Text
лкад I ИОРДАН ИВАНОВ
БЫ11АРСКИ СТАРИКИ ИЗ МАКЕДОНИЯ
ПОД РЕДАКЦИЯТА НА
ПРОФ. БОНК) АНГЕЛОВ И
ПРОФ. ДИМИТЪР АНГЕЛОВ
ФОТОТИПНО ИЗДАНИЕ
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИ!Е
ИЗДАТЕЛСТВО
НАУКА И ИЗКУСТВО • 1970
ПРЕДГОВОР
Йордан Иванов (1872— 1947) е бележит български у чен-академик, професор по старобългарска литература и фолклор в Софийский университет, специалист по история, археология, палеография, етнография Той бе „един от първите, най талантливите, прекрасно подготвените строители на българската наука, забележителен специалист в областта на старата българска литература, неуморен научен изследвач, чиито трудове намерила висока оценка не само у нас, но и в чужбина Без неговото дело ние не можем да си представим иау-ката за вашата стара литература. Делото, което той създаде, е крепка основа, върху конто нне днес стъпваме.*1
Академик Йордан Иванов е чужд на прибързани научни увлечения и хипотези, трезв и критичен при трактовка иа научни проблеми. Макар много добре да познаваше изворите — домашни и чужди — за родната история той предпочиташе по стояние да обглежда отново тези извори, да съзре иещо ново в тях, да му подскажат нова идея. Редом с това той обичаше да работи със самите извори на родиата история — стари ръ-кописи (Славянски, гръцки, латински), стари печатии издания, археологически разкопки, приписки по ръкописи, надписи по църкви н манастири, архивни материали
Това негово дълбоко научно убеждение обуславя и дъл-бока страст към пътувания из стравата и в чужбина. Той посещена почти всички страни, дето се съхраняват старославянски ръкописи — Съветския съюз (Москва, Ленинград, Киев,Одеса, Вилиюс), Югославия, Австрия, Германия, Франция, Испания, Англия, Гърция, Света гора, Полша. Извънредно много пътува и из родината, главно из югозападните ни предели, на чието все-странно истррическо проучване посвети няколко свои големи труда.
Постоянните научни пътувания на акад. Йордаи Иванов го обогатяват с много нови ценни извори за историята и архео-
' П. Д и н е к о в, Проф. Йордан Иванов — историк не българската литература. Известна на Института за българска литература, кн. VI. 1958, с. 17.
Vlll
логията, за литературата и фолклора на българския народ. Тях той плодоносно използува в своите научни трудове. За да се добие по-пълна предсгава за обхвата на иаучните му занимания,- ще приведем заглавията на иякои от неговите публикации Епископиите Брегалнишка и Велбуждска през средните векове (Годишник нй Соф. университет, 1904—1905, стр. 74—83), Цар Самуиловата столица в Преспа (Известия на Българското архео-логическо дружество, I, 1910, стр. 55 80), Старобългарски и и византийски пръстеии (Известия на Бълг. археолог, д-во, II, 1911, стр. 1 —14), Асеновата крепост на Стаиимака и Бачков-ският манастир (Известия на Бълг. археолог, д-во, II, 1911, стр. 191—230), Епархиите на Охридската архиепископия през началото на XI в. (Списание БАН, 1, 1912, стр. 93 — 112), Гръцко-български отношения преди църковната борба (Сборник Л Ми-летич, 1912, стр. 158 1 86), Произход на цар Самуиловия род (Сборник В. Н. Златарски, 1925, стр. 55—63), Българите в Солу нско (Сборник Солун, 1934, стр. 133—148), Неизвестен ръкопис на Софроний Врачанскн (сп. Родина,!, 19.38, кн. 1, стр. 159—162).
Като използува богат изворов материал, в повечето случаи лично издирен, подложен на строг критически анализ, акад. Йордан Иванов написа и няколко големи книги, извънредно ценни за цашата история: Северна Македония. Исторически издир-вания (1906), История славяноболгарская, собрана и нареждена Паисием иеромонахом в лето 1762 (1914), Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност (1915, II издавие 1917), Св Иван Рилски и неговият манастир (1917), Богомилски книги и легенди (1925), Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки (1935).
Между книгите му особено място заема кннгата „Бъл-гарски старики из Македонияпърво издание през 1908, а второ издание през 1931 г. Тя е венец на неговите многого-дишни упорити, с дълбока любое и системно провеждаии из-дирваиия върху политического, църковното и културното ми-иало на Македония като част от политическата, църковната и културната история на българския народ. Изнесеният обилен материал убедително свидетелствува за единен културен и политически процес на едиа народност — българската, конто е населявала Мизня, Тракия и Македония.
Тази книга на акад. Йордан Иванов е плод преди всичко иа лично събраиите от него материали тто време на обиколките му из югозападните български краища (Македония) и Света гора — през 1906 — 1908 г., после през 1912 1913, 1915 —
1918 г. В първото издание на книгата си авторът пише: „От октомври 1906 г. до март 1908 г. пътувах из Македония с цел
IX
да се запозная с бита иа тамкашните българи и с оцелелите останки иа мииалото им. Времеяата бяха край но размирни и не-пригодни за иаучни издирвания черковните и племенни вражди; всекидиевните кървави разправи между чети, население и войска; подозрението и пречките на властите — всичко това ме спъваше постоянно и не ми даде възможност да споходя и проуча еднакво всичкй кътове на страиата. Каквото ми се удаде ново да обдиря или известие вече да проверя, събрах, след точен прение или фотографска снимка, в предлагаиия сборник от литературии, исторически и етнографски паметници на българското население в Македония. В друга книга ще изложа свейте пътни, бнтописни и археоложки бележки."
Такава е външната история на кнйгата — работена при крайне тежки, опасни дори за автора условия. Но дълбокото патриотично чувство и убеждението за исторнческа правда, по-чиващо на здрава научна основа, му дават сили в изпълиението на трудната задача. И пак те не дават покой на съзнанието му и по-късно, поради което той дири нови извори по този проблем или обработва събраните по-рано извори. Плод на такава душевна неспокойност, на такова гражданско съзнание е второго издание на „Български старини нз Македония11 от 1931 г., пак издание на Българската академия на науките. Второго издание е много допълиеио с нови паметници — археологически, исторически, книжовни, епиграфски, разширени са научните архео-графски и историко-литературни бележки. По такъв начни се е получило всъщност съвсем нова книга, двойно по-голяма от първото издание, плод на многогодишните занимания иа нашия учен върху историята на старата българска литература и частно на иепрестанните му издирвания върху живота, културата и историята на българите от Македония. И композиционно второго издание на книгата е по-хубаво състои се от две части, обособени по съдържание. Част първа (стр. 1 — 279) съдържа надписи и бележки, събраии по разня църкви, манастири и книги (ръкописни и печатни) все из югозападните предели на българската земя в мииалото- Охридско, Преспа, Битолско, Прилепско, Велешко, Дебърско, Скопско, Солунско, Кратовско и пр. Във втората част (стр. 281—659) са поместени ценви произведения на старата българска литература и никои исторически паметници, като : Солу иска легенда, Проложни жития на Кирил и Методий, Служби на Кирил и Методий, житня на Наум Ох-ридски, Житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан, Служба на Климент Охридски, съчинения иа Климент Охридски, жития на Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Прохор Пшински, Сказанието на Черноризец Храбър, Битолски триод, Драганов
миней, грамоти, исторически съчинения и др. Заслужава да се отбележи, че повечето от поместените тук съчинения са открити от техиия издател, а други се обнародват по нови техни преписи или след сверяването им с оригинала. Така рформена, кни-гата на акад. Йордан Иванов далече надхвърля рамките на книга за българските старини из Македония, както е замислена, и се е превърнала в извънредно ценна книга, разкриваща богатст-вата на старобългарската литература изобщо, запознава с кни-жовната дейност на нейни видии представители, свързана е изобщо с творби на българската обществена и историческа мисъл в миналото „Български старини из Македония" е на-столна книга за всеки учен, занимаващ се не само с исторнята иа българския народ, но и за всеки учен, който работи върху историята на старите славянски литератури, върху историята на Византия, върху археологията, палеографията и пр.
За големия труд на акад. Йордан Иванов .Български старини из Македония* се появяват няколко рецензии в перио-дичния печат. Общо казано, отношение™ към него е положи-телно, а от някои учени и възторжено. За първото издание кратка рецензия написва Ст Н. Шишков в списание „Родопски напредък* (VII, 1909, кн II, стр. 53 55), която започва така: „ Ето една наистина колкото ценна и рядка книга внашата отечествена книжвина, толкова и с голямо значение за родната историческа наука.* И заключава: „По такъв ред поставени, „Български старики* сами са един твърде ценен паметник — исторически архив, пригоден и достъпен за по-нататъшни исторически, ези-кови, етнографски и литературни изследвания.* Такъв информа-ционно-възторжен характер имат и рецензните на Ст. п. Василев (сп. Родна реч, V, 1930—1931, кн. 11, стр. 92—94, и в сп. Училищен преглед, XXX, 1931, кн. VIII, стр. 1213—1219).
В рецензията на проф. М. Г. Попруженко (сп. Училищен преглед, XXX, 1931, кн. 9—10, стр. 1305—1319) се казна: „Тази книга не принадлежи към числото на книгите, конто могат да бъдат бегло прегледани или повърхностно прочетени Нея трябва да изучаваме, защото всеки приведен там факт, всяко отбелязано археологическо или историческо свидетел-ство са определени и достоверни данни за възстановяване или за даване пълна картина на отделяй моменти от миналия живот на българите в Македония, те трябва да се признаят за ръководещи при по-нататъшните изследвания и изучавания за изясняване на този живот* (стр. 1306).
По-критични са рецензните на Ст. Романски (сп. Български преглед, II, 1931, кн. 1, стр. 145— 147) и на А. Селищев (сп. Македонски преглед, VII, 1932, кн. 4, стр. 101—109). Ведцага
XI
трябва да се каже — макар да правят никои основателни и верни бележки, макар да сочат и поправят допуснати от автора грешки, и двете рецензии имат доста личен характер, лични подбуди Общо възражение и на двамата рецензенти е неедио-родността на поместения в труда материал (IX — XX век), ненужно препечатване на вече обнародвани от други учени те-кстове. Внесените от Селищев поправки са взети под внимание при подготовката на настоящото издание на .Български старини из Македония", като са отразени в притурените редакторски бележки.
Излязла през 1931 г, книгата .Български старини из Македония" е отдавна изчерпана. Като богат източник на знания и особено като единственото най-пьлно родно издание, съдър-жащо цеини книжовни и исторически паметници на нашето средно-вековие, книгата е постоянно търсена от наши и чужди учени, тя е крайно необходима също за успешните занимания иа сту-деити по история и българска филология. Такива са причините за настоящото фототипно издание на .Български старини из Македония".
Характерът на нзданието определи и мястото на редактор-ските бележки — в края на книгата, след показалеца. Нашите бележки имат за цел, на първо място, да внесат уточнение за сегашното научно състояние на даден въпрос, засегнат от акад.. Йордан Иванов. Освен това те виасят уточнения от ар-хеографски характер за никои от ръкописите (къде се намират сега, кой е писал за тях и др.), дават долълнителна библиография по третираните въпроси, предимно от по ново време; извършват никои поправки към текста на автора и др.
ОТ РЕДАКТОРИТЕ
Съдържание
Часть първа
Надписи и бележки
Стр.
I. Князъ Пресиановъ надпись въ Филипп....................... 1
II. тор надпись въ Филипп................................... 10
III. Князъ Борисовъ надпись въ Балши отъ 866 г............... 12
IV. Царь Симеонови стълпове при Солунъ отъ 904 г....... 16
V. Глаголскн надпись отъ 982 г. въ Ивсрския монастырь ... 21
VI. Царь Самуиловъ надпись въ Преспа отъ 993 г............. 23
VII. Варошки надпись отъ 996 г............................... 26
VIII. Кърчевски надпись....................................... 29
IX. Надписи и бележки отъ Охрндско.......................... 34
X. Пр-Ьспа........1........................................ 55
XI. Битолско и ПрилЪпско.................................... 63
XII. Тиквепгь и Мориово...................................... 74
XIII. Велешко................................................. 79
XIV. Дебърско и Кичевско..................................... 83
XV. Тетовско................................................ 89
XVI. Скопско................................................ 103
XVII. Кумановско............................................. 132
XVIII. Паланешко.............................................. 140
XIX. Кратовско ............................................ 150
XX. Бр'Ьгалнишко и Струмишко............................... 172
XXI. Воденско .............................................. 177
XXII Солунско............................................... 185
XXIII. По Струма н Места...................................... 205
XXIV. Печати на български църковни общини и еснафи........... 227
XXV. Света-гора............................................. 230
Часть втора
Киижовни и исторически паметници
XXVI. Солунска легенда....................................... 281
XXVII. Кратко житие на св. Кирила..........».................. 283
XXVIII. Проложно житие на св. Методия......................... 288
XXIX. Служба на св. Кирила (Скопски миней)................... 290
VI
Стр в
XXX, Служба на св. Кирила (Драгановъ миней).................... 296
XXXI. Служба на св. Методия (Драгановъ миней)................... 300
ХХХП. Първо (най-старо) житие на св. Наума......................... 305
ХХХШ. Второ житие на св. Наума..................................... 311
XXXIV. Кратко (проложио) житие на св. Климента Охрндски огь Д. Хоматианъ..................................................... 314
XXXV. Служба на св. Климента Охридски отъ неговъ ученикъ . . 322
XXXVI. Похвално слово иа Кирила философа отъ Климента Охридски 327
XXXVII. Похвално слово на Михаила и Гаврила отъ Климента Охридски 333
XXXVIII. Прогласъ къмъ свангелието.................................338
XXXIX. Служба на св. Ив. Рилски на 18 августъ (Скопски миней отъ 1451 г.)................................................. . 345
XL Служба на св. Ив. Рилски на 19 октомврий (Драгановъ миней) 359
XLI. Поменъ за усненЙеТО на св. Ив. Рилски . ................. 36.8
XLII. Житие на ей. Ив. Рилски отъ патриархъ Евтимия Търновски 369
XLIII. Служби па св. царь Петъръ............................ 38^
XL1V. Жития на св. Гаврила ЛЪсновски....................... 3Q4
XLV. Жйтие на св. Прохора Пшински .... 400
XL VI. Житие на св. Якима Осоговски......................... 404
XLVII. Прологь и житие иа св. Илариона Мъгленски............418
XL VIII. Житие на Михаила воинъ............................... 422
XLIX. Служба иа св. Петка Търновска (Драгановъ миней) ..... 424
L. Житие на св. Петка отъ патриархъ Евтимия Търновски (извадки)......................................:................. 431
LL Пренасяне на мошитЬ на св. Петка отъ Търново ih> Видинъ
и оттамъ въ Сърбия. Разказъ отъ Гр. Цамблакъ .... 433
LII. Разказъ за ЗографскигЬ мжченици ..............................'437
L11I. Храброво сказание за славянскит!; писмена (Хилеиларски преписъ).................................................... ... 440
LIV. Битолски листове отъ XII в............................... 446
LV. Битолски триодъ отъ XII в.............................. 452
LVI Драгановъ миней........................................... 468
LVII. Изъ житието на св. Сава, написано отъ Теодосия........... 475
LVIII. С.тЬпченски помеиикъ...................................... 479
LIX. СлГпченски писмовникъ........................ . .... 484
LX Хилендарски писмовникъ.................................. 488
LXI. Зографски помеиикъ ................................. .... 489
JLX1I. Велешки летопись........................................ 525
LXIII. Продавателенъ акгь огь 980 г. за светогорското монастирче Св. Апостоли......................................................526
LXIV. Гранична грамота на моиастиритй на Ивана Селински и
Павла Ицанички отъ 1049 г...............................535
LXV. Сводка грамота на Зографъ................................. 537
LXVI. Грамота за Браниславовата църква въ* Зографъ.............. 546
LXV11. Грамоти на Василия II за праватй на Охридската архиепископия . . . . ................................ 547
I XVIII. Охридската архиепископия епоредъ Нилъ Доксопатъръ . . 562
LXIX. Списъкъ иа българскитЬ архиепископи (Парижки ржкописъ) 564
,V„
с.
I XX. Буптьтъ на Павла Смедеревецъ. СърбитЬ искать да се от-нТлятъ отъ Охрндъ.................................................569
IX XI. Грпмоти на български царе................................ 575
1. Ватопедска грамота................................ 576
2. Дубровнишка грамота............................... 577
3. Внргинска грамота ................................ 578
4. Зографска грамота ............................... 587
5. Мрачка грамота........................../ . . . 590
6. Рилска грамота........................ . . . 594
7. Витошка грамота................................... 600
8. Брашовска грамота писмо..................... 601
I XXII Калиманова грамота (подправ'ена)..........................602
I XXIII Мрачка грамота огь Стефана Дечански (подправена) . . . 608
I XXIV Български л-Ьтописии бележки въ българския прсводъ на
Манасиевата хроника (Хилендарски преписъ)............. 618
I XXV, Първописътъ иа Паисиевата българска история отъ 1762 г. 623,
I XXVI. Зографска българска история, по преписъ оть 1785 г.. . . <628
I XXVII Влашкн грамоти на мопастира Св. Наумъ.................... 642
I ХИVIII. Кьмъ биографията на Хаджи Якима . 649
I XXIX. Апелъ на максдонскигЬ българи до Воля -ль сНли въ 1878г. 654
Показалецъ............................................ 660
Печатни грешки.......................................... 672
_________________
яръжиа б блмятем» чжт. .ВИДЕЛЧНА"
i;,A;iriii,!:i:n mi'ii
н-:гл
СХЕРЙНН Н ФБ1ЯСНВНН
О-Гк
ПРФФ. НМДЯНХ ИМ
ЕТОД, №» ИЗДОИМ нздяей вхагнрекйтй йкййежнга на нвхкнт-р
СФФЙ1Я аош оитянцй 1931
Предговоръ
Като желаехъ да проуча бита на българското население въ Македония и запазенитЬ паметници на миналото му, презъ есеньта 1906 г. напуснахъ преподаванията си въ Софийския универсйтетъ и постжпихъ като секретарь на Българското търговско агентство въ Солунъ, та по този начинъ да мога да пжтувамъ изъ Македония, тогава подъ турско управление. ВъпрЪки размирното време, което б± наступило въ Македония следъ голЪмото тамкашно възстание въ 1903 г., въпр'Ьки мнителностьта и прЪчкитЬ на властитЬ, менъ ми се удаде, отъ октомврий 1906 до мартъ 1908 г., да пребродя по-гол^мата часть на тая область. Презъ 1908 г. се върнахъ въ университета и обнародвахъ часть отъ събранитЬ мате-риали въ първото издание на тая книга. Презъ 1912—1913 г., по време на балканската война, като войникъ отъ VII бъл-гарска дивизия, конто действуваше въ Македония, азъ отново се нам'Ьрихъ въ желаната страна и, благодарение на под-крепата на своитЪ началници, продължихъ своитф проучвания и други стари провЪрихъ. Презъ св^товната война имахъ случай да направя нови проучвания и въ други м!>ста на Македония. Така събранитЬ македонски материали се уве-личиха и съ други, конто можахъ да намеря изъ архивитЬ и книгохранилищата на Русия, Ромъния, Сърбия, Хърватско, България и др. земи.
Въ това второ, двойно уголЪмено издание на своята книга рбнародвамъ само часть отъ събраното, главно надписитй по камъни, църкви и сгради, както и по-краткитЬ кни-жовни и исторически паметници, запазени въ ржкописи, конто засЬгатъ българитЪ въ Македония или конто се отнасятъ изобщо до българитЬ, но сж били писани или запазени въ Македония.
IV
На лицата и учрежденията, конто ме улесниха въ пж-туванията и на Българската Академия на наукитЬ, конто, въпр-Ьки оскжднитЪ си средства, се зае съ това издание, изказвамъ дълбоката си благодарность
Отъ сърдце благодаря и на управата и работницит’Ь на Държавната печатница за старанието имъ да се нареди и отпечата добре тоя трудъ, изпъстренъ съ разни шрифтове и знакове.
София, 1931 г
Йорданъ Ивановъ
ЧАСТЬ ПЪРВА
НАДПИСИ И БЕЛЕЖКИ
1
Князъ Пресиановъ надпись въ Филипп
I 1а около 12 километра северно отъ Кавала се намирать руш niiiinrh на стария градъ Филипи. Въ 1707 г. тамъминалъ (|i| i ш-цъгь отецъ Браконие (Braconnier) и си преписалъ между
........СОК B.OV
--ЕК0ЕКЖкХО|/__________
----AW0C АПЕЕиЛЕ
SAONTON КА VXA_________
ОКГДОЕ AEAVT6W (РОСА
ТАКТОК ..— ДЪОДА_______
АККТОЛКАКА (ИЛЛГ О .... oKKowko KAVXAK0E________
ТЯС EM0AEAN8.,_________
руго и единъ гръцки надписъ, издълбанъ на б"Ьлъ мекъ мрнморенъ камъкъ. По тоя преписъ надписътъ биде обна-1<ц|цц1п. пЬколко пжти, именно отъ Озанъ, Льо-Ба, Кирхофъ, ./1.ПМНЦ.1 и др. Понеже надписътъ засЪга българската история, ш riiio пъ 1907 год. минахъ презъ Филипи, търсихъ нарочно । ш иамстпикъ, но не го обдирихъ. Ето защо, въ първото iii/iminc. па тая книга, издадохъ надписа тъй, както б'Ьше
Ьмипрски старыми изъ Македония
1
2
обнародванъ и го придружихъ съ надлежни историко-етно-графски бележки. По-късно нам-Ьрихъ саморжчния преписъ на надписа отъ о. Браконие между книжата на последний, съхранявани въ парижката Народна библиотека. Фотографска снимка на тоя преписъ давамъ на първата страница.
Както ще се види, тоя пърьиченъ преписъ съдържа н'Ькои неточности, защото следъ последната гол'Ьма война се откри и самиятъ паметникъ. Това откритие се дължи на
bfhow: /ЕК^ЕМрд-objon
xSAontonkAVYaJ
'/TAKTONhTzi?r^B.°lX AN KtofKANARoIA. Д Ксх АО Вро к AVXA N on ehit«i:emoaean^5
френския археологически институтъ въ Атина (Ecolc Franchise d’Athenes), при чиито разкопки на византийската базилика въ Филипи се намЬриха два надписа, свързапи съ българското мипало. Надписитй сж на каменни стилобата, подставки, върху конто се издигали колонитЕ на базиликата. Следва-телпо, подставкитЕ сж били взети отъ н’Ькогашни български паметници и използувани като градеженъ материалъ при изграждането или при възобновлението на базиликата, чиито
3
<<Ч11111П1! развалини б-hxa известии съ турското име „Ди-l«’t< itijn." (стълпове). Двата надписа, конто ни занимаватъ, пнцохи ибпародвани въ 1928 г., въ списанието на френския и иикки ннститутъ отъ о. Франтишекъ Дворникъ, въ хуба-iiiiг» му студия: Deux inscriptions greco-bulgares de Philippes (Ihilbtiii de correspondence hellenique, LII, 1928, стр. 125—147), up t i,|iужена съ две фотографски снимки на надписитЬ. Гледай фиш имнлето на стр. 2 на запазеното въ първия надписъ, i< пн и. 11ресиановия.
Прочить на надписа съ непром"Ьненъ правописъ:
1. [tw]v tcoXwv BouXyd-
2. [ptov о] iv. ©eoSj deploy 6 II-
3. [psjaidvo; &7teaTiXev
4. [’Ha](3ouZov xdv xauva-
5. [v]ov 86aa; avxdv <poad-
6. та x(al) тоу ’Ят&руои |3oiX-
7. av x(al) toy xava px'Xa xo-
8. Xo^pov x(al) 6 xauyavo;
9. £7cl той; SpoXedvou;.
11реводъ:
„Пресианъ, (поставениятъ) отъ Бога князъ на многотс iri./irapu, изпроводи кавхана Исбула, като му даде войски. и поила Ичиргу, и кана боила коловуръ И кавханътъ срещу < MiurhnHT'h ..."
За четенето и превода на надписа даваме следнитЬ («лежки:
1-и рсдъ. Камъкътъ, бидейки повреденъ отгоре, не може ди се каже съ положителность, че надписътъ е почвалъ съ < («хранения първи редъ, както това изглежда вероятно отъ смисъли на началното изречение. Четенето тйу коХйу ВоиХ-ydpniv трЪбва да см±таме за задоволително; то се посрЬща съ израза той; тсоХой; BouXyapi; въ Чаталарския надписъ ни князъ Омортага (ИзвЬспя Русскаго Археол. Института in. Константинополь, т. X, 546; срв. четенето на Бешевлиевъ и в Годишникъ на Народния музей за 1922 —1925 год., София, стр. 412).
2-и и 3-и рсдъ. Четенето IIpeoLdvo; трябва да се смЪта in см урно. Името на тоя български владетель е поменато у
1*
4
К. Порфирогенетъ (De adm. imp., Ed. Bonnae, 154) подъ форма npeaufcp.
4-и редъ. Четенето ’Ho£o6Xov e сущо сигурно. Кав-ханъ Исбулъ (xau/dcvog 3 ’HapoDXog), познать и отъ други старобългарски надписи, е билъ едно отъ най-виднитк лица при Омортага, Маламира и Пресиана. Срв. П. Никовъ, Кав-ханъ Исбулъ (Сборникъ въ честь на В. Н. Златарски. София, 1925, стр. 195 сл.).
6-и редъ. ’Нт^сруои ще да е собствено име на единъ боилъ (pdXag > боляръ, боляринъ): ’Нт^руоо [kUav, който взелъ участие въ похода. То би могло да се сближи съ ZoupyoO xoXoPpig, който се поминалъ още при Омортага (Изв. Р. А. И. въ К-л-b, X, 191)" Вероятно е отъждествява-нето на нашия боляринъ ’Нт^руои, или по-добре безъ начал-ното ’Н, свойствено на туранскитк думи предъ сложни съ-гласни, т. е. на T^ipyou |3o(Xag съ Zerco boilas, който билъ князъ Борисовъ пратеникъ въ Цариградския съборъ презъ 869—870 г. (Mansi, Col. concil., XVI, 158). Zerco boilas ще да бжде сущиятъ онзи, който личи между българскит!» пратеници въ Римъ презъ 869 г., чиито имена су записани въ Чивидалското евангелие.
7-и редъ. Ако сждимъ по еднаквия строй на изразитЪ въ 6-ия и въ 7-ия редове, трЪбвало би да см-Ьтаме думата xava за собствено име Kava, както това допуща о. Двор-никъ. Допустимо е обаче и друго разбиране. Коренътъ на думата означава „кръвь" (кан-). Той е запазенъ въ тит-лата на старобългарския престолонаслсдникъ-князъ, братъ по кръвь на владЪтеля-хаганъ. Въ церемониала на византийския дворъ българскиятъ наследникъ князъ е носЬлъ титулъ xavapnxEivog, т. е. zavap (кървенъ, сроденъ) rtxeivog (князъ). Срв. Mikkola, Was ist kanartigin? (Сборникъ Златарски, 131 сл.). Съ други думи, xava може да е само титулъ на благородство по кръвь.
7-ии 8-и редъ: xoXoppov, имен. пад. xoXofJpog, е прабъл-гарска дума, означаваща „руководитель, генералъ". Въ османски турски „колагузъ, калаузъ“ ще рече: путеводитель, водачъ, поср’Ьдникъ. Думата е известна и въ други турски диалекта. Звукътъ р вм. з (коловур, вм. коловуз) е позната особсность иа прабългарски и на чувашки, когато въ всички други турски диалскти имаме з. Военного значение, което
5
щждаваме на прабългарската дума моХо0рб£, може да се успореди и съ турския воененъ терминъ ,колъ“, означа-шнцъ „войскова часть, колона, крило“. Първичниятъ сми-С1.лъ на „колъ" е „рмка ,мишца“. Съ думата zoXo^piv се злнръшва първото по-дълго изречение на надписа. Въ по-следното изречение подъ б xaoy&vog тр-Ьбва да разбираме I lapouXog.
9-и редъ. Предлогътъ ёл;[ тукъ ще е употр-Ьбенъ .или въ смисълъ на „срещу, противъ", или пъкъ ще означава „къмъ, при, дори до". Ако се поведемъ по първото значение, тигана тр'Ьбва да смЪтаме, че походътъ на князъ Пресиана, или по-добре на кавхана Исбула, е билъ насоченъ противъ славянского племе смолкни (xodg SpoXeavoug); ако ли пъкъ нрс.всдемъ съ дори до (при, у, къмъ), тогава ще трЬбва да приемемъ, че насочениятъ срещу Византия по-ходъ се е завършилъ съ заемането на темата на смолЪнигЬ, коню била подъ Византия, и издигането на надписа въ зае-|.1тп Смол енска область. Въ полза на второто предположение говори факта за възстанията на пелопонезскит-b славянски племена срещу Византия по време на Пресиана, войнит’Ь на Византия съ арабигЬ и движенията на българигЬ на юго-ынлдъ за отцепване на славянски области отъ Византия и |.| мирного имъ присъединение къмъ България. Златарски < м1и л, че похдътъ на Исбула въ областьта на смол’ЬнитЪ ще дл е. станалъ именно къмъ 847 г., когато б-Ьха възстанали (линянит! въ Пелопонезъ, а Никовъ отнася събитието къмъ 837 г., когато е имало българско движение къмъ Солунъ (Срн Златарски, История на българската държава. София 1'118, т. I, ч. I, 349 сл.; Никовъ въ Сборникъ Златарски, .".’б сл.). О. Дворникъ се застж.пва за 837 г.
Изразътъ xai 6 xauj'dcvog ini тоис SpoXeavoog предпо-Л11П1 едипъ глаголъ за движение, който не е казанъ или е он л ь казанъ при продължението на надписа. Гол'Ьмото праздно м1к го на камъка подиръ последний редъ на надписа показва, не на см щи я камъкъ не е имало други думи по-нататъкъ. Дали падписътъ е следвалъ и на другъ камъкъ, това не се .шаг Вториятъ български надписъ, нам"Ьренъ въ Филипи, । 1кго ще видимъ, не може да се см-Ьта за продължение на 11р1ч:пановия надписъ.
6
Остава да видимъ, где е лежала областьта на смол-Ь-нигЬ, която е заелъ кавханъ Исбулъ при царуването на българския князъ Пресиана (836—852 г. споредъ Златарски) и въ която е билъ поставенъ нашиягъ камененъ надпись.
Името на смол'Ьнит'Ь се поменува по-нататъкъ въ спи-съка на епархии гй, подчинеии на цариградския патриархъ при Лъва Мждри (886—912 г.). На филипийския митропо-литъ, чието седалище е било въ гр. Филипи, гдето се намЪри нашиятъ надписъ, били подчинени слсдните седъмь епископства: Тф ФШтйиоу, MaxeSovlag: б Gewpfou, б ПоАвотблоу (н1>-когашната Au&yjpa), б BeZixefag, б ХрютсвтсбХеюд (Кавала), б SpoXaivwv, б КшдаротбХешс; (между планина Кушница или Пангей и Тахино1), б ’АХежсриотсбХесос; (’АуахторотбХеюд, сега Левтера при Кавала). Ако се гледа по реда на поменатит’Ь епископства по беломорская брегъ, между Лагоския и Ор-фански заливи, Смол^нската епископия ще требва да поставимъ между Кавала и Кесарополъ, въ Правишката и Кавалска околии, т. е. въ близко съседство на гр. Филипи, гдето се откри надписътъ съ името на смолкните.
Смоленската область е била много по-обширна отъ обсега на малката епископия съ това име и е образувала у византийцитЬ цела военно-административна тема. Ако сждимъ по единъ актъ отъ 1079 г. (срв. въ приложенията на Визант. Временникъ, IX, 125 сл.), издаденъ отъ нотария Йоанъ Берисъ, конто водЪлъ войсковитЪ списъци на смолЪнитЬ, юго-запад-ната граница на Смоленската тема трЪбва да поставимъ дори до светогорския провлакъ, заедно съ градеца Йерисо Смоленската область като „тема" (&6p.a to>v SpoX6vcov) се поменава въ актовете и въ хрисовулитЬ на Бачковския монастиръ отъ 1083 г. (Виз. Врем. XI, прил. стр. 55). Презъ края на сжщия XI в въ пределите на смолените (elg рбр-yj twv SpoX6vwv)
J) За положение™ на KataapdttoXtg въ Зъхненско, не далечъ отъ с. 2pa₽(xiov (сега Здравикъ), ни упжтва типикътъ на Бачковския монастиръ отъ 1083 г. Тамъ четемъ следното: Лрб? тобтоц хсй твбта Ttpoa&hjxsv 4v r?j iffpctytp Statoitinosi avtoS 6 paxaptdg poo aSxa8eX<yog, Xcrftp XopfdTou pot 6s8wxfi)g 4x xffiv Sebwpvjpivuw a6t<p СГвйогбоб; уроосбойХХои Tonitov tb xwpiov, й 2)pa6(xiov X4-fSTai, auv KataaponiXst tJ Staxeipfevr, 4v тф Э-4рат1 tffiv 2eppffiv 4v t?J тотгоЭ-ео1<р toS 6dvBoo ZaSriXtag рета T^g X(pv7)j a6r>5C x«l t®v dcpaporoiriow xal toS fm' afrcvjv SfpiBioi» той Xafopivou reXabvovtog . . . (Виз. Временникъ, XI, приложеше, 12). 11ош‘же SpaPfxtov e сегашното с. Здравикъ, то можемъ допуска, какво съсед-ното с. Ссмялтосъ ще отговаря на ZaflAXta. Петъръ Папагеоргиу (Byz. Ze.it-Hchrlft III, 305) отьждествява Ka'.aapirroXtg съ зъхненското с. Черепляни, а кн ХефйХта иредиолага да е въ връзка съ името на блат ото при Правища.
7
се е подвизавалъ пустинникътъ Филипъ. Неговото съчине-ние Д{октра е било преведено на старобългарски—Зръцдло. *) За положенного на Смол'Ьнската тема намираме посочване и у Никита Хониатъ. Въ 1199 г. Иванко, убиецътъ на АсЬня, се отметналъ отъ гърцитЬ и помагалъ на Калояна, като завла-дЬлъ за българитЬ Родопит'Ь и припадащето къмъ тЬхъ бЬло-морско крайбр'Ьжие, съ градовет'Ь Мосинополъ, Ксанти, Абдера, планината Кушница (Пангей) и подчинилъ темата на смо-лЬнит'Ь (. . . а?Л’ 7/v 6tovo0e6<dv xal deptoxoiv 'Ptopafcov блбаа Sg Moouv6noXiv StcivSveuxe pe/pi ка1 EavOeCag afrtfjg, xal лрбд Spog тд П&ууаюу xal тд 0ёра t&v SpoXSvwv бтетои^аато. Nicetas. Bonnae, 680). Още сжщата година, обаче, Иванко билъ заловенъ отъ гърцитЪ и убитъ На СмолЪнската тема билъ назначенъ управитель Йоанъ Спиридонакъ, но и той презъ 1201 г се възбунтувалъ въ своята мжчцодостжпна (Зоапрб-□oSov) область противъ императора. Зетьтъ на последний изгонилъ Спиридонака отъ Смоленске. Спиридонакъ избЪ-галъ въ България (Nicetas, 708—709). Презъ XI и XII в., западне отъ Смол'Ьнската тема (Оёра xffiv SpoAsvcov) е лежала СЬрската тема (0epa twv Seppwv), която съ това название се явява въ XI в. Догде точно се е простирала на изтокъ Смо-л1нр<ата тема, за това нЬмаме исторически вести. Въ земли-щето на н'Ькогашната тема на смол'ЬнигЬ и сега сж запа-зени две-три села, чиито имена наумяватъ старото название на областьта и племето. На северо-изтокъ отъ самото Филипи, въ планината, се намира гол'Ьмото село Силянъ. Въ Зъхненско е селото Свилино или Шилиносъ. Въ една Душа-пова грамота отъ 1345 г. се подаряватъ на монастира Св. Ив. Предтеча при СЬръ 40 жирни дървета, въ мЪстностьта Сфолено (Sv Tijj тотсо0еа(а тоб SipoXevou 8Sv8pa теааарйхоута paXavBSa. Гласник XXVI, 23). Въ Акж-челебийско е гол'Ьмото село Смилянъ. На туй име, въ свръзка съ името „смо-л1я1И“, напира Иречекъ (Пжтувания, 392).
Отъ приведенитЬ посочвания се вижда, че славянского плсмс смол-Ьни е обитавало въ юго-източна Македония, че
’) Старобългарскиятъ преводъ на ДСоятра билъ прсписванъ по-сетлс у русптЬ. Срв. за това Дриповъ, Съчинения, I, 308; Соболевск1й, Южно-славянские вл!ян1е на русскую писменность въ XIV XV в-Ькахъ. Спб. 1894, с <р. 22, 23; Горск1й и Новоструевъ, Описаше славянскихъ рукописей Московской Синодальной библютеки, II, 2, стр. 449, 456.
8
смолТнскитЬ селища се простирали юго-западно отъ Родо-питЬ по ср-Ьдна и долна р. Места, както и въ сегашнит'Ь околии на Сарж-Шабанъ, Драма, Кавала, а може би и въ Зъхненско. Мнението, изказано отъ С. Шанговъ (Епохата на АсЬновци, София 1921, стр. 58), че обита лищата на смолЪ-нитЬ се намирали главно въ Разлога или, споредъ Д. Дечевъ (Сборникъ Златарски, 45 сл.), че обхващали на северъ и Разлога и Неврокопско се основава главно на сближението между думата „ смола “, „ смолкни “ и заниманието на разложани съ катранджийство (смоларство). Исторически данни обаче за това ние н'Ьмаме.
Името смол'Ьни ни води и къмъ единъ важенъ въпросъ въ историчсската етнография на славянството. Славянского езикознание отдавна вече поставя руския и български езици въ една гого-източна трупа. Проф. Милетичъ, въ своитЪ изуч-вания върху члена въ българския и руския езици, дойде до още по-ясно схващане на руско-българската племенна близость, именно въ смисълъ „за н'Ькогашно непосрфдно съсед-ство и по-гЬсно сродство на българскитЬ славяни и велико-рускитЬ племена “ (СНУНК, XVIII, 48). Въ подкрепа на това мнение идатъ и историческит'Ь свидетелства за движениетэ презъ VI—VII в. на славянски племена откъмъ Русия, презъ Молдова, Влахия и долния Дунавъ, къмъ сегашнитЪ български земи. За това мнение допринасятъ и племеннитЬ названия у рускит-Ь и български славяни Наистина, н-Ькои отътия названия сж могли да изникнатъ и по-късно, следъ разселението на славянитЪ, обаче не бива да се отрича връзката между ония еднакви руски и български племенни прозвища, конто сж поменати още въ старитЬ паметници. Така, нашит-fc смолкни наумяватъ рускитЬ слюлгане въ Несторовия л'Ьтописъ; на рус-кит-fe гквери, конто обитавали по ДесН'Ь и по Gmih и по СгВл'Ь, отговаря българското племе севери, коего при Аспаруха живЪеше по източна Стара-планина; на дреговичи-тЪ въ Русия, конто гкдошж лнжю Припеткю и Денною, отговарятъ драгу иитит-Ь въ Солунско и др. Биятъ на очи и имената на н 11кои 110-видни градове. Така, рускиятъ градъ Плксковъ (въ 11онгородския л-Ьтописъ), сега Псковъ, припомня за старо-бьлгпрскага столица Пльсковъ, (у византийскигЬ писатели и въ падписитЬ ПХбохоРа, ПХоха); името на втората българска столица Пр'кслдвъ, както и на Пр-кслдвьць на
9
долния Дунавд. при Тулча, подсЪщатъ за рускитЪ Першглгшаь и Перегаслдвкцк ), и др.
Относно въпроса, где точно е билъ поставенъ надписътъ, важи мнението на членовет-fe на френската археологическа мисия, конто е произвеждала разкопкигЬ въ Филипи. Отъ устно съобщение знаемъ, че камънигЬ, конто образували стилббата на филипийската базилика и върху конто били издълбани Прссиановиятъ надписъ, както и вториятъ българо-гръцки надписъ, за който ще стане дума по-долу, били пренесени отъ друго мЪсто и употрЪбени за градиво въ базиликата. А че това м!зсто не ще е било лежало извънъ Филипи, за това говорятъ множеството каменни градежни материали въ рушевинитЬ на старин градъ Филипи: било би безсмислено да се донасятъ отдалече камъни за базиликата, когато rh се намирали въ изобилие около самата нея. Споредъ това и нашиятъ камъкъ съ надписа е билъ поставенъ отъ кавхана Исбула въ самото Филипи
Мнението на о. Дворника (стр. 139), че надписътъ е билъ издълбанъ на камъка, когато тоя последниятъ е билъ вече сложенъ въ стилобата на базиликата, едва ли може да се приеме. Не е допустимо, единъ надписъ отъ военно-държавенъ характеръ да е билъ на затулено м-Ьсто, на стилобата-нодставка. Кавханъ Исбулъ, завоевательтъ на смо-лЪнската область, за да ознаменува своя походъ, ще да е избралъ и съответно лично Micro за надписа, както е било обичай у старит^ българи и както това се вижда отъ досега открититЬ старобългарски каменни надписи. ТрЪбва следва-телно да приемемъ, че камъкътъ първоначално е билъ стослъ на друго Micro въ Филипи и по-късно е билъ използуванъ въ градежа при реставрирането на базиликата отъ визан-тийцит-fe Формата на втория камъкъ, за който ще говоримъ надолу, потвърдява още повече тая мисъль.
*) Проф. Успенски допускаше, че името на българския Преславъ е просто преводъ на гръцкото (mipcpiqpov (преславень). Срв. Абоба-Плиска, 236 сл. Това тълкуване изглежда натегнато. НЪма нужда да извеждаме отъ гръцки славянскитЬ изрази, като пр«сивнлгс грддл Кнвд (Срезневсюй, СвФдФшя и заметки, LXXXI, 12) или лр*Ьслдкнын «дшъ грддъ Тръновъ и пр.
10
II
Втори български надписъ въ Филипп
Тоя камененъ надписъ бЪ откритъ сжщо така отъ френ-ската археологически мисия, при разкопкитг1з водени въ Филипп презъ 1924 год., и обнародванъ въ сорепоменатата статия на о. Дворникъ. Камъкътъ, на който е надписътъ,
Н' "L ПНАШШ// .
YrE Kf
Е 4ДЕ ТЕЖФЕШ х PJC W&l0,BWArAP
^^iXPiCTANoiEAHChlo
HEANAAAA океЕоп
съставя часть отъ стилобата (подставка) на колонадата на филипийската базилика. Той, споредъ ржководителитй на разкопкитТ, произхожда отъ по старъ отдругаде донесенъ градеженъ материалъ. Въ срфдата на камъка е издълбана дупка съединена съ едва бр’йзда, служещи нЪкога за спойка съ другъ камъкъ, колона или статуя. Надписътъ е билъ пра-
11
веиъ върху сжщото лице, следъ първата служба на камъка, а сетне е билъ пренесенъ и използуванъ за стилобатъ на ба-зиликата.
Началото на надписа липсва. Началото на запазения първи редъ не е ясно и тр^бва да се възстанови по сми-сълъ и връзка съ следващитЬ изрази-. Гледай факсимилето на надписа, споредъ фотографската му снимка, на стр. 10.
Прочетенъ надписътъ, съ непром'Ьненъ правописъ, гласи:
1. [vj xcg] aX^ihjav у-
2. DoeoTj, 6 0(ed)g Э-eppl и (al) xcg ф
3. ебйете, 6 0(ed)g Э-еорс. xoiig
4. ypta-aavoug ol BouXydcpt-
5. g noAa eZyafra ^7c6taa[v],
6. y.(al) ol yptcnxavol fcXvjopiv-
7. Tjoav, dXXa 6 0(ed)g S-sopl.
Въ езика на надписа е отразенъ живиятъ, говоримиятъ гръцки езикъ, съ нови форми въ склонението. Това се за-белязва и въ други Н'Ькои старобългарски надписи на гръцки езикъ. Така, вместо класическата форма за им. п. мн. число (A BoftXyapot, тукъ имаме с£ BouXyapig; формата за вин. п. мн. число Toug yptcTtavotK тукъ е употрЪбена въ служба за дат. падежъ, който отдавна е почналъ да изчезва. По-подробно за това срв. у Бешевлиевъ, Гръцкиятъ езикъ въ прабългарскитЬ надписи (Годишникъ на Нар. музей за 1922—1925 г., стр. 389, 391).
Споредъ това и преводътъ на надписа ще гласи:
„ . . . Ако нЪкой търси истината, Богъ вижда, и ако пЬкой лъже, Богъ вижда. БългаритЬ направиха много до-брини на християнит'Ь, и християнигЬ забравиха (това), но Богъ вижда “.
Явно е, че тия редове сж часть отъ по-дълъгъ надпись По начъртанието на буквитЬ и по правописа се вижда, че тая запазена часть не е отъ първия, Пресиановъ надписъ. (Иь сьдържанието обаче личи, че и тоя паметникъ е билъ ичднгпатъ отъ българит’Ь езичници, а това е могло да стане пЬроятно пакъ при Борисовия баща Пресиана и може би по сжщия случай, който е предизвикалъ и първия надписъ. У корътъ, насоченъ отъ българитЪ срещу християнит'Ь —
12
гърци или славяни смолФни, ще да има предъ видъ нЪкоя неустойка или неизпълнение на договоръ отъ християнска страна.
Въ всЪки случай, тия въпроси, както и предполагаемата отъ о. Дворника връзка между двата надписа, ще се уяснять, когато се завършатъ разкопкитЬ около филипийската базилика и когато може би ще се откриятъ и другитЬ части отъ нашитЬ надписи.
За сега, едно може да се см!.та за положително, именно, че князъ Пресианъ е билъ присъединилъ кч>мъ България смол-Ьнската область и съ надписитЬ въ Филипи ознаме-нувалъ това проникване на българитЪ къмъ БЪло море. Кога точно по-сетне Филипи е било отново заето отъ Византия, за това нкмаме известия. Знаемъ самб отъ горепри-ведения списъкъ на епископствата при Льва Мждри (стр. 6), че въ началото на X в. Филипи не е било българско.
III
Князъ Борисовъ надпись въ Балши отъ 866 г.
Тоя важенъ за българското минало надпись е билъ откритъ презъ време на последната голЪма война отъ австрийски войници, конто разкопавали, за камененъ материалъ, мона-стирскит-Js развалини въ с. Балши, около 25 километра юго-западно отъ гр. Бератъ, въ южна Албания. Надписътъ биде обнародванъ отъ Camillo Praschniker, първенъ въ Anzeiger der phil.-hist. Kiasse der Akademie der Wissenschaften in Wien, № ХШ, отъ 1919 г., стр. 3 сл., и сетне въ Jahreshefte des Osterrei-chischen ArchSologischen Institutes in Wien, В. XXI—XXII, erster Teil, 1922, Beiblatt, 195—196 Г Баласчевъ даде свое четене на надписа въ в. Независимость отъ 20 августъ 1921 г. Проф В. Златарски преиздаде надписа съ ново четене и обя-снения въ Slavia, II (1923 г.), стр. 61—91 Д. АнастасщевиЬ се спр-b сжщо на надпаса въ Архив за арбанаску старину, )'език и етнологщу, кгь. II, св. 1, стр. 137—142, отъ 1924 г. Следъ откриването му, паметникътъ е билъ прибранъ въ Драчъ, въ тамошната археологична сбирка. Сега где се намира, не знаемъ. Единъ гипсовъ отпечатъкъ отъ него се съхранява въ Софийския народенъ музей.
Надписътъ е билъ издълбанъ на мряморенъ стълпъ, високъ 1’60 м., широкъ и дебелъ по 0’40 м Стълпътъ билъ
13
повреденъ на двата
си края. На стълпа има два надписа,
отгоре Борисовиятъ, а отделу подъ него стой другъ по-новъ надгробенъ латински надпись на кръстоносния военачалникъ
Роберта отъ Монфоръ (Robertas de Forti Monte), който заги-налъ въ Албания въ 1108 г. Между двата надписа е издъл-банъ кръетъ Ето по-горе факсимиле на Борисовия надпись.
14
Покварената часть на надписа може да се възстанови само по догадки, въ свръзка съ запазената часть и исто-рическитЪ вести за покръщането на Бориса. Така полувъз-становенъ, надписътъ ще се чете и преведе:
1. . . . 1[}ютт[- . . . покръсти
2. ОТТ; 6 &pya)V се князьтъ
3. ВоиХу]ирСа$ на България
4. Вор^д о рето- Борисъ, прение-
5. vopaaO-elc нуванъ
6. guv Михаилъ, (заедно) съ
7. тф 0(ео)б 8е- отъ Бога да-
8. Sopivtp аб- дения не-
9. тф Е-9-vet. е- му народъ, (въ) го-
10. тои$. ст о§. дина 6374 (- 866).
Покръщането на Бориса тукъ е посочено въ 6374 г. отъ създание мира, което отговаря на септемврийска година отъ Р. Хр. 866, държеща отъ 1 септемврий 865 г. до 31 августъ 866 г. Понеже нито единъ гръцки или латински съвремененъ изворъ не посочва изрично датата на кръще-нието, свидетелството на нашия паметникъ е отъ първосте-пенно значение. Само известието въ Бертинския л'Ьтописъ дава да се разбере, че кръщението на Бориса е било зами-слено въ 865 г., а извършено презъ следната година. Тамъ, подъ 866 година, четемъ: „Българскиятъ князъ, който презъ предходната (т. е. 865) година, по божие вдъхяовеиие, а сжщо и по внушение отъ (н'Ькои) знакове и бедствия у неговия народъ, обмисляше да стане християнинъ, прие (сега) све-тото кръщение* (Sub а. 866: Rex Bulgarorutn, qui precedente anno, Deo iuspirante et signis atque affiictionibus in populo regni sui monente, christianus fieri meditatus fuerat, sacrum baptisma suscepit) Въ пълно съгласие съ надписа въ Балши се намира и единственото старобългарско известие за датата на Борисовото кръщение. То е свидетелството на Борисовия братанецъ Тудора Доксовъ, отъ 907 г., запазено по руски преписъ: «и ж» Борисъ Болгары кртилъ е в л? gti[K бг\ти (Срв. Горск1Й и Невоструевъ, пом. съч., II, 2, стр. 33).
15
Съ други думи, кръще-е станало презъ 866 или началото на юний. се допринесе особено, и кога е билъ пригот-
На стълпа въ Балши:
ДумИтЬ етхь б*Х'ги сж на прабългарски езикъ и означаватъ, |н> П|«българското лЪтоброение, „куче, пети“, т е. въ годи-IIBhi на кучето, пети месецъ. По това лунно-слънчево л^то-flpiMMie, както ще уяснимъ на друго мЪсто, годината на нннп'О е била тъкмо 866 януарска година, а петиятъ й М«ССЦЪ е отговарялъ на май—юний 1н сГО на българския князъ Бориса ИНvдрека година, въ края на м. май
За важностьта на надписа ще инь се знаеше отъ кого, где точно
и> 1|ъ сгълпътъ. Сръбскиятъ византологъ Анастасиевичъ, като ИМИ Предъ видъ, че първитЬ български владетели сж имали < • «чай да издигатъ подобии гръцки надписи, казва: „Най-в'Ьро-«140 е, чини ми се, че нашиятъ мряморенъ стълпъ съ гръцки надпись е билъ поставилъ самъ Борисъ въ 6374 г. или Нбб/6 отъ Христа “. Той не допуща, че надписътъ може да <• отъ ония стълпове, за конто се говори въ краткого житие Нй СВ. Климента Охридски и конто били издигнати отъ самия СИ. Климента. Мнението обаче на проф. Златарски, че и стъл-ПЪТЪ въ Балши ще да е отъ св. КлиментовитЬ стълпове, ИйГлежда твърде правдоподобно. Авторътъ на житието, охрид-СКИИТЪ архиепископъ Димитрий Хоматианъ (нач. ХШ в.), който I ПОВНавалъ преданията за Климента и албанскитЪ
Д'ЬлИ, подчинени на Охридската архиепископия, се е дори ИОВЛИЯЛЪ отъ съдържанието на поставенигЬ н'Ькога отъ М HTI стълпове, и го е възпроизвелъ въ житието на
на текста отъ надписа въ
житие отъ Хоматиана, пре-
пре-
Кли-
Кли-
MtHTI. Ето прочее съпоставяне В1ЛШИ и тоя въ Климентовото дадени въ български преводъ:
। . Покръсти се князътъ III Вългария Борисъ, преи-МОНуванъ Михаилъ, заедно СЬ дадсния му отъ Бога на-|ЮД1», въ година 866.
У Хоматиана (като се говори за паметници, оставени отъ Климента).
Сжщо и каменни стълпове могатъ да се видятъ и до-сега запазени въ Главница; на гЬхъ е издълбано писмо, което бележи за приобще-нието и въдворението на цЬ-лия му народъ въ Христа.
16
Климентъ, за да ознаменува великото събитие за по-крыцането на българитЬ, ще да е издигналъ такива стъл-пове съ надписи наскоро следъ идването му за учитель въ областьта Кутмичевица, конто е обгръщала западна Македония и ср'Ьдна Албания; това ще е станало скоро следъ 886 г., когато славянската книга не била още пуснала корени, та и надписитЬ сж били написани, по дотогавашенъ обичай, на гръцки.
Хоматианъ вид'Ьлъ стьлпове съ надписи въ Главница, „при" конто Климентъ е ималъ, както разказва Теофилактъ Охридски, мЪсто за почивка, подарено му отъ князъ Бориса. Климентъ ще е билъ издигналъ такива паметници и въ други части на пов^рената му область, та да се отъждествява Балши съ Главница едва ли е уместно. Преди всичко, въ монастирскитЬ рушевини въ Балши, по край Борисовия надписъ, били нам-Ьрени и други разни антични и ср’ЬдновЪ-ковни камъни, прибрани тамъ отъ разни околни м'Ьста Други старини въ Балши нЪма Науката още не е определила задоволително положението на нЪкогашната крепость Главница. Едни я търсятъ около Валонския заливъ, други въ долината на р. Гяница, притокъ на Семени, и пр.
IV
Царь Симеонови стьлпове при Солунъ огь 904 г.
За каменни надписи при Солунъ, съ името на българ-ския царь Симеона, най-първо се научилъ данскиятъ ученъ пжтникъ Kinch, сетне за това узнали директорътъ на Руския арх. институтъ въ Цариградъ Успенски, германскиятъ въ Солунъ генераленъ консулъ Мордтманъ и българскиятъ тър-говски агентъ въ сжщия градъ Шоповъ. Когато презъ 1898 г. дошълъ въ Солунъ Успенски да види паметника и да го проучи, той билъ вече пренесенъ отъ турскитЬ власти въ валийското управление. Тука Успенски е могълъ да види надписа и да провЪри своитЬ изводи, получени по-рано отъ фото-графската снимка и отпечатъка, конто му проводилъ упра-вляещиять руското въ Солунъ генерално консулство К. Н. Лишинъ. Откато се разчу и писа по вестницитЬ за тази българска старина, тя скоро стана невидима: властигЬ заявиха, че камъкътъ е изпратенъ въ султанския музей въ Цариградъ.
НоСТЖПКИтЪ на заинтересувани лица—да се узнае нЪщо за •ддбаТа На паметника, останаха ялови. Напраздно и азъ го Л1Цм<Х‘Ь ВЪ Солунъ презъ 1906 г. и въ Цариградския музей Hpm 1908 г. Въ Солунъ казваха, че камькътъ билъ пре-||ИС<*МЪ ВЪ Цариградъ, а въ Цариградъ директорътъ на музея II*» Hlaeiue нищо за такъвъ камъкъ.
При пребиванието си въ Солунъ узнахъ, че Kinch забе-<|' миЛЪ камененъ стълпъ съ името на Симеона и при с. Вар-(Солунска каза), на лЪвия бр-Ьгъ на р. Вардаръ. ЕйМ-b Мордтманъ ходилъ въ с. Вардаровци да дири стари-11111*11, КО ТВМЪ му казали, че гърци я пренесли въ н-Ькой мона-Колушевъ пъкъ, секретарь на Бьлгарското търговско I II Т'»0 ВЪ Солунъ, се научилъ, че такъвъ камъкъ имало 1,| lb ГПИТелно, но билъ падналъ въ Вардара, понеже билъ Ын И h Ч1МИЯ бр-Ьгъ. А понеже при с. Наръшъ, което отстой на НО КИЛОМетра северно отъ Солунъ, били намЬреии два подобии С"|ЛИ< СЪ надписи, то съ вардаровския т-h ставатъ три.
Низкого солунско поле (десетина метра надъ морского Й41ИИЩС) е оградено на северъ съ градоборската верига (МО м). Тя се прорЬзва отъ р. Галикъ и върви снизена (100—200 м.) на западъ до самия Вардаръ. СимеоновигЬ 1М|Ч1ИИЧНи камъни били поставени именно по този гребенъ, Н4 ВЛЗД’Ьещит-Ь висини и проходи, единъ при Вардаровци, ДРУГИ два при Наръшъ надъ галишкия проходъ. При с. Вар-рпПЦИ доскоро имаше пжтно съобщение съ чунове презъ •I44TI Вардаръ, а галишката тЪснина при Наръшъ е важенъ ||ШГ|ГИЧенъ пунктъ, който пази както жел'Ьзопж.тния мостъ, Tilt И СЪОбщението между солунското поле и кукушко-дой-ИСКДТД покраина.
Надписътъ б-h обнародванъ огь 6 И. У с п е и с к i й ПнЦЖНИЧный столбъ между Визаитей и Болгарюй при Си-М<|ЦИ1 (ИзвЪст1Я Рус. Арх. Института въ КонстантинополЪ, 1Ш, III, 184—194) и огь Г Баласчевъ, Надписъ отъ
iipilMlTO на царь Симеона (Български прегледъ, 1898 год., Minin, 61—78)
По-добре запазениятъ надписъ на единия отъ наръшкитЬ Яржгли стълпове (вис. 1*20 м., диам. 57—55 см.) се състои петь реда. Съ отпечатъкъ отъ него ми услужи Рускиятъ | институтъ въ Цариградъ. Тукъ, на стр. 18, давамъ на-MII0 факсимиле отъ надписа:
В*Л1/1|>СКИ Старин;, изъ Македония
2
18
OrOCCWMRlWN^Arflt flllCYMWKOWBWjr
етееодадреолгбтякпн епдастгШ/тоу '
Прочить.
’'Ero(l)g Й)п6 XT([aS(Og) x( борой) SUtfi lv(8lXTl©VOg) £
ops; 'Ptofiaftov x(al) BouXydpCwv)
ini Eufxstbv ix 0go6 apy(ovTOg) BouAyapfiov)
ini 0eo8t6pou блуои -cpaxavoO
ini Aplarpou xopltou.
Преводъ.
„Въ година отъ създание мира 6412, индиктъ 7-и (904 отъ Хр.). Граница между ромеитЬ и българитЬ. Въ времето на Симеона, отъ Бога князъ на българитЪ, при Теодора олгутархана и при комита Дристра"
Освенъ Симеонъ, въ надписа сж поменати двама негови боляри, Теодоръ и Дристьръ. Кои сж били тия видни бъл-гари? Въ nbpBHTl години на Симеоновото царуване се поменава у византийскитЪ хрониста, най-напредъ у Симеона Логотета, нккой си Теодоръ, който билъ „близъкъ" иа бъл-гарския князъ и който билъ изпращанъ въ Цариградъ въ
19
НВ г. да приеме българскитЬ пл-Ьнници, той ще да е САЩИНТЬ они Теодоръ „магистъръ", „пръвъ човЬкъ на СИМЮН1М) провожданъ въ 913 г. да преговаря съ гърцитЪ ИЪ Ц|риградъ. Вероятно, този Теодоръ, магистъръ и пръвъ •|i41lK’b на Симеона, ще да е тъждественъ съ Теодора, IV» гппСНЪ въ надписа веднага следъ Симеона. Не сж ясни ОвИ'М българскит'Ь титли на Теодора — бХуои TpaxavoB. Тия ДуМИ Н1ПОМнятъ. съ метатеза, пратурскигЬ буХои rapyavou. IlhpMTG отъ тЬхъ — SXyou може да е равнозначеща съ Iуроко-татарското оглу, огулъ= синъ, момче; дори и въ формата! както е въ надписа — SXyou, тя пакъ се посрЬща въ ГЙбалск то олганъ = дете. Но отъ друга страна тя
I и да се отъждестви и съ известната прабългарска дума НуХос, както се е именувала м'Ьстностьта, гдето се спрЬлъ Аснпрухъ на долния Дунавъ, и коего ще рече на турски аГЬЛЪ, т. е. ограда, кошара или, въ преносенъ смисълъ, К |«'Н011Ъ станъ. Споредъ това, изразътъ ётс! ©eoStopoo ёХуои
> rtiavoO би могълъ да се преведе „при Теодора, синъ на 1н|ЖП11ам. или „при Теодора, началникъ на военния станъ “ Том Обаче, е само предположение, затова въ превода на । НПИС1 оставихме прабългарскит-Ь титли непреведени
то се отнася до личностьта на комита Дристра, за ТОМ НВ може да има съмнение. Дристъръ е билъ български уирМИТель комитъ (ибрл^) на близката до Солунъ Струмица. Но ВипОвЪдь на Симеона, той билъ пренесълъ отъ Струмица • й Вр'Ьгалница мощитЬ на двама струмишки или тиве
। нолски светци, Сократа и Теодора, както за това разказва ])ИЛвктъ Охридски. . . . об %eXe6oavrog (т. е. Симеонъ) ЦпITpog i xipvjg perexoptoev Оотб rjjg ТьбЕрюитоХеыс elg ••yoXTJvtT^av Toi)g ayt'oug, Stoxpar^v те xal ©eoStopov (Patr. ilieCI, CXXVI, 213).
Както рекохме, при с. Наръшъ е билъ намЪренъ и иругъ стълпъ, високъ Г28 м., диаметъръ 46—47 см. Отъ букиитЬ, конто могълъ да прочете Успенски, излиза, че и и нвдписъ е ималъ сжщото съдържание. Вероятно, еди-ННЮТ» камъкъ е билъ обърнатъ къмъ българска страна, а КруГИНТЪ къмъ гръцка. Интересно е написанието poupydcptov ИМ. pOOXydtpcov както се изговаря въ нЬкои новогръцки н«ррн: pofipyapog, съ р вм. съ X. Ето запазенитЬ думи и
HlyNNM иъ тоя надпись (срв. Успенсюй, 175):
2*
20
... CPGBI.... N KAI В8ГГАР.. ..... er.... вог...
...... ГОГ ГАКАХОГ ...... ОГ КОМ1ГОГ .
Наръшкиятъ надписъ e много важенъ исторически памет-никъ. Той не само ни посочва где е била гръцко-българ-ската граница при Солунъ въ 904 г., но ни уяснява зага-дъчнит’Ь поменаванйя у византийскигЬ извори' за нам’Ьре-нието на Симеона да завземе Солунъ и дори да го засели съ българи. Презъ литого 904 г. Солунъ билъ застрашенъ отъ арабитЪ. За спасението му, Византия се обърнала съ молба и съ пари до струмскит! славяни и до българигЬ, конто да се притекатъ на помощь. Когато почнала обсадата на града отъ арабитЪ, струмскитЪ славянски войводи, конто били вече въ Солунъ съ дружинитЪ .си, отворили тайно н’Ькои отъ крепостнигЬ врата, изл’Ьзли и пакъ заключили вратата. Съединени съ cbohtIs сънародници извънъ кре-постьта, струмци стояли въ очаквателно положение. БългаригЬ сйпцо очаквали. Между това, на 31 юлий 904 г., арабитЪ превзели града, оплКнили го и, като натоварили на кора-битЪ си много пл’Ьнници, на 9 августъ напускали града, безъ да го разоратъ съвсЬмъ, защото златото, което Византия била проводила по Родофила за българитР и за славян-скит-fe племена, било предадено на задоволенит’Ь араби.
Надъ Солунъ висЬла обаче нова опасность, тая отъ българи и струмци. Мисията на византийския пратеникъ Лъвъ Магистъръ при българит-Ь довела до спогодба. Българ-скиятъ князъ Симеонъ оставилъ Солунъ на гърцит-fc, въ зам-Ьна на което проширилъ юго-западнигЬ си граници въ южна Македония и включилъ въ своята държава тамошнитЪ славянски племена. Тогава именно, 904 г., Симеонъ побилъ стълповетЬ при Наръшъ и Вардаровци, за да посочи бъл-гарската гранична линия северно отъ солунската крепость. (Срв. повече за тия събития у Златарски, История, I, 1* стр. 328 сл.).
21
V
Гдмголски подпись отъ 982 г въ Иверсния монастиръ
На тоя йаметникъ пръвъ обърна внимание ревностниятъ русКИ издирвачъ на светогорскит-h старини Порфирий Ус-ГН,1' 7<И. Срезневски изпърво се изказа недоверчиво за него 01'М1)СТ1я Ими. Арх. Общ. Ill, вып. 1, кол. 3—8); четири ШИ по-късно, следъ ценнитЬ разяснения на Успенски 11кЪ Тамъ V, кол. 13—19), Срезневски, въ една бележка ИА рИОЯСИенията, призна, че въпросътъ за паметника и за ИМЯ глаголски подпись е откритъ. Бодянски призна вече
йМСГНика и подписа за истински (Чтения въ Ими. Общ. ист. Древн. росс. 1873, I стр. 9). Най-сетне и П А Лавровъ СВОето Палеографическое обозр-Ъще кирилловскаго письма ЩИКЛОпед1я слав, филолопи, вып. 4, 1. Петроградъ 1914, | Г|1| 12 сл) приема паметника за истински, отъ 982 г.
Глаголскиятъ подпись, за който става дума, е сложенъ Пн СДКО гръцко удостоверение (daydXeta) отъ 982 г., да-41’110 ОТЪ жителите на града Йерисо на Иверския свето-ГОрСКИ монастиръ въ потвръждение на това, че монастирътъ КоЛШСКИ (тоб КоАобоб) билъ подчиненъ на Иверския и че "МИТЯ на Коловския монастиръ, която се намирала при 11>риС0» наречена ГрабЕоха, била дадена отъ монаха Йоана 11 т |Ц!КИ на йерисовци за 100 златици за 29 години, а те *Ь ммена му дали земя въ полуострова Лонгосъ. Актътъ » 4». ГОД. 6490 или 982 отъ Р. Хр, месецъ юний, индиктъ 111, пъ царуването на византийските императори съуправи-ЦН Василия и Константина (Mtjvi louvtou IvSncmovog SaxdTTjg fall Тй г8бч ёэт! 6aatXs{a; BaatXetcu xai KwvoTavTtvou). Под-|MU*b С отъ йерасовския епископъ Теодора, отъ игумена на ВрОТа на св. Атанасия и отъ др. мирски лица/ Интересни ИМСНата на свидетелите славяни, написани съ гръцки |(ИЦ| Василий Стоимиръ, Власий Владко, Николай Детко 1ИвШи той Дгатхои), Антоний Ржкавина (Ры/хабт^а), а Ш«Л1Обопитенъ е глаголскиятъ подпись, отъ който, за съжа-MlIK i ЯСНО личатъ само неколко букви. По подобие на дру- th I подписи, и този подпись е въ единъ кръетовиденъ I |11<Ъ> Успенски прочита подписа' зн(л)к(,ъ) Fiopri пенъ, а I М10ВСКИ прочита собственото име като Грьгора. Докол Btlii може да се ежди по фотографската снимка на Се-
22
вастиянова, по фотографската репродукция у Лаврова и по
нашего факсимиле (по Севастиянова), коего даваме тукъ,
отъ подписа може да се прочете следното:
(3)на | (къ) . . . ।
Г|(о) I . . . . ъ
Важного въ случая е, гдето презъ 982 г. въ земит'Ь до Св.-Гора, именно въ и около града Йерисо, който лежи на провлака на светогорския полуостровъ, е имало заселени славяни, нЪкои отъ конто се подписвали съ глаголски букви, а дру! и съ гръцки букви. Сега въ науката се приема, че глаголицата се е употр^бивала въ Велика Моравия, а сетне тя е била заменена въ България съ кирилицата. Нашиятъ паметникъ отъ 982 г., сто годиии нЬщо следъ смъртьта на Методия, показва, че глаголицата не е била слезла скоро отъ употрЪба и въ славяно-българскигЬ краища. Нам-fepe-ниятъ пъкъ глаголски надписъ въ откритата преди две години църква въ Преславъ, конто ще да е отъ времето на Бориса и Симеона, показва, че и въ северна България си служели съ тая азбука и то доста рано.
Нашиятъ паметникъ е важенъ и отъ друга страна. Донато въ него нЪкои отъ жителитЬ на Йерисо се издавать по имената си и по глаголското си писмо за славяни, въ другъ, по-старъ паметникъ се говори за поселени въ сжщия край славяно-българи. Това е хрисовулътъ на императоръ Романа, даденъ на светогорския монастиръ на Иоана Ко-
23
ц ВЪ 6468 г. или 960 г. сл. Хр. Между друго въ |»И< "«ула се казва : „На монастира Йоанъ Колова били по-114|<Ш 40 освободени огь данъкъ чифлигари (парици), въ и М hill иа ония части земя, конто отдавна сж принадлежали HiI oil Стира въ покраината на Йерисо, и взети отъ заселе-и IH'I I. тамъ славяни българи" ( . . . касЗс xwv ^vawrjvw-H »V ixttae 3xXa6wv BooXydcptov. ИзвЪст я Арх. общ. V, 17).
VI
Кирь Самуиловъ надписъ въ Ilptcna огь 993 г.
Туй е единъ отъ най-бележитигЬ старобългарски памет-В И1II, Той е билъ поставенъ отъ българския царь Самуила г । СИименъ на своигЬ покойници — родители и братъ. За Ифв М увна най-напредъ въ 1888 г., когато въ българското рю Германъ, лежаще до Пр^спанското езеро (Македония), Или Гр дена нова голЪма църква, току до старинската малка I. ьрКШЩа. Като копаели основитЬ за новата страда, изровили
М| торив плоча съ старобългарски надписъ и я прикжтали И « Гробищата, отъ страхъ отъ турцитЬ, защото били про-I I < ПО нея името на царь Самуила. Мълвата за находката I । ИГНАЛа най-сетне до ушитФ, на Успенски, директоръ на I И ИЯ археологически институтъ въ Цариградъ. При своята Byilll обиколка изъ Македония въ 1898 г., Успенски спо-НУЧПЛЪ да види паметника и да го издаде на следната годииа, И бмежки отъ самия него, отъ Флорински и Милетича, Н И:ягЬст1я та на сжщия институтъ, кн. IV, вып. 1, стр.
- ) Иречекъ и Ягичъ сжщо така пнсаха за надписа въ ' illlv ftlr slaviscbe Philologie, XXI, 543—557. Милетичъ iiih'ii ПО сжщото и въ Български прегледъ, год. V, кн. IX—X, У 4—278. Следъ това надписътъ 64, обнародванъ отъ мно-'П1Ц И използуванъ грижливо въ изследвания по история и |МЯМНСКа палеография, защото той представя най-старъ дату-| i№ кирилски текстъ
Паметникътъ е правожгълна плоча отъ б’Ьло синкавъ рЯМОръ, съ размЪри: дължина 1 30 м., широчина 67 см. и Мболмиа 7 см. На гладкого лице сж издълбани три кръста, < плнени нЪкога съ металъ, сега изгубенъ, а въ единъ отъ »I ЯПТ4> иа плочата е издълбанъ 11 -редовъ кирилски надпись, НЪЛ'ЬГЪ (високъ) 26 5 см., широкъ 27 см Височината на
24
буквигЬ е 16 до 18 мм. Часть отъ плочата и отъ надписа сж отчупени, но възстановката на липсалитЬ букви не пред-ставя затруднение, особено сега, когато бидоха обнародвани прибавкигЬ къмъ хрониката на Скилица по виенския й пре-писъ № 7 4 (срв. В Р г о k i с, Die Zusatze in der Handschrift des Johannes Skyhtzes, codex Vindobonensis hist, graec. LXX1V.
4г3 К I' IHI HAwTjW^HO, щсадцннми» mWiWri
Mllnchen 1906). Отъ тия прибавки узнаваме, че царь Самуилъ и братята му били синовс на мощенъ комисъ на име Никола и майка Рипсимия (Sovv/iHvikov xipyjxos 8vte<; rwdSec NcxoAasg dvopa£6pevog р>)трдс 'P tplpy/g). Името Рипсимия e известно въ християнската хагиография. Така се нарича най-видната армен-ска мученица, загинала въ IV в Нейната наметь се празд-нува на 30 септемврий, старъ стилъ, или на 27 септемврий;
25
"I киМНДара на Остромировото евангелие подъ 26 септем-|| । рнфилшнл. Не е чудно, че името на арменската нацио-н ,i ци сиетица е било носено отъ майката на царь Самуила, нвД’Ьлъ лотеклото си отъ старь арменски родъ пре
н 01И иъ България (срв. Йор. Ива новь, Произходъ на Цмр1> Самуиловия роды Въ Сборники Златарски 55 ел). Пнмстникътъ може да предсгавя самата начална над.
|Hw'4pi| ССМейна плоча, или пъкъ той е билъ изди натъ по-сетне in 1п»3поменателенъ знакъ. Това последнс предположение I QI СТрува за по-правдоподобно. Не е ясно елццо, да ли ii'idTU е била първоначално въ с. Гсрманъ, чиято стара
in ini била градена, споредь единъ надпись въ нея, въ
ilHi г, или пъкъ плочата е била пренесена тамь отъ стопим на Самуила, която е била въ близкия островъ на
+»С11нНСКОТо езеро, именно въ Ахилъ. (За тия мЬстности
МОЯта стадия Царь Саму; ловата
столица въ Пр'Ьсиа,
• li 11лтЬстия иа Българското арх. дружество, кн, I, 55 сл.: Орн СЖЩО и по-лолу, главата за Преспа).
Намалеио факсимиле отъ надписа, снето отъ самата плоча.
MlDllM'b Иа стр. 24
Прочить: '
1. | в(ъ) НМД (ОТ1Д|Л н съ-
2. нил н стаго доуха л-
3. зъ Самонл1) рЛБЪ бж(н)
4. полагал память (о)ТЫ|-)
5. ин интерн н Брат(8 н-)
6. а кръетъхъ сн(хъ. се)
7. имена оусъпыи(нхъ Нн-)
8. кола рдБЪ ка;н (Рн1)нмн-)
9. и Дак(ъ|)дъ. напнеа (же ед къ)
10. л-кто отъ сътко(реннт мнро-)
11. у rS : ф а - (5501- 993). ннъдн(кта s).
*) КпмснорЪзачътъ лисалъ иогр^шно <, сетке го олравилъ съ л и ГОП «У
26
VII
Варошки надписъ отъ 996 год.
Въ самого южно подножие на скалиститЬ Маркови кули до Прил'Ьпъ се намира с, Варошъ и неговиятъ старински монастиръ Св. Архангелъ. Презъ 1861 г., като разкопавали рушевинитЪ около църквата, за да възобновятъ монастира, намерили между друго и една мряморна колона. Заедно съ дв! други колони, донесени отъ близкитЬ развалини на варошкитЬ църкви, билъ съграденъ и подпр'Ьнъ тр-Ьма на монастирската църква. На първата колона е запазенъ единъ отъ най-старитЬ старобългарски надписи, който за удобство нека наречемъ Варошки надписъ. Надписътъ е издълбанъ въ хубави букви, но, при обновление на монастира, билъ е бЪлосанъ съ гжстъ слой варь, който покрива дЬлия стълпъ. При все това надписътъ доста личи. Той е билъ виденъ първенъ отъ архимандрить Антонина, който миналъ тука презъ 1865 г. и го прочелъ тъй: (йъ) лито зфд ау«&(тато$) спит, Лнрв фекр. При това Аятонинъ забелязва: „Цифро-выя буквы вырезаны такъ ясно и отчетливо, что недаютъ повода ни къ мал-Ьйшему сомн-Ьшю въ в-Ьрности ихъ чтения. И такъ какойто святЪйпнй Епископъ Андрей былъ тутъ (молился, скончался...) 7 февраля 996 года“ (По’Ьздка въ Румелпо Спб. 1879 г., стр. 326). Членовет-fe на руската археологи ческа комисия презъ 1898 год. се задоволили да прометать надписа презъ варьта, конто го покрива; его защо тй, вместо да оправятъ четенето на Антонина, направили нови гр'Ьшки и прочели надписа тъй: к д-ьто гяфдк (6524—1016) оуспе дани(д) еппъ фещ z,. (Извйспя Рус-скаго Арх. Института въ Константинополй IV, вып. 1, стр. 125). Това двойно четене ме накара, когато въ 1907 г. посетихъ с. Варошъ, да се вгледамъ по-внимателно въ паметника, та измихъ полека закоравйлата варь върху стълпа, изчистихъ надписа, и отделу се показаха истинскитй букви и знакове, отъ конто снехъ книженъ отпечатъкъ, тукъ намаленъ два пжти. (Гледай снимката на стр. 27).
При първата думица камъкътъ е повреденъ, та едва се познавать частитЬ на въ. Втората дума е ясна: дъто Датата на годината се предхожда отъ знака на хиляднитЪ — една коса чъртица, както и въ Самуиловия надписъ, а отгоре
27
R мт»фИ ЗНакъ посочва, че тука имаме числени букви. Следъ Н|гг1фд, т. е. 6504 — 996, следва орнаментенъ знакъ, BfkMTl) има и при първата буква на втория редъ и на и UA надписа. ТЬзи орнаментны чъртици сж по-тънки и
шкМАЛКО вр^зани отколкото буквигЬ. Tt> сж забъркали чле-। рстЪ на руската археологически комисия, конто прибавили датата още една числена буква к. Знае се обаче, че
1ИТ0 гърцитЬ, нито българит’Ь не сж писали 24 съ дк, а
WMQ ЙД. х8'
28
Вториятъ редъ почва съ съкратената дума rito, т. е. п<й¥н (почина). Името на покойника е Лнрн т. е. Андрн(е), съ чинъ еппъ т. е. елнскопъ. Титлата надъ последната дума е с. но при дълбането длетото е отчупило кжсче отъ мря-мора, та крайщата на с се съединили. Именителната форма на името на епископа се очаква да е Андрне, та ако се вземе тя, ще трЪбва да се приеме, че каменод-Ьлецътъ си е послу-жилъ съ последнего е и за следната дума. Възможно е обаче и друго четене. Ако отнесемъ буква е къмъ името на покойника, т. е. Андрне. и останалото съкращение ппъ развържемъ попъ, тогава вториятъ редъ би се прочелъ: п®у(и) Андрис попъ.
Третиятъ редъ съдържа месеца — фе1р(оулрн) и деня — jj'i, т. е. 17-и.
И тъй, Варошкиятъ надписъ отъ 996 год. може да се прочете двояко:
1) КЪ TWO г5фд 2) КЪ ЛИТО ;йфд
по! Анрн еппъ п<й Анрне ш’ъ
фСГр ф€ур 3J1
Или развързано:
1) въ лито ?дфд п®у(н) Андрм(е) епнскопъ ф€ср(осарн) 2) въ лито гкфд ио)т(н) Дндрн(е) попъ фб¥р(оулрн) £i.
Първото четене ще да е по-в,Ьроятно.
Палеографски надписътъ прёдставя най-стария познатъ видъ на славянскитЪ букви и напомня досащъ начъртанието въ Самуиловия надписъ, отъ който е no-младъ само 3 го-дини ТитлитЬ — и —' ги виждаме въ старнтЪ славянски па-метници отъ XI в'Ькъ, като Остромировото евангелие, Сави-ната книга. Буквата I съ двЪ точки сжщо тъй срЪщаме въ Савината книга.
Поменатиятъ въ надписа епнскопъ ще да е билъ или битолскиятъ, подъ чиято власть още тогава се е намиралъ Прил’Ьпъ (xal tiv Itcioxotov Bg’jteXeg); stg rrjv Ilska'pv'av zat elg xdv IIpcAarav . . . въ грамотата на Василия отъ 1019 год.), или иеговъ помощникъ, който е държалъ Прил!>пско. Че Прил-йпъ понЪкога е ималъ свои владици, виждаме отъ единъ надписъ на икона въ монастира Трескавецъ, отъ год. 1657 . . . митрополит ирнлъпскы 1оснфк
29
VIII
Кърчевски надписъ
За ТОЯ надпись пръвъ поменува С. И. Верковичъ въ min ТоПОГрафско-Этнографическ1й очеркъ Македонии, Спб. Яко г,, стр. 104, гдето четемъ: „Въ Керчев-b одна церковь i' IIIh училище. На растояны 10 минуть къ востоку отъ МЦ ИпХОДИТСЯ старинная церковь во имя Св. Константина Лф|ШйС1я, стЬны которой до сихъ поръ стоять. Она по-. itt HQ очень крутой возвышенности, и доступъ къ ней Ц(М№ только съ одной стороны, гд-fe стоять два большихъ нн обозначающее м1сто воротъ. Эти камни украшены itti ИМИ и сохранили славянсюя надписи”. Анонимниятъ рь (с= Г. Стр'Ьзовъ) на статията Два санджака отъ ис-и Македония (Пер. списание на Бълг. кн. дружество, (VI. 863, год. 1891) съобщава за сжщото съ следнигЬ И „Въ това село (т. е. Кърчево) при църквата Св. Ата-। | намЪренъ надписъ, помостенъ въ притурката подъ I’> । Въ книга XXXVII и XXXVIII на сжщото списание, 1891, следъ стр. 342, е приложена таблица съ факси-|’1 а на два надписа, вториятъ отъ конто е Кърчевскиятъ.
ItMKUTO ако и направена несрочно и неточно, все пакъ
ЦЧИйШе, че надписътъ е старь български, а това бЪше in за бждещитЪ изследвачи на сЬрската область, тъй
ItH ОТЪ славянски епиграфски паметници, да не забравятъ
ДК|ТД Старина и, при удобенъ случай, да я проучатъ. По •Ч»име на св^товната война паметникътъ билъ виденъ отъ fiiillllfl историки Баласчевъ, който съобщи за него и даде
||и н четене на надписа въ списанието Отечество, отъ 10 юний 101 ' Г., стр. 12. Азъ сжщо така споходихъ старината презъ л-Ь-1916 г. и си направихъ нужнитЬ снимки и проучвания. Планинското българско село Кърчево е разположено при
i'|HiOTO течение на демирхисарската р. Б’Ьлица, на петь часа ННфО-ИЗточно .отъ Демиръ-Хисаръ (Валовища). Източно отъ |*)Т0 се издига стръменъ хълмъ, на върха на който сс стига 1 it селото, по лжкатушна пжтека, за единь часъ време. На
•fXa има малко равнище съ порушени градежни материали; Ы]Ь такива се съзиратъ и по хълбоцит-b на хълма. Тия раз-||.1ИНИ ще да сж отъ нЪкогашпата крепость и отъ църквата . Атанасъ. На деня на св. Атанасъ, 2 май (старъ стиль),
30
всичкото село излиза на височината за служба. Единствената уц'Ьл'Ьла сега тамъ старина сж двата грамадни гранитни блока, конто стьрчатъ на хълмовото равнище. Между вжтрешнит'Ь отвесни стени на блоковетЬ, високи около 8 метра, се намира ходникъ-прорФ>зъ, широкъ около Г50 м. Тоя ходникъ нЪкога е билъ покритъ; на горния край на стенитЬ дичать издълбани дупки, гдето сж стоели гредит-fe. Преданието казва, че тоя ходникъ служелъ за входъ, за врата на църквата.
Надписътъ е издълбанъ на източния гранитенъ блокъ, откъмъ ходника, на единъ метъръ височина надъ земята. Той държи 1*12 м. на длъжь и 40 см. на ширь (височина) и се състои отъ четири реда. БуквитЬ, високи отъ 6 до 7 см., еж. издълбани съ длето по недотамъ изравнената плоскость на едрозърнестия гранитъ. Поради това, буквенитЬ чърти на мЪста се сливать съ грапавинитЬ на камъка, разядени и отъ в*ЬковетЬ, та четенето на надписа на м'Ьста става несигурно. Тая нечетливость ще да се дължи отчасти и на самия дъл-бачъ, който, може би съ гръцки графични навици, е трЪбвало да копира механично дадения му славянски текстъ. Поради т-Ьснотата на ходника, гдето е надписътъ, направихъ само на косо взета фотографска снимка. Направихъ сжщо и пре-писъ на ржка. По тия снимки е приготвено следващето тукъ факсимиле:
+ 4 XX В P4U ДО VK4 В€ А Н К Л, СЗ TZ ВО РРГРИАДКРНЧЧЙА ВЗЁЬРШЗ U4 И 4_3/М0ЛНТ2
1. t Язь Крлнл доукк кслнкъ
2. сътъворн(хъ) грлдл Крн||ув(или м)д
3. . . т . . за молнтъ-
4. къ1 Калоко(лнл)
(Азъ великиятъ дука Врана направихъ крепостьта Кърчево . . . по настояването на царя Калояна).
31
Прочитането на първия редъ не представя никаква труд-ть Н Сомнение: f дзъ Крана доука вслнкъ. Първата дума на hl р<ДЪ трЪбва да се попълни съ съответното аористно КнмшИ! И да четемъ: сътъворн(хъ). Могли бихме да се мЛИМЪ и- съ дадената форма съпворн, като диалекти-ШЪ ИГОВОръ, гдето -уъ се чува като съвсЪмъ слабь издихъ, НМчммнъ графично. НовобългарскитЪ говори ни давать МинктвО примири за това. Втората дума на втория редъ гряД|, род. пад. въ служба на вин., отъ градъ (крепость), а B|tt дума означава името на укреплението или на селището, (ОТО С. Кърчево или Кърчово, род. пад. за вин. Крнцува). рТШИето на името съ н вм. съ ъ, както ще видимъ по-долу, t| ||«цлно> Следъ това н иде q, което въ старобългарскигЬ па-Ницци ОЗНачава q, както напр. въ Самуиловия надпись, първи
KSKTO въ Савината книга, въ Супрасълския ржкопись, До-1mi(|X)i>OTO евангелие и др. по-нови. Явно е, че тука имаме ^Е)мю произношение q вм. българското у: Крициво вм. Кри-н>| или Кръчево. Следниятъ белеть у не е ясень. Балас-Htiti. го чете оу, но знаемъ, че тоя звукъ въ старо и ср^дно-
ЫПрСКО време се пише оу; съ у тогава предавать етимо-ШЧ11ОТО гръцко и, произнасяно вече като н. Предпоследната Ki 1.1 СЖЩо е неясна. Изглежда, че върху нея длетото на В|стора не е било сигурно, та е дълбало ту м, ту к. Фор-мн I Крицима напомни по име известната родопска крепость hpH'lHMb, у византийцитЬ Kpfr&pov, Kphatpa, у кръстонос-Н Crucemont. Сжщото смущение личи и въ първигЬ букви | трсТИЯ редъ, та и четенето е съвсЬмъ неясно. Буквата у к >|<1Ца въ най-старитЬ български паметници. Въ една стара криЛСКа бележка въ Асемановото глаголско евангелие, което ОТЪ XI в., името на месеца сЬчко, сЬченъ е написано с-куенъ, Да четемъ тукъ дума ippa, никакъ не е сигурно, О Че предхожда предлогъ съ, друго че q не е 1|, и трето 1 п Та р не е ясна. Отъ следнит-b думи първата е за, а орЛТв, която продължава на четвъртия редъ не може да Мъ ИМ. пад. иолнтъва, а моднтъкш въ род. пад., въ смисъль jiio Молбата за молбата, по настояването" ПоследнитЬ думи М ИСЯСни. Азъ допускамъ две предположения. Едното е, че । В После стон годината, датата, но на това предположение | Противопоставить н-Ькои важни несъобразности. Преди 11 IP'KOi Н"Ьма знакъ за хилядното число, което трЪбва да
32
бжде fs; ако см-йтаме знакътъ, който иде следъ <о за белегъ на съюза н(ч), тогава следъ о = 70 бихме очаквали единица, конто тукъ е предадена съ буква *, а такъвъ единиченъ знакъ не сжществува; t не може да се вземе за Д — 4, защото за д надписътъ си има ясенъ белегъ въ първия и въ втория редъ. Второго предположение, което ми се вижда основателно, е следното. Подиръ думигЬ за моантьбы да се чете кало и» цръ, или развързано Калоиоана qapt. Името 1юанъ или 1(оаннъ въ старитЬ ни паметници се пише съкратено 1<д, тъй както е въ нашия надписъ. Така е и въ българскитЬ царски гра-моти, пъкъ и въ влашкит-Ь. Лигатурата qpt. е добре известна въ ср'ЬднобългарскигЬ книжовни и нумизматични паметници вм цари или вм. типичната срЪднобългарска графика фт..
ПосоченитЬ неясности въ надписа сж затруднили и Баласчева въ поменатото негово съобщение. Той, безъ раз-боръ на графическата или на граматическата страна на надписа, чете така: t дзъ Еряна доукл кслнкъ сьтворн града Криту мд......съ qapa за молитва н клъ... w ?5(»д, и въ пре-
водъ: „Азъ Врана дука великъ сътворихъ града. Кричумъ и храма за молитва и каяние въ л'Ьто 6804—5508=1296 или 6874=1366“. Отъ дветЬ свои предполагаеми дати, Ба-ласчевъ см-Ьта втората за по-правдоподобна.
Кой е билъ поменатиятъ въ надписа Врана? Врана е славянско име. Съ това фамилно име — Врана или Вра-новци сж. известии много видни личности въ Византия, едни отъ конто се сродили и съ императорский домъ. Du Cange, основательтъ на византологията, даде въ своята книга Familiae Byzantinae, Lutetiae 1680, стр. 214—215, доста пъленъ списъкъ на рода на Врановци. Отъ тоя списъкъ и отъ други византийски извори узнаваме, че родътъ Врана става известенъ още въ XI в. и че последниятъ виденъ представитель на тая лоза — Йоанъ Врана, следъ падането на Цариградъ въ 1453 год., избЪгалъ въ Франция, гдето получи лъ пенсия отъ Карла VII.
Личного име на нашия Врана не е посочено въ надписа То е замЪстено съ тигула на неговото .достоинство — „великъ дука". Названието дука иде отъ латинского dux, у византиЙцит’Ь или 8обх«д, у българитЪ дука (срв. гра-мотата на АсЬня II, дадена на Ватопедския монастиръ), у
33
II).
. i | Ч" Ь СЖЩО. Титулътъ рёуас или Зоихад р&уад се е tfwi/li, Обикновено на внешня флотски началникъ, на адми-Ц, ИЛИ ив стратега (губернаторъ) на крайморска область f»M | у СърбитЪ Балша III, отъ началото на XV в., се име-।. I.) Доунк ввпнкын, както и нашиятъ Врана е доукл келнкъ, 1Ь»ЛГВрскиятъ царь Калоянъ (1197—1207), поменатъ въ 1ч|‘Ь искиЯ надписъ, е влад’Ьлъ между друго сЬрската М^'|Ц гдето е влизало и Кърчево. Имало ли е прочее въ |*1/1йСТЬ н-Ькой Врана, по-рано византийски дука, а по-нп български областенъ управитель или съюзникъ? Въ г I ini XII в. въ византийската история се чува особено Л»Kin) Врана, който въ 1185 г. разбива норманит’Ъ при Струма, и, въ разбирателство съ възстаналит’Ь бъл-Н СО разбунтува срещу Исака II Ангелъ, прогласява се за 1Н|нп|)Ъ и тръгва за Цариградъ да го превземе. Алексий Мни об че бива убитъ на 1186 год., та той не може да
Врана въ нашия надписъ, защото Калоянъ поема упра-Ипито едва десетина години по-късно. Съвременникъ на h • I '<11 е билъ синътъ на Алексия, Теодоръ Врана, който । нмирилъ съ гърцит’Ь, управявалъ Тракия съ Одринъ и ио гика и, когато латинитЪ кръетоноеци взели върхъ, той 1ЧЛъ Т’Ьхенъ феодаленъ дука. Никита Хониатъ, който ни • Ш често за него, не ни дава по-подробни вести за отно-IMHTI му къмъ Калояна, освенъ това, че Калоянъ разбилъ 1401 отредъ. Где и какъ е прекаралъ по-нататъкъ живота Теодоръ Врана, не знаемъ. Обаче по име, по време и по гш ТОЯ Теодоръ Врана може да отговаря на нашия ни пъ надписа. Другъ знатенъ Врана въ Калояново ПС е отбелязанъ въ съвременнит'Ь извори. Името Hl СО залазило въ Демиръ-Хисарско и по-късно. Единъ ННИПЪ Георги Врана се споменава въ долнострумското Гр1ДСЦЪ въ актове отъ XIV в. (Споменик Ill, 43). Въ ЦУЬ*Хисарската околия има и сега села Враня и Вран-Пншфликъ.
I Още една бележка за името Кърчево, въ свръзка съ КМ*1 на това название въ надписа Ерицуво (чети Кри-
<) ИЛИ Крнцулю (чети Кричимо). Въ старобългарски думитЬ М|||Н, кръчь, кричи, кръчилгь означаватъ работникъ, рударь, нмрь. Кърчево ще каже рударско, желЪзарско село. 1Т0 северо-източна покраина на Демиръ-Хисаръ е позната
ИМ орехи старини изъ Македония 3
34
съ своитЬ желЪзни руди и пещи, който работали до неот-коле. Тая покраина се наричаше отъ турцит-Ь Демиръ-колъ, т. е. желЪзарска страна (околия), както и главниятъ й градъ носи името Демиръ-Хисаръ (жел'Ьзна крепость), у гърцитЬ Сидеро-кастронъ (жел’Ьзна крепость). Кърчевчани носЪли въ турско време вжглища за желЪзарскитЪ пещи. ЖелЪзар-ството вирЪело до ново време въ близкит-b на Кърчево български села, Горно и Долно-Броди, Самоковъ и пр. Азъ вид'Ьхъ тамъ отскоро напуснати самокови за желЪзни руди.
IX
Надписи и бележки отъ Охридско
1. — Църква Св. София въ Охридъ. Тая величе-ствена базилика е била съборна църква на Охридската българска патриаршия, преименувана сетне на архиепископия. Споредъ едни тя е била съградена отъ князъ Бориса или отъ царь Самуила, а споредъ Дкжанжовия списъкъ — отъ охридския архиепископъ Лъва въ XI в. Презъ турското вла дичество тя е била обърната на джамия. Въ началото на XIV в. архиепископъ Григорий проширилъ външния при-творъ и, за споменъ на това, осгавилъ тухленъ едноредовъ надписъ, взиданъ въ външната стена на притвора Ето факсимиле отъ надписа, доколкото той е запазенъ:
ЖтКОС НСОГРНГОЕЮЯИЖ
f ги кн n н n е rei ра стой
0€OrPA<PONNOhiON.’6eNH
TAMVCDN6KAIAACKEinziN
Прочетено: . . . Mwotjj 6 Гр7]у6рю(с) ... axvjvVjv feyelpag tdv S'eiy^acpov v6pov; 25-vt] ta Muowv SxSi&iaxst. raxw&pwc Йтоид fSWVi.
35
Преведено: . (като втори) Мойсей, Григ рий като из-
ДИГНЖ скиния (храмъ), мизийскитЪ (български) . роди поучава Семждрона богописания законъ. Година 6825 (1317 отъ Хр)“.
ЧетиритЬ монограма на амвона въ сжщап, църква ще Д1 СЖ вероятно отъ сжщия разукраситель на хра i, Григория РМВЪрэани, тия монограмм давать Гр^убрсое, Гр»^ opiog ip^isnl-4W{, BouXydcp(a>v), т e. Григорий архиепископъ на българитк
2* — Хоматианова рамка. Тая сребърна рамка на ХрцсТОВата малка икона, поставяна обикновено на темплото ниц». царскитЪ врата, е била подарена, вЪро тно за Св. I отъ Димитъръ Хоматианъ, единъ отъ най-бележитигЬ Нфнрси на Охридската архиепископия (1216—1234). Когато С’" София била обърната на джамия, иконата съ рамката В1н ПОСтавена надъ царскитЬ врата на охридската църква (В ВйГОродица - Св. Климентъ, гдето се пази я гдето пре-W4IIAN надписа. Той представя четиристишие , 12-сриченъ ржам Ьръ, гдето става игра съ двоякото значение на гръцката Mil xiapo; (украса, свЪтъ):
Kiapog xcopfjTop той хбаров afjg eix.,og
’Ex Дт]р7}тр(ои roxpevdcpx00 Bookydpcov
, 2й ppdfieuaov тй хат’ elx<5va xdapov AiSapopiyov alamos twv nafrwv pou xalhfcpag
Ирвведено: „Украсата (рамката, обковата) на иконата I украсителю на свЪга, е отъ Димитрия, архипастирь на иирмтЬ. Ти пъкъ (Господи) ме възнагради споредъ укра- (Т, |, споредъ моя даръ), като очистишь грозния позорь » I •йСТИТ’Ь ми*.
k а< — Пок ровъ отъ Теодора Комнинъ, 1216 — Н11> Г» Подаренъ вЪро тно за Св. София отъ епирския деспотъ Ш11! >'< Комнинъ, следъ като той превзелъ Охридъ въ 1216г
МШИ Се въ музея при църквата Св Богородица въ B|i> Теодоръ Комнинъ б-fe разбить и пл-Ьнень отъ бъл-Царь АсЪня II при Клокотница въ 1230 г. Покро-
। /’ Нй 55 см, е отъ червенъ коприненъ платъ съ ^ВМН*Ь образъ на св. Богородица Оранта права, съ
I Ивуса предъ нея. По жълтата обшивка има злато* I 1МШЖСЪ, който разчлененъ дава осъмь 12 срични стиха:
3*
36
t '0 adcpxa Xa^wv anetpdcvSpoo x6piqg t -гротов d<ypioTotg & ^(eo)0 7s(a)rp(d)g Лбуе, t TjV vov 6pfip.ev [«vQ-pwnoig] TCpoxstpSvTjv t sig iattaaiv x&v naoi 7tap’ctjjiav, t 3s£a td Swpov Iv. 0eo5t5pou t68s f Kop,vvjvo8o6xa xal Acuxaivyjg M[ap]([ag] f Kopv^vocpucOg *) xz(g xaX?jS oo^uyiag.
f dhraSiSou 8i tpbyjxvjv awnqpiav f
Преведено: „Ти, Слово на Бога отца, което по неизка-зани начини си получило отъ безмжжна дева плъть, която виждаме предлежаща за пища на людетЬ, въпр-Ьки че никой не е достоенъ, приеми тоя даръ отъ Теодора Комнинодука и отъ неговата добра съпруга Мария Дукена Комнинородна и дай имъ срещу това душевно спасение
4. — Пл ащаница отъ Андроника Палеологъ (1282—1328). Тая хубава копринена плащаница, везена съ златни и сребърни нишки, е била подарена отъ византийский императоръ Андроникъ Палеологъ на охридския архиепископъ, който да я употр'Ьби при богослужението въ Св. София. Сега тя се пази въ музейната сбирка при църквата Св. Бого-родица-Св. Климентъ въ Охридъ. На плащаницата има везено двустишие въ 12-сриченъ размерь:
t Mepv^ao icocp^v BouXydcprov Sv Ouaiatg : •
fivaxtog AvSpovixou ПаХаюХбуои : -
Преведено: „Пастирю на българит-fc, спомни си при жъртвоприношенията за владетеля Андроника Палеолога “.
5. — Надпись отъ охридския архиепископъ Николая. На дЪсната рамка на главната икона на Св. Богородица има прикованъ малъкъ (12 на 5 см.) позлатенъ свети-телски образъ съ надписъ отъ архиепископъ Николая: NixoXaog cipyientoxoxog xfjg тсрыт^д Tijcmvtav^g xal ndcoigg BnXyapiag. Отъ това личи, че Николай е билъ направилъ дарение за
‘) За таи форма cpn. Krumbacher въ Sitzungsberichtc der К. В. Akiideintc der Wissenscliaften zu Miinchen, 1906, стр. 423, 427 сл.
37
направата на цЪлата или на часть отъ хубавата и скжпа рамка на светобогородичната икона. Въ проложното житие на св Ивана Владимира се поменава охридски архиепископъ Николай, съвременникъ на българския царь Самуила (’Аха-ХоиЭДа той ау(ои... Iwawou той BXaSvjp^pou. ’Ey Bevexta 1858, стр. 24). По-положителни данни обаче за него нГмаме. Той не е поменатъ въ Дюканжовия списъкъ на охрид-СКитГ архиепископи. Другъ единъ Николай светителствува на охридския престолъ презъ срФдата на XIV в. Срв. за Него у Сн'Ьгаровъ, История на Охридската архиепископия, I, 340 сл. Ако сждимъ по стила на рамката, тр-Ьбва да Приемемъ за неинъ даритель именно архиепископъ Николая ОТЪ XIV в.
6. — Моливдовулъ отъ архиепископъ Григория. Пази се въ Народния музей въ Пловдивъ. По палео-ГрафскитЬ си особености и по титула на архиепископа, молив-
ДОВулътъ се отнася къмъ XIV в. Остава само нерешенъ ИЪПросътъ, на кого отъ двамата охридски архиепископи съ КМе Григорий презъ XIV в. е принадлежелъ паметникътъ, Д1 ли на този, който е проширилъ притвора на Св. София ГЬ 1317 г., или на Григория, който е светителствувалъ презъ ПТОрата половина на сжщия XIV в. и който се поменава въ документа отъ 1364, 1369, 1378 г. На лицето на молив-ДОВула е изобразено благовещението, а на опакото стой над-ИИСЪ: f Гр7]у6рсод ёХё<р З^еоО) ftp^texlcxcmoc; tvjg npwriQg ’IllGTtvtavfJg xal itdcavjg ВвХуарЕар (Григорий по милостьта божия архиепископъ на Първа Юстинияна и на всичка България).
7. — Ликъ на ктитора Йоана въ Св. София, XIV в. На единъ отъ пиластригЬ въ проширения притворъ на Св. София е изобразенъ правъ, безъ ореолъ, въ ср-Ьдно-вЪковна г юия, ктиторъ даритель на църквата. Въ приле-жащия cjuuo запазенъ надписъ се чете;
t Х(ркт)ё
тв 8вХк [ов]
’I<a(dcv)vB хори
[авб]аот8 тв Прсоое-VIXH.
(Спомни си, Христе, за душата на твоя робъ севаста киръ Йоана отъ Просеникъ). Въ късното ср^дновЪковие титу-лътъ севастъ е билъ изгубилъ първичното си високо значение. Не е установено, да ли въ речевого време севастътъ е билъ чиновникъ или е носилъ това си прозвище като знакъ за благородство. Името Просеникъ напомня гол'Ьмото еднои-менно българско село въ СЪрско.
8. — Църква Св. Богородица, Охридъ. Тя е била съградена въ 1295 г. Въ турско време тя станала съборна архиепископска църква и, понеже гробътъ на св. Климента билъ пренесенъ въ нея, и тя почнала да се слави съ прозвище Св. Клименты Надписътъ за нейното съграждане се намира надъ входнитЪ (западни) врата;
f ’AvTJY^pQyj <5 O’stoj xal navoemop vadg ouxog Tvjg navu-nepaytou 3-еотбхов т^с терьблёлтои. 8t& tjuv-
8poprjg x(al) &£68ou xupfou Hpoyovou той Syoupou psydckou ixaipiap/ou x(al) Tijg ои^йуои айтоб xup(ag) EuSozfa; x(al) уарброи той храт{атои x(al) aytou аитох(р4тород) jitxat-Хё<ос. Snl xfjg paoiXefa? той ебоебеатЛтои pautTitoq x(al) адто-xpdctopog Pa)[j.a(«v AvSpovExou той ПаЛаюХбуои x(al) EEp^vigc xf;g sdaeSeoTdcxifje adyo6or7jg. &pyiepaT£6ovTog Maxaptoo той TWtvaytmaTou ару^егаохблои т-^g xpwxvjg ’IouoTt.vtavf(c ^(«0 cnrjg BouXyapiag bd ётоид fSwr Lv8(iXTtajvog) [
(Въз игна се този божественъ и всечестенъ храмъ на всепресветага владичица наша Богородица Перивлепта, съ съдействието и разходит-fe на господина Прогона Сгура, великъ етериархъ, и на съпругата му госпожа Евдокия, зеть
39
IM силиия и свещенъ нашъ самод*ьржецъ на ромеитЪ Андро-HHtH» Палеологъ и на благочестивейшата му съпруга Ирина. 1>|'М архиерейството на Макария, всесветейши архиепископъ Ml Първа Юстинияна и всичка България, въ г. 6803—1295, гадкктъ 2-и).
9. — Надписъ отъ 1365 г. за проширението на север-пи ffO крило на сжщата църква, посветено на св. Григория ( Слова. Надписътъ е надъ вратата на крилото:
f ’Ayqyfepfhj xal &viOTop£0T] 6 (tetog xal roivaeTCTog va4g. i О iv 4y£oig iwcrpdg &p^i£xiox6itou KtovGravrivoD^kewg I tyyoptou тоб 9-БоХбуои. Sta aov8po|rfjg xal ё568ои тоб rcavce-IVIitЯdo Ьаохбтсои Ata66Xstog ГртуррЬи JJrot 2eXaotp6pou ёл1 МЦ 6aoiXe£ag IkstpdvoD тоб Odpiot. ip^tepaTefiovcog xfjg « '/5 *Iot>OTivtavfjg тоб iwcvtepamfctQD lipyieniaxiTOo Гртдуор&ж
* ivoug r3wf- lv8(txTuSvog) ty.
(Въздигна се и изписа този божественъ и всечестенъ ИрЛМЪ на нашия между светцигЬ отецъ архиепископъ цари-ГраДСКИ Григорий Богословъ, съ сьдействието и разходит-Ь а преосвещенейшия епископъ Григория на ДЪволъ т. е. 1 Сфоръ, въ царуването на Стефана Урошъ и при архиерей-11|i)т<) на всесветейшия архиепископъ на Първа Юстииияна Григория, въ година 6873 — 1365, индиктъ 13).
10. — Сжща църква. Надписъ отъ 1379 г., въ притвора Blflhno, надъ гроба на Остоя:
t Врастаем се рааь влип (д>стоп Раакокнкь по гоус-щ<1« tfrityYMKb и снродникъ кряли Марка, зеть жнпана Гршпе.
Д (S. п. н. (6888) ucqa о*тймвр|а. Г. 1нд. г. Вась же »< ipann uoia люкниап проунтаюфе простите ра ка пко ам можете б(ы)тн како и. а п како aii ннкол!жс.
= ради Бога.
11. — Надписъ отъ 1549 г. на бронзовия кржгъ на <" |Имия полке лей въ слицата църква:
ПроХ<3 ai^cthk бжик арх|(пкпъ Прккй 18ст!ниани нлк срквлис/ик и при вь д-кт гзнз (7057—1549).
40
Отъ странитЬ на горния крлгълъ надпись сж прибавени
два реда букви
t с Хс г|$ Прочетено:
ек ли реи пет Несусь Христоск,
ПЛ арь (св±тлина), еклисмрхьГеор-
РХ'ь 1ер гие 1ереи, Петдрк |'ередйа-
ге «А кш(нь)
орг па
не KW
it
12. — Сжща църква. Слабо запазенъ надписъ р-Ьзба на дървения тронъ на охридския архиепископъ Прохора, отъ 1540 год.:
| 11р©Х°РЬ лш(лост)||0 КОЖИН? ДрХИеПКПЬ Прьв« Ю(сти-пнани)... к(ь) Л'кто зжн (7048—1540) мцд . . .
Рускиятъ пжтешественикъ архимандритъ Антонинъ про-челъ въ 1865 г. надписа:
Прохоръ, жилостпо вожено Первые 18стин1дн1и п р. ъ Вчини с1И дронъ въ л*кто sas (7036—1528), лгкелца лива индистиона л (Изъ Румелш, стр. 40).
13. — Надгробенъ надписъ на св. Климента Охридски, на каменна плоча, прибрана въ сжщата църква Правописни и старописни белези поназвать, че надписътъ е дълбанъ много по-късно:
t Къ л'кто fSHKfr (6424 — 916) жесецд й>ли .. . пр-кстаише
гтк Клилгкть
(«Хриткски.
14. — На сжщата Климентова надгробна плоча, на горния й край, има и надписъ отъ 1550 г. за смъртьта на архиепископа Прохора:
Къ л-кто нни (7058—1550) пр’кетлки «... гнъ архёепкпь кр. Ilpxw *Ц но’а
41
15. — Подпись (съ зелено мастило) на охридския архиепископъ Григория, отъ XVI в., на гръцки перга-ментенъ актъ, пазенъ въ Румянцевския музей въ Москва, въ Сбирката на Григоровича, № 820. Датата на акта е ясна Само за първит-Ь две буквени цифри: 8тоид аср. (15..). За последний. неясны една или две букви Викторовъ (Отчетъ Москов, Публ. и Рум. Музеевъ за 1876 —1878 год. Москва 1879, стр. 47) предполага да сж... 37, но самъ се съмнява ВЪ това. Менъ ми се струва, неясниятъ белегъ да означава гръцко 90 Но било, че се спремъ на датата 1537 или на 1590, и въ двата случая имаме паметникъ отъ XVI в., Ищото хилядната и стотицата личатъ добре. Подписътъ се дава тукъ малко намаленъ (въ оригинала държи на длъжь 16 см.) по фотографска снимка:
Разчетено: f TEkitp 8(ео)5 Ttdcovjg BsXyapiag xal a' ’ftottvtav’ijg ’A)(pt8wv ’apxtsn£axo?tog Гртдубрюд (Съ божията ми-ЛОСТЬ на всичка България и на Първа Юстинияна Охридъ Архиепископъ Григорий).
16. — Зографъ Дичо отъ с. Тресанче работа въ ОХридскигЬ църкви, Той възобновява темплото въ Св. Богородица, 1866 г. Въ църквата Св. Николай, на иконостаса, ху-бава икона на седмочисленицит'Ь отъ 1862 год., отъ сжщия Мпйсторъ изъ р8кн Дйча Зшграфа Този дебърчанинъ, работа И изъ други македонски църкви и монастыри, сетне въ Время и др.
42
17. — Църква Стари Св. Климентъ въ Охридъ, въ махалата Болница Надпись надъ южната врата отвжтре, отъ 1378 год. Тамъ се намира и лика на св. Климента отъ сжщата дата.
t ’AvTjy^p&vj xal йсуютор^би] 6 -Э-йо? ктс$ vadg, е'.$ Svopa тн аббате fyi&v xal -Э-аиратврун peydXs dtyfe KMjpsvro$, 8t& ouvBpopfjg, i£68ou Г x(al) холн dn&te тв Оеооебаогбтв tsp&uj SzapfcvB th теракте ёлххратна^ -rfjg xap~p&g тсбХеод raixvjj ’А'/рйас •Э-Еоабатв th, ттауеиуеуеатйтв atMtevxe т^рйу peydXe ^ouKdcvB xup ’Av8p£a ts Гр(Ьла dpx«paTE6ovwg navaytOTdExB dpXie'rctaxdrce rifc крейту ’louatlviavfjg xal itAcnjg BouXyapfag xup Грт]уор(в. pn]vl 1вХ£ф IvB Sxoug rs'wns (6886—1378).
(Въздигна се и се изписа този божественъ храмъ въ името на нашия владика и чудотворецъ свети Климента, съ съдействието, разхода и труда на богочестивия свещеникъ Стефана пророка, при владението надъ свЪтлия този и бого-спасаемъ градъ Ахрида отъ всеблагороднейшия нашъ господарь, великъ жупанъ киръ Андрея Тропа, при архиерей-ството на всесветейшия архиепископъ на Първа Юстинияна и на всичка България киръ Григория, месецъ юлий, индиктъ ?, година 6886—1378).
18. — Печатъ на Охридския музей. Въ Охридъ нЪ-кога е имало и музей при архи-епископията. Въ 1916 год. биде откритъ печатътъ иа този музей отъ 1516 или 1616 год. Той б% обнародванъ отъ проф. Ив. Сн"Ь-гаровъ, охридчанинъ, въ в. Родина отъ 31 мартъ 1916 год. Датата на печата се см*Ьта отъ
*) Въ надписа монограмата на Гропа има следиия видъ
43
Сн’Ьгарова за 1616, а по фснлрафския отпечатъкъ може да се приеме 1516 год, Въ срФдата на кржглия печать СЖ изобразени знаковетЬ на таинството евхаристия — СЖДЪ, копие и звезда, съ датата, а наоколо въ два реда кадписъ: t Stppaylg тб xqivb [iboslb тв Ауиитйтв xal dmo-oroXixfi 8-p6v« vljg npwTijg 'lecraviavrc A/piSwv xal ВвХуар(ар (Печать на общия музей на светейшия и апо-СТОЛСКИ престолъ на Първа Юстинияна Охридъ и на всичка България)
19. — Приписка съ тайнопись въ прологъ отъ XIV в., български изводъ, стр. 805, пазенъ въ библиотеката на цър-КВата Св. Богородица - Св. Климентъ въ Охридъ:
S
. . ХяОб'ннОзд sOfefi'nS фо8, эОввел вн лвшэъзиг > (=. . окадннаго Дамиана тру. ра. . . . нж« оусръдн*).
20. — Бележка отъ 1446 г. въ сжщия прологъ, стр. 806: К лИк'г зчнд (6954—1446) въ дни влгочтиваго й у'толюБЙваго гнд деспотд Г юр’гм г с(ы)нш8 иго дзк слиржн Инкади* я по лмти бжнюи лдтрТдрхк прнложГ сим книге Н1ЛНКФИ црквн пдтрГдрскге Жнчи кто го км Фкти w црквс да Ф<М) ПрОКЛ? ДЛЖНЪ.
21. — Прологъ отъ XIV—XV в., български изводъ, ОЪХраняванъ въ сжщата библиотека, № 11, на стр. 196, пи края на проложното житие на св. Ивана Рилски четемъ Обрыцение къмъ светеца: . . % млн сд въссмлтнвомв клци mW ткод сърбдннкы ^дннорйднын тн жзывъ Бяъгарскын и Цнцовн дръжАвношмв црю нашсмн и пр. По-късно въ н-Ькои бръбски преписи на св. Ивановото житие срЪщаме неумЪст-нлта прибавка на думата срьБлге Тамъ четемъ . . . еднно-Р^ДНн тн ёзнкь . кльгдре же и срьслк и пр.
22. — Бележка отъ 1598 въ сжщия прологъ стр. 27: f Кд лёте, гзрз (7106 —1598) лцд таим. ки. дднъ друннис-Iliiwf и>хрн(д)скб/н8 курв Кддд/ноу главе смоу Фс4гк6шс турцй V ГрАдоу оу Ем’Ьсе кон створка вмнднъ люукд а нел<8 вечна
пАлитъ •:
44
23. — Гръцки пергаментенъ миней за декемврий отъ XII в., пазенъ въ сжщата библиотека, № 28. На стр. 50 преписвачътъ на минея, българинъ, прибавилъ на български:
t Конътахъ за мятеж деспотннж амннъ.
24. — Сжща библиотека, № 14. Миней за августъ, XIV в., сръбски изводъ, на стр. 504 стой приписка (между 1346— 1355 г.): Бжтень! млн промысломь хе. вел докрл нзволнвше. мьздовьзддтель еоудн, Блгокъ^номоу црю ншемоу Стсфтноу н краю нш1.моу Крошоу. н троудовшомв се, нгоумсни Хнллн-ДАрСКОМОу ТёрОМОНАХОу ’1<ййНОу • : ’—1
25. — Бележка за заточение на охридчани въ 1467 г., намираща се въ прологъ на Хлудовата библиотека (А. Поповъ, Описаже рукописей Хлудова Москва 1872, стр.382). На връщане отъ своя походъ въ Албания, Мохамедъ II, завое-вательтъ на Цариградъ, като минавалъ презъ Охридъ въ 1467 год. и като узналъ за между особици и вражда между охридскит! боляри и духовенството, закаралъ еднит! и других! за Цариградъ. Да ли плЪнницит! се върнали въ оте-чеството си, не се знае. Въ речения прологъ, на л. 69, за това е отбелязано: въ л1!1 гяцоГ (6975—1467). еъ ей <гкт пр-ксслн црь 1И.сл1ё оур1жАлни <ицл в днк на
стго Куприна н Оустины. Повече за това вж. Отчетъ Москов-скаго Публ. и Румянц. музеевъ за 1876 —1878 г., стр. 20, гдето сж. напечатани н!кои подробности, извадени отъ единъ пренесенъ въ Москва охридски ржкописъ. Срв. още Gelzer, Der Patriarchal von Achrida. Leipzig 1902, стр. 21 сл. По това време били изселени насилствено и скопяни въ Албания, въ гр. Конюхъ (Срв. А. Поповъ, Описаже и пр., стр. 316).
26. — Архиепископъ Прохоръ шири славянска книжнина въ Охридъ. За славянскит! надписи отъ вре мето на Прохора въ църквата Св. Богородица въ Охридъ се каза по-горе, стр. 39 сл. Прохоръ, който е билъ българинъ, запо-в!два да се пишатъ славянски книги. Така, въ 1542 г. той заповЪдва да се препишатъ или преведатъ съчиненията на Дионисия Ареопагитъ и на Йоана Дамаскинъ (Григоровичъ, Очеркъ путешеств1я, 2-о изд., стр 156). Въ 1543 год. той
45
поржчва да препишатъ на славянски отъ библейский книги — осмокнижието и книгитЬ на царствата, да служатъ на патриар-шеската църква въ Охридъ. Ржкописътъ билъ пренесенъ отъ Охридъ въ Москва. На л. 209 преписвачътъ Сисой бележи: Оъпе'сд се eta кн(га, глюлш пдлед. троудо* и потьфашеемъ пр*косцнйнаго ’аруипкопа куръ Прю^юра. После добавя съ тайнопись: Kauwfe’fB. нъвслрВн юеюлв (— посл*кднн въ нноце^ (гисои). На л. 373, съ друга ржка, вероятно на самия Прохора: Приложить OK' KHi'ry ПДЛЕЮ стые й велики црквы Й КТО К Kie юети да i прокдеетъ ю га ва въсЕдръжнтмга и ю всфуь гГын i андбёлгк с8д8 да поллежит въ д'кто гзйв(7052—1543), <Ица се. (Срв. Отчетъ Моск. Публ. и Рум. муз за 1876—1878 г., Стр. 3). Една приписка въ друга охридска книга отъ 1547 година: Исписать с!ю кнёгоу глаголюлюу Даледскинъ Н Григорее Падали съ повел*кн'1Е влджЕНнФишаго ар^ипископа KVp Проуорд и прнлож! н стые и велик» црквы прквёс Пусти Hheiie и ктолеоу кто ю юн ютетн ют велик» црквы да гесть Проклють ют господа вога въседрьжитЕлга и ют прочисть 1Го леатере и ют тж % с кеты ну к откцв иже въ Никееи и ют ПЪсеуь светыуь и писаСЕ нк л'кто г£не (7055 —1547) лгксЕца Лугоуста еГ дик (по преписъ на Григоровича, Статьи каса-|ищ1яся древняго словянскаго языка. Казань 1852, стр. 34). За зал-Ьгането на Прохора къмъ славянската книга свидетел-стмува и следната иегова саморжчна бележка отъ 1548 год. НЪ едно рукописно евангелие, сега въ Хлудовата библиотека: Проу лелтпо кжйю друипкю а-е ’18стинёанЁе век** клъгдрю" еръ-НЛ11М С прочим. (хлгкренёе мы пйше. дд се знае. кдко прТйдс It'h НГохрднилЮЕ лгксто Шнюво при въсЕОсфенно лмтролт кёръ II ПК Диоре v пршде къ на. кй Пстръ герзёи (тЕрзёи ?) й ири-ДОЖН tiro КН1Г8 ТЕ'троеул1Е цркве *друистратиг8 Л1н)(дйл8 i |’ЛПрГил8 8 Плдкдничке лы\-дде г дд си или писан» въ всако гъхр4н«н'й й йтвръжЕнёЕ. въ л-ь f?HS (7056—1548) апрели 41 Дйъ (А. Поповъ, Описаже и пр., стр. 21).
27, — Бележка за смъртьта на архиепископъ Прохора въ I6C0 г.. въ номоканонъ на Матея Властара, на последната । '||«ца, въ библ, на Св. Богородица въ Охридъ:
Къ Д'кгс .знн (7058—1550) 8лер‘к аруиЕПнск8пк, ki, по его пр-кставлЕнне вы лентрополитъ Рашкы Сдмеыиъ, 4рЪ)(1И11Иск£ по л'кта, егк сълерътию. нъ невелнй шставленнЕлеъ.
46
28. — Списъкъ на архиереи на дъсченъ триптихъ, въ библиотеката на дърквата Св Богородица въ Охридъ
’Дутёурафа. 178 рартЕв о^р. . . x&v &pytep£wv xal Itciqx^kwv та бубрата: *—» pv^cOvju x(6pt)e :
Пртушрои. £py:Epeus ДаёЙ йрусерЕбд
ПаиуоитЕои. » Xpiartikpopoc; J»
’ТууатЕоо П ’Артерии Л
Kynpidivou w Ztootpa 1»
Даут]7)Х » MeXstEou JW
NeotpjTOO ГераоЕрои »
AiowjaEs w ’Avfi/jpou n
Atovyjace w Ilaywp/n n
Ilap0£vi8 n
NtxTjcpc&pou J*
Pu£co0£ou n
Koopa Л
29. — Църква Св. Иванъ Богословъ, надъ езерото въ Охридъ. Надписъ на иконата на Спасителя, донесена от-другаде f Попислшс с* сие cfs иконе при нг&шне(51с) ИЕрк-/HoHa)(E(sic) Иосифк вл лето кзрпв (7182—1674).
30. — Дарение отъ охридчанинъ Бележка отъ 1703 г. въ ржкописъ: Gin ЕВЛИЕ ШКОВД Тркпснъ Клцалинови w грътъ Орытъ и го приложи в(ъ лин)дтирк Скръватио вл свои д8шл (въ л*к)то г^сДГ (7211 —1703). Срв. Starine XVIII, 231.
31. — Училищенъ надписъ отъ 1852 г. въ Охридъ. Училището въ мдхалата Месокастро изгорало въ 1904 г. На каменния надписъ на училището, запазенъ и следъ пожара, се чете:
Gia оучилищнл сгрлдл къ просв'кциши волгарсщА лш денци тр'кх’Ъ жл^длъ: ЛЬсокастро, Хаджи Клсълеъ и Gkem-деръ-ВЕЙ съзыда са въ л*Ьто 1852 ЮЛ1А 15. Охридъ.
32. — Другъ училищенъ надписъ отъ 1861 год. въ Охридъ. Училището въ махалата Кошища има мряморенъ надписъ отвжтре надъ входнит-Ь врата:
t Училище „Св Кир. и Мет.“ Кошища
Охридъ г. 1861. Май 6-ий.
47
33. — Охридчани искать да се възстанови автокефалната Охридска архиепископия. Въ 1860 г. охридското население поискало отъ Цариградската патриаршия да му се проводи за владика лице, което да отговаря на новитЪ нужди на времето и да не прЪчи на българския езикъ въ църквата и училището. Патриаршията имъ изпро-водила гърка Мелетия. Охридчани протестирали предъ патриарха и заявили, че нЪма да го припознаватъ за свой глава, эащото гледаль само гръцкитЬ интереси. Едновременно съ това изпратили пълномощно въ Цариградъ до представите-ЛИтЪ на българския народъ, конто да се застжпятъ предъ Турского правителство, за да се възвърнатъ правдинитй на мкритата въ 1767 г. Охридска архиепископия. Его сжще-СТвенитЬ мЪста на това пълномощно, писано на гръцки (срв. СНУНК, X, 578 — 579):
’A&faipoc ’Аутисрбоежос тоб Воикуарсхоб iOvoug!
01 6no<patv6pevoi. x&xoixot tfjg Ttpt&TTjg ’louaTcvtavfg, ‘Axp£5og, ticpivdg piv iS-svrsc, 6ti 7tapai naaav iknfSa xoivvj
М^тт]р M tod XptaroB ixxkv(a’a 8£v eSwxev oflSeptav ixp6aatv elg rag dAkenakk^koDg ixtSoiMaag airfijj yevtxag <V<xyop&C ^p<ov, 8ta t<5v dnofcov Q-eppwg [хетгиореу, Smog &vzt-хатаот^от] тоу лара T&g eS/&g x^l intihupag TTjg inapyfag tt*c «|nj<pto$-6vra, M^TponoACriqv, x6ptov МеАёт ov . .. ётёрои M JtX'iQpocpoprj'&’^vTeg, 5ti 6X6xXvjpov тд Bcokyaptxdy ё-9-vog pag, AyavaXToOv S:a Tag auTag alxfag хатЗс т^р M. тои Хрктсоб ♦xxXvjotag . . . xal ХР^°С 1Ш? tinapafTiqTov Ivopfoapev, or.tug •»|lCp(i>Vwg pi тд SB'Vog pag Gag йлохатаат^оореу xal aag 4>хуушрсаь)реу 8toc тоб xap6vTog т^рйу yevtxou imxpox xou RXl]p«5oDa£oug AvTixpoGdmoug, i'va d>g ix pipoug i^pdiv 9-eppwg иг|г1хатвбо7]Т£ tt)v бф. лбХтду, t'va elaaxouaig Tag Se^aetg pag Mol т-fjg ’ApytexiaxoTt^g r?(g A ’loDOTiviavfjg AyptSfiv
m«1 xioTjg BouZyapfag, ttJv 6n£av d8£xtug xal razpav6pwg ia<pe-ipiofh] adxdg 6 Tpatxxdg xA^p°G-
9 AnptXfou 1861
’l<V npt&ng louoTivtav^ ’A^p^i-
Ot Tfjg IIptoTTjg louaTtviav^g, ij AypCSog лрбхр1то'..
48
Преводъ:
Достоуважаемы представители на българския народъ.
Подписаний жители на Първа Юстинияна или Охридъ, като видЪхме, отъ една страна, че при всичката ни надежда общата майка Великата Христова църква не даде никакво внимание на подаденитЪ ни едко по друго общи молби до нея, чрезъ конто горещо молимъ да зам'Ьсти избрания про-тивъ нашитЪ желания и молби митрополитъ Мелетия . . а отъ друга страна уведомени, че ц-Ьлиятъ нашъ български народъ негодува по сжщитЪ причини противъ Великата Христова църква .. счетохме за наша неизбежна длъжность, съгласно съ нашия народъ, да Ви назначимъ и да Ви при-знаемъ чрезъ настоящего наше общо пълномощно пълно-властни представители, щото отъ наша страна най-горещо да помолите Високата порта да послуша нашит-b молби и да ни избави отъ своеволието на гръцкото духовенство, като потвърди основанного на автокефалната архиепископия на Първа Юстинияна Охридска и на цЪла България, която несправедливо и незаконно присвой сжщото гръцко духовенство...
9 априлъ 1861 г.
въ Първа Юстинияна или Охридъ
ПървенцитЬ
Отъ Първа Юстинияна или Охридъ.
34. — Книжовникъ Иванъ Охридянинъ. Рускиятъ славистъ В. Григоровичъ, на пжть за Македония, се спр'Ьлъ въ 1844 год. въ Цариградъ. Тамъ се запозналъ „съ Болга-риномъ 1оанномъ Дмитровичемъ, родомъ изъ Охриды“, който тогава печаталъ книги на славянобългарски езикъ и ги печа-талъ въ печатницата на Вселенската патриаршая (Очеркъ путешествия, 2-е изд., 8). Гърцит-fc, за да държатъ българит'Ь подъ свое ведомство, били принудени да имъ направить отстжпки и да имъ позволять да се учатъ и да четатъ книги на родния имъ български езикъ У родолюбиви охридски българи още се пазятъ н-Ькои отъ книгигЬ на т1хния съгражданинъ.
1) Пърконачаана на8ка за доажнвггнт* на чмсв'Ька Фран Иска Goaaia. Прсаедена ы греческагш на славено-кбагарскш, й
49
издадим w Гимна Днмймитрквнча Даниил, съ присовс-кБпленнмъ ПлКтдруовл слова за въспнтднй д-ктей на словсн-скГй азыкъ, въ оупотркл1Н1С на словенс-вслглрскнт’к 8чнлнцм Еъ Цариградъ, су ГЬтрмрхмтм 1844
2) СдВжсбннкъ млмй съ приваваенймъ и н'ккоторых’ъ люантвъ глаголемых^ въ н*кк1А дни й ЮЕстоАтслстЕауъ. Тр8-домъ же й иждивежемъ Гшанна Дижитрнвича ОхрндтАннна Еъ Ггклград’к, къ книгопечатни кнлжества (гервскагс, гашме (1845).
3) Гоанникёй ОуридАнинъ. Грамматика за сллвансшй Азыкъ съ греческс изражеже. Царнградъ 1850.
4) Гшаннъ X. Оуридскш IIac\aaiA сир*кчк п’Ьсненно после-доваже. Цариградъ 1869.
35. — Струга. Сборникъ на Братя Миладинови, 1861 г. Струга роди първите бележити български фолкло-ристи. ТЪхниятъ сборникъ излЪзе въ Загребъ на 1861 год. подъ заглавие:
Бжлгарски народни пЬсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитр1я и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ, въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861, стр. VIII+ 542. Срв. на стр. 50 фотографска снимка Отъ заглавния листъ на сборника. Както личи отъ предго-вора, п-Ьсните въ сборника сж били събирани главно отъ македонский пределы: Струмишко, Кукушко, Стружко, Би-толско, ПрилЪпско. Между помагачитЪ при събиранёто на П'ЬснитЪ билъ и българскиятъ поетъ Райко Жинзифовъ отъ Велесъ. Този български сборникъ отъ Македония е билъ ИЗдаденъ съ средствата и покровителството на хърватския архиепископъ Йосифъ Щросмайеръ, затова и книгата е била Посветена на сжщия архиепископъ, „великодушии-отъ покровитель народната книжнина". Признателното писмо на К. Миладинова до Щросмайера, печатано следъ посвещението, Съдържа следното:
„Ваша Превозвишеность и ПресветлостьI
Предъ неколку години Бжлгарски-ве песни собрани, още много време ке стшеха закопани въ неизвестность, ако ие бЪше високо-то Ваше учаспе. Ваша Пресветлость глобоко почувствува че народно-то образоваше ie найголемо-то ржча-
Български старики изъ Македония
4
ними
ШМЦ 11St®I
СОВМИН
ол»
БРАТЬЯ МИЛАДИНОВЦМ
ДИМИТР1Я И КОНСТАНТИНА
• в лажи оа»
КОНСТАНТИНА
ВЪ ВАГРЕБЪ
ВЪ КИИГОПЕЧАТНИЦД-ТА ИА А. ЯКИЧА.
1861.
51
телство за благоденств!е-то одъ народ-отъ; и нищо пр-Ьдъ него не щадеещемъ, щедро ’секога и ’секаде помогна въ полезни издаваня и училищни потребности. При ’си-те Tie благородии стремлешя Ваша Превозвишеность благоизволи да обжрни внимаше и на найюжни-те Славяни Бжлгари и да покажитъ великодушно-то "Ь учаспе въ издаваше-то на ТОва, общеполезно сокровище; и на конецъ, окрилатена одъ народно-то доброжелателство, захвати найплодородната идеа, И основа Югославянска-та Академ1я, той драгоцененъ венецъ на толку гсл-Ьми Ваши благодеяшя.
При такви с1яйни Ваши услуги на книжнина-та cis осме-Лихъ да посвЪтамъ на име-то одъ Ваша Пресв^тлость това СОбраше отъ народни-те п-Ьсни, кое, молямъ, благосклоно да Пр1имитъ заедно со глобока-та ми признателность, съ коя ИМамъ честь да останамъ
На Ваша ПрЪозвишеность и ПресвЪтлость Найпокорни слуга К. Миладиновъ".
36. — С Раине, Охридско. Това село се намира на прловина часъ източно отъ Охридъ. Тамъ, въ времето на българския царь АсЪня II (1218 —1241), който следъ Кло-(КОТнишката битка въ 1230 г. си присъединилъ Охридъ, билъ '. ПИСанъ известниятъ въ науката псалтиръ, сега съхраняванъ ГЬ Италия, въ библиотеката на Августинския монастиръ въ гр. Болоня. Отлично издание на паметника направи въ 1907 г. Ягичъ, Psalterium Bononiense, съ приложение на цветни Таблици отъ ржкописа. Тоя псалтиръ показва, че докато въ Седалището на архиепископията — Охридъ, задавенъ отъ елинизма на архиепископитФ, конто обикновено били гърци, Се ширЪла гръцка книга, въ селата и въ монастиритЪ не Преставала славянската книжнина и богослужение на роденъ български езикъ. Много интересни сж и припискитЬ на ПреписвачитЪ на псалтира, Йосифъ и Тихота, както и бележ-КИтЬ на БЪлослава и на Данила за по-нататъшната сждба Н* ржкописа.
Приписка на л. 128 (таблица V у Ягича): Помъкн гн рдва свотг< Нмснфа и Тнхота. съфавъшк кннгьТ сник. съ III»7 помоштнш н стжк бцж прнснодкж Мдрнм. Пнсашд же СЖ въ (йхрнд* градъ въ сели рекомъЪ'мъ Ракке, при црн тАс«нн влъгаръскьУмъ.
52
Приписка на 106 л. (табл. IV у Ягича) отъ Б^лослава който написалъ една страница на псалтира: f Дзъ гр«1ННЪ1Н Кълослакъ грешны и дръзъё на зло: а на довро лъннвъш смоуже а’тетъст во гровъ я богдтъстко грю: я клждъ слава: попнсахъ врятоу сн Н<о снф« страница <оъ Фа'лтъТръ: славя в«ки амн; —
Бележка за купуването на псалтира за две позлатени обеци и за две златици, на л. 128 (табл. V у Ягича): €на книги коупнхь сд «Гъ гряматнкя Тодора <3дъ Равыген н дахк азь сромонахъ Данилк' гръшкны поиаднны сн сведи к позляфены и двъ перкпсри ср«д-к града вь Бытолн дад... сн... поминании...
37. — Струга. Писана кормчия въ църквата Св. Георги въ Струга, 1590 г., отъ монаха Виктора: (глава свершителю Вогоу иж< въ троТце елдвилюлгё, дзъ oynw слгЬренны и последние въ чр(внц‘Ьук) Виктор люнду еж8же шчветко грек, зелии же ШТИ, ИСПИСДу С1Ю Б0ЖСТВН8Ю КННГ8 рСКОЛ1Ы здк(онникв) 8 све-таго Гешрид оу езер8, и сел»8 выше настоателТе протопопа Kvp ЕшжЁмддр и врат его кир... к'кчнд ил» палет И по сиу люлю се въсдкол18 чът8фол»8 или пр*кпис8юфол18 испрдвлыите, аще что съгр'кшено е... кез гр'Ьуд кролгЬ богв един, и въ члов'к tyky никтоже съвръшен ес. Сего ради и... пр*Ьклднию и р8кы съпр*Ьт8ю и лицеж приюкфдю се зежлвнолгё лнц8 ждтери наше! неправд... кшиу се благословите, и тдко к8пно да пол8« чилг идеже аггелы желают приникнЗтн иже н'кгг... елдв'кфе ютцд и сына и светогд д8уд въ непр*куодижые в*ккы, длшн
Писа же се 8 Стр8гау вв л*Ьт(о) гз. ч.й (7098—1590). кр8г слнц8. д. к, л8н... л/., бежелёе... ш Оуридсксл» пр’кстол’Ь иже и влъгдрскыи ндрнчет се влдженнфншдго друйпископа пръв(е iScTnnianie нашего ючъствд нлгЬтн присно под совою епископы enapyin Даше, снр’Ьч ^гровлдуед, Л1едитердн1е, сир*кч 8гръскда зелыга, н ДдкронТе, снр*Ьч сръБскдд зелмга, до запад ииго люрд... Рнпнжд и Пр’квдлп, сир*кч w Д8ндвд до Сол8нд, еже глаголет се /Едкедошд и КдрдднТе и Л1иш Горнее, снр*Ьч w Шуридд даже до Уклона и даже до КоринОа (Гласник LI, 64).
38. — Струга. Срещу кжщата на братя Миладиновй се издига угледна кжща на българския родолюбецъ въ Струга, Чакъровъ. Високо откъмъ улицата, на втория етажъ, надписъ съ синя боя:
Кжща Стефанова Н: Чакаровъ
15 септевр!я 1861.
4*
53
39. — С. Лешани (Охридско), монастиръ Вси-СВети. Степень надпись- Жнздс « в полиса ct св. бжсткенныи Х(мжъ вмикнх'ъ лгёчсннкъ вси^к скатись съ тр8дсжъ и Потчснйжъ рава божия Ын . . Божикева изъ «рада Охрида ВЪ днн арх^лископа Никодима къ а'кто зц§ (6960 —1452). Срв. Григоровичъ, Очеркъ путешеств!я, 107.
40. — Монастиръ Св. Наумъ, на Охридското езеро. Двата притвора на църквата Св. Архангели се отделять съ две мраморни колонки, конто подпирать сложенит! надъ тЬхъ арки По разм!ри и капители тия колонки не се Схождатъ и изглежда, че произхождатъ отъ друга по-стара ЦЪрковна постройка, може-би отъ началния храмъ, сыра-День, както се знае, въ края на IX в. отъ св. Наума, Съ
f f 'I T-N 1ПН
FE 1 V z ППА 'bfnoh'b
помощьта на князъ Бориса. На северната колонка е издъл-беиъ съ острие кръстъ съ надписъ, гдето последната дума Ще да е папа. На южната колонка е издълбанъ см-Ьсенъ Кирилско-глаголски надписъ, отъ който положително може Да Се прочете думата напнса въ втория редъ. Освенъ бук-и*та t въ втория редъ, въ третий и четвъртия редове покрай КИрилскитИ има и нЬколко глаголски букви, като +, X
X, +. И двата надписа ще сж отъ първата епоха на СЛавянската писменость въ Македония. Това личи отъ см!-сяата употр-Ьба на дветЪ славянски азбуки и отъ палеогра-
фията на буквит-Ь.
41. — Иконостасъ въ Св, Наумъ, зографисанъ въ 1711 г. отъ йеромонаха Константина. Художникътъ се е Црдписалъ на иконата на светит! Архангели, на чието име ( билъ посветенъ и монастирътъ още при князъ Бориса: хй> (вм, или XSLP°C) KeivoravTlve 'i^pw|J.ovc£/8, 1711
54
Между други икони на иконостаса стоять и тия на св. Климента и на св. Наума. Климентъ благославя съ дЬсната си ржка, а въ лЪвата държи книга. Наумъ е изобразенъ като ктиторъ на монастира. въ ржка държи храмъ съ единъ куполъ.
42. — Куполна живопись надъ гроба на св. Наума. Сцената представя св Наума какъ кръщава царската дыцеря (князъ Борисовата): A r^v 6aoiXoxo6Xav.
43. — Надпись за презографисване на църквата Св. Наумъ въ 1806 г. Надписътъ е надъ входната врата на църквата:
’AviaTop^thf] 6 xap&v wxog xal ae6dcaptog vadg тв oats x(al) feocpAps ranpig Vjp&v Naxp tb Oauparepys e£6Siov xal fejaaraafeg tb tcovociiot&tb xaOvjyoujiivB xi>p STsydcve fex ФЛотлвпбХаис tb xal XT^xopog ёл! raw ^pspwv тй xavtspo-тАтв ppoTwXhs npeartfflv xopfe KaXktvtxe, xal тб aovSpopfrB yax^ xupfe ’laxwjis, xal тй ётитрбтгв -rfjg Ispag табттде povifc хбр ’Iwdlvve Габрг^Х. Atdc ystpdg ёрв Тёркв £w-YP&fjps бсв KwvorayrfvB ^соурА<рв ёх Koptx^ag. ётй fcog raws. oextepSpia s' •
(Изписа се този честенъ храмъ на преподобния и бого-носенъ отецъ нашъ чудотворецъ Наумъ, съ иждивението и надзора на всепреподобния катигуменъ господинъ Стефана отъ Пловдивъ, новъ критрръ, презъ днитЬ на всесветейшия митрополитъ на Пр^спитЬ господина Калинина, съ помощьта на хаджи киръ Якова и епитропа на свещения този мо-иастиръ господина Йоана Гавриловъ. Написа се съ ржката на зографа Търпо, синъ на зографа Константина отъ Корица (Корча), въ год. 1806, септемврий 6).
44» — Образи на седмочисленицит! и на князъ Бориса. СедмочисленицитЬ сж изобразени на северната стена въ притвора, а князъ Борись на жгловия пиластъръ въ дЬсно на сжщия притворъ. Кирилъ, Методий и Климентъ сж представени като архиереи. Князъ Борись е изобразенъ правь en face, на глава съ висока корона, чиято горна часть е по-широка. Князътъ е обл-Ьченъ въ срака (туника), която до колЪнетЬ е сива, а отъ колЪнетЬ надолу жълта. Намет-
55
натъ е съ червена мантия Въ д-Ьсната си ржка държи кръстъ. Обувки жълти кожени. Около главата му надпись, отъ който ясно личи само името на княза — Mtya-yjX; отъ СледващитЬ думи, нарочно личени, сж останали само от-Д'Ьлни букви.
45. — Монастиръ Зйумъ, на югЬ-източния бр-Ьгъ на Охридского езеро. Развалини. Надъ входнитЬ врата на църквата надпись за съграждането въ 1361 г.:
’AvujY^pfliq ix pdcSptov б Oelog xal ndtvaenrog vadg rSJg finepaytag веотбхв rijg ZayXoupi^araaag St’ ё£б8в th raxveutu-ytardcTe xafoapog Гобруоира xal XT^rcopog, &vcarop£0Tj xap& св TtaviepOTdtTB ёткахблк Aea66Xaaog xal nptoroOpove xup ГрГр yopftf xal XT^xcopog bcl rfjg [3aaiXe£ag Sra^ivB th Обросла pjvl адунатсо xe'. &coug lv8. tS'
(Въздигна се отъ основи този божественъ и всечестенъ храмъ на пресветата Богородица Захлъмска,1) съ иждиве-нието на всеблагочестивейшия кесарь Гургуръ и ктиторъ. Изписа се отъ преосвещенния епископъ на ДЪволъ, първо-Престолния господинъ Григория, въ царуването на Стефана Урошъ, месецъ августъ 25, год. 6869, отъ Хр. 1361 год, ННДиктъ 14)
X
П р t с п а
Съ това име се нарича високата македонска котловина, Мградена на изтокъ отъ Баба-планина съ върхъ Перистеръ, НВ заладь отъ планинитЪ Петрино и Галичина. Въ ср'Ьдата В включено Пр±спанското езеро, съ двата си дЪла — Го-Л*Ьмото и Малого езеро. Градъ РЬсенъ лежи въ северната Часть на Преспа, именно въ Горна ПрЪспа На югъ Преспа ДЪржи до плаиинит’Ь Звезда (Иванъ) и Горбецъ Повече за СТВринитЬ на тоя край вж. Йор. Ивановъ, Царь Самуи-ЛОВата столица въ Преспа (Известия на Бълг. арх. дружество, 1, 1910, стр. 55 сл.). Въ с. Германъ биде откритъ Прочутиять въ науката царь Самуиловъ надпись отъ 993 г. 3* него говорихме по-горе, стр. 23 сл.
’) Отгукъ и названието на монастира — Зйумъ.
56
t. — О-въ Ахилъ. Списъкъ на епархиит-fc, под-чинени подъ Пр^спанската българска патриаршия. При царь Самуила българската патриаршия м-Ьст-Ьла своето седалище заедно съ прем-йстването на политическата българска столица. Презъ дългото си царуване Самуилъ пре-бивавалъ най-много въ Преспа и въ Охридъ. Високиятъ скали стъ островъ въ Пр1спанското езеро, който носи и сета името Градъ, служелъ като неприступна крепость. Островъ Ахилъ билъ столица на държавата и на патриаршията. Той получилъ това си название по името на лариския св. Ахилъ, чиито останки били пренесени отъ Самуила и положени въ патриаршеската църква на острова, носеща сущо така името на лариския светитель. Скилица, най-подробниятъ разказвачъ на събитията, свързани съ името на Самуила, между друго, бележи: „Този воинственъ чов-Ькь (Самуилъ), който никога не знаеше какво ще рече покой, като се възползува отъ междуособицигЬ на гръцкит-fe войски, конто се сражаваха съ Склира, нападна цЪлия западъ, и то не само Тракия и Македония и околноститЬ на Солунъ, но и Тесалия, и Елада, и Пелопонезъ, и превзе много крепости, най-главната отъ конто бЪше Лариса. Самуилъ пресели жителитЬ на Лариса съ всичкия имъ имотъ въ вутрешностьта на България и, като ги вписа въ военнит'Ь си списъци, служеше си съ тЬхъ въ войнит-Ь срещу гьрцигЬ. Той пренесе и мощит-Ь на св. Ахилея, нЬкога епископъ лариски при Константина Велики. . . и ги положи въ Преспа, гдето б-fcxa и царскит'Ь му дворци“. Cedrenus, Ed. Bonnae, II, 436)
Патриаршеската църква, която отъ сегашнит'Ь обитатели на острова се нарича „Гол1мата църква*, е грамадна руше-вина, дълга 41 м. безъ абсидата, широка 23 м. Когато ми-нахъ тамъ въ 1907 г., по вутрешната долна часть на по-лукруглата абсида (алтаря) още се познаваха имената на митрополитскит'Ь седалища, подчинени на патриаршията по време на Самуила. ВсЬко име стой въ отдЬлно отредено четвороугълно м'Ьсто, което напомня стола на съответния митрополитъ. Тоя списъкъ е написанъ върху първия, който е и последенъ, слой на мазилката. Ето прочее тоя, за съжа-ление, слабо запазенъ списъкъ на епархиалнит'Ь седалища (тронове, престоли), конто предавамъ за ясность и въ български преводъ:
57
I 1..................................................................
2. B-p6v(og) те... лей... лрестолъ............................
) 3. t 0>p6v(og). л. 4. f ;}p6v(cg) KeqxxXovtag tt « « Видински Главнички
J 5. Upfivog) n. Bep...iag » Берски
\ 6. t ^fov(og) no TlpaxX... Битолски (Иракл.)
L' 7. 9-p(6vog) л В.. vS . 8 Велбуждски (?)
8. (-fipivog) n ... • ••••••
9. &-p6v(og) SeXao . .. n Селасфорски ('ТкиГ
10. (^p6v)og t:8 SxtoTtlwv Скопски
11. f S-pSvfog) no SapStXTjj n Ср-Ьдешки
12. -i>p6(vog) t:8 iSpou (?) ff
13. &p6(vog) n8 tpaig (?) w
14. f &p6v(og) ..... n
За времето, когато e билъ направенъ тоя списъкъ,
тр'Ьбва да сждимъ по споменатигЬ въ него епархиалки седалища. Знаемъ напр., че Беръ (Верия) бЪше превзетъ отъ Самуила къмъ 996 г., а падналъ подъ Византия въ 1002 г. Видинъ билъ заетъ отъ гърцит-Ь въ 1003 г., а Скопйе въ 1004 г. Споредъ това, списъкътъ ще да е билъ писанъ I когато тия градове сж били подъ българска власть, прибли-зително около година 1000.
2. — МонастиръС в.Богородиц а, на о-въ Ахилъ. Надъ входнитЬ врата на монастирската църква има надписъ ' отъ 1524 г.:
t и(а0 &vtaTop^07j 6 S-Etog х(а!) ndvosnTog
vadg «’rog xijg бкерау£(ас) ^(еот6)х» Sea auv8p6p.oeg хбт:8 x(al) i^oSou тв териотйтои QeoSooEoo lepop(bvdi^8) ouv тф уарлрф айтв Nixo/is lepeoc. x(al) ётёрои NixoA&s lepiog ©eoSoota lepo(pova/ou) айтай^ЛфК Ini ётоид tS Xb IvS. 16'.
(Въздигна се и изписа този божественъ и всечесгенъ храмъ на всесветата Богородица съ съдействието, труда и иждивението на честнейший свещеномонахъ Теодосия и зетя му свещеникъ Николая, и другъ свещеникъ Николай, брать 1 на свещеникъ Теодосия, въ година 7032 или 1524 отъ Р. Хр., индиктъ 12).
58
3. — Надписъ отъ 1741 г. подъ южного прозорче на
сжщата църква:
’AvT]aTOp^{hj Si тд fiyiov 6£ра xal toDto tS Se(pjdv pipog, iv §тт) гафра (1741) 8i& i£68ov SXtov t&v xp^t«*av nspiyo-p^tov &pp]iepai:e!jovw{; Si xO xO ПарЭ-еу()!, xal i^pepigovcog Si mma, Tapxivog. xpd tbtov tSv xpovov 5vav ixog гафр (1740) iycvsv peyAXi y^va to xtjXS oitipi Sixa ypiaia. BxaSs^. Xi. elg SXtjv t^v Ps'peXnj.
(Изписа се светиягь алтаръ и тая дЬсна страна въ година 1-741, съ иждивението на всички християни отъ околностьта, при архиерейството на господина господина Партения и при ефимерството на попъ Търпена. Презъ мина-лата 1740 г. стана голЪмо плодородие: кило жито 10 гроша, 35 оки, по ц-Ьла Румелия).
4. — О-въ Гра дъ, въ Пр’Ь-спанското езеро. Слабо запазецъ надписъ на юго-източнитЬ канари на острова, на петь метра високо надъ водигЬ Надписътъ е пра-венъ съ черна боя, добре срас-нала съ скалата. Интересно е, какъ е била приготвяна тая боя, за да може да се запази Быкове наредъ, изложена на атмосфер-нит% влияния. Надписътъ около Мадарския конникъ е правенъ съ червена боя, но и нейната техника подсЬща за нашия надписъ танието на буквитЬ показва, че тоя не ще да е по-късенъ отъ Х1П в.
%1«НП?£С«КК|(
ь г Н X { <1 Н ЖА
N(.K3AH ЫШЛЗЬ,
Н ЛОМ2Н £ТЛЛ^//
Z4 ЬЛ Ж 1№0Го
въ о-въ Градъ. Начер-старобългарски надписъ
5. — О-въ Мали-градъ, въ сжщото езеро. Надписъ отъ 1607 г., надъ вратата на църквата Св, Богородица, съградена въ една голЪма пещера.
t ’Avey^p^v ix 6dc(6pou xal *av)ioTOp^0i] 6 -S-fjog xal ndcv-оалтос vad; -ttg В-(еоХ<5хои) Siq& auvSpopTjfg) .. . x..ix’
Ir(oug) ftpia p.Tjv£ SiqxeSptjo^ sig X’
59
(Въздигна се1) отъ основа и изписа този божественъ и сечестенъ храмъ на св. Богородица, съ съдействието на... въ година 7116 или 1607 отъ Хр., месецъ декемврий 30).
6. — Надписи на западната стена, около образит-Ь на кти-ТОра Новака и на семейството му въ сжщата църква;
1. IlaveuTD^a'caTog x&Japvjg б N66axog. (Всеблагочестивейши кесарь Новакъ).
2. Пауеиуеуеат&т»] xeaapiaa xup(ta) KaXfy (Всеблагороднейша кесарица госпожа Каля).
3. ПауеиуеуеотЛттд хир(Са) Mapla гЬу(с£т7}р аотой). (Всеблагороднейша госпожа Мария, иегова дъщеря).
4. О TtavEuyeviaTaxog ApryjpdXyjg uU; абтоб. (Всеблагороднейшиятъ Амиралъ, неговъ синъ).
7. — Надписъ (малограмотенъ) отъ 1369 г., на вжтреш-Нвта дЪсна стена, за сжщия ктиторъ Новака:
*AvyjY^p07] fex paOpS x(al) ход». x(al) р6/0к & Э-icg ха nav) WKTOg vafiig. $Tog. Tfjg fixepaylag SeonfvTjg 7jP'7jv 0(еото)х1? x(alg 4v7]QTopf8'rj napfc т8 aoyGevr» айт8,пауеитиучЕот&т8. x&3apo-No64x8, ^yUpeviSwvxog 8£ Itbv'fc р(оуауой). au<p0evT£u6ovTog гахуифйотйтВ рЙЛ^В. t§ BeXijXaaM. ’apxaiEpaTefitovfTOg) 8= r?jg йуютатт^ ajwwpxojtfjg rijg np6x7jg ISar vTqav^g »—> Sxoug f g to о £ : —
(Съгради се отъ основа2) (съ трудъ) този божи и всече-< генъ храмъ на пресветата владичица наша Богородица и се Написа отъ господаря, всеблагочестивейшия кесарь Новакъ, при ИГуменството на монаха Йона, при владичеството на превисокия криль Вълкашина и при архиерейството на светейшия архи-ецископъна ПьрваЮстинияна... Година 6877или 1369сл.Хр.)
8. — Надписъ (малограмотенъ) отъ 1345 год въ бсидата на сжщата църква
t Abprjg тв 8«Хк тв Э,(ео)б Мл&еТхн xal EuSojXcia;, Tfjg •iytvwTiTTjg xal tIv t^zvov afirijg. &vt]aT(jjpi0£v. тд filpa nap’ Mcdv: ixoug v I.
(Моление на божия рабъ Бойко и на благороднейшата I ююкия и на чедото й. Изписа се алтарътъ отъ т'Ьхъ, въ ।ОАИНа 6853 или 1345 отъ Хр).
Ии—*
’) Тогава храмъТъ е билъ само възобновенъ.
•) Срв. по-долу надписъ за по-стари критори, отъ 1345 г.
9. — Надпись (малограмотенъ) отъ 1604 год. въ абсидата на сжщата църква:
Де^отоу SsXog оу. . . тн тЬЬ; ПроЗауи Stoc; £pi£.
(Моление на раба божия Продана, година 7112 или 1604 отъ Хр.).
10. — С. Германъ. Въ това село, при старинската му църква Св. Германъ, както казахме, е билъ откритъ прочу-тиятъ царь Самуиловъ надпись отъ 993 г. Въ времето на царь Самуила е светителствувалъ българскиятъ патриархъ Германъ, наричанъ и Гаврилъ, изпърво въ Воденъ, сетне въ Пр’Ьспа, както за това се учимъ и отъ Дюканжовия списъкъ: Fsppavdg, 6 ка1 Габрс^Х, Sv BoSivoig xal ту) Пр£атса.
Тоя български патриархъ се е поминалъ въ ПрЪспа и е билъ погребанъ въ църквата на с. Германъ, която дала по-късно и името на селото. По-късната гръцка легенда, която свързва името на църквата и на селото съ името на цариградския патриархъ Германа (713—730), не е основа-телна. Гръцкиятъ Германъ нито е жив-Ьлъ, нито се е поминалъ въ ПрИспа; той е умр!лъ въ имението си Платония до Цариградъ. Споредъ това и гръцкитЬ надписи въ гер-манската църква се отнасятъ до българския патриархъ Германа. Вж. повече за това Йор. Ив а новь, Царь Самуило-вата столица въ Пplena (Изв. на Бълг. арх. дружество, I, 60 сл).
Надъ вратата на притвора на църквата се намира след-ниятъ малограмотенъ надпись (Изв- Р. Арх. Инет, въ К-лЪ, IV, вып. I, 37):
f ’Е86 Syp&papev тйу xaXswv Szog &ут}моВорЮ^ eEg ziv xsptov тн ayfe Герраун natptdcp^ou KovaTavTivxx6Xsog. xs xaX-/;v Зеитера taropia sdpTjxapev tov &rog died Xptorou j-ag (1006) . . Xpovi . . . хе S TBTTj Tjve TpEng olazpla e£g ?афру (1743).
(Тука написахме нЬкогашната дата. Въздигна се въ времето на свети Германа, патриархъ цариградски;’ втори пжть се изписа презъ година отъ Христа 1006; това е третото изписване, въ година 1743).
И. — Надпись на западната стена на сжщата църква;
t ’Aviorop^Giq о O’Stog xal л&уоелтос htoj vadg th Sv ayfotg натрое ^р<йу Герраун miptap/H KcovoTavTivoTCoXeog S£63ov ztov
61
^plOtTjavwv Tvjg X^PaS dp/^spaxsucvro^ т8 {ЬесрЛеататв
И1ф(и xoptS IlapTsvfB та dcyfe Dpeoredv xs та евХабеотЛта i<pv/pepog XUptV KwvaTavxcvB & ёте &лд Xptarou 1743 £v p,7]vt аелтербр(8.
(Изписа се тоя божественъ и всечестенъ храмъ на нашия Между светцитЪ отецъ Г ермана, патриархъ цариградски, съ ижди-веиието на християнитЪ отъ село Германъ, при архиерейството ПИ негово високопреосвещенство господина господина Партения СВСТО-пр'Ьспански и при благочестивейший сфимерий господинъ Константинъ, въ година отъ Христа 1743, месецъ септемврий).
12. — Списъкъ на дарителитЬ (български имена) за Йрезографисването на сжщата църква въ 1748 г. Списъкътъ бе намира въ л^Ьвата ниша, въ жертвеника. ЦифритЬ, който придружаватъ имената, показватъ даренит-fe пари — грошове ИЛИ, по-в1роятно; аспри:
t STjvSpopiTS 8ia Tijg toroptav KtovaxavTivog kps6g nan: 600
StaoTj Д4ро M£Xe ’Oyv^v, АууёХхо, Sxofxo, loSavs,
2000 8000 400 3000 2000 1300 8000 2000
Караф X Ilixps Tapndv FpooSav BXatxo NsxeXxo Ptwgav 1200 1000 1000 1000 700 50
Крбата I6c£va BoXxo.
(f Пожертвуватели за зографисването: свещеникъ Кон-Стантинъ (600), папа Стаси (2000), Дамо (8000), Миле (400), Огненъ (3000), Димо (2000), Ангелко (1300), Стойко (8000), Г10Ванъ (2000), Карафилъ (1200), Петре (1000), Търпенъ (1000), Грозданъ (1000), Влайко, Нед'Ьлко (700), Йованъ(50), Кръсто, Иван(а), Вълко.
13. — С. Слимница. Надпись отъ 1607 год., надъ пХОДНИтЬ врата отвжтре, на слимнишката монастирска църква (срв. Изв. Р. Арх. Инет, въ К-л'Ь, IV, 98):
t Изволением ютцд н сдпоспешением еннд. и сдвкрШЕННЕМ СТГо др и СИ| вожесткени ^рдл1к прФсто влдднчицФ наше 1!ц|. СДГрДДИ а И I10I1HC4 СЕ ТрйДОЛ! и СДПОТКфДНЙМ. и нд-СТОАНЕАГЪ KVp. НнкднВр. ердюна^к ег58лаенк. мондстирск! н МТНТорк. кд Л’кто гз р । е (7115 —1607). и вд тоо лФто по-ПНСД Г», и ЕЛДДНЧЕСТЕ^ЮШЕ ТОГДА ЖЕ KVp ТИдДЕД ПрЕСОПСКИ! И ктитор приложи гг (3000) и кистк л<дстор Ндвдрв: и инш КТНТОрИ фо с8 ПрНЛОЖИЛЕ. KVp ЛТирило HfTKOE. WT Витол.
62
гд (9000). и врата «му Гр8ю. гл (1000). Иб>н. Л1нлшкво гК (2000). Стойко Жилевь. ел (1000). wt Слимннца. Ст'омнь и Жилко f& (1000). wt Ро^отино, Тодор Ельчево fB (2000). wt Дюбоино. Ельчннь Петкобъ. fr (3000). WT ТрЕскавЕць. Еромондхь Иосафк. f& (1000). wt Харвати. Стсфаик. Еромнахь. f& (1000) wt Кономлати, Икакиа монахи* t& (1000). и крата м$. Сотнр. ф (500), и врат Л18 Никола, ф (500) wt Бо)(8нд попк Михаиле га (1000). wt . . . роли г А (1000). wt Гра-дешницд. Еролина\к СтЕфдиь. ф. (500) и Мирило, wt Шстець. Мали. Еромондхь НнканЗрь ф (500).
Оставено праздно мЬсто за дописване имена на други дарители. Следватъ имената на монаситЬ въ монастира:
Тр&КДДЮфИЁр. ИНОЦИ тогда. ЕрОМНИХ бЕодуль. ЕроМНДХ Мелентие. Ермонх ЕардомаК. Ермнар Жоиси. дюнах Никоднмь. димконь Сидор, моиахь ЖакариЕ. моиауь. Никифор, монах СтЕфан. дигаконь ^Енофонть. Бь дд ги прости, аминь.
14. — Сжщи монастиръ. Надписъ отъ 1614 г. за довръшване на църквата, надъ входнитЬ врата отвънъ. По-диръ началнитЪ думи, както въ по-горния надписъ (f изволением ц?тцд и пр.), следва:
Съгради се въ лето г?ркв (7122—1614), а пис(д се). . . . кладнчЕствбашЕ тогда кур Жаден а иастоаннем игум. . .
15. — На лЪвата стена долу е ликътъ на Купена, който билъ синъ на главния даритель киръ Михаила отъ Битоля. (Вж. № 13). До него надписъ за смъртьта на Купена:
ПрЕСТДВИ СА рДБЪ БЖ1Н ЕВпеиь к л'кто (7107—1599)
синк кур Жиханловк и Стоине отъ града Еитолк, ктнторъ манастырскн.
16. Р-Ьсенъ. Църква Св Георги, градена въ 1843 г., до Балканската война въ 1912 г. държана отъ българигЬ патриаршисти. Въ дЪското крило, току до олтара, окачена голема икона на св Кирила и Методия, писана въ 1868 г., съ надписъ: Блъгарскы проскФтитЕлн въ Пр*Ьславж IX к’ккъ 1868. При единъ л'Ьвъ медалионъ на сжщата икона четемъ: Про пов*кдк къмъ влъ(гарскига) народъ; при другъ медалионъ е изобразено кръщение съ надписъ. КркцинЁЕ царь Борисово.
63
17. — Гробища при сжщата църква На една мря-МОрна надгробна плоча прочетохъ между друго: „Тукъ по-ЧИва Тасе Търповъ Ляпчо. . . Тасе доживЪ възстановле-иието на българската църква и посрЪщна български владика, Пр'Ьзъ 1868 Тасе ггьрвъ въ Битоля на губернатора заяви, че той съ, непризнаването на гръцкия владика, не признава и гръцкия патриархъ". Тая надгробна плоча е на бащата Иа сегашния пръвъ министъръ на България, Андрей Ляпчевъ.
18. — Другъ надгробенъ надписъ въ сжщигЬ гро-бища „Пжтниче, катъ минешъ до тоя сгуденъ гробъ, по-дъзапри се и две солзи излеи за менъ и помоли се Богк, ва да ме прости, ако сакашъ братко, като ьмрешъ н ти да ИМапгь тази сжща милость тогази конто днесь проса ази. Тукъ почива Нанмъ Милошовъ роденъ во 18-и септври 1817 Преставися на 20 августь 1892. вечна му память. Ресенъ".
XI
Битолско и Прил1пско
1. — Разговорникъ на битолско-българско наречие отъ 1802 г. Попъ Данилъ отъ Москополе (Кор-Чанско) напечата въ 1802 г., вероятно въ печатницата на монастира Св. Наумъ, речникъ-разговорникъ на четиригЬ хри-, стияиски езика, употр-Ьбявани въ Битолско. гръцки, влашки, български и албански. Книгата е озаглавена Bt-
fctoxaXfa Tupt^youoa TexpayAwaocv TEoadpwv xotvSv BiaXixwv, -JJtol 'Ptojiafx^g, rfjc MoioCqc. BXaytx%,
tfjg BouXyaptXTjg, xal rffc AX6aviTixfJe. Тя изл-Ьзла съ ср’Ьд СТвата ва битолския митрополитъ Нектария, който е титу-луванъ като „митрополитъ на Пелагония (Битоля) и екзархъ Иа Ц'Ьла българска Македония" (р^тролсдкт;; neXaywvefag... Xal J^apyos Tuiarje Boukyapt.X'yJe MaxeSovfag). Въ разговорника българскиятъ езикъ е представенъ по битолско наречие. Ето 1а показъ началото на разговорника само на гръцката и българска часть, конто въ третия стълбецъ предавамъ и съ кирил-СКИ букви, защото иначе разговорит^ сж съ гръцки. букви:
’Apyif) тоб тетрауХыоооо ле&хоО
(Начало на четвороезичния речникъ)
64
'Ptopiaftxa
* 0 0во{ хац* tiv oupa-viv, -rijv Tiv iJXwv, ti tyeffapi. tdt dtrcpa.
Kai Bctspa 4лр6отаЕв tip OctXaaaav, talj Xtpvatf, t4 swcdpia, xal eSjakav t4 бфйриг, ta
Па tv «Тле xal si-pjxav dxdvto sip ti)v "рр вХа тй 84v8pa.
Kai »lvat •)) -ft] ysjidtif) &rcb giXa Apnl'va, ini igeuiv, find Itiav, And XbOxov, &гЛ xUKapiaat, ini neuxou.
Kai ftJAa ebpimovvx sip tiv Xtrfjov.
xX.
В о и X у
Гбохат'- отбрц vSxotto, Траста, ctfvt^ew, p«a»-t^va-ca, а6йотг)т».
* H oitvs nweU.ft pipstt» ££4pata, faux», i) l^Soitioa fjjirujts tapwuXTjts.
Пах ji т£« i) l£X4xa>a -pxftpe va £4|iiata atp^t* vt4p6a.
* H flit £4piata it&Xva dr ttppSa, i~ рхоЗха, it vtdpntot, dr 6app.~a dr to-niXtxa, Idoijxa, it aAXSeia, it xwp,
* H tpoicn, ae vd'rtouat 6® Sppavot.
& p i v. a
Гбспот стбри нёбото, зёмята, сънцето, месечй-ната, звёздите.
И сётне пб(в)еля мб-рето, езёрата, рёките и извйтоа рйбите, агулите.
Пак рёче и излёгоагоре на зёмята рфйте дърва.
И йёт зёмята полна от дърва, от бука, от дйбои, от върба, от тополика, ясика, от сёлвиа, от бор.
И др£зи се нййдуат во орманот.
и др.
Повече за тая интересна книга вж. W Martin-Leake, Researches m Greece. London 1814, стр. 381 сл.; Miklosich, Rumunische Untersuchungen, стр, 229 сл. (въ Denkschriften на Виенската Акад, на наукигЬ, т. ХХХП, год. 1882); Р. Рара-hagi, Scriitori aromani in seculul al XVIII. Bucure§ti 1909; Йор. Ивановъ, Гръцко-български отношения прЪди цър-ковната борба (Сборникъ Мнлетичъ, стр. 102 сл.).
2. — Законъ за битолскит’Ь села отъ 1851 г., печатанъ отъ турската власть въ Солунъ на битолско бъл-гарско наречие, съ гръцки букви. Тоя официаленъ актъ, който урежда стопанисването на земитЪ въ Битолско, е написанъ на езика на заинтересуваното българска население и има значение не само за историята на аграрного положение на това население, но н за неговия простонароденъ български говоръ. Той е озаглавенъ Каубшре сената р^тоХахи q&.w.i £axov с т^крт^осте ото ает тот тоеХа
ртгСтсоХоха, или въ кирилски преписъ: Каибннаме за сёлата битолски сйнки (т. е.) зйконъ за чифлигйрите и чифчйите що сет под пб(в)ела бйтолска.
Ето за показъ чл. VII на тоя законъ, гдето се урежда, щото лихвата (файда) да не надминава 8% за година; „Се л 51-ните на сёлата и чифлиците от кйзата на мемлёкетот Битолски (Румели-аялетй), за колку пйри ймаат крёнати нйзаем мнбгу и мйлу и за кблко му пйднит йхтиза да зёмат от сёга
65
Вймо, кя дйват фййде за тйе бсум на стбте за гбдина врёме; фййде на фййде нё № дёксано йч да се дйат, с&нки фйй е на фййде да нё се рйботат; ама Ако нёкой мамелёджия отбрит дйвия и пббарат фййде пб’еке от бсум на стбто за годй-нашно врёме, кой що да бйдит мамеледжйята, да не му се слышат давйята, со ёден зббр ёдна пйра от бсум на стбто Пб'ёке да нё се дй’ат*. ЦЪлията тоя паметникъ 6Ъ издаденъ И поясненъ отъ проф. Милетичъ въ СНУ НК., XV, 357 сл
3. — Б и то л я. Надписъ на мряморна плоча надъ южната Врата на долномахленската църква Св. Неделя Надписътъ е ОГЬ времето на гръцката патриаршески власть въ Битоля, 1863 година:
„Тоя свет! храмъ на прЪсветая и славна великомученица НедЪля се ИЗД1ГНУ отъ основание съ иждивението на българитЪ При владикуванието на в!сокопр-Ьосвещенния г-нъ Венедикта Византийски който и я освети. Битоля, 13 октомври 1863 год.**.
4. — Камененъ надписъ на два езика, на български и Ий гръцки, надъ дворската врата (откъмъ чаршията) на битол-СКата църква Св. Богородица, при конто бЪше и сградата на българската гимназия:
„Другиму друго,
МЪстото за въздигаше на будущата българска църква, НЯ параклнсътъ, на българскытЬ мужскы и девически училища, на свЪщарницата и иа книгопродавницата, на конто 1йН1ята су народны. Купи го съ свои пары приснопамет-кыитъ докторъ Константинъ Мишайковъ отъ село Путеле въ Македошя и го подари на българскыита въ Битоля народъ, КЙЙТО припознава духовно Българскуту екзархия. За в^чну ц. иегову и на домочадаето му паметь въздигну се тази пл Ча въ екзархувашето на блаженн’Ьйшаго Антима 1-го Ьытоля 25-й марта 1876 година.
Т& оЕхбпеЗа xijg fevrau^a (ivsYEp'S’iqoQjiiviQg Bottk-
। »pCXfjc ixxXvjalag, той тгяреххХ^оЕои, wv BouXyapixwv o^oXeltov *-<IV <M xal той x-KjpozowG xal той бсбАлотаЖеЕои
t*V 6no£wv та xvrjpia sial тоб S^voug. ’HyopdaS^oav iSfoig lljvol яар& той isipv^aTQV 86xxwpog KwvoTavtfvou Mtooatxocp
Вмгарски старики изъ Македония
5
66
too fex ytopfou UireXs -tfjg MaxeSovfag xal SStop^-ihjcav raxp& тоб ISfou Ttpdj rd Sv BtTtokfocg BouXyapixJiV Sieves, rd xijv BotAya-ptx^v S^apy’x?4v e£apytav Tweupanxfflg &vayvwp£^ov Ttpag atwvlav BS абтоб xal r»jg dxoyevefag абтоб pv^pvjv лла^ atrnq dve-теЭт] Snl Tijg S^apylag тоб рахармотЛ-соо ’AviMpou той 1. — BiTwXlot^ tv) 25 [laptt 1876*.
5. — ПрилЪпъ. Продавателенъ актъ за църковно мЪсто, купено отъ попъ Цв^тко въ 1837 год. Актътъ е издаденъ отъ прил’Ьпскит'Ь българи общенародно, а не отъ турскитЬ власти. Документътъ е написанъ на мЪстно наречие, съ при-м-Ьси отъ църковнославянски. Той гласи;
НлсТОАЩИЖЪ СИ ПИСанёСЖЪ кыкаетъ МВЛеННО ВССЖЪ и всякому царскому суду твердо творимъ како мы градоначал-НИЦИ, И СВАфСННИЦИ, и прочш вси урнстнмни W градъ При-лепъ, соБрауомсА сажопроизволно. отъ кукнте вакъвскёи що Беше прежде церкката. мало лгксто продаваже па попа Цветка кожшиа при попа Янгелета, и до азотъ, и отъ сокакъ до реката. за гроша осжстотини. того ради даежъ ёжу cieo нашу рукупод пи санную имени ткоже зд’к отдол*Ь мкно вндитса, и подписание и В'крно всежъ, и твердо да вудетъ, во irkirK к'кка и достов’Ёрнижи свидетели во йзв'Ьстн^йшее оутверж-деже поставлиежъ, и зд*Ь подписуежсА
1837: жцъ жайе денъ 15
Подпнсаша са градондча'лници лого^ети уауи Христо епитропъ Здраве Хрёсте уауи Кочо zlloico Крапче Даже ya: Kpi XpicTe у. Плёл AIohco уаун Хр1сто Пазо Петре Николовъ Иокко касапъ
Костадинъ Илиовъ уаун Кочо Шише Кочо Чучуръ Нанде Косте Петре Бранде
(Срв. Период, сп. Бълг. 1
И свАфе'нннцн: иконожъ папа Христо асъ попъ Павле папа Янгеле попъ Яндреа Хресте даскалъ Иовче Тосифъ векилъ епитропъ Кижо Гравула УИоисо Гаро Кондо ТПнрче Секула Попе Аковъ касапъ Хрёсте Шошс
[. друж XXXIX, 431 —432).
6. — Монастиръ Тр-Ьскавецъ, до Прил-Ьпъ. Тоя монастиръ, посветенъ на успение Богородично, е познать съ името Треска в ецъ. Издига се надъ рушевинитЬ на старо ези-ческо светилище, останки отъ което се виждаха допреди последнитЬ войни. Когато Душанъ завладФлъ ПрилФггь въ 1334 г., монастирътъ вече сжществувалъ и притежавалъ гра-моти за своитЬ правдини отъ гръцкит-Ь и отъ българскитЬ царе. Въ грамотата си отъ 1336 год. Дущанъ казва между друго: .. . прокуй же и градк глдголкжыи Прил*Ьпк, и деже Меть монастырь прФскетые Богородице, гаже глдголкмок мФсто ТрФскавкцк . .. изволиуь семоу мондстирю даты урн-совоулк свои по ШБрдзоу дрекниук царей грьчьскыиуь р кль-Гаркскынук, иже прФжде «мене щблдддли соутк тФми странами. (Гласник XLI, 358).
Единъ надписъ надъ западната монастирска врата показва, че единъ византийски императоръ е билъ даритель—ктиторъ На Тр1скавецъ. Името на императора не е ясно запазено, но Иэглеждато да е на Михаила Комнинъ (1295—1320): (M:/aVp.) TtavroxpdcTtop Pwpafwv Kopvvjvdg & ПаАаюХбуо^.
НадЬсно отъ западната врата на притвора на църквата ИМЯ единъ слабо запазенъ гръцки надписъ: S-r&pavog fev yip Тф беф Tztardc xpdXigg xal абтохрйтаар г.&ат^с Sepplag xal Uapa&aXaafag, т. e. Стефанъ въ Христа Бога вфренъ краль и Ммодържецъ на ц-Ьла Сърбия и на Приморието. Като имаме Предъ видь, че така се титулувалъ Милутинъ, трЪбва да Шриемемъ, че тоя сръбски краль (1282—1321 г.), ако и да IK владЪелъ ПрилЪпско, е направилъ н±кои дарения на ТрЪскавецъ За това се знае и отъ' биографията на Милутина, I пето четемъ: домк ио ирфссетые Богородице . . . вк мФстФ ре-। W жь Трескдвьци . . . и тоу оукрдси домь прфскетые мно-||ордвличкнынжи приношении клико иконы божьствкнык зла* rFMHk окованы н Бисеры ©украшены, кадильнице и свФштьникы Ш4ФШ и ины вьскдкык пстрекы црьковьиык (ДаничиЬ, Кивоти крал>ева и архиепископа српских, 136—137).
7. — Надписъ въ олтара надФсно, въ сжщата монастир-|| църква. Надписътъ ще да е отъ предтурската епоха:
f НзколенУемь <лцл. н сыюсп-ишешемь енк н съврьше-ВВМЬ efro дхл сън стын б£тъбн(ын) олткрь .... оукрдск lh IlfiYH Стоань ....
68
8 — Надпись отъ 1362 г. на камъкъ, взиданъ въ северната външна стена на сжщата църква:
Меул гснлра: оуспе рлкь кем Давнжнкь: енохнпрь1): црл Оурошл: кь срькьскые зсмьле: грьуьскге: н поморьскые кь ле: г: <р: о: — енькто е» : (т. е. 6870—1362, ин-диктъ 15),
9. — Изъ поменика на Тр-Ьскавецъ, стр. 1:
Полгкни гн раек ckoi'xl. ёпкпы православные ГеИЛДИ 'шкпа ’Такова „
’IdKOKd „
lipacr ма „
Неофита „
’IwdHHKId
На стр. 45 на сжщия поменикъ;
Болгаре Л4о'лдовддх>нскы1е Ха лм Ди<иитра "ЯнбЬшо толи "Iwhb Ннко'рл.
Лифе Гакр7ила и др.
Между поменатитЬ прил’Ьпчани ср-Ьщаме имена: Кукка. Милкк, Радж, Еишж, Ивднж, Стднж, Кладл и др.
10. —Надпись отъ 1430 г. около иконата на св. Богородица, надъ южнигЬ врата на църквата въ Тр-Ьскавецъ. (Споменик XXX, 44):
Иянолкни№Л1К ица и сь.посп*кшЕНие€Л1в сна и снвршеник ич t'fi't д^л и по Л1Лсты пр-кчистиге вголтрЕ и светго ice Sciu-ННА •uwouii и попига ci си окразк вк л’Ьто г яцл(Г (6939—-1430). Дцй WMTlllpYa ,ХК и кто приложи что в'кчнд л<8 палить.
•| Нн 1Н1'1Н||||1И11.
69
11. — Надпись отъ 1657 год. при друга богородична икона, въ сжщата църква (Срв. Хаци-Васижевий, Прилепи гьегова околина Београд 1902, стр. 85.— Споменик XXX, 45):
Сапнса се ciia ежтавнаи икона бь л-кте гздев (7165—1657)* АШТрснолнтк ПрилФлски "Тссифь. иг&шнь Aldgii/HK и насте МТСАЬ ЦвЕТКО Х'Д'ккдр, ЕдСИЛКО Л^ГДИЦШД.
12. — Бележка отъ 1690 год. въ рукописно евангелие въ Тр'Ьскавецъ (Васиъевий, Прилеп, 93)
Полини гр" дше рань свои: Педд, Стеган, Цкетко, Калина, Петк-о, Тован. Онга книга евднгел!е пр’кпекЕЗл сролюна^к НсктАри ЮТь селе Ложднн, а харчъ плати Неда Кнпровица и за евдн-ГЕлТе и за а’^тегакь. Коги да га простить вь царство небесно ЛЛЕННЪ. въ л4гто гзрчи:: (6198—1690). Тогда рдзви Халилъ паша со войска Скопье и Качаннкъ и сече Скопска нд^ига Тогда БЕШЕ ТЕШКО ЗЛЮ И СКАЛИИ.
13. — За еждбата на н'ЬкогашнитЪ рукописи въ Тр'Ьс-Кавецъ имаме следната бележка вь монастирския поменикъ;
„Тукъ бележимъ, какво въ 1860 лЪто, мцъ септемвр1й 5 дойде изъ Срьбш нарочно испиташе за старините светата ни обитель Успеше прстыд Бцы Слатоврьхъ и съ общаго со-ГЛ8С1е испратихме три хрисовула, единъ на пергаментъ (на кожа) писанъ, а другите два на книги писаны, относягцися Само за стата обитель, въ Срьб:А на иегова светлость гд'на Михалъ Бега Обреновича 3-ий, съ услов1е пакъ, когато ста-Иатъ нужни, да ни се предадатъ на рьцете, отъ когато при-ехме въ подарокъ шеесетъ минца и се подписуваме: игу-М«нъ па(па) Хр"то, па(па) Трайковъ отъ село Долгавецъ" (Срв. СНУНК., XVI—XVII, 493; Изв. Р. арх. инет, въ К-лЪ IV, 113).
I •’ 14. — Образецъ отъ слово, което да се сказва на Врвмовия праздникъ въ Тр-Ьскавецъ, т. е на Успений Бого-| дично. Словото е отъ 1833 г., на народенъ говоръ съ церковнославянски примФси. Ето н'Ьколко реда отъ началото края. . . . БрдтЙЕ люа, кдко йлеаже денескд торжествен! Н|1<!ЯДНЙКЪ, OycnEHiE ПрЕСТЫА Бцы НА ДНЕШНЙ ДЕНЪ СЫ ГНАНи прдзн1$ЕЛ1Е светли и рддестнй лрдзднйкъ и се еес*Ь-НЖ Й СЕ рДД8ЕЛ1Е, АЛЙ ЖЙСЛГГЕ, СИТЕ СЛИШЛТЕЛИ ЛЮИ, АЛИ ДА
70
доить некой нсксрець да не пйтать- „каке се радвете на «ком прд'зднйкь Н се веселите?* Каковь шесть ей л»8 да де? . . . . вто, вратм, л»оа голе'лм леартнрёа 1 како нс ч&кать свстда Бца » нцс трсватк, Братёс аоа, непрсстрно да се <«о-лйже на п$тал Бца да не чикать w всАкёд б^дй и ндпд'стй и да нс дарить влагал зс'жнда й царство нвснос во в’Еки длейнь Gero свстаго жонастйра Хспснёс 'пртёд Бцы Злато* вервь. 1833. ап 18 Болгарцкн люнастирь Трсскдвець (Срв. СНУНК., XVI—XVII, 493—495).
15. — Надпись надъ монастирскитЪ стаи въ ТрЪскавецъ, строени съ иждивение™ иа прилЪпски еснафи и на прил"Ьпски нЪкои села. Надъ вратата на терзийската стая отъ 1867 г. е отбелязано: иждивжнемь Болгарсжоть тер31Йскн еснаф'к.
16. — С. Варошъ до Прил-Ьпъ. Това село, на двай-сетина минута отъ ПрилЬпъ и въ подножието на Тр'Ьска-вецката планина, било нЪкога градъ. Споредъ местного предание, ПрилЪпъ билъ възникналъ по-сетне. Въ Варошъ има нЪколко стари църкви, повечето полуразрушена Въ църквата Св. Архангели, както вид'Ьхме по-горе, стр. 26 сл., се намира старобългарски надпись отъ 996 г. На външната стена на притвора й се намиратъ много повредени образитЪ на бЪло-власия краль Вълкашина и на сина му Крали-Марко. Около главитЬ на ликоветЬ едвамъ се четатъ надписитЪ;
К(«)р£НЪ крл ВЪ ХД БД
Марко .........
17. — Часть отъ гръцки надпись отъ 1299 год. въ варошката църква Св. Никола:
f ’Aviy^pB-Y}). . . ётоо$ . (Съгради се. . . въ година 6807 или 1299 отъ Хр.).
18- — Надпись отъ 1438 год. надъ входнитЬ врата отвънъ на църквата Пречиста въ с. Варошъ:
... ба голе. , . агаго . . . сн сьзнддс и полиса сьн швраз предик влдце наше кце сь пстрВ.. . кВио рдкд вжнего Павла и Брата Радослав сновс Псшдорокн и подрожи еего ДоврВ ро.......нови критори cfaro лгкста сего сь evntfto
их палить вк л4то rsqus (6946—1438): —
71
HI1
19. — Монастиръ Зърце, Преображение Господне, около 30 километра с. з. отъ ПрилЪпъ По едно предание, записано въ началого на турското робство на цър-> ковната стена (срв, Гласник VI, 186), монастиръть билъ СЬграденъ отъ монаха Германа, въ времето на Душана, и L Се смйталъ като бащина на Германа и на внуцитй му митро-* полить Йоанъ Зографъ и йеремонахъ Макарий Зографъ. При Наязида I монастиръть запустйлъ и билъ продаденъ на кмета Константина и на неговигй синове Якова, Калояна и Димитрия, който обновили монастира, и той станалъ тйхенъ имотъ, тфхна бащина. Друго възобновление на монастира стенало ill 1625 г., както личи отъ единъ надпись въ притвора на V църквата, надъ западнитй врата: | Изволежемь ®цд и ПОСПШПННЕ/ИЬ СИНД И СТАРО Д8\А ПИСА Ct CHI БОЖЬСТАБНШ Х0АЛ1К нА л’Ьтс f зр'лг (7133—1625). Ндстоателк ерлюнлхъ нг&иеик Дамаскине и ктитор попь Димитрь (5 село ПдрБдра и попади КдлТнд и сии л<8 Георгна Негре . . (Преписътъ несигуренъ, Срв. Петковий, Старине, 41; Василевий, Прилеп, 114)
20. — Надпись въ с ж щи я притворъ отд’йсно; j Да се [ ВНаетк когд се писать пр1прдтк. Ндстога попъ Негре оть । С1Л0 31рзЕ Кшань (Иитрановк и Пен и 1Интре и Костддин И. . . (Васил.евий, Прилеп, 114)
21. — Надпись отъ 1636 год. подъ богородичната икона въ северното крило на сжщата църква Изволение СИНа и стаго писангЬ се спа сты шврази ва лто | |р<Йд (7144—1636). Ндстовтль Ерлюнлх иг8днн Штроние и Монах КирЁл и леонах Силпонк и леонах Гердсили, и би титорь I Неделко т^рговець w Дебра — 1и»фко, Днлштре i Пеш i I Никола (Петковий, Старине, 41).
22. — Монастиръ Сл-йпче, Продромъ, Рождество на св Иванъ Предтеча, северо-западно отъ Битоля, на I ОКОЛО четири часа пжть. Мон’астирътъ е доста възобновенъ и е запазилъ малко отъ своитй старини Надйсно отъ вход-нитй врата на монастирското здание е ликътъ на Сты I КЙрил философа, който съ дйсната си ржка благославя, а ВЪ лйвата държи книга. Тоя ликъ ще да е на Кирила I Александрийски. До него сж ликоветй на св Василия,
72
св. Григория, св. Иоана Златоуста, на св. Атанасия, на св. Иоана Милостиви, на пророкъ Захария и др. Въ библио-теката на монастира вид'кхъ въ 1916 г. около 70 славянски ржкописа, отъ XIV в. и по нови. Оттукъ е билъ изнесенъ известниятъ въ науката Сл-Ьпченски апостолъ, ср'Ьднобъл-гарски паметникъ отъ XII в., най-многото листове отъ който се пазятъ въ Петроградската Публична библиотека Той 6Ъ издаденъ отъ Г. А. Ильинск1й, Сл%пченск1й апостолъ XII вФ>ка. Москва 1912.
Между светцитЬ отъ новата зография на монастирската църква, именно отъ 1862 и 1889 г., личатъ ликоветЬ на българскитЬ светци св. Кирила и Методия, св. Злата Мъг-ленска, св. Неделя и др.
По-раншното възобновление На монастира, както се вижда отъ слабо запазенитЬ надписи, е станало презъ първата половина на XVII в., именно въ 1617 г., при игумена Вениамина, въ 1637 г. при игумена Сава. Въ 1638 г. се поменава монахъ Киприанъ отъ а Скребатно На единъ ржкописъ отъ 1553 г., на последний листъ, се подписалъ новобългарскиятъ писатель Кирилъ Пейчиновичъ.
За писмовника на СлЪпченския монастиръ ще говоримъ въ втората часть на тая книга.
23. — Приписка отъ 1547 г. въ златоустъ отъ йеро-монаха Висариона, който работа въ Сл-Ьпче: f Исписд и с¥д вжтвнда книга злдтоИсть. къ at ^знз (7056—1547). лаГд де, ла. ськркши cf къ л<ондстнрь Продрщ, при 1г8линд Сердили ?ёрслюндХ:«—> й потрЕди rt w посл-кнш въ йноц’кх, й Вешни вк членах, д богдти kk rp-kc*fax, Кйгарке' 1ёромондХ . . . w ДсБрд: <—» к*кчнд ЛАсу палить (Цоневъ, Опись на ржк. и староп. книги на Нар. библ, въ София. София 1910, стр. 248).
24. — Приписки отъ сжщия Висариона въ Поучения на Кирила Йерусалимски, писани въ Сл'Ьпче, 1547 г.: |Къ л4гт 1;нё (7055—1547) л<ца двг8, лд: <—» нндиктиш, ё. Писд С1Ю БЖТВНКЮ KHlirS, ПССЛ*кн1И Й БОГДТИ. ВЪ rp’kfkx, КЪ йноц'кх. (ёрслюндх Еисдрншн. На листъ 65 6 сжщиятъ бележи: ЗД Връстк «10 npWCTETf дзъ съгр-кшнх«—> Бъ ДД Tf ПроСТИТЪ И ПСЛЛЛЕСТТЕ —I— жнагр-кшнн К/сДрНГ 1ёрОЛ1ОНдХ •—> ПОЛАВНЕ е«и на, дд Полине дрЕзи кд. —i— (Цоневъ, сжщо, 247).
73
25. — Бележка въ книгата Диоптра (Зрьцаао), писана въ СлЪпче на 1563 г., сега пазена въ Хлудовата сбирка въ Москва, № 66: Саавнлюлоу в три’пцн Бв слава въ к-кка ал1. въ лт (Sei (7071 —1563) при 1г8лена Стефана нсро-Лсна*. 8 лонастй Продрш". Друга по-късна бележка въ Сжщия ржкописъ: да се знаетъ ката выше Петре д'акъ на ласты блепче свети ПрсдрВлъ. (А. Поповъ, Описаше рукописей Хлудова, 137).
26. — Бележка отъ 1813 г. на последний листъ на четвероевангелие въ Сл-Ьпче. Въ тая любопитна бележка, по битолски говоръ, се съобщава за юношата (дете) Трайче, отъ костурското С. Бабчуръ, какъ съ своята проповедь то повлияло на българ-ското население да пости въ петъкъ и да изостави своитЪ накити и скжпи дрехи. Срв. Сн-Ьгаровъ въ Църк. В'Ьстникъ отъ 12. VII. 1930:
Да се знаетъ кича кеше иг8лень С и ле ан к bw Слепче cw вра . . .
1813 f awn
|Да се знаеть кщга ёзлезе да каж&ть дете и rw вёка(а) Трайче w сели» БавшИрь лног8 \алкк прекрьте и стори да Врьлать сокаете ч8лтарите везенотш чшрапитс 8кр8сите мс-нТстдта и петшкк стори да се держите и зёл<ата кы Hi зТла Тежка I ст8дена лошне и лрази’ви страшни — и скашж лошне kUwtw пченеца ле (45) гриппа кёло рьшь 7е (35) rpw(wa) кТло гачлень ке (25) гриппа пршеото к'к (22) rpw(ma) ласта f (3) гриппа каната \ (60) пар!' и таган падна крвь на Пелктерь и тогаи лног8 лака к ид ауле за храна за илан'кто Н За лалшво и за гшлело — ciwte светк в8гарите го заверка дететш а власёте и гръците не го кер8а и стори да d напирать халеерата ci н нзгшреа лногК рЬка.
лета г awn (1813).
27. — Монастиръ Сл-Ьпче, Св. Никола, северо-вападно отъ Прил'Ьпъ Надписъ отъ 1674 г. отвжтре надъ ВХОДНитЬ врата на църквата: Исколсн1ел(ь) аца и поспеше* нИль сна и сьврышнёель стго дха екзида се и полиса се си Вожстакни хРлл,ь и'Цл нашего Йекела архиепнеквпа Анриликинкскаго чоудотворкца тр8дол н потафажель на-
74
стогателк н ктиторк иг&шнь Ceprlta ерлюндх н Зченикк ел»8 уИнридк ерлюндх и Никифорк ‘ермондх и Кириль жсна^к и Петроние M0HdXh J Шникнд люндхид и Цоре и ZHh^c I Тоде и Петко и Цв*Ьтко и Никола 1шсифь и Петко. Бь дд прости ктиторн и ндстоы(те)ли стго хрдли амин. Кд л*Ьто зрёк (7182—1674). По преписъ на Петковий, Старине, 40.
28. — С ж щи монастиръ. Бележка на последний листъ на печатанъ псалтиръ, сега въ Загребската Югосл. академия: Дд се зндетъ сёе книга глслен фдлтирк w сГ Дд-здрово лол*Ь кдко К’кше пр*кже порВшенд и рдсипднд й повеза й Михдйлъ epAtoHagh w /иднастйрк Слепче къ п^клн прнлеп-скёе •. • еъ л-i гз.р п.Г (7185 —1677) шкВпё а . Клкчкко снъ Сндорскъ зд свою дшВ . i йчевВ й лггрннВ поменй . Гм . и титорд Клъчета i Сидора и Пройкд и /Иитрд I Стомнъ Бъ дд хй прости въ цртко нвно длшнъ (Цоневъ, Кирилски ржкописи и старопечатни книги въ Загребъ. СБАН, I, 9).
29. — Монастиръ Градище, Св. Николай. Тамъ писанъ миней въ 1600 г., съ следната приписка: Къ а-? з, р, и (7108—1600) лщд мл кг' рВкоео многогр'ёшнаго Спиридона, та, леондХ: съпйсд се сед стад й бжткндд книга гдеми миней, въ или стго ap\iepea й чютворцд Николи въ леонХтй Грдднще. при мнтрополнтд Пелдгоийо и Прил’кпВ kv Стефана. Сега книгата е въ Румянц. музей въ Москва. А. Викторовъ, Собраше рукописей Севастьянова. Москва 1881, стр. 73.
XII
Тиквешъ и Мориово
Тиквешъ е покраина между Вардаръ и долна Църна, държаща на югъ до подъ Демиръ-капия. Половината отъ българското население е мохамеданско, помашко. То говори своя прадедовски български езикъ. Тиквешкиятъ говоръ се схващаше отъ самит! турци за най-чистъ български, както това личи отъ известната турска поговорка, споредъ конто най-добре турски се приказвало въ Цариградъ, албански — въ Елбасанъ, български — въ Тиквешъ, а гръцки въ — Янина:
75
Истанбол'Ьнъ тюркчеси, ЕлбасанЪнъ арнаутчеси, ТиквешЪнъ булгйрджеси, ЯГнянънъ румджеси.
За старинностьта на тая турска поговорка знаемъ и отъ нЪмския ученъ пжтешественикъ, Гризебахъ, който я чулъ въ 1839 г. (Grisebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839, II, 66).
Покраината Мориово (чува се и Мариово) държи на югъ отъ Тиквешъ, простира се по двата бркга на р. Църна И достига до планина Кожухъ. Преданието, какво Мориово дължело името си на Мара, конто и като султанка залазила бащината си християнска вЬра, е отъ късенъ книжовенъ Произходъ. Името „Мерихово" (МерСуоба) е известно още отъ старобългарско време; то се поменава въ първата грамота, дадена отъ императоръ Василия Брлгароубиецъ въ 1019 г. на охридския български архиепископъ Йоана.
1. — КавЗдарци. Църква Св. Димитъръ, гранена или възобновена въ 1838 г. Подарени икони съ подписи отъ 1839, 1840, 1841 г. Въ 1878 г. църквата била отновс^заграфисана отъ крушевски майстори, сжщит-fe ония, КОНТО работали въ 1879 г. въ църквата на Будуръ-чифликъ, М което вж. по-долу.
Въ притвора на църквата има надгробна мряморна ПЛОЧа съ надписъ: Окдга лежи евнршнкъ йнгмогъ IIoiioeim’k W Кавадарци роджъ на: 1838 лето ж*н*нъ и со пр1зк1т*ра ЛЬр1А ЕПкока на 1858 лето р8конолож*нъ ск*цин1къ. на зато» Ч1И11 прктак!СА на . . .
2. — Неготино. Монастиръ Св. Георги. Надписъ на южния прозорецъ на църквата: Оты; кмйкомученнкъ; Гн&рпА, со нждикснйето; на народа; изъ. градъ; Неготино; i.'i в«чнйТ сподннъ: ш зс/МА; й; ж ко, 1860. t; соградж; м 1866: гоТодоръ Тош* Коц*.
Главки приложници на иконитЪ били щипяни. Главни ВОГрафи на църквата били крушевчани, ония конто работали и въ Будуръ-чифликъ. Между ликовет! на светцитЪ, на ЮЖиата стена: Стефанъ Дечански, Кирилъ и Методий (име-HlTa имъ заличени), Гаврилъ Л'Ьсновски, Прохоръ Пчински, Иваиъ Рилски, Петъръ Атонски.
76
Надъ южната врата отвжтре работи велешки зографъ. f КоСТЕ Кр’стоке Зографовь синъ родомь ОТЕ Еелесъ йзо-Бражавалъ отъ пр'во зафафамЕ на лиртъ 26. на 1875. соврш-вали йзокражнпЕТо на лии 31. на 1876. ле.
3. — Надпись отъ 1866 на главната св. Гергиева икона, въ сжщата църква: Рукою у Костлндин иксношсеце и жикописецк в Еелесъ. Прможи Ееликл у Постол1ца съ чада ей ГеодНа и Нжола Постолъ покло" поч» ее 1866.
4. — С. Вйташа, отечество на даскалъ Камче, единъ отъ първитЪ български печатари. На източната стена на църквата Св. Богородица (Успение) камененъ надпись — цифри за граденето на храма: 1817. На иконата Успение Богородично отъ 1819, г. надпись: Р8коа Крта Зсц’Графд iv Еелесъ Gia икона* и кртъ велики приложи Е$чкш w К8реш ннца за душевное сплсенТе: 1819 сЕПТЕлжрь^ 22. Къмъ края на турското владичество всичкото село Корешница б*Ьше вече помашко; християни 6*fexa само две-три кжщи.
5. — Будуръ-чифликъ. Църква Св. Атанасъ Зименъ. Заграфисана презъ 1879 г отъ крушевски зографи, както се вижда отъ подписа при входа до севернигЬ врата: Еъ лето 1879 iSnia 15 нзъ р8к! вратуА Ка(н)1>Елъ Нжбла Кайта ЯнастлсовЁцъ Зографа ш село Крйшсво. Между при-ложницитЬ на храма стой и Танчс Трликовъ w село ДрЕнъ
6. — Стенопись съ простонародни сюжета и надписи на народенъ говоръ, отъ сжщит*Ь Зографи. Така при образитЪ на баснаркитЬ (вещици, врачки) четемъ: The фо одатъ да БаАтъ во Баснаркл. Еёдете гаолотъ л<8 се сереть на клле-нЁцата и дрВз! даколн играть оро. . . .
При картината на пъклото: Сны стыи и праведны дйши одатъ во ран вожен. — Ангёлнте се коратъ со гаколите.
Грешныте д81дм с8дитса — Мертвите се всзкрЕшКватъ W rpofiic. — ГрЕШНИТЕ д8шн уодать во ве'чнио пеколъ. — Okie се водйпчарЕ фо крадатъ Брашне. — Okie се лралйитЕ н фо крадатъ. — OeiE се фо Адатъ w cipoAiaciTE й фо ЗЕлитъ клЁтва — ’Okie се фо праватъ лиг!и и фо звлмтъ Л1леко (т. е жени врачки ). — Okie се оросШитЕ фо одатъ
77
сос т8рцн. — ‘(Me и клеветнТци фо пр!даватъ вратотъ на тЙрЦ! 'ОвТе се фо урнидтъ Христа й фо (о)ддтъ сос ротнннатд. — Okie « фо сшатъ cnpoTi стал не дела. — Ене евреи СТс (»що) го фдтнфте и сто го мдцифте сега ц8апъ да мВ дайте.
7. — Монастиръ Св. Никола при с. Мбклища. Надпись отъ 1595 г.: f ИзволенТеМк шцд й поспсшежмк са Й скв рыле Hie мн с?о дуа. скзыдд се й полиса се сын вжтвни Хр£ Вк име см8 apyuiepea и чютворцд Хн Николаи. Изволе-HIlMk И ПОТрВЖЕНИМК kv Никола w Тимин(и)кк Ск снви своими. KV0 ’Ыкчетд. кур. Бойка, кур. Ддигта. за свою Гмь вФчнВ ПМ сьвршн. и полиса, при душв’ника. к\" ’1с$сйфд. въ а*Ьт f£. р г (7103—1595) мцд. ню к.г дн. ГолЪмото село Тимяникъ, отгдето е билъ криторътъ на монастира, бФдпе ВЪ края на турското владичество току-речи изц-Ьло помашко.
8. — Полошки монастиръ, при селцето Полошко, въ Мориовско. Бележка отъ 1716г въ ржкописъ, сега въ БЪлградската Народна библиотека- Съи вшжствани минеи W мднастиръ Полошко донеслъ го Арсенин 8 манастнръ Мшклифа, кеше п8стю Полошко, вк лето ( з с к д (7224— 1716), а пшдьписду го дзк грешни Исаига Полошки. Кои i.e ianpt тага книга w Полошкд цркквд да е проклетк и диадема Кога ке дои некши Koa8htpk на Полошко, да си го 8зме 8 Полошко; d W рожддство Христовш f. a. i|r 1. з (1716) м^сеца нюним.
9. — Монастиръ Св. Архангелъ при с. Бошава. Старата църква проширена и наново зографисана отъ горе-ПОМенатитЬ крушевски майстори. Надписъ надъ севернитЪ ирата отвжтре: Cei урдмъ стыи ap^ari-Елъ ДБуайлк во flp/м е)ид она. г. г. АгабаггЕлъ УИдрко перса. Кёмо ’ег8менъ Престдтелъ сеьепъ се сторн. за мандстнрстъ што и з8грд-ф*Сй за д8шевно сполеенъ. Кресте, магеръ Hi кола даскалотъ 'Ане мом8котъ йс р8кЁ вракА Коста Школа. Кдггелъ со с(нъ 1*Го. Паки w славно КрЙшево во лето 1880. месецъ i8aia. 4.
10. — Надписъ при образа на врачката, въ сжщата Църква и отъ сжщит-fe зографи: Кндите. врдкА. каке влит е Мсн1арката. ддволотъ м8 се'ретъ на калешцатд. (5 ддволотъ л1къ не даватъ. то'к8. ш Госпотъ. да сакамЕ лекъ.
78
При картината на страшния сждъ и Ъъклото: Прркъ AioHrfd мВ келетъ на екре'йте. eie ар^срей и !врен вё ре'ковъ да re вер8вате Хрта вёе го мачёкте. н го распнавте иа кртъ «га уКдпъ дд мВ дайте. — 'Оки се фо се потврчвватъ. — *Овёе се фо праватъ п8шл8къ сое ротнёната. — гОв?е се фо наелйшаатъ 8 комшёнте. — Овёе се фо даватъ ексёкъ. — 'Овёе се фе спеАтъ сирот? стад исдела фо не бдатъ на церквд. — ‘Овёе се броспёите фо ферлдтъ копёле. — Овёе ci гоуа-ваш1йтс фо *Адатъ w промаемте, и пр. — УИертвёте не воскресать ш гровёфата — На грешнёбтъ човекъ дмволёте м8 А вагдтъ д8шата со голема ма'ка
И. — На владишкия престолъ въ сжщата църква не-грамотенъ надписъ f vjrap ap^ujencKona tjiui Янбцш^ 1853.
12. Надписи на икони въ сжщата църква. Една икона подарена отъ: Рапъ бжиа Гйанче (= Янче) за душевное erw спасение: ш Б88ла 1844. Друга: СТе икона приложи a Gtoio w Бо8ле за дЬшсвно егш (спасение) 1844. Село Боу ле или Бухля е наполовина помашко, наполовина християнско.
13. — С. Рожденъ. Църква Св. Спасъ. Старата църква била съборена и на м'Ьстото й съградили по-гол’Ьма въ 1872 г Изписали я въ 1874 г. зографитЪ Петъръ и синъ му Григоръ, който се издавать w Д^ворскд держава седо Тресднче За съграждането дали средства отъ ц'Ьлото село.
14. С. Витолища Църква Св Атанасъ. Надписъ отъ 1862 г.: Иже во село Бнтолнфд сей свАфеннын храмъ во стыуъ оца нашегш Иданапа согради са ижднвенёемъ прд-воелдвншхъ уртмнъ во времл преюсвАфенн’кйшагш apyi (. . . 2 реда изчукани) S3 кого и шсвати са 1862. октомвр!а 26. СеленитЬ ми обясниха, че изчукването на двата реда било извършено отъ тЬхъ, за да не се поменава името ’на би-толския гръцки владика, което стояло тамъ. Тоя владика е билъ Венедиктъ Византийски.
15. — С. Мелница. Монастирска църква Св. Илия. Надписъ отъ 1872 г.; Иже въ село /Иелница окно* ви са овытелк сен стгш елдвндгш пророка Ил1н. иждивением* православны урнстЧанъ w окрВжннтс седа за въ воспоминан1е
79
Н4 тр8ждлю|р1нте наставницы илиимгк. деде Отдле [шлинок Ч»ш»лкок. non Giivpo па: Пггкок. Шнтре Сталек* Колче ДЬрчев Кол» Петксв’. Петко Gtoahob’. Отдн» Илккъ. Стале Пггков’. Митре Трайков'. Gtoah* ледгерот 26 октовр1й 1872. Монстер Перс ДаВца.
При лика на главния криторъ стой надписъ Д'кдо Стал» "1<дкановичъ Чешелкевъ w село Пол'чици (изговаря се Полчишча).
Въ 1881 год. работилъ дебърски зографъ: изъ р8кн йврдлгк Дйчокъ зогрлФ деворско юкр8ж!е село Треслнче мана 37. ый ден.
16. — С. Бёшишча. Църква Св. Параскева. Зо-Графия отъ 1884 год. отъ сжщия зографъ А Дичовъ. На Л*Ьвата страна образит-h на Кирила и Методия, съ надписъ: Болгарски просветители. Иконата на св. Георги отъ 1854 г. СЪ славянобългарски надписъ.
17. — С. Градешница. Църква Св. Николай. Эография отъ сжщия А. Дичевъ отъ 1889 год. На лЬвата Страна образитЪ на Кирила и Методия, съ надписъ: слдванскы Проск'ктнтели.
Скаленъ надписъ надъ селото, рожба на гръцката пропаганда въ Мориовско. Патриаршисти българи въ с. Градешница искать да минатъ за елини и издълбаватъ надписъ СЪ гръцки букви за опожаряването на селото, но, като не (Наели езика на Хомера, издали българщината си.
6 ИВАНА
1905 ЗЕЛО rPAAEXNHTZA КОГА ТЕ Н2Г0РЕ.
XIII
Велешко
1. — Велесъ. Печать на българскотоучилищеотъ 1845 г. Нъ Велесъ е имало келийни български училища още презъ XVIII в. Въ 1837 г. тамъ е имало вече и взаимноучително училище, съ мжжки и девически отдЪлъ. Въ 1845 г. учи-ЛНщето си направило и печать, въ ср-Ьдата съ емблемата
80
на пробуждането — пЪтелъ, подъ П'Ьтела датата, а наоколо надписъ: Печ(атъ): Еедеското. вжлгдрск(с): учидиф((): 1845.
По всичко тоя печать напомни печата на Г абровско-то училище отъ това време и говори за здравигЬ връз-ки между северна България и Македония. Писма съ тоя печать вж. въ архивата на Александъръ Екзархъ, въ Ет-нографския музей въ София, инв. № 5080.
2.— Велесъ. Изъ бележкит-Ь на Ангелко Пала-шовъ. А Палашовъ, велешанинъ, билъ синъ на богата родители търговци, конто търгували съ Австрия. Той се училъ въ Земунъ и научилъ нЪмски и сръбски, но не за-бравилъ българския си родъ. Ангелко Палашовъ много се трудЬлъ за училищата въ Велесъ и билъ дълги години училищенъ настоятель. Ето две извадки отъ бележкитЬ, държани отъ Палашова за училището въ махалата Пърцо-рЪкъ (източната страна на Велесъ, който се дЪли отъ р. Вар-даръ на часть Пърцор"Ьчка и часть Спротивчани, конто е на западната страна):
a) /йГд йлрилк 23d, дфто 1847 Танко Христокъ и другдры кыстк 4 години шитропы на учнлнцнто сдоееио-колгдрско Перцосчкон ciarc ТмсргнА сд/иописцд. - •
б) йзъ грешный и ракъ есжш ЯнИслко Пдлдшсвъ зры тмк и настоАТ'клк саовЕНс-всдгдрской училище Пркцорсчкогъ стдгс ГмрП/л Самописца ндчид водиты рдчВнъ сосъ стра^ъ Бож1Й . . лисщъ дприлъ 23а, лФто 1847 Емесъ город ъ
(С рв. К., Сегашното и недавното минало на гр. Велесъ. Псп. на Бълг. кн. др. XLI, 565—566).
3. — Велесъ Бележка отъ 1722г. въ сборника, пазенъ сега въ Софийската Нар. библиотека (Цоневъ, Опись П, 181); Cim книжица п8н8 Сдаккска и подкновы" с и повсзд * .«цд ма. в. днк 8 Емеск при кдадикд Макарии и поеезд полк (Отдн)ко въ л-? г%сИ (7230—1722).
81
4. — Монастиръ Св. Димитъръ, при стария Велесъ, наричанъ Долни-градъ. Надписъ отъ XIV в. на мря-МОрна плоча:
Пр-бдстлкн (с)е рвь бжн, Геюрпс а рскоиы Мн росли к к Нлнннь снь л выноукь жоупанА. а Стрд||нмнрл н Лльтнинрл1) Ш|А С₽ .KS. ДНЬ, К НЛЮ НА 1<5а БоСЛОВМ|. CYЛИСТА.
5. — Печать (брон-вовъ) на монастира Орле СТЪ 1705. Монастирътъ Орле ИЛИ Св. Архангелъ Чйчевски де намира при с. Чйчево (Горно И Долно), въ мЪстностьта Клепа. Нсчата видЪхъ въ българската митрополия въ Велесъ. На пе-чата стой образа на архангелъ Михаила (fl. AL) и надписъ иъ два кржга:
t Ghuj печать ва Ее-ЛНиькьи пределн ва горн Клепа IMHS8 река Еарьдарь. света и сМЦМна ©китель света го арь \а1?ла
Около дръжката на пе-'игга надписъ:
Писа то печгать дметорь GlMUVHk Костадиновь. въ лато (•1с) Г?сг7 (7213—1705) аць генарь дкнк кв.
в. — Бронзовъ печать съ образа на архангелъ Ми-аоила и надпись въ два кржга. Въ българската митрополия % Велесъ Срв втората снимка по-горе.
7. — Монастиръ Св Иванъ ВЪтерски, при устието п р. Пшиня, лЪвъ притокъ на Вардаръ. Надписъ отъ 1670 г. адъ вратата на църквата:
——-—
*) Написано, н л-аьнмнрл
Быгарс и старини изъ Македония
6
82
f Изколйпт адцл и скиосннисни сна и сквркнин'н стго Д\Д. ей' БЖСВН) Хрд Шр*Ь|111ЧК зоволш. стго еддкндго прркд и пр'Ьдитечд и кратиты'к 1шднд. екздл «, w т*л<мк и полиса се, тр8до и НАстоганиежк съ своею спензй. бгол8бибаго. епископа кирк Ии си ф к Ее(ле)шккого w мдндстнрд Зогрдфь. въ вр'Ьме пдтр'наркТкКюфе тогд клджен*Ънп1ол<8 и велеречевдго господина и влд првкй' Юстинийни О\рид к? Зосидм. и при нечьстивй' цри длшр*к солтднк УИехклеетк тога и Гиритк вазетв висте и висте ктитори w Руднике IwKf Неда беранвуа Продлив Степана Басе угрннв Далече Таса f в /о w ро HiJ ах© (1670) нокар Иоан зрпд (7184—1676) Iь.*)
8. — Башино-село. Договоръ за търговско съдружие отъ 1814 г., на мЪстенъ български говоръ. Той б-Ь обна-родванъ въ факсимиле и прочить отъ В. Златарски (Македонски прегледъ, год. V, кн. 1, стр. 117—-118). Тукъ го предавать точно по факсимилето безъ излишнит-h придихания, наслагани току-речи надъ всички гласни:
„Отъ денесъка овъде покажкямъ како се чиниме орътаци ссосъ :х~: Тасета. и тнрилъ :х": Тасе капеталъ : 5000:: грыша броени пари да работать : на среде отъ овиа пари що ке имъ даде Госпотъ или йаръ. или зараръ братъеки да делать на полк и (маме зборъ за четири гад и ни да работиме заедно орътакликъ отъ како ке се свирши това време ако сака и еденъ и дркЬи пакъ можатъ за повеке време да останатъ за това правиме две писма едно како дрига да се знае
1814 : 1анкар1’а : 5 : Башино село :
асъ Хачи Тасе су каилъ ясъ Мано : х': Петко : —
Како е горе згрешено не сме покажале отъ овиа капе талъ ще требать повеке пари или десетъ хилъяди или два-есетъ да стой добир (--добъръ):: х": Тасе секои патъ и да работать сосъ файде по : 50 пари на месецъ на стото.
9. — Печать на училището въ БашГино-село-Както велешани, и башиноселпи били ученолюбиви. Въ 1845 г и тЪ си направили училищенъ печать, подобенъ на велешкюг На него четемъ : Шч(атъ) : Башсвск©т(©) : Бллгарск(с) : 8чи ДИ1р(|).
*) Датата fdjo т. е. 1670 г. те е в^Ьриэта. Тя се схожая съ известто че тогава Гвритъ (Критъ) билъ превзеть, което станало въ 1609 год.
83
Отъ Башино-село билъ Константинъ Д. Петковичъ, п ьрвиятъ български филологъ, който работа научно съ сла-ВЯНСкитЪ ржкописи въ Света-гора въ 1852 г, и печата своя фудъ въ изданията на руската Академия на наукитЬ. Следъ иършване на университета въ Петроградъ, той подава до-кладна записка до министра на просвЪтата князъ Шахма-товъ-Ширински и до Азиятския департаментъ, за да имъ Обърне вниманието върху бедственото положение на бъл-ГПрСкия народъ. Въ навечерието на Кримската война, той ааёдно съ Натанаила-Богданъ Стояновичъ отъ Скопско, съ Цанкова, съ Раковски и др. кроятъ смЪли планове ту за българско възстание, ту за издаване на в-Ьстникъ , Българска матица", ту за основание на българска печатница. Петковичъ съ тая цель спохожда Прага, Венеция, Загребъ, Пеща, Гърция, Пдриград и пр. Презъ третата чертвърть на XIX в. той и <-4ТЪ му служатъ като руски консули въ Турция. Братя Петкевичи заслуживать ед но изеледване. За т-Ьхъ малко се мае. Срв. Йор. Ивановъ, БългаригЬ въ Македония, 2-о изд, СТр. 261 сл.
XIV
Дебърско и Кичевско
1. — Монастиръ Бигоръ,1) ОусЬкиовснис главы • к IwdHHd Предтечи. Намира се северно отъ Дебъръ, въ т-fec-нлта долина на р. Радика, притокъ на Дринъ, въ покраината Мала-р^ка Споредъ монастирския типикъ, преписанъ w старо нА ново въ 1833 г., монастирътъ билъ съграденъ въ 1020 год. ОТЬ некого си Ивана. Дали ктиторътъ не е оня сжщиятъ Йоанъ отъ Дебъръ, който въ 1020 г. билъ наэначенъ отъ бШСИЛия Българоубиецъ за архиепископъ на България (Twdtvvrjv Mp)(l»7tfoxo7i;ov BooZyapJag)? За родното Micro на тоя Йоана н аа неговото светителство иа Охридския престолъ вж. сви-дсгелството въ Дюканжовия списъкъ и грамотит-Ь на Василия Българоубиецъ, конто сж обнародвани по-нататъкъ, въ втората ШСТЬ на тая книга. За по-сетнешната еждба на монастира ЬиГОръ въ типика се разказва следното. При идването на iурцитЪ монастирътъ билъ разоренъ. ПазЪла се само една
-------
*) Нареченъ така поради бигоряата скала, на конто е построенъ.
84
стара църквица. Обновитель на Бигоръ станалъ йеромонахъ Иларионъ въ 1743 г. Следъ него игуменствували: архи-мандрить Трифилия, който държалъ шесть години; Митро-фанъ, който дошълъ въ 1796 г., въ 1800 г. угол'Ьмилъ църквата и държалъ единадесеть години; архимандритъ Арсеиий, не-говъ ученикъ, поелъ управлението въ 1807 г., разширилъ монастирскигЬ сгради въ 1812 г., довършилъ въ 1825 год. гол’Ьмата трапезария и написалъ поменика моиастирски. БележкитЬ спирать по-нататъкъ и почватъ отъ 1870 год. Между новигЬ ктитори на монастира се поменава нЬкой си ‘Чювъ може би бждещиятъ български книжовникъ
Хаджи Якимъ Кърчовски. Много е интересна и монастирската „ковдика**, отъ която, за съжаление, сж откжсвати два листа отъ началото. Тя ще да е била отново преписана презъ XVIII в. Въ нея, между друго, се изреждатъ имеиата на дарителитЬ и на поклонницитЬ и селата, отъ конто тЪ идЬли. Н^кои отъ тия села сега сж изц’Ьло вече мохаме-дански.
Грамадниятъ иконостасъ е художествена дървор-Ьзба въ растителенъ и животински стилъ. МайсторитЬ сж изваяли и себе си. Tfe сж сжщитЬ ония дебърчани, конто работали въ 1824 г. иконостаса на Св. Спасъ въ Скопйе. Между иконописцитЬ на иконостаса отъ 1831 г. се поменава зографъ Димитъръ Михаиловъ отъ влашкото село Самарина (Гребенска околия): той ек SapapCv^g. Отъ отличния зографъ Данилъ моиахъ е запазена между друго и една плащаница съ маслени бои, отъ 1834 г. Данилъ билъ синъ на Михаила Зографа. Между фрескитЪ въ притвора на църквата отъ 1871 год. личатъ тия на: св. Климентъ Охридски, св. Наумъ, св. Иванъ Владимиръ, св. Кирилъ и Методий, св. царь Борисъ, царь Иванъ Шишманъ Български и др.
Ето н’Ьколко извадки огь поменика: f Gift велики по линикъ пргведе га w старо на ново во дсворск1н аюнастиръ c’foaiS IwanS в а'Ьта а (о л г (1833) ко крелел игВлнна flpcmia архимандрита . Писала сашрсний ДанГилъ аюна^ъ, зЬ'графъ. синъ /Инрнлонъ w Gaatdpfa*k
За обновителя на монастира, йеромонахъ Илариона, се казна, че той въ 1743 г. съвраиъ. и к8пиаъ aiaaS ники и наградная киноградн и наградная aiaaS юани.
85
За цръквата се погрнжилъ монахътъ Митрофанъ, който Станалъ игуменъ въ 1796 г. : църквата а лреправилъ w мала на велика н нова, д'Ьта га<о (1800), и во тон вр*кме церкватд се наградила и мало писмо се написало оу к8вето велТко и мало ники кВпилъ и в*Ьло а потр8дилъ и держалъ Л*кта a'i .
Арсений, наследникътъ на Митрофана, пише въ поменика отъ свое име : По негоко преставление S3 Хрста л-Ьта газ (1807) дзъ смирение и гр*Ьшн1й и иедостоинш оученнкъ Антрофансвъ ЯрсенТа, архимандрита, во иг&шнство влегокъ со дневника х*ум Серафима, архимандрита, и со перваго iep-L Монаха н со всю кратно и перво се награди к!вотъ надъ СТВю трапезе, и по толгъ во Ранчица нова кВка и вйница и дворъ и вертоградъ во л'кто aooBi (1812), и по томъ В1лик1й крест в церковЫй и шестъ свешжци велики, и по томъ CI награди горн!и палатъ во л-кто аадд| (1814). Срв. Ми летичъ, въ Спис. на Бълг. Ак. на наукитЬ, XVI, 15 сл.
Арсений съградилъ и хубавата трапезария, както личи L отъ надписа надъ вратата й, въ 1825 год.
2. — Надписъ на главната богородична икона на иконостаса въ Бигоръ : С1а вжггвенндА с"aw икона нрГтыА | Нлчци нашеа вцы и приснод'ккы ЛЬр’ш, во времА смиренного И всеннжаишаго игумена ЯрсешА архимандрита со врат!» ег(й «аписа са ко л'Ьто гаюла (1831) аирнлТа и денъ, а платёцъ Папа Крте (и Грёкан*Ь подъ Кораиъ, далъ гроша петъ стотини. Написалъ имена своа Крте 1ерей, IlayoMiA иромонахъ, Стейна Пресвитера, Петка презвитера, Отойанъ, ГиркинА, Янастасёа, ВВЙстра, 1шанна, Л1ар|а . Atoc yetpd; таттауй AipTjrpfu тй ёк 'лорокбХеоо? Sxpapiviqg . Отъ сжщия I <ограф сж повечето икони на иконостаса.
3. — Покана за поклонники въ монастира 1-ИГоръ Тая покана, написана на народенъ езикъ, е била пэпратена отъ поменатия по-горе игуменъ Арсений до попъ I Константина въ дебърското с. Макелари, половината хри- еГГИЯНСКО, половината помашко. Писмото е отъ началото на IXIX в. и носи монастирския печать съ дата отъ 1755 г. Плен се въ Пловдивската нар. библиотека (срв. Цоневъ, Славянски ржкописи и пр., стр. 236 — 237):
86
Благогок'кйный и почтен*Ьн1ШЙ и капр(чтн*кйш1н гдинъ П4ПД КшНСТДНТЙНЪ, НЛ/ИЖЕ В* Д^гк f f’iidiTs. ВОЗЛЮБЛЕНА Кратъ И Присный ВДаГОД^ТЕЛЬ И AiOHdCTHpCKlfi ПрИАТЕЛК здравст8н w гдЕ на лшога лЕта а)Ьннгк.
Бллгослове'ни хрУгпани да иледте леолетвд и влагословк w стагш и слакнаго пррока прЕдтсчи и крститЕль гдна Биана и праздника рождтво стый Ишанови? да bi е на по-люфъ и да дочскаТЕ за лшо'г# години. Еы чинили заилить, кой лювптъ ЛЕонастиротъ н ста'гш 1шана, да покелдте да дойдите на гости и да празнсвалн празник'к столгё Iwan8, ВИ фО СТЕ ХРКТЁДНСКД ДЙШД ВО СЕЛО МаКЕЛдрИ, ВЕЛк'кШ и Л1ДЛИ, да дойдите на гости, да се кед или и разговорили единъ со ДР^ГИ, И да НЕ РЕЧЕТТ1 НЕКОЙ ЧЕЛОвЕк’Ъ С&ИЪ CHpOAUgb. НЕ л<ожд да пойда; сиролиситЕ но лшогК да се рддуватъ и да йдетъ и да се поклонетж на тшва стсе листю, фо ни се нашлш w старта залмнъ во вилагпик’к ндшъ, какю едиш цве'тФ bw еднд BdX4aJ и ХР*С'Г’4НИТ* йдатъ каки) швци на сблъ, аты единъ Гдь е богдтъ, й ХрТстТанЕ ели когати ш ЙГсд Хтд сна б6ж)д и ви подобно! да се радоватЕ и да не юстдвите напрЁжнатд лювижк ш стаго 1шдна, и о ндсъ, и люнастиротъ е вашь и л>Те ели ваши люлебннци к БгВ, и Где да вй дарВЕтъ л«ног8 докри на wra в'Ькъ леногВ години и к8ветъ и здрдвЕ по чЕдш вдше и животъ. на стока н доЕръ кАръ нд всЙте ЗДНДЕТЧ1Й, шты ны веантъ сал<ъ Где, вла-жени леЙлостиви tie да кЙдетъ поЛЕнловани w Г да, клажЕни лшротворцы ТЫЕ да ci НарЕЧЕТЪ СЙНОВЕ БЖЁЙ, ДШЛОСТИВТ! че-лов'Ькъ. лековитъ е на дЗшдта сеоа и на снагдта ЗДраВ1Е, и да дочЕкатЕ за лшог8 години а/нинж.
ИгйЛЕЕНЪ йрСЕНЁИ ДрХИЛЕЛНДрИТЪ.
Печать съ ликътъ на св. Ивана Предтеча и наоколо надписъ f сти 1шанн8 Предтечи f w 1оаннс о Брсродюс д1}гне (1755 г.).
4. — Бележка въ ржкописъ отъ дебърско-кичев-ския владика Якимъ отъ 1698 г.: Пнсанк лкно р8к8 4рХ(Т)ЕрЕЕО ДЕБрЖСКИ И КИЧаВ КСКИ 1ЙКИЛЕЖ, ка ‘ ЛЕТО f С S (7206—1698), лисЕца лиратж .к.р. (Сто)ановиИ, Стари српски записи и натписи, № 2046).
87
5. — Бележка въ ржкописъ отъ сжщия владика Якима: Ед лето w Ядлли r.acf.f. (7213), w рождество Христа г-ллф'-S (1706). писание мою р8к8 ас грешъникъ кдко гьлгк го к$пилъ сна книга, глаголелш фалтиръ, мнтрополить девърски и кнчлвски Дшдкимъ, архиереи. Кси кетк лшслитк да го Вкрддетъ иждлгъ. гш дфоресднъ и прсклетъ и здвезднъ до стрдшент». сВтъ. Токо кои кетк искатъ некд 8зл«тъ, После да го донесите на листето кдде 8se, инако да не видетъ. И молите господа эд мои грешна дВшд, амин Смерена лштрополитъ. ТЙкглгь (Сто)ановий, Записи, № 7330).
6. — С. Тресанче, Дебърско. ГлавнитЬ икони на иконостаса въ монастира Св. Никита, работени въ 1846 — 1847 г. отъ зографа Димитрия Кръстевичъ отъ с. Тресанче (Сто)ановиИ, Записи, № 9272 — 9274).
7. — Монастиръ Пречиста, т. е. Св. Богородица. Чествува всички богородични праздници, но най-много на Благовещение. Монастиръть се намира близо до гр. Кичево, та за това се зове и Пречиста Кичевска. По-рано се е нари-чалъ още Кърнински, по името на съседното сега изчезнало С. Кърнино. Така е назованъ той напр. въ Зографския Ъоменикъ: Пелдгони (- Битолско) клъгдр'скд земли . леон* Крьнино. Пречиста, ако и подъ властьта на погърчената Охридска архиепископия, всЬкога е Паззла традициит'Ь на славянското богослужение. Презъ турското роб-Ство тамъ се пишеха български книги за околнитЪ църкви и мо-Нвстири. Тамъ сл. се учили, преди единъ вЪкъ, и инозина отъ първит4> Книжовници на българското възраж-дане, Кирилъ Пейчиновичъ, може би Якимъ Кърчовски и др. За бъл-гарския, а не гръцки характеръ на ТАЯ македонска светиня говори и над-ИИСЪТъ на монастирския печать отъ
| си печать. Елговещени Ё'це мдндстирь Кичеккски г/елш Крьшно г 763. По форма и наработка този печать напомня НСЧата на българския светогорски монастиръ Зографъ отъ 1687 година.
1763 г., гдето четемъ-
88
Между фрескитЬ и иконитЪ въ монастирската църква личатъ тия на св. Седмочисленици, заедно съ Кирила и Методия, и на св. царь Бориса Български. ГлавнитЪ икони на иконостаса сж работени отъ зографа Дичо (Димитъръ) Кръсте-вичъ отъ Тресанче. Датувани сж отъ 1848, 1853, 1856, 1864, 1865 г. Новата зография отъ 1880 г., въ по-гол'Ьмата си часть, нарочно е изчукана, вероятно отъ пропагандиста.
8. — Пакъ тамъ. Сегашната монастирска църква е отъ 1848 г., съградена на м'Ьстото на по-стара църква. Надписътъ на тая стара църква е билъ преписанъ и въз-произведенъ на гол'Ьма плоча надъ западнигЬ врата на новата църква:
Известие или летопись що нййдохме на стйрата церква внйтра над вратата на цйздотъ бёше написано сице:
Нзволепиеаъ оца и посп*Ьше'ниел<ъ сна и совЕршежЕЛГк стдго дха . И позкиже са w основдн1е сен божественый Хрд/МЪ прсстыА влчци ндшеа кцн и ириснод'квы Марын КО Г.р'к/ИА Блажсн'кншаго архиспкопа прЕвысокосфЕин’Ьишаго киръ (тофронна и ишкопа киръ Герасима Кичекскдго н со потрВжденТЕМЪ врсподокн’кйшаго кнръ Германа продюнаха, и со Братию сгф дюнастнрскВю и со 1)смоц1естк£ныхъ ктйторовъ, и со лшлова* ннмъ влдгочестйви\ъ xi"p*dH’E> и написд са р8кок> кгръ ОнЗфрИА, ПрЕАТоЕ ИсЪ ПроеВНГЕЛЪ ETW КИрЪ АнДНЁД И КИрЪ Михаила прелод6вств8Ю1рихъ« в<| сВлтанъ 08ленл<днокъ ко л'кто w ржгка Хртоеа гаф^'д (1564) : w Адама гзов (7072) : нндиктионъ ёе", кр8гъ солнце ic а лВни телмлисъ is . Срв. Милетичъ, въ Списание на Бълг. Акад, на наукитЬ, XVIII, 31—32. Извадки отъ поменика на монастира обнародва Милетичъ на сжщото м^сто, стр. 35 сл.
9. — Бележка отъ 1826 г. за покриването на готвар-ницата въ Пречиста: Да се зндетъ — са нажри ли^Ериица со нлочи, попъ МакарИА егйменъ беше на света ПрЕчнстд, мцъ 18н aWKs (1826). Срв. ПетковиЬ, Старине, 39.
10. — Галичникъ. Павелъ х. Василковъ, въ монашество Партений (1820—1875), отъ градеца Галичникъ (Дебърско), се вестява още въ срЪдата на XIX в. съ буденъ български духъ. Въ 1859 г. той билъ ржкоположенъ отъ Цариградската патриаршия за епнскопъ въ Кукушъ, въ
89
1869 г. станалъ митрополитъ Нишавски, съ седалище въ Пиротъ. Въ своитЪ книжовни работа, съ каквито се явява още въ 1857 г., Партений подига и разглежла вълроси, конто му правятъ честь за аремето, когато е жив-Ьлъ и Ср'Ьдата, въ конто се е движелъ. Партений поставя на раз-глеждане важния въпросъ за книжовния езикъ у българитЬ, А наречията у българитЪ, за особеноститЪ на македонското българско наречие и пр. Той събира и обнародва български Народни пЪсни изъ Македония, превежда Климентовото житие отъ Теофилакта, нЪкои отъ книгигЬ си пише на Своя дебърски говоръ и пр. (Л. Димитровъ, Обществе-ната и книжовна дейность на Хаджи Партения Зографски, ВЪ Известия на семинара по Славянска филология за 1904 И 1905 г. София 1905, стр. 359 -380).
Въ статията си Мисли за болгарскш-отъ азикъ (Бъл-гарскы книжици 1858, I ч., кн. 1, 35 -41) Партений развива мисъльта за необходимостьта да се проучатъ отд'Ьлнит'Ь наречия „вьрхк кои-то общш-отъ азикъ иматъ ла се зидатъ". Партений д-Ьли българския езикъ на две наречия, едното ВЪ северна България и Тракия, а другото въ Македония Първото отъ гЬхъ е влезло за основа на кни-ЖОВНото наречие. Авторътъ ратува за участието и на второто Наречие въ книжнината; и дори нЪщо повече, той иска НСГОвото родно наречие, македонското, да бжде поставено :1ft главна основа на книжовното: „Македонско-то наречТе НС толко не трЪбетъ и не можетъ да бидетъ исключение ОТЪ общ!й-отъ писмешй азикъ, по добро тьа бЪше ако оно СЛ пр!имаше за главна иегова основа, по тал причина что ОИО е по-пълнозвВчно, по плавно и по стройно, и въ много отношен!* по пълно и по богато Представители на тоа ИвречУе се югозападни-те страни на Македон!*“. После той Двва характеристика на македонското наречие. На края се Двватъ записани отъ него н-Ьколко наротни ггЬсни изъ Македония.
XV
Тетовско
Най-горната долина на р. Вардаръ е известна съ името Пологъ, който се д'Ьли на Горни и Долни Пологъ. Пологъ И неговиТ'Ь два Д-Ьла сж. познати още въ XI в. Ана Ком
нина ни разказва, че нормандскиятъ военачалникъ Боемундъ заелъ въ 1097 г. двата Полога, тои$ 8ио ПоХбуои^. У ара-бина Идризи отъ 1153 г. Пологъ е поменатъ като градъ Болого. Охридскиятъ архиепископъ Хоматианъ (1216—1234) сжщо знае за двата Полога — Горенъ и Доленъ. Отъ домашнитЬ извори за Пологъ и за неговигЬ части се спо-менава най-напредъ въ Виргинската грамота на българския царь Константина АсЬня. Отъ двата сегашни града на Полога — Тетово и Гостиваръ, първиятъ се поменава въ XIII в. съ форгла Хтдктоя« или у гърцитЬ — Хте&тоёа. Въ Тетово е имало монастиръ Св. Богородица още въ началото на XIII в., ако не. и по-рано. Пръвъ поменава за него охридскиятъ архиепископъ Хоматианъ. Развалинит-Ь на монастира сега сж известии съ име „Старо оброчише Св. Богородица"; М'Ьстнит’Ь албанци ги наричатъ по турски „Ески к лисе" (стара църква). Освенъ въ грамотитЪ, за Пологъ и за неговитЪ селища сж запазени следнитЪ отдФлни бележки и надписи:
1. Приписка отъ йеромонаха Михаила отъ с. Дешница (Тетовско), отъ втората половина на XIV в., когато Пологъ билъ държанъ отъ Вълкашиновия велможа Гръгуръ. Тоя Гръгуръ зидалъ монастира Заумъ на Охридското езеро, срв. по-горе, стр. 55. Приписката е въ ржкопнсъ, сега въ Петроградската Публ. библиотека (срв. А. М Селище в. Полог, София 1929, стр. 84—85)-. Инса се сид книга многогрешною рнкою неромондха Михаила поп» Мн\н из Декрете Николкин сив та се икса многогрешною рнкою. кмвже грога, ЙГ1Т.СТКО ... Н па ПНСАХЬ 311 ЦТ. А ЛТТТ № ЕСА рАВОТД БОЛИ, н паки да вн глю не пише англе с нбсь нь улвкь грвшень £> земле азь ЫБрплгенинн к юкланькн пнсахь не дни Влька-шнна кра кьдн дрьжашс Грегере Пологъ. а писавши кеше из Дешнице, иереи и мнн. та простете и клесте. тако и back кге кь си вкн и вь прндвфи в ккн ам.
2. — Бележка отъ епископа на Тетово, отъ 1565 г., въ поменика на призрФнския монастиръ Св Тройца (по преписъ, изглежда не точенъ, на И. С. Ластребов, Податци за исторшу српске цркве. Београд 1879, стр. 79—80) йзъ слскргни птгкопъ положены Богохрлнилиго .«’кета Хтегока
91
упнодъ CfEf КЪ свгдтоую ПроСКОЖИДТю И ЕЪ СЪБОрНИ ложсннкъ И потож къспож'кну н*Ькое жыдосрд!е сътворнтн своей души, и приаожити частножу жондстиру сектой И Ж1вОНД-челнон троици доуодькь (и годифд по два товара винд и по токарь пшенице и пдкы по люеи съжрти фогод'Ь есть жое коуплено нивёе и лозёа оу Д*Ьшькк приаожиуъ сежу вишерече ножу жондстироу сват*Ьи Троици назикаежеи Роусннскон въ области призр*кнскои и тко ки тон потвьрити дд ест про* клетъ. отъ ск. Троица и кгкук свьтыхь и tie рече се и оупнед се въ л'кто .зог (7073 —1565). еже выти къ кедко потвр-жденТе и съхраненёе св. жонастиру отъ ныи*к и въ к4гкы* и ту се окр’кте всеосфенны житроподитъ кур ТЙетодёе и късео-Сфеннш епископъ крашаньскы кур Софрони при игужену ЖартирТю.
3. — Бележка въ поменикъ въ Дечани, отъ 1635 г. Като се говори за ржкополагането на дякони и свещеници отъ печския патриархъ Паисия, добавя се: Ge вис л*кт г з. р. ж. г. (7143—1635), ж-Ьсеца дугВс. ке. при ёг8жен8 кур бУЫжёео. и т8 се тогда прилКчи епископ тетокски Неканерр, Н азъ грешны писаки cia /Пнудил, биви некогда скопски (Сто)ановиЬ, Записи, Кв 6759).
4. — Надписи въ църквата Успение Богородично, лежаща въ политЬ на шаръ-планинската височина Плоча, конто се Издига северчо отъ с. Лешокъ. Владика Никаноръ ще да е Ьжщиятъ, поменать въ по-горната бележка. Надписит1> зле Предадени. Срв. Дечански првенацъ, 107, 108; Сто)ановиЬ, Записи, № 1351, 1352. Пзколешежъ отьца и поспешенТежъ Сына и совршснёежъ светдго дууд воздвижс са си уражъ успенёА ПрсскетыА нашеА Богородицы и приснод'ккы 2ИарТи Оаврши се Трудожъ и подкигежъ владыке куръ Леканора Окопю и Пологу, когъ дд жу прости въ днъ су дни, ажинь. и че: д. да за цркдвь и за крестъ.
Поче одъ тежелА зиддть вь а'ктог.з р ле.<(7149—1641). жесецд lyHiA Т., а сврши се жесецд септежврёд вл, а полиса се въ лФто г.з рн.д (7154—1646), поче се писать жесецд Жарта а сврши се жесецд апрнлд к Токжо своижъ трудожъ 4 иныуъ ничтоже ждистори грчки.
. . сп'кшенйжъ сына и свршжёежЪ светдго духа, си ЮЖесткенни урджь пресветЫА Богороднци и лриснод*кки ТИарёи
92
обнови tt . . . клагочестиваго и хрТсТоаювнваго и св*ктдго крлЛА И СДЛЮДрЖЦа нее CpKCKIA И БОЛГарСК1А земли .... В'Ьчнаго ради поменд . . .
5. — С. Новаке. Надписъ отъ 1577 г. надъ вратата на църквата Св. Николай: f 1зволеннл1в ица Т поспешен1Смк свина Г сдвркшенйе стаго д8ха. сапйса се сп ств уралгк Божестдкнй стаго и>ца. Нколае: прТ васехьюсфефенаго мйтро-поайтв. кТр Нйканорв: кт!торь. Ста лит к. Еогъ да прости потр8д| се во за сты Никола. Петрв. Яврдмвк. блка ни Т Ерсте: зпе (7085—1577)
6. — Монастиръ Св. Атанасъ въ с. Лешокъ или Лешекъ. Тамъ е игуменствувалъ -и умр'Ьлъ българ-скиятъ книжовникъ отъ възраждането, Кирилъ Пейчиновичъ. Кирилъ се родилъ около 1770 г. въ близкого до Лешокъ село Теарце, монашествувалъ въ кичевския монастиръ Пречиста и въ Хилендаръ, билъ игуменъ на Марковия монастиръ при Скопйе, въ 1817 г. обновилъ монастира Св. Атанасъ въ с. Лешокъ, станалъ неговъ ктиторъ и игуменъ и тамъ се поминалъ на 1845 год.
Бележка отъ 1737 г. въ тълковенъ псалтиръ, листъ 12:
га1|глз Да се знае когда веше вв Ниш^Ь* войска тогда немци. . .
(Друга рж.ка) Да се знае кда кеше ка Нйнгь. войска т'гага нел1цгв сВдека тВр'Ъкомъ и велики стра веше, а Ера-тавъекн обнови cKSreyS т едким та св xPdHC№-
Бележка отъ 1620 г., въ сжщия псалтиръ, л. 12б:
f ТИакарТс. списки Ера говн й Щип8, ктк л*Ь. гзрг i й. (7128—1620) лща лсар’та. е дни. да се з’на како продадо' сию кнё . . . kv\ Гешргём. за оу а 8 Дрсвенкско лозке за. Харачь айд (69).
