк стыа окйтели Зогрдф’скиА ле (40) Л'к желанёелев (ГКЖеЛ'ку и ПОТЪфД СС СЪ ВСЛИКЫЛеЬ трйдю Й ЛеЛЪЕДЛеН Л1Н(3-гылеи, понеже не йле'ку' ослдк8 ни покои въ д'кл-к селен, нъ «упражнгау се къ сл8жБ‘к леондтйр'скои, и не леого пиедти по оусгдвБ и пооБёео, овогдд iv лелъвсю ипогаже iv оунйнёеле’ й лнте'жд ленюжъство съгр*кшенёд йспрдвлгаите, д ленф трВдив-К1оле8 се гр'к’уф профенпо спсБлгаите, дд й сдай възлекзёе ш ём полечите. д споен вы' се сей клдденГ живонбны по леоей ( Л1ръ’ти НАСЛЕДНИКИ БЫТИ ЗДКЛИНЛЮ 6 ВЪ БД слова дд не Лш V •©•ч» г п л Ч го 'ь'Ч’Г 1А Л
та овла продати ю, или ev леонд ip ютВжитн, нъ прочитдти й лееей грЕдго Кирилла поаиндт', й оцд леоего (тёлееюна еролео it леч'ре Огалеен# не завывати. лЕ гзека. гдфг1 (7221 —1713).
б) | Л Ето fз с к в (7222) леца w t. въ чд д нофи прГтави чени Сгдвд вывъ челнй овцд i лЧс. 1731.
75. —- Зографъ. Надписъ отъ 1764 г. на мряморна плоча надъ входната врата на църквата Св. Богородица, юн го е въ монастирския дворъ:
f Ко слав8 стыл единосВфныА й нераздФлилеыА трцы й сна й стагю дуд дленнк. возобнови са стад овйтелв । 1а стагш великолечникд Гемргча, глелеаА Зюгрдфъ въ д-йт