Приложенъ е печать, на който личатъ думит-fe: . . пера. . . 1ю кж1ею епкпъ . . Щип8. Има и турски нечетливи думи.
Бележка отъ 1788 г., въ сжшия псалтиръ на последний листъ в:
Да се знае ког’да веше рана шмака . га\|гпи . . . и г ла виде шиннкк по гро й тога! елнце зайде и плени се Нншекачко и Клаш'ко й тшй летц! срип’скй в?ка Дганнсйп! д1г*иахл го 1С жасаг.
93
7. — Приписка отъ преписвача на последний 6 листъ, въ миней отъ 1623 г.:
у Ивксиннй/нк оца й поспешенёелеь сна и съвръшен1ел1ь сГго дха съписа се сы" жин*кн сё шкКполеа злата въ Х& Ка БЛгов'крнаго ра нжм kv' Нерали КВтрев'чевикд й прилож! ie цркки славны архистратига Михаила и ГаврТила й кто е he Штилшти да л<8 it съпарнйкъ слакни архистрат и на страт ноли сВдифн въ лгксто млти Еъ лк fзрл в. (1732—1623) л,ца ноелшри । днь 8 К8чевнф$: '—> покел’кнТелж въсеосфеннаго лштролита скспскаго влкы kv Оглиюна.
8. — Бележка отъ 1626 г., на последната корица на сжщата книга:
Еъ Л’кто гзрлд. (7134—1626) к-к тов’рв пшеница ц*йною сревра (600) аспрГи.
9. — Образъ на Кирила Пейчиновичъ отъ сътрудника му Арсения, на първата корица на слщата книга. При лика Арсений написалъ: Кгрилъ iv Теарце "Ярйзановъ лФчи-телъ?) а при своя ликъ: ыеа е flpce'nia иВдалината Tea-речка.2) Гл. снимка на стр. 94.
10. — Бележки въ миней за февруарий, интересни за Странствуванията на ржкописа отъ В лковийския монастиръ Св. Георги (Гостиварско) въ монастира Св. Николай.Шишевски (на р. ТрЪска), сетне въ монастира Св. Архангелъ и най-сетне въ монастира Св. Атанасъ при Лешокъ гдето се и пази книгата Минеятъ билъ писанъ въ първата половина на XVI в.: Писа се cia книга при д^онника Еарладш ерлнинаха. Е-кчна ле8 Палить — Еь лето гне афн (1550) по преставление игИлина Карлаалы ермшнлха. — Gh линем вк подкрилн горы, монастиръ стааго в*кликол<чника Георпа ... до село Еолковыж Горнаго Полега. Срв. Петковий, Старине, 37).
V
За по-нататъшната еждба на рж.кописа четемъ следнитй бележки отъ 1733, 1804, 1825 г.
*) Аризанъ ще да е билъ н!кой монастирски послушникъ, често на-Кааванъ отъ К. Пейчиновичъ.
’) Почеркътъ на Арсения се повтаря и въ други ржкописи. Срв. по-долу.
94
11. — Бележка отъ 1733 г., отъ патриарха Арсения Черноевичъ, на 1 листъ на сж.щата книга:
Къ AfTti ГН№ f Г, ЖДИ КО Л ДНЪ Л(Н НИЖеИЛгЬно-KdTi' придо^ю на кид’кнй столгё жандтирК йже къ игре ^раж8 стлдгю чВдоткцфца \'ва Николда, съ пр'Ьи-сщени житрйлнто~ скинскГ к\" Курило, а тогда лютТе ке й насиди правослак, нож8 нарад8 w чедъ "flrapiF, а ндй пач'к пдстире христоилгк.
Ликъ на Кирила Пейчиновичъ
ннтагостддд гако ж« й нд, вж1д кр’Ьгкад десница дд изкдкит зд ходатайстволш прочти Кц« й стати» Николад скордги? пожофникд, й вас? сты.
КяЯ'ею лГтио ’йрхйпкпъ Пжскы" й вдев cphBaie волгаре, й късеги Тллиржд пдтр1архк сж'к^иКй Дрссшн Четверти» р8кон>.
95
12. — Бележка отъ 1804 г. въ сжщата книга /Идклрш 1рбд»онл\"ь прмг8л«нъ години si полини Гди Д|л,итрн(А) TROtro . къ лето 1804, /ионастръ стыТ 11\;агглъ Д1н)(лилъ (ПетковиИ, Старине, 38).
13. — Бележка на първата корица на сжщата книга огь ржката на Пейчиновичевия другарь Арсения:
По sanStT^Hit /интрл стаго вмикомчнка Г«ц>рпа гаже во подкрыл’й C8\if горы сир'кчк Б*лкоеск!и л?тръ Б"Ь книга о/Д во Gkohcko во мнтръ стаго Николас лета- pof: (175) и по SAliScT’kHic trw прсвыстъ въ /интръ стык йрхаггдъ паки сНгта: р (ЮО) по тюлгк йг&итъ Лсшсчкаго лштрА. принкс Ю во Долин Пологъ по авновлсшс Лсшсчкагю мптрж стагш "Ядлнас1а положи ю во свои лштръ ко Л'Ьто га wks (1825): Й B*fe йг8л»енъ той Курмлъ itp/uoHajfb. w селю Тсарцс й нс-Гокъ по плоти юцъ Пйлинъ Л1она\ъ й Пнлмновъ по плоти Ератъ Далжантъ люна^ъ пострпжснъ во СтВю гор8 во Xi-лсндар'к
14. — Бележки за историята на Лешечкин монастиръ, Стъкмени отъ Кирила Пейчиновичъ и преписани отъ сътруд-ника му Арсения, въ житието и службата на „царь“ Лазара, 1841 година.
На л. 57е се посочва князъ Лазаръ за основатель на монастира;
Ofme мало нещо да кажемо що направилъ монастиръ но Тетоски вылаетъ Легена града ty место Лешокъ выше кале Лешечко1) созыда мнстирь во йма стому "АеанасТю й Тамо що му беше потребно встрой намести и подъ калето ЧИфликъ му направи й около со зитъ го загради и четири врати му остави- й во дворотъ другый хрймъ созыда О^с-I пбнге престыд Бце2) й нюгк го исписа со всАкимъ бл'го-ЛвпКемъ и 8ще дохадокъ мв вр’за мв квпи село Ратае го
') Надъ с. Лёшекъ или Лешокъ стой една зидина и основитЪ на ка ♦Сто което презъ 1189 г. разрушилъ сръбскиятъ жу анъ Стефанъ Неманя. Монастирскн Ъ развалини, собствено на църквата Св. Атанасъ, се нахождатъ О1Це потере, въ шарскитЪ хълмове. Сегашниягъ монастиръ е съвс'Ьмъ иа-IIODO въздигнатъ въ началото на XIX в., долу надъ селото, гдето е билъ BtKOra чифликътъ на монастира.
2 Тази църквичка е запазена на изтокъ отъ сегашнитЬ монастирски Срради.
96
поклони на манастиротъ да емъ вдеть доходъ на тиа бго-молцы що седатъ во мнтротъ.
На 2 листъ:
Препйсахъ сТю книжйцв Йзъ гръшни и недостбини во УсромонйсЬхъ "АрсёнУ'а со повеленУёмъ Уегвменомъ Kvp'/ломъ тогоже йбитела стаго ’АеанасУа йиратъ стаго мч'ника кн-Ьза Лазара ср‘бскаго во л’Ьто ЕЭ Хрта ашлуд (1841).
На л. 2б шаблоненъ ликъ на св князъ Лазара.
На л. За:. . /Исписа се книга сУА Правило стомв (Зугод-ники гдну и миченикл. книга ci’A преведе се 5 соборникъ сербскУи, преписйхъ ci'e правило азъ недостойней во Уеромо-нйсЬхъ КГрУ’ллъ рбдймъ со Тетовско со Доля аг со Полога со село Тёарце недостбйн’Уй йгвменъ Лешечкаго мнтрд ст"ёгс) ’Аеа-нйсйа вйше сёло Лёшокъ мнтръ хайратъ ст”6м« кнезъ Лазарю обаче пребивйше мнтръ той во запостенУе разорёнъ лЬто рк: (120) по тбмъ йзволенУемъ бж'Уимъ по моемх желанно во лЬто f a w।й (1818) <5 Стою гбрк й мнтиръ ХТ-лендаръ й взАхъ бл'гословенТе со с'тйй сады х!лендарски и со моего) рбднагы оцй Пимена монйха и Ео его брата моего, йстго. ерика. Дйлманта монаха: поерйженшд во ХУлсн дёръ, йхже блгословешемъ й помощью бжУею во вУшеписанТе л-Ьто прУйдохъ Изъ вйшесказанй КТрТллъ придохъ й ббновихъ ЕЗ чйсти мнеръ тбй йбаче эЬлй мйло нещо понеже последно време хртлнУте що беа (% вилаеть Тетовски Доли! Пологъ й Горни Пблогь све беха мошно голи ы (та) голотата бйшка стКдёни со каде ревность домй 6ж"Уа того ради великъ трхдъ бистъ во собновлен’Уе мсГтрд того, во това време ймаше прьви люди по селата що хощеа й радеа да се йбновй мнтроть радеа кбй со ерце кой со б)стй й кбй со рвка кбй со пйра кой како беше мв ккветотъ или ср1цето Йлй верата или бусердУето сиречъ ревность домй бж’УА.
Ймйше во вйлаетъ по села що рйде£ за mjTтиротъ да се йбнови, перви во село Лешбкъ попъ Петре бнъ рад ше со све ерце йма недочека, но брго почина Бг"ъ да го, простить, й по него Па«нъ, Мйзаракъ, рйдеше: и ’1соанъ ДаббвйЬъ со све, ейновй, негбвй й по него 1овче й Мйтре Големъ й ГеырЬиа. ’Огнанъ. Маринке кбларъ. Тралнъ гоёдаръ, СандА-ровцй Стайко й Тр'пко <3 Старо село. Гюро, <5 ВратнУца. Петре « Шишко. со Белоища попъ Милошъ попъ ’АеанасУа й попъ Деспотъ й Кр’сте й Анйелко коларъ Ео бдры никой
97
ft й голойи й й ’Елошшкъ й Яко ймаше некой да поради попотъ нихни ги бранеше да не поможйватъ 5 "Откшища Никола Ввчевийъ сосе брайа й (Мне некой ы село <5 Теарце *Ендреа Дурлевийъ й Грн’Уы Лазарче, во (Депеше ёгы Грй-ropYa, монахъ <5 Слатина Никола Оурошко ы Брезно ЕндрТа. Милеийъ и оуще некойцина й село негово порадиле Бгъ да имъ поможе а й Варвара Пр’нцовцы свите й Ковачовцы соде еденъ РАковче що некеше хичъ ни мало й велеше по Харно да етъ пъсто а не ббновено такожде рЪша и сви Градски попови й нйхни кметъ хацй Стойче й по нихъ оуще некой безшенъ мужъ во градъ й по села сТречъ, неразкменъ ii горни пологски попови сви й мирАни свй све сатъ радиле влаЙким и кои радилъ й кой не радилъ све Бгъ дй гй простить понеже должни смо да се молимо й за братй ПОШал Яма й тбгай до сега ёднй дбйдоха на покаднУе Я А дни се прёставйха со чифотското ерце: ёдни буще сатъ. жйвы Я непокаАни ёбйче й па попови да ги донесе на по-lOAHle й нйсъ и свй хр’тлни ’амйнь. Ймаше горни пологски сн(*ёницы эта сщ'енството го имаатъ свите гакоже подобаетъ СЙречъ xohea й радеха свйтё м>Гтиры що сатъ плети да са ббноватъ Я тетовски гражданй свйте помогнкаа кой со U що беше кадръ во Лешокъ ймаше неколцина що радеа ди го расипатъ мнтиротъ ама не можеа защо не Л ста ваше мтГитвага пречтыд двы~ бцы й стан» ’АеанасУа мнозина беха глквиа безв'Ьрници й бездвшни ама во нйхъ имъ беше прьвъ ДИШОГНбецъ го викаха Петре Жарко а дръпи села свй ейтъ помогнале й радУйле й най-напредь й най многи порадиле пиши забита рахметли1’ старъ паша й по него негови лю-< 'сзни чеда негови честны "Абдилъ Рахманъ паша й честни X 1>ВЗИ паша й честни Асанъ паша и честни Вели бегъ й МСТНИ Целадинъ бегъ й нихни дайцо честни Мехметь Яга Вии най мног« се радиле й най много марифетъ фчиниле Л нимъ Гд'ь да имъ даривать (^гърл'Уе годный й конаците П Йм сатъ блТословени на чедо и пречедо нихно да седитъ В’ нихни конацы цедъ бе цедъ йречъ во в-Ьки 'амйнъ.
15. — Надписъ и стихове на надгробната мряморна НЛОЧа на Кирила Пейчиновичъ, игуменъ на Лешечкин мо-МСТИръ*
) ₽4)[Л»1ТД» — покоенъ,
Български старики изъ Македония
7
98
ic jj-c
По запретен» люндстирд стдгш ЛдандЛд лаки ci основе во Д’кто aw (si?) (1817) тр8дол<ъ и нждикенклеъ Kvpiaa iepo монаха BHBiuarw егВлина люнастнрю сел<8 иже и нднисд пдочВ ciio своею рВкою ец» ко животв своелеъ во дето Я Хрта aw ле (1835) пак ОКН08Н се ктиторел стаго? кнеза Лазара срвскагш f
Cth^obki . . . гаасъ трапезечки Теарце ж8 негоко рожден» Пречиста и Хиддндаръ пострижен» Лешокъ лгё е негою воспитан» Подъ плочава негою почикан» (?) негово свое шшестк» До Хртово второ пришествие ТИодитъ касъ краЪа негой любима ХотацЛа прочитати cia Да речете Бгъ да в и го простилъ Зере су гровъ црвките гостилъ
ъ ъ Ъ л л ъ л л । л ъ да I р I а ъ ълд| р v р । а ъ ъа| р v к v р । а а ъ ъ а । р v । а а ъ ъ л । р । а ъ ъ а a 1 а ъ ъ ъ а ъ ъ ъ ъ ъ ъ ъ
Окде дежи Кир!аово тедо оу линастири оу | Лешокъ седо Да 1Гъ за доврое д’Ьао
16. — Надписъ на Кирилъ Пейчиновичевия надгробен ь кръетъ
99
Вде ночнвдетъ ранъ кожи Кир1ллд itpcaioHdjp, 1г8лннъ Во леондстёр стго ЯддналА во село Лошкъ престав? са ко лето 1845 мдегд:0 12 прможи его попъ ХрТсто w Скоп’к.
17. — О^т'кшенёе гр,К’шнмл1Ъ Това е краткого заглавие на 1 Кирилъ Пейчиновичевата книга, излЪзла въ българската I печатница въ Солунъ на 1840 год. Пълйото заглавие гласи:
Книга глдголел,аА Оут^шеиёе гр*£шнылгк приведена на про'стёй А3ь(къ № Курёллд !ерол1онл\а бывшдгш йг&ненъ ВЪ лшждстыръ Дешечкагц» стагю *АоднасТа. Еъ ту'пъ ОолКнскёй при удуй папа Оеодюст дрхилиндр!тд Сундйтскдгш. Къ л4тд 1840.
Книгата е била приготвена за обнародване още въ 1831 г., пращана въ БЪлградъ за печать, но тамъ не могла I да изл'Ьзе. Първообразътъ или черновката на 0(т'кшени-то сега се пази въ рукописного отделение на Нар Библиотека въ София, № 2895. Тоя рукопись е интересенъ по
своя предговоръ, който не е пом’Ьстенъ въ солунското издание. ЕЪ него се говори за изворитЬ, отъ конто се е ползувалъ Кирилъ, за езика на книгата и се дава списъкъ на спомощ-иицитЪ за тъкменото печатно издание, спомощници отъ северо-
I анпадна Македония. При предаване на предговора, запазвамъ 1 правописа на Кирила Пейчиновичъ. Изосгавямъ само кръст-четата и скобитЪ, конто той е поставялъ тукъ-таме, за да
I отд'Ьля думитЬ. При изреждане имената на спомощницит-fe
аа по-гол'Ьма ясность, поставямъ запетаи следъ отдЪлнитЪ имена. Предговорътъ заема отъ 1 —11 страница, на конто СУ оставени праздни м+>ста, вероятно за дописване на нови спомощнипи. Его тоя предговоръ:
Gia книга зоволма of тушение гр*кшнылтъ пооученёе со поувдай пречтТА бци толкоЕДнёе (о еулёе й: Д1адеа начало ов и оз: го: ИстиннТа свидетели к книги глдголелма Ил»а Линантъ го некаквы прилгкрнилш fcTOpiaaui преведено и исписано Курил-Л^ЛГЪ йсролмнауд ПеичннокиКа бнвшдго йгВлнна Дешечкагш люндстиру стагю “Ядандсёд лреписдно на простёй азикъ бол-fdpCKH долша МуссТй Скопскж и Тетовек1й ё повел,кнёел<ъ. ниже: йлеенйтый лиггропслнтъ й прочилгк люнастнрей й cipe-ШМИКЮЛгъ луТд/МЪ чсрБдуёдлгк келари й eipe неколцинл хрёстёанн Л1И рекод длди г8 тл>о кннжнцВ дд се ердлшосд й лйе 1«е тн поможелю и: хаРМ0ТГЪ когл ни прдтишъ по еднд книга
’) Може да се прочете лирт* или маш
100
И ЛИ? -hi ЗЕЛ1ЕЛ10 W Tld КНИГИ 3d рлздлклн’к ПО кннжокнмцн пекл « каж8ватъ слово вж!ю по эднстганн
yttHTponodHTTi Окопскш господ инъ ндшъ кгръ Гавршлк1) опъ рече га Ье полюжелеъ со бллгословъ и 1>е ддделгъ н гроша и др8зш рекорд и л»ы jfohrMo полгагнЗти кой со к гроша и некой ргчг га полюжБвллеъ со Г грош др8пй со е гроша со еГ дрвгТй со г гроша
Тако р£ко\а и азъ .... нл)(ъ прЁписд\ъ й прат(и\ъ) на типогрдфй ИЕЛоградс(ка) е над'Кю са со по моцгъ. прЕЧТ/А вцы й со пракосла'кних'к дотанъ2 3) . . . над’Ью са да полЗча желдше того ради писа^ъ йлинлта потофннквЕМЪ кнйжици сел
Ко ш'ркпр». пол1АНЙ Гди арХ1Епйскопа нашего Гдкршла, й негокъ др^гдиконъ СофронТа, й Тконол1а папа Дшиитрш ) и архпмандрй (лЕрафглга.4) й саКЕларТа пана Константй, ы /Иаркок’к лганастиръ irSauH K Ггрлсйлгъ со дрВжнни егю, КВчо-вишки йгЙлеенъ ЬродЁй со др8жи(н)и ЕГО W KdHAHE5) ш Покоже Оеодосёд монах’Ъ • о СгТоле поп Днлшо . . . Касйлш ш Драчош ... О, Трпко W (хКЛНЕ, Трпко IV Доври долъ, попъ Рйето Пакновче, Петре екуиекчТл, (тЕрдфймъ ЯуиоглБ. попъ Кочо Тр’п ковче, Геере 1и>аневъ луй Дилшшъ ’йнгелковче, Дилшшъ Кочовичъ салгаруга, Косте Ёкликчга, Косто Гавр'леЕЦЪ лшнуга
Hd^id Тетовскд ш грддъ
caKEddpid поп 1Акокъ, поп Д1нло, поп Gtoahk, Ge'лиг ПрезрЕНЕЦЪ, Ддбе сиЛЕЙуТа, КВзледнъ де’дкЪ, /Илддшъ Пол
’) За да успокой скопяни, конто около 1830 год. се бунтували противъ гръцкитЬ владици и противъ самия Гаврила, който посЬгалъ на монастир-CKiirt имоти, митрополитъ Гаврилъ говор-Ьлъ на населението съ своя гръцки изговоръ. „Дзанамъ, и я сумъ бугаринъ, майка ми е бугарка, и нема да боравимъ на моиастиротъ’. Той позволявалъ да се чете по български и по гръцки. и поуспокоилъ скопяни. Неговиятъ архидяконъ Софроний билъ бъл-гаринъ отъ С*фия. Срв. Иор. Ивавовъ, БългаритЬ въ Македония, 2 изд., стр. 220.
а) Въ ржкописа подиръ думата хртанъ сдедва: и со Б«лог»4д<-мгш про тоейнплл кн»ъ (шднТкГд. Тия думи сж полузаличени. Отъ тЪхъ узнаваме, ее Пейчиновичъ много се е надЬпалъ на заетжпничеството на протосингсла йоаиикия за отпечагване на книгата. Интересно и да се знае, кой е билъ тоя Йоаникий.
3) Попъ Димитъръ билъ скопянинъ, вдовецъ. Той се ползувалъ съ голЬма обичь отъ населението, което го изтъквало за митрополийския прс-столъ въ Скопйе, но патриаршията отблъснала неговата кандидатура и пакт, изпратила владика гръкъ. Срв. Н. Богданъ, Пр1лтелско1е писмо отъ Блъ-гарина къ Грьку. 1852 г., стр. 6.
*) Архимаидритъ Серафимъ билъ тетовецъ. Поминалъ се въ Скопйе на 1848 г. Вж. по-долу гробнитЪ надписи въ Скопйе.
s) Подиръ Б1наш е стояло името на спомошницата П«д1гТа maxima, което Кирилъ позаличилъ, но сё се чете.
Не е ясно да ли името на селото — Пм«ж« ще да се отнася до калу герката Пелагия или не.
101
ЧНЦМШЦЪ, 1(йСНфЪ ЧЙНКОВТц ЙлТа Призренсц/Ь. АврДЛЪ (О горна чаршиа, Станче те'рзеа, Жнлосанъ ^ркнчанец'ъ, Погданъ Тр’нкскиК Сило кратъ негокъ, Тасе Сёлцали ’дрй Жнрчевъ, Жирче л8тафр|д. Пйш дмкъ От^штра, Аврдлъ фдряй ваши Жило л18лриа, Кипре лайсторъ ш Деворско, и> Дешокъ Петко сдрайдаръ, ’) \ари Па8нв д«д|>ергв й синъ aiB Серлфидгв. хари Коро и сник л8 Явралгь Стале.2)
Долин Полю'гъ
поп Слилко Идоарце. поп Здравко, поп Гдврилъ, поп Жилсигк со ске сипа, поп Личе со св* сипа, Я оке Бсрилечко-(illt’K Бонно дмкъ ш Ратае, Филйпъ д'гакъ w Еаркара, Силс дУакъ й? Шдри, Рафанлъ лонд\ъ ш Еаркара, Л1ирче дкигк ЛШВицокнЪъ, Трне дикъ ю Порече, ’йрсенТа ленд^ъ ш Теарце Оердфйл'ъ лондуъ Си лнтръ.
(х) градъ Гостиваръ
Икйлъ BoApia, енн л8 Тр’пе, нконолъ поп йлекса, поп Щкле со ске сипа, поп Стефант». со сина, поп 1гнатТа со свё ейна, поп Давидъ со синоки неговн. поп И па поп Стойко, ПОП Йванъ w Челопеке, поп Днлйтрёа w Ерввенъ, врат мВ I'lWpna.
Девврска na)(ia, ланастиръ
Бнгоръ, АрсёнТа арХ1Ландр|Т иг&иГ со др&киною своем, Н <ралиа 1еролона)(%, поп /шан в ш Жавроко, поп Боге ш градв, В ЕелАНЪ по Блаже, по Стала, поп Ерсте w Грекан'к <3 Сенце ари 1шанъ Б|8лв(8)лъ ш Белйчица ари Накевъ синь Нсакъ кеуад Тсртевикъ, аре* Геюрпа Сб Д^Х’к, Андреа ш Д8\ в.
Нара Кичокска, ланастиръ
[Пречиста], 1елисен нролмнагк. Сеюфилъ мролонарь, поп ГеО$рг7а ш Брждане, поп К&зланъ w Доланце, по Силеонъ, Нас^фъ огли Дило оуганрёа, поп Ристо w ’Орланцн, поп 1'{||(анъ ЖарковиБъ.
Монастиръ Дечански
вешктнек Мисанлъ ёеролонд^ъ
3) Жнтв1ръ Дечднскен, преподовн'кншТй господина 0ео-фщакт’в егулГ4)
1—2) Огь до Стал» писано отъ друга рхка.
8—4) Съ друга ржка.
102
HayiA KeaicKa градъ
2Иитрополнтъ господи куръ Йгнатёд, дуй Йцш пдпВуёа, Илна w Шзово, поп Штко.
х) GepBfA
ПрЕПОДоБИ’ЙишёЙ гдйнъ йнёкн Ынико'Ннкшичв, БИВШёЙ тогда ivfawpiM митрополита серкскагш, пострижнккк ctoGt8-деиичко» КадРиР чк|й 2)
Obia дю'ди дш ре'коа: поради, препиши, и дне t»f подео-жедео по иефо. Того ради й азъ пре'пиедхъ бо сдавВ бжёю и пречтыА вцы й ради хлткРгк никни соткорйхъ послВшанее, обдче aipe не бн полюгнадъ гв-ктл*Ьйш1*й,3) пакъ нифо не бы бело совершено . нрениса^ъ сёё во деоидстиръ Лешечки, еле8же первгй ктнторъ сти кназъ Лазаръ СЕркскёй, во Д’кто аюдд; по Благодати 1831.
18. — Монаси отъ Тетовско въ монастира Куче-вища, надъ Скопйе, 1843 г. Арсений, съселянинъ на Кирила Пейчиновичъ и неговъ по-младъ сътрудникъ, пребивавадъ известно време въ Кучевищкия монастиръ. Тамъ той оставилъ следната бележка въ ржкописъ, сега въ Хлудовата сбирка въ Москва. Gie жйтёе йже во стн^ъ <5ца нашего Грйгорйа архне^пкяа ФмирГгскагф декедЕвриа : во де : денъ, киша два лйста йскенатн й Ёзгввленй Ш зачадото й (w)spe-тохлео во дрВго житие й го прспеса Ярсснйд иеродЕонк его р$кою при игКднна еИйсайла ёЕродеонаха дечанца бйвшй на-стоателъ во деонастйръ ХРал,,к стеХ’Ь архангелъ /Ийхлрл'ь й Гаврйдъ й прочй еезпдотнйхъ во (>копска епархиа во Чернил гори кише седо КвчовйфЕ во крЕЖА Гавриш дейтроподйта Скопскаго и 8 врежд чьстйтаго ’йвзи паш8 т8рскаго вери, 1843 йанВариа : 8 денъ ЛЫсдйдо йг&иенъ со вратидлей его Арсенид ЙЕродеонахъ Зах^рйа дйаконъ'Ятанасйа люнах'К Марйнко Вчснйкъ йгКлесновъ Иоанъ дйакъ игвлееновъ, швйа вен вйша родолеъ ш Тетово тВрскй Калкан деде. Срв. Селищ ев, Полог, 199; А. Поповъ, Описаже, 476
•—2) Друга ржка.
9) Т. е. князъ Милошъ сръбски. Милошъ обаче не помогналъ, и кни гата била напечатана въ българската печатница въ Солунъ, следъ десетин» години, въ 1840
103
XVI
Скопско
1. — Скопйе. Книги на попъ Никола. Попъ Никола, съ мирско име Брата, билъ български книжовникъ отъ края на ХШ и началото на XIV в. Отъ неговата ржка сж известии три ржкописа: прочутиятъ въ науката Хлудовъ пйремейникъ, едно евангелие и единъ апостолъ. Попъ Никола пише своитЬ книги за свои събратя — една за попъ Д’ЬДослава, друга за попъ Гърдо и пр Езикътъ му се издава СЪ интересни белези, предтечи на новобългарски форми. Срв. за това у Б. Цоневъ, Врачанско евангелие, София 1914, стр 221 — 232. Правописътъ му е ср’Ьднобългарски. Попъ Никола съобщава, че едни отъ книгитЬ му сж писани нъ Скопйе въ 1213 г., при кралюването на Милутина, а за паремейника казва, че билъ писанъ при царуването на Андроника Палеолога (1282 —1328) и на неговия синъ съупра-витель Михаила (1295—1320). Вероятно, паремейникътъ ще Да е билъ писанъ въ сродна Македония, подъ гръцка власть, • Не въ Скопйе, което въ началото на Милутиновото управление, 1282 г., попадна само за малко време подъ Византия.
Паремайникътъ е на пергаментъ. Той се пази въ старо-трския Николски монастиръ до Москва, въ сбирката на Хлудова. На листъ 170е —171 стой следната приписка на ПОПЪ Никола;
) Сла сьБрыинтсдю гоу воу сткорыномоу кс* мждростнд Н10А НБСА Н ЗЕМИД Н МОр* В ЖЖЕ К НЕМЬ. НЗКОЛЕННЕМЬ ©||Л н ОНА Н СТАГО ДХЛ НАПНСА СА КННГЖ СНА рЖКОЖ МНОГОГр*1ИНОЖ I НЕДЙннод ндрефи сд рлкь бен Николь л зокомъ мнрьскы 1фЛТА. Вь ДНИ БДАГОК*рКАГО Цр* Klipi. «КнДрОННКА ПоЛСШЛОГА Н при сне мв кнрь Михаил* црн напнсахь врлтв си пбпоу Д*-ДОСЛАКВ КИНТЫ СИД. ДА МЛА ВИ СА УЕНЫ ©ЦН И пйоке И ДНИ-м||«. И ДНПЦН. КСН ПОЖфЕ КЪ КННГЫ СНА НСПрАК*ЖфЕ ПОНТЕ I Ив КЛЬН*Т£. У* МЕДЪ АфЕ II HA ЦЕрОК*1) КОр* £ НЬ ЬЛАГЬ €. Ив* и СЛОВА БЖ1ПА АфЕ СЖ гржБА ИЛИ НЕНСПррКЕНА ИЖ БН*2) hl> И СПСЛТСА КСН ПОЖфЕ В ННХЬ ПОНЕЖЕ НЕ ПНН1Е ДХЬ СТЫ
Ч Или ч«рвкф Ч == сажн-Ъ
104
нж ржкл гр-кшнА. бгы фтлся! © работы да спомтнтте и мене гришнлАго н родители мн. а вл еъ да простить вьв семь В1;1|« И ВЬ БЖфНХЬ. АМН. АМН. АМН.’ —
Другъ пергаментенъ рж.кописъ, апостолъ и евангелие, писани отъ сжщия попъ Никола, се пази въ руския светогорски монастиръ Св. Пантелеймонъ. Тамъ гдето завършва апостолътъ, на л. 77б, преписвачътъ е оставилъ приписка. Отъ нея виждаме, че попъ Никола работа въ Скопйе въ времето на краль Милутина (1282 —1321 г.) и пише книгата за „брата“ си попъ Гърдо отъ $ Виныкъ. Не е ясно, да ли подъ името „братъ“ тукъ да разбираме рожденъ братъ или духовенъ братъ. Въ скопската Църногория има село Виниче, а въ Кочанско има село Виница, на л+.вия бр"Ьгъ на Бр1-галница. Последното обаче не е влизало въ Милутниовата държава. Търсеното село може сега да не сжществува. Датата на приписката ще се отнася къмъ 1313 г., когато Милутинъ покн тоуркж. Действително, въ тая година единъ сръбски отредъ е помагалъ на гърцит’Ь противъ нападенията на турцит-Ь при Калиполи. Срв. по-долу надписъ въ старо-нагоричката църква, както и Лгебек, Geschichte der Serben, I, 346. Приписката на попъ Никола гласи:
Съвръшнтелю коу слава въ в-бкн амннь, аминь, амннь. Пнса см chia книга вь Скопн грлди попоу Гр I. до у крдтоу мн ш Киныкл вь дни Оурошл крллъ МнлоутннА егДА поен то у ряд, вь гры|ъхь мной грешнымь нгсрешмь Николж гемоуже гее йуьстко гровь а бгдтьство гртсн. ТЧмже АфС н где сьгр-ь шнль бжд(ж), дико сь дроугомь ГДЖ ЛИБО НАПНЛЬ сж бжд(ж), а выа поите нспрдклтфв, кАлоугернк, Попове, дшацн, не кльнъте нь профднте, а вас ьь, пон-кже не нише дхь стн, нм гр-ешень тдвкь. Медь во, яфе н на корт, нж блгн гь tec; СЛОВО ЕЖНК АфС Н ГрЖБО №. НЖ БА ХВАЛИТ. Дл ПОМСНС БЬ родителя мн н кон мд вьсхрдннхж, Н ДАСКАЛА мн БЬ да прости попа ГръдА, емоу сд пнса сию книга, прости Бе н мене гръшнАго нереп Николж Боу же нлшеми слава вь веки амннь. (Споменик XXX, 43).
На л. 2016 на сжщия ржкописъ има още една бележка, но да ли тя е отъ ржката на попъ Никола или не,
105
lie e ясно. Авторътъ на бележката, схимникъ, се сочи на повече още 120 годишна възрасть: Сврыннтслю коу шцн АМИНь. Хсь зауало н коиець. Пнса рдкАмн геромоналА скнм-IIIIKA ГрТЛННАГО НМАфН Л1;Т. рк (120). ПАУС ВАфС, ДА ПОМА-HtTC, а кась бь, амннь (Споменик XXX, 43).
2. — Скопйе. Книжарница на Кара-Трифуна. Печатането на книги съ кирилица за южнит1> славяни почнало още отъ 1493 г. въ Цетине. То се засилило презъ следния XV в., когато били открити печатници въ Венеция, Грача-ница, Милешево, Б'Ьлградъ и пр. Венециянската печатница Нревъзхождала всичи други, тя имала и словоливница и продавала печатарски материали на другитЬ малки славянски I печатници. Въ нея почнали да работятъ и първитЪ български I ПечаТари, конто били дои^йде и книжовници. ИзлЪзлигЬ Тамъ книги били предназначени за южното православно славянство. Така, въ послесловието на молитвеника, печатанъ | въ 1520 г., господарьтъ на печатницата Божилдръ Вуковичъ ка^ва, че като поревновалъ по книгитЪ, печатани за чужди народи, замислилъ да извади такива и за своитЬ сънарод-ници* желанГел«к ккжделеук и наша срьБьскаа же Бльгарьскаа ТАКОЖДе НА ТНПарс^К СЪСТАВИТИ . . ДА ИСНЛЬННЖК ккгако
Шдоста гьчкетво въ божкстьвкныхк црьккакк книги, иже есть еулилкнос иновФрнылш нзыкы. Въ 1566 год. виждаме въ Венеция българския печатарь Яковъ да печата своя часо-Словъ. Той билъ родомъ отъ покраината Каменнца, при града г Коласия (Кюстендилъ), въ полит'Ь на Осогово, или както I Казна той за себе си: изидо^ь iv Д1дкедоние шчтба /Моего. .. АЗЪ оуко I кокк род» и а’чтвс/мк неук иже вь подькрыли В1лнкнс горн ШсогоЁцеи близь Колосискаго града ш листа НАрицаедеа Калина река w пледнна сфЕН1ичьскдго и нарочитдго стрАни тшк w др'Ьвнн кр^линь. Яковъ печаталъ по старитЪ калъпи, остана ли отъ н^когашния печатарь Божидара: вь грддк Кенетна и тдл<о Фкр’ктоуь стари каланы' Еожидара воевода оу егокд сна Кнценца. w многими нуклеени непнеали Й почеук пысати (— да печатамъ) сие леале книге. . . Три години следъ този Якова се вестява въ Венеция неговъ съименникъ, Яковъ Крайковъ отъ София и, като помощникъ въ печатницата на Иеронима Загуровичъ (отъ Которъ), нале-
106
чатва въ 1569 г. своя псалтиръ. Въ послесловието на псалтира той се издава: дзъ Чдкокк ад п^д'к/И^ь дишдснскиук (тогава Македония сж. разбирали дори до Дунава и до Черна-гора) ад листа зокели. (гофнд, Ерднковк снк. и ад господина 1 (рол или постдкл'кнк неук на ей дело . Въ 1570 г. печата требникъ и се издава съ следнитк. думи:. .. троудну « w сТйук пиедни дзъ 1дковк ад пр’Ьд’кл'Ь^ь л»дк(Донскихк ад Анкета ндрицдмш Соф|'д. Въ 1572 год. той печата книгата Рдзмнчнй потрскш Въ статията си подъ 12-и месецъ ав-густъ той дава следното загадъчно съобщение: стии изккодь адвр’ктвук, дзк '1ДКОЕК ЕЬ КНИГДуК П(Трд ПОД БЛкГДрСКДГо мяч бкше толаду ндетолни грддъ велики Пр'Ьелдвк и о\\ир,ктк кк Е'клики Риди Възможно е, двамата Якововци да сж едно и сжщо лице, което въ последнитЬ си трудове се издава отъ София, конто като голЪмъ областенъ градъ обхваща и Кюстендилско, отгдето билъ първиятъ Яковъ. На това предположение пречи отчасти турското административно деление въ XVI в.
Особено интересно обаче е съобщението на Якова Край-ковъ въ послесловието на неговия псалтиръ, гдето се говори за книжарницата, къмъ конто той насочва купувачигБ: И ац1е коладу кога потрФкд, вксуофегк ад стыук книге, гад веса с?д соутк пр1инес(нд еъ место Скопи Едрд Трифоунд. За пръвъ пжть тукъ се говори за книжарница въ българскитЬ земи. Появата на тая книжарница въ Скопйе може да се рбясни въ зависимость отъ следнит-Ь обстоятелства. Презъ първитЪ вЪкове на турското владичество тригЬ главни търговски центра въ ср^дата на Балканский полуостровъ бЪха София, Скопйе и Нови-Пазаръ. Скопйе е служело за стоварище на Северна Македония за кожи, вълна, восъкъ, който се изнасяли съ кервани за Дубровникъ, Венеция и Италия. Презъ Скопйе се пренасяла и стоката отъ Плоздивско, Кюстендилско по пжтя Пловдив ь-—Пазарджикъ—Самоковъ—Кюстендилъ. Въ Скопйе е имало стара дубровнишка колония и италиянски търговци. Имаме едно известие за Скопйе тъкмо отъ вре-мето, когато Кара-Трифунъ основалъ евоята книжарница. Анонимниятъ спжтникъ на посланика Антония Барбаро съобщава въ своя дневникъ отъ 1556 г., пазенъ въ вене-циянския архивъ, следното: „Въ града (Скопйе) се намиратъ голБмо количество кожи, конто съставятъ главния тър-
107
говски артикулъ; тамъ има доста восъкъ, който се изпраща ПО пжтя презъ Алесио за Анкона, сжщо и за Венеция; тамъ живЪятъ много евреи и между християнит-fe има ду-бровчани" (И. Сакжзовъ, Търговията на България и пр., ВЪ Изв. на Истор. друж. въ София, IX, 30). ЧестигЬ куриери И кервани, конто сновали между Скопйе и адриатическитЪ Пристанища, улеснявали пренасянето на книжарската стока отъ Венеция въ Скопйе. Друго важйо обстоятелство помог-Нало сжщо така за основаването на книжарницата. Въ 1557 г., СЪ помощьта на потурнака везиръ Мехмедъ Сокологлу, брать на сръбския патриархъ Макария, била възстановсна Печската патриаршия и подъ нейната духовна власть били присъеди-нени българскитЬ краища — Скопйе, Тетово, Куманово, Щипъ, Кюстендйлъ, Кратово, Дупница, Самоковъ и Рилскиятъ монастиръ, конто дотогава се числили подъ Цариградската гръцка патриаршия. Оттогава сръбскитЬ патриарси взели да Се титулуватъ патрмрхъ вгклш срммшмк и клкглрслж. Още за първия сръбски патриархъ Макария се казва, подъ г. 1564, че дьржи и български краища кгр ДЬждргсу подркжпроу срккскек нАЧслстко и К/1ы арьик и поторскыл! стрдндщ (Сто]а-Новий, Записи, № 645). Срв. повече за това въ моята книга БългаритЪ въ Македония, 2-о изд., стр. 167—168. Сръбскиятъ проф. Р М. Груичъ, който обнародва редъ Сръбски патриаршески писма, прави следната бележка: „При-бавката влкгдрол) въ надслова на нашитЪ (т. е. сръбски) патриарси не бЪше само голословенъ титулъ, но нашигй патриарси наистина сж управявали православната църква въ единъ дЪлъ на юго-западна България" (Споменик LI, 106). По такъвъ начинъ, скопската книжарница на Кара-Трифуна, гдето били на складъ венециянскитЪ издания на Якова Крайковъ и други славянски книги, е обслужвала цйлата Область отъ Рила до Шаръ. Нйщо повече, тя е улеснявала И църквитЪ, останали подъ ведомството на Охридската архиепископия, гдето особено следъ зал-Ьгането на патриархъ Прохора взе да се засилва употр-Ьбата на славянската книга. Срв. за това по-горе, стр. 44 Кара-Трифуновата . книжарница, бидейки въ връзка съ венециянскитЪ печатници, ще да е продавала и другъ книжарски и църковенъ материалъ, главно италиянска хартия. Хартията, на която писали нашит-Ь Книжовници отъ онова време, както това личи отъ фили
108
граннитЪ марки, е била идЪла току-речи издало изъ Италия, Тукъ е м-Ьстото да забележимъ, че поради сръбската цър-ковна юрисдикция надъ българскитЪ земи, у тия подирнитк взелъ да се шири сръбски или сръбско-български (ресавски) правописенъ изводъ. За това допринесли и печатанитЪ на тЪзи изводи книги въ Венеция и въ сръбскитЪ земи. Отъ XVII в., когато се засили руското печатно дЪло и вносъ на църковни книги отъ Русия, славяно-рускиятъ правописъ почна да измЪства дотогавашния сръбски и ресавски не само въ българскитЬ земи, но и въ сръбскит'Ь.
3. — Бележка въ ржкописъ въ монастира НерЪзи (Скопско) отъ 1535 г. за разорението на скопскитЪ църкви (отъ турцитЬ). Срв. Гласник LVII, 45: Ек л*Кто d* и м г (7043—1535). расипаше цркве оу Окоп*.
4. — Скопйе. Църква Св. Спасъ. Въ тая църква се намира великолепенъ иконостасъ дърворЪзба, изработенъ отъ дебрани отъ покраината Мала-РЪка. На дЪсното крило на иконостаса майсторит-Ь изобразили и себе си въ релиефъ, какъ работятъ съ длето и чукъ, а подъ образитЪ имъ стой надписъ съ имената и мЪсторождението имъ, единиятъ отъ с. Таре, а другиятъ отъ Галичникъ, въ дебърската область. Думата . к гари не е ясна, да ли означава в(8)гари или пъкъ се говори отново за село Таре (Гари), макаръ че по смисъль второго четене да протироречи на първата часть на надписа;
Шрки .иайсторъ Петре Филипокичъ w Гари, Мак(д)рид w Галйчнйкъ . к гари депрани w Л1алд ржа 1824.
5. Сжща църква. Надписъ на иконата на св. Илия, конто се намира въ женското отделение: t Полини Гди ftiriipe рвфетт* 1>8рч1сккг 1802 Ктиторк Еорисавь аз Петре иереи иконолж испнсавв сна икона недостоинн рае. речите Бгь да прости.
6. — Сжща църква. Надписъ на иконата на св. Ив Кръститель, сега въ женското отделение: f Полины Гди рака своего. Иоана. tuyniA 1813 < •
7. — Сжща църква. Надписъ на дискосъ; Александра приложи за свод д8ш8 на стго Спаса. 1817 ивлиа 29.
109
8. — Сжща църква Зографъ се подписва на икони на св. Спиридонъ, св. Николай и св. Иванъ Кръститель; В ; Петре ш Тре'сднче. 1867.
9. — Скопйе. Църква Св. Димитъръ. Камененъ надписъ отъ 1864 г. надъ вратата на костницата:
Ндпрдви ct сия гровннцд съ пожертБокдние отъ нрдво-мдвнит'к кългдри въ 1864 г. мдртъ Гий Скопйе. п. \ й X т- «
Камененъ надписъ на южната стена отвънъ на църквата. Къ 1896 г. дприлий 8‘ий. Обнови ся сен стык ХРлл,гь ЕГЬ честь стго ведикомчйд Димитрия съ пожертвовдниятд нд прдвослдв* нит’к Бългдри. г Скопйе
Когато въ 1913 г. сърбитЬ завладели Скопйе, свалили тая плоча и покачили нова, подправена, съ сръбски надпись, гдето между другото се чете: „ . . обновлена на темелима старе српске задужбине".
10 — Сжща църква. Надгробенъ надписъ отъ 1727 г. на бЪла мраморна плоча, 2 07 на 0’69 м., вжтре въ църквата до южнит’Ь врата:
Зде почивде” рдкь бжы дрхёдёдконь Яддн(д)с1е. вд иноце(хь) речени Ярссние. КВдн ел»8 вечнд пдме’': престдви се ^дфк£ (1727) Л»(то) гн лир наде 7 нд пдмет стго дплд Яндред въ к£ (27) лГ рождемёд своего, почи w Ге слВжБделе биви преюсвенго еитрпшднтд. скопскдго гнд Курилд.
11. — Скопйе. Гробни надписи въ църквитЪ Св. Сп асъ и Св. Димитъръ. ТЬ сж главно отъ ср^дата на XIX в, когато Скопйе се намираше подъ гръцка духовна Власть. НадписитЪ сж издълбани на голЪми мряморни плочи, дрнасяни отъ каменоломницата на с Пагаруша. Т1> сж инте-ресни по своя български или славянобългарски езикъ Ето нФкои отъ тЪхъ, изредени по юдини:
1. — Зд*Ь почивдютъ рдви кожей Тшднъ вереи . и през-внтерд его Кдрд. и чддо н£ъ Бош ко. 1842 ли <м . .
2. — Пр1МЙ Гдн рдви твож вленкд Борчевд пддтецъ Стефке Цгвстднов1чъ 1846 месецъ двг8съ 7.
по
3. — Зд*к почйваетъ рака вяла Тръпа Стойчека керка w Нерези родомъ гд преставкл во лето 1848: ссптеж.
4. — Зд'Ь почйваетъ естъ равъ вожей Костадннъ 1са* новъ родомъ отъ В&нановско ciao Наго(ричино).
5. — Зд’Ь почйваетъ равъ вжш С*раф|Л<ъ ХДМИ dPXk Л1дкдр1тъ родомъ w Тетово.') и кои Kt го пречати (5воа пислю да рече Бгъ да го прости. Престависл во лето 1848: септсмвр|д. % д*
6. — Cia плоча: Янчева w ало Рлдишани : и зд*к пре-стависА рава бож!а . Нлннка . и кои ке пречати ова пнслю . да рече. имъ Богъ . да ги прости . 1849 anpiaiA 2.
7. —• Пр|ми Г ди равы твоа ’Яна Стефанова керка : приставил во л4то 1849 : лисеца : авг8стъ : 14.
8. — Зд*к почйваетъ равъ вжё w О\ритъ ЙлТа , Капче, й 0е'одоръ, Неновъ, в^чнд имъ пд'матъ . а пре'ставилъ во л’кто : айна (1851): мцъ, март: ке: настоАтел* Ксистантйн ’Ikohomorr.
9. — Зд'к почйваетъ раво вожй: Траико вечна ем8 памлтъ 1851 : лартд 26
10. — Зд'Ь почйваетъ равъ вжй 1шанъ: и штецъ его Петръ вечна имъ памАТъ Богъ да ги прости 1851: марта.
11. — Зде поч(ваетъ : рака : Димитр!л : татко м8 : Бога-тинъ : wpi34iA : татко Ятандсъ престависА : лето 1852 аптель вр| Денъ 23.
12. — Зд'к почиваетъ. рака кожа: Стефанъ Врга(н)\ПА: 1853 AHBwpiA. 15 дена Богъ да го прости: настоАтелъ леВ е Стоанъ.
13. — Зд'Ь почГваетъ рава вжГи Тодоръ родолгь w Река и кон ке А пречати <5воа пислю да рече Бгъ да го прости преста-виса во летов 1853 л марта.
14. — Зд'Ь почиваетъ равовъ вожн Янгелко чнилиунА w Девркско родомъ его престав!са во лето 1855 на нВарнА въ : 11 Цветам к Неда Тркпе Петконк.
15 — Зд*!,: попивается равъ вожш Петко Спасовичъ w Еинци 1855 апрмия 19 Бог да го прости.
!) Той личи между спомощницитЪ на Кирилъ Пейчиновичевото ОутЬ ш«нТ« гр-Ьшныжъ, въ ржкописа отъ 1831 г, Вж, по-горе, стр. 100.
Ill
16. —Зд'к попивается рдвш кож) ня ЗБ(цд Гергиока керка 1855 дприлия 19 вег да я прости.
17. — Ис. хеей кд. Зд4г почйваетъ равъ ВжГи Оеодоръ шцъ: его хами ББлвБлъ ш Декрско село Ервенъ и кои ке го пре-чати шва листе да рече Бгъ да го прости дша его во царство невесное престави ее во лето = ш ХРИСТЛ когл нашего на : 1855 • таиА • 10.
18. — ic xcf hi ка. Зд'к погрекени сътъ рави ксЖ1Й: Лта-НАСЪ тоска силшчёА, и сынъ его вебдоръ, и 1 бленкд, Бгъ да ГИ прости, престависл во ле'то 1855 Л1цъ септелевр!а . 7 „день.
19. — Зд4г почйваетъ равъ ши Бегданъ и синъ его 1а-НДК1А и кои ке пречати шва пислю да рече Бгъ да ги прости дши нихни во царств© невесное 1856 4октолевр|д : 6 дн.
20. — Зд'к почйваетъ равъ вожш • Востадинъ Рнстокичъ: Ш село Жалсвифд1): и кой ке пречати ова пислю: да рече: Бгъ да го прости : престдвй са : во л’кто ш Христа Бога нашего : 1857 • леесеца ©ктолеврёи • 28 .
21. — Зд’к сдраненд естъ рава еж1а Трпд р©долге w (лкоп к. Й кой ке го пречати ова пислю да рече Богъ да а прости преста-Виса во лето 1857 ., . . . то „ ден •' ова ндправилъ Б... текъ {шргднуи
22, — ИТ съ f ни ка. Зд’к почйваетъ рава вожйа : ЯнКшка Николовд керка w Скоггк кой ке чатй да рече Богъ да прости пре етависА во лето 1858 : леесецъ иБнёд : 18 :
23. — Зд’к почйваетъ равъ: вжш: Дилентрёй АнБшовъ вечна иле: палелтк. се преетавилк: во л*кто: на 1860 :лецд ферфдрёл 14.
24. — Зд*к почйваетъ. рава вЖ1а. Тдса : Тдневд . керка БахчдвднчиА шча... в Eoi ъ да а прости. 1860: anpiaiA 18 денъ.
25. — Пегревено тело вдхечеванжи Девке Злдтдновичъ на-стоятелъ неговъ врдтннецъ ПетрБш дБклиджи 1862 года августа 19 дня.
26. — ic Xе t ни Kd • Зд’к почивает равъ вжш Георги Гр8-•въ и с8пр8га егю рава вж!а Отойнд в’кчна нм' пдмат се преста-вилъ 8 1862: (onia 26 а она преставленд 8 1848 : Л1Ц декеврТи в . 23 день настодтель итъ висте чадо ниуно Оглее'енъ.
27. — inc хс f ни кд. Зд’к погревенъ еств равъ вжш : Ко-стдденъ Трайковъ; Бгъ да го прости : престдвнел ко лето. 1863 „ година лшъ септелеврёй 9 „день: въ Скоп'к
’) Малонища е влашко село въ Битолско.
112
28. — Зд’Ь лежитъ пра\"к покойного лмдденцд Димитрьх Атанасова почнвшаго въ adt : 1878 . лир. 10 . тёи.
29. — Т8къ леждтъ останкит’к на Мдр8шкд Петрашова съпрйгд на лк кар я Илйа 8л1рЕТд на Юнн яиВдрЁи 1881. год. Къзднгднкего на пдлщтникд стана съ стдрдннто на зетд и бктили К : Чецьиеджневъ съпрИгъ на къспитдннцдтд и’ Анастасия . 5-ий анрилий 1891 година
12. — Скопйе. Църква Св. Богородица. Часть отъ надгробенъ камененъ надписъ отъ 1536 г. на монахиня Евгения, предъ входа на църквата: f Иркстдви (се) рака ежи лю(на)\1а ВвгЕни (въ) л'кто гзл<д (7044 — 1536).
13. — Сждцата църква. Надписъ на дискосъ: Она дискосъ сконскж приложи хауи-ИшргакнА, \ауи Анакишвъ синЪ, на свети ДнлштриА 8 ЦЕрковъ etui, жесецл августа денъ 25. ^писа Дижишъ казануи въ дето 1811. Ще рече, по-рано дискосътъ е билъ въ скопската църква Св. Димитъоъ.
14. — Скопйе. Рукописна палея, въ библиотеката на свещеникъ Евтимъ Икономовъ. Бележка на български езикъ съ гръцки букви, на предпоследний листъ. Известно време палеята се е намирала въ скопската цьрква Св. Спасы
ic хс t Tdxw Sa ое avae ata xvotya atpetwe IlaXe xviya Sa e TcpinxXexi xo. . . do6«8l otV о^етшуо 2naaa н и K d и tin patxa u S татха и palr^ivw pXexo £apaSt
yes уикаба yvtya. f xaxo ae £a£e£aXa yvtya upa рбк ywSivi (t. e. t Тако да се знае, сиа книга светое пале(а) книга. Да е проклетъ, ко(и я) извади отъ светого Спаса, и отъ майка, и отъ татка, и отъ майчино млеко, заради йе хубава книга. | Како се завезала книга, има 189 години).
15. — Бележка въ сжщата книга на предпоследняя листь: f Gu кнн глмли палЁд, естъ кылд, КдтдкВзйнд госнорд Андроника1) й AIovcEa, и поддше ю своем» линдстирИ XPd4lS
’) Аидронмкъ Кантакузинъ, виденъ велможа и управитель въ СЬрско, при Душана. Гласник XXXII, 280. Срв. сжщо СтоjaHOuwh. Записи, № 430,6213
113
CI'I’O а^ТЕрм Николи зоко "Юниь ii8cthhia, и дд н*кстъ ники Ц><МЛ(€ЛЮ W rtf ЦрККН НК ДД СЛО\ ЗДЕ зд . . . оного дшВ грВдившдго С|.
16. — Бележка отъ 1648 и 1650 год. на последняя ЛИСТЪ въ сжщата книга;
t ЖтВ милютЕк#ф8 f з. и f. н. s (7156—1648) простаки ft ГНК СрЪБЛЕМЪ . ДрУЕ[|(ИСКОПк) KVpK Пдисеи БИДЕ ЛЮ у ВЕЧНА ПДМЕТ. . . и рДффЕНС БЫ СЪБрДНЕ (Го W Н(К0 ТД. . . рЕКОМДГО ПрОКЛЕТН чифвтк rty.MEI. . . и ЛШОГИ потрфки крдснн цркк к UM ... И П(ТрД)(НЛИ И КНГЕ И ЫВрЕТОХ СИЮ КН. . . ГД ДЕЛИБАШ . . ОкопТе ЛГКНШН ВЪ ЧЕЛЦЪ . . иноцГ. Кдплик1) ирмон и шкВпГ 10 . . . и прилож» ...... Николе юже . . . ЯфЕ ли се кто
ВрЕфЕТЪ КТНТОрЪ ДД ВЪЗЕрДТНТК ГО КЪ ЕИШЕрЕЧЕНДГО ДОТЛЕЛ)... метины дд еВдетк. дд подастъ еже ли дци ли нан'ъ стрднВ ДД НЕ К»Д(ТК ДфЕ ЛИ К . . . Х'О1|1ЕТК ЛВКДВТВСМЪ WE7 И Ю ИЛИ СИЛО . . . ТДЛЮ ДД ШВЕТЬ да въ днъ страшного с8да. Пи 8 лГто гЗ.р.н.и (1758 —1650).
Ь 17. — Скопйе. Послесловна приписка отъ преписвачка квлугерка въ миней отъ 1420 год. Въ н-Ькогашното Бъл-ГПрско търговско агентство:
I Одд СЪВркШНТЕДЮ Боу к кк алшнк : Гн БЕ наши ИЖЕ 11(тров|й й клоудны'цы, сльздлин" гр'куь' юставл1бн. й лш-гДрД познакшд свои пр*кгр*кшЕН1а шправдав'ъ. да милВктк КДДОГЕрИЦ# влИСДВЕД^, кк пи в-Ькы'й й кк воуцнй'. ПОНЕЖЕ ГИОрДДШЕ ДОБрда' д'Ьлаа' и БЛГДД й леногылек БЛГИ ПрИОБКфИ it. ВД НЕ ПИШЕТЕ ЙфЕЙ OKp'kipE Т8КоуфОЛ<Оу СЕ ШЕрКЗОуТЬ. КЕЛНКоу БО кротость ЙЛЕЕК. ПИШЕТЕ БО СЕ. БЛЖЕННЫ КроТЦИ 1<«С0 TlJ НДСЛ'кд'ктК ЗЕЛ1Л10. БЛЖЕННЫ ПЛДЧ10фЕ И ЕДКО ТЫ 1уТ1Ш(7С( БЛЖЕННЫ' ЛЕЛТИВЙ 1ДКО TH ПОМИЛОВАНЫ БОудВтК. да ЙЗВОЛНТК ГК БК ЕЮ НА СТрДШНОЛЕК Й НЕЛИЦЕМЕРНОМУ соудифн. /РД/Г уофЕ“ ндзы пр'кетдти дд д-Ьснёе страны ... и прочтад НГОЛЕТИ ДД 10 nOMHAUlt
Исписд ныук (sic) оу сй'ю кныгоу стынук СЛОуЖКБДЛП ДД 10 помилоую И кто' ПрОЧТЕ' рцй' БК ДД Ю ПрОСТЕ' ВК иккы дмиик. бк да прости кдлоугЕрнц8 Драю влнсдвЕд8, ПОНЕЖЕ ВЕЛККЫМЬ Й СТЫ-ЖК ОБрдЗЮ УИдрИИД НДрИЦДИТСЕ КК ft——
*) Тайнопись : И4кс*к.
Български старики изъ Македония
8
114
коуши Е'ккк ДЖИНЕ ДД К БЛВСНД W. ТИ1 сти шцкк иже соутк Ek Никеи. "Од’Ьи БО НДГОТВ стоудндго тклд ЖО1€Г0 Й КТО прочте рЦИ. Бк ДД Ю Прости Бк дд прости Еалиноу КОИ прнношддше овоцнд вед блгдд нд сн’кд'кнГе нажк й жногафи БО ни" оупоксй ВИНО ДД М ПОЖИЛОМ ГК Бк Й ПрЧТДД' БГОЖТИ й сты" юць НШк чютворцк Николдеё й кто' прочте рци' 6k дд м пожилВе. адци й ЕрдтУе понГ не писд дук стыи ни роукд вр’Ьн над дд еедд воуд'к срокд недосталннд или' слово йспрдвлимфе поите, д жене влвлтите.
Почи ни оувоги живом w велика го троудд писд се cia книгд кк М з. ц. к и (6928 —1420).
18. — Приписка отъ преписвачката, въ схщия миней на л. 154:
Кк дд прости и пожилом’’ кллгерицЗ 0ейпю вк ci к'кк'ке' и вк вЗфи ионе* желаше дплкско житие й приношад'ше на итЬднаа" блгдд и 8тсшдшс ни" поне* келикиже трВдк постиже вк дик пиш$ки <5ид же же напои вина ©0чи жи се исправите а р$ц*Ь Ккр'кпистд и кто" проч'те рци да м вк прости вк в'кки джй джй прстс джи а ва бь:
19. — Бележка въ слиция миней отъ притежателя му попъ Любана, л. 182б:
&и жшеё попа к? Ливана, зд р. i. e'i (115). коуп е оу (л'кинифд.1) оу Дижитрд. Прости ке док’ро т’ворефй и леоке-ф»ХЬ уд пописд . .
20. — Скопйе. Бележка на листь 876 въ перга-ментенъ псалтиръ, сръбски изводъ, въ Българското търговско агентство:
Фалтнрь Ддкндбкь б цра Шншмлнл. екдньклне.
21. — Бележка отъ друга ржка, въ сж.щи псалтиръ на л. 79б:
Гик шГ пр«юсвеном8 kv митрополита Гранскому...
) Свинища е село въ Кумановско.
115
22. — Скопйе. Бележка иа л. 286 въ сборникъ отъ XIV в-Ькъ, въ Българското търговско агентство.
Kk ?*fe (6919 —1411) WBkCToaHie гра бы Нол<8 ВрМ*
23. — Скопйе. Бележка на края на пендикостаръ, сръбски изводъ, въ Българското търговско агентство.
t СЪо книгв напрдки кГ Герден" къ &fc. гяод (7074— 1566) жцл дпрйлТд. 8 мо'настнрв Отсне вода кк да гд прости. Кто ке with w стго монастира Стене код'к да м8 t прчтдд С'ЪПр'кнн'цд ид стрдшномь ссуд-к.
Две пб-нови бележки, едната на първия бЪлъ листъ, а другата на последний.
Crib’ книге пи'шетъ псиднкастаръ Деко пн си нут, пнедуъ авь Гришину и недостойны . . Л8ко полдгани клкь ... Много согр'Ьиинос. Трико Отам(е)нко 1818 . . .
f Седо Яракарс. Писд се Млдденовк flew 8 свети поме-Никк и адста длкгк н
(тело . икита Илим Швкинь поклоны, вк ркниц8 Благо-Мфснню.
I1
24. — Приписка отъ 1392 год. въ цвЪтенъ триодъ, (лудовата сбирка (А. Поповъ, Описаше, 291): . . . в л? £д. (6900—1392) сотне кади тоурци пржвше Скопню, ица г* з.
25. — Бележки за преселване на скопяни въ Конюхъ (Албания), въ 1467 г. Записани въ трефолий отъ XIV в., пазенъ въ Хлудовата сбирка (А. Поповъ, Описаше, 316; срв. оправено четене у Сто j а новик, Записи, № 6164 — 6165):
К л4 езцое (6975—1467) пр*Ьгндшс ю Окоп» грда Л кюкь оу Коноуук мцд мам г» днъ у ср'ЬдВ.
Бк л^ f s цо е. cie л^ пр*Ьсслншс ш Окопм e'l к8кк пра-ослакнеГ ур|стид вея порока не имев вини нико!. оу грд8 еколюмоу KoHtoyS w арБдиасккге земле" сыражсномв w цара Иеглидд цртвВкфё то?д.
8*
116
26. — Бележка отъ 1473 г. за купена книга въ Скопйе (А. Поповъ, Описаше, 34): f К л! гзцг'/7 (6983--1473) коупи сим книгв . . . пспк Драгославлк w Гокркл'ккд 8 Оксиме оу Длштрд Майкова, и тож8 сведоцн Июсифк жволитк. и попк Никола w лмуалс Проико. w Боднл попъ Дрличинь. и Г8ро Деспотк и ш Докридолъ попк ПТковь и Продлнь. и Пел Твревичк. и Никола Пргакь1).
27. — Бележка отъ 1690 г. (Сто)ановий, Записи, № 5708): . . . Сига книга еугелТе пр'Ьиокеза ц'люна Нсктлрёе w село Дождни, а хаРчь плати Неда Кипровица и за еугелТе и за шутогакк, ноги да га простит вь царкство невесно, а/нин.
Еъ л’Ьто г^.р ч.й (7198—1690). Тогда разви Халилъ паша со воис(к)а Скопъе и Еачаннк и сече Скопкска нажига. Тогда веше топко зло и скапига скдфше
28. — Бележка отъ 1831 г. за гладъ и албанско бонту ване въ скопската Църногория (Сто)ановиЬ, Запист № 9195): Сиа пислю писано да се знае кога кеше везёрт на Скоте, тогаи кеше лелого киалитъ ш глади, веше шиникъ пшеница 6 гроша По фо се ижлеш Еарадакъ, шднесе ri тиа карадачанн арнак8ти, зароки ги кезиръ на Стлжколъ 1831 После кеше жирно, прежирно Писа азъ грешенъ iepei Па8нъ своем р8ком.
29. — с. НерЪзи, Скопско. Монастиръ Св. Пан-телеймонъ или „Нер^зи*. Надъ главната входна врата на църквата стой мряморенъ надписъ отъ 1164 г.:
’ЕхаХееру^От] 6 va&g той &у£ои xal Iv86£ou peyaXoptfcp-•cupog IIavTs(Xe)^|iovQg ёх auv8po|i7j<; хироб ’AXe^lou тоб Kcp vtjvqO xal uloO tfjg xop^upoyevv^Tou2) xupftg CeoStopag prjvl аеятербр£<р ES(ixtcwvo^) ty gxoug CX°Y ^youp,evs6ovrog Twav vixtou [lovayoO (Разукраси се тоя храмъ на светия и славенъ великомжчеиикъ Пантелеймона съ иждивението на киръ Алексия Комнинъ и сина на багр-Ьнородната госпожа Тео
’) ПоменатигЬ села — Говорлево, Водно, Добри-долъ сжществуватъ и сега въ Скопската околия.
2) Спорелъ факсимилето у Evans би трЪбвало да се прочете кор<уи-poT*w4fK. което е народна форма.
дора, въ месецъ септемврий, ивдиктъ 13, год. 6673—1164, при игуменството на монаха Йоаникия).
Факсимиле на надписа даде A. J. Evans, Antiquarian Researches in Iliyricum (Archaeologia, vol. LXIX, London 1885, CTp. 96). Опущенията въ факсимилето допълни П. Н. Ми-fl ЮК о въ (Изв. Р. Арх. инет, въ К-лЪ, IV, 1, стр. 136). Докато Evans см'Ьта, че ктиторътъ на монастира е билъ Алексий, синъ на Константина Ангелъ, Н. П. Кондаковъ (Македошя, Спб. 1909, стр. 174) и следъ него СнЪгаровъ (История на Охридската архиепископия, I, 87) твърдятъ, че ТОЙ е билъ Мануилъ Комниновиятъ незаконенъ синъ, който Стана пО-късно императоръ (1180— 1183) подъ име Алексий II Комнинъ На това последното мнение се противопоставить СледнигЬ данни. Незаконнородениятъ Алексий не е могълъ ВЪ църковенъ надписъ да заявява, че е синъ на метресата и братаницата на императоръ Мануила — Теодора. Този Алексий въ 1164 г., отъ когато е надписътъ, е билъ малко дете и не е ималъ никакви връзки съ Скопско. Азъ мисля, Че тукъ не бива да се нам-Ьсва романътъ на Мануила Комнина и че сжщинскиятъ ктиторъ на НерЪзкия монастиръ е билъ Алексий, синътъ на Константина Ангелъ и на Теодора, която наистииа е била багр^нородна дыцеря на императоръ Алексия I Комнинъ. Алексий е приелъ прозвигцето Комнинъ ПО майчина линия. Бащата на нашия Алексий е билъ вое-началникъ и е действувалъ въ западнитЬ области на полуострова ВръзкитЪ на Алексия съ Скопско ще да идатъ М тамъ. Две години следъ разукрасяването на нерЪзката църква Алексий личи въ свитата на императоръ Мануила Комнинъ, по случай да събора отъ 1166 г. (Срв F С halo nd о п, Les Comnfene, II, 649).
30. — Пакъ тамъ. Бележка въ триодь, сега въ Б'Ьлгр Нар. библиотека (Сто]ановий, Записи, № 10180): Да |) зна къд приложи си тр(и)и>д Филип w Горже Еодно оу ipiSH ск1т(о)л8 Плнт(«л)силюн8 къ лето г з f. п (7180— 1672). кссца №aia. к з . при св*Ьт4н1шлгё лштрополитВ OcwysaHS саворВ На деня на св. Пантелеймона 27 юлий старъ иль, се събиралъ съборъ отъ околнитЬ села на Нер-Ьзи
31. — Пакъ тамъ. Бележка въ руска печатна книга, пт. монастира (Сто]анови1г, Записи, № 9242): 1842 лае
118
ССЦа WKTOMBpM 6 ДЕНЪ. К'кдеМо к8дн каКО и К8ШЛ С1а «МИНСИ дванассе мссеци за 1S монастиръ Нерешкн, урдта светаго Пантелеймона, при ТгУмена Серафима \ажи архимандрита тстовецъ за гроша 1480 со потрУждеше киръ Христота йУрчТа хажи йтанасовийъ со приложен» киръ попа Котете сакелар)а w Скоп'Ь, спитропъ wehtmio сем8, понеже юнъ далъ за oeia миней гроша 800 тсстови м8 парс ЯлексТа Й8рч1л по престд-Елеше нсгоко за вечн(и споменъ, Богъ да го прости, н да го приема къ царство небесное, нд'к?кс свФтъ животнТи, и да в8де Благословсшс на чадо нсгоко Ясна прсзвитсра нкоже лоза Яврамока. А проч!а пари к8с8ръ се дале ма(иа)стнрски пари и прочш епитропи се потр8дили за окТа книги да иматъ кла годатъ w Бога и светаго Пантелеймона, w насъ же молитва и БлагословенТе. ГгУменъ Сераф|мъ £ажи архимандритъ.
32. — Пакъ тамъ. Бележка въ монастирска книга (Сто ja новиН, Записи, № 9293): Gia книга, назшвлежаА третий къ. есть на монастиръ cfarw великомученика и исц-клителд Пантелеймона изъ СкопскУк каз8, при селю, което се называ Перезы, до два часа отъ Скопл*Ь — И выше монастира има до пол*часа една вода прекрасна называсмаА СУлтанъ сУхли’Х Писано на 1856ТО л*Ьто, ГУмй 27-мый
33. — Марковъ монастиръ, Скопско. Сръбския'гъ историкъ П. Срейковий и следъ него рускиятъ консулъ Ястребовъ (Гласник XLVI, 220; LVII, 69) видйли въ мо-настирската църква надписъ за основанието и възобновле-нието на монастира. Споредъ Сретковича той глаейлъ Изво люниюмь отца и воплофениюмь сина и сьшесткиюмь светаго доу^А обнови се сен свети и вожествени храмъ светаго и вели комУченика Христова пов’Ьдоносца Димитрии сь оуерьдгемь и потфаншвмь влагов*Ьрнаго кралга Клькашина и клагов*крни1в кралице Клены и сь превозлювл1внимк с«о штерма и сииомь Благов'крнимь крал-Ьмь /Иаркомь и Яндригашемь, Ив дни ним к и Днмнтромъ вл . . сыжс монастирь наче се здати вь л'кто зшнг (6853 —1345). вь дни Благоб4:рнаго цара Стефана и Христолювивагс кралм еИарка Въ преписа на Ястребова има н Екои отклонения, освенъ това Ястребовъ посочва едно м’йсто
*) Т е. С¥лт*нъ с8н, султанска вода.
119
t дето e билъ надписътъ, а Сретковичъ друго. Сега надписать не слществува. СръбскитЪ учени предполагать, че ТОЙ билъ унищоженъ отъ българитЪ.
Както и да е, но надписътъ съдържа известии недора-I аумения и анахронизма Така, споредъ надписа, монастирътъ гючналъ да се гради въ 1345 г., при царь Стефана и при Краля Марко, но въ тая година нито Стефанъ Душанъ е билъ цзрь, нито Марко е билъ краль. Възобновленисто на монастира се приписва на краль Вълкашина, а би се ОЧаквало то да е станало отъ сина му Марко. Отъ друга Страна, и самиятъ преписъ на надписа възбужда н-Ькои съм-нения, като напр. воплофЕни1вл<ь, сина, скниггкшелж, сожест щни прЕКозлюкл1внил1к и др. Всичко това говори въ полза на мнението, че въпросниятъ надписъ ще да е билъ пра-венъ по-късно. Желателно б’Ьше, за по-точното датуване на живописьта, Л. Т^ирковий и Ж. ТатиЬ, да бЪха предали ТОЧНО палеографски надписитЬ на фрескитЬ въ тЬхната монография Марков манастир. Нови оад 1925.
34. — Па къ тамъ. Полиелей отъ краль Вълка 1 шина. На гольмия полиелей, подаренъ отъ Вълкашина на монастира, е имало окачени бронзови ажурени дискове съ името на ктитора-даритель. Единъ такъвъ дискъ се нами раше въ българската Скопска митрополия. Втори екземпляръ [ВИД’Ьхъ въ Белградский археологически музей. Въ диска се четатъ думит'Ь: Вь до ба влгов«рнн кркЛь Каькашннь. Гл. фо-ТОграфска снимка на единъ отъ дисковетЬ, стр. 120
35. — Сборникъ отъ XIV в., съ много важни статии 1 отъ старобългарската книжнина, изнесенъ отъ Марковия мрнастиръ, сега въ Хлудовата сбирка въ Москва. На листъ 342® четемъ бележка: Звано б8ди- вали w читателе! сна книга (йврЕТДЕтсА су (ткспска надод ко лжтрь Л1дркевь стдго Ди/ни-ТрЁД да НЕ ДЕрЗНЕТЬ НЕК1И sain чгь да а оукрдднЕтк . И КОЖЕ Н1Ц1И сотворила ко сен жнтрь кои книгВ Бзе кой леоцш 8зе н М>ста аштрк едино здднее во врЕАЕ митрополита Bayapia то Кисть овдче не довро coTeopliUE за себ*Ь илмть с8дь вдай дще HI Нн*к ЛЕВЧДТСА ТО КО Б8д8ф1И В'ккь ДфЕ оужрошд КЕВ'К Поклажа горЕ йлеь гор» горе, горе и челкВ дще й w ннФ паки сот-BcpiTK HEKiH подобие П1рк1л«ь 1792 (Поповъ, Описаше, 419).
120
36. — Надписъ съ острие на една каменна колона въ църквата наМарковъ монастиръ. Надписътъ е отъ Кирилл Пейчиновичъ: Кгршт». иг&шнъ недостойный 8
Маркость лондстнръ . лето . дим (1801). Срв. Йеродяконъ
Христовъ, въ Пер. сп на Бълг. кн. др.^ЬХШ, 280
37. — Минеи отъ XIV—XV в., изнесенъ отъ Мар-ковия монастиръ, сега въ Хлудовата сбирка въ Москва. На
121
лпетъ 150 се намиратъ две бележки, едната отъ 1799 г., отъ игумена на Марковия монастиръ Хрисанта, другата — отъ 1802 г, отъ неговия наследники въ сжщия монастиръ, бъл-ц|рскиятъ книжовникъ Кирилъ Пейчиновичъ:
а ) Ее жкто w вспдофЕН1А бжёд t д\|гчд (1799) . прдвв-11лств8юфы\ъ сТшодъ иже ко Цдригрдд'к посддшд лштропо-ЛЙтд во Скотй йлпнемъ единъ Янд1лгъ й irk нсксчсягъ ко iiiicaHif ©блче irk s'kaiii срЕВролкжЕцъ. ш срЕкролюк1А ск<е г© нолю* К4Н©нЪ не др'ждше спи©н1д вацше кк к' него жнтыры nt фДДАШЕ ЩП Ж* ЦрККИ НИ же СНр©ТЪ . НИ ЖЕ ЕДОКИЦЪ., НИ ЖЕ ШШстиню ддвдше Ro Л1дркек% жнстръ 1/к\'Ъ азъ сжирёши ЙгВлннъ. ХрТсдндъ 1ерслк>нд)(Ъ ©едче з'кл© во нифстФ нрЕви-КЛХ'Ь fpdurt лдндстирсксс еже во Варвара лштропслитъ држаше, и «||1С Др^ГИ И : ГрО W ЖНТрЪ ЛШ ЗЕЛ1ДШЕ . IIHCa\~K cie своею |4ксю дзъ Хрсд : ЁЕрлЁнх : во л'кто Ф Хрта Era : 1799.
б ) Кирилъ Пейчиновичъ сжщо така се оплаква отъ I осилието на властитЪ въ монастира: Ео л’кто ui воплофенеаГдд Era й спаса ндшегш 1нса Хрта: 1802: ©ьр’ктохсА азъ йгВженк гр'кшный во 1Е(юлюнас’к\гк К?р(ддк ©едче з-кд© ко д-Кности иждихв свое жити «клавши, око т'кснотй ради, око © насйдЁЕ ИДаД'ЙюфИХЪ ЫЕО НЕБр'кжЕША ради СВОЕГО», НО /ПОЛЮ вас h црдт'Ёд прочитдюфых’к cie рцытЕ Еже ©прости рдва сксег© д/ИННК , Kvp(iarb) «ржнахт* (Поповъ, Описаже, 303 304; срв, факсимиле у Селище в, Полог, 139).
38 . — Бележка отъ 1801 г. отъ Кирила Пейчиновичъ, 1Я втората корица на пендикостаръ отъ 1398 г., писанъ отъ |*встратия, при султанъ Баязида. Ржкописътъ билъ известно преме въШишевский монастиръ Св. Николай (Скопско).
Отъ тая бележка личи, че още въ 1801 г. Кирилъ е билъ игуменъ на Марковъ монастиръ, но не е забравялъ и фугитЬ монастири въ северо-западна Македония и често ГИ е спохождалъ и отбележвалъ по рукописи и по стени <а Своето бродничество. Тая бележка, фотографска снимка <4ъ конто даваме на стр. 122, гласи:
122
НА.
er
"4s- :t
UJ Xfm i
^ЧМГ.
p А л £ £?<
йА м^КО«г
" / 4» V НК Л
Оз ’ ‘
j/ о г о f> и п«» А с Л ( о »»• * г‘ f
С Г {
•V.^ fnf7 О л P Г V
^е л-лл X 5
•*к rf FzV О Ь И п’ «’ Hfr,pJ₽M Xz5,x»J<«.
А <л л ¥rff р "‘Г-*
п м'К о € г¥л*€н С л<#1 г,г ° tft‘
.^.« , -, л --^ •• д.,
. . . ?.т.,^., , .
т& КО f- <* . **
fiff t w я и «у Н гШ•*>
7О</>/А V? СУ’ЛЛАОН^Ч) ^.<н.Ж п
R f ха * т е ГГС Хй А Г) .А Ж я
ЙОС И
^ Ro J4 и М3 о й о » н (& п Ко
Л^-t-rrfh XPtneJf, i^O. ft» f Ao f « <v,H 4it
123
Да ct знае ко л'к' awa (1801) w Хрта дои де еденъ грешный кдлКгеръ фо веше егВме*1 на /Иаркокъ лштръ фо веше iv Долни Пологъ w Те'арце цю го кикаа попъ Курмлъ кела11йд1Ъ сироти греуоките негоки немаше и лака ни во кал8герст( в)ото ни во скефенсткото ни ко ег8л«енстко токо салтк йднто м8 кеше а докродетели ни мало налише токо кие краЪа и оци речете Хрте Бже прости и оупокой д8ш8 грешнаго Бирма еро-монауа, мене сполшите и севе чВанте w грешВан'к, да люа д8ша и каша й све уртАНска д8ша фо се преставиле ко Шйшоко й на скако дпсто да вселить Хртсъ во царство свое аминк
Kvpia Тердшахъ Жарк(окъ) дштйръ
Това е най-стариятъ познать автографъ на Кирила, отъ 1801 г.
39 . — Бележка отъ 1807 г. отъ Кирила Пейчиновичъ, въ Иловачката кормчия отъ 1262 год. Рж,кописътъ купенъ отъ Михановича, сега въ Загребската академия: Иренисаук сне азъ Кгр!'лк нгБмень /Иарковаго дмнастнра светод<8 Димитрию. Тетоецк. аш^ (1807). при лштрополита курк Дндил1а. Срв. Miklosich, Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum, XII.
40 — Бележки въ ржкописъ въ Марковия монастиръ, писани отъ Кирила Пейчиновичъ (Срв. Йер. Хри-стовъ, въ Псп. LX1II, 280):
Да се знае зере ко лето отъ спаса Х{та awa (1801): во то прели кеше ко Скопгк дпп рополитъ кур Дндид«ъ и веше завить Дли вегъ. . .
И ко лето aivj; (1807) ко есенк Saipe Дли вегъ. . .
И пакъ ко лето fdivai (1811) се Таки др8| а зкезда.
Кирилл |еромонауъ село отъ Теарце родомъ отъ Дегенъ । радъ сиречъ Тетоко
41 — Бележки въ панегирикъ отъ Марковъ монастиръ, въ скопската българска митрополия. Срв. К. Радченко, въ ИзвЪспя Отд. рус. яз. и слов, при И. А. Наукъ т. XII, кн. 3-я, стр. 147 сл.:
а) Бележка на 26 листъ: Giio кнйг8 покезак азк лш-трополит скопкски 0|юдси вк лето зрна (7151 —1641) глема паиагерикк за скою дш8 и свои ротели л<ца м ка днк оу (ткопи.
124
ВМИГЛ CIA ЗО6ОМЛА
О Г 4 М u О
СЭписас/л ради поТргкы и ползеблжА препросНншмми и hf книжными мзыкиулг-^олглрскммг ДОЛНгД АЛгссГи» ллного-
J'p’lit’JINIdMX КО FffOAAONAt'kxZ И ШДОСТОИ
н*£мшымг 1г#луй6мх К р'л ь Л1 а р к о-в д г w Монмтырд ;. ИЖЕ вс Скопи
•у/Иаркоа рка xpawa ста rw ef лмкоа^^ченика Лимитна
KfpiAj’b тетосдъ п^нчиноояк
И м^дасл на тупч иждивгним'х и потграыпм-Блгогов^иыагш во ОвАфн’ниц'Ьх^ j/ыя ROOTO С ТО ш И ъ Л
Пола ил Приз^на града.
&Ъ КХДИНЬ If Л Д и,/
Писмены KpaatKK ОужаЕрртЕта Пефаыеад!».
I 8 । 6.
125
б) Бележка на корицата: Къ ^зрсз (7176—1668) тшгд бы войска нд Ждату . сТи кнгд гделии пдныгаршкь w Ларки.’11 диндстирь сил книга гЛедш пд нд Ьи w Лдковд Л1Д-идстирд урдам стаго ДилштрУд дшршточйваго кл рсц*к G84-ниц*Ь (— Сушица) икса грешни 0идотей
в) Бележка отъ Кирила Пейчиновичъ отъ 1809 г. на 16 листъ на полето- Окда книга житн г лщы писана оу Жл'ркокь лштрк ка ct писала тк (320) а кд се повсзддд р'л» (140) године . сирсчь поксздно во лФто гзрна (7151—1643) г8 покездль скопскш лштрополить 0еевдрсТи не со плдЬдн^ но свою р8к8 за свок по/иень и родителей 2г<6 оулюленк кисть (U Фи/ЮДеД ИГКлинД /ИарКОВДГШ ДШТрА НД ttBpATCHIC листа сего юврАфеши и р8копвсдн?е erw GTe писдуь дзв недостойный ЙГ&иенв То гоже л«нтрА кеше швелело пот(п)исдтв влддикиив За тод овновиув да не се здворави тр8дь поко(и)нолгё лштро-политК скопскодгё кгрв 0ешдос1К w вн окну в cie во вросли лш-Трополитд кгрв Янди/нд во дни леелкна ’Яливегв Йкрдилгь вегв ко лето f лыр (1809).
42. — Бележка отъ 1812 г. въ апостолъ, който билъ въ Марковия монастиръ, а сега въ Соф Нар. библиотека (Цоневъ, Олисъ, 68): Gie книга w /Идрковь лмндстнрв шва дете ipo п(о)твписд пиелк кеше w 38во(в)це го выкать Лле§д това дете пописд писаю таке дд сс зндств 1802.
43. — Шглсддло, книга работена отъ Кирила Пейчи новичъ въ Марковия монастиръ и печатана въ Будинъ на 1816 год. На стр. 124 даваме фотографска снимка отъ эаглавния листъ, а следъ това извадки отъ Огледалото, за Да се види неговиятъ народенъ езикъ, нареченъ отъ самия авторъ тетовецъ „препростъ и некнижовенъ езикъ български ОТЪ Долна Мизия".
Извадка отъ Огледалото, стр. §—в".
Овое сказйн!е да чатй йлй еймъ себ'Ь йлй дрйгомв на главй, кбй е* мощно ббленъ, йлй во гблемъ саклетъ се нао-Катъ йлй во длабоки грйхови нёкои влеголъ, йлй некйква НЙпасть го нашла 6 грЬхотъ свои йлй во стокатй йлй во КнНйтй йлй во челйдътй, йлй во нйвата йлй во лоз’йто, йлй ВО др'вХтй йлй во бйхчата кйква невбла да бйде првы да С£ йсповёдаатъ свё чёладъ й да се бпрбстатъ меЬу себё й
126
да се покйать й да «ставать да не чинйтъ лошо ка що чинйле й да се помблатъ попу й попъ да ймъ чйти бвад мл'тва й да знйа цврство ёлё ймйатъ селаметъ кврталвсъ сйр'Ьчъ спасёюе, й да се чйти члв'Ькв на главй кога бере двшй а кога примйра сиркчь на йсходъ двшй ёмъ грехоите му се простлать й Хрта Нйфонта ёмъ лесны може да се престйви сйречь да (Уумре рахатъ.
Стр. р-мд—рлз (Наставление за първигЬ земни плодове):
"Ако сакашъ да ти се райатъ ббстанъ, бахчалакъ, й.блки, крйши, слйвы, лдзницы, брйси, костёни, мйгдали, хёръ що да бйдетъ да раздйдешь за Бдга й првата ко(ш)ница, що he заберешь, ёмъ й най-хвбйво место да заберешь првото, й челното да го дйдешъ на некой просёлкъ, или во црква «неси, й раздйди по сиромйсы, йлй ду некой монастырь херъ кадегддеръ да дйдешь, амй най-хвбйто ёмъ най-чёлното за име БбжТО пр’во да дйдешь после сймъ да заийдешь, или пешкешь да дйдешъ ёмъ да дйдешь, йкс» ймашь ббстанъ най-сефте, най-голёмата лвбенйца, на прбсАцы да а дйдешь, после на забита пешкешь по мйла да йнёсешь, тйка й й грдзЪ, тйка й й бвоЪки, тйка й й жйто, зере прдсАкотъ he го нбситъ Б'гв, а забитотъ he го йщеть сймъ, йли кого се боишъ помошно да й Бдга йлй й чоёка що ёстъ й бнъ подъ Бг“а, ёмъ й прво най-чесното най-едрото, най-големото най-напрёдъ за Бга да го дйдешь. . . .
44. — Възобновление въ 1816 г. на Шишев-ския монастиръ Св. Николай, при с. Шишево на р. Треска Бележки въ шишевски ржкописъ, сега въ Петро-градската Публ. библиотека. Срв. Сто]’новиЬ, Записи, № 9075, 9076:
а) Сказани Тако да знаете, краТА наши сксц!ен1ци и лжрАне, л'ктъ w Христа г л. <й. s. Г (1816), ко лисецъ иоуни, ка то вреле доиде Сажоилъ ерлонауъ н Параскека люнаушАуъ и к оученика ила irkuie илъ единъ. Б or о а а дрВги Секула ко лонастиръ. скетшиуъ Николае Скопски Шшоски, тБка доидо^а да седатъ. Прежде н!лъ . р . Л’ктъ шло п8сто тока скетено /Место Кога дондоуа, нище не наидоуа една царкка и.к. кели /Мали . кога клегоу/ме ко ла(на)стКръ, не ложеу/ме да клезели w треклчъ; со зоръ секоули б1лачотъ да и кокодоуле ко дкорища Л1ног8 лострадауа за тоа /место
127
по(пъ) Сджоилъ и Пдрдск!‘вд . T'ia ндпрдиА патотъ ко до-Лотъ фо в, и чвшждта фо в на портата; жногВ св потрвд1А 3d тоа место
б) То фо квшв . а . ВченУкъ св кдл81>врн им(в рв)к’к CtpriA жонлу’к w рожвдвство Христово f S.w.a i (1817) . adkTd, й той многК нсстрддд 3d Tod место . . .
45. — Помеиикъ Шишевски. Поменикъть е билъ написанъ на дъсченъ триптихъ, отъ който е запазена само срЪдната часть. Поменикъть е билъ писанъ въ 1816 год.» при възобновлението на запустЪлия монастиръ. Запазено е следното заглавие и имена на дарители:
СпОМЕНЬ ПрЕЖД1П0ЧИКШЫА О1Ы и KpdTId HdllJIiyTi И КТ|-ТОрВ cfdrw «КИТЕЛЬ CBPW СТЫТЕЛА НикоЛДА И Тро(у)ЖДДЮфИ£ СА О И1уъ S'tdft) полезно есть О дВшы'х’Ь СКОВ Ирк
ПОМАНИ Гди
УИарко КрДЛА ЙИЛН1Д. люнуд
Яндронйкд "Тюдкыжд жонуд
БоЖДНД Ддвйдд. нржоул
iHd/IBHKd ГдКрИ1ЛЛ. Твржонр
Младв'на Ствфднд жондул
Димка ”1врВЖЫА. Ifp4lop
"Яркыпа Софр6н1А. жон\а
Ныкд Овшдорд. жонуМ
Йднка МдрГд. жону[д
Тодоръ Gw Mid MOHJfld
"Алехандра v^dHdCfd MOH^fd
Тодкьид BddTd
Стою EBHHdMHHd. ?Bp\d.
ЙДДНДС1Д Гвюрпа
Доста Алтдно
Давида люн(д)\д /Идрко
(х)с|фд IBpAtO Пвтро
'{юань. л1он(аДд "Антонид
ГрТгорыа, д|дком АнднТд 1вр©х
Спнсдса спожв'лникъ св'й во л4то f д s 1: • (fdwsi —1816),
46. Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1645 г. на иконостаса На църквата: Он чтны и вжтны крть сьгрдди св w бнтнд вь лвт(о)
128
зрнг (7153 —1645), a w вкпдьфениа хва л\мё (1645) тогда свет1телств8юф8 патрёарх8 Kvp Пагс(и)к> и каке Никано(р)а пов4:лЕн1ем 1г8мена KVp Тлков'а 8дела\ азк грешны |еромонах Он8фри и прёложихь храм8 его Николи за кеч и 8 палить севе i родител (Петковий, Старине, 27).
47. Бележки отъ разни рхце на последната кора на миней, н'Ькога въ сжщия Шишевски монастиръ:
а) Да се знаетъ копа кеше Божинъ Еакъ . на монастиръ Ши(шск)ски сти Никола въ летчи 1838.
б) Да се знаетъ кога вешъ Еакъ К8зманъ w село СЭсой w гратъ кй дава да 8читъ книга да се чинйтъ пюпъ на сти Никола. (х8мъ грешенъ да лее простат сви свецй.
в) Да се знаетъ кога кеше Какъ на монастиръ Шише(к)ски на стаго Ни(кола).
г) Да се знаетъ кога веше йакъ Никола на мо(на)стиръ на стаго Николае ар\йеписк8па awa (1830) w рождества же по плоти Гда й Бга й спаса нашего 1са Хрта (Цонев, Опис II, 54).
48. — Бележка въ печатанъ псалтиръ См фалтирк на свети Никола, Шишевски монастиръ, писалъ Лкрамъ штъ Крчово, село Долснцс Яголско кога шеташе по тесно со и>че Данила 1846 (Сто)ановий, Записи, № 10484).
49. — Бележка отъ 1847 г. въ миней отъ 1388 г., донесенъ отъ Грачаница въ Шишевския монастиръ и най-сетне пренесенъ въ Москва: Знанно к8ди. азъ Ешедйкъ мона\ъ превикавамъ во монастиръ ко име сти Николае зовомна ШишсвскёА СкопскТа епарх>и при царл т8рскаго сВлтанъ Шеджида се пиша овое не нечетное письмо при митрополита 1шакима й при йг8мена Еенеамина й кра-тёамъ ег<й Дёонгсёа монаха Даниёлъ монах’, Тюанна /Инхаило-вича w града Кз'н л'къ л6дрененскёА епархён се пнпа во ме'сеца септемврёа кэ ден с аюмз (1847) Срв. Поповъ Описание, 303.
50. — Монастиръ Матка, при р. Тр-Ьска. Надписъ на надгробца плоча отъ 1372 г.: Почто дивыте се, w члкц!, зрецее мене къ гров4г Е^дёте мко и тако вы х<>фе(те) вй, нь помнКфе ми с вами любо поменВёте мене рав8 вжю
129
2И/рк, & зовюла ЕмиславВ. Пр’кстакн се лац севр кн дкн кв л*кт(о) злиа (6881 — 1372). Срв. Сто]ановий, Записи, № 141; Петковий, Старине, 25.
51. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1497 г. надъ входнитй врата отвжтре: Изво(лс)нисла ыца и посп4!шение(лАъ) сна и сквркшение(лАк) стго д%л сьи сты бжсткени уралж стие влдичици Ице приснод*ккАА УИарие доиде Милица и юкр^те црквЗ адткриенВ и покри црквВ и полиса скзида припратй и к8пи лозие. Полдни Ги раки своих Тошинка и сина лаВ НиколВ и швладакмраго ЛАИТрополитВ кгр Яданасие кк л’кто : 5 : t : — (7005—1497). Срв. Петковий, Старине, 25 — 26.
52. — Пакъ тамъ. Антиминсъ на ленено платно, наоколо зеленъ коприненъ крайщникъ. Подаренъ отъ печския патриархъ Арсения Черноевичъ въ 1716 г. Надписъ: Слоу жителю гик полнни слА'кре'ннаго ’Ярсе'нТа : ару'игкопа : йз’(5-врази с* въ л’кто гни а(|гГз-е (1716).
53. — Монастиръ Св. Андрей, при р. Треска. Надписъ надъ вратата на притвора. Обнародванъ нйколко пжти незадоволително. Срв. Сто)ановиЬ, Записи, № 26. Той мисли че надписътъ е отъ по-късно време. Тукъ го преда-вамъ по преписа на Петковий, Старине, 26:
Изволениелак Ба <оца вседркжител'к и iiocheuiehheaik она единороднаго и скв(р)кшениелАк всепр-ксветаго доууа сьзда а и Полиса а сы сти и бжствкни уралАЬ вк иди стаго и славнаго Врьуовнаго апла ува прквозванаго Яндреа тр8долА(ь) и под-киголаь уристолювиваго рава вжиа Яндр*каша сина втораго вла-гов*крнаго крал'к Елькашина и кралице Плени и Плисдвет(е) и «дико вьзлаожно вкдахолги и приложиуолАк ст’кн црквн се ла 8 ноли и 8 заврди ск ЛАетоуолАк и прдвиналАи гаже писана сВтк нзв’Ьстн'к о вссла — гаже о ниук вквревк вь (у другигй преписи: вь древниук) урисовВл'к и си дв’к сел'к ла . . Б8к8рци и Повнлно вь залА’кнение цркии Свшичкои зговоролАЬ и дауолАК на /И.ОЛАКОВО аа за Иване, понеже тако прилежно ви швонлаь црк(в)алАЬ илаети тако сиа села — л'кто з <й о^ (6877 —1369).
54. — С. По б у же, въ скопската Църногория. Надписъ отъ 1500 г. надъ входнитй врата отвънъ на църквата:
Български старили изъ Македония
9
130
ИзЕОЛЕН1ЕЛЪ сеца И ПОСПЕШЕНЁЕЛЪ СНЛ И СКЕрКШЕН|(ЕЛ1к) СТаГО дул сын сты урал< rfhiE в*клико/мнце Пески пописа се къ лк'т(о) if ТИС8фНО Д , ЛЕЦЛ Н’КТЕСра Д Тр8Д0Л<’ И 1ЮТЬфаНИЕЛП> селл ПокБжднм . Тко приложи, Бк да га прости (Петковий, Старине, 24).
55. — С. Кучевища, въ скопската Цьрногория. Родно мйсто на българския книжовникъ и владика Натанаилъ Богданъ Стояновичъ. Надписъ въ притвора на монастирската църква Св. Архангелъ: 1776 /ица юкт а да се знас, кога доТде лштрополитъ скопъски к!ръ 3a(xa)piA а са нилед про-тосигелъ к!ръ Никодилеъ скопъскаго елке Х1лапъдарН1, кодъ Ег8л1£на киръ МакарТл. Срв. Петковий, Старине, 24; Весник српске цркве 1903, VIII, 721.
56. — Пакъ тамъ. Бележка отъ 1519 г. въ триодъ, въ Киевската Дух. академия: Изеоленёелек ютца и посн'Ьшен1елек сына и съкръшЕН|ЕЛ111 свЕтаго доууа коупн се cia кожьсткнаа книга глаголЕвДЕИ трКшдъ пръкы колЕатъ, отъ. люнауа 7Иине И приложи СЕ ЦРККВЕ ЕЪскдЕНПО Пр‘кчИСТ|£ БоГОрОДИЦЕ И присно д'кеы 2Иар»е, къ сел*Ь нарицавлнлЕЪ ВлъчЕКИфа под8 BECIE ЧрънЁЕ гюры. И приложи Рада Вокачица р. аспри за БогокчЕку д8ш8 и за свою д8ш8, Богъ да иуъ прости. И съвшръ к8чевскы на праздникъ еъзнесенее съкрашЕ р* аспри; Богъ да иуъ прости кои с8 приложили за с!‘ю свстоую и вожствнноую книге . . . Съписа се cia книга р8кою срш-дЁакона Л1ине, под8весТе Чрън‘|Е горы въ поустыню нарицаслюу Б8нешк ... И wipe приложи Калина за Длштрок8 д8ш8 и за свою д8ш8 . к . аспри: Богъ да иуъ прости, алшн . Еъ д-кт-к с.?.к.? (7027—1519). лгкссца кипа .г. дкнъ по празн» ств8 възнесенм И wipe приложи Рада Вокачица .л. сагк, Богъ да ю прости (Сто)ановий, Записи, № 441).
57. — Монастиръ Вунешъ, въ скопската Църногория. Вунешки поменикъ, на хартия in 4°, XV в. Над-словъ : Съ Бг® починаЕ" полишкъ . урал>8 cfrw й славнаагш ’apytEpca й чютво'рца ува Ннкшли . глклйи K8he'luk . къ пы крили ЧрълЁнЁЕ гшры . еыше села Дюканц!и . Следватъ имена на дарители и св-Ьтски лица, съ означение на мйсто произхождението имъ. Поменати сж следиит'Ь селища : Скопье,
131
Топлицд, Рддишдни (Рддишдне), Люкднце (Дюбднци), ПовВжде, Хрдц|дк. Нерези, ЕКчевифд, Книце, Рдкойе|и, Че'рВшно, Орд-шлпъ и др.
На 17б листъ стой бележка: Нк м . <3p\(7160—1652) село . Дюбднци ЕрдгЗи Кешекк писд юцд . ддде коз8, т. е. записалъ въ поменика името иа баща си и подарилъ на монастира една коза. На края е помЪстена служба и житие на св. Николая чудотворецъ.
58. — С. Бар о во, надъ Марковъ монастиръ. Надписи правени съ острие отъ Кирила Пейчиновичъ на външната стена на църквата Св. Атанасъ:
Ко лето г дим (1810) попъ Кирилъ w Марковъ ли-ндстнръ до(о)дп 8 Бдрово свети лгасло.
Ипдкъ доиде ко лето f д ® и I (1818) Срв. Йеродяконъ Й. Христовъ, въ Пер. списание на Бълг. кн. др., LXIII, 280.
59. — Две свидетелства за езика и народностьта на скопяни презъ XVIII в.
а) Въ с. Кленье (Б'Ьлградска епархия) свещснствувалъ презъ 1734 г. преселенецъ Петъръ, родомъ отъ с. Баняни, отъ скопската Църногория. Попъ Петъръ, ако и да се билъ училь въ Печската сръбска патриаршия, сё не можалъ да отвикне отъ родната си речь, дори и когато билъ подло-женъ на из пить. Въ доклада за неговия изпитъ четемъ: 1ереи Петрк Кленски, сннъ зелшд'Ьлцд Мирила, рождениел<ъ и коспитдше.иъ из села Е д н гапско га, близ Gко пл га, Вчил се книги вд naTpiapiiiin Ипекскон 8 Гесиргга ерлюндхд ПеЪанина... НскВшенъ кикъ кдко читдти зндетъ склтое nncaiiie, нрокд ц1шл<ъ из цдрствВюцшх книг читдетк среднилъ рдзВлиил!, наносить газиколек б л г д р с к и ai ъ (Споменик XLII, 114).
б) Скопянинътъ Иванъ Димитриевъ Сталевски се пре-сслилъ въ Русия и презъ 1745 г. билъ записанъ въ гръц-ката колония въ Н'Ьжинь, но като българинъ: „Иванъ Ди-митр!евъ Сталевскш болгаринъ Македонской провинцги । горда Искипъ1) заехалъ въ НЪжинъ въ 1745 году” (Труды XII Археолог, съезда въ Харьков-Ь 1902. Томъ II. Москва 1905, стр. 225).
*) Искипъ, т. е, Искюпъ, Скопйе.
9*
132
XVII
Кумановско
1. — Старо-Нагоричино. Монастирската църква Св. Георги била построена въ XI в., а въ 1313 год. била пресъградена въ по-гол'Ьмата си часть отъ Милутина. Надписътъ за пресъграждането й е издълбанъ на гранитна плоча, дълга Г90 м. и широка 39 см., поставена отвънъ надъ за-падната врата на църквата. Както попъ Никола, срв. по-горе, стр. 103, пише свонтЪ книги въ Скопйе на български, така и тука, въ завоеваната отъ сърбитФ северна Македония, българската писмена традиция е била запазена известно време. Монументалниятъ надписъ на старонагоричката църква е на български. Ето неговъ точенъ преписъ:
— - Нзволсннемь кожнемь създл са домь стаго н вели кослакнаго м&усннкд Христова Геыргнд къ дни стороднаго It н прэдксокаго крал* йроша Мнлнтнна н б(о)гомъ само-ДРЪЖЪ1|» KCf.ll СрЪБСКОН Jjf.MII н поморъскон при k(o)fov(kc)-тнккн кролнцн Снмонндъ н при нгкмене Андоны, к лето rs(fi>)нкн л (6821 —1313) к то же лето краль нзб! ткркн. )
2. — Сжща църква. Ц-Ьлата току-речи зография на църквата е била извършена отъ гръцки художници и съ гръцки надписи. Главниятъ художникъ, по име Евтихиосъ, се е подписалъ: ^elp EuTuylou swtef (6825 —1317). Само на свитъцигЬ въ ржцетЪ на нЬкои светци, въ л-Ьвата страна на църквата, се виждатъ славянски изречения; имената, обаче на светцит-Ь пакъ сж на гръцки. Зографисването било привършено въ 1318 год., както се вижда отъ надписа на северната страна на кивота, за който ще се каже по-долу t Бжнемъ нзболкннммь сь/да се io юсноканнеа. н полнел се уьстинн хрлмь сьм. подлннемь всакннм. лр«высоклго крл Стс фалл 8рошл вь лето, f г. ш кг (6826 — 1318) (лрн) нгв-мен* Вениамине За привършването на зографията въ 1318 г. свидетелствува и гръцката дата отвжтре надъ за падната врата: ётоид .Згокг (година 6826 —1318).
3. — Гробъ на царь Михаила Шишмана Ви дински На западната стена на църквата отвжтре, въ юго
*) Последната фраза, следъ датата, писана по-късно, отъ друга ржка
133
западния жгълъ, е изграденъ издаденъ кивотъ, 2'50 метра надъ пода. Тъкмо подъ кивота има две фрески на светци, едната отъ конто не личи, но другата е на осоговския све-титель Якима, който е изобразепъ въ монашеско расо, съ кръстъ въ дЬсната ржка и надписъ: Пр'кподокни юць Jwa-кили>. Това ще да е, доколкото ми е известно, най-стариятъ запазенъ ликъ на св. Якима. Другиятъ изличенъ светителски образъ може би да е на Прохора Пшински или на Гаврила ЛТсновски, а може би на т'Ьхния духовенъ учитель, Ивана Рилски.
Въпросътъ с, чий е билъ поменатиятъ кивотъ-гробъ? На 1916 г. намЪрихъ вжтре въ кивота н’Ьколко разбъркани човЬшки кости. Разпитахъ свсщеника и н'Ькои отъ по-ста-ритЬ селяни, да ли знаятъ нТщо за кивота или да ли помнятъ да е имало н’Ькои гробъ въ църквата. Нищо не помнЪха. Казаха ми само, че и да е имало гробъ, той ще да е билъ покритъ, когато е била поставеиа по-новата настилка на църквата. Отвънъ, обаче, на гожната стена, налево отъ вратата се намиратъ н’Ьколко стари слабо запа-зени надгробии надписи по камсннитЬ квадри. На единъ отъ т-Ьхь, току до вратата, се четатъ следнитК останки отъ думи:
♦В bib Lf’zk W к
Втората думица. съдържа, безъ съмнение, известната ср"Ьднобългарска лигатура ф, означаваща царь. Твърде е възможно, тоя надписъ да е поменавалъ името на царь Михаила Шишмана, убитъ отъ сърбит-fe въ Велбуждската битка 1330 г. и погребанъ, както се знае, въ старонаго-ричката църква Св. Георги. Сръбскиятъ съвременникъ архие-нископъ Данило изрично бележи за това: и тако съ чкстию покел*к (т. е. сръбскиятъ краль Дечански) пр’кнесеноу выти Т'Ьлоу сего цара (т. е. на Михаила Шишмана) н положепоу HKITH кк црьккки скетааго люученика Христова Георкгим кк лткстФ pEKoarkaih Нагоричкскааго; и тоу лежитк и до сего ДЬНЕ кк увалоу Богоу, кь прослаклюниге же и чкетк селюу
134
пр'квысоколЕоу 1цмлю и ккселк>у отьчксткпк» tero, ид^Ьже лежите т'кло сего цлра Блкгдрскддго Михаила
4. — Схща църква. Отъ другитЪ каменни надписи по външната южна стена се четатъ ясно само два отъ след-нигЬ четири:
a) t llo'i’H рдкь ЕЖН 1’лт 1ЛвТ8ЛОКНКЬ КрАКЬ ЛАГЛТО|»1„
б) + Мид дприл-к г t днь нръстакнсе рак(ь) Хртв : Теопсмнрь . . .
в) Жцл нсннд irioioBio . . . Ki *к . loacilty.st: •клин. . . .
г) но . вослакк ке : р : rti’Spa
5. — Сжща църква. Надписи на единъ отъ д'ЬспитЬ пиластри въ църквата:
а) Да ct знае доидохк азк недостины игБлннъ Марко шнастирскн Кирил йролюпах и Жиуаплъ люнауж родолгъ. w Пезока iXKr iSh а ю ri (1813). Поменатиятъ тукъ Кирилъ е известниятъ К. Пейчиновичъ.
б) Да се зно кога Дохсдиулн знеподци w Ста Метка lEptH Крете К’К лето Хско гДе|'КЕ (1722).
6. — Младо-Нагоричино. Сегашно Младо-Нагори-чино представя типъ на разбито село, съ много махали и съ 18 църкви и църквища, повечето развалини. На уединения хълмъ, юго-западно отъ главната църква Св. Георги, нари чанъ Срёгьна скача, личатъ останки отъ нЪкогашенъ гра дежъ Назвать го Кйлье (крепость). СелянитЬ ми разказваха, че жителитЪ на Младо-Нагоричино нЪкога, въ старо време, били се преселили изъ Старо-Нагоричино, че тукъ не е имало градъ и че н"Ькога м’Ьстностьта се викала Жегльйгово. Не зная, да ли последнего съобщение иде отъ старо предание за ср'Ьднов'Ьковното Жеглигоко или е плодъ на кпижовно влияние отъ ново време. У менъ остана впечатление, че преда нието е старинно. Младо-Нагоричино се поменава още въ ср-ЬдновЪковнит-Ь паметници; а презъ турско време презъ него е минавалъ главниятъ пжть отъ Скопйе за Кюстен дилъ, както е и сега.
Въ Младо-Нагоричино работЪлъ Владиславъ Граматикъ, единъ отъ най ревностнигЬ разпространители на патриархъ ЕвтимиевитФ, творения. Владиславъ билъ сърбинъ отъ Ново-
135
бърдо. Следъ падането на родния му градъ подъ турцитГ» въ 1455 г., Владиславъ намЬрилъ приб-Ьжище въ жегли-говската область, изпърво въ Младо-Нагоричино, сетне въ монастира Матейче. Той бивалъ и въ Рилския монастиръ. Той станалъ общъ писатель ‘за сърби и българи и писалъ на ресавска, сръбско-българска редакция. На края на книгата си Предали, която се пази въ Одеската университетска библиотека, № 41, Владиславъ е оставилъ следната приписка :
Gziand съвркшитЕАЮ коу къ в'ккы в'кко, алшнъ : — ус — злчедш, н концк Испйса се па книга . й Наго-ричин8 (илад&) . въ до/и8 Миколк (^панчЕвнкм . и поче се писати А«ца Hora'inpia къ к а днь . на къве'ден!Е пр'кчтые бце” въ стаа сты . и дспйса се тогожде /Ица ное", в грсд8фЕв л’кто . ai . днк . ипе* дне Еъ лт> . ^зц?е (6965—1456): *—= Еаадисла д/акк пнса кн!г8 ci'io, iv Новога вркда: — За Владислава вж. по-долу още.
7. Пакъ тамъ Църква Св. I еорги. Разни надписи един на иконостаса, други драскани по стенитЬ съ острие. На иконата на св. Димитрия на иконостаса подпись безъ дата на зографа: Изъ р8кн Кено Илйевичк. — Надъ царскитТ врата: На 1872 Епйтропъ Крта Яжйнъ Поме-натиятъ Кръсто Ажинъ ще да е билъ отъ младонагоричката махала Аджинци. — Дубровнишки търговецъ се подписалъ: 1664 Marino Nicolich Raguseo. — Следната бележка се от-нася до турско-австрийската война въ 1689: Да се зиле кад поотнашЕ НЕЛ1ци от тоурчина од Еоудилм до Щнпа до Еан8 до Еелес на лето с^рчд (7199—1690/91). — Бележка за кумановски учитель: неролюна /Ииуаилъ <3 сти Ируангсль КоучЕвИфа 8 Gftoirk н веше даскалъ 8 К8л1аново 1823.
8. — Монастиръ Матейче, Св. Богородица, въ източнитЬ ребра на скопската Църногория. Църква отъ XI в., възобновена въ XIV в при Душана. Тамъ горепоменатиятъ книжовникъ Владиславъ Граматикъ писалъ прочутия свой сборникъ отъ 1469 г., сега въ Загребската Югосла-вянска академия. Послесловието на сборника, посветено на Димитрия Кантакузинъ, самъ писатель и закрилникъ на книжнината, свършва съ следнигЬ редове:
136
Спсе'нк воудй, йлгкеи. пслшлоканк воудй, наш с а сын. Пи саже, cia кш'гд гноу Дмйтроу Кантакоузиноу, нослфднкп къ дУацФ^к нарицаемы, 1 а, дУакм Еладислаг.(о. къ. късечтнФ монастыри простые вце сдуцие иже къ покрыли! Чръные горы, къ дни велика го й салюдркжавнаго и fa люусролеанскаго амире Л1е)(Л1ед вега. Еъ юслюе же на де'сете лФто цръстк’1М его . к» създажа же Л!ира се'го къ лФ', гэц'о? (6977—1469). кроугк оуво слнца ьФше тогда, е л8ны же', д. 1НД1Ктйо, к" ос
9. — С01.И монастиръ. Въ 1473 г. сжгциятъ В л а-диславъ Граматикъ пише тамъ сборника Андрианти, който се пази въ Рилския монастиръ. Отъ дългото послесловие на Владислава извличамъ следнит-Ь редове:
. . . азк МЪНшТН И НЕПОТрЪБнФиИНН къ члвцФхъ. мныго-грФшныи и послФднын къ дУацФук, наричемыи та дГакк Еладн-слакь . . . прФп(саук ей . . . жйлифе тогда и праккыкан|е йлюуцюу Л!И, къ късечъстФл! л!онастйри . . . иже къ покрйлш Чръные горы. И ей же съпйса се. . . къ лф* гяцна (6981 — 1473) . . . И тоже же лФто коинсткока црк ЛИмебе'гъ на Хзоун Ясана...
10. С л. щи монастиръ. Въ 1479 г. Владислав ъ
пише тамъ голФмия сборникъ-панегирикъ, който доскоро се пазФше въ Рилския монастиръ. Сега паметникътъ е въ Цър ковния музей на Богословский факултетъ въ София. После-словието на Владислава гласи:
t Слава съкръ жителю прФвлгомК коу, дакшолюу лш но заче'лК й конъцк Цспйса се cia вжтккнаа книга, ре'колпии панашрй. послфдныи въ дГацФ’ Владиславы Граматикы, въ късечФнФ" монастыри простые клчце наше вце иже въ покрйлУи Чръные горы, въ пра^дФлФ жеглнговецф’. къ дни велйкаго й самодркжавнаго цра моусроманскаго ТИе ме вега въ кй, е л'кто цртв!а его w създаша же мира сего къ Л’кто, гзц п^ (6987—1479) мца априлТа, д’, къ самы'и тк ве кын пе' д^КлЬ’ довркшив ве р8 кроугъ оуво елнцоу в*кше тогда, e'i . лоуны же, д| 1нд1КТ1«?н ,В1. Еъ тоже же л*йто й връме, и тоурци пр|ймише Скъдрь w Бенетькв. мца пр*Ьреч£ннаго апрйлТа, д, днк. на самоую тоу' не'лю цвФтоносноую за соутра ос
11. — Послесловие въ шестодневъ, писанъ отъ Владислава Граматика, при сътрудничество на Марда
137
рия, въ 1480 г. Не е ясно да ли шестодневътъ е работенъ въ Рилския монастиръ или въ Ежево. Едно е положително, книгата е била поржчана за Рилския монастиръ отъ игумснъ Теофана. Послесловието, на откжснатъ листъ, се пази въ Румянцевския музей въ Москва. КрайнитЬ думи на ре/юветЬ сж развалени. Ето сжществената часть:
................(ии)са £4
«а Бжтвнаа книга глнлеын шестоднекн(икк)...................
стынув шца нашего "Шанна Златоо^'стаго, л».................
Жардафелек оу 1€жевоу ыкнтклп прпшкн.......................
нашего и поустынножйтелга Тюанна Рыле......................
женили, н настоателсткы, йгоулпна чтнаго...................
же юкйт'кли, kv вееофаяа. й прочла го Братств..............
подвйгшоу иуь на сё, и пр'коув'кдившоу. и цфноу д-к. .
Hia троудикшолеоу се дакшоу поел кдшвлюу въ д!а Кладйслакоу дТакоу w Чрьногорскые Ице н же г...............
та гее за роукод*кл1’е шистороу, разк'к уартее и проче.....
пракф фо е на книгоу Бзл-кзло тлее (343), динлреи. И . . се въ л*кто w съзаш'а лшроу, гъцпд (6989— 1480) ица сГкн. довршисе, дик. и тоже л'кто ид е, съврьуоу. .
шестотысоущнаго, и деветоситплго оулерФ црк Л1Г ..... лю'ре прешь съ воинство" iv Црш ра къ Янатол'ш льна г. н пр1или1 цр. .
1го Багазнтъ. леца тбгоже, дь къ соу днелек (Отчетъ Моск. Публ. и Румянц. музеевъ за 1876—1878 г., 40—41; срв Сто)новий, Записи № 6173).
12. Монастиръ Св. Прохоръ Пшински. Споредъ житието на св. Прохора, монастирътъ билъ основанъ презъ XI в. Св. ПрохорЪ, родомъ отъ Овче-поле, билъ духовенъ уче-пикъ ни св. Ивана Рилски. Надъ вратата на църквата надписъ отъ 1489 г. за презографисването на храма- Изкаоленшемк юца Н поспешени1вЛ1к сына и сккркшсн|пелек стаго д8уа пи вжестккне-ный уралш стго и преподовнаго и Богоноснаго (5ца Проуора Пшинк гкаго полиса се къ лето эцчз (6997 —1489) .Плати Л5аринъ <3 Кратова попа Радона сыне Бгк да проститъ его и родители Срв.Е. КарановъвъСНУНК.,IV,312;Годиппьица Н ЧупиЬа, XX 81,
13. — Пакътамъ. Надписъ отъ 1483 г. на мряморенъ купель: Прилеп гй auighie рака своего Петра вк лФто зцчв (6992 —1483) леца се ш дни (Годишшица Чупийа, XX, 84)
138
14. — Бележки за no-нататъшния животъ на сжщия монастиръ:
а) Смирсте мое азк гр’Ьшкн! нр'кзвитеръ; окаган! . . . w Врана да се знаетъ надъ придо^ъ к'к монастиръ 8 стаго шца Пробора п8стнна и сжитела рад8и се горе К оз к гач к ска w ги въ лето зсе (7205—1697). Годипньица ЧупиИа XX, 105 сл.
б) Писа^ъ азъ Столнъ iv Еранга и придс^ъ въ ма-настиръ стаго ища Пробора при Емлина кир Илариона во лето ( з тис8фЪ и гСЧ (7290—1698). Год. ЧупиНа, XX, 108.
в) Она книга монастира светаго Ilpo^wpa Пшинскагш, п8стини жителъ . Писа азъ грешни Накъ Анко месеца мартъ денъ 25 . Щрашна година беше, ч8ма тепашЕ сипа-нице, имаше 5 гроша юка ракиА, грошк юка вино, 1738 докра зима беше снегъ немашЕ, нецю мало беше (Сто)ановиН, Записи, № 7756).
г) Да се зна. каде пада порта манастирска, кад се землм тресе лгЬсЕца ф£РФаРа дьнк . if . f.a.vjr.NE 1755 (Croja-новиН, Записи, № 3095).
д) Да се знле кога 8л<ре Милент1а анона^ъ во мавастиръ Пшннски лето 1791. а \|г ч а Теслилшмо швци г pci i кози рк . а гокЕда g глави (Год. ЧупиНа, XX, 109).
е) Знати се кога юплени Карадагъ тал година беше зла iv т8рци 1832 . л . Полиса Пав8нъ w Старо Нагори чино иереи (Год. ЧупиНа XX, 107).
ж) Да се знле кога изгоре лмнастиръ и р8ка стом8 и>ц8; др8га р8ка ста Марина 8 иг8менх врЕЛ1ен8 попа Неш8 1841 месецъ октолшрнА денъ 3 (Год. ЧупиНа, XX, 111).
15. — Пакъ тамъ. Драскулки по монастирскитН стени отъ поклоиници:
Поп Нефдалинъ рилЕЦЪ 1784.
drauiia lepoMoiiajfh рилскш.
Хауи Ьронимъ рилгк! 1826.
Язъ попъ Стоанъ iv Кеостендилъ 1827.
Хари Данамъ, Map^ipie хилендарЕЦЪ 1813 . л кто. (Год. ЧупиНа, XX, 83).
16. — Монастиръ Карпино, Богородица. При писка отъ 1592 г. въ тамъ писано евангелие: Съписа се СЁЕ свецннное еугелТе къ люнастыръ Крапино, въ \рал! еъке
139
дета пр'кскетые Богородице къ л'кт(о) f.^p (7100—1592). кр8г слкнцЗ .st, д л8н ft делилёе ,к.э, злато число .3.1, епакта .s., ныднктнон л. Тр8ди же се ю селе и поплатн ирош 8лнн кир IwdHUKie, еерлюнду, к8д(и) елей К'кчнлд пдлеет, длеин (Сто)а-новиИ, № 5628).
17. — Па къ тамъ. Бележки въ Карпински триодъ, сега въ Соф. Нар. библиотека (Цо нс в, Опис П, 85): Да се знде кддд доиде ерлеондХ Стефднъ 8 Кдрпнн8 леанастйръ кд лето <дфлее' (1745) ПпсдХ дзъ ерей Отойко iv
Шгоричйно.
Друга рж.ка: Дд се знде крдтие лео'и ко тда стда книга кой педлъ — пдпд Дилейтрид ей Декрскд газа iv село Еърке'нъ. . .
18. — Па къ тамъ. Бележки отъ 1806 г. въ молит-веникъ, който билъ на Карпинския монастиръ: Ко лето raws (1806) тогди доиде iv ледденуию Реуекъ кюлюгк-кдшд 8 леа-ндстирь KapriHiiW и седе три леесецд
И кезирк доиде у Стопке у парк8 постн8 недел8 8 пстрокн (пости) . Тон лето се овраул п8шке и тогди доиде ко Кдрпинев ледндстирь. Кирилк {еролеондуь1).
19. — Пакъ тамъ. Бележка на църковния зидъ: Ко л'кто дюке (1812) доиде иг8леенк iv /Идрко(кк) леднастирь Кгрёллъ ё(е)ролеондук2) на Кдрпино. Срв. ПетковиИ, Старине, 25.
20. — Имотното състояние на Карпинския монастиръ въ 1846 год. е било вписано въ кондиката на кюстендилската митрополия. Описътъ билъ направень отъ гръцкия владика Дионисия Кюстендилски и надписанъ отъ игумена Хрисанта (1846: айуоиотои а' : Катаурасрт) тоб 1ероб |iova<jT7^p(ou Kapnevag . . . Рислндд леона^ъ подписд се сосъ скоа р8кд) Освенъ многото сребърни вещи, сждове и пр., монастирътъ е ималъ 11 различии стари рукописи на кожа, 12 минея, 1 октоихъ, 1 триодъ, 1 ирмологионъ, 1 киряко-дромионъ, 2 апостола, 1 гол-Ьмъ псалтиръ; недвижими имоти:
1 а) Т. е. Кирилъ Пейчиновичъ.
140
12 ниви, конто давали 163 шиника, 1 чифликъ въ Нагори-чино, 1 градина за зеленчукъ отъ 3 дюлюма, 4 ливади; добитъкъ: 6 коня, 15 крави, 3 рала волове, 200 овци, 76 кози, 25 свине.
XVIII
Паланешко
1. — Паланка. КриворЪчна-паланка, по турски Егри дере-паланка, или просто Паланка, е новъ градецъ, основанъ отъ турцитЬ въ XVII в., за да се пази клисурата и пл;тя въ горната долина на Крива-р'Ька, въ западно Осогово. Въ
141
ср'Ьднит'Ь Быкове тая клисура била известна у византий-цитЬ съ име Сарандапоръ т. е. четиридссеть брода. И тур-цитЪ наричаха лжкатушната горна Крива-р-Ька пакъ така — Къркъ-гечидъ (40 брода). Село Кръкля, което лежи въ най-горната часть на долината, напомня С/'кщото турско название.
Надъ входната врата на керванъ-сарая (по-късно прави-телственъ турски конакъ) се намира турски стихотворенъ надписъ на мряморъ. Въ тоя надпись се говори за съграж-дането отъ Байрамъ-паша на кривопаланешката малка крепость, около която изникналъ по-сетне градътъ.
Ето фотографска снимка, стр. 140, отъ надписа и преводъ отъ Д. Гаджановъ:
«Негово превъзходителство далновидниятъ Байрамъ-паша, който е въвелъ редъ въ ц'Ьлата държава, най-първо положи гол'Ьми старания и преустрои войската, принуди държавнитЪ слновници да не се отклоняватъ отъ правдата, а сетне, когато се научи, че въ страната има бунтъ той потуши и него безь бои и война. Кой ли герой е минавалъ безъ бой презъ главния пжтъ въ сгридеренската клисура? Въ единъ петъ-чепь день, пашата като събра безработни люде и жътвари, и съ умнитЬ си мЬрки турна край на бунта, предизвиканъ <>тъ заблудения народъ. Неизвестень пЬвецъ възп"Ь тия му добри дЬла, а пъкъ безсмъртниятъ Богъ нека запази вЬчно паметьта му. Година 1043“ (отъ Р. Хр. 1633).
2. Хаджи Якимъ Кърчовски въ Паланка. Хаджи Якимъ е първиятъ по време новобългарски книжов-никъ въ Македония, който печата книгитЬ си на народенъ гоноръ. Сноредъ едно предание1), той билъ роденъ отъ (. Осломеви, Кичевско или Кърчовско, отгдето ид-Ьло и проз-ннщето му „Кърчовски “, покрай другит-fc му прозвища Хаджи Якимъ даскалъ, Якимъ монахъ, йеромонахъ Якимъ. Сноредъ друго пъкъ предание, още Хаджи Якимовиятъ <>.нца се билъ преселилъ въ северна Македония отъ Кър-
*) „СтарцигЬ, конто добрЪ помннмъ дЬдо Кирилла (Пейчиновичъ), i*iiyniaaii отъ него да казва, че се билъ училъ и въ Дебърския монастиръ < п Инанъ при нЬкой си Иовъ отъ с. Осломеви (Кичевско), който послТ, ciiin.iii. йеромонахъ Иоакимъ и написалъ книгата Различна поучит1лна нлстлк-.ишл" и up. (А. Шоповъ, Изъ новата история на Македония. СНУНК., 111,61).
142
чево.1) Оскждните досега вести за живота на Хаджи Якима тукъ ще попълнимъ съ нови данни, конто събрахме въ Паланка и въ тамошните частни архиви. Предполагаше се, че Хаджи Якимъ е работЪлъ въ северна Македония, главно въ Кратово, Паланка, а може би и въ Щипъ, отгдето се явяватъ и главните закрилници и дарители при печатането на неговигЬ книги. Сега може да се твърди по-положително, че Хаджи Якимъ е бидъ станалъ гражданинъ на Паланка, тамъ е живеелъ обикновено, тамъ е оставилъ свое поколение и тамъ е вероятно и неговиятъ гробъ. Споредъ пала-нешкото предание, Хаджи Якимъ билъ родомъ отъ кратов-ските села, дошълъ въ Паланка, тамъ си съградилъ кжща и тамъ живелъ до смъртьта си. Кжщата стояла до неот-коле. У внуците на Хаджи Якима въ Паланка се съхранява сингелията за ржкоположението на техния прадЬдъ за свещеникъ. Азъ лично не можахъ да я видя, но ми съобщиха съдържанието й. Тая сингелия на църковнославянски езикъ, форматъ 20 на 15 см., е била издадена въ 1787 г. отъ скопския митрополитъ Захария. Въ нея между друго се изброявали селата, въ конто Якимъ е ималъ право да све-щенодействува. Ще рече, Якимъ въ поменатата 1787 година е билъ жененъ. Попъ Якимъ ималъ трима синове, отъ конто двамата сжщо така стана ли свещеници: Давидъ иерей и Георги иерей. Вториятъ, Георги йерей се преселилъ въ Кратово, а трети неговъ синъ отишълъ въ Самоковъ. Първиятъ му синъ, Давидъ, живелъ въ Паланка и ималъ две дъщери, оженени въ Кюстендилъ, едната майка на г-жа Василикйя, другата баба на Веселина Котевъ. Хаджи Якимовата жена се именувала пресвитера Достана. Тя се поминала въ 1807 г. За това синъ й попъ Давидъ отбележилъ въ една книга: „Да се знае кога умрс майка ми Достана, на 1807 г. Давидъ йерей. Що правимъ харчъ по погребението ..."
’)К ратовецътъ Е. Карановъ, мой приснопаметенъ учитель, съобщава. „Баша му на Хаджи Якима билъ отъ града Кърчево; оттамъ тЬ мвнали гл. Самоковъ, отъ Самоковъ въ Паланка, и оттамъ въ Кратово, гдето Хаджи Якимъ билъ дълго вр-Ьме даскалъ . . Хаджи Якимъ, както казватъ, учила, се въ Цариградъ. Като даскалъ въ Кратово еъбиралъ е момчета и момичета да учи, оттогава е осганало обичай въ Кратово и момчета и момичета да се учатъ заедно. Хаджи Якимъ е живЪлъ въ Кратово нЪколко години околи 1820, въ Кратово е правилъ своитЬ книги, конто печаталъ пр-Ьзъ онова врЬме. Той и синоветЬ му сж били скитиици проповЪдници 4 по различив черкви и параклисчета отъ [Ципъ до Кюстендилъ. Въ едно отъ такива ски тания е и умрТлъ Хаджи Якимъ“ (СНУНК., IV, 295—296).
Ще рече, попъ Якимъ овдов'Ьлъ въ 1807 г. Въ 1817 г., на заглавния листъ на третата си книга — тИытдрствд, той вече се издава за монахъ. Хаджия т. е. поклонникъ на Божи гробъ той е билъ по-рано, преди 1814 г. Въ 1819 г. Хаджи Якимъ е йеромонахъ, както това се отбелязва въ заглавния листъ на петата му книга — Различна по8чвтелнд настаклен1А. Кога следъ това се поминалъ, не можахъ да узкая. На единъ отъ семейнитЪ поменици на Якимовия родъ е писано „Иоакимъ иерея поклоникъ", а следъ него-вото име следватъ имена на други покойници роднини. Гробътъ му се намиралъ въ старитЬ „Варошки гробища" въ Паланка. Преди да се съгради паланешката църква Св. Димитъръ въ 1833 г., надъ гроба на Хаджи Якима се извършвали духовни треби. Гробътъ се нахождалъ на видно мЪсто, издигнатъ по-високо отъ другитЪ гробове и покритъ съ гол'Ьма каменна плоча. Следъ руско-тур-СКата война, 1877 — 78 г., близо до гробищата били засе-лени турски мохаджири, конто повредили гроба и го израв-иили съ земята.
Попъ Давидъ, синътъ на Хаджи Якима, много се тру-дилъ за съграждансто и разхубавяването на църквата. Той си позволилъ по-късно, въпреки опредГленитЪ отъ турскитЬ власти размори, да направи църквата още по-широка. За това попъ Давидъ билъ закаранъ въ Скопйе и осжденъ на смърть. Той билъ покаченъ на бесилка, но сваленъ по ластжпничество на турци приятели. Но Давидъ не могълъ да ггонесе грозната случка и се умопобъркалъ. Жив-Ьлъ още две години следъ това. Той билъ погребанъ въ притвора па сж.щата църква. Надъ гроба му е сложена мряморна плоча, Г90 на 80 см., съ следния надписъ:
f 1844 f
П«лшп Господ| д8шк рдьь свсч^ъ ДйЕ1тъ iep(e)i псонодгк. пспъ IwaKi/иовичъ родо/мъ w Пдлднкд nepKi тггоръ се 1 , . . ве стодгё Д|лптр| престдви се дексджр/А hr ден’Ъ. . . . WKT .... (следватъ три реда заличени).
НадЪсно на стената въ притвора, до входната врата на храма, се намира ликътъ на попъ Давида, възобновенъ къмъ 1900 г. Надписъ: Ддкйдъ пред ктитеръ доддм сег(о
144
3. — Първа известна книга на Хаджи Якима, отъ 1814 г.: Повесть ради страшнлгю й кторлгю пришЕстшА ХрТстовл Както се вижда и отъ заглавния листъ на книгата, фотографска снимка на стр. 145, повестьта, написана на прост'ййшТи газыкъ Болглрскж, излЪзла благодарение на по-мощьта на български търговци отъ Щипъ, Кратово и Па-ланка. Тая книжка, известна само по два-три екземпляра, съдържа две слова, едното за страшния сждъ, другого слово на пророкъ Данила Азъ намЪрихъ единъ екземпляръ въ щипско Ново-село. На първата корица стой бележка: Сйд книга на Цвстана слпКнуйю /ИанлсиА Дйл1йтрЙА Gtwahe Пецш ауил. Ще рече, книгата е била у рода на Хаджи Пецо, а Хаджи Пецо е билъ главниятъ иждивитель при печатането на повестьта.
Ето извадки отъ словата, за да се види какъвъ е билъ езикътъ на българския учитель-писатель, който почналъ пръвъ въ Македония да печата книги на новобългарска речь:
. . . Имйло товЗ, време царь невЪренъ: той цйрь нёщо мй завйд-Ьлъ ы гйрасъ на того ст"аго пр°рока ДанТйла, й го фрълйлъ на арслйни: жйвъ да гб изёдатъ: &ле чудо дйвно, й мнбгв голёмо! тйковУи сйлн!и, а страшни арслани, амй мв сё поклонйле, й ноги ми лизале, й кротки ми сё йучинйле, кйко (овцы на бвчйрь; глёдайте сегй, кбй йма вГ.ра й чисто живёе. . . Тешко й гбрко вамъ кЪ дй бйде на вйше думирйнЪ; сёкТй день давйте на д!йвола х!лйди: вйши грЬшни речи й збброви й сйте вйши рёчи грёшни гй пйше д1йволъ бу не гбви тевтёри; вй е слёпъ бумъ не видите тйе бузды, що вы завздйлъ д!аволъ; й вй влечё бу в'Ьчна мйка, сега човёцы кйкы слёпи на сёко злб тръчатъ, кйксо тй на сиджйри пейте, гй вйкатъ, да гй връзатъ, й они хбдатъ, й тр'ьчатъ да гй връзатъ бу сиджйри, тйка й д!аволъ тръга й ходи по човёци, скоры да имъ връзе бумотъ, да не познаАтъ свойте грЬхови, мнбгк сё рйдие дГйволъ за тйе човёцы, кои не мыелдтъ гр’Ьхбвите й бумирйн-fe Tie кои с^мйратъ безъ покйдше (отъ стр. 26 — 28)
4. — Бележка отъ 1805 г. въ печатна кормчия, on. попъ Георгия, синъ на Хаджи Якима- Gia светла книга, гллголе/Ила Кор/МЧИА, си естъ нолюканонъ, ЖН’Ь есть гр^ш НОЛЦ- ПОЛЛ ГсорПЮ, попъ 1олкил<овичъ, ОТЪ 6грИ-Д<р‘ Плллнкл, купнлъ «А ПрОЧИТЛЖА рДДИ И ПОЛЯН ДУХОКНИА- К'ь
повесть рЛди ОТРЛШМГСЭ н ETOWGD пришвотвш xficTOfirt, СОХРАНИЛА w различны СТЫ)(!Х пи-UHiAXz’ и Пр8ТД£ННД МЛ ПрОСТ^ИИНЙ ЬЦЫКЗ Еолгдршн » ползоблЩа ради простейших».
ЧЛЬ-кка'йХ И ШКНИЖШфГ С П 11 G А Н 11 Я А
IV ХЛДЖЙ iCOOlMrf ДАОКЯИ, и прщдйд на туп» Пот1рлн1лчз ГОСПОДАРЯ
К V Р Ъ X Л Д Ж Й Ihqa w Щип^ н
тъ хдджй стЛнко £ крятовО;
и
КГРЪ Д1ШЙТР1Й ФЫШПОСПЧЪ и» бгри Дере Паданка За
д а ш £ к н о е йХ1 с п я с ь* н I с
Па<ТОАТ£ЛЬ КЫСТЬ
ДНМЙТР1Й ЮОЛННОВИЧЪ SS’gVpa w С nipд.
В ъ R Й Д И И Ъ Г ? /1 Д ъ По'имзды Ердд(Б: £<с^чилиц(Д Оуыг&рскзпр
1 8 । 1
Български старини изъ Македония
10
146
л'кто отъ рождества по плоти Еогд f4wt (1805), лтксецъ лыртъ у грддъ Gd/мококъ (СНУНК., IV, 296).
5. — Бележка на гръцки отъ попъ Георги, синь на Хаджи Якима, на коритЪ на неговата книга 'Арас TtuXwv а<отт]р(а. Бележката сега ни е известна само въ бъл гарския й преводъ: „Отъ книгитЪ на попъ Георгия, родомъ отъ Паланка, свещеникъ кочански, добъръ служитель на евангелието, по потекло отъ българитЪ (twv BouAyaptov), при архиерея Авксентия, конто посещаваше новитЬ църкви въ Ново-село, Щипъ, Кочани и Кюстендилъ". Бележката ще да е била писана около 1816 год., когато е била съградена кюстендилската църква Св. Богородица. Срв. СНУНК., IV, 295—297; Йор. Ивановъ, С-Ьверна Македония, 321; Нео-фитъ Рылецъ, Описаше болгарскаго священнаго монастыря Рыльскаго, 44. Отъ поменатия екземпляръ на 'АрартшАо)? а<1)тт)р(а ще да е превеждалъ на български Хаджи Якимъ, бащата на попъ Георгия, своята книга Чйдесд престиж Бго-родицы, печатана въ 1817 г.
6. — Помениче отъ 1817 год. на Паспалевци, Паланка. Въ заглавието поменичето на покойници е наречено вйквдръ. въ смисълъ на „тетрадка". Ойе кВккдръ прдви ддскдлъ ИФ'кчо еъ лето w сотворениж лчира г^тке (7325) w ржтвд же по плоти Бгд Олова гдшз1 (1817) Л1цъ шктбври денъ Д|.
Да ли поменатиятъ даскалъ Йовчо не е нашиятъ да скалъ Якимъ Кърчовски? По-горе, стр. 141, вид'Ьхме, че Йовъ монахъ ще да е билъ сжщиятъ по-късно нареченъ Якимъ.
7. — Монастиръ Св. Якимъ Осоговски или Са рандапорски. Намира се близо до Паланка, въ западнитГ иазви на Осоговската планина. Той билъ основанъ отъ ду-ховния ученикъ на св. Ивана Рилски, Якима, който живЪлъ въ XI—XII в. Презъ XIV в. монастирътъ билъ възобновенъ отъ кюстендилския князъ Константинъ Деяновъ. Огъ това време ще да е старата църквица Св. Богородица. Главната монастирска църква е била изново съградена въ XIX в Строежътъ й почналъ въ 1847 г., била свършена и освс тена въ 1851 г. Главенъ ктиторъ станалъ Хаджи Стефанъ
147
Бегликчията отъ Паланка. Главенъ зографъ билъ известниятъ български художникъ Доспевски.
На два мраморни кжса, пазени въ монастира, прочетохъ следнит-fe редове, вероятно надгробенъ надписъ отъ 1350 г.:
1°...........М . . . Ц1КС . . .
. . . №СН МЛрДНЮ ЫЦД.
. . . горко СЛЬ^ЕфН . Т ... .
... ем прнкры...........* . .
2°.
. . . кер1) ко двор цркы. . .
. . . ъдс мъ^лидсм..........
t КЪ ЛЪ fSEB. нн.... ы своими весе.... ск-к . . мн .
. . . КБ<й ОСТАВИМ
(ОМр . . н . . .
8. — За живота на монастира презъ XV в. е важна бележката отъ 1474 год., когато на негови монаси била отпусната помощь отъ богатата Дубровнишка република. Дубровнишкиятъ съветъ по просбитЪ (consilium Rogatorum) разрешилъ да се дадатъ 20 перпера (жълтъци) „милостиня на българския монастиръ Св. Якимъ" (. . . elemosinam mona-sterio Sancti Joachim partium Bulgarie. — Liber Rogat. отъ 1473—1476 г. на дубровнишката архива, цит. у К. Jirecek, Das christiiche Element in der topographischen Nomenclatur der Balkanlaiider, 63—64, Sitzungsb. d. Akademie, B. 136)
9 — Приписка отъ XV—XVI в. въ житие на Григория Омиритски, писано въ монастира Св. Якимъ Осоговски:
Оукы закысть и ieipt 5 йдалм.
СгИЮ КНИГоу ПОЧЕу ПИСАТИ ЛГксЕЦА НоЕЕрНД КЬ Пр&ВН дань при !гоулнн8 ГлЕрилВ. вь люндстнрж Одрдн’дАпор, ад КНИГА, врВАНК ЗОЕОЛ1Н, IlpH ЕКАИСИДр'уй ЖдДЕЮ, СЛгкрЕН! II ГрЕШНН НЕрОЖОНДуЬ Шн(8)фрИЕ. Оувы AiH'fc, Ц1О Проводку НО! !ИМ писаке w зависти (Сто)ановиЬ, Записи, № 9371).
*) Може би: Оли(к«ра). Оливеръ е билъ северомакедонски владетель иъ времето на Душана. Надписътъ ще се отнася до н1>кой близъкъ човЪкъ ИЛ Оливера,
148
10. — Въ 1586 г. игуменътъ на Осоговския монастиръ, Гервасий, отишълъ за милостиня въ Москва, заедно съ други свои събратя отъ Кюстендилско и отъ Трънско.
Въ архивнитк документа за това пратеннчество въ Москва четемъ, какъ на руския царь било съобщено: „О при кздк къ нимъ изъ Болгарской земли, изъ обители Благовк-1ден1я митрополита Виссариона Колоссейскаго (-- Кюстен-дилски), и отъ великой горы (О) со г о вицы изъ обители пусты ножи те л я 1оакима, игумена Гсрваая, да изъ Былина монастыря Архангельскаго священника Стефана“ (Сно-шешя Poccin съ Востокомъ по дкламь церковнымъ. Спб. 1858, т. I, 182). Запазенъ е и преписъ отъ молбата, която просителитк били подали въ Москва. Тамъ между друго четемъ за Осоговския монастиръ, какъ нЬкога ктиторъ му билъ кюстендилскиятъ князъ Константинъ и какъ отъ земе-тръеъ и турски золуми той западналъ: Пли* Колдгднского грддд кдко есть кы создд о прЕЖНи стпочившй ктито Кон СТАНТИНД ВЕЛПКАГО ЕОЕКОДЫ & ЗдФсА ПрНПрД ПОКОЛЕБАЛО О труса зелгкндго и уочЕдю дд к понокнлю д еддщ не слгкслю... СЕГО ради ЖОЛИЛЕСА... да НЕ ( Н11) КуДЕ КТИТО СТЛЕу ЛЕНтрю
Н да НЕ (~ ни) ПОНОВИШЬ СВТЫЕ ИКОНЕ! И СЁ'тЫЕ ДВЕрИ И зак-i; I! кдтдпетдзлед и стые скутп на стые окразд . . . Игъ да укрЕПн десницу твою. . . нд век ИНОПЛЕМЕННИКИ И БЕЗБОЖНЫ дгарА (Споменик XXXIX, 38—39).
11. — Презъ XVII в. монастирътъ Св. Якимъ Осо-говски се билъ доста замогналъ и обръщалъ вниманието дори на турцитк. Отъ еръдата па сжщия вЬкъ сж свиде-телствата на Хаджи Калфа и на Евлия Челебн. Първиятъ отъ ткхъ, като говори (Rumeh und Bosna, 94) за Осо-говската планина, не забравя и за тамкашиия старъ .монастиръ, гдето подъ едно кубе били положени тЬлата на ктиторъ и ктиторка. Вториятъ турски пжтешественикъ казна, че Осоговскиятъ монастиръ билъ старъ, голкмъ и цвктушъ. че светинята била посещавана отъ много гости, за конто имало приготвени стотини постилки и завивки отъ стари копринени и златоткани Платове. ГоститЬ били услужзанн отъ монасигЬ съ голкми почести (Сияхатъ намеси, V, 5(- > Срв. български прсводъ у Й. Ивановъ Скверна Македония, 192).
ТДУ
12. — Изъ дневника на Арсения III Черное-вичъ. На пжть за Божи гробъ, патриархъ Арсений миналъ въ 1683 г. презъ Славишкото поле (сега Паланешко) и презъ Паланка, гдето отседналъ въ метоха на Осоговския монастира:
Конак д 8чинислю въ Сиакишткшл| полю въ село РадикВждк, и то полге изовилно веклп! потрЕКнылш, и довро НЛЛ1 БЫСТК.
Конак . е къ ПаланкВ оу Кривом р'кци вк лгЬтоув ЛЮНДСТИрСКШЛ!, и ТВ уарКЧ’К ДЛДЕ Н’&МЕНЪ KVp ГЕрДСИЛ! Осо говскш, и обештд се поити с налш нд поклонгенм ст(оле8) грок8, и сътвори л<8 диволк пакость и не поиде (Гласник XXXII, 186).
13. —- Въ 1686 г. патриархъ Арсений пакъ споходилъ тоя край и дошълъ въ монастира. На края на едно евангелие въ Пекъ Арсений бележи: . . Нже по блдгоддти Пр'ЬсВЕТДГО И ЖИВОТВОрЕфДГО ДУХ’Д ДДННИЛ1И ШБЛДСТИ ВСЕуЪ срвскиу и полюрскиу II влкгдрскиу ЗЕЖЛЪ и прУидюу ЗДЕ ВЪ ЛЮНДСТирЪ Шсоговъ и ШБрЕтНс СЕ НЕКОЕ НЕ CTpOEHiE О црковны ВЕ1|1Е\- . ПдкЪ СЕ СЪСТрОИШЕ И НЗНЕСЮШЕ ЦрКШВ1ПЕ Вткдри ПрЕД CJl’kpEHIE Л1И И ОБрЕТЕ СЕ КДНДИЛ СрЕ-врниу . /Из (47) . злаки срЕБрниу (= позлатени) . к (20) . чаш з (7) . дискоса а (1) нафорник а чаша ВЕЛИка с поклопол! . и еднл чаша pisha Чркноеви^а в (2) . потира и еддн велик древни в (2) кгвота з (7) рюлннуе (— медници) и вдна келикд . в (2) тиквице . в (2) . ручке . в (2) кан-дилнице . д (4) . евднКелТа Л1 и з (47) крьстова еднд па-tia+iva . .р.д (109) . кашнчица . .в (2) . звездице . и две ||1дке (— патерици) . сил вышеписднд вса ш срЕЕра. Поната-тькъ патриархътъ кълне ония, конто би се одързостили да посегнатъ на монастирскитк утвари, па добавя: Писао cie къ всако ВтвркждЕШЕ II съуранЕШЕ лета сЗрчд (7194) . аупз (1686) лгесЕца февруара ка 8 ДОсогшв8 . ЯрсЕнк (Jястребов, Податци за истори)у српске цркве, 83 — 84).
14. — Изъ Сарандапорския лктописъ. Тоя летопись, сега въ Сараевския музей, е билъ нЪкога въ монастира Св. Якимъ. Въ него сж паправени добавки за случки, относещи се до монастира Св. Якимъ и до южното славянство. Ето нЪкои отъ тия бележки:
150
Еъ д('кто) ^зцод (6971 —1463) прими црь /Иехлидбегк (— Мохамедъ II) въсоу Еосн8 и доходи оу мдндстирк Од рднддпорь нд Кривой р'Ьц'Ь и крддга босьнкскогд оухвдти и здклд . . тожде л-кто пр-кстдви се и 0шмд Кдтдкоузинь июн КЕ
Еъ л("кто) t зцчз (6996—1487/88) оунише дракдмн'к и мисирднЕ цр~а Едмзнтд воискБ нд своей земли . тоже же л'кто пр’Ьстдвн « и Блгочдстнвд црцд Ждрд, деспота Гюргга дъщи оу вжевК мцд сеп въ пек дн I . и тожде л*кто пр‘к-стдви се нгоумЕнк Одрдндлпор'скыи kV ЯрсЕШЕ
Еъ л(‘кто) (гзцчд (6999—1491) изыде црь Едгазитъ съ воинств® до МдкедоН1'е и стом три мца въ грдд*к ФТдн П8ск и павы рдспоустивь ВОЕ . възврдти СЕ въ Цригрд.
Еъ л('кто) f3 (7000—1492) изыде црк Бдгазить пакы СЪ ВОИНСТВ® И СТОД KWH ГрД СлрдДКЁЕ ГЛКМ1Н СофТд t НЕ^ДЬ И W тоу ПОШЬ ПЛ'кнИ арКДНДСЕ pEKOMIH КроуЕЛЕШЕ (Гласник земал)ског музе)а, VI, 1894, стр. 461 сл.).
15. — Сарандапорецъ издава въ 1855 г. книжката Пшлдше. Тая книжка отъ 16 стр., 8°, видЪхъ въ монастира Св. Якимъ. Тя е била напечатана съ ср^дствата на тамош-нмя монахъ Хаджи Йована. Озаглавена е: Послана нд гос-J НАШЕГО 1нс8сД ХрИСТД ПрЕВЕДЕНО отъ гржцкн нд кжд-кёй азыкъ отъ (т. Еждковд Ж(еравненецъ?). Ндпечатд СЪ ИЖДИВЕН1Е НД X. [овднд ОТЪ (тВ. А11ИЛ1Д 1855.
16. — С. Търново, Паланешко. Надписъ надъ i; ата на селската стара църква. По преписъ на В. Ди
>овъ: t ИзВОДЕШЕ ®ЦД . И ПОСПЕШЕНИЕ И СКВРКШЕШЕ СТД । сьвркшн се си . Бжствнн xpaaik . стд . । чВдотворкцд , ГОВД НиКОЛДЕ , I СДГрДД! СЕ ТрйДОЛЪ . И СЬШСД СЕ . ВК де о f3iri (7013 или 7113) прЕЗвитЕрд . Пей i подрожи Про1кд. Датата отъ Р. Хр. ще да е 1505 или 1605.
XIX
Кратовско
1. — Кратов о. Надписъ надъ западнигЬ врата на хвата Св. Иванъ Предтеча, въ махалата Варошъ:
Ео СДДвВ СТЫА И ЖЫК0ТВ0рА1р1А трсц И . ШБНОВИ СА СЕЙ ГТКИ ХРЛ/ИЪ СТДГО 1одннд ПрЕДТЕЧИ Тр8Д0Д1Ъ и ижди
151
1ШШЛ4Ж обфЫЛеЪ урИСТеДНСКИЛеЪ, Йрк£ да ПОЛеАНеТЪ Егъ ВО црствеи скоелеъ в л’кто w ’Ядалеа зтмд . a w Хрта . 1836 ЛАМИ.
2. — Пакъ тамъ. Надписъ надъ западнигЬ врата на църквата Св. Николай:
| Сие БОЖесТКеНИИ \'раЛ1Ъ КСЛИКаГО СВАТИТеЛА НиКОЛаА обнови са иждивениелеъ екфнлгъ уристиАнолеъ во царство сВдтанъ ЯбдБдъ Жеуитово: при ЗауариА аруиереА во лето господне 1848 f.
3. — Пакь тамъ. Охридскиятъ архиепископъ Доротей поржчилъ на дякъ Димитра въ Кратово да препише за Охридската църква преведения по-рано на сръбски номо-канонъ. Докато дякъ Димитъръ работЬлъ на поржчката, архиепископъ Доротей билъ дигнатъ отъ своя постъ, поради вражда та между него и охридскитЬ боляри. Султанъ Мо-хамедъ II, завоевательтъ на Цариградъ, назначилъ на До-ротеево м-Ьсто на охридския престолъ бившия цариградски патриархъ Марко. Това било въ 1466 г. Въ своята дълга приписка къмъ номоканона, дякъ Димитъръ, като изрежда станалото съ поржчката на книгата и събитията, конто се случили въ Охридъ, моли се на новия архиепископъ Марко да приеме неговия трудъ. Деветь листа отъ номоканона заедно съ приписката били взети отъ Григоровича отъ Охридъ и сега се намиратъ въ Румунцевския музей въ Москва. Ето нЪколко извадки отъ послесловието:
. . . Еъ л-кто гвц'од (6974—1466) . . . ен’дйктёй», де . По пр*ксел1€нёи же сего пр*кре*ннаго аруёепкпа влкгар’скаго, к^р’, Доршбеа . np'fce'ленике» пр-кстол!? оурёд’сколеоу Встрааетсе, к₽рь, Жарко, патреаруе» бывши Кюнстан'тенга града, покел*к нёелеь црткоу|ОфЯго.
Тогда же й Гере въ лейрегклеь оустроенён пр'крече'ннолеоу соу'фоу аруёепкпоу оурёд сколеоу, Kvp, Доршбеоу. й ок’уодефоу ВЪсы й села й градовы но ювласти дрвжавы своее'. цркшвнаа направлгаеофоу, и верные люди гик къ в'кр'к потвре»жак>фЬ. еериклеочнсс, авёе прейти и въ наше вгоура'нилеое дгксто, ре' колесе . Кратова . й тоу леножаишаа о цркывны, съ сфеннеплен if йнсЗкш, и прввылеи ш волгаре» ле’кета Кратова, w серенны правиле» съворн-к йзлагаеофВ . . . тогда же признанна лее
152
къ «Е'к сътворк . . . гако да исш'шоу здконни съи великон црквы оурц'скон, прьвон ’Гоустмши, о шелСже и повыше пр'к-B'kciioai'liHoyTo вы . на срккскыи езыкк ир*квЕДЁнь кывшГи занй не йлгкти глмцюу тые кипы оу сееФ с’ъ.пбрн'кн цркки о)(р1Д скои, по Езк коу сркк'ско/мБ йспнсан'к, ра’зв’к по гркчкскол|8 . . . Т’кл! же й лзк тлково/моу повЕЛ'кнГю поноудившолюу ЛЕЕ въ ciE влго1€ н вгооугбдноЕ д'кдо . . . (Отчетъ Моск. Публ. и Рум. музеевъ за 1876 1878 г., стр. 20 — 21).
4. — Кратово било богато рударско м-Ьсто за олово и сребро. Тамъ, презъ време на сръбското владичество въ XIV в., имало рударско тържище, гдето освенъ западни саксонски рудари били настанени и сръбски спсциални власти. Тамъ имало и малка дубровнишка търговска колония. Прих идването на турцит-fe, часть отъ иноземнитЬ рудари останали на старата си работа. Къмъ това търговско сръбско влияние въ Кратово се прибавило презъ XVI в, и духовно, юрисдикцията на Печската патриаршия. ЕпископитЪ на Кюстендилската епархия, която обгръщала освенъ Кюстен-дилско, още Щипско и Кратовско, за да не се излагатъ на религиозни неприятности въ току-речи изцЪло турския тогава градъ Кюстендилъ, чссто прекарвали въ Кратово, подъ закрилата на влиятелни маденджии-рудари християни. Ето защо по снова време въ Кратово се чуватъ имената на единъ книжовникъ и на единъ владика, конто се издавать за сърби, покрай други, конто се казватъ българи. Повечето отъ епископит-fe на северомакедонскитЪ епархии, като подчи-нени на Печската патриаршия, били родомъ сърби. Вражда между българи и сърби, свили едни и други вратъ подъ турския яремъ, не е имало, толкова повече, че и печскитЪ патриарси признавали официално, че сж духовни наставници и надъ български земи. Срв. по-горе стр. 107.
За сърбинъ се обявява попъ Иванъ, който живЪе въ Кратово въ XVI в. и преписва книги по поржчка. Още младъ, той ирениова въ 1526 г., въ лгксто воРоуранилю Кратово. единъ молитвеникъ за баща си (Сто)ановиК, Записи, № 455). Въ 1558 г. и 1569 г преписва две евангелия, сега въ Зографския монастиръ. Въ 1562 г. преписва пакъ евангелие въ Кратово, по поржката на Матея, ламбадарь на софийската църква Св. София. Това евангелие се съхранява
153
въ библиотеката на Св. Синодъ въ София. Въ 1567 г. прс-писва литургия за своя братъ, вероятно духовенъ, киръ попъ Иванъ въ София. Книгата сс пази въ Рилския мо-настиръ. Презъ сжщата 1567 г. той преписва евангелие съ прекрасни разноцветии орнамснти. То се пази сега въ Цър-ковния музей при Богословский факултетъ въ София. Къмъ края на живота си той се вестява въ Ромжния и тамъ въ 1581 г., въ Кралево (Кракова) се издана за първи пжть като сърбинъ, при прсписването на евангелие: Еъ зелмн угровлефнскон ВЪ лгксто КрДЛ1€ВО . . . пнса мънши II по СЛ'ЬдНШ ВЪ СВЕЦПНПцк^ ПрОТОПОПЛ IwdHHK СрЪКЫН W ЛгксТЛ Кратова (С то ja новик, Записи, № 752). Да ли само тукъ думата „сърбинъ" не е употр'Ьбена въ влашкото й простонародно значение, въ смисълъ на „българинъ"?
Владиката Михаилъ презъ средата на XVII в. държалъ голЪмата Кюстендилска .епархия, въ която влизали още Кра~ товско и Щипско. Той се подписвалъ въ 1649 г.: aiiTpouwaiT А1н\аи БансккГ (Баня Кгостен тилъ, Кюстендилъ баня). Краток скм и Щй; въ 1652 год. той проширява епархията си и се титулува Д1н\анла. лйтропоиптд КоласТискдго. зоволкчо Банга, Рад0,иГрскдго, Cvpiip’iuricKdro, Краток’скаге, ПаамГскаго, Щи и’ ска го, Радовнцжскаго (Сто ja новик, Записи, № 1487). Михаилъ, който обичалъ да пребивава повече въ Кратово, е назовань въ одно писмо адресу вано му отв Руси я въ 1653 г.: лштрополитБ Кратокскол1Ь (Споменик XXXVIII, 62, 63); така е подписанъ въ 1659 г. и въ единъ ржкописъ, сега въ Хилендаръ: AiH^anai, лштрополитк Кратовски (Сто-)ановиИ, Записи, № 6912). Той на места бслежи, че е отъ срксглЕ зел1лн града Кратова, или само сркскыё зелми. Тия изяв ления обаче се обясняватъ отъ автобиографичните бележки на самия Михаила. Той билъ отъ сръбски княжески родъ. Бащг му Николай, разоренъ отъ турците, станалъ свещеникъ, г сина си Михаила проводилъ при сръбския патриархъ Паисия Михаилъ служилъ при Паисия 11 години. Патриархъ Гаврилт направилъ Михаила митрополитъ кюстендилски, но добре гс обралъ. Михаилъ билъ богатъ, та и турците чесго М) вземали големи суми, веднажъ 500 златни монета, друп пжть 1000 талера. Той ходилъ въ Света-гора, Йерусалимъ а по просия въ Русия, Влахия, и гледалъ повече своетс благоденствие, като оставялъ паството си. Въ Москва из
154
действувалъ да дадатъ на негово разположение 12 кола за превозъ на книги и разни ствари. После пакъ ходилъ въ Москва. Срв. повече у Ивановъ, Скверна Македония, 266 сл.; Глас Српске Кра;ь. Академике LVIII, 233 сл.; Цоневъ, Описъ, 129 сл.
5. — Приписка отъ 1571 г. на последний листъ въ миней, писанъ отъ попъ Лазара кратовецъ:
Сдана тек к Бе" наш* слава тев-k. й пакы рекоу слава тев^. нзволнвшоЛАоу даровати намело и конце късдкамоу начинан'но влгсу прославлга1о1|1оу тн се вь нюлаь. ним й къ в*ккь1 в*к-колеь. пнса сею кнГгоу юкааннын н лиапии въ сфеннице* по Лазарь w лгкста Кратова, въ монастиръ. . въ уралгк простые Eije чтнаго й сллвнаго еее оуспе'нёл. писа се при егоу-лееноу lepoaeonayoy Павлоу. сноу Нпкгфора /Норозвизсклго въ лгкто (7074—1571). леаил ка (А. Поповъ, Описаше, 304).
6. — Бележка отъ 1666 г. въ рукопись, подаренъ на кратовската църква Св. Никола:
Да се знае как© приложи Петко Пепеларъ w Рътакъ ш Павлешенкци’) сне еуглие w Ролмнове келие. и шврете га ва т8ръскеи р8це и (ик8пи га за са.тн (1350)., и приложи га ва град Кратово ва съкоръною црьковь шца наше(го) арьуи1в-регау урнстова Николи. И паки ако се изъшвретс некой врата ва свет8ю Богородиц^ Романове келие да превивае, паки да се поддеть везъ лепре, да есть тако: ако ли се не соврете нико, a who да превиваетъ ва светаго юца нашего Николи до сконъчание века.
И писа се сие писанТе 8 град Плланъке ва л(е(то г^'.р о д (7174—1666). месецд фс| ъфарл пръвн дьнъ.
И паки писа Петко w Рътакъ севе wnipn листъ и син8 скоем8 Павл8 проскомидию И писа Петко подрВжие свое КелЬ’— поменпкъ (Сто)ановий. Записи, № 6950).
7. — Велко Поповичъ отъ Кратово. Турско-австрийската война презъ 1689 г. принуди гол-Ьмъ брой хри-стияни да изб-Ьгатъ въ Австрия заедно съ отстжпващигЬ отъ северна Македония и Косовско австрийски войски. Отъ
*) Село въ кумановското Овчеполие.
155
тия бйжанци е билъ и Велко Поповичъ отъ Кратово, който презъ 1704 г. въ Будимъ преписва сборници и лйтописи, а презъ 1706 г. съпровожда отъ Будимъ до монастира Круше-долъ (Фрушка-гора) останкитй на сръбския патриархъ Арсения Черноевичь III. Ако и да е работЪлъ въ сръбска срЪда, Велко не е забравялъ българското си отечество, та на две мЪста въ своит-Ь рукописи, единъ въ монастира Раваница, другъ въ Гъргетекъ (Фрушка-гора), той бележи: 1) Книг» сию чрьтдх оу БйДИЖСКОИ кароши дТдкк Ггклко Поповичк шткчкст-комъ же w влкгдрск'|с земли, ш жеста Братска. . кк л'кто 1704. 2) Gia книга извранна разаичнижи слови чрктдх ю оу Б8-дижскои кароши д’|дк Е’клко Попович ючьствшм же ш влк-гдрскТе зеж'ли, ш жеста Кратова... къ л'кто гл.ф д. (1704). По тол! же по дкои* лгктех lijr.s. (1706) кк нрестдклеи1е ске-ТОПОЧИВШОДЙ5 патр|‘ару8... (Сто]ановий, Записи, № 2128, 2129, 2147).
8. — Пакъ тамъ. Приписка на последний листъ въ четвероевангелие отъ 1562 г., сега въ библиотеката на Св. Синодъ въ София. Книгата е била поржчана отъ ламбадария на софийската църква Св. София. Писана била въ време на знатния кратовски боляринъ князъ Димптъръ:
Gie ст'ое й вжтвное cvaie 8писа се къ иНсстф Краток© по здпокФди гна /Идтдед aaai'ca pia келгкаго cfie и келйкые цркки G6z|sih Сар'дакгстей. къ днии влгочъстикаго й xoaio-кикаго госпбдара кнезд Димитри прдке'цку же тогда просто влчкствм къ срквли kv /ИдкарУоу др'хтепкпоу, къ Пени. Писа посМнш й жънши сц1нннц*к', та пш Iumhhk. й жлю се aipe йто и погреши люв'ке рд вине, простете д ва Бк да прости. Къ лФто (7071 — 1562) жц1 ceimMBpia. Срв. Спростра новъ, Описъ, 55. Отъ това се вижда, че въ 1562 г. Св. София още не е била обърната на джамия.
9. Пакъ тамъ. Приписки отъ 1564 г. въ житието па Св. Николая Софийски, порл^чано на доброписеца попъ Лазара въ Кратово (за него срв. по-горе, № 5):
а) Писа жногогр,к|пнк1 и жънши къ сфёиниц'к’, та клкк одгдцъ (тайнописъ—понк Дазаръ) къ л*кто. *^6к(7072 1564).
жцд iioHia: GaaBa Бо\ нашем» въ k4kki к’ккю алинк.
156
б) Еъ ДН1Н Б/1Г0ЧЬСТ||ВД ГЮПОДИНД КНЕЯД Димитри и йко ноли тога cT’i'f й в'клшуи цркви Пръвёе 'Тйстин1анГе. икса се и скложп се cia KHira. въ вгоураииме" лгксте Кратове. Срв. П. А. Сырку, Очерки изъ исторш литер, снош. Бочгаръ и Сербовъ въ XIV—-XV в., XXII.
10. — Другъ кратовски б’Ьжанецъ въ Австрия ще е билъ и духовникъ Григорий. Една бележка въ печатна книга въ Гъргетекъ поменава за него следпото: Данни кддднка цетинскн кйпн ciro книгй, и иодаровау го чксти'ки-шемй дйуювннкй KVp Грнгорно iepoMoeiayS, рожденна! w Кра това, оу Еоудпа»'скон дщанон БДршши. на fa ф.в! (1716) при оске1||енно/м8 господний аеитропоаитй Боудилккомй и среде сколи: кур Еикгентёю ПоловнчЙ (Сто)ановик, Записи, № 2296)
11. — Ана монахиня отъ Кратов о. И тя те е била отъ кратовскитЬ преселенци Вь описа на девическия мо настиръ Язакъ (Фрушка-гара) отъ 1753 г. се поменава: „Апл монахиша, родилаца у Кратову во Болгар!и, льет имат от рожденна 81. . . Пришла зде в монастир 1747." Текстыъ е съ подновено правописание (Д. Ру варан, Опис српскнх фрушкогорских манастира од 1753 г. Ср. Карловци 1905, стр. 88, 89).
12. — Календаръ отъ 1818 год. Едно отъ първит). печатни повобългарски д-Ьла с и календарътъ, печатанъ презъ 1818 г. въ Будимъ съ иждивението на кратовския търго вецъ Нешо Марковичъ, който помага и на другъ български писатель, па Хаджи Якима. Цфлиятъ надсловъ на тозн пръвъ български календаръ е следниятъ: Календарь йлй месецо сдсвъ вычини. Оонранъ iv лшого страий въ кратц'к рлдн деспот\ Кйлгарскомй народй. ноложнуъ ли.чн трйдъ. азъ Цке'тко уаун Геюрги’въ, родо.иъ ц> Панагю'ршра, к 1818. луесець "ок ronp'i i й начертхнёго посидел въ Ейднлгк. На Tt-нъ йзддтъ трйдол!Ъ Г. НешоЛ1Ъ лИдрковнчелгк, родолеъ w Крлтовд.
13. — Л'Ьсновски монастиръ, Св. Гаврилъ Л Ьс новски. Хагиографски и химноложки паметници сочатъ, чг ЛФсновскиятъ монастиръ билъ възобиовенъ отъ духовния ученикъ на св. Ивана Рилски, Гаврила, който билъ родом).
157
отъ паланешкото село Осиче. По-късно, въ 1341 год. монастирътъ билъ основно възобновенъ отъ великия воевода Ивана Оливеръ. Тоя монастиръ е билъ гол'Ьмо срЪдище за книжовна работа дори до ново време. По време на второго българско царство останкигЬ на св. Гаврнловото тЬло били пренесени въ Търново, въ „Трапезица, въ църквата на све-тит'Ь апостоли". А че монастирътъ е существу валъ и преди Оливера, срв. по-долу стр. 161. Това личи и отъ надписа на каменна плоча, зазидана отвънъ въ абсидата на църквата. Плочата съ надписа сл отъ по-старата сграда, а сегаш-ната цьрква е презиждана въ 1341 г. За да обявя надписа, който се показваше само съ две букви, бЪхъ принуденъ да разкъртя часть отъ зида около плочата Ето факсимиле на надписа:
А гт н ( А
14. — Пакъ тамъ. — Надписъ отъ 1341 год. за възобновлението на църквата и за влад’Ьнията на монастира, потвърдени отъ новия ктиторъ Ивана Оливеръ. Надписътъ е издълбанъ на хубавия мряморенъ горепъ прагъ на храма:
t СС CIH CKT.TAUH н тсты храмь келнкдго глнскодс KI.I1II) CIIAh ЛрИСТрЛТИА MlXAIIAA. Сь^ДД СС Н CbRphUIH СС К1> дни Стефх крл. сс трндомь I II ОДД АII ни: ПК рлкх КИШ 1<йД ксднкаго воеводе (Олннсрл. н и<>дро\л;игл его рдви бжню Динсу МлрН н КЬ^ЛЮБДСНЫАГО БМВ СНА КрАНКА. К At S. Ы М. Ъ (6849 —1341). Сс же седл и метохТе село кош. ||рквс Л*с-ноео. ch ^асслкомъ Лвкокн и Блкоки ![рквь стга Николс ск ССАОМТ*. I HI ртяр Z^CCAl.Kh Глобнца н село ДоБрьсво н к Дрткенб сть кднеен н ^дседь(кь) Псц1ннк(ь) сты Прокопис, н катнпь Влд нд строн(?) в к Ijlitni сти Ннколл поп С!фнекь. и к. кккен :
Оливеръ е утвърдилъ старитЬ монастирски владения и, може би, нЪкои нови приложилъ. Отъ поменатигЬ въ над-писа м-Ьста сега се знаятъ:
158
1. ЛЬсново, село гдето стой и сега монастирътъ.
2. Луков о, селце подъ Обловъ-върхъ, на с-и. отъ монастира 1 часъ пжть. Има 11 кади и е турски чифликъ.
3. Ба к ово, местность на х/г часъ източно отъ ЛЬсново. Има монастирски ниви, горичка и развалини отъ църква, съ храмъ Св. Спиридонъ.
4. Глббица, селце отъ 4 клщи (2 турски и 2 монастирски). Намира се на 2 ч на югъ отъ ЛЬсново. Монастирътъ притежава тамъ повече отъ 300 уврата ниви и ли вади.
5. Добрёво, село на 1 часъ на западъ отъ Л'Ьсново. Църква Св. Варвара
6. Пёщникъ, местность на х/4 ч. на югъ отъ Л'Ьсново. Развалена църквица.
7. Църквица Св. Прокопий се намира между ЛЬс ново и Пёщникъ.
8. Църква Св. Никола въ Щипъ, поправена, служи сега за съборна.
15. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ ктиторитЬ отъ г. 1349, надъ по-горния (№ 14) надписъ:
’AvTjyepGT] ix paGpcov, xal av/joropcG'/j 6 Qsiog xal nc£v(os)nToc; vaos tod xa^apys Mijf 8c’ ё£бов тй тха^еитб'^Еатйтв Зестсбтоо тй Лоберг. x(al) xfjg ка^гитиуеататт^ paotXefoTjg МарГ xr(g AoSsptciTjg xal xffiv texvcov auxtov, Kpaixs x(al) Aapl3cv«. lift xvjg paotXei' SxEipivs x(a’) ’EXevvjg, x(al) тй бсь adxffiv xpaXv; тй ’Spool, pjvl aoySoxw s’. ex8c c;. w н з: tv8 в : f
(Съгради се отъ основи и се изписа божествениятъ и всечестенъ храмъ на военачалника Михаила съ иждивението на всеблагочестивейшия деспотъ Иоана Ливеръ и на всебла гочестивейшата царица Мария и тЬхнит-Ь чеда Крайка и Дамяна, презъ царуването на Стефана и Елена и, тфхния синъ краль Уроша, месецъ августъ 6-и, година 6857 (1349 отъ Хр.) индиктъ 2-и).
16. — Пакъ тамъ. Надписъ при лика на Оливера, на северната вжтрешна стена на църквата:
Язь рАБЬ хкь Нюднь (Однкерь ПО MATH БЖНН ГПА МН КрААА Стефана бнхб в срьБдемь веднкь нателннкь. помь велнкы сайга
поме КСЛНКЕ1 КОС кодл НОНК кслнкы (сскАстокрлторЕ?) ЗА нърное СМИ IIOpAKOTANHIE ПО МЛТ11 БЖПЕ11 II КЕЛНКЫ ДЕСПОТЕ КСЕА (sic) срЕвскыге земле и поморкскнге н bvectiihke грвкомь.
17. — Пакъ тамъ. Надписи при ликоветЪ на Оливера и на,жена му, на северната вжтрешна стена на църквата:
vj TravsuT’jyeaTarrj paoiXeisoa Mapia 7) Aiigspfva
6 TtaveuTuy^jTaTac (§вол;б)т7]£ ....
(Всеблагочестивейшата „царица" ‘Мирия Оливеровица). (Всеблагочестивейшиятъ деспотъ . . .).
18. — Пакъ тамъ. Надписъ на горния мряморенъ прагъ на южната врата, за границитЪ на монастирскитЬ земи презъ време на Оливера:
... . 6)КПП . (О ... 6 Ц1 ... О IIH3 ДОДЬ ДО . ОМ . А
ИОДЕ ГДКО ДОЗНЕ. ДО ДИЛЛ. Н ПО ДТ.Л8 К КоЛВПКВ. ТА ИЗЕ ДОЛЕ
ТА ВЗ КорНТННЦВ ДО ПВАК. . . С1;1С . . КЕ НА КлАТ1|Е Н ИА
НлАМВ Н NA »Х0 НА КВКОВВ рЛКЕНЕ Н II8TCME НА ПИСАНЫ ЕОрЬ
НА Кр-ЕЗВ НА ИЛАНННВ НА КЛОБ8¥Е1|1> ДО ПВТЛ ПЛ ДОЛИ ТА............
СИПЕ нр’БЗ ЛнПОКЕЦЕ ПОДЕ ПрНСАДЕ ИНЗЕ КОЛННКЕ НАДЪ ГССКО ЛОЗНЕ НОДЕ IICIHIO НА ДОЛЕ П<0 ^ЛСТОКСКЛГО р . . СТО ПЕрПЕрК . . . орв. 83Е МлАТЕНЖЕ ПОТОКЕ Н пръзь РдКЕНННКЕ ПО ДЪЛК Не KAMCIIB НА КнСТЛНЦВ н нръко ПрЪЗЕ Брвдо. през. . . . ДОДЕ НА ДрВМЕ КЪ llpEYEKB H ВЗЕ дрмв (О КрТА ПИЗ ДОЛЕ к Квнлшк II Приз БрЕДО К1> Кртв. II прево ИА MpAUOpE И НИЗЕ ДЪЛЕ К» Мллтескв доли нризк ръкк..........
Отъ поменатитЪ м"1>ста въ този слабо запазенъ надписъ, който замЪстя грамота за владение и граници, сега се знаятъ следнитъ:
1. Во л у як ъ, хълмъ до Злетово, ’Л часъ.
2. Корйтница, суходолида, */2 часъ отъ Злетово.
3. Паяковица (ПЗакокицд), местность при с. Щалковица.
4. У о местность надъ с. Близънци.
5. Б pi за, планинска местность между с. Мушково и с. Нежйлово.
6'. Колникъ се нарича всЬки коларски пжть по тия мЪста.
7. Млакье е селце надъ с. Горно-Кратово.
8. Раванйкъ, хълмисто м’Ьсто между селата Ратевици п Неокъзи.
160
9. Кисели ца е река при с. Рцванйкъ.
10. Прьчево може да отговаря иа Прчйкракъ, местность въ Раванишко.
11. Бунешъ е село.
12. Крстъ е местность между с. Бунешъ и Врбица.
19. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1627 г., на мря-морна плоча, зазидана отсетпе отвънъ въ южната стена на църквата;
| Еь л'ктш сзрле (7135—1647) създл се cia ледгер-шцл троудолж и потыраниежь равл ЕЖ1Л Л1и\\1И/1а и сна его Тюднл. при нгйлеенл Жл^шнл и ко цю приложи Ее да прилш въ. свею р8к8 н Ев да полгкнетк крат'по кои се трКдише кв цртво пенсе
20. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1581 г., на олове-ните плочи на покрива на църквата:')
Препокрне кназе Кратокскн Никола Еоичикк. при егВлине (тпирпдона и л|дстсръ Да лили ж и Еогое. Петъръ. л'кто отъ Ядллм 7089, отв Христа 1581.
21. Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1635 г., на монастир-ската чешма:
у Прнв'кде се cia вода тр8д6> и потира нее лгъ клгочкеты-каго утытора нашего кг Gvaiona и подроужёе его Ееса ш гра IJIiina и Кв да подлеть пл1Ъ источнике воды клге вь животе г/кчне". п кон ip© приложи Кв да пр;ьи(и) кв свою pov. bi л-Е гз.р.ж.г (7143—1635).
22. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ сжщата 1635 год., до кладенеца на монастира:
t Нривед(е) с(е) кода cia троудш и потыран1е“ клгочьстк-клго х'твтсра хажи kv Л!нудила и Лина Г в. да подлеть шик сторицею вь цртво иейсное «з.р.лм* (7143 —1635).
23. — Пакъ тамъ. Бележки2) отъ кривопаланчапипа Стоянъ (Стефанъ) Ивановъ по мряморнитЬ подпорки на юж лата църковна врата:
5 При мосте посещение въ ЛЬсново (януарий 1908 г.) имаше ciil.i i. на покрива, та се заловолявамъ съ нреписа иа Е. Каранов-ь.
а) Писмото с итого хубаво, издълбано съ острие вь мрамора.
о
t (>то1днь Икановк к лто fsc.fi (7215—1707).
f Стефднь Иванов1Кк к лто гй.с.кд (7229—1707) Л4цъ акг8 . (Т дне торшкь w Кржд река Палка
24. — Пакъ тамъ. Надписъ надъ трупа светци въ южного прозорче на църквата, отъ време на зографисването при Оливера:
?«> А,
ВЬСХВАЛЖ ПрПБНН ВЬ СЛАК1;.
25. Пакъ тамъ. Поменични бележки въ пергамен-тенъ служебникъ отъ XIV в. (листове 42б, 43, 43б, 44, 47б, 76):
Да помене гь вь равь свои Д-капа и Еншоу. и поко н пдеже прнсьфле Ск-сть лнцл ничего гн
Да пом-вис вь гь равь свои..............<офн
——
Помет гн равоу свою Свгенпо. н поко ю . ндеже прн-СИфАСТЬ . . СВИТЬ ЛН||А ТКОЮГО. . .
Да помъиеть гь вь раьь’ свои Пвюте Доврева сна по-дроугл юмоу СеслАкоу . . .
26 — Пакъ тамъ. Послесловие отъ книжовника Станислава вь неговия прологъ отъ 1330 г, сега въ БЬлградската Академия на наукигЬ. Както прологътъ, така и послесловието сж на български езикъ и правописъ. Това показва, че Станиславъ, ако и да жив-Ье в! Л’Ьсновския монастиръ подъ сръбска власть, продължава да пише въ 1330 г. по български. Запазено е само началото отъ това богато съ данни послесловие, на последний 32Iй листъ:
Сад съкрьшнтелю воу кь в-ьки дмн —-Л1о млтн кн и но изволению келнкдлго унноиатальинкл лрнетратнгА Михаила. II СЬ ПОМОфН1А НрГПОКНЛАГО Ш1|А ГлврНЛА. АЗЬ рАБЬ ВН СтА-ИНСЛА*. СКЪрЬШИ к’|1НГЛ\ США ВЬ ДИН ПрИВЫСОКЛАГО КрА tfpOUlA СтефАн(а). юго же юць (оелкпн н посла вь грькж . н по сед-мп л-Ехь нзьше н пр-ыемь . ьраство в сем ерьп ьскыт земля н НОМОрьсКЖЬА . Н ПОДКНАВЬСКД) . н юк'уепольекя . не ПО СНЛЪ N<Y. По изволению внго . н грьуьекя земля юпоустн н грлдовж iiptiA . н снл’пааго qpt вльгарье’кА^го Михаила оувн . К’то же лито сьврынн сж кннгж сша . кь (области (Ок'уепольскон вь
Български старин и изъ Македония
11
162
хоръ /ЛАТОКСТ1;1| . ВЬ гори ЛтСНОЕЬСТКН . вь моиастирн стго ярнст рттнга Михаила и к грокд пртшокнАго ощл Гак'рнлл . ыкдрьжжц1В хорош ^ллтовьскоьл жоунаноу Дрлгос’лАвоу . про игоумени Оегосн . ii нрн гёромонАН; Саки . и при кромонАСн Корили . II при инист Дапнлт . II нрн II КОП (ШИ Гер’МАНИ . II про келлри Кнелриани. . ii при itpoYii Брлтшл . Пнел же сл книга сша 11ОКС.Л1.11111С1.1К смирсннл нгоуменл Tciochia . рлкоы много ГрИШНААГО РАКА БЖ1А СтАННСЛХ . ДА МАА ЕЫ (Ol|l II Г.рлтшл II к’сН YbTI|H СЛОуЖ1.Б11П1|Н в’САКОГО YHIIA 1|рКОВ1|А\ГО . Лфб КТО ХОфСТЬ YI.CTH ИЛИ . . .
Отъ края на послесловието е запазено едно кжече пергаментъ:
II . . . НОЛА . БЬ ДА lip . . .
н:п . . . прости Павла . . .
има ... го мира хрип - .
1€ТЬ ... БЬ ДА прости НИ . . .
БЬ ДА пр . . .
Савл н’рм . . .
27. — Пакъ тамъ. Послесловие отъ слщия Стан и слава въ Оливеровия миней отъ 1342 г. Иванъ Оливеръ, вой вода на Овчеполието и па Л'Ьсновския край, следъ като обпо вилъ Л'Ьсповския монастиръ, поржчалъ па Станислава да му препишс единъ миней, за да служи въ сжщия монастиръ. Cei а мипеятъ се пази въ Б'Ьлградската Ак. на наукитЪ. Той е на истина крепись отъ български текстъ, но правописъть му е вече сръбски. Ето Стапиславовото послесловие, на 2336 листъ:
CaV сьнрьшитслю кй к вкы амы. Нзколгенпимь <>йр п nOCHtillCIIHICMb СНА И СЬКрЫ11С1ПИ€МЬ СТГО ДХА, IIAYCT СС II СЬКрЫШ СС КНИГА CHIA К All II KI. ДНИ Пр1КЬ1СОКЛГО II СТОрОД, нааго крл Стефа (окьдрьжефв ожаастию всею (Окуеподьскою ксАНкомв кожкодт (Олпкерк, кт. хорт. ^деток1|1 и, вь мтси. рСКОМТМЬ Лтсновь, КЬ МОНАСТЫРИ КСАНКАГО КО1СКОДТ KUnillli силе лристрАТигт Михаила оу грога прпг,нлго (nip Глг риал, 1сгоа:с келик1.111 кон-кодл (Олвкерь сьздл нс темелнп и ськрминк!. И ПОНИСЛ II KCAKIIIIH ДОКрОТЛИН ККрАСИКЬ, С1.СВДЫ ЗЛАТЬК II I! СрСБрЫ1МПИ НОКОНА КСАПКЫС ИКОНЫ срекромь II ЗЛЛТП1.Н., |\ьоя.е. и: лтпо донь гни оукрлшлти, подакь селл и метохпн НА11111Ц1Д. н лн1>1дс н нлАпине. млтюкь кралекокь вткрьдпкк :<<
163
CIINOpe И ЗЛПНСЛВЬ зллтопеултнымь хрнсокклош, н пртдл Ю к Стоу город стон Бцн Хнллидарьскон сь кслкымь втврьжде-ннгемь. Пнса же се книга сии к ли rsw.н (6850—1342). цртквюфп год нашемв kv Ход нрн нгвменъ бешен, кь . к. лт. по ськрьшепн храма хрнстр.хтига Михаила, повелгеннгемь година келнкаго кон:соде Шликера рккою многогръшнаго Станислава да млю вы гднге и raijn и слкжьбнш|и всакаго тнна цркон наго нспракл1люфе понте и утите, aipe и кь которъмь слокъ сьгръшнль гесмь, простътъ, а не кльнъте, понеже всакын Хртн1лнинь нв радь сьгрт.шенню, нь неколгею скгргшеннн. приходить, да простите, а ка въ да простить кь епгемь к«1|« н кь коуфнмь. Бь да простить келнкаго коккодоу Шликера. Бг да простить подроужн1е его госпогю Ли ня Народ н уеда нхь. Бь да прости нгвменл вешенка сь ксею Братию. Бь да прости ксе елкжььньы право равотаюфн* стоив храм» семи Кь* да простнт всего мира хртииньскаго, и мене прост-ьте. Срв. Ламапск1й, О нЪкоторыхъ слав, рукописяхъ въ БЪл-градЪ, ЗагребЪ и ВЪнЪ. Спб. 1864, стр. 165—166; Сто-(ановиЬ, Записи, № 75—76
28. — Пакъ тамъ Послесловие въ ЛЪсновския паренесисъ, 1353 г. Паметникътъ се пази въ Софийската Нар. библиотека, а единъ листъ (послесловието) въ Б'Ьлградската Нар. библиотека. Ако се ежди по почерка, паренесисътъ из-глежда да е билъ писанъ пакъ отъ Станислава или отъ неговъ ученикъ. Самъ преписвачътъ е потаилъ името си задъ фор-мулата таултг урьньць. За забслязване е, че и въ тая напред-пала епоха на сръбска власть въ Л'Ьсновско, паметникътъ е писанъ пакъ на български езикъ и правописъ и дори името па българския царь Ивана Александра е поменато на първо мЬсто: НзволенУемь оца и иоспт.шеН1емь сна и ськьршешемь стго дха напнеа сд сии книга глемаа стын ’Сфремь, кь земли 8ллтовскон, кь мъстъ ръкомимь Аъсноко, вь овнтелн Стаго архистратига Михаила Къ лт.то Блговърнаго и хртолю-внкаго i|pi; к.аьгарскаго 1юлн ЛлеЗ»андра и Блгокъ-рпаго и хрто люкивлго стго 1|ръ Стефана срьксьыж и грьуьсыж зама л и келнкаго деспотъ 1<йан Шликера, хтнтора тогоагс храма и при кссосфен нъмь архиереи тыд землл ктр Apcenia,1) покелъкши мн
’) За седалишето на епископа въ Злетово, нъ Морозвиздъ, а може би п вь сампя Л"Ьсновски монастиръ, срв стр 154, 165.; — Иор. Ивановъ, Ci.ncpHa Македония, стр. 78.
164
ННСАТН снхъ кннгъ моеж хоудостнж ТДХАТС Ypi>HM|l.. Да 6l|H II RpATIA Н ПОСЛОуШННЦН Н НАСТОЯЦНН 116 КЛДТВАМН (ОМБфАНТЕ, НК HAY6 БЛГО СЛОВО pi>l|1iTC (О ННТ КЬЖДО ВАСЬ ДфС МНАфб СА сьмр'тннн ко гбу спсоу ншемоу гонезнктн МН В«¥ИЫ мккь сь встмн вами, понеже не вздь пнсы|ь, нк повел-гнТемь господина мн епископа АрсенУл нлурьтохь енхь кннгь вь лито f s. ей. X. л (6861 —1353). снднктнейн. s. Богь дд прости н въ вкдк1|1нм къц-ь Аминь. Срв. Цоневъ, Описъ на ржкопи-сигЬ и пр. въ Нар. библ, въ София, 217; Сто|ановиЬ, Записи, № 102.
29. — Възобновление на Л^сновския монастиръ отъ кратовци въ 1558 г. Бележки въ ркко-писъ, сега въ Б^лградската Нар. библиотека (Сто)ановиЬ, Записи, № 597):
Извол!6Шел! ютца и поспешен1Ем сына и съкрьшЕн(ЕМЪ светдго доууа. кроугъ лоуни .л'., елкнкч’нн. кг.
Како пргидЕ Никола Пеник а Бсгоурднил!аго лгкста Крл-товФ въ светы монастирь свЕТЫнуь веспльтннук силк арун стратигк ТИнуаила н Гдв’рила, глаго<немн Л’ксново, и Л!ы Боголюбова крат/а сьвккоупик'шЕ а гови’рыушм емоу о и ТрЕЕау ИЖЕ въ СВЕТЕЛ! /ИОНаСТНрЕ. И ПОНИЖЕ r/kllJE II W ИрЕЖДЕ ВЕЛикеу пор’тоу iv села съ вратам! своил! Гка’ргиюлъ съградилв и KieaiuiMH же кФше шскоудно въ сеетеи обители сею и съ градншЕ килТе под иод и пад(ь)подь врл гигал<ъ въ непоко ЕН1Е. и аруа’ндарик за исиокоеже гостим! вь долнил! же страж монастира к’ливадф. По прншьствн же Брата своего Гкирги сън урнстТанин Никола вид'к припратоу цркксв’ноу w дрЕви създаноу, и пршпкдкшоу до разорены, н iv шеншвакпа въ > двнже и съзыда съ калиним! и варичи и искры и 8красн гк въеакыл! 8крашЕН1ЕЛ1Ъ; къ припратЕ же прпкФд’к водсу и съгра ди крьстыа’ницоу въ мраморы iv далече нрнвЕЗЕнЗ; i ei|ie ;i;> на м'ктоуог на Заетов’ц!нце приложи два комата лоз!а сг.еголгк Л1онастнр$ край воде; ii eijje на мето\8 л!онастирБскЕМ1> глаголкмы Шикни, урад! свЕтаго вел11кол|8ченнкд Fiewpria съзида й’ оси< ванТа съ вксакыил! оукранинТемк цркковным; и sips же и коунн aikTwyK Bh сЕлгк глогол1ел!ЕЛ! Л'кзсво1) отк агЕрЕНкскыиу pSlil к8к1€ И СОТНИЦЕ И НИВ'к И ливадф И приложи СКЕТОМоу Д10
’) Слое въ Щипско.
165
ндстироу нд oynpeiiaitHiE Брдтгал!; н н|1Е нд одежде свефеннннчскк фелшн отъ кдлгёуе и еп*Ьтрдунл си злдтюлш; и w доугд-Шаун фо с8 8 Ривдре по . т g. (360) дспры въ Годнн8 нд Ккреплгеже вод*к н светолюу люндстирВ; н ефе же 0Б*Ьфдн1е сътворы светы люндстир посефдтн против^ сил'к своей до жнкотд . . .
Д1ы же боголюбизнд БрдтУд съБрдв’ши се адтнцн ТгВлнн Пешфитн Юролюпду н про1г8л«ень, свефенннцш н дгакони н стдрнцы съ висел» Брдтнствш/и . , . (задължили се да правятъ номенъ на ктиторитЬ на вЬчни времена).
30. — Пакъ тамъ. Богомолци отъ Паланка нъзобновяватъ трапезарията и келии въ Л'Ьсновския мо-пастиръ въ 1672 г. и подаряватъ сребърно кандило:
Извдлгенн1ел1 штцд и посп*кшеныеЛ1 сына н сивришешелгн светдго д8уд л’Ьт(о) f з. р. п (7180—1672). Едко прГндоше Юртдци w Еривоу рФкоу оу жондстирь Л'ксново пд поклоненТе гкетолгоу и,тц8 Гдврилоу и нд кид'кнР светдго люнЛстнрд сегш II вид-Ьше порБшеноу трыгЪздрТю и келУе до рдзоренУд стало, и платите л»днсторшлъ н за фице шрьтдцн w Пдлднкоу, гирнтдки Петри, юрктдкь Iwkvaik Божнкн, сирктдкь (ттефдни, шрктдкн Петко, wphTAKh Стегани, шрктдкк ТИдрнтинн И да-доуд кандило ср-Ьерино пр-Ьди светого др’удггелд 2Ииуаилд лриуыстратига.
Тогава билъ игуменъ Кирилъ йеромонахъ, а еклисиархъ Гаврилъ йеромонахъ. Бележката е въ рукопись въ Б;Ьлград-ската Нар. библиотека. Срв. Сто)ановий, Записи, № 1673.
31. — Па къ тамъ. Приписка въ ржкописенъ сборникъ 1И> Л-Ьсновския монастиръ, на последний' листъ:
КЛАГОВОЛСШСМЬ (О1|Л . Н СЫ10С1|ёш£111еМ1> СИЛ . II СИВрьШ6Н1№ t fro дхл . пжс ii пркдхсть нл пнедшл (Следва за ползата *ть божественитЬ книги, а следъ това) Хзь смёр«нн'1н iepo-Н01П фнлнмонь1), Ю ОБЛАСТИ ^Л€ТОВЫ|1НVbKIC . ВИ ЧрДМС 11ЖС ни сты <*>цл ндше Николи, i.rncTo рскомоё Коннсгь. Скинса cito llliroy, при ВБСЬЫСфСН КОМИ |ёпК(К' Мор(ЦКНСК№, KV pc, IvU cii [(Следва обръщение къмъ четцитЬ за опрощение на гр-ЬшкитЬ).
*) Може би сжщнятъ, който преписва апостолъ въ 1515г. СНУНК.,XIII,277.
166
32. — Пакътамъ. Бележка въ сжщия сборникъ на края
Да се знле кога приидбхъ азъ гршйкъ Иванъ w Кратово 8 Дёсново ЛЕонастиръ f а 4' о Д (1779). Тогдиъ кеше ЕрЕЖЕръ Л10на\ъ попъ Хрнто iv (£тр8лшца.
33. — Пакътамъ. Бележка въ сжщия сборникъ на края:
ЕисарЁи’НЬ Те'пКПВ Б СКЫ. ВЪ ПЕЙКрИЛЁЕ ГОрЫ ШсоГОв’сЦ'ки пи своею р8кою at сЗскг(7223—1715) a ры ra^'oi*)/Ица. । юнТа. кз.
34. — Па к ъ т а м ъ. Бележка въ сжщия сборникъ на края
Да знле кога прно^ъ азъ гр-кшни^ъ и лшиши Иевнннкие въ ЕрЕЕ^ъ гра GapatiiicKaro къ люнати' Лёновскй при нг8лгкпа leans 1Ерлюна сд^гаТе (1745). w и.
35. — Пакътамъ. Бележка въ сжщия сборникъ на края
Да се зиле . кога прио^ъ азь грЕшнн папа ''Ишванв. й ид\'нк' . Тнк1>вешк8 та доидо 8 седо Десново 8 -иапастиръ Десновски . са.1|'-П.а. (1781).
36. - Пакъ тамъ. Бележка въ сжщия сборникъна края:
Зде приди)': аз”ъ грЕНЁхъ и лиши. ка сд8;кнлихъ ripen nw дигакЕй, — "Июк анъ п ри котиуъ гна влажен НЕИшагю' icv Иренин Имановн въ тш \’обитъ гле<ид Деновлцъ Тогда п8ть . шатЕва . в к вТох'ранЁлюю Enapp'yiEo Коланск8 . при' i”nS Л1йтрйдит8 кг вфрелгё Отанкопч8. деты кптпа: гзелз: w рождатва: г вга. н спал наегш 1са Хрта а^'.кн: (1728) р8кою: «—=
37. — Пакъ тамъ. Бележка въ сжщия сборникъ на края
Да се знде кога кеше жптю . р. па)ри (аспрн?). ва деты с3.сс.л13. (1738).
38. Пакъ тамъ. Прописка въ миней отъ XVI в.
на последний листъ:
Лйзк сдткрЕши 1ЕршдЁаконк СидйвЕстр|. iv страны Дечлп скые . съпнса\'ь сы ашпеп въ люнастыры гл1«<мол1Ъ Иыргъ къ /икт. з. ThicSip’no Д .я’ (7046 1538)
’) ЕпиницитЬ it десегицптЪ по турски (арабски) о i, т. е. 1713.
167
39 — Пакъ тамъ. Бележка въ сжщия миней, на послсдната дървена корица:
Да rk знле кога прнидЕ гакъ Сл1Йле iv РокАрци на ЛЫНЛСТИрЪ ДеСНоВСКИ W /НиуоВЦИ ГЕШрГИЕВЪ СИНЪ Л1ЕСЕЦЛ априлиА iqi дкиъ гфпз (1787).
40. — Пакъ тамъ. Бележка отъ старческа ржка, па сжщата корица:
СлшрЕнпв наше Филарстъ Щипъски Кочанскй Кра-Товъски Кеостедилъски.
41. — Пакъ тамъ. Бележка въ пендикостаръ, на по-следната корица:
4 Сию КНЁГВ . НЕИДНКОСрК К&1И Пр’ЬзВИТЕрК Стойко вь ло. з. thcSuihe и рй. к. д (7124 —1615) за триста и 4^^ аспри. и за стран# жёто мёцк «кврна Д1 дик —-----------
42. — Пакъ тамъ. Бележка въ миней, на последний листъ:
f Cia книга Д'ксновскагю люнастпра . подпйуъ азъ лию-rwrp-kiii HH лйтрцл и” ДН\ай Еаскы Кратов’скы и Ijlii, да несть. никы ivE/M лк:.иа w сее" цркви въ . л*1Г. ?з р и. з. (7157 — 1649) <нца . ге ке.
43. — Пакъ тамъ. Преписка отъ преписвача (листъ 21б) въ Якатйтъ стшл»8 аруангсл» Д1н\дйл8. грозном# кое -коде силы нбныа, която била написана при йеромонасигЬ Теодосия, Гаврила, Неофита и Евтимия: при ей сл#жекникол1Ъ столгё аруангЕЛ# Д1и\*айл8 спйса се сна вжестеенла книжица (rawai (1811):
Зна’но к#ды како спрЕписауъ азъ, попа Нико сию к?ке'-ственЗю книжиц#, акабистъ стол»# архангел# /Ии^анл#, в'Дес-iioBCKiA стк а лакри, да служи за ною (ш8 и за .нои родители, кои г# нзвади <3 те\ъ ci на юкнтели да ютъ нроклстъ iv триста и. hi. стн вгоноенн юцъ и ш стаго аруаш’Ела Д1и-уаила силы нвниа, да aiS е’стъ сопротивннкъ, всего в'ккд, и в8д#|ри.иъ кеце алн1нъ —
нона: , г -
|Г в лъто: fdwai
168
44. — Пакъ тамъ. Бележка въ апостолъ, на първата корица:
гЗ с д । (7219—1711) създдн'й лорд въ то вреди
цдртв8юцп беше велТкдго длорл без'кож’наго сша пдгВк'наго с8л‘-тднъ Яулидъ и подв1ЖЕ вранъ нд ДГсковъ То вред» прысни w въсдоч'нёе стран! съкач’к!1) лшож'ство когда ЛЕтау8 велёк! се глЕдау8 нкоже hekoi птице н сън'чн'н8ю зар8 закрУвауЬ гакоже швлакъ лица августа д дик петкъ и auioro щ пТ фатаслю и !л»ау8 w ЧЕТ|р! ката кр|’ла на колжо чдт!сл»о писано беше на лево крТло днъ цртв8|'юцп i др8г’| слова приичЕ^ како ЕлЁн’ска । Ж1дов’ска не е л'жа него истТна а нел!дше съваколгё nicano и по лшого листа Ж1та изеде г8.
45. — Па къ тамъ. Бележка въ сжщата книга, на последната корица:
Да се знде ipo салгь далъ на’ вера за рак!Ж оу Лесново оу /ИаркотЕ (кд) пари за шпйнци и оу Ятанаса д| пари оу Па8на д пари 8 Отоилкоте а пара оу Ичована гърьчира (а) пара 8 Сталина а пара 8 ЦвЕтана СталшолиЕвика д пари « Златана в пари 8 /Иаринкоте в пари 8 КртътЕ i пари к дедо Галака г пари ракид в попъ ЯндрЕА (i) пари. /Иесецл и8лиа иГ денъ faxjrns (1787).
46. — Пакъ тамъ. Бележки въ сжщата книга, на л. 26 и 30б, отъ „даскалъ Петка“:
а) Знано биди кога беше даскалъ Петко в село Дове-зенцй лета Е5 сотворенид мира t « ле о 2 2):
б) Знйтй са когй беше мвка <5 йрнйвтй много по земла много рйетани йзгйнвше нй едни стока взедбше на еднй чйда взедбше ейломахъ на еднй хреъ3) рйейпйше й роди се цйрб на, нйхъ много сила бйхъ .+ ivmo4 года (1844?) пйса йсъ Петко сЗ село Довезенци в сих книга J3 мйнйстиръ Леснбвски.
47. — Па къ тамъ. Бележка въ псалтиръ, на първата кора:^
Еь. лет зскд (7229—1721) когд нзндо дзъ грешш Гдв-рЁлъ д'наконъ w Лесновш.
’) Скачки = скакалци.
2) Датата изглежда ла е <sivmb (1842) отъ Христа.
3) Честь.
48. — Пакъ тамъ. Бележка въслщия псалтиръ имеете:
Дд ок знае кдкю приде пюиъ От4чфднь йерлюнд Gt8-денйганй1 8 лмндстирь Лескова’ храл1Ъ стии дрханггклъ: — Л’кто ^зскд (7229—1720) дктФл^рид днъ д
49. — Пакъ тамъ. Бележка въ миней, на послед-ната кора:
Приде Софрсш'е ервлннъ w Пе+чй 8 лмстир Лесновскн лецд фер 28 днъ 1726 лето го дне.
50. Пакъ тамъ. Бележка въ края на триодъ:
Л-ктъ ( з с н з (7257) д летъ w рожства ва слова, дфлеи (1748) сътса дзъ деикъ Христо 8 селй» Шрйздръ за зна МенТе w . 8 Халида проклетдго, fapga (1161).
w-и1) 11612) 1748
51. — Бележка отъ 1671 г. въ триодъ, на последната кора. Сега въ Соф. Нар. библиотека (Цо не в, Опис, II, 85):
f Прфпов-кзд се cira дш8спанд кнёгд въ Л‘кт г?род (1179—1671). въ леонастирь Д,Ьсно(в)ст4?л1ь w вогодоажлю лгксто градъ Кратово нрФзвнтерБ 1ш6вднн8 : f И плдтн за новФзно Еош’ко златдркко . ке : —. f И р8кюд'&нсаХ дзь гр'Ьш'-шй равь ЕЖ1Й ©одорь люндК старьць w листе ндр!'цдел1дго Пнротскаго калька : Ha\nw Лкжьнёцд тдх та* . ivjp. <5 м н'к како не люгоХ иск8снт1И mcaHie . оувн мне гр*кшкнол1о что сътвор8 докле ги (-господи) зав8деши лее : —
52. — Пакъ тамъ. Бележка отъ 1688 г. на кората на рж.кописъ — книги пророчески, сега въ Хлудовата сбирка (Поповъ, Описаже, 1):
Сим вжтвна книга глелш si пр^ркъ хрдлеъ а\‘ръ1 "ст'рд-Тигд еИи^дилъ и преподов’ндго сица Гаврила иже въ подкрил!е Гори Лесновъскые постившдго се въ Швлово дд не в8детъ Штьеледтн никы”мъ w вншереченаго хрдл»а да ж е просто ни нлвоно нд клето и проклето вв си векь въ вуд8||1и и дристрд-тнгь силп гне и пренодовни (ицъ Гдв’рилъ дд м8 е супорк-
’) и 2) Турско (арабско) лЪтоброение, отъ егира 1161 г., отъ Хр. 1748.
170
ннкь пл страшной суд8 къ лнсто гзастгииенТка кроме aiotra-стирскъскаго разорены й здп8стмнм. Инга азъ ^ръ.иеяа\ъ Констандинъ р8коЗ AlHororp'kiiiHiH . прчтн откретъ къ не.иъ слат ка словеса . . лш,а сек те«ир»д bi . . , ври игЗлннл кг 1 а криаа проигЗлина Кгрилд въ лето * z' р ч z; (7197 —1688)
53. — Пакъ тамъ. Бележка отъ 1722 г. на кюстен-дилския владика Ефрема въ л'Ьсновско евангелие: Gia светла и кожествендд книга raaroaieaia еггелско тл’кшванЁе люндстира Лескова, \рдл1а светых архистратиг /Инуаила н Гагрилд. Под иисау лет(д) господни с. а. ф. к. в. (1722)., nSaia. s. елгкреннш dp\i'epei и последни приставник teuapyie Костеиднлскй и Ддчова (Кратова?) вфреле рВкою (Сто)ановий, Записи, № 7536).
54. — Пакъ тамъ. Бележка отъ 1730 г., за поправка на сградитб въ Л'Ьсповския монастиръ, въ сборникъ въ Соф. Нар. библиотека: Hcaia йрдюнаХ лынов’ц (»£) с z s йзволетелЕЪ йцд н нос*П£ШЕН1ЕЛН> ана н ськр'шен1л1Ъ стго дуд то лето покр! се на великВ цр'квВ кВве с8 плоч(е) ataia дТ а съред’на цркка кЗке сВ плоче г (с л ? юнТа e"i дик Л1агер’н1ца започе се aiai’a ks съ(к)ръшТ се totti'a Ki < /' с д и (7238—1/30). НдстоТшци Hcaia йр’люидх . . Анастасы (Цоневъ, Опись 182).
55. — Па къ тамъ. Бележка отъ 1746 г. вържк. библия, сега въ Загребъ (СБАН., I, Цоневъ, 6): Сна стад иже-твенад книга aianacTiipa Лесново. й ткой ее юел»и w црькке да м3 е соупарннкь. архистратигъ ЛПе^лилъ и Гакрнялъ й СП! штець Гакриилъ, въ л’Ьто fz.c. й. д (7254 —1746). Тогда кеше еролюнахк игЗлинь. 0ешдос|л. Оу\ъ, с\\ъ налы w агарвни в ь то вреди
56. Пакъ тамъ. Бележка отъ 1747 г. въ евангелие въ Загребъ (СБАН, I, Цоневъ, 16): Сига книга, глаголе.ик evarreaie новезд се вь кого^ранилюи градк Келезк, къ лето г£. нс. не" (7255—1747) при игЗжена ТеюдосТд (х)тк8пи Исдна ерклюна(\ъ г ксл1атд книге за петь гроша и приложи ва лганастирь Лесново 8 стаго архистратига Михаила и пре подог,наго юца нашего Гаврила г книге : Егангели, фдлгирь и честословецк. Пеана ерожонауь.
171
57. - Па къ тамъ Бележка ir» недЪлно евангелие отъ XVI XVII в., на листъ 76°- 77. Евангелието се пази въ църквата Св. Иванъ Предтеча въ Кратово. Бележката поменава, между друго, непознатъ досе'а кюстендилски Владика — Филотей, отъ срЬдата на XVII в.1):
Да се знае когда приде iepei Л<ва го Коедчекцн къ Лесновски юкителъ \-рд" др\йстрдтйгъ Пи\дй и стн\ъ np'fc-иодобни* гоцъ Гдгрилъ Дьсновски н8стню'жнте еже гюстиешдго се къ гор8 (х)1;ловск8 тако да се st де кога доводи ЛдздрЪ при егйлнпд Icaie сГр^жонауъ Фнлодеи <ил к вл’гости вликд 11 ОСТЕНдилски й прочи" . ЕФто ти БЙДН тн попе Христо къ Кочане да знаешъ сцгкнейшЕЛ!» и слокес1еишел18 гон, 8 и господний kv’ Еисдрнаднй 1Ерол»она\-й въ Рилка гобмтедъ
58. — Пакъ тамъ. Бележка оть 1797 г. въ рилски рлкописъ. j- Да се знае кога веше ноль Шири анк w Кратово кёлдетк го село Аесноко 1ванов синь како нрёде нокалйгери се 8 л<андст'|рь. Рёлкскё лето сафч^ (1797).
59. — Пакътамъ. Надписъ въ ЛЬсновския монастиръ отъ 1805 г. (Сто)ановий, Записи, № 3122): Е л'кто f.jr.f.r.i w Христа (1805) кисть окновь. Язь лшогогр'кшни 0еодос|’е ёвро жона^ъ. прежде кнкши дечдндцъ, по толк прёдодъ 8 Д*ксиовскц ЛЕОНДСТЦрЬ. ВО ВрЕЛЕЕ ЯлИ КЕГОВО 8 СгКОП к ЖДЦНуёГО И ЯсДН ЕЕГК синь ЕГО WBpETOCrMO «МОНДСТИрЪ ДО СОВрЬШЕНДГ) ЗД11ЙСТЕН1А и согра-ДИЛ1Ъ ДВДПДЕСЬ ГОДДИ, кодь подкоийшки надь ЛЮН.СТИрК ДО к8ла и жагЕринцд швнови се ддниел1Ъ Благочестив! крист iahk
60. — Пакъ тамъ. Имотнотосъстояние на Л-Ьс-новския монастиръ въ 1846 г Въ катаурагот) той lepou |iovaaT^piou Asavopou отъ кюстендилские гръцки владика Дионисия, подписано отъ стария игумснъ /рсения и новия Ната-наилъ въ 1846 г., намираме описъ на монастирския имотъ. Освенъ многого сребърни църковни веци, одежди, служебни книги, землед'Ьлски сЬчива, сждове за вино и ракия, жит-ници, покривки и пр., монастиръть : ималъ: 1 лозе въ с. ЛЬсново отъ 8 дюлюма, 1 лозе отт 2 дюлюма въ с. Зле-
’) За спомснатия въ бележката игумснъ на ЛЪсновския монастиръ Исай гл. стр. 166» Той е бнлъ игуменъ въ 1745 г.
172
тово, 2 лозя отъ 3 дюлюма въ с. Стърмошъ, 1 нива 80 шиника до монастира, 1 чифликъ въ с. Стърмошъ съ ниви отъ 500 шиника, 1 воденица въ Злетово съ 3 витла и годишенъ приходъ 350 кутли брашно кесимъ, при водени-цата 2 овощни градини 3 дюлюма, 1 метохъ въ гр. Кочани и малъкъ имотъ къмъ него. Жива стока монастирска: 7 коня, 2 катъра, 3 магарета, 30 крави, 4 рала волове, 250 овци, 230 кози и 15 свине.
XX
БрЬгалнишко и Струмишко
1. — Щипъ. Надписъ отъ 1606 г., огвжтре надъ вратата на църквата Св. Спасъ, конто се намира между Щипъ и предградието Ново-село:
f Изволен1ежк шца । поспешешежь сна i сьвршЕнилш стго сьписд се сие вжствьн! ypaaib свтое вь.знесеше гнев и спас8 ндшеле8 1с8 Хр1ст8 пр¥ сдткрснааго РБвёлед еееГкопд е npi све-qjEiiiKh Доекс. Полини Гй KTiTopa Павла лгётдгчЁи. вл Л'кто
(7109—1601). Поче се Л1ца лелей: п днк i сдврьнл се Л1ца |8шга днк «—>
2. — Пакъ тамъ. Сжщата църква. Бележки по зидоветЬ на църквата:
а) Да се’ знде’ когд се нрЕ ставн ФнларЕТЪ apipiEp'kra— 1783.
б) ПрЕстави се аруиЕрс бфрелЕ къ цркв8 вдпничкБ (sic) погрЕВЕНъ кисть аг кн f 1 фл < (1734 ?). Ефремъ е билъ самоковски владика. На единъ отъ стълповетк на младона-горичката църква Св. Георги стон надписъ: ПрЕстави се ар-\'ИЕрЕН СДЛЕОКОВСКИ вфрЕЛЕЬ И 6ИСТ ЕЮГрЕЕДН И . . ОТ ВО ДВП-ннчко. . . вь лето *афл (1730), анрил д. . . (Хаци Васи-л>евиЬ, Нагоричке црквс, 16). Срв. за датата Семер-джневъ, Самоковъ и околнос'.ьта му, стр. 11.
3. — Пакъ тамъ. Приписка отъ 1515 г. въ книга тропарникъ, писана въ Щипъ сега въ Хилендаръ:
Сьврыша се книга cia роукоЕО гр*кшнаго нона Ралвтд рь град'к Щнгюу вь л'кто 7023 (1515) кроугь слнсоу 23. лоуыи 12. ПрЕклагословЕна еси Когородицс (Sava Chilandarec, Ruko-pisy a starotisky Chilandaske, 49).
173
4. — Пакъ тамъ. Бележка отъ 1728 г. отъ печския патриархъ Арсения въ книга, сега въ Югославянската Академия въ Загребъ:
Паки ва лето господнее f a ф к й. ноелА .кд. пршдосмо 8 монастир' Лесное CKKi)f и оу Ново село клиз‘ Щи па 8 дворъ господина митрополита KVp СфрЕма Коласисккагш и Кратов-скаго. Лр’сЕжи Пек'ски (Срв. СБ АН., 1, Цоневъ, 6).
5. — Пакъ тамъ. Щипскиятъ владика Дионисий съставилъ гръцко-славянски речникъ, чийто рукопись отъ 1803 г. се съхранява въ Соф. Нар. библиотека (Цоневъ, Описъ, 420). Дионисий ще да е билъ вдигнатъ отъ своя постъ още въ 1788 г. Гл. по-горе, стр. 92. Реч-никътъ носи следното славянско заглавие: Настойцмго сТе' рЕчнйкъ вписася со р8к8 мене смирЕ'ннагш apj^Epsa и лштро-пол!та кй ши а го цдпскагю ДТонкГа ЕТзантшски. грс'чЕски й сла-веиски Mwr' г. (1803),
6. — Пакъ тамъ. Презъ 1866 г. въ Цариградъ се вестява като рад-Ьтель за българската книга Константинъ Анастасовъ, родомъ отъ Щипъ, съ Кратко описдше на сватытФ двадЕСАТь монастыри въ Лтонскутл горл; "Издалъ Констан-тннъ’Янастасовъ отъ Щипъ Цариградъ 1866. За българското родолюбиво чувство и надежд и на щипянина Константина говорить добре следнитЬ напр. извадки отъ Описани-то:
1. Л1онастырк по с8\'о i ХилЕндарк... Пкрви ктйторн на тбизи мънастырь сл; сватыи Савва Срквск1й й ваща м8 Су'мею'пъ . . . Еъ тойзи мънасгырк жив'кжтъ само Еъл-гари кал8гЕри и w тфуъ мнозйна са псслЗжнли за възраж-данЕЙто на г.ъл га р скл.тл. книжпина н народность.. Т8клшенъ пострыжЕникъ е вылъ сугецъ Па ic in пьрвыйтъ нисатЕлк на вългарскжту историк въ новытф врФмЕна' Така й отецъ Шофитъ1), много с градатЕлный гъ онзи за народ ното въздраждашЕ старсцъ на когото и гроватъ е въ тойзи Л1ънастырь (стр. 3 — 5).
2. Л1опастырь еЗографъ .. II тойзи монастырь t чисто кългарскмй и iv него са чака и’^кое докро за народа (стр. 7).
Срв. по-старо издание на тая книга, печатано въ Самоков-ската печатница въ 1846 г.
’) Неофитъ Возвели Хилсндарски.
174
7. — Пиянецъ. Покраина по горна БрЪгалница. Над пись отъ XVIII в. на свЪшннкъ, нодаренъ въ Хилендарт Поклоиил' сен Пиппин; госнодар’Ь Манча Станка колгарин iv Индиец рода ЦарКЕп’кока iiaauvni ради егш и родителе ei w (CrojaiiOBHli, Записи, № 8533).
8. — С. Беров о, Ма дешево. Покраината Малешсво лежи южно отъ Пиянецъ и обхвата най-горна Брйгалннца. Едповременно съ възстанието на българитЪ въ Тракмя презъ пролФтьта 1876 г., лига се бунтъ противъ турцигб въ Мллешево и Пиянецъ. На зпамето на войводата Ди митъръ попъ Георгиезъ отъ с. Берово, е изобразснъ лъвъ съ надписъ: „Македон1а. На осм!й wain 1876 г. Ста нете. Да ни освободи.“ Знамето е било приготвено въ Солунъ отъ Станислава, дъщеря на българската учителка баба НедФля. Зпамето се пази у сипа на войводата, Стани-мира, въ с. Дочна-Грагцица (Кюстендилско).
Сжщата Станислава, по случай тръгването на войводата Дим. попъ Георгиевъ (Малешевски) за македонскитФ балкани, за да дигне възстанието, е написала въ Солунъ 1876 год. стихотворение, ценно за историята на българското освобо дително движение въ Македония. Ето части отъ това сти хотворение, озаглавено: ПФсень за Ди митра Вой вода, гдето войводата се прощава съ мома българка и оставя пФснп и любовь за борба съ турчина:
Заю протавай Българко, Народна ми сестричко, Ето български войницн Съсъ славны гЪ байряци.
Левъгъ се гордо издигиа Кога Димитъръ извика;
Я сбирайте се дружина Да вървимъ противъ турчииа.
Елате вен Малешевци, Ви мои храбри юнаци, Каю герои бждеге И ся на Бога надЬйге. . .
ЦФлага пФсень обпародва А. Селищевъ. Отчетъ о занггпяхъ за границею въ лФтясе вакацюннос время 1914 года. Казань 1915, стр. 93 — 94.
9. — С. ДФднно, Радовишко. Бележка отъ 1741 г. въ евангелие, сега въ Соф. Нар. библиотека:
t Gie кяйст'кокно е<пе попа Доунаоко iv с-кло Дедпо Да СЕ ЗИЛЕ ЦЮ KEILIE ЗЛО ЛЮШНЕ. КВчоуКЬ. ЖНТИ. IIETK CTOT II*
175
лыцш. кеше зло зл чоудо голелео. еднс rai нФ. за три гроша, ц>кд соль пе । к пари, юкд кино . д . пари ока ракша а. пари, та ci гаки краш'но w зелен. та се чини БЕрикЕТь. люшне. шка лень за една аспра шка вино за лепра та плкь се глянул гл8уцн ( мишки) /иного и злшн. та беше страуотнга. за чоудо не /иожеше човекъ да сине iiohe к лето ^еллд (7249 —1741). Срв. Цо я ев, Опис II, 29.
10. — Радовишъ. Родно м-Ьсто на българския светецъ Лнастасъ, пострадаль отъ турцит'Ь за християнската си в"Ьра па 29 августъ 1794 въ Солунъ, гдето билъ мжченъ и гдето се поминалъ. Неговиятъ животъ и мжчение сж опи-С ши на гръцки. Н'Ьмамъ на ржка гръцкия оргипалъ, та ще приведа само два реда за ммченика по руския преводъ (ХристЁансше мученики пострадавшие на Восток-Ь. Съ ново-греческаго языка перевелъ свегценникъ Петръ Соловьевъ. Спб. 1862):
„Св. Мученикъ Анастасш по болгарски Спасъ родился въ струмицкой епархЁи (древний ТиверЁополь), въ селенш Радовичахъ . . . пострадаль въ 1794 г., 29-го августа, въ Салоникахъ*, стр. 240. Въ синаксара на гръцкия писатель Никодимъ Светогорсцъ, който с билъ съвременникъ на мж-ченика, подъ 8 августъ, изрично се бслежи за нашия светецъ, че е българинъ: „Светиятъ новомжченикъ Анастасий българинъ, който билъ мжченъ въ Солунъ презъ 1794 г. . . . “ (о ауле, veopxpT’jr; ’Avaoraaiig 5 iv ©saaaXovIxig paprop^aag iv erst афчо’ . . . N t z 6 о -q ij. о g ’A у i о p s с т 7j g Suva^aptaT^g. IIv Bevrrfa 1819). Сжщиятъ Никодимъ e описалъ живота на Анастасия въ Naov рартирз/чбую’л Вг'/аткх 1799.
11. Монастиръ Св. Богородица въ с. Конче, Радовишко. Тамъ е прекарала въ XV в. последнитЬ годипи оть живота си дъщерята па Георгия Бранковичъ, Катакузина: оу Конче, выше Отроулшцд (Safafik, Pamatky, 64). На една надгробна плоча въ монастира стой надпись отъ XIV в.: Никола Отлнокнкъ келнкк еонкодл цнеторъ (Г. Петровъ, Матерна ли за изучваиисто па Македония, 669).
12 — С. Робо в о, Струмишко. Бележки въ пе-чатанъ апостолъ, отъ време на гр ьцко-българската църковна разпра. Книгата се пази въ Етнографския музей въ София:
176
Назнлл«н8(4Гк во cci ДпостолТх KHirS когдтю дзъ панд Аш Тьш'лкович’Ъ. iv Рлдовишъ ДО1Д0\'Ъ 8 село Pororw за да са8ж1Л1'к волга рек и церки вин редъ и евлки др8гн редоке Болгарски а не др8гю 1866. анрй 18 папа Ане Тел»(елковнчъ)
13. — Струмица. Струмичанинътъ Нако Божикъ се преселилъ въ Русин и се записалъ презъ 1757 г. въ His жинъ, въ гръцката колония, като българинъ: „Нако Божикъ булгаринъ македонской провинцш з местечка Струмича, находится въ НЪжин'Ь съ 1757 г.“ (Труды XII Архсол. съезда. Томъ II Москва 1905, стр. 225).
14. — С. Велюса, Струмишко. Тамъ се намира старь монастиръ, посветенъ на Св. Богородица Милостива на гръцки 'ЕХеобоя, отгдето е дошло и името на селото — Велюса. Монастиръть е билъ съграденъ или възобновенъ коренно отъ струмишкия епископъ Мануила въ 1080 г. и причисленъ къмъ независимитЬ, ставропигиални монастири Ако и въ областьта на Охридската българска архиепископия и въ Струмишката епархия, монастиръть, благодарение и i даденит'Ь му отъ императоръ Алексия Комнинъ въ 1085 i правдини, останалъ независимъ. Срв. L. Petit, Le monasten de Notre-Dame de Piti£ en Macedoine (Изв. Рус. Арх. Инс въ К-л-Ь, VI, 1, стр. 1 сл.)
Надъ външната врата на храма е издълбанъ на хубавъ профилуванъ мряморъ слсдниятъ надписъ:
ф ’EveoupylOvj 6 vaog оитод ttj- 6л(£р)ауСад 0(scrt6)xou тт); ’EXeouoTjg ilj auxwv 6a0-pwv даря, MavooVjX povayou xal ysyo-vottog irctaxoxov rJ.'i6eptouTc6A£((dg) • iv srvj тф gtpmj Yv8(lxtiwv! ) Y t :
(Възобнови се отъ основи тоя храмъ на пресветата Бого родица Милостива отъ монаха Мануила, бивши епископъ ii.i Тивериополъ (Струмица). Въ година 6588—.1080, индиктъ 3)
Надъ вжтрешната врата на храма стой другъ мрямореш. надписъ, който разчлененъ дава четири 12-срични стиха.
Ilaaag xe&sixtbg eig ai pou rig iXntSag
Й р(т)т)£р ayvTj xal 6X6atg той iXioug • f notpTjv povaariqg MavouvjX adg otxeTTjg . Kat tovSe aoi Siaxoiva ayjxdv xpoacpipw
(Като възложихъ всичкитЪ си надежди на тебъ, о майко непорочна и изворъ на милосърдието, азъ Мануилъ пастирь и монахъ, твой служитель, поднасямъ ти, владичице, тоя храмъ).
Интерасни сж нЪкои отъ грамотитЪ, дадени отъ ви-аантийскитЬ императори на Велюшкия монастиръ. Въ гра-МОтата отъ 1152 г. се поменаватъ имена на местности въ Струмишко, както и имена на лица. Гръцката транскрипция на тия имена явно издава българско произношение: Аеаа-хо6£т£а (Д'ксковицд. А'ксковьцв), Asaxtr^a (Л*кпицл), ApedvoEov (Др*ЬноЕо), Mxpeaovtx (Гцткзннкъ). ВерротСт^а (Еръвицл Кгкр-НИЦд), ВоиХхо6:а (К’клкекни, Елъковига), с16ау>дс;(Ив<1Н’ъ), T^fepvog (Черно), 'Роиохо (Роуско), MaXopdcSog (Ждлорддъ), BeiXqv (Е&линъ) и др. Пъкъ и самата грамота изтъква, че стру-мишкиятъ край е въ българскитЪ области . .. yijg etvat iv rolg SouXyapixoig iHpaat.
XXI
Воденско
1 — Воденъ. Надписъ отъ 1659 г. на сребърнигЬ кори на евангелие въ гръцката митрополия:
Едскресению Христово сию евангелию . . светолгё Ятл-насию w Еодрицм1) жондстирю ктитор кир ^дчига попъ Дилжче Н ктитор кир нюролюнду^к 1Якил<к и положите ф (500) драли срекро те или, стаде педесет \тымде аспре леастор Панаютъ w (/копию и Шно w Пдзар и почеше нВни дни i е и се направи |8лиа к е дни w Христово роздаство дунд (1659) и Богородице преставлению . .
2. — Пакъ тамъ. Надписъ отъ 1619 г. на мрямо-ренъ еждъ за св. вода, въ гръцката митрополитска църква;
t A^vja^g тои SauXou тои веои AyyeXaxij xal рёуа Хо-। уобёта Tfjg а (TtpwTTjg) ’louoTtvn&v/jg xal TcdcoTQg BooXyaptag itoug £px£. Д1Л4ОС
(t Моление на божия рабъ Ангелаки, великъ логотетъ на Първа Юстинияна и цЪла България. Година 7127 — 1619. Димо).
*) Въдрища, село въ околията Рнидже-Вардаръ.
Български старини изъ Македония 12
178
3. — Пакъ тамъ. Изъ списъка (въ алтара налЪво) на ктитори и спомощници на църквата Св. Врачъ. Църквата е поправяна въ 1843 г.:
Sxoutav, St6i8, Петхя, MxCvw, Stp&cag, Д-фои, ДеХш, BsXIxag, ZZdcrag (Божинъ, Стуянъ, Стою, Петку, Бино, Цвета, Бина, Диму, Д'Ьлю, Велика, Злата).
4. — С. Катраница, Кайларско или, въ по-широкь обсегъ, Воденско. Презъ втората четвърть на XVII в. живелъ въ светогорската лавра на св. Атанасия проигумена. Данилъ отъ Катраница. Съ негово иждивение било съгра-дено параклисче въ сжщия монастиръ, както личи и отъ надписа на фронтона: f Al’ s£68(dv tqO tepou Aavi^X ВоиХуарт( Кэтрсмт^иЬтоо Adcgpag (Съ иждивението на йеромонаха Да нила, българинъ катраничанинъ въ Лаврата). Срв. Millet Pargoire et Petit, Recueil des inscriptions chretiennes dn Mont Athos, 1-re partie, Paris 1904, № 390.
5. — Българи отъ Катраница въ Фрушка-гора, XVIII и При описване на фрушкогорските монастири презъ 1753 г, въ монастира Връдникъ се намиралъ преселенецъ монахъ българинъ отъ с Катраница. „Филипъ 1еромонах, проигумеп ДимиК. Родилф в Катраници у Бугарско), л>ет имат 47“. Неговъ братъ се заселилъ въ Вуковаръ (Д Ру вар ц, Опис српских Фрушкогорских манастира, стр. 42—42). Презъ сж щата година въ монастира Ремета се намиралъ другъ бълга. ринъ отъ с. Катраница: „Монах 1оаникщ Мано]лови11, родом от Болгарф рожден и воспитан у Катраници, лет 42, книги училф по мало гречески у граду Сервиже. . Пришел зд)’е прешедшща турецкща рати бившща 1739 с своим игу меном Михаилом — иеромонахом.. От фамилии имат 2 брата трговца у Шиклеушу" (Д. Руварац, пакъ тамъ, 321 — 322)
6. — Катраница. Презъ 1807 год. билъ сключепъ миръ между Турция и възстаналитЪ сърби, при ’ поср-Ьдни чеството на Петъръ Ичковъ, който билъ сръбски посрЬл никъ и бивши чиновникъ изъ турскигЬ посолства. Мирът-i се нарича въ историята, по името на посредника, „Ичков-i миръ“. Петъръ Ичковъ билъ българинъ отъ с Катраница
179
На следната 1808 год. 5 май той билъ отровенъ отъ сър-бИтЬ въ Топчи-дере. . Вукъ Караджичъ разпитвалъ по-късно да узнае н-Ьщо повече за тая личность Презъ 1820 г. Вас. Василиевичъ му съобщава отъ Земунъ следното: „Што се Тиче г. Петра Ичка мого сам изв]есно и поуздано разумети. да je у Катраници роЬен (дакле бугарин), ни}е бир ожен>ен, и цесарским државама научир се немачки, н>егов брат Наум )есте ожен>ен, и има ,’iBoje деце; (сдан му je син овде у Земуну на науки" (Вукова преписка Београд 1909, Ш, стр 91).
7. — Граматиково, до Катраница. Отъ това бъл-Гарско село билъ роденъ цариградскиятъ патриархъ Хри-Сантъ, който държалъ престола отъ 1824 до 1826 г.
За българската народность на Хрисанта свидетелствува ИЗрично патриаршескиятъ хартофилаксъ Гедеонъ (Патрихр-ytxoi itfvaxsg, 688), който между друго казва: „Българинъ ПО произходъ, Хрисантъ се роди въ Граматиково въ Македония" (ВобХуарод xa-raywy^v б XpfioavS-og ^ysvv^-9-у] iv Граррат1хбёф MaxsSovfag).
8. — С. Слатина, въ Мъгленско. Родно место на българската светица Злата, конто пострадала отъ турцит-Ь за своята вЪра на 13 октомврий 1795 г. Нейниятъ животъ И страдания сж описани на гръцки отъ Никодима Свето-ГОрецъ въ N£ov p.apxupoX6yiov отъ 1799 г. НЪмамъ на ржка ПОСледната книга, та привеждамъ свидетелството за свети-цата по руския преводъ въ Христ1анск1е мученики, гдето на Стр 275 четемъ: „Святая девственница и невеста Христова Злата родилась и пострадала въ Мегленской болгарской епархш, въ селенш Златенахъ". Рускиятъ преводачъ 6 предалъ гръцката форма EXateva, както гърците именуватъ българското с. Слатина, съ Златена. Въ началото на сегаш-ния векъ вече целото население на това село беше моха-меданско, помашко, но матерниятъ му езикъ беше български.
г
9. — Енидже-Вардаръ. Както е известно, въ разгара на гръцко-българската църковна борба, некой български общи ни, за да се отърватъ отъ гръцко опекунство, предпо-четоха да признаятъ върховното попечителство на папата,
180
само и само да запазятъ народностьта си. Така направиха и повечето българи въ Енидже-Вардаръ. Решението си за униатство енидже-вардарци оповестила и въ в. Македошя, брои 38 отъ 1867 г. Ето по-главнитЬ части отъ него:
Енидже-Вардаръ 6 Орачъ (авг.) 1867.
ДолоподписанитЬ соединены Българы жители на Вар-дарската о ко л in,- или на старата МакЪдонска столнина „Б^ла"1) по турскы денеска „Енидже-Вардаръ" по цър-ковното отд’Ьлеше на Воденската епархия. . И така: д-Ька текло вода пакъ icb тече. Отъ Солунаайтъ народенъ изворъ текло ie просвЪтешето на Българскыт'Ь племена: отъ Охридскштъ народенъ священноначалническ^й прЪстолъ текло толко вр-Ьме хриепянското утЬшеше и науколыбие; безъ да тжрчамъ на по-древны извори на най старата истор!я на Македония, на конто столнината градъ БЪла бЪше изворъ на народолуб1е крайне. Тия вситЪ извори народны отъ злобна рмка похлупены, или отъ течешето на работит-h, са таели покрыта, па никой не см-Ьялъ, а повекЪ въ сегашнитТ времена, да побутне поклупката, ако и да былъ пълно ув-Ь-ренъ, че подъ тая поклупка ся таяли цЪла златна надежда за златно будуще татковинско. Толко годишното неучеше и простота дотолко бЪше соборила духътъ на Македонскыт! Българы, щото, като обаяны са пазеха отъ народны мысли да споменатъ, колко повек'Ь да пршмать и да са захванатъ на народшйтъ изворъ. Колко обаче и да б-fexa духомъ пад наты, са крыела, като жарче подъ пепельта, искрата на на родностьта си. . .
При пьрвытЬ бЪл-Ьзы на народното ни разбудеше, въ околията ни ся сгодилъ да священнОначалствува сега въ Цариградъ що ся намира и се выка ‘Воденскыя владика Никодимъ. Като чисть служитель на Еллинизмътъ, или по нык'Ь на сребренизмътъ, онъ отъ пьрвъ часъ нанесалъ смьр тоносенъ ударъ на Енидже ВардарцытФ., заради то, що они отклупили народныйтъ изворъ во та»ж околпл. . . Найсетп!. си управи онъ оруд!ята си противъ бЪлобрадШтъ и со милна
*) Думата е за Пела, родно м!сто и столица на Александра Маю донски, сега развалини при българското село Постолъ (Енидже-Вардарско) СелянитЬ отъ Постолъ и сега наричатъ своята старийа и голема чешма съ името Пелъ.
181
почесть помегю стадото си устарелштъ 70-годишенъ служитель Бож'!Й попъ Дима. . . ВоденсИй владыка Никодимъ го извадилъ и на заточеше да испроводи дозволеше правителе? но извадилъ. . . Но такво положена не можеше да рае на много и така като на секаде народътъ си повьрна ОЧИтЬ къмъ единородцыт-Ь и соотечественицытЪ си за помощь и спасете напразно, не можи да найде другаде това СПасеше, но само въ человЪколюбивата защита и покрови-телство на западнытЪ; приелъ ужята и са откина отъ Никодима Народътъ си поставилъ началникъ и служитель пакъ старецътъ попъ Дима, кой подъ б-Ьлата брада храни-щемъ още доста младо сьрце,-се запретна още веднажъ и на мало врЪме. . . созидалъ друга цьрква народна Бъл-гарска, Святыхъ Апостолъ Петра и Павла, въ конто пьрвъ пять са исп'Ьла служба на народжйтъ ни языкъ, и Бъл-гарско училище, въ което пакъ почна да се предава Кирило-Метод1евото нарЪч1е. . .
Енидже-Вардарцы
Обицй печать на съединенигЬ Българи.
10. — Кониковско евангелие Така наричамъ но-вобългарския преводъ на нед^лното евангелие по говора въ С. Кониково. Евангелието е било печатано въ Солунъ на 1852 г., въ печатницата на българина Кирякъ Динговъ Държиловецъ, отъ с. Държилово1), Воденско. Текстътъ на евангелието е реденъ съ гръцки букви, едно, че първата българска печатница на ТеодЪсия вече е била закрита, и друго, че гръцкото духовенство е могло да допусне полесие употрЪбата на българско евангелие съ гръцки букви. Преводачъ на евангелието е билъ архимандритъ Павелъ Божигробски, родомъ отъ с. Кониково, което по онова време Се числЪло въ Воденската епархия. Кониково е българско село въ Енидже-Вардарската околия. То лежи въ покраи ната Вардария, конто се простира по д'Ьсния бр-Ьгъ на най-долния Вардаръ.
На стр 182 е пом-Ьстена фотографска снимка огъ за-гла ния листъ на Кониковското евангелие. Това заглавие,
’) Сега с. Държилово не сжшесгеу ва, то е пръенато Братовата дъ-щеря на Кирияка Славка е отворила първото българско училище въ Солунъ презъ 1865 г. По-рано въ Солунъ е имало само келийно учение
182
ЕТАГГЕЛ1Е
NA ГОСПОДА МНОГА H ЕПАХА IVA ZEi'U ШХОГЕА XFISTQ, Х1ГА ЛОВ6 TrnoZASO NA MnorAPSKOirEZIK ZA XEKOA NEAEATA ОТ FOAINA AOrOAINA EOPET
КРЕП ПА ЯО H ДЮРТОХАЮ Оф MENE
ПАТЕЛ IPOMONAX,
MnOZirpOnZKB ПРПТО1ГГГЕЛ, РОЛОМ BOAENXK* (ЁПэ>х>1)
ОТ ТЕ AO KONIKOBn.
SO Л ON,
ХТАМПА ktpiaroba aapzhaen
185X
183
предадено съ кирилски букви, се чете така: „Евангелие на Господа Бога и спаса нашего Исуса Христо, сига ново типосано на богарски йезик. за секоа неделя от година до година со рет. Преписано и диортосано от мене Павел иромонах, божигробски протосингел, родом Воденска епархия от село Кониково. Солон, щампа Кирякова Държилен 1852“.
За показъ на езика, предавамъ часть отъ гл. 20 на Иоана, както е въ Коникрвското евангелие, и съответенъ преписъ СЪ кирилица, по изговора въ Кониково. На едносложнитЬ думи въ кирилската часть не слагамъ ударения, нито слагамъ върху слоговетЪ предъ енклитики, както, по гръцки навикъ, 6 сторено вь първата часть
Мтксе B6r£xava v& тба Bfev лраб-VIOUT out обВрттт^ата, •fj рлба бра-yaTcpopivvj, тйрои Веха рт^а ota^ev/р^ате cwpupdviQ £ар61 orpdyour ’ТоиВаКтфид t, BotrtBfe Ъ]оо0£, CaoTavd; той ареБе, т; 64Хе v& vjjy, pfjp va б<2? f. 'll x& Ха£а баса АахарВса, роб лоиха^а ^йт^егсб рои Vj ^ертсроитб рои, rj otrt^ev^r^o'.TE аа ^араВоираа ха 6et8 а ГботоиБа t-
Н ’IijooOg та£х рой (5етсё . pjjp vi . ха ра тоиотес Татхои, т? й£е тсоОатар va 6cf£ . Н ха £ет££ 66а ВоисУа va vijy, f] £ет££- £tj-pcclte Дойу Xcpe-rfec f. 'H va xcb-уоитои урбуоиб^тац тгрыаттде, оа Ьроотбут], va, xwyou £сЫрсте аа £агср^ |.
'Н ©сора стой са беХеае ряД-IJvdcx, 66i)V out B6avacate, vfe рлёае a&c vfjy, xwya ВоисВё ’IijaoOg . Мой 6iXea aavxij БроО^те ойт^еу/р^ог 6etBuyprj Гбаттоба t. 'H Bv рой dxoO vfe бейар va £йт£ест£ pou wjatavT/Tat. out xapcpbjte, f) dxou vl хЛаВар лр<£(а)тоит prj va SatavTjre ойт xapcpbyre, dxoO v6
.otBap рахата pi] va ^ерлроито рои \6x тг(о)бероббар
Беше дбцкаиа на тба ден, прЪвниут ут сёдмицата, и бёа врйтите затфорёни, тйму дёка бёа ученйците собрйни зардй стрйхут юдёйцки, дуйдё Иисус и застанё пу срёде и вёле на них : мир на вас! И кй кйза вба лакардйа, му пуказё pl-ците му и ребруто му . И ученйците сё зарадувйа, кё вйдоа Гбспуда
И Иисус пак му речё : мир на вас| ка ма пущй Тёгку, и йзе пущам на ваз . И ка речё вба, дуйнё на них и речё : зимййте Дух Сфетйи! И на кб-гуту грёхувите прбстите, са про-стени, и на кбгу зёприте, са запрёни
И Томй, що с а вёлеше близ-нйк, едйн ут дванййсте, не бёше сос них, кбга дуйдё Иисус Му вёлеа санкй друзите ученйци : вйдохми Гбспода . И он му речё : аку не вйдам иа рЪците му ни шйните ут карфйите, и аку не клёдам прЪстут ми на нишйните ут карфйите, и аку не клёдам рЪката ми на ребруто му, нёк п(о)верувам
184
Въ 1865 г. Павелъ Божигробски е печаталъ въ Ца-риграъ, въ печатницата на Александъръ Екзархъ, изборенъ апостолъ или Д'к/ХША й пос/UHia сбаты^ъ aiiomv/rh на църковнославянски езикъ. Тамъ Павелъ се издава като нЬ-когашенъ монахъ отъ Зографския светогорски монастиръ, а по-късно като протосингелъ йерусалимски. Тоя апостолъ е билъ приготвенъ отъ Павла доста рано, 1841 г. Азъ на-мЪрихъ неговия хубаво написанъ ржкописъ въ ржкописната сбирка на Св. Синодъ въ София. Тамъ четемъ между друго въ предисловието: азъ. трВди'хсА w сслгк писанТй . . . Шулъ люиа w Зюграфъ жонастыръ. Срв. Спространовъ, Описъ на ржк. въ библ на Св. Синодъ, 64.
Презъ есеньта 1865 г. Павелъ е отивалъ въ Прага по милостиня за йерусалимския монастиръ Св. Арахангелъ Михаилъ. Изъ пжтя си се спрЬлъ въ БЪлградъ, гдето ди-ректорътъ на Б'Ьлградската библиотека и музей, д-ръ Янко Шафарикъ, му далъ препоржчително писмо до Владислава Ригеръ въ Прага. Това писмо се съхранява въ Етногаф-ския музей въ София, № 151. Предавамъ го въ български преводъ и въ чешкия оригиналъ:
Въ Сръбския БЬлградъ, —1865 г.
Високопочитаеми Господине и Приятелю!
Приносительтъ на това писмо, благоговейниятъ отецъ Павелъ, архимандритъ отъ славяно-сръбския монастиръ Св. Михаилъ въ Йерусалимъ, ме замоли да му дамъ препоржка за Златна Прага, понеже иска при своето пжтуване да посети тази старославна славянска столица. Азъ се осмЬлявамъ да ви моля, да му помогнете да постигне своята цель. Той е родомъ македонски българинъ отъ Солунъ и ст, бира доброволни помощи за възобновление на храма на архангела Михаила въ Йерусалимъ . ..
Д-ръ Янъ Шафарикъ, държавенъ библиотекарь.
W. SrbskGm Belehrade dne -21865.
4 oktob.
Wysoce cteny Pane a pritely!
Donositel tychto radku, ctyhodny otec Pawel, Archimaii data Slovansko-srbskebo monastira Svat. Michala w Jerusalcnie,
185
pozAdal тпё abych mu dal nekolik odporucejicich slow do Zlate Prahy, an na swem cestowAni zAda: toto staroslawne slowanske sydelni rnesto nawStiviti; ja se osmeluji WAs poSAdati, by ste napomocen byl, by sweho cile po§el. On je rozeny macedonsky Bulhar ze Soluna, a zbyra dobrowolne dari obnoweni chramu archanjele Michala w Jerusaleme ...
D-r Jan Safarik, zemsky bibliotekar.
XXII
Солунско
Отъ заселението на славяните на Балканский полу-островъ, та до последната световна война, околностьта на гр. Солунъ и отчасти самиятъ градъ сж. били обитавани отъ славяни. Тия славяни, по потекло и езикъ, припадать на юго-източната трупа отъ балканскитк славяни, наричани Съ политическо име българи. За т’ЬхнитЪ селища, нрави и нападения върху столицата на Македония — Солунъ, или както го наричали старите „майка на Македония“ (pVfCTjp
MaxeSovcag), се разказва особено въ чудесата на св. Димитрия Солунски. Тия български славяни, настанени по ц-Ьлото солунско поле, непосрЪдно до стенитЬ на града, се намирали кога въ федератски и приятелски, кога въ вражески отношения съ Солунъ. Българската колония въ самия градъ и икономическитк връзки на последний съ славянский хинтерландъ въдворили въ Солунъ славянский езикъ като езикъ на пазара. Въ тоя градъ се родиха въ IX в. славян-скитЬ просветители Кирилъ и Методий. II не напраздно византийскиятъ императоръ Михаилъ III, като изпращалъ тия сжщигЬ Кирила и Методия за проповедь средъ ела вянскитъ племена, бе имъ казалъ: „Вие сте солунчани, а всички солунчани беседватъ чисто по славянски". Въ тоя духъ е и известието въ така наречената Солунска легенда, въ която се разказва, че, по времето на Кирила, на солун-ския пазаръ се говорело по български.
Отъ многото средновековни свидетелства за славянского население въ Солунско въ края на IX в. ще приведемъ само туй на солунския гръкъ Йоана Камениата, въ неговия разказъ за превземането на Солунъ отъ арабите въ 904 г.
186
„На западъ (отъ Солунъ) се простира равнина, конто иде дори до еднй високи и обширни планини, гдето е разпо-ложенъ градътъ Беръ, прочутъ по всичко, съ което може ‘да се хвали единъ уреденъ градъ. Въ ср'Ьдата на тая равнина се намиратъ н-Ьколко разм^сени села, чиито жители се наричатъ другувити и сагудати и плащатъ данъкъ на града (Солунъ); други пъкъ отъ тЪхъ сж поддани на скитския (— български) народъ, който е въ съседство недалече отъ тФхъ. Освенъ това, селата имъ като сж разположени въ непо-срТдно съседство еднй до други, за солунчани това им а немалко значение, защото т-fe се нахождатъ въ търговски връзки съ скитит-Ь, особено пъкъ когато живеятъ дружески съ тЬхъ и не дигатъ оржжие за диви сбивания. ТЪ правятъ размена на нужднит-fe имъ предмета още отъ старо време, толкова повече, че тЬ водятъ еднакъвъ животъ и иматъ еднакви жизнени потреби. Помежду имъ царува чуденъ и дълбокъ миръ“ (Дг/jxet 81 tt)v t^XIou Suocv алоохолоСу, £w$ tivwv aXXcov dpltov иф'/jXojv xal peyaXcov raxpaTstvipevov, IvO-a xal n6Xtg tic; Blpota xaXoupivT] хатфхютац xal абтт) rapupavEOT&TTj Tolg olxiQTopat те xal 7taot Tolg алХос^ ocg абуес xSXig tt)v aijaraatv. i|j.neptly£i 81 тф Sta pioou ywptp тб xsSlov тобто xal iptpiplxToug Ttvag xtnpag, <ov al plv Kpog t^ nSXei теХобзс, Дроиуоир1та( Ttveg xal SayouSdcToi tt)v xXfJav ivopa^o-pevot, at 81 тф auvopopouvrc t<ov Exu-ftcov IB-vec об paxp&v Svti тобд фброис; &7i;o8i86aoi 7tXv)v ysiTvidi^ouatv S'XXrjXatg al xfflpai tt)v d’xTpcv, xal loxc xal тобто xpdg toIj &XXocg 0EaaaXovixs6aiv об ptxpffig ouppaXX6pevov, тд npog xoug Exofrac; 8i& t&v ipno-ptxwv peO-oSaiv auvavapfyvuodat, xal pdcXcoB-’ 8xav l/tnot npdg oiXX^Xobg xaXwg xal рт) xtvfiotv onXa r^v p^X^v Icjaypiafvcvra • 8 8т) xal лоХХф ttvl тф TtdcXat лар’ Ixaxcpwv peXeTTjOlv, xotv6x7jva xag XP£^aS fitpetpouci, Haupaalav Ttva
xal paSslav elp^vigv iv iauTolg ouvrigpo^TEVoi. — Joannes Cameniata, De excidio Thessalonicensi. Bonn®, 495—496).
Нека приведемъ и единъ примерь отъ новогръцката литература, отъ епохата когато националнит-Ь вражди между гьрци и българи не бЪха подигнати и когато самитЪ гърци величаеха Солунъ като отечество на Кирила и Методия, чрезъ конто се просвети ц-Ьлиятъ български народъ. Тоя типиченъ прим’Ьръ намираме въ написана та презъ 1795 г. книга отъ известния гръцки писатель Атанасий Пароски —
187
Ойрауой xpfatg и печатана въ Лайпцигъ въ 1805 г. Препечатана е била въ Атина въ 1850 г. На стр. 64 на второто издание е ПОМ'Ьстена следната стихотворна похвала къмъ гр. Солунъ:
Eig v^v repupavij tteaaaXovfxiqv, rfyv iveyxoOaav Toug О-еосрброис; xal laaxooTikoug K^puxag xijg BouXyaptag, KupiXXov xal Me&oSiov, ortyoi xoXitixoL
’ОХбоотатт] xdcAat ou, 7c6Xig OeaaaXovExvj ’
Uarplg yap ^рт]рат£аааа ttov v£<nv AnoatoXcov, cAra£aag илер^Хаоас, tag aXXojg dtpoupivag-Тфота S£ tcDto 8s£xvuaiv vuv Avatpaveiaa, laxQpi&v vj -Э-аираат^, xal ££vajv puaroypatpog
OS’ev xal yapiaT^pta, xdvTtov BouXydcpwv ёЭ-vz], Sol 8A KuptXXov idv adv, adv хас:уу£тш •fruet.1)
Ето въ преводъ тая похвала: „Къмъ пресвЪтлия гр. Солунъ, който роди богоноснит'Ь и равноапостолни пропо-вЪдници на България, Кирила и Методия. Политически сти-хове. Отъ старини още ти си най-честитъ, граде Солуне, защото си неоценимо отечество на новитЬ апостоли. Всички Градове, конто иначе стоять високо, ти ги надмина. А туй най-лесно доказва сега появилата се чудна и незнайна чужда история.2) Ето защо, заради твоя Кирилъ и за брата му (Методия) тебъ се поднася благодарность отъ всички български племена".
Петв-Ьковното турско владичество не 6Ъ промЪнило много старого етнографско положение на солунския край. Съ изключение на н-Ьколко турски селища, току-речи всички останали солунски села б^ха български; въ самия градъ ймаше н’Ьколко български махали и на пазара всички си служеха съ българския езикъ. Балканската и св’Ьтовната войни нанесоха гол'Ьмъ ударъ на българщината въ тоя край: по-ГОЛ’Ьмата часть отъ българитЬ се изселиха, а он’Ьзи, конто ОСТанаха въ Гърция бидоха лишени отъ правата, предвидени за иноплеменнит'Ь малцинства.
’) Похвалата е написана и като акросгихъ, който издава името на автора б ШрЮ{ (’A^avdaiOf).
2) Авторътъ подс!ща за славянскит! извори, конто му 61 доставилъ отецъ Данилъ Хилендарски за живота на св. Кирила и Методия и конто Той 61 използувалъ при изданието на житието на св. Климента Охридски, ученикъ на солунскит! братя.
188
1. — СолунТ}. За българското население въ Солунъ презъ XIX в. сж запазени интересни бележки отъ солунча-нина Вело Негревъ, родомъ отъ с. Селце (Дебърско), записани на б"ЬлитФ. листове на Раичовата история. Между другото тамъ четемъ за келий но българско училище въ Солунъ, за Теодосия печатаря и за опить да се съгради училищна страда:
На 1833 .та: година витката фото пила во онова вреди здееде лее татко отъ лесе отечество 8 Сол8на града 8 ханъ Папвджи хлни и талес ли прЕда дед8 на колено а рока лей ЦЕлбвах’К и крада ле8 люби^ъ (.) Дедо леи подлде ед нс бело книже со црно нашарено (:) зелен синче това книже иди да 8чишъ книга(.) fl а дедо леили дедо не 8ча ГЕрцка книга овде к8гарски нелел 8чителъ ... и до(и)де 8чителк той за рака лее победе клиз8гкдната одла лее внесе и положи лее да СЕДНЛ И ПрИВЕДЕ ЛЕЕЕ ДрКЖИНД ЗЛ ДД НЕ С8ЛЕЪ СДЛЕЪ СфЕ ДО 15 др8(ги) деца и Вчи^лее дв-к години ц-Ьли кой к8кваръ, на8сница, нелеахлее си книги на офо да 8чилее(.) Ее снова врЕЛЕЕ налЕЕрйваше се единъ к8гаринъ д8ховникъ ) 8 църк вата наша илеенелеъ сеатл Сина и онъ си пожали своето народнЕ чада зафо си нелеатъ книжици децата за да 8чатъ; нажали ле8 се и дснесе печатница за в8квари со церковни б8кви и со два Азика Евгарски и гръцки . отъ вре леето владика уИелетиа до врелеето на ©ронилеа . . . Ео врЕ леето негово пислео ни донде отъ Царигратъ отъ некоа жена подари за 3: града 8чилИфа да направитъ, едно 8 СолВнъ и едно 8 Китола и др8го ДЕка да е прилично. И леие зедохлес пислеото и зарадвахлЕЕ се зафо дошло врелЕето и пакъ врзо станае по првите лелеестори отъ искренно наротъ отидое при дедо владика за да илеъ даетъ влагословъ по просто изинъ за да си направатъ това нефо. И фолеъ отишле тллео перво и ирестрЕтилъ иротошингелъ дедо владика ИеронилЕа фо сакате леаистори ее они ле8 казали каке пислеото илеъ беше, и онъ илеъ отговорилъ съ л8кавфина: о к8дали в8гари, той ветовъ огенъ едва слее го 8гаснали, пакъ вис сакате да го палите . По голЬлеио лЕДЙсторъ, реколЕИ Иванъ Кале в8ръ, а по ледли Иосиф Франго е реколъ: лиде врЕ цю го сл8шашъ това к8че, да иделее при деда владика сдледго
*) Думата е за Теодосия отъ Дойранъ, който отвори въ 1838 г. въ Солунъ българска печатница.
189
И фо се качие горе клевое мВ во одаита и поклонихд м8 са Н БДЦИЛС м8 рока . . . Они м8 отворили ТО ИСТОТО фото нее рекли протошингелВ . и испВдие ги и дойдое мдйсто-ритФ скорьни отъ страндта на дфда владика . . (А Шо-повъ, Изъ новата история на българитЬ въ Турция. Плов-дивъ 1895, стр. 57 — 58).
Тукъ можемъ да приведемъ още единъ разказъ за въз-раждането на българщината въ Солунъ. Тоя разказъ при-дружава стария поменикъ на шиваческия еснафъ дебрани, крушевци и кичевци въ Солунъ. Поменикътъ е билъ съста-венъ презъ 1817 г., сетне презъ 1841 г. имената били преписани съ гръцкй букви, за леснота на гръцкитФ. попове, конто не можели да четатъ българския поменикъ на жи-витЬ и мрътвит-Ь. Ето прочее този разказъ докаранъ до год. 1874.
Плдкокнижица терзиски есиафъ Девраии въ ОолВнъ . . Перво почнати есиавъ терз'ш в 8 л (г а реки): 8 ОолВнъ предисловие на тда книга именвемА: паМАтнйца или споменёца нд живи и на мертви на той Благословений еснафъ шивФнсюй и словенскЫ азикъ и писменосъ пшдраждтсли и ндродолеоБИви врдтиА и желаем и о народъетво и писменосъ свои, но н8жда ради града сего имен8емыи Сол8нъ, како ненавидиле това слова) и ако да имало некой свефеникъ сиръ или некой попъ да зное да пее славАнскй, не го оставнле: по тал причина прстворилс пдмат-н!ца сед по гречески. Я той Благогшв*кини рвфетъ рекомш Девренцн и Крушовци и Кичевци жалееИи нд серцето си за словото си штеческо ц>тъ денъ нд денъ почнае да се миелдтъ како да са потрвдатъ и да си ндправАТЪ некдкво средство: за словото си да не се изг8вдтъ, та да си напра? вдтъ или цръквд или некое Вчилифе И почнае мал8 по мдл8 СС 1833: гшда СС некой си Ученика 8чена 8 тоа градъ, w некой сн мона(хъ) АвануиА сиречъ чвждицъ Вчителъ по ела вански И т!е Благородны терзии имале с8 мали деца, рекле м8 Оче, молим те, Вчини нама мило како знаешъ кн!га нашинска сиречъ сдавАнскд или ти иа просто вВгарскд, наВчи ни тиа наши дечнцд за споменъ вФченъ твои и за словото да не Вгасне со свФ И той лВбивши стар самак1) сиречъ по гръцки, именем: И сан а родом рс2) нсса облснилъ и исполшлъ желае-
*) = М0Н4)(Ъ — рвеннъ.
190
мото нд наполеофни мдистори. Перине виде Степанови синове Оимонъ и Ялекд, Тодоръ, Здфнръ Цв*ктко, Дойчинъ прИА тели монаха того и зелъ имъ децдта дд имъ (г)и 8чи и край ни(хъ) и w сиотъ есндвъ зелъ децдта и имъ Вчилъ до 2 години и отъ тие 8ченици проводил тдтковцит'к си и врдтиАтд си дд са потрвддтъ дд си ндпрдвд некой хралгк или ) Вчилифс по слово и по азикол1Ъ и почнде цкерто2) дд са трВдатъ ы 1861: до 1867. И по тса сотвори едно мало девическо Вчилифе 8 единъ влд(го)роденъ ввгдринъ именсмъ Костддинъ Динго Дрзиловицъ 8 кВЬдтд неговд Вчителкд клерка м8 (хлафкд по здпов’кстьтд. Нд тоа времА 8стд вдшн Дес-подъ КрВшокдли, маисторъ Иосифъ Фрднго, Ъешко w Гдлич никъ, Петко Деспотовъ w Рддоифд, Стоанъ Еогово ш Ермжцд тие по перки вел мдистори 8 есндвот шив'клскн 8 товл време фо почно цврство зд токд народное довро. fl нд 8чилифето престдвителите постдвене веА тие: первио ЬерЪс Костддино вторидтъ (над)зирдтелъ Бело Негревъ w Оелце, трети Ьи рАко крдтъ Костддиновъ Дрзиловицъ. (х) тогд почнд и зд цръквд дд се мисли, но весъ опфинд не може дд ви това нефо и соединисме со домоправителскиотъ помофенъ есндфъ и соглдси\ме са совоквпно и повика^мс w народа по первите да ндпрдви опфинд и ндмерн се влдгословсно 8 Пдндиотъ Да здревъ и тдмо ндправи са пръкдтд опфинд w 12: лица и тие почнде да сдкаетъ <5 клддикдта гръцки, д влд(ди)ка владеете нд това време цркви Не(о)фитъ, но владика не са покдзВва че а не ви дава, ндроддт нёете, грдтски питропи не ддват. Я ндшите престдвители ш ндроддтъ нё постдвенё вел тиа Iiephe Динговъ, Иосифъ Аковъ w Косоврдсти, Петрвшъ ШВл! ковъ, Петро Тднкокъ +>саа и рекое мВ на митрополита: само ти говоришъ ни, ни не видимо, но свикдй и ни^ъ тВвд да (г)и ч8еме и ми Вено, така дд се 8Е*кримо. И 8 Втрешнио денъ даде имъ своръ стна м8. дд до(ид)ете нд 4: чдео де 1>е кии повнкд т8кд дд ч8ете Встно И нд Втринтд народжте ни престдвители ни ндидое кдкко фе к'к реколъ влд(ди)кдва и са сами тиа 8сно шговориА: ви прИАТели вчера w влддикдка нё сте едкдле еднд цръквд коа дд е да си псетс по азикотъ ей, по слакАнский; цръкките ни се наши сиречъ гречески, а не се влддицки, дд клддикдта, не ж (г)и ндпрдвилъ, та дд кн
’) Въ ржкописа н не.
= цвърсто, чевръето.
191
длетъ отъ наша страна, ние нелшие повече цръквд да ви ддели, направитЕ си и илаитЕ си И тога после почна народа да са грижи за црквд и 1873: месецд (они день 25 налири Бл&гословно приврЕменъ едно пдрдклисъ сирЕчъ лило молевно цръквичЕ и тако к8пие Зчилифсто на ПанагБда aiayaaa чрЕзъ пнтропитЕ народы нлинЕмъ Ыдсте КрВшовецъ. Петр8шъ Ш&нко КрВш(овецъ), ДилштриА ЛдЗнчовъ О\ритли h8p4IA, на ВрЕЛИТО 8ста вашиА ЬерЪе Отоановъ w Крлшнца. И това време опо-чл\‘Ъ бидовите фо биде и w сега занапрЕтъ остдвдмъ лгксто1) и др8ги кои he бидетъ живъ да са не ленитъ но (да) остави сноменъ по себе си на есндвотъ и на искрлтд и на изворотъ на гла(ва)та с(ве)ти Кирнлъ и УИетодиа; тиа са на изворъ на наши ндродъ, фо ни2) ндпоиле со д8\овно просвЕфеше и со славАнска писмене съ славно имъ има до в-ккл с оцемъ и со синомъ и сти д8\омъ дминъ.
1874: месецд фЕврВдриА дснъ 6: среда, писать асъ Бело Негревъ w село Селце и ви са молд фо згреши(хъ) да ма опростите Братие, зафо токмо единъ Богъ е весъ гре\ъ и пакъ ви са мола и ви'зароч8ва за искрата и изворотъ да печдлимъ и тиа по насъ фо he да осганатъ по дскро да А искрата засилатъ и голвмъ ого(нъ) да а нднрдвдтъ и изворотъ и искрата да го поотворатъ и на реки да 8мно жетъ, а изворотъ и искрата е това 8чен1'е и законотъ кожей. (Срв. Д. Матовъ, Кратка расправия по етнографията на Македония, въ Псп. XXXV, 701—703).
За българско население въ Солунъ презъ 1875 г. говори и сръбскиятъ генералщабенъ капитанъ Мих. Н. Иличъ, въ своитЬ ПЖ.ТОПИСНИ бележки изъ Македония. Докато дол-ната часть на» града била заселена главно съ евреи, за дру-гитЪ махали се казва: „Горььи делови Солуна припада)у Турцима и хришИанима Грцима и Бугарима* (Отацбина 1875, V, 141).
2. — Солунска българска печатница. Първа бьлгарска печатница била наредена въ Солунъ. Неинъ ди-ректоръ билъ българскиятъ книжовникъ архимандритъ Тео-
р----------
’) Писачътъ на разказа прекжсналъ тукъ, пъкъ сетне продължилъ.
а) Въ рак. диалектично н«.
досий Синаитски, родомъ отъ македонский градъ Дойранъ. Печатницата е работала отъ 1838 г. до смъртьта на Теодосия, въ 1843 г. За тая печатница срв. М Дриновъ, Съчинения И, 425 — 450; А. Шоповъ, въ Псп. XXXIV, 486—497. За сега се знае, че тамъ били печатани след-нигЬ книги:
1) Ндчсмное о уч eh it съ лкмитвы оутреншА славАНо-БолгарскГи и греческыа НапЕчатасл во градъ С6л8нъ, со Гзновъ т\пъ: при уауй папа ОеодисТа аруннандрита Стнайт-скагш а'ёта аюли (1838) Срв. фотографска снимка на заглавния листъ на тоя извънредно рфдъкъ български букваръ, стр. 193. Единъ екземпляръ отъ него нам-Ьрихъ въ Дойранъ, родното м-Ьсто на печатаря-писаэель Теодосия. Срв. за тоя букваръ у А. Шоповъ, Изъ новата история на българитЬ въ Турция, 13 сл.
2) СлвЖЕнТЕ ЕврЕЙско... во простым й краткий азыкк Болгарскш къ раз8лг£н1ю простолгё народ# . . въ д*£то аюлд (1839). Книгата е била стъкмена на български, по влашкия и гръцки текстове, отъ двама македонски българи Натанаилъ Богданъ Стояновичъ отъ с Кучевища (Скопско) и отъ Георги Самуркашъ, неговъ учитель. За това Ната наилъ разказва въ своята автобиография следното: „Тука (въ Прилепъ) азъ превождахъ и на благоговейнитЬ свеще-ници потрЬбнитГ имъ апостоли и евангелия. Книгата на Неофита иеромонаха отъ монастирьтъ Н'Гмца въ Молдава, подъ заглавие „Служение еврейско.., “ печатана въ Солунъ въ 1839 лЬто, учительтъ ми Георги Самуркашъ я имаше печатана на влашки и гръчки, и понеже онъ, като бивши букурещки търговецъ, познаваше влашки и гръчки язици, то рЪшихме се какъ да можемъ да я прГведемъ на наше м-Ьстно, просто българско Hapinie. И така, въ нЪколко м%сеци вр-Ьме, имайки прГдъ себе си влашкото и гръчкото издания, съ помагание единъ другиму, я пр’Ьведохме криво право и въ 1837 година, мЪсецъ май, когато тръгнахме и двамата за Свята гора, дадохме пр'Ьводътъ на единъ вело шанинъ, по име Наумъ Лювчиевъ .... за да го печати (ти поса) въ Солунъ, гдЪто се слушаше, че се отворила бъл гарска типография (СНУНК., XXV: Житиеописание митропо лита Охридско-Пловдивскаго Натанаила, 9). Като ученикъ и
193
N * ч Д л н о e 0$ ч t n i e
Ъ ф #
#
# 1$ &
# $ Ф
#
•#
С % МОЛИТВЫ OJ Т f € н н » «
Слдкдноколгдрсюн и грчккш ^П£ЧлТ4СД во градъ co/ita-7 СО ЙЗНОВЪ ТУЛЪ 1 при х й U и п а п а д ? о д w t V д 4 р-XlMdNAfMTd СуНЙИ7СК4Г«.
#Лтд <5мл/1И
Български старики изъ Македония
13
студентъ въ Русия, Натанаилъ пламенно работа за българ-ския си родъ, осведомява руския печатъ съ българскитЬ работа и заявява за народностьта си въ 1849 г. така: „Я македонскш болгаринъ, славянинъ, Аеонско-Зографсюй мо-нахъ, студентъ Юевской Духовной Академш11 (Пакъ тамъ, 27). По-късно, въ 1852 г., въ книгата си ПртАтелскоге писмо отъ болгарина къ грькк, Натанаилъ излиза открито като българинъ да се бори срещу гръцкит-fc посегателства надъ българскитЬ земи и особено въ неговия край, Скопско.
Що се отнася до печатницата, една_читателка на (хлВ-жнш евреиско, именно баба Неделя Петкова, македонска учителка, пише на корицата на книгата, сега въ Соф. Нар. библиотека, следното: »Въ 1839 лето е существу вала бъл-гарска печатница въ Солунъ, нъ скоро изгорела отъ нашитЬ стари неприятели гьрцит-Ь. Ето що ми казва Велю Негревъ, Отъ Дебарски Галичникъ, като ученикъ при деда Теодоая, въ онова време, дошелъ отъ Геритъ единъ грьцки калугеръ, на име Хрисанта, и като вид'Ьлъ печатницата, рекалъ на грьцкиятъ попъ Атанаса, що я държитЪ тая змия тука брс; нема ли оганъ; и прЪзъ нощьта изгорела българската печатница, която била въ цьрквата Св. Мина на Вардарската улица въ Солунъ. Солунска българска учителка отъ 1870, до 1875, лБто. Неделя Петкова родомъ отъ Сопотъ“.
3) Кратким шписдни двадесАТЪ жнтырей шк ретдюфАСА во Стой гор8 Адитаской . . Напечатлел кк тгпогрдф|и Солянской въ л^Ьто о Хрта хдюлд (1839) лгЬсацъ фегрудрёд.
4) Книга глдголсл<да Оут'кшенёе гр'^шылеъ при кёдена на простён азы'къ w Кгрёллд (Пейчиновичъ) и пр 1840. Срв. по-горе, стр. 99. Предговоръ къмъ тая Кирп лова книга написалъ самъ Теодосий, печатарьтъ. Тамъ, между друго, Теодосий говори за Кирила следното:
Блажёнъ есть сэ любочитатели христёаны, и овой чело вЬкъ препод общи ёеромонйхъ Кур1ллъ что ббретаетсд во м<> настыръ стагм АеанасТа, ктггоръ бысть кназъ Лазаръ серп скёй. за бвой бтёцъ глаголю: аще не бм билъ онъ помбгна.'и не бй била еправена й тУпографёа наша, оти бёше изгорел.i. й сега надеЪме на Бг’а бти нели толке.) А (Зправихме, пыл Бгъ й за пбвише. Но сЗвой блаженш челов£къ: со тол mi
195
трвдъ и со любовь, седё й приведё ывад книжица, глагб-лемад: О^т'Ьшёше грЪшнымъ, како седё й собра слово « бж веное писйнТе, ы ёвйнгёл!е, о в-Ьтхад завЬтъ о фалтйръ, й о кнйги глагблемТд Ил1д МинТдтъ, и о грвги примерными 1сторйами. да приведё ги со толковйн'Ге на прости дзйкъ болгйрсюй долнгд МТссГй Скбпскш, й ТётовскТй да а чйтатъ й прбст!ю народъ да бублажаетъ на таксовъ правослйвнТй <?учйтелъ, оти мбжатъ да познйдтъ ы cie бучёнТе. й не мбжатъ да рёчатъ, по що нёможеме да позйеме оти есть по слй-нанскТй йлй по россйски дзыкь; ёве ключъ чтб отворять Сёрдцето ваше: не ключъ о злато йлй <5 срёбро, но ключъ П жёлезо й чилйкъ, чтб да не се Bin, оти срёброто и злй-тото ёсть меко й се Bie скоро) и пр. (л. в—г).
5) Книга за наКчен'й три^к жзйксовъ саавАно Ббагарскш й греческыА и карадм(н)аицкои: Напечатаем ко градъ (тоаВнъ го йзновъ тупъ при папа 0есд<оаа архьнандрйта Gv иайтскагш а'кта 1841. Тоя разговорникъ, нагласенъ по разговорника на попъ Данила (вж. по-горе, стр. 63 сл.), е билъ издаденъ за практическа, търговска потрЬба. Въ него сж .метжпени тритЪ търговски езика, конто въ снова време се уиотр-Ьбявали въ Македония: български, гръцки и турски. Последниятъ е назованъ караманлийски, т. е. турски езикъ, който е матеренъ на правоелавнит’Ь християни въ Мала-Азия, наричани караманлии Срв. на стр. 196 фотографска снимка на заглавния листъ.
3. — Колакийско евангелие. Освенъ Кониковското евангелие, печатано въ Солунъ въ 1852 г. (гл. стр. 182), пожать е още единъ подобенъ паметникъ, писанъ и той въ най-южнит’Ь български етнографски пред-Ьли, въ покраината Вар-дарйя. Тоя ржкописенъ паметникъ е изборно евангелие, пи-оч ю въ 1863 г. въ с. Колакия, при устието на Вардаръ, огъ Евстатия Киприади и употрНбявано въ църковна служба, никто личи отъ покапанитЪ съ восъкъ листове. Колакия или Кулакия, седалище на епископъ, подчиненъ на солунския митрополитъ, до балканската война въ 1912 г. бЪше един-।твеното гръцко село, посрЪдъ българскитЬ, при устието на Внрдара. Въ една махала селянит’Ь б4>ха още двуезични, Т. е. говорЬха въ кжщи гръцки и български. Колакийското Виангелие азъ нам’Ьрихъ въ Солунъ, по време на своего
196
пребивание тамъ въ 1906—1907 г. Презъ св!тозната война френскиятъ проф. Дъни, отъ Школата на източиит-fe езици въ Парижъ, нам'Ьрилъ въ Солунско още едно подобно бъл-
Flow?.
•-Z к н й г д »
• “ • • О- 34 Hartls ТрИХ* . ?.
( СЛ4ИЙН0 БОЛГЛренТи W ГрЕгч$СКМЯ
« К4вШ4£Яф«>И f К4ПЕЧ^ТЛСЛ ВО СОЛ^-ГЖ ,
СО йзноиъ
п Р Н X * V Ч П<11>4АЕОД»С14<
*4fX МДнДрНТД 0 VH4H Т £ К fif W^> «|
* • е
. < 4И№ W»«*
гарско евангелие, писано съ ржката на сжщия Евстатия Кн-приади. То се пази сега въ библиотеката на речената школа, гдето имахъ възможность да го разгледамъ. Ще бжде изда дено отъ професоритЬ Мазонъ и Вайанъ.
197
- ГОТ П0.ЛЙВО i ТФЕТАГО Е ТАГГЕ
Ш МЕЙО НАГАГ0 ГОЛЕ MAT:
ФА XpfBTIAHO^JSKAPEMO, МАЛ-
ОТГАРТХКО efc-TOTBASM aiop
МА 8АРДАР1А ZA ЙЖдеЙО< :
IAT1 ZA ГО ТАЩА ТА f Z А ?А*Г I nP/iZMiTIfTI ГОЛЕМI ТЕ. ZA Т-1ЕЛА Ж|МА2АЛЁ!Т0ТРГШ-
198
Колакийското евангелие е писано на народенъ говоръ „зборъ“ отъ долния Вардаръ. Тоя говоръ е нареченъ на самия заглавенъ листъ — български. Преводачътъ, който никакъ не познава славянскигЬ или български преводи на евангелието, предава своята речь съ гръцки букви. На стр. 197 давамъ намалена фотографска снимка на заглавния листъ, гдето четемъ следното, предадено съ кирилица:
„ Господ(и)ново, и сфетАго евангёлио, на бога нАшаго гблемата цръкфа христяноф, искйрено, на бугарцкоизйкь тувёшно збор на Вардар1а, за уф недёлите, съти, за гу дйната и зй съти празнйцити голёмите, за цёла година за литургйята. Са писАло ут ЕвстАтио Киприади уф селото Колакйя на 30 ноёмврио мёсиц 1863“.
Ето пъкъ за показъ на езика съответенъ текстъ на приведения по-горе, стр. 183, отъ Кониковското евангелие. Давамъ само кирилската транскрипция, защото за сега въ печатницата н'Ьма ония специални белези при гръцкитЬ букви, съ конто си служилъ Евстатий Киприади за преда-ване на българскитЪ звукове. Отъ това ще се види, че двата превода сж съвсЬмъ отд-Ьлни, независими единъ отъ други
На тйа ден идна пу събота ка замръкнАл, да тАмо шо биле си събрАле учинйцити, зардй страх шо имАле ут чифу тите, имАле портите заклучёни, дуйдё Иисус и стоал уф стрёт мигьу нйх и вёли на них: мирно на вас! Ка му ка-жАл такА, му са кажА на них ръцити и рёбрито. Са раду-вале учинйцити шо видёле на СтопАнот.
Му ричё Иисус пак на них: мирно на вас! как ми опусти ТАтко на мен, яс ви пускям на вас. Ка му рёкъл па так А, му дуйнй на них и му вёли: зевайте СфетАго Духо! А'ку прощАвати на нёкой нй(х)нити грёхови, простёни да му бйдат, па Аку са вързАни, вързАни да му бйдат.
ТомА па, идён ут дванАйсите, шо му веляле билизнак1), не бёши със них, кога дбшал Иисус. Му веляле на него др^зити учинйци: а видёхми на СтопАнот. Па он му рёкъл на них: аку не а вйдам уф ръцити нёгуви нишАнити ут карфййти и да клАдам пръстот ми на нишАнити ут кар-фййти, и да клАдам мбята ръка на нёговити рёбри, нё й кабйл да веруам.
*) Въ ржкоииса: билизнат.
199
4. — Дойра-нъ. Двуезиченъ надгробенъ надписъ отъ 1362 г., на гол-Ьма мряморна плоча, зазидана въ притвора на църквата Св. Илия. Съдържа четири монограма и два надписа, единъ славянски и другъ гръцки. Начъртанието на буквитЬ колкото и да е ясно, славянскиятъ текстъ не може да се прочете задоволително, защото камонописецътъ ще да е рисувалъ просто дадената му епитафия.
МонограмитЬ могатъ се раз-върза тъй:
1. A<pt£pwoEv 2. ©uyaxpig 3. MtyavjX 4. Кр . 6a . . т . . , т. е. Посвети на дъщеря си Михаилъ Кр . ва .. ч ъ.
СлавянскитЪ редове могатъ се проче тъй:
М(%с)ецА юл(н)4 кн (28) днь пр(ид)стлкн с(е) (рд)кл к(о)жни (О)ео(фя)нА къкн (т. е. дырн) Михаила Кръкд. ... Kt fsw6 (6870—1362 г.) вход.
ГръцкигЬ редове:
Si) 6’ (e)Iti£, М9г, xcva xpaxsig; vsxpdv xapTjv .... raxAat
yovcp xptg EfixaX(X)Et реуЕзтпд kv. paatX£a>v ep(p)EUOEv sig yr(v ал(Х)а тсала! Tf(g x6^g.
(А ти, камъко, кажи, кого съхранявашъ ? — Починала де-войка. . . . Михаилъ отъ дре-венъ царски родъ, най-благоро-денъ и могжщъ. Отиде въ зе-мята, но уви, каква злочестина!)
200
5. — Пакъ тамъ. Дойранъ, който роди първия учредитель-директоръ на българска печатница въ Солунъ, папа Теодосия (гл. стр. 191 сл.), е билъ отечество и на единъ виденъ ху-дожникъ и книжовникъ. който работЬлъ главно срфдъ австрий-скитЪ сърби, но не забравялъ и своето отечество. Туй е билъ авторътъ на прочутата Стематография, изл-Ьзла въ 1741 г. въ Виена. По-рано сърбитЪ го смЪтаха за сърбинъ. Историкътъ на сръбската литература Йованъ Скерличъ, въ своето д-Ьло Српска кньижевност у XVIII веку, Београд 1909, стр. 247, почва своит! бележки за Жефаровича така: „Първиятъ сръбски писатель, който обнародва свое произведение, е билъ Христофоръ Жефа-ровичъ, а първата сръбска книга печатана въ Австрия е неговата Стематография". По-късно, въ своята отлична Историка нове српске кньижевности, потпуно и илустровано изданье, Београл 1914, стр. 42, Скерличъ казва за Жефаровича: „Изглежда да е билъ роденъ въ южна Македония, отъ гръцки или цинцарски родъ“. Сега обаче се знае, че Жефаровичъ е билъ българинъ отъ македонский градъ Дойранъ. Жефаровичъ се поминалъ въ Москва на 18 септемврий 1753 г., въ тамошния Богоявленски монастиръ. Неговото завещание и данни за него се пазятъ в г дЪло № 326 на Синодалния архивъ въ Петроградъ (срв. Н. М Петровск1й, Къ бюграфш Христофора Жефаровича, въ ИзвЪспя втораго отд. Имп. Ак. Наукъ, 1910, кн. И, 297—302). Спомс-натото дЪло носи надсловъ: „1754-го года септабра 7-го дня. По доношенпо коллегш Иностранныхъ д-Ьлъ о пожиткахъ свяще-ника' булгаря Зефаровича, кои оставлены въ МосквЪ подi охранешемъ синодалнаго разничево“. Отъ д-Ьлото узнаваме още, че Жефаровичъ ималъ братъ попъ, на име Проданъ, а за родния му градъ Дойранъ четемъ между друго: „Имеются по немъ (т. е. Жефаровича) оставпля въ живыхъ въ турецкой области въ православной арх1епископ1и Салонской (т. Солунска) въ города Догр1анЪ (т. е. Дойрацъ) братъ родной священикъ и протч!я сродники “.
(Эсвенъ тия бележки, за българската народность за дой ранчанина Жефаровича говори и Павелъ Ненадовичъ (сръбски Карловецки митрополитъ, 1749—1768) въ’посвЕщението сп до автора на Стематографията (1741 г.), гдето между дру! о четемъ: Пдги’ Почтеннолй' Господин» Христофор» Жефарович» ревнителю отчества Бол га река го... Пагелъ Ненадовичъ... W усерд?А cie воепгеветъ.
201
6. — Кукушъ. Презъ 1850—1860 г. въ българскигЬ страни се бе явило течение за преминаване па българския народъ отъ православие въ униятство. ПатриотигЬ смЪ-таха така да се отцепятъ отъ гръцката патриаршия и да избавятъ своя народъ отъ погръчване. Това движение осо-бсно бе силно ср'Ьдъ македонскит’Ь българи въ Кукушъ, Битоля и др. Кукушани въ 1859 г. потърсиха закрилата на папа Пия IX, отъ когото искаха между друго — богослу-жението да се извършва на славянски, а училищниятъ езикъ да е новобългарски. Ето прочее извадки отъ просбата на кукушани до папа Пия IX, обнародвана на времето си въ цариградския в. Българш, № 25 отъ 1859 г:
„Hifl долоподписанни, жители на епарх!я-та Пол1яна ( — Дойранъ) съ наше голЪмо неудоволСтвие, съ дълбоко и неизразимо сьрдечно стеснеше сме принуждени да испове-даме предъ ц'Ьлъ свЪтъ какъ нашата въсточна православна църква достигнала е днесь до таково едно достоплачевно положеше което не може да ся опише. И толко по глубока е наша-та горесть и душевно потрясете щото ные доказ-ваме че злото надви нашето тьрпеше. Увы!1 оныя конто б-fexa дължни да сж св-Ьтлината и источникътъ на сЬкоя христйшска добродетель, сирЬчь нашити пьрви пастири и цьрковни началници, другояче наречени наши арх1'епископи, тъпчятъ съ крака законите и таинствата на Цьрквата. (И оныя който) сж посвоили (цьрковнити имоти) сж нЬколко лица облечени съ священнически характеръ (истина), нъ конто пематъ нито вера, нито съвЬсть, нито характеръ, челов'Ьци нластолюбиви, честолюбиви, вдадени въ сребролюб^ето, и конто за интересъ ще направятъ сЬкакъвъ видъ лошавини.
„Като патр1аршеск!ятъ Цареградски съборъ (синодъ) състои отъ такива лица, само по себе ся разумева, че и по епархшти ся пращатъ епископи въ всичко съобразни съ тш конто ги пращатъ и нимъ они продаватъ епархшти за голема цЬна Назначешето (цельта) на тш етскопи не е да учатъ стадото христово, нито да ся грижать за неговити духовни пужди, но единственно да събирать пари законно и незаконно и да ги пращатъ (артисалото) въ Фенеръ (на Грьц-ката naipiapxia) и на своити покровители. Отъ нихъ народътъ не само не получава никаква духовна полза, но още и големо количество вреда вещественна и нравственна
202
и една голема соблазць отъ нихното распустно и немона шеско долге. Съ едно слово такива епископи сж една те-жина и една скьрбна рана за стадо-то христово. Прочее, особно тьрпи отъ това развратно грьцко духовенство на-ппятъ Българск1й народъ. . . Единъ отъ най-прочутити въ свое-то распустно и развратно жипе е и наппятъ до сегашшй епнскопъ Мелетш. . . Три пжти шй ся жаловахме на цьрквата противъ тоя вълкъ въ овчя кожа, но она не-щеше никакъ да ни слуша. . .
„Тога шй, за да можемъ да съхранимъ вЬрата си цЪла и неповредима, както сме я приели отъ предцити си и да пазимъ себе си отъ разсипаното и развратеното това гры^ко духовенство, шй твьрдо рЪшихме да го оставимь и да ся обърнимь и да припознаимь Негово Святейшество Палата nifi IX и неговити насл^дници на Апостолското седалище за духовенъ началникъ надъ нами съ следующ1ятъ начинь:
„1° Нш пр1емаме съпричаспето на седалището на Св. Петра врьхъ което 1исусъ-Христосъ основа Цьрквата си, въ което е верховно седнжлъ Пш IX, и управлява тая истата Църква Христова. . .
„2° Hift желаимь и следователно молимь П1я IX ни-какво изменение да не ся направи въ наредби-ти (обичаи, тьржества, богослужеше) Цьрковни и въ раздавашето на таинствата и въ состоящего на нашити священници и въ языкътъ по когото ще се правятъ Цьрковни-ти молитвн между насъ, който языкъ е стариятъ Български или С лавянск1ятъ.
„3° . . .
„4° Арх1епископътъ и духовенството конто ще управ ляватъ enapxinra и (е)нуршти требва да с ж сичкн българи. . .
„5° . . . Българск1ятъ языкъ съ народнити сн букви и характери ще бжде секога главшятъ языкъ и основата на учен!ето на младежити. . .
„Съ тоя начинъ шя молимь Негово Святейшество П1я IX да ни npieMe въ стадото си и подъ крилата си... Дано Богъ да мо же тжй да ся прослави отъ насъ и отъ сичкити други Българи!.. “
12 юл1я 1859 Въ Кукушъ.
(Следватъ подписи и печати, между конто има и четири попеки).
203
Прускиятъ посланикъ въ Цариградъ Голцъ съобщава за националисте униятско българско движение въ редъ свои рапорта. Въ единъ отъ тЬхъ, отъ дата 20 февр. 1860 г., посланикътъ, между друго, уведомява министра на Вън-шнитЬ д-Ьла Schleinitz: „Когато най-после презъ последната есень възбуждението въ Македония б-Ь достигнало такива разм'Ьри, че 20,000 българи заплашваха съ преминуване въ католичество, тогава гръцката кралица, подпомогната отъ не особено голЪмия приятель на гърцитЬ, но строго рели-гиозния руски представитель въ Атина, писа едно настоя-телно писмо до царствуващата царица, за да й обърне вниманием върху деятелностьта, която се развива въ Цариградъ. Вследствие на това князъ Лобановъ получи инструкции да бжде по-ум-Ьренъ въ преследванит-Ь отъ него стремления" (Л. Поповъ, Рапорта на германскит-fc посланици. Приложение въ Църковенъ ВЬстникь., кн XXI, стр. 89).
Националисте българско движение въ Кукушъ е било забелязано и въ сръбския печатъ. Въ вестникъ Србски Дневник отъ 4 дек. 1859 г. за това между друго е казано: „Гласови изъ Ку куша (Хавретъ-Хисара) допиру до 16 нов. Кукушани остаю при свомь одметаню одъ цариградске патриаршие. 14 нов. дошао е тамо изъ Цариграда нови епнскопъ Партение, коега е патриарх позвас у Кукуш. Народъ га е лепо мримио, али му е казао, да xohe бугарскога вла-дику, кои е независанъ одъ грчкога патриарха..."
Кукушъ обаче грозно пострада за своето силно нацио-иално чувство. Въ 1913 г., по време на между съюзнишка та война, гьрцит-Ь отъ умраза къмъ тая българска крепость въ южна Македония, запалиха града. На 21 юний 1913 г., презъ нощьта, грамадни огнени езици, конто се издаваха отъ запаленит-Ь сгради и се издигаха до небеса, освЪтля-ваха ц'Ьлата околность ... Така загина българскиятъ Кукушъ.
7. — С. Висок а. Висока е едно отъония български села въ Лжгадинската околия (Солунско), конто сж представители иа най-архаичното българско наречие, онова което е било вложено въ кирило-методиевския преводъ на богослужебинтЪ цинги презъ IX в. Въ 1863 г., когато гръцко-българската църковна разпра б1з почнала да се подига сё по-засилено, и отъ с. Висока се издига гласъ на българщината, изразенъ
204
въ дописката, помЪстена въ № 29 на цариградския вестникъ Съв-Ьтникъ отъ 1863. Въ езика на дописката дичать тукъ-таме нЬкои старински особености на височкия говоръ. До-писникътъ между другото казва: „Но и за насъ нЪма ли нЪщичко да ся пише? И Hie не ли сме Б у гари! Гленда се, дописникъ-тъ ви бЪше забравилъ насъ сиромаси-тЬ, защото сме на високо мЪсто, по коя причинж добыхме и име-то Висока, па онъ не може отъ толко долу, дЪка се нахожда во блатиспй-тъ Солунъ да ны виде. Ами и Hie по наша сироманйя, като Б у гари що сме, ето що направихме. Отъ ланЪ още отворихме бугарско училище, повеке отъ лю-бопитство да видиме да ли пжнтъ-тъ по кой-то вървеше училище-то ни, сиречъ дотогашното ли гърцко учеше бЪше причина що чандата ни не напредваха во образоваше-то, или нЪкоя друга? Вагодишното обаче испиташе на ученици-тЪ на училище-то ни изевиха истина-та. Чендата ны на еднж годинж озгорЪ се научиха прГзъ майчинъ си ензикъ толко, колко во джлжина-та на толко-тЪ поминали години не можиха никакъ да напрендватъ по ржнководството на гръцкото учеше".
Петь години следъ това, въ 1868 г., височкиятъ све щеникъ Иванъ нагласилъ на своего родно наречие църковни пропов Ьди, конто и написалъ въ единъ сборникъ. Интересно въ тоя сборникъ е азбуката, съ която си служи попъ Иванъ. За основа взема гръцката азбука, позната на неговитЪ съсе-ляни, а за чисто българскитЬ звукове заелъ буквит-fc отъ кирилицата: в, ж, ц, ч, у, ш, ь, ж и др. Ето нЪколко реда отъ т-Ьзи проповеди: Na vsai pidcoxe, Sets aa IlaXato-Tivvjg (ya Еожг;уротцхатж va /оуилжуха £epia) TjptaujT] ivBpByivou EorockopsvS Гоотсв&а (v;y8v) ржучь zieva, шо aa белсауж ржууот Iroaxop, 7Uax zteva-та Ava . което предадено съ български букви ще изглежда така: На нуси мйсту, дето са вёли Палестинис (на божигропцкаго , на хаджилжшка замя) имяши едно андрогину (—семейство) богословену утъ Госпудя т. е. мжнчъ (—мжжъ) и една жена шо са веляхж. мжнджот Иоакимъ, пакъ жена-та Ана". (Срв. Изв-Ьспя отд. русскаго языка и словесности X, вып. 1, 331—332).
Българит’Ь въ Висока и по-късно, презъ 80-гЬхъ г<> диии, пакъ се опитаха да си отворять българско училище, но турската власть и гръцкото духовенство отуетиха тоя опи: t
205
За говора въ тоя край срв. моята статия въ Revue des Etudes slaves, 1922 г., t. II, 86 сл.
XXIII
По Струма и Места
1. — Крупникъ. Село Крупникъ лежи надъ дЪсния бр'Ьгъ на Струма, тамъ гдето почва Кресненската клисура. Въ XV в. Крупникъ се вестява като епископско седалище. Презъ XV и XVI в крупнишкитЬ владици сж били щедри покровители на църквитЬ и монастиритЬ по горна Струма и Рила. Въ XVII в. крупнишкото българско население е било насилёно да приеме исляма. Въ надвечерието на бал-канската война, 1912 г., цЪлото село бЪше помашко. Следъ войната жителитЪ му се изселиха въ Турско.
Първиятъ позн'атъ крупнишки владика билъ Яковъ, презъ първата половина на XV в. Яковъ и неговитЬ трима синове образуватъ една видна родолюбива и благочестива четворка, която следъ крушението, настжпило отъ турското нашествие въ XIV в., си постав я за задача да ободри в1>р-ското и национал но българско чувство и да подготви народа отъ горнострумскигЬ краища да понася съ твърдость и в-Ьра връхлет-ЬлитЪ го злочестини. Яковъ. и синоветЪ му били българи отъ кюстендилското село Граница, или както казва съвременникътъ Владиславъ Граматикъ въ своята Повесть за обновата на Рилския монастиръ: Елъгаре же рб-дишь, при Еел’воужди (— Кюстендилъ) на селФ нФкотореЛ'и живсуци, Граница же оуко толку прозванй имоущоу. За си-новетЬ на Якова сжщиятъ Владиславъ казва: Б^уоу же суке ей', три чйсаожь . и кратка coyip и но нлкти . сниве же . . . иже въ Крсуиниц'Ь, влаженн'йшаго епкюна кгрк ’1акока. Яковъ се поминалъ на 2 октомврий 1448 год.: вь лФто (Щцн^ (6957—1448) пр'кетави се . . . енископь Кр8п'ничкыи Хаковь тогожде /шкееца шу . в (Archiv fur siav. Phil. II, 96). Синовет-Ь на Якова отишли въ Рилския монастиръ, станали монаси и сполучили съ свои средства и съ дарения да издигнатъ западналия монастиръ. Именували се: Йоасафъ, Давидъ и Теофанъ. Tt издигнали монастира на прежната му височина, угол-Ьмили братството, и книжнината въ Рилската обитель взела отново да цъвти. Т-Ь издейству-
206
вали отъ султанъ Мохамеда II, завсевательтъ на Цариградъ, да имъ се позволи да пренесатъ въ монастира и останкитй на св. Ивана Рилски, който дотогава се покоели въ българската столица Търново. Вториятъ отъ братята, Давидъ, съградилъ въ 1479 г. църквата въ Орлица, подъ монастира. По-късно тя била разукрасена и изписана въ 1491 г., както четемъ и въ надписа отвжтре надъ входнитЬ врата на ор-личката църква: Изволен!ел(ь юцл н поспешешелж сипа н сквркшежелж стго скздл се пр'Ьчьсни урдли ci сТиуъ. лпостолк тогда внвшил(К иг8лин8 1еролюнауй кГрь Длв|’д8 и вксФми BpaTiiiaaiii . последиже писа се »£одолш ешскопа кГрк ТЯкова и при игВлннолш kv 0еюктёст8 и вкселш врлтиллш шнлстнрскилш вь лФто зцчд (6999—1491): ён д: телилие к: крКгь сльнц» кз крн айне \ . л,ца юаня I Ще речс, разходитЬ по зографията на Орличката църква били напра-вени отъ крупнишкия епископъ Якова II. Слициятъ тоя Яковъ II се поменава при година 1488, когато била из-писвана монастирската църква Св. Димитъръ при с. Бобо шево. На тоя надписъ четемъ: f Изволение” ц»ца и поспешение" сна . и скврьшение стго дуа . сн сты кжтвни ура стго и саавнаго велнкодгёченикл и ашроточкца увл Дилнтрм по« тр8ди и полиса w свода иеромонл Нешф|ть сь синови попа Длштрожь и Бог дано . прости Бк алшнк . а вь лФ1 . t г ц и ч' . и гГ (6996—1488). вь дни цра Бдмзить вега . ижаакире cie yophi шсв’Ьфени епископк kv 1аковь. Сто години следъ това се вестява другъ крупнишки владика Йоасафъ, който пода-рява на Рилския монастиръ така нареченото Крупнишко евангелие.
2. — Крупнишко евангелие. Тоя великолепенъ па метникъ, съ художествени заставки и ср'Ьднобъл! арско писмо, обкованъ съ позлатени сребърни кори, работени въ Софии било подаренъ на Рилския монастиръ отъ крупнищкия мн-трополитъ Йоасафа въ 1577 г. На лицето на първата кора се чете надписъ: Сие стое iev4»e шковл и приложи литропслв КркпникВ kv’ 1(5лслф. Надписътъ продължава на задната кора: стлгё ь>ц8 1(5 Рйлскол18 вь чкжде л<ондсти' Риал По кантоветЪ на втората кора бележка отъ златаря, съ дата t Полинете, крлтие /И л дел зллрл w Софпо вк сти лытвк иже тр8д1 се и u-ковл cie 5еулне при 1г8лйн8 6гд1лшю илсто
207
dHi'i“ же про?г8лннд Кдлктд кк . п . t (7085 —1577).
?идиктиинк. е. Срв. Спространовъ, Опись на ржк. въ библ, на Рил. монастиръ, 10; Миятевъ, въ Годишникъ на Нар. музей за 1922—1925, стр. 333 — 334
3. — Горна-Джумая. Горна-Джума я, ако и населена Съ турско мнозинство, благодарение на близостьта на Рилския монастирь, е имала отдавна българско училище. Презъ 1844 г. училището си е имало и нова страда и е било добре уредено. По-късно, презъ 1857 г. въ Джумая миналъ нЪкой русинъ (Гилфердингъ?) и подбудилъ мЪстнигЬ българи да основать фондъ, отъ който да се издържа по-добре училището. Напра-вена била надлежна за това кондика, съ означение имената на дарителигЬ и на паричнигЬ приноси за фонда. Кондиката се съхранява въ Етнографския музей въ София. Тя почва Съ думитЬ:
БсгсВгодныи фонтъ оучилифнын Дж8/иднскдгс оустро-енъ къ л-кто 1857 септежврм 1 . . . .
4. — Разлогъ. Така се именува най-горната котловина на горна р. Места. Отъ Разлогъ е билъ Марко Тео-до ров и чъ, български търговецъ въ Австрия презъ XVIII в. Съ негово иждивение е билъ напечатанъ единъ църковно-славянски букварь въ Виена на 1792 г. Отъ преди-словието разбираме, че любородни сърби сж. били подканили Теодоровича да помогне за издаването на буквара, главно за полза на сръбскитЪ дЪца. Дотогава сръбчетата си слу-жели съ руски буквари. НЪма съмнение, че Марковиятъ букварь ще да се е пръскалъ и изъ българскитЬ земи, гдето не бЪ престанала да се учи славянската книга. Въ това се увЪряваме отъ разпространението и на други сръбски учебни книги въ Българско и презъ XIX в"Ькъ. Освенъ това, един-ствениятъ познать у насъ екземпляръ на Марковия букварь се намори въ Самоковско.
Марковиятъ букварь е напечатанъ на малка осмина, на 130 страници. Той съдържа упражнения по църковносла-нянската азбука, срички, думи; наставления и уяснения за Я'Ьрата; молитви; кратки понятия отъ числителницата; понятия отъ историята и географията, и на края календаръ по септемврийската година. На стр. 208 даваме фотограф-
208
n^rfio.g 'ОДЭДШ*
ХотАфымъ орй’гиеА
cMtHw Оллвжскими f rtAgb/fiAtWoe '
G® многими noatgRWMjt й Йо’ГЙ^'ММЙ
На t ТА ЕЛЕН 1А Ш1, С
• -’ -si. ^С-'" - ’
no KOTdfMMft ВОЗМОЖНО К|АТ*
/-.t^v^KpM'b Ejf.WHH Отрок*-, Hf
ВНЫА , НО VJ
^-«... < -.=*—
,Л Ь
-*’Ж
i
’-РШЕНйСАГШ ^3^1 КД ЦианН
A- *• . / . . * -,' -4
й§фдЫн^ чмчати QKh'iHWij к® ^д^омг Й^«53:цаНИО-.Й KtO ЮЧИТЛНТ® «ШТИ 10И«' •£ Л p3Htty> бъ ГрШ'аШемл- Mftt «й.'н$ЙА^ .NUiX’b-«Ц»нТ П^иЕНТи: /• -'. •’. '
й Ж л И Й К II 1 i М ъ
М AS К А Ф е О Д 0 Г ОБ Й1 л ;• fjVAHfA;fpo£VMjf' Розлогл.
шнии»нимя»м*риина**яД*^^ 1'IF ».
въ В1нйь, .
пен. Г- ’ ртефдШ*
'в« ©Алргнно QtpKcxoH, &хд$)ф«и-рй / .
.£|'^ыймА* .ЙривйлТ. "f
Ж1
-------------------------------------------------------2(J'J i i<a снимка отъ заглавния листъ на буквара. Въ каталога nil БЪлградската библиотека, при описа на сжщата книга, сж ||лхвърлени думитЪ: вйлгдрд родолге йзъ Разлога, конто СТОЯтъ въ книгата, следъ името на издателя; Иждивёнидгк Г. Ждркд 0(одоровича, в8лглра родслкк изъ Рдзлогд.
5. — Пакъ тамъ. Разлогъ е давалъ винаги монаси .44 Рилския монастиръ. Оттамъ е билъ и отецъ Серапионъ, единъ отъ най-виднит-Ь рилски монаси и книжовници. Презъ 1757 г. той е билъ хиротонисанъ за архиерей въ Щипъ, а цо-късно билъ е м"Ьстенъ за митрополитъ на Дабробосан-ската епархия, съ име Серафимъ. На старики билъ владика i 1МОКОВСКИ и се поминалъ въ Рилския монастиръ около г, 1800. За неговата народность е запазена следната бележка, въ дамаскинъ № 354 на Народна библиотека въ София: Илмше въ ДКпннцл 1820 л'кто ёдтъ стдръ сци-пнкъ йлинелгк попъ 1овчо Хдлденцп, кдзВклше зацю госпсдинъ (мрдфилгк клика волгари родом изъ Разлога «дмъ въ ДИпница зафо къ (хамококъ кладичка кацм нелмло ни цръквд къ градо (Б Цоневъ, Опись на ржкописит'Ь, стр. 385).
6. — Пакъ тамъ. Въ малката българска колония въ 11иена презъ XVIII и началото на XIX в. имало и н-Ьколцина търговци отъ покраината Разлогъ. Отъ тия именно разложани у;шаль н'Ьщо повече за българския езикъ великиятъ сръбски сгнографъ Вукъ С. Караджичъ. Още презъ 1815 год. въ своята П]еснарица Караджичъ 6Ъ обнародвалъ една раз-ложка пЬсень, подъ заглавие „П]есна бугарска" (№ 101)-
Не рани рано на вода
Дозъ белолико Не клопай ведри ковани На тыя быстри кладенци и пр.
Презъ 1822 г. обаче Караджичъ обнародва своя „Додатак к Санктпетербургским Сравнителзним р)ечницима сви)у ]*езика и нар]ечи]’а с особитим огледима бугарског ]езика“. Тамъ сж дадени образци отъ български езикъ, български пЬсни и бележки по българска граматика. Тоя пръвъ на-ученъ приносъ за новобългарския езикъ е основанъ именно ш македонский разложки говоръ. П-ЬснитЬ Вукъ записалъ < Тъ едного разложанина въ Виена, а другъ разложанинъ му ддлъ образцит-fe отъ новия заветъ и словаренъ материалъ
Български старини изъ Македония
14
7. — С. Банек о, Разлогъ. Презъ XVIII и началото на XIX в. банскитЪ търговци вършели гол'Ьма търговия съ памукъ, който се произвеждалъ въ С^рско и Драмско и който тЪ разнасяли изъ Австрия, България и Сърбия. Ето за показъ на разлошкия говоръ едно търговско писмо отъ 1791 г., изпратено отъ Бечъ (т. е. Виена) за БЪлградь
За Белгратъ
Здравствуй кУръ Георге боянъ о Г(о)с(по)д^ на лЪтй премногая
25 ноемвръ 1791 Бёчъ.
Писание ваше ы 28 окт : приёхъ <5 Нйшъ амй безъ йме и се зарадовахъ за здравието ви й за к¥ръ Гошево памучецъ писувате да мйче да ги продамъ ти и я се самъ ратъ и за него и за наше си да го очйсте ама се сосъ ом й варти пияцата та нефела ни за опаржена защо надоиде памукъ гако фногу като писуваха ке не се ё рудилъ фногу незнамъ дека йзглёгоха още 20,000 денга повече ы ланй ето мблиме по f (— фиоринти) 43 ама некй хйчъ да гу поглёднеа на оумерото варвй по f 50 . й по долы и по горе споредъ мущерйата й споретъ памука ама сарата хичъ непогледовая та не знам самй що ке да чйне ке са самъ оуплашйлъ ы зараръ гулемъ пы гр(о)ша 162 стой наше сарата товары до Бечъ а се продова по f 120 товйро та нумем да рйботе и сам продалъ на 362 : ы, кУръ Гошево ы похуба исты на дребно и сосъ вереейица по f 48, й 49 й 50 дека ко се згоди ама нема веке ы него и за повеке прощаваите
Петаръ Школа валеган поздравей
И ти се моле да наидешъ сандоците ми й шехы що бе та да ми пишешъ чисто да знамъ йма ли нёщо йли сте оулюдйли та ми не писувахте со правно нито гы сам нашел ъ ды днесъ поздравете й на кУръ Димитрета (СНУНК., XII, 257)
8. — Пакъ тамъ. Надгробии надписи отъ XVIII в а) Полини Гй (лтошн’К прЕгтасиге к лето дфни (1758) б) Зд’к лежитъ т’кдо рлкл ежм ГрВА 1789 в) лето 1796 Iumh. Срв. СНУНК., XII, 255.
9. Пакъ тамъ. Църква Св. Троица. Камененъ надписъ отъ 1835 г. надъ западната врата:
а) Ко слдвВ стыл сдиносВфнйь жнвотворАфГж и нердз дФлижыа трцы . . пред стоанижъ гднд ЛаздрА Гёрждновичд, пожофно же живВфылгъ урстмножъ лшыжъ же и великижъ ио село cie Бднско к* л'к т о : глиме : rw (1835).
б) Камененъ надписъ надъ северната врата, за освеще-иието на параклиса на св Константинъ и Елена: ... ко црежА гднд и драйколд Оджоковскдгш и ндшегш 1гндт!д, ко Л‘кто дыл'з:гц> (1837).
в) Камененъ надписъ надъ южната врата, на параклиса Благовещение:... предстоАн!ежъ гднд ЛдздрА 0 : Гер-ждновнчд, в’л’йто хртокс 1837.
10. — С. Б t лица, Разлогъ. Приписка отъ 1560 г. нъ миней, пазенъ въ селската църква : Исписд се книга cira на оуво жолю ви се во юци и врдтм жом четци въеи во испрдвлеши чететФ и влдгослов1те а не клънетф здно не niiica д^ъ сты и дгглъ но р8кд грешндд и древндд (вренндд?) и очи дрёжнивли дфе слово груво ie но сладко ю. гако вжтвено W паче и клаго ie испрдвленп! четы • здно же тна (?) горф последуй оуко nucanie spein исцелевно vv сежъ 8во сдвръши cf с1ию книг8 жыне'1и исписд по Сдвъ w село Дешница и icoyni ад но Кончо ш село Белица за 8л еъ Л'кто s л< о твеоу j и и (7068—1560) жцд дпрмъ вГ днъ. Бележката не ще да е преписана в-Ьрно. Преписвачътъ В. Кжнчовъ (СНУНК., XII, 268) криво тълкува и датата, която той изкарва 7208 г. Или отъ Хр. 1700 ДумитЬ зжо твеоу трЪбва да се прометать седжо тысоуфное, а следващата цифрена буква s ще да замЪства вероятно £
11. — Пакъ тамъ. Бележки на печатна библия въ кжщата на попъ Теофила :
а) Писалъ азъ Иевднжид 1ерожонд\ъ w Отд горд Ядон-скдм в лФто 1716 и8Л1Д чиелд 6.
б) Дд се знде Николд (писд) de пиежо дгд ж8 се нскдше дд гледд тдм ЕИВЛ11Д тогд веше Николд 20 години въ л*Ьто 1820 (СНУНК., XII, 268).
14»
212
12. — С. Недоборско, Разлогъ. Надписъ отъ 1614 г. за възобновлението на старинбката селска църква Св. Теодоръ Стратилатъ: Кк лФтс зркв (7122—1614) Хдснга . ктитдаръ сего сь трВдо" кФликш . приидс кк Иероусдл1Л< . н поклонн се стго грокл . ука и жне стл листа и пото/и . прнЦе . сллю . н сдгрдди ура/ик . rkro . вь л'Ьто зркв (СНУНК., XII, 273).
13. — Сжщата църква. Надъ главигЬ на ктитори стоять следнитЬ надписи: Станко снь угриновь, Смил'Ь снь Еклкеко, Бог дань Хасноиь щца, Хаена сна Хаснов. Спасе врать Слимсвь, Богдан epev (СНУНК., XII, 274).
14. — Мелникъ. Старобългарски градъ съ яка крепость, сетне погърченъ. Името на града иде отъ думата мелъ, както се нарича пЪсъчната скала, въ чиято подкове образна гЬснина се е настанило това чудновато селище Следъ поражението на царь Самуила при Б’Ьласица въ 1014 1., императоръ Василий Българоубиецъ ударилъ на Мелнике, но, като вид’Ьлъ, че не може да превземе непристж.пната му крепость, предложилъ на града да капитулира, при обещание да не бжде покжтнато въ нищо населението му. Само тогаил българитЬ се предали. По-късно, по време на латинского царство въ Солунъ 1205—1223 г., Мелникъ попадналъ поле върховната власть на франкигЬ. Тая власть ще да е била повече номинална, защото напр. въ 1220 година, спореде неотколе откритата грамота на Слава, Мелникъ се държлле отъ деспота Слава, който се билъ оженилъ за дъщерята па латинския цариградски императоръ Хенриха и билъ Heroin, съюзникъ. По това време се чува още единъ виденъ бел гаринъ въ Мелникъ, севастътъ Владимиръ, едноутробеп i. братъ на „севаста на франкитЬ**. Владимиръ става ктиторе на хубавата мелнишка църква Св. Николай, гдето напосл< дъкъ уредникътъ въ Народния музей въ София Мавро; и новъ откри ктиторски надписъ на Владимира. Тоя надписъ гласи: Депсид той ооблои той 0еоб огбаатоб той BXa8ip.v)pon, аитаЗелсроб оебаотоб тйу Фраууыу (Моление на божии рабъ севаста Владимира, едноутробенъ братъ на севаста ii.i франкит'Ь). Не е ясно, кой е билъ тоя севастъ на франки , I.,
ЧИЙто братъ е билъ Владимиръ. Да ли въ случая подъ „севастъ иа франкигЬ" не се разбира деспотъ Славъ?
Презъ сжщия тоя XIII в., именно въ 1246 г., мелничани со хвалятъ вече, че били гърци, преселени отъ Пловдивъ: „Ние всички произхождаме отъ Пловдивъ, чисти по родъ ромеи“ (vjpeiG 8е Ttdcvteg ix брр&реВ'а, xaS-apol
xi Ttopatoi (G. Acropolita. Ed. Bonnae, 82). Тая гръцка колония въ Мелникъ ще да е отъ ония гърци плов-дивчани, конто българскиятъ царь Калоянъ въ 1205 г. бе кзпждилъ отъ Пловдивъ за тЪхната изневЪра.
Въ 1913 г., следъ междусъюзническата война, мелниш-КНтЬ гърци, като вид-fexa че Мелникъ остава въ българската държава, запалиха града и се преселиха въ Гърция. Мелникъ, това гръцко огнище презъ турската епоха, допринесе много щ ширенето на елинизма ср'Ьдъ околиото българско население. Въ началото на XIX в. тамъ е имало видно гръцко училище и печатница. Тамъ се бе училъ и Неофитъ Рилски. Какви сж били обаче въ сжщность гърцигЬ въ Мелнишко, това се вижда напр. отъ имената на ктитори мелничани въ Ватопедския монастиръ, въ Света-гора. Надписътъ е отъ 1802 г., надъ вратата на параклиса Св. Никола:
’AviG-uopiQS-TQ о raxptbv vdcpihjij 8с’ &j68cov tcov еиозбеататсоу xal suXagea-t&TWv ^pcorcavaiv tcov ix TTjg ircapytag MsXsvIxov. Kdjvaxa Ispicog . Hdcyxcu т^сррлатСт). Етоус&уоо. Тбров . MlXcou . Tdcacou xal Хрсатоо . awS xal 8ca ouvSpop^g twv TYjg raaripwv (Изписа се тоя притворъ съ иждивението на почтенейшигЬ и благочестивейши, християни отъ епархията Мелникъ: Коста Иерей, Панку чорбаджи, Стояну, Тому, Милю, Тасю и Христу. 1802 г. и съ съдействието на отцитЪ отъ монастира). Срв. Millet, Par go ire et Petit, Recueil des inscriptions chr6-tiennes du Mont Athos, 30).
15. — С. Търлисъ, Неврокопско. Иванъ Симео-повъ отъ с. Търлисъ печата презъ 1840 г. въ Пеща на гръцки езикъ единъ поучителенъ сборникъ, подъ' заглавие „Многоцветна градина": Tco&vvou SopewvfSoo, Kvjxog ло-XuavG^g. ’Ev Пготтд 1840. Въ предговора авторътъ благодари на гьрцитЪ, загдето научилъ гръцки езикъ и съ това СИолучилъ да вкуси отъ плодоветЬ на музитЬ, особено пъкъ при липса на българска книга. Едва въ негово време се
214
чуло, че има и българска граматика. Иначе той издава явно българския си родъ: „Защото моя народъ, казва той, именно българското племе" (Altai тд S6vog pot), тд y^vot; twv BooXyaptov...). По-късно той се чува като учитель въ Търново, отгдето се вестява като спомощникъ на Хрулевото издание на Софронието отъ 1856 г.: „Г. уч(итель) Иваннъ Симеоновъ Македонецъ отъ село Тарлаз!е, що е билъ най-пьрвый учитель елинскщ въ голимо Търново
16. — С. Фотовища, Неврокопско. Надписъ отъ 1835 г. въ църквата Св. Богородица: f Крллгь престыА влцы ндниа Ецы й прндвы Alapiii MtcTnarw г славного са успёшА сьгрлдйсА гъ доБроволнл-та поднмрк на жителн-ти w тока смо Потсвщре 18 л<арта 35.
Между книгит-Ь на църквата, на единъ кирякодромионъ отъ Софрония Врачански стой бележка: Азъ грфшн! Едло Райки? принесешь тВй недмннкь на сти 1юана Рнлскй и пн са\-ди а . цена гр."1 25 w Брссннца (К. Николовъ, въ сп. Минало, V—IV, 166— 167).
17. — Неврокопъ. За събуждането на българщината въ Неврокопъ и за празднуването тамъ на праздника св. Кирилъ и Методий презъ 1863 г. намираме вести въ един писмо на Георги Костовъ до Стефана Захариевъ въ Пазар джикъ. Писмото се пази въ Етнографския музей въ София, инв. № 1209. Ето часть отъ това писмо:
До негово родолюбие Г. Стефана Захарйеву.
Здравствуй за многое лета. Като достигнахме днесь майя благополучно 11: ый денъ, сговорихме са Българската община да си направиме праздника днесъ на светаго Ки рила и Методия и да служиме служба по Български, а гржкоманите не дадоха, ами ни се смееха каковъ е тойзи праздникъ, то е праздникъ свети Букъ и свети Дж.пь и заповедаха на свещеникатъ да не иде вечерта на* вечерника за да не влеземе сасъ сила у церквата и в утринта таьа направиха, а ние отидохме на нащо си Българско учи лище и си светихме водуусвищение чр-Ьзъ духовника Христо фора и си четихме канонатъ на светаго Кирила и Методия..
Неврокопъ Вашъ покорни
1863. майя 11: ый Георги Костовъ Исерлакли.
215
Въ друго писмо на сжщата община, отъ 3 юний 1863 г. (вж. № 1208 въ Етногр музей въ София), до Стефана За-хариевъ, се говори за изострената борба въ Неврокопъ между населението и гъркоманитЬ. Ето извадки отъ това писмо:
Tin ,дена ны дойде едно писмо отъ Рыла Монастыръ за до напйа духовныкъ Г-на Христофора1), въ което му пи-суватъ да стане веднага да си иде, назвать му, защо были писали наши!е гонители до владиката едно писмо и различно го клеветилй и владиката като гонитель на просвЪ-щешето ны, веднага писува до мра да пратятъ нарочно чо-вскъ да го дигнатъ. и така да угасать сичките ни по(д)крЪп-лен1а народны. ’Еще защо да чете вестницы и писма духовника, и разбужда народа; думать защо негово соученикъ да учи децата и песны султанови да пее; та се отеглиха от ёХтркэтсо то o/oXlo вредъ децата; отъ зависть чу дать се какво бще да бЪснеятъ грековласити. Но народатъ като ностоянствува на народность-та си, като усетиха що Д'Вйству-ватъ противницы-ты, и като мислятъ да испадатъ духовника, та да н"Ьма кой да имъ по славянскш чете. . .
863 иушй 3 Неврокопъ (Следватъ подписи) ’Община бжлгарска.
18. — П акъ тамъ. БългаритЬ въ Неврокопъ се сдобили по-рано съ свое училище, отколкото съ църква. Гър-команит-Ь държели старата църква за себе си. Презъ 1865 г. неврокопчани замислили да си съградятъ отд-Ьлна църква и почнали да събиратъ средства. За това узнаваме отъ една бележка въ кондиката, която се пази въ Етнографския музей въ София.
Тая бележка гласи: „ ... 1865 ianyapift 6-й . . . събра ся въ Неврокопъ Българскы народъ за съграждаше црьква Въскрьсеше Христово и тука ся пише подарен1е-то па всякой благочестивъ хриспанинъ Българинъ".
(Следватъ имената на дарителитф)
19. Пакъ тамъ. Въ едно писмо отъ българската община въ Неврокопъ до Стефана Захариевъ въ Пазарджикъ,
’) Таксидиотъ, представитель па Рилския монастиръ.
216
съ дата 11 юний 1869 г., се говори съ ясно съзнание за българска народность. Отъ това писмо, сега въ Етнографския музей въ София, инв. 1206, ще приведя следнит-Ь редове
Похваляваме ся че и ми станахме членове на Блъгар скый-тъ Народъ, понеже ся определи отъ комиаысгж, конто стана въ Царшградъ пркдъ пр'ЬдсЬдателството на Негово Величество Али пашж, заедно съ сев’Ьрскы-ты Менличкы села за да гы покровителствува Блъгарскы Владыка като что и мы блъгари, а пребивашето му ще бжде въ Невро копъ. Славж. Богу придобихме онова что желаяхмы, сега еще очакваме сврыивашето на въпросъ съ ферманъ отъ Тишяй шш-тъ ни Царь и Баща Султанъ Абдулъ Азиса. Поз драв ляваме Ва прЬискренно и смы Ваши прЪлюбими събратя Община Блъгарска Неврокопска
На 11 юн1я 1869 (Следватъ подписи)
Неврокопъ
20. — СЪрско и Македония изобщо. Чехътъ Яш«> Шафарикъ, като директоръ на Б'Ьлградския музей, препо ржчалъ на сръбското правителство презъ 1846 г „да се пошл>е способно лице у Стару Срби}у, Македони}у и Ал бани]у, да тамо на рачун и трошак правительства српско! старе рукописе купи и Kynyje" (срв. Rad Jug. Akademije. XLH, 203). Сръбското правителство усвоило плана на Шафа рика и изпратило като свой агентъ въ Македония Ст. Ве| ковичъ. За това говори и Ст. Новаковичъ: „Иде)а Шафари кова, да се когод пошл»е у южне словенске земл>е пол Турцима нарочито у Македонщу и Стару Срби]’у, дала е по вод, те je српска влада потпомогла одлазак, а послще пог помагала бавл>ен>е Ст. J Верковийа на тим странами kojii je помагао и српском Mysejy. . .“ (Rad XLI1, 204). Сжщиятъ Новаковичъ и на друго мксто изтъква, че Верковичъ е жп в'Ьлъ въ С'Ьрско съ средства на сръбското праёителство „Стефан ВерковиЬко]и je с другогодишшом помоЬу српске вла i.< бавио се и у Серу" (Струмска облает у XIV веку, 45). Bi. края на 1850 г. Верковичъ вече се намиралъ въ Македонян
Презъ 1860 г., следъ десетгодишнс проучване на Ма кедония, сръбскиятъ агентъ Стефанъ И. Верковичъ издаде in БЪлградъ сборникъ отъ български народни пкени, събирапп
217
НАРОДНЕ ПЕС1ИЕ
МАКЕДОНСКИ БУГАРА.
скулю
СТЕФАНЪ И БЕРКОВККЪ.
КНЬНГА ПРВА.
ЖЕНСКЕ ПЕСМЕ
У ЕЕОГРАДУ.
Праяителстеенотъ Цнъигопечатньомъ
1860.
218
повечето въ ожна Македония, въ СГръ, а по-малко въ оста-нала Македония — Велесъ, Крушево, Дебъръ и др. м-Ьста. Най-много пксни, 270, му е изггЬла българската девойка Дафина, отъ с. Просеникъ, до С'Ьръ. Сборникътъ 6% напечатанъ въ б-Ьлградската държавна печатница и посветенъ на княгиня Юлия Обреновичъ; той носи следниятъ надсловъ: На-родне песме Македонски Бугара. Скупю Стефанъ И. ВерковиЬъ. Кньига прва. Женске песме. У Београду. Правителственомь кньигопечатньомъ 1860. Гл. фотографска снимка на стр. 217. Сборникътъ е важенъ отъ много страни. Преди всичко събн-рачътъ на пЪснитЪ е сърбинъ, бошнякъ, проводенъ въ Македония съ средства на сръбското правителство; той приз-нава славянского македонско население за българско. Книгата се печата съ съдействието на сръбската власть и средства въ БЪлградъ, и авторътъ й на 13 януарий 1863 г. бива прогласенъ за дописенъ членъ на Ученото дружество на сръбската словесность, по-късно Академия на наукитЬ. Особен© внимание заслужава предговорътъ къмъ сборника, на писанъ отъ Берковича, гдето се даватъ доста подробности за разпредЪлението на народноститЬ въ Македония и главно на българитЬ. Отъ тЪхъ ще привела следнитЬ редове, гдето се изреждатъ краищата на Македония, населени съ българи.
„Овде у кратко наводимъ границе онога предала Македонке, у комъ ти бугарски Славени седе. Пред'Ьлъ той у комъ ови македонски Славени обитаваю, лежи меку плани номъ Родопскомъ и Егейскомъ моремъ.... Цео тай Пред'Ьлъ дели се на области или Haxie: Солунску, Серезку и Драмску Границе пакъ овога предала у южной Македошй одъ бу гарскы’ славена заузетога и населЕнога, простиру се по момъ известномъ знаню као што сл'Ьдуе. Одъ Солуна къ северу пружаю се ови Бугари преко варошица Калкаша (бугарски Кукушъ), Доршна и Петрика до вароши Меле ника... Одъ Меленика истоку... преко Демира-исара (бу гарски Валовишта) и Сереза; далЬ иде преко Субашкюйе, Везниково, Довишта, Просочина, Драме и Кузлукюйе до реке Неста, коя дели Тракпо одъ Македоше". . . (стр. II—III)
„А одъ Солуна къ западу пружа се граница, деле1|а Славене те одъ Грка узъ заливъ солунскш до предгоры Олимпа, гди река Бистрица утиче у заливъ солунскш. А одъ реченогъ предгор!я узъ реку Бистрицу продужую се преко
Кожана, СаЬисте и Костура до границе Епирске. Река Би-стрица дакле природна € граница... измеЬу Славенскогъ и Грчкогъ света и до ове реке по селима свуда имаю превагу бугарски славени... Много села Бугарска... измеЬу Битола и Кожана... Овде у пред-Ьлу одъ Бугара и Цинцара а по-нешто Грка’ и Арнаута насе.тЬномъ, осимъ назначени места юшъ ова заслужую да се спомену, т. е. Вардар-еница (бугарски Лука)... Водена.. и Науста (бугарски Негушъ)... У онимъ пред-Ьлима, кои на западъ одъ Солуна леже, као Вардар-еницком, Воденскомъ, Негушкомъ, Кожанскомъ и Ко-стурскомъ, веЬина села бугарскогъ е народа “ (стр. IV—VIII).
Верковичъ говори сетне за помацитЬ българи, за зани-манието на българйтЬ селяни, а за гражданит! добавя: „Има занатл!я Бугара по паланкама и по варошима, но ови сви знаю и грчки; и врло многи преливаю се у грке, еръ осимъ куЬе еднакво грчки или турски говоре, а деца шмъ у школи само грчки уче. У обште ова Славенска грана имала е найнесрейшю судбину"... (стр. IX).
А що се отнася до самия надсловъ на своя сборникъ, Верковичъ казва следното: „Я самъ ове песме назвао бугар-скима а не словенскима, збогъ, тога еръ данасъ кадъ би ко-годъ македонскогъ славенина запитао: што си ты ? съ места бы му одговорю: я самь Болгаринъ, а свой езыкъ зову болгарским^ (стр. XIII).
Въ друга своя статия — Описаше быта Македонскихъ Болгаръ, изл'Ьзла въ Москва въ 1868 г., Верковичъ дава етнографски бележки за ц'Ьлия обсегъ македонска земя, за-селенъ съ българи.
Още по-закржглено и по-основно представя Верковичъ границит-Ь на българското племе въ Македония въ късно изл'Ьзлото негово д!ло Топографическо-этнографичесюй ичеркъ Македошй. Составилъ С. И. Верковичъ. С.-Петер-бургъ 1889. Отъ предговора къмъ книгата вадя следнитЬ обобщения на автора: „Поселившись въ названной стран! (т е. Македошй) ради археологическихъ изсл-Ьдовашй, по-срЬдствомъ безпрерывныхъ по-Ьздокъ, я ознакомисля съ язы-комъ и обычаями обитателей македонскихъ деревень и на первыхъ уб-Ьдился, что Македония далеко не принадлежитъ грекамъ, а населена преимущестенно славянами, живущими иъ перемЬшку съ турками, греками и куцо-валахами. Вс!
македонские славяне, составляющие подавляющее большинство населешя, изключительно называютъ себя „болгарами". Чис-лительность ихъ превосходить въ несколько разъ нетолько каждую изъ прочихъ народностей, населяющщихъ Маке-дошю, но и всЪхъ остальныхъ, вместе взятыхъ. Вотъ почему я приложилъ особенное стараше къ изучению быта, именно болгаръ" (стр. 1—2).
ГраницитЬ на българския езикъ въ Македония спр’Ьмо гръцкия на югъ и сръбския на северъ Верковичъ определи така: „ ... Границу эту можно обозначить такъ: река Би-стрица отъ истоковъ до устья, затЬмъ Хортачъ, Вавдо, Коло-монта, Какаво и Ерисово. Къ югу отъ упомянутыхъ р-Ькъ и горъ преобладаете гречесюй языкъ, а къ северу болгар-сюй. Дал-fee граница идете по отрогамъ Перина и Родопы или Доспата, гд-fe опять къ северу господствуете болгарскш, а къ югу греческий и турецюй языки, такъ какъ зд-Ьсь уже встречаются много турецкихъ поселешй По гречески говорятъ въ городохъ и м-Ьстечкахъ не только одни греки, но и огречкные болгары и цинцары.
„Очертавъ границу между болгарскимъ и греческимъ племенемъ на юге Македонш, обращаемся къ скверной этнографической границе болгарскаго племени, где онъ сопри касается съ сербами. Начиная отъ того пункта, где отходите горная цепь, отделяющая Призренскш санджакъ отъ Шко дринскаго, границу между болгарскимъ и сербскимъ племе немъ составляютъ высоюя горы Шара (по-болгарски и сербски „Шаръ-планина"), тянущшся вплоть до Качаника, где они соидиняются съ такъ-называемою „Сколскою Черною-горою". Все деревни по обоямъ скатамъ горы Шара, населены исключительно болгарами, даже съ самой древней столиц!; бывшего сербскаго царства, въ Призрене, населеше на серб-скаго, а болгарскаго и куцо-влахскаго произхождешя. Оте Качаника до реки Моравы границу составляете вышеупомянутая Черная гора. Границу между болгарами и сербами обитающими на Косовской равнине, составляете река Морава. Все пространство между Скопскою Черною горою и бывшимъ Сербскимъ княжествомъ, начиная отъ реки Мо равы вплотъ до Дуная, населено изключительно одними болгарими, разговорный языкъ которыхъ тождесвенъ съ языкомъ македонскихъ и еракййскихъ болгаръ. Названное про
221
Странство обнимаетъ сл'Ьдуюпця каазы: Гилянскую, Леско-вацкую, Нишкую, Пиротскую и Видинскую. Значительная часть деревень Гил янской каазы, населенныхъ болгарами, ВфгЬст’Ь съ городомъ Гиляномъ, разположены по левой стороны р-Ьки Моравы и тянутся по направлешю къ Качанику и Приштине до сЬверовсточной оконечности Косова поля. Болгарсюя деревни встречаются также и дальше вдоль левой стороны этой реки, вплоть до сербской границы. На всемъ пространстве отъ Призрена до Ипека, и въ Косовской равнине отъ станцш Липляна до Новопазарскаго санджака нетъ ни одной болгарской деревни, одна часть ихъ населена сербами, а друга — скипетарами. Однако, племенная черта между болгарами и сербами не окончается у политической Границы бывшаго Сербскаго княжества, а переходить ее, ибо округа Крушевацк1й, Алексинацюй, Зайчарскш и Кюпр1йск1й заселены, съ незначительными исключениями, болгарами, такъ какъ ихъ д1алектъ не сербский, а одинаковый съ разговер-цымъ языкомъ македонцевъ и придунайскихъ болгаръ “ (Стр. 43 — 44).
Въ 1920 г. излезе, подъ редакцията на руския сла-вистъ П. А. Лавровъ, другъ сборникъ съ български народни песни отъ Серско, събирани некога отъ Берковича и оста-нали необнародвани. Сбирката се яви въ изданията на Рус-ката Академия на науките, подъ надсловъ: П. А. Лавровъ, Сборникъ Берковича. I. Народный песни македонскихъ болгаръ. Петроградъ 1920. Стр. IV+352.
21. — Гръцки официални документи за бъл-гарщината въ Серско. По искането на гръцкото Министерство на Външните Работа, гръцкиятъ архиепископъ въ Серъ направилъ списъкъ на българските села въ Серската епархия следъ присъединението въ 1913 г. на тоя край къмъ Гърция. Оригиналътъ на тоя списъкъ отъ 13 юлий 1915 г. бе намеренъ въ архивите на Серската митрополия, при заемането на Серъ отъ българската войска презъ време На световната война. Той биде обнародванъ въ ценния сборникъ на Й. П. Георгиевъ и Ст. Н. Шишковъ, подъ заглавие Българите въ Серското поле. Пловдивъ 1918 г.
Ето неколко извадки отъ тоя списъкъ, съ съответенъ български преводъ:
222
М^тротоХгахЗ] raptcpipeta Sepp&v A'. Ka&apwc BouXyap6<pwva yw-pta ’E^apytxa, fjro: pij ivayvwpi-i/jvra -rijv I Мт]трбтоХсу, ^aav Ttpd Tfjg xataXi^ewg und 'EXXijvtxoO GTpaxoO та iljfjg- СЬрска митрополитска область. I. Чисто българогласни екзар-хийски села, т. е. такива, конто не сж припознавали светата ми трополия, сж били следнит!, преди окупацията на гръцката войска:
1. Apdvopa 2 MoOxXev 3. Aaxxoj 4- ДоитХс 5. Pocyw^ctaa 6. Mitctviiaa 7. ’Avw Фраатюут] 8. Kdrw OpacriaVTj 9. Mepzdrt 10. Метбусоу 11. ’Avw BpovxoO 12. KoOXa 13. Xp axdg 14. KaXsvSpa 15. FevVJ Ktof 16. Kapax^a Ktof 17. " Ayio MayaXa 18. ’Avta; 19. Kt^-IIexeat 20. Pevij-MayaXa 21. KouvxaXc 22. BelXix-MayaXa 23. Bipr^iavt 24. KeatcXtx 25. TaourGcauXix 26. Saxd<praa 27. IKpav KapaxCa-Kxol 1. ДрЪново1) 2. Мукленъ 3. Лакосъ 4. Дутли 5. Раховица 6. Баница 7. Горно Фращани 8. Долно Фращани 9. Мертатово 10. Метохъ 11. Горно Броди 12. Кула 13. Христосъ 14. Календра 15. Йени-кьой 16. Караджа-кьой 17. Аго-махала 18. Адата 19. Къзъ пекеси 20. Йени-махала 21. Гудели 22. Бейлъкъ-махала 23. Вирджани 24. Кешишлъкъ 25. Чучулигово 26. Сякафче 27. ДолнО Караджово
В. BouXyapoywva ptxxa ywpia iv oIq xarwxouv yptariavoi, ix t6)v Sraxwv xtvig piv dveyvtbpt^ov tijv 1. MijrpdroXtv uvi? Si t^v ’Eijapyiav 28. Upoavcx 29 *EXatav»j 30. Maxiot 31. fOap.avXi) Kapi^Xa II. Българогласни см^сени села, обитавани отъ християни, оть конто н^кои сж признавали све тэта митрополия, а нЬкои Ек зархията: 28. Просеникъ 29 Елшани 30. Макешъ 31. Горна Камила
>) Имената сж предадени както се изговарятъ огь българитЬ въ СЪрско
223
Г'. BouXyap6<ptDva dpxy?j тах-Тр ар/txa уо)р а -Jjrot . dvayvtopt-tjovra p.6vov xijv Тер. Mtjtp^koXiv
32 КарахХт;
33. Btaacev
34. MeXvtxtr£
35. Xptaztav Карлр.а
36. XopdvSos
37 ’OpAxaxo
38. Pdpva
39. Mepyev
40. AmS ej
Мета TTjv хатаХ^фсу wfe yffipaj блЬ тоО 'EXXrjvtxoO arpa-TOO dtracvta та dvtoTepto ywpia dvayvwpf^ouatv trjv 'I. М^трбттоХп/. ’Ev Ss^aij, t^ 13 ’IodXxqu
1915
'0 Se^&v ’AraSaroXog.
III. Българогласни несм+.сени патриаршески села, т. е. такива, конто признавать само светата митрополия:
32 Кавакли
33. Вишенъ
34 Мелникичъ
35. Долна Камила
36. Хомондосъ
37. Орлякъ
38. Равна
39. Мерянъ
40. Анидия
Бележка. Следъ завземането на страната отъ гръцката войска, всички горепомеиати села признавать светата митрополия.
С1ръ, 13 юлий 1915
Апостолъ, СЪрски митрополитъ.
На 29 октомврий 1915 г. сЪрската митрополия замолила сЬрската префектура да събере владишкитЬ недобери отъ н-Ькои български села за го динит-Ь 1913 и 1914. Въ тоя списъкъ личатъ още четири български села, непоменати въ първия списъкъ, именно:
41. KapXfj Ktol
42 Kaxapaoxa
43. Ne6Xtavj]
44 AXt^iketj Kio't
41. Карли-кьой
42. Какараска
43. Неволяни
44. Али-бей-кьой
И тъй, гръцката духовна власть признава въ два списъка, че СЬрската епархия се е състояла въ 1915 година отъ 44 български села, говорещи български, отъ конто 8 сж. разполо-«ени западно отъ долна Струма и 36 източно отъ сжщата р1>ка
Що се отнася до гръцкитЬ села на изтокъ отъ Струма, Т'Ь сж на брой само 5, именно: Везниково, Довища, Топо-ляни и Сармусакли, отъ конто ни едно не носи елинско название За тия села срв. следващия 1ръцки официаленъ документъ
Въ 1908 г. въ Турция 6Ъ обявена свобода (хуриетъ) П въведено парламентарно управление. Българит-Ь отъ юго-
224
източна Македония, конто дотогава бЬха броени за „елини“, поискаха своит'Ь потъпкани национални и църковни права. Изведнажъ елинизмътъ се вид-fe застрашенъ. Гръцкиятъ кон-сулъ въ С"Ьръ отбелязва съ прискърбие станалото и при-знава българския характеръ на сЬрската область. Въ рапорта си отъ 31 януарий 1909 г. до министра на ВъншнитЬ Работи въ Атина, консулътъ А. Сактурисъ констатира между друго, че гръцкиятъ елементъ въ С-Ьръ и въ петь негови села остава уединенъ, обкржженъ отвредъ отъ български села :
(01) BouXyapot..........хат4)р-
0toaav va ayjjpaTtaiodv tayupaj pouXyaptxas peptBa? eij та nXefo-та t$v pouXyapoqxbvtev ywpcwv, eij ixva rfiv Stoiwv о65£тоте кроб-TvJJp^E aycopa . . .
Auvaxac tij paXcora va efiq] 8n dmxaa Kpoaoyi] TiJj £ouX-yapLXfJ; ipyaataj elvat Tjj anyp^ таит-д ёстраррбутд крд{ тд v6tiov Btapiptapa, Eva iraxparoOaa 6pto-Ttxffij iv т$ те8к£8ц dxoxXetcnj Kavray60EV w? Sa atSujpoO xXotoO xijv roXtv tiov Se^fwv ретА Tfitv кар’ айта? xevre fXXijvotpcbvtov ywpltov, w? xal t$;v Tsoupaytdv, Suvr/l^ 8ё xazSrav dvev6yX?jToc 6 ftouXyaptxcs yelpappos va xa-T^XGfl xpSj rijv S-dXaaaav . . .
БългарйтЬ... сполучиха да образуватъ силни политически партии въ повечето отъ бълга-рогласнигЬ села, въ нЬкои отъ конто по-рано никога ие е имало схизма. . . .
Могло би дори да се каже, че цЬлото внимание на българското дЬло е обърнато въ тая минута къмъ южния край, тъй че, каго преодОлЬе окончателно въ полето, да стегне отвредъ, като съ желЬзенъ обржчъ, града СЬръ заедно съ нахОдещитЬ се около него петь елиногласни села, както и Джумая,та да може по тоя начинъ отпосе българ скиять потокъ да слЬзе свободно до морето......
Отъ рапорта на сжщия консулъ отъ 1 февруарий 1909 г. извличамъ следнитЬ редове:
Прб xtvwv ijpEpffiv т8 ayfapa IveipavtaOi] xal jv тф ijpftopov ai-SijpoSpopixf&s twv Seppfiiv dmk-yovrt PouXyapocpcbvtp ywpftp Прб-avtx. Пер! rig 60 oixoy^vetat 81 dvacpopcEs tcbv xpd{ rtf) Д ofxrpiv grouvTo tSv 8iopiap6v fJouXyapoBt-SaaxaXou xat rijv dSetav auard-oetos ayoXetou xal ixxXrjatas..
'H ip^avtats оуЕарато? 6v Прб-avtx EvcxXTjaev ^pa? Xumjc, 6t6xt тЛоитотрбтаве diravra та ywpfa tt)s xe8t.<£8os ’EXc.dVTj, Ktouxpob,
Преди нЬколко деня схизма та се появи и въ българогласното село Просеникъ, което отстои иа половина часъ отъ СЬръ по желЬзницата. Около 60 семей ства съ прошение дО’ ‘ управле нието сж поискали да имъ се назначи български учитель и да имъ се разреши да си отворять училище и църква....
Появяваетно на схизма въ Про сеникъ ни изпълни съ скърбь, за щото по тоя начииъ всичкитЬ села въ тая часть на полето — Елшанп,
КоирЛ', ха! vOv npocvtx dneffyaav ретА тд Suvraypa рххта. ’Exrig Sv-voetxat rfov T<x<pXtxt<ov vlfe таоса-8og, c<i дттаа хат4 tutous pivov •tatv бретера хат’ ouaiav Spojj PouXyaptxa . . .
Кюприя, Кумли и сега Просеникъ ставатъ следъ конституцията смЬ-сени, освенъ, разбира се, пол-скитЬ чифлици, конто само по форма сж наши, а въ сжшность сж български.
22. — Българи въ епархиитЪ Сорока, Драмска и Me л ниши а. За българщината, главно на селското население, въ тия епархии свидетелствуватъ между друго и нЬ-колко писма, пращани до цариградския патриархъ презъ 1872— 1873 г. отъ гръцкия с-Ьрски митрополитъ и отъ мо-наситЬ на голЪмия сЬрски монастиръ Св. Иванъ Предтеча (Продромъ). Тия писма сж обнародвани отъ патриаршеския хартофилаксъ М. TeSewv въ книгата му: “Eyypacpa латрсар-ytx& xal’ auvoStxfc лер1 тои 6ouAyaptxau ^T^paxog. ’Ev Kcov-oxavTtvounoXet 1908.
Така, въ едно монастирско писмо до патриарха се из-тъква, че въ училището на сЬрския монастиръ обучението се водЬло на гръцки езикъ, но че ученицитЬ били „главно българогласни отъ селата на съседнитЬ три поменати епархии на -ветодрамския, на светосЬрския и на светомел-нишкия" (оЕ лХеютоь ровХуарэуХсосюос vioi ix xwv t&v
yeiTovcxaiv Tpicov ircapyfojv.... tod ay£ou Apapag, tod aylou Seppwv xal xob ayfou MeXevtxou. — Пакъ тамъ, 507, 508).
Въ друго писмо, подписано отъ игумена на сжщия сЬр-ски монастиръ заедно съ всичкит-fe братя, се свидетелствува, какво въ монастирското училище имало „повече отъ 40 ученика отъ околнитЪ българогласни села" (ix xwv nipt£ UoDXyapoqxovwv ^toplcov бл£р xcug 40 paxhgxaf. — Пакъ тамъ, 488)
Пъкъ и самитЬ монаси въ този гръцки монастиръ били повечето българи, както свидетелствува сЪрскиятъ митрополитъ гръкъ Неофитъ въ писмо до патриарха: „Забелязвамъ, прочее, че 3Л отъ отцитЪ, подвизаващи се въ речения монастиръ, сж българогласни, а едва ХЛ отъ тЬхъ сж оставались гърци" (Siqpetfi 8ё, 5xt та 3А xwv iv т^ pTj-D-efoig |iov7j ivaoxouvTtov лахёршу elai pouXyapoqswveg xal p6Atg те */* elaiv ol Siapetvavxeg eXXiqveg — Пакъ тамъ, 484).
23. — Нахлуване на турцитЪ въ СЪрската область въ 1371 г. Приписка на светогорския монахъ-
Български стариии изъ Македония
15
226
книжовникъ Исаия въ неговия преводъ на Дионисия Ареопа гитъ, извършенъ по поржка на сЬрския митрополит!, Теодосия Ржкописъ въ нЬкогашната дворцова библиотека въ Вмени Срв. F. Miklosich, S. Joannis Clirysostomi honiilia in Ramos palmaruni. Vindobonae 1845, стр. 69 сл. Ето нЬколко извадки отъ приписката. Монахъ Исаия изтъква, че се заловилъ да превежда отъ гръцки на машъ сдокънскы азыкъ, по настоя ването на Теодосия, митрополитъ града Съра, че превежда нето се почнало презъ добри години (къ докрл оуко врт мена поудхъ), когато църквитЬ и Света-гора цъвт-Ьли като райска градина, но то било привършепо въ най-тежкитЬ времена, когато нахлули турцитЪ въ Македония въ'1371 г., следъ поражението на Вълкашина и Углеша при Чермепь на р. Марица:
. . . СъВрЪШНХ ЖС ТЖ ВЪ ЗЛЪНШС ВЪСТ.Х ЗЛЫХ ВрЪМСНТ . когда, егда (огнъкы Богъ хрпаны злиадныхъ странъ . н но дкнже дес и отъ У, глета къс* сръкскыл н гръуъекыл код . и Брата своего Клъкашнна кралъ, н нныа келмл.жс многыа . нъгдг. до шесть деедтъ тысяфъ нзкранныА конскъ . Н и о и доп; л къ Македон|д на нзгнаше тирькь . не ежднкше, нко гнъьн който ннктоже мофенъ протии,ъ стати . Тъхъ оуко не нзгнаша нъ сами & иихъ oysieim быша . 1 тамо кости ихъ надшил н не погрекенн нрткншл . и мншгое мшожъство . (око кт (ост pie мета имрешл . «око же къ занлъненТе кедсно кыстъ нтлрн же ихъ н гонАзнжкше и pin дошл . и толнко нжждл и злолютыс (ОКлТа къса грады н страны западни* . елнкя ниже оушн слышатса ниже ©yii внд-вств. Но оукнеенн же мжжа сего хрлвраго деспота Оуглсшд . просыпашд ся нзманлтънг н полетите но късен земли пко птица по въздвхоу . н (овтхъ нко й хрт!АНъ мсусмъ закалахж . (окъх же заплт.нен1с (окождлхж . а юстакшнхъ сънртъ бсзгоднл нож* . б) съмртн же шстакшАА, гладемь погвкленн быша таковы ко гладе кыстъ по въеъхъ странахъ . пковиже не кыстъ <о сложен 1л мнр« . ниже по тб>мъ хе млтнвы да кждетъ. А нхже глад) нс погоукн, енхъ попифешемь божшмъ, влъцн iioqii* н дн>а напададфс сън-кдаахж. Оувы, оумнлень позоръ къ кндътн (оста земл-в къевхъ досрыхъ цвета . н людм н скотъ н нныхъ плодовь . нс ко къ кнлза нн вожда . нн наставника въ людехъ. ни нзБлклъ&фаго ин спса&фаго, нъ въеъ вспльниша са страха нзмлнлнтскаго . и ерца хракраа доклестъкныхъ мжжен, въ жень
227
СЛЛБТНШЛЛ cptp ПрИЛОЖНША СА. Къ ТО КО КрТ;МА, Н ПЛЪМД СрЪБСКЫХЪ I ОС II ОД 7, ССДМЫН МИД рОДЪ КОН€1|Ъ Пр'|ДТЪ. II КЪ истина тогда оуБЛЗжмхж живы прежде оумершнхъ . Н къроунтс мн, нс азъ иже нскъжда по късемъ есмъ . нс и ©нъ нръ-мждры къ сллшихк AiKaiiic . не нн моглъ пнсан1смъ пръдста-кнтн нжждж гаже ностнже хрт|'лны занадннхъ странъ . . .
II нмд же въ ннокыхъ мене хнддго aqie xoqieuiH ввъ-дптн . нлуало томи с шсморнуное унсло, срт.дл’ же двосътно п нръко, конецъ же десдто съ еднннмъ нлкону&влетъ.1) Лъто же тогда теу&ше шсстнтысацпго, юсмысътъно седмь десдтк и декдто.2) ннд'1кт'ю)11ъ декеты . Давнюмоу же влагоив Богоу п наудтн cia . н съвръшнтн влагонзволнвшомоу слана уъстъ и iioKAOHtiiie къ ксзконсуныа къкы аиннъ
XXIV
Печати на български църковни общини и еснафи
МакедонскитЬ българи презъ турското робство си слу-жели било съ лични, било съ дружествени печати. Надпи-ситЬ на печатать били на български, на гръцки или на гурски езикъ», а понЬкога одновременно на два езика. Не сж рЬдки случаитЬ, когато българитЬ си служели и съ от-печатване на натопенъ въ мастило палецъ върху сждебни актове, договори и просби. Откато, следъ хати-шерифа (1839 г.) и хати-хумаюна (1856 г.), турската държава взе да търпи, |цото нейнитЬ поданици да могатъ да изявяватъ народностьта си открито, едноплеменнитЬ еснафски сдружения се осмЬ-лиха да посочватъ явно народностната си принадлежности и върху своитЬ печати. Гръцко-българската църковна борба и отпорътъ на българитЬ срещу гръцкитЬ посегателства засилиха у българитЬ още повече тоя навикъ. БългарскитЬ църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуватъ „български" и на своитЪ печати. Това говори за събуждансто и закрепването на националното чувство у македонскитЬ българи.
Така, още въ 1817 г. българитЬ шивачи въ Солунъ се сдружаватъ въ единъ еснафъ, който се именува въ тЬх-ната кондика: бсндкъ. терзш БВгарски 8 СолБнъ (стр. 189).
>) Т. е. Hcaia
2) Т. с. SWO0 — 6879, отъ Хр. 1371.
15*
228
Велешани въ 1845 г. си имать училищенъ печатъ, на който се чете: П«ч(атъ): Кмсшкото. кжлгарск(о): учили»р(е): 1845 (срв. стр. 80). — Отъ сжщата година е и печатътъ на училището въ Бошино-село, до Велесъ: Печ(дтъ): Башовскот(о): Бжлгарск(о): 8чилиф(|): 1845 (срв. стр. 82). — Прил'ЬпскитЬ шивачи строятъ въ 1867 г. стая въ ТрЪска-вецкия монастиръ и поставить надъ вратата надписъ: Иждикн1нелгь. бол-rapcKioT'k терзшски еснафъ (срв. стр. 70). — Въ сжщата година би-толскитЬ българи хлЬбари-симитчии си направили печатъ на български и турски: Китола + 1;ълг(арски) силшт-ч(иски) еснафъ. 1867 — 7Ианастирд( Булгар силштчи ссндфи. — Отъ 1860г. е печатътъ на кръчмарския еснафъ въ ПрилЪпъ съ надписъ: 1860 еснавъ
& ^1
№3
Битолски и ПрилЪпски печати
229
diiyiCKi — Отъ следната 1861 г е печатътъ на бакалския гснафъ въ ПрилЬпъ, съ турски и български надписъ Пдкдд кндфи. вснав’ъ бдкдлски 1861. — На печата на прилЬпския тсрзийски еснафъ надписътъ е на български, а датата (1860 г.) е съ арабски цифри: + всндфъ терзиски \ лт-Юрганджий-
Скиятъеснафъ въПрил-Ьпъиманадписъ: Всндфъ оргдндж1йск1 + Прилеп 1872. — Печатътъ на битолския български папукчий-
Печати отъ Солунъ, Щипъ, Паланка и Воденъ
ски еснафъ е съ надписъ: Колгд(р)ски есндфъ пдп8уш 1870. — Старъ печать отъ 1868 г сж имали и самарджиитЬ въ ПрилЬпъ, а печатать на другитЬ еснафи сж по-нови: на касапитЬ отъ 1890 г., на дограмаджиитЬ оть 1895 г., на тенекеджиитЬ огь 1899 г., на бъчваритЬ отъ 1906 г и др сё на български езикъ.
Ето и н’Ьколко печати на български църковни общини: Галъгдрскд цръковнд оБфина вт» болунъ — Печатъ нд
230
Щипското опфонародно Блъгдр(ско) дуовно правами 1869.
Пдллнечкл Българска черковна окфинд 1868.^— Отъ Воденъ имаме три печата: а) Еоденскд Българска оБфинд 1870, б) Ео
дЕнска бъл! арска църковна окфинд 1870, и г) Българско читдлифЕ еъ Еоденъ 1870. — Село Ваташа; Еаташа к8лгд(р)цкд црковнд сп-фнна 1884. — За други български печати вж. въ втората часть на тая книга.
Печати отъ Воденъ и Ваташа
XXV
Света-гора
Света-гора е най-гол’Ьмата на свЪта християнска мопа шеска република. Въ 1912 г., преди да наетжпятъ балкаи скитЪ войни и по-късно свЪтовната война, конто причинах.i разм-Ьстване на население™ на Балканский полуостровъ и отчасти на Света-гора, тая последната бЪше обитавана отъ 10,200 души монаси, разпред-Ьлени по народность така 3,615 руси, 3,207 гърци1), 340 българи, 288 власи, 18 сърби. 52 грузипци, 180 послушници отъ разни народности, 2,500 ра ботници, главно българи и гърци, а всичко 10,200 души
') Часть отъ „гърцитЪ" монаси сж българи, власи и албанци по про изхолъ, но, служейки въ гръцки моиастири и скитове, се издавать за гърци
231
Поради настжпилитЬ следъ войнитЬ политически не-сгоди и икономически неволи, броятъ на монашес?вото удари назадъ. НЬкогашниять напливъ на богомолци л дарители СпрЪ; руското и българското монашество и раэотничество намалЪ; монастиритЪ обеднЪха съвсЬмъ; млади монаси по-стжпватъ малко. Българскиятъ напр. монастиръ Зографъ, тъй цв-Ьтущъ донеотколе, сега бедствува: зиачигелнит'Ь му пкономии конто б-fexa вложени въ Руската Господарска банка, загинаха следъ руската революция; на пространни-rfe му имения въ Бесарабия турка ржка ромънското прави-телство; именията му въ Гърция се подложиха на те-жъкъ режимъ и пр. Не е по-добро положение ю и на по-гол-Ьмата часть отъ другит'Ь светогорски монастыри. Света-гора, която отъ десеть в'Ька служен ie за страж-, на право-славието, за огнище на благочестие и книжоша работа, сега изнемогва. Ако не пастткпи пром-Ьна въ сегашния светогорски режимъ, Атонъ скоро ще за пуст-fee отт монаси и ще се обърне на грамаденъ църковенъ музей и библиотека, «ко и тЬ не бждатъ разнил Ьни.
Въ библиотекит-fe на светогорскитЬ монастири сж. били запазени хиляди славянски ржкописи, писани въ течение па десеть вЪка. Тамъ сж били намЪрени и найглавнит-fe и пай-стари глаголски ржкописи. Отрано обаче много отъ тия паметници сж, били изнесени извънъ Света-гора. Така напр. още въ 1654 г. рускиятъ архимандритъ Арсени! Сухановъ пренесълъ отъ Атонъ въ Москва 498 ржкопща (срв. за подробности Н. К. Никольскiii, Рукописная книжность древнерусскихъ библютекъ, XI—XVII вв., вып. 1, стр. 80 сл.). Презъ XIX в. много славянски ржкописи сж били изнесени нъ Русия отъ епископъ Порфирия Успенски, оть Григоровича и др., а други сж били подарявани на високи особи п гости, както напр. Зографското глаголско евангелие, подарено отъ зографци въ 1860 г. на императоръ Александра II, Мирославовото евангелие, подарено отъ хилендарцх въ 1896 г. нд сръбския краль Александра и др. (срв. Г. Ильинскш, (начете Аеона въ исторш славянской письменности, въ ЖМНП, 1908 г., ноемврий).
Славянски и гръцки ржкописи, конто засЬптъ българ-Ското минало, има току-речи въ всички светогорски монастири; СлавянскитЬ сж най-много въ Хилендаръ и въ Зографъ, но
232
ги има доста и въ Русикъ, въ Лаврата, въ Св. Павелъ, въ скита Св. Мария и др. Н'Ькога славянскитЬ ржкописи сж били много по-вече, обаче, поради ненавистьта на гръцкото монашество къмъ славянската книга и поради невежество, те сж доста намал-Ьли. Ето какво разказва за положението на славянскитЬ ржкописи рускиятъ славистъ В. Григорович!,, който въ 1844 —1845 г. се бави дълго време въ Света гора: „Состоите книгъ и рукописей вообще самое жалкое, особенно отъ забвешя и нерадЬшя жителей. Какъ не замЬ-тить противорЬч!я, слушая расказы о разныхъ похищешяхъ книгъ тогда, когда он4>> оставленный на произволъ случая, делаются добычею гнили, нас'Ькомыхъ и мышей, въ заперти, въ влажныхъ м-Ьстахъ.... Особенно печально положеше ру кописей словянскихъ. НЬкогда оне были весьма многочис ленныя. Монахъ Василий вид-Ьлъ большое количество ихъ въ такихъ монастыряхъ, въ которыхъ теперъ едва следы ихъ остались. Эти рукописи истлевали въ забвеши, или были умышленно предаваемы огню. Въ Зограф'Ь, не задолго до моего пр!Ьзда, сожгли кучу рукописей. Отъ очевидцев'!, слыхалъ я, что въ ВатопедЬ, Ксенофе, Симопетре и ФилоееЬ сожигали ихъ безпощадно. Причины такого истреблешя мне извЬстны только отчасти. Все, мною собранный, св'Ьд'Ьшя касаются недавнихъ еще временъ. Кажется, обычай сожигать книги гораздо древнЬе. На посл'Ьднемъ листкЬ одной книги въ мон. Хиландаре нашелъ я следующее свидетельство: „Лето зрни (7158—1650 г.) каде би сапр-Ьше о крыценпо ва Ст'еи гори и сажегоше книги московские на карчгахь грьци и духовника Дамаскина и попа Романа и ученика их За харию въ тамници затворите и глобише их $ гроши. (*)ле беда отъ лоукаваго рода грьчекаго! мц°а маша кй” вел>е безчестие сатворише васем ерблем и блгаром*1. Это свидетельство писано въ никоновское время; поэтому причина тог-дашшя гонения книгъ скрывается, быть можетъ, въ обстоятель-ствахъ, известныхъ изъ исторш Патриарха Никона. Очень вероятно, не щадили и другихъ книгъ. Вообще неуважение къ словянскимъ кннгамъ дало поводъ къ ихъ истребление. Книга словинская или заключает, то, что греческая, или же написана Болгаринимъ, а можетъ быть, и Сербомъ (Сербы въ болыномъ неуважении!), следственно, ничего не стоить Когда не знали, что делать съ разными словинскими руко
233
письями въ Ватопедй, призвали Даскала Спиридона. Тотъ, поглядЬвъ на нихъ, однимъ словомъ армата тсрйрата осу-дилъ ихъ на сожжете. Количество рукописей было велико, потому что, какъ заверяли, въ истопленной ими печи испекли монастырсюе хлебы. Въ м. Ксенофй по такой же причине • бросили книги въ море. Нежелательно было также, чтобы ось этихъ книгъ Сербы и Болгаре, которые до сихъ поръ иопторяютъ о своихъ монастыряхъ, захотели преобладать Кт. несчастно, потомки нашихъ учителей, при всЪхъ своихъ доровашяхъ и преимуществахъ, мало вникаютъ и въ свои рукописи. Сколько разъ выдавали онй мне за словинскую греческую рукопись, писанную уставомъ!... Нигде не видно любви къ науке; напротивъ, слышны или извинения своего невежества, или порицания касались впрочемъ такихъ пред-метовъ, каторые лежали въ обязанности самыхъ порицателей. 11епростительно, что имъ собыпя болгарской и сербской церковной исторш, а равно и жиДя святыхъ, прооявшихъ у этихъ пле-мсиъ, известны лишь изъ синаксара Никодима ’), а между гймъ собственный рукописи, где находятся драгоценный свЪдЪшя о •л Кирилле, 1оанне Рыльскомъ, истлеваютъ*1 (Очеркъ путеше-• пня по Европейской Турции, 2 изд. Москва 1877, стр. 82 сл.).
Състоянието, което описва Григоровича., сега се е по-цобрило отчасти, но щетите, извършени вече отъ невежество и ненависть, сж непоправими.
Ето прочее, на първо место, надписитй и бележкитй, конто събрахъ въ Зографския български монастиръ.
1. — Зографъ. Бележка отъ 1251 г. въ триодъ. № 1, български изводъ, на последний 299е листъ:
ТВОЙ MATH ГН ВЪСПОА ВЪ (Ий 1> (Ий ВЪз'кЪфЖ НСТН11НЖ я < II д (6759—1251).
2. — Зографъ. Приписки въ Драгановия миней, № 55, Льлгарски изводъ отъ ХШ в. Първата приписка се намира полу на листа, гдето свършва месецъ мартъ. Тоя листъ • 1едно съ други петь, сега се намиратъ въ руския монастиръ < Пантелеймоны Приписката гласи: f Пиши (йкааште. Драгане 1ако за гръхы твож бъ твои mayiit та . пн страшите. : — Втора приписка, слабо запазена, се намира на л. 166: | Cia
’) Гръцки сбориикъ съ жития, печатанъ отъ Никодима Светогорецъ.
234
слнжка пр«кедепл w грьцьы . кннгъ •? Трета приписка, сем неузнаваема, с стояла на листа при 23 януарий: oipi по трытъ МН € пзкодъ
Повече за Драгановия миней гл. въ втората часть н i тая книга.
3. — Зографъ. Приписка въ миней отъ края ни XIII в., на листъ 92, н^кога въ Зографъ, а сега въ О дес ката Университетска библиотека, № 32. Минеятъ или части отъ него сж били изнесени изъ Зографъ отъ В. Григоровича, който дава н'Ьколко бележки за ржкописа и печаы намиращитЬ се тамъ служби на св. Кирила и Методия. Срв К|'р1лло-Мееод1евск1й сборникъ. Москва 1865, стр. 239 сл. Първата часть на ржкописа, до 92 стр., е била писана от Добриана, та и минея можемъ назова Добриановъ:
(ДкОЖС С.Т|ИНН1 раужтсд КНДСТН (ОУЬСТКО . I Гже к мори клитик юкристн ирТстлпцре к о у pi' . тако н ппшжфН1 рдустсд кнд«тн консць к h i st; . Инса же са сна книга tipwcipcn iiowmok И KC6YTHO(i)MB И нрпкногомоу арХ1МАНДр‘|ТК кнръ Никшднмоу КЬ KtYH,Y,A\ нам а и юставленин гр-кхомь. Да кратна н 6ф1 к< к xoaiokhbhi' . еже (о xt кратна . иожфЕ кь сен Kiri's* молите ка . €да како вашими мткамн поддеть гь 6||*феннё грихомь дакшаго 1|«нк книге сн . амн дни амн. Лзь многогрьншмм Доьрнань пнеахь сне дтло малое да нсправлижфс hoi те а нс кльнътс . &>тн хорнкь1) к*хь вмомь . н кась кь да простить
4. — Зографъ. Патриархъ Теодосий Търновски подарява две книги на Зографъ. Патриархъ Теодосий, н-Ькога монахъ въ Зографъ, като станалъ глава на българската църква въ ср'Ьдата на XIV в., не забравилъ своя монастиръ и му изпратилъ едно евангелие, писано отъ пот. Теотокий Псилица въ 1348 г., и пандекти на Никола Мер-ногорецъ. Евангелието сега се намира въ сбирката на Е. В Барсова, а пандектитЬ сж у Н. П. Лихачева. Срв. Лиха чевъ, Рукопись, принадлежавшая naTpiapxy ©еодоспо Тыр невскому (Изв. отд. русс. яз. и слов., X, кн. 4-я, стр. 312 сл.), Сырку, Время и жизнь naTpiapxa Евеим1я Терновскаго. Спб. 1898, стр. 355.
’) x°("1Kk' °тъ — селашки, простъ, грубъ.
235
Въ евангелето е прибавена следната бележка отъ па-ipitipxb Теодосия: веюдосТс млстТж кжнж плтрТлрК црУгрд Тр-покл и пси" клгаромъ. (док)рнмъ spa(mM нж(е) къ Стт.н гор» ХоОНСТЪН жнкж(ф)нмъ КЪ МОНАСТНрН СТГО REAHKOMYHKA Н по I.>.дон|>€1|а хкл ГешрнА гле(м)ъмъ Зогрдфн. ндеже са азъ К1>СН1!ТАХЪ (МЛ)ТКЛМН СТГО КЕЛНКОМНКД ГвЮрПА Н ПрПОБНЫ II 1.1 СНОСНЫ 6)1|Ъ НАШИ II Cipe къ ЖНКОТЪ МОЕМЪ ДЦ1Е н тълеснъ. НМ МАТКАМИ КАШНМН отыми дд споен Гъ Кгъ II дшевнъ. при шести КДП1ЕН СТ НН ДКЪ КНПЗЪ БГОДЪХНОКЕННЪ СП Ж. БЛГОКЪСПЕ
Подписъ на патриархъ Теодосия Търновски
Гл Кд II СИСЛ НАШЕГО 1( Хл ЕЖЕ S 'ItOAIIHA. Н КННГМ СТГО HllKOIIA ТЛБКОВАША ЗАПОКЪДЕ ГННМЪ. IAKO ДД ИМЛТЕ ДД IlpOYH гите къ йтъшенТе и полз л; каш& н наше сиърЕШЕ поминаете.
На последний пъкъ листъ на НиконовитЪ пандекти се t подписалъ патриархътъ въ два реда съ едро унциално I1HCMO и съ зелено мастило, както е било заведено редъ in. Охридската и въ Търновската патриаршим. На подписа члпаме по-горе намалена фотографска снимка (въ ориги-। uia буквигЬ сж високи срЪдно 33 мм.).
Развързанъ, подписътъ (краятъ на последната дума не личи) ще се прочете така:
0£Ь)ДОС1Е МНЛОСТНЖ БОжТж ПАТрТдрХЪ КЪСЪМЪ БЛЪГД(рОМЪ).
236
5. — Зографъ. Приписка отъ 1359 г. въ апостолъ, № 49, български изводъ, на последний 227 листъ. Отъ приписката изглежда, че книгата е била писана за царската църква Св. Спасъ (Възнесение), чиито развалини стоять на хълма Царевецъ въ Търново.
Кь ВСЛНКЫ, Кб МЛрдТн, КС БС^НДУАЛ НЫН. КСЪХЬ мнлоул н СИСЛА, СЕОНМЬ БЖТЕОМК Н НН СДИНОМОу тлкоу ПОГЫБНЖТН ХОТА. НЖ КСЪМЬ СПТН СА, И КЬ рх^оуш. ИСТИННЫЙ lipiOTH. СИСИ И ПО млоун рлвл сконто, многогрып’пдго, Младепа послоужнк 111ДГ0 ТН «ГОД НО КЬ К1:1|1: СЕМЬ, И НЕШСЛЛБНО Т роуд НК UIA СА К». КС1К0 дъло ДХОВНО. ЕЪСПОМННЛА КЖфНХЪ БЛГЬ НДСЛДЖСН|ё. II 11АКЫ МАЛОКрЪМСН НАГО сего Пр*ХОЖЕН1№. Того рд ПОДКИСЛА СА, повели пръложнтн сна книга; гдемжа лпль ирлХн. ренте дидшл и ПОСЛДН1Д стхь лпль хв«хь. иже еьселенжа нроскттншж, и ирикедошж S т’мы кь скътоу. Къ пдма и вь къу’ни нон скоймъ родителем!., и нд слдкослое1е бжГе. Тога пр^дрьжлше скуфтро 1|рткд БЛЬГДрКАГО престол Л БЛГОКЪрНИ И ХОЛЮБНВН >1 сджодрьжАкшн, fw Длеудн'дрь ijpb. Лътоу сжщоу тога текжцюу. гБсед (6867—1359). ёндиктиюнь, r'i <
ГрЕш'ин и непотръБнн и м'ногостртныи, иже недостоин), ндреци) са рЛБь хоу Лллое, пнед сне, нже и пръложнхь си"и ПОМОЦ1НА КЛКЫ моего ХА, ii СТГО Н Пр-ЬСЛАк'нАГО К)>7НеССН1Л ГД И БА Н СПСА НАШЕГО Гу хд. СМОуЖЕ СЛАКА ЕЬ КЪКЫ И КЬ КТКЬ KT.KW АМН •: -J
6. — Зографъ. Патриархъ Евтимий Търновски. Презъ 1365—1370 г Евтимий, когото още не билъ патри архъ, прекарвалъ въ Света-гора, изпърво въ лаврата на св. Атанасия, сетне въ Зографъ. За да може да се отдадс на по-усамотенъ съзерцателенъ животъ и книжовни занятия, Евтимий си избралъ не централнитЬ зографски келии, а Селинската кула, или както за това сведочи ученикътъ му Цамблакъ: столпъ онъ иже къ тон честном гор'к егож* Gt инна нарицаютк. Тука столпъ ще рече кула, пиргъ, каквито има още по старит-h монастири. Въ сводната грамота па Зографъ, пом-Ьстена въ втората часть на тая книга, за тона четемъ . . . пойдсйше 1<оан’нк Облили съ вратмлш . . йд'Ьж* Б*кшА стльпь гЛвлы нйргш. СелинскигЬ келии ми нали подъ Зографъ още въ 1049 г., за да останатъ поди него презъ XIV в, когато тамъ жив-Ьлъ Евтимий. Кога е била
237
съборена кулата и келиит^ напуснати, не се знае. Но че това не е станало твърде отдавна, личи отъ остатъцитЬ на кулата и другитЬ сгради, конто се намиратъ на ’/2 часъ отъ Зографъ, над-Ьсно край самия пжть, що води отъ Зографъ за Хилендарь. Селинскиятъ пиргъ и келии сж били разположени, както това сочатъ развалинитЪ, къмъ югъ. Гол-Ьми дървета сега засЬняватъ рушевинитЪ, изъ конто пропълзва балканско поточе. То ще да е прохладявало до-нсотколе жадния пжтникъ, ако сждимъ по пустата чешма, която е най-новата старина въ тази м-Ьстность. Съединено Съ други потоци, то тече къмъ Зографъ, завива на юго-западъ и, като рйкичка, влива се въ морето. Н'Ькога тя е носила името 1о<шокд (Климова р-Ька, както се учимъ отъ така наречената Калиманова грамота, дадена на Зографъ. Въ сдна низка природна скала е издълбанъ голймъ кржгъ като нодница. Тамъ, съ помощьта на още единъ горенъ водениченъ камъкъ, сж изстисквали маслинитЪ за дървено масло. Сега рушевинитЬ на старата Селина се наричатъ „Старъ манастиръ“
7. — Зо'графъ. Праздниченъ миней, № 102, писанъ нъ времето на царь Ивана Александъръ (1331 —1371) отъ нЬкого си Данила, който на листъ 36 се подписва съ гла-голски букви;
, А
което, предадено съ кирилица, значи:
t Азъ Длшплъ пнсахъ сТе.
На л. 179 той посочва времето на паметника: | Оу-JKpbXH кс кчфж \р(с.Т1Днскл\А.фН спси' клгок-крнхго tpp-ь нашего tfniia 'Алекзрнра.
8. — Зографъ. Приписка отъ 1367 г. въ правила на сн. Василия Велики, № 3, листъ 2986:
f В лъ зюое (6875—1367) nantica са •—»
Въ датата s<ode последната буква (с) е безъ титла и, елсдвателно, може да е употрЬбена като окончание на по рсдното числително о (- 70), та цйлото се е чело: в(ъ) лтто шестнтысАфыюе осмнсьтмюс (н) седмь десдтное. Въ Тцкъвъ случай датата ще е 6870 или 1362 отъ Р. Хр.
238
9. — Зографъ. Приписка въ чети-миней, № 109, на последний листъ 310-
.... азъ Брата многогрешны пнсахь. къ дны Бло(ве)р'~ наго цр(ъ) б(лъг) коана Шниана. прн кь..........патр(нар)сс
tvOHUHH. к ле s . , . .
10. — Зографъ. Бележка отъ по-ново време на пър-вия листъ на Евтимиевата литургия, № 46: ЛитВрпА 6\-днлй'а Т’Ъ.рновскИи патр!архъ, в% л*Ьто 1397.
11. — Зографъ. Славянски имена на месецит I. Въ синаксаригЬ на три четвероевангелия, № 39, 41, 43, ее срЬщатъ, покрай латино-гръцкитЬ имена, и славянскитЪ на именувания на месецит^. И тригЬ паметника сж пергаментпи отъ XIV в. На корицит-fe на № 39 е писано отсетне датата 1300 г., а №43 е отъ 1305 г., споредъ припискитЪ.1) Им( ната на месецит-b сж току-речи еднакви въ тритЬ паметника
№ 39 № 41 № 43
Септемврий Рбенъ2) РоуТень Ркень
Октомврий Анстепа Лнстопа Лнстопадъ
Ноемврий Градснь Гроуде ГрНДЕНЬ
Декемврий Ствденъ Стоудсны СтОуДЕНЫН
Януарий ПрОСНН£1|Ь 11рО€ННЫ|Ь ПрОСННЕ1|Ь
Февруарий С-ЬУЕНЪ CtYEHb СъУЕНЬ
Мартъ Сахъ Соухы Сахи*'
Априлъ Бръзокъ Брьзосокь Бръзокь
Май Тръкснъ Тръкьнь Тр-ЕВЕНЬ
Юний Нзокъ Нзокь Нзокь
Юлий Урькень Урькбнын Уръкень
Августъ ^арскъ3) ^арЕВБ ^Яр-ЁВЬ
’) Па л. 2 стой съ по-нова ржкаг ПИСАНА 6813 го., на л. 232 писан
еъ -J- s. ил инд. г. ДвегЬ бележки се допълвагь взаимно. Втората с npipl
зама при десетицигЬ иа датата, ио добдвя индикта — трети. И дейстшпч лип, година 6813 или 1305 отъ Хр. има индиктъ трети.
3 3) Въ отхнърлеиитЬ отъ критиката Верковичови сбирки, въ koiiiii обаче още не е посочено кое е вЬрно, кос прибавено, срЪщаме пЪсии. rui in Руйо е божество на гроздето, което се бере презъ септемврий — Р8«къ.
.Боже ле, Рую Боже, Изметъ ти, Боже, праве Сега малу три годнни, Да ти бера белу грозде, Да ти точе руйну вину И та служба служе . . . (Веда Словснахъ II. j
Въ дру a icciib Дуръ да ми дойде Заревъ-денъ, Зарсвъ-деиъ, Заревъ мЬсецъ (Пакъ тамъ, '151)
Този Заревъ м цъ се пояснява (стр. 577): „есенск(Й мЪсець koi i hi зафащала зима-та°, а въ ния нашъ списъкъ той е м, августъ.
239
Миклошичъ обясни подробно потеклото и смисъла на славянскигк месечни названия въ Die slavischen Monatsnamcn (Dcukschriften der К. Ak. der Wiss. PhiL-Hist Cl. XVII, 1 — 32). Продетой да сс събератъ всичкитЪ запазени пародии на-лпания на месецитЪ, докато общеевропейскигЬ имена не сл; проникнали изъ всички краища на селското население. Па островъ Ахилъ въ Пркспанското езеро чухъ следнит’Ь месечни имена: 1. кбложегь (януарий), 2. сЪчко (февруарий), 3 мартъ, 4. йприль, 5. май, 6. цръвеникъ (юний), 7. жётарь1) (юлий), 8) йвгусъ, 9. руянъ (септемврий), 10. митрофъ2) (октомврий), И. листопатъ (ноемврий), 12. нйкулъ3) (декем-нрий). Въ единь ржкописъ въ Битоля (ср'Ьднобългарски юсовъ псалтиръ) стой една бележка писана отъ малограмо-тенъ търговецъ. Поменати сж месецитк лил лгйд, роул, ли-(ТСПДК, колокк, лприлл, лай.
12. — Зографъ. Бележка отъ 1433 г. въ служеб-инкъ, III е 7, български изводъ отъ XV в.: Къ л« rSi|Ma (6941 —1433) . крж елцк ке . лв s . оснока о . йндн м . М1|Л 1811 31 ... БЫ ПОГЫБЪ СЛ1|8.
13. — Зографъ. Бележка отъ 1494 г. въ четверо-енангение, № 76, на листъ 214е:
| Съ” тстроёхле коупнль гш> 1(5' Стефа коекш снь Богдана коекю н (Олти. н полоти его къ локж сект, к xpiut (Ценеиie, пртсн клтцп пашен f;i|ii и прнодъки Mpiii. къ цркю Л Б(озе1|1Н нт Тотрв. пко да бждс емв панд. нсиоколъбнма Д| де стон ст, хрл. а кто нмь рвшатн п поколъсати cia плмл ЙАН ёпкш>. ИЛИ ПО НЛН KOIf КТО ТДКОКЫН ДД МВ БО^ДС СЪПрНН ( >аа Б1|ж к дне страшпаго ел;дц||1х хкл. а лето гптко его, Ан (38) тскъфеи. К лъ г^г (7003— 1494) мца нюёкрТа Г д ...
14. — Зографъ. Надписъ на мряморна плоча, която стояла надъ нратата на старата зографска трапе-аария. Плочата се пази въ еждохра-пилницата. Въ д-Ьсния доленъ жгьлъ на Плочата е издълбанъ молдовлахийски-Н । ь гербъ, какъвто билъ презъ 1495 г.
’) Жетварь. 2) Днмитровдеиски. 3) Нико.човдснски.
.. h- Нже къ хл ка кърь. 1<о Стефан коекода matia i Банек» нн ка
гпдлрь ;емлн МолдоклахГнекон. снь Когдана коекодн. сьткоры с'по Tpane^apito. кь | ^г(7ООЗ—1495). сь^да ее иГ сьврьшн сё мц ю s ат гптка его текнфн лъ м (40) :
15. — Зографъ. Надписъ около везената икона на св. Георги, който седи на престолъ и е настжпилъ ламя. Отъ двет-fe страни на престола стой надписъ:
— Г — си
on о
Г 6 W Р Г I о с к я II П Д КI о
т. е. б Геадруюд б Кооттсайбхюс;. РазмЪрътъ на ц'Ьлата икона е 1.16 м. X 1 м. Монастирското предание казва, че иконата била везена отъ дъщерята на Стефана войвода. Пази се въ гостоприемната стая.
t IV страстотръпуе н поеъдоносуе. rcahkih Геюрпс паз къ мда н къ нлплстё ск орт предстателю. н toiiaih номою ните. и скръкифн а радости нен^гланнаа. npicMH <5 hack и се молене смтренлго своего рака на 1юлнл Стефана коекоди Кж'|сю млтпо гръ1) ;емлн Мшдакскон. и съхрлнн его искри дим къ съ векъ. и къ кжджфн. матками тетъфн та. юко да прослаклъет а къ ши аминь, и съткорн е къ лто /и (7008—1500). а гика скоего лита дета, м г. (43).
16. — Зографъ. Приписка въ прологъ, № 47, л. 30 Воденъ знакъ — стълба съ 4 пречки. Срв. Лихачевъ, Палео графическое значеже бумажныхъ водяныхъ знаковъ. Спо 1899, т. II, 278; т. III, № 4239. Вь тоя прологъ се намЪрп най-старото житие на св. Наума Охридски, писано отъ уче никъ на светеца.
t Gie /и, тетра съписа п п‘ 'Iw" 1Иидошекъ w Декрд W ceaw JliCKonie: «—й при край кра агё Никола
17. — Зографъ. Приписка въ синаксаръ-панегирикь, № 103, отд. II г. 8, на л. 307. Паметникътъ и припискаiи сж отъ XV в., ако се сжди между друго и отъ воднитЬ зил
’) Гр’Ь ~ rocrio.wk.
Копе на хартията: кжпони въ кржгъ и звЪзда. Срв. Лиха-чевъ II, 122; III, № 1446, 1447. На листове 287 — 293 н.тодътъ с сръднобългарски:
Gum рйка 1 юринд f с>к» книгВ исписд кжсвени идндгирикь К грд КрдтовВ сродидконй 8ченй. Бо дд и прости кк цргкс си кк ккки а .м н ж сверЕникь ли дпмкон ли димкк ли прост ли ако тко оузлее. дд прении», илы дд чьтн. Л10ЛМ кн се И КОЛЕНЕЛЕЬ КДСДЮ ИС||рд(к)ЛМИТЕ Д НЕ КЛЫ1ЕТЕ. Д КДСЬ IIК да простить ДАЕШЬ . IC ус HI кд
18. — Зографъ. Приписка отъ 1503 въ служебникъ, № 171, на последний л. 1206:
Ис писа се. кь лф. ^з д! (7011 —1503), пнед лшогрФш ни i панд Gcaail дд до ко доиде см кийгд четФте съ auipwaiK
19. — Зографъ. Надписъ отъ 1517 г. на мряморна плоча, зазидана надъ вжтрешната врата на кулата при Арса-иата, т. е. пристанището на Зографъ. До кулата се Памира иодновена църква Св. Никола:
t Блгсчтиеы И )(ЮЛК>'КЖЫ 1ю Бодд ВОЕКОДД СЪЗД ПНр’Ь. г ь" въ илеФ ста»8 Николае, в дф. зке (7025—1517).
20. — Надписъ отъ 1533 г. на мряморна плоча, прибрана въ сж. дохрани л ищете на Зографъ
t iw' ПЕтръ воёводд. госпо'ддр; зелели Л1олдовьско» iIckSih водениц8 и е' клиз литота Кдлдлмрскдго; и приложи гко?лгё ле идстпрю ИзВгрдфК къ скок вФчнВ цд(леетк) къ Ik з.мд (7041 — 1533). Омена нрле йспрд никъ
21. Зографъ. Приписка отъ 1543 г. въ четверо-< нангелие, № 28, л. 176б:
I Изволешелеъ чца и пос11еиип1ЕЛ1Ъ енд н Ьтвржнпслек efro дуд сы стыи ТЕтрдкдуль сьписд грФшнТи по Петръ w Паню къ лФ гзнд (7051 —1543). вь то лФто вы kv юпд\д (?) кк дни црд ОвлЕЙлед егдд воинствовл нд Бечь:-—»
22. — Зографъ. Приписка отъ 1544 г. въ четвероевангелие, № 18, български изводъ, на последнитЪ два листа:
ЙзколежЕдеь и)цд и погпФшешТ’ енд и съвръшенТе'' стдго дх'д съписд се см книга четкоровлговФстТЕ. рдкоу кжплеоу иже
Бь.иарски стзрипи изъ Македония
16
къ доврш дел4Г хрпднстка ж8па Ива велики висла. iv лгксга нарицлелел Рйбнй. къ 11окрил!е горы глл1ые Пап8ша. къ липа стире ндрицае" Бистрица при игоулнни kv С‘)н8фрнс Еъ л-1< гзинк (7052—1544). кроу слнцоу кд. а логин, г. делили я йпахбд. в. Еъ дни влгочьтиваго и ур голю'вивдго гподипа ко. Петрк воеводы и сна его 1(0. Ела войны. въ то;кд| вр-кли начал ствоуе'фВ, й ювла дрыжефВ, леногыл1и страналеп, велике лесу алнре соуба GSiaeata вегу, въ славнелев граде нов-клек Рылгк Црградк .•*—-
23. — Зографъ. Приписка въ четвероевангелие, № 33 листъ 582°:
Сла съвръшителю в8 давше"8 кнкзФ се иале и конець сГевицК в8 прФьлголеЬ ела й величёс дръжака н (оласгв къ везконеныА в'ккы алеипъ: =—»
Изколешелек еоца й nocirkunnieaib сна и действо ста дуа изволи'cia кшга написати рВкоео лпкогркиша рака кжи ереа Д8кы винйка (винйка?). Еъ л-k гзнй (7058—1550) при епки'к Прелеыско и СдБор’ско kv "Ярсенёи.
IloaiAiiH ги дшл» (а свои iepea /ISkkj Данилёа. Еасилнеы ЛеСьтёа. /ие вепфа. awl. le'paeoiiaya "вОйлп'а Селенона Стефана иж< къ влгочестивФи к‘кр‘к скочдвишса: -—»
24. — Зографъ. Приписка отъ 1558 г. въ четверо евангелие, № 25, листъ 31715:
Писа си стой й вжеткпос evaie посл’кдны кв сцин нвпукук по le.Miik кь лгксiо Кратшко: вь л'кто, гЗ^з (7066—1558) Дца rieHSapia крв слнц8 I, лВп'пы же зП «—*
25. Зографъ. Приписка отъ 1562 г. вь четверо евангелие. № 30, листъ 288е послсденъ:
t Съ'и тетроеулк, Павль начне, и "Сфре' нспра'кн: -и исправи СА къ Стла гшрл Лдйскла ВЪ Л‘к с я о (7070 1562).
26. —- Зографъ. Бележка следъ горната приписка
Т Gik теч poevah ыкюва е w ж8па Дрлги люф е. и а >к 1вако ло рь/тё е све жжо- проститн ни eoiyii сти: —а ле
27. Зографъ. Бележка оть 1563 г. въ четвероевангелие, № 33, листъ 354б:
j- Gia книга' глелгы счъ! тетроеуль коупй' жоупань НФгое велики" каик Крдлекски'. й жоунаннца его Лпкаа'. и приложите ю’ къ ура стаго apyiepea и чюворца шца нашего Николае, въ се io Коинг. ико да рдкотп. за тф дше. и за дше родителе ну’ й чедо иу’ къ сты КРЛ Еъ дни клагочтиваго йуо’люкнве" гне наше" I© Иетроу' воево к г ... . енк ирфдовраго. Iw Мирча ковко. Еъ лк (з. 6 а. (7071 —1563) лца. re. ai днь.
28. - Зографъ. Приписка оть 1567 г. въ четвероевангелие, № 39, последенъ 192 листъ:
Иже изволение" ®i(a и rhiiocirkiueHic'’ сна и съвръшенёе стаго дуа. сла й увала го е8 и прФчч’о его еж'й лгтерп. н силе с’пй кеенлктны ар’уаггль и аггль гны й век стш кжёй гь вь паче и сьврьшй сла лгу й увала. Gia йстаа и вжтвнаа книга еглге ночело ска . . . прсловм и д . глакФ Матдеи, Марко, Л8кл Ыаннь. . . ,нцк. ih стыи evaicTH. ПнсаГ cia стаа книга кодь уралга 8спФнТа прФстёе влчце наше вце й. прно двш Mapi'e енпе госпоже И toi а прФшьлд|6|||8 ©ц8 и 8чптел|6 и ка Roeiparo се. арунпкпа ста лг8жа срък'скёе зе'лелю кур йлге-рфкъ Макарёа и юца нрФзвитера ьлженаго попа Giaiona. тр8дикшаго се съ вжёею нолюфпо и сь крато" СтФпано и стр1ко Раео. и съ сВпружницай и сь веф долюлгъ. И съ приложив ши па ciio' кнйг8 съ Sep кдТе'" i ке © погово, а любо лгало лю' лгнго. пгь да нуь прости къ ей кФкъ и' въ e8i|iii. алгипъ «—.
Скърыии се cia книга кбжёего нолю1|йк къ лФ. чч-
cSiiiiio и. бе. (7075 1567) лФ къ ура оуепкше на ta8 при
еказе. и кто е 8зли w се ура’ весовкы прйуожен1е“ да е нрклё'
I га вд й ксф” еччй. Писа ciio книг 8 лшшгрФшни й лганши
пЛче все члкъ дгакъ Giaiu’ до'кришй дели 8ксг!и а зли когати и къ вакой накотп дшег8Б1Тел’нен Вупрренп и врьзй а г довр8 дел8 ле'нивн и тешкёи. Юци й вратТе лголю t и колене и глаи8 прфклан1аю до ст1е зели <oi;i|iee' лгре. агре в8доу что погрфгип пли (описал се а вн eoByoeipii или пркчт8||1ил1 илн прфпис8ю1рн исправите ваши* докри" ш ва дани клгб’. клвнте а не клънит‘ ре ус влж"" шлтики га ч ы полгнловани в8дь не люл;е р8ка нрФна й н лгВтань чтаа словеса къзати в8 не кльните нь клеите rtUile трВивша Г ра'ва кжТа Ciaiofr5 а ва кь вь вф, алгйнь .
16*
244
Съписд се сёл истла й Бжтвиаа книга Evaif вжеею по-люцлк и пр'ЬчтЕ й кек стш слава и укала илек м иочел8 й и сквашению й лине трВивша t клеите а век вк й лиги ука вь си в‘(жк й вь к8||П1. алшнь Писа еёю кнйг8 йзк крива из(в)ода паки дониеше дроу правён на иочело испрлвЁ) ЛЪдеевЬ глоу. писа 8 днк цра с8лтанк Седилю крквник. кл8ник BHHcniht те' тонне по всей зели своей кра ганичлрЕ за те' трав'нинй и ЛЮТО ЗЛО НриЕПНВЕЛК ЕЛ1Н ч ЕЛО й на ленога зла 8 то лг,к люта й прискрьвна врЕНд то ра целю довр'Ь скписати претите длит’ : ’—» Бк дд прости ковача Т6л<8 ере' леи скока леаисторию й прилвж и пола и ты попе Сёлюне тако те кк протй плати леи еёю книгВ слеиро а НЕлео како Толю 8 Деви8 ере кк ИЕправй не о!|1етк:«—.
29. — Зографъ. Духовната власть на Охридската архиепископия въ Италия, островит^ и Далмация. Че Охридската архиепископия е имала подъ властьта си и една широка италийска епархия, това сс научаваме on. четири писма на охридския архиепископъ Паисия до ита лийския митрополитъ Тимотея, отъ год. 1566. ТЬ се пазить въ Зографъ. ТЬ ще да сл били донесени тука, заедно съ други още документе!, отъ последний охридски архиепископъ Арсения, който умр-Ьлъ въ зографския конакъ въ Карея (Света-гора). Tt бидоха обнародвани отъ проф. Палмова въ Славянское обозр^ше, год. II, стр. 226 232, и по-късн<> въ приложенията на Виз. Врем. XIII, 132—139. Най-важп<> е първото писмо на Паисия, въ което се говори за италий-ската епархия, подчинена на Охридската архиепископия, съ следнитЪ свои подчинени снории: Апулия, Абруцо, Васили ката, Калабрия, о-въ Сицилия, о-въ Малта, Далмация, както и за правата на италийския митрополитъ. На мЪстото па покойния митрополитъ Пафнутия архиепископъ Паисий назна чава за неговъ замЪстникъ корчанския епископъ Тимотея, който билъ рлкоположенъ за корчанската катедра още отъ предшественика на Паисия, архиепископа Никанора. Право славното население въ Италия, подчинено на архиеписко пията, било гръцко и албанско. Титлата на италийския митро полить била следната: Пстерсотатос; р7]тротоХ(тт]б Tcdcovjc 1таДхт)с; ircap^Iag, xal t&v evopnuv автт^ ’ArcouXIaj, ’Арлро >
BaaiXtxdtTa, KaXa6p(ag, StxeXfaj, MeAlnjg ДаХратСа , Dn^pxtpog xal xafioXcxdg ^apyog ndcovjg 86oE<og
Z4O
30. — Зографъ. Приписка отъ 1569 г. въ четвероевангелие, № 26, листъ 316, Срв. по-горе, приписка № 24:
Gihl' СТЫ* Й БЖТВНы' ТеТрОСУЛЪ ПО Дар8 СТГО дуа. H^ca. ПОСЛ^НЁИ й лънш'ш къ сциннице” та nw 1<аГ. КЪ агксто ГЛ16Л10 Кратово, въ агк ^зоз. (7077—1569) жцд aiapTia, i, кроу слнцоу кд. лоунны, t • "—>
31. — Зографъ. Приписка отъ 1578 г. въ служеб-никъ, № 226 листъ 277б.
Олл съвръшителю кВ naiueatS къ векы ллшнъ. Giro 8ргпо писл, дзъ грлти 0еюрь, w село Кона, при епкнд llp'fe-сласкл, kv, Fpiropie, й при црл т8р‘скдго соул’тлнк МВрлтъ Силилювк СИНК
Къ X'fc, rsns (7086—1578) : «—•» кр8, а. л лй. si. зла. л Упл. в. иди, s. де", । : . скврьши се лица лвг8, кд. диь ;
32 — Зографъ. Приписка отъ 1585 г. въ псалтиръ, № 184, листъ 152е:
t Ge" лзв рлкь уд вл дюего (Haaayia ерод!дкю. съпйсд сно кийг8 глел«й фал ги. и съ сина^дре". и съ hhcaih потрскалш цркй)нил1и й КСЛ1ЙНИЛ1И приложи гако бы' лкгъ коу съ едино iio сл8жй' й люлити се. кшл«8 кл;дег га прочитдтн, или преии cwbS лнлю са вл' чтны Cui (и и Брат'1Л. профенно пл спювдАИте а не клавою', понГ нише7 проклиндгай проклД а блдвла1ди кавснъ Г. бо не писд дгглъ нъ члкъ гроуви, и оулюлеъ разокгани. Нражилп! в'трй а по саарти люе да ьл.де' cia кнй люнасйрБ "ИзюграФ къ Ядсоскш' гп'р'к да нл,дет проклАсво ежи на ты мака кто ке ia w люнатй оузл' пи в’ат,к гз ч г'. (7093— 1585) /ица ,на . . . з днк : «—.
33. — Зограф!.. Приписка отъ 1589 г. въ осмоглас-пикъ, № 29:
t Gih ел той съвръшп въ Gt'Ik ru’p'k Ядыст'к въ сгкн мнйт'к Изоугра* йдё* е ура вел» Геео рлкоА aiH© гр'к на люна Gh/UhI) роуси1) При iroyaien-k kv flavcie слисна. в'л’т гзсз (7097 — 1589): .
') Илински прочелъ: гили W роупУ Изв Р. А. И. вь К-л1., XIII, 2&1
246
34. — Зографъ. Бележка отъ 1591 г. въ осмоглас-никъ, № 82, на последний 226 листъ:
Giro khiii'8 неникостд к8пй азъ слткрЕШИ Kachaie <ин Tpiiraf II приложи ЕГО ЛГОНДСТЙрВ CaiVpIKO/M8 *) Хралгё възн-кшл га ка и сисл наш/ iv р. И кто tro \oipf weTn w cit црккп. ДД Е ИрОКЛ'ктЪ Q ГД КД Й ТО . . . ИОроЖКШЕЕ Й W КЪсФх'К СТ1И дл|й: с—.
llowimca cie своего рйкого въ лк <зчд (7099—1591) жца лн. з. днк.
35. — Зографъ. Бележка отъ XVI в. въ служебникъ, № 180, л. 105 последенъ:
t Мнейгд л’кта сътворй ги клжЕннолгё, й np*k(iuci|iEHHoai8 арХпепкнК вк клкгарскыЕ зелелн клц'к й гдиВ напили. kv Тли лигога л'кта влко.
36. Зографъ. Приписка отъ XVI в. въ служеб никъ, № 238, листъ 10:
Гр1горно' паи1Еротат8 йлко лфЕ'ндю Kie депотВ, лнтро-И0ЛИТ8, дй* агиютати. ЛШТр0П0Л*кш' Соф|д’ ЙПЕр’дИЛгё KIE Е^др’х» паси’ Одр’дыкн кн то доп’о ех‘6н’д8 сдр’де'юнъ, пола та етыи: «—.
0е(1)лип‘т8 т8 ианаггота г8. kie йк8л<еник8 натргар \'S пола та £Т1И : •—.
(Па Григория2), преосвещенейши нашъ господарь и вла дика, митрополитъ на светейшата Софийска митрополия, пр< честнейши екзархъ на цЪла Сардика и на зависещитк mIsct.i сардикийски, за много години.
На Теолипта, всесвстейши и вселенски патриархъ, м много години).
37. — Зографъ. Приписка въ четвероевангелие, № 31, разредена на листове 15 — 35:
t Gia книга влагов’кспЕ, чтнагц> и слдвндго нррка иртчл кртитЕлга Iwa више се14 Gtpe^eeo кто дд га оукрадс к8ди ел|Ь днадЕЛ1а къ си в’ккъ й въ к8д8ц|и ал|й ал|йнъ : •—.
*) Илински прочелъ: см?реком8. Пакъ тамъ, 266.
) Софийскиягь владика Григорий ще да е светителствувалъ ирги. XVI вЪкъ, защото презъ сжщия вЬкъ патриаршествува.ть номенатииг i. и него Теолиптъ I 1514—1520, или Теолиптъ И, 1585 86. Срв. 1 s5eu>v, IJ-z-, ntvaxs£. 199, 528.
247
38. — Зографъ. Бележка въ сжщото четвероевангелие, на листъ 1:
Книга Грачаница кмнкл патриаршим Ипескн сига коже-гтавно глн-;Л1и ЕвачелиФ исксслка Богнчк лмнастирк Успение то е лмнастирь подк 11екъ Шровнига пачаре и с‘аве ериили до Г18д||л<а н до Кеча лглисти . . астакиче клагоЗтрокига скрокифе кисть аастВпникъ светителВ [flpecieHH'k Gaea Данило GupMih.
39. — Зографъ. Приписка въ миней за октомврий, М 62, листъ 149°. Отъ писмото и запазената отчасти дата (f а р . .) на листъ 149 личи, че приписката е отъ XVI в.:
ф Понеже клаговолен(!')ел1ь оца. и посп'кшенге'" д\а въее-сгаго единоршдныга енк и слово бжТе ёдинь сын стыл, тройцл,. иАгойяволз нсплънити свел црковк, разлнчнылш книгадш, швы oynw чьтлфе пракославнги уркт/ане. паче же и йпоци, прис-нлти оут'кшеше iv различны, напасти и рдтуелш iv съпо-СТата, приходит» къ о^дшлешоу и къ покаанму. совы же, късп'квати келнчй кж!е славнл1ол1оу къ трсинцп. и того ИрЧТЖА лггеръ едина, кцж. й стыл, его иже iv к-кка голму о^гождишеГ.
Кнд'ккь азь ижданныи и |»осл*кдныи къ члц-к чьтець йднпе Басили, црковь Зографскаго лмнастир'к. гако съ’и «динк нць нс достатъ чьствоуаше къ славословиоу вжиоу приидо I к ревность ни iv кого нонл;женк. й напнеа аци й грлкылт Моны сиж КНПГЖ й приложи Ц("кви rfro велнколлпнка и по-। фдоносца Fcwpria. гако ж* <йна вдова дв-к лтт'к т'к ж« 1»ла раккскы къекко! о чктжфаго и np'knncoy^iparo, не зло-I*Ловите, пл, паче по.иинантЕ й люе (окаанство въ литка ваши да и вы спооките са Д1ъзд-к. w даллцаго литвл. am.y,i|iiica Й нлвА1|1а л'кта праведны, ал1инъ : ,
40. - Зографъ. Приписка въ прологъ, № 5, писанъ между 1612 и 1620 г., на последний 3416 листъ:
} Цона Милчовъ плати за сим книгБ i за покезим даде I •' п (л ,1 (130) да слоужн за негокВ доу дш8 и за вафинБ дш8 Il la ’Гошин8 дш'8 оу ста1 о ироока Илию л-k з р к itorif . Нзе Д8ппиц8
248
41. — Заграфъ. Бележка въ осмогласникъ псалтикия № 112, на първия листъ, вероятно после прибавена споредъ друга по-стара. Самиятъ паметникъ е отъ руска редакция
Книга cia откай написа са слтрнгылтк чърноризъцсл! к Цв,ктанол1Ъ нВ повеление господара ГерпА тлажнгкйшаго apyiciiHCKSna Пкрвс IScTHHiAHf воклгк вългарол1Ъ срьклел* к Л1акЕдоши Я акант Косит У>| ровлауш и прочилПч дакмскиде к зслеъл’калгк патрГаруъ й обладатель. въ л'кто iv режесткл Христова rS\3i (1617).
42. — Зографъ. Приписка отъ 1618 г. въ миней, който се намира въ Софийската Нар. библиотека, № 53 1 на последний листъ. Приписката е отъ книжовника и ху дожника Пимина, който зографисвалъ и нЪкои части въ Зо графския монастиръ:
t (гъкръши се пи линей къ л*кг гзркз (7126—1618) пре лттрополгра кгръ 1ерслма. *) Gie л‘кто' писахъ 8 Gi-kii rop'k 8 /монастиръ 1з8графъ принратъ црков’ныи. И пакы почеулю шкновлннс \*рал<8 стл»8 Гсшрпю йд'кж ириишла исшил iv сарак7нск8 зелию и нршде па то лгксто против8 люнастпр
Къ то л'кто вы скръвк ве'лга оу От'ки гор'к. гако i ы злпоуст‘кн1С црква. iv агаренъ д'ко люнастирю Касталюнп ri, и Р8ж‘кы клгт1Ю стго дуа. пакы кр*Ьпостъ вы й 8rk\a Л1Л1 вал1и Кц8
43, — Зографъ. Бележки отъ 1622 г. въ лсалтир! № 124, иа послЪдния 365б листъ:
> cia кии пршовз Лаза ауйиадрй Приде' ски. и Зю гра^скы", в’ л*к (3. р. л. (7130—1622). Л1ца. л<а'. кс. дик и в’ то л’кго вы чоулеа' къ люнатн 1зюгра+‘. лнкози прётакним са. вл’чди и в'кчпал па<иА а дне' леж! . \ крат/а лп(л .ил
кД оу /Ионатн Зюгрд4 .... сънк сл еопое за iicnociSiuami съл1р'гъ и заиоустешс ..................................
. . . cia кип тога......................................
. . . . w лшо. й йепн кра на............................
. . . . iv ны что влдё къ . . .
') Мппеягъ е нпсат> въ Сесллвския монастнръ, Софийско. |1е|ч.мп > iiiuri. сифпПскн владыка in. началото па XVII в
249
44. — Зографъ. Бележка отъ 1622 г. въ петоглас-никъ, № 118, на листъ 146й:
Къ fS^A (7130 —1622) лца ла'. Я дик при дике Силвестр» ер'лон» прсновеза cTio книг» патшглннкъ съ свой уачиГ за скоа гр’кшна дша сл-кренн Лаза л\1/иа'дрй. на съ-lioua келша Бёш» вели расйпана. тоже лшб сл кд вратУа i юци прачитанте и на сповлантё npotpe’iiiw "гаке да и сажи процики кл.дй въ то жкто и того <мца вы чоула къ лонатй ГзадграФ 3d гр’куп наши, и лшйяи iv крапа «тйдоша къ гоу кади •Г К’кчнаа нал (sic).
45. — Зографъ. Бележка отъ 1620 или 1622 г. нъ псалтиръ, № 117, на листъ 112°:
| Й ростко уко. л'к (Л\ к. (1620?) въ л’к тек»1*1* iv сътксре'нт скФта. смречъ iv "Лдала. до сего дик л-к f3fa (7130—1622) лца но д днъ. се азъ pd кжг'и Леоти dyi-ладри Прилеп скы. дады и дариГуъ сёк» книг» глелаа, \|галтй тлъкюваше иже въ стм юца нашего 'Лданааа ауйпкпа аае-Йандркскаго стл«» лона'тнр» я1зшгра+ въ г®р» "Ядискюю пде ♦ ура стго н сланлго ке'колнка и пов'кдшнбца ука Гейна
46. — Зографъ. Бележка отъ 1627 г. въ четвероевангелие. № 76, на листъ 215:
| Съ" те'троеглУе, еовновй. и шкова клгочьстика! о н уртолккпваго спн . . . Мерсо Врънов'скш Могила кое-KWA4..........п ръ зеллй Л1шда’ски>й. ради' дша р.....................
|1 за дше гика ей, и за здрак!е гика ей . . лти гнва ей "(мнеакеда. и даде а § цркок. . . . пр’кждё » ура ПрТ'ки кЛца нашей кци, й при Л1рТи. » село В(03Е1|1И иа 1 о гр» да кжд. . пдла , да полгкнлтсА на въсккА слБжва цр. . . мко же поланжтса и иокока ейнъ Iw G. . . . кшевюА4 снъ К(йдана вшевю й лгги его Шта . . а кто иле р»шати, й нокол*кка гн cia' па ... . w cia црко дон’деже стой съ ура Sciie'iiiH Ецй. йлй . или попъ. йлй клдег. кто кждет. а тогоже да кж(детк) е'л» съпенй съ ста а кцж въ днь странаго сАДИфа ува али:
в лто г.чрле (7135 1627) «—лца авгйта si д. . . .
250
47. — Зографъ. Бележка отъ 1630 г. въ апостолъ, Ке 7, на последний 238° листъ:
(Оъврк)ши се ria книга гле'дш (апостолъ) леопастирк Чйр'клй (клгов'к1|1ен|)с вци. робкою гр‘кш'н8к'.....................на
къ лФто. гзрли (7138—1630) поче . . . , 3i . й съЕрьшн се Л1ца . . . вели пне'лнн . д ча дне . . . . (norp'k)iiiEHO a вес исправите (н не) клкегкте к8пи ю ЧЛко(къ) (з)а свою дш8 : -—
48. — Зографъ. Бележка отъ 1638 г. въ лестница, № 2, на листъ 204б:
t (гига книга люнастнра. ИзВграфа стаго. келнколеВче-ника ува. Гешгига. слеерсни егВлее Паисей. иеролеона да се зна когда ста егвдеГ. седев леонастирВ кишерече'но.иВ азь Нансен къ л'кто гз-р.ле.з (7147—1638). дец". ап'ридига к.г. днь.
49. — Зографъ. Приписка отъ 1640 г. въ миней за май, № 68, листъ 157:
Одана въ трци славилеолеВ кГВ. по зал-k дактелеВ конецк &ьврьшн сь" леФсечннкъ рекчглшп деад. ленадгадгр‘кшнк1. Кири, ХлВвадча cBtp« едеВ адчьстка и зелел*к /Иодадвлаушскон н при lerBateH'k кй Пайпе. —>
Къ л'ко гзрлТн (7148—1640). деца, 'нона.
50. — Зографъ. Приписка отъ 1640 г. въ тълковепъ псалтиръ, № 86, листъ 194:
Изволен1Е юца и сь iiocirkuKHi'e сна и ськръшенТе cti о дуа. Поча cia кговьразВлел'ксдеаа книга рекодеаа таьковаже фа тирнаде, 11овЕЛ'кн1Е" нрпвнейигагад пркс||1еннадинш1ук еоца нашего нродюнауа ПаисТа ТгВлина ВвграФскадго
Съииса са рВкою ленадгр'кшнаго и педшинаго рака к;к!а, Кири, сВцга радды зелели Д1(и)влау1иск1А плелеенГ (лришахалеанл спк Урсглсс. т*к же делю и лшл'к д'кл въс-кколеВ влгчтикшл|8 члк8 iipHKacatotpwaiB и читаше въ книз'к ки пгодхнокенн'к. (ттарешш.мВ гако <оц8, равнш ле В гако ьратВ, atpe ли что wiip-k фете неисправленнш или погр'кшено вы свои б/тордзглйс" испра вл*ките а не клкн-кте. ионе не писа аггль ни нррк к. н,\. кренила и гр’кшнаа рВка члча или свои некрен|е" шписа са или w извода гЛше не исправление оуко прекадди ад еръкскёи изво на клъгаск!п того ра ' к'кше леи оу гони поумнели, и ка ус кь навить и прости
251
Акт» TEKVtpV W СЪЗаН1Д /Мира. СВЛ1К TkICVHOE и сто. и Ч1ТИрК|ДЕТНО ДЕВЕТОЕ. ЛЩа ДЕКр1а, ТрИДЕ САГО, ДНА' ПиСлНО КЪ ()гки Гор'к йдюст'ки къ люндтиры 38грд*, сир'к салюписЁ .
51. — Зографъ. Приписка отъ 1642 г. въ миней за септемврий; № 69, на началния б'Ьлъ листъ:
t Gh /МИНЕИ ИСПИСД И БкСЙЛИД Оофиднй ВЪ /МЕСТО "Итропо оу ЛЮНДПИрЪ. рЕКО/МИ Трсинца И ИрИНЕСЕ п въ Gfoyro го'рВ КЪ /ИОИДТИрЪ 3<йГрД* й приложи и оу црввд въ ддръ стго /мннкд Ftwprld гз.р.н (7150—1642).
52. — Зографъ. Приписка отъ 1644 г. въ пето-гласникъ, № 96, листъ 251:
Цисд се cia книга гле/МЙ петоглдни въ ине чтнд| о и' слав наго въ /Мищук й пок-кдоносца ГЕЫргТа. й того чкетн'кй они-Т'кли глЕ/мкй Зографк. въ спенТе' же и поа’зл, imiai|ihaik и п’квдАфй тъ и въ въсполшнашЕ писавшоул»оу се по. ^дедшвн,1 НЕДОСТОЙНЫ W грд Тръ’новъ, ГЛ/МИ TpailESOtlh, iv СЕЛО, Зцюе-ЛИЛ.2) /ИЛЮ КД ШЦИ Й крдт’|д чътоуци! ИЛИ пр'кписоулчфи ai|JE •I I W (0Кр*к||1Е'т СЕ ПОГр'кшЕНО. И ВЫ ПрИНЕсктЕ тр к нов’скы йзвоГ II рЕСДВСКк! II СЪГЛЕДДЙТЕ ДОКрФ, ПОНЕЖЕ К'к КЕЛИКД Л1ЛККД оу люпастирк егдд почЕук пнеати й ипсаук /мало, й пршдошЕ фрЕн’ци й шпл'кнйул; ЛръсаиА й того ради не юставиул. aie пнеати нъ съ великою ноужно /не послаул, нд ил,тк. й пжтюка ЕДИНО Л'кто Й ПО Й ИДКК1 ПрЁИДО и поче пнеати й полюцию пжйо, съвръши въ Л'кто гзрнв (7152) и w ро увл, аул, д (1644) : —»
53. — Зографъ. Надписъ отъ 1650 г., изрЪзанъ на мряморна плоча, прибрана въ еждохранилището на Зографъ. Огъ дветЬ дата въ надписа, тази отъ създание мира ще е П'Ьрната и ре схожда съ индикта;
ф '’ИзВОЛЕШе'" Ц>Ца И Н0СП'кШЕН1Е СНД И СВрКШЕН1Е~ стго Худ понови се й екзда се сы" аруондарйка в. й цркд. й келн. W шсновдже. до покрова. настоашЕ йжнвеене дикел Костант1л. rtl. iepucorpacKaro въ л'к. з р и и (7158) а (й ржеечво уйо is з 8 ендГ. 2.
') Тайнопись: ЛИлнаст.
а) Тайнопись: Др'киоко
252
54. — Зографъ. Приписка отъ 1653 г. въ миней за февруарий, № 62, л. 156®. Последнит-b два реда съ тайнопись:
Блговол№Н1ел«ь стие Троицк йсписд ct см вжтв(н)д книга въ овителй Рил'скые \ра пр'кповндго оцд ндстомшс/иъ й по тр8женТел1Ъ Термонд ТгЯменд ХДУ,И ЙддндсТд нспйсд и сво'ею рЯкою д поза дзъ по ЛИлж’тй дд сл8же стлюу Гешрг'по въ мана стиръ гл!вл1и "ИзВгра къ лс, сз.р§'д (7161 —1653). кря СЛНЦЯ К. Д ЛЯНЫИ fS I Й по' CH БрДТТе ДЦ1С ЧТО ЕЯдГ ногр'к шено д вы иснравагаите д н'к кл нете иоч'то не писа д\ъ стн ны дгглъ нъ рЯка грешна и ьр^гна дл1Ъ : «—.
~Luu 7^» Gl'T
Tu>- гм£2nL1ro
55. — Зографъ. Приписка отъ 1653 г. въ миней за ноемврий, № 67, листъ 172. Последнит-Ь три реда съ тайнопись.
БлговолннТемъ стие троице йсписд се ciia кжтвд книга въ окнтели Рил'скые ндстоганТемъ й потрЯжденТемъ Термон > |гЯме \душ ЯданасТа д пов'кзд дзъ по Желен'тТе дд слЯже пня Геюпю въ л<дндстиръ гл(вли "ИзЯгрд къ лет гЗргГд (7161 1653). кргЯ сдц8 (к д лБн*к. si й по ей врдти Sipe что bS,v погр'кшено д ви йспрдвлдйте д не клънете спи вй у< дл<нъ '—»
1Л ГГО J frn 1 и rrr
Ьл I Zv }С ( X
I
56. — Зографъ. Бележка отъ 1655 г. въ мипен общакъ, № 93, листъ 404е последенъ:
f Дд се зндетъ си лшнеи пйнюу' Димитрию. ц> село Сгръл«еникъ зд т. и л (330) дспри л»др‘тири. попъ Питред НИИ и хс влдкд въ лето. гз.р^.г. (7163--1655) дми н то цю <ми ддде лишен поп пр'кзвитеръ Неткю
253
57. — Зографъ. Бележка отъ 1656 г въ прологъ, № 4, листъ 250б. Срв. следващитЬ бележки:
f Да се знле dm книгв глеми пролю припесоХъ лзь гр'Ьшнн Сака улуёи. к8пй w ® попа Петра на Ерлцл за Хк (620) и принесо ю. оу лмнлстй. "Изографъ Хрл стго велнклго Лннка Ха Геадргёд. дци кто локИситн Xotpe йзнестё ю w више-рГнаго'хра'ш. да в8дет прокле S стаго Гещргёл. фозуд. кХфХидь нкслнъ1). не юврето ничего скуд ио3пд. цмфкшнн кцлшёю2) нъса азк гр'кшни. сфвяа8. ед ицдрд3). клгодлрн на и стго Геиргёа. Еъ лето f зр£д (7164—1656). при дикега 'дндпёд.4)
58. — Зографъ. Бележка въ сжщия прологъ, № 4, листъ 246б:
t Бе оу твое или да з(н)ае ipeo съ плднж. Сави, книже. прогъ. два юфтаика, a era а дрБги. а. аптолк и лелт-ккникк — :«—.
59. — Зогр’афъ. Бележка съ тайнопись въ сжщия прологъ, листъ 250:
ккцж всдеъ (1)км. юолйд. пск XgHie. уд 8в. ледфн диск ен хйн’е. зд лёд лузк: ,5j
60. — Зографъ. Бележка въ сжщия прологъ, № 4, листъ 251:
| Бе“ 8 или тй да (се) зпае когй седели Сава и Цёвань яке Сва къ1ратъ гол’клмж. и ''УУкань л1алк8ютё и придаде Сака ИюанВ ^а (1000) аспри а зеленикь ндж с заедпо. Саки roA’kaiHw конь и здр^ве. а Иван8 в но л»ай. леца агста. а на Л1акавеи: «—.
61. — Зографъ. Бележка отъ 1656 г. въ апостолъ, № 7, еистъ 238б последенъ. Часть отъ листа и отъ бележката Съдрани. Допълнението е споредъ бележка № 57, писана огь сжщата ржка:
*) Тайнопись тогда. п8т8к« Кпсокъ
а) Тайнопись шера (?) клкл. г«фнскн прос. .
’) Тайнопись: чти до. на Краца
*) Тайпопись; ЯкакГа.
’) Тайнопись. Пник Ишанъ сни едока kivh 8лч>в да хн чат» a kwh на Канж да ci ч8ди.
254
( . . . . GaBa) уауи Oysf W laKOKa. и при*
(НЕСО оу Зс)графк. ура СТГО велико-
(жчннка ГеоргТа въ) лето гзрйд (7164—1656). aipc кто
(yoqif йзпест! w w Kiiiij)fpEHdi'c ypaai да в8детк
(прокаГ w стго Геюрпа): флззд К,ХФХИА- и в®*1)
. . . . . . шл. свуд влка. шлфвшпв2) ..................и тврьдо ял'к влгодари
.............еъсФлш ннга влгодари
уаун Взеуъ w ГЯкова3)
62. — Зографъ. Бележка отъ 1666 г. въ псалтиръ, № 77, листъ 153б последенъ:
t Gia кнСга /Иелеты настоатеаь кыстк еже f w Вне поле нонде въ G г’8ю гор8 Лдона cii’pE* к8ш ю тежде иролеона /Нелеп й whece ю вк Gtkie горы Лдона ски дуовникъ Л1ЕЛЕ'т|‘а IEрдюна с8уор8кы поклопникъ стж8 градБ k'paVaiS е е? по па йлмпи yayia. и па” sips коДЕНичарк ЗКграфскын: •—.
t Gb'n кодЕпнчарк /Пеле'ria скгради воденнцп елке кк л'кто гзрод (7174). aw ро га нашего "iv \л ( aygs (1666):-—
63. Зографъ. Бележка отъ 1666 г. въ сборникъ № 80, на началния листъ:
f Къ лъто зрод (7174—1666) поке'зд се cia книга при д'|КЕ'1а Кисарнлнъ а клнсаръ ПайаА попъ. а повЕзанТЕлгк К?р|'лъ жонауъ w града Краца. й выстк къ ты вре'жА воевау^ т8рци на Критъ и вы ч к н8жда ве'лТа ио все'н зелмн нън на<к на От'Ьй горф по леор'к н по с8уо, прТиде вЕзнръ оу СолКна й дадоужо aiiio'rw пешкепгк4) w лшогы HEipiH. <ица iSaia. bi ,\пж
64. — Зографъ. Приписка отъ 1669 г. въ псатгнр № 77, на последний листъ 153”:
Роука на<1ркта({ ша фалты сън rp'kiini ыи й arKii'iiiiii ЙВраЖЪ 1ЕрЕН Д|1Л1ИТр1ЕКЙ.
4 Gъвphlllн се къ л4гго f3po:f (7177). a w ро га панн iy уа. ?а у (1669). леца iioaia v кр8 слнца д. л aSiniia дк де'”‘, 3 злато число, in 1Нгукто з еиа a'KrS д: . къ (ОкаастЁ Плокнкскые noKpuaiE G rapie iiaaiilirk сн СЗши'ца. йан пБелю касака Карлово
’) Т. ЙНОППС'Ь' Тогда пЬ гЬнл |,пгок
2) Т;й киигсь: . . . пера (") клка гофигкп
3J T.iiiiioiwci.- rioc.K.'imirli два репа nnc;iiiii ось друга ржьа
’) Переписка лума, мпнала i р1>ко турцитЬ иодарькь.
255
65. — Зографъ. Бележка отъ 1680 г. въ прологъ, № 5, на последний '3416 листъ:
t Да се знае кога пратихли. тим пролози по д8уовника. Мн^рофана вас .з.рй.й (7188 —1680) и тн дйхсвниче бтилше. 1|Ю се л»олй за тига книги та х» пратнхли по духовника Митрофана, нека равота паки да. знаешъ. да хи припишете qio (Зтиде харачъ а ти пиши та ни прати нне qieaie плати така да знает* но ноповъ. ере Стако. Радъ Калина ере Илига Михаил'* Бока. Елчо Дйда Цкетко Елкана Рада Paha Стана Калина Длштра. Нехра Герго ЕУкна препшиите тша клина и полинете и касъ въ да подине п нолшлйе
66. — Зографъ. Надпись па старъ печать на Зографския монастиръ отъ 1687 г.:
Сти Геадрги
t Cui. печать люнастнра. Зад-Графа стго. Геадрпа. въ Ст'ки. горк. Лдадна. 1687.
67. Зографъ. Бележка отъ 1688 г. вь сборникъ индийски разкази Варлаамъ и Иоасафъ, № 91, листъ 176б:
Еъ лто. гз.рчз (7197 1688)
t Да с*к знаетъ кога. пол1ръ кна. лоуиа л«цд гкит-ккрёл. Д1. днь вльзь: при днъ и тога. тУрци ai aptrk родъ. поган! itofKanrk на н'клщ.и и царъ СУл-клеаапъ. тоги У Соф(а скднгк партъ съ во склеп снлалей.
68. — Зографъ. Бележка отъ 1695 г. въ синаксаръ, М 160, разхвърлена на листове 1 —12. Може да е писана и но-посл'Ь отъ 1695 г., следъ като умрЪлъ Козма:
t Gia книга глеляч сина^а'ръ есть, покопнагад Козли /рлюна рУсина иже нркставй се въ л'Кто гзсд (7204—1695) лп^а ное“ в. и положи to во црквн Зографскои вь п'квпнца да глУжй за еговУ дшУ допели кУде а котбры кра полаколш се tl иксе' (о црккУ и присвой сек'к таковы да кУд прок ад га ка Ш»г1дркжйтелга и ад сты тж вгопосиы адцк iF вк Нпке'н и ад I'frlV’ ке л» Гео) п ад кксе'го сквбра краска ткчпо \о прпнра за нУждЬ ДД НСХОЛ^ афе дрв не или на па свое лгкто да адне'ть
256
69. — Зографъ. Бележки отъ XVII в. въ правила на св. Василия, № 120, листъ 266® последенъ:
(7) прФвл вены часы. Исидоръ лшыгр'кшнып. (Съ друга ржка):
t Gh8 гниг8. приложи гнъ Костади. снъ гна Коста-дина внКкъ всликаго воеводж Десилшра свтлеоу Ш Внслсгоу
70. —* Зографъ. Приписка отъ XVII в. въ законника, на Матея Властара, № 87, на последний 454 листъ:
f Посл’кднФишй. и гр’кппгкйгпи въ с|реннойн6ц'кхъ Кене диктк. писд сйо кнйгЗ д^окникБ kv Герас\где8: ? а йлее правила;: —
71. — Зографъ. Надписъ отъ 1705 г. на мряморна плоча, пазена въ сждохранилището:
| "Изволнше ыца й д'кйсткы сна и съвръшене стго д\-а cie занёс възвиже apxi/иандрн /Иа^н ктйторски полкженёс w основашс даже и до връ\а до^ёа и сЬд|анн,а й ai кгелёи й стл стго пр’кыврдже'нёд и въве’ше иоткркд и г кеелТи вй инрга й д вънйтрк пйрга Л‘к w уд ^дфе л1ца леара а дик
72. — Зографъ. Приписка отъ 1710 г. въ житие на св. Георги, № 194, на последний 84 листъ:
t Оно ст8ю кпйг8 глелгёю словеса стго славнаго вели коленика и пов-кдоны ца \ва Tewpria скинса да калк ио /Идкарёл йже ножике на пе'цира клнз ста Лина глеледд Кдр8лъ и при ложи' io стб/иВ Зограф’скол<8 на прдзникк кк прочитанёс кк палее1 и спенге дши его и родитслГ*, и кто ке шлБчити к или проддти или посвонти да вжде проклс ш ва и стго Геырпа лЧ ГЗСИ1 (7218 1710).
73. — Зографъ. Подписъ отъ 1710 1. па икона ил Сергия и Вакха, 25X20 см. Пази сс въ ризницата:
Полгкни ги рд'ка свое'го Kvpiaa люнд^а родители ei о л-кто 1710.
74. Зографъ. Приписки отъ 1713 г. въ пслатир». № 136, първата на листъ 533, втората на първата корицл отвжтре. Датата 1731 1713, защото 31 е написано ио буквения цифренъ редъ ri 13:
а) Блговоле'нёелеъ iviya д'киство снд й съвръше'нёеле’ стго Худ. азк оуко окрелнненкГ гр'кувндгю гарлед равк Кгрилъ. бывъ (к'содёдстк стыа окйтели Зогрдф’скиА ле (40) Л'к желанёелев (ГКЖеЛ'ку и ПОТЪфД СС СЪ ВСЛИКЫЛеЬ трйдю Й ЛеЛЪЕДЛеН Л1Н(3-гылеи, понеже не йле'ку' ослдк8 ни покои въ д'кл-к селен, нъ «упражнгау се къ сл8жБ‘к леондтйр'скои, и не леого пиедти по оусгдвБ и пооБёео, овогдд iv лелъвсю ипогаже iv оунйнёеле’ й лнте'жд ленюжъство съгр*кшенёд йспрдвлгаите, д ленф трВдив-К1оле8 се гр'к’уф профенпо спсБлгаите, дд й сдай възлекзёе ш ём полечите. д споен вы' се сей клдденГ живонбны по леоей ( Л1ръ’ти НАСЛЕДНИКИ БЫТИ ЗДКЛИНЛЮ 6 ВЪ БД слова дд не Лш V •©•ч» г п л Ч го 'ь'Ч’Г 1А Л
та овла продати ю, или ev леонд ip ютВжитн, нъ прочитдти й лееей грЕдго Кирилла поаиндт', й оцд леоего (тёлееюна еролео it леч'ре Огалеен# не завывати. лЕ гзека. гдфг1 (7221 —1713).
б) | Л Ето fз с к в (7222) леца w t. въ чд д нофи прГтави чени Сгдвд вывъ челнй овцд i лЧс. 1731.
75. —- Зографъ. Надписъ отъ 1764 г. на мряморна плоча надъ входната врата на църквата Св. Богородица, юн го е въ монастирския дворъ:
f Ко слав8 стыл единосВфныА й нераздФлилеыА трцы й сна й стагю дуд дленнк. возобнови са стад овйтелв । 1а стагш великолечникд Гемргча, глелеаА Зюгрдфъ въ д-йто iv роЖ'Гвд уртова гдфнн (1758); ктггорстко й иждивеше" клго р^днаго гдйна уауй Ео'ачш iv селд Еднскад, ради двше'вндгад п’<«» cnaceHiA й в/^чныуъ влгиуъ socnpiATiA. паки же въ /rkriv Г‘"Нд (1764): йждивенГелеъ й оусердеелеъ тогожде ктетора илд|'ороднагц> гдйна удуй Колчш, возградй са стый урдлеъ nW Яле а престыА вголедтере, чтндгю й славнагш еА оуспешА п||Ь|1елеъ же и трБды реченныА оБЙ.тели Знч рафа, че'стныуъ ропстедвъ аруиледндрита Якакёд, й дВуовника Ддшила. скего фулака '’Ярсе'нёд. «—->
76. — Зографъ. Ликъ и надписъ отъ 1768 г. на егверната външна стена на параклиса Св. Ив. Предтеча, НОЙЮ се намира въ неточного крило на монастира:
1768 „ года, ктггоръ сел стыл цркви уауй Едалёй
(II Локичк.
1>1лгирски С'гарини изъ Македония
17
258
77. — Зографъ. Бележка отъ 1770 г. въ четверо евангелие, № 34, на предпоследняя празенъ листъ:
t Gif запйсдхъ. дз^. рекол|й Шв^нлеф1) да се знле кга прочат? cie стое. eve и’онфл2) f3. с. о и (7278—1770).
78. — Зографъ Гръцки надписъ отъ 1777 г. на мряморна плоча, поставена въ западната стена на гробарската църквичка Св. Благовещение:
f ано1коДолшди 8тос о tepoc. к(л|) севасляос, наос тис део-токВ, Ди Адпднис, т8 паноаотат# проигогл<ен8, к( Дюнгс18 ек тис enapxfac GTcahiw, eis aihhaiocvhh т8 а фо т3) к(а|) ек хорде Крдши.
(Поднови се този свещенъ и честенъ храмъ на Св. Богородица съ иждивението на всепреподобнейшия проигуменъ господинъ Дионисия, отъ епархията Сисанийска, отъ село Криминъ, въ год. 1777, за неговъ поменъ).
79. — Зографъ. Бележка отъ 1781 г. въ прологъ, № 47, на листъ 307б:
Gift прологъ рдзелютрех^ и прочтохъ дзъ гр*Ьшнёп дрХ1Л1ДЦДр1Т *1гндт’|и и npouiS onpoipeiiif w нгк\'ъ крдтш 1781 Л1ДрТД 4 ;
80. — Зографъ. Надписъ отъ 1783 г. на мряморна плоча на чешмата ю и отъ църквата св. Богородица, въ мо настирския дворъ:
Ео славВ стыа единосВфиыл животворАфЫА й нерд i д‘клил1НА трцы (йцд й сна й стаго дха аминь: создд са чешма cia за йждивежедеъ гдра4) kv хлУи ОеюдорД •? гйжа его» уау и кФ Дрдгни Си славнагш гра РБфВкъ ради дшвнаго своего спасена й вФчннхъ клгъ5) BocnpiATiA. лФта а ф ел i tStiia л дна.
81. — Зографъ. Надписъ оть 1785 г. на дъното па сребъренъ кръетъ, позлатенъ, дъл. 47 см, съ ценни камъ чета. Пази се въ ризницата:
*) Тайнопись: Силмснъ.
3) Тайнопись: к лгго
) Въ двата а 4' ® 4 чослсдната цифра ще е артбеко 7 нт т\рск<> п
*) Гсспсдлра.
s) Благн)(ъ. Срв. № 86.
259
Сей. кртъ поклонйха оу жнтръ Зшграфскш стожУ Геюр-г!ю, w Ыеготинъ сврс кнежйца госпога Сарра н че'да *а Школа'й, Л1и\д1ьик й Слисавета 1785 гшда.
82. — Зографъ. Бележка отъ 1792 г. въ ржкописъ чудеса на св. Богородица, № 155, листъ 11;
1792, года.
Gia книжица ХарТтюна ?е(рс)жена\а рылцд, шкУпй на . . . ЦА Оешфила когда седе'ше на посница, й йсписа а а трУд •Г(О плати, азъ. ХарТтонъ.
83. — Зографъ. Бележка отъ 1793 г. въ сжщия ржкописъ и листъ:
t Оцй й вратТА стка era кой прочитаете cia чудеса iipTiA Бцы пожените й жене гр'Кшнаго Оеюфнлд ересуи-жоиауа писав’шаго й^к на пости** въ л*кто гзтл (7301) W \а ^афчг (1793).
84. — Зографъ. Бележка отъ 1795 г. въ патерикъ, М 124, листъ 64б:
f Да се знде кога дойдоуъ на Ск*Ьта горд къ лФто 1793 ,ш|а октожврТа а днк пскалУгерйу са к‘ л'кто 1795 жца сеп-ИжрТа si де'нк.
85. — Зографъ. Бележка въ сжщата книга, листъ 65е:
1797 rw года жца ферпУарш 22 д . . . велйкТиш п©стъ шркУю неделю выстк трУск жногочастный, й страшный е паки |<кктк трУск тогожде поста' е. л*ктш вторыд ссжйцы к’ сУвотУ н'но1|1Й пятый часъ.
86. — Зографъ. Надписъ отъ 1801 г. на мряморна плоча, надъ входната врата на съборната църква св. Георги:
t Ео славУ: стыа . единосУцшыА животкордцна и нераз-д'клйжыА трцы оца й спа и стгю д\а созда са w сЗсновдша н|йпый се'и храж на ж'йстс старагш во йжа стагю славнагш I «лнкожчиика повФдоносца i чудотворца ГееврпА кт!Торствожъ Йждивешежъ же й настоАшежъ честныуъ про1стювъ ештроп-।гпШо1|1агш гдйна проигУжена "Gv^nWia й гдйна проигУжена Норфурю й трУды пр6ч1ихъ ш ХртФ ошревратш ради дУшев-н.|(’ш их’к cnaceHiA й Е’кчныуъ влей^ъ BocnpiATiA въ л^то w p?Fisa хртова fawa.
17*
260
87. — Зографъ. Надписъ отъ 1801 г на горния мраморенъ прагъ на северната врата въ сл;щата църква
f ]шрда(ки) Вуду дни w (Багл)атъ: Янн Дилштр!и щ Ярпанасите iu Баглатъ: 1801.
88. — Зографъ. Надписъ отъ 1802 г. на горната мряморна рамка на лЪвъ прозорецъ въ сжщата църква
Никола X'ai.iii /Иихаиловичъ w Девина 1802.
89. — Зографъ. Надписъ отъ 1804 г. на бронзовъ св'Ьтилникъ въ сжщата църква:
t Gen св’кт илникъ приложили г : кгръ х- 1шанчо, съ сопрИгою х : Калл w Р8сч8къ въ свАфен : овит. Задграф с : Tfwpria гайЗд.
90. — Зографъ. Надписъ отъ 1806 г. на бронзовъ св’Ьтилникъ въ сжщата църква:
t Петръ /Пихан лъ GeatKo /Нана ш Тетевенъ : 1806.
91 — Зографъ. Надписъ отъ 1806 г. на бронзовъ св’Ьтилникъ въ сжщата църква:
Gm агктнлникъ приложи въ соворн'кн церкви с : Е Д1 Геюрпа : геронта Зшграфскш кг Оофрюнж : 1806;
92. — Зографъ. Надписъ на видинчани отъ 1815 г писанъ съ мастило по страничната мряморна рамка на л'Ьвъ прозорецъ, въ сжщата църква:
/Паи 22 1815 г. Кйдйнлий
Петръ авауй Чованъ <ол8
Петко авауй
РадВлъ верверъ
Петаръ вакалъ Бенчокъ
/Ийхайлъ авауй ' вванови . . .
&тефанъ боаци
"вйнъ авауй
Панчо кюрчи Ойнокичи
Наиденъ ширадн
93. — Зографъ. Надписъ отъ 1717 г. надъ вход-нит! врата отвжтре на сжщата църква:
| Зд'к НДПНСАНА СУТЬ ЙЛННа Й Нр6ч’1ИХЪ ЦерКСВН'кн 3W-граф!и полеогшихъ проигУлнна : % : Оераш<йна, Якеркёа «ро/мо йронтъ Ilaicia: х : Неофута х : Еикетёа, Галактиона; Кёки-фбра ёеролео, Яналео, Ралеада, ге'р© Неофгта дсх^рскаги’, кедикаго постедника /Ианшидакн ТИанокъ, й Havaa iv Копрйв-1|нща. к’к л'кто a ©si. и Тёлеоде'а жон^а 1817. Дм \trpos ЛГнтрофанУ.')
94. Зографъ. Надписи отъ 1818 г. на мряморни нрестоли въ притвора на сжщата църква;
а) ИроигУлеена Bayapia Зюгра'фскагц) й куръ /Инда iv 'Окната: 1818 года
б) ПроигУлина 'IwaHHiKia Зсгграфскагю й куръ Жила iv ’’Окната: 1818
в) Къ палеАТК хаЖИ’ Е'кГтТа Зитрафскагщ йже w Тернова Ш седа Б'клАковецъ: 1818 :
г) Къ палелтъ арх’1Л1андр(та Яндкма Зшграфскаго йже ш 0/ррсза: 1818: года'
95. — Зографъ. Приписка отъ 1820 (— 1821 г.) въ Сборникъ, отъ слова и поучения, № 283, на последний листъ:
Знание вУдетъ ва лет® г a iv к. на месецъ мартъ к. чйсл(о — на црстко на ОВатанъ ДЬлгёда на днйте как са рДзкргка та овесй^а патрйахра Грйгорйд на Цари гратъ il нсклаха кеокетс й /много ротъ XPT^HCK^ /Морднйте вдйг-наха главй w т8гава f
96. — Зографъ. Подпись отъ 1822 г. на метална плоча подъ „арабската* чудотворна икона св. Георги, въ пЛорната църква:
Cia чудотворная 1кына стаго славнаго вмнколечнка, 1ЮН'кдоносца й чудотворца Гс©рпа, неизса4гдилП11Л1н бжшлш гИднален йзъ Яравёи леорелеъ преплыла ко стУю ЙдюнскУю гору н въ первых'11 возсТлаа mkw лУчй соанечныл, къ прн-гТдИшри Еатопе'дскагш лкнастирА, оувйд*Ьши же ciio леонаси й йс прочихъ мнтырей Ядеонскихъ стеко'ша са на cie чУдо,
’) Ди х*1*103 ЛАнтрофл 8 = съ ржката на Митрофана.
ЖСЛаЮфе ВСАКЪ 6J Ииуъ ИрНЮБрФсТИ Ю КО СВОИ Л1ТЫрЬ; Но волею кжСею и страстотерпца Гесоргёд паки ч8де'снф ш та'лю прейде й всели са въ ЗшграфскБю оки'телк гаже й до шгк и к (он л сёд непрестаннад чудеса точитъ оусерднил(ъ кголюл целеъ съ к*&рою приуоддфнмъ во ст8ю обйтсль еёю на поклон еже: —.
Еъ чть й пал«АТЪ стагю славнагщ великолечнка Геюргёа cia риза сре'вреннад ©устроена старажелгк препвныхъ оцевъ Зюграфскагш лштырд Еикентёа й Янатолёа, й подаднёелеъ ХртолюБЙЕыуъ равсовъ Бжёиуъ одесскиуъ к8пц<йеъ Слакено Болгарскимъ ДЬкедонскиуъ сурожде'нцщвъ йзъ рдзныуъ еиар уёА\ъ, иуже почте'ннаА Клеена написана с8тъ въ суноддлн8ю книг8 ради В'&чнагш спол1Анокен|д съ достоьлже'ннылш кти торалеи стыд окйтели сед гдсЗкв: > къ СанктпетерБ8ргк
97. — Зографъ. Бележки отъ 1825—1826 г. вь сборникъ, № 283, на последний листъ:
а) Знание в8де ва лето гашке (1825) на лисецъ септелеврйл ка са кеше родйла к8юр8клидта звезда п. . че са заг8кй слетъ л(алко вреди |
б) Знание в8де ва лето гашкз (1826) на леесецъ ёан8ар|н кй число как са потргей зеледта три патй нресъ нофа | и потруей са н апрнла yv (23) на воскргсенйе 8 неделя на 8
в) f Зиайно к8де ка лето raw кз (1826) на леессц к 1Й8нТй денъ гт какъ йзвйуа енйчеретъ на Царйгратъ та станауа нйзалеъ уедйтъ йзбй аа па. —
98. — Зографъ. Щампи отъ 1834 г. Щампарскоп» дЪло се явява твърде рано въ монастиритЬ. За стари зн графски щампи не можахъ да се науча. НамЪрихъ такин.1 едва отъ 1834 г., калъпитЬ на който били гравирани ш. карейския скитъ, както личи отъ гръцкия текстъ на щам питЪ. ТЪзи щампи (картини) иматъ разм-Ьръ 34X30 см. Па горната половина на картината сж. изобразени: въ cpiviai.i св. Богородица, св. Георги отъ д-Ьсната й страна и св. Козма (прочутъ зографски пустиножитель). Отъ устата на св. Козма излизатъ думитЪ: Еце дво ндстдви лед кдкш спдс8 сд. Oti<i ворътъ на св. Богородица е: Да Безлюлств8е(ши) на единк Подъ образитЪ стоять два надписа, единъ гръцки и дру< ь славянски
263
Лотт) v) elxwv urcdcpyet T7]g Ispag xal aeSaoplag povijg tod ' WYP&f>8 TtptopivTj ixivopaTt tod ayb peyaXop^Tupog Гейру 8 iv тф ipet tod A6o) xeipivig. ’Еуар&утт] iv ttj oxuty) twv k'apeffiv ev ёте: дылд (1834).
GsH ОКрДЗЪ чУДОТВОрНЫИ ОБр’ЬтДЕТСЯ в’сонорной црквФ но олтрФ: Бца проглдголдвшдя столгё КослгЬ 2ь)урафскол1У. Л'1гго Д(йЛД. —
На долната по-гол'Ьма половина на щампата е изобра-М1П> Зографскиятъ монастиръ, Арсаната при морето и н^кои ияраклиси.
Отъ Света-гора щампарството било пренесено и въ Ььлгария. Николай Карастояновъ донесълъ своитЬ първи 1<й Г1>11и отъ Атонъ, а после самъ той съ сина си Атанаса шхппналъ да приготвя подобии калъпи, първомъ отъ дърво, и Сптне отъ металъ (В Златарски, Даскалъ Н. Карастоя-। uni и неговата печатница. Псп. LXVI, 626, 648, 649). Рил-иишть монастиръ печаталъ своитЪ щампи презъ XVIII в. въ Itiiriin. Въ Троянския монастиръ почнали да се печататъ щпМПИ на медь следъ 1818 г. (СНУНК., XII, 342).
99. — Зографъ. Надписъ отъ 1837 г. на метална nxiHiiii предъ самописната икона на св. Георги, въ събор-1 'U църква:
Клгословешелеъ высокспрцмнн'кйшдгш Осрдф|'л1д лштро-Ч"Л|ГД Новогорбдскдго И (гДНКТ-ПсТЕрБурСКДГШ ОуСЕрД1ЕЛ1Ъ \рТО ,|10Г|(н>|{ЙШИХгк БЛГОТЕОрИТЕЛЕЙ, ПОПЕЧЕн1еЛ1Ъ ЖЕ БЫВШДГО ЕШТрО-nMVh сегц* Ддшнско Зшгрдфскдго ЛЕНТЫрЯ Др\1л1ДНДрИТД накали, оустрой СЯ рнзд С1Я чудотворной иконок СТДГЩ влко-JW 1Е1Ц1КД ГсюргЁд пов'Ьдоносцд зд*к гавлышй СЯ, WKW СТОЛПЪ 6 ПЕННЫЙ, ТрЕЛЕЪ ОуСЕрДНО ЛЕОЛИБШИЛЕ СЯ БГУ ЕДИНоУтрОБНЫЛЕЪ 11 1Й||1Нлеъ родъ сво'й w ЧУстёнёднд вел»кдга\ иже нд се'лгк •Ни 1"к, ВЪ 898AVk ГОДУ СЕОЙЛЕЪ ЙжДИВЕНЁЕЛЕЪ ПЕРВЫЕ воздвйг-iiiiiha стУю обитель сёео, и по жиеопйсдннолеУ оврдзУ чУдотворцд, ир ФкдннолеУ йздре'еле Зогрдфосъ НДрЕКо'ша к> 3wгрдфскою Hi fMlio G. П. t д w л з годд.
100. — Зографъ. Надписъ отъ 1848 г. на бронзовъ । илникъ въ църквата Св. Богородица:
7<рОДЕЙ 1ЕрОСХ1ЛЕОНД)(Ъ ПрОИГУЛЕЕНЪ ЗшГрдфсКШ, ПрЕЖДЕ HUllH (щдннкш w грДДД Ооф1я. 1848. го —годд.
264
Хилендаръ, или Хиландаръ. Тоя монастиръ ста налъ сръбски въ 1198 г., когато византийскиятъ импера торъ Алексий Ангелъ го отстжпилъ, безъ да пита све тогорскит'Ь власти, на сръбския великъ жупанъ Стефана Неманя. СърбитЬ възобновили монастира, и той ста на ль т-Ьхно национално светилище и огнище за духовни подвизи и за книжовна работа. Презъ турското робство Хилендар» полека-лека изгубилъ сръбския си видъ и станалъ български СръбскитЪ земи били далече отъ монастира и пращали мал цина свои люде за хилендарското братство, което въ мно-зинството си произхождало главно отъ съседнитЪ македоно български краища. Презъ XVIII и XIX в. Хилендаръ ималъ множество свои метоси изъ всичкитЪ български области и привличалъ гол'Ьмъ брой поклонници изъ България, Главнит I дарения и обнова на монастирскит-b сгради презъ това време се дължатъ предимно на българи. Хилендаръ даде и двамата най-велики будители на българското възраждане, Паисий и Неофитъ Возвели. Хилендаръ мина отново въ ржцегЬ па сърбитЪ въ края на миналия в'Ькъ, благодарение на застжп иичеството и паричното дарение на сръбския краль Ал» ксандъръ Обреновичъ. И сега, обаче, сръбското монашество неохотно отива въ задушбината на Неманя. Хилендаръ им.» богата сбирка отъ сръбски и български ржкописи
При своигЬ занимания въ Хилендаръ азъ се интересу вахъ главно отъ книжовнит’Ь паметници. Ето защо за пал писигЬ по сградитЪ и бележкитЬ по книгитЬ тукъ изпол зувамъ предимно паберкитЪ на русина о. Леонида, на чехи о. Сава и на сърбина о. Димитриевичъ. МатериалитЬ на Ди митриевича сж. въ Сръбската Академия на наукит'Ь; час и отъ т’Ьхъ обнародва Л. Стояновичъ въ своята ценна сбирка „Стари српски записи и натписи", изл'Ьзла въ 6 книги, от». 1902 до 1926 год.
101. — Хилендаръ. Евангелие на царь Геор» ни Тертеръ II, отъ 1322 г. Това българско пергаментно чег вероевангелие се пази подъ № 7. Състои се отъ 214 лис тп, 29X20 см. Писмо хубаво, срЪденъ уставъ, по 26 реда пн страница, ср'Ьднобългарски изводъ. ЕвангелиститЬ сж. npc i ставени цв'Ьтно на по ц'Ьла страница. Паметникътъ е бил», написанъ по заповЪдь на младия български царь Георгин Тертеръ II (1322—1323).
265
На листъ 96 се намира следната приписка отъ самия преписвачъ на евангелието:
s
8
t бч
ISKC,
БГ<ЙМ ,
„ , '» л гг I ПОДО
•ы н пръжде си и Еъ кд|^
A
H ЦрБ 1|рТКВАфН. H ВАКА, Прё КЛАДАфН. ТКОрА
II ДЪ*' Н СЪВрЪШДА XOTMlia Н ДЪДА БЛГАА КОЛСА K0AIJ1H СА. н твормфн кола его. Блгойзколн оусръд|'еи ерцл скоег, велики! чрь Гссопс, снь келнкаго цръ 0е<*> р< С .ела пръдръ-ЖАфмв скнптра. Блъгар‘скагб> же м гръ1|клг, и п^пнелк' cie YCTBOpoearoKTCTie, повел-кжемъ цртва его. къ слав» и хвал», к уьсть. оц« н енв н стомоу дхоу. чрткоу же имъ, оставлен!е rt профбше гръхом’ . к Х-ь. ts ы. л .. ён. ё. (6830—1322 г., индиктъ 5).
’Н Рфлод нЗаъ. ти' . . ’)
+/ПУЫ\ЕМ/П£ШАШЯУАИАХ^-
Тази приписка биде издадена, безъ последнитЪ редове, отъ И. Срезневски (Древн. слав, пам юс. письма, 350) по много погр’Ьшенъ преписъ на П. Успенски. Не стой по-добре и преписа на Дучича, който между друго прескочилъ една чпсть отъ най-интереснитЪ два посдедни реда (Гласник XLI). Въ преписа на Лаврова липсватъ тайнописнит-b думи; не сж щбелязани и буквитй около първия кръстъ (Известен втор, отд I, ПО—111). Последната приписка е предадена съ тпйнописни букви на гръцки езикъ. Съ явни букви тя из-1лсжда тъй: Ебоерреотйтои ava Xiv, Геору£ои или попра-I1CH0 и допълнено: 1 Ебоереотатов ava Xptariv Гесору£ои | (Па благочестивейший въ Христа Георгия) и се отнася след-ннтелно до българския царь Георгия, за когото било написано евангелието. Прочитането ava Xptaziv (срв. Глас LIII, 166) шговаря на подобнигй форми &va ypivov, pioov и др., и по смисъль на: къ Христа Бога клагос’кркпъ и пр. или Iv Хф тф 0еср raarog (въ Христа Бога вЪренъ).
’) Тази бележка е недовършена. Писана е на бЕлото поле, съ скоро-ццг.ъ, Тр-Ьбва да се чете - ptpXog f)8e. . . .
266
Ето часть отъ евангелския текстъ на листове 4—5:
Къ дни юны прннде '1юанъ кртнтель пропокидаж кь поу-стынн ноудейстей и гла. поклйте са. прнклнжн ко са цртво нененос. сь во меть ренны Йёслгёмь пррокомъ глдфемъ. гл* въпнжфллго въ пистннн. оу гюто ванте пжть гнъ правы творите сты;а его. елмъ же кол in. нмздше ризы скол & кллсъ келъкжгъ. и пorach оусмънъ ю уръелъхъ сконхъ. пира же его въ прж^н и иедъ днкнн. тогда нзыде кь немок Неросо-лнмь. и късъ Ноу дел. и вьсе ирнстраннё Нюр'длньскоё. и кръцтхж са въ Ндр'дАнь ю него нсповидлжфе гръхы скож.
Тукъ тр-Ьбва да отбележимъ една графична особе-ность на паметника. Въ текста на евангелието н-Ьма ударения на думит-Ь, а само придихания. Това е правило до ерфдата на XIV в., и нашиятъ ржкописъ не прави изключение отъ него. Въ самата приписка, обаче, повечето отъ думитЬ сж съ ударения, нЪщо, което се въвежда редовно въ българ-скитЪ ржкописи къмъ срЪдата на XIV в. и особено при патриархъ Евтимия Тая графична новость следъ това ми нава отъ българитЬ у сърбитЪ и у руситЪ.
102. — Хилендаръ. Приписка отъ времето на дес пота Стефана Лазаревичъ (1402—1427), въ сборникъ въ Одеската библиотека, донесенъ отъ В Григоровичъ:
И ндииса се cia книга кьсеьлдгондрц>читол1оу и уристо ЛЮБИВОЛЮу ЕСЛИКОЛЮу ГОСПОДИНОу СрЬБЛ16Л1Ь деспотоу KVp (rTt фаноу роукою недостойною Герасима глдгол1вл1дго Бльгдрина, вь Овет-ки rep'k йдонсц’ки вь люндстири глдголюлюмь Хи ланддрь. Гласник XLII, 242.
103. Хилендаръ. Приписка отъ 1469 г. въ че твероевангелие, писано въ Драгалевския монастиръ при София Поль Микола писа гвцоз (6977 —1469). Поче се и сьврьши се cih тетроекангель къ лгксгЬ царские1) овытели уралеь прескет'ки влддичици наше Богородицы КитошскГе2) при игКлини попВ кирь ПавлБ и при того о ХрисТ’к кратёе иже подь Hiero. Тогда дрьжецгё пр'Ьстоль светителства великые
*) 2) Драгалевскиять или Витошки монастиръ е назованъ „царски”, защото е билъ ставропигиаленъ; негови ктитори дарители ся. били царь Ив. Александъръ и еннъ му Ив. Шишманъ Срв. грамотата въ вторат.i часть на тая книга.
267
Одрддкге лштрополитд кирк Оилквестр8 /Иолплж прочитдю-|||»ук испрдвлганте д8ук ко ккдрк. плоть же нелющнд писа Срв. Sava Chilandarec Rukopisy a starotisky Chilandarske. V Praze 1896, стр. 23; Архимандритъ Леонидъ, Славяно-сербоая книгохранилища на Святой Аеонской гор-Ь. Москва 1875, стр. 7.
104. — Хилендаръ. Приписка отъ 1536 г. въ сбор-никъ съ жития, писанъ въ Рилския монастиръ:
(хьписд се cie жит!е скетдго и чюдотворивдго оцд 1одннд иоустынижителга кв пр'кчестн'Ьлш люндстири PnaciykaiK. пове-л*кн!е/ик честн'кишдго кь свефснноинокдук оцд иг8лмна юролю-плуд Иларюнд и вксего Братства. Кк л'кт'к гзл1Д (7044—1536) пидиктюпк I. основаше к. я. кр8гк слнц8 ie. лоуни ir. И вкдд и 8 люнастир8 иже вь Овет'ки гор’к зоволнпи Ксенофк урдл«же ниткж великолюученикк Георги нд влдгословение и нд полз8 |Ц1очитак>1|1ил1ь. пдче же желдтел1вл!К докрыла и подвиж-11ПКОЛ1К уристовLuk. Sava, 54.
105. — Хилендаръ. Бележки отъ 1560 г. отъ пени арит-Ь въ псалтиръ, печатанъ въ Венеция
(хквркши ски псалтирк господинк Теролнлш Здгоуровикк и положи свои велегк.
йзь 1дковк Крдиков синк отк листа ндрицделш Ооф|д «мтсдуъ ски псдлтирк кгк л'кто 1560, Кенед|д. Sava, 85.
106. — Хилендаръ. Две бележки на края на четве-росвангелие, български изводъ:
a) Gie евднгел1е ддде д8уовникк ©еодоне отк грддд Дрксторд люндстнрВ Хилднддр8 и рече дд стой оу клисдрници w полгкните грешндго попд Исдивю принесшдго cie евангел‘|е.
б) ?зри (7108 — 1600) тогдд кеше нд войске нд Хрдз-грлдоу кодь Цоузелкче Мдулгётк пдшоу Sava, 56.
107. — Хилендаръ. Приписка отъ 1623 г. въ края пл оСмогласникъ. Скврши се cia книга глдголелш октои^к ik л кто ^ярлд (7131 —1623) лисецд генвдрд е дна зоутрд « ддк-кдла иженелж Дрдгднк отк Ново село чдрдакк а оте-ЧН1КО лди естк отъ (тофнга а л<дти Л1и естк зелид. Писаук нио книжиц8 ПО118 Пстр8 отв село Цдрдцово1) и Еогк да ви iiuiTK длшнк. Sava, 60
’) Пловдивска околия.
268
108. — Хилендаръ. Бележка въ часословъ, писанъ въ 7143 г., т. е. 1643 отъ Хр. Тогда приври Чердкаша воиници отъ Пловдивски кадалукь и пл*Ьниша вал»ю , П0Т0Л1К к*куу сьврани /множество войска у Пловдивски поле 160 уи лади , тогда вФша дошель царь у Дринополь , тогда в'куу съврали 7 (...?) нлъгарски кнезовь на Руса . Леонидъ, 9.
109. — Хилендаръ. Приписка отъ 1734 г. въ пра вилникъ: Олиса са cie правило у село Тр-Ьвна вь окласть Трьновскую при лштрополнт’к трьновскомъ кгрь Никифор'к и при турсколгь. цар*Ь салтане 7Иаул1уте въ л'кто 1734, писд се рукою линьшаго во 1ерееуъ Дилеу, написа го лювезнол|у вратцу кгрь lepeio Николе за лшого любовь и смсренис Леонидъ, 9.
ПО. — Хилендаръ. Хаджи Вълчо отъ с. Банско (Разлошко) възобновява и зографисва съ свои средства параклиса Св. Иванъ Рилски въ кулата на Хилендаръ, въ 1757 г. Надписъ надъ вратата на параклиса: Плагоко-лсжемь оцл и поспешежелгь сына и совершешелгь. светаго доухл шбнови се ‘и пописа се сей светыи уралеъ бъ или светаго Iwana Рил’скаго тр8долеъ и иждивежслгь Kvp xaVH Еъл’ч8 w село Панскш съ келиежъ w покрова даже до пирга калшански, и съверши се cie поспешное дело ва лФто w воплофеже Христово f.a.ijr-H-5 (1757). мессца априлъ .г. ден. Когъ да прости ктн тори. Срв. Димитри,евиЬ (у Сто)ановиЬ, Записи, № 8109) Хаджи Вълчо е направилъ още по голЪми дарения въ Зографъ. Срв стр. 257, № 75.
111. — Хилендаръ Приписка отъ 1768 г въ ржко писы ПжартКлонь сотир!а смречк грешнил«ь спасеже : Писа се грешною р8кою Дажила проиг&нена унландарца 8 градь Ловечь 1768. Sava, 80.
112. — Хилендаръ. Бележка отъ 1768 г. въ печа танъ псалтиръ; Изколешелдь отца и сьпоспешежемь сына и сьврьшсжел!ь светаго дВуа повеза сс cie фалтирь вь село Хду(д)рь оу (Станко даскаловь синь, чнамеше ш сьздаша мира г ? с о ж. а отъ рож Христова f.aajr.g''.H (1768). крВгь сльнцВ .к.д. кр8< к лЬ’не и.Г., рь рВцс лФто .в. ключь гран Срв. Димитри }евиЬ — Сто]ановиИ, № 8324
269
ИЗ. — Хилендаръ. Надписи отъ 1774 г. на иконостаса на съборния храмъ: Gle Tcauiaw позлати се ижди-KfHiearh господара уажи Цветка из’ Видима, настоАНЮЛ1Ъ Йданааа люнауа, сокорнагю старца га.ф.о.д (1774).
Хауи кгр ДилштрТа авауёА и отацъ erw Kvp Интела из’ Пазаруикъ Дим. — CTojH., № 8436.
114. — Хилендаръ. Бележка отъ 1775 г. въ пе-|Птно гръцко евангелие: Gi'e егнгелТе привесе WTiyx йдлнаиА из Кидина града и даде erw 8 шпцмство к!нов1и да слвжитъ гкетолгё люнлст?р8 Хыандар8 И aipe кто дерзнетъ взати erw да л<8 не е npocTW ни в сеи в’ккъ ни в* Буд$Ц1ён, и да в8детъ с8днлтъ гако светотатецъ понеже церковн8ю всщъ поуггилъ есгъ. Прочее довлеетъ въ л’к т о f a ]jr.o.e 1775. Дим.— ( TojaH., № 8452.
115. — Хилендаръ. Надписъ отъ 1779 год. надъ ихода на параклиса Св. Димитъръ: Благоволежел! юца и сына и сватлго доухл созда са и оукраси се сеи сватыи ypaai с в. Л|8ченика Д|Л1итр?а и окрест келТе иждивен1е<н овфиж w село Конривфицл изколснТел! кгр поп НаТдина кгр у Б’лка, кгр у. Ненка, Kvp у Стлна, и кгр Петка ТИо'равненика, настоА-lihai же проинскегофгла^а проиг8лина господина Kvp Дажила и’л'кто г.а,4’.о.д (1779). жесеца септел». .Гг. ден. Дим.— CtojaH., № 8529.
116. — Хилендаръ. Надписъ отъ 1779 год. надъ пратата на параклиса Св. Сава: Оеи сватый ypaai сватитсла Оаккы сервскаго согради са скел1ллш до низ8 иже прежде изгоревши, паки швновиша са ктиторствол» господара кирь уауи Номы, Kvph Оеодора и кгрк уаун Н1колла сыни’ВЪ кгрк уауи ll,iiia из* Кидина. И- w село Копривфица создаша ктитори чорпауи курв Геро и сын erw кгрв Довре. Тако и дол8 цер-как’к свАтаго в л<8чсника Д!леитр1л wbhoeh са общо того села НЛСТоАжел! кгр поп На!д(е)на, кгр у. Е*лка, Kvp бтанА и кгр Пегка Жоравешка г а ф.о д (1779). Дим. — Сто]'ан., № 8530
117. — Хилендаръ. Надписъ отъ 1779 г. надъ глав и ifa западна врата на съборната църква. Швнови са лера-Л1оралш cia дверь иждивенца! erw проиг8лина и проинскего фУЛаЦд Kvp'k Дажила изъ вски-Здгара г.а.ф.о.д (1779). 18л1а 18 Дим. — CTojan., № 8531.
270
118. — Хилендаръ. Надписъ отъ 1779 г. на ков-чеже, въ което се съхраняватъ чов'Ьшки два черепа, въ костницата* Зд*Ь глава проиг&иена Дамаскина иже кылъ на таксидъ оу Свифовъ и тамо оувивснъ кыстъ w агарлнъ г.а.ф.о.Д (1779). Дим. — CTojaH., № 8534.
119. — Хилендаръ. Надписъ отъ 1780 г. на чеш-мата при входа въ Хилендаръ 1с. Хс. Ника 1780 Согради са cia чешма иждивенТсм его господара уауи кгр 9има из’ Еидина. Дим. — Сто,ан., № 8551.
120- — Хилендаръ. Бележка отъ 1780 г. въ гръцка книга* Она книжица прилика и оукрашеше и афе кто ю про чететъ приемлетъ ползи д8ши своей, кКпиуъ га гр'кштй во iepoMonac'bx'k. Дашлъ проигйманъ w Гаврово за единаидесАтъ пари 178 сектекра 2. ден Дим — Сто]ан., № 8555.
121. — Хилендаръ. Надписъ на гробницата на Сте фана Неманя: Ктитори w Довечь кгр Петръ , w Пазаруикъ кгр Трандафмъ , Спасе , Пн геле , w Копрнвфнца чарваун Вню , Тшаннъ , Николаи w Карнокатъ . епитропъ Нетко Дим. — Сто)ан., № 8558
122. — Хилендаръ. Бележка отъ 1785 г. въ печатпо руско евангелие: Gie светое evreaie приложи кгр Хуван ш село 1акроко да сложить за спасете его и родителей его за вечни споменъ оу манастыр Хилсндар 1785 Дим. — Стори № 8629
123. — Хилендаръ. Служба и житие на сп Якима Осоговски, писани отъ Теодосия Лековъ (русинъ?) въ 1789 г. въ Хилендаръ, сега въ частни ржце. На л 1 стой следната бележка:
Ео слав8 стыа единосВфныА животворАфЫА е неразд*к лимыа трцы оца и сна , и стагю дуа по проше'нно высо копреподовн*Ьйшегю ироигВмена киръ оца Давида написа са книга cia слйжва. и со житТе" прпвнапи и вгоноснагад оца Hiuerw 1юакилга Осоговскагю . во сти вгом соуранАвмом цар скон С патрёарше'скои славеносервскои великои Лавре Хилсндарк Еъ л'кто 1789 года леца фсвралА 25 дня.
271
На последний 44 листъ преписвачътъ прибавилъ за себе си flqit кто йз прдвослдвныхъ й христолюбивых xpicTia аю книжицу куде : читдти : то дд изволитъ й ей зндтн : ибо а человккъ нсученъ, грдлытики не учился : а по прошенпо ПреподоБнФйшдго проиг&ижд Давида, почти по нужди потру-днлса : дере ли в чесолтк противъ : ортографГи , прдво не ндНисадъ : в толп». прош8 Era рдди, лине простити , и своилгь Кголаъ проевнренылгъ рдзЬлюлеъ : люи погрешности прикрити (попрдвити): д я за ей до лицд зелии клдшюса 0еюд6с!й Дскшвъ.
124. — Хилендаръ. Надписъ отъ 1785 г. надъ вра-тцта на монастирската болница : Оогради са cia болницд нчж(д)ивснйл1ъ почтенных господ apwB Kvp беодоролгк х^уи Г’лкм’В сын1 к и erw зетъ кгръ Събо, w село Коприкфицд за оупокоенй Болныуъ и ради иуъ в-кчнос полшнднй къ л*кто rJ.ejro.e' (1775) ianSap - bi . Дим. — Сто)ан., № 8641.
125. — Хилендаръ. Надпись отъ 1795 г. на Хилен-дпрския часовникъ: Отцк Еладо, ешк Неделчо о(тъ) Дрсново г.д.ф.ч е". 1795. Дим. — Сто)ан., № 8806.
126. — Хилендаръ. Бележка отъ 1795 г. въ руско нечатно евангелие: Приложиук азъ Дончо Пнколовъ w Каздн-лпкъ въ сего судгсл1А единъ сдрднддръ зд с8пр8жн!ц8 свою Д1др1ю во светолеъ овителе Х|Л1днддрскол1ъ да сл^житъ на । медкъ Каре а во уралъ светаго Школда 1795 1дн8дрш 15° числа Дим. — Сто|ан., № 8811
127. — Хилендаръ. Бележка отъ 1796 г. въ руска пгчитна лествица: Еестнад бВди кдкво е тда книга нд све-|дго Нико л да въ Богохранилюе село Жердвнд 1796. Дим. — | ю)ан., № 8826.
128. — Хилендаръ. Бележки отъ 1804 и 1812 г. и руска книга- 1804 Л1цд адктоври 10, кеше понеделникк и п|ро'гъ христшански всуВ нд Гази кдирк, чистеув xfHAfK,K ; паша । чече владика Ёенедикк тоиже 8тро. К ид ин града архиепископа Пшедикд цдрюградскаго — 1822. октоврнА 26 денъ и *| Испил нд свети Дилштръид треке зд вели и на рКчшкъ и полн-iliHW iw н рекшлш? богъ дд го пръепотн Еенедикъ че гле-Aa.hw го тогивд кВги rw посекдвд. Дим. — Степан., М 8950 — 51.
272
129. — Хилендаръ. Бележка отъ 1807 г. въ сборникъ поучения: Тад светла книжица зехъ w светшй лю-настиръ Хидандаръ та д принесоук «У Бопиураж^ши градк Оливенъ за по8чение пракославниук ур1ст7анъ 1807 днсеца •анВарид 9 . асъ лшогшгрсшжн 1юсифъ iepoatonayk , родол!Ъ &оф|длнд . Дим. — Степан. № 8973.
130. — Хилендаръ. Бележка отъ 1808 г. въ печати© евангелие: Gif толковное evreaie «ст на проигВдеена Пантелеилмна Хиландарца, кВпилъ «го за двадесдтъ и пдтк лека изк ceaw Тревна ТВрновска enapyiA w iKonoaia киръ папа Ыиколад . в л'кто га. (S. й (1808). Дим. — Сто|ан., № 8979.
131. — Хилендаръ. ЛЪтописни бележки отъ 1808 — 1810 г. въ псалтиръ: НазналпнВд с7д 1|гал’тиръ каки’ азъ оузеуъ проигВлин Пар*тени грош. .в. полъ лисецъ лмТй а . денъ сёце w рюждества Христова f а. <й. й. (1808). Хиландаръ «юнастиръ . — СЭва лети; фо са сотвори ч8ди? оу Цариградл на лисеца ав’гВта да Втрепаха сюдтанъ бслил^ъ и дрВгН сшлтанъ Хал1итоу синъ а негювъ вратъ поставиха на столл да царвва , и тогизи оутрепауа везирд си РВсчцжлидга fA.w. й. (1808). — СЭва година f a. <й. Г. (1810). число поров. . Стани/иака ... Дим. — Сто)ан., № 8985— 87.
132. — Хилендаръ. Преписъ отъ 1809 г. на Паи сиевата българска история. На последний 94 лисп, приписка: Егкуь последн'кишый Пантелеилюнь юролюнауь « проигВлеенк Хилиндарскв» препёсауь ciw !сториц8 къ Р8уч8кь кк л'кто 1809 лисеца aiaia 18 . Слю прочитайте и процинно насъ сподовлд(и)те .
Е cie л-кто вздша и л»оскали градк сеи (т. е. Русчукъ) в лгксеца еептелшрёа 13-го числа и окладаша в нелш до йу«од лгксеца до 25-го числа , и гидаша его паки тврколек . Дим. Сто)ан., № 8990
Заглавието на ржкописа: Исто^|А славеноволгарскад о родеук и о цар-кук и о скетыхк ^олгарскихк и о вс^уь Д-кл^д и витшА волгарскаго . собранно и нарежденно некоторнлп. Наиаедж №рол«онахо/и\ Хиландарсколж . вфе же и о др81 ну»* достов*крнихк по₽,^СГЕвкатми мд полз8 родВ Б0ЛГарСК0Л1В Itk л-кто 1762. Sava, 81.
273
133. — Хилендаръ. Надписъ отъ 1810 г. до ико-ната на краль Милутина: Оватый сеи и честный кознесеЖА Христова влаго8краси са воголФпно влагословежел1Ъ |(сегш ш Христ'к Братства нашего люнастырА ХиландарА на-стоАнГелгк и иждивежел» ктитора пречестн'кйшаго нроиг8лина кгръ беофана тойже овители т|рлшЕлгь же и съприложежелгк пречестн'кйшнхъ люнаховъ кгръ Кгрилла и 0еодос!а по плоти и по д8\8 с8ци два врат1АЛГЪ зд'к поживши\ъ и христо-лговивагш господарА Kaciaia родоа»ъ ш Калоферъ, во в'кчное нсФ^ъ. и\ъ полшновеже . Изобрази са оукрашеже ура.иа сего епитропств8ю1р8 проиг8лин8 куръ /Иакарно въ Л'кто ш рож дества Христова г а. <й. Г. (1810). аггвста первый день .Дим. — CTojaH., № 9000. Майсторъ зографъ е билъ Макарий отъ Галичникъ. Срв. стр. 108.
134. — Хилендаръ. Бележка отъ 1821 г. въ рукопись: Повел*кн1'ел1 еклиаарха люнастырА Хиландарскаго , писа са cie жит!е св. Сгдкшна , ктитора тоа овытели въ Л'кто 1821, въ аюнастыре Хиландаре вь гср'к ЛдонстФи , р8кою сагкреннаго OH&]spia геросхимонаха папа Ишаков ш Ка |дклдк Сто)ан., № 9105.
135. Хилендаръ. Бележка въ рукопись за опусто-шспието на Хилендаръ по време на завЪрата, 1821 г.: Тогда । о гр'кх^ ради нашихъ велика напасть претеглнхли ш Дов8тъ-ndiiia , и ш арнаВте во 6дет8ю гор8 цю скдеуа , и ш раз । синицы : в мал к не запВст'к Свет8ю гор8 . И началницы ши i|io илгкхол! вси пов*кгоша , и ш врат?А наши хиландарцы ниояи са извричиха пов'кгоша , и л»ы остахолгь в Г. д8шы попаси въ Хиландао’к И велика зла претеглихли ш ерсов-• КНТе арна8те , такожде и ш сираскерови човФци на кара8ло i|io гкдАХа . Тогда свалиха и к8рш8<иа ш параклиссте и ш крестилннцы . И везъ началника велика напасть претеглнхаи. Тогда изгсрнха калалиршските литоси Еъ 1821 дФто . Oyiiorin во люнас кхъ Спгр|донь послФднТи во Х’|дандар,к постри-HI к , шхъ , шх’ь. , шхъ, оувы днгк гр'кшникв . Сто)ан., 9113.
136. — Хилендаръ. Бележка отъ 1829 г. въ книга: IH29 . aiaiA 28 причина Р8сина на Орехово i8hia 17 числа •У ii Снлистра . Дим. — С то) ан., № 9035.
Вългарски сгарини изъ Македония
18
137. — Хилендаръ. Бележка отъ 1838 г. въ книгата Каменъ в-Ьры: 1838 летш месецъ ё8нёи 2 данъ знлтн се кога 8 дари ч8жа монастиръ Хиландаръ, та 8мре^а 19 д8ши па понегна\а сёите кал8герс изънетре, тогаи кеше пре!г8менъ Гедеонъ ипнтропъ и \ауи 1осифъ, Исаил архимандрита . Тогаи кеше попа (гамоилъ ОофиАЛиА 8нетре токмо 20 д8шн шстана^а, к8с8рю все вегана на ванъ, та се приврала дори на cbatkih Симеонъ 8 манастиръ б рати а . Серапёщнъ. Дим. — Сто)ан., № 9233.
138. — Хилендаръ. Бележка отъ 1840 г. въ кни гата Добротолюбие: 1840 . ПаисиА монахъ приАХЪ тазё кнёга на прочитана w еклёсара кгръ СофрониА, родомъ вол-гарёнъ и келёка по(л)яа и’Кретоуъ 8 неА швачс леносъ не мн шставё да Аа раз8мемъ, толко велёка но(л)за щвретохъ 8 нел. Дим. — Сто)ан., № 9023.
139. — Даврата на св. Атанасия. Така се нарич i първенствуещиятъ отъ светогорскитЬ монастири. Презъ врем» на второто българско царство Даврата е получавала даре ния и отъ българскигЬ царе. Тогава въ Даврата сж <» подвизавали мнозина българи и сж писали български книги. Давриотски възпитаникъ е билъ и търновскиятъ патриархъ Евтимий. Тамъ е работилъ най-важниятъ, за сега още малки известенъ предходникъ на Евтимиевата книжовна реформа, българскиятъ книжовникъ старецъ Иоанъ, който е живТ.л к и работилъ презъ първата половина на XIV в.
Недоволенъ отъ покваренитЬ при преписването бьл гарски богослужебни книги, недоволенъ отъ дисхармония i а, конто била наступила между мелодия е текстъ, поради зву кови пром^ни и изпущания, старецъ Иоанъ се запретпаль да оправи и опресни българската книга. Изумително е тру долюбието, що употрЪбилъ той за постигане на своята за мн съль. Старецъ Иоанъ превеждалъ наново отъ гръцки, ели чавалъ старигЬ преводи и ги оправялъ и пращалъ свопть книги въ България. Около него работали и негови сътру i ници едномисленици. Единъ отъ най-ревносТНитЬ му поСле i ватели билъ йеромонахъ Методий, часть отъ ржкописш I. на когото сега се съхраняватъ въ Синайския монастирь Св. Екатерина. Въ единъ синайски октоихъ, № 19, на лиси.
275
217, четемъ следната приписка за дейностьта на сгареца Йоана и на неговия последватель Методия:
Новом8 «Гтонх8 конець съ бпо^* тра ... н же н н(з)ло-ЖСННА1) преПОБНАГО «ЦЛ нашего 1ю стдр’цд . пръложнв'шдго |1|Ъ грЪУЬСКЫХ КЪ БЛЪГЛрСКЫН НЛШЪ АЗЫКЪ . CIA НЗБрдкШН къ Стон гори "Леон стан. н Лдвръ бгоноснааго оца наше "ЛеАндсТл: ЛЮБОВ1А н желлн1емъ, н блгтна стго дха . прАЛОжн н нспнса кнУгы, нхже имена зё . тетраёулъ . нрд^н лплъ . л'1тоурпж . Tilni? |ал’тнрь . еейклрь . мннеж . апрнстъ . кгослбка . ааст-Н111|ж . "Нсаака . Варлаама Дброееа . патернкъ . Лн т!©х . и li н л мнбга . съу!*нн й прАддде бжтвным н стынмъ урккдмъ . нлъгдр'скыж земд . н оукрлс! н гако же накымн оутклрмн уркимн . н cqie же, мшен н мнр’стТн въен . елТцн бышж |роудолюк|ёмъ симъ подражателе . оукраеншж са дхокна «{'ко у ада црккндд скАТомБрдзнлл . н того ради, ваунда пдмат 1<йан'нн старцоу . втором8 твбр'цоу, ндуе же тъзон-менптоу . 1о . 1оснфа . Оеофани . Косит. . нхже млт-1ИМ11, НАСТаКН НА НА ПЖТ ПОКААН1А . И IIOMIAOyH НЫ Б6, |(ко БАГЪ Н УЛКЛЮБСЦЪ млткамн лрутыж БцЖ И KCAX СТХЪ, Амннъ:----------------
Сего ради н азъ гръшнын н хоудын , н послъдшн |ц.гл<хъ . н недостбннъ ндрефн са нменемъ нноуьскымъ , М«е(|$Д|'е , нж н (еромона^ ок . нонжднхса н азъ . й слад кн* инсодъ старцивък . н непнеах нъколнко кннгъ . ^алтнрен до I( . уа'сннкы . ё . лнтоурпж . д . лъсткнца .г. н нна мнбга. о м.дбдн же нзведох сего шемоглаеннкл нзъ апрнстъ сладких, б ем такнх его енце до конца . въ нем же сж . слоужкы вса л* 1с^сенн . н . н клтАдневнад пъша н ноф’наа . неизменно, >||>«АД|1на всъ . н ПАСНИ слад кыж ёулкыж . н благоbactih . i . ll МНрОНМСНЦЪ нагрМБНЫЖ пасни:- МОЛА же ЕЪСАКОГО, НАН • |чтУа мол нноцн . нлн н мнр'стш xmaiob'ib'ih, aipe до ко Д|||1длт CIA КНИГА . ИАН СЛЦуж1ТН КЪ НБИ, НЛН ПрАПНСОЕАТН . н |||>р«||1ете ненспрдвленно по слабомв оумоу моёмоу . не понл-и>«л.||1в злословите . да б кы мъздж прТнмете, й га ба дажц1аго 1ПН-М МОДАЦ1НМ СА И БЛКАфЛ ЛАТА ПрдВСДНЫХЪ . II ПОМАНАТе Йин ннктбже къ улкохъ нм л1 съкръшеное . тъунж ёдннъ бъ . б 11410у слава еъ вакы в»ком, лмннъ. (В л. Розовъ, Болгарская pvituiiiiCH 1ерусалима и Синая, въ сп Минало, IX, 17 —19).
') II Успенски прочелъ; труди ж‘ н нзлежшнр.
18
276
140. — Лавра. Зография оть 1852 г. въ притвора на църквата отъ самоковския художникъ Захарий Христовъ, съ два надписа, единъ на гръцки, другъ на български. Първиятъ гласи:
б tepdc vapGr^ 8ta <рсХот£р,ои psv 8anavr(; too 7cavoaiG)Tatou apycpavSptTou xup Bsvtapjv Даирибтои, eta ystpic; 8s Zayaplou Хртртои ^oypatpou Sx SapaxoStou “ф atov5 хатбе pv(va iouvtou (Изписа се светиятъ притворъ съ щедрото иждивение на всепреподобнейшия архимандритъ киръ Вениамина Лавриотъ, съ ржката на Захария Христовъ отъ Само-ковъ, въ 1852 г., месецъ юний.
Българската бележка ми е позната само по преводъ. „Изписа се часть отъ притвора съ ржката на Захария Хри стовъ, зографъ отъ Самоковъ (България) “. Срв. Millet, Р а г-goire et Petit, Recueil des inscr. chret. du Mont Athos, 109.
141. — Свето-Павловски монастиръ. И той, както и други сега гръцки светогорски монастири, нФкога ималъ многобройно славянско монашество и славянски ржко писи. Англичанинътъ Робертъ Кързонъ, който посетилъ Атонъ въ 1837 г., намЪрилъ въ Свето-Павловския монастиръ окол< > 250 тома главно български и сръбски ржкописи, между конто три евангелия съ прекрасни миниатюри, конто го уди вили съ своята хубость и драгоценность. Срещу малко въз награждение, игуменътъ гръкъ ги подарилъ на Кързои.1 Едно отъ т'Ьхъ е било и прочутото илюстровано евангелие на българския царь Ивана Александра, което сега се съхрэ нява въ Британския музей въ Лондонъ. Въ 1852 г. мона стирътъ билъ посетенъ отъ българския ученъ К. П. Дмп триевъ Петковичъ. Петковичъ заварилъ тамъ 174 ржко писни и 44 печатни славянски книги. Срв. Петковичъ. Обзоръ Аоонскихъ древностей. Спб. 1865 г., стр. 28 сл. Леонидъ, Славяно-сербсюя книгохранилища на Святой Анон ской ГорК Москва 1785, стр. 32 сл. Ето нФколко бележки изъ ржкописитЪ на Св.-Павловския монастиръ.
142. — Св. Павловски монастиръ. Приписка hi. пергаментенъ апостолъ отъ XIII—XIV в. (?): ТИногорФниш и неелписленн yAtoAih почркте с!я книжица Дрдгднъ И КрД I к д<оу Ранко кгк дни, когда Еьгрш Боудьнь (— Видии < ) ОБДрЕЖД^оу , И тоугд бФш( ЯЗЫКО/НЬ КМ1Я ВЬ ТО Kpf НЯ Бележката е зле преписана. Леонидъ, 37
143. — Св. Павловски монастиръ. Приписка въ поучения на Ефрема Сиринъ, български изводъ:
Лнслкын книга cia Ме«од|'е иазывлах са , та 1еромона мъни . Лисах же сего стого бфрсма къ СпиксрнЕвъ монастфн , къ прутом рекомаа нстоуннцА ; настоАфу же тогда нгоумЕнн Тнмо-о-е» . Мола хе ксъкого пръпис»АЦ1А нлн yktaijia , не злословим , нлн понашатн , помннаАфс не нмы никто къ улкю съвръшенос тъ'лю единъ Бгъ . Томн слава къ къкы въкюмь . амннь. Срв. Петковичъ, Обзоръ Ае. древностей, 36.
Да ли тукъ поменитиятъ богородиченъ монастиръ €пи-ксрневъ не е сжщиятъ онзи въ Сливенско, гдето се под-иизавалъ преподобниятъ Теодосий Търновски, който, като стигналъ въ гороу Слнкенскоую . . . монлстнрк тамо оврить ирютые клнуЕ наше Бце "бпикёрнекь збко ? Независимо отъ това, преписвачътъ на книгата изглежда да е сжщиятъ оня Методий, ученикъ на старца Йоана. Срв. по-горе, № 139, особено края на приписката.
144. — Св. Павловски монастиръ. Бележка въ четвероевангелие отъ XVI в., на последний листъ: Къ л'кто nqifii (6928—1420), инд. п . пр'кстдки се леитрополитъ Рос1йскыи Григоры Цалевлдкд . Петковиичъ, 33. — Лео-пидъ, 38.
145. — Св. Павловски монастиръ. Бележка въ четвероевангелие отъ 1560 г.:
Да се знае кога узе8 неде’ци Будилгь . вь л'кто 7113 ( 16051) . Кь второ лето вись гладь келикь зело и въселенои . Л) wick зд оу . Кь то вреди веше егулеень Ислша нд сти Нлкль Записать лшогогр'кшень поп к Илна w Пловдивь . Иь то вреди оуснли се оу Gry гору воивода кдлугерь , свра лл лютыми и синие кдлугсре и гловеше . . . сечеше и шкеси кдлу-I ере отъ Ксиропотллеь люндстирь . Пектовичъ, 35 — 36. — Порфиргй Успенск1й, Исторёя Аеона, ч. III, отд. 2, стр. 929.
146. — Св. Павловски монастиръ. Приписка въ миней отъ XVII в.: Яко же порддовд ся Ное , егдд нринесе елеу голувицд зналиже въ ковчегъ , яко воды оуступдютъ ,
*) Порф. Успенски дава друга дата: 7103—1595.
278
сице и азъ гр’кшныи возрадовау ся , егда виД’куъ конецъ книги cia , л»ногогр*кшнк|й Яданас1Й сиракъ ; тогда зижа велика и люта 1,’kiiiE , ткореШЕ леи и леастило яко калин к отъ AtHoriE лютости лераза , тогда гкдееру лш во Св. Яннк . «Пеонидъ, 39.
147. — Св. Павловски монастиръ. Приписка отъ 1614 г. въ служебникъ: Троуди ся лиюгогр'кшный Леонтий аруи<иандритъ Пелагонскш и ПрилЕПскш въ люнастырф , гла-голелюлеъ Потокъ , вк л’кто spK (7120 —1614) господаря Александра Оугровлаушскаго . Леонидъ, 40.
148. — Иверски монастиръ. Приписки на последний листъ на псалтиръ:
ЗачЕлю й кшнкцк въ вФкы, алшнъ. ПочГ сь фалт'|ръ въ град'к Софш въ ypaai-k стго он,а Никшли писа же се по с||1еннн лени Дашнак до гГ кадизлгк . а третйо нлдесете кад1зл18 писа врать erw гралмтикк Стсанк иже житй сконча то го . iv трети же нлдесете кад!зл1 к допнеа сего азк гр'кшнш дГакк Кладкко , въ гор’к ЕоуковикВ , въ уралгк егьи Бце И aipe что и погр’кшиулю простоте а васъ Егь да прости . алйнк.
Друга бележка: Съписа се cia кжтвена книга къ град’к Стопин къ л’кто ^.р s (7106—1598). Срв. Петковичъ, Об зоръ Аеон. древностей, 17.
149. Иверски монастиръ. Надписъ отъ 1812 i въ параклиса Св. Архангели за българи, съ чисто иждиве ние се зографисала вжтрешпостьта на храма:
. . . npovjYO’jpevto, sukapei 2w<ppovHp ’Eaxyj-'i ^оиралт, , xal тф ебоебеогатср suraxrplS^ re, Ka^avA'ij Xar^fj I epyyj ( ... на благочестивия проигумснъ Софрония отъ Ески-Джумая и на почтенейшия благородникъ хаджи Герги отъ Котелъ). Срн. Millet, Pargoire et Petit, 81.
150. — Иверски монастиръ. Надписи на гръцки и български отъ 1815 г. въ притвора на параклиса Св. Пи. Предтеча. Изобразени сж и ликоветЪ на ктиторитЬ българи отъ Котелъ и Шуменъ:
'О оелтос обгоь xal neptxaX-^c iep^s табтг/с; pov7(, apyalog vadc rou ripioo дро8рброо xal батстсотои Iwavoo laro
279
р^Э-г] cptXo-S&p oTcou&fJ tojv Tvjg auTvjg pov^c Kpotoxaplvtov xal cpiXaap.<p Sovjlhefa rtov <piXoyplarajv гои . те Xar^fj Pxlvou xal t('jv ulwv Xar^vj 'Pdavou, Zixou xal Дбпрт) x&v lx Ka^avCou, xal twv Xat^Tj Sdc66a Хат£т) ’HXfoyXou той lx SoupXag apt-orox^vip yetpl 81 tojv aihaSIXcptDV Bevtap.lv povayou xal Za-yapfo<J lepopova/ой twv lx ГаХат(атт% Iv Ixet awxTjplq) aaxs (1815). Преводъ: „Тоя честенъ и прекрасенъ храмъ на тая стара свещена обитель на честния предтеча и кръститель Иоана се изписа съ благочестивото содействие на монастир-скитЬ настоятели и съ щедрата помощь на христолюбивитЪ хаджи Гено, съ синоветЪ си хаджи Раино, Зеко и Добре отъ Казанъ (Котелъ), и на хаджи Сава хаджи Илиоглу отъ Шуменъ, съ ржката на художницит-h едноутробни братя Ве-ПИаминЬ монахъ и Захария йеромонахъ отъ Галатищд*, въ годината отъ спасението 1815“. Millet, Pargoire et Petit, Recueil des inscr. chrdt. du Mont Athos, 86 — 87; съ българския надписъ за сжщото не можахъ да се сдобия).
151. — Монастиръ Ксиропотамъ. Надписъ отъ 1783 г. за изписването на средняя корабъ на храма. Главки дарители били двама видинчани:
... xal t6)v 8иш Iv TTpooxuvTjTalg rtplwv atixaSIX^cuv lx BtStvTjg хйр вира xal NtxoXdcou x&v otwv той Хат£т T^lvoo ( . и на двамина отъ поклонницигк честнитЪ едноутробни f I атя отъ Видинъ киръ Тома и Никола, синове на хаджи Цеио). Срв. Millet, Pargoire et Petit, стр. 183 сл.
ЧАСТЬ ВТОРА
КНИЖОВНИ И ИСТОРИЧЕСКИ
ПАМЕТНИЦИ
XXVI
Солунска легенда
Солунската легенда е автобиографиченъ разказъ на Кирила философа за покръщането отъ него на българитЬ на р. БрЬгалница и за изнамирането на азбуката. Ако и ииокрифна, легендата съдържа нЬкои ценни посочвания, конто могатъ да се успоредятъ съ други данни, напр. въ краткого житие на Кирила, наричано отъ нЬкои Успение Кирилове, въ българския лЪтописъ отъ XI в. и др. Срв. Й. Ива-повъ, Богомилски книги и легенди. София, 1925, стр. 283; С ж щи, БългаритЬ въ Македония. София, 1917, стр. 117 сл.
Солунската легенда е известна по три преписа, всички шм'Ьрени въ Македония. Единъ отъ тЬхъ обнародва въ 1856 г. велешанинътъ Йорданъ х. Константиновъ, наричанъ Джинотъ, въ Гласникъ дружства српске словесности, VIII, 146—147. Той 6Ь препечатванъ въ Български книжици отъ 1859 г, стр. 15—16, сетне у Бильбасова, Кириллъ и Мееодш, Спб 1871, II, 217 — 219, у П. УспенскШ въ неговата Исторш Анона, И, 1, стр. 103- 104. Вториятъ преписъ обнародва, но единъ тиквешки сборникъ, Н. А. Начовъ въ солунскигЬ Книжици за прочить, 1889, кн. I, 44 — 45 (Срв. за тоя сборники СНУНК., VIII, IX, X). Изглежда, че и първиятъ преписъ, ни на Й х. Константиновъ, е билъ снетъ отъ сжщия тик-ипнки ржкописъ. Трети текстъ, по преписъ отъ рукопись нпмЪренъ въ с. Търново (Кривопаланешка околия), обнародва
282
Г. Ангеловъ въ книгата си Кюстендилъ, 1900, стр. 5-—6. Сводъ отъ тритЬ преписа обнародвахъ въ 1906 г., въ книгата си Скверна Македония, стр. 63 — 65. Г. Ангеловъ ми предаде и своя преписъ, направепъ още въ 1861 г.
За основа на своето издание на Солунската легенда вземамъ тиквешкия текстъ отъ XVI в. ВариантитЬ у Кон-стантиновия преписъ означавамъ съ К., а тия отъ Търновския преписъ съ Т.
Олово Кирилл философа како оув'кри Боу rape.1) бЭче КЛЕИ .
Е'кше житие2) люк къ Канадский3), и Имение люк вь Ддлюсц'к. И кь 1еинь дик стауь кь црькки келикой патриаруин Ялсксанрии, и ки гласи кь лигк изв имтара где : КьТриле, Кмриле, иди вь зелию4) и кь юзики слокинскьпе се рекше Бльгаре, текс во р(е)че гь оук'крити й и законе дати илдь .
Язь юскрьв-куь келико , понеже не зна калю £ зелгаа Бльгарка , и придо кь Кнньрь и не геуь глась w зелии Бу гарской , и уоточф8 кьзвратит се , ноу оукогау era да не п8д8 гаке пррокь Идина , и паки сьнидо вь Крить,5 *) и тоу лше р*кша : сьниди кь Со лунь гра
И сьнидо и гавиу се лштрополитоу IlwanS , и югда ио к'кдоуь еел(8 , шнь порога се лнгк велико и рем : w старче везКлши , Бльгаре соуть члкоаци и тек*к уотетн изести Изидо на трьгк и чоууь Бльгарь гокорещи ’), и оустраши се среде люк кь линк , и вй гако кь ад'к и тлгк
И кь единь днь кь неделоу стоу изидо ис цркк*к и седо на л1рдлеор‘к лшелефи и скрьвефи И кид-куь голова глдглюфи7), кь оусте” ношаше зворькь сьчици скокине8) соупоулк9) скезаноу10),
*) Слоко Кгрнлл еллктцл солунсклгсе философа вуглреклг» К. Слои,' Кирилл философа Г.
2) рОЖД<Н|< Т.
3) Клдок1н К.
4) + пространнВ Т. К.
s) + и TOf MH’tx'k Б’лглрол'К И HI т.
®) i prpnipa т.
7) врана грача>ра Т.
8) со куки Т.
9) н жгол± Т
10) Вороиовъ (Главнейшее источники для исторш св. Кирилла иМееод1и К1евъ 1877, стр. 244) предлага следното четене на носледнит! думи „иошаш, зворккк (volumen, свитокъ) съчкци (ramis, вЪтьвями) кокннн (cocci* х4хои, кра сильнаго дерева соугоусъ (dupliciter, вдвойне, вдоль и поперекъ) с«занъ“
и вркже лпгк нд крио , и пр’кчто ихъ , и шкр'кто всехк лв3) и вложнхв и вк пдиухоу него /МитрополитВ.2) Тогда whh въ тело люк сккрнше ci, и дзк ист(р|)вихк3) гркцки гезикк . 1Сгд посла лштрополтк звати ли на т(ра)пез8 , дзк не ра-в8лгк ipo гркцк(и) глдголетк Г.) кк лигк . Тй снидоше се кксн солоне4), чюдеф се w лш-k . (Такожде н скрина лине Т ).
(Ч8хд Блгдры । л<н'к , н велнк!н кназв ДесЫиръ /Ио-равски и Рддивои к^зъ Пр*кслдвски и вен кназн влгдрски соврдшс са окол8 Ьл8на й рдтовдх8 СолЬна за г л-ктд , кр’ви велиюА6) проиваюфа , и Т.7) глаголдх8 : дадите нд члвкд югоже нллаъ поелдлъ. Такожде и даше /иене .
Погеше8) /иене 8гдре ск рддостню великою , и прикедоше лине вк гра Рдвкнк ia p^kiyk9) Бр’кгалниц'к . йзъ ндпиедхк нл!Ъ лв (32)10) слое . Язк ихь /мало йчахь. , а шни са/ми /Много пр'ковр*ктах8 Те11) во рче гк прдвоелдвну в'крй хри-егто12) в8 предадйт13)
XXVII
Краю житие на св. Кирила
Краткого житт на св. Кирила предава накжео живота и д'Ьлата на швянския първоучитсль. То представя нциодъ отъ простраиото Кирилове житие, съ нЪколко инте-респи добавки, като името на Кириловата майка — Мария, шжръщането на бъ;аритЬ отъ Кирила на р. БрЪгалница и па1Н1Мирането за т1ээ на азбука, имената на виднигк Кири-лоии ученици и пр.Доколко едни отъ тия добавки иматъ |>* горическа основа, ?ва тр-Ьбва да посочи бждещата критика. 1Кригкото житие С обнародвано първенъ отъ Гилфер-
’) X в к.
а) КЪ П43УХЖ дл ЛОКлк Н)(1. Л,НТ(10110ЛНТ\ Т.
’) нзгёкнхъ Т.
4) солВняш Т.
•) Въ Тиквешкия гкописъ: тако исоу м/н/.
«) — К
’) Въ Тиквешкия (кописъ тоя пасажъ, отъ ч8уа до пролнваюцм и е Ьч шргденъ; отъ него се 1е само н Радивой.
•) noaattua Т.
| •) 4- ртколгЪн Т
|0) лв(35) К.
*• ) Ttark Т-
w) x₽,,CTldHCTR0 Т-
•*) 4-кож/ К.
динга въ 1858 г. по единъ преписъ, намЪренъ въ Призр'Ьнъ (Изв-Ьспя Имп. Ак. Наукъ по отд. р. яз. и слов., VI, 383—386). Тоя преписъ е отъ XV—XVI в., сръбски изводъ, съ следи отъ носовки, което сочи на българска подложка. Билбасовъ препечата въ 1871 г. Гилфердинговия текстъ, съ посочване на варианти отъ единъ молдавски преписъ, който се нами-ралъ у Григоровича (В. А. Бильбасовъ, Кириллъ и Мееодш, часть II, Спб. 1871, стр. 238 — 246). Въ 1910 г. 6Ф. издаденъ другъ преписъ на житието, по ржкописъ отъ XVI—XVII в., сръбски изводъ, въ Петербургската Публ. библиотека, отъ Н. В. Шляковъ (ИзвЪспя отд. р. яз. и слов. Имп. А. Н., XV, кн. 2-я, стр. 173—178). Азъ имамъ още два преписа на паметника, единъ по рукопись срЪднобългарски изводъ, въ Лъвовската университетска библиотека,№ 1,В. 1,стр. 471—477, и другъ по ржкописъ въ Сръбската Академия на наукитЪ, № 11, сръбски изводъ отъ XVI—XVII в. Всички изредени текстове сж една версия; различаватъ се помежду си само въ нЪкои дребни отклонения и правописни особености.
Тукъ издавамъ житието по Лъвовския преписъ,1) съ посочване на по-сжществени отклонения, който се намиратъ въ другитЬ преписи: П. = ПризрФнски, Б. = Белградски, М. Молдавски, ПБ. — Петербургски.
Жит'и й жизнь привнаго Фцд наше Кгрглд фмосадфа Блгослокй <йч« >2)
Gero прпЕнаго мца нашего Kvpiaa адчкстко йлгйше тръ славный й велйкыи3) гра GwaoyHK, въ нед<же й роди са ршдо" сын" Блъгаринк. iv влговърныиХ й елгочкстиекП рюдп теле'и роди са ид<а же шцоу его Лквк . й дггри его' . Жары вюга'ти й пръви въ гра'д’Ь то" . й блгочкстйки й стра г.жш HaiAijif въ сек'к . шгр-йкажфе са iv въНгкого злаго на\ож ден1а . й pw диета сна ёамоуже илса iv стго крцшйа, Кшнстаи-
’) Съ него ми услужи колегата проф. Романски, който го преписа. по моя молба. Непреписаната часть, къмъ края, добавямъ по БЪлградския текстт.
2) Надсловътъ въ П. е съвсЪмъ другъ' мца фавр8ар|'а . дГ дик . Бенина стго Ктла фалилсофа. — Въ ПБ. : мца того . дГ стого Kvpiaa . ижа кк ста" Kpi|i<iilu Константино философа . провара ни агглкнлак Kvpiaa ap^tanna . кк д| . моудраго фи лофа . — Въ Б. надсловътъ е съ стихъ : Ек тк дни . ижа кк стн аеца нин о Кгрнла философа ар\1епна римского. С . ДрБгаго ж< Кгрила цркки стежакшп ело каеннлан кокками БчанТамк . и на мкнав Па'вла шкствТамк пр6покадан1а.
3) ЕнитетитЪ тръелакнын и калйкын липсватъ въ другигЬ преписи.
285
дГнъ . И въдашА н дойлници да й въспйтаГ . <5н же не уотФаше са дойти w тоужего съсца, тъкло w свое л; лтре . лти же его въспйтавши и наказавши въ влгочьстёи, и въ клговФрёВ . и дошьшоу до възраста слир^ въдлша и на оуче'нёе кнйгал’. Тъй же лланецъ , вйд'к въ сън-к нФкотораго ллжа столице , и показажфа ёлоу двца и гла къ не'лоу. Кон-стандене , лже yoipetuc, йзверй сев*к . онже вйд*квь единл, двцл; красил с каленёе" и вйсеро" оукрашенл , ейже ила (гшфёа й полть л сек'к . Тъи же Кшнстандёнъ й(з)ллада1) чйстотол гаке агглъ оукла'н'кА са, и в*кгаА жите'нскых сластей . й пр^вываА щТно въ фа'лл^х н п*кних, й послоушанён душвных . въсе'гда ёдйнь пл; гона.
Слышав же логшбетк цревь о довршд'ктелеи его посла яХнь . тъ'и же прйе въ Кшнстантшь гра , й тв оучйв са съ сестрйчифе" Жиуайла црНк . й въ третей лив навыкь гра-Латикёл . й геблетрёл . ’ОлйрВ оу Льва, и Фи5т*к. и въсе филшсшфское ©ученее навыкь . й ритшрик|'л . й ариблшкй. й Дстроншлш же, й лоусёи.
Ii-kiue же тогда 1юаннъ патрёаруъ црограскыи . ересь КЪввйгнлль . й уоулА на стыа йкwны . и iv стго съкшра W сч’Ч'Ла съвръженъ вы. приеве же Кшнстандёнъ филосифъ есъ еее'леоу й пссра'ли же , й поправъ злсчьстйвла ересь его.
По тол же ше' въ Бр’кгалницл, й овр"кт iv слов’кнскаго Хяыка н*кколико крере'н*к . и ёлнеукх же не двр'к’', кререн'кх, <5н'же кртивь их 2) и приведе на православнлА в'крл . й на-ш'савь иль книгы слшв'кнскы'" азыкол*. й сйх иже бврати на п’^рж хртёансклА, нд тыслцел.3)
Бы же въ Срациншх съпр'кнёе 4)6 ст*ки тройци . й посллша < «рацшгкне къ Л5иуайлоу цре© . о ст'ки тройци, и о право-гл<(кн*кн B'kp’k . он же посла въскор'к филосшфа талш йти . Он же шг обличи вь /Илулетокл, нечкстйвлА ересь, й пыша посреСллени w философа, й напбишА его шваанее1" съ еадол'. «1»! же вжеел Блгтёеж невр'кжень вы ш дваа'нёа й
•1 + пожнкк ПБ. + пожнк-fc Б.
’) Тукъ преписитЬ се различаватъ. Въ П. четемъ: и оср-ктк W слов-tn-♦Н«г« с|ыкд н-кколнко крфпгк . крттнв* нх'к - — Въ Б.- и ivrp-kTj Ш словЕн’скаго Ыи« иакоАнкс на крцннннх'к . н кртнкк . — Въ ПБ'. н wept-ra Ш слокаискрго азнкь ианелнко ширфанн” кртиек. Нашиятъ Лъвовски преписъ е най-пъленъ.
’) Въ Лъвовския преписъ покръстенитЬ сх 54,000 души. — Въ П. сх КН>0 души: чатырн тысЬци н н. — Въ Б. сжщо: ча'тнрн th (sic) тнсоуфа н, й. — |li. ПБ, схецо 4050; f л-н. — Въ Л1. 51,000: на тысмфл.
«) — П.
286
Послдни ВЫША ПОСЛДНИИЦИ W Хазар! А1) КНАЯД гдггднд къ /Ииудйлоу црю • йфЖфе чЛкд, въ еже ндоучйти йув пра-вослдвнда в'крл; урт1ДнскжА . понеже й ёфе й/мь не ежфе" ypTiaHW". ндпддддул; нд нй' (грдцйне, й "вврее . привести ЙГ нд свой; нечьстйвАА ересь. . Црк же ЖнудйлЕ посла, Кюнстан-Т1на философа . съ кратш" его ЛЬдшд!ел1к юны' же ше'ше до Херсюнд, ндоучити са2) жидювскои кес'кд'к , й книга" на (оелгк чести грдл1дтик1ж пр^ложивк . й di;prkr тоу Са-ледр'книнд, й сджарейскыА книге! . и нд л!лтва въвложнее севе й w вд ра'зоу" късприе" чести ндча книги тыа . й крти того й енд его.
И слыша тоу , гако й стыи Клйлпнтъ й ёфе въ жори лежитЕ . сътворивЕ лелтвл; . й оув&ждЕ apyienna уерсюн скаго , съ клирисш" къс-к" . й въл’Йзе въ кшрдвлЕ . йдлирел! же Йл<е нд лгксто й дтйшившоу СА люрю веллей , й ндчаша кбпдти й п-йти , и ДБ1е бы вон-k гако кдд(ле лшшжа'иших . й пото" стыа его лешфи ывиша са, йуже възе'леше съ велико че'стчж й славлю . вънссшша й' въ гр а
"И w того града йзше' филосюф’ , в'жше'ствоуА . й се" ратници вйе влгрЪсти ндпадшшА наиЕ филосюф же люлйтвл; сътворивЕ . й <он'к ' оув’Ьфа'вЕ . и със-k ше поклшниша ёлеоу И ПрОВШДИША й СЪ ЧЕСТ1Л .
"И въл'йзшоу въ кшравлЕ , й пжтю са АТЕ удзлрска . й йзше' нд н'ккое езеро Кдвкдскый г юр к , и дошешоу же до кнаяд уаздрскдго гдггднд . й Toij' съврдвше са Ордцнне . й 15врее . съ филосюфо" . ленюгжА прл сътвюрше . филосюф же съ врато" свои"' Медюдёе", обличи злочестйваа и ересЕ, и низложи й' . Гагган же вйд*квЕ филоешфд дклйчившд и ёресЕ, , й възъпи велге" глдсд" . се" вйжл; филосюфд вж(ел; п6люф1Ж, гръдкшА жид(1')вскл;а на зелмА низвръгша . а срдцинсклА на днъ поле р'ккЕ! пр'квръ'же . Кшнстдд|'н же филосюфк , наоучи въса люди . й гагганд прдвосла'вн'ки в’крф и крсти его й с' (200) великы жжжеи . й йн'Ь жнюя’ё' .3) Ггаггдн* же принесе ёлгё инбпе дари . ©не же не ввеуот-к npieTH . не испроси лшожество дше iiaeHieHHyE урт/анЕ.
’) Въ П. има изпущане и погрешка: послами ж* euuii W Захари. Така о и въ б. и въ ПБ. ,д
2) Въ П. они ж< дошк'ш» до ХсрсонА, нАоучнтн с< тоу'. — Въ Б. : и дошь до Xfp’coHA научив жо с< тоу". — Въ ПБ.: он же дони^ Херсона на8чне’ж« т8.
s) Оттукъ до края следва по преписъ Б.
287
СЭшкш8 ем8 iv тоу . дбшк до ве'зквод’ни^ъ лететь . й (ЗврФте же вод8 слан8 . сктвори же млтв8 й «услади се вода . н пйвк ть й с8фй ск ны'мк и доспеше па'ки до Хер’сона И т8” провффавк (О ap’yinne1) йко убфФтк w митча пре'ста'вити се . мкоже и вы''.
По Том’же ПрИШК ЕК ф8Л*СКИ бЗИКК Е Toy' ©БрЕТЕ Д8ВК велйкк . 2) ем8же жрктв8 твораул. . на'рп'цаюфе Яле'Влн дрк философ же оувФфа tie лю прлвославнЕЙ вФрЕ д8б’же из’сече Н ракопавк . по томк вкзвра'ти се въ Кбетан’тинк гра .
И тоу сЗврфтЕ посланник в цра . w Ра(с)тислд'ва кнФза Целики /Норави . проеФфа вчителга православной вФрй й крфе-нТю тога посла'нк вкг философ* ск вратомк его 7Йедод1емк . Н дошкш8 ём8 Келики /Ибравн . й прТетк вы' Ра(с)тислдвол1К кне'зомк й тв прФложивк кныги йзк г р к ч кек их вк СЛОВЕНСКИ ёзнкк . й кртивк иХ прикИГ на православию вФр8 . й навчивк ИХ словен скимк книгами .
И ШК ВК ПаН0Н1Ю . Й ТВ прТстк его Коцелк кнФзк ЛФш'ки . П по тол' прёе , н оуче'нйкк . й навчивк нук словен* скимк книгамк . П многи еретики тв ©врФтк и ере'ск их посра'мивк © в лич и . фнлософ'жЕ испроси в кнфза нлФикниук X0TldHh сс Дшк й И1ОДИВК Й)(К .
Оувдк же ар\|Еппк рйм ски © философе посла за' нк . прнти въ Рймк . Фйлософ'же носф мофк стго Климента пр||де въ Римк слишлв'же папа рим’ски ЯндрТанк to телесн ci’ro Климента , и прн^ожени философа срФте его ск честно й ВксФл’ прйч’томк и ск св*^фал!И и ск клгоВуаними кадили й вон млей . й (ОБловиза мбфи стго Климента и вкнесо'ше • п’о въ Рим’ски гра . Философа прУетк папа ск собою ск вешкою чкст1Ю . послФд8юфе ем8 оученици философови йже iv llaiioiiiH и w Жорави . покелкшеле'же папнномк шсфенни више W дкею' ёпп8 Фар’моса3) же и Кондрата. Жидове же приуожда(^) Kh 1П€м8 на пр8 . такоже же й ёппи ёретичкеци . й посрал»-aiaiiie их . ЛТнози же люё iv Римлюнк прй^ожда^оу кк нгем8 . । оучАпн их православию . ©ни же вк сластк npieaia\8 вче'н>а его .
По twm BKcnpiETK мнншкеки ©Бразк . и тога наренк вы Кгрплк . прфвк ЕК тбмк мнишкекомк ©вразф ,н, дни . й fiUHHK to своемк прфставлгенни . прнзва вченика своего йже
') + тот-к гр»д-к П.
а) 4- съраф ct (сърдстки|Ж ЛЛ.) съ чр*кшнио П.
Формоса П. ПБ.
288
вы еппь Еьлнкге1) Одве Дгглара Горазда HaSaia . й си* нв'кфдвь й (о православной в*кре ндВчивь и\ь . й тако пр^да дук свой въ p8ivk бжи . почй Костантинь наречении Кгриль сьй' л'кто" .жв жца фер’вара ,дТ вь йникто второе . w екзанёа же жйр8 вь Л'кто fS.T, 05 (6377—869) . положено вы чтное т4:ло его вь цркви стго Климента йдГ л'Ьжитк стое Т'Ьло его и стёе раки точить цел*вше дари . приубдефижь сь в4:ром й леововию :
XXVIII
Проложно житие на св. Методия
Доколкото ми е известно, най-старъ преписъ на Ме-тодиевото проложно житие се намира въ Станиславовия прологъ, български изводъ отъ 1330 г., писанъ въ ЛЬснов-ския монастиръ (Македония), за което вж. по-горе, стр. 161, както и у Ламанскш, О нЪкоторыхъ слав, рукописей въ Б'ЬлградЪ, Загребе и Вене, Спб. 1864, стр. 108 сл., 112 сл., гдето е печатано и житието. То бе печатано и въ Гласникъ XVI (отъ 1863 г.) 34 и отъ Срезневски въ неговите Св'Ьд'Ьшя и заметки, III, 16—17. Другъ единъ старъ преписъ на житието, по сръбски изводъ, се намира въ Румянцевским музей въ Москва; печата го Калайдовичъ, I. Екзархъ Бол гарск!й, стр. 90. Срв. за него и у Срезневски, пакъ тамъ, 11.
Нашето житие е особено ценно съ своята бележка за м-fecTOTO, гдето се е намиралъ гробътъ на Методия. Тая подробность не се ср'Ьща въ другите източници. Споредъ нея, Методий е билъ погребенъ въ съборната, главната църква на Моравия, вь ксапцан цркви МорАкьсйн, вЪро ятно въ Велеградъ, чието местонаходище обаче още нс с определено задоволително. Тамъ се съобщава още, че гробъть се намиралъ ю л-квжш страна вь ст-ьн-в за еллтаремь стыл; вГа. Не е ясно, да ли съборната църква е била посветепа въ честь на св. Богородица или пъкъ въ нея е имало особенъ параклисъ Св. Богородица. Особено интересно < съобщението, че гробътъ билъ вь ст-бн« за юлтАремь, т. г задъ, отвждъ олтара. Тукъ може да се разбира, че грой ницата, като ковчегъ или кивотъ, се е намирала въ нЬкои
') Ki Ahkih П.\ нук1« М. Думата е за Климента (Величии).
289
ниша на църковната стена, както за това имаме много при-мЪри при погребение на знатни духовни или св-Ьтски особи нъ храмовегЬ. Ако ли пъкъ думата стена тукъ е употрЪ-бена въ значението й „скалатогава изниква въпросътъ Ш положението на съборния моравски храмъ близу при скала. Въ тоя случай, мнението, че моравската столица е била разположена при грамаднит'Ь канари, гдето е сега Д’Ьвинъ, при вливането на Морава въ Дунавъ, би придо-било известна подкрепа.
Тукъ печатаме житието по св"Ьренъ преписъ отъ рлко-ИИСа. Въ заглавието, което предхожда житието, подъ 25 пвгустъ, е поставенъ деньтъ на двамата солунски братя, а на Методия е посоченъ деньтъ 6 априлъ:
Кь ть дне (т. е. 25 августъ). Пам* вь сты по истине . ирепЕною wijoy ншею и арнйппоу . Моравьскою Костан дина иарнцаймааго Кирилл философа н Методик вря кто . о у тигель слц1л слокеньскомоу жзыкоу . Н творить же са илма irio г” . лириль мгл . н вел мн црккн празноумть . кь днь НЛМД? №Ю
Сын оуко Блжен'(н)ыи и препоБ нын (oijb ншь Методик . л|н1К?ПГ!Ь КЫш’нАЖ Морд К и . Ept СЖфЬ ирьи о вилл го Кирилл философа . прькааго оухнтеле слокеньскы кннгь . ромь cxqia солвненнна . Ке же сын Методик сь сконмь кратомь . вь Срацынехь и Козарехь оухд н енмь православной кере Проше д’uiа же вед преже реныж зем’лд. и вь Мораке наоууьше oyvciiiiK ы . н ногемша ж кь Рнмь ндост'а . Рнмлене же дело bio сто н аплк нарекше . постлвиша ирезкитерл, слокеньскыж О^УСННКЫ . ЛБИ№ же похнноу . клженнын Кирилк .
"Ан’дрнпнь же папежь рнмьскы . постлвн и арнкипл . илДьналго Методик . на столь Андроника апла . Паноньскыж «окластн . ндеже оууд многыж напасти и пакости претрыю . й сьнржуескы teiini, н ирез'кн тер к . нротнвАцт нх'сл правей пере . по нзеджденню Глнгоре Диалога . Седе же1) кь земли Моракьстен преложи веса . \ кннгь . кетхлго н нокллго Циена й гр ьхьекаго . вь слокеньскыг вь г кнднкт! кь L II . тноге . триста . дг ста третий лето2) . при Стольцл кназы
') Въ ржкописа: шг.
’) Датата е 6393 (885 сл. Хр.) Написание™ дгстл стой вм. деклтк Ы1»лтъ. Тая дата отговаря на посочения индиктъ 3-и.
Вългарски старики изъ Македония
19
290
црь Б«ше rpbYbCKU Клеилиl€ . л Бльглромь <5 Г.Л КНАЗЬ Борысь. КрЛЛЬ ll«M6Yb€KUMb ЛК)МЬ . Н HAOyYb же оууеинкы СВОД прлвп! Rtpt:. н прорекь (о своем смртн . пр-кже трьмн дньмн оуспе ш гн сь мнромь . Лежнть же вь велнцян (sic) црккн Мо рккстгн . Ф лмлпя стрлпж . кь CTttit зл Флтлрсш. стыл; кГж . дшж к рл'лр; коу ирждлк'ше . пршемь цртво нвноге . т-S МЛТКЛМН
XXIX
Служба на св. Кирила
(Скопски миней)
Службата на св. Кирила философа, 14 февруарий, е позната по дванадесеть преписа, най-старитЬ отъ конто (рус-китЪ) се отнасятъ къмъ XI—XII в. Преписи има български, руски и сръбски. Службата б-h обнародвана по осъмь най стари преписа отъ И. Ив. Срезневскш въ неговит-fe Св-ЬдЪ шя и заметки, Спб. 1868, глава XXVIII. Въ 1910 г. Н. В. Шляковъ, при изданието на службата, по единъ преписъ on. XVI—XVII в. въ Погодиновата сбирка, № 323, въ Петро градската Публ. библиотека, приведе вариантитЬ отъ всички досега известии преписи (ИзвЬспя отд. р. яз. и слов., XV. кн. 3-я, стр. 161 —185).
Службата, помЬстена въ Скопския миней, български изводъ отъ XIII в., въ нЬкогашната Скопска българска ми трополия, прсдставя особенъ интересъ по нЪкои отъ своит I. стихири и отклонения отъ другитЬ преписи. Тя бЪ открии и обнародвана отъ К. €). Радченко въ ИзвЬспя отд. р. я «. и слов., 1907 г., XII, кн. 3-я, стр. 158— 162. Скопска i.i служба на Кирила е интересна, между друго, и съ това, че езикътъ на Кирило-МетодиевскитЪ книги се схваща като бъл гарски, че Кирилъ проповЬдва християнството между ела вянитЪ съ български книги — книгами Блъгпрскымн Н<> тоя именно български преписъ отъ XIII в. печатаме и ши: службата. Въ палеографско отношение рлкописътъ представи следнитЬ особености: ъ и ь често пжти не се отличавач i. ясно единъ отъ другъ, както е случая и съ дветЪ носолки ж и А; буква y често лрилича на q. Има и неясности, кони» ще се дължатъ на извода или на преписвача:
291
Стго Кирилл философа : вунтелъ с до Kt нс ко у дзыкв :
11 tn не гл в
б) пелены влагодътнд : дхомь стымь : прнсно наоуунл са : ко веж жзыкь расъкад словеса rut : (Sve пръпоБне сте Кнрнле философе : млн млсткаго ва : да поило^еть дша
Стры глл д по tKO доклъ клд :
Красотод пръвкрашень : дътши н мждростнж wye : нес мнръ пронде Бгоразвмнемь мждре стыиь дхомь нлвуп сд : словеса пр-ьиждростн въ с. pip влагал ксъмь : вървдфнмь вь Х<Г ка : на земд прншедша : н улвкы ЮБ'жнвша : за млостинд псизрено : много вложение к tin разнма Кнрнле пръслакне.
Кротокъ мждростнж кнд любовь нсплъненъ : npaROBtp-нимь втеннемь : nptBKpauiaeub : Кнрнле влажене кед грады и страны пронде : вгбмь нзвране : проскъфень влагодотнк । нснож : прнемшн бо развмъ вен : сего ради та ттемь Btpiio : Кнрнле философе : н Методне : млнтс сж за дшд .
Жнтне вес порока : достохкалне : с тымже уестенъ : пркдъ бгомь къ! : изкранш мж др ост на емвже к ржцъ дшж скож нр1дасть : иуе Кнр(нле) проевъфень уюдесн : тъмже мЛ’(нмъ) (т)д за ни помлн сл : да окрдфемь млеть тобож в дпь еждны :
Пом кан гл д nt а
Mopt Урьмна пдцннь1) нсмокрьнамн стопами древе шест-ковакь Нзлъ : крстаюкразно Монсеювама ржкама енлж Ама-лпковж : к пветыны побъднль есть : славен бь пко прославн са .
Пзьурьпавь мждростнж : BinecfBbHtH твои BCTiit : прн-Л1номь внемь напнта сд : н HaniiTt сд ent развма : евътомь 1ПКА€Ш са н азыкомь : секырол поевкал пепрнъзнннь десть поефкад оуе Кнрнле : проскътн тл пко свэтнло - скътода-иш|ь бь ншь :
Всеми миров ten сд вунтелъ : н посла та вунтн книгами рамно Бльгарскымн : азыкы зли ад ныл : юуе Кнрнле пр^лавне:
Стымь дхомь : повуень2) : нзвлъуе : вне слово клагыд нирь ) мждре : драгы внеерь книгами слъгарскымн вдажене :
) Вместо : пжчннк .
’) Вместо : Ш пжчмны .
’) Вместо : в-кры .
292
АЗЫКЫ (ОБОГЛТНТН Sim разима : Кр(ьСТ)нЫМН преНМЫ : П€БбГ-нымь с.у(етлс)м1> : кВГ храмь бы дшевны :
Та два® престам гора ва нше(го) теве кь треке нонесе. Пе г
€ высоты сине колея и л земд хе : превышнел авластну ксекол : смерена взносе нз рока преисподнего рода тлвте : неть ста .
Словомь н срцемь * и азыкомь ха пропокеда сна бшх премудрость же н сила : н слово кьплырено клажене Кнрнле
Мудростну проганел : неверство нетестнвыхь : ©те Кн рнле н Методне . цевннца прнцемн стымн : нстнно евн са «Уте Кнрнле : гла намь спснаго : стымь зкукомь дховнымь : врлцау прекрасно сна снкх проповедал . Методне н Кнрнле
(д име ©гньны . © вгогласна трува : © славню мно пилавы : ластовице досрогласнае : н дзыте слаждан меда въ притек : Кнрнле премАдре вед ны помани
Скетомь ©темь : Безнатдлны снь : еко слово в ложесна твои : ©сенеемь стымь дхомь : вце нс теве родн са пльтну -Се гл н .
1Лко заре светла восне : н просвети кселеньд н еретнгы Згонл : кзыскавь на встоце и на западе : н на севере и rose проповедал всемь странамь н азыкомь всемь гла : и книгами вльгарскымн пронде . н до Рима же дошедь . н тн тело свое предьставнвь влажене п в руце гнн . дхь твои предаете : н Благоверша «тнтель : Кнрнле премудро : маю ха ва греховь гдетакенне подат(н).
Пе д
Седдн вь слав® на престоле Бжествьне . на (овлате (sic) лекце . прнде нсь прекышнн вь : нз нетленные дкы вьплырен са : слава силе твоей гн .
Дригы Аврамь иреселеннемь вльжене вы : кь ютецьстко сн : премудру болшаа : како златы монисты вкраенл са есн лютемн пресветлымн : тело ювлнеталь есн .
Кропленнемь словесь твонхь 1ако ^аврало понесль есн ') мьднемьску ересн горко преложи . телеснаго «оврага шметлл са . кельта са Нсса . евренскаго . его же пропокедаль ecu
Въ Драгановия миней : копнели слокссъ твон^ъ гако Здм'врнлС про нъзнлъ । сн .
293
Равна проповздаль есн сжгрд силл : стго дха : ©ip н сна трьсльнетнаго кжства : ниже ко всемь мирт. пропокидакь : нстнно вожство .
Нзвавншб са прьваго пристАпеннгл Адамова : товод двцс юврето(хо)мь рлость нензганьд (sic) * слагослокенн со кс&мь ронла есн
П« е
Ты гн мн скэть кь мнрь при шелк есн свить & скэта ocpaqiaA : нз мрдтна нек'ВД'СНнт . в-крож слакАфнм та г мнрь ПОДЛВЛАфН .
Мыслил сво(ел) «крашен сд слажене : истина бллгодбть II3AII1; СА НЗ НСТЬ ТВОНХЬ * ДХОВНМ МАДрОСТЬ . НбТбСТНКЫХЬ гдабнны нрссАУНль1) есн : и намь наводнсд . твоими сло-кесн пръмждре .
Стошне крепко пособия : по в-ьр-ь вен мддре . льсти нрэтыклннъ . посвкал едоком тн : н равнд вид к«рд ста-жакь : и настакл'сж кса грады и страны .
Пръплаклафе днкно кез(д)нь : твоими сдокесы Кнрнле нрлмддре : сото тмы мрауныл и влагыл къры : и кь тншннь кил ©ентвлн всели сд -
11« 8 .
Прндд ВЬ ГЛАБННЬ МОрСКЖ . И ПОТОПИЛА МА есть БНрБ многих мн пръгръшенен . нь ико вь сьшедь взвель есн ДН1Д МОД Пр«МЛСТК№ .
Снемь вмрьтвн са и прнложнвы са . кь Агдръхь «ако iMit-n жНЕАЦП) вь нрнуъхь слнсуны . единого кжестко снло(д) UIIA изнемогал :
Тько нзврана стр«ла ты «кн сд еретнгомь и крагомь : ты нмснемь пророуескымь пко же шипеть : xpaiiAipe сд । >Иствомь нростр-клтАфе.
Кьзлюбнкь нз мла . првмждрость нстнньл нао^унль есн : пговлаже(не) . ©те Кнрнле . т-смь фнлософь нареуе са .
Та Сзекнль вндт. кра еже кпронде едннь вь : нз ло-шень стыхь тконхь . прошеь вь прэтнтас кьпльтнвы са ; и павы затворена ©ставнль есть :
’) Въ другитЪ преписи е употр-Ьбснъ глаголътъ нссушнти или негово рфПЧЛСтие.
Ко гл к.
ТврКНМЬ ВМОМЬ Н БГОДХОВНЫМЬ ВУбННеМЬ проСВефЛА мира прескетламн заремн : (ОБьтете вед вселеньа : пко мльнне кед вселень Короле премждре . расевад слово трьсветлаго кжетва . на севере о западе . темь непрестанно млн ха на соте сте Короле преславне .
Нко
Преславно вьжелетн взАюболь есн словеснаго мора трьелнунымь вжествомь : ысвАфаемь пронде ако о мльнне кед вселенья . северскяя о рвшьекя1) н западня земд про-свефад нхь светомь не^аходнмымь : темь нне мракъ греховны раженн сте : свыше нспросн намь влагодеть дховньд нмаше во дрьзновенне кь хбу soy : темь за на помл сд сте ©тс Короле прехвалне .
Не I
Не поклонндн сд тварн кгомысльоыд пате Бнжнтеле . нь префеше (йгньно мжжекы поправше поехж препеты благо словень бь £м|ь .
Словесными пофалмн призываем тд влажене . ©вца bi юграы стыд : мддрымн твоими прнтемн : гвн воу вкрашень следостнд : словеснымь твонмь вценнемь юте Короле .
Не встрашн сд оуцтнтелю мяжескы вь(нн)тн едино : вь плькь жндовскь : сьсекы же нароь нхь . в премудрости а разврьзе стльпь . пко (н)нь хананскы прро'тскамн протеин БГоБлажене.
Тд нстотпнкь знамена сд тд свеме правоверие бгоблх жене . в(льн)ы златотныд напапд на всегда Бдаговернемь нспльнень гако рекы нцеленне .
ПеБссь тд шнршне сьдела бь . вракв ненсквсна о н аожесна твое вселн са npeefae . тем мы 2) млн и та : ста зле мн грехмн нзБавлеешн морд покапннемь спсад иа.
Не о
(Отроки претнетьпд : в пвфн рофство б||д спело есть тогда ювразвемь нне же вспевдемь вселеныд вед кьздкнжс подфе : влагословнте .
!) Само въ тря преписъ Кирилъ се слави като проповедникъ и in. руската (рвшьскл) земя.
3) Вместо: ж».
295
Свить приложи СЛ . ВЬ СВНТИ ПВН СА вндтнем же й ка : Кнриле философе : дрвгы же соврите са мл земли Авель . дптелмн протедь вед земд н вь азыцнхь сигая нко и слнце скнтлое .
Словомь и вценнемь влажен’га ко же потрьже са снемь свренсвы . встроениемъ словесь твонхь влажспс Кири(ле) . вь грлдихь н во всихь 1языцн(хь) приложи сд : ты во множство нриснте сте cove Кир иле : «ко Голи гада Двдь повнднль есть .
(Ве)лин та стимл тврда земи Пнтниска1): влажене : имдфи клады . еретнтескыА . решить книгами словинскими . три дЗыуннкы крнпко повиднвь . тим же те еунтелн поминажфе иждраго : присно хл славдфе.
Книгами HvetiHia2) дно стыде пррокь бца та проповидаемь . роди во ты мтротд ветохь деньмн : «ко нова улвкл : тнмь л с та стжа поемь : и привзноенмь хл выкы3) вед :
Пи <р)
Свга вбо недАгомь : клятва секи примерила есть : ты Ж<1 Унстага прнжде рожьства и по рофствн есн .
1Ако свитнлнньа та драга хе поставн влыратн ся вь м>||||ехь . сте Кнриле вь винцн црковиимь : его же ради до uip'Tii подвнза са : много вьспннь5) вирод . развмомь и онипнемь .
Павле влажене вценнемь наелндникь вы : томоу во ди-| илми послидвд : пройде до крага злпаднаго : слово раенвад но всихь странлхь :
Икоже слнце воски оуцнтедю на земн ксядв же при-v trail же и лвутми Бгогласе : просвифаемь : та подфнхь нни нлранип вирпо: кь мофемь твонмь прнвигаАфе помани вла-ИНПС ПИВЦА СВОЯ внрно .
Лвцнмн приунстаа : твоего прнскнтлаго елнца : дшя НОД НрОСВНТН . ЛСЖАфА в гроки погывилнимк : вьздвнгнн мл ЙМЫ ськроушадфн : ОСКрЬБНАфН присно ДН1А мод .
') Въ другитИ преписи: Плнонкскдл.
“) Въ ржкописа: . . . интдни бчншнл.
s) ВмИсто: къ кИкы.
«) ВмИсто е~ . Въ ржкописа всЪкхде се пише ф ем. я.
•) Вм. множа къспнтднш .
296
XXX
Служба на св. Кирила (Драгановл. миней)
Тукъ печатаме другъ вариантъ на св. Кириловата служба, споредъ Драгановия миней, български изводъ, отъ XIII в. Тоя извънредно важенъ паметникъ се съхранява въ Зографския монастиръ, въ Света-гора. За него ще говоримъ по-нататъкъ. Преди 40 г. отъ минея сл били откжснати шесть листа и пренесени въ руския монастиръ Св. Панте-леймонъ, въ Света-гора. Тъкмо на тия листове се намиратъ службитЬ на св. Кирила и Методия. Тия служби бидоха обна родвани въ 1893 г. отъ проф. А. Александровъ (=епископъ Анастасий, ректоръ на Петербургската Духовна Академия) въ Русскш Филологический В'Ьстникъ, XXIX, 193—207. Службата на св. Кирила е пом'Ьстена заедно съ службата на св. Авксен тия, чиято паметь се празднува, сжщо така както Кириловата, на 14 февруарий. По изданието на Александрова печатаме и нашия текстъ. Запазваме обаче графичнитЪ особености па ржкориса, отъ който имаме фотографска снимка.
Пам! ПрПОБНАГО (ОЦА II (ПС, ГО КоСТАНДИНЛ философа . ПрЪ ткоренаго именем Курила и оуунтел-к словенском» »зыкв
Ке . на гн вьзва . со . с s . и ное . стр .
г . по . в . гла . д . по. ико доблк вь М1|ъ :
Красот» пръскътл&л д-ьтелъ нмъж (буе . весь мнрь npt текока дитель iako пусла . вгоразоумнп медъ прутын къ срцл влага» . въро»фнмъ въ единого ха . на земд прншешаго . и <6бжнвша yAbij за мло весунсльн»» и много съхоженнё ч
Кротькь млтн» . би» млдро нсплънь . правокърныихт. оууеннн пръоукрашень . Кнрнле преважный . грады же й страны бмъ иловлень . пронде просвътд блтнж . въ синий прнёмша разоумнё . сего ради та уте стмн пъмн : ч-
ЖЙе вес порока и жнв^ дохвалень . нръ вмь бы kcii уьскынмъ . емвже в ржцъ (буе пргда сн дшд . проект» ванн» нспракленнёмь . т-ь-мже та молнмь (б на хбу помХн сд . да юБрдфемъ мать кирно хвалдцн та :• ч-
Сла . и н б . На стгТ . w . н стми . гла . и .
(Следва стихира на св. Авксентия, който се слави пи сжщия день, 14 февруарий). Тро . гла . д .
297
(О пелень прилежно . премудрость с(е)стру севе створнвъ кгогдсе . пко двцу устжу . кже прнкедъ нко златы монисты оукрлснвъ свои дшж . и wврете са на земы и дроу-гын Курнль влжне и рлзоумомъ мждре ч-
Кл . гла . д . не • а . 1рмо ч- (йврьзж встл мои •: ч-
Къ тешу мдртн вёствнен ти ястпе . прнложь или нт л са СНСНААГО ПИ1АНЬСТКа . рЛЗОуМОм’же СЪКТА СА . ПЕН СА УЗЫКОМЪ . и секырл посеклуфн непрнпзнн . н всеку ле ч-
Просвефь са iako скетнла . светодАвець въ ндшь всем» му'роу «тнтеле . н посла та «уити тсмныл; книгами закона УЗЫКЫ ЗАИаДНЫУ ч—
Стмь дхмь б ижунны извлете вжнёмъ словомь . ксемоу мнроу вунтеле влгыу веры мудре . дрдгь внеерь книгами 1>Д^6 . И УЗЫКЫ (йСТИ БЖНП закона ч-
КрАСИЫИМЬ пренмеу НВСНЫИМЪ СНЛАМЪ . БЖНН ВО БЫ твои хрлмь дшевьнын . иже вь уреве попесе та дваа . горе настал твои ба нашего -+-
Не . г . |рмо . €ъ высоты сьннде колСу на зе •:
Словомь И СрЦМЬ И УЗЫКОМЪ . ХА СНА БЖИ1А проПОВЪДА премудро же и сила . слово вне въплырымсе са строчками1 нрпттьнамн . оудАвн трТузыуникы +
1|евнн1|А2) прнтьуна ста въ истину . niiи са влже Ki рглв глмь спнл стмь sbakoml дхвнынмь врАЦАУ красно сьн ЙГОНА -+-
(О яме (огнень <о гласил тржво . ю еллвню пееннвын |<> лестовнце златогливла . ю узыуе слад уле меда . къ прнт' улхе Кнрнле мждре . вед ны поменн +
Светомт> юуемь везнауАЛнын cite . iako слово къ ат м;сна твои . (ос'Ьненнёмь стго дха вце всели са . къ плът роди сд нс теве спау улкы ч-
Се . глл . а ,
Кжвнамн мткамн просвеф'сн ерце . просветова дшж bi дъхнокенне нуеннн ннеже приде на cb'S неверной . темь дг <нетонснуу тн пама празнвёмъ . келнёмъ ерцл преслав*! Кнрнле ч-
•) Рк. Строупами.
3) Рк. ц-Ьванца.
298
lit . д . рмо . Сад ли въ слав* нд прлъ ч-
Дроугын Акрллмъ . пръседеннёмъ влжне бывъ & ©уьсткл НОХОТИЖ МЖДрОСТИ . БОЛШЖЖ . 1ЛКО злдты монисты «крлснл'сл ёсн . ЛОуУЛМН HpliCKTiTAAMI БЪЛО ©БЛНСТЛЖ ч-
Копнёмъ слокесъ тконхъ . гако ^лм криж пронъзнлъ есн мхдн1амьст*н icpecH . го ко приложи с л тълеснллго ©Бразл ©мттджфь са . глклмндго са "1<:л екренскл ч-
РакНОСЖфНЖЖ пропокъдаль есн снлж СТГО Д'о’хл . О1|Оу II сноу трьслнунааго скота . ниже бн кыклжтъ даннн ч-''НзБЛКЛЬШб СА пры:лго ©СЖЖеНШа "Адамова . ТОБОЛ ДКО ©кротохомь радо нензгллн нлж . вл роднда есн сил ншл къ ИАШЪ ©БрЛЗЪ
Пъ . е . Hire кьстлнж прр кын -+-
Мастнж с ко ел оукрлшь ся влажепе . влть из л игл са къ БСТНЛ ДХОНИ АЛ мждре . II НбУЬСТИЕБЖфНМЪ глжьнпж нскшнкъ нхкодненл слокесы твоими ч-
Стопин, крепко посокьстквл . по ктрт. млдрс, . ЛЬСТИ ПрОТЫКЛНПС ПОСЪКЬ СЛОВОМ*!!! . огрхкиъл КЪрМЫНМЪ БЖТВНЛ 1> стъзж . настдвлтж къ грддъ бин послоушлнвын ч-
Прънлдкажфоу днкно кезднл т во имъ слово нргтуамн же Кнрьлс пръмждре . © зимы мрлзныж блгоа кърож къ истин;*. ВЪ КЫШНАА ©БНТТЛЬ КЪШСЛЪ ССН Ч-
Сплж ¥лкы ©Тру рлкснь сиъ . улкъ сыклёть нс текс прутлл ПЛЪ прнсмъ . Н ЗСМПМЖ ГКН сткорь . Н ИБН©МИ ||рТКН1О УЛКЫ сткорнлъ № •: ч-
llit . s . 1рм6 . ПрГдж кь гл ч-
CbGOpb кмркн са прнложь са Аглръпс ПКО ЗМИЖ . 3©-кжц|ихъ и къ нрнтЧ-а трьсльнетны . и* единого бжкл . сило, ко пзнемагаж ч-
’Кко н'зБрлннлл стр-ьлл . |дкн ся . сретнкомъ крлгомъ имена къ тнлт, стымн прркы . пкожс пишет храм мри . i БЖК0М1. пр©стръ ЛЪЛфНИ
КьЗЛЮБНКЪ НЗ МАЙ Н/У.дро . ИСТИН ИЛЛ мждро сек* ПрНЛЛ!. ёси . н оумждрТ са самъ бо клжне . тавнль са есн фнлософъ
Нёзекнл"тА крл кнд* . нмнже пройде единъ гь . нз до теснъ стхъ пльтил прттал . неыкрьста ©стакнль 1есть ч-
ЙО .ГЛА . В
Тврьдымь оумомъ . Бгддьхнокен'ны1 мъ вуепнёмъ . про-свъфаж мнръ пресвътламн заръмн . обьтбус вселенжж вся №рнле сте расекаж пресветло слово вжнё . на севере па 1лпддъ и юзе мира пооскглраж вуепнемъ сте . нмашн бо дрьзновенне кь хоу . непрестанно моли са за ны ч-
Нко : ч—
Светло житие възлюбивъ сте . заремн трьсл пеунам и кжв"°о осфяемъ . пройде нко мльннн вселенжж северскжж jcma . и южьнжж просвътнвъ западным же незаходАЦ1нн i.iiV ивн сд . теиже мне мракъ бгиавъ сте . съкыше пспрошь поели блть дховнжж . нмашн бо дрьзновенне кь хоу воу :
Лю. Непрестанно моли сд за ны ч-
Пе . з. 1рмо . Не послужи ш а ткар! : —
Словеснынин пнфал'ин . блжнс прнзнваж . о'вца въ ин рады стыж . ммдрамн прнтуамн . красоток н сластим слокесь твоих ч-
Нс встрашн сд втителю воински . ёдннъ въннти иль ;ы|довъскъ1н . всех же наро нх . мждростож разврьзе стльпь . нко ни»» хананенскын . пррукаамн прнттамн ч-
Невсъ шнрш&ж съдеп къ . въ ложееня твогл всели са пру'таа . темже мм Т1 са . етжжажфн мн прегрешешн изьавн . шпротом окаанал ч-
Пе .и. рмо . (Отрокы прутым . вь псфн ро: ч-
Светъ ириложь сл стт.1 нкн сд въннтню . еже о ба I <» философе . tin'ко окрете ся Лавель дълмн ирътекь въса I «ИМА . въ мзыцех светлее nave елнца . саомъ вуеиша вуТ-клю клжнс ч-
’Пкожс претрьже съеорь еврейский . остротом словссъ I iiioifx клжне вь градехъ северских^ . и Коз>рт.хь прИАОж(н)тн I <« . ты ко множьство Hiii.ii" . посеуе оуунтслю стык . нко Гплшада Двдъ въ поганы . ч-
KiiiraijH вуеннп дво . стхь прро та gija проповедае . роди о нтроудты и ветхлаго диьмн «ако нова улка . темже та 1'1.. II0I MI. . и пръвьзе ч-
Пе |рмо . 6в‘вя оуво неджгомь . ослоушанша : ч-1Лко светила та драга хс къзложн вльфатн са въ >и|1|||1хъ сте вен||н црквнемь . с го же ради до смрътн под-
300
BtlSA СА . ОумНОЖС KTpHIJlkn, КЪСПНТЛНМН; . рЛЗОуМЪПШЛ ГОЕЪННеМЬ .
Паклоу БЛЖНОМОу оууеннкъ бы . ёгоже дттъльпн послт. доул НрОНДЕ . ДО кр АН ЗАПАДНЫХ . СЛОВО РАСЪЕЛА ЕЪ ЖЗЫЦЪХЪ къ Клсонъ и в Рнмъ . ДХЪ СВОН К р«Л|1 кбу екоёмоу прт-ДДСТЬ . -Н
ГДко слнце ил земд кснкх оуунтелю кс&доухе прктулмп лоуулин BO’yCHiatlllU . ПрОСВЪфЛЖ ПОЖфЯЖ ТА . кърно . II <•> рлцт СТОЯфНХЪ твоего тт.лл ПОМЪНН БДЖбНе KYCHHKU екож -+-
Лоуулмн твоего свъта прттла дшл. моя нн* просвети ЛеЖЖфЖЯ ВЬ 1(1(1 КТ ГЫБЪЛНЪМЪ . съкроушн Врлгы (0СКрЬБЛОД1|1 > дшя моя . къ грт.хоу порт.яфь мл .
Скъ : -ь
Пръ вгмь сте сконул житие своё . кинглмь въннмая фнЛОСОфЬСКЫ . ТЪМЪ просвети СА ДШЛ TKOIA . И IAKI СА къ нспльнсинё БН1ЛГ0 рдзоумл . Кнриле достохвдлке :• -+-
Еъдттн же ъко енце пбвлет. да са исправить мтвл мол потб . тртоё . про . апль . алоу . ёуд .
XXXI
Стужба на св. Методия
(Драгановъ миней)
Тая служба е запазена въ твърде малко преписи. Мет. ми сж известии само два, и двата отъ XIII в., български изводъ, намиращи се нккога въ Зографския монастиръ. Ели ниятъ отъ тЬхъ е въ Драгановия миней. Той биде обнаро i ванъ най-напредъ невещо въ Български книжици, октом врий 1860 г., стр. 54 — 59, съ бележка отъ редакцията, чг службата на св. Кирила и Методия се била намирала и in. Сопотъ. Въ 1875 г. службата 66 печатана сжшо така невеш.о и съ пропуски отъ архимандритъ Леонида, въ книгата му Славяносербсюя книгохранилища на Святой Аеонской горб, стр. 69—72. Въ 1885 г. П. А. Сырку препечати служба га по текста, обнародванъ въ Българскы книжици, изпърво in. списанието Странникъ, кн. за юний—юлий, стр. 226 — 230, а по-сетне на отдблно въ Слижба евдтителю МееодТю, учи телю славянскому, въ малоизв’Ьстномъ болгаро-аеонском i. спискЪ XIV—XV в. Спб. 1885. За датуването на паметникл, Сырку, нкмайки на ржка ржкописа, е еждилъ намФрки и с с
301
• заблудилъ. Въ 1893 г. проф. А. Александрову издаде Службата въ РФВ. XXIX, 204—207, по грижливо снетъ преписъ отъ Драгановия миней, именно отъ ония шесть пегови листа, конто сж били откжснати отъ паметника и иренесени отъ Зографъ въ Русикъ, въ Света-гора.
Втори вариантъ на св. Методиевата служба е билъ ппмЬрейъ отъ В. Григоровича въ единъ български миней । п> XIII в., пакъ въ Зографския монастиръ. Той го печата из-н|.|)во въ 1862 г., сетне Со повтори съ бележки въ 1865 г. |ГЬ ценния КУр1Лло-Меебд1евск!й сборнику изд. подъ редак-цпята на М. Погодину стр 239, 251 — 261. Тоя преписъ, г изключение на незначителни правописни отклонения и н|»Колко вариантни думи, се схожда съ преписа въ Драга-II Н1ИЯ миней.
Ние обнародваме службата по Драгановия миней, по ир( ниса на Александрова, и привеждаме сжщественитЪ отклонения по Григоровичевия преписъ.
(Априлий 6)
НрПОБНДГО (01|А Мг,-О()Д|'л оутитслт. caab-wilckomk жзыкоу . lipATh IftfllAA философа
*) На гн къзкл . со . с . s . н ное . стн . г . но ДВА . ГЛА . Д . ПО . ДА ЗИМИН ПС. во : -н
^АКОНЪ влтн . нлказлтели СТЖЖЛЖ СН . СТАЮ Ме-оодгё . II Hl оуво БЫ СТЪ1МЪ БОуКВЛМЪ Ир'КМл.ДрЬ НАСТАВПП(Ъ2) II ПръДЛЛЪ < in скопит лншъ . н стлдоу «ychhc нхъ пмнжс. утжц1е и (IIIУД.1Л|1С СА . въ СТЫЖ КННГЫ БЛВАТЪ ГА БЛАЖИМ ТА ДОIIНО) -+-
Гнь Меоодпс: БАЖСНС . СЛОВ6СЫ ПОСЛЪДИЖ БА СЛОВТ.ШС IAKI . 1<Н Л ИБО роунтелъ СЛОВССЫ СЖЦ1Л нзложнтелъ дхоу прт.стомоу II <Н|1СЖС IICTSC ПСПЫТЛШе ВЪПНЖ . tOlfA IlspAKAITA3) НС & СНА . ниц iAa исходМ|1л . тыл же квн са ирькАлго сейма отцемъ I 1Г0ЖС ГЛА БГОГЛАСС . С Т1.МН МН СА гоу4) ДА СП д ii:5) —
ДнЛКЖЖ БЛТЬ НС ИСПОД» . W БА IlplIC.Uh Cove !.1<И1ОДНС. . hfl|lYhl,TKB СПОЕН СА . >| У1ОДС.Г.1> ЖС (О П0УТЪ1ПЛГ0 ТА донио
) к«“.
Ч) WKplTIIIIKZ.
•) <у_т-к|иит1л’к.
I) СИ СО\-
•j да сп«т ны пса.
302
ГЛАТН прежде БЖфЛЛ . ГЛ КО НЛСТОАфЛ НЛ.Дре . рлу СА СЛЪПЫМЪ ВИДКИНС . Н БТСОМЪ прогонНтелЮ . И НбДЖЖНЫНМЪ КрАУЪ СЛАКНС тъмже подлжь нлмъ грехокь (оставление н келнж млтъ
Слл .nii.fi. ня стн (о . тро . гла . д :
СфННКЛ TH ХС ТВОрАфС СВТ.ТЛО трБЖКО 8СПСНП . math твоед съвыше подаждъ . йкрьзл же1) двери ||рткн1л . раздреши /Азы нлшж многы греховъ . ходдтлвсткомъ КЛКО СТГО TH OlfYI НИКЛ (|)ЦА НЛ1НСГО
Кл .гл к пе л 1рмо • — Гр лдете люё -I
ДТЖДЪ ХС CnCG СДГне млрде слово пространно МОЛА СЛ ткоён MATH ДА СТ ЛИ TH ВЪСХКЛЛТй. МеЛ(ОД1Л Н ТА прославлен
Остакнкъ ро и йукстко подроу(ън)е и дети . сте kyii-телю къ поустыпн ИЗВОДИ СЪ СТЫМН Ю1|Ы жн пресллвне .
Крлнъ ЛЮТЖ ПОСрАМНВЪ (0YC БИСОКЬСКЖ БрЛНЪ ЛЮТ Ж оутолн гръхъ монхъ оуунтелю Ме-ооднё мтвлмн th -I-
(KQ) Кто НЗрСфН ТСБС можетъ ДОННО . ЗЛУТГНС TII НА.с СЛОКССН . Б? БО родн ПЛЪТНА ПрУТАЛ . НАМЪ 1ЛВЛСНА С|Н к в съмъ • -ь
llt .г. (рмо . Оутврьдн tn съ собой : —
(О пръелдкпе кто можетъ нзрефн . Меоодк дгт-ьдн i трндь еже постра . й късъ тр|дзыуннкь -+-
Мсо<|дне сте . ддрь ты прнжтъ й кд . н подл три БКАфНМЪ . СЛДКАфНМЪ КА ПрОСЛЛВЛБШЛГО ТА -4-
|же МН ПОДА бат'ство хё КПСС . БЛЖДНО ЖНКЪ нопжн ЮКЛЛПНЫН . НЖ (ОКАТИ МА ПОКАЛННСМЪ +
(Б°) Мл рис ЗЛАТА КАДНЛНН1|С . ты стрлнын MOI смрлд 1. Йженн КОЛСБАДфЛ СА НА МА . приложеннёмъ ЛБСТНКЛ1О BOpi Л -+-
<Л: . ГЛА . д . по . Оуднвн СА Н(дснф|> .
|.\ко СЛНЦЛ СВТ.ТЛО . КЪСТОБ! ТА ХС КЪСН1АВША КЪ ЗЛПАДоу (0YC . ПОСЛА мждрл оуунтелъ М СТГО Д Г А ВСЪМЪ . ПрОСВИфЛл>1|1А грлды МИОГЫ II СТрЛНЫ БУКВАМИ ТВОИМИ ПОУНТАЖфЖ ЕСА КНИГИ Бгодъхновеныж влажене нтеннп дха пристал го нинъ моли сд непрестанно (о хваЛАфнх*ТА
’) фкрзн.
303
lit . д. 1*рмо . !)
Та нмл owe зем-ь Моравская . стънж тврвдж . ёжже noil кждаёмъ ёретнкы -+-
ОдССНЖЖ прЪДСТОЖфА . нрстыж Тр1|А НУНТСЛЪ . млнта СА Х»»у съхранитн стадо словънкоё - -+-
.Дшд свод н ттло же . (осккрьнн нсклюунмал дълаж . нж снёс (0YHCTH МА СКОСА CH MATH а -4—
К Млл тн ся прутал . злуенвшн ка кесъмене . lipi'CHO ММ СА за расы скол; :
Пи . ё. Трмо . Свътл подателю :
Истин нлстолннкъ . лила сллкнааго . АндронТка славнс IAKH СА . ОукрАСА ИрЪСТОЛК СТЫД 1|рККС ПаНОНЬСКАА МАДре -+-
Та молнмь Мсооднс . стаю сллкне . рлзгнАноё ёретнкы . стадо своё схранн . къ къръ нрлвовърнън маками сн Give • -+-IIayhha прънлаклж жнтенскжж' . прилет* owe юрелкскын . ПАтлнлъёмА мл гръхы сте . нзкедн мла са . матками сн нлдре : —
К Тесе рожшАА творца всъуескынмь . къннём тн рлун I.A УСТАЛ . рту СА KCHIAEU1H ИЛМЪ СКЪ . рау СА ВЪМЪфЬШНГА IIV нскъмъстнмлго • -+-
Нъ . s . ip . Кк везнъ : —
Ты & злил сте КСН1Л . гл коже зкъздл скож лоууж слАфн . дн нъстокл и съкера . н до юга слакне Меооднё -н
Сжже слоужкж сллкне прнжтъ . Л хл сисл млрдлго . Ц|он'ул стлю . IAKO къренъ равъ гоу своёмоу ч-
Калъ .грихокъ моих 113МЫ1 ма федре сптлю . ёдню Ностре . fa во единъ нмлшн влл гн . &пкц1лтн гръхы
К Кърнлго 1|рт> нашего иткрвдн . подъка даа ёмоу мко in • моган . пл кар кары клко . рожден са нс унстыж' кез-нжжныж мтре : -н
Ко . гла . к :.
Кёствнлл И кърнлл . МСООД1А ксн къспонмъ люе . н иоцокнж оувллжнмъ . пко пастыри келпкллго Словъномъ . ।Аоужнтслъ нлоуун уестно . прогоннтел* ереси . мт во са hi lipiXTAHIIO ft) ВСЪ HA —
I) 4- ^’ciuuujt гн слсухк ткен и o\'Eoa)( са. рлзоулгЬук . .
304
Нко : —
1|ртвн« Паноннп1) . коупно новин сжфе люде . тевс пастыри усна . ск-»;ДЛ1{1 и даует са . дъттлн тн поспттвсткоуемъ . троуды ii волъ^нн похвалила тан но . текс поунтажфнмъ мнро многоуено Мео-однё стлю . млнт во са непрт стапно (») всъх на :• ч-
Пъ Урмо . О гм* знатт. на полн Днерамлъ -+-
О) каю стал хвалит са славно . грддв Солоуньскын Кнриле сте и Меоодне . Мненп в Паношпа2) и Мораввскал зеин влжне . славлфн н въпнжфн кл3) : ч-
Па каменн ты к«ры втврьдн . нозт. свон важие . и ш подвизл ёъ теве сте . противных дхкъ . нж ико храксръ ворецв . протнвА са имъ notitite вл4 s) : —
СвЕоденл ма разБонннкы хё . в шазкена помоуи мл МДА СА ТЕВЪ . 11 ВЪЗЛЪН МАСЛО НА МА . (ОБНУЛИ I.UTII СИ IAKO ДА КЪСХКАЛА т(л) КС БЛВСНЪ CCII —
Б ° ЧскефесткнА скита селнфе . твоё урико вы . скит-люмн EHIA разоума . бсзбожнс Угнавши . утла бгоневъсто дв|]е . жже иоёмъ кьпнжфе влвенъ —
. Ни .и. 1рмо .
Въ нефь (огньнжж кь дътсиъ ёкренскынмъ съшедьшаго н пламенъ нд хаадь приложинаго ва . понте всълд га ’) ч
беклонменнтъ сте . Мсооднс ты вы къзнн вражий ннзложнкъ СхЧАВне . оутнтелю пр-вмлдре . понте въпнлй|1<: gate6) : -+-
Apxiepeii ты вы по упиоу Аарюпю . жерын влжне дгнир рЖКАМН CH СТМА рАЗДАЖ КИрНЫНМЪ . ПОД ЕЛ7) Ч-
lloqib люта ма хе гръхокнаа постнжс . н лютъ пко омраун дшж мож . нж мла ти са её просвътн н на покааннс наставн . пожфл та к’къкы
К гНзнемогн1Ж многыин прнлогы . ЛЖКАВААГО Blje ЮКААННЖЖ ДШЖ МОЖ . фГЛВБНаМН мткамн . двце ЗДрАВА СЪТКА рън . да та и росла вл-вемъ въ въкы • ч-
*) Въ ржкописа: Плно.мнга'.
2) Ржк. Пдномии.
3) + въ.
4) + въ и$ць.
s) 4- н пр^къзиоснт» (го кь rt™.
6) Баки ке! д-клд га понт* н пр к(къзиоснт«).
7) клкпт* кскла.
305
lit .О. ipno .
Нже (i> ба бъ слоко . неизреннол; мудрости л; . npHiiieuia <>>м1окнтн Адама . 1<дй¥» тлтнпл надша лютъ . ю стыж же ,\Н|Ж нензрённо кънльфаёма на ради . ntun келнтаёмь -н
Та блжнс ное земт Моракскаа . тёно ткос тълю huai|ih ii Наноньскаа1) стлю . проскъфенъ тобоа и люе ею сыпете са . пралноужтъ ткож пама : —
Hmai|ia стал прл «о стен трцн . КирТле приосне . Мео-о-дне стлю . стадо каю стоё . ходлфе по земн стран*инн . । хран те стадо скоё раст1та . ммн сн2) клжнаа —
Hint припадал; . иунтелю сте Ме-ооднё . ила са теки . т/миленое се н-кё прннмн . н испроси же ffiitoy грздокь мон i»y cffca ха ; -+-
(I») Ра\и са нрстла Kijc Мрне . pay са непоротнаа . кекнел цмяка не познавши . рлу са скттнло ксемоу мири рожшн . мыЛАфН непрестанно къ хоу кбу ч-
Свъ : — Та . стих нх . ю :• ч-
XXXII
Първо (най-старо) житие на св Наума
отъ неговъ съвремешшкъ
Това житие, написано оть ученикъ на Климента и на 11пума, презъ първата половина на X в., по своята старинность и по историческитЪ си вести, изложени простичко, flew, реторика, е първостепененъ изворъ за живота на Ьнрило-МетодиевитЬ ученици. Тоя паметникъ б-Ьхъ честить и открия къмъ края на 1906 г. въ Зографския монастиръ. НоМ'Ьщава се на листъ 308, въ прологъ № 47, преписванъ lii> XV в. отъ попъ Ивана Милошевъ и оть брата му Никола не с Пископие, Дебърско. Срв. стр. 240. Презъ лЪтото I '07 г., когато повторно проучвахъ ржкописит'Ь въ Света-Ьрн и Зографъ, въ тоя последний монастиръ дойдоха рус-|<1иЪ слависта П А. Лавровъ и Г. А. Илински. Въ разго-нпръ съ тЪхъ за моитЬ находки въ Зографъ, съобщихъ имъ Между друго и за Наумовото житие, което, поради своята и»«ность, 6t фотографирано отъ Лаврова. Азъ обнародвахъ
*) Ржк Пйномкскдл.
я) мткдмн си.
20
306
житието на следната 1908 г. въ първото издание на тая книга. Презъ сжщата година го обнародва и Лавровъ въ ИзвЪспя отд. рус. яз. и слов., XII, кн. 4-ая. Отдавна вече не б'Ьше се откривалъ славянски паметникъ отъ времето на Кирило-МетодиевитЬ ученици. Ето защо нашето житие при вл"Ьче вниманието на всички слависти. То биде преведен<> на латински отъ Fr. Snopek, Konstantinus-Cyrillus und Me thodius, die Slavenapostel, Kremsier 1911, стр. 429 — 431. и използувано отъ мнозина; пъкъ и за напредъ то ще сн остане цененъ изворъ за началната славянска писменость.
2И.ца, декеврТа, кг. иамств ирповнаго сЗца нашего IlaSata
Й се же врат»е да не остднетв везв намети, врл'тв сего клаженнаго Климента и евподроугв и свстрдстникв. съ нил» же й востра многыи Б'кдв» й стрти w ере'тигв, Наоул»к нрезвутерв св»'.
1€гда постд'више гепкоиа Клемента твжде' Блгок'Ьршн црв (Лмеднъ, »»8сти Наоума подроугд ймоу въ нгего лгЕсто иа 8чйтел’ство. И тв, тдждё подкизаша на Бгооугодёе ткоре пркываше. девство гм-квв ш д^тветва й до кончине». съткори св» монастйрв на йсуодв Б^лаго езера црккв стук Яр^ггл в и нр'ккк» къ оучйтелств'к, % гк. прости се оучйтел'стка. и шв въ л»ондстйръ ножи, Г. л'ктк. И на кончйноу свою’ iipien. чркнкчкск1и (опразв. тако печи со гй, со жире» мца декеври кг'. И се" же да е в'кдомо. пр'кже з л'ктк почи Наоум к ирезкгтеръ ёпкона Климента.
И се” же в'кдомо воуди въе^мв ночйтаю1ром8 »дко;ке пр'кже напйсдуй. гако ерепци юкв» моучише много, а дроугкис прода'ше Жйдомв на ц'кн’Ь ирезк!терВ1 й д!акони Тв! же Жн доке поемше и к'кдоше кв Кенвткомъ, й вънкгда нр6дл\-оу ё по строе'нно ежпо. г|р»ид*к же тогда »Дрк мо^жв кв Беш. ткомв. w Конвстаптйна града цре дкло д-taae И Вк'кд-кш. Ф нГ. и <Звв»и)(Ъ и’скоупи црв моужъ й (OBBiiiyb тако пое'лгк Е'к4 къ Констант1иъ гра'дв г сказа ео ни Црю Касиано. И Встронше re пакв» къ свое чйнв» i санв» презкггерв» к д1аконв», гакбже у пр'кже к'кше. й оурокв» даше. и ииктоже въ равотоу не оумр*к. нв бв?и въ Конвстантин'к град'к цреми навднми покой npieme шевш къ Клвга'рскоу зелию Пришвин съ великою чв'стТю поко»» npieuie.
307
fl Жоракскаа земли, «коже n't" прореклк стыи Жедшди (р^Гвйскопъ. за везакожа д'клма д-кль йуъ, i ёрссы й за । к и iHie праков'крныи^к юцк. й за стрти иужс прГеше iv с ре-гжъ. ймже <й'ны в*кроваше, въ скорей мкстъ npieuie iv вга. Иг но лшо.тк' же л-кт-к придоше Оугрй пеюнскш езыкк. й । опл'кннше землю и и опоустише to. йуже к (о не попл'кнйше Оугрй. то въ Бльгары Б'кжааше й «оста земля йуъ поуста О громъ вк власть
Аз же кратГе, шкаа'нныи л1ногоу печаль й палнти вла-। шпый юцк ншГ ради, убт'кфе окрести жйтГе йук въее мписанно. йже ш начела выше в*клы въее жит?е и нко на длкз'Ь й до кончины й не о’кр'ктохк «мало в<й азк в'кд'к. iiiko же лш сами Блаженный йци сказашс. й н8жда\ь се пи ни й не см*кга. уот'к кефв окрести написание Да и wqje atpe iIto ОБр'кфстк йн*Ьми написано, да не зазрить наск §Богыиуъ I роувыи^ь. к-k rw такс множае сего с8ть сьтворили (они и нлмежа сьтворили1) многаа. нь се" емко намъ сказашс а ц оу га потаише за см'кре'же и
Ge же самъ доноудиу се паче же влка ate пооустй йже ' тДкожс сего влженнаго Клемента оуче'никь быеь. Жарко "и жь вывк къ Девол сц'Ьи епскоши. чстврьт1н ешскопк ек IbioiifHCKHi сзыкь бы Д'кволы. Над’кгахов'Ь вю се S влженныГ ВЛ (Ьць аюлйтвы и ашлость прити, с елггь й оставлнзпе • I \wek ц> лмгиЕааго ва на'шего. йже ре npieataieH прйркавк паи прарче atкзоу прйрчю npieate Й пр1слмгеи прд'ведника въ МП праведниче а,кзоу праведничю пр/иаить.2) "И пакы рече jrUu'TKBHiH аплк Павелъ. гюлшйте йгоулины ваше йже гсаше ||.1нъ слово Ежи. й^жс Еъзыраюфс на скончаше жйт!д. по-i ff| е се к'крою ) Tkam й а<ы врати, побил! се вла'женныи и \к довроиоу жйт1ю йже двкство и чисто гоу въеоу съ\ра-»ни многыи Б’кды и напасти постраше правде в‘кры вжи I Id. да и Л1ы съ ними В'кчнаа в/гаа оулоучимъ. (й jfk fill, гй на'шемь ёмоу же нсть ела дцоу й стол18 дуоу и hi й присно й въ к'ккы Е'ккомк, аминъ оо
Ето н-Ькои по-главни изводи, конто могатъ да се направить Ви И»зи колкото кратъкъ, толкова и документаленъ паметникъ:
) Въ ржкописа: сктвв;а.
») Мат. X, 40—41.
•) Евр. XIII, 7.
20*
308
1. Съчинительтъ на житието билъ ученикъ на св. Клн мента Охридски и живЪлъ въ ДЪволъ, южно отъ Охрид-ското езеро. Въ негово време д^Ьволски епископъ биль Марко, който сжщо. така билъ ученикъ на св. Климента иже й такоже сего клженнаго Клиента оученикь. быбк Съчинительтъ билъ близъкъ и на св. Наума, защото слу шалъ както отъ него, така и отъ Климента да разказватч за своя животъ въ Мораво-Панония.
2. За написването на житието помогнали личният! починъ на съчинителя и особено подканата на епископа Марко, подъ чието ведомство ще да е служелъ той: се ж« салгъ. доноудиу се . паче же влкд лее пооустй .
3. Съчинительтъ е живЪлъ презъ края на IX и пър вата половина на X в., когато, следъ смъртьта на Наума (| 910) и на Климента (f 916), написалъ житието. А но неже българскиятъ господарь Симеонъ е поменатъ съ титла „царь", трябва да се приеме, че и житието е съчинспо следъ 924 г., когато Симеонъ е билъ поздравенъ отъ вой скитЬ си, предъ цариградскитЬ стени, като царь (<о<; баскАёя.) Theoph. cont., Bonnae, 407. Възможно е обаче титулы i. „царь" вм. „князъ" да е билъ прибавенъ сетне отъ пре писвачит"Ь на житието.
4. ЖивитЬ разкази на Климента и Наума предъ съчи нителя дали матариалъ на последний да напише житието (бл!ко же леи сален Блаженный йци сказаше).
5. СветцитЬ, отъ смирение, потаили нЪкои подробное!и отъ своя животъ (а дроуга потаите за елгкре'ше).
6. Отъ ученицитЬ на Методия въ Мораво-Панония, следъ смъртьта на последний (885 г.), еднй били мжчени отъ ере тицитЬ (н-Ьмско-католишкото духовенство), други продадепп като роби въ Венеция на еврейски търговци. И въ прострап ното Климентово житие се твърди, какво он-Ьзи „отъ проспи терит-Ьч и дяконитЬ, конто б'Ьха по-млади, тЬхъ продави.к.i на юдеит'Ь" (§ XI).
7. Наумъ дошълъ отъ Моравия съ свещенически чип к Предъ смъртьта си приелъ монашески ликъ, въ какъвто вил > го виждаме изобразёнъ изъ старит^ църкви въ Охридски
8. ПродаденитЬ въ Венеция Методиеви ученици били откупени и доведени въ Цариградъ отъ нккой византийски
иу
пнювникъ, въ времето на царь Василия Македонецъ, т. е. нпй-късно до 29 августъ 886 г., когато тоя царь се поминалъ.
9. Въ Цариградъ Методиевит-Ь ученици намерили под-крспа и били възстановени на прежнитЬ чинове — пресви-тсри и дякони. Еднй останали тамъ, а други заминали за Болгария, гдето ги пречакали съ велики почести.
10. Отъ пространното Климентово житие се знае, че князъ Борисъ изпратилъ Климента отъ Преславъ въ Кут-мичевица за учитель. По-сетне, когато царь Симеонъ посга-нилъ Климента епископъ (893 г.), тогава сжщиятъ царь про-нодилъ Наума за учитель, зам-Ьстникъ на Климента: GiMtOHb IlVCTH HdOljrtto подроугд »€/МОу КЪ. Н16Г0 М'ЁсТО на ёчител’ство. '•Iiiuo е, че Наумъ е престоялъ въ Преславско отъ 886 до 893 г. и тамъ е ималъ възможность да подбужда къмъ кпижовна работа пресвитеръ Константина, по-сетне преславски епископъ, който, въ предговора на своето Поучително евангелие, казва за това: азъ «умаленный Константинъ «ук-Ьж-дрнъ кыкъ на ct твоими проепенёи краге Наоуме.
11. Отъ думитЬ въ житието — врдтк сего клаженнаго Климента нЬкои слависти допускать, че Климентъ и Наум гж били рождени братя. По е за в'Ьрване, че тукъ думата , братъ" е употрк.беиа въ духовснъ смисълъ, като „събратъ" ; нниче родството би се изтъкнало изрично съ съответни из-|Ч1 >и, като но пльти кратъ и др.
12. НачалнитЬ думи на житието — й се же кратУе да останетк кезк и мети - кратк сего влаженнаго Климента— кино говорить, че сжщиятъ житиеписецъ е билъ съчинилъ по рано житие и на Климента, сега изгубено. Това или друго подобно старинско житие на св. Климента е било използу-II ИЮ по-сетне за написване на обширного гръцко Климен-н ню житие, въ което личатъ славянскит-b извори.
13. Дата.
Наумъ, за когото знаемъ отъ пространното Климентово шнтие, че дошълъ презъ БЪлградъ при князъ Бориса, пре-I пылъ въ Българско въ свещснически чинъ отъ 886 — 893 г. Когато царь Симеонъ назначилъ Климента епископъ въ 893 г., рроиодилъ Наума за неговъ зам-Ьстникъ-учитель въ Кутми-М тца (Македония и Албания), и като такъвъ Наумъ пре-Цтиялъ 7 год., т. е. до 900 г. Въ тази година той се оттег-
310 -------------
лилъ въ построения отъ него монастиръ св Архангелъ на Охридското (БЪлото) езеро и тамъ преживЪлъ още 10 го дини. Предъ смъртьта си, 23 декемврий 910 г., приелъ мо нашески чинъ. Поминалъ се 6 години преди Климент.! (пр*Ьке s’ л’Ьтк ночи Нлоу.ик прсзвгтсръ ёпкднд Клйлкнта) Датит’Ь се схождатъ напълно съ известията въ прострап ното Климентово житие.
Наумовата паметь, споредъ деня на смъртьта му, сс празднувала на 23 декемврий. На тоя день въ монастир а се събиралъ гол'Ьмъ съборъ. Поради декемврийскитЬ обаче студове миозина християни *отъ околностьта не могли дл посещаватъ св'Ьтлия. день, та на 21 май 1720 год. били решено отъ архиепископския съветъ въ Охридъ да се пре мЪсти празднуването на 20 юний ( ... va. рататё.О'о атсо ху' той ёехерфр(ои piQvig . . . elg то ejjvjc; хата ttJv v •fyiEpav тон louvlou pv]v6g. Срв. протоколит-fe на Охридската архиепископия, СНУНК., X, 552). Оттогава монастирскияii. св’Ьтълъ праздникъ и съборъ ставать на 20 юний.
14. Охридското езеро по старобългарски е наречено БЪло езеро. Елинското название AuyviSta Xfpvrj (у Диодора) има сжщото значение — св-Ьтло езеро (X6yvog — св'Ьтъл св-Ьтилникъ). Въ славянската служба на св. Еразма, койи» се е подвизавалъ въ Охридско (Лихнида) и който се смЪсвл съ едного отъ седмочисленицитЬ — Горазда, се възпЪпа Лукридската гора като „св-Ьтла" : ЛЗкрндо светло всеми с» (Славянски гласъ, София, 1905 г., юлска книжка, 157).
15. ДЬволскиятъ епископъ Марко билъ ученикъ пл Климента. Той билъ четвърти епископъ у славянский нарол.1.. Понеже за Климента (въ пространното му житие) се казна, че билъ пръвъ епископъ на българйтЬ, както тогава взелп да се наричатъ славянитЬ подъ българска власть (xal овин Вт) ВоиЛуссрф уХсоаотд 7грб>то£ ётиахолос о КХт)р.т]д хабСотатаО, явно е, че ще е имало тогава въ България и други двамл епископи, служещи си съ славянски езикъ. Единиятъ е билъ Константинъ въ Преславъ и другиятъ остава неизвестен!.. Ако ли пъкъ см-Ьтаме, по време, Методия за пръвъ славянски епископъ, тогава действително Марко е четвърти: Методин, Климентъ, Константинъ (той при живе на Климента, въ 907 i е епископъ) и Марко.
ОТТ
16. Моравската земя, прокълната отъ Методия заради нейнитЬ ереси и гонение на православието, била опленена нть маджарит'Ь. Часть отъ неплененитЬ моравски славяни СС преселили въ България. Това известие на житието се нптвърдява и отъ думит’Ь на императоръ Константина Ба-грЪнородни, споредъ когото останалитЬ живи моравци, следъ разгрома на държавата имъ, се пръснали изъ земитЬ на бьлгаригЬ (e?g те roue BooXydcpoo?) и на другйтЬ съседи (1>е Admin, imp., глава 41). Важно известие за българската биография и стара книжнина (пренасяне на паноно-моравски паметници), Самиятъ фактъ 9а клетвата, произнесена отъ Методия, се потвърдява отъ писмата на папа Иоана VIII и । । папа Стефана V.
17. МаджаритЪ сж наречени „пеонски народъ1* (Оугри ШЮнскТи сзыкк). Въ това наименуванис не трЪбва да се и при никаква етнографска смисълъ, защото маджарската иемя, — по-старата Панония (Ilavvovia), у византийскигЬ писатели се см-Ьсва съ Пеония (Ilaiovla). Така я нарича още презъ VI в. Менадъръ Протекторъ (Historic! graeci mineres. I it. Dindorfii, II, 98), по-късно Зонара (Ed. Воппае II, 389) и др.
ХХХШ
Второ житие на св. Наума
И това житие е познато само по единъ преписъ, въ сйорникъ отъ XVI в., намЪренъ отъ известния велешки кни-ишиникъ и учитель Йорданъ X. Константиновъ и предаденъ пн П. Сретковичъ. Срв. СреЬковиЬ, Исторща српског народа, I, 303. Житието 6Ъ обнародвано отъ Л. Ковйчевичъ въ 1885 г., въ Гласник LXIII, 1 — 4. Това житие изглежда да г преводъ отъ гръцки или компилация по гръцки извори. Въ него се повтарятъ н-Ькои отъ известията на пространното Климентово житие, отдавано на Теофилакта Охридски ВмЬсто Вихингъ въ него четемъ Виглиско, вм. борита-кцпъ — Радиславъ, вм. България ср"Ьщаме по-късната ви иштийска форма Мизия, предадена като Лкынс'на и пр 11о изобщо, това житие, ако и да отстжпва по исторически Линии на първото Наумово житие, което обнародвахме по-inpe, сё стой по-горе отъ гръцкото Наумово житие, д-Ьло па охридскигЬ гръцки архиепископи и книжовници отъ
312
XIII—XIV в., и отразява повече реални факта, почерпали оть други източници. Правописътъ му и нЪкои морфологични форми издавать по-стара, срЕднобългарска подлога.
еИссеца декеле’ЕрТа . кг . , палеет прЕподок'наго и бого-носнаго отца нашего НаЯлеа , келикаго чюдотвор'ца , иже бъ Диванее ДЕвол’ско , близь града Охрида
(Хи прЕподовны и великён от цъ Наулеъ прозекЕ къ Минсею . И по въсннтаныи от влагород’нёих (родитель) его вълеены Благород ctew и вогатъство . к’сЕ гако плевелы , и прилепи се рав’ноапостолшле Kwh стапдёнЯ фёлосшфЯ и врат» елеЯ Медодею , проуодеште и оучеште ршд леусеискы и дал’леа-тТискын , последова иу по въсЯд , и гаже до стараго Рилеа
И талю влаженнолеЯ йн’дрёанЯ папе по откръвен’ны по-жёеле к из'вьнъ града съ в’сЕю шпрнт’чЕю сана цркок’наго и град'скаго прЕд’срЕте съ ч’стниме’же велиню . Богъ же ногавы чюдеса и нсцЕлгенёл ленога и прославы светыи свои . Таже вожстеною лутЯргёю въспЕваеие , и Константина фёлосшфа еъ иночьство постршетъ и Курёл’ла илеенока и свештен’ныка поставлгантъ , Медодёа же ар’уёепискоиа Л1оравЯ и к’сЕ Па ноже рЯкоположы . По скврьшены же лутЯр’гёе над всЕ книге прЕводилпе от грьчьскы вЪ илъгар’скыи езыкъ к’сЕлеы по каза . ибо салеы книгы . раз гыкаюште се , и казовауо се . И рече папа : Блае ословенъ Богъ , сёе книгы сЯт истиннаа жрътва приношспёа жиеот’ны клагоЯгод’нн Боговы . ТЕле’же и Клилеен’та и НаЯлеа съ прочёилеи свештенници и дёаконы рЯкоположы и заповЕда гако да се в’сЕ правило съвръшитъ вечер’ное и Ятрънон , клъгаръскаго писанёа къ великы урале' светаго апостола Петра и Пав'ла о нже и быс , такожде и лутЯргёа от* всЕу кЯеГно съвръши се и w в’сЕ Бога проела више , показав’шаго такока чюдеса Иво въ неколёко врЕлее скон’чавает сЕ въ РилеЯ богоносны Курёл’лъ леесеца ферфарёа . д| . и положи се в'сЕувал'ное тЕло 1€го въ уралеъ светаго Климента Рилккаго , оученика светаго апостола Петра . Богъ же показа ч»дЕса и зналшна светыпл<ъ КурУл’лом п по съл1ръги и нрославы своего Ягодника истинпаго . Л1едодёа же отложи жалост' приснаго врата своего Кургл'ла и нриелгк от влажен наго Пн дрУанл папЯ распЯстЕже , и съ в’сЕлш Яченицы отиде въ ПанониЯ , въ град’ Л1оравЯ , иже наследы apyi’epencTBWM и талю оустроикъ ДокрЕ и наЯчивъ .
313
По съмръти же 2Иедод1а наста въ аруйреиство неко Торн клъуюкъ , Еиглиске именемъ , исплън нресы Л1аке донТа и flnoaiHapia , и раз’врати в’са йченГа Л1едод?ева , и Нченицк! к го /много томпвъ н тъм’ницы и 8зи вели цр-fc даде Оветыи же Бог8 помолик’ше се , и тр8с вываетъ келикъ и двое и трое , гако в’сем изъ долновъ извегн8ти , разк'ръзают ffc дв'крш тъмнице и веригы раздражают’ се w нога\ и рЕка^ъ И сем8 чйд’Ьсы в’сы 8дивише се и све-гыих BeaikiHX нарекоше ; нъ д8хкивор'цы сТа претворите въ кел'зак8ла гако же при Христе моемъ 18де|’е . и си^ъ ко далече от землю съ томешемъ велТемъ ижден8ше .
Шкы же прах ы под ногама отр-Ьсоше , по писаное , и h Д8нав8 земли пр!идоше . И талю нскоторшм8 вел’м8жоу •единородна сына 8л1рьш8 , молитвами въскр-ксоше , и дюл, и го просв'ктшие и съ ин'кми многымш весы той , иже и ч’стйо велно пол8ч11111с от к'гкх , лк!е 8стркл»ише се къ Еел1кон р'кце Д8нава и т8 , молитвами и ч8д’ксемъ кожеемъ , тро£ др'квеса св'кзаютъ павитюм и име светеи троицы призи-наютъ , нр'кз онъ подъ пр4<ход8т рек8 и достизаютъ Ггклъграда ; и тоу от Kiifea Радислава велйо ч’стк въснри-। нают . и Благословете и радюсть дадоше Таже расеаше । овы по Мын'сТю , а овы но Далматно и Дак’|8 , и слово Полей оумножише но в*с8д8 сторицею
На8лд‘же н Климентъ иртдоше къ странах илирЙ1скыхъ и лихнидон скыих и къ Дикани Девол’ское , пр! край езера ()XpiT*скаго града , межд8рсч!'е , великою овителъ На8мъ ГЬ'гкараетъ и ХРал* чннюначел’ника 41ixanaa архангела и всех сил невесних , съ когат ъсткшм н новел'кнТемъ влагочвети-нм о цара клъгар скаго Жалила Корины и сына его Оумешна ара , тогда тек8ште лето fs8ri (6413—905). И к’са кла-о81одна Ког8 оустроивъ ипо и талю скон чавает се Блаженны НаБмъ въ глъвокою старюст и д8ш8 къ pSiyk кожш пре-длде л<есеца декем’вр!а . кг . , и сънретавает се ч’стное тело нто вожсткв'нимы р8ками apxiepea Христова Климента О\ рндъекаго и полагает се чъстно къ грокъ от деснагю въе-к(р)'!Л1Д хрлма . Богъ же прославы его чюдесамы ведрами , и ц'сакы Болести и езы исцелга1втъ весы изъгангметъ
314
XXXIV
Кратко (проложно) житие на св. Климента Охридски
отъ Димитрия Хоматиаиъ
Запазени сж две гръцки жития на св. Климента Охридски, едното пространно, приписвано на охридския архиепископ!. и писатель Теофилакта (1094—1107), и другого, кратко, отъ другъ бележитъ охридски архиепископъ и канонистъ, Димитрия Хоматиаиъ (1216 —1234). Докато обаче, благода рение на Воронова, се изясни донегде авторството на Тео филакта за пространного житие, за узнаване съчинителя па краткого житие липсваха известия. Право се догаждаше Г Баласчевъ (Климентъ епнскопъ словенски, LXV), че търсс ниятъ авторъ ще да е билъ единъ отъ охридскитй архие-пископи, Хоматиаиъ или Григорий. Благодарение на славян ския преводъ на краткого житие, който намйрихъ въ про логъ № 47, въ Зографския монастиръ, сега можемъ твърди положително, че краткого гръцко житие на св. Климента < било написано отъ Хоматиана.
Да се изяснимъ. Гръцката служба на св. Климент ! въ пълния си видъ се явява дйло на поменатитй по-гор охридски архиепископи. Стихиритй на великата вечерня сл, означени като произведение на Григория, а канонътъ и молсб ниятъ (ттарахХтрххбд) канонъ сж. написани отъ Хоматиапл Вториятъ канонъ е приписанъ на Теофилакта. Краткою житие на светеца, което следва подиръ шестата пйсенк на канона, следвало би да бжде пакъ отъ автора и i сжщия канонъ, т. е. отъ Хоматиана. Нито въ гръцкия текстъ, нито въ охридския му славянски преводъ (срв. у Баласчева, пакъ тамъ, к г), авторътъ му не е поменатъ. Обач< славянскиятъ преводъ на житието, намйренъ въ Зографт, отстранява съмнението. Краегранието на Хоматиановия гръцки канонъ е следниятъ: KX^pevta тсрй, TOipevccpyiqc; ВооХт&рбг;
или въ славянския преводъ: Климента чтч^ пастирк плкгаркскы Днлштри (т. е. Хоматиаиъ). Сжщото тон: краеграние на службата е приповторено и въ заглавието п житието въ Зографъ: Климента чктБ пастйрк влкгдрск'п) (Димитр1е). Съ други думи, както първиятъ канонъ, така и житието сж били съставени отъ Димитрия Хоматиаиъ, който светителствувалъ на Охридския престолъ въ началото на XIII и
При съставяне на житието Хоматиаиъ е използувалъ пространного Климентово житие, отгдето е заелъ подробно-стигЬ за гонението на славянскит-Ь първоучители и тЬхнигЬ ученици отъ еретицитк ХоматиановитЬ думи d>g vj хат’ аитои eie^oSixw; ioropfa Bt^eiatv (мкоже w ни^ъ пислше пройсусжЕННо кджггк) явно посочватъ по-стария изворъ. Отъ сравнение™ пбаче между пространного и краткого житие тр-Ьбва да се предположи, че Хоматиаиъ е ималъ на ржка и други вести и извори за живота на Климента. А че съ такива ще се е ползувалъ и Теофилактъ при написване на пространного житие, 1ова установи Дриновъ въ предисловието къмъ новобългар-(кия преводъ на сжщото житие (Животъ и дЪяния и пр. на гн. отецъ нашъ Климентъ. Превелъ Д. Матовъ. СрЪдецъ 1885, стр. 3 — 5). Мнението на Дринова сега се закрепва още повече следъ обнародване на Наумовото житие, чийто пвгоръ е билъ съчинилъ и житие на своя учитель Климента. Срв. по-горе, стр. 309. Хоматиаиъ е вм'Ьстилъ въ житието и предания за Климента, конто още били запазени въ епар-хиитЪ на Охридската архиепископия и особено въ самия Охридъ. Ето защо, съ откриването на нови паметници и съ „о-гол-Ьмото научно осветление на Кирило-Методиевото време, пеститЬ на краткого житие почватъ да вдъхватъ повече доверие. Такъвъ е напр. случаятъ съ известието за камен-КПтЬ надписи, говорещи за покръщането на българитЪ. И дсйствително, единъ отъ тия надписи вече биде откритъ. Срв. по-горе, стр. 12 сл. Хоматиановото съобщение въ житието, че Климентъ билъ въвелъ въ употрЪба по-ясни буквени белези (ки-жлицата), отколкото он-кзи, конто билъ изнамЪрилъ н-Ькога Кирилъ (глагол.), сега вече се приема отъ повечето слависта.
Посочването въ житието, че Климентъ билъ отъ бъл-гирски родъ, може да се докара въ връзка съ даннит’Ь на пространнитЬ жития на Кирила и Методия, че тия послед-нитЬ преди още да заминать за Моравия, имали свои сътруд-ннци и съмишленици за славянската си книжовна и рели-। нозна дейность. Тия сътрудници ще сж. произхождали отъ оСтаналит'Ь подъ византийска власть български славяни. Следъ смъртьта на Методия и изгонването на ученицигЬ му, сстествено е било за Климента и за други негови съоте-чествеиици да подпрятъ подслонъ при своитЬ родни братя, in затова и веднага заминали за българската земя.
Въ житието сж допуснати две исторически грЪшки. Климентъ тамъ бива ржкоположенъ за епископъ на цЪлия Илирикъ отъ Методия, а Борисовиятъ синъ Симеонъ е наре-ченъ Михаилъ.
Най-стариятъ ржкописъ (на пергаментъ) на житието, нам-fc-ренъ отъ В. Григоровича въ Охридъ, се отнася къмъ XIII— XIV в. Григоровичевиятъ преписъ отъ паметника се пази въ Румянцевския музей въ Москва, № 1858, гдето имахъ случай да го фотографирамъ. Григоровичъ печата житието по тоя преписъ, заедно съ вариантитЬ отъ печатаната въ Мосхополе въ 1746 г. гръцка служба на седмочисленицигЬ, въ статията си Изыскашя о славянскихъ апостолахъ, ЖМНП., часть 53 (1847 г.). Шафарикъ обпародва житието по преписъ, доста-венъ му отъ пражкия проф Курция, въ книгата си Pamitky hlaholskeho pisemnictvi. W Praze 1833, стр. LVII — LIX. Обна-родваниять у Шафарика текстъ е оправенъ и придруженъ О латински преводъ. Единъ още неиздаденъ късенъ пре писъ на житието се намира въ руския монастиръ Св. Пантелей-монъ, въ Гчета-гора, № 201. Срв. Н. Л. Туницкш, Св. Кли ментъ, е. ппъ словенскш. Серпевъ Посадъ, 1913, стр. 90. За по-кы 1 1 рьцки преправки на житието не поменавамъ.
Тукъ :>бнародвамъ гръцкия текстъ въ успоредъ съ славянский му преводъ. Гръцкия текстъ печатамъ по изправеното издание у Шафарика, гдето сж взети предъ видъ по-старитТ. издания. Славянский преводъ печатамъ по поменатия прологъ въ Зографъ, съ варианта отъ Охридския славянски преписъ, който обаче съдържа доста грешки, па има и пропуски.
Тт] airrij ^рера (х£' JouZwppv^pi] тоО ev dycocg тетрод fjpwv clpyi-epdpyou xal В'аиратоируоО KXrj-psvxoc, ётаахохои BouAyaptaj, тоО ev vq ’AyplSt.
1. — OSxog d piyag xarvjp ijpftv xal rZjg BouXyaplag cpojorijp rb pev yevog elXxev £x t&v EupwTcatojv
Mip roai'e, из днь. Наметь ирпоьнаго аир нашего, дрхГсрд хка н тюдо-Teopip Климента ёнкна вльгарскаа бже вь Охридъ.
с Климента тьт» пастнрь Бдьгарк-ск!н. нже доБръ оунась. дко стад« прхнде къ желаемомоу. ръ, кз. Кли менть © жнтенскы нрхнде:2)
1. — Съ велнюн Sip. наше, и Блкгарск1н сеътнлннкъ. рода б« £> Свроши мнс|нскыхъ иже и Бльгарш
’) Споредъ Охридския ржкописъ. У Шафарика месецъть е побъркаиъ.
2) ЦЪлиятъ тоя стихъ липсва въ Охридския преписъ.
317
Muowv, oOg xat BouXyt£poug 6 rcoXOg oloev dcv&pwTOG, naXac piv ex тоб лига IlpoOaav ’ОХбртои npdg t6v p6petov tbxeavdv xat ttjv vexpav Э-й-Aaaaav бкд тт){ ’АХедо/8рои yetpig xal ё^оисса; ixToraaS^vrcov, рота 8ё auyv©v ypovcov KapaBpoprjv Buvdftet (lapela t8v ’larpov керааоО-ёутыу xal та yetToveGovTa тссЬта xXyjpw-aap^vcov, llawovt'av xal AaXpaxtav, Wp$x?) xat ’IXXupcxdv xat тоХХа MaxeSovt'ag xal 0еттаХ1а?.
2. -- Tijv pev oGv тоб yevoug OTtpav ivTeSfrev 6 6atog elXxev avrjp, ix xotXelag 8ё р^трсхт)? хата t6v JJapouijX BxXsXeypevog wv ttj) {hew xal 8i ёт: fipetpoug ttjv cptXo&ecv darcaaapevog dywyijv лр&то? рета TOO 8ecou Naoup, ’AyyeXaptou xat Гораасои ttjv tepav рет’ erapeXetag iScStBayifT] ypacpljv, ретауХыттсо-ll«Caav cuvepyeta tjj xpet'-rrovt rcpbg tfyv ev&aoe BouXyapotg BtaXexTOV 6n8 KuptXXou, тоб 6g aXvj'frfij? -theo-обсрои xat саахоатбХои rcaTpdg xal KpCtTov ouv МеЭ-обсср тф navu 8c-BauxaXtp У-eaoefietag xal trjg 8p{ho-B6ljou Tclcrewg тф MuatBv e&vet. Kall dnep 81 y6vtpog xat aya&ij у?) iBv eOayyeXtxBv xat йХт/ihetag споро v Sefjdpevog noXGyouv elg S^xovra xal ёхатбу хата ttjv iletav cpwvvjv ’8 yecbpytov anotpalvet, tog l£j auT&v fffiv 7cpay|xaTtov тобто хатёат^се yvibpqiov.
8. — T8v yap p.ov7jp7j xal кар-Il'BVtxbv aanaaatievog ptov, tocov |iev dpsTfJg elSog oux -^хрсрыоато, Ttva 1 |c t&v хата twv naS-fiv oux ёао-ф(аато Teyvijv, Vjauyta |tiv t8v S^w-Ttptxiv xal ёяесаахтоу arcoxpou6|ie-X кбХфоу, VTjoTeta 8ё xal ttj ilXX'fl oxXijpaywyloc Tag <p'Xi]86voug <irtO[iapatv6pcevog SppAs, Bojvexet 8i
*) и стркнал.
•) «л исткал.
•J MyclHCKarc.
МНОГО рлзоумяж "»ВХД« УДКЬ 1фЬВТ.€ же ffi Првсн oBHUhEiiicKure. ке С«-itepHOMlt 0КЕЛН8, Н КЪ UpLTIiOMOy морк. <5 Ллс«идрок1€ же роукм н iiOKe.isHia бглнашс. малом же лътоме иръшкшнмъ съ оуснмемь тежкимк Дкнакь пръндоше. н искренна1) кьса наслтдовашс. Ианюиню н Димантно врак1л же й Нанрнкь. н мныгад же македонкскад н соянньскла.
2. — Родною же житцею, вы ав«е iiptnoEHiH сн мк жь. й уръва же мтернл по €лмоунл8 нзврлнь вы екн. Н О МЛНЬСТВД2) БГОЛЮБОВНО КЕЭЛЮБН ЖНТ1С. прквн же съ бжльвннмъ Нл«-момъ. ''Лнгёллркм же н Горлздомъ. сфенномв сгпотк1||дн|емъ наоуун се писанию приложенное съдтдшемк лоууышнмъ, къ снемоу Блкглрском» езыкоу. й Кг рила иже истинно его моудрлго ii рлкнолплл wija н прьвого съ Ме6од!емъ велнтнмъ оуунтелюмъ Елгикърпю н ирдвоеллвнон в* *рт мыс-льнлго3) езыкл. гакоже пловнтал н блглл землю, н еульское истинное съме пркёмъ. мнютлишее нд 3. 4) НЛ, р. НО БЖТВН0М8 ГЛАСИ, ДТЛЛТСЛК-СТВО ПОКЛЗЛ. IAKO й тедь дълк се, положи знлемо.
3. — Ибо ннйуьское н двкстьвное НЪЗЛЮБН ЖНТ1С. КОН ИБО ДОБрОЛТТСЛН1Н «овразь не испита, коюже нл страсть не иоъмоудрёва днтростъ. маьуашем же нзв кннын уюжи 5) йгна Брань постом же н йны жёстосрьд1емъ. люБослдстнал йвелдетъ «отёла не-пръетлнннм же кдтнкемъ н мтткою, стртнГе н ирнкндтн|ё оунфае ЮБрлзы
*)
5) H3Ek.f?HlMk. Н Ч|0ЖДИМЪ.
318
VTjtpet xa! xpoaeuy^ той; ёртга-Э-еС; ха! сраутаотФЗес; ^aXsf<pa)V xSj; Чри-yfj; yapaxvTjpa;; Та 'раХата 8ё yvcoptaxixa xi); Sxetvou фьХ>/?.
Axavra сё1) <£8:<£хр:то; xa! xara:-vwaet ftvun6xpiTO;.
4. — Ойто 6ij тф iTetw vipcp ё£ dnaXftv atoiyeioupevo; x&v dvuywv xa! xljv xaxi тЪ ейаууёХюу dxpi-p&; pexicov raXcoxetav, хёю; рёу auvepyi; xof; хагН/уерсо: xa! йЗту yb; navTt тф Muafiv SS'vec лрй; t);v euaepeiav ytvexai, той; айтой; тоГ; яатра<х ха! ЗбаахаХм; йко-pepevrjxw; ratpaapou; 6ni xij; xpa-тойот; тбто xtov alpextxffiv Buva-axefa;, ы; vj хат’ айтой StdjoSixCj; laxopfa Stiije'.aiv.
5. — ’Erai 8ё KupcXXo; piv о {fe-.raato; её; xiv ^petvova p!ov pe-{Нататок, xljv cbtoaroX xijv Staxovtav xa! ttjv той moTOuIHvro; xaXdvxou ex!8oaiv yvtbppov ’А8р:ауф хата-arijaa;, тф ngvixaGta лсстоу rSj; креаритёра; Тйрт^, Ме&68ю; 8ё Mopapou xa! BouXyapta; ^pyteitl-схото; тиар’ айтой 8ij той та£ла ттрораХХета:, xijwxaOxa ха! KXrjpij; е!; til'll ётаахотахбу S'pivov ava-yexat, navxi); той ТХХирсхой ха! той хратойуто; x?j; ywpa; ВоиХ-yaptxou Sfbou; (mb MefroStou enfoxcKo; xaxaaxa;.
6. — McJXtaxa 8ё та; 8:атр:ра; ёттосеТто тер! xijv AuyvtSbv ’IXXu-pcwv n6Xtv, xffiv itipt£ x6Xeti)v ouaav p7)xp6noXiv, >) vflv ’Аур!; хата x)]v MucGw dvopd^exat yXcbcaav, xa! ttjv KecpaXr^fav pezovopao&efcav x^ BouXydpwv tpov'ft rXap^vk^av, ev&a xa! Grcopvrjpaxa xaxaXiXotrav.
7. — ’Ev piv yap x^j Лиуу^Вф тайтт] xa! ’AypfSt <2XXa те ^eia xep^vij xa! 8$j xa! xd lepdv ippovxt-arqpcov d>; ёх xpijncSmv хф psya-XopcEpxupc navxeXe^pov Bop^aape-
дшн. пауеже знаемла cross дшн. ЛЮБОЕ же нерлсо^женнлд о сиьрёиТг Н6ЛН||6М®рНО.
4. — Тдкоже къ кжтъкиомк зд кон», й мёккн иоктен съставл1ень бы. сё' оуво2) съдъмтслб клддоу фНХЪ. Н ИЛСТЛВННКЪ MVCiHCKOUK сзы'кк къ клговърню Бывает-»., н й та3) <oij^ н вунтелей прктрьпъкь напасти й бкьдрБжсфес тога еретнуьск1с си ли. ПКОЖС <0 ИНХЪ ННСДН1С ироне доженно кажсть.
5. — Пониже Ьгрплъ кбо бжсг ТБВН1Н, въ болшсс жнт|с пристав и се апльеккю елквоу, н нърбвнаго та данта подан1С1Дъ. въдомаа Лндр1ан, поставн. тогаже панк прсзвг(те)ркс вомоу Рнмоу. Меббдкс же Мбравт. н Бдъгарш ард1Сп«скопъ, й тогой; пане полагает се. тогда же й Каи менть на сшскбпьск|н пръетолъ кь:>-боднт се. къесмк "Ндирнкв, н оббд рьжёфен земли вльгарскомь ёзы'коу й МеОодУа епкопь поставн се.
6. — Пате же нр*БЫБдн!е ткнра ше, вк Лнхнндонъ граде нднрнуьскомоу ок^тнн градовомъ бывши мтн. иже нни "Одрндь нменоует се, no мгспн ком» сзыкк и къ КефадУн йменоусм» Блъгарскнмъ сэыкы Главишр. ндбж< и въеломниаша оставн, рекше кипжУ<
7. — Въ сУсмжс ибо Лидин дон* иже вк 'Охридъ, н ннУе вэтвий ||рквн.
J) йуйтп} те въ Бодлевия преписъ.
2) КФ.
Э) WTCgk.
319
vog, аитбЭт ха? t6v doxi]tix6v 'Tjvue 8p6p.ov, ётс toIj ctuvwv xa! tog drc6 Xuyvtag perewpou xa! ифгД-fjg rauTTjg 8tSaaxaX!ag dxttvag zotj pall Tjreuopevotg iropauve, xa? xp6g ttjv iv dyvoig peTaTatjdpevog dyaXXfa-aiv t6v !ep6v хатёХсхе yo6v, fruoau-p6v bxeprtpov тф Ttotpvftp xa? хттд-ta rcav-rdg тоб хбарсо dvragtov, >(f об хаУ £xdorr;v rcavToSarnJ уоо^рата сриуабеиетас, xa? 81’ об rd [»p6v тобтс Tipevog xotvdv laTpelov >a dp aftov Totg проатрёуоиот np6g Ноб SeScbpr/rat. AXXa табта piv Uarepov
8. — Таабта Si хатаХёХотеу, бтору^рата xa? fepdtg ptjSXoog iv тф ’AypESi xa? tSJc ЬффХф{ Sta-viag ixefvou xat rv’g yecp6g rcovrj-paTalSta, ouy 3jrrov тсара тоб ёУ-Voug navrSg ae^6peva xa? uptbpeva | xa? Mtoaaixal Э-ебурасра TtXaxeg ixatVat.
9. — SngXag Si Xt-9-tvag iv тф libpaXijvta io-uv t’Setv dypt xa? e?g t68« ypivou aw^opevag, iv atj ypap-аха ёухехбХатстас, ttjv e?g XptatSv liapdt тоб ifrvoug arpoaiXeuotv xa! rrfxtfwav OTjpecoOpeva.
10. — ’Etc! Si rd BouXyaptov ID'VOg otjmo Tzdv ёпе<рыт1ато тф P тт(а[1ат xa? 8-7]ptto8tav elye pap-IHpix^v, Totg D-eonveiarotg аотоб fltZayatj raxvraj e!g {feoyvtocxav jjitoTaytoyrpe xa? тб Tijg yvtbp^c t(Ibaoaov e!g ур/устот^та рете££бУ-|ц» Tp6raov, t6v euvop.6>TaTov xa!
pova TouTotg etat]youp.evog piov.
11. — Tdv dpyovTa 6ё toutwv H|p(orjv тф Tije razXtyyeveacag ava-H«v£ffag Хоитрф xa? рет’ ixetvov
* 1 ixefvou uliv MtyavjX, fig xa’ i'TOg раасХеб? av>jyope6ihj BouX-Wfiv xa! тсоХхтеиеайш тоитои^ aag хата тб еЙ-iopevov Xptart-
*1 il i7«4i|j<hh
9 Г1ОНСТЕО ЗиЛм«Н9у ,'Tk.
НБО CipeHHIH1) XpaMh CH CUEipciC крдуевстко н бсзмвзнос ffi сд ддрсет се. нъ cia оусо последит, а еже рскодъ
8. — Йна же такова остакнпв к намь вьспоиннаша. н сцГённСе книги въ Одр дк н высбкаа номышакнЪа его, н стые роукаа трвды своке не иьню б ёэыка вьсакого поутенна н тьстнаа. нъ оно Монсенски вгопа-пнсаннке б плоте биге.
9. — Стдьнн же каменное въ Ке-фШн ге вндътн н до сндъ акт стоёцге. въ нндже словеса ндурътаниаа. нжс вк да б тогозн ёзыка пронсхожен1е, н своннство знаменвю.2)
10. — Пониже вльгарскш ёэыкь не вк нросвътн се крфёнгемъ. н эвъ-ренТе нмъахв карваркскос. вгодхок-hihmh своими oyvcHiH вкеъхъ къ вгоразоумню просвътн. н нравк не-KpOTKiH въ бКгын приложи ШБразе. Блгозаконно н 1|тломоудркно, снхъ наоууае жнтню
11. — Кнёзд же нхк Борнша, накы Бнтёнскою сан гею обнови, и 1ЮТТМ1. егова3) сна Михаила нжс iipi>BiH 1|рк нарете се Блкгаромъ и жнтню нхъ сътворн по обнулю хрЬ CTiaHCKOMV weave вк ёзыкк ако единого улка вкэдркжа. не же неволею
S) «ГО ЕК.
320
avoig, Xomdv тоО rcavTig &&voug (bg evdg avSpdg xarexpdTTjaev, oux avayxaaT&g dXX’ 4xoua?wg dywv adTobg etg ttjv axevijv xai dvccvnj tbv xazd. XptaxoO 666v. ’Нуоуто yap ou p.6vo“ Taig xwv аитоб cocpwv X6-ywv xa! Ttapcaveoecdv fuyljtv, aXXa xa? Tofg noXXotg -Лаираслу, & Xpta-xdg ётатеХес 8ta тоб аитоб yvTjacou ‘(epanovTog. TuijpXoig yap xa? ccXa-Xotg rd pXeneiv xa! rpavwg срЭ-еу-yeollat 4уар?^ето, Saqiovfovrag ld-саго, Tcuperodg 8t 4Ka<pjg xa! euyfjg ёЭ-ератсеие xal navrog dcXXou vootj-paxog <puya8euTi]g wv eTocp-ocarog, 8&ev xai raziSd Ttvog Bid яроаеи-yfjg dvearijaev.
12. — Tiv 84 (S/jEivra ^aocXea BouXyapwv Mtya7jX ойтш neiD^vtov roig аитоб X6yotg iayev, wore av-vepyeEv auzw rcpig те vawv oixoBo-[iag, xa? n&v 4xxepatvecv exot-p,og t8 TcpoGxaTT6p.evov. Д? auxrjv те Taux7;v rcpdg t8v dytov yw/a:6-TTjTa xa! oixeccoacv xa? xpog dperijv 4тсе8с'6ои xa? [ЗеХтЕшу ёаитоб тоХХф nXeov 4у£уето.
13. — ’Epwa 84 Vjauyiag xa? 9-etoptag djayoOg twv хаты ttjv eraaxoraxijv <ppoVT?8a карсат^ааа-9-at 7tpoatpou|i£vov (xa? yap ^8tj y^pag fjv аитЛ i^x4p xeyaX^g) ойх cap/jxev 6 MiyaijX, aXX’ txersuwv xa? TCOTVi6|isvog fioXtg хатеЗиоы-лт]ае xa? pieypc xeXoug t^g exetvou £<iWjg Tcap.avrtx6jg Bte^ayetv auToug avaTcei'Sei. Efye p.4v oBrw табта. Kat Tcavxetog ijv, t) xa? y^paxt xa? daD-evefa йуетриуето ярб? тЬ хтд-Bea&ai тоО TOcjivfou xai xcpdg фи-ytxijv awTijpcav xourotg xaS-oB^yeEv.
14. — ’Еаосрсаато 84 xa? yapax-rijpag 4Tepoug ypa|i|iaxwv itpdg to
’) п-к|рлш«.
2) Е-ксвуфН](Ъ ci нсц-клГгии липсва. s) млткок> липсва.
*) Н4О^'^Ш1^-
3) кончи.
нь камею ирнкоде нхъ, кт. ттснимъ н прпскрьЕномо^ нже 6 х£ жпш инти ндхх8 ко не тккмо кк прсмоу рйиь его слокесемъ, н покхстсм! поиуёнУд. нь н къ мныгын уюдёсемт fix же дс съврьшдше за своего tor qiero рава слтпнмь во н нтмнм бяюстн н тврьдо вт.фатн1) дарокдип ктсоуфнх ее ис1|«лпшс2) и въсш неиофн пзгоннтетк киис готов > ткмт. н отроус нткое мУткою3) кт.<: кртен.
12. — Нлретённяго qpi Бльгарош. Михаила, тако повинна cbohmi. сл» весе'мъ его пмъаше. гако съдтлтги его црквн зат1н н вт.са еккрьоп< тогово повелхное. за торю же nroiiiiin. Зже нмъаше кь стомв. н кт. довродт телюма подаде се н воднин й ссы много лоутьннн4) ЕЫ.
13. — Стйн же нспльнн се. лнжкм везмльвн1я. н прозр«н1емь yhctimi. се волше нзвра. хоттше йстакптн ёшсконьскн свои сань. нею и стари ство его вкше nave главк нлъ не остакн его Мнханль. н"г молю к: мольбно едва умолн его н до кон унни5) ёгова живота, пасти6) им ймъаше7) ко сё снце и въсако tain. б« 11ромыо1лпти 6 иаствппъ8). лф1 ii старости» ii немофн»9) 6вкдр1. жимь въ. кт. дшёвномоу cficeuiiio cm нлставлис
14. — Моудрьствова же н <oKp.ui.i HHie словёсше 1акл1енн£ншее- itiive
6) пдстнр но'пдсты.
’) о нмыш1.
8) ёсдкоы. KKI. промншлиты. оплс < ВЫН1.
9) М0Ц1Ы0.
321
lorepov i) oB? SljeDpev 6 ao<pi? HptXXo? Kai St’ auTffiv rijv {h&5-fwxrcov nflcaav ypatpijv xal той? onvRpcxobC rffjv Xiywv xal [iap-"j. ov xal oafwv piou? dyltov, xai lopdt (JEapara ypacp^ napaoSSwxev, I xal impeXaj той? ейериестйрои? rmy natS&v SStSaljev, SI; auxSv 8S
ю(>; dc$lou? xal npi? tepawtob? |bJ|iou? йуг фазе xal pdcpfiapov «>)'<» xal wp.iv Erbvo? dlyiov &a rifc .•* xt (a? anouSfj? jisTenohjaev, etno-BuXixdv Spyov elvuaa? xal dnocro-№ Set тоОто й^сш-Яе? yaptxo?.
I Ik — ’Еле SS 6 rfj; clvaAuaswc lltivnj xatpd?, vouftealat? xai пара -|bNtn той? ^iTTjpiou? xa! auvxax-ou? auyxepaoccfievo? Хбуои? xal iptuljcqiEvo? той notpvlou nev->vro? йпарахХ^та)?, zijv t^plav axSpjjaiv той xaXoO notpevo? Йоуто?, прй? freov, Sv SnSrhec, ftyxE yalptov
III — ©aupaat. pexa xijv йпб-mV toO SeojioO xal tat? xaS-’ ‘ijrrw iaaeat So^d^ovra aBxSv x6-
xal vOv abv dnocxSXot? pfev 6
TfJ? dAijileia? xai йзалбегго- abv jidpTuat SS 6 noXXdxt? / тоО Adyou Sfapa xal тхриорЕа? itvtyxtbv auvauA^stai, pteS-’ le-yiov xal oaltov, блёр тоО noip-xal тоО xSopiou twcvtS? al-CQ-noielzai герб? Kup ov, a)v Sna-<a? Stet той? реуаХои? айтоО ifliou? IXew? yivotTO Sv ^pSpoc UtoSSaew? Луе^хахтгра? Sv Sv dtppSvw? iljpdtpTopsv.
ffx'ate зншше прхыоудрн Кгрнль. н @ нндь1) Б^одьхмовеино niicufe2) н сЬБврина3) слова, и мнк£ н нрпш биыи жнт1а стХь. н сфСииаа пхи1л 4) пнеапкемъ нрхдадс шве н потыраимо Блгонаоу¥еи1е дстн иакун. ffi ин'джс достонн1ндъ на (еренскш стёпспъ вьзвё. н варварским сн соуровТп ёзыкь. въ ёзыкь сть, свонмъ поты|1ап|смъ прълбжн5). анльское дхло съврьшн. нб) аальскон влгатн того ради снобн се.
15. — Пониже прзставпкнню пр!нде вртме. куёиТеиъ н повъстб ин. мбльБик н съставпгеи1е см«сн ръун. н иомокн се 6 паствниъ. плахе се неоутьшно, пе мбжаше трьпътн гыбнлъ н оулншен!е своего пастнра. къ бо^ его же вьзмобн прънде paife се.
16. — Уюдесми по пр«ложеи'|а воузн. н сь KbcaipsUH нс1|ълкнмн прбавлне прославльшаго его га. н мин съ аилы вбо ге, пропов^дннкь нстннк н равноаиль. съ ми1|н же нже мншгафн за правое слово, оузы7) н ВБыешл прътрьп'ъвъ. въдварает се съ icpapcH н сь iipnoBHfHMH о паст-вни«8) н <5 вьск'мъ инръ, прошен!а творнтъ къ гй. нд'же нслышавь за великое свое федротн. млтнвъ намь да воудеть вь диё въздан!а. оумлрдн-тн се <6 ндже въ жнт1н не моудро съгръшндю. томоу слава вь въкы амннъ: с\э
*) )ШИ)(Ь.
*) HIICtHltMK пр1ддд<.
•) ИЯ сронил
') 1>Ц1<НШ ШТИД.
Еългорски старики нзъ Македония
*) приложи ct.
6) нд.
’) поузы.
8) о ствнш.
21
322
XXXV
Служба на св. Климента Охридски
отъ неговъ ученикъ
Имаме две служби на св. Климента, едната гръцка, другата славянска. Гръцката служба е колективно дКло и., гръцкитЬ охридски архиепископи, отъ XI до XIV в., именно на Теофилакта, Хоматиана, Кавасила, Григория. Гръцкач i служба не е преставала да се прережда и допълва и п<> късно. Такъвъ е случаятъ съ Козма, родомъ охридчанин .. митрополитъ на Драчъ презъ XVII в. Гръцката служба <»1. печатана въ мосхополската печатница въ 1742, сетне вь Венеция презъ 1784 г. и най-сетне отъ Баласчева въ 1898 i Предполагамъ, службата да е печатана и въ Лайпцигсюпо издание на службитЬ въ 1761 г. Зная, че въ тоя сборник ь е обнародвана Наумовата служба, на стр. 1161 —1170.
Славянската служба на св. Климента е известна само по единъ ржкописенъ миней отъ 1435 г., съхраняванъ ш. Софийската Народна библиотека, № 122. Минеятъ е »л . сръбски изводъ; само нЪколко листа, писани отъ втор! ржка, издавать, съ своята употр'Ьба на ж. и ъ, български изводъ. Службата на св. Климента е смЪсена съ тая на св. Пантелеймона, 27 юлий. Като имаме предъ видъ, «и монастирътъ на Климента въ Охридъ е билъ посветенъ па името на св. Пантелеймона и че Климентовата паметь оно отъ най-старо време се е чествувала заедно съ Пантелеи моновата, на 27 юлий, можемъ допусна, че и нашата служба е била съчинена въ Охридъ, за пКние въ Климентовия мо настиръ въ деня на светеца. Вгледаме ли се обаче и к съдържанието на службата, трЪбва да приемемъ съ поло жителность, че тя е била съставена отъ непоср-Ьдни Кли ментови ученици и пЪна изпърво тамъ, гдето се покоили останкит-К на светеца, именно въ охридския монастирь Св. Пантелеймонъ. Това е могло да стане скоро слеп1, смъртьта на Климента (916 г.), въ времето на царь < и меона, защото единъ такъвъ великъ български светитель, книжовникъ и учитель, какъвто е Климентъ, не е могъл|, да не бжде канонизиранъ наскоро и да остане безъ цьр ковно славословие.
323
Ето прочее нЬкои посочвания въ службата, конто не-и)смислено подкрепватъ това мнение. БогомолцитЬ се приминать за възхваление паметьта на Климента: Прте п'ёдш цокпыилш вксхвалидж св'ктлоую пал<етк . . . ТЬ се съби-рптъ около гроба на светеца: Гровь ти чкстныи ск страуси «нкстоюще . . и почватъ чествуването. Тържеството е
ВрЪмо. Охридската църква сияе и цъвти като кринъ: Цннтетк йуридьскаа црква гако и кринь. . . Праздникътъ । нищ СВ'Ьтозаренъ, Климентъ озарява всички в'Ьрни, конто IM се стекли въ светата му църква: Наста ск*ктозарнаа па .in гк, шзарак вес Клищенте, вк стоую ты црквь в*крнык IhiiiMiie ct. Тогава богомолцитЬ се обръщатъ къмъ светеца 11 ги закриля и да се заетжпи предъ Бога за тЬхнитЬ И||1!1 решения. Tfe се молятъ еднакво и на св. Кирила и Ме-I ищи. Молятъ се за себе си и за цЪлото стадо, молятъ се и Li своя царь и за неговата войска: Испроси влженне ск tiHih иок'кдоу на противник врагыи холювцоу цроу и вок !«го нзвави w злк. АвторитЪ на службата, Климентови уче-шцл, негови птиченца, който той отхранилъ подъ своя ппмровъ съ медоточивото си слово, се обръщатъ къмъ своя Вштсль Пр13р1и, важенне, на птенце свок, иуже вкспитФ и кроколИ1 си, Д\овно наслаждакчре се словес ти лкдотечныи fl HkiH оученикдщ, ирострк съвыше роуц’к, шетыи оученикы ' Клименте. . .
Че службата е дЬло на Климентови ученици, това се М1лдл и отъ нейния езикъ, въ който сж отразени силно иГлиментовитЬ стилни образи, усвоени и отъ неговигЬ уче-1П1ЦН Ако да не знаехме, че службата е за Климента, бихме I п|«писали на неговото перо: дотолкова тя е пропита съ 1мептовски схващания и стилни особености. Живецътъ на lit Климентовия поетиченъ стилъ се върти сё около ярки Вйлиняи образи, въ материаленъ и духовенъ смисълъ, ВриНН и, който той противопоставя на мракътъ и на неве-Вггвото. ОбичнитЬ Климентови изрази и епитети, като: I наста празнолюкцн пр*кск*ктлое тръжкетво 2) пр-к-inli'tattain заргадш весь жиръ озар^А ... 3) се въеига . . . I'k't ояаркнага пдл<атк откца нашего Кирила ... 4) иже кра-। I чж късига гако слънкце, Б'ксовкскж.1Ж льстк прогонА и по-। HikriCKi Л4ракъ ocB*kipaiA вожкстккнъ1Л1и лоучалш ... 5) тага оуста св'кта св'ктл'кишага гави Господь, омраченкнчн1А лкс-
21*
324 -----
Th№ rp*fexOBhHO№ ПрОСВ'ЬфДШфдга ... 6) ТрЪЕСЗНаЧАЛкНааГО кожьства зареж сипла и леракъ греуоВытыи отъгона . .
7) клажж златоовразнеи твои очи, ил»аже наша слепота н» рдзоулжндн отатл етисттс и пр. бликатъ постоянно и bi езика на неговит-fe ученици въ службата, гдето четемъ св'ЬтилкННче светозарный, шчи златозрачнеи, просветлилш заралйи, наста светозарнаа пал»т, шзараге вес Клименте, син» гако елнце златозарнён словесы, Е/'женне Кгриле светозарнёнлШ словесыи сг/ктозарне светили и чс Жедодию процвклк геси нко и крТинк и др.
Откритието на тая ценна служба дължимъ на Е. Спро страновъ, който я оповести въ Сборникъ Милетичъ, 343 сл. Ние я печатаме по точенъ преписъ отъ ржкописа № 122, листъ 270 сл., въ Софийската Народна библиотека. Изпу щаме стихиритЬ въ честь на св. Пантелеймона и богоро дичнитЬ, както и нетоническитЬ ударения.
2Ица то (юлия) кз стго Ееликолшика. Пантелендюна, кк тюке Дик. евфшнолшика Клилиита Шуридкскааго.
К рк. Блженк леоу. на г? . й. на гй вкзва ео с. s и йоге стрн г Пан^енАоноу' гл й по О преслав'но1С чю Клилунтоу гл д.
Гл д Клиллнтоу
Бгодукновенныи wpraHie, ластовице златоуста, славим до вропеннын. оули дховныи. светнлкничс светозарный, шчи зла тозрачьнеи. оуста кгагленаа езыче ллдоточны. Клилунтс стлю л<ли ct ш творгефиуь ти палу стоую: —
Боге лгксто не сти ct. твонлш атвлжи сте. кан ли црквн не шетыи се твоижи словесыи дуовнаа пифали. кг лжалн звеца юфига, цевнице красна» златозрачныилйи венчаел,. вса тварк почитаге ти палу?, Клилунте преете шче: —
ДоЕроглнаа троука гави се шглдшаюфи вскелгенною злат зарныи словесыи. Клименте влаженне. нко грол<к вкзгрклгк стылих оучениж си сигаге нко елнце. просв'ктла/ии заралйи. илшж< и луне просвети сте. шзари Л4твал<и си клженне: —
(х)че Клилунте славне. нко река дувнаа изь едел»а тайно исходе, вк намела четырыи протицаге. словесы своилш вк вс» концш зеликнннс. и все верою настдвл'кж всезлатилек оуч» ннклж. тел«же сквыше даниее тн ккТ бжию полюфию и налш Еголюудре подакши. л<ли ш спсены дшк ншк
Клименте гл. д.
Постравк мко агглк на землы гаки ct. шзарак прпвне срца и'крншй. БгозналинжТи ккгега. т'Е'же тс люкокию почнтакжк Клиженте —
Клименте гл и Тржоос
Еооу прош ико по соу изк егутскаа зла избежав!». 1исрл-I'iiiiHinHh вьпимше. ико прослакй: —
Прте ггкжи дховныжи. вксукалижк птктлоую налить стлн Климента, имже вса цркв1и просв*кфеннаа уа славй.
Ибо елнце вь лир'к енгаюфи. стлю Клиженте, просеФтивь циелкнноую стымь житикмк, нжже и жене просвети лГлю и се: —
Наста св'ктозарнаа паже* юзарак все Клиженте, вк с^оую ты Ц{*квк в'крнык сьшмш се. и вьспок палит ти . стлю Капаннтг: —
1НГ г
Прте вси почт'кжк красители црнааго жлефе Климента не нрФстаи влаженне за стадо свок мнрь и млть поелги дшажь lllHHk.
Кк твоим стыиныи пр1И(7аюци влаженне. ежилкнножк । но» к тгк'к вкпикжк . пршзр1И на нын влженне жлим ти се: — Лоучами кжнжнижи напагак ввек жнрв оучениюжь . сине wr о елнце златозарнш словесы ижиже шзари жлю ти се: Клижснтоу гл й.
Сглно \важи почтФжк. стам паж. напонвшааго вгк^к сло-uiiKIli бнТжнТижи и вкск Л1ирк просв'ктнвша заражии дховж-iiani т4Г скШкшс се дотинно славижк дотоинно сток тыи пении в'крнкш ввпКЖк Клименте славне . млн уа йа гр-кхш н ♦ гавлкник подати чтоуфнжь любовню: —
П< д
Инь 1рмо Ты мн \г гь тыже.
Те жирови пастнра дать кгоБаженне . пороучив ти । «до извраннок и ыко и елнце сте енгакшш и шзаракши г । пинки сы: —
(х)чифк си дшоу и т*клш и оумь влаженне. мко злато вк rallll св*ктло бы стлю, достоинк скоук гави се, д^оу прк-г!'ол|8 Клиженте: —
Кеа тварь дна св'ктло ликкствоуктв твок оуспенк, про-пгктн ныи Клиженте, и wnoy rp'k'Xto подажь жтважи си: —
326
ИНГ е
Ийк ёрмад гл й . Ккскоую же (йриноу.
Кк твосеи стыныи вен припдкмк Клименте ейевк оу лен лесины гмимк ск елкзамн ккниюфс. не завоуди влженне ли вникы свое: —
Яггдскосс житии, им*квк на землыи влженне. равноую <к агглыи чктк вкспрнес . ск нымиже ннга простою вмук - полип се влженне ш стаде скоге: —
Икреискеу слоувВ вксега воу вкзносе. и i;c‘k кк воу при воде словеси дуовныимыи имиже н лине шзари ммо ти се
П-Г s
1нк ирмо ШцФсти ме сте многа во соу.
Тоученосенк швлакк гаки се изднуа вс'к" црквамк и россу дуовноую излига на пФкцёи лсли се влц'к воу Клименте сте:
(хвктетк Дуридкскад црквк гако и кринк просв'кфенн.м твоими мтвами и стоее оуспениес ти празноугетк в к ни.гл пршшк гако влгк скуранын памГ тн чктоуфй Клименте
Громоглсню жзыикш, гако г pwat к вкзгркм'к нвеноге оуч< ним; , гако и кгвали звецакнуи. златозарныимы оустнаа ни влженнге , и всоу землю шгленлк 1еси вгог/"се Клименте
П4Г з
Инк ёрмо гл Г. Иже w 1юдеи дошкше отроцьн
Гровк ти чкетнми ск страуса шккстонмре. оумилкииы глей вкпигем тын стлю , изкавлюниге npoceipe w грфук
Не изврати лица твоего влженне Клименте стлю полюдн се за ныи кк уоу воу извавителю да извавит ны w гр'кук
Простри млти пр'кчтн'ки си poyiyk, просвети влженне, зафитте w вс'к’' злк оукр'кпд’кее и weqiaw. Клименте стлю
1НЛ и
Инк ёрмо гл й Се мицею.
Gk весплкнынми силами ккдвара№ши сс сдавне длрк пр'к’тоиши уоу воу ск ниже помоли се. w творещи ти пук чктноую ламе . стлю Климете: —
Прёзрён влженне на птенце свою, иже вкспит’к по крове,ми си. дуовно наслажаюфе се словес ти меточный и стыи оу-и нигемк . прострк сквышс роуц*к шетыи оученикы си Клнлит»
327
Еькоуп'Ь делю блженне Куле. св^тоздржилш словесыи св*Ь-тоздрнЕ сб'Ьтилннче ЛЬдеоик процвьль гесн гако и крЁинк. горл upHCHW д\« Клименте, делите a w стаде вдшилеь: —
ПФ' д
1рлЕо Оудиви Ct OVEW wee.
Не полижи влженне стлю бесчисленны грф нь простри (ьвыше прФчтФи си pBiyk возведи лее слтжоуфд вь грФсФук иогыбФлыи • —
Клилеенте тебФ лелю. роуцф к текФ простираю и елкзын исноуфдю кол’ЬнФ пр’кклдн'кю просе wnoy весчТислкнны леи грф\-к.
Испроси в/женне сь нвсь поБфдоу. нд противник врдгыи {лювцоу цроу. и вок rerw избдви w зль. и все люин. дд достоинно те величдклеь: —
Нд укд стри вь Ей гл д
Рд8и се днк црквЁн вжига, просв^цгагелед влгтию . вФрно । рьжьствоугеть. прдзниколюкцЕ скстдвлгаюфЕ оу чьстны ти ноцни Клнлеенте злдтоздрне цркви твои славить уд подд-юфддго ндлеь велию лед —
XXXVI
Похвално слово на Кирила философа отъ Климента Охридски
Похвалата на Кирила философа е позната по две версии, едната първична, другата вторична. Въ първичната, । менно въ частота, гдето почватъ ублажаванията, сж запа-11Ч1И елементи, конто засФгатъ прЪко самия авторъ; въ вторичната версия тия елементи, съ изключение на едно Micro, । i’llчки сж изоставени. Освенъ това, въ първичната версия имя повторени, но друго-яче стилизувани ублажавания за пръ-ститЬ, утробата и нозетЪ на прославявания светитель Кирила, кпквито въ вторичната версия липсватъ. Тия особености ноказватъ, че първичната версия е негли самиятъ първо-ибразъ на Климента. Срезневски пръвъ обърна внимание на тия различия въ преписитЪ и се запита, да ли първичната Персия, която е запазена въ единъ български сборникъ, не е пьрвообразъ на Климентовото съчинение, после поправено пн, него самаго въ вторичната версия.
328
Първичната версия е запазена въ пергаментенъ рукопись отъ XIII в., български изводъ, намиращъ се нЪкога въ Света-гора и сетне пренесенъ въ Румянцевския музей въ Москва (Викторовъ, Собраше рукописей П. И. Севастьянова. Москва 1881, стр. 64; И. Срезневсюй, СвЪд'Ьшя и зам-Ьтки, XXXVII, 53 сл.; КУрГлло-Меебд1евск!Й сббрникъ. Москва 1865 г., стр. 309 — 312, гдето е обнародвана българската версия). Вторичната версия, по рукопись сръбски изводъ отъ XV в , въ Загребската Академия на наукигЬ, обнародва Лавров! (Климентъ епископъ словенский. Москва 1894, стр. лд—ли). По-старъ сръбски преписъ на тая версия, отъ XIV в., сс намира въ Хлудовата сбирка въ Москва, № 195. РускитТ. преписи спадать сущо къмъ вторичната версия. Най-старь руски преписъ, отъ XIV в., печата Срезневски въ своиг! Св-Ьд-Ьшя и заметки, XXXVII, 55—60. Другъ руски пре пись, отъ XV в., бе обнародванъ въ Кур1лло-Меебд1евск!й сббрникъ, стр. 313 — 318.
Въ еднй преписи похвалата е посочена като произвс дение на Климента папа Римски (очевидно смКсване на имс-ната), а въ руския преписъ отъ XV в. изрично се бележп сътворено Клил»нтюл4Ъ впкпюлгь. Но и безъ тия означения стилътъ на похвалата ноказва че нейниятъ съчинитель с
Климентъ Охридски.
Тукъ печатаме похвалата по двете версии успоредно, първичната по българския препись отъ XIII в., а вторичната по сръбския Хлудовски препись отъ XIV в. И за двет! използувахме притежаванитЬ отъ нась съответни фотографскп снимки.1)
Mfp . дйрн . S . одна . н нохкд . нрквлжеиою <iii|oy нашею . и идстдк-инкоу словхнскоу жзыкоу. Курила философа . 11 стг(о) Мелодия оутн-телв . баге и от .
Се ЕЬСНД ИДМ7. дрТ0ЛЮБ1| II . CES-тоздрнд(д) пдматъ пр«Блжеиллго
Clip февроул вь д|. похвала влжеио шоу <oi|oy идшеиоу н оуунтелю ело вмьскомоу Кирнлоу фндософоу.
(07е ЕЛЕН
Се' еьсни ндмь х2люк1|к'н . еввто злридд ндысть, нръвлженаго а/ц’л и!
’) Отъ надбуквенцт-fc знакове въ първия текстъ точката (.) или точк.1 и ок сия ('), слаганн надъ втората отъ две съседни гласни, показвать йотация Тия сжщитГ знакове надъ начална гласиа сж само графически и зам-Ьстват i. обикиовено гръцкото тънко придихание (’)> което н-Ьма звукова стойносп Следъ съгласни знакътъ •' зам+.ства изпуснатъ йеръ и отговаря на знак-! пайеръкъ f), който сжщо така се срЪша въ тоя текстъ. ТочкитЬ, конто отд! лятъ вЬкои думи, сж. сложени обикновеио въ ерфдата или горе на реда.
329
<iii(a иаше(го) Кирилл . нового д’нла Л нунтеле всемъ стрдндмт.. й'же клл-юнерьствнёмт. и крдсо'гои' вьснп ид земи пко слице . трннпостдсидго н&тва . здреми всего мира нросве-фaii Прем&дростъ вид" . сьзд вь ipi|H его . храме севе . и ид шэы||к • го пкоже ид дероувнме поунвдд’шс дХе сты прнсио рдзелем ддры ПО унслоу кере пкоже ре Павелъ дим. . диномоу же комоужо ид . (ддстт. ед) W0T7. . ИО Мере ддровдинд ДВА . (I же БО ил р(Ггт. ЛЮБИТТ. . то ii дзт. КЬЗЛЮБА его . пвлен са ё'моу сайт. . И ОБИТСЛЬ СН ВБ ИСМЬ СЬТВОра . И МДСТ МН ВБ сид . И ДЗТ. вл> ёмоу uil (dip .
Тогоже ыубствд иски нревлжиы СБ Й1|Ъ и оууитель идшь . остдвн miiTiiii сего вед красот* доме и VraTBCTBo . coijo н мтре вратнп и •«гтры Йзмла же вы yhctotoi* пко Ol'flVt. ОуКЛАНКШ сд и оувкгдкё' й тнтсйскынхь сластен . пребывай Присно . ВТ. удлмздт. Й ПеИИДЬ . Й • I. иовуеин дхвив . ёдннъ и*тт юйд ini же вьзытн ид ивсд . Тем'жс 2 . • зс гт . a S’
и йзано сд вь оуста его вжнд блгоь Нко же ре прем*дры Сол(о)монт. . ИЬ Of'ci'HAXb првиадроу КД31т(т.) уюкьетвне . здкой'же и мять ид Й1Ы1|(е) иоентт. . йм'же евдзд зло-лоуХ'ндд оуста ё(ре)тигомт. .
Срссн во вьставшн. при Тейо(н) м н(оновор|| н . м ногад лета нревы. |<(ки инад* стьнн (гонима н ыка-р«има). При влговернемъ же ijpn Михайле правовернин сьворт. сьт-ипр(и1е) поустнш* его на ёрнтнгы ТЫ . Й ВСД ЗЛОБА ихь ПОПДЛН . ДХВ-и«1» силон . Ндеже во a'qie еды Hiaiinc каков* хоул* . <о бжт(к)нкмт. ♦Jcpn.i® то и ко крнлдтт. прелатдаше исё страны . пенами ирнт'уамн сь-I «пины вед раздреы и наоутды ира-иикерпю Паклд шетдй'кы ндпльнеаше. Прштдш пко юрелт. ид вс1 д строки .
шего Курила. новааго а ила й оути-телп в’семь стрдидмь. иже кл’говернемь й врасотою вьснп ид земли пко слш|е. ввсовьскоую ЛБСТЬ ПрОГОНС Й ПОГОНЬ* скы мрдкь. <diEM|iaie вжтвьндми доу-удмн. Пртмоудршсть же вжип, сьза ВБ Ср1|И 1СГО ХрДМЬ сёвв. Й ИД КЗЫ1|Х его пкоже иа хероувнмв ноунваше дхь с¥ы врио, раздюше ддры по упслоу rapt кто. 1£кожс р(Г Пауль днль. едииомоу комоужо идсь ддсть се влгть по вврт даровании хва. йже во ме любить р<Г гь . то н дзь вьзлюблн) его. и пвлю сс юмоу самь. й (овнталь вт. икго створю, и воу-деть мн вь сна. и дзь воу кмо вь Ю1|Д.
Тегоже йтьства искы прввлженын сь <Di|h и оуунтель наше, юстави житнп сего в’соу красотоу. и елдвоу н вогдтБство. (Dip в мтерь . И Братию и сестры . Йзь мод же бы уистотою пко дггель оуклаипк се н o^Bsraie, житенскыхь страсти и иртвывак оуво врио вь уал*м« г пкинхь . И БЬ BOCAOyUiailfll дховив. ёдниь иоуть гоие, нм'же вьзытн нд икса . Твмь же йзьлнп се влгть вжип вь оуствхь «его . пкоже ре вь првмоудрости Соломшиь . вь оустидхь прзмоудроу , везнть уювьсткию . закоиь же и млость ид ie Ы1|в носить . йм*же свсза злохоулиад оуста еретнкомь п^ио.
€ресн во вьставшн при Оеюфклв |рн много хоть прквы нкоинаа стыни гонима н (оваркю ма . При влдговкр-икмь кисз* Михаила . правоверный створе chTBop’iue поустише нд сре тнкы . г в’соу зловоу ндк иопалн дховною силою . Беате же иалникь ереси той . Анн пдтрнарьхь . югоже ювлиунше и сьгиашс сь стола . такь же ве оуунтель сь . Да aipe гд* юфоуцпше каковоу хоул» . ш вжтвь немь (Образе то пко крнлгпт. нре-летдше ид в'се страны . пенами прнтудмн, сьБлдзнн в’се разарпю, и
330
й вкстока до запада . н й сквера и юга . кв Козъред* же . и Срацниедь . О СТЕН nipt КЪ СЬБОрЪДЪ OBpCTOlA сд . тръск*тлд‘мн(зарЕМн)|лко слвцс сшай . ВСЪКЖ БАДДИ ВДВ рЛЗЛрЕА . Кь фоуДЬ с<|* же |&)Ы1|£ . Безвожикю дкстъ разорь . тръесзнауллны свете весна. ' докъикскоу шзыкоу в’ неразоумни и къ M'pai|x грядок не с&фоу . млтшд и тлвколю1;немъ . га вашего ю да . ивленъ бы пастыре в оуув-тель . ii затьус оуста влькомъ . тоьшзыунымъ е'рнтикоме нзыа'шнш ПрОрОУКСКЫ . ГАЗЫКД гжгиива . в пнс-мсиыми навравлън кед . ва пжтъ сосен на . Къ Риме же изводи ге се . прятьст иомоу ткло его IIOVHTII .
*6го же и троудь и дожению по уиташре поены подвалы ня комоу приложи™ aipe бо и посляже вьенл . то кед npt.cu* . икоже и девица ПОСЛКЖе ВЬСДОДАфН . СВЯТЛОСТНА своей . весь дню, бвязвы оклн стаёте . елнуами заркмн секта проп-ваяифь тако и сь пряБЛжни йце . и оуувтель ькзыка нашего . nave слица трону пымн злрями сини'. проев*™ веуислеил народа . вь тьмя же лсжлирд иевяниа . Коёже место «таи сд сгоже не йскти стопами
tiaoyvaic праковярпю . Паулю же <ос тди'кы нднлынаю . ико шрьль на в'се страны . й кьетбка до запада й сквера ii до юга . кк Коэаридь ж« в вк Срацииядь, ш стен кере, кк зворе (берете се . трьекятллми за рпмн ико елнце кьсий . в'сакы клсды идь раздрае . Вь фТдсця же юзыцъ Бсзкожиоу льсть разори . др-квоу тио рпмоу (уьсть) юмоу же име парсю. "Алехандр!. клаимдоу се юго ж» искорени клженыи сь . трькезнаусд вымь екятомь блистаю се, йсвяти и илоуун идь правовярию . Сминал, скоу юзыкоу вь иеразоум|н i m. Mpai|* соуфоу . млтню и улкодю биюмь га нашего lea да; мкаюш. бы пастырь и оуунтел). емоу . пж< здтус оуста икы львомь, три' юзыа-пнкомь юрстнкбмь . йже здвнетпю шмрау’ше сс гладоу . ико не до тонть инъмь юзыкомь кд славптн тькмо Жндомк и Рнмдпномк и ''Слан но'мь . приуестинци злобою Пнлатоу творефе се. йдже вледи разори им нами ирит'уамн пале]) сидок» стго дда . н нрхложивь 1|ркокнын оуставь й грьуьсна кь сдоктш скм юзыкь, и де вь Рнмь . кедыи in скрьшеинге нзЕрдн'но сн стадо и радостню ci.Epi.iHii тетей ню . пкож< НЗВОЛИ ГЬ БЬ, НрЪУТИОМОу ЮГО Т4.1ССИ. тоу ПОУН.
"Сгоже подвигы й троуды и до а в ВША ПОУНТЛЮфС . подвигы и подвалы ИЪСТЬ КОМЬ приложит!) 5фС Г.0 й иос.тЕже кьсыл. то в се првспх нко н дьнннцд поелхже вьсдодефн, ск«г ЛОСТВЮ СЕОЮЮ ЕЬСЬ ЛНКЬ ЗЕ13НЫ Й1.ЛО стают ь . сл11Ь¥11ынми зарнми, си п гл про1лвл|дюфи тако йсь прЪБЛженыи <д»1|ь . ii оууптель юзыка нл1нсг< nave елнцл тройувлмн здрпми сн пк« просвъти; бссувсль народа кь тмп лежефд исвъишА . Кою ко место оукр1> се. гегоже не юсти стюпами своими
J) Въ ржкописа: под».
331
своими . Кяаже лн хитрость . оу-T.lli СА (5 КЛЖСИЫКЬ ЕГО ДША . вепмъ Ml 1ЖЗЫК0М7. СККрКВСНЫКё ТДННЫ КК ||ЗН11СТ11ЫНХ'К СЛОВССНЫ рЛЗОуМНО UC-iiokiv>Vu сказа • «овомоу пнемеиы ©вомоу вуеннёмъ . нзлна'ся бжнд" ьлгтт. кь оустнадк сто . н сего ради I.AHH II ЁЪ BE ВЕК 1.1.
Wist кал ВСТЛ НСНОЕТ.ДДТЬ . елл-достктл. оуусннд его . которы лн Ш.ЗЫКТ. Н0СТНГНСТ7. ИЗрСфН . под ноги и троуды . н довротж жнтна 1.10 . та ко «ста скътл-вншаа светя mill ГЬ . ЫМр1У6И7.11А ЛЬСТИМ ГрЕ-XOHHOI.Y. ПрОСВ-ЕфЛМфЯ . ТОГО ЖЗЫКЬ идостныж и ЖИВОТНЫМ . глы licTOYH ТЕ lipYTIIEli ОуСТ НЕ . ПрЕ-МЖДрОСТИМ ПрО1|| ктосте . тогоже llpYTIHIH ПрЪСТН . дхкньпж ор глны hi С1ЮВЛШЖ . ЗЛЛТОЗЛрНЫ ИНСМеИЫ 1Ц’|>рЛС11111Ж . ТЕМИ EO'ntlbll.llI оусты плпошпк сд жж:кжфП11 . рлзоума injiiia . теми ндемдншж ед миозн . 1111С0ТНЫ1Я. И111|1А ТХМЖ6 ШБГЛТН къ I НОГИ 1ЖЗЫКН ЁОрЛЗОХМНёмЪ ПЛУС 1.Г0ГКЛПНЫЦ7. КЕН1|СМТ> оувлзс . м’но-11111 . тепля1) 1ЖЗЫКЛ СЛОВЕНСКЛ . Томоу Tl.li ЛИТЬ ПОСАЛНЬ БЫ. <Т) тедь оуко СТЬ IICTCYC . h’ctoyhiikt. ЖИИОТПЫНДК I IOHCCT. НЛ11ЛЛМ Йс’х ШАМ соудотж НИНК II ТВИН CKA3.I сд много-ХНуТНЫ №ЗЫКЬ lepCTHYl.CKI.I . Тя ЕО пета укстнлл мвншк сл ако единъ © серлфнмъ . ЁЯ НрОСЛДКЛЕл’фН Теми 1Ю31ПДОМ7. ТрНСЬСТЛВНОё ЁЖСТВО едн-II ИМЪ СЖфССТВОМТ. ш'кьдръжимъ . I шнГстны же именованы рлзЕЛЕё мо . II рлкно НрОСЛЛВЛЕёМО . С1.Пр11СН0СЖф11Л <ii[l II стго дхл .
Тим же ЕЛЖЖ ТЕОН Оуст’НВ2) б' Ю.тп.1 «live Kvpuxe . нмя же мбнмл н^с/нлмт . сидостъ дхкнлл псты.н к. Клжж много лны твои шзыкъ иМ'жг. мосмоу жзыкоу . ТрЬкеЗИЛУАЛ
’) многоп . тома . ЛипсващитЪ нрпп на листа,
а) Въ ржкописа: оуоуст'н-Ь.
Кл1лжё лн хитрость оутлн се . © Блженыж >его дше . в’евмь во гёзы-комь скрьвены|ё гего тднны, вк нзвыстнхь (sic) словесный', рлзвмно НСПОККДД№ . ювомоу пнемены . (ОВО-моу вусншсмк нзлнн во се вк о^ста жмоу сжим в?гть . ii сего рл г. леей к вк вк вкы .
Тхм’же кам оуста нсиоввдеть сладо> оууеннм кто . которы гезыкк постиг меть нзрецш подвиги н троудк! и ДОБПОТОу ЖНТН1Л №Г0 . тл оуво оуста свита свстлкнтд авн гк". (омрауенын: лкстню гриховиою, iipocB«i|iaiot|ia ТОГО №ЗЫКК, сладостиын глск hctoyii . т« прхунсть иусгнх прздоуд^остню про1|вхтоста ако цветк тогожё ирв YTUH пркстн, ДХ0В11ЫК «органы юсиокд-ше, и зллтозариы iihcmciiki оукраенше теми бгогтсныими усты, напоишг се жежоуф и вжнп рлзоумл . теми бо насладите се мнбзн, живот! нрнгем люфе. теми ко швогатн се её . многы во 1езыкы Бгбрлзоуми1смк, пате же пко б7от'клннк1мь, кт.н‘||ем1. оувезе; мнбгонаодиааго гезыкл словгикскаго . томоу ко н нокын ЛИМ. НОСЛДИК БЫ ffi tsvk ко о у стик нстёуе животный HCT0YHHK7. . Ир«С|>х‘|110уЮ СОуХОу УЛШОу Haiiaiaie и TtMH свезя се много-хоулнын №ЗЫКК №0еГ¥КСКЫН . та' оуво утнал пвшне се ако юдннь © сера-ф‘|мь . ея проеллвшюфла . ими же лознахомк тркскевт101е вжтво единЕмк соуфествомк юдркжнмо сг.онствы же и пмены раздЕлшемо и рлкно проел вшгемо сьпрносоуфна <1>1|л и сил ii стго дха .
Тям'же Блажоу твои оустнъ <Ь пръглженс <Sy6 Кгрнле . нмаже в cbmi. странлмь . следы дховнат hctoyii се. Бллжнмк мно'глены 1езыкь твои . пмкже кьзгрык ако кь . тркБезнл-
двс букви сж изрЪзапи заедно съ
332
ила го бжствл заре еьсиле'шн . мрак® грэдлжны бгна . Блжж многопре-светлос лице твое . бэар’шее сд <5 стго дха нм* же моемоу лнцоу . во* рдзоумный с!т. вьсид' . й много-вжиаа льсть искорени сж . Блжж зм-ТОЗЛрнеЙ ТЕОН ЮУН НМ* ЖЕ МОНМД отнма слепота иеразоумнал . ютдтл вы . й вордзоумна светь вьсна . Блжж агг'лозрауыхн твои ^®и1цп оза-рНВ*ШНН СД б БЖТВИЫ1А СЛЛВ®1 . нже СрУШШ МН С1Ш10ТЖ 11рОП1ЛВ111Н . БОДЬХ-новеиы словесы просветнсте . Блжж нрутие! твои ржце . ймаже сьинде моемоу шзыкоу . ворлзоумнаа' тжта. иапдмфн котжунош pocoi* . нзго-р£В*11|ДД ГрЭДОВ НОЙ СОуХОТОЙ . СрЦЛ наша . Блжж бодвижныш твож нр®-сты . нмнже иапнса сд . моемоу кзыкоу СВОБОДА . б ГрЭДОВНаГШ НГЛ . Бллжж златозарнжй твои глтроьж . б ней же и стете гёзыкоу моемоу жи-вотнаа вода сьвьнне сходдцш . твоими мКтвамн . Блжж светозлрнеп твои но:;® . ймаже об* тете в ко слнце в сего мира . проповедай' водьхиовеным® оуунпем® . Блжж златозариьнж твож стоны . нмаже направн завлжжьшжй наша стоны . на нжть правь . Блжж престжд твонь дп1« . ёыже моей ДШД . ГркХОЕННН строунн Н1|®ЛеШД . и разоумт. вьслдиш* вь сщнхь на-IHнхь ддвнымн словесы . Блжж водвнжный' твой иръсты . нмнже наннса сд . оутлёнаа* б многь бжнл премждростт, . бкрнвайфн . вора-зоумньнж таимы . Блжж светозарней твой7 (жтровж . б нс№ же пстеуе всем® странам® жнвотнаа вода сьвы-ше сходдцш . твоими млтвлий . Блжж светозарнен твой ноз® нмаже швтеус вко слнце вьсего мира . про-св®1|1Л1д . водтхкиым® оууеннем® .
Б'лжж нрутил-.ы твое црквъ . в’ иенже лежит® м' иогоразоумный ко-глвы твои юр гань . Блжн® градът® .
уел наго света вжтва зарею спин . и мрака грэдовиааго бгоне Блджоу многопресЕетло1е лице твою . бзл рынею се б стго дла . нмже мно горазоумиы светь вьенн . и много вож'нли льсть разори се . Блажоу златоывразне твой (”Jyh . нмаж< наша слепата неразоумнав ютетл вы и вгоразоумны светь вьенв . Блажоу агглоювразикн твои зкинцн . бзар шек се б вжгвьнык славы, нмаж< прозр® преже . в J) . диь преутнааг» тн нреставлюннв; диь воков твоюго Блажоу нрэдтиен роуце, нмаже сипдс ыоюмоу юзыкоу, вгбразоумиав тоутл ИДНЛВЮЦ1Л ВГОТОУИОЮ росою НЗГО ревшаа греховною соудотою ерцл ил ша . Блажоу бгодвижнык твою пры ты . нмнже папнсл се оутдюил ю многь бжнв премоудрю бткрыклн цйн вгорлзоумнык тайны . Блажоу светозлриоую твою оутрокоу . б ню1€Жб в'семь странами, йстоуи сс вода жпвотиав; сьвыше сьходец|о твоими млтвамн . Блажоу светозарны! твои нозе. нмаже юв’теуе вко слы|‘ц< в’сего мира npocKeqiaie, вТоддиокен нымь оуусннюмь
Блажоу преутноую тн ц'рковь вь июнже лежнть мнбговп>оумьн1. и вгбглнв® юргань . Блжень ть' граде
’) Въ ржкописа norptuiHo: и
Odd
нрнёмын третпаго съвртшнтслк . 1гдпю смотрению' . тою ко връдов-ною свътнлоу . бстднькь и сид киты . Нии сл важны сън . Тъмъ же и сь iiiimS повелк ёмоу гъ къ . пркутны iiOHOii прийти . Поуп же сь мнромъ М ён . к дк й сьзли№< в* сего мира1) . й1|л феврхръ . вь д| днъ . и приложи сл жнтйё'мъ и върож кь в’скмъ >¥ымъ 01|емъ . и встдь униы и троу-ды .в сев« ськрътнвь и вы сь дгглы пно Дгглъ . и сь аплы аилъ ii сь Ир'ркы прркъ . СЬ ВСЕМИ стымн . иьшБефннкъ сддвк кжин . Сь ними И(С Пли СЛ ЗД ИЫ . ПрКПОКНЫ ОуУН-•ёидю. уьтлцшл прксдлвноё твое и псине . вь славя пръстыш тр1|ж . <>ilja и сид и иркстго ддд . инк н и(>11 и вь вккы амннъ.
ирнюмын третпаго сьврьшнтели ми-роу . и кжню смотрению . ть'н во врьдовноую свктндоу шстдиькь идпль-нпю Й ИЕН се ЕДЖСИЬ . II с TKMII же и с и нмд пов'ьедк юмоу гь кь, пркутнын покои прилепу . поунв'же сь миромь <3 гн . вь ле й твари в'сего мнра, е s’. тоз(6377—869) . М1|Д фе вь, де диь . и приложи се жн-тнюмь й вкрою кь к‘семь <01|емь ; в'скдь УНИЫ II троуды с врыпнвь . и вы сь аг'глы ако и дггль . сь Зилы ДИЛЬ . СЪ пршркы прйркь . СЬ в’СЕМИ стымн ювырннкь сдав* кжин . Сними же да ПОМОЛ1Ш1Н се за ны приокныи оуунтедю; утоуфыс тн прЕСВЕТЛок. оуснснню . вь сдавоу стыю троице, <01|л н сид и стго дда . юмоу же поБД1еть в едка слава . уьсть и по-кданпишё . ним и нрно и гв •:
XXXVII
Похвално слово на Михаила и Гаврила
отъ Климента Охридски
Тая Климентова похвала ми е известна по 12 ржко-II пса, въ изводи български, руски и сръбски, отъ XIV до XVI в. Отъ сравнението на отдЪлнит'Ь преписи се вижда, 41’ първичната версия на похвалата, съ течение на времето, * претърп’Ьла отъ преписвачигЬ нЪкои дребни лексикални и с гилни преправки. Най-стариненъ обаче и издържанъ изглежда ||м’письтъ въ Зографския сборникъ № 103, отъ времето на гнриархъ Евтимия Търновски, български изводъ, съ хубавъ мобленъ скорописъ. По него и печатаме похвалата, нами-|||цца се на л. 168 —171. На друго м-Ьсто, именно въ гот-। пото отъ насъ издание на КлиментовитЬ съчинения, ще ini шродваме похвалата съ съответнитЬ разночтения въ раз-nil rh й преписи.
’) Годината нс е дадена, обаче е оставено мЪсто между думата мира II ля'Сл.
334
f ПоХВААНОб БССПЛЪТНЫМЪ, MlXAIIAB II Гл1р|НАВ . Сътворено Клнмент©мъ епкопмъ .
БлВН ©УС t
Наста прлзншлюБцн прЕсвъ-тме тръжьств® кесплътнып снль, пр-кспъкАЛ весь имъ н ве развмъ . прЕсвЕТламн злръмн весь мнръ бчар-кж . не вь естъствъ ко» плътьстъ сжфе, нл вь ёстъствъ небсАЗаёмъ . н развит; 6» самого бжтва зарел съвтдфе . и бкртъ пръстюлл бж!а, трепетно» пр«етолфс . крили трепетно покрыважфе днцл своп . н непръстанным1. гласгомь, тръстжл пёсик вв възснлажфе глать сть . сть сто . гь саваюеь . нсплъиь весе землт: славы его».
Kb ТОН Б© радости СВЕТЛ©СТ1Ж КЖТКВПМЛ ПОУЬТСНН СЛфС окн пръстшлн илршрхлт са . на ннхже поуывдё тръксзпд удлнагш Бжтва сила и класть, дрвзн же хервв'шн й серафшн шестшкрнлнн. и уеткор©зрАУН111. ii мн©г©е>"¥нтн сжфе. дрвзп же силы и власти, дрвзн же, гпствТл п науала. дризТн же агглн и архаггелн, Безунслънаа в©ннства. въен въ вставь евоёмъ, къждо пръетожфе. н на колждо равютом свои yiiin. нмАфе. (Ови вьсегда пръетожть славъ кжш, дрв^н же in слвжбж поенлаёмн къ земнымъ. ови на казнь Г £5мъц1енк неуьстнвынмь, дрвзп же на спсеше и радость върныА етАВЛЕЖфс, пко же пръжде показа са аггел©мъ бговнд||В Мшё сёл въ гюръ С|нанстън, ©врдзь пртыж сёл. ккпенж бгнемъ го рдфЖ, и не ’'огнемъ, н не бполъвш&А. и пакы том8жд< Мшъ'сёв бкразь съннъ1н показа вь гор*, агглбшъ нзвъетно сътворъ, н xepBfiiui» оба полы блтар* бсънъжфа гаки, и ПАКЫ тбмвжде МЛАф8 СА КЪ БВ Н ГЛАЦ1В. ГН, афе OBpiiTI. влгть пр* товож, то 1ЛКН мн са самъ развмно да внждж та. н развмъж IAKG) (йБр-БТ© БЛГТЬ НрЪ ТОБОЛ. Гь ЖС ре КБ HCI.IU. ii се ти слоем еже ре сътворд. 1ако окрътс. влгть придк мной», ii ре Mmv'ch покажи мн гн слав» твоя, и кнждл ацк сврътб влгть пръ тоыол. Н ре ёмв гь, не можешн вндъгп лица моего» не може ко» улкъ вндътн лица моего» и жню. бытн. нл сё место» в мс, и стлнешн при каменн и покрыл. та рлкбж моёл донде мнмондж. н б»нмл рлкл мол. и тогда’ заднъа моа вн'дншн, лице же моё не iabitca тьбъ, и вын гд» вндт. LloiiCH заднъа славы бж/л, просъвтъ са лице ёгш наук cuhia елнеунаг©. н покрывъ лице свое вкрвсюмь, н тако кг людёмь глаашс. не можаахл б© зрътн па л’цс его», светло* in
335
pt'. Н пакы велегллсн«нш!Н прркъ Hcaia где. внд-кх’ь гя на ПрИСТОЛИ ВЫСЫ1|Ъ И ПрЪВЬЗНбСёНИ. II С€рАф|МН СТ10АХЛ бкртк < ко. шесть крндъ едином», н шесть крнлъ едином» и кып'лхл грЪСТЛА ПИСНЬ ГЛАфё. сть. СТЬ. СТЬ ГЬ САВлб-О’Ь, нсплъиь ithcii земл-ь славы ё. Н пакы тьжде 1сяня сказал глеть, ёгдд юли 1ёзек1л црь !»дёнскын. прТндё haul црь яснрТнскы iako imiLifrti гра, и пеУАленъ бы црь врянн ра нллъжафЛА на I |>Л И ПОМЛН СА КЪ Г» Б» ГЛА ПОМИНН ГН IAKO ХОДНХЪ СЪ • Типол при тобол, и срцемъ съкрншеномъ. и «годная нр1 дъ тобол съткорнхЪ. Н ре ём» гь, не бон са. не иматъ II1JIIITII ВЬ ГрАДЪ твои, ниже нматъ вь нёмъ полбжнтн стрилы ни ipiiTA. злфнфл бм лзь гря тъ и спел его, мене ради и Дйдд рака моего». Н съшёдъ ягглъ гнь г »вн б илька ac.ii-рIискано, рпе(185) тыслфъ.н къставше завтра, окрътошл въсн IpHIlYA мртвл.
Такокл бо есть силл тъхъ бссплътнынхъ и бжтьвнын 1Л1И'|>. нмже съвимъ слфа hayaahhka велнкааго дрх'|стрл'т1га I IYxaiIaa, коеводл слфл бссплътнынмъ силами. (6 ннхже । дииъ лгглъ прнАЛъ бъ клясть строёш», Г БЛЮД С. H i e земном» ViiiiB. и не ллкавенъ ни злъ сътвбренъ б ба, нл блгъ и ЬЛ1О)Л1Л поуътенъ бы'еъ, пръврлти СА б влгюстн НА.ЗЛЮБЛ. 11 । р I.Д(йст1л нсплън са, помышлъаше иротнвнтн са ткбрц» своём» * lai. "бгсйже гръдынл f велнтянТе не тръпд лрхТстратнгъ И|\АНЛЪ И СЪ ВЬСЪМН БССПЛЪТНЫМИ YIIHMH, сътръгюшл и на мила ii съ бстлпнымн съ ннмъ. ндреа’еннымн под ннмъ И(ЛЫ Н БЫ ТЪМИ НАУАЛННКЪ. СВИТА ЬЖТКНАГО) ЛИШИВ СА СКОСА IПОБЫЛ И КЛАТВЪ покн'ненъ. БЪСЫМЪ ПрЪНТНН СА б АГГЛКААГ6) <«1|1ЪСТКА II красоты, Н МЛЦЪ BliYHHH повинен са сътвбрн. Н« ИрНМШПАбТ СА ЗЛОБА КЪ БЖТЬВНЪИ БЛГОСТИ, 1АКОЖС 1блнъ ЖЧлУстъ вь вндинн евоёмъ глетъ. крднь быстъ па неси, ибо mtilfCAb МТханлъ и късн кое его, Брань съткорншл еъ IhiiYiiMTi. ii съвръгошл и б YiitiA екосго. Та кож де глеть и Мдл сгын апль, врлтъ Глковль глеть, велнкын же архаггелъ 11|>АИлъ ёгда съ непр1ЛЗН1Ж рдслждААШе са, не смъ елда Ц1ЛНА ПАВЬСТН нянь, нл ре, ДА здпрт.тнть ТН ГЬ 6 ТОМЬ lupoi и кие.
Таково бы подобасть ръвеше нмитн но гн и творцн •l|i)t:Ml>. КЬ YHIIT ЬЫ СТОЛЦ1С къждо, н къ нстакъ скоёмъ не il i| i/it'iiha свита н красоты кжткныл нлелаждллт сд. kcaiiyia «К СМИ никоего же ниже злобы нмлфе едпнл колл и хо
336
т-tnie къ cent нмдфе, еже клагостУж съблюддтн вставъ свои, въ нёмже къждо нхъ Зунненъ стонтъ. вес» же уюдеса. и влгодътн, сима велнкынмл архУстратУгомд даровашж са й ка р©Д8 УЛУЬСКОМВ. ОВЪМЬ ПОБЕДА на протывныд. дрвгынм же БлговсфенУе на радость земномв съставв.
Нхже похвалы, нн языкъ нзрёфн. нн вмь постигнет! подсобно хвалнтн нж протнвж нёмофн своей, ёлнко вьзмо жемь поствгнжтн. надежда скож възлагажцге кь ннмь, да нзремь нензреуеннжА нхъ мать н застжилёнУе й вьсъхъ на па'стен. Сима ей архУстратигома, нбснын кржгъ уюдесы нс плънн гь. н земное основаиУе пръевътло вкрасн енма нвенаа вонньства, вь встакъхъ свон'хъ трепетно» стожфе събаю дажтед. енмл уеткороУАСтнУн концн земнУн, недвнжимн съ хранъжт са. енма морскаа ширина повелънУемь вжТнмь ненз-лнвно уннь свои съхранъжфн, н пръдълл своего» не пръетж паётъ. енма yaykog ёстьство, й вьсъхъ страстУн невръжденио пръвываёть. енма бъсовстш плъцн прогоннмн Нфазажть. енма ндолскаа пръльсть, нс корене раздрвшн сд. енма урквы скътл<.» вкрашаемы, праковърно н единогласно^ тръетое пънТе ки вьзенлажть. енма въеъ ерес потръБн сд, н право»вър1ё нрь> цъвте, вънуаваж православны нсповъдннкн. енма кься на пастн н стртн йгйндт са, н бшлъзнн цълат са.
Къ ннма же единогласно» радостно припадажере, съ но хвалож, кьзыннмъ рёкжфб рауи са арх1'страт'|же М1ханле, ста рънствомъ сы н пръкын воёко»да бссплътнымь енламъ. ра\н сд apxic’paTi^e ГаврТнле, пръкын кдговъетннуе вьсъмь радостемь. ра\н са apxi'CTpaTire 1Л|'ханле, ёднноежфнык н неразд^лныж трцж, пръкын ск1Птроно»сУ€. раун сд армстратиге Гаур1нл<:, трЪБезнаУдлнаго евъта нстнннын слвжнтелю. раун са apxicTpa тТже Mixa иле, зареж трьвезнаудлнаго евъта нензреуенно сън та са н весь мнръ озаръж. раун са радостнаа похвало Гаг piiiAi радостУж вьселенжА вкраепкъ, н старость ^ахарТннж bihyaki. Блгокъфешемь 1оа'нна кртнтел*. н неплодное ёстъство, нло доносно сътворнль есн. раун са арх(Страт1ге Михаиле, попракын тъмъ наудлннка н пръетолв бжУв достойно пръетож. раун ед арх'(страт|же ГаурТнле, вьпльфешв бж!В достойный блгокъсг ннуе. раун са арх)страт1же Mixanae, съктдн сд присно трь елнунааго вжтка непрнкосновённымь евътомь. раун сд apxicTpi Т1же ГаврУнле, бсзнауалномв сдовесн йуаа зарснУа, нръсв-БТлып Елговъстннуе. ткоГм бо гласо»мь к net землъ просъвтъ сд
337
ТКОНМЬ Въфлжеш., ПрутАЛ II НеПор®УНАА К||А рАДОСТ1А НС-ИАЪНШН СА, БбСЪЫСНе ЙУА ЗАрА НеизрсУСНН® ЗАУАТЬ. Рл\иТА СА СЫ'ЛАСНАЛ, ТШПЛАА ЗАСТУПНИКА ВЬСЫЛЬ Нр|1Г.1;СЛй>|рИМ ВЪ КрЙВЪ । мо. вы' б® съкрвшнстл иритёкша кь лдъ съмрътныл верна, •I .га клены гршкныж сътрыстл. вьскрыиеш'А радшсть i.nipw-1КОС111|АМЬ БЛГШВЬСТНСТА. НрЪВЪС ВЬ гр®БЪ АД®ВНЫА СИЛЫ СЪкрВ-iiimiia, н вьзьпнвша вьзм-ёте крата к hash ваши, и вьнндетъ ||рь славь, ®ниже й страха бцытаннвше, и лежУфе гако крътнт гдаахж, кт® естъ съ црь славь, пакы же cia весил ьтнаа архУстратТга съ бссплътнымн силами йвифаста имъ. Кб. крнп®къ и снленъ, гь снлень вь Бранн, тъ есть црь • tint Кьсждв же на слвжбъ, бжш скор®ст|'ж гако мльн1н ®б-I ре гасте са, противник съкрвшАЖфе, и вирных вьзвеселАфл.
П\мы б® вь грюкн гавлъшл СА, УЪСТЬ IIOKA3ACTA вуеннкшмь ГА I ипгг®. единъ сида в главы, а дрвгы в н®гв, ндёже бь ле-iiiAA® тал® га {са, и ръстА. уто мрете жнваг® съ мрътвымн, к стъ зде къста б® гакоже рете. Н пакы възх®дац1В ги на Hl®, CTABU1A ВЪ ЛЙ1|Т. АП®СТОЛСТ1:, рСКШСТА. МЖЖ1С ГАЛИЛёнСТТН, н'н стоите зрАфе на нб®. съ "Ic въшедын й вас на нб®, । >|.шждс прУндеть пакы, гакоже видъсте ёг® нджфА на нб®.
Тако б® подоваетъ уьсть творнтн гв бв и тв®р||в •I II.MU. ТЫЛА б® кьссленнла вьсъ просъвть са. тьма прруьскын >И»> ДХЙВНЫЖ БЛГТН нсплънн са, проршуьств® свое свътл® luupillll. ТЫЛА ПАТрЁАрСН И ПрАВ6ДНН||11 ВЬСН СБЫЛ® ВЪНУА-сд тама лпост®лскын лпкъ съгласн® тръстжж iiiu.ni. ккн Ь и йллл.фе, въньуа са тыла мУуеннуьск®е мнюжьств®, пр-к-I tj IIIIIJIIUH КНИЦЫ ВКАЗе СА. ТЫЛА ApXiepCIICKAA ПОХВАЛА, нс-i'Iiiihii рлд®стн сподобн са. тыла пвстынн®жнтеле, житёискыж М|Н1П1 и сласти вирътвивше, теуёнТе своё скшнуавшс. тыла *• i| кь посл-вднТи днь гршБн йвръзлт са, и в мер ш ал талеса |||р||< ihlllMb ГЛАС®МЬ ею ОЖИВША ВЬСТАНЖТЪ. ТЬМА И ЙСтУпНЫН В'>)ЛЪ СЪ БИСЫ евшими СВАЗАНЬ бждстъ и вьвръжень вь нъунка, й нежже да избавит ны млитвамн ею, мн-। ИНЫ и бшгъ нашь. ёмвже есть слава, съ бсзнауалнынмъ В» ЙЦСМЪ И ВЬСеСВАТЫНМЪ И Г,Л АГ IJ НМЪ И ЖИВШТВфрАфНМЪ В Дх'ШМЬ НИИ и присн® И ВЬ ВИКЫ ВИКШМ. AMIH |.
hWnpCKH старини изъ Македония
22
338
XXXVIII
Прогласъ къмъ евангелието
Тоя стихотворенъ прогласъ. изтъква великого значение, което има за славянского племе евангелскиятъ преводъ па Кирила и Методия и основанието на славянската книжнина „Слушайте, ц'Ьлъ славянски народе, казна се въ прог ласа, слушайте, защото доиде елового отъ Бога, слово, което кърми чов-Ьшката душа, което укрепва сърдцето и ума . Безкнижната човЪшка душа като мрътва . . . Слушате ли словото на чужди езикъ, то е като да слушате само гласа на меденъ звънецъ . . . Народит!;, конто нФматъ книга, сж като голи, обезоржжени, защото не могатъ да се борятъ сь враговет-Ь на нашитЬ души“ . . .
Прогласътъ е познать по четири преписа- първиятъ отъ тЬхъ се намира въ началото, листъ 2—4, на пергаментно четвероевангелие отъ XIII в. въ Хилендаръ; вториятъ — in. пергаментно четвероевангелие отъ XIV в. въ Хлудовата сбирка, № 13; третиятъ — въ Печското пергаментно четно роевангелие отъ XIV в., сега въ Петербургската Публ. би блиотека, сбирка на Гилфердинга, № 2; четвъртиятъ — иъ сборникъ отъ XVI в., № 214, л. 351, въ Троицката лавр! ПървитЬ три преписа сж сръбски изводъ, а последниятъ руски. Хилендарскиятъ преписъ бЪ обнародванъ отъ Леонида (Историческое описаше сербской царской лавры Хиландаря. Москва 1868, стр. 119 —121) и отъ Дучича (Гласник, XVI. 1884 год., стр. 111 —113). И двамата тия издатели сж печа тали текста ненаучно и съ много гр’Ьшки. Ш>що повече, тЪ дори и не подозирали, че иматъ работа съ стихотворение, защото текстътъ въ ржкописа е написанъ въ прозаиченъ редъ 11 трЪбваше да разбиятъ текста на стихове, като се водятъ но едрит-Ь точки, конто посочватъ края на всЬки стихъ. Печ скиятъ преписъ б-h печатанъ отъ И. Срезневски съ възста новенъ старобългарски правописъ (Изв-йспя Акад. Наук ।, VII, вып. II, стр. 145 — 8), после отъ намирача на Печското евангелие — Гилфердинга (Русская Беседа, II, 1858 i № 1, стр. 108) и най-сетне отъ А. И Соболевски (Мак р!алы и изсл-Ьдовашя въ области славянской филолопи и археологш. Спб. 1910, стр. 19 — 21). Часть отъ него не чата В. В. Качановски (Исторш Сербш съ половины XIV ли
339
нища XV в. Юевъ 1899, стр. 9). Хлудовскиятъ преписъ | пбиародва А. Поповъ (Описаше рукописей Хлудова. Москва 1872, стр. 12—13). Соболевски три пжти печата руския Гроицки преписъ, последниятъ пжть въ поменатит'Ь негови I Млтер1алы и пр., стр. 21—22.
Ние печатаме прогласа по най-стария преписъ, Хилендар-ия Той се състои отъ 108 стиха, нагласени въ 12-сриченъ раз-съ цезура следъ петата или седмата сричка, което обаче I н е издържано строго навс'Ькжде. За да стане стихътъ । । виленъ и да се усЬти ритмътъ и сЬчението, ще тр'Ьбва I »и се възстанови текстътъ, покваренъ отъ преписвачит-Ь, и И се има предъ видь нЪкогашната звукова стойность hi крайсловнитЬ йерове, ъ и ь. Опитъ за възстановка I ипнрави Соболевски въ своитЬ Матер1алы, стр. 22—23. Ние Ml да се опитваме да възстановимъ началната форма на I и -гласа защото сегашнитЬ преписи не сж достатъчни за ш. Иначе би тр-Ьбвало да внесемъ много индивидуални । рибирания и да се отдалечимъ може би отъ търсения пър-11 пбразъ. Ще се задоволимъ съ най-надежния Хилендарски I пропись, XIII в., и съ разночтенията въ Печския (П) и Хлу-пнски (X) преписи, безъ да изпускаме изъ очи и доста Ьргработения и недовършенъ Троицки преписъ (7).
Блженаго оуунтелкх нашего Константина философа слово1) >
Проглась2) гесть3) стго кулнси ихкоже прроцн прорекли соуть преже. хсь гредеть гезыкн сьвратн. св-кть во нхть вссмо\ мнроу.4) 5. ръше во шнн слъпнн прозреть глоуснн оуслышеть слово воуков'ногё. БЛ ) ПО^НЛЮТЬ I1KO достонть. тем же о^слышнте Словънн вен. дарь во гесть ffi кГ сь дань.6) 10. дарь бжнн десныге7) уестн нгсть.
>) Предсловие еуангельское святаго Кирила Т
1 Пр&глдскТс X, —- Пригласъ Т.
• - X.
* + сему Т.
• / и бд X. П.
• ддрк б« екк W бд дднь П. — Дар бо есть отъ бога се данный туне Т. Ч1СГКН1Н X.
22*
340
дарь бжнн дшамь ннколнже тлъю.1) дшамь темь нже и прннмоуть.
се же (есть дарь. Мдт-е-ен Мар*ко Лоука колнь. оууеть2) вьсь народь3) глюфе.
15 юлнко лъпотоу свонмь дшамь. кнднте лювнте н раунте се. юлнко же хотеть гр-ьхь4) тмоу бврифн. н мира сего тлю5) бложетн.
II6 * 8) ЮЛНКО жнтню райскою ЮБрССТН.
20. н ।ЗБ-кжатн б ©"гни горефаго. кьньмЕте') нни б всего ) оума. слышите слокинскь народь вьсь. слышите слово б ка во9) нрнде. слово нже крьмнть дше тлвуьскню.
25. слово юже криннть10) срца и оумы. слово в'са готовая бл познлтн ико11) ко Бе?‘скьта радость не воудеть. <5коу12) вндшрю бжню тйарь всоу нь все нн депо нн видимо юсть.13)
30 тако н дша всака везь коуковь.14) не вндецм! бжнн закона довр-к. Закона книжна дховнаго.15) Закона par бжнн ивлиюфе. кын бо слоухь громнаго тоутна.
35. не cAijuiaeb16) можеть бд боитн се. ноздрн же пакн ije-m не оухдюфн. како разоумию/се17) бжню yio.
J) тл’Ьни1в П.
2) н 8ч<тк 77.
3) к’« народы 77.
‘ rp-byivekk 77.
*) тли, П.
6) - X.
’) KkHo yuiHTi 77. — слышите Т.
8) сконто X. П. Т.
’) - 77.
10) кркмнтк X.
,1) ик«ж< 77. X.
“) шноу X.
и) нк к’« Б».Чк се±т4 Hi aino кнммв 77.
и) Е«з'слокссна П. безъ книгь Г.
1S) дш1к'наго 77. Въ X. стой оше едийъ стихъ: ико ракнн cppt и икс.
1Г’) Въ 77. обърнато: слышдкк hi.
,7) рдзоулекютк X. П.
341
оустл бо1) нже слад’кд не уюють. нко камсна твореть улвъка.
40. плус2) же сего дим Бе^воуков'нА.3) мр’твд нкл1Л1€т'се вь улкц-кх*. сё же к се мы Брлтнге здмышлнюфе. глгемь св-кть покаюцп..
геже удвкн в’се Лтлоуунть
45. & жнтнн скот ска н похотн. да не оумь нмоуфе нерл^оум’нь тоужннм’ ге^ы'комь еды шефе слово. НКО МОДНА ^ВОНА Г1Л слышите. сё4) во сты Пав’ль оууе ре.
50. млтвоу свою вьздлгё пр-кже воу. нко хофю словесь петь нздрефн. ДА Н В*се БрАТНН5) рАЗОуМ-БЮТЬ. неже тмоу словесь нерлзоумьнь. кын б улвкь не рлзоумъгеть.
55. кын не прнлож1ть прнтус моудрыге СКА^АЮфА БССОДЫ ПрАВН НАМЬ. НКО6) БО ТЛН пльтехь НАСТОНТЬ. все тлефн7) пл те гнои гногёфн. ЮГА СВО1€ГО БрАШ*НА НС НМАТЬ.
60. ТАКО8) ДША ВСЛКА9) ^ПАДАЮТЬ ЖН^Н|". БЖНН не ЙМОуфН Ж1ВОТА. юга слокесе бжна не слышнть. нноу же плкн прнт’ую моудроу ^«ло. да глгемь YABipi лювефе се.
65. хотефе расти вжигемь рлстомь.
кто во кгры' сёге не въсть прАвы.10) нко съмене плдаю'фс на ннв-б.
ТАКО НА срцнхь УЛВУС1|-БХЬ.
Тр-ББОуЮфе ДЬЖА БЖНН воуквь.11)
70. ДА вьзрлстеть ПЛОДЬ БЖНН ПАУС, кто можеть прнт’те в*се. двлнуАю'фе везь кннгь гезыкн.
«) ж. X.
* 1 + ж( X.
• - X.
4 | ТАКО X.
* ) Вместо KOI SpATHia, въ П стон: прочий.
6) мкожс п. X.
*) + и П. X.
*) 1- И X. ~
®) к'САКДД ДША П.
’°’ Н’ксТЬ ПрАКЫН X.
П) БЖННМН БОу*К*1ДМН 77.
342
нс кь глеи смысльн« глюфе.
НН Афё К^ЫКН КСЛ ОуМ-БКТЬ.
75. можеть ска^атн немфь енхь.
(ОБАУе СВОЮ I1QHTYH) ДА Приставлю МНОГЪ ОуМЬ ВЬ МЛЛ« р«¥Н К А же. КАЗН БО ЕСН БСЗЬ ККНГЬ Н^ЫКН.
прлтн сс немогоуфе бсзь юроужн1А.
80. сь протнв'ннкомь ДШЬ НАШНХЬ. ГОТОВЯ ВЬ ПЛ-ВМЬ МОукЫ BtYHbltC. нже ко ю^ьн|н не лювнте1) врдгл. Брлтн же се мыслефе с ннмь ;«ло. £)врь^«те понлеж'но оумоу днрн.
85. шроужнй прнгем'ше тврьдо ннга.
•еже ккють кннгы пне.
главк троуфе2 *) непр?А;нн вед’мн. ') воуквн бо сиге нже прннметь. моудрость хсь глеть.
90. ii дше влше кр-впнть.4) аплн же сь прркы ксн. нже бо5) енхь словсса глюфе. ПООБН1 Боудоуть врАГА ОуБНТН. ПОБЪДОу прнкосефе6) кь Боу довроу.
95. пльтн Б-вжефб тлю гно1ев‘кы1е. пльтнгё геже жнкоть iako кь сн«. не пАДАЮфе крин ко же стогефе. Боу lABAbllie7) IAKO ХрАБрН.
стоюфе & десноую оу8) бжнп пръетолл. 100. №ГДА <огшсм' соуднть ю^ыкомь.
рауюфе се сь англы вь в«кы.
прно БА СЛАКефС 1ЛЛТНВАГО. всегдл9) книжными п-ьмн. Боу НОЮфе YAKKI мнлоуюфемоу 105. IAKO томоу П0БА1СТЬ ВСАКА СЛАВА.
УЬСТЬ же К ХВАЛА БЖН1А выноу10) сь ои/емь н сь стымь !) дхоиь.
108. вь в«кн в«комь & всею тварн.
амнь
’) НС ЛЮЕСТк П.
2) СкК0ОуНМК>ф1 77.
s) - п.
4) сукр-кпнть П.
- п.
6) Пр0С«|1С X.
7) кь goy нклыис сс П. X.
8) - Н П. X.
9) кьнюга П.
10) всего П.
п) пр’Ьстысик X.
343
Отъ кое време е тоя бележитъ прогласъ и кой е билъ иеговъ съчинитель? Вече самото съдържание на стихотворе-нието ни упжтва къмъ Кирило-Методиевото време, когато славянит'Ь се сдобиватъ съ книга на свой езикъ. Загла-нието пъкъ, акр и поставено не отъ самия авторъ, защото той не може да каже за себе си „блаженъ нашъ учитель", както е въ тритЬ старши преписа, или „свети Кирилъ", както е въ младшия преписъ, сё пакъ именува за авторъ Константина философа, или свети Кирила първоучителя на славянитк Имайки предъ видъ дейностьта на Константина-Кирила философа, както и надслова на прогласа и неговото г ьдържание, н-Ькои слависта бЪха на мнение, че стихотворение™ е дЬло на самия Константина-Кирила. По-късно, когато се узна нЪщо повече за неговия съименникъ, бъл-гпрския писатель Константинъ Преславски, авторството на прогласа почна да се отдава на тоя последняя. Ако и въ ньрвото издание на тая книга да се придържахъ до пторото мнение, сега, преценявайки съображенията за и про-тииъ, не намирамъ докази, конто да ме убедятъ решително и едното или за другото мнение. Така, логично е да се донусне, че Кирилъ философъ, който превежда евангелието на славянски и го пропов’Ьдва срЪдъ славянигЬ, е могълъ да иппише единъ прогласъ (възвещение. предговоръ) къмъ своя । реводъ и въ него да каже: длрь ко нжть & ва сь дань ... н же ксть дарь. Мато-ен Мар’ко Лоука 1<оань . . . слышите глоктнекь народь вьсь. слышите слои» (Т> ва во приде . . . По-късно, при преписването на евангелието, не само на н борното, но и на четвероевангелието, н-Ькой отъ прЬкит^ или отъ духовнитЬ ученици на Кирила философа, който е Шаелъ за книжовнит-fe трудове на славянския първоучитель, г ноставилъ надслова на прогласа: Блженаго оуунтелм нашего Константина философа слоко. И наистина, прогласъть се Памира въ началото на четвероевангелието и въ трит-fe старши преписа. Отъ друга страна, известна ни е голЪмата Кирилова Мцчь къмъ стихотворната форма. Младъ още, въ Солунъ, Кирилъ бива плененъ отъ дивната поезия на Григория Богослова, профаннит’К образи на чийто религиозни стихове тъй ШНЛНчали СрЪднов-Кковния четецъ. Въ Херсонъ, въ честь на НгкрититЪ св. Климентови мощи, той съчинява химнъ, който п най-добриять римски елинистъ въ него време, Анастасий
344
библиотекарь, не дръзнува да преведе на латински, за да не наруши стройната ритмика на Кириловата поезия.
Но сё така и Константинъ Преславски, който е бил> ученикъ на св. Методия — оучнк сы Жедодок*, е могълъ да бжде авторъ на прог ласа: Константинъ ще да е бил, отъ ония Методиеви ученици, конто, следъ смъртьта па тЪхния учитель въ 885 г., бивать продадени въ Венеция като роби, сетне откупени отъ византийски царски санов никъ, доведени въ Цариградъ и оттамъ преминали въ Бъл гария. Срв. стр. 306. Въ България Константинъ се предава вл книжовна работа. Като пресвитеръ, той пише своето Поучи телно евангелие, а по-сетне, като епископъ, превежда, по запо в^дь на царь Симеона, словата на Атанасия Александрийск и противъ арианитЬ, и въ 907 г. ги преписва черноризец). Тудоръ Доксовъ въ Симеоновия монастиръ на р-Ька Тича Съображенията, конто говорятъ въ полза на Константин i Преславски, като авторъ на прогласа, сж. следнигЬ по-главпв Първо, Константинъ е първиятъ известенъ старобългарсю) писатель, който пише стихове — неговата прочута азбучвл молитва-акростихъ. Второ, сжщиятъ духъ, вложенъ въ азбуч ната молитва и въ прогласа. Трето, 12-сричниятъ разм'Ьрь въ тия две стихотворения. Четвърто, името Константин)., което стой въ надслова на прогласа и което отъ преписпл читЬ е било смЪсено съ това на Константина или Кири пл философа. Има обаче и белези, конто говорятъ противъ Кои стантина Преславски като авторъ на прогласа. Прогласътъ с предисловие къмъ евангелието, току-що преведено за слан л нитЬ, а тоя преводъ не е билъ дЪло на Константина Пр<-славски, а на Константина-Кирила. Константинъ Преславс и наистина е написалъ нед-Ьлни евангелски беседи, така нари чаното Поучителното евангелие, но тоя сборникъ си има в< и-свой предговоръ, изложенъ въ проза и стоещъ далечъ по ду: ь и форма отъ прогласа; като встжпление къмъ сжщия сбор никъ въ началото е поставсна и азбучната молитва на К< н стантина Преславски. За уяснение на въпроса би допринесло сравнителното проучване отъ едва страна езика въ прогласа и въ произведенията на Константина Преславски, а отъ др у и на стихосложната форма въ азбучната молитва и въ прог/i.n ।
345
XXXIX
Служба на св. Ивана Рилски на 18 августъ
(Сионски миней отъ 1451 г.)
Отъ житията и службитЪ на св. Ивана Рилски знаемъ» че бележитиятъ рилски пустинникъ и основатель на бъл-। фското монашество се поминалъ на 18 августъ 946 год. Пеговата слава почнала още въ Рилския монастиръ, обаче истинското си светителско достоинство получилъ, следъ като дСтанкит), му били пренесени отъ царь Петра въ СрЪдецъ. Оттогава той почналъ да се тачи като Ор'кдсчкскыи скФ-тилникъ, поикала срЖдечксклм, лрозАБлшш ср-кдеткское, за да мине следъ това славата му въ ц'Ьло Българско, гдето „сче се възпЪва като съгрджлнинъ Блъгарш* и се величае „„редъ съ св. Кирила и Методия: сняли же ггктъ кжди Ц'ЦЪ Iw ПОуСТЫНА Р'ЫЛКСКЖкЛ.
Като били пренесени въ СрЪдецъ, останкитЬ на светеца ( или положени временно въ епископската църква, после въ църквата Св. евангелистъ и апостолъ Лука и най-сстне въ „прочно съградена на името на св. Ивана каменна църква, „ОЯТО се намирала близо до градската крепость и била с I. ждана отъ единъ почитатель на светеца, маджарскиятъ бнляринъ Грудасъ. Кога точно е била съградена тая ка-мсцна църква, не се знае. Известно е само, че „второго Положение на мощигЬ му“ (т. е. на св. Ивана) е станало въ 1097 г. (срв. първото печатно издание на Пролога, Москва 1042 г., листъ 227).
Началната св. Иванова служба, съчинена още въ Рила, Ct, време е била проширявана и преработвана. Ето защо ссгашнит-Ь нейни преписи не се покриватъ напълно, а на Ьста съвсЬмъ се различаватъ. ПреправкитЬ сж ставали *Ш(И въ Ср-Ьдецъ, други въ самия Рилски монастиръ, Трети въ Търново, следъ като т-Ьлото на св. Ивана било п| „несено въ 1195 г. въ новата българска столица. Тр^бва при това да се забележи, че поради двата праздника на «иетеца — единъ на 18 августъ (успение на св. Ивана млски) и другъ на 19 октомврий (пренасяне на мо-nijl'f b му), имало е и две служби, въ конто, покрай еднаквитЬ СгиХири, намираме и други съвсЬмъ различии. При прера-Витката на службата сж били внасяни не само нови сти
346
хири, но и старигЬ сж бивали стилизувани отчасти другояче. Ето.за примЪръ една първична рилска стихира, оправсиа следъ като св. Ивановото т-Ьло било пренесено въ София
(Скопски миней)
Bl постниц® къзсЬ’ишКн нро-ы>'крлзоклн№ ноустыннос къзпн'таше Ры ленда го екктнднпкл слокесин нхнмн късн кзднын да ио,хвали ml . . .
(Драгановъ миней)
Кт. IIOCTHIII|® К7.С11ПКП1НМ L про шердзокдннё нисты иное kwihttiuh € е y l с к д го св it н л н и к а с.х« весы' ц«нынми к'сн E-spiio no«» линт, . . .
Тукъ печатамъ службата отъ 18 августъ, както я нам!, рихъ въ минея отъ 1451 г., български изводъ. Преписахг я въ Скопйе, въ нЬкогашната българска митрополия, гдето се съхраняваше ржкописътъ. Текстътъ е ясенъ и изводътт. издържанъ. Съдържанието показва, че главното ядро на служ бата е било съчинено въ Рила презъ X в. Сё презъ сжщпя вЪкъ, при царь Петра, когато останкитЪ на светеца били пренесени въ Срфдецъ, въ службата се явяватъ нови ср I дешки стихири. Такова е наприм!ръ следното п-Ьсноп-Ьпиг отъ времето, когато българит-h били см-Ьтани още за ново по,кръстенъ народъ, когато езическит'Ь старобългарски и би гомилски гледища се противЪли на християнското учеши за възкресението на тЪлата, когато още сж.ществувало ньр вото българско царство: „О ти избрано стадо Христово и вЪрни съборе новопокръетенй люде, елате да << притечемъ всички въ деня на честната паметь на пре блажения отца Ивана, който просия въ Рилската плаиипа и сега дойде при насъ. Ето, предъ насъ лежи иеговою всечестно гЬло; то крепи у насъ чистата в*Ьра и събаря еретическигЬ М/вдрувания на ония, конто не в-Ьрватъ в i. възкресението; то и следъ смъртьта дава зракъ па сл'Ьпит'Ь, чрезъ него хромит-fe прохождатъ, схванатитК < <• разпущатъ, изнемощ'ЬлитЬ заякватъ, бЪсовет'Ь изчеЪнап. и нашитЪ благов’Ьрни царе укрепватъ срсщу про тивницитЪ" . . . Събранит-fe ср^дечани се приканватъ i1 прославятъ св. Ивана не само защото е божи угодникъ, но и защото е изл-Ьзълъ отъ т-Ьхната българска ср^да: „Рад.1 ill се отче Иване, ти който си наша пустинна красота; радваЛ се Ср-Ьдешка (Софийска) митрополио; радвай се отче Ив.пк съгражданино на българитЪ!".
347
При печатането изпущамъ стихиритЪ, конто се отнасятъ до МАченицитЪ Флоръ и Лавъръ, чествувани въ сжщия день; запазвамъ обаче богородичнитЪ.
+ Мца Т(Г', hi (августъ). Cfы мнкь фаора и Лавра.
"Г
Къ тъжё днь , прсстаклсше прповнаго омр нашею Чю-анпа , листы ножптелъ Рылскдаго.
Па малин вернн
По с д. н пое стры стми (Sifts гла н по О) приела
Разима ск-втлосйа икрашад сд . и запокъмн бжткными ПрОСВЪТНБ СН ДША . Н ТЛЪННЫН Н МНМОТеКАфП некригль ecu. Й зсмла съ земннмн бстакнль ёсн . въ пестыггкхь жнтн из колнль есн . ха nave късъ възлюбнль ёсн ’1юанне . ёгоже мКн да спеть дша наша 1ако млтнкь . -+-
Нхжс ©ко нс кндъ кн ихо слыша кн на cpije vakb не възыдоша , гаже бъ иготбка того възлюблыпнмь нхже СНХЬ ты' къзжелъвь "1юлннс Бгбдъхновённе . възыгнакндъль ёсн мирское см-кшёнТе . н къ ги ни ёднноми прнтсклъ есн ТОМ» помолн сд да спеть дша нашд -+-
ПофёнТемь прповне н БД«н1емь имь сбои оунстнвь н къзыде на высота нбнаа . н въ хвъ слав* съ лгглн прно НрЪСТОНШН . МОЛА СА ВЪУНОМИ 1|рЮ ДЛрОКЛТН НСБНАА ПОБЪДЖ нирноми 1|рю на съпостатн . н отыми сн млтвамн спан на Лё Iwane : ч-
Люсёзно кл«|1; послъдовааь ёсн б младыхь ноктен . того < ьврьшад повелънТа. н блгла nave нежели млъкю възпит-Ы1ь Ecu Н възрасть КЪ 1|1:ЛОМАДр1Н Н YliCTOTfi. КЪ ДЮ БЖ1Н прн-ХОДА н HouYaA са ха бертль ёсн того пръБлажснс нмоли, ДА спеть ДША наша iako млрдь -+-
Сла гла s -+-
Гллша послишаль есн влтнла 1<д&нне, спи глдфн . иже Хбфеть въ слъ мене нтн да съткорнть бвръжёше само севе б въеъ . н крть свои къземь да посл-ёдиеть мн . бставнвь MiipcKoe смъшен1€ н жнтТе тлъАфее . ii сам секс съ рлсплль dcil . iako пастырю юкуа носл-кдовалъ ёсн хи . н къ едем 4№>а пажн рау'д са къселнль са ёсн -н
348
1| нн гад д ;
Прте1) вьспонмь люд|'е . пръстжА двж ytma . нз недже нензренно прондё въпльфынес сд слово (Svee . зокмфсс и ГДАфб, БЛвёнА ты" ВЪ ЖСНА . БААжёнНО Ypt30 въмъстнвшее ХА . ВЪ ТОГО СТОЮ рЖК8 ДШЖ ПрЪДАВН1Н . млн пръутлл сптн СД ДШАМЬ НАШНМЬ Н-
На ст°вно пр3лики ГЛА к . по , Кынмн похвалннмн
Кымн хкднмн оустнлмн ИБЛАЖНМЬ БЦЛ» . утнъншжд твлрн. н стъншжд херивТмь н въсъ лггль . пръстбль цревь непоко-ЛЪБИМ1Н . ДЮМЬ ВЪ НСМЖС ВЪССЛН СД ВЫШН1Н . СПС6Н1С мира, БЖ16 OCipCHIC . ПОДАВААфОМ» върнынмъ ВЪ КЖТДНЪН HAMATH СА , БОГАТНО КСЛ1Ж МАТЬ : -+-
С” , Въскрнн гГ въ по
КаА СТрЛШНАА ПЪН1А , 1АЖС принесшим ТН ТОГДА ДК1Е. юкрть твоего юдрл стомще въен лпХн . ёже тюдесно въп'1ЖфС. ВЪЗНМАЕТ СЛ 1/рСВА ПОЛАТА . ВЪЗНОСНТ СА КОВуёгЬ СфСШЛ. вр^ТА ВЪЗМЪТС СД , ПВО ДА БЖ1А дверь ВЪННДСТЬ ВЪ рЛ дость . мнровн непръстАнно прбедфн вслУм млть : +
С’ , Клдт СА гь Двд« нстн
Каа ДХОВНА ПЪША НННЪ прННСсбшЖ ТН бЪСёст'АА . ИБО Бесъмртнъ1мь оуспёнТсм сн , весь мнрь остыла есн . н къ пръмнрнымь пръншлА есн . довротж зрътн въеедръжнтелъ и СЪ СНМЬ ГАНО MATH рАДОЕАТН СА , АГГЛКЫМ ТА ТННОМЬ ДАрОНО САфНМЬ YTAA . Н ДШАМЬ НрАВСДНЫХЬ . СЪ ННМН ЖС ПроСН НА велим млт : -+-
Слд ГЛА е -4-
Приб вне WY€ Чщлнне . Й МЛАДСНСТКи ДОБрОДЪТЕЛЬ при лёжно ндръжАль есн . съем быль есн стмн дх» . й й него прюмь уюдесемь дънстко . оув'Ьрнль есн тлкн пръОБыдътн СЛАВЫ . НННЪ же ежткны СВЪТЙ YHCTt проскъфень . просвети НАША МЫСЛИ (OYe IgIAHHC .* Ч-
II нн нрл3 глл тъже
Къспонтс люд1€ млтерн ба нашего къепбнте . дне бо въсесвътлжА дшм свож . въ преттою дллнйо. нже нз нем къпльфьшАго са пръдАеть . ёгоже н молнтъ непръетлнно длро bath къселенън мнрь . н велим млть +
Трб ГЛА А . 11ОКААН1Ю OCHOBAHIC . НфН НАПрЪ Ч
*) Срещу прАт« (пр1ид-кт«) на полето стой: пра'
349
Пл келнцен верни . стлю , Бллже'нь мл' , на гн възва , по с и. н пос стры гла л. по , йены ТШЮМЬ Ч—
Къ постнице еъзсТавш1’п проюБразоЕАН1е . поустынное възпнтъше . Рылскааго свътнлннка . словёснн пенмн въсн верный да похва'лнмь . збвжфе и глдфе , раун са велнкАА слава . нже въ наша дни 1лвн са пръБЛАжене : ч-
По сръ двб'ю живот» въразкмн СА . влгооугодно мерило ноставнль есн юте . ибо тлелфла оставнль есн . развмевже ирно ПрЪБЫВаЖфАА . н к то м» правило TBOA ДША оусръдно нреБлажёне съвръшнль есн ч-
Рауешн са вндевь , съвръшен|'е тр»довь твои блажснс. йхже ©ко не виде нн »хо слыша довротн рлнскыА . въз-пр1ёиь стое въздааше пбдвнгь твои . ciaa блгтнж твоей клажёне . тело нм?н неразрешимо ; ч-
Съ НВНЫМН КОИНСТВЫ НННе ВЪДВАрЪАТ СА . н съ ирр-Y вс кымн лики , Н СЪ АПЛСКЫМН МНЮ CTBIH . ВЪЗС1АВШ0М» 1ф«ж е ВЪ ПОСТННЦе . МОЛ! ШН СА ЗА ПрНХОДАфЛА вероя къ твоём» гро'вн . й въее напасти нзбаентн са дшамь наши : ч-
Свож нлдёждж възложнль есн твбрцн своёмоу н воу. сл'мь сект, прнвёль ёсн влГе . юнже гадра Йкръзлёт тн . н млекю пнтеет сл . дша пнтъАфнхь пнслнТа . нбном» цретвно маслинка съткорн та юте . въеъмн върнымн потнтаёма : ч-
Славл ГЛА S
ПрТндъте православны съвюры . дхбвно възраунм са. дне бо пръмлдрш л1юаннь въ плмать скол съвралъ ё на. т-(<:ке възьп1нмь къ нем» . рау н са пвстыннаа красото юте itAiiib "1юанне . ра'ун са Сръдетьскаа мнтропбл|'е , Блъгарю СЪгрйжданнне . непръетан мола са х» воу . ю нже върол н Л1ОКОК1Л , ТЬТАфН ПАМА ТВОЛ Ч-
Н нн прл3 гла тъже s
Пр|’ндъте въссмнрное вспеше, въсенепорютныА бца празнв-IIM& . дне ко агглн тръжьствоужть . ттно'е пр«ставлён1е кожи МАТсрс . н къ весёлпо на зеины съзывлёть . въпнтн не МЛ’Ктнымь гласю . ра н са пръетавлыша са й землл . ii къ нннынмь ювытълемь пръеелшн са . раун са 1лже оутеннтьскын дп'кь , ЮБЛАКЮ ЛЕГКОМ!, въ ёднно съкракпнн . рл'ун СА оупо-Kiiiik н cnceHie наше . та бо хртТанскын рю непрестанно клажнмь ч-
350
Къхю' ПрО ДНЮ . Н 11ДрНМ?А Г . НфН Wile МЦЛ но ё. въ слкв-ь стго "A-eaHaci’a “'Дв'Юскаго г -+-
На ЛНТ1Н стры гла к . саглаЪны : -+-
Въздръжателное ыкнтсше съеравь ка земли прподвне (юанне . и стртемь прнлогы тетёшеиь слъзь твои , въсд ыираундь есн лъствнца вжтвнаа н ттнаа на ибо възвбддфн ВЪСТМЬ IABH СА БГОПр1АТНОе ЖНТ1С твое . БЛГО¥ЬСТ1Д БО ПЛОДЫ ПОКАЗКА . Н 111/1Л1СШН ТШН НСМОфН СТртСМЬ . В«рНО ВЬП^фНМ тн . раун сд въстбка ^в-ёздо златозарнаа н ннсокоуАфниь скътнло н пастырю . раун са пръславне, пвстыне дбврынмь ювца . н i/рккн ythoc оутвръжёнУе . раун сд Блжддфнмь ве-днкын НАСтавкнуе . раун са наша похвале . н въселёнън радо ва'Hie светло : ч-
Нже на зеидн аггдь . н на нвсехь удка бж'Тд . мнровн БДгоккрашёнТе . насдаже'нТе багын довродттслен . пбстннкю похвала 1юанна потьт-емь . насажден ко въ д®и« кж'н, процьвте праведно . н iako кёдрь въ инеты нн нмнюжн стадо хко словёсныхь ювець пр«поБТемь н правдой . -+-
Гл* А -н
Нже stew л£кав1А стрелы съкришнвь блготТж бжтьвнож. н злобой н довлёша нхь. въс*иь сказаль есн Бжтвнымин оутенн . бжтвнымн панТн дклнетаёш, . ннюкнАфнмь вгозаренк евътнлннкь быль есн . н пнетынн пръкын оукраентель . н бо ЛАфнмь нскнснъншТн , н ттны крЧУ!. пръвоюБразень . натръ-танУе доБродътелна жнтТа юте (ыанне ; -+-
Yhctih дшёж н ерцемь . аггь зеины улкь невёснын. двьства' оуунтель . въздръжанТа нзвъетное мърндо 1<оанне. жнвын съ влкож сн . н немлъуное славослбвТе влажёне . съ агглн н съ прпоБнымн , ii съ въеёмн мнкы семи прннбед. твбрдфЖА тн сфённжд памд : -+-
Гла е .
Прповне WYC 1юанне . ты" къ нстннж ПКН СА ПОСТННКЫ похвала . н прлвовърТю крепость . въсёлен«н евътнло незл хбднмое . лъстнваго врага не нвоа са . н оустрашёша ве^кожна не оустрашн сл . ю блгтн Блажёне . жже пръмждръно попрали есн лъсть бс^божнжа . 45 нежже на нзвавн : + (ла гда ё -+-
Раун сд поустынное оукрашёнУе . влгоАха'нТа нзплънъд въеж въеелёнжж горы н хлъмн нсплънъд п-ыиа . н црккн
351
к ьсл; кентавь сте . бы аггломь съжи'тель . плъкн бъсовскыа •i тъмж ересемь олзарад . и въсекж лъсть из корене но-Тревлед . тъмже къ вышнее жплтрс въселн сд . пльтьскаа оу-нм'сшл бкртгь . прпбвне буе 1<олнне хоу кбу ноли сд. УфОКАТН ДН1ЛМЬ НДШНМЬ мнрк И КвЛ1Ж МАТЬ * -+-
II ин пра3 гла тъже .
Прте празнолюбнын съвбрь прте и ликь да състлвнмь. нрГС кънулнмь lituii ||ркбкь . оупокосшемь ковтёга Бж!а. дЦ|. во ибо простнраеть недра . прГемлё рбжьишд вьскмн шжъм'ёстнмаго . н земле нстоуннкь жизни , бдлдфн вавёнТе. «^краша'ёт сд бголътемь . агглн лнкь съставлъжть съ лили, н.ьлсно възырадфе . б живота къ жнкоть прт.стдклесмм, |>и i ||Шй;а наудлннка жизни . въсн поклоном сд ён молдфе сд. кроила прнсвоен1л не забждн дво bayijc . верно празнндфн иьгёстое тн оуспёше -+- *
На сткно стры гла ё . по , Раун сд по :
Раун сд агглскымь лнкомь съвесёдннуе , вышнишь Ito-nine . жнт?е во cie бУс на земли кънстннж , довродетелне шикнль есн . 1авль сд претто н нееккръно зрьцало . скето-«лрН1А лкуа блистай прУемь . дха стго превоглте . гем я; с >'|Ареемь зръше Бждкфаа въе-ё пре гла б вжтвнаго свето-и«лён1А . поба сд хвн . ёгоже моли дша наши дароватн кслУл; НЛ11> -н
W гу1> А Ф А -к
с Ythaa пре гмь съмрь прповны: н-
(Йуе Бгбмждре 1<оянне . стрнамн слъзнымн просвети свои оуш> Н КЪ Г» Б6С1> ДОБАВЬ ПрЪСВЪТЛЫМН YHCTOTAMH . СЪКТЪ-и < стльпа аъсесвътлдаго . блго¥ьст1А свет<о CHA . гавн са «ллжене мннхю похвала . н нннъ въеъ нн съхранън млт «ймп сн :
(с , Блджёнь МЯЖЬ БОАН СД ГА
(Оуе превлажёне 1(оаннс . ты' въ Утробе материн б 'llлл нарень бы , из неплбве прошё . гокоже дрёвле 1<олннь hpiiircab , пнетыннын iabh сд звезда незаходнмаа . мракь |р«ХЙнын въежди проганъд . помънн Блажёне твордф^д тн н«»м( къ ги . прбсд бцгфеше прежде исхода жнтёнскаго -+-
Слава гла д -+-
Поусты иное възлюбнкь жнт|'е . н аггкое възпр1вмь |лоул;ён1е . н мнрь възнендкндъ н лъсть времённкд . ii
352
1ЛК11 СА MlipK СЕЪТНЛО КЪсёсКеТАОе . АГГСЛОМЬ СЪПрнУЬСТНВК!.. Н ПНСТЫННЫМЬ БОЖ.ёсТЬКНОС ОуКрАШС1Не . СКрЪБАфН радости Н НСМОфНЫМЬ Н1|ЪЛНТСАБ . керны СНСёнТе , ПрНПЛДЯАфНМЬ КЪ paif-f; мсирен ткон . прповне юте млн ха ба, мире къселснеп дароватн . н дшамь наши кеЛ1Ж мать : ч-
u -J 'л''1д
п нн пра3 гла тъ
ДВЬСКЖА пень КЪЗПОНМЬ ЛЮД1С Х« БОу • Приведет СА црю ДВЫ ВЪЗСЛЪ СА . Н НСКрЪНА СА ПрНВСДАТ СА ВЪ KCCCAIC II радость . ибо й Семене Двва , саже ради мы овожнхй са къ ржк« своего сна н клкж . славно н выше слова престав леёт са . ёнже iako матери вжш въепеважфе въп1емь н глень спи на нсповъдААфнх та вцж й въеекого оБьстоаша . н из БАКИ й БЪДЬ ДША Ha'lllA : ч-
Тро гла а
Покаянно бенованТе , проннелша оумнлен1€ . дхбвнлю съвръшёша . равно бы аггломь жппс твоё прповне . кт. млтва бо н къ пофен1н н къ сльзя превываА myc 1б>янн< слава дявшом» тн крепость . слава кенуавшомоу та . слава ДЪДфОМН Т0Б0Ж ВЪСЪМЬ Н1{ЪлёН1С : Ч—
И пр3аник :• на ур на въ гь тро прповномн к . ii пра3 , а'1' :• по а стаю ее гла д. по , Къзнё са ^kaiiiio га своего носледбвдль ёсн . мнрь остявнль сен н въеъ мп'ри прекрасная нръБла'жснс 1<оанне . нрт.тръпёль сев поустыннос ОЗАОБлёнТс оуеръдно . плъкы же йрннж БЪСЙ мжжьскын . ттмже твож па мл прно иънмн възхвалъемь верно i
К Сла н нн пря3 гла тъже н по !Лвн дне
Сла'внож памдтнж твоёж . къселённая нсксфсст кныме дхю пръоукрашена . оумно съ вссслТсмь зовет тн . pay и ел дко хрТ1янй похвяло : -ч-
По в ст aS ее гла s. по , Млрд|'л дкерн : -+-
Постинуьскыа подвиги 1авнль ёсн н стртотръпеуьскм В«Н1|СМЬ БВАЗС СА . БСЗНАЬТНО БО съ врягы вряв СА ВЪ Т-КДССЫ н въса побъднаь есн . днвншж са агглн тръпен!» твоёмоу КЪ ПЛЪТН БО ТЪ ЖНТ1Ю НПОЬН СА . ИЖ Х8 БОу ®¥С 6 НЛ III»-молн са ептн са на : -+-
Слака н нн ир3анк» . гла тъже +
Твое преставлен1С ттаа . въен верным възхкялъАфС ни ём та . престякн бо са й зсмла й живота жнвоть . ii ёсн’ на нбсс ьвн моллфн са . нзбавнтн са й ве рюдк уавуьском»
По полгёлен съ гла е . по , Съ бс.зна : -+-
Присели и кь ты" бы й земля йуьства сн . н въсж любовь кь зсмнжа дставнвь . глвн сд стлъпь до иксе пвлёнь йуе. нл гора; възше н тлкы нАСтавлъёшн нл плть спсёнгл . 1юлнне ннстыножнтелю Рылскын . тъмже въселнл сд ёсн въ кротки п.млд : -+-
Слл н нн пр3л глл тъже , н nofiie :
Хггль МНЮСТКА СЛАВОСЛОВЯТ ТА . УЛУЬСКЫН ры върно поём ТА. I ко Пр-ЁСТАВН СА й землд къ рожыномоу СА нз ТЕБЕ кце УТЛА, н iiifiit нже върож прлзнндфнмь твоё дво пръстАКлёнТе : -+-
Та лнтТфю а . д го гла. про ГЛА д . Y’thaa ii pt гмь съмрть прпо'Бны . с Yto въздамь ген й въсъ. въсч дыше . w м г мг . по н мь 1|гллмъ стрх САМГЛСА ГЛА 8 : -+-
Горл НБСН НОБЛЪШЕ СА пр|ёмлдфн свътнлннка поустын-I НАГО <ЙЦА ItOAHHA . ПКО MATH МЛАДЕНЦА , СТАрОСТ1Ж (ОУСЖ. I । же прповне йуе гако йрёль сты дхю нрил-ётад горы н I > I.TIItJ рыЛСКЫА въпснрь . й) крлснодшьне . ПрОСВЪфЛД I ^рныд ПрнТеКАЖфЖА КЪ УТИЪН рАЦ-К ТВОЕЙ . ВЕСЕЛО ВЪСПЪ-L тёиь . съ вцеж молн сл о спеши двшл'мь на'шнмь : -+-
Та КАПО) прл3 СЪ I рмомь НА s . н прповном» , н МННКЙ ДВА КАНЮНА НА Н : КАНЙ ПрПОЕНОМН ®L|H 1юАН1№ , ГЛА А ПЪ А . IpMO . ТКОА ПОБЪДНТЕЛ
КрЪПКЖА СЪ ВЫСОТН НОМОфЬ . Н ПрОСВЪфЕНГС МН ПОСЛН |1А.ШМВ . ГАКО ДА равное АГГЛЮ ТВОЕ ЖНТ1Е НА землн похвллнмь. (нже 1(1)лнне нстоуннкь уюдесемь бы : -+-
1Дко др-ёво (ОУЕ НАСАЖЕННО ВЪ ПрГНСХОДНфН ВОДЬ . Н ПрО-ёсн iako ксдрь нже въ Лнвл'нъ досрод-ётелмн , бжтвнымн 1нно»жнль ёсн прповне . н бсънъёшн нхже неджжны дпллъ’жть Мо»«К« : -Ь
Къг1спрь жнтге наше , н на нвсё пръБывАнТе . гакоже НиМШАЛЬ ёсн , II ОСТАВНАЬ ёсн земля ЙУЬСТВА СН . МНрСКАА IЦ1АСНАЛ нрътёкль ёсн . н пръеелнл сд есн къ тлмо ежфомк О р ШЫКАН но : +
К Оумы НБНЫН IABHIUA ТАИНО . 1аКЮВЛА ВЪЗХОДЖфЖД Иктанцж , такоже н ннзхбддфжд . твое бце стрл'шное рбжь-|1 ’ '0 HpOIABAtETb . ДОЕДЗААфГН БО ДО НБСЬ . СЪ СТрЛХЙ оу-ГСММТЬ : -+-
П'мгарски старини из*ь Македония 23
354
Пъ г. Грмо . Сдннь съкъдт :•
ОуМрЪТВНЛЬ ССН ПОХОТИ ПЛЪТЬСКЫА . 1АКОЖС ¥АДО БА НА ШСГО . НС рОДНК СА Й ПОХОТИ ПЛЬТЬСКЫА , НЖ CNb БЫ КЫШ Htro БАГтКЖ . И IAKO жрткп» ЙУЬСКЫ Прдль ССН . ПрЪБЫКА ДфСС !|ртко ТОГО ВЪЗАЮВЛЬШНМЬ Ч-
(Оуистнль ССН Т«АО И ДШЖ , 1АКОЖС МйусН ЗАПОВЪДА (НАЬТЪНОМЬ , ДИЬМН МНЮЖАНШИМН . Н НА ГОрЖ ВЪШ€ ПрЪПОБШ. ПОСТОМЬ IAKO БбЗПЛЬТСНЬ ПрЪБЫВАЛШе . полаунль ёсн СГОНИ ДЪННАА ДХОКНОЖ БАТТ1Ж : ч—
Рлзамомь ОукрАСНВ СН ВМЬ КЪ ЮНОСТИ НЛЪТЬСТЪИ . Соло МЙНА старость стажлль ёсн . » късж' мнрскжл СЛАДОСТрТНЖА ПНфЖ пръмннжвь . Н ПОТЬфА СЛ НССТАрЪЖфЖА СА СТАзЛти ЛАЬУБОЖ Н БОАЪЗН1Ж БЛАЖСНС ; Ч—
К НаИИСАВЬ ПрЪСТОМЬ БЖ1€МЬ , СЛОВО ВЪ TCBt БСЗИА УАЛ НОС , IAKO же въ главнзнъ KHHHtH ПрЪПЪТАА . тъмже нрс ПАДАЖ ТН . ВЪ КННГЫ МА ЖНВОТНЫА НАПНСАТН МОЛА СА . ДЛЪГОС рЖКОПНСАН1С м’нюгы мои стрти потнрлжфТн : ч-
Кб прл3' :
Ct прповнома гла н но пръмждростн : -+-ПлсТЫрСКЖА хитрость ВЪЗПр'|€МЬ . НН<0К8ДфНМЬ СТЛЪНЬ И OCHOBAHIC . рдзаинъ оунлсль ёсн рлзамное СТАДО скос ХКА ко ВЪЗЖСЛЪВЬ БЖТВНАА OyveHIA . ВЪ НН СЛОВО ПОСЕТИЛ!, ёсн пръпоБнс . тъмже въ ревности аггскаго жнт . въздкнглк ёсн КЪСА ёднномждрьно СЛАБНТН БА . БГОНОСЁ 1б>АННС MOAll ХА БА , Гръхю OCTAKACHIC ПОДАТИ . ТЬТАфНМЬ ЛЮБ0В1Ж Нл ma твож : ч-
П« Д . 1рмб . Гбрж ТА БАГ
Сиси СА АГГЛЬ Дбтови ПОВеЛЪЕААШе .11 НА горж възыдё, да не содюмскынмь югне онтлншн са . ты же тътно томоу ръвён1е възпр!ёмь на горж во въше нзволнль ёсн жнтн. н ПААмене стртндго оувъжлл* есн : ч-
Блгоугбдно кндънТе Дашнлово рдсмбтрнвь . iako й горы оутръже са камснь несъуеннын , въ прахе изтъннль е ндол ское мтел’ство . двръль ёсн въ ropt , крАежгльнаго камсис ха' КЪСЖ ЗЛОБЖ СЪКраШААфА : ч-
Жёзломь ПОЗВАВШАГО ТА . ПАСТы'рЮ ПОСЛЪДОВАВЬ , 1ЛН» везь злбвн бивь Агнець . на зсмла въсслнаь са есн горня* зёлТемь пнт-ёа са . нинъ нл нл'жнтн рднетън бкрт.те поконфс, Г НА ВОДА ПНфНЫН НАСЫфАА СА I Ч-
355
Б° Слъзы & древн«го плоди юбьсмк Лдамь женж послоу-|цакь . ты' же архагглокь гла прсттаа къзпрТёишТн . се раса гйц възьпнкшш , н ба породивши радость въвелл есн : ч-1рмб ннь . Ты" мн хё гь :
Пс ё , Трмо . Просвъфён cia
l(i>AHH8 П8СТЫНН0М8 ВЪЗПНТБ H I 10 ИНОКИ СА . АЛУБОЖ ТОГО ыБразв пожнль есн прповне . и iako же дггль на земли прикинь . нннъ пнтъешн сд хлъбомь лгглкымь глкоже пнше : ч-
Пропов-вдаёть къ вбу твое дръзнокёше , не влажно про-nXsiii юте сланотькъ - нс тобож ннтък са к те.въ прнхбдд •цжд дд неклко въмънншн дхь пльтн ОБЛожень : ч-
Нлдеждл не посрдмн тсгл; Бллжёне . ккъдъкша вжджфжя 1ллкж . недб'нна въмънншж тн сд нже нд земли ворёшд. i] съвлъте сд дръзновённо къ постннуьскы стрстёмь : ч-
К 1’ызн бжтвныа съкльк са Адлмь ПрЮДБАВ СА кожнож рьЬож , пльтн девёлствомь © теве же нръп-ктАЛ пл'ь npieub пижднтель мои . н къ одеждж пръвжж о кл-г.уе мд : ч-
[It s . Трмо . Овыде нл : -+-
Клъннжфее сд остакнль ёсн воуреж жнт1е сё . и но гр^жлжфжл не хбтдфЖА възнестн нл икса . къса пръшёль ёсн мбрскыд прнлогы . НЛГЬ БЪГЛД привидитн нсквшешл : -+-
(ЬбЛНСТЛВ СА СКБТ(О пръвынмь . И БЫ СВИТЬ к торт кла-Ж<||С . АГГЛЮ ПОДОБННКЬ IABI1 СА . Б€ЗПр«СТА111А НОЖ ВЪ BCC-ио1|1нын матка ёднного ба , тт> н снь дшн быль ёсн -ь
Нзвъгль ёсн егнпетскыд злобн . н Мюусеювн оупоБнл сд 6II . 1ЛК0ЖС бо жёзломь кртю млннж . рлзкмнлго флрдюнл hpllllOCTb , стрнлмн слъзь твонхь погржзнль ёсн : +
Не дКль ёсн скрлнннмд свонмл нокол . нн връкмл свонмд др-ьмаша . iako везильтень вь пльтн жнвын . дондёже въсёл-|>1А са ба овр-кге . н ннnt въ хрлмъ нвны потн'клёшн : ч-
Б Ка'плАмн федрбть ёсклпн ювллте нбнын . н накоже potto npieMiH дъждь , н |дкоже капал ка въ тръкъ . н монхь < IpTII потоки нзьсншн
Кб ГЛА s по ржкопнслннлго . ч-
БлгТ1Ж БЖ1СЖ ОБОГАТИЛ са ёсн . звашемь ДЪЛЫ НЗВБстиль 4 СИ tore Imahhc , Н IABH СА «гбдннкь ХА БА . въ молотка М Л къ пбстъ ддровднТн БжСл дхл НСПАЪНН СА . Н БЫ нсдж-МЬ прогоннтель , Н ЗАСТЖПННВЬ дша нашнмь . ч-
23*
356
Or 1кб . ч—
Нже къ т-ыъ мрътьвнъмь , лгглкомк оупбвнл са есн жн ТИО ПЛУС вСТВА . ПрТНДЪТС ВЪСПОНМЬ IwAIIHA ПрПОБНАГО . T1. БО IAKO ЙтрЪБН ВЪМЪНН МНрЬ Весь , Н 1АЖС ВЪ МНрЪ IAKO ДА II КП 7.1 И ПОАВУНТЬ БЛГЬ . Н ВЪЗЫДё НА ГОрЖ 1АКОЖ6 Moiycil II НЛ1А . Н ПОСТОМЬ OYlfip СА . ВНДЪТН СПОЕН СА ТрУЬСКЫА СВ1.Т ЛОСТН . НН ВЪ MpAIpt НН ВЪ кнхръ . НЖ ВЪ СК1ГГ1; БЛГТН ТЪМЬ Н УЮДССЬ A8YA ОБАНСТОёть СВЪТЛО . II ПОТОКЫ Ц1:ЛСНП НСТДУЛСТЬ кърны Й ГрОБА IAKO ЖНВЬ . НСДЖГй) ПрОГОННТСЛЬ И ВАСТЖПННКЬ ДША НАШИ1) : Ч-
1Гъ < . ipuo . Те мысль • ч-
Ты" ревнитель Haih быкь , постники н ревнителю iaku же Павле . стртемь wyc непокорн са . въ горъ въдвлръа сж ААУБОЖ ПАУ6 ТАКЪ ПОМЫСЛЫ СрЛМНЫА , НОСТННТЬСКЫ «Мръг киль есн ч—
ПрАВААГО ПЖТ« КЪ Б« ВЪЗХОТЪВЬ . СЪБЛАЗНЬНАГО KAMCHC ПрНСТЬЗНВЪ СА НЗБАКЛъёшН . МНрСКАГО ЖСЛАНЮ йвръг СА . II НА кдменн рАЗВМНЪМЬ , стони дшж твоёж втвръдндь есн . теки шенл прнлогы . -+-
Тбуншн нстоуннкы уюдесемь нцълен|'н прповне . прим» ДАфНМЬ КЪ pAlfft мбфемь ТВОНМЬ . Б» БО ЙУС вгоднль ССН Гже <5бъц1авь того къровАвий’нмь . й Yp-квд таннна ръкы то YHU1H , БЗЙСЖ БЛГТ1Ж : -+-
К (Олс страшны СДЫШАШН ПрОТТДА . IAKO СЪЗДАК1НЛа/ ржклма 'Адама . и й рёврл £ккж сътвбршгиго . слово вгилк тнлд ёсн . еже въ рёврл проБАдлёмь на кртъ . обнокнаь есть того смъшёше . ч-
Пъ н Гриб . Еъ iicqni дътн Iплевы
ДоБле мждръно съ врлгы врлв са кръпко . и непоБидимь IABH СА ТЪХЬ ПЛЬКЫ . ПОБЪДНЫМН лВЪНЦН «ВАЗе СА . TtlCl.ll пръетоншн ГВН , МОЛНШН СА Йуё 1й>лнне Й ПОЖфЖА ТА
На ко'нтннж прнспъвь връмённжд . н встдвнль ёсн д;с ААнТе пбстннтьскымн триди . II НННЪ ПОКОИ възпр|ёмь . Kll БО ПрЪДСТОНШН . Н ПОСрЪ А»УА исизрённАГО ЁЖЬСТВА CIACHIII Йус 1(ААНне пветынножнтелю Ч-
’) предо', Hl|ni wn^ Ш КрАн кии.ч'к, Ф дъекв': -
357
Ико же дрскле велнк'|н 1ак<окь , нже вд'рь дневным поюсь . н ствдень нбфнжл прътръп-ёкь , възыдё на л-ёсткнуж. ы* же н на вы'стотж юте къшсль ёсн . велнкдлго бжСа бго-ендёнТд юте 1юлнне . угодесн жнкын hctoyhhyc -+-
Б (Ьскврънёнжл стртмн дшж , прннбшж тн двуе прн-ВЫ'АА К ТСГЛ; прЪУТЛЛ . ЗЛАТИН СКЫН1Н . КОДЛ UH ОМЫН МА I СЛАЗНЫМН . Нр«ВЫШН1НМН ВОДАМИ , ГЛЖБОКЫН КАЛЬ ГрЗДЬ МОН I Осмлдфн снлол; дха бжТа . -+-
lit •О. Грмо . ЮврАЗЬ УТАГО :
Пбуьстн ПОДВНГОМЬ КЪЗПр1АЛЬ ёсн , къ непроходнын КОДА 1рыг£н1ёмь твонмь , сего ради съ лгглн въдкдръёшн са , за В пЛготж тъже тилсснжа , овдькль са ёсн въ рызж нбнжа . къ nocTHHi/t блажснс . -+-
Бн£ь кърнын съворнфе . какокн БЛГТН БЪ ВЪЗДАКЛётЬ, вьнстннж того дбкротн възжеливппнмь . нн' ество во нн’ |Мма не побъдн тилесе 1юа'нна листы ннаго , тбудфл угона -4—
Къси срг^я моего скрыжАлн рдзпростерь . н къса напнса МММЫАТВОА БЛГТН НЖ6 НА M*H1i . Н ДОННА ННУТОЖ6 НС ИМИ принести теБ-Б . нж' похвали словесн триды твоА . ты'же • крл нрТнмн привлАжене -+-
Е Ста'нн чред дъфн приклони оухо твоё . н вънмн Д> Дскы гжели пров«флн1е . люд1н твои не забждн . нж вфедрн I Д1н|е Аже създа . 1Акоже бога'тно тсб-б сллвАфн : + €к!лна
Нистынножнтел-г. въен 1юанна кърож къзхвалнмь веле-• Л ИО . АГГЛА зеМНАГО къ тълесн , УЛИКА же НБНАГО . УЮДССЬ Вниыеткын , н рдкж дарокл'нш тотншн намь пръпбвне -н Б НепрохбднмжА дверь . ёдннж плодовнтжа маелпнж. L *УВЖ БЖТВНЫА МАННЫ КГОНОССНЬ ЮБЛАКЬ . СТЖА Kl/Ж КЪСН
I |юСЛ1(кн : -4-
На хкадн Бъсъко дын|'е . по с д. н поёмь стры гла д. по, Съкы'ше зва
Млтн рЛДН МНЮГЫА , И БбЗУНСЛНАГО БЛАГОЖТрОБ1А . рю |»Л1УЬСКЫ СПТН КЪЗХОТ«ВША . того ГЛЫ ПОСЛВШАЛЬ ёсн . н о < 11 riiuii не понсус са (юаннс пръвлАжене . нж въ скоръ оста Лнль ёсн обытъль юуьства сн , сърю'ннкь же н съжнтел’ство. ii временное НАслАжёнш . н стопамь послъдоваль ёсн ха ба. <iiir.ro . ёгоже молн ептн н проевътнтн дша наша -+-
358
Просвътнвын ся дха злръмн . сгдл та бжтенос жсланп. рАЗПДЛН Н ДШЖ ВЪПСрН . ТО ВЪЗЖСЛЪТН ЛЮБВС вънстннж съ ВрЬШСН1С . ТОГДА ПрЪОБЫДЪАЬ ёсн плъть н кръвь , Н ВЪНИ МНрА БНЛЬ ёсн . м'нюгы* въздръжАшемь Н Б€ЗМЛЬЕ1СМЬ семи СъёдННЪА СА . ТЪМЖе НАПЛЬНН СА 1АК0ЖС ПрОСНЛЬ ССН Нже Й ТЖД8 доврыи . И ПрОС1АЛЬ ёсН 1АК0ЖС §ВЪЗДА . ЙЗАрЪА ДША НАША wyc "Iwahhc : •+•
Ннутожс тсбъ пръБЛлжене колннс възможё , рдзлжунтн Й ЛЮБВС ХА НЗБДВНТСЛЪ . НН МНрСКОС 8КрАШСН1С . НН Й¥ЬСКО( СТАЖАН1С , НН БЛНЖНЫ.Н нрнстрлспс . н' ЮНОСТНЫН ЕЪЗраСТ!. НН СИСТОЛА СЛАВА . НЖС ВЪСЪ ННКЪУТО ЖС ВЪМЪННВЬ . Н 1ЛК<> дъкь възжелъль ёсн н пнль ёсн , й hctoyhhka ха ба нашего жнкотныа воды ёгоже молн сптн сд дша наши : -+-
НзБрлЛ ТА С ГЬ КЪ СТЫ IAKO ОСфСННА . Н ВЪ nOCTHHIJIi IAKO НрПОБНА . Н ЕЪ «ГОДННЦЪ IAKO НЗБрАННА . Н IAKO рАКЛ върнл , ТОГО ВЪЗрАСТНВШ1А ТДЛАНТЬ . ТЪМЖС Н ДХЬ ТВОИ ВСССАНТ СА ВЪ рАДОСТН ГА твоёго . YTHOC же т-ьло твое пръд лёжнть HCTAYAA УЮДССА , Н БЛАГОАХАН1А КЪрНЫМЬ . l(i)AHIIC пръподоснс МОЛН СА 6 ДША НАШИ 4-
СлА ГЛА н :
Хво избранное стадо . н върнын съвйрс нбвосфёнын ЛЮД1Н , Пр1НДЪТ6 СЪТС1|ЪМ СА ВЪСН . КЪ YTH«H HAMATH Пр« БЛАЖ6ННАГО Й1(А "1ЙАННА , ВЪ РЫЛСГБН ГОр« ПрОСТлВШАГО , II КЪ НАМЬ прншёшлго . СС БО НръЛСЖНТЬ НА ВЪСССфСННОС ОГО ТЪЛО . Н върж НАШЖ Y H СТ Ж СЪБДЮДлёть . ДА ПОСрАМАТ СА ОуКО нротсс еретнуьскАл мждровА'н'|д , нс вървжфн въскрс НПО . СС БО Н ПО съмртн Сл4|11Н зрън'16 ПОДАВАСТЬ . н хром'шмь хоа?с Hie . CAAKIA простнряёть . РАЗСЛАБЛСННЫА стдздёть . Н БЪСЫ НЗГОННТЬ . Н БЛГОВЪрНЫА 1|рА НАША ККрЪПЛЪА НА СЪПрОТНВНЫА. Д8ХШ Ж6 ПрСТОА нръстбл» KAYH0M8 . МОЛН СА (л) НЖС ВЪрож Н ЛЮБОКДЖ УЬТАфН , ВЪССУТНЖА ПАМЯТЬ ТВОЖ Н-
Н НН прд3к8 ГЛА Д
Късёутнбс твоё 8спён1с . пръета дво ytaa . аггаь мн<>> ство на in;ii . н улвуьскы pw на земли ьвлдждёмь . пко MATH БЫ творца ВЪСЪ ха' БА . ТОГО МОЛАфН 6 НА НСПрЪСТАИ МОЛИМ сл . НЖС НА ТА СЪ БГй> 8П0ВАН1А ПОЛбж'шН . БЦС ВЪСС ПЪТАА , Н HCHCKBCOBpAYHAA +
Caabocaoeic велнко . н йн§ : н-
НА лнтврпн , БЛАЖСНН . Й КАНЙНА Пр-ЁПОБНАГО . 1П1 Г. Н S. npOYCC же СЛ8ЖБА прПОДОБННТЬСКА : -4-
359
XL
Служба на св. Ивана Рилски на 19 октомврий
(Драгаповъ миней)
Тая служба се намира въ Драгановия миней, български нлподъ отъ XIII в., въ Зографъ, или, по-право казано, се е нпмирала въ Драгановия миней, защото сега листоветЪ, на конто е службата, сж пръснати еднй въ Зографъ, други it'll Петербургската Публ. библиотека, трети въ Румянцевския му лей въ Москва. За сждбата на Драгановия миней вж. поводу. Благодарение на заниманието ми и въ тритЪ тия । н]1лиотеки, можахъ да фотографирамъ, да препиша и да гкбера въ едно пръснатата служба, та да я обнародвамъ тука |ИцЪло, по най-стария й познать преписъ, XIII вЪкъ.
Тая служба на св. Ивана Рилски представя преработка к । вторичната, срЪдешката служба. Тя се е явила следъ КА го останкитЬ на светеца били пренесени отъ АсЬня I въ Търново, въ 1195 г. Това се вижда отъ надслова на службата и отъ проложното житие, помЪстепо следъ шестата пЪсень ни канона. Службата е интересна и съ вмЪстенит'Ь въ нея Метения отъ паремейника, каквото не се срЬща въ началната i фобългарска епоха.
Обнародваната по-горе служба отъ 18 августъ, както и тая която следва, би трЬбвало внимателно да се изпол-i у пять отъ оногова, който би се заелъ да напечата обще-иоСтжпна служба на св. Ивана Рилски за нуждитЪ на бъл-глрската църква. Изданието на Неофита Рилски въ 1836 г. пСвенъ че е гол-Ьма р едкость, но то се нуждае отъ известии оправки и допълнения.
МГъ WKTAKpb . «I ДНК .
Пама прповнаго dija 1ш(днн!\ . . . ) пистын’ннка . пръ-месснъ бы й Рылы къ Сръде||ь градъ . н й (фидрд пръне-1М1Ъ бы въ ^ягорне къ градъ Тряпезнцж . въ цртво lw "Лстнъ ||к . нже и до нн® дожить т®аомъ . и уюдсса творнтъ присно -н
Верь . стило . Бланк . мж . на гн възв .w.c. § . н посмъ стн . г. по дв'афь . гла . а. по . Нбнъ1 +
Къ постниц® въсн1Авшн1ЛЪ. проЙБразованнб пкстынное икспнтаннё. Ср®детьскаго свътнлннкя. словссы пънынмн. ксн
3 60
кърннн похвалнмъ зовлире. ран сд келнкаа слано, нже къ нашж дни iakii са пръБлажене Irone -+-
Посри дкооу жнвотоу кразоумнк'сд. Блгооугодно мърнло постакнлъ есн гоуе нко тлъшрал ыстакнлъ ёсн. разБмъкжс присно пръБыважфааго н к томоу праведная ткоа дша оусръдно пръвлжне оуклоннлъ ёсн. -+-
Ряуешн са кидък съврьшеннё. троудокъ твоим, нхжс «ко не вндъ hi оухо не слита. докроты ранскыж нмы скътло къздянне подвнгъ твонхъ. нстаудётъ блтъ рака т boia тт,ло нмы нсряздроушнмо -+-
Саа. н н. гл. н: -+-
Ихже гоко не внд*. нн оухо не слышало, нн на срц< улккоу не възыдошж. оуготокянаа кгмъ. того къзлюблъшнмъ снхъ ты въжелъ. Irone Бгодъхнокен'не. възненаЕНДълъ ёсн мнрьское см-кшеннё. С къ кбу еднномоу прнтекьлъ ёсн томоу помлн са да спасеть дшж наша iako млрд. -+-
Та про. дне. го пръмждростн Соломона. утснй:
Пръмкдрын ац1е постнгнеть скон тътн са въ нон кл.дси-. н йсжднтъ праведннкъ оумнраж жнвьТ неуьстнкыж. оузрдт ко конуннж пракеднаго. н не разоушгактъ уто свъфашж в» немъ ико повръжетъ гъ нсуьстнвнж Безгласный, н пръже потрдсетс НМЫ й ГОСНОЕАН1НА НХЪ t НА НОСЛЪДОКЪ НСЪХНЖТЪ КЪ лютъ1хъ. н о л мать нхъ погыбнстъ. н прнджтъ къ помышлени пръгръшенн пкъ. н гоблнунтъ нхъ против^ Безоумноу гхъ. тъгда станетъ съ дръзнокеннемъ многомъ праведннкъ. пръд' лнцемъ юскръвльшнмъ его. н го н ста л ip имъ болъзнъ. оужлсн^т са го пръславнъмъ спсенн его. н рекжтъ въ севъ к алл ре и сд. ii къ тъснотъ дха въздъхнжвшен къ/’гла. тън естъ егоже мы ниъхомъ въ носмъхъ никогда н въ прнуж поношеннга везоу мьнн. жнё его въмъннхомъ ненстокно. н конуннж его нес уестж. KAKO ВЪМЪНН СА ВЪ СНОХЪ БЖННХЪ . Н ВЪ СТХЪ ЖрЪБИН его к. заклжднхомъ оуко й пдтн нстнннаго . н праведный свътъ не гоблнста ны. н елнце не вьснп намъ. Безаконша исплънншл. сд срца наша, н ctlsa погыбълнын. ходнхомъ но непръходнън поустынн пжтн же гна не разоумъхомъ -+-
ш прмдро. Сомол . Y. к н-
Похвалъёмоу праведноыоу еъзвслат са люё. весъмрьтп бо i€ памдтъ его. iako й ба познаваёт сд н й улкъ. н о\ годна 1сстъ бвн дша его. възлювнте оуво о мяжн м*дроси..
361
и въжделънте сж н накажите Y.a. ндуало бо ёж любы съхра-нсннс, закона, поутётс иждрость да въ къкы црткоусте. запо-кпддж кдмъ Г не скрывдж & кд таннъ бннхъ. ико тон естъ мждростн ндставннкъ. н пр'ьмждрын'мъ прдкнтелъ. н ксъкомоу съмыслв н дълоу нхъ строитель н всъхъ оумоу ндоууъётъ нръмждростн. есть бо въ йен дхъ разоуменъ н стъ. снпннё <къта прнсносжфдго. н шеразъ блгостынн бжнн. сн дроугы прркы встрдпётъ. бдголъпнъншн же te nave слнца. н късъхъ звъзды сшлшпл. скътомъ съуетдёма. (окрътаст са прь-къЛшн та оугдждджфн ён. й водъзьнн н нзБавъётъ ж на гтъ^д прдвыж. н да нмъ рдзоумъ стъ. н съхрдннтъ нхъ й АОКАфНХЪ нхъ. н подвнгъ кръпокъ да нмъ. дд рдзоумъжть К1.сн гако снлнт.ншн гесть всего блгоуьстнн. н не оукр-ьпнтъ сд злова ннколнже протнвж мж£н. н не пръйдеть же лжкдвыж йкануъж сждъ. рекжт бо въ секи помислнв’ше неправо, на-сплоун'мъ прдкедномоу. н не пофжднмъ прповьства его. н in постыдим са сьдннъ стдрецъ многолъныхъ. есть бо намь крипость законъ. оуловнмъ праведнадго ико непотрзденъ ндмъ «стъ. н протнвнт са дъломъ ндшнмъ. н поносить ндмъ йпа-дсннё здконоу. н где ндмъ iipbrptnicHnta нашего наказании, къзвъфаётъ рдзоумъ вин нмътн. ii ютрока гнъ севе нменоуётъ. и бы ндмъ къ оклнуеннё помыш'аенн наши, таж'кд ёстъ нам йЯ’мъ. ико неповно нн-бмъ жйе его. н изменены стъза его. и нн къ у'тоже въмъннхомъ са ёми. н вддлъёт сд й нмтнн ншп й нетнстоты. и блжтъ послъднда пракеднынхъ. |И1МЪ aqie сж словеса его нстнн'на. нспытанмъ жне icro. днсджденнемъ н мжкамн нстдкаёмъ его* дд позндёмъ кростъ мги н нсквснмъ везлоБнё его смрьтнж везъюБразно йсжднмъ ко. Бждеть лн еми постарение й словесъ его. сн помыслншж II нръдъстншж СА. осдъпн БО нхъ ЗЛОБД нхъ. II не позндшж ганнъ бннхъ. ниже сждншж ико ты ёсн бъ ёд!нъ. жнвотоу I съмртн НМЪЖ КЛА. СПСДЖ БЪ КрЪМА скр'ви. Н НЗБДВЛЪЖ й КСЪКОЖ ЗЛОБЫ, федръ Н МЛТНКЪ. Н ДДЖ ПрПОБНЫНМЪ твонмъ «|ръ. I своёж мыш'цеж гръдымъ протнвлъж са +
® прн. уте. г. : -+-
Праведны дшж в рж1|ъ бнн, н не нмд прнкоснжп са нхъ МЖКД. индт" БО СА ВЪ (ОУНЮ БСЗОуМНЫНХЪ оумрттн. Н ВЪМ-ЁН! СД Элобд нсходъ нхъ. неже й ндсъ (ошествнё скроушенне. (они ас сжтъ въ мнръ. aipe н пръд лнцемъ уКкомъ мша са. нж нддеж-
362
ДА НХЪ КССМ^ТНП НСПЛЪНБ. КЪ МАЛИ БО ПОКАЗАНО БЫВШС. I келнц-кн К ЛТП СПБДТ СА. IAKO БЪ НСКОуШААШС Н. Н (ОКрЪТС I ДОННЫ ССБЪ. IAKO ЗЛАТО БЪ ГрЪНЫЛН ’) НСКНСНЛЪ & . Н= . IAKO вес СЪЖСЖСННга жрътвж ПрНЖТЪ X. Н ВЪ вр-ЕМА ПОСЪфСНН1А нхъ въснгажтъ. гако искры по стьклноу претекжтъ. сжддтъ жзы-КОМЪ ЮБЛЛЖТЬ люмн. и въцрнтъ СА ГЪ КЪ НН В ВЪКЫ. II НАДЪЖфСН СА НАНЪ рАЗОуМЪЖТЪ ИСТН НЖ. II върнн В ЛЮБВН пожджт его. бгтъ его н млтъ его на прповны его. н посъфеннё въ избранны его
На стн. ю. н стик. г.
Гл ли tin послоунгалъ ёсн влТнъ Нюанс, спсоу глдфи. нже хофеть по мнъ нтн. да створнтъ бврБженнё. самъ севе б всъ. ii кртъ свои въземъ да посл-кдоуётъ мн. юставнвъ мнрь ское смешение .н ж?е тлъжфеё всъмъ севе сърлспдлъ есн и гакоже пастырю юв та послъдовалъ ёсн х<>у и въ бдемьскжж ПАЖНТБ. рдуж СА ВЪССЛНЛ СА 6CH •> Ч-
Тро. глад : Ч-
ПоКААН1Ю юсновдннё. кшжьноё. рлзоумъннё помыслъноё oyraiiiCHie. млв(?) дховнаго съврмпешА. рлвно англомъ жне твоё БЛЖНЕ Ж 1юнс, KL ПОСТАХ II ВЪ МТВА НС 8СЫПАЖ. МН ХА БА 0) дш ншн -+-
Клнй. гла. §. п*. К. Трмо. Ико по сах« ходУв ч-^А дълъ твонхъ въенгакын. ВЕЛИ КЫН евъ при тЛ’кы. къ ЖНТНГ СТЪН НОфН ПроевЪфАЖ. ВСЪМБ ВЪСПЪЕАЖ ТВОЖ МН ^Ард блтн юте 1юАне юблнстан ч-
1Лко морьскыж* ПЖУННЫ Боуреннёмъ. НОСИМЫ ВСА рА ЗНМЪВЪ. съвлюлъ ёсн САМЪ сс'бс. Н НА горж въшедъ влкш. морьскы. нзнмАвшн прпоБне ч-
О)вр|>глк сд есн мнрА н самъ ссбс. н кртъ въземъ. пл вакшаго та възыскалъ ёсн. н въ поусты и и окрътен н томоу ПОСЛЪДОВАВЪ славж полоутнлъ есн - ч—
Урътогъ ЗЛАТК БЫ. ДШВНОМОу женнхоу npYTAA. ptl'ZIJ БрАТНЫЖ МА ОуБО Нб НМАфА ЮБЛЪЦН. IAKO ДА ГА М06Г0 рА достн не лншж сд ч-
П«. г. Трмо. Нъ стга гакоже ч-
Оумртвнвъ оуды на земн. помъ н тр»ды. н жнвешн па тс ТЛКЪ НА НБСН. II ЖНВЖфА HMAUIH в сект. СПА. 1(оне прпБне ч-
*) Въ ржкописа стой погрЪшно трънылн
363
Сддд кд грьтдн® твой nave меда оутенша твои ©те. тъмъ жнтенсвыж сласти. горко родныг пръшедъ. нетлън нж полоу-ундъ есн слакл; н слад о . ч-
КодЪ НСПДЪНЪ БЪ1КЪ бил дхд. toyhшн ръкы нцъленни. и море стртн нскшнлъ есн. к тек® прнходдфнмъ Н©ане прпокне -+-
Оутвръждешн ико крип каа палица дшж мож и ико жезлъ мжуншн кран, moi плькъ1. цвътом же твовж мтроБы. кмд моего двнце. оудржуенне пръдложнн ч-
С®, глл. д ч—
Еъзыде прпокне на горд внж, ико же ге писан, и вся ,{лоу вд®кжфж пеудлъ ©ставн. ©уе 1©не, прнтекълъ есн къ Кжствномоу каменн крднжгдьномв хоу. и nSin> въедъдовавъ |Дпок®демъ его ©уе. н къ стрдс® его г ндмъ оутврьднм ел. мКн ха бд гр«хомъ ©стдвленке' поддтн. утжфнмъ любовнж твож пдмж ч—
II®. д 1рмо Хс мн® ендд въ и гъ тендд ко црквн : ч-
Не ноентн пдуе сдинож ризы, спсъ запокъда оууеннкомъ. ты же пр®възыде здпов®дн. рдвол^пно ©бнджъ са съ единой кожи -+-
Рдзоумд ©стротод помыелнвъ. ико Дддмъ изгнан® БЫ. й мъстд Сдемьскдаго НС ПОСТОВ СА. ПОТЪфДДЬ СА есн къннтн къ не. помъ н млтвож -+-
Къ кнд® трьпънТе твое въ поустннн. везь ксъко юте кратна, елдноутокъ ннтастк та. везъ вндъшд ралнаго. про-\АБДетъ тобож пекын сл -н
рБкеннё непдодьствд. мрьскыж болъзнн въ твоёмъ рож-дТв® не ивншж сд. нд н въ двъетвъ твоем к не кышд. пръпоны I иоу рождеткоу. нова бо вс® твои пръутдд
П®. ё. 1рмо. Кнемъ евътомъ тн вдже оутр ч-На горд възыде гнд. пожфд Дда слышдль ёсн. н нд 1'НрЖ поустмн’нжж оустръмнв СА ВСА земд ГНА БЪ1ТН разоум®въ. ёгоже въжед®къ ико горд 1©не Сн©нъ былъ есн ч-
Оув«д®въ поло у унтн кджне. ракоу несъннымд ©унмд. кд своего жъджфому. нофн н дни многы съвръшддше мда < д. ико весплътенъ БД ©Бр®ТДЖ
Нерасхдно желание, хво въепрнемъ нов®д®ннёмъ д®ло оусрГно съврьшндъ есн лювовъ съродъства, бдтьство н жнтен* (Имж ннфж. поустынеж вджне нзм®нндъ ёсн
364
ЛбСТЪ ЗМННА КЪ ТЛА К1.ВСДС Сккж. нс ты къпрАШААшс КАКО ЗАУНЖ ВЕЗ МЖЖА СЖЦ1НП ДКЦА. ОуВФДЪЕШН СТрЛШНОС рОЖСТВО. Ба рОДНЛА ёсн S ТЛА НЗБАВЛЪЖфА -ч—
lit. s. Урм. гКнтенскА -+-
(Т)ы (йус лръдлЕжншн пкоже грлдъ высокъ. на горъ прповне. ii како можашс оукрытн сд. нво бб знамени н ую десы. тебе нрослАвнвъ (Зкрыль есть ч-
Къзыде пкоже слышалъ есн. флломъ пъвца Двда на гора ГНА прокис. Н ВЪ ДОМЪ ВА 1акшвлъ н кисть безнауаа-ныж труж домъ дшевнын ч-
Каплъмн слъзъ твои н каменке горьскоё бжропл-кж нспьстрнлъ есн. тъмъ н къ КАменн нрнте. тлннномоу хоу и тоуншн ръкы нуълънпёиъ при об не
Оупдлемь стрлин БОЛЪЗНЪ НАМИ К теки ЗААТЪН рЖУЫ|Ъ. НАД11А СА Н ЛрНрНфЖ. ТВОЕЖ МАНИИ БЛТЪ. С ТВОИМИ MTBAMII рлстворшн ОуСЛАДН. Н CTpTII СТАЖАЖфЖЖ МД lipYTAA WY II СТ II Ч-
«7S о* г-.
Ко. ГЛА. S.
БЛТНЖ МА БНЖ (ОВАТНЛЪ ЕСН. ДЪЛЫ НЗВЪСТНЛЪ ССН ЗВАННС. Н ПКИ СА IfiJIie ОугОДНИКЪ ХА БА. ВЪ МАНТВАХЪ Н ВЪ ПОСТЗДЪ ДАрОВАНН ДХА НСПАЫШ СА Н БЫ НСДЖГОМЪ ПрОГОННТСЛЪ II ЗАСТЖПННКЪ ДШАМЪ ПАШНМЪ +
(IIж)6 ВЪ ТЪЛЪ мрьт ВНЪМЪ АНГАКОМВ ОуПОБЛЪ СА ЖИЮ ПА¥Г ICCTBA. Прндъте ВЪСПОНМЪ 1ЮНА прпБНАГО. TL ВО ПКО ЮТръБП въмънн мнръ весъ н пже въ мнръ. пко да нбныихъ полоу-унтъ ii възыде на горж пко же Монет н Клип, t' помъ (OYCTHB СА ВНДИТН СПОКИ са. трон'уьскыж свътлостнн. нн къ мрАЦТ; нн въ кнхръ. нж къ св«Т1; багодатн. тъмъ уюдесемъ ЛОуУА ЮБАНСТАСТЪ СВЪТЛО. Н потоки НЦЪЛбННП НСТАУЪеТЪ кър НЫНМЪ <5 ГрОБА пко жнвъ. лю неджгомъ прогоиителк -+-
Mia too. -оГ :
•х- Пама стго и славнааго прркд Hiihai; Бъ тъже дне
х стра стго мука Садока. нже с ннмь. кр. въ Иерсъхъ
х мжунешнх са н стго. mi,а ншго Дмфнлохнп СПIIс
X- КОПА ИкОНННСКААГО. I СфНОМУКА МнАСОНА. ЕПИСКОПА X КтрЪСКАГО, н Доместа СИЛА СрЛМКАГО. н стр А стго
х- мка ОулрА. нже лострА лрн нсубстнвъмъ урн Мази X М until -+-
365
X Къ тъ днъ прповняго она нашего Нюана Рыльск л а го
Прповнын <д)|\|Ъ ндшъ 1юнъ бы ромъ Кл гдрннъ. рожде-ннёмъ к въспнтАннемъ. ю веси ндрнцлсмыя Скрнно. Н госта* инвъ мнръ и 1Аже сл; къ мнръ н възлюбн Ангскоё жнё. и рлзДА все низине coiJa своего ннфнмъ. нзыде i къселн са въ ПОуСТЫНА РЫЛЪСКАА. IAKO же ССТЪ ПИСАНО. И ВСА нет АЛТ. (оста к и лоте коне. н прнтекдъ есн къ вёствномоу kamchi крлн-ЖГЛЬНОМОу хоу И МНОГО ПОДВПЗА СА ВЪ ПОСТ* Н ВЪ МЛТВАХЪ ПС ОуСЫПААН. МрАЗЪ ПръТрЬПЪВЪ IloyC.Tl.IHII везъ ВСЯКОГО (OYC КрАШНА. СЛАНОут'коМЪ ПНТАСТТА ГЪ Б63 ВНДЪННП рАДНААГО. Н ТЯГОТА ВЪЗЛОЖЪ ВОЛНАА НА СА. Н МНОГЫ НАПАСТИ ПритрьПЪКЪ Й БЪСОВЪ. И СЪПОДКНЗА СА ВЪ ЛИТА Петра 1|ръ. В ПО нръ-СТАВЛСНН его. къзысканъ бы въ поустынн Рыдьстън. Н (OEpii-ToiiiA его н«1|нн пвстеннн <о цръ бгоуьстнкааго Петря, н прТ-iiecoiiiA съ уьсткА н съ хкааоа келнкоя. । фал'мъ II ПЪМН дховнынмн ксеуеноё тъло его въ Сръдець Н по връменн нъ* которомь. попоуфеннемъ Бжкёмъ плвненъ бы Срвдецъ. й Кжгьръ. н прънесенъ бы bl Кжгры. н за некхри-. никоего вина, йслъпшоу. peuioy е'моу не ЙБрътлемы его древнкн пнса-lllixi.. МНОГО мАнвШОу СА СМОу СЪ СДЪЗАМН НрНПАА. И ПАКЫ прозри, к по прозрънн възкрАтпшА ем оу мо1|1Н Кягре къ СръдецБ. Н по крименн многы хотдфоу коу въздвигнатн падшая СА CKIIHIA. ЦрТВА БА ГАрЬСКААГО КЪЗДВНЖС НОКАЯ ЮТрАСДЪ. ХР'/СТОЛЮБПВААГО llOAHHA ActHt l|pt. (ОБНОВККЪШАГО р0Д1> БЛБ-(Ар'скын. и приде <|рь 1ыанъ Асънъ. къ СръдецБ. и ЮБръте нто 1юна велнкАго пкстын ника. । порекнокл древшнмъ цремъ. рсКА же кслнкомоу Костянтнноу црю н Петру i|pio и въз-дкнгъ въссуснааго и прпокнАго coiJa Ito тъло. н прънесе его къ грлдъ Тръновъ. н положенъ БЫ ВЪ СЪЗДАН НЪМЪ его МАНА-< гырн. въ Трапезной, иже до ннъ лежнтъ ттломъ. t тюдеся жорнтъ iipiciio въроя прнходдфнн кт» рлцт его •: ч-
lll; 3. i'pMO. ХЛАДОДАВНЦА о у к о пефъ створи ч~
Къ рнзж CIIHHIA (ОБЛЪТС ТА ГЪ рАЗДрАКЪ твое връТ111|1е прповне. стрлн НААГО ЖНТН1Я жестокок. и ши. земнынмн неджгы шдръжнмыя теплод СЪГръКАСШН МЛТВОА тп -+-
КЪЗМАГАСМЪ БАТНА ПрЪБЛЖНС ХА СБОЯ СИЛА ЕЪЗВЪфАЯфА. HAY6 ВЪ НСМОфИ СЪВрЫНАТН. И БОЛЪЗНЪМН тело сн съкроу-IIIAAIIIC. Т1;МЪ II Беспльныл крлгы възмоглъ есн ПОБЪДНТНН
366
КЪЗЛЮБНЕЪ ВЪЗЛЮБСНЪ вы. н въспрнжлъ ёсн мъзж допнж ЛЮББЕ ТВОЕЙ ПрОЗрЪТН Б&ДЖфАА. II НАСТЖПАТН НА СИЛА ВрА-жнж. н нцълнтн неджгы кърнынмъ. К ТСБИ прНХОДАфНМЪ. II ДШМЪ НСПрОСНТН ИЗБАВЛЕНИЕ Ч-
Бъепрнёмъ всеюржжнё. еже пръдд Пдвелъ къ темнынм-ь НАТАЛОМЪ. HE КЬ КрЬВН БО НН КЪ ПЛЬТН БЪЛН1Е БрДНЪ. ПОСТА ЕНЛЪ ЕСН ПОБЪДЖ СВЪТЛО. Н ННЪ ВЪНЦЕМ ТА ТАННО КЪНУА прпкне -+-
Бъзкелнль есть гъ пр«непоро¥ндл изъ ткоёж АТрОКЫ прошедъ. ТЪМЪ ЗОВЕМ TH. КЛЕЕНА ТЫ ВЪ ЖЕНДХЪ. IAKO ЖЕ pc KO 111 Л ЗЛАТАА ТВОА ОуСТА. ТЫ ЖЕ ОуДНВН ПА НА KEAHYHIA ТВОИ
111;. II. ipMO. Нсъ ПЛАМЕНЕ СТЫМЪ росж HCTOYH. А ПрА-ВЕДНААГО жрьтвж ВОЖ бПАЛН. ECU БО ТЕОрНШН Х< ёлнко хофешн е -+-
Т&ГОТЖ ВЪЗЛОЖЬ ЕОЛН&Ж АЕГКАГО ГНЪ 1Ар£МА ПрЪБЛЖНС. Н рйКЖ ВЬЗЛОЖЪ НА рало. И ЕЪСПАТЪ НЕ ЮБрАфЬ СА ПрЪНДЕ БНЕ ЦрТВО
ОукрАСНСТЪ СА БЛАЖЕНС АДННТЪ ТЕОН. IAKO грьлнцн IIО ус ТЫННЪН. Н ВЪ СТрАНЪ ЬНОКЫХЪ IIIАрОВЕ БО ПОСТННН СПА ОуДО БрНШ£. ПОуСТЫННЪ1Н ЖНЕ НА IIН С АВ Ъ Ч~
^ЕМНАА БВЪЗДа УЮДЕСНАА, (ОБЛНСТАЛЪ 6СН КЪ ЗАПАДОу ВЪ Сръдцн II НА ТКрЬДН IABA«euiH ПОЛОЖЕНЫ qpKEHKH. Н CHIA6IIIII HAYE ЕЪСТОКА ПрЪБЛАЖЕНЕ 1®Н£ : -4-
БА 1АКОЖЕ ВЕЛНКЫН ЮЦЪ. АНДОННО. ПОКА СА ННОКЫХЬ ЖН10. ЕД1НО ТрКДНЫМЪ ВЪЗДрЪЖАН|ёмЪ. томоу ПОСЛЪДОВАЛЪ ССН Н рАВЕНЬ тому ЕЪНЕЦЪ пръБЖНЕ |ЮН£ +
Ако КЪ НЕЮПДЛНМЪН КЖПИНЪ. К ТЕБЪ прнхожк (ОГНЕН?. ТВОНМЪ стртнн монхъ Трънне ПОПАЛИ. II IAKO ТрАПЕЗА твоим'МА ХЛЪБОМЪ оутвръдн. Н IAKO ГОЛЖБПЦА КрНЛОМА TBOHMA IIO-крын МА : -+-
Ни. ф. Трмо. Ба тлкомъ не оудосъ видътн
НзБАЕЛЬ СА б ГЛЖБОКЫ ВОДЪ ПрПОБНС. Н б КАЛА ТНМЪН НА II рлздръшн СА б т-ьла HenopoYHO. не <йСК врьннвъ ДШЖ мир СКЫПМН СААСТЬМН. Н YHCTK БЕН ПрЪДЪСТОНШН. НА ЕОДАХЪ ПОКОИ НЫ КТЪШАЛ? СА СКЪТЛО -+-
Прорлзоумк СА ГЕН. ПрОКНДЪВШОу ТА б ЖТрОБЫ. IAKO СЪ СЖДЪ нзкрлненъ БЫТН. И КЪС11р|ЖТЪ БЫ вътръ ВЪ рАНСКАА села АГГЛН Л1КЬСТЕОВААХЖ пръстАвлсннё твое. СЪЖНТННКА тъмъ. по ДОБННКА ТА WYE ГмАфб -+-
367
Се конець твоего пръдложеннл. ба кпдишн съ лгглы рауешн сд. съ прркы И СЪ АПЛЫ СЪ МУКУ и постники, всъ же прошенна. ИрНХОДАфНХЬ к тек-ь. ТВОИМИ U ЛТК Л МН НСПЛЬНЧ БЛЖНе -+-
Ннутоже не iimaijic принести достойна, къ твоей высотъ. словесы достойно. твоя блтъ похвали 1<$лне. ты же подаждъ НДМЪ. НЗБАВНТН СА НСЪКОГО НСД&ГА Н НАПАСТИ. И НА КОНУННЖ кждн мКтвннкъ. вь връмл (осжженТа ч-
Мърнлы" праведными, ба. сждАфаго по всей земУ. родив -mini бгомтн оумолн. федротъ его дъжцъ вьскапнтн на ма ytaa. и пленнп|ж рлстръгн&тн монхъ пръгри(ше)нн|1. ii къ судное время доьродътел'мн оукраснтн ма ч-
Св-i ч—
Поустуннааго всп кона. върож велъгласно похвал1мь. ангела земнааго въ телесн. улка же нбснаго. уюдесемъ мно-жьство и ракж дарованеи ч-
Па гл с нее. to. с. s. и ное. стры г. по в. га д
Млтн ради пръмногыж и всеунсльнААГо млоерьднп. ро уАкускун спстн въ хотев*шаго того гХъ ты иослоушавъ. ю тлън*-нь¥хъ не поиеуе са 1шне прпоБне. нж въ скоръ шстав'|лъ есн 1СМА е$уьства сн. рожен1а съжнтьство и връмен'но наслаждение. и по стопамъ потекль >есн хл еа нашего. егожс мн • ЛТН И прОСВЪТНТ1Н дш нш . ч-
Ннутоже теве lot л нс прпоБне не съзможе разлжуггн 6 гюБке хвы нзБАвнтелъ твоего, ш мнрьскал красота нн юуьскаа шмъ. нн клнжнн кь люБве. нн юность нн 1|в-к. hi тлънаа слава нже ксъ Н1вьу"то же къмъннвъ н' ико еленъ въжждав IA. и й йстоуннка пнлъ ёсн ха ба нашего, ёгоже млн спстн II просветит Н ДШЖ НАШЖ ч-
Нзвралъ та есть гъ въ унстыхъ iako цъломждрьна. и И0СТНН1|ЪХЬ 1AKO пръПОБНА. Н КЪ ОуГСДНН1|«ХЬ 1АКО НЗБрАН НА нко рака верна того къзрастнвшл талангь. темь и дхъ твои |л|<с«лп са къ радость га твоего уёноё же тело твое пръдле-ннть нстауъж уюдеса. н блготаха<£ върныж. 1мне приповне мАткииуе to дш шип ч-
Сла, н н. гла. и. Нхже око не вндъ нн кхо вслы г. Be ч-
Пл ^рп про. глл з. Yelia пръ гмь смрь с. Уто вьзда: ч-апль. кь коре. Бра тако намь поваше аллу и с per твои : ч- Су. « Лоу. Ре гъ свои иунко. слъ1шжн мне слышите :• ч- При. къ плмать ч-
368
XL!
Поменъ за успението на св. Ив. Рилски
Освенъ пълнит"Ь службы, изпълнявани въ деня на све теца въ по-главнит'Ь Храмове, има и кратки помени, конто се п-Ьятъ въ храмове, гдето нЪма възможность да се и t върши пълна и дълга прослава. Такъвъ е напр. поменътъ за успението на св. Ивана Рилски, 18 августъ, съдържащъ се въ миней общакъ, № 109, писанъ въ днитЬ на царь Ивана Шишмана, сега въ Зографския монастиръ. Ето тоя помет.
М1А аВГОуСТА HI ДИЬ
Оуспенне ирновнаго оца нашего 1шанна Рнлскл.
Ке на гн въ^ва. по с s и пое стры гла к по До мее фаш.
Иро^Авленне еръдетъекое. въепнтавя въ поустыш. пръклл женне (Фанне. кндъиъ кыстъ при вюдахъ. на пажити живы едюмстън: -+-
Наготж оура^оумъвъ улка пръвааго рп/ол кожноа npin.i д-ьак са. и въ урътожнжА евътлод (одеже,л ювлетъА: -+-
Give сьво^ъ югнь и водж прошелъ есн. ^нмы бо й клр\ и одлокленна нрътрпъвъ и нт оутешеннемъ Фейгатн са .
Слака гла а :
Къ шостннцъхъ въенакшнхъ рекннтеъ. поустынное къс питание. Сръдеткаго евътнлпнка. словесы н пъимн, вьсн кгрпш по длъгоу въехвалнмъ ^ожжфе. раун с л велньаа славо, ид с ВЪ НАША ДНИ ПКИ СА Н(ШОБНе.
Трпарь нр‘ нстомоу гл» а: -+-
Покаанноу Фсноканне. приписание оумнленна. ©кра/.ь оутешепнл, дховнаа съкръшнтелъ. тъуио аггеЛимъ житУе ткое бытъ прповне. въ молнткакъ н къ пюц1енп< слъ^ахъ. о-. । НФанне моли ха ба 6 дишахъ нашнхъ: ч-
Слака гла а. прнокномоу: -н
Съ НБ6НЫМИ ВЮИНСТВЫ ННЪ ВЪДКарЪА СА. еъ nppYLCKIJKII ликъ1. и съ лггелъекыми мнФжъствы. и въенавшн нръжг hi. ПЮСТНН1|«ХЪ. МОЛ11ШН СА ^а ПрИХОДАфЖА КЪрЮА КЪ TKOtriH крокоу. б въекхъ напастен йцеакнтн са намъ клажсинс
369
XLII
Житие на св. Ивана Рилски
отъ патриархъ Евтимия Търновски
Това житие е запазено въ много преписи, пъкъ е фппало и печатано нкколко идти: отъ Ант. Радиви-i стеки презъ 1671 г. въ Киевъ, отъ Неофита Рилски нъ 1836 г., отъ Новаковича въ Гласник XXII (1867 г.), irn» Калужняцки въ Werke des Patriarchen von Bulgarien ntliymius. Wien 1901, стр. 5—26. ПървигЬ две издания । м въ преработенъ видъ; третото е по сръбски изводъ; чг । пъртото, критично и сборно, е по български изводъ отъ XV в.
Тукъ се обнародва житието по преписъ отъ XIV в., fki.jii арски изводъ. Тоя преписъ се намира въ сборникъ отъ ПИТИЯ и слова, въ Зографския монастиръ, № 103, II г. 6. Апрникътъ е писанъ отъ н^колко ржце. Ржката, която е 11 лла житието на св. Ивана Рилски, житието на св. Петка 11 рповска на св. Илариона Мъгленски, похвалата на Клики и д Охридски за Михаила и Гаврила и пр., е писала и ориикъ № 3, който е датуванъ отъ 1367 г. Срв. стр. К17. Преписвачътъ си служи съ хубавъ заобленъ бързописъ учотр'кбява хартия, чиито водни знакове се отнасятъ къмъ B+>ima на XIV в. Съ други думи, житието на св. Ивана Вн.’п ки е преписвано отъ съвременникъ на Евтимия. " >де е възможно, преписвачътъ да е билъ самиятъ ав-<р > иа житието, патриархъ Евтимий, или най-малко единъ нсговитЬ близки сътрудници-ученици. Съ заобления Вр ишисъ на поменатит-b по-горе сборники сж. преписвани и • 1миевитЬ служебници. Още две интересни особености, Вин говорятъ въ полза на Евтимиевото време: въ сбор-Вьп № 103, въ заглавията на ЕвтимиевитЬ произведе-^В предъ името на автора (Евтимия) стой титулътъ Kvpi Bir юдинъ), а името Търново се предхожда отъ М'Ьсто-fMiic.'io нашъ. По-късно, когато Евтимий не билъ вече |м( »у живитЪ и Търново било вече въ турски рж.це, BiЛ четецъ на сборника се опиталъ съ ножче да из-BLi думитк KVpi, HOtiiiT., защото ги см'Ьталъ вече за ана-Вшнлъмъ.
Ныгарски старики изъ Македония
24
370
+ Житие н жизнь, прпоБнагю <5i|a нашего "loT Рил ска + съипел но к и pi СкокиТемъ патр|'лрх(о Тръновскын.
БЛВН. 4й.
Къ ЛЪПОТХ ВБО КТО) НАМЪ ПОНСОСНА КН ПКО не ТЪУ1Ж о дюкры ЛТШНКЪ НМАфНМЪ к нерлдн, нл; Н ЗАВНДДфН 'ёдниоилт мен'пымъ дсокрыи прнУАСп’в, лф€ млъуашсмъ клжснпагы IoiAHHA Ж11Т16 ПрЪНШЛН БНХОМЪ, II НС ВЪСЪЦвМЪ ТЪ1(1АН1СМЪ НО къзможномв намъ написано пкоже плуалпо (оерлзнын юкрлзъ приложили нже дон; рыл, желлжфимъ н ревнвжфимъ дюкрюдт телн, на нл н ciii|t пръже ины пмлвн въсходлфн. окнлно вбо подражАшё нмдфв за еже въ не въсъхъ дюкридитслсп сътеуёнТл, не мала же окате могжфе нже на не възнрлл. фимъ нрнлюжитн iioasx. Дювюлно бот такокое кл;дс жнтк; не тъу'|Ж нже съ мнюэтмъ трвдюмъ по стошамъ нослъдсткi жфнмъ велн'кюмв онсомв къ подо)бнт.н къ^вёстн сллкт нрнклп жъшТнх са вкн, нл; и нже въ мл'лт вбо тюгю жнт!в подр\ жакшн дмвмленъ прнлмжитн вспъхъ. Не тл;У1л; нж н тт нл.<: просто» къ слвсъ кыкшнмъ, не непрнтлстенъ толки вина к.1.д<! Можетъ ко» и тъкмо слышимо свой» исканакь любшкь въ ели ШЖфШХЪ ДШАХЪ, II ПАМАТ1Ж ХрЛННМО IAKO НТЖОС Ж^ЛЮ КЫГН, Н ПО МАЛИ пбсрЪКАТН ТЪХЪ КЪ ПОДрАНШ. БАМА 8К0 «БЙИМI., съновъдвдфнмъ нкъ iako н слыш&ф1нмъ прилагает са дин к нал пифа, и лътва къ спсенУоу таковое жнтУе iabht сд, н i.it. ёг<о ради прославит са. равнж обшнмъ мна нм-ктн потр-ккл; и тъфан!ё. юв-бмъ вбо, еже нн мало тто оставнти полезно шкъмжё, неподълнъ нромлднт. нате же енмже и днъмъ кк подрлжан1В тъфнтн са. Бб^мъстнънше км вждё еже о ксф<,< стс к пт. и н текжфбн пнфъ тълёснън въеегда' творнтн нлмъ нромышлен/е iako мнюжаншее намъ вюддфн тъфаше, in.il же н вАфе миры тх прУёматн къ пнфн поплъ^ажфнм са, о певефёсткнън же н ненстъфнмън н дшх ползихцпн и кин,г, пр-Бкыважфбн. ниже мало» nonevenie творнтн. гладёмъ кожи, внымъ скол; дша та&фх пръзнрахфе.
Се вже Аже б мномк повъетн науалы намъ твбрАфпмт,, самжж прн^ВАТн вбо кжде оногю блгть, аже й ка нскрт.нп тъ npi'A обнлнъ, пко да не о» ненавтёша norpr.niнмъ шко мое ржкамА въ^накама пкоже глет с а сфен'нмнм к каст, ipu СА, Н ПАУС ДШСТОННСТКА 1ЛЖС ОНОГО) повъдвхфе, 1ЛК0 ДА ИЦ мнёе слышатеЛА от'ыретнмъ, лвуъш1н iioasx дстаклъше Ai|i«
371
IIM* ДШННМЪ Н ТЛЕЖфНМЪ ПОНЕ Н МАЛЮ вмомъ ВЪННМАЛ БН H.ltlEKHEIlUHII СЪН МЖЖЪ, 11 О НЕУЪСОМЪ земнъмь творил БН
„ Г Л г г , ft «
i hiiCYeiiie, къ сшръ того) мимотецш хютшомъ пиша, н злбь-Mll'lA ЙСЛЛТИ ГЛЖБННАМЪ. ёлМА ПрърьПНАД ВЪСЕ ДЮЛВ (ОСТЛКЛЪ |«фнемк въннмддше отетъствв свободном» н бс^бедпомв н 1НрЪДОМВ. Н КЪСЕЦЕМЪ бврл^омъ ТЪфАШС сд ОБфААГСО пос liriUTH <5||л н съдЁтелъ, нжжа и намъ иже о нёмъ йуастн *1.||ОКЕДАТ11.
КГже Koi нже прЕже нл о немъ нс хытръ неклко н 1 Л1>Е СЪПНСАШЖ, С1Л мы" ПО ЛЕПОТЕ IAKO ЖС КЛЮУНМО ССТЪ |1<рЪДНО СЪПОКЕДАТН ПОТЪфАХОМ СД. ИЗВЕСТНО ВЕ'ДАфС ПВО rf.io о coiJh повесть, велнтн обыус юГслювсзны дшд, н къ (НЦНОСТН ВЪ^ДВНБАТН ЛВУЪШОН.
КлАжёнагсо вбсо сегсо роднтслТе влготъстнкн по въссмв •ним, Блъглре же родймъ. рсожёше п въепнташе весь глемж titpiitico, въ пределе сжфс Сръдетъскыхъ. бстъ же съ Сръдецъ • прЕДЕЛЕ ёврон ШСКЫХЪ бДННЪ СЖфЪ Й СЛАВНЫХЪ Н НАрЙ-ИПЫ грлдсовъ. Къ ТОН 8Б0 вёсН ПрЕБЫВЛЖфб. БЛГСОУЪСТНВП Bmi СЖфБ жнт!смъ, млтнкн же нравсомъ. БЫШЖ двсонмъ бтрсо-1|А1«0МЪ GHJH. W НН ЖС СДННЪ ССТЪ ¥10ДНЫН СЪ 1(0АНЪ. КЪСПН-IUIU ВБО БЫВЪ Й своихъ рЮДНТСЛСН дсокрт., И БЕ П0В11НВЖ ГЕМЪ къ всемъ, н длъжн^ж къздаваж уъсть.
Връмснн вбо не малв припешв, н роднтелемъ его вмёр-Нн мъ, ТЪ БЕ ВЪ СТрАСЕ ГНИ ВЫНЖ. Й 1|ркВ€ ННКАКОЖС ЙСТЖ-<|Ь. ПОСЛВШАЖ БЖТЬВНЫ СЛОВССЪ и Сфен'нАА BYCHIA, 1АК0ЖС Ь|1НЮ НАСАЖСН НО пр! HCTCOYIIHKCO К(.)Д11Ъ1. НеЦ|'Н же ЗАВНСТ1Ж КдрЪЖНМН ЛЕННВН СХЦ16 НА БЛГСОС. ДЙСАДАМН II ВКСОризНАМН Вино ФБЛАГААХЖ, АН1|СМ1.рнА НЛрП||АЖ1116 II НСИОТрЕБНА ДО КОНЦА 4111(|<ЖАГ(0 npiRMBAHIA. Къ CII ВБО ТСОМВ СЖЦ1В. ВМЫСЛН СЪКЕТЪ Bln., pACTOYH СЖЦ1АА ТОГСО ВЪ рЖКМ ВБСОГЫ. ЙДА II кёсАрСОВН ЦИКЛА, IAKO ДА БСЗ ЗАКАКЛСН1А КЖ1Л БВП ДАТН ВЪЗМОЖСТЪ. М жё рёкын Й ТЪМЫ СВЕТВ ВЪС1АТП. рекын ЯкрААМВ ННСОГДА П|.|Д|| й землл твож i" й рюдА твоёгсб н прУндн къ землл Н.АЖС TH АЗЪ НОКАЖЖ, 1АКЛЕС Т С А II CCMB ПОБНЕ, ННТНМЖС Bin । онехъ глъ семи ВЕфлж, показавъ ёмв н место ндеже №11111 БЛ1ЮВГС0ДНТН къзможё. Къзбънжкь ВБЮ Й СЪНА н рас-В||1 рнкь СНЛЖ ВНДЕН1А, рАСПААН СД IAKO САСНЬ КЪ НСТЙУНН Вмнъ ВСОДНЫНМЪ. въеоржжн СД на МЫСЛЪНАГСй 1 (OAIAO-A 1АК0ЖС Ли. пр!д по древнен повести каменн три', върж глд н нл Ижд.ъ и лювебвь. облеус сд въ кртнд правды възлагас ii
24*
372
, шлёмъ спсенУд бжстъвнын пбкр®къ. ffie млё власы страстии и ПОХ®ТНН. 111с ВЪ М®НДСТИрЬ. 11 МАЛО НЪК®6 ТЛМО ВрёмА 11(11 БЫЕЪ ради ОБЪ¥ён1Л. ОСТЛЕЛЪб 36MHAA ЗбМНЫМЪ, К ПбпеЛНЫИМ'1. пръсть. нс моди мира и мнрюдръжцл ННУЪС®Же НИ® къзсш., рлзвъ единя одёждя к®жаня, прУндё къ показапняя ты ми поря. и сътворъ малж ы хврастУа к®лнвя, вё тоу пръкыкл.1.
, ПОфёнУбМЪ II Бдё|бёМЪ вдрятлкая ТТЛ® Сб ВДДЛПХ СА цёгЛл , пбж съ Дкд® къдвырнх са къ пвстынн. н уаа сисаяфаг® нл , ы мал®дш'Уа и вир а къздёвая пръпыБпмж рякы кезъ nitm и съмжфенУа. ннттыже къ сънъдъ нмы, разкъ вылУе тр-икти еже земли скбтымъ провАватн окыте, н к®дж аже не cKoiii® нстытннцн нстёка&тъ, ск® бы в теке къпУя азъ кип,.. < тобыж. Кт® вбо с.клзлтн възмбжетъ т®г® дже тогда ткбргпи трвды. Нн в® то самбе вылУе пветын ное Д(о сытости npiu млате. ня мал® зъл® н скядно, и сё но захйжённ слитием i. ii в®дя же такоже, елико тътУж вънлтрънъа прохлади гн Слъзнын же накы тюг® нстбтннкъ кт® по стоашв изки н! късен®фнаа же такоже столша и к®лъп®пр«кл®ненТл. mii<>i жнцеж пръдБразкжфе севе бъсн, прнхмждаахж зктрсн р 11 лнуны бкразы, нстрашнтн и югнатн таг® хютдфе. Нж Д(бкл1.и| непокол-кБлемъ пр-КБЫвааше тёхъ къзньмн. пкоже нёкын камеи к, ткръ. ВЪСА ПрнхШДАфЖА нань КЛЪНЫ раЗБНКАЖ и б>ражаж. IIAli истин tite рёфн, 1акожё адамлнтъ нё а Быкааше никаком м л желёзомъ.
Кръмепн же не ма'лв пртшешв. пръхадн атждв hi, нн® мёсто, ндёже пеферж дврётъ тем и ж s-кл® н Mpavn.1., тамо къселн са. прилагая трвды къ трвдомъ н къ жслтнУи жела'нУе. сълхгаж 1акожё люБ®дёлнла отела медъвныя см и, й полагая къ ск®кнфё еръдётны. Къ сн вг>® т®мв c.,.i|in. снъ крата ёг® буд и мтре «таив са, пр1Ндс къ пвстыпа пд( прпкнын пръБыкля et. н мн®г® трвжъ са едка' къзмюи тог® ОБрёстн. Блжён'нын же нздалёте того) грлдяфл £3(11111, мнёше мъутан1ё сё быти, на млтвя севе къда. ПринТ йич бнъ и на лицн па, npoiuaauie влвенТл прУдтн. 0нз;с истин ии сё выти кёровавъ а не мъутанУе, вавепУв тог® споблб кън(4 шааше прншесткУа виня. Опже 1аже о cent въеъ кёдиик твбры мяжёкн, акУе пр'УАТЪ сикле нмъ. Анка в®' семи сёик прозван Уб. Т®г® lib’® зря прпвны съ с®в®'я сяфа пкпж иёкын кёдръ нже въ Лнванъ мн®жяф‘сА Блгюддрёст! 1:11144 вкн къзебла аше пёс и и. вынд ретёное он® въ встё нмы ш
373
)Л(1)КНВШ I? npKKIH ПрНЛЪЛЛЪДХА СА м'нь. II къ съ и имъ къ ИНСТЫНН га коже АГНА НЕЗЛОБИВО НСТНННЫНМЪ ПЛСТЫрСМЪ ПЛ* '<<410, пкожё дрэтын Лкслъ ИЛИ Нсллкъ, ПрТУА ВЪ ВЪСЕМЪ НОДрАЖАА НЖ6 О) мллденствл ВЪ ПВСТЫНН ВЪСПНТАН нддго).
На' утю нжс ннюгдл денница ннъ же тъмл' гръдоктн РД1 БЫТН НАСЛЪДШВАВЪ. НЖЕ ЗЕМЛА И МО)ре ПОТрЪБНТН КЕЛЛН. Мкръзын НЛ НБСА ВСТА СКОЛ, рёкын ПОЛ60ЖА ПрЪСТЮЛЪ МОН IH |*)БЛА||Ъ Н БАДА ПОБЕНЪ ВЫШНЕМ», ГрЪДЫН Н ВСЛСрЪУНВЫН •рЛгЪ. НЕ моги тръпътн ДО)Брй)ДЪТедН Н ПЮДКНГЫ МАЖА, нс-НЛЪ>111 СА ЗАВИСТИ. ^ДУА БбЛЪЗНЬ Н рО)ДН БЕЗЛКШН1Е. 0>Х<«»Д|Т Иго КЪ НЖЕ по' плети стго врлтв КЪ ЮБрДЗЪ НЪКОСГЮ въдюмл.
• н.рьтдетъ его) ПЕУЛЛ1А дръжнмл, н ёстёстъвны'мн жалы стръ-<<ил, и недювмъАфл б лише и и отрюкл, н глетъ ёмв сн-В|Ы£ ГЛЫ. НЖЕ ТКОЕА СТАрО)СТИ ПОПОръ И ТВОЕГО) Д0)М8 НА-1Л1ДНИКД ii ТВОЕГО) СЪМеНЕ ИЛО). НЖЕ МТрПАЖ АТрО)БЫ И ТВЮН »^ръ ОТрОКА ЛНШНВЫН, |СОЛ'ННЪ е ТВОИ EpJ. Ноци'а бю тъ Мш> пришс и твое' бтрбуд възёмъ, имл то? в севе. Еже. Р|Н( не въ скоръ ше възмешн, звърёмъ тъ' слабла баде сенце. ''оврлфешн же са н уадо)вбннцъ не съ всръдТемъ 11 нЛсклвъ то. грлдн вбо грАдн дрвже Н ПОКЛЖА тн мъсто, I rd' въ скбръ in с възмн своего) съмсне плш. СТл ибо iako J4ie слышлвъ, двл-БУе са въ ненависть iako въ рнзА, и гнъв-iiuii бвеммле его) обллкъ, уто) не гла н утю не дна нл не-«01 ini ндаго). Поемъ вей) его) Д|'лво)лъ, въ пвстына ведъше, л li рЛСПАЛЪА ТОГО) КЪ бскрЪКлён18 МАЖА. Н 1АК0 СЛИЗЬ BUMUC МЪСТА, ПОБЛЗДВЪ ёмв ПЕфСрА НЗДАЛЕУЕ, ABIC бтиде.
I IС ВБО) HIE КЪ ПОКАЗАНОе МЪСТО), ОБр-КТЛЕ СТГО). Н УТО) не ВцеД ТОГДА НА немъ ДО)САДДМН II 8Б0)рНЗНАМ11 ОБЛАГЛА. KAMI 1>рЛ Й ПрЪЛЬСТННКА Т0)Г(1) НАрНУА, И ДО) К0)Н1|А МНрСБЛГО) Яфы.Б1КАП1А недо)сто)ннл, и дръкеса н каме'нГе нлнь носмла, «УЪСКЫ ТО)ГО> 8БНТН НЛУ1НЛА. Na УТО) ВБО) КрО)КЛ ВЛКЫ feleljц вуеннкъ. CToanie мльуа н ннуъсюжс Лил ктирлА, въ рсное хрл'нл, аз же га глвхъ не' слыша, н гако нъмъ не h*P «ЗЛА ВСТЪ скон'хъ. КъСХЫТНВЪ ВБО) СЪ ГНЪВ0)МЪ н крн-«1|> О)’ ВМНЛСПЛГО) ГЛАСА бтро)кл. н мнрв грдд-ьше къ мнрв plliinil БЛАДННЦН, КЪ НЕУНСТОПЫ li СКВрЪПЫ ВЪСЪКОА МТрН. .«I ТОГО) б коры БЖ1А Ю)ры ТВУНЫА. ГО)рЫ КЪ Не'нжЕ БЛГО-II БГЪ жнтн въ нён.
1Лко ВБО С1Л Блже'нын КНДЪ. Н КОИирсТКО) дгавО)Л££ рлСАДН KIJTII, ПЕУДЛН ТО)ГО) ОБЪА (ОБЛЛКЪ. Н СЛЪУЛМН СЕБЕ 6бЛ1АВЪ
374
, падле на лнцн мола СА и гла. г н. рёкын притоки МА къ , ДИЬ НГЛ’аЛН TROCA Н Н^БаВЛА ТА. li'/KaiUI МА НП1; ВЛК®. Пр117,ри , на ма млрьднымн сн ©комъ, н ©жени ерца моёгы неталг у н сътворй съ мпбж ^намеше къ клг®. iako вавснъ есн ki , въкы амннъ. Н по молнтвЪ Съдъше СКрЪБА Н ТЖЖЖ 6 Лишен II отрока, кымпс б® са еда како въ мнръ томи ©ксдёпв бывши, съплетё са въ жнтёнскы пеуа'лехъ.
Нж yt® вб® твори бъ нже дътн оста в н тн къ нем» нрн Х®днтн покелъвы. rite н ^дё отрока ®цв, aqie н не глы нж* вефмн. 6 ста к ii дътж прУнтн къ мн-к ii не Бранн ёмв так® выхъ б® естъ црво икс ное Т®мв б® iako ндллрв пжтёмъ, ^ьмТа съкнж бтр®ка и авТе кр®ткыма дланма съмрть т®к.» въспр1А. Cia' вб® ®||ъ отрока мко вндъвъ, нед®вмъаше ут® сътворнтн. окате въ^враф са къ прпбкномв съ стыд-кннн е квпно н сът®кан|Смъ, новъдвё иже на пжтн прнклюУЪ1пчл са. 'Онже т®мв погрёкетп то повелъ н къ своа бтнгн еже и сътвбрн. прослакнкь вб® нрпвнын ва д®к®лн® 6 сгмт. бъшъ протее вес летали.
Ирисы же тв въ тон пеферъ дванадесл лётъ, нн сдн ног® покоа тълёснааг® нмъж. трв'ды къ трвдшмъ и б®лъ7пи къ вшлъ^немъ прилагал. Cia же д|двшлъ /рд', не иргстланн КЪСЪУЪСКЫ Т®Г® бскрЪБЛЪЖ, бвогда ВБ® ВНЫН1€МЪ. ОВШГДЛ .1.<1 лън®ст'1Ж. естъ же ёгда н страхюванмн мншгажн такожс ii нрнвндънмн. Нл адамантъ дшел 1®аннъ ннкакоже дтъ кФ вааше т® къ^ньмн. 6быд®1Н£ ма пол iako птёлы съ. и рад» горбим 1АКО ®ГНБ въ трънн, н имснемъ гннмъ протнклипч СА НМЪ.
Днемъ вг>® дов®лнъмъ пръше шемъ, ноёмлё въселжклкм съ с®б®л бъс®въ плъкъ въ юкра^ъ ра^Б®нннкъ. и скр®п« на стг® прнше ше, бншл ёг® немлтнвно. н ръжфе и нлн кжфс, wruaniM его ® мъста. ^апрбръше нектомв ем1дп| прнклнжнтн тоу. "Онже н въ семъ своёг® влкл гласи нм вннвж са бъ. велдфв, aipe г®на ка ® града сег® бъглиЙ въ дрвгын. не & града къ гра нж © пвстына пръх®да. ®\М« днтъ вб® къ нн® мъсто растоан/е не мал® пмАфее. и тб<н джбъ келен по древнеемв 6н®мв Авраамв бвр!', късслъ<т <«' ВЪ HL Нж ОНЪ ВБ® ПО ЛМЕр'|НСКЫНМЪ, тронцж УЮНЪ ИУрн днвк мснлаё. съ же ^де мыслънъ пр*|ёмъ самаг® т®г® Ш тронцн покланъёмаго въ севъ нмъаше жнвжфа ва. цикле »»* вныкаж нж пръкаг® правила ceoei*® кръпуъ дръжж сж •!
375
YTO 8БО ТВОрНТЪ нже КЪСЪ НА ПОЛЗЯ твбрдн. IAKO дрсклс къ П8СТЫНН ОДЪЖН МАИ НЯ ЛЮДёмЪ. И АЛУАфЯА НСПЛЪНП БЛГЪ, сн1|ъвъмъ окра^омъ н аде твбрнтъ. Повели бо зем ли iiz,-растнтн С ЛАНИТ О КЪ ВЪ нрнпнтлше СТГО. II КЪ ПИТАЯ СА тъмъ, тълёсняя нёмофь мало втъшая, н лтрмкиял скядость йс-НЛЪННЯ. ПрЪКОДА О СИЛЫ ВЪ СПАЯ, Н КЪСХОЖеН1А БЪ cpi|ll ПОЛАГАЯ. СЛЪУНЫЯ НСТЪКАЯ НСТбуНПКЫ, II МАЦАЯ ДШСВНЫЯ красны II КЛАСЫ ДОКрОДЪТЪЛПЫЯ ПрО1|КНТАЯ.
Къ жё рекын. над» тъмы скъта бъсгатн н танпаа тъмы lAKt TBOp.AH, НС ВЪСХОТЪ HA MHOSH съкръвенк БЫТН ГрАД8 кръхн горы стояф», ня плговблн того IAKHTH докродътълБ. Пастырем ко тогда бднзъ нъгде пясяфнмъ пкожё иногда фъмъ нже при ха моего рожъсткъ. и овцамъ Блгопокорнъ иЪ плжнтн прнлежягрнмъ, напрасно кстръмнвшс въгв са ашя. hi по пяти никоемъ обыунъмъ. ня’ кезь пят|'емъ късъуъскы по цветы и жестоки и нсобыуны мъстъ. н нришеше до мъста ндёжс бъ прБНын, сташя Пасты'ремъ ИБО къ слъ же-пяфемъ н тыл йстакнтн. невъзмбгшемъ, прихода п тн ндёжс ОК1|А СТАШЯ Н СТГО ВПДЪВШе, 8ДНВНШЯ СА. КТО Н ШКЯДВ и iniriмъ бкразомъ само прТнде въпрлшллхя. жнтТе же твое н Г Вуъство йкядв. Мое »бо житш по агл», па нксехъ естъ оняд» | 1 спснтелъ тля Зкъфавааше. йуъстбо жё, выиннн 1ёрлнмъ. л ин здё мене &>¥ъство въсштакшее н гра, не ваше естъ рхшмътн. ОБлте елма зде оБрътше са естё, достонтъ нлпн-птп ва пвстын ноя пнфея. Н покелъ нмъ въздтн о Т8 къз-р 11|1 КШАГО СЛАН8ТКД. ОнПЖС ВЪзёмШС 1АДОП1Я въ сытость. Н ико fi)iiHi|ieiiii г;ыкшс отнтп, ёдпнъ нъкын й нн ше бтлнкъ нркже сллнктка доколно, н радостнъ теулше въслъ дркгокъ, i |1 ико тъ постнже н Бывшее показакъ, сътекшё они' растре |н»шя тъ о ряк» его. ii iako йвръзатн науашя зръпомъ 1рм1ПЛА, пнуъсоже окрътошя н лвТе рлекаавше възкрат1Ш1ж <* й Блженомв къзвъетншя, профён!л прбедфе съдъанынмъ. I hi не нрофсми тъхъ епкн рекъ. енце о та да блговоан • к 1ЮПЛ1ШН къ, iako да здё' възрастя н здё' йстъфаше iipicMaK. ••»|||1л;в Уюдесе нсплънше, въ своа' йхо'да хклллци. н сла-|l«i|li RiC б въеъхъ 1лже вндъшя н слытлшя
НИ1|1Н жё Й xpiCTOAIOBHBUH нзвблншя НТВ КЪ CTM8 II 1" • нУс й пего ^олнунтн. Мяжъ никни двхбмъ иеунстынмъ Вш>< й многъ ли съмяфлемъ, гако «зри г.ихъ пдяфж, посла дня *М>!С тёмъ XUTA пръмъннтн СА Й НСДЯГА. Н IAKO ПЪПрНфА
376
единого» влнзъ стго) вывше, акТе стрдсс его> двхъ нсуты. и па валине къшм н гад, огнь бпдл-ьёт мд н не мбгм напри понтн. они же свАзавше ёго> клгтахо) съ нжжеж. н паше на земдл, пропилах* Блкен'|а полвунтн. Онже прошёнТе нсплъннкъ, въпрашалше прншёстк1а вннж. Тн же нже 6 ссг.1; сказанию, нокъдвл н нже о Биснвжфнм сл, прнпажфе и прбслфе тюгс» и нс д л гл пръмъпнтн. Нл 1©а'нъ ннкакоже на са надъж са къ нж на ва джнвлъжфагш мртвыж, н нлрнцажфаго не ежфла пко ежфл, не нынек мърн удда глд се дъло> е не нашел м-ёры. Ба же единого) ёстъ еже бъсы нзганътн н мы бы ул)|н поБюстрастнн вамъ еемы, н тожже бвлбженн нембцпл Последилшс бо) н въеёмъ влуномв галев велдфбмв. ёгдл кто съткорнте покелъп нал камъ, глнте пко не потръкьн рлкн ёемы Оннже нзлнха належаахж мбллфе сд. 1Дко вбо тъхъ кпд* прилежна иллежжфж н небслаБно то)го> прннжжлжфж, едъ замн севе двл'|авъ, надо па землд, н нз глжкнны с pip къ дъхнжвъ, вже въ Троицк слип рёкъ покланъемын съткорив1.|и късь кнднмаа и невнмаа ёго>же въеъ бшлт са н трепеi|i;>'.. помклвн тварь скол, ii не дажъ клко) семв на длъбъ mayhmii бытн. не нашел рл" правды нж ради твоёж блгюстн н фсдр«' тво)нхъ. Нъмъ бо) дюстоенъ Блженн нменокатн твоё нрто». нмд моими нбУнстымн и еккрън ными всты. бвлуе на ткож НЛД1.ЛВ СА БАГОГСТЬ, ТСБС прНЗЫВЛЖ на ПОМОфБ. сам БО) съ кддтвож ОБ-Бфалъ ёсн о^сты расъ ско)н прркъ, не xo>tiu и съмртн Гришин кв. Се roi ра" припадаем тн въен н мили <д дъемъ, вели in ii на съ нвее стго твоего) пко блвснъ ёсн къ въкы амннъ. Chi|C вко) томв. помолнвшв са, aci'e бъсъ |нид<1 © улка и здравъ бы ке н славлъше и хкалиие ка. C«.i|iiii .1.1 съ ннмъ iako cia кндъвше, вжаешмъ съдръжнмн Б-ёхл. ii мпюжлншж втрж стлжашж къ стмв н молъахж ёг© пко дк съ ннмъ пръБыважтъ. Онже не попветн. наказав же тихь прнлёжн-Б. н © тв сл1|1ллго сланвтка д©ко>лнъ вуръднкъ, къ । n<U ©'цвети, запрътнкъ имъ нектомв смъати npi'HTH къ и< Mil "Оннже къ скол възврлфъше сд, съпжшёстькннка н к?но« шсстъвна съ сожмл нмъахж нже нншгда Бъснижфаго) <д
Слакъ же ©толъ по въеен странъ тон прошё mu U немъ, хкалъахл ва въен н мно)гж люкожь и ревность къ н<нщ стажаваахж. Дошлын же loiaiiin. пко cia выкажфа вкъдъ, къстч|Ы опндё о)Тлдв, улускыа сланы ко)л сл, пате же до) k<>>hi|( ненакнжж. вжтькно нже нанпауе прнлежж и сладбстнс кы
377
ПЪВЛЖ, МНЪ же СЖ£ ПрНЛЪПЛЪТН СА БКН БЛГ® ЕСТЬ, Н ПОЛА-ГАТИ НА ГА 8П0ВАН1С МОЕ. Н ОВрЪ НЕЮ КАМЕНЪ «ТЛЮ ВЫССОКЪ, AKI6 КЪСХ1ОД|Т ПКОЖЕ БГОВНДЕЦЪ И11(0 г ДА НА С|НЛНСКЖЖ. КЪХ<0Д1? въ нсвъхйднмын мрлкъ бговндънТл. ПрТСМЛС И съ', I ;Г() ПИСАН НЫА СКрнЖАЛН, НСКТ0М8 НА СКрнЖАЛЕ КАМЕННЫЙ. НЖ НА СКрНЖАДС CpifA. СЛЪЗАМН ОМАКЛЖ КАМЕНЬ, II ВЪССНЮфНЫМН кдинТн н въздыхднТн КЪ СТ<й трвды ПЛЮДД. ЕДИНЪ ЕДИНОМ» НССЪД8Ж, И ЛЕГКЫМА КрНАШМА КЪ НБСН ШССТВ1Е ТВОрА. НЮфНЫН НрЪТрЪПЪКАЖ МрАЗЪ И ДНЕВНЫМ ВАрЪ. Н£»СЪПНО ЕЖЕ СКО СН1|£ ПО Г (О ДШБЛЕСТЪВНЪ ТрЪПДфА ЗрА, СНЛЖ ТОМ» НЕВИДИМО И 1ф11П0 ПОДДАНО. ПАН ПААТ.. НенАВИДАН ЖЕ ДЮВрА Д1АВЮЛЪ НС-СЪТОЪПЪ НА МНЮЗЪ ТЙЛНКЖ Д(0ВЛЕСТ1> МЖЖА. НЖ ПОЕМЪ СЪ КОБЮЖ ЛСГЕЮПЪ БЪСЮКЪ, СИрЮВ-Ь НА СТГ10 Ор1НДЙШЖ. YTIO НС ДШ1|1С И YTO НС ТВОрДфЕ. БИЖ1|1С. ПХАЖфС. И КЛАУАфЕ, ARIE Г). КАМЕНЕ СЪКрЪГЩЕ ЮХЮДА, ВЪСЪУЪСКЫ МрЪТКЛ ТГОКО МНДфс' I Н IIII КАКО/li С ЖНТН ХЙТАфА. Лсжж 8БЛ) ТАМО ДЙБЛЫН (юлннъ
НА МПЮГЪ YA, ЕДВА ВЪ СА при III Е, СТЕНД Н ПръНСМАГЛЖ ТЖ-ШЛА1НЕ. Н ГЛААШЕ К1; ССБЪ. ВЪСКЖА (sic) ПрИСКрЪБНЛ ЕСН ДШС МОЛ. ВЪСКЖЖ (sic) СЪМЖфАСШН МА. 8П0ВАН НА БА IAKO НСПО-ММ СА 6М8. СПАСЕШЕ ЛН1|К МОЕМ» И БЪ МОН. Н ВЪСТАВЪ, ПАКЫ <М КАМЕНЪ ВЪЗХЮЖДААШС. И ПрЪКАКО прлВНЛА СВОСГЮ ДрЪЖАШЕ I И НШПИАГЮ ПОЛЮЖН ПрНБЪЖНфЕ ССб£ Пр ИЗ Нр АЖ НЖЕ HA ЗЕМА
И 'iKOpA Ж ТрАСТН СА, ИрНЗИрДЁ СЪ ВЫШЕ МАТНВНЫНМЪ '( КГОМЪ I *1 СКОЕПО кпбдннкл, Н АГГЛ8 СВ0ЕМ8 ЗАПОВЪДАВЪ ЕЖЕ При moll IIШ ЕМ8 ПНфЖ НЛ КЪЖДО ДНЪ. И БЪ ПрЮУЕЕ И НД НСМЪ |НЛЪ НЪЕМО ПИСАНОЕ, ХЛЪБЪ А Г ГЛ КЫН 1АДЕ ¥ЛВЪ.
Къ СЙГ 8Б<й II СНЦЕКЫ Тб)МН СЖф8, СЛ8ХЪ О НЕМЪ IAKO V|itpi СА ПрОХСОЖДАДШЕ, ёлиКЮ И IJpfO 1АЖС О НЕМЪ СЛЫШАТН А КЪ жсллнн БЫТН. Блкоуъстнкым» бю тюгда црю Пстроу МьГДрскАГб» урвд х<«»ржгкн дръжжфв, и въ Сръдсцъ КОГДА hpliniCIHH Н 1АЖЕ О ПрПБНЪМЪ СЛЫШАВШИ, ПОСИЛАСТЪ МЖЖД 51;Л(0 |lbp|j Л(0В1|А ТНСЛЮМЪ ПКО ДЕВА, НД ВЪЗЫСКДН1Е СТГ10. ЗАПО-Вд^КЪ ЙМЪ НЕ възврлтитн АфЕ Tliirto НС ОБрАф^. 'ОнИЖЕ 04llHHlU> w 1 ръ Пр'|£МШС, БЫСТрЪЕ НСЖС СЛО РыЛЖ ДЮСТНБААХА • I МПЫГЫ 8Б(0 ДНИ ТАМО ОБЪШСШС И ННУЪСШЖС ОБрЪТШЕ, |р1М< М1<ГДЛХЖ ГЛДДСМЪ. Н НСДЮИМЪЖфС БЪХЖ. ниже' ПОНТН къ It'll СМЪЖфС. НИЖЕ AAYHH ПО П8СТЫНН СКЫТЛТН СД МОГЖфЕ. В| < стрйъ liptMAIAAIIIE ГЛАДЪ Н НЕ ПрЪСТААХЖ НфЖфЕ kh.Mi.KI н{|КОГДД Окръпошж МАЛЮ ПТЫОЕ 3HAMCHIC, Н ТЬМЪ В**Ы1ч(Л1|фС МЖЖД ДЮСТНГШС, БЛВСН1С прТдтн прбшддхж й
378
него. Тъ же Блвешв тъхъ сикль, въпраш'аи1е прншёств'|а кип ж они же том в ивъ въск твёрд. 1Ако вбо» дшекнын ©комъ те провндк пл па дпи и, ялупы сжфж, прълагастъ т-ьмъ тряпезж и лювёзнъ нуръдн. Нже бо па тысжфъ <5 патшхъ хлткъ.на сытнвын, нясыфяё и здё* девл мжжш & единого» хл-ьбя. Н о У1ОДО, 1ЯКОЖ6 ТЯМО ДОКОЛ1Ю ЪКрВХЪ б СТ Л III Ж, и зде полъ хлева оста оукрвхъ. Cia’ оуко бнн iako вндъвше, къ вдн влённ бышж. ii нже ёдннъ недовлътн т-ьмъ хлъбъ помыслнвшс, ан по насыфённ пблъ хлтка бставншж. II възкрафъшё са, БЪСЪ 1ЯВЪ 1|рю сказашж.
Бжтквнож - «ко ревнбст'|ж ряжег са црь, н радости ось 1 его облякъ, тетяше iakoже ёленъ въ жж'тъвныж тастз къ НСТОУННКОМЪ ВОДНЫЙ. И О АТ БО СЪ СОБОЙ*. НЖС TOMB ЛЮБСЗ нкншжА, кыстръ къ гори теуяхж. и дошеше реки глемых Рыла. Ся;р1;тошж каменъ велён кысокъ хило» н жестбкъ, и вёсмя невдокъшестъвенъ. и не възмогше наире понтн, къ i крат и юж са. ЛвТбже на дрвгж въсхода горд высока ажс Ктшакж обыкошж окръстшн ТВ звятн, ii отждв поклзока лхж ёмв горж н камень ндёже прнбкнын жнвъше. Н не кы може тамо ijpK понтн стръмннны ради н жестостн мъстны... нд ак|'е поснляетъ два' отрока нхже stao люБЛ-саше, мб™ ii нрнзываж того iako Блвешв спобнтн са зъло бо въ сами, жеаляше его кндътн. Отрока же iako AKie реное о |(ръ iipi ёмше, въ скбръ тамо шеше ii стмв iabt творл. Онже ш къзмбжна cia выти гла. окате та ца ры|т.та 1|ркн рё. трй (HjK(.) твои н пр%ложён1б, iako кяднао ваговонно к«н при несошж н придти кыш ж. ты" вбо въ скбри бтндн отждп понёже мъсто атло ё, да иекяко нетто ненауяемо пострАжсп111 ты же н нже с токож. uaiii» же хндость не къзмож<:н111 ВИДТ.ТН къ нннъшн|н въкъ. въ БЖфш же ii зело дркгъ дрин взрнмъ, ti радости онож нензрённыА насладим сд, яфе до стонны пло)ды покаан1А оеждв ослёмъ. Пеуаленъ вбо кслш1 бы 1|рь мня нетто ксл/е погвблб, бтндё съ мнбземъ сетад вашемъ и скръБ1Ж. н psie въ 1|ркяа шё, посла пакы къ нг.ни злата не мало, къквпъ же и бкофТа разллнунаа иноком h клютаёмаа рл" ьлкеша. Поснляетъ вбо н пнсаше, нмдфес ciiipi,
Късёуъстномв oiJb Io?vihb поустып пожнтелю, Петре i||iiJ слыша твоед дшж бголюбнын нравъ н пустынное въсслснш, н невефёстъвноё агглкое преБывате. къквпе же и ёж< Н мира конёуное вдалёгпе, н келмн твоё въжёлъхъ кндътн npiinM
379
н твонхъ медютюунынхъ ндсллднтн сд глъ, не мллж & т кос по ЗрЪН1Л МНЪКС прНПЛОДНТН П0Л8Ж. RAM Л ЖТЛЛН1С БОГЛСТКА н СВСТНАЛ СЛАВА КЪКВПЪ жё Н СЛАСТИ, не ОСТЛКЛЪЖ НА нже къ мори ССГЮ С»еТНА ВЛАЖфНХ СА ЖПТ1А, КЪЗННКНЖТН КЪ СВ1Т8 УПСТаНО II НекефССТЪВНАГС) ПрЪБЫКДН1А. помрлуншж его с л наша дшсвныж " Yu, неуа'лТж н мдтежемъ нже въ мнръ н СС ШИ; IAKO (О СЪНД пёкоепо ГЛЖБШКА КЪЗБЪНЖКЪ, БЪСХЮТЪХЪ ткож стость кпдътн. ёлмаже н сеж влгтн лншнх са бкалн'ны рГ МНШЖЪСТКА МОН гръхъ- МОЛА СА Н припал TK0CM8 IipiidB. ЙрАДЖ НЪКЖЖ ПТ1;1116ША КЪ НАМЪ ПОСЛАТН Н I1CYAAH проста Днтн 7,11011. ВЪСТЪ БО) ВЪСТЪ ТКОС HplllflC 6ЛНКЫ БВрА мир А II мдтёжен ОБЛАЦН ЦрКАА овврсватн дкЫЬЮШЖ Cpip.
Пръклюнн СА ВБО Блженын 1юанъ къ молёнТв въквнъ же li ПЮСТННУЪСКЫНМЪ СЪНЪДе, ВЪ^КЫШеН1а съламлъа р(огъ. къ /Латв жё пнкакоже, н къ/къфлс ёмв снце Клгшуъстнкюмв |1 САМ0ДрЪЖ1|8 БЛЪГАрСКАГЮ CKVIlTpA ЦрЮ ПётрВ, ВБЫГЫИ 1(0л'н11Ъ. Ирошёгпё ткоё късе нсплъннтн, неполезно ндмъ естъ. о cay с въры рл ткоел н передел къ гаже ндмъ клюунмынхъ нснлъ нъемъ нже. н пюстннуъскнж вбо» сънъдн прУёмлА. ^лато же ткоё САМЪ НМЪИ StAfil Б(0 кръдд ТАКОКАА ННЮУЪСТВ8Жф1Н. Н7, рлнъе же нже къ нвсты н невт-кшны мъстю приБыклжф1Нхъ. къ уто бю н нотръБве та' нже хл*кл къ сытость ннкюгддже нрУсмлдн ниже САМЫЙ коды КЪ ПОГАШеМ|'е ЖЖЖДЪ! НАМ КО) еже жнтн хс, ii еже вмрътн прпежр-ктёше твое пкш дръждвъ и тдкеокымъ, сТд клюунма сж. Okayc ниже ты" нже дТлднмож < 'Г.дыжен1.п1 длъженъ ёсн въен вслажддтн са. рено б® е. кы rftiTKO Афе теуе, не прилагайте ерца. Афе cto н писано естъ Др 1.ЖАВА 1|рю К(ОГАТСТК(О. НЖ КЪ 10р;йЖ1А II КОЖ ТО НСТЪфА-КДТИ, А не НЛ СКОЖ СЛАСТИ. КЪ ВБШГЫНМ же ПА Н ННфН, къ нлнлмъ н гезкрокнымъ. Ттмже Афе хюфешн съ земнынмъ ii Illi НОС НАСАТДШВАТН 1|рво, БЖДН фёдръ гако (01|Ъ НАШЪ НБСНЫН i|i< дръ естъ. не впокан нл ненрдвдж, н на къехыфеше не MIAAII. бждн кромок же н тнхъ. н Блгшнрнстжпенъ къ въеъмъ. I нъеъхъ окръеты ТКОЖ НМЪН '("JYH. да пршлнклет СА НА 1>:ихъ твоё по mhamrahia маслю да не вкъстъ шпица твоя ути ткорнтъ десница ткол. дл исхода пнцпн рлдюстнн б ПН1ЙА 11ОЛАТЫ. KHASH жё ТВОЖ ПОХВАЛЫ НА А^ЫЦЪ ДА ШОСА. д < сУа'стъ свътлбстТж дюБродътелён ткол БАГръннцл. уадл же flio,( ДА ВЪадЫХАН1Л Н СЛЪ7,Ы. ПАМА Ж€ СЪМрТНАА ДА ПО **|рлётъ кынж твои вмъ. Бжджфее же црво да мъутастъ не-
380
ДЪНОСТНО ТВОЯ МЫСЛЬ. ЕДЛЪН СА ПО но»гдма мтре теоса 1|ръккс. при пан всръдно и връ\ъ пръкланън тож пръва»пръсто»лннко)мъ. 1ДК0 да I pl. 1|рВВЖфТн Н ГЪ ГО)Спб€ТВ8Жф1НХЪ вндъвъ такокюс твое всръдш, подастъ тн иже око нс кндт. Блгад н вхо» нс слыша н на cpqe тгкв не въ^ыдо»шж гаже вго»то»ед бъ лю-ВАфТнмъ его. 1|рь же пко cia проуътъ, мнтше са вед|е HtYTO) npiATH. Н ЛЮБС^НЪ ТО» ЛЮБ^ЛВЪ, HU Till € то' ВЪ НЪДрб) ГЛКОЖС НЪКОС МНОГО»1|ЪННО скрювнфе УАСТЫМЪ ПрО¥НТаН1СМЪ сего, мдьвы мнрекыж бИлнтлше тъмж.
ПръБыкъ йкы влдженын колнпъ на то»мъ мъстъ выл ли ii уетырн mi|a, нн ёдинюмв уасв ра^лънёше нлн внынТс нодавъ нж къ ревности nave ревность н къ всръдТв оуеркдн: прилагал,. н просто» рёфн къ старетъстъмъ въ^рдстъ юно»-шьекюб iioKAzor.aiiie тиранн. Miioisti вбо» къ нем» при хшжаяхж неджжныж своя прннюедфе, н молитвами его» здравы тъхъ пр1емлАфе б»хюжддах<ъ. Славъ же не малъ по къссп Земли тон прошешн, mhosh доБро»дътълпомв его възрекно кашж жнт'18 н жнтн съ ннмъ 1ЦВОЛНШЖ. и къ пр|дежжфнмъ врътпъ црквь създавше бкнтъдь състакншж, нлуалннкд нмацн и пастыри пръпвнаго». Онже до»кръ пасы свое стадо», ii мпоиы къ гв прнкс, н BCAia н присланная уюдеса сътвбръ. къ глжбожжа доспъ старысть. |Дко ВБО) скос еже къ гв б>хо> женТе ра^вмъ, нд мдткж севе овратн. н тыплыж едъ^ы о» (**Tyik н^днвдаше н коднъъ нд ^смла пръклошъ, вже гдлашс къседръжнтелю. пршмп ма гръшнааго» н нсдо)стоннаго) рака своего», ii съуетдн ма лнко»мъ н/крлнын твожхъ. ннтто же. бо» нд ^емлн Благо» сътворн влже. сего ради твож мола блго»сть, покелътн тс въ дглв к л га, пко да не къ^вранен мн вжде къ/.хсо б) лжвдкствТд дховъ. и ги въ рж1|т ткон пръдал дхъ мон прнрекъ, авТе въ рж1|« вж)н н пръдд дхъ поживе нъгде даже до б лъ. н тн сконмн вуеннкы погревенъ кыстъ
Връменн вбо не мдлв пртшешв влго»ко)Н1б ве;тнслъ11о< нсхо)ждддшб. |дко вбо» ракж (окръ^ше, вндтшж тъло» прпк НДГО» ЦЪДО) КЪСЪУЪСКЫ. И КЪСЪКЖ ТЛА ННКЛВОЖе ПрНТАСТНО Блгово»нн1е же нспвфджфб. н въеъхъ въ бжтьвнжа рекносп. ПОДКНЖЖфС. СЛДК0)СЛ0)В18 же бвытномв сътвбренв БЫВ1НВ, съ уъсТ1Ж прънесо»шж тъетныж сг(6 мо»фн въ славный гра Cpi дыр, и поло»ж€ны бышж въ црквн стго склнста Лвкы. послъ:кд< же, създанд бы ||рковъ къ нма его», и въ ней положены быш;>. тъетныж его» мо»фн дивнад н пръелавнаа ткорифв тюдесл
381
1Лп®гв же връменн мнмошешв, въ цртко qp-ъ грътъс-каг® киръ Андрюннкд. вжгръскынмъ в®емъ съ свшнмъ н\ъ крдлемъ пръшешемъ н гръуъскжд ;емлж даже д® Сръцд по плъннвшемъ н въсъ по пог/д; покбршемъ. нже н мофн прпк-наг® съ сшбшж къ^ёмшс, въ свож стрднж юнесошж. К1; Б® слышалъ т®н краль о дивны н велнкы прпБнлг® уюдесехъ. нже н повели тъстныж ег® моирн въ цркви положнтн въ градъ глемъмъ "Острнгюмъ. н тв пръславнАД н днвнаа СЪТВА-
ръдхж уюдеса. въсъкъ неджгъ н въсъкж бюлъ^нь б> улкъ ®гм-НАЦ16 Слвхв же по въсён странъ онбн прошешв и въсъмъ ТАМО СЪТЪКАЖфНМ СА. 11СНАВНДАН ЖС ДЮБрА Д1АВ®ЛЪ, НбСЪТрЪПЪ НА МНОЗЪ СЛАВНТН СД ПрпБНОМВ. НЖ НеВЪр1Д СТрЪЛОЖ Ср1|6 ёнкПА гра Т®Г® 81А^ВН. Н не ХЮТЪШС ННКАКОЖЕ НА nOKAOHCHie iipiiim прпкнАг® м®фёмъ. гла, ннкако же сег® прпвнлго въ ст\ъ оврътАтн. не тъу|ж, нж и ннъмъ въ^врднъАше не пр'штн НА т®го покл®нён'1е. л/ь ре въсл стыл; н^въстно съвъмъ н ннкако же сег® съ стымн онъмн дврътаж "II лвТе бж'|нмъ сжд®мъ прлкеднымъ кръ/дл; а;ыкв прТл. и Бъше нъмъ въсъ-уьскы ii ннкакоже въфлж. Късн же нже cie вндъкшсн yio, Г.ТрАХЮМ ОБЪАТН БЫШЖ. Н БЪ ПОМАВАЖ НМЪ, ПКО ЖС ДрСВШН < *нъ н уюнын ^Axap'iA ApxiepeH, рюднтель прттевъ. л1Лко вб® «Ъ сект; БЫКЪ, Н КННЖ ТАК®ВАГ® негЛАНТл рАСМОТрНВЪ, Н рА^Вмъ iako невърТА рА стго cie пострадд въ скоръ къ рЛ1|ъ стго прнтёте, н т®плымн слъ^дмн тж облнавъ н ya-i.tijmh въ^дыханмн сруное съкрвшен1€ покл^овлше. 1Гж(н же Агюдннкъ н х®вк въ въеемъ побннкь 1®аннъ, не въехштъ Kill® НА мню^ъ то нити нж' въекоръ Л^ЫКА ег® А7Ы рл/,-\pYniH н клгютгшлнА пакы т®г® встрой. Онже cie iako ППЛВУНКЪ, БЛГ®ДЛреН1А lieilpTXTAHHA КЪ К8 н Т®Г® ВГ®ДН1СКВ । цснАювлАше. Cia же въен слышакшс н вндъкше, множАтнж III рЖ Н 8СрЪД1С КЪ СТМВ ПОКД^ОВААХЖ. МнОГАД же ИНАД ДНВПАА М ЙЖАС1ПА уюдсса къ ^емлн вжгръетън сътворн иже не 6с
I шли на ВрЪМА ПОДР®БН8 ска^атн. 1Лко оу КО CIA КЪСЪ ПО дрюкни нвъдъкь краль, страх®мъ н вжасомь окьдръжнмъ кы. 0 /,лдт®мъ н сревр®мъ рдкж прпндг® нкраенвъ, Н УЬСТНЫЖ Mill НрНЛЪЖНЪ 6кЛ®ЬЫ7АК1> М®1|1Н, СЪ ВСЛНКОЖ ¥ЪСТ1Ж ПАКЫ lit Сръдецъ тыж къ^врдти. н въ црквн нже въ iima т® съ^ Мннон ты а полюжп. к л-ь rs'x.^e (6695 1187)‘'|дц|КТ1Онъ. ё.
Не мнюгв же връменн мнмошёшв вънегдд блгшв®лн бъ ILIIOKHTH БЛЪГарСКЖА ДрЪЖАВЖ. H ВЪ^КНГНЖТН ПО ПНСАННОМВ
382
р£фН ПАДШЖА СА СЪНЬ С>БСТШАВШЖЖ ГрЪ¥ЪСКЫНМЪ НЛСГ’Л1СМЪ. въ^внжс рюгъ Блъглрскдгю 1|ртвд. np'i блго¥ъст1външнмъ грн ДсЪНН. НЖС ВЪ СГЬМЪ КрфСНН НМСНОКДНЪ БЫВЬ I от II НО. Съ ибо хюржгкн 1|рв'й пко приём ъ, въса Блъгдрскыж грлды плшжа СА ДЮБрЪ НТВрЪДН. И ФЕСТ111ЛКШЖЛ ОБНОВИ. И НЛ ГрЪУЪСКОС ДЮБрЪ ОПОЛСЛК СА 1|рКЮ ПОКЛрЪЛ111С окртныж стрлны. грлды же в к ее и. 1Льо йкю дю Сртцл доше в сего» по сювож по КЮрН, В ПрЪСЛАВНАА В БС^¥НСЛЪИАА ПрПБНАГО УЮДССЛ СЛЫШАВ!., AEI6 КЪ ТОГЮ УЪСТНЪН I'lpKKH встръмн СА. В ПрПЕНЫЖ стго YbCTIIIi ФБЛЮЕЫ^АВЬ МЮ1|1Н. МИШИ С СА НЪКОС М1ЮГ01|-Ы1НОС скрокнфе ежръетн. Радости нею мнюгыж нсилън са, ii bcccaia ДХОКНЛГЮ, СЪВЪТЪ СЪВ-БфА БЛГЪ. БЮЛ1НЖЖ рАДН УЪСТН И ВТКрЪЖСШС С8ОСГЮ ||рКА, Пр-ЁНССТН МЮфН ПрПБНЛГО ЮфГ ВЪ СВОН ПрЪСЛАК-НЫН ГрА ТрЪМЮВЪ. И АБ1С ПОСЛА КЪ HptApXB СВОСМВ К|‘рЪ BaCHAIB СЖфВ ТЮМВ ВЪ Тр|'|1ЮКЪ’ ВСЛНЦПМЪ ГрАДЪ . iihcahic , вслАфс сш|С Еъсё¥ъст11О1.1К бж|'н Архгерёв кгръ Eachaib, в , ДХОВНОМВ ЮЦВ НЛШСГЮ ДрЪЖАВНАГО 1|рКЛ. БЖШМЪ хютън1емь , iako пршдохъ къ пръдълы сТж. и я Сръдеуъскыи ПОСТВГЮХЪ , грл, УЬСТНЫЖ МЮфН ПрПОБНЛГЮ Ю(|А 1юАИНА ПНСТЫНА РыЛСКЫ^ , жители оврътъ ¥Юдес1.1Н ii hcijuaciih йепдъненл, мнъх са ю , РАДОСТИ ПО ВЪЗДНХК 1АКОЖС лътлтн, сллк-к ЕЮ миозъ 6 нсмъ , ВЪСА С1Ж СТрАНЖ НСПЛЪНШП. В ДНВНАА И ПрЪСЛАВИДА ТКОрАфК , НС1|«лё||'1Л. НС ТЪ¥1А ВЕЮ <де , НЖ II ВЪСА КЖГрЪ1|КЖА дръждкж , ОГААСНШЖ. СЙМЪ 8БЮ ТАКО НМАфНМЪ, СЖДН МЫСЛЬ ДрЪЖАВПЛГЮ , нлц|егю црВА iipi’HTH твоён стости ^дё съ въеъиъ прттюмъ , 1|ркювнымъ. и СЪ ПОБЛЖфСЖ ¥ЬСТ1Ж, еже принести СГЖ УКСТНМЖ , МОЦП1 ПрПБНЛГЮ омр КЪ ПрЪСААВНЫН уркын наш' грл. КЪ ПОХВАЛ . , въеегю цркокнлгю нсплкнсша и къ вткръжснТе нашсгю благы , УЪСТИКАГО црвл
Cia iako бжтбвнын слышакъ стан, въ^рлдокд са дхомъ и ЕВ БЛАГОДЛрССТЪВНЖЖ КЪЗДАСТЪ МОАБЖ. И АБ1С ВЪ СКОрЪ ВССЪ црккиыв СЪБрА прпть. В ВЪСЪ ПрЪрСННАА ТЪМЪ СКА^А. Они ;м ТОПАЫИМЪ веръдшмъ и горлфеж ДШСЖ ВЪСЪ КЪ СЛАСТЬ ирьршж. и въен ёднномыслъню иеръдно встръмншж СА и пкоже. нъкос МН0ГЮ1|ЪН110 скрбкифс ВЪСХЫТП ХЮТАфС, и въ скоръ СЪ CKOIIM I. плтр1лрхюмъ и вунтслсмъ Сръдеуъ доствгюшж БагоуьстТкын же Г|рь 1ю Асънь, късъ нже на прокюжен‘|С стго уъстн-б вгюто ВАВЪ, ПАТрТлрХВ късъ кържтн. дстлкль И ТЮМВ II. т. мжжёстъкпи КЮННЪ НА ПрОВОЖ€Н1'е СТМК. САМ ЖС, ИОТЪЦПВ СА СИЪШНЪ KI. СКОН 1|рКЫН Пршдс Грл. И 1'рковь HAYA ^ДЛТН КЪ ИМА СПИ
383
пъ слявнъмъ гряди Тряпе^нцн. Пятрнярхъ же къ^емъ утныж НрНБНЯГЮ МЮфН СЪ ВЪС-ЬМЪ ПрНУЬТЮМЪ. СЪ ННМНЖС K'fclllC посл-кд-СТК8Ж н 1Г8менъ обнтълн прпснлгю. и въен еллрен по ннмъ мнн'сн. Н пко нв«дъ Црь 11лтр1лрха пршешл, къ скор* ня ср-к-Tcnie с по (цыде ня мисто глемое Крт>сте1|ъ, съ въеъмъ сконмъ СПГГДНТЮМЪ. II УЪСТНЪ ЛЮБ^ЯКЪ СТГО МОфН, бстякн тъхъ тн' ПрТБЫТН НЯ ССМЪ ДН1Н. ДОНДС СЪЗДХНЯ БЫ 1|рКОКЬ. II тяко тж *<,н;фьше, уъстнъ нотюжншж прпкнлго къ кёп мбфн. въ лъ f.'.l'r (6703—1195). ндёже н до днешпъго леж^ дне. рлз-литнях Н1|тлен1Д ткорлфе късъмъ нже съ к-крю'м къ ннмъ нрпрнфжфнмъ. въ слявя хн истинном» кв няшемн. еинжс ( дхкя съ бцемъ н стыимъ дхбмъ. ИНТ. н присно II въ ктш ШЖЮМЪ t
XL11I
Служби на св. царь Петъръ
Въ познатитЬ досега списъци на български светци царь (сгровото име не личи. Но отъ н'Ькои паметници—пролози, мпцеи и др. узнаваме, че царь Петъръ отдавна е билъ при-•пк ленъ въ лика на светцит^ и че паметьта му се праз-Ьнувала на 30 януарий. Така, въ синаксара на едно еван-ШКЮ отъ 1305 г., въ Зографъ, № 43, четемъ при 30 яну-рпЙ паметь на: Петръ црь Бдьгарскын. Въ Станиславовия рплогъ отъ 1330 г., писанъ въ Л’Ьсновския монастиръ, срв. |П>. 161, подъ 30 януарий, листъ 128б, срЪщаме упоми-ипипе за светеца и тропаръ: мця. то. д. стрть стго мнкя Пподнтя папы Рнмоу. и дроужи н Петра урн Бльгдрьскд. Гр • ГЛ. Д. Днь рЯДОСТША ТВО№№ ПАМ ATI, САЯВНМЬ ПрТПОБНС. гынг.дыпе се Петре слякнын . тямфе оулоутнтн . toboia ю м ть . ii профеннк гръхокь ншнхь сего рядн ю остянцъ ннсмь . ffiye Петре сте мн са кь хоу вбу •: «—» Слщото Вмспаване на царь Петра заедно съ папа Иполита нами-№ if и въ единъ прологъ отъ XIV в. въ Румянцевския Вргй въ Москва (Востоковь, Описание рукописей Рум. И^ ума, 449). Въ така наречения Дриновски поменикъ на бъл-В||> иИТ’Ь царе, гдето сс чете в-Ьчна паметь на царетЪ и се ждать имената имъ, царь Пстровото име слсдва следъ на Бориса и Симеона; тамъ царь Петъръ е означенъ Ь и спетецъ: н Петр» цри стмв (Й. Ивановъ, Помсници на Kin цреки царе и царици. Известия на истор. дружество IV,
384
228). Въ разказа за ЗографскитЪ мжченици, който обнарод-ваме по-долу, се говори сжщо за Петра . . . стго 1|р*. Въ българския Л'Ьтописъ отъ XI в. изрично се изтъква пра ведния животъ на Симеоновия синъ царь Петра, който е назованъ светецъ: вк дкнн и лита светаго Петра царга бль-гаркскаго (Й. Ивановъ, Богом, книги и легенди, 284). Въ Виргинската грамота на Константина АсЬня царь Петърь пакъ личи като светецъ: стаго Петра ц. (Ильинский, Грамоты болгарскихъ царей, 15). Съмнение прочее не може да има, че царь Петъръ, синътъ Симеоновъ, е билъ прогласенъ отъ църквата за светецъ.
Известии пъкъ данни за това, кога и по какъвъ случаи царь Петъръ е билъ причисленъ къмъ светителския ликъ, ни даватъ службитЪ на светеца, важни не само за българ ската църковна история, но и за българската оригинал на духовна поезия (химнология). Отъ тия служби узнаваме, ч» царь Петъръ на старини билъ станалъ монахъ (инокъ) Петра ннокааго кыкшаго i|pt Бдьгаромъ; че монастиръть, гдето се подвизавалъ, ще се е намиралъ въ Преславъ или въ околностьта му — pay сд Петре ктвръжеие црккаиь и Градоу ткоемоу Прдсаавоу, и че, най-сетне, негови съмонаси учению i му съчинили служба, въ която тЪ молятъ светеца да не i н забравя въ молитвитЪ си предъ Бога и да ги приглежда, както това е правЪлъ, когато е билъ приживе между гЬхъ гакоже сын пръжде е нами wye и гако и удда скоп црнемад люьезно . тако н tint прннин м вы снж . и зафнтп ны й ьсикож напасти. Отъ друга страна, ако се сади от >. редъ оплаквания въ службата, че били наступили усилии години (келнклж к«дж ндлежафжж на ны), че светецътъ <•<• призовава да се застжпи срещу внмыхъ крагокъ противных и пр., трЪбва да приемемъ, че и службата е била написан i наскоро следъ смъртьта на царь Петра, когато България 61. станала арена на руски и византийски нахлувания, когато столицата падна въ руска, после въ гръцка власть, кога>о източна България изгуби своята самостойность, когато пан сетне пренесепата на западъ българска държавна власть по > качи епохалнитЬ войни между Самуила и Василия Българи убиецъ.
Въ службитЬ се изтъква и други единъ фактъ, който има значение за уяснение на въпроса относно последит 1.
385
юдини и смъртьта на царь Петра. Съвременникътъ на тия сьбития Лъвъ Дяконъ разказва, че когато въ 968 г., вероятно презъ л'Ьтото, Светославъ съ своигЬ руси нападналъ и раз-Оилъ българитЬ на долния Дунавъ, силно огорчениятъ царь Петъръ получилъ „епилептична болестьследъ което той нвЪлъ още „малко" време и умрЬлъ. Водени отъ праз-цпуваната на 30 януарий паметь на царь Петра, истори-Hirr-b поставить смъртьта на царя въ началото на 969 г., януарий. Другъ пъкъ византийски историкь, Йоанъ Ски-лица, който дава тъй голЬми подробности за онова време, и смъртьта на царь Петра поменава само, че тя последвала алко следъ" възобновлението на мира между България и Византия, събитие което се отнася обикновено къмъ 963 г. Ни го Лъвъ Дяконъ, нито Скилица, нито другъ византийски шпюръ не поменаватъ царь Петра като монахъ, а нашитЪ глужби и другитЬ по-рано изредени домашни паметцици, на-Ьрнтивъ, изрично изтъкватъ неговото монашество. Не бива 1 i се смЬта, че царь Петъръ, по ср’ЬдновЬковенъ обичай, i нриелъ монашество само предъ смъртьта си, защото въ (аужбитЬ ясно се сочи, че царьтъ-монахъ е живЬлъ като и йствителенъ монахъ въ монастиръ и тамъ оставилъ пи-Ьмци и благи спомени за своя доврын оуеТАКЪ. Освенъ това, м 1 ц-Ьла група религиозно-нравствени поучения, чийто ав-||>ъ ще да е билъ самъ царь Петъръ, който тамъ е на Ьшпиъ различно: Петръ ннокъ, Петръ цдрь, Петръ нъкон,
ур’норнз 1|Ь, Петръ недостойны и пр. Рускиятъ сла-ри । и Соболевски право се досЬти, че тоя писатель ще
С билъ българскиятъ царь Петъръ. Въ едно отъ тия слова, мсописъ въ Рилския монастиръ, XIV в., се четатъ размиш-iiui, конто силно наумяватъ психиката на кроткия цар-ВП1Ь монахъ и политическото състояние на тогавашна Бъл-|НП1. Тамъ авторътъ говори: Киждъ ко сконма ’'©yhma все М кь жнти семь . & доБрА нн мало . не вижоу бо юврАЗА " । нд сегл> .. . мно^ы бо вь еёи гоннтелТе соу . н моу-
л1'с й БДАЗннтел'1е . и метёжниуи . нже нн сами жнвоу m . ini пит?" дяде . нь силою ттлес.ион) хкалсцн. и жднп мнют се . и множьствомь ’€>ркжТ& вопньсклго сплюни се творить . а не на бжню силоу киокають ... (0 HlUMIIIIII YA1|II И lieCMMCAhlllH кто вы сьзда ? . . . како не ММШОТЬ БЖИ16 СИЛЫ . И БЖ1А СТ£ЖАН1А . БЖНЮЮ ВОЛ£Ю, ВЛАСТИ
Ь'лгпрскн старики изъ Македония
25
386
земные н велмкжн№ . колтре и coyi€ улткые . кто кы да власти и сановы . ii выв н мвдро? А че царь Патъръ е оставили книги, узнаваме отъ бележката отъ 1572 г. на софиянеца Якова, който печата книги въ Венеция въ XVI в.: съш нзыюдь мврктох!* язв 1&кокв въ кннгахь Петра цра Бльгдр скаго. Срв. по-горе, стр. 106.
Ако прочее царь Петъръ монашествувалъ на старинп н писалъ книги, пита се, кой е управявалъ въ това време царството, тъй като, споредъ Скилица, синоветЬ на ца| ь Петра се върнали отъ заложничество отъ Цариградъ ш. Преславъ следъ смъртьта на баща си Петра? Пъкъ туп i се намЪсватъ още две домашни съобщения, споредъ копш царь Петъръ изб"Ьгалъ отъ Преславъ и умрЪлъ въ Римы1 Едното четемъ въ българския лЪтописъ отъ XI в., гдеп>, като става дума за нахлуването на руситЪ съ Светосл.нш въ България , добавя се : Пршдоше нъкоторы hachabhiii|h гако нсполннн, и погоуБнше землю влвглрьскоую по мороу и Петрв царь , праведснв моужь , оставн |,арвство н бт>жл на злнадв кь Рнмь н тоу сконта жнтТе свое (Й. Ивановъ, Бы книги и легенди, 284—285). Другого се намира въ по-н»|ч-поменатата бележка отъ 1572 г. на печатаря Якова:... вв кнн ГАХВ ПеТрА ||рл БЛЬГАрСКАГО нже Б№Ш6 томоу настолнн гряд в велики Пртхллвъ и оумркгь кв велики Риме. Проф. Соболем i и поменава и трето едно съобщение, не зная отгде почери.н1<1| споредъ което царь Петъръ умрЪлъ като монахъ въ сипи» цариградски монастиръ (срв. Древняя церковно-славянски литература и ея значеше, 16). Отъ друга страна, въ службит се говори за мощитЬ на светеца, намиращи се въ нЪкои пр славски монастиръ, безъ да се обясни, дали тЬ сж. си ыи тамъ отъ край време или пъкъ сж били пренесени по-с< и
Всичко това ме навежда на мисъль и се питам ., покалугеряването и сь смъртьта на царь Петра не cl ли била разиграла н-Ькоя трагедия, подобно на опия, съ i он изобилва ср'Ьднов'Ьковната византийска история? Изнссгпп по-горе вести за монашеството и смъртьта на царь Пег заслужаватъ едно критично осв-Ьтление.1)
’) Нис не знаемъ, кой ще с билъизворьтъ на съобщенията за < mi | II на царь Петра въ Римъ. Въ всЬки случай, тия съобщения едва ли Лц могли да се основавагъ иа апокрифния разказъ за апостолъ Петра i > > | говата смърть въ Римъ. Срв. Архангельск^, Къ истор!и южнослапшп >'•) древнерусской апокрифической литературы. Спб. 1899, стр. 12.
387
Но да се върнемъ на нашитЬ служби. Казвамъ служби, | ?'шцото т-Ь сж. две, приличии по вложения въ тЪхъ духъ, Но различии по своит-fe стихири. Първата отъ гЬхъ се намира I hi» Драгановия миней въ Зографъ, подъ 30 януарий, когато <' паметьта и на папа Климента. Единъ или два листа отъ службата липсватъ, в-Ьроятно взети отъ В. Григоровичъ, който иародва часть отъ намиращия се у него текстъ въ своитЬ гагьи касакмщяся древняго словянскаго языка, Казань, 1852, р. 93—94. Порфирий Успенски обнародва съвс%мъ неточно I чисть отъ службата въ Второе путешеств!е по святой гор'Г 1 Лионской, Москва 1880, стр. 190—193. Архимандритъ I шидъ печата сжщо така неизправно 8-а и 9-а лТзсень Вп> службата въ Славяно-сербск1я книгохранилища на святой Лионской гор-Ь, стр. 64. Тия сжщитЬ пЬсни, по преписа на ИЬопида, печата и Срезневски въ СвЪдЪшя и заметки, ВЬ LXVIII (срв. ЗапискигЬ на Акад. XXVIII, 417). Ние тукъ В’ттаме (А) службата по Драгановия миней, като допъл-Ьм1* частьта, намираща се на откжснатитЬ листове, по пре-Моя на Григоровича. Другата царь Петрова служба обна-Мкдпйме на.второ м-Ьсто (Б).
I
Ml| . ГбНАрЪ А ДНЬ .
Прянесенпе мофе стго Климента лрх'гёппл Ршьска . ti м* стго wip iitiiuo Петря . ннокалго . Быкшаго i|pt Кль-Ьмъ : —
. глл . 8. in . л. ipuo . 1Лко по сохоу хо* ДНКЪ ТсЛЪ ПО Г.езня СТОПЛ(МИ) : —
| Нклв
I Мо и при . . . мъ £> . . . къ заетапнпкъ & кнмыхъ < । противны прЯБДжнын Петре или бл . за ны
1к)дс11 твои нп« (остан'кь прн(з)рн III . . € пр . . емъ
ЫЮ къ гровн твоем» . Петре црю прътёнын . проел рими{ оум8 да прославляем тл
Пио мждр.............на сисе . ....................те.
< тр.........ателъ разнма . дшж мол (озари на-
ti* па кжнё нантнё . Климента (n)iiia раця мофен же въс-
I- -
25*
Hint прннин хё ке кърл; ста твоего блгоуьно . влго д«шно пр1стжплжц1а . ирТлежно бо гаки са . рац-к ....')
Г1«тро^ црю
1Лкоже прежде възлюбн мнршмъ пр-ББЫватн въ жнтн скоемъ тако н Hint намъ молитвам» къ вгоу страны вед оумнри
Оускорн Петре £>¥е пръевдтын . вид» велнкж!ж въдж на лежжц|жж на ни . молит клин своими . то оуже са з-бло контаёмы.
Ты гаки са намъ звъзда евътлаа из вокоу земноу венакъ. въ л-ьта послъднанх тмл; всъкж разгонА съпротнвнааго кра»х.
Оусты гръшнын окоуфажфе са похвалнтн не могжт ио лъпотъ докротъ твонхъ Петре црю . тъмже молнм тн сл дароун ны на хвалж слово .
Прьвын родъ процвтетк акоже пророкъ прореуе . слана и Богатство въ домоу (н прл)вда его къ въкы . се а> текс събыст са Петре црю .
Соугоувааго царства ©Ye влажен» Петре црю .... ио киръ сн . и зде и тамо цреткоуешн . таво . . . славдфжм его
Проповъдын та владыка . пко оунша въ Брлтн cxqia мыГнннж ико Двда пр-ьжде помазавъ . поржтн землд сих съвлюдатн всъко <3 напасти .
Брьховномоу ты сънменннкъ сън цркве своя създа . их каменн оутврьдик* . върож съпротнвнынмъ ръкамъ възвранъ.к
(Клнлинтоу)
. . . .1 2 3) землд ханаанъекж ико «уъше . кости ткоа тркжв© . т-кмже ноенмъ ракж твох славнж ежже стнтн < л намъ спобн —
1Лко же ре пръелавпе Ислип . алужфимъ раздрокнпт. т«ло своё . гако хл^въ дшамъ . т-вмже тн вешашж кости пррткых . хладъ дховныи . ёгоже напнеатн ) са намъ сповн
1) СледващитЬ стихири за царь Петра заемамъ отъ В. Григороип 11 (Статьи касающаяся и пр., 93—94), който ги обнародва по откженапи h отъ него листове отъ службата. Григоровичъ не е спазилъ строго палсогр.н|| скит! особеностн на ржкописа’ развързалъ е н!кои титли, туряль с >.> истай, каквито ржкописътъ не познава, знаковет! за йотация надъ гласит I, см!свалъ съ ударения и пр. Азъ оправихъ тия погр!шки, съобразяи.п'1и<
се съ графиката на ржкописа, отъ който имамъ фотографска снимка. Грит ровичъ е пропусналъ н разпредЬлението на стихирит! по п!сии.
3) Оттукъ до края преписано по частьта, запазена въ Зографския ми настиръ.
3) нлпнтатн?
389
(Б ) Кжнннл тя» дреклс ювразоваше. дво мтн вговд’цоу Мюуссювн. гако носяфа нейнллниж. вжтвнын шгнъ страшный, «•ал-кяфа все вдуце неуьтдлржл тд нетннжж вцж •:
П-в и !рмо. Нс пламен:
Пггр8
Преповны уннъ празноуя. рдулт са дне с товоя Петре qpio прыженын йу’е. присно въ ювнтъле. тамо н зде вядн намъ оулоуунтн •:
1Дкоже сын прежде с нами wye н гако н удда своп прнемлА лювезно. тако и ннъ нрн и мн млвы сн». н зацштн ни й ес-ёкоя напасти —
Клн
Кнд-кхом тн устно млдре пръсаавне мофноё ложе върнТн. цкоже дреклс блнсса славнааго. прнвлнжаём са върно. оум рмрвены гр-схы въетатн тъфвфе са. влжне мвамн дне
Велите люё Хср'сонцнн. кърнн рдкл носАфе изъ штока • лДв’нж. Климентов» дне. влгожхашё даяфя. и в-ерныж ве-ля1|Ь¥. пол1|1л. вкрасн сл влжне сла твога стык
Б О теки въ^къстншл прежде пррцн вен. (акоклА 8<о-пр"'ТЖ ТА повъдоукфе. швъ двер’тА нвн»ж сжш'та. дрвгы. |1«||пнж. н рАУкж златя —
Пъ -о ipMO. Ба улко невдок •:
П«тр8
Како похвалнмъ усстн&я тн глав». Петре црю стын'. не *||»фе сн оу мд вгаеннтн. гако же швнуаж твоя зрдфе дю-|‘рып оуставъ. еже по всъ времена къ воу тверд не пръ-«Шаше :• —
Оуже шетлнька сн не пръзрн. въ кльна и воуръ пръве-гряжаемын. тестнын ©уе ншъ Петре црю стын. й вн-AhUij н некими врагъ съпротнвны. скоро нзвавлъя"
Клн
1Ако же слнце скътло не ЗАХОДА венга намъ й въетока. рлнл намъ Климентова, растояфяя сн съвъквплъяштн. темже I празняя" славя его въехвалниъ
390
Къ^ъпнемъ вен в-кринн къ стомоу помофь мн сн зл фУфН Клименте рАМЫ сн. да любовна биса" ДрЪЖАВА вздрл БН ПрЪБАДСМЪ. ПОГАНЪ ИЗБАВЛЯЕМА И © ВС6А НАПАСТИ.
К Свое новое и хоудяншнё стадо дво застапн © всяких
БЪДЫ. и покрыв 1АДрОМЪ МрДША. Н ЛНВЫА. И СИЛЫ. ВЪСТААфАА НА НЫ
А^ЫКН рАЗГОНАфН npotll.p (власти же покори)
П<тр8
ТЖ ч>
1 ек*. ст. гла. д.
Дне пама тн творАфихъ не
II/
ПКИ
приври MTBAMII КЪ ВЛ1||| испроси жн?нь Н^ЪЮБНЛЯНА длроуи ТН НАМЪ. и всего ^ЛА БАВНТН СА НАМЪ НА gCMH II «ДОуУНТН ЖНЗНЪ BtVHAA НА оу влка. пртыи ©те Петре не пръзр! молдфн са
Кан
. . . Придете В-КрНЫ Hllfc ЛН|Н ПрНСТАПИМЪ. грддътс
A IO ) ' бнн. грядите тайно трепетно 1|1:лоуимъ Климента келикалго и' уеТНААГО. IAKO ВЪСН1А къ срцнхъ елнце СВИТЛО. Hint О| Ml, ПрОСК-ЁфАА же II (О'ГН BCIIIAA. © ГрОБА своего —
К : €лоу. ке. ноАБр-в: —
тамъ паметьта на царь II< rpii заедно съ паметьта на К.'нг е кратка, съ П'ЬснопЪния пи канонъ. Въ нея царь Пез ьри
Б
Втората служба на царь Петра се намира въ миней № 434 (139) на Б-Ьлградската Нар. библиотека. Ракописы в е отъ XIII—XIV в., на пергаментъ, български изводъ; купен о въ 1890 г. отъ Македония. И е поставена подъ 30 януарий, мента папа Римски. Службата вечерницата и утренната, безъ
се величае като закрилникъ на църквит-fe и на своя грану Преславъ,; изтъква се неговия добродЪтеленъ животъ, пгпм вата ревность къмъ монашески подвизи, милостиня ki.mi, беднитЬ и преданость къмъ черноризцитЬ и църковнитЪ с iy< жители. Светительтъ се умолява да се застж.пи предъ 1><н1 за своето стадо и да го избави отъ злини. Съчинитслы м не забравя и себе си и се моли на св. царь Петра да и* бАде забравенъ : сътвор'шлАго тн хвала сна не пряз’ри
Особено интересно е последното словословие въ слу>«1 бата. Отъ него узнаваме, че службата е била предназначен^
391
да се irfee въ „честния домъ“ на светеца, т. е. въ мона-Стгра, гдето се е подвизавалъ приживе светецътъ и гдето вероятно сж почивали и неговигЬ останки. Ето въ новобъл-гпргки преводъ това славословие: „Като се събрахте днесь, о дружина правоверии, въ честния домъ на пресветия от.ецъ, иска възпеемъ въ стройни гласове оногова, който бе про-слазенъ отъ Христа Бога нашего, и да го възхвалимъ весело С1» радость, казвайки така : радвай се небесни человече и К'мни ангеле и пакъ се радвай ! Тебе призоваваме непрестанно , ти света царско главо ; радвай се топли помощнице и застжпниче , изцерителю на душите и телата; Петре, |.псти отче, моли се на владетеля и Бога да избави своите люде отъ страдания и беди, идещи отъ враговете, както и пп> смърть ненадейна." По всичко личи, че службата с била написана презъ втората половина на X в., следъ капонизи-риието на св. царь Петра.
Тая редка служба бе оповестена отъ руския слависгь II А. Лавровъ въ .Тужнословенски филолог, кн,. I, 36—37. 1укъ я печатамъ точно, по фотографска снимка отъ ржко-iliica. За прегледность, означавамъ въ скоби, кои стихири сж Кшиментови и кои на царь Петра.
л1) Стго Климента . н стго Петра вывшлаго ijpt вл'ь-глрьска.
Ке на гн вьзва стр . но . в . гл . в.
(Клнлинтй)
Сгда вь юто1|« та слав не зр«ше стадо . .2) твое Клининге потлплтемь . жтровж рлзврьза(ше) и поволъше . и лкнюенж* хот«ше тювьствн кьсъмн ьасатн са мофъхь тн. крно ювразна тем'же не трьп-вше влжене . тантн сд уеноу ьогатьсткоу . рлкож твоеж приславне
Клименте златозлрноё елнце . (овьт-вьаж веж вселенжж" поплин сладототнамн мвкгражлж мира . н правыми втены. Ili гровж старость стопами сн подымая’ . Пав’лова влгов«1[1енн1А нрокьз'в-Ьфаж' пинже мира просвети вбгласе . вь Хер(с)оньсте нктров-ь . Пон тьскы”1а кльны" разлваж* . н евътозарньт мофн мироу в’семоу на стыка разаваж".
’) л = 30 (януарий)
а) Стоять полуизтриванн букви см Оправката съ тво« е отъ преписвача .
392
Гл. д.
(Пгтр8)
Подражатель бывь врьхов’наго сллжене . теплож лила върож же н любовь нмъж кь Боу бсзь лъностн присно въ край* бжн вжжж во кед уасы не (оеллвтж . и цркок'ннкы' скол ПОуфЛЖ Н прНУАфЛж’ Н ДЛЯ БбфЖДЪИША . вь ржкы стльским
Сал . и нн . б . на с . въ юцъ . и стомоу : гл. Л Я
в : к : —
Прндттс вен върнн . Петра мниха да вьсхвалнмь . бывпп <о вл Гръ Бльглрьска . рлу са тврьды ко меню кт. pi; хвъ рау са Петре ьтвръженн1€ црввамь . и грлдоу твоемоу Ирл сллвоу . рау са ревнителю доврыхь дъль . архнстратТгн Мнха нлоу . ты во възръжаншеиь н молитвами . дшж сн юнстнкъ. ллканн1смь и жжданнгемь . тъло сн нстннвь . и пом азан ниш. мира твоего . прими жс ннъ пко странным дю . нзьлън нл НЫ МЛТЬ ТВОЯ . ДА <й¥1 тнвше СА со гръхъ . ДОННО ТА про славнмъ —
V „г Ии . гл : в •: —
(КлнлиитВ)
Не (оврати посрлменым Клименте . кърол прнпажфж кь твоемоу гровоу сте . нь прннмн равь сн и срца . при стлпалфе кь гровоу стомоу . и твои мофен . млдфе са пко да Бженыи федрыхъ влоутнмь . наслади са стадоу твоемоу Хрнзмбк. Боу дллфоу кърнымь Й||1>ЛСНИ |€ И ГрЪХН <й¥Нф€НЙIC млтвамн твоими славне келнж млть
На у" . Нл гл с нвъ . ннфо . нл с . въ (о . и стъ1мь гл . в . въ . по . Сгда (оръ.
Прннмн нзь всть гръшень . дльжнжж тн хвж възаемж Верными . epYHT.ll OYH »МЬ МОН проскътА . на похвалж ТКОЛ д'внзаёмл . Петра възнгпн сь Павломь . ха за ны млптн ТЁМА БО ДЛ СА ВЛАСТЬ ГрЪХЫ ПрЛфЛТИ (sic).1) ДД ДОННО ТИ ПАМ Пр’КНССбННГЛ МОфСМЪ . ВЬСПОСМЬ МЛАфС СА ИЗБАЕПТеЛЪ БА МН роки длроужфа велнд млть •: —
Прими златозарне пръмждре . нм'же възвеселн са. млевнжж пт възврлфснн1л мофей тн . ia во едиви хс . подкн
*) Католишко гледише за властьта на светцитЪ да опрощаватъ грЪхо и
393
hahhic твое стоё. соухо шесткУс дал до грокл тн скозъ море, йм’же кьзкеселн сд в‘с* в'сслснаа нрнёмллфн цклекныгл ДАры" НЗ г'рОБЛ ТН . нм’жс БОГЛАСС . НИНОН МД ЙКОАННААГО. подал" просты"нд у'тЛфНМЬ тн ПАМАТЬ . пр-ъсв-ктллго испенип ii вьзврАфеннге ширен’ти —
(IltTpS)
"Нстоуннкь ты вы . н скрокнфе несклд*но . подол" нзл¥-ВЛЖ" НА НБ0Гы"1А присно . Н МЛТННА СКОЛ НС ШСКЛД-БЛ'фл'. й урънорнзьцж ЛЮБА . н слоужнтелд цркке БЖНЛ" млтвь нхь рАДН . II МЬЗЫ Й БА НАД1>л"сд . ел"жс НС ПОГрКШН . ДОБрЪ НЛО ПОКАЗАВЪ —
Дне ПАМА ТВОрДфН нс пръзлн (sic) МЛТВАМН кь вл’цк. кнз’нь нзобнл’нл . ТКМЬ ДАроВАТН . н в'сего з’ла 131;ЛК|Т са. й влоуум жизнь в-кунлл" . н на нбн н в£кл ПрКДСТОЖ" WYC Истре СЪТВОр'ШААГО тн хкалл . сил" не Пр-КЗ pH
а тг т> *г> €ла . гл . : н . в : —
Инк прлвоккрны сьБоре . сътек шс сд днь . вь уёны ДОМЬ . ПрКСТГО О1|Л . НКМН поёмь . СЪСТрОСН НЫ1А ГЛАСЫ того прослАвлыпомоу хоу воу ншемоу . н весело с рлдостнл по-хкллнмь его . енце реклфе рлу’ сд вь нвёхь улуе . н зеины 1нглс . н ёфе рлу сд . тсг>к вьпнемь непр-кстАЛфе . гллво < ГДЛ ЦрКАА . рлу СД ПОМОфННУС теплы . Н ЗАСТЖПННУС ВрАУЮ ДШАи’ II ткломь . люден СВОНХЬ . Й стртн . Н ВИДЫ ПрО' ТНКНЫ . НЗБАВН СА НАМБ . Н НАПрАСНЫ1А СЬМрЬТН . МЛН В^КЛ i eV . Истре сты oyc
Н Н . Б. НА АН . YCIIA прк гн с У'то в'замь ГК. лпль : но рд ала . н ёрсн ТВОИ ЮБЛККЛ . . eye сл . г . по нц-ь : —
Отъ сравнителното проучване на двегЬ царь Петрови 1лужби идваме до следнигЬ изводи. Ако и еднакви по духъ, службит-h се различаватъ по своит-Ь п-Ьсноп-Ьния и езикъ и i x д-Ьла на двама отд-Ьлни автори. Едната при това пред-гтавя сравнително кратъкъ поменъ (Б-Ьлградскиятъ преписъ), п другата (Зографскиятъ преписъ) е била пълна служба, сь канонъ. И двет-Ь служби обаче сж били назначени за из-пълнение въ монастира, гдето е монашествувалъ царь Петъръ И гдето е било положено неговото светителско тЬло, именно
394
въ Преславъ или въ неговата околность. Кратката служба е била нагодена за временно чествуване на светеца, а об ширната служба е била написана не задълго следъ това, когато наступили условия за редовна и пълна прослава на царь Петра. Ако за първата, кратката служба, нЪмаме яснп посочвания, че е била съчинена отъ царь Петровъ пито-мецъ, то за втората това изрично е изтъкнато.
XLIV
Жития на св. Гаврила Лксновски
Животътъ и подвизитЪ на св. Ивана Рилски намЪрили достойни подражатели въ планинскитЪ краища на севериа Македония. Трима отъ тЪхъ — Гаврилъ ЛЪсновски, Якимъ Осоговски и Прохоръ Пшински основали голыми монастири, конто станали видни срЪдища за християнско благочестие, за славянска служба и книжнина и конто, следъ епохи на разцвЪтъ и крушения, се залазили и до наши дни. Въ хагиографскитЪ и химноложки паметници тримата тия севе ромакедонски светци се славятъ често заедно съ св. Ивана Рилски, сь когото образуватъ сияйна пустинножителска чет ворка: чюднш и истиннёи иокопросцТеннТи оци наши и поу-стк1нножител1Е, нвныи члцы и зелмкнш агглм, дроузы усн, IwaiiHK и Прочерк коупно ск Гакршлш с нилш же прпоннш Кцк наша Видке, чтндд чЕТВорицд вгоизвраннсЕ скдрвсткс.
За св. Гаврила сж запазени две жития, едното въ про лога на Станислава отъ 1330 г., български изводъ, другого по късенъ руски изводъ, отъ 1868 г., който намЪрихъ въ книжата на кратовеца Иванъ попъ Христовъ. Сръбскиятъ ученъ Ст. Новаковичъ пишеше въ 1893 г. (Први основп словенске кшижевности, 176), какво „Гаврилу Лесновском не на!]е се до сад ништа", а неговиятъ съотечественик ь Йованъ Хаджи Василевичъ дори отрича да е имало жития на Гаврила (Свети Прохор Пчцгьски и н»егов манастир, Београд 1900, стр. 9). ТЪ и двамата не бЪха обърналп внимание, че Гаврилово житие отъ 1330 год. се пази нь БЪлградъ и че то е било дори обнародвано отъ Ламанскн въ неговитЪ О нЪкоторыхъ славянскихъ рукописяхъ и пр, стр. 120 121. По тоя именно преписъ въ БЪлградскага
Академия на наукитЪ, № 53, въ Станиславовия прологи
395
отъ 1330 г., печатамъ първото, проложно житие на светеца, чиято наметь се чествува на 15 януарий. Про-логътъ е билъ писанъ въ самия Л'Ьсновски монастиръ. Срв. за това по-горе, стр. 161.
А
Кь ТЬ . Д? . ПАМА . ПрЪПОБНАГО ffilfA НШСГО ПОу-стмнножнтел-к . Гаврила . Лъсновьскаг .
Tbh ПрЪПОБНЫИ Й1|Ь ишь Глврпль в-шие БлГородноу н воглтоу родителю СИЬ . И ВЬДАНЬ БЫ на оутенню кннжномоу. и Бнгемь нзволеншёмь . поспъшень бы . Пришедшоу вьз-рАСТОу IcTo . Н (онржтншм НбВЪСТЖ ДОБрА рОДА . (ННОМОуЖС не хотдфоу и бнгсмь нзволеншёмь оумръть подроужнж iero. юномоу же не прнмъшьшоу са нн . и шедь вь монастырь И бы м'нихь . Н вьземь бгтво много ii штнде . и прО1авле-ншёмь келикалго лрнстрлтнгл Михаила . кмнс въ гора Лъс-нов'склпл . И СЬГА ХрАМЬ ВЬ НМЛ СТЛАГО ЛрИСТрАТИГА . И йгоумена поставн . и мнихи ськра . и тоу юстаки в'се п'маннн свою . II юшсдь вь горл; и мльташе . вь б'дънн и мКтвъ везь сна пръкыва1А днь и нофь и много томленшл пршемь б БЪСОВЬ . И СЬТВОрН .Л.: ДЪ . II прншедь ВЬ МОНАСТЫРЬ II ПръСТАВН СА . н сьтворн ТЪЛО 1СГО вь земн. дроугы .л. л-i: . II npoiABH са icTepoy Роуснноу, вь градъ Сри-дсуьстъмь . и (ть) принте нзать и . н сьтвори кок'тегь . н тоу положи мофн жго . сьт'ворьшоу же тюдесь много, сл^пн прозръшж . и хромн нсцълъшж . порАженн б дхь не-Унстыхь вен нс1|1:лен111€ оулоууншж . прикосновсншемь сты мофен . II по многоу примени прч;несены бышж мофе мю ВЪ ГрА ТрЫЮВЬ БЛЬГАрЬСКЫ 1) . Н положены БЫШЖ . В* ТрЫ|С31П|11 оу Сты лпль . ндежс и до ннъ лежжть . тотдфи нс1|1;лснпп и до сего дне —
Б
Второто житие на св. Гаврила Л'Ьсновски обнародвамъ по горепоменатия преписъ отъ 1868 г. То бЪ печатано пай напредъ въ моята книга Скверна Македония, стр. 101 — 105. Извадки отъ сжщото житие даде Е. Карановъ въ
*) Въ ржкописа: влкгдрдркскы.
396
СНУНК., IV, 308—309. Преписътъ бадейки много късенъ, тукъ печатамъ житието, за улеснение, съ сегашнэ интерпункция :
Житие прпкидго оцд: Гдкрыйлд Десновскдгю :
(zEII прПБНН ГдКрИЫЛЪ БАШЕ W СТрДНИ ФсЕЧКШ/МЪ ПОЛЕ, рОДЙТЕЛЕАЕЪ БОГДТ8 S'kao И БЛГ0Ч£СТЙк8, БЛИЗЪ ЦДрСКИЛГЪ СОВ’кт ннкъ баше. Не и/н8ф8 чадо, и тако днъ и нофъ сл^зи ПроАИВДШЕ Й КЮЛ*ЁнД ПрЕКЛОНА, /НАТКИ бг8 возддвдше, оу и о ДОБИ СА, ИКШЖЕ "бфИ/МИЛНЪ ТКОрЙ ТИуНАТЬ. СрЦЕМЪ ВГ8 8Г0 ДЙВШИ/НЪ. БГЪ ПОЧИННОЮ /МНОГОЮ ПрОСАЦ1ИА4Ъ ДДр8ЕТЪ й роди • чадо, й вйстъ неизглдгоаднда ра'достъ, и кртйшд шрока, и рДСТАШЕ (йрОЧЕ И КрЕПДАШЕ ДуоАЕЪ СТАТЬ. И БИКш8 а’кта (О КНИЖНОАЮ ОуЧЕЖЕЛТЬ, и РОДИТЕЛИ ёгю да'шд оучйти съ кнйкъ, й лшнКкшн тало врЕ'мА, вса пйсджа рдзКлгЁкъ, не едйномъ газйколть, но аеноги/МЪ, а евлск8ю кнйг8 единъ чаек не ШСТаВДШЕ W р8ки СВОЕА
Бйвш8ж (18 Брачнолть Л'Ьтд, родители сочетдшд его Бра-колть ш дбкра и цркд рода, ’а стый нй шцютъ не изволаше, горе p8iyk коздвЙздше, да ей сохрднйлъ д'кветва своего. II припадЕ на люлитв8 де'нъ и ношъ школъ люлйтка и крф ностъ и всакё страсти повода разлйчнйы. Посланъ быстъ арХДНГЕДЪ Л1иуа11лъ и прйлЕЪ д8ш8 w с8ир8г8 его
й стиы олюлй родители дд шп8статъ ег<й. Он тве'рдй ДДДЛ1ДНТЪ оуподови СА ИКОЖЕ ЙЛЕКС1А БЖЁЫ ЧЛКЪ. И роди тели шп8стишд его с л1йрол<ъ. Прсподбвниы же шедъ йдаше и8те'агъ, иър-ктЕ нЕкшёго дёдкшнд, иаеенеаеъ 0юл»ъ, нд п8тй Ц'кловдвшд СА БрДТСКИАЕЪ Ц’клОКДШЕЛЕЪ Й С^дш8 HAIA нд п8т8 й беседа лшогд нрострЕшд и оусн8шд ЛЕДЛО. Ео СН'Ь, гави СА ДГЛЪ ГДНЪ И рЕЧЕ столгё: вхтдни й иди НД ПОЛЕ (Осичс, на лгксто азъ ти пскдж8, й тд'лю оустрой хр^леъ рожтво npi CTIA ВЦИ. И СТИ ВОСТД W СНД И ТЕЧЕ ПОВОДА рОДИТЕАЕАЕЪ СЕ0ЙЛ1Ъ. РодЙтЕАИ ЖЕ ДДШД ёлгё ИДткнЁА ДОВОАНО НД BCAKS потрЕБ8, й возвиже' хралть рЕЧЕННо/м8 лткст8, со всакиагк оу КрДШЕНЁА.
И паки приыдЕ прпныи къ люндстйръ Десноескыи, по KAOHI СА, И ВЗЕАЕЪ 6ГШ ёг8линъ и вопроси ёгш ЗД КОИ В£||1Н пришЕЛЪ ёсй чддо?'0нъ же изк-кстй и повода иег8аеен8 вса подробна И ег8леенъ пр!Атъ ёгю, нд много дни йск8шашЕ
397
M4V СЪ раЗЛИЧНИЛЕЪ И CKSuiEIHfAATv. «усмотри ёл(8 СЛЕИрЕНЁЕ Н ’|’ерп*кн¥е, довръ подвикъ нд лелтв8 дЕрздшс, пострйжЕ ёгы ДГГЛСКИЛЕЪ ШБрДЗОЛЕЪ. БЙВН|8 ЛЕДЛО ВрЕЛЕА ПрИПДДЕ ПрЕПОДОБНИ прошЁнЁЕЛЕЪ, ддлъ блгословёнёе ёг&шнъ ЗД НЕКОЙ СКЁТЪ БЛИЗЪ ПрАЛЕО ЛЕДНДСТИрЪ, КЪ ДОЛЪ ПрАЛЕО ЗлЁТОВО. "И ЕГ&НЕНЪ ДДДЕ 1Л(8 Л111ръ, ПРЕПОДОБНЫЙ ЖЕ ПрИЫДЕ ДОЛЪ, ДОКОЛНО ДНИ ПрЕБНВЪ тдлео, леолчднЁе й снд николйже не прЁАстд, но сле'зи ТОЧДф8 де'нъ И НОфЪ, лелтв8 КГ8 ОусЁрДНО ВОЗДДВДШЕ, (гако) Явелъ НГ8 ЖЁрТК8 ПОСИЛДШЕ "И ЛЕИрСТИЫ ПрНШЁТШПЛЕЪ ко столе8 исц-к-Л1НЁЕ ПрЁЁЛЕЛ10фЕ W рДЗЛИЧНЫН НЕД8ГЪ Й Б’ксоВЪ ЛЕНОГЫИ йсц'к-ЛЕН1Е И прочил ПОТОЛЕЪ ЛЕНОГОЮ ЗД ИСЦ*клЁН1Е ПрИуоДАфИЛЕЪ КЪ НЕЛЕЙ.
ЛЯ ПрПБНИ СЛДВИ рдди ЛЮТСКЁА, ШСТДВИ ТОЙ СКЙТЪ, И ПрЕИДЕ КО СТрДн8 Л8кОВО, ВЪ НЕКОЙ ЛЕЛЛИ ДЁБрЪ, И ТДЛЕО ЛЕДЛО ВрЁЛЕА ПрЕБИ. Таи ДЁБДрЪ НИКОИ НЕ ЗНДАШЕ. (лЛЙЧЕ СА КО ЕДИНЪ ДЕНЪ НЕКОЙ ПЛСТИрЪ ПДс8фЕ КОЗЛИфЪ оуСЛЕОТрИКЪ ПрПБНДГО СГОАфД НД ЛЕОЛЙТК8 И ПрЙТЁКЪ пдстиръ, ПрИПДДЕ нд кол*кнд к к столе8, проси блгвёиёе, и стёй рсчЕ ёл|8- в8дй тн?к "И костдвъ пдстиръ гла: С5че стёй, гр'кхъ ради леоегш, вса КОЗЛИфЪ 1ЮГИБ0ШД W НЁКОА (ОГНЕНДА болел ъ; леолилеъ та, г,га рдди, сотвори Л1лтв8 ид иелеъ И рече ёлгё стёй: не кой СА, чадо, XOK’fc БОГЪ дд (ЛБл'рНЕ ПЕЧДЛЪ твою нд рддост’. ИлЕДШЕ ТДЛЕО КДЛЕЕИЪ ЙСКОЕЕДИЪ, ПОЛНЪ КОДДЛЕИ, W ДЕЖДЁВ* ШЛЕЪ НДЛЁЕНЕЕЛЕЪ ИСПОЛНЕНЪ, ДО . |"о: ЛЕ’крИ КОДДЛЕЪ. И npi-11ДЕ СТ ЫН БЛИЗЪ КДЛЕЕНЕО, ИрЕКЛОНЪ КОЛЕНА, ВОЗВЁДЪ (ОЧИ И р81|*к НД НБО, ЛЕОЛИ СА кг8 и прЕкрти вод8 КрННЛЕЪ ЗНДЛЕЕ-ЕИЕЛЕЪ Й ПОЧЕрПД в6д8 ИЗЪ КДЛЕЕНЕ И ДДДЕ ПДСТИрБ И РЕЧЁ Лде8 возлей, чадо, й покропи козлифЪ "И кзёлеъ вод8 пдстиръ ИОКрОПЙ КОЗЛИфЪ, СПОДОБИ са здрдви зъло, кл'годдрй пд-гтнръ столе8
’Я ПрПБНИ (ОСТДВН Той ДЕКрЪ. пришЁдъ ддлной гори й ШПрОХОДЙЛЕ'кЙ оу НЕКОЙ К£р\ъ ДОбловъ, мкоже скдздет са ГрЁЧЕСКИ (тронгило. ТдЛЕО ЛЕНОГД ВрЕЛЕЕНД Й Л'ктд ЖИВЕ, ПОСТОЛЕЪ II Д|8чЕН1ЕЛЕЪ БЕЗ*СНД ПрЕБИ ВАШЕ, ОТЪ Б’ксовСКЁА ЗАВИСТИ ЛЕИОГИ 1'КорБИ И ТОЛЕЛЁН1А ТЕрПАШЕ, ЛЕЛТЕОЕО ПрОГОНАШЕ Й)(Ъ, Й (ОПОЛ 'ЦНИИ СА 1ДКШ ДОБрИ И ТКЁрДИ ДДДЛЕДНТЪ, ПОЖИВЕ ЖЕ ТДЛЕО ДОКОЛНО л-ктд Л, И ТДЛЕО ПрЕСТДВИ СА ВЪ ЖИЗНЪ ВЕЧНЫЙ, (х) IfДПА НИКОИ НЕ ЗНДШЕ, НЁКОА ЛЕДЛД ПЁфЕрД Йд*кжЕ ПОЧИВАЙ <1Ю1|1И СТДГО, оу Г8лЁЛЕЪ оуждзъ Й ЛЕЙСЛЪ ПЛДОШД, Й НЕ ОБрФ ГО111Д, ПОЛЕИШЛА)(8 ВЪ Н*ккои ДДЛН'кЙ стрдн*к ПрЕСЕЛЙЛЪ СА ёстъ.
398
По некоаико жаао дни', гаки са прпвни во градъ Gpe'-децъ нексеж8 жена\8 ёженежъ 1юсифъ, родожъ РВсЙаИИИЪ. С(и ВА1Ш СЖИреНЪ Й iv BCAKtA ЖИрСК1А ЕСфИ КОЗДержаИЪ, постожъ й жатк&о водренъ, вг8 оугодеиъ, и жнашс тоа вид'кнёе да не е некое преафе'нёе. ДрУга а нофъ паки гаки га прнкнын и рече ’1шсиф8: послушай, пойди оу кёруъ ДОваокъ й тажо ivr;pAi|J£iiui жофи принесён^ вйти оу жонастйръ Лес новски. /И.онауъ S'kao пристрашенъ вйвъ и паки талин презъ тал ношъ; паки гави са стыи и рече: вогожъ заиов'кданол! ’азъ сказау ти. И востанъ авё’е жонауъ притёкъ иок-кд а житропоантВ w вид'кнёе ёж8. Житропоаитъ копросй граждани и юкреснаА се'аа: ижа аи въ нашои ёпаруйы СЭваовъ веруъ? "И TiA рекоша: не йжажо тако'ваго жкста въ на'шои ёпаруйи. Писа житропоаитъ по дрВгёи епйскоповъ, гдФ й на коа страна и держава зове са бЭваокъ веруъ, и нрёиде писанёе оу Зд*£тово на епёскопа впйскопъ виде писанёе, копросй ark сто ради й казаша ёж8 ж^сто, пйса ёпйскопъ: въ нашой епаруйы йжа СЭвао веруъ Изв*кфено вй житропоайтЗ, и поежъ житроно-айтъ I (Оси фа и прочны сфеници и презкитерн й кнази, при шс'дше оу жонастйръ Деснокскисоткорйша вдеше. БившВ дню поежъ житропоаитъ епископа, 1шсифъ й жонастирски егВженъ й прочиу сфеникшвъ й приидоша къ горВ ’Оваовск&о TS нофъ паки гави са стый юцъ 1й>сиф8(и) рече ёж8: вайзъ ёсжъ тевф ко а’квои стран'к. И авёе воспрАнВ (и сна Теосифъ, ста на жатв8. ПридшсдшК дню прТиде 1ысифъ рече'ножВ ж’кстК. ювр’кте жофи стаго й покаонй са жофежъ, й житропоаитъ со епйскопожъ й ег8женъ, прочны сфе'ници, жонаси й кнази. О кеайка саава й радосъ, исуождаше вагооуханёе гакоже шйпокъ кринъ вагоконнын И вйвш8 пренсссже жофи оу жнтиръ Лес новски, жноги iv недйгъ разайчниуъ йсц’кае'нёе прёАша. За жногаА а’кта къ тоа овйтеаъ почикауё» жофи стго, и при уодАфижъ съ в'крою прокажснии iv дуъ нечистиуъ скорад пожофъ й wciykacHie оуаВчауВ
Ео градъ Краток© йжаше некой Арженшъ, веажй вгатъ, не илгкАше чада, токжо единой д’квици, и той йждше р8ка де'снад с8уа. Прише'дъ ко жонастйръ, покаонй са стйжъ жофе'жъ, й w того часа исц’кае р8ка д'квйц’к. Такожде ii др8гож8 кназБ йсц'кае евтрока iv дуъ нечйстиуъ.
По не'коаико врежд вйвшЗ ваад*кнёе 8 той держаки и зсжай Л^иуайлъ веаикёи, кназъ Еоагарскёи, довр’к о^строАваше
399
плАдете й держави Н СКОСА. Ерагъ, зАвистТю рЛДН, ЕОЗВВДИ н'КкоегиГ влинина родолъ, s'kao вогАтъ, л8жъ силенъ, йлёнелъ МаврагАнъ, ста противВ /Иихайлв и подйже вранъ на неги й завлад'к и держава erw Паки Жих^йлъ, оукр'кпив са, сонра воинство, ста противъ. поганнаго й вй ватал1А. Л1егю днажа пов'кдй Жавранъ ^Пи^аила и в'кжа (ЛИиуаилъ) во сграиВ РатковицВ. Taaiw йвр-кте источника с воинствожъ и ночи жало тВ й горко заплака' и пололи са вгВ и рече: гр'куъ рАди люн, пов'кдй насъ поганинъ. Паки воздви рвц'к гор'к плагодари: положи ли, преподобие оче Гаврииле, лного тиуъ гогр'кшйхъ, не raKW родители лои довр’к послВжнша тев'к, Азъ оставиут». та, и' вйд'куъ нВждВ предъ ©чила лойла. Нолюлй са й оуспё. 1Явй са ёл8 стыи во сн-к й рече ёлВ: ностАни Жиуаиле й йди оу Зл'ктово въ ено ноцгк, й зе'ли дна воина съ коше, й йди оу Рдтаиц-к й оувй ТИаврагана; и вой са, азъ ёслъ с тобою. И воспрАнВвъ Жиуайлъ w <нА, afiie повелё войнолъ v приыдё оу Бл^тово. "И вистъ но||1ъ часъ s, поелъ двА воина съ совою, ничесоже не взашл, юкло по едйнолъ Konie. Приидоша въ палати Уйавраганови. AV ч8до, толйко воинства й стражи, ни юнюдъ кои оусло-ipii, зафифе'желъ вжийлъ, гакюже фараи?н8 потопле'ннилъ, |«’>чи йлвтъ й не оузрлтъ. "И толкнВвша во врата, йд'кже niAUie, й ижерзоста са врата и внидошл, ид-кже спАше Л1ав-раганъ, УИиуайлъ со дв'кла вбинола "И Д1нуайлъ оупотревй нопТе, паки оувол са, и внезапВ созадй ста прпвнын, фатй рКки кназ8 и проводе ТИаврагана; такожде й воини сотворе ша и ante и>т8д8 изидо'ша и приидоша во сеоа cm внвш8 дню. Г|.че'лъ ^Ииуайлъ воинство своё, нападе нл палати ёгю, шгнелъ рожежё й поганиуъ воиновъ разгна и истревй гако пшеница избранна w тернТе. И вй тишина велТА. По толъ че'сто при-\ождАше Л1иуайлъ кназъ ко столъ, покланАше са, доволно | ai*kHie подаваше й почи w’ гд'к.
По толъ npiA державВ кинъ СЭливеруъ, s'kao красенъ дицежъ. не токло лице'лъ, но й дшею весла уитрпйсецъ, не едйнилъ азиколЪ, но лногнлъ; въ палата сёрвскога цра Оте'фана сйлнаго пе'рвыи сов’ктникъ й пйсецъ ваше, s'kao о|[,с|рд1е и лювовъ прпвнолВ юц8 ГавриылВ йлАше. Жнтйръ иАлла церковъ БАше. 1<онъ, ллтвали архистратига нвнихъ । |1лъ й п{ пвнагц) ица, воздвйже церковъ доволно широтал^ъ й кнсоталъ, со всакилъ оукрашЕ'шелъ ©устрой, ллтвали столВ
400
Я БЙСТЪ ЙсЦ'Ьле'нИ ЙКОЖС Р^КЛ ТСЧЛфИ, НД /ИНОГДА ле'тд тн-шинд ЕАше Здкистчк» рдди д|дколски, некой т8рски ЦрЪ Яж8 рАч’Ъ W ШдЛГК ПОДИЖе ЕрДНЪ НД CfpEO/НЪ, трйстд сотк ТЙСАфЪ КОННОКЪ Рдз8лгквъ ТО, ПДТрНДруЪ ЕОЛДрСКН КО ГрДТЪ Терноко оувоА са сожжете рдди, прим де й кзелгъ жофи прпг.-ндго, пренесё и положи й къ ТрАпезец-ь. оу Отиы дплъ, йд&ке лежйтъ й до дне сего, точдтъ нсц^леше л6ж8же сддкд къ в4ки К’ЬкоК’Ъ ДЖИНЪ.
XLV
Житие на св. Прохора Пшински
Св. Иванъ Прохоръ жив-Ьлъ презъ XI в. и основал ь монастиръ на горна Пшиня, притокъ на Вардаръ. За него вото светителско достоинство се поменава въ Норовския про логъ отъ XIII в., подъ 19 октомврий, когато се празднуя i паметьта и на св. Ивана Рилски (срв. И. Срезневскш, СвЬ д-Ьн1я и зам-Ьтки, III, 16). Да ли подъ тая дата е поставено и Прохоровото житие, не зная. Сега известнит-Ь преписи от > житието на св. Прохора сж. сравнително нови; тЬ не отивать по-назадъ - отъ края на XVIII в. Българскиятъ историк ь Паисий (1762 г.) поставя св. Прохора въ реда на българ скит-fe светци и поменава за неговото житие: кдко писано прострдно кк жнт!е его (Срв. изд. Йор. Ивановь, стр. 78, 79). Въ 1879 г. б-Ь напечатана въ Б-Ьлградъ (тл8жкд пренодок нож8 <5тц8 Про\ор8 ЛчннскожВ, заедно съ житие на светеца (стр. 33—38) Текстътъ е билъ заетъ отъ находещитЬ с< въ монастира Св. Прохоръ преписи и печатанъ въ руска църковнославянска редакция, съ очевидни преправки и bi съдържанието, както това се вижда напр. на стр. 33 и 38. По единъ отъ монастирскитЬ преписи, отъ края на XVIII или отъ началото на XIX в., житието б-Ь обнародвано отъ Йованъ Хаджи Василевичъ въ Годишн>ица Николе ЧупиЬа, XX (1900 г.), стр. 66 69. Сё тамъ, стр. 69 — 70, Василе вичъ обнародва и единъ отломъкъ отъ житието по другъ преписъ. Отъ думигЬ на Е. Карановъ и на сжщия Василевич ь узнаваме, че въ Пшинския монастиръ имало и трети преписъ на житието, гдето за светеца е посочена и Народностьта му: родолгк же Болгдринъ (Годишгьица Н. ЧупиЬа, XX, 65). Чет върти преписъ на житието се е намиралъ между ржкописитЬ на нЬкогашната българска митрополия въ Скопйе.
401
Освенъ писаного житие, за св. Прохора сж запазени in северна Македония и доста устни предания, за конто срв. у Hahn (Reise von Belgrad nach Salonik, 2-e Aufl. Wien 1868, стр. 87 и сл.), JoBaHOBHh (Гласник XLIX, 316 и сл.), Карановъ (СНУНК., IV, 312), Новаковий (Споменик XXXIX, I и сл.), СНУНК., XVI—XVII, часть И, 311, Й. Ивановъ (СЪверна Македония, 105 сл.).
Тукъ обнародвамъ житието по изданието на Василевича, основано на преписа на Мартирия Хилендарски, който известно креме е билъ монахъ въ Пшинския монастиръ, къмъ края на XVIII или началото на XIX в. Запазихъ титлитЬ на рж-кописа, конто Василевичъ е развързалъ.
ТИцД СЕПТЕЛ1Ер1И 1Д денъ пдлсатъ прпдовндгм И ЕГО 1ЮСНДГО ШЦД НДШЕГЮ и8стиножитела ПроХора
CV BECI ОВЧОПОЛСКИА IV БЛГЧСТИВИА рОДНТЕЛН В0СГ1И-ТД11И, ОЦД ИЛСЕНЕЛГЪ ИсУДНЪ, ЛСДТЕр trw Янна. И НЕ ИЛСД\^ 1.1ДД И ЛЮЛИШД СА БГ8 НЕПрЕСТДНЮ ДД 1Л1Ъ ДДСТЪ ГДЪ ЕДНО ЧЛДШ, Л18ШК0 ИЛИ ЖЕНСКО. И гЛ’Х8 РОДИТЕЛИ ЕГО влгродни и I 0АХ« СА БГД И Л1НЛ0СТИНЮ ТВОрА)^ И рДЗДДВДХ» ИЛИНИА СВОА НИфИЛГК. И ВИДЕ БГЪ НИШВД ЖЕЛДНИА И 1СПОЛНИ и ддровд илек иск чддо лгёшко. И возрддовдша сд рддостию велнк8ю и КрЕСТИШД ЕГШ И НДрЕКОШД ИЛ1Е СЛ|8 БГ0Л1Ъ ДДрОВДНОЕ ПрОХОрЪ В»|1СТИН8 СЕЙ Прохоръ БИСТЪ СТНЛНИКЪ Л1Ир8, воистин8 пост-П|Нсъ, воистин8 пророкъ и даръ пророчсствд, воистин8 л»8че-1Н1КД НД КДЛ4ЕНИ ЛЕЖДфД. Ей АЗИКЪ ИСПОВЕСТЪ Тр8дЪ НЕГОВЪ, 11ЛН1ДГО ЧЛКД, НВНДГО ДНГЕЛД? 8 горд ЛЕЧЕНИЕ ЗИЛ1НОЕ ТЕрПДШЕ II СТ8ДД И ВЪ ЛЕТЕ ЗНОЙ I СОЛНЕЧНОЕ ВрЕНИЕ. И ОБДДрИ БГЪ РОДИТЕЛИ frw СО СИЛСЪ СТНЛСЪ ютроколгк. И ПрОСИА с довро-уктлию АКО ЗВЕЗДД СНАЮфДА W ВОСТОКД ДО ЗДПДДЪ И БИСТЪ 1ЮНСТИН8 втори Одлгёнлъ СЕЙ СТИ ОЦЪ Прохоръ Пчински Н^СТИНОЖИТЕЛЪ БИСТЪ БЛГДДТНЮ.
И В03рДСТ0Л1Ъ ПрИШЕДЪ И НДЧДШД Е/И8 говорити роднили О СОЧЕТАНИЮ ВрДКД И ДОСДЖДДВДШД ЕЛ18 ОЦЪ ЕГЮ И Л1ДТИС ИНК ЛЮИ, дд трджилю ДЕВИЦК ЗД ТЕ, ТЕ дд бВдетъ НДСЛЕД-ННКЪ НАШЕГО ИЛ1ЕНИА. ТоГДф СТИ СЛ|8ТИ СА ф0 Ч1Н1ТИ. ТюГДД ПОНДЕ 8 црковъ БЖИЮ ПОЛЮЛИТИ СА И ЛЮЛАШЕ СА СТИ БГ8 ДД НДСТДВИТЪ ЕГЮ БГЪ НД П8ТЪ СПДСЕНИА И ЕГДД БЛО ВрЕЛ1А «•<•’©• евгелк читдтн са фо Говори хртосъ: нже любитъ шцд
Български старини изъ Македония
26
или лмтеръ паче лине, н*кстъ лине дестоТнъ; иже любить женВ или чддл, нестъ лине достоинъ; иже )(ощетъ езати крестъ свои и по лее грАДитъ, сторицею прилитъ и жикотъ в'кчни ндследитъ. И лвие сти люлашс са бгВ и коспллкл са дВшею дд ндстдвитъ его вгъ на п8тъ спасениА
Иншдъ ис црквн ато са п8ти веглти в ropS, akowi слснъ на источникъ, такоже и сти Про\оръ в пВстннВю Достиглъ горВ вертепъ лмлъ, и тВ нлшслъ псщсрВ леалй и кодВ источникъ лили и тВ всели са сти Акоже 8 црскиА ндллтъ.1) Препитанне ел18 K‘k зелие и корение трдвна, и го АдАше единожди въ седлеиц». И кто люжетъ испов'кстк неговиА трВдн и слези и повдиги и низ8 летание, в зилгк ко жразс летание, и въ лете зной? И превистъ на толеъ лисп лк лете, нс виде члка, но со зв-кри прсвиваА
1 по слютренио бжню седАше сти предъ пещерею своею, и серна прёиде к стол»8, ди\ла ВтрВжденл, а сти поглаждлл рВкою звере и глаше: чадо, що 8тр8жденд еси? fl Дишгенъ ли’иецъ Е'кше и гонашс cerw звсра и приБлижн са вертепа и виде старца и звери лежаща под ногалш erw и Впллиш са Диюгенъ и нача Б-кждтн i Встиде са w старца. И ста рецъ возва erw нлинелгъ: Дишгене, не вежи, но возврати са, и азъ ссалеъ члкъ. Тогда во стра\ъ иршдс Дишгенъ, егда чВ старца или erw Знающа, тогда со стрл\ъ пршде к ногалеи erw и влгвснис проса w стлгш Дишгенъ И сти катки erw и рче елеВ: Диwгeнe, речсно естъ да идешъ 8 Царнград и вВдеши цръ, но егда взидешъ на престолъ, полесии и липе старца w дара ирореченагш теве.
И штидс Дишгенъ w стго, диви са секс, и завораки старца, глаголавшагкУ к нелеВ И воставъ зверъ, пройде по потокъ и виде старсцъ erw и шетдки сти вертепъ, понде внВтренВю пВстинВ и скнтовающн са, оврете псцир8 тесиВ и т8 всели са сти и пророчествова и блгслови и рече: егъ да влгвитъ лгксто сие и села населена бВдВтъ. Кто нспоскстъ трВди и Болезни erw и плашилнщд sccoeckiha нжс претерп* на (толеъ) лист'к?
’) Въ печатаната въ 1879 г. служба и житие на светеца тая ма;н i пещера се поставя въ с. Нагоричино (Старо): '’вида пр1нд< къ гл8б6к8ю Нагорнческбк йж» въ Жсглнгокскфн странНк, обр*Ьте къ шн л\лл8к> niipepS н при ней лмлы)| мсточннкъ водный и Bctati сл зд*к. Така се разказва и въ мЪстнитЪ устни П|н дания и се посочва мал ката пещера, която и сега стой току до старонан! ричката църква, огь северна страна.
403
Ко единъ денъ молАше са сти бг8 r пеферВ свою, и н днаволи нападоша нд пеферВ и трешахВ нд него, имже знании крестно сотвори, невндими киша. И немало паки даволъ iipiwitpasH са во зверА имепемъ лва и вниде к нем8, и сти uiM'ill са, и авие предстд англъ стмВ 8 пеферВ, и даволъ и । к невнднмъ, и сти виде англа и влгдарн вга поелдвшаго ин да своегш и помофъ стомВ.
Н паки стиы гаки са ДпшгенВ и рече емВ дд ндешъ в Цариградъ и в8деши царъ, и не здворави и мене. И той чи h Дишгенъ поиде В Цариградъ; и егда прииде при Ца-рм1 радъ, т8 вид-k множество народа совраннаго поставитн цлрА, и, Дишгенъ скри са на едно лгкст’к... И ста патрн-к l на внеокомъ М'кст'Ь. И сти Про\оръ шкри патрнар^В • сне зд Дишгенд дд \01ретъ вити той цръ. И патриархъ „ |пка егш и не шврете, и вргше жревие нд Дишгенд, и рекоша Мдш: не х«ф*мъ Ай видетъ тон цръ И торицею и тре-«нцею вергше, и пдде нд Дишгенд, и внетъ тако, и поста- пл егш на престолъ црки И егда вистъ цръ совлекъ ризи Ж*д, положи 8 внВтренюю шдаю, и завравн Дишгенъ стагш.
И вивъ сти на томъ месте л лета и внд'к сти ДХ<>жъ | щъ преставление свое и прскрестн са и виде свети) англи >>| 1111НДШИА В ПСфврВ и помели са сти довол(н)ш зд миръ и Ш црн православниА и преставн са мца шктомвра 14. день. II ижашс т’Ьло егш на землю нерушимо, и ави са сти Дишген8 и рече црВ: завилъ есн шдеждн твоа и мене старца речендгш Инде (Дишгенъ) на колесннцВ свою с патриархомъ и со лиожествомъ свои взискати стагш старца на мести, где егш «и \е, егда гонАше зв*кра. И не шврете егш на томъ м'кете и Нднвн са цръ г'де взискати стгш старца. И созда храмъ |||ц(рдсанъ во има егш. И х«»тафе возвратитн са во Ца-(ч| радъ, и сти ави са ем8 нофию: црю Дишген'к, взи-। пн мене вн8треною пВстиню и шврАфсши. И поиде цръ к гл8ги своими взискати стагш и пр1де на место идеже |И||1ТЪ шврести егш и постави стражие, по смотрению вжню. fl еджъ старецъ виде орла вела дшлете 8 пефер8, и шнш 11 рацъ фо вид'к орла, тВ созда цр'ковъ. И поиде цръ В Томъ месте в пефер8 и шврете стагш в пефсрВ, нетлене ич|Ии. И припаде цръ и патриархъ к мофемъ стагш и |Н«лониша са ем8; и еза цръ и патриархъ мофи стагш на Ч1НД и снесоша егш на реце Пчше. И т8 сотвори цръ ков-
404
чегъ и Бкрдси зллтомъ I 8мисли цръ внести erw во скоп монастиръ, создан н w него во има erw, и ковчегъ с moi|iii| недснжилек ЕСТЬ. И паки во сн'к ави са цр8: не отнеснпн ме юс8д8
И на 8тре воставъ цръ н созда т8 шбитсль прскркнИ во има cfarw Пробора, wcth erw и положи цръ стгю Aioipiu с ковчсгомъ в церковъ, и положи erw в деснеи странн «мт.цм, идеже и мллиа церковъ естъ. И акне истече лицни w с где т и наполннша вса сос8ди црковннА, исцеление подастъ слепи u и прозрение, уромимъ рождение, нсд8жннмъ здравие. Тогаи щ ь возрадова са радостию нснзречсною и авие постави цръ Дню-генъ иг8менл и Ткономн и еролюнасн и люнаси; и постани цръ метоун на препнтлние доволно И поиде 8 Цариград к со клгодареннемъ, ipo се сподоби дара таковаго.
И тако да сподобимъ са и ми исцеление д8шн спаснпп и телесное здравие амшъ. W дивное чВдо, и до днесъ него чаетъ Mnpw w грокнице стго и кцФление подаетъ ксыгь прпуодАцтлгк в*Ьрою на поклонение ко скетеи гровннце «>«• Бг8 нашем8 слава во веки аминъ.
XLVI
Житие на св. Якима Осоговски
Св. Якимъ, основательтъ на Осоговския или Саранла порски монастиръ, е живЪлъ презъ края на XI и началою на ХИ в-Ькъ. Къмъ това време ни упжтватъ веститЬ въ < и Якимовото житие. Най-стариятъ менъ известенъ преписъ пи св. Якимовата служба е отъ XIII в., въ миней за юлий и августъ, български изводъ, въ Софийската Нар. библиотек и,] № 113, листъ 82 и сл. Подъ 16 августъ тамъ четемъ |1 лгоу . 21 . пканне оувроу. спа пшего ic ха н инка Днс.шп.и И ПрЪПОБНДГО ЮЦД |<я>АКИМА САрАНДАПОрСКААГО. ЕТО три (TH J хири отъ службата:
Вь СКЪТЪ 1И£113р€Г.н'нТ.МЬ. сь ЕССПЛТНЫМН ЛНКЫ Престол Бгоглдсе OY6 Нодкнме нс презри мене гнндфа кь л-вностн НА TBOCA llptYTHAA МЛНТВЖ ЗА НЫ СЬТВОрП ЕЛКСНОМОу коу помлоувдтн нын: —
Кгопрнмтень ПЛОДЬ нзь нсплодны ложсьнь. ноустмпн I (ЬсОГОВЬСКШ ИрОЗАЕС НАМЬ МНОГОПАОДЬСТКО. ВрЬТПЫ НСПЛЬ 1
405
HliAlp. H ГОрЫ (OcOrORhCKH/Yi Н прОПАСТН. БЖН1А HYCIIHItX. II СВИТ-ЯП in вышнаа ежже ©злрн ны ©че Н©якнме. да та при-ш iiaiiiacmk: —
КьЗВСССАН СА поустынс (ЙСОГОВЬСКШ ЖАЖЖфН прно Про-1|Я|ЛН11П Нм'жС хь СКНТЛО оукрлсн ТА ПрОЗАБЬ 1АКОЖС дрскле I шпиль npv-Б. нз неплодна урина ирлкдн с.дднтсли. нм*же Н||1М|К1.ТОША ВрЬТЬПЫ Н горы (ЙСОГОВЬСКЫА.
Житието на св. Якима е познато по преписи отъ XV в. biiii 1мъ. ТЬ всички възхождать къмъ една начална версия, Вь конто при по-нататъшното преписване сж били правени minion стилни преработки, внасяни сж нови случки или В при нЬкои сж бивали изхвърляни. Житието бЪ обнарод-Б|| о по ржкописъ отъ XVI—XVII в. отъ Ламански въ Ин'Ькоторыхъ славянскихъ рукописяхъ и пр. Спб. 1864, стр. И сл., а отъ Новаковича въ Гласник XXII (1867 г.). Въ 1дцодалната библиотека въ София се намира единъ преписъ Вг:г1. края) на сжщото житие, отъ XV в. Други единъ Ippi in съ е билъ направенъ отъ Теодосия Лековъ въ 1789 г.
I Хилендаръ. Срв. стр. 270. Единъ преписъ отъ св. Яки-Внюто житие видЪхъ въ книжата на Найденъ Гсровъ. По Вишь ржкописъ въ н-Ькогашната българска митрополия въ К*нйе житието 6Т обнародвано въ новобългарски преводъ ||i Д Мариновъ въ книгата му ОдВжва преподсЕнагц? отца nJ nil w 1©ак1ма'’Осоговскаг©. Срёдецъ 1900, на стр. 41—54.
Тукъ печатамъ житието по БЪлградския преписъ отъ VI —XVII в., обнародванъ отъ Ламански.
Жит.е и жызнк прповна ыца нашего ©ца нашего 1©акума Сарадапор’скаг. в ©.
Цртвоуюфоу гоу нашемоу iv уоу и юклаюфомоу неси и (й плно и море~ и прочею вьсакою тварно и на въгкми соу-иу. црь cm црьствоую|рн. н гк госпбкткоующп. едини нмёе я» aipKTie его же сида непостижима, и дръжава непременна Вш । pi млрд/е БезмФрН|'е мдти своее нзволивь. ш сти двы Вице къпдктити се. и на землю иртти уотё своводити члчк-1> ми р© iv лютаго мтелства дУаволга и тьмою неве н!а сшречк Blip 1м КСТ1Ю Д1аВ0Д№Ю СКДРКЖ11М1С своими вжтквныи свётю Инр лгктити. и кк разоумоу покаани висе наставити. гако же Ш сл нёгде въ стё“ еглш вел*кгласн'к вкзываетк. rate: азъ
40b
eck CB’fc1' жироу и по л,н'к Hf ,|л,л уодити ,гк
нъ има животе и'кчнГи. иже и ккистиноу нльтно члкы пожнн'1< по ккскжоу ил чакы оупошкль се кроме гр^уа. и ко,нем. постра ра члчкекаго спсенТа пропеть бы и жлъчи съ юцтА напоенк и оужре и третГн дне вьскре и по вестлни гаки и оученикев своимк anaw жирк дае и. потю вкзыд'к на uki-.i и с'кд'к од'кеноук юца гако же вьтетк прркь Двдь възндк БЕ БЕ ВКСКЛНКНОВЕНИИ гь вь гласе троукн1^. и пакы н II* възнесенТн вид^ше" шгнкны езыкь ниспославь стын свои ць на сти свое оученикы и аплы, wbkwctibh н дарадванш д\«ч1 ншжи Блгод*ктелствыи пославк и: ее жирк: насучите i щ иже вЕсе езыкы и кртити иук. къ иже куца и сна и иг» дуа въ троицоу Единосоуцгноую и неразд-клижоую, и нъ еДННО БЖТВО И ГЕСТВО. И Та БОу ПОСП’кшЕСТЕОуЮфИ. ЖН0ГК111Л1И знаж’кнш же и чюдеси напаъннше вксоу вксЕлгснноую i.-nit ствнаго пропов1кданГа. iv глъвою'е пр*клъстн изе тжы иск I им члкы нзымаю1рн и къ св*кт8 Бгоразоум(а приведена и inn воу но причестпо. и насл*кдникы нвнаго цртвТа т'к' oycTpai,noi|n
Нъ оуво иже из начела прно завидф спсен!ю члчю iqi ч ц не вьзжо кротц'к СЕТрьп’кти. iv зависти растръзав се. и \i'(l имени проповедана w сгренни его оученикв по вЕсел'кн»'1.ц швносижоую и распространгаежоу гон|сни лбыю еъзкпж1 нА ур'пани. ВЕзакон1'и аггелы иже тожоу be вкгкмь оуглждлю1|1 и ра нечТ1а уот’к покол'квати в^роу влгочт1а. испов'кд.н и адца и сна и стго дуа. троицоу единосоуфноую негре дни' бе3 жлти моука предавати рлзлнчн1И. Истинни же расы пыбници страсте" его. любовно увою расплата се. оуеръдпо ц уе нзволише оумрети. жтелге и соуровствю ювлнчити. aiiipN православие проповедатш. raioipe дроугЕ кк дроугоу npiiij дне cnceHia прТидете врат1е дклан* уви иже на ра кр'е»ц свою нзлТавшожоу и гако aipe по yF оужрежь пакы жни коуд'к" w ytT гако же рече аплк. прнсни воины цроу въ i;pai показВют се И тако апюжаше се жникь mhwctbo гако же рн дреклге вк кк Яграажоу w ижитк': Боуде’ сеже иук мп звезы нбнТе. и гак пееккк иже вкскраи мшра. Си же тли изволшн ревновати. ллша ра вен'цк нгтленни страже* вкспршк ины же пакы atoEWBiK) оуставъ скураннше. и еще къ ihii|i| ашловаше*. кь вксакаж8 н£иажЕ(то)злоБН1н гавишГ.
Др8зш же посте и жлважи нзноуракнре плъ свою myl Aeipc w жира чрънкствоватн. севе давше вь гора п i|
407
юустинга живоуфе къ жлтва и кк сдъза жолефе. Еъ сшуЬкн уп© Минни се. новоподражателЧе. и такокаго житТа ревнитедЧс. ЧНДНЧи и истиннТи новопросфеншн оци наши и поустынно-ЖНтелЧе. нбныи члцы и зежлкнЧи агглы. дроузы укн, 1©аннк и IIpoywpK коупно ск ГаврЧил© съ ними же прповнЧн шць наши IwaKv чтнаа четворнца вгонзвранное скдрВ'стко. троу д амиши д’клателЧе уки нзкшкши рал© к кры краздоу ккз-д'клати и скати с*кже дувнаго. гако да сторичкствоуюфЧи класк пожнеотк. пл© доврод'ктелнй увы прин'ксВ Gtkjh же 11р1?БН1И шцк нашк 1шанк гако рече прркъ Дкк. пр'квитае по гора гако птица, и гакоже горы высокие еленш. сйце и сежоу ндаженножоу изводи се на гороу ккзытЧ високоу. еже овикоше 1лци звати Енишака и тажо ск вкдкарае се и ир'кл*кплгае се > \ннол1оу вл iyk и воу. единк единожоу пргк стое и скв'кседоуе, паче ж кры оудроучае севе посто и жлтважи. и низоу легаше" И въсенофнЧй стоанЧе" и жног© ш в'ксовк искоушаежИ и великЧе
<дыи и напастей прЧежлмфоу. Gero ра сподови се великы дар© S ввек влкы и ва гако и стж8 Хшанноу Бгословоу кк И1Слюу приуодити. и БжЧе ежоу пов'кдати гли. Gtkih же ирискши wuk нашк 11роу©рк, ничиж’ же не не nutk се поты hvaiiHosoy. yu>T*k по ккскжоу подраггелк ©жоу гавити се. и милаежоу севе полоучити жл'гаше се гки гл© наставн же гй на поутк твои прави. да вкнидоу кк олтарВ жпо и кк воу еселсфежоу ли. и иные п'кени Двдкы, въ поу шъствоуе пое ваше Оежоу же прпвножоу по скжотренио вж’ю постигшоу । к иоустынга Еранганкскынук на p'kiyk гЛвм'ки Пшинга. тоу |(цоу изводи се постннчкское, и равно агтлкское житТе съ-прыиити. докре и вгоВгодн© пивизав се. съ Mvpo кк желаеможоу уду кк HBHie овит'клн кксели се По пр'кетавлн-ни же сего клжен-lial’o me его жоцш дшнаа и пр"кславнаа чюдеса сктва-Ьаютк даже и до днк. Тогда нФкоежоу w влгочтыви цр-к к к кшоу възвигноути ура прповнож® къ нже стго велн-одепнка ува Tiewria. Gtumiov же приовножК нашежоу Га-I ршлоу, дшстигш» къ Десновскоую гмежоу гороу. и съ тажо Донр’к понизав се. и жит!е доврод'ктелно сквркшнвк. съ м\;р© 110*111 о ги. и тоу ежоу екзда се ура’ въ иже аруЧстратигл ЛЧнуаила.
Gk же стыи прповнЧн ©цк нашк 1©акг шоке се Игнатнс 1>Ч’оноснож8 оустръжик се гако звезда жншев'ктлаа w запа кк нЬСТок©. приуоднтк кк страни гшры поустины ШсогокскЧе
408
нм*кге съ севом уранителга и водители аггла кжУа. и в все лгает се тамо, беи единомоу и сеБ'к виноу ввлгкнгае ляле п снюбытн се емоу желаемое полоучнтн. Иже првв ке ве'роу выкпюу глъвокоу приводить въ д(0 нккоего Болгарина вк той страп-к соуфа. БлговФриа и Богата зФлю въ сел-fc н*ккое окычне" сж -1< зовслгк’' Град'цв. Къ нгем же цркшвв Б-кше мала зданУ'е". къ неси же прповнш пришв и свтиорнвв млтий ск пр*к црковио полоучитн И пришъшоу вышереченномоу колгариноу кь. црксн овр^те Twro ск“ша. и w него иримв нлкенУе и наче* коушю Е'кгкдовати св ни. И въспрУГ сладво прповны рече кк нгел! се квса тевФ крате гав'к испов'кдоую нко мншз*кмн троудн дошвшоу леи до зд*к слыша во гак вк страндув сиув и горл Осогшвскыиуъ нншка съвкдварати се зФлш прнкладно ге пач» же yoTeqiff единства ги ееи искръно равотати. Ge оуво азъ гак нев-кжда есвмв и поути не свв'кмв гако уот'кцюу мн тамо итУи. и жееаемаа сиоа полоучитн н о ci" скажи на известно Болгарин же въсл емоу опасно скпов'кдам гаже соу истина, ефе же показа ем8 и лгксто гаже пшкрплн горы ОсоговскТе при p'kiyk глгём*ки Окоупице. къ н'ккое w тамошны пото соуфй гаже оБычжк зов'кт се призкдн|'ел1к Блбинъ дшлк. Иже афе волиши рече чтши юче. по въселюу тоу !€ м'ксто такокц>. и по коли твоей коуде ти кв оугож денно в вад въ м"кст-к то псфсра такова и З’клад in пвфрена. оваче м'ксто it стръптиво.
Прпвннн з*кло слац*к Болгарина свв*кт(о къспрТё". и слаклгаше ва и прч ’8ю вгоматерв. гако тако нзволши меш см'кренаго наставити и полоучитн ми таковаго пр-квикашл м'кстоу и прочее жив® мои скончати къ запов-кд’кув гинув въ млтв*к и пост'к. въ слъза и ЕД’кнТи. алчУи и жеждн и кв naroi 'k и вк зим'к. и вк всакиГ тркП’кнш и злшстраапш гако да пр'кшв малокр'км-кннуою ciio плачекноую жнзнв cneoiurai се НБши клгк полВчити нзБакнтн ми се страшнТе whbi н ш сктръпимУе ггеенв!. И тУи ввселюевзни w ук Брате въсно мннан люБовк кжУю. и приуодн кк нашелгё см'крешю донд-кже скжителств8етк дук мои въ телесе мрвтвкн^к гако да и тек к блгын бъ келнкын дародателв свои мл рдУГ блгост'Ую шбогл тите И пр'ккк! тоу да до заутра.
Оутроу же кывшоу. въставв изыде прповнУи. ® M*ki гл ти>го и де кк поу свои рауе се и пое славе ка глге ШБратн с» дша мод къ покои твои, гако гв влгосвткоритв теве. и накы
409
•» 9 « -*
I । клжи мне гн поу твои ккн же поидоу гако к теве ккзеук дшоу .Цою, Пришв на место идеже в'к емоу оуготокано w ба. въ нкст*к глгем'к" Саран дапорк. и тоу пр'ккга вьсд л’кта жнкшта I (коего подвиги доврга подкьзаше. троуды различными 8дроу-чае севе честшми кк воу въздгауанмн кесчнслкнёнми кол'кно-| 1||1'|<КЛин№НМИ. НСПр'ксТАННШМН КЬСеН0фН1ИМИ стоднми. неоу-I । М1НИМИ матками и топлимн слъздмн. вви сквесгедоуе ДНИО и 1Ю1|11Ю. Сего ра келикнмк дар© споови се w въс'к клкы и hi л гако ш чл кь дуга игонитк. Сгдд привлижн се кр'км'к I ир |<стдвл1ен1А его, тогда по скмотрсжю бжГю. иртдостд два I чдкд w торга кк нкмоу Шнже вид*квь га и рече имк: что I ннид прншкствГд вашего кк на БратГе понес рдзоумею ва з'кли I ш 1ЛА1ЮСК дркжим1е Она же глдстд емоу: им-ky© иче овичан уодити къ гср-k сей локк локит! рд. пожёже есми житёем L । i.iiiKi и въсегдд БЖ^ею помоцшю локк ивр-ктали есмо. въ I йе же кр'к мишз*кмн днкми троудну© се. ничесоже полоучи-М. TKipii пдкга вкзкрдтнуом се. Прподвнга же млрдивавк о ниук I н рече: чедца кр'к гако кк вечероу ее. пр-квоудете вк нофк I ню зд'к. и такш ипоуф8 кд ск мир©. Нл ypia же пов'кл'квк Ни* оуклонити се пр^жнгааго поути. нъ покдздвк имк противоу 1 । глюу ИЗК1ТИ вк3 осоиноу стрдноу. нзгатн връуоу торга и IU тоу итж вк домк свои. Шна же прёсше здпов*кдк w стго в к)достд вк псу, гако пок'кл'к имк прпокти ПришкшпТ же |ниъ връуоу горы, ивр'ктостд севе awbk доволно рдукирс се 11 л.шлгауоу ва гл юфе дроугк вк др8гоу. гако мл"ткдми стго нд вк исплкнити желаема. И възкрдти се единъ. кк столюу li иок'кда емВ. гако мл'твдми его дл имк вк awbk доволно. II п'Ени же вл'вивк иук и wnoycTiw и сь мир© рскь: hcwcaabho
||||и\'однта кь мн-k иоскфешА и вл иетА ради Ониже нрГем'ше Вга'твоу и клвенТл w стго. идоста кк д© свои раоумфе се. и №тол*к вы или вк дом© свои вксакк ДОКОЛЬ ИЗЬОБЫЛНО н.иоуфе
Не малоу oyEW кр'кмени пр-кшкшоу. ндкы члкд wha npi-»достд кк пркиовномб кид'кти его, и клкеше уоткфе w нгего ip/mi. wKp-ктоше его пр*кшкша w здешнга кк в*кчн(н овы-। г Laic, и зел© выста вк скрквн и печали w пр-кс гаклипни его. п’к оваче бж!смь промкшилгеиТс” вксдкомВ члкоу вкзврангено Hi ккзысковати стГе mwi|Ih ирповнаго. тъч^ю члкд wha при-Н\> । даста кк чтно"8 стго гровоу. приносефа коупно д7м1днк и ni l фн на iipocB'kipeHie прповномоу стлюу ©цоу и тако не-
410
оусъпно твораста вксе дней живюта своего. Пот© же не жалоу вр*кжен'|н жнжошкшоу. и тожоу рюд8 късГ (и жнтТа пр'кшкнкп
Нъ дни еИаноиаа цра гръчкскаго гаеежа Ба'греро”на уот'к вк прославнтн своего сн оуганика. авновйтн cfoe лгксто его не сътркп*к бо на Жншз’к крнтн се ск'ктианнкВ пел сксоудн» вкжигаюфоу. или градоу връ\оу горм оукрытн се жн"кфоу Еъ дни Tie в'кше иреи ижене" беюдорк вк страна Овчепо,» скыи. въ к си зовож'ки Осжидоа'к.1) Съпроужнице во w жптм сн ашкшоу. веаддороу же къ К’каиц-к недоуж*кни вывшоу пожкииагаше вк сев'к опасно склеатрае жеаааше ко поревнокати житГю иночкскожоу, гако же и вы; саа же пр-киди скажете» о се". Иж кше во вышерсченнш Оешдорк сестрВ своего сн роди теага. и къстакши прей де кк нееи и вкса ен о сев*к гаги сътворы еже уот^кцюу ежоу чрънкчкствовати. Багоразоулш i же она жена, гако саышавини Оеаровн таковТе гаы. скръкно скдркжнжа Б'кше нъ оваче вксако пооуфашс его еже посак доваше таковожоу поутн. оутвркжае его гако жати, w чед» скБол'кзноуе в*кше гаев: чедо ацее вы В’кд’каа жогоуфа те ск тркп'кт’н кк ж/тва и къ бдсни въ аачГи и жежди и выти ч eerie тиуоу и кроткоу, сж'креноу же и посаоушанвоу. и кк вкгк” ееаеч оув'кгаивоу. не завистаик8 нъ паче вратоаювноу, не грк деаивоу, не пажетшзашвноу, не сквасннкоу, не ануоижцоу къ оукогы жативоу н податанвоу паче же и не ашр ж'крноу такоки во соу доврд^аи \отефй иночкствокатп! саыша^о во гако н'к в'кра гако хрнстГанскаа н чннк гако же иночкскын сего ра ныкают ти таковТи ноу изковр'ксгн и дшоу свою жнозкжн кк ^оу жеаани привести н сити и ины выти ходатаи къ спсснТю 0ешдор‘же ваагын сккк w жатерс своее тъфатеано посаоушавк и паче саова скор-ki д*каш вкспрТсжк. адстакн жирк и жнраддръжителга. течаш» гако же рефн. еаенк вк вр*кже жетвкное кк источника води» такоже и сь разгор'кв се atOBosito. хвою уюте жеааежос иоаоу чити. Еъстав же пршде къ горы Осоговскые на ж кето raieaioi Саран дапорк. В'к бо саышаак w прпоБн,к~’ оци 1шакуже. гако к к т© лгкст*к нзкоаи се ежоу постничкскос и равноаггакное жи i ii еккркшити. тогда же и ск жоаиткажи стго хот'к ккдворити с» и иночкетковати на жакете та Пришк же иакн вк да скоп вкзети хот,к гаже соу ежоу потревнаа. жтери своей вкса кыкпга
*) Сжщинското име на мЪстото, запазено и сега, е Усранъ-доль.
411
нов'кда. (тсмоу же тако кывшоу. къзлежефоу см8 н спироу. прёидс кк неемоу кк сн-k прпоБнёи адцк наши Iivarv и гла слюу ©еюдоре, камо к шкствёе ткос Онже гако страу дркжи’ шв*кфа: ги мои слышаук о rrk оци наше" 1шакгме--еже -жнкшаго кк пыкрилы горы Осогоксккм на лгкстФ глгслгк Сарандапорк. тогоже стыи мн млтками и вж1сю помшфио и мн'к уоудюмоу и гр'кшномоу извели се на М'кст'к ты и матками его вк и наше стопи исправнтк кк дфланпо за-иск'кдён вжёнук. Отыи же пристоупивк кк нгемоу, знаменёсмк кртны зналесновакк его къзк ис назоууы свое сксоу малк гако нозлафенк и начетк оумивати роуце скоее. и помазоватн емоу главоу и по лицоу и по роука. такождс и пръсн. влкнвк его рекк идём чедо ск миры ежны клгатёю ура ни. Еъспрсноув’жс Оесйрк w сна своего, и разоум*к какшво вид*Ьнёе и вл венёе цыстк емоу. и прослави ва и стго. и не повода никомоу гаже кнД'к и прншк пакы на м’кстки вышеречсннос. и въселн се тоу глаше: сс покои леон въ в*ккы к’кка здс" вкселю се гако извели его. и иннёе деотоувалнёс Блгодарнёс млвы вксллкк воу слъзами лице свое шмочнвк И юкр'ктк некоего моужа вго-дъунскеннаа и дуовна преклонивк елюу вёю свою и тако ск страстмн и поуштмн шетк власн главк свое, и вы пркши нгоуменк въ мФст'к тшмк. вжёсю же uoaioipiew и мл'твамн cfro. съвра се иншкк мноство.
По мажк жс временны вышсреченны нгоуменк Осшфанк начетк здати цркковк вк име стго шца и сквравк вксе иже на потръвоу занпо цркшвномБ и Б’кше помышлгаге кк севе о сквркшснён цркковн*к прёиде жс ем8 вк помиелк, еже въе-помФноути посткничкскёс троуды и вол'Ьзнёи прповнааго ица кк гров'к положен1а сты его мофси. не к'Ь ше во м^кстш ид'кже л кжаше прповное т*клш его, въ еккроушенёи ерца начетк мл и-ти се: гй стёк мои W4e оугодниче ЕЖёи н^Ьск дытоинк гр кшши равк твои таковаа пол1ыслнти или пров*кфати твоемоу прпокно нъ швачс ра своиук сн стыи н чтны млтвк нс пр'кзрн на гр*кшнёнук магенга; швкгави на свое Блгеоутровёс. покажи кк ннфн богатое свое млижанёс, цёвръзи на нскрадомое скровифе стёс прчтёс свое мофи гако да внднвше прослави прославлкша) о те и волш8 в*кроу и вефше дръзновенёе. покажи и на твоей ск'ктлшсти Якыс къ т© чаек гако млънён ц)влиста1Офк егк гавн сс гршкк ид^Г лежааше прповное Т'кло его, възвиже сс Всмлга и шкроужн сс муроклгооууанёи цв'кти различии. 3‘кло
же прнстрашнк бывк игоуженк и вен соуфш съ ни, икс цжлакк св'кта ocia иук, и въеи кк оужилеши Пришвин прп-паауоу св любовно и топлУнжи слъзажи овливаюфе сев'к, по-клангаюфе се чтножоу гровоу и пръетк iv Hie го сбоили роу-кажа вкзежлюфе и съ елкзажн ж*кшаюфе дейтоувалннь irk ни вви вксилаюфе и еговоу 8подникоу, св*ктлТе венце плетоуфе вкппофе и глюфе: раоуи се поустинное вкспитгкн1£ раоуи се иноки вжтвное оудовр'кнГе, раоуи се поукало прпок-нижк, раоуи се светило незауодижааго елнца, раоуи се ко-л'кфй* врачи н ннфи овогатителю, раоуи се иже въ В'кда скорш пожофниче, радоуи се ико w запа кв къстоки пр к теклк еси на просв'кфсн1е дша наши, раоуи се, гако горв! и крътпи СЭсоговскые вгоразужУа нсплънилк еси, поустыню гра сктворнлк еси раоуи се члкы спсителю и веси прогонителю, радоуи се гако въетеклв еси кв в"кчн1и овытелгс и вышнгаго Просолили достигав есн и агелкскУе чины суды вилв еси, раоуи се жлитвкниче и уодатаи кк воу w въс-k' равеук свонув, раоуи се гако ввеа с8фаа несоуфа вкж-книлк еси и гыкноуфи негывноуфа изж*кннлк есн своижк вышемгг-внУижи троудвш, раоуите се квее окртше страны ва поували-Юфе таковаго на св'ктилника даршвавшаго. раоуи се нвнш чл'че и зежлкнУи аггле Тшакуже пр'квогате. Кыи оу ли чл'чк по дадстоганно въсувалнти те жюжг или кУе пФснн ввеп'кгп ткоежоу пр книжно Нв ш прпвн'к ©’че не wскоудеи лие се о рав’к* своиук, гако да и Л1ы гр-кшкни пр'кшкше лилог.р’клип-ною соуетоу в'ква сего, тепла лытвкника те овр'кфе" вк дик соуднш оу вксе кл\ы и ва Такови дюстоувалше нагровни поували вксп'кше врати ск нгоумени прповнолеоу, по гавлгеше же ч гнааго грека цркве сквркшенн'ки вывши, съ БратТалш игоул!ени (sic) слоужааше вжгвн'ки цркви въ славоу и поука-лоу прповномоу адцоу.
Маасу же врелппн лсин8ишоу пршде стын кк игоулшю вк скне и гла елгё съ вксаки поткфанТе" диитк ти из'кты лнуфп люе (и грека, понкже nptf вели* мракш пр'кжде ocaiii л-кг приставайте лие вы И гла нгоулинк къ стлюу: гн люи вксакы поткфан!е уот'кл вы сквркшн ги тобою пов'к-лкна, нв оваче стрдуй евдръжи* есв и не сла'Ью дръзноутн на таковое дФло w члкк окртши, паче же w кн*кзк жестик) иъ ai|ie покелитк твоа св-ктлшстк призватУ иук, гако ск ни вкзже* стое и нетленное твое т'клш И гла елсоу стын:
413
нс в*кси ли, гако aijit вы уот'кль таковы члкы пр’кдати севе, почто текс привсль выуь w нннУс окытсли. нъ тек* глю (рложи страуь и въсакоу печаль и жною текс повыкниа створи въекор'к, гако да вьсакь пришь съ К'крою кь мне, азк сь любовно его приУжоу и да никожоу же въ пожысль прУидеть еже иженовати севе ктитора вь «жители моей, азь во са уюфоу выти ктиторь Ж'кст8 жоежоу. Игоужсн’ же такшваа зав*кфанУа стго вь нскр-кжснУи поладжУи воазни ра лИалоу же вр*кжсни жиноувшБ, прУидс пакы прпокнУи кь игоуженоу и гла ежоу съ гн*квш: etpe ли тако пр'ккываеши сьдрьже жи колеею пр'кслоушанУа и ннкако повиноусши се жоежоу пов'к-л*кнУю или уюфешн вид-кти на совою з'кло страшнаа вп-дснУа и искоушснУа; аз во вь силе уа жоего надею се, гако да извавлю те тажошнУе В'кчнУе жоукы, зд’к ли ert жоцпю iv улкь тл'кнный. къставь идеи въ гороу, и покажоу ти др"кво на оустроенУе ковчега жофГ жои Игоужсн же и не уюте повыноути се, и въетавь иде вь rwpoy И показа ежоу др'кво идеже соу тры кладенци. Тако ко зовет се Ж'кстте tw Три кладенци. Оутр8 же въсУавшоу, въета игоужень w съна своего и иде въ горБ и адвр-кте др-квш нд’кже показа ежоу стыи и прослави ка и стго адца, и сътвори кгвы гакоже повсл-k ежоу стыи. Оежоу же тако вывшоу повел'к игоужень ськратн сс вьсс** кратУа въ црковь вдснУю вьсснофножоу съкрь шити се. На оутрУа же вьетавше сь литУею и съ св'кщажи и кадили поюфе и славословите, дошейте прчтаго грока, изешс стыв чтнУс люфн прпо^наго шца и положиша въ Kvswpe сь великою чьстУю славою пр-кнесоше и положите въ црквы вь йанн-кн вь иже стго w^a и пришьше сь оусръдУс и любовно И слъзажи топлУиж овлУавше секс, люкзаауоу стыс жшф'Уи, ноклангаюфе сс, и прославите всликааго дарователга влкоу, дав-шааго и таковоую клгть И слици приуи^ждалуоу слскы и нс-доужнУи, доууы нечистилш сьдрьжижи, прикоснсвеше" стго вьси псц’клевауВ.
Бы слоууь по вьсси зежли той ш дывниуь и пр*кславны чюдсссуь стго и прпокнаго wi(a. ЛюдУи же начете приуодити кь сгж8 на поклонюн'Ус, приноссфс св*кфс и тУжУань на просв'к-фснТс етжоу. Еъ тыс же дни ь'куоу н^ккотори вслжоужУи три кратУа, иже шклддауоу зежлеею тою, и елышавше w прпокн'кжь ц’ци Тшакгжс, гако всликаа и пр*кславнаа чюдсса сьтварають гтУс жюфи его, юн*кишаа же два крата вьетавше прУидоста
414
ск даржн иа поклонгенёе кк стожоу и прёсше влвенёе w стго, възкратиста се кк д© скои раоуюфе се и славефе бд. Стар'киши же вра дёаволн накажденёе начетк гн’ккатн се и глати: iv коу и каковь ее жни тк, нже так© продръзанёс скткорнви и ©вр’кт-ше се таковТс стёе жофи, паче вь дркжав*к моей. Тъ же ке3 вонзны дркзноукк възети пук, теме не к’кдоуфй, томоу же о семь ни кожоу же w на възк’кстити уотефБ Нъ оваче н’к ли леи л’ктк вк свои сёи елнка уот’кфоу ми ткорити да твор8 и ннкожоу же ее жофно възвраннтн о се". Таковаа гн’к-вае се глаше. Нъ овдче праве^нк соу вжёй, еже рече прркъ: про-лФи нд нее гн*квк свои и про гнква твоего да или ге воуде дворк и пВстк. Малоу же вр’кженн жнжошкшоу оужре* волн рина оного снк, бы ек печали жнадз’к, нко оутолити се гн'квк его, еже сьв*кфлше на игоужсна. /Инноувшиж же дне" .ж. по скжрьти сновнге пакы поуфенк вы дёаволо нд гн’квк, еже уот’к вк ве3чкстёе положнти игоуженд и изкгндти его © ©вытели свое. Прншк оув© волгари съ гн’кво и ©вр’кте игоуженд пр’к црк©впо съ вратгажи часови поюфа чюдно н-ккако, неистов*к се Б*кше на игоуженд и вратёю гле почто тако калоггерс дръз-н8лк есн самовластие ©кркжн таковён съв’ктк скв'кфатн и вез* вогазни еже нзетн жофи гтёе. мне же не в*кдоуф8, паче же вь дркжав’к моей соуфоу, почто тако сктворён и и нко ве3чкстёе дръжавоу мою новыноуль есн. не к*ксн гако кк области моей ннктюже ее соупротнвлне ми се. ты же дркзноуль еси досадити дркжав’к моей, жн©го ина гн*квае се глаше. По-слоушай, волнринс, 8К'крн се и не гневан се вксоуе, рече игоу менк, гако трёкратёи ©връгоу се не съткорити таковое Д'Ьл©, нъ оваче са стёй ск великми* запрефенёе пов-кл’к мн сътво-рити се и сктворй, и изе мофн стёе ск страу© что жене и тев’к, чаче, се зде стёй ее емоу же уот’кно ткорити да творить сице же и са есн зд’к, еже ты ге, уот’кно твори се азь жеждоу вами еск И то слышавк волгарннк н ©ложи нростк гн'ква своего и злонравие лица своег изж*книвк, скоро притече вк црковк и поклони се стожоу н радостн’к ©вловизаик стёе его жофи и © гоужена (sic) профенёе прошааше прГети. Игоу жен же профешю и влкен'по сего съ©влгаетк. По се" скврк
-- 'С4 т? 74 м
шившоу стоуео и вжтвноую avpnio, вкшкшн вк трапезоу вкз вГлишн се доволн*к. По ккстани же w трапезе волгарннк же npi'e" профснёе w игоуженд и w вратёе и вкс’к на конк итён кк дожоу своежоу. Дивно же скмотрешс вжее и чюдо сто вы
415
и начс’’ кон к его страшити се и свсрспети и гюкркжс его на ижлю и вкнсзаапоу ноз*к его сккроушншс се. Gero ради гако мячл'чно его насилованм его на ни швлгачит се. И сктво-рикше носила и шнссошс его вк свои дш. По жалф'* кр*кжснн лшжошкшоу единожоу ш равь вк ctrk, шъ, рече: рцн си гноу пюсжоу, принеси дарь кк стж8 юцоу. гако да пр!ижсшн исцф-aicinc вк. и. дни. ПокФда же равк гноу скосжоу, еже рече иоу ст1И вк снФ. вгда оуслыша волгаринк слшво тако ш рака своего, и тако вкскор-k покФаФ везстУи w ижснУа нркк’ке конга нжс ежоу болФзнк нансслк eipe овце. н. и волн в и пок’к гнк штрько свои1 нФсти его кк стжоу шцоу, копию же и ск дари, глаашс: гн жон и стык шчс, прости жене грФш-пааго, прости жое вс3чл"чкнос наснловани, гаже вквФ' ны и перазВж'к скгрФшй. 2Ииноувши же шсжн дне жшлнтважи стго । л'кцпи нсц'клгеже поаеучт.
И ефе уофГ вкспожФноутн w чюдсси стго и екжпаруоу гоуфоу еже выти вк жонастирн поставлееноу ск врат!ажи ш поужена, вФшс швлас црковУю и прннсТжос злато сквлюдашс. II въло ежоу дТаволк вк пожнслк еже вкзижати отаи ш злата рковнаг по жалоу и сккриватн, гако исплкнитн ежоу н-ккон скоуд с л кникк. 6т да же в ид-k его нсплкнгена, вкзк погрсве его оу го^жна, еже ижснКст се стго шца Пртд-k же стыи вк снФ । к игоуженВ ноф!>о и вФдФ его ск совою на ж-к сто, ид-кжс к-к сккрквено злато вышсрсчснны |склис1арую и пов-клФ еж8 копатн. I гда наченк копатн и шврфтс скоуделкникк нсплкнк злата и рече стш кк игоуженВ: cie злато сккры зде еклиоарук твой, къзыжас штан по в или по .г. Беле Нъ к тож8 да нс вкнесешн но вк црковк, пони’ к. н рек дето, нк гажожс уофеши, его рас-ючи Заоура же шк.игоужснк едннк на ж'ксто то оув'кдсти уоге истинно, воудстк гавлгас се ежоу или привидснГе, швр'ктс, икоже пов'кда ежоу стын Призвав же i склнс1аруа тшго прн-ед’к и на ж-кст-к тю, повел к ежоу копатн Он же нс уот'к начетк копатн, изс сккрквено злато и внд*к, гако швличн се д’кло его, падс пр'к’’ ногажи игоужснВ, просе профенТа, злато уот'к и а кын вкзвратнти въ жонастирк и рече ежоу нгоужснк: показавши жене cie ж*ксто, тк повсл'к нс вкзвратнти се ежоу к 1№жоу въ жонастирк, понмжс н'к влвсно. И пакын стын mi лгав ссЕ*к г лк кк игБжсноу да в*ксн, гако кк посл^нгаа кр‘к липа, гр*кую одол'квшн чл чкскааго рю да жнюгоу православно h вл"гочТ1ю пр*кставшоу w наснлован’и всзвожнын Ягаренк
416
жншгд ж!стд вк здпоустсшс вЗтк и стыи жондстиры й ела кословга Вжлккноутк и Т'клссд стыук жнюгд пр*Ьнссснд воутк Й CBOliyK ОВИТСЛ1И И НД ИНД ж!сТД ИЖД1О ндсл’кдити. дзь во НДд!ю II вк снл-k уд .моего и прчтге его жтеры, ллощн жои нс нжлкГ пр-к нести се iv ж’кетд сего, ни урд жои Боудст вк здпоустснёе.
Иногда жс пдкыи прдзннкоу прнсп*квшоу прповндго wiyi, вечернгежоу шкнно сквркшаеж#, нсндвидФн жс докрда дгаво,и, yiVT'k исплкнити свое злое БуыфрснТс, въложи крдждл8 ж!ждоу дв-Ьмд Брдтожд вк црквн СоуфС СфСНННКОЖД, и в-клиц^и скарн БК1ВШС ПОЖСЖД# иук, НЗКШК ШИ же ИЖК ИЗК ЦрКВН ИрИПДД! сдинк кк дроугожоу, просе профсшс и покдздти сж'крепн ©дни же w швоиук рдзгоревк сс гркдостУю въ оуж! вкспрн пажетозлоБ1С, еже ге вксдкос злобы ндчело, нс въсуотс покдздти игврдзк сж'крсшд нк дв!е ск гн*Ьво отидс Бдение жс скврынд| Л<оу, врд ИЖС Ир0СТ1С0 скдркжй НЗКШК ИЗК цркве, вънсзаапК ндпрдсно виде севе ннзвръженд вк дшлк, - гаже се од'кснЬп црквн и вы жлквд нс ждлд. И притскше ск св'кфджн врач i.i iv высоты пдшддго врдтд и швр'ктошс его с'к'шд, ничижз i нсврФжденд и поеше его изк'кдошс зрдвд. Беи проелдвише »;л и стго оцд, творефдго тдковад днвндд и пр’келдвнд4 чюдесл
Пдкыи иж*кашс оустдвк игоуженк тдкадвш ск Брат1дл1н еже поститн сс вк ппелникк и ср'кдоу и вк пстк* до вечер i Еъ дни жс tic шуодсфй сТ вк гор8, ккждш потрсвы рд скот жнозы жс w ни iv тджо швр-ктлюфиу сс WBotpia и штди сын дддуоу гл'юфе, гако н41 гр'Ьук о сс", понкже овоф1С ее 1Якм же сс стыи нгоуженоу вк сне глмфе ежоу- почте» тдкеи пр-к неврсглк сси ш врдтш и w въедкга испрдвлгенйо иук, из вФстно нс нспнтоусши иуъ вк кдков*кжк ЗДПОВ'кдЫ И нр'к ДДН1Ю СЪЖИТСЛСТВ8ЮТК, ПОН1еЖС ЖН1€1|1НЛ|’ СС И ВЫТИ ВК ПСфЕ>1111 и възркждни. оннже ёиуод'кшс вк гороу и ижр'ктдежа тдлю овоф'|'д гадоу нс в'к си ди, гако гаже w ниук нс сквркшдежл пр'кддшд дуовндд, вед w р8к8 твою вк изыфитк. Тдкокёс гл ы слышдвк игоуженк W стго, жнюго ндкдздвк врдтпо И здпр’к фсшГ оутвркдивк тдковдго вс3чин1д, прочес оудалгати сс повел!.1)
Б*кше же сдинк w врдти кгелдрк, и тк дгаволи ндвлж-дешежк здвистёю лицеж'крною жншго скдркжй пдчеже н е;к
’) Въ Скопския преписъ тукъ следва разказъ за посешението, koi к> направилъ въ монастира, за праздника на св. Якима, българскиятъ uapi. Калоянъ (1197—1207). Слзциятъ разказъ, доколкото си спомнямъ, стоепи' и въ Хилендарския преписъ на житието, което сега нЪмамъ подъ ржка. Тамг се четеше именно за Калод црга солгарскйго.
417
I ИрЛТЁИ lit ЛЮБНЗНК Б'к Lilt, ЛАНШГАД СЬКрЬВАЕ Б*ЬшЕ W IIOTp'kr.K .шмнастирскыи, паче же и виннола8 питёю вкдал се б'Ьше бе3 вр‘к-4AEIAE, Н'ккон ИЗКОБр'к* ПШБНЫ CEK'fc КК ТАКОВОМ^ БЕСЧИННО СЕГО рА ВЬ ВЕЛИКО БЕ3ЧЛВЧЕН1Е пришк, ЫКО ЛАНЕТИ СЕБЕ ВЬ ВЬСЕЛАК ДЫВ'крНА СТр0ИТ1€ЛИ. фкаднныи ЖЕ свою совесть поправь и и.ШЫсти исплкнив се, начетк Единолюу ш сфЕНникь стоужати, I «Ч1ЛИЧАЕ И ГЛ1€, гако W и>БрФтл№лиго илА*кнЁа WTAH ВКЗИЛАДЕТК, I iiioi врквно вь очёю своею не оузр'к', инолюу же ДАДлоу соучц8 1ЮЗДВИДЕВК. Глд ЕЛАОу СфЕННИКЬ: БК, БрДТЕ, дд шпличй' ВЬСД-
I люу д'клд свод и сты тоцк дд гёднтк лиждоу ндлад, лаене ЖЕ гако ВЬСД ОБр'ктДЕЛАД кь ва приношоу, Боу СК’КДОуфв, ОБДЧЕ ГЫ В'кси, БрДТЕ, ЕЖЕ ТЛЕВШИ. КжЛДр* ЖЕ ЛАНЕфЁИ ЧТО ДОБрО ik'1'ВОрИТИ, ТДКОВДД ТВОрЕ, И ДБЁЕ ПрДВЕ'нИ СТГО ШБЛНЧИ СЕ iiwga его, и напрасно начс? еегдти вк гороу, Брдтга же елаше
I Я'О И СВЕЗДВШЕ Кр'кпЦЕ. ПрЁИДЕ ЖЕ СфЕННИКК И НАЧЕТК ВКПрД (HATH его: дфЕ что вкзель еси w илаенёд. Тогда кгелд гако не ШБЛИЧДЕ СЕК‘к: ДЗК ВЬЗЕ*, рЕЧЕ, СЕГО рД TAKWBO ТОДАЪфЕНЁЕ И юу стго себе исуоддтдихк. Б-кшЕ вш ела8 излтЬнесно ЛИЦЕ и з-клш I Грозно. XoT'kyS БО БрДТЁД ПРИВЕСТИ ЕГО ВЪ цркшвк И ЛАЛТВЫ тво-I ВИТИ W НЕС И НЕ ЛЮЖДДуВ, ЧЕТИрЛАИ Кр'ЬпЦЕ ДрКЖЕфЕ ЕГО, ПрИВЕСТИ IIII ЦрКОВЬ вдВД СЬ НОуЖДЕЮ ПрИВЛЕКОШЕ ЕГО ДО ПОТОКА ИЖЕ III Цр^ црквпо. WH ЖЕ ВКПЁДШЕ КЬ БрДТЁИ: ЧТО ЛАЕ троуж-1 ДАЕТЕ ШКДДННДДГО СК СИЛОЮ ВЛЕКОуфД, гако ВДЛАН ЧЕТИрЛАН съ-ДрКЖИ ЕСЬ*, НоуДЕфЕИ ЛАЕ ИТЁИ Напр'кд СЪЗДДИ ЖЕ ЮКО ВСД |ггрдна ИСПЛКНКНД ЕВ ИЖЕ ЛАЕ ПДКЫ ВЪЗВрДЕрДЕО. И ОСТДВИШЕ 14 на лА'кст'к тоиГ, кр'кпцЕ свЕзавшЕ, единого отъ врдт!и Е«тдвнше его блюсти. прочЁи же вкзвратишЕ се на д'клш Intel Шстдвши же кра сьниГ поб'Ьжденк бывк и оусноувк. Ть । > йуапакк зоувы свои лай оужЕ, ила* же б*Ь свЕзанк, изб*Ьже и \ AJK ДО КДЛАЕНЕ ВЕЛИКДГО, ид*кжЕ под изуодить протива МрККЕ. И тоу СЕБЕ низвркгь И К ТОДАОу НЕЛЮЖадуоу ЕГО ЮБр^СТИ.
Д14.АЫ Е'куоу IV ТО СТрауад ВЕЛИКАМ СКДрЬЖИЛАИ.
Еъ та же вр'клАЕНа е'Ьш тишина ВЕлТа по вкски зелали, Н|ОЛ11 ЖЕ ВК СКЛАИрЕН1И ЛАНОЗ*к ЖНКШ СВОИ ПрОВаЖДДЮфЕ, при-}Гад\8 w вьс^ь страна на прдзникь стаго юца ПрЁид4Г иккыи чркньць w Белеса гра и лае не ЯрсЕнЁЕ.1) Бы же сьврк-Hllil'll ВЬСЕНОфНОЛАБ II'к НПО И СЛДВОСЛОВ1Ю. Ер'кни ЖЕ ЛАПЛАС 1111 Шоу на ПОКЛОНЕН1Е СТЫИ ЛАОфЕИ, ПрИХШД'кфЕ ЖЕ ВКСИ сь
*) Тая случка въ други преписи, напр. въ Скопския, е поставеиа въ 1н| МСТО на византийския (никейски) императоръ Ватацеса (1222—1254).
Български старини изъ Македония
27
I
418
оусръд1в и любовгю и теплшжн слъзажи, коупно же и ск св*кфажи и дТжТанш, Всръдно лшвнзаау8 ctie чтнГе жич|ш ПрпОБНаГО Ol(d. ПрнШКШОу ЖЕ ВЫШЕреЧЕННОЖоу ЧрЪНЦОу И TUMIoij и?БЛ0Бнзавш8 пргокнааГо стые жофи, и нскакш чюднГи 8ум фрЕШб, штан ВКЗЕ" ЕДИНК W Л(алнук ПрКСТЕИ II ОБЕфдШЕ ГКО раашЕ вь срци си, гако да сътвараетк паже стож8 оц8 И ПОЛЩЖИВЬ И ВБ оукр8с'к СВОЕ" ВБ KYBOypE, НИКШЖоу НЕ B'^IJIoy. вгда же Haypia нзкшь4 изб цркквы, въси юуод'кфЕ ккждш вб своа сж раоуюфЕ се и увалЕфЕ на и стго, тшгда же рЕчешн ЯрСЕШЕ ПОГЛ'кжДЕ ввек’ ИЗЫДЕ, ИЖТн СК СОБОЮ СТГО ЖШ1|1К. Пришвин на ж’кето еже к пр'к црковТю, начЕт колеблти се ик« iv шанства швкоуровк, yurrfe его стын ннзриноутн вь д«мк вдин ЖЕ W врат)! ВБ сл4? ПОНДЕ И рЕЧЕ ЕЖОу: ЧТО №, ЕрД 14 и'почти? тако колеблкши се. Он же стоудкь и сражи? и?дръж|1 вБса исповФда и гла Елюу: кра, скоро вьзврати се, что ten вбзелк, пакы остави, гако да не что зло не постраждонн. Они же кк нгежоу вб сне прТидЕ и рече Елюу: КТО ЕСИ ТЫ. нже тако дркзноуви шкрасти и? жофЕИ жои уот'куь оукш нд теб"Ь показати страшно знлженТе, нъ овачЕ жлшеркдшваук о ТЕБЕ, ПОНКЖЕ ОБ*кфДН1Е СБТВОрИЛБ ЕСИ, ИКО ВБСЕГа ПаЛ1Е? CKTICO рати жи вб живцгг-к своежк. Сего раАН сътворйу ти кро TWCTB ИД1Н ПрОЧЕЕ СБ ЛШрШ. flpCEHIE же прославн ва И СТГО, идеше вб п89 свои раоуЕ СЕ.
Язь же, вратТЕ шци, Елнка кьзжогоучи iv жалооулпа нашего навнкноути и известно нзпитати w дывниув и пр'кслакшТ чюдЕссуБ стго и ирпокнаго шца и поустины жители IwaKv.iM ск вксакы вкнил<анТв и потрбждЕше скписа прочитлюфи1 вн гы на полз8 и стол<8 вь славоу и поувалВ, жене же и гр*кшнолюу и cia скписавшожоу жлтважй стго епщвити жи се вь дик с8джи полоучитн в’кчшиук блгк, w yk” ic*k ги нлшежк, eaiN же слава и чкетъ.
XLVII
Прологъ и житие на св. Илариона Мъгленски А
Прологътъ на св. Илариона Мъгленски (XII в.) с крл тъкъ поменъ за пренасянето отъ царь Калояна на св. Или рионовит-b мощи отъ Мъгленъ въ Търново. Той ми е ш вестенъ по следнит-Ь по-стари ржкописи и издания. Ни
419
11,ииъ ржкописъ отъ XIII (?) в., български изводъ, той б-b об-I нн|Х>дванъ отъ Любека Каравеловъ въ неговия сборникъ, 1$»мглавенъ Соколъ (изд. на Д. В. Манчовъ въ Пловдивъ, I Синщовъ и Солунъ, 1876 г., стр. 139—140). Тоя ржкописъ I >н /гь въ ржцетЪ на австрийский консулъ въ Солунъ (в^ро-I пню Михдновичъ). Поменътъ се намира и въ единъ бъл-трски пергаментенъ ржкописъ (прологъ) отъ XIV в., бъл-। ирски изводъ, въ сбирката на Хлудова въ Москва, № 190 (( в А. Поповъ, Описаше рукописей Хлудова, стр. 380).
II/мирам 2 го сжщо въ прологъ № 135, отъ XVI в., бъл-||мрски изводъ, въ Софийската Нар. библиотека, сетне въ I прологъ отъ сжщия вЪкъ, български изводъ, въ Румянцев-lihini музей въ Москва, № 1706 на Григоровичевата сбирка, I и иъ други още ржкописи въ Света-гора и другаде.
Отъ изброенит-fe преписи, Каравеловиятъ представя пър-। и шата версия. Тамъ се съдържатъ и нфкои данни, конто изпуснати въ другит'Ь по-късни преписи. Такова е на-Ирнм'Ьръ съобщението, че Калоянъ, при превземането или К||l-дъ превземането на крепостьта Мъгленъ, тамъ се е бавилъ Min деня; такова е и обяснението, че св. Иларионъ Мъгленски В рлтувалъ срещу богомилигЬ — воннж нд богъмнан; градъ МГърйрво е нареченъ голени, епитетъ който липсва въ дру-Mitrl» преписи. Освенъ това за забелязване сж и деепричаст-и11 b форми цсфстЕоуькфемъ, прнкмьшемъ, дошьдьшемъ (срв. |йкедонскит’Ь диалектични: играешчем, ходешчем, одейкюм ii пр.) вм. дателенъ самостоятеленъ въ другитЬ преписи: фрт-liliiipap» и пр.
Тукъ обнародвамъ пролога успоредно по два преписа, in । на Каравелова отъ XIII (?) в. на първо мЪсто)1, а на второ «кто преписа въ Румянцевския музей отъ XVI в.:
ИрСнесеинс моштсмъ стго Нлд-Mtiuii.v. и/пнскоп* Мьглся’скдго.
1|лрсткоусжц1емъ Кдюнодпоу царю I h ч ripci омъ врдтоу стдрдго Асбнл |i|i|i* приюиыпемъ грБтьскмы земли,, H»iun, Млксдонъ! 11еыдж н Нллддж,
Въ тъжс дйк (21 октомврий) пръиесёше мшрё стго "Нлдрнопд спина Меглснскдго. -+-
||рТП0уЖЦ1» Кмышшноу 1)рю ЕЛЪ-гдрском». врата стдрдго &ст.нъ цр*. и пръёмшоу гръткскоя землд. Орлик. Македон’18. Неддл и Тлддл. н доте
*) Изглежда, че Каравеловъ или лицето (Минко Николовъ), което му Мтиинло преписа, не сж предали точно правописнит! особеностн на оригинала.
420
н дошьдьшеиъ к'грддъ Мьглснскоиъ, Н TOY БЫСТЪ р. дьнъ. н поиолн сл вогоу, прием* (окретсн'нньь рак* пре-нодобндго Нларнинж воннж нл когъ-мнлн, Божественен ревностны* раз-джежшл сд въсхотд нрннестн мошты свдтлго в*свои нлстольнын грддъ цдр-ствоукфн, големн Тркновъ глдголке-мн, ндже нокелъ сжштнмъ (нжс) *) подо (области* юге. II дкнгыпе мошты скдтаго съ ракой (кокуегоиъ) 2) прн-несшл к отъ града тли. ОуСЛЪИШЛК-шн же пдтрнар’хъ Трьновл грлдл н ББСД ЗСМЛ1* БЛЪГДрЬСКЛГ* ПрИШСТЬСТ-вюу скдтаго, нзидс СЮЛНСКОНЪ н с'кемъ прнтьтомъ СВОНМЪ Н с’бОЛИ-рн н с'вьсеиъ народом*. и сскьштмн н сканднли н свьсыкимн БЛЛГООу-ханьмн коннмн нл съсрхтеннге скд-тлго. Н внесшс положнша к в’бого-стакснсмъ н Богохраннмеиъ грлдъ ТрЬНОВК*, иъсдцл (ОВТОМВрНД кд дьнн.
II мнньвшьмъ иного лътоиъ н временем*. кьспри царствии скипетры нойы царь Ноаннъ Асдн*. синъ стлрнк АсЪНЪ! 1|лрд. Н БЫСТЪ царсткоуг* н шбллддг* нл Блъгдры. н Грьцн н фр*гъ1. СрьБъиъ же н АркБанлдс1Н. н въсемн грады отъ морд И до морд. Н ЕЛДГОСЛОВН сд ТОН 1|дрь Иоанн* Асънд съзнддтн |ьрькклг* В* НМД СКДТЫД ВСЛНК0МЛ-YCHHK* Н ДОБрОПОБЪДНЫД VCTHpHдесять. II l|bpKBIUt>t* :«*ЗНДЛНЖ кисть н оукрашенд блдголъпьнъ. внесена вист* рак* съ uouiTOt* превлажень-наго свдтдго Нларншнд. н положена CYbCTHI* ПОДЛ» 1|*ЛЬКИ RtpOt* к НС моу прнходжфнм*. £гоже могнтвдми ДД СПО ДОБЫТЬ НН ГОСПОДЬ ippCTBHt* скогемъ.
до гр^дд Мегленсклго. ii пръеиъ и того града, фвръте ракл пръпокнг гы ёпкпл НларИсонл. Й бжтбнож рек HOCTli* рлждег СД. ВЪСХОТС Принести стаго мофн къ свои настоянын црт воуЖфИн гра Трънсовк. еже повел! сжфТнмь по> соБласпж его. 'Н дкш шк мсофн съ рлкож, нрннёсшшж стоге й града того. Оуслышавшн же патрырх!. Тръновл града й въсёд зёцлд влы лр скыд прншёств1Д стго, нзыдс сь епкпы й съ късъмъ прнтьто(лО сконл<. СЪ БОЯЪрЫ и въекмь народи*, гъ евъфамн н каднлы. н съ всякими Блгоиханны вонъин на стрътёше стго "Н вънссшн положи въ бгоснн! Й Бгохрлнниъиь градк Трънокъ mi|i иктоивр1д кл днь
Й ийнжкшн инигымь ЛЪТО ер* мснемь въспрГе* 1|ртк1л скт'пстрш ни внн mb! и Ясънк. effb старлго А«1Н« 1|ръ Й БьГ 1$твоуж Й СОБЛДДОуд н« Болгары (sic) н Гръкы же н фршы Ср’ёвы же н ЯрБднлсн н късъ грады Б иоръ и до мор* Йзволн сд томи ||рю icOilHHB Ас*НЮ. СЪЗЫДДТН Чрконь въ Ймд стн велнкомнкь н докроил б*ны. м. Й тако 1|рквы създ|П« вывши н оукрд'шен* влГол^пн*. k-i.h<I сена бы ракж съ моф'мн бяжснимп стл* Йллрншнл н положена съ vi.celM пода* цълбы в*рож п^нходдф1Г. ct <i.iui млтвдмн да спобыт ны' гК i^thiio сии» ёик: -4-
2) ПоставенитЬ въ скоби думи били написани въ ржкописа отс< нк, съ друго масгило.
421
Б
Обширно житие на св. Илариона Мъгленски било напи-ntno отъ патриархъ Евтимия Търновски. То б-Ь печатано ип, Даничича, по преписа на Владислава Граматика отъ Ы69 г., въ Starine I, 66—85, и отъ Калужняцки, по бъл-гарски изводъ отъ XV в., въ Werke des Patriarchen von Bul-Ifinien Euthymius, 27—58. Азъ нам'Ьрихъ житието въ ржко-нисъ отъ времето на патриархъ Евтимия, а може би и отъ ржкописа на самия патриархъ, именно въ сборника № 103, II г 6, въ Зографския монастиръ. Тукъ обнародвамъ само |дпа извадка отъ тоя преписъ, именно частьта, която отго-ш1ря на по-горе обнародвания прологъ на св. Илариона. 11.1 лото житие ще обнародвамъ другад-Ь.
Ф ЖиТ16 Н ЖИЗНЬ ПрПБНаАГО (ОЦЛ нлшьго 1ла-
• ф р|'она ёпкпл Моглснсклго. въ немже и како
• р прънесень вы вь ир-всллвнын нлшь1) грл Тръ-
р новъ. съписано Kvpi’2) Cv^vuieub илтргар-
• ф хомь Тръновскынмъ.
Ни MHOSti же връменн гръуьскомн дскждтжнш цртвв и вмлленн Ь-г.куьскы, Блъгарскомн же н s-вло възкелнунвпш са, блгоуьстТ-ЬншТн 1|рь Каломнь влъгарское тогда правъше скУптро. хъло В храБОрствнж тогда', приять гръуьскжя земля тлеть не малж. Орлк1Ж гла в Македонсж, Трьвллы же и Далмат'.ж. къ сн'м же Игд'дж н "£ладж, и ёфе же и СтолТж. II слыша 6 Блженъмь 1лар(он« уюдеса и знлмеша гаже творить бь его ради, же-ыш'смь бжтьвнымь раждеже са. н стго блгтн насладнти са ЮНА, съ МИОЗЪМЬ посла 8СрЪД|'еМЬ. н съ доволнож уъстТж mi.ii|ih прп&внаго 1лар1она въземь, съ каднлы же и ароматы свои славный гра прънесе Тръновь. Патр|'л'рх же iako се плита, нзыде съ въеъмь прнуътомь въ срътен|'е стго, съ Ьишрамн же, и каднлы, йеръдно облобыза мофн хва icpapxa. ll 1Л7.3ШН ДОВОЛНЫМН ТЫА <5бЛ1ЛЕЬ, въ уьстнън положи црквн • к», ii славнынхъ велнкомнкъ. м. яже ti до ннъ лежжфе, ц||Д|(кажть нсц-сленТа невъзБранно въеъмь нже съ върож и О11|.ок¥ж КЪ ННМЬ ПрИХОДАфШМЬ.
Г 1—Тия думи сж търкани съ ножче, та едва се познавать Свр за ти но-горе, стр 369.
422
У Евтимия е допустната една грЪшка, че ужъ при Ка лояна били посгавени мощитЪ на светеца въ църквата Св. Че-тиридесеть. Истината е, че Калоянъ е заповЪдалъ да се пре несатъ мощитЪ отъ Мъгленъ въ Търново, но църквата била въздигната после отъ Ив. АсЬня II, презъ 1230 г. Сне-тецътъ билъ положенъ въ новата църква отъ АсЪня II. Топа се уяснява отъ АсЬновия надпись на една колона въ сжщата църква и отъ краткото проложно известие за пренасянею на мощитЪ на Илариона, което обнародвахме по-горе.
XLVIII
Житие на Михаила воинъ
Съ името на Михаила воинъ сж познати два памет ника, едно похвално слово отъ патриархъ Евтимия Тър новски и едно проложно житие, писано преди Евтимия Проложиото житие се намира въ единъ ср'Ьднобългарсии прологъ отъ XIV в., № 190, въ Хлудовата сбирка. И<> единъ ср'Ьднобългарски ржкописъ, въроятно отъ XIV в., при надлежащъ на софийската българска община, то бЪ печатано отъ Гилфердинга (Сочинешя, I, 49—50). Архиепископъ Фи ларетъ обнародва житието въ ИзвЪспя Имп. Акад. Науки, VIII (1859 г.), 153 —154. А. Н. Веселовски го печата по единъ сръбски преписъ въ своитЪ Разыскашя, IX, 356 — 35Н, Има го и въ руския печатанъ прологъ. Тукъ обнародвлм!, житието по охридския ржкописъ № 196, български изводъ отъ XIV—XV в.
Еъ rm днъ (22 октомврий) 8спен1е стго и нр.1 веднлго Михаила война -+-
ТЪИ СТЫИ БЖ1И ЖИ\ДЙЛЪ. бЕшЕ КЪ лЕта КЛГОЧЪПП вадго црЕ Михаила.1) w гра ПотКкы p«>'af сы'и Блъгдрннъ нс нЕкдко w нйжнии. нж къссчъстна и БлговЕрнд рода сын й пръвЕе w пръворюнын хРт*анъ огоже нарЕкошж рюитмИи его, и инн жнюяи стое дЕта ’’Юн’же СЫН. ИЖЕ и йз ЛМДДЕН СТКА своего чисто ложивь жит!в. й вжг стра' прЕ "0чйл<а йлгкд, лшлостынЕжи же й лофЕНЁЕЛЕЪ й къ нйфил|ъ ржкбподд'тЕЛЪ. И ПОСЕТИТЕЛЬ К0ЛЖф1ИЛ1К. кротюкъ Й СжЕрЕНЪ и вс Екынлн|
Т. е. Михаилъ Борисъ.
423
донрод'кт'кл <ии Зкрашснъ. ДошГ’же до възраста, к, и, f, аъ .гктиГ. и по чнн8 еоин’скшаЗ йзкра'нъ прнАикнръ сы'н, надъ |к6н ВОЛНЫИАН.
БвТ жс възвиженн'’вдёадпл'кншАЪ й "Агар^ню” на рилЛ гкын градъ. и нарюдв хрт!дн*скыА дръжа'вы й цртво. Къз-ингошж же СА Й рИА* АЛ"Ьн СТ1И ЛКД1в. СЪ АНШГЫИАВ AHW-жветво* й "Агар*кны пошс’ше. и Анажветво вывшу агар*кн-ИСОЛ18 азв1к8. Кйд’Ьвше же рЙАЛ'Ьнс ИБО посйл-Ьат са "Агаряне il ’вдёипл,Ьнс. на екчир-Ь въен въ горы в-кжа'уж, й сквоз-к йеревнаа А-кста. Стыи жс уЦнуайлъ нс Звоа са. нж' своа лгай |«>нр*кстанно твръжаашс. Ейд-квв гако въен РЙАЛ*кнс в*кжа'шА. .и 1с прослъзйв са па'дс ннцъ на зсаа аола са воу w хрт!Лн*Е г да. гй iy хе" вс" въссдръжйтслю. й прочее, и скончавв алтвж йсТрЪАИ СА на ЙНОАЗЫЧННКЫ СЪ СВОИАИ ВОН. Й ВЪШС ПОСр*£ иесчйслвнаго Анбжветва "Агар"Ьнв i вдюпл*кнв й в’с4Г nock ди вв разгна. сал?жс тъ'и й въен вой сгв> нн единъ не ир'кженв вы.
Йг Г гт* г ЛИ г > г '
възврдтнв са w рати тол. шеств1в ндча творнтн къ дюа8 свосаЗ. й прислав до Тнранскаго А'кета. й въе^и.т'к почнти тв. Б'кшс въ А'кет'к тюав езеро велико, йсушжаашс н ш сзсра то зъАёи й погадаашс ч/kbi и ckwtbi. Енд*кв же р.(«ъ его дв|'аъ при сзср*к. й npieAB на скшр*к гастёе й йдс I'.Iao ЙДСЖС В*кше ДЫАВ ЙсуСйДА. Й бвр'ктс ДВЦЖ С^ДАфЖ if нач'енв ра'въ онъ вълрашати двнцж. "Она' .же сказа слАоу <» ЗЪАСИ TWA. Л(х)ноаЗ ЖС На НА ВЪЗИраАфЗ. Н ВЪННАаАфЗ нес'кды сж'. прикадншж са гаечка господина его й лринссс iHTta къ равоу вжГю 2Ин)(айлЗ. "И въпроси его. почто §Аоу-д клв есн й прикадйшж са racTia СГнъ жс юпов'кда еАоу въе'к |>1ж2 слыша w двцж Рав'жс вж!н Жиуаилъ cia' слвсшавв. й П011ЖДИЕВ своа равы МТИ СЪ НИАЪ. и(х)ннже нс въеую-'|"Luia. БАже'ныи жс поаолив са. й сътвори знаАе'нТе чтнаго kj гл на лици свос'аъ. й въезде на конъ свои й носаъ |i (i а своего волшааго. и дош шс на' езеро йдежс б*Ьшс двца. й к внроей a iv в’ссаъ й како пришла сей сл'ао Онажс пръ-флашс с"аЗ бтйти ради зв'кр’скааго сън'кдсн^. и сказа САоу ко ЙА'кшс бныч-ки градъ тъ и давати д*£ти своа на йз'кдже К'Ка!3. Й повелФ равоу свосАоу бтити съ конс'аъ й стоати далече. Рав* жс кжёи падс ннцъ на зсали и поали са воу. По .HAiTivfc же въетавв и сё зъа1и гави са поср"кдв ёзера свистла. |< ПгКзвв1шаашс са быа его w езера съженси двадесАтс. бплшъ
424
же его БИАфй по вод'к & Д'клшЕ лдктен чстыридесжтс. й швръ'зъ трои «ста. Стыи же приеден фйтъ и «мечт», и ivc-кче лжкдвшлгё, г. главы прикиданные. зългёи же свйкк дпдшъ 8дари стго въ дсснжж ланйтж. й въ л’квже ржкл;. С рднж елюу сътвбри. й мало бездБшвстедвдвв. пакы скоро въстл. Равъ же его таковое чюдо вйд-квк. теме въ гра i възв’кети вывшаа. Гражане же йз'шеше изъ града съ ск-к-фааеи й клдйлы на ср'ктгже стго елдвлфе ва. Двцж ли п р 'к даст в рюдйтеаел сеж Стыи пжшеств&л пржде въ' дичин свои, й прквывъ лмло дши. пр*кдастъ блже'нжа свод; дшл. гви. вгбже нз/илада възлюкн. и правде въ нвное цртко знамеи!а же и чудеса ликогаа тверд ц*клЕБНЫД дары ддд прит'ккаА1|11Л1Ь къ нелюу съ к'крод.
И цртв8дф8 велйкошлгё i^pw KaaoiwanS. и np'kABiiio.uK ПотВкж. лр-кнёсе стго Лкнулилл. И слышдвк патриархъ Kaciiaifi. йзыде съ всхлип причътш й колюры на ср^гтеше стго. е в CE'kipa'aiH й клдйлы.
Прие'жше же цръ Кало’ниа'нъ й плтрмруъ възне'сичн.в стго въ бгоспныи цригра1 Трънювъ й лоложи\ж его нъ велйц-Ьи патрёархй цркве стго Къзне^нёа въ paiyk нбв-Ь йголи лелтвадш гъ въ на'шъ да спо вит ны цртвёВ своелгё ами
XL1X
Служба на св. Петка Търновска
(Драгаяовъ миней)
Светици съ име Петка има три. Първата отъ i Im била мжченица и пострадала въ времето на импер.но| Антонина1). У римлянитЬ тя носЬла име Венера или Вгм ранда, понеже била родена въ петъкъ (Veneris dies) М щитЬ й били пренесени въ Цариградъ, гдето ги mink въ 1200 г. рускиятъ богомолецъ Антоний. Църквача й запазена и сега, на л^вата страна на Златния рогъ, мЪстностьта Хасъ-кьой. У византийцит’Ь мжченицата ни името Параскева (гахраоиеи^ ще рече петъкъ). Вп>|н Петка-Параскева, сжщо мжченица, била отъ Икопия и I страдала при императоръ Диоклетиана. Срв. Серий, 11<иш мЪсяцословъ Востока. 2-ое изд. томъ II, 285. Третата 11>и Параскева била родомъ оть с. Епиватосъ до Царш рц
’) Нейио житие въ Споменик XXIX и въ Бдински сборникъ он IIHIJ
425
(сега на турски Баядосъ) и жив%ла презъ XII в. Тя водила непорочеиъ и изпостнически животъ и се поминала въ гр. Каликратия, който билъ близо до родното й мЪсто. Бъл-гарскиятъ царь АсЬнь II пренесълъ останкитЪ на светицата нъ царската църква Св. Четиридесеть въ Търново. Чудесата н изцЪленията, конто ставали около гроба на светицата въ 1 ърново, пронесли скора славата на св. Петка по ц-Ьлия Бал-к писки полуоСтровъ. Св. Петка станала най-гол'Ьмата светица пи Търново, закрилница на българската столица и получила прозвище св. Петка Търновска.
За нейната прослава била съчинена служба още при Ас дня II, а по-късно, по поржка на царь Иванъ Шишмана, патриархъ Евтимий написалъ художествено житие на свети-цнга. Тая именно търновска служба на св. Петка, по ржко-!СЪ отъ XIII в., въ Драгановия миней въ Зографъ обна-ро/щаме надолу. По оглавлението, гдето се чете стр стхх
Паткы и прпокнжж Параскевгнн, чов-Ькъ би помислилъ, службата се отнася до св. Петка мжченица. Въ сжщность тукъ имаме едновременно чествуване на дветЪ Петки, а ^'Ьсноп’Ьнията засЬгатъ търновската св. Петка, за която ырично се казва, че се подвизавала въ Каликратия, че Миюто й е неоценимо съкровище за царския градъ (Тър-iowo) и пр. Кой е билъ авторъ на нашата служба, не 1лемъ. За решение на въпроса ще трЪбва да се направи срав-||ис съ съответната гръцка служба, която сега нЪмамъ на и<и. При това не трЪбва да се изпуска изъ предъ очи и Вдното. Въ единъ миней отъ 1420 г. въ Скопйе, при ужбата на сжщата св. Петка стой бележката: твор’ЬнТё 1 ’орЙ Синаита. А проложното житие на светицата, вмЪ-1ID въ сжщата служба почва съ думитЬ: Gia стаа Па
। iHla бы со вей' "блифать нарнцаю’аси w гра Кааикратис. *к'крно1|' родителю и пр. Съ други думи, службата на й'Тка Търновска тукъ се издава като дЕло на прочутия Шлетъ Григория Синаитъ, който е умрЪлъ на 1346 г., шо пъкъ службата, която ние обнародваме, е въ ржко-Б отъ XIII в. Възможно е, Григорй Синаитъ да е взелъ и* въ преработката на службата на гръцки, както това и|1П1гЬлъ по-късно и Мелетий Сиригосъ (1586 —1664). Ь hi това Suva^apioT^s twv SwSexa p,7]v&v той ^viaorou блб >o^|iou Ау:оре£тоо. ’Ev Bayexlqc 1819, тброс; A, 157
426
14 октомврий
Стра стхъ мукъ . Назарнж Протлснж . Геркдсню н Кел сню • Прнлоуун же са въ тъ днън стра стжж му'цж Пдкы . и прпобнжж Параскевгнн -+-
Нл Гн къзкл . ю . с . s . н пое . стн г . но два . гдд . s -+-
Жнвжфн по смртн Пако вджнаа . посъфаёшн ксъ въро* прнтъкажфн кь рацъ твоей . й люты покрыкаешн . ti - стрти всегда н й еъдъ нзЕавлъжфН . тншннж жйю . мирно състлв леннё подажшн мтвамн сн . й късовьска нахождению . спслёшн утжфжж . Блговърно памд твоя стж . ti й ва профснш давшн съгръшажфнмъ -+-
“Агглъ земнын на земн юкн са . житие кесплътно къ земнъ тълъ ювнла ёсн . й dija н мтре далё нзбъгшн . при-, тл сж женнхоу своемоу хоу. въ уръто§ъ нбснъмъ бгонсвъсто жнвжфн къ Калнкратн . нмашн сёленТё кръпко . ндеже нар лешё подавдёшн . прнвъгажфжж кърно . уюдесемъ блтн ксти нстауажфн : -+-
Древле оуво нстауааше . Нзлътънномъ маннж . и къ днъ пауе еже нматъ утаю ткоё нма . н соугоуво бык им: пшеннцн раздаанТё . унсломъ възнмажфнмъ ннъ нбснлаго хлъка . въ твое памяти прнёмлемъ . Параскевнн сллкнлл просдфб блтн . елгодаренню уюдесъ . подь кровь тн устал н сладости дшн нмамы. . спита оулвуеннё -+-
€ла . н н . б на стн . г . н стон . глл it I •
Бгатьстко нзъЙБръте нснжднвжфеё . 1)ртвоу^фнн градь ннъ . стык мофн скрокнфб многовлтно мнроу кокуегъ не нсуръпаёмъ . воды нцъленТю всъмъ нстлуажфн . н уюдсссмъ блтъ нескжднж . тако просллвн прповножж гъ . тако :«:мя тож Благодарение дастъ . въ (ОБрътеннп ёж -+-
Грддъте вен вгомждрнн . й земл далеунжж . кт. рм|4 прнкоенжвшн СА ПрПОБНЫЖ . И (tpOUICHHia СВОЮ Й ДШЖ СКОЛ носАфе . швъ бо здравию й страстин разлнунынхъ . дроуи.ц{ же гръховъ профенна . нн же къ воу прнюкрътеннл мл-hi всъкон вефн нл полкж нашем» спсснн» -+-
Трб . гл . н -+-
То нож мтн къ истинж . спсено бы еже по шкрл.1оу ирис ши и бо крть послъдова хоу . н творл оуулше илътн. пръходнт бо попефн са . й дшн и кефн Бвсъмртнъп ни же и съ ангы раует сл д»хъ твои • -ь
427
Кано . глл . s . nt . а - !рмо . 1йко по сохв (sic). ходТвъ Н -ь
ПлрАСКбВНЙ ПрПОБНЛЛ . ВЪ ННЪШНбё ВрЪМЛ ДЪЛЛННОу НД-УАТЪ . И ТВОрАфНН ДОВрАЛ ВЪЗДАН1А ожръте клглл . СЖБОТЖ приемъ скитдж нл вжджфсе -+-
?Кнвл блгодатсмъ трькнии ПлрАСКСВНН рАЗВМЬНАЛГО ПОРОДА юБрстьше та утл л . плоды прнемемъ й теве и ^юдесемъ радости . стал испльнъем са -н
Нескждныимъ даромъ ватное влкы промышление . стаж ii устжж скровифе показа нлмъ неумению . даръ всимъ ИОДАЖДЪ • -+-
Нсиръва ЗСМЪ ПрЪБЛБЫ ПЛОДА НА НА ТрЪНОВНАА npOSABOBA КЛАТВНА ЙДАЖС Б1|£ УСТАЛ . НС ТС КС ПрОШСДЪ ЖИЗНИ И . ЦВЪТОу приносить радость -4-
Пь . г Трмо . Ht СТА ккоже ты ГН БЬ МОН -+-
Оупзкн ДШЖ ЛЮБОВИ» . ВЪННТН вь вышнин урьтогъ . ti иензрснныж радости насладнтн са iab-k . оуневъсти са все-красномоу xpicToy -+-
Оунсти са дшеж вренныж стрти . жнлнфе еже створи, докрыж дътелн Параскевнн . и храмъ и селище донно дшевнж -+-
1Лкоже звезда веша на земн . дъплмн свьтлынмн.
II просвт.тн ВСЪМЪ ДШ» БЛГОВ-БрНЫИМЪ . зрлфе свьтозлрныж 1КОЛ» БАГТН -+-
Нс теве веша хс пристал двце . праведное елнце свь-омъ просв-вфлж древле . ежфжж въ f мъ . въро» i блтн» : -+-
. ГЛА . А
НеПОрОУИАА АГНИЦА И УеСТНА ГЕН . СЪУСТА СА ТАИНО ЕЪ V< п ж|Т . довро ж б гм’ дан нжж тн . севе оукрленвшн . тъм-l*it ii прнжтъ нцъленнс катт> . оуврлуюжфн стрти и прнтъ-Ил|||Н|М тн еидож дховнож . -+-
Съфлннём сн звание створи именованной тъзноиме-нитнжж слаеж твож в въселЕН1в . каре са Параскевнн' прповнла. Н1МЖС ТОУНШН 111|ЪЛСН1ГА И МЛН СА ЗА ДШЖ НАШЖ +
Пъ -Д. |'рмо . Хс мнъ силл к ъ и г ь тестил БО
Жнзнъ въжделъвшн пръмирнжж . б ЖИЗНИ £>ЛЖУН СА ||^:кыж . жнвжфн внёмъ дх'мъ . не вестртнё рекж . нко км иЛьтнл поживе н-
428
Окр-кте снтжфж . прутжж тн дша . днхывнал влть вст. въ та всели сд устаа н тосол уюдоткорнтъ . н нциленпл всъмъ нстатъётъ ч-
Низложи все юплъуенне съсовскоё прповнаа . и побъдж на нидъ подвнже . и фараюна оумнаго потопная есн къ водахъ •:
Красень провдсова б двцж нло . гор кын древле въкоусъ пръдъднт колнын . въ сллдостъ веселим . и въ жизни opt тваръётъ. нхъ •: ч-
lit . в . 1рмо . Бнёмъ свитом тн клаже ч-
Нс коренн прилежно плъвелъ трьнша . дше тлъгсьц про saechhia . възрлстн ст>ма Бестртит . вь стократы класъ въз рафыин ч-
Кръпостъ крикни разори са . постнынм тн въздръжа ннемъ и ткръдостнёмъ вне (облнтсннк оубржжн сж . н змия старааго злодва оумръткн ч-
Бждн ход^нца за ны . н мирно наше Ж1'тнё . къ воу дръзновеннём сн . испроси стаа спсеннё дшн . н юставешн гръховъ н нзБАВ^нне -+-
Рыторомъ языкъ не дооумъёть . та похвалнтн двце гжс црце . пръстолъ бо бы бжию словоу тТстаа . единого . й трцл порождении - ч—
lit . s . Трмо . Жнтенскааго uopt въздвн ч
Папон славная дшж върнынмъ . кдплъмн словесъ тн . и iiooyveHHia глжфн спснаа . жжжжфа срца прохлади . върол прнхоДАфнм тн ч-
Не къзможе желаннёмъ теве . временны вдръжатн • къ бтьствнё тн настал . нж любовъ вша прнжть та . странити сд сътворн . да постнгнешн въ градъ нвснын ч-
Оу’далн са въгаж и прннде въ €н<онъ . и в’Вн-е-лебшъ и въ врът nt . н вь водах Нюрданьскы . прутов тн тъло wcth мнроположен!А съдъла . клтъ нстатаж ч-
Тевъ послъдова вГн мтрн . н вню словоу пртстаа lit раскевнн усстнаа . н ювогатн тюдесемъ влтн . н цълбы подастъ пр‘|тъкажфнмъ : ч-
Ко . гла . г . по Д ва дне пръ ч-
€тжж вен заетжпннуж . ежфжж въ въдахъ . влготестно въепонмъ . Параскевнн етжж та во ж'1тнё юставльшн . нетлъемо
429
прият ова вь кекы . сего ради славя оврете уюдесемъ клтъ. киемъ вел'Бннёмъ -+-
Ико -+-
Уюдесемъ нстоуннкъ йвръзе сд . прУдете поуръпемь нне. коды . тоудфн нцеленне . нко стад тоУСтъ i/ел’кы едина КО 1ЛВНШЯ СА СИМ УЮД6СЛ ПрКСЛАВНАА ВСЪМЪ. БЪ БО СПЯ САЛВЫ споен . iako прнсня ёмн рлкя сяфя . йкрете уюдесемъ влтъ. лю . Бнемь велъннсмъ
Mija . того . д| . стхь мкъ Назарна . н Протлснп. и Кел они ч~
Тн стнн бкшя при Нероне црн въ Риме . кеше Нлзарнн <нъ "Афрнклнокъ . нперпетоунь . к^фьшнма сд Петромъ . сам же кртн са й Лина патриарха Рнмьскааго . лет сын . к. I »тнде въ градъ . ндеже йвръте Протаснл н Гериаст . сяфА иь TCHiiiipi . хкы ради веры . н страны тоя кнд^емъ внёнь: и нзгнанъ выкъ нз града . и Мед'|алана дошедь . йвръте пакы вь темннцн стго Гер bachia . и П рот а сип . н ятъ вывъ II поуфенъ въ Рнмъ кназомъ . н пакы въ Меднллонъ възь-пратн са н оусъкняшя главк его. квпно съ стыма . н съ дитнфемъ Каласнёмъ . сяфоу лът . -о . н мцъ . £
Къ тъ днъ стато Лнкы н Сил вана . мтенаго при Днй-КАкшанъ . нже й ^азьскскыя страны
Пъ . . |рмо . Хладодав|(1|оу)
Aipe и й земд на нвенаа села прънде докрла двуе . ня н\мъ прстое тн тъло ттаа . многоценно положи скровнфе. к1||1ая ны 1|ъл вами
Афе н дале нзвеже йтьства сн . кегля жнтенскыя краны н прнде въ поустынА Нюрдановя устал . ня авне тд к ь длровл намъ . покрове целквы твордфА
Погаси слъзамн пефъ Бгоневъсто . пльтных сластен' въ Ц|К)Хлажденнв . н въ пнф! ранетки нне престонрин хоу пояфн. I шень
"Оцефенне та имамы нр-кпктал двце н прнвкжнфе и Uin|ib . t тврьдоё застяпенне вкрннн . проенмъ раздртше-Iiiii цногымъ гркхомъ спеннв дшмъ нашнмъ :
Пт . н . Трмо . Нс пллменс й . . .
Снпеатъ йуьстко тн двце кюнекесто. КалнкратТа все нмын та hi радо . все. же земе нсплънп са велнупёмъ твонмъ тюдесъ
430
Бъ Т6Б6 просадки ДОННО YTAA . сиртн ТА АБНв ПКО ЖИВА СЪБЛЮДС . ВСЁМ БО НА 36UH ЖПКЛфНИЪ . сто съврьшлёшн всъмъ млтвы върож прнемешн
КЪСИУЬСКАА СЪМОТрбННёиЪ ПрЪМЖДрЪНЫМЪ ГЪ . СЪСТАВЛЪЖ Н съдрьжж . ВСЕМЪ ПЛЛВАЖфНМЪ ДАСТЪ YHCTAA . ТА ПрТсТАН1фС спсноё . Й БОурА Н БЪДЫ НЗБНВЛЪЛфА ихъ
К СЪБЛЮДС ТА YCTffift ПО рожДЬСТВТ. . ПрЪБЖТВНОб слово tic теве родн са . гъ сын ёдннъ къ двою хотънню . н дъп CTBHH БГЪ ВЪПЛЪфСНЪ -+-
Пи . -о . |'рмо Ба улкомъ не оудовъ вндътн -t
ДдВЫН ОБЛАСТЪ НА ЗМНЖ НАСТЖПАТН. 5£М1Л ННОГДА ДВП жяфА н оумрьфвъжфй . зинномъ грызеинёмъ оумрьфвешн ДАЖ НТН . КрЪПОСТЪ БГОМКДрАА . горт. БО ВЪДрЖЖН Дрт.КО въ знАменнгё кртд . йнждоу нсхождАлше
Моуснн веднкын коу покълък’шоив . ЗМНЖ ННОГДА мъдпл. НОуСТЫНН створи . ОуирЪфКЪЖ ННОГДА ЗМИЯ ХАПАЖфЖН . Гр1. зенни СЪМрЬТОНОСНА . ТАКО ТЫ npYTAA Дръвоиъ кртнынмъ 1АДО ВНТАГО 3MHIA оумрътвн
Сдннож ногой тлкъ къ тев* прнкъгъ . емоуже деснал нога соухл й рйждепна бы . цртвоужфА градл кипе дръвтлх нота нмъж н не лншенъ бы на нфыенн1л оулэтн . оу пол рлкы нръхвалнАА
Гла -рдвъ ТВОНХЪ ВЪПНЛфНХ TH . МТН БЖН1А НСПЛЪНИ СПСН IAKO млрдь ПОМАГА&фН НАМЪ . на шпльуеннв крдгомъ (ОБОрМЖеНыиЪ . ГОНАфН Н ГВБАфН С&ПОСТАТЫ . Й ЛН1|Л НАшего :
Сквт :•
Оставлъшн инрл н родители скол БОмлдрла -х- нБсноё дкствоулфн пофенемъ . ПлрАСкевнн рлкпл -X- АГГЛМЪ . Н ПрпОБНАА КрАСОТЫ же донде стхк . МЛА фН СА ДАрОВАТН НЗБАВЛ6НН6 Гр-КХОМЪ рАБОМ сн
На Гл с нбсъ . стнры . гла . в -+-
Пофенню плтъ въспрнёмшн . жнтенскяА люкке нзкижс. ПлрАСкевнн прЪСЛАКНАА . ОВО БО съ млдрымн ДВАМН . СВИТО носна въннде въ дкоръ га ба своего . ово же хоу оуневисти СА . НСТАУАбШН нцъленнш . БЛГОВЪрНО ПрнТЪКАЖфНиЪ . нж II НА ПОЖфНХ та . & дшёвнынхъ неджгъ НЗБАВН . къ кЛу мКтвдмн сн ч-
431
Надежде^ хвож . върож къзьиоппн . стажанша роди ГСл'нА НЗБЪГШН . съ Бсзъплътнынин лпкоуешн . ПрПОКНАА Параскск! . тъмже нцълепнп toyhuhi по смртн . н твоя мофн ПОКАЗА СЪ всъкоиъ БЛГО&ХАННвиЪ . II Вй)11Т.М|| нсплънены . хс |<|.т. дярокА ёгоже възьлюбп . егоже въжделъ тон та пвп. 1ЦМЖЕ е1) Н МОЛИН СА . СТЛДОу свовмоу нспрюсн . Л ХА БА пслнж мло : -+-
КъСПЛЕфАТЕ НОВ2) ПрАЗНОЛЮБ1|Н . вело ЛНКОКАШвМЪ . ПлрА-^ИСКИП ПръхвАЛНАА . II БОНЕВЪСТНАА ПрПОБНАА . ДНЕ IABH СА к'коже прежде скрьвбНА . (акоже древо <о зеыа кртк живописный . въ земн потлёмъ юблнун са . тъмжс с ё3) по длъгоу Yf«i.l|IE ТО II възъннемъ . покрын НА (О КС.ТЛОЛ БЪДЫ . СИСЛИ I 1ЛДО свое ВСЕГДА -+-
На лргн про . гла . д . Д1вё бь
с . ВЪ ЦрКВАХЪ БАТЕ АПЪ . 1П|1Н . Д . ДЕ-
КА . ллу . ТрЪПА потръпъхъ ГД . ёуд .
Д . ДЕКА . при . рдуТЕ СА прл -Г- -+-
I L
Житие на св. Петка
отъ патриархъ Евтимия Търновски (извадки)
Още преди патриархъ Евтимия сж сжществували жития и св. Петка — едното написано отъ патриаршеския дяконъ Нь Цариградъ Василика, XII в., и друго проложно. Срв. за H|ai> Kahizniacki, Zur alteren Paraskevalitteratur der Griechen, Bliiven und Rumanen. Wien 1899. Патриархъ Евтимий, под-Bi нгь отъ царь Иванъ Шишмана, написалъ художествено Ьпгнс на светицата, чиито останки почивали въ българската Bin ।чца Търново. Това житие е запазено по доста прегиси I бЪ печатано въ чети-минеитЬ на Макария, въ Глас-Цш < VIII, 131 —141, въ Starine IX, 53—59, у Калужняцки, Brikc des Patriarchen von Bulgarien Euthymius, 59—77. Л-Старъ преписъ на житието отъ приживе на неговия авторъ '• шмия се намира въ Зографския монастиръ, въ сборника ' 103, II г 6. Ние ще печатаме другаде тоя преписъ, а hi ще привелемъ само н-Ькои извадки, конто иматъ повече Ii и р «чески интересъ.
*) 11адъ тЬлж» е стой особенъ музикаленъ знакъ Р5—в-Ч
I и) Буквата к е вм-Ьстеиа вжтре въ о Думата ще се чете: нови.
•) Надъ т-клчм • е стой музикаленъ знакъ
432
Жнпе и жизнь пргкныж млтсре наша Парлскевн. кь немже И КАКО принесена БЫ КЬ ПрЪСААВНЫИ НАШЪ грл Трънокъ СъПНСАИО KVpl1) Cl’-fHMtCUl. плтрпрхымь Тръновскынмъ . . .
С|А ВБО С1Л ПрПБНАА, ОУЪСТНО НМЪАШе 'СпТвЛТЫ . .
Когато Епиватъ падналъ въ ржцетЪ на фржзитЬ, къ тоже кръмА Блготьспё cs-ётлъ и гаклс.ннт. кръпцъ вдръжакшв блгм YbCTHBOMB 1|рЮ БАЪГАрСКОМВ Ioa'hHB Лст.ню, СНВ СТАраЛГО) ppi. Ас.ЪНИ. И НИКАКОЖС ТЪ ЛАЛНУи ВЖАС1ПН СА. НЖ Н HAYC ВрЪМА БЛГОПОЛВУНО бсрътъ HCYCGTHRIJ ОДрЪЖЛнТб, ХрАБЫрНТ, КЬСКОУИ н ki.cc Македо'нское дбьёмшв бдръжанТе. н ёфе и Съръ, тл и съ кьеёж ‘'А-оонскшж па'ус истин нъ pcipu, Стом горбж. къ сим же. и славный Солвнь съ кьеём ОетталУеж, такоже же ii ТрУкалы2) такождё н Ддлмапл., га и Арканнтскаа глат са дръжлкА, ДА н до Дрлтъ. кь них же И МНТрОПОЛНТЪ! И НН СКОПЫ СКЪТЛЪ И БЛГОУЬСТНКЪ ПОСТАВИ, IAKO СВЪТЛШ его xpico квлн вь саавнън Аавръ Стым горы и Протатъ бкръвёнмм!. скъдътелстквж лнремъ. ti не тъу& сими докблень бы, нл; ii даже до црквжфаго гра кръпко и мжжёстъкнъ кьеъ покори же' и пооБЛАДа. и самый тъ уртввжфш гра покоюка же Л покори, и нже тамо дръжжфжл фржгы поданТа встрой Стр ВБО ТОМ8 късъ бдръжжфв н покаръжфв, ириспъ н до него СААКА прИБНЫМ. ДЖБ КЬ СЛАСТЬ ЗЪЛО ПрТеМЪ, рлждёже СА Ср1|£МЬ. и гакоже елень палнмъ на источники кодныа, chi/c нъкако бъшй тбмв желателно еже насладнтн см сфен ныв прпбныж моф< и
АсЪнь проводилъ известие до фр/кзитЬ въ Цариградъ да иска мощигЬ на светицата, безъ каквито и да е скмте ценности и украшения на ковчега. Фрж.зит'Ь се съгласили пл радо сърдце. Тогава: Cia же гако слышлкь самодръжець, мшим секс по неси лътатн, н б бъдныж не нмъаше камо дънл.(4 радости, и тв acie посла късёбсфен наго Марка, мнтронолйт< емфд келнкааго ПрАслава съ многом уьсТ:м, кь еже npiut'cui тъло присным б ’’Сп1катъ кь сланный гра ТрГновъ.
Когато вече владиката се приближавалъ до Тиршии съ мощитЪ на светицата:
’) Думито нашъ и wpT сетне, като анахронизми, сж били търкаии. и сё се познавать. Това изтгоъкване е било правено, когато Тт^рпоп" Г,И|" вече турско и Евтимий не билъ между живит-fe.
2) Срещу думата ТрМлы стой странична бележка: Тр1кдлы < »»1 нлинВ^ +.
433
If гл се «вад* блгюуъстнвын i'(pi. 1<5 Лсгнь, Изиде изъ । (7ft съ мтер!ж сноса цруел Слёнох, н съ скоса црцел; Ан нож. II СЪ ВЬСЪМН КСЛМЖЖЫ своими. Съ MHUH ЖЕ Н RI.CCYKCTHMH ПАТ|ЙарХЪ (кн) KftCHAi'e съ ВЬСШЪ ПрНУЬТЮМЬ IJpKtOKHUHMb. съ иёмн же ii мншжьство мн<вг&> везьунслънагб» нлрсодд. Ц рк же I li КЬСН СЖЦ11Н СЪ ННМЪ, П*ШИ 11 ДЮ III Ж Й) грд нд уетырн пъ-нрУфл съ i.iiKiH'os YbCTis вь срътсше пръПБНън, дже н скопил | V1.CTH-K онксншс ржклмл, дшел. же и въсъмъ срцемь, лювсзно лкзййхж. и пр'|'нёсше пошжншж вь цркн црьстън. нде н до днсшнъгю лежите дне. рлзлнтнл нс1|*лен|'л подлкллфн нже съ I < рЮЖ Н ЛЮБ6Ш1А КЪ Т(1)Н СЛАВНЪН пр|Т*КЛЖфИ рД1[*.
Какъ пъкъ мощитЬ сж били пренесени отъ Търново Мч> Видинъ и оттамъ въ Сърбия, това е разказалъ Григорий Шимблакъ, Евтимиевъ ученикъ.
LI
1Пренасяне на мошит! на св. Петка отъ Търново въ Видинъ и оттамъ въ Сърбия
Разказъ огь Григория Цамблакъ
Тоя разказъ, цененъ особено съ вестигЬ си за послед-Ви ri години на Търновското и Видинското царства, б! печа-Мк въ Starine IX и отъ Калужняцки въ поменатия му ^Ъиоре трудъ Werke и пр., 432 — 436. Азъ го печатахъ въ ^Мриото издание на тая книга, 136—140, по преписъ отъ в., запазенъ въ Зографъ. Тукъ го печатамъ по Рилския •рникъ отъ 1483 г., работенъ отъ Мардария, сътрудникъ |^Н Владислава Граматика. По сжщия ржкописъ го печата В Калужняцки, безъ спазване обаче на графичнит! особе-VtiH и ударения на паметника, писанъ по ресавски изводъ. Жп I'bTb следва подиръ патриархъ Евтимиевото житие на Ш Петка, като негово продолжение. Въ нТ.кои преписи па Инпл въ началото на текста стой: Пдлшллково. Въ нашия Впннсъ четемъ: '0 с (Чи Пстцф. Цд'калкокш А Нео-В Рилски е добавилъ съ своя ржка: GO ст fen Пара
'О ст^н Петц-к. Ц^калкоко!
Гаже но лшсогьГ си\ь д-кт-к, црк oyi;w блъ ар’сколгё ш,у1;|01|юу ct. дю дем же въс-Каш лшрБюфи. й блгочъсч по №нроу рдди матвь прповные etie лггере. коурк в’ънвйжеть
И «о 1рскн старинц изъ Македония
28
434
Й МЕТЕЖЬ НЕПОСТОДНкНЕ ИЖЕ W НДЧЕЛД СЪЛ(Ир£Н1Д рДТНИКЬ lipa вдр'варска нд слдвн*кйшТн дна грддь Бъюроуждетк. Иже и пришъ, въсе oyew вльгдр'скыЕ пр'кд'клы гакоже гжкздо ВдрЕЖА. НД ЧЮДНЫИ ЖЕ ГрДДК ПрИШЪ, НЕДООуЛЕ'ккДДШЕ къ npiETno. лЕ'кетд oeJ'ew твръдость зр£ гакожЕ и ге. стръл1нн НДЛШ ('орк Й уЛЕЛИО высокий ЗАТВОрЕНО. Й СТЭНДЖИ ВЕЛЙКЫ.1111 оукр'кплгено w въноутрЕ же прповные лшюгочъ стньыш жбф’лЕИ тркгоуко оутврьже’но. Й ИКС ВОИНА НЕПОБ'кднЛЕЛ п* ПО Ср'кд’к ЙЛЕОуфШЖк, ИЖЕ ТДЛЕО жители?. И ПО СЙук ОуК«‘ ВЕфЕИ ЕЕЗД'клкНЬ убт^ДШЕ ВЪЗврДТИТИ СЕ ВДр’вдрк. КЪ С I к НДЛЕ’ЖЕ W ЧЕСТИ ЧТО ДфЕ И ВЪЗЛЕОГЛЬ би. КЪ Крепости Ж| прповныЕ не йндко oyenW би рдзв"к гако же гкно къ он то "Нъ СЛЫШИТЕ Й ТЬ ПО ЕНО, THwVCeS ЖЕ И ' Н.рЕЛЕШ. <ВВО OyilO
НЕ толи СЕ о ЛЮДЕуЬ СИуь ОВО ЖЕ, ЙЗЫДЙ ИЗ грддд Ч1О илтвы kw твое гако ст"кнд лгкдна соуть къ вьзБрлпи нп« гн*квд леоегю И та'ко ш гор кые п(и)в*Ьстн rp’kyoy np'ki ъ п<
ШЪШ8 ВЪ роукоу БЫ АБ1Е, иже НИКОГДДЖЕ CIE полоучити ЛННфИ» тоу СЕ ТдЖЕ ЧТО. ДфЕ оувш ПОДроБНОу ВАШЕЙ ЛЮБВИ ИЖЕ I Ч ДА творилЕдд приставлю пЙсдн'|Елеь е*&леь известно къ печ.ии i| СЛЪЗДЛЕЬ НИЗВЕДОу ВАСЕ. НЪ рддй ТрЪЖЕСТВД ДНЮ ДфЕ И ноль hi оу А)ЕДЧ£ рыддшю ОуЖЛЪЧДуШЛЕЬ П<йК*ЬсТЬ. О СТ‘ки ЖЕ НДЛЕК 1.101(1
~ГЙко оувш въед гаже въ грдд'к чъстндд пр-к ,uhii,i| приносижд в^куоу црев'ктЕ принЕсе'но eei й въсечтное npoi im т*кло, юенджено оуво iv /инюгоц‘кнныук дд'кдши aiAaei.uh i нгккыл(и й уоудыти о$де'ждл1и дд4гано Cie йспрошк i Йстр"к р'кц'к Бдйнскыи грддю цртвоуеи црЕ, тд'лю къ и шпоуфдЕТк йдеже и пр-квь сте вр-кл1Е нел1н(дго. Таже к и р колюу кралю й съ иже по нилеь силдлен Доундвк р'кко^ I, еГ шоу. И Бдйнскыи грлдк Ир'кёлЕШЙ. и въ Никополп KI.IK II
Кизднт‘|га (остдвлк вдр’вдрскыи ндчелнике люто ею ci.i । р ТОГДД. И НД Къгри ёликд скорость ВЪОр^ЖДЕТ СЕ. II СЪрЛ.н!
Бк'вшоу. СИуЕ оукш ДО КОНЦА ПОЕ'кждЕТЕ. ВЪ рФфк II.I *| ВИТИ СЕ ТВОрИТЕ ЛЕНШЖАЕ ШОИ ЧЕСТИ ВОИНСТВА. И TAI..' Ill ЛЫЛЕН ПОЕ'кдДЛЕИ КрДСОуЕ СЕ ИсЛЕДИЛИтТнк, НД БдЙНСКЫН уодитк градь. й црд оувш къ нгелюу йзьшъ'ша ннлнц ЗД йу ЖЕ рддй къ НГСЛЕ5 ПОСЛДНЬ Б'кшЕ дк'кфдниын нЙ
того къ ПрБсТйскыи грд'дь шпоуфаеть. им'кшд же ЧИСЛА ВЫШЬШД соуфд ВЪЗкЛЕЬ Й тГ ЕЪ СВОД'
СгЙЛЕЬ ТАКО СЪТВЛрДЕЛЕЮ. тоу сълоучи СЕ ЕЫТ11
ЕГО 11’1.
«чю^гш на
црево пришъ ши, влгочъстив'кйшои кне'гыни ерък СККН II
435
кпроужннци присно ПОЛЕИНДЕЛЕДГО II СТГО КНЕ8Д Л Азара. СЪ 1(01 ЛЕИ ТОЕ БЛГОЧЪСТИВЫЛЕИ а’рЛСЛкЛЕИ СтЕфдНШЛЕЬ ДЕ'сПОТЮЛЕЬ I ЕлЪКЫ. НЪ Й ВЕЛИКДДГО и урДБр’кЙШДГО ДЕСПОТА ОуГЛКШЕ |'М1рОуЖНИЦИ, "6\'ф|Л11Н OyEW ИЛЕЕНЕЛЕЬ. ПОСТНИЧЕСТВА ЖЕ ОуКрА-। rk соуфн, й д-кдшГ й доБрод'кт'кллЕн. въ пр'клюудрюсти 11,1 и Фстроулпи лЕныгыук пр'ЬвъсуоДЕфи. Сй коупно дръзно-I НЕ ИЛЮуфЕ КЪ Црю. НЕ Гр ДА. НЕ ТОГО (йКрЪСТНДА НЕ ЙЛЕ*кн1Д. НН ИНА КОД W СИЦЕВЫуЬ ПрОСИШЕ. НЖЕ ЛЕДЛВ оувш Й Вр‘клЕЕНН8 П,нБ1[11И СЛАДОСТЬ, БЕСКОНЬЧНоую ЖЕ погыБ'кль. нъ припдддють 1‘КОВТю крепко СЪДрЪЖИЛЕЫ, ПрОСЕфЕ НЕТЛЕННЫЕ ЛЕЕОфИ Пр’Ь-Л ’«ЭННЫЕ СЕ№ ЛЕТЕрЕ (ОнЖЕ НДСЛЕ1ДВ СЕ Й ПЕОЧТО НЕ W ИНЫ
I ОГ'/к ЖЕ Й ВЕЛИЦ'Ь ц4н*к достойный ЙЛЕ'ЬйИ ПроеЙТЕ РЕЧЕ, hk кости тъклю соууы й юноудь НЕДВИЖИЛЕИ. Ониже. Й) । <к(ннаго ироизволгёнЁд. й> влгыуь дин, бголюбьзндго пр'У’-
I IIIA ДфЕ уОфЕШИ p-tuiE ВЪСД НАША ЙЛЕ'кнЁД ЙЗЛТЁНИТИ НА <1 <ЛЛ1ЛЕЫуЬ НАЛЕЙ ЛЕОфЕИ готовы еслЕы пр'кложити Шнже ПО |l I.II4E оу Б W Т"ЙуЬ ОуСрЪД1Е. ОБЫКОШЕ Б(А ДОБрОД'кт'клИ
I ЛЮучИТЕЛге ЧЮДИТИ СЕ. ЕЪ роуц'к ЖЕ ДДЕТЬ СИЛЕ к ПрОСИЛЕОЕ. ВнНЖ! CIE (йБЬвЛЕШЕ роуКДЛЕД, ЛОБЗЛЛуоу. ПрИЛДГДДуоу СЪ Р’ 1НЛ1Д коупно И дш8 и ерЦЕ. слъзы w рддости йзлйвддуоу. »\i лгадуоу припддлдуоу не йлгкдуоу кдко нделддити се лоу-1,1 ГН1) рдкы. Й КОНЫ4 b. Aivphl лшюгоц-кннылш Й ЗА АТЫ ЛЕИ • Л1ЙИ ОПрЕ'тДВШЕ, ВЪ СВОЮ ЗЕЛЕЛЮ СЪ ЛЕНОГОЮ ЧЪСТ1Ю ШНЕ° I I КрАСоуЮфЕ СЕ коупно И ВЕСЕЛЕфЕ, ТАКО ВОСТЕЖАВШЕ СКрО и, Йлюужс ЛЕЙрЬ ВЪСЬ НЕрДВНОСТОДТЕЛЬНЬ.
11 не погрешите np^AEo^ptn. нъ сёе въ ст'Ьи положено I ill НЖЕ ВЪ Т"йук ДЫЛЕОу, Т"£уь оуво НЕНАЕ"ктН0 с*курд-»»i| W НДуоДЕфШу Прилогь ЙБО 6ЖЕ нд сърдвндго ГКОЧЬСТК, I Нр1„В«1>КрАЗНОЕ ВЛКЫ въеуодить. И БЛГЫНЛЕИ НДДЕЖДЛЕН I । «уть оупрострдныЕЛЕи нъ и съцртвовдти той ейук оупо- н >1А Н1€ И СЪСТрАДДШЕ ТОН IV вдр'вдрскыЙ ЙЗЕШЕ роукь
I IHIIV въсуот*квшоу, НЪ Й СИНЬ З'клю ПОТкфд’вШИЛЕ СЕ. # \» вы ре'че люди свое, йъ роукою THwvceweoio Й ^Тар(6н|€Ю. Ь|| НН НЬ Й ПрНОБНЫЕ W вар’вдрскдго Не’сТОВСТВЛ. ЛЕОфИ. нъ •»Ч |Ц|ЛЕК Й РЕ'ВНОСТ1Ю сиук БГОЛЮБЬЗНЫ й вЕликопоувдлны и
I 'II И НЕ ЗДЗрИТЕ ЛЕИ НД Же'н СКОуЮ СЛАБОСТЬ ЛЕОуЖЬСТЬВНОЕ ВII1|1А ЙЛЕЕ. рАзоуЛЕД Б(О КРЕПКОЕ Й ЛЕОуЖКСТЬВНОЕ СОуДИТ f III н!твд ВЙД'кнЁЕ. ВЪ ЛЕоуЖЕу ПрИЧИТДЕТ СЕ, Й 'Янна И
') II 1< Зографския преписъ: люсочкетТа.
28*
436
л1оуд{дБ’ и Дсв®ра. иже силы сътворишЕ. иже цртва оудръ ЖаШЕ. ИЖЕ ЦрЕ НЕЧЪСТИВЫЕ ПОСраЛЖШЕ. Й НН1<1 Т"куК ЗЕЛ1Л1.1 въса светла и д<н®гочтна «есть, въсакыд1и ®кразы гцгки зефна, й пр"квъсх6дЕфи w въса иже iv въстока даже до м паднаго шкгеана цртвТа. Она в®, прошъ ше тъклю *Нслыи лите до конца слгкриШЕ, й едва дыуати оустройшЕ. г.; i о ЧЪСТ1Е ЖЕ W Ср*кдЫ сЪТВОрИШЕ. И T'fcyh ЦрЕ ЖЕ II КНс!» noTp^BHUiE. и рЁтко и Едва афЕ ®врЁфЕТ се талю npi;i.H.i1 ЙЛЙ СфЕННИКЪ. й се' отаи й ЕЪ. зелми съкрытоу COyipoy стилифоу.
Зде' же ciiaih кгв-кнчалнылъ господа коли’ко л-ктв i ’• риднд w сйув й гако же виногра ови'раЕЛ!®. й се" не едином въ л'кт'к, нъ на кбижо днв же и чаек. житЕЛСтвоуютв рл,у1 ирпокныЕ лмтвь, ®БладаюфЕ своими гакоЖЕ и iv нлчы.1, БЛГОЧБСТ1Е ЛШШЖЕфЕ, И ДОБрОД'кт'клИ ИЛОДЕфЕ. Еъ КЫН Kill страна только люнастйрЕИ рвцй лж тажс келйци й c.i.ii.iuij къ кыи град® где толйко числа вышкшее иноческое лшг ЖЕСТКО, аГГЕл’сКОЕ й НЕСЪПрЕЖЕННОЕ ЖНТ1Е ЖИВОуфЕ. ОКИ <Ц1;||| въ люнастирГ, на едино зрЕфЕ. единолыслЕфЕ. йдиюдеЫ ШОуфЕ. й ®Б1|1ЕНГеЛ1Е ёжЕ дроугк КЪ Дроуг8 CEB'k coy <iii:p.l Им и попйсажЕ къ доврод'кт'кли. ®выже въ везмлък1л шиМ стоЕфЕ, йкоже сераф|Л1И кжтвВ оугажають жмслепо i)H ТЕл’сТВО Й НаСЛаЖЕЖЕ ИЛЮуфЕ И ддрЪЖЕф|'иуК Л1ЛТКК1 UpllJ Л1НОЖЕ1|1Е. ГДЕ apyiEpEHE ТОЛИКО. ГДЕ ОуСрЪ Д1Е КЪ ВОу, Й I М БЖТЕНЫД1Е. ГДЕ БЛГОЧИН1Е Народа, ёдико ВЪ ВДЛСТЕуК и UIIIIM въ пороучн®, нигде'же разв*к зде йдеже ^прпокнаа и ik< < пр*кБЕ1ватн. йдеже въе^бт-к оупокойти се. бЭйтк вика гар’скоую слав8 w нгеЁ. дарова же ни сръв’скоую. миоё ш въ едини>д1Ъ остаюфоу. Оицеео йдгк лр'кнЕСЕнй д«и ffl поувалнаа лиги и Боу cie сътвбршоу ирол1ыслк1гк. гако \| I западнаа тое пришъств'|ЕЛ<Е octet се, й на лБч’шаа наздлЛ. fl
Следва упжтване за читателя да се върне да up lifl отъ начало житието на светицата, написано отъ 1 niiihifl Пакы шсоуд8 възврати се въсие’’, на оставшеЕ слова <> г i1fl й’НоужЕ йзбшълв еси салю . й адтл’Ь поёл1Е чктй naiip-li fl крага догдв едшво довръши. - сю
437
LII
Разказъ за ЗографскигЬ м&ченици
Византийскиятъ императоръ Михаилъ Палеологъ, за да си уздрави подкрепата на източнит'Ь латински владетели, цбнвилъ.се за съединението на западната и източната цър-। ни, подъ върховенството на папата. Съединението било прпгласено на Лионския съборъ въ 1274 г. Опозицията била Милна въ Цариградъ и въ Света-гора. Срещу протеститЬ и сунтоветЬ на православнитЪ било употр-Ьбено насилие. М Писой отъ гръцкит’Ь светогорски монастири били принудени I I приематъ унията. Кораво се държалъ за православиёто Bi.ii арскиятъ Зографски монастиръ, но горко си изпатилъ. Tull билъ нападнатъ отъ латински банди, кбито го опле-н I и запалили монастирската кула, съградена нЪкога отъ I ня II, и тамъ загинали 22 монаси и 4 свЪтски лица. То-II били унищожени много книги и скжпоценни църковни binVл, останали отъ българскитЪ царе Симеона, Петра и inula АсЬня.
Това събитие е описано на гръцки, въ ржкописъ въ пгата, и на български. Преразказано е и въ Аеонскш •врикъ, II, 7-о издание (1897 г), стр. 233—249. Срв. ню у Филарета, Святые южныхъ славянъ, Спб. 1894, , 229—231. Българскиятъ текстъ, по преписъ отъ XVI в., >г«рски изводъ, е билъ изнесенъ отъ В. Григоровича и I. Се намира въ Румянцевския музей въ Москва, № 1706 Тригоровичевата сбирка, гдето имахме възможность да Ьннимъ отъ него фотографска снимка.Той биде печатанъ отъ iflinco въ KieB. У нив. ИзвЪст1я, 1898 г., № 9, стр. 116—117. Ш1СК0, като има предъ видъ думитЪ азыкь на^од^фи, Ь конто иска да разбере турцитЬ, приема, че разказътъ [ни е билъ писанъ при нашествието на турцитЪ въ ||рия, XIV в. Вгледаме ли се обаче по-добре въ съот-ц| контексгь на тия думи, ще разберемъ, че авторътъ никаза, самъ зографецъ, се моли на ЗографскигЬ м-^че-ди закрилятъ малкото зографско братство отъ вълцитЬ ни (католици) и отъ нападатели, подобии на ония, конто разорили Зографския монастиръ. Ние мислимъ, че раз-li е билъ написанъ не много късно следъ латинското ,1’Иие въ Зографъ въ 1275 г. 10 октомврий, може би
438
къмъ началото на XIV в., следъ времето отъ 1303 до 1311 i когато Света-гора и Византия бивать отново застрапк ин отъ обиритЪ на други католици каталанскитЬ пиратски експедиции.
Тукъ печатамъ тоя интересенъ разказъ по поменатия ш» горе ржкописъ въ Румянцевския музей, листъ 19б
10 октомврий.
Еъ ТЪЖДЕ ДНК, ПД/ИА прпкны ЮЦЪ НШИ. И (Ol’lli <111* съжежены въ. (вбклЧмГ стго велижн'икд И (ЮК*&Д0110 н,* ГсЮрПД гГеЛ1А "ИзОГрдФ ВЪ цртко ПдЛЕЮЛОГД Й31Л1ИТД I I
Еъ дрЕВнТй оуво съпйсднй приносит са повесть сйцева MiM 1оудд /Идкдвеи, въ Слизей грдд-к цр‘к велйкдго рдтоуж । съ йноплелиннижи. ёлд»д выд^ лшогы w свой oyaip'hi|iH«iif|| йзыскдкк прилежно н*кдрд и мвр'кте коулшры. и вратолюии СВОЕ покдзоуж, сътвбри Ю НИ ЮфксТИТЕЛНЫА жрътвы » нм ЛЕН1Д къ фЕдролюу й готовому ВЪ ЛИСТЕ гоу.
"ЯфЕ оуво ЮНК О НЕВ*крНЫ. ПОНЕЖЕ вДИНОПЛЕЛИННИ 6ЛКД irlillM сице поволок, и ПИСДН1Д предано вы ёжЕ полшндти са вод' nil ПАЧЕ ДОСТОДШЕ ИЖЕ нн*к ЕЛГОЧЕ СТИВИЛ1К Й ВЛГ0Л*квН*кии1|Г .llllllJ Ю ЕДИНОВЕРНЫ И ёдиножждръны И КоуПНОЖИТЕЛНИ1 и 1Д||-нобвытелны й кВпно ДОВродеТЕ/НЫ свои врдтти, ПОКОЛ'кЯ Й ПИСДН1Ю Пр4ддти СКОНЧДЖЕ ЖИТ1Д и'. ИЖЕ ВЪ ДОВроД’к‘1 I III i ревности влдгов*кр|д. и оустрднинд л<нрд й лшрекы и'ьД ЖИТ1Е СВОЕ СЪВрЪШИША,, СКОНЧДВШЕ СА 6)Г1ИЛ1К. И 1ДК0Ж1 *>1||М трц ютроци не въсхот*квшЕИ нослВшдти вдку'лонскаго цМ СЙЦЕ И С1Й НЕ въехотевше ПОСЛоуШДТИ ЖЕСТо'чДИШЖА I «Л p-kriKlA Ддтины, СЪЖЕЖЕ'НИ ВЫША W ни" ДфЕ Й ПО Д|И1(|1|Я юн*^ не npiAuiA йзвдвле'н1д по дплоу рефЕ дд лоучшЕе
ДрЕВЛЕ ВО цртвоукфу Гръкю НЕЧК СТИВОД18 Н cSil нож» онодюу Д1дТ£длв)Гоу. И ЛДТННСКДД Л1ЖДрЪСТВОу(Ж||Я ЖЕ Й СЛДВАфК. вы' ВЪЗВИЖЕ'Н|Е Ддтиню W "Итдлм II I'll 'I ОЖЕ пр'шти ВЪ Костдтшк Грд’, КЪ ёдннол*ждръ11ол<8 1*1 llpe'pEMEHIIOAlS ПдЛЕЮЛОГВ. ВЪ Л1ИЛЮу(йЖДЕНИ ЖЕ рДТО1'.Л||ЦМ ГЖфИ ВЪ rwpe "Адюнстеи НДрЕЧЕНЪ Стдд. СТГО РАДИ I ДОВрОДеТЕЛНДГО, Й ВЕИ ЮЛЖЧЕННДГО Н\К ЖИТ1Д. к8пно к« fl йнй ДгКс'ГК йз'врднне СЖфИ ВЪ ЖРев1и ирт^и И llp-Joffl кци. рдтовдшж же оуво гако рё са и йн*к", Посл-кде .м i||fl дошл; и нд ювйтёлк стго й елдвндго ВЕлйкол*лгиш1к4И дсвропове^никд ГЕЦ>рГ1Д, НДрЕЧЕННОЖ Зогрдв’скда, й ЗЛ Й/KIW
439
ирёати и (бвр'ктши са тогда нноко въ таково монастир'к. по । ciiaioy вънидоша й пр-кл шс й. л'ктоу же тс'кжфВ то'гда ш I'h.'MHia mv р8. г з^'пд (6784—1275). въ Т тын w мца й |лжсг6шж пйргъ "Kdurb цр’к и изгори ве съ црквёж, й гы’бр’кшж кнйгы, руг1) и съсжди. цркшвнёи. й епитрахили ыАти. й зав*ксн многоц-кнни. й въе'к йна оутварь црковнаа. iitKf в'Ьул w влгочь стивы й прнопамАТны цреи. Петра гла г1"о ЦР'к. й велйкаго 1<оана "Яс^н-к, й Оймеюна. сова възатл । tniA К нечь стивы (он'кук, <5ва же пожежена. Gi'mh въе-кми । ы’ор'кшж й йншци, ка. й мйрсти члци, д. Имена жс съгю-р'1(К1иГ йнижь сж' cia. Оеома. Карсоуноуфёс. Курилы ТНиуеи. < I М(о, яИлар1Ю. Пакожь. в2) /ИартимТань. Кшзма а3) 1ювь. Hv npiaHk. GaBa. дрВгын 1ак<6в’, Gcpric. Мйна. 1(5сифь. кониин Павсль. "Янтонёс. вдймёс. Дшментёань. "Вклисёар же Пар-а/нёс. зрА Братсй нжжн-кишжА й гюркжА съмрь'ть. и свож ttuiKo нс оу вълил*к, съвръжс секс iv пирга ни'зВ. и нс авёа • ( Hp'liTK. пр'Ьдовл'к жс днёи л. й въ, й. ноемврёа, сконча са il । ь о гй. лр'кше' въ негывнАфёи и бсзьконс'ныи живо.
Испръва вю доБронснавистннкь, й завйд*кй нашему спс-*у (ifcipiH нашк врагк, непр*кстаетк възвйже црА и кнА5*к I Хиыкы на живжфЖА клгчьстикн-к, гаже й прежде варвары I | йжс иа прпвныА мца йже въ Давр*к стго Саны и | п )ннА й' й'же й памлА сътвар-ксть въ црквн въ к мтёа. । исто на йже въ Ойнаи й Раидоу Йзбисныа w глазиты.4) пт Й на сёа привГ всстоудныи й соуровн азыкк Фржггы. | 11 д'каше на ни ёлика съд*кашА. & ниже л*кпо е на рефн, |к|КДе Бо нс въ мал’к мннкю пожшж съмр/гь. афс и н*ккы Iр и । стно кългкнит са, ыкожс бю юны йспов*кданёа ради А ейце й еёй доврбд’ктелнаго. ради й Бгоо^гонаго житёа. й Имм < и в*кры ради, за еже нс приювфйти са ксскваснал )
It Датйнй. къ нймже до ддъжно ръц*кмк жрътвы Впнмснёж въсссъжсжснёа слювё наа стртопов'кдитслс и В'кнсч-»цц Гни ва 3CMa*k нс потаить, сйр-k, мн живъфеи на ней Нм1 jiff же гако нко прёАТ вы. швръзжт са ва ранскыА |й|Н къ Бжджфш. й вънАтръ бывШс . др’кка живетнаго уа t дйти са. а нс ёго'же раде1 нспадс "Ядам’.
Г •) Може би: i>sr (193).
* *) "Исаки съ червенословки. I1) Радченко предалъ: сгл4затын. I *) Bb ржкописа: екккдекдд.
440
Пождите
СА оуво © прпкный НАШИ ©ЦП, 6ЖЕ
нала
оупдсЕНо кати съ калии на код'к покоа. къ н*кд(ни '"Лкраалмп къ ск'кт'к некЕче'рн'кла. къ злац'к пйфж ранскыА. era npiihw са iv жногокол-кзнкнлгс сего житЁа. .каша во ©града, oywi
клък© НЕКъуона е. нлша же са кр*к/ИЕНнаа, лш©гы стра». тр'ккоуЕ’’ НЕК'кд'бжа ради кжджфй. Ш©лнте са оуко еж» съхранити са стддоу сеж оу ждложоу К клъ'кк royirkipu в сире, ёрЕСЕИ къстажфй, й азыкь ндуод'кфй.
Окончдшж же са © гй ciii' пр'крвнТи ©ци наши л-к тоу ТЕкжфоу гйкоже кише p'ky© iv създажа жйроу яфи i, (6784—1275). жца ©токрг'Е къ • днк. НдпЙсдже са cia рад|1 паЖАТи, нко да не здбке'шд глжбынож пожрачЕна еждлпь тдкокаа. нж пожйнджт са прно къ к'кчныА ршды. пуж»
лголиткджи гъ
кк" да съуранить блгочкстЙкыа,
й
црА нша. и покорить и по н©з*к каркарскыА къгккого крага й съпостата. й оулйргТ лгйрь ской. на въ лювки скоеи Ажи: -+-
пракослаким
жзыкк
ОуТЕр’К
Л»
LIII
Храброве сказание за славянский.
(Хилеидарски кренись)
писмена
Сказанието на черноризецъ Храбра за славянската азбука отъ Кирила философа
изнамирането ни
е
известно
tn.
преписи, конто могатъ да се подЪлятъ на две групи: in.p
вична, конто стой близо до началната редакция
на Хра()|Ш|
и другата — вторична, въ конто сж били правени 311.1411 телни преправки на основния текстъ. Къмъ първичната i pymi се отнасятъ следнитЪ преписи:— 1) Лаврентиевъ препио. о ।
1348 г., български изводъ, въ сборника, преписвань <nii Лаврентия за царь Ивана Александъръ, въ Петербурге ion i Публ. библиотека, печатанъ много пжти въ научни издапп и въ учебни помагала. — 2) Преписъ въ Московската ДухошЦ Академия, XV в., смЪсенъ българо-руски изводъ, печат.ит най-напредъ отъ С. Н. Палаузовъ (В±къ болгарскаго n.ip4 Симеона. Спб. 1852, стр. 120—123), сетне отъ И. В. >1гнЛ (ИзслЪдовашя по русскому языку, томъ I, Спб. 1885— 18'II ( стр. 300—302) — 3) Бреславски преписъ, въ БресланчоП! гимназия при църквата Св. Магдалена, XVI в., руски и.пк' Ц|( обнародванъ отъ Бодянски въ ЖМНП (1843 г.), часть HI,
441
мд. II, стр. 147 сл. — 4) Савински преписъ, въ монастира < в, Сава въ Далмация, XV в., българо-сръбски изводъ, ибнародванъ отъ Срезневски въ ЖМНП (1848 г.), ч. 59, огд. II, стр, 32 сл. — 5) Зографски преписъ, въ монастира 5ографъ, XV—XVI в., неиздържанъ ресавски изводъ, обна-родванъ отъ менъ въ първото издание на тая книга, стр. 77 сл. — 6) Първи Хилеидарски преписъ, който обнарод-ннмъ по-долу. — 7) Втори Хилеидарски преписъ, XV—XVI в., неиздържанъ ресавски изводъ, обнародванъ отъ менъ въ Н1.рвото издание на тая книга, стр. 76 сл. — 8) Киевски пре-нисъ, въ библиотеката на музея при Киевската Дух. Ака-демия, XVI в., българо-молдавски изводъ. Срв. за него у
I ичъ, Изслфцовашя по русскому языку, I, 578, и у С. Г. Нилинскш, Сказаше Черноризца Храбра о письменахъ Сла-ннпскихъ (ЛТтопись Ист.-фил. общества при Имп. Новоросс. Университет^, IX, 109 — 111); срв. още Barpifl, KieBCKie списки Черноризца Храбра (Изъ филолог. семинар!я проф. Перетца. Воронежъ 1902, стр. 27 — 31). Отъ вторичната груна преписи, конто засЬгатъ само по-нататъшната сждба М Храбровото сказание и нЬматъ значение за неговата шгИнална редакция, особено важенъ за българщината е Всрлинскиятъ преписъ отъ XIII—XIV в Той бЪ печатанъ и нрво отъ Караджича въ неговитй Прим}ери српско-сла-т искога )езика. Беч 1857, стр. 7 — 9, и по-сетне отъ Ягича nt Изсл'Ьдоважя по русскому языку, 303—305. Тоя пре-Мъ ще издадемъ заедно съ цТлия или съ часть отъ Бер ингкия български сборникъ, който сме вече преписали 1щ1|Ло. Изобщо за преписитЬ на Храбровото сказание срв. MWCKifi, О времени происхождешя славянскихъ письменъ, 1 Сл. и въ прим-Ьчашя-та, стр. XXX —XXXIV; Ягичъ, ку|Ьдован!я, 297 сл., 956 сл.; и статията на Вилинскш, и ionic Черноризца Храбра о письменахъ Славянскихъ, която ^еиахме по-горе.
Хилендарскиятъ преписъ, който обнародвамъ надолу, ИОМира въ сборникъ № 481 (старъ № 329) на Хилен-Ьскнта библиотека. Сборникътъ е принадлежалъ нЪкога попъ Анастасия, игуменъ на Бистричкия монастиръ въ и нова. Анастасий се преселилъ на монашество въ Света-и п тамъ се поминалъ на 1606 г., както това узнаваме Ь бслежката въ края на сборника. Рлкописътъ е бъл-
442
гарски изводъ, XVI в. Храбровото сказание се намира на листъ 248—252. Пръвъ съобщи за него покойниятъ П. Л Лавровъ въ Ягичовия Festschrift, 357 — 358. Хилендарския i1. преписъ, ако и отъ сравнително късно време, тр-Ьбва да <<• постави между най-важнитЪ преписи на Храбровото ска зание. Той е интересенъ особено съ пълното изреждане п t славянскигЬ букви, съ числителното име увтырн мёждв д< сама (= 24), съ бележката, че сказанието било писано когато били още живи ония, конто били виждали Кири па и Методия — at к® еще живы нже сл' вндълн (нхь), съ им< ната Рдстнцд Мюрлкскд и Ка>1|«лд кназд Клдт-бнскд Iwocht* и пр. Нашиятъ преписъ се приближава, съ изтъкнатитЬ < и особености, най-много до Савинския и Бреславския прспн<и, но тоя последниятъ съдържа много гр-Ьшки и криво npi дадени думи; близъкъ е и до Московский преписъ.
При печатане на текста1) нЪма да привеждамъ всичьп разночтения у другигЬ преписи, а ще посоча само о...........i,
конто могатъ да иматъ действително значение за уяснение на въпроситЬ, конто буди Храбровото сказание и конто < заключаватъ главно въ Лаврентиевския преписъ (Л), i к Московский (М), въ Савинския (С) и Бреславския (Б) ii прегледность, разделяй ь текста на десеть глави, както npaiiii Вилински. Срезневски го д-Ьл'Ьше на дванадесеть глави.
€КДЗДН1С КАКО СЪСТДВН СТЫН KvpH €л<|| Шй пнеменд против» 1А^ЫКОу2 * *):
1 — llp-кже оуко Слюв-ьне, не нмздж khi пнеме ’) и Урътлнин Н р-ЕЗАНМН УЬТЕХЛ Н ГДДДХЛ . 6Ц16 СЛфС ПО1ЛНЙ
2. — Кртнвше же . пжждхж са рншекымн (и rpbvbcicMuii^ п lie иены пнедтн слювънскла р-вть, кезь оустроёнТа . Нж м| иожет са пнедтн довр! гръ'скымн пнемены . бгъ , или « КО1, НЛН still) нлн црко, НЛН УЛКЪ,5) НЛП ШНрОТД, пл II 1||
I
>) Съ преписъ отъ него любезно ми услужи о. Мартиниаиъ 3m рнфи! комуто изказкамъ своята почить и благодарность.
2) *0 пнслин»хь чрънорнзца Хрдсрд Л.', Чкрнорнзкца Хракърл «тли bril пнсь.мш>хъ С.
’) Двет! думи кнн писл» заедно се ерфщатъ само въ тоя прспн С. и М. стой само пнелонъ, а въ другит! преписи само кннгъ (или киш ж),
*) Въ скобит! сж очевидно пропуснатн думи, кото ср!щам< т. 1| гигЬ преписи.
’) чданн» Л. и въ другит! преписи. — члкъ е добавено въ Б. (
443
дроты,1) НЛН ЮНОСТЬ, НЛН ГАДВ,2) НЛН АЗЫ, НЛН 1АДЬ, Н ИННА ПОБИЛА Cti' . Н ТАКО Б'ЕШЖ МНОГА АКТА.
3. — Потом ЖС УЛКОЛЮб'1|Ь БЪ СТрОАН БЪСА Н НС ЮСТа'влА YKYA рюДА СЛЮВЪНСКА Б63 рАЗКМА , НЖ ВЪСА НА рлзоу прнВОДА •1 СПС6Н16 ПОПИЛО К А рю' СЛЮВ'ЕНСКЬ , Н ПОСЛА нм' стго Кю CTAHTIHA фнЛОСШфА . НАрН1)А6МАГО KvpHAA , МЖЖА ПрАВСНА (н) Гстннна . н сътвбрн н"' пнсмень, л те н ОСМЬ ШВА оуво ПО Vhhov грътьскы пнсме. оба же по слюв-кнстън ptvii . 0) пръ-КА HAYC ПО гр ъскоу . ЮНН оуБО . АДфл . А СЪ АЗЪ . & АЗА IIAYAT ОБЮС , Н 1ЛК0 юнн пю’ блъшс жндювскы* пЙемене*, сътвюр(н)шА тако н съ гръ скым. Жндюве же пръвое пнсмд пма , длфь , еже са сказав , оууегпе,*) съвръшАЖгре въвб-днмомоу ДНТН1|18 . н ГААЦ1С Оу¥Н СД . С€ 6 АЛфЬ, Н ГрЪ1|Н ПО БЛЬШС ТОМОу , АлфА р-БША . II СПО ЕН СА рё'шб CKA3AHIA. ЖПДЮ СКА гръ'ск» АЗЫКОу . ДА рёть ДЪТНЦ18 ВЪ 0yY6H*IA мисто, lllllli АЛфА ЕЮ , ЙЦ1Н,4) глет СА гръскы* АЗЫКЮ".5) Ти* БЮ 0О БА СЛ СТЫН KvpH . сътворн пръвое ПНС11А , АЗЪ . Нж IAKO ll Пръвомоу6) <,ЖЦ18 ПН смени , АЗОу . 11 6 Ей ДАрОВАНОу рЮД8 СЛЮВЯНСКОМОу . НА бврЪЗСН1е пусть , ВЪ рА30ум оу¥АфНм СА «оуК6Ам . ВСЛНКЫМ рАЗДВНЖе1116м пусть ВЪЗГЛАСНТ СА . А ОПА нйсменА маломь раздвижснТе* оусть възгласат са н нспоен-доужт СА.
4 — Сеж сж' пнсменл слювънскаа снце и' побаст пн-I ДТП н ГЛАШАТН.7) А . Б . В ДА ' ДО А8) Н О Сн' СйГ УетЫрП ДЕСАМА.9) ПОЕНА гръскым ПНСМбНО*. сж же сн' . А, в, V*
1) Така и въ Б. С. Липсва въ другитЪ.
Вместо правилиото жд«.
’) Така е и въ Af 5. и въ Л., а въ другигЬ преписи стой : «учншнн1.
*) Само въ нашия тексть и въ М. стой правилно ви> niprf, а въ дру-М съ погрЬшка: воншн.
•) И наистина, гръцкото &X<p<ive> отговаря на нфж въсмисъльна търся, «•мирамъ.
* Въ ржк. прАг.омоу.
’ Така е и въ М., а въ другигЬ стой глдтн.
•) Въ Б., който прилича на нашия преписъ, тукъ стой правилно л, като ЦаДнп буква на азбуката. Въ нашия преписъ преписвачътъ е см+>силъ л нЬкогашната форма на л като д. Въ ЛТ. пъкъ четемъ: л, s, к, д, л. К, по погр-Ьшка, вм4сто длж« до е поставено д; iiorptuma е и послед-м буква (ж), защото, както се вижда до-долу, тя е била а
На числителното ч<ть!|>и м«жй дклГмд (= 24), което стой вместо иппсната старобългарска форма дъва дюатн (и) чгтыр», объриа внимание ) Подписки и го сблнжи съ съответното ческо dtyfmecitma < CtyFi mezi kOiin (О времени происхождешя слав, письменъ, 56 сл.). На пръвъ MX'ii'Tan форма, несжществуваша въ другитй славянски езици, би ни * П|1лио да смЬтаме че, Храбровото сказание е било писано отъ западенъ
444
г, д, 6, з, н, (♦, У), к, л, м, н, 5, о, п, р, с^т, у, ф, х, w. а уетырннлдесдт по слывснскомв дзыкоу. н с^' cia* . б, ж, S, l|, Y, Ш, Ц1, Ъ, Ы, Ь, ft, Ю, Ж, л.1).
5. — Н«шн2) оуво ГЛА . HOYTO ТрНДбсА Н ft>CMb ПНСМС сътвбрн . мо'жё во сд и инее того пнсатн , ико н Гръцн дкъ'ма б® дес!ма н уетырн питать . л не въ'ть известно кюлнцнмн пиша Гръцн . £ бю оуво . кд' пнсме . нж не плъ НЪЖ TftMH КН1ГЫ . н прнлбжнлн дбш'гланы , ii . ВБ YHCMC н? же , три' шестое3) н девДдесд ное , н девл'сътное . н" съБнрл^ са н* , л ii н' . Т-ьл'же тому п'обно , Н ВЬ ТЪН (йБрА3 сътвбрн стын Курн . трн ДССА н юсмь.
6. — Сж'жС Hftl|IH гллщен . УСМ« сж' слывънска Illic М6НА . НН Б(й Tft бъ сътвбрн . нн лггн . НН СЖ НСКЫНН, ИКО ЖНД40ВСКЫА , н рНМСКЫА . н ёдлннскыА нзндуела СйГ н придти с;.Г' бмъ . Я др&Ун мн.«Г , и бъ сл е сътвбрн пнсменд II не Въ'т СЛ УТО ГЛАфС (OKAAHIH . и трёмн ЛН4) АЗЫКЫ БЪ 6 но вёлълъ КНИГА" БЫТН . ИКО ВЪ C&IH ПН1Нет , н къше дъска напнсана жнды'скы , рнмсвы н ёллннскы . а слшвънска нс бъ тоу . тъ"'жс не са пнсмсна слыкънска пнсменл б кА Къ тъ*' yto где" , нлн yto ре'мь къ таковы" Ббзвмны" ШБАУе да ре'мь ы стих пн'санТн ико ндоуунх®" са . и irl въся по рАДВ бывал б ка . а не б иного . не бю съткб рнль БЪ пръжё ЖНДШ'СКА АЗЫКА , НН pt'MCKA , НН СЛЛНСКА нж снр{нскь . нмже Ада" гла . н б Адама до потопа . ii ft потопа дондГ бъ раздвли' азыкы , прн стлъпотворснГе пк/Г пн'1пет . размъшеню" же кывше" азыкы" . н икожё азы!|Н
славянинъ, напр. моравецъ, или най-малко, че изразътъ чггырн м«ж£ дк лы е моравизъмъ. Тоя начинъ на броене намираме обаче и въ други старом, i гарски паметници, напр. въ българската Александрия на Псевдо-Калпс она, гдето за 22 срТ.шаме: дк-Ьлы лижи д«сАТ»ли (В. Истринъ, Александры pvi’4 скихъ хронографовъ. Москва 1893, стр. 79, 192).
’) ЦЪлнятъ тоя текстъ, гдето се изреждать буквитЬ, отъ лл л.» и пр. до края, липсва въ повечето преписи, освенъ въ Л1. Б. и С. Вт. /• и '.J текстьтъ се покрива съ вашия, по М представя известии отклонения, ruinuil говорятъ въ полза на единъ глаголски оргиналъ. Ето зато ще прпт « мь тия редове отъ М.: Ct ж» сжтк писм1ш сломнскаа, снц| и подвклГ пн<.i।и l|I глдшлтн. л, s, к, д, ж. ГО ей сжть, кд, пшдосна гршьскымь. пнсл«н1мк сл' г »• >||J л, к, г, д, з, и, Г к, л, м, ъ, о, ri, f, с, т, «у, ф , X, ГО, н, п-Ь. улъ г t М г, н : по слоксн'скб азыкК, ей', к, ж, д, Г, ч, щ, чГ, шк, л'к, ъ", fc", и., «, ЛН
г) Така е още въ Б. С., а въ остаиалитЬ преписи дроузын.
3) Въ М. вместо т|>|Г ш1сто< намираме: к, Т, «у, което сжщо гоиорп глаголски оригиналъ, гдето бройката к = 3 , «' - 6; не е ясно, какио our I чава су.
4) лн стой и въ Б. Въ другитЪ прсписи липсва.
445
размъсншА . тако н нравы , н юкытан , н оуставн , н Я[(к<я)НН . н хитры стн на АЗЫКЫ . н Сгбптъны" оуво зёмЛС-мърёнТе . а Персы" , н Халдею" , н Acvpi®" , 8въздоуьт!е, клъшвён1е , вратскан|'с , удрювъ . н късъка хитро yaya Cipeco" же стыа книги . къ нн' же е писано . ia бъ еървбрн нко н землА . н въса <аже на нею н въса по рАдоу , пкожё iiiiiiieT . а Сллнны , граиатнкТж , рытюрнкыА , фнлоешфпк.
7. — 116 пръжё сего , Сллннн нс нмъхж свои' азыкы пнсме . нж фнннтьскымн пнеменн пнеахж своя сн ръ . тако Kellie мишга лита . Панами'1) же послъдн прнше' , патент, М алфавиты . шествнадссА пнсме, тъкмо €ллнны овръте. Приложи же н' , Ка'мь Mhahcih . пнемена три . Тъ'же ины га лъта . дсватпо надсслте пнемены пнеахж. Н потб', Сн-1Ш11Н , овр-к , приложи два' пнсмснс . (.ннхарш же сказа-п:лк , три ннсменд овръте , н съкра са н , кд . По мпызъ к лътъ, Дншннсь граматннкъ шесть двшглдсны ывръте. погоже дрнгын па . ниже три' тнеменнтаа . н тако мишбн мшбгымн лъты . едка съврашд .Янн' пнсме . Потб'же мчюгы лъти мн'нжкше вжГн повёлънмб , швр-гте са , о Ь*жен . нже прнлыжншА ы жндюкскы , на гръ скын азыкъ. I слювънскы , ёдн' стын Кй)стант|'нь нарнцдемын Кирилк . н шкменд сътвбрн , н кннгы иръвёде2) , къ малъ лътъ . а tniiii мнызн ; ii мншгымн л-кты . семь н' пнсмсна сътворн3) . В с£мьдесА нр1;кыжен|е.4) тъ же слыкънска пнсменд, стънша сж' il VhCTHUHuia сть бы мж' сътвбрн ж е'. а гръекдд ёллннн пыганн.
8. — ftqie лн кто реть , гако нъ оустронль докрт . V тъ'5) са пострдже . н cqie ывъ рётё енм . н гръ скын льоже , мншгажн с£ пострдАлн . Лкт ла н Снмма . потб и ннн 1Н(о$н. оудокъе во в послъдн творнтн. нёже пръвос6) сътвбрнтн.
9 — Aqie бю къпроеншн кннгыуы гръ скаа . гла . кто
S пнсменд сътворнль , нлн кним пръвё' , н къ кое КМА , ТО МДЛ1Н ы пн'7) ноеръдн8) & ин' въ ть . Лгре лн
’) Нал^мядъ Л,
а) прЪложн Л.
*) обстрой Л.
ПрЪложсннЕ Л.
•) Вм. да T"fc'sv въ Л. стон понеж«.
й) Въ ржкописа: прлво».
’) ДумитЪ тс мал1н W ни' сж писани съ червено мастпло отстрани на НН) ДумитЪ лилГн,{С ни' липсватъ въ други,! прописи.
’) Вместо поср-Ьдн, въ Б. стон нор-кдц-fc, а въ Л. п!д’ц1и
446
ВЪНьбсНШН СЛШКЪНСКЫА БОукваре (кннгюуТа)1 *) ГЛА . КТО RU ПНСМ6НА СЪТКОрНЛЬ 6 , НЛН КН!ГЫ ПрИК 7) . ТО ВЪСН BfiTL И бВЪфАЕШе рек^ . сты Кюстанпнь фнлосюфь НЛрнЦАбМЫН Король , ТЪ Н ПНСМСНА сътвбрнль , Н КН1ГЫ пръвсль3) . II Мео-одТе вря его . еж' ею eqie живы нже сйГ внд«лн.4) II aqje въпроеншн въ кое връмд . то" въть н рёкл , гако кг ВрЪМбНА Мнхлнлд 1|ръ гръекл . Н КюрНСД KHAS А БЛЪГАрСКЛ li рАСТНЦА мбрАВСКЛ5 *) . Н КбМ|6ЛА , h'HASA БЛЛТЪНСКЛ КЮСТСЛА'). в лт® же б създлжл мнрл fSTX н трепе (6363—855')
10. — СлТ же н нн1н бвъты . гако8) ннде рётемь . Л Hilt Н* КрТ.МА . Такшвь рлзоумь Брлпе БЪ ДЛрОВАЛЬ9) Сл1.1 външмь . ёмоуже слава н уь дръжлвл нннъ н нрнсно \ къ ЕЪКЫ ВТК® АМННЬ10) : —
LIV
Битолски листове отъ XII в.
Така наричамъ двата пергаментам листа отъ осмоглш никъ, конто намЪрихъ въ Битоля. РазмЪрътъ на листове i Ii е 21X14'5 см., а на писаната площь—17'5X13'5 см. Пн първа и трета страница има по 30 реда, на втората—.‘И, а на четвъртата—31 На първата страница личатъ тегл< ни съ острие чърти, върху конто сж сложени буквенитЬ рсдонл, ако и не съвсЬмъ право. Има два почерка, отъ конто и i р виятъ е основенъ. Съ втория почеркъ сж писани само чстн|И реда на трета страница и други четири реда на четверга страница. Мастилото има ръждивъ цв4тъ. Само ирмос i. rd «ко по соухоу ходнвь и пр. на първа страница е писанъ <-ы
Думата кнггшч1а е написана съ чернено мастило надъ думата soy niuiii
»—з) пр'клежнлъ, прфложн Л.
♦) Изречението сж sw Tip* живы нж» сж' кнд-кли (н) се намира само Ш
нашия преписъ и въ А1.
s) мор* ска Л.
®) Думата Kwctiaa на това мФсто липсва въ всички други п|>< ним
7) Изчислението споредъ обикновеиата цариградска ера.
®) АЖ1 Л
9) Така и въ Б. Въ другитГ. преписи: длгк.
10) Въ К (Киевски преписъ) сж. добавени най-накрая имената u.i 11« численицитЬ и година 916, конто съвпада съ годината на св. Клим ни и Л смърть Кёрйль н б<Цтъ моу ЛЛ«додТ| . Гораздо . Кл,'линты . НдоуМъ . tl । Д Сака . AaKpFrli . л1? 51б'кд' (6424—916). Въ тоя списъкъ седмочнсш uiuiijM ставать осмина. Въ Климеитовото житие огъ Теофилакта тф сж и>ьр>1мЛ веднажъ (глава II), освенъ Кирила и Методия: Гораздъ, Климени., i luуЙД Ангеларий и Сава, а други пжть (глава XII) вмЪсто Сава стон Jl.iu|i> niM
447
плътно черно мастило. ЗаглавкитФ и петиятъ редъ на първа (граница сж писани съ ръждиво мастило и съ киноваръ. Листоветк сж доста пострадали, особено по краищата, и на М'Ьста писмото едва се познава.
Писмото на основния почеркъ е уставно, малко нЪщо пиведено над'Ьсно. Буквит-fe стоять доста разредени една отъ друга Изобщо писмото е неугледно и архаично. Писмото мп втората ржка — всичко осъмь реда — е по-хубаво, по-। жсто, съ букви въздълги. Изобщо взетъ, основниятъ почеркъ пппомня писмото на Добромировото евангелие, паметникъ отъ XI! в., писанъ въ Македония и издаденъ отъ В. Ягича (Evangelium iJnbromin. Ein altmacedonisches Denkmal der kirchenslavischen ' >prache des XII Jahrhund. Изд. въ Sitzungsberichte на Виенската Академия, томъ 138 (1898) г.) и 140 (1899 г.). Палеографски i iniMKH отъ евангелието даде и Лавровъ въ Палеографическое бозрЪше кирилловскаго письма. Спб. 1914, № 40—48.
Отъ палеографскитЬ особености на първия (главния) ПОЧСркъ бие на очи преди всичко строго уставния видъ на । исмото. Така, току-речи всички букви стоять на еднаква it t очина. БуквитЬ, д, з, р, х, i|, t сж вмЪстени въ реда и шиа по нЪкога опашката на ? и на р се спуска н'ккакси 1Яливо малко надолу. Само буква в се издава надъ реда дветЬ си рогчета, както и опашката на qi слиза малко |||Ч|Д> реда. Байрачето на буква 4 стой налево и не слиза | основата на реда Буква ж е сглобена отъ стълпче съ отдЪлно добавени странични жгли. Втората часть на к I се допира до стълпчето ( К). Първата чъртица на м стой Ькрпчена. Буква оу е предадена и като в. Буква ф е i1 дадена сжщо по два начина: ф и -о. Горната часть на vii нн у нее чашка, а чеперашка ( Y ) Буква го се пише по два «•Hina: ю и 01. ГолЪмиятъ юсъ се пише трояко: ж, ж, ж. ыкиятъ юсъ се пише сжщо трояко: д, л, а. Йотувани •ut (к, и) и к: не се употр-Ьбяватъ. Не се употр-Ьбва и t вместо нея стой винаги *. Буквата stao се пише г, упо-|| па е само веднажъ — 6въг« (имен. п. бвъга); вед-I. е употр-Ьбена и като бройка — 6.
Оть надреднит-fe знакове се употр-Ьбява съкратителна In Веднажъ е употр-Ьбена ". Н4>ма никакви придихания, । ударения. Препияателенъ или разд'Ьлителенъ знакъ има I единъ, двоеточието (:).
448
S^ "M&f Ki К ?
•XCf*5 0ZWWV Д^^ЙНКШ^
p-0N >^ЧЛЭТ?,4/! ^^^4V*|M4lF99 ff ' ° & к л л nix *inP o( jwsW г£ръ *
Jv^l< e н -а ^кй ’г 1M>кенн%Pz^-
ЖГ^адг^н>йЖТлЙ^>^Х^1^^Х^ ^Ш^кШ^ЙНЙйГ t-t Й "
й>* ff IS^H 'OX^ ^;FN ®Vf •.
i !
T iKf FJ^/VW, yi (?7 W -'fS&№ j
C *F >< AM>
и Wffiw' -‘:^r H 9 ri
да № Xfc^'> W^' »i #c-Hir
C»F^*k « ЙТГ> jjfr м’’0’к
X^’^ww k®fis* $«tfw Ш^шжШ л^Ж^’ “’^wJ^® ’ i
449
Въ втория почеркъ jj, р, i|, t удължаватъ частит-Ь си I и цъ и надъ рода. Освенъ това той употр-Ьбива и и.
Паметникътъ се отличава съ взаимна смЪна на юсоветк
I li poiierb стоять ту на епимологичнитЪ си мЪста, ту се «лм Впить единъ съ други, ту се изясняватъ, ъ въ о, ь въ е, К* тина посочва македонобългарския произходъ на паметника, |)*анто напр. въ думитЪ: волнъше, совытеплсннъ, темънъ!, IIMH,, лсстн и пр. Звукътъ и се предава правилно съ и; Ьдпажъ ъ» е зам-Ьстено съ ъ (мъслънлго), а другъ пж.ть е и шустпато (номшлъл). Тия два последни случаи показватъ, 1“|ц лнукъ ы се е произнасялъ тогава близо до ъ и то не bro дифтонгъ. Наречието кьссгда е предадено съ вссдга. [1.1мст11икътъ произхожда най-късно отъ XII в.
Отъ съдържанието на текста личи, че трета страница не е iniiiHd продължение на втора, и че помежду имъ е имало други irriiue. УнищоженитЬ или изтрити части на текста надом-fe-iikii било по смисъль, било като се водЪхъ по съответни сти-Lipn, конто нам-Ьрихъ въ единъ осмогласникъ № 343, отъ И1V и., български изводъ, въ ржк. сбирка на Църк. музей въ •||| нн. За показъ на писмото прилагамъ отъ първата страница ки рл |кка снимка, малко намалена. Срв. стр. 448. При печа-Bfir пи текста двата вида малки носовки (д, а) зам'Ьнихъ К к по оставихъ а.
Стр. 1.
та Б1|с пънъмн VT.Aipe к[ъ те-] БЪ прНХОДНМЪ rptlllHH. НЗБДк[л-] сине ПроСАфб & Б6¥НСАЪНЪ1ХЪ [съ-] >лдзнен нлшнхъ: нзвакн мдтн бжнъ теве келнудемъ: *—>«—»<—»«—»>
Въ сръ: Кцн: Кд: г: г': п£: а: «ко п[о] соухоу ходнвъ Иль* по еезднъ стоплм[н] гонители Одрлюнд: вьзнрлд то пн и л нобъдьнжд нъ поемь вопнтше Лдковенъ свътъ рлжснн унстдъ прЪБДБЪНДК смрътъ ВСДС ПЪ1 рд[з ] дроушнла есн унстдъ: оумръц|[ъвяе-] ныхъ тлея бцс Сладостна [доу-] хокноа нъзксно сръце мое.'—, до-] |.рихъ дълъ: т«мже мл са т[бвъ]
(и прски старим и изъ Македония
29
450
20.
25.
30.
1.
5.
10.
15.
20.
гже помнлоун ма:Къ рдзво[..] ъ плдъше са дшегоубныа : лъ-стна одръжнмъ крага посдоу[ш-] двъ: на ты np*YCTA* гже: сна сн оумолн: спсн нд ока*нън[аго] llp-f;VCT1;ll сн къ влдц*: м*[о ] стнвъно предъложн сноу своем[оу] II БОу ПрОСАфС: йпвстан просе* | сине: юка*нън*и мн дшн:'.—» П* [г] Н*стъ ста *кожс ТЫ ГН Б6 МОН [къ-] знесъ! рогъ: [в*рнъ1]хъ свонхъ блажс [оу-] твържл ихъ на камснн : нсн ов*данн* твоего]: БгАТЪСТКО ДН16ЕН0 нзъгк-бнхъ: пр*стжпнвъ ЗАПОК*[дн] тн гн: сладостъмн одръжнмъ
Стр. II.
[л]*НОСТНА ЗА*: НА МА тн СА CIICH мя Б1|с: Слднфс помъ!шл*а : п[р-] *ycta* гже: к тек* прнплддА: св-[* фА СН ОУГАСНКЪ: БЛАГОД*ТЪНАГО С-[в]*та: на мл проск*тн ма й|е: [с]трА1НЪНАГО ЙВЪТА НОМШАЪА хё н К Т6Б* прННАДАЛ: YHCTKH сн рлл|*: в-[ъ]зд*въшн къ сноу сн:: й мл>къ< нзбавн ма Многими грсхы: оуъзвено н-м*а сръцс мое: пр*тест[н]А* напас-т]ъмн Н Б*ДЪК ВЛЧЦ6 та моля: OKA-*н]ъна& НЗБАВН ДША мол: П*.* Д:
х МН* СИЛА БЪ Н гъ: Y6CTHA ОуБО цр]ккн: БОГОЛ*НПО зовстъ въпна-ф]н ЙЪ СВ*СТН ТНСТЪ1А О ГН ПрАЗНВ:
а к д*в*ств* (sic) yhcta* га рошн: с-рАстсн монхъ: н млъвл: н колени Н НАПАСТИ НА сев* понесъшн* КА*НАЖ МН ДША - ТВОИМИ МИТЪ-
ка]мн просв*ти въе* д*ла га по: Рд]сНЖТА ТЖ НЛ Др*в* ВНДАфС СЛЪ-н]це омрлтн СА СТрДХОМЪ: ТСМЪНЪ! нр*л]ъстн ПНЦ1СНА БЪ1ВЪШ||: СЛЪН||С н-
т
3 о
451
еза]ходАфе: все тварь поетъ та ecu: Оус]корн нитками сн прътстае: нзб]авнтн ма есъкоа напасти: ро-ж]шне земнымъ: присно дво . -]ад[.] въсе дела га пои:
Стр. III.
[а .]ъ тоуждаго воръца: boy тасомъ НЗБАВНШЛ : БГОВНДЪЦН АПЛИ : Повнндвыне са словесн: всел земл-А ПОВННОКЛСТС: крага мъслънаго: н (?) Работы льстивы»: слободитн: сла-вънн апдн: вождне въсемъ дшам[ъ] нашн[мь] (О БЛАЖСНА ВрЪСЪ: AOiBOBHA и верна преспевъше: силы весплъ[т] ъны.л Петре: и Павле вГогласна: нм-а же хъ разори лесть ндольскад: т[ех-] ъ мнтвамн мене раздрешн хе: Ъкоже не въместдфе сл слово- въ паь[тн] сл въместн: прнлтънымн оумъ: вц-е сненне: «ко блага ты евн: да верол [пр]осла Не: и: по законе Лун: преБлаженн: Какнлоненн: веди прнемляфн: цръ неродншж [. .] нне бсзкмна: и совьквпленнъ: в нем же не нз вАр[а] огни: нж дрьжжфомн достойно венлахя пенне: гл Крепость дръжлвънАН фнтъ: н орж[жн-] е непобедимое: крстъ хкъ нослфе: ап[лн] сллкънн оплътенне все поведнете в[ра~] жне н мнръ съпаслн есте похвально [слав-] Афе га понте: <2^ €днномыслъно о\[..-] ръневасте къ слънцоу не заходн[мом-] оу къ последънее къ сне выиоу: н Иобожн тобоа сненнемъ прем[. . -] II мнроу ПрНАТЪННЦН БЫ ПрОСВЪ [....-] в мнръ: гн по: JsZ? Вселена иоетъ сла [...] премножество воренне: еса ра ...] клаженн вашего тръпънне: м
Стр. IV.
сп:е ха ради плътнл прилете рапы: н желанъно под га понте
29*
452
10.
15.
20.
25.
30.
Пр«¥СТА« ЕДИНА къ : нд склт[«мь дс«] поунвда: единого сктдго родъшн-«: ОСВАфДЖфН вс«хъ: СГЫХЪ ГЛА г [т]а К«рНО УТАТЪ: ЕС6ДГЛ ПОАфб Д«ЛД П«: о : стрднествнъ (sic) владнуна: и £есмрь-THtii трдпезъ на горнн1|н: м«: внсокнмн «мн в«рнн: прндъте велнунмь: пр«вшедшее слово <0 словес» навнкшс: еже велпУАКфе: > [Н]ц«денн« ст«нн: лилъ твор«х»: хо-[дн]ти ХрОМЫМЪ «вл«ше са: прозрънне слъпъшъ: стрдстемъ нцъленне: ____]ДД€М6 мобами сн: спсн дша наша «]ко ХГЛЕМЪ Бжнемъ: ГОрЛфИМЪ опалимте лести: и къжесте върныхъ къ Б8: мж]уепнщ| нбнзреуенънн сисл достойно СЛАБНИ [вън]оуШИСТ6 СЛАБНИ: ВрА-го]у многок[азн]ивъ)а лъстн: м&ка-мн многим» стрдстотрпъцн: иск-оу]шАСМН ТЪМЪ БАСЪ ВСЛСГЛАСНО B-
Гав и въстнна славнмъ:'^ Гла а гн рилъ: възглашасмъ дъвце: рлун с-
а с вътлъ! о Клаус : рдун са КААденъуе н-
еиз ъуръпАемы: колъзни Скъ?л: р«ш-
еин е: рдун са дплоиъ и мннкомъ пох[вд]л[о
11: П«д: К||н: г: г': п«: «ко по соу-
хоу] ходнкъ Нз р]а[н]л|ъ|: ПО БСЗДН« СТОПАМИ
ГОН ИТ6Л« ОЛрАГОНЛ възнрдл топим?,:
п]об«днак п< поемъ въпнАфе: «ко [лрослАви <л|
......]фЪШН са бвъгл: Др«ВИЪ1М
LV
Битолски триодъ отъ XII в.
Този постенъ триодъ (тригтЬсникъ) нам-Ьрихъ въ I чО въ книгохранилище™ на Битолското Българско горищ агентство. Тамъ билъ донесенъ презъ 1898 г. з;к n»j други славянски и гръцки рукописи изъ околи 111 I 4 Състои се отъ 101 пергаментни листа, форматъ 27 I 'll по 28 реда на страница; липсватъ началото и края г ь || мото е уставно кирилско, прошарено тукъ-таме съ 'i.nn^
453
рщове. Съ своята графика, съ фонетиката си, която представя В (сходно време между старобългарската епоха и срЕдно-Вьлгарската, и най-сетне съ своитФ. глаголски редове този иметникъ тр^бва да се отнесе къмъ XII вЪкъ. Триодътъ I преписванъ въ западна Македония и отразява явни следи hth живъ български говоръ; поради това особено е цененъ L историческата българска диалектология. Той би тр-Ьбвало Д| се издаде ц’Ьлъ, като се проучи обстойно отъ езиковна а ннлеографска страна.
Нашиятъ триодъ не е прЪкъ преводъ отъ гръцкия ори-> 1лъ, а преписъ отъ по-стара славянска подложка. За това дочи и самъ преписвачътъ въ бележката си на листъ 54. В» глаголскит'Ь редове, пръснати изъ текста, може да се Вдноложи, че подложката ще е била глаголска. За м^сто-Лгнисването и за самия преписвачъ узнаваме отъ бележкитЪ н< следния, пръснати изъ ржкописа, обикновено на долното В*1 поле. Ето запазенит-fe части на тия бележки:
.... гръшпм Геюргне. кь Стльпепь баюдж1), пиша, к нм- Ерлусн. л. днь. де: помннннтс мс(не врлтшл) мои. I мп мрьзнсть ржушрмА. тн пиша: тн ид£ тн дежа вез Bin . . лпрл . . (л. 9).
I .... и ппн Гешргнеке н tint Геюргневе грлматнкн « VI11* ИВАНОВ . . . (л. 10).
В. . (Пн)кола Пнросокл СНА 6ЖС МН ДОНССС Й ЗШ1|А в днстькн. I !>. гс: '—а (21).
В . . . нте мд крае. по много сн кдко патнсл пофнж »М.1|1С ДЦ1С II гржво НСПДЬНТ. . . . (28).
IIoyY рдБь вжен Стднькое!. гё Бтлевь снь младсхспь2) помн-I" ... н ма сты‘ апле Петре. 81. ге пнса слднзн. дзь ри. граммлтнкь прсте . . . (52б долу).
1'1 Проф. Б. Цоневъ (История на българский езикъ София 1919 стр 210) Bl 41'Iciicto кк Стдктнк клюдл, което е много ясно въ ржкописа, на па слюда и обяснява, какво паметникътъ билъ писанъ въ куда ПП блюдо (синяя)'
Жр *) 1ухвата х прилича отчасти иа л, та думата може да сс прочете и Ш*|П> Може би, писачътъ е искалъ да напише името Младенк
454
. . . xapbrie ск Петрь. Нбань кобауь. а юзь larONica1) ни CATI. догде мн не еозьмжть трню. простите крас. кс£ на и ппа Гсюргню £5 Вжпн (54).
. . . Гб. НА ДфАНАСОВЬ днь. hi: Простоте БрАС М«11(1 Георгию: (63).
. . . . 'е тмо мое дровнмое. крвь мою пролнкжщ поржи. мон зд . (64),
(Го)вор| дшнце мою гръшнлю. 1ро мн желАешн сл.i|i« ДА КНДНШ1 КрАН КННЖ . . . (64е) IAKO Н КОрАБННКЬ KpAII MOpld iako и Болень зрАвне iako н «богь ПНЦ1Й, сев* н юд-кппиа, Помннанте МА А ВА БЬ. (65).
... а що сн патнхь & мраза весь, е ф'е. що ли ы зжб. . . помннанте ма Георгию гранатика а ва кь . . . (7П*),
. . . мона 5 Глнгоров1р. к. днь. гс. номинанте ж л ii I бь: — (77е)-
. . . «бь домове . . . нфешн . . ддсть (88).
Помннанте крае Ивана бмностнна зати. отн mi дашмм пръеоль н млтунце (9 О6).
. . . . Э€ IW?B-P+BUV9 + ЧР+8-8 l'J8: —
( . . . ж помннанте ма а васъ ьъ:) — (93 долу).
Покой н ры|1 н юдь заодно напнеахь простт.тс мя (*<> 4-
срещу лигатурата гр въ думата пр-БСТАВденм). Това покилЛ че името на буква и е било юдъ.
Отъ приведений бележки се вижда, че npenHCii.i'iiiffl на триода, граматикъ попъ Георги е билъ оть с. 11>иш Дебърско. Горна и Долна Вапа сж села, сж1дествув.111н| сега въ горнодебърската покраина Жупа. Попъ Г< казва, че писалъ въ Свети-Врачи (пиша 8 стыхь KpAVniil Село Свето-Враче се намира въ Кичевската околия, ииочЛ отъ Кичево; въ него сж запазени старински цръквиш i Ш югъ отъ Кичево, на пжтя за Битоля, лежи кичеш iitijfl с. Стълпъ (изговаря се Салпъ или Сапъ). Поменатото ш. /М лежкитЪ Глигоровци сега е непознато; ср’Ьщаме го пПиЯ заедно съ Свети-Врачи въ една Душанова грамота за и>|> Ulfl на ТрЪскавецкия монастиръ: ВрАУекы|ь н црьккь сшцЯ
) ИГОН1СЛ оть старая се, трудя се.
455
КрАУеве . . . поутемь оуз врьдо Глнгоров1|н ...» Глнго-ровцехь ннвые (Гласник XIII, 370, 376).
Отъ припискит'Ь узнаваме, че преписътъ е правенъ зимно нреме, презъ декемврий, януарий и февруарий. Узнаваме сжщо н за мизерията на тогавашното свещенство. Граматикъ Георги риботи въ нЪмотия, безъ огънь; той зъзне отъ студъ и страда оть зж.би. Донасятъ му този-онзи по н-Ькой заешки листъ, «и да пише своя триодъ; той е петименъ за храна и благо-сливя он-Ьзи, конто му донесли пресолъ и мл!чице. Но като »||(5равя всички несгоди, той гледа съ истинска непритворна радость да види края на своята книга и уприличава сносто очакване на туй на корабника, който чезне за сушата, ИЛИ на болния, който очаква здраве, или най-сетне на бсдния, който търси пища и облекло. Дата на преписването । е запазена, но ако се сжди по мрачната картина и нево-ШТ’Ь на българското Свещенство, ще тр-Ьбва да се пренесемъ ,ъмъ византийского робство, презъ края на XII в!къ, когато к?лабналото византийско царство отъ междуособици, отъ )слцгиозни смутове и богомилство, б-fe нападнато отъ сърби, щджари, нормани, кръстоносци. И палеографски паметникътъ отнася къмъ онова време.
Като оставямъ подробного разглеждане на паметника В неговото издание, тука ще посоча на кратко и въ общи чц)ти особеноститЪ на фонетиката му. Ср-Ьднобългарскиятъ Привелись се отличава главно съ особена взаимна см!на на )|пСовкит-Ь, основана на срЬднобългарския изговоръ. Тази гмйна достига до типичность главно въ паметницитЬ отъ МП—XIV в. Въ това отношение Битолскиятъ трипЬсникъ •риви преходъ между старобългарскитЬ и срЬднобългарски нметници: гол-Ьмиятъ юсъ (ж) въ него стой току-речи штаги на старого си етимологично м!сто и не се зам-Ьства fv д. Употр-Ьбява и трит! вида д. Ето за показъ н!колко реда:
ЖНТСНСКАА СЛАБА. СТС ВЗНСНАВНД-ЬВЬ. КрТНАА ЖС МАЙА.
I РАДОСТНА КЬСПрНАТЬ ДОСТОХВАЛН6 MHYC ОбЮрс. liptMtHb —
JtIMIIM. НА НВСЦЪ СДАВИ. Н ЛШ|« ПрНУТС сд сеспльтныхь енль. 1пМь жс с ними за нын хвн мн сд. ® твордфн сте. при-u IТНАА ТН панд' : •>
Мн а фе ; ка ; стго мка вефра пинас: вь .а.
ПТ о _
Вм по гл: । : д :•
456
О вода п'рбшшё гако свхв. нзь егнпстскд : »
Бгк ТА рЛУИТСЛ-Е 0С(Ор<: ВИДЫ ЛЮБОВНЯ ТА. ПСНЗБЪЖНОл. злпсньса. дшд же н тъло. н словеса похвлленнга. кзглдшлл. тн > Написано бо кслъннсм тн. Бгомрьскымь жрьтюг. НДОЛОМЬ. Л 116 БГ8 ЖНК8. pCYCIIO TH вм пожри MHYC. БГУ ;м приводит, Бывая.
Любовнж БЖНСЖ прнгвожь СА . . . (л. 4б).
Малкиятъ юсъ (а), като пази м-Ьстата си, гдето с и въ старобългарския езикъ, бива зам-Ьненъ съ ж следъ пала талии съгласни. Това общо ср-Ьднобългарско фонетично up.i вило тука е приложено само отчасти. Ето примири и замена: уядо, ^дуятшс, пежжфоин, стожфв, юставншж мл, БЫ III Ж, КОН1|& звмньТнк и др.
Битолскиятъ триодъ не знае йотувани юсове; въ ипп не се ср-Ьщатъ к, н, ге (твърде р-Ьдко), а само ж, а (л), е. Йотуването е е изразено само при ia.
Вместо ъ и ь нашиятъ паметникъ употр-Ьбява изоши<< единъ знакъ — ь, или ги изяснява въ о, с, или най-с< гн» изпуща ь въ отворенит-Ь срички. Има н-Ьколко случаи, г; < и» ъ още се пази, пр-Ьдимно въ предлозитЬ (въ, съгр-ынын t,
ВЪСПОНМЬ, КЪЗВвЛНУНМЬ, СЪ, ВЪЗЛЪН, Пр-ВКЪЗНОСАфС, СЪКЛШр! са и др.). Но че тоя ъ не е изразъ на живого тогавантп произношение, се вижда отъ многого други прим-Ьри, гд<1<1
въ подобии случаи и предлози ъ е изясненъ въ о, спорилн говора на преписвача; пъкъ сжщото става и съ ь, конто н’ изяснява въ с: со сдьзлмн, несоздлнап, дожь, BtHcifb, копир волень и др. НЬкои прим-Ьри, като взревнова, взпнхь, кздкнжи взмжфажфе, пръвзносн, ксп-бвантс и др. показватъ, че ъ | паз-Ьлъ началното си произношение, ако и не изразено i рн
фично. Тия прим-Ьри ще да сж се нахождали въ оригпп щ отъ който е преписвано, защото живиятъ говоръ па нр писвача въ припискитЬ знае произношение на ъ ь «ал| при tlbt и trbt, иначе той изяснява ъ въ о.
Ако гледаме извънтекстовит-Ь бележки
на препш
иа<4
като на отразъотъ тогавашенъ живъ български говоръ, тр 1.<>ц да приемемъ, че двойного число още се държало въ упогрМ
На две мЬста попъ Георги е употр-Ьбилъ дуални пмииИ форми: фо мн мрьзнеть ржуицамл или . донссе о» iui| в лнстькк.
457
Глаголски редове. Въ Битолския триодъ сж запазени глаголски редове току-речи на всЬки листъ. Глаголицата е писана отъ обиграна ржка, свободно, съ лигатури на м^ста. Това показва, че глаголицата била въ употр^Ьба въ западна Македония доста късно. Бие на очи преди всичко начърта-инето на глаголицата, което е см^сь отъ жглести и кржгли фррми Жглестата глаголица се отдаваше досега само на хър-пегскит-Ь крайща. Тука виждаме, че ж.глесто-кржглит'Ь форми in глаголицата се употр'Ьбяватъ въ западна Македония отъ прсписвачъ българинъ, чийто роденъ говоръ знае ж, л и вокализация на ъ въ о, на ь въ е. На стр. 458 давамъ гборъ на смЪсената глаголица отъ Битолския триодъ, успоре-Мпа съ кирилица, съ кржгла и жглеста глаголица.
Глаголски лигатури, употр'Ьбени въ Битолския триодъ
МА, ДВ, MY, W, АН, (?) АГ
(мил) (див) (мжу) (л) (лиг)
Ето всичкит-fc глаголски редове въ паметника, заедно съ |.ответенъ кирилски преписъ:
Iй л., 24 редъ:
. . . мене pi Бссллвне прътрьп-ккь 8 ь+егеиивэ *>э (н рлспдтне хе)
Ьй Л., 20 р.: иропов-ьл+эеизяз’-в чя-вйоив-рзе <—
(ДАЖфНМЪ въстннж)
11 л., 4 р.:
. . ХВАДАфб ВЬСПОбМЬ. ГЭЛЧРВЛ’вВ 8(ГОЬ+Л+Р8А UV8 '—.
(подкнгън страданнъ тн)
Л., 9 р.: |1ЛА«"8 ЛАФ-Р+ЛЭ (тъ ВНУНЛГО ОГНЬ)
S м
s и
SS
я о
Я И
о
о в
а: и ш а в
<т
а
л> £з 5>
S X
3
W
С н Л 3 © г £ 7! 1 Z US и я ст» За я я ₽з S» Кирилица
¥ S » V з 0D ъ V % см_ >Jx j»e 8 s> ф Эе W 8> * <€ ГЕ е- Кржгла глаголица
§ ю 1Г В м 45 3 JS 3 X я В4 3 ОН % ПЪ ГЕ Э< Лглеста глаголица
a а в “3 “3 аа 1x3 я & ЛР М §< Q °>> еге So СмЪсена глаголица (Битолски триодъ)
и: ф -4? 5 я 3» S 5 st £ п- S’ £ к - -s s X е- Кирилица
© ф 1 1 8 as Л 1 в» 'ч > & СМ ф ф Е « <; « е з- -е- Кржгла глаголица
CQJ ф 1 1 $ Ж S Л 1 Ва В Ва 1 —< й & Е <5 ? € 8^ е Жглеста глаголица
з: А £> оф<ЬЕо$: о; а <£ О С Г См-Ьсена глаголица (Битолски триодъ)
—
сл оо
Sa
Sa
Sa
CD
Sa
Сл
Sa
СП
Ol Sa
to to
&
to
to
to
to
Sa
&
Sa
Я] ®
Я 43
. to to
—
to
Я
СП
U4
. to to
X чз
© :.
о
to to
со
я
©
я
s’
©
ГЕ
ш
£
*
1
-Е
К
Я » St £ я г s’ Я
g Е
$ «
й я
я s» Я
а
гр
1
-8
%
и s’
3 оЬ см
£ s’ Я я
04 $ 05 Эе
«и
%
©
5
» W
Л г
м
3
©
Л
3
S’
я я ЯгТ3 s’ ”
04 75 ©
5 я
EV
«
ад
© ю
S
&
©
2
г
СП S to
00
о п Sa
to
И
Я
3 :•
X “
яз тз
т
я
uN
СП S»J
ГЕ
е
©
Я £ S’
3
S* 4s
* W
Я
й
Я
re
s’
§
65
о
§ Л
ь>
я о W н В5 о
3
л
а v СО i 45 W W
я £
СП
F
Р»
«3
я в»
! ю сг £ ©
ct
©
ф сг & I * 6»
л>
st
» <5 я Э Ф М
s’
8> СМ
*
гр eg а см
©
Я
и 45 ф « *
см
Я
а
£
«Е * i 1
S’
qp i
л
СЕ W ъ см
И я
я
S3
я
а $ 04
Э< W
ю
»
*
8
(N
Я я
5«
Я я
Я я
Сп
CD
460
40б л., 12 р.: . . . «унтелэ йл*ярлаэ€«э :• t> (де хд сл&влъжфс)
43 л., 17 р.:
. . . ПОТЬфНМБ прострътн
а«- л+ Еабэйоичр-в-р-взе алэмм’зм vahuja
(са. дд бжссткънъж оулоутТиъ ЕЪ-)
43 л., 26 р.-
. . . И СВШЖфА . . 5bbAfc3V-8 F9UU3.-88 > <-—» (гръхокъ потокън)
44б л., 16 р: . . . ВЪУНЪН ТН ЖНМ>8 ЙГЭЛЭЕ88 (^НН СПОДОБНН)
53 л., 17 р.:
. . . ТЪМЬ <№ШЭ W9А ЕАЯ,+8 ЙЭ9зЭ - <—-> (дше моъ бъглн сего)
53° л., 17 р.:
. . . ПОКЛАНШфЖ UB8 fi« Pb+V3VAb-₽9 «—>
(тн са прдвовърно)
54 л., 20 р.: . . . ТЪМЬ РЬвГ+ЛАОиЗ 8 РЭЬЛЭ-РБЖ-в fi<£ '—S
(прннадътс н поклон имъ са)
54б л., 19 р:
. . . ИКЛОННхЬ БО ДШЖ W33C Ч?»8 5ЬЬАЬ-818: «—4 (мод БЪ Гръхын)
596 л, 16 р.:
. .. едд клатеъ блн^ь не глэлвэж-а рьвлэшв 8 (плоднемъ прндешн н) 63б л, 21 р.:
. . . Н Ц-ВЛОВДТН Ж66 ТО<е JW+A€W8B3S,’8 : t—s (та ХВДЛАфННМЪ)
63б л., 25 р.:
. . . проте подвига сего н иръ
ef К?) 363 +ЛМЬ>8 ЛЧРЭ WITO8 Фвии-I-A Ь+ЛЭ - • • б (к. же аг дъ дво мтн тстаъ радо. .
461
64 л., 3 р.:
. . . (Ч?)ЭЛ8#8^,'в: ;
. . . (ВбДНУНМЪ)
64 л., 12 р.: _
... да «(кнд)вш8 Е+ ВЧРЭЭЪЭ Л+ЛгРАА > '—» (ншн ка своего ^аднм>)
66 л., последенъ р.:
... да й Л . . . . aw-в й€: с—> (пр .... нмъ са)
68 л. 13 р.:
. . . нж тын лжкавнънша сд«да дше. не
F3b+fe3)rc’?aV8 к* (поразоум«въ са) 68б л., 8 р.:
. . . ндАфа на водное мжтенне нмьже
Ж8ьв езелэпи-в йгеэг-в ;• «—» (мнръ сждетъ спсенъ) 71б л.» 11р.: _
. . . ЮБдасть im+шв аьэ жйьл« <—•»
(маши «ко млсрдъ) 75б л. 7 р.: >. его
. . . H подажь ГрТЛЭЧР-в ©Р»й<ГО-8 (ховъ ыпоустъ) 81б л., 9 р.: . . . К1.ЬГЭ R<ft>+V87i?-8 tro-e: «-—.
(рно СЛАКНМЪ та) 82® л., 17 р.:
. . . нсстрьпнмаго СЖЙВ€<5Ъ8»+ (ГОЧРЭЭЯэЭ : (сжднфа твоего) 84® л., последенъ р.:
. . . ПЛЬТНЫЖ
МЫЙ<№8 ЭЖЬ+^+Эеии-В . 3€ОТ88 ЙЧРАОРЭ
(слн омратджтъ мл . . жтън св«те) 8bfi л., I3 р.:
. . . мнне •РЭГЬ8АМ>8-Р-8-Р9Э: •—•. (непрн-Б;|||1нъиое)
462
88б л., 17 р.:
. . . трьнне НСТрЬГАЖ. ГЬА8»ГОЭеРР+%Э 8Ь8Э (пръстжннАго сисе) 896 л., 22 р.:
.... H; HGYAIAHHIA . ВА . . V-88 8&K4V8 W€ (ВЪН НЗБАВН МА)
90 л., 5 р.:
. . . НЗБАВН са -P+W8 WSASW-B Й€ (намъ молнмъ са) 91 л., 17 р.
. . . Tpi|€ елн-р-ь PSWBASB W€ (днил помндоун ма) 93 л., поел. 2 реда:
. . . пнте люне и пръвь: «—> w —
... >8 SS’J’hfl gW-88Jo-8 F3W€f АЩ1Э VA. .
(ъ МУНКЪ СТЪНХЪ НОМАНЪТб ВЦ . ..
.... ас ГЭЖ8Р+8РУЭ we + v+s-e се: «—» (ж НОМИНАНТ»: ма а васъ бъ) 95б л., 12 р.;
. . . ннкакожс -рэ @йл+е°}€«э : «—, (не (йСЛАБ(д)фС
96б л., 3 р :
... iako енледе ©кл+вговэе в :• (нъ ©ВЛАСТНА 11) 97 л., 3 р.: _
. . . НА KL СЛАВЪ ЬЖН ЭЛ&РЭЪЭ &8Ь<Я>-1> (единого млердл) 100 л., 6 р.:
. . . ПрЪН0А84.ШЭ€ £€ 88АЗЗС :• <—. (1:САШЛ; С.А СИЛОЙ.) 1006 л., 6 р.:
. . . ^HAUedP+ V3<ftA4>83 '— (на нмъ велънне)
101 л., 24 р.:
нже ве; матежА пофенне svb«m«©38 лэкьа (скръшъшен докръ)
463
Отъ гЬзи редове се учимъ, че съ глаголица сжписали не само чисти старобългарски форми, но и ср-Ьднобъларски. 1‘ьй, на 100 листъ четемъ припоАЯ+шзе й€ (пр'ВПгесяшж < а), т. е. ср'Ьдноб'&лгарска форма съ замена на а въ ж следъ* ш. Подобенъ е и примЪрътъ на л. 30: <?г.'ь+«эе«эе€ юкрлфЛжфЖА). Вместо ъ и ь употр-Ьбенъ е само единъ ,шакъ, именно ъ (-в), Буквата -ы е съставена отъ ъ ин (4а). Л’ол-Ьмиятъ и малкиятъ юсъ (эс,.«) не знаятъ йоуване; глицото е и съ е.
Важно е да се изтъкне и следниятъ фактъ. Htjo Пет-десеть стихири иматъ по една или повече думи, пис.ни съ глаголица. Това предполага, че служещитЪ се съ триода «наели да четатъ глаголица. Вероятно, въ н^кои моастири иь Македония глаголската традиция се е държал; доста Вено. Както се научавамъ, въ Македония е билъ намфенъ и |ругъ триодъ (цв'Ьтенъ) отъ XII в., писанъ съ кирилиц и г лакрица. Той ще бжде издаденъ отъ С. Аргировъ.
Ето преписъ отъ текста на листове 22 — 23б:
М2 дхомь нрт^р.л прркь Аквлк . . . грешил словесе. пчгдлше ГЛА. . . . БЛНЖЖТ СА ЛИТЛ ПОЗНАНЬ БЖДСШИ. € . . ПрИДе Вр-КМА 1ЛВНШН СА. СЛЛ СНЛ1: ТВО . . .
Двлнядесате есте твои скнптрл хе. УестпХь же прнемше. д-шингл постыла, та мимь мирно и нсьротно. сего до копир схраинтн : <—->
Оудрьжлнне велнкдго. родило б-к Слмьпсонл. гкргпкл створи. ХрЛБрЛ стрлплмъ. НЖ ПШЛНЬСТВН пръдаь. БМ. !£ломь имомь нноплеменннкомь. нл ржгь тгмь ;вн СА. БЛЮДИ YTO ткорпть WbAW+A ГЭЬЭ(ГО-8 -----ч
Ненлвнднмл рлБЛ. Исака врлтокн уръво (ворнло есть, не смисльно похоть, ллскрднм Брлшнл. негдрьжл-ннемь. вьсхотквь продлнь БМ И НС БЫТН СТЛр|Ш0МН. БЛЮДН Н6О YTO творить. ФЬАЧР-Р-ЬА ГЭЬЭОТ-8 : —
Свергни §вгрпе. велньллго продромл. нжлещж са В ПНСТМНН. ПОСТАфЛ СЛ крепко, тгмъ И БОЛц, ико же ре ккл. и^ь жтровж женьскж ннктоже не вьст блюди I v тто творить пофенне дшн
464
ДНВНШ& СА ЗДАфЕ АНГЛЬ ВОННЬСТВА. клко невидимы 22б по нашем» (»н;рл:ш | . . . . вн са дво бце. сгоже мн сне .... СПОБНТН СА. верно СЛЛВАЦ1Ж& ТА :
. . . (нр)мо: гла: д: Седлн вь слакс. ha npecionii БЖЕСТВЫ1С. НА (ЙБДА1|С ЛСКЬЦС. прнде НСЬ lipCKiJ Ill НЯ 1.1. н сисе впн»ф». слава хе сил* твоей гн :• «—»
Нмсаше слакнн. 8 ха дрь^новсннс. iako дри^н c»i|i< его. СЛАВНЫ АНДИ Др8ЖЬБЫ НЕПрН1А^НЬНЫ ИЗБАВИТЕ НМ рАздрАвшс стн мое ржкопнслннс - «-—.
Сесть свьтд с»фЕ мнровн iako же хь нлрстЕ. ciiia»i|h КО ВСА ВСЕЛЕН» 8Y£HHt|H. ТСМЬ МОЕ toMpAYEHOE ср||€ <111 npOCBCTHTE A8YAUH МОЛЕН 11 ВАШНХЬ • '------•»
СсТСТВО ДШ» МОЕ». <ЙБ8СНО рАСТВОрнТЕ. СОЛЬ САфЯ ^емнл. 1ДКОЖС хь нарсте. и teyehhe стос ckoiiya споен к грех А кроме ПрССЛАВНН '------»
Б llptntTAIA ДВО. YAYCKbi »7К1>. НЕДОИМСЕТЬ ХКЛЛНТИ ТА
Б(|Е. 11 к О ПреНДЛфА ХКАЛЖ . ВК» роднлл ЕСН. ЕДИНА ¥11А Б£^М»ЖНА1А • <•---S Не: н гл: л «—
С! Сгожс трспсфжть. АНГЛСТН BOH IAKO TBpiJA И БА. Iiotirn
;j свфЕНнн. и преллвнте дети, хвалите людне и пр
lloqiEHHIA ДАрОМЬ. ПрИДСТЕ верни 8МЬ БЛГОУССТНО. светит СА to СЕМЬ. МЫСЛЬ ЖЕ всехь. И ДША с НИМИ, по 23 ф£НН1Л бо времА иридемь и . .
НоБАфЕ СА 11АВЛ8. ВЕЛНК0М8 ВрА . . . СТОМЬ АН-ВСМЬ. ПОСТАЦ1Е СА 1АК0ЖЕ . . . ТОН. ХКАДНТЪ БО С Л «»' re ПОБНО ПОфЕННСМЬ н мтво» верно МХЖЬСТКОКЛ
(дети МА И (OYHCTH. ИОфЕННС YHCTOE 8UA НАИК I о и телЕСл Блговерно. утжфихь та Любови» вко (ол...у< ННЕМЬ. Н£8ДрЬЖАН11ЕМЬ. БрАШПЫ И ПНТС 1---------*
Ь Нко ЦВЕТА НА ПОЛНХЬ. ЖНТ1ПА tobpETb . . В ТА КМ VI
СЛ всехь САДНТЕЛЬ. воиемн БЛГОКХАШПЛ HCTOYII. ГОБЬЖХЛ»1|1|| ны. Бгороднтслнн||е : Нрмо: гл: Д -
465
p )KU ПрУСТиНЖ. рОЖЬСТВО В1|£ СПСЛО ЕСТЬ ТОГА |i) бн;рАз«емо ннс iiT.Kixc.uo. вселенжж вед вадвнже полире । И At : _ _
1Лко копа кы хь сись. въ мирное море вьвель есть. в^мжфАЖфе его. пръгоркынж води, еллдкиж твордфе стн аплн. гл понте ^овжфе. н пртв^носн «—.
Нл КЛМ6НН тврьдЕмь МСНОВДСТб хкж црквь нрЕслвнн жже пръуестнож своеж крвнж. нскипн сись илшь. стн анлн б ж^кь. вспевантс /.окллре. н прЕв^ . г—s
П^КЕСТНИ Дрн^н. ГНН А НЛН. ЖЗДИ еллвнн. ?д ны гръшныж прилежно мнте. постное се теуенне. ндмъ ке/ греха копулти. иостдфнм сд прнсно н при: «—»
...... вь двце (bchia) н/ь жтровж .... елнце праведное, естствомь . . темниж просвЕфАж еднньствомь. гл понте ^овжфе н прЕв^носнте '—•»
Пе: -о: гл: л* светоносна шблдка. во hi. же все кка. iako дожь с иксе нл ркно спиде, н впдьтн са на ра вывь нко укь ке/наул.лнйн. велнулемь вен мтрь. ба Halt шего унетжж —>
^аконодавцж постьнинж дглы гна грддсте СВЕТЛО ПОУТЕМЬ. MU ВЕРНО, дд достойно внеиь гвн поелкжыне. нрпемемь велнвиж ит;И1,л. приводАфе на мнне хи . г—*
Пофепне math есть велнклго Саионлъ. н Даниле уюднаго. иоложь прЕславно. н Слнсею мждромв. iiciiobe-ДПМА КРЕПОСТЬ ПОСТИМ СА Крае ТЬфНО МНЕ. ДЛ С НИМИ славнмъ СА (О ХЕ 4
Постомь на колесниц и. Нлнп в^ать бьё постомже и бнохь. жпвь есть до селъ. Двдь велики падь, пофь са Ki сталь есть и upEBbT прркь прркмь. енмь вен повнмь СД BtpilH .
Проскъфендмн ?лръмн кенгавшл словесе. не у стнжж тн жгровж в||е дко. wciiiaвшаго концм /емнйнл.. просвети дшл; мож. мрлкомь стрстнймъ юмрлуенж да пож и т. н. на л. 24.
Пългарски старнни изъ Македония
30
466
Ето фотографски снимки оть две страници отъ ржи писа, гдето има и гтаголски редове (листъ 22 и 43):
& кк ел ««'дав же^жк № & S К Ж MMirV »
F Ь - N F C Jlfc'l t k wtwjf
f АВЖГ O-
ндШ0|& м в H Ш HtA .•<#! t ГВ4 H^4 l^BiSb Wf C Tf TK а ИЛ ГИЙ Йч»|»4Д
П fl«B 8В1Д
^о<Ш1^4вн«*«с11ШФФ¥гб^|0Арл^ - ;E 4 to allA В пУст&т В ’ il« i|!41.
к Д С И 0 M b t|4 Г Г Л4 if НЧ* Й
46 h ^4 й Mil
---l#9i?i^^’TKSPH f
Wb fFBОn fl<Д4НЪБ bl -< rj 0 TM f АЛ F Аммколль- N <]
^^Ffv'js Jo a >
UM^04B4'Ht4
467
I M АЛ ЯНиькжне.
Дрдл п/jt» Д'Ь’ГН НГБ ЖМТН> *• |А^Я"1«4М’ м п зм» м ннг т о v ri тЗД.€ л t
нет О нр W м 8Т Н4' НЙ
<iv Д|Й «МРв* ^Ж-W И'
М’(Л!) ЖН ГНЛСЛЛ Y^t X ЬИМ П »^*®Т ляопоетитнед
'п г у <$’*4 «. -.(«» •» *>ЗхмДЬ<
“уга лк о к л ж ктшд«г уй» ч>ей?faM г ЛЛ6'/АК0Ж tn^₽pJte4Nkit<JWI4 ArtKOtfci^n ™
||Ы№^$ГД«<^ П • «•• • М=д:
емкДк ожк МТН-Ш *г^ НШ Лм^ j 4tTHCTM^TH«H<VfK*5l^
Н(пЛ€ТМНН0К^К>ЛН¥НДЛЛ-e -3 И?'
* '• • г ---
1«№Й -и г погMMctampy
В*>тм.^жд<|уи<Х4Л ]
ДШ^&гЙ4^т<*ЛДТЬ1(1Н1^|^|а<ЦН
^к^^Яод^нн^Г$<'ТЛ0:*й ’ <Я?'Н 8
'» ~ж- ’ -4- _______^Wai&bsr"
ох«ф ни им ны гтдор
VA0 СТ’НСПОКН’ОГ С J
' 1ИАв: .н; М’4; нииемтт
Г4 о еТц £ лл о е •’Мла^-ч.нфие-Й
30*
468
LVI
Драгановъ миней
Така наричамъ многоценния за старобългарската kiiidiii нина миней общакъ, писанъ отъ некого си Драгана и сьхрп няванъ въ Зографския монастиръ, № 55. Ржкописътъ с-състои отъ отъ 219 пергаментни листа, размер ь 19’5 х 13 см» Липсватъ листове отъ началото, отъ срЪдата и отъ крип, При втората си подвързия ржкописътъ е пострадалъ дем in, защото сж били прер^зани н-Ькои приписки. Влагата сжпк! повредила много листове, пъкъ и чов-Ьшка ржка е посетим на ржкописа, като е откжснала важни листове отъ пены
Минеятъ е писанъ презъ ХШ в., съ хубавъ дробен i« полууставъ, български изводъ, по 40—42 реда на страпппи Началото ва есЬки месецъ почва съ цв-Ьтна заставка. ВсЬни тетрада отъ ржкописа има по 8 листа (16 страниннм ТетрадигЬ сж нумерувани съ стари арменски буквени цифри, отбелязани на последний листъ долу на всЬка тетри ш Числата отъ 10 нагоре не сж представени съ два знаки десетица и единица, както е на новоарменски, гръцки л старобългарски, а се съ единъ знакъ, заетъ по редъ ofto арменската азбука. На 17-а тетрада е поставена славянок! буквена бройка зГ. Цифрата на 18-а тетрада липсва, клятв и три цифри следъ цифра н. Ето факсилиме на тия армепекЯ буквени цифри:
Интересно е да се знае, на какво се дължи товя л|| менско нумеру ване на тетра дигЬ: да ли то иде отъ писателен! слободия или пъкъ продаванитЬ бЪли още тетради пергамент* сж били въ ржцет± на арменски търговци книжари?
469
пткшил, л^Х4«-ч«ад»4?.«гд.5^Сд^^ r^Jjj
**дл¥^*«я.г*ктд->« *кс €тйГ «<ж.ж--
M2rrt»*«B«лв11^v/tblхн{( м»ялегф&я.до1ЗДИ»вд«4 ' BKMxr«yxm-js%YT<f rix^i e« titcp Ais-MO «чпггж^,.* л/Н^ны^кЯ иялПйнжег»
« »zy» пл^мч сч-h ял-Tgp ёчёлл (
«пЛ^уеммлд егДл|5лябадш»2^Н“* < ' ’;'.3^ фллу^в'л-'к- е«« S'».-? -*-
J/ireepMlti' H«Nr«ds-Tfb<- L- «ввЬ* , W
♦хА«^«адл »i Г*>ялш^ -nxj&emi
K€SftSt3Vi,n ^M'*Y “Vfe
#<*<*л^»жл««в»м«К r
_ ___«__
L T ^•жея<'^’**^* <’г*^Й<Л4<Р^ 'i^it,-^^.
»«c»4
Л чК—Л
Страница отъ Драгановия миней
470
* л • в»
Т &^АпвМягяЛ’.и^'вм^йв''«•?;л&’к ы мл да » ^вг'Ьииёж’-t г яW& г ал> а <« ж *55 адХ₽ л4 w Д <г т'М - и *«а ма ж. fjMstgi Мч0»вс*й*я?»вч>аол - агвч1«тг«шмл««<лечь»ж,д*«в ж и !♦»"»» (^лд и г~^иил нж^-js-w ыйнйо- йя’ждв«аж.вв гги»1««^г'Л.*1'1Гл^,'А- к'г^’-я^^кмсйусмйааФ - пика 'ЛЛ’»®*ЛЛ**лву#'ткК'4,ц^лг.«'» ия^лвумвллкч ^йёв4-кнм отглллаЛ^ижнс'плмготгме^Ь-отзь н«^;— «ШИКОИГИ К-б нит ВИ^1'«чгК5ЬНИН. «аивжв— whmwkmk’J й«лявахгТтл.Й4Т*льяигж<4ют^< -н-w«ti. 'Тают т *нг;&' JB' '"*~/т\ rj[ itwKatf. i.HY’S се л«м«мЬ -'АжДяи»Л*®*АГр»«’М€4 &£ ГВЛВ САСТ4 а и жи «7л»В11. A44SOT4OX inr/Jtjnw СЧ»Й ковтрт'жудв.'б-чг.л 1гм«*г. H(£Nw5#m>&M*U$W!k|(ii' »т'ижti жа мс&ммдоэдодкм- оты алаймжеий гвжджй A4'2Lj*^MS';w“!ee^^sf вМ •**•*#^4/
Wkrfrt«'<S«T «•ЖИ^вНЛвД^ЯМЙ (1й>ВЪ Ъ>Г1'*АЪк11НАЪ^»0Оу*м*лъ*Л‘». 4«йм,с1то**#>ш^о^л*|»й^ажл*-^ли<'»ж*3 с я»< йжж'отавт» *м Л* гг я kxtf fм мытлдъ
квжтаагадаач? млд-ае«г*»хия »₽«»&««»«- ймсж<^««к К мждл нздвгДОл-мжмнпежк.
«'•умйансгн нж^^м+нжеиагжлга.явммйвЖС____________
-----'юЖН litн</><:тг'в-нио клдкАмСХГЛ*N
«джн < а t ti ет я М ГГ н н сл ву Ж МП'от о> л Н11 д<иэ кл\ж ятьмм с ж t л л в жж д а м ч ял в|» д » ж ж,к<тм < <--й-(<ж*- н*Х*,<И-п*'жх_ *=•’ * -г*~~ -
*^»«‘*С»о0Я>ллллх-«дм» гтзо^е t-етвалЛт*н . ЙМЙ£*ер«»ла^«отисФс'ъж«1жеянгй'де{ил неже____
Гб'НЙ»й*жьа»га-»«(/ККЯЛАГЛИГЯ»’ГЧГь н tri»»sa т ч е ^"т* •« н * ш н нх v * аува^а^чгвка лч:аоаамл-нвкм'ч
~'~“ ~ ---’*’»« |» t МД Ж- ж ^Ж'Г V от от f de р ьг л.
н а в я д »ж> ж « « «у * « *-ы кв гтк к? ч ,*^,^5*п?***Л>*,К1<*Т1,*от^*«»ж^г*1^1'т*аа»отл па в«Й^в^ГМ« я^ЧГ»лЧ^иа^к С'гцу^л^вч,- riln жтн t л а а * * w **Л *'г*' нпапжчгнага мдоТд $т& >*®М^м™«пжянв»жч11Ж1^«1< ча-4- от»муп l**^«*6^iOT»Kf’*54»«JJ*‘ejb,r**'*** “* 1 kJ. Vjrt6K9&tiwirrr’*
АЯДЖМ ГКЕ5?i Е-»хд
Страница огъ Драгановия мппеИ
471
Т[»!чЛв>'ЖЖ*ЬЦЛ.1Г«А.- ««ЧГЖММЫЯНЖЯ^ «к»»еыа£«лл«м»5ада»*«*лг< пкДялая иггяемгчлгчлллееслеа^ ви«т'»яуй» г 4 <!“''хлл че ХГ Л ЛЛ.1ЧА в V ЛАЛ » ЛММ1Я х-кег»
.ian4fХ4л*«КМ»• • > J г »•
‘ В«ЖВЯЛЛХ»ЙШ ?« _ л5не м *<
а^ёп^пв* 1 маавяял я ачя»к.жиив*>М<Хжв,тий1«^1*1 НИ иГЛЛМГИАГСГЛГ.кв« »«»• лвл-i^aеллмлЧспнлЛлллИйЯ^ reyxM.jairtJut’*- и г*<д»ил-л1»лнелжял»у»ч"«"Ж^«А*-tttjKjiJх»к»зи.»»7гги«м«лм« НЯ.'Л1(ИЛЛЪ»О4'ГЛЛЦЮ
ttlUlM» ип^нт ?«ЛМПЛГЛ ЛП«Ш<«' rt Jr».»» лчелл-х * И к
• НАХПЧУвГГвДДНТ'Л'Л .IH4IMI >и»л;Г£П|ГФТ^»1Х«№* .';? г1е>»’т*,иек»г1.л«'*хг«1’*е»> х» »»»Не «ллп«уч?щ м -ь«ёв»ел» чечглт w я»^- вмд< т«м«1 я»леллв4*мчгжя» •Г^ЯЪ'гЛ* ЖЧ.ВвЛЛСАЛ. Я?Л I Ж МК1«»ТЬ»»Ы1ХлеГМЛ*'4с 7». gi п-яжпча*ЧкшжЛ1вл~я. нсъх1«Л^к?лгжв»*4г9М№И»М tjJik.-neitnf4ttt'мкв«г(я«re в«^Уиг1А4л*к1«.в,*гАу х'4-х»н»|»мл»(-г4гк-»uoBfnr-rti^je.ir»n4ttjStanSevf ~ ?. иничэив'^вго'гхх’влиллггшгв-в^л Hlff »’M£<au»Jb<Wr». ече мл-мгъ^емлажвеякма л. к 4-л ям-хмипа «лпД^А, ABL»'K<UtW «»х»««1 a-7fcB»»rM^<a*j>>'*Lft4W<r о» а пате «мпв Ась. Жжн’в’И^иИк”
И»КХК1Н»>вд»1|41 и1алг»»г wrjjrtx<ieeM-»3cZi*».> .-Ь»,Г*и"ГЛ»«»и-Ср1»Я1К-{г«,Г1Ш uS«A».XtaMW ^i'usinfeiMAVKttMK^-fcwA.viMBiiGг«в%даье.м^П»»>*4г ' кй.)^л-»|и»г»млм ьг»»®уел»йл »ум1л-»г'лел1*пиил5й^4 ’' l'8>!iUnn?«K»’fc«Ив'Ъ2-й^л4',!в4и^: ".:
Hneu^Wus влй’айГК.ад’А:
яек хл« «₽ и е.<«
(<ллм4.г_си
1М'г«длж»»&дшгг««л А*мЛ«*м*»54е'.1Й ®г«#чМЙ»<.:. v -
шбввяйг а
< граница отъ Драгановия миней съ проложно житие на св. Ив. Рилски
472
Палеографски паметникътъ се отнася къмъ ХП1 в., id роятно къмъ втората му половина. Типичната българска съгласна s (—дз) се употр%бява въ форми s, напр. SRi;3V, CTbsa и стъ§я, проздкокл, и др. ЙероветЬ често и-
смЪсватъ единъ съ другъ; носовкитЪ ’ сжщо. ГолЪмиятъ й< и. се изяснява често въ о, а малкиятъ въ е, което пока < n.i. че преписвачътъ Драганъ или преписвачътъ на по-раннпши ржкописъ на минея е билъ македонски българинъ. Ето и I. колко отъ множеството прим-Ьри съ изяснени йерове: Kfn. покъ, слмюутокъ, сог.такнлъ, ¥бстнка, темпнр, дошедъ пл реуъ, весь мнръ, вютецъ и пр. Йотувани a, t%, hi. н; ночи никакъ не се употр-Ьбяватъ, а само а, ж, а, е, но йотациям е означена съ точка или сь придихание отгоре имъ: а, а ж, л, а, ё, ё. Следъ смегчени съгласнн р, с, л, м, и, вм. ш и-употр-Ьбява с. Епентетичною л- често сс изпуща: земи, in земи, ш земА, нзкавеннё. застжпеннё, по всем зем1 и щ Титлата за съкращение е ". Преписвачътъ Драганъ тукъ там< си служи съ гръцки бързописни лигатури -или съ отдТ. Ill в гръцки букви.
Драгановиятъ миней е единствениятъ между познач и 11. ржкописни минеи, който съдържа тъй много служби и помепп на български светци. Прибавимъ ли къмъ това и особешп1> нотни белези, конто съпровождатъ нЕкои пЪснопЪния и конго ще да криятъ неизследванитЪ още старобългарски църкопнн нап-Ьви, ще разберемъ, защо паметникътъ е привличалъ ч i.il много любознателностьта на славянскитЕ учени, конто < л посещавали Света-гора.
По-горе, на стр. 233—234, приведохме запазенигh приписки въ Драгановия миней. Ако сждимъ отъ пришв ката на листъ 16б, гдето четемъ f cia слнжьа прткеденл ы гркцкы книгъ, трЕбва да приемемъ, че Драганъ не е бпль само преписвачъ на книги, а и книжовникъ, че той самъ в превеждалъ нЕкои отъ службитЕ, за да ги включи въ спои ржкописъ. За вещината на Драгана съ гръцкия езикъ спи детелствуватъ напр. и изтъкнатитЬ по-горе гръцки оспы ности въ графиката на минея. ВЕроятно на самия Драч .uni принадлежи и инициативата да се прибавить въ ржкошк • и служби на домашни, български светци, каквито сж служ битЕ на св. Кирила философа, на брата му св. Методпи, на св. Ивана Рилски, на св. царь Петра Български, на < и
473
Легка Търновска, на св. Михаила воинъ. Не знаемъ, да ли пнследната служба, тая на Михаила воинъ, е била превелика отъ гръцки или е била съчинена на български тепърва ||И пренасяне на останкитЬ на светеца въ Търново.
На Драгановия миней пръвъ обърна внимание извест-ниятъ руски славистъ В. Григоровичъ, който посети Света-typa въ 1844 г. Той откжсналъ два листа отъ службата ini св. Ивана Рилски. Азъ ги нам'Ьрихъ въ 1914 г. въ Ру-мшщевския музей въ Москва и ги фотографирахъ. Григо-|к1кичъ ще да е откжсналъ листове и отъ службата на царь llcrpa Български; часть отъ тЬхъ той обнародва въ книгата I Статьи касающдяся древняго словянскаго языка, Казань 1862, стр. 92 — 94. — Рускиятъ епископъ Порфирий Успенски, Иепйто спохождалъ на нЪколко пжти Света-гора къмъ сре-|дпта на XIX в„ сжщо откжсналъ отъ Драгановия миней гри листа, единъ отъ конто е отъ службата на св. Ивана Рилски. Успенски забележилъ и службата на царь Петра и Лиародва часть отъ нея (Второе путешеств!е. Москва 1880, rip, 190 сл.). Следъ смъртьта на Успенски, заедно съ него-шно книжно наследство, въ Петербурската Публ. библиотека чнпаха и тритЪ откженати листа отъ нашия миней, конто м съхраняватъ тамъ подъ знака Q. п. I. 40. — Рускиятъ >рхимандритъ Леонидъ, мирски Кавелинъ, при своитЪ оби-Ншлки изъ Света-гора въ 1859, 1866, 1868 г., се запозналъ Ьмщо съ Драгановия миней. Той се оплаква, че нЪкой варва-|ишъ ощетилъ ржкописа, като откжсналъ листове отъ служ-Мта на българския царь Петра: яВырваны варварскою рукою любителя, а вмйст-Ь и губителя старины" . . . (Славяно-<г|>бск1я книгохранилища на Аеонской ropfc. Москва 1875, рр, 64). Леонидъ обнародва цЪлия месецословъ на Драга-111>ьия миней и печата нЪкои отъ стихиритЬ на българскигЬ рпггци, безъ да спазва обаче правописа на ржкописа (Пакъ h’liMb, стр. 53—78). — Бележитиятъ руски славистъ И. И. Срезневски, ако и да не 6Ъ пжтувалъ по Света-гора, 6Ъ се I (училъ за ценния Драгановъ миней отъ Порфирия Успенски и отъ Леонида. Въ книгата си Древше славянские памятники юсоваго письма, 1868, ч. I, стр. 120—123, ч. II, стр. 344 — 347, мЯ1 съобщи за ржкописа и печата извадки отъ него, по ВелсжкитЬ и по откжснатит’Ь отъ Успенски листове. По-litadio, въ своитЪ СвЪдЬшя и зам-Ьтки, № LXV1II (1875 г.),
474
стр. 403—429, Срезневски печата месецослова на паметпик.1 и извадки отъ службитЬ на св Ивана Рилски, св. царь Петра и св. Методия, водейки се по бележкитЬ на Леонил и и по две фотографирани страници. — Презъ последит! години на XIX в. Драгановиятъ миней осиротЬлъ още < i. шесть листа, конто била задигнати, вероятно отъ нЬкпй русинъ, и пренесени въ руския светогорски монастиръ I и Пантелеймонъ. На тия откраднати листове се намиратъ слул< бигЬ на св. Кирила и Методия. Въ 1891 г. листовегЬ били въ Св. Пантелеймонъ. Т-Ь бидоха обнародвани отъ проф. А Ив. Александров!», по-сетне епископъ Атанасий, ректоръ ни Петербургската Дух. Академия, въ PyccKift Филол. ВЪстник т. XXIX (1893 г.). — Когато въ 1906—1907 г. и азъ полк> бопитствувахъ да видя българската старина, тя действителпо бЪше вече доста «разбита*, но сё пакъ паз^ше по н1чпп отъ своитЪ съкровища, за конто съобщихъ въ първото или. i ние на тая книга. По-късно се снабдихъ и съ фотографски снимки отъ цЪлия запазенъ ржкописъ, конто, допълненп < i, преписи и снимки отъ пръснатит-Ь изъ Русия листове, мн дадоха възможность да обнародвамъ по-горе службитЬ пи българскит-Ь светци. — Въ 1913 г. Драгановиятъ миней привл-Ьче още веднажъ вниманието на рускигЬ учени. !< гава изл"Ьзе сборната книга, озаглавена Зографскш трпфп лопй, со статьями А. И. Соболевскаго, прото!ерея М. Ли сицина, прото1ерея В. Металлова и А В. Преображенских। Съ приложешемъ шести фототипическихъ таблицъ. Спб. 1911 Въ тая книга се обърна внимание отъ специалистит'Г. ин нотнитЬ знакове, конто на мЪста пъстрятъ ржкописа и конги сж наследство отъ н'ЬкогашнигЬ български църковни ме. лодии, известии и сега въ Русия съ имената „болгарски' нап-Ьвы, болгарсюй распЪвъ".
Драгановиятъ миней даде обиленъ материалъ и за ии> шата книга. Освенъ припискитЬ на Драгана (вж. по-гнре стр. 233), отъ минея печатахме следнит’Ь служби: на св. Кн рила философа (стр. 296 сл.), на св. Методия (стр. 300 сл), на св. Ивана Рилски (359 сл.), на св. Петра царь български (387 сл.) и на св. Петка Търновска (424 сл.).
475
LVII
Изъ житието на св. Сава, написано оть Теодосия
Сръбскиятъ светитель св. Сава има две жития — едното отъ ученика му Доментиана, другото отъ Теодосия (XIII—XIV в.). Нгорото отъ тия жития, отличаваще се съ своята отм-Ьре-п<)СТЬ, живописность и често пжти съ фактичность, съдържа । иЬкои данни, засЬгащи българитЬ. То б'Ь обнародвано, по преписъ отъ XV в., отъ Даничича въ 1860 г., само че той погрЪшно го отдаваше на Доментиана. Освенъ неиздадения Хилендарски преписъ на житието отъ 1336 г., освенъ Рилския м др. по-нови, въ Д-Ьсновския монастиръ нам’Ьрихъ другъ преписъ отъ началото на XIV в., следвателно единъ отъ । пй-старигЬ. Съ Даничичевия текстъ той представя една и скща версия, съ малки стилни различия. Ржкописътъ е зле |*пазенъ.
Тукъ привеждамъ извадки отъ тоя ЛЪсновски преписъ, гносеши се до българската история, именно за царь Калояна, 1 СтрЬза, владетель на ПросЬкъ (сега Демиръ-капия на Илрдаръ), и за последнитЬ дни и смърть на св. Сава въ бьлгарската столица Търново. ПокваренитЬ мЬста на текста допълвамъ въ скоби споредъ изданиетО на Даничича.
Хтсрь 8Б0 Стр^зь на(рн фамилий. и здоимьнь, нь лгоронъ (сы) ffi кльгар кьпе страны црьскаго рода (сы), ужи к л но сы', Каломаша цра ^агоркаго, (ег)о же глю ибн сты Дн-митрнк. Ть бо Ка(ло)пнь црь загоркы побить се, н многыхъ (ра)доБь грьскыхь, по к’сен Т’ракы нн'. н по всей (Ма)ккдонын рцорн, тьгда бо ф’рнгомь (||р)ткию1|нн' Костаднновь гра при-дръжецин, н не побол'БЕ1нннмь ю разоренын (npoYi)H градовь' шоже н не свонхь пом(ышл1аю)ф1нхь, ть же писгьхь н бс^ь номоф’нн (окр-фтан: ра^араше б се же <6 са выкагемо (выЕа)ше, ирпде же сь многы'мн снла(мн гако)же Спнахсрнмь др«клк НЛ бжнн' гра, на кран ^ем’ле правослакнгемь слокифй се бго-Храннмнн', велнкын гра Сблинь" на Syteo велнкомннка стрто-нос'ца Днмнтрнгл. кь нгеже н ттьннге гёго мофн, миро нс-ТАУаюфе дежетъ. (Калоянъ, като искалъ да разори и Солунъ,
476
както другит-fc градове, св. Димитъръ забранилъ града, ti) кнпно же сь прншьствн гемь кь грАД8. бжннмь свдомь.
искинк. вь cpqti ceoicub, сьмрть прнюмь, напрасно ckoh'ya сс (Изплашенит'Ь отъ св. Димитрия български войски искали да с разб^Ьгать, но, като не искали да оставить царското т'Ьло на пору гание на солунскит'Ь граждани или на звЪроветЪ и птицит!. lipHIUblU6№ же снлн ... СЬ СОБОЮ мрТВА 1|рл ПОНССОНН. Дльгаго жс рл пяти копире сс втрови юг рл/рт^лкшс, »* кыш ТрИПА к’сл H3bM«TAB*UIC н тъло кго присолив* UIC ВЬ СКОП ДОН6СОШС.
Ть же вышереепын Стризб' по вмртвын цра Наложил й прыемшлго 1)ртво Борнла 1|рА гоннмь биашс, iako вжиы црсвь вен ее. Бь во и ть Готннь, Стрьзб глюмыи. мажесткош. 8ДНВ Л1€НЬ МНОГО. ТОГО БО рА IIAYC И КЬ ЗАВИСТЬ ВЫП Г II сьмрьтнк' НСКАХВ ДИНО КГО. B0IAX8 БО СС ДА НС ЮНЬ КЫ|рНК К (ОНЬХЬ ВБНЮТЬ, М 8Б0 ГОНИМЪ Й IIИХЪ. Н ЙН8Д ЙГНАНЬ Ш Н НС ИМИ ГДИ ПрНСТрАНТН се. ПрНБЬГЬ БЫ КЬ БАГОУЬСТНКО! Ill келнвомв Ж8НАН8 н слмодрьжц8 Стсфинв .... Прежде «• ТОГО. Г(|>МЬ вьз'мог'ШНМЬ, Н мног(мнхь) ГрАДОВЬ грскыхъ, П1И1 же склзлхо" пветыхь и везьпомофныхь (бвритыне. ii npbicM iiii дрьж(лхоу ть) ВЬМЬЦ1АХ8 ЖС Се Н юкртьны'хь ГрАДОКЬ С6л81|(\) н (Вхрндь прьдрьжефв, влгоуьсты вы же €тефл(нь) нькы i. ВЛАСТСЛЬ ЗАГОрЪСКЫ ХЪ нже ТЬГДА грАД(с) пр1 дрьжА хн. кь семи СтрЬ38, ГАКО КЬ С8рбн(ыкоу) 1|рСВ8. II ССБЬ БрАТ8 НрНКС1|К нже н сь' грАдокы (кь Н1с)м8 присвоите се. II npi.KT.ie жс гл ГрА №д(ннь) ткрь, ПрОСТЖЬ иарн 1|А№МН СтьфАНОМЬ (кь)к< III. бы. давше 1ем<> вонскв свою вь пом(офь) н самь помои. ICM8, Н ВТКрЬДНКЖС Н ю(госпо)днкь Др8ГА сект Н БрАТА IIM1.III 8Д0СТ0НВЬ. ПОМОфЬ KCAK8. Кь'жО К0М8Ж0 ЮБрЬТАТН. (О СЫН. 8В€1|1аК*ША. Н дрвгы'хже ГрАДОКЬ' Пр(немь) Н ЛЮМН 8МП0ЖНК <1 знААхн бо leio zaropipiH л(юднге) н прнхожахв к iiicmk мнот Хоф8 же ЗЬ БС38МН1С КГО СКАЗАТН. ЛфС Н ИДЛЬЖНМЬ IIOKT.CTI
М ного ВБО рАЗ ВОГАТЬВЬ IAKO р€фН (ОНКМЬ ПОЕНО 81101 II БТЛЬСТЬ И рАШНИрЬ КС38МН1СМЬ. Н ЗАБН БА. ВЬЗЬКЫСНК <С
477
ВМОМЬ. ВБНН1|А БО Н НЕМЛТН ПрЖС Н НС КрОТКЬ Н 36ЛО И БЕЗЬ-YbCTHBb ПОКАЗА се. КтврьДНВЬ БО С6Б« ДОМЬ НА КАМЕНИ, КБ вышерёньномь Простл|т.. йже камень ть' н з-ьло высокь, пко ДвЧсТС СВЖАНЫН. Н БОЛЙ\ ПО ННм'жС ПрНА«ПЛАЮф1Н се риКА к. Т£КВф1Н ВЕЛИКА ВлрьДАрь НАрВЦЛЙМНН, НА ТО ВБО КАМЕНИ дръвнгемь по мости вь позорнфс свою сьтворнн. КьНЮГДА ЖЕ кеселнтн се беше юкаан'номв, прястдолше впивай се мрзъко№мь ТОМЬ Н СЬМрТНОМЬ СВДНфН. играй Н ВЕСЕЛЕ СЕ, ВЕСЕЛНК ЖЕ ИГО сьмрть БИАШС YABYA. Н ЗА МАЛВЮ БО ВЫНВ СЬГр^ШЫНАГО. сьмртню шсвжа'ше. Н ННЗЬ КАМЕНЬ ЮНЬ СТрАШННН внсотою Д ПОЗОрНфА ЮНОГО ИНЗЬрННВТН ПОВЕАТеВАШЕ.
КьнЙГДА ЖЕ КОГО ННЗЬрННИАХВ, ВЕССЛЬ БН К HIEMB ВЬС-КАНКН'БАШЕ. БЛЮДИ ДА СН КОЖИ НЕ НСКВАСНШЬ. ННГД-К ЖС БО ТЬУНЮ ВЬ САМ8Ю plKB ЮНН ПАСТИ БЪАШЕ ННЗЬВрКЖСн'нОМВ. II АфЕ КТО КОГО СВОНХЬ НМЪЛЬ БН, ИАН YAOB«I|H БО№фН1Н СЕ БА. ЮБЬХОЖАХВ ЮН8 р-ЬКВ НфВфЕ. АфЕ БН ГД* ВОДА НЗЬВрЬГЛА, ПКО ДА ПрИЙм'шЕ. YABYK0M8 ПОДОБЕТЬ ПОГреБСННЮ, Аф£ АН ГД* КЬ ГЛЬБНН* ДрЬЖА БН БН. ТО рыБАМЬ ВЬ СН«ДЬ БЫВАШЕ. Сн||Е БО ПКОЖЕ рЕКОХО. ВЕСЕЛИЮ НГО СЬМрТЬ Б*Ше YABYA. €Н1|ЕВА (|Г ТАКОВАГО В Н№ГО СЬД«Ва"х8 СЕ. НА СВОЮ БО Кр«ПОСТЬ, II ВЬ ТВрДННВ ВЫ СОКАГО КАМЕНЕ КАМЕНОВМЬНы', И НС НА БА ВПВА CCBt pc. Н КТЮ № ИЖС Ю ЗДЪ МЕНС СЬВрьЖЕТЬ, НЕПОМЕНВВЬ ЮКААНЬНЫНГ КЬ ТАКОВОМВ рЕНЬНОЮ поню'же БЕСУЬСТНВЬ КСН ЗЪЛО, и пр’взорь срцА твогего възнесе те. Вьзвнзаюн хрл свои на ItllCOTB. Н КЬ Cpl|H CBOICH ГМЕН КТЮ МБ сьпрьже. “ЛфЕ н пко юрль ВЬЗНЕССШН СЕ. н срт. зв«здь гниздо створншн. н ю твдв ।ькрьгвть те глеть гь: >
€н' НЖЕ ели 111 С ю Н№МЬ БЛГОУЬСТНВЬ! СтефА, СКрЪБ-МШС ll СВ«СТНЮ БА БОЙ се ЮСБЖАШЕ СЕ, ПКО ТАКОВААГО ЮНЦА свер«-ноимна. ю сьмрьтн сп(а)с ша вьсхрАННвша же н югосподнвша. вь мръзостжё Н №ЖЕ КЬ HIEMB БрАСТВА ПОМЫш'лПШС, МНОГАфН ЖС ПОВУАЮН ПНСДШЕ КЬ Н№МВ, МОЛЕН Ю ТАКОВН HpftCTATH. Hb 1АКОЖЕ Соломо СКАЗАЙ ГЛЮ. ЮБЛНТАН МВДрАГО Н ВЬЗЛЮБН ТЕ. всзвм'наго же Н ВЬЗНЕНАВНДНТЬ ТС, Сн"||Е н ть по истина
478
сезимнын лювефлго и вьзненакндъ вся бо гаже кь нгем8 Стефх нова, вь завн положи, и йбллгодътн не вьзьвлагод-вть, кь Н№М8 БЫВЬ, поправь Би ЗЛПОВЪ БЖНЮ. КЛетКОПр'ЕСТВПННКЬ БЫ и еь'лскою вратотворенню продвнд'вкь, йвижс сЗ niero лю бовню, йстипн же и вирою, зависти же и злобъ ра быкь и вестрашнгемь вжнгемь растьлнвь дшю свою (Следватъ реторичин излияния противъ СтрЪза, загдето се отметналъ отъ сър бигЬ. Стефанъ провожда брата си Сава да го моли. Легенда । посочва какъ СтрТзо бива убитъ отъ ангелъ) гако гетер ь юноша страшь, €авбмь ре повилъпь, на спефа ме прнпа, нсхытши. мь мои промьуе нмь вьнвтрьнгаа мои скоростню же великою Саки зватн, вс« о^мндгень нъ молгаше, тёкифен же притекши, и юшьшаго стго не йкрттоше, тако бо и 8смотр|'н бь. гако не (Обрасти се нс цългаюфаго и тако страшномь стенании и внм8ю. юььдрьже срунию газв8 тон нофн напрасно нспистн ДХ»>.............
(Следва за плтуването на св. Сава отъ Цариградъ пре и, Месемврия въ Търново, при АсЪня II) (О Констан дннова же гр? пакы' вь коравлн подвиь" се, на ^агор’скню землю, морон. шествии; твори, хоте видитн свата свогёго, Деанга црга загорсьа!. сего во дьфн, за Владислава кра посагъшн веше. Иршде же вь гра Несеврь. и кь' ренъномн Асаню пославь. свою ki.i късты прншьствн'ге. царь же Благороны'хь слить свонхь, и гь своими пославь комн, гако сь в’сакою ноуьстию, стго, н <к нотр-ввл мн его й морга подвнгн8тн. Прншьш8 жё стми, пь град Трь и окь, и цроу 8срътьш8 и и лювьзно того при нм ши, трьжьство же велико ю прмньетви его створ*Ш8, и кь свонхь топлыхь подлтл, нлстогефсге. ради стиденн, пргвы'ватн мин HOBeaWiua Ск-ктломи же и великоми npa'^HiKS, boctkihaio Бгога'к’люннга, пришмни, црь, и влжньньТн (юлкимь impi лр хь, нртшоунтлюфе стого новелъша геми, вь наввернге Kio гаклкнига', слвж'вв стню, сьврынитн, вь оутрън же пакы iiarpi apxoif. такоже сьврьшптн, стын же цра и патрнар’ха, поели шавь, и кь нлверн1е Бгогаелгенига. стоую сл8жбо1{ сьврмнаи
479
Св. Сава гостувалъ въ българскит'Ь дворци, а царь АсЬнь II изл’Ьзълъ на ловъ. Гостътъ, като заболЪлъ, проводилъ учени-ЦитЪ си да си идатъ въ Сърбия. Той се поминалъ въ Тър-иово, на 12 ян. 1236 г. ТЬлото му било положено въ мо-пастирската църква Св. Четиридесеть. АсЪнь не заварилъ въ животъ склпия си гость и сродникъ. Следъ година време краль Владиславъ сръбски дошълъ въ Търново и взелъ, не следъ малки молби, останкитЬ на св. Сава.
LVIII
Сл1пченски поменикъ
Поменикътъ на битолския монастиръ Св. Ив. Предтеча (Продромъ) отъ XVI-—XVII в. билъ занесенъ въ Русия отъ В. Григоровичъ. Сега часть отъ поменика се съхранява въ Одеската Унив. библиотека, № 40. Писанъ билъ къмъ ср-Ьдата на XVI в., както личи отъ запазенит-b дати. Отъ по-стария иаметникъ ше да сл били вписани въ новия имената на виднигЬ 1ГЬкогашни ктитори-дарители на монастира, но, за съжаление, отъ тоя списъкъ е запазено само началото, гдето се поменава царь Михаилъ и неговата царица Теодора. Ако да не бЪше казано изрично, че Теодора е била Михайлова жена (црц8 ег<о), йнхме помислили, че става дума за прочутата Теодора, въз-становителка на православието, жена на Теофила и майка на Михаила III Противъ Михаила III говорятъ и обстоятелствата, че неговата царица се е именувала Евдокия и че въ негово креме Битолско се е намирало подъ властьта на българския сподарь Михаилъ-Борисъ. Логично би било да се допусне, че Михаилъ въ поменика може да блде тъкмо българскиятъ вла-дЬтель Михаилъ-Борисъ, който съ помощьта на Климента (>хридски усърдно ширТше християнството въ Македония Това съпоставяне обаче се обезсилва отъ името на Михаилъ-Борисо-кита жена, която, споредъ бележкитЪ въ Чивидалското еван-лие, се е назвала Мария, а не Теодора, освенъ ако по-късно Борись не е ималъ втора жена, Теодора. Най-в^роятно е, че търсенитЬ ктитори на Сл”Ьпче сл били Михаилъ Палеологъ (1261 —1282) и жена му Теодора. Императоръ Мих. Палеологъ у правилъ дарения въ 12 7 2 г. и на Охрид ската архиепископия.
Сл'Ьпченскиятъ поменикъ е много цененъ съ имената ил дарителит'Ь и на селата и градовет-Ь, отгдето т4> ид'Ьли.
480
За съжаление, Григоровичъ обнародва отъ него само списы и на селищата (Очеркъ путешестейя по Европ. Турцш изд. 2 стр. 177—181), а личнитЪ имена изостави. Отъ запазениil въ Одеса части на поменика тукъ ние обнародваме 1) упли ването за ония, конто биха желали да се вписватъ in. него, 2) решението отъ 1544 г. какъ да се прави помет, на покойнитЪ монастирски братя, 3) напомнянето отъ 1548 i да се съхранява монастирския църковенъ имотъ и 4) беле ж кигЬ за направени дарения на монастира.
Поменикътъ е писанъ въ смЪсенъ изводъ, въ начали') > съ употрЪба на ж, А, ъ, к, а къмъ края безъ ж и а.
Полдник* йже но.ииндют са оусъп’пии (й уотФфИ въпн СДТИ СА ЕЪ СТЫ 110/иФнИКЪ:
Поено же е въсФлъ уотефил1Ъ къписовдти са въ с гы по<мФннкъ съи и об'фникк бытн желде тдаошнй вагъ й прнчсстникъ бытн кышнгаго снопоаожсн!д. й оного нсизрсииаго кссел!’д. й стые й жикондче'д'ные трце екфтю, бск’йфати са, racirk» же й чтнФе, гако дд йже тджо и воуде възддше. и же (-)*ко нс кйдф ни оууо слыша, й на ерце члкоу не възыдс. Сй оуво лей бцй й вратга възиражфе, гютъфнж са дФаи блгылш тдлсо ндпйедти са нослоуп|дн1С тръпФннд<ъ. лгатвалш и сдгЬ рснёс.иъ. къссгдд днк й чд соу воудер и подсиндкфе и кФ iiiiJ вагк жсадюфе поено же й д ре нд тдкоко приложитъ въ .ио ндстнри. уотсфе зслслънн и таФннылгъ. и в кскорф iioi ы БЛЮфИ коупити НБНДГО оного н нейжднвоуфдго ЦрТВ1Д \к,1 дд къписоуеот са коупно й ты равно въ полгйникъ. и дд и под|*кноуютъ й по сълфъти до вФка ’Яфс ай жс кто yoipir къ животФ ндписати са и да къ мондстири сс'ад иди кино грддн. или съеоу црковныи. йаи что аиво поено здпнедпюу тъ'клю дд сс здписа. Яфе ай же, колсоу сайчит сс лшого потрВднкшоу са въ люндстырн йди врдтоу Йди Н*Ь/1 ц8. 6’1 II I II къ йноу стрднй. Й ТДД10 СКОНЧДТИ СА. тдковы нФ 11011110 въписовати: "Яфе ди жс нФкы бФсое’скыл1Ъ здкйдф|ие,иъ воудст сс рдзаоучи w /абндстирд й йндс се прФстдви1. л коуд/ достоинъ полгЬнд дд в нд рдсоуженТе оцд йгоулннд и йг. ш С1др\д й въеего врд'стка. д не по пристртсю ко 'л<оу. Ерл и.» еднкд се прфставдга1оть въ .яонлетирн дд сс въпис8ютк, йдии,и погрЙЕдЮт са: Яфе ай кто Дръ'знстъ въпиедти се сл и к йай би а йлй л<тръ йаи кого w сършдникк. БеспокелФи1л
481
ЙГОуЛЕЕНОВД Й ёклкмр'уокл й въсего Брдт СТЕЛ. тдкови кълЕ*ксто полткна дд е йзврьжЕнъ w животны кшгъ дд а въпнше въ ПОГЫКЕ'л’шН КН1ГЫ. Н ДД ЙЛЕДТЪ ЧЕСТЬ СЪ рЕКШИЛЕИ КЪЗЛЕИ незлей рдспни его . й съ "Янднёелеъ й съ яЯлЕфирою. ТДКОЖЕ дд е цмоучЕнъ й йже дцее кто кого п$ здвисти н*ккоё йзкръ'жЁ* йс полесника pass’}? д’ци се ндйде ^рстигъ: *—»
Полгкник йде'же полгЬгёкт са късй иже къ православ1И оусъпшЕИ. сице w пне линка за ура, даже до сж*. зд ура
ПолгЬннк, православны црси : .
Полгкник, православны и стй др’уЁепкопъ ПръвТЕ "Ноусти-пшание. й лЕитрополйтйГ. ёпкопы. 1 иг&неню й БратЁдАЪ мондстир ск©. । ёролЕонду©, й л?оидую. й инц’кингдлеъ. Г скл‘-целеъ : «—-» оу Жел*Ьзньц8. лгксто Продр©" ^се'кновенёе чтные глАвы стго Кртлга 1©апнд.
ПолЕ’кни гн дше равъ свонуъ прък’к й НОК’к', ктйтюри lire лгкста с е- t—> Быклеть лид еъ припрдт’к w сфЕ'н’-। пкл обычно съ епитрдуйл£~ ПолЕ’кни гй. дше рдкъ свой. ъклео. и" св*Ьц1ннкоу пр’к’уодЕфВ и ctjTS w на* п’ква'елЕоу уралЕЙ, ЛЕонастирд. пони: глгетъ сфЕп’нй д1ак$ствд ледлд : г—>
ПоЛЕЛВи НД* ЕЁ" ПО ВЕЛИЦ’Ьи ЛЕЛТИ ТВОЕЙ ЛЕЛИЛе’тН СЕ о^слышн и полелей, леы же нЕПр*кстан*но ГЙ ПОЛ1Л8Й. до къз* raaiUEHia Н’Ьцн же й се гла Bipi лелиле’ се опокой вл<$ cinii пллеа. прочла Къзгла. Шко ты есн' въскрЕШЕ и живо 1 покой оусъ. и (i)noyc'; t—s
Полгкникъ нракославныхъ црЕи’: . . «—» . '—> ПолЕ'кни гй', Блгочъстикаго црд Миуанла: ’—» ПоЛЕ’кнИ ГЙ', Елгочъстнкоую, ЦРЦ8 ЕГ<й 0Е<йд6рфу ----------
ПолЕ’кнн гй', нлгочъстиваго цра ПоЛЕ’к’НИ ГЙ, ДШЕ р * свой ПоЛЕ’кнН гй, влгочъ
На л. 9 намираме монастирско решение отъ 1544 г., нгъ времето на охридския архиепископъ Прохора, какъ да (• прави поменъ за покойни монастирски братя въ Сл-Ьпче:
*) Долината на горна р4ка Църн е носЪла името ЖелЪзница. Така ги нарича и сегашното едноименно с. Жел1зница или по турски Демиръ-ипспръ. Демиръ-хисаръ се именува и цЪлата покраинина, въ конто е влизалъ । монастирътъ Сл-Ьпче.
Български старини изъ Македония
31
482
. . . Того Р&" СКБорНО ЗДПИСДуЛЕО дзь йролЕонд'' "1гна'тм ЙГВЛЕЕНЬ. СК ЕЬСЕЮ БрЛТЁЮ. СЬ БЖЕЕЛЕЪ ПрОЛЕНШЛЕНЁЕЛЕЪ, II НДШНЛЕЪ ПОДрДжЛнЁЕЛЕЪ, и сълеотренёелек. ДД aijlE коле# d< БрДТЁЕ СКЛОЧИТ а Пр*ксТДЕЛ№НЁЕ w здешнеГ. НЖЕ с8тк W ЛЕОНДСТн'рЛ ПОЛЕЕНЬ ДД ЙЛЕДТК СКБорНО. ПО СКЛЕрКТН ЕГО ДД ЛЕОЛЕТ СЕ КЪ< I БрДТЁД (О Н№ЛЕК? КОЛЕН НО КЛДНГСШЕ. ПО .Н. НД ДНК. ЕД~ ЛЕЛЕЙИ ТВОрЕфЕ. ЗД ЛЕ. ДНЫ ПО СКЛЕрк(тн) ЕГО. КОН БоуЕТК оу ЛЕОНДСТНрН виси тако' дд твбрсть, кроли пВтника или волкнд. Cie Вткрв днусо Й ЗАПИСЬЮ. ДД кЬ'ДЕТК оуТВрКЖЕНЁЕ НЕПОКОЛ'кБНЛЕО ДО днкГ й до в’ккд. "И кто уофстк дрьзн8тн дд рдзорнтъ оус гл ВЛИНЁЕ ДД ЙЛЕДТК КЛЕТВВ НЕПрбфЕнВ W ГД БД ЕКСЕДрЬЖНТЕЛ1Л й дд гд поЕне сила чтна'дго й животворЕфаго кртд. й да' лев > сКпсрнйкь сты, Тыдннд Пртчд къ днк стрдшнадго йспйтдшл Къ л4г" .^.нв (7052 —1544) лецд. ф- кд. днк нд "Овр^тнн* ЧТНЁЕ главы ПрТЧЕВкГ. КЪ НЕЛЮ СИрОПВсТНоуЮ. ЙНДНКТЕШ к КЪ ДНИ ТЫ Е бы' Др\|ЕПКОПК KV Проръ: «—-S
На последнит-Ь 157—158 лнстове четемъ следното <н i. 1548 г. така наречено ИзЕйгла'влгенЁЕ со полткниц-Ь стк
ПоНКЖЕ Цркви БЖТВНДД СЬ тр8дсо ЗИЖДЕТ СЕ. Н <Ъ лю'бовТю вксдкд прдвнлд ice съннскдютъ се. сйрс съсоудн СЛОуЖКБНЁН. ЗЛДТЁН и CpERphHlH, нже соуть ккноутрк СТГО олтдрд. И ПРОЧЕЕ ИНЫЕ ПОТрЕБЫ. ТДЖЕ ПДКЫ КЪНОуТрК ураЛЫ СТЫЕ H БЖТВНЫЕ ИКОНЫ. СрЕКрсеЛСК И ЗЛаТОЛЕК оукрДШЕНЫ. 110 стФнаук. й по те'ле’блоу въса ёлнкд со^'ть оустроЕнд й нарЕЖд|на, Й ПО усроу ВИСЕфДД и по скрнпцсук. И ПОТсЛЕК Й Закф|II ll поста'вцн. Й СТЫЕ КННГЫ дкОВДНЁЕ Й НЕ ЮКОВДНЁЕ. й въса прочла гаже трф-Боус' великаа въсакд н ледлдд црквн. сёд вьса по* дроБНоу ндпн'сднд соу, въ хрисокоул’куъ й здконннкоу с i ый
КТСТОрЪ.
Съ же полеФникк ВЪСЕЛЕК НрФсТЛВЛЬШНЛЕ' СЕ ВЪ СТЫН иь СЕ'ЛЕЬ. послоужьнлнуъ Й ЛЕЛТИНЮ ДДВШ1И. Й ПрНЛОЖЬШЁЙ СЕЛЛ || ЛЕЕТОуЁЕ, Й прочла ТДКОВЛД. Й Просто рЕКШЕ ВЪС’^ЛЕЬ ХР’Г'МИЙ прдвослдвнынлЕь. н гдкоже 8ста'вн се сёд стд ыбнте стго й слдвндго nppwKa й пртчн Кртлга Таддннд ювфаго жйтТд глц( ДД БОуДЕТЬ НЕПОТЬКНОВ'ЬнНО ВК НКЛЕК НН ЛЕДЛД. И СЁД 8БО К Ы ,1 иже р'Ьую и въпнсдуолЕЪ. ни едино w нЕЁуъ дд 8прдзни i 11 или повр4гднтк w долюу вжтквндго.
ПоЛЕ*ЬнИКЬ ВЬ всдкоу СОуБОТВ ДД ПрОЧЕ1ТДЕТ СЕ EI ДЕ ПОЛЕИНДЮТ СЕ ТВОрЕфЕН БЛГДД Й ПрДВОВ^рНО СЛОуЖЕфЕН Г1 U
483
I н ви тат!е и гракителУе дд прокл тают се Иже лци дрьзнеть ici’o разорити закати црковжи, й юети что любо врдзи црквш । .«клети да соуть. аминь: •—»
t Еъ л*к r^HS (7056—1548): > жца, ж. si: .
На нЪкои отъ празднит'Ь м'Ьста на поменика сж. пра Lun бележки отъ разни лица за дарения на СлЪпченския Ьпастиръ. БележкитЬ сж. отъ XVI—XVII в.
На л. 13б: а) Село ББчинъ пи Еелко в свекн но Л1дро Г| ьпко Ъор’е Грозддне "Iwane ГрВно ЛДитро Бело ДКндво пи I taico ши(нн)къ ченнцд Цветке
б) Село ДГкоець w Бренд пн Иоднь 4 по сдрдндрь сца Парко и врата Илиа ноль ска свеки и теж(и)днь Тркпо и 1.1.1 и п к.
На л. 7, бележка отъ срЬдата на XVI в.: Шри1 kv ПнНько приложи на животе етжоу "кСдннВ лозСе и мотнкы I кождтд оу Тркново сродно илнеи w юга Пею коукк w к крд Петрь Пеювь. и до Нннко ла жоу здкд (?).
На л. 7е бележка отъ сжщото време: f Kv Божйддръ,
((' Коню, прУид-к. въ стын. монастиръ. оу Продрю. й говори iMMpHO. сю н’8мен, й cw сфе'нннцн. й со старци. мондстнр'скы.
Мини. ЮБ-кфанУе етжоу жонастнр» дд носить нд годиноу.
I |?аръ масло . литра и апрд а й внше. ее. литри. вез апрн.
На сжщия листъ друга бележка отъ друга ржка: ц един кожъч|Г Стойко писа но бд ie. Kow /Интровъ и а бди
На л. 8 бележки отъ XVII в. за дарения:
а) Се ПриБнлцн. ТШле. Петокоуъ. пи по (?) бд ке дд bi шдетъ коко прилежй в слога , й ниви. ко сеть по(вто) |шгъ. (ли w село, мн w родни(н)д. дд е прокле'тъ |
б) Да се знаетъ koi а паднд пепелъ. жецд декевриа. | дшнъ. юле ч8до лето ке тогда. р. ж (7140—1631).
в) | Слс ПриБнлцн Никола Нсвачковъ приложи едина Ln л при глдвдтд дд м8 е зд поженъ 8 мдндстиръ. Кон се I I К подторитъ w съродникъ. или синъ. или внКнкъ да е и клетъ и да ж8 е съперникъ сти Тюднъ к лето г^рш Hl 18—1610).
31*
484
LIX
СлЪпченски писмовникъ
СлЪпченскиятъ писмовникъ (епистоларъ) се е нами । или н’Ькога въ битолския монастиръ Св. Иванъ Предтеча (I lpi*> дромъ), наричанъ още Сл-Ьпче. Въ 1845 г. той билъ n.im отъ руския славистъ В. Григоровичъ и сега се пази вь 1'у< мянцевския музей въ Москва, въ сбирката на Григоропп111|| № 1734. Срв. Отчетъ Моск. Публ. и Румянц. му.итнъ за 1876—1878 г., стр 39—40. Той 6Ъ издаденъ отъ Йон.ши Радоничъ въ Споменик XLIX, 56 — 66
Писмовникътъ е сборникъ оть образци за писма, и 1нчц| отъ конто сж действителни писма. Паметникътъ е оть <р1ц дата на XVI в., полууставно писмо. Писмата сж. отъ |м ШЦ тогава употр-Ьбявани изводи, ресавски, сръбски, ср-Ьдиоо i>.»i гарски. Ето н'Ьколко извадки отъ писмовника:
1) Начало и край на писмо до султана.
Ееликотв aauip-k сВлганВ 08лилган8 улн8. 'Ир8 П,|А'М црелгъ и гпдарелг, и цар8 кисеи земли Рожаннискои и /М.ншн донском и К лк га р’скоп и Оркк'скои и Чкрнол<ор‘скои II fl нм тол’скои УИисир’скои и царъ въселен скш. пишетк шнспцл ц| велнкаго ти цртка И кон’ц: и къ да 8л<ножнтк л'кта лктцмв цртвВ ти ал!ин.
2) Писмо отъ Зографъ до охридския архиснцЛ копъ Прохора.
Иже съкише w кжткные клгти из’вран нол<8 на артерии гм степенъ и w \а прилшюмоу въроуенноую шкластк къ ига к-кзати и разр*Ьшатн и настаклгатн сладкими слокесн him оучени словесное стадо ч’кщ ук'к къ разоулгВ спеша въсесf lilt шолгоу н клжен нолгоу <йц8 иирлгк и клц'к и прккопрФстол111||Ц| въсее И8стнн1анн1в, пастирВ и Вчителю ГрнкгУ и Пр ы:лГ I Блъгарю и ины страна и нашелгё, шлгилокателю и Kvp Пум \wp8 ap\ienKwn8 Шурйскол|8, w ги въсегда рад окати се с < f < ти влчстк8 гако ыцВ нашелгВ и швфежВ оучнтелю на лшогал ii га и мирна. Иже въ От*Ьи гор-k Идкина монастиръ гл№лш '|<ч графъ, уралгк стаго кслнкол<чннка .Tewpria, слгкренкш in b.utirb 1мек сфен'ноннокь, сфенныци и стар'ци и Д1акгини и it к fl
485
и w yrk вратГа, въси коупно къ лшшзе слгк(ре)жи низ*ко лон№нй лнцелгк къ зелми сътвараел<ь стол,» тн клчьстк8 и юц8 нашелгё, к8пно же н лмилгъ га ва и того пр’кчтВю гръ и стаго к-кликодшника и пов*кдоносца Гешрпа гако В те.швр*к|ретъ слгкренТа наш? ей пнсанТе здраксткВюфа въ iT дшевн’к к8пно и телесн’к, н пакы лмтви чтндго тн Кльства да прививаю уодатанстьвны w н* къ г8". И по се" I w стын в’клш довр’к в-кси стинга ти, къ какок-k ноуждн । кръвы зде жнке/нъ, н напасти и печали w Ягаренъ по
и по с8у8 на късакъ днь страждГ, и не илеалеы къ « »ib прив’кгноутн да лТгь полечи и ннфете положенГе разк-к /ю нд ва, нынга надеждоу възлдгае" на стое тн клчьство, L прострешн роук(оу) ПОЛЮфН КЪ CT’kll црквы Н НН'У* дд Npiii едешн къ столгё люнастыр#. И того рдди ннга послаулю стинга ти спо w гй кратно нашВ, нлеекъ, и деолнлю ти И 1лко сти сьтворн довр’к столгё лесндстнрВ, пошли съ нити к» П’о члка но град8 гако да чтогоде възлюгоу съврати литиню. II пакы ai|ie киши стинга ти некого уотефа напнсдти се въ I ю нросколшд’но и въ стыи полпннкъ, д стинга ти 8сръд‘-Виоун его привести, гако да в8детъ влчьств!? ти лъздд а «•и стнрВ на 8кр-кил1вн1с. И въсевл'гын вгъ да ВлшожёГ стол18 В1 Bn’kV л’кта лшога н лшрна, и пакн зд лмткк ради и Вкшга ти дд споен на гь цртшм своелгё алтнъ. — §в1|гцд-
3) Писмо до монахъ.
Крате дюн Фип пе влгоддри гд нашего ilf уд и того р>11 'io лстръ гако слнши твою ск’ктостъ здрдксткоуюцм те-I пк дд въ и дуовн’к. Нь кад пол'зд врате нзв-кгшолгё ш и оую тслендю телитцл. н пакы вь дроугоую падшолгё Llnniauo, ндеже ни едино оугешеше нлгёцш . . (Монахъ Вчпива свой събратъ и го ободрява да дочака божията Впсть к^>мъ опустошената отъ агарянитЪ земя). Плачетк L ни уки по къски зелелн, плачеть поустнн1в шпоустек'-|| Ш Житель свои, плачеть люре, плачеть шстрови шпоустек’ши I itrj кожнн Ягар’кнь, пр’кдасть гь докротсу гртчанскоую въ I 1,'к крагь наши . . Нь вьскрсны гн и полюзн на и нзвдвн
| ') Тайнопись мит₽вполнт8, т. е. подобно писмо за изпращане и до
l|lni|O.'l 1ГЪ
486
Нд НЛННН ТВОЕГО рвД1И, ЫКО SatdaiiycAt'cE ГИ ПдЧе КЬС'к < ПШ1| СОуфИ Нд 3(44411, И ШЛО Не ПрОЛ1дШе стопи наше гако КЬ цгки яовауолгъ нд везакоше лшрь гр-кшннколек зре”фе, а илнм ypTIdHCKd ШСКоудеваеШ И ДО КОНЦд понираелы гр-к рЛ VI наши лшожкства в-кдоли н неи-кдолш ткчТю бв единолгё к-кд .'.мц( иже вкс-к в-кдечюлюу слава елюу вь в'ккы длишь.
4) Писмо отъ попъ Лука отъ Кратово до С i him ченския монастиръ, оть 1543 г.
Чтн’кншолюу вь сфен’нонноц'к' оцВ нашелгё ircyAitiwy мролюнауоу Kvp Игндтно и ввселгё гаже о ук врат’сткоу тллМ ЖИВ0уфШЛ4Ъ ВК ЦТЛасТИ ЕиТОЛСК|'е ЛЮНдСТИрК ГЛЮЛШ Про ЦШ|, чтнаго проркд рртче Кртлга 1шан на, равк чтно и вк истины' np4j тпопа Доука iv Бгоуранилгаго лгкста Кратов-k, лгкдаше гк-пыраЛ скпр-ктакши роуц'к лнц-к кк земли чтнолюу прпов1Ю стны клииц] нк шваче /или иже ек пр-кт-ки троици сллеишго вга и того ир-пН его лггре и чтнаго пртче Кртлга kvanna, гако да стнлш лы itm.hu вашими покриетъ на iv ккс’к искоушени с8постатк наши
Пакы да в*ксте стинга ви чтны" ц>цш како шжпдл^ац ск гпдарю1) ЕлгоЕ*крннл1к уртГаниню w в-kijin шнои, еже прим лгаа в-kyoy BpaTia ваша за воденицВ что се ге продам ы м р-кке Чрьнге, и гпдрю прилш вратпо ваш су и писани -ii |п • ей стинк, и ск любовно npium повеленное ва да коуни гь <,1 воудетк столюу люнастироу на Вкр'кплеже. И тако гы кори I даде аспре и за вставшею ч-жидауео. гакоже и пр’кже р-ЦЛ да дои деть н-кки iv кратен и да кажетк что вы. Нь прПц! кгр /Ииуо отъ Шурида и каза нажк, пониже есте ki nJ тоуи воденнцоу, и s*kau? радостию вкзрадова се гпдарь и ан такоже, и уотеаше гпдарь шетавшев послати по кгр /llnyit ефе н'ккое потреЕ уофетк гпдарк столюу люнастироу с к ni’pa не веуоу ефе оуготованна. Т-клеже рече господарь егда нрЛ деть шцк ir8л|Г ск н'кколико вратен, и како лш извели 11 послати кратно вкса недостаткчна’ да исплкнит се ci-aiK и настнрК, гакоже швефаше еслек вкчннил, и да в1С стл|8 iw«fl стирБ ктито гакоже люже се противоуи оуеркдга люио I
’) Загатнатиятъ „господарь" ще да е князъ Димитъръ Кратовскп, рударь, който се ползувалъ -съ влияние ср^Ьдъ турцигК и бюн. nnti^H даритель на македонски църкви и монастири. Това по-добре личи <>< i. iii^H до него въ сжщия СлЪпченски писмовникъ.
487
iii|ii праша гпддрк кгр ЛУиуа за кратицБ н сщен'ници и дТаконн ПЛИКо есте ее светолек люндстири, И КДЗД ЧТО СЩеННИЦН и д1«конн к rff и прочее кратен доволге, и всл'леи Евзрадовауоле* и мко тако к Дд се бь хвалить и славословить непр^кстдн-1Ш<м славосЛовлкши.
И еще да в'ксть чтима кн стнм како ест! вкчинилн любовь и завещана кь ндшелюу гпдрВ дд творите еле8 полеенк кь стклек люндстири, дондеже и стоить ста cia шснтелк непо-колп;илю, дд люу ноете верь кои любо коу(де) див пардкли < г ноу и приливов нд трапезе, вк оутреи же днь (ли)турпд и иолееновдтн леондф1ю Днноу и Геюрпа и Никсл8 и Дн/ИИТрГа до живота его и творнтн пд'кше нд Кртокк дик вь животе юущолеВ. По пр'кшьстви же в"ккд сего такожде ^вориги по ньсакои недолге (лн)турпю и ве"рк колнво, и полееновдти пр*кжде ре’инн и нд нсуодни дик годин (ли)турпа и колике и трапезд дои деже и стоить ста шбитсль
И вьсд та више писан нд да вышшете въ сти полееиик, и что годе ее приложил столеоу люнастироу по редоу любо кою потревоу, и та вкса дд вкпншКт се, и лгксто дд юстд-iiiiT се елико что приложить вь сти люндстнръ. И дко плите । лковдго врд да вьлгЬстить кише писан ка да вклгкстнтъ, а ре ли ни, д вй' ккчииите питав скворце и пошлеете како ви п .июли стнм ви и полеенете, мкоже вкписдли селен, и вь Стив гори люндстнръ глклен Роусн, мкоже и више р'куюле, палееть । корите и кк ини сти люндстир’Е елико люу вьзлеожно блго-ккрнолюу гпдароу люелеК, и вь Д’кстнов'к стго урдлед ctiT икни силъ друктрдтигд Л1пулила и Гдвршлд, такожде и вк люндстнръ Прчт|е влчце наше вце и прнодви Alapie, и вь нондстнръ гл'еелен Тр'кскдкьц нлгкюще cia сице юкразн.
И вьсд ви та пиш8 азъ сщен’ник пропопъ Доука, дд iKi корите любовь w вашего произволежд и дд творите тдко I iiдар8 И сви тако лмит се вкселеъ вншеречен'ннле, и си кд вожде прилете и тдко твореть Еь a4iT гзнд (7051 —1543): KptT слц8 кз", кр^Г л8ь к.
488
LX
Хилендарски писмовникъ (Извадка)
Хилендарскиятъ писмовникъ (Епнстолдръ) отъ 1782 i съдържа образци за писма до .духовни и свЬтски лица и власти. Той билъ събранъ отъ хилендарския монахъ Спири донъ. Сега той се съхранява въ библиотеката на Зографскпн монастиръ, № 167. Съдържа 150 листа. Писмовникътъ i много цененъ за историята на Хилендаръ, който презъ XVIII » се подържалъ току-речи изключително отъ български поклон ници и помощи. Всички благодарителни писма въ писмо и ника сж. отправени, ако и за образецъ, сё до български области и градове, и ни едно до сръбски краища: Доксчк, 1Хдздрцйкъ, Копрнвфнцд, СофшА, 'бскй Здгрд, "Ихтнмаи к и др. Срв. листове 56, 63, 67, 76, 79, 83. Ето и един таксидиотско писмо отъ 1772 г. за милостиня во страны Бол’гдрския, пом-Ьстено на л. 2—3.
'в^арХ^ю к'крдтц'к
ПоКДЗДТЕЛЪ СЕГО СТЫЯ '’ЙДОНСКТя ГОрЫ ЦрК1Я И (MTpi lp иксы я стовведенскёя "Обители мнтря Хиландард, досток-кр нФйш1И й многотрУдный слУжителъ ксЕЧТН'киний господни ь оцъ ндшъ дрх’1мдндритъ куръ "влний, егоже по пропвко-ленно й соБорномУ согласно, послахомъ во страны Ббл'гдрскп!, рдди йспрошЕНЙя милостыни w доброхотны даТЕЛЕЙ, в’полюфк Й ОКОрМЛЕЖЕ ОуБОГоЙ ВЫШЕpsЧЕННОИ Нашей Обнтели, ТОГО р<1ди всЕпокорн*кйшЕ проси и молнмъ всакдго звджя и возраста прдвослЛвныхъ хр’панъ, ксзд-к ддтн емУ свободное прохождн1|» й блгосклоннУю млтъ показнватн, чдюф£ зд то сторйчнаго МЗДОВОЗДДЯНИ я W Хртд Й ПрЕСТЫЯ дкы Бцы, СО СТЫ.НП ктйторы. Дднно во стой овйтв Ндшой Хнлдндарскон, спряло ЖЕШ6 ОБИЧИЫЯ ПЕЧАТИ /Интрсюя СЕГо’.
fдфов ° Годд. /Нца /ЙдЙа кд. дня.
6товведе'нск)Я обители Хнландд'рскТя.
СмИрЕННКЙ СкЕУофилд^ъ:
489
LXI
Зографски поменикъ
Азъ узнахъ за три поменика въ Зографския монастиръ. I Първиятъ отъ тЬхъ, най-стариятъ, изреждалъ имената на I |'||>лгарскит'Ь царе. Той билъ нам'Ьренъ въ Зографъ въ 1852 г. |игь българина К. Д. Петковичъ, родомъ отъ Башино-село I дм Велесъ. За Петровича срв. по-горе, стр. 83. Той предалъ I ги я преписъ отъ поменика на Гилфердинга, конто за това I |,ч.общава следното: „Въ помянник-Ь Зографскаго монастыря I (писана шъ на бумагЪ, въ листъ, и переплетенномъ въ 1504 | <>Ду), помЪщенъ билъ въ 1502 году заимствований изъ дру-li'iiro, дрёвнЪйшаго помянника, списокъ Болгарскихъ царей “ I ((д)браше сочиненш, т I. Спб. 1868, стр. 270). Тоя старъ Зо-Вгрлфски поменикъ носЬлъ предъ имената следното заглавие: II мени Господи въ православной в-ЬрЪ царе блъ-црскые, а редътъ на царет'Ь билъ следниятъ: Борисъ, t 1 и 1еонъ, Петъръ, Борисъ, Романъ, Шишманъ, Давидъ, Самуилъ, |Глврилъ, Радомиръ. Сетне следвали имена на царе отъ вто-1|кио българско царство и най-после стояло името Фружинъ. <алко е, че тоя цененъ паметникъ, сега изгубенъ, не е билъ |нп времето точно обнародванъ. Отъ старитГ български царе Ьчашното монастирско предание е запазило само имената 11 Ивана АсЬня и на Ивана Александра, конто се поме-||ыпатъ още и сега при службитГ въ Зографъ.
Въ Зографъ видЪхъ втори поменикъ, обхващащъ XVIII и XIX Быкове. Той е много голЬмъ. Пази се, по новъ пре-H1I ь, въ олтара на Зографската съборна църква. Освенъ [имената на поклонницит-Ь-дарители, въ него е показано и мксторождгнието на тия последнитЪ, както и датата на ' м исването имъ. Тоя поменикъ представя голЬмъ интересъ и- само за историята на Зографъ, но и за изследване на ||>ь парскот народно свестяване, за мииалото на български йлп и градове.
Трети Зографски поменикъ, който обнародвамъ изц'Ьло |ич-долу, обхваща епохата отъ 1527 до 1728 год., т. е. гМи два вЪка. Тоя поменикъ е написанъ на една те-|||нща отъ 21 листъ, първитЬ 16 отъ конто иматъ гол-Ьмина 7 > см. X 19 см., а останалитЬ 25’5 см X 18 см Тетра дата
490
е прошита и обленена '-съ ясносини корици. НамЪрихт и захвърлена на тавана на съборната църква. На нЬколк мЬста листоветЬ сж проядени отъ молци, а долниятъ д1>сгш. край на всичкигЬ е почерн-Ьлъ отъ често преобръщане. (ь ь отбелязанитЬ тукъ-таме дати, както и отъ имената на позн.ни владетели, владици и патриарси, узнаваме, че поменикы 1. захваща отъ 1527 г. Презъ 1706 г. щЬлиятъ паметннк в билъ преписанъ на чисто съ хубавъ почеркъ. Следъ та ш дата, още двадесетина години, до 1728 г., били дописиани нови имена съ различии почерци. При печатането, тия noon t нитЪ означавамъ съ звездица (*).
Въ поменика сж. записани имената на християнит'Ь, коню били дали по 10 сребърника. Понеже между имената cph щаме и женски имена и такива на монахини, явно с, че записването не е ставало само въ Зографъ отъ поклонники, конто сж? бивали само мжже, но и изъ областит-fe, гдето < ж обикаляли монастирски таксидиоти. На последний петь лш i । писани отъ друга ржка, сж помЪстени имена само на покоинн зографски монаси: СЭ оупокоснТн iipecTdfMinn\CA раког/к i;;ian\i.
Зюгрдфски. ТЪ по-долу не сж печатани.
ПървитЬ 16 листа сж разпредЬлени по на 4 стълпчета две и две, въ конто сж се вписвали имената на вЪруюещн i Ii и роднитЬ имъ м'Ьста. ВсЬко стъллче е обградено въ рам mi отъ жълтъ цв'Ьтъ. Въ началото отгоре на ограничит!. < ж поставени общи киноварни заглавия: страната (българгки, сръбска, гръцка и пр.), областъта и градътъ, отгдето били записалитЪ се за поменъ лица. Съ киноваръ сж запш .тин имената на градоветЬ и селата и началнитЪ букви на собе....
нит'Ь лични имена.
По мЬстожителство и рождение, записанит-Ь въ помсннкц лица сж разпрсдЬлени на следнитЬ групи: Св.-гора, l.i.i гарска земя, Гръцка земя, Сръбска земя, Патриаршия Ин<-><14 Угровлахия и Молдовлахия, Русия. Българската и срт.»»< nt| земи сж подразд'Ьлени на свои области: Загорие, СрЬдгць, Пелагония (въ ориг. Пефлагония) т. е. Битолско, Бачки, СрЬмъ и др. Това придава на този старъ помеиикъ гол Ими важность за етнографското представяне на балканскитЪ стрнш презъ срЬдата на турското владичество и особено к i.m >« началото на XVI в., когато билъ почнатъ поменикътъ.
491
Правилото обаче — на вс'Ька отдЪлна страница да се написватъ имена отъ една само область, не е могло да се спази навсЬкжде, защото последуещит'Ь записвачи сж поместили имената, гдето е останало праздно м'Ьсто, безъ игледъ къмъ заглавието на страницата. Следвателно, поло-жителни сж само сведенията на първитЪ градове и села, цисани като заглавия или конто следватъ непоср'Ьдно следъ ааглавията. Само тЪ могатъ да иматъ цена за историческата етнография, тамъ н'Ьма никаква погрЪшка. Такива сж напри-М’1»ръ областитЬ и градоветЪ, посочени за „българска земя" нъ самит-fe заглавия: область Загорие, Търново, Ловечъ, 1 аброво, Етрополе, Враца, Черепишки монастиръ, Косинецки монастиръ, покраина Високъ съ градъ Пиротъ, область Пела-гония, Енидже-Вардаръ, Битоля, ПрилЪпъ, Велесъ, Струмица, Радовишъ, покраина Долна Преспа, Полошки монастиръ, 1 р'Ьскавецки монастиръ при ПрилЪпъ, область Разлогъ, область „Пловдивско поле", Пловдивъ, Пещера, монастиръ Св. Теодоръ. ОбластитЪ, градоветЬ, селата и монастиритЪ, конто сж поменати въ поменика и се намиратъ вжтре въ мред’ЬлитЬ на горнитЪ български краища, сж още повече. Его, споредъ това, общия списъкъ на познати български лсми, споменати въ паметника:
Загорие: Г. Търново, с. Габрово, г. Свищовъ, с. Тр-Ьвна, с. Присой, с. Елена, монастиръ ДрЬновски, маданъ Костенецъ, Ямболъ, г. Ловечъ, м-Ьсто Етрополе, мон. Св. Тройца, г Видинъ, г. Силистра, Русчукъ, с. Тетевенъ (Тетовяне), с. Митрополия, с Бр’Ьстъ, г. Враца, мон. Черепишъ, мон. Косинецъ, м'Ьсто Кипровци, Червена-вода, ОрЪховица.
Срфдець (область): г. София, с. Връбница, с. Драга-лсвци, с. Локорско, с. Желенъ, мон. Кремиковски, мон Диво-1ински, мон. Драгалевски, с. Перникъ, с. Мещица, мон. Жел'Ьз-нички, с. Корубляно, с. Челопечани, с. Кривена, с. Желява, С. Поноръ, мон. Рила, с ДрЬнъ, г. Самоковъ, Палакария (покраина), маданъ Рила, с. Рила.
Знеполе:1)мон. Архангелъ на р. Ерма.
Високъ:2) г. Пиротъ.
*) Трънско.
2) Така се иарича и сега източната пиротска покраина до Стара-планина.
492
ПелагОНИЯ:J) г. Енидже-Пазаръ, Серменинъ, Хума с. Въдрища, с. Гвоздово, Хайватово, а Кракопеци, Тиквепи., г. ПрилЪпъ, Велесъ, Струмица, Радовищъ, с. Дедино, с. Чн чево, Оризаре, с. Расоманъ, с. Грънчища, Криволакъ, Златарс, мои Янко(вецки), Скопйе, г. Битоля, Маловища, Грълянн, мон. Кованецъ, мон. Орле, Долна-ПрЪспа, мои. Свети Илия, мон. Бигоръ, г. Щипъ, Ново-Село подъ Щипъ, мон. Цолошкн. мон. Продромъ, мон. Дихово, с. РЪсенъ, мон. ТрЪскавец»., мон. Зързе, мон. Бошава, мон. Градище, мон. Крънипо. мон. Буковецъ, мон. Стрежево, г. Кичево, с. Пл... ва, Гоменджс, Струга, Върбани, Дебъръ, мон. ЛЪсново, Костуръ, Беръ, Крив.» рЪка, с. Косоврасти до л но, Пожарско, Костуръ, Беръ, Поля нинъ, Кукушъ.
Разлогъ: с. Магарево, с. Банско, мон. Св. Теодоръ и.» Търлизъ, г. Неврокопъ, Б'Ьлица.
Пловдивско поле или Пловдински (sic) кадилъкъ: с ГЬ щера, г. Пазарджикъ, Кричимъ, с. Перущица, мон. Св. Тео доръ, мон. Св. Врачи, Кара-дере, Райково, Чокманово, г. Плов дивъ, Станимака.
Къмъ сръбската земя сл отнесени като положителпи Б’Ьлгрздъ, с. Корморанъ (Ягодински окрлгъ), Ибаянъ, Сме дерево, (Темишваръ), Бечкерекъ, с. Хоросинъ, с. Комлоуип., с. Селеушъ, Сродна Бачка.
’) Въ оригинала: Пефлагония. Подъ тази область сж постарей»» м«»к донскитЪ градове.
493
Ch кнТга глетсе kvhoeho ctipt ШБфн лнсть. нже помннаё се НЛ ВЪСЛКИ бжтъкнию лурп* нже здс въпнсвсн се, длет Г срё-крън н никто кром-е БЛкёнТк нлстоюцм™ да не дръ^не въпн-сатн, да не въ Блкенш мъсто клёвг8 np'i:
^д въннсвют се Стые горы монастыри н ckvtok
Лавра Д'конна'е iiaTpi'ap1) Енкентн ермо Хиднда
^еропотаек 1 L- / скн Данная ермо Геюрпа ермон
Ко^мд ВнсдрТына дхо Клреа
Силоама мона НектарГа дхов
Карса Антоша Данила ерм
Митрофана ер Дамасктпд ер
Kv риала мона Никанора дхов Спсовд ВО
Генадш ермо Стефана ермо
KvpiAa Мина ермо
Стефана ёромо Петрова мона Карел
С1меюна ермо ЕнсарТш apxiepe ^ено
ЙсаТа еромбна* Ннкоди £рм'ереа Каре
* Диониса *Мнтрофаив Клнмен арх) Клашка
*Карловд *КнкетКю штрополн2)
*Нкескн мона ^IlapocHle {еромона
’) Дионисий III, патриархъ цариградски (1662—1665). Той прекаралъ < аринитЪ си въ светогорската Лавра. Срв. ГеВейм, Патрару. ictvaxsc, 588—599.
2) Викентий Подъ това име сж познати трима карловецки митрополитй: Викентий Поповичъ (1713—1725) Викентий Йовановичъ (1731—1737), Викентий йоваРовичъ Видакъ (1774—1780). Срв. ДучиН, Историка српске православие цркве. Београд 1894, стр. 279 сл.
494
С т' л л горл
¥ -эе Зено Виктора арлк’е flcdia ёромо Снова вода
Карея Михаила пр(х)(ере Ннкоднмл apx'i Каоса
С)лоама ёромо Йл?а
Манасса Стефан к
Стефана срмо Гакрсла ермоил
Павла срмоиа НетрбнКа мона Хтёны
1<1>акимл мон 1ак(бва мона
j *1<оань серен ОеюсГа монд
= Марса (шаннккд еро Стьк' Пак.и.
! фграф* Кост литка мон ‘ Лръсен... ером
Хрктофб мон ^кваккма ером Месике
Акаша срмоиа Макарка сромон
Слнсафта мон Степана
Нектарке мои 1шснфа
С|мсо>на ёрмои Хртофоря архк Нксрь
Kvnpiana Ддмаскенд
Кллннн коомона 1<|>днпа сромон
*Данкнл' юеромонд Сфема мона Клреа
' Никифора *^дхдрнн
-Стами Дионнал ёрм
Кёна Сака Ннкиф мон
Сра, Оесофилъ Никифора
Моня Холан Осшлора срмо 1<оаслфа еромо
дарь Авлккма срм iioana ёромо
Макарка мона
Мина срмоиа
Гакрсм хауса
495
л г 6 pi e
Г р л д ъ Т р н о к ъ Клъглр* скд р м л п
Се Гдерево Стдно верен Недели» Стан» верен Гв1р Стойка верен Петра веред Пахомка ёрмона 1ак(ока мона Ллё^а Съел Тодорднь Гра Свнв|в<о
Никола Желхскд
Стами Петра
Славу а Пени "Савы
Пенка (воднна
Нена Лнгелннд
Се Тревна Гёргн Петра Гра Трънй
^лдта Драгнл
Никола Петка
Богдана Радосавл хаувв К8тенев|Ь
Стойка Секклд хду д МЛДД
Нои Пётра шртака
Гергн Цвттд Боны
Се Прнсой Костднтн грен Михаила Йнколв
Се Сдена Бдснлвл Ое<о pa Стони ёрен
Мон Дрё- 1<оснфл срмоиа Дквикл
Н<1)€КН Харвтона Жснкд
Сердимо Оевора
Станко ёрен ^латка iepea
Сакто Иокдкд Йнкд
496
л г 6 p i €
Б л ъ г л р С К Л ? € М Л 1Л
Грддь Гсырпа iepea Кръете даун М«СТО
(Локе)ть Бръна Съкя Стамата Петра Каста ермона lleaaria монадк Внтана |'срён Каадт. Строшпн Сс Тетои’Л
Мона Ста Tpi|a Стеф нс ермо Панека Падка Стана Рада Момунлд дау!' Пстронка ёромон Никодима мо Дошла ермона Дена Дикнуа Дима Агорафн Kipaqa Петка Пеня Се Митрой* Се Бреем.
Гра Бдннь Магдалина монад! Анастас^ монадка Мни даун ihHCia монд Солк ipi Додкмр!.
:Гра Слнетра Чсай ёромо 'Каснаь ермон Сг«НМ1Д монд Медентка монд ^ографт.
Хшанда Епктора ермона Недел’кп Се Vpina
Серей. гра Серию ’'Бдннь *Ридтккь *Гшргеко Клмте !срен Спаса Маркда Калинина лрдирсд Петко Дрец *Тошко даун *Г«шргиа "1Ана пре^кнтёрд * 6ро#ен ардКере! *ДнмГтршко даун *Арсен1а ?еро(мо)нд - Днмктра Днмктрн река
497
л г 6 р У е
Градъ К р л i| л
Моиатнрь Укрепишь Моиастнрь Каснн€1|ъ
Сака Данила мо 1пятка
Скмешид ермо Неоф)та
Сака Грнгорю
Михаила Ктра
Петка Кресте
Мон? Шорен Герасима Михаила
Скмеома Стоика Никанора ёрмо Стокш кёрен MtCTO КнпорГн|н
Дейки 1<ова
1<|*каиа Сава ермона
Драгана MiHto
1 ердкдр||н при Солант, Неда Пнк1фора
Калп Гофрон|'д
Неделко Дамаскина
Стойка Степана
Михаила Стефана
|'рп Крдпд Неда Стоила ерен Костадкнъ 1(|>ань 1<»анна ёрен
1 о"жан л Нели Панапютн Взрьп
Тодора 1<1>кана ^марагда
Петка !ыанл 1<иаана Црнгра
Български старики изъ Македония
32
498
С р т> д е i| ъ
Градъ С о фiа
Гра Софи Маргарона КръстЮ) 1срен Се ВръБИИ1|1
(шанна 1|кттка
Степана Стойко
Герта Павелъ
Младена Гёрго
Се Драгалек Никола Клъта
СеЛокбр'ско flat» 1|она
Се Желёнь Пешхна Никои
М&Кремнко Григор ia Герта
Mi> Днкотнн Герасима К«анлса
Бонкюла 1юанна
Днмнтрд Братов
Дана 0CW рь
Апостола Пётко
Мой Милоша Спаса
С Дрхагг Млкдрн Велм
на ptijc ёрм !<иила Продана
Нинола Вела
Стефана Стоппа !рен
Гёро Неделка
^нёнолге Бош ко Анна MOHixt'a
Костднтннк
499
N 6 П О Л №
Мшгсн {ерей (мНЫ МОНД Мнлкд Оею'сТе монд Стопил Стоп Пелдпд монахи Слнсдвта мондх1д бди ¥ръиа Недёлкд Йнд Негрд Стднко Станко Стоика Кышна Йкднд Никола Ктркпка монд ДдМЛСК1НД (манна 1ерен Iloucta ермонд Мнтрофд мона Стояна Михаила Клъуа iepeti Цкруд Кръсте Мелёнттд еромон Белка (манна Стоила Стоянка Цмла Хр1стофорд ермо Мнлошд 1|к«тка Магдалина Степ (^нквла Миленка Кръста Акта Оеш ра 'Гав'рдо ермона
32*
500
Блъглр’скл землю Градъ Пнроть
Гра Пиро Донтд Ннколд Млддеиа (швана Мтсто Косом.
Окана Радиков
Стопил Цела
Станкм Цвр'жд
Рижа Стопив
Ннктфора ёрмон Ра дивов
Кони Стопив
шика Дамасксна ёри
Мида Мдртнр|д ёрмон
Нл в Ник фора
Питана Пифона
Елддннв Клада
Млддснк Нецо {ерей
Нею ра Недёл ка fepeii
II ip Денов
Петра Марта Маддена
Йл а ёрен Радилд Пеио
Цкттко 0e<5 ра
Когословь l|oi;a Мелёт1е Сты Арда ль
Мнлто Help МелетКе
Help Пёнв *Тнмо«ен: ёрмон
501
Г р ъ y € с к л земли'
I в е р i л
1 рд Транско Клнмь еромонд Гёр‘мднд apxiepe Мона Продри
fi ерь Двдд ёромона Мдлдд л ермон Ста Синап
Ндкл» монд 1дкшеь ёрмонд
’След lepowo ’0е(одоснш монд
*Пнн *Котднд|д. дръдерал
Касддра Ннколд. Метд^а бгнпнь
Пднлгштн Ннколд
ДЮннсд глКо(1609) Митрофан* ардТеред Пдроен1д apxiepea Герасима мона Ннком fa Лавра
Солинь Гешргн Ддмдскн мона
ft НТ НО Д Давида еромона Кдреа
Сколем» Геаргке 1^к мн Солунъ
&НБ6ЛДКЫ Ннколд Манблн Меннкь
*1еросдлн *Секдсткднь кроме ^нккла Внсокь
1719^(1>грдф Дюннсй iepo Ннколто Соф‘а
*АгдлТд iepo ПансТд еромо Ннсокь
*Доеноен iepo Help iepea
*Ддмлскннь iepo Грина Пнро
Еарлаа iepo Мдкдр|д iepo *Тнмотен Пахомка мо I фгра
*Ннкнфорь МО Нешфнть iepo Лакра
1окн(н)кТд *Днмнтръ
*1одннн№ *. . рдлое
’Тердснмь
* Констан fa
502
II е ф л а г о н i я
Блъгярскд ;емлм
Гра бинт* СтатТа Пенна Село
Пахарь Мнтрета Веянка Въдршрл
Монасн ыонадКа Неда
Днмнтр!а Днмта
Серме ина Керала
Дима Гюра Манонла
Нонка icpea Кръсте
Мнтрл Велко
Сава мона веюф!ла мои
1<оанна Kvpa
Проша Сава
Маслина Дюннс^а
Петра *Гюра Раде
Сермено Никола Довравк
Бр In Стбнна
Ккма Аврама Пенка
Гюра *Двмо Днма
Серией!? Дкоинае Кера КкА ра
(акюва Кръста
Мнда Миле
Дома Божнна
Сака Неда Алекса
503
Ст а л Гора
7де само- Антоша
^вднн 1шана
* Д«мо
Каг¥Н1|а
Милоша
:!Т<орго
Рахна
гВъснл1а монд
Коста
*Мата . . . мона
Йнка
Ксрасса
СгенмТа
Ceiiffi. *Алё$а
Ciuewna
Стефана
Карса Kiicapio (сро
HeKTapie мона
*Днмйянъ мона
Хрсеннн (ермон
II1ектар1а
Лндн£а
1ак<окь
Корила
&ндро
Дм идо
Досрешко
Стакро
Стамо
1<оанна
Прохора иона
Сремса ермо Мона
Недёлка icpea Троно'ша
Давида ермо
Дан над ером
Йсаса ермо Леноко
rtcaia еромо ^ографъ
Мнханаа мона
1юанд Дднйн мона Лавра
Маддена
Ннкгфора ермо
apceHia ермо
Данила еромо
Саео 1била мо
^нан а (оняа мо
Никодим* мона ^ографъ
Домет1аиъ
Мнсанда
Росянда
Симеона ермо
1онм мона портарь
€v*«Huie мона
Ишека
&нгед1Нд
Прога Род|дно мона Карёа
504
Гр ъ y I. с к я е м л а
ёр’сю Гвюргн Ангела Гсракниа Ласкар1на Гра' Менш
Йзворь Дамаскина ^вссалбм*
нрн Ситро а ДЙО llpoin Никола Гра Ко 1
Неда Коста Ш|мтн1|1
HJhkia Мароа MOHaxta Манонла Пнкнд
Врдстд l|le fo Плваа Артаки
Днмо Пар кшн
Гр? Солвн ж ' ф Днмнтра пръма Гсюргн Анина
СеМясларево Димитри ёрен Логдро
Мднблн ёрен Днмо
Село Варвара 11л а мона 1<оанна
Или Рада Се аф ма ером Серф)
Лнмню Палолюго Мида
Статн даун Давида ёрмона
Полн'хро 1<олннкТа мо
Йны Мелет1е мо Касадрл
*Пдм*двны Скор* петь 1|рн гра"'
1|рн гра' Гсшрго Панднсота хаун Сол
Кгрнул Томлнда
Со'лв ^марагда KvpHip н ронте" Г Солки 1.
Лавра rpiropia срмона .. cptav 1
& Карса Гакр|да мона AeoHTia apxfepea
Beata © Клред Макари мона
Стн Ннколл
505
И е фл л г о Ht л
Б л -к г л р с к л ? е м л а
Село Гвб^ово Ар’ г?рд Нниуд Год Прнле
1|1еръв Гиде н Кс'лесъ
Apr рл Бнсернкд н Стркмн
Хднвдтово Аидсто Петко н‘Рддовнф
Аид<бил Мдио
ферма Бликл
Пд^дрь Манул Керл
Керлнл Стдндтл
Село Крдко- Кдрлфнлъ ерен CtoYa
nei|H *Йкювд ерен KvpiaA ермонд
^Аиггёле CiMc<i> ермоид
Тонне 1дк<овл Николя
Маро Несторд
Воншан1|н Стднкл Кръсте
Нннолд l| EXTRA
Гюрги Пётнд
Еожнкь Стони
Алеэгд 1<одиь Лгдон
Мдврвдй Йнд Гюргдид
Богдана Оеш рд Млрд
Гдльбь Пёткд Дёп
^ннд Ннколл
Цнстд
506
П е ф л л г о н i и Блъгар ск» е м л и
Грлдъ Беле
Село Дёднно Се Унуеко брн^аре Село Росомаи* Дёднно 1оанна ^нансд Степана Петра Инка Неш'фнт’ ёрмо Дорооеа еромок Петко 1Дннк1а монаха Неделкд Педелко кръете ерен Мнтднь ерен Дамуе 1(08 КО ГлКрИЬ Макари еромона Мар* ко Kipa:<a Стопил Хрсста Днмнтра । Пени Келнсава Стопил Маркл Андона Мкр\и Сака А Петанд Йнка Гълъкл Пе'тра Пика Пнколл Панка 1 Коста Стопи* л Се'рПа еромона Гюрз Василь Днмнтре Никанорл ’’Тираснмо монлдо Гра* ГВеле К С м Село Гръиуш|1 Криволк ^алтаре Мона 1Ако
507
Б л ъ г я р* с к л z е и л п'
Г р л д ъ
Б у толп
БьСтола Пома ВлтваюгГ ёрен Дёлна Нркспл
Стённа Мнтрофа ёрмон МонУСт Йлй
Клёта ftrania Мон? Biro
Стопил Богдана Грд'дь Ц1ииь
Маловнфа Нано Янан1а SpxYepeu
Миле Грвню
Сёквлл Трёиа
Стале |юшп|а
Рале Энгель
Богёп Петко Село Ново
Ркса Ннкола по Ц1ипь
Ррълнин СтоНна Павла Вёлд
Пётрд фрвга
Венедикта Аоднасд
^ЛХЛрС'А Сад
Вида Мнил
Пл нл Станислава
Un Ковано Потроша ё'рмонд Милославь
Мон Орл® ^р'сей'д Стамена
Гера'сима ёрмо Милоша
CaevoeplA ермо Радивом
1 Лазо (ерен Богбсдвъ
П С Ф Л Л Г О Н I л
Б л ъ г а р с к а 5 е м л п
Мондстн ^ДХДр'|Д Антонид MouacTip'
Полешко "Аидбн|'д 1йсн'фа Трескай/
Ддмдсн1нл Ннк1тд
1<ОС|фа ^ТракрИт, срока . . .
Сср’гТд *^дХ11рТа ером . . .
1шснфл 1шснфд ермона
Слмонлл Ceprla
Пнкбднма Стефанл
Сфремъ 1оснфд apxiepea Mouacripi.
Венндм|нь Ннк|форд Spiseii
"АгапКд Мнтрофлн Монлспр'
Влъукд Маклр1Д Бошана
Мон брдднд Коста'нид МонГради1|11
Нрбдром* Хртофор’ "Антбн1л ермона Мон Креинб
№пр1лнд Нестора ермона Монлтп
Кенл Дамдск1на Квкош.ц L
Монд ёрд Стефан ь Мон Йри
Дедово Мдка'р1д дрхнеред Мелстю Мои Стрс .««fl
Анлн1д К нибла Гра Kifaain
Монд Лдко- 1(1>снфд ермона Петна
усре 1онла монд Мштсо
Село Ре'сень ГешрНд Йнтл
Дамднн ермо Ннибла
Деспина
*Хрсто *селб
Пл. . н'а
509
*К л д н л ъ к ъ Пловдннъскын1)
($ Пеферд СконТе Хдун Никблд Новака {(йЛННЛ (Аннана Длмд|^д
Мойл Лено Стойка беюфнаа ермона
СЛоНКпо фн Стопина 1‘ддснд
*Б6шко лБдуи Педблко
*Твшд КлсКлыл *Село Р|лд
Нивелир Влднсдфь ор'тдкь *:?де Бгр»-
^Апостол?, *1о>ВД11Ъ йр’тдкь ДО ИТ.
Белн|Д *Мнтк<о *Ад?о бр’тлкь
*Петръ *Сто¥но
Неврко *Про'|‘то *Мдр|Д
Стдмо Стдмо
’Рлднкон *Ла'вшъ
кТю811|Л ‘JKoBlitiT.
Прнлень Тмкокь iepto ”:Д' ддмг
грддь Трлпнь 1шклн1> Дновкд
Проул ^Стбнио *Сввота
*Дешлнъ Цветка *1Ллр(л
* Пл друшъ npoivo Доука
Хлун Сдкд Хаун ИкТмъ
*KpiYiuk 11двиъ ермо Стопит.
•) ЦЪлата тази страница, и заглавието, сж написани разбъркано отъ fiiniin ржце и време, та и заглавието не отговаря на съдържанието.
510
Место С р t ц с1)
1 Нншь Николя Паклк б) порога Мисаилл Герден "Аитнма Сосана мо Плрдскекд Соф д Cifea ^мирнм Л* f?CK (7202—1<й)1| Ккрлл гд^Д|
Ста нои ёрш Стопнь Ннк1форд Сераф мл (ос'|фа мб Ардондиса (1714) ^мирнм
Вид Никодима 'Антнма Викетш митр2) Барони
Стаи о Лвка КрНШЪ ^ана'с1л "Але^дирв ДнмнтрСл Влснл1а Анагностн Днмитркл Богдана BapwKi|ii Xjrei (171 ;>) Мнтнл
Maia Неоконамона KirpY^H Мара Геш'рпа МдмонАд ерен Никола Инка Пло гра
Мл«€Н Герд- Сто» кар(|и ерен Мастина Пома Стопил МанонАЛ "Андрбинкл Роздндд Ал^оу Слкътк 1ермо Хккаквмь 1рмб (йнбко
Доумо Статна Милки BacHAie 1ермо Витби.
Ббжо Гомёи- Нико Мкгре Мнтрв СлкатТе мона 1шднь Монд Кин! фктб
уе ГАкок Маслина Гн'рл Стан ко <Йсе
Галаке Стайна Пёнка Петръ фито
Тншово Кръстл Стопил Гакрйла архимандрита Монастн
Митре Орехокнр Стопик Манонлл "Амид Пенто Днмо iepe'n Рдкоен . . ко Белн1рл Нёгрв1|п
Биро ”Лоандс1а Велико Германка ДнмнтрТ lepeti Сима Дины Пожаско
*) Съ изключение иа две три мЪста, тази страница обхваща еръбсьн покраинини. Писана следъ първото лреписване, отъ нЪколко ржце.
*) Викентий Поповичъ, карловецки митрополить (1713—1725).
511
Р Д S' Л б Г Ь
С л ъ г л р с к д 7, е и л ii
Се Мдгар? ^марагда | Стопка Крива Рёка
Конн Георга Гра Невроно
Петка Коркнма Мон Косннн
Петка Оео’фдна
Се Кдн’сво ^латань ерен Стефана ермо
Стойка Tetopria ермона Село
МоидстОео иа Тр-ьлнэ' Оеорь ерен Стбйш Негрвл*||н
Данила еромон Ге'ро новакь гра Невроко
Се Ошаие Маи то Стопнь Сс Косоврат
Гра Самокй Влъка Продань дблно
Гра' Дкиишр Внедрю армерен Петръ
Мона Рыла Гоанаас ёроио Богдана
Палад1е Раднла ПаланарГа
Радослава Цвътана
Снмо Мнлослкя
Стрвгы Пронто ерен Млрнико
Сннр|дона иона Стопка
Станко Конна Рнла мадТ
:?Вр7.еаин Днмо Мн о » * пека дац а
*Декрс Гешрго *Секкла Ми'юсдка
Манонла Радикон
Сс Ошаие Грозко ерен
/
512
Плокднкско полк
Б л ъ г а р с к л £ м л и
мхсто Манонла (юсифа мост'
Пёфера Клъуд Герасима с Ocopi.
Стонна |Wh
Се Пер»фн Клан Стон
Коста 1<1>снфь срмоиа гра Пликд)!
Когана Касине срмоиа
Каа да Никанора ёрмо
Оешрд фнлуо
Паскаль Ддмлскшь ёрм
Критом Каскада 1шснфа срмоиа
Геюрпа IЛ акрид й ёрен
Петра Нсдсака ёрен
Се llcipcpa Станншд Оюддна орси
Коста Йны iepcH
"Апостола Пдраскека
Гра Паздун Никола даун Стопка
Стоннъ Косин»
Стожь Соф ю
(Лона с Краун Оешфа еромона Димнтра
Гер*кас1б мон Петра Плзаун
Кара дере llerpoHie мон Коста
1‘дн'коко Георги (Лакомь ёрм
*Уокма'но Днмо даун Дпмптрь 'Разаогь
'1:Кслн1|л
513
Г р а д ъ Пиро
1Ыро Станко Симеона Внсо
Днмнтра (шанва {ёрен
1|вста Недёл'ка
Стайка Младе'ва
Михаила Донка
Цкй'ка 1|ёиа
С|меюна !ерен Мара
Недеака Димнтрд
1|ола 1юа'ння
Мнлта 1ика ёрен Гра" Нн'шь
и Високь Дамаскина ёрмо Обма
Макары ёрмон la'^apa
Ареста ермо Мн'лп
MiipTHpIe ёрмон Йканк Внсо
Снмеюна ёрмо 1шка
Стефана ёрмо 1шснфа ером Бгсдо
Данила ёрмо Никола ёреа
НнкТфора ёрмо Нектары ермо
Манима ёрмо Мнсанла ёрмо
Йюма мона 1шанна
Стефана ермо Оеы ра
Мдгддлшш МО icoaub
Български стари ни ияъ Македония
33
514
II A T p I 11 p 111 t A H II Ё К h
Грддь Ск<$п1е Снякестрь мнтр Оеыфанл м1тро' Пдис1а дрх1епкпа ) Глвр1няд apxieitk Йнень
Оео5фднд мк'тро Манима apxiene
*1728 *Когдлнь tipccHia арх енк
*Грд Кдн -Христо терь Каияамь *Ссяо Сн<
*1728 Кост» Хритодкяь ^Тодоре
*Стлнко Внслр1<она еромо
*Днмо Касима
Никол» Пераижа
Дятла ермо Стешка мнтрш Ке Граде
1шс фд icala ёромоид
Петка Михаила мнтро ГрЗ Теин а
1‘ДН1ТД xapia ермона Гра Бдн
Сдкд Сшсшнл штршлн 1601
€к«нм1д &оандс!а
Йгидпе Николя нрен
1шВН|» Стат1а ха^Ь*
Рддонц» Всяко
Петра Васнл1а Стопил
Медиа Дима Яеплддтъ нрен
Явка Павла Никола
*Пдианотъ
!) Паисий, 1 аврилъ, Максимъ, Арсений били печски архиешк ин щ наредъ презъ XVII в.
С р * д е 1| ъ 515
Г р д' д ъ С о ф Г д
Велто ^вид В м 1721
Мднонлл Оеидоръ *Бёрь 1722
Мийнкл Довр КОИСТДТ||
Мнтрд Кошка ДрсеиНа дрдне *Сръид (?)
Млдденъ хду!н ♦1сл1д дрхне
Одна Инкблд *Гдкр’1ла ерд
Доершш Оомд *^тли|д дрд
КрЛНСЛДБД *Днои!снд дрх
1708 Стднд !юдннд *"Лтонй др
Гра Врдцд Герен Ннкодш еры
Димитри ‘ МнТрБ
Млдденъ *Петро Сено -
Мнл1ш Сфремк
Морёд Дании монд *Ставо
*^ны Петро Днио
*Стёрг16 Лвдред
'Скоте *КтрШ др мерен *Мдр1д Aiepo
♦бетою
Морел Геюрго
Моиокдшд
♦Се Желе; *Ст6нтд
ИН1|Д *1<08ЛН1
33*
516
Г р л д т> С о ф Т л
Иикёла Петра ерен Село Пёрни
1 Млддёна Мплица
&HTW Стана
Миха Лоза
Мона Дра галёвскы Митрофана врио Исткана
ЛнанГа ермо Кисарк/аА ером и Мона Piki
Стёфана ермо Квка
Мона Жел«зьннкы |<|)ЛКЬ ГеюргГи ерен Село Др?
-* Давида
Се Корили Магдалина “Стоишь
Днмнтрн *11стко
Се Уелопета Стопка Никола
Село Крнкеиа Hnfa Хоестс
Село Жслвва Кожина *Сто1ки
Се Поиорь Rove Пе1ю
1 Пётко *Стано
[ Село KpLEHHip Да'фниа ^Драгьию iepeiH
Нинола * Митра *3» фитин I.
i 1юаиь *Аирна
1 Драгана 1 *Неж
i Николд * Георгия
I iilhlHHb Днгл(иа
*Недёлко «Мнлнвон *Гат1н
*ёфрем . . . ’ М ГН Гоиопо
517
С pi б ъ с к л е и л п Средни Клука
Сава |йлй Г
^axapia Солта'ва •
Кокыапд Мартнна
Богдана Продана
Квуннь ГоыргЪа
Довровбн Марта
фереиа'ч». Квка. 1
Марко КомнёнСа
Квкъ Ввтнкь
1|в«тл Ма'рна
Минца Марко
В Цветке Жнвкд
Билета Мнрко
Нии*’«а Жн'в ко
1 и Пешръ Xpenta
Радань Продана
»р« ново мало Връвавь Ннкбдима дрМереа
Петарь ерен Раде (Йва иона
Сгмешнь ахие’н ЛнлУгана
Крто d ент1а мона
*Село 'Хрнстёфшръ Дрдгосава
П ЛНГбрО Атана'с1а ермо " Кштн1|
\е Сре'мъ Icaia днако Шанцк Кара-
"'Село Бонна X'^in Гавр1до . . . . "Радова^ ннскн
!||i 1 Нешко .. и понь Рака Кгр|ль ермо* М(Г Kobh.J
СЬСЬ ДОМЬ <0П1|1Н ко-нлкуъ ii q Ma^ff ермо *Мидь к Мо Раво...|
к 1 ’ Квнца *Ввто . |
5 18
€ р ъ к с к л е и л а
Се Кондон Жёвко Мнланко Се Селении
1 Ког ославь Хнки
! Краке Марко
1 Познань Сте'пань
i Цветка Голввъ
Сарак1на Ла'зо
1 Кожа Дврёмъ
Се Вижёж^ Радосавь Мн'шлень
Ввкёсавь Трънннл
1 Рлдонца Йвавь
Ра'дота | 1Лнл п
Беркавъ Мнданла
Радоёца Цветно Се БоэётК
1«вань Свво
Се Богдро Негра Потроша
Жнвка Стоишь Се фскёгь
Грвшрт Жнв’ка
Мнхапь Грвн1|а Се Нёяо
СеТамлвёлн 1Л вдаль Дднондд
Ммдсп Предана
йена Креста
Цвш Ввни
519
С р Ъ Б С К Л z, с и л и
СеХоросннь коаиь Стёп Се Хоросёнь
Дашина Гриндл
Экрана Нёда
Ден ia Стёплнд
Мнлдкл Рддлнл
Р^доип Пктиикл Се Холок»
Ьлдшннь Стёплнд 1
Мино Милаке
Стрётко Дрлгосакь
Когёв Марко
Тодора Йл1п
Мнданло Сфрёма ёрыон
®стёи ёрем(а Се Ташка
Паем Ki(Киире
Винка Мнтрофа иона Се Дёго
Весела Кктнкъ сёянфс
Мнлошд 1 Мар кд •
Неделкл » • * мнлнкп
Гюрнца Хрёто ПоллШь
Pt;o {ерен :1шд'иь Меленн1728
1 i i Маникать К *7оГй
я- i ДншнисСе, 1ерш> *Стаиимакд
520
С р Й' € К Л \ € U Л К
Грп Тшнвдрь *Смю Гюменус Нена 1Агднка Остап Павель Рлюсдвь Яврдмд С сфлид Рлдовднл Остбп Мидовдид СвКЛ Мл>нил Ног длил Гювл Ивршк К змо Рл\0П1|Л Вкинь Стопнь Квкомднь К'змлвь Пёткл Бкфд * Дино *^ДДДрНН *Йко Коп Продлил iwBA CvOHUH Гешрпд Цвжткл Ннкблл Жнвлнд |<бс|фд Клеили Квкадннл Никита Стопил Йио ItOAHHKte енкнь Стефдид Стонкд IAhhkIa itpfcH Пдвсдъ Осыфднд монд Ннид Стана Стопил *1сйл (ербмо ГрдБеткерьк 1 1 । Стдры Влл । Кккв Нить 1 । 1 1 ।
521
С|»1БС«1Л 7, f, u л n
К t> л ы градъ
Богдана Стефана ” г ! j
Стайна FaepiHaa 1 i ।
Дака Гюр(||а
1ю1ниа Пётра
МилИика Пана
Недёлка Михаила
Богдана Геюр’га 1
Fewp'rt'e Петка
Жнкана Санд»
Оома Рижной
Лека Feupria клка
Раднта Става 1
Степана БогосДка
Пнкёднма ермо Aepauia
Гра Смёдерё Стойка 1<оённа 1
Пожорё! КостатСе Саионаъ мона i
Мароа Андроинкосъ i
(Йерада Раша *^нёио
*Ce Перинке Шта ^Ннкбла 1ерён
*CeMe ipHip Стеноп *Хр1стофо мона
1 ipfutia монаха *Пешръ «СГфо
522
СрЪБСКА 6 U J й
Сто'лнн К t л н гр л
Й комара Инкояа Кониъ Йеапнь
Пётръ Марко Ста'иа
Сля ёккя Ввкосалк
Геа'р’гн Тръинна
Продал» Стана
1шек вшаниа
Мои Хопо Варлама apxiepeii leaia ермои Мо Mopivi
Нешфнта ермол НеыфТта ёрмон
Оошря ермон СакатТа ёрмона
Мо с Прок? С1мео?на Мпнк№ мона
Трёкнип 1юаииа xayia ЙслТа ермон
1709 фнм:ю Раде
СянаСфта моиадГл Доерана
Слет «ёрТб Кйта Веле
l€p€ldl|H ^1ико Пётро Стопил
Крайня Би- Мнха apxiepeiii Педслка
дииска «Геюрг! Глнгок'а Гео)рг1д
«Стелко ёромоид Неда *ВЙ1нк
«Нсшфнть ером *Гр81Д
*Онмо»е1а ером 4Тераснмь iepo
*$ито (кодера Ктто
*11пкола ёрен
:Стмеь»нь ер мо 'Ни
*Мн'лоша *Грл Дё»:л
1 Кост» Ха сели
Греклн
1 Колн»
Мнан1|д
Монаснрь 'Лрхаг’елн *5£пс1юн.
523
0 х г р 0 К Л А х t л М II л д 0 К Л Л X t А
Л»О ,3р¥ (7190 1682) Соаи l|pff гра ♦Грд Солкнь * ркшъ ♦Грд (Краско Шер’ вянь воевода1) Марй гпад Костат|1пь басма Костатнль ардо 1акбвь *"|ЗДшь *Кормнл'|€ iepff *3£ахарию мо фоти Оомо Гт \анллка Лдзари ГрнгорТа apxiepe' Пяиаоть Истре 'Стане Марко ♦Гедеинь дрх’нсрен *ХрьсеиТа 1рбмоиа *Ге<оргТа *Ге<оргТа *ГаврТдь Терома Гакрто мона | 1ы Стефа воево ) н iw Метра воево н те Mapta гжд Ллс^анра Сдспа: 1<о Богдана воево и л 1ы Стеф? воево н те fw ^ле^анра воево н 1ш Cpeufa воево й т Петром^ (шань Mapfa Янка Насте Марта Гавриа Йсака Мпкбда Баснака Ош'ра Докпрт Киме Йабиа Петре Ране Битв IwtaKKMb меня Тешрпю й пбркжно . . рвтнио Магдалина моиахна тек и •х П *, -х € Н Н ¥6 И «S -ж Н Хаибк’ск Црн грд *в Рвштвкк *¥сксна ко
*) Щърбанъ Кантакузинъ (1679—1688)
’) Стефанъ V (1517—1527), Петръ (1527- 1538), Александъръ (1540) и 1, и. до Еремия Могила (1596—1606).
524
X* род (7174—1666) Pocciia Гра Тръию
М8 Пет?™!' вероинма 1<оасафа &рх1мадри Са'кто Ста'н1о ерен Село Га'врЙ
ПрЫаа Дкмитршка нококии Вёда
ТатЫиа Марко ерен Локни др
А Йяе &лё$1а Ранко ерен
Васил1а 1пкнма йена Гер'ыапка Нсшфнтв йро Стана Стбииа ^ографъ
Прнл*1п (ша'на Прбйка бгнпиа ХрГсто Прёатиъ
Стопка бгипиа Стакёп Стаыата КарафС'ла Тёрни Тёдора ,а|ё(1705)
Гео!рпа Давета Смиоиа Влхтета вшаиъ 1ерёи Стаиёе Грозёно
1ш Мнтрета Богнша Метка Пётко *Неделко ерен Tponif
Стёйтета Стаиёп Велпиа дгнпиа Богдана Влъкапа Пётко Мпкёла Пётко Марти» Стамао хауп Мартк'нь ‘Белб
ДаыТанв ^адараа ерыо , . я 1 Маионла Hcata ерыо ; €катер!на TaiKcpie
Aafa Лево 1 *СкатерТиа *Лккшив *Ннкодн
525
LXII
Велешки лЬтоиисъ
Така наричамъ л-ЬтописнигЬ бележки оть XIX в., запис-вани въ псалтикия, употрЪбявана въ Велесъ. Часть отъ тия бележки обнародва Йованъ Хаджи Василевичъ въ кн. XLIX па Споменик на Сръбската Академия на наукитЪ, стр. 97 — 98. Eph зас-Ьгатъ времето отъ 1813 до 1861 г. Желателно бФ.ше тЬ да се обнародватъ изцЪло. Ту съ предавамъ това, коего памЪрихъ въ сръбското издание:
На 1813 годедЕатд ч8леа кн н ленфг8 народъ нзлЕреуа.
1821 фЕвр8арЁа 22 илшие едкнъ венски синъ, тдтко Н8 БЕШЕ 8 К8к8рЕСТЪ и 8 Ишъ кегъ родолЕЪ Гъркъ царн-грддски, конто совра поиска соск кмгфЕ, н фо илелше Т8рцн, ске ги исекоуа. Из 8тринатд чарнлята се сеВни като увана поиска да се нисВка. и оде дке нед'клн. После стана, отиде у ГрговифЕ кадЕ К8к8ргфк н 8 1йшъ. Талю нледше единъ отъ Йдессд. го кикауа Пендидекд Тон беше закитъ и стана соск коиската и о гиде на ПрБтъ рЕка. когато е голелед колк8 Кар длръ, и отъ 1Йшк до нед е 3 сауати, и талю нанракн угн-декъ за ценкъ. После сосъ Юс8фк-паша КЕркокцалЁятд, конто naiauiE 20 уилади войска се 8дрнуа сосъ I ърцитЕ, конто Кчнниуа ганретъ 9 сауати. После Т8рцнтЕ като закъртЕуа сосъ тонове, леног8 светъ истЕпдуа, исЕкоуа. и нлачъ ненска-ианд беше, а н лшог8 на правнна изгннауа
На 1830 у лисЕца нарта беше кога стана ЧкодранЕЦстъ /Нзстафа наша, за да биде царъ, но садрезалю 8 Прнлепъ го победи до край.
На 1831 доиде ч8лез, би, и леногВ народк нзлЕрЕуа.
На 1831 донде уолерата кашк на 4 октоЕЦйга.
На 1833 кило леног8 teiijko зилео фото и Карддрк за-ЛЕрЗНЛЛЪ, Та ВрВЕЛЕ НрЕЗ НЕГО.
На 1835 пакъ доиде ч8лед
Нд 1840 ки голелед скатя, фото ока крашно 2 гроша.
На 1842 дошелъ владиката Теоклнтъ кашъ на 7 ок-гокрЁя.
На 1842 пазардтъ се претвори у вторникъ отъ Пр-кла женъ (?) Зафира Лапевъ, кашъ на 7 ноЕЛЕврЁя.
526
1844 л»лртъ 3 Ярнлутите дигнаул глава и голелеъ зу лулгк гториул на ур|ст'»яни, но после л<8ш8р ул»еръ-пдша гн пов’кдй и сосъ синуири ги извърза.
На 1846 влеговъ даскалъ у Перцоречкото училшре 1)
На 1847 1ан8ар 25 дождь върна 36 часове и доиде Бар даръ па я отнесе воденицатд на Салилгь ефендига и леосточ ъ Бовунски.
1847 22 лиртъ на Шаш-пазаръ стана голели в8ря и сите дуканн се затворила и лшог8 дърва от корень иске рени и по к8ките керелшднте летауа
На 1847 веуъ у Кестенднлъ да училгь.
На 1848 доиде владиката Явксент»я родол»ъ Болгарии к и лшог8 довро сгори то»; во истата година ймаше и колер.» страшна отъ кол ул»реуа се зналинити човсцн.
На 1852 отидоуъ даскалъ у Нрилепъ.
На 1856 доиде господинъ Янтил»ъ, родолеъ Гъркъ и човекъ кеше колкВ за севе, за другего не сакашс да знае
1860 доиде Д1еулеедъ Клчврьзлее паша (садразалеъ) у Белесъ отъ каде Скоп’к на 10 септелшра, на 11 истргнд »л въ Прилепъ. Тогаи овклеветень ви и Нор. у Константинов'»»
На 1860 повегна горсреченъ Янтил»ъ по нокъ и одр.» доста ....
На 1861 note го плениуа Чокала; я 8давиуа жената л»8, спроти дьнк Преполовлешя . . .
LXIII
Продавателенъ актъ отъ 980 г. за светогорското монастирче Св. Апостоли
Въ Света-гора се явило твърде рано християнско мо нашество, но, поради пиратскитЪ нападения на арабит!, и преследванията на иконоборцигЬ, то закрепнало тамъ един презъ IX—X в., когато византийскитЬ императори му дали правдини и когато били издигнати по-гол'Ьми каменни мои.и тирски сгради и крепостни огради. Въ 972 г. билъ издадгн». прочутиятъ светогорски уставъ на императоръ Йоана 11,п мисхия, съ който се уреждали правнитЪ и религиозни оиш шения на монастирската република. Тоя уставъ, въ главшн 1>
*) Училище вь махалата Пърцор"Ькъ, въ Велесъ. Срв. по-горс, cip ли
527
си положения, е въ сила и до сега и Света-гора. Преди това тамъ имало много малки независими келии и монастир-чета, конто могли да се стопанисватъ и отъ духовни или СВ'Ьтски лица и често се препродавали. Такъвъ е билъ слу-чаятъ съ монастирчето Св. Апостоли, което по-късно било нрисъединено къмъ българския Зографски монастиръ, гдето и сега се пази стариятъ продавателенъ актъ отъ 980 г. за прехвърляне на монастирчето отъ еднй стопани на други.
Продавателниятъ актъ отъ 980 г. е единъ отъ най-старитЪ запазени светогорски документа и има особено значение за историята на Света-гора изобщо и въ частности за Зографъ и за неговото българско монашество. Тоя актъ, ллпазенъ въ два екземпляра на гръцки езикъ, се съхранява въ Зографския монастиръ, подъ знакове ₽ “12 Бидейки много стари и доста пострадали отъ времето, и двата кожени екземпляра по-късно сж били залепени на платно. Двата (экземпляра, писани отъ отдЪлни ржце, иматъ еднакво съдър-жание; вториятъ екземпляръ обаче съдържа, както ще видимъ, а една добавка. Първиятъ екземпляръ има размЪръ 36X26 см. н съдържа 33 реда, а вториятъ, който м-Ьри 41X28 см., съдържа 36 реда.
Отъ съдържанието на акта узнаваме, че стариятъ при-гежатель на монастирчето Св. Апостоли, по име Тома, про-далъ монастирчето на Онисифора. Актътъ е приподписанъ саморжчно отъ петима свидетели иноци и игумени; други двамина старци били подписани единъ отъ писаря, а другъ отъ своя ученикъ, но и двамата старци поставили своержчно кръетови белези предъ имената си. Датата е 18 августъ, 8 гиндиктъ, година 6488 или 980 отъ Хр. Вториятъ екземпляръ има и една добавка — имената на всички ония иноци и игумени, конто се случили въ Зографския монастиръ при Иреговарянето за продажбата, още на 23 юний сжщата 980 г. 1а истинностьта на изложеното се подписалъ своержчно на български игуменътъ на Зографския монастиръ, Макарий.
Ето гръцкиятъ текстъ и после преводъ на тоя актъ, на първо м'Ьсто на общата часть, и на второ и на добав-кита:
528
l-o
ofyvov pa в<0-X po alyvov ’A6a- alyvov К Dpi
X X
xal yOOpIVQD vaal 8 P XXoo P
t ’Ev 6v6paTi тоб латрдс xal tod dEod xal toO aytoD kv r> paTog. вырад povaydg xal ^yo6pevog Ttov xal тф paxapwoTti < <p хорф ’AxTwvltp. Пёлраха elg 6pag рета tov epcov CcSeXcpnv ’AGavaaloD povayoo xal KoplXXoD. npdg 6pag To6g KveupaTixoi\ aoeXcpoDg- xiv xuptov ’Ovrpupopov. xal Toug yvTjaloDg aoo &8eXy tov aypdv t8v iKovopa^opevov tod Ет]рохаатроо. Toug aylon^ ’АлоатоХоод, elg voplapaTa £8' [лета TTjg olxocxeu^g аитоО. на I PlSaIojv e£. pivata тёааара. yeveaoxapotpla. xal 6 xklpa£. xml lepa та r/jg ё£олХ^аеа^ auTtbv. ’Алгера 8г lyib то PopSovnv. Табта л£ута AaSovTeg. &a<paXi£6pe0a xpdg Vjpag. Toog elprj pevoDg KveupaTixodg -/jpcov aSeXtpoDg t6v xoptov Ovujcicpopov xul twv tod pepoDg aoo. tod рт) eyetv e^ooalav лоте xatptp rj ypovtp. To6g povayodg tcdv xe(X/atDV tod) x’jplou AvtcovIod. xtv/j и TVjv otavoov. т) dcytoyag xal Tapayag Steyelpeiv Kpdg 'to nveupaTixov 6pcbv aSeXcpdv, xoplov ’Ovrjatcpopov. xal Toug ёх toi) plpoDg aoD. lav 81 Soxifidcoet Tig ё£ Tjfixbv. xpdg avaTpoTCVjv r)^ TotaDTYjg xpdaecog xal aacpaXlag ^wprjoai, ev npwToig iva |i/( elaaxooeTai лара лаутдд xpiTTjploo noXiTixoo xal ёххХтрсасгах Jl, aXXoc xal ёх8аЬхета1 ларсс T(bv aylwv yep6vTa>v tod xaO’7j|i /g 'Ayloo opoug. elO’o^Ttog eyet ooTtg av etvj. xal ti)v apav twv tt xal &хт(Ь ayfwv латерит. Kpooeni^p,ioD|ievog xal Xoyip лроотфои AtTpag у. гл1 то6т(р yocp xal ларобаа aotpciAta eyp7 |'t| ларооо^а. twv e6pe0evxo>v xaTspcov.
’Eotiv 8ё о xepioptap,dg tod piovaoT^ploD xal r) Siaxpai щ । ouTOg" ало tov paOov ^yjpov tod Е^рохаатроо. xal avaTp'/<»i tov noTafiiv. xal axoDvxt^ei (sic) tod Zojypacpou avwOev. xal xp.nol tov payovav jieypi tod SpopoD tod |3aatXixou xal &ло8Е8е! u/j* ttjV "Apxov eig to o£ov poDVTjV (sic) ev ф xal elolv oxaDpol etg vo 8pGg 8do. xal хатёруета! тд ^ayovvjv jSayovyjv xal avxixp > to puaxtT^v tod paytovcg. xal avxl nspvqi тд XayyaSiov ill evavTta tod poaxtoD. xal ахои{лл1^с1 elg tov payovav. evOa nA xodv al aoxpat лётрас. xal хатгруетас elg tov payovav ^ayov.rv xal axoDpjcl^ei elg tov [ia6uv ffypdv tod Нг^рохаатрои.
529
t
-t.
!
t
t
Kai lB66vj xal xouxo. tva oottg avaSaXig Kepi xvjg xotaiJTVjg liovijg. tva i'yet xq avdcfiejia. xapouola xwv aKooxaXevxwv кара | той rcpwxou. xal xou xotvou. ot xal ovp.wOrpovxat iv тф IBttp rOKtp. Fpatpiv Bta j^etpog Zujietbv ptovay^ou xal ujtQXxtxou tptXo-обсрои t ptvjvl аиуоиотф tv[ topa exng IvB(txxtwvog) vf exoug bjtij (6488—980).
0a>|iag jiovaydg 6 Ttpwxog.
’HXlag [lovayig xal rjyoupievog.
IlauXog povaydg xal ^you|jievog той Et] рокота ptou.
0e6Bcopog ptovaydg too Evjpoxdaxpou.
NtxiXaog povaydg xal ^youpevog ty^ Xpopux^evou f. Koqxag povaydg xal Tjyoupevog xfjg ’Apxou ptdpxug
I 1
frciypa^e xov ptiv oxaupov IBtoyetpwg xd Be utpog Bta той |ла6т(-t’jO ’Avxtovtou
t Et»66p.tog [lovayog xal olxovofiog rijg Aaupag fiapTUg 6ks-урафе. xov ptiv oxaupov IStoyetpojg то 8= utpog 8t& тоб ура^гшд.
2-o
t Ката Bi x^v xy’ tod louvfou JiTjydg. Kapaxu^ivxeg ot //You|xevo xou xaO’i^pdg 'Aylou opoug iv x^ oe6aap.la p.ov^ xou 4у(ои [ieyaAO[idpTupog ГесоруСои той Zwypdyoir о те 6 Ttfittn-iaxog xuptog AwotSeog xal |ieyag olxovopog той 'Aytou opoug xal 6 oowoxaxog xa07jyoup.evog xou KoutXoujiouolou xuptog Габрг^л. Mtl 6 доабтатод vjyoujievog той Махрой xuptog ’Iwavvlxtog. xal i тцлытатос; xa6*7jyoup.evog x^g JJiov^g xwv Neaxuxwv xuptog 1’lpp.avic. xal 6 xtp.twxaxog ^youjAevog хой Kaoxapiovlxou xuptog Патба'ос. xal 6 xtfitwxaxog xuptog IIayjo|itog. xal xXvjptxog fev Kapewv. ’EXeuOeptog [icvayig xal ^yo>j|ievog хой TpoyaXa-Kooptag [lovayig xal ^youptevog хой 2хорк1ои. xal ixeptov oux (Alytov f
I гм\$РНеep0^ ч^1.Нг¥^е f/2 «^Xr/w
Български старики изъ Македония
34
530
«Л®еч
J5?£«Aa» »»***Л^ч-г»5г^
*xl^**° Х«муМ$**?£а ।
®*e»’»*J^r$Z^<- к^йЛфвА^, - -*w.;
r & ^мД»^лЛ4Ч>><Г7**у / *ЭЯ^ЛУ
gj’-»^ «#^Л\з»е'ы^p."?t6vy«j»ft</qrf>’>f 4 r"R-*'/-*. 4K»<f»»rAb*wr'^i&tt*'
** C 9^*rtxF *£1)Ф *•* Ktf4* i”TJ ^^>,т"7?уыт ^/cm
'^W’{fe«'»$rfee,<7l '*{*»
•ши-а-ил ьк'.Лу.-^ **в z r . z rA£^,^*u-^'*C!'K“J77**F T
ype f ^И^М-jV^ t
«41
-^(TOU.-c»3if^^>««r.^y>^T»Xm>/>£B»>>'>li»2“|*fi>'«>^ieuj»p“<jwup-y -'таит Ц<»хп- ^1
о , /i p-UpA O'f^Jr'-n-af
.£Л'Зчг»₽'»^г«'»Л*«??Г'.“яр" 'А'
•су^|^л|лА-ННЭКт»^*» ул**4
•«>««•
.^•7«>лф<’,К*Л1
yi
•V •
и
cnj-'fnLa
fbsww
йам./ Ж« : '
W ’>
p-'Wf’ejj >
•j*’»*w
ir* si-ч a-*-*'£ '-Д '^ЗЛа^ «u 5 <ea v
^4^
yW? W+^W'^^ij'rw % /yi *J кй^'>л.в*и( к 3 / ’ J ’ , ^аЗ^Йг'. i-Л? .' •
- "^Ж^11* •** vlM
rtr .^Сгг^жд
<ДеЖй&
%’v V ‘ -
7 ’ :'w< rf»^^ gEWfe- *\'<,‘fj?I_ |^в!"Л'Лу Ч,*Д«г7Й/»;с«'г "»T'W 'Jr»'j«i/
' • * ?f*'Sfe!'' .’*
‘ £ x< "№• '
* *!’
ТуЛ' ^JraHWCS».: даЖ i " 1 ' '?»<i i>;
532
Преводъ l-o
Знакъ ма на То- на Ата- Знакъ на Кирп
монахъ Знакъ
и и- гуменъ наси- я монахъ ла монахъ
j- Въ името на отца и сина и светаго духа, Тома мо нахъ и игуменъ.... и на блаженейшия господинъ Антонии
Заедно съ моитЬ братия Атанасия монаха и Кирила про дадохъ на духовнитЬ си братя господина Онисифора и р< । нитЬ му братя землището, наречено Св. Апостоли Кейро кастренски, съ покжщнината, 6 книги — 4 минеи, 1 napi П меникъ, 1 лествица, и съ всичкитЬ църковни утвари, за (> 1 монета Взехъ си само мулето. Всичко туй като получихмг, обезпечаваме ви, васъ горепоменатитЬ наши духовни братя господина Онисифора и другаритЬ му, щото никога ы напредъ монаситЬ отъ келиитЬ на господина Антония ш нЬматъ право да вършатъ каквато и да е поетжпка, или ди завеждатъ д-Ьло, или да те смущаватъ съ каквото и да «, тебъ, нашия духовенъ братъ господина Онисифора и твои г!» другари. Ако ли нЬкой отъ насъ се опита да развали тази продажба и отетжпи отъ обезпечението, то такъвъ да не бждп слушанъ отъ никое еждилище, било гражданско или цър« ковно, но и да бжде изгнанъ отъ светить старци на найти Света-гора. Ако ли се случи обаче това, то, който и да билъ той, да подпадне подъ проклятието на 318 свети от ни и да му се наложи глоба отъ 3 литри. За доказъ на гор ното се написа това увЬрително, въ приежтетвието на нахо-дещитЬ се тука отци.
А границата и обладанието (държавата) на монастири сж. следнитЬ: отъ дълбокия виръ на Ксирокастро се покачни нагоре по рЬката, допира горе въ Зографъ, върви по хрч бета до царския пжть и се заврыца въ Арка при острим хълмъ, гдето се намираТъ и кръетове на два джба; оттам i < о спуща сё по гребена до отсрещната на гребена рЬчица до пира се до гребена, гдето стоять бЬлитЬ камъни, и сё пн него се спуща и допира до дълбокия виръ на Ксирокаст ро
533
Това се даде съ цель, ако нЪкой би пром-Ьнилъ гра-пнцата на този монастиръ, да бжде проклетъ. Даде се въ приежтетвието на изпратенитЬ лица отъ протата и събора, конто и ще се подпишатъ на сжщото м’Ьсто.
Писано съ ржката на монаха Симеона, нареченъ и фи-ософъ, месецъ августъ 18, въ 6 часътъ, индиктъ 8, година И488 (980 отъ Хр.).
f Тома монахъ, протъ.
t Илия монахъ и игуменъ.
t Павелъ монахъ и игуменъ на Ксиропотамъ.
t Теодоръ монахъ отъ Ксирокастро.
t Никола монахъ и игуменъ на Хромицена f
t Козма монахъ и игуменъ на Арка, свидетель. Кръста подписа саморжчно, а думит-Ь чрезъ ученика си Антония |
t Евтимий монахъ и игуменъ на Даврата, свидетель. Кръста подписа саморжчно, а думитЬ чрезъ писаря
2-0
t На 23 день на месецъ юний, въ свещената обитель на св-пеликомжченика Георгия Зографъ приежтетвуваха случайно шуменит-Ь на нашата Света-гора- честнейшиятъ господинъ До-ситей и великъ икономъ на Света-гора; преподобнейшиятъ кптигуменъ на Кутлумушъ господинъ Гаврилъ; преподобней-шиятъ игуменъ на Макро господинъ Йоаникий; честнейшиятъ 1ти уменъ на монастира на НеакийцитЪ господинъ Германъ; честнейшиятъ игуменъ на Кастамонитъ господинъ Матей; честнейшиятъ господинъ Пахомий и клирикъ Карейски; Елев-терии монахъ и игуменъ на Трохала; Козма монахъ и игу-менъ на Скорпия, и други не малцина.
F t Маклрне еромднлхъ : нгнменъ ^нгрлфъ
сны : ^л нсииннж подъпнедхъ »
Актътъ отъ 980 г. 6Ъ издаванъ н-Ьколко пжти. На дежно е изданието на Бодянски (Чтешя въ Общ. истор. и древ. Росс., 1873 г., кн. I) Изданието въ Прил. на Виз. (Прем XIII, 1—3, съдържа нЪкои неточности; погр-Ьшно е Ьрсдаденъ и славянскиятъ подпись на Зографския игуменъ: шгрлфскы вм. знгрлфъек-ы нстннн вм. нсииннж. Последното и!>къ издание на паметника, въ гръцкото списание N£og eXXtj-MlviQp.tov IX (1912), 120—122, е направено по преписъ отъ XVIII в въ руския Пантелеймоновски монастиръ въ Света-
534
гора. Тамъ бълг. > киятъ подпись е предаденъ само на гр i ипн (йкгурафе Sa ро . faptoti. xat Maxaptog Ispopovayog Т;уаб|и v v too Zwypacpoo); /кстътъ се отклонява доста отъ opuriiii.i'iii, За автентг! юстьта на съдържанието на акта cci.i ш
може да има сьмнение. СвидетелигЬ, конто сж. припошп
сали акта, сж били действителни исторически лица пн, втората половина на X в. Въ общата Светогорска копднии, която се cbxpat ива въ Карея и въ която е помЪстенъ у in вътъ на светогорскитЬ монастири отъ 972 г., личатъ имен.ни на повечето отъ свидетелит'Ь на нашия актъ. Протътъ 1омп стжлилъ въ длъя ность въ 980 год. (FeSetov, г0 AOtog, стр 3 I)
т. е. въ сжщата "Одина, въ която той е приподписалъ и и iппи|
актъ. ДругитЪ свидетели, като Павелъ Ксиропотамски, Гаирилп Кутлумушки, Илия, Антоний, Козма, Николай и др. се покп ни ватъ въ кондиката въ актове сё отъ това време. Вь светогор( кпц типикъ отъ 972 г. зографски игуменъ е билъ Георги Зографы п (Гашруюд 6 Ztoypatfog). Десетина години по-късно, вь и;...
актъ отъ 980 г. за зографски игуменъ се подписка Макарий,
Явява се само въпросъ, да ли нашиятъ актъ е запален в
въ своя първообразенъ видъ или той е по-късенъ, наисншн старъ, но сё по-късенъ преписъ, напр. отъ XII в. (срв. Nao$ sz л
vopv-^pcov, IX, 120 бележка), за това има да се произнсч ат ь вещи палеографи елинисти. Но че той не е преписъ отъ XIV и ,
както допущатъ това Ягичъ (Зографское Евангел1е, стр. X XI
на увода) или Лавровъ (Палеографическое обозрЪше кириллиц
скаго письма, 26), това свидетелствува самого гръцко ппсмп пъкъ и подписътъ на Макария. Въ палеографско отношени
подписътъ на Макария не се посрЪща съ употрЪбяваното пре и<
XIV в. писмо въ зографскигЬ ржкописи и съдържа по-старпши) навици: на първо мГсто глаголската буква (Го (-т) въ думиЦ
нсииннж; на второ мЪсто — употрЪбата на ъ въ реални пли
мними отворени срички: знгрдфъскы, подъпнсахъ; на ipi in м-fccTO— употрЬбала на ы: знграфъскъц на пето мГсто ip
хаичниятъ разд'Ьлителенъ знакъ, двоеточието. Зографски»! ii
игуменъ Макарий отъ XIV в. (1347 г.) се подписва сънсЪм
друго-яче: Изографа ippcic&iro монастира 1Лакар|£ icpouoinM подпнсахъ (Прил. Виз. Врем. XVII, 287). И да допуснемъ, еле ।
вателно, че актътъ прсдставя преписъ отъ малко no-i<i.<i«j време, пакъ тр-Ьбва да приемемъ, че оригиналътъ е носIли български подпись на зографския игуменъ, както за пит
535
имаме множество прим-Ьри въ гръцки актове отъ X в. п по-сетне, какъвто е напр. и глаголскиятъ подписъ отъ 982 г. въ Иверския светогорски монастиръ. Срв. пс-горе, стр. 21—23.
LXIV
I Гранична грамота на монастиритЪ на Ивана Селински и на Павла Иванички отъ 1049 г.
Н-ЬкогашнитЬ светогорски монастирчета Селина и Ива-пица,/ по-късно присъединени къмъ Зографъ, спор-Ьли за съ-предр^ния имъ синоръ. Това било въ 1049 г. Игуменъ на Селина билъ Иванъ, а на Иваница — Павелъ. Спорътъ (*нлъ разрешенъ отъ други вещи лица, конто издали спогод-i>L*na грамота на 8 май 1049 г. Тая грамота не е запазена. Гя ще да е била занесена заедно съ други документа въ Цари:радската патриаршия, въ времето на патриархъ Тео-тта|(1586 г.), който да се произнесе по единъ монастирски граниченъ споръ. Сега е запазенъ въ Зографъ само славянски нревсдъ на грамотата, отъ XVI в., подъ знакъ К. 7. Ето тоя рревадъ:
11 тИца aiaia и. настоЕфолгё 1ндйкт8 el1) кисти сицикнио ,Ю Лишгй дни лижд8 кур IbMHw нг8л1енсл1к Селински. н неяр курв Павло Иванички. и иг възлюгоше свлшрити « нпк/коже И приидс курв Пианв иг8л»Г и испов’кда леи блика тправдВет се (О близи с8фй reais лгкгтчо щ к\рв Павла Ива-||цчкаго. И понюже свлютреша тр’ЬБЮкашЕ ын'кхв люБопр’кже. ini'। ко Б'кшЕ люфно инако т*кГ свлшрити пошвже да гавит се ilrfiiHa. и Ятвркдит се w седев всфв. тшго ради помани Н»Ш ш БлаговФннаго и дховнаго юца нашего прщта Стиге гюрв 1бршлюна\а курв Оешфилакта. чтни и дровни старци iiiond(K курв Янтюниге Филодеиски. и курв 0ЕШрк До£»арскй и курв Ле(|)нтн№ Козл<(и)тинв. и курв Игаковв ТИологйтски. И кур» Игако w стго НпатГа. и курв "йнастапе. и курв Диш-UlicHie ЛГижщдЕНдрииски ж и курв ДГЕЛЕНтГе w Л1аврокорл1а. и Kvpi Ил?а Днвадииски. Gh^k чтни\ъ старкцв тФго ради посалив понгежЕ irk^S.............стни талк Онже ввей
Годината вфиз, отъ когато е грамотата, има индикгь к, а не кТ.
Погр-Ёиката иде отъ криво предаденото гръцко ₽' (—2-и) съ и на славянски.
536
чтни и д\окнн старци вйшереченни при.......................... w
н-кле же кфше chnp'knie. И зангеже не нлгкти йлек ико; । повае....................сана. сьДЕ»фен?е нс леало кисть лее.т.дк
илеи и люкопр'Ьнше пр'кв . . ......
/Ий же вей' сьлеот рикше 8стаки\'© пр'кдфлгение си це wkoh.u лтксто пр............. ск св’кд'ктел'стволЕЬ. курв "Hiitohui.i
Филодеискаго и курь "Или Дикаднискаго . . . ирфд к п.
лгкстолЕь т'к.мк сице Потокь глклш Ивапица и деже сЦоде** г. к лебре................потоке потоке вьсрдсГ даже до великого
калина на нгелЕже к крть извагань ш в(ксто)чние странп ii' тогоже калина (вставивши поте Иванички и взьишп » ь recto........ди ле к потоке' право на аква' ПйлЕина w т» и ио
ХрндБ Херов» на кисок» леогил» на .... сь^оди низ доидь А° «• ликога кулаге, калина против» i opine iieqiepc. ш т» н паки . на ^ирокастр на велик» пецир» (х) neqiepe паки потсколек до лсора. идеже к одесн(ие) страни на калии» два' крта изв.п.|нл
Онлеь тако докр'к и кговгодно юпр:кд'кл1внно записа се гни въ 8твркждение...........по повелению чтнаго прота i’epwAi.\ii.i\.i
курк Оешфнлакта и инй сьвранй чтнй старьць и ккд.и и. се курь )шан» СИлинсколе» По си)(к aqie кто' ш ни\к дрклнгп. и начне разарати и склЕ»цпннге начнет иодвизати и сий' np*k,vk.n. и вставь потворити или" инн по пр'кшьствик и да в»де wrb'.i день w стие и единос»фпие троице и хриспанскаго ucnoB'k/.uii.i и к'кры. и да придокйде клетв» сти\ь ТЙ1 шцк и да ндречг| се гако неправд»1€и и лнхойлшць и т»ждаа ккс\щ|1ле€п.
Напига жГ настоециге ^Оправдание изв’кцинига ради' и »тврьженига р8кою лсона^а Chicora вь л'кто с8фн?(6557- 101») и попиедше се въеи пр*к илшже сьтворено висть ш вллпп сътворшеи пр'кд'Клк.
| Слвкрёпнн' преть 6тйе г©рн "Ддшна TepwAioi»a\i. векСфйлакть:—
f "Днтбние леона ш Фнлодеа:
t Qtwph леона нг»ли Дс^арски:
f AetdHTie Козл|(ицки):
f "Игаковь люна /йологитски
f Дишннйе люна Жоноде'ндра:
t Д1елент7е леонл)(к ш Жавроксрли
| ИлГа люнахъ Днвадииски:
| Днастасне люна^ь
| "Нгаковь ш стго llnaTia:
537
Ако и запазена въ преводъ, грамотата по своето съдър-жание вдъхва пълно доверие. Че оригиналътъ се отнася къмъ означената 1049 г., най-добре се вижда отъ имената па изброенитЬ въ грамотата вещи лица — свидетели, конто били действителни лица отъ онова време. Така, въ две гръцки грамоти, едната отъ сжщата 1049 г., а другата отъ 1051 г., и дветЬ съхранявани въ Зографъ, фигуриратъ имената на прота и всички вещи лица отъ нашата грамота, именно протътъ на Сйета-гора Теофилактъ, Антоний Фило-тейски, Теодоръ Дохиарски, Леонтий Козмицки (Aeivxtog [povaydg б Коор£т^Ц Яковъ Мологитски (’ЬЬщфос; pova/dc xal rfpopsvog povrjg rtov ayfiov cOpoXoy7]T(ov), Дионисий Моно-дендрийски, Мелентие отъ Маврокорма (Mek^xtog pova^dg /al ^Youpevog pwijc; Maopou хорроб), Илия Ливадийски, монахъ Анастасий и Яковъ отъ Св. Ипатия. Срв. тия гръцки 1 грамоти, обнародвани въ Приложенията на Виз Времен-пикъ ХШ, 8—11.
Въ гръцката грамота отъ 1049 въ Зографъ (знакъ <0. в 3.) откосно до монастирчето Св. Апостоли; между под-писалитЪ се свидетели стой и името на Ивана игуменъ Зографски (| ’IwdcvvYjj povayd^ xal ^youpevog тоб Zwypdapou). Пие не се съмняваме, че този Иванъ е сжщиятъ Иванъ Селински, който, като присъединилъ монастирчето си Селина къмъ Зографъ, билъ избранъ още сжщата 1049 г. за игуменъ на уголЪмения Зографски монастиръ. Ето защо Иванъ Селински въ по-къснитЪ монастирски предания се иоставя за единъ отъ основателит-Ь на Зографската бъл-гарска обитель. Срв. за това бледващия паметникъ, така пдречената Сводна грамота на Зографъ, гдето Иванъ Селина г назованъ Иванъ Селима.
LXV
Сводна грамота на Зографъ
Сводната грамота, или както нЬкога Априловъ я нарече лЪтописъ на Зографския монастиръ (Болгарскы грамоты, Одесса 1845, стр. Це компилация отъ предания и извадки огь грамоти, засЬгащи миналото на Зографъ, отъ неговото основание та до идването на турцит-Ь. Написана е ту като повествование, ту като грамота, дадена на монастира ужъ
538
отъ царетЬ Льва Мждри (886—912), Ивана АсЬня II (1218—1241) и Стефана Душана (1331 —1355). Приноа писана е отъ деспотъ Углеша, 1371 г. Тая сборна грамота е написана на пергаментъ, слепень отъ три листа, копт образуватъ свитъкъ. Най-долу на свитъка е прикаченъ мы тенъ печать, отвжтре сребро, съ образа на Стефана Душан i и подписъ, отъ който едва личатъ думитЬ. Стфнк ЦЛ|П> срв ... и полюрски . . Съставътъ, езикътъ и палсогра фията на грамотата явно показватъ, че имаме работ а < i. късенъ паметникъ отъ XVI в., когато, както ще видимъ ин нататъкъ, е била стъкмена и така наричаната Калимапппп грамота. Сборната грамота е запазена въ Зографъ и ни преписи на хартия. По нея монастирското братство се уведи мява за историята на Зографъ. Тя току-речи цТлата е вл! он въ общата повесть за Света-гора, печатана въ Русия още hi. 1659 г. отъ Стефана Светогорецъ, подъ заглавие 1‘,ш ЛШСЛЖНЫИ.
Ако и подправена, тази грамота преставя гол-Ьмъ нн тересъ. СъобщенигЬ въ нея факти сж много ценни за ш m рията на Зографъ, стига само да се погледнатъ критична Г рсди всичко, бие на )чи анахронизмътъ на посочепш! събития: царе отъ IX—X, отъ XIII и отъ XIV в-Ькове in събиратъ одновременно, за да дадатъ правдини на Зогрлф ския монастиръ! Като се знае, че действително еднй отъ т-Ьхъ сж оставили грамоти за монастира, трябва да се предположи, че начата грамота е несржчна компилация, cnu./iii отъ изгубенит’Ь вече отд-Ьлни монастирски грамоти. Пр l-.к I, поводъ да се направи компилацията е далъ сръбскиять ц.ц н Стефанъ Душанъ, който, като дошълъ въ Света-гора и тамъ престоялъ н^колко месеца (1347—1348 г.), н.п и, н^колко отъ старигЬ зографски хрисовули и си присвоили следъ това часть отъ заграфската гора за въ полна ни сръбския Хилендарски монастиръ Св. Богородица. Зогрифцщ по-сетне, кое по предание, кое по преписи отъ изгубсши It хрисовули, нагласили своя новъ хрисовулъ и му прикачнлп печать.
Интересно въ този сводъ е и известието за осшны нието на монастира Зографъ презъ 919 г. отъ трима бр.ии охридчани — Мойсей, Аронъ и Иванъ Селима. Иванъ < в» лина е билъ действително единъ отъ подкрепители I и
539
угол'Ьмителит’Ь на монастира, но жив'Ьлъ 100 и повече го-дини следъ тази дата, както видЪхме по-горе. Тука исторического лице Иванъ Селина било смЪсено съ Самуила, който основава съ братята си Арона и Мойсея монастира. Въ повестьта за Света-гора отъ Стефана Светогорецъ името Селина (или Селима) е заменено съ Василия (ТИоуисе'й и Ларопъ и* © Касйл'й) (Срв. Ран мысленный, стр. 11). Основание™ на монастира е поставено презъ сжщата 919 год. Въ надписа, който стой подъ самописната икона на св. Георгия въ съборната зографска църква, годината за възди-гането на монастира е 898. ТрЪбва да се заб'кл'Ьжи, че презъ тази година Лъвъ Мждри е билъ живъ; но и да се не забравя, че надписътъ е правенъ презъ 1837 г. Ако се приеме год. 919 за съграждането на главната обитель (ювйтелк шшрн съгрлждмотъ . . . въ. л'кто з у к 7„ т. е 6427—919), тогава може да се предположи, че Лъвъ Мждри презъ 898 год. е дарилъ нЪкои права на непро-ширения още монидрионъ Св. Георги Зографски.
Следъ тривЪковно просжществуване на Зографъ, презъ нтората четвърть на XIII в. главенъ криторъ на монастира станалъ Иванъ АсГ.нь II, който бГше превзелъ вксе'ж "Ядон-гкшж . . . г«5рж Той и досега се поменава при всГка служба въ Зографския монастиръ. Неговата грамота обаче не сжществува въ монастира, защото е била унищожепа още отъ Душана. За унищожението на хрисовулитЬ, при-(авя грамотата, Душанъ билъ наказанъ отъ Бога и не могълъ да отиде въ родната си земя, а се поминалъ въ чужда страна. Това ще е намекъ за скоропостижната смърть па Душана презъ 1355, г. като се готвГлъ за походъ къмъ Цариградъ. Отъ последната прибавка въ грамотата личи, че п Иваръ Углешъ прегледалъ зографскит-b хрисовули, но не I посмЪлъ да пакърни н’Ьщо отъ монастирскитФ, правдини. Папротивъ, както се учимъ отъ една иегова грамота отъ 11369 г., писана на гръцки и пазена и сега въ Зографъ, Углешъ посредничилъ за разрешение спора между йерисов-। кия епископъ Якова и Зографския монастиръ, за мГ.сто при Иерисо. Тази разрешителна грамота Углешъ далъ на йирафъ, следъ като взелъ мнението на светогорски избранник и синода на охридския архиепископъ Григория, razviepto-tucrog cipyteTtfaMonog ’A/pfSog блёртсро^ ^аРХ°? ndoTjg
ВоиХуар£а$. Углешъ се подписва f ’Iwavv^c £v Хф тф Н-<р raatdg Зеалбтт]^ xal айтохратсор о Хрисовультъ г
безъ печата, който е откжснатъ. Пази се при белегъ G). А I I Тая Углешова грамота е обнародвана въ приложенията на Вп > Врем, XIII, 98—101. Интересно е тукъ известието, че Углеи i който се бЪ отметналъ отъ сръбската политическа власи., отхвърлилъ сжщо и сръбската патриаршеска власть и < •• подчинилъ на Охридската архиепископия. При решение пн църковни спорове въ неговата държава, той признава юрт дикцията на Охридъ.
Сводната грамота е написана на неиздържания, мллф грамотния онзи книжовенъ езикъ, съ който си слухи-хи мнозинството отъ домораслигЬ и необразовани наши кип жовници презъ XVI —XVII в. Сжщата неустановеность личи и въ правописа. Писарьтъ се старае да предаде старин ность на писмото си, но бърка постоянно съ употр-Ьбата ни ж, А. ъ, ь. Особено е щедъръ той на ударенията, та i и слага често пжти по две по три на една и сжща думи Ето защо, при печатане на текста на Сводната грамота, пн1 изоставя нЪмащит'Ь тукъ важность ударения, придиханпи и препинателни знакове. Само за показъ, ще ги запазя нь първигЬ два параграфа.
t Еъ дни щтва Льва пр*Ьагёдраго . блгчкстивы н; yopSi 'пн. Хр1СТ1аНСКЫ № СЪДрКЖефБ . ВЪ ТЫ ЦрТВоу Б'ксТА НЛЖ1В , Тр|Г|в крат?а по пакты , паче жа по оутъшитеа1о сы оу к о гако къ др*кв‘ныи нравы доврод'КтАаГ . и ткзо й/иенита . ТИынл । i "Ярынк . ЧФанк ОДишю".1) Что нарицает се Оели/иа хрлкрь' Б-k" словы и д-клы . пр6я*кБШ1Н корАНАмк . стквлён кап' чкстив-кмь. . , ЧКСТ1Н5 йзредшГ . и Богаткствы дывол’ни по< гаткство кФ по ваЧ вторй по "Явраали", й цртвТа no^iianlil и воу по дыкрод-ктеай" , йзнесен-кл<к w лгкста Прквы "loyi i il HiaHie*' града Диунндона . ннга w въс-клш гдклеагы Оурндк, оустрклмгенын з-клы , ti-ka'afiiieaik завета' ува съдркже’||1а li.itf и подркжилФ рачйтел’ствю . др8гы и сны 3-квед-кывп' «й Л1реж2 и кораБлй’ повркзаютк нк въсй й ст'кжаша s'ka'iiaJ и Богатства , цркаа съ вксслгй поуотжй се'к'к распеше . и крт4 въдр8жаюфе , «ко да' ы жизнь поаоучетк . й iip'kKH i uo i ц
’) Тукъ преданието подсЬща за българскнтЪ братя съуправители, топулитЬ: Мойсей, Аронъ, Самуилъ. Забравенъ е Давидъ.
541
кише р,кчЕн’н,ки' гор-к , и йжв на южнаж стран» , сЕг/к три' кроки сътвараютк и стльпы , й далеч*ин жилицы дроу w др8га йжЕгауВ . кроли нГлноё съвран1Е т'к" призмваше , , гако да СЛОЕ© Й II'к н Л1И БЖТё’нЫ Л1И СЕБ’к ПЮЕИ SaEOTh . й иже СЪ МИЛЕЙ'., къ нить приубд'кфй ейц'Ько Б’кше т'1Г съвранЁЕ . иже Aywi.'irk тъчёео т'Ьть пооучЕвати се . Е ко сицевй' ц> ва почйтаюте' .
Ико саоу И К‘к'1|1Л1ПЕ И ПО късоуд» Йзидф ДЫБро'д'ктЕЛ-наго жйтУа , тнозй во гако w самого' чрьтога црева пригож-дауоу и прпл‘кплга\-8 ci чини и доБрбд'ктели и , й в*кше прйзванЁЕ на въеакь днь вгойзьвран'нолгё стад» . И лСноже'-ф8 се , © селен сък-кфакаютк влгь сък’к и се' iv съеише' сЪнйдошЁ оустрьл»'л1внЁб , ©вр'ктл1О лгксто вглЁь шкрьв-кнн© , иъ д’Ьвр'к кь оудол)ю' , БлгооуулнЁ£~ показ»ЕЛ<о, авЁЕ че'фь оус-кк-П8ютк , йжГ кад*кн1Е гаклгаше вины' , ©кр-ктають мралЕорк «клены пачЕ снега БлйстанЗф се . "И на т8' вгозналнн н8 -н’кет» ©бйтиль ©Бф8' съгража1оть ш цркагб скровифа , еъ <гкто т©га текшее' ц> съзаша тир» fS ; у; кз (6427—919 отъ Р. Хр.) . Хот-кгау» во й стго съзанЁа илин-к" нарёфи , ©еёй 1Л>офй , да к8д'кть йже въ вкликый стго Николы , др8зй' [же стле8 Елйлинт» Лиунидон'сколгё . йже въ посл-кднЬ1 и irkaia чюотвор’ца . Т-кть прйкладны' и не шрен'но (?) лельвь” НЕЖоусоБ‘н8|о въз‘дрьжаау8 , се/и8 же й дьскаа оуготован’на п НЕНаписанаа въ лгкстилйфЕ стогашЕ1 . И се’ во кФашЕ сълю-1'рЕ'нЁЕ ВЖЁЕ . Л1ы ЖЕ , (|> ВЪЗ Л1ОБЛ1€НЫЙ , ПрИКЛЫНИ* оуШЕСЛ II оуслишить пр'келавнаа чеодесл й на влаь гак*л1ен'на , гако дпв'нь во е еъ сты своеГ Еън’лгкть-о^в© «опасно Еъ ёдй-ii'kaib оуко (и оутрьнь'|‘Х , не' э'клб рано кь свйтаюфЕи зорЕ", © Ч1<5д’ксй , гавлгаёть се йкона пр*кн£писанаа , caaia писаннла й но-H|ia ИЛ1ЕЫШЕ стго ЕЕЛиколнника и поБ'кдоносца ГеЧиргЁа , гакоже ( т’ногы л'кть , и Блистав се зр'кнЁЕлъ' гако сльньч’на лоучл . II кЪнЕзапо1|' въеи Енд'кк'шЕ оудивншЕ се” © таков©л»8 Ч|6д-ксй ii възсылауоу слав8 и влгодаренЁЕ Боу, иже и того великотЕника. II iv тол'к оуво нарЕчЕ её обитель йл«Енован1Е даже й до ннга , ЗВграфь'
Оы три снов'к цра юуридъекаг© ОустинЁана вь еъ оуши пр*кл<8драго Льва цра и noEHr'cie и придФ къ Ядй-цли гор-k соек в*кллюуж1И свод и сось сълоугы своа и Константина града патрУара Анастаса . И вы к© вр-кди Ирнлжчи се андЁшугакы патрЁаруа ГрЁгорЁа . И вы шкфЕА
542
съв'кфднй , съв'кфдше се въсн въкоупА . СО л<‘ншгк1н чл»:« СЛИШДуК СТГО ВАЛИКОЖАНИКД %ВЛ ГеШрПД Л|’нОГДД ЗНДЛНПЫ И ЧЮСД ТВОрАША : СЛАН и прозирдуВ , НАЛ1И ГЛДу8 , урШЛИ1 ИСЦ*клАВДу8 , СЛАКЫИ и гдоууми здрдвк!И вивдуоу , кк члчц4Г весъ илюуфнХ изгднгаше и здрдвн кивдуоу н ела ВАуоу гд бд и стго в*кликшлиникд увл ГешрГ1Д , ИСЦ'клнк' шдго и и ддв'ш8 илек здрдвТе нд л<ншгдд л’ктд.
И елйшдвк цр Iwhhk ТркноЕкскы чмд'кед, дик'к и Бнв'шшлгё ® стФ" <н енпц'к тдковй ддршвдв’шоу и , и ® iu*i виг « и съ ни” пдтрмруд Тркновкскы 0ниф|лд , и покнг ни « ВЪСЫ ВЪКОуПА бДИНОДОуШНШ И придошю ЕЪ (тТ'ки Гор'к Ядшнсфки . ид'кже Б'кшА ctki оцрдзк чдпиеднк ду® стын" ПрипдниА поклшннше ct ел»8 съ слезами ле’ногы и съ въи-ДИуДНМИ Н ДДрК ПрПНАСШША Д'ксктк ОКАД ЗЛДТИКК II ддршвдше стго фврдзд едмопиедн'ндго . И възрддвдше с<; рДДШСТЙО Е'клИКШЮ И СЛДВ'кфС ГД БД И СТГО В*клНКОЛиППК.> укд Гешрпд и сътворнше тркжкетвш стм8 линикК ув8 Гешргпо , ДПрНЛ1Д МЦД кг днк , и ек тркжкетвш ДШ КЗ ДНК .
И ВЪПрОСНША БЛГОЧКСТИВК1 цр'16 и прении ПДТр|ДрГК1 ЧТО уОфЕТА сътворити СЪ ШБИТАЛК ВДШ8 . И Т1Д съкккВп люнно шв'кфдвдше и ре’ше: дд б8д-Ьтк шеителк ндшд ст.ин В'клНКОМЕ НИК8 ГешрГ1Ю H ВЪСА СТАЖДН16 ндше . ЕъкВП’Ь КЪСП съв'Ьтк сътворнше и поидшше 1шдннк ()'клил<д съ KpATi'a.tiii CBOliAIhl И ВЪСИ Hpit И пдтр1др’уы , НД’кжЕ Б*ЬША СТЛКПК ГЛ1ЕЛ1Ы пир® . И ВЪПрОСИШС БЛГЧКСТ1ВИ Цри И ШСфСН ны пдтридр'уын ДВВДД Филилд I ДЕКАД IwAHHA, И ОБДД 6ДИН0 ШВ^фАШС: НД1Н.1 ШБИТеЛК ДШ ПОТШКК. И ОТКВ'ЬфДВШ* ВЪС1И БЛГОЧКСТИКП црн СЪ СфСННЫ пдтридруы , ИЗЕДДИ Хшдннк СВОИ Б'клАГК Н ШСТ.1КН оулдд стл|8 Г«шргно , и noB'LrkHie блгочкстивдго и пр*Ьл»8д рдго Дквд црд ЗЛДТЖ ПАЧДТК . И ш гклш ИЗЛОЖИ ШВрДфЛГН и въеы ддлече шгони . И поставили оулдд Гешргпо и влн и. л)оре при клдд-Ьнцд, нд'кже ггк нскопднь пр'кже дв'вдд Фи липпь и дв'вдд 1шднк, и постдвиша б*Ьлагк СТЛ{8 Гешргно iv вксто , д Филиппоу ш здпддк . И поидоше въе пот® влн и. кров'к 1шдн*нова , глгелш пир® , изк шдолоу НД ПОТОКК. КДАНШ. к*кликк , и тоу постдвише оулдд Гешргно , нов'клд цркдд Тшанил блг"очкстивдго Тркнов СКДГО И ЗЛАТА ПАЧДТА . И поидшше лмло вше iiotcS ндгорс, близк и др8гы потккк съвъкоуплгают се к к едино , единк ш Филнишвк швителк , д др8гы ш 1шдн'пшил ШБИТЕЛК , ПО ср'кд'к ШБДД ПОТОКА ндгоре ПО БрКДШ , И ТО1|
543
пшстдеише три белазн , iv вксто Гш>рпк> , л w здпа дв'ваа ПилеинК , л iv южнд страна Филип’поу , здпоЕ*кдк Льва цра ||р*кл18драго злата начата , и тюре по Еркдш по крьдш до дрКлЕН . И къзр*Ьше сфЕнны патрЁар'уы и блгочкстиеёи црЁи на ав’ваа Пилеинд . вашаа шбителк дш зд*Ь ли е . И иъаа едино реше : ей чтныи и патрЁар’уы и блгочкстивёи црЁе . И пов"Ьлеше клгочкстёеёи црЁЕ и шсфен ны патрЁаруы лк кал 1шан8 извади свои е'Ьлегь, и шстави оула стле8 ГешргЁю . И постами ав’ваа Iivahk оула стле8 ГЕШрпю iv еесто . ав’ва Пилеин8 iv западК повела цра мйдраго Льва , злата пачлти . И зр'ЬшЕ блгочтеёи цр«Е и сфЕн'ны патрЁдр'уи на ав’ва I wan* на и на ав’Еа Пи-леи на и на дв’ва Филип па : и да е к'кдшлЕШ въс'клЕК ш съ* Еорь блгочтеёи црЕ и сфЕН ни патрЁар’уы , и да не воуд'ктк къ посл'кднга вр’клн пр’ктЕканЁе и заЕид*кнЁЕ ЛЕЕЖоу Each и по ВА , KAKW ЛЕЫИ СЪБОрНШ оул’|И И БЕЛАГЫ ШСТАЕИуЛЕШ , И ДфЕ KTW ДрКЗНЕТК ЗД CIA лгкггдд Пр-крЕКОЕДТН , ДД е ПрОКЛАТБ W ГД БД ЕЪСЕДРБЖИТЕЛМ И W Пр’ЬчТоуЮ ЛЕТрК БЦОу , И W СТГО еФлИКОЛЕЕНИКА уЕА ГеЮрГЁА И W КЪС'к СТЫ . И ДфЕ кто изи-Д’Ьтб криви; СЕ’Ь^т’Ьлсткокати, и шнк да е прокллтк съ шне" здедно , дд Еоуд'Ьтк причете съ 1оуд8 , иже глдше : ч’то леи уофЕТЕ дати, и азъ ва" прфда'" егш; и Ккдфд и Янна, ежЕ гл'ауЕ: распни распни его. И пок'кла цркд Поидшше по пйты блгочтёвдго цра 1шднд Тркнов’скдго , злата пачдта ТъфашЕ AIlVVCH И ГЛАШЕ ! ЛЕСЫ 6 ШЕИТАЛК ДШ ЕркуК кркдш. И СфЕННЫ пдтрЁдр'уы г/ау8 : ей чтны (йче , слиши еже леи съкорнш здпо-в'кддулЕо и постдвиулЕо дд е шче сты
t И ПрИД"Ь БЛГОЧТЕЁИ И уоЛЮБИЕИ ЦрЬ (тТАфдНЬ (трЬк’сКЫ, ДрКЖЕфЕН БЛКГДрСКАА ЗЕЛЕЛЮ И ГрКЧБСКОуЮ И ЕЪСК ЕЪСЕЛАНВЮ, еъ л'к (s. w н. д (6859—1351), индикто . д и призвдвь 1г8леенд ЗВгрдфскаго ГрЁгорЁд , и придф 1г8леенб еъ Хылганддрк съск старца Iwaha.1) И пов’Ьл'Ь блгочтеёи црк Стлфд ег8леен8
') Това известие, за идваие на Стефана Душана презъ 1351 г. въ Света-гора, не се подкрепва отъ други исторически данни. Душанъ е билъ паистина въ Света-гора, заедно съ жена си царица Елена, и е престоялъ тамъ около 4 месеца, но то е било презъ края на 1347 г. и първигЬ месеци на 1348 г. Тогава той е обдарилъ богато сръбския Хилеидарски монастиръ. Срв. гра-мотитЬ у Miklosich, Monumenta serbica, 124 сл., 129 сл. Само че въ 1348 г. игуменъ на Зографъ е билъ Макарий (Mon. serbica, 132), а въ нашатаСбориа грамота се явява въ 1351 г. игуменъ Григорий. Както и да е, но подроб-ноститЬ, конто се давать по-долу за посегателството на Душана върху зографски земи, не могатъ да се сметать за фантастични; тф се схождагь по духъ съ изложеното въ ДушановитФ грамоти отъ 1347 и 1348 г. и ще да се основаватъ на нФкои документа, конто сега сж. ни неизвестии.
544
38грдфскол|8 : (йче 1г8л<ене , принеси лен ур8соЕШлыи еже maiaihh iv пр'кжныук вр'клшм iv блгочтвТе црТи и iv Осцин'ны и । трируы . И принесе ел<8 п’Влпнк двлд ур8соволга , единк грк ЧКСКЫ, Л Др8гы БЛКГЛр’сКЫ . И рД^*ГН8вК ЮБА ур8сОКО/П<1 И НАНЧнК четдти, и нич’тш нее люже рдзс8дити, здню в'кше запр-ктАнч* и сЕ*кздннш iv блгоутвТи црш и iv осфенны патр|др\ы v1 ныктоже коснатГ къ юбителк люнастирскы И начнд лини и а блгочкстик1и црк къ сфен ни» овраз8 к'ЬликолиникК к Гетрою: да не ос8диши лине , ны да съпротикиши се лелп», нк ллню ти се и лелк се д'кю и пр'ккланмю кшл*кне срц.| люего, гпи леон iv Геырп'е, । дзк хоФа оуз'Ьтн iv шбнтык ТВОИ НЕ ЗЕЛ1ЛИ рД, НЫ ЛЮ6Л18 ЦрТЕОу, НК ДР'квАА рДДИ Л10Н.Н тнрскы№ потр-ккы Пр*ксТ1Е КЛЧЦ’к НАШЕЙ БЦИ. И ПОВ'кл'к КЛГО ЧТВ1И Црк СтТефд СЪПИСДТИ \р8С0ВШЛК, ЗЛАТА НАЧАТА, Л ll' CIE три Б*кл£31Н iv НСПр*ккА ИСТОЧ'нЕИ СТрАНЕ СЛКНКЧН16 llp.UCU* тд на пр'ксЕКА, ид'кжЕ исуодн поутк из (юеаннца И ИД'ктк НА Др8л1К, И ТОу ПОСТДВИ ДЕДА КрТД, 6ДННК iv ЮЖНД СТрЛН.1 II Toy IVCTAKH коулд СТЛ<8 ГеюрПЮ, д др8гы iv KKCTOKK, И I 01, шстдви воулд уилдн ддр’скд; И ПАКЫ по поуть НИЗ БрКДО AI.I.IW ИСПОрЕДЪ пиры /HlVVCIWBK СЫрСЧК /ЙЮЛОИКК, И Toy OCT.ir.il ДВЛД кртл, НД ЮЖНД стрднд СТЛ18 leivpriio, И Toy ОСТ .11(11 воулд , и нд въстокк остдви др8гы кртъ, II Toy OCI .11(11 коулд уИЛМ|ГдДрСКД , И W тоукд НА пирй> ГОр*к НД Бркд«’ 11.1 Др8Л1К . И тоу СЪТВОрИ съкорк БЛГ0ЧКСТВ1Н Црк И ре l.h «г8лин8 38грдф‘скол|8 и Хыимн ддр’скол18 : и кёи дд 3iiai i i оци сты , дзк испроси iv сгого Гешрпд ны листе ны kieah.i НК горл НД ПОТрЕБА Л1ДНДСТ||р8, И ДЗК уоф8 ДАТЫ Д‘кс*КГ Kp.rri, СТЛ18 Гсыргно Л1АСТЫ ИНЫ . И ДДД‘к БЛГ0ЧТВ1И Црк НА Стр8.'.М ДВ'к СЕЛА, ГЛ1СЛ1Ш Kp8lllEB0 И GoTipK1) , ВЪ 41 ксЧ’О ПОрДБ0||Н1||| ЛЮНДСТИр*СК0Л|8 лгктоу8 , И тоу НИКТЮ ДА НЕ ШБЛАДДЕТК III 11НЛ1И , НЫ ДД ИСКДТЫ . И сътворн БЛГ0ЧТВ1И Црк /iWKOII. Л1ЕЖ8 Хнлынд рк I 38грдфк , ДД НЛ1ДЮТК ШБфЕЕ ЖПТ11С II Овф8 любовк лгкжоу собою : Aipe кто рдзоритк еже л и, сътвори вд~ любовк швф8ю ИЛ1АТИ лгкжоу COKWIO и разори ГК Clio запоКА11 , да е прокЛАТк w съкорк еже Л1Ы здпов'кда\и' и iv пркви црпе и сфенны пдтр|др'уы, иже написаше нрм;л cia книга , и cie дш зд4г дзк испpivcii в л1^ .зшнд (685!) 1351) t A G) ЗД'к ПОЧИНАМ; 1€ЖЕ Б'кшЕ СТДрО ПИСДН1Е .
*) Въ сж.щность, Зографъ е нмалъ имоти въ с. Сотиръ още пр, > Душана, както това знаемъ отъ една гръцка грамота отъ 1322 г. Срв lip 11 на Виз. Врем. ХШ, 48.
545
И ПОИДЦ>ШЕ КЛГОЧЪСТК>И Цр|£ II СфЕННЫ H.iTjHac\w <.. iiStk н наидииие на едино .часто вод8 , и къжлжа влгочл црк Iwatih вшд8 нити и нрннесшЕ ел|8 слоугд ЙО, V । 1к8си и пии и рё кагоЧтвн1 црк : тоу или люе да нлнн ните , златА пачлта . II сьзидлшс ка<чара на кшда и нар-к инн Iuwik калмра . И поидоше нс ноуть по пйте талю ди? ггьль, нд-Ьже g-fcu.it съгражен и? пр-Ьж« 35 блгочтв:и upie за |мд8ж 1И члцн . заме нее n-kwt л1днастипн пр-кжс , нк к-ку8 и'Клинары, и жало наза- странно дчсто калинитш на ии w Катц'педкска страна , и т8 остакнни е8лд стл».8 Геюрно , лр<п кии тоу fTpwiiosa U'BiiTf/ih , и ирждинсва се Кастднптд ©стави crow воулд w южнй страни II пордичнЕ на •. •ь на И>кдш , и тоу wcTaBHH.it Royaa ст 118 Ftwp -йс на яаиа*’ , Ewu Ггантиг шставн Roy.ia на вВстекъ. я пон-кда щчка < -» х Ьачлта . И псидиччЕ НИЗЕ КрЬ.Д«- ННЗК КрХДО. Д-КТ.С ГЕ дклн димоу Брьдю, низ доак долоу , та на голклил г .>
на под-кница ст<н8 Fewpriw , та на .-лоре’ , и ноккла цр лЬдраго Льва , златл пачдта . И възр-Ьнп йлгчтсЛн црн Менны iiaTpiap’yM на ав’ва Филиппа и на аква Пилима » ил « Констан-па и р-ккоуа : да нс кто вь. iiocakuss Kp-fe.i't I.VilitTK къ ва пр-крекекати за лгкгти.’ ск , гакоже и .и.чг кр-ктоул1Е къ ва , такю н <:а" с^такиули flipt к го пр-к < Гоуни запов-кдь сно , ежл -мн запов-lTpuv и иктакпу/ > •"KKopHW кртов-к и в8ли . да е прокаге w га" ва” къседрк ви тАЛй и iv пр-Ьчтоую его -итрь кц8 , и w стго в-кликоди пика I iwpria , да е нричень Тоуд-Ь и Кымфс и Шиге , и aipt кто (ындЬтк крикс ск-кГтЕлстковатн , i онк да к прокдсть w пи стыи wiib HUKieiicKhiif . И ре весе съвшрк : ал<.и алн? Lun Е /гк" .syK^ (6427 — 919) . -мца аврилГл . ки дн\.
; Да е к-Ьдо-uw . в tw /гкг (5. w.h.,o (6859 1351),
hIiiictc . д , kjku? расипа на“ црк сркпскы , § . ypccoRwat, *|'ю>д , алн и на aiS вы нд довро и не прил‘ до .-нон ’)
Елгочксткго цра Лкг.л : нр-|сл|8дрдго : кк кд . в-кр(к!1!1-.. Нопстнна града :
Киваик: вл’гочкстви црк ва ул ка ’ я=крГк)ги» ;кеч-. Ii.iurapivaib Рркновьскм
Si i ’) Ц-Ьлатл 1..я (х h aks, ; ,\j с ... л\> г,-и < .к • Ик> II < I- друго M.'ICTII !•>. i;>> -т с > ir ::« р. <. .. , . L IM.lTn паре съ едрп гл.'.п i:t букзп п зае ьр’.дчо.
I I Еъпарскп старики изь У.. л..и >1и»
546
Отефань црк вь \а ка в*Ьрн(к)нк : блгочкствш ; срыикы дркждкк вкстокъ и запа
ф К л‘к гз. «5. 5, Д (6879 1379),индиктонк Д. д-кпн» ЬТлге призка 1г&шна ЗВграфскаго Данила , и придФ Дани-и» соек врат!а и съ стар'ци, и ре ел<8 : принеси л<и хросоколь И при(не)се 6Л18 , и разгнВ ХРИСОК<>Л,‘ и прочета и Р(- < -”н велика клютка и велико запрФфенТе е , горе twaiS кон щгк стВпи спо клегк8.
Деспо 1ш<Г сбгл?1)
LXVI
Грамота за Браниславовата църква въ Зографъ
Боляринътъ Браниславъ (МтсрауюгШсбо^) билъ съградпли отъ основи (ёи ратрыу) църква Св. Димитъръ въ Зографскии монастиръ. За издръжката на църквата Браниславъ ще nil е билъ завещалъ приходи или имоти, може би въ епархиип| на съседния на Света-гора епископъ на Йерисо (Хисрнспь Йерисовскиятъ владика поискалъ, щото Браниславовата ut.pi.ni да се намира подъ неговото ведомство, но цариградск и»i ii патриархъ Филотей (1354—1355, и втори пжть 13Ь1 1376) издалъ въ 1372 г. грамота, съ която обявилт. ц|.|| квата за ставропигиална, патриаршеска, независима отъ ЙериМ съгласно и съ нам^рението и волята на Бранислава. IColl билъ тоя заможенъ Браниславъ, основательтъ на църкшП Св. Димигъръ въ Зографъ, не знаемъ. Но че той ще о ГнМ съвременникъ на патриарха, на това ни навеждать думпг въ грамотата, гдето Филотей говори за Бранислава кп| за свой духовенъ синъ (хата KveOpa в!ф Цд vjp&v р. ipd тт]то$ тф МлраущЭ'ХЛбф). Грамотата се пази въ Зогр;н|>< i ih монастиръ. Тя 6Ф издавана два пжти, веднажъ отъ Гецл<-| въ Byz. Zeitschrift, XII (1903), 507—508, и втори плен, и Приложенията на Виз. Временникъ, XIII (1906), 105 НИ
Въ сжщия Зографски монастиръ се намира още < л1 по-късна грамота за сж.щата църква, отъ 1521 г. On. hi разбираме, че къмъ 1520 г. йерисовскиятъ владика они изявилъ пакъ претенции върху Браниславовата църкпл, I
Ч Подписътъ на Углеша.е сж.що съ едри главни букви
547
нтриархъ Теолиптъ I (1514—1520?) отсЬкълъ спора съ ина своя грамота, като потвърдилъ нЬкогашното решение <1 патриархъ Филотея, църквата Св. Димитъръ да си остане Жъ Зографъ, като ставропигиална. Тая грамота е отъ месецъ Ж 7029 г., или 1521 г. Датата 1521 ще да е вЬрна, рцото началната и последната година отъ патриаршеството । Теолипта не сж добре установени. Грамотата бЬ обнарод-иш въ Прил. на Виз. Врем. ХШ, 129—130.
LXVI1
Грамоти на Василия II за правата на Охридската архиепископия
ДългигЬ и упорити българо-византийски войми, конто ияха близо петдесеть години презъ края на X и началото I XI в., се завършиха съ побЬдата на византийското оржжие ь подчинението на България подъ Византия. Императоръ и’илий II, завоевательтъ на България, получи отъ самитЬ иантийци прозвището Българоубиецъ (BooXyapoxxovog). Ва-1.11Й II обаче, като познаваше коравостьта на българския |||ОДЪ, цЬлъ попадналъ подъ властьта на Цариградъ, и шсявайки се отъ възможни български бунтове, прибЬгна । редъ мероприятия, конто, поне отъ формална страна, уталожватъ болкитЬ на поробена България. Василий II посегна дори и на политическото име България; напро-нь, върховниятъ управитель на българскитЬ области, Сто седалище се намираше въ Скопйе, официално се ти-луваше „Дукъ на България". Той запази повечето отъ I КалнигЬ и обществени институции на българитЬ, останали 1. царет-Ь Петра и Самуила. Въ една отъ своитЬ гра-ти Василий II изрично изтъква своитЬ начала за вла-। исто на България: „Защото не безъ кръвь, казва той, безъ трудъ и поть, а съ многогодишно търпение и съ бо~ hi помощь тая страна ни се подари отъ Бога, чиято бла-HiiTb явно ни помагаше, та да се съедини подъ единъ |*М7> раздЬленото, безъ да се нарушать граничите и на-лДит-Ь, добре установени отъ царствуващитЬ преди насъ. шито, ако и да станахме господарь на тая страна (Бъл-Ч1Я), запазихме непокжтнати нейнитЬ права, като ги по-мрдйхме съ наши хрисовули и грамоти".
35*
Правата, конто Василий II оставилъ на България и fl конто имаме положителни официални известия, се отпиши до Охридската Българска патриаршия, преименувап.1 >>iii сжщия императоръ на архиепископия — ’Архселихстст) I Мл •уарихд. Тия права били установени съ три грамоти, niuiJ дени отъ Василия — първата веднага следъ покор<тшги| на България, въ 1019 г., втората въ 1020 г. мессцъ м<н(1 и третата между 1020 и 1025 г. За тия извънредно ниц документи се узна за пръвъ пжть въ 1855 г., когато ...........и
отъ първата грамота биде напечатана въ сборника на I'.iui и Потли (Бодли), SovTaypa tcov zavavwv, V, 268—269 I ч| сжщата часть 6Ъ препечатана въ 1857 г. отъ II .. nd фонъ Лингснталъ въ неговия трудъ Jus graeco-roiu.inniiJ т. Ill, 319 — 320, а въ 1867 г. Лингенталъ я използупл М своигЬ Beitrage zur Geschichte der Bulgarischen Kirclic, 1 < M Докато тая часть отъ първата грамота идЕше отъ < uuid ржкописъ на архиепископа Герасима отъ Аргосъ (<ч л nd Божигробския метохъ въ Цариградъ, срв. Пакаобк- / , >1 Kspapeug, lepQaoAopiTixfj IV, 134 сл.), въ 18/1 id
по единъ синайски ржкописъ, намЪренъ отъ руския ешн Порфирия Успенски, бидоха обнародвани отъ Е. Голуопш ioiI (Краткш очеркъ исторш православныхъ церквей, болгар? i ut|J сербской и румынской или молдо-валашской. Москва 18, || стр. 259 — 263) и тритЪ Василиеви грамоти за Охрил? г.nd архиепископия. Въ 1893 г. визаптологътъ Гелцеръ преш -i.ii d грамотитЪ въ Byzantinische Zeitschrift, II, 42—46, cih»|>i |Я обнародваното отъ Рали и Потли и отъ Голубински, и nod нЪкои малки правописни оправки въ текста. С/Жпшшънв преписъ на грамотигЬ отъ епнскопъ Успенски обнлр। r^d Бенешевичъ въ своя каталось на синайскитЕ гръцки р i nd писи (Catalogus codicum manuscriptorum graccoruin qui nd monasterio Sanctae Catharinae in Montre Sina asser? .niliild Petropoli 1911, стр. 542 сл.). Съ опред-Ьляне на тошппМ мията, посочена въ грамотитЕ, се занимала главно I юу*1 бински, Дриповъ, Гелцеръ и Новаковичъ. Оправки n.i I hid ваковичсвата студия (Глас LXXVI, 1908 г., стр. I ' 11 направихъ въ статията си ЕпархиигЬ па Охридската poid епискония презъ началото па XI в. (Сппс. па Бъл1 i id на Наукит’Ь, I, 1911 г., стр. 93—112). М. Дринса i > ifl въ 1873 г. български преводъ на грамотитЕ въ ч id
549
кото Пер. сп. год. I, кн. 7—8 (1873), стр. 14—25. Въ «87 г. грамотитк бЪха препечатани заедно съ френски пре->дъ (неточенъ) въ книгата па Offeicoff (А. Шоловъ), La pidoine an point de vue ethnographique, historique et phi-Igique. Pliilippopoli, стр. 199—205. Въ превода на грамо-irrb отъ проф. Ив. СнЪгаровъ (История на Охридската ар-пспископия, София 1924, стр. 55—59) се вносоха нЪкои Нивки на Дриновото разбиране на текста. Въ 1924 г. адЬзе списъкъ на византийскитЪ императорски грамоти отъ 'ninz DOlger, Regesten der Kaiserurkunden des ostromischen Inches. 1. Teil: Regesten von 565—1025. Munchen und ii'lin 1924. За сажаление, въ това ценно инакъ издание I е използувана (стр. 103 —104) поменатата по-горе наша |удия за Охридската архиепископия, а сж допустнати редъ Ншки при опред'Ьляне на топонимията на грамотигк. |огркшно е и датуването на втората грамота — 20 май *>5Ю г., вместо май 1020 г. Тая гркшка вече направи и Ьоаковичъ.
ГрамотитЬ не сж. запазени въ оригиналъ, а въ по-късни писи Преписътъ въ Божигробския метохъ въ Цариградъ Отъ XVI в., а Синайскиятъ ржкописъ е отъ XVI—XVII в. тоя последний ржкописъ грамотитк на Василия II сж Они въ пълния имъ текстъ, който е включенъ въ една fra грамота, дадена на Охридската архиепископия въ 172 г. отъ Михаила Палеологъ. Отъ грамотата на Михаила Нлеологъ узнаваме, че не само тоя последниятъ, но преди Ito и Мануилъ Комнинъ (1143—1180 г.) е потвърдявалъ Охридската архиепископия правдинигЬ, конто й билъ лть н'Ькога Василий II.
Тукъ обнародвамъ грамотитЪ на Василия II по пълния IltlaficKH преписъ, снетъ нЪкога отъ епнскопъ Успенски и Ь.нденъ отъ Бенешевича. Въ изданието на Голубински, ранено сжщо пб преписа на Успенски и после препсчатано Гь Гелцера, е пропустнато едно епископство — Ригийското, Ьбпуснати сж hLkoh думи, пъкъ и броятъ на клирицитЪ и пцитк на нккои епископства е побърканъ. Освенъ това, Ькои отъ имената на градовет-Ь сж предадени различно въ |Динието на Голубински, resp. на Гелцера, и въ изданието | Бенешевича. Тия разночтения посочвамъ подъ чърта. 1и едите лнитк, означени въ Синайския ржкописъ съ цЪли
К50
думи, предавамъ съ съответни буквени гръцки i(ii<|>|iu За прегледностъ, разбихъ текста на части и го съпропо)!. дамъ съ български преводъ и съ посочване на сега за ни и нигЬ и познати селища, поменати въ грамотитЬ. Съ букви I въ бележкигЬ означавамъ изданието на Голубински, а < i | ржкописа въ Божигробския метохъ.
I Гр амота, 1019 г.
ПоХХЛу йутыу xal ргуаХшу тйу дара, той «piXavOpw^ou •Э-еси SeSwplfjp^vwv тт] paoLXetqc т)р.бу йуа-Э-йу мата Всасророи$ xatpoug xal aptB’p.oog1) finspPai-v6vrwv , тобтб вате лара ro£v-та ё£а(рЕтоу тд лроаО-^х^у уе-vioO-ac TPtopalwv йруэд xal т^у тйу BouXydcpaiy yevEaO’ai блд £uydy eva.
’Еуте&Э-еу ot>v xal тду впХарё-отатоу povaydv ’Iwavwjv &pyis-лСохолоу BooXyaplag ёхирс&аа-jiev s'iyai xal та дсругЕДЮ-хотс^ xpoaVjxovTa кар’ абтой lOwea-flai.
Kai sxsl у^сато 6 TOLoSrog iyypdapwg I)(ecv Todg dcpslXov-Tag таи; IxxXvjalaig TTjg £vo-plag абтоб xal тшу ётаохблсоу абтсб xXvjpixotjg xal xapoixoug foreipETElv2), SeScbxapsy абтф тд ларду OLylXXtov Tijg paaiXeiag ^pfiy, Bl’ об xapaxeXEbopsO’a
Atndv plv тду dpxtExtoxoJCoy syeiv sig та хссатра т-Fjg еуо-pcag абтоб, vjyouy (eIc) т-^у ’А у pl Ba, ttJv IIpEcxav, тду
*) api-9-pov Б. , ейарЙ-^оид Г.
2) Въ ржкописа umgpetstv.
Много и голЪми см я<| бринитЪ, съ конто чел(н|1и|| любивиятъ Богъ с ним валъ презъ различии рогм на нашето царство; има една, която надминава п<-п<||Я други, тя е — присъгяпНм нието на българската иьМ жава къмъ ромейскатл iiii.idfl единъ яремъ.
Следствие на това, нш’ М твър д ихме б ла гоч ест 1111 < i 11 (11« монахъ Йоана да бждс прлЯ епископъ на България и jfl управява съответнитЬ ,н1« на архиепископията.
И понеже той поиска я>| М се определять писмспо кян|м цитЬ и парицигЬ, зад|.'оц(А да работятъ за църкшпК IM неговата епархия, както и М тия на подчиненитЬ му шМ копи,дадохме му таясн ц ipifl грамота, съ която запои I; inrtlfl
Самиятъ архиепископ и 1 има въ градовете (к|н ши’Я тк) на своята епархия, t п, И Охридъ, Пр-Ьспа1)
*) ПрЬспа е покраина il ipU^W Долна ПрЬсяа) съ елнопм, i uu < |*Я
2) Мокра, име на покр.пш i о iW^ нина, западно отъ Охриде.мН
551
M6xpov xal tt)v Ktx^apiv xX?]-ptxouc p. xal xapolxoug A.
Tiv 8ё Exfcxcxov Kaaxo-plag elg та Jxdcoxpa TTjg ivo-piag adxou 'JJyouv sig (advijv) rr)v Kaatopfav, sig t8v Koopetov1), tt)v KoXwvt^v, tt)v AedpoXtv, t^v Bofiaav xal xdv Mwpov, xXrjpixoug p xal napoixovg X-el Taya xai nepiaoixEpov2) elye ttptfwjv &XX’ ouv об pouXopteS-a ftrepPalvEtv xdv aptO-jidv xwv zXrjptxwv xal xapoixwv хоб dpytEKlOXQXOD.
Tiv 8ё intoxoxov ГХа£е-vlx^vjs elg3) aSrifjv xtjv ГХарё-[vix£av xal sig та Kdvtva xal sig NTsavloxav xsXEuopsv syecv xXtj-iptxoDg p. xal napoixoug p.4)
Tdv 8c exIgxoxov Moy-Xatvcov sig аута та MoyXatva xal xov npcaaxov xal tt)v Mo-plyopav5) xalx^v Setcvtjv xal xov 'Ootpopcv xal sig xa ZaoSpua, xXvjpixoug is xal napoixoug te.
’) Koupectov Б.
s) itspiaaoTepouf Б.
3) rXaPivftgljG Б. FAapavixtjjf; Г.
| *) У Г. парииигЬ сж 30.
*) Mepixopav Г.
и Кичево 40 клирици и 30 парици.
Епископътъ пъкъ на Кцс-туръ да има въ градов orfe на своята епархия, т. е. въ самия Костуръ, въ Корешча1), Колонн2), Д'Ьволъ3), Воюса и Моръ4) 40 клирици и 30 парици. Ако и по-ра но той да е ималъ повече може би, но ние не искахме неговитЬ клирици и парици да надмйна-ватъ по число ония на архиепископа.
И епископътъ на Г л а в-ница ) заповпдваме да има въ самата Главница и въ Канина6) и Неаниска7) 40 клирици и 40 парици.
И епископътъ на Мъ-гленъ да има въ самия Мъ-гленъ8), въ ПроС'Ькъ9), Мори-хово10), Сетина11), Острово и Заодрия12) 15 клирици и 15 парици.
’) Кбрешча, покраина северпо отъ Костуръ, съ 16 български села, отъ конто едно (Жервени) помашко.
2) Колбня лежи западно отъ Костуръ, въ западнитЪ поли на Грамосъ.
3) ДЪволъ е лежалъ при р. ДЬ-волъ (горнн), въ Корчанско.
I 4) Воюса е лежала при албанската р. Воюса. Моръ с нсизвестснъ. 1—®) ДосегашнитЪ издирвания не сж определили задоволително мЬстопо-.южението ,на гр. Главница. Тя ще да е лежала недалече отъ Авлонския заливъ. Иоменатата следъ нея. и подчинена ней Канина е градецъ, който лежи на 9-3 километра отъ морето, юго-източно отъ Авлона (Валона, алб. Вльора).
’) Неизвестно.
| ’) Мъгленъ, Мегленъ, Меглснйя е покраина северно отъ Воденъ.
I *) Сега Демиръ-капия иа Вардаръ.
•°) Сега покраина Мориово или Мариово, между Демиръ-капия и пла-II ин а Кожухъ.
1 ") Сега село въ Леринската околия, северо-западно отъ Островското езеро |г) Вероятно старого ’EopSia, южно отъ Островското езеро.
Kai fexioxonov Вооте-A z ; £'< ty(v UsAavov’av xal tz- rw UpiAarcov xal etc; TYjv _i£’j xal s!< rdv BeAscoov.
vqptxwc; te xal zcapolxou; t=.
•: 1&V crL'it-VKOV 2трРЭ|Л-. si; itircqv rijv Итроьц-prQxv xal тоу 'EaSpp-Wrov. xal tov Kovex^Tjv, xXvjptxou; ф xal jxapotxyjj ф.
Kai rov feraaxoTOV Mopo-ptaSou elg afrcdv тду Mopo-p;aSov xal tov Ko^iaxov xal tt)v BXapCawjv xal tt)v S&'Xsto-pav xal xdv AouxdptT^ov xal tt}v Ihawt^av xal ttJv MaAeoo^av; xAajptxotJg te xal xapocxoug te.
Kai xdv htiaxOTWv BeXe-BougSIou1) sig ativ^v tt)v Be-AepoinBav2) xal t&v 2ouvxta-axov xal x^v Vpp.avstav xal tov Tspfjiepov xal tov 2торду xal rov
’) Стгоре написано Mrcdvsa (т. e. Баня, народного име на Белбуждъ, К Ю стенда ль).
3) Отстрани добавено ВаХряои ряй-ve« (т. е. Велбуждска Баня).
И епископътъ на Din ля да има въ Пелагии и, ПрилЪпъ, Дебреще1) и U лесъ 15 клирици и V пд рици.
И епископътъ на < мица да има въ с> Струмица, въ Радоьиш. i Конче2) 12 клирици и II париця.
И епископътъ иа М> • • виздъ да има въ сипи Моровиздъ3 4 s) и въ Кози, I Слаеище3), Злетово6), .'I ковица7), Пиянецъ8) н h лешево9) 15 клирици I парици.
И епископътъ на I > буждъ да има въ c.iruni Велбуждъ10) и въ СлпР ка11), Германий12), 1 рп меръ13), Сгобъ14), Дол на <**,1
’) Село въ ПрнлЪпско, ;i. и.т.п, за Кичево.
2) Сега село съ монастырь иг 14J довишката околия
3) Сега село Мородвисъ въ к । i ската околия, съразвалили отъ и i.pi пн
4) Козякъ е покраииа съ около 60 села между р^китТ. Пшиня и i । >п ।
si Славище иди Славишко поле е покраииа ст около 30 села i: i
кс'к на ptxa Крива.
s) Злстово гол1мо село зъ Кратовско.
) Село Луковица въ Осогоиията или Луково въ Кратовско.
°) (Закраина по срЬднз Бр1талнчца.
’ ’J Покраииа по горя? БрЪгалыииа.
1°) Сега Кюстендилъ, у народа наричанъ Баня.
“) ©лтйям на старобълг. ще рече тъснииа, проходъ, клисура. , Т < .рп i СитЬокд ще да е лежала около с. Ръждавица или при с. Стенско. ч ш> Слтгека ще да е лежала по клисурата на р. Струма, между Кадщп и« «. Бобошево.
ч) Отечество иа всликия военачалиикъ Велизария, V) в. Сега < <
Д ппишко. Игтменоваиисто Германия е заиазено въ тамошиата р. Джс; и
и- ы) Теримеръ ще е лежалъ по севсриитЬ поли на Рила, меж |‘/'ИП:1 и Сгобь, което -жществува и сега като село на л+>вия бр^гъ на >
553
Itarm SoovSeaaxov xal та TPdcaXo-‘ya xX^ptxcog te xal napotxoug te.
f Kai xdv irctaxorcov Tpia-BItC'iQ? elg Mp Tpttfc-tlx^av1) xal xdv IKpvtxov2) xal kiljV 26xo(3ov xal tt)v
X|Xeu>p.ev 2/eiv xAiqpixoic; pt mal raxpotzoug pt.
[ Kai tdv ixloxoxov Nt о о и Kg advijv rf)v Nfaov xal fig tov Toxpov xal tov KoprXov xal ТблХст^ау xal tqv ScpeXtyopov, «tZvjptxoug |л xal Ttapolxo’jg p.. I Kai tiv iTtfoxoTOv Bpa-vfxCvjg eig tt)v Bp&vrd^av xal tdv Mop^Ptaxov xal xdv S<pev-Kpopov3) xal tdv rporav4) xal •Av Bto oxov5) xat tt)v ’IcrpadX-m«v6) xal rev BpoSaptoxov, x^ptxoug te xal Ttapotxoug te.
Kai tdv irooxorov BeXa-YpdStov elg абта tot BeXdl-
тЬска1) и Разлогъ2) 15 клирици и 15 парици
И епископътъ на Трия-дица (СрГдецъ, София) запо-вЪдваме да има въ самата Триядица и въ Перникъ, Су-ково3) и Знеполе (или Звон-ци?)4) 40 клир и 40 парици.
И епископътъ на Нишъ да има въ самия Нишъ и въ Мокро5), Комплъ6), Теплица7), и Свърлигъ8) 40 клирици и 40 парици.
И епископътъ на Брани-ца (Браничево) да има въ Браница9), въ Моравьскъ,10 *) Смедеревоп), Гро ... 12), Ви-сьскъ13), Сталачъ и Брода-рьскъ14) 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ на БЪл-градъ да има въ самия Б'Ьл-
L ’) Отгоре написано 2o?£aj.
I ®) Тукъ се прекжева грамотата иь Божигробския метохъ.
[ s) ZyevTdpqiGv Г.
♦) PpOVTCOV Г.
I *) Acpicxov Г.
I 6) ’loxaa'fXdyfav Г.
’) Срв. по-горс бележка 11.
2) Покраина по горна Места. На-последъкъ съ това име кръетиха око-лийския центъръ Мсхомия.
э) Суково, сега е село въ Цари-бродско.
4) Гръцкото написание подеЬща за сегашната покраина Зне-
поле около Трънъ, а може и да с Звонци (Трънско), гдето има развалини и топлп извори.
5) Сега с. Мокро до БЪла-па панка.
I 6) Неизвестно.
I ’) РЪка Топлица, л Ьвъ притокъ на Българска Морава; минава презъ
Куртумлия и Прокупле. Новаковичъ отъждествява нЬкогашната Топлица
р. града Куршумлия.
®) Сега с. Варошъ на горни Тимокъ (Свърлишки Тимокъ, Княжевачко).
9) Сега Костолацъ на долна р. Млава, северно отъ Пожаровацъ.
I 10) То ще да е старого Margus, при вливането на р. Морава въ Дунавь.
J-la славянски е звучало Моравьскъ или Моравище.
I И) Сегашното Смедерево иа Дунавъ.
,2) Мойсе би Гроцка (Исарджикъ) на Дупава, западно отъ Смедерсзо.
I в) Неизвестно.
и) Новаковичъ носочва Бродско полье южно отъ Парачинъ.
554
ypaSa xal xdv Гра8ёт£т^ xal xdv ’OptT^dv xal zdv rXaSevtlvov xal t^v “AaTcpvjv ’ExxXvjotav, xXvjptxoijg [i xal xapolxong p.
Kai zdv ircfaxonov tfjg 0 p dept о и xeXetiopev ё/etv elg ка-cav tt)v ivoptav аитои xXvjpt-xoug ie xal xapoixobg te.
Kai xdv Ixlaxoxov twv. S хоте £ tov elg аита та Ххотею xal xdv Bcvex^v xal xdv Hpedpopov xal tt)v Abxopav xal xdv IIpcvixov, xXTjptxobg p. xal napotxobg pt.
Kai xdv ётесахотеоу П p t a-Spiavtov1) elg айта та Пр£а-Sptava2) xal xdv Xoavdv xal xdv Aeaaxobptx^dv xal tt)v Bpdx. ,,3) xXyjptxoug te xal napolxobg is.
Kai xdv ёте£ахотеоу А сте a t-v l о ь elg теаоау tt)v Svoptav абтоь xXijptxodg te xal xapoixobg te.4 *)
Kai tov ёте£охотеоу S e p-pitov xeXsbopov §yetv elg теа-□av rijv ivoptav аьтоь xXtj-ptxobg X xal xapolxobg X.
градъ и въ Градецъ1), Ом h i )t Главентинъ3) и въ Ы >ni църква4) 40 клирици и HI парици.
И епископътъ на Cpt.Mi.'i запов-Ьдваме да има въ и h лата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ на Скпнйн да има въ самото Скопит и въ В(б)иньци6), ПрЪморт., Лу« ково и Принипъ7) 40 клири ци и 40 парици.
И епископътъ на Ирн< зрЪнъ да има въ самия 11ри зр-Ьнъ и въ Хвостно8), Л1н ковецъ9) и Б(в)рат..10) 15 к.in рици и 15 парици.
И епископ, на Липли и i."| да има въ цЬлата си епархиц 15 клирици и 15 парици
И епископътъ ва Серни и1 “) запов'Ьдваме да има въ uh* лата си епархия 30 клирпш) и 30 парици.
*) ITpig8pcdvo>v Г.
*) UplgSplava Г.
3) Въ ржкописа за името на града оставено празно мЪсто, а отъ страни добавени tty Врат ...<&£ Spot Soxel. У. Г. името е предадено: tbv BpatTov.
4) У Г. числата сж. 30 н 30.
с. Биначъ, Гилянско. Може да е ското с. Вннци.
Пр’Ьморъ, Луково и Принипъ неизвестни.
®) Поменава се и въ сръбскитЬ паметници, около Печь (Ипекъ).
’) Неизвестно. Не е Л'Ьсковецъ до Морава.
10) Неизвестно.
“] Градъ въ Косово.
“) Сега Серфидже, южна Македония.
’) Новаковичъ го поставя кь >ii.ie ностьта на Вальево.
2~3) Неизвестни.
4) Може би Паланка, в ipii'inii ।
по-рано Б-Ьла-църква, на р. Mk iiiiihi лЪвъ притокъ на Морава.
Сега Митровица на Сан I НМ краина Ср’Ьмъ, въ жгъла меж;ц । <пм и Дунавъ.
6) Новаковичъ го сближ ша < и
: скопското с. Виниче или кум i пив
555
"Iva E^zouaaeutovTai cl toioutoi n&VTE; xXiqplXoi &TO TE clX0-poBEou1) xal twv XotraSv ёпт]-pEltOV, (rig E^XOUCEUOVTO xal hd той SapoorjX. "OB”ev xal про; eiBtjoiv twv [i F iq[iag |3aai-X£wv Tcot^aavTEg Ti napov ac-yEXXiov BeBarzapEV тф «pyie-тиохблф ^ouXXwaavrsg тф |3odX-XtbTTjpwp TTjg fJaciXEiag iqpwv Bia |лоХф8ои.
Всички тия клирици да сж. свободни отъ „икомодий“ (икодомий?)1 и други повинности, както се освобождава-ха и при Самуила. Поради това и за сведение на им-ператоритГ, конто ще цару-ватъ следъ насъ, дадохме тая грамота на архиепископа, като я подпечатахме съ нашия царски моливдовулъ.
II Грамота,
’Еле1 о ayiwiavog йр^сепЕс-хопо; BooXyapEag '^тграто ttjv paoiXeEav iqpwv рета то ёхгНа-Э-at TatJTYjv oiyEXXiov, BiaXap-pavov nepl naciqg ёлгахсти^; BouXyapixyjg onocnqv ttqv svo-pEav e/ei, TOi^aai xal ETepov OiyEXXtOV KEpl ТЙУ XoiraSv £7X0-ХО7СЁ WV TWV JJLTQ □UVaplthpTjQ-EV-TtoV тф ПрОТЕрф OtyiXXEtp Ttiiv хат’ auTov Xoinftv ёлю-xoTcJjv2) 8ia to той; ysiTvta-£ovxa; ртдтрозтоХЕта; хаЭ-ар-naaai таитад ёх т-q; ВовХуа-ptxTjg fevopEa; xal про; айтой; olxewooat, xal vj ^aciXeEa poo oux ейВохес oSopaTeiv Ttva auTwv т) ёх twv avfi-pionwv ew; Svdg fhqpaTog ioto twv 8pwv 3) Tfjg ВоиХуарсх^д ^vopcag аХХа паса; та; BouXyapixa; ёгасхо-
*) olxoSop.tou Г, 2) eraoxoitsiffiv Г. s) Липсва у Г.
1020 г.
Тъй като, следъ издаването на тая първа грамота за обсега на всЪка българска епископия, светейшиятъ архиепископъ на България поиска отъ царство ни да се направи и друга грамота за останалит"Ь не-гови епископства, неизброени въ първата грамота, защото СъседнитЪ митрополити ги били заграбили отъ българската область и си ги били присвоили, и понеже царство ми не желае да допустне никого отъ тия митрополити или отъ тЪхнитЬ люде ни крачка навжтре въ границитЪ на българската область, то постановяваме, щото сегаш-ниятъ светейши архиепископъ да притежава и управява
Ч У Б. думата е olxop.o8too, а у Г. olxoSogiou. Нс знасмъ, дали първото четене отговаря на старобъл-гарското комвдъ, 1ието значение нс е твърде ясно (срв. Ласкарисъ, Ватопедската грамота, 42—43). Ако сс
поведемъ по второго четене, тогава би превели думата съ .домозидане”.
556
x&g, а?1) блд Пётрои тоб paci-Xewg xal тои Sapou^X £8ea-xo^ovtq' xal xaTeEyovro xal xapa tcov tote арусепшхблсоу, xal та Xotxa arcavTa хйатра та абта -S-cOTrf^opev iyew xal Sta-xparetv xal2) t6v vuvl ауаотато\> ipytexfaxonov об yap ivaiptoTl xal n6vwv X^plg xal ISpuraov, dXXa 8ca xapTsplag лоХиетобс3) xal ouppaytag чМхт^ блоа-xovSov ryjv ywpav TauxTjv 6 S-ecg ^plv ёВюр^оато, TTjg aya-•S'QtvjTog абтоб eu paXa тра-vwg Xplv apwyo6a,/jg xal тЗс Всеатйта elg ev auvaxTO’javjg, блб £uydv eva {Hpewjg xo6g opoug xalToug Torcoog4) Tcug xa-Xwg лара twv лрб Vjptov [3a-GtXeuadvTtov S-eaxLaS’ivTag pvj-Bkv XupTjvapIvvjg’ el yap r^c, ёухратесс; eyevopsQ-a, аХХа тзс табтт]? Btxata dxa-раалаата BieTTjp^aapev ёлс-xupoOvTEg aura Bloc ypuac[3ouX-Xwv xal aiytXXlcov vjpwv. xal tov vuv &ya&Taxov ftpytexfaxo-xov BouXyaplag тэаабт?]у tt[v £voplav Eystv S-eaxl^opev, olav xal xootqv slye ёл1 Пётрои тоб paaiXewg, xal Seaxo^eiv xal 5ta-xazeyEiv xaaag Tag sxtoxoxag BouXyaptag, ouy oaa: 8-/]Xa8rj тф xporepq) aiycXX&p eruyov те-Э'Есаас, aXXa xal oaai ScaXa-Э’обаас ou xauxaig auveTayvjoav, xal al oia тйу xapovTwv ai-ycXXltov Ipcpaviofrelaat xal
г.
2) Липсва у Г.
«сичкитЬ български ст к
КОПСТВа, КОНТО при цар|. Петра и Самуила се при тежаваха .и владЪеха < тогавашнитЪ архиеписко in както и всички други 11 >.i дове. Защото не безъ Kpi.ni, не безъ трудъ и поть, а < । мнбгогодишно търпение и < ь божия помощь тая страна ин се подари отъ Бога, чиято благость явно ни помагаип та да се съедини подъ едиш. яремъ раздЪленото, безъ ч i се нарушатъ границитЪ и n.i редбитЪ, добре установени on. царствуващигЬ преди b.ici. Защото, ако и да станахпи господарь на тая страна (Ььл гария), запазихме непокж.тп.п и нейнитЪ права, като ги ш> твърдихме съ наши хри совули и грамоти. С?лщо и сегашниятъ архиепископъ пл България постановяваме ;i има толкава епархия, колкак i е била при царь Петра, и ы влад'Ье и управява всит.н епископства на България, т. г не само ония, конто бЪха ил броени въ първата грамо а, но и тия, конто сл били Про пустнати и неизредени тамь и конто въ тая грамота с. обявяватъ и поименно изл.1 гатъ. И на тЬхъ (епископ ства), както и на останалит!. подаряваме клирици и парици.
s) яоХотеХоб^ Г.
4) tov TDItOV Г.
557
ilvlpaxog reS-Eiaar xal TauTaig wg xal Tacg Zomaig xZigpixQug
I xal irapolxoug Biopoupe-S-a'
*Hyouv XEZeuop.ev SyEtv tcv ApccTpag Irclaxonov sig та x&orpa xvjg Ivopfag аитоб xal т8с коша хаотра та XEpl аб-| T'?jv xZrjpixoig p xal napct-xoug p TEnl Штрои yap pa-otZEuoavrog Iv BouZyapla autrj I plv тф T?jg ^pyisniaxon^g d^iw-part IZapnp6veTo, p-Ета 81 ТООТО &ЛО ТОЛОВ sig TO7COV [1E-| TapaivovTwv twv apyisncoxontov тоб plv sig TpdcSiT^av тоб 61 Iv wig BoB^volg xal Iv •foig MoyZalvoig, еЬУ ouTtog Iv mjj ’ApylSa tIv vuv eupopev ipyientoxonov, xal aut^v plv T7)v ’Аруйа!) &pyiE7uloXOTTOV lysiv, Intazonov 81 elg tt)v Apl-OTpav yEipoTovfjoai.
To v 8’ Intaxonov В о 81 v тд g iXeZEbopsv eyetv Elg та хаотра Tfjg Ivopiag аитоб xZvjpcxoug p xal napolxoug p- oti yap xal лросфорштаттд аиттд poi ytyovE xal лрообзитсхштаттд xal npog tt|V Tijg ytopag ей-il'Siav o8dv Tag ElcoSoug &vltp^Ev, I8ei navrwg aurigv xal peyt-orotv lniTEu^ao-9-ai apotpwv xal Ttov xpeiTTQviov 7cavTwg бтсЕрар-lilv/vat. aZZa 8ia to pvj иттЕр-I Stipstv xal бтгЕрхгТой-ас той ipytETuozoTCou, xX'^pixwv xal capolxcov ttJv luopoiplav той
T. e. заповЪдваме, щото епископътъ на Дръстъръ (Си-листра) да има въ градоветЬ на своята епархия и въ дру гитЪ нейни околни градове 40 клирици и 40 парици. Защото при царуването на Петра въ България тая епархия е бл-fe-щЪла съ архиепископско достоинство, а следъ това архи-епископитЬ преминаваха отъ едно м"Ьсто на друго, единъ въ Триядица (София), другъ въ Воденъ и въ Мъгленъ, и сетне ние намЪрихме сегаш-ния архиепископъ въ Охридъ, затова (запов'Ьдваме) самиятъ Охридъ да има архиепископъ, а за Дръстъръ да се ржко-полага епископъ.
Запов^дваме епископътъ на Видинъ (Еъдщнъ) да има въ градоветЪ на епархията си 40 клирици и 40 парици, защото тая епархия ми стана най-полез-на и преданна, като ми отвори пжтищата си за страната, та и тр'Ьбваше тя въ вс'Ьки случай да получи по-гол^ма награда и да бжде възвисена надъ най-добритк Но за да не надмине и да не се постави надъ епархията на архиепископа, дадохме й равно число клирици и парици съ тия на
’) У Г. прибавено то-?.
558
Ьруутцукбпоь таоттд SsScoxapEV brao£rjcaVTE$ 8ixa бтгёр тойд IpBop^xovTa тоб apyieraaxoxou.
Tov 8fe ^nfaxoTOV Pdcoou1) Elg Kaoav t^v ivoplav айтоб xeXeuopev Eyetv ^X^pixobg te xal Tcapolxoog te.
Tdv 8£ Stuoxctov "Qpalag xsXe6o|iev eyetv elg naoav T7)v ivoplav аитоб xX^pixong ф xal rcapolxoug ф.
Kai tov Sntoxoxov T £ s p v i-xoo xeXeuopEV lyetv Elg naaav t?jv Ivoplav айтоб xAvjpcxo&g is xal Tcapolxoog is.
Tov 81 ItcIqxotov Xtpat-pag xeXe6o|aev eystv sig тса-oav t^v Ivoplav айтоб xXrjpt-xo’jg ф xal xapolxoog ф.
Tdv yap |j.7]TpoxoXtT7jv Дир-paylou povov тф ibpovtp аитоб Ippsvetv2) xsXeoo|asv xal dpxeta--Э-ai Tolg KEpl afixdv хт^разс xal ypYjiaai xal рт) -erciPalvstv Tatg тоб3) BooXyaplag ixiaxo-Ttaig" тф yap dpyjemoxorap BouXyaplag табтад Ixupwaa-pEV , <ng xal drti тсаХасоб тй хброд fjv айтф xal v) s^ouala 7capa twv dpyalwv тетототас. ой yap TcapayapdtTTOpIv ti lx twv xpoTumnS'EVTcov dpyis-кюхоптд BouXyaplag, dXX’ el
’) Писано отстрани.
s) Sxpetvat Г.
-rflc Г.
архиепископа, като увели чихме тия последнит-fe, конто сж 70, съ още 10 души.
И запов%дваме епископы i. на Раса1) да има въ цЬл;п i си епархия 15 клирици и I. парици.
И заповЪдваме епископы . на Орея2) да има eb nisjiai.i си епархия 12 клирици и 1 парици.
И епископътъ на Ч с р никъ3) заповЪдваме да hm.i въ цЪлата си епархия 1 клирици и 15 парици.
И епископътъ на X и м а р л1) заповЪдваме да има въ ц1. лата си епархия 12 клирици и 12 парици.
А на митрополита на Дп рахий (Драчъ) запов’Ьднамс да остане само на своя пр< столъ, да се задоволява отъ своитЬ имоти и доходи и JI.H не преетжпва въ епископнп т-b на България, тъй кати т-Ьхъ ги утвърдихме за бч.л гаския архиепископъ, кой in ги е ималъ още отъ стари време и властьта му е била установена отъ старит’Ь (царг). Защото ние не развалямг нищо отъ това, коете е било
') Сега Нови-пазаръ.
В-Ьроятно старого 'fijetov (11<и i > urn), сега Палиури (т. е. Старо Орион ь западно отъ Янина.
э) Сега покраина Черменика, северо-източно отъ Елбасанъ.
•) Химара, въ южна Албания, на морето.
559
xal ^p.aupcoB'Tjoav, ivtOTopou-]iev xal &vaTuxoOpev 8tct той 7tap6vTcg otyiXXlou Vjpwv, oma-dc&'paocnd те SiaTTjpeia-S-ai xal dtxatvoTopTjTa iz&vta. та ap-yaltoV <3cvi^xovTa apytema-xo7V$ xal p,vjT£ t8v auxdv рлугро-toXIttjv1) xal Toijg XotKoug Sv Totlg Tfjg BouXyaplag Iraoxoraxlg hyopayetv, dpxelaB-at те Tolg I8lotg xal S£ ipyalmv Sptov fje-'|iatft)9«latv, &t8tov plvetv t^ I8lqc Веототеюс xal ^cxatvorop/iycov.
Tdv 3S Snloxoxov ASpta-voo7t6Xea)g xeXeuopev eyeiv rig 7caoav t^v Svoplav айтой xXvjptxoug te (xal napolxoug te.2)
Kai t3v £7tloxoTcov . . ,3) xe-IXeuopev §yetv elg Ttaaav t^v ivoplav айтоб xXvjpixoltg te xal Tcapolxoog te.
Kai t8v SnlaxoTTOv В о-Э-р сотой xeXetiopev eyetv elg rcacav t'^v Ivoplav айтой xXiqptxcug jl xal jrapolxoug ф.
Tdv 81 SirlaxoTtov Teo a v vivo) v xeXeuopev eyetv elg 7taaav • v Ivoplav айтой xXrjptxoug te xal Tcapolxoog te.
') Липсва у Г.
*) ПоставенитЬ въ скоби думи с ж пропуснати у Бенешевича, но »юятъ у Г.
s) Останено мЪсто за името.
*) На нзтокъ отъ Химара. Лежи на едноименна рЪка, по албански Дропули (Дринъ), притокъ на Веюса.
Гелцеръ допуща тукъ да е стояло името на епископството BeXaj, съседно на Дрипуполското.
s) Сега Бутринто, южно отъ пристанището Санти-Кваранта.
отредено за архиепископията на България, но ако има н'Ьщо затъмнено, ние го уясняваме и установяваме съ тая си грамота, за да се пазятъ нена-рушени и непокжтнати всички правдини, конто принадлежать отъ старо време на архиепископията. И нито самъ митрополитътъ, нито други въ българскитЪ епископства да не се разправятъ, а да се задоволяватъ съ това, що е тЪхно, удостоверено отъ старо време, и винаги неизменно да пребиваватъ при своята си власть.
Запов-Ьдваме епископътъ на Адрианополъ (Дрино-полъ)1 да има въ ц-Ьлата си епархия 15 клир, и 15 парици.
И епископътъ...........2)
запов’Ьдваме да има въ цЪ-лата си епархия 15 клирици и 15 парици.
И епископътъ на Б о-тротъ3) запов'Ьдваме да има въ ц'Ьлата си епархия 12 клирици и 12 парици.
А епископътъ на Янина запов'Ьдваме да има въ ц-fe-лата си епархия 15 клирици и 15 парици.
560
Kai tdv ^ictaxonov auxov zeXeuop-EV Eysiv elg rcaaav r^v fevoptav autou xXrj-pixofig te xal xapoixsog is.
Tdv Se bitcxoTiov Петр о и zeAeuoptev syeiv eig xaaav t'?p evoptav aurou zAvjptxoug ф xal xapoixoog ip.1)
Tdv Ss fextemoTcev rwv Ttywv2) eig ycaaav tt)v ivoptav autou xXiqpizoug p, xal xapQt’xo’j; p.3)
O'J jiovov Se Tag ig ovdfia-rcg TeD-etaag dxioxonag iyetv S’eaxl^opev rdv аукдтатоу dp-yierdczoTOV BcnXyaplag, aXX’ ei xal komal uxsAet'cpti-vpav 3id Aiflihjv pvj fepqxzvtodeiaai xal twv Bo’jXyapizwv opwv dvxog slot, xal rauxag Siaxars^eiv xal Seotio^eiv xapaxsXeuope^a' xal oca Exepa yxsAEupahjaav xaarpa Sxrdg twv oiyiAXiaiv T'/jg paoiAEtag poo, тайта ndv-ra xatsystv Tdv aindv ayiw-xaTOv dpyiETcloxOTtov xal Xap-fiavsiv xd xavovixdv aurtov xav-tmv xal tiov dva xdcav Bo'A-
И епископътъ на Козел 11 запов-Ьдваме да има въ । । лата си епархия 15 кли; инн и 15 парици.
И епископътъ па Петр i ) запов'Ьдваме да има bi nl лата си епархия 12 клирици и 12 парици.
И епископътъ на Р и г и (I '< । ги?)3) да има въц'Ьлатаси e.ii.ip хия 40 клирици и 40 парици
И постановяваме, сш i и шиятъ архиепископъ па I • । л гария да притежава не < iiw изложенитЬ по име спи< > । ства, но ако има и ipvin нЪкои, конто се намираii българскит-fe пред-Ьли и • ». пропуснати по забравяпе, з.н вЪдваме и т'Ьхъ да н.п 11.> и управява. Сж.що и веши и други градове, непоменатп н грамотит1з на царство мп. ч1 ги владЪе схщиятъ свеп >ц архиепископъ и да ci,i4)|ii отъ всички тЬхъ законниц, данъкъ, както и о'гь влаг.п i К
*) У Г. числата сл; побъркани, *) Въ XIV в., споредъ Пик. I рп
40 и 40. гора, епископегвого Кезклъ (К ' I
’) Вероятно; 'Риус™, било подъ Навпактския митрч i u i
3) ЦЪлата тая епископия пропус- Въ XIII в. го намираме св-крцни > J ната у Г. Химара. Явно е, че Козьлъ ее пц
мирал ь въ южния Епнръ.
2) ВТроятио с. Петра, съ старини и съ близькъ едиоименъ мои к > pid ссверно отъ Олимпъ, юго-западно оть гр Катерина
3) Ако гледаме на реда, който следва това спископстпо, трЬбн. । I диримь въ южнид Епнръ. Вероятно, то е единого епископство, ................il
ссдалищсто си въ крепостьта 'Pto-foi или 'P<u-f4j и чиТго епископъ сл i i. и.1 ^кСаиотсос t6>v 'PurpSv. Поменава се ту съ Козслъ, ту съ Навпактъ. ( pi • pavttv<5j, ХроготрайЧа ’Hnelpou II, 144—-145. Проф. Ласкарись б+. Л1 и да ми съобкцп за статията на Г. Сотириу, който определи положи г I Роги на 32 километра по пжтя отъ Превсза за Янина (Г. Zorrrjpioo, Tn xtuv 'Frojuiv вь сипсаннето ’HitBipto-ctza Xpovixa, II, 1927 г. стр. 98 Г
561
aptav BXa)(cov xal tmv 7ce-xdv Bapdapetov T о 6 p x w v, (rjot Ivxdg twv BouXyapix&v ''jptov elolv
Ttpav 8c afixdv xal аёбеаОш |iiydtXwg xat &xouetv too Xo-you аитои xal vfjc; napaiv^oewg xal raivTag Tong Iv ту BouXyapta ярат^уоьс; xal Xomoog &nat-rvjTag xal ilpyovrag, xal pvj •BpixoK £tv afitoug pVjxe elg l|iOvaaT^ptov BooXyaptxdv prjTe •tg ixxXrjalav ?) £v оцр8^поте 1ххХг]о1аотсхф oXtog лрссуратц H:e xwXueiv auxdv ja^te Toog Лк’ aurcv Э’ескуЛватсЛтоис; eraa-fudjwog ^p.7co8[^etv TObTOig, va peydcX^v xal &aopna-
6 Totouxog and rvjg £aoi~ At ag vjptbv rqv ayavaxTigatv jiBndcnjTat.!)
"OtI'ev xal npog sI'Stjolv -abv 11 КК ^pag paaiXiwv noi^oavreg № napdv ciylXXtov, SeStbxa-|u v тф ayttordrap ap'/tsntoxdmp, BuXX(fiaavTEg тф pouXXttfvyjpttp d paciXslag ^pwv Sea poXtpSou. pvjvl |iattp IvStXTtwvog у'.2) Sxoug (♦taxia^iXicoToi» TCEVTaxoaioaTou •IxooTOb dySooo: —
по всичка България и отъ т у р ц и т Ъ около Вардаръ, до-колкото ги има въ българ-скитЬ предали.
И всички стратези въ България и останалитЬ чиновници и архонти да почитатъ високо и да слушать думата и на-ставленията на архиепископа, да не се мЪшатъ въ дЬлата нито на български монастиръ, нито на църква, нито въ как-вато и да е църковна работа, и да не се бъркатъ нито нему, нито да прЬчатъ на подчиненитЬ му боголюбиви епископи, за да не би таки-вато да нонесатъ гол'Ьмото и безмилостно наказание на царство ми.
Поради това и за сведение на царетЬ следъ насъ, ние направихме тая грамота и я дадохме на светейшия архиепископъ, като я подпечатахме съ моливдовула на царство ни, въ месецъ май, индиктъ 3, година 6528 (1020 отъ Р. Хр.)
III Грамота, между I Тт) Аумитаттд dp^ientaxonig IkoXyaptag то napdv oiytXXiov i 6il7j TfjQ paacXelag ^pwv, d>o-•v dxajXuTtog хат^/Et Tag iraa-MWt&g TaoTag t&v те Seppltov на! Sxaycbv xal Bsppotag’ xotg HooXyapixotg yap Bpotg xal
) Липсва у Г.
1020—1025 г.
Тая грамота се даде отъ царство ни на светейшата архиепископия на България, за да обладава тя безпрепятствено и следнитЬ епископства, именно на Сервия, на Стагъ и на Беръ, защото и тЬ ле-
IvStx-tiSvog -f липсва у Г.
Български старини изъ Македония
36
Ob 2
xauxag Staxetplvag 8t& тоб zap6vxog vjpwv oiytXXEou xafcg Xomatg ooverdc^apev Iraaxoraxig xal tv] dp/ieraaxoTu^ BouXyaplag Ixupwaapev. xal табтасд 8i xxTjptxoug xal xapolxoug Swp^aacB-ai, 8 evovjodlpe-9-а,
Тф piv Szaywy Tcapol-xoug p xal xXvjpcxoug ф,
Тф 81 Beppolag xXvjpi-xoug X xal zapotxoug X*
yap1) 17CiaxoKvj Seppicov тф 7CpcoTooty£XX(p 186-th] auTotg xal [iv} xwXuvjTa.
жать въ българскитк предйлй. Съ тая наша грамота и rhx i причислихме къмъ останалпгк епископства и ги подвластпхмм подъ архиепископията на Ьъ i гария и разсждихме да пн даримъ и гЬхъ съ клирици и парици.
На епископа прочес ш| Стагъ1) 12 парици и IU клирици,
На Берския2) 30 клнрпцц и 30 парици.
А на Сервийската спи скопия се даде въ първата гри мота; и тЬмъ на (еписконш h) да не се прйчи.
*) 8ё Г *) Стагь (Стайки), сега КтлпЛ.и» I,
северо-западно отъ Трикала, '1 и ши, ’J Беръ (Караферия, Верия), западно отъ Солунъ.
LXVIII
Охридската архиепископия споредъ Нилъ Доксопатъръ 1 И .1 •
Отъ обнародванитЬ по-горе грамоти на Василия у mi ваме, че при българскигЬ царе Петра и Самуила еписннц ствата подчинени на Българската църква, били повече отъ 1( Сжщиятъ брой билъ установенъ и отъ императоръ Василии И но следъ него Дръстърската (Силистренската) митрополия Ошм подчинена на Вселенската патриаршия, вм-Ьсто подъ Охрил ската архиепископия. За това знаемъ отъ списъцитЬ на t пн хиитЬ презъ XI—XII в. Срв. Gelzer, въ Byz. Zeitschrift, I както и въ Abhandlungen der k. bayer. Akademie der Will 1 Cl., XXI Bd., Ill Abth., 586. А че и къмъ ерйдата на XII и Охридската архиепископия е държала сжщия обсегъ, ним даме отъ известието на Нилъ Доксопатъръ. Архимапнрш» Нилъ Доксопатъръ направилъ въ 1143 г., по заповЬдь 1И
563
©щилийския краль Роджера II, едно изложение за тогаваш-пигЬ патриаршески престоли и за подчиненитЪ тЪмъ епископства. Тамъ именно се говори и за Охридската автокефална архиепископия, наречена Българска църква, както и за Силистренската епархия.
Въ нашата книжнина за това свидетелство б"Ь съобщено пл кжсо и отъ втора рука у Дринова, Исторически пре-ледъ на българска-та цьрква, 1869, 56—57. Но Дриновъ |)ставя погрЬшно съ единъ в!>къ по-рано времето, когато кивЪлъ Нилъ, па прибавя: „писалъ около 1043 год. т. е. В години следъ растуряньето на Блъгарско-то царство", б е даденъ напълно текстътъ и у Баласчева (СНУНК X /III, 165). Ето защо тукъ го обнародвамъ изц'Ьло, както намирамъ въ армено-гръцкото издание на Franz Nicolaus Klick, Des Nilos Doxopatres Td£tg twv TtaTpiap^wwv S’povtov. Г)02, стр. 21. За улеснение, давамъ и български преводъ;
"Opolcng тпд Кблрф Saxlv аб-ЬхёсраХод pvj блохесреуу] tcv! Mv psyloTWV S'pavwv dXX’ du-Rtfouatog dyopsvi] xal блб t&v rov ^Л10хбЛ0)У )(EtpOTOVOUpeV7j M«l vj BouXyapca. prj обоа 'p/fg BouXyapla, uaTspov 8s z тд абттр блб twv BouXyd-M|iv хирсеиЭ-ijvat XeyeTat BouX-btxpla epeivsv ouv xal абтт) bhoxecpaXog 8ta тд блб [3aat-
p№z}g ^oDolag алоалааЭ-^уас р /ефбд x6yv BouXyapaJv TjTOt Bl) paoiXstog хироб BaatXstou Пор<рироуеу/;тои, xal p^ varsS-ijvaL лоте ti; ёххХтрса , h i ivaravTtvo’jnoXswg. 8Й xal Bbi; тоб vuv vj Кблрод xal t) hoXyapfa бло pev тоб paat-Bog XappdvouQiv ёлсахблоид. mipOTOvouvTai 8s обтос блд О / I5£wv ёлсакблыу <ng elpyjTat, il xaXouvTai ip^ientaxonal
Подобна на Кипърската e и Българската църква, независима и неподчинена на никой отъ върховнигЬ престоли, но самовластно управявана и отъ собственигЬ си епископи посвещавана. Изпърво тя не се наричаше Българска; после обаче, понеже биде завладЪна отъ българит-Ь, тя получи името Българска. Тя остана независима и когато, чрезъ императорската власть, именно отъ императоръ киръ Василия БагрЪнородни, се изтръгна отъ българска ржка и не се присъедини никога къмъ Ца-риградската църква. По тая причина и досега още Кипърската и Българската църква получаватъ своигк архиепис-копи отъ императора; тЪ обаче се рукополагать отъ собстве-
36*
564
<5g аитои&раХог. I/et xat BouXyapfa femaxoir&g 7tXefoug xwv Tpidntovza d> tirepxdcihjTat xal 7t6Xtg Axpls Touxoig. xal та xepl xouxtov.
нигЬ си епископи, какт< си рече, и се наричатъ архи* пископи1), понеже с л; сами стойнй. България има по»! и отъ 30 епископства, ишн, конто първенствува градъ < >и ридъ, както и надъ m1ci.hu, зависими отъ т1хъ.
Що се отнася до Силистра, Нилъ Доксопатъръ я noct и и вече подъ Цариградъ, заедно съ подчиненитЬ ней петь сип» • копства въ северна България Старопланинска: ’Krcapyjac 1 Д p.7jTp07i:6Xeig al uTtozelpevai тф KwvaravTivouT^Xewc;
TPoSoaroAov ^тос vj Alarpo т) Tvjg AlpipovTcag, gyouaa ^raozonrYi,, •’ (стр. 29, 30, 32).
LXIX
Списъкъ на българскитФ архиепископи Парижки ржкописъ
Това е така наричаниятъ Дюканжовъ списъкъ, кой и > и съхранява въ Народната библиотека въ Парижъ, въ гръцкпи ржкописъ № 880, отъ ХШ в., на листъ 407б — 408. Списъкы . и билъ съставенъ къмъ ср1дата на XII в., още приживе на после ц. ния поменатъ въ него архиепископъ— Йоанъ Комнинъ, коПш стжпилъ на Охридския престолъ въ втората четвърть на XII и и който въ 1143 г. вече участвувалъ въ Цариградския ct><*>o|i|i противъ богомилигЬ Срв. Gelzer, Der Patriarchal von Ad»nln, 8—9. Първата часть на списъка е била съставена по i пц« жовни и устни предания, затова тамъ ср-Ьщаме имена на лшы, конто въ сжщность не сж. били български архиепископи, a 1ь друга страна сж изпуснати първит! архиепископи на 11|и славъ. Въ втората си часть списъкътъ е почти пъленъ и ill захваща съ последний преславско-доростолски български и i триархъ Дамиана и дохажда до поменатия охридски армн пископъ Йоана Комнинъ.
Списъкътъ 61 обнародванъ още въ 1680 г., въ киш iii| на френския византологъ Du Cange, Familiae augustac Ну |
х) Превеждамъ „архиепископи" вм. архиепископии, както е вь грмп«1п| текстъ.
565
rnntinac, I, 174—175. Въ ново време го печати Гелцеръ въ поме-UiiTOTO по-горе негово съчинение, стр. 6—7. За улеснение на оъпгарскитЬ изследвачи и читатели азъ обнародвамъ списъка съ иегова фотографска снимка (намалена) стр 568—569, и съ нреводъ на български. ЛигатуритЬ на гръцкия ржкописъ |шзвързвамъ. Запазвамъ пунктуацията на ржкописа, точкитЬ гж слагани обикновено въ срЬдата на реда.
О & рх i ел I ох о л о t ВоиХ-yapfag:
а. Прсотоуеу^д 6 арусе-г/axoxag SapScxijg St’ou dvta-r.ocp xbjaav ol fiytot патеред К (ptXoOOtptp 7UEpl TOD ayfou 7tve6--Mrtog pXaa<p]p.ofr/tt • ха-Э-йд M npaxTtxep vfjg аит^д nptuTvjg jov68o еатсу eSpelv:
I P'. МеЭ-бЗюд 6 абтАЗеХсрод Тоб ayie KupEXXou тоб yiXoao-rat xecpoTQVTjS-elg пара Nt-uoXdou xdna тоб рета ’AvSpca-v6v £v Tin Тсбрлд Моравой т-Jjg HavvtovfagJ) dpxiExcoxonog :•
Y • ГораоЗод х^ротоутдяЫд LfXpd MeS’Oofou • sl-9-’ uarepov KBitoxB-elg пара t&v nveupa-opdxwv.
o. KX^prjg ysvopevog infa-Bnog ТферюитсбХесод -qToiBe-
!xag • ботероу Зе ixcTpanelg
n. <pa
Bopfoou paaiXewg BouX-
y iiptov &popav xal to Tpixov plpog Tvjg BooXyapiXTjg paat-Xa(ag - yfrouv аяю GeoaaXo-
vtxvjg , &XPlG leptxw xai Kav-vfvtov ijTot TaoTjxidTob :
---------
') Въ ржкописа: Ilavvovtac.
Архиепископи на България
1. Протогенъ, архиепископъ на Сардика, чрезъ ко-гото светитЬ отци възразявали на философа, който хулилъ светия духъ, както може да Се види въ дневницитЬ на самия първи съборъ.
2. Методий, рожденъ братъ на свети Кирила философа, ржкоположенъ за архиепископъ на Морава Панон-ска отъ папа Николая, който билъ следъ Адрияна1) въ Римъ.
3 Горазд ъ, ржкополо-женъ отъ Методия, а после изгоненъ отъ духоборцитЬ.
4. Климентъ, като ста-налъ епископъ на Тиверио-полъ или Велика, сетне билъ натоваренъ отъ Бориса, царь на българитЬ, да надзирава и третия дЬлъ на българ-ското царство, т. е. отъ Солунъ до Йерихо и Канина или (и) Тасипиятъ.
*) IIorptuiHo. Адриянъ е билъ следъ Николая.
566
г. Aapeavog Iv Дюроотб-Хер т^ vuv Др'^ста - icp’oC xal т) BooXyapla тет(р7|Тае ачтохе-<paXog ( ) Ouxog латреару/^g dvTTppeuJh] лара xy$ рааеХе-xfjg аиухХт)тои • xeXeuaee too PaaeXecog Teppavif той Лаха-ktjvou - uarepov Si xathgpe&Tj лара ’Itodvvou T^ejietjyfj:
g'. Feppavdg о ха1Га^рет)Х iv BoSvjvoeg xalivr^ П pea ла:
С- ФСХеллод iv Auyve'S'fl xr, лаХае piv Хааааре'лт, лроаа-уореио|1£у)Д • vOv Si ’AypeSv} (sic):
r[. Ttodvvvjg xal atkdg iv "AypiSr; (sic) ooxog v)v ix Aeupvjg ywplou 'AyvoavSvtxTjg ^yotipevog ypyjpaxeaag rijg ixse-ae [lovfjg xfjg S’eop.TjTpog .
6\ Aitov лрытос ex 'Pto-paftov /артоериХа^ xvjg [leydeX^g ixxXrjalag • 6 xxfcag т/jv xd-coj ixxXvjalav in dv6p,axe T'fjg ayiag той S-eoC 2o<p£ag :
e'. QeoSouXog '^youpeveg той ayfou Moxfou • 6 xtiaag t^v avtoO-ev psydXvjv ixxXvj-a£av Sect auvSpopijg ’Itoccvvou той ’Avx^a1) .
5. Д амианъ(светителсгну валъ) въ Доростолъ, сега (ин ричанъ) Дриста. При нет и България 6Ъ почетена за .turn кефална. Той, по запов'кд! н<| императоръ Романа Лакашнм, се провъзгласи за патриарх отъ императорский сьветь, t после биде низведенъ <нь Йоана Цимисхия.
6. Германъ, наричаш. и Гаврилъ, (светителствуп.1/и.) въ Воденъ и въ Пр'Ьспа.
7. Филипъ (светитслс।ну валъ) въ Лихнида, въ л pi n ность наричана Сасарина1) < сега Ахрида.
8. Иоанъ, и той (свети।i i ствувалъ) въ Ахрида. Той би л । отъ Дебъръ, отъ село Апкшн дики, игуменъ на тамошцин монастиръ на св. Богородпцл,
9. Лъвъ, пръвъ отъ pnMiJ итЬ2 3), (бившъ) хартофил.пи’и на Великата църква (in. I In риградъ). Той съградиль лиц ната църква (въ Охрид i.), i името на светата божия Мм дрость (т. е. Св. София)
10. Теодулъ, (бинпгк игуменъ Св. Моки и.'1) 1н1 съградилъ горната гол'Ьма ц >.|| ква (въ Охридъ) съ помои и г на Йоана Анза.
’) Du Cange и Gelzer криво про чели: ’Avtgfi.
’) Вместо Сесарити или по "П|И новеною старо название на <ьрп. ско—Дасарития, Дасарити (2sa«i'|V,l<
iaoaapTj'rfa, Aaaaap^ttci, AaaaapHai u Up
2) T. e. следъ дотогавашнигЬ архиепископи, конто били отъ 6i,/ii.ipiii родъ, Лъвъ билъ първиятъ гръкъ на Охридския престолъ.
3) Св. Мокий, цариградски монастиръ.
567
ta'. ’Lodwig 5 Aapxvjvdg povaydg t°6 Spoug тоб ”OXu|i-лои (sic) :
’IdcvvTjG 6 'Aotvog ^youpevog T^g povfjg тоб ’Арст-C£od :
ty'. 0eo<puXaxTog 6 Е6р1лои рт)тшр &v xal Staxovog TTjg iieydcXqg £xxX.'/p£ag :
tS'. AScdv 6 Mouyydg louSalwv &v Iv 7Cpoy6vajv ypr^paTloag 8c8dcoxaXog twv £9-vwv :
te. M^ya^X &1) emxXTjv Ma^tpog • doTtapcog Sv xal £v TOig TtaTpiap^ixolg apycoat • xal Staxovog TY(g peyaXvjg ёх-xXvjolag suvouyog :
eg'. ’IcjjavvTjg povayog 6 Kopvrjvdg о £v TOig xoaptxocg ’ASptavog Tcavo^PaoTOg capaoTdg xal ulog тоб &oc8£pou Веохотоь тоб лауеитьуеататои тсрготоь ae-I BaoTCXpaTopog хьроб ’Iaaax£ou I соб Ko[iv7]vo6 тоб Bia тоб I Э'еСоэ xal dyyeXixou ay^paTog ’Itodcvvoo peTovopasO-evTog тоб аотаЗёХсроь тоб paaiXeibg, хироб ’AXefj'ou тоб Kopyyjvou - xal Tijg ttotBcpou Beano tvvjg Tijg na-veuTuyearaTT/g xpt&TYjg аераато-xpaTop(aa7jg хэра: ElpijVTjg Tf(g Bta тоб D-sloo xal йууеХсхоб ayvppaTog Eevvjg peTOvop,aa-9-e£-
11 Й о а н ъ Лампийски, монахъ отъ Олимпийската пла-нина (въ Мала-Азия).
12 Янисъ Трезвиятъ, (бившъ) игуменъ на монастира Арицийски.
13 . Теофилактъ, родомъ отъ Еврипъ, риторъ (пропо-в%дникъ) и дяконъ на Вели-ката църква (Св. София въ Цариградъ).
14 . Лъвъ Мунгъ (Н'Ьми-ятъ), отъ еврейски произходъ, билъ по-рано, както и не-говит-Ь д^ди, мисионеръ у езичницигЬ.
15 Михаилъ, по прозвище Максимъ, скопецъ, билъ остиарий (дверникъ) между патриарСнескит-Ь чиновници и дяконъ на Великата църква.
16. Йоанъ монахъ Ком-нинъ, като св-Ьтско лице Арианъ, всечестенъ севастъ и синъ на приснопаметния дес-потъ, всечестнейшия пръвъ севастократоръ киръ Исака Комнинъ, който въ божественъ и ангелски образъ 6% прение нуванъ Йоанъ, братъ на императоръ киръ Алексия Комнинъ, и (синъ) на приснопа-метната госпожа, всечестней-шата първа севастократорка кира Ирина, въ божественъ и ангелски образъ преименувана Ксения, дъщеря на всеблаго-
’) Въ ржк. <&.
568
uvjS tvjg -Э'иуатро; той па-^Еиуеуеотатои etjouatouxpdTopog каст]; AXavta; - xat драгит]; ^a§eX<p]g tv£ SeauoLVTjg xupag Maptag TTjg ’AXavtacTjg • tt]; ур7]|латсааат]<; aujx^tou той pa-aiXstog хирой Мс/атД тоб Добха xal тоб paatXEwg хироб Ntxvjtpopou той BoTavsid-tod ; —f—• —I— -4—
роднейшия власгодържецъ ни П'Ьла Алания ипърва братов чсдка на госпожа кира Марии Аланска, бивша съпруга па императоръ киръ Михаила Л} ка и (сетне) на император!, киръ Никифора Вотаниать *>.
*) Т. е архиепископъ Йоанъ Комнинъ билъ синъ на Исака Ком..........
брать на царь Алексия Комнинъ; майка му пъкъ била Ирина, дыцгрн на аланския владетель.
569
н.7? S' »<«Aeo » к о.лкл^
4н> S'WyA»* • V**JrJ>’ 'few ы2^м^и,у (K *<>J( Оме» вчлу^у>9^*(е »е»^4»:^ *" ^iff/ле т^^^ЦХпяг»!
KFt' »/<t « /£•<)»»« • » *nJe
X* v о c1 »5*ire-yv
t'tctc^-^:- ' ' •>.
CSC? *XX-1MX7 О^ЭмУЧоКЯ
p4S*“*><. £» *^»* »<y\wp хД/? *!•« • 6 «ct ®5 <£fi<Fp 5•** -*b>i «<j ^.«teic.«au^^otei КДМ1 ' >" jjf :
й» лдеу^ес oKo -^ipes - e 4-g тад«'»C.»< **4,»t««c K
*sSb«x»ec «J, *Ciec ”•»Vetert"! 4U^j*'^'*6xbw чг©<и *п»ы-п»Чу4^/
*rw »з1л£г«»лпо V •erryfe »»»«> «>S3i,-U<y Й»Tpra/itwifeC; t «ryutMC,/«v т>»л/
К » Mjl ft <t~u ;^V e*« O^g'lueulTO ^
p« Ju«Mrfr£ji-iroi’ -rov euuntytSs^^ev^*^
-r- f - • > ‘ ,- v-'<. -»»J- », , ,* «4ji Z? *
q-et/T* С<^йагр<®. »£|&.«му|гусу «zr* f>t «и-м м,к^««г KV*®: 'П»:«М«м
м ’‘*/ -*£ ®Д,»ф-4 k..*V ^уь«л«лвс
1ЧЯ»^.-<(у^{Л*6г^^ ’<й^в«л* *>«J K^yifaWfy» p«r₽. *тч4,в%«^
Jtf'WF «*•*««« 5^^ i^f>M C Trwc*^^SBr*f>»wfc z
Siw e с><игМ^/«и,--гя«
»<JV v^»6 ^"Q- »5»i3ryv' «*l^**4Fov'
LXX
Бунтътъ на Павла Смедеревецъ
СърбитЪ искать да се отделять отъ Охридъ
Когато турцит'Ь дойдоха на Балканский полуостровъ, тамъ сжщсствуваха четири независими източно-православни църкви: Цариградската, Търновската, Охридската и Печската (Ипекската). Като падна българската столица подъ турцигЬ пъ 1393 г., Търновската патриаршия биде подвластена на Цариградската. Печската патриаршия, благодарение на по-късното подчинение на сръбската държава подъ турцигЬ, запази по-дълго време своето сжществуване. Но, когато въ нъ 1459 г. падна Смедерево, столица на сръбското деспот-
570
ство, и последното б-b присъединено къмъ турската държли i, Печската сръбска патриаршия прекрати своя животъ и не Л нит-b епархии бидохи подчинени подъ Охридъ. Въ дейстпп телность, това подчинение б-Ь почнало неофициално нЬколко години по-рано.
Подчинение™ на Печската патриаршия трая н%що слит, вЪкъ. На 1557 г., благодарение на потурнака великъ вс uipi, Мехмедъ Сокологлу, братъ на бждещия сръбски патриарх и Макария, Печската патриаршия биде възстановена, отдhли се отъ Охридската архиеписко'пия и си присвой отъ шч| н-Ьколко чисто български епархии. Отд-Ьлянето обаче на 1 |с*ц, не б-Ьше случайно църковно-национално сръбско дЪло, /ц.ч« жимо само на застжпничеството предъ султана на hckhuui великъ везиръ. За това дЪло б-Ь замислено отъ по-рано оп, сръбското духовенство, което не можеше да се помири съ ио и чиненото си положение подъ Охридската архиепископии, която въ гръцкитЬ и славянски актове, официално и нс<>фи« циално, се титулуваше „българска". Първиятъ опить за отцеп ването на сърбигЬ отъ Охридъ се явилъ въ последната столица на сръбското деспотство, въ Семедерево, чиито крепостни кули будили спрмени и гдето преданията за мииалото държилп въ бодрость народъ и духовенство.
Тъкмо за тоя опитъ искамъ да съобща тукъ, тъй как гн се очъртаватой въ славянската кондика на Охридската архив, пископия отъ първата половина на XVI в. Тая кондинц, подвързана съ други статии съ духовно съдържание, видЪх|, презъ 1914 г. въ БЪлградъ у сръбския историкъ Лки 1 Ковачевичъ, който билъ купилъ ржкописа отъ единъ < ив-щеникъ въ Гостиваръ за 400 франка. Благодарение in добрината на Люба Ковачевичъ, азъ си направихъ нЪколкп бележки отъ тоя извънредно важенъ ржкописъ, но нс ie осмЪлявахъ да ги обнародвамъ, преди още самъ Ковачевиид да стори това. Сега обаче, когато Ковачевичъ е вече покой* никъ и когато въ книга LVI (1922 г.) на Споменик ни Сръбската Академия на НаукитЪ виждамь напечатани извадкн отъ сжщата кондика отъ Петъръ Костичъ1), намирамь ц
Костичъ съобщава, стр. 33, че известно време кридиката била шнмн! „Тад (т. е. 1899 г.) сам ово послао пок. Л>. КовачевиЬу, а пре нсколико м < < к | добио сам натраг од н,егове госпоже. Кн>ига из KOje сам ово исписао, <ч, ц je Moja, па ми je доннике нестала*.
571
нужно да използувамъ тукъ часть отъ своитЪ бележки и отъ обнародваното отъ Костича.
Въ кондиката сж полтЬстени нЪколко съборни решения на Охридската архиепископия както и писма и решения на източнитк патриарси — цариградски, антиохийски, йеруса-лимски и александрийски. Тия документа се отнасятъ до бунта на смедеревския сръбски владика Павла, който искалъ да се отцепятъ отъ Охридъ н'ЬкогашнитЬ печски епархии. Подписътъ на охридския архиепископъ, както е била тради-цията въ Охридъ и Търново, е направенъ съ зелено мастило. Отъ съдържанието на реченит-Ь писма и решения се учимъ следното. Когато на Охридския престолъ светителствувалъ Прохоръ (за него вж. по-горе, стр. 39 — 40, 44—46), смеде-ревскиятъ владика Павелъ, следъ като си уздравилъ по-дръжката на влиятелни турски лица, конто били възнаградени парично, почналъ да отцепва отъ Охридъ епархиитЪ, конто били подъ Печь. Въ документа отъ 1530 г., месецъ септемврий, за това четемъ: Пдвлъ . . кънгенш^ю класть по-тр'кновдЕЪ наш еже w людии н*кк!е полкирникт съ подадн1смъ злата подвиги се ПскскКю цръкокъ и съ тою и инш црккв'к (осече w Охридски enapyie (Срв. Споменик LVI, 34). При това Павелъ се прогласилъ за сръбски патриархъ, ржкопо-ложилъ епископи въ Звоникъ, Л-Ьсново, Краина1) посветилъ нЪколцина свещеници и дякони и почналъ да управява Печската патриаршия. Но не само това. Павелъ се осм’Ьлилъ да преследва н%кои епископи отъ Охридската архиепископия и дори сполучилъ да хвърли за известно време въ затвора и самия глава на Охридската църква, архиепископъ Прохора, заедно съ други владици „Скандалътъ", както четемъ въ сжщата кондика, билъ гол-Ьмъ. Сё по това време имало смутъ И въ Костурската епархия’ нейниятъ митрополитъ, който се титулувалъ „първопрестоленъ на всичка България" (лротб-ftpovog rafcaiqc; BouXyapCag), предявилъ нЪкакви крайни искания спрЪмо Охридъ.
Когато архиепископъ Прохоръ вид'Ьлъ злото, обърналъ се веднага за съдействие до източнитЬ патриарси, именно до Иоакима Александрийски (1529—1566), Михаила Антиохийски (1523—1541), Иосифа Йерусалимски и Иеремия
’) Въ обнародвания отъ Костичъ тексты Кратово.
572
Цариградски (презъ второго му патриаршествуване, отъ 1523—1537). Едновременнб съ това архиепископъ Прохоръ свикалъ въ Охридъ духовенъ съборъ, на който взели участш освенъ епископи, свещеници и монаси, още и охридски боляри (власт*каъ когохраниаеаго града СЭ^рида). Съборъ г i. тр^бвало да вземе мЪрки срещу напаститЬ, конто сполг тЬли архиепископията (приаВчи се Все сеи светли и веаицч<" цръквш тръвленее и вВра амта iv околнк1\ъ Безакон'кчнпп неистов'Ьрихъ се и весчин'к наскакамфих • . .). Между др) гитЬ свои решения, съборътъ обявилъ за отлжчени он. църквата и анатемосани (проклени) ония, конто посЬгатъ u.i Охридската архиепископия или на нейния глава Прохора (прока*Ьт1е и шаВченёе поаагаеаъ на T'fejfh, иже хоТ'Ьтъ нале к дфаоагк потакнВти иаи настВпити на светом и великВю цръкок и на того иже нынга налгъ пръвопр'ЬстолствВеи и кръаиыа цръковнаа строе . . .). Съборното решение било издадсин на 25 (месецъ?) 1529 г. и приподписано отъ следнитЬ ила дици (срв. Споменик LVI, 36—37):
t Азъ Ыиканоръ, а<итропоаитъ Ново Бръдо, подписа\ к вишереченное сВждеше;
t Азъ Ыикуфоръ, аштрополитъ Жорозвышки, подписать вишереченное;
t Азъ Никонъ, аштрополитъ СтВденички подписа вини реченное;
t Азъ о Агапиосъ пископ Пре..........Пахолшосъ;
t Азъ Нифонъ, аштрополитъ Призренски нодписа вини реченное;
t Азъ Ок;л,еонъ епископъ Петски, подписа вишереченное t Азъ Жаден, епископ к Нишекски, подписа\ъ вншер1 ченное сВждеше;
t Азъ Даниаъ, епископъ Девръскш, подписа^ъ вишер ченное сВждеше;
f Азъ Еасиаёе, ажтропоап’Ъ подписа\ъ вишереченное писапн f Азъ Серапиеонъ, Поаошки епископъ, подписа^ъ кипи реченное сВждеше;
f Азъ Петроше iepoaeoHaxb, посааникъ Данила епископа Девръскаго подписа;
t Азъ Аданаси, епископъ Кичевски, подписа вишсрсче1шо1 f Аз к Житрофан Битоаски подписа^ъ.
573
Що се отнася до източнитЬ патриарси, отъ тЬхъ алек-сандрийскиятъ Йоакимъ се научилъ за станалото най-напредъ отъ единъ сръбски светогорски монахъ Германъ, който за Великдень билъ отишълъ на поклонение въ Йерусалимъ и тамъ се видЬлъ съ патриархъ Йоакима. Йоакимъ, като узналъ о сцднддл'Ь иже въ ©рЪЕлевхъ кывделгад w некоего Павла рдзор-ннка ар\иреистк8, писалъ писмо до Прохора, за да го ободри и да му съобщи, че той отъ своя страна анатемосва Павла и неговигЬ съмишленици. Отговорътъ обаче на всичкитЪ източни потриарси билъ вржченъ на Прохора едвамъ на септемврий 1530 г. и вписанъ въ Охридската кондика По единодушного решение на патриарситЪ, Павелъ се анатемосва и, възъ основа на царскитЬ хрисовули, Печь си остава и за напредъ подъ Охридската архиепископия: пониже \рисо-кулёи цдрсцён овр'ктдмт се др’Ьвле высшёи гак-к творефе Пек к съ всем срънском яслмеем подложили дрхиепископёи Охридском, гЬлеже и слгЬреже наше по ВстдвВ пр'кдр'Ьченёих писанТи, съв'к-толгк съвшрнёж повел*Ьвдежъ и Встдвлгаелгк, гако Пек н вед сръвскдд зежлга светившее дрхёепископёе Охридской Пръвои Ьтнёднён гакоже и прежде и даже и до нынга повиновдше се, и дфе кто w нынга въехофетъ сългёфенёе н*ккое ддтёи светФи и велиц*Ьи цръквёи Охридском, дд нВдетъ прокл-ктёи Р Богд и пр.
Павелъ се обърналъ съ молба до Охридския съборъ да бжде простенъ за прегр'Ьшението си, но понеже и следъ това продължавалъ да всЬва смутъ и недоумение, той билъ повторно оежденъ и анатемосанъ, съ решение взето отъ 1събора на 13 мартъ 1532 г. Протоколътъ е подписанъ отъ следнит-fe архиереи (Споменик LI, V37):
t Kvp Про\оръ;
| Митрофднъ, Битодскёи;
f Оеофидъ, Лвлонскёи;
t Кёриллъ, Бедгрддскёи (т. е Бератски, въ Албания);
t 1осиф, Кшръчкёи;
t Тюдкудеъ, ГревенёЙ;
t IwaKVM, ОтрВлшичкёи;
f (шдкётъ, Опдт кскёи;
f Хдрётонъ, ЖВздкёд ;
t 1дкшкъ, Кргтскёи и Оик1вли;
574
t 0 Жеглено, Па^олно;
t Ролшлъ Еанъскт (= Кюстендилски);
t Пахолне, Бел*к Цръкв'к;
t Никуфоръ, Кратовскёи;
f Жаден, Нишевскт;
t Пдуолйи, Скопа града;
f Нифо, Призренскш;
t Яиканоръ, Нова Бръда;
f Симеонъ, Нови пазарскТи;
f веодосй, Слиндерсвск1И;
f Ролинъ, Бслоградскш;
f 1осифъ, Хгръск1и;
f Eacnaie, Б8дил1ск1и;
f Клеили, ЦетинскТи, сиреч ДалматТа;
t /Мина, иенлънителъ -митрополита СтВдено;
t Cv-неонъ, Пекскш;
t Жарко, Босанскш;
t Жа£1мъ, Хсрцего;
f Долитёанъ, Звоничюи;
t Никуфоръ, исплънётелъ Девърска епископа;
t Аданаае, Кнчсвски;
f ГригорТа, Полого.
Друго едно съборно решение намираме въ Охридски i 1 кондика съ дата 20 юний 1541 г. (Споменик LV1, 37 — 39) Отъ тоя документъ виждаме, че архиепископъ Прохоръ оти валъ въ Цариградъ да се оплаче на султана за сторона i । неправда къмъ АрхиеТшскопията и къмъ него лично. По заповедь на султана, всичко било установено по старою положение. Тогава, съ подкрепата и на цариградския па триархъ Йеремия, на Антиохийския Михаила и на йеру салимския Кирила, Павелъ Смедеревецъ отново билъ изпгр женъ и заедно съ него рж.коположенит'Ь отъ него епискоип Неофитъ ЛЬсновски, Теофанъ Звонички, Пахомий Краийскп Между друго, тамъ отново се приповтаря постж.пката пл Павла съ следнитЪ думи. . . . Павла Слидеревскдго ... и еицеии се w светые и велики цръкви Пре! {истёнёанёс, и ceirL сд-моаолнф ap^ienncKoria, паче жс и патр1ар\а проименовав к д8)(овнаго же шткца своего, клаженнаго архиепископа Пръкп IScTHHiaHic, Блъгаролгк и • Срт^влелПь кгргк Пробора, кИпно ж»
575
к псе ле и власпи ЩГККК1И его и некГи^ъ w лЕПтропмитъ, и мдлеи тешкеелен и тклЕНицдаЕИ лкт’к озлобиеъ досади, и по-|'||ДВЛ 16Н1ЕЛЕЪ сътвори БЕЗЧИНН'к И НЕПОДШБН*к, мже сралгъ есть । лаголати; цръков же кожею тешкеелеее крЕЛИНЛЕИ овложивъ и \ipoTOHiE (ip'kiip'k^vkaniE нЕрасс8дн*к i ееце жикелеъ епискополеъ I Вкоположивъ, гакоже рЕЧ'к Господ ъ въ светолеъ еггелёи: не «Ходей дверлЕИ, нъ нр*клазЕи инд"к, тат есть и разкоиникъ. Изволенёеле же божёе/иъ клджееенёи архипископъ нашъ кгръ Иро^сръ тълЕНичнаго страданТа и 8за/иъ скобожденёе и къ царсколгё град8 нрисп'квъ, повЕд'кнЁЕЛЕ же силнаго цара паки О\рёдскее цръкве пр'кдстаТЕлство и енорТа съвок8пл1внЁе съе динит се, гакоже кьесть и пркжде не тъчёю, нъ и съкорВ ськрати се еже о Павл*к издоженно по чин8 арх'1ЕпископоЛ1Ъ 1ЮВЕЛ*кбЪ.
LXXI
Грамоти на български царе
Сега сж. известии само осъмь грамоти, издадени отъ български царе. Съ изключение на последната отъ тЪхъ — Ьрашовската, другитЪ засЬгатъ и македонски краища или пъкъ се съхраняватъ въ Македония, именно въ Света-гора. Ето ващо тукъ ги обнародвамъ всичкитЪ. Това ми се наложи и яъ други съображения Отличното издание на седъмь отъ гра-мотит-Ь, направено отъ Г. А. Илински (Грамоты болгарскихъ царей Москва 1911), е вече библиографична редкость. Изда-цието на шесть отъ грамотитЬ отъ С. С. Бобчевъ (Старо български правни паметници, София 1903) е направено главно съ учебни цели и безъ спазване на палеографията на памет-пицитЬ. Сега биде открита още една българска царска грамота въ Света-гора — Ватопедската. Библиография по бъл-гарскитЬ грамоти, освенъ въ поменатитЬ трудове на Илински И Бобчевъ, вж. още у Бобчевъ, История на старобългарското право, София 1910, стр 176—177.
При изданието на грамотитЬ, повечето отъ конто имахъ пъзможность да разгледамъ въ самитЪ имъ оригинали, спаз-иамъ всичкитЪ имъ правописни особености. Недоглежданията И грЪшкитЬ на старитЬ издания оправихъ.
Тукъ не обнародвамъ гръцкитЪ грамоти на българскитЬ царе. За еднй отъ тЪхъ срв. Мутафчиевъ въ Сборникъ Зла-тарски, стр. 163 и сл.
576
№ 1
Ватопедска грамота отъ АсФня II отъ 1230 г.
Дадена отъ Иванъ АсФня II на Ватопедския монастири въ Св-гора за владение на сФрското-село Семалто. Па ш < < въ Ватопедъ. Издаде я проф. М Ласкарисъ въ хубаи.ни си монография: Ватопедската грамота на царь Иванъ АсЬпя II София 1930. Писана е на листъ бомбицина, 33'3X24-4 см„ залепена на ленено платно. Слабо запазена. Писмото е q*h денъ уставъ съ скорописни елементи. Черно-ръждиво масти ли, Подписътъ на царя е едъръ уставъ, съ червено мастнлн. Отъ датата е запазенъ само месецътъ (априлий), безъ голи ната. Като се има предъ видъ срфдновфковниять обичай дн се подновяватъ стари или издаватъ нови грамоти скоро следъ смФна на царе или при преминаване на областитФ on. една власть въ друга, можемъ да приемемъ съ проф. Л.к кариса, че Ватопедската грамота е била издадена скоро следъ Клокотнишката битка (1230 г.), презъ априлий 1230 ।
При транскрипцията на фотографската снимка на грд мотата, ония отъ буквитФ ъ, и, конто иматъ по-голфма или срФдна човка, предавамъ съ ъ, Ъ1, а не съ ь, ы. Съ остри скоби [] сж оградени вЪроятнитФ възстановления на покип рения текстъ, а съ джговидни скоби () — положителнигй,
(у Блг)©НЗВ©л(н 1|р м)н ДАр©ВАТ[н СТ©М8 M©HACTlipiO пръ]стык Брцы еж(е еъ С)гьн г©рп нлрнцдемъ|[ж Блт©псд скыж с [ел© ндрнцлемше : Бемллто) летящее (в)ъ с.трдлп Спрстпн цк©] се сел© съ людмн н съ вепмн мн прдвннлмп н ста[сн и прнлежлннемъ н прнв]ъ1тк©(м)ъ да дръжъпъ и ©Бллдлет(ъ) у[естнын т]©(н) м(©нлс)тнръ властна самшвласт н©ж (н) н(е)б(е)м(нож д)©ндеже живетъ цр мн - л практшрн i|p мн пое[ъ1ллемъ1е п© кси] връменл въепрнемлтн длин it сьврш(н)тн кст,т(с)къ!т: рл(к©тъ1) ||р мн еже ежть севлсин днкы клтеплнн - деедтклре [псл?]ре • ап©крнснъре • ан©д© хлт©рн • н ннн пр©унн б (мал)ъ«хь д(л)ж(е) н д(ю) великим, ннктшже ТАК©ВЫХЪ ДА НМАТЬ ©БЛАСТН ВЛЪСТН БЪХМЛ нн ногм пюставнтн въ мет©хне стг© м©настнръ т©г© нн пнеатн ни ДАНН ВЗДТН НН К©М©(д)ь НН МНТАТЖ НН АП©Д©ХНА НН ВИНЫ НН ХЛЪБЬ НН 3©БЬ • НН дес(ДТЪКЪ ТО НН е)|1ГАреПСАТ(н люди)
577
II л k)C«YCKUT pSMTIJ цр мн нн (сдм)ъхъ нхъ (н)н нмъ) пиши н(н нмъ) зскглрт (нн нмъ) юслатл (н)ж да нмдтъ nCitKM свобода унстж есн люднс мюнлстнръ тли» н да нцллдлстъ настожфын yccthm н хрнстю(лю)ннвъ1 нгнмснъ -\||>С11Фен н еже патом ъ y(c)ct(hh н) хрнстюлюБнвн нг8-н«нн (.) н еже данн • кюмюдь н арнкю н снгарна н нна nptovut < к пы закюнв ц мн тю да дакажть дюдне тн н да р\1:(о(таж)ть стам» коми мюнастнрю а ннь ннктш да нс ((|)стсхат(ь) КТ® ЛН НМЪ 1|К0 (НС)ПАКШСТНТЬ велнкж юргнж нмлс гитнтн © i|p мн.....................н ск® напюн
I,.сине ..............................................
[ ...................<ор.............м T® . [пон]еже
Ал..............................да м..................
. 'а апрнл(нъ).............
t ЛСЪИ : ф БЛГАР(<д)М : Н ГРЪ K((DM t)
№ 2
Дубровнишка грамота отъ А с Ь н я II скоро следъ 1230 г.
Дадена отъ АсЬня II на дубровнишкитЬ търговци за iпобедно търгуване изъ българската земя. Това е станало И(0ро следъ Клокотнишката битка (1230 г.), когато АсЬнь рключилъ въ своята държава Одринско, Солунско и Албания, । )менати въ грамотата. Тя се намирала въ Дубровнишката ирхива, отгдето въ 1817 г. изчезнала, за да бжде предадена Н 1836 г. на Руската Акад, на наукитЬ въ Петербургъ, гдето Ее пази и сега. Писана е на листъ бомбицина, 24 X 14'5 см., пн мЬста прокжсанъ. Писмото е скорописъ. Подписътъ на । 1ря е едъръ уставъ съ киноваръ. Сравнени двата подписа нл сжщия царь, въ Ватопедската и Дубровнишката грамота, тй, ако и да си приличатъ на пръвъ погледъ, представятъ зна-чителни различия въ подробностит-Ь, а това говори въ полза пи мнението, че не винаги българскигЪ царски подписи на >амотитТ> сж били саморжчно царски Добро издание на । р мотата направи Г. А. Илински, първенъ въ ИзвЪстш Рус-го Арх. Инет, въ К-лЪ, VII, вып. 1 (1901), стр. 25—39, I сетне въ поменатия му по-горе трудъ.
Български старики изъ Македония
37
578
f Дака i|p мн : ырнзмю сн: x®pt ДжБрыкнншствн л<н бшвнъГ : н (в)севърнъ1мъ г<о(стемъ) цр мн : да шд« хФдлтк ны вссн хори цр мп : с квпнж каккж (лн)кю : нлн поел1 ИАН я:с.нжт нлн ккннж каквж либо н(йсдг: н до коп либо зсмг пли хоры дындж1 : Или ды Бъдын-с . нлн Браннуова н Kw рД * донджт : нлн до Трънова : н по кссмв ^агорнв ход(дм’ ) пли до) Прдсллвл нлн Карквнъскъга хоры прндкт : нлн Kpl'iitni хор-в : нлн Борунс(т-в)н : нлн в (Одри н в Днмот(нкж) нли в Ск^скяик хырж : нлн Прнл«пскя»я . нлн в Д-вволскжж хырм > млн в земл ЛрБЛнаскжж : нлн в Солвнъ : нджтт. : по кслди । да сн кип о к аж : н продаважтъ : скожыно): весь ксъкыж щ кости : да нс пма&тъ по водхъ хора цр мн н градомл!. н клнсвраъ . заиритеннл : н(ж) да сн х<вдл : н кннвжгг. • и прОДЛКЛ&ТЪ БСС ПЕУКЛН : «(к)О Н вссвирннн . Н (ЛО1)|;<)1НННП госте цр мн . кто лн нмъ сиакостн : о (ф)ом либо : или lh клнсвр-в : нлн нл форосвдъ • нлн гд(с д)нбо пр-взъ злко» и квмсркн то да е в-встъ : тын е протннннкъ цр мн : н милон in нс i|ie и инти нж вслнк(ж) (н)мае оргнж патнтн о цр мн |
t ЛОЖ ф: Б(ЛЪГЛР(О)М(Ъ): II ГРЪКОМ(Ъ) 1
№ 3
Виргинска грамота отъ Констатинъ A cl. пн I преди 1277 г.
Грамотата е хрисовулъ. Дадена е била отъ Константин! АсЬня (1258 — 1277) на монастира Св. Георги на Вщн шш бърдо, до Скопйе. Пази се въ Хилендаръ. Писана е на лш । м бомбицина, 93 X 33 см., залепенъ на платно. Много е п<>< t|i-| дала; липсва началото и отд'Ьлни думи и букви. Писмшп I бьрзописъ. Предъ царския подписъ, който е съ едъръ yri иг| писанъ съ киноваръ, се намира ржка държеща CKiiini pJ Златниятъ печатъ липсва. По оригинала той 6 Ь издана не съ н Ькои съкращения, отъ Порфирия Успенски (Второе ну Л mecTBie по святой горЪ Аеонской, 169—171), сетне iiinloJ отъ Качанозски (ВЪстникъ Славянства, III, 108 — 118) и mild сетне отъ Г. А. Илински въ поменатия му трудъ. I>i .'ini|i скиятъ историкъ Г. Баласчевъ, като смЪта, че Kohcj hhhiiI АсЬнь не ще е владЪлъ Македония и като има предь nil нЬкои сърбизми въ грамотата, обяви последната за HeaBTcniiriiiij
579
подправена въ края на XIV или началото на XV в. (Минало, V—VI, 178 —187). Наистина, Иречекъ бЪше на мнение, че К. АсЬнь е влад-Ьлъ Македония, но въпросътъ, както е по-игнатъ отъ Баласчева, заслужава да се уясни отъ специа-листит'Ь. При втората си предпоставка — за сърбизмигЬ въ зика на грамотата, Баласчевъ се е довЪрилъ на едно при-бързано твърдение на Илински, че въ паметника имало цЪлъ |рсдъ сръбски особености (Грамоты болгарскихъ царей, 53, 86). Илински се е заблудилъ. Честата употр-йба на ь и зам-Ь-ната на м-Ьста на а съ е, на и съ е той см%та за сърбизми, когато се знае, че редица чисто български ср'Ьднов’Ьковни паметници познаватъ тия особености, както и всички днешни (бьлгарски говори въ западнит-Ь и източни български области. Има само единъ примЪръ въ тая дълга грамота, най-дъл-гата отъ всички български грамоти, гдето би могло да се говори за сръбско влияние; то е глаголътъ ир-ьствнн, писанъ о 8 вм. съ ж. Но че нашата грамота не е била писана въ края на XIV или началото на XV в., това ще потвърди псйки познавачъ на славянската палеография и на историята на българския езикъ. Графиката на паметника, архаичнитЬ му особености, фонетиката и формитЪ на езика му се отна-сятъ тъкмо къмъ XIII в. Независимо отъ това, сега имаме н друго явно доказателство. То е сръбската грамота за сжщия монастиръ, издадена къмъ 1300 г. отъ краль Милутина и обнародвана отъ Новаковича въ неговит-Ь Законски споме-|ници, стр. 608—621. Тамъ изрично краль Милутинъ изтъква, че преди него българскиятъ царь АсЬнь е билъ ктиторъ на монастира: Н кнде крдлквстко мн юко . . . записано н оут крьждсмо . . . шркАсдноиь ippcub . . . (стр. 613). Другъ е цьпросътъ, доколко нашата грамота, която е несъмнено отъ XIII в., е самиятъ царски оригиналъ или негово копие, защото с известно, че царската канцелария е правила копие, било м себе си, било за монастира или за патриаршията.
Упжтване пъкъ за м'Ьстоположението на монастира нами-раме въ самата грамота; той лежалъ на кръди Кнргнн-к нримо Скопни гра падь Сбрикж. Буква г въ думата Кнргнни не е Тнърде ясна въ оригинала и прилича и на п, затова повечето Отъ издателит-Ь на грамотата четЬха Енрпнни. Порфирий Успенски четЬше Кнргннъ. Това второ четене сега тр-Ьбва да се приеме за по-вЬрно, защото и въ поменатата сръбска
37*
580
грамота на краль Милутина срЪщаме Бнргннь. Новакоинчк (С Мораве на Вардар, 59) дирЪше м'Ьстото на загипалнп монастиръ всрЪдъ Скопйе, а Кжнчевъ (Псп. LV—LVI, 3) hi поставите тамъ, гдето е джамията Султанъ-Мурадъ. Водей ни се по рЪката Справа, при която е билъ разположенъ мои» стирътъ, азъ се опитахъ въ 1907 г. да определи по-точно i i.p сеното Micro и обиколихъ северната скопска покраЙ1Ш11н| презъ която протича тая рЪка. Справа извира отъ Църн< горията, тече право на югъ, прорФ.зва града Скопйе u । н влива въ Вардара. Р-Ька Справа съ това си старо мм< м добре позната на цЪлото скопско население. Понеже тя при. тича по-горе и край с. Радишани, сега я наричатъ по н>р. ното и течение и Радишанска рЪка На петь километра нIuiid северно отъ Скопйе, до р. Справа се намира с. Бутелъ, ii<imh« нато и въ грамотата (Бэтеаско! пжт) Западно отъ село го, прЪко Справа, слиза хълмъ отъ Църногорията и върви угпш редно съ рЬката. На една северна изданка на хълма <« намираше въ 1907 г. т^ска табя (укрепление). Miniип селяни ми казаха, че тая изданка на хълма наричали Ьрдн (Бнр'гнно кръдо ?). На една южна изданка се виждаха тур< i и гробища. Между дветЬ издании, нЪщо единъ киломс-n.pii западно отъ с. Бутелъ, селяни ми посочиха местность, i лги» нЬкога „имало голем манастир Свети Гьорги“. Сръбскияi и проф Р. М. Груичъ се спрЪ сжщо на въпроса за мЪстото и» монастира, въ Гласник скопског научног друштва I (!*»•? i) стр. 50 сл. Понеже Груичъ не можалъ да чуе предапш hi за „голем манастир Свети Гьорги", предполага, че то на сжществува и че то е възникнало у селянигЬ по мое пну шение, когато съмъ ги разпитвалъ за монастира. Азъ i и спомнямъ много добре, че при разпита на селянитГ., koihii заварихъ при орань на нивигЬ, чухъ отъ тЪхъ както лм< и „брдо“, така и горенаведенит-Ь думи за монастира, и че, при моята дълга опитность по обдирване на старинигЬ, и m<oi« не влагамъ въ своитЬ запитвания намеци за нЪща, конто търсятъ. Както и да е, Груичъ см-Ьта, че монастирътъ п намиралъ по-близо до Скопйе, именно на една малка нище натинка западно отъ Справа, въ така нареченото поле 4.uipiJ Въ сжщность тая издигнатинка не е хълмъ, нито „брдо", « просто вълниста линия на самия Чаиръ. Самата лум» Чаиръ е турска и ще рече ливада. Южно отъ пре/ши '
581
лагаемото монастирско м-Ьсто Груичъ посочва развалинитГ па една баня (?), конто той свързва съ поменатата баня въ Милутиновия хрисовулъ. Нека се надЪемъ, че бждещи разкопки по хълмовет-b на Справа ще ни разкриятъ самитЬ основи па старинския монастиръ.
Обръщамъ вниманието на читателит-fe, че Виргинската грамота си служи съ знака oi за означение на и; не е ясно, ш какво се дължи тая оригиналка графика на и, да ли тя 13дава фонемъ близъкъ на он или н-Ьщо друго. На нЪколко мЬста въ грамотата и буква н е предадена съ oi.
(Началнит-Ь редове незапазени)
и кь проуношъ блг............нношмь нже съзашс и при-
ложите стоп! н прлвослАЕ*но|н урне . сё ибо к бгояюбнп дтло Бр-ьг&фегс * скровнфл oi hmahhia дллти кь стоишь н 1.'КВЬН01НМЬ урквлмь юкоже БО t efotH н ПрАВОСЛ&В HOIH 1фН№ грЬ¥1|Н о) влъглр’суно) - Н ЖЮПДНН Н «НАЗОВИ H КрйЛШН ерыТсконд землд . многовсрьднжм любовъ й попеуеннгё нмжфе КЬ CTO(lMb) И БЖВЫЮШЬ урКВАМЬ.
Такоже н ур мн юн-ьмь Блгов-ьр'но|нмъ н стошмъ урсмъ ир-вжс мене богв'шннхъ поревновлхъ • длрог несЗскдднонд о<з-лнвлтн Н ЮЬОГЛфАТН НХЬ съшъшю урв мн вь Доана» зем’лд. «окрьте урв мн манАСтнрь - великомдуеннкА хвл Геыргнш гор гл -«ьзан’на Ромдномъ стошмь уремь НА кръд-ь Кнр'гнн-в пр-кмо Скопни грд нлдь Серъкж • и ндвомь нноплеменножь дгАр-внь • ИЗГ8БО1В111А ВСЯ ПрАВНЛА CBOIA Н МСТОХА СВОИ ПАД1НА ДО «основанию ' ч ПАКО1 стошь кнр Алеэдгёмь уремь сьздлн'нл н КЬЗДВНжеННА Н ПрОСЛАВЛеп'нА Й МНОЗТМН CTOIMH прдвов-вр'* hoi мн урн подлровАНнА н нокръплен'нА .
Нзнесе предь урв мн лрхнм&дрнть утнаго храма того КлрлААМь прлвнлА н хрнсоквлд * СТОIнхь н прдвовър’но1нхь урен пр-еже мене boibujhh • н Крали и стаго Романа ур-ь ДнюгенА ypt . стаго Петрл f • кнр Ннкнфорл ур-ь и и рот нн. । стаго кнр Алешню ур-ь Кало'йоана уаръ кнр Манонла ур-ь Mip* Тора ур-ь кнр* Нсак-ь ур-ь стаго Снмеюнд Нсманд д-ьда 1|рК8 МН ВАТАфЬ ур-ь КлЛНМАНА ypt ЛЮБ63Ы10 урн МВ прн-кмь н протете нс нотворн нн нр-вкр-ьдп нъ нснрлвнвь й кръпУАнше зтвръдо1хъ плуе всъ урен н крали выше-ннХнноГ .
582
Людй кон сд <оврътА1дть кь грл Скопьскомъ СТ МО II
веЛНКОСЛАКНАГО ВСЛНКОМНКА ХрКЛ Гсюргнп гор ГЛ Н ПОЕНДОПО) 1|| КЪ ВрАНЯХЬ - II П ОГЛ; ДОН ОС 1| А КЬ крдне ’) ДА НС pABOTXlATI. III. Црннж НИКОИ. рЛГ.ОТЛ НН ДА ДАКАГМТЬ НИКОИ. ПрН11ДЛТ,|, НИ ДА МСТСХА С НИМИ пн сскл пн пряхторь (нн) КПАЗЬ . НО KU ТрофнЛАКЬ НН КЛТЛ НН ТОПфНКАЛБ НН С.Л'.ДНТН ||11 СКА. ЛТП ПИ ГЛОБА KI3ATII • НИКОИ ДОХОДОКЬ II НАУСл'нНКО)-') СТКДСП<1|| . не . н Слнкъцшцл <о нзворд cia • ti пли&гнр' - к(.\) ноем кри' КЬ СНН (0БЛАСТ6 ДА СС НС ПрНКАСАК ТЬ ПИКОН КЛАДАЦП). НИ Mill, никто кто лн дрьзнс н прикоснется - да са кажс гнъкы >|pi мн - ii да кжде невърянь 1|рв мн
Село Дькнго сь селом ь Дльбнца ii сь Yptiii&JKcrioi < ь кнногрл С ННКНКМЪ СЬ ЖрЪНКАМН Н С П\ШН1|111 СЬ IIAAIIIIIIAIHi Н СЬ ЗЛКЪЛО! II СЬ КСЪМН ПрАВННАМН Н Пр1>ЖеЗАКОн‘|1О1М11 II .1 еннорн сель тъхь б Уркногорл. како слазн долус1|ъ на па (.и ) ДЛЬКН1|^ ТА НА МОГНЛ» НА мрАМОрЬ НЛЬрТЯ Н IIH3 ДТ.Л1. II \ Бвтел'ско) пжт та и рте Кавнга Ново кръдо4) како ндс п.«. и. РаЛНЦН II НА BOICB СТАВЪ НА рНДНИЪ ТА НА ДлЫА ПОЛНИ. та нд Грдднфе до Урьного клмсне :
Село ПоБЖЖА СЪ BHIIOipA СЬ IIHKHICMb СЬ Жрън'клно1 || СЬ ПАШНЦ1Н СЬ BttMII ПрАВННАМН Н ПрЪЖСЗАКОН HOIMII II
Село Кондово ) н село Длъсшр н село Paioyc’) о, встмн правннлмн нхъ
Село Глвмоко съ метохе съ кнногрл с пики ник i. к жрън KAUH II сь BCIiMH ПрАВННАМН Н >
Село.............теле' н сь метохемь сь внногрл с ни
КН№МЬ И СЬ ВСЪМН ПрАВННАМН И ПрСЖСЗАКОН IIOIMII I
Село ^двна кь гор* . н сь злеелко! тъмн - сь Rmciiim ю)' СЬ Мокросъкн H СЬ ГОЛЪМОНЛЬ НОМЬ • Н СЬ ПОПОВ11П1 I || КННОгрд С ННВНКМЬ СЪ ЖрЪНКАМН СЬ ЗНМОВНЦ1С СЬ Л 1.1 II ВНЦ1Н СЬ ПЛАНННАМН СЬ ЛОКНЦ1С зктрног Н рО1КНО1МЪ И III ЗАБЪЛО! СЬ ВСЪМН ПрАВННАМН И 11рИЖЬЗАКО1|‘нО1М|1 II <
Село Сншнца сь ноповшанн сь село сь внногрд с никни ш, СЬ HHBHICMb (sic) СЬ ПЛАНННАМН Н СЬ КГ.Г.МН ПрАВННАМН н
*) Повторено.
2) Въ Милутнновата грамота: н падь >клннкемь.
3) Думата е за събора въ деня на Входъ на св. Богородица нъ \|»imi|J 21 ноемврий.
4) Вакиг/иоко кръдо?
s) У Илински: Кедом Въ оригинала н и д сж съединсни. Село Ьпц. дово и сега сжществува въ Скопско.
6) У Илински: РшГчс Право прочетено у Качановски.
583
Секо Градеуннцд сь ноповпнн съ кнногрд с ннвнгёмъ и ь всъмн прлкннАМп н
Село Бро л в'немь метохъ Мтн бжнн кпнскефнс - с |11КН1СМЪ СЪ КННОГрл . СЪ 3ipi.ii клин СЬ ЛНВЛМН СЬ ЛЪТОЕНфН <1 ЗНМОвНфН СЬ БрОДНННЛМН СЪ MOCTHHHAMH СЪ ЛОВНфб щър'ноГ н ро!БНО1мъ и сь трьгомъ н съ нлнлгнрем!. - нже ьглеть н ссптсивръ н всяка нелл трыъ н сь доходкомь трЬГА ТОГО Н СЬ ВСЪМН ПрАВННАМН Н ПрЪЖеЗАКОН NOIMH Н К СННОрЬ Брод» НОУННДЙТЪ ft ГрЛДНфА 151.с Темни дол - НА ПлъШЬ НА К03Н1М СТЪНЛ ТА НА Пеф€1|Ъ НА ПАЖИТИ НЛ
КиЛКОЕЬ торъ . НА Шнп KORHI|A • НЛ ЕнННфД НА (|)р'ли||л. па Елснлево селнфе кье хрн нл Кдллвяръ - на Гладвла ил Двшуе . ft Кнудвж до Твдоровл ДОЛА
Н вь Прнлъпскон (области село Кржпд влясо) - н кь не мето Спсъ - длроклнон: Ромлномъ 1|ремь сь ннвн№мь сь МЛННО1 СЬ ЗАБИЛО! - СЪ ЛЪТОЕНфН . СЪ ЗНМОВНфН СЬ НЛЛНН -IIAUH Й сь ВСЪМН ПрАВННАМН и пръжезлкон‘но|’мн нхъ . А еннормв ft вш ya . нд Грлднфе горне . нл ДрлгановА црквж нл Уркк’ско грлднфе . нд кртъ по хрндв на Мохнлте1|Ъ . вьс хрндъ до Сжднфл нлдъ Тнхове1|ъ на Дъднно (ОСОЮ нл Голъ(мн) клмо! на Внлъско! кллдезь . межю (оба Сленъ нл нръелопь по хрндв горо) ',€(лл)на
^двна Свшнца Грядет'hhija Бро сь Слан'скомь 1) н сь ||АрБлрлсоиь н Кржпд всл Та МИСТА НЛрИУКА СЖТ . реКДфС пред дли кл • да нс метехл никто . нн гекс© прнкпелтн - нн про-ДАТН Kl.HT.KA НН НН15Л НН ВННОГрА
Еъ ПОЛОЖКОН (ОБЛАСТИ село РъУНЦН . Н ТО ДДроКДННОге CTOIMb Романоиь Цргеиь С ТО) и в Георгию съ внногрл сь нн-КНКМЪ (ti) съ жрънъклмн съ пернволмн СЬ С1; НО КОСИ сь
ЗАБИЛО! СЬ ПЛДНННДМН . СЪ ЛОВНфСМЬ ЗВЪрНО1МЪ Н СЪ ВСЪМН дохоко! н сь всъмн нрАкннАми . и дд не метехл ннконкефдлнкк UIIK(OTOpH ВЛДле1|Ъ 1|рк МН НН ВЛАЛф! ГВВЖфН ПО 1|рствв мн дд НС НМД вълъстн ЕЪ село Ръунцн НН САДИТН НИ СВАЗДТН НН ГЛОКА. III. ЗАТО ННКЮ11 ДОХОДОКЪ ВЬЗАТН ВС А К 01 ДОХОДОКЪ Н БНрОКЪ
1АК(0Н IIOIII ДА СН в'знмд ЦрКВА Л СННОрЪ ССЛВ Т(ОМВ ft НЗКОрД Ръунукж№ ръкж на десню въз дол . . ннзъ кредо нл (Ос (ЪННКЬ ТА НЛ НвАНОЕЪ ДОЛЬ • ТА П(0 рОВУИЦ1Л ТА МСЖВ Иръслопь н межв Югрлженикь нръз нръдо нл нзворь Плл*
’) Вь Мнлутиновата грамота: ск с«лол1к Сллньскол1к
ж
YIIUIKA рЕКА - II ННЗЬ pt.KA ДО КлТлфНГЕ ТА КЬЗЬ БрЬДО ИЗ КрАНфС АНССУКО КАКО СЛАЗН ПЬСС||Ь КЬС КрАНфС AlICCYKO ннзъ гвозъ на ствден'уець • та на Гльбоко) доль . ii б ГЛЬБОКА............A S СЕКСОНА . . . СТрАНЖ ПрЕЗЬ ЛЖГЬ npiiMI
Кслнкж рЕКЖ - ТА ННЗЬ Кслпкл ДО ХТЕТОВЬСКЖ БрАЗДЖ . . . .............0 НА ТОУНЛЪ КОН ЛАЗ ... . АД ... . (Д’) ECKOBHIAHC... вьз (Брь)д© Д.....................НА десно . i
пжтемь вьзь Брьд® до г(о)р .... десно ..... (п)жтемь (Ся)хж ПЛАНННЖ . . ф • ННЗЬ ГВОЗЬ HA РЕУНУКЖ рЕКЖ Д(0) нзворл нж • н то» все парнуко) мисто
II вь Горнемь Полозе село.................(н)нвн|ёмь и.
в(нн)ОГрл СЬ Жр(ъНЬ)кАМН (сь ВС)ЕМН (прл)кННАМН И
Село Тюунль н планниа рекюмл сь всем прлвннош Село Башир сь ннвшёмь сь вннюгрА . сь жрьн'кАмн J СЬ КСЕМН npABHIIAMH (ll)
Село . . . 1Ане съ планнна рекомяж Мрлморъ . н сь всеми npABHHAMH
Село НаХОВО СЬ ПАрНКО1 СЬ HHBHICMb СЬ ЛИВАМИ СЬ ЛОВИ фн роГБННМИ И СЬ ВСЕ Н СЬ ВСЕМИ ПрАВННАМН
Село Тлворь грлдифе н с полемь (сь) ннвнгёмь сь ли вами сь езеро' блатнимъ . сь завело) сь ловнфн звър*но)мн H pOIKHHMH . И СЬ ВСЕМИ ПрАВННАМН И ->
Село Бнстрн||л КЬ БаБВНЕ • СЬ ПАШИфН СЬ ЛЕТСОВНфН < I. ЗНМОВНфН, Н СЬ ВСЕМИ npABHHAMH Н >
Село . . . (Сто)н) 1<й1 Бгословець • сь плшнфн сь ни внёмь Н СЬ ВСЕМИ npABHHAMH
Село Дабннца сь рако)т(амн) сь ннвнёмь сь забело! . ii СЬ ВСЕМИ npABHHAMH .... (ме)т((5) ПО ХА . . АНС . СТО1 IU снлнн сь внногрл с ннвнёмь сь (ливами) сь всеми прАКн нами н сь лювнфн poiBmi . . ко . . . . помнрь з(в)...........
катниьс(к)а ... с ннвнёмь СЬ ЛИКАМИ (сь Лб))В11фН II (ci) ВСЕМИ (П)рАКННАМИ t.-
С.............мето(хъ) сто) Аи(кл) .... е ... вь кокш
............е.........же.................и съ (всеми) прдкп НАМИ . . метю вь Бсльбжжн СТО! НиКШАб вь Ко . . . . IIIII СЬ КИНОГрА И (с ннвнемь) Н СЬ ВСЕМ(н П)рАКН11АМ11
Село Лъжени сь виншгрА с ннвнёмь и сь всеми прлхи нами
Село Рано) лагь с ннвнёмь сь сенюкюсо) н сь всеми npABHHAMH
585
Селю Кнтнно н Бннсуь . съ всеми правннАМн н
Та ЕСА Пр(о)рА38МЕВЬ 1|р МН - ЕНДЕКЬ ПОДАН НИ г" ВТЕрЬ-ЖСН011А Н ЗАПНСАНО11А ПрЕЖС М6НЕ БО)В1ННН СТО III Н ПрАЕО-КЕрношхь qpeii н крАЛСн н qp мн темь вьслъдвё • мола са II lip II DALY, ПрОСАфС МЛЬ Н ПОМОфЪ • О СТАГО ВЕЛНКОМНКА хркл Георгии торга • н кь кране победоносца • н приложи стен црквн tf.ro село (Коза)рсЕО . окрЕте сто . . црк мн ирЕже ДАН ное CTOIMb РОМАНО цремь сь Карово сь Сннскомь и сь цркк(н1ж) сто'шь 1оамь ^латов(стомь) н сь всеми тамн ЗАС6ЛК01 СЬ ЕННОГрА С HHBHIEMb СЬ ПСрНВОЛ’мН СЬ ЕОДЕ-н(|Ц|А)МН СЬ CEHOKOCOI • СЬ ЗАБЕЛ01 СЬ ЛОВНфН pOIKHHMH Н звЕр'ношн н сь 11Ллно1намн н сь всеми пракннАМИ пр title закон' iioiMH н.
II eipe приложи црв мн селю КАЛВгеровЕнж сь кнногра Г. ННВНЕМЬ СЬ ЗАБЕЛО) Н СЬ ВСЕМИ ПрАВННАМН
Н ёфС . . . АВ................БЬ ^ЛАТНЦН СЕЛО КЛЛВГС-
рокь ДОЛЬ • н ВЬ НС" ||рквь CTOI ГеорГН К ДА КЖДЕ СЬСЕДСфН НГВМЕНЬ...........(ДО)хОДОКЬ 1|рк МН Н ТАКО.................
а................. луиж................гако ерь...........сл
ОБрЕТА1ЖТЬ...........(с)тлго ..............ДОХОКЬ...........
1111 ВЬ Ж8ПЕ НЛН 8 БОЕМЬ ЛИБО ГрЛ НЛН 8 ¥Н6МЬ ЛИБО СЕЛЕ (стаго Гс)орГН|Д • да нс еждн никои влалецъ ПО ДрЬЖАКА 1|рВА МП • НИ ДА ПОДАВ . ... ЗА.......... 1ПЛ . НА AIO СТАГО
Гсоргнкк НЬ О RCAKO ДЛЬГ8 ДА СЖДН НГВМЕНЬ НАСТ01ЖфНН • и сь нгнмемовемь отрока» да сд кьзнма kcakoi дльгь кто ли сс НАидс ежднкь улвеки стлго Георгии поснлнёмь . и отрока ДАВЬ НАШАГО НЛН ГО СВСЗАКЬ - БЕЗЬ НГ8МСН0ВА СЖДа . БЖДН ПА НСМЬ KTATBA БЖН1А • Н СТ01Н ПрАВ0В1ф'|101П 1|рвН Н ДА нлатн днмосно" -о зллтнуь н 8дава нже са оплеть дрнгь дрнга пргдь влалцн нлн поткж нже бдакаеть да не вьзнма ПА црковнн ¥ЛК1|-Б • НИКТО ВЛАДЖЦ1Н рАЗВТ. ДА СН КЬЗНМА 1|ркка НА СВОНМЬ СН УЛВ1)К . НН ЗЛА да несть люмь стго Гсор-IIIIA . Н0П0К0 Н BOIIOKHIAIIO НЖЕ СА О liptTALYTL ||0 О) Г, Л ACT IILY ctaio Георгин да не мстеха никои епнекинь нн дохокь KK3ATH НН ЗЛПрЕфЫ1Н1А ПОСТАВНТН МА ПСр-КЕХЬ .... Ар ... X и ёнНСК0118 ПОМЕНЬ А ёз>ЛрХА ТОН КГАКОН1 ДОХОЬЬ CqtEHHYKOI -то к'се да с qphRii стомв Георгин • да нс мстеха тн кьлл-IHTH В1> СЕЛА ii метохне НООВЕХЬ ДХОКИО YTO КЬЗАТН НН ЕлАрХЪ ИН НрЙНАНЛ (нь) BCE ТО qpKKII стоив Гсорг(ню).............ПО-
НЕЖЕ ко ксакл глока .... (дох)юкь ||рккн даровАнь есть а
586
IIABOYHIIH ||Ю НАрЛ СТОИЛ ИСТИНА КрАЖЖ . . . д(1;ВНУЬ) рЛЗКПП II КОНСКИ КрАЖЖ ДА СИ ВЬЗНМА l|pKKA NA СВОИ СИ ДЮХЬ И ТИТЛ ВрАЖН ДА СА НС КЬЗНМЛЖГЬ ИА СеЛТХЬ piAZKf; НА HCIjil III. II Tto СЖДОМЬ ПрНСЕЛНЦА ДА НС |1ЛЛЦ1А1АТЬ НСТ0М1 in. СТАМ! Георгию нн колог.еръ1|1ннж нн пср'нсрл нн днмнннм
Лц1е кто вьлтзс нл мстохне стго Гсоргшл s koicmi. либо сел* БСЗЬ АрХНМАДрНТОВА КЬ прошен Н1Л ИЛИ КЬ ПЛЛИ1111О1 или ПЛ1ННЦ1А . НЛН КЬ ЗАБИЛА’. НЛН ВЬ ЛОКНЦ1А pOIKIIA НЛН ЗВ1:рНА НЛН ЛЦСЬ Н ДрТ.КО НС«||1Н вь цркокномь врьди нлн водюннр. поставите нл 1|ркокнои в одъ • ко:л тете о црккнл извода нлн копен пасти на црквнон земли или кодл, понес upii 1|рКВНЖЖ 3EMHIM НЛН HIIK.Y. ПООрАКЬ БЕЗЬ НГ8МЕН0КА БЛКСННН КЛАТВА БЖ1ПА НА 116 Н СТАГО Георгию. Н CTOIII llpAKOlitp НО 111 црен и кралей воннепiicaiiiioi . н да са продлсть вь демп сн® s пер'перъ .
Chia кса длровлннлгл стошмн и правоктр iioihmh црн и крало! в01шепнсАн‘н01нмп - н приложен haia црвмь мн и ДАрОКАННАП О npOYHH ВЛАСТбЛЬ В П0М1:1|Ь ТО КСА ДА ДрЬЖ11 1 сто1 Георгий горгос н покъдопосець и вь не hactoimi|iih1 YTHOIH АрХНМАДрН ОБ ПЕЛЕН Н16МЬ СЕГО ХРНСй)К?>Л(1) НОНСЖИ ДА ГО НМАТ Цр МН ХОДАТЛ1А Н ПОМОфННКЛ . кь ксакоГ НАПАСI н ратехь .
Л о рлБотннкь 1|рв мн носнллемоГ по кса връмвнл но хора н по градок^хь Бранн вьспрнемлти yto да не кьлаяа' 1111 ЗАБАЕЛ«ЕКТ нн ПАКОСТСТЬ мет(охомь) НН ССЛОМЬ НН Л10М1, стго Геюрпна нн . . . нм л;' по хора црв мн • нн ссвлсть ин ДВКА НН КАСТрОфнЛАКЬ . till Прлхторн . НН КНАЗЬ НН £)1|1|111 клль нн кннлрь нн комнсь сь коньмн нн стрлторь Hllli нзгон’уша грл ни нисець нн лнохлторь нн герлкарь нн |ар нн десетклре ii ycai.uii нн tokyh нн тръ(к)нннж нн копир i|ihh<y. нн слоиок||1нна нн комлдл нн м(нт)атн ни ьо uiAp ipHiiiK нн колокер цшнл; - нн намет ка жнтна нн kiih'ih НН MACHA . нн енренл нн грл зидлтн нн блюсти н . ни TCMHHIJA БЛЮСТИ • НН (ОрАТН НН КГдПАТН КННОГрЛ’ . till Clilio KOCHTH . нн жжтн . н 1|рннж К КЗ АТ и улвкв стго Георгию нн НА кшёмь Трьгв - НИ ДН1АВАТО ВЬЗАТН • нн мостин ня. ни YABKA ГАрЕ'|'АТН НН КОН1: НН ВОЛА НН (ОСЛА.
Та ЕСА МЛИЖ црв МН пръдл ПОДАрОВАННЮМЬ СЕГО XPII ССОКйЛЛ + дшндеже о'|ме хво на землн славнт’се . н но сьмрьтн Црк МН - КОГО БЬ НЗКОЛНТ ПОСТАВНт НА llptCTOA* l|pl<
587
UH нлн кто лнб(о) кждет & сжрод ННКЬ 1|рВЛ МН МОЛА НС рллорнтнн попрлтн сего ХРНСйЖйЛЛ нк плуе подаровлтн н нонлвлътн - н потврьжлтн СЬ НСрЬД016МЬ . БЛГОУТНО БО It тако творнт c.foiMK н прЛвпв1>рно'|мь цремь н крллемь .
"Афе лн се кто йкръфеть нхо'|френнёмь днлволо1мь • пръстнпнт chia повел-tiNAia н нопр(атн с)его ХРНССОКЗЛА тымн да есть сжпер бь н пртлтл1л мтн егю . вь сн В1>1|ъ н вь гре-длфннмъ страшно1мь сжднф(н и вт)орааго пришествии - н ctoi Гсыргне вь кране вьмъсто (номо)фн да мн есть сдпостлть зс н на стрлшнймь сждпфп • н да......................нрокле трьклё
й гл бл вседрьжнт(ел)ъ н й (нръутонх) его» м(тре) н силой утнлго и жнвотвордфаго крта н й ¥сто'|(рехь) евлнг(лнсть) Й KI ЛПЛЪ Н Й т(|1|) Й1|Ь НО1Кен(сКО1Н н) Й cfoflff) ПрЛВ0КЪрН01Н |рен ii крллен BoiiiteiiiicatiHOi.................................
1111Г.Л СА II ПОПНСА.......ар . (СТМИ Ге)й)рГ11Н го(ргн ПОБЕ-
ДОНОСЕН НЛ вслкюё НТВрЬЖ€НО|ё . . ВЬ KCCKOIICYHa.Li. . . .
*) кюстдндннь к ха кд корень ip н сдмодрь Ж€1|Ь БЛЬГАРОМЬ ЛСЪНЬ .
№ 4
Зографска грамота отъ Иванъ Александра, 1342 г.
Грамотата е хрисовулъ, даденъ отъ Иванъ Александра, съ съгласието на Йоана V Палеологъ (1341 —1391), на Зографъ за обладание на с. Хантакъ на долна Струма, тогава подъ Византия. Пази се въ Зографъ. Писана на пергаментъ, 63X36 см., съ хубавъ полууставъ. Златниятъ печатъ липсва, по инакъ грамотата е отлично запазена Царскиятъ подписъ е писанъ съ киноваръ, едро завързано писмо. Издавана н'Ьколко пжти; най-добре въ Прил. Виз. Врем. ХШ, 165—168, и у Илински.
Сама оуво быстъ мановение ба <оул ii гл нашего 1нг.оу Хр1СТЛ ходлтлнеткомъ слирил И НСТННЫГЫЖ Нр«¥НСТЫ& It нр-ь клгослокеныд клуцж н вгороднтсл11н1|ж, на Стан горъ Ао-ош < тан еже бмтн въ нен прнстаннфе спсеиноу въеъкон дшн ХрТстнлн’стан плус же прлкоеллкнън, н съ о(сръднсмъ нр-ьки
*) Ржка държи скиптъръ.
гджфон къ иен ёжже рлдн вины, и въздвнгошж троудолю бсзне мно^н. дымовы стыл; келнкы и дивны црне клго YCCTHBHH - I БЫГОЛЮБНВИИ В6ЛБМЖЖС . II прЕПОДОБНИН ННЫ1|П И OyKpACIUI» В ЫБЫГАТНШЖ ВЪСЕКО КЛМСННСМЪ МНОГОЦЕННЫМ!. И БНСрЫМЪ ЗЛАТЫМ же, В СрбБрЫМЪ В ВМАн'мН в ннъмн ирли-дамн мныгымн , движимыми и недвижимыми . еже выти bi. ДОЕОЛСТКО В Нз‘ОБ1ЛН€ СЖфНМЪ И НръБЫВАЖфИНМЪ ВЪ ТАКО вынхъ, късбУестныГхъ и сжест’въпын домовохъ, пожфнхъ и СЛАВАфНХЪ единого БГЛ въ Троицк СЛАВИМлго , в пржупстжм и въсепътжж его млтере • помннати же и православны» il ХРИСТОЛЮБИВЫ» II првСНОПАМАТНЫЖ ЦрА, И ПрОУАЖ ЕЛАЖСНЫ» ктиторы И ВЪСЕКЪ рЫДЪ Хр1СТНАНСКЫ • ИБО, не б ёднюго рыдд ТЪУНЖ ИЛИ ДВОИ), ОБръТАЖТ СА въ томъ стъмъ месте здт теле , нж понеже ОБырсе спсенне къ немъ ест нскджфннм). 1€ , ОБфС БЫ БЫСТЪ II МЕСТО БЛАГОВОЛЬСТКОуЖфНВМЪ Tfciio РАДИ , И ОБрЕТАЖТ СА ЗДАННА б ВЪСЕКОГО рЫДА И АЗЫКД пракослАВНАго еже сжтъ пръвъе в нзрАднъвшее , Гръцп Блъглре потымже , Сръвъб • Роусен Ивере • късекъ зм НМАТЪ ПАМАТЬ ПрОТ1В» СВОбМОу ПОтроужДСННИ, ПАУС ЖС рЪНС-ИН оу. въ НВХЪЖС ОБрЕТЛСТ СА и Божестъвнын В ВЪССУССТИИН дымъ, еже въ има поувтлёмыв , стлго в слаеналго велим > мжусшка ii победоносца Геырпд, и нлреуенын ^ографыкъ
Сън оу Б О , ИЗДАВНА ПрЕДрЪЖНМЪ еСТЪ б ИрАВОСЛАв'нЫНАЪ в" БЛАГОУССТНВЫХЪ И хрНСТОЛЮБНВЫНХЪ 1|рни БЛЪГАрСКЫИХЪ , ДЪДЪ В Пр-КДЪДЪ (|рТВА МВ И ПРИЛАГАЛИ ежтъ и кръпнлн КЪЖДФ нхъ , елико блговолнлъ есть , даже ii до 1|ртвА нлшего, < > своей Hamath - бнелнже пакы благонзволнлъ естъ гъ бгъ мои 1с Хс МИЛОСТИ» И ходатанствомъ пръунстыж его мтерс П посади мл на пр-естолъ БлъгАръсклго црткл еже естъ ДТДИН. И Пр«д(«д)нн ||рТВА МН , ПрПЛАГЛАШе И ДАВААШС И IjpTKO мн елУко по снл-с въ въеъ връмепл своа • нж та' въсъ , нн кт. УТОЖС ВЪМЪНИАХЯ СА 1|ртвоу МН , против» В КАКО HMAAIIIC же длине в попеуенне в ревноваше ^ълы днъ и нофъ промышлъм КАКО Н КОС» ВСфНЖ ЛН ДИЛОМЪ НЗЪЫБрЪСТИ н подати томоу въсеуестноымоу дымоу стго в славнаго велнкомжуегпкА и победоносца Геырпл, доетолню нъкое , недвижимо ii нсб емлемо и понеже кбы ocp-eTAAiiie са бн»дъ въ дръжАкп гръуестън на СтрнмынЕ село зыкомые Хантакъ . и бешг < > семь нръдъвъдомо цртвоу МН IAKO искомо ЕЫСТЬ MIIKI гажн б мныгыхъ пръжде сего врЕмене • неклх» бы таком >п
589
<слю н црне бывши!' прежде насъ й крал!е й подлваахж и МНЮГО ТЫСАфА , И НС СПОДОБНШЖ СА Н01ЖТ!б КОПС же 8БЮ сс , гако мнит са съмотрснне стго .
Инн* оуко ||ртко мн понеже прнлежАлше таковое селю кт» достомноу того въсеуестнаго дюма стаго н славнааго кнлнкюмн!ка н нок-кдоносца Геюргнд , нръложпкъ на федрюты кжыж и пр-кунстыж его млтере - н на ходатанство и помофь стаго , гефеже и на нстнннжж и кедице мърнжж люковъ еже нмъше цртко мн съ пръвысокынмъ цремъ гръцкынмъ възлю-I.снимъ кратомъ й сватомъ цртва мн кнръ Андрогпкомъ Палеологомъ даже н до съмртн его • и по съмртн еговн пакы, не 1вм«1ш са цртвл мн люкювъ • нж пате оусоугоуви тж и на сна егю , нръвысокдго цр* Гръкюмъ Калокоанна Палеолог л възлюбснаго анепсеа и свата цртва мн ёгоже дъл’ма , и дръзновенисмъ посла къ немоу цртво мн и проев ёмоу таковое село зовомое Хантакъ на iima cfaro н еллвнаго келнкюмушка н нобъдоносца Геюрнд еже и кыстъ лкёе вез късъкого прикословУа н приръканна пауеже съ дювовнж и иодаде таковое селю зовомое Хантакъ въ волн цртва мн . имже окразомъ проси с цртво мн не нжждно нъкако нн нрнкрывено , нж но лювовн и гако Блготестнкъ и пръвысокъ цръ , вънятъ и подаде таковое село съ въеъмъ прнлежа-иисмъ н правдами его , Блговолен!емъ свонмъ къ елоухъ й 1аклен1е въеего цртва его , н съ зллтопетлтиымъ словюмъ цртва его , еже кытн не&етжпнмо н нсюсмлсмю , ю вьсс тсстнаго пръкываннл стгю н славнагю всл1коннкл и покъдо-носца Геюрна • прошенна ради ii хотънна цртвл мн • Мире же н о пять деслтнхъ перпнръхъ еже задъкаахж стАжаннюмк того въсеуестнаго пр-квываниа н взнмаахж ради жптаркства й горнины н градо§ндаина , и тыж новелъ Гостарн сл н не взн кати са нн до едТнож vatu , донелнже вждетъ н пръвывдеть късеуестнын дюмъ ретенын
Н понеже тлковомоу н издавна желаёмомоу и докроюмоу UpOllteHI оу СПОДОБН СА придти цртво мн БЛаГОИЗВОЛИ II цртво мн и издавать настожфее златопетатное СЛО Кб) цртва мп нмже н заповельватъ цртво мн нмътн и ОБЪдръжатн гаклепноюмоу монастнрю цртва мн реусноё селю , Хантакъ вес крамолы веема непотъкновенно и непокольБлемо и неюем-лсмо съ късткымъ прнлежан1емъ н прнвыткомъ его
1€ц1с же н не задъватн са стажаннюмъ того въсетеи наго монлстнръ за подааннс реуеннынмъ ПАтьдесАтнмъ пер ПНрЪМЪ , Аже ДАВЛАХЖ ради ЖНТАрСТВА Н ГОрНННЫ Н Грлдо/П ДАННА понеже опроси Н СНХЪ цртво МН, К Пр-КВЫСОКАГО I|p1i ГрЪТеСКАГО КаЛОНйАННА ПаЛСОМОГА , ВЪЗЛЮБСНАГО АНСИСА II СВАТА„ЦрТВА МН
Н тако нматъ выти непотъкновенно , КрЪПОСТНЖ Н СИ ЛЫ а. НАСТОЖфАГО ЗЛАТОПбУАТНАГО СЛОИЛ ЦрвА МН II ДА ОСЛА ДОуЖТЪ Н ЮБЪДрЪЖАТЪ ПрЪПОДОКННН НЮЦН еже ВЪ Огрлут СТАГО Н СЛАВНАГО ВСЛНКЫМЛ.УСННКЛ II ПОБЪДОНОСЦА Гсорпд , III реуеннынмъ селюмъ вес крлмоли вссма непотъ(к)новено и незывлемо , съ въеъмь прнлъжАннемъ н прнкыткомъ его OBAYC НН ЗАДЪВАТН КТО СТАЖАН1ШМЪ ТОГО ВЪССУССТНАГО МО нлетнръ за пода Анне ПАтьдесАТнмъ перпнръмъ понеже iako выше1Авленно быстъ , опроси нхъ цртво мн съ проунмн прошении своими , Н ОуВАЗА и оутвръди И ОуKptllII влговоленнёмъ ба гоца н га нлшего 1нсоу XpicTA и ход* ТАИСТВОМЪ НрЪУНСТЫЖ БЦ& II ПОМОфНЖ СТГО Н СЛАВИМ < i велнкюмтпТкА и повъдоносца , Геырпа , ёлнко по енлъ . н< иеже ДА ПрНОБрАфСТ СА н цртво мн къ том' СТОМЪ МЪСТС , пкоже и протии нрлвослАВПнн и Блготеетнвнн црне , дъдп Н Пр-СДЪД! ЦрТВА МН .
Того во рдди и к и стъ злАТопеуАТНОе СЛОВО цртв* мп И ПОСЛАНО БЫСТЪ МЦЛ MApTIA НА ВСЪКО «ТКрЪЖД! ПНИ нзвъетое в л-кто f s . <о n . 1ндТкт1Юны дссатыж въ нежс и НАША БААГОУеСТНКАА Н БЛГОПрОНАрСУСНАА, HA3IIAMCIIA ДрЪЖАКА | 11 (д' ВЪ ХЛ КЛ ВЪРСНЪ ф И САМ(дДРЬЖСЦВ КСПМЪ
БЛТАР<дМ АЛС^ЛгГрЪ |
№ 5
Мрачка грамота отъ Иванъ Александра, 1 декемврий 1347 г.
Грамотата е хрисовулъ, даденъ отъ Иванъ Алексаннрн на монастира Св. Никола, въ м-Ьстото Ор'Ьховъ, въ покр.ш ната Мрака (Радомирско). Пази се въ Хилендаръ. Пп< .uni на пергаментъ, 58X34 см., съ бързописъ. Царскиять и<>| пись е съ едро завързано писмо, писано съ киноваръ. Най пну на пергамента е прикаченъ за копринени нишки добре i ш i '
591
зенъ златенъ печатъ на царь Иванъ Александра. На лицето на печата е изобразенъ царьтъ въ цЪль ръстъ еп face; на главата си носи корона съ бисерни висулки край ушитЬ; въ дЪсната си ржка държи кръстъ; въ л'Ьвата — свитъкъ; огь дЪсната страна на царя надписъ Ito Але^дндр, а отъ лЪ-вата ф Блгрмь . Отъ другата страна на печата е образътъ на спасителя. Грамотата е издавана нЬколко пяти, най-добрЪ у Илински.
МЪстонахождението на монастира Св. Никола, за който била издадена грамотата, оставаше дълго време неизвестно. Едни, водени отъ поменатото въ грамотата м-Ьсто ОрЪховъ, търсЬха монастира въ ОрЪховско или при Горна-Ор-Ьховица; други, като имаха предъ видъ бележката въ края на грамотата (||рь покг.лъ, Довромнръ пнсл в* Сергевнцн), смЪтаха, че монастирътъ се е намиралъ при търновското с. Сергювецъ; трети предполагаха(Уч. ПрЪгледъ, 1902г.,кн. 2,стр.158—159), че монастирътъ ще да е билъ н'Ькжде въ Софийско или Кюстендилско, защото даренитЪ имения на монастира лежать именно въ тия покраини. И така изл-Ьзе. Благодарение на една подправена сръбска грамота за сжщия монастиръ, конто намЪрахъ въ Хилендаръ, можа да се установи, че търсениятъ монастиръ Св. Никола е лежалъ въ радомирската покраина Мрака, близо до с. Пещера, въ м'Ьстностьта ОрЪшковецъ. Старата монастирска църква е запазена и сега. Срв. за това по-долу, гдето се говори за поменатата подправена сръбска грамота за Св. Никола Мрачки.
t Бдгоуъстнк но yto , н smo Бгооугодно , еже къ стымъ, ii бжтвнымъ 1|рквАмъ . тепллж любовъ нилтн нзрддно оукрл-снтн , длром’жс t покел-вннёмъ цркымъ тоже н въседрьжн-телю воу оугодно естъ н (о всемъ Едгонрнатно
Тъмже н црво мн тенлжя любовъ имел бъ снмъ бжт кнымъ црквлмъ дръзнокеннёмъ оусрдио нзрдднъи же , къ стомоу н тепломоу , номофннкоу ii ПОСОБНТВЛЮ 1|рВЛ мн , стмоу н велокосллвномоу уютворцоу лрхнерлр’хоу хкоу Мн-колъ еже въ всъкы Брлне . прн1«Л1О¥Ъ1инхсА црвл мн нею-стжино , тепли помлглАфн црвоу мн . тъм же ii црво мн , иъспомънАв’ше слово прркл Деда еже peve гн възлюбнхь красота домоу твоего н мъ-сто въселынл славы твоей - и нже peve , съ снмн бжтвнымн цркклмн ijpue , црвоултъ и
592
рОГЪ 1|рКЫ КЪЗКК1Ц1ЛСТ СА • Н Дръжлка нхъ О\ ТВрЪЖДаёт ГА и снлшн правд» нишжтъ , рекноуд цртко мн сем оу слокесп , и ХОТА СНА БЖТВНЖА цркнн оукраснтн • НЗКЪСТНО 1АК0ЖС ССТЪ ЛЪИО пкоже н сжфнн мимошбд шн урне • сжфн съдръжнтелне скни трл БЛгар’скАГО 1|рвя • оукрасншж и записан!» уъстнал кгош лрътана иисмене нзвран ныл хрнсокоулы кошке нрпнееот... н записан!» с а къ цркн мн нхже нктдъ н нзръвшн црко мп Н поревноул СНМЪ И ХОТА ПрНЛОЖНТН СНМЪ . И ПОКрАСНГН тъетъ достоин» а - г.лгоддреннсмъ съвръшнтн хота пкоже до» тонтъ , проевътнтн црво мн • н направнтн , коёждо мъсто II ко» либо црковъ не тъкмо келнкыа еже сътъ стыл ллкры н» н малый же - въ ннхже тъкмо нарнцаетсА н прославъет са има • ica ха вга нашего н православная вира хрнстнска
И тогоже ради блгонзволн црво мн , дароватн сън кли» юеразнын въсенлстоАфНн XPICWROlfA', 1|ркл мн , том» монл< тырю црва мн стго велнкославнааго тютворца , н архнер(ар)\ i Ннкол» еже естъ нъ мт.стъ нарнцаемъмъ (Оръховъ - за к< л ыблдстъ , и (йдръжанне того монастыри, н за вс а мн люди н за кса мн равотннкы н за вс* мн seiireaia и за люди (Оръхокънъ еже с»тъ въ Сръдцн • н селнфе Кълшр до междж Костина врода н селнфе Ковок’цн и селнфе Дръфрънс и Коноръзъ н сънокоси въ Ракыти и Блатетннц» съ кс«мъ краннфемъ • йдеже афе ежтъ , нлн парнцн , н (OTpoipi нлн техннтаре . нлн люнё каковн либо - нлн ежтъ ннкм нлн внноградн нлн сънокосн , нлн жрънкн , нлн кнпврне , нлн нернвеле , нлн враннфа н рыкнаа ловнфл нлн (оръппк , нлн нныа каковн либо с»тъ стасн н нрнлежата того мо и лет иръ • съ всъмъ да ювладнетъ тон монастыръ , стго архнёреа н YioTBopip Николы
Д го ксъхъ Болъръ и рдБотннкъ црва мн малмнх ж< il келнккГ . поенлаёмыхъ но всъ връменл но всей хори къспрнёматн дани . и съдръжатн въсъкыа равоты црка мн еже сж настожфнн , се касты хоры тоа двкн катеплнн . hiicijh десАТкдре bctj|hh скинии , ывтн , нтелнын , вннарс i.« it повари апоохаторе крагоупре и пссъш|н граддре iioi.np тис нзгонтнё 6 енхъ въеъхъ да не нматъ власти ннхто (.и I нспакостнтн нн ноги постдвнтн на сил» въ chia села || люди - н селнфл монастыръ црвл мн и въса мн пракннп НН ПНСАТН , НН ДАНН КЗАТН НН КОМА . НН МНТАТЫ 1111 Д1 САТОКЪ , ННКАКЪКЪ НН ХЛ«БЪ НН ВННО , НН МАСО . Hit IOUU,
593
нн ккрлтл нн самъхъ поемдтн • нд код либо ракотк цркл мн нн нмъ конъ ёнглрепсАтн НН ВОЛОВЫ НН (йСЛАТе НН ПОВОДК ЕЗАТН НН НА ННО YTO НСПАКОСТНТН тъмъ людсмъ АЗВЪ ДА оплате ВСЪКК НАЛ съ всъмн своими прАвннлмн, МОНАСТЫрЪ ||рТА МН СТГО ПНКОЛЫ Н НЛСТОДфЫ АрХНМАНрнТЪ, ТОГО МОНАСТЫрЪ стго II ПО НСМЪ , ХТО НАСТАIIСТЪ СЛНЖНТеЛЪ К ТОМЪ МОНАСТЫрН . ВННОГрд ЕЪ ДрАУОВЪ Н ДрВГЫ ВННОГрл в’ Скрннъ • н дрвгн въ Д|Л¥С11 весн н дрвгы к Жнтомнтсъ , егоже г ДЛЛЪ УрЪНОСТАрС1|Ъ ЗА ПОСТр1ГЪ Н ГЛОСЫ КАКОВН ЛИБО СА кстрлжтъ В ТЪХЪ ЛЮДС ионлстырскы , МАЛЫ же Н голимы или фвнъ , нлн рдспвстъ НЛН рАЗБОН ПАН КОН СКЫ тлтъ НЛН llpOYAA ГЛОСЫ ДА НС МСТСХСАТЪ 3 ГЛОБАМЫ , ССВЛСТН - НН ПрдХ' Торн ||рвл МН рЛЗВЪ лрХНМАНрНТЪ . ДА СН ВЗНм£ В МОНАСТЫрЪ • 1|Ю С ПрАВННА . ТЛК0Ж6 Н попоне КОН СК В ЛЮХЪ МОНАСТЫрСКЫХЪ ДА НМЪ не ПАКОСТНТЪ В6ЛНКАА 1|рКВА НН ПрОППА . нн ёкслр сн ПН ННН ПрОУНН , НК ДА ПрСБЫВААТЪ СВОБОДНО BCH ЛЮДНС ТОГО монлстыръ i|pBA мн да нмаат лектннк *) донъдеже слнце НА зсмд ылетъ, н дондеже ё жнвот црва мн, нк н по съмртн 1|рВА МН ХТО БДДе НАСЛЪДННКЪ црвн МН, НЛН (5 ВЪЗЛЮБСННЫ ДЪТСН ЦрВА мн , нлн & съродннкъ 1|рВА МН , НЛН ННЪ КОГО БГЪ /бссре1' . Н ПОСАДНТЪ НА Пр-БСТОЛ-С урВА МН , КТО ЛИБО <0 ПРАВОСЛАВНЫ xpiic.iiднъ дд не повунт са н пометнетъ , нн по-рВШНТЪ СЪН БЛГОШБрАЗНЫН , ХР1С(ЙКЙЛЪ qpBA МН НК НА ДА НОТВрЪЖАТЪ И ПОНАВЛЪТЪ 1АК0ЖС ССТЪ ЛЪПО , СТЫМЪ II прлво-ЫТАКНЫМЪ цремъ творнтн 1АКОЖБ ii САМО црво мн -не раз-Армин , не нометнк нк па потвръ н попокн , ii просвътнтъ
Хто лн рАЗдрвшптъ н поперетъ, таковаго да нскнснтъ гъ кгъ праведнымъ свои скдомъ н да НАслъдветъ клатвк £5 Л БГА Н <0 IIрутыд его мтрс , Н (О ВСЪ СТХЪ <0 ВЪКА Б1 оу иго-дик IIIH - на всъкоё ибо нзвъстоё втвръженне - н въ скобо viictk н въ (одръжаннё вътноё , ii нерлздрвшнмоё , ДАрОВА 1|рко МН СЪН ХР1СОВЙЛЪ , ЦрВА МН СТГО н вслнкославнааго VKlYBOp 1|А Н АрХНерарХА ХНА Николы , ЗА ЕСА МВ ДрЪЖАВК H ЫБЛА Н ЗА ЛЮН U за в’сА МВ ПрАВННЫ .
Пнса Н ПОЛИСА црво мн , цркымъ ЮБЫУНЫМЪ ЗНАМБ-ннсмъ въ нже блгоуъстнваа , н блгок-khyanaa . НАЗНАМеНА < А ДРЪЖАВА Црвл МН К ЛЪТ fS (О HS вННКТНЮНА А М||Д двкем*вр1А а - днъ, в ск
’) Въ подправената Мрачка грамота на Стефана Дечански: льгьчнн^-.
Български старини изъ Македония
38
594
*) ко дле^лн" к хл" егд Бллгкъренк $ н сл МОДР ЖСЦЬ KCV t БЛГЛРО”МЬ Н ГРКйТ t
t Црь повел* , Довромнръ писа в'Сергевнцн , де , А днъ, в сж - |
№ 6
Рилска грамота отъ Иванъ Шишмана, 21 септемврий 1378 год.
Грамотата е хрисовулъ, дадена отъ Иванъ Шишмана n>i Рилскня монастиръ, гдето се и съхранява. Писана е на игр гаментъ, 130X22 см, съ полууставъ. ГлавнитЬ букви и едриятъ завързанъ подпись на царя сж съ киноварь. Ни грамотата е прикаченъ на копринени нишки златенъ псч 11i„ Бидейки по-достжпенъ, тоя паметникъ б"Ь издаванъ мши и пжти. Всички издания обаче съдържатъ повече или по-малип грешки; не е лишено отъ гр-Ьшки дори най-в^рното издание' у Илийскй, който не е виждалъ оригинала, а си е служи'и, съ фотографска снимка.
Ако и автентична и неоспорвана отъ никого, грамот.ин усъмни историка Г. Баласчевъ, който дори заяви, какво „ uni хрисовулъ е прЪписаиъ въ 1734 год. 12 септември от к иеромонаха Партения, както туй се установява отъ скоро* писната приписка въ сжщия хрисовулъ “ (Минало, III, 28IL 287; VI, 400). Баласчевъ се е заблудилъ. Бележката иоиц грамотата отъ 1734 г. е отъ ржката на силистренеца 11 ip» тений Павловичъ; за грамотата тамъ се казва а настол\1|1й КРУСОВЙД’К ИДИ ЗЛДТНЯЮ ПСЧА БЛАЖеННАГО ЦрА iwAHHA 111Н III .11 HID БЛИЗ рДЗрНШеЖА, ПрСПНСДХ'Ь ЕГО НА ДОТТЮ Да 1:к| ТАКОЙ*! БЛгод'Елн1е царское не пришло во здквеже Съ други думц, Партений като дошълъ на поклош'же стго оца Iшан на, провис .игь си на кожения хрисовулъ, който билъ изложен ь на
опасность — банзъ разрЗшежА, та така да се не за<>|>.пч< за благодеянията на царь Шишмана. Павловичъ, познат i. ci< безбройнигЬ си скитания изъ Балканскня полуостров ь и
*) Ржка държи кръетовиденъ скиптъръ, около който стоять 6yi mi к Гс хс ii к. На ржкава на ржката белегъ /——'•
595
другаде, описани въ любопитната му автобиография, ималъ ибичай да дращи и изъ други ржкописи, както напр. на последний листъ на рилския Мардариевъ сборникъ отъ 1483 год. Явно е, че Партений си преписалъ хрисовула отд-йлио на хартия. Той не е могълъ да мистифицира Шиш-
• новата грамота и отдолу самъ да се издаде за подправ-ката, нито пъкъ рилското братство би позволило на единъ гость въ монастира да напише царска грамота съ бележка отдолу, че тя не е истинска, толкова повече гдето възъ основа на тая българска грамота монасигЬ сж мол-Ьли турскит^ султани за нови фермани и правдини. Независимо Отъ реченото, Шишмановата грамота по своята палеография Ес издава за положително автентиченъ паметникъ. Който е .«познать добре съ ржкописитЬ отъ XIV в. и особено съ ржкописит’й, писани отъ писателитй на царската и патриар-диеска ср-Ьда отъ снова време, той не може ни за минута да се усъмии въ истиностьта на Шишмановата грамота. Въ пея е запазенъ търновскиятъ правописъ съ неговитЪ тън-кости, запазена е точно техниката на тогавашното полуус-тавно писмо, както напр. въ търновския преписъ на Бори-ловия синодикъ. И по своя езикъ и ср'Ьднобългарска грама-Тика грамотата се отнася тъкмо къмъ означеното време. Единъ Партений, или който и да е отъ негово време, при гогавашнитЬ понятия за езика, за неговитЬ форми, правописъ и техника, не е могълъ да ни даде единъ съвършенъ ср'кд-нобългарски текстъ, каквато е рилската грамота, безъ да инесе въ него отклоненията, присжщи на традицията отъ XVIII в. Пи единъ отъ стотицитй познати български ржкописи отъ тогава не прави изключение
Другъ е въпросътъ за златния печатъ на грамотата; тамъ е отправдано съмнението за неговата автентичность. Сьмнението, както ще видимъ, иде главно отъ надписит-Ь и« печата На лицето на печата (диам 42 мм) е пред-СТавенъ царь Иванъ Шишманъ въ цЪлъ ръстъ en face, съ корона, пълнобрадъ, обл'Ьчень въ царска одежда, посипана сь бисерни зърна, въ дЪсната си ржка държи скиптъръ съ кръстъ, а въ л'Ьвата свитъкъ представящъ хрисовула. Отъ дветЬ страни на царя стой името; црь шишлинк, а въ кржгъ около образа: f Iw шишлинк вк вФрн Црк и сдлидрьжц ккс*Ъ<и Блгарл!. На опакото на печата е представенъ св. Иванъ
38*
Рилски въ бюстъ, гологлавъ, обл'Ьченъ въ фелонъ, съ кръсп, въ доснята рж.ка и свитъкъ въ л'Ьвата. Отъ дветЪ страни на бюста стой надписъ: ст ишан рильски, а въ крлга около сын хрисовоуль стго шцд 1шлннл рнлскагш. Изработката mi печата не е художествена, а е дори несрочна, каквито сл и буквитЪ. ТитлитЬ на царя въ грамотата не съвпадатъ < . титлит'Ь му на печата, а това несъгласие не е могло чп се допусне отъ царската канцелария. Писмото на грамота ги следва официалния и правиленъ търновски правописъ npi и. втората половина на XIV в., а правописътъ на печата оснеш, че издава неграмотность, но и редакцията му е сръбк нл Като имамъ това предъ видъ и като зная сж.дбинитГ. ri.i откжсванит-Ь златни печати на повечето отъ грамотитЬ, за пл зени сега въ книгохранилищата на монастиритЬ и библии и-кигЬ, убеденъ съмъ, че печатътъ не е отъ времето на грп мотата, а по-късна направа. Сж.щинскиятъ печать ще да < билъ откж.снатъ при турското нашествие или при 3anyi in ването на монастира презъ втората четвърть на XV в. Ко гато монастиръть се възобновилъ и доста замогналъ, именно презъ втората половина на XV в. и насетне, тогава именно братството ще да се е погрижило да стъкми своята трампы съ това, що й липсвало — съ златенъ печать. Това е мнит да стане следвателно презъ XV—XVI в., когато и еръп ската редакция почва да завладява книжовнит-fe навици in, Рила. Печатътъ не ще е отъ XVIII в., защото тогава печи руската редакция б-feine взела връхъ. Въ краесловието toi ин се пишете ъ, а не ь, както е на нашия печать. Буква i и к въ подписитЬ на печата сжщо така издава врЪме преди XVII—XVIII в.: тя е писвана съ водоравна напр-Ьчна чьр-тица (н), а не съ коса чертица (н), която форма се заенлн у насъ подъ влиянието на печатнигЬ църковни книги, дппл сяни отъ Русия отъ XVII в. насамъ Българскиятъ историк i, о. Паисий поменава за рилския печать. Срв. Исторш сл. 1> ноболгарская. Изд. Йор. Ивановъ, стр. 61. Печатътъ отвАтрц не е оловенъ или сребъренъ, както мислятъ нЪкои, а Ц’Ьлппг I, е златенъ. Да ли при изработката на новия печать се е знае m нКщо за формата на стария и да ли следвателно е било влояи пи нЪщо старинско въ образа на царь Шишмана, това се н знае. Фактъ е само това, че отъ рилския печать б'Ь з.в 1i< лика на Шишмана и, чрезъ литографии и други начини, ый
597
6 b възпроизвежданъ още отъ Априлова и др. следъ него в разпространяванъ изъ българскитЬ земи дори до днесъ.
Ето текстътъ не грамотата.
БДГОТЪСТНВНО YTO. Н s-fiftto npiCTHO Н ПОХВААНО ВЪСЪМЬ хртодюБнвын цремь, еже любнтн н желлше тепло нмътн къ стык и вжтвнынмь цркклмъ въ них'же (>»г>рлзъ t;A’ Н YAKA и стынх иго нлннслет се Оукрашает во сд црь д'|лднмод , н клмен1ёмь и кнсрюмь мн(ого||ъннын" нж и еже къ воу БлгоутстУемь , I B-tpOA II КЪ СТЫНМЬ его 1|рКВАМЬ УЪСТ1А
Ттмже н 1|ртво мн помлзАН1ёмь & вл н агглок®" нръ-ДМПбМЬ • БАГОТЪСТНКНА XpiCTIA'HCTBA , СТОЛА cfonOYHKIIIIHXb l|petl II ЛЮБОВЬ ТСПЛЖЛ къ кбу н УЪСТЬ къ стин" его 1|рКАМЬ , н Гиктвномоу юкрдзоу его н къ вьсъмь стик" его нж н нате рАДН OKHOBACHia Н ПОМЪНА , Н 3АДИНА CTOIIOYHBIIIIHXb 1|рСН 11р1.ВОПрЪГТОЛ11ЫХЬ СТОЛЛ КЛЪГАрСКАГО ТОГО ради , Н IjpCTBO МН . дномоу ЗЛКОПОу Н ПрЪДАН10у НАВЫК!., Н ВАГОН3KOAH ЦрТВО мн ддровлтн влгоювразное , и въсёнАстолфее cie задтоисулт-лтнное глюко цртва мн монастнрю цртва ин стмоу юцбу 1<«Г Рыл'скомоу нже е въ мъстъ рёкомъ" Рыла зл нъсъ гокж селл н зд въсё его' мстюХСе , н за въсё его стлсн ii нрлвнны рекше повал н вётхла
Сё' же еж1 селл стго wija I® Рылскаго сёлнфа , Клрвдрл УрЪТОВЬ ДОЛЬ KpkYIIHO Блъгдрнно Бъднно Дрнскл н I лгднь еже е дъль (Орлнцл метюхь монлстнр’скын , до КроужлнмА тл на юнрьш Броуж-^нма н нл ®врьш Похоти-1)11 н ннз Лохотнцж . къ Рылж н приз Рылж , В КЗ ДЪЛЪ ||Л МлрС1НП11Г|Ж тл на Боудоурнцж ТА на КлМСНН||Ж н ннз Клменн||ж . въ Рылж и къз Рылж , бу БроугАнмь Къ к.моу же ei|ie и й дьсные страны Црекд кнрд сжц|дл , мл Гиироднуннж 1|ркюк)> тл нд стго ПроконГл пл кдменоу п низ Рылж , до Клрвлрж тл нл стго Нл1* • та пл ГлБрокецк ii но оувр-вдин НА СТГО ГсюрПА н нд стго Архлгглл тл НА ДрНСКЖ Н ДО грддд пдкы ВЫШС Црекд кнрд , HHKiA II ЛО31Л , монлстнрсклА сжт - Иж н Лбмн11|А къ сёмоу , съ Кроушекн-||0м* же н Армъннi|(oM 1лжс сж кыше селл Пьстры къз Рыл.» ,
iillKie сжфе н то моплстнр ско въсё е Тл же . село Бъзбко «ело , Дёврь Лбалноко Иъстрд , село Гнндюсрллско . i рлэшжкы яГове село , Липко село , Сел юре село , Дрч.-
598
новь доль н грлдшре Церово • село , Долгие село , Гра деуншр , съ люмн по нменю пбпь Тоу'дюрь съ детин мо\ , н съ родом’ моу н Пётрь беюдосовь съ Братин сн il въед прлкнны мъста ТОГО И ПЛАНННА СрЪДНЪА б где Рыла HCTHY6T , НА З^ЛАНОу , ТА НА ЛъПШОрь , ТАКО Н СЪ ръКЫМ1 НлСнню" до где се с Рыло" състлет • н б Лъпшорл , нл К< > марев* скин врхь та на Камень врьхь - та на Цревь крЧ. ТА НА Шнпоу»Г , на меток МОНАСТНСКЫ , Н Ю ДССНЖА стр \IIА града Стмба , въ Рыл» - н ннз Рыл» , въ Строум» d ВЪЗ Строум» , ДО ГёрмЛНфН1|К Н ВЪЗ ГёрМАНфНфК , до Кл%-глрнна - н въз Блъга'рнна , та нл Пеан пръекокь н на Лнн| новы клетн • н на Шаакь н нл Рывное езеро - н на Прсми, КОВНЦ» ТА НА (ОБршЬ РЫЛ» ПАКЫ • Н НАЛТЪМЬ ВЪСЪМЬ и НМЛ1 КЛАСТЬ небемндл , тон поустынн житель 1(0 РилскиII 1лвлён1ем тл'коваго златопсуатлинна слова цртвл мн
Н ефе* къ енмь н гдеже се находат сёлнфа iMil СЪНОКОСН НЛН жрънкы • НЛН МЪСТА жрънулна • НЛН ЛОВН1|К НЛН внноградн • НЛН НИВЫ - НЛН СТАСИ КАКОВН ДНЕ© , НЖС сл ГЦ тъхь сёлнфь , н тъхь Л1ОД1Н , ндеже се нлходат поА ©Бласт1н1 ТОГО МОНЛСТбрЪ цркл МН • НЛА ВЪСЪМ ТЪ" ДА НМАТЬ ВЛМ1Ь небемнжл тон монастнрь уртва мн €тын I©'
Н прлфает н освоклжаеть уртво мн люди въее п << АО ВЪСЪ , ТОГО МОНАСТНрЪ уртва МН , YHCTIH" н евътлын" Про фёнге" да нмь не сметГ зл в л клетн , нже сжт сёвитн «| прахторн н прнмнкюрн н лллглторн ни с»дге поты" нн пёрпнраке • нн жнтлре • нн вннлре • нн дёткаре пусанн! < Н CBHIIHIH II (0BYIII нн аподохлторн , нн сн нн стрлго* рн НН СЪНАрС - НН МНТАТЫ НН КрАГОулрА же НН lieCL.il|H нн грлдлре нн BApHHYi'e - н пог>нр*т1е н находнн||н ни ННЬ ННКТО й ВЪС-БК волърь Н рАБОТННКЬ 1|рТВА МН , КСЛПМ.|\ь н ма'лык нже сх г на въеък връменл поен лаем н , о к м и уъскык длнех н рлкотах уртка мн ннктб б таковых дл ц« смъе1 забавнтн тъмь людей стго о ул нн на iii'iKie ii\i. 1 нже нмать на поли н нже въ горлхъ нн yaka его inn hi нл рлвотж нн рлБОтннкы нхь нн нмь зев таре ён'гл'репслтн то нн конъ , ни скотин» - Тлкожде и ефе къ енм* , инк го о тлкокынк да не смъеть нленлю" вълъстн въ села и iu( ЛЮДИ , ТОГО МОНАСТНрЪ 1|ртва МН СТГО (ОЦЛ . НАСНЛ16)" х I tn I ВЪЗАТН , НН коурета оувнтн НН НОГОА БЪХМА СТАТН НА ДК< >pft
599
НХЬ НЖ ЕЪСН ДД ЙГОННМН БЫЕАЖТ , Н ДД СОСТОЯТЬ ДАЛЕУб lABACNICMb сего ЗЛЛТ0ПСУАТЛТ:ННА1'0 СЛОВА уртвд МН ТлКОЖ*С Н Грддь Ст©БЬ ННКАКОЖС ДА НС НМАТЬ ©ВЛАСТИ НАА YAK©** МОНД-СТНр'сКЫН** НИ НЛА СТАСЫ нхь нн до единого ВЛАСА Н ёф€ КЪ СНМЬ , АфС КТО HAYbHGT © люден монастнр'скынх ходнтн С коушж в добитк©" свои" по въеен дрьжлвъ н (области уртво моего ДА КОуПОВДАт Н ДА НрОДАВАЖт СВОБОДНО Н HHYHML здБл'клъемн , 1^клен1'ем таковаго злАТОпеуатлъннаго слова уртвд мн а дд нн се не възнмать коумер'кь нн a'iabato то' нн нно иную Н сфе жс къ енмь дфе каковаа рнкось диет сд ВЪ ©БЛДСТН ионастнр'скон ТОН МОНАСТНрЬ 1|рТВА мн Стыи буь , въеё съ нспрАВлёшемь да взнмаст - а йнь ннкто © таковы нХ ДА НС НМАТЬ ©БЛДСТН , H ёж€ ТВДрНКО ВЪЗАТ" I ТАКО ДА пръБывдет тон монастнрь уртвд мн €тын I© поустыннын житель , съ выл" свонмь достоашсмь елико выше p-sx©" • свободно Н ННГНМЬ ЗАБАВЛЪСМН , ДОНДСЖС слнус НА ЗСМД CIACTb , н до живота уртвд мн •
Понеже уртво мн внд-квь сиковжя оустроенжя крдс©тж • н свобода yhcta томоу монастирю уртвд мн н въеего емоу достоАнтоу б пръд-бдовь и дъдовь н родителей уртва мн, сто-поунвшдго ypt Асън-к н Калин л нл ур-ь £> въе-ьхъ урен Блъгар-скынх нръдъдовь и д-ьдовь t родителей уртвд МН Н СНКОВЖД СВОБОДА иидъвь уртво мн - н къддхь томоу монастирю уртвд мн БлгосоБрзнос , н въсёндстоАфсе cie златопстлтл-ьиое слово мкоже пр||(дО111Ж люд|'е моидстир-ь того . въ земд уртвд мн КЪ СрЪД€1|1> дд нмь ке НМАТЬ нньто носилатн нн о ёднншмъ влдсъ Тъсмо да сж свободпн по брнзмоу УР'П;А мн , ЗА ВЬСА ёмоу нрдвнны н за въе-ько его достслте рекше новда и ВСТКДА СЬ ВЬСЬМЬ СВОНМЬ ДОСТОАН|ёмЬ , ДА НрЪБЫВАСТЬ СВОБОДНО H’HUYH® ЗАБАКЛ-ВСМЬ.
(OcaYe же ii по съмрьтн цртвд мн кого нзволнтк гь кь урь ВЪУНЫН н посадить на пр-встол-Б моемь нлн пръвъз ЛЮБЛЕНЫ!! йп» уртва мн нлн © Братск и съродннкь уртвд мн то да не поуунт са оуатн yto нлн пороупштн и попрдтн СИКОВО ДЛрОВАН1С цртвд МН НЖ IIAYC ДД ПОНДИЛ1:СТ1> н потвръж'деть , и при да вдеть , мкоже е л-кпо нрлвоелдвнынмь уремь творнтн Кто ли са покоуенть © тлковынхь н иороу-шнть ii поиетнеть cie златопсуатл-вниос сл©во уртвд мн и оунмсть YTO © зде ВЪПНСАНЫНХЬ н ндтьнеть злбакл-бтн лю-дсмь того ноустынндго ©Гд I© Рылскдго • ТО ТАКОВДГО дд
600
НСКОуСНТЬ ГЬ БЬ ПрАВСДНЫл' СВОНМЬ С&ДСОМЬ Н lipHYACTIC ДА нмать съ 1юдож предателе не гннмь • н проказя. Г1ёз|'екж дл НАСАЪДОуСТЬ • Н СЪПОСТАТА ДА НМАТЬ СТГО 0||А Здё II КТ. БЖЛЦ1€МЬ ВЪЦЪ АМННЬ
Того Kto рАДН ДАрОВА СА томоу МОНАСТНрЮ ЦрТКА МН БАГОЮБрАЗНОС Н ВЪССНАСТОАфеС CHG ЗЛАТОПСТАТЛЪНПОе СЛЫКО 1|рТКА МП , НА ВЪСЪКОС ОуТКрЬЖлё||1С НЗВЪСТО . СВОБОДА. YIICTA Инса н поапнса цртво мн юбытнынмь црскымь 3hamciiicmt. ВЪ ЛТЪ , |Г5<ОПЗ ёи'Д1КТА , В . МЦА , С€ КА ДНЪ : ;
т 1(0 ШНШМАНЬ к ХА" БА" БАГОКТРНЫН l| Ph Н СЛМОДРЬЖЦЬ къст/м БАЬГАРОМЬ И ГГБ КОМ
№ 7
Витошка грамота отъ Иванъ Шишмана,
преди 1382 г.
Грамотата е била дадена отъ Иванъ Шишмана на м<» настира Св. Богородица Витошка, надъ с. Драгаленнн (Софийско). Пази се въ Зографъ. Писана е на пергамент!.. 38Х27‘5 см., съ бързописъ. Едриятъ завързанъ подпись нл царя е съ киноваръ. ВЪрно издание у Илински.
t БЛГОНЗКОЛН Цртво МН ДАрНВАТН БЛГОЮ’рАЗНЫ Н КI. ССНАСТОЖЦ1НН СЪН ХРНСОКЙ 1|рВА МН МАНАСТНрЮ npHYHCTOII БГОМТрН НЖС е ВЪ Кнтошн НЖС СЪЗДА Н сътвор Н VKpACII рОДНТСЛЪ ЦртВА МН СТОПОУНВШН Цръ 1<0АНЪ АлеХАНрЪ II
ТАКОЗН ||рво МН ЮСКОБАЖАТЪ ТЪН МАНАСТНрЪ 1|рсА МН СЪ
въсъмъ достоаннсмъ н прнлсжАннемъ того монастиръ да нс смъетъ метехатн нл ттмъ манастнрсмъ нн ьсфдлне Срт ц. ШЪСКОС НА CTACH.A МАНАСТНрЪ1|К& Н НА людмн село НоКА YAIIU НЖС С.А НАХОДАТЪ ВЪ ГрАДЪ ЦрВА МН Софн НЛ ГИМН AI0MII ДА НС МСТ€ХАт нн ксфлане Сръдсшъское ТО НН МП прлхторс НИ КАСТрОфНЛАЦН ) НН М8 Д6С.АТННЦН НН ПрНМН кюре же нн лллглторс потомъ нн псръпнраке црва мн пн жнтлрс нн внндре нн деслткдрс пуслнн н свннн н(йкуп то нн апохаторе нн комнсн нн стрдторс нн срдре - ин
') ни кдстрвфнлдци дописано надъ реда отъ сжщата рйка.
601
нлрлрс нн повода - нн плалнц1е нн крагедрс же нн песнпцн 1111 СЪНСфб • НН фВНЪ - НН ГЛОБЫ ТО НН ДА НМАТЪ (ОБЛАСТИ <.ТАА Софии НА Л IO MH Прътнстж БГОМТре ТО НН ГАЛАСТВА • НН расцвета ТО НН €Ц1ННЫА (ОБЛАСТИ ДА Не СМЪАТЪ ЗАБАКНТН тт.мъ люемъ нрстнстя Бгомдтре Кнтошъскж тъкмо въсн да Фго|(нмн бнваатъ кхвленнемъ сего ХРНСОКйЛЛ црнт мн гъкмо единъ егвменъ прстиста Бгомтре Романъ • а ннъ nil КТО ДА сд нс емъетъ иокнснти ТО НИ ЗАКАВИТН тъмъ люемъ ни до единого ВЛАСА кто ЛН СА НМ СТЪ ПОКНСНТН ИХ И ЗАБА-KIITH ГАКО Н (О еднномъ ВЛАСЬ ДА е ПрОКЛАТЪ W (Olja Н СНА *1 СТГО ДХА . II (О ОрЪУНСТЖ Бгомтре • Н S • В1 АПТЛЪ Н W
Till СТЫ >1 БГОНОСНьТ (0Т1|Ъ никеискн н съ Нндж И Ари й BYACTHC да нмать н да е блжуенъ тьлл н крве га и бгл спа нашего ic ха н съ рекшнмн крвъ его на насъ н на уанъхъ НАШнхъ ВЪ ВЬКЫ АМН f
*) Км) ШНШМАНЬ КЬ ХЛ БЛ БЛГОКИРСНЬ ip Н [ЛМЮРЬЖеЦЬ КСТГ БЛГАРШМЬ Н ГРКО)“ t
№ 8
Брашовска грамота-писмо отъ Иванъ Срацимира Видински,
следъ 1369 г.
Грамота-писмо отъ Срацимира до брашовяни за сво-Гюденъ входъ и търгуване въ неговата държава. Пази се иъ Брашовската библиотека. Писана на парцалена хартия, 2Г5Х1О см., съ бързописъ. Едриятъ завързанъ подпись на царя е съ киноваръ. Грамотата не е датувана, но огь съдър-рсанието може да се предполага, че е била писана когато Видинъ се намиралъ подъ сюзеренството на маджарския краль (гид крала). Редакцията на паметника е см^сена сръбско-ш-лгарска. Грамотата 64, обнародвана и обяснявана отъ Богдана (Archiv fiir si. Phil. XVII, 544—547), Милстича (Български прегледъ, II год., кн. 3—10, стр. 308—309) и Илински пт. поменатия му трудъ. С. С. Бобчевъ се спрф> на въпроса ha квалификацията на паметника (Изв. на Истор. друж. въ София, IV, 71—78).
*) Ржка държи скилтъръ. На ржкава на ржката знакъ z—
bU2
j (") гпл • - СрАцимирл - жкилнн |Дков8 Херъмйни
фолногю • н Петр» фАнИълю и вемъ пиргаромъ ipo мн СТ6 ПИСАЛИ И П0р8УАЛН ДА КН ЛЮ ХО СВОБОДНО - ТАКО мнил водно н свободно да ндж гна крал а дю 8 гнл крала гра и ДА ТрЪГ8Ж • 1|1О ИМЪ С ДрАГО - А « ДАВАМЪ МОЮ К6р8 • 1|ркн H IA НХЪ 83НМАМЪ - НА МОЮ ДШЮ КАКО ДА С8 (й ЦрКА МН СЪБЛЮДЕНН ДА НМЪ ♦ НЕ Б8ДЕ ПАКОСТА НЕКОМ • НН ДО 6ДНОГЛ ВЛА КАКО САМИ ДА ВНДНТЕ Н бирс ДА С8 HOYTAHH Н ПОЛЮ БЕНН • (й 1|рВА МН - КОН ДОНЕСЕ ЛИСТЪ - СЛ ВА -
*) КОЛКЬ CPAIJHUPb ||ЛРЪ КЛГЛР ОМЪ *
LXXII
Калиманова грамота
(подправена)
Това е грамота на пергаментъ, издадена ужъ оть ш.л гарския царь Калимана на Зографския монастиръ. Пази < и въ Зографъ. Първиятъ й издатель В. Априловъ (Болгаргин грамоты. Одесса 1845, стр. 31—36) см-Ьташе грамотата ш истинска, но вече Иречекъ (Истор1я Болгаръ. Одесса 1Я/»|, стр. 344) я обяви за късна компилация, вероятно отъ XVI nJ Следъ бележкитЪ на П. А. Сырку (срв. Къ истории исиршь лешя книгъ въ Болгарш въ XIV в-Ьк"Ь. Спб. 1899, т |J стр. 164 —166) и следъ точното обнародване на грамотаi< отъ А. П. Стоиловъ (Jagid, Festschrift. Berlin 1908, стр. 8 1 96), сега не може да има две мнения относно памст1ни<||1 той е подправенъ. Палеографията езикътъ и съдържа.....nil
явно издаватъ, че това е късна компилация отъ XVI и lai >, I направена съ цель да се уздравятъ нЪкои имения за lii графския монастиръ. Дори и неосведомениятъ съ'славятжаги филологична наука читатель, като прочете въ грамота г.» iyi митЬ: чдрий'д, доугдны (дюкяни), сккле, лмуала. ще раз > че тЪ не могатъ да стоять въ документъ, изл'Ьзъ.'п. огм канцеларията на царь Калимана. Независимо отъ палсощЛ фията и езика, и съдържанието на грамотата предстала рсцв несъобразности и противоречия. Така, грамотата се взинш ужъ отъ Калимана въ 1192 г., пъкъ знаемъ, че тоя и< | • I
*) Ржка държи скиптъръ. На ржката белегъ .
603
(Каломанъ) влад-Ье отъ 1241 до 1246 г. Презъ 1192 г. е царувалъ Калоянъ. Но и Калоянъ не е билъ авторъ на грамотата, защото въ нея той се нарича ту синъ на АсЬня, ту пъкъ (1оань) АсЬнь му е прЪд'Ьдо, ту синъ му носи името Михаилъ и пр.
Иречекъ смЪташе, че подправената грамота има за основа една истинска отъ 1243 г., защото тая дата наистина има индиктъ първи, както е въ подправения паметникъ. Освенъ това, презъ тая дата е царувалъ Каломанъ (1241 —1246). А. П. Стоиловъ, въ поменатата иегова статия, смЪта, че къс-ниятъ компилаторъ на грамотата е ималъ предъ себе си истински хрисовулъ отъ Иванъ АсЪня II, и че къмъ тая основа той прибавялъ нЪкои нЪща, за да увеличи приходит^ на монастира. Въ полза на своето мнение Стоиловъ посочва и златния печать, който действително, както ще видимъ, ще да е билъ взетъ отъ н'Ькоя истинска грамота на АсЬня II и прикаченъ сетне на подправената. Но и на това мнение се противятъ редъ несъобразности въ съдържанието на текста.
Ние не зас^гаме въпроса за изворит-Ь на грамотата, защото това би ни извело отъ рамкитЬ на тая книга, а ще се спремъ само на времето, когато тя е била съчинена. Въ архивитЬ на Зографъ Се съхраняватъ нЪколко подправени грамоти, написани отъ една ржка, съ еднакъвъ езикъ и пра-вописъ и съ една вложена тенденция — да се докаже, възъ основа на стари документи, правовладението на Зографъ върху известии имоти. Тия паметници, конто можахъ лично да прегледамъ, сж: 1) Сводната зографска грамота, която обнародвахъ по-горе, стр. 537 гл., 2) „Калимановата" грамота, която обнародвамъ по-долу и 3) грамота отъ 1287 г. отъ Андроника II Палеологъ за границит’Ь иа Зографското мона-стирско землище. ТрЪбва да се забележи, че отъ първата и третата отъ тия грамоти въ Зографъ има и съответни гръцки грамоти, ужъ оригиналки, а въ сжщность подправени.
За времето, когато били стъкмени реченитЬ три славянски грамоти, ще ни упжти най-първо тЬхниятъ езикъ и правописъ. ТЪхниятъ авторъ се е старалъ да имъ придаде архаичность, която за снова време е могла да изма^и неве-щит'Ь турски свЪтски и гръцки духовни власти. Сега обаче работата не стой тъй. Езикътъ на грамотитЪ е мозаика отъ развалена църковнославянска речь съ примЪси отъ новобъл-
604
гаризми, сърбизми и дори русизми въ фонетиката, форми i 1> и речника; на това отгоре се мждрятъ и нЪколко нови турски и гръцки думи. Нито претрупанигЬ ударения и придихаппч надъ буквитЬ, нито употр-Ьбата (безсистемна) на ъ, ь, * и понЪкога а, нито пергаментътъ, на който е писанъ ржкошк л, ще ни заблудятъ да отнесемъ грамотитЪ къмъ посоченш I въ датигЬ време. Подправячътъ е далечъ отъ установенаiл срЪднобългарска писмена традиция, която той подраж.пм несрочно и съ това се издава. Що се отнася до Калима по вата грамота, въ нея има несъмнени белези, конто ни посоч ватъ времето на нейното написване. Такава е наприм).рь добавката за имоти на Зографъ въ София и за поменава нето на църквата Св. Георги като митрополитска. Срв. по долу, стр. 606. Отъ Владислава Граматика знаемъ, че крл. глата софийска църква Св. Георги, следъ напущането на ( в София, е била митрополитска въ 1469 г. (къ цркшвь кг ан колшка й псчтЬдсносцд Ггеюрг'м ижг въ митрополии i Св. Георги останала митрополитска църква докъмъ 1538 когато, по казването на нЪмския пжтешественикъ Герлах i, тя била обърната на джамия. Следъ това, митрополитска църква станала Св. Марина. Срв. Иречекъ, Плтувапия по Бъл гария, 17, 18, бележкитЬ. Явно е, прочее, че нашата грамоы е била компилирана когато Св. Георги е била още църква и то митрополитска, т. е. преди 1538 г. Но да отидемв далече предъ тая дата, това не ни позволява палеография! i и езика на грамотата. Можемъ, следвателно, да приемом к, че грамотата е била написана въ началото на XVI в.
Но, ако и Калимановата грамота да с късна прсправк,., тя заслужава да се обнародва между друго и поради споли-натитЪ въ нея м-Ьстни и лични имена, нЬкои отъ конто сл се намирали въ старинскитЬ актове, отгдето с черпилъ компп латорътъ, а други, ако и прибавени, издаватъ факта и пи.к> жения отъ началото на XVI в. Така напр. тамъ се .........
охридскиятъ архиепископъ Макарий, който е светителствх валъ на охридския престолъ въ края на XIII в. При него, въ 1295 г., е била градсна или възобновена охридск.пл църква Св. Богородица - Св. Климентъ, както личи им. надписа, който обнародвахме по-горе, стр. 38. За Макария срв. още Gelzer, Der Patriarchal von Achrida, 13; Сн^Ьгарош История на Охрид, архиепископия, I, 161, 212. Въ врем< и
605
на Макария Зографъ получавалъ приходи отъ рибнитЬ ло-вища на Охридското езеро, предимно въ Струга. Споредъ грамотата, Зографь ималъ доходи отъ имотитЪ си въ следнитЬ мГста: Привица (Правищд?), Хандакъ на долна Струма, Мра-моръ (СЪрско), СЬръ, Никополъ на Дунавъ, София, Челопе-чане, Горни-Лозенъ, Долни-Лозенъ, Охридъ, Струга, Солунъ, Ормилия (село въ Халкидическия полуостровъ). Интересни сж и подробностигЬ, конто се даватъ въ свръзка съ тия имоти. Така въ София се поменаватъ църквитГ. Св. Георги и Св. Никола, пазаритЬ — Мед ни пазаръ и Говежди пазаръ, зограф-скитГ настоятели — киръ Вълчо и киръ Стоянъ. Любопитни [сж. даннигЬ за Никополъ, за неговото пристанище, за риб-нитЬ му ловища, за махалигЬ му — Яковова, Тодорова, Лого-тетова и пр.
Грамотата издавамъ безъ многото нейни придихания и ударения. Образецъ за гЬхната употрЬба въ ржкописа отъ ’ сж.щия компилаторъ се даде по-горе, стр. 540. За яснота, поставихъ сегашни препинателни знакове. ДумитЬ повела црка, зддта печатА, конто се ср'Ьщатъ често въ грамотата и отъ конто последнитЪ две сж писани съ киноваръ, отго-варятъ на гръцкитЬ съответни изрази, употр'Ьбявани въ гра-мотитЬ: лроснтаура тои разсЛеш;, Х?иа^ ?оиХла, хрообровлХоу.
t БдГ0ЧТВ1И и уолюкивш црь Яаень садеодрьжьць ТрЬ-новъскы и късеви въссланаи, Бльгар© и Грьк©, и пркк© Моддокдахёа, и Оугрьскои зедели, и Боудидеаа, даже и до К‘кшЕТ1Л. и г,Гик да ни1 ле 8 цртвоу класть H/vieyipaa въен късЬ-ланнаи. Не кадеенёа ны Бисера, течАннёа леногщцФнна, еже на цркц’е висотви къшьша оукрасовати гако еже ц> кжеткн-клъ кагочтеи, иже W вжтвныи и серенный уралгЁ* и О влгонр'к-вивдны леонастир‘1Г, прилежаше и понеченёе къ състакА-кннёю и и непрестанной славословёю, късе' цра уа ва w влгочтвы и прно влженньТ цреи продеишлгаедеое, въ ныже ко кжтво нлгоразилене и тыр’не почитаесте, си и дедине подаетГ вгатй даанёедеь.
№ьраз©’ си нреАежж, гакоже шцк цртвд деоего iiftio влженн црь Ясень и преже сего цртвавшёй православны цреи, пдча късеуъ ине въ сцеенны и чтны понеченёе съсдавленёк из-диуа ревнжж, свои даровани когатне вжткны вжёалеь црквалек влгостоганидеъ леонастиредеь дарока и пачёе излыуа въ Горе
606
ст'ки соуфи, въ ниже н'к ин© д'киствш, нл на вжёе славе слови излиуа пооученёе Г. (х) ниже естк единк чт ны люна стирк въ име в>кликаго и глав наго линнна Георгёа почитаелекш въ н*клеже и влкгарскк1Л1к езыке православное вжёе п’кнёе нои се Прострет же и Кк г к ле 8 свое влгое дарованёе, важен ны ©цк цртва леи прноБлжсннк) црь Яс'кнк. полеислй । азк леоелгё ai настирВ леногаа лелста дати въ Gt1 к и горф, нь оувога(ук) се © клеетва, зан© в'кше пр'кже закллт© т© iv съворк iv сфен'пы патрёарук) и влгочтвш цри и w пр'кд'кдаа нашего 1©анна цра в'кликк въ Кльгар'к'.
Нь азк далек ле ногаа леАста надворь леоеле8 леонастирЬ, еже уоф8в жёелеь изволенёелеь, и дадю иле прьв© лелсто нарицлелш Привица *) лелт© и ceaev, съ въсллеи ллдлеи и съ въсАлеи правп налей користлеи села того и съ поп©в'к соуфилеи еже ё въ сало т©, да iv саго пр'квитокв въсакыи въ леонастирь приноси гн, и © езерА фо исуодить, и © Хандакь вод-кници, и ^Иарлырк ловифа фш исуодить, въее въ леонастирк да се даватв и иже вк нАлек постАфиле се инок© на сьставаФнее и сереенпое пнт'кнёе виваеть, и полеАНк его и прочее прновлженны n,pni съставл'кете влгочкетн'к же. ЗлатА печатА.
И дад© и въ GepS градк леет© уралеь Сти Никелл, близь кл(и)рица Калееане и близь клирица УНансила и влн.чк клирица Константина, оу Калоганова чаршёа, иё доуганы II Каломик да настои, фо приуоди (w) доуганыите, да npnnei и оу леонастирк
И дадш илек на Доунавк на грвлш ловифе ид4{же се лов-ктк леор£ны, и на Ыикополи скееле, Шкова леауала и 0е© рова леауала, и тоу еГ доуганы да и Петрк логофетк настопшё, ф© приушди ev доуганы, iv cKiea*k и ловифа, да приносить оу леонастирк. Пов'кла цркаа, златА пАчатёе.
И Си зде дад© и въ гра Оардакёа, сирАЧк глелеы Софы, и да и леётрополёа ура стг© в'клико/иника Гешргёа и сti © Николае, в”ше горе УНадни пазарь, и тоу да й к доуганы, Гов'кжди пазарь. Kvpk Клкчш, курк Стоганк сы да насте© i ь фо приуоди (и леитрополёа и w дЗганы а ©ны ф© съв-крХ, па да носатк оу леонастирк.
И сел© Челшплчане, дад©, и тоу леет©, и фо приуоди гь б сел© и © леАТ© се оу леонастирк да се пратитъ.
1) Правища?
607
И ало Горни Лозень, и тоу дады и алчи и маты въ урл сты Николае. И гпыдинь Еллдислдвь ндстоинй, фо приводи ц> СЕЛО И W МАТЫ, Л ШНЬ ВЪСЕ ДД ПрДТИ оу ЛЕДНДСТИрЬ. 11 W алы Долин Дозань фо приуодй, И ВЪСЕ въкоуп'к дл целтать оу лЕонастирь. Пов'Ьлд цркдд, да никто на нмать иластк нд cia леестд, еже азк дады и. Злато пачдтТю.
И дад© и Диуниды леасты, глгеми гра ДОуридь. И тоу дады и власть да ндстоить аруыЕпкпь Д1акдр|д и клирикь Маноиль и клирикь Отамати, фо приводи w гра и iv ЕЗАрш ф ловифа Строуги, вьса да пратлть оу ЛЕанастирь. Повода црскаа, злдта начата.
И дады и въ Солв*' гра макала клирика Д8ка и д8гани Т, it ОклрдЕтова мдуала и тоу i д8ганы, и kv Константинова .науала и тоу i д8ганы, и тоу matevX ура сти ГЕЫргЁа. И фы ИриушдЙ iv д8ганы и ы ЛЕдуали, въса дд прдтитъ оу мондстй kv Константина . Пов'клд црка, златА начата.
И па дады и мастш на WpaEHAia, и тоу дады леаты ГЪГрДДИТИ И СЕЛО ВЪ ЕДИНЫ И фО ПрИуОДИт Ш ЛЕАТЫ и ы село, въсе да прдтАТЬ оу монастнрь, и тоу урамь сти Николае.
1азь елгочтв1и црь "Яс'кнк самодрьжсць въса Ильгары II ГрЬКЫ И П0Е*клА, БЖ1ЕЮ П0М0ф1Ю, иже Г въ Gf'kn ГОр'к Йдонд монастиръ, гл1вми 1з8графь, ура стго кФликоме ника ува Гсырпа. да съград*кть пирыг и да нарГтЁ въ име моем8 сноу Жиуаил8, сырсчь Жиуаиловь пиры1. Пов'клд цркаа, злдта начлта.
1дзь помисли многы масто дати моем8 мынастирВ, нь оувогау се ы клЕвтвд, заню в*кшЕ пр*кжАЕ оустдв'кно и запрФ-ТАНО W сьворь Ы СфЕННЫ naTpiap’yw И Ы БЛГ0ЧТВ1И цри, нь дады и надворь местш, еликы бгъ изболи. И повсл'к' азь огради местш 1шановд Оелимова рАка, на край люрЕ нд кла-денець, воула стм8 Гсюрпю, и и> тоува нд лоз?е Филипы на крь на врьды крть три балегы, воула стлеВ Гсшрг'но, и Пнми-иовд, и Филипова; и ш тоува гор-k нд големн поуть, и на нъсточ’на страна на поуть rop4i калинь, и тоу воулд стм8 ГЕЫрпю и ПиминВ; и тоува нд поуть чр-кшд iHwvcnwBa та на 1шднь камара, и iv 1ыань камдра по поуть, та на стари стльпь сыр£ пиршг, и назадь мало на стрьмно масто, и тоу воулд оставиуа; и iv тоува гор'к на врь’ крьды, и w тоува ДЫЛА НИЗ Брьдо, ГДЕ СЕ дФлИ БрЬДО, И ТоуВД КрТЬ ; И W ЗД^ низ долчинд на голал!д рЕка та на вод-кницд стм8 ГсыргТа,
и т8ка та дол*Ь на леоре. Пов’Ьаа црка, злато пачлта. 1л и» таки? запов'Ьдаю, гако и ижр'Ьт®.
И ацте кто преступить запок'кдк ено или криво св^ты' ствовати накто w насилии леоужь, да нс полоучитк лмть i А ва и спа нашего ia уа въ дик соудны, клгетвоу же да нл сл’Ьть, иже къ Ыик1ви т ж сты и?цк, и съ пр^дател-клн, съпричетаетГ Хоуд'к. И влгочтншю изложи цртво леи чркксин и же писатель и златож сеж пачлтиж въ в'Ьри, леца фр к дик, индикты а, в л‘к?: s . ф (6700—1192).
t 1(й КМНМАНЬ ВЬ хГ БЛ ВЪРСНЬ 1|РЬ Н СЛМ<0 ДРЬЖЦЬ EbCfc~ БЛЬГДРО" I ГРЬКйТ лскнь.
Долу на пергамента е окаченъ златенъ печать, който не е подправянъ, а истински, на Иванъ АсЬня II. Той ще да << билъ откженатъ отъ грамота, издадена отъ АсЬня II, и npuni.p занъ на подправената грамота на Калимана. На лицето с изобразенъ царьтъ въ ц-Ьль ръетъ en face, съ корона ни глава и крайушни висещи бисери; въ дЪсната си ржка държи пр'Ьпорецъ (labarum), въ лЪвата — глобусъ, като сим волъ на самодържавието; отъ л-Ьво на пояса му е затылкиь свитъкъ — грамота. Отъ дветЪ страни на царя подшн <, който палеографски отговаря на времето на АсЬня II: КО АСТЛ1 |р БЛЪГАРЮМЪ Н ГРЪКОМЪ. На опакото на печати е изобразенъ св. Димитъръ Солунски, патронъ на АсЬнепцп. Светецътъ е седналъ en face, държещъ хоризонтално мечт, въ дветЪ си ржце, предъ скута си. Отъ дветЪ страни ini главата му надписъ: сты Днмнтрне
LXXIII
Мрачна грамота отъ Стефана Дечански (подправена)
Тая фалшифицирана грамота хрисовулъ е приписана ни сръбския краль Стефана Дечански (1321 —1331), който и далъ ужъ на монастира Св. Никола Мрачки въ Радомир! ко Срв. по-горе, стр. 590 сл. Грамотата се пази въ Хилендаръ. Написана е на пергаментъ, 40x28 см. Печатътъ е откжен.п и, но личатъ дупкит'Ь, о конто сж били прокарани копрнн! нитЬ нишки за печата. Писмото е хубавъ полууставъ, ни
609
места палимпсесты Тая грамота била видена въ Хилендаръ още отъ Григоровича въ 1844 г. (Очеркъ путешествш, 2ое изд., 42). Азъ я обнародвахъ въ първото издание на тая книга, а сетне и Новаковичъ я печата безъ началото й въ Законски споменици, 643—645, безъ да помене, че е под
правена. Покойниятъ сръбски историкъ В Марковичъ призна документа за фалшифъ (Православно монаштво и манастири у сред&евековно) Срби|"и, 100), а рускиятъ проф въ Белградский университетъ А. Соловьевъ се застжпи неотколе за автентичностьта на грамотата (Прилози IX, 1 —16).
Но че грамотата е подправена, личи отъ редица белези, по-важнитЬ отъ конто сж следнитЬ. Текстътъ й е буква-ленъ току-речи преписъ отъ Иванъ Александровата грамота за сжщия монастиръ, като въ преправката сж заменени из-разитк царство ми съ кралство ми, прибавени сж нови селища и подписътъ на Иванъ Александра е замененъ съ подписа на Стефанъ Уроша (Дечански), като краль на всич-ката сръбска земя и приморска, на овчеполската и велбужд-ската. Поставена е дата само за месеца, 9 септемврий. Ре-дакцията на грамотата е смЪсена — среднобългарска и сръбска. Преписвачътъ, воденъ отъ българския оригиналъ,
писвалъ ж и а, па сетне ги поправялъ отгоре съ съответни сръбски замЪстници 8 и е, и то не навс-Ькжде. Има и палимпсеста, изтърквани думи и замествани съ други Въ всЬки случай, това не може да бжде официаленъ документъ,
изл'Ьзълъ отъ канцеларията на сръбския краль Но не само туй. Въ грамотата сж изредени села и имена при София Белица, Костинъ-бродъ, Бобовци или Богьовци и др.), конто никога не сж влизали въ сръбската държава. Освенъ това,
при Стефана Дечански и при Стефана Душана не сж ставали никакви териториални промЪни въ полза на България, та да виждаме монастиръть Св, Никола Мрачки съ него-
вите села, както сж изброени въ грамотата на Ивана Александра, да личатъ като сръбски въ грамотата на Дечански.
Сръбскиятъ съвременникъ, архиепископъ Данило, разказва, че, следъ побкдата си при Велбуждъ въ 1330 г., краль Стефанъ Дечански, водейки вързани въ железни вериги за-л звените въ войната български велможи, тръгналъ да по-
корява българските области. Така той дошълъ въ покраи-ната Мракй и въ мрачкото село Изворъ, конто били бъл-
Български старини изъ Македония
39
610
гарски: и прииде вк мФсто гадголкмо УИрдкоу .. . вк пр'кд'кль земд|в Бльгдрыгкыю вв мФсто рекомо Изворн (Животи кралям и архиепископа српских, 193). Въ Изворъ сърбитТ как* узнали за настжпването отъ северъ на Белаура, братъ пл убития български царь Михаила, и отъ югъ на гърцш I., български съюзници, направили миръ съ българскит-b прл теници и се върнали назадъ (срв. за това изследването пл Ю. Трифоновъ въ Списание на Бълг. Ак. на Наукит-fe XI III, 87 сл.). Отъ Мраката Дечански, както казва Данило, вьздкш к се ск вон своими отк пр'кд'клк землж влкгдркскыю н иде кк дркжавоу откчкствнм своего, землю срквкскоую. Следвателпп, Житушката рЪка и Блатото въ Мраката, поменати въ iuhi правената грамота, не сж могли да бждатъ сръбски, заик и и се намирали отвждъ с. Изворъ, въ българскит'Ь пред I./ш Най-сетне, противъ автентичностьта на грамотата говоряiп палимпсестит-Ь на цТли думи и изрази, търкани съ ножь и замЪнявани съ други, конто долу въ текста печатаме съ р.п редени букви; такивато не могатъ да се допускать въ eniuii кралски официаленъ документъ.
НЬма прочее съмнение, че Мрачката грамота на 'б чански е била смастерена. Това ще да е било извърик пн съ цель да се прибавить още нЪкои имоти на монастпрл, извънъ ония, конто той вече си притежавалъ съ грамоппц на царь Иванъ Александра отъ 1347 г Преправката нл тн последна грамота ще да е станала къмъ края на XIV iuiii началото на XV в., когато вече самиятъ монастиръ < и даренитЪ му села били паднали подъ турцигЬ и п< <’| е помн-Ьло кои отъ гЬхъ нЪкога сж били подъ скрои ||( кои подъ българйтЬ. Псгледната отъ палеографска cipiiiii, подправката на грамотата не може да се отнесе къмъ iua късно време.
Нис обнародваме тая подправена грамота, не сами да се изясни въпроса съ мЬстоположението на мопастир i < н. Никола Мрачки, но и да се допринесе за топонимията на ripnJ Струма презъ XIV в. А грамотата е богата съ такива пол. пни
Благоуьстнвно yto. н коигодно. н всъмн номьинпЦ еже кь стынь и кжьстг.ьннмь Грквдмь. теплж(в)' )akh;oki. и и mi
J) Посгавената вь скоби буква с писана отъ сжшата ржка пая! <1 предидеща буква, като поправка. Такива случаи имя множество.
611
вредно оукраснтн ддромъ же и повеленнемь црскымь тоже н вседрьжителю. кгоу оугодно ген® всемь Блгопрнстно. тем же и кркствл мн. теплоу любовь а(с) имею кь снмь бжствь-ннмь Срквлмь. н дрь^новл1 нне оусрьно. передне же кь стомоу и тепломоу. помофннкн н пособнтслю крвства мн. стомоу н келнкославномоу. уюдотворцоу. дрхнерархоу хвоу Николе. еже и вь всакы Бранехь. прнклюуыпнх сд(е) крлтка мн. не йстжпно тепле, помлгажфомоу. крлвстн мн темже. н крлство мн. се по-меноувше слово пррка Два. еже ре ги вь^любихь крлсотв домв твоего н место вселеннп славы твоеё. и нже рё сь енми |>жьствм111мн црквАмн урне црюють н рогь ЦрСКЫ вь^ви-шлеть сд(е) н дрьжавл и. оутврьжлет се. и ендпы правдоу пн-шоуть . н ревноую крлво мн. семи словес и и хоте сне бжь-ствьнне црквн оукрленти. известно iako же № лепо. пко же и сж(8)фнн мнмошьдшен ifpiie со yip и сьдрьжнтелне. скы'ф’трд царьсклаго.1) оукрлсншж(е) н ^апнелше. ykctha бо нлурьтлил иисмене, н^врАные. нхже оузревше. кркг» мн. н поревноуж снмь н хотд прнложнтн. н покраентн. и уь достоннж(в) 6ЛГО-длреннемь сьврьшнтн уотА(с) пко же донть. просветнтн крл8 мн. и напрдвнтн коежо место кою либо Грккь. не тькьмо велнкыж(е). еже сж(в)ть стык лдврн. нь н мяли жжё. въ нихь же тькмо. нари цасть са н проеллвлееть сд нме ica ха ба нашего н православнал вера хртн1Аньска. н того же ради блгон^волн. крво мн. н вндехь IjpKBb (ОБВеТЬШАВШОу. ВСЛНКОСЛАВНАГО н уюдотворца. Архнерлрхл ХНА Николы. МрАУЬСКАГО). рЛ^ВАДНЕЬ нс тем ели 1Л. И СЬ^НДАВЬ. и иопнсавь. н еьврьшнвь. iako же гесть лепо. и вндевь. крлво мн. у.Аннслвшсе хрвсоволе. стопоусвшнхь прьвын цреи. и томоу норевнова. крво мн. даровлтн настожфн сви хрнсовнль. томоу HAMACTlipOy крво МН. СТОГО Н ВСЛИКОСЛАВНАГО уюдотворца ар-ХнерлрхА. хка Николы', еже ie вь месте нарнцаемемь (йреховь. ^А все (ОБЛАСТЬ И СЬДрЬЖАННС. того млетыре и всл(е) м» люди. И ^Л ВСА Моу рАБОТННКЫ н за ВСА(е) М8. гекгелигл И 7,л люди (Ареховлень. еже свть вь Средьцн и селнфА Белица, до межоу Костина Брода, н селнфе Бобовцн и селнфе Дрьстрене. и Ко-нерь^ь. н сенокоси в Рлкнтн. н Бллтетннцоу сь всемь Бранн-||1емь. н мтрь ьжню 11ер1вол ск8 с м'стм и с виградо. I вод* ниц л 8 гра йдеже афе соуть нлн свть плрнцн нлн £1роцн. нлн техннтарне. нлн люё кавы (sic) любо, нлн соуть ннвл
') РазредснитЬ думи сж палимпсесты.
39*
612
НЛН ВННОГрЛДН. нлн сенокосн. нлн жрьнвы (sic) нлн кнпоурип НЛН ПСрНВОЛС. НЛН Браннфа. НАН рНБНЛ ЛОВНфа. НЛН брИШНС. ПЛИ иные каковые либо соуть. стасн. н прилежанию то гл моно CTijpii. сь вс-ьмь да (овладоуеть. тьь монастнрь. стаго архнср м уюдоткор1|л Николы. тоже вндъвь край мн предннн i|pen мини шьшнхь. вндевь приложению тоже вндевь крлво Mi приложим, село Уеоънець н Скакавнцж. н в Пернволн внноградь с оно фнемь. н селнфе Уелопекь. на ДраговнфИ1|н. до Калоугсрь ского врода и до Рьжавнуьского дроума, н село Дратево ил Строум*. н воноградь (sic) в Д-вюуекп. н дроугн виноград!, кь Скрипи н дроугн внноградь в 2Кнтомнтс1|«. его же и даль урьностарець пострнгь сн межа б Мракоу б коудь ио н.п Жнт8ша догде втнуе Блато. н крва мн настожфн равотниi|и нлн севастн нлн прахторы. (овлажфн по земли, крва мн дл нп (двладоужть урквннмн люмн. н глобн каково любо оустряпн!г се. вь лкнсь манастнрьскыхь. нлн малн нлн голимн. нлн фоуш., нлн распоусть. нлн рамкой. нлн коньскы тать нлн нне npovim глобы' да не метекам с теми гловлргён н севастн. крва ми ра^в-к архнмоудрнть (sic) настоюфн оу стго Николе, да сн к к/и мать в’ианастЪрь уто е правнна. такоже н Попове кон < <»у в люехь к ихстнрьскы да нмъ не пакости келнкаа урккн пи протопопа ни ексарсн. нн ины проунн нь дл ир-квыка^и* свободно люде того манастир*. крва мн н да н мл ют к льгьу..у
дондеже жнве. крво мн. нь и по сьмртн крва мн. кто спуда наследнике. крлка мн нлн снь нлн соуродннкь крва мн нлн || ннь кого бь бБереть н посадить на престол*. крва мп. да н попереть, нн да ра^роушнть сего хрнсоввлд крва мн. нь niv да понаклкеть н потврьжаеть. како же »е лкпо. стынь и право славннмь цремь творнтн. iako же н само, крво мн не разроу...i
пометноу. нь пл4* потврьдн н понови, н просвети. кто л. разроушнть н попереть сего крисовнлл (sic) крва мн такова™ д некоуенть бь свонмь праведннмь еждомь страшнымь и н<ин днмнмь меуемь. и да нмать клетвоу б ва н б пртою <;ni мтре. н б Bi. апль н б вс* стнхь воу оугоднвшнх1.- н < Юдоу уесть да нма. дарова. хрненввль крво мн на всеко и( всстно оутврьженне. своводоу yhcti.ii вь оудрьжанне kiyihhi мднастнрю стго и велнкославнаго уюдотворца apxHepeia ми Николы, за все моу др вжав оу н ббластн. н ^а люн и зл ими емоу правимы, пнса н полиса крво мн мца сект* лг днь
613
Стефлнь Кроши кр вь хл kS в«рнн. н слмодрк жлкнн. ср всей С(Лпьскон земли и Поморской и (Окуеплъскон. и Келъкоужъскон
Да дойдемъ сега на мЪстонахождението на монастира. Помендтит-Ь въ хрисовула селища се намиратъ въ Софийско, Радомирско, Кюстендилско и Дупнишко. Това ни упжтва донЪйде где да диримъ монастира, който билъ, казва се, не отъ голЪмитЪ лаври, а отъ малкитЬ монастири. Прозвището на монастира, нареченъ /Мрзчкскы, .... вь м'кет-к Wp'fcjfoK'h, 'нече ни довежда прЕко къмъ търсеното. Покраината /Ирака [(сега Мракйта) съ своето село Изворъ се споменава, както нидЪхме, още въ 1330 год., по случай на Велбуждската Литка. Тя и сега е залазила името си и обгржща 30 села около р Струма, въ Радомирската околия. Мрачски села сж: Пещера, Раянци, Калотинци, Враня-стена, Жабляно, Б-Ьлово, тлатечница, Калища, Егълница, Дебели-лакъ, Каси-лакъ, Пгворъ, Негованци, Кленовникъ, Житуша, Жедна, Кондофрё, Чуковецъ. Проваленица, Долни-Раковецъ, Горни-Раковецъ, Бо-бораци, БЬланица, Върба, Прибой, Пчелинци, Поцърненци, Ииколаево, Лобошъ, Ковачевци, Райкиловци.1) Единствениятъ 1гь Мракйта монастиръ Св. Никола лежи въ землището на С Пещера. Селото се намира на единъ часъ нЪщо северно Ьгъ тара Земенъ (БЪлово), а монастирътъ отстой отъ срЕци-рцсто на селото н’Ьщо на 2 километра на северо-изтокъ. Монастирътъ е разположенъ въ малка долина, обградена съ джбообрасли хълмове. Наблизу въ мФ.стото ОрЪшковецъ, । оето отговаря на а|фсто ШрФхокь, се намира часть отъ мона-стирскитЕ ниви. Тази местность лежи на около киломе-Вьръ на юго-изтокъ отъ монастира, на 2 километра отъ срЪдището на с. Пещера. МЪстностьта много прилича на ргонастирската — една падина, заобиколена съ хълмове ть три страни. Ор'Ьшковецъ се състои отъ ливади, ниви, гора и малко овощна и зеленчукова градина, съ изворъ, който шоява ливадитЬ и градинитЪ. „Н'Ькога, казва преданисто, плата тази м-Ьстность е била монастирска, а сетне е била усвоена отъ частни лица. По границитЕ на тази и други мЪст-
I ’) ТЬзи вести за Мраката, както и сведения за сегашното състоинпе №| монастира Св. Никола Мрачки ми дадс преди години любозиателниитъ У1итель въ Пещера Е. н. Захариевъ.
614
ности има изкуствени могилки, за конто се говори, че би ш поставени за пред4>лъ на монастирскигЬ имоти".
Сега отъ монастира е запазена само старата му църкна, която е еднокорабна, съ куполъ и съ две странични кончи съ други думи тя е отъ типа на ср'ЬдновЪковнитЬ moii.i стирски църкви. Както ще видимъ, тя е била възобшпк ы преди 90 години. Запазени сж обаче отделу стари фрески За историята на монастира Св. Никола ни даватъ вести ii.iiii, хрисовулит-Ь. Отъ Иванъ Александровия хрисовулъ (гл. п<> горе стр. 592) узнаваме, какво и преди този царь друи! владалци гкдръжатмиГ скив’тра Блгар’скаго црка били п|ы вили подаръци и оставили хрисовули на този монастпр! и че, следвателно, последниятъ е сжществувалъ презъ пр ме на АсЪневци, ако не и по-рано. Каква е била еждбата му презъ гурската робия, не е известно. За това ще се уз паи може би нЪщо отъ долнитЪ фрески, конто не сж откршп НЪма съмнение обаче, че и него е постигнала участыа пн повечето български монастнри — разорение и пленъ.
Запуст’Ьлиятъ кой знае отъ кога монастиръ билъ ш । и чистенъ и угол'Ьменъ съ една скромна отшелнишка к<> ниц едва къмъ 1840 година. 1) Временниятъ неговъ пръвъ iu>'iin витель билъ странствуещиятъ свещеникъ Симонъ, който ш шълъ тукъ съ сина си отъ родното си село Л±»вл pint (Трънско). ТурскитЬ власти, като узнали за новоотвор- пц монастиръ, уловили попъ Симона, обЪсили го, а сина му мжчп да се потурчи, докато най-сетне той сполучилъ да изб Lu Рилския монастиръ. Скоро по това време, първенци и < in ц ници отъ Пещера и другигЬ околни села се заетжпилп ирг
властьта и получили позволение по пристроить при < । >р<|
малка църква още една часть. Презъ 1842 г. църквата >>ц
проширенъ Пръвъ управитель на монастира станалъ д 1;д< >
U
Дамяновъ отъ с. Пещера. Службата презъ праздницитЬ и ш
швали свещеницит'Ь отъ близкигЬ села. Следъ две 'пни
дошълъ тука отъ Кратово попъ Теофанъ, постригълъ се м<>цц и станалъ управитель на монастира. Подиръ Теофана yup.iii нието поемали пакъ дЪдо Лазо, светогорцитЬ йеромоп.н i. фаилъ, йеромонахъ Юстинъ, Раде Вилаетски отъ < Hi.|
*) Срв. краткигЬ бележки за това въ издадената брошурл (linip) монастира презъ 1899 г., подъ заглавие — Значението на монастирп ! I । и история на монастиря Св. Николай въ с. Пещера (Радомирска ........
615
(бивши служитель въ Рилския монастиръ), монахъ Прокопий отъ с. Радибошъ. Прокопий билъ първо монастирски служи тель, но после билъ постриганъ отъ владиката Панарета, епи-скопъ-помощникъ на кюстендилския митрополитъ Дионисия (1845—51 и 1858—60 год.). Прокопий построилъ двуетажно здание и се поминалъ презъ 1879 г. Въ време на освободи-телната война монастирътъ билъ оплененъ отъ турцигЬ
Следъ освобождението монастирътъ се управявалъ отъ свещеници или отъ църковни настоятелства до 1895 г. Тогава, по екзархийския уставъ, монастирътъ преминалъ подъ надзора на епархиалното началство и въ 1897 г. за управитель билъ назначенъ пещерскиятъ старъ свещеникъ Михаилъ Пешовъ. ДЬдо Михаилъ съборилъ слабата пристройка отъ 1842 г. и съградилъ нова по-яка, като оставилъ древната църквичка да служи за олтаръ на новата. Той се поминалъ въ 1904 год. 1 Сетне монастирски управитель билъ враня-стенския свещеникъ Дим. Петруновъ. Сега я обслужва бЪловския свещеникъ Борисъ Николовъ.
Монастирскит'Ь имоти се намиратъ само въ землището на с. Пещера. Преди 20 години тЪ се състоеха отъ: 25 декара овощни градини, 28 декара ливади, 58 декара ниви, 455 декара гора. И сега, презъ 1931 г., монастирътъ при-ггежава сжщия недвижимъ имотъ. Добитъкъ: 2 рала волове, 2 коня, 3—4 говеда, кози, свине, домашни птици. ИмотигЬ 1 се обработватъ отъ монастирски ратаи, на брой 7 — 9 души. РатаитЬ се пазарятъ за по година. До преди възобновлението на монастира, всичкит"Ь му земи били взети отъ селянит'Ь. Сетне земитЪ били едни продавани на монастира, други пода-рени, особно онЬзи, конто лежали въ м-Ьста, наричани още отъ старо време „манастирски".
Старини въ монастира сега н-Ьма. Преди години тамъ била нам-Ьрена антична статуя. Единъ фрагментъ съ образъ на божество Митра Бикобоецъ билъ намЪренъ при копане основит'Ь на новата постройка. Пази се въ Народния музей въ София. Иречекъ вид'Ьлъ у архимандритъ Зиновия ржко-писно евангелие отъ с. Пещера, отъ 16 —Л 7 в'Ькъ, безъ юсове.
М^стнигЬ имена, поменати по редъ въ хрисовула, сж СледнитЬ:
Шр'куовЕ, местность при монастира Св. Никола, до с. Пещера, въ Мракйта (Радомирско).
Ор'кдЕЦк София.
БФлица Селце въ Софийската околия, на з отъ града
Костинк Бродк. Село въ Софийската околия, на с. < отъ града.
Бобоецн. Село съ таково име сега н1зма. Може би то да е Богьовци (Софийско), раздалечено отъ БЪлица и Костин i. бродъ на по 10 километра.
ДрЕСтр'кнЕ. Непознато село.
КоНЕрЕЗЕ?
Ракита. Село въ Софийската околия, на 7 километра северно отъ БрЬзникъ.
Бллтечницл Село въ Мракйта, Радомирска околия, на !> километра южно отъ с. БЪлово (гара Земенъ).
Периволе, съ своя църква лИтрЕ вжига Село въ Кюстгп дилската околия, на р. Драговищица, притокъ на Струма Старинската периволска църква пази още нЪкогашното t и име — Успение Богородично. Новата се казва Св. Димитьpi.
(Градъ Еелкеоуждб). Еоденнцл 8 гра Разбира се града 11. Кюстендилъ.
Чср'кнсЦЕ. Селище съ това име сега н1ма, а само м-Ьстнем и. на северо-западъ отъ с. Полска-Скакавица (Кюстен. околии)
Скакавица- Село въ Кюстендилската околия, на д-Ьспин бр'Ьгъ на Струма. Името си носи отъ м'Ьстния водопада, „скакавица". Има и Каменичка-Скакавица.
Челопекъ на Драговифицл. до Калоугервского вреда » де рЕжавичкскаго дроуди. Това селище, въ Кюстендилск.пи околия, сега не сжществува, но е запазено името Человек давано на хълма надъ с. Ямборано, срещу с. Периволь. Вал.пн е съобщението за друмъ, който вод'Ьлъ за с. Ръждавшщ.
Ср'Ьднов'Ьковното съобщение между Велбуждъ и Mpi кйта е върв’Ьло край Струма: Кюстендилъ—Стенско—Рт.и<< давица — Скакавица — Земенъ (крепость) *) — Мраката. I > о работало до преди 70 години.2) Още въ 1330 г. <н.'и
*) Земенското укрепление се е намирало на една скала, мига .hi. водит! на Струма, въ ср!дата на пролома между селата Ръждавица и 1>Ел..
Часть отъ крепостната стена още стой и се нарича Зёменско кальё. ,Ь ш се см!сва съ името на гарата Земенъ, при с. БЪлово.
а) Ивановъ. С! вер на Македония, 279.
гарскиятъ царь Михаилъ се упжтилъ срещу сърбитЪ презъ Мракйта и Земенъ за велбуждското поле. Въ Земенъ е било главного укрепление, което пазЪло тоя стръменъ пжть. Ср^дно-в'Ьковни укрепления стоять още и между Земенъ и Ръждавица. ЖелЪзницата отъ Радомиръ за Кюстендилъ минава сжщо тъй покрай този старински ръждавишки друмъ (Spdpoj).
Драговщрица Гол’Ьмъ дЪсенъ притокъ на Струма, който иде отъ кюстендилското Крайще.
Ръждавица Село на л’Ьвия бр^гъ на Струма, въ Кюстен-дилската околия, по-долу отъ Скакавица. Прочутъ овощарски центъръ, особено съ своитЪ череши „б'Ьлвици**.
Драч£ке на Стреулгк Таково село сега н-Ьма
Д’Ьгачево. Вероятно село Дяково, Дупнишка околия, край пжтя отъ Дупница за Радомиръ.
Скрине, отечество на св. Ив. Рилски. Село на д-Ьсния брЪгъ на Струма, Дупнишка околия.
Житолшткскк. Положението на този нЪкогашенъ градецъ остава за сега неизвестно. Той се споменава презъ 1189/90 г., когато Стефанъ Неманя, следъ отминаване на кръстоносцитЬ, нахлулъ въ византийскит-Ь области и разеипалъ градоветЪ | Ср'Ьдецъ, Перникъ, Земенъ (укрепление на Струма Зелмкнъ), Велбуждъ, Житомитскъ, Скопйе, Лешьскъ (Споменик III, 124). Житомитскъ е поставенъ между Кюстендилъ и Скопйе, а I въ грамотата той следва по редъ н^йде по-долу отъ Скрино на Струма. Иречекъ го търси на м-Ьстото на сегашния Пастухъ, надъ Скрино (Иречекъ, Пжтувания, 608).
/Нежа iv /Ираксу iv кеуд£ ист£Ч£ ЖитЬшд дегд£ ктнче Благе. За Мраката (покраина въ Радомирско) се каза no-ropfe. Р-Ька Житуша извира отъ планина Колошъ, тече презъ село Житуша (въ Мракйта), село Негованци и се влива въ р. Блато, л^въ блатистъ притокъ на Струма.
Сты Никела /Ирачкски. Прозвище на монастира, споредъ покраината (/Ирака), въ която лежи.
Интересни сж и титлитЬ на краль Стефана Дечански, който влад'Ье, освенъ сръбската земя и приморската (на I Адриатика), още и овчеполската и велбуждеката, като не I сръбски. Часть отъ Овче-поле б-Ьше взелъ още Милутинъ, но ерфдището на Овче-поле, градътъ Щипъ, падна подъ [сърбитЪ едва при Дечански, следъ войната въ 1330 г. Сжщо и Велбуждско цЪло биде закржглено за сръбскитЬ владения
618
при Дечански. Пасажътъ Оггфанк Храни к кра вь у г i.a fi-kpHi и сдлюдрьжлвни. кра всей &рь"пвскои велели и Полю риском и Швчеплскои и Кмъвоужчкскои е ц-Ьнстн. за историческата етнография. Овчеполско (Щипско) и Вел буждеко (Кюстендилско) право сж поставени тамъ като ш сръбски земи.
LXXIV
Български лЪтописни бележки въ българския преводъ на Манасиевата хроника (Хилендарски преписъ)
Византийската стихотворна хроника на Константина M i-насия (XII в.), която обхваща събитията отъ създание но свЪта до смъртьта на императоръ Никифора Вотаниии (1081 г.), била преведена на старобългарски. Последними, изеледвачъ на тоя преводъ, проф. Милошъ Ваингартъ (Ну zantske kroniky v literature cirkevneslovanske. Bratislava 19 часть I, 216) приема, че преводътъ се появиль въ Търн<>п<1 презъ първитЪ години на Иванъ Александровото царув.нн', именно къмъ 1331—1340 г. Възможно е обаче преводт.п. да е по-старъ, както за това ни насочватъ архаизмитЬ in. текста; по време на Иванъ Александра преводътъ е бпль отново преписванъ, и то на два пжти, заедно съ други ста!ин, нЪкои отъ конто сжщо така били преведени по-рано. Hall старъ отъ преписитЪ на превода се намира въ Москва; нгн риятъ (илюстрованъ), сжщо отъ времето на Ив. Александр i, (< въ Ватикана; третиятъ, отъ XVI в., е въ Хилендаръ, и четнт.р тиятъ, отъ XVI—XVII в., билъ въ Тулчанското българ ь<1 читалище, а сега, следъ вземането му за използуване <>п« влашкия проф. Богданъ, неизвестно где.1) Съ изключеннв на Хилендарския преписъ, който е съ неиздържанъ ресашкИ изводъ (има и н’Ьколко русизми), другигк сж съ средни български, търновски изводъ. Сега сж известии и iihi по-нови руски преписа. Срв. В. С. Иконниковъ, Опытъ руг ской исторюграфш, II, 1, 94; Archiv f. si Phil. II, 13.
Преводътъ на Манасиевата хроника е интересенъ мок iy друго и поради особенитЪ бележки. конто се отнасятт. пн
’) За съдържанието на сборника срв. у Яиимирск1й, Славяне., hi и русск1я рукописи румынскихъ библютекъ. Спб. 1905, стр. 839 сл.
619
българската история и конто не стоять въ гръцкия оригиналъ. ТЪхниятъ изворъ обаче е пакъ гръцки. Както добре посочи проф. Ваингартъ, тЪ сж. били заети отъ гръцката хроника на Зонара (XI в.) кога буквално, кога въ съкратенъ, лЪто-писенъ видъ. Въ тЪхъ има обаче нЬкои вести, конто не срЬщаме у Зонара и конто сж били прибавени отъ българския преводачъ отъ другаде. Такава е напр. бележката за пре-минаването на българитЬ презъ Дунава при Видинъ и за заемането сетне на Долна земя Охридска и др. Както и да е, но при оскждностьта на български исторически съчинения, тия бележки представить нЬщо целно, закржглено, тЬ сж. български лЬтописъ отъ идването на българитЬ на полуострова та до създаването на второто българско царство. Вече самитЬ преписвачи на тия лЬтописни глоси сж. влагали въ тЬхъ особено национално чувство и сж ги писали съ червено мастило. ГлоситЬ на Ватиканский ржкописъ бидоха издадени отъ П. Гудевъ (СНУНК., VI, 327—344). Москов-скитЬ обнародва А Чертковъ (О переводЬ Манаса иной лЬто-писи. Москва 1842, стр. 39 сл. Богданъ издаде цЬлия преводъ на Манасиевата хроника, заедно съ глоситЬ; за основа взе Московский ржкописъ (Ioan Bogdan, Cronica lui Constantin Manasses, traducere mediobulgara. Bucure§tii 1922). Хилендар-скитЬ глоси бЬха печатани отъ Дучича (Гласник LVI), но съ много грЬшки и опущения. Азъ ги обнародвахъ изправени въ първото издание на тая книга и сега ги повтарямъ. Проф. Б. Филовъ издаде миниятюритЬ на Ватиканский преписъ: Les miniatures da la chronique de Manasses a la Biblio-theque du Vatican. Sofia 1927 (Codices e Vaticanis selecti, vol. XVII).
Хилендарскиятъ преписъ на хрониката се помЬства въ сборникъ № 333. Той съдържа 157 листа, folio. ПървитЬ 38 листа сж поучения, а на останалитЬ е помЬстена хрониката. На последний 157б листъ има бързописна бележка, която изглежда да не е отъ ржката на преписвача на хрониката: f Gid к’ннгд р-кколм царотав ни дщнат1ра Хиланра \ра вехе пре ст не Бце ва ста сти\ъ полиса грешнй РагфдГлъ icpmoHd лето -афн (1550). Тукъ трЬбва да забележимъ, че и най-стариятъ български преписъ на Манасиевата хроника, който се намира въ Синод, библ, въ Москва, е билъ изнесенъ отъ Хиландаръ въ 1654 г. отъ Арсения Сухановъ.
620
Ето заглавието на хрониката и българскит% г лоси вь нея по Хилендарския преписъ отъ XVI в.:
Пр'клгёдраго Л1дндсёй л*ктопИсца, съвра'ние д*ктно "iv съедена леирВ начиндюцееге, й текВци до сллюго цртвд, kv Никифоре, Ботдниеьтд: (листъ 39).
Цдртво Лнастасед црд (491 — 518)1).
При Лнастасёи цри, ндчеше Бдъгдре поеёледтн зелию ено пр'кшьшВ Бкдын'к. й пр’кжде ндчеше понлеати Долн'кю зелию Шуридскоую и по то еёю вкс8 (л. 90).
G) йсуода же Блъгарю до ннга <о о (870) л*к . (л. 90').
Царгко Костднтина Брдддтдго (668 — 685).
При сё" КостГнтин’к цри, прйдоше Бдъгаре npejr Доуна, и шгёше Гркксо ^едедю еёю въ жен же живсу и до ннга. paz, вивше иуъ прежде же ндрицдше се зелгага сига Л1исёд. ТИного же кесчисл’ни сВцее, кпд нише й сию стрднВ ДВнавВ. i oiiS до Дрдчд. й далей ikg) Благи и Срквле. й прочей вей' едеепК соуть. (л. 105).
Цдртво. Дква Иконоборца (717 — 740).
При се" цри Льв'к КВледне2) пдпддоше на Цреёгра и на всю ^елелю и, и потоноуше въ люри, й и^виени Грккы. а герочй Блъгаре съсккоше вкса.
Къ дни ее цард швръже се РкТ къ Фр8| ы заради усулн гегю (л. 111).
Цртко Леа. сына Константино (775—780).
При cf Лкк'к. би Ki'esb Блкгдро, Карда, (л. 115).
Цартво Никефора Гсннкд (802—811).
Ск Никефо црк и^ыде на клъеаск8ю зелелю при Кр^ле к кш^и йспрква oyew пов-кди его й расуыти идейнее носилюе
О ГодинитЬ на царуването прибавихъ за прегледность.
2) У Зонара стон а раб и (’Арабее).
621
ймк тогда, й по то же съкра се: Кр8" съ своими (йставишими W разбега, нападе ноцик на цра. 1 не твкмо ра^вй Гръкы, нк и самом8 црк главоу wp*k^i. й шкова врк ее сревро й въливае вино в нк дааше Блкгаро пёти : (л. (117б—118).
Цртво /Ииуайда Рагавеа (811—813).
Съ ей цремк па Кроу кн-k3 вр<Г състави по Шдренге, й ра^вй ев гако и самомВ црви едва оутецж Еьсе же цркое йдгЬнёе Баъгаре вк^еше. и грвчкекое (л. 119).
Цртво Льва Арменёна Иконокорца (813 — 820).
Съ сиково цремв па Крй вра се въ браки, нспрвва оуво Бдъгаре пов'кдише. гонгащи же Бдкгарю Гръки. не кжасн'к въ^-вратйше се (они, ра^више й^в, гако мало й самъ. Кр8 не оу\ка-ц>енъ выт. конк его паш8 подъ нимъ (л. 120).
Црк Грв'кю АНуайдк • (820 — 829).
При се цри в’ста н'ккто Гръ 1мене~ бома, й съвра мны число войск’, гако мало не всоу грвскЗк ^емлк и прие уюте мети (И|'хайл8 цртво. Въ и?шв влвгарскв! кн^в 2И8ртагк, ра^ви е. й пов'кдй. ^ане велйкВ лквовк ймгашс съ ^Ииуайломъ — (л. 120 — 121).
Цртво ТИТуайла сна беофилова (842 867).
При се 7И.|уайле цри, и при мтри ie кргише се' Елвгаре © тол'к же до ннга лъ ф й и.1) Некогда во нев-к~ гако сестра влъгарска кнга^а пл-кнгсна вы Грккы, й въ црко двор-к пр-кданд вы. и крфена вы н наоучена кни^'к. Еъ цртво же си цреи мнр8 coyipg ведйкоу междоу Грккв) и Блъгари и пром-к нена БВ1СТВ на н-кко(мъ вол'кринк беодор'к Коуфар'к Пришвин же она не пр'кетааше оучефи врата свой <а в-кре Хв'к, додеже и крти Йг6/Оном8 же кртившоу се въеташе Блъгари на нк, уотнре оувнт! 1€го, гако в‘кр8 и^ъ бнтавлкша нк тки еЦшк на врд\ победи и й w тол'к крти, ов‘к\ъ волек, а дрЗгыи и ноуждек . (125б—126б)
Цртво Еасилга ТИакедон'кннна (867 — 886).
При се Еасилш цри кртише са Р$си. (л. 130б).
’) Ватикански ржкописъ ф"|4 (.511 или 501).
622
Цртво Льва пр'кмрдго, снд Еасйё1 (886—912).
Се' Леек црь Оугры и^вГ по пй;м*к на GiMecona цра Бльгдрсо. понгеже войск» гего лиштажды разки, йже и ра^киннн F попд’книше Бльга. д то ^атвори се вь Дрьст*к. Giaieul накы вое ва нд К8гры попл’к цельно и, й самк разве и въг,крл се w тоу вра състави съ Грькы й нов'кди й. (л. 132")
Цртво. йле^дндрд, врата Львевд, й Кюстентинл снд Львова (912 959).
При се" KwcTeHTiH'k цри. GiMew влъгдрскы* въниде но мир8 въ Цргрд й клви се w пдтр|друа, и (бв'кдовд съ црмь. v съ ни й^ьшк же w ту нд илкновати й крдни вышиы иокфди ^Д'к Грькы нодвдфи. (л. 134).
Цртво Романа Лдкдтнд (920 — 944).
При се" цри Ромдн'к, вдъгдскы црь Ойнее многажды V' самого Цргрд пл*кни, паче же й цркы дворь пожеже Г Ф приеть. й при се цри 8мрё
GF цра вн8коу Пётрь црь вльгарскыи им-Ь женоу.
Цртво Романа, сна КонстГтнн БагрНкнороднд (959 963).
При сГ Ромдн’к цри, Петрь црь влъгдрскь1 оумр'к’. стон» же iero Еорйъ й Рома — тдаликд *) cSqia въ Цргрдд'к iviioy фена кыстд въ свод :• (л. 137б).
Цртво Никёфсрд Фсо'ки (963 — 969).
При се" Ник|фор,к цри, пл*кнйше Р8си вдъгдрскЕю ^ёмлю нодвафь въ двою а’ктоу црви Ник|фор8 изведши СвьТсллпд нд ниуь: •--а (л. 139б).
Цртво 1юд Цимисрд (969—975).
Сь ЦимисуТи црь приге Предела, й възе" въса цр|.ы« вНЬлегы и самого Бориса шве’4 въ Ц(игрд съвлече кг о i ллн съ цркы й сътворы кг© магистра, се же гесть еднь кеде и ь
*) Въ Ватиканския стой талннка.
623
Грыукуь. приетн же Прлслдст'клгь. Скеслду кнезю рВсколгё. П0ПЛ*ЬнИЕШ8 БЛЬГДрКОуЮ ^елМЮ, И ПО Севе сътворшоу. Й къ Дростр'к ел»оу cSipoy шГ тдлк> Цилтсуй съ лини гы/и и рдтникы ПОБЕДИ fro. СДЛЮГО Ж£ СВОеЕОЛН*к WIIоуСТИ. НЬ Й Tb” ДОшГ вь Печен'кги, тдмо скончд ct съ вгклт свойлен • -—»(л 142).
Цртвд Кдсилы и Констднтёнд сн8 Роли црд (976 —1025).
Сь Клеили црь рд^вй Сл/н8ила црд Блъгдро подвд и прёе9 К'ди, й Плип:8. и Ее Прделд й УИдлыи, й нрое йрддовы лшюгы. нь’ и Скоте пр*кддно бы еле8 Ролино енд Петра црд. тдлю ео кФ ддль ел»оу Сдлгёйль црь влдддти. йбсо Блъгдре до (Йхридд и до Дрдчд й далее цртвовдше: «—>
Съ црь Едсилёе лшшгь и кеечнельны пл*Ь'новш сътворй Блъгдрю. Й рд^ЕОД ЛЮТЫ ЙЕЮ ра^БЙЕЬ Сдл^илд црд. е"| унЛ1ДДЪ Бдъгдрь осл'кпй. на въедко сто единого еостлвл'кд съ еднн*Ьлеь * • ко й Сисла нуъ кь СдлюунлВ вид'кв же й о Си гада оул|р'Ьть: (л. 142б—143).
Сдлюдрьжьство црд Кюстднтёнд. вр Едсил1евд (1025 —1028).
® се'" Едсил|'д вы Блъгдрское цртво по ©властно грьчьскою даже й до flc'ku k црд Блъгдры прьвдго: «—(л. 144б).
LXXV
Първописътъ на о. Паисиевата българска история
До неотколе българската история на о. Паисия бЪше позната само по преписи, и ученитЪ бЪха изгубили надежда да се намЪри първописния трудъ на бащата на българската история. Гол-Ьма б^Ьше изненадата и радостьта ми, когато презъ декемврий 1906 г. открихъ между ржкописит-fe на Зографския монастиръ онова, което се мисл^ше за загинало. Рлкописътъ е билъ вижданъ и отъ други издирвачи преди мене, но гй го смЪтали за преписъ на Паисиевата история и го отминавали. Три нЪсца въ тоя ржкописъ ме наведоха на мисъль, че имамъ работа съ първописа, съ оригинала на Паисиевия трудъ: първо, въ заглавието се посочваше датата 1745 г., когато Паисий билъ отишълъ въ Света-гора, нЬщо
624
което не се сркща въ познатитЪ преписи; второ, ржкопи сътъ, съ нЪкои заличавания, оправки и отпращания ме под сЪщаше не за простъ преписъ на готовъ текстъ, а за работ.» на съставитель, и, най-сетне, въ езика се забелязваха повече особености отъ говора на пририлскитЬ краища, отгдето с билъ роденъ Паисий, отколкото въ кой и да било друг», преписъ. Но това не стигаше да убедя напълно себе си и още повече другиго. Знаехъ, че въ Ягичовия Archiv (XXII 620—621) бЪше обнародвана разписка, подписана саморжчно отъ Паисия, и че сравнението на почерка въ историята и подписа на разписката ще реши най-лесно въпроса, особе»к» пъкъ като гледахъ, че писмото не е шаблонно, а съдържн доста индивидуални особености. Презъ прол'Ьтьта 1907 » , при едно свое идване въ София, обявихъ за находката и». Историческото дружество, а презъ юлий сжщата година, при второто си посещение на Света-гора, снабденъ съ снимки отъ Паисиевия подписъ въ разписката отъ 1761 г., ра гледахъ и палеографски ржкописа, фотографирахъ една час». отъ него, друга преписахъ и напълно се убедихъ въ прат» тата на предположението си. Съобщение за това, наедно » ». текстъ и фотографски снимки отъ ржкописа и отъ подии» а въ разписката дадохъ въ първото издание на тая си кии» », а въ 1914 г. обнародвахъ ц"Ьлия ржкописъ съ надлежии» I» исторически и палеографски обяснения и факсимиле!.» »и. книгата си HcTopiA (гМВ*ЬноБолгдрскдА совран & н ндр( кдпм Пдис'клгъ ирол»онд\ол1Ъ в'аФч’о 1762. СофиА 1914.
Като изпращамъ любознателния читатель къмъ тоя мн трудъ, тукъ, за пълнота на македонскитЬ български стариии, давамъ само заглавието и предисловието на Паисиевия и».р< вописъ и три фотографски снимки, отъ конто една »>» »• текста на историята отъ 1762 г., друга оть подписи и4 Паисия въ разписката му отъ 1761 г. и трета (на стр. 62<>) отъ първата страница на предисловието.
625
t. tma m TTiii—i atm», мт H
‘WHya^i 7Ат^уСп^ }Af0
7*™* ywijwf^ yvfrHptyw ПуьттпЫт* LfJTiayrtKiy&isrO ЛТТ^ЛЛГ^ТЛс. • TyfcTT?^
fiwn^ ^/4ллпл* ллжилхпг^А»
2. Фапгрефаа сяяав» еггь Оаовмт идаш Е<
Тсторйя.1) слав*Ьноволгарская. <о народе. й w царей е а стъ1\ъ Болгарскимъ и (о Еъсеуъ деяжд i витка Болгарская съкрано. й нареждено ПайсЁЕмъ. ЁЕромонамомъ вйвшаго и прн-шедъшаг0 ва &гъм гори Японские w епарм>и. Одмоковскне въ лего гД\|'ме (1745) й съБравшдго. стори io. сию. в л*Ьто. tafS' в (1762) на полз& род8 Болгарском!?.
ИрЕдословй къ хотецйиъ читатй и послВшатЁ нашеаная къ 1стсри'нц8. сйю. Еънемлйте. вё чйтатЕлй. и слйшатЕлТ. роде КОЛГарСК! КОИ* РЕВНУЕТЕ. И 8срДСВ$ЕТЕ ПО СВОЕГО, рода и по свое (ОТЕЧЕСТВО БОЛГарСКОЕ Й ЖЕЛАЕТЕ. рДЗ!?МЕТЙ й знати известно здрадй своего рода Болгарскаго. и за ваши <оци и прссоци и царовЕ. и ПАТридрсй. й стъ>мъ како са испрво поживелй. н ПрЕкШЛИ И ВЪМЪ ПОТрЕБИО. И ПОЛЕЗНО ЕСТЪ да ЗНЛЕТЕ ЙЗВЕСНО. деян!д (оцъ вдшимъ. како цю знаютъ cbi дрВги родов*Ь й МЗЙЦЙ 34 НЁМЕНЪ родъ । азикъ ймаютъ кторий и евдкй кн1ЖН1'къ w нихъ зндетъ и сказать, и мва^йт а за свой родъ i азйкъ(.)
Тако й азъ вдмъ нди1са\ъ. по рЕдВ изв'кено за в(а)шъ родъ и газикъ(.) ЧитаитЕ и знайтЕ дд не бйвдте (и Др8ги ро-дове и газйцн под метдеми i 8кордЕлн(.) Изъ излила пооевно-
’) Съ ржката на Паисия писано 1ет»рйж, а сетне съ друго мастило и съ друга ржка поправена първата буква: Йсторнл.
Български старики изъ Македония
40
626
5 СТЛАЛА^ .- y«W7-a^<L?/A(,t2 /<UJ»24*tAg /}fc/A^7'i 27?сяшч ъелу-ецснъ* ЛКМСгь^ Дууу
л<ц№чЬйи<£ тнтг^тл нтуни/ЬА^яЪ^*^ 7<ум
(ЧЛ^Пвль. CJf7Ta^2H С/&*МЖЖММ£
'2£ПУЬунг*> €ЛС< Zf/i^sx^ Z^zP <v« f” « '^' '^ *
7a^> - ~‘J *^.Л ~ *•
' ": ., L :-
лТ 'ТГГИ^^лулгк
^•/МЛгдл^^ .iXZ^'-. ^Ajh/^ r^
МЫКшцтгшл! ~ ^4в Г«г-^* ^tK-^3Ajk»Mz,
/Мегион '/*»/>«лог^д?тм
.^-шй Л1*
iiK/t • CT •, . -
- .^tt>^ ж^тиуйД^ /W;
Г^ЭТТи tty
&Wt:pqF-
W ^4fi'
24^Л^*<да^0^4Йф»?/4Л UA/г.
ЛЛТГ2^г.. /<JXrZ*-A* ?«»
627
кауъ. по рода, и по ытечес(т)во. Болгарское и много тр8дъ. съ(т)ворихъ. съвйратй отъ различии кчГгй й Гсторий дон-де?ке съвра^ъ и съв(ъ)к8пГ)(Ъ деднГе рода волгарскаго въ кн*Гжиц8 с’|ю ради ваша полза. й похвала вамъ нашса^ъ ко? повнте свой родъ Г ючество Блглрское Г люкйте знати за свои родъ и газнкъ(.) ПрепйсЬйте Гсторйицй сию и платит! пека вамъ. прешшатъ кой Кмеютъ пГсатй и имейте ю да се не 1ЮГ8вЙ(.)1)
fl кой не люватъ за свой, родъ волгарскй знати но се (оврафаготъ на чВжда политика й на ч8ждй газйкъ. и не радатъ за свой газикъ волгарскй. но се 8чдтъ четатй й д8мати по грчки и сраматъ се. да се наречатъ Бадлгаре ю неразумие । юроде поради что се. срамишъ да се наречешъ Еолгарпнъ и не четишъ. но свои газикъ й не дВмашъ или не са имали. Волгари, црство и г(о)сподство. за толГко лета црсвБвалн й вйлй славнй й ч8ен? но сва земла и много нити w сГлнГ Рим-лане й w мЬдрГ Грцй данъ възймалй и давали имъ царов'к. и кралеве своГ царски дъфери въ с8пр8жес(т)во да би имели миръ Г лю(во)вв с цар| волгарскйе(.) И w вс4гго славФнскаго парода паи славнГ бйдй Болгари прво се ынГ царов’к нареклГ прво ЮН1 патрГар^а Тмели прво се юж крстилй наГ Боле земла (ош (осво1ли тако w свего. народа. слав*кнскаго. на! силнГ й чесн! вили и првГ свети славянски w волгарскй родъ й газикъ просГалъ како за то по реда све въ сию кторГю. написауъ Г за то ймеютъ Волгари w много Гетерии свйдетелс(т)во зафо е истина све за Болгарй како и помен8уъ(.)
Но w фо се тГ неразВмне. срамйшъ w свой родъ и влачи шъ се на чйжъ газикъ. но са рече Грцй по мВдрй й по политичнГ. а Болгаре са прости и глКпавГ и не имелтъ речи нолитнчнГ. за то рече л8чшс нристати по Грцй(.) Но вГждъ псразВмне w Грцй йма много народи по мВдри и славнГ да лГ (остаг.ЪА некой Гръгъ свой газйкъ. Г КчснГе Г родъ како тй । езймне фо (оста(в)лашъ немашъ нГкои приЕитокъ. ш гръчка мудрость и политика ти Болгарине не преллфаГ се знай свои родъ Г газжъ и 8чи се по своемК газик# воле естъ. волгарска простота й незловйс. Болгарй прости свакого оу свои домъ прнмаютъ н гоштаваютъ йдарйютъ. мГлостйнВ кой 8 нГ)(Ъ про сатъ а м8др< и полГтичнГ (Грцй) то нГкако не творатъ но Т «?и-
’) Срв. тия нЬколко реда, предадени по-горе фотографски, стр. 625.
40*
628
лыютъ w прости । поуТфдмтъ нЕпрдв*кднс и внш грЕДОЪ & не пол ы w hi\ha лгёдростк и полТтикд прИЕлмютъ(.) Или се срд/мннгк 1фЕДЪ Л«8дри Й трговцн И СЛДВН1 НД ЗЕМЛЙ. W свои родъ II газйкъ ЗДфО сд ИолгдрЕ прости и НЕЛЕД w шдок леного тргокцн Й КН1ЖН1ЦИ и’ дотри И СЛДВНЁ НА ЗЕМЛИ НД ТОКД ВрЕЛЕЕ. ИО СД ПОВЕЧЕ Ю НЕДОЪ прости (йрДЧЕ Й КОПДЧЕЕ и ювчдрс II прости здндгатлни() Изъ нд то въ крдтцЕ тй скджВ iv ЯДДЛЕД ДО ДдВЕДД I ПРАВЕДНОГО 1й)ДКЙлЕД. Ишсифд <йкр»4 Н1КД КОЛЖО БИДО1 нрдк'кднЁ и сти пророци ПДТрЁДрСН НЛр1 КОДО1 СЕ БЕЛЁКИ НД ЗЕЛЕЛН. И ПрЕДЪ БоГД НЕ БЕШЕ W 1И\ В НЁКсЙ. тргов’кцъ йдй ПрЕДОТрЪ И ГрДЕЛИВЪ КАКО СЕГДШНИ ДОТрЦН Ц1О Г1 тй ИЛЕДШЪ ЗД ПОЧЕСТЪ Й ЧЙДНШ СЕ 8 Н'ХЪ 11 КЛДЧ1Ш1 се нд шдонъ газйкъ i <йбичди(.) Но шни прав*кднЁ прасоци ciu гл БИЛИ* ЗЕЛЕЛОДЕЛДТЕЛЙ | (ОЕЧДрЕ Й БИЛИ* БОГДТЙ СЪ СЪКОТИ* И Г к ПЛОДИ ЗЕЛЕНЕ И БИЛИ ПроСТИ НД ЗЕЛЕЛЁ И H Е ЗЛО БИ ВИ И СЛ НЪ Хртосъ оу долги простдго и нТфЕТндго 1(|)с.чфа слезе й пожш:1. ЕЁЖДЪ КАКО ПОВЕЧЕ БгЪ мГлЙЕ ПроСТИ Й НЕЗЛОБИВЕЕ ШрАЧЕ И II|
LXXVI
Зографска българска история
Ето една друга българска история отъ XVIII в., ш и висима отъ Паисиевата. Тя е озаглавена IcTopia вкрдгц'к id БолгдрословЕнскю ндрод’к. Намира се въ ржкописния сбор никъ № 701 на Зографската библиотека.1) Въ този рл,ю». писъ, 61 листъ in 8 , съ извънредно красиво полууст.ииЕн писмо, е пом-Ьстена още историята на Атонъ, прописана i< печатаната въ 1659 год. книга Рай мысленный ; прибангиь е и образецъ за условно, сключено въ Солунъ презъ 17OK i Ц^лиять ржкописъ е преписванъ въ 1785 г. отъ красиошк сеца монахъ Яковъ, въ параклиса Св. Апостоли, който щ< стой на 20 минути източно отъ Зографъ. На л. 31" пр< пш вачътъ добавя: Писалъ монйхъ ЬАксовъ при церкви С гм в 'Ап^лъ: в‘ предЪлЪхъ мн^трл Зогрйфа: повел’Ьшемъ п>*>кя ббйтсли. ВсепреподобнЪйшемВ господйнй проигйменй iipi( КюнстйнтТю в' л'кто сафпв (1785). м^ца дексмврТд I и Яковъ е преписвалъ сжщата година и една служба н
’) Историята се помЪства на л. 39—52 на ржкописа, но см има onii Hrt пагинация л, в и т. н
629
архимандрита Акакия — ЗографскГл ббйтели; повелйтелл, както четемъ на зцчалния листъ на ржкописа № 139. Про-игуменъ Константин подарилъ преди своята смърть, 1802 г., българската си история на отца Илариона, който много пжти му услужвалъ съ преписване.1) На листове 1 —17 на ржкописа № 701 е разхрърлена приписката: СТю кнйжицк да-ровйлъ азъ проиго'ме КонстантТй при смерти своей отца Члармйни понеже бнъ мн-fe писйшемъ многажды послкжй 1802 год. itbHia 18:
За сжществуването на нашата история, конто Златарски добре нарече „ Зографска “2)? пръвъ оповести Раковски въ (своята Бьлгарска старина, 1865 год, стр. 200 и сл., и по-1м-Ьсти началото й. Сега, съ обнародване на ц'Ьлата Зографска [българска история3), где се даде възможность на ученитЪ да направить своигЬ заключения за нейното потекло и извори, за явнигЬ връзки на отсцъ Спиридоновата българска история сь Зографската, за отношенията между Паисиевата история и Зографската и т. н За улеснение на бждещитЪ издирвания ще преведа нЪкои указания, конто се намиратъ |>въ зографскит'Ь ржкописи: 1) Книгата Рдй /мысленный се нахожда въ Зографската библиотека подвързана заедно съ друга книга Дюптрд или Зерцало, № 332. Отъ нея компи-[латорътъ на № 701 е взелъ историята на Атонъ. — 2) Чу-дото на св. Георгия на 1714г., станало въ полуострова Лонгосъ, гдето Зографскиятъ монастиръ има владения, е прибавено въ № 701 отъ № 136, гдето то е записано най-напредъ, т. е. около 1714 год. — 3) Другата прибавка въ сборника № 701, гдето е пом'Ьстена Зографската история, именно продавателното (ходжетъ), е отъ година 1708, — 4) Въ прибавкигЬ за българскитЪ светци е поменать, както и у Паисия, битолскиятъ светецъ Ангелъ, който билъ мжченъ презъ 1750 г. Споредъ това прибавката за светцитЬ ще тр-Ьбва да се отнесе следъ тази дата. — 5) Прибавката за българскитЬ светци се среща и въ другъ зографски ржкописъ,
Ь--------
’) Че Иларионъ се е занимавалъ съ преписване, виждаме отъ i ри-писката на л. 976 въ № 152 (Канопикъ): Сёи параклиси два писа” ”азъ Тларюнъ мона богатГй во гресёхъ, вуббпй в добродЪтелехъ. в’л£то 1797 года - маГй мДь.
2) Спиридонъ, Истортя во кратцЪ о болгарскомъ народЪ славенскомъ. Обн В. Златарски. София 1900, стр. ХШ.
3) Тя биде напечатана и отъ С. Аргировъ въ Псп LXVII1, но съ про ,мЪнени препннателни знаци и безъ придихания.
ъ;зи
№ 124 (Мали патерикъ), писанъ къмъ края на XVIII в!>к i. Преписвачътъ й билъ дошълъ, както се казва на листъ 6 1" въ Зографъ презъ 1793 г. и се покалугерилъ презъ 1795.
6) Характеренъ е единъ изразъ въ историята: по нгмь настй. ’Гюйнна Калимйна сынъ ’АсЬновъ. Явно е, че компи.ч i торътъ е ималъ предъ себе си славянски текстъ, чинго форми ’1ойнна Калимана той тука е схваналъ въ именителгн i. падежъ. Той вероятно е използувалъ Калимановата грамотл, печатана по-горе, стр. 602 сл. — 7) Въ Зографската библиотп । се намиратъ съчиненията на Барония, Дим. Ростовски, стари и нови издания на минеитЪ, лЪтописни сборници, славянски н|» водь на Зонара, Паисиевата история (ржкописъ) и др. източ ници. — 8) Още отъ първа сличка се вижда, че отецъ ( ни ридонъ, който написалъ трета българска история, въ 1792 i , г ималъ на ржка Зографската история и се ползувалъ мши и отъ нея, като е взелъ дори и заглавието й. — 9) ..........
ц'клата редакция на Зографската история, съобщенит!. in. нея вести, нЪкои гръцки и други форми и думи показнап. на отд'Ьленъ трудъ по българската история. Особено личи, че Паисий и авторътъ на Зографската история сж ..........
но всЬки по своему, отъ нЪкои общи извори. Внимателп i in критика ще реши, кога е била съвокупена Зографск.1 ы история.
I С Т О Р Г fl
вкрдтц'к м Еодгдрссловёскй) народа
Болгйрск!й нарбдъ йзйде дрёвле о Чёрнаго мор к, о рЬкй Волги из велики Скандинйвш й звйха са тймо гимёри й кимёри, ёгда ф’мнбжиша са, йзыдбша первое на йвыа страны, и ещё пред’Але^андромъмакедбнскимъ.’ИллГрйкъ пёрвый краль бдше. потом же на ггфкв (3522) г.) по сотворёши м1ра, кралевйше ими краль Бладйлй, бнь Филиппа македбнекаго ц’р.А победи и под’данна его' сотвори, послфдй же пйки на rrjfnt (3685) г.). бАху два брат.1 ймь кралеве Брёмъ й Бблгъ понеже много кралёве над' воеваша, й много землю бусвбиша, той народъ назва са по своемй йменемъ. а той Брёмъ повоева западнаю страна й осташа тамо, по крйй зйпаднаго морд, БлатГйскаго б\ Померашй, назваша са пеми слбвацы потом же й брап
631
дибйри. а Бглгъ.* 1) на восточныа страны й зёмли повоевй и бусвби. и со своймъ нарбдомъ поселй са. и назвйша са болгары, кой потбмъ со ’АлеЗйндромъ Македонски" воюай йма имъ бстй са македбндне. но пйки, по хртбвомъ ро'ждеств'Ь в цйрство О^алёнта царА царегрйдскаго, пйки о Вблги прГидбша, й дадё 2м' О^алёнтъ да са населйша
I по крйй Дйнавъ. пйки на гоуче (495 г.), по хр’тЬ в’ царство АнастйоА царА грёческаго прТидоша съ велйкимъ вбин-ствомъ 13 Волги, й люто разбйша грёческаго воинство, над р-Ькою Зиртою, й бусвбиша ©рйкпо, й едва цйрь грё-
I ческ!й со многими дарйми смири са съ ними, й ййдбша бу Срёмъ,й тймо ©еодорйрико“ гбтскимъ йталшскимъ крйлемъ
L ббладани бстйша в’л4то хртбво фг (503 г.). Потбмъ пйки
I в'л-Ьто, фд< (5И г.), пршдбша й Вблги с Kv«mianomi2) а2 вождбмъ своймъ, й бйша Цйрь грйдъ, й цйрь дарйми смири са с нйми, й 6V ©ракГю пршдбша й поселйша са. и по нёмъ вождь б-Ь, Kbkhyl, а по Вйкичи Дрдгнуь. пйки в’л4то, в г xjs (666 г.). множййшТй й Вблги из велйк'ГА Скандинйвш с вождбмъ своймъ. 'Орв&томъ. в’цйрство Кшнстантйна д четвёртаго, тймъ йменемъ бусвбиша всю ©ракпо. й Миспо, й много кратъ поразй вбинство грёческое той ’Обрйтъ,
I й на всАкое лЬто дйнь взимйше ю царА грёческаго. й пре- стблъ кралёвскш во ’ОхрйтЪ постави; а прёжде бу "Грново владАху, й вей йдололйтри бАху ейречь йдолоелхжйтели, и той Орбйтъ велмй хрйбръ бАше, й на всА страны, а най-
I паче с греки, й тогдй разум’Ьша грёцы кйко S3 Волги I велйю’А пршдбша, й назвйхк ихъ Волгари, по смёрти I ’Орбйта настй на кралёвъетво. Бита я сынъ сты й бнъ е велмй бАше хрйбръ, й тАжкш рйть творАше. со ’1всти-
I нТйномъ вторймъ, и всегдй поб-Ьждаше, й зёмлю бусвое-вйше, й дйнь ы царА взимйше, дондеже жйвь бАше. по него же настй на кралёвство ербдникъ ёгы велмй хрйбрГй. Трсв€ЛЛ1М бнъ бАше мЯдръ и своббдъ щасли всюди на s вбйскх й непреодолймъ: онъ помбже ЧвспнУйнк трёпемй, когдй бАше ’Азйми^ёгб) йзгнйлъ с п(р)естбла йз’ ЦарА града, й въ Херсбнъ заточилъ. Тревёллш же пбйде нй Цр'ь
’) За прегледность, имената на българскитЪ царе поставнхъ съ по-I тлъсти, славянски букви. Съ изключение на главнитЬ букви при собственнтЬ имена, всЪкжде запазихъ правописа на оригинала
I 2) БуквенигЬ числа отстрани посочватъ реда и броя на българскитЪ царе:
Виталианъ, Вукичъ, Драгичъ н пр., конто царували на югъ отъ Дунава.
632
грйдъ й сйлою взА й о редаде ЪстиШйнь’ в-крно, й паки дркпй пйть безчйсленнш арапи бАхк ^дарили на царе-грйдскию держйвк, превелйк(1Й3) ыйде с единством ь своймъ бтай, й нападё на нйхъ, й посёчё w нйхъ трйдеСАтъ й две тйсащи. й прогна йхъ <3 всеА держйвы грёческТА, но цйрь "1кст1'н1йнъ ?абы толйкое добродкАнш, шже бнъ ёмй сотвори, но воздвйже брйиь вёл!ю, й завоева болгарскою землю, тогдй й ТривёллТй собра своё воинство и бй са с ним* й победи, й ёдва сймъ царь "кстнпанъ с неколйко йутечё в’ Цйрь грйдъ. потбмъ. после той брани, Тревёлл1й познй Бга й крестй са, и бысть хртМйнинъ: бнъ первый <5 болгарских* кралёвъ с нарддомъ своймъ вёрова, и мо-на’ты быстрой блйзъ "Охрида, й бысть монйхъ. и на кралёвство постйви стар-Ьишаго сына своего йменемъ, Теркёлд, й бнъ бАше хрйбръ в’ воинстве, но по нёкое врёмА обратй са на 1дсолосл8жёй1е, тогдй Тревёллш пйки взАтъ кралёвство, й сына своего Хтъ. й йзбодё ём8 бчи: й рече почто погибйлъ ёсй бчи душёв'ныА, й не вйдиши свётлость вёры хр"тбвы. й нё си достбинъ. да зрйши т-Ьлес-ныма бчйма, сл"нце й м цъ, й постйви на кралёвство сна своего юнёйшаго йменемъ Movcca, и речё ёмк стрежй са сыне да не творйши й,коже братъ твой, занё не бчи токмо йзбодёти хощй, но й глав» ырёзати. по сёмъ пйки воз-вратй са в* монастырь свой, й бысть стыи, има ём« в’ монашестве ©еыктйсть в* лето 4’’’ (703 г.) бнъ бйсть пёрвый хртйнинъ й стыи S бо гарскаго народа, й МюГсёй сынъ ёго дббръ бАше й сйленъ на брйнъ, й дадё велйквю помощь Лвк "Icavpx, когдй бАху срацыны пришли на Царь грйдъ, йзсечё двйдесдтъ й двё тысащи срацыновъ, й прогна йхъ йз грёческои области, по смёрти ёго пр/Атъ корбнк, србдникъ ёго, Ас-йнь Велнк1н, во врёмл того Д же Лва "Icdvpa, й ймёхк любовь мёждк соббю с’ царем ь Лвбмъ, й помощь ёмй велйкк сотвори, понёже арйпи взАли АрмёнГю, й МйдТю лачцЙА зёмли царёви. тогб ради мрлй Асенл, й абГе"Асёнь сЗйде с вбинствомъ своймъ на арёпы, й безчйсленныА порази, и прогна йхъ, й'Армёнйо й Мйдпо (Д'свби, й предадё кёсарю Лвй, й дрягЕл арапы бу боАша са, й не покисйша са прочее бйти са с греки, й за таковию по-
3) Вм. ТревелГй.
633
6'4д8 дадё ёма кёсарь тйтлъ й корона цйрска. й по нёмъ настй на царство србдникъ ёгы, йменемъ Довре, бнъ i не бАше мйренъ и многы кратъ сотвори брйнь, с кёсаремъ греческимъ за землю, й за грады, йспёрва побкждаше, а посдЪ поб’Ьждйше сд, понёже йскорбйша са болгарсю’А бо-лАре на него й фбйша ёгы. й бкоронй са. Те лез bi а, <н
й бнъ не бАше щастлйвъ в* побЬд'Ь, й бблше гкбАше, нежели добывйше. того рйди й его господа бубйша. й ыко-ронйша Сивннл, (Г же сластолюбйвъ бАше: миръ с кёса- bi ремъ сотворй, й не радАше да возвратить землю юже бАхк кесари споили, тогб рйди болгарски господа бучинйша совать да бубтютъ ёгы, онже разам^въ, ^б'Ьже в* Мисим-врио й тймо до смерти поживе, й прТАтъ корбни Т а г а н ъ п но й бнъ не бугбденъ й нещаслйвъ вбйскк. по нёко-лико врёмА йзгнйша ёпй. й пр!Атъ корона. Телсрнкд: во Д1 врёмА Копронйма кёсарл, и бАше сйленъ й бй са много крйтъ с царёмъ. и зёмлю свою вза: но болгйры развра-тйша са, в1 тбе врёмд й !кыноборцевь, й пйки стйша !долослкжйтели, защб 6Ъ, Телёрикъ мйръ оучинйлъ: й р4ша да буб(ютъ ёгы бнъ же разами тбй сов£тъ й б"Ьжй в Цйрь грйдъ: в крестй са й пр’Гёмъ ёрс? 1кыноббрскаю, того ради дадё ёма Копронйм' сестра свою в*жена, й санъ маги-стр!анства, а господа болгйрскьА дйша корбна, Клрдлнн. н й 6Ъ старъ ймаще лФтъ сёдмь десдтъ но сйлный во брйни, И много крйтъ бй са с царёмъ греческимъ й поб’Ьждйше, й много зёмлю в’зАтъ, й в* старости бумре. по нём же настй: Крннъ бнъ веема елйвенъ бАше й лютъ, но гдолослажц- 31 тель, й не возмбже ёма ник’тоже протйвити сА, бнъ разширй болгйрскаю держава дйже до францасюА земли, й (%тбй Борна долманйскагы кралА, й возвратй са, й (^гдйри Царь градъ, й бй ёгы гбдъ ёдйнъ, й из* сече шесть ебтъ тысащъ: й взА ’Андр!анопблъ сйлою й всА поробы: понеже кёсарь Никифбръ сь Арестую поАтъ ейлное вбйско своё, й 6 Коз ль бйша, й го татйръ хана, й бй са с’Крйномъ, но Крйнъ вбйско ёгю посёчё, й ёгы самого в‘зАтъ жйва й посёчё, й ы главы ёгы чйшк напрйви. й окова й злй-томъ й кйменТемъ драгймъ, й во врёмА весёл1А господа здрйвУицн niAXK. потбмъ пйки прТйде на Крана свелйкою сйлою Михайлъ, но й ёгы Крйнъ поразй. й ёдвй Ми-хаЪгь кёса* с нёколико буб-Ьжа в* Цйрь грйдъ: пбсл^Ь Ми-
634
хаТла наста царь Лёвъ ’Арменйнъ, й бнъ собрй великое вбинство. й бУдари болгйрскаю землю, но й era Крйнъ npiA л-fcno, й вбйнство его порази, й ’Андр'йнополь поработи: й мнбги хртТйны посЬчё й поработй, й в' бол-гйрскаю зёмлю оведё. тогда пл^нй й стйго ВасйлТА ’Ан-дрТанопблскаго и с нймъ много сщённицы, й хртТёны, й w сТхъ пл-Ьнниксовъ, мнбпА болгйры в-Ьроваша в' в£ра христТйнскию, Й в’ ТО ВрёМА. стйй Курйллъ филосбвъ написа болгйромъ кнйга по своёмй шзйки сащимъ при Данйи р4ц-Ь живащьГ хртТйнюмъ. По Крина наста брать его Мвртлгюнъ что зоватъ грёцы Волга рйсъ, а латйны, й Богарйсъ й Борись, бнъ б-йслёвень с победами, й велико-мйдръ в’ дЪлахъ. всё своё вбинство начйлницы положи, й скдТй бутвердй, й зрАше на всакъ дёнь, ьакь) обра-щйха са болгйры въ в£рв х^тбва по наачёнТю ВасйлТа владики ’АдрТанопблскаго, и другйхъ с щенниксовъ, й раз-гн-£валсл, й многими мйками погвбй а: й мйръ сотвори с кёсаревою женбю в'довицею ©ебдброю. ©ебфила ikwho-ббрца, й на помощь с вбинствомъ своймъ йде дйже до велйк!А ’АрменТи протйва Змётника ёд ©ома: и сра цйновъ вейхъ посЬчё и прогна и ©ома жйва Хтъ, й маками буби: бнъ ещё w брйта своего йм^Аше под ббласпю всю грёчееккю зёмлю дйже до ’Итйл’ш, й йде с вбинствомъ в* ПанбнТю тб есть во бу Срёмъ, й бй са с кесаремъ немёцкимъ Лидбвйкомъ, й з'Ьлб побЪдй кёсарево войско, и поробй оусвби тыл страны, потбмъ и славАны покорй зйпадныА й бусвби: свд!й й начйлницы постйви ймъ К свойхъ болгаровъ, й паки возвратй са на свой пре-стблъ. й по мйло позна стаю в^ра й крести са, понёже йм-feAme сестра пл-Ьнёна в* цйрскш двбръ в’ ЦарйгрйдЪ бАще крещёна й наачена хрМйнско B'fcp'fe, й пршде ко брйта своема: и ймАше с собою ёдйнаго Зконопйсца: йменемъ Меебди монаха, а братъ 6а бА.ше царскТй дво нбвъ создйнъ, й повел^ ёма да напйшетъ двбръ erw с разлйчными дабрйвы й ловцы кйко ловатъ: а МеебдТй написа разлйчны Зстбрш хр’тгёнскТА. й на единой стЬне велйкб, написа стрйшный ейдъ хртовъ, й бубоА. са, й сестра erw бучйше, МеебдТй же йм'Ьа нЪкоегю секретаря грёка ©ебдора, й той Мартагбна чйсто cfynaine в£ры хртТйнскТа, й ббратй са й в-Ьрова, й посла в’ Цйрь грйдъ Мартагйнъ,
635
й,кю да пбшлютъ ёмк архЗерёА й сщённицы да крестит са, но тогдй бАше смхщёнТе в’ Цйр-Ь грйд*Ь; за цйрство й патрЧйршество когдй Фотш патрЙрхъ прю йм4а на стйго ’1гнйт1а, тогд рйди никтоже пршде йз ЦарА грйда, цйрь болгйрскш посла в’ Рймъ к пйпк Николаю, й послй ЯрхТерёа Формоса кбй пбсл-b, й пйпа бысть, й Павла, й крестйша царА, й всю Болгйрйо, й наречёнъ бысть Миртагбнъ во стбмъ крещёнш Михаиль ’1мйнъ, по трТёхъ л'Ьт'йхъ по фмирёнш молвй в’ ЦарЬ грйд’Ь, настй кёсарь Васйлгй македбнАнинъ. тогда патртрхъ с"ты Чгнйт’Гй посла apxienKona ©еоф!лйкта пёрваго со много сщённицы, в’ Болгйр/ю, й npiAuia йхъ ч’тно, латынскихъ же попбвъ йзгнйша, й начата грёцы мндгй дйнь взимйти за потав-лёше архТегГкопа. тогд рйди цйрь болгарсюи, собра собыръ й постави в* рновЪ патрТйрха, дабы прочее не ходили в" Царь грйдъ за посщёше арх!егГкопа, й зато посл'Ь бысть молва не мйла мёжда грёцы й латыны. й (Уутв'рдй царь Михаилъ престблъ свбй в’ Т'рнов'Ь, й поживе б"го8годно, й с мйромъ буспе. по негоже стй на цйрство сынъ erfo Cvu емнъ й бнъ бАше крЬпокъ й славодобйтливъ: но м никогдй не йм^Ашемйръ с четйри кёсари: царегрйдскими, с Кынстантйномъ седмйм‘, Лвбмъ, ’Але^андромъ, Ромй-номъ, й всегдй побЪждйше X, й много йм^ше взА, й войско избй, й с мажари брй са й хорваты, й по него наста цйрь сйнь ёгй> Петръ он имЬ люббвь с грёческими кёсари, Д1 й взА внйкк кёсареви в’ жен», й в тд врёмя бАше глйдъ велйкъ в' болгарской землй, й ймйше стблъ царёвъ в Соф1и, й в тд врёмА бАше. с"тый ’1ыа" пробный в Рылской пистйни, рбдомъ бгЬ S софшска селй, й царь Пётрь йде к нему благословёнТА рАди, й мн^трь ёми бустрби, й гра-мотк с цйрскою златбю пачатпо дадё ёмк тже й до днёсъ ёсть. по смерти ёг& прЧАтъ престблъ сынъ ёгй). Борнсъ, г онъ ймаше рйтъ с кёсаремъ маджйрскимъ, й со Свето-славомъ крал ёмъ сёрскимъ, й победи йхъ и смири са, пбсл'Ь пршде на негд, нечйАнно с вбинствомъ сйлнымъ кёсаръ грёческ1й ’кайннъ ЦТмисх[А, й Атъ ёгы и йведё в* Цйрь грйдъ, и почте ёгы в’ чйнъ маггстрТанства, но бнъ вскор-Ь бутечё йз ЦарА грйда. й йдйщк ём« чрёсъ БолгйрТю бАше бблёченъ в* грёческое бд-ЬАн’Ге, вйдевше же ёгад болгйри рекбша се н^кГй грёкъ шйшитъ й бубйша
636
ёгы. по негоже Ccacvkia, й бнъ бЬ слйвенъ на вбйскв. кд й всюдк добиваше, й мнбго, кесйрское вбйско поразй, й бу свои Тбплицв, й Сардйки блйзъ ЦарА грйда. по нёмъ настй. С к к б о т и н ъ. бнъ неигбдё8', и нещаслйвъ, на вбйскв, й мнбго кратъ вбйско ёг&, грёчеСк’Га кёсари поразйша, й зёмлю мнбго бусвбиша, й тйко бумре смвщёнъ. по него прУАтъ престблъ сынъ комисталовъ. Д а к ы д ъ, бнъ б£ дббръ ki
во всёмъ, й стбе житГё ймЬлше, й мйръ творАше ко всФмъ, а понёже болгйрскТи господй не могбша терпЬти бумирёнТА, начйша злю б-Ьс^дити. бнъ же раздай самовблно остйви царство: й йде в м1Гтрь й бйстъ монахъ, й стйй мощи цЪлокйпны бстйша. по нёмъ, €амн|'аъ ста на цйр- кд ство. и бнъ б£ сйленъ й своббдъ, но so а завйстливъ, в’ первое ймЪ тАжкк брйнъ с цари цареградскими, й побеж-дйше й, й болгарским зёмлю свободй S всАкаго зла, й йде на зйпадныд страны в’ латынскв зёмлю, й ёдва бумирйша ёгю с’дарйми, й Ф дйри на ДалмйцУю, й гатъ кралА Вла-дймира й заробй, пред грйдТе же Рагйско попали, й Кото’ разбй. й взА ю грёческихъ царёй Солйнъ, й Енишехёръ, й Карафёри, и Лйрса, й Бёрпо, й всю Теталпо, и пре-селй тймо кяцовласи, й арна’оты, а ’рёцы населй бу Т*рнбво и бу Вйрнв, й бАше долматёйскаго кралА 6V тавницв по-стави, й возлюбила бАше дщй его) Коссара, и бумолй оца своего й свободй ё й дадё ёмъ старЪйшвю дщёрь Косарв в* жени, й бдадё ёмй пйки кралёвство, й чёстно проводи бу Далм^шю, пбсл-fc позавидЪ, на фамйлпо цйрскв, й мнбгихъ непрйведно йзбй. а Гавр/йла брйта своего за точи бу ВлахГю со дв-Ьмй сынбма, '’АсЬномъ й Петрбмъ, й"Аарйна, брйта же ёгю Чюйнна сынъ ВладймиР дивно сохранёнъ бысть с5 отбивства. а зане же Саммлъ про-гн4ва гда, и подвйже на него царА Никифора Фбкв. и собрй сйлнос вбйско, й пбйде на Самвйла, й хождйше нощи10 а в’дёнь почивйше горы, й ббрФте Сам Ила въ ёдйномъ ронЪ при рецЪ с воинство" вёсь дёнь бАхи пйлп й играли, й поспйли аки заклйни, й ф дари имъ спАщымъ, пре” самзю зарёю, й изсЬчй двадесАтъ тысащ', й тать жив1й пАтъ на десАть тысащь, й йзбодё ймъ очи, на сто ёдйнаго остйви, со ёдйнымъ бкомъ да й води: а Самхйлъ с* сйномъ своймъ, й с н£колико войны бЪжа, обаче Азвенъ бАше, й когда сказйше ёмй гаке.) Никифбръ поразй воинство
637
ёга, в’ третш дёнь, <5 болезни и скбрби бумре, й тогдй Никйфоръ взА тйа жезлы що С1Г бу Цйрь градъ й до днёсъ, бу стблпъ нЪкТй. зане болгйрскш цари, всегдй сйтъ йм£ли по неколико тйсащи вбйны з жезлйми да разбивакГ крйла о странй, й ёгдй см-Ьшйютсд да бТютъ на бу стрем-лён’ш. по Самкйла же ста на цйрство сйнъ ёг<Ь, Рддюмпръ, ке й бнъ бъ сйленъ й жестоко «мсти’царю Никйфорк: мнбго войнство ёга йзбй й зёмлю пл-Ьнй без мйлости, занё не може Никйфоръ протйвити са но послй тайно некоего Владислава бубйти era неомЬнпо, й ббЪщй ёмй дйти цар’ство болгйрско, й бнъ йде при Радомйра, понеже й бнъ бАше й болгйрска рода, й йдбша на лбвъ и бубй ёг<Ь тймо, й б^жё бу Цйрь грйдъ, а болгАрскТ господа «корм-нйша, I амин л Кллднмнрл, сына ’Арбныва братйнца fs Самойлова, й Давыдова, й царствова три лЬта с то й б"го8-гбдно, им! жени со грёческихъ царёй србдницй, й брАтъ ёк двбрный генералъ бАше, й бАху ёретицй новатТлне й рАди стйга жит!а возненавид4ша Владймира брАтъ й сестрА, й совЪтоваша, некогда йдящымъ чрёсъ н£ккю гори й обнажи мёчь шйра ёга, и ббзаглАви ёгы бнъ же вза глйвк свойма рккама, й С'Ьде на конА, и йде носАй главк свою, даже до ЕлбасАнъ бу свой монастйрь, й тамо самъ с конА слезе, йд4же й до днёсъ мбщы ёга а бусЬ-чёнъ б-Ь бу’ОхрйдскТж горы: тогдй Никйфоръ кёсаръ послй того Владислйвабу Сёрб'1ю,й престкпй клАтвы, й бубй кралА сёрбскага Владймира зАта Самойлова й «коронй са за царА болгйрскаго той Кдлднсллкъ, й ЙбТе йдё с вбинствомъ кз й поразй и бу’свби сёрбскаю зёмлю и бблежё зад н£кое древо дй бубге ёгй й та за дрёвомъ, навёчеръ бу бу лица Владймирова аг"гелъ поразй ёгй, й болгАрское вбинство возврати са без' царА, тогдй пйки Никйфоръ завоева всю БолгарТю, й постйви сидТй. й воин*во по грады свойхъ, й б"Ь Болгарка под влйстТю греческое ке лЬтъ. по тбмъ бумре кёсаръ Михайлъ ПафлАгбнскУй, й бАше нФкои пл-Ьненъ болгйринъ йменемъ ДолАнинь, й бЪжа из’ ЦарА грйда бу Болгар(ю й обрате (ty Стримница вбйны болгйрскш, йд£же бАху собрани, й рече шко азъ есмъ брать Вла дислава прёждебывшаго царА: онй же постйвиша Дож кн н и к a (sic) царёмъ, бнъ же аб!е показй свою сйла, й собра вой ни, й поразй й прогна всю войскК грёческх, и в’ Бол-
638
гарш вза грйдъ Напвлв, со всЬмъ держйвомъ ёгы й мнбга зёмлю (Зуевой и всегдй поб’Ьждйше вби кесаревы, тогдй поелй цйрь Михайлъ, брйта Владислйвова бу БолгйрТю, дабы взалъ цйрство, бнъ же сказа себе бйти Владислйва царА брйтъ, й познйша й,ко бнъ бсть, тогдй йаша Дола-нйка и йзвертЬша ём« бчи, й ыкорынйша, А л в с i а н л брйта к,о
Владислйвова бнъ не б'Ь ейленъ й бубоА са да не бубУютъ ёгы шёдъ в’ Цйрь грйдъ дадё своё цйрство кёсарю, й пйки б'Ь под влйсть царёй грёческихъ дёсАть л'Ьтъ. пйки болгйры не могйще терп^ти велйкое насйл!е ы грёковъ но пбйдоша вей й йзбйша всю греческвю вбйскв: що бАхв бу Болгйрпо й нё 64 таковый достбинъ человЬкъ за царА тогдй ьавй са с'тйй ДимйтрТй СолйнскТй патрТархв тернбвекомв Чыйннв, й речё ёмв, АсЬна ГаврТйлова сына щб ё за-точейъ Самкйломъ бу Влах£ю приведйте ёгы на цйрство, й онъ бумирйти бвдетъ всю БолгйрТю. почитйхв бо бол-гарск!и царй велмй стйгы ДимйтрТа й 1к(Ьнв ёгы букрашйхв. тогы рйдй помагйше имъ. тогдй вей йзвблиша й призвйша на цйрство S1): А с «на Калима на прбзванагы, в’ л£то л хрстбво гдрпе (1185) в’цйрство грёческаго царА’Aaegla: й бнъ свободй Болгйрпо, й бусвби грёческв зёмлю мнбги й сёрбскк дйже до Венёц'Гю, й до Бйдимъ й до ЛехЗю й до Татйрпо й ’Амбрпо, а брйта своегы Петрй постйви над’ всё воинство, маг!стр!йна, й чйны бу единство расположи : ’АлеВ1й кёсарь бй са с АсЬномъ но бдолЬ ёмв ’Ас£нь й Хтъ ’Але§1а й оубй егы й назвй са цйрь грё-кымъ: по смёрти патрТйрха Чыйнна призвй стйго ©еофи-лйкта вторйго ftpxienkona бхрйдскагб йстолковйтелА стйго ёу'л!а, и постйви на патрГйршество бу Тёрново, тогда й с'тйй ЧларТйнъ МеглйискТ арх!епкп бАше: й бнй двй сцйрскою пбмощГю йскорениша из Болгйрш бресь нова-тТансквю, й армёнеккю, й навыкбша не читйти латйнски, но болгйрски, поживё, п, лЬть цйрствова бблше л? л£тъ, и буби ёгы, единъ болйри^ Чвйнко котбрый б'Ь бсаждёнъ ы него на смёрть. по него же настй брйтъ ёгйо Петръ, бнъ л л дббръ б'Ь, й мйрно поживё на цйрствЬ, ё, л-Ьтъ й престйви са. по нёмъ наста, 1оанна Калнмана ейнъ ’АсЬновъ, ли бн б'Ь дббръ кр^покъ, й приведё на него Рйсе. Гмйтръ
’) Вероятно вм.
639
брйта Чвйнкова, но Чыйннъ, Рксата прогна, й Гмйтра ёубй. тогдй бдол'Ьша латйни й взАша Царь грйдъ, и постйви Своёгы кйсард Балдвйна, а грёческ.ш кёсарь бАше Кйлб Чыйнн1’, йз'б’Бглъ б'Ь бу Виейшю, йный же в’ Солунъ ©ебдоръ Лйскарь, а дргпи болАры б'Ьжйша о\ Болгйр’по к ц?рю болгйрскоми ’Гыаннз, а Балдвйнъ хотАше прогнйти йхъ, тогб рйди воздвйже брйнь и йде бу Болгйрпо хотАше плТтйти ю тогдй Чыйннъ пбйде протйви ёгб, й вбйски ёгы посЪчё й ёгы прогна из’ Царй грйдъ: й взА й дадё егы Калб ’1ыанн» й арнайти побЪдй й бу свои, в то вр ;ма прШде стый Савва бу Тёрново. и престйви са, братйничъ стйго Сйввы Владислйвовъ крйль сербски, дщерь ёгб ймБ.дше в’ женй, й по смерти ёгы бйсть Петровъ сын Борисъ бнъ дббръ б4 й мйрно поживё, ё, л-Ьть на Я“г I цйрств'Ь, и бу orfe о г'д'Ь <5у Тёрново. по нёмъ настй М ti р у о Яд царствова ке л£тъ й не б4 благополйченъ й йзгнанъ бйстъ, и ыкоронй са Кынстантннъ зёко ШишмгГ внхкъ Яе Петровъ, бнъ вбзрйстомъ великъ, й лицёмъ крйсенъ б'Ь й сйленъ ймЬдше жен» ы царей грёческихъ, бнъ первое живАше бу Видинъ, й брйнь ймйше с крйлемъ МилНтйномъ сёрбскимъ, й по смерти теста ёгы ©еодора кёсард, разйма с Михайломъ Палеолбгомъ, рйди що шйрв ёгы ’1ыйнна бсл'Ьпй, но по смерти сестры Чыйнновы коА бАше ём8 жена а дщй кесард беодора, дадё Михаг'лъ кёсарь свою внйкк в’ жени йменё" Мар1ю, й тйко ве мйрно поживё, й т^бй ёгы нЬкто чобйнъ, йменемъ Лаганъ, й взА цйрство но йбГе прогнйша ёгы, й б-Ьжа к татаръ хйн», и тймо ёубйша ёгы по Костантйна ’АсБновъ сйнъбйстъ, 1ылиъ 7s Допри сйр-Ьчь Кадо 1ыаннъ бнъ поАтъ жена кёсард Михайла дщёрь ’1рйнв, й мйрно поживё со всЬми онъ пре-Клй грёцы бу Болгйр’йо, й болгары бу грёцы, й заповЬда да жёндт са грёцы ы болгйры, й болгйры ы грёцы, й тйко (Зумирй да бы са не бйли прочее, й сестрк йм Бдите за пёрвагы болАрина своегы, йменемъ Тертёрй йлй Петр», В него понкждёнъ б-£ за цйрство й ыстави й йде з’женбю бу Цйри грйдъ, поживё мйрно до смерти, й по нём зётъ ёгб) Пётръ, на негб воста татйрханъ Нога с войска ве-лйка, но Пётръ, победи, и Ног» <%бй й понБкое врёмд возненавйдЪша ёгы господйри й хотАх» бубйти ёгы, бнъ же разумЬ, й бежй во ’ Андртанопбль, и по нёмъ С к е т и /и
славъ, (Г поАтъ женв дщерь кёсаревй, й дадё ёмв помощь войны, протйвъ Казльбёша, й победи; й возвратй са, й срЪтбшк войска ёгы казльбёши, и люто поразйша едва мёло бстёша, ё Владислёвъ ыбвинй патриарха тернбвскаго ’йоакйма акй бй бнъ реклъ Казльбёшв. й <5jz бй сЗ высбкъ кёмен низвёрже неправедно, затб болгари й е’ы бубйша, й окорынйша Константинова сына. Михаила бнъ ймаше лр, жени дщёрь сёрбскаго кралА, Милвтйна, бнъ с вбинствомъ поиде на ’ИтёлТю, й многими дарёми бумолёнъ б-fe возвратй са, потбмъ возненавйд-fe Нёдв жени свою и посла к> ко б'цв родй с нёю сына Стефёна, за то краль МилВтйнъ оскорби са, и послё сына своего с вбинствомъ й поб-Ьдй Миха! ла й его бубй по нёмъ настй Алеман др ъ, братёничь л) Светислёвовъ, й брёнъ имЪ крёль сёрбски рёди постав-лён'1е ейна своего) Стефана на царство, Нёда щб бАше родйла, й Михайла: бнъ йм-fe бранъ с кёсаремъ грёчекимъ Чыённомъ Кантакйзиномъ, послЪ бумирй са, й поАтъ дщёръ Чыанновв в* жени, и родй с нёю двё сына, ’1<оённа й Стра-жймира, по нёкое врёмд после ыстёви жени свою, й поАтъ едина еврейка в’ жена себ’Ь, й родй ёми два ейна й едини дщёръ Марпо но дадё ю склтёнъ Марата въ жени, тогдй бАше Брёсв бусвбилъ, в* л4то rdfgr (1363 г.) по хргЬ, й ev рёйка бтравй старейшего сына ёгы Чюённа 6 пёрвыл жены: а бнъ бубоАсл да не ытрёвленъ бвдетъ й Стражй-миръ, в дадё ёмв Вйдинъ, й всю Загбри. й йде Стражи-мйръ С мётерТю своею fly Вйдинъ. по смёрти ’Але^ёндровы, ста стар'Ейшш сын его рождённый ы жидовйни Ш н ш м а н ъ лы бнъ бузё й Вйдинъ ы брёта своегб, й послё брёта своегй, ’Ас-бна с войны на Вйдинъ но Стражимйръ поразй йхъ й ’Ас^на брата ёгй буби, пбслЪ Шйшманъ б’Ьжй ко зёти своемй царю тйрскомв, й молй его й дадё ёмй войска, й йде й бй Вйдинъ, но пёки Стражимйръ победи й прогнй а бнъ тогда с .терскою вбйекк пр’Гйде fly Влах!ю да плени1, но будйри на нйхъ Мйрче воевода влашски, й порази люто, й едва йзбыша, тогда йде пёки к* зАтю дй вбзметъ бблшё вбйны, а Мврётъ вйде гакм мбжетъ взАти цёрство ёго, й пбйде со всА ейла, й будёри пёрвое на негб й взА Тёрново, и йдё нё Вйдинъ й взА его, а Шишмёиъ б*Ьжё fly СбфТю, Стражимйръ йде с мётерпо бу Влах!ю при Мйр-чета а Мврётъ S Вйдинъ йде бу Соф!ю. й би са с Шиш
641
мйна ft буби ёгы, и цйрство бусвби, йд£же Serb й до днёсъ пбелЬ йде на сёрбскаго кнХза ЛйзарА, на Косово ft erto бубй и войск» поразй. но й еймъ погйбе сЗ Милоша Ко-билйтбА. по негд стй цйрь Пяазйтъ, й с4де бу ’АндрКано-пбли. ft Цйрь грйдъ ещё грёческш царй владЬхв. а ’Охрйдъ. й Прйлепъ тогдй в’ладХше Кралёвичъ Мйрко ейнъ Ввкй-шинов’: защб б'1> поклонйл са царй), й погйбе <Jy Влахпо тогдй бй са цйрь с Мйрчета, й будйри ёгы стрелбю Мйрчета в самое гбрло.
Ввкйшинъ б-fe рбдомъ йрнАвецъ, племенбмъ йз’ Ерце-говйне w сёл о (Опанцы.
Gt(m w Болгарского народа.
Прпбный ©ебктйстъ крйль а
Прпбный Дв'дъ црь Болгйрскш Ц'рь Чсойннъ Владимиръ БолгйрскТй Ц'рь Чыйннъ Михайлъ Болгарский . . Патр1йрхъ Тыйннъ Тернбвск'Гй ПатрТйрхъ ©еофилйктъ ТернбвскТй .... ПатрТйрхъ ’ЕувймТе ТернбвскГй Патр!йрхъ Чыакимъ ТернбвскТй Арх1епкпъ Клйментъ ’ОхрйдскГй Нагёмъ, ’ОхрйдскХй Ерйзмъ писёцъ болгйрскГй АггелйрТй писецъ СаввйтТе предвбдчикъ (sic) Николйй архтепкпъ ’ОхрйдскУй ТларТбнъ Мегленскш епкпъ Никодймъ ’ОхрйдскТй Прпбный Чыйннъ РйлскГй Лккй отрочй . Прпбный Гавр'Гйлъ ЛеснбвскТй Прпбный Прбхоръ ПшйнскУи Прпбный Чыакймъ СарандопблскТи (sic) . . Прпбный Чы&нйкТе ДЪвйческТй ©еадбсГе Тернов скГй Прпбный Мйрко ПреславскТй ПрпбнаА Петка Параскё^а Прпбный Козмй Зографск!й к г А в S 3 Г А Г Л1! е! г! А* ri sT 31 иТ Al к кд кк кг КД КС КЗ
Български старики изъ Македония 41
Прп’бный Филоеой С'тогорсюй....... ёз
СУмонъ Петръ С'тогорсюй......... кн
Пйменъ ЗографскТй S Соф1'а...... кд
Михайлъ Вбинъ що буби зм!а........ л
ДимйтрЧй новый Басерббвскш........ лл
Мч'никъ ГейргГй новы Софшскш .... ле
Мч'никъ Николай новы бу Соф!а .... лг
Мч'никъ Аг'глъ бу Битбла..........лд
Мч'цы ке ЗографскТй огне" сгорёны ... л'е
Мч'нца Вйсса в СолтйгЬ.......... лэ
Ке'слрн w Еолгарижъ.
Ма£Цмъ мч'нкъ из* ’АндрТанопбли............ л
’1«стйнъ Ll'perpatKi из АндрТанопбли ... к
ЧкстинТа*' вслйкТй о ’Охридъ.................... г
Ъстйнъ сестрйчни Чкстишанс)" .... д
Чхстйнъ младш ы ’Охрйдъ................... ё
LXXVI1
Влашки грамоти на монастира Св. Наумъ
На южния брЪгъ на Охридското езеро се издига пр > чутиятъ монастиръ на св. Наума, единъ отъ ученицит'1. и.< св. Кирила и Методия и единъ отъ първитЪ ратници i разпространение на християнството и славянската книга v българигЬ. Монастирътъ билъ съграденъ отъ св. Наума нь края на IX в., съ средства отъ българскит-Ь господари Борт л и Симеона, както за това се учимъ отъ славянскигЬ жшпц на светеца (срв. по-горе, стр. 306, 313). И день дненн ш. въ монастирската църква, гдето е и гробътъ на св. Наума, се съхранява ликътъ на Бориса, изобразенъ като монастщх пи ктиторъ.
Къмъ тия свидетелства за съграждането на MOBacnipii Св. Наумъ отъ Бориса сега трЬбва да прибавимъ още един То се заключава въ грамотитЬ на н'Ьколцина влашки гпгпп дари отъ XVIII-XIX вЬкъ, конто се показали щедри д,ц-п тели на западналия презъ турскитЬ размирици Monacntpi Тия грамоти заедно съ нЬкои гръцки документа за Св. 1 l.ir« >
643
се съхраняваха въ Битоля, у известното българско семейство Робеви. Тамъ можа да ги види въ 1899 г. и да фотогра-фира нЬкои отъ тЬхъ българскиятъ историкъ Г. Баласчевъ. СнимкигЬ сега се пазятъ въ Народната библиотека въ София, но сж много избЬлЬли и едва се познавать. За да възкръся писмото имъ, азъ ги префотографирахъ и засилихъ, и сега могатъ да се прочетатъ. По тия именно втори снимки правя и съобщението си, защото не можахъ да узная, где се на миратъ сега оригиналнигЬ грамоти. Отъ нЬкои данни, до конто се добрахъ, може да се предположи, че тЬ се нахож-датъ въ Ромъния.
Тия дарствени влашки грамоти сж осъмь на брой, изд а дени както следва: 1) Отъ А лександъръ Ипсиланти, 1781г., 2) отъ Николай Караджа, 1782 г., 3) отъ Михаилъ Вода Суцулъ, 1784 г., 4) отъ Михаилъ Суцулъ, 1792 г„ 5) отъ Константинъ Мируза, 1792 г., 6) отъ Константинъ Вода Ипсиланти, 1805 г., 7) отъ Георги Караджа, 1813 г, и 8) отъ Алексапдъръ Ник. Суцулъ, 1819 г. ГрамотитЬ сж писани на влашки езикъ, удавенъ въ българизми, съ кирилски за-Ъьрзанъ и трудно четливъ бързописъ. Отъ тия грамоти надолу обнародвамъ само първата и предпоследната, влашки гекстъ и български преводъ. За да се приближа до тогаваш-аитЬ влашки канцеларски формули, конто сж наследство этъ среднобългарскитЬ, направихъ превода си по възмож-аость букваленъ. Въ разчитането и въ превода на по-труд-аитЬ мЬста много ми услужи г. Емилъ Петровичъ, асистентъ уь Клужския университетъ.
Грамота отъ Александъръ Ипсиланти, 1781 г.
Iu> "ЯлЕ^ддр8 "Тюдн 1*фнлд"' квА: вж лм гпдр земл Ела :
Де Bptau че про(йрок8л’ шн npp-k 'фтрс "фпърдцн по-ЛИНИТ Пр’к фЦЕЛЕПТ8л Сололнон8 н8дм й ф’ 8А'врд ЛЕуГй рЕЗЪ-«Ънд8се фъкБ дтътд иододвъ кдсГй дВ^шзнфн & “lepS сАлйлсБлЙ'й ши ю дър8й к8 дтът”к дар8рй кд съ съ пъз4<скъ ’фтръ'нсд снкрй8'л к8 ТДБЛИЛЕ ЛЕуГЙ ДО^Н^лБ'Й. к8 КЪГ АМН въ’тос’ Н(йй кдрГй съ" те" дк^лм к8 лшлд д8^8л8'й сфънт прдкослд* ними до"нй. съ кдде' съ не сиди"’ к8 тот6 сБФде-т8л съ "фтслпЕ*' шй съ дж8торнм сфин'тЕЛЕ лъкдш^рнле л8й г&мнезе'8 "фтр8 кдрЕ н8 съ ж8"*пе бите некВвъ "'тътоарЕ
41*
644 t
прекв" сЗарскъ'нд8 аколо чн ’фс8ш мГел§шъл8А лВ'й д8"не зе'8 съ ЖЪ(1Тф8е"ф? пентрВ вГацд ч-к кеч’никъ л ноас’тръ а т8т8ро*, пе'нтрВ дчаста дар8 лфнъА‘цъ'ид8н? шн п? нон до"н8л’ д8мнезе8 к8 до"нТа "фтрВ ска8'н8А църГй р8мънефи вине а" воит кд дин‘ вогдтнА‘ миле аде пр1Ьмйлостйк8л8л'п д8"незе8 че Н’к8 дър8нт. съ ръвъ* съ" шй ной фачерн де кине шй миле сире чинст*к шн "фтърйр'к сфннтслш** мъиъ-cTHpiJ . каре сън’т8 ч-k май де чннсте па*‘те а полн'йТн . шн
ч*Ь май маре шн се"н8л че^пр'кдрътл1' дА' право с’лдвТй
Дре'пт лчел дар8 • лффиин'цъ'ид8не домнТа м-k шн пе'нтри сфъ'нта шй д8мнезелска мънъстнре. че съ нвме'фе а сфъ"' т8л1Гн НаВ"' . каре act? апроапе де четат-k (Оурнда зндйтъ шй фъкВтъ днн’ тёмелТл ей де в8н8л крефин . шй маре’фпъра Л1йуаиА Е8рис‘ оунд? съ чинстс'фс шн съ пръзнвмре хралеВ А сфънт8л8й к8вишс* На8"‘. ла каре мънъстнре съ пъзескВ шн съ шдиХне’скВ шй модфсле сфинцТй сале фъкътоаре де мнн8ий фолоснтодре тврёро*’ челш®’ че ал-к^гъ шй нъзВ’ескВ к8 кре дни’цъ докъндёск8 йзвъвире де юрйче шй пъ'нъ акВ"*., кВмкъ съ а*лъл лд лйЦгъ десъкъ(’|нът : лфкъл шн "фдаторатъ днн и причина трек8тТй ръямнрице че д8 фостё • шн недвънд8 д? нйкъ'йрн нйчн 8Н аж8,го<’ прек8"‘ д8 дА’те сфннте мънъ стйрн • пръескВ пърин‘ц1и н8мдй к8 мила че агонйсеск8 дВш лд крещинй . , iJpe мънъстнре д8пс стдрф че съ дфлъ" фи и”*8 к8 кале а съ дж8та' шй де кътре нон че"й че дни8 про'йТе д8мнезсАскЪл н’к" "фвреАннчнт а*н домн8 шн <йвлк дикторе аче'фТй правослдк,ннче църй май въ^то1’ д8пе юсъ* дншасд рък’нъ че аве" кътре сфинтеле л£н д8"незе8 лъкл ш8рй а ле ажВта ла лн1|га трнв8ннцерш‘’ шй центр8 евлакТл че две"’ кътре модфелс дчестО k8ehwc’ сфв‘т. каре съ’ пъ"зс'ск8 "фтрачастъ мънъстнре . н-Ь" мнлостивит шй а" фък8т8 милъ прин‘траче'ст§ чннстнт8 хрясок*’ а*’ до^нГЙ меА‘ . ка съ анвъл пе тот ан8л а л8а тА : шапт зеч: де лЯ кнстиери кВ печетл8ит , кдре мн'лъ съ фёе пентрв джВторМ ла aHijra че съ дфлъ пърнн’цилш’ кълВгъри де XPdH k «•«’ "фтъри'ре. гар до"Й1Й меА' шй пърнм’цилш* до"нТй меле к»’1 • ннкъл поменире. Р8гъ" дар* шн п? ал’ци фрацн домни K.ipfll •ф В’ма ноастръ съ вш* лфвреАиичн’ к8 до"нТа ЗчефТн право слдвннче цъ'рн. съ вин? воаскъл л фнои ши' дЛфтърн мн’лД ачастд ка ши' ал? до"н7нлш* са'л? мили шн фЛчсрн де ки пе съ фГе д? алцТн ф 8*мъ цин8т? . 'ф г£мъ
645
Ши а" "ф,търнт ХрисокВ* ачкта к8 "фей*11' креднн’цд до**н7й лиле "Iw йле^адр8 1шд "У\|гилднт кв*: ши' к8 креди"’цл пр-км’ви’цнлш ’ до*них лнле фТй . Котлн" кв* Д8-лштрашко ее*: ши к8 тот8 сфлтВ* чинстицилш’ шй крединчош" Бшернлш’* челш’ лири ай диканИлО домнТй лчле Шн Николае ДВдескВ* вед‘ ван. Шнъ Данъ" ФнлнпескК ве* двш’нн* де цЛра де с8с. Шн Щефан8 Дръш‘ков-kн8* Ее*’дкш’ник де цара де жо*’ . Шиъ Шаноа^кТе Браикок-кн8л ве*’ лого* де цара де с8с‘ Пан ГригорТе. Бъл-кн8л кел‘ логофъ™ де цара д? жо1’. Ши Гешргаке /Иавроко?дат8 вел’ спада’’. Пан (>карлат8 Гре-ч-кн8* кел‘ вист : , Шн бешдора*1 Негри вс*’ пшст : Ши "ИстратТе Крец8леск8 ке*‘ ка8че’’., Шн Рлд8* Голе'ск8 вел пХ’. Шн ДВлштраке Фо* коан 8 кел сто* , Шн Ска’лат Гика ке*’ кожи’* Шн Костан'дин‘ (г8чю* ве* слВуе’’. Шн Костан‘дин' Нен’чюле'ск8* кел‘ питар8 , шй и^прдвни*. Шн/Шнол<1ке Брдн-ков-кн8*’ ке*’ логоф-кт8 .
Шй сд8 скри'’ хрйсовЬ* аче'ста "ф’тр8 а* ша"тел-к ан‘ динтр8 "фтъ’А до**нТе а до**Н1Й лиле айчи "ф <ора'ш8* ска8"-н8л8'’й до**нТй /ие'ле БВкВрещТй . аа анТй де аа знднр-k аВлЯи: гзспд : га’ дела нырер-к до^н^а^й д8"’незе8 шй жънт8и = то’8-a8vn ностр8 "Ic : Хс : 1781 : "ф а8на а(Гй се^в: 8 :
1ш ЯаександрЗ вшевш*г)
Iw Яае£андр8 1шанн ',Уф,иаант веа еж л,а гспдр зе*** каа\ •
I
(Печать на Ал Ипсиланти отъ 1774 г.)
(Завързанъ подписъ на великия логотегь)
Преводъ:
Iw Александъръ Йоанъ Ипсиланти воевода, съ божията милость господарь на Влахийската земя.
Ако н-Ькога премждриятъ пророкъ Соломонъ, помена-ванъ винаги между царет-Ь, като се водЬлъ само по закона, б’Ь разукрасилъ толкова много божия домъ въ Йерусалимъ и го бЪ обдарилъ съ толкова дарове, за да се пази въ него ковчега съ скрижалит-fe на божия законъ, к(?лко повече ние,
*) Саморжчно подписано Iw Ял<ксшдр8 kwikw.
46
конто сега, съ милостьта на светия Господь, сме православии господари, прилйга да се стараемъ отъ все сърдце да правим >. и да помагаме светитй божи домове, въ конто не се колятъ несловесни животни, както се правйше нйкога тамъ, а гдето самото божие агне се жъртвува за нашия вйченъ живот ь
Поради това и ние, бидейки издигнати отъ Господа Богл на престола на Влашката земя, благоизволихме, отъ богатит!. щедрости, конто многомилостивиятъ Богъ ни е далъ, да излйема благодйяния и милостини за слава и укрепление на светит!, монастири, конто сж най-славното дйло и най-голймото укр i шение на държавата и най-видимиятъ знакъ на православного
За това прочее, като се уведоми господство ми м светия божи монастиръ, който е посветенъ на св. Наума и се намира близо до града Охридъ, съграденъ и направень отъ основитй си отъ добрия християнинъ и великъ царь Михаилъ Борись, гдето се почита и се празднува храма на преподобния св. Наумъ и въ който монастиръ се пазятт. и си отдъхватъ чудотворнитй мощи на неговата светосгь. ползуващи всички ония, конто и сега се притичатъ къмь тйхъ и се стремятъ съ вйра да получать избавление oi 1. вейка напасть, (като се уведомихме прочее), че се намира въ крайна нужда и че е задължнйлъ поради миналата р 11 мирица и нйма никаква помощь отъ никжде, както им.и), другитй свети монастири, и отцитй (въ него) живйятъ сами отъ милостинята на християнитй, и поради положението, нь което е изпадналъ монастира, прилйга да му се помогие и отъ насъ, конто по божия промисъль сме се удостоили чн бждемъ господарь и владетель на тая православна земи, особено поради усърдната ревность, която имаме къмъ rued титй божи домове да имъ помагаме въ нужда, и пора ли благоговението, което имаме къмъ мощитй на преподобиии отецъ, пазени въ тоя монастирь, — смилихме се и съ н>и| си честенъ хрисовулъ на господство ми отредихме, мин i стирътъ да взема отъ съкровището ни вейка година милое iniirt по 70 талера, съ1) подпечатано удостовйрение, която мило»! стиня да бжде въ помощь на нуждитй, въ конто се намира, it сжщо на отцитй калугери за храна и укрепление, а на госпо н i пн ми и на родителитй на господство ми за вйченъ иомен ij
’) Срещу (?).
647
Ние молимъ прочее и другит’Ь братя господари, конто ще се удостоить следъ насъ да владЬятъ тая православна земя, да благоволить да подновяватъ и да потвърдяватъ тая милостиня, та и милостинигЬ и благод-Ьнията на господства имъ да бждатъ сжщо така зачитани после.
И потвърди тоя хрисовулъ съ в-fepa господство ми 1ю Алек-сандъръ Иоанъ Ипсиланти воевода и съ вГрата на многообич-нигЬ синове на господство ми Константинъ воевода и Думи-трашко воевода и съ ц"Ьлия съветъ на честнигЬ и в-Ьрни боляри на дивана на господство ми: панъ Николае Дудескулъ, великъ банъ; панъ Дань Филипеску, великъ дворникъ на Горна земя; панъ Щефанъ Дрыпковянулъ, великъ дворникъ на Долна земя; панъ Манолакие Бранковянулъ, великъ логотетъ на Горна земя; панъ Григорие Бьлянулъ, великъ логотетъ на Долна земя; панъ Георгаке Маврокордату, великъ спатарь; панъ Скарлату Гречянулъ, великъ вистиарь; панъ Теодо-раке Негри, великъ постелникъ; панъ Истратие Крецу-леску, великъ ключарь; панъ Радулъ Голеску, великъ пахар-никъ; панъ Думитраке Фолкояну великъ столникъ; панъ Скарлатъ Гика, великъ комисъ; панъ Константинъ Сучюлъ, великъ слуга; панъ Костантинъ Ненчюлескулъ, великъ питарь и изправникъ; панъ Манолаке Бранковянулъ, великъ логотетъ.
И се написа тоя Хрисовулъ презъ седмата година на първото управление на господство ми тука въ столния градъ на господство ми Букурещъ, въ година отъ създание на св'Ьта 7289, а отъ рождението на Господа Бога и спаса нашего Исуса Христа 1781, месецъ 8 септемврий.
к) Александъръ воевода
Александъръ Йоанъ Ипсиланти воевода, съ божията милость господарь на Влашката земя.
Грамота отъ Георгия Караджа, 1813 г.
Л1аст1ю н7к> Чшан Геш’ге Карауё квюА. й г>поА<’ земл: ЕааХско = е, сфинтн х ши д8мнзенещи = мъст,|рн че съ н8м‘фе л сфънтл8г Hav" каре ест: апроапе де четат'Ь "Охрида зидит дин темеаГд ен де в8н8л крецшн ши маре ф"нърат Л1и-Хаил Кури, V11 де съ чин стефе ши съ нръ3н8 = с'фе \-pa-"s сфъ"т-
648
лВи кувншс Hav/M, л& каре л1Ъстре съ пъзес* ши съ одихнг* ши людфе*’ сфинцих сдА‘, фъкътодре де лшну.
Пе-pv каре фнц1иинцъндуне долина лгк къ съ д*лъ ла липсъ десъвк’ши1' фнкъ шн фндетори1^ днн причина ръ3лш»™циА* неавън : длт : ажутр де никъхри . шн пъринцнх че съкт ла ач4стъ сфънт'к л<ъстнре , тръес* : нули1 к\ агоннсита мнлъ дупеАА крефн"’, а" ръквннт долшГа лгк при” ажутор8л фдчери® де би"* ши® оръмдуи* ка съ м пе тот днВ* дела вистрихе ку печетл8ит п® : тА : шптзечи, двъ"дВи'ъ дч'кетъ лшлъ сфънтд Л1ъстнре дтът дела до"нТа са ръпт Йле£дндр8 ввшАЪ ИфиАТ прин хрусов8л чел възу* к§ лт : 178! септв : 8 : й дела до*нГд са ръпт Никола xt вюдъ Караук при 4 ypvco* ш лт : 1782 : ное*к : 29 и дела до*нГа са ръпт до*" Лиха1* вюдъ (л8цул прни ХР^Ѱ ® лт : 1784 : геН(1 20 : ку* шн деАА чехлаАци фрдци до*ни, га* чеА дин у® лгк д|Л* до*нГа сл КонА" : вшдъ "И\|'Ил<Гт при** доусову* че * възут ку лт : 1805 : юннс : 12 : . Дрс"т ДЧ1А л)илостнви ндУ" шн домыл л»*к фн (sic) фнноит ач-кстъ лейлъ ка съ a nt то1 днВ* ач^Ьстъ лшлъ де т* : штзечн : де' ла внстр7а до*нн“ л«еА‘ ку печетл8ит, сире дФн сфинтих л»ъстнри де джу1^ шн пъринцнА*1 де ХрДнъ ши киве * нис'клъ, M<fyo*HHx лнА‘ вечннкъ полеснйрс, и саа* рече геалш . 1813 : фев* 1 :
I® 1®ди ГеоргГе Кдрду*к вшевш* лм^тно вжГю гСАр.
(Печать на Георгия Караджа оть 1810 г.)
(Завързанъ подпись па великия логотеп.)
Преводъ:
Съ божията милость Iw Йоанъ Георги Караджа воеподи и господарь на Влахийската земя На светия и божестш-ш. монастиръ, на името на св. Наума, който е близо до гридя Охридъ, съграденъ отъ основитЬ си отъ добрия християшшь
649
и великъ царь Михаилъ Борисъ, гдето се почита и празднува паметьта на преподобния св. Наумъ и гдето се пазятъ и си отдъхватъ чудотворнитЬ мощи на светиня му.
За който (монастиръ) като се уведоми госпоство ми, че се намира не само въ крайна оскждность, но е и задъл-жнЪлъ по причина на размирицитЪ, безъ да има друга помощь отъ нЪкжде, и отцитЪ, конто сж въ тоя свещенъ монастиръ живеятъ само отъ милостинята, получавана отъ християнигЬ, поревнова господство ми да се притече съ благодеянието си и нареждаме, щото монастиръть да взема ежегодно отъ съкровището, съ подпечатано удостоверение, по 80 талера, понеже светиятъ монастиръ е ималъ тая милостиня както отъ господство му покойния князъ Александъръ Ипсиланти, съ хрисовулъ, който видЬхме, отъ 8 септемврий 1781 г., и отъ господство му покойния князъ Николай Караджа, съ хрисовулъ отъ 29 ноемврий 1782 г., и отъ господство му покойния господарь князъ Михаилъ Суцулъ, съ хрисовулъ отъ 20 януарий 1784 г., тъй и отъ другигЬ братя господари, и най-сетне отъ господство му княза Константинъ Ипсиланти, съ хрисовулъ, който видЬхме, отъ 12 юний 1805 г. Поради това, като се смили господство ми, подновихме тая милостиня, щото монастиръть да взема, съ подпечатано удостоверение, ежегодно по 80 талера отъ съкровището на господство ми, за да бжде за помощь на светия монастиръ и за храна и подръжка на отците, а на господство ми за веченъ поменъ.
Така заповеда господство ми, 1 февруарий 1813 г.
Iw Йоанъ Георгие Караджа воевода, съ божията милость господинъ
LXXVIII
Къмъ биографията на Хаджи Якима
По-горе, на стр. 141 —146, приведохъ вести и предания за северомакедонския книжовникъ и учитель Хаджи Якима. Тукъ съобщавамъ още некой добавки конто намерихъ въ единъ сборникъ, принадлежащъ некога на кратовеца Коце Хаджи Трайчевъ, по-късно \юстендилски гражданина Сега сборникътъ се съхранява у неговите наследници.
650
Сборникътъ се състои отъ следнитЪ ржкописни и печа тни съчинения, подвързани на едно: 1) Краткое фпнсанТе арсиггк Л1ОНДСТ1р£11 П0КЛ0ННШ CTIA ГОрЫ "ffooHCKIA. РЖКОПИСЪ ОТЪ XIX в. 2) "Якддёстъ прест^кй Riyk. Ржкописъ отъ XVIII— XIX в. На листъ 4б отъ края на Акатиста е залепсн гръцка гравюра отъ 1785 г., гдето е изобразенъ монахи. Иоанъ, който поднася своя книга съчинение на св. Богоро дица, като неинъ рабъ: 8обЛо$ оао ’[coxvvTjg. 3) (Описаше стдгщ БЖ1А града 'Тер8сдл1ли. Печатано на бакрорЪзъ въ Виена, на 1781 г. августъ 27, съ много образи отъ светит-h мЪста. Бакрор'Ьзътъ ще да е билъ изработенъ отъ Захария Орфелинъ, а книгата е била посветена на Мойсея Путник ь. архиепископъ и митрополитъ сръбски, отъ Симеона Сими новичъ, митрополитъ Птоломейски.
Въ тоя сборникъ сж запазени две бележки, ценни за проучване на живота и дейностьта на Хаджи Якима. Едната бележка се намира на страница 5 на (Описаше стагш кжГж града " IepScd/и'лед, тамъ гдето евършва предисловието на митро полита Симеона. Ето фотографска снимка, въ естествена гол h мина, на бележката:
Прочетено: Зани «макался X. Йшакнлгк и спокеднйкъ . къ градъ Краток© . 1781 година. Ние не се съмнявамс, ч бележката е отъ ржката на българския книжовникъ отъ възраждането, Хаджи Якима. Отъ нея узнаваме не само автографа на Якима, та по него можемъ откри ржкописиотп наследство на книжовника, но и следнит’Ь още н-Ьща. Беле at ката отъ 1781 г. е направена на книга, която била току in.«i отпечатана въ сжщата година. Това говори въ полза на у< hi
651
новеното вече мнение, че Кратово, тоя виденъ нКкога рудар-ски градъ, е билъ сжщевременно и книжовно ср'Ьдище. Едва-що появила се въ Виена, книгата се намира вече въ Кратово; вероятно, тя е принадлежала на Хаджи Якима, който се раз-писва въ нея. Въ графиката на бележката виждаме вече скоро-писни елементи, конто наумяватъ тогавашния руски скоропись. Такива сж напр. букви: а, к, с, з, и, к, л, л», я. Това писмо почна да се шири срЪдъ балканскитК славяни отъ рускитЬ монаси въ Света-гора и отъ рускитТ учители въ Карловци. Максимъ Суваровъ и Емануилъ Козачински. Новата графика личи и въ датата на бележката, гдето хилядната е написана }. Руското влияние е отразено и въ произношението: възврат-ното местоимение е ся. Тия нагледъ дребни особености сж важни за уясненйе на въпроса за школуването на Хаджи Якима.
Въ 1781 г. Якимъ се явява вече като хаджия и изпо-вЪдникъ. Това показва, че преди 1781 г. или презъ сжщата тая година Якимъ е отивалъ на поклонение въ Йерусалимъ и е станалъ хаджия (поклонникъ). Могли бихме да предпо-ложимъ, че презъ самата 1781 г. Якимъ е отивалъ въ Йерусалимъ гдето си и набавилъ книгата (Оннслни стагш бж1ж града ItpScaaiaia, печатана сжщата година и изпроводена за разпродажба или за поклонъ на богомолцитк въ Йерусалимъ. На това предположение обаче се противопоставя датата на книгата: 27 августъ 1781 г. Само поклонници, конто посетить Йерусалимъ иа Великдень, само тЪ могатъ да носятъ прозвището хаджия, а Великдень е презъ пролЪтьта. Съ други думи, трЪбва да приемемъ, че Хаджия Якимъ е билъ въ Йерусалимъ преди 1781 г. и че, като хаджия, той се интересувалъ да прочете въ книгата (йпиЫшс стагш кжГа града'ЪрВсалмм за онова, което по-рано е видЬлъ съ очигЬси.
А какво ии говори епитетътъ „изповЪдникъ". Обик-новено, това прозвище се даваше на монаситЬ, представители на нЪкои голыми монастири, като Рилски, Зографски, Хилеидарски и пр, конто пребиваваха въ метосигЬ на тия монастири изъ градове и по-гол-Рми села и конто изповЪд-ваха православного население. Изпов’ЬднйцигЬ се наричаха и духовници. По-право, и всички свещеници отъ бЪлото духовенство сж изповЪдници. Практиката обаче е установила, изпов'ЬдницитЬ свещеници да се назначаватъ измежду по-възрастнит1з и известнитЪ съ своето благочестие свещеници.
Имайки всичко това предъ видъ, тркбва да приемемъ, че Хаджи Якимъ, който е билъ жененъ (срв. по-горе, стр. 142), не е могълъ да бжде монахъ-изпов,Ьдникъ, а е билъ изповЪдникъ свещеникъ. Той е станалъ монахъ следъ смъртьта на съпру-гата си, пресвитера Достана, т. е. следъ 1807 г. Ако, следвателно, Хаджи Якимъ е бель свещеникъ-изпов-Ьдникъ въ 1781 г., датата на неговото рождение ще тр^бва да отмет-немъ най-малко 30 години назадъ. Съ други думи, при липса на други известия, ще см^таме, че Хаджи Якимъ се е билъ родилъ около 1750 г., т. е. че той е билъ по-младъ съвременникъ на историка Паисия Хилендарски, който въ 1750 г. е билъ на 28-годишна възрасть.
Въ 1781 г. Хаджи Якимъ билъ въ Кратово, но да ли като тамошенъ житель или като временно пребиваващъ тамъ, не е ясно. ДумитЬ заннмавался ... къ градъ Кратово като че ли говорятъ въ полза на второто предположение.
Другата бележка въ сборника на Коде Хаджи Трай-чевъ се намира на първия празенъ листъ на поменатия ржкописъ "йкадктъ пр*с*гкй Бц'к Тя е отъ 1817 г., отъ ржката на Димитрия Филиповичъ. Ето що гласи тя: Знати ся кога 1до\ь азъ Димйшко оу Пира w Кратово на 1817 мана 23 дсн(ь) сосъ Нивот* ТНарковъ н ДилштриА w G*4Hipa(.) Тога беше кал’агасй1) /Иортеза бекк Йан бегово синь(.) ТогаА се фаагк поша бци сао(во) грЕШникомь спасение 1817 май 23 день Она книга акатись вогороднцн който чат(и) ката дкнь заранк и вечерь сось 8сердие опь дюже ожйтн свои наметь соек ноши помоц)к(.) Язъ много грЕш(н(й ДимйтриА Фиаиповнкь w бгрн дере паланка родолеь а после 8 Кратово (окретаеа! с* к8пп\ъ сна книга за 5 грош(д) за(ра)ди полза
Отъ тая бележка се научаваме, че на 1817 г. била печатана въ Пеща книгата бци сло(во) грЕШникомк спасение (на гръцки: амартолонъ сотириа). НЪма сьмненпг, думата е за изл'Ьзлата презъ тая година въ Пеща киши на Хаджи Якима: Чвдеса прЕстыА Бгородицы, прекеденп ш книга "Ямартоаонъ, сстирёд, нл Болгарский газыкъ ради ползы й по8чен)А, и спасен!а рода Хр1ст1анскдгю; тр8долгк и нлстоанимъ клагспочтеннородныхъ господаршвъ и к8пцекъ Днжнтр1а ФТлГпповича, жйтела Кратовскагш, родомъ н.тк
’) Вместо к о л’ага с и, т. е. ага на кратовската покраина (кол ь)
653
"бгридере-Палднка, и ДнлштрГа 3»з»ра ОсчифАИИна За автора на книгата се говори на стр. 3. Тамъ Хаджи Якимъ е вече монахъ: Gia здФ сокершйша са apxicpe'earb, г дннолгъ. . г>дйнолгъ. "flvgeHTitArh. Кюстендйдскилгъ, трйдсл! же "Ишдк^иа въ жонагк^’К. лшогогр'кшнагш, кдехновежелю же дха стаго псда'ша ^ртолквцы на совершен» книги сед Ч»деса Бголитер(. На първо м-Ьсто, между тия христолюбиви спомощници за излизането на книгата, Хаджи Якимъ е разбиралъ търгов-цитЬ Димитрия Филиповичъ, авторъть на бележката, и Димитрия отъ С’Ьчища. Хаджи Якимъ самъ не е ходилъ въ Пеща, а неговит^ благодетели търговци, конто в-Ьроятно сж имали и друга работа въ маджарската столица. Презъ сжщата 1817 г. въ Пеща изл-Ьзла и друга Якимова книга — .Мытарства, която била печатана пакъ съ нЛстоанТслгь на сжщитЪ Димитрия Филиповичъ и Димитрия отъ С-Ьчища и съ иждивението на християнит-Ь штипски^к н прочн^ъ гра-дшвъ водгарскн^ъ. 'ТърговцитЬ Димитъръ Филиповичъ и Ди-митъръ отъ СЪчища помагатъ на Хаджи Якима, заедно съ Хаджи Пецо отъ Щипъ и Хаджи Станко отъ Кратово, и при друга иегова книга — Повесть ради страшндгш и кто-рдгш прнше'ствТА ХрТстбвд ... нреведеннд нд простонали газыкъ Болгдрскш, изл-Ьзла въ Пеща въ 1814 г.
Въ бележката се поменва като спжтникъ на Димитрия Филиповичъ и кратовецътъ Нешо Марковъ. Тоя Нешо Мар-ковъ пъкъ помогналъ на X. Якима при отпечатване на книгата му Различна поЗчнтслнд ндстдвлешА, която излЪзла въ Пеща въ 1819 г. Кратовецътъ Нешо Марковичъ издава въ Пеща, 1818 г., и първия български Календарь, съставенъ отъ панагюреца Цв'Ьтко Хаджи Георговъ. Календарътъ билъ издаденъ ради лесиста БВлгарскодгё народ»
Всички тия данни будятъ умилителни спомени за сър-дечно сотрудничество между търговци и книжовници, конто совместно подготвятъ св’Ьстяването и възраждането на единъ поробенъ народъ. Нека имъ е хвала и свЪтла паметь.
Следъ една моя беседа за Якима Кърчовски въ Болгарского филоложко дружество въ София, презъ месецъ февруарий 1931 г., при менъ се яви самоковецътъ Г. Ив. Никовъ и ми сообщи следнитЬ бележки, конто може
654
би да сж въ връзка съ едкого отъ синове-гЬ на Хаджи Якима, онзи именно, който се билъ преселилъ въ Самоковъ. Срв. по-горе, стр. 142. Г. Ивановъ Никовъ запомнилъ отъ майка си Сета (1841 —1931), че нейниятъ баща даскалъ Иванъ билъ дошълъ въ с. Доспей (Самоковско) около 1830 г., н^йде отъ БрЪзнишко; той обаче не носЬлъ бр'Ьзнишка (граховска) носия, а черни потури. Батата на даскалъ Ивана се казвалъ Якимъ Кърчб, а майка (или баба) на Сета се викала Достана, както и жената на Хаджи Якима Кър-човски. Даскалъ Иванъ учителствувалъ въ с. Доспей, билъ псалтъ и шивачъ. Поминалъ се скоро следъ 1880 г. Даскалъ ИвановитЪ роднини били повечето Попове. Г. Ив. Никовъ се обеща да потърси изъ роднинскигЬ и домашни поменици бележки за дЪдо си и да разпита стари доспейци за него.
LXXIX
Апелъ на македонский българи до ВеликитЪ сил и въ 1878 г.
Санъ-Стефанскиятъ договоръ между Русия и Турция б'Ь подписанъ на 19 февруарий (старъ стилъ) 1878 г. Спо редъ него се създаваше автономно българско княжество, въ което се включваха току-речи всички области, населени ci, българско мнозинство. ЦЬла Македония, безъ града Солунъ и Халкидическия полуостровъ, влизаха въ новата българска държава. Това не се харесваше особено на турци и гърци, и тЬ се заеха за окастрянето на предвиденит-fe български граници, толкова повече гдето и нЪкои отъ ВеликитЬ сили гледаха неприязнено на новото политическо разпред1>ленис на Балканский полуостровъ.
Българското население въ Македония, като узнало за востжпкитЪ на турцитЬ и гърцитЬ за намаление на българ скитЪ граници въ Македония, съставили, чрезъ свои тайни представители, единъ апелъ до ВедикигЬ сили, подписали го въ Солунъ на 20 май 1878 г. и го подали до солунскит). консули, конто се умолявали да се застжпятъ предъ респск тивнитЪ правителства, въ името на правдата и чов^щинатл. за българнт'к Въ своя апелъ македонскитЬ българи изтък ватъ, че гЬ сж мнозинство въ Македония, че не бива д.1 се отделять отъ събратята си въ Мизия и Тракия и, пан
655
сетне, че тЬ желаять тЬхната сждба да се реши отъ една безпристрастна анкета на самото м'Ьсто.
Апелътъ е билъ подписанъ отъ представителитЪ на българскитЬ общини и подпечатанъ съ съответни общински, казалийски, църковни или дружествени печати. НЪкои отъ печатит-Ь иматъ покрай българския си текстъ още и турски. Кукушкиятъ псчатъ е на български и френски. Единъ екземпляръ отъ тоя исторически апелъ се съхранява въ Пловдивската Народна библиотека и музей. Азъ го обна-родвахъ изцЕло въ факсимиле и съ преводъ на френски и английски още преди десетина години, въ Бернския вестникъ Correspondance Balkanique, 29 ноемврий 1919 г.
Ето неговото съдьржание, подписи и печати. Печатать, по технически причини, предавамъ само описателно.
Ваше Високопревосходителство!
Познаты сж вече на цЕлъ св'Ьтъ в'Ьковныте страдашя и мжкы, на конто беха беззащитно изложены хриспяныте подъ турското фанатическо господство. Познато е сжщо, че адскыте изтязашя, конто особено претърпе въ посл’Ьдне вр^Ьме миролюбивая български народъ отъ турското безпри-мерно варварство по всето пространство на бащиното му огнище въ Mi3ifl Траюя и Македошя, подигнаха общо него-доваше въ образований св'Ьтъ, и най-после извика Руссо-Турската война, която недавно прЪстана по сл'Ьдств^е на сключенный въ Св. Стефано по между двете вощющы страны мирный договоръ.
Всичкый българскый народъ ся зарадва като видЬ, че желашята му се изпълниха и нуждыте му се удовлетво-риха, и ный всыте българе въ Македошя съ силата на Св. Стефанскый договоръ, чекахме съ големо нетърпеше освобождешето си отъ бЕснующето още надъ насъ Турско варварство. Но на м-Ьсто това, за голема жалъ виждаме, че местныте власти одъ една страна, и гръцкото духовенство отъ друга, съ различны средства изнудиха отъ н-Ькоы нашы невинны брапя подписы, за да ги злоупотребить, като ув-Ьрать Велыкыте Поручителны Сылы, че ужъ ный сме были гърци, и сме желаеле само улучшено statu-quo, а не при-соединешето си съ новоучреждаемото българско княжество. Това безнаказано подиграваше съ нашыте подписы, сирЬчъ
656
съ народного ни име и чувство, дълбоко наскърби всичкы ни особито при предположенieTO, че такво едно лжжливо изявлеше отъ страната на Македонскыте българе, можъ да ся е вече подало и на Ваше Високопревосходителство Поради това покорноподписаныте представители отъ разни общини въ Македошя, осмеляваме ся днесъ най-смирено да Вы поднесемъ настоящего прошеше, съ което като протесту ваме противъ всякой злоупотребителъ на нашите подписы сжщевременно умоляваме Ваше Високопревъсходителство въ името на правдата и човеколюб^ето, да благоволите да под^й ствувате предъ честного Правителство на Негово1) . . .
............за да се определи, ако би било нужно, една комисш, която ще може най-здраво и най-без пристрастно да испита и да се увЪри на местото, че нашыте желашя и нужди сж общи и неразлучны съ тыя на нашыте братш бльгаре, конто населяватъ Mi3ia и Трак1я, и съ таковъ начинъ да приставать еднажъ за всякога безсрамнытЬ викове на незначителный помежду ни грьцки елементъ, който непре-станува да безпокои човеколюбива Европа въ возвишеныгй и чувства и намЪрешя къмъ страдающытЬ.
Въ твърда увереностъ, че милостиво ще погледнете на тая ни смирена просба, зимаме честь съ най дльбоко почи таше да ся наричаме на Ваше Високопревосходителство покорнейший слугы.
Македонскы бьлгары Преставителы одъ разны общины одъ Македошя
Солунъ 20-го Maia 1878 г.
Печать на Велешкото църк настоя-телство, 1868 г.
Преставителы Велешскы
Саздо Петрушевъ Шулеп ь Ан. Георговъ
*) Оставено праздно мЪсто за дописване на името на съответния дт.р жавенъ глава.
657
Печать на Струмишката църковна община, 1870 г.
Преставителы Струмичкы
Стацрвшъ Тимовъ Констандинъ РусовиИъ
Печать на Скопското българско общество, 1870 г.
Преставителы Скопскы
Тодоръ Стевковичъ к»ваиъ Карагеоров
Печатъ на българската община въ Битоля, 1872 г.
Печатъ на ПрилЪпската българска община
Преставителы Прилепскы
Христо х. Илювъ
Печать на Неготинската българска община, 1871 г.
Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871 г.
Печатъ на Кукушката българска община
Преставителы Тиквешкы
х. Арсо
Христо НиколовЪ
Христо Фукара
Преставителы Гевгелскы
Георги Баялцали
Ичо Догаиовъ
Преставителы Кукушкы
Андонъ х. Стойковъ
Михалъ х. Дииовъ
Български старики изъ Македония
42
658
Печать на Солунската българска община
Печать на Ваташката община
Преставителы Солунскы
Паунчевъ Никола Насто Стояновъ
Преставителы (отъ) Ваташа
Мише Ризовъ
Ризо Добревъ
(Имената не личатъ ясно)
Печать на Тетовската българска община, 1869 г.
Преставителы Тетовскы
Икономъ папа Серафимъ ЗафТръ НГколОвъ
Печать на Кумановската българска община, 1870 г.
Преставителы Кумановскы
Попъ Божинъ
Д1мо ИванОвъ
Преставителы (отъ) Радовипп, Христофоръ Константиной i, Христо Ико(но)мовъ
Преставители Воденски
Трпче Стояновъ 1ованъ Безо
Печать на СЬрско-Мелничко-Драмско-Неврокопското учителско дружество
Настоятели училишны
Стефанъ Шаманджиевъ Георги Люб1аховскый
659
Печать иа Петричкия казалийски съветъ
Преставителы Петричкы
Стоянъ Георпевъ Георги Урумовъ
Печать на Неврокопската българска община
Преставителы Неврокопскы
Печать на Д, Хисарския казалийски съветъ
Преставители Демиръ Хисаръ
Попъ Д1м1три Кърчевски 1ван Голаганов
Печать на Щипската българска община, Кюстендилска епархия
Преставители Щипскы Майо Панаповъ Лазо х. Димитровъ
Печать на СЬрската българска църковна община
Преставителы Серрскы
Ил1а Иовановъ Касаровъ Иван Братановъ
Печать на Драмската българска църковна община
Преставителы Драмскы
Печу х. Оглу Алекси Чановъ
42*
Показалецъ')
Съкращения: арх. — архиепископъ, б. = българскп, вл. = владика, гл. = гледай охр. — охридски, патр. = патриархъ, св. = свети сл. = следва, ц. = царь
Нбдера 6.
Абла ново 597.
Ав лона 573.
Авксентий вл. велешки 526.
Агапиосъ вл. 566.
Аджаръ 268.
Айватово 505
Александъръ Иванъ ц. б. 163, 236, 237, 489, 587, 590 сл., 594, 640.
Алексий Комнинъ 581.
Алектриополъ 6.
Алтимиръ 81.
Алусианъ ц. б. 638.
Амиралъ синъ на кесара Новакъ 59.
Анатолий ктиторъ на Зографъ 262, 263.
Ангеларий 288, 317.
Андреашъ еннъ на Вълкашина 125.
Андрей Тропа жупанъ 39, 42.
Андрие епископъ 26 сл.
Андроникъ Палеологъ 36, 38 сл., 588
Антимъ вл. битолски (?) 78.
Антимъ вл. велешки 526.
Антимъ вл. скопски 121, 123.
Аракаре 115.
арбанаси 150.
Арбана ска земя 578.
Аронъ ктиторъ на Зографъ 540 сл.
Арсений вл. злетовски (?) 163 сл.
Арсений Йовановичъ арх. сръбски 166.
Арсений Черноегичъ III арх. сръбски 149, 514.
Арсений Черноевичъ IV 93, 95 129. архиереи охридски списъкъ 46 АсЬнь I ц. б. 382, 623.
АсЪнь П ц. б. 376 сл., 378, 432, 433, 439, 478, 489, 538 сл, 599, 606, 632.
Атанасий вл кичевски 572, 574
Атанаснй вл скопски 129.
Ахилъ островъ 25, 56 сл.
Бабуна 584.
Баглатъ 260.
Балши 12.
Баница 584
Банско 210, 268, 511.
Барбарасъ 583.
банъ 243.
Баня гл. Кюстендилъ.
Бароио 585
Бачка 517.
Башино-село 82 сл., 228.
Берагь 12, 573.
Берковица 525.
Беръ 57, 186, 515, 561 сл, Биначъ гл. Бинечъ.
Бинечъ 554, 585.
Бистрица 584.
Битоля 52, 57, 61, 62. 63, 201, 2211.
507, 552, 572, 573, 657.
Блатечница 592, 611, 616.
Близньско 582.
Блъгарино 597.
Бововци 592, 611, 616.
Богарисъ гл. Борисъ I.
Богданъ господарь молдовлах ‘.'-И
Богьовци 616
Божидаръ 52, боила ( q „ боилъ / 3 сл-
Болгъ родонач. на българитЪ 630 < J Боичикъ Никола князъ кратовски Kill. Бори л ъ ц. б 476.
Борисъ I ц. б 13 сл.. 53, 54, 62, '200
313, 319, 422, 446 489 565. (1.11
644, 646 сл.
Борисъ II ц. б. 622.
Воруй гл. Стара Загора.
Bpahov j
Врат . . f
Браниславъ 546.
*) Тукъ влизать по-важнитЪ лични, мЪстни и вещим имена. Изследвачш 1> на «на циални въпроси ще могатъ сами да се добератъ до имена и термини въ съответпи) 1> • taiHMi посочени въ съдържанието на книгата. Такъвъ е напр. слу чаять съ правинтЪ терм и ин, мини изобилватъ въ грамотятЬ.
661
Браннчево 553, 578, 572, 573, Брашовъ 602.
Бродарьскъ (Бродско полье?) 553.
Бродъ 583.
БрЪгалница 19, 283.
БрЪстъ 496.
Бугая ц. б. 621.
Бутелъ 582.
Бъдино 597.
Бъдынъ гл. Видинъ.
Бъзово 597.
Българи 3, 11,18,23, 35, 43, 47,49 сл. 70, 73, 107, 109, 131, 146, 147, 174, 175, 176, 180 сл., 186, 188, 189,191, 195 сл., 200 сл., 204, 205, 208 сл., 214 сл., 217 сл., 222 сл., 227 сл., 262, 274, 282 сл., 345, 588, 620. сл., 625 сл., 631 сл., 655 сл.; българи кръщение 14 сл.
Български народенъ езикъ 63—65,69, 7 74 сл., 76, 77. 78, 82, 86, 99, 124, 131, 144, 145, 183, 192,204,209,210.
Българска земя 147, 148,149,155,156, 177, 178, сл., 282, 306, 488, 495, 496, 500, 502, 505 сл., 511, 512.
Б4ла църква 554.
БЪлица, Софийско, 592, 611.
Белица, Разложко, 211, 509, 512.
БЪлградъ 553, 578.
БЪляковецъ 261.
Валамъ арх. охр. 43.
Валовигца гл. Демиръ-Хисаръ.
Валона гл. Авлона.
Варадинъ 509.
Варвара 504.
Варвара, Рилско, 597.
вардариоти турци 561.
Вардария 198.
Вардаровци 17.
Варошъ до ПрилФпъ 26 сл., 70 сл.
Василий натр, търновски 382, 424,433.
Василий вл. 572, 246.
Василий вл, будимски 574.
.Василий вл. цетински 574.
Ватацесъ 581.
Ваташа 76, 230, 658.
Велбуждъ гл, Кюсте'ндиль
Вельбжждь (?) 584.
Велесъ 43. 79 сл„ 102, 135, 170, 228, 417, 505. 506, 522. 525, 656
Велюса 176.
Велика 565.
Велика (Вардаръ) 584.
Великия, подъ Филипи, 6 сл.
Венедиктъ вл. битолски 65, 78.
Венедиктъ вл. видински 271
Верковичъ Ст. 216 сл.
Видинъ 57, 260, 269, 270, 271, 276, 279, 434, 496, 514, 557, 578, 623.
Виииче 554.
Винци ПО, 554.
Виргино бърдо 478, 581, 597.
Висарионъ вл кюстендилски 148, 166.
Висока 203 сл.
Високъ 253 сл., 500, 501, 513.
висгиаръ 242.
Висьскъ (?) 553.
Виталианъ ц. б. 631.
Витино 585.
Витолища 78.
Владимиръ Иванъ ц. б. 637.
Владимиръ севасгь въ Мелникъ 212.
Владиславъ ц. б. 637.
Владиславъ краль сръбски 478.
Владко 21.
власи 73, 561, 583, 620.
Власий 21.
Властаръ Матей 45.
Воденъ 177 сл„ 230, 557, 566, 658.
Водно 116 сл.
воевода 159, 162. 163, 175.
Воишанци 505.
Волга 630 сл.
Волгарисъ гл. Борисъ I.
Воюса 551.
Врана дука 30 сл.
Враня 91, 138.
Врац । 253, 254, 497, 515.
Връбница, Софийско, 498, 516.
Вукичъ ц. б. 631.
Въдрища 177, 502.
Вълкашинъ краль 59, 70, 90, 118, 129, 226.
Вълчо отъ с. Банско 257, 268.
Върбани 511.
Върбенъ 111.
вжгри гл. маджари.
Габрово 270, 495, 524.
Гаврилъ ц. б. 489.
Гаврилъ гл. Германъ патр. български.
Гаврилъ патр. сръбски 153, 514.
Гаврилъ вл. скопски 100.
Галичникъ 88, 108.
Таре 108.
Гвоздово 505.
Гевгели 657.
Георги Тертеръ II ц. б. 264 сл.
Георги Бранковичъ 43, 150.
Георги арх. охр. 248.
Георги попъ охр. 40.
Георги Караджа 647 сл.
Георги, синъ на Хаджи Якима, 146.
Геракарци 497, 510.
Герасимъ вл. кичевски 88.
гербъ 239.
Германия село въ Дупиишко 552.
Германщица 598.
Германъ б. патриархъ 566.
Германъ село въ ПрЪспа 60 сл.
Главентинъ (?) 554.
Главница 16, 57, 318, 551.
глаголица 21 сл., 53, 237, 457 сл.
Глумово 582.
Гнидобрадско гл. Недоборско.
Говорлсво 116.
Гораздъ 288, 317.
Гориа Джумая 207.
Горни Лозеиъ 607.
Горно Броди 34.
Горубляне гл. Корубляне.
Гостиваръ 90, 101.
Градиска 21.
Градечница 583.
Градсцъ, Крнвопалаиешко, 408
Градецъ, Б-Ьлградска епархия, 554.
Градъ, островъ въ ПрГспа, 56, 58.
Граматиково 179.
Грачаница 114.
Гребена 573.
Греканье 85.
Григорий патр. цариградски 261.
Григорий арх. охр. 34 сл., 37 сл. 39, 41 сл. 42, 539 сл.
Григорий вл. дЪволски 39, 55.
Григорий вл. полошки 574.
Григорий вл. преславски 245.
Григорий вл. софийски 246.
Григорий Палама 45.
Григорий игуменъ Зографски XIV в. 543.
Григорий Цамблакъ 277, 433.
Тропа гл. Андрей.
Гръгуръ кесаръ 55, 90.
Гръляни 507.
Грънчища 506.
Гумеидже 510, 520.
Гюргево 496.
гърци 73, 620 сл., 627
Дабиживъ 68.
Давидъ ц. б. 489, 636.
Дамианъ б. патриархъ 566.
Данилъ вл. дебърски 572.
Данилъ Москополецъ 63.
Данилъ игуменъ Зографски XIV в. 546.
Данилъ Хилеидарски 187.
Дебреще 552.
Дебъръ 71, 72, 83 сл., 101, 108 ПО, 138, 189, 240, 511, 522, 566, 572.
Дебъръ, Рилско, 597.
Девина 260.
Демиръ-Хисаръ 29, 34 сл., 659.
Десимиръ князъ моравски 283. деспотъ 159.
Дечански Стефанъ гл. Стефанъ.
Диогенъ Романъ 581
Димитъръ князъ кратовски 155, 156, 486.
Димитъръ попъ Георгиевъ Малешев-ски 1/4.
Димотика 578.
Дингова Славка 181, 190.
Динговъ Кирякъ 181.
Динговъ Константинъ 190.
Дионисий патр. цариградски 493.
Дионисий вл. кюстендилски 139.
Дионисий вл. щипски 92, 173.
Дистъръ комисъ 18 с л.
Длъбица 582.
Добре ц. б. 633.
Добри-долъ 116.
Дойранъ 192, 199 сл., 519.
Долна земя 581, 620.
Долни Лозенъ 607.
Долно Броди 34.
Долине 598.
Дометианъ вл. звонички 574.
Доростолъ гл. Силистра.
Доротей арх. охр. 151 сл.
Драгичъ ц. б. 631.
Драгалевци 266, 516, 600.
Драговищица 612, 617. драгувити племе 8. Драма 225, 658, 659.
Драчево 612, 617.
Драчово 593.
Драчъ 558, 620, 623.
драговичи племе 8.
Дринополъ албански 559.
Дриска 597.
Дристръ гл. Дистръ. другувити племе 186. / ДръстрЪне 611, 616. \ Дръшр-Ьне 592.
Др-Ьново 251, 271.
Др-Ьновъ-долъ 597 сл.
Др'Ьнъ 516.
дука, дукъ 30, 32.
Дупница 172, 209, 247, 511
Душанъ Стефанъ гл. Стефанъ.
Дьвигодъ 582.
Даволъ 39, 55, 57, 307, 551, 578
ДЬдино 506.
ДЬтко 21.
( Дяча въсь 593.
( Дячезо 612, 616.
Джбница, Прил Ьпско, 584.
Евангелие Колакийско 195 сл евангелие Кониковско 181 сл Бвтимий търновски патриарх i> > i 369 сл.. 421, 431 сл.
Евфимия жена на Углсша 435 Ежево 137, 150.
Елена 495.
663
Елена жена на Душана 158 Енидже-Вардаръ 179 сл.
1 енокиаръ 68.
Ески-Джумая 278. есняфи български 70, 189, 228 сл. Етрополе 251, 496.
Ефремъ Станкопичъ нл. кюстсндил-ски 166, 170, 173.
Жеглигово 134, 402.
ЖелЬзница, покраина въ Битолско, 481.
ЖФл'Ьзница 515.
Желява 516.
Жсравна 271.
Жефаровичъ Христофоръ 200. Жинзифовъ Райко 49.
Житомитьскъ 593, 612, 617.
Житуша 612, 617.
жупанъ 39, 42, 81, 83, 162, 242, 243, 581.
Забалта 6.
ЗавЬрата 525.
Загорие 359, 478, 495 с л. 578. Заодрия 551.
Захария вл. скопски XVIII в. 130.
Захария вл. скопски XIX в. 151 Звоникъ 574.
Звонки 553.
Здунс 582.
Здрапикъ 6. аемлетръсъ 262. Zerco boilas 4. Златаре 506.
Златовърхъ планина 70. 3л атица 585.
Злетово 162, 163, 165, 397, 399, 522. Знеполе 254, 498, 499, 521, 522, 553.
Зографи:
Аврам ъ Дичовъ отъ Самарина 79; братя Вангелъ, Никола и Коста отъ Крушево, 76 сл.; Вениаминъ и Захари отъ Галатшца 279; Данилъ отъ Самарина 84, неговъбаща Димитъръ Михаиловъ отъ Самарина 84 сл.; Димитъръ (Дичо) Кръстевичъ отъТре-санче (Дебърско) 41, 87, 88; Дос-певски отъ Самоковъ 147; Захарий Христовъ отъ Самоковъ276; Кръсто чографъ оть Велесъ 76, синъ му Косте Кръстовъ отъ Велесъ 76; Кос-тадинъ хаджи отъ Велесъ 76; Константинъ йеромонахъ 53; Макарий Зографъ и Йоань Зографъ митрополитъ 71 ; Макарий отъ Галич никъ 108; Петре Филииовичъ отъ Таре (Дебърско) 108; Петре отъ Тресанче 78, 109, синъ му Гри
горъ отъ Тресанче 78 Пиминъ отъ Софийско 248; Търпо Константи-новъ 54.
Зография: 38, 39, 42, 54, 57, 58, 59, 60, 61, 70, 71. 72, 73, 75, 76, 77, 78, 79, 84 сл., 88, 108, 158, 159, 206, 248, 276, 279.
Зосимъ арх. охр. 82.
Зузура Димитъръ 653.
Зъхна 7.
Иванъ Александъръ гл. Александъръ.
Иванъ Шишмапъ гл. Шишманъ.
। нвери (грузинки) 588.
' Игнатий вл. велешки 102
I Иеремия вл. софийски 248.
I Йерисо 6, 21 сл., 504.
I Йерихо 565.
Иероним ь вл. солупски 188.
Изворъ въ Халкидика.
Изворъ въ Радомирско 609 сл.
Йоакимъ вл. гребенски 573
Йоакимъ вл. спатски 573.
Йоакимъ вл. струмишки 573.
Йоакимъ патр. търновски 478.
Йоакимъ Хаджи гл. Хаджи Якимъ.
Йоаникий вл. нишки 520.
Йоанъ арх. охр 83, 550 сл., 566.
Йоанъ Зографъ владика 71.
Йоанъ Комнинъ арх. охр. 567.
Йоанъ Лампийски арх. охр. 567.
Йоанъ Богданъ 241.
Йоанъ севастъ 38.
Йоань V Палсологъ 588.
Йосифъ вл. велешки 82.
Йосифъ вл. корчански 573.
Йосифъ епнскопъ прилФпски 28.
Йосифъ митрополитъ прилБпски 69.
Йосифъ вл. угърски 574.
Ипсиланти Ал. 643 сл.
Исакъ II, 581.
Исбулъ 3 сл.
Httjip-fou 3 сл.
Ихтиманъ 488.
Ичиргу гл. Нт&руов, Tgip-j-oo, Zerco.
Ичковъ Петъръ 178 сл.
Кавадарци 75.
кавханъ 3 сл.
Казанлъкъ 128, 271, 273.
Казанъ гл. Котелъ.
Калиманъ к. б. 599, 602, 608,638,689
Калиникъ вл. преславски 54.
Калоянъ Палеологъ гл. Йоанъ V Па-леологъ.
Калоянъ ц. б. 30 сл., 416, 419, 421,
424, 475, 475
Калоферъ 273.
КалугеровЬиа 585.
Калугеровъ долъ 585.
664
Канина 551. 565.
Кантакузинъ Андроникъ 112.
Кантакузинъ Димитъръ 136 Кантакузинъ Тома 150.
Карадагъ, Скопска Църногория, 116. Кара дере 512.
Кара-Трифунъ 105 сл.
Карвуна 578.
(Кардамъ ц. б. 620. (Карданъ ц. б. 633. Карея 271.
Карлово 254.
Карнобатъ 270.
Катраница 178.
Качаиикъ 69, 116. кесаръ 55, 90. Кесарополъ 6. Кирилъ св. гл. светци български. Кир. Пейчиновичъ гл. Пейчиновичъ К. Кирилъ вл. бератски 573.
Кирилъ вл. скопски 94, 109. Кипровци 497.
Кичава гл. Кичево.
Кичево 83 сл., 87 сл. 101, 189, 505, 551, 572, 574.
Клепа 81.
Климентъ Охридски гл. светци български.
Киижовиици: Арсений отъ Теарце (Тетовско) 93, 102. Атанасовъ Константинъ отъ Щипъ 173: Брата (Никола) XIII—XIV в. въ Скопско 103 сл.; Брата 238; БЪлославъ въ Рамие (Охридско) XII—XIII в. 52; Василий четецъ 247; Велко Попо-вичъ отъ Кратово XVII—XVIII в. 154; Веиедиктъ XVII в. 256; Внк-торъ монахъ въ Струга 1590 г. 52; Владиславъ Граматикъ отъ Ново-бърдо XV в 134—137; Владко дякъ 278; Георги Граматикъ отъ Вжпа (Дебърско) XII в. 453 сл; Георги Самуркашъ 192; Герасимъ Българинъ 266; Дамианъ 43; Да-нилъ Хилендарецъ XVIII в. 268, 269; Данилъ XIV в. 237; Данилъ миихъ XVI в. въ София; Дими-триевичъ Аврамъ отъ Карлово 254: Димитриевичъ Иванъ отъ Охридъ 48 сл ; Динговъ Кирякъ 181; До-брианъ XIII в. 234; Добромиръ 594; Драгаиъ XIII в. 232, 468 сл.; Дра-гаиъ отъ Ново-село XVII в. 267; Евтимий патр. 236 сл., 238; Ефремъ XVI в. 242; Иванъ и Никола Ми-лошеви отъ Дебъръ 240; попъ Йоанъ отъ Кратово XVI в. 152 сл., 155, 242, 245; Йоанъ старецъ въ Св. гора XIV в. 247 сл.; Йосифъ XII—XIII в. въ Рамне (Охридско)
51; Исай монахъ XIV в. 226; Киприади Евстатий въ Колакия 1803 г. 195 сл.; Кирилъ и Методий гл светцй български; Кирилъ Хлтбо-чатъ XVII в. въ Зографъ 250 сл.; Кирилъ моиахъ 1713 г. 257; Климентъ Охридски гл. светци български; Константинъ Преславски IX в. 338 сл., 343; Крайковъ Яковъ стъ София XVI в. 267,386; попъ Лазаръ 154, 155; Далее XIV в. въ Търново 236; Лековъ Теодосий 1789 г. 271; попъ Лука 1550 г. 242; попъ Макарий даскалъ 1710 г. 256; Ма-лахие йеромонахъ 1585 г 245, Методий йеромонахъ XIV—XV в. 275. 277; попъ Мелентие 1653 г. 252, 254; Михаилъ йеромонахъ XIV в. 90; попъ Никола въ Драгалевци 1469 г. 266; Павелъ 1562 г. 242; Паисий Хилендарски XVIII в. 623 с л,; Павелъ Божигробски 181,184; Пар-тений отъ'Галичникъ XIX в. 88 сл.; Пейчиновичъ Кирилъ 72, 87, 120 сл.. 131, 134, 139,141,194, царь Петъръ 385 с л.; попъ Петъръ 1543 г. 241. Силионъ (?) монахъ 1589 г. 245, Симеонъ дякъ 1567, 243, Симсоиовъ Иванъ отъ Търлисъ 213 сл.; Сисой инокъ 1540 г. въ Охридъ 45, Спиридоиъ 1600 г. 74; Сп при дот. йеросхимонахъ XVIII в. 629 сл., попъ Стаматъ 1503 г 241; Ста-ниславъ въ Л-Ьсиово XIVв. 161 сл., Стоянъ граматикъ въ София XIV и. 278; Натанаилъ Богданъ Стояно вичъ отъ Кучевища 83, 192, 194, Теодоръ граматикъ оть Конакъ (Преславско) 1578 г 245; Теодосий Синаитски отъ Дойдаръ 181, 191 сл., Теодосий, сръбски хагиографъ XIV в. 475; Теотокий Псилица 1348 г. 234; Тихота XII—XIII и въ с. Рамне (Охридско) 51; <1>п лотей 1668 г. 125; Хаджи Якимь 649 сл.; Храбъръ Черноризец i. 440 сл.; Цамблакъ Григорий <>i । Търново XIV—XV в. 277, 433, Ц»1. танъ монахъ 1617 г. 248, Якош. преписвачъ на Зографската бн.л.н история 629 сл.
Козарево 585.
Козел ъ 560.
Косякъ 552.
Колакия 195 сл.
Коласия гл. Кюстендилъ.
хоХоррб{ 3 сл.
Колоия 551
комисъ 18 сл., 24.
Комп л ъ (?) 553
665
Кондово 583.
f Конерьзь 611, 616.
\ Коноръзъ 593.
Константинъ Ас-Ьнь ц. б. 578 сл., 587.
Конухъ 115.
Конче 175, 552.
Копривщица 261, 269, 270, 271, 488.
Корубляие 516.
Корешча 551.
Корча 573.
Косоврасти Долно 511.
Костеиецъ маданъ 495.
Костинъ-бродъ 592, 611, 616.
Костолацъ 553.
Костуръ 504, 551.
Котелъ 278.
Коцелъ 287, 446.
Кочани 167, 171.
Крапа Прил-Ьпско, гл. Кржпа.
Кракопеци 504.
Кратово 92, 137, 145, 150 сл., 242, 245, 398, 486, 574, 650 сл
Крива-паланка гл. Паланка.
Крива-рфка гл. Паланка.
Кривсна 516.
Криволакъ 506.
Кримипъ 258.
Кричимъ 31, 509, 512.
/Крумъ ц. б. 620, 621.
(Крунъ ц. б. 633.
Крупникъ 205 сл.
Крушево 189.
Крънъ 578.
Кръстецъ 383.
Кръчино 597.
Кржпа 583.
Ксантн 7.
Кукушъ 201 сл., 521, 657.
кумани 620.
Куманово 132 сл., 135, 658.
Кучевиша 93, 192.
Кушница 6 сл.
Кюстендилъ 57, 105, 135, 138, 148, 153, 166, 167, 574, 552, 613, 616.
Кърнино 87.
Кърчево 29 сл.
Кърчовски гл. Хаджи Якимъ.
Лазаро(во) поле 74.
Лазаръ князъ сръбски 95, 98, 102.
Лазаръ (Леонтий?) XVII в. архиман-дритъ прилфпски 248 сл. 278.
Левтера гл. Алектриополъ.
Легенъ градъ 95, 123.
Липлянъ 554.
Ловсчъ 257, 268, 270, 488, 496.
Ложани 162.
Локорско 498.
Луковица 552.
Луково 554.
Лъвъ арх. охр. 34, 566.
Лъвъ Мунгь арх. охр. 567.
Лъвъ Мждри 538 сл.
Лъжени 584.
ЛЪсковецъ 554.
ЛЪшко 597.
ЛФшокъ 91 сл.
Мавраганъ 399.
Магарево 511.
маджари 307, 381, 622.
Макарий арх. охр. 607.
Макарий патр. сръбски 155, 243.
Макарий вл. велешки 80.
Макарий вл. кратовско-щипски 92.
Макарий игуменъ зографски 529, 533 сл.
Макеларе 85 сл.
Максимъ натр, печски XVII в. 514.
Максимъ вл. херцеговински 574.
Малешево 553.
Мали-градъ островъ въ ПрФспа 58 сл.
Малко Търново 517.
Маловища 111, 507.
Мануилъ Комиинъ 581.
Мануилъ вл. тивериополски 176.
Мардарий 137.
Мария Дукена 36.
Мария Оливеровица 158 сл.
Мариово гл. Морихово.
Марко Кралевичъ 39, 70, 118, 127, 641.
Марко арх. охр. 151 сл.
Марко вл. д-Ьволски 307.
Марко вл. преславски 432.
Марко вл. босански 574.
Марковичъ Нешо 156, 652.
Матей ламбадарь въ София 152, 155.
Матей вл. морозвиздски 165.
Матей вл. нишки 572, 574.
Матей вл. пр-Ьспаиски 61, 62.
Мелетий вл. солунски 188.
Мелетий вл. охридски 47.
Мелникъ 212 сл., 225, 501, 519, 658.
Месемврия 478.
месеци старобългарски 238.
Методий св. гл. светци български. мизийци гл. българи.
Миладиновци братя 49 сл.
Милутинъ Стефанъ Урошъ 67. 132.
Миронъ Бръновски 249.
Мирчо ц. б. 639.
Мирчо воевода влашки 641.
Митрополия 496.
Митрофанъ вл. 1609 г. 501.
Митрофанъ вл. битолски 572.
Михаилъ князъ български въ северна Македония 398 сл.
Михаилъ гл. Борисъ ц. б.
Михаилъ Асйнь ц. б. 607.
666
Михаилъ Комнинъ Палеологъ 67. Михаилъ VIII Палеологъ 479,481, 549. Михаилъ вл. кюстендилски и пр. 153. Михаилъ-Максимъ арх. охр. 567. Михаилъ Шишманъ ц. б. 132 сл., 161. Мишайковъ Константинъ отъ Пжтеле 65 сл.
Младо-Нагоричино 134. сл. Млещица 521.
Мойсей ц. 6/632;
Мойсей ктиторъ на Зографъ 540 сл. Мокра 551.
Мокро 553.
Монастири: български изобщо 561; Св. Андрей на р. Тр-Ьска 129; Св. Апостоли до Зографъ 526 сл.; Св. Архангелъ на р. Ерма498; Св. Ата насъ въ с. Въдрища 177; Бигоръ (Св. Ив. Предтеча) 83 сл., 507, 508; Билински (Св. Архангелъ) 148; Бо-бошевски (Св. Димитъръ) 206; Св. Богородица на о-въ Ахилъ 57; Св. Богородица въ Дебърско 566; Бо-шава (Св. Архангелъ) 77, 508; Бу-ковецъ 508; Варошки (Св. Архангелъ) до ПрилЪпъ 26; Ватопедъ 576 сл.; Велюса (Св. Богородица) 176; Св. Врачи (Пловдивско) 512; Веи свети въ с. Лешани (Охридско) 53; Ву-иешъ (Св. Никола) въ Скопско 130; Вълковийски (Св. Георги) 93, 95; ВФтерски или ОрЬшичъ? (Св. Иванъ Предтеча) 81; Св. Георги на Вир-гиио бърдо 581 сл.; Градище (Св. Никола), 74, 508; Дечанскл 9,101; Дивотински 498; Св. Димитъръ Велешки 81; Диховски 508; Драга-левски (Св. Богородица Витошка) 266, 516, 609 сл.; ДрЪновски 495; Епикерневъ (Св. Богородица) въСли-венско 277; ЖелФзнички въ Витоша 516; Заумъ 55; ЗографскиСв. Георга 82,233 263,437,484 сл., 489,494 сл., 496, 501, 503, 528 сл., 546, 588, 606 сл., 628 сл.; Зързс (Преображение) въ ПрилФпско 71, 508; Ива-иица 535 сл.; Иверски св. Георги въ Св. гора 21, 278 сл ; Св. Илия 507,508; Карпински (Св. Богородица) 138 сл.; Кованецъ 507, 508; Косинецъ 497, 511; Кремиковски (Св. Георги) 498; Крънино 508; Кучевишки (Св. Архангелъ) 102, 130; Лаврата на св. Атанасия въ Св. гора 244 сл.; Лакочервски 508; Лешочки (Св. Атапасъ) 92 сл.; Л Ьс-новски (Св. Гаврилъ) 156 сл., 395 сл. 487, 503, 509; Марковъ монастиръ (Св. Димитъръ) въ Скопско 118 сл.; Матейче (Св. Богородица)
135 сл.; Матка въ Скопско 128 сл; Моклишки (Св. Никола) 77; Мрач-ки (Св. Никола) 590 сл., 600 сл.; Св. Наумъ 53 сл., 306, 313; На-горички (Св. Георги) 75, 132 сл. НарФзки(Св. Пантелеймонъ) 116 сл.; Орле (Св. Архангелъ) въ Велешко 81, 507, 508; Орлица метохъ подъ Рилския монастиръ 597; Осоговски (Св. Якимъ) 146 сл., 404 сл.; Св. Павелъ въ Св. гора 276 сл.; Полош-ки въ Мориховско 77, 508; Потокъ 278; Пречиста (Св. Богородица) въ Кичевско 87; Св. Прохоръ Пшин-ски 137 сл„ 400 сл.; Рилски Свети Иванъ 137, 171, 205 сл. 252, 259, 267, 345 сл., 511, 516, 597 сл.; Ру-синица (Св. Тройца) 91; Саранда-поръ гл. Осоговски; Селина 535 сл.; Скребатно 46; Слимнишки (Св. Богородица) въ ПрФспа 61 сл.: СлФпче (Св. Иванъ Предеча) въ Битолско 71 сл., 481 сл., 508; СлФпче (Св. Никола) въ ПрилФпско 73 сл.; Стена вода 115; Стрежево 508; СФрски (Св. Ив. Предтеча) 225; Св. Теодоръ въ Пловдивско 511 сл.; Св. Теодоръ въ Търлисъ 511; Трапезишки Св. Ив. Рилски въ Търново 365; Св. Тройца до Етрополе 251, 496; Троиоша 503; ТрФскавецъ (Св. Богородица) до ПрилФпъ 67 сл., 487, 505; Хилендаръ 264—274, 488, 494, 496, 618; Черепишъ 250, 497; 111а рей 497; Шишевски (Св. Никола) въ Скопско 93 сл., 121 сл., 126 сл , Юиичъ (Св. Никола) ИЗ; Янко вецки до РФсенъ 506.
Моравьскъ 553.
Морихово (Мориово) 551. Моровиздъ, Морозвиздъ 552, 572. Мосинополъ 7.
Мрака 610, 612, 613 сл. Мраморъ планина 584. Мраморъ на долна Струма 606. Музакия 573.
( Муртагонъ ц. б. 613. (Муртагъ ц. б. 621. Мустафа-паша Шкодраиски 525 Мъгленъ 420, 551, 557.
Нагорично 110, 139, 402.
Наръшъ 17.
Нахово 584.
Наумъ св. 53 сл. Нсаниска 551.
Неврокопъ 214 сл., 511. 658, <>>ч Неготино 75.
Неготинъ въ Сърбия 259 Негревъ Вело 188 сл., 191
667
Негрулци 510, 511
Недоборско (Гнидобрадско) 212, 509, НедФля св. 72.
Неманя Симеонъ 581.
Неофитъ вл. солунски.
НсрЪзи 110.
Никаноръ арх. охр. XVI в. 244.
Никаноръ игуменъ слимнишки (ПрФ-спа) 1607 г. 61.
Никаноръ вл. новобръдски 572, 574.
Никаноръ вл. тетовски 91 сл.; скопски и тетовски 91, 128.
Никаноръ вл. яневски 45.
Никифоръ вл. кратовски 574.
Никифоръ вл. морозвиздски 572.
Никодимъ патр. сръбски 1446 г. 43.
Никодимъ арх. охр. 1452 г. 53.
Николай арх. охр. 36 сл.
Никола баша на царь Самуила 24 сл.
Никонъ вл. студснички 572.
Никополъ 439, 606.
Нифонъ вл. призрфнски 572, 574.
Нишъ 92, 510, 513, 520, 522, 553, 572, 574.
Новакъ кесаръ 59.
Новаке 92.
Нови-пазаръ 574.
Ново-бърдо 115, 135. 572, 574.
Ново-село при Щипъ 507, 509.
Овче-иоле 161, 162, 613.
’O7Z0G 19.
Одринъ 621, 622.
Окнатя 261.
Оливеръ Йоанъ 147, 157 сл., 399.
Омцъ ? 554.
Орбатъ ц. б. 631.
Орея 558.
Оризари 506.
Ормилия 607.
ОрЪхово 273, 592, 611, 613, 616.
Остоя Раяковичъ 39.
Острове 551.
Охридъ 34 55, ПО, 244, 248, 483, 486, 540, 550, 557, 566, 570 сл., 607, 620, 623, 644. 646.
Охридска архиепископия обсегъ 244, 248, 550 сл.
Ошани 511.
Павелъ Божигробски 181, 184.
Павелъ вл. смедерсвски 569 сл.
Павловичъ Партепий 594 сл.
Пазарджикъ 269, 270, 488, 509, 512.
Паисий Хилсндарски 173, 272, 623 сл.
Паисий арх. охр. 244
Паисий патр. сръбски 91, 113, 128, 133, 514.
Палакария 511.
Палама Григорий 45.
Паланка 140 сл., 153, 154, 160, 165, 230, 511.
Палашовъ Ангелко 80.
Партений вл. кукушки 88 сл.
Партений еп. прФспански 58, 61.
Пастра гл. Пьстра.
Пахомий вл. мъглснски 574.
Пахомий вл. скопски 574.
Пахомий вл. на БФла църква 574.
Пейчиновичъ Кирилъ 72,92 сл., 120 сл., 131, 134, 139, 141, 194.
Пелагония 552.
Пелагония (Пефлагония) 502, 505, 506.
Периикъ 516, 521, 553.
Периволь 611, 616.
Перущица 512.
Петкова Неделя 194.
Петковичъ К. Д. 83, 489.
Петра 560.
Петричъ 659.
П търъ ц. б. 106, 365, 377 сл., 383, 439, 489, 556, 557, 622.
Пегъръ АсЪновъ братъ 638, 639.
Петъръ воевода молдавски 1533 г. 241 сл.
Петъръ воевода влашки 1563 г., 243. печати 42, 79, 81, 82, 87, 227 сл., 255. печатница б. въ Солунъ 188, 191 сл. печенФзи 623.
Печь (Ипекъ) 247, 514, 570, 572, 574.
Пешера 509, 512.
Пиротъ 169, 500, 513. писмовници 484 сл.. 488.
Пиянецъ 174, 552.
Пловдивъ 54, 248, 277, 509, 512.
Пльсковъ 8, 623.
Плискова I п
Плиска / гл‘ Пльсковъ Пожаревацъ 521.
Пожарско 510.
Побжжда 582.
Полистилъ 6.
Пологъ 90 сл., 572, 574, 583, 584.
Полянинъ гл. Дойранъ.
иоменици: Бигорски 84 сл.; Вунеш-ки 130; Зографски 489 сл.; ТрЪс-кавецки 68; СлЪпченски 479 сл.; Шишевски 127.
Поноръ 516.
Поповичъ Велко 154 сл.
Потука 422.
Правища 6, 606.
Пресианъ I сл.
Преслав ь 8 сл., 62, 106, 245, 384 сл., 392, 578, 622, 623.
Преславецъ 8, 623.
Привиша гл. Правиша.
ПризрГнъ 554, 572, 574.
ПрилГпъ 28, 66 сл., 248 сл., 288 сл., 505, 509, 524,525,552, 578,583,657.
Принипъ 554.
ПрогоНЪ Сгуръ 38.
Просе ник ъ 38.
ПросЪкъ 476 сл., 551
Протогенъ б. арх. 565.
Прохоръ арх, охр. 39, 40, 44 сл. 482, 484, 571 сл., 573 сл.
ПрЬморъ 554.
ПрЬспа 23 сл., 55, 63, 483, 507, 550, 566.
Пьстра 597.
Равеиъ градъ иа Бр4галница 283.
Радивой князъ преславски 283.
Радиславъ князъ белградски 313.
Радишаии ПО
Радовишъ 153, 175, 176, 505, 552, 658.
Радомиръ ц. б. 489, 637.
Разлогъ 8, 207 сл., 511, 512, 553.
Райкове 512.
Райчица 85.
Ракита 592, 611, 616.
Раковски Г. 83
Рамне 51.
Рани лжгъ 584.
Раоче 582.
Раса 558.
Расоманъ 506.
Растицъ князъ моравски 446 Рибникъ 242.
Риги гл. Роги.
Рила село 509.
Рила маданъ 511.
Рилски монастиръ гл. монастири.
Рипсимия майка на ц. Самуила 24 сл.
Роги 560.
Рожденъ 78.
Романъ ц. б. 489, 581. 583, 585, 622, 623.
Романъ вл. б-Ьл радски 574.
Ромилъ вл. бански(кюстендилски) 574.
Русс 258, 260, 272, 496, 523. руси 588, 621, 622.
Русчукъ гл. Русе.
Ръждавица 612, 617
Р-Ьсенъ 62 сл., 508.
Р-Ьчица 583.
Ржкавина 21
Сава св. единъ отъ седмочисленици-тЬ 288.
Сава св. сръбски 475—479.
Сава игуменъ на СлЬпче 1547 г. 72.
Савинъ ц. б. 633. сагудати племе 186. Самоковъ въ СЪрско 34.
Самоковъ 146, 172, 209, 276, 511, 625.
Самуилъ ц. б. 23 сл., 56 сл., 489, 555, 556, 623, 636.
Сардакия гл. София.
Света-гора 230 сл.
Светиславъ ц. б. 639.
Светославъ князъ руски 622 сл.
Св тци български: списъкъ на български светци 641 сл.; Анастасий (Спасъ) отъ Радовишъ 175; ц. Борись 84, 88; Ив. Влидимиръ 84; Гаврилъ ЛЪсиовски 75 394 сл., Гораздъ 565; Злата отъ Мъгленско 72, 179; Зографски мжченици 439; Иванъ Рилски 75, 345—383; Ив. Шишманъ 84; Иларионъ Мъглен-ски 418 сл., 421 сл ; Кирилъ 71, 72, 75, 79, 84, 88, 187, 214, 282 сл., 284 сл., 291 300, 327 сл., 442 сл , Климентъ 15, 40, 42, 54, 84, 288 306, 314 сл., 322 сл., 333 сл., 541, 565; Козма Зографски 262. 263; Методнй 54, 62, 72, 75, 79 84, 88, 187, 214, 289 сл., 300—305, 565; Михаилъ воинъ 422 сл.; Наумъ 84, 88, 288, 305 313, 317, 642 сл., 644, 648, 649; НедЬля 72; Петка Тър новска 424 сл., 433 сл.; царь Пс-търъ 383 сл.; Прохоръ Пшинскп 75 400 сл.; Седмочисленици 51; Якимъ Осоговски 404 сл.
Свинища 114.
Свърлигъ 553. севастократоръ 159. севастъ 38 212.
Селасфоръ 39 сл. гл. Д-Ьволъ. Селевкий ц. б. 636.
I Селима 540 сл
I Селина 236 сл.
Селище 597.
Семалто 576.
Серапиоиъ вл полошки 572. Серафимъ вл. самоковски 209. Серафимъ игум. на НерЪзи 100, 118. Серафимъ игум. на Сл-Ьпче 72. Сервия гл. Серфидже.
Сергевици (Сергювецъ) 594.
Сергий игум иа Сл-Ьпчс (11рил1 и ско) 74.
Серменинъ 502.
Серфидже 504, 554, 561, 562. Сидерокапсо 504.
Силвестъръ вл. скопски 515.
Силвестъръ вл. софийски 1469 г. .'(>/. Силистра 267, 273, 496, 557, 622 гл , 562, 564, 566.
Силянъ 7.
Симеонъ ц. б. 16 сл., 306, 313, I.U», 489, 622, 635.
Симеонъ вл. видински 514.
Симеонъ вл. новопазарски 576 Симеонъ вл. печски 572, 574. Симеонъ вл. рашки 45 и полонии година арх. охридски 73.
669
Симеонъ вл. скопски 93.
Симеонъ игум сл-Ьпченски 73.
Симеонъ Неманя 581.
Синско 585.
Сиришникъ 153.
Скадаръ 136
С акавица (полска) 612, 616.
Скакавица (камешника) 616.
Скопйе 44, 57, 69, 103, 131, 135, 139, 171, 514, 515, 554, 578, 581, 582, 623, 657.
Скребатно 46
Скрино 371, 593, 112, 617.
Славище 149, 552.
Славъ деспотъ 212.
Сланско 583.
Сливенъ 272, 277
Слимиица 61, 62.
слуга великы 158.
Сл-Ьпче въ Битолско 71.
Сл-Ьпче въ ПрилЬпско 73.
Смедерево 553, 574.
Смилянъ 7.
смоляне руско племе 8.
смолЬни б. племе 3 сл., 6 сл.
Солуиъ 16 сл., 185 сл., 227 сл., 282 сл., 284, 496, 578, 607, 656, 658.
София 57, 106, 150, 152 сл., 155, 166, 255, 263, 267, 272, 278, 345 сл., 359, 371, 395, 398, 488, 498, 501, 515, 516, 553, 557, 565, 592, 599, 606. 611
Спатъ 573.
Спиридонъ б. историкъ 629 сл.
Софроний арх. охр. 88.
Софроний вл. враиянски 91.
Срацимиръ Ив. ц. б. 601 сл.
Сранимиръ жупанъ 83.
СрЬмъ 510, 55-4.
Стагъ 561, 562, 504.
Сталачъ 553.
Стаиимака 272, 519.
Стара-Загора 269, 578.
Старо-Нагоричино 132 сл.
Стефаиъ господарь молдовлахийски 1494 г. 239 сл.
Стефанъ Лазаревичъ 435.
Стефаиъ Първов-Ьнчаии 476 сл.
Стефанъ Дечански 75,161 608 сл., 613.
Стефанъ Душанъ 44, 67, 71, 118, 157, 158, 163, 399, 538 сл., 543.
Стефаиъ Урошъ V 39, 44, 55„ 67 158
Стефанъ отъ Пловдивъ ктиторъ на Св. Наумъ 54.
Стефанъ вл.пелагоиийски и прилЬпски 1600 г. 74,
Стефанъ игум на СлЬпче 1563 г. 73.
Стефанъ попъ охридски 82.
Стобъ 552, 598, 599
Стоимиръ 21.
Стояиовичъ Натанаилъ Богдаиъ 83 192, 194.
Стрежево 246.
Струга 69 сл., 52, 511, 607.
Струмица 166, 175, 176, 505, 552.
573, 657.
сръбска земя 517 сл., 613.
Стръменикъ 252.
СтрЬзо 475 сл.
Студеница 572.
Суботинъ ц. б. 636.
Суково 553.’
Сушица гл. Карлово.
Сфолено 7.
сърби 43, 107, 153, 247, 588, 620.
сЬвери племе 8.
СЬрава 581.
СЬръ 6 сл.. 216 сл., 261, 496, 576, 606, 658, 659.
СЬчища 652 сл.
Сятища 505.
Таворъ градише 584.
Таганъ ц. б. 633.
тайиописъ 43, 155, 251, 252, 253, 258, 265, 485.
тархаиъ 18 сл.
Тасипиятъ 565.
Теарце 93.
Телезвия ц. б. 633.
Телерикъ ц. б 633.
Теодоръ олгу траканъ 18 сл.
Теодоръ Комнинъ епирски деспотъ 35 сл.
Теодоровичъ Марко 207 сл.
Теодосий патр. търновски 234 сл.
Теодосий Синаитски отъ Дойраиъ 99, 188, 192 сл.
Теодосий вл. смедеревски 574
Теодосий вл сЬрски 226.
Теодулъ арх. охр. 566.
Теоклитъ вл, велешки 525
Теофанъ вл. скопски 514.
Теофилъ арх. охр. 567.
Теорийско (б ваи>р£ои) епископство 6.
Теофилъ вл. авлонски 573.
Тербелъ ц. б 632.
Теримеръ 552.
Тетевенъ (Тетовяне) 260, 496.
Тетово 89 сл., 100 сл., 110, 118. 658.
T&pfou 4.
Тивериополъ гл. Велика, гл. Струмица.
Тиквешъ 74, 75, 166, 505, 657
Тимотей вл. корчански 244.
Тома узурпаторъ 621
Томоръ 551 вмЬсто Моръ 673.
Топ лица 553.
Точилъ 584.
Трапезица 365, 383, 395, 400.
Тресанче 87, 109.
670
Тривелий ц. б. 631
Трифилий, игум. иа Бигоръ 84. ТрЪвна 272, 495.
Тр-Ьскавецъ 67 сл. турци вардариоти 561. Търлисъ 213.
Търново 251, 400, 495, 524, 578.
Углешъ дсспотъ 226, 435, 539 сл. угри гл. маджари.
Угравлахия 523 униятство 201 сл.
Училища български: Башино село 82; Битоля 65, 188; Велесъ 79 сл., 526; Висока 204. Горна-Джумая 207; Кюстендилъ 526; Неврокопъ 214; Охридъ 46; ПрилЪпъ 526; Солунъ 181, 188, 190, 194.
Филарстъ вл. шипски, кочански, кра-товски и кюстендилски 167, 172.
Филипи 1 сл., 6.
Филипъ б- патриархъ 566.
Филотей натр, цариградски XIV в. 546.
Филиповичъ Димитъръ 652.
Фотовища 214.
Хаджи Якимъ Кърчовс и 84, 141 сл., 649 сл.
Хаджаръ гл. Аджаръ.
Хайватово гл. Айватово.
Халилъ-паша 69.
Хаитакъ (Хандакъ) 587 сл., 606.
Харитонъ вл. на Музакия 573.
Хилендаръ гл. монастири.
Химара 558.
Хоматианъ арх. охр. 35, 314 сл.
Храбъръ черноризецъ 440 сл.
Христополъ (Кавала) 6.
ХгЬтово гл. Тетово.
Хума 502.
Цамблакъ Григорий 277, 433.
Цанковъ Драгаиъ 83.
Царевъ-връхъ 598.
Церово градище 598.
Църкви: български църкви изобщо 561; въ Банско Св. Троица 211; въ Бешишча: Св. Параскева 79; въ Битоля: Св. Неделя 65; въ Бродъ: Св. Богородица Епискепсисъ 583; въ Варошъ до ПрилТпъ: Св. Никола 70, Св. Богородица Пречиста 70; въ Ваташа: Св. Богородица 76; въ „Вель-бжжи“: Св. Никола метохъ 584, въ Витолища: Св. Атаиасъ 78; въ Воденъ- Св. Врачъ 178; въ Горни
Лозенъ: Св. Никола 607; въ Градеш-ница: Св. Никола 79; въ Дойранъ; Св. Илия 199; въ Джбница (При-л-Ьпско): Св. Василий метохъ 584; въ Жеравна; Св. Никола 27Г, въ Зографския монастиръ: Св. Димитъръ 546; Св. Никола при Арса ната на Зографъ 278; въ Кавадар ци: Св. Димитъръ 75; въ Калуге-ровъ долъ: Св. Ив. Златоустъ 585; въ Кратово: Св. Иванъ Предтеча 150 сл.. Св. Никола 151; въ Крапа: метохъ Св. Спасъ 583; въ Кучсвита: Св. Богородица 130; въ Кърчево: Св. Атанасъ 29; надъ Лбшокъ: Св. Богородица 91; въ Кюстендилъ: Св. Богородица Периволска 611, 616; въ Мали-градъ (ПрЪспа); Св. Богородица 58; въ Младо-Нагоричиио: Св. Георги 135; въ Мелиица: Св. Илия 72; въ Недо-борско: Св. Теодоръ Стратилагь 212; въ Ормилия: Св. Никола 607. въ Охридъ: Св. София 34 сл., 37. 38, 41, 566, Стари св. Климент! 42, Св. Богородица - Св. Климентъ 35 сл., 38 сл., Св. Григорий Бого словъ параклисъ въ Св. Богородица 39, Св. Ив. Богословъ 46, С и Никола 41; въ Паланка: Св. Д| митъръ 143; въ Побуже (Скопско) Св. Петка 130; въ Рожденъ: Си Спасъ 78; въ Скопйе: Св. Спасъ 108, Св. Иванъ Кръститель парак лисъ въ Св. Спасъ 108 сл., Св. Ди митъръ 109 сл.. Св. Богородиц.! 112; въ Солунъ: Св. Георги 607; въ София: Св. Марина 604, 606. Св. София 601, 604, Св. Георги 604, 606, Св. Никола 278; in. Струга: Св. Георги 52; въ СЪръ. Св. Никола 606; въ Търново. Си Апостоли 395, 400, Св. Четирилг сеть 420—422, 433. Св. Спасъ (Вт, > несение) 236, 424; въ с. Търноио (Паланешко): Св. Никола 150, in. Фотовища: Св. Богородица 214, in Щипъ: Св. Никола 157, 158, ( и Спасъ 172.
Църногория скопска 582.
Челникъ на овцитЪ 257 Челопекъ 612, 616. Челопечане 606. Червена-вода 523 Черепишъ 250, 497. Черна рЬка 496.
Черникъ 558.
ЧерЪнецъ 612, 616.
Чрътовъ долъ 597.
Чрьна гора гл. Църногория скопска. Чр-Ьшовени 582.
чума 248, 274, 525.
Шилиносъ гл. Силянъ.
Шишево 126 с л.
Шишманъ Ив. ц. б. 84, 114, 238 сл., 489, 594, 600, 640.
Шиятища гл. Сятища.
Щампи 262.
Щипъ 75, 135, 145, 153, 157, 160, 167, 172 с л., 230, 507, 659.
Щросмайеръ 49.
671
Юстиниана Първа гл. Охридъ 36 сл., 46 сл. и др.
Юсуфъ-паша Берковцалия 525.
Якимъ хаджи । л. Хаджи Якимъ Кърчовски.
Якимъ вл. скопски 128.
Якимъ вл. дебърско-кичевски 86 сл.
Яковъ I вл. крупнишки 205.
Яковъ II вл. крупнишки 206.
Ямболъ 495.
Янина 559.
Янисъ Трезвиятъ охр. арх. 567.
Яньево 45.
Печатни грЪшки и оправки
Стр. Редъ: Вместо: Да се чете:
25 3 отдолу 5501 6501
71 1 отгоре Зърце Зързе
85 27 fiptCKHTipA Пр<СКИТ«р4
99 11 отдолу толКокднГ! toakoeohIc
103 13 отгоре 1213 1313
103 20 Пареманникътъ Паремейникътъ
108 8 отдолу Еорнсакь Борне дкд
114 3 отгоре Едлнноу Кмнноу
115 9 Ето Кто
152 5 ii сзакоу Сзыкоу
204 13 отдолу уоцнХжиха ХацнХжшхк
230 6 о моиаси монаси и работници
261 1 отгоре 1717 1817
277 6 «скеого ес-Ького
294 16 ЕГОМЫСАкНЫА БГОМЫСАкНЫА
299 10 ЮЖкНЖЖ ЮЖкНЖЖ
318 20 На г4ото£
329 2 кл'гок’Ьрнс'мь слгок-крнГмь
329 3 - красотою красотою'
329 16 - HiMO жмоу
365 11 отдолу Н н
365 12 н н
377 18 отгоре K-fc къ
381 17 отдолу ОКЛНАЕЪ ОбАНАЕЪ
384 20 отгоре бткръжню 8ткр*ьж«нн1в"
432 16 отдолу НДСАЛДНТН НАСАДДНТН
439 19 НА НД
444 20 отгоре тк Tit'"
456 4 тн TH
504 8 Ц1< Гб qifpio
508 16 Продром' Продром'
512 6 КХли Коли
516 10 отделу 6< СТ
529 16 отгоре вей 8li
535 15 Теолита Теолипта
541 5 отдолу 6k кы
551 8 отгоре xiv pftpov изглежда да е tdv (T)pfipov. Cpn Л
Tpffipoj у Скилица Думата е, следвателио, ш
известиата покраина н планииа Томорь. ni>
Албания
567 14 отдолу Ариаиь Адриаиъ
573 15 отгоре кыкшГн imeiuIh
633 14 отдолу 31 st
639 4 М- Kf- АЗ
Ш) III ю
673
БЕЛЕЖКИ
НА РЕДАКТОРИТЕ
Спгр. 1, към № I
Ново издание на първия надпис във Филипи у В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, ГСУ, XXXI, 1934—1935, Ист.-фил. фак., с. 46. Обяснителни бележки и пре-вод на с. 117 сл. Изданието е повторево с обяснителни бележки у V. BeSevliev, Die protobulgarischen Inschriften, Berlin, 1963, Ks 14, с. 164 сл. По-нова литература: P. Lemerle, A propos des inscriptions protobulgares de la Basilique de Philippe, Bulletin de correspondence heltenique, Paris, I (1947); същият, Philippe et la Macedoine orientate a 1’epoque chrGtienne et byzantine, Paris, 1945, p. 134 сл.
Cmp. 10, към № 11
Ново издание на втория надпис във Филипи у В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, с 46. Обяснителни бележки и превод на с. 119 сл. Изданието повторено у V. BeSevliev, Die protobulgarischen Inschriften, № 14, с. 165 Интерес и в двата надписа от Филипи предизвиква името на българския хан Пресиан (Преасяр, Ikpctsivof). Срв. върху това име И. Be&evUev, пос. съч., с. 178, където е дадена библиография по въпроса. В излязла неотдавна статия на В. Бешевлиев под наслои „Ирански еле-менти у първобългарите", Античное общество, Москва, 1967, с. 235, той счита, че името Пресиан е от ирански произход.
Стр 72, към № III
Надписът от Балши е преиздаден у В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, с. 52. Обяснителни бележки и литература с. 145 сл. Изданието е повторено у V. Besevliev, Die protobulga-nschen Inschriften, № 15, c. 175. Началото на надписа не може да се възстанови, а попълването Sperrtia&i;, предложено от В. Н. Златарски, се приема и от В. Бешевлиев. Най-важеи момент в надписа е безспорно датата относно кръщението на българите. За разлика от Й Иванов, който приема, че това е станадо през 43. Български старини из Македония
866 януарска година, в края на месец май или началото на юни, В. Н. Златарски, История на българската държава през сред-ните векове, т. 1, ч. 2, София, 1927, с. 30, счита, че кръщението е било извършено между 1 — 19 септември 865 г. Срещу тази дата направиха възражение A. Valliant и М. Laskaris, La date de la conversation des Bulgares, Revue des Etudes Slaves, 13, 1933, p. 5 сл., конто са на мнение, че покръстването е станало през 864 г. За сыцата година се изказва и П. Петров в ста-тията си „За годината на налагането на християнството в Бъл-гария", Известия на Института за история, т. XIV—XV, София, 1964, с. 569 сл. Подробен преглед на досегашните гле-дища по този въпрос у И. Снегаров, В коя година се е по-кръстил българският княз Борис, Ист. пр., ХХП, 1966, кн. 5, с. 92. С редица аргумеити той подкрепи гледището на В. Н. Златарски, че покръстването е станало през 865 г.
Стр. 18, кьм № IV
Надписът от времето иа цар Симеон е преиздаден у В. Беше-влиев, Първобългарски надписи, с. 52. Литература и обясни-телни бележки на с. 146 сл. Ново издание у V. Be&evliev, Die pro-tobulgarischen Inschriften, № 46, c. 216 сл. Дадени са библиографски указания по въпроса за значението на титлата бХуои траххуои и за личността на Теодор, както и за спомеиатия друг сановник Дрс'агрои xoplrou. Срв. за тези титли и служби М Андреев—Д. Ангелов, История на българската държава и право, София, 1959, с. 101.
Стр. 23, към.№ V
За хрисовула на Роман II, даден през 960 г. на манастира Йоаи Колову, срв. Извори за българската история, XI, София, 1965, с. 38. Интересно е двойного означение на жйтелите като Sxaz^wv — povXyjtpwv, което е в духа на съществуващата през IX—X в. особеност да се употребяват двете названия в равнозначен смисъл. Срв. Д. Ангелов, По въпроса за населението в Македония през средновековната епоха (VII—XIV в.), сп. Из-куство, кн. XII, 1962, кн. 4 — 5, с. 36 сл. Срв. и посочената литература по този въпрос в Извори за българската история, XI, с. 38, бел. 11.
Стр. 23, към № VI
Самуиловият надпис, пазен в Народния музей в София, е издавай иееднократио. По-нови издания у С. Романски, Ста робългарски език в образца, София, 1945, с. 600, и И Гошен,
675
Старобългарски глаголически и кирилски надписи, София, 1961, където са дадени различията между отделните издавачи в по-пълването на липсващите части на текста. Тези различия не са обаче от естество да изменят по същество съдържанието на надписа. Срв. за Самуиловия надпис още А. Селищев, Старославянский язык, ч. I, Введение и фонетика, Москва, 1951, с. 75. Името на Самуиловата майка Рипсимия (което липсва в надписа, но се допълва от добавките на Прокич) води Йордан Иванов наред с другите аргументи до убеждението, че Самуил произхождал от старо арменско потекло. Срв. по-нова литература по този въпрос и редица възражения срещу тезата на Йордан Иванов и други изследвачи в статията на Б. Благоева, За произхода на цар Самуил, Ист. пр., XXII, 1966, кн 2, с. 79—96.
Към кирилските надписи от югозападните български земи се добави откритият в последно време надпис от Битоля, в който се говори за строителната дейност на последний български владетел от Самуиловата династия Иван Владислав, означен в текста като „българин по народвост" (баъга^инк ^демь). Едно съобщение за надписа иаправи А. Бурмов в статията си „Новонамерен старобългарски надпис в HP Македония", сп. Пла-мък, год. Ш, бр. 10,1958, с. 74—86-Надписът е издаден от В. Мошон под наслов „Битол>ска плоча из 1917 године", Македонски 1'азик, XVII, Скоще 1966, с. 51 —61. Под печат е ново издание от И. Займов, Срв. предварителното му съобщеиие, Величан паметник от миналото, в. „Народна армия", год. XXV, бр. 6382, София, 13 май 1967 г. Направен е опит и в тази статия да се попълнят липсващите части на надписа, който е доста фраг-ментиран, и да се предложи един цялостен текст.
Стр. 26, към № VI/
Наръшкият надпис е преиздаден по дадения от Йордан Иванов рисунък с някои обяснйтелии бележки у И. Гошев, Старобългарски глаголически и кирилски надписи, София, 1961, с. 88.
Стр. 29 към № VIII
Изданието иа Йордан Иванов иа Кърчевския надпис с но-вобългарски превод и обяснителни бележки е повторено у И. Дуйчев, Из старата българска книжнина, II, София, 1943, с. 27, 306 сл. Силно фрагментираният трети ред на надписа И. Дуйчев възстановява предположително с думите „май месец", което изглежда приемливо. Допълнението за годината (6712, т. е. 1204) не е обаче сигурно, както отбелязва и самият-издател. С порно едали изразът „за молитвы" трябва да се пре
676
веде с думите „по искане“ или пак „за благого, за доброго“. Второго предположение изглежда по-правдоподобно, като се имат пред вид аналогии от гръцки надписи. Без сигурен доказател-ствен материал остава засега предположението, че посоченият в надписа дука Врана е Теодор Врана, син на Алексий Врана (изказано от Йордан Иванов, с. 33, и прието от И Дуйчев, пос. съч., с. 308). Огносно назваиието дука което има гръцки произход, но е било употребявано и в държавноправиата терминология на Втората българска държава за означаване на упра-вителите на отделниге области (хори), срв. М Андреев — Д. Ангелов, История на българската държава и право, София, 1959, с. 139. Според М. Андреев, Ватопедската грамота, София, 1965, дуковете са могли да бъдат не само областни, нои градски управители. В нашите грамоти те са поставени по ран1 след севастите. Срв. П Петров, О титулах „севаст“ и „про-тосеваст" в средновековном болгарском государстве, Виз. временник, XVI, 1959, с 55 сл. За употребата и значението на титлата Soug във Византия срв. у А. Соловjee—В. Мошин, Грчке повел>е српских владара, Београд, 1936, с 495 сл. Коикретни посочвания у И. Дуйчев, пос. съч., с. 307.
Стр. 43
Прологьт от XIV в., от който са взети двете приписки под № 19 и 20, сега се иамира в БАН — Научен архив, № 10а. Този ценен старобългарски книжовен паметник е подробно описан от Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в Библиотеката при Българската академия на иауките (под печат). Ето по-то-чен препис на приписката g ^цнд въ дни блготиекго и ХрТОЛЮВИККГО ГНК дсспотл Гюрпл И CHW КГО КДЬ CMtjKHH Ни-К0ДИ“ И ПО МЛТИ ЕЖИК И ПКТр1лрЬ приложи* СИЮ КНИГ8 КЛИ-кои цркви плтр!лрскик Жичи Кто го кк wkth w(sic!) цркво, дк о п(рокл»)’, кминъ (с. 806).
Стр 43, към № 21
Не са малко преписите на житието на Иван Рилски, в конто думата срьклк се среща в добавката „единородни ти сдикь блъ-гкрс же и ерьвлк"- Пролога, за който става дума в бележката, сега се намира в БАН — Научен архив, № 17а. Между дру-гите ценни творби иа иашата стара литература той помества и разказа „Чудото с българина", който рядко се среща в старите славянски ръкописи (вж. Хр Кодов, Опис).
677
Стр. 43, към ЛЬ 22
Освен посочената бележка от 1598 г. прологът, сега в БАН — Научен архив, № 17а, съдържа и други приписки, от конто ще посоча само тази, която е на с. 818, макар и неиз-цяло запазена И...ги, «гоумнк Генкдик «гл приидсши кь... КМИНЕ П|)ТИ £«.ПИСЛЕШЛГ« СИЮ книгоу. . , зг ^ЛБЛ ЗЛ^ШН-fr ЗЛЦЛ E-fr ^ИЛСЗИ Ам1нъ“
Подробно описание на ръкописа вж. Хр Кодов, Опис.
Стр. 44, към № 24
Ръкописният миией, сръбска редакция, за който е дума, сега се намира в БАН — Научен архив, Ке 22а. Освен изне-сената от проф. Иордан Иванов има отце една приписка назад-ната подвързийна корица, която гласи: „Кечнк плм«т пок«злк’-шою с!ю книге, гмсми минеи, еже к стые всликк ц^кке пр’вк 1ветин1|ьн1е, тлкоже и пислк’швю елгочтикыи".
Ръкописът е почти изцяло запазен, ио много листове са повредени от влага. Съдържа всичко 252 листа. На края има два празни листа, върху единия от който има няколко трудно четливи приписки. Подробно описание у Хр Кодов, Опис.
Стр. 44, към № 26
Въпросният ръкопис „Библейските книги", писан по поръ-чение на охридския архиепископ Прохор, българин по рождение, сега се съхранява в Москва, Библ. „В. И. Ленин" —Ръко-писен отдел, ф. 87 В. И. Григорович, № 1684 Той има 373 листа, голям формат, едро, хубаво писмо. Според мене книгата е писана от двама книжовници — листове. 1—209 от Сисой, а листове 210—373 от Внсарион Дебърски.
Ръкописът от 1547 г., съдържащ съчинения на Иоан Дамаскин и Григорий Палама, е писан от Висарион Дебърски. Сега се намира в Ленинград — Ръкописен отдел при Академичната библиотека, № 33.16.12.
За архиепископ Прохор вж още вести в Бистричкия по-меник: Помени ги, дша рлвл своего л^кпкпк Прогорк (вж. Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, ч. I, София, 1958, с 201).
Стр. 45, към № 27
Ръкописният номоканон на Матей Властар, съдържащ при писка от 1550 г. за охридския архиепископ Прохор, сега се
678
намира в БАН Научен архив, Nb 16а. Десет листа от него, на конто е обширного н интересно послесловие на Димитър Кра-товски, се намират в ръкописната сбирка на В. И. Григорович — Москва, Библ. „Ленин", ф. 87, № 1707. Пълният текст на по-слесловието е обнародвано от Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, ч. II, София, 1967, с. 259 — 267. На последните два листа, друг почерк, се намират две писма на охридския архиепископ Доротей до влашкия войвода Стефан Велики. За тези писма вж. Ив. Снегаров, История на Охридската архиепископия-патриаршия, София, 1931, с. 42 — 43, факсимиле XXV; Георги Кастриота-Скендербег (1405—1468) и отношението на Дебър и Охрид към освободителната му борба, Ист. пр., XXIV, 1968, кн. 2, с. 60 — 65.
Стр. 48, към № 34
От посочената „Грамматика за саакАнск1й адыкъ съ генсеке изражсн!с“ (Цариград, 1850 г.) досега не е намерен екзем-пляр. Изглежда, че същата книга има и друго издание, вече на гръцки език, заедно с Неофит Рилски от 1850 г. (вж. М. Стоянов, Българска възрожденска книжнина, I , София, 1957, с. 264).
Посочената „riac^aaiA сиръчь пъснснно посаедокан1е“ (Цариград, 1869 г.) не е книга на Йоан Дмитриевич Охридянин, а на друго лице Иван Генадиев (вж. М Стоянов, пос. съч., с. 56).
Стр. 49, към № 35
За връзките на братя Миладинови и на други българи с хърватския архиепископ Иосиф Щросмайер вж. публикацията на П. Петров, Кореспонденцията на българи с Щросмайер, Рачки и Шишич, Известия на Института за история, XVIII, 1967, с. 247 — 263.
Стр. 51, към № 36
Пълио фототипно издание на Болоиския псалтир с обширен увод към него направи през 1968 г. проф. Иван Дуйчев — „Болонски псалтир. Български книжовен паметник от XIII в “ Издание на БАН.
Стр. 54, към № 44
За изображенията на Кирил и Методий вж. труда на Ас. Василиев, Образи на Кирил и Методий в чуждото и нашею изобразително изкуство, Сб. „Хиляда и сто години Славянска писменост", София, 1963, с. 393 — 488.
679
Стр. 60. към № 10
С името на патриарх Герман, макар и все още не напълно доказано, се свързва средиобългарският перга ментен ръкопис от 1359 г., намиращ се в Патриаршеската библиотека — Бу-курещ. Вж. Дора Иванова-Мирчева, Германов сборник — български писмен паметник от X в. в прение от 1359 г. (сп. Български език, XV, 1965, ки. 4 — 5, с 308 — 325); Н М. Дилев-ски, Към въпроса за произхода на „Германовия сборник" от 1159 г. (сп. Български език, XVII, 1967, кн. 4, с. 307 — 322).
Стр. 63.
За Даниловия четириезичен разговорник вж. В. А Погорелов, Даниловият четириезичник. СбБАН, кн. XVII, 1925, с. 3- 48.
Стр. 68, към № 9
Относно Трескавския поменик, от който проф. Йордан Ива нов привежда цитат, вж. А. П. Стоалов, В Трескавския манастир. СбНУНК, XVI — XVII, 1900, с. 492; Н. Ганчев-Еничерев, Възпоминания и бележки, София, 1906, с. 321.
Вторн Трескавски поменик, XVII в., съхраняван в Ленинград, библ. „Салтиков-Шчедрин", сбирка Гилфердииг, № F. IV. 561 (вж. А. М. Селищев, Македонские кодики XVI—XVIII веков, София, 1933, с. 123 — 240).
Стр. 72, към № 23 и 24
Висарион Дебърски, работил през XVI в. главно в мана-стира Слепче (Продром), Битолско, е много продуктивен кии-жовник. Освен дадените от Йордан Иванов негови ръкописи ще посоча още следните: 1. Сборник от философско-богословски и езикови трактати (Софийска нар. библ., № 311); 2. Сборник от творби на Дионисий Ареопагит от 1553 г. (Софийска нар. библ., № 1032); 3. Миней за месец юли от 1549 г. (Софийска нар. библ., № 915); 4 Пролог (Хлудова сбирка, № 192); 5. Богишичев сборник (сбирката на В. Богишич, град Цавцат — Югославия).
Стр. 73, към № 25
Две уточнения за ръкописната „Диоптра", писана в мана-стира Слепче през 1563 г. (Москва — Държавен исторически музей, Хлудова сбирка, № 66). На последний лист преписвачът Матей Иеромонах е оставил приписка, която предавам в по-
точен прение, снег от самия ръкопис: <Славимом8 въ трюици БВ слава въ къкл, ami. Къ At [7071—5508 1563] на-к п м
писа се при 1гвмсна Степана иермонА в монасти I IfOAfw.
ij-froyAHB 1нц.л?еа\(ъ
[ = Мат-ми 1сромнА)(ъ]
На задиата корица на сыция ръкопис има приписка, неизвестна досега: , Да « знастъ кюга беше ^веркид игвменюмъ ГА^ЧЗ ВЪ МЦА MAIA ЕЪ 1Н“.
На втория празён лист през 1850 г. било написано: »Знано БВДИ, КОГА ГЛОДАТЬ АДЪ НЕДОСТОИНИ CVRAA КНИГА, МНОГ 8 МАрА-ВСТИ ИМА, АМА КОИ ДА рЛЗВМЕ W ТЕМНОТА СВЕТОВНА, ДА ГА рАЗБСрС Д8ШЕП0ЛЕЗНА, И ПИТАН1С ИМА НА ЧЕЛОЕЪКА КАКО Д8ША И СНАГА WBETb ДА ДАВАТЬ НА СТрАШНАГО С8ДИА, ЦЮ НЕ МОЖАТЪ САМИ АНЖЕЛИ ДА ГЛЕДЛТЪ НА СВЕТЛОСТА...»
Стр. 99, към № 17
Някои поправки и допълнения към книгата „Утешение гръш-нимъ“ дава А. Селищев (вж. рецензията му за „Български старики из Македония", сп. Македонски преглед, VII, 1932, кн. 4, с. 105—106).
Стр. 103
На ред 12 погрешно е отпечатана година 1213 вместо 1283.
Стр. 104
Приписката на поп Никола. Селищев поправили Кинбека'* вм. ,,w Кинб1ка“ (вж. А. М. Селищев—рецензията му за „Български стариии из Македония", с. 105).
Стр. 105
За книжарницата на Каратрифун в Скопйе и за ранните южнославянски печатни издания вж. П. Атанасов, Начало на българското книгопечатане, София, 1959, с. 43—60
Стр. 112 и 113, към № 14, 15 и 16
Същите приписки печата и проф. Ив. Снегаров, Из скоп-ските книгохранилища (сп. Общ. подем, II, 1918, кн. IX—X, с, 449—451). Той не отбелязва, че те са обнародвани от проф.
681
Йордан Иванов в първото издание на „Български стариии из Македония* (София, 1908, с. 230—231), както на свой ред по-късно проф. Иванов не отбелизва публикацията на проф. Сне-гаров. Последният изнася и други приписки, включително и та нописа: Клю«нтз«в нъ sb^h йде. -мо (=посмдни въ диъцС.
Стр. 116, към Ае 26
Селищев поправя „Драгославль* на „Драгославь* (вж. Македонски преглед, VII, 1932, кн 4, с. 105).
Стр 121, към № 38
Ръкописът, в който има приписка от Кирил Пейчинович, сега се съхранява в БАН—Научен архив, № III. 418. За припи-ската на Кирил Пейчинович Йордан Иванов пише; „Това е най-старият познат автограф на Кирила, от 1801 г.“ Трябва да се каже, че Селищев през 1929 г. напечата снимка от по-раншва приписка на Кирил Пейчинович (вж. А. М. Селищев, Полог и его болгарское население. София, 1929, с. 140). Още една поправка — проф. Йордан Иванов пише, че ръкописният пенти-костар на Евстатий е от 1398 г., а в същност той е от втората половина на XV в., водните му знаци са от това време (вж. Хр. Кодов, Опис).
Стр. 123 и 125, към № 41
Първо, ръкопистът не е панегирик, а пролог, не е от XV, а от средата на XIV в. По почерк прилича на ръкописите на Станислав Лесновски (вж. тук, с 161 — 163). Сега този ценен ръко-писен пролог се намира в Софийската народна, библиотека, № 1039. Негово подробно описание вж. у М. Стояков и Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи, т. III, София 1964, с. 246—252.
У Иванов стой неправилно година (7151 — 1643) вм. дула (7181 — 1673).
Стр. 125, към № 42
Ръкописният апостол от 1362 г., в който има приписка от 1812 г„ се намира в Софийската народна библиотека, № 88. У Йордан Иванов има грешка — откачало за бележката е посо-чено, че е от 1812, а после— 1802 г. Вярна е втората година 1802. Тази приписка едва ли е от Кирил Пейчинович.
Кирил Пейчинович е активен български книжовник от началото на XIX в., който много обичал да оставя бележки по
682
книгите, негови или манастирски. За една такава иегова приписка, без да дава нейния текст, съобщи Селищев: „Запись на чистом листке переплета октоиха, принадлежащем А. П. Стои-лову“ (вж. А. М Селищев, Полог, с. 162). Сега този лист се намира в Софийската народна библиотека (БИА, № II. А 3016)-Приписката, със завързан подпис на Кирил, гласи: „С1а стаа И БЖКТЕСНАА КНИГА, ГАСМАА 0КТбИ)<2>, Ма|>К0ЕА Ма|1К0ВАГ0 (sic!) MHTfA ПОПА Kv^iAAA ИГ8М0НА ТОГвЖДС МНТрА И ^НАТИ СА tAKW ПИСАВШАЯ clt CIWJKC КТЬ И КНИГА с1а.
... 1802
КурИАЪ КрОМОНА^'Ъ СО BfATlAMH”
Печатана от А. П. Стоилов, Документи и бележки от ми-налото на българите в Македония. СбБАН, IX, София, 1918, с. 16.
Стр. 126, към № 44
Ръкописът, в който има бележки за възобновяването на Шишевския манастир на р. Треска, сега се съхранява в Ленинград—Библ. „Салтиков-Шчедрин", № F. I. 516.
Селищев посочва грешки при препечатването на приписката: погрешно ,,ВА ТО BfCMC*' ВМ. ,,Е0 ТО Е(КМС“, „ПОСТ^АДА*4 вм. ,,лос^ада44, „единъ" вм. „сденъ“ (вж. рецензията му, с. 105).
Стр. 127, към № 45
В архива на проф. Иванов има повече бележки за Шишевския поменик: „Триптих (Поменик) Шишевски. Запазена само средната дъека от триптиха, 44 см X 25,5 см. Отгоре аркадовидна феридка с образа (масл. бои) на Ис. Христос от пояса нагоре, а по-долу 4 колонки с началните думи на поменика: „Спомеиикь..(както е в изданието).
И накрая пак иегова бележка: „Писмото прилича на Пей-чиновото или негов ученик" (вж. БАН — Научен архив, ф. 52, Йордан Иванов, № 220, л 107).
Стр 129, към № 53
Относио четенето на надписа вж. изеледването на Ст. Михайлов, За архитектурата и живописта на манастирската църква „Св. Андрей” на р. Треска, сп. Археология, X, 1968, кн. I, с. 7—-19, иадпис на с. 9—10.
Стр 130, към № 55
Село Кучевища се споменава и в ръкопис 1039 на Софийската народна библиотека (М. Стоянов — Хр. Кодов, Опис, с. 252).
683
Стр. 130, към № 56
Ръкописният триод от 1519 г. на монах Мина се съхра-нява сега в Киев — Ръкописен отдел на Библиотеката при Ук-раннската академия на науките, сбирка Киевска духовна академия, № 369. Той има 180 големи листа, добре запазени, ху-бав почерк.
Стр. 131, към № 58
За приписките, свързани с Кирил Пейчииович, и за кни-жовните му занимания вж. ценния труд на А. 1И. Селищев, Полог и его болгарское население, София, 1929, с 128—194; X. Поленаковик, Нови податоци за Кирила Пе]чпновика. Годится зборник. Скопски факултет на Уииверзитетот. Скоп]е, 1948, с. 55 70; Непозната (прва?) редакци]а на тропдрот и
кондакот на св. Нифонта од Кирила Пе}чиновик.— Трудови. Филозовски факултет на Уииверзитетот, СкоП|’е, 1960, с. 87 96.
Стр. 136, към № 10
Големият ръкопис на Владислав Граматик Панегирик от 1479 г. — сега се намира в Рилския манастир.
Стр. 136, към №11
Пълния текст на приписката на Мардарий Рилски към преписания от него през 1480 г. „Шестодиев" вж. у Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, кн. II, с. 255—256. Все тук и приписки за село Лозен, Софийско, за Рилския манастир, Охрид и др.
Стр. 141
За Йоаким Кърчовски други вести вж. у А. М. Селищев, Хаджи Йоаким и язик его книг. — Македонски преглед, IX, 1935, кн. 3 — 4, с. 133—135, X, 1936, кн. 1—2, с. 118—142; Slavia, V, кн. 2; Македонски преглед, VII, 1932, кн. 4, с. 106— 108; Во)слав И. ИлиЪ, Беседе Зоакима Крчовског прве маке-донске штампане кн>иге.— Годишнак Филозовског факултета у Новом Саду, кн. X, Нови Сад, 1967, с. 305—325.
Стр. 151, към № 3
Въпросните девет листа от Номоканона се намират в Москва — Библ. „Ленин “ — ф. 87, В. И. Григорович, № 1707.
684
Пълния текст на послесловието вж. у Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, с. 260—267.
Стр 154, към № 5
А. Селищев поправя някои допуснатн грешки, най-важна от конто е годината [7079 — 5508 1571] вм. [7074J
(вж. А. М. Селищев, сп. Македонски преглед, VII, 1932, кн. 4, с. 105).
Стр. 154, към № 7
Повече събрани вести за Велко Попович от Кратово вж. у В. St. Angelov, Sur certains moments de la renaissance litte-raire nationale des slaves du Sud (XVIIIе s.) - Etudes balkani-ques, Nr 4, Sofia, 1966, p. 98 — 101.
Cmp. 155, към № 9
Ръкописът на поп Лазар, съдържащ житието на мъченика Никола Софийски, сега се съхраннва в Църковио-археологи-ческия музей — София, № 1521.
Стр. 161 — 163, към № 26, 27, 28
Друг ръкопис на книжовника Станислав Лесновски има в Софийската народна библиотека, № 1039 — Пролог от средата на XIV в. (вж. М Стоянов — Хр. Кодов, Опис, с. 246—252).
Стр. 188, към № XXII
Руски превод на съчинението на Йоан Камениат от С. В. Полякова и И В. Феленковская с предговор и научен коментар от Р. А. Наследова в книгата „Две византийские хроники X века", Москва, 1959, с. 143—249. Гръцки текст с новобългарски превод на значителна част от произведението на Йоан Камениат, включително и на пасажа, цитиран от Йордан Иванов, в Извори за българската история, IX, София, 1964, с. 19 сл От по-новата литература, свързана с разглежданите в текста събития, заслужава отбелязване статията на Р А. Наследова, Македонские славяне конца IX .начала X вв.., Виз. временник, XI, 1956, с. 82—97.
Стр 195
Колакийското евангелие е издадеио от Andrd Mazon et Andre Valliant, L’6vangeliaire de Kulakia, un parler slave du Bas-Vardar, Paris. 1938.
685
За други подобии български ръкописи вж. Л. Милетич, Два български ръкописа с гръцко писмо, Български старини, кн. VI, София, 1920; К. Мирнее, Един неврокопски български сборник с гръцко писмо от края на миналия век, Македонски преглед, VII, 1932, кн. 2 3, с. 149—186; Ив. Кандиларов, Един български превод на Пасхалното евангелие с кирилско и с гръцко писмо, Македонски преглед, VII, 1932, кн. 4, с. 141 —146.
Стр- 200, към № 5
Днес е познат само един прение от „Стематографията" на Христофор Жефарович. Преписът е дело на сръбския книжов-иик Алекси Стоян Йоанович, писан в Земун през 1837 г. Сега се съхранява в Киев— Ръкописен отдел при Библиотеката на Украинската академия на науките, сбирка Духовна академия, № 448 (Муз. 771). Повече вж. у Б. Ст. Ангелов, Ръкописен екземпляр от „Стематографията- на Христофор Жефарович, сп. Днтературна мисъл, XI, 1967, кн. 4, с. 132—134.
Стр. 207, към № 4
Екземпляр от „Буквара" на Марко Теодорович има и в Софийската народна библиотека В своята известна статия „Болгарская журналистика“ от 1862 г. Дюбен Каравелов отбелязва на първо място този буквар: „Встречаются даже книги, печатанные в XVI11 столетии на славянорусском языке, как например: „Букварь или первое учение хотящим учиться книг пись-мены славянскими..." (вж. Публицистиката на Дюбен Каравелов, София, 1957, с 89).
Стр. 216, към № 20
От по-новите публикации за Стефан Беркович трябва да се посочи трудът на акад. М. Арнаудов, Беркович и Веда сло-вена, София, 1968.
Стр. 225, към № 23
Пълния текст на разказа на Исай Серски за нахлуването на турците и разоряването на Серска облает вж. у Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, кн. П, 1967, с. 148 161.
Стр. 234, към № 3
Българският книжовник Дибриян от XIII в. е познат с още един миней — № 152 от Хлудовата сбирка (вж. Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, II,с. 1—16).
686
Стр 238, към № 11
Относно славянските имена на месеците вж. В. Сл. Ки-селков, Старославянските имена на месеците. — Църковен вестник, 1955, бр. 48, с. 5—7; Й. Займов, Българските народни имена на месеците. Известия на Института за български език, III, 1954, с. 101— 147. -
Стр. 244, към № 29
Относно духовната власт на Охридската архиепископия в Италия вж. Ив. Дуйчев, За правата на охридските архиепис-копи от средата на XVI в. върху никои италийски области. Известия на Исторического дружество, XIV—XV, София, 1937, с. 151 171.
Стр. 257, към № 75.
Образа на Хаджи Вълчо от Банско, ктитор на Зографския и на Хилендарския манастир, вж. у ТИ. Ковачев, Български кти-тори в Света гора. Исторически очерк, изследвания и документа, София, 1943, табл. Ill, IV и XI. Копието, направено от художника Цанко Лавренов, се пази в София — Археологически музей, инв. К» 739.
Стр. 257, към № 76
Образа на Хаджи Василий от Ловеч вж. в същата книга на М. Ковачев, табл. VI и VII.
Стр. 264, към № 100
По-нова литература във връзка с манастира Хилендар: Л. Маркович, Хиландарске старине, Старинар, III, сер. кж. 10—11, Београд, 1936, с. 83 — 94; Св. Padoju4tA\, Уметнички споменици манастира Хиландара (Зборник радова, кн. XLIV, Византолошки институт, кн. 3, 1955, с. 163 сл.). Кратки бележки за историята на манастира в книгата на Д. Болутов, Български исторически паметници на Атон, София, 1961, с. 136 сл. Относно поземлените владения на Хилендар, който се издигнал през XIV в. като един от най-едрите феодални собственици в Света гора, срв. Д. Ангелов, Аграрните отношения в Северна и Средйа Македония през XIV в., София, 1958, с. 25 сл. Добър преглед на книжовния фонд на Хилендарския манастир в статията на Ъ. Сп. PadojuHuh, Старе српске пове.ъе и рукописне юьиге у Хилан-дару, Извешта) о тьиховом проучватьу у новембру и децембру 1952, Архивист, II, 2, 1952, с. 47 — 92. Препечатана със съкра-
687
щения в сборник от под брани статии на Ъ. Сп .Padojunuh под наслои „Кн>ижевна збиважа и стваража код срба у средньнем веку и у турско доба", Матица Српска, Нови Сад, 1967,311-336; Хиландарски зборник, I, Београд, 1966,
Стр. 264, към № 101
Микрофилм от ръкописното евангелие на цар Георги Тер-тер от 1322 г. има в Научния архив при БАН — ф. Ст. Романски, арх. ед. 131.
Стр. 272, към № 132
Микрофилм от Пантелеймоновия прение (1809 г.) на „История славяноболгарская" на Паисий Хилеидарски има в Научния архив при БАН — ф. Ст. Романски, арх. ед. 132.
Стр. 273, към № 134
Подписалият се в тази приписка „Онвф^д к^муимондуд лдпд Иодное w Кд^днлдк" е известният по онова време Онуфрий Попович Хилендарец (за него вж. В. Н. Златарскп, Архимандрит Онуфрий Попович Хилендарец. Сборник „Казанлък в миналото и днес", т. 1, София, 1912, с. 43— 74). Не сё знае защо проф. Йордан Иванов е изпуснал още нещо, може би също евързано с Онуфрий Попович. То се намира в същата книга на Люба Стоянович, от която заел посочената бележка. У Л. Стоянович под № 9106 четем: ^Ia книгд Пдте(икъ ктъ пд-пд Оунвфрквд, о^чсникд удджи проигвдкнд Дкдкисеичд, Хиден-дд^ц, 1821 д-втд, дп(>илд 2 дна Кулиуь w .Зогрфцд пдпд ПдрТН|А ^Д 30 Г|10ШД.“
Онуфрий е автор на т. нар. Хилендарска преправка на „История славяноболгарская” която се съхранява в Хилендарския манастир. Микрофилм от ръкописа има в Научния архив при БАН — ф. Ст. Романски, арх. ед. 141 По-подробно по въпроса вж. Б. Ст. Ангелов, Хилендарска преправка на „История славяноболгарская". Известия на Българското историческо дружество, XXVI, 1968, с. 299—309.
Стр. 276, към № 141
Руският пътешественик Василий Барски, който посетил два пъти Света гора, за славянските ръкописи в манастира Свети Павел пише „В первом убо моем прибытии к Святой горе, в
688
лете 1726, чтение же и пение и вся власть бяше болгарские; ныне же ничто от сих не обретается кроме библиотеки сла-венской, в ней же множество книг различных обреташеся, печатных и рукописных: начата тамо обитающие иноцы инные раздавати, инные же малоценно продавати, да искоренится древняя болгарская слава и память" (Василий Григорович Барским, Путешествие к святым местам в Европе, Азии и Африке. .., часть II, СанктпетербурГ, 1819, с. 331).
Стр. 278, към №149
Образите на проигумен Софроний от Ески Джумая и иа Хаджи Георги от Котел, 1812 г., ктитори на Иверския манастир, вж. у М. Ковачев, Български ктитори в Света гора, табл. V и IX
Стр. 279, към № 151
Снимка от надписа, както и снимка на ктиторите на мана-стира „Ксиропотам" братята Тома и Никола от Видин, 1783 г., вж. у М. Ковачев, Български ктитори в Света гора, с. 168, табл X
Стр. 281
Солунска легенда. За нови преписи на легендата, както и за нейното временаписване вж. Б Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, кн. II, 1967, с. 44—66. Вж. St. Gedev, La legende dite de Thessalonique. Studia histo-ricophilologica Serdicensia. Serdicae, 1938; E. Георгиев, Литература на изострени борби в средновековна България, София, 1966, с. 313—316.
Стр*. 283
Кратко житие на Кирил Философ. Друг прение на житието по ръкопис от 1437 г. от сбирката на Румънската академия на науките вж. у Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, кн. 1, 1958, с. 36—46
Стр 288
Проложно житие на Методий. Ръкопис, в който се намира това проложно житие, се съхранява в Ръкописния отдел на Академичната библиотека Белград, № 83 (53). Подробно описан от Л. CmOjaHoeuh, Каталог рукописа и старих штам-паник ки>ига. Београд 1901, стр. 40—42.
689
Стр. 290
Служба на Кирил (Скопски миней). Описание на ръкописа вж. Б. Цонев, Опис на славянските ръкописи в Соф. нар. библиотека, II, 1923, с. 52—53.
Други издадени преписи на службата вж. у Ив. Гошев, Светите братя Кирил и Методий. Годишник на Соф. университет. Богословски фак., т. XV, София, 1938, с. 99—120; Б, Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, кн. II, с. 3—16, друг препис в „Известия на Архивния институт", кн. I, 1957, с. 283—289; Хр. Кодов в сборник „Хиляда и сто години славянска писменост (863—1963)“, София, 1963, с. 295— 304. За познати преписи на службата вж. Ст. Романски и М. Г. Попруженко, Библиографски преглед на славянските кирилски източници за живота и дейността на Кирил и Метс-дий, София, 1935, с. 45 50; Б. Ст. Ангелов, Славянски извори за Кирил и Методий. Известия на Народната библиотека за 1956 г., София, 1958, с. 195—196.
Стр. 296
Служба на Кирил (Драганов миней). Фотокопия от този препис има в БАН — Научен архив, ф 52 — Йордан Иванов, № 287.
Стр. 327
Похвално слово на Кирил Философ. Нови преписи на словото вж. у М Г. Попруженко и Ст. Романски, Библиографски преглед, с. 35—37; Б Ст. Ангелов, Славянски извори за Кирил и Методий, с. 192— 193. Вж още в том първи от събраните съчинения на Климент Охридски (под печат, издание на БАН).
Стр. 333
Похвално слово на Михаил и Гавриил от Климент Охридски Новоиздадени преписи вж. у К. М. Куев, Един необ-народван препис от Климентовото слово за Михаил и IаврииЛ (вж. Сборник „Климент Охридски", София, 1966, с. 221 242, с посочване на 93 преписа от словото); К Мирнее, Неизвестен препис на Климентовото слово за архангелите Михаил и Гаврил от 1359 г. (сп. Български език, XVI, 1966, кн. 5, с. 421 — 439); Д П Богдан, Дело Климента Охридского по неизданным румынским источникам. Сборник „Климент Охридски. Ма-44. Български старини из Македония
690
териали за неговоточествуване по случай ЮбОгодини от смъртта му“, София, 1968, с. 90—113. По-подробно вж. още том първи от събраните съчинения на Климент Охридски (под печат).
Стр. 338
Проглас към евангелието. Относно авторството на това старобългарско стихотворение с преглед на научната литература вж. Емил Георгиев, Кирил и Методий, основоположници на славянските литератури, София, 1956, стр. 141—201; Р. Якобсон, Заметки о древнеболгарском стихосложении. Известия ОРЯС, XXIV, 1919, кн. 2, с. 351—358; Стихотворные цитаты в великоморавской агиографии. — сп. SlavistiCna revija, Ljubljana, X ,1957. кн. 1 — 4 с. Ill — 118.
Стр. 344, към № XXXIV
Краткото житие на Климент Охридски е познато в пет гръцки преписа и един старобългарски превод (в два преписа). Срв. по този въпрос И. Дуйчев, Краткото Климентово житие от Димитрий Хомагиан, Климент Охридски, Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му, София, 1966, с. 161 сл. Един от тези преписи, съхраняван в Светогорския протат в ръкопис от 1485 г. (непосочен у Йордан Иванов), е използуван от И. Дуйчев в споменатата статия като основа за едно по-ново издание на житието, като са взети пред вид и разночетенията по изданието на Йордан Иванов. Успоредно с гръцкия текст в статията на И. Дуйчев е даден и старобългарският превод въз основа на обнародвания от Йордан Иванов препис по Зографския ръкопис с разночетения по преписа на Бодлев, публику-ван от Г. Баласчев в работата му „Климент епископ словенски и службата му по стар словенски превод с една част гръцки паралелен текст", София, 1898, с. LX1II сл. Краткото житие на Климент Охридски, е публикувано в книгата на А. Милев, Гръц-ките жития на Климент Охридски, София, 1966, с. 1744. В това издание е поместен само гръцкият текст, снабден с превод на новобългарски. Само новобългарски превод на Житието у В. Сл. Киселков, Св. Климент Охридски, живот, дейност, жития, София, 1941, с. 137 сл. Новобългарски превод въз основа на двата старобългарсКи преписа у И. Дуйчев. Из старата българска книжнина, II, София 1943, с. 260 сл.
Върху произхода и значението на краткото Климентово житие има значителна литература и интересът върху този важен паметник е твърде голям. Срв. за по-новите изследвания библиографски указания у И. Дуйчев, Краткото Климентово
691
житие..., с. 161, бел. 2. Срв. също издадената от Българската академия брошура „Климент Охридски, библиография" 1878— 1944 г., София, 1966, с. 1 56, както и библиографията върху Климент Охридски за периода от 1945 до 1966 г., събрана и обнародвана от Л. Грашева в посочения сборник в чест на Климент Охридски по случай 1050 години от смъртта му (с. 439—446).
Краткого житие на Климент Охридски повдига никои въ-проси, конто предизвикват затруднения и спорове сред изслед-вачите. Преобладаващото мнение, че то е съставено от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан, среща възражения в ста-тията на /. Snegarov, Les sources de la vie et 1’activite de Clement d’Ochrida, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, p. 92 сл. Според него житието е съставено не от охридския архиепископ, а от неизвестен гръцки книжовник от по-късно време. Осо-бено големи спорове предизвиква онзи пасаж в житието, където се говори за извършените от Климент преобразования във фор-мите на буквите, за да се постигнела по-голяма яснота. Тъл-куването на този пасаж е трудно, но все пак то дава доста-тъчно основания да се заключи, че големият български про-светител е направил значигелни подобрения на измислената от Кирил азбука (т. е. на глаголицата). Срв. във връзка с това А. Милев, Двете гръцки жития на Климент Охридски, Сбор ник от статии по случай 1050 години от смъртта му..., с. 159.
Покрай редицата ценни данни в Краткбто житие на Климент Охридски, както сочи Йордан Иванов и както са установили и други изследвачи, има отделни фактически грешки. Това не ни дава основание .обаче да отричаме изобщо стой-ността на житието като исторически паметник и да считаме, че всичко казано в него не отговаря на действителността. Краткото Климентово житие независимо от никои неточности в него е безспорно един от важните исторически извори и заслужава да бъде привличано и използувано в научната литература.
Стр. 345
Служба на Иван Рилски на 18 август. — Скопският миней от 1451 г., по който е публикувана службата, сега се намира в София — Църковно-археологически музей, № 489. За него вж. Ив. Снегаров, Из Скопските книгохранилища, сп. Общ полем, II, 1918, кн. IX—X, с. 439.
Друг издаден препис на службата вж. у Б. Ст. Ангелов, Старобългарски текстове. Известия на Архивния институт, кн. 1. 1957, с. 274—283; Нови вести за книжовното дело на Георгг Скилица, сп. Литературна мисъл, XII, 1968, кн. 2, с. 113—118
692
Стр 369
Житие иа Иван Рилски от Патриарх Евтимий. За друго, доскоро сьвсем неизвестно житие на Иван Рилски, написано от Даниил, вж. Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литература, 1, София, 1958, с. 67 — 97. Втори препис от това житие има в ръкопис № 987 на Софийската народна биб- ।
лиотека, XVIII в., л. 23—52. Този препис не е публикуван (вж. М. Стоянов и Хр Ходов, Опис, III, с. 144). Вж. още Известия на Института за литература, IX, 1960, с. 247 — 255.
Стр. 390
Кратка служба на цар Петър. Намирала се е в ръкопис на Белградската народна библиотека, № 434 (139), изгорял по време на Втората световна война. Поради това особена цена придобиват запазените снимки от службата, останали в архива на проф. Йордан Иванов, Ке 356 — Научен архив при БАН.
Стр. 395
Житие на Гаврил Десновски. Ръкописът на това житие от 1868 г., по който го обнародва проф. Иванов, сега се съ-хранява в Софийската народна библиотека, № 988.
Стр 405
Въпросният препис от житието на Йоаким Осоговски, което се намирало между книжата на Найден Геров, сега се съхранява в Софийската народна библиотека — БИА, ф. 22 — Найден Геров, арх. ед. 624, л. 3—18. Преписът е късен, от XIX в., и възхожда към преписа, направен в Хилендар през 1789 г. от Теодосий Леков. За това съдим от оставената приписка (л. 18), която почти се покрива с приписката на Теодосий Леков, поместена в книгата на проф. Йордан Иванов на с. 270— 271. Приписката в ръкописа на Н. Геров гласи: рАцгс кто ид’ прдЕослдвны^ъ и эдКтоакбикы^ъ ур1ст1днъ с1к> книжице вудстъ 1ИГАТИ, то да идволигъ и ск ДНДТИ, ИКО А человъкъ невчснъ, ГрЛМАТИКИ НС уЧИЛСА, А ПО проШ«н1и ПрСПОДОБНЪИГПАГО ПрОИГВМСНА Давида потрвди^сА А дцп ли въ чссомъ АртогрАфги прдво нс НАПИСАЛЪ, 8 ТОМЬ ПрОШЕ БОГА рАДИ MCHC ПрОСТИ ГИ И СВОЙМЪ Б0-ГОМЪ ПрОСКТШ ННИМЪ рАДумОМЪ МОИ ПОГРЕШНОСТИ ПОПрДЕИТИ А А ДА ск ДО лице ДСМЛИ П0КЛДНАЮСА.“
Житието по Геровия препис има такъв наслов Мцд акгестд
•S1. день житк И ЖИДНЪ ПрСПОДОБНАГСУ И БГОНОСНАПМ WtlA НАШСГО IwAKHMA IVcorOBCKATO ЧвДСТЕОрсЦД.
Начало: Ц^те8юш8 где БГ8 и спев нашем8 int8 Хртв и weak длюцкмв нбеемъ и землю и мормъ и всею теа^1ю и гуЕподокниуъ ГООПОДСТЕВАИ. . .
В същата архивна единица (л. 1) се намира и една рисунка, евързана с Осоговския манастир. Рисунката е един голям лист, в долната част на който е изобразеи манастирът, неговата църква, горе има образ на Йоаким Осоговски, а от двете страни в ъглите са изобразени сцени из живота на светеца. Всичко това е дело на Станислав Доспевски, което узнаваме от следната бележка, поставена в долния край на рисунката:
„Сей (ЦЕННЫЙ МН^Ь П^ПОДОЕНАГО ОТЦА НАШЕГО IwAKHMA 0(ОГОЕ-(КАГО ЧудОТЕО^ЦА, БЫЕШАГО НИКОГДА «ДИНЬОТ|(ЛАВНЪЙШИ)(Ь ЕЪ Ма-КИД0Н1И МАНАСТИ^Й, ПРЕЖДЕ ДЕСЕТЕ И ПАТДКАТЬ ЛЪТЪ fA^O^ME шиеа до oeh|oeahia ОТ АНИЧЛЦОВЬ, нин-ьже, ЕЪ ЛИТО 1847, ИЖДИ-ЕЕНКМЬ И Т^удолювкмь БЛАГОЧЕСТИЕМ у Ь ЖИТЕЛЕЙ НАу1и К^ИЕ0(КЧК1а Плллнки, hactoahIemk почтеннорднлго г-нл улд(жи) Мллдено-ЕИЧА ЕОЗОБНОВИЕА, АКОЖЕ ВИДИТЕ СА НЛ (IE ИЗОБ^АЖЕНЙ, ДА ЕИЧ-ное Еофоминлн! 1865|, декеме^ 1-ви. Ру«к1й уу дожникл елмо-КОЕЕЦЪ уисовллъ СЪ НАТу^Ы СтлНИСЛлКЪ Д До(ПЪЕ(к1Й. ‘
Стр. 418
Проложно житие на Иларион Мъгленски. Вести за други преписи и печатан текст вж. у Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска и сръбска литертура I, 1958, с. 98 — 99.
Стр. 422
Житие на Михаил Воин. Ръкописът, по който проф. Иванов обнародва разказа, сега се намира в Научния архив на БАН, No 17". Вести за други преписи и издания на текста вж. у Б. Ст. Ангелов, Старобългарски текстове. Известия на Архив-ния институт, /, 1957, с. 297 300.
Стр. 424
Служба на Петка Търновска. Вж. Хр. Кодов, Старите жития на Петка Епиватска. Списание Духовна култура, XL, 1960, кн. I, с. 11 23.
Стр. 431
Житие иа Петка от патриарх Евтимий. Друг издаден препис от 1788 г. вж. у Б. Ст. Ангелов, Из старата българска, руска
и сръбска литература, I, 1958, с. 100—104. За издание на про-ложното вж. същия автор, Известия на Архивния институт, 1, 1957, с. 290-292.
Стр. 437
Разказ за эографските мъченици. 3а въздействието на този разказ се съди преди всичко от широко разпространеното „Сказание за Света гора Атонска" от Стефан Светогорски, съшо от книгата „Рай мысленный" (печатана в Иверския манастир през 1659 г.). Този разказ е намерил отражение също в историческите съчинения на Паисий Хилеидарски и на йеросхимонах Спиридон Рилски. Подобен текст обнародва Б. Ст. Ангелов, Три исторически разказа. Известия на Института за история, XIV — XV, 1964, с. 476—483.
Стр. 440
Храброво сказание за славянските писмена. В първото издание на книгата проф. Иванов обнародва втория Хилеидарски прение и Зографския препис на Сказанието (с. 75—81). Фото-типно издание на втория Хилеидарски препис на сказанието направи проф. Ъ. Сп. PadojtiHuh, Хиландарски рукописи о по-сганку словенске писмености, Београд, 1963, с. 91—96. Повече подробности върху преписите на Храбровото съчинение, върху неговите литературно-исторически достойнства и разпростране-ние вж. в големия труд на проф. К. М. Куев, Черноризец Хра-бър, София, 1967.
Стр. 446
Днес не е известно къде се намират въпросните два пер-гаментни листа от Осмогласника, конто някога били в Битоля.
Стр. 452
Битолски триод от XII в. Сега този ценен старобългарски книжовен паметник се намира в БАН—Научен архив, № 38. Подробно негово описание вж. у Хр Кодов. Опис на славянските ръкописи в Библиотеката на Българската академия на на-уките (под печат).
Стр. 463
Проф. Йордан Иванов пише: „Както се научавам, в Македония е бил намерен и друг триод (цветен) от XII в., писан с кирилица и глаголица. Той ще бъде издаден от Ст. Арги
695
ров." В Софийската народна библиотека се намира постен триод № 933, доставен от Ст. Аргиров. Този триод е определен като ръкопис от XIII в., началото. На лист 2 има две думи, напи-сани с глаголица. Палеографски триод № 933 е много близък с Битолския триод, може дори да се допусне, че са дело на едно и също лице, или поне, че изхождат от една книжовна школа (вж. М. Стоянов — Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи, Ш, София, 1964, с. 93 — 94).
Стр. 468
Драганов миней. Фотокопия от този крайно ценен старобългарски ръкопис има в БАН — Научен архив, № 287; също ф. 130 — Ст. Романски, № 142. Двата листа, отнесени от В, И. Григорович, се съхраняват в неговата ръкописна сбирка — Москва, Библ. „Ленин", ф. 87, № 1725. Тези два листа съдър-жат и житието на Иван Рилски, обнародвано от К. Ф. Радченко, Отчет о занятиях рукописями..'. Университетские известия, Киев, 1898, № 4, с. 50—51.
Стр. 489
Зографски поменик. Вторият поменик, обхващащ XVIII — XIX в., за който говори проф. Иванов, днес е известен под името „епархиален поменик на Зограф", изцяло обнародван от Л1. Ковачев, Зограф Изследвания и документа, ч. I, София, 1942, с. XXIII XXXI, 1—271.
Стр. 526, към № LX11I
За продавателния акт за манастирчето „Св. Алостоли" пръв съобщава архимандрит Леонид в „Историческое обоз-р-fcnie а^онскихъ славянскихъ обителей", Москва, 1866. Най-добро издание с проучвания на двата запазени екземпляра в посочената от Йордан Иванов работа на О. Бодянски. под наслои „Акт Зографского монастыря на Афоне 989 — 981 г". (Чтения в Импер. Общ. древн. росс., Петербург, 1873, с. 1 — 10). Както сочи Бодянски, може да се спори дали актът е издаден през 980 или 981 г. Срв. за този документ Д. Болутов, Български исторически паметиици на Атон, София, 1961, с. 46 сл (там е даден новобългарски превод на най-важните негови па-сажи, включително и на надписа на иеромонах Макарий, който предизвиква най-голям интерес).
Стр. 537, към № LXV
Тексты на Сводната грамота, издаден за пръв път през 1845 г., е обнародван отново във В. Априлов, Събрани съчи-
696
нения, под редакцията на проф. М. Арнаудов, София, 1940, с. 207 сл.'Гръцкият превод е издаден от Н. Gelzer, Sechs Ur-kunden des Georgskloster Zograf, Byz. Zeitschrift, XII, 1903, c. 352 сл. Славянският текст паралелно с гръцкия превод у А. Солов]ев—В. Машин, Грчке повел>е српских владара, Бео-град, 1936, с. 352 сл. На с. 356 са посочени и другите издания. „Сводната грамота11 е късна компилация, съставена вероятно през XVIII в. (срв. А. П. Стоилов, Своден хрисовул за историята на Зографския манастир — в Сборник в чест на В. Н. Зла-тарски, София, 1925, с. 447 сл). Независимо от съдържащите се в този хрисовул грешки и несъобразности той може да бъде използуван с някои свои данни, конто неизвестният съставител е почерпил от стари и автентични документи. Срв. И. Дуйчев' Приноси към историята на Иван Асен II, Сп БАН, LXVI, 1943, с. 153 с л.
Прение от Сводната грамота, първата половина на XIX в., се намира в Киев (Ръкописен отдел при Библиотеката на Ук-раинската академия на науките, сбирка на бившата Духовна академия, № 424); фотокопия от преписа се съхраняват в БАН—Научен архив, сбирка V, № 1156.
Стр. 547, към № LXVH
Текстът на грамотите на Василий II с българския превод на Й Иванов е обнародван наново в Извори за българската история, XI, 1965, с. 41—47. Научен коментар към грамотите от В. Тъпкова. Само новобългарският превод на Йордан Иванов е поместен в Христоматия по история на България, София, 1965, с. 198—202. По-вова литература във връзка с грамотите и съдържащите се в тях данни за историята на българския народ у В. И. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. II, София, 1934, с. 2 сл.; С. Лшиев, Някои данни за феодалните отношения в България през X в., Известия ИБИ, т. 6, 1956, с. 437 сл.; Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., Москва, I960; История на Византия, т. II, София, 1963, с. 98; Г. Цанкова-Петкова, За аграрните отношения в средновековна България, XI—XIII в., София, 1964-
Стр. 555, бел. 1, към № LXV1I, I
Формата oixoScptov. която се среща в един от ръкописите. на първата грамота на Василий II, е погрешна и правилна е формата oJxopoStov.
Относно значениетс на това задължение има по нови проучвания, направени след излизането на книгата на Й. Иванов
697
Срв. литературата по този въпрос в монографията ва Г. Г. Литаврин, Болгария и Византия в XI—XII вв., Москва, I960, с. 312 сл. В съгласие с мнението на Ф Дьолгер Литаврин приема, че икомодият е бил налог, плащан в полза на данъчните агенти.
Друго становище изказва Г. Цанкова-Петкова в книгата си „За аграрните отношения в средновековка България, XI — XIII в.“, София, 1964, с. 93 сл. Тя свързва термина cfxcpc&ov със срещащия се в грамота на българските царе комод (kw-mwak) и счита, че с това название в грамотата на Василий II е бил означаван основният данък, плащан от българското население, а с думата „епирии" са били означавани другите за-дължения (глоби, повинности и пр.).
Стр. 562, към № LXV1H
За досегашните издания на известието на Нил Доксопа-тър и за научната литература върху него срв. Извори за българската история, т. XIV, София, 1968, с. 103. Там е даден и гръцкият текст на този списък (с уводната част, която липсва у Йордан Иванов). Текстът е придружен с новобългарски превод с коментар, направен от В. Тъпкова (с. 108—109).
Стр. 564, към № LXIX
Срв. Бележки за произвола и значението на списъка на българските архиепископи (Парижки ръкопис) в Извори за българската история, т. XIV, София, 1968, с. 103. Там е поместен и гръцкият текст на списъка, придружен с новобългарски превод и научен коментар на В. Тъпкова, с. 109 — 111. Дюкан-жовият списък е използуван нееднократно като важен памет-ник за църковната история на България през средновековната епоха. По-новата литература във връзка със съдържащите се в него данни (главно имена на патриарси и архиепископи) в по сочения научен коментар на В. Тъпкова. Между другото в този списък намираме известието за Климент като епископ на Ти-вириупол или Велика (dntaxoncj ТферюитгбАеос jjroc BeAt'xaj) Въп-росът за граничите на епархията на Климент Охридски, както се знае, е все още предмет на спорове и е бил предмет на многократни изследвания. Срв. В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, с. 263 сл.; Р. Gautier, Clement d’Ochrid, dveque de Dragvisln, Revue des etudes byzantines, XXII (1964), p. 199 214; /7. Снега ров, По
въпроса за епархията на Климент Охридски (Климент Охрид-
698
ски, сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му, София, 1966, с. 291—305); А. Милев, Гръцките жития на Климент Охридски, София, 1966, с. 158, бел. 137.
Стр. 576, към. № 1
След публикуването й у Йордан Иванов Ватопедската грамота с новобългарски превод бе издадена от И. Дуйчев, Из старата българска книжнина, т. II, София, 1943, с. 40. Текстът на грамотата е даден и у И. Гошев, Новооткритата Ватопедска грамота на цар Иван Асен II, сп. Български преглед, г. 11(1933). кн. I, с. 65 90. Срв. критични бележки върху статията на И, Гошев у В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, 1940, с. 348 ,сл. Данните на тази грамота са използувани нееднократно при изследване на фео-далните отношения в България през XIII в. Срв. напр. История на България, т. I, 1961, с. 189 сл.; Д. Ангелов, Въпроси на феодализма в българските земи през XIII—XIV в., Ист. пр., XVI, 1960, кн 6. Последно и обстойно проучване на въпроса за произхода и характера на Ватопедската грамота, придру-жено с проучване на въпроси около характера на българския феодализъм, на царската власт и на администрацията през Втората българска държава, в книгата на М. Андреев, Ватопедската грамота, София, 1965, с. 1 — 195.
Стр. 577, към. № 2
По-нова публикация на текста на Дубровнишката грамота с новобългарски превод у И. Дуйчев, Из старата българска книжнина, II, София, 1943, с. 42—43. Новобългарският преводе препечатан в Христоматия по история на България, 1965, с. 286. Дубровнишката грамота е използувана нееднократно като важен извор за административната и икономическата история на България през XIII в. Специален интерес през послед-ните години предизвиква един от изразите в грамотата ,П|>ъзъ здкшнъ о който едни изследвачи тълкуват в смисъл
„против закона на търговията" (срв. И. Дуйчев, пос. съч., с. 43 и 329 сл, и Ст Цонев, Стоковото производство във фео-дална България, Ист. пр., X, 1954, кн. 5, с. 65, бел. 4), докато други го превеждат „противно на договорното задължение за митото“ (срв. М. Маркович, О хоризми бугарског цара Лована Асена II поделено] Добровиику, Историски часопис, кн. IV (1952—53), Београд, 1954, с. ip, и Стр. Лишев, За стоковото производство във феодална България, 1957, с. 96 сл., който приема гледището на югославский историк). Действително думата „ку-
699
мерк", която има гръцки произход, означава „мито“, така че второго тълкуване е по-приемливо. За значението на тази дума в нейната византийска форма xoppipttov срв. Н. A. Biblkou, Re-cherches sur les Douanes й Byzance, Paris, 1963, passim.
Cmp. 578, към № 3
Част от текста на Виргинската грамота с новобългарски превод на цялата грамота у И. Дуйчев, Из старата българска книжнина, II, 1943, с. 55 сл. Критично издание на тясно свър-зания с Виргинската грамота хрисовул на сръбския владетел Милутин за манастира Георги Бързи от 1300 г.уР.Гpyjuh, Три хиландарске повеле, Зборник за историку Лужне Срби]е и су-седних области, Скопле, 1936, с. 5—24. През последно време отново бе поставен на разглеждане въпросът за автентич-ността на Виргинската грамота в работата на П. Петров, Към въпроса за автентичността на Виргинската грамота и досто-верността на съдържагците се в нея сведения, ГСУ, Фил.-ист. фак., 1, 2, 1958, с. 171 сл., който приема в общи линии гле-дището на Г Баласчев, изказано в статията му „Съшински ли е хрисовулът на цар Константин Тих(1258—1277)“, сп. „Ми-нало", II, кн. 5—6, София, 1911, с. 178 —187. Възражения относно схващанията на П. Петров в статията на J1. Б. Горина, К вопросу о подлинности Виргинской грамоты, Советское славяноведение, 1965, 5, с. 60 сл. Повдигнатите във връзка с въпроса за автентичността на Виргинската грамота въпроси са според мен все още не напълно изяснени, но няма съмнение, че значителна част от съдържащите се в нея данни заслужават внимание като достоверен източник При това съдържанието на грамотата сочи, че при съставянето и са били използувани редица хрисовули на предишни владетели, български и византийски, което й придана голяма стойност на извор и за по-ран-ната епоха. Ценният материал във Виргинската грамота е изпол-зуван нееднократно при проучвания върху социално-икономи-ческата и административната история на югозападните български земи през XIII в. Срв. напр. Д. Ангелов Аграрните отношения в Северна и Средна Македония през XIV в., София, 1958, passim; същият, Въпроси на феодализма в българските земи през XIII—XIV в., Ист. пр., XVI, 1960, кн. 6, с. 62 сл.
Стр. 579
Слепчански поменик. Снимки от него се намират в БАН — Научен архив, Сб. V. НО. За поменика вж. още А. М. Селищев, Македонские кодики XVI—XVIII веков, София, 1933, с. 48 сл.
700
Тук има вести и за други помеиици из македонските предели. Други два ръкописни поменика, свързани със Слепчанския манастир, се намират в Софийската народна библиотека, № 1015 и 1016 (вж. М. Стоянов — Хр. Кодов. Опис, 111, с. 174— 176).
Стр. 587, към № 4.
Част от текста на Зографската грамота и новобългарски превод на цялата грамота у И. Дуйчев. Из старата българска книжнина, II, София, 1943, с. 72—-76. Същият превод повторен в Христоматия по история на България, София, 1965, с. 320 сл.
Стр. 590, към № 5
Част от текста на Мрачката грамота и новобългарски превод на цялата грамота у И Дуйчев, Из старата българска книжина, II, София, 1943, с. 130 — 134. Повторен в Христоматия по история на България, София, 1965, с. 327—-330. Проуч-вания върху хрисовула в статията на В. Мавродинова, Оряхов-ският манастир и неговите грамоти, Известия на Историческото дружество в София, XI, 1931 —32, с. 84 сл Срв. също А. Соловьев, Пове.ъе манастира св. Никола Мрачког, Прилози за кшижевност, ]език, историку и фолклор, кн. IX, Београд, 1929, с. 1—18.
Стр. 594, към № 6
Част от текста на Рилската грамота с новобългарски превод на цялата грамота у И. Дуйчев, Из старата българска книжнина, II, София, 1943, с. 177—182. Повторен в Христоматия по история на България, София, 1965, с. 343 сл. Новобългарски превод на грамотата и у В Сл. Киселков, Рилският манастир, София, 1937, с. £25 сл. Превод на грамотата и в книгата на И. Дуйчев, Рилският светец, София, 1947, с. 249 сл. Изказа-ните съмнения относно първообразността и достоверността на грамотата от страна на Г. Баласчев са повторени с никои нови доводи в статията на В. Сл. Киселков, Автентичен ли е Рилският хрисовул ? Списание на Българската академия на науките, LXX, 1945, с. 1 — 41. Тези съмнения не са обаче убедителни и Рилската грамота трябва да бъде използувана като един от най-важните наши паметници за социално-икономическата и административна история на България в навечерието на тур-ското завладяване. В полза на автентичността на хрисовула се изказва И. Гошев, Рилският хрисовул от 1378 г. Историко-па-леографско проучване, ГСУ, Бог. фак., XXVI, 1948 — 1949,
701
с. 3 — 26. Срв. и И Дуйчев, Езикови бележки към средно-вековни български паметници, Известия на Института за български език, 111, 1954, с. 304 сл.
Стр. 600, към 7~
Пълен текст с новобългарски превод на Витошката грамота у И. Дуйчев, Из старата българска книжнина, II, София. 1943, с. 183 сл. Повторен в Христоматия по история на България, 1965, с. 345 сл. Текст и новобългарски превод и в книгата на М. Ковачев, Драгалевският манастир и неговите старики, София, 1940, с. 7 сл.
Стр. 601, към № 8
Текстът и новобългарски превод на Брашовската грамота у И. Дуйчев, Из старата българска книжнина, II, София, 1943, с. 197 сл.
Стр. 602, към № LXX11
Новобългарски превод на Калимановата грамота съобразно с издадения текст на Й. Иванов в Христоматия по история на България, София, 1965, с. 365 сл. Че грамотата е късен фал-шификат е вън от съмнение Много вероятно е обаче тя да е била подправена въз основа на действител'но съществуващ хрисовул от времето на Калиман, за което свидетелствува наличието на златния печат на Иван Асен II, прикачен към нея. срв. И. Дуйчев, Приноси към историята на Иван Асен II, СпБАН, кн. LXVI, София, 1943, с. 157, и Стр. Лишев, За стоковото производство във феодална България, София, 1957, с. 92 сл., който е склонен да използува някои от данните на грамотата като достоверни. На противно становище Е. П. Наумов К вопросу о подлинности некоторых болгарских грамот XIII XIV в., Известия ИИ, кн. 14— 15, 1964, стр. 545 — 553.
Стр. 608, към № LXXIII
По-ново изследване на Мрачката грамота на Стефан Дечански от А. Соловьев, Пове.ъе манастира св. Никола Мрач-ког, Прилози за кн>ижевност, ]‘език, истори]’у и фолклор, кн. IX, Београд, 1929, с. Зел. Въз основа на редица доводи той счита, че тя е автентична и може да бъде използувана като исторически извор. Критически бележки върху неговата аргументация у В. Иванова, Оряховският манастир и неговите грамоти, Известия на Исторического дружество в София, XI, 1931 —32, с. 84 сл.
702
Стр. 618, към № LXXIV
Срв. за Константин Манаси по-старата литература у X. Xrumbacher, Geschichte der byzantinischen Literatur, Leipzig 1897, c. 376 сл. За трудове до 1958 г. у G. Moravcsik, Byzantino-turcica, I, Berlin, 1958, c. 353 сл. Най-ново издание на миниа-тюрите към хрониката от И. Дуйчев, Миниатюрите на Мана-сиевата летопис, (Издателство български художник, София, 1962). Изданието е придружено с увод върху развитието на българската култура през първата половина на XIV в. и обяснителни бележки към отделните миниатюри. През 1963 г. Българската академия на науките обнародва Ватиканский прение на Манасиевата летопис под наслов „Летописта на Константин Манаси11, фототипно издание на Ватиканския препис на среднобългарския превод. Подробен увод с библиографични бележки към това издание от И. Д.уйчев. Специално за добав-ките към основния текст, направени от българския преводач, срв. стр. XI. Относно различимте преписи на Манасиевата хроника вж. И. Дуйчев, Одна цитата из Манассиевой хроники в среднеболгарском переводе, Труды Отдела древнерусской литературы, XVI, 1960, с. 647 сл.
Стр. 623, към № LXXV
Във връзка с 200-годишнината от написването на Паисие-вата „История славяноболгарская" през последните години бяха обнародвани нови издания на неговата творба и бяха направени редица проучвания. Срв. по-специално „Паисий Хилендарски, История славяноболгарская, Никифоров препис от 1772 г." (изд. Б. Ангелов, София, 1961, с. 208); Рилска преправка на „История славяноболгарская" (изд. Б. Ангелов, София, 1966; сыцият, Проучвания върху „История славяноболгарская" (Известия на Института за литература при БАН, 10, 1961, с. ПО— 145); Паисий Хилендарски, Славянобългарска история, София, 1963, с. 148 (с предговор на П. Динеков); М Стоянов, Преписи на Паисиевата „История славянобългарска" — в сборника „Паисий Хилендарски и неговата епоха", София, 1962, с. 557— 597. В тозн сборник има и редица други статии във връзка с историята на Паисий и епохата, когато тя е била създадена и разпространявана. Относно първописа на Паисиевата творба най-ново проучване от И. Тодоров, Към въпроса за първообраза на Паисиевата история, сп. Български език, XVII, 1967, кн. 1, с. 1—12.
703
Стр. 628. към № LXXV1
Обстойно и критично проучване на този важен паметник у 10. Трифонов, Зографската българска история, СпБАН, LX, София, 1940, с. 1 66. От неговото изследване се установява,
че тя е запазена в две редакции —един препис от монаха Яков от 1785 г. (който е издаден у Йордан Иванов) и още един непълен препис, включен в разпокъсан вид в историята на Спиридон Рилски. Подробно е проучен от Ю. Трифонов въпросът за главните и второстепенните извори, конто са ползувани от със-тавителя при написването на Зографската история, както и въпросът за отношението между тази история и историята на Отец Паисий. Направеният анализ води автора до заключението, че Зографската история е била написана малко преди историята на Паисий, най-вероятно през втората половина на 1761 г. (с. 62). Независимо от обстойното, тексткритично проучване на Зографската история, извършено от Ю. Трифонов с вещина и добросъвестност, някои въпроси около този твърде интересен книжовен паметник все още подлежат на изясняване. Специално внимание заслужава въпросът за^идейните позиции, на конто стой съставителят на тази история, и за нейната роля, която тя е играла в живота на българския народ през края на XVIII в. А това означава да се разгледа и изясни преди всичко социално-нкономическата обстановка в нашите земи по това време. Нужно е също така да се изследва по-дълбоко литературного творчество през този период. Срв по този въпрос Б. Ст Ангелов, Съвременници на Паисий, ч. I, София, 1963, ч. II, 1964 г.
Стр. 649
Бележки и снимки от книгата „ДОписьнк стмчм г^дх крвсхл1м\“ се намират в архива на Й. Иванов — БАН, Научен архив, ф. 52, арх. ед. 237. Относно откриването на тази пе-чатна книга и приписките в нея вж. А. Селищев (рецензията за „Български старини из Македония", с. 106—108).
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР ОТ РЕДАКТОРИТЕ.. VII
СЪДЪРЖАНИЕ НА БЪЛГАРСКИ СТАРИНИ
ИЗ МАКЕДОНИЯ............. 1
БЕЛЕЖКИ (ОТ РЕДАКТОРИТЕ)....673
ЙОРДАН ИВАНОВ
БЪЛГАРСКИ СТАРИНИ ИЗ МАКЕДОНИЯ
Фототвпно издание
Редактор на издателството Екатерина Пеева
Художник Владислав Паскалев
Технически редактор Тома Станкулов
Коректор Любея Иванов
Дадена за лечат 26 VI. 1969 г
Печатни коли 45'/, Формат 65x 92/16.
Тираж 12 109
Издателски № I75I5/II — 6
Цена 3.48 лв.
Държавно полиграфическо предприятие Балкан
Държ.нздателство Наука и нзкуство—София,бул.Рускиб